Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
9
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
Намерени са резултати от
1104
текста в
12
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
ред
'.
На страница
9
:
4185
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Помислете само, благодарение на всички тези подготовки, които се провеждали с посвещавания, е било възможно, пос
ред
ством вълшебните образи на ландшафта, обичайно разстилащи се п
ред
човешките сетивни органи, да се п
ред
извикват не религиозно-фантастични халюцинаторни впечатления, а нещо такова, към което вече са привикнали: да се вижда някаква завеса, стояща п
ред
душата, за която прекрасно знаели, че има нещо зад нея.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ 9 декември 1923 г. Трябваше да ви разкажа различни неща за характерното устройство на Хибернийските Мистерии и вчера видяхте, че този своеобразен път на развитие, който са могли да преминават хората на ирландския остров, водел дотам, че тези хора са достигали проникновения, на първо място в това, което въобще може да бъде преживяно от човешката душа, благодарение на собствената вътрешна активност на човека.
Помислете само, благодарение на всички тези подготовки, които се провеждали с посвещавания, е било възможно, посредством вълшебните образи на ландшафта, обичайно разстилащи се пред човешките сетивни органи, да се предизвикват не религиозно-фантастични халюцинаторни впечатления, а нещо такова, към което вече са привикнали: да се вижда някаква завеса, стояща пред душата, за която прекрасно знаели, че има нещо зад нея.
Същото е ставало и с прозрението в собственото човешко вътрешно същество при вълшебното видение на сънния летен ландшафт. Тук ученикът следователно е бил подготвен да има имагинации, имагинации, които се присъединявали към това, което иначе ученикът виждал с външните си сетива. Обаче имайки тези имагинации пред себе си, знаел, че посредством тях той прониква по-нататък в нещо съвсем различно. Вече ви показах как ученикът е прониквал до виждането на времето на доземното битие и времето на следземното битие, времето след смъртта чак до средата на живота между смъртта и новото раждане, а при поглед назад - времето непосредствено предшестващо слизането в земното и по-нататък пак чак до средата на живота между смъртта и новото раждане. Обаче при това се достигало още и нещо друго.
към текста >>
Обаче имайки тези имагинации п
ред
себе си, знаел, че пос
ред
ством тях той прониква по-нататък в нещо съвсем различно.
9 декември 1923 г. Трябваше да ви разкажа различни неща за характерното устройство на Хибернийските Мистерии и вчера видяхте, че този своеобразен път на развитие, който са могли да преминават хората на ирландския остров, водел дотам, че тези хора са достигали проникновения, на първо място в това, което въобще може да бъде преживяно от човешката душа, благодарение на собствената вътрешна активност на човека. Помислете само, благодарение на всички тези подготовки, които се провеждали с посвещавания, е било възможно, посредством вълшебните образи на ландшафта, обичайно разстилащи се пред човешките сетивни органи, да се предизвикват не религиозно-фантастични халюцинаторни впечатления, а нещо такова, към което вече са привикнали: да се вижда някаква завеса, стояща пред душата, за която прекрасно знаели, че има нещо зад нея. Същото е ставало и с прозрението в собственото човешко вътрешно същество при вълшебното видение на сънния летен ландшафт. Тук ученикът следователно е бил подготвен да има имагинации, имагинации, които се присъединявали към това, което иначе ученикът виждал с външните си сетива.
Обаче имайки тези имагинации пред себе си, знаел, че посредством тях той прониква по-нататък в нещо съвсем различно.
Вече ви показах как ученикът е прониквал до виждането на времето на доземното битие и времето на следземното битие, времето след смъртта чак до средата на живота между смъртта и новото раждане, а при поглед назад - времето непосредствено предшестващо слизането в земното и по-нататък пак чак до средата на живота между смъртта и новото раждане. Обаче при това се достигало още и нещо друго. В същото време, когато са водели ученика по-нататък, за да се потопи истински в преживяното, тогава неговата душа укрепвала от съзерцанието на доземния и следземния живот; душата му прониквала в умиращата и отново възраждаща се природа и тогава той е можел с още по-укрепена вътрешна сила и енергия да се задълбочи в усещането за вцепеняване при възприемането на мировите простори, издигането във висините, чак до сините етерни далнини, а после - в сетивата, когато се усещали като личност, намираща се вътре във външните сетива, когато нищо не са възприемали от останалия човек, а са възприемали само нещо от живота в окото, от живота в целия слухов апарат, в осезанието и т.н., когато следователно са били изцяло органи на външните сетива. Ученикът се учил със силна вътрешна енергия отново да оживява в себе си тези състояния и после от тези състояния да позволява да се приближи към него това, което сега отивало още по-далеч. Когато сега му се казвало, вътрешно съвсем произволно - след всичко преживяно от него - отново да изпадне в състояние на вътрешно вцепенение така, че да чувства организма си сякаш е нещо като минерал, т. е.
към текста >>
Вече ви показах как ученикът е прониквал до виждането на времето на доземното битие и времето на следземното битие, времето след смъртта чак до с
ред
ата на живота между смъртта и новото раждане, а при поглед назад - времето непос
ред
ствено п
ред
шестващо слизането в земното и по-нататък пак чак до с
ред
ата на живота между смъртта и новото раждане.
Трябваше да ви разкажа различни неща за характерното устройство на Хибернийските Мистерии и вчера видяхте, че този своеобразен път на развитие, който са могли да преминават хората на ирландския остров, водел дотам, че тези хора са достигали проникновения, на първо място в това, което въобще може да бъде преживяно от човешката душа, благодарение на собствената вътрешна активност на човека. Помислете само, благодарение на всички тези подготовки, които се провеждали с посвещавания, е било възможно, посредством вълшебните образи на ландшафта, обичайно разстилащи се пред човешките сетивни органи, да се предизвикват не религиозно-фантастични халюцинаторни впечатления, а нещо такова, към което вече са привикнали: да се вижда някаква завеса, стояща пред душата, за която прекрасно знаели, че има нещо зад нея. Същото е ставало и с прозрението в собственото човешко вътрешно същество при вълшебното видение на сънния летен ландшафт. Тук ученикът следователно е бил подготвен да има имагинации, имагинации, които се присъединявали към това, което иначе ученикът виждал с външните си сетива. Обаче имайки тези имагинации пред себе си, знаел, че посредством тях той прониква по-нататък в нещо съвсем различно.
Вече ви показах как ученикът е прониквал до виждането на времето на доземното битие и времето на следземното битие, времето след смъртта чак до средата на живота между смъртта и новото раждане, а при поглед назад - времето непосредствено предшестващо слизането в земното и по-нататък пак чак до средата на живота между смъртта и новото раждане.
Обаче при това се достигало още и нещо друго. В същото време, когато са водели ученика по-нататък, за да се потопи истински в преживяното, тогава неговата душа укрепвала от съзерцанието на доземния и следземния живот; душата му прониквала в умиращата и отново възраждаща се природа и тогава той е можел с още по-укрепена вътрешна сила и енергия да се задълбочи в усещането за вцепеняване при възприемането на мировите простори, издигането във висините, чак до сините етерни далнини, а после - в сетивата, когато се усещали като личност, намираща се вътре във външните сетива, когато нищо не са възприемали от останалия човек, а са възприемали само нещо от живота в окото, от живота в целия слухов апарат, в осезанието и т.н., когато следователно са били изцяло органи на външните сетива. Ученикът се учил със силна вътрешна енергия отново да оживява в себе си тези състояния и после от тези състояния да позволява да се приближи към него това, което сега отивало още по-далеч. Когато сега му се казвало, вътрешно съвсем произволно - след всичко преживяно от него - отново да изпадне в състояние на вътрешно вцепенение така, че да чувства организма си сякаш е нещо като минерал, т. е. като нещо съвсем чуждо, когато е чувствал своето телесно като нещо чуждо, а душата като издигаща се и обвиваща това минерално - тогава в състоянието на съзнание, възникващо от това, той отчетливо получавал съзерцание на предшестващото Земята Лунно битие.
към текста >>
като нещо съвсем чуждо, когато е чувствал своето телесно като нещо чуждо, а душата като издигаща се и обвиваща това минерално - тогава в състоянието на съзнание, възникващо от това, той отчетливо получавал съзерцание на п
ред
шестващото Земята Лунно битие.
Вече ви показах как ученикът е прониквал до виждането на времето на доземното битие и времето на следземното битие, времето след смъртта чак до средата на живота между смъртта и новото раждане, а при поглед назад - времето непосредствено предшестващо слизането в земното и по-нататък пак чак до средата на живота между смъртта и новото раждане. Обаче при това се достигало още и нещо друго. В същото време, когато са водели ученика по-нататък, за да се потопи истински в преживяното, тогава неговата душа укрепвала от съзерцанието на доземния и следземния живот; душата му прониквала в умиращата и отново възраждаща се природа и тогава той е можел с още по-укрепена вътрешна сила и енергия да се задълбочи в усещането за вцепеняване при възприемането на мировите простори, издигането във висините, чак до сините етерни далнини, а после - в сетивата, когато се усещали като личност, намираща се вътре във външните сетива, когато нищо не са възприемали от останалия човек, а са възприемали само нещо от живота в окото, от живота в целия слухов апарат, в осезанието и т.н., когато следователно са били изцяло органи на външните сетива. Ученикът се учил със силна вътрешна енергия отново да оживява в себе си тези състояния и после от тези състояния да позволява да се приближи към него това, което сега отивало още по-далеч. Когато сега му се казвало, вътрешно съвсем произволно - след всичко преживяно от него - отново да изпадне в състояние на вътрешно вцепенение така, че да чувства организма си сякаш е нещо като минерал, т. е.
като нещо съвсем чуждо, когато е чувствал своето телесно като нещо чуждо, а душата като издигаща се и обвиваща това минерално - тогава в състоянието на съзнание, възникващо от това, той отчетливо получавал съзерцание на предшестващото Земята Лунно битие.
Спомнете си, скъпи мои приятели, как описах във «Въведение в тайната наука» и в различни други лекции това Лунно битие. Каквото описах там, оживявало в съзнанието на ученика; всичко това просто било с него. Древното Лунно битие се изправяло пред него като планетарно битие, съществуващо отначало само във водно, течно състояние, но не в такова, като сегашната вода, а биващо, бих казал, повече желеобразно, като коагулирало. А самия себе си той усещал вътре. Но се чувствал организиран в тази полумека маса.
към текста >>
Древното Лунно битие се изправяло п
ред
него като планетарно битие, съществуващо отначало само във водно, течно състояние, но не в такова, като сегашната вода, а биващо, бих казал, повече желеобразно, като коагулирало.
Ученикът се учил със силна вътрешна енергия отново да оживява в себе си тези състояния и после от тези състояния да позволява да се приближи към него това, което сега отивало още по-далеч. Когато сега му се казвало, вътрешно съвсем произволно - след всичко преживяно от него - отново да изпадне в състояние на вътрешно вцепенение така, че да чувства организма си сякаш е нещо като минерал, т. е. като нещо съвсем чуждо, когато е чувствал своето телесно като нещо чуждо, а душата като издигаща се и обвиваща това минерално - тогава в състоянието на съзнание, възникващо от това, той отчетливо получавал съзерцание на предшестващото Земята Лунно битие. Спомнете си, скъпи мои приятели, как описах във «Въведение в тайната наука» и в различни други лекции това Лунно битие. Каквото описах там, оживявало в съзнанието на ученика; всичко това просто било с него.
Древното Лунно битие се изправяло пред него като планетарно битие, съществуващо отначало само във водно, течно състояние, но не в такова, като сегашната вода, а биващо, бих казал, повече желеобразно, като коагулирало.
А самия себе си той усещал вътре. Но се чувствал организиран в тази полумека маса. И усещал как от неговата организация струи организацията на цялата планета. Трябва да си изясните разликата между преживяването в тогавашното време и преживяването днес. Днес ние се чувстваме в определен смисъл ограничени в нашата кожа и казваме, че като хора сме това, което се намира вътре в нашата кожа.
към текста >>
Днес ние се чувстваме в оп
ред
елен смисъл ограничени в нашата кожа и казваме, че като хора сме това, което се намира вътре в нашата кожа.
Древното Лунно битие се изправяло пред него като планетарно битие, съществуващо отначало само във водно, течно състояние, но не в такова, като сегашната вода, а биващо, бих казал, повече желеобразно, като коагулирало. А самия себе си той усещал вътре. Но се чувствал организиран в тази полумека маса. И усещал как от неговата организация струи организацията на цялата планета. Трябва да си изясните разликата между преживяването в тогавашното време и преживяването днес.
Днес ние се чувстваме в определен смисъл ограничени в нашата кожа и казваме, че като хора сме това, което се намира вътре в нашата кожа.
Разбира се, това е голяма грешка, защото само докато се приближим до въздухообразното в човека, тутакси се разкрива безсмислеността на това, да се чувстваме ограничени вътре в своята кожа. Често съм казвал: въздушната маса, която имам сега в мен, току-що е била вън от мен, а въздушната маса, която след минутка ще бъде в мен, се намира отвън. Така че само тогава ще бъдем правилно усещащи себе си хора, ако по отношение на нашата въздушна формация не се считаме за отрязани от външния свят. Ние сме навсякъде, където е външният въздух. Няма разлика между това, да имате бучка захар в устата си, която в следващия момент ще бъде в стомаха ви, а след това ще извърви определен път, и това, намира ли се някаква въздушна маса в един момент навън, а в следващия -във вашите дробове.
към текста >>
Няма разлика между това, да имате бучка захар в устата си, която в следващия момент ще бъде в стомаха ви, а след това ще извърви оп
ред
елен път, и това, намира ли се някаква въздушна маса в един момент навън, а в следващия -във вашите дробове.
Днес ние се чувстваме в определен смисъл ограничени в нашата кожа и казваме, че като хора сме това, което се намира вътре в нашата кожа. Разбира се, това е голяма грешка, защото само докато се приближим до въздухообразното в човека, тутакси се разкрива безсмислеността на това, да се чувстваме ограничени вътре в своята кожа. Често съм казвал: въздушната маса, която имам сега в мен, току-що е била вън от мен, а въздушната маса, която след минутка ще бъде в мен, се намира отвън. Така че само тогава ще бъдем правилно усещащи себе си хора, ако по отношение на нашата въздушна формация не се считаме за отрязани от външния свят. Ние сме навсякъде, където е външният въздух.
Няма разлика между това, да имате бучка захар в устата си, която в следващия момент ще бъде в стомаха ви, а след това ще извърви определен път, и това, намира ли се някаква въздушна маса в един момент навън, а в следващия -във вашите дробове.
Бучката захар изминава един път (рисува го), а въздухът - друг път през въздушните и дихателни органи. И този, който не причислява това към себе си, не би трябвало да причислява към себе си също и своята уста, а трябва да започва своето тяло от стомаха. И така, безсмислено е съвременният човек да счита себе си затворен вътре в човешката кожа. В Лунното битие въобще не е съществувала никаква възможност да се считаме затворени вътре в своята кожа. Такива мебели, каквито сега ни заобикалят, към които можеш да се приближиш и да ги опипаш, тогава не са съществували.
към текста >>
И всичко това се изправяло п
ред
съзнанието на хибернийския ученик.
Всичко съществуващо по това време е било природен резултат. И ако вие бихте протегнали орган, какъвто сте имали по това време - което, впрочем, така е и било, - сравнявайки го с днешните палци, би могло дотолкова да го протегнете, че той съвсем би изчезнал и ръката също би могла да се протегне дотолкова, че съвсем да се изтъни и т.н. Сега, докосвайки една дъска, вие не усещате, че тази дъска ви принадлежи. Вземайки нещо тогава, просто сте усещали, че то ви принадлежи; така, както въздушната маса все още ни принадлежи днес. Така че собствената организация се усещала фактически само като частица от цялостната Лунно-планетарна организация.
И всичко това се изправяло пред съзнанието на хибернийския ученик.
Той получавал тогава също и впечатление, че това желеобразно течно е само временно състояние на организацията на Луната, каквото е било в определени епохи в тази древна организация на Луната, където вътре в желеобразното се показвало нещо, биващо физически значително по-твърдо, отколкото днешните твърди предмети. И все пак това не е било минерално в смисъла, в който са такива днешните смарагди, корундът или елмазът, но това е било нещо твърдо, рогово. Минералното в днешния смисъл на думата, кристалообразно и т.н. тогава не е съществувало; а това, което е било минералоподобно, твърдо, рогообразно, е имало форми, показващи, че то е било отделено от органичната дейност, както днес говорят не за кристализиране на рогата на кравата, а се знае, че те са израснали от нейния организъм, или пък рогата на елена или други подобни. Впрочем не по различно е и с костите; но те са минерални.
към текста >>
Той получавал тогава също и впечатление, че това желеобразно течно е само временно състояние на организацията на Луната, каквото е било в оп
ред
елени епохи в тази древна организация на Луната, където вътре в желеобразното се показвало нещо, биващо физически значително по-твърдо, отколкото днешните твърди п
ред
мети.
И ако вие бихте протегнали орган, какъвто сте имали по това време - което, впрочем, така е и било, - сравнявайки го с днешните палци, би могло дотолкова да го протегнете, че той съвсем би изчезнал и ръката също би могла да се протегне дотолкова, че съвсем да се изтъни и т.н. Сега, докосвайки една дъска, вие не усещате, че тази дъска ви принадлежи. Вземайки нещо тогава, просто сте усещали, че то ви принадлежи; така, както въздушната маса все още ни принадлежи днес. Така че собствената организация се усещала фактически само като частица от цялостната Лунно-планетарна организация. И всичко това се изправяло пред съзнанието на хибернийския ученик.
Той получавал тогава също и впечатление, че това желеобразно течно е само временно състояние на организацията на Луната, каквото е било в определени епохи в тази древна организация на Луната, където вътре в желеобразното се показвало нещо, биващо физически значително по-твърдо, отколкото днешните твърди предмети.
И все пак това не е било минерално в смисъла, в който са такива днешните смарагди, корундът или елмазът, но това е било нещо твърдо, рогово. Минералното в днешния смисъл на думата, кристалообразно и т.н. тогава не е съществувало; а това, което е било минералоподобно, твърдо, рогообразно, е имало форми, показващи, че то е било отделено от органичната дейност, както днес говорят не за кристализиране на рогата на кравата, а се знае, че те са израснали от нейния организъм, или пък рогата на елена или други подобни. Впрочем не по различно е и с костите; но те са минерални. Следователно тогава е съществувало минералоподобното, образувало се от органичното.
към текста >>
И когато той по необходимия начин, тоест така, както е било нужно на посветителите му, преминавал през всичко необходимо, тогава вниманието му се обръщало върху това, че той трябвало да се придвижи нап
ред
, повторно да се придвижи нап
ред
, така че да застави своето вцепенение да се разтече, да се излее чак до етерните далнини, където можел да усети: пътищата на висините ме водят в далечините на синия етер чак до границите на пространственото битие.
тогава не е съществувало; а това, което е било минералоподобно, твърдо, рогообразно, е имало форми, показващи, че то е било отделено от органичната дейност, както днес говорят не за кристализиране на рогата на кравата, а се знае, че те са израснали от нейния организъм, или пък рогата на елена или други подобни. Впрочем не по различно е и с костите; но те са минерални. Следователно тогава е съществувало минералоподобното, образувало се от органичното. Някои същества, частично вече преминали през своята човешка степен, на които в земното битие оставало да завършат само още малко от тази човешка степен, са индивидуалностите, за които ви говорих като за великите мъдри праучители на човечеството на Земята, намиращи се сега в Лунната колония. Всичко това се откривало на хибернийския ученик по време на състоянието на вцепеняване.
И когато той по необходимия начин, тоест така, както е било нужно на посветителите му, преминавал през всичко необходимо, тогава вниманието му се обръщало върху това, че той трябвало да се придвижи напред, повторно да се придвижи напред, така че да застави своето вцепенение да се разтече, да се излее чак до етерните далнини, където можел да усети: пътищата на висините ме водят в далечините на синия етер чак до границите на пространственото битие.
Когато той повторно преживявал това, чувствал всичко, което може да бъде преживяно тук, издигайки се от Земята към етерните простори. Но докато той се движел към етерните простори, след като висините го приемели и го отнасяли в сините етерни далечини, там, навън, той чувствал как от края на пространствения свят в него прониквало нещо, което отново го оживявало, което днес бихме нарекли астрално; нещо, което се преживявало вътрешно и било свързано с човешкото същество много по-значително, много по-енергично, но което въпреки това не е могло да се възприема така силно, както днес се възприемат подобни неща; обаче то се свързвало с човешката душа така, както днес би се свързало с вътрешното човешко усещане, изпитвано, когато човек се подлага на обливане, освежаващо обливане със слънчева светлина в степен, в каквато той вътрешно се пронизва с неговите оживяващи, заставящи го да усети своята организация във всички детайли елементи; само че това усещане е било много по-енергично, силно, оживяващо. Защото ако само малко се загледате, вие ще можете да усетите, когато свободно се излагате на слънце, когато позволявате на слънцето да ви прониже, но не така, че да ви стане неприятно, неприятно във вътрешното усещане, когато така се изложите на слънце, давайки именно на светлината и топлината му приятно да пронижат вашето тяло, вашия организъм, тогава ще почувствате: всеки отделен ваш орган го усещате малко по-различно, отколкото преди. Вие наистина ще дойдете до такова състояние, в което можете вътрешно да опишете себе си. Това, че такива неща са тъй малко известни, е резултат от недостатъчната способност за внимание у днешния човек.
към текста >>
Защото ако само малко се загледате, вие ще можете да усетите, когато свободно се излагате на слънце, когато позволявате на слънцето да ви прониже, но не така, че да ви стане неприятно, неприятно във вътрешното усещане, когато така се изложите на слънце, давайки именно на светлината и топлината му приятно да пронижат вашето тяло, вашия организъм, тогава ще почувствате: всеки отделен ваш орган го усещате малко по-различно, отколкото п
ред
и.
Някои същества, частично вече преминали през своята човешка степен, на които в земното битие оставало да завършат само още малко от тази човешка степен, са индивидуалностите, за които ви говорих като за великите мъдри праучители на човечеството на Земята, намиращи се сега в Лунната колония. Всичко това се откривало на хибернийския ученик по време на състоянието на вцепеняване. И когато той по необходимия начин, тоест така, както е било нужно на посветителите му, преминавал през всичко необходимо, тогава вниманието му се обръщало върху това, че той трябвало да се придвижи напред, повторно да се придвижи напред, така че да застави своето вцепенение да се разтече, да се излее чак до етерните далнини, където можел да усети: пътищата на висините ме водят в далечините на синия етер чак до границите на пространственото битие. Когато той повторно преживявал това, чувствал всичко, което може да бъде преживяно тук, издигайки се от Земята към етерните простори. Но докато той се движел към етерните простори, след като висините го приемели и го отнасяли в сините етерни далечини, там, навън, той чувствал как от края на пространствения свят в него прониквало нещо, което отново го оживявало, което днес бихме нарекли астрално; нещо, което се преживявало вътрешно и било свързано с човешкото същество много по-значително, много по-енергично, но което въпреки това не е могло да се възприема така силно, както днес се възприемат подобни неща; обаче то се свързвало с човешката душа така, както днес би се свързало с вътрешното човешко усещане, изпитвано, когато човек се подлага на обливане, освежаващо обливане със слънчева светлина в степен, в каквато той вътрешно се пронизва с неговите оживяващи, заставящи го да усети своята организация във всички детайли елементи; само че това усещане е било много по-енергично, силно, оживяващо.
Защото ако само малко се загледате, вие ще можете да усетите, когато свободно се излагате на слънце, когато позволявате на слънцето да ви прониже, но не така, че да ви стане неприятно, неприятно във вътрешното усещане, когато така се изложите на слънце, давайки именно на светлината и топлината му приятно да пронижат вашето тяло, вашия организъм, тогава ще почувствате: всеки отделен ваш орган го усещате малко по-различно, отколкото преди.
Вие наистина ще дойдете до такова състояние, в което можете вътрешно да опишете себе си. Това, че такива неща са тъй малко известни, е резултат от недостатъчната способност за внимание у днешния човек. Ако този недостиг на способността за внимание днес не беше такъв, човек би могъл да даде поне указание, извлечено от сънищата, за това, което е забелязано от него във вътрешното усещане във вливащата се слънчева светлина. Действително това, което са преподавали на ученика за вътрешната същност на човешкия организъм, е било по-различно, отколкото преподаваното днес. Днес режат трупове и по тях съставят анатомични атласи.
към текста >>
Вие можете, разбира се, да бъдете слепи и все пак по пътя на опипването да установите формата на някакъв п
ред
мет.
Действително това, което са преподавали на ученика за вътрешната същност на човешкия организъм, е било по-различно, отколкото преподаваното днес. Днес режат трупове и по тях съставят анатомични атласи. Това не изисква особено внимание, макар и да трябва да признаем, че на някои студенти и толкова им липсва. Някога са учили ученика, като са го извеждали на слънце и са го подтиквали да почувства как реагира вътрешността му на приятно вливащата се слънчева светлина; и съобразно преживяното той е можел вече да нарисува черен дроб, стомах и т.н. Такова вътрешно родство на човека с макрокосмоса се установява само тогава, когато са налични условията, необходими за това.
Вие можете, разбира се, да бъдете слепи и все пак по пътя на опипването да установите формата на някакъв предмет.
По такъв начин, когато един орган от вашия организъм става възприемчив за друг чрез внимание към светлината, вие можете да описвате вътрешните органи, така че ще бъдете в състояние да възприемате най-малко техните сенчести образи във вашето съзнание. Но именно на ученика в Хибернийските Мистерии в голяма степен се насаждало убеждението, че при изливането в сините етерни простори, при вливането на астралната светлина той чувствал сега на първо място не себе си, а чувствал в своето съзнание могъщ свят, свят, за който си казвал: Аз живея изцяло в същия елемент, в който живеят и другите същества. Този елемент в основата на своето съвършенство е наследство от природата. Защото тук отвсякъде усещам как този елемент се влива в мен, в който елемент - ако мога да употребя този израз - плувам като риба във вода, сам; но състоейки се от съвсем летливи, леки елементи, в целия планетарен елемент аз усещам как от всички страни към мен приижда това приятно втичащо се. Ученикът усещал в себе си навсякъде вливането на формиращата и образуваща го астрална светлина.
към текста >>
Ако ни се прииска да направим сравнение с нещо съвременно, бихме могли да кажем: ако човек, имайки п
ред
себе си роза и вдишвайки аромата й, с вътрешна правдивост и честност би могъл да каже: божественото добро, разстилащо се по цялата земна планета, тече също и в розата и когато розата съобщава на моя обонятелен орган своя елемент, тогава аз вдъхвам живеещото в планетите божествено добро; ако днес човек би могъл с вътрешна честност да каже тези думи, вдъхвайки розата, тогава би преживял нещо, подобно на бледа сянка на това, което в онова време се познавало вътрешно като съвършено жизнения елемент на отделния човек.
Този елемент се явява чисто природно наследство, така би могъл да каже ученикът, защото той навсякъде ми дава нещо. Аз, собствено, съм обкръжен от изключително добро. Добро - доброто съществува навсякъде, но това при-родно добро ме обкръжава. И това природно добро е не просто и само добро; то е творческо добро, защото е онова, което в същото време със своите сили ме създава такъв, какъвто съм, дава ми форма, поддържа ме, докато плувам в този елемент, хвърча, рея се. Такива са били тези, в основни черти, природно-морални впечатления, възникващи тук.
Ако ни се прииска да направим сравнение с нещо съвременно, бихме могли да кажем: ако човек, имайки пред себе си роза и вдишвайки аромата й, с вътрешна правдивост и честност би могъл да каже: божественото добро, разстилащо се по цялата земна планета, тече също и в розата и когато розата съобщава на моя обонятелен орган своя елемент, тогава аз вдъхвам живеещото в планетите божествено добро; ако днес човек би могъл с вътрешна честност да каже тези думи, вдъхвайки розата, тогава би преживял нещо, подобно на бледа сянка на това, което в онова време се познавало вътрешно като съвършено жизнения елемент на отделния човек.
И това, скъпи мои приятели, е било преживяване на живота на Слънцето, предшестващ нашата Земя. Следователно ученикът е можел да преживява живота на Слънцето и живота на Луната, каквито те са били, преди живота на нашата Земя. След това, когато ученика са го довеждали до състояние, да се усеща само във външните си сетива, той преживявал сякаш отхвърляне на целия свой организъм, така че живеел само в своите очи, в своя слухов апарат, в цялото свое осезание, тогава той възприемал това, което описах в моята книга «Въведение в тайната наука» като живот на Сатурн, като битие, когато е плувал и се е реел в топлинния елемент, в диференцирания в себе си топлинен елемент. Там не са се усещали като плът и кръв, като кости и нерви; усещали са се като някакъв организъм от топлина, но топлина в друга топлина, планетарна сатурническа топлина. Топлината са възприемали, когато външната топлина е имала друга степен от вътрешната.
към текста >>
И това, скъпи мои приятели, е било преживяване на живота на Слънцето, п
ред
шестващ нашата Земя.
Аз, собствено, съм обкръжен от изключително добро. Добро - доброто съществува навсякъде, но това при-родно добро ме обкръжава. И това природно добро е не просто и само добро; то е творческо добро, защото е онова, което в същото време със своите сили ме създава такъв, какъвто съм, дава ми форма, поддържа ме, докато плувам в този елемент, хвърча, рея се. Такива са били тези, в основни черти, природно-морални впечатления, възникващи тук. Ако ни се прииска да направим сравнение с нещо съвременно, бихме могли да кажем: ако човек, имайки пред себе си роза и вдишвайки аромата й, с вътрешна правдивост и честност би могъл да каже: божественото добро, разстилащо се по цялата земна планета, тече също и в розата и когато розата съобщава на моя обонятелен орган своя елемент, тогава аз вдъхвам живеещото в планетите божествено добро; ако днес човек би могъл с вътрешна честност да каже тези думи, вдъхвайки розата, тогава би преживял нещо, подобно на бледа сянка на това, което в онова време се познавало вътрешно като съвършено жизнения елемент на отделния човек.
И това, скъпи мои приятели, е било преживяване на живота на Слънцето, предшестващ нашата Земя.
Следователно ученикът е можел да преживява живота на Слънцето и живота на Луната, каквито те са били, преди живота на нашата Земя. След това, когато ученика са го довеждали до състояние, да се усеща само във външните си сетива, той преживявал сякаш отхвърляне на целия свой организъм, така че живеел само в своите очи, в своя слухов апарат, в цялото свое осезание, тогава той възприемал това, което описах в моята книга «Въведение в тайната наука» като живот на Сатурн, като битие, когато е плувал и се е реел в топлинния елемент, в диференцирания в себе си топлинен елемент. Там не са се усещали като плът и кръв, като кости и нерви; усещали са се като някакъв организъм от топлина, но топлина в друга топлина, планетарна сатурническа топлина. Топлината са възприемали, когато външната топлина е имала друга степен от вътрешната. Реене в топлината, живот, благодарение на топлината, отделяне на топлина в топлината - това е било сатурновото битие.
към текста >>
Следователно ученикът е можел да преживява живота на Слънцето и живота на Луната, каквито те са били, п
ред
и живота на нашата Земя.
Добро - доброто съществува навсякъде, но това при-родно добро ме обкръжава. И това природно добро е не просто и само добро; то е творческо добро, защото е онова, което в същото време със своите сили ме създава такъв, какъвто съм, дава ми форма, поддържа ме, докато плувам в този елемент, хвърча, рея се. Такива са били тези, в основни черти, природно-морални впечатления, възникващи тук. Ако ни се прииска да направим сравнение с нещо съвременно, бихме могли да кажем: ако човек, имайки пред себе си роза и вдишвайки аромата й, с вътрешна правдивост и честност би могъл да каже: божественото добро, разстилащо се по цялата земна планета, тече също и в розата и когато розата съобщава на моя обонятелен орган своя елемент, тогава аз вдъхвам живеещото в планетите божествено добро; ако днес човек би могъл с вътрешна честност да каже тези думи, вдъхвайки розата, тогава би преживял нещо, подобно на бледа сянка на това, което в онова време се познавало вътрешно като съвършено жизнения елемент на отделния човек. И това, скъпи мои приятели, е било преживяване на живота на Слънцето, предшестващ нашата Земя.
Следователно ученикът е можел да преживява живота на Слънцето и живота на Луната, каквито те са били, преди живота на нашата Земя.
След това, когато ученика са го довеждали до състояние, да се усеща само във външните си сетива, той преживявал сякаш отхвърляне на целия свой организъм, така че живеел само в своите очи, в своя слухов апарат, в цялото свое осезание, тогава той възприемал това, което описах в моята книга «Въведение в тайната наука» като живот на Сатурн, като битие, когато е плувал и се е реел в топлинния елемент, в диференцирания в себе си топлинен елемент. Там не са се усещали като плът и кръв, като кости и нерви; усещали са се като някакъв организъм от топлина, но топлина в друга топлина, планетарна сатурническа топлина. Топлината са възприемали, когато външната топлина е имала друга степен от вътрешната. Реене в топлината, живот, благодарение на топлината, отделяне на топлина в топлината - това е било сатурновото битие. Това се преживявало от ученика, когато той влизал в своите сетива.
към текста >>
Обаче е имало моменти, когато, приближавайки се в качеството си на някакъв топлинен организъм към друго топлинно явление или към друго топлинно качество, благодарение на съприкосновението се усещало сякаш някакво избухване на пламък и вече се намирали в елемента - не просто топлина, струяща, тъчаща и вълнуваща се, а са били в оп
ред
елен момент сякаш нещо огнено или нещо, което е било като реещо се усещане за вкус, вкус не само като че на езика, защото език тогава не е съществувал, но вкус, който са усещали от само себе си, който обаче избухвал при съприкосновение към друг, който и на другия отдавал нещо от себе си и т.н.
Топлината са възприемали, когато външната топлина е имала друга степен от вътрешната. Реене в топлината, живот, благодарение на топлината, отделяне на топлина в топлината - това е било сатурновото битие. Това се преживявало от ученика, когато той влизал в своите сетива. А самите тези сетивни органи още не са били толкова диференцирани, както сега. Това възприятие на топлина в топлината, на живот, благодарение на топлината, живот в топлината, е било главното.
Обаче е имало моменти, когато, приближавайки се в качеството си на някакъв топлинен организъм към друго топлинно явление или към друго топлинно качество, благодарение на съприкосновението се усещало сякаш някакво избухване на пламък и вече се намирали в елемента - не просто топлина, струяща, тъчаща и вълнуваща се, а са били в определен момент сякаш нещо огнено или нещо, което е било като реещо се усещане за вкус, вкус не само като че на езика, защото език тогава не е съществувал, но вкус, който са усещали от само себе си, който обаче избухвал при съприкосновение към друг, който и на другия отдавал нещо от себе си и т.н.
В ученика оживявало битието на Сатурн. И така, вие виждате, че в тези Хибернийски Мистерии ученикът се въвеждал в това, което е било миналото на земното планетарно битие. Той опознавал живота на Сатурн, Слънцето и Луната като следващи една след друга метаморфози на земното битие. След това повторно го стимулирали към преживяване на неговата вътрешност; първо, към повторно преживяване на това, което ви описах като усещане за вътрешен натиск, както, ако преобладавало усещането за собствен център, както ако въздухът би се уплътнил така, че ако искаме да сравним това състояние с нещо в сегашния земен човек, можем да го сравним с усещането, когато не можем да си поемем дъх, притискани и притеснявани от всички страни. Това е било първото състояние и ученикът е трябвало сега отново да го извика в душата си посредством външни усилия.
към текста >>
Това е било първото състояние и ученикът е трябвало сега отново да го извика в душата си пос
ред
ством външни усилия.
Обаче е имало моменти, когато, приближавайки се в качеството си на някакъв топлинен организъм към друго топлинно явление или към друго топлинно качество, благодарение на съприкосновението се усещало сякаш някакво избухване на пламък и вече се намирали в елемента - не просто топлина, струяща, тъчаща и вълнуваща се, а са били в определен момент сякаш нещо огнено или нещо, което е било като реещо се усещане за вкус, вкус не само като че на езика, защото език тогава не е съществувал, но вкус, който са усещали от само себе си, който обаче избухвал при съприкосновение към друг, който и на другия отдавал нещо от себе си и т.н. В ученика оживявало битието на Сатурн. И така, вие виждате, че в тези Хибернийски Мистерии ученикът се въвеждал в това, което е било миналото на земното планетарно битие. Той опознавал живота на Сатурн, Слънцето и Луната като следващи една след друга метаморфози на земното битие. След това повторно го стимулирали към преживяване на неговата вътрешност; първо, към повторно преживяване на това, което ви описах като усещане за вътрешен натиск, както, ако преобладавало усещането за собствен център, както ако въздухът би се уплътнил така, че ако искаме да сравним това състояние с нещо в сегашния земен човек, можем да го сравним с усещането, когато не можем да си поемем дъх, притискани и притеснявани от всички страни.
Това е било първото състояние и ученикът е трябвало сега отново да го извика в душата си посредством външни усилия.
Когато той направел това, когато фактически той имал това идващо в съня, благодарение на което още преди това е добил способност да сънува природното битие като летен ландшафт, да сънува в будно състояние, когато идвал в това състояние, тогава в един момент той получавал изведнъж съвсем особено преживяване. За да мога изобщо да ви охарактеризирам това преживяване, трябва да започна тази характеристика по следния начин. Представете си: вие влизате днес, като земен човек, в топла стая; усещате топлината; излизайки навън, където е 5 или 10 градуса под нулата, усещате студ; усещате разликата между топлина и студ, но я усещате като нещо телесно. Това не се свързва с вашата душевност. И като земен човек, влизайки в топлата стая, вие нямате усещането: тук, в тази стая, има нещо сякаш от великия Дух, обграждащ човека с любов.
към текста >>
Когато той направел това, когато фактически той имал това идващо в съня, благодарение на което още п
ред
и това е добил способност да сънува природното битие като летен ландшафт, да сънува в будно състояние, когато идвал в това състояние, тогава в един момент той получавал изведнъж съвсем особено преживяване.
В ученика оживявало битието на Сатурн. И така, вие виждате, че в тези Хибернийски Мистерии ученикът се въвеждал в това, което е било миналото на земното планетарно битие. Той опознавал живота на Сатурн, Слънцето и Луната като следващи една след друга метаморфози на земното битие. След това повторно го стимулирали към преживяване на неговата вътрешност; първо, към повторно преживяване на това, което ви описах като усещане за вътрешен натиск, както, ако преобладавало усещането за собствен център, както ако въздухът би се уплътнил така, че ако искаме да сравним това състояние с нещо в сегашния земен човек, можем да го сравним с усещането, когато не можем да си поемем дъх, притискани и притеснявани от всички страни. Това е било първото състояние и ученикът е трябвало сега отново да го извика в душата си посредством външни усилия.
Когато той направел това, когато фактически той имал това идващо в съня, благодарение на което още преди това е добил способност да сънува природното битие като летен ландшафт, да сънува в будно състояние, когато идвал в това състояние, тогава в един момент той получавал изведнъж съвсем особено преживяване.
За да мога изобщо да ви охарактеризирам това преживяване, трябва да започна тази характеристика по следния начин. Представете си: вие влизате днес, като земен човек, в топла стая; усещате топлината; излизайки навън, където е 5 или 10 градуса под нулата, усещате студ; усещате разликата между топлина и студ, но я усещате като нещо телесно. Това не се свързва с вашата душевност. И като земен човек, влизайки в топлата стая, вие нямате усещането: тук, в тази стая, има нещо сякаш от великия Дух, обграждащ човека с любов. Вие усещате тази топлина като приятно телесно чувство, обаче не го усещате като нещо душевно.
към текста >>
П
ред
ставете си: вие влизате днес, като земен човек, в топла стая; усещате топлината; излизайки навън, където е 5 или 10 градуса под нулата, усещате студ; усещате разликата между топлина и студ, но я усещате като нещо телесно.
Той опознавал живота на Сатурн, Слънцето и Луната като следващи една след друга метаморфози на земното битие. След това повторно го стимулирали към преживяване на неговата вътрешност; първо, към повторно преживяване на това, което ви описах като усещане за вътрешен натиск, както, ако преобладавало усещането за собствен център, както ако въздухът би се уплътнил така, че ако искаме да сравним това състояние с нещо в сегашния земен човек, можем да го сравним с усещането, когато не можем да си поемем дъх, притискани и притеснявани от всички страни. Това е било първото състояние и ученикът е трябвало сега отново да го извика в душата си посредством външни усилия. Когато той направел това, когато фактически той имал това идващо в съня, благодарение на което още преди това е добил способност да сънува природното битие като летен ландшафт, да сънува в будно състояние, когато идвал в това състояние, тогава в един момент той получавал изведнъж съвсем особено преживяване. За да мога изобщо да ви охарактеризирам това преживяване, трябва да започна тази характеристика по следния начин.
Представете си: вие влизате днес, като земен човек, в топла стая; усещате топлината; излизайки навън, където е 5 или 10 градуса под нулата, усещате студ; усещате разликата между топлина и студ, но я усещате като нещо телесно.
Това не се свързва с вашата душевност. И като земен човек, влизайки в топлата стая, вие нямате усещането: тук, в тази стая, има нещо сякаш от великия Дух, обграждащ човека с любов. Вие усещате тази топлина като приятно телесно чувство, обаче не го усещате като нещо душевно. Същото е и със студа. Вие мръзнете, студено ви е телесно; но нямате усещането: чрез особените климатични условия към вас се приближават демони, за да ви нашепват нещо толкова хладно, че замръзвате също и в душата.
към текста >>
В качеството си на земен човек можете да се сгреете от друг човек, от неговото приятелство, от неговата любов; можете да замръзнете от неговата хладина, може би и от неговата еснафщина, обаче при това се има п
ред
вид нещо душевно.
И като земен човек, влизайки в топлата стая, вие нямате усещането: тук, в тази стая, има нещо сякаш от великия Дух, обграждащ човека с любов. Вие усещате тази топлина като приятно телесно чувство, обаче не го усещате като нещо душевно. Същото е и със студа. Вие мръзнете, студено ви е телесно; но нямате усещането: чрез особените климатични условия към вас се приближават демони, за да ви нашепват нещо толкова хладно, че замръзвате също и в душата. Физическата топлина за вас не е едновременно и нещо душевно, защото вие, като земен човек с обикновено съзнание, не възприемате с цялата интензивност природно-душевното.
В качеството си на земен човек можете да се сгреете от друг човек, от неговото приятелство, от неговата любов; можете да замръзнете от неговата хладина, може би и от неговата еснафщина, обаче при това се има предвид нещо душевно.
Но помислете колко малко е склонен днес физическият земен човек, когато излезе в топъл летен ден със зноен въздух, да каже: Боговете сега много ме обичат! Или колко малко е склонен сегашният човек, излизайки на зимния студ, да каже: а сега във въздуха се носят само тези Силфи, които са хладни филистери в света на Силфите. Такива изрази днес няма да чуете. Усещането, на което искам да ви обърна внимание - казах ви по този повод, че трябва да започна обяснението от края, - се откривало като нещо от само себе си разбиращо се на ученика, когато той преживявал това вътрешно усещане на потиснатост. Всичко, което той усещал като топлина, едновременно го усещал като душевно, но заедно с това именно и като физическа топлина; той е можел да го чувства, защото със своето съзнание се намирал в живота на Юпитер, който възниква от Земята.
към текста >>
Ученикът от Хибернийските Мистерии е воден към това преживяване - разбира се, не в земния свят, а бидейки пренесен в друг свят - и благодарение на него, разбира се, не във физическата земна действителност, п
ред
него в образ се появявало битието на Юпитер.
Усещането, на което искам да ви обърна внимание - казах ви по този повод, че трябва да започна обяснението от края, - се откривало като нещо от само себе си разбиращо се на ученика, когато той преживявал това вътрешно усещане на потиснатост. Всичко, което той усещал като топлина, едновременно го усещал като душевно, но заедно с това именно и като физическа топлина; той е можел да го чувства, защото със своето съзнание се намирал в живота на Юпитер, който възниква от Земята. Защото ние само благодарение на това ще станем хора на Юпитер, че ще свържем физически топлинно-то с душевната топлина; така че ние, като хора на Юпитер, ще стигнем дотам, че когато например помилваме с любов някой човек или дете, за това дете в същото време ще станем действително топлоизлъчващи. Любовта и излъчването на топлина по никакъв начин няма да бъдат разделени. Фактически ще се стигне до там, че топлината, която се преживява, ще се излъчва душевно също и в обкръжението.
Ученикът от Хибернийските Мистерии е воден към това преживяване - разбира се, не в земния свят, а бидейки пренесен в друг свят - и благодарение на него, разбира се, не във физическата земна действителност, пред него в образ се появявало битието на Юпитер.
Следващото усилие се състояло в това, че ученикът трябвало да почувства вътрешната необходимост, за която говорих вчера, когато се приближавал до усещане на необходимост от преодоляване на собствения Аз, защото в противен случай той би могъл да стане източник на зло. Когато ученикът правел в себе си действително това вътрешно душевно състояние, тогава той не само усещал единство на душевната и физическа топлина, но усещаното единно като душевно-физическа топлина започвало да свети, проявявало се като светещо. Тайната на сиянието на светлината, душевното сияние на светлината се откривала на ученика. Така той се пренасял в бъдещето, в това бъдеще, когато Земята ще се превърне в планетата Венера, в бъдещата планета Венера. По-късно, когато ученикът усещал слято сякаш в своето сърце всичко, което той преживявал преди - както го описах вчера, - тогава това, което той въобще е преживял в своята душа, едновременно се изправяло пред него като преживяване на планетите.
към текста >>
По-късно, когато ученикът усещал слято сякаш в своето сърце всичко, което той преживявал п
ред
и - както го описах вчера, - тогава това, което той въобще е преживял в своята душа, едновременно се изправяло п
ред
него като преживяване на планетите.
Ученикът от Хибернийските Мистерии е воден към това преживяване - разбира се, не в земния свят, а бидейки пренесен в друг свят - и благодарение на него, разбира се, не във физическата земна действителност, пред него в образ се появявало битието на Юпитер. Следващото усилие се състояло в това, че ученикът трябвало да почувства вътрешната необходимост, за която говорих вчера, когато се приближавал до усещане на необходимост от преодоляване на собствения Аз, защото в противен случай той би могъл да стане източник на зло. Когато ученикът правел в себе си действително това вътрешно душевно състояние, тогава той не само усещал единство на душевната и физическа топлина, но усещаното единно като душевно-физическа топлина започвало да свети, проявявало се като светещо. Тайната на сиянието на светлината, душевното сияние на светлината се откривала на ученика. Така той се пренасял в бъдещето, в това бъдеще, когато Земята ще се превърне в планетата Венера, в бъдещата планета Венера.
По-късно, когато ученикът усещал слято сякаш в своето сърце всичко, което той преживявал преди - както го описах вчера, - тогава това, което той въобще е преживял в своята душа, едновременно се изправяло пред него като преживяване на планетите.
Човек има някаква мисъл; тази мисъл не остава в границите на човешката кожа, а започва да звучи; мисълта става Слово. Това, което човек преживява, става Слово. Словото се разпространява на планетата Вулкан. Всичко на планетата Вулкан е говорещо живо същество. Словото звучи от Словото, Словото се обяснява със Слово, Словото говори за Слово, Словото се учи да разбира Словото.
към текста >>
Когато този образ се изправял п
ред
посвещавания в Хиберния, тогава той се намирал в битието на Вулкан, в най-късната метаморфоза на състоянието на земната планета.
Това, което човек преживява, става Слово. Словото се разпространява на планетата Вулкан. Всичко на планетата Вулкан е говорещо живо същество. Словото звучи от Словото, Словото се обяснява със Слово, Словото говори за Слово, Словото се учи да разбира Словото. Човек се усеща като свят, разбиращ Словото, като Слово - свят, разбиращ Словото.
Когато този образ се изправял пред посвещавания в Хиберния, тогава той се намирал в битието на Вулкан, в най-късната метаморфоза на състоянието на земната планета.
И така, виждате, че Хибернийските Мистерии действително се отнасят към тези, които в духовната наука с пълно право се наричат велики Мистерии. Защото това, в което се посвещавали учениците, им давало някакво прозрение, съзерцание на доземния и следземния човешки живот. В същото време то им давало прозрение в космическия живот, в който е вплетен човек, от който е роден в течение на времето. Следователно човекът се учил да познава микрокосмоса, т.е. самия себе си, като духовно-душевно-телесно същество във връзка с Макрокосмоса.
към текста >>
Собствения си разцвет те преживели по времето, п
ред
шестващо Мистерията на Голгота.
В същото време то им давало прозрение в космическия живот, в който е вплетен човек, от който е роден в течение на времето. Следователно човекът се учил да познава микрокосмоса, т.е. самия себе си, като духовно-душевно-телесно същество във връзка с Макрокосмоса. Той опознавал също и изграждането, сътворението, възникването, отмирането и метаморфозирането на Макрокосмоса. Тези Хибернийски Мистерии са били велики Мистерии.
Собствения си разцвет те преживели по времето, предшестващо Мистерията на Голгота.
Особеността на великите Мистерии обаче се състояла именно в това, че в тези велики Мистерии се говорело за Христа като за бъдеще, както впоследствие хората говорели за Христос като за преминал през събития в миналото. След първото посвещение са искали да покажат на ученика, представяйки му на изхода образа на Христа: всичко, което е мировият път на Земята, се стреми към събитието на Голгота. Тогава това още се представяло като бъдеще. На този, впоследствие преминал през толкова изпитания остров, действително е било място на велики Мистерии, място на християнски Мистерии преди Мистерията на Голгота, в което живеещият още преди Мистерията на Голгота човек със своя духовен поглед е бил насочван по съответния начин към Мистерията на Голгота. Когато по-късно настъпила Мистерията на Голгота - по времето, когато там, в Палестина, се извършиха удивителните събития, които описваме, когато разказваме за преживяванията на Христос Исус на Голгота и за неговото обкръжение, тогава в Хибернийските Мистерии и в тяхната общност, т.е.
към текста >>
След първото посвещение са искали да покажат на ученика, п
ред
ставяйки му на изхода образа на Христа: всичко, което е мировият път на Земята, се стреми към събитието на Голгота.
самия себе си, като духовно-душевно-телесно същество във връзка с Макрокосмоса. Той опознавал също и изграждането, сътворението, възникването, отмирането и метаморфозирането на Макрокосмоса. Тези Хибернийски Мистерии са били велики Мистерии. Собствения си разцвет те преживели по времето, предшестващо Мистерията на Голгота. Особеността на великите Мистерии обаче се състояла именно в това, че в тези велики Мистерии се говорело за Христа като за бъдеще, както впоследствие хората говорели за Христос като за преминал през събития в миналото.
След първото посвещение са искали да покажат на ученика, представяйки му на изхода образа на Христа: всичко, което е мировият път на Земята, се стреми към събитието на Голгота.
Тогава това още се представяло като бъдеще. На този, впоследствие преминал през толкова изпитания остров, действително е било място на велики Мистерии, място на християнски Мистерии преди Мистерията на Голгота, в което живеещият още преди Мистерията на Голгота човек със своя духовен поглед е бил насочван по съответния начин към Мистерията на Голгота. Когато по-късно настъпила Мистерията на Голгота - по времето, когато там, в Палестина, се извършиха удивителните събития, които описваме, когато разказваме за преживяванията на Христос Исус на Голгота и за неговото обкръжение, тогава в Хибернийските Мистерии и в тяхната общност, т.е. в народа, принадлежащ към Хибернийските Мистерии, се празнували големи празници. Това, което действително ставало в Палестина, се извършвало на Хибернийския остров стократно умножено, но така, че картината не била като спомен от миналото.
към текста >>
Тогава това още се п
ред
ставяло като бъдеще.
Той опознавал също и изграждането, сътворението, възникването, отмирането и метаморфозирането на Макрокосмоса. Тези Хибернийски Мистерии са били велики Мистерии. Собствения си разцвет те преживели по времето, предшестващо Мистерията на Голгота. Особеността на великите Мистерии обаче се състояла именно в това, че в тези велики Мистерии се говорело за Христа като за бъдеще, както впоследствие хората говорели за Христос като за преминал през събития в миналото. След първото посвещение са искали да покажат на ученика, представяйки му на изхода образа на Христа: всичко, което е мировият път на Земята, се стреми към събитието на Голгота.
Тогава това още се представяло като бъдеще.
На този, впоследствие преминал през толкова изпитания остров, действително е било място на велики Мистерии, място на християнски Мистерии преди Мистерията на Голгота, в което живеещият още преди Мистерията на Голгота човек със своя духовен поглед е бил насочван по съответния начин към Мистерията на Голгота. Когато по-късно настъпила Мистерията на Голгота - по времето, когато там, в Палестина, се извършиха удивителните събития, които описваме, когато разказваме за преживяванията на Христос Исус на Голгота и за неговото обкръжение, тогава в Хибернийските Мистерии и в тяхната общност, т.е. в народа, принадлежащ към Хибернийските Мистерии, се празнували големи празници. Това, което действително ставало в Палестина, се извършвало на Хибернийския остров стократно умножено, но така, че картината не била като спомен от миналото. На Хибернийския остров в образи преживявали Мистерията на Голгота едновременно с извършващата се в Палестина историческа Мистерия на Голгота.
към текста >>
На този, впоследствие преминал през толкова изпитания остров, действително е било място на велики Мистерии, място на християнски Мистерии п
ред
и Мистерията на Голгота, в което живеещият още п
ред
и Мистерията на Голгота човек със своя духовен поглед е бил насочван по съответния начин към Мистерията на Голгота.
Тези Хибернийски Мистерии са били велики Мистерии. Собствения си разцвет те преживели по времето, предшестващо Мистерията на Голгота. Особеността на великите Мистерии обаче се състояла именно в това, че в тези велики Мистерии се говорело за Христа като за бъдеще, както впоследствие хората говорели за Христос като за преминал през събития в миналото. След първото посвещение са искали да покажат на ученика, представяйки му на изхода образа на Христа: всичко, което е мировият път на Земята, се стреми към събитието на Голгота. Тогава това още се представяло като бъдеще.
На този, впоследствие преминал през толкова изпитания остров, действително е било място на велики Мистерии, място на християнски Мистерии преди Мистерията на Голгота, в което живеещият още преди Мистерията на Голгота човек със своя духовен поглед е бил насочван по съответния начин към Мистерията на Голгота.
Когато по-късно настъпила Мистерията на Голгота - по времето, когато там, в Палестина, се извършиха удивителните събития, които описваме, когато разказваме за преживяванията на Христос Исус на Голгота и за неговото обкръжение, тогава в Хибернийските Мистерии и в тяхната общност, т.е. в народа, принадлежащ към Хибернийските Мистерии, се празнували големи празници. Това, което действително ставало в Палестина, се извършвало на Хибернийския остров стократно умножено, но така, че картината не била като спомен от миналото. На Хибернийския остров в образи преживявали Мистерията на Голгота едновременно с извършващата се в Палестина историческа Мистерия на Голгота. Когато впоследствие в храмовете и църквите Мистерията на Голгота се преживявала в образи, показвала се на народа в образи, това са били картини, напомнящи в нещо станалото на Земята, което се извлича от обикновеното съзнание като исторически спомен.
към текста >>
Този, който изучава само външната история, ще намери много величествено, прекрасно, възвисяващо и просветляващо ума, когато исторически хвърли поглед към древния източен свят, когато исторически се вгледа към древна Гърция, към древния Рим; много може той да преживее, преминавайки през с
ред
новековието, да кажем, до времената на Карл Велики.
На Хибернийския остров тези картини са съществували, когато те още не са могли да бъдат извлечени като историческа памет от миналото, а когато са можели да бъдат извлечени само от самия дух. На Хибернийския остров духовно са виждали това, което за телесното око се разигравало в Палестина в началото на нашето летоброене. По такъв начин, на хибернийския остров човечеството духовно преживявало Мистерията на Голгота. А това означава величие на всичко, което след това е излизало за останалата цивилизация именно от този Хибернийски остров, което обаче изчезнало в по-късно време. А сега ви моля да обърнете внимание на едно нещо.
Този, който изучава само външната история, ще намери много величествено, прекрасно, възвисяващо и просветляващо ума, когато исторически хвърли поглед към древния източен свят, когато исторически се вгледа към древна Гърция, към древния Рим; много може той да преживее, преминавайки през средновековието, да кажем, до времената на Карл Велики.
Обаче вижте колко бедни стават външните исторически съобщения за времето, което започва няколко столетия след възникването на Християнството и завършва приблизително през девето, десето столетие. Погледнете историческите трудове: във всички стари честни исторически трудове навсякъде ще намерите само съвсем кратки описания на това време, ще намерите много малко относно тези столетия. Едва по-късно нещата отново започват да стават по-подробни. Най-новите историци, малко професорски срамувайки се от факта, че материалът е толкова лош, вследствие на това, че те не описват нещо, което знаят, измислят всякакви фантастични конструкции и ги разполагат в тези столетия. Обаче всичко това е безсмислица.
към текста >>
Ако външно исторически честно се п
ред
ставят нещата, историческото описание на времето, когато загива древният Рим, ще се окаже доволно оскъдно; по-късно текат разрушителните походи на преселенията на народите, които са били не така страшно забележителни външно, както си ги п
ред
ставят днешните хора; те са били поразителни само по отношение на п
ред
шестващото и последвалото спокойствие.
Обаче вижте колко бедни стават външните исторически съобщения за времето, което започва няколко столетия след възникването на Християнството и завършва приблизително през девето, десето столетие. Погледнете историческите трудове: във всички стари честни исторически трудове навсякъде ще намерите само съвсем кратки описания на това време, ще намерите много малко относно тези столетия. Едва по-късно нещата отново започват да стават по-подробни. Най-новите историци, малко професорски срамувайки се от факта, че материалът е толкова лош, вследствие на това, че те не описват нещо, което знаят, измислят всякакви фантастични конструкции и ги разполагат в тези столетия. Обаче всичко това е безсмислица.
Ако външно исторически честно се представят нещата, историческото описание на времето, когато загива древният Рим, ще се окаже доволно оскъдно; по-късно текат разрушителните походи на преселенията на народите, които са били не така страшно забележителни външно, както си ги представят днешните хора; те са били поразителни само по отношение на предшестващото и последвалото спокойствие.
Но ако просто изчислите днес, или бихте изчислили в предвоенния период, колко хора пътуват всяка година от Русия в Швейцария, ще получите по-голяма бройка хора от тези, които са пресекли същата територия в Европа във времената на преселението на народите. Всички тези неща са относителни. Така че, собствено, ако продължим в същия стил, в който се говори при описание на придвижването на народите, би трябвало да кажем: чак до предвоенния период всичко в Европа се намирало в постоянно преселение на народите, даже в Америка през океана. Отиванията в Америка са били по-многобройни от потоците при преселението на народите. Обаче това не искат да си го изяснят.
към текста >>
Но ако просто изчислите днес, или бихте изчислили в п
ред
военния период, колко хора пътуват всяка година от Русия в Швейцария, ще получите по-голяма бройка хора от тези, които са пресекли същата територия в Европа във времената на преселението на народите.
Погледнете историческите трудове: във всички стари честни исторически трудове навсякъде ще намерите само съвсем кратки описания на това време, ще намерите много малко относно тези столетия. Едва по-късно нещата отново започват да стават по-подробни. Най-новите историци, малко професорски срамувайки се от факта, че материалът е толкова лош, вследствие на това, че те не описват нещо, което знаят, измислят всякакви фантастични конструкции и ги разполагат в тези столетия. Обаче всичко това е безсмислица. Ако външно исторически честно се представят нещата, историческото описание на времето, когато загива древният Рим, ще се окаже доволно оскъдно; по-късно текат разрушителните походи на преселенията на народите, които са били не така страшно забележителни външно, както си ги представят днешните хора; те са били поразителни само по отношение на предшестващото и последвалото спокойствие.
Но ако просто изчислите днес, или бихте изчислили в предвоенния период, колко хора пътуват всяка година от Русия в Швейцария, ще получите по-голяма бройка хора от тези, които са пресекли същата територия в Европа във времената на преселението на народите.
Всички тези неща са относителни. Така че, собствено, ако продължим в същия стил, в който се говори при описание на придвижването на народите, би трябвало да кажем: чак до предвоенния период всичко в Европа се намирало в постоянно преселение на народите, даже в Америка през океана. Отиванията в Америка са били по-многобройни от потоците при преселението на народите. Обаче това не искат да си го изяснят. И все пак работата стои така, че в този период, който се описва като време на преселение на народите, и в последващия период, историческите сведения стават по-редки.
към текста >>
Така че, собствено, ако продължим в същия стил, в който се говори при описание на придвижването на народите, би трябвало да кажем: чак до п
ред
военния период всичко в Европа се намирало в постоянно преселение на народите, даже в Америка през океана.
Най-новите историци, малко професорски срамувайки се от факта, че материалът е толкова лош, вследствие на това, че те не описват нещо, което знаят, измислят всякакви фантастични конструкции и ги разполагат в тези столетия. Обаче всичко това е безсмислица. Ако външно исторически честно се представят нещата, историческото описание на времето, когато загива древният Рим, ще се окаже доволно оскъдно; по-късно текат разрушителните походи на преселенията на народите, които са били не така страшно забележителни външно, както си ги представят днешните хора; те са били поразителни само по отношение на предшестващото и последвалото спокойствие. Но ако просто изчислите днес, или бихте изчислили в предвоенния период, колко хора пътуват всяка година от Русия в Швейцария, ще получите по-голяма бройка хора от тези, които са пресекли същата територия в Европа във времената на преселението на народите. Всички тези неща са относителни.
Така че, собствено, ако продължим в същия стил, в който се говори при описание на придвижването на народите, би трябвало да кажем: чак до предвоенния период всичко в Европа се намирало в постоянно преселение на народите, даже в Америка през океана.
Отиванията в Америка са били по-многобройни от потоците при преселението на народите. Обаче това не искат да си го изяснят. И все пак работата стои така, че в този период, който се описва като време на преселение на народите, и в последващия период, историческите сведения стават по-редки. За този период малко е известно. Малко се разказва например за това, какво е ставало ето тук, на тези места, във Франция, в Германия и т.н.
към текста >>
И все пак работата стои така, че в този период, който се описва като време на преселение на народите, и в последващия период, историческите сведения стават по-
ред
ки.
Но ако просто изчислите днес, или бихте изчислили в предвоенния период, колко хора пътуват всяка година от Русия в Швейцария, ще получите по-голяма бройка хора от тези, които са пресекли същата територия в Европа във времената на преселението на народите. Всички тези неща са относителни. Така че, собствено, ако продължим в същия стил, в който се говори при описание на придвижването на народите, би трябвало да кажем: чак до предвоенния период всичко в Европа се намирало в постоянно преселение на народите, даже в Америка през океана. Отиванията в Америка са били по-многобройни от потоците при преселението на народите. Обаче това не искат да си го изяснят.
И все пак работата стои така, че в този период, който се описва като време на преселение на народите, и в последващия период, историческите сведения стават по-редки.
За този период малко е известно. Малко се разказва например за това, какво е ставало ето тук, на тези места, във Франция, в Германия и т.н. А именно там, където, макар и като слаби отгласи, са текли отзвуци на това, което се е съзерцавало в Хибернийските Мистерии, където действията, импулсите на великите Мистерии на Хиберния се вливали в цивилизацията. Сега се срещнали две велики течения. Вижте, всичко което сега ви говоря, го говоря, собствено, само като терминология, без ни най-малко желание да хвърлям дори сянка на симпатия или антипатия, само за да опиша историческата необходимост.
към текста >>
Съобщението за Спасителя, който бил на Земята във физическо тяло, победило чудесните имагинативни картини, които излизали от Хиберния и са могли да бъдат п
ред
ставени в култовете, великите имагинативни картини, които възвестявали за Спасителя като за духовно същество и при това съвсем не отчитали в изобразяването на своя култ, в своите п
ред
ания, че това било също и някакво историческо събитие.
Нещо се разпространило от Хиберния в Европа и то, по отношение на просветлената мъдрост, не разчитало на сетивния поглед, на свидетелства, на които можем да се позовем като на исторически съществуващи. Тук се разпространявали култове, учения на мъдростта като хибернийските култове, като хибернийските учения на мъдростта, които се съобразявали с това, което просветлява човека от духовния свят, даже и тогава, когато, като Мистерията на Голгота, на друго място на Земята, едновременно се разиграва и във физическата действителност. В Хиберния гледали по духовен начин към физическата действителност в Палестина. Но каквото могло само да се присъедини към физическата действителност, оставило в сянка това, което се съобразявало с духовното издигане на човека, със спиритуалното одухотворяване на човека, със спиритуалното одушевяване на човека. Постепенно свързаното със сетивно-физическото битие, с необходимостта, получило преимущество над това, което било свързано с духовното виждане.
Съобщението за Спасителя, който бил на Земята във физическо тяло, победило чудесните имагинативни картини, които излизали от Хиберния и са могли да бъдат представени в култовете, великите имагинативни картини, които възвестявали за Спасителя като за духовно същество и при това съвсем не отчитали в изобразяването на своя култ, в своите предания, че това било също и някакво историческо събитие.
Още по-малко е можело да бъде отчетено по времето, когато това не е било още историческо събитие, защото тези култове са били основани преди Мистерията на Голгота. Дошло време, когато хората все повече и повече ставали възприемчиви само за физически съзерцаваното, когато стигнали дотам, да не се съобразяват с истинските неща, не намиращи опора във физически зримото. Така мъдростта, дошла от Хиберния, вече не се усещала в нейната субстанционалност. И по такъв начин изкуството, дошло от Хиберния, вече не се усещало в своята космическа истина. Така постепенно все повече и повече възниквала не хибернийската наука, а науката, проникваща само до външно-сетивното, и не хибернийското изкуство, а изкуство - даже и рафаеловото е такова, - нуждаещо се от сетивно-нагледен модел, докато хибернийското изкуство изхождало от факта, че духовното, спиритуалното се осъществявало непосредствено чрез художествените средства.
към текста >>
Още по-малко е можело да бъде отчетено по времето, когато това не е било още историческо събитие, защото тези култове са били основани п
ред
и Мистерията на Голгота.
Тук се разпространявали култове, учения на мъдростта като хибернийските култове, като хибернийските учения на мъдростта, които се съобразявали с това, което просветлява човека от духовния свят, даже и тогава, когато, като Мистерията на Голгота, на друго място на Земята, едновременно се разиграва и във физическата действителност. В Хиберния гледали по духовен начин към физическата действителност в Палестина. Но каквото могло само да се присъедини към физическата действителност, оставило в сянка това, което се съобразявало с духовното издигане на човека, със спиритуалното одухотворяване на човека, със спиритуалното одушевяване на човека. Постепенно свързаното със сетивно-физическото битие, с необходимостта, получило преимущество над това, което било свързано с духовното виждане. Съобщението за Спасителя, който бил на Земята във физическо тяло, победило чудесните имагинативни картини, които излизали от Хиберния и са могли да бъдат представени в култовете, великите имагинативни картини, които възвестявали за Спасителя като за духовно същество и при това съвсем не отчитали в изобразяването на своя култ, в своите предания, че това било също и някакво историческо събитие.
Още по-малко е можело да бъде отчетено по времето, когато това не е било още историческо събитие, защото тези култове са били основани преди Мистерията на Голгота.
Дошло време, когато хората все повече и повече ставали възприемчиви само за физически съзерцаваното, когато стигнали дотам, да не се съобразяват с истинските неща, не намиращи опора във физически зримото. Така мъдростта, дошла от Хиберния, вече не се усещала в нейната субстанционалност. И по такъв начин изкуството, дошло от Хиберния, вече не се усещало в своята космическа истина. Така постепенно все повече и повече възниквала не хибернийската наука, а науката, проникваща само до външно-сетивното, и не хибернийското изкуство, а изкуство - даже и рафаеловото е такова, - нуждаещо се от сетивно-нагледен модел, докато хибернийското изкуство изхождало от факта, че духовното, спиритуалното се осъществявало непосредствено чрез художествените средства. После настанало време, когато настъпило в определен смисъл затъмнение на спиритуалния живот, когато хората разчитали само на мисленето и сетивата, основавали философии, които трябвало да покажат как мисленето и сетивата биха могли някак да разберат живота или да достигнат до истината.
към текста >>
Така постепенно все повече и повече възниквала не хибернийската наука, а науката, проникваща само до външно-сетивното, и не хибернийското изкуство, а изкуство - даже и рафаеловото е такова, - нуждаещо се от сетивно-нагледен модел, докато хибернийското изкуство изхождало от факта, че духовното, спиритуалното се осъществявало непос
ред
ствено чрез художествените с
ред
ства.
Съобщението за Спасителя, който бил на Земята във физическо тяло, победило чудесните имагинативни картини, които излизали от Хиберния и са могли да бъдат представени в култовете, великите имагинативни картини, които възвестявали за Спасителя като за духовно същество и при това съвсем не отчитали в изобразяването на своя култ, в своите предания, че това било също и някакво историческо събитие. Още по-малко е можело да бъде отчетено по времето, когато това не е било още историческо събитие, защото тези култове са били основани преди Мистерията на Голгота. Дошло време, когато хората все повече и повече ставали възприемчиви само за физически съзерцаваното, когато стигнали дотам, да не се съобразяват с истинските неща, не намиращи опора във физически зримото. Така мъдростта, дошла от Хиберния, вече не се усещала в нейната субстанционалност. И по такъв начин изкуството, дошло от Хиберния, вече не се усещало в своята космическа истина.
Така постепенно все повече и повече възниквала не хибернийската наука, а науката, проникваща само до външно-сетивното, и не хибернийското изкуство, а изкуство - даже и рафаеловото е такова, - нуждаещо се от сетивно-нагледен модел, докато хибернийското изкуство изхождало от факта, че духовното, спиритуалното се осъществявало непосредствено чрез художествените средства.
После настанало време, когато настъпило в определен смисъл затъмнение на спиритуалния живот, когато хората разчитали само на мисленето и сетивата, основавали философии, които трябвало да покажат как мисленето и сетивата биха могли някак да разберат живота или да достигнат до истината. Настъпило забележително явление, състоящо се в това, че човек вече не бил достъпен за спиритуално влияние. И в кое би могло най-точно да се види, че хората със своето съзнание повече не са достъпни за спиритуални влияния, ако не в това, което се давало на хората по начина - описах го в списанието «Царство»[1], - по който е била дадена на хората «Химическата сватба на Християн Розенкройц». Тогава обърнах внимание върху факта, колко удивителни са нещата около тази «Химическа сватба». Валентин Андреа[2] е физическият писател на тази «Химическа сватба»; година преди да се разрази тридесетгодишната война е била написана тази «Химическа сватба» от Валентин Андреа.
към текста >>
После настанало време, когато настъпило в оп
ред
елен смисъл затъмнение на спиритуалния живот, когато хората разчитали само на мисленето и сетивата, основавали философии, които трябвало да покажат как мисленето и сетивата биха могли някак да разберат живота или да достигнат до истината.
Още по-малко е можело да бъде отчетено по времето, когато това не е било още историческо събитие, защото тези култове са били основани преди Мистерията на Голгота. Дошло време, когато хората все повече и повече ставали възприемчиви само за физически съзерцаваното, когато стигнали дотам, да не се съобразяват с истинските неща, не намиращи опора във физически зримото. Така мъдростта, дошла от Хиберния, вече не се усещала в нейната субстанционалност. И по такъв начин изкуството, дошло от Хиберния, вече не се усещало в своята космическа истина. Така постепенно все повече и повече възниквала не хибернийската наука, а науката, проникваща само до външно-сетивното, и не хибернийското изкуство, а изкуство - даже и рафаеловото е такова, - нуждаещо се от сетивно-нагледен модел, докато хибернийското изкуство изхождало от факта, че духовното, спиритуалното се осъществявало непосредствено чрез художествените средства.
После настанало време, когато настъпило в определен смисъл затъмнение на спиритуалния живот, когато хората разчитали само на мисленето и сетивата, основавали философии, които трябвало да покажат как мисленето и сетивата биха могли някак да разберат живота или да достигнат до истината.
Настъпило забележително явление, състоящо се в това, че човек вече не бил достъпен за спиритуално влияние. И в кое би могло най-точно да се види, че хората със своето съзнание повече не са достъпни за спиритуални влияния, ако не в това, което се давало на хората по начина - описах го в списанието «Царство»[1], - по който е била дадена на хората «Химическата сватба на Християн Розенкройц». Тогава обърнах внимание върху факта, колко удивителни са нещата около тази «Химическа сватба». Валентин Андреа[2] е физическият писател на тази «Химическа сватба»; година преди да се разрази тридесетгодишната война е била написана тази «Химическа сватба» от Валентин Андреа. Обаче никой, който познава биографията му, не би се усъмнил, че този Валентин Андреа, който впоследствие станал филистерски пастор и написал разни елейни книги, не е писал «Химическата сватба».
към текста >>
Валентин Андреа[2] е физическият писател на тази «Химическа сватба»; година п
ред
и да се разрази тридесетгодишната война е била написана тази «Химическа сватба» от Валентин Андреа.
Така постепенно все повече и повече възниквала не хибернийската наука, а науката, проникваща само до външно-сетивното, и не хибернийското изкуство, а изкуство - даже и рафаеловото е такова, - нуждаещо се от сетивно-нагледен модел, докато хибернийското изкуство изхождало от факта, че духовното, спиритуалното се осъществявало непосредствено чрез художествените средства. После настанало време, когато настъпило в определен смисъл затъмнение на спиритуалния живот, когато хората разчитали само на мисленето и сетивата, основавали философии, които трябвало да покажат как мисленето и сетивата биха могли някак да разберат живота или да достигнат до истината. Настъпило забележително явление, състоящо се в това, че човек вече не бил достъпен за спиритуално влияние. И в кое би могло най-точно да се види, че хората със своето съзнание повече не са достъпни за спиритуални влияния, ако не в това, което се давало на хората по начина - описах го в списанието «Царство»[1], - по който е била дадена на хората «Химическата сватба на Християн Розенкройц». Тогава обърнах внимание върху факта, колко удивителни са нещата около тази «Химическа сватба».
Валентин Андреа[2] е физическият писател на тази «Химическа сватба»; година преди да се разрази тридесетгодишната война е била написана тази «Химическа сватба» от Валентин Андреа.
Обаче никой, който познава биографията му, не би се усъмнил, че този Валентин Андреа, който впоследствие станал филистерски пастор и написал разни елейни книги, не е писал «Химическата сватба». Безсмислено е да се вярва, че Валентин Андреа е написал «Химическата сватба». Само сравнете «Химическата сватба», или «Организация на света», или другите трудове на Валентин Андреа - физически това е една и съща личност - с всичко сантиментално сладко, твърде елейно, което е написал в по-късния си живот пастор Валентин Андреа, носещ само същото име. Имаме във висша степен забележителен феномен! Млад човек, едва завършил училище, записва такива неща, като «Организация на света», «Химическата сватба на Християн Розенкройц», и ни струва голямо усилие да схванем вътрешния смисъл на тези трудове.
към текста >>
Обмислете това удивително събитие, п
ред
шествало Тридесетгодишната война: млад човек, съвсем млад човек, отдава ръката си на духовно същество, свише записваща такова нещо като «Химическата сватба»!
Самият той съвсем нищо не разбира от това, за което по-къс-но си и признава: той се превръща в елейно-мазен пастор! И това - същият този човек! Достатъчно е да вземем само този факт, за да се повярва в това, което казах тогава: «Химическата сватба» не е написана от човек, или само дотолкова е написана от човек, доколкото изпълненият със страх таен секретар на Наполеон е писал писмата му. Обаче Наполеон все пак е бил човек, здраво стоящ на земята, бил е физическа личност. Писалият «Химическата сватба» не е бил физическа личност, той е използвал този «секретар», превърнал се впоследствие в мазния пастор Валентин Андреа.
Обмислете това удивително събитие, предшествало Тридесетгодишната война: млад човек, съвсем млад човек, отдава ръката си на духовно същество, свише записваща такова нещо като «Химическата сватба»!
И каквото в случая се появява в посочения пример, е било частно явление за тези времена. Тези неща са се узнавали и съхранявали не винаги. Въобще всичко важно, което било дадено на човечеството тогава, се давало на хората по такъв начин, че те не са били способни да разберат с разсъдъка си даваното. Това е била оттичаща се спиритуалност, която все още им се откривала; хората са я записвали, но вече на са можели да я преживеят в себе си. По това време дори и да имаше исторически книги със съответната дебелина, в тях страниците биха били празни, защото тогава човечеството е вървяло сякаш в две течения, едното от които протичало надолу във физическия свят, където хората все повече и повече вярвали само в това, което им говорел разсъдъкът и сетивните органи.
към текста >>
И все пак тя е откровение на нещо грандиозно: могъщи макро-космически образи, силни преживявания, протичащи между човека и Макрокосмоса, п
ред
ставящи се величествено.
По това време дори и да имаше исторически книги със съответната дебелина, в тях страниците биха били празни, защото тогава човечеството е вървяло сякаш в две течения, едното от които протичало надолу във физическия свят, където хората все повече и повече вярвали само в това, което им говорел разсъдъкът и сетивните органи. А над това постоянно е имало място достижимото от човека, обаче неразбрано от него спиритуално откровение. И характерен пример именно за такова откровение са неща, подобни на «Химическата сватба на Християн Розенкройц». Но всичко това, което се разкривало тук, все пак преминавало през човешките глави, макар и тези глави да не разбирали нищо; а преминавайки през човешките глави, то отслабвало и се изкривявало. Във великолепна поезия, могъща поезия, се превръщал този шепот и говор, каквато виждаме в някои строфи на «Химическата сватба на Християн Розенкройц».
И все пак тя е откровение на нещо грандиозно: могъщи макро-космически образи, силни преживявания, протичащи между човека и Макрокосмоса, представящи се величествено.
Когато с днешен поглед четем «Химическата сватба», се учим да разбираме образите там; те се разкриват пред нас, защото по същество все пак са обагрени от мозъците, през които са преминали, и зад тях се изправя нещо грандиозно. Подобни неща свидетелстват, че в подсъзнанието продължавало да живее това, което някога се е преживявало от човечеството. И то съвсем изчезнало в началото на опустошителната Тридесетгодишна война. В първата половина на седемнадесетото столетие се вляло това, което някога било велика, величествена спиритуална истина. И само мистиците все още съхраняват душевни впечатления за нея.
към текста >>
Когато с днешен поглед четем «Химическата сватба», се учим да разбираме образите там; те се разкриват п
ред
нас, защото по същество все пак са обагрени от мозъците, през които са преминали, и зад тях се изправя нещо грандиозно.
А над това постоянно е имало място достижимото от човека, обаче неразбрано от него спиритуално откровение. И характерен пример именно за такова откровение са неща, подобни на «Химическата сватба на Християн Розенкройц». Но всичко това, което се разкривало тук, все пак преминавало през човешките глави, макар и тези глави да не разбирали нищо; а преминавайки през човешките глави, то отслабвало и се изкривявало. Във великолепна поезия, могъща поезия, се превръщал този шепот и говор, каквато виждаме в някои строфи на «Химическата сватба на Християн Розенкройц». И все пак тя е откровение на нещо грандиозно: могъщи макро-космически образи, силни преживявания, протичащи между човека и Макрокосмоса, представящи се величествено.
Когато с днешен поглед четем «Химическата сватба», се учим да разбираме образите там; те се разкриват пред нас, защото по същество все пак са обагрени от мозъците, през които са преминали, и зад тях се изправя нещо грандиозно.
Подобни неща свидетелстват, че в подсъзнанието продължавало да живее това, което някога се е преживявало от човечеството. И то съвсем изчезнало в началото на опустошителната Тридесетгодишна война. В първата половина на седемнадесетото столетие се вляло това, което някога било велика, величествена спиритуална истина. И само мистиците все още съхраняват душевни впечатления за нея. Обаче истинската субстанция, спиритуалната субстанция, съвсем се изгубва.
към текста >>
Затова бих могъл да кажа: достъпът до Хибернийските Мистерии беше затворен, за да не може човек да се приближи до Мистериите по стария начин, а да се стимулира да преживее с активно съзнание това, което трябва да бъде вътрешно намерено от човека в епохата на свободата, не пос
ред
ством историческо, даже не ясновидски-историческо виждане на древните, удивителни, велики тайни, дотогава, докато не стъпи на пътя, водещ до тези тайни от собствена вътрешна активност.
Колкото по-близо се стига, толкова повече се замъглява това, към което бързаме с душата си, и се стига сякаш до някакво душевно заглушаване. Тази душевна оглушеност трябва да се отработи навън. Това може да се направи не по друг начин, а като оживим в себе си всичко, което знаем за тези неща, самостоятелно установени, самостоятелно видяни. След това ще видим защо това е така. Ще открием, че с тези Хибернийски Мистерии на човечеството е бил даден последният отзвук от нещо древно от божествено-духовните сили; обаче в същото време, когато Хибернийските Мистерии са били сведени до сенчест живот, те са били и духовно оградени с плътен воал, така че човек да не може пасивно да изследва, да не може да ги наблюдава, да може да се приближи към тях само ако пробуди в себе си спиритуална активност, и следователно се превърне в истински човек на новото време.
Затова бих могъл да кажа: достъпът до Хибернийските Мистерии беше затворен, за да не може човек да се приближи до Мистериите по стария начин, а да се стимулира да преживее с активно съзнание това, което трябва да бъде вътрешно намерено от човека в епохата на свободата, не посредством историческо, даже не ясновидски-историческо виждане на древните, удивителни, велики тайни, дотогава, докато не стъпи на пътя, водещ до тези тайни от собствена вътрешна активност.
С тези велики Мистерии на Хиберния по най-интензивен начин се сочи, че новото време започва в епохата, когато Хибернийските Мистерии слизат в света на сенките. Обаче и днес можем отново да ги съзерцаваме в цялата им слава и величие с душевното ни същество, носени от вътрешната свобода, защото чрез действителната вътрешна активност е възможно да се приближим до тях, да преодолеем каквото ни спира насреща, стреми се да заглуши това, което се изправя пред душата ни, което се е откривало на посвещаваните чак до късни времена от великите древни тайни на старата, макар и инстинктивна, но висока спиритуална мъдрост, изливаща се към земното човечество като изначална сила на душата. Най-прекрасни, най-значителни паметници на прамъдростта на човека, на прамилостта на божествено-духовните същества, както тя се е откривала в прасъстоянието на човечеството -най-прекрасни духовно-душевни паметници на онова време в по-късно време са тези образи, които могат да ни се открият, когато обръщаме поглед към Мистериите на Хиберния. [1] в списание «Царство»: препечатано във «Философия и антропософия», Събр. съч. 35
към текста >>
Обаче и днес можем отново да ги съзерцаваме в цялата им слава и величие с душевното ни същество, носени от вътрешната свобода, защото чрез действителната вътрешна активност е възможно да се приближим до тях, да преодолеем каквото ни спира насреща, стреми се да заглуши това, което се изправя п
ред
душата ни, което се е откривало на посвещаваните чак до късни времена от великите древни тайни на старата, макар и инстинктивна, но висока спиритуална мъдрост, изливаща се към земното човечество като изначална сила на душата.
Това може да се направи не по друг начин, а като оживим в себе си всичко, което знаем за тези неща, самостоятелно установени, самостоятелно видяни. След това ще видим защо това е така. Ще открием, че с тези Хибернийски Мистерии на човечеството е бил даден последният отзвук от нещо древно от божествено-духовните сили; обаче в същото време, когато Хибернийските Мистерии са били сведени до сенчест живот, те са били и духовно оградени с плътен воал, така че човек да не може пасивно да изследва, да не може да ги наблюдава, да може да се приближи към тях само ако пробуди в себе си спиритуална активност, и следователно се превърне в истински човек на новото време. Затова бих могъл да кажа: достъпът до Хибернийските Мистерии беше затворен, за да не може човек да се приближи до Мистериите по стария начин, а да се стимулира да преживее с активно съзнание това, което трябва да бъде вътрешно намерено от човека в епохата на свободата, не посредством историческо, даже не ясновидски-историческо виждане на древните, удивителни, велики тайни, дотогава, докато не стъпи на пътя, водещ до тези тайни от собствена вътрешна активност. С тези велики Мистерии на Хиберния по най-интензивен начин се сочи, че новото време започва в епохата, когато Хибернийските Мистерии слизат в света на сенките.
Обаче и днес можем отново да ги съзерцаваме в цялата им слава и величие с душевното ни същество, носени от вътрешната свобода, защото чрез действителната вътрешна активност е възможно да се приближим до тях, да преодолеем каквото ни спира насреща, стреми се да заглуши това, което се изправя пред душата ни, което се е откривало на посвещаваните чак до късни времена от великите древни тайни на старата, макар и инстинктивна, но висока спиритуална мъдрост, изливаща се към земното човечество като изначална сила на душата.
Най-прекрасни, най-значителни паметници на прамъдростта на човека, на прамилостта на божествено-духовните същества, както тя се е откривала в прасъстоянието на човечеството -най-прекрасни духовно-душевни паметници на онова време в по-късно време са тези образи, които могат да ни се открият, когато обръщаме поглед към Мистериите на Хиберния. [1] в списание «Царство»: препечатано във «Философия и антропософия», Събр. съч. 35 [2] Йохан Валентин Андреа, 1586-1654, поет и писател теолог. Освен «Химическа сватба» той пише следните розенкройцески съчинения: «Всеобща и генерална реформация на целия останал свят», «Fama Fratemitatis, или откриване на братството на великия розенкройцерски орден», «Confessio Fraternitatis, или изповедание на великото братство на високопочитаемото розекройцерство».
към текста >>
2.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Да поставим още един път п
ред
душата си значението на факта, че истината и познанието, съдържащи се в Мистериите на Хиберния, в оп
ред
елен смисъл са били притъпени, което значи, че те не са имали по-нататъшно въздействие по своя път от Запад, от с
ред
ата на Европа, на Изток и че на мястото на спиритуалното, също и в религиозния култ, се проявил външен, близък до сетивното възглед, най-малкото традиция, п
ред
ание за подобен сетивен възглед.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ 14 декември 1923 г.
Да поставим още един път пред душата си значението на факта, че истината и познанието, съдържащи се в Мистериите на Хиберния, в определен смисъл са били притъпени, което значи, че те не са имали по-нататъшно въздействие по своя път от Запад, от средата на Европа, на Изток и че на мястото на спиритуалното, също и в религиозния култ, се проявил външен, близък до сетивното възглед, най-малкото традиция, предание за подобен сетивен възглед.
Образа, открил ни се в края на последната лекция, ще поставим отново пред душата си. Насочихме вниманието си към съществото на Христос в Мистериите на Хиберния, а също и по времето, когато се е разигравала Мистерията на Голгота. Тук, в Хиберния, са били посветителите и техните ученици, които - макар сред тях за сетивното възприятие и да не се е извършвала Мистерията на Голгота и до тях да не е могла да достигне никаква вест за това - едновременно, с универсална тържественост извършвали тази Мистерия, защото благодарение на проницателността им било ясно, че тази Мистерия на Голгота протича сега едновременно и външно. Следователно за посветените и техните ученици в Хиберния се открила необходимост действителното сетивно събитие да бъде преживяно само по духовен, спиритуален начин. И за този начин на мислене и тази познавателна ориентация, които са били знайни в Хиберния, не се изисквало друго освен спиритуалност във физическия свят.
към текста >>
Образа, открил ни се в края на последната лекция, ще поставим отново п
ред
душата си.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ 14 декември 1923 г. Да поставим още един път пред душата си значението на факта, че истината и познанието, съдържащи се в Мистериите на Хиберния, в определен смисъл са били притъпени, което значи, че те не са имали по-нататъшно въздействие по своя път от Запад, от средата на Европа, на Изток и че на мястото на спиритуалното, също и в религиозния култ, се проявил външен, близък до сетивното възглед, най-малкото традиция, предание за подобен сетивен възглед.
Образа, открил ни се в края на последната лекция, ще поставим отново пред душата си.
Насочихме вниманието си към съществото на Христос в Мистериите на Хиберния, а също и по времето, когато се е разигравала Мистерията на Голгота. Тук, в Хиберния, са били посветителите и техните ученици, които - макар сред тях за сетивното възприятие и да не се е извършвала Мистерията на Голгота и до тях да не е могла да достигне никаква вест за това - едновременно, с универсална тържественост извършвали тази Мистерия, защото благодарение на проницателността им било ясно, че тази Мистерия на Голгота протича сега едновременно и външно. Следователно за посветените и техните ученици в Хиберния се открила необходимост действителното сетивно събитие да бъде преживяно само по духовен, спиритуален начин. И за този начин на мислене и тази познавателна ориентация, които са били знайни в Хиберния, не се изисквало друго освен спиритуалност във физическия свят. С това обаче става очевидно, че в Хиберния въобще на първо място се поставяло спиритуалното, духовното на всички неща.
към текста >>
Тук, в Хиберния, са били посветителите и техните ученици, които - макар с
ред
тях за сетивното възприятие и да не се е извършвала Мистерията на Голгота и до тях да не е могла да достигне никаква вест за това - едновременно, с универсална тържественост извършвали тази Мистерия, защото благодарение на проницателността им било ясно, че тази Мистерия на Голгота протича сега едновременно и външно.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ 14 декември 1923 г. Да поставим още един път пред душата си значението на факта, че истината и познанието, съдържащи се в Мистериите на Хиберния, в определен смисъл са били притъпени, което значи, че те не са имали по-нататъшно въздействие по своя път от Запад, от средата на Европа, на Изток и че на мястото на спиритуалното, също и в религиозния култ, се проявил външен, близък до сетивното възглед, най-малкото традиция, предание за подобен сетивен възглед. Образа, открил ни се в края на последната лекция, ще поставим отново пред душата си. Насочихме вниманието си към съществото на Христос в Мистериите на Хиберния, а също и по времето, когато се е разигравала Мистерията на Голгота.
Тук, в Хиберния, са били посветителите и техните ученици, които - макар сред тях за сетивното възприятие и да не се е извършвала Мистерията на Голгота и до тях да не е могла да достигне никаква вест за това - едновременно, с универсална тържественост извършвали тази Мистерия, защото благодарение на проницателността им било ясно, че тази Мистерия на Голгота протича сега едновременно и външно.
Следователно за посветените и техните ученици в Хиберния се открила необходимост действителното сетивно събитие да бъде преживяно само по духовен, спиритуален начин. И за този начин на мислене и тази познавателна ориентация, които са били знайни в Хиберния, не се изисквало друго освен спиритуалност във физическия свят. С това обаче става очевидно, че в Хиберния въобще на първо място се поставяло спиритуалното, духовното на всички неща. Наистина каквото в Хиберния било тържествено извършено, било прихванато от всевъзможни тайни течения в духовния живот през британските острови, през Бретан, през днешна Холандия и Белгия, а също и през днешния Елзас към Средна Европа.
към текста >>
С
ред
на Европа.
Тук, в Хиберния, са били посветителите и техните ученици, които - макар сред тях за сетивното възприятие и да не се е извършвала Мистерията на Голгота и до тях да не е могла да достигне никаква вест за това - едновременно, с универсална тържественост извършвали тази Мистерия, защото благодарение на проницателността им било ясно, че тази Мистерия на Голгота протича сега едновременно и външно. Следователно за посветените и техните ученици в Хиберния се открила необходимост действителното сетивно събитие да бъде преживяно само по духовен, спиритуален начин. И за този начин на мислене и тази познавателна ориентация, които са били знайни в Хиберния, не се изисквало друго освен спиритуалност във физическия свят. С това обаче става очевидно, че в Хиберния въобще на първо място се поставяло спиритуалното, духовното на всички неща. Наистина каквото в Хиберния било тържествено извършено, било прихванато от всевъзможни тайни течения в духовния живот през британските острови, през Бретан, през днешна Холандия и Белгия, а също и през днешния Елзас към
Средна Европа.
И в първите столетия от християнското развитие ние намираме, макар и не във всеобщата цивилизация, но все пак навсякъде в посочените области, тук-там отделни хора, които са можели да разбират произлизащото от Хибернийските Мистерии. Обаче това, както беше казано, не е станало всеобщо достояние. Към тези неща трябва да подходим с интимната тъга на познанието, за да намерим отделните личности, чиято бройка в първите християнски столетия е била все още значителна, в последващите столетия, а именно от осми, девети до петнадесети, шестнадесети век, ставала все по-малка и по-малка, личности, събиращи около себе си наистина неголямо число ученици, но благодарение на които, встрани от големия свят и неговата цивилизация, в тишина продължавало да расте това, което в европейския Запад е било инициирано от хибернийския остров. Въобще в Европа се разпространило това, за което не било нужно непосредствено духовно виждане, което е можело да бъде свързано към обикновеното историческо предание, просто разказващо за станалото като физическо събитие в Палестина в началото на летоброенето. И именно от това течение следва, че все повече и повече развитието вървяло така, че се обръщало внимание само на разиграващото се във физическия живот.
към текста >>
Въобще в Европа се разпространило това, за което не било нужно непос
ред
ствено духовно виждане, което е можело да бъде свързано към обикновеното историческо п
ред
ание, просто разказващо за станалото като физическо събитие в Палестина в началото на летоброенето.
Наистина каквото в Хиберния било тържествено извършено, било прихванато от всевъзможни тайни течения в духовния живот през британските острови, през Бретан, през днешна Холандия и Белгия, а също и през днешния Елзас към Средна Европа. И в първите столетия от християнското развитие ние намираме, макар и не във всеобщата цивилизация, но все пак навсякъде в посочените области, тук-там отделни хора, които са можели да разбират произлизащото от Хибернийските Мистерии. Обаче това, както беше казано, не е станало всеобщо достояние. Към тези неща трябва да подходим с интимната тъга на познанието, за да намерим отделните личности, чиято бройка в първите християнски столетия е била все още значителна, в последващите столетия, а именно от осми, девети до петнадесети, шестнадесети век, ставала все по-малка и по-малка, личности, събиращи около себе си наистина неголямо число ученици, но благодарение на които, встрани от големия свят и неговата цивилизация, в тишина продължавало да расте това, което в европейския Запад е било инициирано от хибернийския остров.
Въобще в Европа се разпространило това, за което не било нужно непосредствено духовно виждане, което е можело да бъде свързано към обикновеното историческо предание, просто разказващо за станалото като физическо събитие в Палестина в началото на летоброенето.
И именно от това течение следва, че все повече и повече развитието вървяло така, че се обръщало внимание само на разиграващото се във физическия живот. Все по-малко и по-малко разбирали колко колосално противоречие се съдържа в такова събитие като Мистерията на Голгота, което би могло да бъде разбрано само чрез най-задълбочен духовен живот, да има само външна, свързана със сетивността форма. Обаче това станало необходима посока на движението на културното развитие в Европа. Всъщност всичко се подготвяло вече от много време и е можело да стане само благодарение на факта, че много от древната същност на Мистериите е било забравено, докато в Гърция още е съществувало. Тогава тези гръцки Мистерии са се делили на два вида.
към текста >>
И когато обръщаме взор към тези времена, на
ред
с духовното съзерцание, достигащо висшите сфери, макар и вече с някаква абстрактност, но все пак достигащо до висшите сфери, ние намираме и нап
ред
ващото в дълбочина съзерцание на природата и - което има особено, първостепенно значение - съединението на двете.
Всъщност всичко се подготвяло вече от много време и е можело да стане само благодарение на факта, че много от древната същност на Мистериите е било забравено, докато в Гърция още е съществувало. Тогава тези гръцки Мистерии са се делили на два вида. Единият бил този, в който преимуществено се занимавали с насочването на човешките сетива към духовните светове, към мировото ръководство и мировата ориентация в духа; в другия вид се занимавали с тайните на природата, особено с господстващите в природата сили и същества, стоящи зад земните власти. Цялото посвещение преминавало през двата рода Мистерии. Тогава за преминалите посвещение са казвали, че те са възприели в себе си както тайните на Отца, Мистериите на Зевс, така и тайните на Майката, тайните на Деметра.
И когато обръщаме взор към тези времена, наред с духовното съзерцание, достигащо висшите сфери, макар и вече с някаква абстрактност, но все пак достигащо до висшите сфери, ние намираме и напредващото в дълбочина съзерцание на природата и - което има особено, първостепенно значение - съединението на двете.
На това съединяване на двете, което днес не се отчита, че човек съдържа в себе си определени външни природни вещества, а други природни вещества не съдържа, на него се обръщало най-дълбоко внимание в Хтоническите Мистерии на Гърция. Знаете, че човек има в своя организъм желязо. Той съдържа в себе си и други метали: калций, натрий, магнезий и т.н. Но някои метали е невъзможно да се намерят в него, ако се търсят с обичайните научни средства и анализираме човека по отношение на веществения състав. Така, от гледна точка на външното изследване, човек не съдържа в себе си олово, мед, живак, калай, сребро, злато.
към текста >>
На това съединяване на двете, което днес не се отчита, че човек съдържа в себе си оп
ред
елени външни природни вещества, а други природни вещества не съдържа, на него се обръщало най-дълбоко внимание в Хтоническите Мистерии на Гърция.
Тогава тези гръцки Мистерии са се делили на два вида. Единият бил този, в който преимуществено се занимавали с насочването на човешките сетива към духовните светове, към мировото ръководство и мировата ориентация в духа; в другия вид се занимавали с тайните на природата, особено с господстващите в природата сили и същества, стоящи зад земните власти. Цялото посвещение преминавало през двата рода Мистерии. Тогава за преминалите посвещение са казвали, че те са възприели в себе си както тайните на Отца, Мистериите на Зевс, така и тайните на Майката, тайните на Деметра. И когато обръщаме взор към тези времена, наред с духовното съзерцание, достигащо висшите сфери, макар и вече с някаква абстрактност, но все пак достигащо до висшите сфери, ние намираме и напредващото в дълбочина съзерцание на природата и - което има особено, първостепенно значение - съединението на двете.
На това съединяване на двете, което днес не се отчита, че човек съдържа в себе си определени външни природни вещества, а други природни вещества не съдържа, на него се обръщало най-дълбоко внимание в Хтоническите Мистерии на Гърция.
Знаете, че човек има в своя организъм желязо. Той съдържа в себе си и други метали: калций, натрий, магнезий и т.н. Но някои метали е невъзможно да се намерят в него, ако се търсят с обичайните научни средства и анализираме човека по отношение на веществения състав. Така, от гледна точка на външното изследване, човек не съдържа в себе си олово, мед, живак, калай, сребро, злато. Великата загадка за посветения в гръцките Мистерии се свеждала до въпроса: Защо човек, съдържащ в себе си например желязо, калций, натрий и други вещества, необходими и във външната природа, не съдържа например олово и калай?
към текста >>
Но някои метали е невъзможно да се намерят в него, ако се търсят с обичайните научни с
ред
ства и анализираме човека по отношение на веществения състав.
Тогава за преминалите посвещение са казвали, че те са възприели в себе си както тайните на Отца, Мистериите на Зевс, така и тайните на Майката, тайните на Деметра. И когато обръщаме взор към тези времена, наред с духовното съзерцание, достигащо висшите сфери, макар и вече с някаква абстрактност, но все пак достигащо до висшите сфери, ние намираме и напредващото в дълбочина съзерцание на природата и - което има особено, първостепенно значение - съединението на двете. На това съединяване на двете, което днес не се отчита, че човек съдържа в себе си определени външни природни вещества, а други природни вещества не съдържа, на него се обръщало най-дълбоко внимание в Хтоническите Мистерии на Гърция. Знаете, че човек има в своя организъм желязо. Той съдържа в себе си и други метали: калций, натрий, магнезий и т.н.
Но някои метали е невъзможно да се намерят в него, ако се търсят с обичайните научни средства и анализираме човека по отношение на веществения състав.
Така, от гледна точка на външното изследване, човек не съдържа в себе си олово, мед, живак, калай, сребро, злато. Великата загадка за посветения в гръцките Мистерии се свеждала до въпроса: Защо човек, съдържащ в себе си например желязо, калций, натрий и други вещества, необходими и във външната природа, не съдържа например олово и калай? Те са били дълбоко убедени, че човек е малък свят, микрокосмос. И все пак изглеждало, че не съдържа в себе си тези метали: олово, калай, живак, сребро и злато. Относно най-древните посвещавани в Гърция действително може да се каже, че те са били на мнението, че това е само привидно.
към текста >>
Него например го учили така - каквото се простирало в течение на дългото време на обучение, аз трябва да изведа в няколко изречения, но вие ще ме разберете, - че му казвали: виж, също така, както днес Земята навсякъде в себе си съдържа желязо и желязото го има и в човека, така и някога, когато Земята още не е била Земя, а се е намирала в п
ред
шестващото планетарно състояние, тя, биваща тогава Луна или даже Слънце, е съдържала в себе си олово, калай и т.н.; и всички същества, взели участие в това п
ред
шестващо формообразуване на Земята, споделяли и тези метали и техните сили - също както днешният човек споделя със Земята силата на желязото.
И все пак изглеждало, че не съдържа в себе си тези метали: олово, калай, живак, сребро и злато. Относно най-древните посвещавани в Гърция действително може да се каже, че те са били на мнението, че това е само привидно. Защото те са били дълбоко проникнати от познанието, че човек е истински микрокосмос, т.е. носи в себе си всичко, което го има в света. Да надникнем в душевното състояние на гръцкия посвещаван.
Него например го учили така - каквото се простирало в течение на дългото време на обучение, аз трябва да изведа в няколко изречения, но вие ще ме разберете, - че му казвали: виж, също така, както днес Земята навсякъде в себе си съдържа желязо и желязото го има и в човека, така и някога, когато Земята още не е била Земя, а се е намирала в предшестващото планетарно състояние, тя, биваща тогава Луна или даже Слънце, е съдържала в себе си олово, калай и т.н.; и всички същества, взели участие в това предшестващо формообразуване на Земята, споделяли и тези метали и техните сили - също както днешният човек споделя със Земята силата на желязото.
Обаче при тези преобразувания, които претърпяла древната форма на Земята, само желязото съхранило такава сила и плътност, че човек може да бъде пронизан с тях. Другите изброени метали, макар и да са се съхранили в Земята, вече не се съдържат в нея в такъв вид, че човек да може да бъде непосредствено пронизан от тях. Но в крайно фин вид те се съдържат в цялото мирово пространство, обкръжаващо човека. Когато гледам къс олово, пред моя поглед застава познатия сиво-бял метал. Той има определена плътност и може да бъде взет в ръка.
към текста >>
Другите изброени метали, макар и да са се съхранили в Земята, вече не се съдържат в нея в такъв вид, че човек да може да бъде непос
ред
ствено пронизан от тях.
Защото те са били дълбоко проникнати от познанието, че човек е истински микрокосмос, т.е. носи в себе си всичко, което го има в света. Да надникнем в душевното състояние на гръцкия посвещаван. Него например го учили така - каквото се простирало в течение на дългото време на обучение, аз трябва да изведа в няколко изречения, но вие ще ме разберете, - че му казвали: виж, също така, както днес Земята навсякъде в себе си съдържа желязо и желязото го има и в човека, така и някога, когато Земята още не е била Земя, а се е намирала в предшестващото планетарно състояние, тя, биваща тогава Луна или даже Слънце, е съдържала в себе си олово, калай и т.н.; и всички същества, взели участие в това предшестващо формообразуване на Земята, споделяли и тези метали и техните сили - също както днешният човек споделя със Земята силата на желязото. Обаче при тези преобразувания, които претърпяла древната форма на Земята, само желязото съхранило такава сила и плътност, че човек може да бъде пронизан с тях.
Другите изброени метали, макар и да са се съхранили в Земята, вече не се съдържат в нея в такъв вид, че човек да може да бъде непосредствено пронизан от тях.
Но в крайно фин вид те се съдържат в цялото мирово пространство, обкръжаващо човека. Когато гледам къс олово, пред моя поглед застава познатия сиво-бял метал. Той има определена плътност и може да бъде взет в ръка. Обаче същото това олово, което се намира като оловна руда в Земята, в безкрайно фино състояние го има в цялото мирово пространство, обкръжаващо човека и има там своето значение. В мировото пространство оловото има това значение, че навсякъде, даже там, където видимо никакво го няма, то излъчва своите сили и човек влиза в съприкосновение с тези негови сили, но не посредством своето физическо тяло, а чрез своето етерно тяло.
към текста >>
Когато гледам къс олово, п
ред
моя поглед застава познатия сиво-бял метал.
Да надникнем в душевното състояние на гръцкия посвещаван. Него например го учили така - каквото се простирало в течение на дългото време на обучение, аз трябва да изведа в няколко изречения, но вие ще ме разберете, - че му казвали: виж, също така, както днес Земята навсякъде в себе си съдържа желязо и желязото го има и в човека, така и някога, когато Земята още не е била Земя, а се е намирала в предшестващото планетарно състояние, тя, биваща тогава Луна или даже Слънце, е съдържала в себе си олово, калай и т.н.; и всички същества, взели участие в това предшестващо формообразуване на Земята, споделяли и тези метали и техните сили - също както днешният човек споделя със Земята силата на желязото. Обаче при тези преобразувания, които претърпяла древната форма на Земята, само желязото съхранило такава сила и плътност, че човек може да бъде пронизан с тях. Другите изброени метали, макар и да са се съхранили в Земята, вече не се съдържат в нея в такъв вид, че човек да може да бъде непосредствено пронизан от тях. Но в крайно фин вид те се съдържат в цялото мирово пространство, обкръжаващо човека.
Когато гледам къс олово, пред моя поглед застава познатия сиво-бял метал.
Той има определена плътност и може да бъде взет в ръка. Обаче същото това олово, което се намира като оловна руда в Земята, в безкрайно фино състояние го има в цялото мирово пространство, обкръжаващо човека и има там своето значение. В мировото пространство оловото има това значение, че навсякъде, даже там, където видимо никакво го няма, то излъчва своите сили и човек влиза в съприкосновение с тези негови сили, но не посредством своето физическо тяло, а чрез своето етерно тяло. Защото извън оловните руди в Земята оловото го има в такова фино състояние, че то може да въздейства само на етерното тяло на човека. Но на него то действа и в такова разпространено в цялото мирово пространство безкрайно фино състояние.
към текста >>
Той има оп
ред
елена плътност и може да бъде взет в ръка.
Него например го учили така - каквото се простирало в течение на дългото време на обучение, аз трябва да изведа в няколко изречения, но вие ще ме разберете, - че му казвали: виж, също така, както днес Земята навсякъде в себе си съдържа желязо и желязото го има и в човека, така и някога, когато Земята още не е била Земя, а се е намирала в предшестващото планетарно състояние, тя, биваща тогава Луна или даже Слънце, е съдържала в себе си олово, калай и т.н.; и всички същества, взели участие в това предшестващо формообразуване на Земята, споделяли и тези метали и техните сили - също както днешният човек споделя със Земята силата на желязото. Обаче при тези преобразувания, които претърпяла древната форма на Земята, само желязото съхранило такава сила и плътност, че човек може да бъде пронизан с тях. Другите изброени метали, макар и да са се съхранили в Земята, вече не се съдържат в нея в такъв вид, че човек да може да бъде непосредствено пронизан от тях. Но в крайно фин вид те се съдържат в цялото мирово пространство, обкръжаващо човека. Когато гледам къс олово, пред моя поглед застава познатия сиво-бял метал.
Той има определена плътност и може да бъде взет в ръка.
Обаче същото това олово, което се намира като оловна руда в Земята, в безкрайно фино състояние го има в цялото мирово пространство, обкръжаващо човека и има там своето значение. В мировото пространство оловото има това значение, че навсякъде, даже там, където видимо никакво го няма, то излъчва своите сили и човек влиза в съприкосновение с тези негови сили, но не посредством своето физическо тяло, а чрез своето етерно тяло. Защото извън оловните руди в Земята оловото го има в такова фино състояние, че то може да въздейства само на етерното тяло на човека. Но на него то действа и в такова разпространено в цялото мирово пространство безкрайно фино състояние. След това ученикът от гръцките Хтонически Мистерии изучавал, че също, както Земята е планета, безкрайно богата на желязо, планета, за която жителите на другите планети биха могли да кажат, че тя е богата на желязо и в това отношение й е родствен само Марс, - че също, както Земята е богата на желязо, Сатурн е богат на олово.
към текста >>
В мировото пространство оловото има това значение, че навсякъде, даже там, където видимо никакво го няма, то излъчва своите сили и човек влиза в съприкосновение с тези негови сили, но не пос
ред
ством своето физическо тяло, а чрез своето етерно тяло.
Другите изброени метали, макар и да са се съхранили в Земята, вече не се съдържат в нея в такъв вид, че човек да може да бъде непосредствено пронизан от тях. Но в крайно фин вид те се съдържат в цялото мирово пространство, обкръжаващо човека. Когато гледам къс олово, пред моя поглед застава познатия сиво-бял метал. Той има определена плътност и може да бъде взет в ръка. Обаче същото това олово, което се намира като оловна руда в Земята, в безкрайно фино състояние го има в цялото мирово пространство, обкръжаващо човека и има там своето значение.
В мировото пространство оловото има това значение, че навсякъде, даже там, където видимо никакво го няма, то излъчва своите сили и човек влиза в съприкосновение с тези негови сили, но не посредством своето физическо тяло, а чрез своето етерно тяло.
Защото извън оловните руди в Земята оловото го има в такова фино състояние, че то може да въздейства само на етерното тяло на човека. Но на него то действа и в такова разпространено в цялото мирово пространство безкрайно фино състояние. След това ученикът от гръцките Хтонически Мистерии изучавал, че също, както Земята е планета, безкрайно богата на желязо, планета, за която жителите на другите планети биха могли да кажат, че тя е богата на желязо и в това отношение й е родствен само Марс, - че също, както Земята е богата на желязо, Сатурн е богат на олово. Каквото за Земята е желязото, такова за Сатурн е оловото. Трябва да се приеме -така учил ученикът в Хтоническите Мистерии в Гърция, - че някога Сатурн се е отделил от всеобщата планетарна форма, която някога е имала Земята, и че това особено разпределение на оловото се е извършило тогава, когато Сатурн се е отделил от всеобщата планетарна форма.
към текста >>
Трябва да се приеме -така учил ученикът в Хтоническите Мистерии в Гърция, - че някога Сатурн се е отделил от всеобщата планетарна форма, която някога е имала Земята, и че това особено разп
ред
еление на оловото се е извършило тогава, когато Сатурн се е отделил от всеобщата планетарна форма.
В мировото пространство оловото има това значение, че навсякъде, даже там, където видимо никакво го няма, то излъчва своите сили и човек влиза в съприкосновение с тези негови сили, но не посредством своето физическо тяло, а чрез своето етерно тяло. Защото извън оловните руди в Земята оловото го има в такова фино състояние, че то може да въздейства само на етерното тяло на човека. Но на него то действа и в такова разпространено в цялото мирово пространство безкрайно фино състояние. След това ученикът от гръцките Хтонически Мистерии изучавал, че също, както Земята е планета, безкрайно богата на желязо, планета, за която жителите на другите планети биха могли да кажат, че тя е богата на желязо и в това отношение й е родствен само Марс, - че също, както Земята е богата на желязо, Сатурн е богат на олово. Каквото за Земята е желязото, такова за Сатурн е оловото.
Трябва да се приеме -така учил ученикът в Хтоническите Мистерии в Гърция, - че някога Сатурн се е отделил от всеобщата планетарна форма, която някога е имала Земята, и че това особено разпределение на оловото се е извършило тогава, когато Сатурн се е отделил от всеобщата планетарна форма.
Сатурн, така да се каже, заграбва в себе си оловото и го задържа посредством своята собствена планетарна жизнена сила и благодарение на своята собствена планетарна топлина в такова състояние, че то може да пронизва цялата планетарна система, към която се отнася и нашата Земя, с тези фино разпределени оловни сили. Така че трябва да си представите Земята, а в далечината - Сатурн, който изпълва цялата планетарна система с фино олово, с фина оловна субстанция. Тази фина оловна субстанция въздейства върху човека. Ние можем да намерим следи също и от това, което се съобщавало на посвещавания в Гърция, което този ученик се учил да разбира - а именно как действа оловото. Той научавал, че нашите външни сетива, а именно зрителното сетиво би погълнало целия човек, не би му позволило да стигне до самостоятелност.
към текста >>
Сатурн, така да се каже, заграбва в себе си оловото и го задържа пос
ред
ством своята собствена планетарна жизнена сила и благодарение на своята собствена планетарна топлина в такова състояние, че то може да пронизва цялата планетарна система, към която се отнася и нашата Земя, с тези фино разп
ред
елени оловни сили.
Защото извън оловните руди в Земята оловото го има в такова фино състояние, че то може да въздейства само на етерното тяло на човека. Но на него то действа и в такова разпространено в цялото мирово пространство безкрайно фино състояние. След това ученикът от гръцките Хтонически Мистерии изучавал, че също, както Земята е планета, безкрайно богата на желязо, планета, за която жителите на другите планети биха могли да кажат, че тя е богата на желязо и в това отношение й е родствен само Марс, - че също, както Земята е богата на желязо, Сатурн е богат на олово. Каквото за Земята е желязото, такова за Сатурн е оловото. Трябва да се приеме -така учил ученикът в Хтоническите Мистерии в Гърция, - че някога Сатурн се е отделил от всеобщата планетарна форма, която някога е имала Земята, и че това особено разпределение на оловото се е извършило тогава, когато Сатурн се е отделил от всеобщата планетарна форма.
Сатурн, така да се каже, заграбва в себе си оловото и го задържа посредством своята собствена планетарна жизнена сила и благодарение на своята собствена планетарна топлина в такова състояние, че то може да пронизва цялата планетарна система, към която се отнася и нашата Земя, с тези фино разпределени оловни сили.
Така че трябва да си представите Земята, а в далечината - Сатурн, който изпълва цялата планетарна система с фино олово, с фина оловна субстанция. Тази фина оловна субстанция въздейства върху човека. Ние можем да намерим следи също и от това, което се съобщавало на посвещавания в Гърция, което този ученик се учил да разбира - а именно как действа оловото. Той научавал, че нашите външни сетива, а именно зрителното сетиво би погълнало целия човек, не би му позволило да стигне до самостоятелност. Човек само би виждал, без да бъде в състояние да осмисли видяното, да отстъпи от видяното и да каже: Аз виждам.
към текста >>
Така че трябва да си п
ред
ставите Земята, а в далечината - Сатурн, който изпълва цялата планетарна система с фино олово, с фина оловна субстанция.
Но на него то действа и в такова разпространено в цялото мирово пространство безкрайно фино състояние. След това ученикът от гръцките Хтонически Мистерии изучавал, че също, както Земята е планета, безкрайно богата на желязо, планета, за която жителите на другите планети биха могли да кажат, че тя е богата на желязо и в това отношение й е родствен само Марс, - че също, както Земята е богата на желязо, Сатурн е богат на олово. Каквото за Земята е желязото, такова за Сатурн е оловото. Трябва да се приеме -така учил ученикът в Хтоническите Мистерии в Гърция, - че някога Сатурн се е отделил от всеобщата планетарна форма, която някога е имала Земята, и че това особено разпределение на оловото се е извършило тогава, когато Сатурн се е отделил от всеобщата планетарна форма. Сатурн, така да се каже, заграбва в себе си оловото и го задържа посредством своята собствена планетарна жизнена сила и благодарение на своята собствена планетарна топлина в такова състояние, че то може да пронизва цялата планетарна система, към която се отнася и нашата Земя, с тези фино разпределени оловни сили.
Така че трябва да си представите Земята, а в далечината - Сатурн, който изпълва цялата планетарна система с фино олово, с фина оловна субстанция.
Тази фина оловна субстанция въздейства върху човека. Ние можем да намерим следи също и от това, което се съобщавало на посвещавания в Гърция, което този ученик се учил да разбира - а именно как действа оловото. Той научавал, че нашите външни сетива, а именно зрителното сетиво би погълнало целия човек, не би му позволило да стигне до самостоятелност. Човек само би виждал, без да бъде в състояние да осмисли видяното, да отстъпи от видяното и да каже: Аз виждам. Той би бил препълнен от зрението, ако го нямаше въздействието на оловото.
към текста >>
Тези сили на оловото навлизат отначало в етерното тяло, а после от етерното тяло по оп
ред
елен начин се просмукват във физическото тяло на човека.
Ние можем да намерим следи също и от това, което се съобщавало на посвещавания в Гърция, което този ученик се учил да разбира - а именно как действа оловото. Той научавал, че нашите външни сетива, а именно зрителното сетиво би погълнало целия човек, не би му позволило да стигне до самостоятелност. Човек само би виждал, без да бъде в състояние да осмисли видяното, да отстъпи от видяното и да каже: Аз виждам. Той би бил препълнен от зрението, ако го нямаше въздействието на оловото. Това въздействие на оловото прави човека самостоятелен, противопоставя го като Аз на възприемчивостта на външния свят, който живее в него.
Тези сили на оловото навлизат отначало в етерното тяло, а после от етерното тяло по определен начин се просмукват във физическото тяло на човека.
Благодарение на това той получава способност да има спомени, да притежава памет. Когато ученикът в Хтоническите Мистерии се научавал да разбира такива неща, после минавал на следващото и това е бил велик момент. С всевъзможна тържественост му показвали субстанцията на оловото. След това чувството му се насочвало към Сатурн и пред душата му се представяло родството на Сатурн със земното олово. На него му се казвало: Такова, каквото виждаш оловото, то се съдържа в Земята.
към текста >>
След това чувството му се насочвало към Сатурн и п
ред
душата му се п
ред
ставяло родството на Сатурн със земното олово.
Това въздействие на оловото прави човека самостоятелен, противопоставя го като Аз на възприемчивостта на външния свят, който живее в него. Тези сили на оловото навлизат отначало в етерното тяло, а после от етерното тяло по определен начин се просмукват във физическото тяло на човека. Благодарение на това той получава способност да има спомени, да притежава памет. Когато ученикът в Хтоническите Мистерии се научавал да разбира такива неща, после минавал на следващото и това е бил велик момент. С всевъзможна тържественост му показвали субстанцията на оловото.
След това чувството му се насочвало към Сатурн и пред душата му се представяло родството на Сатурн със земното олово.
На него му се казвало: Такова, каквото виждаш оловото, то се съдържа в Земята. Но Земята в своето сегашно състояние не може да даде олово в такава форма, че това олово да може да действа в човека. Обаче Сатурн с неговото съвсем друго топлинно състояние, с неговите вътрешни жизнени сили излъчва олово в планетарното пространство и благодарение на това ти си самостоятелен човек, имаш способност да си спомняш. Помисли, че ти си човек само защото днес все още знаеш това, което си знаел преди десет, преди двадесет години. Помисли колко би загубило човешкото в теб, ако ти не би носил в себе си това, което си съдържал преди десет-двадесет години.
към текста >>
Помисли, че ти си човек само защото днес все още знаеш това, което си знаел п
ред
и десет, п
ред
и двадесет години.
С всевъзможна тържественост му показвали субстанцията на оловото. След това чувството му се насочвало към Сатурн и пред душата му се представяло родството на Сатурн със земното олово. На него му се казвало: Такова, каквото виждаш оловото, то се съдържа в Земята. Но Земята в своето сегашно състояние не може да даде олово в такава форма, че това олово да може да действа в човека. Обаче Сатурн с неговото съвсем друго топлинно състояние, с неговите вътрешни жизнени сили излъчва олово в планетарното пространство и благодарение на това ти си самостоятелен човек, имаш способност да си спомняш.
Помисли, че ти си човек само защото днес все още знаеш това, което си знаел преди десет, преди двадесет години.
Помисли колко би загубило човешкото в теб, ако ти не би носил в себе си това, което си съдържал преди десет-двадесет години. Твоята азова сила би била раздробена, ако не би притежавал в пълната й мяра силата на спомена. Ти си задължен за това на излъчващото се от далечния Сатурн. Това е сила, която е стигнала до състояние на покой в земното олово и в такова състояние не може повече да действа върху човека. Следователно оловната сила на Сатурн обуславя това, че в теб укрепват мислите, че те отново се надигат след определено време от дълбините на душата, че можеш да живееш с външния свят продължително, а не мимолетно.
към текста >>
Помисли колко би загубило човешкото в теб, ако ти не би носил в себе си това, което си съдържал п
ред
и десет-двадесет години.
След това чувството му се насочвало към Сатурн и пред душата му се представяло родството на Сатурн със земното олово. На него му се казвало: Такова, каквото виждаш оловото, то се съдържа в Земята. Но Земята в своето сегашно състояние не може да даде олово в такава форма, че това олово да може да действа в човека. Обаче Сатурн с неговото съвсем друго топлинно състояние, с неговите вътрешни жизнени сили излъчва олово в планетарното пространство и благодарение на това ти си самостоятелен човек, имаш способност да си спомняш. Помисли, че ти си човек само защото днес все още знаеш това, което си знаел преди десет, преди двадесет години.
Помисли колко би загубило човешкото в теб, ако ти не би носил в себе си това, което си съдържал преди десет-двадесет години.
Твоята азова сила би била раздробена, ако не би притежавал в пълната й мяра силата на спомена. Ти си задължен за това на излъчващото се от далечния Сатурн. Това е сила, която е стигнала до състояние на покой в земното олово и в такова състояние не може повече да действа върху човека. Следователно оловната сила на Сатурн обуславя това, че в теб укрепват мислите, че те отново се надигат след определено време от дълбините на душата, че можеш да живееш с външния свят продължително, а не мимолетно. Ти си задължен на оловната сила на Сатурн за това, че сега не просто виждаш предмети около себе си и утре ги забравяш, а можеш така да ги удържиш, че това, което си преживял години назад, можеш отново да го оживиш в своята душа; ти можеш така да възпроизведеш душевното си преживяване, че да бъде, каквото е било, когато действително си го преживявал в земния си живот.
към текста >>
Следователно оловната сила на Сатурн обуславя това, че в теб укрепват мислите, че те отново се надигат след оп
ред
елено време от дълбините на душата, че можеш да живееш с външния свят продължително, а не мимолетно.
Помисли, че ти си човек само защото днес все още знаеш това, което си знаел преди десет, преди двадесет години. Помисли колко би загубило човешкото в теб, ако ти не би носил в себе си това, което си съдържал преди десет-двадесет години. Твоята азова сила би била раздробена, ако не би притежавал в пълната й мяра силата на спомена. Ти си задължен за това на излъчващото се от далечния Сатурн. Това е сила, която е стигнала до състояние на покой в земното олово и в такова състояние не може повече да действа върху човека.
Следователно оловната сила на Сатурн обуславя това, че в теб укрепват мислите, че те отново се надигат след определено време от дълбините на душата, че можеш да живееш с външния свят продължително, а не мимолетно.
Ти си задължен на оловната сила на Сатурн за това, че сега не просто виждаш предмети около себе си и утре ги забравяш, а можеш така да ги удържиш, че това, което си преживял години назад, можеш отново да го оживиш в своята душа; ти можеш така да възпроизведеш душевното си преживяване, че да бъде, каквото е било, когато действително си го преживявал в земния си живот. Това е било първото силно впечатление, получавано от ученика, благодарение на факта, че подобно нещо му го поднасяли с голяма тържественост, със сериозна, но не сантиментална тържественост. После той се учил да разбира и следното: да, но ако в човек би действала само оловната сила на Сатурн, ако само тази сила на оловото на Сатурн би давала на човек способностите на Аза, способността за спомняне, тогава той би станал напълно чужд на Космоса. Ако тук би действала само силата на Сатурн, макар и човек да би възприемал чрез силата си за спомняне това, което е виждал с физическите си очи и би го съхранявал в себе си за времето на земния си живот, той би станал чужд на Космоса. Той би се превърнал в своего рода отшелник в земното битие, въпреки надареността си със способността за спомняне от Сатурн.
към текста >>
Ти си задължен на оловната сила на Сатурн за това, че сега не просто виждаш п
ред
мети около себе си и утре ги забравяш, а можеш така да ги удържиш, че това, което си преживял години назад, можеш отново да го оживиш в своята душа; ти можеш така да възпроизведеш душевното си преживяване, че да бъде, каквото е било, когато действително си го преживявал в земния си живот.
Помисли колко би загубило човешкото в теб, ако ти не би носил в себе си това, което си съдържал преди десет-двадесет години. Твоята азова сила би била раздробена, ако не би притежавал в пълната й мяра силата на спомена. Ти си задължен за това на излъчващото се от далечния Сатурн. Това е сила, която е стигнала до състояние на покой в земното олово и в такова състояние не може повече да действа върху човека. Следователно оловната сила на Сатурн обуславя това, че в теб укрепват мислите, че те отново се надигат след определено време от дълбините на душата, че можеш да живееш с външния свят продължително, а не мимолетно.
Ти си задължен на оловната сила на Сатурн за това, че сега не просто виждаш предмети около себе си и утре ги забравяш, а можеш така да ги удържиш, че това, което си преживял години назад, можеш отново да го оживиш в своята душа; ти можеш така да възпроизведеш душевното си преживяване, че да бъде, каквото е било, когато действително си го преживявал в земния си живот.
Това е било първото силно впечатление, получавано от ученика, благодарение на факта, че подобно нещо му го поднасяли с голяма тържественост, със сериозна, но не сантиментална тържественост. После той се учил да разбира и следното: да, но ако в човек би действала само оловната сила на Сатурн, ако само тази сила на оловото на Сатурн би давала на човек способностите на Аза, способността за спомняне, тогава той би станал напълно чужд на Космоса. Ако тук би действала само силата на Сатурн, макар и човек да би възприемал чрез силата си за спомняне това, което е виждал с физическите си очи и би го съхранявал в себе си за времето на земния си живот, той би станал чужд на Космоса. Той би се превърнал в своего рода отшелник в земното битие, въпреки надареността си със способността за спомняне от Сатурн. Тук ученикът се научавал, че на силата на Сатурн трябва да бъде противопоставена друга: силата на Луната.
към текста >>
Не цялата сфера, заемана от Луната, действително е пронизана от фино разп
ред
елено сребро.
Тук ученикът се научавал, че на силата на Сатурн трябва да бъде противопоставена друга: силата на Луната. Да допуснем, че тези две сили биха стояли така, че биха вървели към Земята - следователно и към човека - от противоположни страни, обаче сливайки се една с друга. Каквото Сатурн взима от човека, Луната му го дава; каквото Сатурн дава на човека, Луната му го взема. И следователно, както човек има в желязото сила, която може вътрешно да преработва, както Сатурн има сила в оловото, така Луната има сила в среброто. Също и среброто, както го има в Земята, е стигнало вече до такова състояние, че не може повече да прониква в човек.
Не цялата сфера, заемана от Луната, действително е пронизана от фино разпределено сребро.
Луната действа особено силно тогава, когато лъчите й идват от страна на съзвездието Лъв, така че човек, благодарение на тази сила на среброто от Луната, търпи влияние, противоположно на оловната сила на Сатурн, и по този начин не става чужд на макрокосмоса, въпреки че от вселената той милостиво е инспириран от силата на спомените. Особено тържествен е бил моментът, когато гръцкият ученик стигал до това, да вижда как са се противопоставяли Сатурн и Луната и после в нощната тържественост му се пояснявало: Гледай нагоре към обградения с пръстени Сатурн. Ти трябва да си му благодарен, че си независимо същество. А сега гледай на другата страна, към сребърно сияещата Луна. На нея си задължен, че можеш да понасяш силата на Сатурн, без да се откъсваш от Космоса.
към текста >>
Ето така - непос
ред
ствено докосвайки се до взаимовръзките на човека с Космоса - се занимавали в Гърция с това, което по-късно в карикатурна форма се наричало Астрология.
Луната действа особено силно тогава, когато лъчите й идват от страна на съзвездието Лъв, така че човек, благодарение на тази сила на среброто от Луната, търпи влияние, противоположно на оловната сила на Сатурн, и по този начин не става чужд на макрокосмоса, въпреки че от вселената той милостиво е инспириран от силата на спомените. Особено тържествен е бил моментът, когато гръцкият ученик стигал до това, да вижда как са се противопоставяли Сатурн и Луната и после в нощната тържественост му се пояснявало: Гледай нагоре към обградения с пръстени Сатурн. Ти трябва да си му благодарен, че си независимо същество. А сега гледай на другата страна, към сребърно сияещата Луна. На нея си задължен, че можеш да понасяш силата на Сатурн, без да се откъсваш от Космоса.
Ето така - непосредствено докосвайки се до взаимовръзките на човека с Космоса - се занимавали в Гърция с това, което по-късно в карикатурна форма се наричало Астрология.
Тук е имало истинска мъдрост, защото в звездата виждали не просто намираща се горе светлинна точка или петно; в звездата виждали живо духовно същество, а във връзка с това живо духовно същество и човешкото същество на Земята. Имало е естествознание, издигащо се чак до небесата, достигащо мировите простори. Когато ученикът придобиел такива светлинни видения, светлинни прозрения и ако това дълбоко се влеело в душата му, тогава например в истинските Мистерии на Елевзин, както е било прието, той се водел при две статуи - така, както въобще е било прието в Мистериите. Знаете го от описанията на други Мистерии, например на Хибернийските Мистерии. Едната статуя представяла бащиното божество, обкръжено от знаците на планетите и слънцето - тази бащина статуя, която му показвала например сияещия Сатурн, сияещ, но по такъв начин, че на ученика се напомняло: Да, това е оловното сияние на Космоса, - така, както при лунното излъчване му се напомняло: Да, това е сребърното сияние на Луната, - и така при всяка отделна планета.
към текста >>
Едната статуя п
ред
ставяла бащиното божество, обкръжено от знаците на планетите и слънцето - тази бащина статуя, която му показвала например сияещия Сатурн, сияещ, но по такъв начин, че на ученика се напомняло: Да, това е оловното сияние на Космоса, - така, както при лунното излъчване му се напомняло: Да, това е сребърното сияние на Луната, - и така при всяка отделна планета.
Ето така - непосредствено докосвайки се до взаимовръзките на човека с Космоса - се занимавали в Гърция с това, което по-късно в карикатурна форма се наричало Астрология. Тук е имало истинска мъдрост, защото в звездата виждали не просто намираща се горе светлинна точка или петно; в звездата виждали живо духовно същество, а във връзка с това живо духовно същество и човешкото същество на Земята. Имало е естествознание, издигащо се чак до небесата, достигащо мировите простори. Когато ученикът придобиел такива светлинни видения, светлинни прозрения и ако това дълбоко се влеело в душата му, тогава например в истинските Мистерии на Елевзин, както е било прието, той се водел при две статуи - така, както въобще е било прието в Мистериите. Знаете го от описанията на други Мистерии, например на Хибернийските Мистерии.
Едната статуя представяла бащиното божество, обкръжено от знаците на планетите и слънцето - тази бащина статуя, която му показвала например сияещия Сатурн, сияещ, но по такъв начин, че на ученика се напомняло: Да, това е оловното сияние на Космоса, - така, както при лунното излъчване му се напомняло: Да, това е сребърното сияние на Луната, - и така при всяка отделна планета.
Така че в статуята, представляваща бащиния принцип, се явявали тайните, които сияели насреща от планетарното обкръжение на Земята, което било родствено на отделните метали на Земята, но което вътре в Земята станало вече непригодно за вътрешното същество на човека. Виж - така се казвало на ученика, - тук пред теб е изправен мировият Отец. Мировият Отец носи в Сатурн оловото, в Юпитер - калая, в Марс - родственото на земната същност желязо, но в съвсем различно състояние, в Слънцето - сияещото злато, във Венера - сияйно-излъчващата мед, в Меркурий - излъчващия живак, в Луната - блестящото сребро. Ти носиш в себе си от металите само това, което си могъл да усвоиш за себе си от планетарните състояния, които Земята е имала преди. От сегашното състояние ти можеш да усвоиш само желязото.
към текста >>
Така че в статуята, п
ред
ставляваща бащиния принцип, се явявали тайните, които сияели насреща от планетарното обкръжение на Земята, което било родствено на отделните метали на Земята, но което вътре в Земята станало вече непригодно за вътрешното същество на човека.
Тук е имало истинска мъдрост, защото в звездата виждали не просто намираща се горе светлинна точка или петно; в звездата виждали живо духовно същество, а във връзка с това живо духовно същество и човешкото същество на Земята. Имало е естествознание, издигащо се чак до небесата, достигащо мировите простори. Когато ученикът придобиел такива светлинни видения, светлинни прозрения и ако това дълбоко се влеело в душата му, тогава например в истинските Мистерии на Елевзин, както е било прието, той се водел при две статуи - така, както въобще е било прието в Мистериите. Знаете го от описанията на други Мистерии, например на Хибернийските Мистерии. Едната статуя представяла бащиното божество, обкръжено от знаците на планетите и слънцето - тази бащина статуя, която му показвала например сияещия Сатурн, сияещ, но по такъв начин, че на ученика се напомняло: Да, това е оловното сияние на Космоса, - така, както при лунното излъчване му се напомняло: Да, това е сребърното сияние на Луната, - и така при всяка отделна планета.
Така че в статуята, представляваща бащиния принцип, се явявали тайните, които сияели насреща от планетарното обкръжение на Земята, което било родствено на отделните метали на Земята, но което вътре в Земята станало вече непригодно за вътрешното същество на човека.
Виж - така се казвало на ученика, - тук пред теб е изправен мировият Отец. Мировият Отец носи в Сатурн оловото, в Юпитер - калая, в Марс - родственото на земната същност желязо, но в съвсем различно състояние, в Слънцето - сияещото злато, във Венера - сияйно-излъчващата мед, в Меркурий - излъчващия живак, в Луната - блестящото сребро. Ти носиш в себе си от металите само това, което си могъл да усвоиш за себе си от планетарните състояния, които Земята е имала преди. От сегашното състояние ти можеш да усвоиш само желязото. Обаче като земен човек ти не си цялостен.
към текста >>
Виж - така се казвало на ученика, - тук п
ред
теб е изправен мировият Отец.
Имало е естествознание, издигащо се чак до небесата, достигащо мировите простори. Когато ученикът придобиел такива светлинни видения, светлинни прозрения и ако това дълбоко се влеело в душата му, тогава например в истинските Мистерии на Елевзин, както е било прието, той се водел при две статуи - така, както въобще е било прието в Мистериите. Знаете го от описанията на други Мистерии, например на Хибернийските Мистерии. Едната статуя представяла бащиното божество, обкръжено от знаците на планетите и слънцето - тази бащина статуя, която му показвала например сияещия Сатурн, сияещ, но по такъв начин, че на ученика се напомняло: Да, това е оловното сияние на Космоса, - така, както при лунното излъчване му се напомняло: Да, това е сребърното сияние на Луната, - и така при всяка отделна планета. Така че в статуята, представляваща бащиния принцип, се явявали тайните, които сияели насреща от планетарното обкръжение на Земята, което било родствено на отделните метали на Земята, но което вътре в Земята станало вече непригодно за вътрешното същество на човека.
Виж - така се казвало на ученика, - тук пред теб е изправен мировият Отец.
Мировият Отец носи в Сатурн оловото, в Юпитер - калая, в Марс - родственото на земната същност желязо, но в съвсем различно състояние, в Слънцето - сияещото злато, във Венера - сияйно-излъчващата мед, в Меркурий - излъчващия живак, в Луната - блестящото сребро. Ти носиш в себе си от металите само това, което си могъл да усвоиш за себе си от планетарните състояния, които Земята е имала преди. От сегашното състояние ти можеш да усвоиш само желязото. Обаче като земен човек ти не си цялостен. Отецът, който стои пред теб, ти показва в металите това, което сега не може да се намира в теб самия от земното битие, но което ти трябва да вземеш от Космоса - в Отеца имаш другата част от себе си, когато се възприемеш като човек, преминал през планетарните състояния на Земята.
към текста >>
Ти носиш в себе си от металите само това, което си могъл да усвоиш за себе си от планетарните състояния, които Земята е имала п
ред
и.
Знаете го от описанията на други Мистерии, например на Хибернийските Мистерии. Едната статуя представяла бащиното божество, обкръжено от знаците на планетите и слънцето - тази бащина статуя, която му показвала например сияещия Сатурн, сияещ, но по такъв начин, че на ученика се напомняло: Да, това е оловното сияние на Космоса, - така, както при лунното излъчване му се напомняло: Да, това е сребърното сияние на Луната, - и така при всяка отделна планета. Така че в статуята, представляваща бащиния принцип, се явявали тайните, които сияели насреща от планетарното обкръжение на Земята, което било родствено на отделните метали на Земята, но което вътре в Земята станало вече непригодно за вътрешното същество на човека. Виж - така се казвало на ученика, - тук пред теб е изправен мировият Отец. Мировият Отец носи в Сатурн оловото, в Юпитер - калая, в Марс - родственото на земната същност желязо, но в съвсем различно състояние, в Слънцето - сияещото злато, във Венера - сияйно-излъчващата мед, в Меркурий - излъчващия живак, в Луната - блестящото сребро.
Ти носиш в себе си от металите само това, което си могъл да усвоиш за себе си от планетарните състояния, които Земята е имала преди.
От сегашното състояние ти можеш да усвоиш само желязото. Обаче като земен човек ти не си цялостен. Отецът, който стои пред теб, ти показва в металите това, което сега не може да се намира в теб самия от земното битие, но което ти трябва да вземеш от Космоса - в Отеца имаш другата част от себе си, когато се възприемеш като човек, преминал през планетарните състояния на Земята. Само тогава ти за първи път си цялостен, човече. Тук, на Земята, ти стоиш като част от човека.
към текста >>
Отецът, който стои п
ред
теб, ти показва в металите това, което сега не може да се намира в теб самия от земното битие, но което ти трябва да вземеш от Космоса - в Отеца имаш другата част от себе си, когато се възприемеш като човек, преминал през планетарните състояния на Земята.
Виж - така се казвало на ученика, - тук пред теб е изправен мировият Отец. Мировият Отец носи в Сатурн оловото, в Юпитер - калая, в Марс - родственото на земната същност желязо, но в съвсем различно състояние, в Слънцето - сияещото злато, във Венера - сияйно-излъчващата мед, в Меркурий - излъчващия живак, в Луната - блестящото сребро. Ти носиш в себе си от металите само това, което си могъл да усвоиш за себе си от планетарните състояния, които Земята е имала преди. От сегашното състояние ти можеш да усвоиш само желязото. Обаче като земен човек ти не си цялостен.
Отецът, който стои пред теб, ти показва в металите това, което сега не може да се намира в теб самия от земното битие, но което ти трябва да вземеш от Космоса - в Отеца имаш другата част от себе си, когато се възприемеш като човек, преминал през планетарните състояния на Земята.
Само тогава ти за първи път си цялостен, човече. Тук, на Земята, ти стоиш като част от човека. Останалото носи Отеца около своята глава и в своята ръка пред теб. Това, което стои тук пред теб, с това, което носи - това за пръв път си ти. Ти стоиш на Земята.
към текста >>
Останалото носи Отеца около своята глава и в своята ръка п
ред
теб.
От сегашното състояние ти можеш да усвоиш само желязото. Обаче като земен човек ти не си цялостен. Отецът, който стои пред теб, ти показва в металите това, което сега не може да се намира в теб самия от земното битие, но което ти трябва да вземеш от Космоса - в Отеца имаш другата част от себе си, когато се възприемеш като човек, преминал през планетарните състояния на Земята. Само тогава ти за първи път си цялостен, човече. Тук, на Земята, ти стоиш като част от човека.
Останалото носи Отеца около своята глава и в своята ръка пред теб.
Това, което стои тук пред теб, с това, което носи - това за пръв път си ти. Ти стоиш на Земята. Обаче тази Земя не винаги е била такава, каквато тя е днес. Ако тя би била винаги такава, ти не би могъл да съществуваш като човек на нея. Защото тя носи в себе си, макар и в отмряло състояния, и оловото на Сатурн, и калая на Юпитер, и желязото на Марс - само че в друго състояние, - и златото на Слънцето, и среброто на Луната, и медта на Венера, и живака на Меркурий; всичко това тя носи в себе си.
към текста >>
Това, което стои тук п
ред
теб, с това, което носи - това за пръв път си ти.
Обаче като земен човек ти не си цялостен. Отецът, който стои пред теб, ти показва в металите това, което сега не може да се намира в теб самия от земното битие, но което ти трябва да вземеш от Космоса - в Отеца имаш другата част от себе си, когато се възприемеш като човек, преминал през планетарните състояния на Земята. Само тогава ти за първи път си цялостен, човече. Тук, на Земята, ти стоиш като част от човека. Останалото носи Отеца около своята глава и в своята ръка пред теб.
Това, което стои тук пред теб, с това, което носи - това за пръв път си ти.
Ти стоиш на Земята. Обаче тази Земя не винаги е била такава, каквато тя е днес. Ако тя би била винаги такава, ти не би могъл да съществуваш като човек на нея. Защото тя носи в себе си, макар и в отмряло състояния, и оловото на Сатурн, и калая на Юпитер, и желязото на Марс - само че в друго състояние, - и златото на Слънцето, и среброто на Луната, и медта на Венера, и живака на Меркурий; всичко това тя носи в себе си. Но във вида, в който тя ги носи в себе си, металите са само спомени за това как е живяло някога в Земята среброто по време на лунното битие, златото - по време на слънчевото битие, оловото - по време на битието на Сатурн.
към текста >>
Металите, каквито днес са ти познати на Земята, са трупове на п
ред
ишните си същности.
Обаче тази Земя не винаги е била такава, каквато тя е днес. Ако тя би била винаги такава, ти не би могъл да съществуваш като човек на нея. Защото тя носи в себе си, макар и в отмряло състояния, и оловото на Сатурн, и калая на Юпитер, и желязото на Марс - само че в друго състояние, - и златото на Слънцето, и среброто на Луната, и медта на Венера, и живака на Меркурий; всичко това тя носи в себе си. Но във вида, в който тя ги носи в себе си, металите са само спомени за това как е живяло някога в Земята среброто по време на лунното битие, златото - по време на слънчевото битие, оловото - по време на битието на Сатурн. И това, което днес виждаш в плътните метални маси на оловото, калая, желязото, златото, медта, живака и среброто (с изключение на познатото ти желязо, което не е вътрешно земно желязо, защото е марсианско), това, което днес виждаш в тези компактни, плътни метали, се е изляло някога от Космоса в Земята в съвършено различно състояние.
Металите, каквито днес са ти познати на Земята, са трупове на предишните си същности.
Оловото е труп на металната същност, която по времето на Сатурн, а също в различна степен и по време на Луната, в своята древна форма е действала върху Земята. Калаят заедно със златото са действали в съвсем друго състояние в течение на слънчевото време на Земята - при духовно виждане тази статуя, в това, което тя ти носи насреща в твоето днешно състояние, се превръща за теб наистина в бащина статуя. И в духа, като в реално видение, статуята от истинските Мистерии в Елевзин ставала жива и протягала към стоящата редом женска фигура това, което са били тогава металите. Във видението на ученика женската фигура вземала тази предишна форма на металите и я обкръжавала с това, което би могла да даде от себе си Земята, когато тя е станала Земя. Така виждал ученикът този чуден процес, това чудно явление: тук сияело изразено символично това, което било в ръцете на бащината статуя, масата на металите, а това, което била Земята, се представяло - да кажем, например със своя варовик или с другите скални породи - насреща на това, което тук блестяло и обкръжавало със земна субстанция изливащите се метални същности, подобно на протегната от майчината статуя ръка, любовно приемаща това, което й се подавало в качеството му на метални сили от бащината статуя.
към текста >>
И в духа, като в реално видение, статуята от истинските Мистерии в Елевзин ставала жива и протягала към стоящата
ред
ом женска фигура това, което са били тогава металите.
Но във вида, в който тя ги носи в себе си, металите са само спомени за това как е живяло някога в Земята среброто по време на лунното битие, златото - по време на слънчевото битие, оловото - по време на битието на Сатурн. И това, което днес виждаш в плътните метални маси на оловото, калая, желязото, златото, медта, живака и среброто (с изключение на познатото ти желязо, което не е вътрешно земно желязо, защото е марсианско), това, което днес виждаш в тези компактни, плътни метали, се е изляло някога от Космоса в Земята в съвършено различно състояние. Металите, каквито днес са ти познати на Земята, са трупове на предишните си същности. Оловото е труп на металната същност, която по времето на Сатурн, а също в различна степен и по време на Луната, в своята древна форма е действала върху Земята. Калаят заедно със златото са действали в съвсем друго състояние в течение на слънчевото време на Земята - при духовно виждане тази статуя, в това, което тя ти носи насреща в твоето днешно състояние, се превръща за теб наистина в бащина статуя.
И в духа, като в реално видение, статуята от истинските Мистерии в Елевзин ставала жива и протягала към стоящата редом женска фигура това, което са били тогава металите.
Във видението на ученика женската фигура вземала тази предишна форма на металите и я обкръжавала с това, което би могла да даде от себе си Земята, когато тя е станала Земя. Така виждал ученикът този чуден процес, това чудно явление: тук сияело изразено символично това, което било в ръцете на бащината статуя, масата на металите, а това, което била Земята, се представяло - да кажем, например със своя варовик или с другите скални породи - насреща на това, което тук блестяло и обкръжавало със земна субстанция изливащите се метални същности, подобно на протегната от майчината статуя ръка, любовно приемаща това, което й се подавало в качеството му на метални сили от бащината статуя. Това е било велико, мощно впечатление, защото в това виждали взаимодействие на космическото със земното в хода на еоните. И се учили правилно да усещат това, което предлагала Земята. Погледнете какво представлява от само себе си металното в Земята.
към текста >>
Във видението на ученика женската фигура вземала тази п
ред
ишна форма на металите и я обкръжавала с това, което би могла да даде от себе си Земята, когато тя е станала Земя.
И това, което днес виждаш в плътните метални маси на оловото, калая, желязото, златото, медта, живака и среброто (с изключение на познатото ти желязо, което не е вътрешно земно желязо, защото е марсианско), това, което днес виждаш в тези компактни, плътни метали, се е изляло някога от Космоса в Земята в съвършено различно състояние. Металите, каквито днес са ти познати на Земята, са трупове на предишните си същности. Оловото е труп на металната същност, която по времето на Сатурн, а също в различна степен и по време на Луната, в своята древна форма е действала върху Земята. Калаят заедно със златото са действали в съвсем друго състояние в течение на слънчевото време на Земята - при духовно виждане тази статуя, в това, което тя ти носи насреща в твоето днешно състояние, се превръща за теб наистина в бащина статуя. И в духа, като в реално видение, статуята от истинските Мистерии в Елевзин ставала жива и протягала към стоящата редом женска фигура това, което са били тогава металите.
Във видението на ученика женската фигура вземала тази предишна форма на металите и я обкръжавала с това, което би могла да даде от себе си Земята, когато тя е станала Земя.
Така виждал ученикът този чуден процес, това чудно явление: тук сияело изразено символично това, което било в ръцете на бащината статуя, масата на металите, а това, което била Земята, се представяло - да кажем, например със своя варовик или с другите скални породи - насреща на това, което тук блестяло и обкръжавало със земна субстанция изливащите се метални същности, подобно на протегната от майчината статуя ръка, любовно приемаща това, което й се подавало в качеството му на метални сили от бащината статуя. Това е било велико, мощно впечатление, защото в това виждали взаимодействие на космическото със земното в хода на еоните. И се учили правилно да усещат това, което предлагала Земята. Погледнете какво представлява от само себе си металното в Земята. Вие го намирате кристализирало.
към текста >>
Така виждал ученикът този чуден процес, това чудно явление: тук сияело изразено символично това, което било в ръцете на бащината статуя, масата на металите, а това, което била Земята, се п
ред
ставяло - да кажем, например със своя варовик или с другите скални породи - насреща на това, което тук блестяло и обкръжавало със земна субстанция изливащите се метални същности, подобно на протегната от майчината статуя ръка, любовно приемаща това, което й се подавало в качеството му на метални сили от бащината статуя.
Металите, каквито днес са ти познати на Земята, са трупове на предишните си същности. Оловото е труп на металната същност, която по времето на Сатурн, а също в различна степен и по време на Луната, в своята древна форма е действала върху Земята. Калаят заедно със златото са действали в съвсем друго състояние в течение на слънчевото време на Земята - при духовно виждане тази статуя, в това, което тя ти носи насреща в твоето днешно състояние, се превръща за теб наистина в бащина статуя. И в духа, като в реално видение, статуята от истинските Мистерии в Елевзин ставала жива и протягала към стоящата редом женска фигура това, което са били тогава металите. Във видението на ученика женската фигура вземала тази предишна форма на металите и я обкръжавала с това, което би могла да даде от себе си Земята, когато тя е станала Земя.
Така виждал ученикът този чуден процес, това чудно явление: тук сияело изразено символично това, което било в ръцете на бащината статуя, масата на металите, а това, което била Земята, се представяло - да кажем, например със своя варовик или с другите скални породи - насреща на това, което тук блестяло и обкръжавало със земна субстанция изливащите се метални същности, подобно на протегната от майчината статуя ръка, любовно приемаща това, което й се подавало в качеството му на метални сили от бащината статуя.
Това е било велико, мощно впечатление, защото в това виждали взаимодействие на космическото със земното в хода на еоните. И се учили правилно да усещат това, което предлагала Земята. Погледнете какво представлява от само себе си металното в Земята. Вие го намирате кристализирало. Намирате го обкръжено от някаква кора, от това, което произлиза от Земята.
към текста >>
И се учили правилно да усещат това, което п
ред
лагала Земята.
Калаят заедно със златото са действали в съвсем друго състояние в течение на слънчевото време на Земята - при духовно виждане тази статуя, в това, което тя ти носи насреща в твоето днешно състояние, се превръща за теб наистина в бащина статуя. И в духа, като в реално видение, статуята от истинските Мистерии в Елевзин ставала жива и протягала към стоящата редом женска фигура това, което са били тогава металите. Във видението на ученика женската фигура вземала тази предишна форма на металите и я обкръжавала с това, което би могла да даде от себе си Земята, когато тя е станала Земя. Така виждал ученикът този чуден процес, това чудно явление: тук сияело изразено символично това, което било в ръцете на бащината статуя, масата на металите, а това, което била Земята, се представяло - да кажем, например със своя варовик или с другите скални породи - насреща на това, което тук блестяло и обкръжавало със земна субстанция изливащите се метални същности, подобно на протегната от майчината статуя ръка, любовно приемаща това, което й се подавало в качеството му на метални сили от бащината статуя. Това е било велико, мощно впечатление, защото в това виждали взаимодействие на космическото със земното в хода на еоните.
И се учили правилно да усещат това, което предлагала Земята.
Погледнете какво представлява от само себе си металното в Земята. Вие го намирате кристализирало. Намирате го обкръжено от някаква кора, от това, което произлиза от Земята. Металите произхождат от Космоса; земното любовно приема това, което идва от Космоса. Това можете да видите навсякъде навън, ако се разходите до мини с метални руди и се поинтересувате от металите.
към текста >>
Погледнете какво п
ред
ставлява от само себе си металното в Земята.
И в духа, като в реално видение, статуята от истинските Мистерии в Елевзин ставала жива и протягала към стоящата редом женска фигура това, което са били тогава металите. Във видението на ученика женската фигура вземала тази предишна форма на металите и я обкръжавала с това, което би могла да даде от себе си Земята, когато тя е станала Земя. Така виждал ученикът този чуден процес, това чудно явление: тук сияело изразено символично това, което било в ръцете на бащината статуя, масата на металите, а това, което била Земята, се представяло - да кажем, например със своя варовик или с другите скални породи - насреща на това, което тук блестяло и обкръжавало със земна субстанция изливащите се метални същности, подобно на протегната от майчината статуя ръка, любовно приемаща това, което й се подавало в качеството му на метални сили от бащината статуя. Това е било велико, мощно впечатление, защото в това виждали взаимодействие на космическото със земното в хода на еоните. И се учили правилно да усещат това, което предлагала Земята.
Погледнете какво представлява от само себе си металното в Земята.
Вие го намирате кристализирало. Намирате го обкръжено от някаква кора, от това, което произлиза от Земята. Металите произхождат от Космоса; земното любовно приема това, което идва от Космоса. Това можете да видите навсякъде навън, ако се разходите до мини с метални руди и се поинтересувате от металите. Това, което се приближавало срещу металите, го наричали Майка.
към текста >>
Благодарение на всичко това в ученика от Елевзинските Мистерии вътрешно се п
ред
извиквало някакво съпреживява-не с Космоса, някакво вътрешно сърдечно познание за това, какво п
ред
ставляват всъщност природните продукти и природните процеси на Земята.
Това можете да видите навсякъде навън, ако се разходите до мини с метални руди и се поинтересувате от металите. Това, което се приближавало срещу металите, го наричали Майка. Най-значителните от тези земни субстанции, които отивали срещу небесно-металното, за да го обхванат, са ги наричали Майки. Това е един от аспектите за разбирането на тези «Майки», към които се спуска Фауст. Той едновременно се спуска в доземните времена на Земята, за да види как възприема в себе си майчински Земята бащински даденото от Космоса.
Благодарение на всичко това в ученика от Елевзинските Мистерии вътрешно се предизвиквало някакво съпреживява-не с Космоса, някакво вътрешно сърдечно познание за това, какво представляват всъщност природните продукти и природните процеси на Земята.
Скъпи мои приятели, когато днешният човек гледа природните явления и тези природни продукти - понеже, нали всичко е мъртво и представлява само трупове - и когато се занимава с физика или химия, каквото прави, е същото, което прави анатомът, разрязвайки трупове в анатомичната зала, търсейки в мъртвото това, чието предназначение е животът. Така се врязваме ние с нашата химия, с нашата физика в живата природа. На гръцкия ученик се давало друго естество-знание, живо естествознание, разглеждащо днешното олово като труп на оловото. Трябвало е да се върне във времената, когато оловото е живеело. Тук му ставало ясно тайнственото отношение на човека към вселената, тайнственото отношение на човека към това, което го заобикаля на Земята.
към текста >>
Скъпи мои приятели, когато днешният човек гледа природните явления и тези природни продукти - понеже, нали всичко е мъртво и п
ред
ставлява само трупове - и когато се занимава с физика или химия, каквото прави, е същото, което прави анатомът, разрязвайки трупове в анатомичната зала, търсейки в мъртвото това, чието п
ред
назначение е животът.
Това, което се приближавало срещу металите, го наричали Майка. Най-значителните от тези земни субстанции, които отивали срещу небесно-металното, за да го обхванат, са ги наричали Майки. Това е един от аспектите за разбирането на тези «Майки», към които се спуска Фауст. Той едновременно се спуска в доземните времена на Земята, за да види как възприема в себе си майчински Земята бащински даденото от Космоса. Благодарение на всичко това в ученика от Елевзинските Мистерии вътрешно се предизвиквало някакво съпреживява-не с Космоса, някакво вътрешно сърдечно познание за това, какво представляват всъщност природните продукти и природните процеси на Земята.
Скъпи мои приятели, когато днешният човек гледа природните явления и тези природни продукти - понеже, нали всичко е мъртво и представлява само трупове - и когато се занимава с физика или химия, каквото прави, е същото, което прави анатомът, разрязвайки трупове в анатомичната зала, търсейки в мъртвото това, чието предназначение е животът.
Така се врязваме ние с нашата химия, с нашата физика в живата природа. На гръцкия ученик се давало друго естество-знание, живо естествознание, разглеждащо днешното олово като труп на оловото. Трябвало е да се върне във времената, когато оловото е живеело. Тук му ставало ясно тайнственото отношение на човека към вселената, тайнственото отношение на човека към това, което го заобикаля на Земята. След като преминел през такова преживяване пред бащината и майчината статуи и то потънело в душата му, тогава в него оживявали двете противоположни сили, силата на Космоса и силата на Земята.
към текста >>
След като преминел през такова преживяване п
ред
бащината и майчината статуи и то потънело в душата му, тогава в него оживявали двете противоположни сили, силата на Космоса и силата на Земята.
Скъпи мои приятели, когато днешният човек гледа природните явления и тези природни продукти - понеже, нали всичко е мъртво и представлява само трупове - и когато се занимава с физика или химия, каквото прави, е същото, което прави анатомът, разрязвайки трупове в анатомичната зала, търсейки в мъртвото това, чието предназначение е животът. Така се врязваме ние с нашата химия, с нашата физика в живата природа. На гръцкия ученик се давало друго естество-знание, живо естествознание, разглеждащо днешното олово като труп на оловото. Трябвало е да се върне във времената, когато оловото е живеело. Тук му ставало ясно тайнственото отношение на човека към вселената, тайнственото отношение на човека към това, което го заобикаля на Земята.
След като преминел през такова преживяване пред бащината и майчината статуи и то потънело в душата му, тогава в него оживявали двете противоположни сили, силата на Космоса и силата на Земята.
Той се приближавал, така да се каже, към най-свещеното даже и в Гърция. Тук пред него се появявала картина: женски образ, кърмещ от гърдите си дете. След това той се въвеждал в разбирането на думите: Това е бог Якхос, който идва. Така гръцкият ученик отрано се подготвял да разбира Мистерията на Христос. На посвещавания в Елевзин по спиритуален начин се представял Христос.
към текста >>
Тук п
ред
него се появявала картина: женски образ, кърмещ от гърдите си дете.
На гръцкия ученик се давало друго естество-знание, живо естествознание, разглеждащо днешното олово като труп на оловото. Трябвало е да се върне във времената, когато оловото е живеело. Тук му ставало ясно тайнственото отношение на човека към вселената, тайнственото отношение на човека към това, което го заобикаля на Земята. След като преминел през такова преживяване пред бащината и майчината статуи и то потънело в душата му, тогава в него оживявали двете противоположни сили, силата на Космоса и силата на Земята. Той се приближавал, така да се каже, към най-свещеното даже и в Гърция.
Тук пред него се появявала картина: женски образ, кърмещ от гърдите си дете.
След това той се въвеждал в разбирането на думите: Това е бог Якхос, който идва. Така гръцкият ученик отрано се подготвял да разбира Мистерията на Христос. На посвещавания в Елевзин по спиритуален начин се представял Христос. Обаче в онова време хората е трябвало отначало да познават Христос като идващ, който все още е бил Младенец, Младенецът на света, който още е трябвало да расте в Космоса. Посвещаваните са били наричани телеости - тези, които е трябвало да гледат към края, към целта на земното развитие.
към текста >>
На посвещавания в Елевзин по спиритуален начин се п
ред
ставял Христос.
След като преминел през такова преживяване пред бащината и майчината статуи и то потънело в душата му, тогава в него оживявали двете противоположни сили, силата на Космоса и силата на Земята. Той се приближавал, така да се каже, към най-свещеното даже и в Гърция. Тук пред него се появявала картина: женски образ, кърмещ от гърдите си дете. След това той се въвеждал в разбирането на думите: Това е бог Якхос, който идва. Така гръцкият ученик отрано се подготвял да разбира Мистерията на Христос.
На посвещавания в Елевзин по спиритуален начин се представял Христос.
Обаче в онова време хората е трябвало отначало да познават Христос като идващ, който все още е бил Младенец, Младенецът на света, който още е трябвало да расте в Космоса. Посвещаваните са били наричани телеости - тези, които е трябвало да гледат към края, към целта на земното развитие. А после е настъпил великият прелом. Настъпил прелом, който с цялата си острота е изразен също и исторически в прехода от Платон към Аристотел. Вижте, това е доста особено, скъпи мои приятели.
към текста >>
Платон казал: Трябва да п
ред
ам с думи това, което, разбира се, е станало по доста по-сложен начин.
А после е настъпил великият прелом. Настъпил прелом, който с цялата си острота е изразен също и исторически в прехода от Платон към Аристотел. Вижте, това е доста особено, скъпи мои приятели. Когато настъпило четвъртото столетие в гръцкото културно развитие, тогава се разиграл първият завой към абстрактността. И той се разиграл между Платон и Аристотел тогава, когато Платон е бил вече доста стар; Платон е бил в края на своя жизнен път; и между Платон и Аристотел е станала следната сцена.
Платон казал: Трябва да предам с думи това, което, разбира се, е станало по доста по-сложен начин.
- Платон казал на Аристотел примерно следното: Много от това, което предавам от мен към теб и други ученици, може да ти изглежда не съвсем правилно. Това, което съм давал на теб и другите ученици, е в края на краищата екстракт от святата древна мъдрост на Мистериите. Но хората в хода на своето развитие ще приемат форма, образ, вътрешна организация, които постепенно ще ги доведат до нещо по-високо в сравнение с това, което сега го има в човека, което обаче ще направи невъзможно възприемането от хората на такъв род естествознание, каквото е имало при гърците и каквото днес го описах. - Ето това обяснил Платон на Аристотел.
към текста >>
Много от това, което п
ред
авам от мен към теб и други ученици, може да ти изглежда не съвсем правилно.
Вижте, това е доста особено, скъпи мои приятели. Когато настъпило четвъртото столетие в гръцкото културно развитие, тогава се разиграл първият завой към абстрактността. И той се разиграл между Платон и Аристотел тогава, когато Платон е бил вече доста стар; Платон е бил в края на своя жизнен път; и между Платон и Аристотел е станала следната сцена. Платон казал: Трябва да предам с думи това, което, разбира се, е станало по доста по-сложен начин. - Платон казал на Аристотел примерно следното:
Много от това, което предавам от мен към теб и други ученици, може да ти изглежда не съвсем правилно.
Това, което съм давал на теб и другите ученици, е в края на краищата екстракт от святата древна мъдрост на Мистериите. Но хората в хода на своето развитие ще приемат форма, образ, вътрешна организация, които постепенно ще ги доведат до нещо по-високо в сравнение с това, което сега го има в човека, което обаче ще направи невъзможно възприемането от хората на такъв род естествознание, каквото е имало при гърците и каквото днес го описах. - Ето това обяснил Платон на Аристотел. - Затова искам да се оттегля за определено време, - казал Платон, - а ти ще останеш сам на себе си. Опитай се да изработиш в мисловния свят, към който ти имаш особено разположение и който трябва да стане мисловен свят на хората за много столетия, опитай се да изработиш в мислите това, което си възприел в моята школа.
към текста >>
- Затова искам да се оттегля за оп
ред
елено време, - казал Платон, - а ти ще останеш сам на себе си.
- Платон казал на Аристотел примерно следното: Много от това, което предавам от мен към теб и други ученици, може да ти изглежда не съвсем правилно. Това, което съм давал на теб и другите ученици, е в края на краищата екстракт от святата древна мъдрост на Мистериите. Но хората в хода на своето развитие ще приемат форма, образ, вътрешна организация, които постепенно ще ги доведат до нещо по-високо в сравнение с това, което сега го има в човека, което обаче ще направи невъзможно възприемането от хората на такъв род естествознание, каквото е имало при гърците и каквото днес го описах. - Ето това обяснил Платон на Аристотел.
- Затова искам да се оттегля за определено време, - казал Платон, - а ти ще останеш сам на себе си.
Опитай се да изработиш в мисловния свят, към който ти имаш особено разположение и който трябва да стане мисловен свят на хората за много столетия, опитай се да изработиш в мислите това, което си възприел в моята школа. След това Аристотел и Платон се разделили и именно чрез Аристотел Платон изпълнил високо духовно задание. Виждате ли, скъпи мои приятели, аз трябваше именно така да ви опиша тази сцена, както я описах сега. Ако надникнете в историческите книги, и там ще намерите тази сцена и сега ще ви я разкажа, както се описва в книгите, по които хората изучават история. Ето какво се разказва в тях: Аристотел винаги е бил от вироглавите ученици на Платон, така че Платон веднъж казал, че Аристотел, макар и способен ученик, прилича на кон, хвърлящ къч по своя треньор.
към текста >>
Едните съдържали в себе си забележителното естествознание, естествознанието на Елевзин, преминало от Платон към Аристотел; а другите съчинения съдържали мисли, абстрактни мисли, които Аристотел е трябвало да п
ред
аде по задание от Платон, по заданието, поръчано на Платон от Елевзинските Мистерии.
Ето какво се разказва в тях: Аристотел винаги е бил от вироглавите ученици на Платон, така че Платон веднъж казал, че Аристотел, макар и способен ученик, прилича на кон, хвърлящ къч по своя треньор. И случващото се между Платон и Аристотел постепенно довело до това, че Платон се отдалечил от Аристотел, разсърдил се и повече не ходил да преподава в Академията. Ето това е написано в историческите книги. Но едно е в книгите по история, а другото, разказано ви от мен, е истината и съдържа импулс за нещо много по-значително. Съществували са два вида аристотелеви съчинения.
Едните съдържали в себе си забележителното естествознание, естествознанието на Елевзин, преминало от Платон към Аристотел; а другите съчинения съдържали мисли, абстрактни мисли, които Аристотел е трябвало да предаде по задание от Платон, по заданието, поръчано на Платон от Елевзинските Мистерии.
И това, което Аристотел е трябвало да даде, е приело двояк път. Единият е бил пътят на така наречените логически съчинения, тези логически съчинения, които изнесли от древната елевзинска мъдрост най-устойчивите мисли. Тези съчинения заедно с трошици от естествознанието е предал Аристотел на своя ученик Теофраст. И по заобиколен път чрез Теофраст и по други пътища те се разпространили в Гърция и Рим и образували в средновековието съдържанието на мъдростта за тези, които действали в цивилизацията като учители по философия в Средна Европа. Станалото по такъв начин, както ви разказах миналия път, станало заради това, че е трябвало да се откажат от мъдростта на Мистериите в Хиберния и би могло да се присъединят само към традицията на сетивно разигралото се събитие в началото на летоброенето, но се съединили с това, което се отделило от наличната у Аристотел мъдрост на Платон, т. е.
към текста >>
Тези съчинения заедно с трошици от естествознанието е п
ред
ал Аристотел на своя ученик Теофраст.
Но едно е в книгите по история, а другото, разказано ви от мен, е истината и съдържа импулс за нещо много по-значително. Съществували са два вида аристотелеви съчинения. Едните съдържали в себе си забележителното естествознание, естествознанието на Елевзин, преминало от Платон към Аристотел; а другите съчинения съдържали мисли, абстрактни мисли, които Аристотел е трябвало да предаде по задание от Платон, по заданието, поръчано на Платон от Елевзинските Мистерии. И това, което Аристотел е трябвало да даде, е приело двояк път. Единият е бил пътят на така наречените логически съчинения, тези логически съчинения, които изнесли от древната елевзинска мъдрост най-устойчивите мисли.
Тези съчинения заедно с трошици от естествознанието е предал Аристотел на своя ученик Теофраст.
И по заобиколен път чрез Теофраст и по други пътища те се разпространили в Гърция и Рим и образували в средновековието съдържанието на мъдростта за тези, които действали в цивилизацията като учители по философия в Средна Европа. Станалото по такъв начин, както ви разказах миналия път, станало заради това, че е трябвало да се откажат от мъдростта на Мистериите в Хиберния и би могло да се присъединят само към традицията на сетивно разигралото се събитие в началото на летоброенето, но се съединили с това, което се отделило от наличната у Аристотел мъдрост на Платон, т. е. мъдростта на Елевзинските Мистерии. За това естествознание, което още е носело в себе си Духа на Хтоническите Мистерии, влели се по-късно в Елевзинските Мистерии, естествознание, достигащо до небето, простиращо се до космическите далнини, за да обясни земното, времето вече изтекло. И това, което още е можело да се спаси от това естествознание, е можело да се спаси само чрез факта, че Аристотел станал учител на Александър, предприел походи в Азия и изнесъл на Изток всичко, което е било възможно да се пренесе тук от аристотелевото естествознание; по-късно то преминало в еврейските и арабските школи, оттук през Африка в Испания и във филтриран вид въздействало върху това, което се разигравало в някои отделни хора от Хибернийските Мистерии в Средна Европа.
към текста >>
И по заобиколен път чрез Теофраст и по други пътища те се разпространили в Гърция и Рим и образували в с
ред
новековието съдържанието на мъдростта за тези, които действали в цивилизацията като учители по философия в С
ред
на Европа.
Съществували са два вида аристотелеви съчинения. Едните съдържали в себе си забележителното естествознание, естествознанието на Елевзин, преминало от Платон към Аристотел; а другите съчинения съдържали мисли, абстрактни мисли, които Аристотел е трябвало да предаде по задание от Платон, по заданието, поръчано на Платон от Елевзинските Мистерии. И това, което Аристотел е трябвало да даде, е приело двояк път. Единият е бил пътят на така наречените логически съчинения, тези логически съчинения, които изнесли от древната елевзинска мъдрост най-устойчивите мисли. Тези съчинения заедно с трошици от естествознанието е предал Аристотел на своя ученик Теофраст.
И по заобиколен път чрез Теофраст и по други пътища те се разпространили в Гърция и Рим и образували в средновековието съдържанието на мъдростта за тези, които действали в цивилизацията като учители по философия в Средна Европа.
Станалото по такъв начин, както ви разказах миналия път, станало заради това, че е трябвало да се откажат от мъдростта на Мистериите в Хиберния и би могло да се присъединят само към традицията на сетивно разигралото се събитие в началото на летоброенето, но се съединили с това, което се отделило от наличната у Аристотел мъдрост на Платон, т. е. мъдростта на Елевзинските Мистерии. За това естествознание, което още е носело в себе си Духа на Хтоническите Мистерии, влели се по-късно в Елевзинските Мистерии, естествознание, достигащо до небето, простиращо се до космическите далнини, за да обясни земното, времето вече изтекло. И това, което още е можело да се спаси от това естествознание, е можело да се спаси само чрез факта, че Аристотел станал учител на Александър, предприел походи в Азия и изнесъл на Изток всичко, което е било възможно да се пренесе тук от аристотелевото естествознание; по-късно то преминало в еврейските и арабските школи, оттук през Африка в Испания и във филтриран вид въздействало върху това, което се разигравало в някои отделни хора от Хибернийските Мистерии в Средна Европа. Теофраст дал на учителите на църквата от Средновековието своя Аристотел, Александър Велики изнесъл в Азия другия Аристотел: елевзинската мъдрост в изключително отслабен вид дошла през Африка в Испания и избухнала в Средновековието, където, без оглед на всеобщата цивилизация, в някои манастири се занимавали с нея, например Базилиус Вален-тинус, достигнал до потомците, бих казал, в митична форма.
към текста >>
И това, което още е можело да се спаси от това естествознание, е можело да се спаси само чрез факта, че Аристотел станал учител на Александър, п
ред
приел походи в Азия и изнесъл на Изток всичко, което е било възможно да се пренесе тук от аристотелевото естествознание; по-късно то преминало в еврейските и арабските школи, оттук през Африка в Испания и във филтриран вид въздействало върху това, което се разигравало в някои отделни хора от Хибернийските Мистерии в С
ред
на Европа.
Тези съчинения заедно с трошици от естествознанието е предал Аристотел на своя ученик Теофраст. И по заобиколен път чрез Теофраст и по други пътища те се разпространили в Гърция и Рим и образували в средновековието съдържанието на мъдростта за тези, които действали в цивилизацията като учители по философия в Средна Европа. Станалото по такъв начин, както ви разказах миналия път, станало заради това, че е трябвало да се откажат от мъдростта на Мистериите в Хиберния и би могло да се присъединят само към традицията на сетивно разигралото се събитие в началото на летоброенето, но се съединили с това, което се отделило от наличната у Аристотел мъдрост на Платон, т. е. мъдростта на Елевзинските Мистерии. За това естествознание, което още е носело в себе си Духа на Хтоническите Мистерии, влели се по-късно в Елевзинските Мистерии, естествознание, достигащо до небето, простиращо се до космическите далнини, за да обясни земното, времето вече изтекло.
И това, което още е можело да се спаси от това естествознание, е можело да се спаси само чрез факта, че Аристотел станал учител на Александър, предприел походи в Азия и изнесъл на Изток всичко, което е било възможно да се пренесе тук от аристотелевото естествознание; по-късно то преминало в еврейските и арабските школи, оттук през Африка в Испания и във филтриран вид въздействало върху това, което се разигравало в някои отделни хора от Хибернийските Мистерии в Средна Европа.
Теофраст дал на учителите на църквата от Средновековието своя Аристотел, Александър Велики изнесъл в Азия другия Аристотел: елевзинската мъдрост в изключително отслабен вид дошла през Африка в Испания и избухнала в Средновековието, където, без оглед на всеобщата цивилизация, в някои манастири се занимавали с нея, например Базилиус Вален-тинус, достигнал до потомците, бих казал, в митична форма. Това е живеело вътре, това е живеело, бих казал, под повърхността тогава, когато на повърхността е живеела именно тази култура, за която ви разказах миналия път. Защото във всичко това, което е било всеобща цивилизация, във всичко това не е живеело нещото, което е можело да се научи все още във времето на Аристотел: Христос е трябвало действително да бъде разбран. Третият образ, женският образ, носещ дете на гърдите, детето Якхос, също е трябвало да бъде разбран. Обаче това, което е трябвало да донесе разбирането на този трети образ, все още е трябвало да дойде в развитието на човечеството -така е говорил често именно Аристотел на своя ученик Александър Велики, като не записвал това по причини, за които току-що ви говорих.
към текста >>
Теофраст дал на учителите на църквата от С
ред
новековието своя Аристотел, Александър Велики изнесъл в Азия другия Аристотел: елевзинската мъдрост в изключително отслабен вид дошла през Африка в Испания и избухнала в С
ред
новековието, където, без оглед на всеобщата цивилизация, в някои манастири се занимавали с нея, например Базилиус Вален-тинус, достигнал до потомците, бих казал, в митична форма.
И по заобиколен път чрез Теофраст и по други пътища те се разпространили в Гърция и Рим и образували в средновековието съдържанието на мъдростта за тези, които действали в цивилизацията като учители по философия в Средна Европа. Станалото по такъв начин, както ви разказах миналия път, станало заради това, че е трябвало да се откажат от мъдростта на Мистериите в Хиберния и би могло да се присъединят само към традицията на сетивно разигралото се събитие в началото на летоброенето, но се съединили с това, което се отделило от наличната у Аристотел мъдрост на Платон, т. е. мъдростта на Елевзинските Мистерии. За това естествознание, което още е носело в себе си Духа на Хтоническите Мистерии, влели се по-късно в Елевзинските Мистерии, естествознание, достигащо до небето, простиращо се до космическите далнини, за да обясни земното, времето вече изтекло. И това, което още е можело да се спаси от това естествознание, е можело да се спаси само чрез факта, че Аристотел станал учител на Александър, предприел походи в Азия и изнесъл на Изток всичко, което е било възможно да се пренесе тук от аристотелевото естествознание; по-късно то преминало в еврейските и арабските школи, оттук през Африка в Испания и във филтриран вид въздействало върху това, което се разигравало в някои отделни хора от Хибернийските Мистерии в Средна Европа.
Теофраст дал на учителите на църквата от Средновековието своя Аристотел, Александър Велики изнесъл в Азия другия Аристотел: елевзинската мъдрост в изключително отслабен вид дошла през Африка в Испания и избухнала в Средновековието, където, без оглед на всеобщата цивилизация, в някои манастири се занимавали с нея, например Базилиус Вален-тинус, достигнал до потомците, бих казал, в митична форма.
Това е живеело вътре, това е живеело, бих казал, под повърхността тогава, когато на повърхността е живеела именно тази култура, за която ви разказах миналия път. Защото във всичко това, което е било всеобща цивилизация, във всичко това не е живеело нещото, което е можело да се научи все още във времето на Аристотел: Христос е трябвало действително да бъде разбран. Третият образ, женският образ, носещ дете на гърдите, детето Якхос, също е трябвало да бъде разбран. Обаче това, което е трябвало да донесе разбирането на този трети образ, все още е трябвало да дойде в развитието на човечеството -така е говорил често именно Аристотел на своя ученик Александър Велики, като не записвал това по причини, за които току-що ви говорих. Тук виждате, че в недрата на времето лежи изискването да се разбере в действителната му същност това, което по-късно така прекрасно се изобразявало от християнските художници: Майката с Младенеца на гърди, което обаче не е било разбрано напълно нито в рафаеловата Мадона, нито в източната икона, но което все още очаква своето разбиране.
към текста >>
Утре ще ви опиша пътя, донесъл някои дълбоки окултни тайни през Арабия в Европа, за да поставим по този начин п
ред
нашите души оп
ред
елено историческо явление.
Защото във всичко това, което е било всеобща цивилизация, във всичко това не е живеело нещото, което е можело да се научи все още във времето на Аристотел: Христос е трябвало действително да бъде разбран. Третият образ, женският образ, носещ дете на гърдите, детето Якхос, също е трябвало да бъде разбран. Обаче това, което е трябвало да донесе разбирането на този трети образ, все още е трябвало да дойде в развитието на човечеството -така е говорил често именно Аристотел на своя ученик Александър Велики, като не записвал това по причини, за които току-що ви говорих. Тук виждате, че в недрата на времето лежи изискването да се разбере в действителната му същност това, което по-късно така прекрасно се изобразявало от християнските художници: Майката с Младенеца на гърди, което обаче не е било разбрано напълно нито в рафаеловата Мадона, нито в източната икона, но което все още очаква своето разбиране. Някои неща, необходими за това разбиране, ще бъдат обсъдени по-късно в нашите лекции.
Утре ще ви опиша пътя, донесъл някои дълбоки окултни тайни през Арабия в Европа, за да поставим по този начин пред нашите души определено историческо явление.
В лекциите, които трябва да образуват окултната основа на историческото развитие на човечеството и които ще бъдат прочетени на съответното място на Рождество пред делегатите, аз ще говоря за значението на походите на Александър във връзка с аристотелизма.
към текста >>
В лекциите, които трябва да образуват окултната основа на историческото развитие на човечеството и които ще бъдат прочетени на съответното място на Рождество п
ред
делегатите, аз ще говоря за значението на походите на Александър във връзка с аристотелизма.
Третият образ, женският образ, носещ дете на гърдите, детето Якхос, също е трябвало да бъде разбран. Обаче това, което е трябвало да донесе разбирането на този трети образ, все още е трябвало да дойде в развитието на човечеството -така е говорил често именно Аристотел на своя ученик Александър Велики, като не записвал това по причини, за които току-що ви говорих. Тук виждате, че в недрата на времето лежи изискването да се разбере в действителната му същност това, което по-късно така прекрасно се изобразявало от християнските художници: Майката с Младенеца на гърди, което обаче не е било разбрано напълно нито в рафаеловата Мадона, нито в източната икона, но което все още очаква своето разбиране. Някои неща, необходими за това разбиране, ще бъдат обсъдени по-късно в нашите лекции. Утре ще ви опиша пътя, донесъл някои дълбоки окултни тайни през Арабия в Европа, за да поставим по този начин пред нашите души определено историческо явление.
В лекциите, които трябва да образуват окултната основа на историческото развитие на човечеството и които ще бъдат прочетени на съответното място на Рождество пред делегатите, аз ще говоря за значението на походите на Александър във връзка с аристотелизма.
към текста >>
3.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Днес ще запълним последната от нашите лекции с нещо, което донякъде ще обобщи същността на Мистериите, описана от мен п
ред
вас по отношение на една или друга област на Земята, показвайки тази същност, най-малкото от оп
ред
елена гледна точка, в образа, който е приет в с
ред
новековието, примерно от десети до петнадесети век.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ 23 декември 1923 г.
Днес ще запълним последната от нашите лекции с нещо, което донякъде ще обобщи същността на Мистериите, описана от мен пред вас по отношение на една или друга област на Земята, показвайки тази същност, най-малкото от определена гледна точка, в образа, който е приет в средновековието, примерно от десети до петнадесети век.
Говоря за този отрязък от време не защото той е затворен в себе си, а защото в определена степен можем да се възползваме от него, за да покажем какво състояние е приел тогава човешкият душевен стремеж в цивилизованите страни. Често това, което тогава е било духовен стремеж, го обозначават като розенкройцерска същност на Мистериите. Такова обозначаване в определен смисъл е съвсем оправдано, обаче тогава зад това познание ние не трябва да търсим всякакъв вид шарлатанство, за което става дума в литературата - често без да се обръща внимание на факта, колко шарлатански са нещата, за които там се разказва, - а трябва да обърнем погледа си към дълбокия, сериозен познавателен стремеж, който има място именно в тези столетия почти във всички страни от Централна, Западна и Южна Европа. Трябва да ни е ясно, че Фауст, за когото Гьоте ни разказва, с целия му дълбок душевен устрем, с целия му сериозен стремеж, е фигура от по-късно-то време, която вече не така дълбоко се потапяла в душата, като някои изследователи, които в средновековните лаборатории - за тях исторически малко се разказва - са работели във времето между десети и петнадесети век. Вчера споменах, че именно при задълбочените изследователи от това време е преобладавала трагическата черта.
към текста >>
Говоря за този отрязък от време не защото той е затворен в себе си, а защото в оп
ред
елена степен можем да се възползваме от него, за да покажем какво състояние е приел тогава човешкият душевен стремеж в цивилизованите страни.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ 23 декември 1923 г. Днес ще запълним последната от нашите лекции с нещо, което донякъде ще обобщи същността на Мистериите, описана от мен пред вас по отношение на една или друга област на Земята, показвайки тази същност, най-малкото от определена гледна точка, в образа, който е приет в средновековието, примерно от десети до петнадесети век.
Говоря за този отрязък от време не защото той е затворен в себе си, а защото в определена степен можем да се възползваме от него, за да покажем какво състояние е приел тогава човешкият душевен стремеж в цивилизованите страни.
Често това, което тогава е било духовен стремеж, го обозначават като розенкройцерска същност на Мистериите. Такова обозначаване в определен смисъл е съвсем оправдано, обаче тогава зад това познание ние не трябва да търсим всякакъв вид шарлатанство, за което става дума в литературата - често без да се обръща внимание на факта, колко шарлатански са нещата, за които там се разказва, - а трябва да обърнем погледа си към дълбокия, сериозен познавателен стремеж, който има място именно в тези столетия почти във всички страни от Централна, Западна и Южна Европа. Трябва да ни е ясно, че Фауст, за когото Гьоте ни разказва, с целия му дълбок душевен устрем, с целия му сериозен стремеж, е фигура от по-късно-то време, която вече не така дълбоко се потапяла в душата, като някои изследователи, които в средновековните лаборатории - за тях исторически малко се разказва - са работели във времето между десети и петнадесети век. Вчера споменах, че именно при задълбочените изследователи от това време е преобладавала трагическата черта. Защото чувството е било особено: че трябва да се стремиш към най-висшето, към това, което е творчески дейно в човека, но че в определен смисъл не само не можеш да се стремиш към това най-висше, а че от определена гледна точка е опасно да се стремиш към това най-висше.
към текста >>
Такова обозначаване в оп
ред
елен смисъл е съвсем оправдано, обаче тогава зад това познание ние не трябва да търсим всякакъв вид шарлатанство, за което става дума в литературата - често без да се обръща внимание на факта, колко шарлатански са нещата, за които там се разказва, - а трябва да обърнем погледа си към дълбокия, сериозен познавателен стремеж, който има място именно в тези столетия почти във всички страни от Централна, Западна и Южна Европа.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ 23 декември 1923 г. Днес ще запълним последната от нашите лекции с нещо, което донякъде ще обобщи същността на Мистериите, описана от мен пред вас по отношение на една или друга област на Земята, показвайки тази същност, най-малкото от определена гледна точка, в образа, който е приет в средновековието, примерно от десети до петнадесети век. Говоря за този отрязък от време не защото той е затворен в себе си, а защото в определена степен можем да се възползваме от него, за да покажем какво състояние е приел тогава човешкият душевен стремеж в цивилизованите страни. Често това, което тогава е било духовен стремеж, го обозначават като розенкройцерска същност на Мистериите.
Такова обозначаване в определен смисъл е съвсем оправдано, обаче тогава зад това познание ние не трябва да търсим всякакъв вид шарлатанство, за което става дума в литературата - често без да се обръща внимание на факта, колко шарлатански са нещата, за които там се разказва, - а трябва да обърнем погледа си към дълбокия, сериозен познавателен стремеж, който има място именно в тези столетия почти във всички страни от Централна, Западна и Южна Европа.
Трябва да ни е ясно, че Фауст, за когото Гьоте ни разказва, с целия му дълбок душевен устрем, с целия му сериозен стремеж, е фигура от по-късно-то време, която вече не така дълбоко се потапяла в душата, като някои изследователи, които в средновековните лаборатории - за тях исторически малко се разказва - са работели във времето между десети и петнадесети век. Вчера споменах, че именно при задълбочените изследователи от това време е преобладавала трагическата черта. Защото чувството е било особено: че трябва да се стремиш към най-висшето, към това, което е творчески дейно в човека, но че в определен смисъл не само не можеш да се стремиш към това най-висше, а че от определена гледна точка е опасно да се стремиш към това най-висше. Вчера вече казах, че в алхимическите лаборатории във времето между десето и петнадесето столетие е имало място не теоретичното, повърхностно познание, а това, което е било дълбоко свързано с целия човек, с най-вътрешното сетивно-образно и жаждата за познание, носена от сетивно-образното преживяване в човека. То е било нещо като сърдечно, душевно познание.
към текста >>
Трябва да ни е ясно, че Фауст, за когото Гьоте ни разказва, с целия му дълбок душевен устрем, с целия му сериозен стремеж, е фигура от по-късно-то време, която вече не така дълбоко се потапяла в душата, като някои изследователи, които в с
ред
новековните лаборатории - за тях исторически малко се разказва - са работели във времето между десети и петнадесети век.
23 декември 1923 г. Днес ще запълним последната от нашите лекции с нещо, което донякъде ще обобщи същността на Мистериите, описана от мен пред вас по отношение на една или друга област на Земята, показвайки тази същност, най-малкото от определена гледна точка, в образа, който е приет в средновековието, примерно от десети до петнадесети век. Говоря за този отрязък от време не защото той е затворен в себе си, а защото в определена степен можем да се възползваме от него, за да покажем какво състояние е приел тогава човешкият душевен стремеж в цивилизованите страни. Често това, което тогава е било духовен стремеж, го обозначават като розенкройцерска същност на Мистериите. Такова обозначаване в определен смисъл е съвсем оправдано, обаче тогава зад това познание ние не трябва да търсим всякакъв вид шарлатанство, за което става дума в литературата - често без да се обръща внимание на факта, колко шарлатански са нещата, за които там се разказва, - а трябва да обърнем погледа си към дълбокия, сериозен познавателен стремеж, който има място именно в тези столетия почти във всички страни от Централна, Западна и Южна Европа.
Трябва да ни е ясно, че Фауст, за когото Гьоте ни разказва, с целия му дълбок душевен устрем, с целия му сериозен стремеж, е фигура от по-късно-то време, която вече не така дълбоко се потапяла в душата, като някои изследователи, които в средновековните лаборатории - за тях исторически малко се разказва - са работели във времето между десети и петнадесети век.
Вчера споменах, че именно при задълбочените изследователи от това време е преобладавала трагическата черта. Защото чувството е било особено: че трябва да се стремиш към най-висшето, към това, което е творчески дейно в човека, но че в определен смисъл не само не можеш да се стремиш към това най-висше, а че от определена гледна точка е опасно да се стремиш към това най-висше. Вчера вече казах, че в алхимическите лаборатории във времето между десето и петнадесето столетие е имало място не теоретичното, повърхностно познание, а това, което е било дълбоко свързано с целия човек, с най-вътрешното сетивно-образно и жаждата за познание, носена от сетивно-образното преживяване в човека. То е било нещо като сърдечно, душевно познание. Откъде произтичало това?
към текста >>
Защото чувството е било особено: че трябва да се стремиш към най-висшето, към това, което е творчески дейно в човека, но че в оп
ред
елен смисъл не само не можеш да се стремиш към това най-висше, а че от оп
ред
елена гледна точка е опасно да се стремиш към това най-висше.
Говоря за този отрязък от време не защото той е затворен в себе си, а защото в определена степен можем да се възползваме от него, за да покажем какво състояние е приел тогава човешкият душевен стремеж в цивилизованите страни. Често това, което тогава е било духовен стремеж, го обозначават като розенкройцерска същност на Мистериите. Такова обозначаване в определен смисъл е съвсем оправдано, обаче тогава зад това познание ние не трябва да търсим всякакъв вид шарлатанство, за което става дума в литературата - често без да се обръща внимание на факта, колко шарлатански са нещата, за които там се разказва, - а трябва да обърнем погледа си към дълбокия, сериозен познавателен стремеж, който има място именно в тези столетия почти във всички страни от Централна, Западна и Южна Европа. Трябва да ни е ясно, че Фауст, за когото Гьоте ни разказва, с целия му дълбок душевен устрем, с целия му сериозен стремеж, е фигура от по-късно-то време, която вече не така дълбоко се потапяла в душата, като някои изследователи, които в средновековните лаборатории - за тях исторически малко се разказва - са работели във времето между десети и петнадесети век. Вчера споменах, че именно при задълбочените изследователи от това време е преобладавала трагическата черта.
Защото чувството е било особено: че трябва да се стремиш към най-висшето, към това, което е творчески дейно в човека, но че в определен смисъл не само не можеш да се стремиш към това най-висше, а че от определена гледна точка е опасно да се стремиш към това най-висше.
Вчера вече казах, че в алхимическите лаборатории във времето между десето и петнадесето столетие е имало място не теоретичното, повърхностно познание, а това, което е било дълбоко свързано с целия човек, с най-вътрешното сетивно-образно и жаждата за познание, носена от сетивно-образното преживяване в човека. То е било нещо като сърдечно, душевно познание. Откъде произтичало това? Най-добре ще ви се изясни, ако направя целия трагически скепсис на средновековните изследователи нагледен, като днес още един път покажа формата, която човешкото знание някога е имала на Земята, като покажа древната форма. Тази най-древна форма на човешките знания, която е била тясно свързана с живота на отделния човек, не е била такава, в която хората гледат нагоре към планетите и виждат математическите величини, математическите движения, които днес изчисляват и измислят.
към текста >>
Най-добре ще ви се изясни, ако направя целия трагически скепсис на с
ред
новековните изследователи нагледен, като днес още един път покажа формата, която човешкото знание някога е имала на Земята, като покажа древната форма.
Вчера споменах, че именно при задълбочените изследователи от това време е преобладавала трагическата черта. Защото чувството е било особено: че трябва да се стремиш към най-висшето, към това, което е творчески дейно в човека, но че в определен смисъл не само не можеш да се стремиш към това най-висше, а че от определена гледна точка е опасно да се стремиш към това най-висше. Вчера вече казах, че в алхимическите лаборатории във времето между десето и петнадесето столетие е имало място не теоретичното, повърхностно познание, а това, което е било дълбоко свързано с целия човек, с най-вътрешното сетивно-образно и жаждата за познание, носена от сетивно-образното преживяване в човека. То е било нещо като сърдечно, душевно познание. Откъде произтичало това?
Най-добре ще ви се изясни, ако направя целия трагически скепсис на средновековните изследователи нагледен, като днес още един път покажа формата, която човешкото знание някога е имала на Земята, като покажа древната форма.
Тази най-древна форма на човешките знания, която е била тясно свързана с живота на отделния човек, не е била такава, в която хората гледат нагоре към планетите и виждат математическите величини, математическите движения, които днес изчисляват и измислят. Всяка планета, както и въобще всичко, което е разпространено на небосвода, е било живо същество, не само живо, но и одушевено, не само одушевено, но и пронизано от духовно същество. И винаги са говорили за седем планети, за седем небесни тела. Защото знаели: както съществува кръвно родство между членовете на семейството, така съществува и вътрешно родство между членовете на една планетна система. Имало е съвършен паралел между човешкото и това, което се откривало вън в космоса.
към текста >>
Съществували са такива мистерийни места, които са били така устроени, че в тях е имало особено изработено осветление отгоре, така че в оп
ред
елено време от деня, през отслабената светлина са вдигали поглед към Слънцето.
Всяка планета, както и въобще всичко, което е разпространено на небосвода, е било живо същество, не само живо, но и одушевено, не само одушевено, но и пронизано от духовно същество. И винаги са говорили за седем планети, за седем небесни тела. Защото знаели: както съществува кръвно родство между членовете на семейството, така съществува и вътрешно родство между членовете на една планетна система. Имало е съвършен паралел между човешкото и това, което се откривало вън в космоса. Бих искал да ви опиша един аспект от това, което се е възприемало в най-древните Мистерии, когато са вдигали поглед към Слънцето.
Съществували са такива мистерийни места, които са били така устроени, че в тях е имало особено изработено осветление отгоре, така че в определено време от деня, през отслабената светлина са вдигали поглед към Слънцето.
Следователно вие трябва да си представите, че най-важните помещения в някои от прадревните Мистерии на Слънцето са били тези, на които в тавана е имало нещо като оберлихт. Този прозорец е бил покрит с такъв материал, не стъкло в днешния смисъл, че в определено време от деня виждали пред себе си слънчевия диск в отслабена мъждива светлина. Ученикът се подготвял за това, да възприеме този поглед към слънчевия диск с правилно душевно настроение. Той е трябвало да направи своята душа толкова възприемчива, толкова вътрешно способна правилно да възприема, че когато при приглушената светлина, така да се каже, експонирал в своята душа слънчевия диск посредством своите очи, това произвеждало в него впечатление, което той след това действително е можел да си представи. Разбира се, и днес много хора гледат през опушено стъкло Слънцето; обаче те не са подготвени в своята възприемателна способност за това, впечатлението, произвеждано от Слънцето, да си представят действително по такъв начин, че душата да би го имала като особено впечатление.
към текста >>
Следователно вие трябва да си п
ред
ставите, че най-важните помещения в някои от прадревните Мистерии на Слънцето са били тези, на които в тавана е имало нещо като оберлихт.
И винаги са говорили за седем планети, за седем небесни тела. Защото знаели: както съществува кръвно родство между членовете на семейството, така съществува и вътрешно родство между членовете на една планетна система. Имало е съвършен паралел между човешкото и това, което се откривало вън в космоса. Бих искал да ви опиша един аспект от това, което се е възприемало в най-древните Мистерии, когато са вдигали поглед към Слънцето. Съществували са такива мистерийни места, които са били така устроени, че в тях е имало особено изработено осветление отгоре, така че в определено време от деня, през отслабената светлина са вдигали поглед към Слънцето.
Следователно вие трябва да си представите, че най-важните помещения в някои от прадревните Мистерии на Слънцето са били тези, на които в тавана е имало нещо като оберлихт.
Този прозорец е бил покрит с такъв материал, не стъкло в днешния смисъл, че в определено време от деня виждали пред себе си слънчевия диск в отслабена мъждива светлина. Ученикът се подготвял за това, да възприеме този поглед към слънчевия диск с правилно душевно настроение. Той е трябвало да направи своята душа толкова възприемчива, толкова вътрешно способна правилно да възприема, че когато при приглушената светлина, така да се каже, експонирал в своята душа слънчевия диск посредством своите очи, това произвеждало в него впечатление, което той след това действително е можел да си представи. Разбира се, и днес много хора гледат през опушено стъкло Слънцето; обаче те не са подготвени в своята възприемателна способност за това, впечатлението, произвеждано от Слънцето, да си представят действително по такъв начин, че душата да би го имала като особено впечатление. За ученика в тези Мистерии впечатлението от приглушения слънчев диск - впечатление, получавано след дълги упражнения, - е било съвсем определено.
към текста >>
Този прозорец е бил покрит с такъв материал, не стъкло в днешния смисъл, че в оп
ред
елено време от деня виждали п
ред
себе си слънчевия диск в отслабена мъждива светлина.
Защото знаели: както съществува кръвно родство между членовете на семейството, така съществува и вътрешно родство между членовете на една планетна система. Имало е съвършен паралел между човешкото и това, което се откривало вън в космоса. Бих искал да ви опиша един аспект от това, което се е възприемало в най-древните Мистерии, когато са вдигали поглед към Слънцето. Съществували са такива мистерийни места, които са били така устроени, че в тях е имало особено изработено осветление отгоре, така че в определено време от деня, през отслабената светлина са вдигали поглед към Слънцето. Следователно вие трябва да си представите, че най-важните помещения в някои от прадревните Мистерии на Слънцето са били тези, на които в тавана е имало нещо като оберлихт.
Този прозорец е бил покрит с такъв материал, не стъкло в днешния смисъл, че в определено време от деня виждали пред себе си слънчевия диск в отслабена мъждива светлина.
Ученикът се подготвял за това, да възприеме този поглед към слънчевия диск с правилно душевно настроение. Той е трябвало да направи своята душа толкова възприемчива, толкова вътрешно способна правилно да възприема, че когато при приглушената светлина, така да се каже, експонирал в своята душа слънчевия диск посредством своите очи, това произвеждало в него впечатление, което той след това действително е можел да си представи. Разбира се, и днес много хора гледат през опушено стъкло Слънцето; обаче те не са подготвени в своята възприемателна способност за това, впечатлението, произвеждано от Слънцето, да си представят действително по такъв начин, че душата да би го имала като особено впечатление. За ученика в тези Мистерии впечатлението от приглушения слънчев диск - впечатление, получавано след дълги упражнения, - е било съвсем определено. И човек, който е можел да има това впечатление в качеството си на ученик на Посветените в Мистериите, никога вече не е можел да го забрави.
към текста >>
Той е трябвало да направи своята душа толкова възприемчива, толкова вътрешно способна правилно да възприема, че когато при приглушената светлина, така да се каже, експонирал в своята душа слънчевия диск пос
ред
ством своите очи, това произвеждало в него впечатление, което той след това действително е можел да си п
ред
стави.
Бих искал да ви опиша един аспект от това, което се е възприемало в най-древните Мистерии, когато са вдигали поглед към Слънцето. Съществували са такива мистерийни места, които са били така устроени, че в тях е имало особено изработено осветление отгоре, така че в определено време от деня, през отслабената светлина са вдигали поглед към Слънцето. Следователно вие трябва да си представите, че най-важните помещения в някои от прадревните Мистерии на Слънцето са били тези, на които в тавана е имало нещо като оберлихт. Този прозорец е бил покрит с такъв материал, не стъкло в днешния смисъл, че в определено време от деня виждали пред себе си слънчевия диск в отслабена мъждива светлина. Ученикът се подготвял за това, да възприеме този поглед към слънчевия диск с правилно душевно настроение.
Той е трябвало да направи своята душа толкова възприемчива, толкова вътрешно способна правилно да възприема, че когато при приглушената светлина, така да се каже, експонирал в своята душа слънчевия диск посредством своите очи, това произвеждало в него впечатление, което той след това действително е можел да си представи.
Разбира се, и днес много хора гледат през опушено стъкло Слънцето; обаче те не са подготвени в своята възприемателна способност за това, впечатлението, произвеждано от Слънцето, да си представят действително по такъв начин, че душата да би го имала като особено впечатление. За ученика в тези Мистерии впечатлението от приглушения слънчев диск - впечатление, получавано след дълги упражнения, - е било съвсем определено. И човек, който е можел да има това впечатление в качеството си на ученик на Посветените в Мистериите, никога вече не е можел да го забрави. С това впечатление ученикът е получавал нещо, което е можело да му даде по-голямо разбиране за определени неща, отколкото е имал дотогава. След като ученикът е бил подготвен, благодарение на величественото, великолепно впечатление от Слънцето, е бил воден до това, да позволи да му въздействат особените качества на субстанцията на златото.
към текста >>
Разбира се, и днес много хора гледат през опушено стъкло Слънцето; обаче те не са подготвени в своята възприемателна способност за това, впечатлението, произвеждано от Слънцето, да си п
ред
ставят действително по такъв начин, че душата да би го имала като особено впечатление.
Съществували са такива мистерийни места, които са били така устроени, че в тях е имало особено изработено осветление отгоре, така че в определено време от деня, през отслабената светлина са вдигали поглед към Слънцето. Следователно вие трябва да си представите, че най-важните помещения в някои от прадревните Мистерии на Слънцето са били тези, на които в тавана е имало нещо като оберлихт. Този прозорец е бил покрит с такъв материал, не стъкло в днешния смисъл, че в определено време от деня виждали пред себе си слънчевия диск в отслабена мъждива светлина. Ученикът се подготвял за това, да възприеме този поглед към слънчевия диск с правилно душевно настроение. Той е трябвало да направи своята душа толкова възприемчива, толкова вътрешно способна правилно да възприема, че когато при приглушената светлина, така да се каже, експонирал в своята душа слънчевия диск посредством своите очи, това произвеждало в него впечатление, което той след това действително е можел да си представи.
Разбира се, и днес много хора гледат през опушено стъкло Слънцето; обаче те не са подготвени в своята възприемателна способност за това, впечатлението, произвеждано от Слънцето, да си представят действително по такъв начин, че душата да би го имала като особено впечатление.
За ученика в тези Мистерии впечатлението от приглушения слънчев диск - впечатление, получавано след дълги упражнения, - е било съвсем определено. И човек, който е можел да има това впечатление в качеството си на ученик на Посветените в Мистериите, никога вече не е можел да го забрави. С това впечатление ученикът е получавал нещо, което е можело да му даде по-голямо разбиране за определени неща, отколкото е имал дотогава. След като ученикът е бил подготвен, благодарение на величественото, великолепно впечатление от Слънцето, е бил воден до това, да позволи да му въздействат особените качества на субстанцията на златото. Посредством тази слънчева подготовка ученикът стигал до дълбоко разбиране на свойствата на златото.
към текста >>
За ученика в тези Мистерии впечатлението от приглушения слънчев диск - впечатление, получавано след дълги упражнения, - е било съвсем оп
ред
елено.
Следователно вие трябва да си представите, че най-важните помещения в някои от прадревните Мистерии на Слънцето са били тези, на които в тавана е имало нещо като оберлихт. Този прозорец е бил покрит с такъв материал, не стъкло в днешния смисъл, че в определено време от деня виждали пред себе си слънчевия диск в отслабена мъждива светлина. Ученикът се подготвял за това, да възприеме този поглед към слънчевия диск с правилно душевно настроение. Той е трябвало да направи своята душа толкова възприемчива, толкова вътрешно способна правилно да възприема, че когато при приглушената светлина, така да се каже, експонирал в своята душа слънчевия диск посредством своите очи, това произвеждало в него впечатление, което той след това действително е можел да си представи. Разбира се, и днес много хора гледат през опушено стъкло Слънцето; обаче те не са подготвени в своята възприемателна способност за това, впечатлението, произвеждано от Слънцето, да си представят действително по такъв начин, че душата да би го имала като особено впечатление.
За ученика в тези Мистерии впечатлението от приглушения слънчев диск - впечатление, получавано след дълги упражнения, - е било съвсем определено.
И човек, който е можел да има това впечатление в качеството си на ученик на Посветените в Мистериите, никога вече не е можел да го забрави. С това впечатление ученикът е получавал нещо, което е можело да му даде по-голямо разбиране за определени неща, отколкото е имал дотогава. След като ученикът е бил подготвен, благодарение на величественото, великолепно впечатление от Слънцето, е бил воден до това, да позволи да му въздействат особените качества на субстанцията на златото. Посредством тази слънчева подготовка ученикът стигал до дълбоко разбиране на свойствата на златото. Когато се проникне с поглед в тези неща, тогава с истинска болка се преживява тривиалността, с която често днес в историческите трудове се представя причината, поради която едни или други древни мислители са съотнасяли златото към Слънцето, давали са на слънцето и златото еднакво обозначение.
към текста >>
С това впечатление ученикът е получавал нещо, което е можело да му даде по-голямо разбиране за оп
ред
елени неща, отколкото е имал дотогава.
Ученикът се подготвял за това, да възприеме този поглед към слънчевия диск с правилно душевно настроение. Той е трябвало да направи своята душа толкова възприемчива, толкова вътрешно способна правилно да възприема, че когато при приглушената светлина, така да се каже, експонирал в своята душа слънчевия диск посредством своите очи, това произвеждало в него впечатление, което той след това действително е можел да си представи. Разбира се, и днес много хора гледат през опушено стъкло Слънцето; обаче те не са подготвени в своята възприемателна способност за това, впечатлението, произвеждано от Слънцето, да си представят действително по такъв начин, че душата да би го имала като особено впечатление. За ученика в тези Мистерии впечатлението от приглушения слънчев диск - впечатление, получавано след дълги упражнения, - е било съвсем определено. И човек, който е можел да има това впечатление в качеството си на ученик на Посветените в Мистериите, никога вече не е можел да го забрави.
С това впечатление ученикът е получавал нещо, което е можело да му даде по-голямо разбиране за определени неща, отколкото е имал дотогава.
След като ученикът е бил подготвен, благодарение на величественото, великолепно впечатление от Слънцето, е бил воден до това, да позволи да му въздействат особените качества на субстанцията на златото. Посредством тази слънчева подготовка ученикът стигал до дълбоко разбиране на свойствата на златото. Когато се проникне с поглед в тези неща, тогава с истинска болка се преживява тривиалността, с която често днес в историческите трудове се представя причината, поради която едни или други древни мислители са съотнасяли златото към Слънцето, давали са на слънцето и златото еднакво обозначение. Именно днес вече не се знае, че знанието, до което някога са достигали, е било плод на дълги тренировки и подготовка. Бих могъл да кажа: потапянето на пронизания с душа поглед в приглушената слънчева светлина е подготвяло ученика за това, да разбира златото в Земята.
към текста >>
Пос
ред
ством тази слънчева подготовка ученикът стигал до дълбоко разбиране на свойствата на златото.
Разбира се, и днес много хора гледат през опушено стъкло Слънцето; обаче те не са подготвени в своята възприемателна способност за това, впечатлението, произвеждано от Слънцето, да си представят действително по такъв начин, че душата да би го имала като особено впечатление. За ученика в тези Мистерии впечатлението от приглушения слънчев диск - впечатление, получавано след дълги упражнения, - е било съвсем определено. И човек, който е можел да има това впечатление в качеството си на ученик на Посветените в Мистериите, никога вече не е можел да го забрави. С това впечатление ученикът е получавал нещо, което е можело да му даде по-голямо разбиране за определени неща, отколкото е имал дотогава. След като ученикът е бил подготвен, благодарение на величественото, великолепно впечатление от Слънцето, е бил воден до това, да позволи да му въздействат особените качества на субстанцията на златото.
Посредством тази слънчева подготовка ученикът стигал до дълбоко разбиране на свойствата на златото.
Когато се проникне с поглед в тези неща, тогава с истинска болка се преживява тривиалността, с която често днес в историческите трудове се представя причината, поради която едни или други древни мислители са съотнасяли златото към Слънцето, давали са на слънцето и златото еднакво обозначение. Именно днес вече не се знае, че знанието, до което някога са достигали, е било плод на дълги тренировки и подготовка. Бих могъл да кажа: потапянето на пронизания с душа поглед в приглушената слънчева светлина е подготвяло ученика за това, да разбира златото в Земята. Как го е разбирал той? След като е преминел тази подготовка, вниманието му се приковавало от това, че златото е невъзприемчиво към кислорода, нещо, което за организмите е жизненото дихание и към което много метали, болшинството други метали са много възприемчиви.
към текста >>
Когато се проникне с поглед в тези неща, тогава с истинска болка се преживява тривиалността, с която често днес в историческите трудове се п
ред
ставя причината, поради която едни или други древни мислители са съотнасяли златото към Слънцето, давали са на слънцето и златото еднакво обозначение.
За ученика в тези Мистерии впечатлението от приглушения слънчев диск - впечатление, получавано след дълги упражнения, - е било съвсем определено. И човек, който е можел да има това впечатление в качеството си на ученик на Посветените в Мистериите, никога вече не е можел да го забрави. С това впечатление ученикът е получавал нещо, което е можело да му даде по-голямо разбиране за определени неща, отколкото е имал дотогава. След като ученикът е бил подготвен, благодарение на величественото, великолепно впечатление от Слънцето, е бил воден до това, да позволи да му въздействат особените качества на субстанцията на златото. Посредством тази слънчева подготовка ученикът стигал до дълбоко разбиране на свойствата на златото.
Когато се проникне с поглед в тези неща, тогава с истинска болка се преживява тривиалността, с която често днес в историческите трудове се представя причината, поради която едни или други древни мислители са съотнасяли златото към Слънцето, давали са на слънцето и златото еднакво обозначение.
Именно днес вече не се знае, че знанието, до което някога са достигали, е било плод на дълги тренировки и подготовка. Бих могъл да кажа: потапянето на пронизания с душа поглед в приглушената слънчева светлина е подготвяло ученика за това, да разбира златото в Земята. Как го е разбирал той? След като е преминел тази подготовка, вниманието му се приковавало от това, че златото е невъзприемчиво към кислорода, нещо, което за организмите е жизненото дихание и към което много метали, болшинството други метали са много възприемчиви. Кислородът не въздейства и не променя златото.
към текста >>
Той получавал от златото следното впечатление: златото, а също и Слънцето, не могат да се приближат непос
ред
ствено към живота.
Бих могъл да кажа: потапянето на пронизания с душа поглед в приглушената слънчева светлина е подготвяло ученика за това, да разбира златото в Земята. Как го е разбирал той? След като е преминел тази подготовка, вниманието му се приковавало от това, че златото е невъзприемчиво към кислорода, нещо, което за организмите е жизненото дихание и към което много метали, болшинството други метали са много възприемчиви. Кислородът не въздейства и не променя златото. Тази невъзприемчивост, «дебелокожието» на златото по отношение на това, от което човек получава живот, е произвеждало дълбоко впечатление върху древния ученик в Мистериите.
Той получавал от златото следното впечатление: златото, а също и Слънцето, не могат да се приближат непосредствено към живота.
И това е добре, че до живота непосредствено не могат да проникнат нито златото, нито Слънцето. После водели ученика постепенно по-нататък и той стигал до разбирането, че златото, благодарение на факта, че няма никакво родство с огнения въздух, с кислорода, при въвеждането му в човешкия организъм в определени дози оказва съвсем особено въздействие. То няма непосредствено отношение нито към етерното, нито към астралното тяло, а се отнася непосредствено към това, което стои в човешкото мислене. Проследете внимателно колко далеч е мисленето от човешкия живот в съвременния живот! Може да седите като кютук, като някакъв древен кютук и абстрактно да мислите, да мислите съвсем абстрактно.
към текста >>
И това е добре, че до живота непос
ред
ствено не могат да проникнат нито златото, нито Слънцето.
Как го е разбирал той? След като е преминел тази подготовка, вниманието му се приковавало от това, че златото е невъзприемчиво към кислорода, нещо, което за организмите е жизненото дихание и към което много метали, болшинството други метали са много възприемчиви. Кислородът не въздейства и не променя златото. Тази невъзприемчивост, «дебелокожието» на златото по отношение на това, от което човек получава живот, е произвеждало дълбоко впечатление върху древния ученик в Мистериите. Той получавал от златото следното впечатление: златото, а също и Слънцето, не могат да се приближат непосредствено към живота.
И това е добре, че до живота непосредствено не могат да проникнат нито златото, нито Слънцето.
После водели ученика постепенно по-нататък и той стигал до разбирането, че златото, благодарение на факта, че няма никакво родство с огнения въздух, с кислорода, при въвеждането му в човешкия организъм в определени дози оказва съвсем особено въздействие. То няма непосредствено отношение нито към етерното, нито към астралното тяло, а се отнася непосредствено към това, което стои в човешкото мислене. Проследете внимателно колко далеч е мисленето от човешкия живот в съвременния живот! Може да седите като кютук, като някакъв древен кютук и абстрактно да мислите, да мислите съвсем абстрактно. Но е невъзможно посредством простото мислене да въздействате на каквото и да е в организма; мисленето става все по-безсилно за хората.
към текста >>
После водели ученика постепенно по-нататък и той стигал до разбирането, че златото, благодарение на факта, че няма никакво родство с огнения въздух, с кислорода, при въвеждането му в човешкия организъм в оп
ред
елени дози оказва съвсем особено въздействие.
След като е преминел тази подготовка, вниманието му се приковавало от това, че златото е невъзприемчиво към кислорода, нещо, което за организмите е жизненото дихание и към което много метали, болшинството други метали са много възприемчиви. Кислородът не въздейства и не променя златото. Тази невъзприемчивост, «дебелокожието» на златото по отношение на това, от което човек получава живот, е произвеждало дълбоко впечатление върху древния ученик в Мистериите. Той получавал от златото следното впечатление: златото, а също и Слънцето, не могат да се приближат непосредствено към живота. И това е добре, че до живота непосредствено не могат да проникнат нито златото, нито Слънцето.
После водели ученика постепенно по-нататък и той стигал до разбирането, че златото, благодарение на факта, че няма никакво родство с огнения въздух, с кислорода, при въвеждането му в човешкия организъм в определени дози оказва съвсем особено въздействие.
То няма непосредствено отношение нито към етерното, нито към астралното тяло, а се отнася непосредствено към това, което стои в човешкото мислене. Проследете внимателно колко далеч е мисленето от човешкия живот в съвременния живот! Може да седите като кютук, като някакъв древен кютук и абстрактно да мислите, да мислите съвсем абстрактно. Но е невъзможно посредством простото мислене да въздействате на каквото и да е в организма; мисленето става все по-безсилно за хората. Мисленето се привежда в движение от Аза.
към текста >>
То няма непос
ред
ствено отношение нито към етерното, нито към астралното тяло, а се отнася непос
ред
ствено към това, което стои в човешкото мислене.
Кислородът не въздейства и не променя златото. Тази невъзприемчивост, «дебелокожието» на златото по отношение на това, от което човек получава живот, е произвеждало дълбоко впечатление върху древния ученик в Мистериите. Той получавал от златото следното впечатление: златото, а също и Слънцето, не могат да се приближат непосредствено към живота. И това е добре, че до живота непосредствено не могат да проникнат нито златото, нито Слънцето. После водели ученика постепенно по-нататък и той стигал до разбирането, че златото, благодарение на факта, че няма никакво родство с огнения въздух, с кислорода, при въвеждането му в човешкия организъм в определени дози оказва съвсем особено въздействие.
То няма непосредствено отношение нито към етерното, нито към астралното тяло, а се отнася непосредствено към това, което стои в човешкото мислене.
Проследете внимателно колко далеч е мисленето от човешкия живот в съвременния живот! Може да седите като кютук, като някакъв древен кютук и абстрактно да мислите, да мислите съвсем абстрактно. Но е невъзможно посредством простото мислене да въздействате на каквото и да е в организма; мисленето става все по-безсилно за хората. Мисленето се привежда в движение от Аза. И златото, въведено в човешкия организъм в правилната доза, това злато отново възвръща силата на мисленето.
към текста >>
Но е невъзможно пос
ред
ством простото мислене да въздействате на каквото и да е в организма; мисленето става все по-безсилно за хората.
И това е добре, че до живота непосредствено не могат да проникнат нито златото, нито Слънцето. После водели ученика постепенно по-нататък и той стигал до разбирането, че златото, благодарение на факта, че няма никакво родство с огнения въздух, с кислорода, при въвеждането му в човешкия организъм в определени дози оказва съвсем особено въздействие. То няма непосредствено отношение нито към етерното, нито към астралното тяло, а се отнася непосредствено към това, което стои в човешкото мислене. Проследете внимателно колко далеч е мисленето от човешкия живот в съвременния живот! Може да седите като кютук, като някакъв древен кютук и абстрактно да мислите, да мислите съвсем абстрактно.
Но е невъзможно посредством простото мислене да въздействате на каквото и да е в организма; мисленето става все по-безсилно за хората.
Мисленето се привежда в движение от Аза. И златото, въведено в човешкия организъм в правилната доза, това злато отново възвръща силата на мисленето. То връща на мисленето силата, състояща се в това, че мисленето може да въздейства на астралното тяло, пък и на етерното тяло. Благодарение на златото човек се оживява чрез мисленето. Това е била една от тайните на прадревните Мистерии, - тайната на златото във връзка със Слънцето.
към текста >>
Виждате ли, когато имаме човешкия организъм с неговите членове - Аз, астрално тяло, етерно тяло, физическо тяло, тогава можем да кажем: пос
ред
ством златото Азът получава способност да действа надолу чак до етерното тяло.
Това е била една от тайните на прадревните Мистерии, - тайната на златото във връзка със Слънцето. Родството на субстанцията на златото с космическото действие на Слънцето се откривало на ученика именно в тези древни времена, за които ви говоря. По аналогичен начин ученикът в древните Мистерии стигал до разбиране на това, как действа противоположният на златото полюс. Златото е импулс за оживяване на човешкото мислене по такъв начин, че то може да действа чак до етерното тяло. А кой е противоположният полюс?
Виждате ли, когато имаме човешкия организъм с неговите членове - Аз, астрално тяло, етерно тяло, физическо тяло, тогава можем да кажем: посредством златото Азът получава способност да действа надолу чак до етерното тяло.
След това етерното тяло може да въздейства по-нататък върху физическото тяло. Но въздействието на златото е в това, че дава на мислите възможност да съхранят могъществото си чак до етерното тяло. Кой е противоположният полюс? Това е действието, което ние можем да предизвикаме в противоположна на тази стрелка посока! Това въздействие виждаме, когато нещо в човека или нещо в природата е привлечено от жизнения въздух, кислорода.
към текста >>
Това е действието, което ние можем да п
ред
извикаме в противоположна на тази стрелка посока!
А кой е противоположният полюс? Виждате ли, когато имаме човешкия организъм с неговите членове - Аз, астрално тяло, етерно тяло, физическо тяло, тогава можем да кажем: посредством златото Азът получава способност да действа надолу чак до етерното тяло. След това етерното тяло може да въздейства по-нататък върху физическото тяло. Но въздействието на златото е в това, че дава на мислите възможност да съхранят могъществото си чак до етерното тяло. Кой е противоположният полюс?
Това е действието, което ние можем да предизвикаме в противоположна на тази стрелка посока!
Това въздействие виждаме, когато нещо в човека или нещо в природата е привлечено от жизнения въздух, кислорода. И както златото противостои на кислорода, отблъсква го и затова отначало няма никакво въздействие върху етерното и астралното тяло, а действа само върху света на мислите и Аза, така и това, което в човека е въглерод, има непосредствено родство с кислорода. Ние издишаме въглена киселина, създаваме въглена киселина, съединявайки въглерода с кислорода. Растението се нуждае от въглената киселина за своя живот. Въглеродът има противоположно свойство по отношение на златото.
към текста >>
И както златото противостои на кислорода, отблъсква го и затова отначало няма никакво въздействие върху етерното и астралното тяло, а действа само върху света на мислите и Аза, така и това, което в човека е въглерод, има непос
ред
ствено родство с кислорода.
След това етерното тяло може да въздейства по-нататък върху физическото тяло. Но въздействието на златото е в това, че дава на мислите възможност да съхранят могъществото си чак до етерното тяло. Кой е противоположният полюс? Това е действието, което ние можем да предизвикаме в противоположна на тази стрелка посока! Това въздействие виждаме, когато нещо в човека или нещо в природата е привлечено от жизнения въздух, кислорода.
И както златото противостои на кислорода, отблъсква го и затова отначало няма никакво въздействие върху етерното и астралното тяло, а действа само върху света на мислите и Аза, така и това, което в човека е въглерод, има непосредствено родство с кислорода.
Ние издишаме въглена киселина, създаваме въглена киселина, съединявайки въглерода с кислорода. Растението се нуждае от въглената киселина за своя живот. Въглеродът има противоположно свойство по отношение на златото. Въглеродът е играл извънредно голяма роля в най-древните Мистерии. Защото, от една страна, за златото се е говорело като за особено важна субстанция, когато са искали да разглеждат човека, а от друга страна, говорили са за въглерода.
към текста >>
Въглеродът е играл извън
ред
но голяма роля в най-древните Мистерии.
Това въздействие виждаме, когато нещо в човека или нещо в природата е привлечено от жизнения въздух, кислорода. И както златото противостои на кислорода, отблъсква го и затова отначало няма никакво въздействие върху етерното и астралното тяло, а действа само върху света на мислите и Аза, така и това, което в човека е въглерод, има непосредствено родство с кислорода. Ние издишаме въглена киселина, създаваме въглена киселина, съединявайки въглерода с кислорода. Растението се нуждае от въглената киселина за своя живот. Въглеродът има противоположно свойство по отношение на златото.
Въглеродът е играл извънредно голяма роля в най-древните Мистерии.
Защото, от една страна, за златото се е говорело като за особено важна субстанция, когато са искали да разглеждат човека, а от друга страна, говорили са за въглерода. В най-древните Мистерии въглеродът е бил наричан философски камък. И златото, и философският камък са били особено важни неща за тези древни времена. Въглеродът е философският камък. На Земята въглеродът се среща в цяла поредица образувания.
към текста >>
На Земята въглеродът се среща в цяла по
ред
ица образувания.
Въглеродът е играл извънредно голяма роля в най-древните Мистерии. Защото, от една страна, за златото се е говорело като за особено важна субстанция, когато са искали да разглеждат човека, а от друга страна, говорили са за въглерода. В най-древните Мистерии въглеродът е бил наричан философски камък. И златото, и философският камък са били особено важни неща за тези древни времена. Въглеродът е философският камък.
На Земята въглеродът се среща в цяла поредица образувания.
Диамантът е въглерод, твърд въглерод. Графитът е въглерод. Каменните въглища са въглерод. Антрацитът е въглерод. На Земята въглеродът се среща в най-разнообразни форми.
към текста >>
Тук е трябвало не просто да гледаш при приглушена светлина в оп
ред
еленото време към Слънцето; тук е трябвало фактически седмици на
ред
да се експонират с пронизан от душата поглед различните фази на луната нощем.
Антрацитът е въглерод. На Земята въглеродът се среща в най-разнообразни форми. Но в онова време, чрез методите, използвани в древните Мистерии, са се учили да познават, че съществуват още и други образувания на въглерода, освен тези, които ги има на Земята. Тук се давала друга, различна от слънчевата подготовка, за която вече ви разказах, давала се лунна подготовка. Именно при слънчевите Мистерии е съществувало нещо като обсерватория, където човек е можел да експонира с душата и физическите си очи фазите на Луната.
Тук е трябвало не просто да гледаш при приглушена светлина в определеното време към Слънцето; тук е трябвало фактически седмици наред да се експонират с пронизан от душата поглед различните фази на луната нощем.
Тук се получавало от друга страна определено впечатление в душата, благодарение на което едва сега за пръв път стигали до познанието. Следователно както посредством експонирането на Слънцето получавали надарена от Слънцето душа, така получавали надарена от Луната душа посредством експониране на лунните фази. Сега се учили да познават какви метаморфози може да претърпи въглеродът. На Земята въглеродът е или въглища, или графит, или диамант, или антрацит. На Луната това, което на Земята е или диамант, или антрацит, или въглища, е сребро.
към текста >>
Тук се получавало от друга страна оп
ред
елено впечатление в душата, благодарение на което едва сега за пръв път стигали до познанието.
На Земята въглеродът се среща в най-разнообразни форми. Но в онова време, чрез методите, използвани в древните Мистерии, са се учили да познават, че съществуват още и други образувания на въглерода, освен тези, които ги има на Земята. Тук се давала друга, различна от слънчевата подготовка, за която вече ви разказах, давала се лунна подготовка. Именно при слънчевите Мистерии е съществувало нещо като обсерватория, където човек е можел да експонира с душата и физическите си очи фазите на Луната. Тук е трябвало не просто да гледаш при приглушена светлина в определеното време към Слънцето; тук е трябвало фактически седмици наред да се експонират с пронизан от душата поглед различните фази на луната нощем.
Тук се получавало от друга страна определено впечатление в душата, благодарение на което едва сега за пръв път стигали до познанието.
Следователно както посредством експонирането на Слънцето получавали надарена от Слънцето душа, така получавали надарена от Луната душа посредством експониране на лунните фази. Сега се учили да познават какви метаморфози може да претърпи въглеродът. На Земята въглеродът е или въглища, или графит, или диамант, или антрацит. На Луната това, което на Земята е или диамант, или антрацит, или въглища, е сребро. Това е било тайна на древните Мистерии: въглеродът на Луната е сребро.
към текста >>
Следователно както пос
ред
ством експонирането на Слънцето получавали надарена от Слънцето душа, така получавали надарена от Луната душа пос
ред
ством експониране на лунните фази.
Но в онова време, чрез методите, използвани в древните Мистерии, са се учили да познават, че съществуват още и други образувания на въглерода, освен тези, които ги има на Земята. Тук се давала друга, различна от слънчевата подготовка, за която вече ви разказах, давала се лунна подготовка. Именно при слънчевите Мистерии е съществувало нещо като обсерватория, където човек е можел да експонира с душата и физическите си очи фазите на Луната. Тук е трябвало не просто да гледаш при приглушена светлина в определеното време към Слънцето; тук е трябвало фактически седмици наред да се експонират с пронизан от душата поглед различните фази на луната нощем. Тук се получавало от друга страна определено впечатление в душата, благодарение на което едва сега за пръв път стигали до познанието.
Следователно както посредством експонирането на Слънцето получавали надарена от Слънцето душа, така получавали надарена от Луната душа посредством експониране на лунните фази.
Сега се учили да познават какви метаморфози може да претърпи въглеродът. На Земята въглеродът е или въглища, или графит, или диамант, или антрацит. На Луната това, което на Земята е или диамант, или антрацит, или въглища, е сребро. Това е било тайна на древните Мистерии: въглеродът на Луната е сребро. Въглеродът е философски камък, а на Луната е сребро.
към текста >>
В оп
ред
елено време те се оттеглили в битието на Луната, като при отделянето на Луната от Земята основали своеобразна лунна колония.
С това, че са експонирали със собствената си душа слънчевото битие, са встъпвали в отношение със самите Интелигенции на Слънцето. Те са можели да кажат на човека как стоят нещата със златото. По същия начин влизали във връзка с лунните Интелигенции - по начина, който ви описах. Лунната Интелигенция се разпознавала като това, което в древността са били великите Учители на земното човечество, някога преподавали на Земята прамъдростта. Това са били същите Учители, които сега, бих казал, изпращат на Земята своите сили, своите импулси от Луната.
В определено време те се оттеглили в битието на Луната, като при отделянето на Луната от Земята основали своеобразна лунна колония.
И така, с това, което тук (вж. схемата) е второ - тайната на въглищата и среброто, - има работа тази Интелигенция, която някога даже е била на Земята и която сега е лунна Интелигенция. Виждате какво в древните времена е означавало знание. Искам да ви приведа още един пример. Също както от Слънцето и Луната, стигали до впечатления и от другите планети при душевната подготовка.
към текста >>
Както става с човешкия организъм, когато изследват късче черен дроб, а след това частица мозък, изследват при това само клетъчния строеж, без да разбират, че тук имаме две радикално отличаващи се субстанции - субстанцията на мозъка и субстанцията на черния дроб, - по подобен начин насочват телескопа и п
ред
полагат, че Меркурий, Венера, Марс и т.н.
Виждате какво в древните времена е означавало знание. Искам да ви приведа още един пример. Също както от Слънцето и Луната, стигали до впечатления и от другите планети при душевната подготовка. Така е и с една от тайните на древните времена, отнасяща се до Венера. Днес наблюдават Венера с телескопа и я смятат за подобна на другите планети, на другите небесни светила.
Както става с човешкия организъм, когато изследват късче черен дроб, а след това частица мозък, изследват при това само клетъчния строеж, без да разбират, че тук имаме две радикално отличаващи се субстанции - субстанцията на мозъка и субстанцията на черния дроб, - по подобен начин насочват телескопа и предполагат, че Меркурий, Венера, Марс и т.н.
се състоят от еднакви субстанции. В древни времена са знаели, че гледайки втренчено Луната и Слънцето, още може да се види нещо, което има непосредствена връзка с физическото на Земята, със земното, с водното, с въздушното, с огненото. Разширявайки духовното наблюдение до Луната, се достига до етера. Но разширявайки своето наблюдение чак до Венера, се навлиза в духовния свят, в чисто астралния свят. Това, което се проявява като физическата Венера, е нещо като външен знак, че нещо живее и съществува в астралното, съответно е на нещо в астрална-та светлина.
към текста >>
В древни времена са знаели, че гледайки втренчено Луната и Слънцето, още може да се види нещо, което има непос
ред
ствена връзка с физическото на Земята, със земното, с водното, с въздушното, с огненото.
Също както от Слънцето и Луната, стигали до впечатления и от другите планети при душевната подготовка. Така е и с една от тайните на древните времена, отнасяща се до Венера. Днес наблюдават Венера с телескопа и я смятат за подобна на другите планети, на другите небесни светила. Както става с човешкия организъм, когато изследват късче черен дроб, а след това частица мозък, изследват при това само клетъчния строеж, без да разбират, че тук имаме две радикално отличаващи се субстанции - субстанцията на мозъка и субстанцията на черния дроб, - по подобен начин насочват телескопа и предполагат, че Меркурий, Венера, Марс и т.н. се състоят от еднакви субстанции.
В древни времена са знаели, че гледайки втренчено Луната и Слънцето, още може да се види нещо, което има непосредствена връзка с физическото на Земята, със земното, с водното, с въздушното, с огненото.
Разширявайки духовното наблюдение до Луната, се достига до етера. Но разширявайки своето наблюдение чак до Венера, се навлиза в духовния свят, в чисто астралния свят. Това, което се проявява като физическата Венера, е нещо като външен знак, че нещо живее и съществува в астралното, съответно е на нещо в астрална-та светлина. Физическата светлина на Венера е нещо съвсем различно от физическата светлина на Слънцето. Физическата светлина на Слънцето има още някакво родство с това, което може да живее на Земята като принадлежаща й светлина.
към текста >>
С развитието на човечеството изследователите в с
ред
новековните алхимически лаборатории не можели повече да достигат нагоре до космическите Интелигенции, но все още са можели да достигат до природните духове.
И никой от хората няма да може да разбере какво живее на Земята като вътрешни импулси в историята, ако не знае как протича борбата между Венера и Слънцето. Защото това, което тук, на Земята, протича като войни, като развитие на цивилизации, това е земно отражение на тази борба между Венера и Слънцето. Това са го знаели в древните Мистерии. Знанието го е имало там, защото е съществувало отношението между човека и космическите Интелигенции. Но ето, настъпило времето, за което ви разказвах, периодът от десети до петнадесети век.
С развитието на човечеството изследователите в средновековните алхимически лаборатории не можели повече да достигат нагоре до космическите Интелигенции, но все още са можели да достигат до природните духове.
Провеждайки безчислени химически опити, както вчера ви описах с примера за превръщането на оксаловата киселина в мравчена киселина, които би трябвало да им открият божествените действия и управление на процесите и явленията в природата, тези алхимически изследователи са можели да говорят с духовете на природата в подходящия момент - вчера говорих за това, - ако са били подготвени по съответния начин благодарение на кротост и благочестие. Сега ще разгледаме по-подробно в какво състояние се е намирал такъв изследовател. Той се е намирал в своята лаборатория. Там е можел да си каже: Тук, в моята лаборатория, аз внасям субстанции, реторти, пещи. Провеждам различни експерименти.
към текста >>
Несъмнено от сведенията, които са се съхранили по традиция, това е знаел и с
ред
новековният алхимически изследовател.
Там е можел да си каже: Тук, в моята лаборатория, аз внасям субстанции, реторти, пещи. Провеждам различни експерименти. В същото време, когато поставям въпроси на природата с моите експерименти в моята лаборатория, за моето съзерцание се появяват природните духове с техните откровения. Защото чак до петнадесетото столетие духовете на природата още са се явявали на правилно подготвения розенкройцерски изследовател; това му се давало. Но от външното знание той е знаел, че в древните времена е можело да се проникне не само до духовете на природата, но и до висшите космически Интелигенции, до тези Интелигенции, които разказвали за тайната на златото във връзка със Слънцето, за тайната на среброто и тайната на въглерода във връзка с Луната, за исторически значителната тайна на Венера и т.н.
Несъмнено от сведенията, които са се съхранили по традиция, това е знаел и средновековният алхимически изследовател.
Но това не е било особено значимо. За този, който макар и веднъж е бил докоснат от спиритуалното, за него историческите документи нямат това невероятно значение, което имат да днешното материалистично време. Предизвиква постоянно удивление фактът, колко безкрайно важно е за някои хора, когато се намери нещо, като неотдавна намерения в пустинята Гоби динозавър. Това, разбира се, е нещо значително, но то представлява отделна трошица от миналото, докато по духовен път може да се проникне в мировите тайни. И тъй, историческите документи едва ли биха произвели особено впечатление на този средновековен изследовател.
към текста >>
П
ред
извиква постоянно удивление фактът, колко безкрайно важно е за някои хора, когато се намери нещо, като неотдавна намерения в пустинята Гоби динозавър.
Защото чак до петнадесетото столетие духовете на природата още са се явявали на правилно подготвения розенкройцерски изследовател; това му се давало. Но от външното знание той е знаел, че в древните времена е можело да се проникне не само до духовете на природата, но и до висшите космически Интелигенции, до тези Интелигенции, които разказвали за тайната на златото във връзка със Слънцето, за тайната на среброто и тайната на въглерода във връзка с Луната, за исторически значителната тайна на Венера и т.н. Несъмнено от сведенията, които са се съхранили по традиция, това е знаел и средновековният алхимически изследовател. Но това не е било особено значимо. За този, който макар и веднъж е бил докоснат от спиритуалното, за него историческите документи нямат това невероятно значение, което имат да днешното материалистично време.
Предизвиква постоянно удивление фактът, колко безкрайно важно е за някои хора, когато се намери нещо, като неотдавна намерения в пустинята Гоби динозавър.
Това, разбира се, е нещо значително, но то представлява отделна трошица от миналото, докато по духовен път може да се проникне в мировите тайни. И тъй, историческите документи едва ли биха произвели особено впечатление на този средновековен изследовател. По друг начин той е стигал до знанието, което някога са достигали чрез космическото познание, което сега е можело да проникне само до духовете на природата, които стоят зад елементите, зад въздушното, огненото, водното. Работата, собствено, е стояла така: в определен момент, когато са се провеждали определени наблюдения над природата или са се провеждали експерименти над природата, когато са се приближавали до сферата на природните духове, тогава са се появявали духовете на природата, които казвали: някога са съществували хора, които са били във връзка с космическите Интелигенции. Това, което духовете разказвали за древните времена, когато хората са били във връзка с космическите Интелигенции, е било мъчително, пронизващо, предизвикващо страдание за този средновековен изследовател.
към текста >>
Това, разбира се, е нещо значително, но то п
ред
ставлява отделна трошица от миналото, докато по духовен път може да се проникне в мировите тайни.
Но от външното знание той е знаел, че в древните времена е можело да се проникне не само до духовете на природата, но и до висшите космически Интелигенции, до тези Интелигенции, които разказвали за тайната на златото във връзка със Слънцето, за тайната на среброто и тайната на въглерода във връзка с Луната, за исторически значителната тайна на Венера и т.н. Несъмнено от сведенията, които са се съхранили по традиция, това е знаел и средновековният алхимически изследовател. Но това не е било особено значимо. За този, който макар и веднъж е бил докоснат от спиритуалното, за него историческите документи нямат това невероятно значение, което имат да днешното материалистично време. Предизвиква постоянно удивление фактът, колко безкрайно важно е за някои хора, когато се намери нещо, като неотдавна намерения в пустинята Гоби динозавър.
Това, разбира се, е нещо значително, но то представлява отделна трошица от миналото, докато по духовен път може да се проникне в мировите тайни.
И тъй, историческите документи едва ли биха произвели особено впечатление на този средновековен изследовател. По друг начин той е стигал до знанието, което някога са достигали чрез космическото познание, което сега е можело да проникне само до духовете на природата, които стоят зад елементите, зад въздушното, огненото, водното. Работата, собствено, е стояла така: в определен момент, когато са се провеждали определени наблюдения над природата или са се провеждали експерименти над природата, когато са се приближавали до сферата на природните духове, тогава са се появявали духовете на природата, които казвали: някога са съществували хора, които са били във връзка с космическите Интелигенции. Това, което духовете разказвали за древните времена, когато хората са били във връзка с космическите Интелигенции, е било мъчително, пронизващо, предизвикващо страдание за този средновековен изследовател. И хората е трябвало да си кажат: духовете на природата все още разказват за старото време, което е изчезнало в пропастта на човешкото знание и човешкото битие.
към текста >>
И тъй, историческите документи едва ли биха произвели особено впечатление на този с
ред
новековен изследовател.
Несъмнено от сведенията, които са се съхранили по традиция, това е знаел и средновековният алхимически изследовател. Но това не е било особено значимо. За този, който макар и веднъж е бил докоснат от спиритуалното, за него историческите документи нямат това невероятно значение, което имат да днешното материалистично време. Предизвиква постоянно удивление фактът, колко безкрайно важно е за някои хора, когато се намери нещо, като неотдавна намерения в пустинята Гоби динозавър. Това, разбира се, е нещо значително, но то представлява отделна трошица от миналото, докато по духовен път може да се проникне в мировите тайни.
И тъй, историческите документи едва ли биха произвели особено впечатление на този средновековен изследовател.
По друг начин той е стигал до знанието, което някога са достигали чрез космическото познание, което сега е можело да проникне само до духовете на природата, които стоят зад елементите, зад въздушното, огненото, водното. Работата, собствено, е стояла така: в определен момент, когато са се провеждали определени наблюдения над природата или са се провеждали експерименти над природата, когато са се приближавали до сферата на природните духове, тогава са се появявали духовете на природата, които казвали: някога са съществували хора, които са били във връзка с космическите Интелигенции. Това, което духовете разказвали за древните времена, когато хората са били във връзка с космическите Интелигенции, е било мъчително, пронизващо, предизвикващо страдание за този средновековен изследовател. И хората е трябвало да си кажат: духовете на природата все още разказват за старото време, което е изчезнало в пропастта на човешкото знание и човешкото битие. И така, дарът на средновековните алхимици да се приближават към духовете на природата наистина не е бил съмнителен.
към текста >>
Работата, собствено, е стояла така: в оп
ред
елен момент, когато са се провеждали оп
ред
елени наблюдения над природата или са се провеждали експерименти над природата, когато са се приближавали до сферата на природните духове, тогава са се появявали духовете на природата, които казвали: някога са съществували хора, които са били във връзка с космическите Интелигенции.
За този, който макар и веднъж е бил докоснат от спиритуалното, за него историческите документи нямат това невероятно значение, което имат да днешното материалистично време. Предизвиква постоянно удивление фактът, колко безкрайно важно е за някои хора, когато се намери нещо, като неотдавна намерения в пустинята Гоби динозавър. Това, разбира се, е нещо значително, но то представлява отделна трошица от миналото, докато по духовен път може да се проникне в мировите тайни. И тъй, историческите документи едва ли биха произвели особено впечатление на този средновековен изследовател. По друг начин той е стигал до знанието, което някога са достигали чрез космическото познание, което сега е можело да проникне само до духовете на природата, които стоят зад елементите, зад въздушното, огненото, водното.
Работата, собствено, е стояла така: в определен момент, когато са се провеждали определени наблюдения над природата или са се провеждали експерименти над природата, когато са се приближавали до сферата на природните духове, тогава са се появявали духовете на природата, които казвали: някога са съществували хора, които са били във връзка с космическите Интелигенции.
Това, което духовете разказвали за древните времена, когато хората са били във връзка с космическите Интелигенции, е било мъчително, пронизващо, предизвикващо страдание за този средновековен изследовател. И хората е трябвало да си кажат: духовете на природата все още разказват за старото време, което е изчезнало в пропастта на човешкото знание и човешкото битие. И така, дарът на средновековните алхимици да се приближават към духовете на природата наистина не е бил съмнителен. От една страна, те са достигали до духовното в природата, до духовното във въздуха, до духовното във водата, до гномите, силфите и ундините в тяхната жива действителност. От друга страна, сред тях е имало такива духове, които са разказвали за неща, които потискали, защото те показвали, че някога човекът е бил във връзка не само с природните духове, но и с тези Интелигенции, с които духовете на природата и сега стоят в жива взаимовръзка, а хората са я изгубили.
към текста >>
Това, което духовете разказвали за древните времена, когато хората са били във връзка с космическите Интелигенции, е било мъчително, пронизващо, п
ред
извикващо страдание за този с
ред
новековен изследовател.
Предизвиква постоянно удивление фактът, колко безкрайно важно е за някои хора, когато се намери нещо, като неотдавна намерения в пустинята Гоби динозавър. Това, разбира се, е нещо значително, но то представлява отделна трошица от миналото, докато по духовен път може да се проникне в мировите тайни. И тъй, историческите документи едва ли биха произвели особено впечатление на този средновековен изследовател. По друг начин той е стигал до знанието, което някога са достигали чрез космическото познание, което сега е можело да проникне само до духовете на природата, които стоят зад елементите, зад въздушното, огненото, водното. Работата, собствено, е стояла така: в определен момент, когато са се провеждали определени наблюдения над природата или са се провеждали експерименти над природата, когато са се приближавали до сферата на природните духове, тогава са се появявали духовете на природата, които казвали: някога са съществували хора, които са били във връзка с космическите Интелигенции.
Това, което духовете разказвали за древните времена, когато хората са били във връзка с космическите Интелигенции, е било мъчително, пронизващо, предизвикващо страдание за този средновековен изследовател.
И хората е трябвало да си кажат: духовете на природата все още разказват за старото време, което е изчезнало в пропастта на човешкото знание и човешкото битие. И така, дарът на средновековните алхимици да се приближават към духовете на природата наистина не е бил съмнителен. От една страна, те са достигали до духовното в природата, до духовното във въздуха, до духовното във водата, до гномите, силфите и ундините в тяхната жива действителност. От друга страна, сред тях е имало такива духове, които са разказвали за неща, които потискали, защото те показвали, че някога човекът е бил във връзка не само с природните духове, но и с тези Интелигенции, с които духовете на природата и сега стоят в жива взаимовръзка, а хората са я изгубили. Такова е било преживяването на средновековните алхимици и често това се е изразявало по много по-грандиозен, трагично-грандиозен начин, отколкото при Гьотевия Фауст, колкото и прекрасно и грандиозно да е изразено това там.
към текста >>
И така, дарът на с
ред
новековните алхимици да се приближават към духовете на природата наистина не е бил съмнителен.
И тъй, историческите документи едва ли биха произвели особено впечатление на този средновековен изследовател. По друг начин той е стигал до знанието, което някога са достигали чрез космическото познание, което сега е можело да проникне само до духовете на природата, които стоят зад елементите, зад въздушното, огненото, водното. Работата, собствено, е стояла така: в определен момент, когато са се провеждали определени наблюдения над природата или са се провеждали експерименти над природата, когато са се приближавали до сферата на природните духове, тогава са се появявали духовете на природата, които казвали: някога са съществували хора, които са били във връзка с космическите Интелигенции. Това, което духовете разказвали за древните времена, когато хората са били във връзка с космическите Интелигенции, е било мъчително, пронизващо, предизвикващо страдание за този средновековен изследовател. И хората е трябвало да си кажат: духовете на природата все още разказват за старото време, което е изчезнало в пропастта на човешкото знание и човешкото битие.
И така, дарът на средновековните алхимици да се приближават към духовете на природата наистина не е бил съмнителен.
От една страна, те са достигали до духовното в природата, до духовното във въздуха, до духовното във водата, до гномите, силфите и ундините в тяхната жива действителност. От друга страна, сред тях е имало такива духове, които са разказвали за неща, които потискали, защото те показвали, че някога човекът е бил във връзка не само с природните духове, но и с тези Интелигенции, с които духовете на природата и сега стоят в жива взаимовръзка, а хората са я изгубили. Такова е било преживяването на средновековните алхимици и често това се е изразявало по много по-грандиозен, трагично-грандиозен начин, отколкото при Гьотевия Фауст, колкото и прекрасно и грандиозно да е изразено това там. Обаче изразът: към Луната, към сребърното сияние на лунната светлина, в което иска да се изкъпе Фауст, този израз с още по-голяма дълбочина са произнасяли някои изследователи в периода между десетото и петнадесетото столетие, когато духовете на природата са разказвали някои неща за тайната на въглерода-сребро, интимно свързана с човека. Защото какво е било това, което са узнавали едновременно с такива тайни в тези древни времена?
към текста >>
От друга страна, с
ред
тях е имало такива духове, които са разказвали за неща, които потискали, защото те показвали, че някога човекът е бил във връзка не само с природните духове, но и с тези Интелигенции, с които духовете на природата и сега стоят в жива взаимовръзка, а хората са я изгубили.
Работата, собствено, е стояла така: в определен момент, когато са се провеждали определени наблюдения над природата или са се провеждали експерименти над природата, когато са се приближавали до сферата на природните духове, тогава са се появявали духовете на природата, които казвали: някога са съществували хора, които са били във връзка с космическите Интелигенции. Това, което духовете разказвали за древните времена, когато хората са били във връзка с космическите Интелигенции, е било мъчително, пронизващо, предизвикващо страдание за този средновековен изследовател. И хората е трябвало да си кажат: духовете на природата все още разказват за старото време, което е изчезнало в пропастта на човешкото знание и човешкото битие. И така, дарът на средновековните алхимици да се приближават към духовете на природата наистина не е бил съмнителен. От една страна, те са достигали до духовното в природата, до духовното във въздуха, до духовното във водата, до гномите, силфите и ундините в тяхната жива действителност.
От друга страна, сред тях е имало такива духове, които са разказвали за неща, които потискали, защото те показвали, че някога човекът е бил във връзка не само с природните духове, но и с тези Интелигенции, с които духовете на природата и сега стоят в жива взаимовръзка, а хората са я изгубили.
Такова е било преживяването на средновековните алхимици и често това се е изразявало по много по-грандиозен, трагично-грандиозен начин, отколкото при Гьотевия Фауст, колкото и прекрасно и грандиозно да е изразено това там. Обаче изразът: към Луната, към сребърното сияние на лунната светлина, в което иска да се изкъпе Фауст, този израз с още по-голяма дълбочина са произнасяли някои изследователи в периода между десетото и петнадесетото столетие, когато духовете на природата са разказвали някои неща за тайната на въглерода-сребро, интимно свързана с човека. Защото какво е било това, което са узнавали едновременно с такива тайни в тези древни времена? Тогава са узнавали не само как златото е свързано със Слънцето, но и как действа златото в човека, как действат в човека среброто и въглеродът, и как другите, родствени с планетите метали, действат в човека. Но в тези древни времена това се е преживявало в циркулацията на кръвта; съзнателно са преживявали течението, струенето на кръвта през главата, усещайки в образ цялата Земя, когато действително са усещали течението на кръвта през главата.
към текста >>
Такова е било преживяването на с
ред
новековните алхимици и често това се е изразявало по много по-грандиозен, трагично-грандиозен начин, отколкото при Гьотевия Фауст, колкото и прекрасно и грандиозно да е изразено това там.
Това, което духовете разказвали за древните времена, когато хората са били във връзка с космическите Интелигенции, е било мъчително, пронизващо, предизвикващо страдание за този средновековен изследовател. И хората е трябвало да си кажат: духовете на природата все още разказват за старото време, което е изчезнало в пропастта на човешкото знание и човешкото битие. И така, дарът на средновековните алхимици да се приближават към духовете на природата наистина не е бил съмнителен. От една страна, те са достигали до духовното в природата, до духовното във въздуха, до духовното във водата, до гномите, силфите и ундините в тяхната жива действителност. От друга страна, сред тях е имало такива духове, които са разказвали за неща, които потискали, защото те показвали, че някога човекът е бил във връзка не само с природните духове, но и с тези Интелигенции, с които духовете на природата и сега стоят в жива взаимовръзка, а хората са я изгубили.
Такова е било преживяването на средновековните алхимици и често това се е изразявало по много по-грандиозен, трагично-грандиозен начин, отколкото при Гьотевия Фауст, колкото и прекрасно и грандиозно да е изразено това там.
Обаче изразът: към Луната, към сребърното сияние на лунната светлина, в което иска да се изкъпе Фауст, този израз с още по-голяма дълбочина са произнасяли някои изследователи в периода между десетото и петнадесетото столетие, когато духовете на природата са разказвали някои неща за тайната на въглерода-сребро, интимно свързана с човека. Защото какво е било това, което са узнавали едновременно с такива тайни в тези древни времена? Тогава са узнавали не само как златото е свързано със Слънцето, но и как действа златото в човека, как действат в човека среброто и въглеродът, и как другите, родствени с планетите метали, действат в човека. Но в тези древни времена това се е преживявало в циркулацията на кръвта; съзнателно са преживявали течението, струенето на кръвта през главата, усещайки в образ цялата Земя, когато действително са усещали течението на кръвта през главата. В областта, където главата не е затворена от кости, а се отваря надолу, по направление към сърцето, към гърдите, преживявали отражение на това, което от Земята се издига в атмосферата.
към текста >>
Тук се установявало това, което по такъв проникновен начин се казва при Гьоте в
ред
овете за Мефистофел: Кръвта е съвсем особен сок.
Тогава са узнавали не само как златото е свързано със Слънцето, но и как действа златото в човека, как действат в човека среброто и въглеродът, и как другите, родствени с планетите метали, действат в човека. Но в тези древни времена това се е преживявало в циркулацията на кръвта; съзнателно са преживявали течението, струенето на кръвта през главата, усещайки в образ цялата Земя, когато действително са усещали течението на кръвта през главата. В областта, където главата не е затворена от кости, а се отваря надолу, по направление към сърцето, към гърдите, преживявали отражение на това, което от Земята се издига в атмосферата. По такъв начин в узнаваното от Космоса преживявали вътрешно преобразяващото се в човека. И при това преминаване през всички органи следвали планетите.
Тук се установявало това, което по такъв проникновен начин се казва при Гьоте в редовете за Мефистофел: Кръвта е съвсем особен сок.
Защото кръвта в своята метаморфоза отразява тези великолепни метаморфози от въглерод в сребро. Всичко това живее също в човешката кръв. По такъв начин този средновековен изследовател е разглеждал загубата на познание за Космическите Интелигенции като загуба на собствената си човечност. Само блед отблясък е, когато Фауст открива книгата на Макрокосмоса и иска да се издигне до космическите Интелигенции, но отново я затваря, защото той не може това и се спира само на Духа на Земята. По същество това е само слаб отглас от трагичните преживявания на най-добрите средновековни изследователи, имената на които не са стигнали до потомството - когато от духовете на природата, в чиято сфера те прониквали посредством своите алхимични изследвания, чували, че някога е съществувала връзка на човека с космическите Интелигенции.
към текста >>
По такъв начин този с
ред
новековен изследовател е разглеждал загубата на познание за Космическите Интелигенции като загуба на собствената си човечност.
По такъв начин в узнаваното от Космоса преживявали вътрешно преобразяващото се в човека. И при това преминаване през всички органи следвали планетите. Тук се установявало това, което по такъв проникновен начин се казва при Гьоте в редовете за Мефистофел: Кръвта е съвсем особен сок. Защото кръвта в своята метаморфоза отразява тези великолепни метаморфози от въглерод в сребро. Всичко това живее също в човешката кръв.
По такъв начин този средновековен изследовател е разглеждал загубата на познание за Космическите Интелигенции като загуба на собствената си човечност.
Само блед отблясък е, когато Фауст открива книгата на Макрокосмоса и иска да се издигне до космическите Интелигенции, но отново я затваря, защото той не може това и се спира само на Духа на Земята. По същество това е само слаб отглас от трагичните преживявания на най-добрите средновековни изследователи, имената на които не са стигнали до потомството - когато от духовете на природата, в чиято сфера те прониквали посредством своите алхимични изследвания, чували, че някога е съществувала връзка на човека с космическите Интелигенции. Всичко описано е в тясна връзка с това, което е трябвало да се изработи още в древна Гърция, когато е възникнала необходимост описаните вчера и онзи ден Самотракийски Мистерии, Мистериите на Кабирите, да бъдат отслабени до философията на Аристотел, която след това именно в Средновековието е играла такава голяма роля; тогава, именно до петнадесетото столетие, под повърхността на аристотелизма по трагически начин е продължавало да действа това, от което се опитах да обрисувам тук само малък фрагмент. Зад македонските времена, чак до Гърция, се е простирала същността на Мистериите - по-подробно за това ще бъде казано в следващите исторически лекции, - същност, взираща се дълбоко в тайните на мировите субстанции, в тяхната взаимовръзка с космическите Интелигенции, същност на Мистериите, при която слизали от космическите Интелигенции към природните духове. Взорът бил сякаш обхванат, прикован от тези космически Интелигенции, но бил насочен към природните духове.
към текста >>
По същество това е само слаб отглас от трагичните преживявания на най-добрите с
ред
новековни изследователи, имената на които не са стигнали до потомството - когато от духовете на природата, в чиято сфера те прониквали пос
ред
ством своите алхимични изследвания, чували, че някога е съществувала връзка на човека с космическите Интелигенции.
Тук се установявало това, което по такъв проникновен начин се казва при Гьоте в редовете за Мефистофел: Кръвта е съвсем особен сок. Защото кръвта в своята метаморфоза отразява тези великолепни метаморфози от въглерод в сребро. Всичко това живее също в човешката кръв. По такъв начин този средновековен изследовател е разглеждал загубата на познание за Космическите Интелигенции като загуба на собствената си човечност. Само блед отблясък е, когато Фауст открива книгата на Макрокосмоса и иска да се издигне до космическите Интелигенции, но отново я затваря, защото той не може това и се спира само на Духа на Земята.
По същество това е само слаб отглас от трагичните преживявания на най-добрите средновековни изследователи, имената на които не са стигнали до потомството - когато от духовете на природата, в чиято сфера те прониквали посредством своите алхимични изследвания, чували, че някога е съществувала връзка на човека с космическите Интелигенции.
Всичко описано е в тясна връзка с това, което е трябвало да се изработи още в древна Гърция, когато е възникнала необходимост описаните вчера и онзи ден Самотракийски Мистерии, Мистериите на Кабирите, да бъдат отслабени до философията на Аристотел, която след това именно в Средновековието е играла такава голяма роля; тогава, именно до петнадесетото столетие, под повърхността на аристотелизма по трагически начин е продължавало да действа това, от което се опитах да обрисувам тук само малък фрагмент. Зад македонските времена, чак до Гърция, се е простирала същността на Мистериите - по-подробно за това ще бъде казано в следващите исторически лекции, - същност, взираща се дълбоко в тайните на мировите субстанции, в тяхната взаимовръзка с космическите Интелигенции, същност на Мистериите, при която слизали от космическите Интелигенции към природните духове. Взорът бил сякаш обхванат, прикован от тези космически Интелигенции, но бил насочен към природните духове. Тази криза е станала по времето на Аристотел-Александър. В това, което тук навсякъде е ставало, е могло да се види, вглеждайки се в аристотелизма, че абстракциите на Аристотел се основават на древната същност на Мистериите.
към текста >>
Всичко описано е в тясна връзка с това, което е трябвало да се изработи още в древна Гърция, когато е възникнала необходимост описаните вчера и онзи ден Самотракийски Мистерии, Мистериите на Кабирите, да бъдат отслабени до философията на Аристотел, която след това именно в С
ред
новековието е играла такава голяма роля; тогава, именно до петнадесетото столетие, под повърхността на аристотелизма по трагически начин е продължавало да действа това, от което се опитах да обрисувам тук само малък фрагмент.
Защото кръвта в своята метаморфоза отразява тези великолепни метаморфози от въглерод в сребро. Всичко това живее също в човешката кръв. По такъв начин този средновековен изследовател е разглеждал загубата на познание за Космическите Интелигенции като загуба на собствената си човечност. Само блед отблясък е, когато Фауст открива книгата на Макрокосмоса и иска да се издигне до космическите Интелигенции, но отново я затваря, защото той не може това и се спира само на Духа на Земята. По същество това е само слаб отглас от трагичните преживявания на най-добрите средновековни изследователи, имената на които не са стигнали до потомството - когато от духовете на природата, в чиято сфера те прониквали посредством своите алхимични изследвания, чували, че някога е съществувала връзка на човека с космическите Интелигенции.
Всичко описано е в тясна връзка с това, което е трябвало да се изработи още в древна Гърция, когато е възникнала необходимост описаните вчера и онзи ден Самотракийски Мистерии, Мистериите на Кабирите, да бъдат отслабени до философията на Аристотел, която след това именно в Средновековието е играла такава голяма роля; тогава, именно до петнадесетото столетие, под повърхността на аристотелизма по трагически начин е продължавало да действа това, от което се опитах да обрисувам тук само малък фрагмент.
Зад македонските времена, чак до Гърция, се е простирала същността на Мистериите - по-подробно за това ще бъде казано в следващите исторически лекции, - същност, взираща се дълбоко в тайните на мировите субстанции, в тяхната взаимовръзка с космическите Интелигенции, същност на Мистериите, при която слизали от космическите Интелигенции към природните духове. Взорът бил сякаш обхванат, прикован от тези космически Интелигенции, но бил насочен към природните духове. Тази криза е станала по времето на Аристотел-Александър. В това, което тук навсякъде е ставало, е могло да се види, вглеждайки се в аристотелизма, че абстракциите на Аристотел се основават на древната същност на Мистериите. Бих казал: този, който знае как стоят нещата с тайната въглерод-сребро, а после чете забележките на Аристотел, достигнали до следващите времена - защото най-значителните от тях не са достигнали до следващите поколения, - чете написаното там относно тайната на Луната и веднага разбира каква е връзката с тези древни времена.
към текста >>
4.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_232 Мистерийни центрове
Ред
овни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин. „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7). 1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията.
Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г. Мари Щайнер) става негов близък сътрудник. 1902 г. „Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността“ (Събр. съч. 8).
към текста >>
Лекционни цикли и художествени п
ред
ставления в сградата на недовършения Гьотеанум.
съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт. 1920 г.
Лекционни цикли и художествени представления в сградата на недовършения Гьотеанум.
1921 г. Започва да излиза списание „Гьотеанум“. 1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25).
към текста >>
„Антропософското общество“ прераства в „Единно антропософско общество“ под п
ред
седателството на Р. Щайнер.
съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р. Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон. 1923 г. По време на Коледата на 1923 г.
„Антропософското общество“ прераства в „Единно антропософско общество“ под председателството на Р. Щайнер.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч. 28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр. съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр.
към текста >>
Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „П
ред
поставки за разширяване на лечебното изкуство спо
ред
духовнонаучните познания“ (Събр.
„Антропософското общество“ прераства в „Единно антропософско общество“ под председателството на Р. Щайнер. 1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч. 28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр. съч. 26).
Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр.
съч. 27). 1924 г. Непрекъсната лекторска дейност и последни пътувания с тази цел из Европа. На 28 септември е изнесена последната лекция пред членовете на Антропософското общество. Начало на боледуването.
към текста >>
На 28 септември е изнесена последната лекция п
ред
членовете на Антропософското общество.
съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр. съч. 27). 1924 г. Непрекъсната лекторска дейност и последни пътувания с тази цел из Европа.
На 28 септември е изнесена последната лекция пред членовете на Антропософското общество.
Начало на боледуването. 1925 г. На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
към текста >>
5.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924
GA_233a Великденският празник
А сега, позволете ми да се задълбоча п
ред
и всичко в астрономическия аспект на Великденския празник.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 21 април 1924
А сега, позволете ми да се задълбоча преди всичко в астрономическия аспект на Великденския празник.
Но, за да се ориентираме в този астрономически аспект на Великденския празник, необходимо е да поговорим преди това за някои подробности от т.н. тайна на Луната. В древните епохи, които все още пазеха мистерийната мъдрост, постоянно се говореше за тайната на Луната и тази тайна на Луната постоянно се поставяше във връзка с човешкото същество, доколкото човекът беше разглеждан като духовен екстракт от целия Космос. Ние трябва да сме напълно убедени, че според своята истинска същност, човекът наистина е свързан с целия Космос, както и според своето физическо тяло, той е свързан със силите на Земята. С епохата на материализма, в съзнанието на човека нахлу едно съвсем друго обяснение: Нищо от безкрайните простори на Космоса чиито духовни отражения имаме във формата на съзвездията и в движенията на звездите нищо от този безкраен Космос не достига до човешкото съзнание; нищо освен външните параметри на звездите, техните орбити, движения и т.н.
към текста >>
Но, за да се ориентираме в този астрономически аспект на Великденския празник, необходимо е да поговорим п
ред
и това за някои подробности от т.н.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 21 април 1924 А сега, позволете ми да се задълбоча преди всичко в астрономическия аспект на Великденския празник.
Но, за да се ориентираме в този астрономически аспект на Великденския празник, необходимо е да поговорим преди това за някои подробности от т.н.
тайна на Луната. В древните епохи, които все още пазеха мистерийната мъдрост, постоянно се говореше за тайната на Луната и тази тайна на Луната постоянно се поставяше във връзка с човешкото същество, доколкото човекът беше разглеждан като духовен екстракт от целия Космос. Ние трябва да сме напълно убедени, че според своята истинска същност, човекът наистина е свързан с целия Космос, както и според своето физическо тяло, той е свързан със силите на Земята. С епохата на материализма, в съзнанието на човека нахлу едно съвсем друго обяснение: Нищо от безкрайните простори на Космоса чиито духовни отражения имаме във формата на съзвездията и в движенията на звездите нищо от този безкраен Космос не достига до човешкото съзнание; нищо освен външните параметри на звездите, техните орбити, движения и т.н. Днешната астрономия не признава каквато и да е връзка между човешкото физическо тяло и Космоса; тя изобщо не допуска, че в основата на пространствените отношения, констелации и т.н.
към текста >>
Ние трябва да сме напълно убедени, че спо
ред
своята истинска същност, човекът наистина е свързан с целия Космос, както и спо
ред
своето физическо тяло, той е свързан със силите на Земята.
Дорнах, 21 април 1924 А сега, позволете ми да се задълбоча преди всичко в астрономическия аспект на Великденския празник. Но, за да се ориентираме в този астрономически аспект на Великденския празник, необходимо е да поговорим преди това за някои подробности от т.н. тайна на Луната. В древните епохи, които все още пазеха мистерийната мъдрост, постоянно се говореше за тайната на Луната и тази тайна на Луната постоянно се поставяше във връзка с човешкото същество, доколкото човекът беше разглеждан като духовен екстракт от целия Космос.
Ние трябва да сме напълно убедени, че според своята истинска същност, човекът наистина е свързан с целия Космос, както и според своето физическо тяло, той е свързан със силите на Земята.
С епохата на материализма, в съзнанието на човека нахлу едно съвсем друго обяснение: Нищо от безкрайните простори на Космоса чиито духовни отражения имаме във формата на съзвездията и в движенията на звездите нищо от този безкраен Космос не достига до човешкото съзнание; нищо освен външните параметри на звездите, техните орбити, движения и т.н. Днешната астрономия не признава каквато и да е връзка между човешкото физическо тяло и Космоса; тя изобщо не допуска, че в основата на пространствените отношения, констелации и т.н. лежат не физически ,а духовни връзки. Обаче все пак в човешкото същество пулсират именно духовно-душевни сили, които са сплотени около Аза.И духовното наблюдение установява не една компактна сила, а необозримо войнство от духовни Същества, които се изявяват във формите на съзвездията, в движенията на т.н. подвижни звезди, в излъчващата се светлина от звездите и т.н.
към текста >>
На
ред
с този, ние имаме и друг образ на Луната намаляващия и изчезващ сърп, след който идва Новолунието.
Всичко онова, което живее в звездите като отражение на духовните Същества, се намира по отношение на човека в такава взаимна връзка, каквато от друга страна съществува между физическия човек и необходимите му хранителни вещества от земния материален свят. И затова човекът застава в най-близки отношения с Космоса именно тогава, когато осъществява нещо от това, което можем да наречем тайна на Луната. Ако наблюдаваме Луната външно, от земна гледна точка, тя ни се явява в една постоянна метаморфоза. Ние забелязваме Луната най-вече когато тя свети с пълния си диск. Да, ние наблюдаваме Луната, като междувременно приемаме, че тя е частично осветена: Наполовина, четвърт и т.н.
Наред с този, ние имаме и друг образ на Луната намаляващия и изчезващ сърп, след който идва Новолунието.
После цикъла отново стига до Пълнолунието. Днес всичко това се обяснява по такъв начин, сякаш Луната е само едно мъртво тяло, което се движи на вън в Космоса и което ни се представя в различни форми, само поради различния ъгъл на Слънчевото осветление. Обаче по този начин значението, което има Луната за Земята и особено за човечеството, далеч не се изчерпва. Ние трябва да сме наясно, че когато отправяме поглед към онова, което според физическите представи застава пред нас като Пълнолуние, действувайки върху нас именно от физическа гледна точка, за нас то се явява като нещо съвсем различно от Новолунието, което впрочем не достига до нас като сетивно възприятие. Независимо от това обаче, ние съвсем не трябва да игнорираме нито Новолунието, нито неговите въздействия върху нас.
към текста >>
Днес всичко това се обяснява по такъв начин, сякаш Луната е само едно мъртво тяло, което се движи на вън в Космоса и което ни се п
ред
ставя в различни форми, само поради различния ъгъл на Слънчевото осветление.
Ако наблюдаваме Луната външно, от земна гледна точка, тя ни се явява в една постоянна метаморфоза. Ние забелязваме Луната най-вече когато тя свети с пълния си диск. Да, ние наблюдаваме Луната, като междувременно приемаме, че тя е частично осветена: Наполовина, четвърт и т.н. Наред с този, ние имаме и друг образ на Луната намаляващия и изчезващ сърп, след който идва Новолунието. После цикъла отново стига до Пълнолунието.
Днес всичко това се обяснява по такъв начин, сякаш Луната е само едно мъртво тяло, което се движи на вън в Космоса и което ни се представя в различни форми, само поради различния ъгъл на Слънчевото осветление.
Обаче по този начин значението, което има Луната за Земята и особено за човечеството, далеч не се изчерпва. Ние трябва да сме наясно, че когато отправяме поглед към онова, което според физическите представи застава пред нас като Пълнолуние, действувайки върху нас именно от физическа гледна точка, за нас то се явява като нещо съвсем различно от Новолунието, което впрочем не достига до нас като сетивно възприятие. Независимо от това обаче, ние съвсем не трябва да игнорираме нито Новолунието, нито неговите въздействия върху нас. И ако имаме съзнание за космическите връзки и отношения, ще знаем: Ето, сега е момента на Новолунието... сега Луната обръща към нас своята невидима, но затова пък още по-духовна страна и тази страна или „фаза" е много по-духовна от фазата на Пълнолунието, когато нощем Луната ни залива с обилната си светлина. Или иначе казано, веднъж Луната надвисва над нас в своя цялостен физически облик, а друг път в своя цялостен духовен облик.
към текста >>
Ние трябва да сме наясно, че когато отправяме поглед към онова, което спо
ред
физическите п
ред
стави застава п
ред
нас като Пълнолуние, действувайки върху нас именно от физическа гледна точка, за нас то се явява като нещо съвсем различно от Новолунието, което впрочем не достига до нас като сетивно възприятие.
Да, ние наблюдаваме Луната, като междувременно приемаме, че тя е частично осветена: Наполовина, четвърт и т.н. Наред с този, ние имаме и друг образ на Луната намаляващия и изчезващ сърп, след който идва Новолунието. После цикъла отново стига до Пълнолунието. Днес всичко това се обяснява по такъв начин, сякаш Луната е само едно мъртво тяло, което се движи на вън в Космоса и което ни се представя в различни форми, само поради различния ъгъл на Слънчевото осветление. Обаче по този начин значението, което има Луната за Земята и особено за човечеството, далеч не се изчерпва.
Ние трябва да сме наясно, че когато отправяме поглед към онова, което според физическите представи застава пред нас като Пълнолуние, действувайки върху нас именно от физическа гледна точка, за нас то се явява като нещо съвсем различно от Новолунието, което впрочем не достига до нас като сетивно възприятие.
Независимо от това обаче, ние съвсем не трябва да игнорираме нито Новолунието, нито неговите въздействия върху нас. И ако имаме съзнание за космическите връзки и отношения, ще знаем: Ето, сега е момента на Новолунието... сега Луната обръща към нас своята невидима, но затова пък още по-духовна страна и тази страна или „фаза" е много по-духовна от фазата на Пълнолунието, когато нощем Луната ни залива с обилната си светлина. Или иначе казано, веднъж Луната надвисва над нас в своя цялостен физически облик, а друг път в своя цялостен духовен облик. Така че ние сме непрекъснато поставени в ритмичната смяна между физическата и духовна изява на Луната. Ако искаме да разберем за какво точно става дума, ние трябва да се обърнем към един факт, който е подробно разглеждан в моята „Тайна Наука".
към текста >>
По отношение на онова, което п
ред
ставляваше Луната, Земята сега изглеждаше като обедняла.
Тя принадлежеше към тялото на Земята. Но после тя се откъсна от Земята и като нейна „съседна" планета започна да обикаля около Земята. Така че на човека тя действува още от времето, когато беше свързана със Земята. Естествено, в онази епоха, когато Луната беше включена в тялото на Земята, човекът изглеждаше по един съвършено друг начин. След като Луната се отдели от Земята, стана и нещо друго.
По отношение на онова, което представляваше Луната, Земята сега изглеждаше като обедняла.
И от тогава насам, за своето пластично изграждане, човекът можеше да разчитане на съвместните Земни и Лунни сили, а само на Земните сили. Освен това всичко, което действуваше върху човека, докато Луната беше все още включена в небесното тяло на Земята, действуваше, така да се каже „от вътре", а след като Луната се отдели от Земята, то започна да действува върху „човека" „от вън" /рис.3/ Така че ние можем да обобщим: в онези далечни епохи от планетарното развитие на Земята, силите на Луната действуваха преди всичко върху крайниците, върху ходилата и нозете; те проникваха в човешкия организъм отдолу нагоре. На този етап обаче, Лунните сили имаха съвсем друга задача по отношение на човека. И как се проявяваше задачата на Лунните сили?
към текста >>
Така че ние можем да обобщим: в онези далечни епохи от планетарното развитие на Земята, силите на Луната действуваха п
ред
и всичко върху крайниците, върху ходилата и нозете; те проникваха в човешкия организъм отдолу нагоре.
Естествено, в онази епоха, когато Луната беше включена в тялото на Земята, човекът изглеждаше по един съвършено друг начин. След като Луната се отдели от Земята, стана и нещо друго. По отношение на онова, което представляваше Луната, Земята сега изглеждаше като обедняла. И от тогава насам, за своето пластично изграждане, човекът можеше да разчитане на съвместните Земни и Лунни сили, а само на Земните сили. Освен това всичко, което действуваше върху човека, докато Луната беше все още включена в небесното тяло на Земята, действуваше, така да се каже „от вътре", а след като Луната се отдели от Земята, то започна да действува върху „човека" „от вън" /рис.3/
Така че ние можем да обобщим: в онези далечни епохи от планетарното развитие на Земята, силите на Луната действуваха преди всичко върху крайниците, върху ходилата и нозете; те проникваха в човешкия организъм отдолу нагоре.
На този етап обаче, Лунните сили имаха съвсем друга задача по отношение на човека. И как се проявяваше задачата на Лунните сили? Тази задача беше свързана с обстоятелството, че още преди земната си инкарнация, човекът имаше съвсем определени изживявания от своето космическо съществувание. След като минаваше през изпитанията, очакващи го между смъртта и новото раждане, след като ако позволите този израз привършваше сметките си с духовния свят, той се отправяше към Земята, за да се свърже с материалните субстанции, които му се предоставяха от страна на родителската двойка.
към текста >>
Тази задача беше свързана с обстоятелството, че още п
ред
и земната си инкарнация, човекът имаше съвсем оп
ред
елени изживявания от своето
И от тогава насам, за своето пластично изграждане, човекът можеше да разчитане на съвместните Земни и Лунни сили, а само на Земните сили. Освен това всичко, което действуваше върху човека, докато Луната беше все още включена в небесното тяло на Земята, действуваше, така да се каже „от вътре", а след като Луната се отдели от Земята, то започна да действува върху „човека" „от вън" /рис.3/ Така че ние можем да обобщим: в онези далечни епохи от планетарното развитие на Земята, силите на Луната действуваха преди всичко върху крайниците, върху ходилата и нозете; те проникваха в човешкия организъм отдолу нагоре. На този етап обаче, Лунните сили имаха съвсем друга задача по отношение на човека. И как се проявяваше задачата на Лунните сили?
Тази задача беше свързана с обстоятелството, че още преди земната си инкарнация, човекът имаше съвсем определени изживявания от своето
космическо съществувание. След като минаваше през изпитанията, очакващи го между смъртта и новото раждане, след като ако позволите този израз привършваше сметките си с духовния свят, той се отправяше към Земята, за да се свърже с материалните субстанции, които му се предоставяха от страна на родителската двойка. Обаче преди да е осъществил чрез своя Аз и своето астрално тяло свързването си със физическото тяло, човекът трябваше да се облече с едно етерно тяло и това етерно тяло той вземаше от Космоса. След като Луната се отдели от Земята, този процес се измени основно. В епохата преди отделянето на Луната, когато привършваше живота си между смъртта и новото раждане, и все повече и повече се приближаваше към Земята, човекът се нуждаеше от определени сили, с чиято помощ да организира космическия етер, разпръснат из цялата Вселена; да го организира около себе си, около своя Аз и своето астрално тяло, така че да му придаде устойчивата форма на едно собствено етерно тяло.
към текста >>
След като минаваше през изпитанията, очакващи го между смъртта и новото раждане, след като ако позволите този израз привършваше сметките си с духовния свят, той се отправяше към Земята, за да се свърже с материалните субстанции, които му се п
ред
оставяха от страна на родителската двойка.
Така че ние можем да обобщим: в онези далечни епохи от планетарното развитие на Земята, силите на Луната действуваха преди всичко върху крайниците, върху ходилата и нозете; те проникваха в човешкия организъм отдолу нагоре. На този етап обаче, Лунните сили имаха съвсем друга задача по отношение на човека. И как се проявяваше задачата на Лунните сили? Тази задача беше свързана с обстоятелството, че още преди земната си инкарнация, човекът имаше съвсем определени изживявания от своето космическо съществувание.
След като минаваше през изпитанията, очакващи го между смъртта и новото раждане, след като ако позволите този израз привършваше сметките си с духовния свят, той се отправяше към Земята, за да се свърже с материалните субстанции, които му се предоставяха от страна на родителската двойка.
Обаче преди да е осъществил чрез своя Аз и своето астрално тяло свързването си със физическото тяло, човекът трябваше да се облече с едно етерно тяло и това етерно тяло той вземаше от Космоса. След като Луната се отдели от Земята, този процес се измени основно. В епохата преди отделянето на Луната, когато привършваше живота си между смъртта и новото раждане, и все повече и повече се приближаваше към Земята, човекът се нуждаеше от определени сили, с чиято помощ да организира космическия етер, разпръснат из цялата Вселена; да го организира около себе си, около своя Аз и своето астрално тяло, така че да му придаде устойчивата форма на едно собствено етерно тяло. Малко преди започването на своето земно съществувание, човекът получаваше тези сили от Луната, включена все още в небесното тяло на Земята. След отделянето на Луната, човекът също получава тези сили, които са му необходими, за да организира своето етерно тяло, но ги получава по един съвсем друг начин.
към текста >>
Обаче п
ред
и да е осъществил чрез своя Аз и своето астрално тяло свързването си със физическото тяло, човекът трябваше да се облече с едно етерно тяло и това етерно тяло той вземаше от Космоса.
На този етап обаче, Лунните сили имаха съвсем друга задача по отношение на човека. И как се проявяваше задачата на Лунните сили? Тази задача беше свързана с обстоятелството, че още преди земната си инкарнация, човекът имаше съвсем определени изживявания от своето космическо съществувание. След като минаваше през изпитанията, очакващи го между смъртта и новото раждане, след като ако позволите този израз привършваше сметките си с духовния свят, той се отправяше към Земята, за да се свърже с материалните субстанции, които му се предоставяха от страна на родителската двойка.
Обаче преди да е осъществил чрез своя Аз и своето астрално тяло свързването си със физическото тяло, човекът трябваше да се облече с едно етерно тяло и това етерно тяло той вземаше от Космоса.
След като Луната се отдели от Земята, този процес се измени основно. В епохата преди отделянето на Луната, когато привършваше живота си между смъртта и новото раждане, и все повече и повече се приближаваше към Земята, човекът се нуждаеше от определени сили, с чиято помощ да организира космическия етер, разпръснат из цялата Вселена; да го организира около себе си, около своя Аз и своето астрално тяло, така че да му придаде устойчивата форма на едно собствено етерно тяло. Малко преди започването на своето земно съществувание, човекът получаваше тези сили от Луната, включена все още в небесното тяло на Земята. След отделянето на Луната, човекът също получава тези сили, които са му необходими, за да организира своето етерно тяло, но ги получава по един съвсем друг начин. Той ги получава от горе, от Луната, която се е отделила от Земята.
към текста >>
В епохата п
ред
и отделянето на Луната, когато привършваше живота си между смъртта и новото раждане, и все повече и повече се приближаваше към Земята, човекът се нуждаеше от оп
ред
елени сили, с чиято помощ да организира космическия етер, разпръснат из цялата Вселена; да го организира около себе си, около своя Аз и своето астрално тяло, така че да му придаде устойчивата форма на едно собствено етерно тяло.
Тази задача беше свързана с обстоятелството, че още преди земната си инкарнация, човекът имаше съвсем определени изживявания от своето космическо съществувание. След като минаваше през изпитанията, очакващи го между смъртта и новото раждане, след като ако позволите този израз привършваше сметките си с духовния свят, той се отправяше към Земята, за да се свърже с материалните субстанции, които му се предоставяха от страна на родителската двойка. Обаче преди да е осъществил чрез своя Аз и своето астрално тяло свързването си със физическото тяло, човекът трябваше да се облече с едно етерно тяло и това етерно тяло той вземаше от Космоса. След като Луната се отдели от Земята, този процес се измени основно.
В епохата преди отделянето на Луната, когато привършваше живота си между смъртта и новото раждане, и все повече и повече се приближаваше към Земята, човекът се нуждаеше от определени сили, с чиято помощ да организира космическия етер, разпръснат из цялата Вселена; да го организира около себе си, около своя Аз и своето астрално тяло, така че да му придаде устойчивата форма на едно собствено етерно тяло.
Малко преди започването на своето земно съществувание, човекът получаваше тези сили от Луната, включена все още в небесното тяло на Земята. След отделянето на Луната, човекът също получава тези сили, които са му необходими, за да организира своето етерно тяло, но ги получава по един съвсем друг начин. Той ги получава от горе, от Луната, която се е отделила от Земята. Така че сега, непосредствено преди влизането си в земна инкарнация, за да организира своето етерно тяло, човек трябва да апелира към онова, което лежи в Лунните сили, с други думи да апелира към Космоса. Това етерно тяло трябваше да бъде изградено по такъв начин, че да притежава една външна и една вътрешна страна.
към текста >>
Малко п
ред
и започването на своето земно съществувание, човекът получаваше тези сили от Луната, включена все още в небесното тяло на Земята.
космическо съществувание. След като минаваше през изпитанията, очакващи го между смъртта и новото раждане, след като ако позволите този израз привършваше сметките си с духовния свят, той се отправяше към Земята, за да се свърже с материалните субстанции, които му се предоставяха от страна на родителската двойка. Обаче преди да е осъществил чрез своя Аз и своето астрално тяло свързването си със физическото тяло, човекът трябваше да се облече с едно етерно тяло и това етерно тяло той вземаше от Космоса. След като Луната се отдели от Земята, този процес се измени основно. В епохата преди отделянето на Луната, когато привършваше живота си между смъртта и новото раждане, и все повече и повече се приближаваше към Земята, човекът се нуждаеше от определени сили, с чиято помощ да организира космическия етер, разпръснат из цялата Вселена; да го организира около себе си, около своя Аз и своето астрално тяло, така че да му придаде устойчивата форма на едно собствено етерно тяло.
Малко преди започването на своето земно съществувание, човекът получаваше тези сили от Луната, включена все още в небесното тяло на Земята.
След отделянето на Луната, човекът също получава тези сили, които са му необходими, за да организира своето етерно тяло, но ги получава по един съвсем друг начин. Той ги получава от горе, от Луната, която се е отделила от Земята. Така че сега, непосредствено преди влизането си в земна инкарнация, за да организира своето етерно тяло, човек трябва да апелира към онова, което лежи в Лунните сили, с други думи да апелира към Космоса. Това етерно тяло трябваше да бъде изградено по такъв начин, че да притежава една външна и една вътрешна страна. Нека да си представим нещата схематично. /рис.4/
към текста >>
Така че сега, непос
ред
ствено п
ред
и влизането си в земна инкарнация, за да организира своето етерно тяло, човек трябва да апелира към онова, което лежи в Лунните сили, с други думи да апелира към Космоса.
След като Луната се отдели от Земята, този процес се измени основно. В епохата преди отделянето на Луната, когато привършваше живота си между смъртта и новото раждане, и все повече и повече се приближаваше към Земята, човекът се нуждаеше от определени сили, с чиято помощ да организира космическия етер, разпръснат из цялата Вселена; да го организира около себе си, около своя Аз и своето астрално тяло, така че да му придаде устойчивата форма на едно собствено етерно тяло. Малко преди започването на своето земно съществувание, човекът получаваше тези сили от Луната, включена все още в небесното тяло на Земята. След отделянето на Луната, човекът също получава тези сили, които са му необходими, за да организира своето етерно тяло, но ги получава по един съвсем друг начин. Той ги получава от горе, от Луната, която се е отделила от Земята.
Така че сега, непосредствено преди влизането си в земна инкарнация, за да организира своето етерно тяло, човек трябва да апелира към онова, което лежи в Лунните сили, с други думи да апелира към Космоса.
Това етерно тяло трябваше да бъде изградено по такъв начин, че да притежава една външна и една вътрешна страна. Нека да си представим нещата схематично. /рис.4/ Това етерно тяло има една външна и една вътрешна страна. Ние можем да си представим още, че човек изгражда това етерно тяло откъм външната и откъм вътрешната му страна. Когато човек изгражда външната страна на етерното тяло, той се нуждае от силите на светлината, тъй като наред с другите субстанции, етерното тяло се формира преди всичко от светлината на Космоса.
към текста >>
Нека да си п
ред
ставим нещата схематично. /рис.4/
Малко преди започването на своето земно съществувание, човекът получаваше тези сили от Луната, включена все още в небесното тяло на Земята. След отделянето на Луната, човекът също получава тези сили, които са му необходими, за да организира своето етерно тяло, но ги получава по един съвсем друг начин. Той ги получава от горе, от Луната, която се е отделила от Земята. Така че сега, непосредствено преди влизането си в земна инкарнация, за да организира своето етерно тяло, човек трябва да апелира към онова, което лежи в Лунните сили, с други думи да апелира към Космоса. Това етерно тяло трябваше да бъде изградено по такъв начин, че да притежава една външна и една вътрешна страна.
Нека да си представим нещата схематично. /рис.4/
Това етерно тяло има една външна и една вътрешна страна. Ние можем да си представим още, че човек изгражда това етерно тяло откъм външната и откъм вътрешната му страна. Когато човек изгражда външната страна на етерното тяло, той се нуждае от силите на светлината, тъй като наред с другите субстанции, етерното тяло се формира преди всичко от светлината на Космоса. Обаче за тази цел Слънчевата светлина е неупотребима. Тя не може да даде на човека онези сили, от които той се нуждае, за да изгради своето етерно тяло.
към текста >>
Ние можем да си п
ред
ставим още, че човек изгражда това етерно тяло откъм външната и откъм вътрешната му страна.
Той ги получава от горе, от Луната, която се е отделила от Земята. Така че сега, непосредствено преди влизането си в земна инкарнация, за да организира своето етерно тяло, човек трябва да апелира към онова, което лежи в Лунните сили, с други думи да апелира към Космоса. Това етерно тяло трябваше да бъде изградено по такъв начин, че да притежава една външна и една вътрешна страна. Нека да си представим нещата схематично. /рис.4/ Това етерно тяло има една външна и една вътрешна страна.
Ние можем да си представим още, че човек изгражда това етерно тяло откъм външната и откъм вътрешната му страна.
Когато човек изгражда външната страна на етерното тяло, той се нуждае от силите на светлината, тъй като наред с другите субстанции, етерното тяло се формира преди всичко от светлината на Космоса. Обаче за тази цел Слънчевата светлина е неупотребима. Тя не може да даде на човека онези сили, от които той се нуждае, за да изгради своето етерно тяло. За тази цел е необходима Лунната светлина, т.е. отразената от Луната и в същото време значително изменена Слънчева светлина.
към текста >>
Когато човек изгражда външната страна на етерното тяло, той се нуждае от силите на светлината, тъй като на
ред
с другите субстанции, етерното тяло се формира п
ред
и всичко от светлината на Космоса.
Така че сега, непосредствено преди влизането си в земна инкарнация, за да организира своето етерно тяло, човек трябва да апелира към онова, което лежи в Лунните сили, с други думи да апелира към Космоса. Това етерно тяло трябваше да бъде изградено по такъв начин, че да притежава една външна и една вътрешна страна. Нека да си представим нещата схематично. /рис.4/ Това етерно тяло има една външна и една вътрешна страна. Ние можем да си представим още, че човек изгражда това етерно тяло откъм външната и откъм вътрешната му страна.
Когато човек изгражда външната страна на етерното тяло, той се нуждае от силите на светлината, тъй като наред с другите субстанции, етерното тяло се формира преди всичко от светлината на Космоса.
Обаче за тази цел Слънчевата светлина е неупотребима. Тя не може да даде на човека онези сили, от които той се нуждае, за да изгради своето етерно тяло. За тази цел е необходима Лунната светлина, т.е. отразената от Луната и в същото време значително изменена Слънчева светлина. Затова пък цялата светлина, която ни изпраща Луната, цялата светлина, която се разлива от Луната в просторите на Космоса, съдържа в себе си определени сили, и те са решаващите сили, за да може човекът при слизането си към Земята да изгради външната страна на своето етерно тяло.
към текста >>
Затова пък цялата светлина, която ни изпраща Луната, цялата светлина, която се разлива от Луната в просторите на Космоса, съдържа в себе си оп
ред
елени сили, и те са решаващите сили, за да може човекът при слизането си към Земята да изгради външната страна на своето етерно тяло.
Когато човек изгражда външната страна на етерното тяло, той се нуждае от силите на светлината, тъй като наред с другите субстанции, етерното тяло се формира преди всичко от светлината на Космоса. Обаче за тази цел Слънчевата светлина е неупотребима. Тя не може да даде на човека онези сили, от които той се нуждае, за да изгради своето етерно тяло. За тази цел е необходима Лунната светлина, т.е. отразената от Луната и в същото време значително изменена Слънчева светлина.
Затова пък цялата светлина, която ни изпраща Луната, цялата светлина, която се разлива от Луната в просторите на Космоса, съдържа в себе си определени сили, и те са решаващите сили, за да може човекът при слизането си към Земята да изгради външната страна на своето етерно тяло.
Обратно: С духовното излъчване на Луната което съвпада с Новолунието в Космоса нахлуват такива сили, от каквито човек се нуждае, за да изгради вътрешната страна на своето етерно тяло. Така че способността на човека да изгражда външната и вътрешната страна на своето етерно тяло, зависи именно от този ритъм между светлия диск на Пълнолунието и потъващия в мрака сърп на Новолунието. Лунните сили непрекъснато работят за човека и това се дължи на обстоятелството, че в действителност Луната съвсем не е мъртво физическо тяло, както бълнува днешната астрономия, а е пронизано отвсякъде с духовни сили; самата Луна както вече споменахме приютява невъобразимо голямо войнство от духовни Същества. Досега, в различни лекции, многократно съм подчертавал, че когато Луната се отдели от Земята, в Космоса премина не само физическа материя. В Космоса преминаха и онези древни Същества, които обитаваха Земята, макар и да не притежаваха свое физическо тяло.
към текста >>
И ако в небесното тяло на Луната разграничаваме нейната физическо-етерна част от нейната духовно-душевна част, за тази последната трябва да заявим, че тя далеч не п
ред
ставляваше нещо единно, а беше по-скоро като един конгломерат от духовни Същества.
Лунните сили непрекъснато работят за човека и това се дължи на обстоятелството, че в действителност Луната съвсем не е мъртво физическо тяло, както бълнува днешната астрономия, а е пронизано отвсякъде с духовни сили; самата Луна както вече споменахме приютява невъобразимо голямо войнство от духовни Същества. Досега, в различни лекции, многократно съм подчертавал, че когато Луната се отдели от Земята, в Космоса премина не само физическа материя. В Космоса преминаха и онези древни Същества, които обитаваха Земята, макар и да не притежаваха свое физическо тяло. С известно право можем да ги наречем „първо учителите" на човечеството. Там, в Космоса, те основаха един вид Лунна колония.
И ако в небесното тяло на Луната разграничаваме нейната физическо-етерна част от нейната духовно-душевна част, за тази последната трябва да заявим, че тя далеч не представляваше нещо единно, а беше по-скоро като един конгломерат от духовни Същества.
Целият духовен живот на Луната зависеше от начина, по който духовните Същества, намиращи се в нея наблюдаваха панорамата на Всемира, на Космоса. И ако ми позволите едно образно сравнение естествено това е само едно сравнение аз бих казал: онези духовни Същества отправяха своя взор преди всичко към това, което беше важно и ново за тях, т.е. те отправяха взор към подвижните звезди на нашата планетарна система. И всичко, което ставаше на Луната както впрочем и правилната употреба на Лунните сили от страна на човека, т.е. правилното изграждане на неговото етерно тяло всичко това зависеше от резултатите на наблюдението, което осъществяваха тези Лунни Същества, взирайки се в подвижните звезди на нашата планетарна система: Меркурий, Слънце и т.н.
към текста >>
И ако ми позволите едно образно сравнение естествено това е само едно сравнение аз бих казал: онези духовни Същества отправяха своя взор п
ред
и всичко към това, което беше важно и ново за тях, т.е.
В Космоса преминаха и онези древни Същества, които обитаваха Земята, макар и да не притежаваха свое физическо тяло. С известно право можем да ги наречем „първо учителите" на човечеството. Там, в Космоса, те основаха един вид Лунна колония. И ако в небесното тяло на Луната разграничаваме нейната физическо-етерна част от нейната духовно-душевна част, за тази последната трябва да заявим, че тя далеч не представляваше нещо единно, а беше по-скоро като един конгломерат от духовни Същества. Целият духовен живот на Луната зависеше от начина, по който духовните Същества, намиращи се в нея наблюдаваха панорамата на Всемира, на Космоса.
И ако ми позволите едно образно сравнение естествено това е само едно сравнение аз бих казал: онези духовни Същества отправяха своя взор преди всичко към това, което беше важно и ново за тях, т.е.
те отправяха взор към подвижните звезди на нашата планетарна система. И всичко, което ставаше на Луната както впрочем и правилната употреба на Лунните сили от страна на човека, т.е. правилното изграждане на неговото етерно тяло всичко това зависеше от резултатите на наблюдението, което осъществяваха тези Лунни Същества, взирайки се в подвижните звезди на нашата планетарна система: Меркурий, Слънце и т.н. Цялото това знание беше добре известно в древните Мистерии. В много от тях посветените наистина знаеха: констелациите и подвижните съотношения в планетарната система, която принадлежи на нашата Земя, зависят от Луната, от духовните Същества, които живеят там, от техния „наблюдателен пункт".
към текста >>
Този факт намери отражение и в нещо друго: именно Луната беше схващана като оп
ред
елящата точка в планетарните взаимни връзки и отношения, от които пък зависеше и изграждането на човешкото етерно тяло.
те отправяха взор към подвижните звезди на нашата планетарна система. И всичко, което ставаше на Луната както впрочем и правилната употреба на Лунните сили от страна на човека, т.е. правилното изграждане на неговото етерно тяло всичко това зависеше от резултатите на наблюдението, което осъществяваха тези Лунни Същества, взирайки се в подвижните звезди на нашата планетарна система: Меркурий, Слънце и т.н. Цялото това знание беше добре известно в древните Мистерии. В много от тях посветените наистина знаеха: констелациите и подвижните съотношения в планетарната система, която принадлежи на нашата Земя, зависят от Луната, от духовните Същества, които живеят там, от техния „наблюдателен пункт".
Този факт намери отражение и в нещо друго: именно Луната беше схващана като определящата точка в планетарните взаимни връзки и отношения, от които пък зависеше и изграждането на човешкото етерно тяло.
С други думи, човечеството все пак разбра, че Лунните сили не са статични, а взаимодействуват по определен начин със силите на другите подвижни звезди. И всичко това е записано в дните на седмицата. Луна (Моnd) = ден на Луната, понеделник /Montag/ а вече с оглед констелациите и „наблюдението" на Луната спрямо Марс = ден на Марс, вторник /Маrdi/
към текста >>
С други думи, човечеството все пак разбра, че Лунните сили не са статични, а взаимодействуват по оп
ред
елен начин със силите на другите подвижни звезди.
И всичко, което ставаше на Луната както впрочем и правилната употреба на Лунните сили от страна на човека, т.е. правилното изграждане на неговото етерно тяло всичко това зависеше от резултатите на наблюдението, което осъществяваха тези Лунни Същества, взирайки се в подвижните звезди на нашата планетарна система: Меркурий, Слънце и т.н. Цялото това знание беше добре известно в древните Мистерии. В много от тях посветените наистина знаеха: констелациите и подвижните съотношения в планетарната система, която принадлежи на нашата Земя, зависят от Луната, от духовните Същества, които живеят там, от техния „наблюдателен пункт". Този факт намери отражение и в нещо друго: именно Луната беше схващана като определящата точка в планетарните взаимни връзки и отношения, от които пък зависеше и изграждането на човешкото етерно тяло.
С други думи, човечеството все пак разбра, че Лунните сили не са статични, а взаимодействуват по определен начин със силите на другите подвижни звезди.
И всичко това е записано в дните на седмицата. Луна (Моnd) = ден на Луната, понеделник /Montag/ а вече с оглед констелациите и „наблюдението" на Луната спрямо Марс = ден на Марс, вторник /Маrdi/ спрямо Меркурий = ден на Меркурий, сряда /Меrcredi/
към текста >>
По този начин дори самото разп
ред
еление на времето както в планетарната система, така и в съзнанието на хората се оп
ред
еляше от Луната, от „наблюдателния пункт" на Лунните Същества.
спрямо Венера = ден на Венера, петък (немската Фрайя) /Freitag/ спрямо Сатурн = ден на Сатурн, събота /Saturday/ спрямо Слънцето /немски: Sonne/, чиито преки сили не се ползват от човека за изграждане на неговото етерно тяло; в действие влизат само отразените от Луната Слънчеви сили = ден на Слънцето, неделя /Sontag/
По този начин дори самото разпределение на времето както в планетарната система, така и в съзнанието на хората се определяше от Луната, от „наблюдателния пункт" на Лунните Същества.
И ръководителите на древните Мистерии можеха да се обърнат към човека и да му кажат: „Ти, човече, припомни си, че преди да слезеш на Земята, се нуждаеше от силите на Луната и че тези сили се образуваха на Луната според начина, по който Лунните Същества поглеждаха към другите планети на нашата планетарна система. Но това, което Луната има от вторника, срядата, четвъртъка, петъка и т.н. нему ти дължиш особената конфигурация, която твоето етерно тяло може да приеме непосредствено преди началото на новия ти земен живот". Така, от една страна имаме ритмичния ход на Луната в нейния растящ и чезнещ светъл диск около нашата Земя, а от друга страна цялата планетарна система, така да се каже, „регистрирана" в съзнанието на човека: Да, Мистериите пазеха дълбокото знание за тези неща и можеха да потвърдят: Ето, само поради това, че Лунните Същества могат да погледнат към Марс, човекът получава в своето етерно тяло способността да говори; само поради това, че Лунните Същества могат да погледнат към Меркурий човек успява да вложи в своето етерно тяло способността за движение. Ако пък човек иска сам да говори с тези Лунни тайни, той може да го направи под една съвсем друга форма: Тогава от езика ще трябва да израсне евритмията.
към текста >>
И ръководителите на древните Мистерии можеха да се обърнат към човека и да му кажат: „Ти, човече, припомни си, че п
ред
и да слезеш на Земята, се нуждаеше от силите на Луната и че тези сили се образуваха на Луната спо
ред
начина, по който Лунните Същества поглеждаха към другите планети на нашата планетарна система.
спрямо Сатурн = ден на Сатурн, събота /Saturday/ спрямо Слънцето /немски: Sonne/, чиито преки сили не се ползват от човека за изграждане на неговото етерно тяло; в действие влизат само отразените от Луната Слънчеви сили = ден на Слънцето, неделя /Sontag/ По този начин дори самото разпределение на времето както в планетарната система, така и в съзнанието на хората се определяше от Луната, от „наблюдателния пункт" на Лунните Същества.
И ръководителите на древните Мистерии можеха да се обърнат към човека и да му кажат: „Ти, човече, припомни си, че преди да слезеш на Земята, се нуждаеше от силите на Луната и че тези сили се образуваха на Луната според начина, по който Лунните Същества поглеждаха към другите планети на нашата планетарна система.
Но това, което Луната има от вторника, срядата, четвъртъка, петъка и т.н. нему ти дължиш особената конфигурация, която твоето етерно тяло може да приеме непосредствено преди началото на новия ти земен живот". Така, от една страна имаме ритмичния ход на Луната в нейния растящ и чезнещ светъл диск около нашата Земя, а от друга страна цялата планетарна система, така да се каже, „регистрирана" в съзнанието на човека: Да, Мистериите пазеха дълбокото знание за тези неща и можеха да потвърдят: Ето, само поради това, че Лунните Същества могат да погледнат към Марс, човекът получава в своето етерно тяло способността да говори; само поради това, че Лунните Същества могат да погледнат към Меркурий човек успява да вложи в своето етерно тяло способността за движение. Ако пък човек иска сам да говори с тези Лунни тайни, той може да го направи под една съвсем друга форма: Тогава от езика ще трябва да израсне евритмията. Евритмията наистина израства от езика, и то след като към неговите тайни се подходи приблизително по следния начин: ето, сега Лунните Същества вече са отправили взор към Марс и техните наблюдения са готови, но по-нататък ще трябва да се проследи как тези наблюдения се изменят след като Лунните Същества са отклонили своя взор към Меркурий.
към текста >>
нему ти дължиш особената конфигурация, която твоето етерно тяло може да приеме непос
ред
ствено п
ред
и началото на новия ти земен живот".
чиито преки сили не се ползват от човека за изграждане на неговото етерно тяло; в действие влизат само отразените от Луната Слънчеви сили = ден на Слънцето, неделя /Sontag/ По този начин дори самото разпределение на времето както в планетарната система, така и в съзнанието на хората се определяше от Луната, от „наблюдателния пункт" на Лунните Същества. И ръководителите на древните Мистерии можеха да се обърнат към човека и да му кажат: „Ти, човече, припомни си, че преди да слезеш на Земята, се нуждаеше от силите на Луната и че тези сили се образуваха на Луната според начина, по който Лунните Същества поглеждаха към другите планети на нашата планетарна система. Но това, което Луната има от вторника, срядата, четвъртъка, петъка и т.н.
нему ти дължиш особената конфигурация, която твоето етерно тяло може да приеме непосредствено преди началото на новия ти земен живот".
Така, от една страна имаме ритмичния ход на Луната в нейния растящ и чезнещ светъл диск около нашата Земя, а от друга страна цялата планетарна система, така да се каже, „регистрирана" в съзнанието на човека: Да, Мистериите пазеха дълбокото знание за тези неща и можеха да потвърдят: Ето, само поради това, че Лунните Същества могат да погледнат към Марс, човекът получава в своето етерно тяло способността да говори; само поради това, че Лунните Същества могат да погледнат към Меркурий човек успява да вложи в своето етерно тяло способността за движение. Ако пък човек иска сам да говори с тези Лунни тайни, той може да го направи под една съвсем друга форма: Тогава от езика ще трябва да израсне евритмията. Евритмията наистина израства от езика, и то след като към неговите тайни се подходи приблизително по следния начин: ето, сега Лунните Същества вече са отправили взор към Марс и техните наблюдения са готови, но по-нататък ще трябва да се проследи как тези наблюдения се изменят след като Лунните Същества са отклонили своя взор към Меркурий. Говорната способност на човека се превръща в евритмична способност, едва след като Марсовите опитности на Лунните Същества се трансформират в Меркуриеви опитности. Този е космическият смисъл на нещата.
към текста >>
Всичко, което Лунните Същества ще узнаят от наблюдението върху Сатурн, то ще даде в п
ред
елите на етерното тяло вътрешната душевна топлина на човека.
Евритмията наистина израства от езика, и то след като към неговите тайни се подходи приблизително по следния начин: ето, сега Лунните Същества вече са отправили взор към Марс и техните наблюдения са готови, но по-нататък ще трябва да се проследи как тези наблюдения се изменят след като Лунните Същества са отклонили своя взор към Меркурий. Говорната способност на човека се превръща в евритмична способност, едва след като Марсовите опитности на Лунните Същества се трансформират в Меркуриеви опитности. Този е космическият смисъл на нещата. А това, което пронизва човека като способност за мъдри мисли, което го пронизва като мъдрост,той получава чрез опитностите на Лунните Същества спрямо Юпитер. И ако по-нататък: всичко, което пронизва човешката душа като сили на любовта и красотата, него той получава чрез опитностите на Лунните Същества спрямо Венера.
Всичко, което Лунните Същества ще узнаят от наблюдението върху Сатурн, то ще даде в пределите на етерното тяло вътрешната душевна топлина на човека.
А онова, което трябва да се държи настрана, което трябва образно казано да се отблъсне, за да не се смути изграждането на етерното тяло непосредствено преди поредната инкарнация на човека, то води своето начало от Слънцето. От Слънцето, или от погледа към Слънцето, води началото си всичко, от което човекът трябва да бъде защитен, за да се превърне чрез изграждането на етерното тяло в едно самостоятелно и цялостно същество. Да, той наистина има нужда от тези закрилящи сили... Ето как на времето човек изучаваше процесите, които се разиграваха на Луната. Той се учеше как трябва да изработи и формира етерното тяло непосредствено преди слизането си от Космоса в земното човешко тяло.
към текста >>
А онова, което трябва да се държи настрана, което трябва образно казано да се отблъсне, за да не се смути изграждането на етерното тяло непос
ред
ствено п
ред
и по
ред
ната инкарнация на човека, то води своето начало от Слънцето.
Говорната способност на човека се превръща в евритмична способност, едва след като Марсовите опитности на Лунните Същества се трансформират в Меркуриеви опитности. Този е космическият смисъл на нещата. А това, което пронизва човека като способност за мъдри мисли, което го пронизва като мъдрост,той получава чрез опитностите на Лунните Същества спрямо Юпитер. И ако по-нататък: всичко, което пронизва човешката душа като сили на любовта и красотата, него той получава чрез опитностите на Лунните Същества спрямо Венера. Всичко, което Лунните Същества ще узнаят от наблюдението върху Сатурн, то ще даде в пределите на етерното тяло вътрешната душевна топлина на човека.
А онова, което трябва да се държи настрана, което трябва образно казано да се отблъсне, за да не се смути изграждането на етерното тяло непосредствено преди поредната инкарнация на човека, то води своето начало от Слънцето.
От Слънцето, или от погледа към Слънцето, води началото си всичко, от което човекът трябва да бъде защитен, за да се превърне чрез изграждането на етерното тяло в едно самостоятелно и цялостно същество. Да, той наистина има нужда от тези закрилящи сили... Ето как на времето човек изучаваше процесите, които се разиграваха на Луната. Той се учеше как трябва да изработи и формира етерното тяло непосредствено преди слизането си от Космоса в земното човешко тяло. Всички тези неща имат пряко отношение към тайната на Луната.
към текста >>
Той се учеше как трябва да изработи и формира етерното тяло непос
ред
ствено п
ред
и слизането си от Космоса в земното човешко тяло.
Всичко, което Лунните Същества ще узнаят от наблюдението върху Сатурн, то ще даде в пределите на етерното тяло вътрешната душевна топлина на човека. А онова, което трябва да се държи настрана, което трябва образно казано да се отблъсне, за да не се смути изграждането на етерното тяло непосредствено преди поредната инкарнация на човека, то води своето начало от Слънцето. От Слънцето, или от погледа към Слънцето, води началото си всичко, от което човекът трябва да бъде защитен, за да се превърне чрез изграждането на етерното тяло в едно самостоятелно и цялостно същество. Да, той наистина има нужда от тези закрилящи сили... Ето как на времето човек изучаваше процесите, които се разиграваха на Луната.
Той се учеше как трябва да изработи и формира етерното тяло непосредствено преди слизането си от Космоса в земното човешко тяло.
Всички тези неща имат пряко отношение към тайната на Луната. Да, всички тези неща днес могат да бъдат само художествено пресъздадени и разказани. Но в повечето от древните Мистериите не бяха просто разказвани, а дълбоко и правилно изживявани. И това, което днес мога да напиша на дъската: понеделник :
към текста >>
С помощта на мистерийното Посвещение за което вчера говорих п
ред
Вас човекът можеше да излиза „вън" от себе си, като за това бе необходимо да преодолява сетивните функции на своите очи, уши и т.н.; човек можеше да се освободи от физическото тяло и да живее само в етерното тяло.
четвъртък : мъдрост петък : любов, красота събота : вътрешна душевна топлина неделя : закрилящи сили тогава то беше дълбоко и правилно изживявано.
С помощта на мистерийното Посвещение за което вчера говорих пред Вас човекът можеше да излиза „вън" от себе си, като за това бе необходимо да преодолява сетивните функции на своите очи, уши и т.н.; човек можеше да се освободи от физическото тяло и да живее само в етерното тяло.
Ако обаче човек живееше в етерното тяло, той живееше в целия Космос. И тогава той изживяваше говора не като продукт на ларинкса, а го изживяваше като Миров говор, пораждан от силите на Марс. Човекът се движеше не просто като местеше ходилата и нозете си, а според законите по които Меркурий управляваше всяко движение в Космоса. Човекът не се впускаше в мъчителни усилия, за да спечели някаква мъдрост, която впрочем в материалистическата епоха е само едно безумие, а непосредствено се потапяше в мъдростта на Юпитер; обаче той можеше да се потопи в мъдростта на Юпитер, единствено чрез това, че можеше да се съедини с Лунните Същества, които наблюдаваха този Юпитер. И ако човек постигаше точно това Посвещение, за което говорим, той се оказваше изцяло поставен в стихията на Лунната светлина.
към текста >>
Човекът се движеше не просто като местеше ходилата и нозете си, а спо
ред
законите по които Меркурий управляваше всяко движение в Космоса.
неделя : закрилящи сили тогава то беше дълбоко и правилно изживявано. С помощта на мистерийното Посвещение за което вчера говорих пред Вас човекът можеше да излиза „вън" от себе си, като за това бе необходимо да преодолява сетивните функции на своите очи, уши и т.н.; човек можеше да се освободи от физическото тяло и да живее само в етерното тяло. Ако обаче човек живееше в етерното тяло, той живееше в целия Космос. И тогава той изживяваше говора не като продукт на ларинкса, а го изживяваше като Миров говор, пораждан от силите на Марс.
Човекът се движеше не просто като местеше ходилата и нозете си, а според законите по които Меркурий управляваше всяко движение в Космоса.
Човекът не се впускаше в мъчителни усилия, за да спечели някаква мъдрост, която впрочем в материалистическата епоха е само едно безумие, а непосредствено се потапяше в мъдростта на Юпитер; обаче той можеше да се потопи в мъдростта на Юпитер, единствено чрез това, че можеше да се съедини с Лунните Същества, които наблюдаваха този Юпитер. И ако човек постигаше точно това Посвещение, за което говорим, той се оказваше изцяло поставен в стихията на Лунната светлина. Той беше като че ли из оставен от Земята, а продължаваше да живее като едно същество, потопено в Лунната светлина, но в една особена, конфигурирана Лунна светлина; в Лунната светлина, която беше модифицирана според това, което живееше на другите планети от нашата планетарна система. Духовното наблюдение, до което човек израстваше в Мистериите, го изправяше пред една жива и залята от светлина Луна, а не пред нещо символично и абстрактно. Чрез Посвещението човек стигаше до едно ясно и конкретно съзнание за Лунните Същества, както например днес той може ясно и конкретно да си представи една разходка до Базел и обратно.
към текста >>
Човекът не се впускаше в мъчителни усилия, за да спечели някаква мъдрост, която впрочем в материалистическата епоха е само едно безумие, а непос
ред
ствено се потапяше в мъдростта на Юпитер; обаче той можеше да се потопи в мъдростта на Юпитер, единствено чрез това, че можеше да се съедини с Лунните Същества, които наблюдаваха този Юпитер.
тогава то беше дълбоко и правилно изживявано. С помощта на мистерийното Посвещение за което вчера говорих пред Вас човекът можеше да излиза „вън" от себе си, като за това бе необходимо да преодолява сетивните функции на своите очи, уши и т.н.; човек можеше да се освободи от физическото тяло и да живее само в етерното тяло. Ако обаче човек живееше в етерното тяло, той живееше в целия Космос. И тогава той изживяваше говора не като продукт на ларинкса, а го изживяваше като Миров говор, пораждан от силите на Марс. Човекът се движеше не просто като местеше ходилата и нозете си, а според законите по които Меркурий управляваше всяко движение в Космоса.
Човекът не се впускаше в мъчителни усилия, за да спечели някаква мъдрост, която впрочем в материалистическата епоха е само едно безумие, а непосредствено се потапяше в мъдростта на Юпитер; обаче той можеше да се потопи в мъдростта на Юпитер, единствено чрез това, че можеше да се съедини с Лунните Същества, които наблюдаваха този Юпитер.
И ако човек постигаше точно това Посвещение, за което говорим, той се оказваше изцяло поставен в стихията на Лунната светлина. Той беше като че ли из оставен от Земята, а продължаваше да живее като едно същество, потопено в Лунната светлина, но в една особена, конфигурирана Лунна светлина; в Лунната светлина, която беше модифицирана според това, което живееше на другите планети от нашата планетарна система. Духовното наблюдение, до което човек израстваше в Мистериите, го изправяше пред една жива и залята от светлина Луна, а не пред нещо символично и абстрактно. Чрез Посвещението човек стигаше до едно ясно и конкретно съзнание за Лунните Същества, както например днес той може ясно и конкретно да си представи една разходка до Базел и обратно. Тогава човекът знаеше, че за определено време трябва да се раздели със своето физическо тяло, и да проникне с духовно-душевните си сили в светлинната сфера на Луната, да осигури едно светлинно тяло около себе си, и тъй като в този момент беше съединен с Лунните Същества да отправи поглед навън в просторите на планетарния свят, за да наблюдава какво точно се открива от този планетарен свят.
към текста >>
Той беше като че ли из оставен от Земята, а продължаваше да живее като едно същество, потопено в Лунната светлина, но в една особена, конфигурирана Лунна светлина; в Лунната светлина, която беше модифицирана спо
ред
това, което живееше на другите планети от нашата планетарна система.
Ако обаче човек живееше в етерното тяло, той живееше в целия Космос. И тогава той изживяваше говора не като продукт на ларинкса, а го изживяваше като Миров говор, пораждан от силите на Марс. Човекът се движеше не просто като местеше ходилата и нозете си, а според законите по които Меркурий управляваше всяко движение в Космоса. Човекът не се впускаше в мъчителни усилия, за да спечели някаква мъдрост, която впрочем в материалистическата епоха е само едно безумие, а непосредствено се потапяше в мъдростта на Юпитер; обаче той можеше да се потопи в мъдростта на Юпитер, единствено чрез това, че можеше да се съедини с Лунните Същества, които наблюдаваха този Юпитер. И ако човек постигаше точно това Посвещение, за което говорим, той се оказваше изцяло поставен в стихията на Лунната светлина.
Той беше като че ли из оставен от Земята, а продължаваше да живее като едно същество, потопено в Лунната светлина, но в една особена, конфигурирана Лунна светлина; в Лунната светлина, която беше модифицирана според това, което живееше на другите планети от нашата планетарна система.
Духовното наблюдение, до което човек израстваше в Мистериите, го изправяше пред една жива и залята от светлина Луна, а не пред нещо символично и абстрактно. Чрез Посвещението човек стигаше до едно ясно и конкретно съзнание за Лунните Същества, както например днес той може ясно и конкретно да си представи една разходка до Базел и обратно. Тогава човекът знаеше, че за определено време трябва да се раздели със своето физическо тяло, и да проникне с духовно-душевните си сили в светлинната сфера на Луната, да осигури едно светлинно тяло около себе си, и тъй като в този момент беше съединен с Лунните Същества да отправи поглед навън в просторите на планетарния свят, за да наблюдава какво точно се открива от този планетарен свят. И какво можеше да наблюдава в този случай? Преди всичко, можеше да се наблюдава наред с много други неща, но това беше най-съществено как от Слънцето идват такива сили, които не трябва да се допускат до изграждането на човешкото етерно тяло.
към текста >>
Духовното наблюдение, до което човек израстваше в Мистериите, го изправяше п
ред
една жива и залята от светлина Луна, а не п
ред
нещо символично и абстрактно.
И тогава той изживяваше говора не като продукт на ларинкса, а го изживяваше като Миров говор, пораждан от силите на Марс. Човекът се движеше не просто като местеше ходилата и нозете си, а според законите по които Меркурий управляваше всяко движение в Космоса. Човекът не се впускаше в мъчителни усилия, за да спечели някаква мъдрост, която впрочем в материалистическата епоха е само едно безумие, а непосредствено се потапяше в мъдростта на Юпитер; обаче той можеше да се потопи в мъдростта на Юпитер, единствено чрез това, че можеше да се съедини с Лунните Същества, които наблюдаваха този Юпитер. И ако човек постигаше точно това Посвещение, за което говорим, той се оказваше изцяло поставен в стихията на Лунната светлина. Той беше като че ли из оставен от Земята, а продължаваше да живее като едно същество, потопено в Лунната светлина, но в една особена, конфигурирана Лунна светлина; в Лунната светлина, която беше модифицирана според това, което живееше на другите планети от нашата планетарна система.
Духовното наблюдение, до което човек израстваше в Мистериите, го изправяше пред една жива и залята от светлина Луна, а не пред нещо символично и абстрактно.
Чрез Посвещението човек стигаше до едно ясно и конкретно съзнание за Лунните Същества, както например днес той може ясно и конкретно да си представи една разходка до Базел и обратно. Тогава човекът знаеше, че за определено време трябва да се раздели със своето физическо тяло, и да проникне с духовно-душевните си сили в светлинната сфера на Луната, да осигури едно светлинно тяло около себе си, и тъй като в този момент беше съединен с Лунните Същества да отправи поглед навън в просторите на планетарния свят, за да наблюдава какво точно се открива от този планетарен свят. И какво можеше да наблюдава в този случай? Преди всичко, можеше да се наблюдава наред с много други неща, но това беше най-съществено как от Слънцето идват такива сили, които не трябва да се допускат до изграждането на човешкото етерно тяло. Слънцето се проявяваше като нещо, което може да разпадне, да разруши етерното тяло.
към текста >>
Чрез Посвещението човек стигаше до едно ясно и конкретно съзнание за Лунните Същества, както например днес той може ясно и конкретно да си п
ред
стави една разходка до Базел и обратно.
Човекът се движеше не просто като местеше ходилата и нозете си, а според законите по които Меркурий управляваше всяко движение в Космоса. Човекът не се впускаше в мъчителни усилия, за да спечели някаква мъдрост, която впрочем в материалистическата епоха е само едно безумие, а непосредствено се потапяше в мъдростта на Юпитер; обаче той можеше да се потопи в мъдростта на Юпитер, единствено чрез това, че можеше да се съедини с Лунните Същества, които наблюдаваха този Юпитер. И ако човек постигаше точно това Посвещение, за което говорим, той се оказваше изцяло поставен в стихията на Лунната светлина. Той беше като че ли из оставен от Земята, а продължаваше да живее като едно същество, потопено в Лунната светлина, но в една особена, конфигурирана Лунна светлина; в Лунната светлина, която беше модифицирана според това, което живееше на другите планети от нашата планетарна система. Духовното наблюдение, до което човек израстваше в Мистериите, го изправяше пред една жива и залята от светлина Луна, а не пред нещо символично и абстрактно.
Чрез Посвещението човек стигаше до едно ясно и конкретно съзнание за Лунните Същества, както например днес той може ясно и конкретно да си представи една разходка до Базел и обратно.
Тогава човекът знаеше, че за определено време трябва да се раздели със своето физическо тяло, и да проникне с духовно-душевните си сили в светлинната сфера на Луната, да осигури едно светлинно тяло около себе си, и тъй като в този момент беше съединен с Лунните Същества да отправи поглед навън в просторите на планетарния свят, за да наблюдава какво точно се открива от този планетарен свят. И какво можеше да наблюдава в този случай? Преди всичко, можеше да се наблюдава наред с много други неща, но това беше най-съществено как от Слънцето идват такива сили, които не трябва да се допускат до изграждането на човешкото етерно тяло. Слънцето се проявяваше като нещо, което може да разпадне, да разруши етерното тяло. Етерните тела имаха нужда не от силите на Слънцето, а от силите на по-горните съставни части на човешкото същество от силите на Азът и на астралното тяло.
към текста >>
Тогава човекът знаеше, че за оп
ред
елено време трябва да се раздели със своето физическо тяло, и да проникне с духовно-душевните си сили в светлинната сфера на Луната, да осигури едно светлинно тяло около себе си, и тъй като в този момент беше съединен с Лунните Същества да отправи поглед навън в просторите на планетарния свят, за да наблюдава какво точно се открива от този планетарен свят.
Човекът не се впускаше в мъчителни усилия, за да спечели някаква мъдрост, която впрочем в материалистическата епоха е само едно безумие, а непосредствено се потапяше в мъдростта на Юпитер; обаче той можеше да се потопи в мъдростта на Юпитер, единствено чрез това, че можеше да се съедини с Лунните Същества, които наблюдаваха този Юпитер. И ако човек постигаше точно това Посвещение, за което говорим, той се оказваше изцяло поставен в стихията на Лунната светлина. Той беше като че ли из оставен от Земята, а продължаваше да живее като едно същество, потопено в Лунната светлина, но в една особена, конфигурирана Лунна светлина; в Лунната светлина, която беше модифицирана според това, което живееше на другите планети от нашата планетарна система. Духовното наблюдение, до което човек израстваше в Мистериите, го изправяше пред една жива и залята от светлина Луна, а не пред нещо символично и абстрактно. Чрез Посвещението човек стигаше до едно ясно и конкретно съзнание за Лунните Същества, както например днес той може ясно и конкретно да си представи една разходка до Базел и обратно.
Тогава човекът знаеше, че за определено време трябва да се раздели със своето физическо тяло, и да проникне с духовно-душевните си сили в светлинната сфера на Луната, да осигури едно светлинно тяло около себе си, и тъй като в този момент беше съединен с Лунните Същества да отправи поглед навън в просторите на планетарния свят, за да наблюдава какво точно се открива от този планетарен свят.
И какво можеше да наблюдава в този случай? Преди всичко, можеше да се наблюдава наред с много други неща, но това беше най-съществено как от Слънцето идват такива сили, които не трябва да се допускат до изграждането на човешкото етерно тяло. Слънцето се проявяваше като нещо, което може да разпадне, да разруши етерното тяло. Етерните тела имаха нужда не от силите на Слънцето, а от силите на по-горните съставни части на човешкото същество от силите на Азът и на астралното тяло. Съвсем ясно беше: за етерното тяло човекът трябва да се обръща не към Слънцето, а към планетите.
към текста >>
П
ред
и всичко, можеше да се наблюдава на
ред
с много други неща, но това беше най-съществено как от Слънцето идват такива сили, които не трябва да се допускат до изграждането на човешкото етерно тяло.
Той беше като че ли из оставен от Земята, а продължаваше да живее като едно същество, потопено в Лунната светлина, но в една особена, конфигурирана Лунна светлина; в Лунната светлина, която беше модифицирана според това, което живееше на другите планети от нашата планетарна система. Духовното наблюдение, до което човек израстваше в Мистериите, го изправяше пред една жива и залята от светлина Луна, а не пред нещо символично и абстрактно. Чрез Посвещението човек стигаше до едно ясно и конкретно съзнание за Лунните Същества, както например днес той може ясно и конкретно да си представи една разходка до Базел и обратно. Тогава човекът знаеше, че за определено време трябва да се раздели със своето физическо тяло, и да проникне с духовно-душевните си сили в светлинната сфера на Луната, да осигури едно светлинно тяло около себе си, и тъй като в този момент беше съединен с Лунните Същества да отправи поглед навън в просторите на планетарния свят, за да наблюдава какво точно се открива от този планетарен свят. И какво можеше да наблюдава в този случай?
Преди всичко, можеше да се наблюдава наред с много други неща, но това беше най-съществено как от Слънцето идват такива сили, които не трябва да се допускат до изграждането на човешкото етерно тяло.
Слънцето се проявяваше като нещо, което може да разпадне, да разруши етерното тяло. Етерните тела имаха нужда не от силите на Слънцето, а от силите на по-горните съставни части на човешкото същество от силите на Азът и на астралното тяло. Съвсем ясно беше: за етерното тяло човекът трябва да се обръща не към Слънцето, а към планетите. Към Слънцето той трябва да се обръща за астралното тяло и за Азът. Цялата вътрешна сила на Азът зависи от Слънцето.
към текста >>
Човекът знаеше: „Слънцето изпраща светлината си към Луната, защото то не трябва да я п
ред
аде непос
ред
ствено на мен.
Съвсем ясно беше: за етерното тяло човекът трябва да се обръща не към Слънцето, а към планетите. Към Слънцето той трябва да се обръща за астралното тяло и за Азът. Цялата вътрешна сила на Азът зависи от Слънцето. Това беше второто, до което достигнаха посветените в тайните на Луната: Етерното тяло принадлежи към планетарната система; астралното тяло и Азът вземат своите сили от Слънцето. Този род Посвещение позволяваше на човека да знае, че той може да се обръща към Слънцето едва чрез Лунния преход, едва чрез Лунното съществувание на своето собствено същество.
Човекът знаеше: „Слънцето изпраща светлината си към Луната, защото то не трябва да я предаде непосредствено на мен.
После обаче светлината на Луната влиза в съюз с планетарните сили. И едва с тяхна помощ аз мога да изградя моето етерно тяло". Всеки от посветените беше наясно с тази тайна. Той знаеше до каква степен носи в себе си силата на духовното Слънце. Той виждаше това, той ясно съзнаваше до каква степен носи в себе си силата на духовното Слънце.
към текста >>
И точно тази беше степента на Посвещение, спо
ред
която човек се превръщаше в един носител на Христос, с други думи в един носител на Слънчевото Същество, не в един пасивен сателит на Слънцето, а в един носител на духовното Слънце; както и самата Луна по време на Пълнолуние е носителка на Слънчевата светлина, така и човекът се превръща в носител на Христос, в Христофорус.
После обаче светлината на Луната влиза в съюз с планетарните сили. И едва с тяхна помощ аз мога да изградя моето етерно тяло". Всеки от посветените беше наясно с тази тайна. Той знаеше до каква степен носи в себе си силата на духовното Слънце. Той виждаше това, той ясно съзнаваше до каква степен носи в себе си силата на духовното Слънце.
И точно тази беше степента на Посвещение, според която човек се превръщаше в един носител на Христос, с други думи в един носител на Слънчевото Същество, не в един пасивен сателит на Слънцето, а в един носител на духовното Слънце; както и самата Луна по време на Пълнолуние е носителка на Слънчевата светлина, така и човекът се превръща в носител на Христос, в Христофорус.
Цялото това Посвещение беше едно съвсем реално изживяване. И сега, представете си само това реално изживяване, чрез което ако мога така да се изразя човек отлиташе от Земята и като посветен земен човек се издигаше до първичната си светлинна същност, до това по-ранно, съкровено и човешко изживяване на Великдена, представете си всичко това като преобразено в един космически празник. В следващите епохи хората вече не знаеха нищо за тази способност на човека: че той действително може да напусне пределите на земния свят и съединявайки се с Лунното естество да отправи поглед към Слънцето. Но известен спомен за това трябваше да бъде запазен. Тъкмо този спомен залегна в основите на Великденския празник.
към текста >>
И сега, п
ред
ставете си само това реално изживяване, чрез което ако мога така да се изразя човек отлиташе от Земята и като посветен земен човек се издигаше до първичната си светлинна същност, до това по-ранно, съкровено и човешко изживяване на Великдена, п
ред
ставете си всичко това като преобразено в един космически празник.
Всеки от посветените беше наясно с тази тайна. Той знаеше до каква степен носи в себе си силата на духовното Слънце. Той виждаше това, той ясно съзнаваше до каква степен носи в себе си силата на духовното Слънце. И точно тази беше степента на Посвещение, според която човек се превръщаше в един носител на Христос, с други думи в един носител на Слънчевото Същество, не в един пасивен сателит на Слънцето, а в един носител на духовното Слънце; както и самата Луна по време на Пълнолуние е носителка на Слънчевата светлина, така и човекът се превръща в носител на Христос, в Христофорус. Цялото това Посвещение беше едно съвсем реално изживяване.
И сега, представете си само това реално изживяване, чрез което ако мога така да се изразя човек отлиташе от Земята и като посветен земен човек се издигаше до първичната си светлинна същност, до това по-ранно, съкровено и човешко изживяване на Великдена, представете си всичко това като преобразено в един космически празник.
В следващите епохи хората вече не знаеха нищо за тази способност на човека: че той действително може да напусне пределите на земния свят и съединявайки се с Лунното естество да отправи поглед към Слънцето. Но известен спомен за това трябваше да бъде запазен. Тъкмо този спомен залегна в основите на Великденския празник. Защото цялата тази опитност на човека изобщо не премина в по-късното материалистично съзнание, тя се превърна само в една абстрактна представа. Човекът не можеше вече да се вглежда в себе си и да казва: Ето, сега аз съм в състояние да се присъединя към Лунната светлина... той можеше само да поглежда към външната Луна, към Пълнолунието.
към текста >>
В следващите епохи хората вече не знаеха нищо за тази способност на човека: че той действително може да напусне п
ред
елите на земния свят и съединявайки се с Лунното естество да отправи поглед към Слънцето.
Той знаеше до каква степен носи в себе си силата на духовното Слънце. Той виждаше това, той ясно съзнаваше до каква степен носи в себе си силата на духовното Слънце. И точно тази беше степента на Посвещение, според която човек се превръщаше в един носител на Христос, с други думи в един носител на Слънчевото Същество, не в един пасивен сателит на Слънцето, а в един носител на духовното Слънце; както и самата Луна по време на Пълнолуние е носителка на Слънчевата светлина, така и човекът се превръща в носител на Христос, в Христофорус. Цялото това Посвещение беше едно съвсем реално изживяване. И сега, представете си само това реално изживяване, чрез което ако мога така да се изразя човек отлиташе от Земята и като посветен земен човек се издигаше до първичната си светлинна същност, до това по-ранно, съкровено и човешко изживяване на Великдена, представете си всичко това като преобразено в един космически празник.
В следващите епохи хората вече не знаеха нищо за тази способност на човека: че той действително може да напусне пределите на земния свят и съединявайки се с Лунното естество да отправи поглед към Слънцето.
Но известен спомен за това трябваше да бъде запазен. Тъкмо този спомен залегна в основите на Великденския празник. Защото цялата тази опитност на човека изобщо не премина в по-късното материалистично съзнание, тя се превърна само в една абстрактна представа. Човекът не можеше вече да се вглежда в себе си и да казва: Ето, сега аз съм в състояние да се присъединя към Лунната светлина... той можеше само да поглежда към външната Луна, към Пълнолунието. И тогава, гледайки към Пълнолунието, той казваше: Всъщност не аз, а самата Земя се стреми да ме тласне към едно по-нататъшно развитие на душата.
към текста >>
Защото цялата тази опитност на човека изобщо не премина в по-късното материалистично съзнание, тя се превърна само в една абстрактна п
ред
става.
Цялото това Посвещение беше едно съвсем реално изживяване. И сега, представете си само това реално изживяване, чрез което ако мога така да се изразя човек отлиташе от Земята и като посветен земен човек се издигаше до първичната си светлинна същност, до това по-ранно, съкровено и човешко изживяване на Великдена, представете си всичко това като преобразено в един космически празник. В следващите епохи хората вече не знаеха нищо за тази способност на човека: че той действително може да напусне пределите на земния свят и съединявайки се с Лунното естество да отправи поглед към Слънцето. Но известен спомен за това трябваше да бъде запазен. Тъкмо този спомен залегна в основите на Великденския празник.
Защото цялата тази опитност на човека изобщо не премина в по-късното материалистично съзнание, тя се превърна само в една абстрактна представа.
Човекът не можеше вече да се вглежда в себе си и да казва: Ето, сега аз съм в състояние да се присъединя към Лунната светлина... той можеше само да поглежда към външната Луна, към Пълнолунието. И тогава, гледайки към Пълнолунието, той казваше: Всъщност не аз, а самата Земя се стреми да ме тласне към едно по-нататъшно развитие на душата. И кога този неин стремеж е най-силно подчертан? В началото на пролетта! , тогава когато силите, вложени чрез семената и растенията вътре в Земята, се пробуждаха, за да напуснат Земната повърхност.
към текста >>
И днешният наш пролетен Великден п
ред
ставлява всъщност един процес от Мистериите, който се ширеше едва ли не навсякъде по времето на пролетния сезон; и все пак това е един друг мистериен процес, а не онзи, за който стана дума завчера.
Слънцето! И следващата неделя, която идва, е винаги Великденската неделя, Великдена. Разбира се, днес всичко е превърнато само в едно абстрактно датиране на Великденския празник. Но в миналите епохи и техните Мистерии, много от окултните кандидати имаха това изживяване в неговата първична и космическа цялост. Да, така стоят нещата с този Великденски празник.
И днешният наш пролетен Великден представлява всъщност един процес от Мистериите, който се ширеше едва ли не навсякъде по времето на пролетния сезон; и все пак това е един друг мистериен процес, а не онзи, за който стана дума завчера.
Завчера аз говорих за такъв процес от Мистериите, който водеше човека да там, че да разбира събитието на смъртта. Аз казах: човекът беше довеждан до изживяването на смъртта най-вече благодарение на онази мисъл за възкресението, която включваше в себе си и есенният празник на Адонис; благодарение на онази мисъл, която му откриваше възкресението в духовния свят след изтичането на трите дни. А защо този процес на духовно възкресение принадлежеше към есента, аз обясних още тогава. Процесът който описвам днес е съвсем друг. Той беше осъществяван в друг вид Мистерии под формата на Лунно и Слънчево Посвещение.
към текста >>
Този процес изправяше човека п
ред
самото начало на живота.
Завчера аз говорих за такъв процес от Мистериите, който водеше човека да там, че да разбира събитието на смъртта. Аз казах: човекът беше довеждан до изживяването на смъртта най-вече благодарение на онази мисъл за възкресението, която включваше в себе си и есенният празник на Адонис; благодарение на онази мисъл, която му откриваше възкресението в духовния свят след изтичането на трите дни. А защо този процес на духовно възкресение принадлежеше към есента, аз обясних още тогава. Процесът който описвам днес е съвсем друг. Той беше осъществяван в друг вид Мистерии под формата на Лунно и Слънчево Посвещение.
Този процес изправяше човека пред самото начало на живота.
Така че, ако можем да надникнем в отдавна преминалите исторически епохи, ще установим, как определени Мистерии представяха слизането на човека от пред-Земното му съществувание в поредната земна инкарнация като потъване във физическия свят, докато друг вид Мистерии, а именно есенните Мистерии представяха същия процес като едно издигане нагоре в духовния свят. Обаче в следващите епохи тази жива връзка между човека и Космоса угасна, и в нейния неудържим залез се стигна просто до сливането между асцендентните есенни и десцендентните пролетни Мистерии. След като в хода на човешкото развитие се намеси и материализмът, в тези области настъпи безредие и хаос; материалистичният светоглед пораждаше не просто едни или други неправилни възгледи, а направо вкара човечеството в пълно объркване, в пълна безпомощност и то там, където преди цареше един свещен ред. По силата на този свещен ред, с настъпването на есента хората започваха един велик космически празник. Този празник те имаха от Мистериите, чиито ръководители казваха: Сега цялата природа увяхва и умира; така умира и човекът, гледан от към неговата физическа страна.
към текста >>
Така че, ако можем да надникнем в отдавна преминалите исторически епохи, ще установим, как оп
ред
елени Мистерии п
ред
ставяха слизането на човека от п
ред
-Земното му съществувание в по
ред
ната земна инкарнация като потъване във физическия свят, докато друг вид Мистерии, а именно есенните Мистерии п
ред
ставяха същия процес като едно издигане нагоре в духовния свят.
Аз казах: човекът беше довеждан до изживяването на смъртта най-вече благодарение на онази мисъл за възкресението, която включваше в себе си и есенният празник на Адонис; благодарение на онази мисъл, която му откриваше възкресението в духовния свят след изтичането на трите дни. А защо този процес на духовно възкресение принадлежеше към есента, аз обясних още тогава. Процесът който описвам днес е съвсем друг. Той беше осъществяван в друг вид Мистерии под формата на Лунно и Слънчево Посвещение. Този процес изправяше човека пред самото начало на живота.
Така че, ако можем да надникнем в отдавна преминалите исторически епохи, ще установим, как определени Мистерии представяха слизането на човека от пред-Земното му съществувание в поредната земна инкарнация като потъване във физическия свят, докато друг вид Мистерии, а именно есенните Мистерии представяха същия процес като едно издигане нагоре в духовния свят.
Обаче в следващите епохи тази жива връзка между човека и Космоса угасна, и в нейния неудържим залез се стигна просто до сливането между асцендентните есенни и десцендентните пролетни Мистерии. След като в хода на човешкото развитие се намеси и материализмът, в тези области настъпи безредие и хаос; материалистичният светоглед пораждаше не просто едни или други неправилни възгледи, а направо вкара човечеството в пълно объркване, в пълна безпомощност и то там, където преди цареше един свещен ред. По силата на този свещен ред, с настъпването на есента хората започваха един велик космически празник. Този празник те имаха от Мистериите, чиито ръководители казваха: Сега цялата природа увяхва и умира; така умира и човекът, гледан от към неговата физическа страна. Обаче доколкото човек отправя своя поглед към природния свят, там той открива само преходното, но в човека живее и нещо вечно.
към текста >>
След като в хода на човешкото развитие се намеси и материализмът, в тези области настъпи без
ред
ие и хаос; материалистичният светоглед пораждаше не просто едни или други неправилни възгледи, а направо вкара човечеството в пълно объркване, в пълна безпомощност и то там, където п
ред
и цареше един свещен
ред
.
Процесът който описвам днес е съвсем друг. Той беше осъществяван в друг вид Мистерии под формата на Лунно и Слънчево Посвещение. Този процес изправяше човека пред самото начало на живота. Така че, ако можем да надникнем в отдавна преминалите исторически епохи, ще установим, как определени Мистерии представяха слизането на човека от пред-Земното му съществувание в поредната земна инкарнация като потъване във физическия свят, докато друг вид Мистерии, а именно есенните Мистерии представяха същия процес като едно издигане нагоре в духовния свят. Обаче в следващите епохи тази жива връзка между човека и Космоса угасна, и в нейния неудържим залез се стигна просто до сливането между асцендентните есенни и десцендентните пролетни Мистерии.
След като в хода на човешкото развитие се намеси и материализмът, в тези области настъпи безредие и хаос; материалистичният светоглед пораждаше не просто едни или други неправилни възгледи, а направо вкара човечеството в пълно объркване, в пълна безпомощност и то там, където преди цареше един свещен ред.
По силата на този свещен ред, с настъпването на есента хората започваха един велик космически празник. Този празник те имаха от Мистериите, чиито ръководители казваха: Сега цялата природа увяхва и умира; така умира и човекът, гледан от към неговата физическа страна. Обаче доколкото човек отправя своя поглед към природния свят, там той открива само преходното, но в човека живее и нещо вечно. То, диханието на вечността в човека, проличава едва след смъртта като възкресение в духовния свят. От друга страна, Мистериите на пролетта бяха тези, които даваха на човека твърдата увереност: Духът винаги ще преодолява и надмогва природата, тъй като Духът действува от Космоса, а физически-етерният свят напира и блика от Земята само защото е проникнат от силите на Духа.
към текста >>
По силата на този свещен
ред
, с настъпването на есента хората започваха един велик космически празник.
Той беше осъществяван в друг вид Мистерии под формата на Лунно и Слънчево Посвещение. Този процес изправяше човека пред самото начало на живота. Така че, ако можем да надникнем в отдавна преминалите исторически епохи, ще установим, как определени Мистерии представяха слизането на човека от пред-Земното му съществувание в поредната земна инкарнация като потъване във физическия свят, докато друг вид Мистерии, а именно есенните Мистерии представяха същия процес като едно издигане нагоре в духовния свят. Обаче в следващите епохи тази жива връзка между човека и Космоса угасна, и в нейния неудържим залез се стигна просто до сливането между асцендентните есенни и десцендентните пролетни Мистерии. След като в хода на човешкото развитие се намеси и материализмът, в тези области настъпи безредие и хаос; материалистичният светоглед пораждаше не просто едни или други неправилни възгледи, а направо вкара човечеството в пълно объркване, в пълна безпомощност и то там, където преди цареше един свещен ред.
По силата на този свещен ред, с настъпването на есента хората започваха един велик космически празник.
Този празник те имаха от Мистериите, чиито ръководители казваха: Сега цялата природа увяхва и умира; така умира и човекът, гледан от към неговата физическа страна. Обаче доколкото човек отправя своя поглед към природния свят, там той открива само преходното, но в човека живее и нещо вечно. То, диханието на вечността в човека, проличава едва след смъртта като възкресение в духовния свят. От друга страна, Мистериите на пролетта бяха тези, които даваха на човека твърдата увереност: Духът винаги ще преодолява и надмогва природата, тъй като Духът действува от Космоса, а физически-етерният свят напира и блика от Земята само защото е проникнат от силите на Духа. Но чрез всичко това хората трябваше да си спомнят не как умирайки те се отправят към Духа, а как се раждат от Духа, как слизат от Духа.
към текста >>
А когато през външния природен свят минаваше п
ред
смъртната есенна тръпка, т.е.
Обаче доколкото човек отправя своя поглед към природния свят, там той открива само преходното, но в човека живее и нещо вечно. То, диханието на вечността в човека, проличава едва след смъртта като възкресение в духовния свят. От друга страна, Мистериите на пролетта бяха тези, които даваха на човека твърдата увереност: Духът винаги ще преодолява и надмогва природата, тъй като Духът действува от Космоса, а физически-етерният свят напира и блика от Земята само защото е проникнат от силите на Духа. Но чрез всичко това хората трябваше да си спомнят не как умирайки те се отправят към Духа, а как се раждат от Духа, как слизат от Духа. И човекът трябваше да си спомни за своето слизане във физическия свят, точно тогава когато външната природа се готвеше за своя пролетен скок.
А когато през външния природен свят минаваше предсмъртната есенна тръпка, т.е.
годишният залез на прекрасния природен свят, човекът трябваше да си спомни своя полет, своето възкресение в сферите на Духа. Тези неща изглеждаха различно и бяха устроени според съответните географски и етнически области. В миналите епохи действително имаше народи, които бяха предимно „есенни" и народи, които бяха предимно „пролетни". За есенните народи присъщи бяха Мистериите на Адонис, за пролетните народи, присъщи бяха по-друг вид Мистерии, отнасящи се към това, което описах днес. И само такива хора, които бяха изпълнени с копнеж към познанието, за които с право се разказваше, че както Питагор странствуват от един мистериен храм към друг мистериен храм, от една област към друг област, от една Мистерия към друга Мистерия, само те стигаха до цялостното човешко изживяване, до тоталността на човешкото изживяване.
към текста >>
Тези неща изглеждаха различно и бяха устроени спо
ред
съответните географски и етнически области.
От друга страна, Мистериите на пролетта бяха тези, които даваха на човека твърдата увереност: Духът винаги ще преодолява и надмогва природата, тъй като Духът действува от Космоса, а физически-етерният свят напира и блика от Земята само защото е проникнат от силите на Духа. Но чрез всичко това хората трябваше да си спомнят не как умирайки те се отправят към Духа, а как се раждат от Духа, как слизат от Духа. И човекът трябваше да си спомни за своето слизане във физическия свят, точно тогава когато външната природа се готвеше за своя пролетен скок. А когато през външния природен свят минаваше предсмъртната есенна тръпка, т.е. годишният залез на прекрасния природен свят, човекът трябваше да си спомни своя полет, своето възкресение в сферите на Духа.
Тези неща изглеждаха различно и бяха устроени според съответните географски и етнически области.
В миналите епохи действително имаше народи, които бяха предимно „есенни" и народи, които бяха предимно „пролетни". За есенните народи присъщи бяха Мистериите на Адонис, за пролетните народи, присъщи бяха по-друг вид Мистерии, отнасящи се към това, което описах днес. И само такива хора, които бяха изпълнени с копнеж към познанието, за които с право се разказваше, че както Питагор странствуват от един мистериен храм към друг мистериен храм, от една област към друг област, от една Мистерия към друга Мистерия, само те стигаха до цялостното човешко изживяване, до тоталността на човешкото изживяване. Те действително бяха в постоянно движение, от един мистериен храм, където се почитаха есенните тайни, Слънчевите тайни, към друг мистериен храм, където те можеха да съзерцават пролетните тайни, тайните на Луната. Затова и за древните посветени се разказва, че те странствуват от една Мистерия към друга Мистерия.
към текста >>
В миналите епохи действително имаше народи, които бяха п
ред
имно „есенни" и народи, които бяха п
ред
имно „пролетни".
Но чрез всичко това хората трябваше да си спомнят не как умирайки те се отправят към Духа, а как се раждат от Духа, как слизат от Духа. И човекът трябваше да си спомни за своето слизане във физическия свят, точно тогава когато външната природа се готвеше за своя пролетен скок. А когато през външния природен свят минаваше предсмъртната есенна тръпка, т.е. годишният залез на прекрасния природен свят, човекът трябваше да си спомни своя полет, своето възкресение в сферите на Духа. Тези неща изглеждаха различно и бяха устроени според съответните географски и етнически области.
В миналите епохи действително имаше народи, които бяха предимно „есенни" и народи, които бяха предимно „пролетни".
За есенните народи присъщи бяха Мистериите на Адонис, за пролетните народи, присъщи бяха по-друг вид Мистерии, отнасящи се към това, което описах днес. И само такива хора, които бяха изпълнени с копнеж към познанието, за които с право се разказваше, че както Питагор странствуват от един мистериен храм към друг мистериен храм, от една област към друг област, от една Мистерия към друга Мистерия, само те стигаха до цялостното човешко изживяване, до тоталността на човешкото изживяване. Те действително бяха в постоянно движение, от един мистериен храм, където се почитаха есенните тайни, Слънчевите тайни, към друг мистериен храм, където те можеха да съзерцават пролетните тайни, тайните на Луната. Затова и за древните посветени се разказва, че те странствуват от една Мистерия към друга Мистерия. По един тайнствен начин тези посветени изживяваха годината вътре в душите си, те изживяваха годината в нейните естествени празници.
към текста >>
Всъщност нашият Великденски празник би трябвало да бъде един празник на „полагането в гроба" и този празник на полагането в гроба би трябвало да се чествува през пролетта, защото като такъв сериозен празник по отношение на човешката духовност той беше призван да служи като сигнал и п
ред
известие за работа, от каквато първичния човек винаги се е нуждаел в разгара на лятото.
По един тайнствен начин тези посветени изживяваха годината вътре в душите си, те изживяваха годината в нейните естествени празници. Един древен посветен би могъл да каже: Пристигна ли тук, където цари култа към Адонис, аз мога да съзерцавам мировата есен, както и сиянието на духовното Слънце в започващата зима зимна нощ. Отзовеше ли се в друг мистериен център, където зачитаха пролетните Мистерии, същия посветен би могъл да допълни: А сега аз съзерцавам тайните на Луната. И то по този начин той се научаваше да прониква във всичко, което е свързано с истинското значение на годината. Вие разбирате, че нашият Великденски празник всъщност е обременен с нещо, което му тежи и пречи.
Всъщност нашият Великденски празник би трябвало да бъде един празник на „полагането в гроба" и този празник на полагането в гроба би трябвало да се чествува през пролетта, защото като такъв сериозен празник по отношение на човешката духовност той беше призван да служи като сигнал и предизвестие за работа, от каквато първичния човек винаги се е нуждаел в разгара на лятото.
Така че, Великденския празник беше един напомнящ празник. Той трябваше да напомня за необходимостта от работа в разгара на лятото. А празникът на есенното възкресение беше духовния свят на един празник, в който човекът отново се оттегляше от лятната работа, от летния труд. Обаче щом се оттегляше от летния труд, той беше длъжен да изживее в душата си това, което беше най-важно от всичко: а именно, да осъзнае своята вечна същност, която под формата на възкресение в духовния свят му се откриваше едва след смъртта. И така, ако направим стъпката от земните тайни към космическите тайни, от земното познание към космическото познание, ние можем да вникнем също и във вътрешната структура на годишния цикъл, който определя реда и съотношенията в нашите празници.
към текста >>
И така, ако направим стъпката от земните тайни към космическите тайни, от земното познание към космическото познание, ние можем да вникнем също и във вътрешната структура на годишния цикъл, който оп
ред
еля
ред
а и съотношенията в нашите празници.
Всъщност нашият Великденски празник би трябвало да бъде един празник на „полагането в гроба" и този празник на полагането в гроба би трябвало да се чествува през пролетта, защото като такъв сериозен празник по отношение на човешката духовност той беше призван да служи като сигнал и предизвестие за работа, от каквато първичния човек винаги се е нуждаел в разгара на лятото. Така че, Великденския празник беше един напомнящ празник. Той трябваше да напомня за необходимостта от работа в разгара на лятото. А празникът на есенното възкресение беше духовния свят на един празник, в който човекът отново се оттегляше от лятната работа, от летния труд. Обаче щом се оттегляше от летния труд, той беше длъжен да изживее в душата си това, което беше най-важно от всичко: а именно, да осъзнае своята вечна същност, която под формата на възкресение в духовния свят му се откриваше едва след смъртта.
И така, ако направим стъпката от земните тайни към космическите тайни, от земното познание към космическото познание, ние можем да вникнем също и във вътрешната структура на годишния цикъл, който определя реда и съотношенията в нашите празници.
Обаче голяма част от първоначалното съдържание, вложено и закодирано в тези годишни празници, е вече напълно изгубена. Утре, придържайки се още по-близо към определени принципи от Мистериите, ще се опитам доколкото мога да се задълбоча по-нататък в нашата тема, която днес разгледах откъм небесните съотношения на Слънцето, Луната и останалите планети.
към текста >>
Утре, придържайки се още по-близо към оп
ред
елени принципи от Мистериите, ще се опитам доколкото мога да се задълбоча по-нататък в нашата тема, която днес разгледах откъм небесните съотношения на Слънцето, Луната и останалите планети.
Той трябваше да напомня за необходимостта от работа в разгара на лятото. А празникът на есенното възкресение беше духовния свят на един празник, в който човекът отново се оттегляше от лятната работа, от летния труд. Обаче щом се оттегляше от летния труд, той беше длъжен да изживее в душата си това, което беше най-важно от всичко: а именно, да осъзнае своята вечна същност, която под формата на възкресение в духовния свят му се откриваше едва след смъртта. И така, ако направим стъпката от земните тайни към космическите тайни, от земното познание към космическото познание, ние можем да вникнем също и във вътрешната структура на годишния цикъл, който определя реда и съотношенията в нашите празници. Обаче голяма част от първоначалното съдържание, вложено и закодирано в тези годишни празници, е вече напълно изгубена.
Утре, придържайки се още по-близо към определени принципи от Мистериите, ще се опитам доколкото мога да се задълбоча по-нататък в нашата тема, която днес разгледах откъм небесните съотношения на Слънцето, Луната и останалите планети.
към текста >>
6.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924
GA_233a Великденският празник
Нещата с тези Мистерии бяха така устроени, че всичко, което духовно проникваше в света и тласкаше нап
ред
развитието на човечеството, идваше от Мистериите.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 22 април, 1924 Ние видяхме как от Мистериите израстват такива сили, които в съзнанието на хората осъществяват опре делена връзка с космическия свят и как тази връзка може да намери своя израз в хода на годишните празници. Изтъкнахме и обстоятелството, че Великденският празник също води началото си от принципа на Посвещението. Сигурен съм, че постепенно Вие сами ще се убедите в огромната роля, която Мистериите изиграха в цялостното развитие на човечеството.
Нещата с тези Мистерии бяха така устроени, че всичко, което духовно проникваше в света и тласкаше напред развитието на човечеството, идваше от Мистериите.
И ако бихме искали да си послужим с един днешен израз, ние можем да заявим: Мистериите се намесваха извънредно вещо и компетентно в духовното ръководство на цялото човечество. Но ето че от един определен момент нататък, човечеството се видя изправено пред задачата да развие свободата. А за да развие свободата то трябваше известно време да живее без духовното ръководство, без духовното настоятелство на Мистериите; за известно време хората трябваше да останат извън тяхната компетентна намеса, хората трябваше да бъдат, така да се каже, оставени на самите себе си. Разбира се, далеч не може да се твърди, че днес е дошло вече времето, когато хората са извоювали своята истинска вътрешна свобода, и че са подготвени за това, което идва след епохата на свободата. Разбира се, такива неща не могат да се твърдят.
към текста >>
И ако бихме искали да си послужим с един днешен израз, ние можем да заявим: Мистериите се намесваха извън
ред
но вещо и компетентно в духовното ръководство на цялото човечество.
Дорнах, 22 април, 1924 Ние видяхме как от Мистериите израстват такива сили, които в съзнанието на хората осъществяват опре делена връзка с космическия свят и как тази връзка може да намери своя израз в хода на годишните празници. Изтъкнахме и обстоятелството, че Великденският празник също води началото си от принципа на Посвещението. Сигурен съм, че постепенно Вие сами ще се убедите в огромната роля, която Мистериите изиграха в цялостното развитие на човечеството. Нещата с тези Мистерии бяха така устроени, че всичко, което духовно проникваше в света и тласкаше напред развитието на човечеството, идваше от Мистериите.
И ако бихме искали да си послужим с един днешен израз, ние можем да заявим: Мистериите се намесваха извънредно вещо и компетентно в духовното ръководство на цялото човечество.
Но ето че от един определен момент нататък, човечеството се видя изправено пред задачата да развие свободата. А за да развие свободата то трябваше известно време да живее без духовното ръководство, без духовното настоятелство на Мистериите; за известно време хората трябваше да останат извън тяхната компетентна намеса, хората трябваше да бъдат, така да се каже, оставени на самите себе си. Разбира се, далеч не може да се твърди, че днес е дошло вече времето, когато хората са извоювали своята истинска вътрешна свобода, и че са подготвени за това, което идва след епохата на свободата. Разбира се, такива неща не могат да се твърдят. Обаче винаги се намират достатъчно много хора, които са минали през своите инкарнации без да бъдат облъхнати от Мистериите с онази сила, с която са били облъхвани в по-миналите епохи.
към текста >>
Но ето че от един оп
ред
елен момент нататък, човечеството се видя изправено п
ред
задачата да развие свободата.
Ние видяхме как от Мистериите израстват такива сили, които в съзнанието на хората осъществяват опре делена връзка с космическия свят и как тази връзка може да намери своя израз в хода на годишните празници. Изтъкнахме и обстоятелството, че Великденският празник също води началото си от принципа на Посвещението. Сигурен съм, че постепенно Вие сами ще се убедите в огромната роля, която Мистериите изиграха в цялостното развитие на човечеството. Нещата с тези Мистерии бяха така устроени, че всичко, което духовно проникваше в света и тласкаше напред развитието на човечеството, идваше от Мистериите. И ако бихме искали да си послужим с един днешен израз, ние можем да заявим: Мистериите се намесваха извънредно вещо и компетентно в духовното ръководство на цялото човечество.
Но ето че от един определен момент нататък, човечеството се видя изправено пред задачата да развие свободата.
А за да развие свободата то трябваше известно време да живее без духовното ръководство, без духовното настоятелство на Мистериите; за известно време хората трябваше да останат извън тяхната компетентна намеса, хората трябваше да бъдат, така да се каже, оставени на самите себе си. Разбира се, далеч не може да се твърди, че днес е дошло вече времето, когато хората са извоювали своята истинска вътрешна свобода, и че са подготвени за това, което идва след епохата на свободата. Разбира се, такива неща не могат да се твърдят. Обаче винаги се намират достатъчно много хора, които са минали през своите инкарнации без да бъдат облъхнати от Мистериите с онази сила, с която са били облъхвани в по-миналите епохи. Макар и семената на тези далечни посвещения да не са покълнали, те се намират в човека.
към текста >>
Но п
ред
и всичко от гледна точка на свободата необходимо е да проявим дълбоко уважение, да изпитаме истински трепет и страхопочитание към бъдещите срещи с Духа, до които може да ни издигне новото Посвещение.
Разбира се, такива неща не могат да се твърдят. Обаче винаги се намират достатъчно много хора, които са минали през своите инкарнации без да бъдат облъхнати от Мистериите с онази сила, с която са били облъхвани в по-миналите епохи. Макар и семената на тези далечни посвещения да не са покълнали, те се намират в човека. Те са заровени на сигурно място в човешката душа. Междувременно идва една епоха, която е много по-духовна и през нея хората не са длъжни да разгърнат такива качества на душата, които все още дремят в тяхното смътно и слабо съзнание.
Но преди всичко от гледна точка на свободата необходимо е да проявим дълбоко уважение, да изпитаме истински трепет и страхопочитание към бъдещите срещи с Духа, до които може да ни издигне новото Посвещение.
Защото без уважение, без трепет и страхопочитание, не е възможно никакво истинско познание, не е възможен никакъв духовен живот. И ние се вживяваме истински в нашите празници, само ако те ни помагат да приемем в душата си поне малко от този трепет, от това страхопочитание пред Духа; само ако се научим по възможно най-интимния начин да вникваме в историческите събития като в проявления на Духа. А засега нещата са така устроени, че в хода на повтарящите се земни животи, хората постоянно слизат в една или друга инкарнация. По този начин от миналите епохи те донасят своите предишни изживявания в следващите епохи. Така хората се явяват като най-важното звено в еволюцията на човечеството.
към текста >>
И ние се вживяваме истински в нашите празници, само ако те ни помагат да приемем в душата си поне малко от този трепет, от това страхопочитание п
ред
Духа; само ако се научим по възможно най-интимния начин да вникваме в историческите събития като в проявления на Духа.
Макар и семената на тези далечни посвещения да не са покълнали, те се намират в човека. Те са заровени на сигурно място в човешката душа. Междувременно идва една епоха, която е много по-духовна и през нея хората не са длъжни да разгърнат такива качества на душата, които все още дремят в тяхното смътно и слабо съзнание. Но преди всичко от гледна точка на свободата необходимо е да проявим дълбоко уважение, да изпитаме истински трепет и страхопочитание към бъдещите срещи с Духа, до които може да ни издигне новото Посвещение. Защото без уважение, без трепет и страхопочитание, не е възможно никакво истинско познание, не е възможен никакъв духовен живот.
И ние се вживяваме истински в нашите празници, само ако те ни помагат да приемем в душата си поне малко от този трепет, от това страхопочитание пред Духа; само ако се научим по възможно най-интимния начин да вникваме в историческите събития като в проявления на Духа.
А засега нещата са така устроени, че в хода на повтарящите се земни животи, хората постоянно слизат в една или друга инкарнация. По този начин от миналите епохи те донасят своите предишни изживявания в следващите епохи. Така хората се явяват като най-важното звено в еволюцията на човечеството. Обаче независимо от характера на дадена епоха, човекът съществува в определено обкръжение. И в този смисъл, най-същественото обкръжение в поредицата на неговите инкарнации, неговата същинска жизнена среда това бяха Мистериите.
към текста >>
По този начин от миналите епохи те донасят своите п
ред
ишни изживявания в следващите епохи.
Междувременно идва една епоха, която е много по-духовна и през нея хората не са длъжни да разгърнат такива качества на душата, които все още дремят в тяхното смътно и слабо съзнание. Но преди всичко от гледна точка на свободата необходимо е да проявим дълбоко уважение, да изпитаме истински трепет и страхопочитание към бъдещите срещи с Духа, до които може да ни издигне новото Посвещение. Защото без уважение, без трепет и страхопочитание, не е възможно никакво истинско познание, не е възможен никакъв духовен живот. И ние се вживяваме истински в нашите празници, само ако те ни помагат да приемем в душата си поне малко от този трепет, от това страхопочитание пред Духа; само ако се научим по възможно най-интимния начин да вникваме в историческите събития като в проявления на Духа. А засега нещата са така устроени, че в хода на повтарящите се земни животи, хората постоянно слизат в една или друга инкарнация.
По този начин от миналите епохи те донасят своите предишни изживявания в следващите епохи.
Така хората се явяват като най-важното звено в еволюцията на човечеството. Обаче независимо от характера на дадена епоха, човекът съществува в определено обкръжение. И в този смисъл, най-същественото обкръжение в поредицата на неговите инкарнации, неговата същинска жизнена среда това бяха Мистериите. Най-решителната крачка в еволюцията на човечеството е не друга, а тъкмо пренасянето на онези изживявания, които хората имаха в Мистериите било то в нови и съответствуващи на развитието Мистерии, било то направо в познанието. Впрочем днес цялото това „пренасяне" трябва да става по някакъв начин именно в познанието, защото същинските Мистерии са вече неподходящи за съвременните условия на живот.
към текста >>
Обаче независимо от характера на дадена епоха, човекът съществува в оп
ред
елено обкръжение.
Защото без уважение, без трепет и страхопочитание, не е възможно никакво истинско познание, не е възможен никакъв духовен живот. И ние се вживяваме истински в нашите празници, само ако те ни помагат да приемем в душата си поне малко от този трепет, от това страхопочитание пред Духа; само ако се научим по възможно най-интимния начин да вникваме в историческите събития като в проявления на Духа. А засега нещата са така устроени, че в хода на повтарящите се земни животи, хората постоянно слизат в една или друга инкарнация. По този начин от миналите епохи те донасят своите предишни изживявания в следващите епохи. Така хората се явяват като най-важното звено в еволюцията на човечеството.
Обаче независимо от характера на дадена епоха, човекът съществува в определено обкръжение.
И в този смисъл, най-същественото обкръжение в поредицата на неговите инкарнации, неговата същинска жизнена среда това бяха Мистериите. Най-решителната крачка в еволюцията на човечеството е не друга, а тъкмо пренасянето на онези изживявания, които хората имаха в Мистериите било то в нови и съответствуващи на развитието Мистерии, било то направо в познанието. Впрочем днес цялото това „пренасяне" трябва да става по някакъв начин именно в познанието, защото същинските Мистерии са вече неподходящи за съвременните условия на живот. А сега идва ред на нещо съвсем друго и ние трябва да го формулираме съвсем точно: ако онзи импулс, който се породи през коледните ни сбирки тук, в Гьотеанума, намери благодатна почва в средите на Антропософското Общество, тогава Антропософското Общество напредвайки все повече и повече в духовно-научното познание ще съумее да се превърне в здравата и надеждна основа на новите общочовешки Мистерии. И тяхното по-нататъшно развитие ще легне като съзнателна грижа върху цялото Антропософско Общество.
към текста >>
И в този смисъл, най-същественото обкръжение в по
ред
ицата на неговите инкарнации, неговата същинска жизнена с
ред
а това бяха Мистериите.
И ние се вживяваме истински в нашите празници, само ако те ни помагат да приемем в душата си поне малко от този трепет, от това страхопочитание пред Духа; само ако се научим по възможно най-интимния начин да вникваме в историческите събития като в проявления на Духа. А засега нещата са така устроени, че в хода на повтарящите се земни животи, хората постоянно слизат в една или друга инкарнация. По този начин от миналите епохи те донасят своите предишни изживявания в следващите епохи. Така хората се явяват като най-важното звено в еволюцията на човечеството. Обаче независимо от характера на дадена епоха, човекът съществува в определено обкръжение.
И в този смисъл, най-същественото обкръжение в поредицата на неговите инкарнации, неговата същинска жизнена среда това бяха Мистериите.
Най-решителната крачка в еволюцията на човечеството е не друга, а тъкмо пренасянето на онези изживявания, които хората имаха в Мистериите било то в нови и съответствуващи на развитието Мистерии, било то направо в познанието. Впрочем днес цялото това „пренасяне" трябва да става по някакъв начин именно в познанието, защото същинските Мистерии са вече неподходящи за съвременните условия на живот. А сега идва ред на нещо съвсем друго и ние трябва да го формулираме съвсем точно: ако онзи импулс, който се породи през коледните ни сбирки тук, в Гьотеанума, намери благодатна почва в средите на Антропософското Общество, тогава Антропософското Общество напредвайки все повече и повече в духовно-научното познание ще съумее да се превърне в здравата и надеждна основа на новите общочовешки Мистерии. И тяхното по-нататъшно развитие ще легне като съзнателна грижа върху цялото Антропософско Общество. И сега това Антропософско Общество има пред себе си едно събитие, което в хода на живота ще може да се използува така, както някога беше използувано друго подобно събитие: Пожарът на храма в Ефес.
към текста >>
А сега идва
ред
на нещо съвсем друго и ние трябва да го формулираме съвсем точно: ако онзи импулс, който се породи през коледните ни сбирки тук, в Гьотеанума, намери благодатна почва в с
ред
ите на Антропософското Общество, тогава Антропософското Общество нап
ред
вайки все повече и повече в духовно-научното познание ще съумее да се превърне в здравата и надеждна основа на новите общочовешки Мистерии.
Така хората се явяват като най-важното звено в еволюцията на човечеството. Обаче независимо от характера на дадена епоха, човекът съществува в определено обкръжение. И в този смисъл, най-същественото обкръжение в поредицата на неговите инкарнации, неговата същинска жизнена среда това бяха Мистериите. Най-решителната крачка в еволюцията на човечеството е не друга, а тъкмо пренасянето на онези изживявания, които хората имаха в Мистериите било то в нови и съответствуващи на развитието Мистерии, било то направо в познанието. Впрочем днес цялото това „пренасяне" трябва да става по някакъв начин именно в познанието, защото същинските Мистерии са вече неподходящи за съвременните условия на живот.
А сега идва ред на нещо съвсем друго и ние трябва да го формулираме съвсем точно: ако онзи импулс, който се породи през коледните ни сбирки тук, в Гьотеанума, намери благодатна почва в средите на Антропософското Общество, тогава Антропософското Общество напредвайки все повече и повече в духовно-научното познание ще съумее да се превърне в здравата и надеждна основа на новите общочовешки Мистерии.
И тяхното по-нататъшно развитие ще легне като съзнателна грижа върху цялото Антропософско Общество. И сега това Антропософско Общество има пред себе си едно събитие, което в хода на живота ще може да се използува така, както някога беше използувано друго подобно събитие: Пожарът на храма в Ефес. Тогава, както и сега, в основата на всичко лежеше една голяма несправедливост. Обаче на различни нива нещата изглеждат различно, и това, което на едно ниво представлява ужасяваща несправедливост, на друго ниво, в условията на човешката свобода ще може да се оползотвори в един най-висш смисъл, защото тъкмо такива чудовищни събития тласкат човечеството към най-смелите му и решителни стъпки. Както вече споменах, до подобни неща трябва да се приближаваме с най-голяма нежност, с най-интимно и дълбоко разбиране.
към текста >>
И сега това Антропософско Общество има п
ред
себе си едно събитие, което в хода на живота ще може да се използува така, както някога беше използувано друго подобно събитие: Пожарът на храма в Ефес.
И в този смисъл, най-същественото обкръжение в поредицата на неговите инкарнации, неговата същинска жизнена среда това бяха Мистериите. Най-решителната крачка в еволюцията на човечеството е не друга, а тъкмо пренасянето на онези изживявания, които хората имаха в Мистериите било то в нови и съответствуващи на развитието Мистерии, било то направо в познанието. Впрочем днес цялото това „пренасяне" трябва да става по някакъв начин именно в познанието, защото същинските Мистерии са вече неподходящи за съвременните условия на живот. А сега идва ред на нещо съвсем друго и ние трябва да го формулираме съвсем точно: ако онзи импулс, който се породи през коледните ни сбирки тук, в Гьотеанума, намери благодатна почва в средите на Антропософското Общество, тогава Антропософското Общество напредвайки все повече и повече в духовно-научното познание ще съумее да се превърне в здравата и надеждна основа на новите общочовешки Мистерии. И тяхното по-нататъшно развитие ще легне като съзнателна грижа върху цялото Антропософско Общество.
И сега това Антропософско Общество има пред себе си едно събитие, което в хода на живота ще може да се използува така, както някога беше използувано друго подобно събитие: Пожарът на храма в Ефес.
Тогава, както и сега, в основата на всичко лежеше една голяма несправедливост. Обаче на различни нива нещата изглеждат различно, и това, което на едно ниво представлява ужасяваща несправедливост, на друго ниво, в условията на човешката свобода ще може да се оползотвори в един най-висш смисъл, защото тъкмо такива чудовищни събития тласкат човечеството към най-смелите му и решителни стъпки. Както вече споменах, до подобни неща трябва да се приближаваме с най-голяма нежност, с най-интимно и дълбоко разбиране. Ние неизбежно трябва да отправим поглед към Мистериите, където се поддържаше духовния огън на човешкия род. Вчера загатнах, че датирането и структурата на ежегодния Великденски празник се определят от констелацията на Слънцето и Луната.
към текста >>
Обаче на различни нива нещата изглеждат различно, и това, което на едно ниво п
ред
ставлява ужасяваща несправедливост, на друго ниво, в условията на човешката свобода ще може да се оползотвори в един най-висш смисъл, защото тъкмо такива чудовищни събития тласкат човечеството към най-смелите му и решителни стъпки.
Впрочем днес цялото това „пренасяне" трябва да става по някакъв начин именно в познанието, защото същинските Мистерии са вече неподходящи за съвременните условия на живот. А сега идва ред на нещо съвсем друго и ние трябва да го формулираме съвсем точно: ако онзи импулс, който се породи през коледните ни сбирки тук, в Гьотеанума, намери благодатна почва в средите на Антропософското Общество, тогава Антропософското Общество напредвайки все повече и повече в духовно-научното познание ще съумее да се превърне в здравата и надеждна основа на новите общочовешки Мистерии. И тяхното по-нататъшно развитие ще легне като съзнателна грижа върху цялото Антропософско Общество. И сега това Антропософско Общество има пред себе си едно събитие, което в хода на живота ще може да се използува така, както някога беше използувано друго подобно събитие: Пожарът на храма в Ефес. Тогава, както и сега, в основата на всичко лежеше една голяма несправедливост.
Обаче на различни нива нещата изглеждат различно, и това, което на едно ниво представлява ужасяваща несправедливост, на друго ниво, в условията на човешката свобода ще може да се оползотвори в един най-висш смисъл, защото тъкмо такива чудовищни събития тласкат човечеството към най-смелите му и решителни стъпки.
Както вече споменах, до подобни неща трябва да се приближаваме с най-голяма нежност, с най-интимно и дълбоко разбиране. Ние неизбежно трябва да отправим поглед към Мистериите, където се поддържаше духовния огън на човешкия род. Вчера загатнах, че датирането и структурата на ежегодния Великденски празник се определят от констелацията на Слънцето и Луната. Загатнах още и за „наблюденията", за съзерцанията, които съществуват на Луната и които са отправени към другите планети. И според резултатите от тези наблюдения, слизайки от Космоса в поредната земна инкарнация, човекът си изгражда своето етерно тяло.
към текста >>
Вчера загатнах, че датирането и структурата на ежегодния Великденски празник се оп
ред
елят от констелацията на Слънцето и Луната.
И сега това Антропософско Общество има пред себе си едно събитие, което в хода на живота ще може да се използува така, както някога беше използувано друго подобно събитие: Пожарът на храма в Ефес. Тогава, както и сега, в основата на всичко лежеше една голяма несправедливост. Обаче на различни нива нещата изглеждат различно, и това, което на едно ниво представлява ужасяваща несправедливост, на друго ниво, в условията на човешката свобода ще може да се оползотвори в един най-висш смисъл, защото тъкмо такива чудовищни събития тласкат човечеството към най-смелите му и решителни стъпки. Както вече споменах, до подобни неща трябва да се приближаваме с най-голяма нежност, с най-интимно и дълбоко разбиране. Ние неизбежно трябва да отправим поглед към Мистериите, където се поддържаше духовния огън на човешкия род.
Вчера загатнах, че датирането и структурата на ежегодния Великденски празник се определят от констелацията на Слънцето и Луната.
Загатнах още и за „наблюденията", за съзерцанията, които съществуват на Луната и които са отправени към другите планети. И според резултатите от тези наблюдения, слизайки от Космоса в поредната земна инкарнация, човекът си изгражда своето етерно тяло. Ако искаме да стигнем до правилния възглед, който обяснява решаващото значение на Лунните сили, на Лунните „наблюдения" или дори ако разрешите този израз на духовната Лунна „обсерватория" за изграждането на човешкото етерно тяло, ние трябва да отправим поглед към Космоса, където тези сили са записани и където те съществуват като един обективен факт. И точно тук ние трябва да апелираме към съучастието на човека, което в различните епохи извира с различна сила от неговата душа. Всъщност това човешко съучастие в слизането от Космоса към поредната земна инкарнация и по-специално в неговия последен етап: Изграждането на етерното тяло никога не е било толкова интимно и дълбоко, отколкото в Мистериите на Ефес.
към текста >>
И спо
ред
резултатите от тези наблюдения, слизайки от Космоса в по
ред
ната земна инкарнация, човекът си изгражда своето етерно тяло.
Обаче на различни нива нещата изглеждат различно, и това, което на едно ниво представлява ужасяваща несправедливост, на друго ниво, в условията на човешката свобода ще може да се оползотвори в един най-висш смисъл, защото тъкмо такива чудовищни събития тласкат човечеството към най-смелите му и решителни стъпки. Както вече споменах, до подобни неща трябва да се приближаваме с най-голяма нежност, с най-интимно и дълбоко разбиране. Ние неизбежно трябва да отправим поглед към Мистериите, където се поддържаше духовния огън на човешкия род. Вчера загатнах, че датирането и структурата на ежегодния Великденски празник се определят от констелацията на Слънцето и Луната. Загатнах още и за „наблюденията", за съзерцанията, които съществуват на Луната и които са отправени към другите планети.
И според резултатите от тези наблюдения, слизайки от Космоса в поредната земна инкарнация, човекът си изгражда своето етерно тяло.
Ако искаме да стигнем до правилния възглед, който обяснява решаващото значение на Лунните сили, на Лунните „наблюдения" или дори ако разрешите този израз на духовната Лунна „обсерватория" за изграждането на човешкото етерно тяло, ние трябва да отправим поглед към Космоса, където тези сили са записани и където те съществуват като един обективен факт. И точно тук ние трябва да апелираме към съучастието на човека, което в различните епохи извира с различна сила от неговата душа. Всъщност това човешко съучастие в слизането от Космоса към поредната земна инкарнация и по-специално в неговия последен етап: Изграждането на етерното тяло никога не е било толкова интимно и дълбоко, отколкото в Мистериите на Ефес. В тези Мистерии на Ефес цялата служба се поемаше от богинята на Ефес, която за външният, екзотеричен свят беше известна като Артемида. И всичките и усилия бяха насочени към това, човекът да усети и съизживее духовното изграждане на своето етерно тяло от необятния космически етер.
към текста >>
Всъщност това човешко съучастие в слизането от Космоса към по
ред
ната земна инкарнация и по-специално в неговия последен етап: Изграждането на етерното тяло никога не е било толкова интимно и дълбоко, отколкото в Мистериите на Ефес.
Вчера загатнах, че датирането и структурата на ежегодния Великденски празник се определят от констелацията на Слънцето и Луната. Загатнах още и за „наблюденията", за съзерцанията, които съществуват на Луната и които са отправени към другите планети. И според резултатите от тези наблюдения, слизайки от Космоса в поредната земна инкарнация, човекът си изгражда своето етерно тяло. Ако искаме да стигнем до правилния възглед, който обяснява решаващото значение на Лунните сили, на Лунните „наблюдения" или дори ако разрешите този израз на духовната Лунна „обсерватория" за изграждането на човешкото етерно тяло, ние трябва да отправим поглед към Космоса, където тези сили са записани и където те съществуват като един обективен факт. И точно тук ние трябва да апелираме към съучастието на човека, което в различните епохи извира с различна сила от неговата душа.
Всъщност това човешко съучастие в слизането от Космоса към поредната земна инкарнация и по-специално в неговия последен етап: Изграждането на етерното тяло никога не е било толкова интимно и дълбоко, отколкото в Мистериите на Ефес.
В тези Мистерии на Ефес цялата служба се поемаше от богинята на Ефес, която за външният, екзотеричен свят беше известна като Артемида. И всичките и усилия бяха насочени към това, човекът да усети и съизживее духовното изграждане на своето етерно тяло от необятния космически етер. Когато последователи те на ефеските Мистерии се приближаваха до изображението на богинята, те имаха едно странно усещане ,което постепенно нарастваше до слухово възприятие, сякаш чуваха самия глас на Артемида: „С каква радост посрещам аз всички младенчески и плодоносни сили от необятния космически етер". Това беше едно извънредно дълбоко впечатление, което черпейки ентусиазъм от опияняващата радост на Артемида се пренасяше върху всичко, което напира, расте и цъфти в необятните сфери на космическия етер. И от духовната атмосфера на ефеското светилище се излъчваше един вълшебен полъх, който беше дълбоко родствен с растежните сили на необятния космически етер.
към текста >>
Това беше едно извън
ред
но дълбоко впечатление, което черпейки ентусиазъм от опияняващата радост на Артемида се пренасяше върху всичко, което напира, расте и цъфти в необятните сфери на космическия етер.
И точно тук ние трябва да апелираме към съучастието на човека, което в различните епохи извира с различна сила от неговата душа. Всъщност това човешко съучастие в слизането от Космоса към поредната земна инкарнация и по-специално в неговия последен етап: Изграждането на етерното тяло никога не е било толкова интимно и дълбоко, отколкото в Мистериите на Ефес. В тези Мистерии на Ефес цялата служба се поемаше от богинята на Ефес, която за външният, екзотеричен свят беше известна като Артемида. И всичките и усилия бяха насочени към това, човекът да усети и съизживее духовното изграждане на своето етерно тяло от необятния космически етер. Когато последователи те на ефеските Мистерии се приближаваха до изображението на богинята, те имаха едно странно усещане ,което постепенно нарастваше до слухово възприятие, сякаш чуваха самия глас на Артемида: „С каква радост посрещам аз всички младенчески и плодоносни сили от необятния космически етер".
Това беше едно извънредно дълбоко впечатление, което черпейки ентусиазъм от опияняващата радост на Артемида се пренасяше върху всичко, което напира, расте и цъфти в необятните сфери на космическия етер.
И от духовната атмосфера на ефеското светилище се излъчваше един вълшебен полъх, който беше дълбоко родствен с растежните сили на необятния космически етер. Тези Мистерии бяха така устроени, че човек ясно усещаше: никъде другаде, освен в Ефес, аз не мога да изживея по такъв дълбок начин бликащата енергия на растителния свят, която впрочем е бликащата и устремена към Космоса енергия на Земята. И тъкмо в тези ефески Мистерии, на окултните кандидати се даваше едно учение, което с най-голяма яснота им откриваше онези тайни на Луната, за които стана дума вчера. Нещата там изглеждаха така, сякаш всеки имаше своята лична опитност от едно светлинно одеяние, от един светлинен образ; ефеските посветени просто получаваха този свой светлинен образ от Луната. В Ефес съществуваше едно направление, при което нещата изглеждаха примерно по следния начин: Онзи, който следваше това направление, се пренасяше изцяло в преобразената от Луната Слънчева светлина.
към текста >>
Съгласните звуци му даваха п
ред
чувствието за неговото физическо тяло, което той щеше да има едва в земния си живот.
Сега той чувствуваше как в него вибрира акорда И О А, сега той чувствуваше себе си като Аз, като астрално тяло, като етерно тяло. А после, като че ли се разнасяше един грохот, и този грохот сякаш идваше от Земята. Човекът беше изтеглен горе в Космоса и от там той чуваше един грохот, един могъщ звук, който се вмъкваше в И О А : „ех", „в", Иех Ов А. Така звучаха силите на Земята: „ех" „в". И сега в това Иех Ов А той чувствуваше целия човек.
Съгласните звуци му даваха предчувствието за неговото физическо тяло, което той щеше да има едва в земния си живот.
Гласните звуци И О А загатваха за Азът, астралното тяло и етерното тяло. За ефеските посветени това дълбоко вживяване в Иех Ов А беше нещо много съществено и оказваше решаващо значение при слизането от духовния свят. Но в същото време, това изживяване на И О А беше обгърнато от светлина. Да, така изглеждаше тогава човекът: звучащият Аз и звучащото астрално тяло вложени вътре в осеяното от светлина етерно тяло. Звукът беше носен от светлината.
към текста >>
И той все още се чувствуваше като изнесен нагоре в сферата на п
ред
-Земното си съществува ние, макар и твърде близо до п
ред
стоящата инкарнация.
Така изглеждаше космическият човек, такъв е той. И точно поради тази причина той е способен да възприема онова, което се намира навън в Космоса, както с очите си е способен да възприема обкръжаващия го физически свят. Но щом носеше в себе си това И О А, ефеския ученик се чувствуваше като пренесен в сферата на Луната. И там той вземаше участие в наблюденията от „гледната точка" на Луната, в наблюденията от духовната Лунна обсерватория. Тогава човекът беше човек в един общ смисъл; той се превърна в „мъж" и „жена" едва след слизането си на Земята.
И той все още се чувствуваше като изнесен нагоре в сферата на пред-Земното си съществува ние, макар и твърде близо до предстоящата инкарнация.
Ефеските ученици изживяваха това обитаване в сферата на Луната по един особено дълбок и затрогващ начин. След това те отнасяха в сърцата и душите си могъщи космически впечатления. И за ефеският ученик тези впечатления биха могли да се предадат със следните думи: Да, всеки ефески посветен беше изпълнен с това незабравимо впечатление и то непрекъснато пулсираше в него: Ти, Дух, изграждащ световете, обвит от неземна светлина, от Слънце укрепен във Лунната си мощ,
към текста >>
И за ефеският ученик тези впечатления биха могли да се п
ред
адат със следните думи: Да, всеки ефески посветен беше изпълнен с това незабравимо впечатление и то непрекъснато пулсираше в него:
И там той вземаше участие в наблюденията от „гледната точка" на Луната, в наблюденията от духовната Лунна обсерватория. Тогава човекът беше човек в един общ смисъл; той се превърна в „мъж" и „жена" едва след слизането си на Земята. И той все още се чувствуваше като изнесен нагоре в сферата на пред-Земното си съществува ние, макар и твърде близо до предстоящата инкарнация. Ефеските ученици изживяваха това обитаване в сферата на Луната по един особено дълбок и затрогващ начин. След това те отнасяха в сърцата и душите си могъщи космически впечатления.
И за ефеският ученик тези впечатления биха могли да се предадат със следните думи: Да, всеки ефески посветен беше изпълнен с това незабравимо впечатление и то непрекъснато пулсираше в него:
Ти, Дух, изграждащ световете, обвит от неземна светлина, от Слънце укрепен във Лунната си мощ, от Марс дарен с първичния космичен Звук, от Меркурий с Движение безкрайно, от Юпитер облъхнат със сияйна Мъдрост
към текста >>
А най-после идва
ред
и на Сатурн: той обединява всичко, което човек постига „вътрешно" и „външно".
от Меркурий с Движение безкрайно. От Юпитер също напират могъщи духовни сили: от Юпитер облъхнат със сияйна Мъдрост Венера има свое място в космическия танц: от Венера с всеотдайна Красота.
А най-после идва ред и на Сатурн: той обединява всичко, което човек постига „вътрешно" и „външно".
Сатурн подготвя човека за неговото слизане на Земята. Сатурн подготвя онзи космически човек, който вече влиза в своето физическо тяло, онзи космически човек, който в своето физическо тяло носи Бога. от Сатурн и духовната му древна топлина посветен в пространствата и в ставащите времена. От всичко, което описвам тук, Вие разбирате: Животът, духовният живот в Ефес представляваше нещо, което беше облъхнато от вътрешна, неземна светлина; нещо, което беше обагрено в най-различни цветове.
към текста >>
От всичко, което описвам тук, Вие разбирате: Животът, духовният живот в Ефес п
ред
ставляваше нещо, което беше облъхнато от вътрешна, неземна светлина; нещо, което беше обагрено в най-различни цветове.
А най-после идва ред и на Сатурн: той обединява всичко, което човек постига „вътрешно" и „външно". Сатурн подготвя човека за неговото слизане на Земята. Сатурн подготвя онзи космически човек, който вече влиза в своето физическо тяло, онзи космически човек, който в своето физическо тяло носи Бога. от Сатурн и духовната му древна топлина посветен в пространствата и в ставащите времена.
От всичко, което описвам тук, Вие разбирате: Животът, духовният живот в Ефес представляваше нещо, което беше облъхнато от вътрешна, неземна светлина; нещо, което беше обагрено в най-различни цветове.
И в този вътрешен просветлен, разноцветно обагрен живот практически се намираше всичко, което Великденът или мисълта за Великдена, можеше да утвърди като единственото и истинско достойнство на човека в пределите на целия Космос. Вчера споменах за странствуващите окултни кандидати, които посещаваха различните Мистерии, за да стигнат до едно цялостно вживяване в мистерийния принцип. И мнозина от тях бяха напълно убедени: Никъде другаде не би могла да се открие такава дълбока и съкровена хармония на сферите, както в Ефес. Тя сякаш извираше от онова усещане за Луната, което залива човека с астралната светлина на света. И тогава те започваха да възприемат Луната като преобразена от Слънцето, като преобразена Слънчева светлина; Луната като едно вълшебно сияние, одухотворено от астралната светлина.
към текста >>
И в този вътрешен просветлен, разноцветно обагрен живот практически се намираше всичко, което Великденът или мисълта за Великдена, можеше да утвърди като единственото и истинско достойнство на човека в п
ред
елите на целия Космос.
Сатурн подготвя човека за неговото слизане на Земята. Сатурн подготвя онзи космически човек, който вече влиза в своето физическо тяло, онзи космически човек, който в своето физическо тяло носи Бога. от Сатурн и духовната му древна топлина посветен в пространствата и в ставащите времена. От всичко, което описвам тук, Вие разбирате: Животът, духовният живот в Ефес представляваше нещо, което беше облъхнато от вътрешна, неземна светлина; нещо, което беше обагрено в най-различни цветове.
И в този вътрешен просветлен, разноцветно обагрен живот практически се намираше всичко, което Великденът или мисълта за Великдена, можеше да утвърди като единственото и истинско достойнство на човека в пределите на целия Космос.
Вчера споменах за странствуващите окултни кандидати, които посещаваха различните Мистерии, за да стигнат до едно цялостно вживяване в мистерийния принцип. И мнозина от тях бяха напълно убедени: Никъде другаде не би могла да се открие такава дълбока и съкровена хармония на сферите, както в Ефес. Тя сякаш извираше от онова усещане за Луната, което залива човека с астралната светлина на света. И тогава те започваха да възприемат Луната като преобразена от Слънцето, като преобразена Слънчева светлина; Луната като едно вълшебно сияние, одухотворено от астралната светлина. Да, всичко това ефеските посветени не можеха да намерят никъде другаде, освен в Ефес, или поне не можеха да го намерят с онова дълбоко упование в художественото обхващане и пресъздаване на света, което цареше в Ефес.
към текста >>
В нашите с
ред
и макар и п
ред
и много години аз изтъкнах: докато пожарът поглъщаше храма в Ефес, удари рождения ден на Александър Велики.
Да, всичко това ефеските посветени не можеха да намерят никъде другаде, освен в Ефес, или поне не можеха да го намерят с онова дълбоко упование в художественото обхващане и пресъздаване на света, което цареше в Ефес. Но след известно време една престъпна или пък безумна ръка причини унищожителен пожар в ефеския храм. Обаче двама от ефеските посветени както споменах през коледните сбирки тук се преродиха отново като Аристотел и Александър. И тогава тези две индивидуалности успяха да се доближат до онези Мистерии, които в съответната епоха бяха известни като Мистериите на Самотраке. По този начин едно привидно случайно събитие изигра огромна роля в духовното развитие на света.
В нашите среди макар и преди много години аз изтъкнах: докато пожарът поглъщаше храма в Ефес, удари рождения ден на Александър Велики.
Докато долу гореше храма, горе станаха решителни и важни събития. А да знаете само колко тежки бяха съдбите на тези, които принадлежаха към храма, колко тежки бяха съдбите им в хода на вековете! Те помнеха духовната светлина и божествената мъдрост, които озаряваха пространството в храма. Но докато огнените езици поглъщаха храма в Ефес, всичко което беше минало като духовна енергия през този храмов център, всичко то беше предадено и поверено на световния етер. Така че можем да заявим: Оттогава непрекъснатият Великденски празник в Ефес, който пулсираше зад стените на храма беше вписан макар и с едва доловим почерк в цялата космическа катедрала на света, доколкото този свят се крепи на животворните етерни сили.
към текста >>
Но докато огнените езици поглъщаха храма в Ефес, всичко което беше минало като духовна енергия през този храмов център, всичко то беше п
ред
адено и поверено на световния етер.
По този начин едно привидно случайно събитие изигра огромна роля в духовното развитие на света. В нашите среди макар и преди много години аз изтъкнах: докато пожарът поглъщаше храма в Ефес, удари рождения ден на Александър Велики. Докато долу гореше храма, горе станаха решителни и важни събития. А да знаете само колко тежки бяха съдбите на тези, които принадлежаха към храма, колко тежки бяха съдбите им в хода на вековете! Те помнеха духовната светлина и божествената мъдрост, които озаряваха пространството в храма.
Но докато огнените езици поглъщаха храма в Ефес, всичко което беше минало като духовна енергия през този храмов център, всичко то беше предадено и поверено на световния етер.
Така че можем да заявим: Оттогава непрекъснатият Великденски празник в Ефес, който пулсираше зад стените на храма беше вписан макар и с едва доловим почерк в цялата космическа катедрала на света, доколкото този свят се крепи на животворните етерни сили. Така изглеждаха нещата в древните епохи. Огромна част от тяхната мъдрост беше затворена зад храмовите стени. Но в определено време, тя се промъкна извън тях, за да бъде вписана в космическия етер. И стига човек да се издигне до истинската имагинация, тази мъдрост веднага ще блесне пред неговия духовен поглед.
към текста >>
Но в оп
ред
елено време, тя се промъкна извън тях, за да бъде вписана в космическия етер.
Те помнеха духовната светлина и божествената мъдрост, които озаряваха пространството в храма. Но докато огнените езици поглъщаха храма в Ефес, всичко което беше минало като духовна енергия през този храмов център, всичко то беше предадено и поверено на световния етер. Така че можем да заявим: Оттогава непрекъснатият Великденски празник в Ефес, който пулсираше зад стените на храма беше вписан макар и с едва доловим почерк в цялата космическа катедрала на света, доколкото този свят се крепи на животворните етерни сили. Така изглеждаха нещата в древните епохи. Огромна част от тяхната мъдрост беше затворена зад храмовите стени.
Но в определено време, тя се промъкна извън тях, за да бъде вписана в космическия етер.
И стига човек да се издигне до истинската имагинация, тази мъдрост веднага ще блесне пред неговия духовен поглед. Самата тази имагинация е така да се каже интерпретаторката на звездните тайни. Или иначе казано: в космическия етер е вписано онова, което някога беше храмова тайна, а сега с помощта на имагинацията, тази храмова тайна може да бъде разчетена отново. Но същите неща могат да бъдат изразени и по друг начин: ето, сега аз се изправям в светлата звездна нощ, вдигам поглед към звездното небе и го оставям да действува върху мен. И стига да съм извисен до тази възможност, аз виждам, че то се преобразява: Формата и движенията на съзвездията, на подвижните звезди всичко се преобразява в един грандиозен космически почерк, в едно космическо послание.
към текста >>
И стига човек да се издигне до истинската имагинация, тази мъдрост веднага ще блесне п
ред
неговия духовен поглед.
Но докато огнените езици поглъщаха храма в Ефес, всичко което беше минало като духовна енергия през този храмов център, всичко то беше предадено и поверено на световния етер. Така че можем да заявим: Оттогава непрекъснатият Великденски празник в Ефес, който пулсираше зад стените на храма беше вписан макар и с едва доловим почерк в цялата космическа катедрала на света, доколкото този свят се крепи на животворните етерни сили. Така изглеждаха нещата в древните епохи. Огромна част от тяхната мъдрост беше затворена зад храмовите стени. Но в определено време, тя се промъкна извън тях, за да бъде вписана в космическия етер.
И стига човек да се издигне до истинската имагинация, тази мъдрост веднага ще блесне пред неговия духовен поглед.
Самата тази имагинация е така да се каже интерпретаторката на звездните тайни. Или иначе казано: в космическия етер е вписано онова, което някога беше храмова тайна, а сега с помощта на имагинацията, тази храмова тайна може да бъде разчетена отново. Но същите неща могат да бъдат изразени и по друг начин: ето, сега аз се изправям в светлата звездна нощ, вдигам поглед към звездното небе и го оставям да действува върху мен. И стига да съм извисен до тази възможност, аз виждам, че то се преобразява: Формата и движенията на съзвездията, на подвижните звезди всичко се преобразява в един грандиозен космически почерк, в едно космическо послание. И това космическо послание се обръща към човека приблизително по онзи начин, по който вчера Ви говорих за тайната на Луната.
към текста >>
В този момент, под влияние на Кабирия и нейните Мистерии, за Александър и Аристотел настъпи един проблясък, едно озаряващо спомняне на древната ефеска епоха, през която те двамата бяга минали п
ред
и около едно столетие.
А сега бих искал да споделя още една подробност за по-нататъшното развитие на нещата. Известно е, че в Мистериите на Самотраке се пазеха т.н. тайни на Кабирия. В епохата на Александър, общо взето, Мистериите започнаха да потъват в упадък. Самотраке беше едно от последните места, където живееше спомена за древната мъдрост, едно от последните „работни места" на Мистериите.
В този момент, под влияние на Кабирия и нейните Мистерии, за Александър и Аристотел настъпи един проблясък, едно озаряващо спомняне на древната ефеска епоха, през която те двамата бяга минали преди около едно столетие.
И за тях отново прозвуча могъщото тризвучие на И О А. * Ти, Дух, изграждащ световете, обвит от неземна светлина, от Слънце укрепен във Лунната си мощ, *
към текста >>
Обаче в това озаряващо спомняне, в тази историческа ретроспекция, беше вложена строго оп
ред
елена сила: силата да се изкове нещо ново, нещо съвършено неочаквано.
от Венера с всеотдайна Красота. * от Сатурн и духовната му древна топлина посветен в пространствата и в ставащите времена. *
Обаче в това озаряващо спомняне, в тази историческа ретроспекция, беше вложена строго определена сила: силата да се изкове нещо ново, нещо съвършено неочаквано.
И Вие наистина трябва да разберете, че това ново съдържание, изградено от съвместните усилия на Александър и Аристотел, имаше твърде свое образен характер. Вземете една поетична или пък друга творба, вземете най-прекрасната от тях, било то на немски език или пък в превод на немски, вземете немския превод на Бхагавад Гита, вземете Гьотевия Фауст, Ифигения или нещо друго, което цените високо, и се замислете над могъщото съдържание, което е побрано в тази творба, например в Гьотевия Фауст. И сега, скъпи мои приятели как стига до Вас това могъщо съдържание, как Ви се предава то? Нека допуснем, че то стига до Вас по същия начин както и при повечето хора. Просто в определено време от живота си, Вие прочитате Фауст.
към текста >>
И сега, скъпи мои приятели как стига до Вас това могъщо съдържание, как Ви се п
ред
ава то?
посветен в пространствата и в ставащите времена. * Обаче в това озаряващо спомняне, в тази историческа ретроспекция, беше вложена строго определена сила: силата да се изкове нещо ново, нещо съвършено неочаквано. И Вие наистина трябва да разберете, че това ново съдържание, изградено от съвместните усилия на Александър и Аристотел, имаше твърде свое образен характер. Вземете една поетична или пък друга творба, вземете най-прекрасната от тях, било то на немски език или пък в превод на немски, вземете немския превод на Бхагавад Гита, вземете Гьотевия Фауст, Ифигения или нещо друго, което цените високо, и се замислете над могъщото съдържание, което е побрано в тази творба, например в Гьотевия Фауст.
И сега, скъпи мои приятели как стига до Вас това могъщо съдържание, как Ви се предава то?
Нека допуснем, че то стига до Вас по същия начин както и при повечето хора. Просто в определено време от живота си, Вие прочитате Фауст. Но какво застава пред Вас на физическия план? Какво виждате на хартията? На хартията няма нищо друго, освен комбинации от а б в г д е и т.н.
към текста >>
Просто в оп
ред
елено време от живота си, Вие прочитате Фауст.
Обаче в това озаряващо спомняне, в тази историческа ретроспекция, беше вложена строго определена сила: силата да се изкове нещо ново, нещо съвършено неочаквано. И Вие наистина трябва да разберете, че това ново съдържание, изградено от съвместните усилия на Александър и Аристотел, имаше твърде свое образен характер. Вземете една поетична или пък друга творба, вземете най-прекрасната от тях, било то на немски език или пък в превод на немски, вземете немския превод на Бхагавад Гита, вземете Гьотевия Фауст, Ифигения или нещо друго, което цените високо, и се замислете над могъщото съдържание, което е побрано в тази творба, например в Гьотевия Фауст. И сега, скъпи мои приятели как стига до Вас това могъщо съдържание, как Ви се предава то? Нека допуснем, че то стига до Вас по същия начин както и при повечето хора.
Просто в определено време от живота си, Вие прочитате Фауст.
Но какво застава пред Вас на физическия план? Какво виждате на хартията? На хартията няма нищо друго, освен комбинации от а б в г д е и т.н. Могъщото и велико съдържание на Фауст облъхва човека чрез комбинациите от а б в г д е и т.н. И ако Вие познавате азбуката както може да се предполага там на хартията няма да откриете нищо, което да не съвпада с някоя от нейните двадесетина букви.
към текста >>
Но какво застава п
ред
Вас на физическия план?
И Вие наистина трябва да разберете, че това ново съдържание, изградено от съвместните усилия на Александър и Аристотел, имаше твърде свое образен характер. Вземете една поетична или пък друга творба, вземете най-прекрасната от тях, било то на немски език или пък в превод на немски, вземете немския превод на Бхагавад Гита, вземете Гьотевия Фауст, Ифигения или нещо друго, което цените високо, и се замислете над могъщото съдържание, което е побрано в тази творба, например в Гьотевия Фауст. И сега, скъпи мои приятели как стига до Вас това могъщо съдържание, как Ви се предава то? Нека допуснем, че то стига до Вас по същия начин както и при повечето хора. Просто в определено време от живота си, Вие прочитате Фауст.
Но какво застава пред Вас на физическия план?
Какво виждате на хартията? На хартията няма нищо друго, освен комбинации от а б в г д е и т.н. Могъщото и велико съдържание на Фауст облъхва човека чрез комбинациите от а б в г д е и т.н. И ако Вие познавате азбуката както може да се предполага там на хартията няма да откриете нищо, което да не съвпада с някоя от нейните двадесетина букви. Но от тези двадесетина букви като по един вълшебен начин на хартията се получава нещо, което Ви дава възможност, ако наистина умеете да четете, да се изправите пред цялото могъщо съдържание на Фауст.
към текста >>
И ако Вие познавате азбуката както може да се п
ред
полага там на хартията няма да откриете нищо, което да не съвпада с някоя от нейните двадесетина букви.
Просто в определено време от живота си, Вие прочитате Фауст. Но какво застава пред Вас на физическия план? Какво виждате на хартията? На хартията няма нищо друго, освен комбинации от а б в г д е и т.н. Могъщото и велико съдържание на Фауст облъхва човека чрез комбинациите от а б в г д е и т.н.
И ако Вие познавате азбуката както може да се предполага там на хартията няма да откриете нищо, което да не съвпада с някоя от нейните двадесетина букви.
Но от тези двадесетина букви като по един вълшебен начин на хартията се получава нещо, което Ви дава възможност, ако наистина умеете да четете, да се изправите пред цялото могъщо съдържание на Фауст. И сега вече никой не Ви спира, можете да решите така или иначе, имате напълно свободен избор. Сега комбинациите от а б в г д могат да се окажат за Вас вълнуващи или досадни; и това всъщност е нещо много абстрактно, възможно най-абстрактно. И все пак, комбинирани по правилния начин, тази абстракция дава истинския Фауст! А как стояха нещата с инспирацията на Аристотел?
към текста >>
Но от тези двадесетина букви като по един вълшебен начин на хартията се получава нещо, което Ви дава възможност, ако наистина умеете да четете, да се изправите п
ред
цялото могъщо съдържание на Фауст.
Но какво застава пред Вас на физическия план? Какво виждате на хартията? На хартията няма нищо друго, освен комбинации от а б в г д е и т.н. Могъщото и велико съдържание на Фауст облъхва човека чрез комбинациите от а б в г д е и т.н. И ако Вие познавате азбуката както може да се предполага там на хартията няма да откриете нищо, което да не съвпада с някоя от нейните двадесетина букви.
Но от тези двадесетина букви като по един вълшебен начин на хартията се получава нещо, което Ви дава възможност, ако наистина умеете да четете, да се изправите пред цялото могъщо съдържание на Фауст.
И сега вече никой не Ви спира, можете да решите така или иначе, имате напълно свободен избор. Сега комбинациите от а б в г д могат да се окажат за Вас вълнуващи или досадни; и това всъщност е нещо много абстрактно, възможно най-абстрактно. И все пак, комбинирани по правилния начин, тази абстракция дава истинския Фауст! А как стояха нещата с инспирацията на Аристотел? Те стояха така, сякаш древния звук от Луната се появи отново, сякаш в него Аристотел и Александър си спомниха какво точно означаваше пожара в Ефес и как този пожар изнесе нагоре в космическия етер самата тайна на Ефес.
към текста >>
То е съставено спо
ред
начина, по който те се свързват помежду си, или с други думи спо
ред
мислите.
И все пак, комбинирани по правилния начин, тази абстракция дава истинския Фауст! А как стояха нещата с инспирацията на Аристотел? Те стояха така, сякаш древния звук от Луната се появи отново, сякаш в него Аристотел и Александър си спомниха какво точно означаваше пожара в Ефес и как този пожар изнесе нагоре в космическия етер самата тайна на Ефес. Да, така възникна инспирацията в Аристотел, която му позволи да мотивира по един нов и общочовешки начин посланието на Космоса. Само че космическото послание не е съставено от а б в г д е.
То е съставено според начина, по който те се свързват помежду си, или с други думи според мислите.
Ако на дъската пред Вас напиша определени думи от това космическо послание, те ще изглеждат също така абстрактно като а б в г д: Битие Време Количество Положение Качество Притежание Отношение Действие
към текста >>
Ако на дъската п
ред
Вас напиша оп
ред
елени думи от това космическо послание, те ще изглеждат също така абстрактно като а б в г д:
А как стояха нещата с инспирацията на Аристотел? Те стояха така, сякаш древния звук от Луната се появи отново, сякаш в него Аристотел и Александър си спомниха какво точно означаваше пожара в Ефес и как този пожар изнесе нагоре в космическия етер самата тайна на Ефес. Да, така възникна инспирацията в Аристотел, която му позволи да мотивира по един нов и общочовешки начин посланието на Космоса. Само че космическото послание не е съставено от а б в г д е. То е съставено според начина, по който те се свързват помежду си, или с други думи според мислите.
Ако на дъската пред Вас напиша определени думи от това космическо послание, те ще изглеждат също така абстрактно като а б в г д:
Битие Време Количество Положение Качество Притежание Отношение Действие Пространство Страдание
към текста >>
Ако с тези понятия в които най-нап
ред
Александър беше въведен от Аристотел ако с тези понятия Вие се научите да правите същото, каквото правите с а б в г д, тогава с помощта на понятията Битие, Количество, Качество, Отношение, Пространство, Време, Положение, Притежание, Действие, Страдание, Вие ще четете в Космоса.
Количество Положение Качество Притежание Отношение Действие Пространство Страдание Така Вие имате един сбор от понятия.
Ако с тези понятия в които най-напред Александър беше въведен от Аристотел ако с тези понятия Вие се научите да правите същото, каквото правите с а б в г д, тогава с помощта на понятията Битие, Количество, Качество, Отношение, Пространство, Време, Положение, Притежание, Действие, Страдание, Вие ще четете в Космоса.
В логиката на преподаването, т.е. в училищната логика, особено с напредването на интелектуалистичната епоха настъпи нещо странно. Представете си само, че едно училище има задължението да учи хората не да четат, а да фабрикуват книги, в които се използуват всевъзможните комбинации на а б в г : аб, ав, аг, и т.н. с други думи, без да използуват буквите, за да вникнат в богатия смисъл на света: тогава те биха навлезли в онзи свят, който е типичен за логиката на Аристотел. За всички логици е характерно, че те си служат с определени категории.
към текста >>
в училищната логика, особено с нап
ред
ването на интелектуалистичната епоха настъпи нещо странно.
Отношение Действие Пространство Страдание Така Вие имате един сбор от понятия. Ако с тези понятия в които най-напред Александър беше въведен от Аристотел ако с тези понятия Вие се научите да правите същото, каквото правите с а б в г д, тогава с помощта на понятията Битие, Количество, Качество, Отношение, Пространство, Време, Положение, Притежание, Действие, Страдание, Вие ще четете в Космоса. В логиката на преподаването, т.е.
в училищната логика, особено с напредването на интелектуалистичната епоха настъпи нещо странно.
Представете си само, че едно училище има задължението да учи хората не да четат, а да фабрикуват книги, в които се използуват всевъзможните комбинации на а б в г : аб, ав, аг, и т.н. с други думи, без да използуват буквите, за да вникнат в богатия смисъл на света: тогава те биха навлезли в онзи свят, който е типичен за логиката на Аристотел. За всички логици е характерно, че те си служат с определени категории. Те ги научават наизуст, обаче не знаят откъде да започнат. То е все едно, ако един човек научи наизуст а б в г д, но му липсва всякакво умение да продължи нататък.
към текста >>
П
ред
ставете си само, че едно училище има задължението да учи хората не да четат, а да фабрикуват книги, в които се използуват всевъзможните комбинации на а б в г : аб, ав, аг, и т.н.
Пространство Страдание Така Вие имате един сбор от понятия. Ако с тези понятия в които най-напред Александър беше въведен от Аристотел ако с тези понятия Вие се научите да правите същото, каквото правите с а б в г д, тогава с помощта на понятията Битие, Количество, Качество, Отношение, Пространство, Време, Положение, Притежание, Действие, Страдание, Вие ще четете в Космоса. В логиката на преподаването, т.е. в училищната логика, особено с напредването на интелектуалистичната епоха настъпи нещо странно.
Представете си само, че едно училище има задължението да учи хората не да четат, а да фабрикуват книги, в които се използуват всевъзможните комбинации на а б в г : аб, ав, аг, и т.н.
с други думи, без да използуват буквите, за да вникнат в богатия смисъл на света: тогава те биха навлезли в онзи свят, който е типичен за логиката на Аристотел. За всички логици е характерно, че те си служат с определени категории. Те ги научават наизуст, обаче не знаят откъде да започнат. То е все едно, ако един човек научи наизуст а б в г д, но му липсва всякакво умение да продължи нататък. Само четенето и вникването в космическия почерк, само то ни връща към онова елементарно съдържание на Фауст, което имаме под формата на а б в г д.
към текста >>
За всички логици е характерно, че те си служат с оп
ред
елени категории.
Ако с тези понятия в които най-напред Александър беше въведен от Аристотел ако с тези понятия Вие се научите да правите същото, каквото правите с а б в г д, тогава с помощта на понятията Битие, Количество, Качество, Отношение, Пространство, Време, Положение, Притежание, Действие, Страдание, Вие ще четете в Космоса. В логиката на преподаването, т.е. в училищната логика, особено с напредването на интелектуалистичната епоха настъпи нещо странно. Представете си само, че едно училище има задължението да учи хората не да четат, а да фабрикуват книги, в които се използуват всевъзможните комбинации на а б в г : аб, ав, аг, и т.н. с други думи, без да използуват буквите, за да вникнат в богатия смисъл на света: тогава те биха навлезли в онзи свят, който е типичен за логиката на Аристотел.
За всички логици е характерно, че те си служат с определени категории.
Те ги научават наизуст, обаче не знаят откъде да започнат. То е все едно, ако един човек научи наизуст а б в г д, но му липсва всякакво умение да продължи нататък. Само четенето и вникването в космическия почерк, само то ни връща към онова елементарно съдържание на Фауст, което имаме под формата на а б в г д. И голяма част от това, което Антропософията някога ще може да доведе до край, се състои в следното: Тя изпълва тези понятия с живот! също както и дълбокото изживяване на Фауст може да се получи от неговия текст, изграден със съчетанията на а б в г д.
към текста >>
Виждате ли, в хода на световното развитие и особено след Александър, настъпи нещо, което рязко се различаваше от непос
ред
ственото душевно изживяване в Ефес, нещо което продължи и през С
ред
новековие то, нещо скрито, нещо дълбоко езотерично.
То е все едно, ако един човек научи наизуст а б в г д, но му липсва всякакво умение да продължи нататък. Само четенето и вникването в космическия почерк, само то ни връща към онова елементарно съдържание на Фауст, което имаме под формата на а б в г д. И голяма част от това, което Антропософията някога ще може да доведе до край, се състои в следното: Тя изпълва тези понятия с живот! също както и дълбокото изживяване на Фауст може да се получи от неговия текст, изграден със съчетанията на а б в г д. Защото всички тайни на физическия и духовен свят се съдържат в тези елементарни понятия като в една чудна космическа азбука.
Виждате ли, в хода на световното развитие и особено след Александър, настъпи нещо, което рязко се различаваше от непосредственото душевно изживяване в Ефес, нещо което продължи и през Средновековие то, нещо скрито, нещо дълбоко езотерично.
Смисълът на тези елементарни десет понятия е дълбоко езотеричен. Обаче ние трябва да се научим все по-добре да вникваме и живеем в тези елементарни понятия, да ги изживяваме в душите си, както непосредствено изживяваме а б в г, стига те да са изпълнени с богат и духовен смисъл. И Вие виждате как в тези десет понятия чиято осветляваща и действена сила тепърва ще трябва да се открие на света как в тях се влива онова, което през хилядолетията представляваше могъщото и инстинктивно откровение на мъдростта. Рано или късно неизбежно ще се стигне до там, че хората отново ще открият космическата мъдрост и невидимата духовна светлина, които сега са като оковани в един гроб. Хората отново ще четат в Космоса; хората на всяка цена ще изживеят възкресението, което лежи скрито в тъмния преход между две духовни епохи.
към текста >>
Обаче ние трябва да се научим все по-добре да вникваме и живеем в тези елементарни понятия, да ги изживяваме в душите си, както непос
ред
ствено изживяваме а б в г, стига те да са изпълнени с богат и духовен смисъл.
И голяма част от това, което Антропософията някога ще може да доведе до край, се състои в следното: Тя изпълва тези понятия с живот! също както и дълбокото изживяване на Фауст може да се получи от неговия текст, изграден със съчетанията на а б в г д. Защото всички тайни на физическия и духовен свят се съдържат в тези елементарни понятия като в една чудна космическа азбука. Виждате ли, в хода на световното развитие и особено след Александър, настъпи нещо, което рязко се различаваше от непосредственото душевно изживяване в Ефес, нещо което продължи и през Средновековие то, нещо скрито, нещо дълбоко езотерично. Смисълът на тези елементарни десет понятия е дълбоко езотеричен.
Обаче ние трябва да се научим все по-добре да вникваме и живеем в тези елементарни понятия, да ги изживяваме в душите си, както непосредствено изживяваме а б в г, стига те да са изпълнени с богат и духовен смисъл.
И Вие виждате как в тези десет понятия чиято осветляваща и действена сила тепърва ще трябва да се открие на света как в тях се влива онова, което през хилядолетията представляваше могъщото и инстинктивно откровение на мъдростта. Рано или късно неизбежно ще се стигне до там, че хората отново ще открият космическата мъдрост и невидимата духовна светлина, които сега са като оковани в един гроб. Хората отново ще четат в Космоса; хората на всяка цена ще изживеят възкресението, което лежи скрито в тъмния преход между две духовни епохи. И ние, скъпи мои приятели, сме тук, за да изнесем отново навън всичко, което е скрито от погледа на човека. Ние сме тук, за да възобновим Великдена като едно дълбоко и покъртващо изживяване за цялото човечество.
към текста >>
И Вие виждате как в тези десет понятия чиято осветляваща и действена сила тепърва ще трябва да се открие на света как в тях се влива онова, което през хилядолетията п
ред
ставляваше могъщото и инстинктивно откровение на мъдростта.
също както и дълбокото изживяване на Фауст може да се получи от неговия текст, изграден със съчетанията на а б в г д. Защото всички тайни на физическия и духовен свят се съдържат в тези елементарни понятия като в една чудна космическа азбука. Виждате ли, в хода на световното развитие и особено след Александър, настъпи нещо, което рязко се различаваше от непосредственото душевно изживяване в Ефес, нещо което продължи и през Средновековие то, нещо скрито, нещо дълбоко езотерично. Смисълът на тези елементарни десет понятия е дълбоко езотеричен. Обаче ние трябва да се научим все по-добре да вникваме и живеем в тези елементарни понятия, да ги изживяваме в душите си, както непосредствено изживяваме а б в г, стига те да са изпълнени с богат и духовен смисъл.
И Вие виждате как в тези десет понятия чиято осветляваща и действена сила тепърва ще трябва да се открие на света как в тях се влива онова, което през хилядолетията представляваше могъщото и инстинктивно откровение на мъдростта.
Рано или късно неизбежно ще се стигне до там, че хората отново ще открият космическата мъдрост и невидимата духовна светлина, които сега са като оковани в един гроб. Хората отново ще четат в Космоса; хората на всяка цена ще изживеят възкресението, което лежи скрито в тъмния преход между две духовни епохи. И ние, скъпи мои приятели, сме тук, за да изнесем отново навън всичко, което е скрито от погледа на човека. Ние сме тук, за да възобновим Великдена като едно дълбоко и покъртващо изживяване за цялото човечество. И ако в други случаи сме изтъквали, че Антропософията е едно Коледно изживяване, една опитност, свързана с рождението на Исус от Назарет, сега сме в правото си да заявим: в своето цялостно въздействие Антропософията е едно Великденско изживяване, една опитност за Възкресението, свързано с гроба на Христос Исус.
към текста >>
Извън
ред
но важно е, че тъкмо на тези великденски лекции ако ми позволите този израз всички ние ясно усещаме празничното ликуване на основния антропософски стремеж.
Рано или късно неизбежно ще се стигне до там, че хората отново ще открият космическата мъдрост и невидимата духовна светлина, които сега са като оковани в един гроб. Хората отново ще четат в Космоса; хората на всяка цена ще изживеят възкресението, което лежи скрито в тъмния преход между две духовни епохи. И ние, скъпи мои приятели, сме тук, за да изнесем отново навън всичко, което е скрито от погледа на човека. Ние сме тук, за да възобновим Великдена като едно дълбоко и покъртващо изживяване за цялото човечество. И ако в други случаи сме изтъквали, че Антропософията е едно Коледно изживяване, една опитност, свързана с рождението на Исус от Назарет, сега сме в правото си да заявим: в своето цялостно въздействие Антропософията е едно Великденско изживяване, една опитност за Възкресението, свързано с гроба на Христос Исус.
Извънредно важно е, че тъкмо на тези великденски лекции ако ми позволите този израз всички ние ясно усещаме празничното ликуване на основния антропософски стремеж.
Днес ние вече сме в състояние да се издигнем до един духовен живот, който се разиграва непосредствено „зад прага", да се потопим в него и да кажем: О, в далечното минало човечеството беше озарено от онова божествено-духовно откровение, което все още припламваше в Ефес. Но сега всичко това е заровено в гроба! Как да го извадя от там? Защото нима то не е все пак там, нима е невъзможно да бъде отново намерено, там в неговия гроб? И ето, сега идва едно Същество и ни отговаря, както в подобни случаи е ставало и преди: „Това, което търсите, вече не е тук; но ако вие правилно вникнете в сърцата си, ще го намерите там във вашите сърца".
към текста >>
Днес ние вече сме в състояние да се издигнем до един духовен живот, който се разиграва непос
ред
ствено „зад прага", да се потопим в него и да кажем: О, в далечното минало човечеството беше озарено от онова божествено-духовно откровение, което все още припламваше в Ефес.
Хората отново ще четат в Космоса; хората на всяка цена ще изживеят възкресението, което лежи скрито в тъмния преход между две духовни епохи. И ние, скъпи мои приятели, сме тук, за да изнесем отново навън всичко, което е скрито от погледа на човека. Ние сме тук, за да възобновим Великдена като едно дълбоко и покъртващо изживяване за цялото човечество. И ако в други случаи сме изтъквали, че Антропософията е едно Коледно изживяване, една опитност, свързана с рождението на Исус от Назарет, сега сме в правото си да заявим: в своето цялостно въздействие Антропософията е едно Великденско изживяване, една опитност за Възкресението, свързано с гроба на Христос Исус. Извънредно важно е, че тъкмо на тези великденски лекции ако ми позволите този израз всички ние ясно усещаме празничното ликуване на основния антропософски стремеж.
Днес ние вече сме в състояние да се издигнем до един духовен живот, който се разиграва непосредствено „зад прага", да се потопим в него и да кажем: О, в далечното минало човечеството беше озарено от онова божествено-духовно откровение, което все още припламваше в Ефес.
Но сега всичко това е заровено в гроба! Как да го извадя от там? Защото нима то не е все пак там, нима е невъзможно да бъде отново намерено, там в неговия гроб? И ето, сега идва едно Същество и ни отговаря, както в подобни случаи е ставало и преди: „Това, което търсите, вече не е тук; но ако вие правилно вникнете в сърцата си, ще го намерите там във вашите сърца". Да, Антропософията наистина е стаена в човешките сърца.
към текста >>
И ето, сега идва едно Същество и ни отговаря, както в подобни случаи е ставало и п
ред
и: „Това, което търсите, вече не е тук; но ако вие правилно вникнете в сърцата си, ще го намерите там във вашите сърца".
Извънредно важно е, че тъкмо на тези великденски лекции ако ми позволите този израз всички ние ясно усещаме празничното ликуване на основния антропософски стремеж. Днес ние вече сме в състояние да се издигнем до един духовен живот, който се разиграва непосредствено „зад прага", да се потопим в него и да кажем: О, в далечното минало човечеството беше озарено от онова божествено-духовно откровение, което все още припламваше в Ефес. Но сега всичко това е заровено в гроба! Как да го извадя от там? Защото нима то не е все пак там, нима е невъзможно да бъде отново намерено, там в неговия гроб?
И ето, сега идва едно Същество и ни отговаря, както в подобни случаи е ставало и преди: „Това, което търсите, вече не е тук; но ако вие правилно вникнете в сърцата си, ще го намерите там във вашите сърца".
Да, Антропософията наистина е стаена в човешките сърца. Необходимо е само те да се отворят по един правилен начин. И тогава ние ще можем да проследим в напълно ясно съзнание онази мистерийна мъдрост, която в античните-епохи беше овладявана инстинктивно, а не съзнателно. Да, това са същите неща, скъпи мои приятели, които бих искал да приближа до сърцата Ви през тази великденска седмица. Защото във всяко човешко сърце, което търси Антропософията, може да се разгори един безкраен празник.
към текста >>
Защото ние трябва да сме наясно: Всичко, което п
ред
и това беше малко или много една земна задача, което беше замислено и осъществено като земна задача, всичко то е изнесено от огнената стихия горе в етерния свят.
Защото този импулс не трябва да остане като нещо измислено, като нещо интелектуално, този импулс трябва да се преобрази в един импулс на сърцето; този импулс не трябва да действува като една трезва и суха мозъчна мисъл, този импулс трябва и то не от сантименталност, а с оглед действителната стойност на нещата да бъде тържествен и ведър. Унищожителният огън, изпепелил храма в Ефес, се издигна нагоре и проникна в световния етер ... за да възпламени от там онези тайни, които после Аристотел прие в своето сърце ... Да, така беше употребен огънят в Ефес ... И всичко това ни задължава нека да го кажем с подобаваща скромност задължава ни да употребим смело и с неуморно духовно усърдие всичко, което пожарът[1] в Гьотеанума изнесе горе в етерния свят, всичко, което Антропософията иска и е длъжна да бъде за цялото земно човечество. Но какво следва от всичко това, скъпи мои приятели? От това следва, че ние се нуждаем от нещастието, което ни сполетя през миналата новогодишна нощ; ние трябваше да го понесем, за да отправим към етерния свят един нов импулс от Гьотеанума! Защо?
Защото ние трябва да сме наясно: Всичко, което преди това беше малко или много една земна задача, което беше замислено и осъществено като земна задача, всичко то е изнесено от огнената стихия горе в етерния свят.
Размишлявайки върху последиците от това нещастие, трябва да изтъкнем: Сега вече ние разбираме, че се застъпваме не за една земна задача, не за едно земно дело; ние се застъпваме за едно дело в етерния свят и в този етерен свят властвува Духът. Защото цялото дело на Гьотеанума е дело на космическия етер, където властвува Духът и озарената от Духа мъдрост на света. Това дело е изнесено вече горе и ние трябва да приемем импулсите на Гьотеанума отгоре, от Космоса. Нека се обърнем към това, което искаме да постигнем, нека да го приемем като един образ. Обаче в този образ е скрита дълбока истина.
към текста >>
7.
Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Христо Маринов, технически
ред
актор
Лекциите са взети от книгата: На корицата е използван фрагмент от картината на Светлозар Писаров-Белката „Бялото“. Рудолф Щайнер, автор Евгени Мангуров, преводач
Христо Маринов, технически редактор
Светлозар Писаров-Белката, художник Издателско ателие Аб * * * RUDOLF STEINER OkkulteGeschichte
към текста >>
Събраните съчинения на Рудолф Щайнер (1861–1925) са под
ред
ени в три големи отдела: Книги – Лекции – Художествени произведения.
Rudolf Steiner Verlag, Dornach/Schweiz, 2000 Всички права върху българското издание на тази книга са запазени от Издателско ателие Аб * * * Указания относно публикуваните лекции на Рудолф Щайнер
Събраните съчинения на Рудолф Щайнер (1861–1925) са подредени в три големи отдела: Книги – Лекции – Художествени произведения.
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват изнасяните от 1900 до 1924 г. многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“. След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите. С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняване на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете.
към текста >>
многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософско общество, понеже са били п
ред
видени от него като „устни, неп
ред
назначени за печатане съобщения“.
* * * Указания относно публикуваните лекции на Рудолф Щайнер Събраните съчинения на Рудолф Щайнер (1861–1925) са подредени в три големи отдела: Книги – Лекции – Художествени произведения. Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват изнасяните от 1900 до 1924 г.
многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“.
След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите. С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняване на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.“ След смъртта на Мари Щайнер (1867–1948) започва издаването на Събраните съчинения на Рудолф Щайнер според нейните указания.
към текста >>
Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в
ред
ки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има п
ред
вид неговото изказване: „П
ред
полага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.“
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват изнасяните от 1900 до 1924 г. многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“. След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите. С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняване на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете.
Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.“
След смъртта на Мари Щайнер (1867–1948) започва издаването на Събраните съчинения на Рудолф Щайнер според нейните указания. Настоящият том спада към тези „Събрани съчинения“.
към текста >>
След смъртта на Мари Щайнер (1867–1948) започва издаването на Събраните съчинения на Рудолф Щайнер спо
ред
нейните указания.
многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“. След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите. С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняване на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.“
След смъртта на Мари Щайнер (1867–1948) започва издаването на Събраните съчинения на Рудолф Щайнер според нейните указания.
Настоящият том спада към тези „Събрани съчинения“.
към текста >>
8.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
В тези вечерни часове на нашите Рождественски събрания ми се иска да ви п
ред
ставя такъв обзор на земната еволюция на човечеството, който да ви помогне по-проникновено и интензивно да осъзнаете природата и битието на съвременния човек.
ЛЕКЦИЯ ПЪРВА Дорнах, 24 декември 1923 г.
В тези вечерни часове на нашите Рождественски събрания ми се иска да ви представя такъв обзор на земната еволюция на човечеството, който да ви помогне по-проникновено и интензивно да осъзнаете природата и битието на съвременния човек.
Защото именно в настоящия момент от историята, когато вече наблюдаваме подготвянето на събития от извънредна важност за цялата човешка цивилизация, всеки мислещ човек трябва да бъде готов да си зададе въпроса: "По какъв начин възниква съвременната конфигурация, съвременната организация на душата? Как е възникнала тя в дългия ход на еволюцията? " Защото не може да се отрича, че в настоящето може да се проникне, само опитвайки се да разбереш, как то се корени в миналото. Съвременната епоха обаче, е крайно пристрастна относно еволюцията на човека и човечеството. Преди всичко се смята, че човек за цялото време, което наричаме история, - ако вземем живота на душата и духа му, - е оставал в общи линии такъв, какъвто е сега.
към текста >>
Защото именно в настоящия момент от историята, когато вече наблюдаваме подготвянето на събития от извън
ред
на важност за цялата човешка цивилизация, всеки мислещ човек трябва да бъде готов да си зададе въпроса: "По какъв начин възниква съвременната конфигурация, съвременната организация на душата?
ЛЕКЦИЯ ПЪРВА Дорнах, 24 декември 1923 г. В тези вечерни часове на нашите Рождественски събрания ми се иска да ви представя такъв обзор на земната еволюция на човечеството, който да ви помогне по-проникновено и интензивно да осъзнаете природата и битието на съвременния човек.
Защото именно в настоящия момент от историята, когато вече наблюдаваме подготвянето на събития от извънредна важност за цялата човешка цивилизация, всеки мислещ човек трябва да бъде готов да си зададе въпроса: "По какъв начин възниква съвременната конфигурация, съвременната организация на душата?
Как е възникнала тя в дългия ход на еволюцията? " Защото не може да се отрича, че в настоящето може да се проникне, само опитвайки се да разбереш, как то се корени в миналото. Съвременната епоха обаче, е крайно пристрастна относно еволюцията на човека и човечеството. Преди всичко се смята, че човек за цялото време, което наричаме история, - ако вземем живота на душата и духа му, - е оставал в общи линии такъв, какъвто е сега. По отношение на нивото на познание е прието да се смята, че в древни времена човешките същества са били като деца, че са вярвали във всевъзможни фантазии и че едва сега човек е добил разум в научен смисъл.
към текста >>
П
ред
и всичко се смята, че човек за цялото време, което наричаме история, - ако вземем живота на душата и духа му, - е оставал в общи линии такъв, какъвто е сега.
В тези вечерни часове на нашите Рождественски събрания ми се иска да ви представя такъв обзор на земната еволюция на човечеството, който да ви помогне по-проникновено и интензивно да осъзнаете природата и битието на съвременния човек. Защото именно в настоящия момент от историята, когато вече наблюдаваме подготвянето на събития от извънредна важност за цялата човешка цивилизация, всеки мислещ човек трябва да бъде готов да си зададе въпроса: "По какъв начин възниква съвременната конфигурация, съвременната организация на душата? Как е възникнала тя в дългия ход на еволюцията? " Защото не може да се отрича, че в настоящето може да се проникне, само опитвайки се да разбереш, как то се корени в миналото. Съвременната епоха обаче, е крайно пристрастна относно еволюцията на човека и човечеството.
Преди всичко се смята, че човек за цялото време, което наричаме история, - ако вземем живота на душата и духа му, - е оставал в общи линии такъв, какъвто е сега.
По отношение на нивото на познание е прието да се смята, че в древни времена човешките същества са били като деца, че са вярвали във всевъзможни фантазии и че едва сега човек е добил разум в научен смисъл. Но ако не отчитаме количеството натрупани знания, в останалото е прието да се смята, че душевното устройство, свойствено на съвременния човек, са имали и в Древна Гърция и в Древния Изток. Дори и да се допускат отделни видоизменения в детайлите, то като цяло се предполага, че за целия исторически период в живота на душата нищо не се е изменило. След това преминават към доисторическия живот на човека и казват, че там нищо автентично не е известно. Задълбочавайки се по-нататък, обрисуват човека в образа на някакво животно.
към текста >>
Дори и да се допускат отделни видоизменения в детайлите, то като цяло се п
ред
полага, че за целия исторически период в живота на душата нищо не се е изменило.
" Защото не може да се отрича, че в настоящето може да се проникне, само опитвайки се да разбереш, как то се корени в миналото. Съвременната епоха обаче, е крайно пристрастна относно еволюцията на човека и човечеството. Преди всичко се смята, че човек за цялото време, което наричаме история, - ако вземем живота на душата и духа му, - е оставал в общи линии такъв, какъвто е сега. По отношение на нивото на познание е прието да се смята, че в древни времена човешките същества са били като деца, че са вярвали във всевъзможни фантазии и че едва сега човек е добил разум в научен смисъл. Но ако не отчитаме количеството натрупани знания, в останалото е прието да се смята, че душевното устройство, свойствено на съвременния човек, са имали и в Древна Гърция и в Древния Изток.
Дори и да се допускат отделни видоизменения в детайлите, то като цяло се предполага, че за целия исторически период в живота на душата нищо не се е изменило.
След това преминават към доисторическия живот на човека и казват, че там нищо автентично не е известно. Задълбочавайки се по-нататък, обрисуват човека в образа на някакво животно. По такъв начин, поначало, когато задълбават в историческото минало, виждат душевният живот претърпяващ сравнително неголеми изменения. А после картината изчезва в някаква мъгла и се появява човека в неговото животинско несъвършенство като вид висш примат. Такава е приблизително разпространената съвременна концепция.
към текста >>
Но всичко това се крепи на страшна п
ред
убеденост, защото създавайки подобна концепция, ние не забелязваме дълбочинните различия, които съществуват в душевното устройство на съвременния човек в сравнение с не толкова далечното минало, да кажем с XI, X или IX век; ние не разсъждаваме за това, колко голямо е това различие, когато сравняваме устройството на душата на съвременния човек и съвременника на Мистерията на Голгота или гърка.
След това преминават към доисторическия живот на човека и казват, че там нищо автентично не е известно. Задълбочавайки се по-нататък, обрисуват човека в образа на някакво животно. По такъв начин, поначало, когато задълбават в историческото минало, виждат душевният живот претърпяващ сравнително неголеми изменения. А после картината изчезва в някаква мъгла и се появява човека в неговото животинско несъвършенство като вид висш примат. Такава е приблизително разпространената съвременна концепция.
Но всичко това се крепи на страшна предубеденост, защото създавайки подобна концепция, ние не забелязваме дълбочинните различия, които съществуват в душевното устройство на съвременния човек в сравнение с не толкова далечното минало, да кажем с XI, X или IX век; ние не разсъждаваме за това, колко голямо е това различие, когато сравняваме устройството на душата на съвременния човек и съвременника на Мистерията на Голгота или гърка.
Но ако се пренесем в света на древния Изток, на който гръцката цивилизация е била нещо като късна колония, то ще намерим там душевно устройство, напълно различно от съвременното. Иска ми се веднага да ви покажа с реални примери, как е живял човек на Изток, да кажем, десет-петнадесет хиляди години назад и как по своята природа се е различавал той от гърка и още повече от нас самите. Да си представим за начало нашия собствен душевен живот. Ще ви приведа пример от него. Имаме някакво преживяване и от това преживяване, което става в нас чрез нашите сетива или по някакъв друг начин чрез нашата личност, ние образуваме понятие, представа и задържаме тази представа в мисленето си.
към текста >>
Да си п
ред
ставим за начало нашия собствен душевен живот.
А после картината изчезва в някаква мъгла и се появява човека в неговото животинско несъвършенство като вид висш примат. Такава е приблизително разпространената съвременна концепция. Но всичко това се крепи на страшна предубеденост, защото създавайки подобна концепция, ние не забелязваме дълбочинните различия, които съществуват в душевното устройство на съвременния човек в сравнение с не толкова далечното минало, да кажем с XI, X или IX век; ние не разсъждаваме за това, колко голямо е това различие, когато сравняваме устройството на душата на съвременния човек и съвременника на Мистерията на Голгота или гърка. Но ако се пренесем в света на древния Изток, на който гръцката цивилизация е била нещо като късна колония, то ще намерим там душевно устройство, напълно различно от съвременното. Иска ми се веднага да ви покажа с реални примери, как е живял човек на Изток, да кажем, десет-петнадесет хиляди години назад и как по своята природа се е различавал той от гърка и още повече от нас самите.
Да си представим за начало нашия собствен душевен живот.
Ще ви приведа пример от него. Имаме някакво преживяване и от това преживяване, което става в нас чрез нашите сетива или по някакъв друг начин чрез нашата личност, ние образуваме понятие, представа и задържаме тази представа в мисленето си. След някое време тази представа може отново да влезе от мисленето в съзнателния живот на душата ни като спомен. Да допуснем, че във вас е възникнал спомен, водещ до събитие с десетилетна давност. Сега ще опитаме съвсем точно да разберем, какво всъщност означава това.
към текста >>
Имаме някакво преживяване и от това преживяване, което става в нас чрез нашите сетива или по някакъв друг начин чрез нашата личност, ние образуваме понятие, п
ред
става и задържаме тази п
ред
става в мисленето си.
Но всичко това се крепи на страшна предубеденост, защото създавайки подобна концепция, ние не забелязваме дълбочинните различия, които съществуват в душевното устройство на съвременния човек в сравнение с не толкова далечното минало, да кажем с XI, X или IX век; ние не разсъждаваме за това, колко голямо е това различие, когато сравняваме устройството на душата на съвременния човек и съвременника на Мистерията на Голгота или гърка. Но ако се пренесем в света на древния Изток, на който гръцката цивилизация е била нещо като късна колония, то ще намерим там душевно устройство, напълно различно от съвременното. Иска ми се веднага да ви покажа с реални примери, как е живял човек на Изток, да кажем, десет-петнадесет хиляди години назад и как по своята природа се е различавал той от гърка и още повече от нас самите. Да си представим за начало нашия собствен душевен живот. Ще ви приведа пример от него.
Имаме някакво преживяване и от това преживяване, което става в нас чрез нашите сетива или по някакъв друг начин чрез нашата личност, ние образуваме понятие, представа и задържаме тази представа в мисленето си.
След някое време тази представа може отново да влезе от мисленето в съзнателния живот на душата ни като спомен. Да допуснем, че във вас е възникнал спомен, водещ до събитие с десетилетна давност. Сега ще опитаме съвсем точно да разберем, какво всъщност означава това. Преди десет години вие сте преживели нещо. Да допуснем, че преди десет години вие сте посетили някакво събиране на хора.
към текста >>
След някое време тази п
ред
става може отново да влезе от мисленето в съзнателния живот на душата ни като спомен.
Но ако се пренесем в света на древния Изток, на който гръцката цивилизация е била нещо като късна колония, то ще намерим там душевно устройство, напълно различно от съвременното. Иска ми се веднага да ви покажа с реални примери, как е живял човек на Изток, да кажем, десет-петнадесет хиляди години назад и как по своята природа се е различавал той от гърка и още повече от нас самите. Да си представим за начало нашия собствен душевен живот. Ще ви приведа пример от него. Имаме някакво преживяване и от това преживяване, което става в нас чрез нашите сетива или по някакъв друг начин чрез нашата личност, ние образуваме понятие, представа и задържаме тази представа в мисленето си.
След някое време тази представа може отново да влезе от мисленето в съзнателния живот на душата ни като спомен.
Да допуснем, че във вас е възникнал спомен, водещ до събитие с десетилетна давност. Сега ще опитаме съвсем точно да разберем, какво всъщност означава това. Преди десет години вие сте преживели нещо. Да допуснем, че преди десет години вие сте посетили някакво събиране на хора. Вие сте образували съждение за всяко от тези лица, техния външен вид и т.н.
към текста >>
П
ред
и десет години вие сте преживели нещо.
Ще ви приведа пример от него. Имаме някакво преживяване и от това преживяване, което става в нас чрез нашите сетива или по някакъв друг начин чрез нашата личност, ние образуваме понятие, представа и задържаме тази представа в мисленето си. След някое време тази представа може отново да влезе от мисленето в съзнателния живот на душата ни като спомен. Да допуснем, че във вас е възникнал спомен, водещ до събитие с десетилетна давност. Сега ще опитаме съвсем точно да разберем, какво всъщност означава това.
Преди десет години вие сте преживели нещо.
Да допуснем, че преди десет години вие сте посетили някакво събиране на хора. Вие сте образували съждение за всяко от тези лица, техния външен вид и т.н. Вие сте говорили с тях и сте предприели нещо заедно с тях. И всичко това може да се появи пред вас днес във вид на картина. Това е вътрешна душевна картина, която съществува вътре във вас и е свързана със събитие, станало преди десет години.
към текста >>
Да допуснем, че п
ред
и десет години вие сте посетили някакво събиране на хора.
Имаме някакво преживяване и от това преживяване, което става в нас чрез нашите сетива или по някакъв друг начин чрез нашата личност, ние образуваме понятие, представа и задържаме тази представа в мисленето си. След някое време тази представа може отново да влезе от мисленето в съзнателния живот на душата ни като спомен. Да допуснем, че във вас е възникнал спомен, водещ до събитие с десетилетна давност. Сега ще опитаме съвсем точно да разберем, какво всъщност означава това. Преди десет години вие сте преживели нещо.
Да допуснем, че преди десет години вие сте посетили някакво събиране на хора.
Вие сте образували съждение за всяко от тези лица, техния външен вид и т.н. Вие сте говорили с тях и сте предприели нещо заедно с тях. И всичко това може да се появи пред вас днес във вид на картина. Това е вътрешна душевна картина, която съществува вътре във вас и е свързана със събитие, станало преди десет години. В днешно време в съответствие не само с науката, но и с някакво неопределено чувство, което се преживява от съвременният човек много слабо, но все пак го има, човек локализира в главата си подобна мнемоническа представа, която, като че ли връща опита от миналото.
към текста >>
Вие сте говорили с тях и сте п
ред
приели нещо заедно с тях.
Да допуснем, че във вас е възникнал спомен, водещ до събитие с десетилетна давност. Сега ще опитаме съвсем точно да разберем, какво всъщност означава това. Преди десет години вие сте преживели нещо. Да допуснем, че преди десет години вие сте посетили някакво събиране на хора. Вие сте образували съждение за всяко от тези лица, техния външен вид и т.н.
Вие сте говорили с тях и сте предприели нещо заедно с тях.
И всичко това може да се появи пред вас днес във вид на картина. Това е вътрешна душевна картина, която съществува вътре във вас и е свързана със събитие, станало преди десет години. В днешно време в съответствие не само с науката, но и с някакво неопределено чувство, което се преживява от съвременният човек много слабо, но все пак го има, човек локализира в главата си подобна мнемоническа представа, която, като че ли връща опита от миналото. Той казва: "Споменът за преживяванията се намира в главата ми". Да се пренесем сега в далечното минало на човешката еволюция и да разгледаме населението на Древния Изток, по отношение на което китайците и индусите, познати от историята, са само по-късни потомци.
към текста >>
И всичко това може да се появи п
ред
вас днес във вид на картина.
Сега ще опитаме съвсем точно да разберем, какво всъщност означава това. Преди десет години вие сте преживели нещо. Да допуснем, че преди десет години вие сте посетили някакво събиране на хора. Вие сте образували съждение за всяко от тези лица, техния външен вид и т.н. Вие сте говорили с тях и сте предприели нещо заедно с тях.
И всичко това може да се появи пред вас днес във вид на картина.
Това е вътрешна душевна картина, която съществува вътре във вас и е свързана със събитие, станало преди десет години. В днешно време в съответствие не само с науката, но и с някакво неопределено чувство, което се преживява от съвременният човек много слабо, но все пак го има, човек локализира в главата си подобна мнемоническа представа, която, като че ли връща опита от миналото. Той казва: "Споменът за преживяванията се намира в главата ми". Да се пренесем сега в далечното минало на човешката еволюция и да разгледаме населението на Древния Изток, по отношение на което китайците и индусите, познати от историята, са само по-късни потомци. Тоест ще се върнем хиляди години назад.
към текста >>
Това е вътрешна душевна картина, която съществува вътре във вас и е свързана със събитие, станало п
ред
и десет години.
Преди десет години вие сте преживели нещо. Да допуснем, че преди десет години вие сте посетили някакво събиране на хора. Вие сте образували съждение за всяко от тези лица, техния външен вид и т.н. Вие сте говорили с тях и сте предприели нещо заедно с тях. И всичко това може да се появи пред вас днес във вид на картина.
Това е вътрешна душевна картина, която съществува вътре във вас и е свързана със събитие, станало преди десет години.
В днешно време в съответствие не само с науката, но и с някакво неопределено чувство, което се преживява от съвременният човек много слабо, но все пак го има, човек локализира в главата си подобна мнемоническа представа, която, като че ли връща опита от миналото. Той казва: "Споменът за преживяванията се намира в главата ми". Да се пренесем сега в далечното минало на човешката еволюция и да разгледаме населението на Древния Изток, по отношение на което китайците и индусите, познати от историята, са само по-късни потомци. Тоест ще се върнем хиляди години назад. Ако разгледаме човешкото същество от тази древна епоха, то ще намерим, че то е живяло съвсем не така, че да може да си каже: "В главата ми има спомен за нещо преживяно, за нещо, което ми се е случило във външния живот".
към текста >>
В днешно време в съответствие не само с науката, но и с някакво неоп
ред
елено чувство, което се преживява от съвременният човек много слабо, но все пак го има, човек локализира в главата си подобна мнемоническа п
ред
става, която, като че ли връща опита от миналото.
Да допуснем, че преди десет години вие сте посетили някакво събиране на хора. Вие сте образували съждение за всяко от тези лица, техния външен вид и т.н. Вие сте говорили с тях и сте предприели нещо заедно с тях. И всичко това може да се появи пред вас днес във вид на картина. Това е вътрешна душевна картина, която съществува вътре във вас и е свързана със събитие, станало преди десет години.
В днешно време в съответствие не само с науката, но и с някакво неопределено чувство, което се преживява от съвременният човек много слабо, но все пак го има, човек локализира в главата си подобна мнемоническа представа, която, като че ли връща опита от миналото.
Той казва: "Споменът за преживяванията се намира в главата ми". Да се пренесем сега в далечното минало на човешката еволюция и да разгледаме населението на Древния Изток, по отношение на което китайците и индусите, познати от историята, са само по-късни потомци. Тоест ще се върнем хиляди години назад. Ако разгледаме човешкото същество от тази древна епоха, то ще намерим, че то е живяло съвсем не така, че да може да си каже: "В главата ми има спомен за нещо преживяно, за нещо, което ми се е случило във външния живот". То е нямало такива вътрешни преживявания; те просто не са съществували за него.
към текста >>
Съвременният човек със свойствения му повърхностен маниер смята, че както ние сега имаме идеи, мисли и п
ред
стави, така е било винаги при хората в историческите времена; но в този случай това не е така.
Да се пренесем сега в далечното минало на човешката еволюция и да разгледаме населението на Древния Изток, по отношение на което китайците и индусите, познати от историята, са само по-късни потомци. Тоест ще се върнем хиляди години назад. Ако разгледаме човешкото същество от тази древна епоха, то ще намерим, че то е живяло съвсем не така, че да може да си каже: "В главата ми има спомен за нещо преживяно, за нещо, което ми се е случило във външния живот". То е нямало такива вътрешни преживявания; те просто не са съществували за него. Неговата глава не е била пълна с идеи и мисли.
Съвременният човек със свойствения му повърхностен маниер смята, че както ние сега имаме идеи, мисли и представи, така е било винаги при хората в историческите времена; но в този случай това не е така.
Ако обръщаме духовен поглед достатъчно далеч в миналото, то срещаме човешки същества, които в главата си са нямали понятия, представи и мисли, а по странен начин, както може да ни се стори, са преживявали главата като цяло. Те не са се отдавали като нас на абстракции. Да преживяват идеи в главата си е било чуждо за тях, но те са знаели как да преживяват собствената си глава. И така както вие, имайки картини в паметта, свързвате образа на спомена с някакво преживяване, както съотнасяте образа на спомена и външното събитие, по аналогичен начин тези хора са отнасяли преживяването на собствената си глава към Земята, към цялата Земя. Те са казвали: "В Космоса съществува Земята.
към текста >>
Ако обръщаме духовен поглед достатъчно далеч в миналото, то срещаме човешки същества, които в главата си са нямали понятия, п
ред
стави и мисли, а по странен начин, както може да ни се стори, са преживявали главата като цяло.
Тоест ще се върнем хиляди години назад. Ако разгледаме човешкото същество от тази древна епоха, то ще намерим, че то е живяло съвсем не така, че да може да си каже: "В главата ми има спомен за нещо преживяно, за нещо, което ми се е случило във външния живот". То е нямало такива вътрешни преживявания; те просто не са съществували за него. Неговата глава не е била пълна с идеи и мисли. Съвременният човек със свойствения му повърхностен маниер смята, че както ние сега имаме идеи, мисли и представи, така е било винаги при хората в историческите времена; но в този случай това не е така.
Ако обръщаме духовен поглед достатъчно далеч в миналото, то срещаме човешки същества, които в главата си са нямали понятия, представи и мисли, а по странен начин, както може да ни се стори, са преживявали главата като цяло.
Те не са се отдавали като нас на абстракции. Да преживяват идеи в главата си е било чуждо за тях, но те са знаели как да преживяват собствената си глава. И така както вие, имайки картини в паметта, свързвате образа на спомена с някакво преживяване, както съотнасяте образа на спомена и външното събитие, по аналогичен начин тези хора са отнасяли преживяването на собствената си глава към Земята, към цялата Земя. Те са казвали: "В Космоса съществува Земята. И аз самият съществувам в Космоса, също и главата ми като част от мен самия; и главата, която нося на плещите си, е космически спомен за Земята.
към текста >>
Останалата Земя, - в дясно и в ляво, отзад и отп
ред
, - цялата останала Земя се е разтваряла в нещо всеобщо (виж. рис.
Забележителна разлика във вътрешното възприятие! Ако по-нататък разглеждаме обкръжението на Земята и включим в нашия обзор обкръжаващия Земята въздух, проникнат от слънчева светлина и топлина, то в някакъв смисъл можем да кажем: "Слънцето живее в атмосферата на Земята". Земята се отваря за Вселената; тя внася дейността си в обкръжаващата атмосфера и се отваря за възприемане дейността на Слънцето. Затова всеки човек в тези древни времена е възприемал областта на Земята, в която е живеел, като особено важна. Древният човек на Изтока е възприемал коя да е част от земната повърхност като част от самия себе си, - под него долу е Земята, а над него – атмосферата, обърната към Слънцето.
Останалата Земя, - в дясно и в ляво, отзад и отпред, - цялата останала Земя се е разтваряла в нещо всеобщо (виж. рис.
– лявата част). По такъв начин, ако древният човек на Изтока е живеел, например, на индийска почва, той е преживявал индийската почва като особено важна за него, а всичко останало на Земята - на изток, запад, юг от него, е изчезвало в неопределеността Той малко се е интересувал по какъв начин Земята е свързана в тези други части с останалото космическо пространство; напротив, с нещо особено важна е била не само почвата, на която е живеел (виж рис. – в ляво, червено), но и разпростирането на Земята в космическото пространство в тази местност. Начинът на дишане, възможен за него на местна почва, се е усещал от него като преживяване от особена важност. В наши дни е необичайно да се питаме, как се диша в едно или друго място.
към текста >>
По такъв начин, ако древният човек на Изтока е живеел, например, на индийска почва, той е преживявал индийската почва като особено важна за него, а всичко останало на Земята - на изток, запад, юг от него, е изчезвало в неоп
ред
елеността Той малко се е интересувал по какъв начин Земята е свързана в тези други части с останалото космическо пространство; напротив, с нещо особено важна е била не само почвата, на която е живеел (виж рис.
Земята се отваря за Вселената; тя внася дейността си в обкръжаващата атмосфера и се отваря за възприемане дейността на Слънцето. Затова всеки човек в тези древни времена е възприемал областта на Земята, в която е живеел, като особено важна. Древният човек на Изтока е възприемал коя да е част от земната повърхност като част от самия себе си, - под него долу е Земята, а над него – атмосферата, обърната към Слънцето. Останалата Земя, - в дясно и в ляво, отзад и отпред, - цялата останала Земя се е разтваряла в нещо всеобщо (виж. рис. – лявата част).
По такъв начин, ако древният човек на Изтока е живеел, например, на индийска почва, той е преживявал индийската почва като особено важна за него, а всичко останало на Земята - на изток, запад, юг от него, е изчезвало в неопределеността Той малко се е интересувал по какъв начин Земята е свързана в тези други части с останалото космическо пространство; напротив, с нещо особено важна е била не само почвата, на която е живеел (виж рис.
– в ляво, червено), но и разпростирането на Земята в космическото пространство в тази местност. Начинът на дишане, възможен за него на местна почва, се е усещал от него като преживяване от особена важност. В наши дни е необичайно да се питаме, как се диша в едно или друго място. Разбира се, ние и до сега сме зависими от добрите или лоши условия за дишане, но вече не осъзнаваме този факт. За древният обитател на Изтока това не е било така.
към текста >>
Кой от нас знае непос
ред
ствено нещо за своето сърце?
Когато отивам по-надълбоко, тук Земята се открива на Слънцето (виж стрелката, рис. на стр. 4); моето сърце е образ на Слънцето. " По такъв начин човек е достигал до това, което в древните времена е съответствало на нашия емоционален живот. Ние имаме още абстрактен живот на чувствата, на емоциите.
Кой от нас знае непосредствено нещо за своето сърце?
Мислим, че чрез анатомията и физиологията ще узнаем нещо, но това не е нищо повече от познание добито от модел на сърце от папие-маше. От друга страна, човека от древните времена е нямал това, което ние носим в себе си като емоционално преживяване на света. Вместо това, той е имал преживяване на своето сърце. Как отправяме емоциите си към света, в който живеем, как чувстваме, обичаме ли човека или го посрещаме с антипатия, харесва ли ни едно или друго цвете, склонни ли сме към това или онова, - как отправяме нашите чувства към света, - но света, който, може да се каже, като безтегловна абстракция е откъснат от солидния, плътен Космос, - така човекът на Древния Изток е устремявал сърцето си към Космоса, тоест към това, което е отивало от Земята в нейното обкръжение, по направление на Слънцето. Отново, например, ние сега казваме: "Искам да отида".
към текста >>
Силно се заблуждаваме, ако вярваме, че това, което наричаме мислене, чувстване и воление е съществувало с
ред
древните източни народи.
Как отправяме емоциите си към света, в който живеем, как чувстваме, обичаме ли човека или го посрещаме с антипатия, харесва ли ни едно или друго цвете, склонни ли сме към това или онова, - как отправяме нашите чувства към света, - но света, който, може да се каже, като безтегловна абстракция е откъснат от солидния, плътен Космос, - така човекът на Древния Изток е устремявал сърцето си към Космоса, тоест към това, което е отивало от Земята в нейното обкръжение, по направление на Слънцето. Отново, например, ние сега казваме: "Искам да отида". Ние знаем, че нашата воля живее в крайниците. Древните хора от Изтока са имали съвсем друго преживяване. Това, което наричаме воля, за тях било съвсем неизвестно.
Силно се заблуждаваме, ако вярваме, че това, което наричаме мислене, чувстване и воление е съществувало сред древните източни народи.
Това при тях съвсем го е нямало. Те са имали преживяване на главата, което е било преживяване на Земята. На тях е било свойствено преживяването на гърдите или сърцето, което се е явявало преживяване на земното обкръжение чак до Слънцето. Слънцето е съответствало на преживяване на сърцето. Те са имали още такива преживявания, като чувство на разширение и разпростряност вътре в тялото си.
към текста >>
Съприкосновението с п
ред
метите, докосването с ръце се е изразявало с думите: "В мен действа Венера".
Затова когато човек в тези древни времена е искал да изрази преживяване, което е имал като волеизявяващо човешко същество (ползвайки съвременния език), той не е казвал: "Аз отивам". Можем да видим това от самите думи, които е употребявал. Той също така не е казвал: "Аз сядам". Ако изследваме тънкостите на древните езици, то навсякъде ще намерим, че за действието, което описваме като казваме "аз отивам", - древният източен човек е казвал: "Марс ме движи, Марс е активен в мен". При придвижване, в краката някак се е усещал импулсът на Марс.
Съприкосновението с предметите, докосването с ръце се е изразявало с думите: "В мен действа Венера".
Когато показвали нещо на друго лице, тогава казвали: "В мен действа Меркурий". Даже когато недодялан човек е давал насока на друг с удар или ритник, това действие са описвали, казвайки: "Меркурий е действал в този човек". Сядането е било дейност на Юпитер, а лягането – без значение, за почивка или от мързел – изразявали с думите: "Отдавам се на импулсите на Сатурн". По такъв начин човек е възприемал в своите членове обширните пространства на Космоса. Той е знаел, че при отделяне от Земята в космическото пространство, влиза в обкръжението на Земята, а след това и в сферата на звездите.
към текста >>
Иска ми се да кажа (и от оп
ред
елена гледна точка това е така): О, бедни съвременни хора, които могат да преживяват само абстрактни мисли!
Сядането е било дейност на Юпитер, а лягането – без значение, за почивка или от мързел – изразявали с думите: "Отдавам се на импулсите на Сатурн". По такъв начин човек е възприемал в своите членове обширните пространства на Космоса. Той е знаел, че при отделяне от Земята в космическото пространство, влиза в обкръжението на Земята, а след това и в сферата на звездите. Ако е слизал надолу от главата, той е преминавал през същото преживяване, само че този път вътре в собственото си същество. В своята глава той се е намирал в Земята, с гърдите и сърцето той е бил в обкръжението на Земята, а в крайниците си е бил навън в звездния Космос.
Иска ми се да кажа (и от определена гледна точка това е така): О, бедни съвременни хора, които могат да преживяват само абстрактни мисли!
Какво ви дават тези мисли? Ние много се гордеем с тях, но съвсем забравяме заради абстрактните мисли, които са твърде умни сами по себе си, нашата глава; главата е много по-богата откъм съдържание от най-умната от нашите абстрактни мисли. Анатомията и физиологията знаят малко за чудната загадка на мозъчните гънки, но една-единствена мозъчна гънка е нещо много по-величествено и мощно, от абстрактните знания на най-великия гений. Някога на Земята е било време, когато човек не просто, като нас, е осъзнавал скопени мисли, но е осъзнавал собствената глава; той е възприемал главата като образ на Земята и е усещал тази или онази част на главата – да кажем, четирихълмието или таламуса - като образ на определена планинска конфигурация на Земята. Тогава той не просто е поставял своето сърце във връзка със Слънцето, изхождайки от някаква абстрактна теория, а е чувствал: "Моята глава се намира в същото отношение към гърдите, към сърцето, както Земята към Слънцето".
към текста >>
Някога на Земята е било време, когато човек не просто, като нас, е осъзнавал скопени мисли, но е осъзнавал собствената глава; той е възприемал главата като образ на Земята и е усещал тази или онази част на главата – да кажем, четирихълмието или таламуса - като образ на оп
ред
елена планинска конфигурация на Земята.
В своята глава той се е намирал в Земята, с гърдите и сърцето той е бил в обкръжението на Земята, а в крайниците си е бил навън в звездния Космос. Иска ми се да кажа (и от определена гледна точка това е така): О, бедни съвременни хора, които могат да преживяват само абстрактни мисли! Какво ви дават тези мисли? Ние много се гордеем с тях, но съвсем забравяме заради абстрактните мисли, които са твърде умни сами по себе си, нашата глава; главата е много по-богата откъм съдържание от най-умната от нашите абстрактни мисли. Анатомията и физиологията знаят малко за чудната загадка на мозъчните гънки, но една-единствена мозъчна гънка е нещо много по-величествено и мощно, от абстрактните знания на най-великия гений.
Някога на Земята е било време, когато човек не просто, като нас, е осъзнавал скопени мисли, но е осъзнавал собствената глава; той е възприемал главата като образ на Земята и е усещал тази или онази част на главата – да кажем, четирихълмието или таламуса - като образ на определена планинска конфигурация на Земята.
Тогава той не просто е поставял своето сърце във връзка със Слънцето, изхождайки от някаква абстрактна теория, а е чувствал: "Моята глава се намира в същото отношение към гърдите, към сърцето, както Земята към Слънцето". Това е било време, когато човек с целия свой живот е бил сраснат с Космоса, с Вселената; той е бил свързан с Космоса. И това се е изразявало в целия му живот. Благодарение на факта, че ние поставяме нашето жалко мислене на мястото на главата, благодарение на този факт можем да имаме понятийна памет, можем мислено да си спомняме неща. Ние образуваме мислени картини на преживяното в качеството им на абстрактни спомени в главата.
към текста >>
Това се п
ред
извиква от, както казах, немарливост на душата, но въпреки това, ние се нуждаем от това все повече и повече.
Ако в това време, за което говоря, можеше да се посетят области, населени с хора, които още са притежавали съзнание за собствената си глава, гърди, сърце и крайници, то на всяка крачка биха могли да се срещнат малки стълбчета, набити в земята и изпъстрени със знаци, или някаква стена със знаци. Ако нещо се е случвало, човек е оставял някакъв знак, защото той не е разполагал още с понятийна памет и при връщане към това място той е преживявал събитието по знака, който е оставил. Човек се е сраствал чрез своята глава със Земята. Сега той просто прави бележка в своята глава за кое да е събитие. И както вече съм казвал, започваме все повече да чувстваме потребност да правим бележки не само в главата си, но също и в бележник.
Това се предизвиква от, както казах, немарливост на душата, но въпреки това, ние се нуждаем от това все повече и повече.
В онези времена, обаче не е имало такива неща, като нанасяне на бележки дори и в главата, защото мисли и идеи просто не са съществували. В замяна на това Земята е била изпъстрена със знаци. И от тази естествена склонност на древните хора е възникнал обичаят да се поставят паметници и монументи. Всичко, което става в историческата еволюция на човека, има за свой източник и причина вътрешната природа на човека. Ако повече се стремяхме към честност, бихме признали, че съвременните хора нямат ни най-малка представа за дълбочинната основа на обичая да се издигат паметници.
към текста >>
Ако повече се стремяхме към честност, бихме признали, че съвременните хора нямат ни най-малка п
ред
става за дълбочинната основа на обичая да се издигат паметници.
Това се предизвиква от, както казах, немарливост на душата, но въпреки това, ние се нуждаем от това все повече и повече. В онези времена, обаче не е имало такива неща, като нанасяне на бележки дори и в главата, защото мисли и идеи просто не са съществували. В замяна на това Земята е била изпъстрена със знаци. И от тази естествена склонност на древните хора е възникнал обичаят да се поставят паметници и монументи. Всичко, което става в историческата еволюция на човека, има за свой източник и причина вътрешната природа на човека.
Ако повече се стремяхме към честност, бихме признали, че съвременните хора нямат ни най-малка представа за дълбочинната основа на обичая да се издигат паметници.
Ние ги поставяме по навик. Обаче те се явяват остатъци на древни паметници и знаци, оставяни от човека в онези времена, когато още не е имал памет като сега и е бил приучен, във всяко място където е преживял нещо, да оставя паметен знак, за да може отново да преживее в главата си събитието, когато се върне там; защото главата е можела да извика отново всичко, което е било свързано със Земята. "Ние предаваме на Земята преживяванията на нашата глава" – е бил принципът в древните времена. И така, можем да посочим най-ранните времена в Древния Изток, ерата на локализираната памет, когато всичко, имащо характер на памет, е било свързано с оставяне на знаци и паметки по земята. Паметта не е била вътре, а навън.
към текста >>
"Ние п
ред
аваме на Земята преживяванията на нашата глава" – е бил принципът в древните времена.
И от тази естествена склонност на древните хора е възникнал обичаят да се поставят паметници и монументи. Всичко, което става в историческата еволюция на човека, има за свой източник и причина вътрешната природа на човека. Ако повече се стремяхме към честност, бихме признали, че съвременните хора нямат ни най-малка представа за дълбочинната основа на обичая да се издигат паметници. Ние ги поставяме по навик. Обаче те се явяват остатъци на древни паметници и знаци, оставяни от човека в онези времена, когато още не е имал памет като сега и е бил приучен, във всяко място където е преживял нещо, да оставя паметен знак, за да може отново да преживее в главата си събитието, когато се върне там; защото главата е можела да извика отново всичко, което е било свързано със Земята.
"Ние предаваме на Земята преживяванията на нашата глава" – е бил принципът в древните времена.
И така, можем да посочим най-ранните времена в Древния Изток, ерата на локализираната памет, когато всичко, имащо характер на памет, е било свързано с оставяне на знаци и паметки по земята. Паметта не е била вътре, а навън. Навсякъде е имало паметни табла и паметни камъни. Това е била локализираната памет, спомен свързан с местността. Дори и до сега за духовното развитие на човека е добре понякога да се използва способността за този род памет – памет, която не е вътре в него, а която се разкрива във връзка с външния свят.
към текста >>
Аз ще окача, например, в ъгъла на моята стая, изображение на Божията майка и когато изображението е п
ред
мен, ще започна да преживявам в душата си всичко, което мога да преживея, обръщайки се с цялата си душа към Божията майка.
Паметта не е била вътре, а навън. Навсякъде е имало паметни табла и паметни камъни. Това е била локализираната памет, спомен свързан с местността. Дори и до сега за духовното развитие на човека е добре понякога да се използва способността за този род памет – памет, която не е вътре в него, а която се разкрива във връзка с външния свят. Хубаво е понякога да се казва: аз няма да помня едно или друго, а ще оставя там или пък на друго място знак или нарези; или: аз ще позволя на душата си да си спомни за преживяното само свързвайки го със знака или нарезите.
Аз ще окача, например, в ъгъла на моята стая, изображение на Божията майка и когато изображението е пред мен, ще започна да преживявам в душата си всичко, което мога да преживея, обръщайки се с цялата си душа към Божията майка.
Защото в къщите на хората, когато отидем малко на изток в Европа, нас ни посрещат изображения на Божията майка; не е необходимо даже да стигаме до Русия и тях ги намираме навсякъде в Източна Европа. Всички преживявания от такъв характер, всъщност са остатъци от епохата на локализираната памет. Това е външна памет, тя е свързана с мястото. Втората степен се достига, когато човек преминава от локализирана към ритмическа памет. Така, ние имаме, първо, локализирана памет и второ, ритмическа памет.
към текста >>
Сега се приближаваме към епохата, когато човек не от умствени напъни, а непос
ред
ствено от вътрешното същество е развивал потребност да живее в ритъм.
Защото в къщите на хората, когато отидем малко на изток в Европа, нас ни посрещат изображения на Божията майка; не е необходимо даже да стигаме до Русия и тях ги намираме навсякъде в Източна Европа. Всички преживявания от такъв характер, всъщност са остатъци от епохата на локализираната памет. Това е външна памет, тя е свързана с мястото. Втората степен се достига, когато човек преминава от локализирана към ритмическа памет. Така, ние имаме, първо, локализирана памет и второ, ритмическа памет.
Сега се приближаваме към епохата, когато човек не от умствени напъни, а непосредствено от вътрешното същество е развивал потребност да живее в ритъм.
Той е усещал потребност така да възпроизвежда вътре в себе си звуците на света, че да се създаде ритъм. Ако, например, преживяването му на кравата е водило до наименованието "му-у", той я е наричал не просто "му-у", а "му-у - му-у", а в най-древните времена, възможно и "му-у – му-у – му-у". Тоест възприятието, като че се умножавало в повторения, за да произведе ритъм. Можете и до сега да проследите подобен процес на словообразуване, например, в думата "кукувица" и можете да отбележите, че малките деца все още усещат потребност за такива повторения. Тук пред нас отново е наследството от времената, когато ритмическата памет е преобладавала, когато човек не е имал памет за това, което просто е преживявал, а е имал памет само за това, което е преживявал в повторенията, в ритмичната форма.
към текста >>
Тук п
ред
нас отново е наследството от времената, когато ритмическата памет е преобладавала, когато човек не е имал памет за това, което просто е преживявал, а е имал памет само за това, което е преживявал в повторенията, в ритмичната форма.
Сега се приближаваме към епохата, когато човек не от умствени напъни, а непосредствено от вътрешното същество е развивал потребност да живее в ритъм. Той е усещал потребност така да възпроизвежда вътре в себе си звуците на света, че да се създаде ритъм. Ако, например, преживяването му на кравата е водило до наименованието "му-у", той я е наричал не просто "му-у", а "му-у - му-у", а в най-древните времена, възможно и "му-у – му-у – му-у". Тоест възприятието, като че се умножавало в повторения, за да произведе ритъм. Можете и до сега да проследите подобен процес на словообразуване, например, в думата "кукувица" и можете да отбележите, че малките деца все още усещат потребност за такива повторения.
Тук пред нас отново е наследството от времената, когато ритмическата памет е преобладавала, когато човек не е имал памет за това, което просто е преживявал, а е имал памет само за това, което е преживявал в повторенията, в ритмичната форма.
Във всеки случай, трябвало е да има сходство в редицата свързани думи. "Основното и главното", "скала и камък": подобни ритмични изрази са последен остатък на хипертрофирания стремеж да се сведе всичко до ритъм, защото в тази втора епоха, която е последвала епохата на локализираната памет, всичко неритмизирано не се е задържало. Ритмическата памет е била източник на цялото древно изкуство на стихосложението, тоест на цялата метрическа поезия. Едва на третия стадий се развило това, което ни е познато до днес, - времевата памет, когато вече нямаме в пространството пункт, към който привързваме спомена си и не зависим повече от ритъма, а това, което бива отнесено в потока на времето, може по-късно да бъде извикано отново. Тази наша съвършено абстрактна памет е третата степен в еволюцията на паметта.
към текста >>
Във всеки случай, трябвало е да има сходство в
ред
ицата свързани думи.
Той е усещал потребност така да възпроизвежда вътре в себе си звуците на света, че да се създаде ритъм. Ако, например, преживяването му на кравата е водило до наименованието "му-у", той я е наричал не просто "му-у", а "му-у - му-у", а в най-древните времена, възможно и "му-у – му-у – му-у". Тоест възприятието, като че се умножавало в повторения, за да произведе ритъм. Можете и до сега да проследите подобен процес на словообразуване, например, в думата "кукувица" и можете да отбележите, че малките деца все още усещат потребност за такива повторения. Тук пред нас отново е наследството от времената, когато ритмическата памет е преобладавала, когато човек не е имал памет за това, което просто е преживявал, а е имал памет само за това, което е преживявал в повторенията, в ритмичната форма.
Във всеки случай, трябвало е да има сходство в редицата свързани думи.
"Основното и главното", "скала и камък": подобни ритмични изрази са последен остатък на хипертрофирания стремеж да се сведе всичко до ритъм, защото в тази втора епоха, която е последвала епохата на локализираната памет, всичко неритмизирано не се е задържало. Ритмическата памет е била източник на цялото древно изкуство на стихосложението, тоест на цялата метрическа поезия. Едва на третия стадий се развило това, което ни е познато до днес, - времевата памет, когато вече нямаме в пространството пункт, към който привързваме спомена си и не зависим повече от ритъма, а това, което бива отнесено в потока на времето, може по-късно да бъде извикано отново. Тази наша съвършено абстрактна памет е третата степен в еволюцията на паметта. Да извикаме в ума си този момент в човешката еволюция, когато ритмическата памет е преминавала във времева, когато за пръв път се е появила тази памет, която ние с нашата абстрактна ограниченост на мисленето считаме за съвсем естествена; памет, с помощта на която ние извикваме нещо в образна форма, без да се нуждаем повече за възпроизвеждането от полусъзнателни или безсъзнателни ритмични повторения.
към текста >>
При това можем съвсем точно да оп
ред
елим времето на подем на Гърция.
Едва на третия стадий се развило това, което ни е познато до днес, - времевата памет, когато вече нямаме в пространството пункт, към който привързваме спомена си и не зависим повече от ритъма, а това, което бива отнесено в потока на времето, може по-късно да бъде извикано отново. Тази наша съвършено абстрактна памет е третата степен в еволюцията на паметта. Да извикаме в ума си този момент в човешката еволюция, когато ритмическата памет е преминавала във времева, когато за пръв път се е появила тази памет, която ние с нашата абстрактна ограниченост на мисленето считаме за съвсем естествена; памет, с помощта на която ние извикваме нещо в образна форма, без да се нуждаем повече за възпроизвеждането от полусъзнателни или безсъзнателни ритмични повторения. Епохата на прехода от ритмическа памет към времева е времето, когато Древният Изток е колонизирал Гърция, момент, описван в историята като появяване на колониите, разпространявани в Европа от Азия. Когато гърците са разказвали за героите, които дошли от Азия и Египет, за да се заселят на гръцка земя, те всъщност разказвали, как великите герои излезли от страните на ритмическата памет в търсене на климат, където ритмическата памет е можела да премине във времева, в помнене във времето.
При това можем съвсем точно да определим времето на подем на Гърция.
Защото това, което на Изток е наречено прародител на Гърция, е било обител на хора със силно развита ритмическа памет. Там е живеел ритъмът. Наистина, Древният Изток може да бъде правилно разбран само тогава, когато виждаме в него страна на ритъма. И ако разполагаме рая във времето не по-далеч, отколкото това прави Библията, ако го отнесем към Азия, ние трябва да го разглеждаме като страна, където най-чисти ритми огласят Космоса и отново избухват в човека като ритмическа памет, - страна, където човек е обитавал не само като приемник на космическия ритъм, но и като творец на ритъма в Космоса. Вслушайте се в Бхагават-Гита и вие ще уловите отзвук на могъщия ритъм, който някога е живял в преживяванията на човека.
към текста >>
Моментът, който оп
ред
елихме като преход от локализирана към ритмическа памет е времето на залеза на древна Атлантида и миграцията на първите следатлантски народи на изток по направление на Азия.
Когато се е отделял от такова място, той не е имал необходимост от спомняне, но когато се е връщал обратно, отново е възстановявал преживяването. Но той не е правил сам това: паметният знак, самата Земя е възстановявала това преживяване. Тъй като главата е образ на Земята, то за човека, знакът на локализираната памет, направен в земята, е извиквал свой образ в главата. Човек напълно се е сработвал със Земята и е имал своята памет във връзката си с нея. В Евангелията има откъс, който напомня за този вид памет, - там, където се казва за Христос, пишещ нещо на земята (Йоан 8:1-11 бел.пр.Е.М.).
Моментът, който определихме като преход от локализирана към ритмическа памет е времето на залеза на древна Атлантида и миграцията на първите следатлантски народи на изток по направление на Азия.
Защото отначало имаме миграция от древна Атлантида - континента, който сега образува дъното на Атлантическия океан, - напряко през Европа към Азия, а след това обратна миграция на култури от Азия в Европа (виж рис. на стр. 11). Миграцията на атлантските народи в Азия ознаменува прехода от локализирана памет към ритмическа, която намира по-късно своя завършек в духовния живот на Азия. Колонизацията на Гърция отбелязва прехода от ритмическа памет към времева, тоест към тази, която носим и до сега вътре в нас. И вътре в тази еволюция на паметта стои цялото развитие на цивилизацията между атлантската катастрофа и възникването на гръцката цивилизация – всичко това, което е стигнало до нас от Древна Азия, по-скоро, под формата на митове и легенди, отколкото като история.
към текста >>
Подобни страшни преживявания се стовариха върху един мой приятел малко п
ред
и смъртта му.
Колонизацията на Гърция отбелязва прехода от ритмическа памет към времева, тоест към тази, която носим и до сега вътре в нас. И вътре в тази еволюция на паметта стои цялото развитие на цивилизацията между атлантската катастрофа и възникването на гръцката цивилизация – всичко това, което е стигнало до нас от Древна Азия, по-скоро, под формата на митове и легенди, отколкото като история. Ние няма да стигнем до разбиране на еволюцията на човечеството на Земята, вглеждайки се само във външните феномени, изследвайки външните документи: необходимо е да фокусираме вниманието си върху вътрешната еволюция на човека; трябва да се съобразяваме с развитието на такива неща, като способността на паметта, преминаваща в еволюцията си от външното във вътрешното същество на човека. Знаете, колко много означава за съвременния човек силата на паметта. Чували сте за хора, които в резултат на някакво болезнено състояние неочаквано са установявали, че част от миналия им живот, който те свободно са можели да възпроизвеждат в паметта си, е напълно изтрита.
Подобни страшни преживявания се стовариха върху един мой приятел малко преди смъртта му.
Веднъж, той напуснал дома си, купил си на гарата билет за някъде, слязъл там и си купил друг билет. Той направил всичко това, изгубвайки временно спомените за живота си, включително момента на покупката на билета. Действал е напълно смислено. Бил е със здрав разсъдък, но паметта му е била изтрита. А когато паметта му се върнала, той се оказал в приют за бездомни в Берлин.
към текста >>
После станало ясно, че за този промеждутък от време, той е пребродил половин Европа, бидейки неспособен да обвърже преживяванията си със своите п
ред
ишни житейски преживявания.
Веднъж, той напуснал дома си, купил си на гарата билет за някъде, слязъл там и си купил друг билет. Той направил всичко това, изгубвайки временно спомените за живота си, включително момента на покупката на билета. Действал е напълно смислено. Бил е със здрав разсъдък, но паметта му е била изтрита. А когато паметта му се върнала, той се оказал в приют за бездомни в Берлин.
После станало ясно, че за този промеждутък от време, той е пребродил половин Европа, бидейки неспособен да обвърже преживяванията си със своите предишни житейски преживявания.
Паметта не се пробудила в него, докато не се оказал - сам не знаейки как - в приют за бездомни в Берлин. Това е само един пример от многото, показващи ни, че душевният живот на съвременния човек не е нормален, ако не съдържа непрекъснатата нишка на паметта от определен момент в нашето детство. При хората от древните времена, които развили локализираната памет, не е било така. Те нищо не са знаели за тези нишки на паметта. От друга страна, те биха се усещали нещастни в своя душевен живот (както става при нас, когато чувстваме, че нещо самопроизволно се изтрива от нашата памет), ако не са били обкръжени от паметни знаци, които им напомняли за преживяното.
към текста >>
Това е само един пример от многото, показващи ни, че душевният живот на съвременния човек не е нормален, ако не съдържа непрекъснатата нишка на паметта от оп
ред
елен момент в нашето детство.
Действал е напълно смислено. Бил е със здрав разсъдък, но паметта му е била изтрита. А когато паметта му се върнала, той се оказал в приют за бездомни в Берлин. После станало ясно, че за този промеждутък от време, той е пребродил половин Европа, бидейки неспособен да обвърже преживяванията си със своите предишни житейски преживявания. Паметта не се пробудила в него, докато не се оказал - сам не знаейки как - в приют за бездомни в Берлин.
Това е само един пример от многото, показващи ни, че душевният живот на съвременния човек не е нормален, ако не съдържа непрекъснатата нишка на паметта от определен момент в нашето детство.
При хората от древните времена, които развили локализираната памет, не е било така. Те нищо не са знаели за тези нишки на паметта. От друга страна, те биха се усещали нещастни в своя душевен живот (както става при нас, когато чувстваме, че нещо самопроизволно се изтрива от нашата памет), ако не са били обкръжени от паметни знаци, които им напомняли за преживяното. И не само паметните знаци, оставени от тях самите, но и въздигнатите от предците им, от братята и сестрите, - знаци, сходни по конструкция с техните собствени и довеждащи ги до контакт с родствениците. Това, което ние вътрешно усещаме като предпоставка за невредимост на нашия Аз, хората от миналите времена са търсили извън себе си.
към текста >>
И не само паметните знаци, оставени от тях самите, но и въздигнатите от п
ред
ците им, от братята и сестрите, - знаци, сходни по конструкция с техните собствени и довеждащи ги до контакт с родствениците.
Паметта не се пробудила в него, докато не се оказал - сам не знаейки как - в приют за бездомни в Берлин. Това е само един пример от многото, показващи ни, че душевният живот на съвременния човек не е нормален, ако не съдържа непрекъснатата нишка на паметта от определен момент в нашето детство. При хората от древните времена, които развили локализираната памет, не е било така. Те нищо не са знаели за тези нишки на паметта. От друга страна, те биха се усещали нещастни в своя душевен живот (както става при нас, когато чувстваме, че нещо самопроизволно се изтрива от нашата памет), ако не са били обкръжени от паметни знаци, които им напомняли за преживяното.
И не само паметните знаци, оставени от тях самите, но и въздигнатите от предците им, от братята и сестрите, - знаци, сходни по конструкция с техните собствени и довеждащи ги до контакт с родствениците.
Това, което ние вътрешно усещаме като предпоставка за невредимост на нашия Аз, хората от миналите времена са търсили извън себе си. Ние прекарахме пред нашия поглед цялата картина на тези промени в човешката душа, за да проникнем в тяхното значение в историята на човешката еволюция. Чрез изследване на подобни неща, върху историята започва да се хвърля светлина. Днес аз исках да покажа с частен пример, как се е развивала човешката душа по отношение на способността за памет. Ще видим в хода на следващите лекции, че събитията от историята започват да се разкриват в истинския си облик, когато можем да ги озарим със светлина, излизаща от познанието на човешката душа.
към текста >>
Това, което ние вътрешно усещаме като п
ред
поставка за нев
ред
имост на нашия Аз, хората от миналите времена са търсили извън себе си.
Това е само един пример от многото, показващи ни, че душевният живот на съвременния човек не е нормален, ако не съдържа непрекъснатата нишка на паметта от определен момент в нашето детство. При хората от древните времена, които развили локализираната памет, не е било така. Те нищо не са знаели за тези нишки на паметта. От друга страна, те биха се усещали нещастни в своя душевен живот (както става при нас, когато чувстваме, че нещо самопроизволно се изтрива от нашата памет), ако не са били обкръжени от паметни знаци, които им напомняли за преживяното. И не само паметните знаци, оставени от тях самите, но и въздигнатите от предците им, от братята и сестрите, - знаци, сходни по конструкция с техните собствени и довеждащи ги до контакт с родствениците.
Това, което ние вътрешно усещаме като предпоставка за невредимост на нашия Аз, хората от миналите времена са търсили извън себе си.
Ние прекарахме пред нашия поглед цялата картина на тези промени в човешката душа, за да проникнем в тяхното значение в историята на човешката еволюция. Чрез изследване на подобни неща, върху историята започва да се хвърля светлина. Днес аз исках да покажа с частен пример, как се е развивала човешката душа по отношение на способността за памет. Ще видим в хода на следващите лекции, че събитията от историята започват да се разкриват в истинския си облик, когато можем да ги озарим със светлина, излизаща от познанието на човешката душа.
към текста >>
Ние прекарахме п
ред
нашия поглед цялата картина на тези промени в човешката душа, за да проникнем в тяхното значение в историята на човешката еволюция.
При хората от древните времена, които развили локализираната памет, не е било така. Те нищо не са знаели за тези нишки на паметта. От друга страна, те биха се усещали нещастни в своя душевен живот (както става при нас, когато чувстваме, че нещо самопроизволно се изтрива от нашата памет), ако не са били обкръжени от паметни знаци, които им напомняли за преживяното. И не само паметните знаци, оставени от тях самите, но и въздигнатите от предците им, от братята и сестрите, - знаци, сходни по конструкция с техните собствени и довеждащи ги до контакт с родствениците. Това, което ние вътрешно усещаме като предпоставка за невредимост на нашия Аз, хората от миналите времена са търсили извън себе си.
Ние прекарахме пред нашия поглед цялата картина на тези промени в човешката душа, за да проникнем в тяхното значение в историята на човешката еволюция.
Чрез изследване на подобни неща, върху историята започва да се хвърля светлина. Днес аз исках да покажа с частен пример, как се е развивала човешката душа по отношение на способността за памет. Ще видим в хода на следващите лекции, че събитията от историята започват да се разкриват в истинския си облик, когато можем да ги озарим със светлина, излизаща от познанието на човешката душа.
към текста >>
9.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
П
ред
и тринадесет години, почти на този ден, в курса лекции, който изнесох в Щутгарт между Рождество и Нова година,* аз говорих за тези събития, които ще разгледаме в настоящия цикъл лекции.
ЛЕКЦИЯ ТРЕТА Дорнах, 26 декември 1923 г.
Преди тринадесет години, почти на този ден, в курса лекции, който изнесох в Щутгарт между Рождество и Нова година,* аз говорих за тези събития, които ще разгледаме в настоящия цикъл лекции.
Само малко трябва да изменим гледната точка. /*"Окултна история. Събития и личности от световната история в светлината на духовната наука" (GA 126) В първите две уводни лекции ние се постарахме да придобием разбиране за това радикално изменение в устройството на човешката душа и характер, което е станало в хода на човешкото развитие - както доисторическото, така и историческото. За днешната лекция – във всеки случай за началото и – няма да ни се наложи да се връщаме няколко хилядолетия назад.
към текста >>
Днес няма да се задълбочаваме толкова далеко в миналото; ще насочим мислите си към този период, който често съм наричал египетско-халдейски, - периода, п
ред
шестващ гръко-латинския.
За днешната лекция – във всеки случай за началото и – няма да ни се наложи да се връщаме няколко хилядолетия назад. Знаете, че от позиция на духовната наука ние придаваме огромно значение на така наречената атлантска катастрофа (в нейните последствия за човешката еволюция), която е претърпяла Земята във времената, обичайно известни като ледников период. Това е бил последния акт в изчезването на Атлантския континент, който сега е дъно на Атлантическия океан; след това имаме, както често сме описвали, пет последващи културни епохи, стигащи до нашето време. Първите две от тях не са оставили следа в историческата традиция, защото литературата, останала на Изток, даже всичко това, което се съдържа в изумителните Веди, в дълбоката ведическа философия, е само отзвук на това, което би ни се наложило да описваме, при желание да изобразим тези древни епохи. В моята книга "Въведение в тайната наука" аз вече говорих за тях като за древноиндийска и древноперсийска епохи.
Днес няма да се задълбочаваме толкова далеко в миналото; ще насочим мислите си към този период, който често съм наричал египетско-халдейски, - периода, предшестващ гръко-латинския.
Вече сме обръщали внимание на факта, че за времето между атлантската катастрофа и гръцкия период е станало огромно изменение по отношение силите на човешката памет, а също и на социалния живот на човечеството. Такава памет, каквато притежаваме сега, - времева памет, с помощта на която можем да пътешестваме във времето, - не е съществувала в този трети следатлантски период; човек е имал тогава, както описахме това в предната лекция, памет, свързана с ритмическо преживяване. И ние видяхме, как тази ритмическа памет е произлязла от по-ранната памет, която е била особено силна в атлантския период, - а именно, от локализираната памет, при която човек е носил вътре в себе си съзнание само за настоящия момент, но е използвал по всякакви начини нещата, които е намирал във външния свят или сам е оставял там в качеството им на знаци: с тяхна помощ той се е поставял във връзка с миналото и не само своето минало, но и с миналото на човечеството като цяло. В тази връзка ние трябва да мислим не само за паметките, които са били по Земята: в онези древни времена констелациите на небето също са служили на човека в качеството на знаци, особено планетните констелации при техните възвратни повторения в цялата им многовариантност. От тези констелации човек е узнавал, какъв е бил хода на нещата в ранните времена.
към текста >>
Такава памет, каквато притежаваме сега, - времева памет, с помощта на която можем да пътешестваме във времето, - не е съществувала в този трети следатлантски период; човек е имал тогава, както описахме това в п
ред
ната лекция, памет, свързана с ритмическо преживяване.
Това е бил последния акт в изчезването на Атлантския континент, който сега е дъно на Атлантическия океан; след това имаме, както често сме описвали, пет последващи културни епохи, стигащи до нашето време. Първите две от тях не са оставили следа в историческата традиция, защото литературата, останала на Изток, даже всичко това, което се съдържа в изумителните Веди, в дълбоката ведическа философия, е само отзвук на това, което би ни се наложило да описваме, при желание да изобразим тези древни епохи. В моята книга "Въведение в тайната наука" аз вече говорих за тях като за древноиндийска и древноперсийска епохи. Днес няма да се задълбочаваме толкова далеко в миналото; ще насочим мислите си към този период, който често съм наричал египетско-халдейски, - периода, предшестващ гръко-латинския. Вече сме обръщали внимание на факта, че за времето между атлантската катастрофа и гръцкия период е станало огромно изменение по отношение силите на човешката памет, а също и на социалния живот на човечеството.
Такава памет, каквато притежаваме сега, - времева памет, с помощта на която можем да пътешестваме във времето, - не е съществувала в този трети следатлантски период; човек е имал тогава, както описахме това в предната лекция, памет, свързана с ритмическо преживяване.
И ние видяхме, как тази ритмическа памет е произлязла от по-ранната памет, която е била особено силна в атлантския период, - а именно, от локализираната памет, при която човек е носил вътре в себе си съзнание само за настоящия момент, но е използвал по всякакви начини нещата, които е намирал във външния свят или сам е оставял там в качеството им на знаци: с тяхна помощ той се е поставял във връзка с миналото и не само своето минало, но и с миналото на човечеството като цяло. В тази връзка ние трябва да мислим не само за паметките, които са били по Земята: в онези древни времена констелациите на небето също са служили на човека в качеството на знаци, особено планетните констелации при техните възвратни повторения в цялата им многовариантност. От тези констелации човек е узнавал, какъв е бил хода на нещата в ранните времена. Така небето и Земята са действали съвместно, за да създадат на древното човечество локализирана памет. И така, човекът от отдавна отминалите времена се е различавал по цялата си конституция от човека от по-късното време и още повече от съвременния човек.
към текста >>
В това време човек се е преживявал както дух и душа в значителна степен извън п
ред
елите на своето физическо и етерно тяло даже в будно състояние.
И така, човекът от отдавна отминалите времена се е различавал по цялата си конституция от човека от по-късното време и още повече от съвременния човек. Съвременният човек в будно състояние носи вътре в себе си аз и астрално тяло, без да ги забелязва; повечето хора не забелязват, как физическото тяло носи вътре в себе си заедно с етерното тяло много по-важната организация на астралното тяло и аза. Вие, разбира се, сте запознати с тези взаимовръзки. Но древното човечество е усещало този факт от своето собствено същество съвсем по друг начин. И така стоят нещата с човечеството, към което трябва да се обърнем, когато се връщаме към третата епоха на следатлантската култура - египетско-халдейската.
В това време човек се е преживявал както дух и душа в значителна степен извън пределите на своето физическо и етерно тяло даже в будно състояние.
Той е знаел как да различава: това е моят дух и душа, - ние, разбира се, ги наричаме аз и астрално тяло, - и това е съединено с моите физическо и етерно тела. Човек е преминавал през света с това преживяване на двойственост. Той не е наричал своето физическо и етерно тяло - аз. Той е наричал аз само своята душа и дух, - това, което е било духовно и е било по определен начин свързано долу с неговото физическо и етерно тяло, имало е с тях такава връзка, която той е можел да наблюдава и чувства. И в своя дух и душа - в аза и астралното тяло - човек е осъзнавал влизането на божествено-духовните йерархии, също така, както сега чувства влизането на природните вещества в своето физическо тяло.
към текста >>
Той е наричал аз само своята душа и дух, - това, което е било духовно и е било по оп
ред
елен начин свързано долу с неговото физическо и етерно тяло, имало е с тях такава връзка, която той е можел да наблюдава и чувства.
И така стоят нещата с човечеството, към което трябва да се обърнем, когато се връщаме към третата епоха на следатлантската култура - египетско-халдейската. В това време човек се е преживявал както дух и душа в значителна степен извън пределите на своето физическо и етерно тяло даже в будно състояние. Той е знаел как да различава: това е моят дух и душа, - ние, разбира се, ги наричаме аз и астрално тяло, - и това е съединено с моите физическо и етерно тела. Човек е преминавал през света с това преживяване на двойственост. Той не е наричал своето физическо и етерно тяло - аз.
Той е наричал аз само своята душа и дух, - това, което е било духовно и е било по определен начин свързано долу с неговото физическо и етерно тяло, имало е с тях такава връзка, която той е можел да наблюдава и чувства.
И в своя дух и душа - в аза и астралното тяло - човек е осъзнавал влизането на божествено-духовните йерархии, също така, както сега чувства влизането на природните вещества в своето физическо тяло. Сега човешкото преживяване във физическо тяло има следната природа: човек знае, че чрез процеса на хранене, процеса на дишане, той възприема субстанции от външните природни царства – отначало те са навън, след това – вътре в него. Те влизат в него, проникват в него и стават част от него. В онези ранни епохи, когато човек е преживявал някакво обособяване на своята душевно-духовна природа от своето физическо-етерно, той е знаел, че Ангелите, Архангелите и другите същества, чак до по-високите йерархии, самите са същността на духовните субстанции, които проникват в неговата душа и дух и стават, ако можем така да се изразим, част от него самия. Така, че във всеки миг от живота си той е можел да каже: в мен живеят боговете.
към текста >>
И той е гледал на своя аз не като на сътворен долу, със с
ред
ствата на физическите и етерни субстанции, а като на дарено по милост свише, като на идващо от йерархиите.
И в своя дух и душа - в аза и астралното тяло - човек е осъзнавал влизането на божествено-духовните йерархии, също така, както сега чувства влизането на природните вещества в своето физическо тяло. Сега човешкото преживяване във физическо тяло има следната природа: човек знае, че чрез процеса на хранене, процеса на дишане, той възприема субстанции от външните природни царства – отначало те са навън, след това – вътре в него. Те влизат в него, проникват в него и стават част от него. В онези ранни епохи, когато човек е преживявал някакво обособяване на своята душевно-духовна природа от своето физическо-етерно, той е знаел, че Ангелите, Архангелите и другите същества, чак до по-високите йерархии, самите са същността на духовните субстанции, които проникват в неговата душа и дух и стават, ако можем така да се изразим, част от него самия. Така, че във всеки миг от живота си той е можел да каже: в мен живеят боговете.
И той е гледал на своя аз не като на сътворен долу, със средствата на физическите и етерни субстанции, а като на дарено по милост свише, като на идващо от йерархиите.
И като товар или, по скоро, като каруца в живота, в която той е бил принуден да се придвижва във физическия свят, - така си е представял той своята физическо-етерна природа. Без да си изясним това, ние няма да разберем хода на събитията в еволюцията на човечеството. Сега ще проследим този ход на събитията с множество различни примери. Днес пътеводна нишка ще ни бъде същото, до което се докоснах преди тринадесет години, когато говорих за историко-митологичния документ, който изобразява най-древната фаза на развитие, - именно нея се каним сега да разглеждаме: подразбирам епоса за Гилгамеш. Епосът за Гилгамеш има отчасти характер на истинска история и затова днес ви предавам събития, които съм ви описвал преди тринадесет години, така, както се представят непосредствено пред духовния поглед.
към текста >>
И като товар или, по скоро, като каруца в живота, в която той е бил принуден да се придвижва във физическия свят, - така си е п
ред
ставял той своята физическо-етерна природа.
Сега човешкото преживяване във физическо тяло има следната природа: човек знае, че чрез процеса на хранене, процеса на дишане, той възприема субстанции от външните природни царства – отначало те са навън, след това – вътре в него. Те влизат в него, проникват в него и стават част от него. В онези ранни епохи, когато човек е преживявал някакво обособяване на своята душевно-духовна природа от своето физическо-етерно, той е знаел, че Ангелите, Архангелите и другите същества, чак до по-високите йерархии, самите са същността на духовните субстанции, които проникват в неговата душа и дух и стават, ако можем така да се изразим, част от него самия. Така, че във всеки миг от живота си той е можел да каже: в мен живеят боговете. И той е гледал на своя аз не като на сътворен долу, със средствата на физическите и етерни субстанции, а като на дарено по милост свише, като на идващо от йерархиите.
И като товар или, по скоро, като каруца в живота, в която той е бил принуден да се придвижва във физическия свят, - така си е представял той своята физическо-етерна природа.
Без да си изясним това, ние няма да разберем хода на събитията в еволюцията на човечеството. Сега ще проследим този ход на събитията с множество различни примери. Днес пътеводна нишка ще ни бъде същото, до което се докоснах преди тринадесет години, когато говорих за историко-митологичния документ, който изобразява най-древната фаза на развитие, - именно нея се каним сега да разглеждаме: подразбирам епоса за Гилгамеш. Епосът за Гилгамеш има отчасти характер на истинска история и затова днес ви предавам събития, които съм ви описвал преди тринадесет години, така, както се представят непосредствено пред духовния поглед. В някакъв град в Мала Азия – той е наречен в епоса Ерех* - живеел човек, принадлежащ към типа на завоевателя, за който говорихме в последната лекция, - тип, който закономерно е произлязъл от душевните и социални условия на епохата.
към текста >>
Днес пътеводна нишка ще ни бъде същото, до което се докоснах п
ред
и тринадесет години, когато говорих за историко-митологичния документ, който изобразява най-древната фаза на развитие, - именно нея се каним сега да разглеждаме: подразбирам епоса за Гилгамеш.
Така, че във всеки миг от живота си той е можел да каже: в мен живеят боговете. И той е гледал на своя аз не като на сътворен долу, със средствата на физическите и етерни субстанции, а като на дарено по милост свише, като на идващо от йерархиите. И като товар или, по скоро, като каруца в живота, в която той е бил принуден да се придвижва във физическия свят, - така си е представял той своята физическо-етерна природа. Без да си изясним това, ние няма да разберем хода на събитията в еволюцията на човечеството. Сега ще проследим този ход на събитията с множество различни примери.
Днес пътеводна нишка ще ни бъде същото, до което се докоснах преди тринадесет години, когато говорих за историко-митологичния документ, който изобразява най-древната фаза на развитие, - именно нея се каним сега да разглеждаме: подразбирам епоса за Гилгамеш.
Епосът за Гилгамеш има отчасти характер на истинска история и затова днес ви предавам събития, които съм ви описвал преди тринадесет години, така, както се представят непосредствено пред духовния поглед. В някакъв град в Мала Азия – той е наречен в епоса Ерех* - живеел човек, принадлежащ към типа на завоевателя, за който говорихме в последната лекция, - тип, който закономерно е произлязъл от душевните и социални условия на епохата. /*Градът е наречен в Библията (Битие 10, 10) Ерех; клинописният текст го именува Урук./ Епосът го нарича Гилгамеш. Значи, имаме работа с личност, която е запазила множество особености на човечеството от по-ранните времена. Но на тази личност и е било ясно, че тя има, сякаш двойствена природа, - от една страна, духовно-душевна природа, в която се спускат боговете, а от друга страна - физическо-етерна, в която влизат физически и етерни земни и космически субстанции, - представителите на човечеството от онова време вече са стояли пред прехода към следващата степен на човешката еволюция.
към текста >>
Епосът за Гилгамеш има отчасти характер на истинска история и затова днес ви п
ред
авам събития, които съм ви описвал п
ред
и тринадесет години, така, както се п
ред
ставят непос
ред
ствено п
ред
духовния поглед.
И той е гледал на своя аз не като на сътворен долу, със средствата на физическите и етерни субстанции, а като на дарено по милост свише, като на идващо от йерархиите. И като товар или, по скоро, като каруца в живота, в която той е бил принуден да се придвижва във физическия свят, - така си е представял той своята физическо-етерна природа. Без да си изясним това, ние няма да разберем хода на събитията в еволюцията на човечеството. Сега ще проследим този ход на събитията с множество различни примери. Днес пътеводна нишка ще ни бъде същото, до което се докоснах преди тринадесет години, когато говорих за историко-митологичния документ, който изобразява най-древната фаза на развитие, - именно нея се каним сега да разглеждаме: подразбирам епоса за Гилгамеш.
Епосът за Гилгамеш има отчасти характер на истинска история и затова днес ви предавам събития, които съм ви описвал преди тринадесет години, така, както се представят непосредствено пред духовния поглед.
В някакъв град в Мала Азия – той е наречен в епоса Ерех* - живеел човек, принадлежащ към типа на завоевателя, за който говорихме в последната лекция, - тип, който закономерно е произлязъл от душевните и социални условия на епохата. /*Градът е наречен в Библията (Битие 10, 10) Ерех; клинописният текст го именува Урук./ Епосът го нарича Гилгамеш. Значи, имаме работа с личност, която е запазила множество особености на човечеството от по-ранните времена. Но на тази личност и е било ясно, че тя има, сякаш двойствена природа, - от една страна, духовно-душевна природа, в която се спускат боговете, а от друга страна - физическо-етерна, в която влизат физически и етерни земни и космически субстанции, - представителите на човечеството от онова време вече са стояли пред прехода към следващата степен на човешката еволюция. Този преход се състои в следното: аз-съзнанието, което не много преди това се е намирало в душевно-духовната част, сега, ако може така да се каже, се е потопило във физическо-етерната част, така че Гилгамеш е бил един от тези, които престанали да казват "аз" на духовно-душевната част от своето същество, тази, в която те са усещали присъствието на боговете, а казвали "аз" на това, което е било в тях от земното и етерното.
към текста >>
Но на тази личност и е било ясно, че тя има, сякаш двойствена природа, - от една страна, духовно-душевна природа, в която се спускат боговете, а от друга страна - физическо-етерна, в която влизат физически и етерни земни и космически субстанции, - п
ред
ставителите на човечеството от онова време вече са стояли п
ред
прехода към следващата степен на човешката еволюция.
Днес пътеводна нишка ще ни бъде същото, до което се докоснах преди тринадесет години, когато говорих за историко-митологичния документ, който изобразява най-древната фаза на развитие, - именно нея се каним сега да разглеждаме: подразбирам епоса за Гилгамеш. Епосът за Гилгамеш има отчасти характер на истинска история и затова днес ви предавам събития, които съм ви описвал преди тринадесет години, така, както се представят непосредствено пред духовния поглед. В някакъв град в Мала Азия – той е наречен в епоса Ерех* - живеел човек, принадлежащ към типа на завоевателя, за който говорихме в последната лекция, - тип, който закономерно е произлязъл от душевните и социални условия на епохата. /*Градът е наречен в Библията (Битие 10, 10) Ерех; клинописният текст го именува Урук./ Епосът го нарича Гилгамеш. Значи, имаме работа с личност, която е запазила множество особености на човечеството от по-ранните времена.
Но на тази личност и е било ясно, че тя има, сякаш двойствена природа, - от една страна, духовно-душевна природа, в която се спускат боговете, а от друга страна - физическо-етерна, в която влизат физически и етерни земни и космически субстанции, - представителите на човечеството от онова време вече са стояли пред прехода към следващата степен на човешката еволюция.
Този преход се състои в следното: аз-съзнанието, което не много преди това се е намирало в душевно-духовната част, сега, ако може така да се каже, се е потопило във физическо-етерната част, така че Гилгамеш е бил един от тези, които престанали да казват "аз" на духовно-душевната част от своето същество, тази, в която те са усещали присъствието на боговете, а казвали "аз" на това, което е било в тях от земното и етерното. Това е било ново устройство на душата. Но заедно с това душевно устройство, когато азът се е спуснал от душата и духа и е влязъл в качеството си на съзнателен аз в телесното и етерното, тази личност запазила все още в себе си привички, принадлежащи на миналото, и особено привичката за преживяване на паметта изключително във връзка с ритъма. Тя е запазила още и това вътрешно чувство, което е било необходимо, за да се учи да познава силите на смъртта, защото само силите на смъртта могат да дадат на човека това, което го довежда до разумност. По такъв начин, изхождайки от факта, че личността на Гилгамеш ни довежда до душа, която вече е преминала през много инкарнации на Земята и сега е навлязла в нова форма на човешкото съществуване, което вече съм описвал, ние го намираме при тази точка на физическото съществуване, която ражда в него някаква неувереност.
към текста >>
Този преход се състои в следното: аз-съзнанието, което не много п
ред
и това се е намирало в душевно-духовната част, сега, ако може така да се каже, се е потопило във физическо-етерната част, така че Гилгамеш е бил един от тези, които престанали да казват "аз" на духовно-душевната част от своето същество, тази, в която те са усещали присъствието на боговете, а казвали "аз" на това, което е било в тях от земното и етерното.
Епосът за Гилгамеш има отчасти характер на истинска история и затова днес ви предавам събития, които съм ви описвал преди тринадесет години, така, както се представят непосредствено пред духовния поглед. В някакъв град в Мала Азия – той е наречен в епоса Ерех* - живеел човек, принадлежащ към типа на завоевателя, за който говорихме в последната лекция, - тип, който закономерно е произлязъл от душевните и социални условия на епохата. /*Градът е наречен в Библията (Битие 10, 10) Ерех; клинописният текст го именува Урук./ Епосът го нарича Гилгамеш. Значи, имаме работа с личност, която е запазила множество особености на човечеството от по-ранните времена. Но на тази личност и е било ясно, че тя има, сякаш двойствена природа, - от една страна, духовно-душевна природа, в която се спускат боговете, а от друга страна - физическо-етерна, в която влизат физически и етерни земни и космически субстанции, - представителите на човечеството от онова време вече са стояли пред прехода към следващата степен на човешката еволюция.
Този преход се състои в следното: аз-съзнанието, което не много преди това се е намирало в душевно-духовната част, сега, ако може така да се каже, се е потопило във физическо-етерната част, така че Гилгамеш е бил един от тези, които престанали да казват "аз" на духовно-душевната част от своето същество, тази, в която те са усещали присъствието на боговете, а казвали "аз" на това, което е било в тях от земното и етерното.
Това е било ново устройство на душата. Но заедно с това душевно устройство, когато азът се е спуснал от душата и духа и е влязъл в качеството си на съзнателен аз в телесното и етерното, тази личност запазила все още в себе си привички, принадлежащи на миналото, и особено привичката за преживяване на паметта изключително във връзка с ритъма. Тя е запазила още и това вътрешно чувство, което е било необходимо, за да се учи да познава силите на смъртта, защото само силите на смъртта могат да дадат на човека това, което го довежда до разумност. По такъв начин, изхождайки от факта, че личността на Гилгамеш ни довежда до душа, която вече е преминала през много инкарнации на Земята и сега е навлязла в нова форма на човешкото съществуване, което вече съм описвал, ние го намираме при тази точка на физическото съществуване, която ражда в него някаква неувереност. Древният навик към завоевания и древната ритмическа памет станали неуместни за живота на Земята.
към текста >>
Отначало Гилгамеш п
ред
извикал неприязън.
Тя е запазила още и това вътрешно чувство, което е било необходимо, за да се учи да познава силите на смъртта, защото само силите на смъртта могат да дадат на човека това, което го довежда до разумност. По такъв начин, изхождайки от факта, че личността на Гилгамеш ни довежда до душа, която вече е преминала през много инкарнации на Земята и сега е навлязла в нова форма на човешкото съществуване, което вече съм описвал, ние го намираме при тази точка на физическото съществуване, която ражда в него някаква неувереност. Древният навик към завоевания и древната ритмическа памет станали неуместни за живота на Земята. И затова преживяванията на Гилгамеш са били преживявания изключително на преходната епоха. Затова е станало така, че, когато тази личност по стара привичка е завладяла града, който в епоса е наречен Ерех, в града възникнал смут.
Отначало Гилгамеш предизвикал неприязън.
В него виждали чужд човек и той, всъщност, не би могъл сам да се справи с всички трудности, които възникнали в резултат на завземането на града. След това се появила, - защото съдбата я е довела тук, - друга личност. Епосът за Гилгамеш я назовава Еабани.*/*В клинописния текст е наречена Енкиду или Енгиду./ Тази личност сравнително късно се е спуснала на Земята от планетарното съществуване, което земното човечество е водело в продължение на някое време и описание на което, можете да намерите в книгата “Въведение в тайната наука”. Знаете, че по време на атлантската епоха душите се спускали – едни по-рано, другите по-късно - на Земята от разни планети, бидейки отделени там от Земята на много ранна степен от земната еволюция. В Гилгамеш пред нас застава индивидуалност, която се е върнала сравнително рано на Земята; така че към времето, за което говорим, тя вече е преживяла много земни въплъщения.
към текста >>
В Гилгамеш п
ред
нас застава индивидуалност, която се е върнала сравнително рано на Земята; така че към времето, за което говорим, тя вече е преживяла много земни въплъщения.
Отначало Гилгамеш предизвикал неприязън. В него виждали чужд човек и той, всъщност, не би могъл сам да се справи с всички трудности, които възникнали в резултат на завземането на града. След това се появила, - защото съдбата я е довела тук, - друга личност. Епосът за Гилгамеш я назовава Еабани.*/*В клинописния текст е наречена Енкиду или Енгиду./ Тази личност сравнително късно се е спуснала на Земята от планетарното съществуване, което земното човечество е водело в продължение на някое време и описание на което, можете да намерите в книгата “Въведение в тайната наука”. Знаете, че по време на атлантската епоха душите се спускали – едни по-рано, другите по-късно - на Земята от разни планети, бидейки отделени там от Земята на много ранна степен от земната еволюция.
В Гилгамеш пред нас застава индивидуалност, която се е върнала сравнително рано на Земята; така че към времето, за което говорим, тя вече е преживяла много земни въплъщения.
В другата индивидуалност, която също е дошла в този град, ние имаме такава, която е пребивавала сравнително дълго в планетарно битие и едва по-късно е намерила своя път обратно към Земята. Вие можете да прочетете за това в моите щутгартски лекции, изнесени от малко по- различна гледна точка преди тринадесет години. И така, тази втора индивидуалност е завързала близко приятелство с Гилгамеш и те съумели съвместно да уредят социалния живот в града на наистина здрава основа. Това е било възможно, защото на втората индивидуалност и е останал голям запас от знания, придобити през времето на пребиваване в космоса извън Земята, поради малобройните земни инкарнации. Еабани е имал, както вече казах в Щутгарт, нещо като просветлено възприятие - ясновиждане, ясночуване и това, което можем да наречем яснознание.
към текста >>
Вие можете да прочетете за това в моите щутгартски лекции, изнесени от малко по- различна гледна точка п
ред
и тринадесет години.
След това се появила, - защото съдбата я е довела тук, - друга личност. Епосът за Гилгамеш я назовава Еабани.*/*В клинописния текст е наречена Енкиду или Енгиду./ Тази личност сравнително късно се е спуснала на Земята от планетарното съществуване, което земното човечество е водело в продължение на някое време и описание на което, можете да намерите в книгата “Въведение в тайната наука”. Знаете, че по време на атлантската епоха душите се спускали – едни по-рано, другите по-късно - на Земята от разни планети, бидейки отделени там от Земята на много ранна степен от земната еволюция. В Гилгамеш пред нас застава индивидуалност, която се е върнала сравнително рано на Земята; така че към времето, за което говорим, тя вече е преживяла много земни въплъщения. В другата индивидуалност, която също е дошла в този град, ние имаме такава, която е пребивавала сравнително дълго в планетарно битие и едва по-късно е намерила своя път обратно към Земята.
Вие можете да прочетете за това в моите щутгартски лекции, изнесени от малко по- различна гледна точка преди тринадесет години.
И така, тази втора индивидуалност е завързала близко приятелство с Гилгамеш и те съумели съвместно да уредят социалния живот в града на наистина здрава основа. Това е било възможно, защото на втората индивидуалност и е останал голям запас от знания, придобити през времето на пребиваване в космоса извън Земята, поради малобройните земни инкарнации. Еабани е имал, както вече казах в Щутгарт, нещо като просветлено възприятие - ясновиждане, ясночуване и това, което можем да наречем яснознание. По такъв начин ние имаме в една личност от една страна остатъци от древните завоевателски обичаи и ритмически настроена памет, а от друга - това, което и е останало от виденията и прозренията в скритите мистерии на Космоса; от сливането на тези две неща е израснала, както понякога ставало в тези древни времена, цялата социална структура на този град в Мала Азия. Мир и щастие се спуснали над града и неговите обитатели и всичко би било наред, ако не се беше случило едно събитие, което преобърнало хода на нещата в друга посока.
към текста >>
И така, тази втора индивидуалност е завързала близко приятелство с Гилгамеш и те съумели съвместно да у
ред
ят социалния живот в града на наистина здрава основа.
Епосът за Гилгамеш я назовава Еабани.*/*В клинописния текст е наречена Енкиду или Енгиду./ Тази личност сравнително късно се е спуснала на Земята от планетарното съществуване, което земното човечество е водело в продължение на някое време и описание на което, можете да намерите в книгата “Въведение в тайната наука”. Знаете, че по време на атлантската епоха душите се спускали – едни по-рано, другите по-късно - на Земята от разни планети, бидейки отделени там от Земята на много ранна степен от земната еволюция. В Гилгамеш пред нас застава индивидуалност, която се е върнала сравнително рано на Земята; така че към времето, за което говорим, тя вече е преживяла много земни въплъщения. В другата индивидуалност, която също е дошла в този град, ние имаме такава, която е пребивавала сравнително дълго в планетарно битие и едва по-късно е намерила своя път обратно към Земята. Вие можете да прочетете за това в моите щутгартски лекции, изнесени от малко по- различна гледна точка преди тринадесет години.
И така, тази втора индивидуалност е завързала близко приятелство с Гилгамеш и те съумели съвместно да уредят социалния живот в града на наистина здрава основа.
Това е било възможно, защото на втората индивидуалност и е останал голям запас от знания, придобити през времето на пребиваване в космоса извън Земята, поради малобройните земни инкарнации. Еабани е имал, както вече казах в Щутгарт, нещо като просветлено възприятие - ясновиждане, ясночуване и това, което можем да наречем яснознание. По такъв начин ние имаме в една личност от една страна остатъци от древните завоевателски обичаи и ритмически настроена памет, а от друга - това, което и е останало от виденията и прозренията в скритите мистерии на Космоса; от сливането на тези две неща е израснала, както понякога ставало в тези древни времена, цялата социална структура на този град в Мала Азия. Мир и щастие се спуснали над града и неговите обитатели и всичко би било наред, ако не се беше случило едно събитие, което преобърнало хода на нещата в друга посока. В този град съществували мистерии, мистерии на някаква богиня, и тези мистерии пазили твърде много тайни на Космоса.
към текста >>
Мир и щастие се спуснали над града и неговите обитатели и всичко би било на
ред
, ако не се беше случило едно събитие, което преобърнало хода на нещата в друга посока.
Вие можете да прочетете за това в моите щутгартски лекции, изнесени от малко по- различна гледна точка преди тринадесет години. И така, тази втора индивидуалност е завързала близко приятелство с Гилгамеш и те съумели съвместно да уредят социалния живот в града на наистина здрава основа. Това е било възможно, защото на втората индивидуалност и е останал голям запас от знания, придобити през времето на пребиваване в космоса извън Земята, поради малобройните земни инкарнации. Еабани е имал, както вече казах в Щутгарт, нещо като просветлено възприятие - ясновиждане, ясночуване и това, което можем да наречем яснознание. По такъв начин ние имаме в една личност от една страна остатъци от древните завоевателски обичаи и ритмически настроена памет, а от друга - това, което и е останало от виденията и прозренията в скритите мистерии на Космоса; от сливането на тези две неща е израснала, както понякога ставало в тези древни времена, цялата социална структура на този град в Мала Азия.
Мир и щастие се спуснали над града и неговите обитатели и всичко би било наред, ако не се беше случило едно събитие, което преобърнало хода на нещата в друга посока.
В този град съществували мистерии, мистерии на някаква богиня, и тези мистерии пазили твърде много тайни на Космоса. Но това са били в смисъла на онези времена, може да се каже, синкретични мистерии, тоест в тези мистерии са били събрани откровения от различни мистерии на Азия. И съдържанието на тези мистерии се е култивирало и преподавало там по различни и изменящи се, съобразно момента, способи. Но това е било трудно постижимо за личността, която в епоса носи името Гилгамеш, и той изказал обвинение против мистериите, смятайки, че учението им е противоречиво. И тъй като двете личности, за които говорим, са държали в ръцете си на практика реда в града, така, че възражението срещу мистериите е излязло от самия връх на социалната стълбица, възникналите трудности довели до това, че мистерийните жреци призовали тези сили, които в предишните времена са били достъпни за човека в мистериите.
към текста >>
И тъй като двете личности, за които говорим, са държали в ръцете си на практика
ред
а в града, така, че възражението срещу мистериите е излязло от самия връх на социалната стълбица, възникналите трудности довели до това, че мистерийните жреци призовали тези сили, които в п
ред
ишните времена са били достъпни за човека в мистериите.
Мир и щастие се спуснали над града и неговите обитатели и всичко би било наред, ако не се беше случило едно събитие, което преобърнало хода на нещата в друга посока. В този град съществували мистерии, мистерии на някаква богиня, и тези мистерии пазили твърде много тайни на Космоса. Но това са били в смисъла на онези времена, може да се каже, синкретични мистерии, тоест в тези мистерии са били събрани откровения от различни мистерии на Азия. И съдържанието на тези мистерии се е култивирало и преподавало там по различни и изменящи се, съобразно момента, способи. Но това е било трудно постижимо за личността, която в епоса носи името Гилгамеш, и той изказал обвинение против мистериите, смятайки, че учението им е противоречиво.
И тъй като двете личности, за които говорим, са държали в ръцете си на практика реда в града, така, че възражението срещу мистериите е излязло от самия връх на социалната стълбица, възникналите трудности довели до това, че мистерийните жреци призовали тези сили, които в предишните времена са били достъпни за човека в мистериите.
Няма ли да се удивите, ако чуете, че в древните мистерии човек е можел наистина да се обръща към духовните същества от висшите йерархии, защото, както ви казах вчера, за Древния Изток, Азия е била не нещо друго, а низше небе и на това низше небе човек е съзнавал присъствието на божествено-духовните същества и е общувал с тях. Особено се е култивирало такова общение в мистериите. И така, жреците на мистериите на Ищар се обърнали към тези духовни сили, към които те винаги се обръщали, когато искали просветление, и станало така, че тези духовни сили наложили някакво наказание на града. В онези времена това са изразявали по следния начин: нещо, което всъщност е духовна сила от висок порядък, е действало в Ерех като животинска сила, като страшна, призрачна животинска сила. Всевъзможни беди се стоварили върху жителите - физически болести, а също душевни разстройства.
към текста >>
Това, което ви п
ред
ставих тук, е било нещо напълно осъществимо в онези древни времена.
И така, жреците на мистериите на Ищар се обърнали към тези духовни сили, към които те винаги се обръщали, когато искали просветление, и станало така, че тези духовни сили наложили някакво наказание на града. В онези времена това са изразявали по следния начин: нещо, което всъщност е духовна сила от висок порядък, е действало в Ерех като животинска сила, като страшна, призрачна животинска сила. Всевъзможни беди се стоварили върху жителите - физически болести, а също душевни разстройства. В резултат личността, привързана към Гилгамеш, наречена в епоса Еабани, умряла, но, за да може мисията на другата личност да бъде продължена на Земята, тя останала в духовна връзка с тази личност даже след смъртта си. И така, когато разглеждаме следващия живот и развитието на личността, която в епоса носи името Гилгамеш, ние трябва да виждаме в нея съвместната дейност на две личности, при това по такъв начин, че в следващите години от живота си Гилгамеш получава интуиции и озарения от Еабани и продължава да действа, макар и сам, но не просто от собствената си воля, а от волята на двамата, от сливането на двете воли.
Това, което ви представих тук, е било нещо напълно осъществимо в онези древни времена.
Животът на човешките мисли и чувства не е бил тогава толкова единен и неделим, както сега. Затова човек не е можел да има опит със свободата в този смисъл, в който го имаме сега. Било е напълно възможно, или за духовно същество, което никога не се е въплъщавало на Земята, да действа чрез волята на земна личност, или, както в този случай, за човек, който е преминал през на прага на смъртта и е имал следсмъртно съществуване, да говори и действа чрез волята на някаква личност на Земята. Така е било с Гилгамеш. И от това, което е възникнало от сливането на двете воли, Гилгамеш е могъл с достатъчна яснота да разбере, в кой момент от историята на човечеството той самият се намира.
към текста >>
Всичките му усилия са били насочени към това, с едни или други с
ред
ства да проникне в самата сърцевина на този проблем.
Затова човек не е можел да има опит със свободата в този смисъл, в който го имаме сега. Било е напълно възможно, или за духовно същество, което никога не се е въплъщавало на Земята, да действа чрез волята на земна личност, или, както в този случай, за човек, който е преминал през на прага на смъртта и е имал следсмъртно съществуване, да говори и действа чрез волята на някаква личност на Земята. Така е било с Гилгамеш. И от това, което е възникнало от сливането на двете воли, Гилгамеш е могъл с достатъчна яснота да разбере, в кой момент от историята на човечеството той самият се намира. Благодарение на влиянието на духа, който го е инспирирал, той започнал да разбира, че азът се е потопил във физическото и в етерното тяло, които са смъртни, и от този момент проблемът за безсмъртието започнал да играе твърде значителна роля в живота му.
Всичките му усилия са били насочени към това, с едни или други средства да проникне в самата сърцевина на този проблем.
Мистериите, в които се е съхранявало това, което е можело да се каже относно безсмъртието в онези дни на Земята, неохотно са откривали своите тайни на Гилгамеш. Мистериите все още са имали собствени традиции, и в техните традиции се е съхранявало също в значителна степен живото знание, съществувало на Земята в атлантските времена, когато древната, първоначална мъдрост е управлявала сред хората. Но носителите на тази първоначална мъдрост, които някога са странствали по Земята в качеството им на духовни същества, много отдавна се отделили от нея и основали космическа колония на Луната, така, че са чисти детинщини да се счита, че Луната е мъртво, обледенено тяло, както описват това съвременните физици. Луната е, преди всичко, космическо местообитание на тези духовни същества, които са били първите велики учители на земното човечество, - същества, които някога донесли на земното човечество първородната мъдрост и които, когато Луната напуснала Земята и си намерила място в планетарната система, също се отделили и си устроили обиталище на Луната. Този, който в наши дни чрез имагинативно възприятие може да достигне истинско познание за Луната, получава също познание и за духовните същества от тази космическа колония, които са били някога учители по древна мъдрост на човечеството на Земята.
към текста >>
Мистериите все още са имали собствени традиции, и в техните традиции се е съхранявало също в значителна степен живото знание, съществувало на Земята в атлантските времена, когато древната, първоначална мъдрост е управлявала с
ред
хората.
Така е било с Гилгамеш. И от това, което е възникнало от сливането на двете воли, Гилгамеш е могъл с достатъчна яснота да разбере, в кой момент от историята на човечеството той самият се намира. Благодарение на влиянието на духа, който го е инспирирал, той започнал да разбира, че азът се е потопил във физическото и в етерното тяло, които са смъртни, и от този момент проблемът за безсмъртието започнал да играе твърде значителна роля в живота му. Всичките му усилия са били насочени към това, с едни или други средства да проникне в самата сърцевина на този проблем. Мистериите, в които се е съхранявало това, което е можело да се каже относно безсмъртието в онези дни на Земята, неохотно са откривали своите тайни на Гилгамеш.
Мистериите все още са имали собствени традиции, и в техните традиции се е съхранявало също в значителна степен живото знание, съществувало на Земята в атлантските времена, когато древната, първоначална мъдрост е управлявала сред хората.
Но носителите на тази първоначална мъдрост, които някога са странствали по Земята в качеството им на духовни същества, много отдавна се отделили от нея и основали космическа колония на Луната, така, че са чисти детинщини да се счита, че Луната е мъртво, обледенено тяло, както описват това съвременните физици. Луната е, преди всичко, космическо местообитание на тези духовни същества, които са били първите велики учители на земното човечество, - същества, които някога донесли на земното човечество първородната мъдрост и които, когато Луната напуснала Земята и си намерила място в планетарната система, също се отделили и си устроили обиталище на Луната. Този, който в наши дни чрез имагинативно възприятие може да достигне истинско познание за Луната, получава също познание и за духовните същества от тази космическа колония, които са били някога учители по древна мъдрост на човечеството на Земята. Това, на което са учили, се е съхранявало в мистериите, също както и импулсите, чрез които човек сам можел да стигне до определена връзка с тази древна мъдрост. Личността, която в епоса се именува Гилгамеш, не е имала обаче жива връзка с мистериите на Мала Азия.
към текста >>
Луната е, п
ред
и всичко, космическо местообитание на тези духовни същества, които са били първите велики учители на земното човечество, - същества, които някога донесли на земното човечество първородната мъдрост и които, когато Луната напуснала Земята и си намерила място в планетарната система, също се отделили и си устроили обиталище на Луната.
Благодарение на влиянието на духа, който го е инспирирал, той започнал да разбира, че азът се е потопил във физическото и в етерното тяло, които са смъртни, и от този момент проблемът за безсмъртието започнал да играе твърде значителна роля в живота му. Всичките му усилия са били насочени към това, с едни или други средства да проникне в самата сърцевина на този проблем. Мистериите, в които се е съхранявало това, което е можело да се каже относно безсмъртието в онези дни на Земята, неохотно са откривали своите тайни на Гилгамеш. Мистериите все още са имали собствени традиции, и в техните традиции се е съхранявало също в значителна степен живото знание, съществувало на Земята в атлантските времена, когато древната, първоначална мъдрост е управлявала сред хората. Но носителите на тази първоначална мъдрост, които някога са странствали по Земята в качеството им на духовни същества, много отдавна се отделили от нея и основали космическа колония на Луната, така, че са чисти детинщини да се счита, че Луната е мъртво, обледенено тяло, както описват това съвременните физици.
Луната е, преди всичко, космическо местообитание на тези духовни същества, които са били първите велики учители на земното човечество, - същества, които някога донесли на земното човечество първородната мъдрост и които, когато Луната напуснала Земята и си намерила място в планетарната система, също се отделили и си устроили обиталище на Луната.
Този, който в наши дни чрез имагинативно възприятие може да достигне истинско познание за Луната, получава също познание и за духовните същества от тази космическа колония, които са били някога учители по древна мъдрост на човечеството на Земята. Това, на което са учили, се е съхранявало в мистериите, също както и импулсите, чрез които човек сам можел да стигне до определена връзка с тази древна мъдрост. Личността, която в епоса се именува Гилгамеш, не е имала обаче жива връзка с мистериите на Мала Азия. Но благодарение на свръхсетивното въздействие на приятеля си, който в следсмъртното си съществуване е бил още свързан с него, в Гилгамеш възниква вътрешен импулс да търси път в света, по който би могъл да стигне до преживяване безсмъртието на душата. Впоследствие, в средните векове, ако човек е искал да узнае нещо за духовния свят, той е трябвало да се потопи в собственото си вътрешно същество.
към текста >>
Това, на което са учили, се е съхранявало в мистериите, също както и импулсите, чрез които човек сам можел да стигне до оп
ред
елена връзка с тази древна мъдрост.
Мистериите, в които се е съхранявало това, което е можело да се каже относно безсмъртието в онези дни на Земята, неохотно са откривали своите тайни на Гилгамеш. Мистериите все още са имали собствени традиции, и в техните традиции се е съхранявало също в значителна степен живото знание, съществувало на Земята в атлантските времена, когато древната, първоначална мъдрост е управлявала сред хората. Но носителите на тази първоначална мъдрост, които някога са странствали по Земята в качеството им на духовни същества, много отдавна се отделили от нея и основали космическа колония на Луната, така, че са чисти детинщини да се счита, че Луната е мъртво, обледенено тяло, както описват това съвременните физици. Луната е, преди всичко, космическо местообитание на тези духовни същества, които са били първите велики учители на земното човечество, - същества, които някога донесли на земното човечество първородната мъдрост и които, когато Луната напуснала Земята и си намерила място в планетарната система, също се отделили и си устроили обиталище на Луната. Този, който в наши дни чрез имагинативно възприятие може да достигне истинско познание за Луната, получава също познание и за духовните същества от тази космическа колония, които са били някога учители по древна мъдрост на човечеството на Земята.
Това, на което са учили, се е съхранявало в мистериите, също както и импулсите, чрез които човек сам можел да стигне до определена връзка с тази древна мъдрост.
Личността, която в епоса се именува Гилгамеш, не е имала обаче жива връзка с мистериите на Мала Азия. Но благодарение на свръхсетивното въздействие на приятеля си, който в следсмъртното си съществуване е бил още свързан с него, в Гилгамеш възниква вътрешен импулс да търси път в света, по който би могъл да стигне до преживяване безсмъртието на душата. Впоследствие, в средните векове, ако човек е искал да узнае нещо за духовния свят, той е трябвало да се потопи в собственото си вътрешно същество. В най-новите времена биха казали, че е нужен още по вътрешен процес. Но в онази древност, за която говорим, за човека е било факт ясното и точно знание, че Земята не е просто купчина камъни, за която говорят книгите по геология, но че Земята е живо същество, - повече от това, живо същество, надарено с дух и душа; като дребна мушица, която пълзи по човека и може нещо да разбере за човешкото същество, пропълзявайки по носа или челото му или по косата му; както мушицата постига своите познания по такъв начин, правейки пътешествие по човека, така и в онези древни времена чрез странстване и опознаване на Земята с нейната различна конфигурация в различните региони, човек е достигал до проникване в духовния свят.
към текста >>
Впоследствие, в с
ред
ните векове, ако човек е искал да узнае нещо за духовния свят, той е трябвало да се потопи в собственото си вътрешно същество.
Луната е, преди всичко, космическо местообитание на тези духовни същества, които са били първите велики учители на земното човечество, - същества, които някога донесли на земното човечество първородната мъдрост и които, когато Луната напуснала Земята и си намерила място в планетарната система, също се отделили и си устроили обиталище на Луната. Този, който в наши дни чрез имагинативно възприятие може да достигне истинско познание за Луната, получава също познание и за духовните същества от тази космическа колония, които са били някога учители по древна мъдрост на човечеството на Земята. Това, на което са учили, се е съхранявало в мистериите, също както и импулсите, чрез които човек сам можел да стигне до определена връзка с тази древна мъдрост. Личността, която в епоса се именува Гилгамеш, не е имала обаче жива връзка с мистериите на Мала Азия. Но благодарение на свръхсетивното въздействие на приятеля си, който в следсмъртното си съществуване е бил още свързан с него, в Гилгамеш възниква вътрешен импулс да търси път в света, по който би могъл да стигне до преживяване безсмъртието на душата.
Впоследствие, в средните векове, ако човек е искал да узнае нещо за духовния свят, той е трябвало да се потопи в собственото си вътрешно същество.
В най-новите времена биха казали, че е нужен още по вътрешен процес. Но в онази древност, за която говорим, за човека е било факт ясното и точно знание, че Земята не е просто купчина камъни, за която говорят книгите по геология, но че Земята е живо същество, - повече от това, живо същество, надарено с дух и душа; като дребна мушица, която пълзи по човека и може нещо да разбере за човешкото същество, пропълзявайки по носа или челото му или по косата му; както мушицата постига своите познания по такъв начин, правейки пътешествие по човека, така и в онези древни времена чрез странстване и опознаване на Земята с нейната различна конфигурация в различните региони, човек е достигал до проникване в духовния свят. И той е можел да прави това, независимо дали му е бил открит достъп в мистериите или не. Всъщност, няма по-повърхностно описание, от разказите за това, как Питагор и другите* се скитали надолу-нагоре в търсене на знание. /*Виж Диоген Лаерций "Животът на философите", том II, книга 8, "Питагор"; виж също "Платон"и др./ Човек е странствал по Земята, за да възприема това, което се е разкривало в тези многообразни конфигурации, в това, което е можел да наблюдава в различните форми и очертания на Земята в различни места, и не само Земята в нейния физически аспект, а също Земята като душа и дух.
към текста >>
П
ред
стояло му да премине изпитание – едно от тези, които в онези дни често се давали на учениците в мистериите.
Социалните условия на страната, разбира се, силно са се изменили от тези отдалечени времена. Гилгамеш пристигнал и намерил там мистериен център, - главният жрец на мистериите се нарича в епоса Ксисутрос*./*Или Беросос, гърцизирана форма на шумерското име Зиусудър, - жрец на Бела във Вавилон, който около 280 г. пр.Р.X. е написал на гръцки език вавилоно-халдейската история, почерпена от вавилонските храмови архиви; в клинописния текст Утнапиштим./ Тези древни мистерии са били истински наследници на старите атлантски мистерии, - само, разбира се, в изменена форма, както и би следвало да бъде след изминаването на толкова много време. И било така, че в този древен мистериен център знаели, как да оценят и претеглят способността за познание, която притежавал Гилгамеш. Той бил посрещнат с разбиране.
Предстояло му да премине изпитание – едно от тези, които в онези дни често се давали на учениците в мистериите.
Той е трябвало да изпълни определени упражнения при пълно бодърстване в течение на седем дни и седем нощи. Това било твърде много за него и затова го подложили на нещо като заместващо изпитание. Били му подготвени някакви вещества, които той приел и с тяхна помощ получил някакво озарение, макар че, както винаги става в такива случаи, когато екстремните условия не се спазват, озарението би могло да бъде донякъде съмнително. Въпреки това, някаква степен на озарение била достигната и се осъществило известно проникване във великите взаимовръзки на Вселената, в духовната структура на Вселената. И затова, когато Гилгамеш завършил своето странстване и се върнал у дома, той фактически притежавал високо духовно прозрение.
към текста >>
Той е трябвало да изпълни оп
ред
елени упражнения при пълно бодърстване в течение на седем дни и седем нощи.
Гилгамеш пристигнал и намерил там мистериен център, - главният жрец на мистериите се нарича в епоса Ксисутрос*./*Или Беросос, гърцизирана форма на шумерското име Зиусудър, - жрец на Бела във Вавилон, който около 280 г. пр.Р.X. е написал на гръцки език вавилоно-халдейската история, почерпена от вавилонските храмови архиви; в клинописния текст Утнапиштим./ Тези древни мистерии са били истински наследници на старите атлантски мистерии, - само, разбира се, в изменена форма, както и би следвало да бъде след изминаването на толкова много време. И било така, че в този древен мистериен център знаели, как да оценят и претеглят способността за познание, която притежавал Гилгамеш. Той бил посрещнат с разбиране. Предстояло му да премине изпитание – едно от тези, които в онези дни често се давали на учениците в мистериите.
Той е трябвало да изпълни определени упражнения при пълно бодърстване в течение на седем дни и седем нощи.
Това било твърде много за него и затова го подложили на нещо като заместващо изпитание. Били му подготвени някакви вещества, които той приел и с тяхна помощ получил някакво озарение, макар че, както винаги става в такива случаи, когато екстремните условия не се спазват, озарението би могло да бъде донякъде съмнително. Въпреки това, някаква степен на озарение била достигната и се осъществило известно проникване във великите взаимовръзки на Вселената, в духовната структура на Вселената. И затова, когато Гилгамеш завършил своето странстване и се върнал у дома, той фактически притежавал високо духовно прозрение. Той странствал надолу по Дунав, придвижвайки се по северния бряг на реката, докато отново не стигнал у дома в своята родина, в своята обетована земя.
към текста >>
Но п
ред
и да стигне у дома, - в п
ред
вид на това, че той получил посвещение в следатлантските мистерии не по оптимален, а отчасти по неправилен начин, - го настигнало първото изкушение, което се стоварило върху него и п
ред
извикало ужасен пристъп на гняв; това станало във връзка с произшествие, което привлякло вниманието му: до слуха му стигнали известия за някои събития станали в града.
Това било твърде много за него и затова го подложили на нещо като заместващо изпитание. Били му подготвени някакви вещества, които той приел и с тяхна помощ получил някакво озарение, макар че, както винаги става в такива случаи, когато екстремните условия не се спазват, озарението би могло да бъде донякъде съмнително. Въпреки това, някаква степен на озарение била достигната и се осъществило известно проникване във великите взаимовръзки на Вселената, в духовната структура на Вселената. И затова, когато Гилгамеш завършил своето странстване и се върнал у дома, той фактически притежавал високо духовно прозрение. Той странствал надолу по Дунав, придвижвайки се по северния бряг на реката, докато отново не стигнал у дома в своята родина, в своята обетована земя.
Но преди да стигне у дома, - в предвид на това, че той получил посвещение в следатлантските мистерии не по оптимален, а отчасти по неправилен начин, - го настигнало първото изкушение, което се стоварило върху него и предизвикало ужасен пристъп на гняв; това станало във връзка с произшествие, което привлякло вниманието му: до слуха му стигнали известия за някои събития станали в града.
Той чул за случилото се преди да стигне до града и силно се разгневил; и в резултат на това озарението, получено от него, почти напълно помръкнало, така че той пристигнал в къщи без него. Но въпреки това, - и в това е особената черта на тази личност, - той все още притежавал способност чрез връзка с духа на своя умрял приятел да прониква в духовния свят или, в краен случай, да получава съобщения оттам. Но това все пак са различни неща – чрез средствата на посвещението да имаш непосредствено виждане в духовния свят или да получаваш съобщения от личности от задгробния свят. Въпреки това може определено да се твърди, че у Гилгамеш останало нещо от прозрението за природата на безсмъртието. Оставям засега настрана преживяванията, през които преминава човек след смъртта; и в онези дни те не са играли значителна роля в съзнанието на последващата инкарнация; във вътрешната структура на живота те се проявяват много силно, но не и в съзнанието.
към текста >>
Той чул за случилото се п
ред
и да стигне до града и силно се разгневил; и в резултат на това озарението, получено от него, почти напълно помръкнало, така че той пристигнал в къщи без него.
Били му подготвени някакви вещества, които той приел и с тяхна помощ получил някакво озарение, макар че, както винаги става в такива случаи, когато екстремните условия не се спазват, озарението би могло да бъде донякъде съмнително. Въпреки това, някаква степен на озарение била достигната и се осъществило известно проникване във великите взаимовръзки на Вселената, в духовната структура на Вселената. И затова, когато Гилгамеш завършил своето странстване и се върнал у дома, той фактически притежавал високо духовно прозрение. Той странствал надолу по Дунав, придвижвайки се по северния бряг на реката, докато отново не стигнал у дома в своята родина, в своята обетована земя. Но преди да стигне у дома, - в предвид на това, че той получил посвещение в следатлантските мистерии не по оптимален, а отчасти по неправилен начин, - го настигнало първото изкушение, което се стоварило върху него и предизвикало ужасен пристъп на гняв; това станало във връзка с произшествие, което привлякло вниманието му: до слуха му стигнали известия за някои събития станали в града.
Той чул за случилото се преди да стигне до града и силно се разгневил; и в резултат на това озарението, получено от него, почти напълно помръкнало, така че той пристигнал в къщи без него.
Но въпреки това, - и в това е особената черта на тази личност, - той все още притежавал способност чрез връзка с духа на своя умрял приятел да прониква в духовния свят или, в краен случай, да получава съобщения оттам. Но това все пак са различни неща – чрез средствата на посвещението да имаш непосредствено виждане в духовния свят или да получаваш съобщения от личности от задгробния свят. Въпреки това може определено да се твърди, че у Гилгамеш останало нещо от прозрението за природата на безсмъртието. Оставям засега настрана преживяванията, през които преминава човек след смъртта; и в онези дни те не са играли значителна роля в съзнанието на последващата инкарнация; във вътрешната структура на живота те се проявяват много силно, но не и в съзнанието. По такъв начин, пред вас тези две личности, които описах и които съвместно са довели до изразяване на духовната конституция на човека от третата следатлантска културна епоха, приблизително в средната точка на развитие, - тези две личности, които все още живеели по такъв начин, че цялостният им начин на живот сам по себе си е бил ярко доказателство за двойствеността на човешката природа.
към текста >>
Но това все пак са различни неща – чрез с
ред
ствата на посвещението да имаш непос
ред
ствено виждане в духовния свят или да получаваш съобщения от личности от задгробния свят.
И затова, когато Гилгамеш завършил своето странстване и се върнал у дома, той фактически притежавал високо духовно прозрение. Той странствал надолу по Дунав, придвижвайки се по северния бряг на реката, докато отново не стигнал у дома в своята родина, в своята обетована земя. Но преди да стигне у дома, - в предвид на това, че той получил посвещение в следатлантските мистерии не по оптимален, а отчасти по неправилен начин, - го настигнало първото изкушение, което се стоварило върху него и предизвикало ужасен пристъп на гняв; това станало във връзка с произшествие, което привлякло вниманието му: до слуха му стигнали известия за някои събития станали в града. Той чул за случилото се преди да стигне до града и силно се разгневил; и в резултат на това озарението, получено от него, почти напълно помръкнало, така че той пристигнал в къщи без него. Но въпреки това, - и в това е особената черта на тази личност, - той все още притежавал способност чрез връзка с духа на своя умрял приятел да прониква в духовния свят или, в краен случай, да получава съобщения оттам.
Но това все пак са различни неща – чрез средствата на посвещението да имаш непосредствено виждане в духовния свят или да получаваш съобщения от личности от задгробния свят.
Въпреки това може определено да се твърди, че у Гилгамеш останало нещо от прозрението за природата на безсмъртието. Оставям засега настрана преживяванията, през които преминава човек след смъртта; и в онези дни те не са играли значителна роля в съзнанието на последващата инкарнация; във вътрешната структура на живота те се проявяват много силно, но не и в съзнанието. По такъв начин, пред вас тези две личности, които описах и които съвместно са довели до изразяване на духовната конституция на човека от третата следатлантска културна епоха, приблизително в средната точка на развитие, - тези две личности, които все още живеели по такъв начин, че цялостният им начин на живот сам по себе си е бил ярко доказателство за двойствеността на човешката природа. Единият от тях - Гилгамеш – осъзнавал тази двойственост, макар да бил един от първите преживели слизането на аз-съзнанието, слизането на аза във физическата и етерна природа на човека. Другият, по силата на това, че е преминал през малко инкарнации на Земята, е притежавал ясновидско познание, благодарение на което е знаел, че не съществува такова нещо, като материя, а всичко е духовно, и така нареченото материално е само друга форма на духовното.
към текста >>
Въпреки това може оп
ред
елено да се твърди, че у Гилгамеш останало нещо от прозрението за природата на безсмъртието.
Той странствал надолу по Дунав, придвижвайки се по северния бряг на реката, докато отново не стигнал у дома в своята родина, в своята обетована земя. Но преди да стигне у дома, - в предвид на това, че той получил посвещение в следатлантските мистерии не по оптимален, а отчасти по неправилен начин, - го настигнало първото изкушение, което се стоварило върху него и предизвикало ужасен пристъп на гняв; това станало във връзка с произшествие, което привлякло вниманието му: до слуха му стигнали известия за някои събития станали в града. Той чул за случилото се преди да стигне до града и силно се разгневил; и в резултат на това озарението, получено от него, почти напълно помръкнало, така че той пристигнал в къщи без него. Но въпреки това, - и в това е особената черта на тази личност, - той все още притежавал способност чрез връзка с духа на своя умрял приятел да прониква в духовния свят или, в краен случай, да получава съобщения оттам. Но това все пак са различни неща – чрез средствата на посвещението да имаш непосредствено виждане в духовния свят или да получаваш съобщения от личности от задгробния свят.
Въпреки това може определено да се твърди, че у Гилгамеш останало нещо от прозрението за природата на безсмъртието.
Оставям засега настрана преживяванията, през които преминава човек след смъртта; и в онези дни те не са играли значителна роля в съзнанието на последващата инкарнация; във вътрешната структура на живота те се проявяват много силно, но не и в съзнанието. По такъв начин, пред вас тези две личности, които описах и които съвместно са довели до изразяване на духовната конституция на човека от третата следатлантска културна епоха, приблизително в средната точка на развитие, - тези две личности, които все още живеели по такъв начин, че цялостният им начин на живот сам по себе си е бил ярко доказателство за двойствеността на човешката природа. Единият от тях - Гилгамеш – осъзнавал тази двойственост, макар да бил един от първите преживели слизането на аз-съзнанието, слизането на аза във физическата и етерна природа на човека. Другият, по силата на това, че е преминал през малко инкарнации на Земята, е притежавал ясновидско познание, благодарение на което е знаел, че не съществува такова нещо, като материя, а всичко е духовно, и така нареченото материално е само друга форма на духовното. Сега трябва да ви е ясно: ако тогава човешкото същество е било устроено по такъв начин, то човек, разбира се, не би могъл да мисли и чувства така, както ние сега.
към текста >>
По такъв начин, п
ред
вас тези две личности, които описах и които съвместно са довели до изразяване на духовната конституция на човека от третата следатлантска културна епоха, приблизително в с
ред
ната точка на развитие, - тези две личности, които все още живеели по такъв начин, че цялостният им начин на живот сам по себе си е бил ярко доказателство за двойствеността на човешката природа.
Той чул за случилото се преди да стигне до града и силно се разгневил; и в резултат на това озарението, получено от него, почти напълно помръкнало, така че той пристигнал в къщи без него. Но въпреки това, - и в това е особената черта на тази личност, - той все още притежавал способност чрез връзка с духа на своя умрял приятел да прониква в духовния свят или, в краен случай, да получава съобщения оттам. Но това все пак са различни неща – чрез средствата на посвещението да имаш непосредствено виждане в духовния свят или да получаваш съобщения от личности от задгробния свят. Въпреки това може определено да се твърди, че у Гилгамеш останало нещо от прозрението за природата на безсмъртието. Оставям засега настрана преживяванията, през които преминава човек след смъртта; и в онези дни те не са играли значителна роля в съзнанието на последващата инкарнация; във вътрешната структура на живота те се проявяват много силно, но не и в съзнанието.
По такъв начин, пред вас тези две личности, които описах и които съвместно са довели до изразяване на духовната конституция на човека от третата следатлантска културна епоха, приблизително в средната точка на развитие, - тези две личности, които все още живеели по такъв начин, че цялостният им начин на живот сам по себе си е бил ярко доказателство за двойствеността на човешката природа.
Единият от тях - Гилгамеш – осъзнавал тази двойственост, макар да бил един от първите преживели слизането на аз-съзнанието, слизането на аза във физическата и етерна природа на човека. Другият, по силата на това, че е преминал през малко инкарнации на Земята, е притежавал ясновидско познание, благодарение на което е знаел, че не съществува такова нещо, като материя, а всичко е духовно, и така нареченото материално е само друга форма на духовното. Сега трябва да ви е ясно: ако тогава човешкото същество е било устроено по такъв начин, то човек, разбира се, не би могъл да мисли и чувства така, както ние сега. Цялото му мислене и чувстване напълно са се отличавали от нашето. И това, което такива личности са могли да получават, разбира се, е било съвсем различно от това, което преподават днес в училищата и университетите.
към текста >>
В онези дни всичко, което човек получавал, всичко, имащо духовна или културна природа, е идвало при него от мистериите, откъдето се е разпространявало с
ред
хората по всички възможни пътища.
Единият от тях - Гилгамеш – осъзнавал тази двойственост, макар да бил един от първите преживели слизането на аз-съзнанието, слизането на аза във физическата и етерна природа на човека. Другият, по силата на това, че е преминал през малко инкарнации на Земята, е притежавал ясновидско познание, благодарение на което е знаел, че не съществува такова нещо, като материя, а всичко е духовно, и така нареченото материално е само друга форма на духовното. Сега трябва да ви е ясно: ако тогава човешкото същество е било устроено по такъв начин, то човек, разбира се, не би могъл да мисли и чувства така, както ние сега. Цялото му мислене и чувстване напълно са се отличавали от нашето. И това, което такива личности са могли да получават, разбира се, е било съвсем различно от това, което преподават днес в училищата и университетите.
В онези дни всичко, което човек получавал, всичко, имащо духовна или културна природа, е идвало при него от мистериите, откъдето се е разпространявало сред хората по всички възможни пътища.
Мъдреците в мистериите, жреците, са били истинските опекуни на човечеството. Такa, че особеност на тези две личности е било това, че в описваната инкарнация те са били неспособни – заради особеното устройство на душата – да се доближат до мистериите на своята родина. Този, когото епоса нарича Еабани, е бил близо до мистериите благодарение на своето пребиваване в извънземните области на Космоса; този, когото наричали Гилгамеш, преживял своего рода посвещение в следатлантски мистерии, което породило, обаче, само незрял плод. В резултат и двамата чувствали в съществото си нещо, което ги приближавало до първичните времена на земното човечество. И двамата могли да се запитат: как станахме такива?
към текста >>
Тайното знание, което се култивирало във всички мистерии на Азия, било п
ред
и всичко космическо знание; мистерийната мъдрост и учение разкривали източниците на земната еволюция във връзка с Космоса.
Нали сме станали такива благодарение на еволюцията на Земята; какъв път сме изминали? Въпросът за безсмъртието, който е бил причина за такива страдания и душевен разпад за Гилгамеш, е бил свързан в онези дни с необходимостта от прозрение в развитието на Земята от прадревни времена. В онези времена не е трябвало да се мисли или преживява безсмъртието на душата до тогава, докато не станело едновременно някакво прозрение в това, как душите на хората, които са присъствали вече в много ранните фази от развитие на Земята, - по време на степените на развитие на Старото Слънце и Старата Луна, - са съзерцавали приближаването на това, което в последствие е станало земно. Хората са чувствали своята принадлежност към Земята. Те чувствали, че за самопознанието човек трябва да прозира своята връзка със Земята.
Тайното знание, което се култивирало във всички мистерии на Азия, било преди всичко космическо знание; мистерийната мъдрост и учение разкривали източниците на земната еволюция във връзка с Космоса.
Така,че в тези мистерии пред човека се откривал жив образ - такъв, който би могъл да се превърне в него в животворни идеи, - панорамен обзор на това, как се е развивала Земята и как във вренето и кипенето на субстанциите и силите на Земята, през всички слънчеви, лунни и земни периоди на еволюцията, човек се е развивал заедно с всички тези субстанции. Всичко това в най-жив образ се е поднасяло на човека. Един мистериен център, където са се преподавали такива неща, оцелял до много по-късни времена. Това били Ефеските мистерии, мистериите на Артемида Ефеска. Мистериите са имали в самата среда на своя олтар изображение на богинята Артемида.
към текста >>
Така,че в тези мистерии п
ред
човека се откривал жив образ - такъв, който би могъл да се превърне в него в животворни идеи, - панорамен обзор на това, как се е развивала Земята и как във вренето и кипенето на субстанциите и силите на Земята, през всички слънчеви, лунни и земни периоди на еволюцията, човек се е развивал заедно с всички тези субстанции.
Въпросът за безсмъртието, който е бил причина за такива страдания и душевен разпад за Гилгамеш, е бил свързан в онези дни с необходимостта от прозрение в развитието на Земята от прадревни времена. В онези времена не е трябвало да се мисли или преживява безсмъртието на душата до тогава, докато не станело едновременно някакво прозрение в това, как душите на хората, които са присъствали вече в много ранните фази от развитие на Земята, - по време на степените на развитие на Старото Слънце и Старата Луна, - са съзерцавали приближаването на това, което в последствие е станало земно. Хората са чувствали своята принадлежност към Земята. Те чувствали, че за самопознанието човек трябва да прозира своята връзка със Земята. Тайното знание, което се култивирало във всички мистерии на Азия, било преди всичко космическо знание; мистерийната мъдрост и учение разкривали източниците на земната еволюция във връзка с Космоса.
Така,че в тези мистерии пред човека се откривал жив образ - такъв, който би могъл да се превърне в него в животворни идеи, - панорамен обзор на това, как се е развивала Земята и как във вренето и кипенето на субстанциите и силите на Земята, през всички слънчеви, лунни и земни периоди на еволюцията, човек се е развивал заедно с всички тези субстанции.
Всичко това в най-жив образ се е поднасяло на човека. Един мистериен център, където са се преподавали такива неща, оцелял до много по-късни времена. Това били Ефеските мистерии, мистериите на Артемида Ефеска. Мистериите са имали в самата среда на своя олтар изображение на богинята Артемида. Когато в наше време разглеждаме репродукция с богинята Артемида Ефеска, то имаме, само гротескно впечатление от женски образ с множество гърди.
към текста >>
Мистериите са имали в самата с
ред
а на своя олтар изображение на богинята Артемида.
Тайното знание, което се култивирало във всички мистерии на Азия, било преди всичко космическо знание; мистерийната мъдрост и учение разкривали източниците на земната еволюция във връзка с Космоса. Така,че в тези мистерии пред човека се откривал жив образ - такъв, който би могъл да се превърне в него в животворни идеи, - панорамен обзор на това, как се е развивала Земята и как във вренето и кипенето на субстанциите и силите на Земята, през всички слънчеви, лунни и земни периоди на еволюцията, човек се е развивал заедно с всички тези субстанции. Всичко това в най-жив образ се е поднасяло на човека. Един мистериен център, където са се преподавали такива неща, оцелял до много по-късни времена. Това били Ефеските мистерии, мистериите на Артемида Ефеска.
Мистериите са имали в самата среда на своя олтар изображение на богинята Артемида.
Когато в наше време разглеждаме репродукция с богинята Артемида Ефеска, то имаме, само гротескно впечатление от женски образ с множество гърди. Това е защото ние не си представяме, как подобни неща са се преживявали в древните времена; тогава важно е било именно преживяването, извършващо се пред лицето на един или друг факт. Учениците в мистериите е трябвало да преминават през известна подготовка, преди да преминат към истинския център на мистериите. В Ефеските мистерии център е било това изображение на богинята Артемида. Когато ученикът се е въвеждал към центъра, той е ставал единен с подобно изображение Когато той е стоял пред изображението, е губел съзнание за това, че пребивава в границите на кожата си.
към текста >>
Това е защото ние не си п
ред
ставяме, как подобни неща са се преживявали в древните времена; тогава важно е било именно преживяването, извършващо се п
ред
лицето на един или друг факт.
Всичко това в най-жив образ се е поднасяло на човека. Един мистериен център, където са се преподавали такива неща, оцелял до много по-късни времена. Това били Ефеските мистерии, мистериите на Артемида Ефеска. Мистериите са имали в самата среда на своя олтар изображение на богинята Артемида. Когато в наше време разглеждаме репродукция с богинята Артемида Ефеска, то имаме, само гротескно впечатление от женски образ с множество гърди.
Това е защото ние не си представяме, как подобни неща са се преживявали в древните времена; тогава важно е било именно преживяването, извършващо се пред лицето на един или друг факт.
Учениците в мистериите е трябвало да преминават през известна подготовка, преди да преминат към истинския център на мистериите. В Ефеските мистерии център е било това изображение на богинята Артемида. Когато ученикът се е въвеждал към центъра, той е ставал единен с подобно изображение Когато той е стоял пред изображението, е губел съзнание за това, че пребивава в границите на кожата си. Това самоотъждествяване в съзнанието с божествения образ е имало в Ефес следния резултат: ученикът вече не просто гледал земните природни царства, които го заобикаляли – камъни, дървета, реки, облаци и т.н. - но, когато се е чувствал единен с образа на Артемида, когато, като че влизал в образа на Артемида, той е получавал вътрешно видение за своята връзка с етерните царства.
към текста >>
Учениците в мистериите е трябвало да преминават през известна подготовка, п
ред
и да преминат към истинския център на мистериите.
Един мистериен център, където са се преподавали такива неща, оцелял до много по-късни времена. Това били Ефеските мистерии, мистериите на Артемида Ефеска. Мистериите са имали в самата среда на своя олтар изображение на богинята Артемида. Когато в наше време разглеждаме репродукция с богинята Артемида Ефеска, то имаме, само гротескно впечатление от женски образ с множество гърди. Това е защото ние не си представяме, как подобни неща са се преживявали в древните времена; тогава важно е било именно преживяването, извършващо се пред лицето на един или друг факт.
Учениците в мистериите е трябвало да преминават през известна подготовка, преди да преминат към истинския център на мистериите.
В Ефеските мистерии център е било това изображение на богинята Артемида. Когато ученикът се е въвеждал към центъра, той е ставал единен с подобно изображение Когато той е стоял пред изображението, е губел съзнание за това, че пребивава в границите на кожата си. Това самоотъждествяване в съзнанието с божествения образ е имало в Ефес следния резултат: ученикът вече не просто гледал земните природни царства, които го заобикаляли – камъни, дървета, реки, облаци и т.н. - но, когато се е чувствал единен с образа на Артемида, когато, като че влизал в образа на Артемида, той е получавал вътрешно видение за своята връзка с етерните царства. Той се е чувствал единен със света на звездите, единен с процесите в света на звездите.
към текста >>
Когато ученикът се е въвеждал към центъра, той е ставал единен с подобно изображение Когато той е стоял п
ред
изображението, е губел съзнание за това, че пребивава в границите на кожата си.
Мистериите са имали в самата среда на своя олтар изображение на богинята Артемида. Когато в наше време разглеждаме репродукция с богинята Артемида Ефеска, то имаме, само гротескно впечатление от женски образ с множество гърди. Това е защото ние не си представяме, как подобни неща са се преживявали в древните времена; тогава важно е било именно преживяването, извършващо се пред лицето на един или друг факт. Учениците в мистериите е трябвало да преминават през известна подготовка, преди да преминат към истинския център на мистериите. В Ефеските мистерии център е било това изображение на богинята Артемида.
Когато ученикът се е въвеждал към центъра, той е ставал единен с подобно изображение Когато той е стоял пред изображението, е губел съзнание за това, че пребивава в границите на кожата си.
Това самоотъждествяване в съзнанието с божествения образ е имало в Ефес следния резултат: ученикът вече не просто гледал земните природни царства, които го заобикаляли – камъни, дървета, реки, облаци и т.н. - но, когато се е чувствал единен с образа на Артемида, когато, като че влизал в образа на Артемида, той е получавал вътрешно видение за своята връзка с етерните царства. Той се е чувствал единен със света на звездите, единен с процесите в света на звездите. Той не възприемал земната субстанция под човешката кожа, той усещал своето космическо битие. Той усещал себе си в етерното.
към текста >>
И при това п
ред
тях възниквали ранните състояния на Земята и човешкия живот на Земята.
Това самоотъждествяване в съзнанието с божествения образ е имало в Ефес следния резултат: ученикът вече не просто гледал земните природни царства, които го заобикаляли – камъни, дървета, реки, облаци и т.н. - но, когато се е чувствал единен с образа на Артемида, когато, като че влизал в образа на Артемида, той е получавал вътрешно видение за своята връзка с етерните царства. Той се е чувствал единен със света на звездите, единен с процесите в света на звездите. Той не възприемал земната субстанция под човешката кожа, той усещал своето космическо битие. Той усещал себе си в етерното.
И при това пред тях възниквали ранните състояния на Земята и човешкия живот на Земята.
Той започвал да вижда, какви са били тези ранни състояния. Сега ние разглеждаме Земята като голяма каменна буца или скала, покрита в голямата си част на повърхността с вода и обкръжена с въздушна сфера, съдържаща кислород, азот и други вещества, - съдържаща фактически това, което е нужно на човешкото същество за дишане и т.н. И когато започнат умозрително да тълкуват това, което предлага съвременното научно знание, тогава стигаме до прелестни резултати! Защото само чрез духовно виждане може да се проникне в условията, преобладаващи в прадревните времена. Но подобно духовно видение, отнасящо се до първичните състояния на Земята и човечеството,* се е достигало от ефеските ученици, когато те се отъждествявали с образа на богинята. /*Виж.
към текста >>
И когато започнат умозрително да тълкуват това, което п
ред
лага съвременното научно знание, тогава стигаме до прелестни резултати!
Той не възприемал земната субстанция под човешката кожа, той усещал своето космическо битие. Той усещал себе си в етерното. И при това пред тях възниквали ранните състояния на Земята и човешкия живот на Земята. Той започвал да вижда, какви са били тези ранни състояния. Сега ние разглеждаме Земята като голяма каменна буца или скала, покрита в голямата си част на повърхността с вода и обкръжена с въздушна сфера, съдържаща кислород, азот и други вещества, - съдържаща фактически това, което е нужно на човешкото същество за дишане и т.н.
И когато започнат умозрително да тълкуват това, което предлага съвременното научно знание, тогава стигаме до прелестни резултати!
Защото само чрез духовно виждане може да се проникне в условията, преобладаващи в прадревните времена. Но подобно духовно видение, отнасящо се до първичните състояния на Земята и човечеството,* се е достигало от ефеските ученици, когато те се отъждествявали с образа на богинята. /*Виж. "Въведение в тайната наука", а също "Еволюцията от гледна точка на истината" (GA 132) и лекция от 01. 12. 1923 г. във "Форми на Мистериите" (GA 232)./ Те стигали до виждане на това, че преди обкръжението на Земята (сегашната атмосфера) е било не такова: на мястото на днешната атмосфера като обкръжение на Земята е имало крайно разреден белтък, летливо-течно белтъчно вещество.
към текста >>
във "Форми на Мистериите" (GA 232)./ Те стигали до виждане на това, че п
ред
и обкръжението на Земята (сегашната атмосфера) е било не такова: на мястото на днешната атмосфера като обкръжение на Земята е имало крайно раз
ред
ен белтък, летливо-течно белтъчно вещество.
И когато започнат умозрително да тълкуват това, което предлага съвременното научно знание, тогава стигаме до прелестни резултати! Защото само чрез духовно виждане може да се проникне в условията, преобладаващи в прадревните времена. Но подобно духовно видение, отнасящо се до първичните състояния на Земята и човечеството,* се е достигало от ефеските ученици, когато те се отъждествявали с образа на богинята. /*Виж. "Въведение в тайната наука", а също "Еволюцията от гледна точка на истината" (GA 132) и лекция от 01. 12. 1923 г.
във "Форми на Мистериите" (GA 232)./ Те стигали до виждане на това, че преди обкръжението на Земята (сегашната атмосфера) е било не такова: на мястото на днешната атмосфера като обкръжение на Земята е имало крайно разреден белтък, летливо-течно белтъчно вещество.
И те виждали, как всичко живо на Земята е черпело сили за своето съществуване от това летливо-течно белтъчно вещество, което било разпространено над Земята; и също, всичко живеело в това вещество. Те виждали, как това, което вече съществувало в някакъв смисъл вътре във веществото, - фино разпределено, навсякъде стремящо се към кристализация (виж рис. на стр. 35, червеното), - как това, което съществувало в необичайно разредено състояние във вид на силициев диоксид било всъщност нещо като сетивен орган за Земята и е могъл да възприема в себе си от всички страни имагинации и влияния от обкръжаващия Космос. И по такъв начин, в силициевия диоксид, съдържащ се в земната белтъчна атмосфера, е имало навсякъде имагинации, - конкретно, външно откриваеми.
към текста >>
Те виждали, как това, което вече съществувало в някакъв смисъл вътре във веществото, - фино разп
ред
елено, навсякъде стремящо се към кристализация (виж рис.
Но подобно духовно видение, отнасящо се до първичните състояния на Земята и човечеството,* се е достигало от ефеските ученици, когато те се отъждествявали с образа на богинята. /*Виж. "Въведение в тайната наука", а също "Еволюцията от гледна точка на истината" (GA 132) и лекция от 01. 12. 1923 г. във "Форми на Мистериите" (GA 232)./ Те стигали до виждане на това, че преди обкръжението на Земята (сегашната атмосфера) е било не такова: на мястото на днешната атмосфера като обкръжение на Земята е имало крайно разреден белтък, летливо-течно белтъчно вещество. И те виждали, как всичко живо на Земята е черпело сили за своето съществуване от това летливо-течно белтъчно вещество, което било разпространено над Земята; и също, всичко живеело в това вещество.
Те виждали, как това, което вече съществувало в някакъв смисъл вътре във веществото, - фино разпределено, навсякъде стремящо се към кристализация (виж рис.
на стр. 35, червеното), - как това, което съществувало в необичайно разредено състояние във вид на силициев диоксид било всъщност нещо като сетивен орган за Земята и е могъл да възприема в себе си от всички страни имагинации и влияния от обкръжаващия Космос. И по такъв начин, в силициевия диоксид, съдържащ се в земната белтъчна атмосфера, е имало навсякъде имагинации, - конкретно, външно откриваеми. Тези имагинации са имали форма на гигантски растениеобразен организъм, и от това, което е било, така да се каже, "имагинирано" в Земята по този начин, се развили по-късно - чрез поглъщане на атмосферната субстанция - растенията, тоест всичко това, което има растениеобразна природа. Отначало това е било в обкръжението на Земята в летливо-флуидна форма и едва по-късно се потопило в почвата и станало това, което ни е известно като растения.
към текста >>
35, червеното), - как това, което съществувало в необичайно раз
ред
ено състояние във вид на силициев диоксид било всъщност нещо като сетивен орган за Земята и е могъл да възприема в себе си от всички страни имагинации и влияния от обкръжаващия Космос.
1923 г. във "Форми на Мистериите" (GA 232)./ Те стигали до виждане на това, че преди обкръжението на Земята (сегашната атмосфера) е било не такова: на мястото на днешната атмосфера като обкръжение на Земята е имало крайно разреден белтък, летливо-течно белтъчно вещество. И те виждали, как всичко живо на Земята е черпело сили за своето съществуване от това летливо-течно белтъчно вещество, което било разпространено над Земята; и също, всичко живеело в това вещество. Те виждали, как това, което вече съществувало в някакъв смисъл вътре във веществото, - фино разпределено, навсякъде стремящо се към кристализация (виж рис. на стр.
35, червеното), - как това, което съществувало в необичайно разредено състояние във вид на силициев диоксид било всъщност нещо като сетивен орган за Земята и е могъл да възприема в себе си от всички страни имагинации и влияния от обкръжаващия Космос.
И по такъв начин, в силициевия диоксид, съдържащ се в земната белтъчна атмосфера, е имало навсякъде имагинации, - конкретно, външно откриваеми. Тези имагинации са имали форма на гигантски растениеобразен организъм, и от това, което е било, така да се каже, "имагинирано" в Земята по този начин, се развили по-късно - чрез поглъщане на атмосферната субстанция - растенията, тоест всичко това, което има растениеобразна природа. Отначало това е било в обкръжението на Земята в летливо-флуидна форма и едва по-късно се потопило в почвата и станало това, което ни е известно като растения. Покрай силициевият диоксид в тази белтъчна атмосфера е било внедрено също и друго вещество – калциев оксид (вар) в крайно разредено състояние. От тази варна субстанция под влияние на сгъстяване на белтъка възникнало животинското царство.
към текста >>
Покрай силициевият диоксид в тази белтъчна атмосфера е било внедрено също и друго вещество – калциев оксид (вар) в крайно раз
ред
ено състояние.
на стр. 35, червеното), - как това, което съществувало в необичайно разредено състояние във вид на силициев диоксид било всъщност нещо като сетивен орган за Земята и е могъл да възприема в себе си от всички страни имагинации и влияния от обкръжаващия Космос. И по такъв начин, в силициевия диоксид, съдържащ се в земната белтъчна атмосфера, е имало навсякъде имагинации, - конкретно, външно откриваеми. Тези имагинации са имали форма на гигантски растениеобразен организъм, и от това, което е било, така да се каже, "имагинирано" в Земята по този начин, се развили по-късно - чрез поглъщане на атмосферната субстанция - растенията, тоест всичко това, което има растениеобразна природа. Отначало това е било в обкръжението на Земята в летливо-флуидна форма и едва по-късно се потопило в почвата и станало това, което ни е известно като растения.
Покрай силициевият диоксид в тази белтъчна атмосфера е било внедрено също и друго вещество – калциев оксид (вар) в крайно разредено състояние.
От тази варна субстанция под влияние на сгъстяване на белтъка възникнало животинското царство. А човешкото същество се е възприемало вътре във всичко това. То се е усещало единно със Земята. То е живеело в това, което Земята е творила от силите на имагинациите като растително, живеело в това, което е възниквало в земното като животинско, така, както аз сега ви описах. Всеки човек се е усещал, всъщност, разпрострян по цялата Земя, единен със Земята.
към текста >>
Чрез мистериите те възприели сега като земна мъдрост това, което п
ред
и им било достъпно само в преживяването, - но в по-голямата си част безсъзнателно преживяване.
То е живеело в това, което Земята е творила от силите на имагинациите като растително, живеело в това, което е възниквало в земното като животинско, така, както аз сега ви описах. Всеки човек се е усещал, всъщност, разпрострян по цялата Земя, единен със Земята. Така, че човешките същества – както описах във връзка с учението на Платон в книгата "Християнството като мистичен факт" човешката идееобразуваща способност – прониквали едно в друго. И така, съдбата довела до това, че двете личности, за които говорих в Щутгарт и ви говоря отново тук, се превъплътили в последователи на ефеските мистерии и там възприели в душите си с дълбоко благочестие тези неща, които в общи линии обрисувах тук. Благодарение на това душите им станали някак вътрешно уплътнени.
Чрез мистериите те възприели сега като земна мъдрост това, което преди им било достъпно само в преживяването, - но в по-голямата си част безсъзнателно преживяване.
Такъв е бил човешкия опит на тези личности, поделен между две отделни инкарнации. Благодарение на това те са носили вътре в себе си силно съзнание за човешката връзка с висшия, с духовния свят и заедно с това силна, интензивна способност да чувстват и преживяват своето отношение към земното. Защото ако вие постоянно имате две съвместни течения, които не можете да разделите, тогава те се разтварят и се губят едно в друго. Ако са ясно различими, можете да съдите за едното с помощта на другото. Тези две личности са можели също така, от една страна, от самия живот да съдят за духовния аспект на горния свят, което е идвало до тях като отзвук от предните инкарнации.
към текста >>
Тези две личности са можели също така, от една страна, от самия живот да съдят за духовния аспект на горния свят, което е идвало до тях като отзвук от п
ред
ните инкарнации.
Чрез мистериите те възприели сега като земна мъдрост това, което преди им било достъпно само в преживяването, - но в по-голямата си част безсъзнателно преживяване. Такъв е бил човешкия опит на тези личности, поделен между две отделни инкарнации. Благодарение на това те са носили вътре в себе си силно съзнание за човешката връзка с висшия, с духовния свят и заедно с това силна, интензивна способност да чувстват и преживяват своето отношение към земното. Защото ако вие постоянно имате две съвместни течения, които не можете да разделите, тогава те се разтварят и се губят едно в друго. Ако са ясно различими, можете да съдите за едното с помощта на другото.
Тези две личности са можели също така, от една страна, от самия живот да съдят за духовния аспект на горния свят, което е идвало до тях като отзвук от предните инкарнации.
И сега – тъй като произхода на природните царства им е бил съобщен в мистериите на Ефес под влиянието на богинята Артемида – те са могли, от друга страна, да разбират, как са възникнали нещата, намиращи се на Земята извън човека, как постепенно всичко извън човека на Земята е било образувано от първичното вещество и как човек също е възприел това вещество. И животът на тези две личности – който частично се пада в последните години, когато Хераклит* още е живеел в Ефес, а отчасти след това, - станал особено вътрешно богат и е бил мощно озарен отвътре от светлината на великите космически тайни. /*Хераклит Ефески, около 535-475 пр. Р.X. - философ/. Освен това в тях е имало ясно съзнание, че човек в своя душевен живот може да бъде съединен не само с хоризонтално разпростряното около него по Земята, но и с това , което извисява, когато той сам достига висините на своето същество.
към текста >>
И когато наблюдаваме, по какъв начин тези личности са намирали след това пътя си в историята на земното развитие, можем да видим, как благодарение на преживяванията на душата в п
ред
ишните времена, (тези преживявания имат своето кармическо продължение в следващия земен живот) се подготвят такива неща, които придобиват съвсем друга форма в последващия живот, след като тези личности още един път встъпват в земната еволюция на човечеството.
- философ/. Освен това в тях е имало ясно съзнание, че човек в своя душевен живот може да бъде съединен не само с хоризонтално разпростряното около него по Земята, но и с това , което извисява, когато той сам достига висините на своето същество. Такава е била вътрешната организация на душите на тези две личности, които действали съвместно в началото на египетско-халдейската епоха, а след това са живели заедно във времената на Хераклит и после във връзка с мистериите на Ефес. И сега тази съвместна дейност може да бъде проследена по-нататък. Душевната организация, която се е развила при двамата, преминала през смърт, през духовния свят и започнала да се готви за земния живот, който е трябвало пак да постави задачи, които сега, разбира се, изглеждали съвсем по друг начин.
И когато наблюдаваме, по какъв начин тези личности са намирали след това пътя си в историята на земното развитие, можем да видим, как благодарение на преживяванията на душата в предишните времена, (тези преживявания имат своето кармическо продължение в следващия земен живот) се подготвят такива неща, които придобиват съвсем друга форма в последващия живот, след като тези личности още един път встъпват в земната еволюция на човечеството.
Дадох този пример, защото тези две личности са се появили в края на период, който е имал необичайно значение в историята на човечеството. Аз обърнах внимание на това в лекциите в Щутгарт преди тринадесет години; фактически съм разгледал това от определена гледна точка. Тези личности, които отначало, в египетско-халдейската епоха, преминали през това, което мога да нарека широкомащабен космически живот, а след това задълбочили този космически опит вътрешно, в смисъл на определено уплътняване на душите си, сега, в последващата инкарнация, живели като Аристотел и Александър Велики*./*Аристотел, 384-322 пр. Р.X.; Александър Велики, 356-323 пр. Р.X. от 336 македонски цар, умрял във Вавилон./ Когато се разберат скритите дълбини на душите на Аристотел и Александър Велики, тогава започват да се прояснява, както обяснявах в Щутгарт, всичко, което се е проявило толкова проблематично в тези две личности, чийто живот е протекъл във времената, когато гръцката култура е клоняла към упадък и е започвало да преобладава римското владичество.
към текста >>
Аз обърнах внимание на това в лекциите в Щутгарт п
ред
и тринадесет години; фактически съм разгледал това от оп
ред
елена гледна точка.
Такава е била вътрешната организация на душите на тези две личности, които действали съвместно в началото на египетско-халдейската епоха, а след това са живели заедно във времената на Хераклит и после във връзка с мистериите на Ефес. И сега тази съвместна дейност може да бъде проследена по-нататък. Душевната организация, която се е развила при двамата, преминала през смърт, през духовния свят и започнала да се готви за земния живот, който е трябвало пак да постави задачи, които сега, разбира се, изглеждали съвсем по друг начин. И когато наблюдаваме, по какъв начин тези личности са намирали след това пътя си в историята на земното развитие, можем да видим, как благодарение на преживяванията на душата в предишните времена, (тези преживявания имат своето кармическо продължение в следващия земен живот) се подготвят такива неща, които придобиват съвсем друга форма в последващия живот, след като тези личности още един път встъпват в земната еволюция на човечеството. Дадох този пример, защото тези две личности са се появили в края на период, който е имал необичайно значение в историята на човечеството.
Аз обърнах внимание на това в лекциите в Щутгарт преди тринадесет години; фактически съм разгледал това от определена гледна точка.
Тези личности, които отначало, в египетско-халдейската епоха, преминали през това, което мога да нарека широкомащабен космически живот, а след това задълбочили този космически опит вътрешно, в смисъл на определено уплътняване на душите си, сега, в последващата инкарнация, живели като Аристотел и Александър Велики*./*Аристотел, 384-322 пр. Р.X.; Александър Велики, 356-323 пр. Р.X. от 336 македонски цар, умрял във Вавилон./ Когато се разберат скритите дълбини на душите на Аристотел и Александър Велики, тогава започват да се прояснява, както обяснявах в Щутгарт, всичко, което се е проявило толкова проблематично в тези две личности, чийто живот е протекъл във времената, когато гръцката култура е клоняла към упадък и е започвало да преобладава римското владичество. За това ще поговорим утре, в следващата лекция.
към текста >>
Тези личности, които отначало, в египетско-халдейската епоха, преминали през това, което мога да нарека широкомащабен космически живот, а след това задълбочили този космически опит вътрешно, в смисъл на оп
ред
елено уплътняване на душите си, сега, в последващата инкарнация, живели като Аристотел и Александър Велики*./*Аристотел, 384-322 пр.
И сега тази съвместна дейност може да бъде проследена по-нататък. Душевната организация, която се е развила при двамата, преминала през смърт, през духовния свят и започнала да се готви за земния живот, който е трябвало пак да постави задачи, които сега, разбира се, изглеждали съвсем по друг начин. И когато наблюдаваме, по какъв начин тези личности са намирали след това пътя си в историята на земното развитие, можем да видим, как благодарение на преживяванията на душата в предишните времена, (тези преживявания имат своето кармическо продължение в следващия земен живот) се подготвят такива неща, които придобиват съвсем друга форма в последващия живот, след като тези личности още един път встъпват в земната еволюция на човечеството. Дадох този пример, защото тези две личности са се появили в края на период, който е имал необичайно значение в историята на човечеството. Аз обърнах внимание на това в лекциите в Щутгарт преди тринадесет години; фактически съм разгледал това от определена гледна точка.
Тези личности, които отначало, в египетско-халдейската епоха, преминали през това, което мога да нарека широкомащабен космически живот, а след това задълбочили този космически опит вътрешно, в смисъл на определено уплътняване на душите си, сега, в последващата инкарнация, живели като Аристотел и Александър Велики*./*Аристотел, 384-322 пр.
Р.X.; Александър Велики, 356-323 пр. Р.X. от 336 македонски цар, умрял във Вавилон./ Когато се разберат скритите дълбини на душите на Аристотел и Александър Велики, тогава започват да се прояснява, както обяснявах в Щутгарт, всичко, което се е проявило толкова проблематично в тези две личности, чийто живот е протекъл във времената, когато гръцката култура е клоняла към упадък и е започвало да преобладава римското владичество. За това ще поговорим утре, в следващата лекция.
към текста >>
10.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Този, който се стреми към по-нататъшно задълбочаване в духовната наука, не може да п
ред
ставя нещата, без да посочва последствията от събитията, отразяващи се в човешкото същество.
ЛЕКЦИЯ ЧЕТВЪРТА Дорнах, 27 декември 1923 г. Моята вчерашна задача беше да покажа с пример за отделни личности, как историческото развитие на света върви по своя път.
Този, който се стреми към по-нататъшно задълбочаване в духовната наука, не може да представя нещата, без да посочва последствията от събитията, отразяващи се в човешкото същество.
Защото само в нашата епоха човек се усеща - по причини, които ще обсъждаме в хода на тези лекции – откъснат като отделно същество от останалия свят. Във всички предидущи епохи и, трябва да отбележим, във всички последващи, човек се е усещал и отново ще се усеща член на целия Космос, принадлежащ на целия свят, също както палецът (както често съм казвал) не може да съществува сам по себе си, а може да съществува само в човешкия организъм. Защото в този момент, когато палецът е отделен от организма, той повече не е палец, той започва да изчезва, той е нещо съвсем друго и е подчинен на съвсем други закони, отколкото когато принадлежи на човешкия организъм. И както палецът е палец във връзка с целия организъм, по същия начин човекът е същество, имащо една или друга форма – по време на земния живот или в живота между смъртта и новото раждане - във връзка с космическото цяло. В предните епохи е имало съзнание за това, в бъдеще отново ще възникне; то само е помръкнало и затъмнено, за да може човек да развие напълно преживяването на свободата.
към текста >>
Във всички п
ред
идущи епохи и, трябва да отбележим, във всички последващи, човек се е усещал и отново ще се усеща член на целия Космос, принадлежащ на целия свят, също както палецът (както често съм казвал) не може да съществува сам по себе си, а може да съществува само в човешкия организъм.
ЛЕКЦИЯ ЧЕТВЪРТА Дорнах, 27 декември 1923 г. Моята вчерашна задача беше да покажа с пример за отделни личности, как историческото развитие на света върви по своя път. Този, който се стреми към по-нататъшно задълбочаване в духовната наука, не може да представя нещата, без да посочва последствията от събитията, отразяващи се в човешкото същество. Защото само в нашата епоха човек се усеща - по причини, които ще обсъждаме в хода на тези лекции – откъснат като отделно същество от останалия свят.
Във всички предидущи епохи и, трябва да отбележим, във всички последващи, човек се е усещал и отново ще се усеща член на целия Космос, принадлежащ на целия свят, също както палецът (както често съм казвал) не може да съществува сам по себе си, а може да съществува само в човешкия организъм.
Защото в този момент, когато палецът е отделен от организма, той повече не е палец, той започва да изчезва, той е нещо съвсем друго и е подчинен на съвсем други закони, отколкото когато принадлежи на човешкия организъм. И както палецът е палец във връзка с целия организъм, по същия начин човекът е същество, имащо една или друга форма – по време на земния живот или в живота между смъртта и новото раждане - във връзка с космическото цяло. В предните епохи е имало съзнание за това, в бъдеще отново ще възникне; то само е помръкнало и затъмнено, за да може човек да развие напълно преживяването на свободата. Но колкото повече се задълбочаваме в древните времена, толкова повече намираме у човека съзнание за принадлежност към целия Космос. Обрисувах ви две личности: едната, наречена в знаменития епос Гилгамеш, и другата - Еабани.
към текста >>
В п
ред
ните епохи е имало съзнание за това, в бъдеще отново ще възникне; то само е помръкнало и затъмнено, за да може човек да развие напълно преживяването на свободата.
Този, който се стреми към по-нататъшно задълбочаване в духовната наука, не може да представя нещата, без да посочва последствията от събитията, отразяващи се в човешкото същество. Защото само в нашата епоха човек се усеща - по причини, които ще обсъждаме в хода на тези лекции – откъснат като отделно същество от останалия свят. Във всички предидущи епохи и, трябва да отбележим, във всички последващи, човек се е усещал и отново ще се усеща член на целия Космос, принадлежащ на целия свят, също както палецът (както често съм казвал) не може да съществува сам по себе си, а може да съществува само в човешкия организъм. Защото в този момент, когато палецът е отделен от организма, той повече не е палец, той започва да изчезва, той е нещо съвсем друго и е подчинен на съвсем други закони, отколкото когато принадлежи на човешкия организъм. И както палецът е палец във връзка с целия организъм, по същия начин човекът е същество, имащо една или друга форма – по време на земния живот или в живота между смъртта и новото раждане - във връзка с космическото цяло.
В предните епохи е имало съзнание за това, в бъдеще отново ще възникне; то само е помръкнало и затъмнено, за да може човек да развие напълно преживяването на свободата.
Но колкото повече се задълбочаваме в древните времена, толкова повече намираме у човека съзнание за принадлежност към целия Космос. Обрисувах ви две личности: едната, наречена в знаменития епос Гилгамеш, и другата - Еабани. Показах ви, как тези личности живели в древната египетско-халдейска епоха в съответствие с това, което е било възможно за хората от това време, и как те след това чрез Ефеските мистерии преживели задълбочаване. И аз ви казах в края на вчерашната ми лекция, че същите тези човешки същества, взели по-късно участие в историческото развитие на света като Аристотел и Александър. За да разберем сега напълно хода на земното развитие в онези времена, когато всичко това е ставало, ние трябва да се вгледаме внимателно в това, което такива души са могли да възприемат в себе си в тези три следващи един след друг периоди.
към текста >>
Говорих ви за това, как личността, която е скрита под името Гилгамеш, е п
ред
приела поклонничество на Запад и е преминала през своего рода западно следатлантско посвещение.
Но колкото повече се задълбочаваме в древните времена, толкова повече намираме у човека съзнание за принадлежност към целия Космос. Обрисувах ви две личности: едната, наречена в знаменития епос Гилгамеш, и другата - Еабани. Показах ви, как тези личности живели в древната египетско-халдейска епоха в съответствие с това, което е било възможно за хората от това време, и как те след това чрез Ефеските мистерии преживели задълбочаване. И аз ви казах в края на вчерашната ми лекция, че същите тези човешки същества, взели по-късно участие в историческото развитие на света като Аристотел и Александър. За да разберем сега напълно хода на земното развитие в онези времена, когато всичко това е ставало, ние трябва да се вгледаме внимателно в това, което такива души са могли да възприемат в себе си в тези три следващи един след друг периоди.
Говорих ви за това, как личността, която е скрита под името Гилгамеш, е предприела поклонничество на Запад и е преминала през своего рода западно следатлантско посвещение.
Да си съставим отначало понятие за природата на подобно посвещение, за да можем по-добре да усвоим това, което дошло по-късно. Ние трябва, естествено, да се обърнем към това място, където отзвука от древното атлантско посвещение се е запазил дълго време. Това се отнася до Хибернийските мистерии*, за които неотдавна говорих на нашите приятели от Дорнах. Аз трябва сега да повторя туй-онуй от казаното тогава, преди да можем да дойдем до пълно и ясно разбиране на разглеждания предмет. /*(По-подробно виж в Материали към Събрани съчинения на Рудолф Щайнер, № 69) Малко преди това - 7, 8 и 9 декември 1923 г.
към текста >>
Аз трябва сега да повторя туй-онуй от казаното тогава, п
ред
и да можем да дойдем до пълно и ясно разбиране на разглеждания п
ред
мет.
За да разберем сега напълно хода на земното развитие в онези времена, когато всичко това е ставало, ние трябва да се вгледаме внимателно в това, което такива души са могли да възприемат в себе си в тези три следващи един след друг периоди. Говорих ви за това, как личността, която е скрита под името Гилгамеш, е предприела поклонничество на Запад и е преминала през своего рода западно следатлантско посвещение. Да си съставим отначало понятие за природата на подобно посвещение, за да можем по-добре да усвоим това, което дошло по-късно. Ние трябва, естествено, да се обърнем към това място, където отзвука от древното атлантско посвещение се е запазил дълго време. Това се отнася до Хибернийските мистерии*, за които неотдавна говорих на нашите приятели от Дорнах.
Аз трябва сега да повторя туй-онуй от казаното тогава, преди да можем да дойдем до пълно и ясно разбиране на разглеждания предмет.
/*(По-подробно виж в Материали към Събрани съчинения на Рудолф Щайнер, № 69) Малко преди това - 7, 8 и 9 декември 1923 г. (във "Форми на мистериите", Събрани съчинения, том 232) - Рудолф Щайнер вече подробно е говорил за това. Сравнението на двете описания може да доведе до въпроса, не става ли тук дума за две взаимоизключващи се описания на едно и също нещо: процесът, който е описан в лекциите "Форми на мистериите", - преживяване на зимните имагинации под въздействие на слънчевата колона, преживяване на летните имагинации под въздействието на лунната колона – сякаш си противоречи с описанието в лекцията от 27 декември, където зимните образи възникват от лунната колона, а летните - от слънчевата. По-точно сравнение на двете описания довежда все пак до това, че иде реч за два различни аспекта на преживяването: в предлаганата лекция – за преживяванията непосредствено пред двете колони, благодарение на които ученикът познава самия себе си като слънчево или лунно същество; напротив, в лекцията от 8 декември – за постепенно за пръв път възникващ отзвук, обусловен от станалото преживяване на колоните, които се откриват на ученика като пристъпващи отвън космически действия на Слънцето и Луната./ Мистериите на Хиберния, ирландските мистерии, са съществували дълго време.
към текста >>
/*(По-подробно виж в Материали към Събрани съчинения на Рудолф Щайнер, № 69) Малко п
ред
и това - 7, 8 и 9 декември 1923 г.
Говорих ви за това, как личността, която е скрита под името Гилгамеш, е предприела поклонничество на Запад и е преминала през своего рода западно следатлантско посвещение. Да си съставим отначало понятие за природата на подобно посвещение, за да можем по-добре да усвоим това, което дошло по-късно. Ние трябва, естествено, да се обърнем към това място, където отзвука от древното атлантско посвещение се е запазил дълго време. Това се отнася до Хибернийските мистерии*, за които неотдавна говорих на нашите приятели от Дорнах. Аз трябва сега да повторя туй-онуй от казаното тогава, преди да можем да дойдем до пълно и ясно разбиране на разглеждания предмет.
/*(По-подробно виж в Материали към Събрани съчинения на Рудолф Щайнер, № 69) Малко преди това - 7, 8 и 9 декември 1923 г.
(във "Форми на мистериите", Събрани съчинения, том 232) - Рудолф Щайнер вече подробно е говорил за това. Сравнението на двете описания може да доведе до въпроса, не става ли тук дума за две взаимоизключващи се описания на едно и също нещо: процесът, който е описан в лекциите "Форми на мистериите", - преживяване на зимните имагинации под въздействие на слънчевата колона, преживяване на летните имагинации под въздействието на лунната колона – сякаш си противоречи с описанието в лекцията от 27 декември, където зимните образи възникват от лунната колона, а летните - от слънчевата. По-точно сравнение на двете описания довежда все пак до това, че иде реч за два различни аспекта на преживяването: в предлаганата лекция – за преживяванията непосредствено пред двете колони, благодарение на които ученикът познава самия себе си като слънчево или лунно същество; напротив, в лекцията от 8 декември – за постепенно за пръв път възникващ отзвук, обусловен от станалото преживяване на колоните, които се откриват на ученика като пристъпващи отвън космически действия на Слънцето и Луната./ Мистериите на Хиберния, ирландските мистерии, са съществували дълго време. Те са останали все още към времето на основаване на християнството и това са били мистерии, които в най-достоверен вид са съхранили определени черти на древното учение на мъдростта на атлантските народи.
към текста >>
По-точно сравнение на двете описания довежда все пак до това, че иде реч за два различни аспекта на преживяването: в п
ред
лаганата лекция – за преживяванията непос
ред
ствено п
ред
двете колони, благодарение на които ученикът познава самия себе си като слънчево или лунно същество; напротив, в лекцията от 8 декември – за постепенно за пръв път възникващ отзвук, обусловен от станалото преживяване на колоните, които се откриват на ученика като пристъпващи отвън космически действия на Слънцето и Луната./
Това се отнася до Хибернийските мистерии*, за които неотдавна говорих на нашите приятели от Дорнах. Аз трябва сега да повторя туй-онуй от казаното тогава, преди да можем да дойдем до пълно и ясно разбиране на разглеждания предмет. /*(По-подробно виж в Материали към Събрани съчинения на Рудолф Щайнер, № 69) Малко преди това - 7, 8 и 9 декември 1923 г. (във "Форми на мистериите", Събрани съчинения, том 232) - Рудолф Щайнер вече подробно е говорил за това. Сравнението на двете описания може да доведе до въпроса, не става ли тук дума за две взаимоизключващи се описания на едно и също нещо: процесът, който е описан в лекциите "Форми на мистериите", - преживяване на зимните имагинации под въздействие на слънчевата колона, преживяване на летните имагинации под въздействието на лунната колона – сякаш си противоречи с описанието в лекцията от 27 декември, където зимните образи възникват от лунната колона, а летните - от слънчевата.
По-точно сравнение на двете описания довежда все пак до това, че иде реч за два различни аспекта на преживяването: в предлаганата лекция – за преживяванията непосредствено пред двете колони, благодарение на които ученикът познава самия себе си като слънчево или лунно същество; напротив, в лекцията от 8 декември – за постепенно за пръв път възникващ отзвук, обусловен от станалото преживяване на колоните, които се откриват на ученика като пристъпващи отвън космически действия на Слънцето и Луната./
Мистериите на Хиберния, ирландските мистерии, са съществували дълго време. Те са останали все още към времето на основаване на християнството и това са били мистерии, които в най-достоверен вид са съхранили определени черти на древното учение на мъдростта на атлантските народи. Позволете да ви обрисувам преживяванията на човек, посвещаван в ирландските мистерии в следатлантската епоха. Преди да получи посвещение, той е трябвало да бъде строго подготвен; подготовката, през която е трябвало да премине преди влизането в мистериите, винаги е била в онези времена необичайно строга и сурова. Човек, собствено, е трябвало да преобрази вътрешно своето душевно устройство, цялата своя човешка конституция.
към текста >>
Те са останали все още към времето на основаване на християнството и това са били мистерии, които в най-достоверен вид са съхранили оп
ред
елени черти на древното учение на мъдростта на атлантските народи.
/*(По-подробно виж в Материали към Събрани съчинения на Рудолф Щайнер, № 69) Малко преди това - 7, 8 и 9 декември 1923 г. (във "Форми на мистериите", Събрани съчинения, том 232) - Рудолф Щайнер вече подробно е говорил за това. Сравнението на двете описания може да доведе до въпроса, не става ли тук дума за две взаимоизключващи се описания на едно и също нещо: процесът, който е описан в лекциите "Форми на мистериите", - преживяване на зимните имагинации под въздействие на слънчевата колона, преживяване на летните имагинации под въздействието на лунната колона – сякаш си противоречи с описанието в лекцията от 27 декември, където зимните образи възникват от лунната колона, а летните - от слънчевата. По-точно сравнение на двете описания довежда все пак до това, че иде реч за два различни аспекта на преживяването: в предлаганата лекция – за преживяванията непосредствено пред двете колони, благодарение на които ученикът познава самия себе си като слънчево или лунно същество; напротив, в лекцията от 8 декември – за постепенно за пръв път възникващ отзвук, обусловен от станалото преживяване на колоните, които се откриват на ученика като пристъпващи отвън космически действия на Слънцето и Луната./ Мистериите на Хиберния, ирландските мистерии, са съществували дълго време.
Те са останали все още към времето на основаване на християнството и това са били мистерии, които в най-достоверен вид са съхранили определени черти на древното учение на мъдростта на атлантските народи.
Позволете да ви обрисувам преживяванията на човек, посвещаван в ирландските мистерии в следатлантската епоха. Преди да получи посвещение, той е трябвало да бъде строго подготвен; подготовката, през която е трябвало да премине преди влизането в мистериите, винаги е била в онези времена необичайно строга и сурова. Човек, собствено, е трябвало да преобрази вътрешно своето душевно устройство, цялата своя човешка конституция. В Хибернийските мистерии се е смятало за особено важно, ученикът да се научи да разпознава в мощно вътрешно преживяване, какво в неговото обкръжение е илюзорно, - във всички тези неща, на които човек приписва съществуване на основата на своето сетивно възприятие. Тогава той би могъл да осъзнае всички трудности и препятствия, които среща човек, когато се стреми към истината, автентичната истина.
към текста >>
П
ред
и да получи посвещение, той е трябвало да бъде строго подготвен; подготовката, през която е трябвало да премине п
ред
и влизането в мистериите, винаги е била в онези времена необичайно строга и сурова.
Сравнението на двете описания може да доведе до въпроса, не става ли тук дума за две взаимоизключващи се описания на едно и също нещо: процесът, който е описан в лекциите "Форми на мистериите", - преживяване на зимните имагинации под въздействие на слънчевата колона, преживяване на летните имагинации под въздействието на лунната колона – сякаш си противоречи с описанието в лекцията от 27 декември, където зимните образи възникват от лунната колона, а летните - от слънчевата. По-точно сравнение на двете описания довежда все пак до това, че иде реч за два различни аспекта на преживяването: в предлаганата лекция – за преживяванията непосредствено пред двете колони, благодарение на които ученикът познава самия себе си като слънчево или лунно същество; напротив, в лекцията от 8 декември – за постепенно за пръв път възникващ отзвук, обусловен от станалото преживяване на колоните, които се откриват на ученика като пристъпващи отвън космически действия на Слънцето и Луната./ Мистериите на Хиберния, ирландските мистерии, са съществували дълго време. Те са останали все още към времето на основаване на християнството и това са били мистерии, които в най-достоверен вид са съхранили определени черти на древното учение на мъдростта на атлантските народи. Позволете да ви обрисувам преживяванията на човек, посвещаван в ирландските мистерии в следатлантската епоха.
Преди да получи посвещение, той е трябвало да бъде строго подготвен; подготовката, през която е трябвало да премине преди влизането в мистериите, винаги е била в онези времена необичайно строга и сурова.
Човек, собствено, е трябвало да преобрази вътрешно своето душевно устройство, цялата своя човешка конституция. В Хибернийските мистерии се е смятало за особено важно, ученикът да се научи да разпознава в мощно вътрешно преживяване, какво в неговото обкръжение е илюзорно, - във всички тези неща, на които човек приписва съществуване на основата на своето сетивно възприятие. Тогава той би могъл да осъзнае всички трудности и препятствия, които среща човек, когато се стреми към истината, автентичната истина. И на него му показвали, как, всъщност, всичко, което ни заобикаля в сетивния свят, е илюзия и че истината се скрива зад илюзиите, така че истинското битие е фактически недостъпно за човека чрез сетивно възприятие. Възможно е, сега вие да кажете, че сами отдавна вече сте стигнали до това убеждение; че вие знаете това достатъчно добре.
към текста >>
– Наистина, скъпи мои приятели, за строгостта и суровостта на подготовката в древните мистерии едва ли можем да добием п
ред
става.
Защото, когато казват теоретически: всичко е майя, всичко е илюзия, - то приемат това много леко. Но тренировката на хибернийските ученици се е насочвала към такъв момент, когато е трябвало да си кажат: за човека няма възможност да пробие през илюзиите и да дойде до истинското битие. Учениците са ги подготвяли по такъв начин, че в началото, изхождайки от отчаяние, те се задоволявали с илюзиите Те изпадали в състояние на отчаяние: възприеманата от тях илюзорност е била толкова всемогъща и толкова всеобемаща, че е било невъзможно да се пробие през нея. И в живота на тези ученици ние винаги намираме настройката: прекрасно, тогава ние трябва да останем в илюзиите. Но това значи: ние трябва да изгубим почва под краката си, защото не трябва да се стои твърдо на почвата на илюзиите.
– Наистина, скъпи мои приятели, за строгостта и суровостта на подготовката в древните мистерии едва ли можем да добием представа.
Хората биха се втрещили от ужас пред това, какво изисква действителното вътрешно развитие. Такова било преживяването, което изпитвали учениците относно битието и неговия илюзорен характер. А след това ги очаквало сходно преживяване относно търсенето на истината. Те се учили да разбират смущенията, които човек има в своите емоции, пречещи му да достигне истината, всичките мътни и буйни чувства, затъмняващи ясната светлина на знанията. И тогава още един път идвали до великия момент, когато си казвали: ако няма истина, тогава ние живеем – ние трябва да живеем - в заблуждение, в неистина!
към текста >>
Хората биха се втрещили от ужас п
ред
това, какво изисква действителното вътрешно развитие.
Но тренировката на хибернийските ученици се е насочвала към такъв момент, когато е трябвало да си кажат: за човека няма възможност да пробие през илюзиите и да дойде до истинското битие. Учениците са ги подготвяли по такъв начин, че в началото, изхождайки от отчаяние, те се задоволявали с илюзиите Те изпадали в състояние на отчаяние: възприеманата от тях илюзорност е била толкова всемогъща и толкова всеобемаща, че е било невъзможно да се пробие през нея. И в живота на тези ученици ние винаги намираме настройката: прекрасно, тогава ние трябва да останем в илюзиите. Но това значи: ние трябва да изгубим почва под краката си, защото не трябва да се стои твърдо на почвата на илюзиите. – Наистина, скъпи мои приятели, за строгостта и суровостта на подготовката в древните мистерии едва ли можем да добием представа.
Хората биха се втрещили от ужас пред това, какво изисква действителното вътрешно развитие.
Такова било преживяването, което изпитвали учениците относно битието и неговия илюзорен характер. А след това ги очаквало сходно преживяване относно търсенето на истината. Те се учили да разбират смущенията, които човек има в своите емоции, пречещи му да достигне истината, всичките мътни и буйни чувства, затъмняващи ясната светлина на знанията. И тогава още един път идвали до великия момент, когато си казвали: ако няма истина, тогава ние живеем – ние трябва да живеем - в заблуждение, в неистина! Защото за човека такова идване до период в живота, когато се отчайва от битието и истината, означава това, че той изтръгва от себе си своята човешка същност.
към текста >>
И когато всичко това бивало преминато, след преживявания чак до противоположния полюс на това, което биха могли да постигнат, учениците се въвеждали (и тук трябва правилно да ви п
ред
ам това, което като реалност е имало място в Хибернийските мистерии), - те се въвеждали в нещо като светилище, където се намирали две статуи-колони с необичайно мощна хипнотична сила и гигантски размер.
И тогава още един път идвали до великия момент, когато си казвали: ако няма истина, тогава ние живеем – ние трябва да живеем - в заблуждение, в неистина! Защото за човека такова идване до период в живота, когато се отчайва от битието и истината, означава това, че той изтръгва от себе си своята човешка същност. И всичко това се давало, за да може човек чрез преживяване, обратно на това, което той би трябвало да достигне на края в качеството на своя цел, да може да дойде до тази цел с правилно и дълбоко човешко чувство. Защото докато не се научиш на това, какво значи да живееш в заблуждение и илюзия, няма да можеш да оцениш битието и истината. И ученикът от Хиберния трябвало да се учи да цени истината и битието.
И когато всичко това бивало преминато, след преживявания чак до противоположния полюс на това, което биха могли да постигнат, учениците се въвеждали (и тук трябва правилно да ви предам това, което като реалност е имало място в Хибернийските мистерии), - те се въвеждали в нещо като светилище, където се намирали две статуи-колони с необичайно мощна хипнотична сила и гигантски размер.
Едната от тези статуи-колони отвътре била куха; обвивката, обграждаща кухото пространство, тоест целия материал, от който била направена статуята, бил напълно еластичен. При натискане на статуята в мястото на натиска се образувала вдлъбнатина, но трябвало само да престане натиска и формата се възстановявала. Цялата статуя-колона била направена по такъв начин, че в най-голяма степен е била обхваната главата; когато човек се приближавал до статуята, той имал следното усещане: силите се устремявали от главата в гигантското тяло. Защото, разбира се, той не е можел да види вътрешното пространство, той е можел да го усети само при натискане. И ученика са го поощрявали да натиска.
към текста >>
С голяма доза сигурност допускам, скъпи мои приятели, че ако съвременният човек в нашата сегашна ежедневна проза на живота би застанал п
ред
тази статуя, едва ли би бил способен да преживее нещо друго, освен абстрактни идеи за нея.
При натискане на статуята в мястото на натиска се образувала вдлъбнатина, но трябвало само да престане натиска и формата се възстановявала. Цялата статуя-колона била направена по такъв начин, че в най-голяма степен е била обхваната главата; когато човек се приближавал до статуята, той имал следното усещане: силите се устремявали от главата в гигантското тяло. Защото, разбира се, той не е можел да види вътрешното пространство, той е можел да го усети само при натискане. И ученика са го поощрявали да натиска. Той имал чувството, че силите на главата се излъчват по цялото останало тяло, че в тази статуя главата значи всичко.
С голяма доза сигурност допускам, скъпи мои приятели, че ако съвременният човек в нашата сегашна ежедневна проза на живота би застанал пред тази статуя, едва ли би бил способен да преживее нещо друго, освен абстрактни идеи за нея.
Това наистина е така. Но съвсем друга работа е, отначало да преживееш цялата мощ на илюзиите и заблужденията със своето вътрешно същество, душа и дух, пък и с кръвта и нервите, а след това да преживееш сугестивната мощ на подобна гигантска фигура. Статуята е била от мъжки пол. Редом с нея стояла друга статуя, от женски пол. Тя не е била куха.
към текста >>
Ред
ом с нея стояла друга статуя, от женски пол.
Той имал чувството, че силите на главата се излъчват по цялото останало тяло, че в тази статуя главата значи всичко. С голяма доза сигурност допускам, скъпи мои приятели, че ако съвременният човек в нашата сегашна ежедневна проза на живота би застанал пред тази статуя, едва ли би бил способен да преживее нещо друго, освен абстрактни идеи за нея. Това наистина е така. Но съвсем друга работа е, отначало да преживееш цялата мощ на илюзиите и заблужденията със своето вътрешно същество, душа и дух, пък и с кръвта и нервите, а след това да преживееш сугестивната мощ на подобна гигантска фигура. Статуята е била от мъжки пол.
Редом с нея стояла друга статуя, от женски пол.
Тя не е била куха. Била е направена не от еластичен, а от пластичен материал. Когато ученик натискал тази статуя, - отново го подбуждали да направи това, - той нарушавал формата. Образувала се вдлъбнатина в тялото. След като ученикът се убеждавал, как при едната статуя, по силата на нейната еластичност, формата и винаги се възстановява и как другата статуя се деформира при натиск, и след някои други неща, за които ще говоря, той напускал това място и го въвеждали тук отново, едва след като всички нарушения, които той е направил на пластичната, нееластична женска фигура, бивали отстранени и статуята отново се оказвала неповредена.
към текста >>
След като ученикът се убеждавал, как при едната статуя, по силата на нейната еластичност, формата и винаги се възстановява и как другата статуя се деформира при натиск, и след някои други неща, за които ще говоря, той напускал това място и го въвеждали тук отново, едва след като всички нарушения, които той е направил на пластичната, нееластична женска фигура, бивали отстранени и статуята отново се оказвала непов
ред
ена.
Редом с нея стояла друга статуя, от женски пол. Тя не е била куха. Била е направена не от еластичен, а от пластичен материал. Когато ученик натискал тази статуя, - отново го подбуждали да направи това, - той нарушавал формата. Образувала се вдлъбнатина в тялото.
След като ученикът се убеждавал, как при едната статуя, по силата на нейната еластичност, формата и винаги се възстановява и как другата статуя се деформира при натиск, и след някои други неща, за които ще говоря, той напускал това място и го въвеждали тук отново, едва след като всички нарушения, които той е направил на пластичната, нееластична женска фигура, бивали отстранени и статуята отново се оказвала неповредена.
Благодарение на цялата подготовка, през която ученикът преминавал, - аз мога да я дам само схематично, - той имал във връзка със статуята с женска природа дълбоко вътрешно преживяване в цялото си същество – тяло, душа и дух. Това вътрешно преживяване е било, разбира се, вече подготвено в него от по-рано, но се проявявало в пълна мяра чрез хипнотичното влияние на статуите. В него възниквало чувство на вътрешно вцепеняване. Това действало в него така, че той виждал своята душа напълнена с имагинации. И тези имагинации били картини на снежна зима, картини, изобразяващи зима на Земята.
към текста >>
Той чувствал, като че всичко живо в него, което обичайно бива разп
ред
елено по цялото тяло, е влязло в кръвта му, като че кръвта му е била пронизана от сили и иска да изхвърчи през кожата му.
В него възниквало чувство на вътрешно вцепеняване. Това действало в него така, че той виждал своята душа напълнена с имагинации. И тези имагинации били картини на снежна зима, картини, изобразяващи зима на Земята. Така ученикът се довеждал в духа до съзерцание на зимното – отвътре навън. А във връзка с другата, мъжка статуя, той имал друго преживяване.
Той чувствал, като че всичко живо в него, което обичайно бива разпределено по цялото тяло, е влязло в кръвта му, като че кръвта му е била пронизана от сили и иска да изхвърчи през кожата му.
Тогава когато пред едната статуя той чувствал, че се превръща в обледенен скелет, пред другата чувствал, че всичко живо в него прегаря в топлина и той живее в силно опъната кожа. И това преживяване на вътрешността на човека, искаща да излезе от кожата, позволявало на ученика да получи ново озарение. Той е можел да си каже: сега ти чувстваш, какъв би бил, ако от всичко, което го има в Космоса, върху теб би действало само Слънцето. По такъв начин той се учил да познава дейността на Слънцето в Космоса и това, как дейността му е разпределена в Космоса. Той се учил да познава отношението на човека към Слънцето.
към текста >>
Тогава когато п
ред
едната статуя той чувствал, че се превръща в обледенен скелет, п
ред
другата чувствал, че всичко живо в него прегаря в топлина и той живее в силно опъната кожа.
Това действало в него така, че той виждал своята душа напълнена с имагинации. И тези имагинации били картини на снежна зима, картини, изобразяващи зима на Земята. Така ученикът се довеждал в духа до съзерцание на зимното – отвътре навън. А във връзка с другата, мъжка статуя, той имал друго преживяване. Той чувствал, като че всичко живо в него, което обичайно бива разпределено по цялото тяло, е влязло в кръвта му, като че кръвта му е била пронизана от сили и иска да изхвърчи през кожата му.
Тогава когато пред едната статуя той чувствал, че се превръща в обледенен скелет, пред другата чувствал, че всичко живо в него прегаря в топлина и той живее в силно опъната кожа.
И това преживяване на вътрешността на човека, искаща да излезе от кожата, позволявало на ученика да получи ново озарение. Той е можел да си каже: сега ти чувстваш, какъв би бил, ако от всичко, което го има в Космоса, върху теб би действало само Слънцето. По такъв начин той се учил да познава дейността на Слънцето в Космоса и това, как дейността му е разпределена в Космоса. Той се учил да познава отношението на човека към Слънцето. И той узнавал, че причината за това, човек в действителност да не е такъв, какъвто се е усещал под хипнотичното влияние на слънчевата статуя, е била, че други сили, действащи от други места в Космоса, преобразуват тази дейност на Слънцето.
към текста >>
По такъв начин той се учил да познава дейността на Слънцето в Космоса и това, как дейността му е разп
ред
елена в Космоса.
А във връзка с другата, мъжка статуя, той имал друго преживяване. Той чувствал, като че всичко живо в него, което обичайно бива разпределено по цялото тяло, е влязло в кръвта му, като че кръвта му е била пронизана от сили и иска да изхвърчи през кожата му. Тогава когато пред едната статуя той чувствал, че се превръща в обледенен скелет, пред другата чувствал, че всичко живо в него прегаря в топлина и той живее в силно опъната кожа. И това преживяване на вътрешността на човека, искаща да излезе от кожата, позволявало на ученика да получи ново озарение. Той е можел да си каже: сега ти чувстваш, какъв би бил, ако от всичко, което го има в Космоса, върху теб би действало само Слънцето.
По такъв начин той се учил да познава дейността на Слънцето в Космоса и това, как дейността му е разпределена в Космоса.
Той се учил да познава отношението на човека към Слънцето. И той узнавал, че причината за това, човек в действителност да не е такъв, какъвто се е усещал под хипнотичното влияние на слънчевата статуя, е била, че други сили, действащи от други места в Космоса, преобразуват тази дейност на Слънцето. По такъв начин ученикът се е учил да изживява себе си в Космоса. А когато ученикът е изпитвал хипнотичното влияние на лунната статуя, когато в него е възниквал сковаващия студ на вцепеняването и вътрешното преживяване на зимния ландшафт (в случая със слънчевата статуя той е преживявал в духа летния ландшафт), тогава той чувствал, какъв би бил, ако биха съществували само лунни влияния. Какво в действителност знае човек за света в наши дни?
към текста >>
Благодарение на хипнотичното влияние на статуята на Слънцето цялото същество на ученика се със
ред
оточавало в циркулацията на кръвта.
Какво в действителност знае човек за света в наши дни? Той знае, да кажем, че цветът на цикорията е син, че розата е червена, небето-синьо и т.н. Но тези факти не оказват силно и проникновено впечатление върху него. Това са само съобщения за нашето близко обкръжение. Ако човек иска да знае тайните на Космоса, тогава той трябва да стане с цялото си същество и в голяма степен сетивен орган.
Благодарение на хипнотичното влияние на статуята на Слънцето цялото същество на ученика се съсредоточавало в циркулацията на кръвта.
Той се учил да се познава като слънчево същество, когато преживявал вътре в себе си това хипнотично влияние. Той се учил да познава себе си като лунно същество, преживявайки хипнотичното влияние на лунната статуя. И тогава той би могъл да разкаже от тези вътрешни преживявания, които е получил, как Слънцето и Луната действат върху човешкото същество, също както ние сега можем да кажем от опита на нашето зрение, как действа розата върху нас, или от опита на нашия слух да кажем за действието на звука ми-бемол и т.н. Така учениците в тези мистерии преживявали чак до следатлантските времена, как човек е включен в Космоса. Това е било за тях непосредствено преживяване.
към текста >>
Това е било за тях непос
ред
ствено преживяване.
Благодарение на хипнотичното влияние на статуята на Слънцето цялото същество на ученика се съсредоточавало в циркулацията на кръвта. Той се учил да се познава като слънчево същество, когато преживявал вътре в себе си това хипнотично влияние. Той се учил да познава себе си като лунно същество, преживявайки хипнотичното влияние на лунната статуя. И тогава той би могъл да разкаже от тези вътрешни преживявания, които е получил, как Слънцето и Луната действат върху човешкото същество, също както ние сега можем да кажем от опита на нашето зрение, как действа розата върху нас, или от опита на нашия слух да кажем за действието на звука ми-бемол и т.н. Така учениците в тези мистерии преживявали чак до следатлантските времена, как човек е включен в Космоса.
Това е било за тях непосредствено преживяване.
Това, което ви разказах днес, е само кратко въведение в тези грандиозни преживявания, които се получавали в мистериите на Хиберния, продължили чак до първите векове на християнската ера. Това е било космическо преживяване – преживяване на Слънцето и преживяване на Луната. В мистериите на Ефес и Мала Азия ученикът преминавал през преживявания от съвсем друг вид. Там той преживявал по много силен начин, с цялото си същество това, което впоследствие намерило като парадигма израз в началните думи на Йоановото Евангелие: "В началото бе Словото. И Словото беше у Бога.
към текста >>
П
ред
и всичко му се съобщавала истинската природа на човешкия език.
И Словото бе Бог." В Ефес ученикът се довеждал не до две статуи, а до една, известна като Артемида Ефеска. Отъждествявайки се – както казах вчера - с тази статуя, която е въплъщавала пълнотата на живота, жизненото пълнокръвие, ученикът си е прокарвал път в космическия етер. С цялото си вътрешно възприятие и преживяване той се е издигал от обикновеното земно съществуване до преживяване на космическия етер. И това е довеждало до ново знание.
Преди всичко му се съобщавала истинската природа на човешкия език.
А след това, изхождайки от човешкия език, тоест от човешкия образ на космическия Логос, на ученика се показвало, как космическото Слово тъче и управлява във Вселената. Повтарям, мога да описвам тези неща само в общи линии – това, как са протичали. Вниманието на ученика се заостряло към това, което става, когато човешкото същество говори, когато то оставя печата на своето слово в изходящото дихание. Ученикът се довеждал до преживяване на това, което човекът със своята вътрешна деятелност въплъщава в живота, - което става във въздушната стихия; а после на това, как два далечни процеса се съединяват със ставащото в елемента въздух. Представете си, че тук имаме издишан въздух, в който са запечатани някакви думи, произнесени от човек (виж рис.
към текста >>
П
ред
ставете си, че тук имаме издишан въздух, в който са запечатани някакви думи, произнесени от човек (виж рис.
Преди всичко му се съобщавала истинската природа на човешкия език. А след това, изхождайки от човешкия език, тоест от човешкия образ на космическия Логос, на ученика се показвало, как космическото Слово тъче и управлява във Вселената. Повтарям, мога да описвам тези неща само в общи линии – това, как са протичали. Вниманието на ученика се заостряло към това, което става, когато човешкото същество говори, когато то оставя печата на своето слово в изходящото дихание. Ученикът се довеждал до преживяване на това, което човекът със своята вътрешна деятелност въплъщава в живота, - което става във въздушната стихия; а после на това, как два далечни процеса се съединяват със ставащото в елемента въздух.
Представете си, че тук имаме издишан въздух, в който са запечатани някакви думи, произнесени от човек (виж рис.
на стр. 44, дясната част, светло-синя с червена линия). В същото време когато това дихание, оформено в думи, се устремява от гърдите навън, ритмическата вибрация се спуска надолу и преминава по целия течен елемент, проникващ човешкия организъм (жълто, вода). Така, че в момента на говора човек има на нивото на гръкляна, неговия речеви орган, въздушни ритми. Но заедно с речта става и вълнообразно издигане и кипене на цялото течно тяло в човешкото същество.
към текста >>
След това, по време на поклонничеството на Запад, тази личност имала преживяване, което и позволило непос
ред
ствено да се запознае ако не със самите Хибернийски мистерии, - тя не се задълбочила толкова, - то с това, което се култивирало в клона на Хибернийските мистерии, намиращ се, както съм ви казвал, на мястото на днешния Бургенланд.
Ти, като човек, си човешки Логос (защото чрез това, което се устремява надолу в течния елемент, ние, като хора, се формираме от речта; докато чрез това, което се устремява нагоре, ние притежаваме човешко мислене по време на земния си живот. И ако в теб човешката същност е микрокосмически Логос, то някога в началото на началата е бил Логоса, и Той е бил с Бог, и Сам е бил Бог". В Ефес са получавали дълбоко разбиране на това, защото разбирането се придобивало вътрешно и чрез човешкото същество. Разглеждайки личност, подобна на тази, която е известна под името Гилгамеш, трябва да помните, че целият и живот е протичал в тесния кръг на мистериите, защото цялата култура, цялата цивилизация в древните времена произлизала от мистериите. Затова, когато изричам името "Гилгамеш", вие трябва да гледате на него – доколкото той е живеел в Ерех - не като на лично посветен в мистериите на Ерех, но като на жител на цивилизация, пронизана от преживявания, обусловени от току що описаното отношение на човека към Космоса.
След това, по време на поклонничеството на Запад, тази личност имала преживяване, което и позволило непосредствено да се запознае ако не със самите Хибернийски мистерии, - тя не се задълбочила толкова, - то с това, което се култивирало в клона на Хибернийските мистерии, намиращ се, както съм ви казвал, на мястото на днешния Бургенланд.
Това, което Гилгамеш получил там, живеело в неговата душа и продължавало да се развива в живота между смъртта и новото раждане; а в следващия земен живот той преживял в Ефес задълбочаване на душата. Задълбочаване на душата преживели и двете индивидуалности, за които говорихме. Това е било, все едно огромна вълна се надигнала от дълбините на цивилизацията от онези времена и се стоварила върху душите на тези двамата. Те преживели в жива и наситена реалност това, което в следомирова Гърция е било само прекрасен отзвук на нещо отминало. Именно в Ефес е можело да имаш, като че закъсняло преживяване на всичко това.
към текста >>
В Ефес все още е можело да се има усещане за цялостната реалност, в която някога е живеел човек, - в онези дни, когато той още е имал непос
ред
ствено отношение към божествено-духовното, когато Азия е била за него само най-ниското от небесата, когато той още е имал връзка с висшите небеса, обемащи низшето.
Задълбочаване на душата преживели и двете индивидуалности, за които говорихме. Това е било, все едно огромна вълна се надигнала от дълбините на цивилизацията от онези времена и се стоварила върху душите на тези двамата. Те преживели в жива и наситена реалност това, което в следомирова Гърция е било само прекрасен отзвук на нещо отминало. Именно в Ефес е можело да имаш, като че закъсняло преживяване на всичко това. Ефес е бил това място, където също живял Хераклит и където толкова много от древната реалност е можело все още да бъде преживяна даже в късната гръцка епоха чак до VI-V век пр.Р.Х.
В Ефес все още е можело да се има усещане за цялостната реалност, в която някога е живеел човек, - в онези дни, когато той още е имал непосредствено отношение към божествено-духовното, когато Азия е била за него само най-ниското от небесата, когато той още е имал връзка с висшите небеса, обемащи низшето.
В онези далечни времена човек преживявал в Азия присъствието на природните духове, а по-високо – присъствието на Ангелите, Архангелите и т.н., а още по-високо – на Властите и останалите йерархии. И може да се каже: доколкото вече в самата Гърция са останали само отзвуци на предишната реалност и това, което е било действителност, се трансформирало в образите на героите от легендите (в които, обаче, все още ясно се забелязвали знаци от изначалната реалност); доколкото в Гърция драматичният елемент на изначалната реалност е придобил живот в Есхил, - то в Ефес, собствено, е оставала възможност за това, че при потапяне в дълбоката тъмнина на мистериите човек да усети отзвуци от тази древна реалност, когато още е живеел в непосредствена взаимовръзка с божествено-духовния свят. Главна особеност на гърка е било това, че той взел древното преживяване на Космоса от човека и го потопил в мита, в прекрасното, в стихията на изкуството, преобразувайки го в образи, които му се стрували по човечни и близки. Сега трябва да се обърнем към времето, когато, от една страна, гръцката цивилизация достигнала върха си, когато гордо нанесла в персийските войни сякаш последен удар по древната азиатска реалност, а от друга – Гърция вече започвала да клони към упадък. Ние трябва да си обрисуваме, какво е трябвало да преживява човека от тази епоха, ако още е носил в душата си ясен отзвук на това, което някога е било божествено-духовна земна реалност в тялото, душата и духа на човека.
към текста >>
И може да се каже: доколкото вече в самата Гърция са останали само отзвуци на п
ред
ишната реалност и това, което е било действителност, се трансформирало в образите на героите от легендите (в които, обаче, все още ясно се забелязвали знаци от изначалната реалност); доколкото в Гърция драматичният елемент на изначалната реалност е придобил живот в Есхил, - то в Ефес, собствено, е оставала възможност за това, че при потапяне в дълбоката тъмнина на мистериите човек да усети отзвуци от тази древна реалност, когато още е живеел в непос
ред
ствена взаимовръзка с божествено-духовния свят.
Те преживели в жива и наситена реалност това, което в следомирова Гърция е било само прекрасен отзвук на нещо отминало. Именно в Ефес е можело да имаш, като че закъсняло преживяване на всичко това. Ефес е бил това място, където също живял Хераклит и където толкова много от древната реалност е можело все още да бъде преживяна даже в късната гръцка епоха чак до VI-V век пр.Р.Х. В Ефес все още е можело да се има усещане за цялостната реалност, в която някога е живеел човек, - в онези дни, когато той още е имал непосредствено отношение към божествено-духовното, когато Азия е била за него само най-ниското от небесата, когато той още е имал връзка с висшите небеса, обемащи низшето. В онези далечни времена човек преживявал в Азия присъствието на природните духове, а по-високо – присъствието на Ангелите, Архангелите и т.н., а още по-високо – на Властите и останалите йерархии.
И може да се каже: доколкото вече в самата Гърция са останали само отзвуци на предишната реалност и това, което е било действителност, се трансформирало в образите на героите от легендите (в които, обаче, все още ясно се забелязвали знаци от изначалната реалност); доколкото в Гърция драматичният елемент на изначалната реалност е придобил живот в Есхил, - то в Ефес, собствено, е оставала възможност за това, че при потапяне в дълбоката тъмнина на мистериите човек да усети отзвуци от тази древна реалност, когато още е живеел в непосредствена взаимовръзка с божествено-духовния свят.
Главна особеност на гърка е било това, че той взел древното преживяване на Космоса от човека и го потопил в мита, в прекрасното, в стихията на изкуството, преобразувайки го в образи, които му се стрували по човечни и близки. Сега трябва да се обърнем към времето, когато, от една страна, гръцката цивилизация достигнала върха си, когато гордо нанесла в персийските войни сякаш последен удар по древната азиатска реалност, а от друга – Гърция вече започвала да клони към упадък. Ние трябва да си обрисуваме, какво е трябвало да преживява човека от тази епоха, ако още е носил в душата си ясен отзвук на това, което някога е било божествено-духовна земна реалност в тялото, душата и духа на човека. Ще видим, как Александър Велики и Аристотел живеели в свят, не напълно пригоден за тях, - в свят, който всъщност крие за тях голяма трагедия. Работата е там, че Александър и Аристотел стояли в съвсем друго отношение към духовното от заобикалящите ги.
към текста >>
Честно казано и в с
ред
ните векове е имало хора, които разбирали, какво значи това.
Сега трябва да се обърнем към времето, когато, от една страна, гръцката цивилизация достигнала върха си, когато гордо нанесла в персийските войни сякаш последен удар по древната азиатска реалност, а от друга – Гърция вече започвала да клони към упадък. Ние трябва да си обрисуваме, какво е трябвало да преживява човека от тази епоха, ако още е носил в душата си ясен отзвук на това, което някога е било божествено-духовна земна реалност в тялото, душата и духа на човека. Ще видим, как Александър Велики и Аристотел живеели в свят, не напълно пригоден за тях, - в свят, който всъщност крие за тях голяма трагедия. Работата е там, че Александър и Аристотел стояли в съвсем друго отношение към духовното от заобикалящите ги. Защото макар и за тях да не може да се каже, че особено се интересували от Самотракийските мистерии, те, въпреки това, чувствали душевна близост с това, което е ставало с Кабирите в тези мистерии.
Честно казано и в средните векове е имало хора, които разбирали, какво значи това.
Съвременните хора имат съвсем лъжливи представи за средновековието. Те не разбират, че чак до XIII и XIV век са съществували личности във всички съсловия, които са имали ясен духовен поглед, - във всеки случай, в тази област, която в Древния Изток са наричали Азия. "Песента на Александър", * написана от един свещеник, се явява много важен документ на късното средновековие. В сравнение със съвременните исторически данни за деянията на Александър и Аристотел, поемата на Лампрехт, създадена някъде в XII век, представя грандиозна концепция, родствена на древното разбиране за това, какво е дошло чрез Александър Велики. /*Лампрехт - църковник, френски свещенослужител; поемата е написана около 1125 г., всемиров епос, - цветен епизод - виж сборник писма на Александър до майка му и Аристотел (стихове 5004-5205)./
към текста >>
Съвременните хора имат съвсем лъжливи п
ред
стави за с
ред
новековието.
Ние трябва да си обрисуваме, какво е трябвало да преживява човека от тази епоха, ако още е носил в душата си ясен отзвук на това, което някога е било божествено-духовна земна реалност в тялото, душата и духа на човека. Ще видим, как Александър Велики и Аристотел живеели в свят, не напълно пригоден за тях, - в свят, който всъщност крие за тях голяма трагедия. Работата е там, че Александър и Аристотел стояли в съвсем друго отношение към духовното от заобикалящите ги. Защото макар и за тях да не може да се каже, че особено се интересували от Самотракийските мистерии, те, въпреки това, чувствали душевна близост с това, което е ставало с Кабирите в тези мистерии. Честно казано и в средните векове е имало хора, които разбирали, какво значи това.
Съвременните хора имат съвсем лъжливи представи за средновековието.
Те не разбират, че чак до XIII и XIV век са съществували личности във всички съсловия, които са имали ясен духовен поглед, - във всеки случай, в тази област, която в Древния Изток са наричали Азия. "Песента на Александър", * написана от един свещеник, се явява много важен документ на късното средновековие. В сравнение със съвременните исторически данни за деянията на Александър и Аристотел, поемата на Лампрехт, създадена някъде в XII век, представя грандиозна концепция, родствена на древното разбиране за това, какво е дошло чрез Александър Велики. /*Лампрехт - църковник, френски свещенослужител; поемата е написана около 1125 г., всемиров епос, - цветен епизод - виж сборник писма на Александър до майка му и Аристотел (стихове 5004-5205)./ Вземете например, откъса от поемата, където се дава следното удивително описание: "С идването на пролетта вие отивате в гората и попадате на поляна, където цъфтят цветя и слънцето е разположено така, че сянката пада от дърветата върху цветята.
към текста >>
"Песента на Александър", * написана от един свещеник, се явява много важен документ на късното с
ред
новековие.
Работата е там, че Александър и Аристотел стояли в съвсем друго отношение към духовното от заобикалящите ги. Защото макар и за тях да не може да се каже, че особено се интересували от Самотракийските мистерии, те, въпреки това, чувствали душевна близост с това, което е ставало с Кабирите в тези мистерии. Честно казано и в средните векове е имало хора, които разбирали, какво значи това. Съвременните хора имат съвсем лъжливи представи за средновековието. Те не разбират, че чак до XIII и XIV век са съществували личности във всички съсловия, които са имали ясен духовен поглед, - във всеки случай, в тази област, която в Древния Изток са наричали Азия.
"Песента на Александър", * написана от един свещеник, се явява много важен документ на късното средновековие.
В сравнение със съвременните исторически данни за деянията на Александър и Аристотел, поемата на Лампрехт, създадена някъде в XII век, представя грандиозна концепция, родствена на древното разбиране за това, какво е дошло чрез Александър Велики. /*Лампрехт - църковник, френски свещенослужител; поемата е написана около 1125 г., всемиров епос, - цветен епизод - виж сборник писма на Александър до майка му и Аристотел (стихове 5004-5205)./ Вземете например, откъса от поемата, където се дава следното удивително описание: "С идването на пролетта вие отивате в гората и попадате на поляна, където цъфтят цветя и слънцето е разположено така, че сянката пада от дърветата върху цветята. И тогава вие можете да видите, как през пролетта в сянката на дърветата духовете – деца на цветята – излизат от цветовете и играят хора на поляната. " В това описание на Лампрехт можем отчетливо да възприемем отблясък на древното и истинно преживяване, все още достъпно за хората от онова време.
към текста >>
В сравнение със съвременните исторически данни за деянията на Александър и Аристотел, поемата на Лампрехт, създадена някъде в XII век, п
ред
ставя грандиозна концепция, родствена на древното разбиране за това, какво е дошло чрез Александър Велики.
Защото макар и за тях да не може да се каже, че особено се интересували от Самотракийските мистерии, те, въпреки това, чувствали душевна близост с това, което е ставало с Кабирите в тези мистерии. Честно казано и в средните векове е имало хора, които разбирали, какво значи това. Съвременните хора имат съвсем лъжливи представи за средновековието. Те не разбират, че чак до XIII и XIV век са съществували личности във всички съсловия, които са имали ясен духовен поглед, - във всеки случай, в тази област, която в Древния Изток са наричали Азия. "Песента на Александър", * написана от един свещеник, се явява много важен документ на късното средновековие.
В сравнение със съвременните исторически данни за деянията на Александър и Аристотел, поемата на Лампрехт, създадена някъде в XII век, представя грандиозна концепция, родствена на древното разбиране за това, какво е дошло чрез Александър Велики.
/*Лампрехт - църковник, френски свещенослужител; поемата е написана около 1125 г., всемиров епос, - цветен епизод - виж сборник писма на Александър до майка му и Аристотел (стихове 5004-5205)./ Вземете например, откъса от поемата, където се дава следното удивително описание: "С идването на пролетта вие отивате в гората и попадате на поляна, където цъфтят цветя и слънцето е разположено така, че сянката пада от дърветата върху цветята. И тогава вие можете да видите, как през пролетта в сянката на дърветата духовете – деца на цветята – излизат от цветовете и играят хора на поляната. " В това описание на Лампрехт можем отчетливо да възприемем отблясък на древното и истинно преживяване, все още достъпно за хората от онова време. Те не са влизали в гората говорейки прозаично: тук има трева, а там цветя, а ето там дървета; ако са се приближавали до гората, а слънцето е греело между дърветата и сянката им е падала върху цветята, то в тази сянка се появявал от цветята цял един свят от техни обитатели, - обитатели, които реално им се появявали, преди да навлязат в гората.
към текста >>
Те не са влизали в гората говорейки прозаично: тук има трева, а там цветя, а ето там дървета; ако са се приближавали до гората, а слънцето е греело между дърветата и сянката им е падала върху цветята, то в тази сянка се появявал от цветята цял един свят от техни обитатели, - обитатели, които реално им се появявали, п
ред
и да навлязат в гората.
В сравнение със съвременните исторически данни за деянията на Александър и Аристотел, поемата на Лампрехт, създадена някъде в XII век, представя грандиозна концепция, родствена на древното разбиране за това, какво е дошло чрез Александър Велики. /*Лампрехт - църковник, френски свещенослужител; поемата е написана около 1125 г., всемиров епос, - цветен епизод - виж сборник писма на Александър до майка му и Аристотел (стихове 5004-5205)./ Вземете например, откъса от поемата, където се дава следното удивително описание: "С идването на пролетта вие отивате в гората и попадате на поляна, където цъфтят цветя и слънцето е разположено така, че сянката пада от дърветата върху цветята. И тогава вие можете да видите, как през пролетта в сянката на дърветата духовете – деца на цветята – излизат от цветовете и играят хора на поляната. " В това описание на Лампрехт можем отчетливо да възприемем отблясък на древното и истинно преживяване, все още достъпно за хората от онова време.
Те не са влизали в гората говорейки прозаично: тук има трева, а там цветя, а ето там дървета; ако са се приближавали до гората, а слънцето е греело между дърветата и сянката им е падала върху цветята, то в тази сянка се появявал от цветята цял един свят от техни обитатели, - обитатели, които реално им се появявали, преди да навлязат в гората.
Защото влизайки в гората, те възприемали други стихийни духове. Това хоро на цветните духове се явявало на свещеник Лампрехт и на него особено му харесвало да го описва. Това е наистина многозначително, скъпи мои приятели: Лампрехт даже в XII, в началото на XII век, желаейки да опише походите на Александър, навсякъде ги пронизва с описания на природата, които съдържат откровения за стихийните царства. В основата на неговата "Песента на Александър" е стояло такова съзнание: "За да опишем това, което е ставало някога в Македония, когато Александър е започнал своите походи в Азия, наставляван от Аристотел, ние не можем просто да описваме прозаично Земята като рамка на тези събития; не, описвайки ги достоверно, ние трябва да включим тук, наред с прозаичното описание на Земята, царствата на елементарните същества". Какъв контраст със съвременна книга по история, която, разбира се, е напълно приспособена за нашето време!
към текста >>
В основата на неговата "Песента на Александър" е стояло такова съзнание: "За да опишем това, което е ставало някога в Македония, когато Александър е започнал своите походи в Азия, наставляван от Аристотел, ние не можем просто да описваме прозаично Земята като рамка на тези събития; не, описвайки ги достоверно, ние трябва да включим тук, на
ред
с прозаичното описание на Земята, царствата на елементарните същества".
" В това описание на Лампрехт можем отчетливо да възприемем отблясък на древното и истинно преживяване, все още достъпно за хората от онова време. Те не са влизали в гората говорейки прозаично: тук има трева, а там цветя, а ето там дървета; ако са се приближавали до гората, а слънцето е греело между дърветата и сянката им е падала върху цветята, то в тази сянка се появявал от цветята цял един свят от техни обитатели, - обитатели, които реално им се появявали, преди да навлязат в гората. Защото влизайки в гората, те възприемали други стихийни духове. Това хоро на цветните духове се явявало на свещеник Лампрехт и на него особено му харесвало да го описва. Това е наистина многозначително, скъпи мои приятели: Лампрехт даже в XII, в началото на XII век, желаейки да опише походите на Александър, навсякъде ги пронизва с описания на природата, които съдържат откровения за стихийните царства.
В основата на неговата "Песента на Александър" е стояло такова съзнание: "За да опишем това, което е ставало някога в Македония, когато Александър е започнал своите походи в Азия, наставляван от Аристотел, ние не можем просто да описваме прозаично Земята като рамка на тези събития; не, описвайки ги достоверно, ние трябва да включим тук, наред с прозаичното описание на Земята, царствата на елементарните същества".
Какъв контраст със съвременна книга по история, която, разбира се, е напълно приспособена за нашето време! Там вие ще прочетете, как Александър, въпреки съвета на своя учител Аристотел, замислил да поеме върху себе си мисията за присъединяването на варварите към цивилизованото човечество, привеждайки, така да се каже, към общ културен знаменател цивилизованите гърци - елини, македонци - и варварите. Това, несъмнено, е напълно убедително за съвремието. Но каква детинщина е това в сравнение с истината! От друга страна, ние получаваме грандиозно впечатление, когато гледаме картината на походите на Александър, дадена ни от Лампрехт, който им приписва съвсем друга цел.
към текста >>
Защото походите на Александър не били п
ред
приети само заради завоеванията, още по-малко пък за присъединяването на варварите към гърците, въпреки съвета на Аристотел.
От друга страна, ние получаваме грандиозно впечатление, когато гледаме картината на походите на Александър, дадена ни от Лампрехт, който им приписва съвсем друга цел. Ние чувстваме, че това, което аз описвах като навлизане на природно-елементарните царства, на духовното във физическата природа, - е било необходимо само в качеството му на встъпление. Защото, каква е целта на Александровите походи в "Песента на Александър" от Лампрехт? Александър идва до вратите на рая! Макар и това да е изразено на християнския език от онова време, в голяма степен то съответства, както ще ви покажа, на истината.
Защото походите на Александър не били предприети само заради завоеванията, още по-малко пък за присъединяването на варварите към гърците, въпреки съвета на Аристотел.
Не, те са били проникнати от истински високодуховна цел. Импулсът за тях е произтичал от духа. Ние четем за тях в поемата на Лампрехт, който с огромно въодушевление петнадесет столетия след смъртта на Александър разказва тази героична история. Той разказва за това, как Александър приближил вратите на рая, но не могъл да влезе в него, защото, както казва Лампрехт, в рая може да влезе само този, който притежава истинско смирение, а Александър, живеейки в дохристиянската епоха, още не е можел да го притежава. Истинско смирение на човечеството е можело да донесе само християнството.
към текста >>
Въпреки това, ако възприемем тези неща без п
ред
разсъдъци, а с открит ум, ще видим, как Лампрехт, християнският свещеник, още е усещал нещо от трагедията на Александровите походи.
Не, те са били проникнати от истински високодуховна цел. Импулсът за тях е произтичал от духа. Ние четем за тях в поемата на Лампрехт, който с огромно въодушевление петнадесет столетия след смъртта на Александър разказва тази героична история. Той разказва за това, как Александър приближил вратите на рая, но не могъл да влезе в него, защото, както казва Лампрехт, в рая може да влезе само този, който притежава истинско смирение, а Александър, живеейки в дохристиянската епоха, още не е можел да го притежава. Истинско смирение на човечеството е можело да донесе само християнството.
Въпреки това, ако възприемем тези неща без предразсъдъци, а с открит ум, ще видим, как Лампрехт, християнският свещеник, още е усещал нещо от трагедията на Александровите походи.
Не без умисъл ви говорих за "Песента на Александър". Защото сега няма да се учудите, ако започнем с походите на Александър, за да опишем, какво е станало преди и какво после в историята на западното човечество в неговата връзка с Изтока. Защото стоящото в основата на тези неща усещане, както видяхме, е било все още широко разпространено в сравнително късен период на средновековието. И не само като общо усещане: то е съществувало в толкова конкретна форма, че е могла да възникне "Песента на Александър", описваща с удивителна драматическа сила събития, станали благодарение на двама души, които охарактеризирах. Значението на този момент в историята на Македония се простира, от една страна, далеч в миналото, а от друга – далеч в бъдещето.
към текста >>
Защото сега няма да се учудите, ако започнем с походите на Александър, за да опишем, какво е станало п
ред
и и какво после в историята на западното човечество в неговата връзка с Изтока.
Ние четем за тях в поемата на Лампрехт, който с огромно въодушевление петнадесет столетия след смъртта на Александър разказва тази героична история. Той разказва за това, как Александър приближил вратите на рая, но не могъл да влезе в него, защото, както казва Лампрехт, в рая може да влезе само този, който притежава истинско смирение, а Александър, живеейки в дохристиянската епоха, още не е можел да го притежава. Истинско смирение на човечеството е можело да донесе само християнството. Въпреки това, ако възприемем тези неща без предразсъдъци, а с открит ум, ще видим, как Лампрехт, християнският свещеник, още е усещал нещо от трагедията на Александровите походи. Не без умисъл ви говорих за "Песента на Александър".
Защото сега няма да се учудите, ако започнем с походите на Александър, за да опишем, какво е станало преди и какво после в историята на западното човечество в неговата връзка с Изтока.
Защото стоящото в основата на тези неща усещане, както видяхме, е било все още широко разпространено в сравнително късен период на средновековието. И не само като общо усещане: то е съществувало в толкова конкретна форма, че е могла да възникне "Песента на Александър", описваща с удивителна драматическа сила събития, станали благодарение на двама души, които охарактеризирах. Значението на този момент в историята на Македония се простира, от една страна, далеч в миналото, а от друга – далеч в бъдещето. Важно е да се разбере, че всемирно-историческият трагизъм осеня всичко, което е свързано с Аристотел и Александър. Даже външно трагизмът се проявява.
към текста >>
Защото стоящото в основата на тези неща усещане, както видяхме, е било все още широко разпространено в сравнително късен период на с
ред
новековието.
Той разказва за това, как Александър приближил вратите на рая, но не могъл да влезе в него, защото, както казва Лампрехт, в рая може да влезе само този, който притежава истинско смирение, а Александър, живеейки в дохристиянската епоха, още не е можел да го притежава. Истинско смирение на човечеството е можело да донесе само християнството. Въпреки това, ако възприемем тези неща без предразсъдъци, а с открит ум, ще видим, как Лампрехт, християнският свещеник, още е усещал нещо от трагедията на Александровите походи. Не без умисъл ви говорих за "Песента на Александър". Защото сега няма да се учудите, ако започнем с походите на Александър, за да опишем, какво е станало преди и какво после в историята на западното човечество в неговата връзка с Изтока.
Защото стоящото в основата на тези неща усещане, както видяхме, е било все още широко разпространено в сравнително късен период на средновековието.
И не само като общо усещане: то е съществувало в толкова конкретна форма, че е могла да възникне "Песента на Александър", описваща с удивителна драматическа сила събития, станали благодарение на двама души, които охарактеризирах. Значението на този момент в историята на Македония се простира, от една страна, далеч в миналото, а от друга – далеч в бъдещето. Важно е да се разбере, че всемирно-историческият трагизъм осеня всичко, което е свързано с Аристотел и Александър. Даже външно трагизмът се проявява. Това е видно ето от какво, скъпи мои приятели.
към текста >>
П
ред
вид особените обстоятелства – съдбовни за световната история – само най-незначителна част от съчиненията на Аристотел е стигнала до Западна Европа и по-нататък се изучавала и съхранявала от Църквата; фактически това са били само съчинения по логика и съчинения, облечени в логическа форма.
И не само като общо усещане: то е съществувало в толкова конкретна форма, че е могла да възникне "Песента на Александър", описваща с удивителна драматическа сила събития, станали благодарение на двама души, които охарактеризирах. Значението на този момент в историята на Македония се простира, от една страна, далеч в миналото, а от друга – далеч в бъдещето. Важно е да се разбере, че всемирно-историческият трагизъм осеня всичко, което е свързано с Аристотел и Александър. Даже външно трагизмът се проявява. Това е видно ето от какво, скъпи мои приятели.
Предвид особените обстоятелства – съдбовни за световната история – само най-незначителна част от съчиненията на Аристотел е стигнала до Западна Европа и по-нататък се изучавала и съхранявала от Църквата; фактически това са били само съчинения по логика и съчинения, облечени в логическа форма.
Но сериозното изучаване на малкото останало, съхранило се от естественонаучните съчинения на Аристотел, показва, какво мощно виждане на връзките на Космоса с човешкото същество е притежавал той. Позволете ми да ви обърна внимание на следното. Говорим в наше време за земни стихии: воден, въздушен, огнен или топлинен елемент, а след това за етер. Как Аристотел изобразява всичко това? Той описва Земята, твърдата, здрава Земя (виж рис., светлото ядро); течната Земя, водата (светло-червено); след това въздуха (синьо); и всичко е пронизано и обкръжено от огън (ярко-червено).
към текста >>
Стоейки п
ред
огромната женска фигура в Хибернийските мистерии, ученикът е имал много ярко преживяване на това, че етерът в действителност не принадлежи на Земята, но ежегодно се сваля тук от елементарните духове за нуждите на разцъфтяващия живот.
Той е достигал Земята. А с отделянето на Луната на ранните стадии на еволюция етерът се отделил от Земята. И затова всичко, което ни заобикаля в пространството като мъртъв свят, - така е протичало Аристотелевото назидание към Александър, - не е проникнато от етер. Но с идването на пролетта растенията, животните и човешките същества се възраждат на Земята за нов живот; тогава елементарните духове отново свалят етера от сферата на Луната в тези новородени същества. Така, че Луната е формовчик и ваятел на съществата.
Стоейки пред огромната женска фигура в Хибернийските мистерии, ученикът е имал много ярко преживяване на това, че етерът в действителност не принадлежи на Земята, но ежегодно се сваля тук от елементарните духове за нуждите на разцъфтяващия живот.
И така е било и за Аристотел. Той все още е имал дълбоко проникновение за връзката на човешкото същество с Космоса. Неговият ученик Теофраст* е попречил съчиненията, които трактуват тези неща, да стигнат до Запада. Обаче някои от тях достигнали Изтока, където още се пазело разбирането на такива истини. Оттук те били пренесени от евреите и арабите през Северна Африка и Испания в европейския запад, където се сблъскали, така, както вече описах, с влиянията на Хибернийските мистерии, доколкото те се изразявали в цивилизацията и културата на тези народи.
към текста >>
Но всичко това, което ви описах, е било не повече от отправна точка за учението, което Аристотел п
ред
ал на Александър.
Неговият ученик Теофраст* е попречил съчиненията, които трактуват тези неща, да стигнат до Запада. Обаче някои от тях достигнали Изтока, където още се пазело разбирането на такива истини. Оттук те били пренесени от евреите и арабите през Северна Африка и Испания в европейския запад, където се сблъскали, така, както вече описах, с влиянията на Хибернийските мистерии, доколкото те се изразявали в цивилизацията и културата на тези народи. /*Теофраст, 390-305 пр. Р.X. - ученик на Аристотел, наречен наследник на Аристотел в качеството му на ръководител на атинската школа на перипатетиците./
Но всичко това, което ви описах, е било не повече от отправна точка за учението, което Аристотел предал на Александър.
Това учение изцяло се отнасяло до вътрешното преживяване. Бих могъл накратко да го опиша примерно така: Александър се учел от Аристотел да разбира това, как земният, водният, въздушният и огнен елемент, живеещи извън човека в заобикалящия свят, живеят също вътре в самото човешко същество, във връзка с което, то се явява микрокосмос. Той изучавал, как в костите на човешкото същество живее земният елемент и как в циркулацията на кръвта и във всичките му течности и сокове живее водният елемент. Въздушният елемент се проявява във всичко, което се отнася до дишането и динамиката на дишането - речта, а огненият елемент живее в мислите на човека. Александър притежавал още и съзнателно виждане на живота в елементите.
към текста >>
Той е можел да усеща, когато е бил в Македония, следното: аз имам в себе си някакво малко количество влажност, което намалява при нап
ред
ване на изток.
Но Аристотел е учил Александър примерно така: когато се придвижваш по Земята на изток, ти постепенно проникваш в елемент, който те изсушава. Ти проникваш в сухота (виж. рис. на стр. 51). Под това не трябва да се разбира, че ако човек отива в Азия, то ще бъде напълно изсушен. Ние се сблъскваме тук, разбира се, с такива въздействия, които Александър е могъл да усеща в себе си, след като е получил ръководство и указания от Аристотел.
Той е можел да усеща, когато е бил в Македония, следното: аз имам в себе си някакво малко количество влажност, което намалява при напредване на изток.
По такъв начин, в своите странствания по Земята той е възприемал нейната конфигурация така, както вие можете чрез докосване да възприемете някаква част на тялото, - да кажем, леко прокарвайки ръка по някои части на човешкото тяло, да възприемем разликата между нос, очи и уста. Такава личност е могла да възприема разликата между преживяването, което е възниквало в нея, когато тя е отивала в сухостта и преживяването, което е имала от друга страна, при отиване на запад и постепенно навлизане във влажността. Други диференциации човек все още преживява и до ден днешен, макар и грубо. В северно направление той преживява хлад; в южно – топлина, огнения елемент. Но взаимодействието на влажност и хлад по направление северо-запад той вече не преживява.
към текста >>
Аристотел пробудил в Александър всичко това, през което преминал Гилгамеш, когато възприел в непос
ред
ствено вътрешно преживяване това, което се усеща по направление северо-запад в промеждутъчната зона между влажност и хлад: водата.
По такъв начин, в своите странствания по Земята той е възприемал нейната конфигурация така, както вие можете чрез докосване да възприемете някаква част на тялото, - да кажем, леко прокарвайки ръка по някои части на човешкото тяло, да възприемем разликата между нос, очи и уста. Такава личност е могла да възприема разликата между преживяването, което е възниквало в нея, когато тя е отивала в сухостта и преживяването, което е имала от друга страна, при отиване на запад и постепенно навлизане във влажността. Други диференциации човек все още преживява и до ден днешен, макар и грубо. В северно направление той преживява хлад; в южно – топлина, огнения елемент. Но взаимодействието на влажност и хлад по направление северо-запад той вече не преживява.
Аристотел пробудил в Александър всичко това, през което преминал Гилгамеш, когато възприел в непосредствено вътрешно преживяване това, което се усеща по направление северо-запад в промеждутъчната зона между влажност и хлад: водата.
Човек, подобен на Александър, не само не е можел да се изрази така, но и наистина не е говорил така: тук минава пътят за северо-запад. Вместо това той е казвал: този път минава там, където преобладава елементът вода. В промеждутъчната зона между влажност и топлина е разположен елемент, в който преобладава въздух. Такова е било учението в древногръцките Хтонически мистерии и в древните Самотракийски мистерии,* и на това е учил Аристотел своя най-близък ученик. А в зоната между хлад и сухота, - тоест по направление от Македония към Сибир, - у човека е било преживяване на този регион от Земята, където е преобладавала самата земя, земното, - стихията земя, твърдостта.
към текста >>
И в заключение, скъпи мои приятели, можете да почувствате дълбоката, тясна връзка между природно и морално, когато ви кажа, че Александър е говорил по следния начин: аз трябва да напусна хладно-влажната стихия и да се насоча към огнената, - аз трябва да п
ред
приема поход към Индия.
А в зоната между хлад и сухота, - тоест по направление от Македония към Сибир, - у човека е било преживяване на този регион от Земята, където е преобладавала самата земя, земното, - стихията земя, твърдостта. В промеждутъчната зона между топлина и сухост, тоест по направление към Индия, се е преживявала област от Земята, където е управлявал огненият елемент. Затова ученикът на Аристотел, сочейки на северо-запад, казвал: там аз чувствам дейността на духовете на водата; сочейки на юго-запад, казвал: там чувствам духовете на въздуха; сочейки на северо-изток, е виждал там да действат основно духовете на земята; сочейки на юго-изток, в посока към Индия, е виждал действието на духовете на огъня, виждал ги е там в собствената им стихия. /*Виж лекциите от 14 и 21 декември 1923 г. във "Форми на Мистериите" (GA, том 232)./
И в заключение, скъпи мои приятели, можете да почувствате дълбоката, тясна връзка между природно и морално, когато ви кажа, че Александър е говорил по следния начин: аз трябва да напусна хладно-влажната стихия и да се насоча към огнената, - аз трябва да предприема поход към Индия.
Това е бил начин на изразяване, тясно свързан както с природното, така и с моралното. По-подробно ще разкажа за това утре. Днес бих искал да ви дам картина на това, което е живеело в онези времена; защото във всичко, което е ставало между Аристотел и Александър, можем да видим също отражение на огромния и мощен напредък, който станал в световната история. В онези времена още е било възможно по интимен начин да се говори на учениците за великите мистерии от миналото. А след това човечеството започнало да възприема преимуществено логиката, абстрактното знание, категориите, и отхвърлило всичко останало.
към текста >>
Днес бих искал да ви дам картина на това, което е живеело в онези времена; защото във всичко, което е ставало между Аристотел и Александър, можем да видим също отражение на огромния и мощен нап
ред
ък, който станал в световната история.
/*Виж лекциите от 14 и 21 декември 1923 г. във "Форми на Мистериите" (GA, том 232)./ И в заключение, скъпи мои приятели, можете да почувствате дълбоката, тясна връзка между природно и морално, когато ви кажа, че Александър е говорил по следния начин: аз трябва да напусна хладно-влажната стихия и да се насоча към огнената, - аз трябва да предприема поход към Индия. Това е бил начин на изразяване, тясно свързан както с природното, така и с моралното. По-подробно ще разкажа за това утре.
Днес бих искал да ви дам картина на това, което е живеело в онези времена; защото във всичко, което е ставало между Аристотел и Александър, можем да видим също отражение на огромния и мощен напредък, който станал в световната история.
В онези времена още е било възможно по интимен начин да се говори на учениците за великите мистерии от миналото. А след това човечеството започнало да възприема преимуществено логиката, абстрактното знание, категориите, и отхвърлило всичко останало. Затова ние трябва да виждаме в тези събития проява на огромния, дълбок напредък в историческото развитие на човечеството и решаващ момент в хода на цялата европейска цивилизация в нейните връзки с Изтока.
към текста >>
Затова ние трябва да виждаме в тези събития проява на огромния, дълбок нап
ред
ък в историческото развитие на човечеството и решаващ момент в хода на цялата европейска цивилизация в нейните връзки с Изтока.
Това е бил начин на изразяване, тясно свързан както с природното, така и с моралното. По-подробно ще разкажа за това утре. Днес бих искал да ви дам картина на това, което е живеело в онези времена; защото във всичко, което е ставало между Аристотел и Александър, можем да видим също отражение на огромния и мощен напредък, който станал в световната история. В онези времена още е било възможно по интимен начин да се говори на учениците за великите мистерии от миналото. А след това човечеството започнало да възприема преимуществено логиката, абстрактното знание, категориите, и отхвърлило всичко останало.
Затова ние трябва да виждаме в тези събития проява на огромния, дълбок напредък в историческото развитие на човечеството и решаващ момент в хода на цялата европейска цивилизация в нейните връзки с Изтока.
към текста >>
11.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Ученият изследва растенията в тяхната химическа структура и се опитва с тези или други с
ред
ства да изучи проявленията в човека на същите тези химически елементи.
Механизмът на часовника става понятен при наблюдаване на свързаната система от сили в него; и аналогично, ако искаме да разберем природата и съществото на човека, ние трябва да достигнем до дейността на различните импулси, които се откриват във всички царства на природата, да разберем тяхното действие именно в човешкото същество, защото тук те се проявяват различно, отколкото в другите природни царства. Но в новите времена вече не остана никакво истинско разбиране за връзките на човека с Вселената. Чак до XIV и XV век, виждането и знанието за това още се е съхранявало; постепенно отивайки към упадък, то, въпреки това, продължавало в по-голяма или по-малка степен да съществува и надарените личности все още инстинктивно са се ползвали от него. Но по-късно истинското проникновение във връзката на човека с Вселената, достъпно още за малцина, като Парацелз, Якоб Бьоме и други, малко по малко съвсем се изгубило. Какво знае, например, най-новото естествознание, което постепенно се развива от XV столетие, за отношението, да кажем, на растителния или животински свят към човешкото същество?
Ученият изследва растенията в тяхната химическа структура и се опитва с тези или други средства да изучи проявленията в човека на същите тези химически елементи.
В резултат, той се опитва да си състави понятие – и обикновено безуспешно! – за влиянието на тези субстанции върху здравото и болното човешко същество. Но всички тези изследвания, всъщност, сгъстяват тъмнината от незнание около човека. В наши дни, ако действително искаме да имаме прогрес в познанието за човека на основата на исторически достигнатото проникновение, е необходимо и важно отново да се изучава, в какво се състои истинското отношение на човешкото същество към заобикалящата го природа. Чак до последната велика революция в човешкото съзнание, станала в XV век, е съществувало ясно възприемане на огромното различие между металите, които се намират в човешкото същество и тези, които се намират в природата.
към текста >>
При изследвания на различни субстанции във физическата природа на човека, в нея - в по-голяма или по-малка степен – се намират оп
ред
елени метали.
В резултат, той се опитва да си състави понятие – и обикновено безуспешно! – за влиянието на тези субстанции върху здравото и болното човешко същество. Но всички тези изследвания, всъщност, сгъстяват тъмнината от незнание около човека. В наши дни, ако действително искаме да имаме прогрес в познанието за човека на основата на исторически достигнатото проникновение, е необходимо и важно отново да се изучава, в какво се състои истинското отношение на човешкото същество към заобикалящата го природа. Чак до последната велика революция в човешкото съзнание, станала в XV век, е съществувало ясно възприемане на огромното различие между металите, които се намират в човешкото същество и тези, които се намират в природата.
При изследвания на различни субстанции във физическата природа на човека, в нея - в по-голяма или по-малка степен – се намират определени метали.
Например, в човешкия организъм има желязо в съчетание с други субстанции, също има магнезий, а можем да назовем и много други. Чак до XV век хората са били много чувствителни към разликата между металите, които могат да се намерят при изследване на човешкия организъм и тези, които ги има във външната природа, но не се откриват веднага в човешкия организъм. Хората от миналите времена казвали: човекът е микрокосмос; всичко, което го има във външния свят, в макрокосмоса, го има в този или онзи вид и в човека. И това е било за тях не общ, абстрактен принцип, но за напредналия, макар и малко, в посветителското познание, това закономерно е произтичало от знанието за природата на човека и природата на Вселената. Хората знаели, че до истинското разбиране за човека ще дойдат само тогава, когато сведат до едно цяло природата, с всичките и импулси, с всичките и субстанциални съставки.
към текста >>
И това е било за тях не общ, абстрактен принцип, но за нап
ред
налия, макар и малко, в посветителското познание, това закономерно е произтичало от знанието за природата на човека и природата на Вселената.
Чак до последната велика революция в човешкото съзнание, станала в XV век, е съществувало ясно възприемане на огромното различие между металите, които се намират в човешкото същество и тези, които се намират в природата. При изследвания на различни субстанции във физическата природа на човека, в нея - в по-голяма или по-малка степен – се намират определени метали. Например, в човешкия организъм има желязо в съчетание с други субстанции, също има магнезий, а можем да назовем и много други. Чак до XV век хората са били много чувствителни към разликата между металите, които могат да се намерят при изследване на човешкия организъм и тези, които ги има във външната природа, но не се откриват веднага в човешкия организъм. Хората от миналите времена казвали: човекът е микрокосмос; всичко, което го има във външния свят, в макрокосмоса, го има в този или онзи вид и в човека.
И това е било за тях не общ, абстрактен принцип, но за напредналия, макар и малко, в посветителското познание, това закономерно е произтичало от знанието за природата на човека и природата на Вселената.
Хората знаели, че до истинското разбиране за човека ще дойдат само тогава, когато сведат до едно цяло природата, с всичките и импулси, с всичките и субстанциални съставки. И само тогава може да се получи образ, имагинация за съществото на човека. Елемент на дисхармония се вмъква в този образ тогава, когато ние срещаме в природата нещо, което не може да се намери в човека. Така са мислили естествоизпитателите от IX-XI век. Но в онези времена е било известно и нещо друго, а именно: това, което е възприето чрез физическо хранене е само част, може би, даже не най-важната, от служещото за подкрепа на физическия организъм или, по-скоро, на целия човешки организъм .
към текста >>
П
ред
ишният естествоизпитател е отивал по-нататък.
Елемент на дисхармония се вмъква в този образ тогава, когато ние срещаме в природата нещо, което не може да се намери в човека. Така са мислили естествоизпитателите от IX-XI век. Но в онези времена е било известно и нещо друго, а именно: това, което е възприето чрез физическо хранене е само част, може би, даже не най-важната, от служещото за подкрепа на физическия организъм или, по-скоро, на целия човешки организъм . В наши дни за съвременният човек не е трудно да се издигне над нивото на концепцията за физическото хранене и да включи тук също дишането, защото дишането също е форма на обмяна на веществата. Но на него няма да му дойде на ум да се придвижи по-нататък.
Предишният естествоизпитател е отивал по-нататък.
На него му е било ясно, че когато човек гледа предметите, той не само вижда с очите, но по време на процеса на възприятие той получава чрез очите в безкрайно малки дози нещо от субстанциите на Вселената. И не само чрез очите, но и чрез ушите и чрез другите части на организма. И средновековният естествоизпитател напълно е осъзнавал огромното значение на тези субстанции, които се срещат в нищожни количества в човешкия организъм (такива, например, като оловото), които човек възприема в безкрайно малки дози, - субстанциите на които могат да бъдат намерени там, където не очакваме да ги намерим. Оловото, това е метал, наличието на който в човека не може непосредствено да се продемонстрира. Но оловото фактически е разсеяно по целия физически Космос в състояние на много фин разтвор и човешкото същество извлича оловото от Космоса с помощта на процес, който е в пъти по-фин от процеса на дишане.
към текста >>
На него му е било ясно, че когато човек гледа п
ред
метите, той не само вижда с очите, но по време на процеса на възприятие той получава чрез очите в безкрайно малки дози нещо от субстанциите на Вселената.
Така са мислили естествоизпитателите от IX-XI век. Но в онези времена е било известно и нещо друго, а именно: това, което е възприето чрез физическо хранене е само част, може би, даже не най-важната, от служещото за подкрепа на физическия организъм или, по-скоро, на целия човешки организъм . В наши дни за съвременният човек не е трудно да се издигне над нивото на концепцията за физическото хранене и да включи тук също дишането, защото дишането също е форма на обмяна на веществата. Но на него няма да му дойде на ум да се придвижи по-нататък. Предишният естествоизпитател е отивал по-нататък.
На него му е било ясно, че когато човек гледа предметите, той не само вижда с очите, но по време на процеса на възприятие той получава чрез очите в безкрайно малки дози нещо от субстанциите на Вселената.
И не само чрез очите, но и чрез ушите и чрез другите части на организма. И средновековният естествоизпитател напълно е осъзнавал огромното значение на тези субстанции, които се срещат в нищожни количества в човешкия организъм (такива, например, като оловото), които човек възприема в безкрайно малки дози, - субстанциите на които могат да бъдат намерени там, където не очакваме да ги намерим. Оловото, това е метал, наличието на който в човека не може непосредствено да се продемонстрира. Но оловото фактически е разсеяно по целия физически Космос в състояние на много фин разтвор и човешкото същество извлича оловото от Космоса с помощта на процес, който е в пъти по-фин от процеса на дишане. Човешкото същество непрестанно отделя субстанции, изхвърляйки ги по направление на периферията.
към текста >>
И с
ред
новековният естествоизпитател напълно е осъзнавал огромното значение на тези субстанции, които се срещат в нищожни количества в човешкия организъм (такива, например, като оловото), които човек възприема в безкрайно малки дози, - субстанциите на които могат да бъдат намерени там, където не очакваме да ги намерим.
В наши дни за съвременният човек не е трудно да се издигне над нивото на концепцията за физическото хранене и да включи тук също дишането, защото дишането също е форма на обмяна на веществата. Но на него няма да му дойде на ум да се придвижи по-нататък. Предишният естествоизпитател е отивал по-нататък. На него му е било ясно, че когато човек гледа предметите, той не само вижда с очите, но по време на процеса на възприятие той получава чрез очите в безкрайно малки дози нещо от субстанциите на Вселената. И не само чрез очите, но и чрез ушите и чрез другите части на организма.
И средновековният естествоизпитател напълно е осъзнавал огромното значение на тези субстанции, които се срещат в нищожни количества в човешкия организъм (такива, например, като оловото), които човек възприема в безкрайно малки дози, - субстанциите на които могат да бъдат намерени там, където не очакваме да ги намерим.
Оловото, това е метал, наличието на който в човека не може непосредствено да се продемонстрира. Но оловото фактически е разсеяно по целия физически Космос в състояние на много фин разтвор и човешкото същество извлича оловото от Космоса с помощта на процес, който е в пъти по-фин от процеса на дишане. Човешкото същество непрестанно отделя субстанции, изхвърляйки ги по направление на периферията. Вие не само си режете ноктите: вие непрестанно изхвърляте субстанции от вашата кожа. Но по силата на това, че едни субстанции по такъв начин се изхвърлят, други се придобиват и възприемат от организма.
към текста >>
Оловото, това е метал, наличието на който в човека не може непос
ред
ствено да се продемонстрира.
Но на него няма да му дойде на ум да се придвижи по-нататък. Предишният естествоизпитател е отивал по-нататък. На него му е било ясно, че когато човек гледа предметите, той не само вижда с очите, но по време на процеса на възприятие той получава чрез очите в безкрайно малки дози нещо от субстанциите на Вселената. И не само чрез очите, но и чрез ушите и чрез другите части на организма. И средновековният естествоизпитател напълно е осъзнавал огромното значение на тези субстанции, които се срещат в нищожни количества в човешкия организъм (такива, например, като оловото), които човек възприема в безкрайно малки дози, - субстанциите на които могат да бъдат намерени там, където не очакваме да ги намерим.
Оловото, това е метал, наличието на който в човека не може непосредствено да се продемонстрира.
Но оловото фактически е разсеяно по целия физически Космос в състояние на много фин разтвор и човешкото същество извлича оловото от Космоса с помощта на процес, който е в пъти по-фин от процеса на дишане. Човешкото същество непрестанно отделя субстанции, изхвърляйки ги по направление на периферията. Вие не само си режете ноктите: вие непрестанно изхвърляте субстанции от вашата кожа. Но по силата на това, че едни субстанции по такъв начин се изхвърлят, други се придобиват и възприемат от организма. Такъв е бил начинът на мислене, в който е живеел естествоизпитателят в средните векове - в IX, X, XI или XII век.
към текста >>
Такъв е бил начинът на мислене, в който е живеел естествоизпитателят в с
ред
ните векове - в IX, X, XI или XII век.
Оловото, това е метал, наличието на който в човека не може непосредствено да се продемонстрира. Но оловото фактически е разсеяно по целия физически Космос в състояние на много фин разтвор и човешкото същество извлича оловото от Космоса с помощта на процес, който е в пъти по-фин от процеса на дишане. Човешкото същество непрестанно отделя субстанции, изхвърляйки ги по направление на периферията. Вие не само си режете ноктите: вие непрестанно изхвърляте субстанции от вашата кожа. Но по силата на това, че едни субстанции по такъв начин се изхвърлят, други се придобиват и възприемат от организма.
Такъв е бил начинът на мислене, в който е живеел естествоизпитателят в средните векове - в IX, X, XI или XII век.
Той не е имал везни, не е имал никакви груби измервателни уреди, които измерват, как действат веществата и силите; неговата задача е била дълбоко да проникне във вътрешните качества на природата, да разбере нейните вътрешни импулси и нейната връзка с човешкото същество. И хората са могли по този път да научават множество неща, които те някога в бъдеще ще открият отново. Защото, честно казано, съвремието нищо не знае за истинската природа на човешкото същество. Знаете, че когато изследвахме устройството на човека, в резултат казахме (за да има някакъв вид класификация или схема): човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и аз, или аз-организация. Прекрасно и ясно.
към текста >>
Той не е имал везни, не е имал никакви груби измервателни у
ред
и, които измерват, как действат веществата и силите; неговата задача е била дълбоко да проникне във вътрешните качества на природата, да разбере нейните вътрешни импулси и нейната връзка с човешкото същество.
Но оловото фактически е разсеяно по целия физически Космос в състояние на много фин разтвор и човешкото същество извлича оловото от Космоса с помощта на процес, който е в пъти по-фин от процеса на дишане. Човешкото същество непрестанно отделя субстанции, изхвърляйки ги по направление на периферията. Вие не само си режете ноктите: вие непрестанно изхвърляте субстанции от вашата кожа. Но по силата на това, че едни субстанции по такъв начин се изхвърлят, други се придобиват и възприемат от организма. Такъв е бил начинът на мислене, в който е живеел естествоизпитателят в средните векове - в IX, X, XI или XII век.
Той не е имал везни, не е имал никакви груби измервателни уреди, които измерват, как действат веществата и силите; неговата задача е била дълбоко да проникне във вътрешните качества на природата, да разбере нейните вътрешни импулси и нейната връзка с човешкото същество.
И хората са могли по този път да научават множество неща, които те някога в бъдеще ще открият отново. Защото, честно казано, съвремието нищо не знае за истинската природа на човешкото същество. Знаете, че когато изследвахме устройството на човека, в резултат казахме (за да има някакъв вид класификация или схема): човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и аз, или аз-организация. Прекрасно и ясно. На пръв поглед това са просто думи; но не е лошо да започнем именно с тях, всеки може да получи от тях макар и слабо понятие за истината.
към текста >>
Но ако искаме да се възползваме от тази класификация в практическия живот, особено в медицината, призната за извън
ред
но важна сфера на дейност и една от тези, които на всяка крачка зависят от нашето познание за човешкото същество, - тогава ние не можем, разбира се, да оставаме при думите: ние трябва да влезем в това, което се намира зад тях и ги изпълва със съдържание.Отначало ще попитаме: как стои работата с физическото тяло?
И хората са могли по този път да научават множество неща, които те някога в бъдеще ще открият отново. Защото, честно казано, съвремието нищо не знае за истинската природа на човешкото същество. Знаете, че когато изследвахме устройството на човека, в резултат казахме (за да има някакъв вид класификация или схема): човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и аз, или аз-организация. Прекрасно и ясно. На пръв поглед това са просто думи; но не е лошо да започнем именно с тях, всеки може да получи от тях макар и слабо понятие за истината.
Но ако искаме да се възползваме от тази класификация в практическия живот, особено в медицината, призната за извънредно важна сфера на дейност и една от тези, които на всяка крачка зависят от нашето познание за човешкото същество, - тогава ние не можем, разбира се, да оставаме при думите: ние трябва да влезем в това, което се намира зад тях и ги изпълва със съдържание.Отначало ще попитаме: как стои работата с физическото тяло?
Как да си съставим правилно понятие за него? (скоро ще видите защо заговорих за това). Да вземем някакъв предмет на Земята извън човешкото същество, - да кажем, например, камък. Камъкът пада на Земята. Ние казваме: камъкът е тежък, той се притегля от Земята, той има тегло.
към текста >>
Да вземем някакъв п
ред
мет на Земята извън човешкото същество, - да кажем, например, камък.
Прекрасно и ясно. На пръв поглед това са просто думи; но не е лошо да започнем именно с тях, всеки може да получи от тях макар и слабо понятие за истината. Но ако искаме да се възползваме от тази класификация в практическия живот, особено в медицината, призната за извънредно важна сфера на дейност и една от тези, които на всяка крачка зависят от нашето познание за човешкото същество, - тогава ние не можем, разбира се, да оставаме при думите: ние трябва да влезем в това, което се намира зад тях и ги изпълва със съдържание.Отначало ще попитаме: как стои работата с физическото тяло? Как да си съставим правилно понятие за него? (скоро ще видите защо заговорих за това).
Да вземем някакъв предмет на Земята извън човешкото същество, - да кажем, например, камък.
Камъкът пада на Земята. Ние казваме: камъкът е тежък, той се притегля от Земята, той има тегло. Ще открием и други сили, действащи върху камъка. Той има кристална структура, затова в него действат формообразуващи сили. Но те са родствени на земните сили.
към текста >>
Какво всъщност п
ред
ставлява той?
Той има кристална структура, затова в него действат формообразуващи сили. Но те са родствени на земните сили. Накратко казано, когато се огледаме наоколо, навсякъде намираме вещества, подчинени на земната природа. Да запомним това както следва: имаме вещества, които са подчинени на земната природа. Някой, който не си е изяснил тези неща, може да вземе и да ни покаже къс от въглища, къс черни въглища.
Какво всъщност представлява той?
В недрата на Земята са тези въглища; но в момента, когато вие ги отделите, макар и на малко разстояние от Земята, те престават да бъдат въглища. Това, което ги прави въглища, не е нещо друго, а силата на Земята. Така, че вие можете да кажете: ето тук Земята, а вътре в нея земните сили; но силите на Земята присъстват също във всеки малък предмет, който намирам тук на Земята. И физическото тяло на човека, макар и то, разбира се, да е поразително устроено, въпреки това, всъщност, е също предмет, намиращ се в зависимост от физическите сили на Земята, - сили, изходящи от центъра на Земята. Затова физическото тяло на човешкото същество може да бъде описано като подчинено на силите, излизащи от центъра на Земята (стрелките, насочени навътре, рис.
към текста >>
Така, че вие можете да кажете: ето тук Земята, а вътре в нея земните сили; но силите на Земята присъстват също във всеки малък п
ред
мет, който намирам тук на Земята.
Да запомним това както следва: имаме вещества, които са подчинени на земната природа. Някой, който не си е изяснил тези неща, може да вземе и да ни покаже къс от въглища, къс черни въглища. Какво всъщност представлява той? В недрата на Земята са тези въглища; но в момента, когато вие ги отделите, макар и на малко разстояние от Земята, те престават да бъдат въглища. Това, което ги прави въглища, не е нещо друго, а силата на Земята.
Така, че вие можете да кажете: ето тук Земята, а вътре в нея земните сили; но силите на Земята присъстват също във всеки малък предмет, който намирам тук на Земята.
И физическото тяло на човека, макар и то, разбира се, да е поразително устроено, въпреки това, всъщност, е също предмет, намиращ се в зависимост от физическите сили на Земята, - сили, изходящи от центъра на Земята. Затова физическото тяло на човешкото същество може да бъде описано като подчинено на силите, излизащи от центъра на Земята (стрелките, насочени навътре, рис. на стр. 83). Но на Земята съществуват и други сили. Тези други сили изхождат от цялото обкръжение на Земята, от далечната периферия (стрелките, излизащи от центъра, рис.
към текста >>
И физическото тяло на човека, макар и то, разбира се, да е поразително устроено, въпреки това, всъщност, е също п
ред
мет, намиращ се в зависимост от физическите сили на Земята, - сили, изходящи от центъра на Земята.
Някой, който не си е изяснил тези неща, може да вземе и да ни покаже къс от въглища, къс черни въглища. Какво всъщност представлява той? В недрата на Земята са тези въглища; но в момента, когато вие ги отделите, макар и на малко разстояние от Земята, те престават да бъдат въглища. Това, което ги прави въглища, не е нещо друго, а силата на Земята. Така, че вие можете да кажете: ето тук Земята, а вътре в нея земните сили; но силите на Земята присъстват също във всеки малък предмет, който намирам тук на Земята.
И физическото тяло на човека, макар и то, разбира се, да е поразително устроено, въпреки това, всъщност, е също предмет, намиращ се в зависимост от физическите сили на Земята, - сили, изходящи от центъра на Земята.
Затова физическото тяло на човешкото същество може да бъде описано като подчинено на силите, излизащи от центъра на Земята (стрелките, насочени навътре, рис. на стр. 83). Но на Земята съществуват и други сили. Тези други сили изхождат от цялото обкръжение на Земята, от далечната периферия (стрелките, излизащи от центъра, рис. в началото на на стр. 82).
към текста >>
П
ред
ставете си за минута, че се отделяте от Земята, все по далеко в безмерните висини.
Затова физическото тяло на човешкото същество може да бъде описано като подчинено на силите, излизащи от центъра на Земята (стрелките, насочени навътре, рис. на стр. 83). Но на Земята съществуват и други сили. Тези други сили изхождат от цялото обкръжение на Земята, от далечната периферия (стрелките, излизащи от центъра, рис. в началото на на стр. 82).
Представете си за минута, че се отделяте от Земята, все по далеко в безмерните висини.
От тези безмерни висини действат върху Земята сили в противовес на силите на Земята, при това от всички направления. Да, това е реалност, такива сили съществуват, идвайки от всички направления на Вселената и действайки навсякъде по направление към центъра на Земята. Можем да получим тяхна съвършено ясна и конкретна картина по следния начин. Вие помните, че най-важната субстанция, образуваща основата на всеки организъм, - било то растение, животно или човек, - се явява белтъкът. Белтъкът също така образува основата за зародиша на новото растение, животно или човешки организъм.
към текста >>
Атомите и молекулите е прието да се п
ред
ставят устроени по най-сложен начин.
Белтъкът също така образува основата за зародиша на новото растение, животно или човешки организъм. От оплодената зародишна клетка възниква това, което се развива в организъм, и субстанция на зародиша се явява белтъкът. В наши дни вместо истинско изследване, започват да си фантазират и рисуват белтък, съставен от оплетена комбинация на химически вещества. Казват, че той се състои от въглерод, кислород, водород, азот, сяра, а също примеси от фосфор, - всичко в сложно съчетание. Така, че атомистът вижда в белтъка образ на химическа комбинация.
Атомите и молекулите е прието да се представят устроени по най-сложен начин.
И тази сложна молекула на белтъка, или както ви е угодно да я наречете, възниква в майчиния организъм на животното или растението; тя се развива по-нататък, от нея се ражда ново животно, което възниква изключително благодарение на наследствеността. От духовна гледна точка всичко това е явна нелепица. Истината е там, че белтъкът в майчиното животно съвсем не е сложно химическо съединение: той се разкъсва, разрушава и се свежда до хаоса. Белтъкът, който в други случаи се съдържа в тялото, до известна степен е още организиран, но белтъкът, образуващ основата за размножение, се отличава именно с тази особеност, че се намира в състояние на пълна дезорганизация. Материята, съдържаща се в него, се свежда до хаоса и не влиза в никакви съединения; тя присъства във вид на проста буца, без ред и съразмерност; и по тази причина белтъкът не е подчинен на земята.
към текста >>
Материята, съдържаща се в него, се свежда до хаоса и не влиза в никакви съединения; тя присъства във вид на проста буца, без
ред
и съразмерност; и по тази причина белтъкът не е подчинен на земята.
Атомите и молекулите е прието да се представят устроени по най-сложен начин. И тази сложна молекула на белтъка, или както ви е угодно да я наречете, възниква в майчиния организъм на животното или растението; тя се развива по-нататък, от нея се ражда ново животно, което възниква изключително благодарение на наследствеността. От духовна гледна точка всичко това е явна нелепица. Истината е там, че белтъкът в майчиното животно съвсем не е сложно химическо съединение: той се разкъсва, разрушава и се свежда до хаоса. Белтъкът, който в други случаи се съдържа в тялото, до известна степен е още организиран, но белтъкът, образуващ основата за размножение, се отличава именно с тази особеност, че се намира в състояние на пълна дезорганизация.
Материята, съдържаща се в него, се свежда до хаоса и не влиза в никакви съединения; тя присъства във вид на проста буца, без ред и съразмерност; и по тази причина белтъкът не е подчинен на земята.
До момента, до когато белтъкът може по един или друг начин да се удържа в състояние на вътрешно сцепление, дотогава той е подчинен на силите, действащи от центъра на Земята. От момента, в който белтъкът вътрешно се разруши и разпадне, той преминава под влиянието на цялата сфера на Космоса. Силите действат върху него отвсякъде. И тогава ние получаваме мъничка бучка белтък, която образува основата за размножението. Тази мъничка бучка белтък е образ на целия Космос, защото белтъчната субстанция е била разкъсана, разрушена и сведена до хаос, тоест превърната в космически прах и благодарение на това станала пригодна за въздействията на целия Космос.
към текста >>
За всичко това хората в наши дни просто нямат никаква п
ред
става.
До момента, до когато белтъкът може по един или друг начин да се удържа в състояние на вътрешно сцепление, дотогава той е подчинен на силите, действащи от центъра на Земята. От момента, в който белтъкът вътрешно се разруши и разпадне, той преминава под влиянието на цялата сфера на Космоса. Силите действат върху него отвсякъде. И тогава ние получаваме мъничка бучка белтък, която образува основата за размножението. Тази мъничка бучка белтък е образ на целия Космос, защото белтъчната субстанция е била разкъсана, разрушена и сведена до хаос, тоест превърната в космически прах и благодарение на това станала пригодна за въздействията на целия Космос.
За всичко това хората в наши дни просто нямат никаква представа.
Те си въобразяват, че възрастната кокошка има сложен белтък; той влиза в състава на яйцата. След това възниква нова кокошка. Това е продължение на развитието на белтъка, неговото по-нататъшно развитие. След това – отново зародишна субстанция; и така тя преминава от кокошка към кокошка. Всъщност това не е така.
към текста >>
Но можем също да п
ред
ставим тези земни субстанции обърнати при известни обстоятелства към силите, които действат вътре от всички ъгълчета, от най-отдалечените п
ред
ели на Вселената.
Това е продължение на развитието на белтъка, неговото по-нататъшно развитие. След това – отново зародишна субстанция; и така тя преминава от кокошка към кокошка. Всъщност това не е така. Всеки път, когато става преход от едно поколение към друго, белтъкът се открива за влиянията на целия Космос. Така че, от една страна, ние имаме земни субстанции, подчинени на земното или на излизащи от центъра на Земята сили.
Но можем също да представим тези земни субстанции обърнати при известни обстоятелства към силите, които действат вътре от всички ъгълчета, от най-отдалечените предели на Вселената.
Тези сили действат в човешкото етерно тяло. Етерното тяло попада под влиянието на силите на Космоса. Такава е истинната представа за физическото и етерно тяло. – Да допуснем, че попитате: какво е моето физическо тяло? Отговорът е в това, че то е тяло, което се подчинява на силите, излизащи от центъра на Земята.
към текста >>
Такава е истинната п
ред
става за физическото и етерно тяло.
Всеки път, когато става преход от едно поколение към друго, белтъкът се открива за влиянията на целия Космос. Така че, от една страна, ние имаме земни субстанции, подчинени на земното или на излизащи от центъра на Земята сили. Но можем също да представим тези земни субстанции обърнати при известни обстоятелства към силите, които действат вътре от всички ъгълчета, от най-отдалечените предели на Вселената. Тези сили действат в човешкото етерно тяло. Етерното тяло попада под влиянието на силите на Космоса.
Такава е истинната представа за физическото и етерно тяло.
– Да допуснем, че попитате: какво е моето физическо тяло? Отговорът е в това, че то е тяло, което се подчинява на силите, излизащи от центъра на Земята. Какво е моето етерно тяло? То е, което се подчинява на силите, прииждащи в него от всички страни от периферията. Това може да се покаже и на рисунката.
към текста >>
П
ред
ставете си, че това е човешко същество.
– Да допуснем, че попитате: какво е моето физическо тяло? Отговорът е в това, че то е тяло, което се подчинява на силите, излизащи от центъра на Земята. Какво е моето етерно тяло? То е, което се подчинява на силите, прииждащи в него от всички страни от периферията. Това може да се покаже и на рисунката.
Представете си, че това е човешко същество.
Неговото физическо тяло е това, което се подчинява на сили, действащи по направление от центъра на Земята (рис. на стр. 83, червено). Етерното му тяло е това, което се подчинява на сили, устремяващи се в него от всички страни от границите на Вселената (рис. на стр.
към текста >>
Вие наистина можете да разпознаете в човешките форми, къде повече е п
ред
ставен един вид сили, а къде - друг.
на стр. 83, зелено). Тук имаме система от сили в човека. Съществуват сили, които теглят надолу, - те действително присъстват във всички вертикални органи, - и съществуват сили, които са устремени отвън навътре, в това направление (стрелките, рис. на стр. 83).
Вие наистина можете да разпознаете в човешките форми, къде повече е представен един вид сили, а къде - друг.
За краката е очевидно, че формата им е предизвикана от факта, че те са приспособени повече към земните сили. Главата е по-приспособена към силите на периферията. Аналогично можете да изследвате също и ръцете и това не е безинтересно. Притиснете ръцете плътно към тялото и те ще бъдат подчинени на силите, идващи от центъра на Земята. Движете ги свободно и вие самите ще ги подчините на силите, стремящи се към тях от всички страни на периферията.
към текста >>
За краката е очевидно, че формата им е п
ред
извикана от факта, че те са приспособени повече към земните сили.
83, зелено). Тук имаме система от сили в човека. Съществуват сили, които теглят надолу, - те действително присъстват във всички вертикални органи, - и съществуват сили, които са устремени отвън навътре, в това направление (стрелките, рис. на стр. 83). Вие наистина можете да разпознаете в човешките форми, къде повече е представен един вид сили, а къде - друг.
За краката е очевидно, че формата им е предизвикана от факта, че те са приспособени повече към земните сили.
Главата е по-приспособена към силите на периферията. Аналогично можете да изследвате също и ръцете и това не е безинтересно. Притиснете ръцете плътно към тялото и те ще бъдат подчинени на силите, идващи от центъра на Земята. Движете ги свободно и вие самите ще ги подчините на силите, стремящи се към тях от всички страни на периферията. Такава е всъщност разликата между ръцете и краката.
към текста >>
Краката неизменно са подчинени на центростремителните сили на Земята, тогава когато ръцете са така само в оп
ред
елено положение, зависят, така да се каже, от положението.
Главата е по-приспособена към силите на периферията. Аналогично можете да изследвате също и ръцете и това не е безинтересно. Притиснете ръцете плътно към тялото и те ще бъдат подчинени на силите, идващи от центъра на Земята. Движете ги свободно и вие самите ще ги подчините на силите, стремящи се към тях от всички страни на периферията. Такава е всъщност разликата между ръцете и краката.
Краката неизменно са подчинени на центростремителните сили на Земята, тогава когато ръцете са така само в определено положение, зависят, така да се каже, от положението.
Човек може да ги извади от сферата на ориентираните към Земята сили и да ги разположи в средоточието на тези сили, които наричаме етерни, - сили, вливащи се вътре от периферията. И това може да се види по аналогичен начин за всеки орган, - това, по какъв начин той е включен в цялата космическа система. Ето такива са вашето физическо и етерно тяло. Как стои работата с астралното тяло? В пространството няма други видове сили, освен тези двете.
към текста >>
Човек може да ги извади от сферата на ориентираните към Земята сили и да ги разположи в с
ред
оточието на тези сили, които наричаме етерни, - сили, вливащи се вътре от периферията.
Аналогично можете да изследвате също и ръцете и това не е безинтересно. Притиснете ръцете плътно към тялото и те ще бъдат подчинени на силите, идващи от центъра на Земята. Движете ги свободно и вие самите ще ги подчините на силите, стремящи се към тях от всички страни на периферията. Такава е всъщност разликата между ръцете и краката. Краката неизменно са подчинени на центростремителните сили на Земята, тогава когато ръцете са така само в определено положение, зависят, така да се каже, от положението.
Човек може да ги извади от сферата на ориентираните към Земята сили и да ги разположи в средоточието на тези сили, които наричаме етерни, - сили, вливащи се вътре от периферията.
И това може да се види по аналогичен начин за всеки орган, - това, по какъв начин той е включен в цялата космическа система. Ето такива са вашето физическо и етерно тяло. Как стои работата с астралното тяло? В пространството няма други видове сили, освен тези двете. Астралното тяло черпи своите сили отвъд пространството.
към текста >>
Можем да намерим в природата оп
ред
елени места, където физическите сили на Земята влизат направо в с
ред
оточието на етерните сили, които се устремяват там от всички страни.
Ето такива са вашето физическо и етерно тяло. Как стои работата с астралното тяло? В пространството няма други видове сили, освен тези двете. Астралното тяло черпи своите сили отвъд пространството. Ако етерното тяло ги получава отвсякъде от периферията, то астралното тяло ги получава отвъд пространството.
Можем да намерим в природата определени места, където физическите сили на Земята влизат направо в средоточието на етерните сили, които се устремяват там от всички страни.
Можете да си представите белтък, който поначало се намира във физическата земя. Докато сярата, въглеродът, кислородът, водородът и азотът могат да бъдат разпознати в него по някакъв химичен способ, белтъкът фактически е подчинен на земните сили. Но от момента, в който той влиза в сферата на възпроизводствения процес, се изключва от физическите сили. Силите на Вселената започват да действат върху него в неговото дезорганизирано състояние. Възниква нов белтък като образ на цялата Вселена.
към текста >>
Можете да си п
ред
ставите белтък, който поначало се намира във физическата земя.
Как стои работата с астралното тяло? В пространството няма други видове сили, освен тези двете. Астралното тяло черпи своите сили отвъд пространството. Ако етерното тяло ги получава отвсякъде от периферията, то астралното тяло ги получава отвъд пространството. Можем да намерим в природата определени места, където физическите сили на Земята влизат направо в средоточието на етерните сили, които се устремяват там от всички страни.
Можете да си представите белтък, който поначало се намира във физическата земя.
Докато сярата, въглеродът, кислородът, водородът и азотът могат да бъдат разпознати в него по някакъв химичен способ, белтъкът фактически е подчинен на земните сили. Но от момента, в който той влиза в сферата на възпроизводствения процес, се изключва от физическите сили. Силите на Вселената започват да действат върху него в неговото дезорганизирано състояние. Възниква нов белтък като образ на цялата Вселена. Но, видите ли, понякога неочаквано възниква следното положение: дезорганизацията, разрушението на белтъка не може да отиде достатъчно далеко.
към текста >>
Но нещо може да попречи на животното да образува за целите на размножението такава белтъчна субстанция, която би могла непос
ред
ствено да се отдаде на целия макрокосмос; за да бъде способна за размножение, белтъчната субстанция трябва да се подложи на действието на целия макрокосмос.
Силите на Вселената започват да действат върху него в неговото дезорганизирано състояние. Възниква нов белтък като образ на цялата Вселена. Но, видите ли, понякога неочаквано възниква следното положение: дезорганизацията, разрушението на белтъка не може да отиде достатъчно далеко. Вие можете да наблюдавате белтъчна субстанция от такъв вид, например, при някои животни. За да се осъществи размножение, е необходимо, белтъчната субстанция да бъде разкъсана, напълно разрушена, - така, че да може да бъде подложена на действието на силите на целия Космос.
Но нещо може да попречи на животното да образува за целите на размножението такава белтъчна субстанция, която би могла непосредствено да се отдаде на целия макрокосмос; за да бъде способна за размножение, белтъчната субстанция трябва да се подложи на действието на целия макрокосмос.
Животното в разглеждания случай не може да образува белтъчна субстанция, способна за възпроизвеждане без по-нататъшна помощ. Така стои работата с осата-орехотворка. Какво прави тя? Тя снася яйцето си в някаква част на растението. Вие можете да намерите тези орехчета по дъбовете и по други дървета, на които орехотворката снася своите яйца.
към текста >>
Да допуснем, например, че животното не просто е неспособно да се запаси със зародишна субстанция, която може да се отвори заради възпроизвеждането за космическия етер; да допуснем, че то даже е неспособно да преобразува някакви субстанции вътре в себе си във вътрешни с
ред
ства за хранене, тоест да ги приспособи за своето вътрешно хранене.
Затова орехотворката го снася в къс растение, което вече съдържа етерно тяло, включено в системата на космическия етер. Така, че орехотворката се обръща към дъба, за да получи помощ за разрушаването на нейния белтък, така, че световната периферия да може да му подейства чрез дъбовия лист, чрез дъба. Само по себе си яйцето на орехотворката би било обречено на гибел, защото то не може да бъде разрушено, то е твърде силно консолидирано. Тук можем да надникнем в удивителната дейност на природата. Но същата тази дейност я има в природата и на други места.
Да допуснем, например, че животното не просто е неспособно да се запаси със зародишна субстанция, която може да се отвори заради възпроизвеждането за космическия етер; да допуснем, че то даже е неспособно да преобразува някакви субстанции вътре в себе си във вътрешни средства за хранене, тоест да ги приспособи за своето вътрешно хранене.
Да вземем пчелата, за да не търсим друг пример. Пчелата не може да яде какво да е. Тя може да яде само това, което растението вече е приготвило за нея. И тогава се наблюдава нещо много странно и поразително. Пчелата се приближава към растението, намира нектара, поглъща го, усвоява го вътрешно, а след това строи това, на което ние толкова се възхищаваме, - удивителната клетъчна структура на питата.
към текста >>
Когато проникваме в същността на тези съвпадения, ние намираме оп
ред
елен момент в далечното минало на еволюцията на Земята, когато в планините за пръв път е сформиран кристалът на кварца.
и т.н. Тези малки клетки, сходни по форма още с нещо такова, което ние намираме в природата, само че там празните пространства са запълнени: те имат очертанията на кристалите на кварца, кристалите на кремъчната киселина. Ако отидете в планината и огледате кристалите на кварца, ще откриете, че можете да ги нарисувате в същата форма. Наистина, рисунката ще покаже някаква безпорядъчност на очертанията, но в основната форма ще бъде сходна с формата на пчелините клетки, разположени една до друга. Само че пчелните клетки са направени от восък, а кварцът - от кремъчна киселина.
Когато проникваме в същността на тези съвпадения, ние намираме определен момент в далечното минало на еволюцията на Земята, когато в планините за пръв път е сформиран кристалът на кварца.
Той е бил образуван от общите етерни и астрални влияния с помощта на кремъчната киселина. Тук пред нас са въздействия, идващи от обкръжението, действащи като етерно-астрални сили и строящи кристалите на кварца в кремъчната субстанция. Навсякъде в планините ще намерите тези кристали с тяхната удивителна шестоъгълна форма. Това, което сте намерили в твърдите кристали, вие отново намирате като кухи форми – като кухи обеми - във восъчните клетки на питата. Защото какво става?
към текста >>
Тук п
ред
нас са въздействия, идващи от обкръжението, действащи като етерно-астрални сили и строящи кристалите на кварца в кремъчната субстанция.
Ако отидете в планината и огледате кристалите на кварца, ще откриете, че можете да ги нарисувате в същата форма. Наистина, рисунката ще покаже някаква безпорядъчност на очертанията, но в основната форма ще бъде сходна с формата на пчелините клетки, разположени една до друга. Само че пчелните клетки са направени от восък, а кварцът - от кремъчна киселина. Когато проникваме в същността на тези съвпадения, ние намираме определен момент в далечното минало на еволюцията на Земята, когато в планините за пръв път е сформиран кристалът на кварца. Той е бил образуван от общите етерни и астрални влияния с помощта на кремъчната киселина.
Тук пред нас са въздействия, идващи от обкръжението, действащи като етерно-астрални сили и строящи кристалите на кварца в кремъчната субстанция.
Навсякъде в планините ще намерите тези кристали с тяхната удивителна шестоъгълна форма. Това, което сте намерили в твърдите кристали, вие отново намирате като кухи форми – като кухи обеми - във восъчните клетки на питата. Защото какво става? Пчелата взема от цвета това, което някога е довело кристала на кварца до съществуване. Пчелата извлича това от цвета и произвежда от субстанциите на собственото си тяло подобие на кристала на кварца.
към текста >>
Разказах ви всичко това за да можете да разберете, колко необходимо е не просто да имате в п
ред
вид наличието на въглерод, азот, кислород и водород, подлагайки всичко на безпомощно-абстрактен анализ, а да наблюдавате и отбелязвате удивителните формообразуващи процеси, състоянието на вътрешно родство, присъстващи в природата и нейните процеси.
Това, което сте намерили в твърдите кристали, вие отново намирате като кухи форми – като кухи обеми - във восъчните клетки на питата. Защото какво става? Пчелата взема от цвета това, което някога е довело кристала на кварца до съществуване. Пчелата извлича това от цвета и произвежда от субстанциите на собственото си тяло подобие на кристала на кварца. Процесът, който става между пчелата и цвета е подобен на този, който е станал някога в макрокосмоса.
Разказах ви всичко това за да можете да разберете, колко необходимо е не просто да имате в предвид наличието на въглерод, азот, кислород и водород, подлагайки всичко на безпомощно-абстрактен анализ, а да наблюдавате и отбелязвате удивителните формообразуващи процеси, състоянието на вътрешно родство, присъстващи в природата и нейните процеси.
Някога в миналите времена науката инстинктивно се е градила на подобни наблюдения. Но всичко това е изгубено в хода на историческото развитие на човечеството, приблизително в XV век. Ние трябва да го върнем. Трябва отново да проникнем във вътрешните връзки на природата в нейното отношение към човека. Само когато съумеем отново да опознаем подобни връзки, ще можем отново да придобием истинско проникновение както в болното, така и в здравото човешко същество.
към текста >>
Човек гледа растението и животното, човешкото същество и минерала без каквото и да е истинско разбиране; той е изключен от непос
ред
ствена връзка със света и Вселената.
Трябва отново да проникнем във вътрешните връзки на природата в нейното отношение към човека. Само когато съумеем отново да опознаем подобни връзки, ще можем отново да придобием истинско проникновение както в болното, така и в здравото човешко същество. В противен случай цялата фармакология остава просто търсене, на принципа на пробата и грешката, без всякакво разбиране за действието на вътрешните връзки. Периодът от XV столетие до наши дни може да бъде наречен безплоден период в развитието на човешкия дух. Той е принизил човека под собственото му ниво.
Човек гледа растението и животното, човешкото същество и минерала без каквото и да е истинско разбиране; той е изключен от непосредствена връзка със света и Вселената.
В наше време този безплоден период е потопил човека в хаос във всичко, което засяга неговите връзки с мировото цяло; човек живее, без да знае, че всичко се намира в определена връзка със заобикалящия го свят. В дните, когато човек е размишлявал и медитирал над подобни неща, е било известно, че всеки път, когато става размножаване, говори целият макрокосмос. В зародиша или семето, способни за размножение, се ражда миниатюрен образ на целия макрокосмос. Всичко заобикалящо представлява мировото цяло и в най-малкият зародиш присъства резултатът на влиянията, идващи към него от всички направления на мировото цяло. В човешкото същество можем да видим съвместната деятелност на първо място на сили, явяващи се физически, центростремителни сили на Земята; те действат във всички органи на човека.
към текста >>
В наше време този безплоден период е потопил човека в хаос във всичко, което засяга неговите връзки с мировото цяло; човек живее, без да знае, че всичко се намира в оп
ред
елена връзка със заобикалящия го свят.
Само когато съумеем отново да опознаем подобни връзки, ще можем отново да придобием истинско проникновение както в болното, така и в здравото човешко същество. В противен случай цялата фармакология остава просто търсене, на принципа на пробата и грешката, без всякакво разбиране за действието на вътрешните връзки. Периодът от XV столетие до наши дни може да бъде наречен безплоден период в развитието на човешкия дух. Той е принизил човека под собственото му ниво. Човек гледа растението и животното, човешкото същество и минерала без каквото и да е истинско разбиране; той е изключен от непосредствена връзка със света и Вселената.
В наше време този безплоден период е потопил човека в хаос във всичко, което засяга неговите връзки с мировото цяло; човек живее, без да знае, че всичко се намира в определена връзка със заобикалящия го свят.
В дните, когато човек е размишлявал и медитирал над подобни неща, е било известно, че всеки път, когато става размножаване, говори целият макрокосмос. В зародиша или семето, способни за размножение, се ражда миниатюрен образ на целия макрокосмос. Всичко заобикалящо представлява мировото цяло и в най-малкият зародиш присъства резултатът на влиянията, идващи към него от всички направления на мировото цяло. В човешкото същество можем да видим съвместната деятелност на първо място на сили, явяващи се физически, центростремителни сили на Земята; те действат във всички органи на човека. А в противоположно направление действат сили, втичащи се в него от всички страни, - етерните сили.
към текста >>
Всичко заобикалящо п
ред
ставлява мировото цяло и в най-малкият зародиш присъства резултатът на влиянията, идващи към него от всички направления на мировото цяло.
Той е принизил човека под собственото му ниво. Човек гледа растението и животното, човешкото същество и минерала без каквото и да е истинско разбиране; той е изключен от непосредствена връзка със света и Вселената. В наше време този безплоден период е потопил човека в хаос във всичко, което засяга неговите връзки с мировото цяло; човек живее, без да знае, че всичко се намира в определена връзка със заобикалящия го свят. В дните, когато човек е размишлявал и медитирал над подобни неща, е било известно, че всеки път, когато става размножаване, говори целият макрокосмос. В зародиша или семето, способни за размножение, се ражда миниатюрен образ на целия макрокосмос.
Всичко заобикалящо представлява мировото цяло и в най-малкият зародиш присъства резултатът на влиянията, идващи към него от всички направления на мировото цяло.
В човешкото същество можем да видим съвместната деятелност на първо място на сили, явяващи се физически, центростремителни сили на Земята; те действат във всички органи на човека. А в противоположно направление действат сили, втичащи се в него от всички страни, - етерните сили. Вижте, например, черния дроб или белия дроб: ще ги разберете само тогава, когато знаете, че в тях съвместно действат сили, идващи от центъра на Земята, и сили, идващи от всички направления от Вселената. След това също имаме определени органи, които са пронизани от астралното тяло или от аза, докато други са по-малко проникнати от тези висши членове. В състояние на сън човешкото същество, разбира се, като цяло няма в себе си астрално тяло и аз.
към текста >>
След това също имаме оп
ред
елени органи, които са пронизани от астралното тяло или от аза, докато други са по-малко проникнати от тези висши членове.
В зародиша или семето, способни за размножение, се ражда миниатюрен образ на целия макрокосмос. Всичко заобикалящо представлява мировото цяло и в най-малкият зародиш присъства резултатът на влиянията, идващи към него от всички направления на мировото цяло. В човешкото същество можем да видим съвместната деятелност на първо място на сили, явяващи се физически, центростремителни сили на Земята; те действат във всички органи на човека. А в противоположно направление действат сили, втичащи се в него от всички страни, - етерните сили. Вижте, например, черния дроб или белия дроб: ще ги разберете само тогава, когато знаете, че в тях съвместно действат сили, идващи от центъра на Земята, и сили, идващи от всички направления от Вселената.
След това също имаме определени органи, които са пронизани от астралното тяло или от аза, докато други са по-малко проникнати от тези висши членове.
В състояние на сън човешкото същество, разбира се, като цяло няма в себе си астрално тяло и аз. Сега си представете, че някой орган, да кажем, белите дробове, при някакви обстоятелства твърде силно се подложат на въздействието на силите, идващи отвсякъде от космическото цяло (стрелките). Дробът в резултат заболява, защото са необходими определена хармония и равновесие между това, което действа в дроба от центъра на Земята и това, което се влива в него от обкръжението. Ако ви се отдаде да намерите минерални субстанции, които да осигурят на дроба противовес на излишно силната дейност на етерните сили, тогава вие ще успеете да укротите тяхната прекомерна активност. Но може да се случи и обратното.
към текста >>
Сега си п
ред
ставете, че някой орган, да кажем, белите дробове, при някакви обстоятелства твърде силно се подложат на въздействието на силите, идващи отвсякъде от космическото цяло (стрелките).
В човешкото същество можем да видим съвместната деятелност на първо място на сили, явяващи се физически, центростремителни сили на Земята; те действат във всички органи на човека. А в противоположно направление действат сили, втичащи се в него от всички страни, - етерните сили. Вижте, например, черния дроб или белия дроб: ще ги разберете само тогава, когато знаете, че в тях съвместно действат сили, идващи от центъра на Земята, и сили, идващи от всички направления от Вселената. След това също имаме определени органи, които са пронизани от астралното тяло или от аза, докато други са по-малко проникнати от тези висши членове. В състояние на сън човешкото същество, разбира се, като цяло няма в себе си астрално тяло и аз.
Сега си представете, че някой орган, да кажем, белите дробове, при някакви обстоятелства твърде силно се подложат на въздействието на силите, идващи отвсякъде от космическото цяло (стрелките).
Дробът в резултат заболява, защото са необходими определена хармония и равновесие между това, което действа в дроба от центъра на Земята и това, което се влива в него от обкръжението. Ако ви се отдаде да намерите минерални субстанции, които да осигурят на дроба противовес на излишно силната дейност на етерните сили, тогава вие ще успеете да укротите тяхната прекомерна активност. Но може да се случи и обратното. Етерните сили могат да станат прекалено слаби, а физическите сили, действащи от центъра на Земята, съответно, да станат твърде силни. В този случай вие трябва да преровите цялото царство на растенията, за да намерите нещо, което да усили етерните сили в органа, в който те са отслабнали; тогава вие ще имате лекарство за този случай.
към текста >>
Дробът в резултат заболява, защото са необходими оп
ред
елена хармония и равновесие между това, което действа в дроба от центъра на Земята и това, което се влива в него от обкръжението.
А в противоположно направление действат сили, втичащи се в него от всички страни, - етерните сили. Вижте, например, черния дроб или белия дроб: ще ги разберете само тогава, когато знаете, че в тях съвместно действат сили, идващи от центъра на Земята, и сили, идващи от всички направления от Вселената. След това също имаме определени органи, които са пронизани от астралното тяло или от аза, докато други са по-малко проникнати от тези висши членове. В състояние на сън човешкото същество, разбира се, като цяло няма в себе си астрално тяло и аз. Сега си представете, че някой орган, да кажем, белите дробове, при някакви обстоятелства твърде силно се подложат на въздействието на силите, идващи отвсякъде от космическото цяло (стрелките).
Дробът в резултат заболява, защото са необходими определена хармония и равновесие между това, което действа в дроба от центъра на Земята и това, което се влива в него от обкръжението.
Ако ви се отдаде да намерите минерални субстанции, които да осигурят на дроба противовес на излишно силната дейност на етерните сили, тогава вие ще успеете да укротите тяхната прекомерна активност. Но може да се случи и обратното. Етерните сили могат да станат прекалено слаби, а физическите сили, действащи от центъра на Земята, съответно, да станат твърде силни. В този случай вие трябва да преровите цялото царство на растенията, за да намерите нещо, което да усили етерните сили в органа, в който те са отслабнали; тогава вие ще имате лекарство за този случай. Съвсем невъзможно е да се намери даже най-просто лекарство чрез наблюдение само на физическото тяло, защото във физическото тяло на човека няма никакви инструменти, които да съобщят каквото и да е за собственото му устройство.
към текста >>
За причината п
ред
извикала това вие нищо не можете да научите.
Така нареченият нормален процес, ставащ в него, е природен процес, но и процесът, ставащ при болест, също е природен процес. Ако имате нормален, здрав черен дроб, то това е черен дроб, в който стават природни процеси. Но ако във вашия черен дроб има абсцес, това е също черен дроб, в който стават природни процеси. Различието никога не може да бъде намерено чрез изследване на физическото тяло. Всичко, което можете да постигнете чрез изследването на физическото тяло, това е да констатирате факта, че едната картина в случая се отличава от другата.
За причината предизвикала това вие нищо не можете да научите.
Само ако изследвате абсцеса на дроба, тогава ще можете да намерите причината за него, когато ще знаете, че в подобен случай астралното тяло се внедрява в дроба по-мощно, отколкото е необходимо; това, което следва да направите е, да премахнете от дроба астралното тяло, което твърде силно е завладяло този орган. От всичко това става ясно, че няма действителна възможност да се говори за здраве и болест при човешките същества на основата на факти, докато не отидем по-нататък от физическото тяло и не включим в нашето разглеждане също и висшите членове на човешкото същество. Само тогава отново ще добием фармакологията, когато отидем отвъд физическото тяло, защото природата на болестта не може да се определи ако изхождаме само от него. В това време моята задача е просто да ви представя тези неща в техния исторически аспект и в техните връзки. Но трябва да отбележим, че с постепенното отслабване и угасване на това, което е било пренесено от миналите времена, всяко истинско знание за човешкото същество просто отмирало.
към текста >>
Само тогава отново ще добием фармакологията, когато отидем отвъд физическото тяло, защото природата на болестта не може да се оп
ред
ели ако изхождаме само от него.
Различието никога не може да бъде намерено чрез изследване на физическото тяло. Всичко, което можете да постигнете чрез изследването на физическото тяло, това е да констатирате факта, че едната картина в случая се отличава от другата. За причината предизвикала това вие нищо не можете да научите. Само ако изследвате абсцеса на дроба, тогава ще можете да намерите причината за него, когато ще знаете, че в подобен случай астралното тяло се внедрява в дроба по-мощно, отколкото е необходимо; това, което следва да направите е, да премахнете от дроба астралното тяло, което твърде силно е завладяло този орган. От всичко това става ясно, че няма действителна възможност да се говори за здраве и болест при човешките същества на основата на факти, докато не отидем по-нататък от физическото тяло и не включим в нашето разглеждане също и висшите членове на човешкото същество.
Само тогава отново ще добием фармакологията, когато отидем отвъд физическото тяло, защото природата на болестта не може да се определи ако изхождаме само от него.
В това време моята задача е просто да ви представя тези неща в техния исторически аспект и в техните връзки. Но трябва да отбележим, че с постепенното отслабване и угасване на това, което е било пренесено от миналите времена, всяко истинско знание за човешкото същество просто отмирало. И сега, в наши дни, ние сме поставени пред необходимостта отново да добием знание за човешкото същество. Такова знание ще бъде достигнато, когато отново разберем отношението на човешкото същество към заобикалящото царство на природата. Да вземем в качеството на изходна точка азът на човешкото същество.
към текста >>
В това време моята задача е просто да ви п
ред
ставя тези неща в техния исторически аспект и в техните връзки.
Всичко, което можете да постигнете чрез изследването на физическото тяло, това е да констатирате факта, че едната картина в случая се отличава от другата. За причината предизвикала това вие нищо не можете да научите. Само ако изследвате абсцеса на дроба, тогава ще можете да намерите причината за него, когато ще знаете, че в подобен случай астралното тяло се внедрява в дроба по-мощно, отколкото е необходимо; това, което следва да направите е, да премахнете от дроба астралното тяло, което твърде силно е завладяло този орган. От всичко това става ясно, че няма действителна възможност да се говори за здраве и болест при човешките същества на основата на факти, докато не отидем по-нататък от физическото тяло и не включим в нашето разглеждане също и висшите членове на човешкото същество. Само тогава отново ще добием фармакологията, когато отидем отвъд физическото тяло, защото природата на болестта не може да се определи ако изхождаме само от него.
В това време моята задача е просто да ви представя тези неща в техния исторически аспект и в техните връзки.
Но трябва да отбележим, че с постепенното отслабване и угасване на това, което е било пренесено от миналите времена, всяко истинско знание за човешкото същество просто отмирало. И сега, в наши дни, ние сме поставени пред необходимостта отново да добием знание за човешкото същество. Такова знание ще бъде достигнато, когато отново разберем отношението на човешкото същество към заобикалящото царство на природата. Да вземем в качеството на изходна точка азът на човешкото същество. Ако чрез науката за посвещението сме достигнали до имагинативно познание и можем да възприемем аза на човека, то можем да се запитаме: с коя част на човешкия организъм (в неговото съвременно състояние) стои този аз в особено тясна връзка?
към текста >>
И сега, в наши дни, ние сме поставени п
ред
необходимостта отново да добием знание за човешкото същество.
Само ако изследвате абсцеса на дроба, тогава ще можете да намерите причината за него, когато ще знаете, че в подобен случай астралното тяло се внедрява в дроба по-мощно, отколкото е необходимо; това, което следва да направите е, да премахнете от дроба астралното тяло, което твърде силно е завладяло този орган. От всичко това става ясно, че няма действителна възможност да се говори за здраве и болест при човешките същества на основата на факти, докато не отидем по-нататък от физическото тяло и не включим в нашето разглеждане също и висшите членове на човешкото същество. Само тогава отново ще добием фармакологията, когато отидем отвъд физическото тяло, защото природата на болестта не може да се определи ако изхождаме само от него. В това време моята задача е просто да ви представя тези неща в техния исторически аспект и в техните връзки. Но трябва да отбележим, че с постепенното отслабване и угасване на това, което е било пренесено от миналите времена, всяко истинско знание за човешкото същество просто отмирало.
И сега, в наши дни, ние сме поставени пред необходимостта отново да добием знание за човешкото същество.
Такова знание ще бъде достигнато, когато отново разберем отношението на човешкото същество към заобикалящото царство на природата. Да вземем в качеството на изходна точка азът на човешкото същество. Ако чрез науката за посвещението сме достигнали до имагинативно познание и можем да възприемем аза на човека, то можем да се запитаме: с коя част на човешкия организъм (в неговото съвременно състояние) стои този аз в особено тясна връзка? Той стои в особена връзка с всичко, което в човешкото същество е минерално. Така, когато приемате в себе си някакво специфично минерално вещество, - например, когато сложите на езика си малко сол, - то този ваш аз незабавно прониква в тази минерална субстанция.
към текста >>
Човешкото същество е заобиколено от оп
ред
елени температурни условия, но тези външни температурни условия не трябва да имат достъп в човешкото същество.
По такъв начин азът се занимава само с това, което се явява минерално. И всички минерални субстанции се изменят под неговото въздействие; в човешкия организъм те стават различни, от това, което са били извън него. Нито едно минерално вещество не може да остане същото вътре в човешкия организъм, както извън него. Азът следи за това най-строго. И не само такива вещества, като готварската сол и т.н., попадат във владение на аза и вътрешно се превръщат в нещо съвсем друго.
Човешкото същество е заобиколено от определени температурни условия, но тези външни температурни условия не трябва да имат достъп в човешкото същество.
Вие не можете даже крайчеца на тялото да запълните с това, което ви заобикаля като външна топлина. Тази топлина може да действа само като стимул, вие сами трябва да си създавате и произвеждате топлината, която е вътре във вас. В този момент, когато вие се явявате просто, така да се каже, обект и не създавате сами вашата собствена топлина или хлад, а позволявате на външната топлина да ви оказва въздействие по същия начин, както на някакъв външен предмет, - в същия този момент вие заболявате. Външната топлина - даже не вещество, а топлината - сама ви прави болни. Да допуснем, че имаме тук над огъня някаква кърпа.
към текста >>
В този момент, когато вие се явявате просто, така да се каже, обект и не създавате сами вашата собствена топлина или хлад, а позволявате на външната топлина да ви оказва въздействие по същия начин, както на някакъв външен п
ред
мет, - в същия този момент вие заболявате.
Азът следи за това най-строго. И не само такива вещества, като готварската сол и т.н., попадат във владение на аза и вътрешно се превръщат в нещо съвсем друго. Човешкото същество е заобиколено от определени температурни условия, но тези външни температурни условия не трябва да имат достъп в човешкото същество. Вие не можете даже крайчеца на тялото да запълните с това, което ви заобикаля като външна топлина. Тази топлина може да действа само като стимул, вие сами трябва да си създавате и произвеждате топлината, която е вътре във вас.
В този момент, когато вие се явявате просто, така да се каже, обект и не създавате сами вашата собствена топлина или хлад, а позволявате на външната топлина да ви оказва въздействие по същия начин, както на някакъв външен предмет, - в същия този момент вие заболявате.
Външната топлина - даже не вещество, а топлината - сама ви прави болни. Да допуснем, че имаме тук над огъня някаква кърпа. Кърпата само предава по-нататък топлината, излъчвана от огъня. Но когато топлината от огъня достига кожата на човешкото същество и действа върху сетивните органи, стимулирайки ги, тогава тя не трябва повече да се разпространява по такъв начин: тогава трябва да настъпи реакция, вътрешната топлина би трябвало да бъде произведена отвътре. Ако на човек му минават тръпки, това състояние е следствие от факта, че той не просто е позволил да бъде стимулиран за създаване на своя собствена топлина, но е позволил на външния хлад до известна степен да проникне под кожата.
към текста >>
Кърпата само п
ред
ава по-нататък топлината, излъчвана от огъня.
Вие не можете даже крайчеца на тялото да запълните с това, което ви заобикаля като външна топлина. Тази топлина може да действа само като стимул, вие сами трябва да си създавате и произвеждате топлината, която е вътре във вас. В този момент, когато вие се явявате просто, така да се каже, обект и не създавате сами вашата собствена топлина или хлад, а позволявате на външната топлина да ви оказва въздействие по същия начин, както на някакъв външен предмет, - в същия този момент вие заболявате. Външната топлина - даже не вещество, а топлината - сама ви прави болни. Да допуснем, че имаме тук над огъня някаква кърпа.
Кърпата само предава по-нататък топлината, излъчвана от огъня.
Но когато топлината от огъня достига кожата на човешкото същество и действа върху сетивните органи, стимулирайки ги, тогава тя не трябва повече да се разпространява по такъв начин: тогава трябва да настъпи реакция, вътрешната топлина би трябвало да бъде произведена отвътре. Ако на човек му минават тръпки, това състояние е следствие от факта, че той не просто е позволил да бъде стимулиран за създаване на своя собствена топлина, но е позволил на външния хлад до известна степен да проникне под кожата. Значи, той не е заел своето място в света в качеството си на напълно активно човешко същество, което се изпълва със своя собствена активност и свои собствени импулси, но е изиграл, по-скоро, роля на обект, позволяващ през него да протичат дейности и влияния от външния свят. В това се заключава основната природа на аза, че той включва в себе си това, което е минерално и напълно го преобразува отвътре, като го превръща в нещо съвсем друго. Само когато умрем, минералното в нас се връща обратно в минералното на външната природа.
към текста >>
Във всичко това, което има минерална природа, азът п
ред
извиква пълна метаморфоза, - не само в твърдото минерално, но също и в течното и газообразното минерално и в минералното на топлината.
Значи, той не е заел своето място в света в качеството си на напълно активно човешко същество, което се изпълва със своя собствена активност и свои собствени импулси, но е изиграл, по-скоро, роля на обект, позволяващ през него да протичат дейности и влияния от външния свят. В това се заключава основната природа на аза, че той включва в себе си това, което е минерално и напълно го преобразува отвътре, като го превръща в нещо съвсем друго. Само когато умрем, минералното в нас се връща обратно в минералното на външната природа. Докато живеем на Земята и в нас има минерално, затворено в границите на нашата кожа, до тогава азът непрекъснато продължава да го преобразува. Аналогично, всичко прието в нас от растителната природа непрекъснато се преобразува от дейността на астралното тяло.
Във всичко това, което има минерална природа, азът предизвиква пълна метаморфоза, - не само в твърдото минерално, но също и в течното и газообразното минерално и в минералното на топлината.
Разбира се, по навик ние можем да кажем: ето вода, аз я пия. Сега тази вода е вътре в мен. Но истината е, че от момента, в който моят организъм приеме водата, поради действието на аза ми, тази вода вътре в мен повече не е същата тази вода, която е навън. Тя отново става същата, когато я отделя под формата на пот или по някакъв друг начин. В границите на кожата ми водата не е вода, а жива течност.
към текста >>
12.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Когато днес гледаме света, то п
ред
нашия поглед застават множество разрушителни сили, които действат вече в продължение на
ред
ица години; те действат така, че можем да се досещаме, към каква пропаст се пързаля западната цивилизация.
ЛЕКЦИЯ ДЕВЕТА Дорнах, 1 януари 1924 г. Събрахме се днес за последен път на нашите събрания, които трябва да дадат мощен, значителен импулс на антропософското движение. Затова, позволете ми така да построя последната лекция, че тя, от една страна, вътрешно да съответства на общата перспектива, дадена от лекционният курс, а от друга, така да се каже, с емоционалната си страна да бъде ориентирана към бъдещето на антропософията.
Когато днес гледаме света, то пред нашия поглед застават множество разрушителни сили, които действат вече в продължение на редица години; те действат така, че можем да се досещаме, към каква пропаст се пързаля западната цивилизация.
Но ми се иска да кажа следното: когато гледаме към хората, които във външния живот осъществяват духовното ръководство в различните и области, забелязваме, че тези хора масово са потопени в дълбок сън. Възможно е , до неотдавна мнозинството от тях да мислило така: чак до XIX век човечеството в своите възгледи и представи е било по детски примитивно. След това в най-различни сфери на живота дойде най-новата наука и тя се култивира там в качеството си на вечна истина. Хората от този вид са чудовищно високомерни, обаче не го знаят. Но в съвременното човечество в противовес на това понякога се ражда подозрение, че работата съвсем не стои така, както я представя мнозинството.
към текста >>
Възможно е , до неотдавна мнозинството от тях да мислило така: чак до XIX век човечеството в своите възгледи и п
ред
стави е било по детски примитивно.
Дорнах, 1 януари 1924 г. Събрахме се днес за последен път на нашите събрания, които трябва да дадат мощен, значителен импулс на антропософското движение. Затова, позволете ми така да построя последната лекция, че тя, от една страна, вътрешно да съответства на общата перспектива, дадена от лекционният курс, а от друга, така да се каже, с емоционалната си страна да бъде ориентирана към бъдещето на антропософията. Когато днес гледаме света, то пред нашия поглед застават множество разрушителни сили, които действат вече в продължение на редица години; те действат така, че можем да се досещаме, към каква пропаст се пързаля западната цивилизация. Но ми се иска да кажа следното: когато гледаме към хората, които във външния живот осъществяват духовното ръководство в различните и области, забелязваме, че тези хора масово са потопени в дълбок сън.
Възможно е , до неотдавна мнозинството от тях да мислило така: чак до XIX век човечеството в своите възгледи и представи е било по детски примитивно.
След това в най-различни сфери на живота дойде най-новата наука и тя се култивира там в качеството си на вечна истина. Хората от този вид са чудовищно високомерни, обаче не го знаят. Но в съвременното човечество в противовес на това понякога се ражда подозрение, че работата съвсем не стои така, както я представя мнозинството. Преди някое време изнесох лекции в Германия (тези лекции бяха организирани от бюрото на Волф), привлекли такова множество слушатели, че някои вече отбелязаха, че антропософията се оказва търсена. Сред многото нелепо звучащи враждебни гласове се оказа един, който, макар и изказвайки се не по-умно от другите, въпреки това издаваше някакво характерно предчувствие.
към текста >>
Но в съвременното човечество в противовес на това понякога се ражда подозрение, че работата съвсем не стои така, както я п
ред
ставя мнозинството.
Когато днес гледаме света, то пред нашия поглед застават множество разрушителни сили, които действат вече в продължение на редица години; те действат така, че можем да се досещаме, към каква пропаст се пързаля западната цивилизация. Но ми се иска да кажа следното: когато гледаме към хората, които във външния живот осъществяват духовното ръководство в различните и области, забелязваме, че тези хора масово са потопени в дълбок сън. Възможно е , до неотдавна мнозинството от тях да мислило така: чак до XIX век човечеството в своите възгледи и представи е било по детски примитивно. След това в най-различни сфери на живота дойде най-новата наука и тя се култивира там в качеството си на вечна истина. Хората от този вид са чудовищно високомерни, обаче не го знаят.
Но в съвременното човечество в противовес на това понякога се ражда подозрение, че работата съвсем не стои така, както я представя мнозинството.
Преди някое време изнесох лекции в Германия (тези лекции бяха организирани от бюрото на Волф), привлекли такова множество слушатели, че някои вече отбелязаха, че антропософията се оказва търсена. Сред многото нелепо звучащи враждебни гласове се оказа един, който, макар и изказвайки се не по-умно от другите, въпреки това издаваше някакво характерно предчувствие. То беше отбелязано във вестникарска бележка, посветена на лекциите, която прочетох в Берлин. Ето какво произнесе вестникарският глас: в лекциите се обръща внимание върху това, че нещо става не само на земята, но и в целия Космос (цитирам бележката приблизително). И това призовава хората към някаква различна духовност, от предишната.
към текста >>
П
ред
и някое време изнесох лекции в Германия (тези лекции бяха организирани от бюрото на Волф), привлекли такова множество слушатели, че някои вече отбелязаха, че антропософията се оказва търсена.
Но ми се иска да кажа следното: когато гледаме към хората, които във външния живот осъществяват духовното ръководство в различните и области, забелязваме, че тези хора масово са потопени в дълбок сън. Възможно е , до неотдавна мнозинството от тях да мислило така: чак до XIX век човечеството в своите възгледи и представи е било по детски примитивно. След това в най-различни сфери на живота дойде най-новата наука и тя се култивира там в качеството си на вечна истина. Хората от този вид са чудовищно високомерни, обаче не го знаят. Но в съвременното човечество в противовес на това понякога се ражда подозрение, че работата съвсем не стои така, както я представя мнозинството.
Преди някое време изнесох лекции в Германия (тези лекции бяха организирани от бюрото на Волф), привлекли такова множество слушатели, че някои вече отбелязаха, че антропософията се оказва търсена.
Сред многото нелепо звучащи враждебни гласове се оказа един, който, макар и изказвайки се не по-умно от другите, въпреки това издаваше някакво характерно предчувствие. То беше отбелязано във вестникарска бележка, посветена на лекциите, която прочетох в Берлин. Ето какво произнесе вестникарският глас: в лекциите се обръща внимание върху това, че нещо става не само на земята, но и в целия Космос (цитирам бележката приблизително). И това призовава хората към някаква различна духовност, от предишната. Сега така наречените космически сили (а не просто земните импулси) нещо искат от човека.
към текста >>
С
ред
многото нелепо звучащи враждебни гласове се оказа един, който, макар и изказвайки се не по-умно от другите, въпреки това издаваше някакво характерно п
ред
чувствие.
Възможно е , до неотдавна мнозинството от тях да мислило така: чак до XIX век човечеството в своите възгледи и представи е било по детски примитивно. След това в най-различни сфери на живота дойде най-новата наука и тя се култивира там в качеството си на вечна истина. Хората от този вид са чудовищно високомерни, обаче не го знаят. Но в съвременното човечество в противовес на това понякога се ражда подозрение, че работата съвсем не стои така, както я представя мнозинството. Преди някое време изнесох лекции в Германия (тези лекции бяха организирани от бюрото на Волф), привлекли такова множество слушатели, че някои вече отбелязаха, че антропософията се оказва търсена.
Сред многото нелепо звучащи враждебни гласове се оказа един, който, макар и изказвайки се не по-умно от другите, въпреки това издаваше някакво характерно предчувствие.
То беше отбелязано във вестникарска бележка, посветена на лекциите, която прочетох в Берлин. Ето какво произнесе вестникарският глас: в лекциите се обръща внимание върху това, че нещо става не само на земята, но и в целия Космос (цитирам бележката приблизително). И това призовава хората към някаква различна духовност, от предишната. Сега така наречените космически сили (а не просто земните импулси) нещо искат от човека. И това е нещо като космическа революция, резултат на която ще стане именно стремежът към нова духовност.
към текста >>
И това призовава хората към някаква различна духовност, от п
ред
ишната.
Но в съвременното човечество в противовес на това понякога се ражда подозрение, че работата съвсем не стои така, както я представя мнозинството. Преди някое време изнесох лекции в Германия (тези лекции бяха организирани от бюрото на Волф), привлекли такова множество слушатели, че някои вече отбелязаха, че антропософията се оказва търсена. Сред многото нелепо звучащи враждебни гласове се оказа един, който, макар и изказвайки се не по-умно от другите, въпреки това издаваше някакво характерно предчувствие. То беше отбелязано във вестникарска бележка, посветена на лекциите, която прочетох в Берлин. Ето какво произнесе вестникарският глас: в лекциите се обръща внимание върху това, че нещо става не само на земята, но и в целия Космос (цитирам бележката приблизително).
И това призовава хората към някаква различна духовност, от предишната.
Сега така наречените космически сили (а не просто земните импулси) нещо искат от човека. И това е нещо като космическа революция, резултат на която ще стане именно стремежът към нова духовност. Този глас е действително забележителен, защото истината е в следното. В течение на тези дни аз обосновавах от различни гледни точки, че импулсът, съобщаван от излизащата от Дорнах духовност, се поражда не от земята, а от духовния свят. Тук ние трябва да развием способност да следваме импулсите от духовния свят.
към текста >>
Скъпи мои приятели, това ни п
ред
извиква да кажем: вдъхновението, което получихме на тези събрания за внасянето му в по-нататъшната ни дейност, следва да съединим с голяма отговорност.
В течение на тези дни аз обосновавах от различни гледни точки, че импулсът, съобщаван от излизащата от Дорнах духовност, се поражда не от земята, а от духовния свят. Тук ние трябва да развием способност да следваме импулсите от духовния свят. Затова говорих по време на това Рождественско събрание за разнообразни импулси, присъстващи в развитието, - говорих за тях, за да могат сърцата да възприемат тези духовни импулси, които се вливат в земния свят, но които е невъзможно да бъдат възприети от самия земен свят. Защото всичко правилно, което по-рано донасяше земният свят, израстваше от духовния свят. И ако искаме да направим нещо полезно, плодотворно за земния свят, трябва да вземем импулса за това от духовния свят.
Скъпи мои приятели, това ни предизвиква да кажем: вдъхновението, което получихме на тези събрания за внасянето му в по-нататъшната ни дейност, следва да съединим с голяма отговорност.
Дайте да посветим няколко минути на тази велика отговорност, която ни се пада от участието в тези събрания. В последните десетилетия духовните наблюдения над някои личности предизвикаха горчиво предчувствие относно близката съдба на земното човечество. Беше възможно в духа сякаш да се минава край тези хора, наблюдавайки, как те в съня оставят своето физическо и етерно тяло и пребивават със своя аз и астрално тяло в духовния свят. В последните десетилетия по време на сън азът и астралното тяло на човека странстваха; новият опит свидетелства за тежката отговорност на този, който знае за тези неща. Душите, които са напускали своето физическо и етерно тяло по време на сън, от заспиването до пробуждането, - тези души, както беше видно, впоследствие по-често се оказваха пред Пазача на прага.
към текста >>
В последните десетилетия духовните наблюдения над някои личности п
ред
извикаха горчиво п
ред
чувствие относно близката съдба на земното човечество.
Затова говорих по време на това Рождественско събрание за разнообразни импулси, присъстващи в развитието, - говорих за тях, за да могат сърцата да възприемат тези духовни импулси, които се вливат в земния свят, но които е невъзможно да бъдат възприети от самия земен свят. Защото всичко правилно, което по-рано донасяше земният свят, израстваше от духовния свят. И ако искаме да направим нещо полезно, плодотворно за земния свят, трябва да вземем импулса за това от духовния свят. Скъпи мои приятели, това ни предизвиква да кажем: вдъхновението, което получихме на тези събрания за внасянето му в по-нататъшната ни дейност, следва да съединим с голяма отговорност. Дайте да посветим няколко минути на тази велика отговорност, която ни се пада от участието в тези събрания.
В последните десетилетия духовните наблюдения над някои личности предизвикаха горчиво предчувствие относно близката съдба на земното човечество.
Беше възможно в духа сякаш да се минава край тези хора, наблюдавайки, как те в съня оставят своето физическо и етерно тяло и пребивават със своя аз и астрално тяло в духовния свят. В последните десетилетия по време на сън азът и астралното тяло на човека странстваха; новият опит свидетелства за тежката отговорност на този, който знае за тези неща. Душите, които са напускали своето физическо и етерно тяло по време на сън, от заспиването до пробуждането, - тези души, както беше видно, впоследствие по-често се оказваха пред Пазача на прага. Този Пазач на прага – прагът на духовния свят – е заставал пред човешкото съзнание по време на развитието на човечеството по най-разнообразни начини. Най-важните неща в древността са се съобщавали под формата на митове и легенди, а не като историческо предание; така, многочислените митове и легенди са изобразявали именно това, как в древните времена една или друга личност се е срещала с Пазача на прага и е получавала от него наставления по повод на това, по какъв начин тя трябва да навлезе в духовния свят и как да се върне оттам във физическия свят.
към текста >>
Душите, които са напускали своето физическо и етерно тяло по време на сън, от заспиването до пробуждането, - тези души, както беше видно, впоследствие по-често се оказваха п
ред
Пазача на прага.
Скъпи мои приятели, това ни предизвиква да кажем: вдъхновението, което получихме на тези събрания за внасянето му в по-нататъшната ни дейност, следва да съединим с голяма отговорност. Дайте да посветим няколко минути на тази велика отговорност, която ни се пада от участието в тези събрания. В последните десетилетия духовните наблюдения над някои личности предизвикаха горчиво предчувствие относно близката съдба на земното човечество. Беше възможно в духа сякаш да се минава край тези хора, наблюдавайки, как те в съня оставят своето физическо и етерно тяло и пребивават със своя аз и астрално тяло в духовния свят. В последните десетилетия по време на сън азът и астралното тяло на човека странстваха; новият опит свидетелства за тежката отговорност на този, който знае за тези неща.
Душите, които са напускали своето физическо и етерно тяло по време на сън, от заспиването до пробуждането, - тези души, както беше видно, впоследствие по-често се оказваха пред Пазача на прага.
Този Пазач на прага – прагът на духовния свят – е заставал пред човешкото съзнание по време на развитието на човечеството по най-разнообразни начини. Най-важните неща в древността са се съобщавали под формата на митове и легенди, а не като историческо предание; така, многочислените митове и легенди са изобразявали именно това, как в древните времена една или друга личност се е срещала с Пазача на прага и е получавала от него наставления по повод на това, по какъв начин тя трябва да навлезе в духовния свят и как да се върне оттам във физическия свят. Защото правилното навлизане в духовния свят винаги трябва да е съпътствано с възможност за връщане във всеки един момент във физическия свят и след това да се стъпва в него здраво на краката, както е свойствено на практичния и разсъдлив човек, а не на замечтания мистик. Подобни наставления са очаквали от Пазача на прага в продължение на всичките хилядолетни стремежи на човека към духовния свят. Но започвайки от последната третина на XIX век крайно рядко е можело да бъде видян човек, който е достигал Пазача на прага в будно състояние.
към текста >>
Този Пазач на прага – прагът на духовния свят – е заставал п
ред
човешкото съзнание по време на развитието на човечеството по най-разнообразни начини.
Дайте да посветим няколко минути на тази велика отговорност, която ни се пада от участието в тези събрания. В последните десетилетия духовните наблюдения над някои личности предизвикаха горчиво предчувствие относно близката съдба на земното човечество. Беше възможно в духа сякаш да се минава край тези хора, наблюдавайки, как те в съня оставят своето физическо и етерно тяло и пребивават със своя аз и астрално тяло в духовния свят. В последните десетилетия по време на сън азът и астралното тяло на човека странстваха; новият опит свидетелства за тежката отговорност на този, който знае за тези неща. Душите, които са напускали своето физическо и етерно тяло по време на сън, от заспиването до пробуждането, - тези души, както беше видно, впоследствие по-често се оказваха пред Пазача на прага.
Този Пазач на прага – прагът на духовния свят – е заставал пред човешкото съзнание по време на развитието на човечеството по най-разнообразни начини.
Най-важните неща в древността са се съобщавали под формата на митове и легенди, а не като историческо предание; така, многочислените митове и легенди са изобразявали именно това, как в древните времена една или друга личност се е срещала с Пазача на прага и е получавала от него наставления по повод на това, по какъв начин тя трябва да навлезе в духовния свят и как да се върне оттам във физическия свят. Защото правилното навлизане в духовния свят винаги трябва да е съпътствано с възможност за връщане във всеки един момент във физическия свят и след това да се стъпва в него здраво на краката, както е свойствено на практичния и разсъдлив човек, а не на замечтания мистик. Подобни наставления са очаквали от Пазача на прага в продължение на всичките хилядолетни стремежи на човека към духовния свят. Но започвайки от последната третина на XIX век крайно рядко е можело да бъде видян човек, който е достигал Пазача на прага в будно състояние. В наше време, когато на цялото човечество исторически е наложено задължението в каквато и да е форма да отиде до Пазача на прага, толкова повече могат да се намерят при пътешествията из духовния свят, как при Пазача на прага идват именно спящи души – под формата на аз и астрално тяло.
към текста >>
Най-важните неща в древността са се съобщавали под формата на митове и легенди, а не като историческо п
ред
ание; така, многочислените митове и легенди са изобразявали именно това, как в древните времена една или друга личност се е срещала с Пазача на прага и е получавала от него наставления по повод на това, по какъв начин тя трябва да навлезе в духовния свят и как да се върне оттам във физическия свят.
В последните десетилетия духовните наблюдения над някои личности предизвикаха горчиво предчувствие относно близката съдба на земното човечество. Беше възможно в духа сякаш да се минава край тези хора, наблюдавайки, как те в съня оставят своето физическо и етерно тяло и пребивават със своя аз и астрално тяло в духовния свят. В последните десетилетия по време на сън азът и астралното тяло на човека странстваха; новият опит свидетелства за тежката отговорност на този, който знае за тези неща. Душите, които са напускали своето физическо и етерно тяло по време на сън, от заспиването до пробуждането, - тези души, както беше видно, впоследствие по-често се оказваха пред Пазача на прага. Този Пазач на прага – прагът на духовния свят – е заставал пред човешкото съзнание по време на развитието на човечеството по най-разнообразни начини.
Най-важните неща в древността са се съобщавали под формата на митове и легенди, а не като историческо предание; така, многочислените митове и легенди са изобразявали именно това, как в древните времена една или друга личност се е срещала с Пазача на прага и е получавала от него наставления по повод на това, по какъв начин тя трябва да навлезе в духовния свят и как да се върне оттам във физическия свят.
Защото правилното навлизане в духовния свят винаги трябва да е съпътствано с възможност за връщане във всеки един момент във физическия свят и след това да се стъпва в него здраво на краката, както е свойствено на практичния и разсъдлив човек, а не на замечтания мистик. Подобни наставления са очаквали от Пазача на прага в продължение на всичките хилядолетни стремежи на човека към духовния свят. Но започвайки от последната третина на XIX век крайно рядко е можело да бъде видян човек, който е достигал Пазача на прага в будно състояние. В наше време, когато на цялото човечество исторически е наложено задължението в каквато и да е форма да отиде до Пазача на прага, толкова повече могат да се намерят при пътешествията из духовния свят, как при Пазача на прага идват именно спящи души – под формата на аз и астрално тяло. Ето изпълнената със смисъл картина, която може да се наблюдава днес: сериозният Пазач на прага, около който са се събрали групи спящи човешки души, които нямат сили да дойдат при него в будно състояние и затова идват при него по време на сън.
към текста >>
" Защото ако Пазачът на прага п
ред
остави безпрепятствен достъп в духовния свят на такива души, те биха преминали прага и биха встъпили в духовния свят с понятията, с които ги е снабдила съвременната цивилизация, съвременното училище, съвременното възпитание, - с тези понятия и идеи, с който човек сега е принуден да живее, като започне от шестгодишна възраст и, всъщност, чак до края на дните си.
След съзерцанието на разиграващата се там сцена стигаш до мисълта, която е свързана именно със зараждането на великата отговорност. Тези души, който достигат по такъв начин, в спящо състояние Пазача на прага, изискват достъп до духовния свят, преход през прага, в състояние на сън. В будно състояние това става неосъзнато или подсъзнателно. И в многобройни случаи се чува гласът на този сериозен Пазач на прага: "Ти не можеш да получиш достъп до духовния свят. Ти трябва да се върнеш назад.
" Защото ако Пазачът на прага предостави безпрепятствен достъп в духовния свят на такива души, те биха преминали прага и биха встъпили в духовния свят с понятията, с които ги е снабдила съвременната цивилизация, съвременното училище, съвременното възпитание, - с тези понятия и идеи, с който човек сега е принуден да живее, като започне от шестгодишна възраст и, всъщност, чак до края на дните си.
Тези понятия и идеи притежават тази особеност: ако човек встъпи с тях в духовния свят (подобно на това, как той е извършвал с тях своето развитие, израстването си в съвременната цивилизация и училище), той ще се окаже парализиран по отношение на душата си. И връщането му във физическия свят ще стане тогава в мисловна и идейна пустота. Ако Пазачът на прага не отблъскваше по най-строг начин душите на твърде много съвременни хора и допуснеше тези души в духовния свят, то тогава те, при връщането си обратно в будно състояние, биха изпитали такова чувство: аз не съм в състояние да мисля, моите мисли нямат съприкосновение с мозъка, аз съм принуден да живея без мисли. Със света на абстрактните идеи, който човек привързва към всичко в действителния живот може да се влезе в духовния свят, но да се излезе оттам е невъзможно. И когато видиш тази сцена, която много души днес действително преживяват на сън, тогава си казваш: о, само ако можех да оградя тези души от изпитанията при умирането на всичко това, което те преживяват на сън!
към текста >>
Защото ако това състояние п
ред
лицето на Пазача на прага би продължило достатъчно дълго, - тоест ако човешката цивилизация дълго би пребивавала в това, което днес се изучава в училищата и го пренасят в качеството му на п
ред
ания през цивилизацията, то тогава животът би възникнал от сънното състояние.
Тези понятия и идеи притежават тази особеност: ако човек встъпи с тях в духовния свят (подобно на това, как той е извършвал с тях своето развитие, израстването си в съвременната цивилизация и училище), той ще се окаже парализиран по отношение на душата си. И връщането му във физическия свят ще стане тогава в мисловна и идейна пустота. Ако Пазачът на прага не отблъскваше по най-строг начин душите на твърде много съвременни хора и допуснеше тези души в духовния свят, то тогава те, при връщането си обратно в будно състояние, биха изпитали такова чувство: аз не съм в състояние да мисля, моите мисли нямат съприкосновение с мозъка, аз съм принуден да живея без мисли. Със света на абстрактните идеи, който човек привързва към всичко в действителния живот може да се влезе в духовния свят, но да се излезе оттам е невъзможно. И когато видиш тази сцена, която много души днес действително преживяват на сън, тогава си казваш: о, само ако можех да оградя тези души от изпитанията при умирането на всичко това, което те преживяват на сън!
Защото ако това състояние пред лицето на Пазача на прага би продължило достатъчно дълго, - тоест ако човешката цивилизация дълго би пребивавала в това, което днес се изучава в училищата и го пренасят в качеството му на предания през цивилизацията, то тогава животът би възникнал от сънното състояние.
Човешките души биха влизали през вратата на смъртта в духовния свят, но вече не биха могли да пренесат в следващия земен живот силата на идеите. Защото с днешните мисли може да се влезе в духовния свят, но с тях не може отново да се излезе. Отново да се излезе може само изпитвайки парализа на душата. Обърнете внимание върху това, че съвременната цивилизация може да бъде обоснована с помощта на тази форма на духовен живот, която се култивира вече толкова дълго, но животът няма да приеме подобна обосновка. Тази цивилизация може да просъществува още някое време.
към текста >>
Да, печалната картина, заставаща п
ред
духовния поглед на наблюдателя не е само образ на души, стоящи п
ред
Пазача на прага, на които е забранен входа в духовния свят - тази картина има и друг аспект.
Обърнете внимание върху това, че съвременната цивилизация може да бъде обоснована с помощта на тази форма на духовен живот, която се култивира вече толкова дълго, но животът няма да приеме подобна обосновка. Тази цивилизация може да просъществува още някое време. Душите нищо няма да знаят за Пазача на прага по време на будност, а по време на сън те ще бъдат отхвърлени от този Пазач, за да не се парализират; и в края на краищата в бъдеще ще се появи на света такъв вид хора, който няма да могат да приложат в земния си живот никакви идеи, така че мисленето, животът в идеите, ще изчезнат от лицето на Земята. Земята ще се окаже заселена от болен вид хора, притежаващи само инстинкти. Развитието на човечеството ще се окаже във властта на лоши чувства и емоции, лишени от водещата сила на идеите.
Да, печалната картина, заставаща пред духовния поглед на наблюдателя не е само образ на души, стоящи пред Пазача на прага, на които е забранен входа в духовния свят - тази картина има и друг аспект.
Ако вземем човешко същество, което има своите корени не в западната, а в източната цивилизация, и въвлечем това същество в охарактеризираното по-горе пътуване, при което ние наблюдаваме пред Пазача на прага души на спящи хора, - ако постъпим така, тогава в духа ще чуем словата на това същество, хвърлени като страшен упрек към западната цивилизация: вижте, ако така ще продължава занапред, то ще настъпи време, когато сега живеещите хора ще се появят на Земята в нови инкарнации - но Земята вече ще е стигнала до варварско състояние. Хората ще живеят без идеи, чисто инстинктивен живот. Ето какво ви чака, защото вие отпаднахте от древната духовност на Изтока. Именно такава представа за духовния свят, каквато ви описах, свидетелства за великата отговорност за това, което се явява задача на човека. Дорнах трябва да стане мястото, където на всички желаещи се съобщава за всички значителни и непосредствени преживявания в духовния свят.
към текста >>
Ако вземем човешко същество, което има своите корени не в западната, а в източната цивилизация, и въвлечем това същество в охарактеризираното по-горе пътуване, при което ние наблюдаваме п
ред
Пазача на прага души на спящи хора, - ако постъпим така, тогава в духа ще чуем словата на това същество, хвърлени като страшен упрек към западната цивилизация: вижте, ако така ще продължава занап
ред
, то ще настъпи време, когато сега живеещите хора ще се появят на Земята в нови инкарнации - но Земята вече ще е стигнала до варварско състояние.
Тази цивилизация може да просъществува още някое време. Душите нищо няма да знаят за Пазача на прага по време на будност, а по време на сън те ще бъдат отхвърлени от този Пазач, за да не се парализират; и в края на краищата в бъдеще ще се появи на света такъв вид хора, който няма да могат да приложат в земния си живот никакви идеи, така че мисленето, животът в идеите, ще изчезнат от лицето на Земята. Земята ще се окаже заселена от болен вид хора, притежаващи само инстинкти. Развитието на човечеството ще се окаже във властта на лоши чувства и емоции, лишени от водещата сила на идеите. Да, печалната картина, заставаща пред духовния поглед на наблюдателя не е само образ на души, стоящи пред Пазача на прага, на които е забранен входа в духовния свят - тази картина има и друг аспект.
Ако вземем човешко същество, което има своите корени не в западната, а в източната цивилизация, и въвлечем това същество в охарактеризираното по-горе пътуване, при което ние наблюдаваме пред Пазача на прага души на спящи хора, - ако постъпим така, тогава в духа ще чуем словата на това същество, хвърлени като страшен упрек към западната цивилизация: вижте, ако така ще продължава занапред, то ще настъпи време, когато сега живеещите хора ще се появят на Земята в нови инкарнации - но Земята вече ще е стигнала до варварско състояние.
Хората ще живеят без идеи, чисто инстинктивен живот. Ето какво ви чака, защото вие отпаднахте от древната духовност на Изтока. Именно такава представа за духовния свят, каквато ви описах, свидетелства за великата отговорност за това, което се явява задача на човека. Дорнах трябва да стане мястото, където на всички желаещи се съобщава за всички значителни и непосредствени преживявания в духовния свят. Тук трябва да възникне толкова мощен духовен център, в който да се разсъждава не просто за някакви слабички духовни искрици (използвайки при това изкуствения език на диалектиката или съвременната емпирична наука), а открито да се говори за това, какво става в духовния свят в светлината на историческото развитие и какви духовни импулси се намесват в природното битие и подчиняват природата.
към текста >>
Именно такава п
ред
става за духовния свят, каквато ви описах, свидетелства за великата отговорност за това, което се явява задача на човека.
Развитието на човечеството ще се окаже във властта на лоши чувства и емоции, лишени от водещата сила на идеите. Да, печалната картина, заставаща пред духовния поглед на наблюдателя не е само образ на души, стоящи пред Пазача на прага, на които е забранен входа в духовния свят - тази картина има и друг аспект. Ако вземем човешко същество, което има своите корени не в западната, а в източната цивилизация, и въвлечем това същество в охарактеризираното по-горе пътуване, при което ние наблюдаваме пред Пазача на прага души на спящи хора, - ако постъпим така, тогава в духа ще чуем словата на това същество, хвърлени като страшен упрек към западната цивилизация: вижте, ако така ще продължава занапред, то ще настъпи време, когато сега живеещите хора ще се появят на Земята в нови инкарнации - но Земята вече ще е стигнала до варварско състояние. Хората ще живеят без идеи, чисто инстинктивен живот. Ето какво ви чака, защото вие отпаднахте от древната духовност на Изтока.
Именно такава представа за духовния свят, каквато ви описах, свидетелства за великата отговорност за това, което се явява задача на човека.
Дорнах трябва да стане мястото, където на всички желаещи се съобщава за всички значителни и непосредствени преживявания в духовния свят. Тук трябва да възникне толкова мощен духовен център, в който да се разсъждава не просто за някакви слабички духовни искрици (използвайки при това изкуствения език на диалектиката или съвременната емпирична наука), а открито да се говори за това, какво става в духовния свят в светлината на историческото развитие и какви духовни импулси се намесват в природното битие и подчиняват природата. Ако Дорнах изпълни задачата си, то там ще може да се чуе за действителни преживявания, за реални сили, за същества от духовния свят. Тук трябва да работи висшата школа на духовната наука. И отсега ние нямаме право да отстъпваме пред претенциите на днешната "научност", която води хората до Пазача на прага в състояние на сън, както ви показах това.
към текста >>
Дорнах трябва да стане мястото, където на всички желаещи се съобщава за всички значителни и непос
ред
ствени преживявания в духовния свят.
Да, печалната картина, заставаща пред духовния поглед на наблюдателя не е само образ на души, стоящи пред Пазача на прага, на които е забранен входа в духовния свят - тази картина има и друг аспект. Ако вземем човешко същество, което има своите корени не в западната, а в източната цивилизация, и въвлечем това същество в охарактеризираното по-горе пътуване, при което ние наблюдаваме пред Пазача на прага души на спящи хора, - ако постъпим така, тогава в духа ще чуем словата на това същество, хвърлени като страшен упрек към западната цивилизация: вижте, ако така ще продължава занапред, то ще настъпи време, когато сега живеещите хора ще се появят на Земята в нови инкарнации - но Земята вече ще е стигнала до варварско състояние. Хората ще живеят без идеи, чисто инстинктивен живот. Ето какво ви чака, защото вие отпаднахте от древната духовност на Изтока. Именно такава представа за духовния свят, каквато ви описах, свидетелства за великата отговорност за това, което се явява задача на човека.
Дорнах трябва да стане мястото, където на всички желаещи се съобщава за всички значителни и непосредствени преживявания в духовния свят.
Тук трябва да възникне толкова мощен духовен център, в който да се разсъждава не просто за някакви слабички духовни искрици (използвайки при това изкуствения език на диалектиката или съвременната емпирична наука), а открито да се говори за това, какво става в духовния свят в светлината на историческото развитие и какви духовни импулси се намесват в природното битие и подчиняват природата. Ако Дорнах изпълни задачата си, то там ще може да се чуе за действителни преживявания, за реални сили, за същества от духовния свят. Тук трябва да работи висшата школа на духовната наука. И отсега ние нямаме право да отстъпваме пред претенциите на днешната "научност", която води хората до Пазача на прага в състояние на сън, както ви показах това. Трябва в Дорнах човек да получи такава духовна сила, че да може лице в лице да се среща с духовния свят и да придобива опит там.
към текста >>
И отсега ние нямаме право да отстъпваме п
ред
претенциите на днешната "научност", която води хората до Пазача на прага в състояние на сън, както ви показах това.
Именно такава представа за духовния свят, каквато ви описах, свидетелства за великата отговорност за това, което се явява задача на човека. Дорнах трябва да стане мястото, където на всички желаещи се съобщава за всички значителни и непосредствени преживявания в духовния свят. Тук трябва да възникне толкова мощен духовен център, в който да се разсъждава не просто за някакви слабички духовни искрици (използвайки при това изкуствения език на диалектиката или съвременната емпирична наука), а открито да се говори за това, какво става в духовния свят в светлината на историческото развитие и какви духовни импулси се намесват в природното битие и подчиняват природата. Ако Дорнах изпълни задачата си, то там ще може да се чуе за действителни преживявания, за реални сили, за същества от духовния свят. Тук трябва да работи висшата школа на духовната наука.
И отсега ние нямаме право да отстъпваме пред претенциите на днешната "научност", която води хората до Пазача на прага в състояние на сън, както ви показах това.
Трябва в Дорнах човек да получи такава духовна сила, че да може лице в лице да се среща с духовния свят и да придобива опит там. Тук не трябва да произнасяме диалектически тиради за непълноценността на теориите на съвременната наука: ние се съсредоточихме върху това, в какво положение пред Пазача на прага се оказва човек благодарение на тези теории и използването им в обикновеното училище. Ако по време на тези събрания приемем всичко казано сериозно (имайки в предвид собствената си душа), то тогава тази рождественска среща ще стане за нашите души този мощен импулс, който е необходим за това, за да могат хората в следващото си въплъщение действително да се срещнат с Пазача на прага. Това означава, че и цивилизацията като такава ще съумее да се представи тогава пред Пазача на прага. Сравнете съвременната цивилизация с цивилизациите от миналото.
към текста >>
Тук не трябва да произнасяме диалектически тиради за непълноценността на теориите на съвременната наука: ние се със
ред
оточихме върху това, в какво положение п
ред
Пазача на прага се оказва човек благодарение на тези теории и използването им в обикновеното училище.
Тук трябва да възникне толкова мощен духовен център, в който да се разсъждава не просто за някакви слабички духовни искрици (използвайки при това изкуствения език на диалектиката или съвременната емпирична наука), а открито да се говори за това, какво става в духовния свят в светлината на историческото развитие и какви духовни импулси се намесват в природното битие и подчиняват природата. Ако Дорнах изпълни задачата си, то там ще може да се чуе за действителни преживявания, за реални сили, за същества от духовния свят. Тук трябва да работи висшата школа на духовната наука. И отсега ние нямаме право да отстъпваме пред претенциите на днешната "научност", която води хората до Пазача на прага в състояние на сън, както ви показах това. Трябва в Дорнах човек да получи такава духовна сила, че да може лице в лице да се среща с духовния свят и да придобива опит там.
Тук не трябва да произнасяме диалектически тиради за непълноценността на теориите на съвременната наука: ние се съсредоточихме върху това, в какво положение пред Пазача на прага се оказва човек благодарение на тези теории и използването им в обикновеното училище.
Ако по време на тези събрания приемем всичко казано сериозно (имайки в предвид собствената си душа), то тогава тази рождественска среща ще стане за нашите души този мощен импулс, който е необходим за това, за да могат хората в следващото си въплъщение действително да се срещнат с Пазача на прага. Това означава, че и цивилизацията като такава ще съумее да се представи тогава пред Пазача на прага. Сравнете съвременната цивилизация с цивилизациите от миналото. Във всички предшестващи цивилизации е имало идеи и понятия, който поначало са се издигали в свръхсетивния свят, към боговете, - в този свят, където се е извършвало творчество и са произлизали еманациите. А след това, с помощта на тези понятия, който били адресирани до боговете, е можело да се съзерцава земният свят, - за да се разбира също и той посредством понятията и идеите от божествено качество.
към текста >>
Ако по време на тези събрания приемем всичко казано сериозно (имайки в п
ред
вид собствената си душа), то тогава тази рождественска среща ще стане за нашите души този мощен импулс, който е необходим за това, за да могат хората в следващото си въплъщение действително да се срещнат с Пазача на прага.
Ако Дорнах изпълни задачата си, то там ще може да се чуе за действителни преживявания, за реални сили, за същества от духовния свят. Тук трябва да работи висшата школа на духовната наука. И отсега ние нямаме право да отстъпваме пред претенциите на днешната "научност", която води хората до Пазача на прага в състояние на сън, както ви показах това. Трябва в Дорнах човек да получи такава духовна сила, че да може лице в лице да се среща с духовния свят и да придобива опит там. Тук не трябва да произнасяме диалектически тиради за непълноценността на теориите на съвременната наука: ние се съсредоточихме върху това, в какво положение пред Пазача на прага се оказва човек благодарение на тези теории и използването им в обикновеното училище.
Ако по време на тези събрания приемем всичко казано сериозно (имайки в предвид собствената си душа), то тогава тази рождественска среща ще стане за нашите души този мощен импулс, който е необходим за това, за да могат хората в следващото си въплъщение действително да се срещнат с Пазача на прага.
Това означава, че и цивилизацията като такава ще съумее да се представи тогава пред Пазача на прага. Сравнете съвременната цивилизация с цивилизациите от миналото. Във всички предшестващи цивилизации е имало идеи и понятия, който поначало са се издигали в свръхсетивния свят, към боговете, - в този свят, където се е извършвало творчество и са произлизали еманациите. А след това, с помощта на тези понятия, който били адресирани до боговете, е можело да се съзерцава земният свят, - за да се разбира също и той посредством понятията и идеите от божествено качество. Ако човек, снабден с идеи, който са били образувани в съответствие със света на боговете, се окажел пред Пазача на прага, то Пазачът му казвал: "Можеш да минеш, защото ти пренасяш в свръхсетивния свят това, което е било вече ориентирано към него по време на твоя земен живот във физическо тяло.
към текста >>
Това означава, че и цивилизацията като такава ще съумее да се п
ред
стави тогава п
ред
Пазача на прага.
Тук трябва да работи висшата школа на духовната наука. И отсега ние нямаме право да отстъпваме пред претенциите на днешната "научност", която води хората до Пазача на прага в състояние на сън, както ви показах това. Трябва в Дорнах човек да получи такава духовна сила, че да може лице в лице да се среща с духовния свят и да придобива опит там. Тук не трябва да произнасяме диалектически тиради за непълноценността на теориите на съвременната наука: ние се съсредоточихме върху това, в какво положение пред Пазача на прага се оказва човек благодарение на тези теории и използването им в обикновеното училище. Ако по време на тези събрания приемем всичко казано сериозно (имайки в предвид собствената си душа), то тогава тази рождественска среща ще стане за нашите души този мощен импулс, който е необходим за това, за да могат хората в следващото си въплъщение действително да се срещнат с Пазача на прага.
Това означава, че и цивилизацията като такава ще съумее да се представи тогава пред Пазача на прага.
Сравнете съвременната цивилизация с цивилизациите от миналото. Във всички предшестващи цивилизации е имало идеи и понятия, който поначало са се издигали в свръхсетивния свят, към боговете, - в този свят, където се е извършвало творчество и са произлизали еманациите. А след това, с помощта на тези понятия, който били адресирани до боговете, е можело да се съзерцава земният свят, - за да се разбира също и той посредством понятията и идеите от божествено качество. Ако човек, снабден с идеи, който са били образувани в съответствие със света на боговете, се окажел пред Пазача на прага, то Пазачът му казвал: "Можеш да минеш, защото ти пренасяш в свръхсетивния свят това, което е било вече ориентирано към него по време на твоя земен живот във физическо тяло. При връщане във физически-сетивния свят на теб ще ти останат достатъчно сили, за да не се окажеш парализиран от зрелищата в свръхсетивния свят.
към текста >>
Във всички п
ред
шестващи цивилизации е имало идеи и понятия, който поначало са се издигали в свръхсетивния свят, към боговете, - в този свят, където се е извършвало творчество и са произлизали еманациите.
Трябва в Дорнах човек да получи такава духовна сила, че да може лице в лице да се среща с духовния свят и да придобива опит там. Тук не трябва да произнасяме диалектически тиради за непълноценността на теориите на съвременната наука: ние се съсредоточихме върху това, в какво положение пред Пазача на прага се оказва човек благодарение на тези теории и използването им в обикновеното училище. Ако по време на тези събрания приемем всичко казано сериозно (имайки в предвид собствената си душа), то тогава тази рождественска среща ще стане за нашите души този мощен импулс, който е необходим за това, за да могат хората в следващото си въплъщение действително да се срещнат с Пазача на прага. Това означава, че и цивилизацията като такава ще съумее да се представи тогава пред Пазача на прага. Сравнете съвременната цивилизация с цивилизациите от миналото.
Във всички предшестващи цивилизации е имало идеи и понятия, който поначало са се издигали в свръхсетивния свят, към боговете, - в този свят, където се е извършвало творчество и са произлизали еманациите.
А след това, с помощта на тези понятия, който били адресирани до боговете, е можело да се съзерцава земният свят, - за да се разбира също и той посредством понятията и идеите от божествено качество. Ако човек, снабден с идеи, който са били образувани в съответствие със света на боговете, се окажел пред Пазача на прага, то Пазачът му казвал: "Можеш да минеш, защото ти пренасяш в свръхсетивния свят това, което е било вече ориентирано към него по време на твоя земен живот във физическо тяло. При връщане във физически-сетивния свят на теб ще ти останат достатъчно сили, за да не се окажеш парализиран от зрелищата в свръхсетивния свят. " – Сега човек развива такива понятия и идеи, който той, следвайки духа на времето, може да приложи само във физически-сетивния свят. Тези понятия и идеи работят в цялата област на мерките и теглилките и т.
към текста >>
А след това, с помощта на тези понятия, който били адресирани до боговете, е можело да се съзерцава земният свят, - за да се разбира също и той пос
ред
ством понятията и идеите от божествено качество.
Тук не трябва да произнасяме диалектически тиради за непълноценността на теориите на съвременната наука: ние се съсредоточихме върху това, в какво положение пред Пазача на прага се оказва човек благодарение на тези теории и използването им в обикновеното училище. Ако по време на тези събрания приемем всичко казано сериозно (имайки в предвид собствената си душа), то тогава тази рождественска среща ще стане за нашите души този мощен импулс, който е необходим за това, за да могат хората в следващото си въплъщение действително да се срещнат с Пазача на прага. Това означава, че и цивилизацията като такава ще съумее да се представи тогава пред Пазача на прага. Сравнете съвременната цивилизация с цивилизациите от миналото. Във всички предшестващи цивилизации е имало идеи и понятия, който поначало са се издигали в свръхсетивния свят, към боговете, - в този свят, където се е извършвало творчество и са произлизали еманациите.
А след това, с помощта на тези понятия, който били адресирани до боговете, е можело да се съзерцава земният свят, - за да се разбира също и той посредством понятията и идеите от божествено качество.
Ако човек, снабден с идеи, който са били образувани в съответствие със света на боговете, се окажел пред Пазача на прага, то Пазачът му казвал: "Можеш да минеш, защото ти пренасяш в свръхсетивния свят това, което е било вече ориентирано към него по време на твоя земен живот във физическо тяло. При връщане във физически-сетивния свят на теб ще ти останат достатъчно сили, за да не се окажеш парализиран от зрелищата в свръхсетивния свят. " – Сега човек развива такива понятия и идеи, който той, следвайки духа на времето, може да приложи само във физически-сетивния свят. Тези понятия и идеи работят в цялата област на мерките и теглилките и т. н., но са безсилни в света на боговете.
към текста >>
Ако човек, снабден с идеи, който са били образувани в съответствие със света на боговете, се окажел п
ред
Пазача на прага, то Пазачът му казвал: "Можеш да минеш, защото ти пренасяш в свръхсетивния свят това, което е било вече ориентирано към него по време на твоя земен живот във физическо тяло.
Ако по време на тези събрания приемем всичко казано сериозно (имайки в предвид собствената си душа), то тогава тази рождественска среща ще стане за нашите души този мощен импулс, който е необходим за това, за да могат хората в следващото си въплъщение действително да се срещнат с Пазача на прага. Това означава, че и цивилизацията като такава ще съумее да се представи тогава пред Пазача на прага. Сравнете съвременната цивилизация с цивилизациите от миналото. Във всички предшестващи цивилизации е имало идеи и понятия, който поначало са се издигали в свръхсетивния свят, към боговете, - в този свят, където се е извършвало творчество и са произлизали еманациите. А след това, с помощта на тези понятия, който били адресирани до боговете, е можело да се съзерцава земният свят, - за да се разбира също и той посредством понятията и идеите от божествено качество.
Ако човек, снабден с идеи, който са били образувани в съответствие със света на боговете, се окажел пред Пазача на прага, то Пазачът му казвал: "Можеш да минеш, защото ти пренасяш в свръхсетивния свят това, което е било вече ориентирано към него по време на твоя земен живот във физическо тяло.
При връщане във физически-сетивния свят на теб ще ти останат достатъчно сили, за да не се окажеш парализиран от зрелищата в свръхсетивния свят. " – Сега човек развива такива понятия и идеи, който той, следвайки духа на времето, може да приложи само във физически-сетивния свят. Тези понятия и идеи работят в цялата област на мерките и теглилките и т. н., но са безсилни в света на боговете. Те не притежават божествено достойнство, божествена ценност.
към текста >>
Затова за душите, който вече изцяло са подчинени на идеите на материализма, лишени от божествена ценност и божествено достойнство, когато тези души в спящо състояние преминават п
ред
Пазача на прага, гръмко звучат думите: "Не пристъпвай прага!
При връщане във физически-сетивния свят на теб ще ти останат достатъчно сили, за да не се окажеш парализиран от зрелищата в свръхсетивния свят. " – Сега човек развива такива понятия и идеи, който той, следвайки духа на времето, може да приложи само във физически-сетивния свят. Тези понятия и идеи работят в цялата област на мерките и теглилките и т. н., но са безсилни в света на боговете. Те не притежават божествено достойнство, божествена ценност.
Затова за душите, който вече изцяло са подчинени на идеите на материализма, лишени от божествена ценност и божествено достойнство, когато тези души в спящо състояние преминават пред Пазача на прага, гръмко звучат думите: "Не пристъпвай прага!
Ти злоупотреби със своите идеи заради сетивния свят. Затова ти трябва да останеш с тях в сетивния свят. Ако не искаш да се окажеш душевно парализиран, ти не трябва да влизаш с тях в света на боговете. " Виждате ли, подобни неща трябва да се говорят не за да се съобщават празни сведения: те трябва да се казват за да пронизват, да пропиват душата, като и предават това правилно настроение, което вие трябва да отнесете от това толкова важно Рождественско събрание на Антропософското общество. Защото най-важно от всичко това, което ще отнесем оттук, това е настроението по отношение на духовния свят, което води след себе си увереността в това, че Дорнах ще стане средоточие на духовното познание.
към текста >>
Виждате ли, подобни неща трябва да се говорят не за да се съобщават празни сведения: те трябва да се казват за да пронизват, да пропиват душата, като и п
ред
ават това правилно настроение, което вие трябва да отнесете от това толкова важно Рождественско събрание на Антропософското общество.
Те не притежават божествено достойнство, божествена ценност. Затова за душите, който вече изцяло са подчинени на идеите на материализма, лишени от божествена ценност и божествено достойнство, когато тези души в спящо състояние преминават пред Пазача на прага, гръмко звучат думите: "Не пристъпвай прага! Ти злоупотреби със своите идеи заради сетивния свят. Затова ти трябва да останеш с тях в сетивния свят. Ако не искаш да се окажеш душевно парализиран, ти не трябва да влизаш с тях в света на боговете. "
Виждате ли, подобни неща трябва да се говорят не за да се съобщават празни сведения: те трябва да се казват за да пронизват, да пропиват душата, като и предават това правилно настроение, което вие трябва да отнесете от това толкова важно Рождественско събрание на Антропософското общество.
Защото най-важно от всичко това, което ще отнесем оттук, това е настроението по отношение на духовния свят, което води след себе си увереността в това, че Дорнах ще стане средоточие на духовното познание. Затова особено радостно беше да слушаме днес сутринта това, което говори за медицината, която следва да култивираме тук, в Дорнах, доктор Целманс*: повече не трябва да строим мостове между областта на обикновената наука и тази дисциплина, която следва да основем тук, в Дорнах. На наша антропософска почва може да израсте някакво медицинско знание; но ако ние честолюбиво заявим във връзка с това знание, че, тъй да се каже, нашите разработки отговарят на съвременните клинични изисквания, то ние никога няма да стигнем определената цел, защото тогава хората ще кажат: "Е, да, ето ново лекарствено средство. " Ще излезе, че и ние създаваме нови лекарствени средства. /*Ф. В.
към текста >>
Защото най-важно от всичко това, което ще отнесем оттук, това е настроението по отношение на духовния свят, което води след себе си увереността в това, че Дорнах ще стане с
ред
оточие на духовното познание.
Затова за душите, който вече изцяло са подчинени на идеите на материализма, лишени от божествена ценност и божествено достойнство, когато тези души в спящо състояние преминават пред Пазача на прага, гръмко звучат думите: "Не пристъпвай прага! Ти злоупотреби със своите идеи заради сетивния свят. Затова ти трябва да останеш с тях в сетивния свят. Ако не искаш да се окажеш душевно парализиран, ти не трябва да влизаш с тях в света на боговете. " Виждате ли, подобни неща трябва да се говорят не за да се съобщават празни сведения: те трябва да се казват за да пронизват, да пропиват душата, като и предават това правилно настроение, което вие трябва да отнесете от това толкова важно Рождественско събрание на Антропософското общество.
Защото най-важно от всичко това, което ще отнесем оттук, това е настроението по отношение на духовния свят, което води след себе си увереността в това, че Дорнах ще стане средоточие на духовното познание.
Затова особено радостно беше да слушаме днес сутринта това, което говори за медицината, която следва да култивираме тук, в Дорнах, доктор Целманс*: повече не трябва да строим мостове между областта на обикновената наука и тази дисциплина, която следва да основем тук, в Дорнах. На наша антропософска почва може да израсте някакво медицинско знание; но ако ние честолюбиво заявим във връзка с това знание, че, тъй да се каже, нашите разработки отговарят на съвременните клинични изисквания, то ние никога няма да стигнем определената цел, защото тогава хората ще кажат: "Е, да, ето ново лекарствено средство. " Ще излезе, че и ние създаваме нови лекарствени средства. /*Ф. В. Целманс ван Емихофен (1893-1961) - доктор по медицина, холандски лекар и писател; написал "Рудолф Щайнер.
към текста >>
На наша антропософска почва може да израсте някакво медицинско знание; но ако ние честолюбиво заявим във връзка с това знание, че, тъй да се каже, нашите разработки отговарят на съвременните клинични изисквания, то ние никога няма да стигнем оп
ред
елената цел, защото тогава хората ще кажат: "Е, да, ето ново лекарствено с
ред
ство.
Затова ти трябва да останеш с тях в сетивния свят. Ако не искаш да се окажеш душевно парализиран, ти не трябва да влизаш с тях в света на боговете. " Виждате ли, подобни неща трябва да се говорят не за да се съобщават празни сведения: те трябва да се казват за да пронизват, да пропиват душата, като и предават това правилно настроение, което вие трябва да отнесете от това толкова важно Рождественско събрание на Антропософското общество. Защото най-важно от всичко това, което ще отнесем оттук, това е настроението по отношение на духовния свят, което води след себе си увереността в това, че Дорнах ще стане средоточие на духовното познание. Затова особено радостно беше да слушаме днес сутринта това, което говори за медицината, която следва да култивираме тук, в Дорнах, доктор Целманс*: повече не трябва да строим мостове между областта на обикновената наука и тази дисциплина, която следва да основем тук, в Дорнах.
На наша антропософска почва може да израсте някакво медицинско знание; но ако ние честолюбиво заявим във връзка с това знание, че, тъй да се каже, нашите разработки отговарят на съвременните клинични изисквания, то ние никога няма да стигнем определената цел, защото тогава хората ще кажат: "Е, да, ето ново лекарствено средство.
" Ще излезе, че и ние създаваме нови лекарствени средства. /*Ф. В. Целманс ван Емихофен (1893-1961) - доктор по медицина, холандски лекар и писател; написал "Рудолф Щайнер. Биография", Щутгарт, 1961 г./ Фактически думата е, че в антропософския живот се включва такава област от жизнената практика, като медицината.
към текста >>
" Ще излезе, че и ние създаваме нови лекарствени с
ред
ства.
Ако не искаш да се окажеш душевно парализиран, ти не трябва да влизаш с тях в света на боговете. " Виждате ли, подобни неща трябва да се говорят не за да се съобщават празни сведения: те трябва да се казват за да пронизват, да пропиват душата, като и предават това правилно настроение, което вие трябва да отнесете от това толкова важно Рождественско събрание на Антропософското общество. Защото най-важно от всичко това, което ще отнесем оттук, това е настроението по отношение на духовния свят, което води след себе си увереността в това, че Дорнах ще стане средоточие на духовното познание. Затова особено радостно беше да слушаме днес сутринта това, което говори за медицината, която следва да култивираме тук, в Дорнах, доктор Целманс*: повече не трябва да строим мостове между областта на обикновената наука и тази дисциплина, която следва да основем тук, в Дорнах. На наша антропософска почва може да израсте някакво медицинско знание; но ако ние честолюбиво заявим във връзка с това знание, че, тъй да се каже, нашите разработки отговарят на съвременните клинични изисквания, то ние никога няма да стигнем определената цел, защото тогава хората ще кажат: "Е, да, ето ново лекарствено средство.
" Ще излезе, че и ние създаваме нови лекарствени средства.
/*Ф. В. Целманс ван Емихофен (1893-1961) - доктор по медицина, холандски лекар и писател; написал "Рудолф Щайнер. Биография", Щутгарт, 1961 г./ Фактически думата е, че в антропософския живот се включва такава област от жизнената практика, като медицината. Струва ми се , че аз днес правилно разбрах мисълта на доктор Целманс.
към текста >>
В бъдеще, очевидно, с медицината в Дорнах ще стане същото, както и с
ред
други клонове на антропософската дейност, пребиваващи все още в лоното на антропософията: ние с госпожа доктор Вегман*, моя помощница, сега разработваме медицинска система на основата на антропософията, - система, от която човечеството се нуждае и която скоро ще се появи.
Целманс ван Емихофен (1893-1961) - доктор по медицина, холандски лекар и писател; написал "Рудолф Щайнер. Биография", Щутгарт, 1961 г./ Фактически думата е, че в антропософския живот се включва такава област от жизнената практика, като медицината. Струва ми се , че аз днес правилно разбрах мисълта на доктор Целманс. Защото той се изказа именно в този дух, като каза следното: този, който е станал днес лекар, заявява: "Аз станах именно лекар", но се стреми към импулсите от някаква нова област на света.
В бъдеще, очевидно, с медицината в Дорнах ще стане същото, както и с ред други клонове на антропософската дейност, пребиваващи все още в лоното на антропософията: ние с госпожа доктор Вегман*, моя помощница, сега разработваме медицинска система на основата на антропософията, - система, от която човечеството се нуждае и която скоро ще се появи.
Също имам намерение в най-близко бъдеще да установя най-тесни контакти на Гьотеанума с клинико-терапевтичния институт в Арлесхайм, чиято дейност се оказа толкова благотворна и процъфтяваща, а по-нататък ще получи действителна антропософска ориентация. Това също е цел и на г-жа доктор Вегман. /*Ита Вегман (1876-1943) - доктор по медицина и практикуващ лекар в Цюрих до основаването от нея в 1921 г. на Клинико-терапевтичния институт (сега клиника Ита Вегман) в Арлесхайм. От Рождество на 1923 г.
към текста >>
лекуващ лекар на Рудолф Щайнер и съавтор на "За разширение на лечебното изкуство спо
ред
духовно-научните познания" (GA, том 27)./
на Клинико-терапевтичния институт (сега клиника Ита Вегман) в Арлесхайм. От Рождество на 1923 г. до 1935 г. – секретар на Ръководството на Всеобщото антропософско общество и ръководител на медицинската секция на Свободната висша школа. През 1924/25 г.
лекуващ лекар на Рудолф Щайнер и съавтор на "За разширение на лечебното изкуство според духовно-научните познания" (GA, том 27)./
Но доктор Целманс показа само в една област това, което трябва да се развие също и във всички области на антропософската дейност; именно такава задача трябва да постави пред себе си управата на Дорнах. В бъдеще ще има яснота по отношение на това, как в действителност стоят нещата. Тогава няма да казват: "Ще дадем на хората евритмията; ако те нищо не знаят за антропософията, ще видят първо евритмията и тя ще им хареса. А впоследствие, като узнаят, че зад евритмията стои антропософията, те ще приемат също и нея." Друг случай: понякога казват, че първо трябва да се демонстрира на практика действието на лекарствените средства, че трябва да се покаже на хората, че тези средства всъщност са истински лекарства и тогава хората ще ги купят. А после, по-късно, хората узнават, че зад тези лекарства стои антропософията и те ще дойдат също и при антропософията.
към текста >>
Но доктор Целманс показа само в една област това, което трябва да се развие също и във всички области на антропософската дейност; именно такава задача трябва да постави п
ред
себе си управата на Дорнах.
От Рождество на 1923 г. до 1935 г. – секретар на Ръководството на Всеобщото антропософско общество и ръководител на медицинската секция на Свободната висша школа. През 1924/25 г. лекуващ лекар на Рудолф Щайнер и съавтор на "За разширение на лечебното изкуство според духовно-научните познания" (GA, том 27)./
Но доктор Целманс показа само в една област това, което трябва да се развие също и във всички области на антропософската дейност; именно такава задача трябва да постави пред себе си управата на Дорнах.
В бъдеще ще има яснота по отношение на това, как в действителност стоят нещата. Тогава няма да казват: "Ще дадем на хората евритмията; ако те нищо не знаят за антропософията, ще видят първо евритмията и тя ще им хареса. А впоследствие, като узнаят, че зад евритмията стои антропософията, те ще приемат също и нея." Друг случай: понякога казват, че първо трябва да се демонстрира на практика действието на лекарствените средства, че трябва да се покаже на хората, че тези средства всъщност са истински лекарства и тогава хората ще ги купят. А после, по-късно, хората узнават, че зад тези лекарства стои антропософията и те ще дойдат също и при антропософията. Ние трябва да намерим в себе си мъжество и да признаем за лъжлив такъв начин на действие.
към текста >>
А впоследствие, като узнаят, че зад евритмията стои антропософията, те ще приемат също и нея." Друг случай: понякога казват, че първо трябва да се демонстрира на практика действието на лекарствените с
ред
ства, че трябва да се покаже на хората, че тези с
ред
ства всъщност са истински лекарства и тогава хората ще ги купят.
През 1924/25 г. лекуващ лекар на Рудолф Щайнер и съавтор на "За разширение на лечебното изкуство според духовно-научните познания" (GA, том 27)./ Но доктор Целманс показа само в една област това, което трябва да се развие също и във всички области на антропософската дейност; именно такава задача трябва да постави пред себе си управата на Дорнах. В бъдеще ще има яснота по отношение на това, как в действителност стоят нещата. Тогава няма да казват: "Ще дадем на хората евритмията; ако те нищо не знаят за антропософията, ще видят първо евритмията и тя ще им хареса.
А впоследствие, като узнаят, че зад евритмията стои антропософията, те ще приемат също и нея." Друг случай: понякога казват, че първо трябва да се демонстрира на практика действието на лекарствените средства, че трябва да се покаже на хората, че тези средства всъщност са истински лекарства и тогава хората ще ги купят.
А после, по-късно, хората узнават, че зад тези лекарства стои антропософията и те ще дойдат също и при антропософията. Ние трябва да намерим в себе си мъжество и да признаем за лъжлив такъв начин на действие. Само ако почувстваме отвращение към този начин на действие, антропософията ще си прокара път в света. Именно стремежът към истината трябва да отстояваме в бъдеще в Дорнах, - да го отстояваме без фанатизъм, а на основата на честна, непосредствена любов към истината. Може би, като преминем през това, ще започнем да служим на доброто там, където в последните години са вършени само тежки грехове.
към текста >>
Именно стремежът към истината трябва да отстояваме в бъдеще в Дорнах, - да го отстояваме без фанатизъм, а на основата на честна, непос
ред
ствена любов към истината.
Тогава няма да казват: "Ще дадем на хората евритмията; ако те нищо не знаят за антропософията, ще видят първо евритмията и тя ще им хареса. А впоследствие, като узнаят, че зад евритмията стои антропософията, те ще приемат също и нея." Друг случай: понякога казват, че първо трябва да се демонстрира на практика действието на лекарствените средства, че трябва да се покаже на хората, че тези средства всъщност са истински лекарства и тогава хората ще ги купят. А после, по-късно, хората узнават, че зад тези лекарства стои антропософията и те ще дойдат също и при антропософията. Ние трябва да намерим в себе си мъжество и да признаем за лъжлив такъв начин на действие. Само ако почувстваме отвращение към този начин на действие, антропософията ще си прокара път в света.
Именно стремежът към истината трябва да отстояваме в бъдеще в Дорнах, - да го отстояваме без фанатизъм, а на основата на честна, непосредствена любов към истината.
Може би, като преминем през това, ще започнем да служим на доброто там, където в последните години са вършени само тежки грехове. Завършваме нашите събрания, който доведоха до създаването на Всеобщото антропософско общество, с тези сериозни размишления. Но аз мисля, че не следва да се изпада в песимизъм заради това, което е станало тук на Рождество. Макар и ежедневно да минаваме край печалните руини на Гьотеанума, в душата, мисля на всеки, който се изкачи на хълма, където стават събранията, става същото това, за което ставаше дума, това, което беше прието с приятелски сърца и поражда такава мисъл: подобно на езиците на духовния пламък, от възродения Гьотеанум ще се създаде истинския духовен живот - като благословение за бъдещото човечество; той ще възникне благодарение на нашето усърдие, на нашата самоотверженост. И колкото по-мъжествено се заемем с антропософската дейност след като си заминем оттук, толкова по-добре, значи сме вникнали в това, което в тези дни се носеше над нашите събрания като пълен с надежда духовен стремеж.
към текста >>
Защото същата сцена, която ви изобразих и която може така често да се види, - човек от епохата на упадъка, спящ п
ред
Пазача на прага, - няма никакво отношение към кръга на нап
ред
налите антропософи.
Може би, като преминем през това, ще започнем да служим на доброто там, където в последните години са вършени само тежки грехове. Завършваме нашите събрания, който доведоха до създаването на Всеобщото антропософско общество, с тези сериозни размишления. Но аз мисля, че не следва да се изпада в песимизъм заради това, което е станало тук на Рождество. Макар и ежедневно да минаваме край печалните руини на Гьотеанума, в душата, мисля на всеки, който се изкачи на хълма, където стават събранията, става същото това, за което ставаше дума, това, което беше прието с приятелски сърца и поражда такава мисъл: подобно на езиците на духовния пламък, от възродения Гьотеанум ще се създаде истинския духовен живот - като благословение за бъдещото човечество; той ще възникне благодарение на нашето усърдие, на нашата самоотверженост. И колкото по-мъжествено се заемем с антропософската дейност след като си заминем оттук, толкова по-добре, значи сме вникнали в това, което в тези дни се носеше над нашите събрания като пълен с надежда духовен стремеж.
Защото същата сцена, която ви изобразих и която може така често да се види, - човек от епохата на упадъка, спящ пред Пазача на прага, - няма никакво отношение към кръга на напредналите антропософи.
Този кръг се нуждае само от такъв призив: за възприемане на гласове от страната на духовете ти трябва да развиеш в себе си силно мъжество, за да се представиш пред тези гласове, - нали си започнал да се пробуждаш. Мъжеството ще те държи буден; загубата на мъжество ще те потопи в сън. Призив за мъжество и след това за бодърстване – ето какво е необходимо на антропософите в условията на съвременната цивилизация. Неантропософите чуват следното: "Оставайки извън пределите на страната на духовете, ти пренебрегна идеите заради земното, ти не събра идеи, притежаващи божествена ценност и божествено достойнство Затова при връщането във физически-сетивния свят ти ще бъдеш парализиран. " – А на антропософските души ще бъде казано: "Нужно е само да се изпита вашето мъжество в признанието на това същество, чиито глас можете да възприемете благодарение на определена душевна и сърдечна склонност".
към текста >>
Този кръг се нуждае само от такъв призив: за възприемане на гласове от страната на духовете ти трябва да развиеш в себе си силно мъжество, за да се п
ред
ставиш п
ред
тези гласове, - нали си започнал да се пробуждаш.
Завършваме нашите събрания, който доведоха до създаването на Всеобщото антропософско общество, с тези сериозни размишления. Но аз мисля, че не следва да се изпада в песимизъм заради това, което е станало тук на Рождество. Макар и ежедневно да минаваме край печалните руини на Гьотеанума, в душата, мисля на всеки, който се изкачи на хълма, където стават събранията, става същото това, за което ставаше дума, това, което беше прието с приятелски сърца и поражда такава мисъл: подобно на езиците на духовния пламък, от възродения Гьотеанум ще се създаде истинския духовен живот - като благословение за бъдещото човечество; той ще възникне благодарение на нашето усърдие, на нашата самоотверженост. И колкото по-мъжествено се заемем с антропософската дейност след като си заминем оттук, толкова по-добре, значи сме вникнали в това, което в тези дни се носеше над нашите събрания като пълен с надежда духовен стремеж. Защото същата сцена, която ви изобразих и която може така често да се види, - човек от епохата на упадъка, спящ пред Пазача на прага, - няма никакво отношение към кръга на напредналите антропософи.
Този кръг се нуждае само от такъв призив: за възприемане на гласове от страната на духовете ти трябва да развиеш в себе си силно мъжество, за да се представиш пред тези гласове, - нали си започнал да се пробуждаш.
Мъжеството ще те държи буден; загубата на мъжество ще те потопи в сън. Призив за мъжество и след това за бодърстване – ето какво е необходимо на антропософите в условията на съвременната цивилизация. Неантропософите чуват следното: "Оставайки извън пределите на страната на духовете, ти пренебрегна идеите заради земното, ти не събра идеи, притежаващи божествена ценност и божествено достойнство Затова при връщането във физически-сетивния свят ти ще бъдеш парализиран. " – А на антропософските души ще бъде казано: "Нужно е само да се изпита вашето мъжество в признанието на това същество, чиито глас можете да възприемете благодарение на определена душевна и сърдечна склонност". Скъпи мои приятели, вчера беше годишнината от деня, в който ние се взирахме в огнените езици поглъщащи стария Гьотеанум.
към текста >>
Неантропософите чуват следното: "Оставайки извън п
ред
елите на страната на духовете, ти пренебрегна идеите заради земното, ти не събра идеи, притежаващи божествена ценност и божествено достойнство Затова при връщането във физически-сетивния свят ти ще бъдеш парализиран.
И колкото по-мъжествено се заемем с антропософската дейност след като си заминем оттук, толкова по-добре, значи сме вникнали в това, което в тези дни се носеше над нашите събрания като пълен с надежда духовен стремеж. Защото същата сцена, която ви изобразих и която може така често да се види, - човек от епохата на упадъка, спящ пред Пазача на прага, - няма никакво отношение към кръга на напредналите антропософи. Този кръг се нуждае само от такъв призив: за възприемане на гласове от страната на духовете ти трябва да развиеш в себе си силно мъжество, за да се представиш пред тези гласове, - нали си започнал да се пробуждаш. Мъжеството ще те държи буден; загубата на мъжество ще те потопи в сън. Призив за мъжество и след това за бодърстване – ето какво е необходимо на антропософите в условията на съвременната цивилизация.
Неантропософите чуват следното: "Оставайки извън пределите на страната на духовете, ти пренебрегна идеите заради земното, ти не събра идеи, притежаващи божествена ценност и божествено достойнство Затова при връщането във физически-сетивния свят ти ще бъдеш парализиран.
" – А на антропософските души ще бъде казано: "Нужно е само да се изпита вашето мъжество в признанието на това същество, чиито глас можете да възприемете благодарение на определена душевна и сърдечна склонност". Скъпи мои приятели, вчера беше годишнината от деня, в който ние се взирахме в огнените езици поглъщащи стария Гьотеанум. Но тези пламъци не можаха да попречат на работата ни през изминалата година. Затова още днес ние се надяваме, че физическият Гьотеанум ще стане външен символ на нашия духовен Гьотеанум, - на тази идея, която ние сега ще понесем в света . Ние положихме тук основен камък, крайъгълен камък.
към текста >>
" – А на антропософските души ще бъде казано: "Нужно е само да се изпита вашето мъжество в признанието на това същество, чиито глас можете да възприемете благодарение на оп
ред
елена душевна и сърдечна склонност".
Защото същата сцена, която ви изобразих и която може така често да се види, - човек от епохата на упадъка, спящ пред Пазача на прага, - няма никакво отношение към кръга на напредналите антропософи. Този кръг се нуждае само от такъв призив: за възприемане на гласове от страната на духовете ти трябва да развиеш в себе си силно мъжество, за да се представиш пред тези гласове, - нали си започнал да се пробуждаш. Мъжеството ще те държи буден; загубата на мъжество ще те потопи в сън. Призив за мъжество и след това за бодърстване – ето какво е необходимо на антропософите в условията на съвременната цивилизация. Неантропософите чуват следното: "Оставайки извън пределите на страната на духовете, ти пренебрегна идеите заради земното, ти не събра идеи, притежаващи божествена ценност и божествено достойнство Затова при връщането във физически-сетивния свят ти ще бъдеш парализиран.
" – А на антропософските души ще бъде казано: "Нужно е само да се изпита вашето мъжество в признанието на това същество, чиито глас можете да възприемете благодарение на определена душевна и сърдечна склонност".
Скъпи мои приятели, вчера беше годишнината от деня, в който ние се взирахме в огнените езици поглъщащи стария Гьотеанум. Но тези пламъци не можаха да попречат на работата ни през изминалата година. Затова още днес ние се надяваме, че физическият Гьотеанум ще стане външен символ на нашия духовен Гьотеанум, - на тази идея, която ние сега ще понесем в света . Ние положихме тук основен камък, крайъгълен камък. Върху този камък ще бъде издигнато здание, камъните за което ще бъдат резултатите от работата на членовете на нашите групи, пръснати по света.
към текста >>
Тази отговорност е по отношение на съвременния човек: той стои п
ред
Пазача на прага и на него му е забранено да навлезе в духовния свят .
Но тези пламъци не можаха да попречат на работата ни през изминалата година. Затова още днес ние се надяваме, че физическият Гьотеанум ще стане външен символ на нашия духовен Гьотеанум, - на тази идея, която ние сега ще понесем в света . Ние положихме тук основен камък, крайъгълен камък. Върху този камък ще бъде издигнато здание, камъните за което ще бъдат резултатите от работата на членовете на нашите групи, пръснати по света. Ако в духа ние погледнем сега към тези резултати, то ще разберем отговорността, за която говорих днес.
Тази отговорност е по отношение на съвременния човек: той стои пред Пазача на прага и на него му е забранено да навлезе в духовния свят .
Нищо освен дълбока тъга и болка във връзка с това, което стана преди година, не бихме могли да изпитваме. Но да си спомним и за това, че всичко значително в света се е родило от страданието. Затова, скъпи мои приятели, нека нашето страдание се преобрази и от него възникне - чрез вашата работа - мощно, носещо светлина Антропософско общество. За тази цел дайте да се задълбочим в думите, с които започнах и с които искам да завърша тези рождественски събрания. Празникът Рождество трябва да стане за нас не просто начало на годината, а начало на всемирен поврат на времената; хайде да го посветим на нашата
към текста >>
Нищо освен дълбока тъга и болка във връзка с това, което стана п
ред
и година, не бихме могли да изпитваме.
Затова още днес ние се надяваме, че физическият Гьотеанум ще стане външен символ на нашия духовен Гьотеанум, - на тази идея, която ние сега ще понесем в света . Ние положихме тук основен камък, крайъгълен камък. Върху този камък ще бъде издигнато здание, камъните за което ще бъдат резултатите от работата на членовете на нашите групи, пръснати по света. Ако в духа ние погледнем сега към тези резултати, то ще разберем отговорността, за която говорих днес. Тази отговорност е по отношение на съвременния човек: той стои пред Пазача на прага и на него му е забранено да навлезе в духовния свят .
Нищо освен дълбока тъга и болка във връзка с това, което стана преди година, не бихме могли да изпитваме.
Но да си спомним и за това, че всичко значително в света се е родило от страданието. Затова, скъпи мои приятели, нека нашето страдание се преобрази и от него възникне - чрез вашата работа - мощно, носещо светлина Антропософско общество. За тази цел дайте да се задълбочим в думите, с които започнах и с които искам да завърша тези рождественски събрания. Празникът Рождество трябва да стане за нас не просто начало на годината, а начало на всемирен поврат на времената; хайде да го посветим на нашата Душа човешка!
към текста >>
13.
Съдържание
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
За животинското и човешкото царство, с тяхната способност за усещане и движение причинните сили се намират в периода п
ред
и раждането.
Различните видове закономерност в света. Причина и следствие в неживата природа и в сферата на живата природа. Затвореността в себе си на минералното царство. Действие на обширната Вселена върху растителното царство. За двете царства причинните сили се намират в едновременността.
За животинското и човешкото царство, с тяхната способност за усещане и движение причинните сили се намират в периода преди раждането.
Те идват от предхождащите звездни констелации. Човекът излиза от пространството и напредва във времето, на границите на което животното се разтваря, изчезва; при човека трябва от времето отново да се върнем на Земята; тогава ние стигаме в неговото минало земно съществуване ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924 Различните области на света, който заобикаля човека.
към текста >>
Те идват от п
ред
хождащите звездни констелации.
Причина и следствие в неживата природа и в сферата на живата природа. Затвореността в себе си на минералното царство. Действие на обширната Вселена върху растителното царство. За двете царства причинните сили се намират в едновременността. За животинското и човешкото царство, с тяхната способност за усещане и движение причинните сили се намират в периода преди раждането.
Те идват от предхождащите звездни констелации.
Човекът излиза от пространството и напредва във времето, на границите на което животното се разтваря, изчезва; при човека трябва от времето отново да се върнем на Земята; тогава ние стигаме в неговото минало земно съществуване ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924 Различните области на света, който заобикаля човека. Минералният свят като необходим насрещен полюс за човешката свобода.
към текста >>
Човекът излиза от пространството и нап
ред
ва във времето, на границите на което животното се разтваря, изчезва; при човека трябва от времето отново да се върнем на Земята; тогава ние стигаме в неговото минало земно съществуване
Затвореността в себе си на минералното царство. Действие на обширната Вселена върху растителното царство. За двете царства причинните сили се намират в едновременността. За животинското и човешкото царство, с тяхната способност за усещане и движение причинните сили се намират в периода преди раждането. Те идват от предхождащите звездни констелации.
Човекът излиза от пространството и напредва във времето, на границите на което животното се разтваря, изчезва; при човека трябва от времето отново да се върнем на Земята; тогава ние стигаме в неговото минало земно съществуване
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924 Различните области на света, който заобикаля човека. Минералният свят като необходим насрещен полюс за човешката свобода. Като дишащо същество човекът е зависим от растителния свят, т.е.
към текста >>
П
ред
ели на повтарящите се земни съществувания.
В нашата азова организация тази необходимост преминава от едно земно съществуване в следващото. Моралното значение на поправените изживявания в кармата трябва да се превърне във външно събитие на света ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924 Кармическа необходимост и свобода.
Предели на повтарящите се земни съществувания.
Теория на общата причинност. Разбирането на кармата като едно закономерно свързано цяло. Основата на кармата сме самите ние. Жизнени действия на науката за посвещението чрез прозирането на миналите земни съществувания. Свобода в изпълнението на кармическата задача
към текста >>
П
ред
става и спомен.
Съдбовни връзки на приятелства ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924 Как кармата навлиза в развитието на човека. Будност и сън във физическото и в душевното.
Представа и спомен.
Сивото и бялото вещество на мозъка. Ние сме същински човек само в дневното съзнание; с несъзнателната част на нашето същество ние сме включени в света. Връзка на организма на главата с третата йерархия, на ритмичния организъм с втората йерархия, на двигателната сфера с първата йерархия. Проникващото едно в друго действие на света и на божествеността. Съществата на третата йерархия стоят на основата на дейността, която се изявява в спомена.
към текста >>
Кармическа оп
ред
еленост на отделните човешки съдби.
Те ни водят през несъзнателната област на земния живот. Съществата на втората йерархия работят в живота след смъртта в изграждането на нашата вътрешна карма. Съществата на първата йерархия, творците на земното, изобразяват в справедлива изправителна дейност в насрещни образи това, което човекът е извършил в земния си живот. Нашите дела идват срещу нас в следващия земен живот като факти на съдбата. Зад закона на кармата стоят дела и изживявания на боговете
Кармическа определеност на отделните човешки съдби.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924 Представителни личности: Фридрих Теодор Вишер, Франц Шуберт, Евгени Дюринг ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924
към текста >>
П
ред
ставителни личности: Фридрих Теодор Вишер, Франц Шуберт, Евгени Дюринг
Нашите дела идват срещу нас в следващия земен живот като факти на съдбата. Зад закона на кармата стоят дела и изживявания на боговете Кармическа определеност на отделните човешки съдби. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
Представителни личности: Фридрих Теодор Вишер, Франц Шуберт, Евгени Дюринг
ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924 Връзки на съдбата. Изследвания на ясновидството и разказвателния метод. Арабски течения на 7-то и 9-то столетие.
към текста >>
С
ред
монотеизма и детерминизма на мохамеданизма, който по-късно се превръща във фатализъм, царува първо по един повече мистичен начин, аристотелизмът.
Харун ал Рашид и цивилизацията от Багдат. Арабизмът. Неговото действие чрез явяването отново на индивидуалностите в европейската цивилизация. Бейкън от Верулам. Гебел ал Тарик; Чарлз Дарвин. Кръгът на учени около Мамун в Багдат; поддържане на астрономията и на астрологията; Лаплас.
Сред монотеизма и детерминизма на мохамеданизма, който по-късно се превръща във фатализъм, царува първо по един повече мистичен начин, аристотелизмът.
Муавиа в Дамаск; Удроу Уилсън. Прераждане на идеите. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924 Отделни човешки и исторически връзки.
към текста >>
Пречки на съвременното цивилизовано образование, което убива оп
ред
елени качества на човека и прави тялото негодно за духовното.
Гарибалди и Виктор Емануел. Лорд Байрон ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924 Къде са посветените от миналото?
Пречки на съвременното цивилизовано образование, което убива определени качества на човека и прави тялото негодно за духовното.
Една ирландска колония през 9-то столетие в Елзас. Ернст Хекел. Лесинг. Валентин Андрее. Паладиумът. Забележки Рудолф Щайнер – Живот и произведения
към текста >>
Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е п
ред
хождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
Валентин Андрее. Паладиумът. Забележки Рудолф Щайнер – Живот и произведения * * * ЗА ТОВА ИЗДАНИЕ
Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори? - Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат. В това отношение е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове. Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука».
към текста >>
Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на
ред
ица външни фактори?
Забележки Рудолф Щайнер – Живот и произведения * * * ЗА ТОВА ИЗДАНИЕ Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори?
- Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат. В това отношение е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове. Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука». Други основоположни изложения има в неговите основни произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука».
към текста >>
Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими п
ред
стави от гледната точка на модерната природна наука».
Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения? Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори? - Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат. В това отношение е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове.
Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука».
Други основоположни изложения има в неговите основни произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука». Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема. Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество.
към текста >>
Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в по
ред
ицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
Други основоположни изложения има в неговите основни произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука». Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема. Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество.
Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове. Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер. Това определя стила на неговите изложения. Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах по
ред
ици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема. Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер. Това определя стила на неговите изложения. Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
Лекциите са били п
ред
назначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер.
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги». Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер.
Това определя стила на неговите изложения. Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
Това оп
ред
еля стила на неговите изложения.
Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги». Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове. Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер.
Това определя стила на неговите изложения.
Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
Понеже особено обширната по
ред
ица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги». Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове. Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер. Това определя стила на неговите изложения.
Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
14.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Най-нап
ред
ние можем да разгледаме така наречената нежива природа, която най-ясно срещаме в чудесните форми на камъните и скалите от минералното царство, но също и във всичко което, би могло да се каже, е стрито до формата на прах и отново сглобено в безформен камък.
И така днес бих искал - това е необходимо, - да ви говоря в една малко абстрактна форма върху различните видове закономерности на света, за да изкристализира после от това особената форма, която може да се счита като човешка съдба, като карма. Ние говорим за причини и следствия, когато обхващаме с поглед както явленията на света така и явленията на самия човешки живот. Днес хората, особено в науката са свикнали да говорят съвсем общо за причини и следствия. Но именно поради това относно истинската действителност се стига до най-големите трудности. Защото не се вземат под внимание различните видове, в които причините и следствията се явяват в света.
Най-напред ние можем да разгледаме така наречената нежива природа, която най-ясно срещаме в чудесните форми на камъните и скалите от минералното царство, но също и във всичко което, би могло да се каже, е стрито до формата на прах и отново сглобено в безформен камък.
Нека първо разгледаме това, мили приятели, което по този начин се явява като неживо в света. Когато наблюдаваме неживото, без изключение неживото, ние откриваме, че можем да намерим причините, за които може да се говори в царството на неживото, навсякъде в самото това неживо. Където имаме нещо неживо като следствие, в същото царство на неживото можем да търсим и причините. И ние постъпваме действително съобразно с познанието, когато вършим това; когато за процесите на неживото търсим също и причините вътре в неживото царство. Когато имате пред себе си един, колкото и да е красив кристал, вие трябва да търсите формите на този кристал в самото неживо царство.
към текста >>
Когато имате п
ред
себе си един, колкото и да е красив кристал, вие трябва да търсите формите на този кристал в самото неживо царство.
Най-напред ние можем да разгледаме така наречената нежива природа, която най-ясно срещаме в чудесните форми на камъните и скалите от минералното царство, но също и във всичко което, би могло да се каже, е стрито до формата на прах и отново сглобено в безформен камък. Нека първо разгледаме това, мили приятели, което по този начин се явява като неживо в света. Когато наблюдаваме неживото, без изключение неживото, ние откриваме, че можем да намерим причините, за които може да се говори в царството на неживото, навсякъде в самото това неживо. Където имаме нещо неживо като следствие, в същото царство на неживото можем да търсим и причините. И ние постъпваме действително съобразно с познанието, когато вършим това; когато за процесите на неживото търсим също и причините вътре в неживото царство.
Когато имате пред себе си един, колкото и да е красив кристал, вие трябва да търсите формите на този кристал в самото неживо царство.
Така това неживо царство се оказва като нещо затворено в себе си. Ние първо не можем да кажем, къде намираме границите на това неживо. При известни обстоятелства те могат да се намират някъде много далече в мировите далечини. Но също и когато трябва да търсим причините за нещо неживо, което стои пред нас, когато се касае за неговите следствия, ние отново ще търсим тези причини в самото царство на неживото. С това обаче ние поставяме вече неживото наред с нещо друго.
към текста >>
Но също и когато трябва да търсим причините за нещо неживо, което стои п
ред
нас, когато се касае за неговите следствия, ние отново ще търсим тези причини в самото царство на неживото.
И ние постъпваме действително съобразно с познанието, когато вършим това; когато за процесите на неживото търсим също и причините вътре в неживото царство. Когато имате пред себе си един, колкото и да е красив кристал, вие трябва да търсите формите на този кристал в самото неживо царство. Така това неживо царство се оказва като нещо затворено в себе си. Ние първо не можем да кажем, къде намираме границите на това неживо. При известни обстоятелства те могат да се намират някъде много далече в мировите далечини.
Но също и когато трябва да търсим причините за нещо неживо, което стои пред нас, когато се касае за неговите следствия, ние отново ще търсим тези причини в самото царство на неживото.
С това обаче ние поставяме вече неживото наред с нещо друго. И с това същевремено ни се разкрива една определена перспектива. Разгледайте самия човек. Разгледайте го, как той преминава през вратата на смъртта. Всичко, което е действало и живяло в него, преди той да премине през вратата на смъртта, е напуснало видимо осезаемата форма, която остава, когато душата на човека премине през вратата на смъртта; то е изчезнало вече от тази останала форма и по отношение на тази форма ние казваме, че тя е нежива.
към текста >>
С това обаче ние поставяме вече неживото на
ред
с нещо друго.
Когато имате пред себе си един, колкото и да е красив кристал, вие трябва да търсите формите на този кристал в самото неживо царство. Така това неживо царство се оказва като нещо затворено в себе си. Ние първо не можем да кажем, къде намираме границите на това неживо. При известни обстоятелства те могат да се намират някъде много далече в мировите далечини. Но също и когато трябва да търсим причините за нещо неживо, което стои пред нас, когато се касае за неговите следствия, ние отново ще търсим тези причини в самото царство на неживото.
С това обаче ние поставяме вече неживото наред с нещо друго.
И с това същевремено ни се разкрива една определена перспектива. Разгледайте самия човек. Разгледайте го, как той преминава през вратата на смъртта. Всичко, което е действало и живяло в него, преди той да премине през вратата на смъртта, е напуснало видимо осезаемата форма, която остава, когато душата на човека премине през вратата на смъртта; то е изчезнало вече от тази останала форма и по отношение на тази форма ние казваме, че тя е нежива. И също както говорим за неживото, когато гледаме скалите на планините с техните кристални форми, така трябва да говорим за неживото, когато гледаме напуснатия от душата и духа труп на човека.
към текста >>
И с това същевремено ни се разкрива една оп
ред
елена перспектива.
Така това неживо царство се оказва като нещо затворено в себе си. Ние първо не можем да кажем, къде намираме границите на това неживо. При известни обстоятелства те могат да се намират някъде много далече в мировите далечини. Но също и когато трябва да търсим причините за нещо неживо, което стои пред нас, когато се касае за неговите следствия, ние отново ще търсим тези причини в самото царство на неживото. С това обаче ние поставяме вече неживото наред с нещо друго.
И с това същевремено ни се разкрива една определена перспектива.
Разгледайте самия човек. Разгледайте го, как той преминава през вратата на смъртта. Всичко, което е действало и живяло в него, преди той да премине през вратата на смъртта, е напуснало видимо осезаемата форма, която остава, когато душата на човека премине през вратата на смъртта; то е изчезнало вече от тази останала форма и по отношение на тази форма ние казваме, че тя е нежива. И също както говорим за неживото, когато гледаме скалите на планините с техните кристални форми, така трябва да говорим за неживото, когато гледаме напуснатия от душата и духа труп на човека. И едва сега за трупа на човека настъпва същото, което отначалото важи за останалата нежива природа.
към текста >>
Всичко, което е действало и живяло в него, п
ред
и той да премине през вратата на смъртта, е напуснало видимо осезаемата форма, която остава, когато душата на човека премине през вратата на смъртта; то е изчезнало вече от тази останала форма и по отношение на тази форма ние казваме, че тя е нежива.
Но също и когато трябва да търсим причините за нещо неживо, което стои пред нас, когато се касае за неговите следствия, ние отново ще търсим тези причини в самото царство на неживото. С това обаче ние поставяме вече неживото наред с нещо друго. И с това същевремено ни се разкрива една определена перспектива. Разгледайте самия човек. Разгледайте го, как той преминава през вратата на смъртта.
Всичко, което е действало и живяло в него, преди той да премине през вратата на смъртта, е напуснало видимо осезаемата форма, която остава, когато душата на човека премине през вратата на смъртта; то е изчезнало вече от тази останала форма и по отношение на тази форма ние казваме, че тя е нежива.
И също както говорим за неживото, когато гледаме скалите на планините с техните кристални форми, така трябва да говорим за неживото, когато гледаме напуснатия от душата и духа труп на човека. И едва сега за трупа на човека настъпва същото, което отначалото важи за останалата нежива природа. За това, което като следствие става с човешката форма през време на живота, преди душата да е минала през вратата на смъртта, ние не можахме да намерим причината в самото неживо естество. Ние напразно ще търсим в неживите физически закони на човешката форма причините за вдигането на човешката ръка, напразно ще търсим в химическите, във физическите сили, които съществуват в човешката форма и причините, да речем, за биенето на сърцето, за кръвообращението, за някой процес, който даже не е и подчинен на волята. Обаче в момента, когато човешката форма е станала труп, когато душата е преминала през вратата на смъртта, ние наблюдаваме в човешкия организъм, как цветът на кожата се изменя, тялото увяхва, накратко казано, настъпва всичко онова, което сме свикнали да виждаме при трупа.
към текста >>
За това, което като следствие става с човешката форма през време на живота, п
ред
и душата да е минала през вратата на смъртта, ние не можахме да намерим причината в самото неживо естество.
Разгледайте самия човек. Разгледайте го, как той преминава през вратата на смъртта. Всичко, което е действало и живяло в него, преди той да премине през вратата на смъртта, е напуснало видимо осезаемата форма, която остава, когато душата на човека премине през вратата на смъртта; то е изчезнало вече от тази останала форма и по отношение на тази форма ние казваме, че тя е нежива. И също както говорим за неживото, когато гледаме скалите на планините с техните кристални форми, така трябва да говорим за неживото, когато гледаме напуснатия от душата и духа труп на човека. И едва сега за трупа на човека настъпва същото, което отначалото важи за останалата нежива природа.
За това, което като следствие става с човешката форма през време на живота, преди душата да е минала през вратата на смъртта, ние не можахме да намерим причината в самото неживо естество.
Ние напразно ще търсим в неживите физически закони на човешката форма причините за вдигането на човешката ръка, напразно ще търсим в химическите, във физическите сили, които съществуват в човешката форма и причините, да речем, за биенето на сърцето, за кръвообращението, за някой процес, който даже не е и подчинен на волята. Обаче в момента, когато човешката форма е станала труп, когато душата е преминала през вратата на смъртта, ние наблюдаваме в човешкия организъм, как цветът на кожата се изменя, тялото увяхва, накратко казано, настъпва всичко онова, което сме свикнали да виждаме при трупа. Къде да търсим причините? В самия труп, в химическите, във физическите, в неживите сили на самия труп. Когато от всички страни докрай обмислите това, за което загатвам, вие ще си кажете: - По отношение на своя труп, след като душата е преминала през вратата на смъртта, човекът е станал подобен на неживата природа.
към текста >>
Но именно когато разгледаме това особено естество на човешкия труп, тогава ние намираме нещо извън
ред
но важно.
Къде да търсим причините? В самия труп, в химическите, във физическите, в неживите сили на самия труп. Когато от всички страни докрай обмислите това, за което загатвам, вие ще си кажете: - По отношение на своя труп, след като душата е преминала през вратата на смъртта, човекът е станал подобен на неживата природа. - А това значи, че от сега нататък ние трябва да търсим причините за следствията в същата област, в която се намират самите следствия. Това е много важно.
Но именно когато разгледаме това особено естество на човешкия труп, тогава ние намираме нещо извънредно важно.
Виждате ли, с настъпването на смъртта човекът отхвърля, така да се каже, своя труп. И когато наблюдаваме с онази наблюдателна способност, която е способна на това, какво е станало сега със същинския човек, който е станал душевно-духовно човешко същество, след като е преминал през вратата на смъртта, ние трябва именно да кажем: - Да, трупът е отхвърлен и отсега нататък този труп няма вече никакво значение за същинското духовно-душевно човешко същество, което е преминало отвъд вратата на смъртта. Той е нещо отхвърлено. Не е така с неживата външна природа. И когато разгледаме, бих могъл да кажа, даже повърхностно, веднага за нас изпъква тази разлика.
към текста >>
В подземни сводове, които по-рано оп
ред
елени общности са имали като места за погребение, човешки трупове се намират на открито.
Той е нещо отхвърлено. Не е така с неживата външна природа. И когато разгледаме, бих могъл да кажа, даже повърхностно, веднага за нас изпъква тази разлика. Разгледайте един човешки труп. Можете да го разгледате най-добре там, където той е, така да се каже, въздушно погребан.
В подземни сводове, които по-рано определени общности са имали като места за погребение, човешки трупове се намират на открито.
Те изсъхват и стават напълно трошливи, така че е достатъчно човек да ги докосне и те се разпадат на прах. Това, което тук се е получило като нещо неживо, е различно от онова, което се намира навън в нашата околност като нежива природа. Тази нежива природа си създава форми, образува кристални форми. Тя изобщо забележително се изменя. Ако се абстрахираме от същински земното и погледнем това, което също е неживо, например водата и въздуха, ние намираме, че в това неживо съществува непрекъснато преобразуване и метаморфоза.
към текста >>
Нека сега поставим това п
ред
погледа на нашата душа.
Те изсъхват и стават напълно трошливи, така че е достатъчно човек да ги докосне и те се разпадат на прах. Това, което тук се е получило като нещо неживо, е различно от онова, което се намира навън в нашата околност като нежива природа. Тази нежива природа си създава форми, образува кристални форми. Тя изобщо забележително се изменя. Ако се абстрахираме от същински земното и погледнем това, което също е неживо, например водата и въздуха, ние намираме, че в това неживо съществува непрекъснато преобразуване и метаморфоза.
Нека сега поставим това пред погледа на нашата душа.
Нека разгледаме човешкото тяло в неговата неживост, когато душата го е изоставила, сравнявайки го с извънчовешката нежива природа. А сега да разгледаме растителното царство. Тук ние навлизаме в сферата на живото. Когато истински изследваме едно растение, ние никога не ще констатираме, че сме в състояние да търсим действията, следствията, които се явяват в растението, просто от причините, които се явяват в същото царство, следователно в растителното царство. Несъмнено, днес съществува наука, която се опитва да прави това.
към текста >>
Нужно е първо Слънцето да застане в оп
ред
елено положение в далечната Вселена, за да се проявят някакви действия в растителното царство.
- Тогава хората се разделят на две партии. Едните казват: - Това, което остава, е въобще само едно съчетание, един вид форма; действащото са само физическите и химически закони. Другите казват: - Не, тук има още нещо друго, само че науката още не го е изследвала; но тя ще стигне до това. - Науката още дълго време ще казва това. Но нещата не стоят именно така, а когато искаме да изследваме растителното естество, ние не можем да го разберем, ако не вземем на помощ цялата Вселена, ако не погледнем на растенията така, че да си кажем: - Силите, които действат в растенията, се намират далеч във Вселената.
Нужно е първо Слънцето да застане в определено положение в далечната Вселена, за да се проявят някакви действия в растителното царство.
Необходимо е други сили да действат от далечната Вселена, за да получи растението своята форма, за да може растението да получи неговите двигателни сили и т.н.. И ако бихме били в състояние да пътуваме, мили приятели, не само както Жул Верн[1] е сторил това, но действително да пътуваме, да речем, до Луната, до Слънцето и т.н., ние съвсем не бихме станали много по-умни по отношение на това търсене на причините, отколкото сме на Земята, ако не бихме си усвоили никакви други познавателни сили, освен онези, които вече имаме. Ние никъде не бихме се справили, ако бихме искали например да кажем: - Ето на, причините за действията, които се явяват в растителното царство, не се намират в самото растително царство на Земята, следователно нека отидем на Слънцето, там ще намерим причините. - Но ние не ще ги намерим и там. Ние ще ги намерим, само когато се издигнем до имагинативното познание, когато придобием едно съвършено друго познание.
към текста >>
Но характерно е още нещо: Действащото върху растенията като причинни сили е непос
ред
ствено защото вчерашното Слънце няма много влияние върху растението, което израства от почвата, получава цветове, получава плодове.
За човешкото етерно тяло, когато човекът е преминал през вратата на смъртта, трябва да кажем, че силите на това етерно тяло се разпространяват навън в ширините на пространството, т.е. те отиват там, откъдето идват растежните сили на растенията. Тук вече нещата стават по-ясни. Когато разгледаме само физическия труп и кажем, че той става нещо неживо, тогава за нас става трудно да слезем до останалата нежива природа. Когато обаче разглеждаме живия свят, растителното царство и съзираме, как от етера на космическите ширини идват причините, идват силите на растителното царство - тогава, когато имагинативно се задълбочим в човешкото същество виждаме, че там, откъдето идват етерните сили за растителното царство, там отива човешкото етерно тяло, когато човекът премине през вратата на смъртта.
Но характерно е още нещо: Действащото върху растенията като причинни сили е непосредствено защото вчерашното Слънце няма много влияние върху растението, което израства от почвата, получава цветове, получава плодове.
Тук вчерашното Слънце не може да действа като причина. То трябва днес да грее; то действително трябва да грее днес. Това е важно. И в нашите следващи разглеждания вие ще видите, че е важно това да се запомни. Истинските фундаментални сили на растенията, с техните етерни причини наистина се коренят вътре в земното естество, но тези сили се намират и в това, което по отношение на Земята се намира и във Вселената по същото време.
към текста >>
Ще кажете: - Да, но за някои неща, които стават във физическата област, спо
ред
времето причините са заложени по-рано.
Отново процесите протичат едновременно, защото дните, през които трае това, всъщност са нещо нищожно за времето на космическите процеси. Когато етерното тяло се завръща там, откъдето идват растежните сили на растението като етерни сили, ние можем да кажем: - Докато човекът живее в етера, неговата етерна дейност не е ограничена на Земята, тя е напуска Земята, но тя се разгръща по същото време. Във връзка с това бих искал да ви начертая една схема. За минералното царство ние можем да кажем - едновременност на причините и следствията във физическото естество. По същество имаме едновременна проява на причините и следствията във физическото.
Ще кажете: - Да, но за някои неща, които стават във физическата област, според времето причините са заложени по-рано.
Но в действителност не е така. Ако във физическата област трябва да се породят следствия, причините трябва да траят, да продължават да действат. Когато причините престанат, не се появяват вече никакви следствия. Следователно изцяло можем да се съгласим с това изречение: Минерално царство - едновременност на причините и следствията във физическата област. Когато обаче стигнем до растителното царство, - а с това ние стоим също и в това, което може да се проследи в самия човек като растително естество - тогава имаме едновременност във физическото и в свръхфизическото - растителното царство - едновременност на причините и следствията във физическото и в свръхфизическото.
към текста >>
За всичко, което става в животното по отношение на това, което в животното е от растително естество, ние без съмнение намираме причините вс
ред
етерното пространство, а когато животното умре и неговото етерно тяло отива в далечините на мировия етер.
Когато обаче стигнем до растителното царство, - а с това ние стоим също и в това, което може да се проследи в самия човек като растително естество - тогава имаме едновременност във физическото и в свръхфизическото - растителното царство - едновременност на причините и следствията във физическото и в свръхфизическото. А сега да преминем към животинското царство. При животинското царство напразно ще търсим в самото животно онова, което поражда следствия, докато животното живее. Когато животното даже само пълзи, за да търси храна, ние напразно ще търсим причините в химическите и във физическите процеси, които се намират в животинското тяло. Ние напразно ще търсим и в ширините на етерното пространство, където намираме причините за растителното, ние напразно ще търсим там причините за движението на животното и за неговото чувстване.
За всичко, което става в животното по отношение на това, което в животното е от растително естество, ние без съмнение намираме причините всред етерното пространство, а когато животното умре и неговото етерно тяло отива в далечините на мировия етер.
Обаче за усещането, ние никога не можем да намерим причините сред това, което е земно, което е физическо или което е свръхфизическо - етерно. Тук несъмнено настъпва нещо, спрямо което модерната естествена наука отново се намира в заблуждение. По отношение на много явления, които се явяват при животното - чувстване и движение, - тя ще трябва да си каже: - Когато в животното изследваме физическите и химическите сили, ние не намираме причините за усещането и движението. Но ние не намираме тези причини също и в ширините на Вселената, в етерните ширини на Вселената. Когато искам да обясня цвета на някое растение, ще трябва да отида в обширната Вселена, в етерната Вселена и аз ще мога да обясня цвета от етерната Вселена.
към текста >>
Обаче за усещането, ние никога не можем да намерим причините с
ред
това, което е земно, което е физическо или което е свръхфизическо - етерно.
А сега да преминем към животинското царство. При животинското царство напразно ще търсим в самото животно онова, което поражда следствия, докато животното живее. Когато животното даже само пълзи, за да търси храна, ние напразно ще търсим причините в химическите и във физическите процеси, които се намират в животинското тяло. Ние напразно ще търсим и в ширините на етерното пространство, където намираме причините за растителното, ние напразно ще търсим там причините за движението на животното и за неговото чувстване. За всичко, което става в животното по отношение на това, което в животното е от растително естество, ние без съмнение намираме причините всред етерното пространство, а когато животното умре и неговото етерно тяло отива в далечините на мировия етер.
Обаче за усещането, ние никога не можем да намерим причините сред това, което е земно, което е физическо или което е свръхфизическо - етерно.
Тук несъмнено настъпва нещо, спрямо което модерната естествена наука отново се намира в заблуждение. По отношение на много явления, които се явяват при животното - чувстване и движение, - тя ще трябва да си каже: - Когато в животното изследваме физическите и химическите сили, ние не намираме причините за усещането и движението. Но ние не намираме тези причини също и в ширините на Вселената, в етерните ширини на Вселената. Когато искам да обясня цвета на някое растение, ще трябва да отида в обширната Вселена, в етерната Вселена и аз ще мога да обясня цвета от етерната Вселена. Също и някои неща у животното, които са от растително естество, мога да ги обясня от космическия етер, но никога не мога да обясня оттам това, което се проявява у животното като движение, никога не мога да обясня това, което у животното се проявява като усещане.
към текста >>
Понятието за наследственост ни кара да считаме, че застаналото п
ред
нас разнообразно оформено животно, се е съдържало в яйчния зародиш на животното-майка.
Ето защо модерното схващане обяснява това, което не може да се обясни по този начин, обяснява много неща чрез наследствеността, т.е. чрез израза: - То се «наследява», произхожда от прадедите. - Естествено много неща се обясняват по този начин, но не всичко, защото би било твърде смешно. - Наследено е. - Какво значи наследено е?
Понятието за наследственост ни кара да считаме, че застаналото пред нас разнообразно оформено животно, се е съдържало в яйчния зародиш на животното-майка.
И стремежът на модерното схващане е да разглежда един вол външно в неговата многообразна форма и да каже: - О да, волът произхожда от яйчния зародиш; там са се намирали силите, от които израства волът. Ето защо зародишната клетка е едно извънредно сложно тяло. - Той би трябвало да бъде страшно сложен, този яйчен зародиш на вола, защото нали всичко се намира вътре в него, всичко което напира на различни страни, което се развива и оформя, изгражда се и действа, за да се получи от малкия яйчен зародиш многообразно оформеният вол. И както и да се въртят представителите на модерната наука - знаете, че съществуват много теории, еволюционни теории, епигенезисни теории и т.н., - не се получава нищо друго, освен да си представят тази зародишна клетка, това малко яйце като страшно сложно нещо. Както всичко се свежда до молекули, които се изграждат по сложен начин от атомите, някои си представят първата заложба на този яйчен зародиш като една сложна молекула.
към текста >>
Ето защо зародишната клетка е едно извън
ред
но сложно тяло.
- Естествено много неща се обясняват по този начин, но не всичко, защото би било твърде смешно. - Наследено е. - Какво значи наследено е? Понятието за наследственост ни кара да считаме, че застаналото пред нас разнообразно оформено животно, се е съдържало в яйчния зародиш на животното-майка. И стремежът на модерното схващане е да разглежда един вол външно в неговата многообразна форма и да каже: - О да, волът произхожда от яйчния зародиш; там са се намирали силите, от които израства волът.
Ето защо зародишната клетка е едно извънредно сложно тяло.
- Той би трябвало да бъде страшно сложен, този яйчен зародиш на вола, защото нали всичко се намира вътре в него, всичко което напира на различни страни, което се развива и оформя, изгражда се и действа, за да се получи от малкия яйчен зародиш многообразно оформеният вол. И както и да се въртят представителите на модерната наука - знаете, че съществуват много теории, еволюционни теории, епигенезисни теории и т.н., - не се получава нищо друго, освен да си представят тази зародишна клетка, това малко яйце като страшно сложно нещо. Както всичко се свежда до молекули, които се изграждат по сложен начин от атомите, някои си представят първата заложба на този яйчен зародиш като една сложна молекула. Обаче това не е в съгласие с физическите наблюдения, мои мили приятели. Възниква въпросът: - Дали този яйчен зародиш действително е една такава сложна молекула, дали той наистина вече е станал такъв сложен организъм?
към текста >>
И както и да се въртят п
ред
ставителите на модерната наука - знаете, че съществуват много теории, еволюционни теории, епигенезисни теории и т.н., - не се получава нищо друго, освен да си п
ред
ставят тази зародишна клетка, това малко яйце като страшно сложно нещо.
Какво значи наследено е? Понятието за наследственост ни кара да считаме, че застаналото пред нас разнообразно оформено животно, се е съдържало в яйчния зародиш на животното-майка. И стремежът на модерното схващане е да разглежда един вол външно в неговата многообразна форма и да каже: - О да, волът произхожда от яйчния зародиш; там са се намирали силите, от които израства волът. Ето защо зародишната клетка е едно извънредно сложно тяло. - Той би трябвало да бъде страшно сложен, този яйчен зародиш на вола, защото нали всичко се намира вътре в него, всичко което напира на различни страни, което се развива и оформя, изгражда се и действа, за да се получи от малкия яйчен зародиш многообразно оформеният вол.
И както и да се въртят представителите на модерната наука - знаете, че съществуват много теории, еволюционни теории, епигенезисни теории и т.н., - не се получава нищо друго, освен да си представят тази зародишна клетка, това малко яйце като страшно сложно нещо.
Както всичко се свежда до молекули, които се изграждат по сложен начин от атомите, някои си представят първата заложба на този яйчен зародиш като една сложна молекула. Обаче това не е в съгласие с физическите наблюдения, мои мили приятели. Възниква въпросът: - Дали този яйчен зародиш действително е една такава сложна молекула, дали той наистина вече е станал такъв сложен организъм? Особеността на яйчния зародиш съвсем не е, че той е сложен, а че той превръща цялата материя обратно в хаос. Именно яйчният зародиш е нещо, което в тялото на майката не е едно сложно устройство, а нещо напълно пулверизирано, разбъркано материално нещо.
към текста >>
Както всичко се свежда до молекули, които се изграждат по сложен начин от атомите, някои си п
ред
ставят първата заложба на този яйчен зародиш като една сложна молекула.
Понятието за наследственост ни кара да считаме, че застаналото пред нас разнообразно оформено животно, се е съдържало в яйчния зародиш на животното-майка. И стремежът на модерното схващане е да разглежда един вол външно в неговата многообразна форма и да каже: - О да, волът произхожда от яйчния зародиш; там са се намирали силите, от които израства волът. Ето защо зародишната клетка е едно извънредно сложно тяло. - Той би трябвало да бъде страшно сложен, този яйчен зародиш на вола, защото нали всичко се намира вътре в него, всичко което напира на различни страни, което се развива и оформя, изгражда се и действа, за да се получи от малкия яйчен зародиш многообразно оформеният вол. И както и да се въртят представителите на модерната наука - знаете, че съществуват много теории, еволюционни теории, епигенезисни теории и т.н., - не се получава нищо друго, освен да си представят тази зародишна клетка, това малко яйце като страшно сложно нещо.
Както всичко се свежда до молекули, които се изграждат по сложен начин от атомите, някои си представят първата заложба на този яйчен зародиш като една сложна молекула.
Обаче това не е в съгласие с физическите наблюдения, мои мили приятели. Възниква въпросът: - Дали този яйчен зародиш действително е една такава сложна молекула, дали той наистина вече е станал такъв сложен организъм? Особеността на яйчния зародиш съвсем не е, че той е сложен, а че той превръща цялата материя обратно в хаос. Именно яйчният зародиш е нещо, което в тялото на майката не е едно сложно устройство, а нещо напълно пулверизирано, разбъркано материално нещо. Той съвсем не е нещо организирано.
към текста >>
Белтъкът не е най-сложното тяло, а най-простото, което няма никаква оп
ред
еленост в себе си.
Особеността на яйчния зародиш съвсем не е, че той е сложен, а че той превръща цялата материя обратно в хаос. Именно яйчният зародиш е нещо, което в тялото на майката не е едно сложно устройство, а нещо напълно пулверизирано, разбъркано материално нещо. Той съвсем не е нещо организирано. Той наистина е нещо, което изпада обратно в нещо само по себе си абсолютно неорганизирано, в нещо праховидно. И никога не би се появило размножение, ако неорганизираната, неживата материя, която се стреми към кристализиране, към получаване на форма, не би се върнала в яйцето именно обратно в хаоса.
Белтъкът не е най-сложното тяло, а най-простото, което няма никаква определеност в себе си.
И от този малък хаос, който първоначално съществува като яйчен зародиш, никога не би могъл да се получи един вол, наистина не, защото този яйчен зародиш е именно един хаос. Но тогава защо от него се получава вол? Защото в майчиния организъм върху този яйчен зародиш действа целият свят. Именно защото е лишен от определеност, защото е станал хаос, върху него може да действа целият свят. И оплождането няма никаква друга цел в света, освен да приведе материята обратно в хаос, в нещо лишено от определеност.
към текста >>
Именно защото е лишен от оп
ред
еленост, защото е станал хаос, върху него може да действа целият свят.
И никога не би се появило размножение, ако неорганизираната, неживата материя, която се стреми към кристализиране, към получаване на форма, не би се върнала в яйцето именно обратно в хаоса. Белтъкът не е най-сложното тяло, а най-простото, което няма никаква определеност в себе си. И от този малък хаос, който първоначално съществува като яйчен зародиш, никога не би могъл да се получи един вол, наистина не, защото този яйчен зародиш е именно един хаос. Но тогава защо от него се получава вол? Защото в майчиния организъм върху този яйчен зародиш действа целият свят.
Именно защото е лишен от определеност, защото е станал хаос, върху него може да действа целият свят.
И оплождането няма никаква друга цел в света, освен да приведе материята обратно в хаос, в нещо лишено от определеност. Така че не нещо друго, а само Вселената действа. Когато погледнем в майката, ние не намираме там причините; когато погледнем вън в етера, в едновременния процес, там също не намираме причините. Ние трябва да се върнем обратно във времето преди животното да се е родило, ако искаме да намерим причините за това, което покълва като заложба на чувстващото и движещото се същество. Трябва да се върнем до преди започването на живота!
към текста >>
И оплождането няма никаква друга цел в света, освен да приведе материята обратно в хаос, в нещо лишено от оп
ред
еленост.
Белтъкът не е най-сложното тяло, а най-простото, което няма никаква определеност в себе си. И от този малък хаос, който първоначално съществува като яйчен зародиш, никога не би могъл да се получи един вол, наистина не, защото този яйчен зародиш е именно един хаос. Но тогава защо от него се получава вол? Защото в майчиния организъм върху този яйчен зародиш действа целият свят. Именно защото е лишен от определеност, защото е станал хаос, върху него може да действа целият свят.
И оплождането няма никаква друга цел в света, освен да приведе материята обратно в хаос, в нещо лишено от определеност.
Така че не нещо друго, а само Вселената действа. Когато погледнем в майката, ние не намираме там причините; когато погледнем вън в етера, в едновременния процес, там също не намираме причините. Ние трябва да се върнем обратно във времето преди животното да се е родило, ако искаме да намерим причините за това, което покълва като заложба на чувстващото и движещото се същество. Трябва да се върнем до преди започването на живота! А това означава, че за способността за усещане и движение на това животно светът на причините не се намира в едновременността, а преди раждането на това животно.
към текста >>
Ние трябва да се върнем обратно във времето п
ред
и животното да се е родило, ако искаме да намерим причините за това, което покълва като заложба на чувстващото и движещото се същество.
Защото в майчиния организъм върху този яйчен зародиш действа целият свят. Именно защото е лишен от определеност, защото е станал хаос, върху него може да действа целият свят. И оплождането няма никаква друга цел в света, освен да приведе материята обратно в хаос, в нещо лишено от определеност. Така че не нещо друго, а само Вселената действа. Когато погледнем в майката, ние не намираме там причините; когато погледнем вън в етера, в едновременния процес, там също не намираме причините.
Ние трябва да се върнем обратно във времето преди животното да се е родило, ако искаме да намерим причините за това, което покълва като заложба на чувстващото и движещото се същество.
Трябва да се върнем до преди започването на живота! А това означава, че за способността за усещане и движение на това животно светът на причините не се намира в едновременността, а преди раждането на това животно. Това е особеното. Когато гледам едно растение, аз трябва да изляза вън в това, което протича едновременно, тогава безсъмнено намирам причината в далечната Вселена. Когато обаче искам да намеря причината за това, което действа като способност за усещане и движение в животното, аз не мога да отида в едновременността, а трябва да отида в онова, което предхожда живота; с други думи звездната констелация трябва да се е изменила, трябва да е станала друга.
към текста >>
Трябва да се върнем до п
ред
и започването на живота!
Именно защото е лишен от определеност, защото е станал хаос, върху него може да действа целият свят. И оплождането няма никаква друга цел в света, освен да приведе материята обратно в хаос, в нещо лишено от определеност. Така че не нещо друго, а само Вселената действа. Когато погледнем в майката, ние не намираме там причините; когато погледнем вън в етера, в едновременния процес, там също не намираме причините. Ние трябва да се върнем обратно във времето преди животното да се е родило, ако искаме да намерим причините за това, което покълва като заложба на чувстващото и движещото се същество.
Трябва да се върнем до преди започването на живота!
А това означава, че за способността за усещане и движение на това животно светът на причините не се намира в едновременността, а преди раждането на това животно. Това е особеното. Когато гледам едно растение, аз трябва да изляза вън в това, което протича едновременно, тогава безсъмнено намирам причината в далечната Вселена. Когато обаче искам да намеря причината за това, което действа като способност за усещане и движение в животното, аз не мога да отида в едновременността, а трябва да отида в онова, което предхожда живота; с други думи звездната констелация трябва да се е изменила, трябва да е станала друга. Не звездната констелация във Вселената, която съществува едновременно с животното, има своето влияние върху същинското животинско естество, а звездната констелация, която предхожда живота.
към текста >>
А това означава, че за способността за усещане и движение на това животно светът на причините не се намира в едновременността, а п
ред
и раждането на това животно.
И оплождането няма никаква друга цел в света, освен да приведе материята обратно в хаос, в нещо лишено от определеност. Така че не нещо друго, а само Вселената действа. Когато погледнем в майката, ние не намираме там причините; когато погледнем вън в етера, в едновременния процес, там също не намираме причините. Ние трябва да се върнем обратно във времето преди животното да се е родило, ако искаме да намерим причините за това, което покълва като заложба на чувстващото и движещото се същество. Трябва да се върнем до преди започването на живота!
А това означава, че за способността за усещане и движение на това животно светът на причините не се намира в едновременността, а преди раждането на това животно.
Това е особеното. Когато гледам едно растение, аз трябва да изляза вън в това, което протича едновременно, тогава безсъмнено намирам причината в далечната Вселена. Когато обаче искам да намеря причината за това, което действа като способност за усещане и движение в животното, аз не мога да отида в едновременността, а трябва да отида в онова, което предхожда живота; с други думи звездната констелация трябва да се е изменила, трябва да е станала друга. Не звездната констелация във Вселената, която съществува едновременно с животното, има своето влияние върху същинското животинско естество, а звездната констелация, която предхожда живота. А сега да разгледаме човека, когато той е преминал през вратата на смъртта.
към текста >>
Когато обаче искам да намеря причината за това, което действа като способност за усещане и движение в животното, аз не мога да отида в едновременността, а трябва да отида в онова, което п
ред
хожда живота; с други думи звездната констелация трябва да се е изменила, трябва да е станала друга.
Ние трябва да се върнем обратно във времето преди животното да се е родило, ако искаме да намерим причините за това, което покълва като заложба на чувстващото и движещото се същество. Трябва да се върнем до преди започването на живота! А това означава, че за способността за усещане и движение на това животно светът на причините не се намира в едновременността, а преди раждането на това животно. Това е особеното. Когато гледам едно растение, аз трябва да изляза вън в това, което протича едновременно, тогава безсъмнено намирам причината в далечната Вселена.
Когато обаче искам да намеря причината за това, което действа като способност за усещане и движение в животното, аз не мога да отида в едновременността, а трябва да отида в онова, което предхожда живота; с други думи звездната констелация трябва да се е изменила, трябва да е станала друга.
Не звездната констелация във Вселената, която съществува едновременно с животното, има своето влияние върху същинското животинско естество, а звездната констелация, която предхожда живота. А сега да разгледаме човека, когато той е преминал през вратата на смъртта. Когато е преминал през вратата на смъртта и е изоставил своето етерно тяло, което отива в космическите далечини на онова място, откъдето идват силите на растежа на растението, т.е. етерните сили, човекът трябва да се върне, както ви описах, до своето раждане. Там в своето астрално тяло той е изпитал всичко онова, изпитал е в обратен ред всичко онова, през което е минал през времето на своя земен живот.
към текста >>
Не звездната констелация във Вселената, която съществува едновременно с животното, има своето влияние върху същинското животинско естество, а звездната констелация, която п
ред
хожда живота.
Трябва да се върнем до преди започването на живота! А това означава, че за способността за усещане и движение на това животно светът на причините не се намира в едновременността, а преди раждането на това животно. Това е особеното. Когато гледам едно растение, аз трябва да изляза вън в това, което протича едновременно, тогава безсъмнено намирам причината в далечната Вселена. Когато обаче искам да намеря причината за това, което действа като способност за усещане и движение в животното, аз не мога да отида в едновременността, а трябва да отида в онова, което предхожда живота; с други думи звездната констелация трябва да се е изменила, трябва да е станала друга.
Не звездната констелация във Вселената, която съществува едновременно с животното, има своето влияние върху същинското животинско естество, а звездната констелация, която предхожда живота.
А сега да разгледаме човека, когато той е преминал през вратата на смъртта. Когато е преминал през вратата на смъртта и е изоставил своето етерно тяло, което отива в космическите далечини на онова място, откъдето идват силите на растежа на растението, т.е. етерните сили, човекът трябва да се върне, както ви описах, до своето раждане. Там в своето астрално тяло той е изпитал всичко онова, изпитал е в обратен ред всичко онова, през което е минал през времето на своя земен живот. С други думи: След смъртта човекът не трябва да отиде със своето астрално тяло в едновременността, той трябва да отиде назад до съществуването преди неговото раждане, трябва да отиде там, откъдето идват силите, които създават способността на животното да усеща и да се движи.
към текста >>
Там в своето астрално тяло той е изпитал всичко онова, изпитал е в обратен
ред
всичко онова, през което е минал през времето на своя земен живот.
Когато обаче искам да намеря причината за това, което действа като способност за усещане и движение в животното, аз не мога да отида в едновременността, а трябва да отида в онова, което предхожда живота; с други думи звездната констелация трябва да се е изменила, трябва да е станала друга. Не звездната констелация във Вселената, която съществува едновременно с животното, има своето влияние върху същинското животинско естество, а звездната констелация, която предхожда живота. А сега да разгледаме човека, когато той е преминал през вратата на смъртта. Когато е преминал през вратата на смъртта и е изоставил своето етерно тяло, което отива в космическите далечини на онова място, откъдето идват силите на растежа на растението, т.е. етерните сили, човекът трябва да се върне, както ви описах, до своето раждане.
Там в своето астрално тяло той е изпитал всичко онова, изпитал е в обратен ред всичко онова, през което е минал през времето на своя земен живот.
С други думи: След смъртта човекът не трябва да отиде със своето астрално тяло в едновременността, той трябва да отиде назад до съществуването преди неговото раждане, трябва да отиде там, откъдето идват силите, които създават способността на животното да усеща и да се движи. Те не идват от царството на пространството, от констелациите на звездите, които са едновременни, те идват от предхождащите раждането констелации. Следователно, когато говорим за животинското царство, тогава не можем да говорим за едновременността на причините и следствията във физическото и свръхфизическото пространство, а тогава трябва да говорим за минали свръхфизически причини по отношение на настоящите следствия във физическата област. Животинско царство - минали свръхфизически причини, отнасящи се до настоящи следствия. Също и тук ние отново навлизаме в понятието време.
към текста >>
С други думи: След смъртта човекът не трябва да отиде със своето астрално тяло в едновременността, той трябва да отиде назад до съществуването п
ред
и неговото раждане, трябва да отиде там, откъдето идват силите, които създават способността на животното да усеща и да се движи.
Не звездната констелация във Вселената, която съществува едновременно с животното, има своето влияние върху същинското животинско естество, а звездната констелация, която предхожда живота. А сега да разгледаме човека, когато той е преминал през вратата на смъртта. Когато е преминал през вратата на смъртта и е изоставил своето етерно тяло, което отива в космическите далечини на онова място, откъдето идват силите на растежа на растението, т.е. етерните сили, човекът трябва да се върне, както ви описах, до своето раждане. Там в своето астрално тяло той е изпитал всичко онова, изпитал е в обратен ред всичко онова, през което е минал през времето на своя земен живот.
С други думи: След смъртта човекът не трябва да отиде със своето астрално тяло в едновременността, той трябва да отиде назад до съществуването преди неговото раждане, трябва да отиде там, откъдето идват силите, които създават способността на животното да усеща и да се движи.
Те не идват от царството на пространството, от констелациите на звездите, които са едновременни, те идват от предхождащите раждането констелации. Следователно, когато говорим за животинското царство, тогава не можем да говорим за едновременността на причините и следствията във физическото и свръхфизическото пространство, а тогава трябва да говорим за минали свръхфизически причини по отношение на настоящите следствия във физическата област. Животинско царство - минали свръхфизически причини, отнасящи се до настоящи следствия. Също и тук ние отново навлизаме в понятието време. Ако ми позволите да се изразя тривиално, ние трябва да се разходим във времето.
към текста >>
Те не идват от царството на пространството, от констелациите на звездите, които са едновременни, те идват от п
ред
хождащите раждането констелации.
А сега да разгледаме човека, когато той е преминал през вратата на смъртта. Когато е преминал през вратата на смъртта и е изоставил своето етерно тяло, което отива в космическите далечини на онова място, откъдето идват силите на растежа на растението, т.е. етерните сили, човекът трябва да се върне, както ви описах, до своето раждане. Там в своето астрално тяло той е изпитал всичко онова, изпитал е в обратен ред всичко онова, през което е минал през времето на своя земен живот. С други думи: След смъртта човекът не трябва да отиде със своето астрално тяло в едновременността, той трябва да отиде назад до съществуването преди неговото раждане, трябва да отиде там, откъдето идват силите, които създават способността на животното да усеща и да се движи.
Те не идват от царството на пространството, от констелациите на звездите, които са едновременни, те идват от предхождащите раждането констелации.
Следователно, когато говорим за животинското царство, тогава не можем да говорим за едновременността на причините и следствията във физическото и свръхфизическото пространство, а тогава трябва да говорим за минали свръхфизически причини по отношение на настоящите следствия във физическата област. Животинско царство - минали свръхфизически причини, отнасящи се до настоящи следствия. Също и тук ние отново навлизаме в понятието време. Ако ми позволите да се изразя тривиално, ние трябва да се разходим във времето. Когато искаме да търсим причините за нещо, което става във физическия свят, ние се разхождаме във физическия свят; ние не се нуждаем да излезем извън физическия свят.
към текста >>
За онези, които вече от години слушат лекциите, аз отдавна обясних, че е една безсмислица да си п
ред
ставяме, че светлината отива надалече в безкрайността.
Когато искаме да намерим причините за физическото, ние можем да останем вътре във физическото. Когато трябва да търсим причините за растителното, ние трябва да излезем навън в далечините на етерното пространство, но все още можем да останем в пространството, само че, както казахме, тук пространството става нещо хипотетично, защото трябва да прибегнем до изрази от приказките - «там където светът е закован с дъски». Въпреки това нещата са такива, че действително даже и хората, често мислещи в смисъла на съвременната естествена наука стигат до убеждението, че трябва действително да говорим за нещо подобно, как «светът е закован с дъски». Естествено това е един тривиален, груб израз. Достатъчно е само да помислим, как хората мислят по детски начин: Там се намира Слънцето, то изпраща своите лъчи надалеч и все по-надалеч; те наистина отслабват все повече и повече, - светлината продължава да върви нататък, все по-далеч и по-далеч в безкрайността.
За онези, които вече от години слушат лекциите, аз отдавна обясних, че е една безсмислица да си представяме, че светлината отива надалече в безкрайността.
Аз постоянно съм казвал, че разпространението на светлината е подчинено на еластичността. Когато имаме една каучукова топка и натискаме в нея, ние можем да натискаме до определено положение, тогава натиснатото място отново отскача обратно; а това значи, че за еластичността натискът има край, след това той се връща обратно. Това се отнася и за светлината: Тя не отива навън до безкрайността, а когато достигне определена граница, отново се връща назад. Това, че светлината не отива до безкрайността, а само до определена граница и след това отново се връща назад, това твърдение бе застъпено също и в Англия от физика Оливър Лодж[2]; така че днес вече и физическата наука стига дотам да твърди това, което духовната наука дава, както и в бъдеще тя ще стигне до всички подробности на това, което духовната наука казва. И така ние можем вече да говорим също и за това, че когато изпращаме нашите представи достатъчно далеч навън, не трябва да приемем просто безкрайното пространство, което е една фантастичност, при това такава фантастичност, която не можем да обхванем, а трябва с представите си отново да се завърнем обратно.
към текста >>
Когато имаме една каучукова топка и натискаме в нея, ние можем да натискаме до оп
ред
елено положение, тогава натиснатото място отново отскача обратно; а това значи, че за еластичността натискът има край, след това той се връща обратно.
Въпреки това нещата са такива, че действително даже и хората, често мислещи в смисъла на съвременната естествена наука стигат до убеждението, че трябва действително да говорим за нещо подобно, как «светът е закован с дъски». Естествено това е един тривиален, груб израз. Достатъчно е само да помислим, как хората мислят по детски начин: Там се намира Слънцето, то изпраща своите лъчи надалеч и все по-надалеч; те наистина отслабват все повече и повече, - светлината продължава да върви нататък, все по-далеч и по-далеч в безкрайността. За онези, които вече от години слушат лекциите, аз отдавна обясних, че е една безсмислица да си представяме, че светлината отива надалече в безкрайността. Аз постоянно съм казвал, че разпространението на светлината е подчинено на еластичността.
Когато имаме една каучукова топка и натискаме в нея, ние можем да натискаме до определено положение, тогава натиснатото място отново отскача обратно; а това значи, че за еластичността натискът има край, след това той се връща обратно.
Това се отнася и за светлината: Тя не отива навън до безкрайността, а когато достигне определена граница, отново се връща назад. Това, че светлината не отива до безкрайността, а само до определена граница и след това отново се връща назад, това твърдение бе застъпено също и в Англия от физика Оливър Лодж[2]; така че днес вече и физическата наука стига дотам да твърди това, което духовната наука дава, както и в бъдеще тя ще стигне до всички подробности на това, което духовната наука казва. И така ние можем вече да говорим също и за това, че когато изпращаме нашите представи достатъчно далеч навън, не трябва да приемем просто безкрайното пространство, което е една фантастичност, при това такава фантастичност, която не можем да обхванем, а трябва с представите си отново да се завърнем обратно. Може би някои от вас ще си спомнят, как описвайки хода на моя живот, в последната глава, която излезе от печат миналата седмица, аз казах, че ми направи особено силно впечатление, слушайки лекциите върху синтетичната нова геометрия, как именно тя ме наведе на мисълта, че една права линия не трябва да си я представяме така, като че ли тя отива в безкрайността и никъде не спира, но че правата линия, удължавайки се, действително се връща от другата страна. Геометрията изразява това така: Безкрайно далечната точка надясно е същата както безкрайно далечната точка в ляво.
към текста >>
Това се отнася и за светлината: Тя не отива навън до безкрайността, а когато достигне оп
ред
елена граница, отново се връща назад.
Естествено това е един тривиален, груб израз. Достатъчно е само да помислим, как хората мислят по детски начин: Там се намира Слънцето, то изпраща своите лъчи надалеч и все по-надалеч; те наистина отслабват все повече и повече, - светлината продължава да върви нататък, все по-далеч и по-далеч в безкрайността. За онези, които вече от години слушат лекциите, аз отдавна обясних, че е една безсмислица да си представяме, че светлината отива надалече в безкрайността. Аз постоянно съм казвал, че разпространението на светлината е подчинено на еластичността. Когато имаме една каучукова топка и натискаме в нея, ние можем да натискаме до определено положение, тогава натиснатото място отново отскача обратно; а това значи, че за еластичността натискът има край, след това той се връща обратно.
Това се отнася и за светлината: Тя не отива навън до безкрайността, а когато достигне определена граница, отново се връща назад.
Това, че светлината не отива до безкрайността, а само до определена граница и след това отново се връща назад, това твърдение бе застъпено също и в Англия от физика Оливър Лодж[2]; така че днес вече и физическата наука стига дотам да твърди това, което духовната наука дава, както и в бъдеще тя ще стигне до всички подробности на това, което духовната наука казва. И така ние можем вече да говорим също и за това, че когато изпращаме нашите представи достатъчно далеч навън, не трябва да приемем просто безкрайното пространство, което е една фантастичност, при това такава фантастичност, която не можем да обхванем, а трябва с представите си отново да се завърнем обратно. Може би някои от вас ще си спомнят, как описвайки хода на моя живот, в последната глава, която излезе от печат миналата седмица, аз казах, че ми направи особено силно впечатление, слушайки лекциите върху синтетичната нова геометрия, как именно тя ме наведе на мисълта, че една права линия не трябва да си я представяме така, като че ли тя отива в безкрайността и никъде не спира, но че правата линия, удължавайки се, действително се връща от другата страна. Геометрията изразява това така: Безкрайно далечната точка надясно е същата както безкрайно далечната точка в ляво. Това може да бъде изчислено.
към текста >>
Това, че светлината не отива до безкрайността, а само до оп
ред
елена граница и след това отново се връща назад, това твърдение бе застъпено също и в Англия от физика Оливър Лодж[2]; така че днес вече и физическата наука стига дотам да твърди това, което духовната наука дава, както и в бъдеще тя ще стигне до всички подробности на това, което духовната наука казва.
Достатъчно е само да помислим, как хората мислят по детски начин: Там се намира Слънцето, то изпраща своите лъчи надалеч и все по-надалеч; те наистина отслабват все повече и повече, - светлината продължава да върви нататък, все по-далеч и по-далеч в безкрайността. За онези, които вече от години слушат лекциите, аз отдавна обясних, че е една безсмислица да си представяме, че светлината отива надалече в безкрайността. Аз постоянно съм казвал, че разпространението на светлината е подчинено на еластичността. Когато имаме една каучукова топка и натискаме в нея, ние можем да натискаме до определено положение, тогава натиснатото място отново отскача обратно; а това значи, че за еластичността натискът има край, след това той се връща обратно. Това се отнася и за светлината: Тя не отива навън до безкрайността, а когато достигне определена граница, отново се връща назад.
Това, че светлината не отива до безкрайността, а само до определена граница и след това отново се връща назад, това твърдение бе застъпено също и в Англия от физика Оливър Лодж[2]; така че днес вече и физическата наука стига дотам да твърди това, което духовната наука дава, както и в бъдеще тя ще стигне до всички подробности на това, което духовната наука казва.
И така ние можем вече да говорим също и за това, че когато изпращаме нашите представи достатъчно далеч навън, не трябва да приемем просто безкрайното пространство, което е една фантастичност, при това такава фантастичност, която не можем да обхванем, а трябва с представите си отново да се завърнем обратно. Може би някои от вас ще си спомнят, как описвайки хода на моя живот, в последната глава, която излезе от печат миналата седмица, аз казах, че ми направи особено силно впечатление, слушайки лекциите върху синтетичната нова геометрия, как именно тя ме наведе на мисълта, че една права линия не трябва да си я представяме така, като че ли тя отива в безкрайността и никъде не спира, но че правата линия, удължавайки се, действително се връща от другата страна. Геометрията изразява това така: Безкрайно далечната точка надясно е същата както безкрайно далечната точка в ляво. Това може да бъде изчислено. Това не е нещо само по аналогия, че когато имаме един кръг и тръгваме от тук, отново се връщаме обратно, че ако полудъгата е една безкрайност, тя би била една права линия.
към текста >>
И така ние можем вече да говорим също и за това, че когато изпращаме нашите п
ред
стави достатъчно далеч навън, не трябва да приемем просто безкрайното пространство, което е една фантастичност, при това такава фантастичност, която не можем да обхванем, а трябва с п
ред
ставите си отново да се завърнем обратно.
За онези, които вече от години слушат лекциите, аз отдавна обясних, че е една безсмислица да си представяме, че светлината отива надалече в безкрайността. Аз постоянно съм казвал, че разпространението на светлината е подчинено на еластичността. Когато имаме една каучукова топка и натискаме в нея, ние можем да натискаме до определено положение, тогава натиснатото място отново отскача обратно; а това значи, че за еластичността натискът има край, след това той се връща обратно. Това се отнася и за светлината: Тя не отива навън до безкрайността, а когато достигне определена граница, отново се връща назад. Това, че светлината не отива до безкрайността, а само до определена граница и след това отново се връща назад, това твърдение бе застъпено също и в Англия от физика Оливър Лодж[2]; така че днес вече и физическата наука стига дотам да твърди това, което духовната наука дава, както и в бъдеще тя ще стигне до всички подробности на това, което духовната наука казва.
И така ние можем вече да говорим също и за това, че когато изпращаме нашите представи достатъчно далеч навън, не трябва да приемем просто безкрайното пространство, което е една фантастичност, при това такава фантастичност, която не можем да обхванем, а трябва с представите си отново да се завърнем обратно.
Може би някои от вас ще си спомнят, как описвайки хода на моя живот, в последната глава, която излезе от печат миналата седмица, аз казах, че ми направи особено силно впечатление, слушайки лекциите върху синтетичната нова геометрия, как именно тя ме наведе на мисълта, че една права линия не трябва да си я представяме така, като че ли тя отива в безкрайността и никъде не спира, но че правата линия, удължавайки се, действително се връща от другата страна. Геометрията изразява това така: Безкрайно далечната точка надясно е същата както безкрайно далечната точка в ляво. Това може да бъде изчислено. Това не е нещо само по аналогия, че когато имаме един кръг и тръгваме от тук, отново се връщаме обратно, че ако полудъгата е една безкрайност, тя би била една права линия. Това не е така; това би било една аналогия, на която този, който може да мисли точно, не обръща внимание.
към текста >>
Може би някои от вас ще си спомнят, как описвайки хода на моя живот, в последната глава, която излезе от печат миналата седмица, аз казах, че ми направи особено силно впечатление, слушайки лекциите върху синтетичната нова геометрия, как именно тя ме наведе на мисълта, че една права линия не трябва да си я п
ред
ставяме така, като че ли тя отива в безкрайността и никъде не спира, но че правата линия, удължавайки се, действително се връща от другата страна.
Аз постоянно съм казвал, че разпространението на светлината е подчинено на еластичността. Когато имаме една каучукова топка и натискаме в нея, ние можем да натискаме до определено положение, тогава натиснатото място отново отскача обратно; а това значи, че за еластичността натискът има край, след това той се връща обратно. Това се отнася и за светлината: Тя не отива навън до безкрайността, а когато достигне определена граница, отново се връща назад. Това, че светлината не отива до безкрайността, а само до определена граница и след това отново се връща назад, това твърдение бе застъпено също и в Англия от физика Оливър Лодж[2]; така че днес вече и физическата наука стига дотам да твърди това, което духовната наука дава, както и в бъдеще тя ще стигне до всички подробности на това, което духовната наука казва. И така ние можем вече да говорим също и за това, че когато изпращаме нашите представи достатъчно далеч навън, не трябва да приемем просто безкрайното пространство, което е една фантастичност, при това такава фантастичност, която не можем да обхванем, а трябва с представите си отново да се завърнем обратно.
Може би някои от вас ще си спомнят, как описвайки хода на моя живот, в последната глава, която излезе от печат миналата седмица, аз казах, че ми направи особено силно впечатление, слушайки лекциите върху синтетичната нова геометрия, как именно тя ме наведе на мисълта, че една права линия не трябва да си я представяме така, като че ли тя отива в безкрайността и никъде не спира, но че правата линия, удължавайки се, действително се връща от другата страна.
Геометрията изразява това така: Безкрайно далечната точка надясно е същата както безкрайно далечната точка в ляво. Това може да бъде изчислено. Това не е нещо само по аналогия, че когато имаме един кръг и тръгваме от тук, отново се връщаме обратно, че ако полудъгата е една безкрайност, тя би била една права линия. Това не е така; това би било една аналогия, на която този, който може да мисли точно, не обръща внимание. Това, което ми направи впечатление, не беше тази тривиална аналогия, а възможността действително да може да се докаже чрез изчисление, че безкрайно далечната точка от лявата страна е същата като безкрайно далечната точка от дясната страна, следователно че действително някой, който започва тук да тича и продължава така непрестанно да тича по тази линия, той не стига до безкрайността, а когато е тичал достатъчно дълго време, пристига от другата страна.
към текста >>
Отново се връщаме обратно именно така, както, когато в пространството постоянно вървим нап
ред
, стигаме до границата и след това отново се връщаме обратно; така също и тук ние отново се връщаме обратно.
Но това не ни е още достатъчно, ние излизаме навън във времето. Сега някой би могъл да каже: - Ето, ние постоянно вървим все по-нататък и по-нататък. Не, сега отново се връщаме обратно. Ние трябва да продължим начина на мислене. Ние отново се връщаме обратно!
Отново се връщаме обратно именно така, както, когато в пространството постоянно вървим напред, стигаме до границата и след това отново се връщаме обратно; така също и тук ние отново се връщаме обратно.
Това значи, когато сме търсили миналите свръхфизически причини в далечините на времето, ние трябва отново да се върнем обратно във физическото. Какво обаче значи това? Това означава, че ние отново трябва да излезем от времето и от времето да слезем на Земята. Следователно, когато искаме да търсим причините за изживяванията на човека, ние трябва да ги търсим на Земята. Сега сме се върнали обратно във времето.
към текста >>
Когато постъпваме чисто логически и търсим
ред
ицата от причини, тогава и по простия мисловен път ние достигаме до миналите земни съществувания.
Така че за човека можем да кажем - минали физически причини за настоящи следствия във физическото. Вие виждате, че днес трябваше да направим усилия да работим с абстракции. Но това беше необходимо, мили приятели. Беше необходимо, понеже исках да ви покажа, че и за онези области, които трябва да разглеждаме като духовни, съществува една логика. Тази логика не съвпада изцяло с грубата логика, която е извлечена само от физическите явления, но хората обикновено вярват единствено в нея.
Когато постъпваме чисто логически и търсим редицата от причини, тогава и по простия мисловен път ние достигаме до миналите земни съществувания.
Необходимо е да се обърне внимание върху това, че и самото мислене трябва да стане друго, когато искаме да разберем духовното. Нали хората смятат, че не може да бъде разбрано това, което се изявява от духовния свят. Човек наистина може да го разбере, само че той трябва да разшири своята логика. Също и когато искаме да разберем едно музикално, художествено или друго произведение на изкуството, е необходимо да създадем в себе си предпоставки за разбирането на нещата. Когато тези предпоставки липсват, ние нищо не разбираме.
към текста >>
Също и когато искаме да разберем едно музикално, художествено или друго произведение на изкуството, е необходимо да създадем в себе си п
ред
поставки за разбирането на нещата.
Тази логика не съвпада изцяло с грубата логика, която е извлечена само от физическите явления, но хората обикновено вярват единствено в нея. Когато постъпваме чисто логически и търсим редицата от причини, тогава и по простия мисловен път ние достигаме до миналите земни съществувания. Необходимо е да се обърне внимание върху това, че и самото мислене трябва да стане друго, когато искаме да разберем духовното. Нали хората смятат, че не може да бъде разбрано това, което се изявява от духовния свят. Човек наистина може да го разбере, само че той трябва да разшири своята логика.
Също и когато искаме да разберем едно музикално, художествено или друго произведение на изкуството, е необходимо да създадем в себе си предпоставки за разбирането на нещата.
Когато тези предпоставки липсват, ние нищо не разбираме. Тогава го възприемаме като някакъв шум. Или в едно произведение на изкуството ние не виждаме нищо друго, освен някаква неразбираема формация. Така и насреща на това, което се съобщава от духовния свят, ние трябва да поднесем едно мислене, което е подходящо за духовния свят. Но това се установява още при простото логическо мислене.
към текста >>
Когато тези п
ред
поставки липсват, ние нищо не разбираме.
Когато постъпваме чисто логически и търсим редицата от причини, тогава и по простия мисловен път ние достигаме до миналите земни съществувания. Необходимо е да се обърне внимание върху това, че и самото мислене трябва да стане друго, когато искаме да разберем духовното. Нали хората смятат, че не може да бъде разбрано това, което се изявява от духовния свят. Човек наистина може да го разбере, само че той трябва да разшири своята логика. Също и когато искаме да разберем едно музикално, художествено или друго произведение на изкуството, е необходимо да създадем в себе си предпоставки за разбирането на нещата.
Когато тези предпоставки липсват, ние нищо не разбираме.
Тогава го възприемаме като някакъв шум. Или в едно произведение на изкуството ние не виждаме нищо друго, освен някаква неразбираема формация. Така и насреща на това, което се съобщава от духовния свят, ние трябва да поднесем едно мислене, което е подходящо за духовния свят. Но това се установява още при простото логическо мислене. Когато разглеждаме различните видове причини, ние стигаме фактически дотам, да можем също и логически да разбираме миналите земни съществувания.
към текста >>
Неживата природа се разпростира навън п
ред
нас в нейните кристални форми, в различните форми.
Така и насреща на това, което се съобщава от духовния свят, ние трябва да поднесем едно мислене, което е подходящо за духовния свят. Но това се установява още при простото логическо мислене. Когато разглеждаме различните видове причини, ние стигаме фактически дотам, да можем също и логически да разбираме миналите земни съществувания. Сега ни остава големият въпрос, който се поражда, когато разглеждаме трупа. Трупът е станал нещо безжизнено.
Неживата природа се разпростира навън пред нас в нейните кристални форми, в различните форми.
Пред нас стои важният въпрос: - Как се отнася неживата природа към мъртвия труп на човека? - Вие може би ще откриете, мили приятели, че за разбирането смисъла на този въпрос, ще допринесе, когато се спрете на втория етап на въпроса, когато кажете: - Гледайки растителния свят, който се намира около мен, аз виждам, как от далечините на етерната Вселена този растителен свят донася в себе си силите, към които се връща моето етерно тяло. Там навън в етерните далечини, там горе се намира онова, което първопричинно дава началото на растението, там е онова, към което отива моето етерно тяло, след като то е служило на моя живот. Аз отивам там, където от етерните далечини блика растителният живот. Аз отивам там; това означава, че аз съм сроден с него.
към текста >>
П
ред
нас стои важният въпрос: - Как се отнася неживата природа към мъртвия труп на човека?
Но това се установява още при простото логическо мислене. Когато разглеждаме различните видове причини, ние стигаме фактически дотам, да можем също и логически да разбираме миналите земни съществувания. Сега ни остава големият въпрос, който се поражда, когато разглеждаме трупа. Трупът е станал нещо безжизнено. Неживата природа се разпростира навън пред нас в нейните кристални форми, в различните форми.
Пред нас стои важният въпрос: - Как се отнася неживата природа към мъртвия труп на човека?
- Вие може би ще откриете, мили приятели, че за разбирането смисъла на този въпрос, ще допринесе, когато се спрете на втория етап на въпроса, когато кажете: - Гледайки растителния свят, който се намира около мен, аз виждам, как от далечините на етерната Вселена този растителен свят донася в себе си силите, към които се връща моето етерно тяло. Там навън в етерните далечини, там горе се намира онова, което първопричинно дава началото на растението, там е онова, към което отива моето етерно тяло, след като то е служило на моя живот. Аз отивам там, където от етерните далечини блика растителният живот. Аз отивам там; това означава, че аз съм сроден с него. Да, аз направо мога да кажа: - Там горе се намира нещо; моето етерно тяло отива там, оттам идва зеленеещият, разцъфтяващият, бликащият растителен свят.
към текста >>
Това поставя п
ред
вас въпроса: Дали и при минерала, при разнообразно оформените кристали мога да запитам: - Не е ли и тук едно начало по отношение на това, което аз оставям като мой физически труп, като край на моето съществуване?
Обаче тук има една разлика: аз отдавам моето етерно тяло, растенията приемат етера, за да израснат. Те приемат етера за живота си, аз отдавам етерното си тяло при смъртта. Аз го отдавам като нещо, което е излишно, растенията получават това етерно тяло като нещо, което им дава живот. Те имат своето начало от това, до което аз стигам в своя край. Началото на растенията се свързва с края на човешкото етерно тяло. -
Това поставя пред вас въпроса: Дали и при минерала, при разнообразно оформените кристали мога да запитам: - Не е ли и тук едно начало по отношение на това, което аз оставям като мой физически труп, като край на моето съществуване?
Не се ли свързват те и тук в едно начало и край? - С този въпрос искаме да завършим днес, мили приятели и да започнем с него утре, за да навлезем действително основно във въпроса за човешката съдба, за така наречената карма. Следователно в следващите лекции ще говоря по-нататък за кармата. Тогава няма да ви бъде необходимо да се справяте с такъв гъсталак от абстракции, но също вие ще разберете, че това беше необходимо за определено развитие на мисленето.
към текста >>
Тогава няма да ви бъде необходимо да се справяте с такъв гъсталак от абстракции, но също вие ще разберете, че това беше необходимо за оп
ред
елено развитие на мисленето.
Това поставя пред вас въпроса: Дали и при минерала, при разнообразно оформените кристали мога да запитам: - Не е ли и тук едно начало по отношение на това, което аз оставям като мой физически труп, като край на моето съществуване? Не се ли свързват те и тук в едно начало и край? - С този въпрос искаме да завършим днес, мили приятели и да започнем с него утре, за да навлезем действително основно във въпроса за човешката съдба, за така наречената карма. Следователно в следващите лекции ще говоря по-нататък за кармата.
Тогава няма да ви бъде необходимо да се справяте с такъв гъсталак от абстракции, но също вие ще разберете, че това беше необходимо за определено развитие на мисленето.
[1] Жул Верн, 1828-1905, френски писател на популярни утопични, технически-природонаучни романи, например “Пътуване около света за 80 дни” и много други. [2] Сър Оливер Лодж, 1851-1940. Сравни “Световният етер”, Брауншвайг 1911. както казах в описанието на моя жизнен път...: “Моят жизнен път”, глава 111. Събр. съч. 28.
към текста >>
15.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
В човешкия живот трябва да отбележим
ред
уващи се земни съществувания.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 23 февруари 1924 година Как стои въпросът с кармата, се вижда най-добре, когато срещу импулсите на човека, противопоставим онзи импулс, който назоваваме с името свобода. Нека разгледаме - бих искал да кажа - най-грубо въпроса за кармата. Какво означава тя?
В човешкия живот трябва да отбележим редуващи се земни съществувания.
Когато осъзнаем себе си в определен земен живот, ние първо можем, поне в мисли, да погледнем назад върху това, как този настоящ земен живот е повторението на редица минали животи. Този земен живот е бил предхождан от един друг, този последният също от един друг и т.н., докато стигнем в онези времена, в които е невъзможно да говорим за повтарящи се земни съществувания по начин, както това става днес в настоящата епоха на Земята, защото отивайки назад в миналото започва едно време, когато постепенно животът между раждането и смъртта и между смъртта и едно ново раждане стават така подобни един на друг, че вече не е налице онази огромна разлика, която съществува днес. Днес между раждането и смъртта ние живеем в нашето земно тяло така, че с нашето обикновено съзнание се чувстваме силно изолирани от духовния свят. От това обикновено съзнание хората говорят за духовния свят като за нещо отвъдно. Хората стигат дотам, да говорят за този духовен свят така, като че ли се съмняват в него, като че биха искали да го отрекат напълно и т.н..
към текста >>
Когато осъзнаем себе си в оп
ред
елен земен живот, ние първо можем, поне в мисли, да погледнем назад върху това, как този настоящ земен живот е повторението на
ред
ица минали животи.
Дорнах, 23 февруари 1924 година Как стои въпросът с кармата, се вижда най-добре, когато срещу импулсите на човека, противопоставим онзи импулс, който назоваваме с името свобода. Нека разгледаме - бих искал да кажа - най-грубо въпроса за кармата. Какво означава тя? В човешкия живот трябва да отбележим редуващи се земни съществувания.
Когато осъзнаем себе си в определен земен живот, ние първо можем, поне в мисли, да погледнем назад върху това, как този настоящ земен живот е повторението на редица минали животи.
Този земен живот е бил предхождан от един друг, този последният също от един друг и т.н., докато стигнем в онези времена, в които е невъзможно да говорим за повтарящи се земни съществувания по начин, както това става днес в настоящата епоха на Земята, защото отивайки назад в миналото започва едно време, когато постепенно животът между раждането и смъртта и между смъртта и едно ново раждане стават така подобни един на друг, че вече не е налице онази огромна разлика, която съществува днес. Днес между раждането и смъртта ние живеем в нашето земно тяло така, че с нашето обикновено съзнание се чувстваме силно изолирани от духовния свят. От това обикновено съзнание хората говорят за духовния свят като за нещо отвъдно. Хората стигат дотам, да говорят за този духовен свят така, като че ли се съмняват в него, като че биха искали да го отрекат напълно и т.н.. Всичко това идва оттам, че животът в земното съществуване ограничава човека върху външния сетивен свят и върху ума, който не вижда това, което действително е свързано с това земно съществуване.
към текста >>
Този земен живот е бил п
ред
хождан от един друг, този последният също от един друг и т.н., докато стигнем в онези времена, в които е невъзможно да говорим за повтарящи се земни съществувания по начин, както това става днес в настоящата епоха на Земята, защото отивайки назад в миналото започва едно време, когато постепенно животът между раждането и смъртта и между смъртта и едно ново раждане стават така подобни един на друг, че вече не е налице онази огромна разлика, която съществува днес.
Как стои въпросът с кармата, се вижда най-добре, когато срещу импулсите на човека, противопоставим онзи импулс, който назоваваме с името свобода. Нека разгледаме - бих искал да кажа - най-грубо въпроса за кармата. Какво означава тя? В човешкия живот трябва да отбележим редуващи се земни съществувания. Когато осъзнаем себе си в определен земен живот, ние първо можем, поне в мисли, да погледнем назад върху това, как този настоящ земен живот е повторението на редица минали животи.
Този земен живот е бил предхождан от един друг, този последният също от един друг и т.н., докато стигнем в онези времена, в които е невъзможно да говорим за повтарящи се земни съществувания по начин, както това става днес в настоящата епоха на Земята, защото отивайки назад в миналото започва едно време, когато постепенно животът между раждането и смъртта и между смъртта и едно ново раждане стават така подобни един на друг, че вече не е налице онази огромна разлика, която съществува днес.
Днес между раждането и смъртта ние живеем в нашето земно тяло така, че с нашето обикновено съзнание се чувстваме силно изолирани от духовния свят. От това обикновено съзнание хората говорят за духовния свят като за нещо отвъдно. Хората стигат дотам, да говорят за този духовен свят така, като че ли се съмняват в него, като че биха искали да го отрекат напълно и т.н.. Всичко това идва оттам, че животът в земното съществуване ограничава човека върху външния сетивен свят и върху ума, който не вижда това, което действително е свързано с това земно съществуване. Оттук произлизат всякакви спорове, които всъщност се коренят в нещо неизвестно.
към текста >>
Следователно, касае се за това, само да признаем, че в днешната земна епоха между раждането и смъртта човекът живее в своето физическо тяло, в целия свой организъм така, че този организъм му дава съзнанието, чрез което той в известен смисъл е изолиран от оп
ред
елен свят на причини, който обаче въпреки това действа в това физическо земно съществуване.
Също така на него не ще му хрумне да каже: - Аз съм монист, въздух, вода и земя са едно; а ти си дуалист, защото виждаш във въздуха още нещо, което е над земното и над водното. Всички тези неща именно са просто безсмислица, както всеки спор върху понятия е често безсмислица. Не се касае да се впускаме именно в тези неща, а се касае само да обърнем внимание върху тях. Защото също както за онзи, който не познава въздуха, въздухът не съществува, а е нещо отвъдно, така и за онези, които не познават още духовния свят, който е навсякъде, също така както въздуха, духовният свят е нещо отвъдно. За този който познава нещата, той е нещо отсамно.
Следователно, касае се за това, само да признаем, че в днешната земна епоха между раждането и смъртта човекът живее в своето физическо тяло, в целия свой организъм така, че този организъм му дава съзнанието, чрез което той в известен смисъл е изолиран от определен свят на причини, който обаче въпреки това действа в това физическо земно съществуване.
След това между смъртта и едно ново раждане той живее в един друг свят, който по отношение на физическия свят можем да наречем духовен свят, в който той няма никакво физическо тяло, което може да бъде направено видимо за човешките сетива, а където той живее в една духовна същност; и в този живот между смъртта и едно ново раждане светът, който познаваме между раждането и смъртта, отново е нещо чуждо за обикновеното съзнание. Мъртвият гледа надолу към физическия свят, както живият, т.е. физически живеещият гледа към духовния свят и само чувствата са, така да се каже, противоположни. Докато между раждането и смъртта тук във физическия свят човекът има известен поглед към един друг свят, който му дава удовлетворение за някои неща, които тук в този свят малко го задоволяват или никак, то между смъртта и раждането, поради извънредното изобилие от събития, поради това, че постоянно стават прекалено много неща в сравнение с това, което човек може да понесе, човекът постоянно чувства копнеж отново да се върне в земния живот, в това, което за него сега е отвъден живот, и през втората половина между смъртта и едно ново раждане той с голям копнеж очаква минаването в земното съществуване чрез раждането. Както през време на земното съществуване човек се страхува от смъртта, понеже е несигурен за това, което идва след смъртта - нали за обикновеното съзнание в земното съществуване царува голяма несигурност, - така в живота между смъртта и едно ново раждане царува прекалено голяма сигурност относно земния живот, една сигурност, която замайва, зашеметява, една сигурност, която именно прави душата немощна, безсилна.
към текста >>
Докато между раждането и смъртта тук във физическия свят човекът има известен поглед към един друг свят, който му дава удовлетворение за някои неща, които тук в този свят малко го задоволяват или никак, то между смъртта и раждането, поради извън
ред
ното изобилие от събития, поради това, че постоянно стават прекалено много неща в сравнение с това, което човек може да понесе, човекът постоянно чувства копнеж отново да се върне в земния живот, в това, което за него сега е отвъден живот, и през втората половина между смъртта и едно ново раждане той с голям копнеж очаква минаването в земното съществуване чрез раждането.
За този който познава нещата, той е нещо отсамно. Следователно, касае се за това, само да признаем, че в днешната земна епоха между раждането и смъртта човекът живее в своето физическо тяло, в целия свой организъм така, че този организъм му дава съзнанието, чрез което той в известен смисъл е изолиран от определен свят на причини, който обаче въпреки това действа в това физическо земно съществуване. След това между смъртта и едно ново раждане той живее в един друг свят, който по отношение на физическия свят можем да наречем духовен свят, в който той няма никакво физическо тяло, което може да бъде направено видимо за човешките сетива, а където той живее в една духовна същност; и в този живот между смъртта и едно ново раждане светът, който познаваме между раждането и смъртта, отново е нещо чуждо за обикновеното съзнание. Мъртвият гледа надолу към физическия свят, както живият, т.е. физически живеещият гледа към духовния свят и само чувствата са, така да се каже, противоположни.
Докато между раждането и смъртта тук във физическия свят човекът има известен поглед към един друг свят, който му дава удовлетворение за някои неща, които тук в този свят малко го задоволяват или никак, то между смъртта и раждането, поради извънредното изобилие от събития, поради това, че постоянно стават прекалено много неща в сравнение с това, което човек може да понесе, човекът постоянно чувства копнеж отново да се върне в земния живот, в това, което за него сега е отвъден живот, и през втората половина между смъртта и едно ново раждане той с голям копнеж очаква минаването в земното съществуване чрез раждането.
Както през време на земното съществуване човек се страхува от смъртта, понеже е несигурен за това, което идва след смъртта - нали за обикновеното съзнание в земното съществуване царува голяма несигурност, - така в живота между смъртта и едно ново раждане царува прекалено голяма сигурност относно земния живот, една сигурност, която замайва, зашеметява, една сигурност, която именно прави душата немощна, безсилна. Така че човекът изпада в немощни-съноподобни състояния, които му вдъхват копнежа да слезе отново на Земята. Това са само бегли забележки за голямата разлика, която съществува между земния живот и живота между смъртта и едно ново раждане. Но ако отидем назад в миналото, да речем дори само в египетската епоха, от третото до първото хилядолетие преди основаването на християнството, в миналото ние ще стигнем до онези хора, които сме били самите ние в един минал живот на Земята. Ако отидем назад в тази епоха, тогава по отношение на сегашното брутално ясно съзнание, - а днес хората имат едно брутално ясно съзнание, те всички са така интелигентни, аз не казвам това иронично, днес всички хора действително са много интелигентни, - съзнанието на хората през древната египетска епоха е било повече съноподобно, то е било такова, че не се е сблъсквало по същия начин както днес с външните предмети, прониквало е повече през света, без да се сблъсква, но в замяна на това е било изпълнено с картинни образи, които в същото време са представяли нещо от духовното, което се намира около нас.
към текста >>
Но ако отидем назад в миналото, да речем дори само в египетската епоха, от третото до първото хилядолетие п
ред
и основаването на християнството, в миналото ние ще стигнем до онези хора, които сме били самите ние в един минал живот на Земята.
физически живеещият гледа към духовния свят и само чувствата са, така да се каже, противоположни. Докато между раждането и смъртта тук във физическия свят човекът има известен поглед към един друг свят, който му дава удовлетворение за някои неща, които тук в този свят малко го задоволяват или никак, то между смъртта и раждането, поради извънредното изобилие от събития, поради това, че постоянно стават прекалено много неща в сравнение с това, което човек може да понесе, човекът постоянно чувства копнеж отново да се върне в земния живот, в това, което за него сега е отвъден живот, и през втората половина между смъртта и едно ново раждане той с голям копнеж очаква минаването в земното съществуване чрез раждането. Както през време на земното съществуване човек се страхува от смъртта, понеже е несигурен за това, което идва след смъртта - нали за обикновеното съзнание в земното съществуване царува голяма несигурност, - така в живота между смъртта и едно ново раждане царува прекалено голяма сигурност относно земния живот, една сигурност, която замайва, зашеметява, една сигурност, която именно прави душата немощна, безсилна. Така че човекът изпада в немощни-съноподобни състояния, които му вдъхват копнежа да слезе отново на Земята. Това са само бегли забележки за голямата разлика, която съществува между земния живот и живота между смъртта и едно ново раждане.
Но ако отидем назад в миналото, да речем дори само в египетската епоха, от третото до първото хилядолетие преди основаването на християнството, в миналото ние ще стигнем до онези хора, които сме били самите ние в един минал живот на Земята.
Ако отидем назад в тази епоха, тогава по отношение на сегашното брутално ясно съзнание, - а днес хората имат едно брутално ясно съзнание, те всички са така интелигентни, аз не казвам това иронично, днес всички хора действително са много интелигентни, - съзнанието на хората през древната египетска епоха е било повече съноподобно, то е било такова, че не се е сблъсквало по същия начин както днес с външните предмети, прониквало е повече през света, без да се сблъсква, но в замяна на това е било изпълнено с картинни образи, които в същото време са представяли нещо от духовното, което се намира около нас. Духовното още проникваше във физическото земно съществуване. Не казвайте: - Щом тогавашният човек е имал едно повече съноподобно, а не брутално ясно съзнание, как той е могъл да извърши онези велики трудоемки работи, които са били извършвани през време на египетската или на халдейската епоха? Достатъчно е само да си спомните, че при умопобъркани хора, именно в състоянията на лудост понякога става огромно нарастване на техните физически сили и те започват да носят неща, които не могат да носят при напълно ясно съзнание. Фактически и физическата сила на тези хора, които може би външно са били по-тънки от съвременните – но нали не винаги пълният е силен, а сухият слаб, - също и физическата сила на тези древни хора е била съответно по-голяма.
към текста >>
Ако отидем назад в тази епоха, тогава по отношение на сегашното брутално ясно съзнание, - а днес хората имат едно брутално ясно съзнание, те всички са така интелигентни, аз не казвам това иронично, днес всички хора действително са много интелигентни, - съзнанието на хората през древната египетска епоха е било повече съноподобно, то е било такова, че не се е сблъсквало по същия начин както днес с външните п
ред
мети, прониквало е повече през света, без да се сблъсква, но в замяна на това е било изпълнено с картинни образи, които в същото време са п
ред
ставяли нещо от духовното, което се намира около нас.
Докато между раждането и смъртта тук във физическия свят човекът има известен поглед към един друг свят, който му дава удовлетворение за някои неща, които тук в този свят малко го задоволяват или никак, то между смъртта и раждането, поради извънредното изобилие от събития, поради това, че постоянно стават прекалено много неща в сравнение с това, което човек може да понесе, човекът постоянно чувства копнеж отново да се върне в земния живот, в това, което за него сега е отвъден живот, и през втората половина между смъртта и едно ново раждане той с голям копнеж очаква минаването в земното съществуване чрез раждането. Както през време на земното съществуване човек се страхува от смъртта, понеже е несигурен за това, което идва след смъртта - нали за обикновеното съзнание в земното съществуване царува голяма несигурност, - така в живота между смъртта и едно ново раждане царува прекалено голяма сигурност относно земния живот, една сигурност, която замайва, зашеметява, една сигурност, която именно прави душата немощна, безсилна. Така че човекът изпада в немощни-съноподобни състояния, които му вдъхват копнежа да слезе отново на Земята. Това са само бегли забележки за голямата разлика, която съществува между земния живот и живота между смъртта и едно ново раждане. Но ако отидем назад в миналото, да речем дори само в египетската епоха, от третото до първото хилядолетие преди основаването на християнството, в миналото ние ще стигнем до онези хора, които сме били самите ние в един минал живот на Земята.
Ако отидем назад в тази епоха, тогава по отношение на сегашното брутално ясно съзнание, - а днес хората имат едно брутално ясно съзнание, те всички са така интелигентни, аз не казвам това иронично, днес всички хора действително са много интелигентни, - съзнанието на хората през древната египетска епоха е било повече съноподобно, то е било такова, че не се е сблъсквало по същия начин както днес с външните предмети, прониквало е повече през света, без да се сблъсква, но в замяна на това е било изпълнено с картинни образи, които в същото време са представяли нещо от духовното, което се намира около нас.
Духовното още проникваше във физическото земно съществуване. Не казвайте: - Щом тогавашният човек е имал едно повече съноподобно, а не брутално ясно съзнание, как той е могъл да извърши онези велики трудоемки работи, които са били извършвани през време на египетската или на халдейската епоха? Достатъчно е само да си спомните, че при умопобъркани хора, именно в състоянията на лудост понякога става огромно нарастване на техните физически сили и те започват да носят неща, които не могат да носят при напълно ясно съзнание. Фактически и физическата сила на тези хора, които може би външно са били по-тънки от съвременните – но нали не винаги пълният е силен, а сухият слаб, - също и физическата сила на тези древни хора е била съответно по-голяма. Само че те не са използвали това съществуване така, че да наблюдават всяко отделно нещо, което са вършели физически, а успоредно с тези физически действия са вървели изживяванията, в които още е прониквал духовният свят.
към текста >>
Само че те не са използвали това съществуване така, че да наблюдават всяко отделно нещо, което са вършели физически, а успо
ред
но с тези физически действия са вървели изживяванията, в които още е прониквал духовният свят.
Ако отидем назад в тази епоха, тогава по отношение на сегашното брутално ясно съзнание, - а днес хората имат едно брутално ясно съзнание, те всички са така интелигентни, аз не казвам това иронично, днес всички хора действително са много интелигентни, - съзнанието на хората през древната египетска епоха е било повече съноподобно, то е било такова, че не се е сблъсквало по същия начин както днес с външните предмети, прониквало е повече през света, без да се сблъсква, но в замяна на това е било изпълнено с картинни образи, които в същото време са представяли нещо от духовното, което се намира около нас. Духовното още проникваше във физическото земно съществуване. Не казвайте: - Щом тогавашният човек е имал едно повече съноподобно, а не брутално ясно съзнание, как той е могъл да извърши онези велики трудоемки работи, които са били извършвани през време на египетската или на халдейската епоха? Достатъчно е само да си спомните, че при умопобъркани хора, именно в състоянията на лудост понякога става огромно нарастване на техните физически сили и те започват да носят неща, които не могат да носят при напълно ясно съзнание. Фактически и физическата сила на тези хора, които може би външно са били по-тънки от съвременните – но нали не винаги пълният е силен, а сухият слаб, - също и физическата сила на тези древни хора е била съответно по-голяма.
Само че те не са използвали това съществуване така, че да наблюдават всяко отделно нещо, което са вършели физически, а успоредно с тези физически действия са вървели изживяванията, в които още е прониквал духовният свят.
И отново, когато тези хора се намират в живота между смъртта и едно ново раждане, много повече от този земен живот е прониквало там горе в онзи живот, ако ми е позволено да използвам тази дума «горе». Днес е много трудно човек да се разбере с хората, които се намират в живота между смъртта и едно ново раждане, защото постепенно езиците са приели такава форма, която не може да бъде разбрана от мъртвите. В схващането на мъртвите за земното, нашите съществителни имена например скоро след смъртта стават абсолютни празнини. Те разбират още само глаголите, подвижното, действащото. И докато тук на Земята хората с материалистично разбиране постоянно ни учат, че всичко порядъчно трябва да се дефинира, че всяко понятие трябва да бъде разграничавано чрез дефиниция, мъртвият вече въобще не познава никаква дефиниция; защото той познава само това, което се намира в движение, а не това, което е ограничено с контури.
към текста >>
Ако отидем още по-далече в миналото, в епохата след Атлантската катастрофа, в осмото, деветото хилядолетие п
ред
и християнското летоброене, тогава различията между живота на Земята и този след смъртта стават още по-малки.
Днес е много трудно човек да се разбере с хората, които се намират в живота между смъртта и едно ново раждане, защото постепенно езиците са приели такава форма, която не може да бъде разбрана от мъртвите. В схващането на мъртвите за земното, нашите съществителни имена например скоро след смъртта стават абсолютни празнини. Те разбират още само глаголите, подвижното, действащото. И докато тук на Земята хората с материалистично разбиране постоянно ни учат, че всичко порядъчно трябва да се дефинира, че всяко понятие трябва да бъде разграничавано чрез дефиниция, мъртвият вече въобще не познава никаква дефиниция; защото той познава само това, което се намира в движение, а не това, което е ограничено с контури. Но в по-стари времена също и онова, което е живеело на Земята като език, като използване на мисълта, като навик на мислене, е стигало нагоре до живота между смъртта и едно ново раждане така, че дълго време след смъртта мъртвият е имал още отзвук от това, което е преживял тук, а също и от онова, което е ставало на Земята и след неговата смърт.
Ако отидем още по-далече в миналото, в епохата след Атлантската катастрофа, в осмото, деветото хилядолетие преди християнското летоброене, тогава различията между живота на Земята и този след смъртта стават още по-малки.
След това стигаме обратно в миналото до онези времена, когато двата живота са били напълно подобни един на друг. Тогава не може вече да се говори за повтарящи се земни съществувания. Следователно, повтарящите се земни съществувания имат своя предел, своята граница, когато отидем назад в далечното минало. Когато насочим поглед напред в бъдещето, ние виждаме, че те също така ще имат една граница. Защото това, което за човека напълно съзнателно започва с духовното познание, това, че в обикновеното съзнание трябва да проникне духовният свят, ще има като последствие, че в света, който живеем между смъртта и едно ново раждане, отново ще прониква този земен свят, но въпреки това съзнанието не ще стане съноподобно, а ще става все по-ясно и по-ясно.
към текста >>
Следователно, повтарящите се земни съществувания имат своя п
ред
ел, своята граница, когато отидем назад в далечното минало.
И докато тук на Земята хората с материалистично разбиране постоянно ни учат, че всичко порядъчно трябва да се дефинира, че всяко понятие трябва да бъде разграничавано чрез дефиниция, мъртвият вече въобще не познава никаква дефиниция; защото той познава само това, което се намира в движение, а не това, което е ограничено с контури. Но в по-стари времена също и онова, което е живеело на Земята като език, като използване на мисълта, като навик на мислене, е стигало нагоре до живота между смъртта и едно ново раждане така, че дълго време след смъртта мъртвият е имал още отзвук от това, което е преживял тук, а също и от онова, което е ставало на Земята и след неговата смърт. Ако отидем още по-далече в миналото, в епохата след Атлантската катастрофа, в осмото, деветото хилядолетие преди християнското летоброене, тогава различията между живота на Земята и този след смъртта стават още по-малки. След това стигаме обратно в миналото до онези времена, когато двата живота са били напълно подобни един на друг. Тогава не може вече да се говори за повтарящи се земни съществувания.
Следователно, повтарящите се земни съществувания имат своя предел, своята граница, когато отидем назад в далечното минало.
Когато насочим поглед напред в бъдещето, ние виждаме, че те също така ще имат една граница. Защото това, което за човека напълно съзнателно започва с духовното познание, това, че в обикновеното съзнание трябва да проникне духовният свят, ще има като последствие, че в света, който живеем между смъртта и едно ново раждане, отново ще прониква този земен свят, но въпреки това съзнанието не ще стане съноподобно, а ще става все по-ясно и по-ясно. Разликата ще става все по-малка. Така че в повтарящите се земни съществувания ние имаме този живот, ограничен между външни граници, които след това ще ни доведат до едно съвършено различно устроено съществуване на човека, където не ще има вече никакъв смисъл да се говори за повтарящи се земни съществувания, защото именно разликата между земния живот и духовния живот не ще бъде така голяма, каквато е тя сега. Когато обаче за широкото настояще на земната епоха приемем, че зад този земен живот съществуват много други - не би трябвало да се казва безброй други, защото при едно точно духовно-научно изследване те могат даже да се преброят, тогава в тези минали земни съществувания ние сме имали определени изживявания, които са представлявали отношения от човек към човек.
към текста >>
Когато насочим поглед нап
ред
в бъдещето, ние виждаме, че те също така ще имат една граница.
Но в по-стари времена също и онова, което е живеело на Земята като език, като използване на мисълта, като навик на мислене, е стигало нагоре до живота между смъртта и едно ново раждане така, че дълго време след смъртта мъртвият е имал още отзвук от това, което е преживял тук, а също и от онова, което е ставало на Земята и след неговата смърт. Ако отидем още по-далече в миналото, в епохата след Атлантската катастрофа, в осмото, деветото хилядолетие преди християнското летоброене, тогава различията между живота на Земята и този след смъртта стават още по-малки. След това стигаме обратно в миналото до онези времена, когато двата живота са били напълно подобни един на друг. Тогава не може вече да се говори за повтарящи се земни съществувания. Следователно, повтарящите се земни съществувания имат своя предел, своята граница, когато отидем назад в далечното минало.
Когато насочим поглед напред в бъдещето, ние виждаме, че те също така ще имат една граница.
Защото това, което за човека напълно съзнателно започва с духовното познание, това, че в обикновеното съзнание трябва да проникне духовният свят, ще има като последствие, че в света, който живеем между смъртта и едно ново раждане, отново ще прониква този земен свят, но въпреки това съзнанието не ще стане съноподобно, а ще става все по-ясно и по-ясно. Разликата ще става все по-малка. Така че в повтарящите се земни съществувания ние имаме този живот, ограничен между външни граници, които след това ще ни доведат до едно съвършено различно устроено съществуване на човека, където не ще има вече никакъв смисъл да се говори за повтарящи се земни съществувания, защото именно разликата между земния живот и духовния живот не ще бъде така голяма, каквато е тя сега. Когато обаче за широкото настояще на земната епоха приемем, че зад този земен живот съществуват много други - не би трябвало да се казва безброй други, защото при едно точно духовно-научно изследване те могат даже да се преброят, тогава в тези минали земни съществувания ние сме имали определени изживявания, които са представлявали отношения от човек към човек. И следствията на тези отношения от човек на човек, които в миналото са се проявявали в това, което човек е изживял, се явяват точно както следствията на това, което ние извършваме сега в този земен живот; те се простират в следващите земни съществувания.
към текста >>
Когато обаче за широкото настояще на земната епоха приемем, че зад този земен живот съществуват много други - не би трябвало да се казва безброй други, защото при едно точно духовно-научно изследване те могат даже да се преброят, тогава в тези минали земни съществувания ние сме имали оп
ред
елени изживявания, които са п
ред
ставлявали отношения от човек към човек.
Следователно, повтарящите се земни съществувания имат своя предел, своята граница, когато отидем назад в далечното минало. Когато насочим поглед напред в бъдещето, ние виждаме, че те също така ще имат една граница. Защото това, което за човека напълно съзнателно започва с духовното познание, това, че в обикновеното съзнание трябва да проникне духовният свят, ще има като последствие, че в света, който живеем между смъртта и едно ново раждане, отново ще прониква този земен свят, но въпреки това съзнанието не ще стане съноподобно, а ще става все по-ясно и по-ясно. Разликата ще става все по-малка. Така че в повтарящите се земни съществувания ние имаме този живот, ограничен между външни граници, които след това ще ни доведат до едно съвършено различно устроено съществуване на човека, където не ще има вече никакъв смисъл да се говори за повтарящи се земни съществувания, защото именно разликата между земния живот и духовния живот не ще бъде така голяма, каквато е тя сега.
Когато обаче за широкото настояще на земната епоха приемем, че зад този земен живот съществуват много други - не би трябвало да се казва безброй други, защото при едно точно духовно-научно изследване те могат даже да се преброят, тогава в тези минали земни съществувания ние сме имали определени изживявания, които са представлявали отношения от човек към човек.
И следствията на тези отношения от човек на човек, които в миналото са се проявявали в това, което човек е изживял, се явяват точно както следствията на това, което ние извършваме сега в този земен живот; те се простират в следващите земни съществувания. Ние трябва да търсим причините на много неща, които сега настъпват в нашия живот, в предишни земни съществувания. Тук човек много лесно ще си каже, че това, което той изживява сега, е причинно обусловено. Как тогава той може да бъде свободен човек? Този въпрос, когато го разглеждаме така, е от голямо значение, защото всяко духовно наблюдение показва, че именно следващият земен живот е определен по този начин от предишните земни съществувания.
към текста >>
Ние трябва да търсим причините на много неща, които сега настъпват в нашия живот, в п
ред
ишни земни съществувания.
Защото това, което за човека напълно съзнателно започва с духовното познание, това, че в обикновеното съзнание трябва да проникне духовният свят, ще има като последствие, че в света, който живеем между смъртта и едно ново раждане, отново ще прониква този земен свят, но въпреки това съзнанието не ще стане съноподобно, а ще става все по-ясно и по-ясно. Разликата ще става все по-малка. Така че в повтарящите се земни съществувания ние имаме този живот, ограничен между външни граници, които след това ще ни доведат до едно съвършено различно устроено съществуване на човека, където не ще има вече никакъв смисъл да се говори за повтарящи се земни съществувания, защото именно разликата между земния живот и духовния живот не ще бъде така голяма, каквато е тя сега. Когато обаче за широкото настояще на земната епоха приемем, че зад този земен живот съществуват много други - не би трябвало да се казва безброй други, защото при едно точно духовно-научно изследване те могат даже да се преброят, тогава в тези минали земни съществувания ние сме имали определени изживявания, които са представлявали отношения от човек към човек. И следствията на тези отношения от човек на човек, които в миналото са се проявявали в това, което човек е изживял, се явяват точно както следствията на това, което ние извършваме сега в този земен живот; те се простират в следващите земни съществувания.
Ние трябва да търсим причините на много неща, които сега настъпват в нашия живот, в предишни земни съществувания.
Тук човек много лесно ще си каже, че това, което той изживява сега, е причинно обусловено. Как тогава той може да бъде свободен човек? Този въпрос, когато го разглеждаме така, е от голямо значение, защото всяко духовно наблюдение показва, че именно следващият земен живот е определен по този начин от предишните земни съществувания. От друга страна съзнанието за свобода съществува безусловно. И когато четете моята «Философия на свободата», вие ще видите, че съвсем не можем да разберем човека, ако не сме наясно върху въпроса, че целият негов душевен живот е насочен, ориентиран, стреми се към свободата, обаче към една свобода, която трябва правилно да разбираме.
към текста >>
Този въпрос, когато го разглеждаме така, е от голямо значение, защото всяко духовно наблюдение показва, че именно следващият земен живот е оп
ред
елен по този начин от п
ред
ишните земни съществувания.
Когато обаче за широкото настояще на земната епоха приемем, че зад този земен живот съществуват много други - не би трябвало да се казва безброй други, защото при едно точно духовно-научно изследване те могат даже да се преброят, тогава в тези минали земни съществувания ние сме имали определени изживявания, които са представлявали отношения от човек към човек. И следствията на тези отношения от човек на човек, които в миналото са се проявявали в това, което човек е изживял, се явяват точно както следствията на това, което ние извършваме сега в този земен живот; те се простират в следващите земни съществувания. Ние трябва да търсим причините на много неща, които сега настъпват в нашия живот, в предишни земни съществувания. Тук човек много лесно ще си каже, че това, което той изживява сега, е причинно обусловено. Как тогава той може да бъде свободен човек?
Този въпрос, когато го разглеждаме така, е от голямо значение, защото всяко духовно наблюдение показва, че именно следващият земен живот е определен по този начин от предишните земни съществувания.
От друга страна съзнанието за свобода съществува безусловно. И когато четете моята «Философия на свободата», вие ще видите, че съвсем не можем да разберем човека, ако не сме наясно върху въпроса, че целият негов душевен живот е насочен, ориентиран, стреми се към свободата, обаче към една свобода, която трябва правилно да разбираме. Именно в моята «Философия на свободата» вие ще намерите идеята за свобода, която е много важно да бъде схваната в правилния смисъл. Касае се именно за това, човек да развие първо свободата в мислите. Изворът на свободата блика в мисълта.
към текста >>
Човекът просто има непос
ред
ствено съзнание за това, че в мисълта той е свободно същество.
От друга страна съзнанието за свобода съществува безусловно. И когато четете моята «Философия на свободата», вие ще видите, че съвсем не можем да разберем човека, ако не сме наясно върху въпроса, че целият негов душевен живот е насочен, ориентиран, стреми се към свободата, обаче към една свобода, която трябва правилно да разбираме. Именно в моята «Философия на свободата» вие ще намерите идеята за свобода, която е много важно да бъде схваната в правилния смисъл. Касае се именно за това, човек да развие първо свободата в мислите. Изворът на свободата блика в мисълта.
Човекът просто има непосредствено съзнание за това, че в мисълта той е свободно същество.
Можете да кажете: - Но днес съществуват много хора, които се съмняват в свободата. Това е само доказателство, че днес теоретическият фанатизъм на хората е по-голям от това, което човекът непосредствено изживява в действителността. Човек вече не вярва на своите изживявания, защото е претъпкан с теоретически възгледи. От наблюдението на природните процеси днес той си съставя идеята: Всичко е необходимо обусловено, всяко следствие има причина, всичко, което съществува, има своята причина. Следователно, когато оформя дадена мисъл, това също има своята причина.
към текста >>
Това е само доказателство, че днес теоретическият фанатизъм на хората е по-голям от това, което човекът непос
ред
ствено изживява в действителността.
Именно в моята «Философия на свободата» вие ще намерите идеята за свобода, която е много важно да бъде схваната в правилния смисъл. Касае се именно за това, човек да развие първо свободата в мислите. Изворът на свободата блика в мисълта. Човекът просто има непосредствено съзнание за това, че в мисълта той е свободно същество. Можете да кажете: - Но днес съществуват много хора, които се съмняват в свободата.
Това е само доказателство, че днес теоретическият фанатизъм на хората е по-голям от това, което човекът непосредствено изживява в действителността.
Човек вече не вярва на своите изживявания, защото е претъпкан с теоретически възгледи. От наблюдението на природните процеси днес той си съставя идеята: Всичко е необходимо обусловено, всяко следствие има причина, всичко, което съществува, има своята причина. Следователно, когато оформя дадена мисъл, това също има своята причина. Хората съвсем не мислят веднага за повтарящите се земни съществувания, а мислят за това, че бликащото от една мисъл, също така е причинено, както това, което произлиза от една машина. Чрез тази теория за всеобщата причинност, както я наричат, за всеобщото причиняване, днес човек многократно се заслепява спрямо това, че той ясно носи в себе си съзнанието за свободата.
към текста >>
Аз често съм разказвал тук: На младини имах един приятел, който в оп
ред
елено време мислеше истински фанатично материалистически и казваше: - Когато например ходя, моите мозъчни нерви, които са проникнати от оп
ред
елени причини, са тези, които п
ред
извикват ходенето.
Чрез тази теория за всеобщата причинност, както я наричат, за всеобщото причиняване, днес човек многократно се заслепява спрямо това, че той ясно носи в себе си съзнанието за свободата. Свободата е факт, който се изживява, щом човек действително достигне да размишлява върху себе си. Но съществуват също хора, които са на мнение, че нервната система е именно една природна система и като по чудо ражда мислите от себе си. Тогава естествено мислите биха били именно такива, да речем, както пламъка, който гори под влиянието на горивното вещество, те биха били необходими резултати и не би могло да става дума за свобода. Обаче тези хора си противоречат, като въобще говорят.
Аз често съм разказвал тук: На младини имах един приятел, който в определено време мислеше истински фанатично материалистически и казваше: - Когато например ходя, моите мозъчни нерви, които са проникнати от определени причини, са тези, които предизвикват ходенето.
При известни обстоятелства това можеше да доведе до дълги спорове с този приятел от младостта. Накрая аз веднъж му казах: Да, но виж, ти казваш все пак, аз ходя. Защо не казваш моят мозък ходи? Щом действително вярваш в твоята теория, ти никога не трябва да казваш, аз ходя, аз хващам, а моят мозък хваща, моят мозък ходи. Защо лъжеш?
към текста >>
Основният факт за свободното човешко същество е един факт, който може непос
ред
ствено да бъде изживян.
Когато забелязват някаква глупост у себе си, която не искат да отстранят, тогава те казват: - Да, от това аз не мога да се освободя, това е моята природа. То идва от само себе си и аз съм безсилен срещу него. - Такива хора има много. Те се позовават на неизменимата причинност на тяхното същество. Но в повечето случаи те остават непоследователни, когато понякога искат да покажат на себе си нещо, което биха искали да бъдат, за което не се нуждаят от никакво извинение, а за което искат да бъдат похвалени; тогава те се отклоняват от този възглед.
Основният факт за свободното човешко същество е един факт, който може непосредствено да бъде изживян.
Но в обикновения земен живот ние вършим много неща, вършим ги в пълна свобода и всъщност от своя страна те изглеждат така, че ние не можем да ги оставим неизвършени. Въпреки всичко чрез това ние не чувстваме нашата свобода възпрепятствана. Да предположим, че решавате да си построите къща. Построяването на къщата изисква, да речем, една година. След една година вие ще живеете в нея.
към текста >>
Да п
ред
положим, че решавате да си построите къща.
Те се позовават на неизменимата причинност на тяхното същество. Но в повечето случаи те остават непоследователни, когато понякога искат да покажат на себе си нещо, което биха искали да бъдат, за което не се нуждаят от никакво извинение, а за което искат да бъдат похвалени; тогава те се отклоняват от този възглед. Основният факт за свободното човешко същество е един факт, който може непосредствено да бъде изживян. Но в обикновения земен живот ние вършим много неща, вършим ги в пълна свобода и всъщност от своя страна те изглеждат така, че ние не можем да ги оставим неизвършени. Въпреки всичко чрез това ние не чувстваме нашата свобода възпрепятствана.
Да предположим, че решавате да си построите къща.
Построяването на къщата изисква, да речем, една година. След една година вие ще живеете в нея. Ще чувствате ли вашата свобода ограничена чрез това, че трябва да си кажете тогава: - Сега къщата е построена и аз трябва да вляза в нея, да живея в нея - та това е принуда! - Вие не ще чувствате вашата свобода ограничена чрез това, че сте си построили къща. Тези две неща напълно съществуват едно до друго също и в обикновения живот, а именно, че човек се е ангажирал за нещо, което след това е станало факт в живота, за който трябва да се държи сметка.
към текста >>
Тогава чрез факта, че вашият настоящ земен живот е оп
ред
елен от минали земни съществувания, вие не ще чувствате никакво ограничение на вашата свобода.
След една година вие ще живеете в нея. Ще чувствате ли вашата свобода ограничена чрез това, че трябва да си кажете тогава: - Сега къщата е построена и аз трябва да вляза в нея, да живея в нея - та това е принуда! - Вие не ще чувствате вашата свобода ограничена чрез това, че сте си построили къща. Тези две неща напълно съществуват едно до друго също и в обикновения живот, а именно, че човек се е ангажирал за нещо, което след това е станало факт в живота, за който трябва да се държи сметка. Вземете сега всичко това, което произхожда от миналите земни съществувания, за което трябва да държите сметка, тъй като то произлиза от самите вас, също както изграждането на къщата произхожда от вас.
Тогава чрез факта, че вашият настоящ земен живот е определен от минали земни съществувания, вие не ще чувствате никакво ограничение на вашата свобода.
А сега вие можете да кажете: - Добре, аз си построявам къща, но искам все пак да остана свободен човек, не искам да бъда принуден чрез това. Ако не ми харесва, след една година аз не ще вляза в тази къща, ще я продам. -Добре! Относно това всеки също може да има своето мнение, но човек би могъл да помисли, че вие въобще не знаете, какво искате в живота, щом вършите това; но нека се абстрахираме от този възглед. Нека се абстрахираме от това, че някой е фанатик на свободата и постоянно предприема неща, които след това свободно изоставя. Тогава бихме могли да кажем: - Човекът няма дори свободата да извърши това, което е предприел.
към текста >>
Нека се абстрахираме от това, че някой е фанатик на свободата и постоянно п
ред
приема неща, които след това свободно изоставя.
Вземете сега всичко това, което произхожда от миналите земни съществувания, за което трябва да държите сметка, тъй като то произлиза от самите вас, също както изграждането на къщата произхожда от вас. Тогава чрез факта, че вашият настоящ земен живот е определен от минали земни съществувания, вие не ще чувствате никакво ограничение на вашата свобода. А сега вие можете да кажете: - Добре, аз си построявам къща, но искам все пак да остана свободен човек, не искам да бъда принуден чрез това. Ако не ми харесва, след една година аз не ще вляза в тази къща, ще я продам. -Добре! Относно това всеки също може да има своето мнение, но човек би могъл да помисли, че вие въобще не знаете, какво искате в живота, щом вършите това; но нека се абстрахираме от този възглед.
Нека се абстрахираме от това, че някой е фанатик на свободата и постоянно предприема неща, които след това свободно изоставя.
Тогава бихме могли да кажем: - Човекът няма дори свободата да извърши това, което е предприел. Той стои под постоянен натиск да иска да бъде свободен и точно от този фанатизъм за свобода постоянно бива лашкан насам натам. Касае се действително за това, тези неща да не се схващат сковано теоретически, а да отговарят на реалния живот. А сега да преминем към едно по-сложно понятие. Както приписваме свобода на човека, така до по-висока степен би трябвало да припишем свобода на другите същества, които не са възпрепятствани от ограниченията на човешката природа - когато се издигнем до съществата, които принадлежат на по-висшите йерархии, те не са възпрепятствани от ограниченията на човешката природа.
към текста >>
Тогава бихме могли да кажем: - Човекът няма дори свободата да извърши това, което е п
ред
приел.
Тогава чрез факта, че вашият настоящ земен живот е определен от минали земни съществувания, вие не ще чувствате никакво ограничение на вашата свобода. А сега вие можете да кажете: - Добре, аз си построявам къща, но искам все пак да остана свободен човек, не искам да бъда принуден чрез това. Ако не ми харесва, след една година аз не ще вляза в тази къща, ще я продам. -Добре! Относно това всеки също може да има своето мнение, но човек би могъл да помисли, че вие въобще не знаете, какво искате в живота, щом вършите това; но нека се абстрахираме от този възглед. Нека се абстрахираме от това, че някой е фанатик на свободата и постоянно предприема неща, които след това свободно изоставя.
Тогава бихме могли да кажем: - Човекът няма дори свободата да извърши това, което е предприел.
Той стои под постоянен натиск да иска да бъде свободен и точно от този фанатизъм за свобода постоянно бива лашкан насам натам. Касае се действително за това, тези неща да не се схващат сковано теоретически, а да отговарят на реалния живот. А сега да преминем към едно по-сложно понятие. Както приписваме свобода на човека, така до по-висока степен би трябвало да припишем свобода на другите същества, които не са възпрепятствани от ограниченията на човешката природа - когато се издигнем до съществата, които принадлежат на по-висшите йерархии, те не са възпрепятствани от ограниченията на човешката природа. Би трябвало дори в една по-висока степен ние да потърсим свободата при тях.
към текста >>
Но пък той е устроил света по оп
ред
елен начин.
Касае се действително за това, тези неща да не се схващат сковано теоретически, а да отговарят на реалния живот. А сега да преминем към едно по-сложно понятие. Както приписваме свобода на човека, така до по-висока степен би трябвало да припишем свобода на другите същества, които не са възпрепятствани от ограниченията на човешката природа - когато се издигнем до съществата, които принадлежат на по-висшите йерархии, те не са възпрепятствани от ограниченията на човешката природа. Би трябвало дори в една по-висока степен ние да потърсим свободата при тях. А сега някой може да създаде една особена богословска теория, като каже: - Но Бог би трябвало да бъде свободен!
Но пък той е устроил света по определен начин.
С това той е ангажиран, той наистина не може всеки ден да променя мировия ред; следователно той не е свободен. Виждате ли, когато срещупоставите по този начин вътрешната кармическа необходимост и свободата, която е един факт на нашето съзнание, която е просто един резултат на себенаблюдението, вие никога не ще излезете от един омагьосан кръг. Защото нещата стоят така: Аз наистина не искам постоянно да повтарям примера, но той може да ни доведе по-нататък – вземете примера с построяването на къщата. Значи някой си построява една къща. Не искам да кажа, аз си построявам къща - вероятно аз никога не ще си построя такава, - но да речем, че някой си построява къща.
към текста >>
С това той е ангажиран, той наистина не може всеки ден да променя мировия
ред
; следователно той не е свободен.
А сега да преминем към едно по-сложно понятие. Както приписваме свобода на човека, така до по-висока степен би трябвало да припишем свобода на другите същества, които не са възпрепятствани от ограниченията на човешката природа - когато се издигнем до съществата, които принадлежат на по-висшите йерархии, те не са възпрепятствани от ограниченията на човешката природа. Би трябвало дори в една по-висока степен ние да потърсим свободата при тях. А сега някой може да създаде една особена богословска теория, като каже: - Но Бог би трябвало да бъде свободен! Но пък той е устроил света по определен начин.
С това той е ангажиран, той наистина не може всеки ден да променя мировия ред; следователно той не е свободен.
Виждате ли, когато срещупоставите по този начин вътрешната кармическа необходимост и свободата, която е един факт на нашето съзнание, която е просто един резултат на себенаблюдението, вие никога не ще излезете от един омагьосан кръг. Защото нещата стоят така: Аз наистина не искам постоянно да повтарям примера, но той може да ни доведе по-нататък – вземете примера с построяването на къщата. Значи някой си построява една къща. Не искам да кажа, аз си построявам къща - вероятно аз никога не ще си построя такава, - но да речем, че някой си построява къща. Чрез това решение той по определен начин определя своето бъдеще.
към текста >>
Чрез това решение той по оп
ред
елен начин оп
ред
еля своето бъдеще.
С това той е ангажиран, той наистина не може всеки ден да променя мировия ред; следователно той не е свободен. Виждате ли, когато срещупоставите по този начин вътрешната кармическа необходимост и свободата, която е един факт на нашето съзнание, която е просто един резултат на себенаблюдението, вие никога не ще излезете от един омагьосан кръг. Защото нещата стоят така: Аз наистина не искам постоянно да повтарям примера, но той може да ни доведе по-нататък – вземете примера с построяването на къщата. Значи някой си построява една къща. Не искам да кажа, аз си построявам къща - вероятно аз никога не ще си построя такава, - но да речем, че някой си построява къща.
Чрез това решение той по определен начин определя своето бъдеще.
Когато къщата е готова и той държи сметка за своето предишно решение, за в бъдеще на него привидно не му остава никаква свобода. Той самият си е ограничил тази свобода; привидно няма никаква свобода. Помислете обаче, за колко много неща все пак ви остава свобода вътре в тази къща! Вътре в нея вие даже сте свободни да бъдете глупави или разумни. Свободни сте вътре в нея да се отнасяте със своите себеподобни отвратително или любвеобилно.
към текста >>
Когато къщата е готова и той държи сметка за своето п
ред
ишно решение, за в бъдеще на него привидно не му остава никаква свобода.
Виждате ли, когато срещупоставите по този начин вътрешната кармическа необходимост и свободата, която е един факт на нашето съзнание, която е просто един резултат на себенаблюдението, вие никога не ще излезете от един омагьосан кръг. Защото нещата стоят така: Аз наистина не искам постоянно да повтарям примера, но той може да ни доведе по-нататък – вземете примера с построяването на къщата. Значи някой си построява една къща. Не искам да кажа, аз си построявам къща - вероятно аз никога не ще си построя такава, - но да речем, че някой си построява къща. Чрез това решение той по определен начин определя своето бъдеще.
Когато къщата е готова и той държи сметка за своето предишно решение, за в бъдеще на него привидно не му остава никаква свобода.
Той самият си е ограничил тази свобода; привидно няма никаква свобода. Помислете обаче, за колко много неща все пак ви остава свобода вътре в тази къща! Вътре в нея вие даже сте свободни да бъдете глупави или разумни. Свободни сте вътре в нея да се отнасяте със своите себеподобни отвратително или любвеобилно. В нея сте свободни да ставате рано или късно.
към текста >>
Но сега може би вие ще можете да кажете по-нататък: - Добре, тогава в живота ние имаме оп
ред
елена област на свобода.
В нея сте свободни да ставате рано или късно. Може би в замяна на това имате други задължения, но в къщата вие сте свободни да ставате рано или късно. Свободни сте вътре в нея да бъдете антропософ или материалист. Накратко казано, съществуват безброй неща, по отношение на които вие сте свободни. По същия начин, въпреки съществуването на кармическата необходимост, в отделния човешки живот съществуват безброй неща, много повече отколкото в една къща, безброй неща, които човек е свободен да върши, които действително се намират напълно в областта на свободата.
Но сега може би вие ще можете да кажете по-нататък: - Добре, тогава в живота ние имаме определена област на свобода.
Тази област аз ще нарисувам тук в светло, понеже хората обичат светлото, а наоколо ще нарисувам кармическата необходимост /червено/. Сега тя също е налице! Следователно определена затворена област на свобода, а наоколо кармическата необходимост. Сега гледайки тази рисунка, вие можете да изтъкнете следното. Вие можете да кажете: - Добре, в определена област сега съм свободен; но аз стигам до границата на моята свобода.
към текста >>
Следователно оп
ред
елена затворена област на свобода, а наоколо кармическата необходимост.
Накратко казано, съществуват безброй неща, по отношение на които вие сте свободни. По същия начин, въпреки съществуването на кармическата необходимост, в отделния човешки живот съществуват безброй неща, много повече отколкото в една къща, безброй неща, които човек е свободен да върши, които действително се намират напълно в областта на свободата. Но сега може би вие ще можете да кажете по-нататък: - Добре, тогава в живота ние имаме определена област на свобода. Тази област аз ще нарисувам тук в светло, понеже хората обичат светлото, а наоколо ще нарисувам кармическата необходимост /червено/. Сега тя също е налице!
Следователно определена затворена област на свобода, а наоколо кармическата необходимост.
Сега гледайки тази рисунка, вие можете да изтъкнете следното. Вие можете да кажете: - Добре, в определена област сега съм свободен; но аз стигам до границата на моята свобода. Аз се разхождам из моята стая на свободата, обаче навсякъде стигам до границата на моята кармическа свобода и чувствам тази кармическа необходимост. Да, мои мили приятели, ако рибата би мислила по същия начин, тя би била много нещастна във водата, защото когато плува във водата, тя стига до границата на водата. Тя вече не може да живее извън тази вода.
към текста >>
Вие можете да кажете: - Добре, в оп
ред
елена област сега съм свободен; но аз стигам до границата на моята свобода.
Но сега може би вие ще можете да кажете по-нататък: - Добре, тогава в живота ние имаме определена област на свобода. Тази област аз ще нарисувам тук в светло, понеже хората обичат светлото, а наоколо ще нарисувам кармическата необходимост /червено/. Сега тя също е налице! Следователно определена затворена област на свобода, а наоколо кармическата необходимост. Сега гледайки тази рисунка, вие можете да изтъкнете следното.
Вие можете да кажете: - Добре, в определена област сега съм свободен; но аз стигам до границата на моята свобода.
Аз се разхождам из моята стая на свободата, обаче навсякъде стигам до границата на моята кармическа свобода и чувствам тази кармическа необходимост. Да, мои мили приятели, ако рибата би мислила по същия начин, тя би била много нещастна във водата, защото когато плува във водата, тя стига до границата на водата. Тя вече не може да живее извън тази вода. Ето защо тя се отказва да живее вън от водата. Тя изобщо не излиза вън от водата.
към текста >>
И тогава обратно в миналото той вижда своите п
ред
ишни земни съществувания и виждайки от миналия земен живот причините за настоящите изживявания той не чувства и не казва: - Сега аз се намирам под желязната принуда на необходимостта и моята свобода е ограничена, възпрепятствана, - а поглежда в миналото и вижда, как сам си е създал това, което го сполетява в живота, както някой, който си е построил къща.
Тогава рибата би се чувствала вътрешно по съвършено различен начин. Всичко би било различно. Ако приложим това сравнение върху човешкия живот по отношение на свободата и на кармическата необходимост, тогава е така, че в настоящия земен живот човекът отначало има обикновеното съзнание. С това обикновено съзнание той живее в кръга на свободата, както рибата живее във водата и съвсем не стига с това съзнание в областта на кармическата необходимост, не прониква в тази област. Едва когато човек действително започва да възприема духовния свят, - което би било, както ако рибата би имала бели дробове в резерва, - едва когато човекът действително се вживее в духовния свят, тогава той добива ясно виждане за импулсите, които живеят в него като кармическа необходимост.
И тогава обратно в миналото той вижда своите предишни земни съществувания и виждайки от миналия земен живот причините за настоящите изживявания той не чувства и не казва: - Сега аз се намирам под желязната принуда на необходимостта и моята свобода е ограничена, възпрепятствана, - а поглежда в миналото и вижда, как сам си е създал това, което го сполетява в живота, както някой, който си е построил къща.
Той поглежда назад и вижда решението, което е довело до построяването на тази къща. И тогава човек намира за по-умно да запита: - Дали взетото тогава решение, да построя къщата е било разумно или неразумно? - Естествено когато по-късно нещата се осъществят, човек може да си изгради всякакви възгледи, това е несъмнено; но когато открие, че е било огромна глупост да си построи къщата, той може най-много да каже, че е бил глупав. Но в живота е една неприятна работа, когато по отношение на дадено нещо, което човек е извършил, той трябва да си каже, че е било глупаво. Това не е приятно.
към текста >>
П
ред
ставете си, че виждате обратно в миналото един п
ред
ишен земен живот.
Той би искал да не е взимал решението. Но това се отнася само за единия земен живот, защото между глупостта на решението и наказанието, което човек получава за това, когато трябва да изпита последствията на тази глупост, между тях се намира еднородният земен живот. Той остава винаги такъв. Но не е така между отделните земни съществувания. Между тези земни съществувания винаги има един живот между смъртта и едно ново раждане и тези животи между смъртта и едно ново раждане изменят някои неща, които не биха се изменили, ако земният живот би продължил по еднороден начин.
Представете си, че виждате обратно в миналото един предишен земен живот.
Тогава сте направили добро или зло на някой човек. Животът между смъртта и едно ново раждане се намира между този предишен земен живот и настоящия земен живот. В този живот между смъртта и едно ново раждане, в този духовен живот, вие съвсем не можете да мислите по друг начин, освен че сте станали несъвършени чрез това, че сте направили някому зло. Това отнема нещо от вашата човешка стойност. Това ви прави душевно осакатени.
към текста >>
Животът между смъртта и едно ново раждане се намира между този п
ред
ишен земен живот и настоящия земен живот.
Той остава винаги такъв. Но не е така между отделните земни съществувания. Между тези земни съществувания винаги има един живот между смъртта и едно ново раждане и тези животи между смъртта и едно ново раждане изменят някои неща, които не биха се изменили, ако земният живот би продължил по еднороден начин. Представете си, че виждате обратно в миналото един предишен земен живот. Тогава сте направили добро или зло на някой човек.
Животът между смъртта и едно ново раждане се намира между този предишен земен живот и настоящия земен живот.
В този живот между смъртта и едно ново раждане, в този духовен живот, вие съвсем не можете да мислите по друг начин, освен че сте станали несъвършени чрез това, че сте направили някому зло. Това отнема нещо от вашата човешка стойност. Това ви прави душевно осакатени. Вие отново трябва да изправите това осакатяване и тогава вземате решението да постигнете в новия земен живот онова, което поправя грешката. Между смъртта и едно ново раждане вие приемате онова, което изправя грешката, приемате го чрез вашата собствена воля.
към текста >>
И тогава откривате, че, когато сте подпомогнали един човек, чрез това той фактически е постигнал оп
ред
елени неща, които иначе не би постигнал в един п
ред
ишен живот.
Това отнема нещо от вашата човешка стойност. Това ви прави душевно осакатени. Вие отново трябва да изправите това осакатяване и тогава вземате решението да постигнете в новия земен живот онова, което поправя грешката. Между смъртта и едно ново раждане вие приемате онова, което изправя грешката, приемате го чрез вашата собствена воля. Ако сте направили добро на някой човек, тогава вие знаете, - това човек вижда особено в живота между смъртта и едно ново раждане, - че целият човешки земен живот съществува за цялото човечество.
И тогава откривате, че, когато сте подпомогнали един човек, чрез това той фактически е постигнал определени неща, които иначе не би постигнал в един предишен живот.
Но тогава в живота между смъртта и едно ново раждане вие се чувствате съединени с него, за да проявите по-нататък онова, което сте постигнали заедно с него по отношение на човешкото съвършенство. Вие отново го търсите в новия земен живот, за да можете да действате по-нататък именно чрез начина, по който сте го усъвършенствали в новия земен живот. Следователно, съвсем не се касае за това, когато намирайки се в духовния свят виждате кръга на кармическите необходимости около себе си, съвсем не се касае за това, че ще се отвратите от тези кармически необходимости, а за това, да погледнете чрез тези необходимости, какви са били нещата, които сами сте извършвали и така да погледнете на тези неща, че да си кажете: - Трябва да стане това, - даже от пълна свобода би трябвало да стане, - което става от една вътрешна необходимост. Човек никога не ще изживее случай да не бъде съгласен с тази карма при едно действително разбиране на кармата. Ако в кармата се получават неща, които не се харесват на някого, той би трябвало да ги разглежда от общата закономерност на света.
към текста >>
Това, което прониква от един п
ред
ишен живот, сме самите ние и няма никакъв смисъл да говорим за това, че нещо в нашата карма, до която опира именно кръгът на нашата свобода, че нещо в нашата карма би трябвало да бъде различно от това, което е, защото в едно закономерно свързано цяло детайлът, единичното изобщо не може да бъде критикувано.
Следователно, съвсем не се касае за това, когато намирайки се в духовния свят виждате кръга на кармическите необходимости около себе си, съвсем не се касае за това, че ще се отвратите от тези кармически необходимости, а за това, да погледнете чрез тези необходимости, какви са били нещата, които сами сте извършвали и така да погледнете на тези неща, че да си кажете: - Трябва да стане това, - даже от пълна свобода би трябвало да стане, - което става от една вътрешна необходимост. Човек никога не ще изживее случай да не бъде съгласен с тази карма при едно действително разбиране на кармата. Ако в кармата се получават неща, които не се харесват на някого, той би трябвало да ги разглежда от общата закономерност на света. И тогава все повече ще открива, че в крайна сметка онова, което е кармически обусловено, е по-добро, отколкото ако при всеки нов земен живот трябва да започваме отново. Защото всъщност ние сме самата наша карма.
Това, което прониква от един предишен живот, сме самите ние и няма никакъв смисъл да говорим за това, че нещо в нашата карма, до която опира именно кръгът на нашата свобода, че нещо в нашата карма би трябвало да бъде различно от това, което е, защото в едно закономерно свързано цяло детайлът, единичното изобщо не може да бъде критикувано.
Някому може да не се харесва носът му; обаче няма никакъв смисъл да бъде критикуван само носът, защото носът, който човек има, наистина трябва да бъде такъв, какъвто е, щом целият човек е такъв, какъвто е. И онзи, който казва, че би искал да има друг нос, с това той всъщност казва, че би искал да бъде съвършено друг човек. Обаче с това той самият се елиминира, премахва се в мислите. Но това не може да стане. Така ние също не можем да премахнем и нашата карма, защото ние самите сме това, което е нашата карма.
към текста >>
Но това никак не ни заблуждава, защото то протича напълно
ред
ом с делата на нашата свобода, никъде не пречи на делата на нашата свобода.
Някому може да не се харесва носът му; обаче няма никакъв смисъл да бъде критикуван само носът, защото носът, който човек има, наистина трябва да бъде такъв, какъвто е, щом целият човек е такъв, какъвто е. И онзи, който казва, че би искал да има друг нос, с това той всъщност казва, че би искал да бъде съвършено друг човек. Обаче с това той самият се елиминира, премахва се в мислите. Но това не може да стане. Така ние също не можем да премахнем и нашата карма, защото ние самите сме това, което е нашата карма.
Но това никак не ни заблуждава, защото то протича напълно редом с делата на нашата свобода, никъде не пречи на делата на нашата свобода.
Бих искал да употребя и едно друго сравнение, което изяснява това. Като човеци ние вървим; но все пак почвата е тази, върху която вървим. Никой човек не се чувства възпрепятстван в своето ходене чрез това, че под него е почвата. Даже той би трябвало да знае, че ако не би съществувала почвата, той не би могъл да ходи, а навсякъде би пропаднал надолу. Така е и с нашата свобода.
към текста >>
Даже в някои случаи ние ще стигнем дотам да си кажем: - П
ред
полагам, че някой, който е минал през посвещението, може да вижда миналите земни съществувания.
Тя се нуждае от почвата на необходимостта. За да се издигне нагоре, тя се нуждае от една основа. Тази основа, това сме самите ние. Щом по правилен начин схванем понятието за свободата и понятието за кармата, ние ще можем напълно да ги примирим една с друга. И тогава не е нужно вече да се плашим напълно да разгледаме тази кармическа необходимост.
Даже в някои случаи ние ще стигнем дотам да си кажем: - Предполагам, че някой, който е минал през посвещението, може да вижда миналите земни съществувания.
Когато той гледа назад в минали земни съществувания, чрез това той много добре знае, че му се е случило това или онова, което е дошло заедно с него в този земен живот. Ако той не би се издигнал до науката на посвещението, тогава една обективна необходимост би го тласкала да върши някои неща. Той неминуемо би ги извършил. Но с това той не би чувствал своята свобода ограничена, защото неговата свобода лежи в обикновеното съзнание. С това съзнание той съвсем не прониква в областта, където действа тази необходимост, като рибата не стига до външния въздух.
към текста >>
Обаче когато притежава науката на посвещението, тогава той вижда в миналото, вижда какво се е случило в един п
ред
ишен земен живот и счита онова, което се намира там като една задача, която съзнателно му е била възложена за настоящия земен живот.
Когато той гледа назад в минали земни съществувания, чрез това той много добре знае, че му се е случило това или онова, което е дошло заедно с него в този земен живот. Ако той не би се издигнал до науката на посвещението, тогава една обективна необходимост би го тласкала да върши някои неща. Той неминуемо би ги извършил. Но с това той не би чувствал своята свобода ограничена, защото неговата свобода лежи в обикновеното съзнание. С това съзнание той съвсем не прониква в областта, където действа тази необходимост, като рибата не стига до външния въздух.
Обаче когато притежава науката на посвещението, тогава той вижда в миналото, вижда какво се е случило в един предишен земен живот и счита онова, което се намира там като една задача, която съзнателно му е била възложена за настоящия земен живот.
И така е. - Виждате ли, онзи, който не притежава науката на посвещението, той винаги знае чрез един вътрешен стремеж, чрез един подтик,- сега казвам нещо, което ще ви изглежда парадоксално, което обаче все пак е така, - какво трябва да прави. О, хората винаги вършат, винаги знаят, какво трябва да правят, те винаги се чувстват тласкани към това или онова. При този, който започва с науката на посвещението, при него все пак в света ще бъде различно. Когато той идва в контакт с живота, по отношение на отделните изживявания изникват твърде особени въпроси.
към текста >>
И фактически, при оп
ред
елена степен на разбирането придобито чрез посвещение, ако не би настъпило нещо друго, човек би стигнал дотам да си каже: - След като съм стигнал до това разбиране - сега аз съм на четиридесет години, но това е все едно, - сега най-добре ще прекарам целия си следващ живот като седна на един стол и не върша абсолютно нищо; защото нямам такива изразени подтици, да върша това или онова.
О, хората винаги вършат, винаги знаят, какво трябва да правят, те винаги се чувстват тласкани към това или онова. При този, който започва с науката на посвещението, при него все пак в света ще бъде различно. Когато той идва в контакт с живота, по отношение на отделните изживявания изникват твърде особени въпроси. Когато се чувства подбуден да прави неща, той същевременно чувства подтик да не го направи. Смътният подтик, който тласка повечето от хората към това или онова, отпада.
И фактически, при определена степен на разбирането придобито чрез посвещение, ако не би настъпило нещо друго, човек би стигнал дотам да си каже: - След като съм стигнал до това разбиране - сега аз съм на четиридесет години, но това е все едно, - сега най-добре ще прекарам целия си следващ живот като седна на един стол и не върша абсолютно нищо; защото нямам такива изразени подтици, да върша това или онова.
- Не мислете, мои мили приятели, че посвещението не е реална действителност. Странно е в това отношение, как хората понякога мислят. Когато някой яде печена кокошка, всеки вярва, че тя е истинска действителност. Но за науката на посвещението по-голяма част от хората вярват, че тя има само теоретически въздействия. Но тя има действия в живота.
към текста >>
П
ред
и човек да придобие науката на посвещението, тогава по един вътрешен подтик той счита, че едно нещо е важно, друго не е важно.
Странно е в това отношение, как хората понякога мислят. Когато някой яде печена кокошка, всеки вярва, че тя е истинска действителност. Но за науката на посвещението по-голяма част от хората вярват, че тя има само теоретически въздействия. Но тя има действия в живота. И едно такова действие в живота е онова, което аз току-що посочих.
Преди човек да придобие науката на посвещението, тогава по един вътрешен подтик той счита, че едно нещо е важно, друго не е важно.
На посветеният би могло да му се прииска, да седне на един стол и да остави светът да си тече покрай него, защото не е особено важно - така би могло да му се струва, - дали нещо става, а друго не става, и други подобни. Но нека направим една корекция, една поправка - нещата не стават така, защото науката на посвещението донася и нещо друго. За да не седне съответният посветен и да остави света да си тече като каже: - На мен всичко ми е безразлично, - корекцията е той да погледне в миналите земни съществувания. Тогава от своята карма той прочита задачата за своя земен живот. Той прочита в кармата задачата за своя земен живот.
към текста >>
Той би се чувствал несвободен, ако не е в състояние да изпълни задачите, които са му били поставени от п
ред
ишните земни съществувания.
За да не седне съответният посветен и да остави света да си тече като каже: - На мен всичко ми е безразлично, - корекцията е той да погледне в миналите земни съществувания. Тогава от своята карма той прочита задачата за своя земен живот. Той прочита в кармата задачата за своя земен живот. Тогава той съзнателно изпълнява това, което са му възложили неговите минали земни съществувания. Той не се отказва от своите действия, мислейки, че с това неговата свобода е възпрепятствана, а ги извършва, защото, стигайки до това, което е изживял в своите минали земни съществувания същевременно вижда и това, което е било в живота между смъртта и едно ново раждане, как там той е намерил за разумно да извърши съответните следващи дела.
Той би се чувствал несвободен, ако не е в състояние да изпълни задачите, които са му били поставени от предишните земни съществувания.
Тук бих искал да отворя само една малка скоба. Виждате ли, думата карма е дошла в Европа по околния път чрез Англия. Само поради това, че се пише карма, хората много често казват карма. Но това е изговорено погрешно; карма трябва да се изговаря именно така, като че тази дума би била изписана с буквата «е». Откакто ръководя антропософското общество аз винаги изговарям Ка/=е/рма и много съжалявам, че от това много хора са свикнали постоянно да казват ужасната дума «кирма».
към текста >>
Следователно нито п
ред
и, нито след придобиването на науката на посвещението няма противоречие между кармическата необходимост и свободата.
Но това е изговорено погрешно; карма трябва да се изговаря именно така, като че тази дума би била изписана с буквата «е». Откакто ръководя антропософското общество аз винаги изговарям Ка/=е/рма и много съжалявам, че от това много хора са свикнали постоянно да казват ужасната дума «кирма». Когато казвам карма, тези хора постоянно разбират «кирма». Това е ужасно. Вие ще сте чули вече, че от известно време някои много верни ученици произнасят «кирма».
Следователно нито преди, нито след придобиването на науката на посвещението няма противоречие между кармическата необходимост и свободата.
Преди навлизане в науката на посвещението поради това, че със своето обикновено съзнание човек остава именно сред областта на свободата и кармическата необходимост се разиграва навън като по природни закони; той няма нищо друго, което да чувства различно, освен това, което му вдъхва неговата природа, а след придобиването на науката на посвещението това противоречие не съществува поради това, че той е постигнал пълно съгласие със своята карма и счита, че е разумно да действа просто в смисъла на кармата. Също както човек не си казва, че когато влезе в къщата, която си е построил, се ограничава неговата свобода, а нормално си казва: - Напълно разумно беше от твоя страна, че си построи къща в тази област и на това място, и сега си свободен в тази къща. - Така и онзи, който е въоръжен с науката на посвещението. когато поглежда в минали земни съществувания, става свободен чрез това, че изпълнява своята кармическа задача, т.е. влиза в къщата, която си е построил в предишните земни съществувания.
към текста >>
П
ред
и навлизане в науката на посвещението поради това, че със своето обикновено съзнание човек остава именно с
ред
областта на свободата и кармическата необходимост се разиграва навън като по природни закони; той няма нищо друго, което да чувства различно, освен това, което му вдъхва неговата природа, а след придобиването на науката на посвещението това противоречие не съществува поради това, че той е постигнал пълно съгласие със своята карма и счита, че е разумно да действа просто в смисъла на кармата.
Откакто ръководя антропософското общество аз винаги изговарям Ка/=е/рма и много съжалявам, че от това много хора са свикнали постоянно да казват ужасната дума «кирма». Когато казвам карма, тези хора постоянно разбират «кирма». Това е ужасно. Вие ще сте чули вече, че от известно време някои много верни ученици произнасят «кирма». Следователно нито преди, нито след придобиването на науката на посвещението няма противоречие между кармическата необходимост и свободата.
Преди навлизане в науката на посвещението поради това, че със своето обикновено съзнание човек остава именно сред областта на свободата и кармическата необходимост се разиграва навън като по природни закони; той няма нищо друго, което да чувства различно, освен това, което му вдъхва неговата природа, а след придобиването на науката на посвещението това противоречие не съществува поради това, че той е постигнал пълно съгласие със своята карма и счита, че е разумно да действа просто в смисъла на кармата.
Също както човек не си казва, че когато влезе в къщата, която си е построил, се ограничава неговата свобода, а нормално си казва: - Напълно разумно беше от твоя страна, че си построи къща в тази област и на това място, и сега си свободен в тази къща. - Така и онзи, който е въоръжен с науката на посвещението. когато поглежда в минали земни съществувания, става свободен чрез това, че изпълнява своята кармическа задача, т.е. влиза в къщата, която си е построил в предишните земни съществувания. Мои мили приятели, днес аз исках да ви изложа поносимостта между свободата и кармическата необходимост в човешкия живот.
към текста >>
влиза в къщата, която си е построил в п
ред
ишните земни съществувания.
Следователно нито преди, нито след придобиването на науката на посвещението няма противоречие между кармическата необходимост и свободата. Преди навлизане в науката на посвещението поради това, че със своето обикновено съзнание човек остава именно сред областта на свободата и кармическата необходимост се разиграва навън като по природни закони; той няма нищо друго, което да чувства различно, освен това, което му вдъхва неговата природа, а след придобиването на науката на посвещението това противоречие не съществува поради това, че той е постигнал пълно съгласие със своята карма и счита, че е разумно да действа просто в смисъла на кармата. Също както човек не си казва, че когато влезе в къщата, която си е построил, се ограничава неговата свобода, а нормално си казва: - Напълно разумно беше от твоя страна, че си построи къща в тази област и на това място, и сега си свободен в тази къща. - Така и онзи, който е въоръжен с науката на посвещението. когато поглежда в минали земни съществувания, става свободен чрез това, че изпълнява своята кармическа задача, т.е.
влиза в къщата, която си е построил в предишните земни съществувания.
Мои мили приятели, днес аз исках да ви изложа поносимостта между свободата и кармическата необходимост в човешкия живот. Утре, говорейки по-нататък върху кармата, ще навлезем в подробностите на тази карма.
към текста >>
16.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Когато искаме да разберем хода на кармата, ние трябва да можем да си п
ред
ставим, как всъщност човек изгражда цялата си организация при своето слизане от духовния във физическия свят.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 24 февруари 1924 година Днес бих искал първо да разгледам няколко по-обширни гледни точки относно развитието на кармата, за да можем все повече и повече да засегнем онези неща, които всъщност, ако мога така да се изразя, чрез едно специално изложение могат поне да бъдат онагледени.
Когато искаме да разберем хода на кармата, ние трябва да можем да си представим, как всъщност човек изгражда цялата си организация при своето слизане от духовния във физическия свят.
Вие разбирате, че в съвременния език всъщност не съществуват подходящи изрази за процеси, които са почти непознати в съвременната цивилизация и че поради това изразите за това, което става там, могат да бъдат всъщност само неточни. Когато слизаме от духовния във физическия свят за един нов земен живот, ние имаме първо нашето физическо тяло, приготвено по линията на наследствеността. Ние ще видим, как въпреки всичко в известно отношение това физическо тяло е свързано с това, което човек изживява между смъртта и едно ново раждане. За днес може да ни бъде достатъчно да си изясним, че всъщност това физическо тяло ни е дадено от Земята. Но онези съставни части на човешкото същество, които могат да се считат за по-висши, - етерното тяло, астралното тяло и азът, те слизат от духовния свят.
към текста >>
Човекът привлича етерното тяло от целия миров етер, п
ред
и да се съедини с физическото тяло, което му е дадено чрез произхода му.
Вие разбирате, че в съвременния език всъщност не съществуват подходящи изрази за процеси, които са почти непознати в съвременната цивилизация и че поради това изразите за това, което става там, могат да бъдат всъщност само неточни. Когато слизаме от духовния във физическия свят за един нов земен живот, ние имаме първо нашето физическо тяло, приготвено по линията на наследствеността. Ние ще видим, как въпреки всичко в известно отношение това физическо тяло е свързано с това, което човек изживява между смъртта и едно ново раждане. За днес може да ни бъде достатъчно да си изясним, че всъщност това физическо тяло ни е дадено от Земята. Но онези съставни части на човешкото същество, които могат да се считат за по-висши, - етерното тяло, астралното тяло и азът, те слизат от духовния свят.
Човекът привлича етерното тяло от целия миров етер, преди да се съедини с физическото тяло, което му е дадено чрез произхода му.
Едно съединение на душевно-духовния човек, съставен от аз, астрално тяло и етерно тяло, с физическия човешки зародиш може да стане само чрез това, че етерното тяло на майчиния организъм постепенно се оттегля от физическия човешки зародиш. Следователно човекът се съединява с физическия човешки зародиш, след като е извлякъл своето етерно тяло от всеобщия миров етер. С по-точните описания на тези процеси ние ще се занимаем по-късно. Сега предимно трябва да ни интересува, откъде идват отделните членове на човешкото същество, които човекът притежава през време на земния си живот между раждането и смъртта. Следователно физическото тяло произхожда от наследствената линия, етерният организъм от мировия етер, от който той е извлечен.
към текста >>
Сега п
ред
имно трябва да ни интересува, откъде идват отделните членове на човешкото същество, които човекът притежава през време на земния си живот между раждането и смъртта.
Но онези съставни части на човешкото същество, които могат да се считат за по-висши, - етерното тяло, астралното тяло и азът, те слизат от духовния свят. Човекът привлича етерното тяло от целия миров етер, преди да се съедини с физическото тяло, което му е дадено чрез произхода му. Едно съединение на душевно-духовния човек, съставен от аз, астрално тяло и етерно тяло, с физическия човешки зародиш може да стане само чрез това, че етерното тяло на майчиния организъм постепенно се оттегля от физическия човешки зародиш. Следователно човекът се съединява с физическия човешки зародиш, след като е извлякъл своето етерно тяло от всеобщия миров етер. С по-точните описания на тези процеси ние ще се занимаем по-късно.
Сега предимно трябва да ни интересува, откъде идват отделните членове на човешкото същество, които човекът притежава през време на земния си живот между раждането и смъртта.
Следователно физическото тяло произхожда от наследствената линия, етерният организъм от мировия етер, от който той е извлечен. Астралният организъм - той остава, бихме искали да кажем, през целия земен живот несъзнателен или подсъзнателен за човека - астралният организъм съдържа всичко онова, което е резултат на живота между смъртта и едно ново раждане. А между смъртта и едно ново раждане е така, че според това, което човек е станал чрез своите земни съществувания, той по най-разнообразен начин влиза в отношения с други човешки души, които също се намират между смъртта и едно ново раждане, или с други по-висши духовни същества, които не слизат на Земята в едно физическо тяло, а водят своето съществуване в духовния свят. Всичко, което човекът донася със себе си от минали земни съществувания, според това, какъв е бил той, според това, какво е вършил, намира симпатията или антипатията на съществата, с които той се запознава, преминавайки през живота между смъртта и едно ново раждане. Какви симпатии и антипатии среща човек от страна на висшите същества чрез това, което е вършил през своя минал земен живот, е не само от голямо значение за кармата, но преди всичко тук е от голямо значение, че човек идва в контакт с онези човешки души, с които е имал взаимни отношения на Земята, и че става едно особено отразяване като в огледало между неговото същество и онези души, с които той е имал отношения на Земята.
към текста >>
А между смъртта и едно ново раждане е така, че спо
ред
това, което човек е станал чрез своите земни съществувания, той по най-разнообразен начин влиза в отношения с други човешки души, които също се намират между смъртта и едно ново раждане, или с други по-висши духовни същества, които не слизат на Земята в едно физическо тяло, а водят своето съществуване в духовния свят.
Следователно човекът се съединява с физическия човешки зародиш, след като е извлякъл своето етерно тяло от всеобщия миров етер. С по-точните описания на тези процеси ние ще се занимаем по-късно. Сега предимно трябва да ни интересува, откъде идват отделните членове на човешкото същество, които човекът притежава през време на земния си живот между раждането и смъртта. Следователно физическото тяло произхожда от наследствената линия, етерният организъм от мировия етер, от който той е извлечен. Астралният организъм - той остава, бихме искали да кажем, през целия земен живот несъзнателен или подсъзнателен за човека - астралният организъм съдържа всичко онова, което е резултат на живота между смъртта и едно ново раждане.
А между смъртта и едно ново раждане е така, че според това, което човек е станал чрез своите земни съществувания, той по най-разнообразен начин влиза в отношения с други човешки души, които също се намират между смъртта и едно ново раждане, или с други по-висши духовни същества, които не слизат на Земята в едно физическо тяло, а водят своето съществуване в духовния свят.
Всичко, което човекът донася със себе си от минали земни съществувания, според това, какъв е бил той, според това, какво е вършил, намира симпатията или антипатията на съществата, с които той се запознава, преминавайки през живота между смъртта и едно ново раждане. Какви симпатии и антипатии среща човек от страна на висшите същества чрез това, което е вършил през своя минал земен живот, е не само от голямо значение за кармата, но преди всичко тук е от голямо значение, че човек идва в контакт с онези човешки души, с които е имал взаимни отношения на Земята, и че става едно особено отразяване като в огледало между неговото същество и онези души, с които той е имал отношения на Земята. Да предположим, че някой е имал добро отношение на Земята към една душа, която сега той среща между смъртта и едно ново раждане. През миналото земно съществуване в него е живяло всичко това, което съпровожда едно добро отношение. Това добро отношение се отразява в душата, когато тя срещне другата душа в живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Всичко, което човекът донася със себе си от минали земни съществувания, спо
ред
това, какъв е бил той, спо
ред
това, какво е вършил, намира симпатията или антипатията на съществата, с които той се запознава, преминавайки през живота между смъртта и едно ново раждане.
С по-точните описания на тези процеси ние ще се занимаем по-късно. Сега предимно трябва да ни интересува, откъде идват отделните членове на човешкото същество, които човекът притежава през време на земния си живот между раждането и смъртта. Следователно физическото тяло произхожда от наследствената линия, етерният организъм от мировия етер, от който той е извлечен. Астралният организъм - той остава, бихме искали да кажем, през целия земен живот несъзнателен или подсъзнателен за човека - астралният организъм съдържа всичко онова, което е резултат на живота между смъртта и едно ново раждане. А между смъртта и едно ново раждане е така, че според това, което човек е станал чрез своите земни съществувания, той по най-разнообразен начин влиза в отношения с други човешки души, които също се намират между смъртта и едно ново раждане, или с други по-висши духовни същества, които не слизат на Земята в едно физическо тяло, а водят своето съществуване в духовния свят.
Всичко, което човекът донася със себе си от минали земни съществувания, според това, какъв е бил той, според това, какво е вършил, намира симпатията или антипатията на съществата, с които той се запознава, преминавайки през живота между смъртта и едно ново раждане.
Какви симпатии и антипатии среща човек от страна на висшите същества чрез това, което е вършил през своя минал земен живот, е не само от голямо значение за кармата, но преди всичко тук е от голямо значение, че човек идва в контакт с онези човешки души, с които е имал взаимни отношения на Земята, и че става едно особено отразяване като в огледало между неговото същество и онези души, с които той е имал отношения на Земята. Да предположим, че някой е имал добро отношение на Земята към една душа, която сега той среща между смъртта и едно ново раждане. През миналото земно съществуване в него е живяло всичко това, което съпровожда едно добро отношение. Това добро отношение се отразява в душата, когато тя срещне другата душа в живота между смъртта и едно ново раждане. И действително е така, че при това преминаване през живота между смъртта и едно ново раждане човекът навсякъде се вижда отразен в душите, с които сега съвместно живее, защото е живял съвместно с тях на Земята.
към текста >>
Какви симпатии и антипатии среща човек от страна на висшите същества чрез това, което е вършил през своя минал земен живот, е не само от голямо значение за кармата, но п
ред
и всичко тук е от голямо значение, че човек идва в контакт с онези човешки души, с които е имал взаимни отношения на Земята, и че става едно особено отразяване като в огледало между неговото същество и онези души, с които той е имал отношения на Земята.
Сега предимно трябва да ни интересува, откъде идват отделните членове на човешкото същество, които човекът притежава през време на земния си живот между раждането и смъртта. Следователно физическото тяло произхожда от наследствената линия, етерният организъм от мировия етер, от който той е извлечен. Астралният организъм - той остава, бихме искали да кажем, през целия земен живот несъзнателен или подсъзнателен за човека - астралният организъм съдържа всичко онова, което е резултат на живота между смъртта и едно ново раждане. А между смъртта и едно ново раждане е така, че според това, което човек е станал чрез своите земни съществувания, той по най-разнообразен начин влиза в отношения с други човешки души, които също се намират между смъртта и едно ново раждане, или с други по-висши духовни същества, които не слизат на Земята в едно физическо тяло, а водят своето съществуване в духовния свят. Всичко, което човекът донася със себе си от минали земни съществувания, според това, какъв е бил той, според това, какво е вършил, намира симпатията или антипатията на съществата, с които той се запознава, преминавайки през живота между смъртта и едно ново раждане.
Какви симпатии и антипатии среща човек от страна на висшите същества чрез това, което е вършил през своя минал земен живот, е не само от голямо значение за кармата, но преди всичко тук е от голямо значение, че човек идва в контакт с онези човешки души, с които е имал взаимни отношения на Земята, и че става едно особено отразяване като в огледало между неговото същество и онези души, с които той е имал отношения на Земята.
Да предположим, че някой е имал добро отношение на Земята към една душа, която сега той среща между смъртта и едно ново раждане. През миналото земно съществуване в него е живяло всичко това, което съпровожда едно добро отношение. Това добро отношение се отразява в душата, когато тя срещне другата душа в живота между смъртта и едно ново раждане. И действително е така, че при това преминаване през живота между смъртта и едно ново раждане човекът навсякъде се вижда отразен в душите, с които сега съвместно живее, защото е живял съвместно с тях на Земята. Ако се направи добро на някой човек, нещо от душата се отразява в другия; ако му се стори зло, също така се отразява в другия.
към текста >>
Да п
ред
положим, че някой е имал добро отношение на Земята към една душа, която сега той среща между смъртта и едно ново раждане.
Следователно физическото тяло произхожда от наследствената линия, етерният организъм от мировия етер, от който той е извлечен. Астралният организъм - той остава, бихме искали да кажем, през целия земен живот несъзнателен или подсъзнателен за човека - астралният организъм съдържа всичко онова, което е резултат на живота между смъртта и едно ново раждане. А между смъртта и едно ново раждане е така, че според това, което човек е станал чрез своите земни съществувания, той по най-разнообразен начин влиза в отношения с други човешки души, които също се намират между смъртта и едно ново раждане, или с други по-висши духовни същества, които не слизат на Земята в едно физическо тяло, а водят своето съществуване в духовния свят. Всичко, което човекът донася със себе си от минали земни съществувания, според това, какъв е бил той, според това, какво е вършил, намира симпатията или антипатията на съществата, с които той се запознава, преминавайки през живота между смъртта и едно ново раждане. Какви симпатии и антипатии среща човек от страна на висшите същества чрез това, което е вършил през своя минал земен живот, е не само от голямо значение за кармата, но преди всичко тук е от голямо значение, че човек идва в контакт с онези човешки души, с които е имал взаимни отношения на Земята, и че става едно особено отразяване като в огледало между неговото същество и онези души, с които той е имал отношения на Земята.
Да предположим, че някой е имал добро отношение на Земята към една душа, която сега той среща между смъртта и едно ново раждане.
През миналото земно съществуване в него е живяло всичко това, което съпровожда едно добро отношение. Това добро отношение се отразява в душата, когато тя срещне другата душа в живота между смъртта и едно ново раждане. И действително е така, че при това преминаване през живота между смъртта и едно ново раждане човекът навсякъде се вижда отразен в душите, с които сега съвместно живее, защото е живял съвместно с тях на Земята. Ако се направи добро на някой човек, нещо от душата се отразява в другия; ако му се стори зло, също така се отразява в другия. И човек има чувството, - ако мога да си послужа с израза «чувство» с уговорката, която направих в началото на моите обяснения, – че е подпомогнал тази човешка душа.
към текста >>
Ако човек срещне една друга душа, на която е нанесъл в
ред
а, онова, което е живяло в него през време на това увреждане, също се отразява.
И действително е така, че при това преминаване през живота между смъртта и едно ново раждане човекът навсякъде се вижда отразен в душите, с които сега съвместно живее, защото е живял съвместно с тях на Земята. Ако се направи добро на някой човек, нещо от душата се отразява в другия; ако му се стори зло, също така се отразява в другия. И човек има чувството, - ако мога да си послужа с израза «чувство» с уговорката, която направих в началото на моите обяснения, – че е подпомогнал тази човешка душа. - Това, което си изживял чрез подпомагането, това, което си почувствал спрямо тази душа, това, което от чувства е довело до твоето поведение, твоите собствени вътрешни изживявания през време на действието при това подпомагане, те се връщат към теб от тази душа. Те се отразяват и идват към теб от тази душа.
Ако човек срещне една друга душа, на която е нанесъл вреда, онова, което е живяло в него през време на това увреждане, също се отразява.
И като в един мощен, обширен огледален апарат човек всъщност има своите предишни земни животи, особено последния, отразени от душите, с които е бил заедно на Земята. И точно по отношение на живота на своите дела човек получава впечатлението, че всичко това му се изплъзва. Между смъртта и едно ново раждане човек изгубва или отдавна е изгубил всъщност чувството за аза, което той е имал в тялото на Земята; но от цялото това отразяване той наново получава чувството за аза. Човек оживява с отраженията на своите дела във всички души, с които е бил заедно на Земята. На Земята азът е някакси като една точка.
към текста >>
И като в един мощен, обширен огледален апарат човек всъщност има своите п
ред
ишни земни животи, особено последния, отразени от душите, с които е бил заедно на Земята.
Ако се направи добро на някой човек, нещо от душата се отразява в другия; ако му се стори зло, също така се отразява в другия. И човек има чувството, - ако мога да си послужа с израза «чувство» с уговорката, която направих в началото на моите обяснения, – че е подпомогнал тази човешка душа. - Това, което си изживял чрез подпомагането, това, което си почувствал спрямо тази душа, това, което от чувства е довело до твоето поведение, твоите собствени вътрешни изживявания през време на действието при това подпомагане, те се връщат към теб от тази душа. Те се отразяват и идват към теб от тази душа. Ако човек срещне една друга душа, на която е нанесъл вреда, онова, което е живяло в него през време на това увреждане, също се отразява.
И като в един мощен, обширен огледален апарат човек всъщност има своите предишни земни животи, особено последния, отразени от душите, с които е бил заедно на Земята.
И точно по отношение на живота на своите дела човек получава впечатлението, че всичко това му се изплъзва. Между смъртта и едно ново раждане човек изгубва или отдавна е изгубил всъщност чувството за аза, което той е имал в тялото на Земята; но от цялото това отразяване той наново получава чувството за аза. Човек оживява с отраженията на своите дела във всички души, с които е бил заедно на Земята. На Земята азът е някакси като една точка. Тук между смъртта и едно ново раждане той се отразява навсякъде от заобикалящия свят.
към текста >>
Това е едно вътрешно съвместно съществуване с другите души, но едно съвместно съществуване спо
ред
отношенията, които човек е имал с тях.
И точно по отношение на живота на своите дела човек получава впечатлението, че всичко това му се изплъзва. Между смъртта и едно ново раждане човек изгубва или отдавна е изгубил всъщност чувството за аза, което той е имал в тялото на Земята; но от цялото това отразяване той наново получава чувството за аза. Човек оживява с отраженията на своите дела във всички души, с които е бил заедно на Земята. На Земята азът е някакси като една точка. Тук между смъртта и едно ново раждане той се отразява навсякъде от заобикалящия свят.
Това е едно вътрешно съвместно съществуване с другите души, но едно съвместно съществуване според отношенията, които човек е имал с тях.
И всичко това в духовния свят е действителност. Когато вървим през някакво помещение, което има много огледала, ние се виждаме отразени във всяко огледало. Но ние също знаем, че не се намираме вътре. Когато се отдалечим, отражението не остава, ние не се оглеждаме вече. Но това, което се отразява в човешката душа, остава да съществува.
към текста >>
П
ред
ставете си, че един човек стига дотам, да върши в един земен живот дела, които са носени от любов, които са стоплени от любов.
И тук може да се проследи, как един импулс от единия живот преминава и действа в другите съществувания. Да вземем примера с импулса на любовта. Ние можем да извършим нашите дела по отношение на другите хора от това, което наричаме любов. Има разлика, дали вършим нашите дела само от чувството за дълг, от условност, от приличие или т.н. и дали ги вършим от по-голяма или по-малка любов.
Представете си, че един човек стига дотам, да върши в един земен живот дела, които са носени от любов, които са стоплени от любов.
Това остава да съществува в неговата душа като сила. И това, което той взема сега като резултат на своите дела и което се отразява в душите, то се връща към него като огледален образ. И когато човек от това образува своето астрално тяло, с което той слиза на Земята, любовта от миналия земен живот, когато се отразява от другите хора, се превръща в радост. Следователно, когато в един земен живот по отношение на своите себеподобни човек извършва нещо, което е носено от любов, при което любовта се разлива от него, върви заедно с делата, които подпомагат другите хора, тогава при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане става такава метаморфоза, такова превръщане, че това, което в един земен живот е разливаща се любов, в следващия живот се метаморфозира, превръща се в радост, която се разлива към съответния човек. Когато във вашия земен живот изпитвате радост чрез даден човек, мои мили приятели, можете да бъдете сигурни, че тази радост е резултат на любовта, която сте проявили към него в предишния земен живот.
към текста >>
Когато във вашия земен живот изпитвате радост чрез даден човек, мои мили приятели, можете да бъдете сигурни, че тази радост е резултат на любовта, която сте проявили към него в п
ред
ишния земен живот.
Представете си, че един човек стига дотам, да върши в един земен живот дела, които са носени от любов, които са стоплени от любов. Това остава да съществува в неговата душа като сила. И това, което той взема сега като резултат на своите дела и което се отразява в душите, то се връща към него като огледален образ. И когато човек от това образува своето астрално тяло, с което той слиза на Земята, любовта от миналия земен живот, когато се отразява от другите хора, се превръща в радост. Следователно, когато в един земен живот по отношение на своите себеподобни човек извършва нещо, което е носено от любов, при което любовта се разлива от него, върви заедно с делата, които подпомагат другите хора, тогава при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане става такава метаморфоза, такова превръщане, че това, което в един земен живот е разливаща се любов, в следващия живот се метаморфозира, превръща се в радост, която се разлива към съответния човек.
Когато във вашия земен живот изпитвате радост чрез даден човек, мои мили приятели, можете да бъдете сигурни, че тази радост е резултат на любовта, която сте проявили към него в предишния земен живот.
Тази радост сега отново се влива във вашата душа през време на настоящия земен живот. Вие познавате онова вътрешно затопляне от радостта. Знаете, какво значение в живота има радостта, особено онази радост, която идва от хората. Тя стопля живота, бихме искали да кажем, дава полет на живота. Кармически тя е резултат от проявената любов в един минал живот.
към текста >>
Един човек, който може да изживее радост в живота, от своя страна той също п
ред
ставлява нещо стоплящо за другите хора.
Тя стопля живота, бихме искали да кажем, дава полет на живота. Кармически тя е резултат от проявената любов в един минал живот. Но при радостта ние отново изживяваме едно отношение към другия човек, който ни доставя радост. Така че в миналите земни съществувания ние сме имали вътрешно основание, което е допринесло навън да се разлива любовта; в следващите земни съществувания ние имаме вече резултатът, като вътрешно изживяваме топлотата на радостта. Това отново е нещо, което се разлива от нас.
Един човек, който може да изживее радост в живота, от своя страна той също представлява нещо стоплящо за другите хора.
Един човек, който има основание да минава без радост през живота, представлява за другите хора нещо различно от това, което представлява един човек, който може да минава с радост през живота. Но това, което бива изживявано като радост между раждането и смъртта, то се отразява в най-различните души, с които човек е бил на Земята и които сега отново се намират в живота между смъртта и едно ново раждане. И това отражение, което по многократен начин тогава идва от душите на познатите ни хора, то действа от своя страна обратно. Ние го носим в нашето астрално тяло, когато слизаме към следващия земен живот - следователно сега вече към третия земен живот. То отново е включено, отпечатано е в нашето астрално тяло.
към текста >>
Един човек, който има основание да минава без радост през живота, п
ред
ставлява за другите хора нещо различно от това, което п
ред
ставлява един човек, който може да минава с радост през живота.
Кармически тя е резултат от проявената любов в един минал живот. Но при радостта ние отново изживяваме едно отношение към другия човек, който ни доставя радост. Така че в миналите земни съществувания ние сме имали вътрешно основание, което е допринесло навън да се разлива любовта; в следващите земни съществувания ние имаме вече резултатът, като вътрешно изживяваме топлотата на радостта. Това отново е нещо, което се разлива от нас. Един човек, който може да изживее радост в живота, от своя страна той също представлява нещо стоплящо за другите хора.
Един човек, който има основание да минава без радост през живота, представлява за другите хора нещо различно от това, което представлява един човек, който може да минава с радост през живота.
Но това, което бива изживявано като радост между раждането и смъртта, то се отразява в най-различните души, с които човек е бил на Земята и които сега отново се намират в живота между смъртта и едно ново раждане. И това отражение, което по многократен начин тогава идва от душите на познатите ни хора, то действа от своя страна обратно. Ние го носим в нашето астрално тяло, когато слизаме към следващия земен живот - следователно сега вече към третия земен живот. То отново е включено, отпечатано е в нашето астрално тяло. Сега в неговия резултат то става импулс за лесното разбиране на хората и на света.
към текста >>
Когато можем да се радваме на интересното в поведението на хората, когато разбираме хората в един земен живот, това сочи обратно към радостта в едно минало земно съществуване и още по-нататък към любовта в живота, п
ред
шестващ последния ни земен живот.
И това отражение, което по многократен начин тогава идва от душите на познатите ни хора, то действа от своя страна обратно. Ние го носим в нашето астрално тяло, когато слизаме към следващия земен живот - следователно сега вече към третия земен живот. То отново е включено, отпечатано е в нашето астрално тяло. Сега в неговия резултат то става импулс за лесното разбиране на хората и на света. То става основа на онова душевно устройство, което ни дава опора, защото ние разбираме света.
Когато можем да се радваме на интересното в поведението на хората, когато разбираме хората в един земен живот, това сочи обратно към радостта в едно минало земно съществуване и още по-нататък към любовта в живота, предшестващ последния ни земен живот.
Хора, които могат да минават през света със свободно, открито, отворено чувство, така че свободното отворено чувство да прави светът да се влива в тях, така че те имат разбиране за света, това са хора, които са изградили това становище към света чрез любов и радост. Съвсем различно е каквото вършим в делата от любов, от онова, каквото вършим от сковано, сухо чувство за дълг. Вие добре знаете, че в моите книги винаги съм се стремял да покажа, че делата, които идват от любов, ги считам за същинските етически, за същинские морални дела. Аз често трябваше да обръщам внимание върху голямата противоположност, която съществува в това отношение между Кант и Шилер. Кант е «окантил» всичко в живота и в познанието /направил е ръбесто, на немски Кант е ръб, б.пр./.
към текста >>
- Защото спо
ред
етиката на Кант онова, което човек върши от наклонност, не е добродетелно, а добродетелното е онова, което той върши от скованото понятие за дълг.
Вие добре знаете, че в моите книги винаги съм се стремял да покажа, че делата, които идват от любов, ги считам за същинските етически, за същинские морални дела. Аз често трябваше да обръщам внимание върху голямата противоположност, която съществува в това отношение между Кант и Шилер. Кант е «окантил» всичко в живота и в познанието /направил е ръбесто, на немски Кант е ръб, б.пр./. Чрез Кант всичко в познанието е станало ъгловато и ръбесто, а така също и човешката деятелност: «Дълг, ти възвишено, велико име, който не обхващаш в себе си нищо угодническо, което носи в себе си подмилкване...» и т.н..[1] В моята «Философия на свободата» аз цитирах това място - не за истинското, а за лицемерното раздразнение на мнозина противници - и му противопоставих това, което аз сам признавам като мой възглед: «Любов, ти импулс, който говориш топло на душата» - и т.н.. Срещу скованото, сухо понятие за дълг на Кант, Шилер е казал думите: - Аз на драго сърце служа на приятелите, но за съжаление върша това от наклонност и така често имам угризения, че не съм добродетелен.
- Защото според етиката на Кант онова, което човек върши от наклонност, не е добродетелно, а добродетелното е онова, което той върши от скованото понятие за дълг.
Но съществуват хора, които първоначално не достигат до любовта. Понеже от любов не могат да кажат истината на другия човек - когато изпитваме любов към някого, ние му казваме истината, а не лъжата, - но понеже те не могат да любят, казват истината от чувство за дълг; понеже не могат да любят, те отбягват да набият веднага другия или да го третират с плесници, да го блъснат или подобни, когато той е направил нещо, което не им харесва. Съществува именно разлика между действието от скованото понятие за дълг, което обаче за много неща напълно е необходимо в социалния живот и между делата от любов. Но делата, които са извършени от скованото понятие за дълг или от условност, «понеже така е прилично», тези дела не предизвикват в следващия земен живот радост, а преминавайки, както описах през онова отразяване чрез душите, в следващия земен живот те предизвикват нещо, което бихме искали да наречем: - Човек долавя, че той е повече или по-малко безразличен на хората. - И това, което се случва в живота, че някой е безразличен на хората и страда от това - човек с право страда когато е безразличен на хората, защото хората съществуват един за друг и човекът не желае да бъде безразличен на другите хора, - това, което човек изстрадва при такова положение, е резултат именно на липсата на любов в един минал земен живот, където като благопристоен човек затова се е отнесъл така, защото скованият дълг е висял над него като Дамоклиев меч - не искам да кажа като стоманен меч, защото това би било обезпокоително за по-голяма част от хората на дълга, а като един дървен нож.
към текста >>
Но делата, които са извършени от скованото понятие за дълг или от условност, «понеже така е прилично», тези дела не п
ред
извикват в следващия земен живот радост, а преминавайки, както описах през онова отразяване чрез душите, в следващия земен живот те п
ред
извикват нещо, което бихме искали да наречем: - Човек долавя, че той е повече или по-малко безразличен на хората.
Срещу скованото, сухо понятие за дълг на Кант, Шилер е казал думите: - Аз на драго сърце служа на приятелите, но за съжаление върша това от наклонност и така често имам угризения, че не съм добродетелен. - Защото според етиката на Кант онова, което човек върши от наклонност, не е добродетелно, а добродетелното е онова, което той върши от скованото понятие за дълг. Но съществуват хора, които първоначално не достигат до любовта. Понеже от любов не могат да кажат истината на другия човек - когато изпитваме любов към някого, ние му казваме истината, а не лъжата, - но понеже те не могат да любят, казват истината от чувство за дълг; понеже не могат да любят, те отбягват да набият веднага другия или да го третират с плесници, да го блъснат или подобни, когато той е направил нещо, което не им харесва. Съществува именно разлика между действието от скованото понятие за дълг, което обаче за много неща напълно е необходимо в социалния живот и между делата от любов.
Но делата, които са извършени от скованото понятие за дълг или от условност, «понеже така е прилично», тези дела не предизвикват в следващия земен живот радост, а преминавайки, както описах през онова отразяване чрез душите, в следващия земен живот те предизвикват нещо, което бихме искали да наречем: - Човек долавя, че той е повече или по-малко безразличен на хората.
- И това, което се случва в живота, че някой е безразличен на хората и страда от това - човек с право страда когато е безразличен на хората, защото хората съществуват един за друг и човекът не желае да бъде безразличен на другите хора, - това, което човек изстрадва при такова положение, е резултат именно на липсата на любов в един минал земен живот, където като благопристоен човек затова се е отнесъл така, защото скованият дълг е висял над него като Дамоклиев меч - не искам да кажа като стоманен меч, защото това би било обезпокоително за по-голяма част от хората на дълга, а като един дървен нож. А сега ние се намираме при втория земен живот. Това, което идва като радост от любовта, в третия земен живот то се превръща, както видяхме, в едно открито, свободно сърце, което привлича света към нас, което ни дава едно свободно, пълно с разбиране чувство за всичко красиво, истинно, добро. Това, което се разлива от другите хора към нас като безразличие и каквото изпитваме чрез това в даден земен живот, за следващия, т.е. за третия земен живот то прави от нас хора, които не знаят как да се справят със себе си.
към текста >>
Да п
ред
положим обаче, че някой причинява в
ред
а, зло на един от своите себеподобни от омраза или от антипатия.
По отношение на неговото възприемане на външния свят той не е чак толкова нечувствителен. Той може да разбира например музиката, но не изпитва никаква радост от нея. В крайна сметка му е безразлично, дали тя е повече или по-малко добра, или повече или по-малко лоша музика. Той чувства и красотата на някое живописно или друго художествено творение, но в душата постоянно нещо го дразни: - За какво е всъщност всичко това? - и т.н.. Това са неща, които в кармическа връзка отново се проявяват в третия земен живот.
Да предположим обаче, че някой причинява вреда, зло на един от своите себеподобни от омраза или от антипатия.
Тук можем да си представим всички степени, които могат да се явят в такъв случай. Някой, да речем, може да причини вреда на себеподобните си от едно престъпно чувство на омраза. Но той може да бъде - нека оставим междинните случаи настрана, - също и критик. За да е критик човек винаги трябва малко да мрази, ако не е един критик, който хвали, а такива днес има рядко, защото не е интересно нещата да се признават и хвалят. Интересно става само
към текста >>
Тук можем да си п
ред
ставим всички степени, които могат да се явят в такъв случай.
Той може да разбира например музиката, но не изпитва никаква радост от нея. В крайна сметка му е безразлично, дали тя е повече или по-малко добра, или повече или по-малко лоша музика. Той чувства и красотата на някое живописно или друго художествено творение, но в душата постоянно нещо го дразни: - За какво е всъщност всичко това? - и т.н.. Това са неща, които в кармическа връзка отново се проявяват в третия земен живот. Да предположим обаче, че някой причинява вреда, зло на един от своите себеподобни от омраза или от антипатия.
Тук можем да си представим всички степени, които могат да се явят в такъв случай.
Някой, да речем, може да причини вреда на себеподобните си от едно престъпно чувство на омраза. Но той може да бъде - нека оставим междинните случаи настрана, - също и критик. За да е критик човек винаги трябва малко да мрази, ако не е един критик, който хвали, а такива днес има рядко, защото не е интересно нещата да се признават и хвалят. Интересно става само когато се разказват вицове за нещата.
към текста >>
Някой, да речем, може да причини в
ред
а на себеподобните си от едно престъпно чувство на омраза.
В крайна сметка му е безразлично, дали тя е повече или по-малко добра, или повече или по-малко лоша музика. Той чувства и красотата на някое живописно или друго художествено творение, но в душата постоянно нещо го дразни: - За какво е всъщност всичко това? - и т.н.. Това са неща, които в кармическа връзка отново се проявяват в третия земен живот. Да предположим обаче, че някой причинява вреда, зло на един от своите себеподобни от омраза или от антипатия. Тук можем да си представим всички степени, които могат да се явят в такъв случай.
Някой, да речем, може да причини вреда на себеподобните си от едно престъпно чувство на омраза.
Но той може да бъде - нека оставим междинните случаи настрана, - също и критик. За да е критик човек винаги трябва малко да мрази, ако не е един критик, който хвали, а такива днес има рядко, защото не е интересно нещата да се признават и хвалят. Интересно става само когато се разказват вицове за нещата. Съществуват обаче всички междинни степени.
към текста >>
Но помислете, мои мили приятели, за да си п
ред
ставите, бих искал да кажа, по един тривиален начин, какви възможности съществуват в това отношение, помислете за клюките, които се разменят в кафенетата, където половин дузина - това е п
ред
остатъчно, - лели или чичовци, могат да бъдат и само чичовци, седят и се занимават с техните себеподобни!
- Да, ако в тази област искаме да мислим безпристрастно, ние трябва да си изясним, колко голяма е илюзията, която е приятна някому и поради това той се отдава на тази илюзия, когато се касае за това, човек да си внуши, че не храни антипатични чувства към някого. Хората минават през света с много повече омраза, отколкото си мислят, най-малкото с много повече антипатия. Понеже отначало омразата създава удовлетворение за душата, тя обикновено никак не се осъзнава. Тя бива прикрита от удовлетворението, от задоволството. Когато тя се връща обратно като страдание, което се разлива към нас идвайки отвън, едва тогава страданието се забелязва.
Но помислете, мои мили приятели, за да си представите, бих искал да кажа, по един тривиален начин, какви възможности съществуват в това отношение, помислете за клюките, които се разменят в кафенетата, където половин дузина - това е предостатъчно, - лели или чичовци, могат да бъдат и само чичовци, седят и се занимават с техните себеподобни!
Помислете само, колко антипатия се разлива там върху хората за час и половина - понякога трае и повече! Когато това се излива, хората не го забелязват; обаче когато в следващия земен живот се връща обратно, то добре се забелязва. А то неминуемо се връща обратно. Така че фактически една частот това, което в един земен живот изпитваме като страдание идващо отвън, - не всичко, ние ще се запознаем още и с други кармически връзки, - фактически може да произхожда от нашите чувства на антипатия в минали земни съществувания. Естествено при всичко това човек постоянно трябва да бъде наясно, че кармата, че някакво кармическо течение веднъж трябва да започне някъде.
към текста >>
Така че, ако например тук имате
ред
уващи се земни съществувания А Б В /Г/ Д Е Ж З и това «Г» е настоящият земен живот, естествено всичкото страдание, което изпитваме като идващо отвън, трябва да бъде основано в п
ред
ишни земни съществувания.
Помислете само, колко антипатия се разлива там върху хората за час и половина - понякога трае и повече! Когато това се излива, хората не го забелязват; обаче когато в следващия земен живот се връща обратно, то добре се забелязва. А то неминуемо се връща обратно. Така че фактически една частот това, което в един земен живот изпитваме като страдание идващо отвън, - не всичко, ние ще се запознаем още и с други кармически връзки, - фактически може да произхожда от нашите чувства на антипатия в минали земни съществувания. Естествено при всичко това човек постоянно трябва да бъде наясно, че кармата, че някакво кармическо течение веднъж трябва да започне някъде.
Така че, ако например тук имате редуващи се земни съществувания А Б В /Г/ Д Е Ж З и това «Г» е настоящият земен живот, естествено всичкото страдание, което изпитваме като идващо отвън, трябва да бъде основано в предишни земни съществувания.
Но то също така може да бъде едно първоначално страдание, което кармически се изравнява едва в следващия земен живот. Затова аз казвам, че голяма част от страданието, което получаваме отвън, е следствие от омразата, която е била проявена в предишните земни съществувания. Когато преминем към третия земен живот, резултатът от това, което ни връхлита като страдание отвън - обаче само резултатът от онова страдание, което идва от така наречената натрупана омраза, - тогава резултатът от това страдание, който се разтоварва в душата, е отначало един вид тъпота на духа, един вид тъпота по отношение разбирането на света. И който стои срещу света безразличен и флегматичен, който не стои с отворено сърце спрямо нещата и хората, той е получил тази тъпота чрез причиненото страдание в неговата собствена карма от един минал земен живот, която обаче, когато се изразява по този начин в едно тъпо устройство на душата, трябва да се припише на чувствата на омраза най-малко в третия предшен земен живот. Ние винаги можем да бъдем сигурни, че да бъде човек глупав в един земен живот, това винаги е последствие от омразата, проявена в един определен предишен земен живот.
към текста >>
Затова аз казвам, че голяма част от страданието, което получаваме отвън, е следствие от омразата, която е била проявена в п
ред
ишните земни съществувания.
А то неминуемо се връща обратно. Така че фактически една частот това, което в един земен живот изпитваме като страдание идващо отвън, - не всичко, ние ще се запознаем още и с други кармически връзки, - фактически може да произхожда от нашите чувства на антипатия в минали земни съществувания. Естествено при всичко това човек постоянно трябва да бъде наясно, че кармата, че някакво кармическо течение веднъж трябва да започне някъде. Така че, ако например тук имате редуващи се земни съществувания А Б В /Г/ Д Е Ж З и това «Г» е настоящият земен живот, естествено всичкото страдание, което изпитваме като идващо отвън, трябва да бъде основано в предишни земни съществувания. Но то също така може да бъде едно първоначално страдание, което кармически се изравнява едва в следващия земен живот.
Затова аз казвам, че голяма част от страданието, което получаваме отвън, е следствие от омразата, която е била проявена в предишните земни съществувания.
Когато преминем към третия земен живот, резултатът от това, което ни връхлита като страдание отвън - обаче само резултатът от онова страдание, което идва от така наречената натрупана омраза, - тогава резултатът от това страдание, който се разтоварва в душата, е отначало един вид тъпота на духа, един вид тъпота по отношение разбирането на света. И който стои срещу света безразличен и флегматичен, който не стои с отворено сърце спрямо нещата и хората, той е получил тази тъпота чрез причиненото страдание в неговата собствена карма от един минал земен живот, която обаче, когато се изразява по този начин в едно тъпо устройство на душата, трябва да се припише на чувствата на омраза най-малко в третия предшен земен живот. Ние винаги можем да бъдем сигурни, че да бъде човек глупав в един земен живот, това винаги е последствие от омразата, проявена в един определен предишен земен живот. Но виждате ли, мои мили приятели, разбирането за кармата не трябва да почива само на това, че ние схващаме кармата, за да разберем живота, а и на това, че ние можем да схващаме кармата също и като импулс в живота, съзнавайки, че в живота не съществува само едно «А, Б, В, Г» /виж схемата/, а че има също и следващи земни съществувания «Д, Е, Ж, З» и че онова, което развиваме в настоящия живот като съдържание на нашата душа, ще има последствия, резултати в следващия земен живот. Който иска да бъде особено глупав в третия следващ живот на Земята, отсега нататък е достатъчно той много да мрази в настоящия земен живот.
към текста >>
И който стои срещу света безразличен и флегматичен, който не стои с отворено сърце спрямо нещата и хората, той е получил тази тъпота чрез причиненото страдание в неговата собствена карма от един минал земен живот, която обаче, когато се изразява по този начин в едно тъпо устройство на душата, трябва да се припише на чувствата на омраза най-малко в третия п
ред
шен земен живот.
Естествено при всичко това човек постоянно трябва да бъде наясно, че кармата, че някакво кармическо течение веднъж трябва да започне някъде. Така че, ако например тук имате редуващи се земни съществувания А Б В /Г/ Д Е Ж З и това «Г» е настоящият земен живот, естествено всичкото страдание, което изпитваме като идващо отвън, трябва да бъде основано в предишни земни съществувания. Но то също така може да бъде едно първоначално страдание, което кармически се изравнява едва в следващия земен живот. Затова аз казвам, че голяма част от страданието, което получаваме отвън, е следствие от омразата, която е била проявена в предишните земни съществувания. Когато преминем към третия земен живот, резултатът от това, което ни връхлита като страдание отвън - обаче само резултатът от онова страдание, което идва от така наречената натрупана омраза, - тогава резултатът от това страдание, който се разтоварва в душата, е отначало един вид тъпота на духа, един вид тъпота по отношение разбирането на света.
И който стои срещу света безразличен и флегматичен, който не стои с отворено сърце спрямо нещата и хората, той е получил тази тъпота чрез причиненото страдание в неговата собствена карма от един минал земен живот, която обаче, когато се изразява по този начин в едно тъпо устройство на душата, трябва да се припише на чувствата на омраза най-малко в третия предшен земен живот.
Ние винаги можем да бъдем сигурни, че да бъде човек глупав в един земен живот, това винаги е последствие от омразата, проявена в един определен предишен земен живот. Но виждате ли, мои мили приятели, разбирането за кармата не трябва да почива само на това, че ние схващаме кармата, за да разберем живота, а и на това, че ние можем да схващаме кармата също и като импулс в живота, съзнавайки, че в живота не съществува само едно «А, Б, В, Г» /виж схемата/, а че има също и следващи земни съществувания «Д, Е, Ж, З» и че онова, което развиваме в настоящия живот като съдържание на нашата душа, ще има последствия, резултати в следващия земен живот. Който иска да бъде особено глупав в третия следващ живот на Земята, отсега нататък е достатъчно той много да мрази в настоящия земен живот. Обаче който в третия земен живот иска да има едно свободно, отворено разбиране, достатъчно е в настоящия живот особено много да обича. И разбирането, познаването на кармата придобива неговата стойност едва чрез това, че то се влива в нашата воля за бъдещето, в бъдеще играе роля в тази воля.
към текста >>
Ние винаги можем да бъдем сигурни, че да бъде човек глупав в един земен живот, това винаги е последствие от омразата, проявена в един оп
ред
елен п
ред
ишен земен живот.
Така че, ако например тук имате редуващи се земни съществувания А Б В /Г/ Д Е Ж З и това «Г» е настоящият земен живот, естествено всичкото страдание, което изпитваме като идващо отвън, трябва да бъде основано в предишни земни съществувания. Но то също така може да бъде едно първоначално страдание, което кармически се изравнява едва в следващия земен живот. Затова аз казвам, че голяма част от страданието, което получаваме отвън, е следствие от омразата, която е била проявена в предишните земни съществувания. Когато преминем към третия земен живот, резултатът от това, което ни връхлита като страдание отвън - обаче само резултатът от онова страдание, което идва от така наречената натрупана омраза, - тогава резултатът от това страдание, който се разтоварва в душата, е отначало един вид тъпота на духа, един вид тъпота по отношение разбирането на света. И който стои срещу света безразличен и флегматичен, който не стои с отворено сърце спрямо нещата и хората, той е получил тази тъпота чрез причиненото страдание в неговата собствена карма от един минал земен живот, която обаче, когато се изразява по този начин в едно тъпо устройство на душата, трябва да се припише на чувствата на омраза най-малко в третия предшен земен живот.
Ние винаги можем да бъдем сигурни, че да бъде човек глупав в един земен живот, това винаги е последствие от омразата, проявена в един определен предишен земен живот.
Но виждате ли, мои мили приятели, разбирането за кармата не трябва да почива само на това, че ние схващаме кармата, за да разберем живота, а и на това, че ние можем да схващаме кармата също и като импулс в живота, съзнавайки, че в живота не съществува само едно «А, Б, В, Г» /виж схемата/, а че има също и следващи земни съществувания «Д, Е, Ж, З» и че онова, което развиваме в настоящия живот като съдържание на нашата душа, ще има последствия, резултати в следващия земен живот. Който иска да бъде особено глупав в третия следващ живот на Земята, отсега нататък е достатъчно той много да мрази в настоящия земен живот. Обаче който в третия земен живот иска да има едно свободно, отворено разбиране, достатъчно е в настоящия живот особено много да обича. И разбирането, познаването на кармата придобива неговата стойност едва чрез това, че то се влива в нашата воля за бъдещето, в бъдеще играе роля в тази воля. Положението е абсолютно такова, че днес се намираме в онзи момент от развитието на човечеството, когато несъзнателното не може да действа по-нататък по същия начин както по-рано, когато нашите души са минавали през предишни земни съществувания, а хората ще стават все по-свободни и по-съзнателни.
към текста >>
Положението е абсолютно такова, че днес се намираме в онзи момент от развитието на човечеството, когато несъзнателното не може да действа по-нататък по същия начин както по-рано, когато нашите души са минавали през п
ред
ишни земни съществувания, а хората ще стават все по-свободни и по-съзнателни.
Ние винаги можем да бъдем сигурни, че да бъде човек глупав в един земен живот, това винаги е последствие от омразата, проявена в един определен предишен земен живот. Но виждате ли, мои мили приятели, разбирането за кармата не трябва да почива само на това, че ние схващаме кармата, за да разберем живота, а и на това, че ние можем да схващаме кармата също и като импулс в живота, съзнавайки, че в живота не съществува само едно «А, Б, В, Г» /виж схемата/, а че има също и следващи земни съществувания «Д, Е, Ж, З» и че онова, което развиваме в настоящия живот като съдържание на нашата душа, ще има последствия, резултати в следващия земен живот. Който иска да бъде особено глупав в третия следващ живот на Земята, отсега нататък е достатъчно той много да мрази в настоящия земен живот. Обаче който в третия земен живот иска да има едно свободно, отворено разбиране, достатъчно е в настоящия живот особено много да обича. И разбирането, познаването на кармата придобива неговата стойност едва чрез това, че то се влива в нашата воля за бъдещето, в бъдеще играе роля в тази воля.
Положението е абсолютно такова, че днес се намираме в онзи момент от развитието на човечеството, когато несъзнателното не може да действа по-нататък по същия начин както по-рано, когато нашите души са минавали през предишни земни съществувания, а хората ще стават все по-свободни и по-съзнателни.
От първата третина на 15-то столетие насам ние живеем в епохата, в която хората стават все по-свободни и по-съзнателни. За хората на настоящето ще има вече едно смътно чувство за миналите земни съществувания в един следващ земен живот. И също както днешният човек, когато забелязва при себе си, че не е особено умен, не приписва това на самия себе си, а на своите заложби, - според възгледите на днешния материализъм той го търси в своята физическа природа, - така и днешните хора, които се преродят в бъдеще, ще имат поне едно смътно усещане, което ще ги безпокои: Когато те не са особено умни, би трябвало да е имало нещо, което е било свързано с омраза и чувство на антипатия. И когато говорим днес за Валдорфска педагогика в училище, ние естествено трябва да държим сметка за съвременната цивилизация. Ние не можем току така с пълна откритост да възпитаваме така, че да предизвикаме съзнание за повтарящите се земни съществувания, защото днес хората нямат даже и едно смътно чувство за повтарящите се земни съществувания.
към текста >>
И също както днешният човек, когато забелязва при себе си, че не е особено умен, не приписва това на самия себе си, а на своите заложби, - спо
ред
възгледите на днешния материализъм той го търси в своята физическа природа, - така и днешните хора, които се преродят в бъдеще, ще имат поне едно смътно усещане, което ще ги безпокои: Когато те не са особено умни, би трябвало да е имало нещо, което е било свързано с омраза и чувство на антипатия.
Обаче който в третия земен живот иска да има едно свободно, отворено разбиране, достатъчно е в настоящия живот особено много да обича. И разбирането, познаването на кармата придобива неговата стойност едва чрез това, че то се влива в нашата воля за бъдещето, в бъдеще играе роля в тази воля. Положението е абсолютно такова, че днес се намираме в онзи момент от развитието на човечеството, когато несъзнателното не може да действа по-нататък по същия начин както по-рано, когато нашите души са минавали през предишни земни съществувания, а хората ще стават все по-свободни и по-съзнателни. От първата третина на 15-то столетие насам ние живеем в епохата, в която хората стават все по-свободни и по-съзнателни. За хората на настоящето ще има вече едно смътно чувство за миналите земни съществувания в един следващ земен живот.
И също както днешният човек, когато забелязва при себе си, че не е особено умен, не приписва това на самия себе си, а на своите заложби, - според възгледите на днешния материализъм той го търси в своята физическа природа, - така и днешните хора, които се преродят в бъдеще, ще имат поне едно смътно усещане, което ще ги безпокои: Когато те не са особено умни, би трябвало да е имало нещо, което е било свързано с омраза и чувство на антипатия.
И когато говорим днес за Валдорфска педагогика в училище, ние естествено трябва да държим сметка за съвременната цивилизация. Ние не можем току така с пълна откритост да възпитаваме така, че да предизвикаме съзнание за повтарящите се земни съществувания, защото днес хората нямат даже и едно смътно чувство за повтарящите се земни съществувания. Но импулсите, които са заложени именно в педагогиката на Валдорфското училище, когато те бъдат приети, ще се развият по-нататък в следващите столетия така, че това ще бъде включено в етическото, в моралното възпитание: Имате ли едно недостатъчно надарено дете; причината за това се крие в минали земни съществувания, в които то много е мразело и след това с помощта на духовната наука ще се потърси, кого е мразело. Защото хората, които са били мразени и по отношение на които са били извършени дела от омраза, трябва отново да се намират някъде в заобикалящия свят. И постепенно в следващите столетия възпитанието ще бъде поставено все повече в самия живот.
към текста >>
Ние не можем току така с пълна откритост да възпитаваме така, че да п
ред
извикаме съзнание за повтарящите се земни съществувания, защото днес хората нямат даже и едно смътно чувство за повтарящите се земни съществувания.
Положението е абсолютно такова, че днес се намираме в онзи момент от развитието на човечеството, когато несъзнателното не може да действа по-нататък по същия начин както по-рано, когато нашите души са минавали през предишни земни съществувания, а хората ще стават все по-свободни и по-съзнателни. От първата третина на 15-то столетие насам ние живеем в епохата, в която хората стават все по-свободни и по-съзнателни. За хората на настоящето ще има вече едно смътно чувство за миналите земни съществувания в един следващ земен живот. И също както днешният човек, когато забелязва при себе си, че не е особено умен, не приписва това на самия себе си, а на своите заложби, - според възгледите на днешния материализъм той го търси в своята физическа природа, - така и днешните хора, които се преродят в бъдеще, ще имат поне едно смътно усещане, което ще ги безпокои: Когато те не са особено умни, би трябвало да е имало нещо, което е било свързано с омраза и чувство на антипатия. И когато говорим днес за Валдорфска педагогика в училище, ние естествено трябва да държим сметка за съвременната цивилизация.
Ние не можем току така с пълна откритост да възпитаваме така, че да предизвикаме съзнание за повтарящите се земни съществувания, защото днес хората нямат даже и едно смътно чувство за повтарящите се земни съществувания.
Но импулсите, които са заложени именно в педагогиката на Валдорфското училище, когато те бъдат приети, ще се развият по-нататък в следващите столетия така, че това ще бъде включено в етическото, в моралното възпитание: Имате ли едно недостатъчно надарено дете; причината за това се крие в минали земни съществувания, в които то много е мразело и след това с помощта на духовната наука ще се потърси, кого е мразело. Защото хората, които са били мразени и по отношение на които са били извършени дела от омраза, трябва отново да се намират някъде в заобикалящия свят. И постепенно в следващите столетия възпитанието ще бъде поставено все повече в самия живот. При едно дете ще трябва да се потърси, откъде в живота между смъртта и едно ново раждане се отразява или се е отразявало онова, което в настоящия земен живот се проявява в метаморфозата на неразбирането. Тогава ще можем да направим нещо, за да се развие в детската възраст особена любов към онези хора, към които в минали земни съществувания е имало особена омраза.
към текста >>
Когато хората ще се издигнат над това отвратително безгрижие, тогава като възпитатели ще можем да добием поглед за това, какви чудни кармически нишки са изп
ред
ени от един човек към друг от миналите съществувания.
Тогава ще можем да направим нещо, за да се развие в детската възраст особена любов към онези хора, към които в минали земни съществувания е имало особена омраза. И ще се види, че чрез една така конкретно приложена любов, умът, въобще цялото душевно устройство ще се просветли. Това, което може да помогне на възпитанието, не ще се крие в общи теории върху кармата, а в конкретното вглеждане в живота, за да се забележи, какви са кармическите взаимовръзки. Хората ще забележат, че в крайна сметка децата в един клас са събрани от съдбата, а това съвсем не е безразлично. И когато хората надраснат и се издигнат над онова отвратително безгрижие, което царува днес по отношение на такива неща, когато фактът, че «човешкият материал» - както често го наричат, - е струпан в един клас, действително се схваща така, като че той е бил струпан от случайността, а не събран от самата съдба.
Когато хората ще се издигнат над това отвратително безгрижие, тогава като възпитатели ще можем да добием поглед за това, какви чудни кармически нишки са изпредени от един човек към друг от миналите съществувания.
И тогава в развитието на децата ще бъде приложено онова, което може да действа изравнително. Защото в известно отношение кармата е нещо, което е подчинено на една желязна необходимост. От една желязна необходимост ние безусловно можем да извлечем зависимостите: ЛЮБОВ - РАДОСТ - ОТКРИТО СЪРЦЕ. АНТИПАТИЯ ИЛИ ОМРАЗА - СТРАДАНИЕ, ГЛУПОСТ.
към текста >>
Но нещата стоят също и така, че по същия начин, когато се намираме п
ред
една безусловна необходимост, както при една течаща река, - въпреки това има реки, които вече са регулирани, на които е дадено вече друго направление, - има възможност да бъде регулирано кармическото течение, бих искал да кажа, да се действа в това кармическо течение.
Защото в известно отношение кармата е нещо, което е подчинено на една желязна необходимост. От една желязна необходимост ние безусловно можем да извлечем зависимостите: ЛЮБОВ - РАДОСТ - ОТКРИТО СЪРЦЕ. АНТИПАТИЯ ИЛИ ОМРАЗА - СТРАДАНИЕ, ГЛУПОСТ. Това са безусловните връзки.
Но нещата стоят също и така, че по същия начин, когато се намираме пред една безусловна необходимост, както при една течаща река, - въпреки това има реки, които вече са регулирани, на които е дадено вече друго направление, - има възможност да бъде регулирано кармическото течение, бих искал да кажа, да се действа в това кармическо течение.
Това е възможно. Ако забележите, че в детска възраст има заложба за глупост и се досетите да насочите детето така, че то особено да развие любов в сърцето си и когато откриете - а за хора, които имат тънко наблюдение на света и на живота, това е възможно още и днес, - с кои други деца детето е сродно кармически и насочите детето да обича именно тези деца, да върши по отношение на тях дела по любов, тогава ще видите, че можете да дадете на антипатията един противовес в любовта и с това ще можете да подобрите недостатъчните способности в едно следващо въплъщение, в един следващ земен живот. Действително съществува, бих искал да кажа, инстинктивно школувани възпитатели, които често пъти вършат подобно нещо от техния инстинкт, като довеждат деца с лоши заложби дотам, да могат да обичат и по този начин постепенно изграждат по-схватливи човешки същества. Именно тези неща правят всъщност разбирането на кармическите отношения да стане нещо, което служи на живота. А сега, преди да започнем да разглеждаме подробностите на кармата, пред нашата душа трябва да бъде поставен още един въпрос.
към текста >>
А сега, п
ред
и да започнем да разглеждаме подробностите на кармата, п
ред
нашата душа трябва да бъде поставен още един въпрос.
Но нещата стоят също и така, че по същия начин, когато се намираме пред една безусловна необходимост, както при една течаща река, - въпреки това има реки, които вече са регулирани, на които е дадено вече друго направление, - има възможност да бъде регулирано кармическото течение, бих искал да кажа, да се действа в това кармическо течение. Това е възможно. Ако забележите, че в детска възраст има заложба за глупост и се досетите да насочите детето така, че то особено да развие любов в сърцето си и когато откриете - а за хора, които имат тънко наблюдение на света и на живота, това е възможно още и днес, - с кои други деца детето е сродно кармически и насочите детето да обича именно тези деца, да върши по отношение на тях дела по любов, тогава ще видите, че можете да дадете на антипатията един противовес в любовта и с това ще можете да подобрите недостатъчните способности в едно следващо въплъщение, в един следващ земен живот. Действително съществува, бих искал да кажа, инстинктивно школувани възпитатели, които често пъти вършат подобно нещо от техния инстинкт, като довеждат деца с лоши заложби дотам, да могат да обичат и по този начин постепенно изграждат по-схватливи човешки същества. Именно тези неща правят всъщност разбирането на кармическите отношения да стане нещо, което служи на живота.
А сега, преди да започнем да разглеждаме подробностите на кармата, пред нашата душа трябва да бъде поставен още един въпрос.
Кой е човекът, по отношение на когото поне малко можете да знаете, че се намирате в кармическа връзка? Аз трябва да употребя един израз, който днес често пъти се употребява в малко ироничен смисъл: Такъв човек е един съвременник. Той по същото време се намира с нас на Земята. И когато размислите върху това, вие ще си кажете: - Когато в даден земен живот сте заедно с определени хора, то вие сте били заедно с тези хора също и в един минал живот на Земята - поне общо взето, тъй като нещата могат малко да се разместят, - а също и в един още по-преден земен живот. Да, но онези, които живеят 50 години по-късно от вас, те също са били в предишния земен живот заедно с някои хора!
към текста >>
И когато размислите върху това, вие ще си кажете: - Когато в даден земен живот сте заедно с оп
ред
елени хора, то вие сте били заедно с тези хора също и в един минал живот на Земята - поне общо взето, тъй като нещата могат малко да се разместят, - а също и в един още по-п
ред
ен земен живот.
Именно тези неща правят всъщност разбирането на кармическите отношения да стане нещо, което служи на живота. А сега, преди да започнем да разглеждаме подробностите на кармата, пред нашата душа трябва да бъде поставен още един въпрос. Кой е човекът, по отношение на когото поне малко можете да знаете, че се намирате в кармическа връзка? Аз трябва да употребя един израз, който днес често пъти се употребява в малко ироничен смисъл: Такъв човек е един съвременник. Той по същото време се намира с нас на Земята.
И когато размислите върху това, вие ще си кажете: - Когато в даден земен живот сте заедно с определени хора, то вие сте били заедно с тези хора също и в един минал живот на Земята - поне общо взето, тъй като нещата могат малко да се разместят, - а също и в един още по-преден земен живот.
Да, но онези, които живеят 50 години по-късно от вас, те също са били в предишния земен живот заедно с някои хора! Общо взето, според тази мисъл, която развихме тук, хората от редицата В не ще се срещнат с хората от редицата А. Това е една подтискаща мисъл, но една вярна мисъл. Върху други събуждащи съмнения въпроси, които се получават чрез това, че хората често пъти казват: - Човечеството се намножава върху Земята и т.н., аз ще говоря по-късно. Но сега искам да обърна виниманието ви към тези мисли; може би това е една подтискаща мисъл, но тя е една вярна мисъл: Фактически нещата стоят така, че животът на хората на Земята протича в ритми.
към текста >>
Да, но онези, които живеят 50 години по-късно от вас, те също са били в п
ред
ишния земен живот заедно с някои хора!
А сега, преди да започнем да разглеждаме подробностите на кармата, пред нашата душа трябва да бъде поставен още един въпрос. Кой е човекът, по отношение на когото поне малко можете да знаете, че се намирате в кармическа връзка? Аз трябва да употребя един израз, който днес често пъти се употребява в малко ироничен смисъл: Такъв човек е един съвременник. Той по същото време се намира с нас на Земята. И когато размислите върху това, вие ще си кажете: - Когато в даден земен живот сте заедно с определени хора, то вие сте били заедно с тези хора също и в един минал живот на Земята - поне общо взето, тъй като нещата могат малко да се разместят, - а също и в един още по-преден земен живот.
Да, но онези, които живеят 50 години по-късно от вас, те също са били в предишния земен живот заедно с някои хора!
Общо взето, според тази мисъл, която развихме тук, хората от редицата В не ще се срещнат с хората от редицата А. Това е една подтискаща мисъл, но една вярна мисъл. Върху други събуждащи съмнения въпроси, които се получават чрез това, че хората често пъти казват: - Човечеството се намножава върху Земята и т.н., аз ще говоря по-късно. Но сега искам да обърна виниманието ви към тези мисли; може би това е една подтискаща мисъл, но тя е една вярна мисъл: Фактически нещата стоят така, че животът на хората на Земята протича в ритми. Бих искал да кажа, една вълна от хора напредва общо взето от един земен живот в друг земен живот, една друга вълна хора напредва от един земен живот в друг земен живот, и тези хора по определен начин са разделени едни от други, не се събират в земния живот.
към текста >>
Общо взето, спо
ред
тази мисъл, която развихме тук, хората от
ред
ицата В не ще се срещнат с хората от
ред
ицата А.
Кой е човекът, по отношение на когото поне малко можете да знаете, че се намирате в кармическа връзка? Аз трябва да употребя един израз, който днес често пъти се употребява в малко ироничен смисъл: Такъв човек е един съвременник. Той по същото време се намира с нас на Земята. И когато размислите върху това, вие ще си кажете: - Когато в даден земен живот сте заедно с определени хора, то вие сте били заедно с тези хора също и в един минал живот на Земята - поне общо взето, тъй като нещата могат малко да се разместят, - а също и в един още по-преден земен живот. Да, но онези, които живеят 50 години по-късно от вас, те също са били в предишния земен живот заедно с някои хора!
Общо взето, според тази мисъл, която развихме тук, хората от редицата В не ще се срещнат с хората от редицата А.
Това е една подтискаща мисъл, но една вярна мисъл. Върху други събуждащи съмнения въпроси, които се получават чрез това, че хората често пъти казват: - Човечеството се намножава върху Земята и т.н., аз ще говоря по-късно. Но сега искам да обърна виниманието ви към тези мисли; може би това е една подтискаща мисъл, но тя е една вярна мисъл: Фактически нещата стоят така, че животът на хората на Земята протича в ритми. Бих искал да кажа, една вълна от хора напредва общо взето от един земен живот в друг земен живот, една друга вълна хора напредва от един земен живот в друг земен живот, и тези хора по определен начин са разделени едни от други, не се събират в земния живот. През дългия живот между смъртта и едно ново раждане, те се събират заедно, обаче в земния живот фактически е така, че винаги слизаме на Земята заедно с ограничен кръг от хора.
към текста >>
Бих искал да кажа, една вълна от хора нап
ред
ва общо взето от един земен живот в друг земен живот, една друга вълна хора нап
ред
ва от един земен живот в друг земен живот, и тези хора по оп
ред
елен начин са разделени едни от други, не се събират в земния живот.
Да, но онези, които живеят 50 години по-късно от вас, те също са били в предишния земен живот заедно с някои хора! Общо взето, според тази мисъл, която развихме тук, хората от редицата В не ще се срещнат с хората от редицата А. Това е една подтискаща мисъл, но една вярна мисъл. Върху други събуждащи съмнения въпроси, които се получават чрез това, че хората често пъти казват: - Човечеството се намножава върху Земята и т.н., аз ще говоря по-късно. Но сега искам да обърна виниманието ви към тези мисли; може би това е една подтискаща мисъл, но тя е една вярна мисъл: Фактически нещата стоят така, че животът на хората на Земята протича в ритми.
Бих искал да кажа, една вълна от хора напредва общо взето от един земен живот в друг земен живот, една друга вълна хора напредва от един земен живот в друг земен живот, и тези хора по определен начин са разделени едни от други, не се събират в земния живот.
През дългия живот между смъртта и едно ново раждане, те се събират заедно, обаче в земния живот фактически е така, че винаги слизаме на Земята заедно с ограничен кръг от хора. Именно за повтарящите се земни съществувания съвременното групиране има едно вътрешно значение, една вътрешна важност. А защо е това? Мога да ви кажа, че този въпрос, който може да занимава някого първо умствено, този въпрос действително ми е създавал мислимо най-големите страдания на духовно-научна почва, защото е необходимо да се изнесе истината върху този въпрос, да се изясни вътрешното положение на нещата. И тук човек може да се запита - простете, че използвам един пример, който, бих искал да кажа, че действително играе роля за мен, само по отношение на изследването - Защо не си бил съвременник на Гьоте?
към текста >>
- Чрез това, че не си съвременник на Гьоте, ти можеш общо взето да извадиш заключението спо
ред
тази истина, че никога не си живял заедно с Гьоте на Земята.
През дългия живот между смъртта и едно ново раждане, те се събират заедно, обаче в земния живот фактически е така, че винаги слизаме на Земята заедно с ограничен кръг от хора. Именно за повтарящите се земни съществувания съвременното групиране има едно вътрешно значение, една вътрешна важност. А защо е това? Мога да ви кажа, че този въпрос, който може да занимава някого първо умствено, този въпрос действително ми е създавал мислимо най-големите страдания на духовно-научна почва, защото е необходимо да се изнесе истината върху този въпрос, да се изясни вътрешното положение на нещата. И тук човек може да се запита - простете, че използвам един пример, който, бих искал да кажа, че действително играе роля за мен, само по отношение на изследването - Защо не си бил съвременник на Гьоте?
- Чрез това, че не си съвременник на Гьоте, ти можеш общо взето да извадиш заключението според тази истина, че никога не си живял заедно с Гьоте на Земята.
Той принадлежи на друга жизнена вълна от хора. Какво се крие всъщност зад това? Тук трябва да обърнем въпроса. Но за да обърнем един такъв въпрос ние трябва да имаме открито, свободно разбиране за човешкия съвместен живот. Трябва да можем да се запитаме и върху този въпрос в близкото време аз ще говоря твърде много: - Какво означава всъщност да бъдеш съвременник на един човек и какво означава да можеш да познаваш един човек само от историята на неговия земен живот?
към текста >>
Ние няма да го понесем, защото не сме негов съвременник, а следовник или п
ред
шественик.
Следователно, какво би било, ако - извинете за личния елемент, - ако аз бих бил съвременник на Гьоте? Да, когато не сме безразличен човек - самопонятно е, че когато сме един безразличен човек и нямаме разбиране за онова, което може да бъде един съвременник, тогава не може да си отговорим добре на този въпрос, - тогава можем да запитаме: - Какво би било, ако сега вървя надолу по улица Шилер във Ваймар към Площад на жените и срещу мен би се задал «дебелият таен съветник», ако искате в 1826, 1827 година? - Ние знаем твърде добре, че не бихме понесли това! Ние понасяме «съвременника». Но не понасяме онзи, който не може да бъде наш съвременник; той би действал някак си отравящо върху душевния ни живот.
Ние няма да го понесем, защото не сме негов съвременник, а следовник или предшественик.
Без съмнение, когато човек няма никакво чувство за тези неща, те остават в подсъзнанието. Можем да си представим, че някой има тънко чувство за духовното и знае, че ако би слизал надолу по улица Шилер във Ваймар към Площада на жените и би срещнал дебелия таен съветник Гьоте с двойната брадичка, той вътрешно би се почувствал зле. Обаче онзи, който няма никакво чувство за това, - той може би, би поздравил. Виждате ли, тези неща не са от земния живот, защото причините, защо не можем да бъдем съвременник на някой човек, не се намират в земния живот. Тук вече трябва да проникнем в духовните отношения; ето защо тези отношения изглеждат понякога парадоксални за земния живот.
към текста >>
Можем да си п
ред
ставим, че някой има тънко чувство за духовното и знае, че ако би слизал надолу по улица Шилер във Ваймар към Площада на жените и би срещнал дебелия таен съветник Гьоте с двойната брадичка, той вътрешно би се почувствал зле.
- Ние знаем твърде добре, че не бихме понесли това! Ние понасяме «съвременника». Но не понасяме онзи, който не може да бъде наш съвременник; той би действал някак си отравящо върху душевния ни живот. Ние няма да го понесем, защото не сме негов съвременник, а следовник или предшественик. Без съмнение, когато човек няма никакво чувство за тези неща, те остават в подсъзнанието.
Можем да си представим, че някой има тънко чувство за духовното и знае, че ако би слизал надолу по улица Шилер във Ваймар към Площада на жените и би срещнал дебелия таен съветник Гьоте с двойната брадичка, той вътрешно би се почувствал зле.
Обаче онзи, който няма никакво чувство за това, - той може би, би поздравил. Виждате ли, тези неща не са от земния живот, защото причините, защо не можем да бъдем съвременник на някой човек, не се намират в земния живот. Тук вече трябва да проникнем в духовните отношения; ето защо тези отношения изглеждат понякога парадоксални за земния живот. Аз мога да ви уверя, че с истинска любов написах увода към книгата на Жан Пол, която излезе в «Библиотеката на световната литература» на Котта[2]. Ако някога би трябвало да седя заедно с Жан Пол в Байройт - аз положително бих получил стомашни спазми.
към текста >>
- Това е липса на мислене, защото съществуват закони, спо
ред
които ние сме именно п
ред
назначени за оп
ред
елена земна епоха и можем да живеем в тази земна епоха.
Естествено някой лесно може да се подиграе, когато се твърди: - Ако аз бих бил съвременник на Жан Пол, бих получил стомашни спазми, ако бих седял заедно с него. Такова отношение е напълно самопонятно, напълно вярно за обикновения филистерски свят в земния живот; но законите на баналния филистерски свят не важат за духовните отношения. Трябва да свикнем, да можем да мислим с други мисловни форми, когато искаме да разберем духовния свят. Трябва да свикнем, че може да ни се случи да изживеем най-изненадващите неща. Когато обикновеното съзнание чете за Гьоте, то може да се почувства подбудено да каже: - Аз на драго сърце бих го познавал лично, бих му стиснал ръката и други подобни.
- Това е липса на мислене, защото съществуват закони, според които ние сме именно предназначени за определена земна епоха и можем да живеем в тази земна епоха.
Също така, както сме предопределени за определено въздушно налягане относно нашето физическо тяло и не можем да се издигнем над Земята до едно въздушно налягане, което не е подходящо за нас, така и един човек, който е определен за 20-и век, не може да живее в епохата на Гьоте. Това е, което първоначално исках да ви изнеса за кармата. [1] “Дълг, ти възвишено, велико име...": в “Критика на практическия разум”, 1. част. [2] с истинска любов написах увода към книгата на Жан Пол: Жан Пол, избрани произведения в осем тома (Гота) с увод от Р. Щайнер, Щутгарт (1897).
към текста >>
Също така, както сме п
ред
оп
ред
елени за оп
ред
елено въздушно налягане относно нашето физическо тяло и не можем да се издигнем над Земята до едно въздушно налягане, което не е подходящо за нас, така и един човек, който е оп
ред
елен за 20-и век, не може да живее в епохата на Гьоте.
Такова отношение е напълно самопонятно, напълно вярно за обикновения филистерски свят в земния живот; но законите на баналния филистерски свят не важат за духовните отношения. Трябва да свикнем, да можем да мислим с други мисловни форми, когато искаме да разберем духовния свят. Трябва да свикнем, че може да ни се случи да изживеем най-изненадващите неща. Когато обикновеното съзнание чете за Гьоте, то може да се почувства подбудено да каже: - Аз на драго сърце бих го познавал лично, бих му стиснал ръката и други подобни. - Това е липса на мислене, защото съществуват закони, според които ние сме именно предназначени за определена земна епоха и можем да живеем в тази земна епоха.
Също така, както сме предопределени за определено въздушно налягане относно нашето физическо тяло и не можем да се издигнем над Земята до едно въздушно налягане, което не е подходящо за нас, така и един човек, който е определен за 20-и век, не може да живее в епохата на Гьоте.
Това е, което първоначално исках да ви изнеса за кармата. [1] “Дълг, ти възвишено, велико име...": в “Критика на практическия разум”, 1. част. [2] с истинска любов написах увода към книгата на Жан Пол: Жан Пол, избрани произведения в осем тома (Гота) с увод от Р. Щайнер, Щутгарт (1897). В “Биографии и биографични скици 1894-1905”.
към текста >>
17.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 01.03. 1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Всичко това за оп
ред
елен момент или общо за целия живот оп
ред
еля съдбовното положение на човека.
Дорнах, 1 март 1924 година Когато се говори в подробности върху кармата, трябва да правим разлика между кармическите събития, които в човешкия живот връхлитат човека повече отвън, и онези, които, така да се каже, изникват в човека отвътре. Съдбата на човека е съставена от най-различни фактори. Съдбата на човека е зависима от физическото и етерното устройство на човека, тя зависи от това, което човек може да донесе като симпатия и антипатия спрямо външния свят, съобразно неговото астрално и азово устройство, също и от това, каква симпатия и антипатия се проявява спрямо самия човек от външния свят. Съдбата на човека зависи също така от най-разнообразните преплетености, в които човекът е замесен по пътя на своя живот.
Всичко това за определен момент или общо за целия живот определя съдбовното положение на човека.
Сега аз ще се опитам да съставя общата съдба на човека от отделните фактори. За целта изходната ни точка днес ще бъдат определени вътрешни фактори в човека, като разгледаме онзи фактор, който в много отношения действително е решаващ на първо място - здравето и болестите при човека и онова, което като основа на здравето и болестните предразположения се проявява в неговата физическа и етерна сила. Ако искаме обаче правилно да съдим за тези фактори, трябва да отвърнем поглед от много неща, които се съдържат в днешната цивилизация като предразсъдъци. Ние ще трябва да можем да насочим нашето внимание повече върху първичната същност на човека, трябва действително да разберем какво всъщност означава, че според неговата по-дълбока същност човекът слиза от духовните светове в земното съществуване. Вие знаете, че днес вече и в изкуството, в поезията например, е проникнало онова, което се схваща под понятието «наследственост».
към текста >>
За целта изходната ни точка днес ще бъдат оп
ред
елени вътрешни фактори в човека, като разгледаме онзи фактор, който в много отношения действително е решаващ на първо място - здравето и болестите при човека и онова, което като основа на здравето и болестните п
ред
разположения се проявява в неговата физическа и етерна сила.
Съдбата на човека е съставена от най-различни фактори. Съдбата на човека е зависима от физическото и етерното устройство на човека, тя зависи от това, което човек може да донесе като симпатия и антипатия спрямо външния свят, съобразно неговото астрално и азово устройство, също и от това, каква симпатия и антипатия се проявява спрямо самия човек от външния свят. Съдбата на човека зависи също така от най-разнообразните преплетености, в които човекът е замесен по пътя на своя живот. Всичко това за определен момент или общо за целия живот определя съдбовното положение на човека. Сега аз ще се опитам да съставя общата съдба на човека от отделните фактори.
За целта изходната ни точка днес ще бъдат определени вътрешни фактори в човека, като разгледаме онзи фактор, който в много отношения действително е решаващ на първо място - здравето и болестите при човека и онова, което като основа на здравето и болестните предразположения се проявява в неговата физическа и етерна сила.
Ако искаме обаче правилно да съдим за тези фактори, трябва да отвърнем поглед от много неща, които се съдържат в днешната цивилизация като предразсъдъци. Ние ще трябва да можем да насочим нашето внимание повече върху първичната същност на човека, трябва действително да разберем какво всъщност означава, че според неговата по-дълбока същност човекът слиза от духовните светове в земното съществуване. Вие знаете, че днес вече и в изкуството, в поезията например, е проникнало онова, което се схваща под понятието «наследственост». И когато някой се явява в света с определени качества, първо се пита за наследствеността. Когато някой се явява с болестни предразположения, пита се как стои въпросът с наследствените отношения?
към текста >>
Ако искаме обаче правилно да съдим за тези фактори, трябва да отвърнем поглед от много неща, които се съдържат в днешната цивилизация като п
ред
разсъдъци.
Съдбата на човека е зависима от физическото и етерното устройство на човека, тя зависи от това, което човек може да донесе като симпатия и антипатия спрямо външния свят, съобразно неговото астрално и азово устройство, също и от това, каква симпатия и антипатия се проявява спрямо самия човек от външния свят. Съдбата на човека зависи също така от най-разнообразните преплетености, в които човекът е замесен по пътя на своя живот. Всичко това за определен момент или общо за целия живот определя съдбовното положение на човека. Сега аз ще се опитам да съставя общата съдба на човека от отделните фактори. За целта изходната ни точка днес ще бъдат определени вътрешни фактори в човека, като разгледаме онзи фактор, който в много отношения действително е решаващ на първо място - здравето и болестите при човека и онова, което като основа на здравето и болестните предразположения се проявява в неговата физическа и етерна сила.
Ако искаме обаче правилно да съдим за тези фактори, трябва да отвърнем поглед от много неща, които се съдържат в днешната цивилизация като предразсъдъци.
Ние ще трябва да можем да насочим нашето внимание повече върху първичната същност на човека, трябва действително да разберем какво всъщност означава, че според неговата по-дълбока същност човекът слиза от духовните светове в земното съществуване. Вие знаете, че днес вече и в изкуството, в поезията например, е проникнало онова, което се схваща под понятието «наследственост». И когато някой се явява в света с определени качества, първо се пита за наследствеността. Когато някой се явява с болестни предразположения, пита се как стои въпросът с наследствените отношения? Без съмнение, на първо време това е един оправдан въпрос.
към текста >>
Ние ще трябва да можем да насочим нашето внимание повече върху първичната същност на човека, трябва действително да разберем какво всъщност означава, че спо
ред
неговата по-дълбока същност човекът слиза от духовните светове в земното съществуване.
Съдбата на човека зависи също така от най-разнообразните преплетености, в които човекът е замесен по пътя на своя живот. Всичко това за определен момент или общо за целия живот определя съдбовното положение на човека. Сега аз ще се опитам да съставя общата съдба на човека от отделните фактори. За целта изходната ни точка днес ще бъдат определени вътрешни фактори в човека, като разгледаме онзи фактор, който в много отношения действително е решаващ на първо място - здравето и болестите при човека и онова, което като основа на здравето и болестните предразположения се проявява в неговата физическа и етерна сила. Ако искаме обаче правилно да съдим за тези фактори, трябва да отвърнем поглед от много неща, които се съдържат в днешната цивилизация като предразсъдъци.
Ние ще трябва да можем да насочим нашето внимание повече върху първичната същност на човека, трябва действително да разберем какво всъщност означава, че според неговата по-дълбока същност човекът слиза от духовните светове в земното съществуване.
Вие знаете, че днес вече и в изкуството, в поезията например, е проникнало онова, което се схваща под понятието «наследственост». И когато някой се явява в света с определени качества, първо се пита за наследствеността. Когато някой се явява с болестни предразположения, пита се как стои въпросът с наследствените отношения? Без съмнение, на първо време това е един оправдан въпрос. Но както хората днес се отнасят към тези неща, те не виждат самия човек, а гледат покрай него.
към текста >>
И когато някой се явява в света с оп
ред
елени качества, първо се пита за наследствеността.
Сега аз ще се опитам да съставя общата съдба на човека от отделните фактори. За целта изходната ни точка днес ще бъдат определени вътрешни фактори в човека, като разгледаме онзи фактор, който в много отношения действително е решаващ на първо място - здравето и болестите при човека и онова, което като основа на здравето и болестните предразположения се проявява в неговата физическа и етерна сила. Ако искаме обаче правилно да съдим за тези фактори, трябва да отвърнем поглед от много неща, които се съдържат в днешната цивилизация като предразсъдъци. Ние ще трябва да можем да насочим нашето внимание повече върху първичната същност на човека, трябва действително да разберем какво всъщност означава, че според неговата по-дълбока същност човекът слиза от духовните светове в земното съществуване. Вие знаете, че днес вече и в изкуството, в поезията например, е проникнало онова, което се схваща под понятието «наследственост».
И когато някой се явява в света с определени качества, първо се пита за наследствеността.
Когато някой се явява с болестни предразположения, пита се как стои въпросът с наследствените отношения? Без съмнение, на първо време това е един оправдан въпрос. Но както хората днес се отнасят към тези неща, те не виждат самия човек, а гледат покрай него. Да, хората не разглеждат човека. Те не насочват поглед върху това, което всъщност е истинската същност на човека и не разбират, как се развива тази същност.
към текста >>
Когато някой се явява с болестни п
ред
разположения, пита се как стои въпросът с наследствените отношения?
За целта изходната ни точка днес ще бъдат определени вътрешни фактори в човека, като разгледаме онзи фактор, който в много отношения действително е решаващ на първо място - здравето и болестите при човека и онова, което като основа на здравето и болестните предразположения се проявява в неговата физическа и етерна сила. Ако искаме обаче правилно да съдим за тези фактори, трябва да отвърнем поглед от много неща, които се съдържат в днешната цивилизация като предразсъдъци. Ние ще трябва да можем да насочим нашето внимание повече върху първичната същност на човека, трябва действително да разберем какво всъщност означава, че според неговата по-дълбока същност човекът слиза от духовните светове в земното съществуване. Вие знаете, че днес вече и в изкуството, в поезията например, е проникнало онова, което се схваща под понятието «наследственост». И когато някой се явява в света с определени качества, първо се пита за наследствеността.
Когато някой се явява с болестни предразположения, пита се как стои въпросът с наследствените отношения?
Без съмнение, на първо време това е един оправдан въпрос. Но както хората днес се отнасят към тези неща, те не виждат самия човек, а гледат покрай него. Да, хората не разглеждат човека. Те не насочват поглед върху това, което всъщност е истинската същност на човека и не разбират, как се развива тази същност. Естествено, казва се, че на първо място човекът е дете на своите родители, потомък на своите прадеди.
към текста >>
Но какво п
ред
ставлява този физически организъм, който той получава от своите родители?
Хората виждат, как то се явява още във външната физиономия, а може би още повече в жестовете виждат да се проявява прилика с прадедите. Но не само това. Те виждат също, как физическият организъм на човека изглежда като продукт на онова, което прадедите му дават. И днес силно, много силно се подчертава, че човекът има този физически организъм. При това обаче не се обръща внимание на следното: Когато човекът се ражда, той без съмнение първо получава своя физически организъм от родителите си.
Но какво представлява този физически организъм, който той получава от своите родители?
В днешната цивилизация общо взето се мисли много погрешно върху това. Когато човекът се намира в процеса на смяната на зъбите, той не сменя само своите отначало получени зъби срещу други, а това е моментът в човешкия живот, в който за първи път цялото човешко същество се обновява като организъм. Съществува една действително решаваща разлика между това, което човекът става в осмата, в деветата година и онова, което той е бил например в третата, четвъртата година. Съществува една радикална разлика. Онова, което той е бил като организъм в третата, четвъртата година, той го е получил като наследство, родителите са му го дали.
към текста >>
Те му служат като образец, спо
ред
който той изработва вторите зъби, но сега спо
ред
мерилото на силите, които е донесъл със себе си от духовния свят.
6 зелено/. Този модел той получава от своите прадеди. И по този образец човек развива онова, което той става по-късно /червено/. Обаче това, което той развива, е резултат на донесеното със себе си, слизайки от духовния свят. Колкото и шокиращо да е за един днешен човек, особено когато той има днешното образование, ние въпреки това трябва да си кажем, че първите зъби, които човекът получава, са изцяло наследени, те са продукт на наследствеността.
Те му служат като образец, според който той изработва вторите зъби, но сега според мерилото на силите, които е донесъл със себе си от духовния свят.
Той сам си изработва вторите зъби. Така както е със зъбите, така е и с целия организъм. И може да възникне въпросът: - Но защо като хора ние се нуждаем от модел, от един образец? Защо не можем просто да привлечем физическа материя и без физически произход да формираме нашето физическо тяло, както е било в по-древни фази на земното развитие и както е, когато слизаме от духовния свят и привличаме нашето етерно тяло чрез нашите собствени сили, които донасяме от духовния свят? - Естествено за мисленето на един днешен човек това е един неимоверно глупав въпрос, един смахнат въпрос, разбира се.
към текста >>
тя има оп
ред
елена област на валидност и за гореспоменатата лудост, а именно, когато двама души стоят един срещу друг, единият е луд в сравнение с другия.
Защо не можем просто да привлечем физическа материя и без физически произход да формираме нашето физическо тяло, както е било в по-древни фази на земното развитие и както е, когато слизаме от духовния свят и привличаме нашето етерно тяло чрез нашите собствени сили, които донасяме от духовния свят? - Естествено за мисленето на един днешен човек това е един неимоверно глупав въпрос, един смахнат въпрос, разбира се. Но ние трябва да кажем: - По отношение на лудостта важи теорията за относителността, макар и тази теория на относителността да се прилага днес само към движенията, като казва, че погледът не може да направи разлика, дали самият човек се движи с тялото, в което той се намира, или се движи тялото, което се намира в близост. Това ясно изпъква при смяната на старата теория за света с теорията на Коперник. Но макар и теорията за относителността днес да се прилага само върху движенията, тя важи, т.е.
тя има определена област на валидност и за гореспоменатата лудост, а именно, когато двама души стоят един срещу друг, единият е луд в сравнение с другия.
Въпросът само че е, кой е напълно луд. Но въпреки това въпросът трябва да бъде зададен по отношение на фактите на духовния свят: - Защо човекът се нуждае от образец, от един модел? - На това по-старите светогледи са дали отговор по свой начин. Само в днешно време, когато моралността въобще не се включва в мировия ред, а се счита само като човешка условност, такива въпроси не се задават. По-старите светогледи са задавали тези въпроси и даже са си отговаряли на тях.
към текста >>
Само в днешно време, когато моралността въобще не се включва в мировия
ред
, а се счита само като човешка условност, такива въпроси не се задават.
Но макар и теорията за относителността днес да се прилага само върху движенията, тя важи, т.е. тя има определена област на валидност и за гореспоменатата лудост, а именно, когато двама души стоят един срещу друг, единият е луд в сравнение с другия. Въпросът само че е, кой е напълно луд. Но въпреки това въпросът трябва да бъде зададен по отношение на фактите на духовния свят: - Защо човекът се нуждае от образец, от един модел? - На това по-старите светогледи са дали отговор по свой начин.
Само в днешно време, когато моралността въобще не се включва в мировия ред, а се счита само като човешка условност, такива въпроси не се задават.
По-старите светогледи са задавали тези въпроси и даже са си отговаряли на тях. Тези по-стари светогледи са казвали: - Първоначално човекът е имал заложбите да се появи на Земята по такъв начин, че да може да образува своето физическо тяло от вещества на Земята по същия начин, както привлича своето етерно тяло от всеобщото космическо етерно вещество. Но човекът е попаднал под влиянията на Луцифер и на Ариман, и чрез това е изгубил способността да изгражда своето физическо тяло от силите на собственото си същество. Ето защо той трябва да получи това тяло по наследство. Този начин да получи едно физическо тяло, за човека е последствие от наследствения грях.
към текста >>
Наистина в своето земно развитие човекът не е останал достатъчно силен, както е бил първоначално заложен, п
ред
и върху него да бъдат упражнени влиянията на Луцифер и Ариман.
Но човекът е попаднал под влиянията на Луцифер и на Ариман, и чрез това е изгубил способността да изгражда своето физическо тяло от силите на собственото си същество. Ето защо той трябва да получи това тяло по наследство. Този начин да получи едно физическо тяло, за човека е последствие от наследствения грях. Това са казвали по-стари светогледи, това е същинското основно значение на наследствения грях, - необходимостта човек да се постави в наследствеността. За нашата епоха отново трябва да бъдат създадени понятията; първо за да бъдат взети сериозно такива въпроси и второ, за да се намерят отговори на тези въпроси.
Наистина в своето земно развитие човекът не е останал достатъчно силен, както е бил първоначално заложен, преди върху него да бъдат упражнени влиянията на Луцифер и Ариман.
И така човекът е заставен да изгради своето физическо тяло не сам веднага при неговото влизане в земните отношения, а се нуждае именно от един модел, онзи модел, който израства през първите 7 години от неговия живот на Земята. Тъй като той се ориентира по този модел, естествено е, че повече или по-малко ще остане нещо от този модел и през по-късния живот. Онзи, който, като работещ върху себе си човек, е напълно зависим от модела, той ще забрави, ако мога така да кажа, това, което е донесъл със себе си, идвайки на Земята и ще се насочи изцяло към модела. Онзи, който има по-голяма вътрешна сила, придобита през неговите минали земни съществувания, по-малко ще се ръководи от модела и тогава ще може да се види, как той значително се променя именно през втория период на живота си между смяната на зъбите и половата зрялост. Училището даже ще има задачата, - ако то е истинско училище, - да доведе до развитие онова в човека, което той донася със себе си, слизайки от духовния свят във физическото земно съществуване.
към текста >>
Така че онова, което човек носи по-нататък със себе си в живота, повече или по-малко съдържа признаците на наследствеността, спо
ред
това, дали той може да преодолее или не тези признаци.
И така човекът е заставен да изгради своето физическо тяло не сам веднага при неговото влизане в земните отношения, а се нуждае именно от един модел, онзи модел, който израства през първите 7 години от неговия живот на Земята. Тъй като той се ориентира по този модел, естествено е, че повече или по-малко ще остане нещо от този модел и през по-късния живот. Онзи, който, като работещ върху себе си човек, е напълно зависим от модела, той ще забрави, ако мога така да кажа, това, което е донесъл със себе си, идвайки на Земята и ще се насочи изцяло към модела. Онзи, който има по-голяма вътрешна сила, придобита през неговите минали земни съществувания, по-малко ще се ръководи от модела и тогава ще може да се види, как той значително се променя именно през втория период на живота си между смяната на зъбите и половата зрялост. Училището даже ще има задачата, - ако то е истинско училище, - да доведе до развитие онова в човека, което той донася със себе си, слизайки от духовния свят във физическото земно съществуване.
Така че онова, което човек носи по-нататък със себе си в живота, повече или по-малко съдържа признаците на наследствеността, според това, дали той може да преодолее или не тези признаци.
Но виждате ли, мои мили приятели, всички неща имат своята духовна страна. Това, което човек има като свое тяло през първите 7 години от неговия живот, това просто е модел, един образец, от който той се ръководи. Неговите духовни сили или преминават до известна степен долу в това, което му се налага от модела, и той остава напълно зависим от този модел, или пък през първите 7 години от своя живот с помощта на модела той сам изработва онова, което иска да измени модела. Тази работа, това обработване се проявява и външно. Защото не се касае само за това, че тук се работи и че това тук е първоначалният модел; а първоначалният модел се отделя, така да се каже, отпада като люспи, както отпадат първите зъби; всичко отпада /виж рис.
към текста >>
Погледнато от духовна гледна точка, тази борба п
ред
ставлява всичко това, което външно симптоматично се изразява в детските болести.
Тази работа, това обработване се проявява и външно. Защото не се касае само за това, че тук се работи и че това тук е първоначалният модел; а първоначалният модел се отделя, така да се каже, отпада като люспи, както отпадат първите зъби; всичко отпада /виж рис. 6 светло/. Тук действително се касае за това, че от една страна формите, наследствените сили налагат модела; от друга страна човекът иска да отпечата това, което носи от духовния свят. Това поражда една борба през първите 7 години от живота.
Погледнато от духовна гледна точка, тази борба представлява всичко това, което външно симптоматично се изразява в детските болести.
Детските болести са израз на тази вътрешна борба. Естествено подобни форми на боледуване се явяват при човека също и по-късно. Това се случва, когато през първите 7 години някой не е успял достатъчно добре да победи, да преодолее модела. Тогава в една по-късна възраст на живота може да се появи стремежът, той все пак да изхвърли онова от наследствеността, което е останало в него. Възможно е в неговата 28-ма, 29-та година той вътрешно да се разтърси и да се надигне срещу модела, да се сблъска с него; тогава той получава една детска болест.
към текста >>
Днес, когато общо взето хората в цивилизацията извън
ред
но много се придържат към наследствеността, това е преминало вече и в разговорните форми.
Това се случва, когато през първите 7 години някой не е успял достатъчно добре да победи, да преодолее модела. Тогава в една по-късна възраст на живота може да се появи стремежът, той все пак да изхвърли онова от наследствеността, което е останало в него. Възможно е в неговата 28-ма, 29-та година той вътрешно да се разтърси и да се надигне срещу модела, да се сблъска с него; тогава той получава една детска болест. Ако човек има правилен поглед за това, той може да види, как това силно се проявява при някои хора, като след 7-та, 8-та година те съществено се променят, променят се във физиономията, в жестовете. Хората не знаят, откъде идват някои неща.
Днес, когато общо взето хората в цивилизацията извънредно много се придържат към наследствеността, това е преминало вече и в разговорните форми.
Внезапно в 8-та, 9-та година при едно дете се явява нещо, което органически е изцяло добре обосновано. Бащата казва: - Това не е от мен. - Майката казва: - От мен още по-малко! Естествено това днес се дължи на всеобщото вярване, което е преминало в родителското съзнание, че децата би трябвало да имат всичко от родителите си. От друга страна понякога също се случва да се констатира, че в този втори възрастов период при известни обстоятелства децата започват да приличат повече на родителите си, отколкото по-рано.
към текста >>
Което обаче е вярно, то е, че още п
ред
и да слезе в земното съществуване, човекът е влюбен в своите родители, че той слиза, защото те му харесват.
Естествено това днес се дължи на всеобщото вярване, което е преминало в родителското съзнание, че децата би трябвало да имат всичко от родителите си. От друга страна понякога също се случва да се констатира, че в този втори възрастов период при известни обстоятелства децата започват да приличат повече на родителите си, отколкото по-рано. Да, но вие с пълна сериозност ще трябва да разгледате, как човекът слиза във физическия свят. Виждате ли, психоанализата насади действително някои ужасни блатни цветя, изникнали от тинята; между другото също и това - днес можете да прочетете това навсякъде, - че в подсъзнанието всеки син тайно е влюбен в своята майка, или всяка дъщеря е влюбена в своя баща и че това довежда в живота до конфликти в подсъзнателните провинции на душата. Но естествено всичко това е дилетантско интерпретиране на живота.
Което обаче е вярно, то е, че още преди да слезе в земното съществуване, човекът е влюбен в своите родители, че той слиза, защото те му харесват.
Само че трябва да различаваме преценката, която хората имат тук в живота на Земята, от преценката, която те имат в извънземния живот между смъртта и едно ново раждане. В началото на антропософската дейност веднъж се случи, че дойде една дама, която слушайки за повтарящите се земни съществувания заяви: - Не, другото в антропософията наистина ми харесва, но не мога да се съглася с повтарящите се земни съществувания. – На нея й бил достатъчен и само един земен живот; тя не искала да мине през повтарящи се земни съществувания. Тогава присъстваха също и много доброжелателни последователи на антропософията и те по всякакъв начин се опитаха да обяснят на дамата, че това все пак е една правилна идея и че всеки човек трябва да мине през повтарящите се земни съществувания. Един й говореше отдясно, друг отляво.
към текста >>
- Но той действително си го е избрал, защото е имал друга гледна точка, п
ред
и да слезе на Земята.
Тогава сигурно ще си образувате едно друго съждение. - Преценките, които човек има тук във физическото съществуване, и онези между смъртта и едно ново раждане, са именно съвършено различни. Там всяка гледна точка се изменя. И така е в действителност. Когато сега кажете на един човек, на един млад човек тук на Земята, че той си е избрал своя баща, при известни обстоятелства той може да възрази: - Как така ще съм си избрал такъв баща, който ме бие?
- Но той действително си го е избрал, защото е имал друга гледна точка, преди да слезе на Земята.
Там той е имал именно гледището, че пердахът от страна на бащата ще му подейства много добре. Това съвсем не е смешна работа, а трябва да се разбира абсолютно сериозно. И така, човек си избира своите родители също и по форма. Той има образа за самия себе си пред себе си, и иска да стане подобен на своите родители. Тогава той става подобен на тях не чрез наследствеността, а чрез своите вътрешни духовно-душевни сили, които от духовния свят донася със себе си долу на Земята.
към текста >>
Той има образа за самия себе си п
ред
себе си, и иска да стане подобен на своите родители.
Когато сега кажете на един човек, на един млад човек тук на Земята, че той си е избрал своя баща, при известни обстоятелства той може да възрази: - Как така ще съм си избрал такъв баща, който ме бие? - Но той действително си го е избрал, защото е имал друга гледна точка, преди да слезе на Земята. Там той е имал именно гледището, че пердахът от страна на бащата ще му подейства много добре. Това съвсем не е смешна работа, а трябва да се разбира абсолютно сериозно. И така, човек си избира своите родители също и по форма.
Той има образа за самия себе си пред себе си, и иска да стане подобен на своите родители.
Тогава той става подобен на тях не чрез наследствеността, а чрез своите вътрешни духовно-душевни сили, които от духовния свят донася със себе си долу на Земята. Ето защо в момента, когато разсъждаваме, изхождайки от духовната и от физическата наука, вече не са възможни такива произволни разсъждения, че да кажем: - Аз съм виждал деца, които заприличват на своите родители още във втората година на техния живот. Без съмнение, тук имаме тогава другия случай, че тези деца предварително са имали намерението да приемат формата на своите родители. Сега се касае за това, че всъщност през цялото време между смъртта и едно ново раждане човекът работи заедно с други души на умрели и заедно със съществата от различните йерархии във висшите светове върху това, което му дава възможността да изгради своето тяло. Виждате ли, хората подценяват това, което човекът носи в своето подсъзнание, подценяват го твърде много.
към текста >>
Без съмнение, тук имаме тогава другия случай, че тези деца п
ред
варително са имали намерението да приемат формата на своите родители.
Това съвсем не е смешна работа, а трябва да се разбира абсолютно сериозно. И така, човек си избира своите родители също и по форма. Той има образа за самия себе си пред себе си, и иска да стане подобен на своите родители. Тогава той става подобен на тях не чрез наследствеността, а чрез своите вътрешни духовно-душевни сили, които от духовния свят донася със себе си долу на Земята. Ето защо в момента, когато разсъждаваме, изхождайки от духовната и от физическата наука, вече не са възможни такива произволни разсъждения, че да кажем: - Аз съм виждал деца, които заприличват на своите родители още във втората година на техния живот.
Без съмнение, тук имаме тогава другия случай, че тези деца предварително са имали намерението да приемат формата на своите родители.
Сега се касае за това, че всъщност през цялото време между смъртта и едно ново раждане човекът работи заедно с други души на умрели и заедно със съществата от различните йерархии във висшите светове върху това, което му дава възможността да изгради своето тяло. Виждате ли, хората подценяват това, което човекът носи в своето подсъзнание, подценяват го твърде много. Ние сме много по-мъдри в нашето подсъзнание, отколкото в горното ни съзнание като земен човек. От една обширна универсална мирова мъдрост ние изработваме онова, което по-късно, през втория период на нашия живот между 7-та и 14-та година, се оформя вътре в модела като онова, което носим сега като свой собствен, принадлежащ на нас човек. Ако по отношение веществото на своето тяло човек някога узнае, колко малко всъщност приема от онова, което яде - как той много повече взима от това, което приема в себе си като въздух, светлина и др.
към текста >>
в извън
ред
но фино раз
ред
ено състояние, - тогава той ще може да повярва, че през втория възрастов период човекът изгражда своето второ тяло изцяло от околната с
ред
а, напълно независимо от наследствените отношения.
Сега се касае за това, че всъщност през цялото време между смъртта и едно ново раждане човекът работи заедно с други души на умрели и заедно със съществата от различните йерархии във висшите светове върху това, което му дава възможността да изгради своето тяло. Виждате ли, хората подценяват това, което човекът носи в своето подсъзнание, подценяват го твърде много. Ние сме много по-мъдри в нашето подсъзнание, отколкото в горното ни съзнание като земен човек. От една обширна универсална мирова мъдрост ние изработваме онова, което по-късно, през втория период на нашия живот между 7-та и 14-та година, се оформя вътре в модела като онова, което носим сега като свой собствен, принадлежащ на нас човек. Ако по отношение веществото на своето тяло човек някога узнае, колко малко всъщност приема от онова, което яде - как той много повече взима от това, което приема в себе си като въздух, светлина и др.
в извънредно фино разредено състояние, - тогава той ще може да повярва, че през втория възрастов период човекът изгражда своето второ тяло изцяло от околната среда, напълно независимо от наследствените отношения.
Първото тяло фактически е един модел, един образец и онова, което веществено произхожда от родителите, а също и външните телесни сили, то не съществува вече във втория възрастов период. През втория възрастов период отношението към родителите се превръща в нещо морално-душевно, а физическо-наследствено отношение съществува само през първия възрастов период до 7-та година от живота. В този земен живот съществуват също и хора, които имат много жив интерес за всичко, което се намира около тях във видимия Космос. Има хора, които наблюдават растенията, наблюдават животинския свят, проявяват участие, интерес към това или онова, което се намира във видимия окръжаващ свят. Те проявяват интерес към величието на звездното небе.
към текста >>
Вътрешността на един човек, който проявява такъв топъл интерес към физическия Космос, е различна от вътрешността на един човек, който минава покрай света с оп
ред
елено безразличие, с душевна флегматичност.
През втория възрастов период отношението към родителите се превръща в нещо морално-душевно, а физическо-наследствено отношение съществува само през първия възрастов период до 7-та година от живота. В този земен живот съществуват също и хора, които имат много жив интерес за всичко, което се намира около тях във видимия Космос. Има хора, които наблюдават растенията, наблюдават животинския свят, проявяват участие, интерес към това или онова, което се намира във видимия окръжаващ свят. Те проявяват интерес към величието на звездното небе. Със своята душа те присъстват, така да се каже, в целия физически Космос.
Вътрешността на един човек, който проявява такъв топъл интерес към физическия Космос, е различна от вътрешността на един човек, който минава покрай света с определено безразличие, с душевна флегматичност.
В това отношение действително съществува цяла гама от човешки характери. От една страна например, някой е направил едно съвсем кратко пътешествие. След това говорите с него. До най-малките подробности, с безкрайна любов той ви описва града, в който е бил. Поради това, че е проявил такъв силен интерес, при известни обстоятелства вие получавате от него пълна представа за това, как е изглеждал градът, в който той е бил.
към текста >>
Поради това, че е проявил такъв силен интерес, при известни обстоятелства вие получавате от него пълна п
ред
става за това, как е изглеждал градът, в който той е бил.
Вътрешността на един човек, който проявява такъв топъл интерес към физическия Космос, е различна от вътрешността на един човек, който минава покрай света с определено безразличие, с душевна флегматичност. В това отношение действително съществува цяла гама от човешки характери. От една страна например, някой е направил едно съвсем кратко пътешествие. След това говорите с него. До най-малките подробности, с безкрайна любов той ви описва града, в който е бил.
Поради това, че е проявил такъв силен интерес, при известни обстоятелства вие получавате от него пълна представа за това, как е изглеждал градът, в който той е бил.
От тази крайност се стига до другата, като например онази, когато веднъж срещнах две дами, които бяха пътували от Виена до Пресбург (Братислава). Пресбург е един красив град. Те се бяха върнали оттам. Аз ги запитах, как изглежда Пресбург, как им е харесал. Те не можаха да ми разкажат нищо, освен че на плажа видели два красиви дакела!
към текста >>
Да п
ред
положим, че даден човек проявява слаб интерес към заобикалящия го физически свят.
Те не можаха да ми разкажат нищо, освен че на плажа видели два красиви дакела! Такива те биха могли да видят и във Виена, не е било нужно да отидат чак до Пресбург. Но ето, че те не бяха видели нищо друго. Така някои хора минават през света. Между тези две крайности има всякакъв вид интерес, който човек може да проявява към физическия видим свят.
Да предположим, че даден човек проявява слаб интерес към заобикалящия го физически свят.
Той се интересува, да кажем, само за това, което непосредствено засяга неговото тяло, интересува се, дали в дадена област се яде добре или зле или др. п., но неговите интереси не излизат вън от тези рамки. Неговата душа остава бедна. Той не носи света в себе си. И през вратата на смъртта той занася със себе си малко от това, което са му показали явленията на света, занася в духовния свят малко в своята вътрешност.
към текста >>
Той се интересува, да кажем, само за това, което непос
ред
ствено засяга неговото тяло, интересува се, дали в дадена област се яде добре или зле или др.
Такива те биха могли да видят и във Виена, не е било нужно да отидат чак до Пресбург. Но ето, че те не бяха видели нищо друго. Така някои хора минават през света. Между тези две крайности има всякакъв вид интерес, който човек може да проявява към физическия видим свят. Да предположим, че даден човек проявява слаб интерес към заобикалящия го физически свят.
Той се интересува, да кажем, само за това, което непосредствено засяга неговото тяло, интересува се, дали в дадена област се яде добре или зле или др.
п., но неговите интереси не излизат вън от тези рамки. Неговата душа остава бедна. Той не носи света в себе си. И през вратата на смъртта той занася със себе си малко от това, което са му показали явленията на света, занася в духовния свят малко в своята вътрешност. Чрез това работата отвъд с духовните същества, с които сега е заедно, става трудна за него.
към текста >>
И в това отношение отделните факти на живота действително действат извън
ред
но силно.
Върху него моделът действа силно. Борбата с модела се изразява във всякакъв вид болести, но слабостта му остава. Той изгражда, така да се каже, едно трошливо тяло, което е изложено на всички възможни болести. Така душевно-духовният интерес от един земен живот кармически се превръща в здравословното състояние на един следващ земен живот. Онези хора, които пръщят от здраве, са проявявали жив интерес за видимия свят в своя минал земен живот.
И в това отношение отделните факти на живота действително действат извънредно силно.
Без съмнение, днес бих искал да кажа, че е повече или по-малко рисковано да се говори за тези неща; но връзките на кармата могат да бъдат разбрани само тогава, когато сме склонни да приемем проявяващите се в кармата подробности. Например през времето, когато човешките души, които днес са тук, са живели в един предишен земен живот, също е имало живопис, имало е хора, които не са проявявали никакъв интерес към тази живопис. Днес също има хора, на които е съвършено безразлично дали на стената имат окачена една отвратителна картина или една много добре нарисувана картина. Така и през времето, когато душите, които днес са на Земята, са се намирали в минали земни съществувания, е имало такива хора. Но виждате ли, мои мили приятели, аз никога не съм срещал човек, който сега има симпатично лице, симпатичен израз на лицето, да не е изпитвал радост от живописта в един минал земен живот.
към текста >>
Например през времето, когато човешките души, които днес са тук, са живели в един п
ред
ишен земен живот, също е имало живопис, имало е хора, които не са проявявали никакъв интерес към тази живопис.
Той изгражда, така да се каже, едно трошливо тяло, което е изложено на всички възможни болести. Така душевно-духовният интерес от един земен живот кармически се превръща в здравословното състояние на един следващ земен живот. Онези хора, които пръщят от здраве, са проявявали жив интерес за видимия свят в своя минал земен живот. И в това отношение отделните факти на живота действително действат извънредно силно. Без съмнение, днес бих искал да кажа, че е повече или по-малко рисковано да се говори за тези неща; но връзките на кармата могат да бъдат разбрани само тогава, когато сме склонни да приемем проявяващите се в кармата подробности.
Например през времето, когато човешките души, които днес са тук, са живели в един предишен земен живот, също е имало живопис, имало е хора, които не са проявявали никакъв интерес към тази живопис.
Днес също има хора, на които е съвършено безразлично дали на стената имат окачена една отвратителна картина или една много добре нарисувана картина. Така и през времето, когато душите, които днес са на Земята, са се намирали в минали земни съществувания, е имало такива хора. Но виждате ли, мои мили приятели, аз никога не съм срещал човек, който сега има симпатично лице, симпатичен израз на лицето, да не е изпитвал радост от живописта в един минал земен живот. Хора с несимпатичен израз на лицето - което също играе роля в кармата на човека, което има значение за съдбата му, - винаги са минавали безразлично, флегматично пред произведенията на живописта. Но нещата отиват много по-далеч.
към текста >>
Хора с несимпатичен израз на лицето - което също играе роля в кармата на човека, което има значение за съдбата му, - винаги са минавали безразлично, флегматично п
ред
произведенията на живописта.
Без съмнение, днес бих искал да кажа, че е повече или по-малко рисковано да се говори за тези неща; но връзките на кармата могат да бъдат разбрани само тогава, когато сме склонни да приемем проявяващите се в кармата подробности. Например през времето, когато човешките души, които днес са тук, са живели в един предишен земен живот, също е имало живопис, имало е хора, които не са проявявали никакъв интерес към тази живопис. Днес също има хора, на които е съвършено безразлично дали на стената имат окачена една отвратителна картина или една много добре нарисувана картина. Така и през времето, когато душите, които днес са на Земята, са се намирали в минали земни съществувания, е имало такива хора. Но виждате ли, мои мили приятели, аз никога не съм срещал човек, който сега има симпатично лице, симпатичен израз на лицето, да не е изпитвал радост от живописта в един минал земен живот.
Хора с несимпатичен израз на лицето - което също играе роля в кармата на човека, което има значение за съдбата му, - винаги са минавали безразлично, флегматично пред произведенията на живописта.
Но нещата отиват много по-далеч. Има хора, които през целия си живот, - а така е било също и в минали земни епохи, - никога не са гледали звездите; които не знаят къде се намира съзвездието Лъв, Овен или Телец, които не се интересуват абсолютно за нищо в тази насока. В един следващ живот тези хора се раждат с едно отпуснато тяло, или ако чрез силата на родителите си са получили модела, който ги извежда от това положение, то тялото, което след това сами си изграждат, е отпуснато, безсилно. И така цялото здравословно състояние на един човек в някой земен живот, може да се припише на интереса, който той е проявявал към всеобхватността на видимия свят в своя минал земен живот. Например хора, които в днешно време не проявяват абсолютно никакъв интерес към музиката, на които музиката им е безразлична, в един следващ земен живот те сигурно ще се родят астматични или с белодробни болести, или ще са предразположени към белодробни заболявания.
към текста >>
Например хора, които в днешно време не проявяват абсолютно никакъв интерес към музиката, на които музиката им е безразлична, в един следващ земен живот те сигурно ще се родят астматични или с белодробни болести, или ще са п
ред
разположени към белодробни заболявания.
Хора с несимпатичен израз на лицето - което също играе роля в кармата на човека, което има значение за съдбата му, - винаги са минавали безразлично, флегматично пред произведенията на живописта. Но нещата отиват много по-далеч. Има хора, които през целия си живот, - а така е било също и в минали земни епохи, - никога не са гледали звездите; които не знаят къде се намира съзвездието Лъв, Овен или Телец, които не се интересуват абсолютно за нищо в тази насока. В един следващ живот тези хора се раждат с едно отпуснато тяло, или ако чрез силата на родителите си са получили модела, който ги извежда от това положение, то тялото, което след това сами си изграждат, е отпуснато, безсилно. И така цялото здравословно състояние на един човек в някой земен живот, може да се припише на интереса, който той е проявявал към всеобхватността на видимия свят в своя минал земен живот.
Например хора, които в днешно време не проявяват абсолютно никакъв интерес към музиката, на които музиката им е безразлична, в един следващ земен живот те сигурно ще се родят астматични или с белодробни болести, или ще са предразположени към белодробни заболявания.
Наистина е така, че онова душевно естество, което чрез интереса към видимия свят се изгражда в един земен живот, се изразява в следващия земен живот в здравословното или в болестното предразположение на тялото. Може би някой би искал сега да каже: - Ако някой би знаел това, то би му отнело желанието за следващия земен живот. - Но това отново е едно съждение, което се произнася от земна гледна точка, което обаче действително не е единственото, защото животът между смъртта и едно ново раждане трае по-дълго отколкото земният живот. Когато някой е нечувствителен за нещо видимо в окръжаващия го свят, тогава между смъртта и едно ново раждане той е неспособен да работи в определени области и минава през вратата на смъртта с последствията от тази липса на интерес към заобикалящия го видим свят. Той продължава по-нататък след смъртта, но тогава не може да се доближи до определени същества, да влезе във връзка с тях.
към текста >>
Наистина е така, че онова душевно естество, което чрез интереса към видимия свят се изгражда в един земен живот, се изразява в следващия земен живот в здравословното или в болестното п
ред
разположение на тялото.
Но нещата отиват много по-далеч. Има хора, които през целия си живот, - а така е било също и в минали земни епохи, - никога не са гледали звездите; които не знаят къде се намира съзвездието Лъв, Овен или Телец, които не се интересуват абсолютно за нищо в тази насока. В един следващ живот тези хора се раждат с едно отпуснато тяло, или ако чрез силата на родителите си са получили модела, който ги извежда от това положение, то тялото, което след това сами си изграждат, е отпуснато, безсилно. И така цялото здравословно състояние на един човек в някой земен живот, може да се припише на интереса, който той е проявявал към всеобхватността на видимия свят в своя минал земен живот. Например хора, които в днешно време не проявяват абсолютно никакъв интерес към музиката, на които музиката им е безразлична, в един следващ земен живот те сигурно ще се родят астматични или с белодробни болести, или ще са предразположени към белодробни заболявания.
Наистина е така, че онова душевно естество, което чрез интереса към видимия свят се изгражда в един земен живот, се изразява в следващия земен живот в здравословното или в болестното предразположение на тялото.
Може би някой би искал сега да каже: - Ако някой би знаел това, то би му отнело желанието за следващия земен живот. - Но това отново е едно съждение, което се произнася от земна гледна точка, което обаче действително не е единственото, защото животът между смъртта и едно ново раждане трае по-дълго отколкото земният живот. Когато някой е нечувствителен за нещо видимо в окръжаващия го свят, тогава между смъртта и едно ново раждане той е неспособен да работи в определени области и минава през вратата на смъртта с последствията от тази липса на интерес към заобикалящия го видим свят. Той продължава по-нататък след смъртта, но тогава не може да се доближи до определени същества, да влезе във връзка с тях. Определени духовни същества се държат настрана от него, защото той не може да се доближи до тях.
към текста >>
Когато някой е нечувствителен за нещо видимо в окръжаващия го свят, тогава между смъртта и едно ново раждане той е неспособен да работи в оп
ред
елени области и минава през вратата на смъртта с последствията от тази липса на интерес към заобикалящия го видим свят.
И така цялото здравословно състояние на един човек в някой земен живот, може да се припише на интереса, който той е проявявал към всеобхватността на видимия свят в своя минал земен живот. Например хора, които в днешно време не проявяват абсолютно никакъв интерес към музиката, на които музиката им е безразлична, в един следващ земен живот те сигурно ще се родят астматични или с белодробни болести, или ще са предразположени към белодробни заболявания. Наистина е така, че онова душевно естество, което чрез интереса към видимия свят се изгражда в един земен живот, се изразява в следващия земен живот в здравословното или в болестното предразположение на тялото. Може би някой би искал сега да каже: - Ако някой би знаел това, то би му отнело желанието за следващия земен живот. - Но това отново е едно съждение, което се произнася от земна гледна точка, което обаче действително не е единственото, защото животът между смъртта и едно ново раждане трае по-дълго отколкото земният живот.
Когато някой е нечувствителен за нещо видимо в окръжаващия го свят, тогава между смъртта и едно ново раждане той е неспособен да работи в определени области и минава през вратата на смъртта с последствията от тази липса на интерес към заобикалящия го видим свят.
Той продължава по-нататък след смъртта, но тогава не може да се доближи до определени същества, да влезе във връзка с тях. Определени духовни същества се държат настрана от него, защото той не може да се доближи до тях. Други човешки души, с които е бил заедно на Земята, остават чужди за него. Това би траело вечно, би съществувала един вид вечност на адското наказание, ако то не би могло да бъде изменено. Че сега между смъртта и едно ново раждане човекът се решава да слезе в земния живот и да почувства върху своето тяло това, което е една неспособност в духовния свят, да го почувства чрез своето болно тяло, това е единственото изправяне, единственото изцеление.
към текста >>
Той продължава по-нататък след смъртта, но тогава не може да се доближи до оп
ред
елени същества, да влезе във връзка с тях.
Например хора, които в днешно време не проявяват абсолютно никакъв интерес към музиката, на които музиката им е безразлична, в един следващ земен живот те сигурно ще се родят астматични или с белодробни болести, или ще са предразположени към белодробни заболявания. Наистина е така, че онова душевно естество, което чрез интереса към видимия свят се изгражда в един земен живот, се изразява в следващия земен живот в здравословното или в болестното предразположение на тялото. Може би някой би искал сега да каже: - Ако някой би знаел това, то би му отнело желанието за следващия земен живот. - Но това отново е едно съждение, което се произнася от земна гледна точка, което обаче действително не е единственото, защото животът между смъртта и едно ново раждане трае по-дълго отколкото земният живот. Когато някой е нечувствителен за нещо видимо в окръжаващия го свят, тогава между смъртта и едно ново раждане той е неспособен да работи в определени области и минава през вратата на смъртта с последствията от тази липса на интерес към заобикалящия го видим свят.
Той продължава по-нататък след смъртта, но тогава не може да се доближи до определени същества, да влезе във връзка с тях.
Определени духовни същества се държат настрана от него, защото той не може да се доближи до тях. Други човешки души, с които е бил заедно на Земята, остават чужди за него. Това би траело вечно, би съществувала един вид вечност на адското наказание, ако то не би могло да бъде изменено. Че сега между смъртта и едно ново раждане човекът се решава да слезе в земния живот и да почувства върху своето тяло това, което е една неспособност в духовния свят, да го почувства чрез своето болно тяло, това е единственото изправяне, единственото изцеление. Между смъртта и едно ново раждане човек желае това изцеление, защото между смъртта и едно ново раждане той не може нищо да поправи; той чувства, че по-късно, когато отново умре и отново мине през живота между смъртта и едно ново раждане, това, което е било земно страдание, става подтик да придобие онова, което е пренебрегнал.
към текста >>
Оп
ред
елени духовни същества се държат настрана от него, защото той не може да се доближи до тях.
Наистина е така, че онова душевно естество, което чрез интереса към видимия свят се изгражда в един земен живот, се изразява в следващия земен живот в здравословното или в болестното предразположение на тялото. Може би някой би искал сега да каже: - Ако някой би знаел това, то би му отнело желанието за следващия земен живот. - Но това отново е едно съждение, което се произнася от земна гледна точка, което обаче действително не е единственото, защото животът между смъртта и едно ново раждане трае по-дълго отколкото земният живот. Когато някой е нечувствителен за нещо видимо в окръжаващия го свят, тогава между смъртта и едно ново раждане той е неспособен да работи в определени области и минава през вратата на смъртта с последствията от тази липса на интерес към заобикалящия го видим свят. Той продължава по-нататък след смъртта, но тогава не може да се доближи до определени същества, да влезе във връзка с тях.
Определени духовни същества се държат настрана от него, защото той не може да се доближи до тях.
Други човешки души, с които е бил заедно на Земята, остават чужди за него. Това би траело вечно, би съществувала един вид вечност на адското наказание, ако то не би могло да бъде изменено. Че сега между смъртта и едно ново раждане човекът се решава да слезе в земния живот и да почувства върху своето тяло това, което е една неспособност в духовния свят, да го почувства чрез своето болно тяло, това е единственото изправяне, единственото изцеление. Между смъртта и едно ново раждане човек желае това изцеление, защото между смъртта и едно ново раждане той не може нищо да поправи; той чувства, че по-късно, когато отново умре и отново мине през живота между смъртта и едно ново раждане, това, което е било земно страдание, става подтик да придобие онова, което е пренебрегнал. Така ние можем да кажем, че със своята карма всъщност човекът си донася от духовния във физическия свят болестта и здравето.
към текста >>
И когато при това се вземе под внимание, че не винаги има карма от миналото, която трябва да се изживее, а също и една бъдеща карма, че оп
ред
елени неща могат също да се явят за първи път, тогава естествено ние не ще отнасяме всичко, което, да речем, човек има да понася като здраве или болест в един физически живот, към един минал земен живот.
Други човешки души, с които е бил заедно на Земята, остават чужди за него. Това би траело вечно, би съществувала един вид вечност на адското наказание, ако то не би могло да бъде изменено. Че сега между смъртта и едно ново раждане човекът се решава да слезе в земния живот и да почувства върху своето тяло това, което е една неспособност в духовния свят, да го почувства чрез своето болно тяло, това е единственото изправяне, единственото изцеление. Между смъртта и едно ново раждане човек желае това изцеление, защото между смъртта и едно ново раждане той не може нищо да поправи; той чувства, че по-късно, когато отново умре и отново мине през живота между смъртта и едно ново раждане, това, което е било земно страдание, става подтик да придобие онова, което е пренебрегнал. Така ние можем да кажем, че със своята карма всъщност човекът си донася от духовния във физическия свят болестта и здравето.
И когато при това се вземе под внимание, че не винаги има карма от миналото, която трябва да се изживее, а също и една бъдеща карма, че определени неща могат също да се явят за първи път, тогава естествено ние не ще отнасяме всичко, което, да речем, човек има да понася като здраве или болест в един физически живот, към един минал земен живот.
Ние ще знаем, че именно онова, което се явява като заложено здраве и болестни предразположения, е определено кармически по околния път, който току-що охарактеризирах. Светът става обясним едва тогава, когато можем да виждаме извън тесните граници на земния живот. Иначе той не е обясним. Светът не е обясним, ако се изхожда само от земния живот. И когато от тези вътрешни условия на кармата, които произлизат от организма, отидем повече към външното, ние отново можем, да засегнем темата, като първо изходим от една област на фактите, която отблизо засяга човека.
към текста >>
Ние ще знаем, че именно онова, което се явява като заложено здраве и болестни п
ред
разположения, е оп
ред
елено кармически по околния път, който току-що охарактеризирах.
Това би траело вечно, би съществувала един вид вечност на адското наказание, ако то не би могло да бъде изменено. Че сега между смъртта и едно ново раждане човекът се решава да слезе в земния живот и да почувства върху своето тяло това, което е една неспособност в духовния свят, да го почувства чрез своето болно тяло, това е единственото изправяне, единственото изцеление. Между смъртта и едно ново раждане човек желае това изцеление, защото между смъртта и едно ново раждане той не може нищо да поправи; той чувства, че по-късно, когато отново умре и отново мине през живота между смъртта и едно ново раждане, това, което е било земно страдание, става подтик да придобие онова, което е пренебрегнал. Така ние можем да кажем, че със своята карма всъщност човекът си донася от духовния във физическия свят болестта и здравето. И когато при това се вземе под внимание, че не винаги има карма от миналото, която трябва да се изживее, а също и една бъдеща карма, че определени неща могат също да се явят за първи път, тогава естествено ние не ще отнасяме всичко, което, да речем, човек има да понася като здраве или болест в един физически живот, към един минал земен живот.
Ние ще знаем, че именно онова, което се явява като заложено здраве и болестни предразположения, е определено кармически по околния път, който току-що охарактеризирах.
Светът става обясним едва тогава, когато можем да виждаме извън тесните граници на земния живот. Иначе той не е обясним. Светът не е обясним, ако се изхожда само от земния живот. И когато от тези вътрешни условия на кармата, които произлизат от организма, отидем повече към външното, ние отново можем, да засегнем темата, като първо изходим от една област на фактите, която отблизо засяга човека. Да вземем например онова, което душевно много силно може да бъде свързано с общото здраве или с болест в сравнение с другите хора.
към текста >>
Но животът ги разделя така, че двамата, или може би, особено единият, с оп
ред
елена тъга поглежда към приятелството от младостта.
И когато от тези вътрешни условия на кармата, които произлизат от организма, отидем повече към външното, ние отново можем, да засегнем темата, като първо изходим от една област на фактите, която отблизо засяга човека. Да вземем например онова, което душевно много силно може да бъде свързано с общото здраве или с болест в сравнение с другите хора. Искам да взема случая, когато някой намира един приятел в младостта си. Завързва се интимно младежко приятелство. Двамата много се привързват един към друг.
Но животът ги разделя така, че двамата, или може би, особено единият, с определена тъга поглежда към приятелството от младостта.
Но това приятелство не може да се възстанови, колкото и често те да се срещат в живота, приятелството от младостта вече не се възстановява. Ако помислите, при известни обстоятелства колко много може да зависи за съдбата на човека от едно такова разбито приятелство от младостта, вие ще си кажете, че съдбата на човека дълбоко може да бъде повлияна от едно такова разбито приятелство от младостта. Върху такива неща би трябвало всъщност да се говори колкото е възможно по-малко теоретично. Говоренето на теория всъщност няма никаква особена стойност. Общо взето върху тези неща би трябвало да се говори или от непосредственото виждане или въз основа на това, което сме приели устно или писмено от онези, който могат да има едно такова непосредствено съзерцание и което ни изглежда правдободобно, разбираемо.
към текста >>
Общо взето върху тези неща би трябвало да се говори или от непос
ред
ственото виждане или въз основа на това, което сме приели устно или писмено от онези, който могат да има едно такова непос
ред
ствено съзерцание и което ни изглежда правдободобно, разбираемо.
Но животът ги разделя така, че двамата, или може би, особено единият, с определена тъга поглежда към приятелството от младостта. Но това приятелство не може да се възстанови, колкото и често те да се срещат в живота, приятелството от младостта вече не се възстановява. Ако помислите, при известни обстоятелства колко много може да зависи за съдбата на човека от едно такова разбито приятелство от младостта, вие ще си кажете, че съдбата на човека дълбоко може да бъде повлияна от едно такова разбито приятелство от младостта. Върху такива неща би трябвало всъщност да се говори колкото е възможно по-малко теоретично. Говоренето на теория всъщност няма никаква особена стойност.
Общо взето върху тези неща би трябвало да се говори или от непосредственото виждане или въз основа на това, което сме приели устно или писмено от онези, който могат да има едно такова непосредствено съзерцание и което ни изглежда правдободобно, разбираемо.
Теоретизирането върху тези неща няма никаква стойност. Ето защо искам да кажа, че там, където се стремим с духовното виждане да стигнем зад нещо подобно, като едно разбито приятелство от младостта, се установява следното: По правило ние обикновено установяваме, че онези хора, които в даден живот са били близки приятели през младостта си и приятелството им по-късно е било разбито, в предишен земен живот са били приятели в по-късна възраст. Нека да предположим, че двама души са приятели или приятелки преди тяхната 20-та година и след това приятелството от младостта им се разкъсва. Ако сега с духовното познание се пренесем назад в един минал земен живот, ние откриваме, че между тези двама души също е съществувало приятелство, но това приятелство е започнало около 20-та им година и е продължило до по-късно в живота.
към текста >>
По правило ние обикновено установяваме, че онези хора, които в даден живот са били близки приятели през младостта си и приятелството им по-късно е било разбито, в п
ред
ишен земен живот са били приятели в по-късна възраст.
Върху такива неща би трябвало всъщност да се говори колкото е възможно по-малко теоретично. Говоренето на теория всъщност няма никаква особена стойност. Общо взето върху тези неща би трябвало да се говори или от непосредственото виждане или въз основа на това, което сме приели устно или писмено от онези, който могат да има едно такова непосредствено съзерцание и което ни изглежда правдободобно, разбираемо. Теоретизирането върху тези неща няма никаква стойност. Ето защо искам да кажа, че там, където се стремим с духовното виждане да стигнем зад нещо подобно, като едно разбито приятелство от младостта, се установява следното:
По правило ние обикновено установяваме, че онези хора, които в даден живот са били близки приятели през младостта си и приятелството им по-късно е било разбито, в предишен земен живот са били приятели в по-късна възраст.
Нека да предположим, че двама души са приятели или приятелки преди тяхната 20-та година и след това приятелството от младостта им се разкъсва. Ако сега с духовното познание се пренесем назад в един минал земен живот, ние откриваме, че между тези двама души също е съществувало приятелство, но това приятелство е започнало около 20-та им година и е продължило до по-късно в живота. Това е един много интересен случай, който често срещаме, когато проучим нещата духовно-научно. Когато проверим по-точно случаите, първо установяваме, че стремежът да познаем човека, с когото сме били приятели в по-късна възраст също и какъвто той е бил през младостта си, в следващия ни живот ни довежда дотам, действително да го имаме като приятел през нашата младост. Ние сме го познавали като по-възрастен човек в един минал земен живот, а това е породило в душата стремежа да го познаваме и през младостта.
към текста >>
Нека да п
ред
положим, че двама души са приятели или приятелки п
ред
и тяхната 20-та година и след това приятелството от младостта им се разкъсва.
Говоренето на теория всъщност няма никаква особена стойност. Общо взето върху тези неща би трябвало да се говори или от непосредственото виждане или въз основа на това, което сме приели устно или писмено от онези, който могат да има едно такова непосредствено съзерцание и което ни изглежда правдободобно, разбираемо. Теоретизирането върху тези неща няма никаква стойност. Ето защо искам да кажа, че там, където се стремим с духовното виждане да стигнем зад нещо подобно, като едно разбито приятелство от младостта, се установява следното: По правило ние обикновено установяваме, че онези хора, които в даден живот са били близки приятели през младостта си и приятелството им по-късно е било разбито, в предишен земен живот са били приятели в по-късна възраст.
Нека да предположим, че двама души са приятели или приятелки преди тяхната 20-та година и след това приятелството от младостта им се разкъсва.
Ако сега с духовното познание се пренесем назад в един минал земен живот, ние откриваме, че между тези двама души също е съществувало приятелство, но това приятелство е започнало около 20-та им година и е продължило до по-късно в живота. Това е един много интересен случай, който често срещаме, когато проучим нещата духовно-научно. Когато проверим по-точно случаите, първо установяваме, че стремежът да познаем човека, с когото сме били приятели в по-късна възраст също и какъвто той е бил през младостта си, в следващия ни живот ни довежда дотам, действително да го имаме като приятел през нашата младост. Ние сме го познавали като по-възрастен човек в един минал земен живот, а това е породило в душата стремежа да го познаваме и през младостта. Това не може да стане още в същия земен живот, затова го правим в следващия земен живот.
към текста >>
И така се разрушава приятелството на младостта, което е било п
ред
оп
ред
елено от живота, през който човек е минал п
ред
и да слезе на Земята.
Това не може да стане още в същия земен живот, затова го правим в следващия земен живот. Това обаче оказва голямо влияние, когато този стремеж се ражда в единия или в двамата. То минава през смъртта и след това се проявява в духовния свят между смъртта и едно ново раждане. Защото тогава в духовния свят има нещо като концентрирано насочване на вниманието към младостта. В човека се поражда този твърде особен копнеж да се втренчи в младостта и не развива стремеж отново да познава своя бивш приятел от младите си години в по-късна възраст.
И така се разрушава приятелството на младостта, което е било предопределено от живота, през който човек е минал преди да слезе на Земята.
Това е един случай, който ви разказвам от самия живот. Това, което ви разказвам, е нещо напълно действително. Сега възниква въпросът: - Е, какво е било всъщност приятелството от по-късна възраст в миналия земен живот, че през младежките години в един следващ земен живот да предизвика отново да се срещне този човек? За да не се разрасне този стремеж за познаване на бившия приятел в неговата младост и до познаване в по-късна възраст, в живота трябва да настъпи нещо друго. Във всички случаи, които познавам, ми е ставало ясно, че ако тези приятели от младостта биха останали свързани в по-късния си живот, ако приятелството не беше се разтурило, те биха си омръзнали, защото в миналия земен живот твърде егоистично са развили приятелството си от по-напредналите си години.
към текста >>
Сега възниква въпросът: - Е, какво е било всъщност приятелството от по-късна възраст в миналия земен живот, че през младежките години в един следващ земен живот да п
ред
извика отново да се срещне този човек?
Защото тогава в духовния свят има нещо като концентрирано насочване на вниманието към младостта. В човека се поражда този твърде особен копнеж да се втренчи в младостта и не развива стремеж отново да познава своя бивш приятел от младите си години в по-късна възраст. И така се разрушава приятелството на младостта, което е било предопределено от живота, през който човек е минал преди да слезе на Земята. Това е един случай, който ви разказвам от самия живот. Това, което ви разказвам, е нещо напълно действително.
Сега възниква въпросът: - Е, какво е било всъщност приятелството от по-късна възраст в миналия земен живот, че през младежките години в един следващ земен живот да предизвика отново да се срещне този човек?
За да не се разрасне този стремеж за познаване на бившия приятел в неговата младост и до познаване в по-късна възраст, в живота трябва да настъпи нещо друго. Във всички случаи, които познавам, ми е ставало ясно, че ако тези приятели от младостта биха останали свързани в по-късния си живот, ако приятелството не беше се разтурило, те биха си омръзнали, защото в миналия земен живот твърде егоистично са развили приятелството си от по-напредналите си години. Егоизмът при приятелствата в един земен живот си отмъщава кармически в изгубването на приятелствата в следващите земни съществувания. Толкова сложни са нещата. Но ние винаги получаваме една ръководна нишка, когато именно виждаме, че в много случаи в един земен живот двама души живеят първо сами, да речем до 20-та година на този живот и след това се сприятеляват /виж рис.
към текста >>
Във всички случаи, които познавам, ми е ставало ясно, че ако тези приятели от младостта биха останали свързани в по-късния си живот, ако приятелството не беше се разтурило, те биха си омръзнали, защото в миналия земен живот твърде егоистично са развили приятелството си от по-нап
ред
налите си години.
И така се разрушава приятелството на младостта, което е било предопределено от живота, през който човек е минал преди да слезе на Земята. Това е един случай, който ви разказвам от самия живот. Това, което ви разказвам, е нещо напълно действително. Сега възниква въпросът: - Е, какво е било всъщност приятелството от по-късна възраст в миналия земен живот, че през младежките години в един следващ земен живот да предизвика отново да се срещне този човек? За да не се разрасне този стремеж за познаване на бившия приятел в неговата младост и до познаване в по-късна възраст, в живота трябва да настъпи нещо друго.
Във всички случаи, които познавам, ми е ставало ясно, че ако тези приятели от младостта биха останали свързани в по-късния си живот, ако приятелството не беше се разтурило, те биха си омръзнали, защото в миналия земен живот твърде егоистично са развили приятелството си от по-напредналите си години.
Егоизмът при приятелствата в един земен живот си отмъщава кармически в изгубването на приятелствата в следващите земни съществувания. Толкова сложни са нещата. Но ние винаги получаваме една ръководна нишка, когато именно виждаме, че в много случаи в един земен живот двама души живеят първо сами, да речем до 20-та година на този живот и след това се сприятеляват /виж рис. 7 (І)/. В един следващ земен живот на този образ отговаря обикновено другият /рис.
към текста >>
Както общо взето често се среща, че отделните земни съществувания, бих искал да кажа, погледнати спо
ред
тяхната конфигурация, взаимно се допълват.
Но ние винаги получаваме една ръководна нишка, когато именно виждаме, че в много случаи в един земен живот двама души живеят първо сами, да речем до 20-та година на този живот и след това се сприятеляват /виж рис. 7 (І)/. В един следващ земен живот на този образ отговаря обикновено другият /рис. 7 (ІІ)/, отговаря му приятелството през младостта и след това животът ги разделя. Този случай е много чест.
Както общо взето често се среща, че отделните земни съществувания, бих искал да кажа, погледнати според тяхната конфигурация, взаимно се допълват.
Особено често се случва да срещнем един човек, който има силно влияние върху съдбата ни - естествено нещата важат само по правило, те не са валидни за всички случаи, - ако срещнем един човек на средна възраст в едно въплъщение, тогава при известни обстоятелства ние сме били съдбовно свързани в началото и в края на живота ни в едно минало въплъщение. Тогава картината е такава: Човек преживява началото и края на едно въплъщение заедно с другия човек, а в следващото въплъщение те преживявт заедно не началото и края, а средата на живота. Или пък се оказва, че като дете съдбовно сме били свързани с някой човек. В един минал земен живот сме били свързани със същия човек преди нашата смърт. Такива отражения се случват извънредно често в съдбовните връзки.
към текста >>
Особено често се случва да срещнем един човек, който има силно влияние върху съдбата ни - естествено нещата важат само по правило, те не са валидни за всички случаи, - ако срещнем един човек на с
ред
на възраст в едно въплъщение, тогава при известни обстоятелства ние сме били съдбовно свързани в началото и в края на живота ни в едно минало въплъщение.
7 (І)/. В един следващ земен живот на този образ отговаря обикновено другият /рис. 7 (ІІ)/, отговаря му приятелството през младостта и след това животът ги разделя. Този случай е много чест. Както общо взето често се среща, че отделните земни съществувания, бих искал да кажа, погледнати според тяхната конфигурация, взаимно се допълват.
Особено често се случва да срещнем един човек, който има силно влияние върху съдбата ни - естествено нещата важат само по правило, те не са валидни за всички случаи, - ако срещнем един човек на средна възраст в едно въплъщение, тогава при известни обстоятелства ние сме били съдбовно свързани в началото и в края на живота ни в едно минало въплъщение.
Тогава картината е такава: Човек преживява началото и края на едно въплъщение заедно с другия човек, а в следващото въплъщение те преживявт заедно не началото и края, а средата на живота. Или пък се оказва, че като дете съдбовно сме били свързани с някой човек. В един минал земен живот сме били свързани със същия човек преди нашата смърт. Такива отражения се случват извънредно често в съдбовните връзки.
към текста >>
Тогава картината е такава: Човек преживява началото и края на едно въплъщение заедно с другия човек, а в следващото въплъщение те преживявт заедно не началото и края, а с
ред
ата на живота.
В един следващ земен живот на този образ отговаря обикновено другият /рис. 7 (ІІ)/, отговаря му приятелството през младостта и след това животът ги разделя. Този случай е много чест. Както общо взето често се среща, че отделните земни съществувания, бих искал да кажа, погледнати според тяхната конфигурация, взаимно се допълват. Особено често се случва да срещнем един човек, който има силно влияние върху съдбата ни - естествено нещата важат само по правило, те не са валидни за всички случаи, - ако срещнем един човек на средна възраст в едно въплъщение, тогава при известни обстоятелства ние сме били съдбовно свързани в началото и в края на живота ни в едно минало въплъщение.
Тогава картината е такава: Човек преживява началото и края на едно въплъщение заедно с другия човек, а в следващото въплъщение те преживявт заедно не началото и края, а средата на живота.
Или пък се оказва, че като дете съдбовно сме били свързани с някой човек. В един минал земен живот сме били свързани със същия човек преди нашата смърт. Такива отражения се случват извънредно често в съдбовните връзки.
към текста >>
В един минал земен живот сме били свързани със същия човек п
ред
и нашата смърт.
Този случай е много чест. Както общо взето често се среща, че отделните земни съществувания, бих искал да кажа, погледнати според тяхната конфигурация, взаимно се допълват. Особено често се случва да срещнем един човек, който има силно влияние върху съдбата ни - естествено нещата важат само по правило, те не са валидни за всички случаи, - ако срещнем един човек на средна възраст в едно въплъщение, тогава при известни обстоятелства ние сме били съдбовно свързани в началото и в края на живота ни в едно минало въплъщение. Тогава картината е такава: Човек преживява началото и края на едно въплъщение заедно с другия човек, а в следващото въплъщение те преживявт заедно не началото и края, а средата на живота. Или пък се оказва, че като дете съдбовно сме били свързани с някой човек.
В един минал земен живот сме били свързани със същия човек преди нашата смърт.
Такива отражения се случват извънредно често в съдбовните връзки.
към текста >>
Такива отражения се случват извън
ред
но често в съдбовните връзки.
Както общо взето често се среща, че отделните земни съществувания, бих искал да кажа, погледнати според тяхната конфигурация, взаимно се допълват. Особено често се случва да срещнем един човек, който има силно влияние върху съдбата ни - естествено нещата важат само по правило, те не са валидни за всички случаи, - ако срещнем един човек на средна възраст в едно въплъщение, тогава при известни обстоятелства ние сме били съдбовно свързани в началото и в края на живота ни в едно минало въплъщение. Тогава картината е такава: Човек преживява началото и края на едно въплъщение заедно с другия човек, а в следващото въплъщение те преживявт заедно не началото и края, а средата на живота. Или пък се оказва, че като дете съдбовно сме били свързани с някой човек. В един минал земен живот сме били свързани със същия човек преди нашата смърт.
Такива отражения се случват извънредно често в съдбовните връзки.
към текста >>
18.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Но когато насочваме поглед върху човека, просто както той стои п
ред
нас във физическия свят, ние можем да разгледаме устройството му и по друг начин.
Дорнах, 2 март 1924 година Преминавайки по-нататък в нашето разглеждане на кармата, нужно е първо да хвърлим поглед върху начина, по който кармата се намесва в развитието на човека, върху начина, по който съдбата, която се преплита със свободните човешки дела, от духовния свят се оформя всъщност във физически отблясък. Днес искам да ви кажа някои неща за онова, което е свързано с човека, доколкото той живее на Земята. Ние вече сме разгледали този земен човек в тези лекции по отношение на неговото устройство. Ние различихме у него физическото тяло, астралното тяло и азовата организация.
Но когато насочваме поглед върху човека, просто както той стои пред нас във физическия свят, ние можем да разгледаме устройството му и по друг начин.
Независимо от това, което сме говорили вече, днес искам да пристъпим към едно разчленение на човека и след това да се опитаме да направим връзка между това, за което говорим днес и това, което вече познаваме. Когато разглеждаме човека по неговата физическа форма, така както той стои пред нас на Земята, тази физическа форма има три ясно различаващи се една от друга съставни части. Обикновено ние не различаваме това разчленение на човека, защото всичко онова, което днес важи като наука, всъщност само повърхностно разглежда нещата и фактите; тя няма никакво разбиране за онова, което се разкрива, когато човек разглежда нещата и фактите с вътрешно ясен поглед. Първо ние имаме у човека главата. Тази глава на човека, разглеждана даже външно, може да ни се покаже съвършено различна от останалата човешка форма.
към текста >>
Когато разглеждаме човека по неговата физическа форма, така както той стои п
ред
нас на Земята, тази физическа форма има три ясно различаващи се една от друга съставни части.
Днес искам да ви кажа някои неща за онова, което е свързано с човека, доколкото той живее на Земята. Ние вече сме разгледали този земен човек в тези лекции по отношение на неговото устройство. Ние различихме у него физическото тяло, астралното тяло и азовата организация. Но когато насочваме поглед върху човека, просто както той стои пред нас във физическия свят, ние можем да разгледаме устройството му и по друг начин. Независимо от това, което сме говорили вече, днес искам да пристъпим към едно разчленение на човека и след това да се опитаме да направим връзка между това, за което говорим днес и това, което вече познаваме.
Когато разглеждаме човека по неговата физическа форма, така както той стои пред нас на Земята, тази физическа форма има три ясно различаващи се една от друга съставни части.
Обикновено ние не различаваме това разчленение на човека, защото всичко онова, което днес важи като наука, всъщност само повърхностно разглежда нещата и фактите; тя няма никакво разбиране за онова, което се разкрива, когато човек разглежда нещата и фактите с вътрешно ясен поглед. Първо ние имаме у човека главата. Тази глава на човека, разглеждана даже външно, може да ни се покаже съвършено различна от останалата човешка форма. Достатъчно е само да насочим поглед върху раждането на човека от човешкия зародиш. Тогава ще видим, че първото нещо, което се образува в тялото на майката като човешки зародиш, е всъщност само организацията на главата.
към текста >>
Ето виждате ли, с това ние охарактеризирахме единия член на човешкото същество, на онова човешко същество, което като сетивна форма стои п
ред
нас.
Човекът изцяло остава глава през целия си живот. Най-важните сетивните органи, - очи, уши, обонятелни органи, вкусови органи са в главата; но например сетивото за топлина, сетивото за натиск, осезателното сетиво, са разпрострени върху целия организъм. Това ни показва, че не трябва пространствено да различаваме един от друг трите члена, а само да разберем, че устройството на главата външно се явява главно във формата на главата, но то прониква всъщност целия човек. Така е също и при другите членове. През целия земен живот главата се намира също и в големия пръст на крака, доколкото големият пръст на крака има осезателно усещане или усещане на топлината.
Ето виждате ли, с това ние охарактеризирахме единия член на човешкото същество, на онова човешко същество, което като сетивна форма стои пред нас.
За да го охарактеризирам вътрешно, в моите книги аз нарекох този организъм нервно-сетивна организация. Този е единият член на човешкото същество, нервно-сетивната организация. Вторият член на човешкото същество е всичко онова, което се проявява в ритмичната дейност. За нервно-сетивната организация, вие не ще кажете че тя се проявява в ритмичната дейност, защото иначе би трябвало например във възприятието на очите в даден момент да възприемете едно, след това друго, после трето, после четвърто и след това отново да се върнете към първото и т.н.. Във вашето сетивно възприятие би трябвало да има един ритъм. Това не е така.
към текста >>
А ритъмът с неговите ритмични органи е второто нещо, което се образува в човешкото същество и от своя страна също се разпростира в целия човек, но той има своя външен израз п
ред
и всичко в органите на гърдите.
Вторият член на човешкото същество е всичко онова, което се проявява в ритмичната дейност. За нервно-сетивната организация, вие не ще кажете че тя се проявява в ритмичната дейност, защото иначе би трябвало например във възприятието на очите в даден момент да възприемете едно, след това друго, после трето, после четвърто и след това отново да се върнете към първото и т.н.. Във вашето сетивно възприятие би трябвало да има един ритъм. Това не е така. Напротив, ако разгледате главното в организацията на гърдите, точно там ще откриете ритъма на дишането, ритъма на кръвообращението, ритъма на храносмилането и т. н.. Всичко това е ритъм.
А ритъмът с неговите ритмични органи е второто нещо, което се образува в човешкото същество и от своя страна също се разпростира в целия човек, но той има своя външен израз преди всичко в органите на гърдите.
Целият човек е сърце, е бели дробове; обаче белите дробове и сърцето именно са локализирани в органите, които обикновено наричаме така. Целият човек също така диша. Вие дишате на всяко място от вашия организъм. Говори се за дишането на кожата. Само че дишането е концентрирано главно в дейността на белите дробове.
към текста >>
Благодарение на това, че тези органи се поставят в движение, благодарение на това, че п
ред
имно тези органи извършват работата при човека, обмяната на веществата получава най-силния импулс.
И третото е това, което съставлява организма на крайниците на човека. Крайниците завършват в организма на гърдите. В ембрионалния стадий те се явяват като добавъчни органи. Те се развиват най-късно. Но те са онези органи, които са най-свързани с обмяната на веществата.
Благодарение на това, че тези органи се поставят в движение, благодарение на това, че предимно тези органи извършват работата при човека, обмяната на веществата получава най-силния импулс.
Ето така ние различаваме трите члена, охарактеризирахме трите члена, които се явяват в човешката форма. Тези три члена обаче вътрешно са свързани с душевния живот на човека. Душевният живот на човека се дели на мислене, чувстване и искане. Мисленето намира своя физически организъм главно в организацията на главата. Но то се проявява във физическия организъм на целия човек, защото главата, както вече ви казах, е именно в целия човек.
към текста >>
П
ред
разсъдък, даже суеверие на нашата днешна наука е да мисли, че нервната система пряко има нещо общо с чувстването.
Тези три члена обаче вътрешно са свързани с душевния живот на човека. Душевният живот на човека се дели на мислене, чувстване и искане. Мисленето намира своя физически организъм главно в организацията на главата. Но то се проявява във физическия организъм на целия човек, защото главата, както вече ви казах, е именно в целия човек. Чувстването е свързано с ритмичната организация.
Предразсъдък, даже суеверие на нашата днешна наука е да мисли, че нервната система пряко има нещо общо с чувстването.
Нервната система директно няма нищо общо с чувстването. Чувстването има като свои органи ритъма на дишането и ритъма на кръвообращението, а нервите само посредничат да си представяме, да разбираме, че имаме чувства. Чувствата се опират на организацията на ритмичния организъм; но ние не бихме знаели нищо за нашите чувства, ако нервите не биха ни давали представа за тези наши чувства. И понеже нервите ни дават представа за нашите чувства, днешният интелектуализъм си изгражда суеверието, че нервите са също органи на чувствата. Това обаче съвсем не е така.
към текста >>
Чувстването има като свои органи ритъма на дишането и ритъма на кръвообращението, а нервите само пос
ред
ничат да си п
ред
ставяме, да разбираме, че имаме чувства.
Мисленето намира своя физически организъм главно в организацията на главата. Но то се проявява във физическия организъм на целия човек, защото главата, както вече ви казах, е именно в целия човек. Чувстването е свързано с ритмичната организация. Предразсъдък, даже суеверие на нашата днешна наука е да мисли, че нервната система пряко има нещо общо с чувстването. Нервната система директно няма нищо общо с чувстването.
Чувстването има като свои органи ритъма на дишането и ритъма на кръвообращението, а нервите само посредничат да си представяме, да разбираме, че имаме чувства.
Чувствата се опират на организацията на ритмичния организъм; но ние не бихме знаели нищо за нашите чувства, ако нервите не биха ни давали представа за тези наши чувства. И понеже нервите ни дават представа за нашите чувства, днешният интелектуализъм си изгражда суеверието, че нервите са също органи на чувствата. Това обаче съвсем не е така. Но когато с нашето съзнание разглеждаме чувствата, така както те възникват и навлизат в него от нашата ритмична организация и ги сравним с нашите мисли, които са свързани с организма на нашата глава, с нашата нервно-сетивна организация, тогава между нашите мисли и нашите чувства напълно ще доловим същата разлика - само че ако въобще можем да наблюдаваме, - каквато има между нашите дневни мисли в будно състояние и сънищата. В съзнанието чувствата нямат по-голяма интензивност от сънищата.
към текста >>
Чувствата се опират на организацията на ритмичния организъм; но ние не бихме знаели нищо за нашите чувства, ако нервите не биха ни давали п
ред
става за тези наши чувства.
Но то се проявява във физическия организъм на целия човек, защото главата, както вече ви казах, е именно в целия човек. Чувстването е свързано с ритмичната организация. Предразсъдък, даже суеверие на нашата днешна наука е да мисли, че нервната система пряко има нещо общо с чувстването. Нервната система директно няма нищо общо с чувстването. Чувстването има като свои органи ритъма на дишането и ритъма на кръвообращението, а нервите само посредничат да си представяме, да разбираме, че имаме чувства.
Чувствата се опират на организацията на ритмичния организъм; но ние не бихме знаели нищо за нашите чувства, ако нервите не биха ни давали представа за тези наши чувства.
И понеже нервите ни дават представа за нашите чувства, днешният интелектуализъм си изгражда суеверието, че нервите са също органи на чувствата. Това обаче съвсем не е така. Но когато с нашето съзнание разглеждаме чувствата, така както те възникват и навлизат в него от нашата ритмична организация и ги сравним с нашите мисли, които са свързани с организма на нашата глава, с нашата нервно-сетивна организация, тогава между нашите мисли и нашите чувства напълно ще доловим същата разлика - само че ако въобще можем да наблюдаваме, - каквато има между нашите дневни мисли в будно състояние и сънищата. В съзнанието чувствата нямат по-голяма интензивност от сънищата. Те имат само една друга форма.
към текста >>
И понеже нервите ни дават п
ред
става за нашите чувства, днешният интелектуализъм си изгражда суеверието, че нервите са също органи на чувствата.
Чувстването е свързано с ритмичната организация. Предразсъдък, даже суеверие на нашата днешна наука е да мисли, че нервната система пряко има нещо общо с чувстването. Нервната система директно няма нищо общо с чувстването. Чувстването има като свои органи ритъма на дишането и ритъма на кръвообращението, а нервите само посредничат да си представяме, да разбираме, че имаме чувства. Чувствата се опират на организацията на ритмичния организъм; но ние не бихме знаели нищо за нашите чувства, ако нервите не биха ни давали представа за тези наши чувства.
И понеже нервите ни дават представа за нашите чувства, днешният интелектуализъм си изгражда суеверието, че нервите са също органи на чувствата.
Това обаче съвсем не е така. Но когато с нашето съзнание разглеждаме чувствата, така както те възникват и навлизат в него от нашата ритмична организация и ги сравним с нашите мисли, които са свързани с организма на нашата глава, с нашата нервно-сетивна организация, тогава между нашите мисли и нашите чувства напълно ще доловим същата разлика - само че ако въобще можем да наблюдаваме, - каквато има между нашите дневни мисли в будно състояние и сънищата. В съзнанието чувствата нямат по-голяма интензивност от сънищата. Те имат само една друга форма. Те се явяват само по друг начин.
към текста >>
Така че можем да кажем: - В нашите п
ред
стави, в нашите мисли ние имаме най-ясното съзнание, най-проясненото съзнание.
В съзнанието чувствата нямат по-голяма интензивност от сънищата. Те имат само една друга форма. Те се явяват само по друг начин. Когато сънувате в образи, вашето съзнание живее именно в образи. Обаче в тяхната образна форма тези образи напълно означават същото нещо, което означават чувствата, но в една друга форма.
Така че можем да кажем: - В нашите представи, в нашите мисли ние имаме най-ясното съзнание, най-проясненото съзнание.
По отношение на нашето чувстване ние имаме един вид съноподобно съзнание. Ние само вярваме, че имаме ясно съзнание за нашите чувства. Ние нямаме по-ясно съзнание за нашите чувства от това, което имаме относно нашите сънища. Когато събуждайки се, си спомняме нашите сънища, в будното състояние ние си образуваме, имаме за тях само представи, ние изобщо не сме уловили съня, съновидението. Съновидението е много по-богато от онова, което остава като представа за него в нашето будно съзнание.
към текста >>
Когато събуждайки се, си спомняме нашите сънища, в будното състояние ние си образуваме, имаме за тях само п
ред
стави, ние изобщо не сме уловили съня, съновидението.
Обаче в тяхната образна форма тези образи напълно означават същото нещо, което означават чувствата, но в една друга форма. Така че можем да кажем: - В нашите представи, в нашите мисли ние имаме най-ясното съзнание, най-проясненото съзнание. По отношение на нашето чувстване ние имаме един вид съноподобно съзнание. Ние само вярваме, че имаме ясно съзнание за нашите чувства. Ние нямаме по-ясно съзнание за нашите чувства от това, което имаме относно нашите сънища.
Когато събуждайки се, си спомняме нашите сънища, в будното състояние ние си образуваме, имаме за тях само представи, ние изобщо не сме уловили съня, съновидението.
Съновидението е много по-богато от онова, което остава като представа за него в нашето будно съзнание. Също така светът на чувствата е много по-богат, безкрайно по-богат сам по себе си, отколкото онова, което ние имаме от този свят на чувствата като наши представи.* И напълно потопено в съня е искането, волята. Това искане е свързано с организма на веществообмяна-крайници, с организма на движението. От това искане, от тази воля ние познаваме само мислите.
към текста >>
Съновидението е много по-богато от онова, което остава като п
ред
става за него в нашето будно съзнание.
Така че можем да кажем: - В нашите представи, в нашите мисли ние имаме най-ясното съзнание, най-проясненото съзнание. По отношение на нашето чувстване ние имаме един вид съноподобно съзнание. Ние само вярваме, че имаме ясно съзнание за нашите чувства. Ние нямаме по-ясно съзнание за нашите чувства от това, което имаме относно нашите сънища. Когато събуждайки се, си спомняме нашите сънища, в будното състояние ние си образуваме, имаме за тях само представи, ние изобщо не сме уловили съня, съновидението.
Съновидението е много по-богато от онова, което остава като представа за него в нашето будно съзнание.
Също така светът на чувствата е много по-богат, безкрайно по-богат сам по себе си, отколкото онова, което ние имаме от този свят на чувствата като наши представи.* И напълно потопено в съня е искането, волята. Това искане е свързано с организма на веществообмяна-крайници, с организма на движението. От това искане, от тази воля ние познаваме само мислите. Аз си образувам представата: «Аз ще взема този часовник.» Опитайте се поне веднъж честно да си признаете, че първо си образувате представата «аз ще взема този часовник», а след това го хващате.
към текста >>
Също така светът на чувствата е много по-богат, безкрайно по-богат сам по себе си, отколкото онова, което ние имаме от този свят на чувствата като наши п
ред
стави.*
По отношение на нашето чувстване ние имаме един вид съноподобно съзнание. Ние само вярваме, че имаме ясно съзнание за нашите чувства. Ние нямаме по-ясно съзнание за нашите чувства от това, което имаме относно нашите сънища. Когато събуждайки се, си спомняме нашите сънища, в будното състояние ние си образуваме, имаме за тях само представи, ние изобщо не сме уловили съня, съновидението. Съновидението е много по-богато от онова, което остава като представа за него в нашето будно съзнание.
Също така светът на чувствата е много по-богат, безкрайно по-богат сам по себе си, отколкото онова, което ние имаме от този свят на чувствата като наши представи.*
И напълно потопено в съня е искането, волята. Това искане е свързано с организма на веществообмяна-крайници, с организма на движението. От това искане, от тази воля ние познаваме само мислите. Аз си образувам представата: «Аз ще взема този часовник.» Опитайте се поне веднъж честно да си признаете, че първо си образувате представата «аз ще взема този часовник», а след това го хващате. Това, което тук от вашата представа отива надолу към мускулите и накрая отново довежда да се появи една представа, - хващането на часовника, която продължава първата представа; онова, което лежи между представата на намерението и представата на осъществяването, което става във вашия организъм, то остава така несъзнателно, както е несъзнателен животът в най-дълбокия сън, в сън без сънуване.
към текста >>
Аз си образувам п
ред
ставата: «Аз ще взема този часовник.» Опитайте се поне веднъж честно да си признаете, че първо си образувате п
ред
ставата «аз ще взема този часовник», а след това го хващате.
Съновидението е много по-богато от онова, което остава като представа за него в нашето будно съзнание. Също така светът на чувствата е много по-богат, безкрайно по-богат сам по себе си, отколкото онова, което ние имаме от този свят на чувствата като наши представи.* И напълно потопено в съня е искането, волята. Това искане е свързано с организма на веществообмяна-крайници, с организма на движението. От това искане, от тази воля ние познаваме само мислите.
Аз си образувам представата: «Аз ще взема този часовник.» Опитайте се поне веднъж честно да си признаете, че първо си образувате представата «аз ще взема този часовник», а след това го хващате.
Това, което тук от вашата представа отива надолу към мускулите и накрая отново довежда да се появи една представа, - хващането на часовника, която продължава първата представа; онова, което лежи между представата на намерението и представата на осъществяването, което става във вашия организъм, то остава така несъзнателно, както е несъзнателен животът в най-дълбокия сън, в сън без сънуване. За нашите чувства ние поне сънуваме. От нашите волеви импулси ние нямаме нищо друго, освен това, което имаме от нашия дълбок сън. Можете да кажете: - От съня аз нямам съвсем нищо. - Но сега аз не говоря от физическа гледна точка.
към текста >>
Това, което тук от вашата п
ред
става отива надолу към мускулите и накрая отново довежда да се появи една п
ред
става, - хващането на часовника, която продължава първата п
ред
става; онова, което лежи между п
ред
ставата на намерението и п
ред
ставата на осъществяването, което става във вашия организъм, то остава така несъзнателно, както е несъзнателен животът в най-дълбокия сън, в сън без сънуване.
Също така светът на чувствата е много по-богат, безкрайно по-богат сам по себе си, отколкото онова, което ние имаме от този свят на чувствата като наши представи.* И напълно потопено в съня е искането, волята. Това искане е свързано с организма на веществообмяна-крайници, с организма на движението. От това искане, от тази воля ние познаваме само мислите. Аз си образувам представата: «Аз ще взема този часовник.» Опитайте се поне веднъж честно да си признаете, че първо си образувате представата «аз ще взема този часовник», а след това го хващате.
Това, което тук от вашата представа отива надолу към мускулите и накрая отново довежда да се появи една представа, - хващането на часовника, която продължава първата представа; онова, което лежи между представата на намерението и представата на осъществяването, което става във вашия организъм, то остава така несъзнателно, както е несъзнателен животът в най-дълбокия сън, в сън без сънуване.
За нашите чувства ние поне сънуваме. От нашите волеви импулси ние нямаме нищо друго, освен това, което имаме от нашия дълбок сън. Можете да кажете: - От съня аз нямам съвсем нищо. - Но сега аз не говоря от физическа гледна точка. От нея естествено предварително ще е безсмислие да се каже, че нямаме нищо от съня; но вие и душевно имате много от съня.
към текста >>
От нея естествено п
ред
варително ще е безсмислие да се каже, че нямаме нищо от съня; но вие и душевно имате много от съня.
Това, което тук от вашата представа отива надолу към мускулите и накрая отново довежда да се появи една представа, - хващането на часовника, която продължава първата представа; онова, което лежи между представата на намерението и представата на осъществяването, което става във вашия организъм, то остава така несъзнателно, както е несъзнателен животът в най-дълбокия сън, в сън без сънуване. За нашите чувства ние поне сънуваме. От нашите волеви импулси ние нямаме нищо друго, освен това, което имаме от нашия дълбок сън. Можете да кажете: - От съня аз нямам съвсем нищо. - Но сега аз не говоря от физическа гледна точка.
От нея естествено предварително ще е безсмислие да се каже, че нямаме нищо от съня; но вие и душевно имате много от съня.
Ако не бихте спали никога, вие никога не бихте стигнали до вашето азово съзнание. Достатъчно е да си представите само следното: Когато си спомняте за изживяванията, които сте имали, тогава вие се връщате назад - от сегашния момент назад. Вие мислите, че непрекъснато вървите назад. Но не е така. Вие отивате назад само до момента, когато сте се събудили последния път /рис.9/.
към текста >>
Достатъчно е да си п
ред
ставите само следното: Когато си спомняте за изживяванията, които сте имали, тогава вие се връщате назад - от сегашния момент назад.
От нашите волеви импулси ние нямаме нищо друго, освен това, което имаме от нашия дълбок сън. Можете да кажете: - От съня аз нямам съвсем нищо. - Но сега аз не говоря от физическа гледна точка. От нея естествено предварително ще е безсмислие да се каже, че нямаме нищо от съня; но вие и душевно имате много от съня. Ако не бихте спали никога, вие никога не бихте стигнали до вашето азово съзнание.
Достатъчно е да си представите само следното: Когато си спомняте за изживяванията, които сте имали, тогава вие се връщате назад - от сегашния момент назад.
Вие мислите, че непрекъснато вървите назад. Но не е така. Вие отивате назад само до момента, когато сте се събудили последния път /рис.9/. След това сте спали - това, което се намира помежду, то се изключва - и тогава от последното заспиване до предпоследното събуждане действително отново се включва споменът. И така върви назад.
към текста >>
След това сте спали - това, което се намира помежду, то се изключва - и тогава от последното заспиване до п
ред
последното събуждане действително отново се включва споменът.
Ако не бихте спали никога, вие никога не бихте стигнали до вашето азово съзнание. Достатъчно е да си представите само следното: Когато си спомняте за изживяванията, които сте имали, тогава вие се връщате назад - от сегашния момент назад. Вие мислите, че непрекъснато вървите назад. Но не е така. Вие отивате назад само до момента, когато сте се събудили последния път /рис.9/.
След това сте спали - това, което се намира помежду, то се изключва - и тогава от последното заспиване до предпоследното събуждане действително отново се включва споменът.
И така върви назад. Гледайки назад, вие всъщност винаги трябва да включвате безсъзнанието. Гледайки така назад в нашия живот, ние трябва да включим безсъзнанието, което трае една трета от нашия живот. Но на това ние не обръщаме внимание. Обаче това е точно така, както ако имате една бяла повърхнина и в средата една черна дупка.
към текста >>
Обаче това е точно така, както ако имате една бяла повърхнина и в с
ред
ата една черна дупка.
След това сте спали - това, което се намира помежду, то се изключва - и тогава от последното заспиване до предпоследното събуждане действително отново се включва споменът. И така върви назад. Гледайки назад, вие всъщност винаги трябва да включвате безсъзнанието. Гледайки така назад в нашия живот, ние трябва да включим безсъзнанието, което трае една трета от нашия живот. Но на това ние не обръщаме внимание.
Обаче това е точно така, както ако имате една бяла повърхнина и в средата една черна дупка.
Вие виждате черната дупка, въпреки че там няма никакви сили. Така при спомнянето в миналото, въпреки че вътре няма нищо от възпоминания за живота, вие виждате черното, нощите, през които сте спали. Вашето съзнание постоянно се сблъсква с това. Това допринася вие да наричате себе си един Аз. Ако споменът действително постоянно изчезваше и не се сблъскваше с нищо, вие не бихте стигнали до едно азово съзнание.
към текста >>
Следователно, когато си п
ред
ставим човека така, както той застава срещу нас в земния живот, тогава ние виждаме у него едно троично разчленение: главовата организация, ритмичната организация и организацията на движението.
Също както получаваме азовото съзнание чрез черното /виж рис.10/, така и в това, което спи в нас през време на волевия акт, се намира азът, обаче азът който е преминал през миналите земни съществувания. Да, вие виждате, че тук царува кармата. Във волята царува кармата. В искането, във волята царуват всички импулси от миналия земен живот. Само че при будния човек те са потопени в сън.
Следователно, когато си представим човека така, както той застава срещу нас в земния живот, тогава ние виждаме у него едно троично разчленение: главовата организация, ритмичната организация и организацията на движението.
Това е схематично разделено; всеки член принадлежи на целия човек. С организацията на главата е свързано мисленето, с ритмичната организация е свързано чувстването, с организацията на движението е свързано искането, волята. Състоянието, в което се намират представите, е будността. Състоянието, в което се намират чувствата, е сънуването. Състоянието, в което се намира волята, волевите импулси, е сънят, един сън също и през време на будността.
към текста >>
Състоянието, в което се намират п
ред
ставите, е будността.
В искането, във волята царуват всички импулси от миналия земен живот. Само че при будния човек те са потопени в сън. Следователно, когато си представим човека така, както той застава срещу нас в земния живот, тогава ние виждаме у него едно троично разчленение: главовата организация, ритмичната организация и организацията на движението. Това е схематично разделено; всеки член принадлежи на целия човек. С организацията на главата е свързано мисленето, с ритмичната организация е свързано чувстването, с организацията на движението е свързано искането, волята.
Състоянието, в което се намират представите, е будността.
Състоянието, в което се намират чувствата, е сънуването. Състоянието, в което се намира волята, волевите импулси, е сънят, един сън също и през време на будността. Сега при главата, съответно при мисленето трябва да различим две неща. Ние трябва, бих искал да кажа, отново интимно да разчленим главата. Това по-интимно разчленение ни довежда дотам да направим разлика между това, което имаме като моментна представа при директната ни среща със света и това, което имаме като спомен.
към текста >>
Това по-интимно разчленение ни довежда дотам да направим разлика между това, което имаме като моментна п
ред
става при директната ни среща със света и това, което имаме като спомен.
Състоянието, в което се намират представите, е будността. Състоянието, в което се намират чувствата, е сънуването. Състоянието, в което се намира волята, волевите импулси, е сънят, един сън също и през време на будността. Сега при главата, съответно при мисленето трябва да различим две неща. Ние трябва, бих искал да кажа, отново интимно да разчленим главата.
Това по-интимно разчленение ни довежда дотам да направим разлика между това, което имаме като моментна представа при директната ни среща със света и това, което имаме като спомен.
Вие минавате през света. Вие постоянно си образувате представи според мерилото на впечатленията, които получавате от света. Но на вас ви остава възможността по-късно чрез спомена отново да извикате в съзнанието тези впечатления. Представите, които си образувате понастоящем в обхода със света, вътрешно не се различават от представите, които после се появяват, когато влиза в действие споменът. Единият път представите идват отвън, другият път идват отвътре.
към текста >>
Вие постоянно си образувате п
ред
стави спо
ред
мерилото на впечатленията, които получавате от света.
Състоянието, в което се намира волята, волевите импулси, е сънят, един сън също и през време на будността. Сега при главата, съответно при мисленето трябва да различим две неща. Ние трябва, бих искал да кажа, отново интимно да разчленим главата. Това по-интимно разчленение ни довежда дотам да направим разлика между това, което имаме като моментна представа при директната ни среща със света и това, което имаме като спомен. Вие минавате през света.
Вие постоянно си образувате представи според мерилото на впечатленията, които получавате от света.
Но на вас ви остава възможността по-късно чрез спомена отново да извикате в съзнанието тези впечатления. Представите, които си образувате понастоящем в обхода със света, вътрешно не се различават от представите, които после се появяват, когато влиза в действие споменът. Единият път представите идват отвън, другият път идват отвътре. Съвсем наивна представа е тази, когато човек си мисли, че паметта действа по следния начин: - Сега аз заставам пред един предмет или пред едно събитие, образувам си една представа, тази представа потъва някак в мене, в някакво чекмедже, и когато си спомням, просто отново я изваждам от чекмеджето. Съществуват философии, които описват, как представите, които потъват под прага на съзнанието, след това отново се улавят при възникването на спомена.
към текста >>
П
ред
ставите, които си образувате понастоящем в обхода със света, вътрешно не се различават от п
ред
ставите, които после се появяват, когато влиза в действие споменът.
Ние трябва, бих искал да кажа, отново интимно да разчленим главата. Това по-интимно разчленение ни довежда дотам да направим разлика между това, което имаме като моментна представа при директната ни среща със света и това, което имаме като спомен. Вие минавате през света. Вие постоянно си образувате представи според мерилото на впечатленията, които получавате от света. Но на вас ви остава възможността по-късно чрез спомена отново да извикате в съзнанието тези впечатления.
Представите, които си образувате понастоящем в обхода със света, вътрешно не се различават от представите, които после се появяват, когато влиза в действие споменът.
Единият път представите идват отвън, другият път идват отвътре. Съвсем наивна представа е тази, когато човек си мисли, че паметта действа по следния начин: - Сега аз заставам пред един предмет или пред едно събитие, образувам си една представа, тази представа потъва някак в мене, в някакво чекмедже, и когато си спомням, просто отново я изваждам от чекмеджето. Съществуват философии, които описват, как представите, които потъват под прага на съзнанието, след това отново се улавят при възникването на спомена. Това са наивни представи. Естествено не съществува никакво такова чекмедже, в което се съхраняват представите, когато си спомняме.
към текста >>
Единият път п
ред
ставите идват отвън, другият път идват отвътре.
Това по-интимно разчленение ни довежда дотам да направим разлика между това, което имаме като моментна представа при директната ни среща със света и това, което имаме като спомен. Вие минавате през света. Вие постоянно си образувате представи според мерилото на впечатленията, които получавате от света. Но на вас ви остава възможността по-късно чрез спомена отново да извикате в съзнанието тези впечатления. Представите, които си образувате понастоящем в обхода със света, вътрешно не се различават от представите, които после се появяват, когато влиза в действие споменът.
Единият път представите идват отвън, другият път идват отвътре.
Съвсем наивна представа е тази, когато човек си мисли, че паметта действа по следния начин: - Сега аз заставам пред един предмет или пред едно събитие, образувам си една представа, тази представа потъва някак в мене, в някакво чекмедже, и когато си спомням, просто отново я изваждам от чекмеджето. Съществуват философии, които описват, как представите, които потъват под прага на съзнанието, след това отново се улавят при възникването на спомена. Това са наивни представи. Естествено не съществува никакво такова чекмедже, в което се съхраняват представите, когато си спомняме. Не съществува също нищо в нас, където те отиват на разходка и отново да се връщат в главата, когато си спомняме.
към текста >>
Съвсем наивна п
ред
става е тази, когато човек си мисли, че паметта действа по следния начин: - Сега аз заставам п
ред
един п
ред
мет или п
ред
едно събитие, образувам си една п
ред
става, тази п
ред
става потъва някак в мене, в някакво чекмедже, и когато си спомням, просто отново я изваждам от чекмеджето.
Вие минавате през света. Вие постоянно си образувате представи според мерилото на впечатленията, които получавате от света. Но на вас ви остава възможността по-късно чрез спомена отново да извикате в съзнанието тези впечатления. Представите, които си образувате понастоящем в обхода със света, вътрешно не се различават от представите, които после се появяват, когато влиза в действие споменът. Единият път представите идват отвън, другият път идват отвътре.
Съвсем наивна представа е тази, когато човек си мисли, че паметта действа по следния начин: - Сега аз заставам пред един предмет или пред едно събитие, образувам си една представа, тази представа потъва някак в мене, в някакво чекмедже, и когато си спомням, просто отново я изваждам от чекмеджето.
Съществуват философии, които описват, как представите, които потъват под прага на съзнанието, след това отново се улавят при възникването на спомена. Това са наивни представи. Естествено не съществува никакво такова чекмедже, в което се съхраняват представите, когато си спомняме. Не съществува също нищо в нас, където те отиват на разходка и отново да се връщат в главата, когато си спомняме. Всичко това не съществува.
към текста >>
Съществуват философии, които описват, как п
ред
ставите, които потъват под прага на съзнанието, след това отново се улавят при възникването на спомена.
Вие постоянно си образувате представи според мерилото на впечатленията, които получавате от света. Но на вас ви остава възможността по-късно чрез спомена отново да извикате в съзнанието тези впечатления. Представите, които си образувате понастоящем в обхода със света, вътрешно не се различават от представите, които после се появяват, когато влиза в действие споменът. Единият път представите идват отвън, другият път идват отвътре. Съвсем наивна представа е тази, когато човек си мисли, че паметта действа по следния начин: - Сега аз заставам пред един предмет или пред едно събитие, образувам си една представа, тази представа потъва някак в мене, в някакво чекмедже, и когато си спомням, просто отново я изваждам от чекмеджето.
Съществуват философии, които описват, как представите, които потъват под прага на съзнанието, след това отново се улавят при възникването на спомена.
Това са наивни представи. Естествено не съществува никакво такова чекмедже, в което се съхраняват представите, когато си спомняме. Не съществува също нищо в нас, където те отиват на разходка и отново да се връщат в главата, когато си спомняме. Всичко това не съществува. Всичко това няма никакво обяснение само по себе си.
към текста >>
Това са наивни п
ред
стави.
Но на вас ви остава възможността по-късно чрез спомена отново да извикате в съзнанието тези впечатления. Представите, които си образувате понастоящем в обхода със света, вътрешно не се различават от представите, които после се появяват, когато влиза в действие споменът. Единият път представите идват отвън, другият път идват отвътре. Съвсем наивна представа е тази, когато човек си мисли, че паметта действа по следния начин: - Сега аз заставам пред един предмет или пред едно събитие, образувам си една представа, тази представа потъва някак в мене, в някакво чекмедже, и когато си спомням, просто отново я изваждам от чекмеджето. Съществуват философии, които описват, как представите, които потъват под прага на съзнанието, след това отново се улавят при възникването на спомена.
Това са наивни представи.
Естествено не съществува никакво такова чекмедже, в което се съхраняват представите, когато си спомняме. Не съществува също нищо в нас, където те отиват на разходка и отново да се връщат в главата, когато си спомняме. Всичко това не съществува. Всичко това няма никакво обяснение само по себе си. Напротив, състоянието на фактите е следното:
към текста >>
Естествено не съществува никакво такова чекмедже, в което се съхраняват п
ред
ставите, когато си спомняме.
Представите, които си образувате понастоящем в обхода със света, вътрешно не се различават от представите, които после се появяват, когато влиза в действие споменът. Единият път представите идват отвън, другият път идват отвътре. Съвсем наивна представа е тази, когато човек си мисли, че паметта действа по следния начин: - Сега аз заставам пред един предмет или пред едно събитие, образувам си една представа, тази представа потъва някак в мене, в някакво чекмедже, и когато си спомням, просто отново я изваждам от чекмеджето. Съществуват философии, които описват, как представите, които потъват под прага на съзнанието, след това отново се улавят при възникването на спомена. Това са наивни представи.
Естествено не съществува никакво такова чекмедже, в което се съхраняват представите, когато си спомняме.
Не съществува също нищо в нас, където те отиват на разходка и отново да се връщат в главата, когато си спомняме. Всичко това не съществува. Всичко това няма никакво обяснение само по себе си. Напротив, състоянието на фактите е следното: Помислете само, че когато искате да работите с вашите спомени, вие често пъти работите не само с мисленето, с представянето, а си помагате с нещо съвършено друго.
към текста >>
Помислете само, че когато искате да работите с вашите спомени, вие често пъти работите не само с мисленето, с п
ред
ставянето, а си помагате с нещо съвършено друго.
Естествено не съществува никакво такова чекмедже, в което се съхраняват представите, когато си спомняме. Не съществува също нищо в нас, където те отиват на разходка и отново да се връщат в главата, когато си спомняме. Всичко това не съществува. Всичко това няма никакво обяснение само по себе си. Напротив, състоянието на фактите е следното:
Помислете само, че когато искате да работите с вашите спомени, вие често пъти работите не само с мисленето, с представянето, а си помагате с нещо съвършено друго.
Аз съм виждал как хора запаметяват. Те мислят колкото е възможно по-малко, но външно постоянно ръкомахат при говорене: «и всичко се вълнува, люлее се, развихря и шуми». Така запаметяват мнозина и при това те мислят колкото е възможно по-малко. А за да имат още една опора: «вълнува се, люлее се, развихря и шуми", те удрят с юмруци по челото си. Има и такова нещо.
към текста >>
Работата стои абсолютно така: П
ред
ставите, които си образуваме, когато се движим в света, отлетяват както сънищата.
Аз съм виждал как хора запаметяват. Те мислят колкото е възможно по-малко, но външно постоянно ръкомахат при говорене: «и всичко се вълнува, люлее се, развихря и шуми». Така запаметяват мнозина и при това те мислят колкото е възможно по-малко. А за да имат още една опора: «вълнува се, люлее се, развихря и шуми", те удрят с юмруци по челото си. Има и такова нещо.
Работата стои абсолютно така: Представите, които си образуваме, когато се движим в света, отлетяват както сънищата.
А това, което изплува нагоре от спомена, не са представите, които потъват надолу, а това е нещо друго. Ако бих искал да ви създам една представа за това, би трябвало да сторя това така /виж рис.11/. Естествено това е само един вид символична рисунка. Представете си човека като виждащо същество. Той вижда нещо.
към текста >>
А това, което изплува нагоре от спомена, не са п
ред
ставите, които потъват надолу, а това е нещо друго.
Те мислят колкото е възможно по-малко, но външно постоянно ръкомахат при говорене: «и всичко се вълнува, люлее се, развихря и шуми». Така запаметяват мнозина и при това те мислят колкото е възможно по-малко. А за да имат още една опора: «вълнува се, люлее се, развихря и шуми", те удрят с юмруци по челото си. Има и такова нещо. Работата стои абсолютно така: Представите, които си образуваме, когато се движим в света, отлетяват както сънищата.
А това, което изплува нагоре от спомена, не са представите, които потъват надолу, а това е нещо друго.
Ако бих искал да ви създам една представа за това, би трябвало да сторя това така /виж рис.11/. Естествено това е само един вид символична рисунка. Представете си човека като виждащо същество. Той вижда нещо. Сега аз не искам да описвам процеса по-точно и това би могло да стане, но засега не се нуждаем от него.
към текста >>
Ако бих искал да ви създам една п
ред
става за това, би трябвало да сторя това така /виж рис.11/.
Така запаметяват мнозина и при това те мислят колкото е възможно по-малко. А за да имат още една опора: «вълнува се, люлее се, развихря и шуми", те удрят с юмруци по челото си. Има и такова нещо. Работата стои абсолютно така: Представите, които си образуваме, когато се движим в света, отлетяват както сънищата. А това, което изплува нагоре от спомена, не са представите, които потъват надолу, а това е нещо друго.
Ако бих искал да ви създам една представа за това, би трябвало да сторя това така /виж рис.11/.
Естествено това е само един вид символична рисунка. Представете си човека като виждащо същество. Той вижда нещо. Сега аз не искам да описвам процеса по-точно и това би могло да стане, но засега не се нуждаем от него. Той вижда нещо.
към текста >>
П
ред
ставете си човека като виждащо същество.
Има и такова нещо. Работата стои абсолютно така: Представите, които си образуваме, когато се движим в света, отлетяват както сънищата. А това, което изплува нагоре от спомена, не са представите, които потъват надолу, а това е нещо друго. Ако бих искал да ви създам една представа за това, би трябвало да сторя това така /виж рис.11/. Естествено това е само един вид символична рисунка.
Представете си човека като виждащо същество.
Той вижда нещо. Сега аз не искам да описвам процеса по-точно и това би могло да стане, но засега не се нуждаем от него. Той вижда нещо. Това преминава през неговото око, през зрителния нерв в органите, в които се намира зрителният нерв. Ние имаме две ясно различаващи се части в нашия мозък: външният мозък предимно сивото вещество, а под него повече бялото вещество.
към текста >>
Ние имаме две ясно различаващи се части в нашия мозък: външният мозък п
ред
имно сивото вещество, а под него повече бялото вещество.
Представете си човека като виждащо същество. Той вижда нещо. Сега аз не искам да описвам процеса по-точно и това би могло да стане, но засега не се нуждаем от него. Той вижда нещо. Това преминава през неговото око, през зрителния нерв в органите, в които се намира зрителният нерв.
Ние имаме две ясно различаващи се части в нашия мозък: външният мозък предимно сивото вещество, а под него повече бялото вещество.
Бялото вещество преминава тогава в сетивните органи; сивото вещество се намира в мозъка, то е много по-малко развито от бялото вещество. Но цветовете са само приблизително сив и бял. Разгледано грубо анатомически, е така: Предметите ни правят впечатление, ние получаваме възприятия; те минава през окото и отиват по-нататък до процесите в бялото вещество на мозъка. Нашите представи обаче имат своя орган в сивото вещество /виж рис.11/, което има съвършено друго образуване на клетките. Там вътре мъждукат представите, които изчезват както сънищата.
към текста >>
Разгледано грубо анатомически, е така: П
ред
метите ни правят впечатление, ние получаваме възприятия; те минава през окото и отиват по-нататък до процесите в бялото вещество на мозъка.
Той вижда нещо. Това преминава през неговото око, през зрителния нерв в органите, в които се намира зрителният нерв. Ние имаме две ясно различаващи се части в нашия мозък: външният мозък предимно сивото вещество, а под него повече бялото вещество. Бялото вещество преминава тогава в сетивните органи; сивото вещество се намира в мозъка, то е много по-малко развито от бялото вещество. Но цветовете са само приблизително сив и бял.
Разгледано грубо анатомически, е така: Предметите ни правят впечатление, ние получаваме възприятия; те минава през окото и отиват по-нататък до процесите в бялото вещество на мозъка.
Нашите представи обаче имат своя орган в сивото вещество /виж рис.11/, което има съвършено друго образуване на клетките. Там вътре мъждукат представите, които изчезват както сънищата. Те мъждукат, блещукат, защото там долу е онова, което са впечатленията. Ако би трябвало представите ви да потънат и след това да трябва да ги извличате нагоре в спомена, вие не бихте си спомняли тогава за абсолютно нищо, тогава въобще не бихте имали памет. Положението е следното: В този момент, да речем, аз виждам нещо.
към текста >>
Нашите п
ред
стави обаче имат своя орган в сивото вещество /виж рис.11/, което има съвършено друго образуване на клетките.
Това преминава през неговото око, през зрителния нерв в органите, в които се намира зрителният нерв. Ние имаме две ясно различаващи се части в нашия мозък: външният мозък предимно сивото вещество, а под него повече бялото вещество. Бялото вещество преминава тогава в сетивните органи; сивото вещество се намира в мозъка, то е много по-малко развито от бялото вещество. Но цветовете са само приблизително сив и бял. Разгледано грубо анатомически, е така: Предметите ни правят впечатление, ние получаваме възприятия; те минава през окото и отиват по-нататък до процесите в бялото вещество на мозъка.
Нашите представи обаче имат своя орган в сивото вещество /виж рис.11/, което има съвършено друго образуване на клетките.
Там вътре мъждукат представите, които изчезват както сънищата. Те мъждукат, блещукат, защото там долу е онова, което са впечатленията. Ако би трябвало представите ви да потънат и след това да трябва да ги извличате нагоре в спомена, вие не бихте си спомняли тогава за абсолютно нищо, тогава въобще не бихте имали памет. Положението е следното: В този момент, да речем, аз виждам нещо. Впечатлението от това нещо преминава вътре в мен, опосредствано чрез бялото вещество на мозъка.
към текста >>
Там вътре мъждукат п
ред
ставите, които изчезват както сънищата.
Ние имаме две ясно различаващи се части в нашия мозък: външният мозък предимно сивото вещество, а под него повече бялото вещество. Бялото вещество преминава тогава в сетивните органи; сивото вещество се намира в мозъка, то е много по-малко развито от бялото вещество. Но цветовете са само приблизително сив и бял. Разгледано грубо анатомически, е така: Предметите ни правят впечатление, ние получаваме възприятия; те минава през окото и отиват по-нататък до процесите в бялото вещество на мозъка. Нашите представи обаче имат своя орган в сивото вещество /виж рис.11/, което има съвършено друго образуване на клетките.
Там вътре мъждукат представите, които изчезват както сънищата.
Те мъждукат, блещукат, защото там долу е онова, което са впечатленията. Ако би трябвало представите ви да потънат и след това да трябва да ги извличате нагоре в спомена, вие не бихте си спомняли тогава за абсолютно нищо, тогава въобще не бихте имали памет. Положението е следното: В този момент, да речем, аз виждам нещо. Впечатлението от това нещо преминава вътре в мен, опосредствано чрез бялото вещество на мозъка. Сивото вещество на мозъка действа, като от своя страна сънува за впечатленията, рисува картинни образи, на впечатленията.
към текста >>
Ако би трябвало п
ред
ставите ви да потънат и след това да трябва да ги извличате нагоре в спомена, вие не бихте си спомняли тогава за абсолютно нищо, тогава въобще не бихте имали памет.
Но цветовете са само приблизително сив и бял. Разгледано грубо анатомически, е така: Предметите ни правят впечатление, ние получаваме възприятия; те минава през окото и отиват по-нататък до процесите в бялото вещество на мозъка. Нашите представи обаче имат своя орган в сивото вещество /виж рис.11/, което има съвършено друго образуване на клетките. Там вътре мъждукат представите, които изчезват както сънищата. Те мъждукат, блещукат, защото там долу е онова, което са впечатленията.
Ако би трябвало представите ви да потънат и след това да трябва да ги извличате нагоре в спомена, вие не бихте си спомняли тогава за абсолютно нищо, тогава въобще не бихте имали памет.
Положението е следното: В този момент, да речем, аз виждам нещо. Впечатлението от това нещо преминава вътре в мен, опосредствано чрез бялото вещество на мозъка. Сивото вещество на мозъка действа, като от своя страна сънува за впечатленията, рисува картинни образи, на впечатленията. Тези образи преминават. Онова, което остава, ние съвсем не го мислим, не си го представяме в този момент, а то преминава надолу в нашия организъм.
към текста >>
Впечатлението от това нещо преминава вътре в мен, опос
ред
ствано чрез бялото вещество на мозъка.
Нашите представи обаче имат своя орган в сивото вещество /виж рис.11/, което има съвършено друго образуване на клетките. Там вътре мъждукат представите, които изчезват както сънищата. Те мъждукат, блещукат, защото там долу е онова, което са впечатленията. Ако би трябвало представите ви да потънат и след това да трябва да ги извличате нагоре в спомена, вие не бихте си спомняли тогава за абсолютно нищо, тогава въобще не бихте имали памет. Положението е следното: В този момент, да речем, аз виждам нещо.
Впечатлението от това нещо преминава вътре в мен, опосредствано чрез бялото вещество на мозъка.
Сивото вещество на мозъка действа, като от своя страна сънува за впечатленията, рисува картинни образи, на впечатленията. Тези образи преминават. Онова, което остава, ние съвсем не го мислим, не си го представяме в този момент, а то преминава надолу в нашия организъм. И когато си спомняме, ние гледаме там вътре: Там долу е останало впечатлението. Когато сте видяли нещо синьо, от синьото преминава вътре във вас едно впечатление /виж в рис.
към текста >>
Онова, което остава, ние съвсем не го мислим, не си го п
ред
ставяме в този момент, а то преминава надолу в нашия организъм.
Ако би трябвало представите ви да потънат и след това да трябва да ги извличате нагоре в спомена, вие не бихте си спомняли тогава за абсолютно нищо, тогава въобще не бихте имали памет. Положението е следното: В този момент, да речем, аз виждам нещо. Впечатлението от това нещо преминава вътре в мен, опосредствано чрез бялото вещество на мозъка. Сивото вещество на мозъка действа, като от своя страна сънува за впечатленията, рисува картинни образи, на впечатленията. Тези образи преминават.
Онова, което остава, ние съвсем не го мислим, не си го представяме в този момент, а то преминава надолу в нашия организъм.
И когато си спомняме, ние гледаме там вътре: Там долу е останало впечатлението. Когато сте видяли нещо синьо, от синьото преминава вътре във вас едно впечатление /виж в рис. 11 долу/; вие си образувате представата за синьото тук /горе/. Тази представа отмира. След три дни вие гледате във вашия мозък впечатлението, което е останало (като един печат).
към текста >>
11 долу/; вие си образувате п
ред
ставата за синьото тук /горе/.
Сивото вещество на мозъка действа, като от своя страна сънува за впечатленията, рисува картинни образи, на впечатленията. Тези образи преминават. Онова, което остава, ние съвсем не го мислим, не си го представяме в този момент, а то преминава надолу в нашия организъм. И когато си спомняме, ние гледаме там вътре: Там долу е останало впечатлението. Когато сте видяли нещо синьо, от синьото преминава вътре във вас едно впечатление /виж в рис.
11 долу/; вие си образувате представата за синьото тук /горе/.
Тази представа отмира. След три дни вие гледате във вашия мозък впечатлението, което е останало (като един печат). И сега, гледайки навътре, вие си изграждате представата за синьото. Първият път, когато виждате синьото отвън, вие сте подбудени отвън чрез предмета, който е син. Вторият път, когато си спомняте, вие сте подбудени отвътре, защото синевината се е отпечатала във вас.
към текста >>
Тази п
ред
става отмира.
Тези образи преминават. Онова, което остава, ние съвсем не го мислим, не си го представяме в този момент, а то преминава надолу в нашия организъм. И когато си спомняме, ние гледаме там вътре: Там долу е останало впечатлението. Когато сте видяли нещо синьо, от синьото преминава вътре във вас едно впечатление /виж в рис. 11 долу/; вие си образувате представата за синьото тук /горе/.
Тази представа отмира.
След три дни вие гледате във вашия мозък впечатлението, което е останало (като един печат). И сега, гледайки навътре, вие си изграждате представата за синьото. Първият път, когато виждате синьото отвън, вие сте подбудени отвън чрез предмета, който е син. Вторият път, когато си спомняте, вие сте подбудени отвътре, защото синевината се е отпечатала във вас. И в двата случая процесът е един и същ.
към текста >>
И сега, гледайки навътре, вие си изграждате п
ред
ставата за синьото.
И когато си спомняме, ние гледаме там вътре: Там долу е останало впечатлението. Когато сте видяли нещо синьо, от синьото преминава вътре във вас едно впечатление /виж в рис. 11 долу/; вие си образувате представата за синьото тук /горе/. Тази представа отмира. След три дни вие гледате във вашия мозък впечатлението, което е останало (като един печат).
И сега, гледайки навътре, вие си изграждате представата за синьото.
Първият път, когато виждате синьото отвън, вие сте подбудени отвън чрез предмета, който е син. Вторият път, когато си спомняте, вие сте подбудени отвътре, защото синевината се е отпечатала във вас. И в двата случая процесът е един и същ. И в двата случая имате едно възприятие, споменът също е едно възприятие. Така че всъщност нашето дневно съзнание седи в мисленето, в представянето; обаче зад представянето, там има определени процеси, които се издигат нагоре само чрез представянето, чрез възпоминателните представи.
към текста >>
Първият път, когато виждате синьото отвън, вие сте подбудени отвън чрез п
ред
мета, който е син.
Когато сте видяли нещо синьо, от синьото преминава вътре във вас едно впечатление /виж в рис. 11 долу/; вие си образувате представата за синьото тук /горе/. Тази представа отмира. След три дни вие гледате във вашия мозък впечатлението, което е останало (като един печат). И сега, гледайки навътре, вие си изграждате представата за синьото.
Първият път, когато виждате синьото отвън, вие сте подбудени отвън чрез предмета, който е син.
Вторият път, когато си спомняте, вие сте подбудени отвътре, защото синевината се е отпечатала във вас. И в двата случая процесът е един и същ. И в двата случая имате едно възприятие, споменът също е едно възприятие. Така че всъщност нашето дневно съзнание седи в мисленето, в представянето; обаче зад представянето, там има определени процеси, които се издигат нагоре само чрез представянето, чрез възпоминателните представи. Под това представяне лежи долавянето, същинското възприемане и едва под него лежи чувстването.
към текста >>
Така че всъщност нашето дневно съзнание седи в мисленето, в п
ред
ставянето; обаче зад п
ред
ставянето, там има оп
ред
елени процеси, които се издигат нагоре само чрез п
ред
ставянето, чрез възпоминателните п
ред
стави.
И сега, гледайки навътре, вие си изграждате представата за синьото. Първият път, когато виждате синьото отвън, вие сте подбудени отвън чрез предмета, който е син. Вторият път, когато си спомняте, вие сте подбудени отвътре, защото синевината се е отпечатала във вас. И в двата случая процесът е един и същ. И в двата случая имате едно възприятие, споменът също е едно възприятие.
Така че всъщност нашето дневно съзнание седи в мисленето, в представянето; обаче зад представянето, там има определени процеси, които се издигат нагоре само чрез представянето, чрез възпоминателните представи.
Под това представяне лежи долавянето, същинското възприемане и едва под него лежи чувстването. Така че ние много точно трябва да различаваме мисленето, т.е. представянето от възприемането при организма на главата, при организма на мисленето. Тогава ние имаме това, което сме възприели. За него можем да си спомняме.
към текста >>
Под това п
ред
ставяне лежи долавянето, същинското възприемане и едва под него лежи чувстването.
Първият път, когато виждате синьото отвън, вие сте подбудени отвън чрез предмета, който е син. Вторият път, когато си спомняте, вие сте подбудени отвътре, защото синевината се е отпечатала във вас. И в двата случая процесът е един и същ. И в двата случая имате едно възприятие, споменът също е едно възприятие. Така че всъщност нашето дневно съзнание седи в мисленето, в представянето; обаче зад представянето, там има определени процеси, които се издигат нагоре само чрез представянето, чрез възпоминателните представи.
Под това представяне лежи долавянето, същинското възприемане и едва под него лежи чувстването.
Така че ние много точно трябва да различаваме мисленето, т.е. представянето от възприемането при организма на главата, при организма на мисленето. Тогава ние имаме това, което сме възприели. За него можем да си спомняме. Но то остава всъщност съвсем несъзнателно.
към текста >>
п
ред
ставянето от възприемането при организма на главата, при организма на мисленето.
И в двата случая процесът е един и същ. И в двата случая имате едно възприятие, споменът също е едно възприятие. Така че всъщност нашето дневно съзнание седи в мисленето, в представянето; обаче зад представянето, там има определени процеси, които се издигат нагоре само чрез представянето, чрез възпоминателните представи. Под това представяне лежи долавянето, същинското възприемане и едва под него лежи чувстването. Така че ние много точно трябва да различаваме мисленето, т.е.
представянето от възприемането при организма на главата, при организма на мисленето.
Тогава ние имаме това, което сме възприели. За него можем да си спомняме. Но то остава всъщност съвсем несъзнателно. То само се появява нагоре в съзнанието в спомена. Това, което става тук в човека, него той всъщност не го изживява вече.
към текста >>
Когато възприема, той изживява п
ред
ставата.
Тогава ние имаме това, което сме възприели. За него можем да си спомняме. Но то остава всъщност съвсем несъзнателно. То само се появява нагоре в съзнанието в спомена. Това, което става тук в човека, него той всъщност не го изживява вече.
Когато възприема, той изживява представата.
Въздействието от възприятието преминава вътре в него. От това въздействие, той може да събуди спомена. Но там започва вече несъзнателното. А сега, виждате ли: Където в будното дневно съзнание мислим, представяме си, само там ние самите всъщност сме човек, там се усещаме като човек. /Виж рис.
към текста >>
А сега, виждате ли: Където в будното дневно съзнание мислим, п
ред
ставяме си, само там ние самите всъщност сме човек, там се усещаме като човек.
Това, което става тук в човека, него той всъщност не го изживява вече. Когато възприема, той изживява представата. Въздействието от възприятието преминава вътре в него. От това въздействие, той може да събуди спомена. Но там започва вече несъзнателното.
А сега, виждате ли: Където в будното дневно съзнание мислим, представяме си, само там ние самите всъщност сме човек, там се усещаме като човек.
/Виж рис. 12/ Там, където не достигаме с нашето съзнание - където не достигаме дори до причините за нашите спомени, - там ние не се чувстваме като човек, там сме включени в света, там ние сме част от света. Също както е във физическия живот: Вие вдишвате въздуха, който след това имате в себе си. Малко преди това той се е намирал вън, бил е въздух на света; сега той е ваш въздух. След малко вие отново го предавате на света.
към текста >>
Малко п
ред
и това той се е намирал вън, бил е въздух на света; сега той е ваш въздух.
Но там започва вече несъзнателното. А сега, виждате ли: Където в будното дневно съзнание мислим, представяме си, само там ние самите всъщност сме човек, там се усещаме като човек. /Виж рис. 12/ Там, където не достигаме с нашето съзнание - където не достигаме дори до причините за нашите спомени, - там ние не се чувстваме като човек, там сме включени в света, там ние сме част от света. Също както е във физическия живот: Вие вдишвате въздуха, който след това имате в себе си.
Малко преди това той се е намирал вън, бил е въздух на света; сега той е ваш въздух.
След малко вие отново го предавате на света. Вие ставате едно със света. Въздухът е ту вън, ту вътре, ту вън, ту вътре. Вие не бихте били човек, ако не бихте били свързани със света така, че да имате не само това, което се намира вътре във вашата кожа, а и онова, чрез което сте свързани с цялата атмосфера. Също както сте свързани по отношение на физическото, така сте свързани и по отношение на вашето духовно естество - в момента, когато слизате в най-близката подсъзнателна област, в онази област, от която възниква споменът - там вие сте свързани с това, което се нарича трета ангелска йерархия: Ангели, Архангели, Архаи.
към текста >>
След малко вие отново го п
ред
авате на света.
А сега, виждате ли: Където в будното дневно съзнание мислим, представяме си, само там ние самите всъщност сме човек, там се усещаме като човек. /Виж рис. 12/ Там, където не достигаме с нашето съзнание - където не достигаме дори до причините за нашите спомени, - там ние не се чувстваме като човек, там сме включени в света, там ние сме част от света. Също както е във физическия живот: Вие вдишвате въздуха, който след това имате в себе си. Малко преди това той се е намирал вън, бил е въздух на света; сега той е ваш въздух.
След малко вие отново го предавате на света.
Вие ставате едно със света. Въздухът е ту вън, ту вътре, ту вън, ту вътре. Вие не бихте били човек, ако не бихте били свързани със света така, че да имате не само това, което се намира вътре във вашата кожа, а и онова, чрез което сте свързани с цялата атмосфера. Също както сте свързани по отношение на физическото, така сте свързани и по отношение на вашето духовно естество - в момента, когато слизате в най-близката подсъзнателна област, в онази област, от която възниква споменът - там вие сте свързани с това, което се нарича трета ангелска йерархия: Ангели, Архангели, Архаи. Както чрез вашето дишане сте свързани с въздуха, така с организацията на главата, т. е.
към текста >>
Също както носим нашия човешки аз всъщност само във външните пластове на нашия мозък, така в нашата организация на главата непос
ред
ствено под тях ние носим Ангели, Архангели и т.
с долната част на организацията на главата, - само тя принадлежи на Земята, - която е покрита само с външните мозъчни слоеве, вие сте свързани с онова, което се намира зад нея, с третата йерархия, с Ангели, Архангели, Архаи. Сега да слезем долу в областта, казано душевно, на чувстването, а казано телесно, на ритмичния организъм, от която възникват само сънищата на чувството. Там вече ние не сме човек. Там ние сме свързани с втората ангелска йерархия - духовните същества, които не се въплъщават в някакво земно тяло, а остават в духовния свят, които обаче непрестанно изпращат своите течения, своите импулси, онова, което излиза от тях като сили, в ритмичната организация на човека. Ексузиаи, Динамис, Кириотетес /Власти, Сили, Господства/, това са съществата, които ние носим в нашите гърди.
Също както носим нашия човешки аз всъщност само във външните пластове на нашия мозък, така в нашата организация на главата непосредствено под тях ние носим Ангели, Архангели и т.
н.. Там е арената на тяхното действие на Земята. Там са опорните точки на тяхната дейност. В нашите гърди ние носим втората йерархия, Ексузиаи, Динамис, Кириотетес. Там в нашите гърди са опорните точки на тяхната дейност. А когато отидем в нашата двигателна сфера, когато отидем в нашия двигателен организъм, там действат съществата на първата йерархия: Серафими, Херувими, Престоли.
към текста >>
Сега възниква големият въпрос - този въпрос изглежда тривиално, когато го обличам в земни думи, но трябва да сторя това - въпросът: - Намирайки се между нас, с какво се занимават тези същества на трите
ред
уващи се една след друга йерархии, с какво се занимават те?
Ние се намираме във връзка с него. Като човек се намираме във връзка с най-нисшето чрез нашия организъм на крайниците и обмяната на веществата. Чрез нашия организъм на крайниците ние сме свързани с най-висшето. Чрез онова, което ни прониква духовно, ние сме свързани с първата йерархия, със Серафими, Херувими, Престоли. Рис. 12
Сега възниква големият въпрос - този въпрос изглежда тривиално, когато го обличам в земни думи, но трябва да сторя това - въпросът: - Намирайки се между нас, с какво се занимават тези същества на трите редуващи се една след друга йерархии, с какво се занимават те?
- Третата йерархия, Ангели, Архангели и Архаи, се занимават с това, което има физическият организъм в главата, те се занимават с нашето мислене. Ако тази йерархия не би се занимавала с нашето мислене, с онова, което става с нашата глава, ние не бихме имали никакъв спомен в обикновения земен живот. Съществата на тази йерархия държат импулсите, които получаваме в нас с възприятията; те лежат в основата на дейността, която се изявява в нашето спомняне, в нашата памет. През земния живот те ни водят в първата област, която имаме като подсъзнателна, като несъзнателна област.
към текста >>
Там ние срещаме душите на умрелите хора, които са живели заедно с нас на Земята, но ние срещаме п
ред
и всичко съществата на тази втора йерархия; без съмнение също и съществата на третата йерархия, обаче по-важна е втората йерархия.
Ако тази йерархия не би се занимавала с нашето мислене, с онова, което става с нашата глава, ние не бихме имали никакъв спомен в обикновения земен живот. Съществата на тази йерархия държат импулсите, които получаваме в нас с възприятията; те лежат в основата на дейността, която се изявява в нашето спомняне, в нашата памет. През земния живот те ни водят в първата област, която имаме като подсъзнателна, като несъзнателна област. Да преминем сега към съществата на втората йерархия, Ексузиаи, Динамис, Кириотетес. Ние срещаме тези същества в живота между смъртта и едно ново раждане, когато минем през вратата на смъртта.
Там ние срещаме душите на умрелите хора, които са живели заедно с нас на Земята, но ние срещаме преди всичко съществата на тази втора йерархия; без съмнение също и съществата на третата йерархия, обаче по-важна е втората йерархия.
Съвместно с тях през времето между смъртта и едно ново раждане ние работим над всичко онова, което сме чувствали в земния живот, което сме пренесли в нашия организъм. Заедно със съществата на тази втора йерархия ние разработваме следващия земен живот. Когато стоим тук на Земята, ние имаме чувството, че духовните същества на божествения свят са над нас. Когато се намираме отвъд, в сферата между смъртта и едно ново раждане, ние имаме обратната представа. Ангелите, Архангелите и Архаите, които ни водят през земния живот по посочения начин, живеят след смъртта заедно с нас, така да се каже, на същото равнище; непосредствено под тях са съществата на втората йерархия.
към текста >>
Когато се намираме отвъд, в сферата между смъртта и едно ново раждане, ние имаме обратната п
ред
става.
Ние срещаме тези същества в живота между смъртта и едно ново раждане, когато минем през вратата на смъртта. Там ние срещаме душите на умрелите хора, които са живели заедно с нас на Земята, но ние срещаме преди всичко съществата на тази втора йерархия; без съмнение също и съществата на третата йерархия, обаче по-важна е втората йерархия. Съвместно с тях през времето между смъртта и едно ново раждане ние работим над всичко онова, което сме чувствали в земния живот, което сме пренесли в нашия организъм. Заедно със съществата на тази втора йерархия ние разработваме следващия земен живот. Когато стоим тук на Земята, ние имаме чувството, че духовните същества на божествения свят са над нас.
Когато се намираме отвъд, в сферата между смъртта и едно ново раждане, ние имаме обратната представа.
Ангелите, Архангелите и Архаите, които ни водят през земния живот по посочения начин, живеят след смъртта заедно с нас, така да се каже, на същото равнище; непосредствено под тях са съществата на втората йерархия. С тях ние работим върху формирането, върху образуването на нашата вътрешна карма. И това, което вчера ви казах относно кармата на здравето и болестта, ние изработваме заедно с тези същества на втората йерархия. И когато погледнем още по-дълбоко във времето между смъртта и едно ново раждане, следователно когато погледнем, така да се каже, през съществата на втората йерархия, тогава откриваме долу съществата на първата йерархия, Серафими, Херувими, Престоли. Като земни човеци ние търсим най-висшите божества горе.
към текста >>
Ангелите, Архангелите и Архаите, които ни водят през земния живот по посочения начин, живеят след смъртта заедно с нас, така да се каже, на същото равнище; непос
ред
ствено под тях са съществата на втората йерархия.
Там ние срещаме душите на умрелите хора, които са живели заедно с нас на Земята, но ние срещаме преди всичко съществата на тази втора йерархия; без съмнение също и съществата на третата йерархия, обаче по-важна е втората йерархия. Съвместно с тях през времето между смъртта и едно ново раждане ние работим над всичко онова, което сме чувствали в земния живот, което сме пренесли в нашия организъм. Заедно със съществата на тази втора йерархия ние разработваме следващия земен живот. Когато стоим тук на Земята, ние имаме чувството, че духовните същества на божествения свят са над нас. Когато се намираме отвъд, в сферата между смъртта и едно ново раждане, ние имаме обратната представа.
Ангелите, Архангелите и Архаите, които ни водят през земния живот по посочения начин, живеят след смъртта заедно с нас, така да се каже, на същото равнище; непосредствено под тях са съществата на втората йерархия.
С тях ние работим върху формирането, върху образуването на нашата вътрешна карма. И това, което вчера ви казах относно кармата на здравето и болестта, ние изработваме заедно с тези същества на втората йерархия. И когато погледнем още по-дълбоко във времето между смъртта и едно ново раждане, следователно когато погледнем, така да се каже, през съществата на втората йерархия, тогава откриваме долу съществата на първата йерархия, Серафими, Херувими, Престоли. Като земни човеци ние търсим най-висшите божества горе. Най-висшето божествено, което най-напред е достижимо за нас като човек между смъртта и едно ново раждане, ние го търсим най-дълбоко долу.
към текста >>
Най-висшето божествено, което най-нап
ред
е достижимо за нас като човек между смъртта и едно ново раждане, ние го търсим най-дълбоко долу.
Ангелите, Архангелите и Архаите, които ни водят през земния живот по посочения начин, живеят след смъртта заедно с нас, така да се каже, на същото равнище; непосредствено под тях са съществата на втората йерархия. С тях ние работим върху формирането, върху образуването на нашата вътрешна карма. И това, което вчера ви казах относно кармата на здравето и болестта, ние изработваме заедно с тези същества на втората йерархия. И когато погледнем още по-дълбоко във времето между смъртта и едно ново раждане, следователно когато погледнем, така да се каже, през съществата на втората йерархия, тогава откриваме долу съществата на първата йерархия, Серафими, Херувими, Престоли. Като земни човеци ние търсим най-висшите божества горе.
Най-висшето божествено, което най-напред е достижимо за нас като човек между смъртта и едно ново раждане, ние го търсим най-дълбоко долу.
И докато между смъртта и едно ново раждане със съществата на втората йерархия изработваме вътрешната карма, която след това се явява като отпечатък в здравето или в болестите на следващия земен живот, когато сме заети с тази работа, когато ние самите, заедно с другите човешки души работим над нашите тела, които след това ще се явят в следващия земен живот, долу съществата на първата йерархия развиват тяхната дейност по един особен начин. Ние виждаме, че по отношение на тяхната дейност, по отношение на една част, на една малка част от тяхната дейност те стоят вътре в една необходимост. Те трябва да изобразят - защото те са творците на земното, - онова, което човекът е формирал, което човек е развил в земния живот, но го изобразяват по един съвсем определен начин. Представете си, как в земния живот човек извършва определени дела в своята воля, - а тя принадлежи на първата йерархия. Тези дела са добри или лоши, мъдри или глупави.
към текста >>
Те трябва да изобразят - защото те са творците на земното, - онова, което човекът е формирал, което човек е развил в земния живот, но го изобразяват по един съвсем оп
ред
елен начин.
И когато погледнем още по-дълбоко във времето между смъртта и едно ново раждане, следователно когато погледнем, така да се каже, през съществата на втората йерархия, тогава откриваме долу съществата на първата йерархия, Серафими, Херувими, Престоли. Като земни човеци ние търсим най-висшите божества горе. Най-висшето божествено, което най-напред е достижимо за нас като човек между смъртта и едно ново раждане, ние го търсим най-дълбоко долу. И докато между смъртта и едно ново раждане със съществата на втората йерархия изработваме вътрешната карма, която след това се явява като отпечатък в здравето или в болестите на следващия земен живот, когато сме заети с тази работа, когато ние самите, заедно с другите човешки души работим над нашите тела, които след това ще се явят в следващия земен живот, долу съществата на първата йерархия развиват тяхната дейност по един особен начин. Ние виждаме, че по отношение на тяхната дейност, по отношение на една част, на една малка част от тяхната дейност те стоят вътре в една необходимост.
Те трябва да изобразят - защото те са творците на земното, - онова, което човекът е формирал, което човек е развил в земния живот, но го изобразяват по един съвсем определен начин.
Представете си, как в земния живот човек извършва определени дела в своята воля, - а тя принадлежи на първата йерархия. Тези дела са добри или лоши, мъдри или глупави. Съществата от първата йерархия, Серафими, Херувими и Престоли, трябва да изработят насрещните образи в тяхната собствена сфера. Виждате ли, мои мили приятели, ние живеем заедно едни с други. Дали това, което вършим помежду си, е добро или зло, за всяко добро, за всяко зло съществата на първата йерархия трябва да изработят насрещни образи.
към текста >>
П
ред
ставете си, как в земния живот човек извършва оп
ред
елени дела в своята воля, - а тя принадлежи на първата йерархия.
Като земни човеци ние търсим най-висшите божества горе. Най-висшето божествено, което най-напред е достижимо за нас като човек между смъртта и едно ново раждане, ние го търсим най-дълбоко долу. И докато между смъртта и едно ново раждане със съществата на втората йерархия изработваме вътрешната карма, която след това се явява като отпечатък в здравето или в болестите на следващия земен живот, когато сме заети с тази работа, когато ние самите, заедно с другите човешки души работим над нашите тела, които след това ще се явят в следващия земен живот, долу съществата на първата йерархия развиват тяхната дейност по един особен начин. Ние виждаме, че по отношение на тяхната дейност, по отношение на една част, на една малка част от тяхната дейност те стоят вътре в една необходимост. Те трябва да изобразят - защото те са творците на земното, - онова, което човекът е формирал, което човек е развил в земния живот, но го изобразяват по един съвсем определен начин.
Представете си, как в земния живот човек извършва определени дела в своята воля, - а тя принадлежи на първата йерархия.
Тези дела са добри или лоши, мъдри или глупави. Съществата от първата йерархия, Серафими, Херувими и Престоли, трябва да изработят насрещните образи в тяхната собствена сфера. Виждате ли, мои мили приятели, ние живеем заедно едни с други. Дали това, което вършим помежду си, е добро или зло, за всяко добро, за всяко зло съществата на първата йерархия трябва да изработят насрещни образи. Всичко се преценява от първата йерархия, но също така се оформя и изгражда.
към текста >>
Когато с погледа на посветения от човешкия живот поглеждаме обратно във времето, което сме изминали, п
ред
и да слезем в земния живот, във времето, което сме прекарали между смъртта и последното раждане, там ние първо виждаме формирането на делата на боговете, последствията на нашите дела в последния ни земен живот; след това виждаме, как това духовно струи като дъжд и долу става наша съдба.
Ние стоим някъде във физическия свят. Небето е покрито с облаци. Ние виждаме покритото небе. Скоро след това започва да вали дъжд. Това, което още се носеше над нас, скоро след това ние го виждаме в оросените полета, в оросените дървета.
Когато с погледа на посветения от човешкия живот поглеждаме обратно във времето, което сме изминали, преди да слезем в земния живот, във времето, което сме прекарали между смъртта и последното раждане, там ние първо виждаме формирането на делата на боговете, последствията на нашите дела в последния ни земен живот; след това виждаме, как това духовно струи като дъжд и долу става наша съдба.
Дали срещам някой човек, който има значение за мен в земния ми живот, който определя съдбата ми, това, което става чрез срещата с този човек, боговете са го изживели като резултат на онова, което сме имали с този човек в един минал земен живот. Дали през време на моя земен живот съм бил поставен в една област която е важна за мен, дали съм бил поставен в една професия, която е важна за мен, всичко това, което ме сплотява като външна съдба, е изображение, копие на онова, което боговете на първата йерархия са изживели като следствие на моя минал земен живот през времето, когато аз самият съм се намирал между смъртта и едно ново раждане. Ето виждате ли, когато мислим абстрактно, ние мислим: - Там са миналите земни съществувания, делата на миналите земни съществувания действат в настоящия живот; тогава те са били причината, сега са следствието. При това положение не можем много да си представим; ние нямаме нищо повече от думи, когато изказваме това. Обаче зад това, което описваме така като закон на кармата, стоят делата на боговете, изживяванията на боговете.
към текста >>
Дали срещам някой човек, който има значение за мен в земния ми живот, който оп
ред
еля съдбата ми, това, което става чрез срещата с този човек, боговете са го изживели като резултат на онова, което сме имали с този човек в един минал земен живот.
Небето е покрито с облаци. Ние виждаме покритото небе. Скоро след това започва да вали дъжд. Това, което още се носеше над нас, скоро след това ние го виждаме в оросените полета, в оросените дървета. Когато с погледа на посветения от човешкия живот поглеждаме обратно във времето, което сме изминали, преди да слезем в земния живот, във времето, което сме прекарали между смъртта и последното раждане, там ние първо виждаме формирането на делата на боговете, последствията на нашите дела в последния ни земен живот; след това виждаме, как това духовно струи като дъжд и долу става наша съдба.
Дали срещам някой човек, който има значение за мен в земния ми живот, който определя съдбата ми, това, което става чрез срещата с този човек, боговете са го изживели като резултат на онова, което сме имали с този човек в един минал земен живот.
Дали през време на моя земен живот съм бил поставен в една област която е важна за мен, дали съм бил поставен в една професия, която е важна за мен, всичко това, което ме сплотява като външна съдба, е изображение, копие на онова, което боговете на първата йерархия са изживели като следствие на моя минал земен живот през времето, когато аз самият съм се намирал между смъртта и едно ново раждане. Ето виждате ли, когато мислим абстрактно, ние мислим: - Там са миналите земни съществувания, делата на миналите земни съществувания действат в настоящия живот; тогава те са били причината, сега са следствието. При това положение не можем много да си представим; ние нямаме нищо повече от думи, когато изказваме това. Обаче зад това, което описваме така като закон на кармата, стоят делата на боговете, изживяванията на боговете. И зад всичко това стои другото.
към текста >>
При това положение не можем много да си п
ред
ставим; ние нямаме нищо повече от думи, когато изказваме това.
Това, което още се носеше над нас, скоро след това ние го виждаме в оросените полета, в оросените дървета. Когато с погледа на посветения от човешкия живот поглеждаме обратно във времето, което сме изминали, преди да слезем в земния живот, във времето, което сме прекарали между смъртта и последното раждане, там ние първо виждаме формирането на делата на боговете, последствията на нашите дела в последния ни земен живот; след това виждаме, как това духовно струи като дъжд и долу става наша съдба. Дали срещам някой човек, който има значение за мен в земния ми живот, който определя съдбата ми, това, което става чрез срещата с този човек, боговете са го изживели като резултат на онова, което сме имали с този човек в един минал земен живот. Дали през време на моя земен живот съм бил поставен в една област която е важна за мен, дали съм бил поставен в една професия, която е важна за мен, всичко това, което ме сплотява като външна съдба, е изображение, копие на онова, което боговете на първата йерархия са изживели като следствие на моя минал земен живот през времето, когато аз самият съм се намирал между смъртта и едно ново раждане. Ето виждате ли, когато мислим абстрактно, ние мислим: - Там са миналите земни съществувания, делата на миналите земни съществувания действат в настоящия живот; тогава те са били причината, сега са следствието.
При това положение не можем много да си представим; ние нямаме нищо повече от думи, когато изказваме това.
Обаче зад това, което описваме така като закон на кармата, стоят делата на боговете, изживяванията на боговете. И зад всичко това стои другото. Когато ние хората пристъпваме към нашата съдба само според чувствата, ние гледаме в зависимост от нашето вероизповедание нагоре към боговете, или към някакво провидение и чувстваме, че протичането на нашия земен живот е зависимо от това. Обаче боговете, а именно онези, които ние признаваме като същества на първата йерархия, Серафими, Херувими и Престоли, те имат, така да се каже, едно обратно религиозно вероизповедание. Те чувстват тяхната необходимост при хората на Земята, чиито творци са те.
към текста >>
Когато ние хората пристъпваме към нашата съдба само спо
ред
чувствата, ние гледаме в зависимост от нашето вероизповедание нагоре към боговете, или към някакво провидение и чувстваме, че протичането на нашия земен живот е зависимо от това.
Дали през време на моя земен живот съм бил поставен в една област която е важна за мен, дали съм бил поставен в една професия, която е важна за мен, всичко това, което ме сплотява като външна съдба, е изображение, копие на онова, което боговете на първата йерархия са изживели като следствие на моя минал земен живот през времето, когато аз самият съм се намирал между смъртта и едно ново раждане. Ето виждате ли, когато мислим абстрактно, ние мислим: - Там са миналите земни съществувания, делата на миналите земни съществувания действат в настоящия живот; тогава те са били причината, сега са следствието. При това положение не можем много да си представим; ние нямаме нищо повече от думи, когато изказваме това. Обаче зад това, което описваме така като закон на кармата, стоят делата на боговете, изживяванията на боговете. И зад всичко това стои другото.
Когато ние хората пристъпваме към нашата съдба само според чувствата, ние гледаме в зависимост от нашето вероизповедание нагоре към боговете, или към някакво провидение и чувстваме, че протичането на нашия земен живот е зависимо от това.
Обаче боговете, а именно онези, които ние признаваме като същества на първата йерархия, Серафими, Херувими и Престоли, те имат, така да се каже, едно обратно религиозно вероизповедание. Те чувстват тяхната необходимост при хората на Земята, чиито творци са те. Заблужденията и опасностите, в които хората изпадат, трябва да бъдат изправени от боговете. И това, което боговете отново приготвят за нас в по-късния живот като наша съдба, те предварително го изживяват. Тези неща трябва отново да бъдат намерени чрез антропософията.
към текста >>
И това, което боговете отново приготвят за нас в по-късния живот като наша съдба, те п
ред
варително го изживяват.
И зад всичко това стои другото. Когато ние хората пристъпваме към нашата съдба само според чувствата, ние гледаме в зависимост от нашето вероизповедание нагоре към боговете, или към някакво провидение и чувстваме, че протичането на нашия земен живот е зависимо от това. Обаче боговете, а именно онези, които ние признаваме като същества на първата йерархия, Серафими, Херувими и Престоли, те имат, така да се каже, едно обратно религиозно вероизповедание. Те чувстват тяхната необходимост при хората на Земята, чиито творци са те. Заблужденията и опасностите, в които хората изпадат, трябва да бъдат изправени от боговете.
И това, което боговете отново приготвят за нас в по-късния живот като наша съдба, те предварително го изживяват.
Тези неща трябва отново да бъдат намерени чрез антропософията. Това е било открито за човечеството при едно не напълно развито съзнание на някогашното инстинктивно ясновидство. Древната мъдрост съдържаше такива неща в себе си. След това е останало само едно смътно чувство за тях. И в някои неща, които срещаме в духовния живот на човечеството, има още едно смътно чувство за това.
към текста >>
Той още е бил наясно, че боговете са зависими от света, както светът е зависим от боговете, че зависимостта е взаимна и че боговете трябва да насочват своя живот спо
ред
живота на хората.
И в някои неща, които срещаме в духовния живот на човечеството, има още едно смътно чувство за това. Спомнете си само стиха на мистика Ангелиус Силезиус[1], който ще намерите цитиран също и в моите книги, и който изглежда като дързост за едно ограничено религиозно съзнание: Аз знам, че без мен Бог не би могъл да живее нито миг, Ако аз загина, той по неволя би трябвало да отдаде духа. А Ангелус Силезиус е преминал към католицизма и като католик е изказвал такива сентенции.
Той още е бил наясно, че боговете са зависими от света, както светът е зависим от боговете, че зависимостта е взаимна и че боговете трябва да насочват своя живот според живота на хората.
Обаче божественият живот действа творчески, той се проявява в съдбата на хората. Чувствайки смътно, без да знае точното състояние на нещата, Ангелус Силезиус е казал: Аз знам, че без мен Бог не би могъл да живее нито миг, Ако аз загина, той по неволя би трябвало да отдаде духа. Светът и божественото са зависими един от друг, те действат едно в друго.
към текста >>
* Когато известно време наблюдаваме даден п
ред
мет и след това затворим очи, п
ред
вътрешния ни поглед се появява картина, свързана с понятието за наблюдавания п
ред
мет, което изплува от мисленето ни.
Аз знам, че без мен Бог не би могъл да живее нито миг, Ако аз загина, той по неволя би трябвало да отдаде духа. Светът и божественото са зависими един от друг, те действат едно в друго. Днес ние видяхме това действане едно в друго с примера на човешката съдба, на човешката карма. Аз трябваше да включа тези съзерцания в разглеждането на кармата.
* Когато известно време наблюдаваме даден предмет и след това затворим очи, пред вътрешния ни поглед се появява картина, свързана с понятието за наблюдавания предмет, което изплува от мисленето ни.
Това е нашата представа в будното ни настоящо съзнание. Да се отличава възприятието от представата за него е много важно, защото смесването им е довело до много погрешни научни заключения, особено при Кант. Бел.кор.. [1] Ангелиус Силезиус (Йохан Шефлер), 1624-1677. Цитат от “Херувимски странник”, 1. книга, стих 8.
към текста >>
Това е нашата п
ред
става в будното ни настоящо съзнание.
Ако аз загина, той по неволя би трябвало да отдаде духа. Светът и божественото са зависими един от друг, те действат едно в друго. Днес ние видяхме това действане едно в друго с примера на човешката съдба, на човешката карма. Аз трябваше да включа тези съзерцания в разглеждането на кармата. * Когато известно време наблюдаваме даден предмет и след това затворим очи, пред вътрешния ни поглед се появява картина, свързана с понятието за наблюдавания предмет, което изплува от мисленето ни.
Това е нашата представа в будното ни настоящо съзнание.
Да се отличава възприятието от представата за него е много важно, защото смесването им е довело до много погрешни научни заключения, особено при Кант. Бел.кор.. [1] Ангелиус Силезиус (Йохан Шефлер), 1624-1677. Цитат от “Херувимски странник”, 1. книга, стих 8.
към текста >>
Да се отличава възприятието от п
ред
ставата за него е много важно, защото смесването им е довело до много погрешни научни заключения, особено при Кант. Бел.кор..
Светът и божественото са зависими един от друг, те действат едно в друго. Днес ние видяхме това действане едно в друго с примера на човешката съдба, на човешката карма. Аз трябваше да включа тези съзерцания в разглеждането на кармата. * Когато известно време наблюдаваме даден предмет и след това затворим очи, пред вътрешния ни поглед се появява картина, свързана с понятието за наблюдавания предмет, което изплува от мисленето ни. Това е нашата представа в будното ни настоящо съзнание.
Да се отличава възприятието от представата за него е много важно, защото смесването им е довело до много погрешни научни заключения, особено при Кант. Бел.кор..
[1] Ангелиус Силезиус (Йохан Шефлер), 1624-1677. Цитат от “Херувимски странник”, 1. книга, стих 8.
към текста >>
19.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Кармическа оп
ред
еленост
Кармическа определеност
на отделните човешки съдби СЕДМА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 8 март 1924 година След като в разглеждането на кармата последния път описах повече образуването на кармическите сили, днес бих искал да поставя, така да се каже, основата, за разбирането на кармата като разгледаме отделни човешки съдби; за да можем да обгърнем с поглед кармическата определеност, кармическото предопределение, да речем, на тези отделни човешки съдби. Естествено такива съдби могат да служат само като примери; но когато свържем разглеждането с конкретни човешки съдби и обгърнем при това с поглед кармата, изхождайки от тук, ние вече можем да придобием разбиране за начина, по който кармата действа изобщо върху хората.
към текста >>
След като в разглеждането на кармата последния път описах повече образуването на кармическите сили, днес бих искал да поставя, така да се каже, основата, за разбирането на кармата като разгледаме отделни човешки съдби; за да можем да обгърнем с поглед кармическата оп
ред
еленост, кармическото п
ред
оп
ред
еление, да речем, на тези отделни човешки съдби.
Кармическа определеност на отделните човешки съдби СЕДМА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 8 март 1924 година
След като в разглеждането на кармата последния път описах повече образуването на кармическите сили, днес бих искал да поставя, така да се каже, основата, за разбирането на кармата като разгледаме отделни човешки съдби; за да можем да обгърнем с поглед кармическата определеност, кармическото предопределение, да речем, на тези отделни човешки съдби.
Естествено такива съдби могат да служат само като примери; но когато свържем разглеждането с конкретни човешки съдби и обгърнем при това с поглед кармата, изхождайки от тук, ние вече можем да придобием разбиране за начина, по който кармата действа изобщо върху хората. Естествено тя действа толкова разнообразно, колкото хора съществуват на Земята. Образуването, изграждането на кармата е нещо абсолютно индивидуално. Следователно ние можем да говорим в примери само тогава, когато разглеждаме подробностите. Днес бих искал да приведа примери, които съм проучил, които са станали прозрачни за мен в тяхното кармическо протичане.
към текста >>
Без съмнение едно смело начинание е да се говори с подробности върху кармически, макар отстоящи далече отношения, защото всъщност е прието, когато се говори за кармата, да се казват общи приказки: Това или онова се п
ред
извиква по този или по онзи начин - или: Този или онзи удар на съдбата трябва да се припише на нещо, което човек е заслужил или т.п.. Но нещата не са така прости!
Естествено такива съдби могат да служат само като примери; но когато свържем разглеждането с конкретни човешки съдби и обгърнем при това с поглед кармата, изхождайки от тук, ние вече можем да придобием разбиране за начина, по който кармата действа изобщо върху хората. Естествено тя действа толкова разнообразно, колкото хора съществуват на Земята. Образуването, изграждането на кармата е нещо абсолютно индивидуално. Следователно ние можем да говорим в примери само тогава, когато разглеждаме подробностите. Днес бих искал да приведа примери, които съм проучил, които са станали прозрачни за мен в тяхното кармическо протичане.
Без съмнение едно смело начинание е да се говори с подробности върху кармически, макар отстоящи далече отношения, защото всъщност е прието, когато се говори за кармата, да се казват общи приказки: Това или онова се предизвиква по този или по онзи начин - или: Този или онзи удар на съдбата трябва да се припише на нещо, което човек е заслужил или т.п.. Но нещата не са така прости!
Именно когато се говори за кармата много се тривиализира. Днес искаме да разгледаме определени, макар далече отстоящи кармически примери, действително да изпълним, бих искал да кажа, това смело начинание, да говорим върху отделни съдби, доколкото това може да стане въз основа на проучванията, които съм направил. Първо бих искал да говоря за един знаменит естет и философ - аз често съм го споменавал в моите лекции, а именно за Фридрих Теодор Фишер[1]. Днес бих искал да изтъкна именно онези особености на неговия живот, които след това мога да избера като основа за едно кармическо разглеждане. Със своето образование Фридрих Теодор Фишер израсна в епохата, в която в Германия процъфтяваше така наречената идеалистична германска философия - хегелианството.
към текста >>
Днес искаме да разгледаме оп
ред
елени, макар далече отстоящи кармически примери, действително да изпълним, бих искал да кажа, това смело начинание, да говорим върху отделни съдби, доколкото това може да стане въз основа на проучванията, които съм направил.
Образуването, изграждането на кармата е нещо абсолютно индивидуално. Следователно ние можем да говорим в примери само тогава, когато разглеждаме подробностите. Днес бих искал да приведа примери, които съм проучил, които са станали прозрачни за мен в тяхното кармическо протичане. Без съмнение едно смело начинание е да се говори с подробности върху кармически, макар отстоящи далече отношения, защото всъщност е прието, когато се говори за кармата, да се казват общи приказки: Това или онова се предизвиква по този или по онзи начин - или: Този или онзи удар на съдбата трябва да се припише на нещо, което човек е заслужил или т.п.. Но нещата не са така прости! Именно когато се говори за кармата много се тривиализира.
Днес искаме да разгледаме определени, макар далече отстоящи кармически примери, действително да изпълним, бих искал да кажа, това смело начинание, да говорим върху отделни съдби, доколкото това може да стане въз основа на проучванията, които съм направил.
Първо бих искал да говоря за един знаменит естет и философ - аз често съм го споменавал в моите лекции, а именно за Фридрих Теодор Фишер[1]. Днес бих искал да изтъкна именно онези особености на неговия живот, които след това мога да избера като основа за едно кармическо разглеждане. Със своето образование Фридрих Теодор Фишер израсна в епохата, в която в Германия процъфтяваше така наречената идеалистична германска философия - хегелианството. И Фридрих Теодор Фишер, който беше млад и учеше през време, когато всички глави бяха пълни с Хегеловия начин на мислене, възприе този начин на мислене. Той беше възприемчив за това Хегелово мислене.
към текста >>
Беше с
ред
но едър, не дебел, а по-скоро слаб; ходеше по улицата, като държеше ръцете си така, като че постоянно си правеше път с лактите.
Той също притежаваше цялата острота на шваба. И като носеше в себе си този характер на шваб, той все пак имаше силни лични особености: Ако вземем външната страна, хубави сини очи, малко рошава, но все пак винаги с естетически ентусиазъм носена от него червеникаво кестенява брада. Казвам, че той я носеше с известен естетически ентусиазъм, защото в своите съчинения той достатъчно се изказва върху невъзпитаността на онези мъже, които не носят брада. Той ги нарича «безбради маймунски лица»; самият той съвсем не беше въздържан. Всичко това го вършеше с особената, нелюбезна категоричност на шваба.
Беше средно едър, не дебел, а по-скоро слаб; ходеше по улицата, като държеше ръцете си така, като че постоянно си правеше път с лактите.
Това той вършеше напълно и като духовна индивидуалност! Тази беше външността. Той проявяваше много силен, също и личен стремеж към независимост, не се въздържаше за това, което искаше да каже! Веднъж случайно се получи едно съвпадение: След като бе очернен от «приятели» - това много често се случва от страна на приятели, - след като бе очернен пред щутгартското правителство[2] и получи един много остър упрек от страна на това правителство, в същия ден, в който му се роди син на име Роберт, спечелил си след това също име като естет - той съобщава това на аудиторията, като каза: - Господа, днес аз получих един голям вишер т.е. обърсаха ми една плесница /Wischer означава бърсалка,/ и един малък Фишер /името Фишер на немски се пише Vischer, а се чете Вишер/.
към текста >>
Веднъж случайно се получи едно съвпадение: След като бе очернен от «приятели» - това много често се случва от страна на приятели, - след като бе очернен п
ред
щутгартското правителство[2] и получи един много остър упрек от страна на това правителство, в същия ден, в който му се роди син на име Роберт, спечелил си след това също име като естет - той съобщава това на аудиторията, като каза: - Господа, днес аз получих един голям вишер т.е.
Всичко това го вършеше с особената, нелюбезна категоричност на шваба. Беше средно едър, не дебел, а по-скоро слаб; ходеше по улицата, като държеше ръцете си така, като че постоянно си правеше път с лактите. Това той вършеше напълно и като духовна индивидуалност! Тази беше външността. Той проявяваше много силен, също и личен стремеж към независимост, не се въздържаше за това, което искаше да каже!
Веднъж случайно се получи едно съвпадение: След като бе очернен от «приятели» - това много често се случва от страна на приятели, - след като бе очернен пред щутгартското правителство[2] и получи един много остър упрек от страна на това правителство, в същия ден, в който му се роди син на име Роберт, спечелил си след това също име като естет - той съобщава това на аудиторията, като каза: - Господа, днес аз получих един голям вишер т.е.
обърсаха ми една плесница /Wischer означава бърсалка,/ и един малък Фишер /името Фишер на немски се пише Vischer, а се чете Вишер/. - На него му беше напълно свойствено да говори много категорично за нещата. Така от него имаме една очарователна статия: «За грубияните по железопътните линии». Той с голямо недоволство наблюдавал, как пътниците, седнали в купето от едната страна, понякога слагат краката си на срещуположната седалка. Това никак не е могъл да търпи!
към текста >>
Ако бих ви прочел няколко
ред
а от тези томове, веднага бихте започнали да се прозявате, защото те съвсем не са написани в популярен хегелизъм, а са дефиниции като тези: - Красотата е изява на идеята в сетивна форма.
или както иначе се казва в такива случаи, а избоботил: веднага! ». Искал е да каже, че скоро или веднага ще бъде готов. На своите млади години Фридрих Теодор Фишер се залавя с една велика задача - да напише естетика в смисъла на философията на Хегел. И тези пет тома, които той е написал, фактически са една забележителна творба. В тях има строго разделение на параграфи, както това обикновено прави Хегел; там се намират обичайните дефиниции.
Ако бих ви прочел няколко реда от тези томове, веднага бихте започнали да се прозявате, защото те съвсем не са написани в популярен хегелизъм, а са дефиниции като тези: - Красотата е изява на идеята в сетивна форма.
Възвишеното е изява на идеята в сетивна форма така, че идеята надделява над сетивната форма. Комичното е изява на идеята в сетивна форма така, че надделява сетивната форма....и т. н.. - Това са неща, които са относително още интересни, но се отива още по-далеч! Тогава обаче срещу тези «дефиниции» стоят «декларации», така нареченото «дребно напечатано». Болшинството от хората четат книгата «Естетика»[3] от Фридрих Теодор Фишер така, че оставят едро напечатаното и четат само дребно напечатаното.
към текста >>
Но Фишер беше на мнение, че втората част на «Фауст» е една скалъпена, слепена нескопосна работа на старостта, защото спо
ред
него втората част на «Фауст» би трябвало да бъде съвършено различна!
Въпреки моето голямо уважение към Фридрих Теодор Фишер, аз не можех другояче, освен да считам това, което той написа като студент, всъщност не студентско, а направо за прекалено филистерско! Но това оживява отново, когато през 70-та му година той написва своя сборник стихотворения под псевдонима «Шартенмаер» - това отново е едно филистерско произведение! [6] Прекален филистер стана той и по отношение на Гьотевия «Фауст». От Гьотевия «Фауст» той все пак ценеше до известна степен първата част.
Но Фишер беше на мнение, че втората част на «Фауст» е една скалъпена, слепена нескопосна работа на старостта, защото според него втората част на «Фауст» би трябвало да бъде съвършено различна!
И тогава той не само написва своята книга «Фауст, трета част на историята», в която иронизира втората част от Гьотевия Фауст, а също така беше замислил един план, какъв би трябвало да бъде Гьотевият «Фауст». Това е тесногръда, филистерска работа. Тя е приблизително толкова филистерска, колкото това, което Дю Боа Реймонд[7], великият естествоизпитател, е казал в своята реч «Гьоте и никакъв край»: - «Фауст» е всъщност едно несполучливо съчинение. Би било правилно, ако Фауст не би правил всякакви такива глупости, като призоваване на духове, призоваване на духа на Земята, а просто би открил по един честен начин електрическата машина и пневматичната машина и би се оженил за Гретхен. По съвършено подобен начин е еснафско всичко това, което Фридрих Теодор Фишер е написал във връзка с Гьотевия «Фауст».
към текста >>
- Такива думи винаги имат различно значение, спо
ред
областта, където те се употребяват.
Това е тесногръда, филистерска работа. Тя е приблизително толкова филистерска, колкото това, което Дю Боа Реймонд[7], великият естествоизпитател, е казал в своята реч «Гьоте и никакъв край»: - «Фауст» е всъщност едно несполучливо съчинение. Би било правилно, ако Фауст не би правил всякакви такива глупости, като призоваване на духове, призоваване на духа на Земята, а просто би открил по един честен начин електрическата машина и пневматичната машина и би се оженил за Гретхен. По съвършено подобен начин е еснафско всичко това, което Фридрих Теодор Фишер е написал във връзка с Гьотевия «Фауст». Беше така, както, може би не във Вюртемберг, но в моето отечество Австрия се казва: - Това, което той направи по отношение на Гьотевия «Фауст», беше една «зла швабска шега»!
- Такива думи винаги имат различно значение, според областта, където те се употребяват.
Ето, виждате ли, важното при този човек са тези отделни черти. Те съставляват приблизително неговия живот. Без съмнение биха могли да се разкажат също и отделни факти, но сега не искам да сторя това. Аз искам да ви го представя като личност и след това върху тази основа кармически да го разгледаме. Днес първо искам да ви доставя само материалите.
към текста >>
Аз искам да ви го п
ред
ставя като личност и след това върху тази основа кармически да го разгледаме.
Беше така, както, може би не във Вюртемберг, но в моето отечество Австрия се казва: - Това, което той направи по отношение на Гьотевия «Фауст», беше една «зла швабска шега»! - Такива думи винаги имат различно значение, според областта, където те се употребяват. Ето, виждате ли, важното при този човек са тези отделни черти. Те съставляват приблизително неговия живот. Без съмнение биха могли да се разкажат също и отделни факти, но сега не искам да сторя това.
Аз искам да ви го представя като личност и след това върху тази основа кармически да го разгледаме.
Днес първо искам да ви доставя само материалите. Една втора личност, която също искам да разгледам кармически, - както казах, дързост е да се дават отделни примери, но те трябва да се дадат и аз искам да създам основа за товар - е Франц Шуберт[8], композиторът на песни, композиторът въобще. И тук бих искал да изтъкна онези черти, които ще ми бъдат нужни за кармическото описание. Франц Шуберт е бил беден почти през целия си живот. Известно време след смъртта на Шуберт, във Виена съществуваха действително много не само «добри познати», но «приятели» на Франц Шуберт.
към текста >>
Този приятел, барон фон Шпаун[9], е бил една извън
ред
но благородна личност.
И тук бих искал да изтъкна онези черти, които ще ми бъдат нужни за кармическото описание. Франц Шуберт е бил беден почти през целия си живот. Известно време след смъртта на Шуберт, във Виена съществуваха действително много не само «добри познати», но «приятели» на Франц Шуберт. Голям брой хора претендираха, че са му заемали пари, говореха за него като за Шуберт-Франци и т.н.. Но не беше така, докато той беше жив! Той беше намерил един действителен приятел.
Този приятел, барон фон Шпаун[9], е бил една извънредно благородна личност.
Още от ранна младост по един деликатен начин той се е грижил за Шуберт. Те били съученици. Още тогава той е трябвало да се грижи за него и след това тези грижи продължили. А в кармическо отношение ми изглежда особено важно - това ние ще видим после при самото кармическо разглеждане, - че Шпаун е упражнявал една професия, която му е била съвършено чужда. Той бил дълбоко образован човек, който обичал всякакъв вид изкуство, който освен с Шуберт се намирал в тясно приятелство и с Мориц фон Щвинд[10].
към текста >>
В Австрия се случват такива неща - Грилпарцер е бил финансов чиновник, - но също и Шпаун, въпреки че не е имал и най-малкото п
ред
разположение за това, през целия си живот е бил на финансова служба.
Те били съученици. Още тогава той е трябвало да се грижи за него и след това тези грижи продължили. А в кармическо отношение ми изглежда особено важно - това ние ще видим после при самото кармическо разглеждане, - че Шпаун е упражнявал една професия, която му е била съвършено чужда. Той бил дълбоко образован човек, който обичал всякакъв вид изкуство, който освен с Шуберт се намирал в тясно приятелство и с Мориц фон Щвинд[10]. Той е бил човек, на когото по един фин начин всичко художествено е правело действително дълбоко впечатление.
В Австрия се случват такива неща - Грилпарцер е бил финансов чиновник, - но също и Шпаун, въпреки че не е имал и най-малкото предразположение за това, през целия си живот е бил на финансова служба.
Той е бил финансов чиновник, трябвало да управлява пари, всъщност да управлява числа, и когато достига до определена възраст, става директор на лотарията. Следователно той е трябвало да се грижи за лотарията в Австрия. Това му е било извънредно противно, антипатично. Но представете си, какво управлява в действителност един директор на лотарията! Вие трябва само да помислите.
към текста >>
Той е бил финансов чиновник, трябвало да управлява пари, всъщност да управлява числа, и когато достига до оп
ред
елена възраст, става директор на лотарията.
Още тогава той е трябвало да се грижи за него и след това тези грижи продължили. А в кармическо отношение ми изглежда особено важно - това ние ще видим после при самото кармическо разглеждане, - че Шпаун е упражнявал една професия, която му е била съвършено чужда. Той бил дълбоко образован човек, който обичал всякакъв вид изкуство, който освен с Шуберт се намирал в тясно приятелство и с Мориц фон Щвинд[10]. Той е бил човек, на когото по един фин начин всичко художествено е правело действително дълбоко впечатление. В Австрия се случват такива неща - Грилпарцер е бил финансов чиновник, - но също и Шпаун, въпреки че не е имал и най-малкото предразположение за това, през целия си живот е бил на финансова служба.
Той е бил финансов чиновник, трябвало да управлява пари, всъщност да управлява числа, и когато достига до определена възраст, става директор на лотарията.
Следователно той е трябвало да се грижи за лотарията в Австрия. Това му е било извънредно противно, антипатично. Но представете си, какво управлява в действителност един директор на лотарията! Вие трябва само да помислите. Един директор на лотарията управлява страсти, надежди, разбити надежди, разочарования на безброй хора.
към текста >>
Това му е било извън
ред
но противно, антипатично.
Той бил дълбоко образован човек, който обичал всякакъв вид изкуство, който освен с Шуберт се намирал в тясно приятелство и с Мориц фон Щвинд[10]. Той е бил човек, на когото по един фин начин всичко художествено е правело действително дълбоко впечатление. В Австрия се случват такива неща - Грилпарцер е бил финансов чиновник, - но също и Шпаун, въпреки че не е имал и най-малкото предразположение за това, през целия си живот е бил на финансова служба. Той е бил финансов чиновник, трябвало да управлява пари, всъщност да управлява числа, и когато достига до определена възраст, става директор на лотарията. Следователно той е трябвало да се грижи за лотарията в Австрия.
Това му е било извънредно противно, антипатично.
Но представете си, какво управлява в действителност един директор на лотарията! Вие трябва само да помислите. Един директор на лотарията управлява страсти, надежди, разбити надежди, разочарования на безброй хора. Един директор на лотарията в най-голем стил управлява суеверието на хората, един директор на лотарията управлява в най-голям стил мечтите на хората! Помислете само, какво трябва да се вземе предвид, когато един директор на лотарията, един върховен директор на лотарията определя своите административни правила!
към текста >>
Но п
ред
ставете си, какво управлява в действителност един директор на лотарията!
Той е бил човек, на когото по един фин начин всичко художествено е правело действително дълбоко впечатление. В Австрия се случват такива неща - Грилпарцер е бил финансов чиновник, - но също и Шпаун, въпреки че не е имал и най-малкото предразположение за това, през целия си живот е бил на финансова служба. Той е бил финансов чиновник, трябвало да управлява пари, всъщност да управлява числа, и когато достига до определена възраст, става директор на лотарията. Следователно той е трябвало да се грижи за лотарията в Австрия. Това му е било извънредно противно, антипатично.
Но представете си, какво управлява в действителност един директор на лотарията!
Вие трябва само да помислите. Един директор на лотарията управлява страсти, надежди, разбити надежди, разочарования на безброй хора. Един директор на лотарията в най-голем стил управлява суеверието на хората, един директор на лотарията управлява в най-голям стил мечтите на хората! Помислете само, какво трябва да се вземе предвид, когато един директор на лотарията, един върховен директор на лотарията определя своите административни правила! Без съмнение, когато човек влиза в бюрото и отново излиза, той не забелязва това така, но действителността е налице.
към текста >>
Помислете само, какво трябва да се вземе п
ред
вид, когато един директор на лотарията, един върховен директор на лотарията оп
ред
еля своите административни правила!
Това му е било извънредно противно, антипатично. Но представете си, какво управлява в действителност един директор на лотарията! Вие трябва само да помислите. Един директор на лотарията управлява страсти, надежди, разбити надежди, разочарования на безброй хора. Един директор на лотарията в най-голем стил управлява суеверието на хората, един директор на лотарията управлява в най-голям стил мечтите на хората!
Помислете само, какво трябва да се вземе предвид, когато един директор на лотарията, един върховен директор на лотарията определя своите административни правила!
Без съмнение, когато човек влиза в бюрото и отново излиза, той не забелязва това така, но действителността е налице. И онзи, който наблюдава света като нещо реално, той трябва да взема под внимание подобни неща. И така този човек, който нямаше нищо общо с онези суеверия, които бяха управлявани от него, който нямаше нищо общо с онези разочарования, копнежи и надежди, беше интимен приятел на Шуберт, до най-висока степен вземаше участие в неговото материално и духовно благополучие. Всъщност човек понякога външно може да се чуди, на какво е способен светът. Съществува една биография на Шуберт, която описва външността на Шуберт така, като че Шуберт е изглеждал приблизително като негър.
към текста >>
През време и след п
ред
ставлението, той възторжено, но все пак по умерен начин изразил своя ентусиазъм п
ред
приятеля си Шпаун.
Тогава барон фон Шпаун действително често пъти бил свидетел, как ставайки от сън, Шуберт сядал на масата и написвал своите най-хубави музикални мотиви. От относително спокойните черти на лицето не проличава, колко вулканична в нейните глъбини е била всъщност душата на Шуберт. Тя е била вулканична и аз трябва да ви опиша именно тази особеност на личността като основа в разглеждането на кармата. Защото, виждате ли, веднъж се случило така: Шуберт отишъл на опера. Той гледал «Ифигения» от Глук и бил завладян до най-висока степен от тази опера.
През време и след представлението, той възторжено, но все пак по умерен начин изразил своя ентусиазъм пред приятеля си Шпаун.
Той бил нежно развълнуван, не вулканично развълнуван, - аз избирам именно онези черти, от които ще имаме нужда. В момента, когато се запознал с операта «Ифигения» от Глук, той я считал вече за най-чудесното музикално произведение на изкуството. Очарователна за него била също играта и пеенето на певицата Милдер[11]. А по отношение на певеца Фогел[12] казал, че искал да се запознае с него, само за да може да падне пред него на колене, толкова очарован бил той от неговото представяне. Шуберт и Шпаун отишли в локала Бюргерстюбл във Виена.
към текста >>
А по отношение на певеца Фогел[12] казал, че искал да се запознае с него, само за да може да падне п
ред
него на колене, толкова очарован бил той от неговото п
ред
ставяне.
Той гледал «Ифигения» от Глук и бил завладян до най-висока степен от тази опера. През време и след представлението, той възторжено, но все пак по умерен начин изразил своя ентусиазъм пред приятеля си Шпаун. Той бил нежно развълнуван, не вулканично развълнуван, - аз избирам именно онези черти, от които ще имаме нужда. В момента, когато се запознал с операта «Ифигения» от Глук, той я считал вече за най-чудесното музикално произведение на изкуството. Очарователна за него била също играта и пеенето на певицата Милдер[11].
А по отношение на певеца Фогел[12] казал, че искал да се запознае с него, само за да може да падне пред него на колене, толкова очарован бил той от неговото представяне.
Шуберт и Шпаун отишли в локала Бюргерстюбл във Виена. Мисля, че с тях е имало и един трети, който сега ми избягва от паметта. Те седели съвсем спокойно, но от време на време много ентусиазирано говорели за онова, което били изживели вечерта в операта. Близо до тях имало друга маса, където седял един познат и на тях професор, един професор във висше училище. Той се изчервил, когато чул ентусиазирания разговор за операта на Глук.
към текста >>
Когато правилно си п
ред
ставим това, което се е случило и освен това познаваме особеността на произхода на Шуберт, ние можем вече да поставим въпроса - естествено такива отрицателни неща са без значение, но понякога те обясняват нещата: - Ако отношенията биха били други - естествено те не можеха да бъдат други, но аз считам, че за обяснение можем да п
ред
положим това, - ако Шуберт не би имал случай да изяви онова, което е било музикална дарба в него, ако той не би намерил за свой приятел този п
ред
ан Шпаун, не би ли станал той един дребен побойник?
Всеки момент имало опасност да се стигне до бой. Шуберт, който иначе бил напълно спокоен, изтървал цялата своя вулканичност и другите с големи усилия успяли да го успокоят. Ето, виждате ли, за този живот е важно, че имаме работа с един мъж, чийто приятел е финансов служител, даже директор на лотарията, че той кармически е свързан с него. В кармическата връзка е важно, че Шуберт е бил беден, което се вижда именно от тези отношения, важното е, че Шуберт иначе не би могъл да се движи в обществото. Естествено, поради това, че е бил беден, той е живял в ограничени обществени връзки; той е нямал винаги възможност да има такъв съсед по маса, така че неговата вулканичност не винаги е могла да се прояви.
Когато правилно си представим това, което се е случило и освен това познаваме особеността на произхода на Шуберт, ние можем вече да поставим въпроса - естествено такива отрицателни неща са без значение, но понякога те обясняват нещата: - Ако отношенията биха били други - естествено те не можеха да бъдат други, но аз считам, че за обяснение можем да предположим това, - ако Шуберт не би имал случай да изяви онова, което е било музикална дарба в него, ако той не би намерил за свой приятел този предан Шпаун, не би ли станал той един дребен побойник?
Ние бива да поставим въпроса: - Не съществуваше ли като заложба в него това, което в онази вечер се беше проявило в кафенето? - И човешкият живот не е ясен, ако не можем да си отговорим на въпроса: - Как става всъщност преобразуването, метоморфозата, когато в даден живот човек не изживее своето кавгаджийство, а стане един фин музикант и настроението към кавгаджийството се превърне във финна музикална фантазия? Това звучи парадоксално, звучи гротескно, но това е един въпрос, който, когато разглеждаме живота в по-голям мащаб, напълно трябва да бъде поставен, защото от разглеждането на такива неща всъщност се раждат по-дълбоките въпроси на кармата. Една трета личност, която бих искал да разгледам, е много мразения, но също така и обичан от едно малко общество Ойген Дюринг[13]. Аз се занимавах също така и с този характер в кармическо отношение, и също бих искал първо да дам, така да се каже, биографическите материали.
към текста >>
Ойген Дюринг е извън
ред
но надарен човек, който на младини усвоява цяла
ред
ица от науки, а именно от математическата страна, но и иначе цяла
ред
ица науки, като политическа икономия, философия, механика, физика и т.н..
Ние бива да поставим въпроса: - Не съществуваше ли като заложба в него това, което в онази вечер се беше проявило в кафенето? - И човешкият живот не е ясен, ако не можем да си отговорим на въпроса: - Как става всъщност преобразуването, метоморфозата, когато в даден живот човек не изживее своето кавгаджийство, а стане един фин музикант и настроението към кавгаджийството се превърне във финна музикална фантазия? Това звучи парадоксално, звучи гротескно, но това е един въпрос, който, когато разглеждаме живота в по-голям мащаб, напълно трябва да бъде поставен, защото от разглеждането на такива неща всъщност се раждат по-дълбоките въпроси на кармата. Една трета личност, която бих искал да разгледам, е много мразения, но също така и обичан от едно малко общество Ойген Дюринг[13]. Аз се занимавах също така и с този характер в кармическо отношение, и също бих искал първо да дам, така да се каже, биографическите материали.
Ойген Дюринг е извънредно надарен човек, който на младини усвоява цяла редица от науки, а именно от математическата страна, но и иначе цяла редица науки, като политическа икономия, философия, механика, физика и т.н..
Ойген Дюринг взима своя докторат с една интересна студия и след това много ясно и преди всичко много внушително написва върху същия въпрос една книга, която отдавна е изчерпана[14]. Въпреки че въпросът е също така труден, както теорията на относителността - но в крайна сметка върху теорията на относителността известно време говореха всички хора, които не бяха разбрали нищо от нея и въпреки това я намираха, а също днес я намират за величествена, - бих искал, въпреки че е трудно да кажа нещо върху тези мисли от първите съчинения на Дюринг по начин, който може би ще бъде разбран. Виждате ли, касае се за това, че обикновено хората си представят: Тук имаме пространство и пространството е изпълнено с материя. Материята има много малки частици. Техният брой е също така безкрайно голям.
към текста >>
Ойген Дюринг взима своя докторат с една интересна студия и след това много ясно и п
ред
и всичко много внушително написва върху същия въпрос една книга, която отдавна е изчерпана[14].
- И човешкият живот не е ясен, ако не можем да си отговорим на въпроса: - Как става всъщност преобразуването, метоморфозата, когато в даден живот човек не изживее своето кавгаджийство, а стане един фин музикант и настроението към кавгаджийството се превърне във финна музикална фантазия? Това звучи парадоксално, звучи гротескно, но това е един въпрос, който, когато разглеждаме живота в по-голям мащаб, напълно трябва да бъде поставен, защото от разглеждането на такива неща всъщност се раждат по-дълбоките въпроси на кармата. Една трета личност, която бих искал да разгледам, е много мразения, но също така и обичан от едно малко общество Ойген Дюринг[13]. Аз се занимавах също така и с този характер в кармическо отношение, и също бих искал първо да дам, така да се каже, биографическите материали. Ойген Дюринг е извънредно надарен човек, който на младини усвоява цяла редица от науки, а именно от математическата страна, но и иначе цяла редица науки, като политическа икономия, философия, механика, физика и т.н..
Ойген Дюринг взима своя докторат с една интересна студия и след това много ясно и преди всичко много внушително написва върху същия въпрос една книга, която отдавна е изчерпана[14].
Въпреки че въпросът е също така труден, както теорията на относителността - но в крайна сметка върху теорията на относителността известно време говореха всички хора, които не бяха разбрали нищо от нея и въпреки това я намираха, а също днес я намират за величествена, - бих искал, въпреки че е трудно да кажа нещо върху тези мисли от първите съчинения на Дюринг по начин, който може би ще бъде разбран. Виждате ли, касае се за това, че обикновено хората си представят: Тук имаме пространство и пространството е изпълнено с материя. Материята има много малки частици. Техният брой е също така безкрайно голям. Безкрайно много най-малки частици на материята са събрани като кълбо в мировото пространство, кристализирани са по някакъв начин заедно и др.
към текста >>
Виждате ли, касае се за това, че обикновено хората си п
ред
ставят: Тук имаме пространство и пространството е изпълнено с материя.
Една трета личност, която бих искал да разгледам, е много мразения, но също така и обичан от едно малко общество Ойген Дюринг[13]. Аз се занимавах също така и с този характер в кармическо отношение, и също бих искал първо да дам, така да се каже, биографическите материали. Ойген Дюринг е извънредно надарен човек, който на младини усвоява цяла редица от науки, а именно от математическата страна, но и иначе цяла редица науки, като политическа икономия, философия, механика, физика и т.н.. Ойген Дюринг взима своя докторат с една интересна студия и след това много ясно и преди всичко много внушително написва върху същия въпрос една книга, която отдавна е изчерпана[14]. Въпреки че въпросът е също така труден, както теорията на относителността - но в крайна сметка върху теорията на относителността известно време говореха всички хора, които не бяха разбрали нищо от нея и въпреки това я намираха, а също днес я намират за величествена, - бих искал, въпреки че е трудно да кажа нещо върху тези мисли от първите съчинения на Дюринг по начин, който може би ще бъде разбран.
Виждате ли, касае се за това, че обикновено хората си представят: Тук имаме пространство и пространството е изпълнено с материя.
Материята има много малки частици. Техният брой е също така безкрайно голям. Безкрайно много най-малки частици на материята са събрани като кълбо в мировото пространство, кристализирани са по някакъв начин заедно и др. п.. Там съществува и безкрайното време. Светът съвсем не е имал начало; не можем също да кажем, че той ще има край.
към текста >>
Тези неоп
ред
елени понятия за безкрайност завладяват младия Дюринг и той действително твърде остроумно говори върху това, че това говорене с понятия за безкрайност всъщност няма никакъв смисъл и че дори да трябва да говорим за колкото и да е голям брхой, примерно от световни атоми или молекули, все пак те трябва да са оп
ред
елено число, което да може да се преброи.
Материята има много малки частици. Техният брой е също така безкрайно голям. Безкрайно много най-малки частици на материята са събрани като кълбо в мировото пространство, кристализирани са по някакъв начин заедно и др. п.. Там съществува и безкрайното време. Светът съвсем не е имал начало; не можем също да кажем, че той ще има край.
Тези неопределени понятия за безкрайност завладяват младия Дюринг и той действително твърде остроумно говори върху това, че това говорене с понятия за безкрайност всъщност няма никакъв смисъл и че дори да трябва да говорим за колкото и да е голям брхой, примерно от световни атоми или молекули, все пак те трябва да са определено число, което да може да се преброи.
Колкото и голямо да си представяме мировото пространство, все пак то би трябвало да бъде една измерима величина, също както и световното време трябва да бъде измерима величина - както казах, всичко това е изложено с голямо остроумие. В основата на това стои нещо психологическо. Дюринг навсякъде иска да има ясно мислене, а в понятията за безкрайност всъщност и до днес никъде няма ясно мислене. След това Дюринг разпростря това и върху други разглеждания, например върху така наречените отрицателни величини, които се обозначават със знака минус. Ние различаваме редицата числа: нула, към едната посока плюс 1, към другата посока минус 1.
към текста >>
Колкото и голямо да си п
ред
ставяме мировото пространство, все пак то би трябвало да бъде една измерима величина, също както и световното време трябва да бъде измерима величина - както казах, всичко това е изложено с голямо остроумие.
Техният брой е също така безкрайно голям. Безкрайно много най-малки частици на материята са събрани като кълбо в мировото пространство, кристализирани са по някакъв начин заедно и др. п.. Там съществува и безкрайното време. Светът съвсем не е имал начало; не можем също да кажем, че той ще има край. Тези неопределени понятия за безкрайност завладяват младия Дюринг и той действително твърде остроумно говори върху това, че това говорене с понятия за безкрайност всъщност няма никакъв смисъл и че дори да трябва да говорим за колкото и да е голям брхой, примерно от световни атоми или молекули, все пак те трябва да са определено число, което да може да се преброи.
Колкото и голямо да си представяме мировото пространство, все пак то би трябвало да бъде една измерима величина, също както и световното време трябва да бъде измерима величина - както казах, всичко това е изложено с голямо остроумие.
В основата на това стои нещо психологическо. Дюринг навсякъде иска да има ясно мислене, а в понятията за безкрайност всъщност и до днес никъде няма ясно мислене. След това Дюринг разпростря това и върху други разглеждания, например върху така наречените отрицателни величини, които се обозначават със знака минус. Ние различаваме редицата числа: нула, към едната посока плюс 1, към другата посока минус 1. Табела 12
към текста >>
Ние различаваме
ред
ицата числа: нула, към едната посока плюс 1, към другата посока минус 1.
Тези неопределени понятия за безкрайност завладяват младия Дюринг и той действително твърде остроумно говори върху това, че това говорене с понятия за безкрайност всъщност няма никакъв смисъл и че дори да трябва да говорим за колкото и да е голям брхой, примерно от световни атоми или молекули, все пак те трябва да са определено число, което да може да се преброи. Колкото и голямо да си представяме мировото пространство, все пак то би трябвало да бъде една измерима величина, също както и световното време трябва да бъде измерима величина - както казах, всичко това е изложено с голямо остроумие. В основата на това стои нещо психологическо. Дюринг навсякъде иска да има ясно мислене, а в понятията за безкрайност всъщност и до днес никъде няма ясно мислене. След това Дюринг разпростря това и върху други разглеждания, например върху така наречените отрицателни величини, които се обозначават със знака минус.
Ние различаваме редицата числа: нула, към едната посока плюс 1, към другата посока минус 1.
Табела 12 Дюринг застъпва възгледа, че цялото бръщолевене за отрицателни числа, за минус числа е всъщност една безсмислица. Какво означава едно отрицателно, едно минус число? Той казва: - Ако имам пет и извадя едно, ще получа четири; ако имам пет и извадя две, ще получа три; ако имам пет и извадя три, ще получа две; ако имам пет и извадя четири, ще получа едно; ако имам пет и извадя пет, ще получа нула. А сега привържениците на отрицателните величини казват: ако имам пет и извадя шест, ще получа минус 1; ако имам пет и извадя седем, ще получа минус 2.
към текста >>
Те винаги само означават, че при изваждането имам оп
ред
елено число по-малко.
Какво означава минус 2? Аз трябва да извадя седем от пет; тук имам с две единици по-малко. Какво означава минус 3? Аз трябва да извадя осем от пет; тук имам с три единици по-малко. Следователно отрицателните числа съвсем не са други числа, те не са различни от положителните.
Те винаги само означават, че при изваждането имам определено число по-малко.
Дюринг разпростира това после върху най-различните математически понятия. Като млад на мен самия това ми направи извънредно силно впечатление, защото действително върху тези неща при Дюринг беше излята разсъдъчна яснота. Със същата разсъдъчна острота той подходи и с политическата икономия, с историята на философията, например. Той стана доцент в Берлинския университет и в една от най-добре посетените аудитории изнасяше лекции върху най-разнообразни теми, върху политическа икономия, философия, математика. От Академията на науките в Гьотинген обявиха награда за най-добрата книга, написана върху историята на механиката[15].
към текста >>
Като млад на мен самия това ми направи извън
ред
но силно впечатление, защото действително върху тези неща при Дюринг беше излята разсъдъчна яснота.
Какво означава минус 3? Аз трябва да извадя осем от пет; тук имам с три единици по-малко. Следователно отрицателните числа съвсем не са други числа, те не са различни от положителните. Те винаги само означават, че при изваждането имам определено число по-малко. Дюринг разпростира това после върху най-различните математически понятия.
Като млад на мен самия това ми направи извънредно силно впечатление, защото действително върху тези неща при Дюринг беше излята разсъдъчна яснота.
Със същата разсъдъчна острота той подходи и с политическата икономия, с историята на философията, например. Той стана доцент в Берлинския университет и в една от най-добре посетените аудитории изнасяше лекции върху най-разнообразни теми, върху политическа икономия, философия, математика. От Академията на науките в Гьотинген обявиха награда за най-добрата книга, написана върху историята на механиката[15]. При подобно обявяване на награда е прието, трудовете на тези, които се състезават за наградата, да се изпращат така, че името на автора да не се познава, а само да се избира едно мото, което да стои върху плика на писмото. Вътре е затворено името на автора и отгоре е написано едно мото.
към текста >>
Това мото стои отгоре и съдиите за оп
ред
еляне на награждаването не познават автора.
Със същата разсъдъчна острота той подходи и с политическата икономия, с историята на философията, например. Той стана доцент в Берлинския университет и в една от най-добре посетените аудитории изнасяше лекции върху най-разнообразни теми, върху политическа икономия, философия, математика. От Академията на науките в Гьотинген обявиха награда за най-добрата книга, написана върху историята на механиката[15]. При подобно обявяване на награда е прието, трудовете на тези, които се състезават за наградата, да се изпращат така, че името на автора да не се познава, а само да се избира едно мото, което да стои върху плика на писмото. Вътре е затворено името на автора и отгоре е написано едно мото.
Това мото стои отгоре и съдиите за определяне на награждаването не познават автора.
Академията на науките в Гьотинген определи наградата за историята на механиката написана от Ойген Дюринг, даже изпрати едно извънредно признателно писмо на автора. С това Ойген Дюринг бе обявен като един кадърен доцент не само пред неговите слушатели, но той бе признат също и от най-известните учени. Наред с всички таланти и дарби, които опознахте от това, което сега ви разказах, този Дюринг имаше - не можем да го наречем иначе, - хаплив език. Той имаше нещо като злостно критикарство по отношение на всички неща в света. В това отношение в течение на времето той все по-малко и по-малко се въздържаше.
към текста >>
Академията на науките в Гьотинген оп
ред
ели наградата за историята на механиката написана от Ойген Дюринг, даже изпрати едно извън
ред
но признателно писмо на автора.
Той стана доцент в Берлинския университет и в една от най-добре посетените аудитории изнасяше лекции върху най-разнообразни теми, върху политическа икономия, философия, математика. От Академията на науките в Гьотинген обявиха награда за най-добрата книга, написана върху историята на механиката[15]. При подобно обявяване на награда е прието, трудовете на тези, които се състезават за наградата, да се изпращат така, че името на автора да не се познава, а само да се избира едно мото, което да стои върху плика на писмото. Вътре е затворено името на автора и отгоре е написано едно мото. Това мото стои отгоре и съдиите за определяне на награждаването не познават автора.
Академията на науките в Гьотинген определи наградата за историята на механиката написана от Ойген Дюринг, даже изпрати едно извънредно признателно писмо на автора.
С това Ойген Дюринг бе обявен като един кадърен доцент не само пред неговите слушатели, но той бе признат също и от най-известните учени. Наред с всички таланти и дарби, които опознахте от това, което сега ви разказах, този Дюринг имаше - не можем да го наречем иначе, - хаплив език. Той имаше нещо като злостно критикарство по отношение на всички неща в света. В това отношение в течение на времето той все по-малко и по-малко се въздържаше. И когато бе награден от едно такова висше тяло на учени от Гьотингенската академия на науките, това много се усили.
към текста >>
С това Ойген Дюринг бе обявен като един кадърен доцент не само п
ред
неговите слушатели, но той бе признат също и от най-известните учени.
От Академията на науките в Гьотинген обявиха награда за най-добрата книга, написана върху историята на механиката[15]. При подобно обявяване на награда е прието, трудовете на тези, които се състезават за наградата, да се изпращат така, че името на автора да не се познава, а само да се избира едно мото, което да стои върху плика на писмото. Вътре е затворено името на автора и отгоре е написано едно мото. Това мото стои отгоре и съдиите за определяне на награждаването не познават автора. Академията на науките в Гьотинген определи наградата за историята на механиката написана от Ойген Дюринг, даже изпрати едно извънредно признателно писмо на автора.
С това Ойген Дюринг бе обявен като един кадърен доцент не само пред неговите слушатели, но той бе признат също и от най-известните учени.
Наред с всички таланти и дарби, които опознахте от това, което сега ви разказах, този Дюринг имаше - не можем да го наречем иначе, - хаплив език. Той имаше нещо като злостно критикарство по отношение на всички неща в света. В това отношение в течение на времето той все по-малко и по-малко се въздържаше. И когато бе награден от едно такова висше тяло на учени от Гьотингенската академия на науките, това много се усили. Това беше едно естествено предразположение, но доста остро.
към текста >>
На
ред
с всички таланти и дарби, които опознахте от това, което сега ви разказах, този Дюринг имаше - не можем да го наречем иначе, - хаплив език.
При подобно обявяване на награда е прието, трудовете на тези, които се състезават за наградата, да се изпращат така, че името на автора да не се познава, а само да се избира едно мото, което да стои върху плика на писмото. Вътре е затворено името на автора и отгоре е написано едно мото. Това мото стои отгоре и съдиите за определяне на награждаването не познават автора. Академията на науките в Гьотинген определи наградата за историята на механиката написана от Ойген Дюринг, даже изпрати едно извънредно признателно писмо на автора. С това Ойген Дюринг бе обявен като един кадърен доцент не само пред неговите слушатели, но той бе признат също и от най-известните учени.
Наред с всички таланти и дарби, които опознахте от това, което сега ви разказах, този Дюринг имаше - не можем да го наречем иначе, - хаплив език.
Той имаше нещо като злостно критикарство по отношение на всички неща в света. В това отношение в течение на времето той все по-малко и по-малко се въздържаше. И когато бе награден от едно такова висше тяло на учени от Гьотингенската академия на науките, това много се усили. Това беше едно естествено предразположение, но доста остро. И сега той започна действително да свързва едно с друго две неща.
към текста >>
Това беше едно естествено п
ред
разположение, но доста остро.
С това Ойген Дюринг бе обявен като един кадърен доцент не само пред неговите слушатели, но той бе признат също и от най-известните учени. Наред с всички таланти и дарби, които опознахте от това, което сега ви разказах, този Дюринг имаше - не можем да го наречем иначе, - хаплив език. Той имаше нещо като злостно критикарство по отношение на всички неща в света. В това отношение в течение на времето той все по-малко и по-малко се въздържаше. И когато бе награден от едно такова висше тяло на учени от Гьотингенската академия на науките, това много се усили.
Това беше едно естествено предразположение, но доста остро.
И сега той започна действително да свързва едно с друго две неща. От една страна едно извънредно силно чувство за справедливост - това не може да му бъде отречено, - но така човек получава склонност да говори с думите на хората, които описва. От друга страна той добива извънредно силна склонност да обижда. Той страхотно обижда. Той става един «хулител».
към текста >>
От една страна едно извън
ред
но силно чувство за справедливост - това не може да му бъде отречено, - но така човек получава склонност да говори с думите на хората, които описва.
Той имаше нещо като злостно критикарство по отношение на всички неща в света. В това отношение в течение на времето той все по-малко и по-малко се въздържаше. И когато бе награден от едно такова висше тяло на учени от Гьотингенската академия на науките, това много се усили. Това беше едно естествено предразположение, но доста остро. И сега той започна действително да свързва едно с друго две неща.
От една страна едно извънредно силно чувство за справедливост - това не може да му бъде отречено, - но така човек получава склонност да говори с думите на хората, които описва.
От друга страна той добива извънредно силна склонност да обижда. Той страхотно обижда. Той става един «хулител». Но през времето, когато нещо така силно го подтикваше да ругае, той имаше нещастието да ослепее. Но и като сляп доцент изнасяше лекции в Берлин.
към текста >>
От друга страна той добива извън
ред
но силна склонност да обижда.
В това отношение в течение на времето той все по-малко и по-малко се въздържаше. И когато бе награден от едно такова висше тяло на учени от Гьотингенската академия на науките, това много се усили. Това беше едно естествено предразположение, но доста остро. И сега той започна действително да свързва едно с друго две неща. От една страна едно извънредно силно чувство за справедливост - това не може да му бъде отречено, - но така човек получава склонност да говори с думите на хората, които описва.
От друга страна той добива извънредно силна склонност да обижда.
Той страхотно обижда. Той става един «хулител». Но през времето, когато нещо така силно го подтикваше да ругае, той имаше нещастието да ослепее. Но и като сляп доцент изнасяше лекции в Берлин. Той ослепя напълно.
към текста >>
Дюринг написа това от една страна с извън
ред
но голямо познаване на нещата, с едно действително дълбоко чувство на справедливост, но също и с много силно подчертаване - също като удари с чук, - на в
ред
ите.
Това не му попречи по някакъв начин да проявява целия си характер. Той продължи своята дейност като писател и можеше винаги сам да се грижи за своите неща - естествено до известна степен, - въпреки че беше напълно ослепял. Но първо той се запозна с една действително трагична съдба в историята на учените от 19-то столетие, със съдбата на Юлиус Роберт Майер[16], истинският откривател на механическия еквивалент на топлината, който, както може напълно да се твърди, бе невинно затворен в лудницата, облечен в усмирителна риза и ужасно третиран от семейството, колегите и «приятелите». Тогава Дюринг написа своето съчинение: «Роберт Майер, Галилей на 19-и век». Действително в тази съдба на Юлиус Роберт Майер имаше един вид съдба на Галилей.
Дюринг написа това от една страна с извънредно голямо познаване на нещата, с едно действително дълбоко чувство на справедливост, но също и с много силно подчертаване - също като удари с чук, - на вредите.
Езикът му не се въздържа. Например той чува и прочита за издигането на статуя на Юлиус Роберт Майер в Хайлброн, научава за тържеството на откриването и пише: - Тази фигура на кукла, която стои там на площада в Хайлброн, е нещо, което като последен позор се нанася на този Галилей от 19-то столетие. Там седи великият мъж, с кръстосани един върху друг крака. Ако действително бихме искали да го изобразим в състоянието в което той вероятно би бил, гледайки към говорителя на тържеството и към добрите приятели, които са му издигнали този паметник, би трябвало да го изобразим не с кръстосани крака, а с кръстосани и заковани над главата ръце! Тъй като беше изпитал много страдания от вестниците, той стана също фанатичен антисемит.
към текста >>
Но някои неща са извън
ред
но интересни.
на езика на Дюринг за Гьоте и Шилер. Дюринг пише Коте и Шилерер и подържа това в течение на цялата студия. В изнамирането на словообразувания той понякога е гротескен. Той например винаги пише «интелектуалии» за хората, които са интелектуалистични. Интелектуалии - сродно с каналии /от френската дума, която означава подлец/ - той постоянно има подобни словообразувания.
Но някои неща са извънредно интересни.
Веднъж ми се случи следното. Имах работа с още ненапечатани съчинения на Ницше[18] и получих в ръцете си сега вече отдавна напечатаното произведение върху възвръщането на подобното. Ръкописите на Ницше не са много четливи, аз стигнах до едно такова място и си казах, че това връщане на подобното при Ницше има особен произход! А сега от Ницшевия архив, където се съхраняват неговите тетрадки - тогава аз бях в приятелски отношения с госпожа Елизабета Фьорстер Нишце[19], – нека с този ръкопис да отидем в библиотеката, да потърсим там и да отворим Дюринговата философия на действителността. Там ще намерим връщането на подобното!
към текста >>
Сега аз ви п
ред
ставих тези три личности: Фридрих Теодор Фишер, композитора на песни Франц Шуберт и Ойген Дюринг.
Той не говори вече само за «университетска етажерка»; а, тъй като при дисекцията на трупа на Хелмхолц се установи, че Хелмхолц е имал вода в главата, той казва: - Празната глава можеше да се забележи, още когато този мъж беше жив; нямаше нужда това да бъде установено едва след смъртта му. - Дюринг никак не беше фин. Не може да се каже, че той ругае като перачка; защото в това, как той ругае, няма нищо еснафско, то също не е и гениално, то не беше всъщност ругаене, а беше хулене. Беше нещо твърде особено. Слепотата, цялата тази механистична заложба на мисленето, преследването - защото той бе преследван, бе отстранен от университета и при това имаше и несправедливости, както и въобще безбройните несправедливости в живота му - при даден човек всичко това са кармически връзки, които стават много интересни, когато се разглеждат кармически.
Сега аз ви представих тези три личности: Фридрих Теодор Фишер, композитора на песни Франц Шуберт и Ойген Дюринг.
Утре ще ви опиша онова, за което днес исках да ви дам материалите. Да ви го опиша кармически, означава да го свържа с разбирането, как именно стоят нещата в тяхната кармическа връзка. [1] Фридрих Теодор Фишер, 1807-1887, Естетик и поет. [2] порицание от Щутгарското правителство: С обява от 14. февруари 1845 Фишер е суспендиран от длъжност за две години.
към текста >>
- Нова по
ред
ица, 6 броя, Щутгарт 1860-75; 5.
февруари 1845 Фишер е суспендиран от длъжност за две години. [3] “Естетика или наука за красотата", 6 тома. Щутгарт 1846-1857, 2. издание в 5 тома 1922/23. [4] “Критични ходове", 2 тома, Тюбинген 1844.
- Нова поредица, 6 броя, Щутгарт 1860-75; 5.
и 6. брой съдържат самокритика на неговата естетика. [5] “Старо и ново”, 3 броя, Щутгарт 1881-82. [6] Сбирка стихове под псевдонима “Шартенмайер”: “Немската война 1870/71, едно стихотворение за героите от наследството на починалия Филип Улрих Шартенмайер, издадена от един приятел на овековечения”, Щутгарт 1872. [7] Емил дю Боа Реймонд, 1818-1896.
към текста >>
октомври 1882 в Берлинския университет “Гьоте и никакъв край” in: “Речи, първа по
ред
ица”, Лайпциг 1886.
брой съдържат самокритика на неговата естетика. [5] “Старо и ново”, 3 броя, Щутгарт 1881-82. [6] Сбирка стихове под псевдонима “Шартенмайер”: “Немската война 1870/71, едно стихотворение за героите от наследството на починалия Филип Улрих Шартенмайер, издадена от един приятел на овековечения”, Щутгарт 1872. [7] Емил дю Боа Реймонд, 1818-1896. Ректорска реч на 15.
октомври 1882 в Берлинския университет “Гьоте и никакъв край” in: “Речи, първа поредица”, Лайпциг 1886.
[8] Франц Шуберт, 1797-1828. [9] Йозеф Ритер барон фон Шпаун, 1788-1865. [10] Мориц фон Швинд, 1804-1871, художник. [11] Паулине-Ана Милдер-Хауптман, 1785-1838, певица - сопран. [12] Йохан Михаел Фогт, 1768-1840, певец.
към текста >>
20.
ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Въпреки разглеждането на отделни кармически връзки да п
ред
ставлява нещо като дързост, все пак като примери бих искал да разгледаме такива кармически връзки, свързвайки това разглеждане с онези личности, при които вчера охарактеризирах отделни важни биографични факти.
ОСМА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 9 март 1924 година
Въпреки разглеждането на отделни кармически връзки да представлява нещо като дързост, все пак като примери бих искал да разгледаме такива кармически връзки, свързвайки това разглеждане с онези личности, при които вчера охарактеризирах отделни важни биографични факти.
По-късно ще можем кармически да разгледаме и по-малко представителни личности, но първо бих искал да избера такива личности поради това, че при тях нагледно може да се покаже, как в кармическия ход на човешкия живот през повтарящи се фази на съществуването напредва общото развитие на човечеството. В днешната цивилизация ние говорим за историята като за един непрекъснат поток от събития, описваме нещата така, че отнасяме това, което е в 20-то столетие към 19-то столетие, това, което е в 19-то столетие го отнасяме към 18-то столетие и т. н.. Че самите хора пренасят нещата от една историческа епоха в друга, че следователно хората, които живеят в настоящето, от по-стари исторически епохи са пренесли в настоящето онова, което днес живее и съществува, едва това придава реалност, придава живот, придава истинска вътрешна действителна връзка в историческия живот. Ако съществува само причина и следствие, няма никаква действителна връзка. Когато човешките души преминават от една прадревна земна епоха във винаги нови земни съществувания, тогава в развитието на човечеството се създава действителна връзка.
към текста >>
По-късно ще можем кармически да разгледаме и по-малко п
ред
ставителни личности, но първо бих искал да избера такива личности поради това, че при тях нагледно може да се покаже, как в кармическия ход на човешкия живот през повтарящи се фази на съществуването нап
ред
ва общото развитие на човечеството.
ОСМА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 9 март 1924 година Въпреки разглеждането на отделни кармически връзки да представлява нещо като дързост, все пак като примери бих искал да разгледаме такива кармически връзки, свързвайки това разглеждане с онези личности, при които вчера охарактеризирах отделни важни биографични факти.
По-късно ще можем кармически да разгледаме и по-малко представителни личности, но първо бих искал да избера такива личности поради това, че при тях нагледно може да се покаже, как в кармическия ход на човешкия живот през повтарящи се фази на съществуването напредва общото развитие на човечеството.
В днешната цивилизация ние говорим за историята като за един непрекъснат поток от събития, описваме нещата така, че отнасяме това, което е в 20-то столетие към 19-то столетие, това, което е в 19-то столетие го отнасяме към 18-то столетие и т. н.. Че самите хора пренасят нещата от една историческа епоха в друга, че следователно хората, които живеят в настоящето, от по-стари исторически епохи са пренесли в настоящето онова, което днес живее и съществува, едва това придава реалност, придава живот, придава истинска вътрешна действителна връзка в историческия живот. Ако съществува само причина и следствие, няма никаква действителна връзка. Когато човешките души преминават от една прадревна земна епоха във винаги нови земни съществувания, тогава в развитието на човечеството се създава действителна връзка. Ние можем да видим тази действителна връзка с нейното значение именно тогава, когато разглеждаме такива представителни личности.
към текста >>
Ние можем да видим тази действителна връзка с нейното значение именно тогава, когато разглеждаме такива п
ред
ставителни личности.
По-късно ще можем кармически да разгледаме и по-малко представителни личности, но първо бих искал да избера такива личности поради това, че при тях нагледно може да се покаже, как в кармическия ход на човешкия живот през повтарящи се фази на съществуването напредва общото развитие на човечеството. В днешната цивилизация ние говорим за историята като за един непрекъснат поток от събития, описваме нещата така, че отнасяме това, което е в 20-то столетие към 19-то столетие, това, което е в 19-то столетие го отнасяме към 18-то столетие и т. н.. Че самите хора пренасят нещата от една историческа епоха в друга, че следователно хората, които живеят в настоящето, от по-стари исторически епохи са пренесли в настоящето онова, което днес живее и съществува, едва това придава реалност, придава живот, придава истинска вътрешна действителна връзка в историческия живот. Ако съществува само причина и следствие, няма никаква действителна връзка. Когато човешките души преминават от една прадревна земна епоха във винаги нови земни съществувания, тогава в развитието на човечеството се създава действителна връзка.
Ние можем да видим тази действителна връзка с нейното значение именно тогава, когато разглеждаме такива представителни личности.
И вчера аз първо се спрях именно на така наречения Фишер-швабът, естетика Фридрих Теодор Фишер и до известна степен го охарактеризирах. Казах, че искам да избера само такива примери, които действително съм изследвал. Изследванията са от непосредственото виждане, спечелени са с онези духовни средства, за които вече сме говорили, за които може да се прочете в антропософската литература. Ето защо в излагането на такива неща не е възможен никакъв друг метод, освен един вид разказвателен метод. Защото в тази област може да бъде съобщено само онова, което се получава от непосредственото виждане.
към текста >>
Изследванията са от непос
ред
ственото виждане, спечелени са с онези духовни с
ред
ства, за които вече сме говорили, за които може да се прочете в антропософската литература.
Ако съществува само причина и следствие, няма никаква действителна връзка. Когато човешките души преминават от една прадревна земна епоха във винаги нови земни съществувания, тогава в развитието на човечеството се създава действителна връзка. Ние можем да видим тази действителна връзка с нейното значение именно тогава, когато разглеждаме такива представителни личности. И вчера аз първо се спрях именно на така наречения Фишер-швабът, естетика Фридрих Теодор Фишер и до известна степен го охарактеризирах. Казах, че искам да избера само такива примери, които действително съм изследвал.
Изследванията са от непосредственото виждане, спечелени са с онези духовни средства, за които вече сме говорили, за които може да се прочете в антропософската литература.
Ето защо в излагането на такива неща не е възможен никакъв друг метод, освен един вид разказвателен метод. Защото в тази област може да бъде съобщено само онова, което се получава от непосредственото виждане. И в момента, когато от един земен живот се сочи към един предишен, намиращ се в миналото живот, престава всяко умствено разбиране. Тук съществува само възможността на виждането, на съзерцанието. Съществува още един последен остатък на разбирането чрез ума, когато се касае да свържем земния живот с последното изживяване между смъртта и едно ново раждане, да свържем земния живот с онова, от което той непосредствено е произлязъл, - с духовно-душевното преди слизането на Земята.
към текста >>
Защото в тази област може да бъде съобщено само онова, което се получава от непос
ред
ственото виждане.
Ние можем да видим тази действителна връзка с нейното значение именно тогава, когато разглеждаме такива представителни личности. И вчера аз първо се спрях именно на така наречения Фишер-швабът, естетика Фридрих Теодор Фишер и до известна степен го охарактеризирах. Казах, че искам да избера само такива примери, които действително съм изследвал. Изследванията са от непосредственото виждане, спечелени са с онези духовни средства, за които вече сме говорили, за които може да се прочете в антропософската литература. Ето защо в излагането на такива неща не е възможен никакъв друг метод, освен един вид разказвателен метод.
Защото в тази област може да бъде съобщено само онова, което се получава от непосредственото виждане.
И в момента, когато от един земен живот се сочи към един предишен, намиращ се в миналото живот, престава всяко умствено разбиране. Тук съществува само възможността на виждането, на съзерцанието. Съществува още един последен остатък на разбирането чрез ума, когато се касае да свържем земния живот с последното изживяване между смъртта и едно ново раждане, да свържем земния живот с онова, от което той непосредствено е произлязъл, - с духовно-душевното преди слизането на Земята. Това до известна степен може да се направи умствено. Свързването на един земен живот с друг може да стане само в разказвателна форма, защото тук меродавно е само виждането.
към текста >>
И в момента, когато от един земен живот се сочи към един п
ред
ишен, намиращ се в миналото живот, престава всяко умствено разбиране.
И вчера аз първо се спрях именно на така наречения Фишер-швабът, естетика Фридрих Теодор Фишер и до известна степен го охарактеризирах. Казах, че искам да избера само такива примери, които действително съм изследвал. Изследванията са от непосредственото виждане, спечелени са с онези духовни средства, за които вече сме говорили, за които може да се прочете в антропософската литература. Ето защо в излагането на такива неща не е възможен никакъв друг метод, освен един вид разказвателен метод. Защото в тази област може да бъде съобщено само онова, което се получава от непосредственото виждане.
И в момента, когато от един земен живот се сочи към един предишен, намиращ се в миналото живот, престава всяко умствено разбиране.
Тук съществува само възможността на виждането, на съзерцанието. Съществува още един последен остатък на разбирането чрез ума, когато се касае да свържем земния живот с последното изживяване между смъртта и едно ново раждане, да свържем земния живот с онова, от което той непосредствено е произлязъл, - с духовно-душевното преди слизането на Земята. Това до известна степен може да се направи умствено. Свързването на един земен живот с друг може да стане само в разказвателна форма, защото тук меродавно е само виждането. И който е в състояние да насочи поглед върху една такава личност, каквато беше Фишер-швабът и да обхване онова, което като вечно живее в една такава личност, т. е.
към текста >>
Съществува още един последен остатък на разбирането чрез ума, когато се касае да свържем земния живот с последното изживяване между смъртта и едно ново раждане, да свържем земния живот с онова, от което той непос
ред
ствено е произлязъл, - с духовно-душевното п
ред
и слизането на Земята.
Изследванията са от непосредственото виждане, спечелени са с онези духовни средства, за които вече сме говорили, за които може да се прочете в антропософската литература. Ето защо в излагането на такива неща не е възможен никакъв друг метод, освен един вид разказвателен метод. Защото в тази област може да бъде съобщено само онова, което се получава от непосредственото виждане. И в момента, когато от един земен живот се сочи към един предишен, намиращ се в миналото живот, престава всяко умствено разбиране. Тук съществува само възможността на виждането, на съзерцанието.
Съществува още един последен остатък на разбирането чрез ума, когато се касае да свържем земния живот с последното изживяване между смъртта и едно ново раждане, да свържем земния живот с онова, от което той непосредствено е произлязъл, - с духовно-душевното преди слизането на Земята.
Това до известна степен може да се направи умствено. Свързването на един земен живот с друг може да стане само в разказвателна форма, защото тук меродавно е само виждането. И който е в състояние да насочи поглед върху една такава личност, каквато беше Фишер-швабът и да обхване онова, което като вечно живее в една такава личност, т. е. преминава от един земен живот в друг земен живот, той може - бих искал да кажа, когато намери истинските течения в целия земен живот, - да види, как една такава личност изплува в едно минало земно съществуване. Но по отношение на изследването първо трябва да се отиде обратно в предземното изживяване.
към текста >>
Но по отношение на изследването първо трябва да се отиде обратно в п
ред
земното изживяване.
Съществува още един последен остатък на разбирането чрез ума, когато се касае да свържем земния живот с последното изживяване между смъртта и едно ново раждане, да свържем земния живот с онова, от което той непосредствено е произлязъл, - с духовно-душевното преди слизането на Земята. Това до известна степен може да се направи умствено. Свързването на един земен живот с друг може да стане само в разказвателна форма, защото тук меродавно е само виждането. И който е в състояние да насочи поглед върху една такава личност, каквато беше Фишер-швабът и да обхване онова, което като вечно живее в една такава личност, т. е. преминава от един земен живот в друг земен живот, той може - бих искал да кажа, когато намери истинските течения в целия земен живот, - да види, как една такава личност изплува в едно минало земно съществуване.
Но по отношение на изследването първо трябва да се отиде обратно в предземното изживяване.
Сега в описанието за тези три личности бих искал да третирам отиването до предземното изживяване винаги на второ място и първо да обърна вниманието върху това, как зад настоящия земен живот на една такава личност изплува миналият земен живот. Когато искаме да изследваме такива неща, ние трябва абсолютно да изоставим предразсъдъците. Когато поради това, че имаме този или онзи възглед върху съвременния земен живот на един човек или върху последния му земен живот, си въобразим, че разсъждавайки с ума можем да кажем: - Понеже този човек сега е такъв, той трябва следователно да е бил такъв и такъв в своя минал земен живот. - Когато си образуваме такива съждения, ние вече постъпваме погрешно, поне лесно можем да постъпим погрешно. Да се образуват такива умствени съждения от едно въплъщение за друго би било подобно на това, както когато някъде сте за първи път в една къща: Поглеждате през северните прозорци навън, виждате навън дървета и от дърветата, които виждате от северните прозорци бихте искали да заключите, как изглеждат дърветата, които виждате през южните прозорци.
към текста >>
Сега в описанието за тези три личности бих искал да третирам отиването до п
ред
земното изживяване винаги на второ място и първо да обърна вниманието върху това, как зад настоящия земен живот на една такава личност изплува миналият земен живот.
Това до известна степен може да се направи умствено. Свързването на един земен живот с друг може да стане само в разказвателна форма, защото тук меродавно е само виждането. И който е в състояние да насочи поглед върху една такава личност, каквато беше Фишер-швабът и да обхване онова, което като вечно живее в една такава личност, т. е. преминава от един земен живот в друг земен живот, той може - бих искал да кажа, когато намери истинските течения в целия земен живот, - да види, как една такава личност изплува в едно минало земно съществуване. Но по отношение на изследването първо трябва да се отиде обратно в предземното изживяване.
Сега в описанието за тези три личности бих искал да третирам отиването до предземното изживяване винаги на второ място и първо да обърна вниманието върху това, как зад настоящия земен живот на една такава личност изплува миналият земен живот.
Когато искаме да изследваме такива неща, ние трябва абсолютно да изоставим предразсъдъците. Когато поради това, че имаме този или онзи възглед върху съвременния земен живот на един човек или върху последния му земен живот, си въобразим, че разсъждавайки с ума можем да кажем: - Понеже този човек сега е такъв, той трябва следователно да е бил такъв и такъв в своя минал земен живот. - Когато си образуваме такива съждения, ние вече постъпваме погрешно, поне лесно можем да постъпим погрешно. Да се образуват такива умствени съждения от едно въплъщение за друго би било подобно на това, както когато някъде сте за първи път в една къща: Поглеждате през северните прозорци навън, виждате навън дървета и от дърветата, които виждате от северните прозорци бихте искали да заключите, как изглеждат дърветата, които виждате през южните прозорци. Вие трябва да отидете при южните прозорци и оттам да видите дърветата, като напълно безпристрастно застанете срещу тези дървета.
към текста >>
Когато искаме да изследваме такива неща, ние трябва абсолютно да изоставим п
ред
разсъдъците.
Свързването на един земен живот с друг може да стане само в разказвателна форма, защото тук меродавно е само виждането. И който е в състояние да насочи поглед върху една такава личност, каквато беше Фишер-швабът и да обхване онова, което като вечно живее в една такава личност, т. е. преминава от един земен живот в друг земен живот, той може - бих искал да кажа, когато намери истинските течения в целия земен живот, - да види, как една такава личност изплува в едно минало земно съществуване. Но по отношение на изследването първо трябва да се отиде обратно в предземното изживяване. Сега в описанието за тези три личности бих искал да третирам отиването до предземното изживяване винаги на второ място и първо да обърна вниманието върху това, как зад настоящия земен живот на една такава личност изплува миналият земен живот.
Когато искаме да изследваме такива неща, ние трябва абсолютно да изоставим предразсъдъците.
Когато поради това, че имаме този или онзи възглед върху съвременния земен живот на един човек или върху последния му земен живот, си въобразим, че разсъждавайки с ума можем да кажем: - Понеже този човек сега е такъв, той трябва следователно да е бил такъв и такъв в своя минал земен живот. - Когато си образуваме такива съждения, ние вече постъпваме погрешно, поне лесно можем да постъпим погрешно. Да се образуват такива умствени съждения от едно въплъщение за друго би било подобно на това, както когато някъде сте за първи път в една къща: Поглеждате през северните прозорци навън, виждате навън дървета и от дърветата, които виждате от северните прозорци бихте искали да заключите, как изглеждат дърветата, които виждате през южните прозорци. Вие трябва да отидете при южните прозорци и оттам да видите дърветата, като напълно безпристрастно застанете срещу тези дървета. Така именно трябва действително да заличите всичко умствено тогава, когато се касае да разберете онези имагинации, които просто съществуват като имагинации на съответни минали земни съществувания за такива личности.
към текста >>
От онази лекция върху кармата, която аз държах п
ред
и осем дни, можете да видите, че онова, което става на Земята, п
ред
и това се изживява от съществата на най-висшата йерархия, от Серафими, Херувими и Престоли и че онзи, който прекарва своя живот между смъртта и едно ново раждане, гледа надолу към едно духовно-душевно небе, както ние гледаме тук на Земята нагоре към физическото небе.
Ние намираме тази индивидуалност първо в 8-мо столетие. Нещата отиват обаче по-нататък. Когато тази личност минава през вратата на смъртта и продължава да живее в съществуването между смъртта и едно ново раждане, там е имала вътрешна връзка с души, с които тази индивидуалност е била заедно на Земята. Следователно това са сега онези, за които току-що можах да ви кажа, че тази индивидуалност е търсила тесни дружески връзки с тях. Обаче точно между тези хора - естествено в езика, който е създаден за земните отношения, е трудно да се намерят изрази, за да бъдат охарактеризирани свръхсетивните неща, - между хората, с които тази индивидуалност имаше връзка, след като тя, а също и другите бяха минали през вратата на смъртта, през всички столетия чак до 19-то столетие между тези хора е съществувал един духовен съюз, една духовна връзка.
От онази лекция върху кармата, която аз държах преди осем дни, можете да видите, че онова, което става на Земята, преди това се изживява от съществата на най-висшата йерархия, от Серафими, Херувими и Престоли и че онзи, който прекарва своя живот между смъртта и едно ново раждане, гледа надолу към едно духовно-душевно небе, както ние гледаме тук на Земята нагоре към физическото небе.
Казах ви, че тогава Серафими, Херувими и Престоли изживяват там онова, което след това става наша съдба, когато отново слизаме на Земята и го осъществяваме като съдба в нашия следващ земен живот. В онези връзки, които се получават в духовния свят, цялото това общество - което естествено сега беше едно духовно общество, в което беше заплетена тази индивидуалност, - е трябвало да запази за през вековете един културен напредък на човечеството, без той да бъде повлиян от християнството. На вас ще ви се види извънредно странно това, което казвам с горното твърдение; защото хората си представят, че управлението на света е също така просто, както като човек искаме да имаме всичко и искаме да разпоредим нещо. Обаче управлението на света, мировото управление не е така, а когато от една страна с Тайната на Голгота в цялото развитие се внася най-мощният импулс, от друга страна съществува също така необходимостта, да не се остави да загине веднага онова, което е съществувало в земното развитие преди Тайната на Голгота, а да бъде оставено да тече по-нататък това, не искам да кажа антихристиянско, а ахристиянско, да бъде запазено всичко, което съвсем не иска да приеме християнството, но то трябва да бъде запазено през вековете. И задачата за подържане на това течение в Европа, за продължение, в известна степен, на още нехристиянското време в столетията на християнството, се бе паднала на известен брой хора, които се бяха родили през 7-и, 8-и век сред арабите, защото този арабски свят не беше непосредствено християнски, но също така той не беше така изостанал назад, както древните езически религии, а е вървял в известна насока напред през вековете.
към текста >>
В онези връзки, които се получават в духовния свят, цялото това общество - което естествено сега беше едно духовно общество, в което беше заплетена тази индивидуалност, - е трябвало да запази за през вековете един културен нап
ред
ък на човечеството, без той да бъде повлиян от християнството.
Когато тази личност минава през вратата на смъртта и продължава да живее в съществуването между смъртта и едно ново раждане, там е имала вътрешна връзка с души, с които тази индивидуалност е била заедно на Земята. Следователно това са сега онези, за които току-що можах да ви кажа, че тази индивидуалност е търсила тесни дружески връзки с тях. Обаче точно между тези хора - естествено в езика, който е създаден за земните отношения, е трудно да се намерят изрази, за да бъдат охарактеризирани свръхсетивните неща, - между хората, с които тази индивидуалност имаше връзка, след като тя, а също и другите бяха минали през вратата на смъртта, през всички столетия чак до 19-то столетие между тези хора е съществувал един духовен съюз, една духовна връзка. От онази лекция върху кармата, която аз държах преди осем дни, можете да видите, че онова, което става на Земята, преди това се изживява от съществата на най-висшата йерархия, от Серафими, Херувими и Престоли и че онзи, който прекарва своя живот между смъртта и едно ново раждане, гледа надолу към едно духовно-душевно небе, както ние гледаме тук на Земята нагоре към физическото небе. Казах ви, че тогава Серафими, Херувими и Престоли изживяват там онова, което след това става наша съдба, когато отново слизаме на Земята и го осъществяваме като съдба в нашия следващ земен живот.
В онези връзки, които се получават в духовния свят, цялото това общество - което естествено сега беше едно духовно общество, в което беше заплетена тази индивидуалност, - е трябвало да запази за през вековете един културен напредък на човечеството, без той да бъде повлиян от християнството.
На вас ще ви се види извънредно странно това, което казвам с горното твърдение; защото хората си представят, че управлението на света е също така просто, както като човек искаме да имаме всичко и искаме да разпоредим нещо. Обаче управлението на света, мировото управление не е така, а когато от една страна с Тайната на Голгота в цялото развитие се внася най-мощният импулс, от друга страна съществува също така необходимостта, да не се остави да загине веднага онова, което е съществувало в земното развитие преди Тайната на Голгота, а да бъде оставено да тече по-нататък това, не искам да кажа антихристиянско, а ахристиянско, да бъде запазено всичко, което съвсем не иска да приеме християнството, но то трябва да бъде запазено през вековете. И задачата за подържане на това течение в Европа, за продължение, в известна степен, на още нехристиянското време в столетията на християнството, се бе паднала на известен брой хора, които се бяха родили през 7-и, 8-и век сред арабите, защото този арабски свят не беше непосредствено християнски, но също така той не беше така изостанал назад, както древните езически религии, а е вървял в известна насока напред през вековете. Там се бяха родили определен брой души, които, незасегнати от земните отношения, трябваше да носят по-нататък в духовния свят онова, което човешкият дух може да знае, което човешкият дух може да чувства и да усеща независимо от християнството. Те трябваше да намерят, така да се каже, християнството по-късно, в по-късните епохи на земното развитие.
към текста >>
На вас ще ви се види извън
ред
но странно това, което казвам с горното твърдение; защото хората си п
ред
ставят, че управлението на света е също така просто, както като човек искаме да имаме всичко и искаме да разпо
ред
им нещо.
Следователно това са сега онези, за които току-що можах да ви кажа, че тази индивидуалност е търсила тесни дружески връзки с тях. Обаче точно между тези хора - естествено в езика, който е създаден за земните отношения, е трудно да се намерят изрази, за да бъдат охарактеризирани свръхсетивните неща, - между хората, с които тази индивидуалност имаше връзка, след като тя, а също и другите бяха минали през вратата на смъртта, през всички столетия чак до 19-то столетие между тези хора е съществувал един духовен съюз, една духовна връзка. От онази лекция върху кармата, която аз държах преди осем дни, можете да видите, че онова, което става на Земята, преди това се изживява от съществата на най-висшата йерархия, от Серафими, Херувими и Престоли и че онзи, който прекарва своя живот между смъртта и едно ново раждане, гледа надолу към едно духовно-душевно небе, както ние гледаме тук на Земята нагоре към физическото небе. Казах ви, че тогава Серафими, Херувими и Престоли изживяват там онова, което след това става наша съдба, когато отново слизаме на Земята и го осъществяваме като съдба в нашия следващ земен живот. В онези връзки, които се получават в духовния свят, цялото това общество - което естествено сега беше едно духовно общество, в което беше заплетена тази индивидуалност, - е трябвало да запази за през вековете един културен напредък на човечеството, без той да бъде повлиян от християнството.
На вас ще ви се види извънредно странно това, което казвам с горното твърдение; защото хората си представят, че управлението на света е също така просто, както като човек искаме да имаме всичко и искаме да разпоредим нещо.
Обаче управлението на света, мировото управление не е така, а когато от една страна с Тайната на Голгота в цялото развитие се внася най-мощният импулс, от друга страна съществува също така необходимостта, да не се остави да загине веднага онова, което е съществувало в земното развитие преди Тайната на Голгота, а да бъде оставено да тече по-нататък това, не искам да кажа антихристиянско, а ахристиянско, да бъде запазено всичко, което съвсем не иска да приеме християнството, но то трябва да бъде запазено през вековете. И задачата за подържане на това течение в Европа, за продължение, в известна степен, на още нехристиянското време в столетията на християнството, се бе паднала на известен брой хора, които се бяха родили през 7-и, 8-и век сред арабите, защото този арабски свят не беше непосредствено християнски, но също така той не беше така изостанал назад, както древните езически религии, а е вървял в известна насока напред през вековете. Там се бяха родили определен брой души, които, незасегнати от земните отношения, трябваше да носят по-нататък в духовния свят онова, което човешкият дух може да знае, което човешкият дух може да чувства и да усеща независимо от християнството. Те трябваше да намерят, така да се каже, християнството по-късно, в по-късните епохи на земното развитие. А това е действително нещо извънредно важно, нещо потресаващо величествено е да видим именно, как едно относително голямо общество продължава да живее в духовното, и то настрана от развитието на християнството, докато в 19-то столетие по-голяма част от тези души слязоха в земното въплъщение.
към текста >>
Обаче управлението на света, мировото управление не е така, а когато от една страна с Тайната на Голгота в цялото развитие се внася най-мощният импулс, от друга страна съществува също така необходимостта, да не се остави да загине веднага онова, което е съществувало в земното развитие п
ред
и Тайната на Голгота, а да бъде оставено да тече по-нататък това, не искам да кажа антихристиянско, а ахристиянско, да бъде запазено всичко, което съвсем не иска да приеме християнството, но то трябва да бъде запазено през вековете.
Обаче точно между тези хора - естествено в езика, който е създаден за земните отношения, е трудно да се намерят изрази, за да бъдат охарактеризирани свръхсетивните неща, - между хората, с които тази индивидуалност имаше връзка, след като тя, а също и другите бяха минали през вратата на смъртта, през всички столетия чак до 19-то столетие между тези хора е съществувал един духовен съюз, една духовна връзка. От онази лекция върху кармата, която аз държах преди осем дни, можете да видите, че онова, което става на Земята, преди това се изживява от съществата на най-висшата йерархия, от Серафими, Херувими и Престоли и че онзи, който прекарва своя живот между смъртта и едно ново раждане, гледа надолу към едно духовно-душевно небе, както ние гледаме тук на Земята нагоре към физическото небе. Казах ви, че тогава Серафими, Херувими и Престоли изживяват там онова, което след това става наша съдба, когато отново слизаме на Земята и го осъществяваме като съдба в нашия следващ земен живот. В онези връзки, които се получават в духовния свят, цялото това общество - което естествено сега беше едно духовно общество, в което беше заплетена тази индивидуалност, - е трябвало да запази за през вековете един културен напредък на човечеството, без той да бъде повлиян от християнството. На вас ще ви се види извънредно странно това, което казвам с горното твърдение; защото хората си представят, че управлението на света е също така просто, както като човек искаме да имаме всичко и искаме да разпоредим нещо.
Обаче управлението на света, мировото управление не е така, а когато от една страна с Тайната на Голгота в цялото развитие се внася най-мощният импулс, от друга страна съществува също така необходимостта, да не се остави да загине веднага онова, което е съществувало в земното развитие преди Тайната на Голгота, а да бъде оставено да тече по-нататък това, не искам да кажа антихристиянско, а ахристиянско, да бъде запазено всичко, което съвсем не иска да приеме християнството, но то трябва да бъде запазено през вековете.
И задачата за подържане на това течение в Европа, за продължение, в известна степен, на още нехристиянското време в столетията на християнството, се бе паднала на известен брой хора, които се бяха родили през 7-и, 8-и век сред арабите, защото този арабски свят не беше непосредствено християнски, но също така той не беше така изостанал назад, както древните езически религии, а е вървял в известна насока напред през вековете. Там се бяха родили определен брой души, които, незасегнати от земните отношения, трябваше да носят по-нататък в духовния свят онова, което човешкият дух може да знае, което човешкият дух може да чувства и да усеща независимо от християнството. Те трябваше да намерят, така да се каже, християнството по-късно, в по-късните епохи на земното развитие. А това е действително нещо извънредно важно, нещо потресаващо величествено е да видим именно, как едно относително голямо общество продължава да живее в духовното, и то настрана от развитието на християнството, докато в 19-то столетие по-голяма част от тези души слязоха в земното въплъщение. Това бяха различни индивидуалности, индивидуалности с най-разнообразни заложби.
към текста >>
И задачата за подържане на това течение в Европа, за продължение, в известна степен, на още нехристиянското време в столетията на християнството, се бе паднала на известен брой хора, които се бяха родили през 7-и, 8-и век с
ред
арабите, защото този арабски свят не беше непос
ред
ствено християнски, но също така той не беше така изостанал назад, както древните езически религии, а е вървял в известна насока нап
ред
през вековете.
От онази лекция върху кармата, която аз държах преди осем дни, можете да видите, че онова, което става на Земята, преди това се изживява от съществата на най-висшата йерархия, от Серафими, Херувими и Престоли и че онзи, който прекарва своя живот между смъртта и едно ново раждане, гледа надолу към едно духовно-душевно небе, както ние гледаме тук на Земята нагоре към физическото небе. Казах ви, че тогава Серафими, Херувими и Престоли изживяват там онова, което след това става наша съдба, когато отново слизаме на Земята и го осъществяваме като съдба в нашия следващ земен живот. В онези връзки, които се получават в духовния свят, цялото това общество - което естествено сега беше едно духовно общество, в което беше заплетена тази индивидуалност, - е трябвало да запази за през вековете един културен напредък на човечеството, без той да бъде повлиян от християнството. На вас ще ви се види извънредно странно това, което казвам с горното твърдение; защото хората си представят, че управлението на света е също така просто, както като човек искаме да имаме всичко и искаме да разпоредим нещо. Обаче управлението на света, мировото управление не е така, а когато от една страна с Тайната на Голгота в цялото развитие се внася най-мощният импулс, от друга страна съществува също така необходимостта, да не се остави да загине веднага онова, което е съществувало в земното развитие преди Тайната на Голгота, а да бъде оставено да тече по-нататък това, не искам да кажа антихристиянско, а ахристиянско, да бъде запазено всичко, което съвсем не иска да приеме християнството, но то трябва да бъде запазено през вековете.
И задачата за подържане на това течение в Европа, за продължение, в известна степен, на още нехристиянското време в столетията на християнството, се бе паднала на известен брой хора, които се бяха родили през 7-и, 8-и век сред арабите, защото този арабски свят не беше непосредствено християнски, но също така той не беше така изостанал назад, както древните езически религии, а е вървял в известна насока напред през вековете.
Там се бяха родили определен брой души, които, незасегнати от земните отношения, трябваше да носят по-нататък в духовния свят онова, което човешкият дух може да знае, което човешкият дух може да чувства и да усеща независимо от християнството. Те трябваше да намерят, така да се каже, християнството по-късно, в по-късните епохи на земното развитие. А това е действително нещо извънредно важно, нещо потресаващо величествено е да видим именно, как едно относително голямо общество продължава да живее в духовното, и то настрана от развитието на християнството, докато в 19-то столетие по-голяма част от тези души слязоха в земното въплъщение. Това бяха различни индивидуалности, индивидуалности с най-разнообразни заложби. Швабът Фишер, Фридрих Теодор Фишер, беше една от първите души, която от това общество слезе на Земята през 19-и век.
към текста >>
Там се бяха родили оп
ред
елен брой души, които, незасегнати от земните отношения, трябваше да носят по-нататък в духовния свят онова, което човешкият дух може да знае, което човешкият дух може да чувства и да усеща независимо от християнството.
Казах ви, че тогава Серафими, Херувими и Престоли изживяват там онова, което след това става наша съдба, когато отново слизаме на Земята и го осъществяваме като съдба в нашия следващ земен живот. В онези връзки, които се получават в духовния свят, цялото това общество - което естествено сега беше едно духовно общество, в което беше заплетена тази индивидуалност, - е трябвало да запази за през вековете един културен напредък на човечеството, без той да бъде повлиян от християнството. На вас ще ви се види извънредно странно това, което казвам с горното твърдение; защото хората си представят, че управлението на света е също така просто, както като човек искаме да имаме всичко и искаме да разпоредим нещо. Обаче управлението на света, мировото управление не е така, а когато от една страна с Тайната на Голгота в цялото развитие се внася най-мощният импулс, от друга страна съществува също така необходимостта, да не се остави да загине веднага онова, което е съществувало в земното развитие преди Тайната на Голгота, а да бъде оставено да тече по-нататък това, не искам да кажа антихристиянско, а ахристиянско, да бъде запазено всичко, което съвсем не иска да приеме християнството, но то трябва да бъде запазено през вековете. И задачата за подържане на това течение в Европа, за продължение, в известна степен, на още нехристиянското време в столетията на християнството, се бе паднала на известен брой хора, които се бяха родили през 7-и, 8-и век сред арабите, защото този арабски свят не беше непосредствено християнски, но също така той не беше така изостанал назад, както древните езически религии, а е вървял в известна насока напред през вековете.
Там се бяха родили определен брой души, които, незасегнати от земните отношения, трябваше да носят по-нататък в духовния свят онова, което човешкият дух може да знае, което човешкият дух може да чувства и да усеща независимо от християнството.
Те трябваше да намерят, така да се каже, християнството по-късно, в по-късните епохи на земното развитие. А това е действително нещо извънредно важно, нещо потресаващо величествено е да видим именно, как едно относително голямо общество продължава да живее в духовното, и то настрана от развитието на християнството, докато в 19-то столетие по-голяма част от тези души слязоха в земното въплъщение. Това бяха различни индивидуалности, индивидуалности с най-разнообразни заложби. Швабът Фишер, Фридрих Теодор Фишер, беше една от първите души, която от това общество слезе на Земята през 19-и век. Той всъщност беше лишен, напълно лишен от възможността изобщо да узнае нещо за християнството.
към текста >>
А това е действително нещо извън
ред
но важно, нещо потресаващо величествено е да видим именно, как едно относително голямо общество продължава да живее в духовното, и то настрана от развитието на християнството, докато в 19-то столетие по-голяма част от тези души слязоха в земното въплъщение.
На вас ще ви се види извънредно странно това, което казвам с горното твърдение; защото хората си представят, че управлението на света е също така просто, както като човек искаме да имаме всичко и искаме да разпоредим нещо. Обаче управлението на света, мировото управление не е така, а когато от една страна с Тайната на Голгота в цялото развитие се внася най-мощният импулс, от друга страна съществува също така необходимостта, да не се остави да загине веднага онова, което е съществувало в земното развитие преди Тайната на Голгота, а да бъде оставено да тече по-нататък това, не искам да кажа антихристиянско, а ахристиянско, да бъде запазено всичко, което съвсем не иска да приеме християнството, но то трябва да бъде запазено през вековете. И задачата за подържане на това течение в Европа, за продължение, в известна степен, на още нехристиянското време в столетията на християнството, се бе паднала на известен брой хора, които се бяха родили през 7-и, 8-и век сред арабите, защото този арабски свят не беше непосредствено християнски, но също така той не беше така изостанал назад, както древните езически религии, а е вървял в известна насока напред през вековете. Там се бяха родили определен брой души, които, незасегнати от земните отношения, трябваше да носят по-нататък в духовния свят онова, което човешкият дух може да знае, което човешкият дух може да чувства и да усеща независимо от християнството. Те трябваше да намерят, така да се каже, християнството по-късно, в по-късните епохи на земното развитие.
А това е действително нещо извънредно важно, нещо потресаващо величествено е да видим именно, как едно относително голямо общество продължава да живее в духовното, и то настрана от развитието на християнството, докато в 19-то столетие по-голяма част от тези души слязоха в земното въплъщение.
Това бяха различни индивидуалности, индивидуалности с най-разнообразни заложби. Швабът Фишер, Фридрих Теодор Фишер, беше една от първите души, която от това общество слезе на Земята през 19-и век. Той всъщност беше лишен, напълно лишен от възможността изобщо да узнае нещо за християнството. Затова пък, когато се намира още в предземното съществуване, за него е съществувала възможност да получи импулси от онези духовни ръководители на човечеството, които повече или по-малко са стояли близо до християнството, но бяха развили своя светоглед в един не същински вътрешен християнски смисъл. Парадоксално е естествено да се говори за тези неща като за земни неща, но аз казах, че ще се осмеля да предприема това начинание.
към текста >>
Затова пък, когато се намира още в п
ред
земното съществуване, за него е съществувала възможност да получи импулси от онези духовни ръководители на човечеството, които повече или по-малко са стояли близо до християнството, но бяха развили своя светоглед в един не същински вътрешен християнски смисъл.
Те трябваше да намерят, така да се каже, християнството по-късно, в по-късните епохи на земното развитие. А това е действително нещо извънредно важно, нещо потресаващо величествено е да видим именно, как едно относително голямо общество продължава да живее в духовното, и то настрана от развитието на християнството, докато в 19-то столетие по-голяма част от тези души слязоха в земното въплъщение. Това бяха различни индивидуалности, индивидуалности с най-разнообразни заложби. Швабът Фишер, Фридрих Теодор Фишер, беше една от първите души, която от това общество слезе на Земята през 19-и век. Той всъщност беше лишен, напълно лишен от възможността изобщо да узнае нещо за християнството.
Затова пък, когато се намира още в предземното съществуване, за него е съществувала възможност да получи импулси от онези духовни ръководители на човечеството, които повече или по-малко са стояли близо до християнството, но бяха развили своя светоглед в един не същински вътрешен християнски смисъл.
Парадоксално е естествено да се говори за тези неща като за земни неща, но аз казах, че ще се осмеля да предприема това начинание. Например за една такава душа, която сега разглеждаме, преминаването през инкарнацията в 7-то, 8-то столетие е било една особено добра подготовка за да се срасне в духовния свят с души, като тази на Спиноза[1] или други подобни, а именно с голям брой нехристиянски носители на културата, които са умрели в онези столетия и са отишли в духовния свят, между които е имало и носители на културата, познаващи Кабалата. И така подготвена, тази душа слиза в земното съществуване през 19-и век - другите слизат малко по-късно. Поради това, че другите идват на Земята по-късно, те стават носители на естественонаучния начин на мислене и разбиране през втората половина на 19-и век. Защото в действителност, мои мили приятели, тази е тайната за странното развитие на естественонаучния начин на мислене във втората половина на 19-и век, че почти всички носители на това течение на естествената наука във втората половина на 19-и век са били араби в техния предишен земен живот, в техния определящ земен живот, били са другари на индивидуалността, която след това слезе на Земята като Фридрих Теодор Фишер.
към текста >>
Парадоксално е естествено да се говори за тези неща като за земни неща, но аз казах, че ще се осмеля да п
ред
приема това начинание.
А това е действително нещо извънредно важно, нещо потресаващо величествено е да видим именно, как едно относително голямо общество продължава да живее в духовното, и то настрана от развитието на християнството, докато в 19-то столетие по-голяма част от тези души слязоха в земното въплъщение. Това бяха различни индивидуалности, индивидуалности с най-разнообразни заложби. Швабът Фишер, Фридрих Теодор Фишер, беше една от първите души, която от това общество слезе на Земята през 19-и век. Той всъщност беше лишен, напълно лишен от възможността изобщо да узнае нещо за християнството. Затова пък, когато се намира още в предземното съществуване, за него е съществувала възможност да получи импулси от онези духовни ръководители на човечеството, които повече или по-малко са стояли близо до християнството, но бяха развили своя светоглед в един не същински вътрешен християнски смисъл.
Парадоксално е естествено да се говори за тези неща като за земни неща, но аз казах, че ще се осмеля да предприема това начинание.
Например за една такава душа, която сега разглеждаме, преминаването през инкарнацията в 7-то, 8-то столетие е било една особено добра подготовка за да се срасне в духовния свят с души, като тази на Спиноза[1] или други подобни, а именно с голям брой нехристиянски носители на културата, които са умрели в онези столетия и са отишли в духовния свят, между които е имало и носители на културата, познаващи Кабалата. И така подготвена, тази душа слиза в земното съществуване през 19-и век - другите слизат малко по-късно. Поради това, че другите идват на Земята по-късно, те стават носители на естественонаучния начин на мислене и разбиране през втората половина на 19-и век. Защото в действителност, мои мили приятели, тази е тайната за странното развитие на естественонаучния начин на мислене във втората половина на 19-и век, че почти всички носители на това течение на естествената наука във втората половина на 19-и век са били араби в техния предишен земен живот, в техния определящ земен живот, били са другари на индивидуалността, която след това слезе на Земята като Фридрих Теодор Фишер. Само че Фридрих Теодор Фишер е като един вид душевно-духовно рано роден - той е слязъл по-рано на Земята.
към текста >>
Защото в действителност, мои мили приятели, тази е тайната за странното развитие на естественонаучния начин на мислене във втората половина на 19-и век, че почти всички носители на това течение на естествената наука във втората половина на 19-и век са били араби в техния п
ред
ишен земен живот, в техния оп
ред
елящ земен живот, били са другари на индивидуалността, която след това слезе на Земята като Фридрих Теодор Фишер.
Затова пък, когато се намира още в предземното съществуване, за него е съществувала възможност да получи импулси от онези духовни ръководители на човечеството, които повече или по-малко са стояли близо до християнството, но бяха развили своя светоглед в един не същински вътрешен християнски смисъл. Парадоксално е естествено да се говори за тези неща като за земни неща, но аз казах, че ще се осмеля да предприема това начинание. Например за една такава душа, която сега разглеждаме, преминаването през инкарнацията в 7-то, 8-то столетие е било една особено добра подготовка за да се срасне в духовния свят с души, като тази на Спиноза[1] или други подобни, а именно с голям брой нехристиянски носители на културата, които са умрели в онези столетия и са отишли в духовния свят, между които е имало и носители на културата, познаващи Кабалата. И така подготвена, тази душа слиза в земното съществуване през 19-и век - другите слизат малко по-късно. Поради това, че другите идват на Земята по-късно, те стават носители на естественонаучния начин на мислене и разбиране през втората половина на 19-и век.
Защото в действителност, мои мили приятели, тази е тайната за странното развитие на естественонаучния начин на мислене във втората половина на 19-и век, че почти всички носители на това течение на естествената наука във втората половина на 19-и век са били араби в техния предишен земен живот, в техния определящ земен живот, били са другари на индивидуалността, която след това слезе на Земята като Фридрих Теодор Фишер.
Само че Фридрих Теодор Фишер е като един вид душевно-духовно рано роден - той е слязъл по-рано на Земята. Това също е дълбоко основано в неговата карма чрез неговата връзка с онези души, с които е имал връзка Хегел, преди той да слезе в земния живот. С тези души е имал също връзка и Фридрих Теодор Фишер в духовния живот, преди да слезе на Земята. Това въздейства върху него чрез неговата особена индивидуална насока, а именно въздейства му онова, което на Земята беше хегелианство. Чрез своята склонност към хегелианството той беше предпазен повече или по-малко да се врастне в един материалистично-механистичен светоглед.
към текста >>
Това също е дълбоко основано в неговата карма чрез неговата връзка с онези души, с които е имал връзка Хегел, п
ред
и той да слезе в земния живот.
Например за една такава душа, която сега разглеждаме, преминаването през инкарнацията в 7-то, 8-то столетие е било една особено добра подготовка за да се срасне в духовния свят с души, като тази на Спиноза[1] или други подобни, а именно с голям брой нехристиянски носители на културата, които са умрели в онези столетия и са отишли в духовния свят, между които е имало и носители на културата, познаващи Кабалата. И така подготвена, тази душа слиза в земното съществуване през 19-и век - другите слизат малко по-късно. Поради това, че другите идват на Земята по-късно, те стават носители на естественонаучния начин на мислене и разбиране през втората половина на 19-и век. Защото в действителност, мои мили приятели, тази е тайната за странното развитие на естественонаучния начин на мислене във втората половина на 19-и век, че почти всички носители на това течение на естествената наука във втората половина на 19-и век са били араби в техния предишен земен живот, в техния определящ земен живот, били са другари на индивидуалността, която след това слезе на Земята като Фридрих Теодор Фишер. Само че Фридрих Теодор Фишер е като един вид душевно-духовно рано роден - той е слязъл по-рано на Земята.
Това също е дълбоко основано в неговата карма чрез неговата връзка с онези души, с които е имал връзка Хегел, преди той да слезе в земния живот.
С тези души е имал също връзка и Фридрих Теодор Фишер в духовния живот, преди да слезе на Земята. Това въздейства върху него чрез неговата особена индивидуална насока, а именно въздейства му онова, което на Земята беше хегелианство. Чрез своята склонност към хегелианството той беше предпазен повече или по-малко да се врастне в един материалистично-механистичен светоглед. Ако би се родил малко по-късно, както другите негови другари по дух, със своята естетика той би изпаднал в едно напълно обикновено материалистично направление. Така той бе предпазен от това, благодарение на факта, че беше общувал с Хегел в предземния живот и беше слязъл на Земята малко по-рано.
към текста >>
С тези души е имал също връзка и Фридрих Теодор Фишер в духовния живот, п
ред
и да слезе на Земята.
И така подготвена, тази душа слиза в земното съществуване през 19-и век - другите слизат малко по-късно. Поради това, че другите идват на Земята по-късно, те стават носители на естественонаучния начин на мислене и разбиране през втората половина на 19-и век. Защото в действителност, мои мили приятели, тази е тайната за странното развитие на естественонаучния начин на мислене във втората половина на 19-и век, че почти всички носители на това течение на естествената наука във втората половина на 19-и век са били араби в техния предишен земен живот, в техния определящ земен живот, били са другари на индивидуалността, която след това слезе на Земята като Фридрих Теодор Фишер. Само че Фридрих Теодор Фишер е като един вид душевно-духовно рано роден - той е слязъл по-рано на Земята. Това също е дълбоко основано в неговата карма чрез неговата връзка с онези души, с които е имал връзка Хегел, преди той да слезе в земния живот.
С тези души е имал също връзка и Фридрих Теодор Фишер в духовния живот, преди да слезе на Земята.
Това въздейства върху него чрез неговата особена индивидуална насока, а именно въздейства му онова, което на Земята беше хегелианство. Чрез своята склонност към хегелианството той беше предпазен повече или по-малко да се врастне в един материалистично-механистичен светоглед. Ако би се родил малко по-късно, както другите негови другари по дух, със своята естетика той би изпаднал в едно напълно обикновено материалистично направление. Така той бе предпазен от това, благодарение на факта, че беше общувал с Хегел в предземния живот и беше слязъл на Земята малко по-рано. Но той не можа да се придържа постоянно към хегелианството.
към текста >>
Чрез своята склонност към хегелианството той беше п
ред
пазен повече или по-малко да се врастне в един материалистично-механистичен светоглед.
Защото в действителност, мои мили приятели, тази е тайната за странното развитие на естественонаучния начин на мислене във втората половина на 19-и век, че почти всички носители на това течение на естествената наука във втората половина на 19-и век са били араби в техния предишен земен живот, в техния определящ земен живот, били са другари на индивидуалността, която след това слезе на Земята като Фридрих Теодор Фишер. Само че Фридрих Теодор Фишер е като един вид душевно-духовно рано роден - той е слязъл по-рано на Земята. Това също е дълбоко основано в неговата карма чрез неговата връзка с онези души, с които е имал връзка Хегел, преди той да слезе в земния живот. С тези души е имал също връзка и Фридрих Теодор Фишер в духовния живот, преди да слезе на Земята. Това въздейства върху него чрез неговата особена индивидуална насока, а именно въздейства му онова, което на Земята беше хегелианство.
Чрез своята склонност към хегелианството той беше предпазен повече или по-малко да се врастне в един материалистично-механистичен светоглед.
Ако би се родил малко по-късно, както другите негови другари по дух, със своята естетика той би изпаднал в едно напълно обикновено материалистично направление. Така той бе предпазен от това, благодарение на факта, че беше общувал с Хегел в предземния живот и беше слязъл на Земята малко по-рано. Но той не можа да се придържа постоянно към хегелианството. Ето защо написа тази унищожителна критика на своята собствена естетика, защото това не отговаряше напълно на неговата карма, а беше настъпило като обрат в неговата карма. Би отговаряло напълно на неговата карма, да принадлежи към същата насока на мислене и да се роди заедно със своите другари от предишния земен живот, които определено мислеха само в смисъла на естествената наука, които принадлежаха на арабския свят и се родиха през втората половина на 19-ия век.
към текста >>
Така той бе п
ред
пазен от това, благодарение на факта, че беше общувал с Хегел в п
ред
земния живот и беше слязъл на Земята малко по-рано.
Това също е дълбоко основано в неговата карма чрез неговата връзка с онези души, с които е имал връзка Хегел, преди той да слезе в земния живот. С тези души е имал също връзка и Фридрих Теодор Фишер в духовния живот, преди да слезе на Земята. Това въздейства върху него чрез неговата особена индивидуална насока, а именно въздейства му онова, което на Земята беше хегелианство. Чрез своята склонност към хегелианството той беше предпазен повече или по-малко да се врастне в един материалистично-механистичен светоглед. Ако би се родил малко по-късно, както другите негови другари по дух, със своята естетика той би изпаднал в едно напълно обикновено материалистично направление.
Така той бе предпазен от това, благодарение на факта, че беше общувал с Хегел в предземния живот и беше слязъл на Земята малко по-рано.
Но той не можа да се придържа постоянно към хегелианството. Ето защо написа тази унищожителна критика на своята собствена естетика, защото това не отговаряше напълно на неговата карма, а беше настъпило като обрат в неговата карма. Би отговаряло напълно на неговата карма, да принадлежи към същата насока на мислене и да се роди заедно със своите другари от предишния земен живот, които определено мислеха само в смисъла на естествената наука, които принадлежаха на арабския свят и се родиха през втората половина на 19-ия век. И сега се явява особеното: Чрез едно огъване на кармата, което ще се изравни в по-късен земен живот на Фридрих Теодор Фишер, той става първо хегелианец, което означава, че той е откъснат, - което предварително е определено чрез предземното съществуване, а не чрез земна карма, - от праволинейната насока на неговата карма. Но в определена възраст той повече не издържа.
към текста >>
Би отговаряло напълно на неговата карма, да принадлежи към същата насока на мислене и да се роди заедно със своите другари от п
ред
ишния земен живот, които оп
ред
елено мислеха само в смисъла на естествената наука, които принадлежаха на арабския свят и се родиха през втората половина на 19-ия век.
Чрез своята склонност към хегелианството той беше предпазен повече или по-малко да се врастне в един материалистично-механистичен светоглед. Ако би се родил малко по-късно, както другите негови другари по дух, със своята естетика той би изпаднал в едно напълно обикновено материалистично направление. Така той бе предпазен от това, благодарение на факта, че беше общувал с Хегел в предземния живот и беше слязъл на Земята малко по-рано. Но той не можа да се придържа постоянно към хегелианството. Ето защо написа тази унищожителна критика на своята собствена естетика, защото това не отговаряше напълно на неговата карма, а беше настъпило като обрат в неговата карма.
Би отговаряло напълно на неговата карма, да принадлежи към същата насока на мислене и да се роди заедно със своите другари от предишния земен живот, които определено мислеха само в смисъла на естествената наука, които принадлежаха на арабския свят и се родиха през втората половина на 19-ия век.
И сега се явява особеното: Чрез едно огъване на кармата, което ще се изравни в по-късен земен живот на Фридрих Теодор Фишер, той става първо хегелианец, което означава, че той е откъснат, - което предварително е определено чрез предземното съществуване, а не чрез земна карма, - от праволинейната насока на неговата карма. Но в определена възраст той повече не издържа. Той трябва да навлезе в своята карма. Отказва се от своята петтомна естетика и се изкушава така да изгради естетиката, както искат природоизпитателите. Той изгражда своята първа естетика отгоре надолу, като изхожда от принципите и след това преминава към сетивното.
към текста >>
И сега се явява особеното: Чрез едно огъване на кармата, което ще се изравни в по-късен земен живот на Фридрих Теодор Фишер, той става първо хегелианец, което означава, че той е откъснат, - което п
ред
варително е оп
ред
елено чрез п
ред
земното съществуване, а не чрез земна карма, - от праволинейната насока на неговата карма.
Ако би се родил малко по-късно, както другите негови другари по дух, със своята естетика той би изпаднал в едно напълно обикновено материалистично направление. Така той бе предпазен от това, благодарение на факта, че беше общувал с Хегел в предземния живот и беше слязъл на Земята малко по-рано. Но той не можа да се придържа постоянно към хегелианството. Ето защо написа тази унищожителна критика на своята собствена естетика, защото това не отговаряше напълно на неговата карма, а беше настъпило като обрат в неговата карма. Би отговаряло напълно на неговата карма, да принадлежи към същата насока на мислене и да се роди заедно със своите другари от предишния земен живот, които определено мислеха само в смисъла на естествената наука, които принадлежаха на арабския свят и се родиха през втората половина на 19-ия век.
И сега се явява особеното: Чрез едно огъване на кармата, което ще се изравни в по-късен земен живот на Фридрих Теодор Фишер, той става първо хегелианец, което означава, че той е откъснат, - което предварително е определено чрез предземното съществуване, а не чрез земна карма, - от праволинейната насока на неговата карма.
Но в определена възраст той повече не издържа. Той трябва да навлезе в своята карма. Отказва се от своята петтомна естетика и се изкушава така да изгради естетиката, както искат природоизпитателите. Той изгражда своята първа естетика отгоре надолу, като изхожда от принципите и след това преминава към сетивното. Това самият той дълбоко критикува.
към текста >>
Но в оп
ред
елена възраст той повече не издържа.
Така той бе предпазен от това, благодарение на факта, че беше общувал с Хегел в предземния живот и беше слязъл на Земята малко по-рано. Но той не можа да се придържа постоянно към хегелианството. Ето защо написа тази унищожителна критика на своята собствена естетика, защото това не отговаряше напълно на неговата карма, а беше настъпило като обрат в неговата карма. Би отговаряло напълно на неговата карма, да принадлежи към същата насока на мислене и да се роди заедно със своите другари от предишния земен живот, които определено мислеха само в смисъла на естествената наука, които принадлежаха на арабския свят и се родиха през втората половина на 19-ия век. И сега се явява особеното: Чрез едно огъване на кармата, което ще се изравни в по-късен земен живот на Фридрих Теодор Фишер, той става първо хегелианец, което означава, че той е откъснат, - което предварително е определено чрез предземното съществуване, а не чрез земна карма, - от праволинейната насока на неговата карма.
Но в определена възраст той повече не издържа.
Той трябва да навлезе в своята карма. Отказва се от своята петтомна естетика и се изкушава така да изгради естетиката, както искат природоизпитателите. Той изгражда своята първа естетика отгоре надолу, като изхожда от принципите и след това преминава към сетивното. Това самият той дълбоко критикува. Сега той иска да изгради естетиката отдолу нагоре, изхождайки от фактите и постепенно преминавайки към принципите.
към текста >>
Ние виждаме неговата отклоняваща се карма и как той е отхвърлен обратно в своята същинска карма, което означава, че отново е свързан с онези души, които са били негови другари в един п
ред
ишен земен живот.
Отказва се от своята петтомна естетика и се изкушава така да изгради естетиката, както искат природоизпитателите. Той изгражда своята първа естетика отгоре надолу, като изхожда от принципите и след това преминава към сетивното. Това самият той дълбоко критикува. Сега той иска да изгради естетиката отдолу нагоре, изхождайки от фактите и постепенно преминавайки към принципите. И ние виждаме, как с едно огромно усилие той работи за унищожаването на своята собствена първа естетика.
Ние виждаме неговата отклоняваща се карма и как той е отхвърлен обратно в своята същинска карма, което означава, че отново е свързан с онези души, които са били негови другари в един предишен земен живот.
Разтърсващо е да се види, как всъщност Фридрих Теодор Фишер никога не завършва изграждането на своята естетика, как нещо хаотично навлиза в целия му духовен живот. Аз ви разказах за филистерското отношение също и към Гъотевия Фауст. Всичко това идва оттам, че той се чувства несигурен и от друга страна иска да се присъедини отново към своите стари другари. Трябва да се обърне внимание, как в кармата силно работи несъзнателното, това несъзнателно, което естествено за една по-висока степен на виждането е нещо съзнателно. Но човек трябва да е наясно, как някои филистерски естествено научни изследователи мразеха Гъотевия «Фауст»!
към текста >>
И п
ред
и всичко нямаше нужда да я има трагедията на Гретхен, а щеше да има една истинска солидна сватба, вместо сцената в затвора.
Трябва да се обърне внимание, как в кармата силно работи несъзнателното, това несъзнателно, което естествено за една по-висока степен на виждането е нещо съзнателно. Но човек трябва да е наясно, как някои филистерски естествено научни изследователи мразеха Гъотевия «Фауст»! Спомнете си израза от Дю Боа Реймонд, който вчера ви споменах, че Гъоте би направил по-добре, да накара Фауст нещо да изобрети, вместо да го остави да заклева духове, като земния дух и след това да тръгне с Мефистофел да изкушава момичета и да не се жени за тях. Да, всичко това за Дю Боа Реймонд са глупости и той би искал Гъоте да опише един герой, който изобретява електрическата въздушна помпа! Наистина това би било истинско социално дело, въпросният можеше да стане и кмет на Магдебург.
И преди всичко нямаше нужда да я има трагедията на Гретхен, а щеше да има една истинска солидна сватба, вместо сцената в затвора.
Е, наистина от една гледна точка това има своето основание, но Гъоте сигурно съвсем не е имал това предвид. Нали, Фридрих Теодор Фишер не е бил напълно сигурен, когато, както казах се е получило това отклоняване на кармата. Но нещо постоянно го е подтиквало назад и това е било неговото подсъзнание, въпреки че той беше един свободен дух и изпитваше удоволствие, когато чуваше някой филистър да хули Гъотевия «Фауст». При това той естествено се изпълваше с остроумие; това е също както битка със снежни топки. И точно когато при един човек се наблюдават нещата, които изпъкват пред наблюдението, се стига до имагинациите, които трябва да доведат до зад кулисите на сетивното съществуване.
към текста >>
Е, наистина от една гледна точка това има своето основание, но Гъоте сигурно съвсем не е имал това п
ред
вид.
Но човек трябва да е наясно, как някои филистерски естествено научни изследователи мразеха Гъотевия «Фауст»! Спомнете си израза от Дю Боа Реймонд, който вчера ви споменах, че Гъоте би направил по-добре, да накара Фауст нещо да изобрети, вместо да го остави да заклева духове, като земния дух и след това да тръгне с Мефистофел да изкушава момичета и да не се жени за тях. Да, всичко това за Дю Боа Реймонд са глупости и той би искал Гъоте да опише един герой, който изобретява електрическата въздушна помпа! Наистина това би било истинско социално дело, въпросният можеше да стане и кмет на Магдебург. И преди всичко нямаше нужда да я има трагедията на Гретхен, а щеше да има една истинска солидна сватба, вместо сцената в затвора.
Е, наистина от една гледна точка това има своето основание, но Гъоте сигурно съвсем не е имал това предвид.
Нали, Фридрих Теодор Фишер не е бил напълно сигурен, когато, както казах се е получило това отклоняване на кармата. Но нещо постоянно го е подтиквало назад и това е било неговото подсъзнание, въпреки че той беше един свободен дух и изпитваше удоволствие, когато чуваше някой филистър да хули Гъотевия «Фауст». При това той естествено се изпълваше с остроумие; това е също както битка със снежни топки. И точно когато при един човек се наблюдават нещата, които изпъкват пред наблюдението, се стига до имагинациите, които трябва да доведат до зад кулисите на сетивното съществуване. Човек достига до тях.
към текста >>
И точно когато при един човек се наблюдават нещата, които изпъкват п
ред
наблюдението, се стига до имагинациите, които трябва да доведат до зад кулисите на сетивното съществуване.
И преди всичко нямаше нужда да я има трагедията на Гретхен, а щеше да има една истинска солидна сватба, вместо сцената в затвора. Е, наистина от една гледна точка това има своето основание, но Гъоте сигурно съвсем не е имал това предвид. Нали, Фридрих Теодор Фишер не е бил напълно сигурен, когато, както казах се е получило това отклоняване на кармата. Но нещо постоянно го е подтиквало назад и това е било неговото подсъзнание, въпреки че той беше един свободен дух и изпитваше удоволствие, когато чуваше някой филистър да хули Гъотевия «Фауст». При това той естествено се изпълваше с остроумие; това е също както битка със снежни топки.
И точно когато при един човек се наблюдават нещата, които изпъкват пред наблюдението, се стига до имагинациите, които трябва да доведат до зад кулисите на сетивното съществуване.
Човек достига до тях. Има един пример, една хубава картина. От едната страна се намират първокласните филистери, като например Дю Боа Реймонд, който казваше, че Гъоте трябваше да изобрази Фауст като кмет на Магдебург, да открие електрическата машина и въздушната помпа, да се ожени за Гретхен - нали, това са филистери от първа класа! Това е в подсъзнанието, понеже е налице една кармическа връзка. Те всички бяха маври, които бяха заедно с Фридрих Теодор Фишер.
към текста >>
Е, аз исках първо да ви дам една насока, как може да се разбере даден земен живот от п
ред
ишен земен живот - към тези неща отново ще се върна.
Те всички бяха маври, които бяха заедно с Фридрих Теодор Фишер. Той беше привлечен, той се чувстваше сроден и от друга страна не беше така, той междувременно беше докоснат от други течения, които отклониха неговата карма. И сега, когато първокласните филистери хвърляха своите снежни топки, той хвърляше обратно и казваше: - Нека някой направи една дисертация, например за връзката между подутините от студа на госпожа Христине фон Гъоте със символично-алегорично-митологичните фигури във втората част на Фауст. Нали, това е гениално филистерски, филистерство от втора класа. Да се вземат тези неща с тяхното значение, е онова, което може да изведе от само интелектуалното и да го въведе в съзерцанието.
Е, аз исках първо да ви дам една насока, как може да се разбере даден земен живот от предишен земен живот - към тези неща отново ще се върна.
От едно наистина огромно разтърсващо значение за мен е фигурата, която се е разхождала нагоре надолу в Щутгарт. Аз ви я описах: Чудно хубавите сини очи, червеникаво-кестенявата брада, така държаща ръцете си, този образ вече ви го описах. Това съзерцание, което сега ви описвам, беше налице, но физическата осанка на шваба Фишер, както той ходеше нагоре надолу из Щутгарт, не отговаряше на това, понеже за един окултен поглед той наистина не изглеждаше като прероден арабин. И аз постоянно се отказвах, понеже човек става - не бих казал скептичен, но просто недоверчив спрямо своите виждания. На човек му се иска те да се потвърдят по категоричен начин.
към текста >>
Вчера ние разгледахме една втора личност, Франц Шуберт във връзка с неговия приятел и покровител, Барон фон Шпаун, във връзка с неговата природна същност, като от една страна в
ред
ки случаи той можеше да избухне, както ви разказах вчера, можеше да стане побойник, а от друга страна беше извън
ред
но нежен, което се изразява в това, че като сомнамбул сутрин когато стане от сън, той пишеше своите най-красиви мелодии.
Аз отново и отново отстранявах този образ, докато загадката се разреши по следния начин: Този мъж - той и в тогавашното въплъщение беше мъж, - беше гледал на хората, които идваха от север срещу него, като свой идеал. В онова време съществуваше възможността човек да се влюби, да се загледа и идентифицира с даден човек, който особено му харесваше, тази възможност беше особено голяма. И така той получава своя образ от онези, срещу които беше водил война. Това беше, което после, както казах, даде разрешение на загадката относно неговия образ в последното му въплъщение.
Вчера ние разгледахме една втора личност, Франц Шуберт във връзка с неговия приятел и покровител, Барон фон Шпаун, във връзка с неговата природна същност, като от една страна в редки случаи той можеше да избухне, както ви разказах вчера, можеше да стане побойник, а от друга страна беше извънредно нежен, което се изразява в това, че като сомнамбул сутрин когато стане от сън, той пишеше своите най-красиви мелодии.
Човек много трудно стига до един образ на тази личност. Но в този случай именно връзката с Шпаун ни дава един образ. Защото при Франц Шуберт ние винаги имаме чувството - когато искаме да го намерим поглеждайки назад в окултното поле, ако мога да употребя този израз -, че той ни се изплъзва. Ако бива да се изразя тривиално, Шуберт винаги ни се изплъзва, когато искаме да го проследим в неговото минало въплъщение. Ние не можем лесно да го проследим в миналото, той винаги ни се изплъзва.
към текста >>
Тогава барон фон Шпаун е бил принц от Кастилия, който е минавал за извън
ред
но мъдър, занимавал се е с астрология и астрономия в смисъла на тогавашното време, даже е реформирал и съставил нови астрономически таблици.
Хората постоянно се връщаха отново към Шуберт. Когато обаче от живота на Шуберт през 19-то столетие духовно погледнем назад в неговия минал земен живот, тогава следите се изгубват. Човек не може лесно да го намери. Противно на това все пак е сравнително лесно да се намерят следите на барон фон Шпаун. И тази линия води назад също във времето на 8-и, 9-и век, но в Испания.
Тогава барон фон Шпаун е бил принц от Кастилия, който е минавал за извънредно мъдър, занимавал се е с астрология и астрономия в смисъла на тогавашното време, даже е реформирал и съставил нови астрономически таблици.
В даден момент от своя живот той е трябвало да избяга от своето отечество и намира убежище точно при най-големите врагове на кастилското население от онова време, при маврите. Той трябвало да остане там известно време след своето бягство и там се развива едно извънредно нежно приятелство към една мавърска личност, в която е била вплетена индивидуалността на сегашния Франц Шуберт. И онзи кастилски принц съвсем сигурно би загинал, ако за него не беше се застъпила онази духовно благородна личност между маврите и не беше го подкрепила, така че той е могъл още да продължи своя земен живот, за най-голямо задоволство и на двамата. Това, което ви разказвам, колкото е възможно е далеч от всяко интелектуалистично умуване. Аз даже ви показах, че трябваше да стигна до този резултат по околен път.
към текста >>
Той трябвало да остане там известно време след своето бягство и там се развива едно извън
ред
но нежно приятелство към една мавърска личност, в която е била вплетена индивидуалността на сегашния Франц Шуберт.
Човек не може лесно да го намери. Противно на това все пак е сравнително лесно да се намерят следите на барон фон Шпаун. И тази линия води назад също във времето на 8-и, 9-и век, но в Испания. Тогава барон фон Шпаун е бил принц от Кастилия, който е минавал за извънредно мъдър, занимавал се е с астрология и астрономия в смисъла на тогавашното време, даже е реформирал и съставил нови астрономически таблици. В даден момент от своя живот той е трябвало да избяга от своето отечество и намира убежище точно при най-големите врагове на кастилското население от онова време, при маврите.
Той трябвало да остане там известно време след своето бягство и там се развива едно извънредно нежно приятелство към една мавърска личност, в която е била вплетена индивидуалността на сегашния Франц Шуберт.
И онзи кастилски принц съвсем сигурно би загинал, ако за него не беше се застъпила онази духовно благородна личност между маврите и не беше го подкрепила, така че той е могъл още да продължи своя земен живот, за най-голямо задоволство и на двамата. Това, което ви разказвам, колкото е възможно е далеч от всяко интелектуалистично умуване. Аз даже ви показах, че трябваше да стигна до този резултат по околен път. Но по този околен път се стига до констатацията, че във Франц Шуберт се крие една преродена мавърска личност, една личност от кръга на маврите, която по онова време е била твърде далече от това, да обработва нещо музикално в своята душа. Напротив тя напълно е била отдадена и обработвала онова, което като фино изкуство и като задълбочено - не искам да кажа мислене, но вглъбяване, - е донесено в арабската култура от Азия, донесено през Африка до Испания.
към текста >>
В тази личност от тогавашното въплъщение п
ред
и всичко се е развила онази непретенциозна, но все пак енергична духовна мекота, която раждаше богатата сомнамбулна художествена фантазия, в следващото въплъщение на Франц Шуберт.
И онзи кастилски принц съвсем сигурно би загинал, ако за него не беше се застъпила онази духовно благородна личност между маврите и не беше го подкрепила, така че той е могъл още да продължи своя земен живот, за най-голямо задоволство и на двамата. Това, което ви разказвам, колкото е възможно е далеч от всяко интелектуалистично умуване. Аз даже ви показах, че трябваше да стигна до този резултат по околен път. Но по този околен път се стига до констатацията, че във Франц Шуберт се крие една преродена мавърска личност, една личност от кръга на маврите, която по онова време е била твърде далече от това, да обработва нещо музикално в своята душа. Напротив тя напълно е била отдадена и обработвала онова, което като фино изкуство и като задълбочено - не искам да кажа мислене, но вглъбяване, - е донесено в арабската култура от Азия, донесено през Африка до Испания.
В тази личност от тогавашното въплъщение преди всичко се е развила онази непретенциозна, но все пак енергична духовна мекота, която раждаше богатата сомнамбулна художествена фантазия, в следващото въплъщение на Франц Шуберт.
От друга страна обаче тази личност в онова време е трябвало да вземе участие в тежките боеве, които възникнаха между мавърското население и испанското население на Кастилия и Арагон. Тогава се разви онази сдържана емоционална жилка, която след това, бих искал да кажа, бидейки скрита, избухваше само в особени случаи. На мен ми се струва, че както едва тогава разбираме последния живот на Земята на Фридрих Теодор Фишер, когато можем да го видим в основата на неговия арабизъм, по същия начин можем да разберем голямата особеност на Шубертовата музика, а именно задкулисната основа на неговите песенни композиции, само тогава, когато - аз не съм построил тези неща, те са резултат на самите факти, - с помощта на ясновидството констатираме, че тук имаме една духовна азиатска природа, известно време греяна от слънцето на пустинята, след това пречистена в Европа, преминала през духовния свят между смъртта и едно ново раждане и след това преродена в чиста човечност, независимо от всички изкуствени социални връзки, в един беден училищен учител. Третата личност, за която ви говорих вчера - както казах, сега искам само бегло да засегна тези неща, а по-късно можем отново да се върнем върху някои положения, - третата личност, за която ви говорих, Ойген Дюринг, ми беше интересна поради това, че като младеж извънредно много се занимавах със съчиненията на Дюринг[2]. Аз бях очарован от съчиненията на Дюринг по физика и математика, особено от неговите съчинения: «Нови основни средства и открития за висшия анализ, алгебрата, изчислението на функциите и съпринадлежащата геометрия», от начина, по който той третираше закона на съотвестващите температури на кипенето, бях очарован от тези неща.
към текста >>
Третата личност, за която ви говорих вчера - както казах, сега искам само бегло да засегна тези неща, а по-късно можем отново да се върнем върху някои положения, - третата личност, за която ви говорих, Ойген Дюринг, ми беше интересна поради това, че като младеж извън
ред
но много се занимавах със съчиненията на Дюринг[2].
Напротив тя напълно е била отдадена и обработвала онова, което като фино изкуство и като задълбочено - не искам да кажа мислене, но вглъбяване, - е донесено в арабската култура от Азия, донесено през Африка до Испания. В тази личност от тогавашното въплъщение преди всичко се е развила онази непретенциозна, но все пак енергична духовна мекота, която раждаше богатата сомнамбулна художествена фантазия, в следващото въплъщение на Франц Шуберт. От друга страна обаче тази личност в онова време е трябвало да вземе участие в тежките боеве, които възникнаха между мавърското население и испанското население на Кастилия и Арагон. Тогава се разви онази сдържана емоционална жилка, която след това, бих искал да кажа, бидейки скрита, избухваше само в особени случаи. На мен ми се струва, че както едва тогава разбираме последния живот на Земята на Фридрих Теодор Фишер, когато можем да го видим в основата на неговия арабизъм, по същия начин можем да разберем голямата особеност на Шубертовата музика, а именно задкулисната основа на неговите песенни композиции, само тогава, когато - аз не съм построил тези неща, те са резултат на самите факти, - с помощта на ясновидството констатираме, че тук имаме една духовна азиатска природа, известно време греяна от слънцето на пустинята, след това пречистена в Европа, преминала през духовния свят между смъртта и едно ново раждане и след това преродена в чиста човечност, независимо от всички изкуствени социални връзки, в един беден училищен учител.
Третата личност, за която ви говорих вчера - както казах, сега искам само бегло да засегна тези неща, а по-късно можем отново да се върнем върху някои положения, - третата личност, за която ви говорих, Ойген Дюринг, ми беше интересна поради това, че като младеж извънредно много се занимавах със съчиненията на Дюринг[2].
Аз бях очарован от съчиненията на Дюринг по физика и математика, особено от неговите съчинения: «Нови основни средства и открития за висшия анализ, алгебрата, изчислението на функциите и съпринадлежащата геометрия», от начина, по който той третираше закона на съотвестващите температури на кипенето, бях очарован от тези неща. Аз извънредно много се ядосах на такава книга, като «Събития, живот и врагове», в която той пише един вид автобиография. Това е нещо извънредно самомнително, но действително гениално самомнително; да не говорим за нещо, което напомня за най-необузданите памфлети, като «Надценяването на Лесинг и неговото покровителство на евреите». Аз също можех да се удивлявам на «Критическата история на общите принципи на механиката», докато лъвът не беше още вътре в тях, а показваше само своите нокти. Но неприятно действаше това, че в една история на механиката се говореше много за всички клюки на госпожа Хелмхолц, защото тук Дюринг не засягаше толкова Херман Хелмхолц, когото той толкова ругаеше, а се занимаваше повече с клюките от кръга на госпожа Хелмхолц.
към текста >>
Аз бях очарован от съчиненията на Дюринг по физика и математика, особено от неговите съчинения: «Нови основни с
ред
ства и открития за висшия анализ, алгебрата, изчислението на функциите и съпринадлежащата геометрия», от начина, по който той третираше закона на съотвестващите температури на кипенето, бях очарован от тези неща.
В тази личност от тогавашното въплъщение преди всичко се е развила онази непретенциозна, но все пак енергична духовна мекота, която раждаше богатата сомнамбулна художествена фантазия, в следващото въплъщение на Франц Шуберт. От друга страна обаче тази личност в онова време е трябвало да вземе участие в тежките боеве, които възникнаха между мавърското население и испанското население на Кастилия и Арагон. Тогава се разви онази сдържана емоционална жилка, която след това, бих искал да кажа, бидейки скрита, избухваше само в особени случаи. На мен ми се струва, че както едва тогава разбираме последния живот на Земята на Фридрих Теодор Фишер, когато можем да го видим в основата на неговия арабизъм, по същия начин можем да разберем голямата особеност на Шубертовата музика, а именно задкулисната основа на неговите песенни композиции, само тогава, когато - аз не съм построил тези неща, те са резултат на самите факти, - с помощта на ясновидството констатираме, че тук имаме една духовна азиатска природа, известно време греяна от слънцето на пустинята, след това пречистена в Европа, преминала през духовния свят между смъртта и едно ново раждане и след това преродена в чиста човечност, независимо от всички изкуствени социални връзки, в един беден училищен учител. Третата личност, за която ви говорих вчера - както казах, сега искам само бегло да засегна тези неща, а по-късно можем отново да се върнем върху някои положения, - третата личност, за която ви говорих, Ойген Дюринг, ми беше интересна поради това, че като младеж извънредно много се занимавах със съчиненията на Дюринг[2].
Аз бях очарован от съчиненията на Дюринг по физика и математика, особено от неговите съчинения: «Нови основни средства и открития за висшия анализ, алгебрата, изчислението на функциите и съпринадлежащата геометрия», от начина, по който той третираше закона на съотвестващите температури на кипенето, бях очарован от тези неща.
Аз извънредно много се ядосах на такава книга, като «Събития, живот и врагове», в която той пише един вид автобиография. Това е нещо извънредно самомнително, но действително гениално самомнително; да не говорим за нещо, което напомня за най-необузданите памфлети, като «Надценяването на Лесинг и неговото покровителство на евреите». Аз също можех да се удивлявам на «Критическата история на общите принципи на механиката», докато лъвът не беше още вътре в тях, а показваше само своите нокти. Но неприятно действаше това, че в една история на механиката се говореше много за всички клюки на госпожа Хелмхолц, защото тук Дюринг не засягаше толкова Херман Хелмхолц, когото той толкова ругаеше, а се занимаваше повече с клюките от кръга на госпожа Хелмхолц. Но добре; това са такива неща.
към текста >>
Аз извън
ред
но много се ядосах на такава книга, като «Събития, живот и врагове», в която той пише един вид автобиография.
От друга страна обаче тази личност в онова време е трябвало да вземе участие в тежките боеве, които възникнаха между мавърското население и испанското население на Кастилия и Арагон. Тогава се разви онази сдържана емоционална жилка, която след това, бих искал да кажа, бидейки скрита, избухваше само в особени случаи. На мен ми се струва, че както едва тогава разбираме последния живот на Земята на Фридрих Теодор Фишер, когато можем да го видим в основата на неговия арабизъм, по същия начин можем да разберем голямата особеност на Шубертовата музика, а именно задкулисната основа на неговите песенни композиции, само тогава, когато - аз не съм построил тези неща, те са резултат на самите факти, - с помощта на ясновидството констатираме, че тук имаме една духовна азиатска природа, известно време греяна от слънцето на пустинята, след това пречистена в Европа, преминала през духовния свят между смъртта и едно ново раждане и след това преродена в чиста човечност, независимо от всички изкуствени социални връзки, в един беден училищен учител. Третата личност, за която ви говорих вчера - както казах, сега искам само бегло да засегна тези неща, а по-късно можем отново да се върнем върху някои положения, - третата личност, за която ви говорих, Ойген Дюринг, ми беше интересна поради това, че като младеж извънредно много се занимавах със съчиненията на Дюринг[2]. Аз бях очарован от съчиненията на Дюринг по физика и математика, особено от неговите съчинения: «Нови основни средства и открития за висшия анализ, алгебрата, изчислението на функциите и съпринадлежащата геометрия», от начина, по който той третираше закона на съотвестващите температури на кипенето, бях очарован от тези неща.
Аз извънредно много се ядосах на такава книга, като «Събития, живот и врагове», в която той пише един вид автобиография.
Това е нещо извънредно самомнително, но действително гениално самомнително; да не говорим за нещо, което напомня за най-необузданите памфлети, като «Надценяването на Лесинг и неговото покровителство на евреите». Аз също можех да се удивлявам на «Критическата история на общите принципи на механиката», докато лъвът не беше още вътре в тях, а показваше само своите нокти. Но неприятно действаше това, че в една история на механиката се говореше много за всички клюки на госпожа Хелмхолц, защото тук Дюринг не засягаше толкова Херман Хелмхолц, когото той толкова ругаеше, а се занимаваше повече с клюките от кръга на госпожа Хелмхолц. Но добре; това са такива неща. Клюки бъбрят най-различните кръгове.
към текста >>
Това е нещо извън
ред
но самомнително, но действително гениално самомнително; да не говорим за нещо, което напомня за най-необузданите памфлети, като «Надценяването на Лесинг и неговото покровителство на евреите».
Тогава се разви онази сдържана емоционална жилка, която след това, бих искал да кажа, бидейки скрита, избухваше само в особени случаи. На мен ми се струва, че както едва тогава разбираме последния живот на Земята на Фридрих Теодор Фишер, когато можем да го видим в основата на неговия арабизъм, по същия начин можем да разберем голямата особеност на Шубертовата музика, а именно задкулисната основа на неговите песенни композиции, само тогава, когато - аз не съм построил тези неща, те са резултат на самите факти, - с помощта на ясновидството констатираме, че тук имаме една духовна азиатска природа, известно време греяна от слънцето на пустинята, след това пречистена в Европа, преминала през духовния свят между смъртта и едно ново раждане и след това преродена в чиста човечност, независимо от всички изкуствени социални връзки, в един беден училищен учител. Третата личност, за която ви говорих вчера - както казах, сега искам само бегло да засегна тези неща, а по-късно можем отново да се върнем върху някои положения, - третата личност, за която ви говорих, Ойген Дюринг, ми беше интересна поради това, че като младеж извънредно много се занимавах със съчиненията на Дюринг[2]. Аз бях очарован от съчиненията на Дюринг по физика и математика, особено от неговите съчинения: «Нови основни средства и открития за висшия анализ, алгебрата, изчислението на функциите и съпринадлежащата геометрия», от начина, по който той третираше закона на съотвестващите температури на кипенето, бях очарован от тези неща. Аз извънредно много се ядосах на такава книга, като «Събития, живот и врагове», в която той пише един вид автобиография.
Това е нещо извънредно самомнително, но действително гениално самомнително; да не говорим за нещо, което напомня за най-необузданите памфлети, като «Надценяването на Лесинг и неговото покровителство на евреите».
Аз също можех да се удивлявам на «Критическата история на общите принципи на механиката», докато лъвът не беше още вътре в тях, а показваше само своите нокти. Но неприятно действаше това, че в една история на механиката се говореше много за всички клюки на госпожа Хелмхолц, защото тук Дюринг не засягаше толкова Херман Хелмхолц, когото той толкова ругаеше, а се занимаваше повече с клюките от кръга на госпожа Хелмхолц. Но добре; това са такива неща. Клюки бъбрят най-различните кръгове. Клюки се разменят даже и в най-различните кръгове на антропософите.
към текста >>
Когато човек п
ред
приема именно такива изследвания, той винаги получава всякакъв вид впечатления, понякога даже ужасни впечатления.
Клюки се разменят даже и в най-различните кръгове на антропософите. Въпреки че от Коледното тържество насам трябваше да има едно ново течение, може да се констатира, че тук там все още се клюкарства и в антропософските кръгове, което е твърде излишно, а при известни обстоятелства би могло да стане даже неприятно и за самите бъбривци или бъбривки, това човек сам може да узнае. Но както казах, при съчиненията на Дюринг аз изпитах всички нюанси - да уважавам един човек, да го ценя, да го критикувам, да се ядосвам. Че при това положение човек би искал да погледне в основата поне на най-близкия минал земен живот, как се е развило нещо подобно, това лесно може да ви стане понятно. Но и тук също не беше лесно - и аз не мога да премълча тези неща, - тук отначало също се явиха заблуждения.
Когато човек предприема именно такива изследвания, той винаги получава всякакъв вид впечатления, понякога даже ужасни впечатления.
Веднъж аз самият седях на масата на едно кафене в Будапеща, там бяха събрани прероденият Йозеф ІІ, Фридрих Велики, маркиза Помпадур, Сенека, херцогът от Райхщадт, Мария Антоанета, след това вечерта дойде още Венцел Кауниц. Те бяха седнали на една маса в това кафене, бяха именно на мнение, че са прераждания на тези исторически личности. Имам предвид, че винаги се случва нещо подобно, когато хората се ровят в мисълта си, или започват да изграждат нещата с някакво ясновидско безчинство или други подобни неща. Както казах, лесно се явяват заблудители, защото понякога действително се касае за най-характерната точка в живота на един човек, т. е. за определен земен живот, от който трябва да се изходи, за да се направи едно подходящо изследване в миналото.
към текста >>
Имам п
ред
вид, че винаги се случва нещо подобно, когато хората се ровят в мисълта си, или започват да изграждат нещата с някакво ясновидско безчинство или други подобни неща.
Че при това положение човек би искал да погледне в основата поне на най-близкия минал земен живот, как се е развило нещо подобно, това лесно може да ви стане понятно. Но и тук също не беше лесно - и аз не мога да премълча тези неща, - тук отначало също се явиха заблуждения. Когато човек предприема именно такива изследвания, той винаги получава всякакъв вид впечатления, понякога даже ужасни впечатления. Веднъж аз самият седях на масата на едно кафене в Будапеща, там бяха събрани прероденият Йозеф ІІ, Фридрих Велики, маркиза Помпадур, Сенека, херцогът от Райхщадт, Мария Антоанета, след това вечерта дойде още Венцел Кауниц. Те бяха седнали на една маса в това кафене, бяха именно на мнение, че са прераждания на тези исторически личности.
Имам предвид, че винаги се случва нещо подобно, когато хората се ровят в мисълта си, или започват да изграждат нещата с някакво ясновидско безчинство или други подобни неща.
Както казах, лесно се явяват заблудители, защото понякога действително се касае за най-характерната точка в живота на един човек, т. е. за определен земен живот, от който трябва да се изходи, за да се направи едно подходящо изследване в миналото. И при Дюринг аз дълго не успявах да намеря някаква характерна точка. Тогава направих следното. Първо си представих онова, което ми беше най-симпатично у него: неговото механистично-материалистично схващане на света, което все пак в определен смисъл е най-малкото интелектуално духовно схващане.
към текста >>
за оп
ред
елен земен живот, от който трябва да се изходи, за да се направи едно подходящо изследване в миналото.
Когато човек предприема именно такива изследвания, той винаги получава всякакъв вид впечатления, понякога даже ужасни впечатления. Веднъж аз самият седях на масата на едно кафене в Будапеща, там бяха събрани прероденият Йозеф ІІ, Фридрих Велики, маркиза Помпадур, Сенека, херцогът от Райхщадт, Мария Антоанета, след това вечерта дойде още Венцел Кауниц. Те бяха седнали на една маса в това кафене, бяха именно на мнение, че са прераждания на тези исторически личности. Имам предвид, че винаги се случва нещо подобно, когато хората се ровят в мисълта си, или започват да изграждат нещата с някакво ясновидско безчинство или други подобни неща. Както казах, лесно се явяват заблудители, защото понякога действително се касае за най-характерната точка в живота на един човек, т. е.
за определен земен живот, от който трябва да се изходи, за да се направи едно подходящо изследване в миналото.
И при Дюринг аз дълго не успявах да намеря някаква характерна точка. Тогава направих следното. Първо си представих онова, което ми беше най-симпатично у него: неговото механистично-материалистично схващане на света, което все пак в определен смисъл е най-малкото интелектуално духовно схващане. Аз размислих, как всичко това има работа с един краен пространствен свят, с един краен времеви свят, построих следователно целия светоглед на Дюринг. Това лесно може да се направи.
към текста >>
Първо си п
ред
ставих онова, което ми беше най-симпатично у него: неговото механистично-материалистично схващане на света, което все пак в оп
ред
елен смисъл е най-малкото интелектуално духовно схващане.
Имам предвид, че винаги се случва нещо подобно, когато хората се ровят в мисълта си, или започват да изграждат нещата с някакво ясновидско безчинство или други подобни неща. Както казах, лесно се явяват заблудители, защото понякога действително се касае за най-характерната точка в живота на един човек, т. е. за определен земен живот, от който трябва да се изходи, за да се направи едно подходящо изследване в миналото. И при Дюринг аз дълго не успявах да намеря някаква характерна точка. Тогава направих следното.
Първо си представих онова, което ми беше най-симпатично у него: неговото механистично-материалистично схващане на света, което все пак в определен смисъл е най-малкото интелектуално духовно схващане.
Аз размислих, как всичко това има работа с един краен пространствен свят, с един краен времеви свят, построих следователно целия светоглед на Дюринг. Това лесно може да се направи. Когато човек вземе всичко това и насочи своя ясновиждащ поглед в миналото към предишните въплъщения, се получават множество въплъщения и след това отново заблуди. Човек не намира нищо, получават се безброй въплъщения, които естествено не съществуват и не могат да съществуват в такъв голям брой: Това са просто отражения на настоящото въплъщение. Защото това е именно както, ако в тази зала имате едно огледало и оттатък друго огледало, и вие виждате нещата отразени в безкрайността.
към текста >>
Когато човек вземе всичко това и насочи своя ясновиждащ поглед в миналото към п
ред
ишните въплъщения, се получават множество въплъщения и след това отново заблуди.
И при Дюринг аз дълго не успявах да намеря някаква характерна точка. Тогава направих следното. Първо си представих онова, което ми беше най-симпатично у него: неговото механистично-материалистично схващане на света, което все пак в определен смисъл е най-малкото интелектуално духовно схващане. Аз размислих, как всичко това има работа с един краен пространствен свят, с един краен времеви свят, построих следователно целия светоглед на Дюринг. Това лесно може да се направи.
Когато човек вземе всичко това и насочи своя ясновиждащ поглед в миналото към предишните въплъщения, се получават множество въплъщения и след това отново заблуди.
Човек не намира нищо, получават се безброй въплъщения, които естествено не съществуват и не могат да съществуват в такъв голям брой: Това са просто отражения на настоящото въплъщение. Защото това е именно както, ако в тази зала имате едно огледало и оттатък друго огледало, и вие виждате нещата отразени в безкрайността. Тогава реших да си образувам силно представата, как се представя този светоглед, който Дюринг има, когато го мислим ясно? Аз оставям сега настрана всичко, което съществува в този светоглед като омраза, критика, ругаене или други тривиалности, оставам настрана всичко това, вземам величавото, което все пак като светоглед ми е достатъчно антипатично, което обаче според начина, по който Дюринг го застъпваше, ми беше симпатично - представям си живо това. Но сега пристъпвам към това, да си изясня добре реалността при Дюринг.
към текста >>
Тогава реших да си образувам силно п
ред
ставата, как се п
ред
ставя този светоглед, който Дюринг има, когато го мислим ясно?
Аз размислих, как всичко това има работа с един краен пространствен свят, с един краен времеви свят, построих следователно целия светоглед на Дюринг. Това лесно може да се направи. Когато човек вземе всичко това и насочи своя ясновиждащ поглед в миналото към предишните въплъщения, се получават множество въплъщения и след това отново заблуди. Човек не намира нищо, получават се безброй въплъщения, които естествено не съществуват и не могат да съществуват в такъв голям брой: Това са просто отражения на настоящото въплъщение. Защото това е именно както, ако в тази зала имате едно огледало и оттатък друго огледало, и вие виждате нещата отразени в безкрайността.
Тогава реших да си образувам силно представата, как се представя този светоглед, който Дюринг има, когато го мислим ясно?
Аз оставям сега настрана всичко, което съществува в този светоглед като омраза, критика, ругаене или други тривиалности, оставам настрана всичко това, вземам величавото, което все пак като светоглед ми е достатъчно антипатично, което обаче според начина, по който Дюринг го застъпваше, ми беше симпатично - представям си живо това. Но сега пристъпвам към това, да си изясня добре реалността при Дюринг. Все пак от определена възраст на своя живот той гледа всичко това като слепец! Нали един слепец не вижда света! Ето защо той си представя нещата различно от един виждащ.
към текста >>
Аз оставям сега настрана всичко, което съществува в този светоглед като омраза, критика, ругаене или други тривиалности, оставам настрана всичко това, вземам величавото, което все пак като светоглед ми е достатъчно антипатично, което обаче спо
ред
начина, по който Дюринг го застъпваше, ми беше симпатично - п
ред
ставям си живо това.
Това лесно може да се направи. Когато човек вземе всичко това и насочи своя ясновиждащ поглед в миналото към предишните въплъщения, се получават множество въплъщения и след това отново заблуди. Човек не намира нищо, получават се безброй въплъщения, които естествено не съществуват и не могат да съществуват в такъв голям брой: Това са просто отражения на настоящото въплъщение. Защото това е именно както, ако в тази зала имате едно огледало и оттатък друго огледало, и вие виждате нещата отразени в безкрайността. Тогава реших да си образувам силно представата, как се представя този светоглед, който Дюринг има, когато го мислим ясно?
Аз оставям сега настрана всичко, което съществува в този светоглед като омраза, критика, ругаене или други тривиалности, оставам настрана всичко това, вземам величавото, което все пак като светоглед ми е достатъчно антипатично, което обаче според начина, по който Дюринг го застъпваше, ми беше симпатично - представям си живо това.
Но сега пристъпвам към това, да си изясня добре реалността при Дюринг. Все пак от определена възраст на своя живот той гледа всичко това като слепец! Нали един слепец не вижда света! Ето защо той си представя нещата различно от един виждащ. И действително, обикновените, бих искал да кажа, обикновените материалисти, обикновените механисти, се различават от Дюринг.
към текста >>
Все пак от оп
ред
елена възраст на своя живот той гледа всичко това като слепец!
Човек не намира нищо, получават се безброй въплъщения, които естествено не съществуват и не могат да съществуват в такъв голям брой: Това са просто отражения на настоящото въплъщение. Защото това е именно както, ако в тази зала имате едно огледало и оттатък друго огледало, и вие виждате нещата отразени в безкрайността. Тогава реших да си образувам силно представата, как се представя този светоглед, който Дюринг има, когато го мислим ясно? Аз оставям сега настрана всичко, което съществува в този светоглед като омраза, критика, ругаене или други тривиалности, оставам настрана всичко това, вземам величавото, което все пак като светоглед ми е достатъчно антипатично, което обаче според начина, по който Дюринг го застъпваше, ми беше симпатично - представям си живо това. Но сега пристъпвам към това, да си изясня добре реалността при Дюринг.
Все пак от определена възраст на своя живот той гледа всичко това като слепец!
Нали един слепец не вижда света! Ето защо той си представя нещата различно от един виждащ. И действително, обикновените, бих искал да кажа, обикновените материалисти, обикновените механисти, се различават от Дюринг. В сравнение с тях Дюринг е гениален. Действително, всички тези хора, които са построили светогледи, Фогт, Бюхнер, Молешот, Шпилер, Виснер[3], както всички се наричат - нали, «дванадесет дузини са си дванадесет дузини», - всичко това е нещо различно от начина по който Дюринг изгражда този светоглед.
към текста >>
Ето защо той си п
ред
ставя нещата различно от един виждащ.
Тогава реших да си образувам силно представата, как се представя този светоглед, който Дюринг има, когато го мислим ясно? Аз оставям сега настрана всичко, което съществува в този светоглед като омраза, критика, ругаене или други тривиалности, оставам настрана всичко това, вземам величавото, което все пак като светоглед ми е достатъчно антипатично, което обаче според начина, по който Дюринг го застъпваше, ми беше симпатично - представям си живо това. Но сега пристъпвам към това, да си изясня добре реалността при Дюринг. Все пак от определена възраст на своя живот той гледа всичко това като слепец! Нали един слепец не вижда света!
Ето защо той си представя нещата различно от един виждащ.
И действително, обикновените, бих искал да кажа, обикновените материалисти, обикновените механисти, се различават от Дюринг. В сравнение с тях Дюринг е гениален. Действително, всички тези хора, които са построили светогледи, Фогт, Бюхнер, Молешот, Шпилер, Виснер[3], както всички се наричат - нали, «дванадесет дузини са си дванадесет дузини», - всичко това е нещо различно от начина по който Дюринг изгражда този светоглед. Ние виждаме също, че той е имал заложбата, стремежа към една особена форма на светогледа, още когато можеше да вижда и че всъщност този светоглед му съответстваше, когато той вече не можеше да вижда, когато пространството около него се беше затъмнило. Защото всичко това всъщност пасва в тъмното пространство, от което Дюринг си построи света.
към текста >>
Ние имаме нещо неправилно, ако си п
ред
ставим, че това е направил някой, който е виждал.
И действително, обикновените, бих искал да кажа, обикновените материалисти, обикновените механисти, се различават от Дюринг. В сравнение с тях Дюринг е гениален. Действително, всички тези хора, които са построили светогледи, Фогт, Бюхнер, Молешот, Шпилер, Виснер[3], както всички се наричат - нали, «дванадесет дузини са си дванадесет дузини», - всичко това е нещо различно от начина по който Дюринг изгражда този светоглед. Ние виждаме също, че той е имал заложбата, стремежа към една особена форма на светогледа, още когато можеше да вижда и че всъщност този светоглед му съответстваше, когато той вече не можеше да вижда, когато пространството около него се беше затъмнило. Защото всичко това всъщност пасва в тъмното пространство, от което Дюринг си построи света.
Ние имаме нещо неправилно, ако си представим, че това е направил някой, който е виждал.
А сега представете си, как при Дюринг всичко е една извънредно голяма истина - както казах, други са изградили също такива светогледи, 144 такива хора се побират в 12 дузини, които изграждат такъв светоглед, - но при Дюринге е друго, при Дюринг е истина. Другите виждат и изграждат светогледи като слепи; Дюринг е сляп и изгражда своя светоглед като сляп. Това е извънредно фрапиращо. И когато стигнем дотам, когато погледнем този човек и знаем, че тук имаме един човек, който поради душевното си развитие вътрешно е бил сляп, който става механистичен затова, защото е сляп, тогава отново го намираме - а именно тук става въпрос за две въплъщения, - сред онова движение в християнския Изток, като някой, който около 8-и, 9-и век ту покровителства разрушаването на всичко картинно, става иконоборец, ту отново възстановява правото на иконите и стенописите. Тази борба за религия с картинни образи или за една религия без икони се развихря именно в Цариград.
към текста >>
А сега п
ред
ставете си, как при Дюринг всичко е една извън
ред
но голяма истина - както казах, други са изградили също такива светогледи, 144 такива хора се побират в 12 дузини, които изграждат такъв светоглед, - но при Дюринге е друго, при Дюринг е истина.
В сравнение с тях Дюринг е гениален. Действително, всички тези хора, които са построили светогледи, Фогт, Бюхнер, Молешот, Шпилер, Виснер[3], както всички се наричат - нали, «дванадесет дузини са си дванадесет дузини», - всичко това е нещо различно от начина по който Дюринг изгражда този светоглед. Ние виждаме също, че той е имал заложбата, стремежа към една особена форма на светогледа, още когато можеше да вижда и че всъщност този светоглед му съответстваше, когато той вече не можеше да вижда, когато пространството около него се беше затъмнило. Защото всичко това всъщност пасва в тъмното пространство, от което Дюринг си построи света. Ние имаме нещо неправилно, ако си представим, че това е направил някой, който е виждал.
А сега представете си, как при Дюринг всичко е една извънредно голяма истина - както казах, други са изградили също такива светогледи, 144 такива хора се побират в 12 дузини, които изграждат такъв светоглед, - но при Дюринге е друго, при Дюринг е истина.
Другите виждат и изграждат светогледи като слепи; Дюринг е сляп и изгражда своя светоглед като сляп. Това е извънредно фрапиращо. И когато стигнем дотам, когато погледнем този човек и знаем, че тук имаме един човек, който поради душевното си развитие вътрешно е бил сляп, който става механистичен затова, защото е сляп, тогава отново го намираме - а именно тук става въпрос за две въплъщения, - сред онова движение в християнския Изток, като някой, който около 8-и, 9-и век ту покровителства разрушаването на всичко картинно, става иконоборец, ту отново възстановява правото на иконите и стенописите. Тази борба за религия с картинни образи или за една религия без икони се развихря именно в Цариград. Там ние намираме индивидуалността на по-късния Дюринг като един човек, който с целия си ентусиазъм се бори за един свободен от образи културен живот, проявяващ една природа на наемен войник и бих искал да кажа, че всичко онова, което по-късно се явява в изрази, сега го виждаме при него чисто във физическата борба.
към текста >>
Това е извън
ред
но фрапиращо.
Ние виждаме също, че той е имал заложбата, стремежа към една особена форма на светогледа, още когато можеше да вижда и че всъщност този светоглед му съответстваше, когато той вече не можеше да вижда, когато пространството около него се беше затъмнило. Защото всичко това всъщност пасва в тъмното пространство, от което Дюринг си построи света. Ние имаме нещо неправилно, ако си представим, че това е направил някой, който е виждал. А сега представете си, как при Дюринг всичко е една извънредно голяма истина - както казах, други са изградили също такива светогледи, 144 такива хора се побират в 12 дузини, които изграждат такъв светоглед, - но при Дюринге е друго, при Дюринг е истина. Другите виждат и изграждат светогледи като слепи; Дюринг е сляп и изгражда своя светоглед като сляп.
Това е извънредно фрапиращо.
И когато стигнем дотам, когато погледнем този човек и знаем, че тук имаме един човек, който поради душевното си развитие вътрешно е бил сляп, който става механистичен затова, защото е сляп, тогава отново го намираме - а именно тук става въпрос за две въплъщения, - сред онова движение в християнския Изток, като някой, който около 8-и, 9-и век ту покровителства разрушаването на всичко картинно, става иконоборец, ту отново възстановява правото на иконите и стенописите. Тази борба за религия с картинни образи или за една религия без икони се развихря именно в Цариград. Там ние намираме индивидуалността на по-късния Дюринг като един човек, който с целия си ентусиазъм се бори за един свободен от образи културен живот, проявяващ една природа на наемен войник и бих искал да кажа, че всичко онова, което по-късно се явява в изрази, сега го виждаме при него чисто във физическата борба. За мен беше нещо извънредно интересно. Във второто томче на Дюринговата книга за Юлиус Роберт Майер се намира една особена дума.
към текста >>
И когато стигнем дотам, когато погледнем този човек и знаем, че тук имаме един човек, който поради душевното си развитие вътрешно е бил сляп, който става механистичен затова, защото е сляп, тогава отново го намираме - а именно тук става въпрос за две въплъщения, - с
ред
онова движение в християнския Изток, като някой, който около 8-и, 9-и век ту покровителства разрушаването на всичко картинно, става иконоборец, ту отново възстановява правото на иконите и стенописите.
Защото всичко това всъщност пасва в тъмното пространство, от което Дюринг си построи света. Ние имаме нещо неправилно, ако си представим, че това е направил някой, който е виждал. А сега представете си, как при Дюринг всичко е една извънредно голяма истина - както казах, други са изградили също такива светогледи, 144 такива хора се побират в 12 дузини, които изграждат такъв светоглед, - но при Дюринге е друго, при Дюринг е истина. Другите виждат и изграждат светогледи като слепи; Дюринг е сляп и изгражда своя светоглед като сляп. Това е извънредно фрапиращо.
И когато стигнем дотам, когато погледнем този човек и знаем, че тук имаме един човек, който поради душевното си развитие вътрешно е бил сляп, който става механистичен затова, защото е сляп, тогава отново го намираме - а именно тук става въпрос за две въплъщения, - сред онова движение в християнския Изток, като някой, който около 8-и, 9-и век ту покровителства разрушаването на всичко картинно, става иконоборец, ту отново възстановява правото на иконите и стенописите.
Тази борба за религия с картинни образи или за една религия без икони се развихря именно в Цариград. Там ние намираме индивидуалността на по-късния Дюринг като един човек, който с целия си ентусиазъм се бори за един свободен от образи културен живот, проявяващ една природа на наемен войник и бих искал да кажа, че всичко онова, което по-късно се явява в изрази, сега го виждаме при него чисто във физическата борба. За мен беше нещо извънредно интересно. Във второто томче на Дюринговата книга за Юлиус Роберт Майер се намира една особена дума. Тук ние получаваме нещата нагледно!
към текста >>
За мен беше нещо извън
ред
но интересно.
Другите виждат и изграждат светогледи като слепи; Дюринг е сляп и изгражда своя светоглед като сляп. Това е извънредно фрапиращо. И когато стигнем дотам, когато погледнем този човек и знаем, че тук имаме един човек, който поради душевното си развитие вътрешно е бил сляп, който става механистичен затова, защото е сляп, тогава отново го намираме - а именно тук става въпрос за две въплъщения, - сред онова движение в християнския Изток, като някой, който около 8-и, 9-и век ту покровителства разрушаването на всичко картинно, става иконоборец, ту отново възстановява правото на иконите и стенописите. Тази борба за религия с картинни образи или за една религия без икони се развихря именно в Цариград. Там ние намираме индивидуалността на по-късния Дюринг като един човек, който с целия си ентусиазъм се бори за един свободен от образи културен живот, проявяващ една природа на наемен войник и бих искал да кажа, че всичко онова, което по-късно се явява в изрази, сега го виждаме при него чисто във физическата борба.
За мен беше нещо извънредно интересно.
Във второто томче на Дюринговата книга за Юлиус Роберт Майер се намира една особена дума. Тук ние получаваме нещата нагледно! Като иконоборец Дюринг е имал особен начин да размахва сабята, тази своебразна крива сабя, която тогава постепенно се налагаше. Аз намерих едно съзвучие - нали, тук важното са действително образните подробности, - една дума в книгата за Юлиус Роберт Майер. Там има една глава, която се нарича: «Schlichologisches - промъкване дебнешком», промъкване дебнешком в германския университетски живот и т. н.!
към текста >>
Онзи, който не може да заключи за характера на един човек от начина, по който той върви, от начина по който той стъпва с ходилата, той не може лесно да нап
ред
не в такива неща, каквито аз сега изнасям.
Там където има интриги, чрез които човек се промъква отстрани; промъкване дебнешком! Също както по един изящен начин е образувал израза «интелектуалии» в съзвучие с «каналии», така той образува и израза «schlicholodisches - промъкване дебнешком». Той измисля най-разнообразните думи. Както казах, от такива привидно второстепенни неща можем да видим много. И колкото и парадоксално да изглежда, ние всъщност не можем да стигнем до взаимовръзките на различните земни съществувания, ако нямаме способността да виждаме нещо в симптомите.
Онзи, който не може да заключи за характера на един човек от начина, по който той върви, от начина по който той стъпва с ходилата, той не може лесно да напредне в такива неща, каквито аз сега изнасям.
Начинът, по който тази индивидуалност е размахвала сабята в своя минал живот, ние виждаме да преминава в самите думи, които той образува в своя следващ земен живот. И сега точно този Дюринг, който така много ругаеше, именно срещу учените «преучени»! Той казва, че предпочита да няма вече имена, които да напомнят за старата ученост. Той не иска да има никаква логика, иска да има една антилогика, никаква софия /мъдрост/, а една антисофия, не иска да има никаква наука, а иска да има една анти-наука. Това би му харесало всъщност най-много, да направи от всичко едно «анти»; той изрично казва това.
към текста >>
Той казва, че п
ред
почита да няма вече имена, които да напомнят за старата ученост.
Както казах, от такива привидно второстепенни неща можем да видим много. И колкото и парадоксално да изглежда, ние всъщност не можем да стигнем до взаимовръзките на различните земни съществувания, ако нямаме способността да виждаме нещо в симптомите. Онзи, който не може да заключи за характера на един човек от начина, по който той върви, от начина по който той стъпва с ходилата, той не може лесно да напредне в такива неща, каквито аз сега изнасям. Начинът, по който тази индивидуалност е размахвала сабята в своя минал живот, ние виждаме да преминава в самите думи, които той образува в своя следващ земен живот. И сега точно този Дюринг, който така много ругаеше, именно срещу учените «преучени»!
Той казва, че предпочита да няма вече имена, които да напомнят за старата ученост.
Той не иска да има никаква логика, иска да има една антилогика, никаква софия /мъдрост/, а една антисофия, не иска да има никаква наука, а иска да има една анти-наука. Това би му харесало всъщност най-много, да направи от всичко едно «анти»; той изрично казва това. А сега този човек, който така ужасно ругае срещу всичко учено, в неговото прераждане преди това като иконоборец и наемен войник е бил в школата на гръцките стоици, един истински гръцки философ стоик. Именно Дюринг е бил в древността това, срещу което той най-много ругае: В своето второ предишно въплъщение той напълно е бил философ и то философ-стоик, един от тези философи, които се оттеглят от земния живот. Тогава ми се разкри, че извънредно голям брой мисъл-форми, които се намират при Дюринг, се намират и при стоиците!
към текста >>
А сега този човек, който така ужасно ругае срещу всичко учено, в неговото прераждане п
ред
и това като иконоборец и наемен войник е бил в школата на гръцките стоици, един истински гръцки философ стоик.
Начинът, по който тази индивидуалност е размахвала сабята в своя минал живот, ние виждаме да преминава в самите думи, които той образува в своя следващ земен живот. И сега точно този Дюринг, който така много ругаеше, именно срещу учените «преучени»! Той казва, че предпочита да няма вече имена, които да напомнят за старата ученост. Той не иска да има никаква логика, иска да има една антилогика, никаква софия /мъдрост/, а една антисофия, не иска да има никаква наука, а иска да има една анти-наука. Това би му харесало всъщност най-много, да направи от всичко едно «анти»; той изрично казва това.
А сега този човек, който така ужасно ругае срещу всичко учено, в неговото прераждане преди това като иконоборец и наемен войник е бил в школата на гръцките стоици, един истински гръцки философ стоик.
Именно Дюринг е бил в древността това, срещу което той най-много ругае: В своето второ предишно въплъщение той напълно е бил философ и то философ-стоик, един от тези философи, които се оттеглят от земния живот. Тогава ми се разкри, че извънредно голям брой мисъл-форми, които се намират при Дюринг, се намират и при стоиците! Само че не винаги е така просто! Върху формата на мислите при стоиците и при Дюринг може да се направи цял един семинар. Следователно първо стигаме до епохата на иконоборците в 9-то столетие, в европейския Изток, където Дюринг е бил именно един иконоборец и след това в 3-то предихристиянско столетие в древната стоическа епоха на гръцкия свят.
към текста >>
Именно Дюринг е бил в древността това, срещу което той най-много ругае: В своето второ п
ред
ишно въплъщение той напълно е бил философ и то философ-стоик, един от тези философи, които се оттеглят от земния живот.
И сега точно този Дюринг, който така много ругаеше, именно срещу учените «преучени»! Той казва, че предпочита да няма вече имена, които да напомнят за старата ученост. Той не иска да има никаква логика, иска да има една антилогика, никаква софия /мъдрост/, а една антисофия, не иска да има никаква наука, а иска да има една анти-наука. Това би му харесало всъщност най-много, да направи от всичко едно «анти»; той изрично казва това. А сега този човек, който така ужасно ругае срещу всичко учено, в неговото прераждане преди това като иконоборец и наемен войник е бил в школата на гръцките стоици, един истински гръцки философ стоик.
Именно Дюринг е бил в древността това, срещу което той най-много ругае: В своето второ предишно въплъщение той напълно е бил философ и то философ-стоик, един от тези философи, които се оттеглят от земния живот.
Тогава ми се разкри, че извънредно голям брой мисъл-форми, които се намират при Дюринг, се намират и при стоиците! Само че не винаги е така просто! Върху формата на мислите при стоиците и при Дюринг може да се направи цял един семинар. Следователно първо стигаме до епохата на иконоборците в 9-то столетие, в европейския Изток, където Дюринг е бил именно един иконоборец и след това в 3-то предихристиянско столетие в древната стоическа епоха на гръцкия свят. И сега отново имаме нещо потресаващо: Стоикът, който става непретенциозен по отношение на живота, който се оттегля от това, което не е непосредствено необходимо за живота, който се примирява, примирява се в течение на своя втори следващ духовен живот да бъде лишен от светлината на очите в земния живот.
към текста >>
Тогава ми се разкри, че извън
ред
но голям брой мисъл-форми, които се намират при Дюринг, се намират и при стоиците!
Той казва, че предпочита да няма вече имена, които да напомнят за старата ученост. Той не иска да има никаква логика, иска да има една антилогика, никаква софия /мъдрост/, а една антисофия, не иска да има никаква наука, а иска да има една анти-наука. Това би му харесало всъщност най-много, да направи от всичко едно «анти»; той изрично казва това. А сега този човек, който така ужасно ругае срещу всичко учено, в неговото прераждане преди това като иконоборец и наемен войник е бил в школата на гръцките стоици, един истински гръцки философ стоик. Именно Дюринг е бил в древността това, срещу което той най-много ругае: В своето второ предишно въплъщение той напълно е бил философ и то философ-стоик, един от тези философи, които се оттеглят от земния живот.
Тогава ми се разкри, че извънредно голям брой мисъл-форми, които се намират при Дюринг, се намират и при стоиците!
Само че не винаги е така просто! Върху формата на мислите при стоиците и при Дюринг може да се направи цял един семинар. Следователно първо стигаме до епохата на иконоборците в 9-то столетие, в европейския Изток, където Дюринг е бил именно един иконоборец и след това в 3-то предихристиянско столетие в древната стоическа епоха на гръцкия свят. И сега отново имаме нещо потресаващо: Стоикът, който става непретенциозен по отношение на живота, който се оттегля от това, което не е непосредствено необходимо за живота, който се примирява, примирява се в течение на своя втори следващ духовен живот да бъде лишен от светлината на очите в земния живот. И в това той става истинен.
към текста >>
Следователно първо стигаме до епохата на иконоборците в 9-то столетие, в европейския Изток, където Дюринг е бил именно един иконоборец и след това в 3-то п
ред
ихристиянско столетие в древната стоическа епоха на гръцкия свят.
А сега този човек, който така ужасно ругае срещу всичко учено, в неговото прераждане преди това като иконоборец и наемен войник е бил в школата на гръцките стоици, един истински гръцки философ стоик. Именно Дюринг е бил в древността това, срещу което той най-много ругае: В своето второ предишно въплъщение той напълно е бил философ и то философ-стоик, един от тези философи, които се оттеглят от земния живот. Тогава ми се разкри, че извънредно голям брой мисъл-форми, които се намират при Дюринг, се намират и при стоиците! Само че не винаги е така просто! Върху формата на мислите при стоиците и при Дюринг може да се направи цял един семинар.
Следователно първо стигаме до епохата на иконоборците в 9-то столетие, в европейския Изток, където Дюринг е бил именно един иконоборец и след това в 3-то предихристиянско столетие в древната стоическа епоха на гръцкия свят.
И сега отново имаме нещо потресаващо: Стоикът, който става непретенциозен по отношение на живота, който се оттегля от това, което не е непосредствено необходимо за живота, който се примирява, примирява се в течение на своя втори следващ духовен живот да бъде лишен от светлината на очите в земния живот. И в това той става истинен. И тогава той е онзи, който излага слепотата на модерния светоглед по един величествен начин. Каквото и становище да вземем към светогледа на Дюринг, трагично-разтърсаващото е, че в своята личност Дюринг представя истината на светогледа на 19-то столетие и тази истина Дюринг изказва чрез своето човешко същество. Този стоик, който не искаше да гледа света, ослепя; този иконоборец, който искаше да унищожи иконите, образите, не може да търпи никакъв образ, прави от историята на литературата, от поезията това, което тя действително беше станала в неговите две книги за величията на литературата, където отпадат не само Гьоте и Шилер, където играе определена роля най-много Бюргер[4].
към текста >>
И сега отново имаме нещо потресаващо: Стоикът, който става непретенциозен по отношение на живота, който се оттегля от това, което не е непос
ред
ствено необходимо за живота, който се примирява, примирява се в течение на своя втори следващ духовен живот да бъде лишен от светлината на очите в земния живот.
Именно Дюринг е бил в древността това, срещу което той най-много ругае: В своето второ предишно въплъщение той напълно е бил философ и то философ-стоик, един от тези философи, които се оттеглят от земния живот. Тогава ми се разкри, че извънредно голям брой мисъл-форми, които се намират при Дюринг, се намират и при стоиците! Само че не винаги е така просто! Върху формата на мислите при стоиците и при Дюринг може да се направи цял един семинар. Следователно първо стигаме до епохата на иконоборците в 9-то столетие, в европейския Изток, където Дюринг е бил именно един иконоборец и след това в 3-то предихристиянско столетие в древната стоическа епоха на гръцкия свят.
И сега отново имаме нещо потресаващо: Стоикът, който става непретенциозен по отношение на живота, който се оттегля от това, което не е непосредствено необходимо за живота, който се примирява, примирява се в течение на своя втори следващ духовен живот да бъде лишен от светлината на очите в земния живот.
И в това той става истинен. И тогава той е онзи, който излага слепотата на модерния светоглед по един величествен начин. Каквото и становище да вземем към светогледа на Дюринг, трагично-разтърсаващото е, че в своята личност Дюринг представя истината на светогледа на 19-то столетие и тази истина Дюринг изказва чрез своето човешко същество. Този стоик, който не искаше да гледа света, ослепя; този иконоборец, който искаше да унищожи иконите, образите, не може да търпи никакъв образ, прави от историята на литературата, от поезията това, което тя действително беше станала в неговите две книги за величията на литературата, където отпадат не само Гьоте и Шилер, където играе определена роля най-много Бюргер[4]. Там става истина това, което иначе е лицемерие.
към текста >>
Каквото и становище да вземем към светогледа на Дюринг, трагично-разтърсаващото е, че в своята личност Дюринг п
ред
ставя истината на светогледа на 19-то столетие и тази истина Дюринг изказва чрез своето човешко същество.
Върху формата на мислите при стоиците и при Дюринг може да се направи цял един семинар. Следователно първо стигаме до епохата на иконоборците в 9-то столетие, в европейския Изток, където Дюринг е бил именно един иконоборец и след това в 3-то предихристиянско столетие в древната стоическа епоха на гръцкия свят. И сега отново имаме нещо потресаващо: Стоикът, който става непретенциозен по отношение на живота, който се оттегля от това, което не е непосредствено необходимо за живота, който се примирява, примирява се в течение на своя втори следващ духовен живот да бъде лишен от светлината на очите в земния живот. И в това той става истинен. И тогава той е онзи, който излага слепотата на модерния светоглед по един величествен начин.
Каквото и становище да вземем към светогледа на Дюринг, трагично-разтърсаващото е, че в своята личност Дюринг представя истината на светогледа на 19-то столетие и тази истина Дюринг изказва чрез своето човешко същество.
Този стоик, който не искаше да гледа света, ослепя; този иконоборец, който искаше да унищожи иконите, образите, не може да търпи никакъв образ, прави от историята на литературата, от поезията това, което тя действително беше станала в неговите две книги за величията на литературата, където отпадат не само Гьоте и Шилер, където играе определена роля най-много Бюргер[4]. Там става истина това, което иначе е лицемерие. Защото иначе хората твърдят: - Механизмът, материализмът на втората половина на 19-то столетие вижда! - Не, това е неистината, той не вижда, той е сляп. И Дюринг го представя в неговата истина!
към текста >>
Този стоик, който не искаше да гледа света, ослепя; този иконоборец, който искаше да унищожи иконите, образите, не може да търпи никакъв образ, прави от историята на литературата, от поезията това, което тя действително беше станала в неговите две книги за величията на литературата, където отпадат не само Гьоте и Шилер, където играе оп
ред
елена роля най-много Бюргер[4].
Следователно първо стигаме до епохата на иконоборците в 9-то столетие, в европейския Изток, където Дюринг е бил именно един иконоборец и след това в 3-то предихристиянско столетие в древната стоическа епоха на гръцкия свят. И сега отново имаме нещо потресаващо: Стоикът, който става непретенциозен по отношение на живота, който се оттегля от това, което не е непосредствено необходимо за живота, който се примирява, примирява се в течение на своя втори следващ духовен живот да бъде лишен от светлината на очите в земния живот. И в това той става истинен. И тогава той е онзи, който излага слепотата на модерния светоглед по един величествен начин. Каквото и становище да вземем към светогледа на Дюринг, трагично-разтърсаващото е, че в своята личност Дюринг представя истината на светогледа на 19-то столетие и тази истина Дюринг изказва чрез своето човешко същество.
Този стоик, който не искаше да гледа света, ослепя; този иконоборец, който искаше да унищожи иконите, образите, не може да търпи никакъв образ, прави от историята на литературата, от поезията това, което тя действително беше станала в неговите две книги за величията на литературата, където отпадат не само Гьоте и Шилер, където играе определена роля най-много Бюргер[4].
Там става истина това, което иначе е лицемерие. Защото иначе хората твърдят: - Механизмът, материализмът на втората половина на 19-то столетие вижда! - Не, това е неистината, той не вижда, той е сляп. И Дюринг го представя в неговата истина! Така една представителна личност, разгледана правилно на нейното място, представлява същевременно световноисторическата карма, кармата, която имаше самата цивилизация с нейния светоглед през втората половина на 19-то столетие.
към текста >>
И Дюринг го п
ред
ставя в неговата истина!
Каквото и становище да вземем към светогледа на Дюринг, трагично-разтърсаващото е, че в своята личност Дюринг представя истината на светогледа на 19-то столетие и тази истина Дюринг изказва чрез своето човешко същество. Този стоик, който не искаше да гледа света, ослепя; този иконоборец, който искаше да унищожи иконите, образите, не може да търпи никакъв образ, прави от историята на литературата, от поезията това, което тя действително беше станала в неговите две книги за величията на литературата, където отпадат не само Гьоте и Шилер, където играе определена роля най-много Бюргер[4]. Там става истина това, което иначе е лицемерие. Защото иначе хората твърдят: - Механизмът, материализмът на втората половина на 19-то столетие вижда! - Не, това е неистината, той не вижда, той е сляп.
И Дюринг го представя в неговата истина!
Така една представителна личност, разгледана правилно на нейното място, представлява същевременно световноисторическата карма, кармата, която имаше самата цивилизация с нейния светоглед през втората половина на 19-то столетие. Следващият път ще говорим по-нататък за тези неща. [1] Барух (Бенедикт) Спиноза, 1632-1677. [2] “Нови основни средства и изобретения за анализ, алгебра, функционално смятане и принадлежащата геометрия, както и принципи за математическа реформа редом указание за изучаване и преподаване на математиката”, от д-р Ойген и Улрих Дюринг, Лайпциг 1884. “Предмет, живот и врагове”, Карлсруе 1882.
към текста >>
Така една п
ред
ставителна личност, разгледана правилно на нейното място, п
ред
ставлява същевременно световноисторическата карма, кармата, която имаше самата цивилизация с нейния светоглед през втората половина на 19-то столетие.
Този стоик, който не искаше да гледа света, ослепя; този иконоборец, който искаше да унищожи иконите, образите, не може да търпи никакъв образ, прави от историята на литературата, от поезията това, което тя действително беше станала в неговите две книги за величията на литературата, където отпадат не само Гьоте и Шилер, където играе определена роля най-много Бюргер[4]. Там става истина това, което иначе е лицемерие. Защото иначе хората твърдят: - Механизмът, материализмът на втората половина на 19-то столетие вижда! - Не, това е неистината, той не вижда, той е сляп. И Дюринг го представя в неговата истина!
Така една представителна личност, разгледана правилно на нейното място, представлява същевременно световноисторическата карма, кармата, която имаше самата цивилизация с нейния светоглед през втората половина на 19-то столетие.
Следващият път ще говорим по-нататък за тези неща. [1] Барух (Бенедикт) Спиноза, 1632-1677. [2] “Нови основни средства и изобретения за анализ, алгебра, функционално смятане и принадлежащата геометрия, както и принципи за математическа реформа редом указание за изучаване и преподаване на математиката”, от д-р Ойген и Улрих Дюринг, Лайпциг 1884. “Предмет, живот и врагове”, Карлсруе 1882. [3] Карл Фогт, 1817-1895, естествоизпитател.
към текста >>
[2] “Нови основни с
ред
ства и изобретения за анализ, алгебра, функционално смятане и принадлежащата геометрия, както и принципи за математическа реформа
ред
ом указание за изучаване и преподаване на математиката”, от д-р Ойген и Улрих Дюринг, Лайпциг 1884.
- Не, това е неистината, той не вижда, той е сляп. И Дюринг го представя в неговата истина! Така една представителна личност, разгледана правилно на нейното място, представлява същевременно световноисторическата карма, кармата, която имаше самата цивилизация с нейния светоглед през втората половина на 19-то столетие. Следващият път ще говорим по-нататък за тези неща. [1] Барух (Бенедикт) Спиноза, 1632-1677.
[2] “Нови основни средства и изобретения за анализ, алгебра, функционално смятане и принадлежащата геометрия, както и принципи за математическа реформа редом указание за изучаване и преподаване на математиката”, от д-р Ойген и Улрих Дюринг, Лайпциг 1884.
“Предмет, живот и врагове”, Карлсруе 1882. [3] Карл Фогт, 1817-1895, естествоизпитател. Людвиг Бюхнер, 1824-1899, лекар. Якоб Молешот, 1822-1893, лекар и естествоизпитател. Филип Шпилер, 1800-1879, физик.
към текста >>
“П
ред
мет, живот и врагове”, Карлсруе 1882.
И Дюринг го представя в неговата истина! Така една представителна личност, разгледана правилно на нейното място, представлява същевременно световноисторическата карма, кармата, която имаше самата цивилизация с нейния светоглед през втората половина на 19-то столетие. Следващият път ще говорим по-нататък за тези неща. [1] Барух (Бенедикт) Спиноза, 1632-1677. [2] “Нови основни средства и изобретения за анализ, алгебра, функционално смятане и принадлежащата геометрия, както и принципи за математическа реформа редом указание за изучаване и преподаване на математиката”, от д-р Ойген и Улрих Дюринг, Лайпциг 1884.
“Предмет, живот и врагове”, Карлсруе 1882.
[3] Карл Фогт, 1817-1895, естествоизпитател. Людвиг Бюхнер, 1824-1899, лекар. Якоб Молешот, 1822-1893, лекар и естествоизпитател. Филип Шпилер, 1800-1879, физик. Александър Виснер, издател на “Атомът или силовия елемент на посоката”, 1875.
към текста >>
21.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Така при Дюринг аз ви показах преминаването на телесни особености от едно въплъщение в оп
ред
елено душевно устройство в следващото въплъщение.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 15 март 1924 година Ние говорим за кармата, за пътищата на човешката съдба и в последната лекция разгледахме съдбоносни връзки, които са много подходящи да хвърлят светлина върху начина, по който съдбата действа през различните земни съществувания. Аз реших, въпреки че това естествено е необходимо, но вдъхващо опасения решение, веднъж да говоря върху такива подробности на кармическите връзки и бих искал да продължа и по-нататък с това разглеждане. Вие видяхте, че при разглеждането на кармическите връзки стана необходимо да говорим за някои подробности в живота и същността на човека, покрай които иначе минаваме без да им обърнем внимание.
Така при Дюринг аз ви показах преминаването на телесни особености от едно въплъщение в определено душевно устройство в следващото въплъщение.
Когато рзглеждайки човешкото същество проникнем до духовния свят, от една страна всичко духовно изгубва своята абстрактност, става живо, става импулсивно действащо. Напротив телесното, това, което също и в човека се изразява телесно, изгубва, бихме искали да кажем, своята вещественост, добива духовно значение, получава определено място в целостта на човешкия живот. Как всъщност действа съдбата? Съдбата действа така, че тя работи от целостта на човека. Това, което от един кармически подтик човек си избира в живота, което после се оформя като съдба, се състои в това, че силите на съдбата, които минават от един живот в друг, изграждат състава на кръвта до най-финия му строеж, вътрешно регулират нервната дейност, но подбуждат също и душевно-инстинктивната възприемчивост за това или онова.
към текста >>
Напротив телесното, това, което също и в човека се изразява телесно, изгубва, бихме искали да кажем, своята вещественост, добива духовно значение, получава оп
ред
елено място в целостта на човешкия живот.
Ние говорим за кармата, за пътищата на човешката съдба и в последната лекция разгледахме съдбоносни връзки, които са много подходящи да хвърлят светлина върху начина, по който съдбата действа през различните земни съществувания. Аз реших, въпреки че това естествено е необходимо, но вдъхващо опасения решение, веднъж да говоря върху такива подробности на кармическите връзки и бих искал да продължа и по-нататък с това разглеждане. Вие видяхте, че при разглеждането на кармическите връзки стана необходимо да говорим за някои подробности в живота и същността на човека, покрай които иначе минаваме без да им обърнем внимание. Така при Дюринг аз ви показах преминаването на телесни особености от едно въплъщение в определено душевно устройство в следващото въплъщение. Когато рзглеждайки човешкото същество проникнем до духовния свят, от една страна всичко духовно изгубва своята абстрактност, става живо, става импулсивно действащо.
Напротив телесното, това, което също и в човека се изразява телесно, изгубва, бихме искали да кажем, своята вещественост, добива духовно значение, получава определено място в целостта на човешкия живот.
Как всъщност действа съдбата? Съдбата действа така, че тя работи от целостта на човека. Това, което от един кармически подтик човек си избира в живота, което после се оформя като съдба, се състои в това, че силите на съдбата, които минават от един живот в друг, изграждат състава на кръвта до най-финия му строеж, вътрешно регулират нервната дейност, но подбуждат също и душевно-инстинктивната възприемчивост за това или онова. И ние не можем лесно да проникнем във вътрешността на съдбовните кармически взаимовръзки, ако не проявяваме интерес към отделните жизнени изяви на един човек - естествено при това винаги говорим за душевното око. Действително, за кармическото разглеждане е също така необходимо да проявяваме интерес към едно движение на ръката, както и към една гениална духовна дарба.
към текста >>
Много неща, които в обикновения живот ни се струват несъществени, са извън
ред
но важни, когато започваме да разглеждаме, как съдбата се изтъкава от един земен живот в друг земен живот, а някои неща, които при даден човек ни се струват особено важни, те имат по-малко значение.
Това, което от един кармически подтик човек си избира в живота, което после се оформя като съдба, се състои в това, че силите на съдбата, които минават от един живот в друг, изграждат състава на кръвта до най-финия му строеж, вътрешно регулират нервната дейност, но подбуждат също и душевно-инстинктивната възприемчивост за това или онова. И ние не можем лесно да проникнем във вътрешността на съдбовните кармически взаимовръзки, ако не проявяваме интерес към отделните жизнени изяви на един човек - естествено при това винаги говорим за душевното око. Действително, за кармическото разглеждане е също така необходимо да проявяваме интерес към едно движение на ръката, както и към една гениална духовна дарба. От значение е също така да можем да наблюдаваме, - естествено също и от духовната страна да се наблюдава астралното тяло и аза, - как един човек сяда, как той изпълнява своите морални задължения. Важно е също, дали един човек обича силно да набръчква челото си или само леко го набръчква, както е важно, дали той е благочестив или е неблагочестив.
Много неща, които в обикновения живот ни се струват несъществени, са извънредно важни, когато започваме да разглеждаме, как съдбата се изтъкава от един земен живот в друг земен живот, а някои неща, които при даден човек ни се струват особено важни, те имат по-малко значение.
Но в общия човешки живот не е така лесно, например да обръщаме внимание на телесните особености. Те съществуват и ние трябва да сме се школували - естествено без да нараняваме въпросните хора, а обидно е, когато наблюдаваме хората само за да ги наблюдаваме. Това никога не трябва да се случва, а всичко, което се прави в тази насока, трябва да се получава от само себе си. Но когато сме школували нашето внимание, тогава и в ежедневното общуване с другите при всеки човек забелязваме отделни особености, които са дребни неща, но за разглеждането на кармата са от огромно значение. Ние бива да наблюдаваме така проницателно хората по отношение на кармическите връзки само тогава, когато можем да посочим значими особености.
към текста >>
П
ред
и десетилетия философът Едуард Фон Хартман беше за мен една извън
ред
но интересна личност, както по отношение на вътрешния си духовен живот, така и по отношение на външния си живот.
Но в общия човешки живот не е така лесно, например да обръщаме внимание на телесните особености. Те съществуват и ние трябва да сме се школували - естествено без да нараняваме въпросните хора, а обидно е, когато наблюдаваме хората само за да ги наблюдаваме. Това никога не трябва да се случва, а всичко, което се прави в тази насока, трябва да се получава от само себе си. Но когато сме школували нашето внимание, тогава и в ежедневното общуване с другите при всеки човек забелязваме отделни особености, които са дребни неща, но за разглеждането на кармата са от огромно значение. Ние бива да наблюдаваме така проницателно хората по отношение на кармическите връзки само тогава, когато можем да посочим значими особености.
Преди десетилетия философът Едуард Фон Хартман беше за мен една извънредно интересна личност, както по отношение на вътрешния си духовен живот, така и по отношение на външния си живот.
Към този философ аз проявих много дълбок интерес. Но когато разглеждам неговия живот така, че това разглеждане да насочи към едно кармическо наблюдение, трябва да поставя пред душата си това, което е ценно, по следния начин. Трябва да си кажа, че Едуард фон Хартман, философът на несъзнателното, е действал всъщност първо по един експлозивен начин във философията. Действително е така. Едно такова експлозивно действане в духовната област - простете ми, като критикувам, но не вземам нещата в най-лошия им смисъл, - е било прието с голяма флегматичност, с голямо безразличие от хората на 19-то столетие, естествено също и от тези в започващото 20-то столетие, не е могло лесно те да бъдат изкарани от тяхната флегматичност, от тяхното безразличие по отношение на това, което всъщност вътрешно движи света.
към текста >>
Но когато разглеждам неговия живот така, че това разглеждане да насочи към едно кармическо наблюдение, трябва да поставя п
ред
душата си това, което е ценно, по следния начин.
Това никога не трябва да се случва, а всичко, което се прави в тази насока, трябва да се получава от само себе си. Но когато сме школували нашето внимание, тогава и в ежедневното общуване с другите при всеки човек забелязваме отделни особености, които са дребни неща, но за разглеждането на кармата са от огромно значение. Ние бива да наблюдаваме така проницателно хората по отношение на кармическите връзки само тогава, когато можем да посочим значими особености. Преди десетилетия философът Едуард Фон Хартман беше за мен една извънредно интересна личност, както по отношение на вътрешния си духовен живот, така и по отношение на външния си живот. Към този философ аз проявих много дълбок интерес.
Но когато разглеждам неговия живот така, че това разглеждане да насочи към едно кармическо наблюдение, трябва да поставя пред душата си това, което е ценно, по следния начин.
Трябва да си кажа, че Едуард фон Хартман, философът на несъзнателното, е действал всъщност първо по един експлозивен начин във философията. Действително е така. Едно такова експлозивно действане в духовната област - простете ми, като критикувам, но не вземам нещата в най-лошия им смисъл, - е било прието с голяма флегматичност, с голямо безразличие от хората на 19-то столетие, естествено също и от тези в започващото 20-то столетие, не е могло лесно те да бъдат изкарани от тяхната флегматичност, от тяхното безразличие по отношение на това, което всъщност вътрешно движи света. В това наше духовно флегматично столетие едва ли може да се намери действително дълбок ентусиазъм. В последно време веднъж в една друга серия[1] от лекции трябваше да опиша един исторически факт - сблъскването на римския свят със северно-германския свят по време на преселението на народите, през времето, когато християнството се разпространи на север от южните, гръцко-латински области.
към текста >>
Ние трябва истински да поставим п
ред
погледа си тези физически прадеди на с
ред
но-европейския свят и на южно-европейския свят и ще получим п
ред
става, колко много човешка импулсивност е съществувала някога в света.
Трябва да си кажа, че Едуард фон Хартман, философът на несъзнателното, е действал всъщност първо по един експлозивен начин във философията. Действително е така. Едно такова експлозивно действане в духовната област - простете ми, като критикувам, но не вземам нещата в най-лошия им смисъл, - е било прието с голяма флегматичност, с голямо безразличие от хората на 19-то столетие, естествено също и от тези в започващото 20-то столетие, не е могло лесно те да бъдат изкарани от тяхната флегматичност, от тяхното безразличие по отношение на това, което всъщност вътрешно движи света. В това наше духовно флегматично столетие едва ли може да се намери действително дълбок ентусиазъм. В последно време веднъж в една друга серия[1] от лекции трябваше да опиша един исторически факт - сблъскването на римския свят със северно-германския свят по време на преселението на народите, през времето, когато християнството се разпространи на север от южните, гръцко-латински области.
Ние трябва истински да поставим пред погледа си тези физически прадеди на средно-европейския свят и на южно-европейския свят и ще получим представа, колко много човешка импулсивност е съществувала някога в света.
Тогава съизживяването с духовните същества на природата е било много живо между различните германски племена, с които римляните се сблъскаха в първите столетия на християнското летоброене. Тези хора са се отнасяли съвършено различно към духовното. Те до голяма степен бяха надарени с инстинктивна склонност към духовното. И докато ние днес най-често говорим с една флегматичност, така че една дума следва другата, като че съвсем нищо не означава, когато говорим, тези хора вливаха в езика, в говора, това, което изживяват. За тези хора веенето на вятъра е било също така един физически жест на една духовно-душевна изява, както когато човек движи своята ръка.
към текста >>
И вдигайки п
ред
себе си своя щит, своя мощен щит, те запращали своите буреносни думи в този щит, държейки го отп
ред
.
И когато тези неща се приемаха в езика, когато се внасяха в говора, хората внасяха в говора характера на това, което изживяваха. Ако бихме искали на нашия модерен език да изразим това: - Водан вее във вятъра. - подобно се е казвало и в стария език - веенето се излива също и чрез езика, - почувствайте това съизживяване, което трепти и се вълнува в самия говор! Когато човекът тогава е поглеждал нагоре и долавял гръмотевицата, която прозвучава от облаците, зад този жест, зад този природен жест на гръмотевицата е виждал съответното духовно същество и е изразявал цялото това изживяване, казвайки: - Донер или Донар трещи в гръмотевицата - в модерния език се е вляло това, което в стария език е звучало по подобен начин. И както тези хора са чувствали духовното в природните процеси и са го изразявали в техния език, така и когато са се втурвали в битките, те са чувствали помагащия им бог, който е живеел в техните ръце и крака, в цялото тяхно поведение.
И вдигайки пред себе си своя щит, своя мощен щит, те запращали своите буреносни думи в този щит, държейки го отпред.
И понеже така са внасяли в думите един добър или един демоничен дух, думите отскачат обратно, откликват, усилват се, превръщат в нещо мощно, като в атаката са изразявали това, което те са искали: Циу цвингт цвист (преведено: Циу налага раздор)! Изговаряно зад щита, с цялата бойна ярост или бойна радост, това създава истинска буря! Трябва да си представите това, изговорено от хиляди гърла зад щитовете. През първите столетия, когато Югът се срещна със Средна Европа, тогава това, което всъщност действаше в битките, не беше толкова външното, колкото това мощно бучене, което нахлуваше срещу римляните. През първите времена е било именно така, че ужасен страх завладявал идващите от Юг хора.
към текста >>
Трябва да си п
ред
ставите това, изговорено от хиляди гърла зад щитовете.
Когато човекът тогава е поглеждал нагоре и долавял гръмотевицата, която прозвучава от облаците, зад този жест, зад този природен жест на гръмотевицата е виждал съответното духовно същество и е изразявал цялото това изживяване, казвайки: - Донер или Донар трещи в гръмотевицата - в модерния език се е вляло това, което в стария език е звучало по подобен начин. И както тези хора са чувствали духовното в природните процеси и са го изразявали в техния език, така и когато са се втурвали в битките, те са чувствали помагащия им бог, който е живеел в техните ръце и крака, в цялото тяхно поведение. И вдигайки пред себе си своя щит, своя мощен щит, те запращали своите буреносни думи в този щит, държейки го отпред. И понеже така са внасяли в думите един добър или един демоничен дух, думите отскачат обратно, откликват, усилват се, превръщат в нещо мощно, като в атаката са изразявали това, което те са искали: Циу цвингт цвист (преведено: Циу налага раздор)! Изговаряно зад щита, с цялата бойна ярост или бойна радост, това създава истинска буря!
Трябва да си представите това, изговорено от хиляди гърла зад щитовете.
През първите столетия, когато Югът се срещна със Средна Европа, тогава това, което всъщност действаше в битките, не беше толкова външното, колкото това мощно бучене, което нахлуваше срещу римляните. През първите времена е било именно така, че ужасен страх завладявал идващите от Юг хора. Коленете затрепервали пред «Циу цвингт цвист», което хиляди гърла изревавали зад щитовете. И така ние трябва да кажем, че същите тези хора отново са тук, но те са станали флегматични! Някои от тях в миналото са ревали като лъвове, а сега са станали флегматични, флегматични до най-висока степен, приели са душевното настроение на 19-то и 20-то столетие.
към текста >>
През първите столетия, когато Югът се срещна със С
ред
на Европа, тогава това, което всъщност действаше в битките, не беше толкова външното, колкото това мощно бучене, което нахлуваше срещу римляните.
И както тези хора са чувствали духовното в природните процеси и са го изразявали в техния език, така и когато са се втурвали в битките, те са чувствали помагащия им бог, който е живеел в техните ръце и крака, в цялото тяхно поведение. И вдигайки пред себе си своя щит, своя мощен щит, те запращали своите буреносни думи в този щит, държейки го отпред. И понеже така са внасяли в думите един добър или един демоничен дух, думите отскачат обратно, откликват, усилват се, превръщат в нещо мощно, като в атаката са изразявали това, което те са искали: Циу цвингт цвист (преведено: Циу налага раздор)! Изговаряно зад щита, с цялата бойна ярост или бойна радост, това създава истинска буря! Трябва да си представите това, изговорено от хиляди гърла зад щитовете.
През първите столетия, когато Югът се срещна със Средна Европа, тогава това, което всъщност действаше в битките, не беше толкова външното, колкото това мощно бучене, което нахлуваше срещу римляните.
През първите времена е било именно така, че ужасен страх завладявал идващите от Юг хора. Коленете затрепервали пред «Циу цвингт цвист», което хиляди гърла изревавали зад щитовете. И така ние трябва да кажем, че същите тези хора отново са тук, но те са станали флегматични! Някои от тях в миналото са ревали като лъвове, а сега са станали флегматични, флегматични до най-висока степен, приели са душевното настроение на 19-то и 20-то столетие. Но ако мъжагите, които в миналото са ревали в тяхното душевно състояние, биха се надигнали, те биха свалили шапчицата за спане на днешното си въплъщение и биха казали: Това, което днес съществува в хората като флегматичност, която не може да бъде разтърсена, трябва да се постави под шапчицата за спане, под нощната шапчица с пискюл, то принадлежи всъщност на леглото, а не на арената на човешката дейност.
към текста >>
Коленете затрепервали п
ред
«Циу цвингт цвист», което хиляди гърла изревавали зад щитовете.
И понеже така са внасяли в думите един добър или един демоничен дух, думите отскачат обратно, откликват, усилват се, превръщат в нещо мощно, като в атаката са изразявали това, което те са искали: Циу цвингт цвист (преведено: Циу налага раздор)! Изговаряно зад щита, с цялата бойна ярост или бойна радост, това създава истинска буря! Трябва да си представите това, изговорено от хиляди гърла зад щитовете. През първите столетия, когато Югът се срещна със Средна Европа, тогава това, което всъщност действаше в битките, не беше толкова външното, колкото това мощно бучене, което нахлуваше срещу римляните. През първите времена е било именно така, че ужасен страх завладявал идващите от Юг хора.
Коленете затрепервали пред «Циу цвингт цвист», което хиляди гърла изревавали зад щитовете.
И така ние трябва да кажем, че същите тези хора отново са тук, но те са станали флегматични! Някои от тях в миналото са ревали като лъвове, а сега са станали флегматични, флегматични до най-висока степен, приели са душевното настроение на 19-то и 20-то столетие. Но ако мъжагите, които в миналото са ревали в тяхното душевно състояние, биха се надигнали, те биха свалили шапчицата за спане на днешното си въплъщение и биха казали: Това, което днес съществува в хората като флегматичност, която не може да бъде разтърсена, трябва да се постави под шапчицата за спане, под нощната шапчица с пискюл, то принадлежи всъщност на леглото, а не на арената на човешката дейност. Казвам това само защото с него искам да покажа, колко малко склонност е съществувала, за да бъде почувствано това, което Едуард фон Хартман така експлозивно изрази в своята «Философия на несъзнателното»[2]. Първо той естествено говори за това, че всичко, което е съзнателно в човека, съзнателното мислене, има минимално значение в сравнение с това, което царува и тъче несъзнателно в човека, несъзнавано царува и тъче в природата, то не може да бъде обхванато от съзнанието, никога не прониква в съзнанието.
към текста >>
И той мечтаеше - това е написано във «Философия на несъзнателното», - как хората ще стигнат дотам, да изнамерят една голяма машина, която да поставят достатъчно дълбоко в Земята, за да п
ред
извикат с нея една мощна експлозия; да експлодира цялата Земя, като се разпръсне в пространството.
Едуард фон Хартман не е знаел нищо за една ясновидска имагинация, за интуиция, не е знаел, че несъзнателното може да проникне в човешкото познание. Така той обърна внимание на това, как действително същественото остава в несъзнателното. Но именно на тази основа той беше на мнение, че светът, в който живеем, е мислимо най-лошия. И с песимизма си той отиде по-далече от Шопенхауер, като намери, че върхът на културното развитие всъщност би трябвало да се състои в това, цялото земно развитие един ден да бъде унищожено, да бъде унищожено колкото е възможно по-скоро. Само че той казваше, че не иска това унищожение да стане още утре, защото няма да има достатъчно време да се приложи всичко онова, което е необходимо, за да се унищожи Земята действително до такава степен, че да изчезне всякаква човешка цивилизация, която и без това няма никаква стойност.
И той мечтаеше - това е написано във «Философия на несъзнателното», - как хората ще стигнат дотам, да изнамерят една голяма машина, която да поставят достатъчно дълбоко в Земята, за да предизвикат с нея една мощна експлозия; да експлодира цялата Земя, като се разпръсне в пространството.
Без съмнение имаше хора, които бяха въодушевени от тази «Философия на несъзнателното». Обаче когато говорят за подобно нещо, не личи, че те са обхванати така дълбоко от него. Подобно нещо може да се каже! Наистина е нещо мощно, когато може да се каже нещо подобно! Хората казват това, като че биха го казвали «ад нотам» /като забележка/, а това е именно ужасното.
към текста >>
И даже тогава, когато човек не можеше да се съгласи с това, то беше извън
ред
но интересно.
Но то се появи! Такъв един философ съществуваше. И тогава този философ разгледа въпросите на човешката нравственост на Земята. И този труд, тази книга, «Феноменология на нравственото съзнание» дори беше това, което най-дълбоко ме интересуваше. След това той написа една книга и върху религиозното съзнание, написа една естетика, много неща написа.
И даже тогава, когато човек не можеше да се съгласи с това, то беше извънредно интересно.
Естествено може да се породи желанието да узнаем, как стои работата със съдбата на един такъв човек? Отначало може би ще бъдем съблазнени да се задълбочим в неговата философия. Ние ще се опитаме да отгатнем от философските мисли нещо относно неговите минали земни съществувания. Там обаче нищо няма да се открие.Но въпреки всичко точно една такава личност до най-висока степен беше интересна за мене. И виждате ли, когато човек, бих искал да кажа, има окултизъм в кръвта си, тогава се получава стремеж той да гледа нещата по правилен начин.
към текста >>
В адресната книга на издателството Кюршнер на
ред
с титлата «доктор по философия» като негова характеристика намираме записано и «главен лейтенант» така чак до неговата смърт.
Отначало може би ще бъдем съблазнени да се задълбочим в неговата философия. Ние ще се опитаме да отгатнем от философските мисли нещо относно неговите минали земни съществувания. Там обаче нищо няма да се открие.Но въпреки всичко точно една такава личност до най-висока степен беше интересна за мене. И виждате ли, когато човек, бих искал да кажа, има окултизъм в кръвта си, тогава се получава стремеж той да гледа нещата по правилен начин. И ето налице е един друг факт: Едуард фон Хартман е бил отначало военен, офицер.
В адресната книга на издателството Кюршнер наред с титлата «доктор по философия» като негова характеристика намираме записано и «главен лейтенант» така чак до неговата смърт.
Едуард фон Хартман отначало е бил пруски офицер и трябва да е бил много добър офицер. Виждате ли, от определен ден нататък това ми се стори много по-съществено по отношение на връзките на човешката съдба отколкото подробностите на неговата философия. По отношение подробностите на неговата философия съществува тенденция да се приеме едно или друго, или да се оспори едно или друго. Но това не е така важно; тук всеки, който е изучавал малко философия, може да направи това. Но от това не се получава нищо особено.
към текста >>
Виждате ли, от оп
ред
елен ден нататък това ми се стори много по-съществено по отношение на връзките на човешката съдба отколкото подробностите на неговата философия.
Там обаче нищо няма да се открие.Но въпреки всичко точно една такава личност до най-висока степен беше интересна за мене. И виждате ли, когато човек, бих искал да кажа, има окултизъм в кръвта си, тогава се получава стремеж той да гледа нещата по правилен начин. И ето налице е един друг факт: Едуард фон Хартман е бил отначало военен, офицер. В адресната книга на издателството Кюршнер наред с титлата «доктор по философия» като негова характеристика намираме записано и «главен лейтенант» така чак до неговата смърт. Едуард фон Хартман отначало е бил пруски офицер и трябва да е бил много добър офицер.
Виждате ли, от определен ден нататък това ми се стори много по-съществено по отношение на връзките на човешката съдба отколкото подробностите на неговата философия.
По отношение подробностите на неговата философия съществува тенденция да се приеме едно или друго, или да се оспори едно или друго. Но това не е така важно; тук всеки, който е изучавал малко философия, може да направи това. Но от това не се получава нищо особено. А особеното е да се запитаме: - Как стана, че един пруски офицер, който е бил добър офицер, който през време на своето офицерство много малко се е интересувал от философия, а се е интересувал повече от упражненията със сабята, как се случва, че именно този човек става един представителен философ на своята епоха? И чрез какво той е станал това?
към текста >>
А особеното е да се запитаме: - Как стана, че един пруски офицер, който е бил добър офицер, който през време на своето офицерство много малко се е интересувал от философия, а се е интересувал повече от упражненията със сабята, как се случва, че именно този човек става един п
ред
ставителен философ на своята епоха?
Едуард фон Хартман отначало е бил пруски офицер и трябва да е бил много добър офицер. Виждате ли, от определен ден нататък това ми се стори много по-съществено по отношение на връзките на човешката съдба отколкото подробностите на неговата философия. По отношение подробностите на неговата философия съществува тенденция да се приеме едно или друго, или да се оспори едно или друго. Но това не е така важно; тук всеки, който е изучавал малко философия, може да направи това. Но от това не се получава нищо особено.
А особеното е да се запитаме: - Как стана, че един пруски офицер, който е бил добър офицер, който през време на своето офицерство много малко се е интересувал от философия, а се е интересувал повече от упражненията със сабята, как се случва, че именно този човек става един представителен философ на своята епоха?
И чрез какво той е станал това? Ето виждате ли, мои мили приятели, той е станал един такъв философ, благодарение на това, че се е разболял, получил е заболяване на коляното, трябвало е да се пенсионира и от тази болест на коляното той е страдал през целия си останал живот. Имаше време, когато той съвсем не можеше да върви, беше заставен да държи краката си изпънати, да ходи малко, да седи, да седи върху един диван. И след като получи образованието на своето време, той пише един философски труд след друг. Философията на Хартман е цяла библиотека.
към текста >>
Когато разглеждах тази личност, един ден за мен стана извън
ред
но важно това заболяване на коляното, появата на това заболяване на коляното.
Ето виждате ли, мои мили приятели, той е станал един такъв философ, благодарение на това, че се е разболял, получил е заболяване на коляното, трябвало е да се пенсионира и от тази болест на коляното той е страдал през целия си останал живот. Имаше време, когато той съвсем не можеше да върви, беше заставен да държи краката си изпънати, да ходи малко, да седи, да седи върху един диван. И след като получи образованието на своето време, той пише един философски труд след друг. Философията на Хартман е цяла библиотека. Толкова много е писал той.
Когато разглеждах тази личност, един ден за мен стана извънредно важно това заболяване на коляното, появата на това заболяване на коляното.
Интересуваше ме много повече това, че в определена възраст този човек е получил заболяване на коляното, интересуваше ме много повече, отколкото неговият трансцендентален реализъм или, че той казваше: - Първо е съществувала религията на Отца, след това религията на Сина и в бъдеще ще дойде религията на Духа. - Това са остроумни неща, обаче в остроумния 19-ти век те можеха да бъдат намерени повече или по-малко на улицата. Но това, че един човек става философ благодарение на факта, че като лейтенант получава заболяване на коляното, това е един много значителен факт. И докато не можем да се спрем на такива неща, докато се оставяме да бъдем заслепени от това, което привидно е най-изпъкващо, дотогава ние не ще можем да стигнем до кармическите връзки. И когато по правилен начин можах да свържа заболяването на коляното с цялата личност, тогава ми се разкри това, което при тази личност се явява като съдба.
към текста >>
Интересуваше ме много повече това, че в оп
ред
елена възраст този човек е получил заболяване на коляното, интересуваше ме много повече, отколкото неговият трансцендентален реализъм или, че той казваше: - Първо е съществувала религията на Отца, след това религията на Сина и в бъдеще ще дойде религията на Духа.
Имаше време, когато той съвсем не можеше да върви, беше заставен да държи краката си изпънати, да ходи малко, да седи, да седи върху един диван. И след като получи образованието на своето време, той пише един философски труд след друг. Философията на Хартман е цяла библиотека. Толкова много е писал той. Когато разглеждах тази личност, един ден за мен стана извънредно важно това заболяване на коляното, появата на това заболяване на коляното.
Интересуваше ме много повече това, че в определена възраст този човек е получил заболяване на коляното, интересуваше ме много повече, отколкото неговият трансцендентален реализъм или, че той казваше: - Първо е съществувала религията на Отца, след това религията на Сина и в бъдеще ще дойде религията на Духа.
- Това са остроумни неща, обаче в остроумния 19-ти век те можеха да бъдат намерени повече или по-малко на улицата. Но това, че един човек става философ благодарение на факта, че като лейтенант получава заболяване на коляното, това е един много значителен факт. И докато не можем да се спрем на такива неща, докато се оставяме да бъдем заслепени от това, което привидно е най-изпъкващо, дотогава ние не ще можем да стигнем до кармическите връзки. И когато по правилен начин можах да свържа заболяването на коляното с цялата личност, тогава ми се разкри това, което при тази личност се явява като съдба. Сега можах да погледна назад.
към текста >>
Виждате ли, човекът, както той се п
ред
ставя в земния живот още като физическо същество, е всъщност едно тричленно същество.
И когато по правилен начин можах да свържа заболяването на коляното с цялата личност, тогава ми се разкри това, което при тази личност се явява като съдба. Сега можах да погледна назад. Не от главата на Едуард фон Хартман, а от неговото коляно аз намерих пътя към неговите минали въплъщения. При други хора се тръгва от носа и т.н.. По правило изходната точка не е онова, което считаме за най-важното в живота между раждането и смъртта. Но каква е тази връзка?
Виждате ли, човекът, както той се представя в земния живот още като физическо същество, е всъщност едно тричленно същество.
Аз многократно съм обръщал вниманието ви върху това. Той има своята нервно-сетивна организация, която е концентрирана главно в главата, но която се простира в целия останал организъм. Той има своята ритмична организация, която се проявява особено ясно като ритми на дишането и на кръвообращението, която обаче също така се простира в целия организъм на човека и се изразява във всичко. Най-после той има двигателен организъм, организма на крайниците, който е свързан с обмяната на веществата, свързан е с изразходването на веществата, със заместването на веществата и т.н.. Човекът е едно тричленно същество. И тогава по отношение на цялостния живот ние забелязваме, че това, което считаме за най-важното в земния живот - главата, при преминаването през раждания и смърт то има относително малко значение скоро след смъртта.
към текста >>
Виждате ли, когато веднъж се роди, бих искал да кажа, това намерение да обърна вниманието си върху заболяването на коляното на Едуард фон Хартман, аз бях насочен към едно от неговите минали въплъщения, когато в оп
ред
елен момент от своя живот той получава слънчев удар.
Но докато общо взето е така, че при преминаването от един земен живот в друг земен живот организмът, който по своята форма се намира вън от главата, по своето духовно съдържание се превръща в глава през следващото въплъщение. Това, което е от волево естество в главата на човека в следващото въплъщение действа особено в крайниците. Който в едно въплъщение е бавен, инертен в своето мислене, той със сигурност не ще стане бързоходец в следващото въплъщение, а ленивостта в мисленето преминава в бавността на крайниците, както и обратно, бавността на крайниците в настоящето въплъщение се изразява в бавно мислене при следващото въплъщение. Така, преминавайки от един земен живот в друг, от едно въплъщение в друго, съществува една метаморфоза, едно взаимодействие на трите различни организации на човешкото същество. Това, което ви казвам тук, не ви го казвам като една теория, а ви го казвам като резултат от наблюдението на фактите в живота.
Виждате ли, когато веднъж се роди, бих искал да кажа, това намерение да обърна вниманието си върху заболяването на коляното на Едуард фон Хартман, аз бях насочен към едно от неговите минали въплъщения, когато в определен момент от своя живот той получава слънчев удар.
Този слънчев удар става кармическа причина за следващия земен живот, превръща се в хилавост, в болнавост на коляното, за да изрази едно заболяване на главата от миналия живот. Един ден той не може вече да мисли; получава един вид парализа на мозъка. В следващия земен живот това се проявява в парализа на един от крайниците. За да се създаде тази кармическа връзка, за да се стигне първо до парализ на мозъка, причина за това е следното: Тази индивидуалност беше една от онези, които през време на кръстоносните походи тръгнаха на Изток в Азия срещу турците, за да се бият срещу турците и азиатците, но същевременно се научиха извънредно много да се възхищават на азиатците. След като тази индивидуалност прие с възхищение това, което кръстоносците намериха като велика духовност на Изток, след като тази индивидуалност беше приела в себе си всичко това, тя срещна един човек, за който инстинктивно чувстваше, че е имала работа с него в един свой минал земен живот.
към текста >>
За да се създаде тази кармическа връзка, за да се стигне първо до парализ на мозъка, причина за това е следното: Тази индивидуалност беше една от онези, които през време на кръстоносните походи тръгнаха на Изток в Азия срещу турците, за да се бият срещу турците и азиатците, но същевременно се научиха извън
ред
но много да се възхищават на азиатците.
Това, което ви казвам тук, не ви го казвам като една теория, а ви го казвам като резултат от наблюдението на фактите в живота. Виждате ли, когато веднъж се роди, бих искал да кажа, това намерение да обърна вниманието си върху заболяването на коляното на Едуард фон Хартман, аз бях насочен към едно от неговите минали въплъщения, когато в определен момент от своя живот той получава слънчев удар. Този слънчев удар става кармическа причина за следващия земен живот, превръща се в хилавост, в болнавост на коляното, за да изрази едно заболяване на главата от миналия живот. Един ден той не може вече да мисли; получава един вид парализа на мозъка. В следващия земен живот това се проявява в парализа на един от крайниците.
За да се създаде тази кармическа връзка, за да се стигне първо до парализ на мозъка, причина за това е следното: Тази индивидуалност беше една от онези, които през време на кръстоносните походи тръгнаха на Изток в Азия срещу турците, за да се бият срещу турците и азиатците, но същевременно се научиха извънредно много да се възхищават на азиатците.
След като тази индивидуалност прие с възхищение това, което кръстоносците намериха като велика духовност на Изток, след като тази индивидуалност беше приела в себе си всичко това, тя срещна един човек, за който инстинктивно чувстваше, че е имала работа с него в един свой минал земен живот. И това, което трябваше да се уреди сега между това и миналото въплъщение, беше нещо морално. Въздействието на слънчевия удар от един земен живот върху заболяването на коляното в следващия земен живот е на първо време нещо чисто физическо, обаче когато се касае за въпроси на съдбата, то винаги е свързано с нещо морално. Тъй като от един по-предишен земен живот тази индивидуалност носеше със себе си силен импулс за яростна борба срещу един човек, когото тя среща, тя започва да преследва този противник при силна слънчева горещина. Тя не е права.
към текста >>
И това, което трябваше да се у
ред
и сега между това и миналото въплъщение, беше нещо морално.
Този слънчев удар става кармическа причина за следващия земен живот, превръща се в хилавост, в болнавост на коляното, за да изрази едно заболяване на главата от миналия живот. Един ден той не може вече да мисли; получава един вид парализа на мозъка. В следващия земен живот това се проявява в парализа на един от крайниците. За да се създаде тази кармическа връзка, за да се стигне първо до парализ на мозъка, причина за това е следното: Тази индивидуалност беше една от онези, които през време на кръстоносните походи тръгнаха на Изток в Азия срещу турците, за да се бият срещу турците и азиатците, но същевременно се научиха извънредно много да се възхищават на азиатците. След като тази индивидуалност прие с възхищение това, което кръстоносците намериха като велика духовност на Изток, след като тази индивидуалност беше приела в себе си всичко това, тя срещна един човек, за който инстинктивно чувстваше, че е имала работа с него в един свой минал земен живот.
И това, което трябваше да се уреди сега между това и миналото въплъщение, беше нещо морално.
Въздействието на слънчевия удар от един земен живот върху заболяването на коляното в следващия земен живот е на първо време нещо чисто физическо, обаче когато се касае за въпроси на съдбата, то винаги е свързано с нещо морално. Тъй като от един по-предишен земен живот тази индивидуалност носеше със себе си силен импулс за яростна борба срещу един човек, когото тя среща, тя започва да преследва този противник при силна слънчева горещина. Тя не е права. Това яростно преследване се връща върху самия преследвач и той получава слънчев удар в мозъка, чрез който мозъкът бива парализиран за известно време. И онова, което трябваше да стане в тази борба, беше дошло оттам, мои мили приятели, че в едно минало въплъщение тази индивидуалност е била особено умна, умна до най-висока степен.
към текста >>
Тъй като от един по-п
ред
ишен земен живот тази индивидуалност носеше със себе си силен импулс за яростна борба срещу един човек, когото тя среща, тя започва да преследва този противник при силна слънчева горещина.
В следващия земен живот това се проявява в парализа на един от крайниците. За да се създаде тази кармическа връзка, за да се стигне първо до парализ на мозъка, причина за това е следното: Тази индивидуалност беше една от онези, които през време на кръстоносните походи тръгнаха на Изток в Азия срещу турците, за да се бият срещу турците и азиатците, но същевременно се научиха извънредно много да се възхищават на азиатците. След като тази индивидуалност прие с възхищение това, което кръстоносците намериха като велика духовност на Изток, след като тази индивидуалност беше приела в себе си всичко това, тя срещна един човек, за който инстинктивно чувстваше, че е имала работа с него в един свой минал земен живот. И това, което трябваше да се уреди сега между това и миналото въплъщение, беше нещо морално. Въздействието на слънчевия удар от един земен живот върху заболяването на коляното в следващия земен живот е на първо време нещо чисто физическо, обаче когато се касае за въпроси на съдбата, то винаги е свързано с нещо морално.
Тъй като от един по-предишен земен живот тази индивидуалност носеше със себе си силен импулс за яростна борба срещу един човек, когото тя среща, тя започва да преследва този противник при силна слънчева горещина.
Тя не е права. Това яростно преследване се връща върху самия преследвач и той получава слънчев удар в мозъка, чрез който мозъкът бива парализиран за известно време. И онова, което трябваше да стане в тази борба, беше дошло оттам, мои мили приятели, че в едно минало въплъщение тази индивидуалност е била особено умна, умна до най-висока степен. Ето сега имаме поглед в един още по-предишен земен живот, когато е налице високо остроумие. А противникът, когото тази индивидуалност среща през време на кръстоносните походи, този противник в неговия минал живот е бил поставен на тясно от тази остроумна индивидуалност, бил е поставен в неизгодно положение.
към текста >>
Ето сега имаме поглед в един още по-п
ред
ишен земен живот, когато е налице високо остроумие.
Въздействието на слънчевия удар от един земен живот върху заболяването на коляното в следващия земен живот е на първо време нещо чисто физическо, обаче когато се касае за въпроси на съдбата, то винаги е свързано с нещо морално. Тъй като от един по-предишен земен живот тази индивидуалност носеше със себе си силен импулс за яростна борба срещу един човек, когото тя среща, тя започва да преследва този противник при силна слънчева горещина. Тя не е права. Това яростно преследване се връща върху самия преследвач и той получава слънчев удар в мозъка, чрез който мозъкът бива парализиран за известно време. И онова, което трябваше да стане в тази борба, беше дошло оттам, мои мили приятели, че в едно минало въплъщение тази индивидуалност е била особено умна, умна до най-висока степен.
Ето сега имаме поглед в един още по-предишен земен живот, когато е налице високо остроумие.
А противникът, когото тази индивидуалност среща през време на кръстоносните походи, този противник в неговия минал живот е бил поставен на тясно от тази остроумна индивидуалност, бил е поставен в неизгодно положение. С това бе създадена моралната връзка, чрез това бе създаден импулсът за борба и т.н.. Значи този импулс е свързан с нещо морално, като силите, които са били образувани, са идвали от миналото въплъщение. Така че при тази индивидуалност намираме три редуващи се въплъщения: Една извънредно остроумна, мъдра личност в много древни времена - това е едното въплъщение. Следващото въплъщение е като кръстоносец, който в определен момент поради това, което точно неговото остроумие беше направило, получава парализ на мозъка, това остроумие бива угасено, но преди това този ум с извънредно голямо възхищение беше приел източната цивилизация. Третото въплъщение: един пруски офицер, който трябва да се уволни поради заболяване на коляното и понеже не знае какво да прави, залавя се с философията и написва произвеждащата най-силно впечатление «Философия на несъзнателното», израснала от цивилизацията на втората половина на 19-то столетие.
към текста >>
Така че при тази индивидуалност намираме три
ред
уващи се въплъщения: Една извън
ред
но остроумна, мъдра личност в много древни времена - това е едното въплъщение.
Това яростно преследване се връща върху самия преследвач и той получава слънчев удар в мозъка, чрез който мозъкът бива парализиран за известно време. И онова, което трябваше да стане в тази борба, беше дошло оттам, мои мили приятели, че в едно минало въплъщение тази индивидуалност е била особено умна, умна до най-висока степен. Ето сега имаме поглед в един още по-предишен земен живот, когато е налице високо остроумие. А противникът, когото тази индивидуалност среща през време на кръстоносните походи, този противник в неговия минал живот е бил поставен на тясно от тази остроумна индивидуалност, бил е поставен в неизгодно положение. С това бе създадена моралната връзка, чрез това бе създаден импулсът за борба и т.н.. Значи този импулс е свързан с нещо морално, като силите, които са били образувани, са идвали от миналото въплъщение.
Така че при тази индивидуалност намираме три редуващи се въплъщения: Една извънредно остроумна, мъдра личност в много древни времена - това е едното въплъщение.
Следващото въплъщение е като кръстоносец, който в определен момент поради това, което точно неговото остроумие беше направило, получава парализ на мозъка, това остроумие бива угасено, но преди това този ум с извънредно голямо възхищение беше приел източната цивилизация. Третото въплъщение: един пруски офицер, който трябва да се уволни поради заболяване на коляното и понеже не знае какво да прави, залавя се с философията и написва произвеждащата най-силно впечатление «Философия на несъзнателното», израснала от цивилизацията на втората половина на 19-то столетие. Ето че имаме сега една връзка, след което нещата, които по-рано са били тъмни, изведнъж се осветляват. Защото виждате ли, когато четях Хартман като младеж, без да зная за тези връзки, аз имах чувството, че тук има нещо извънредно остроумно. Но прочитайки някоя и друга страница следваше констатацията: Да, тук има нещо страшно умно, но остроумното не е на тази страница.
към текста >>
Следващото въплъщение е като кръстоносец, който в оп
ред
елен момент поради това, което точно неговото остроумие беше направило, получава парализ на мозъка, това остроумие бива угасено, но п
ред
и това този ум с извън
ред
но голямо възхищение беше приел източната цивилизация.
И онова, което трябваше да стане в тази борба, беше дошло оттам, мои мили приятели, че в едно минало въплъщение тази индивидуалност е била особено умна, умна до най-висока степен. Ето сега имаме поглед в един още по-предишен земен живот, когато е налице високо остроумие. А противникът, когото тази индивидуалност среща през време на кръстоносните походи, този противник в неговия минал живот е бил поставен на тясно от тази остроумна индивидуалност, бил е поставен в неизгодно положение. С това бе създадена моралната връзка, чрез това бе създаден импулсът за борба и т.н.. Значи този импулс е свързан с нещо морално, като силите, които са били образувани, са идвали от миналото въплъщение. Така че при тази индивидуалност намираме три редуващи се въплъщения: Една извънредно остроумна, мъдра личност в много древни времена - това е едното въплъщение.
Следващото въплъщение е като кръстоносец, който в определен момент поради това, което точно неговото остроумие беше направило, получава парализ на мозъка, това остроумие бива угасено, но преди това този ум с извънредно голямо възхищение беше приел източната цивилизация.
Третото въплъщение: един пруски офицер, който трябва да се уволни поради заболяване на коляното и понеже не знае какво да прави, залавя се с философията и написва произвеждащата най-силно впечатление «Философия на несъзнателното», израснала от цивилизацията на втората половина на 19-то столетие. Ето че имаме сега една връзка, след което нещата, които по-рано са били тъмни, изведнъж се осветляват. Защото виждате ли, когато четях Хартман като младеж, без да зная за тези връзки, аз имах чувството, че тук има нещо извънредно остроумно. Но прочитайки някоя и друга страница следваше констатацията: Да, тук има нещо страшно умно, но остроумното не е на тази страница. Аз постоянно исках да прелиствам и да погледна на другата страница, дали остроумното се намира там.
към текста >>
Защото виждате ли, когато четях Хартман като младеж, без да зная за тези връзки, аз имах чувството, че тук има нещо извън
ред
но остроумно.
С това бе създадена моралната връзка, чрез това бе създаден импулсът за борба и т.н.. Значи този импулс е свързан с нещо морално, като силите, които са били образувани, са идвали от миналото въплъщение. Така че при тази индивидуалност намираме три редуващи се въплъщения: Една извънредно остроумна, мъдра личност в много древни времена - това е едното въплъщение. Следващото въплъщение е като кръстоносец, който в определен момент поради това, което точно неговото остроумие беше направило, получава парализ на мозъка, това остроумие бива угасено, но преди това този ум с извънредно голямо възхищение беше приел източната цивилизация. Третото въплъщение: един пруски офицер, който трябва да се уволни поради заболяване на коляното и понеже не знае какво да прави, залавя се с философията и написва произвеждащата най-силно впечатление «Философия на несъзнателното», израснала от цивилизацията на втората половина на 19-то столетие. Ето че имаме сега една връзка, след което нещата, които по-рано са били тъмни, изведнъж се осветляват.
Защото виждате ли, когато четях Хартман като младеж, без да зная за тези връзки, аз имах чувството, че тук има нещо извънредно остроумно.
Но прочитайки някоя и друга страница следваше констатацията: Да, тук има нещо страшно умно, но остроумното не е на тази страница. Аз постоянно исках да прелиствам и да погледна на другата страница, дали остроумното се намира там. Но остроумното не беше от днес, а това беше остроумното от вчера или завчера. Това ми стана ясно, едва когато видях, че това остроумие, тази особена мъдрост е съществувала вече при две въплъщения в миналото и продължава да действа впоследствие. Тогава върху цялата тази литература падна извънредно силна светлина, върху тази литература на Хартман, която изпълва цяла библиотека, пада светлина, когато разберем, че тук продължава да действа остроумието от едно много по-ранно въплъщение.
към текста >>
Тогава върху цялата тази литература падна извън
ред
но силна светлина, върху тази литература на Хартман, която изпълва цяла библиотека, пада светлина, когато разберем, че тук продължава да действа остроумието от едно много по-ранно въплъщение.
Защото виждате ли, когато четях Хартман като младеж, без да зная за тези връзки, аз имах чувството, че тук има нещо извънредно остроумно. Но прочитайки някоя и друга страница следваше констатацията: Да, тук има нещо страшно умно, но остроумното не е на тази страница. Аз постоянно исках да прелиствам и да погледна на другата страница, дали остроумното се намира там. Но остроумното не беше от днес, а това беше остроумното от вчера или завчера. Това ми стана ясно, едва когато видях, че това остроумие, тази особена мъдрост е съществувала вече при две въплъщения в миналото и продължава да действа впоследствие.
Тогава върху цялата тази литература падна извънредно силна светлина, върху тази литература на Хартман, която изпълва цяла библиотека, пада светлина, когато разберем, че тук продължава да действа остроумието от едно много по-ранно въплъщение.
И когато човек се запознае лично с Едуард фон Хартман, той има чувството, че зад тази личност има един, който все още не говори; но зад него се намира още един трети, той доставя всъщност вдъхновенията. Защото слушайки го, човек понякога се отчайваше: Тук един офицер говореше върху философията без въодушевление, безразлично, говореше с известен дрезгав тон за най-висшите истини. Едва след това можеше да се забележи, как стоят всъщност нещата, когато човек знаеше, че зад всичко това стои остроумие от две по-ранни въплъщения. Без съмнение, когато човек разказва подобни неща, това изглежда непочтително, но не е така, аз обаче съм убеден, че за всеки човек може да бъде много ценно да открие такива връзки в своя живот, даже и за случая, че някой трябва да си каже: - В моя трети минал земен живот аз съм бил един много лош човек. - Може да бъде много полезно за живота, ако някой може да си каже: - Аз съм бил много лош човек.
към текста >>
Разглеждал съм проблема Ницше от всички страни; даже писах и говорих някои неща върху Ницше и п
ред
и всичко, разгледах този Фридрих Ницше от всички страни.
Без съмнение, когато човек разказва подобни неща, това изглежда непочтително, но не е така, аз обаче съм убеден, че за всеки човек може да бъде много ценно да открие такива връзки в своя живот, даже и за случая, че някой трябва да си каже: - В моя трети минал земен живот аз съм бил един много лош човек. - Може да бъде много полезно за живота, ако някой може да си каже: - Аз съм бил много лош човек. - Някога в едно въплъщение, да, не само веднъж в някое въплъщение, ние при всички обстоятелства сме били действително много лоши хора! При тези неща винаги се изключват настоящите въплъщения, както е познато; присъстващите се изключват, когато става въпрос за нещо лошо. Аз също бях силно заинтересуван, тъй като самият живот ме срещна с тази личност, това беше съдбоносната връзка в случая Фридрих Ницше[3].
Разглеждал съм проблема Ницше от всички страни; даже писах и говорих някои неща върху Ницше и преди всичко, разгледах този Фридрих Ницше от всички страни.
Това беше една странна съдба. В живота си аз го видях само веднъж. Видях го през 90-те години на миналото столетие в Наумбург, когато той вече беше тежко душевно болен. Един следобед, около два и половина часа, сестра му ме заведе в неговата стая. Той лежеше с очи, които не можеха да забележат, че има някой пред него, проявяващ пълно безучастие; с онова толкова красиво, художествено оформено чело, което правеше особено силно впечатление.
към текста >>
Той лежеше с очи, които не можеха да забележат, че има някой п
ред
него, проявяващ пълно безучастие; с онова толкова красиво, художествено оформено чело, което правеше особено силно впечатление.
Разглеждал съм проблема Ницше от всички страни; даже писах и говорих някои неща върху Ницше и преди всичко, разгледах този Фридрих Ницше от всички страни. Това беше една странна съдба. В живота си аз го видях само веднъж. Видях го през 90-те години на миналото столетие в Наумбург, когато той вече беше тежко душевно болен. Един следобед, около два и половина часа, сестра му ме заведе в неговата стая.
Той лежеше с очи, които не можеха да забележат, че има някой пред него, проявяващ пълно безучастие; с онова толкова красиво, художествено оформено чело, което правеше особено силно впечатление.
Въпреки че очите му бяха безучастни, човек имаше чувството, че няма пред себе си един умопобъркан, а един човек, който целият предиобед интензивно е работил духовно в своята душа, обядвал е и сега е полегнал, за да си отпочине, да размишлява полусънуващ върху онова, което е разработил предиобед в душата си. Погледнато духовно, всъщност аз имах пред себе си едно физическо и едно етерно тяло, особено по отношение на горните части на човека, защото неговата духовно-душевна същност се намираше вече вън, като беше свързана с тялото само с една дебела нишка. Всъщност вече беше настъпила един вид смърт, но една смърт, която не може да настъпи напълно, защото физическият организъм беше много здрав и искащото да се оттегли астрално тяло и азът, който искаше да побегне, бяха извънредно здраво задържани от здравата обмяна на веществата и от извънредно здравия ритмичен организъм, при една напълно разрушена нервно-сетивна система, която не можеше вече да държи в себе си астралното тяло и аза. Така че човек имаше чудесното впечатление, че всъщност действителният Ницше се носеше над главата си. Той беше там.
към текста >>
Въпреки че очите му бяха безучастни, човек имаше чувството, че няма п
ред
себе си един умопобъркан, а един човек, който целият п
ред
иобед интензивно е работил духовно в своята душа, обядвал е и сега е полегнал, за да си отпочине, да размишлява полусънуващ върху онова, което е разработил п
ред
иобед в душата си.
Това беше една странна съдба. В живота си аз го видях само веднъж. Видях го през 90-те години на миналото столетие в Наумбург, когато той вече беше тежко душевно болен. Един следобед, около два и половина часа, сестра му ме заведе в неговата стая. Той лежеше с очи, които не можеха да забележат, че има някой пред него, проявяващ пълно безучастие; с онова толкова красиво, художествено оформено чело, което правеше особено силно впечатление.
Въпреки че очите му бяха безучастни, човек имаше чувството, че няма пред себе си един умопобъркан, а един човек, който целият предиобед интензивно е работил духовно в своята душа, обядвал е и сега е полегнал, за да си отпочине, да размишлява полусънуващ върху онова, което е разработил предиобед в душата си.
Погледнато духовно, всъщност аз имах пред себе си едно физическо и едно етерно тяло, особено по отношение на горните части на човека, защото неговата духовно-душевна същност се намираше вече вън, като беше свързана с тялото само с една дебела нишка. Всъщност вече беше настъпила един вид смърт, но една смърт, която не може да настъпи напълно, защото физическият организъм беше много здрав и искащото да се оттегли астрално тяло и азът, който искаше да побегне, бяха извънредно здраво задържани от здравата обмяна на веществата и от извънредно здравия ритмичен организъм, при една напълно разрушена нервно-сетивна система, която не можеше вече да държи в себе си астралното тяло и аза. Така че човек имаше чудесното впечатление, че всъщност действителният Ницше се носеше над главата си. Той беше там. А долу имаше нещо, което по отношение на душата можеше да бъде труп, но не беше труп само поради това, че се държеше още с пълна сила за душата само в долните части на човека благодарение на извънредно здравия организъм на обмяната на веществата и ритмичния организъм.
към текста >>
Погледнато духовно, всъщност аз имах п
ред
себе си едно физическо и едно етерно тяло, особено по отношение на горните части на човека, защото неговата духовно-душевна същност се намираше вече вън, като беше свързана с тялото само с една дебела нишка.
В живота си аз го видях само веднъж. Видях го през 90-те години на миналото столетие в Наумбург, когато той вече беше тежко душевно болен. Един следобед, около два и половина часа, сестра му ме заведе в неговата стая. Той лежеше с очи, които не можеха да забележат, че има някой пред него, проявяващ пълно безучастие; с онова толкова красиво, художествено оформено чело, което правеше особено силно впечатление. Въпреки че очите му бяха безучастни, човек имаше чувството, че няма пред себе си един умопобъркан, а един човек, който целият предиобед интензивно е работил духовно в своята душа, обядвал е и сега е полегнал, за да си отпочине, да размишлява полусънуващ върху онова, което е разработил предиобед в душата си.
Погледнато духовно, всъщност аз имах пред себе си едно физическо и едно етерно тяло, особено по отношение на горните части на човека, защото неговата духовно-душевна същност се намираше вече вън, като беше свързана с тялото само с една дебела нишка.
Всъщност вече беше настъпила един вид смърт, но една смърт, която не може да настъпи напълно, защото физическият организъм беше много здрав и искащото да се оттегли астрално тяло и азът, който искаше да побегне, бяха извънредно здраво задържани от здравата обмяна на веществата и от извънредно здравия ритмичен организъм, при една напълно разрушена нервно-сетивна система, която не можеше вече да държи в себе си астралното тяло и аза. Така че човек имаше чудесното впечатление, че всъщност действителният Ницше се носеше над главата си. Той беше там. А долу имаше нещо, което по отношение на душата можеше да бъде труп, но не беше труп само поради това, че се държеше още с пълна сила за душата само в долните части на човека благодарение на извънредно здравия организъм на обмяната на веществата и ритмичния организъм. Когато човек види подобно нещо, това в най-дълбокия смисъл може да възбуди вниманието към кармическите взаимовръзки.
към текста >>
Всъщност вече беше настъпила един вид смърт, но една смърт, която не може да настъпи напълно, защото физическият организъм беше много здрав и искащото да се оттегли астрално тяло и азът, който искаше да побегне, бяха извън
ред
но здраво задържани от здравата обмяна на веществата и от извън
ред
но здравия ритмичен организъм, при една напълно разрушена нервно-сетивна система, която не можеше вече да държи в себе си астралното тяло и аза.
Видях го през 90-те години на миналото столетие в Наумбург, когато той вече беше тежко душевно болен. Един следобед, около два и половина часа, сестра му ме заведе в неговата стая. Той лежеше с очи, които не можеха да забележат, че има някой пред него, проявяващ пълно безучастие; с онова толкова красиво, художествено оформено чело, което правеше особено силно впечатление. Въпреки че очите му бяха безучастни, човек имаше чувството, че няма пред себе си един умопобъркан, а един човек, който целият предиобед интензивно е работил духовно в своята душа, обядвал е и сега е полегнал, за да си отпочине, да размишлява полусънуващ върху онова, което е разработил предиобед в душата си. Погледнато духовно, всъщност аз имах пред себе си едно физическо и едно етерно тяло, особено по отношение на горните части на човека, защото неговата духовно-душевна същност се намираше вече вън, като беше свързана с тялото само с една дебела нишка.
Всъщност вече беше настъпила един вид смърт, но една смърт, която не може да настъпи напълно, защото физическият организъм беше много здрав и искащото да се оттегли астрално тяло и азът, който искаше да побегне, бяха извънредно здраво задържани от здравата обмяна на веществата и от извънредно здравия ритмичен организъм, при една напълно разрушена нервно-сетивна система, която не можеше вече да държи в себе си астралното тяло и аза.
Така че човек имаше чудесното впечатление, че всъщност действителният Ницше се носеше над главата си. Той беше там. А долу имаше нещо, което по отношение на душата можеше да бъде труп, но не беше труп само поради това, че се държеше още с пълна сила за душата само в долните части на човека благодарение на извънредно здравия организъм на обмяната на веществата и ритмичния организъм. Когато човек види подобно нещо, това в най-дълбокия смисъл може да възбуди вниманието към кармическите взаимовръзки. Но тук в кармическите връзки то бе осветено с една друга светлина.
към текста >>
А долу имаше нещо, което по отношение на душата можеше да бъде труп, но не беше труп само поради това, че се държеше още с пълна сила за душата само в долните части на човека благодарение на извън
ред
но здравия организъм на обмяната на веществата и ритмичния организъм.
Въпреки че очите му бяха безучастни, човек имаше чувството, че няма пред себе си един умопобъркан, а един човек, който целият предиобед интензивно е работил духовно в своята душа, обядвал е и сега е полегнал, за да си отпочине, да размишлява полусънуващ върху онова, което е разработил предиобед в душата си. Погледнато духовно, всъщност аз имах пред себе си едно физическо и едно етерно тяло, особено по отношение на горните части на човека, защото неговата духовно-душевна същност се намираше вече вън, като беше свързана с тялото само с една дебела нишка. Всъщност вече беше настъпила един вид смърт, но една смърт, която не може да настъпи напълно, защото физическият организъм беше много здрав и искащото да се оттегли астрално тяло и азът, който искаше да побегне, бяха извънредно здраво задържани от здравата обмяна на веществата и от извънредно здравия ритмичен организъм, при една напълно разрушена нервно-сетивна система, която не можеше вече да държи в себе си астралното тяло и аза. Така че човек имаше чудесното впечатление, че всъщност действителният Ницше се носеше над главата си. Той беше там.
А долу имаше нещо, което по отношение на душата можеше да бъде труп, но не беше труп само поради това, че се държеше още с пълна сила за душата само в долните части на човека благодарение на извънредно здравия организъм на обмяната на веществата и ритмичния организъм.
Когато човек види подобно нещо, това в най-дълбокия смисъл може да възбуди вниманието към кармическите взаимовръзки. Но тук в кармическите връзки то бе осветено с една друга светлина. Тук не можеше да се изходи от някой отделен орган или нещо подобно, а аз бях насочен към цялата индивидуалност на Фридрих Ницше. В този живот на Ницше строго могат да се разграничат един от друг три периода. Първият период започва, когато като младеж той написа своята книга «Раждането на трагедията от духа на музиката», одушевен от изгряването на музиката от гръцките мистерии и от друга страна извеждайки отново трагедията от музиката.
към текста >>
После със същото настроение той написа следващите четири книги: «Давид Фридрих Щраус привърженик на идеите и като писател», «Шопенхауер като възпитател», «За ползата и в
ред
ата от историята за живота», «Рихард Вагнер в Байройт».
Когато човек види подобно нещо, това в най-дълбокия смисъл може да възбуди вниманието към кармическите взаимовръзки. Но тук в кармическите връзки то бе осветено с една друга светлина. Тук не можеше да се изходи от някой отделен орган или нещо подобно, а аз бях насочен към цялата индивидуалност на Фридрих Ницше. В този живот на Ницше строго могат да се разграничат един от друг три периода. Първият период започва, когато като младеж той написа своята книга «Раждането на трагедията от духа на музиката», одушевен от изгряването на музиката от гръцките мистерии и от друга страна извеждайки отново трагедията от музиката.
После със същото настроение той написа следващите четири книги: «Давид Фридрих Щраус привърженик на идеите и като писател», «Шопенхауер като възпитател», «За ползата и вредата от историята за живота», «Рихард Вагнер в Байройт».
Това беше в 1876 година, през 1869 година е написана «Раждането на трагедията от духа на музиката». Книгата «Рихард Вангнер в Байройт» е един въодушевен химн за Рихард Вагнер, фактически може би най-добрата книга, която е била написана от един почитател на Рихард Вагнер. В живота на Ницше започва една втора епоха. Той пише своите книги «Човешко, прекалено човешко» в два тома, «Утринна заря» и «Преуспяващата наука». Ницше, който в неговите първи съчинения до 1876 година беше идеалист в най-висшия смисъл и искаше да издигне всичко до идеал, в тази втора епоха на своя живот казва сбогом на всякакъв идеализъм.
към текста >>
И така Ницше взима на прицел отделните идеали, поставя ги, както той казва, върху лед, като схваща онова, което п
ред
ставлява божественото в природата, като нещо прекалено човешко, именно като нещо дребнаво.
Той пише своите книги «Човешко, прекалено човешко» в два тома, «Утринна заря» и «Преуспяващата наука». Ницше, който в неговите първи съчинения до 1876 година беше идеалист в най-висшия смисъл и искаше да издигне всичко до идеал, в тази втора епоха на своя живот казва сбогом на всякакъв идеализъм. Той осмива идеалите. Той си изяснява, че когато хората си поставят идеали, те вършат това, защото са слаби в живота. Когато някой не може да направи нищо в живота, казва, че животът няма никаква стойност, трябва да се преследва един идеал.
И така Ницше взима на прицел отделните идеали, поставя ги, както той казва, върху лед, като схваща онова, което представлява божественото в природата, като нещо прекалено човешко, именно като нещо дребнаво.
Тук Ницше е волтерианец, той посвети също една книга на Волтер. В нея Нитцше изцяло е рационалист, интелектуалец. И това трае до 1882/1883 година. След това започва последната епоха от неговия живот, когато той изгражда идеи като тези за възвръщане на подобното, когато разглежда Заратустра като един идеал на човека. Тогава той написва «Така каза Заратустра» в стил на химн.
към текста >>
Когато човек се запознае с Ницшевия начин на работа, този ни се п
ред
ставя в една странна форма.
И това трае до 1882/1883 година. След това започва последната епоха от неговия живот, когато той изгражда идеи като тези за възвръщане на подобното, когато разглежда Заратустра като един идеал на човека. Тогава той написва «Така каза Заратустра» в стил на химн. По-късно отново започва да пише за Вагнер. Това е нещо забележително до най-висока степен!
Когато човек се запознае с Ницшевия начин на работа, този ни се представя в една странна форма.
Прочетете ли днес книгата «Рихард Вагнер в Байройт», вие виждате, че това е един въодушевен химн за Рихард Вагнер, величествен, гениално въодушевяващ. В последната епоха излиза книгата: «Случаят Вагнер». В тази книга се намира всичко, което може да се каже против Вагнер. Когато някой иска да бъде тривиален, той казва: - Ницше е преоседлал, изменил е своя възглед. Който се е запознал с наличните Ницшеви ръкописи, той не говори така.
към текста >>
От оп
ред
елена страна Мишел е схванат отлично.
Виждате ли, когато проследим тези три епохи, всичките те имат един единен характер. И даже последната книга, най-малкото напечатаната последна книга, «Залезът на кумирите или как се философстваше с чука» (на български издадена като «Залезът на боговете»), където, бих искал да кажа, всичко е показано от неговата обратна страна, даже тази последна книга носи нещо от целия основен характер на Ницшевата духовност. Само че там, където той действително пише на стари години, Ницше става имагинативен, образен. Например той иска да охарактеризира Мишел, френския писател Мишел[4]. Това е една сполучлива характеристика, която той написва: «въодушевлението с което си съблича дрехата, през времето когато е въодушевен».
От определена страна Мишел е схванат отлично.
Такива подобни неща се намират нагледно предадени в тази книга «Залезът на кумирите». Но когато човек има пред себе си тази ужасно потресаваща картина на носещата се над тялото индивидуалност на Ницше, той се чувства принуден сега по отношение съчиненията на Ницше да си каже: - Да, всъщност те правят впечатление, като че Ницше никога не е присъствал със своето човешко тяло, когато е писал своите изречения, като че винаги - той не е писал седейки, а ходейки, пристъпвайки с краката си - той е бил малко извън своето тяло. Най-силно ще имате това впечатление при определени откъси от четвъртата част на книгата «Така каза Заратустра», където директно ще имате чувството, че не се пише така, когато тялото регулира, а само когато тялото вече не регулира и със своето душевно естество човек се намира извън тялото си. Човек има чувството, че при духовната си дейност Ницше винаги напуска своето тяло. И в крайна сметка това се крие в навиците на неговия живот.
към текста >>
Такива подобни неща се намират нагледно п
ред
адени в тази книга «Залезът на кумирите».
И даже последната книга, най-малкото напечатаната последна книга, «Залезът на кумирите или как се философстваше с чука» (на български издадена като «Залезът на боговете»), където, бих искал да кажа, всичко е показано от неговата обратна страна, даже тази последна книга носи нещо от целия основен характер на Ницшевата духовност. Само че там, където той действително пише на стари години, Ницше става имагинативен, образен. Например той иска да охарактеризира Мишел, френския писател Мишел[4]. Това е една сполучлива характеристика, която той написва: «въодушевлението с което си съблича дрехата, през времето когато е въодушевен». От определена страна Мишел е схванат отлично.
Такива подобни неща се намират нагледно предадени в тази книга «Залезът на кумирите».
Но когато човек има пред себе си тази ужасно потресаваща картина на носещата се над тялото индивидуалност на Ницше, той се чувства принуден сега по отношение съчиненията на Ницше да си каже: - Да, всъщност те правят впечатление, като че Ницше никога не е присъствал със своето човешко тяло, когато е писал своите изречения, като че винаги - той не е писал седейки, а ходейки, пристъпвайки с краката си - той е бил малко извън своето тяло. Най-силно ще имате това впечатление при определени откъси от четвъртата част на книгата «Така каза Заратустра», където директно ще имате чувството, че не се пише така, когато тялото регулира, а само когато тялото вече не регулира и със своето душевно естество човек се намира извън тялото си. Човек има чувството, че при духовната си дейност Ницше винаги напуска своето тяло. И в крайна сметка това се крие в навиците на неговия живот. Той с удоволствие е вземал хлорал, за да дойде в определено настроение, едно настроение, което е независимо от тялото.
към текста >>
Но когато човек има п
ред
себе си тази ужасно потресаваща картина на носещата се над тялото индивидуалност на Ницше, той се чувства принуден сега по отношение съчиненията на Ницше да си каже: - Да, всъщност те правят впечатление, като че Ницше никога не е присъствал със своето човешко тяло, когато е писал своите изречения, като че винаги - той не е писал седейки, а ходейки, пристъпвайки с краката си - той е бил малко извън своето тяло.
Само че там, където той действително пише на стари години, Ницше става имагинативен, образен. Например той иска да охарактеризира Мишел, френския писател Мишел[4]. Това е една сполучлива характеристика, която той написва: «въодушевлението с което си съблича дрехата, през времето когато е въодушевен». От определена страна Мишел е схванат отлично. Такива подобни неща се намират нагледно предадени в тази книга «Залезът на кумирите».
Но когато човек има пред себе си тази ужасно потресаваща картина на носещата се над тялото индивидуалност на Ницше, той се чувства принуден сега по отношение съчиненията на Ницше да си каже: - Да, всъщност те правят впечатление, като че Ницше никога не е присъствал със своето човешко тяло, когато е писал своите изречения, като че винаги - той не е писал седейки, а ходейки, пристъпвайки с краката си - той е бил малко извън своето тяло.
Най-силно ще имате това впечатление при определени откъси от четвъртата част на книгата «Така каза Заратустра», където директно ще имате чувството, че не се пише така, когато тялото регулира, а само когато тялото вече не регулира и със своето душевно естество човек се намира извън тялото си. Човек има чувството, че при духовната си дейност Ницше винаги напуска своето тяло. И в крайна сметка това се крие в навиците на неговия живот. Той с удоволствие е вземал хлорал, за да дойде в определено настроение, едно настроение, което е независимо от тялото. Безсъмнение в този копнеж, в своето душевно настроение да стане независим от тялото, е бил предизвикан от това, че телесният му организъм в много отношения беше болен, че например той винаги е имал продължително главоболие и др. п..
към текста >>
Най-силно ще имате това впечатление при оп
ред
елени откъси от четвъртата част на книгата «Така каза Заратустра», където директно ще имате чувството, че не се пише така, когато тялото регулира, а само когато тялото вече не регулира и със своето душевно естество човек се намира извън тялото си.
Например той иска да охарактеризира Мишел, френския писател Мишел[4]. Това е една сполучлива характеристика, която той написва: «въодушевлението с което си съблича дрехата, през времето когато е въодушевен». От определена страна Мишел е схванат отлично. Такива подобни неща се намират нагледно предадени в тази книга «Залезът на кумирите». Но когато човек има пред себе си тази ужасно потресаваща картина на носещата се над тялото индивидуалност на Ницше, той се чувства принуден сега по отношение съчиненията на Ницше да си каже: - Да, всъщност те правят впечатление, като че Ницше никога не е присъствал със своето човешко тяло, когато е писал своите изречения, като че винаги - той не е писал седейки, а ходейки, пристъпвайки с краката си - той е бил малко извън своето тяло.
Най-силно ще имате това впечатление при определени откъси от четвъртата част на книгата «Така каза Заратустра», където директно ще имате чувството, че не се пише така, когато тялото регулира, а само когато тялото вече не регулира и със своето душевно естество човек се намира извън тялото си.
Човек има чувството, че при духовната си дейност Ницше винаги напуска своето тяло. И в крайна сметка това се крие в навиците на неговия живот. Той с удоволствие е вземал хлорал, за да дойде в определено настроение, едно настроение, което е независимо от тялото. Безсъмнение в този копнеж, в своето душевно настроение да стане независим от тялото, е бил предизвикан от това, че телесният му организъм в много отношения беше болен, че например той винаги е имал продължително главоболие и др. п.. Но всичко това дава една единна картина на Ницше в неговото въплъщение в края на 19-и век, което след това го доведе до умопобъркване, така че накрая той вече не е знаел, кой е.
към текста >>
Той с удоволствие е вземал хлорал, за да дойде в оп
ред
елено настроение, едно настроение, което е независимо от тялото.
Такива подобни неща се намират нагледно предадени в тази книга «Залезът на кумирите». Но когато човек има пред себе си тази ужасно потресаваща картина на носещата се над тялото индивидуалност на Ницше, той се чувства принуден сега по отношение съчиненията на Ницше да си каже: - Да, всъщност те правят впечатление, като че Ницше никога не е присъствал със своето човешко тяло, когато е писал своите изречения, като че винаги - той не е писал седейки, а ходейки, пристъпвайки с краката си - той е бил малко извън своето тяло. Най-силно ще имате това впечатление при определени откъси от четвъртата част на книгата «Така каза Заратустра», където директно ще имате чувството, че не се пише така, когато тялото регулира, а само когато тялото вече не регулира и със своето душевно естество човек се намира извън тялото си. Човек има чувството, че при духовната си дейност Ницше винаги напуска своето тяло. И в крайна сметка това се крие в навиците на неговия живот.
Той с удоволствие е вземал хлорал, за да дойде в определено настроение, едно настроение, което е независимо от тялото.
Безсъмнение в този копнеж, в своето душевно настроение да стане независим от тялото, е бил предизвикан от това, че телесният му организъм в много отношения беше болен, че например той винаги е имал продължително главоболие и др. п.. Но всичко това дава една единна картина на Ницше в неговото въплъщение в края на 19-и век, което след това го доведе до умопобъркване, така че накрая той вече не е знаел, кой е. Защото има писма от Георг Брандес[5], в които Ницше се подписва: «разпънатият» - т. е. той се счита за Разпънатия - или пък гледа на себе си като на един намиращ се обективно вън от него човек. Или счита себе си за бог, който отива на разходка край реката По, и се подписва «Дионисий».
към текста >>
Безсъмнение в този копнеж, в своето душевно настроение да стане независим от тялото, е бил п
ред
извикан от това, че телесният му организъм в много отношения беше болен, че например той винаги е имал продължително главоболие и др. п..
Но когато човек има пред себе си тази ужасно потресаваща картина на носещата се над тялото индивидуалност на Ницше, той се чувства принуден сега по отношение съчиненията на Ницше да си каже: - Да, всъщност те правят впечатление, като че Ницше никога не е присъствал със своето човешко тяло, когато е писал своите изречения, като че винаги - той не е писал седейки, а ходейки, пристъпвайки с краката си - той е бил малко извън своето тяло. Най-силно ще имате това впечатление при определени откъси от четвъртата част на книгата «Така каза Заратустра», където директно ще имате чувството, че не се пише така, когато тялото регулира, а само когато тялото вече не регулира и със своето душевно естество човек се намира извън тялото си. Човек има чувството, че при духовната си дейност Ницше винаги напуска своето тяло. И в крайна сметка това се крие в навиците на неговия живот. Той с удоволствие е вземал хлорал, за да дойде в определено настроение, едно настроение, което е независимо от тялото.
Безсъмнение в този копнеж, в своето душевно настроение да стане независим от тялото, е бил предизвикан от това, че телесният му организъм в много отношения беше болен, че например той винаги е имал продължително главоболие и др. п..
Но всичко това дава една единна картина на Ницше в неговото въплъщение в края на 19-и век, което след това го доведе до умопобъркване, така че накрая той вече не е знаел, кой е. Защото има писма от Георг Брандес[5], в които Ницше се подписва: «разпънатият» - т. е. той се счита за Разпънатия - или пък гледа на себе си като на един намиращ се обективно вън от него човек. Или счита себе си за бог, който отива на разходка край реката По, и се подписва «Дионисий». Това отделяне от тялото, когато някой твори духовно, се получава като нещо, което е особено характерно за тази личност, за това въплъщение на тази индивидуалност.
към текста >>
Особеното при много такива п
ред
ставителни личности е, че по правило техните минали въплъщения не се намират особено далеч в миналото, а точно в нашето време са сравнително малко отдалечени назад.
Защото има писма от Георг Брандес[5], в които Ницше се подписва: «разпънатият» - т. е. той се счита за Разпънатия - или пък гледа на себе си като на един намиращ се обективно вън от него човек. Или счита себе си за бог, който отива на разходка край реката По, и се подписва «Дионисий». Това отделяне от тялото, когато някой твори духовно, се получава като нещо, което е особено характерно за тази личност, за това въплъщение на тази индивидуалност. И когато се проникнем с това вътрешно-имагинативно, вътрешно образно, ние биваме отведени обратно в едно намиращо се недалече минало въплъщение.
Особеното при много такива представителни личности е, че по правило техните минали въплъщения не се намират особено далеч в миналото, а точно в нашето време са сравнително малко отдалечени назад.
И ето, ние стигаме до едно съществуване на Ницше, в което тази индивидуалност е била францискански монах, един аскетичен францисканец, който много силно е изтезавал своето тяло. Сега ние имаме решението на загадката. Погледът се спира върху един човек в характерното францисканско облекло, който в продължение на часове лежи пред олтара, коленете му стават на рани от продължителните молитви за милост; човек, който ужасно се изтезава. Поради саморъчно причинената болка човек много силно се свързва със своето физическо тяло. Особено силно се чувства физическото тяло, когато се изпитва болка, защото астралното тяло особено силно се стреми към изпитващото болки тяло, иска да го проникне.
към текста >>
Погледът се спира върху един човек в характерното францисканско облекло, който в продължение на часове лежи п
ред
олтара, коленете му стават на рани от продължителните молитви за милост; човек, който ужасно се изтезава.
Това отделяне от тялото, когато някой твори духовно, се получава като нещо, което е особено характерно за тази личност, за това въплъщение на тази индивидуалност. И когато се проникнем с това вътрешно-имагинативно, вътрешно образно, ние биваме отведени обратно в едно намиращо се недалече минало въплъщение. Особеното при много такива представителни личности е, че по правило техните минали въплъщения не се намират особено далеч в миналото, а точно в нашето време са сравнително малко отдалечени назад. И ето, ние стигаме до едно съществуване на Ницше, в което тази индивидуалност е била францискански монах, един аскетичен францисканец, който много силно е изтезавал своето тяло. Сега ние имаме решението на загадката.
Погледът се спира върху един човек в характерното францисканско облекло, който в продължение на часове лежи пред олтара, коленете му стават на рани от продължителните молитви за милост; човек, който ужасно се изтезава.
Поради саморъчно причинената болка човек много силно се свързва със своето физическо тяло. Особено силно се чувства физическото тяло, когато се изпитва болка, защото астралното тяло особено силно се стреми към изпитващото болки тяло, иска да го проникне. Този толкова голям стремеж към подготвяне на тялото за спасение в едно въплъщение, действа така, че душата никак повече не иска да бъде в тялото при следващото въплъщение. Ето виждате ли, такива са кармическите характеристики в характерни случаи. Можем също да кажем: - Те всъщност се различават от това, което обикновено си представяме.
към текста >>
Можем също да кажем: - Те всъщност се различават от това, което обикновено си п
ред
ставяме.
Погледът се спира върху един човек в характерното францисканско облекло, който в продължение на часове лежи пред олтара, коленете му стават на рани от продължителните молитви за милост; човек, който ужасно се изтезава. Поради саморъчно причинената болка човек много силно се свързва със своето физическо тяло. Особено силно се чувства физическото тяло, когато се изпитва болка, защото астралното тяло особено силно се стреми към изпитващото болки тяло, иска да го проникне. Този толкова голям стремеж към подготвяне на тялото за спасение в едно въплъщение, действа така, че душата никак повече не иска да бъде в тялото при следващото въплъщение. Ето виждате ли, такива са кармическите характеристики в характерни случаи.
Можем също да кажем: - Те всъщност се различават от това, което обикновено си представяме.
Върху редуващите се земни съществувания не може да се спекулира. Тогава по правило грешим. Когато обаче намерим правилното, то в най-висшия смисъл хвърля светлина върху живота. А именно едно обективно разглеждане в това отношение може да ни подбуди, да виждаме кармата в истинската светлина. Въпреки че това има своите съмнителни страни, аз не се поколебах да разгледам пред вас отделни конкретни кармически връзки, за които вярвам, че те наистина ще хвърлят силна светлина върху същността на човешката карма, на човешката съдба.
към текста >>
Върху
ред
уващите се земни съществувания не може да се спекулира.
Поради саморъчно причинената болка човек много силно се свързва със своето физическо тяло. Особено силно се чувства физическото тяло, когато се изпитва болка, защото астралното тяло особено силно се стреми към изпитващото болки тяло, иска да го проникне. Този толкова голям стремеж към подготвяне на тялото за спасение в едно въплъщение, действа така, че душата никак повече не иска да бъде в тялото при следващото въплъщение. Ето виждате ли, такива са кармическите характеристики в характерни случаи. Можем също да кажем: - Те всъщност се различават от това, което обикновено си представяме.
Върху редуващите се земни съществувания не може да се спекулира.
Тогава по правило грешим. Когато обаче намерим правилното, то в най-висшия смисъл хвърля светлина върху живота. А именно едно обективно разглеждане в това отношение може да ни подбуди, да виждаме кармата в истинската светлина. Въпреки че това има своите съмнителни страни, аз не се поколебах да разгледам пред вас отделни конкретни кармически връзки, за които вярвам, че те наистина ще хвърлят силна светлина върху същността на човешката карма, на човешката съдба. А утре ще продължим по-нататък.
към текста >>
Въпреки че това има своите съмнителни страни, аз не се поколебах да разгледам п
ред
вас отделни конкретни кармически връзки, за които вярвам, че те наистина ще хвърлят силна светлина върху същността на човешката карма, на човешката съдба.
Можем също да кажем: - Те всъщност се различават от това, което обикновено си представяме. Върху редуващите се земни съществувания не може да се спекулира. Тогава по правило грешим. Когато обаче намерим правилното, то в най-висшия смисъл хвърля светлина върху живота. А именно едно обективно разглеждане в това отношение може да ни подбуди, да виждаме кармата в истинската светлина.
Въпреки че това има своите съмнителни страни, аз не се поколебах да разгледам пред вас отделни конкретни кармически връзки, за които вярвам, че те наистина ще хвърлят силна светлина върху същността на човешката карма, на човешката съдба.
А утре ще продължим по-нататък. [1] Вероятно лекциите държани в Берлин от18. октомври до 20. декември 1904 “История на Средновековието до великите открития”, в “За философията, историята и литературата 1901-1905”, Събр. съч. 51.
към текста >>
декември 1904 “История на С
ред
новековието до великите открития”, в “За философията, историята и литературата 1901-1905”, Събр.
А именно едно обективно разглеждане в това отношение може да ни подбуди, да виждаме кармата в истинската светлина. Въпреки че това има своите съмнителни страни, аз не се поколебах да разгледам пред вас отделни конкретни кармически връзки, за които вярвам, че те наистина ще хвърлят силна светлина върху същността на човешката карма, на човешката съдба. А утре ще продължим по-нататък. [1] Вероятно лекциите държани в Берлин от18. октомври до 20.
декември 1904 “История на Средновековието до великите открития”, в “За философията, историята и литературата 1901-1905”, Събр.
съч. 51. [2] “Философия на несъзнателното - опит за един мироглед", Берлин 1869; (10. разширено издание в три части, Лайпциг 1889). [3] Фридрих Ницше, 1844-1900. Виж “Моят жизнен път” глава.
към текста >>
22.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Ето защо аз обрисувах няколко по-известни личности, описах ви именно онези характерни качества, които п
ред
лагат на духовнонаучния изследовател възможността да намери опорни точки, за да проследи кармичните връзки.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 23 март 1924 година Е, мои мили приятели, вчера аз ви обрисувах няколко личности и при такова описание за да могат нещата да бъдат проверени поне външно, трябва да се изберат по-известни личности.
Ето защо аз обрисувах няколко по-известни личности, описах ви именно онези характерни качества, които предлагат на духовнонаучния изследовател възможността да намери опорни точки, за да проследи кармичните връзки.
Този път аз избрах - върху тези неща ние постоянно ще имаме възможност да говорим подробно в най-различните варианти, - такива личности, с които мога да обясня един определен проблем, който изпъкна пред мене сред обществото. Бих искал да формулирам съвсем сухо този проблем, който, както казах, поставиха други от средата на Антропософското общество. Често при всеки повод се посочва - и то с право разбира се, - че в миналото е имало посветени личности, посветени личности с висока мъдрост, достигнали до висока степен на развитието и т. н., и че тогава все пак се ражда въпросът: - Да, щом хората постоянно се връщат на Земята в нови съществувания, къде се намират понастоящем тези някога посветени личности? Не могат ли те да се намерят между съвременните хора, между онези, на които се пада да минат своето прераждане именно в тази епоха?
към текста >>
Този път аз избрах - върху тези неща ние постоянно ще имаме възможност да говорим подробно в най-различните варианти, - такива личности, с които мога да обясня един оп
ред
елен проблем, който изпъкна п
ред
мене с
ред
обществото.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 23 март 1924 година Е, мои мили приятели, вчера аз ви обрисувах няколко личности и при такова описание за да могат нещата да бъдат проверени поне външно, трябва да се изберат по-известни личности. Ето защо аз обрисувах няколко по-известни личности, описах ви именно онези характерни качества, които предлагат на духовнонаучния изследовател възможността да намери опорни точки, за да проследи кармичните връзки.
Този път аз избрах - върху тези неща ние постоянно ще имаме възможност да говорим подробно в най-различните варианти, - такива личности, с които мога да обясня един определен проблем, който изпъкна пред мене сред обществото.
Бих искал да формулирам съвсем сухо този проблем, който, както казах, поставиха други от средата на Антропософското общество. Често при всеки повод се посочва - и то с право разбира се, - че в миналото е имало посветени личности, посветени личности с висока мъдрост, достигнали до висока степен на развитието и т. н., и че тогава все пак се ражда въпросът: - Да, щом хората постоянно се връщат на Земята в нови съществувания, къде се намират понастоящем тези някога посветени личности? Не могат ли те да се намерят между съвременните хора, между онези, на които се пада да минат своето прераждане именно в тази епоха? Ето защо аз избрах такива примери, при които същевременно мога да обясня и този въпрос.
към текста >>
Бих искал да формулирам съвсем сухо този проблем, който, както казах, поставиха други от с
ред
ата на Антропософското общество.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 23 март 1924 година Е, мои мили приятели, вчера аз ви обрисувах няколко личности и при такова описание за да могат нещата да бъдат проверени поне външно, трябва да се изберат по-известни личности. Ето защо аз обрисувах няколко по-известни личности, описах ви именно онези характерни качества, които предлагат на духовнонаучния изследовател възможността да намери опорни точки, за да проследи кармичните връзки. Този път аз избрах - върху тези неща ние постоянно ще имаме възможност да говорим подробно в най-различните варианти, - такива личности, с които мога да обясня един определен проблем, който изпъкна пред мене сред обществото.
Бих искал да формулирам съвсем сухо този проблем, който, както казах, поставиха други от средата на Антропософското общество.
Често при всеки повод се посочва - и то с право разбира се, - че в миналото е имало посветени личности, посветени личности с висока мъдрост, достигнали до висока степен на развитието и т. н., и че тогава все пак се ражда въпросът: - Да, щом хората постоянно се връщат на Земята в нови съществувания, къде се намират понастоящем тези някога посветени личности? Не могат ли те да се намерят между съвременните хора, между онези, на които се пада да минат своето прераждане именно в тази епоха? Ето защо аз избрах такива примери, при които същевременно мога да обясня и този въпрос. Виждате ли, аз ви представих, първоначално доколкото е нужно, образа на италианския герой на свободата Гарибалди и вярвам, че ако вземете това, което вчера ви говорих, и прибавите всичко онова, което достатъчно ви е познато за тази личност, вие ще откриете именно при тази личност много загадъчни неща, много неща, които повдигат значителни въпроси.
към текста >>
Виждате ли, аз ви п
ред
ставих, първоначално доколкото е нужно, образа на италианския герой на свободата Гарибалди и вярвам, че ако вземете това, което вчера ви говорих, и прибавите всичко онова, което достатъчно ви е познато за тази личност, вие ще откриете именно при тази личност много загадъчни неща, много неща, които повдигат значителни въпроси.
Бих искал да формулирам съвсем сухо този проблем, който, както казах, поставиха други от средата на Антропософското общество. Често при всеки повод се посочва - и то с право разбира се, - че в миналото е имало посветени личности, посветени личности с висока мъдрост, достигнали до висока степен на развитието и т. н., и че тогава все пак се ражда въпросът: - Да, щом хората постоянно се връщат на Земята в нови съществувания, къде се намират понастоящем тези някога посветени личности? Не могат ли те да се намерят между съвременните хора, между онези, на които се пада да минат своето прераждане именно в тази епоха? Ето защо аз избрах такива примери, при които същевременно мога да обясня и този въпрос.
Виждате ли, аз ви представих, първоначално доколкото е нужно, образа на италианския герой на свободата Гарибалди и вярвам, че ако вземете това, което вчера ви говорих, и прибавите всичко онова, което достатъчно ви е познато за тази личност, вие ще откриете именно при тази личност много загадъчни неща, много неща, които повдигат значителни въпроси.
Да вземем няколко от чертите, които аз ви описах, които дори ви забавляваха - запознаването на Гарибалди с неговата другарка в живота чрез далекогледа, запознаването с бъдещата му дългогодишна спътница в живота, узнаването на смъртната присъда при прочитането на напечатаното му за първи път във вестника име. Има и друго очебийно нещо при Гарибалди: Другарката в живота, която той беше намерил по описания начин и която геройски е стояла до него, както ви описах вчера, беше негова спътница в живота за много години. Гарибалди можа да види през далекогледа нещо много добро. По-късно тя умира и той се оженва втори път, този път вече не чрез далекогледа, защото даже когато човек е един Гарибалди, такова нещо му се случва само веднъж в живота, но този път той се ожени по напълно граждански начин, както това става обикновено между добрите граждани. Но новият брак трае само един ден.
към текста >>
За този, който е свикнал с подобни окултни изследвания, тези неща, които ви описвам тук са тласкаща сила, която го кара да ги използва, за да има силни опорни точки, да може действително да проникне в един минал живот, или в
ред
ица минали съществувания на Земята.
Гарибалди можа да види през далекогледа нещо много добро. По-късно тя умира и той се оженва втори път, този път вече не чрез далекогледа, защото даже когато човек е един Гарибалди, такова нещо му се случва само веднъж в живота, но този път той се ожени по напълно граждански начин, както това става обикновено между добрите граждани. Но новият брак трае само един ден. Следователно вие виждате, че съществува също и този втори очебиен, фрапиращ факт в отношението на Гарибалди към обикновените граждански условности в този свят. Съществува обаче и нещо друго.
За този, който е свикнал с подобни окултни изследвания, тези неща, които ви описвам тук са тласкаща сила, която го кара да ги използва, за да има силни опорни точки, да може действително да проникне в един минал живот, или в редица минали съществувания на Земята.
Но съществува и още нещо, което преди всичко се явява като важен проблем. Виждате ли, по убеждение Гарибалди беше - както ви показах още вчера - изцяло републиканец. Но той се застъпва така за освобождението на Италия, че никак не се стреми да направи от Италия република, а да направи Италия едно кралство под царуването на Виктор Емануел. Това е нещо извънредно фрапиращо. Когато основно разгледаме Гарибалди и вземем това, в себе си то има нещо извънредно фрапиращо.
към текста >>
Но съществува и още нещо, което п
ред
и всичко се явява като важен проблем.
По-късно тя умира и той се оженва втори път, този път вече не чрез далекогледа, защото даже когато човек е един Гарибалди, такова нещо му се случва само веднъж в живота, но този път той се ожени по напълно граждански начин, както това става обикновено между добрите граждани. Но новият брак трае само един ден. Следователно вие виждате, че съществува също и този втори очебиен, фрапиращ факт в отношението на Гарибалди към обикновените граждански условности в този свят. Съществува обаче и нещо друго. За този, който е свикнал с подобни окултни изследвания, тези неща, които ви описвам тук са тласкаща сила, която го кара да ги използва, за да има силни опорни точки, да може действително да проникне в един минал живот, или в редица минали съществувания на Земята.
Но съществува и още нещо, което преди всичко се явява като важен проблем.
Виждате ли, по убеждение Гарибалди беше - както ви показах още вчера - изцяло републиканец. Но той се застъпва така за освобождението на Италия, че никак не се стреми да направи от Италия република, а да направи Италия едно кралство под царуването на Виктор Емануел. Това е нещо извънредно фрапиращо. Когато основно разгледаме Гарибалди и вземем това, в себе си то има нещо извънредно фрапиращо. От една страна имаме Виктор Емануел, който естествено като крал може да бъде само начело на освободената италианска държава.
към текста >>
Това е нещо извън
ред
но фрапиращо.
Съществува обаче и нещо друго. За този, който е свикнал с подобни окултни изследвания, тези неща, които ви описвам тук са тласкаща сила, която го кара да ги използва, за да има силни опорни точки, да може действително да проникне в един минал живот, или в редица минали съществувания на Земята. Но съществува и още нещо, което преди всичко се явява като важен проблем. Виждате ли, по убеждение Гарибалди беше - както ви показах още вчера - изцяло републиканец. Но той се застъпва така за освобождението на Италия, че никак не се стреми да направи от Италия република, а да направи Италия едно кралство под царуването на Виктор Емануел.
Това е нещо извънредно фрапиращо.
Когато основно разгледаме Гарибалди и вземем това, в себе си то има нещо извънредно фрапиращо. От една страна имаме Виктор Емануел, който естествено като крал може да бъде само начело на освободената италианска държава. От друга страна имаме Мацини[1], който също е свързан с Гарибалди, приятел е с него. Мацини известно време стои начело на провъзгласената Италианска република, която е трябвало да бъде осъществена. Този Мацини сам по себе си може да се застъпи само за основаването на една Италианска република.
към текста >>
Когато основно разгледаме Гарибалди и вземем това, в себе си то има нещо извън
ред
но фрапиращо.
За този, който е свикнал с подобни окултни изследвания, тези неща, които ви описвам тук са тласкаща сила, която го кара да ги използва, за да има силни опорни точки, да може действително да проникне в един минал живот, или в редица минали съществувания на Земята. Но съществува и още нещо, което преди всичко се явява като важен проблем. Виждате ли, по убеждение Гарибалди беше - както ви показах още вчера - изцяло републиканец. Но той се застъпва така за освобождението на Италия, че никак не се стреми да направи от Италия република, а да направи Италия едно кралство под царуването на Виктор Емануел. Това е нещо извънредно фрапиращо.
Когато основно разгледаме Гарибалди и вземем това, в себе си то има нещо извънредно фрапиращо.
От една страна имаме Виктор Емануел, който естествено като крал може да бъде само начело на освободената италианска държава. От друга страна имаме Мацини[1], който също е свързан с Гарибалди, приятел е с него. Мацини известно време стои начело на провъзгласената Италианска република, която е трябвало да бъде осъществена. Този Мацини сам по себе си може да се застъпи само за основаването на една Италианска република. И кармичните отношения не ни се разкриват, ако първо не се запознаем с определени взаимовръзки.
към текста >>
И кармичните отношения не ни се разкриват, ако първо не се запознаем с оп
ред
елени взаимовръзки.
Когато основно разгледаме Гарибалди и вземем това, в себе си то има нещо извънредно фрапиращо. От една страна имаме Виктор Емануел, който естествено като крал може да бъде само начело на освободената италианска държава. От друга страна имаме Мацини[1], който също е свързан с Гарибалди, приятел е с него. Мацини известно време стои начело на провъзгласената Италианска република, която е трябвало да бъде осъществена. Този Мацини сам по себе си може да се застъпи само за основаването на една Италианска република.
И кармичните отношения не ни се разкриват, ако първо не се запознаем с определени взаимовръзки.
А тези връзки се състоят в следното: В течение на няколко години - както знаете, Гарибалди е роден 1807 година в Ница - в област от няколко квадратни мили се раждат четирима мъже, които по-късно имат определена връзка в живота и в протичането на европейските отношения. В началото на 19-то столетие в Ница се ражда Гарибалди. В Генуа, не далеч оттам, се ражда Мацини. Също наблизо в Турин, се ражда Кавур[2], а от Савойската династия отново недалеч оттам, се ражда Виктор Емануел. По години и по месторождение те са близо един до друг.
към текста >>
А тези връзки се състоят в следното: В течение на няколко години - както знаете, Гарибалди е роден 1807 година в Ница - в област от няколко квадратни мили се раждат четирима мъже, които по-късно имат оп
ред
елена връзка в живота и в протичането на европейските отношения.
От една страна имаме Виктор Емануел, който естествено като крал може да бъде само начело на освободената италианска държава. От друга страна имаме Мацини[1], който също е свързан с Гарибалди, приятел е с него. Мацини известно време стои начело на провъзгласената Италианска република, която е трябвало да бъде осъществена. Този Мацини сам по себе си може да се застъпи само за основаването на една Италианска република. И кармичните отношения не ни се разкриват, ако първо не се запознаем с определени взаимовръзки.
А тези връзки се състоят в следното: В течение на няколко години - както знаете, Гарибалди е роден 1807 година в Ница - в област от няколко квадратни мили се раждат четирима мъже, които по-късно имат определена връзка в живота и в протичането на европейските отношения.
В началото на 19-то столетие в Ница се ражда Гарибалди. В Генуа, не далеч оттам, се ражда Мацини. Също наблизо в Турин, се ражда Кавур[2], а от Савойската династия отново недалеч оттам, се ражда Виктор Емануел. По години и по месторождение те са близо един до друг. И четиримата заедно създадоха модерна Италия, макар и да не са си съвпадали напълно по разбиране, и във взаимните си отношения.
към текста >>
А духовността на Виктор Емануел - е, да... И така, най-значителният от тях е Гарибалди, като вземем п
ред
вид всички човешки отношения.
Тук, така да се каже, самият външен ход на историята ни кара просто да си кажем, че тези четири личности са събрани заедно; явно се събрани заедно, за да реализират една обща съдба не само за себе си, а и за света. Най-значителният между тях е без съмнение самият Гарибалди. Когато вземем под внимание всички човешки отношения, най-значителният от тях е Гарибалди. Обаче духовността на Гарибалди се проявява по един стихиен начин. Духовността на Мацини е философски-изучена, духовността на Кавур юристически-изучена.
А духовността на Виктор Емануел - е, да... И така, най-значителният от тях е Гарибалди, като вземем предвид всички човешки отношения.
Той притежава една духовност, която се проявява със стихийна сила, така че човек не може лесно да я разбере. Човек не може да я разбере, ако всъщност не знае откъде идват нещата и я разглежда от гледната точка на личната психология в един земен живот. Сега аз се връщам към въпроса: - Къде са предишните посветени? Защото човек ще каже, че ги няма сега. Да, мои мили приятели, ако днес би била дадена по-голяма възможност хората да се раждат направо на 17, 18 години - в това отношение аз трябва да кажа нещо парадоксално, - да се раждат 17, 18-годишни, т.е.
към текста >>
Сега аз се връщам към въпроса: - Къде са п
ред
ишните посветени?
Обаче духовността на Гарибалди се проявява по един стихиен начин. Духовността на Мацини е философски-изучена, духовността на Кавур юристически-изучена. А духовността на Виктор Емануел - е, да... И така, най-значителният от тях е Гарибалди, като вземем предвид всички човешки отношения. Той притежава една духовност, която се проявява със стихийна сила, така че човек не може лесно да я разбере. Човек не може да я разбере, ако всъщност не знае откъде идват нещата и я разглежда от гледната точка на личната психология в един земен живот.
Сега аз се връщам към въпроса: - Къде са предишните посветени?
Защото човек ще каже, че ги няма сега. Да, мои мили приятели, ако днес би била дадена по-голяма възможност хората да се раждат направо на 17, 18 години - в това отношение аз трябва да кажа нещо парадоксално, - да се раждат 17, 18-годишни, т.е. да слизат от духовния свят и по някакъв начин да си намират 17, 18-годишни тела - естествено сега аз казвам нещо парадоксално, - или поне ако на хората би било спестено да минат през устроеното по днешния начин училище, тогава вие бихте открили, че сред днешните хора биха могли да се появят някогашните посветени. Но също както на посветените не им е възможно да се нахранят при обикновените земни условия с парче лед, когато те се нуждаят от хляб, така също не е възможно мъдростта на древното време непосредствено да се прояви във формата, както хората очакват това, да се манифестира в едно тяло, което е възпитано до 17-та, 18-та година в смисъла, в който днешната цивилизация изисква това. Това е невъзможно в целия свят, не е възможно там, където царува цивилизацията.
към текста >>
да слизат от духовния свят и по някакъв начин да си намират 17, 18-годишни тела - естествено сега аз казвам нещо парадоксално, - или поне ако на хората би било спестено да минат през устроеното по днешния начин училище, тогава вие бихте открили, че с
ред
днешните хора биха могли да се появят някогашните посветени.
Той притежава една духовност, която се проявява със стихийна сила, така че човек не може лесно да я разбере. Човек не може да я разбере, ако всъщност не знае откъде идват нещата и я разглежда от гледната точка на личната психология в един земен живот. Сега аз се връщам към въпроса: - Къде са предишните посветени? Защото човек ще каже, че ги няма сега. Да, мои мили приятели, ако днес би била дадена по-голяма възможност хората да се раждат направо на 17, 18 години - в това отношение аз трябва да кажа нещо парадоксално, - да се раждат 17, 18-годишни, т.е.
да слизат от духовния свят и по някакъв начин да си намират 17, 18-годишни тела - естествено сега аз казвам нещо парадоксално, - или поне ако на хората би било спестено да минат през устроеното по днешния начин училище, тогава вие бихте открили, че сред днешните хора биха могли да се появят някогашните посветени.
Но също както на посветените не им е възможно да се нахранят при обикновените земни условия с парче лед, когато те се нуждаят от хляб, така също не е възможно мъдростта на древното време непосредствено да се прояви във формата, както хората очакват това, да се манифестира в едно тяло, което е възпитано до 17-та, 18-та година в смисъла, в който днешната цивилизация изисква това. Това е невъзможно в целия свят, не е възможно там, където царува цивилизацията. Тук се касае за неща, които въобще се намират абсолютно вън от зрителния кръг на днешния образован човек. Когато, както е прието днес, човек трябва да усвои нашите познания по четене и писане от 6-та, 7-та годишна възраст, това е такова мъчение за душата, която иска да се развие според своята особена природа, че - да, аз мога само да кажа това, което вече описах в моята автобиография: - Аз дължа отстраняването на някои пречки в живота ми на обстоятелството, че на 12 години не можех още да пиша ортографски, въобще още не можех да пиша правилно, защото за да може човек да пише, както това се изисква днес, това значи да убие някои особени качества в себе си. Необходимо е да се говори така парадоксално.
към текста >>
Но също както на посветените не им е възможно да се нахранят при обикновените земни условия с парче лед, когато те се нуждаят от хляб, така също не е възможно мъдростта на древното време непос
ред
ствено да се прояви във формата, както хората очакват това, да се манифестира в едно тяло, което е възпитано до 17-та, 18-та година в смисъла, в който днешната цивилизация изисква това.
Човек не може да я разбере, ако всъщност не знае откъде идват нещата и я разглежда от гледната точка на личната психология в един земен живот. Сега аз се връщам към въпроса: - Къде са предишните посветени? Защото човек ще каже, че ги няма сега. Да, мои мили приятели, ако днес би била дадена по-голяма възможност хората да се раждат направо на 17, 18 години - в това отношение аз трябва да кажа нещо парадоксално, - да се раждат 17, 18-годишни, т.е. да слизат от духовния свят и по някакъв начин да си намират 17, 18-годишни тела - естествено сега аз казвам нещо парадоксално, - или поне ако на хората би било спестено да минат през устроеното по днешния начин училище, тогава вие бихте открили, че сред днешните хора биха могли да се появят някогашните посветени.
Но също както на посветените не им е възможно да се нахранят при обикновените земни условия с парче лед, когато те се нуждаят от хляб, така също не е възможно мъдростта на древното време непосредствено да се прояви във формата, както хората очакват това, да се манифестира в едно тяло, което е възпитано до 17-та, 18-та година в смисъла, в който днешната цивилизация изисква това.
Това е невъзможно в целия свят, не е възможно там, където царува цивилизацията. Тук се касае за неща, които въобще се намират абсолютно вън от зрителния кръг на днешния образован човек. Когато, както е прието днес, човек трябва да усвои нашите познания по четене и писане от 6-та, 7-та годишна възраст, това е такова мъчение за душата, която иска да се развие според своята особена природа, че - да, аз мога само да кажа това, което вече описах в моята автобиография: - Аз дължа отстраняването на някои пречки в живота ми на обстоятелството, че на 12 години не можех още да пиша ортографски, въобще още не можех да пиша правилно, защото за да може човек да пише, както това се изисква днес, това значи да убие някои особени качества в себе си. Необходимо е да се говори така парадоксално. Това е просто една истина.
към текста >>
Когато, както е прието днес, човек трябва да усвои нашите познания по четене и писане от 6-та, 7-та годишна възраст, това е такова мъчение за душата, която иска да се развие спо
ред
своята особена природа, че - да, аз мога само да кажа това, което вече описах в моята автобиография: - Аз дължа отстраняването на някои пречки в живота ми на обстоятелството, че на 12 години не можех още да пиша ортографски, въобще още не можех да пиша правилно, защото за да може човек да пише, както това се изисква днес, това значи да убие някои особени качества в себе си.
Да, мои мили приятели, ако днес би била дадена по-голяма възможност хората да се раждат направо на 17, 18 години - в това отношение аз трябва да кажа нещо парадоксално, - да се раждат 17, 18-годишни, т.е. да слизат от духовния свят и по някакъв начин да си намират 17, 18-годишни тела - естествено сега аз казвам нещо парадоксално, - или поне ако на хората би било спестено да минат през устроеното по днешния начин училище, тогава вие бихте открили, че сред днешните хора биха могли да се появят някогашните посветени. Но също както на посветените не им е възможно да се нахранят при обикновените земни условия с парче лед, когато те се нуждаят от хляб, така също не е възможно мъдростта на древното време непосредствено да се прояви във формата, както хората очакват това, да се манифестира в едно тяло, което е възпитано до 17-та, 18-та година в смисъла, в който днешната цивилизация изисква това. Това е невъзможно в целия свят, не е възможно там, където царува цивилизацията. Тук се касае за неща, които въобще се намират абсолютно вън от зрителния кръг на днешния образован човек.
Когато, както е прието днес, човек трябва да усвои нашите познания по четене и писане от 6-та, 7-та годишна възраст, това е такова мъчение за душата, която иска да се развие според своята особена природа, че - да, аз мога само да кажа това, което вече описах в моята автобиография: - Аз дължа отстраняването на някои пречки в живота ми на обстоятелството, че на 12 години не можех още да пиша ортографски, въобще още не можех да пиша правилно, защото за да може човек да пише, както това се изисква днес, това значи да убие някои особени качества в себе си.
Необходимо е да се говори така парадоксално. Това е просто една истина. Срещу нея не може да се направи нищо, това е една истина. И става именно така, че точно високо развити индивидуалности на миналото могат да бъдат познати при тяхното прераждане само от този, който насочва поглед върху онези прояви на човешката природа, които поради днешното цивилизовано образование се показват повече зад човека отколкото в човека. И в това отношение именно Гарибалди е един извънредно очебиен пример.
към текста >>
И в това отношение именно Гарибалди е един извън
ред
но очебиен пример.
Когато, както е прието днес, човек трябва да усвои нашите познания по четене и писане от 6-та, 7-та годишна възраст, това е такова мъчение за душата, която иска да се развие според своята особена природа, че - да, аз мога само да кажа това, което вече описах в моята автобиография: - Аз дължа отстраняването на някои пречки в живота ми на обстоятелството, че на 12 години не можех още да пиша ортографски, въобще още не можех да пиша правилно, защото за да може човек да пише, както това се изисква днес, това значи да убие някои особени качества в себе си. Необходимо е да се говори така парадоксално. Това е просто една истина. Срещу нея не може да се направи нищо, това е една истина. И става именно така, че точно високо развити индивидуалности на миналото могат да бъдат познати при тяхното прераждане само от този, който насочва поглед върху онези прояви на човешката природа, които поради днешното цивилизовано образование се показват повече зад човека отколкото в човека.
И в това отношение именно Гарибалди е един извънредно очебиен пример.
Цивилизованите хора, включително Кавур, или поне последователите на Кавур, за какво считаха те Гарибалди? Те го считаха за един смахнат човек с който не може да се разговаря по разумен начин. Именно това трябва да се има предвид, защото много от неговите заключения в начина, по който той говореше пред хората, заседнали в днешната цивилизация, най-малкото бяха нелогични. Всъщност в самата външност на тази личност много неща бяха нелогични. Много неща не си съвпадаха.
към текста >>
Именно това трябва да се има п
ред
вид, защото много от неговите заключения в начина, по който той говореше п
ред
хората, заседнали в днешната цивилизация, най-малкото бяха нелогични.
Срещу нея не може да се направи нищо, това е една истина. И става именно така, че точно високо развити индивидуалности на миналото могат да бъдат познати при тяхното прераждане само от този, който насочва поглед върху онези прояви на човешката природа, които поради днешното цивилизовано образование се показват повече зад човека отколкото в човека. И в това отношение именно Гарибалди е един извънредно очебиен пример. Цивилизованите хора, включително Кавур, или поне последователите на Кавур, за какво считаха те Гарибалди? Те го считаха за един смахнат човек с който не може да се разговаря по разумен начин.
Именно това трябва да се има предвид, защото много от неговите заключения в начина, по който той говореше пред хората, заседнали в днешната цивилизация, най-малкото бяха нелогични.
Всъщност в самата външност на тази личност много неща бяха нелогични. Много неща не си съвпадаха. И само онзи, който, така да се каже, вижда зад дадена личност, който насочва поглед върху това, което в минали земни съществувания можеше да проникне в тялото и което в този земен живот не може да проникне в тялото, защото съвременната цивилизация прави телата неподходящи за това, който може да насочи поглед върху това, той може да си състави представа, какво представлява всъщност една такава личност. Друг човек не може да постигне това, защото най-важното при една такава личност се намира всъщност зад проявите, които могат да се получат именно по външен начин. Един усърден филистер - присъстващите винаги правят изключение, - да речем, който се изразява просто така, както е научил, при когото следователно виждаме един отблясък на неговото училищно и друго учение и възпитание, него можем да фотографираме според неговия морално-духовен облик.
към текста >>
И само онзи, който, така да се каже, вижда зад дадена личност, който насочва поглед върху това, което в минали земни съществувания можеше да проникне в тялото и което в този земен живот не може да проникне в тялото, защото съвременната цивилизация прави телата неподходящи за това, който може да насочи поглед върху това, той може да си състави п
ред
става, какво п
ред
ставлява всъщност една такава личност.
Цивилизованите хора, включително Кавур, или поне последователите на Кавур, за какво считаха те Гарибалди? Те го считаха за един смахнат човек с който не може да се разговаря по разумен начин. Именно това трябва да се има предвид, защото много от неговите заключения в начина, по който той говореше пред хората, заседнали в днешната цивилизация, най-малкото бяха нелогични. Всъщност в самата външност на тази личност много неща бяха нелогични. Много неща не си съвпадаха.
И само онзи, който, така да се каже, вижда зад дадена личност, който насочва поглед върху това, което в минали земни съществувания можеше да проникне в тялото и което в този земен живот не може да проникне в тялото, защото съвременната цивилизация прави телата неподходящи за това, който може да насочи поглед върху това, той може да си състави представа, какво представлява всъщност една такава личност.
Друг човек не може да постигне това, защото най-важното при една такава личност се намира всъщност зад проявите, които могат да се получат именно по външен начин. Един усърден филистер - присъстващите винаги правят изключение, - да речем, който се изразява просто така, както е научил, при когото следователно виждаме един отблясък на неговото училищно и друго учение и възпитание, него можем да фотографираме според неговия морално-духовен облик. Той е налице. Но един човек, който идва с една обширна мъдра душа от древни времена и тази душа не може да се изрази, понеже тялото я възпрепятства, за него не можем да съдим по това, което се проявява от него чрез тялото, оформено от днешната цивилизация. Това не можем да направим преди всичко при Гарибалди.
към текста >>
Един усърден филистер - присъстващите винаги правят изключение, - да речем, който се изразява просто така, както е научил, при когото следователно виждаме един отблясък на неговото училищно и друго учение и възпитание, него можем да фотографираме спо
ред
неговия морално-духовен облик.
Именно това трябва да се има предвид, защото много от неговите заключения в начина, по който той говореше пред хората, заседнали в днешната цивилизация, най-малкото бяха нелогични. Всъщност в самата външност на тази личност много неща бяха нелогични. Много неща не си съвпадаха. И само онзи, който, така да се каже, вижда зад дадена личност, който насочва поглед върху това, което в минали земни съществувания можеше да проникне в тялото и което в този земен живот не може да проникне в тялото, защото съвременната цивилизация прави телата неподходящи за това, който може да насочи поглед върху това, той може да си състави представа, какво представлява всъщност една такава личност. Друг човек не може да постигне това, защото най-важното при една такава личност се намира всъщност зад проявите, които могат да се получат именно по външен начин.
Един усърден филистер - присъстващите винаги правят изключение, - да речем, който се изразява просто така, както е научил, при когото следователно виждаме един отблясък на неговото училищно и друго учение и възпитание, него можем да фотографираме според неговия морално-духовен облик.
Той е налице. Но един човек, който идва с една обширна мъдра душа от древни времена и тази душа не може да се изрази, понеже тялото я възпрепятства, за него не можем да съдим по това, което се проявява от него чрез тялото, оформено от днешната цивилизация. Това не можем да направим преди всичко при Гарибалди. Тук ние трябва, така да се каже - имам предвид това само като картина, - да приемем нещата така, както са някои спиритически явления, зад които е видим един призрак; така ни се явява една такава личност. Първо според нейната гражданска стойност, а после на заден план като нещо духовно, като проявя на дух онова, което не може да проникне в тялото.
към текста >>
Това не можем да направим п
ред
и всичко при Гарибалди.
И само онзи, който, така да се каже, вижда зад дадена личност, който насочва поглед върху това, което в минали земни съществувания можеше да проникне в тялото и което в този земен живот не може да проникне в тялото, защото съвременната цивилизация прави телата неподходящи за това, който може да насочи поглед върху това, той може да си състави представа, какво представлява всъщност една такава личност. Друг човек не може да постигне това, защото най-важното при една такава личност се намира всъщност зад проявите, които могат да се получат именно по външен начин. Един усърден филистер - присъстващите винаги правят изключение, - да речем, който се изразява просто така, както е научил, при когото следователно виждаме един отблясък на неговото училищно и друго учение и възпитание, него можем да фотографираме според неговия морално-духовен облик. Той е налице. Но един човек, който идва с една обширна мъдра душа от древни времена и тази душа не може да се изрази, понеже тялото я възпрепятства, за него не можем да съдим по това, което се проявява от него чрез тялото, оформено от днешната цивилизация.
Това не можем да направим преди всичко при Гарибалди.
Тук ние трябва, така да се каже - имам предвид това само като картина, - да приемем нещата така, както са някои спиритически явления, зад които е видим един призрак; така ни се явява една такава личност. Първо според нейната гражданска стойност, а после на заден план като нещо духовно, като проявя на дух онова, което не може да проникне в тялото. Когато се вземе под внимание всичко това, а именно, когато във виждането се оставим да бъдем носени от нещата, които ви приведох, тогава при Гарибалди погледът фактически се спира върху живота на един действителен посветен в миналото, който само че се проявява външно по съвършено друг начин, именно защото не може да проникне напълно в тялото си. И в крайна сметка нещата не ще ви изглеждат така учудващи, когато се вземат под внимание именно тези качества, които аз ви изтъкнах. Човек трябва да бъде малко чужд на това, което днес се възпитава в него, трябва да бъде малко «откъснат от Земята», когато чрез далекоглед се поставя в гражданските отношения, което иначе съвсем не е привично, както и други подобни неща.
към текста >>
Тук ние трябва, така да се каже - имам п
ред
вид това само като картина, - да приемем нещата така, както са някои спиритически явления, зад които е видим един призрак; така ни се явява една такава личност.
Друг човек не може да постигне това, защото най-важното при една такава личност се намира всъщност зад проявите, които могат да се получат именно по външен начин. Един усърден филистер - присъстващите винаги правят изключение, - да речем, който се изразява просто така, както е научил, при когото следователно виждаме един отблясък на неговото училищно и друго учение и възпитание, него можем да фотографираме според неговия морално-духовен облик. Той е налице. Но един човек, който идва с една обширна мъдра душа от древни времена и тази душа не може да се изрази, понеже тялото я възпрепятства, за него не можем да съдим по това, което се проявява от него чрез тялото, оформено от днешната цивилизация. Това не можем да направим преди всичко при Гарибалди.
Тук ние трябва, така да се каже - имам предвид това само като картина, - да приемем нещата така, както са някои спиритически явления, зад които е видим един призрак; така ни се явява една такава личност.
Първо според нейната гражданска стойност, а после на заден план като нещо духовно, като проявя на дух онова, което не може да проникне в тялото. Когато се вземе под внимание всичко това, а именно, когато във виждането се оставим да бъдем носени от нещата, които ви приведох, тогава при Гарибалди погледът фактически се спира върху живота на един действителен посветен в миналото, който само че се проявява външно по съвършено друг начин, именно защото не може да проникне напълно в тялото си. И в крайна сметка нещата не ще ви изглеждат така учудващи, когато се вземат под внимание именно тези качества, които аз ви изтъкнах. Човек трябва да бъде малко чужд на това, което днес се възпитава в него, трябва да бъде малко «откъснат от Земята», когато чрез далекоглед се поставя в гражданските отношения, което иначе съвсем не е привично, както и други подобни неща. Това е нещо, което с тези свойства сочи извън обикновеното интегриране в тези граждански отношения.
към текста >>
Първо спо
ред
нейната гражданска стойност, а после на заден план като нещо духовно, като проявя на дух онова, което не може да проникне в тялото.
Един усърден филистер - присъстващите винаги правят изключение, - да речем, който се изразява просто така, както е научил, при когото следователно виждаме един отблясък на неговото училищно и друго учение и възпитание, него можем да фотографираме според неговия морално-духовен облик. Той е налице. Но един човек, който идва с една обширна мъдра душа от древни времена и тази душа не може да се изрази, понеже тялото я възпрепятства, за него не можем да съдим по това, което се проявява от него чрез тялото, оформено от днешната цивилизация. Това не можем да направим преди всичко при Гарибалди. Тук ние трябва, така да се каже - имам предвид това само като картина, - да приемем нещата така, както са някои спиритически явления, зад които е видим един призрак; така ни се явява една такава личност.
Първо според нейната гражданска стойност, а после на заден план като нещо духовно, като проявя на дух онова, което не може да проникне в тялото.
Когато се вземе под внимание всичко това, а именно, когато във виждането се оставим да бъдем носени от нещата, които ви приведох, тогава при Гарибалди погледът фактически се спира върху живота на един действителен посветен в миналото, който само че се проявява външно по съвършено друг начин, именно защото не може да проникне напълно в тялото си. И в крайна сметка нещата не ще ви изглеждат така учудващи, когато се вземат под внимание именно тези качества, които аз ви изтъкнах. Човек трябва да бъде малко чужд на това, което днес се възпитава в него, трябва да бъде малко «откъснат от Земята», когато чрез далекоглед се поставя в гражданските отношения, което иначе съвсем не е привично, както и други подобни неща. Това е нещо, което с тези свойства сочи извън обикновеното интегриране в тези граждански отношения. И така при Гарибалди ние сме отведени в миналото до един живот на посветен в такъв мистериен център, какъвто ви описах тук преди няколко месеца, като произхождащ от Ирландия.
към текста >>
И така при Гарибалди ние сме отведени в миналото до един живот на посветен в такъв мистериен център, какъвто ви описах тук п
ред
и няколко месеца, като произхождащ от Ирландия.
Първо според нейната гражданска стойност, а после на заден план като нещо духовно, като проявя на дух онова, което не може да проникне в тялото. Когато се вземе под внимание всичко това, а именно, когато във виждането се оставим да бъдем носени от нещата, които ви приведох, тогава при Гарибалди погледът фактически се спира върху живота на един действителен посветен в миналото, който само че се проявява външно по съвършено друг начин, именно защото не може да проникне напълно в тялото си. И в крайна сметка нещата не ще ви изглеждат така учудващи, когато се вземат под внимание именно тези качества, които аз ви изтъкнах. Човек трябва да бъде малко чужд на това, което днес се възпитава в него, трябва да бъде малко «откъснат от Земята», когато чрез далекоглед се поставя в гражданските отношения, което иначе съвсем не е привично, както и други подобни неща. Това е нещо, което с тези свойства сочи извън обикновеното интегриране в тези граждански отношения.
И така при Гарибалди ние сме отведени в миналото до един живот на посветен в такъв мистериен център, какъвто ви описах тук преди няколко месеца, като произхождащ от Ирландия.
Аз ви описах земните мистерии, изхождайки от Ирландия, но Гарибалди трябва да се търси в един клон на тези мистерии, намиращ се недалече оттук, а именно в Елзас. Там ние намираме Гарибалди като посветен в определена степен. И почти сигурно е, че между това въплъщение, което трябва да търсим около 9-то столетие на нашата ера, и последното въплъщение в 19-то столетие не се намира никакво друго прераждане, че тук имаме едно продължително пребиваване в духовния свят. Това се представя като тайната на тази личност. Тази личност беше приела в себе си това, което ви описах като мъдростта на Хиберния, именно в една много висока степен.
към текста >>
Там ние намираме Гарибалди като посветен в оп
ред
елена степен.
И в крайна сметка нещата не ще ви изглеждат така учудващи, когато се вземат под внимание именно тези качества, които аз ви изтъкнах. Човек трябва да бъде малко чужд на това, което днес се възпитава в него, трябва да бъде малко «откъснат от Земята», когато чрез далекоглед се поставя в гражданските отношения, което иначе съвсем не е привично, както и други подобни неща. Това е нещо, което с тези свойства сочи извън обикновеното интегриране в тези граждански отношения. И така при Гарибалди ние сме отведени в миналото до един живот на посветен в такъв мистериен център, какъвто ви описах тук преди няколко месеца, като произхождащ от Ирландия. Аз ви описах земните мистерии, изхождайки от Ирландия, но Гарибалди трябва да се търси в един клон на тези мистерии, намиращ се недалече оттук, а именно в Елзас.
Там ние намираме Гарибалди като посветен в определена степен.
И почти сигурно е, че между това въплъщение, което трябва да търсим около 9-то столетие на нашата ера, и последното въплъщение в 19-то столетие не се намира никакво друго прераждане, че тук имаме едно продължително пребиваване в духовния свят. Това се представя като тайната на тази личност. Тази личност беше приела в себе си това, което ви описах като мъдростта на Хиберния, именно в една много висока степен. Той се намира още на Ирландския остров, в тамошния мистериен център и сам ръководи колонията, която по-късно идва в Европа. Естествено точно както според формата на едно огледало се изменя формата на това, което се оглежда в него, така и това, което някога съществува в една област, която обхваща физическия свят и намиращия се над него духовен свят и в които действа един такъв посветен по начина, който ви описах преди няколко месеца, така и това се изрази по начина, както то можеше да се развие в 19-то столетие при определен мироглед на цивилизацията.
към текста >>
Това се п
ред
ставя като тайната на тази личност.
Това е нещо, което с тези свойства сочи извън обикновеното интегриране в тези граждански отношения. И така при Гарибалди ние сме отведени в миналото до един живот на посветен в такъв мистериен център, какъвто ви описах тук преди няколко месеца, като произхождащ от Ирландия. Аз ви описах земните мистерии, изхождайки от Ирландия, но Гарибалди трябва да се търси в един клон на тези мистерии, намиращ се недалече оттук, а именно в Елзас. Там ние намираме Гарибалди като посветен в определена степен. И почти сигурно е, че между това въплъщение, което трябва да търсим около 9-то столетие на нашата ера, и последното въплъщение в 19-то столетие не се намира никакво друго прераждане, че тук имаме едно продължително пребиваване в духовния свят.
Това се представя като тайната на тази личност.
Тази личност беше приела в себе си това, което ви описах като мъдростта на Хиберния, именно в една много висока степен. Той се намира още на Ирландския остров, в тамошния мистериен център и сам ръководи колонията, която по-късно идва в Европа. Естествено точно както според формата на едно огледало се изменя формата на това, което се оглежда в него, така и това, което някога съществува в една област, която обхваща физическия свят и намиращия се над него духовен свят и в които действа един такъв посветен по начина, който ви описах преди няколко месеца, така и това се изрази по начина, както то можеше да се развие в 19-то столетие при определен мироглед на цивилизацията. И ние наистина трябва да свикнем да не търсим, как един философ, един поет или художник от една минала епоха се е преродил отново като философ, поет или художник в настоящата епоха. Наистина условията не изменят индивидуалността на човека.
към текста >>
Естествено точно както спо
ред
формата на едно огледало се изменя формата на това, което се оглежда в него, така и това, което някога съществува в една област, която обхваща физическия свят и намиращия се над него духовен свят и в които действа един такъв посветен по начина, който ви описах п
ред
и няколко месеца, така и това се изрази по начина, както то можеше да се развие в 19-то столетие при оп
ред
елен мироглед на цивилизацията.
Там ние намираме Гарибалди като посветен в определена степен. И почти сигурно е, че между това въплъщение, което трябва да търсим около 9-то столетие на нашата ера, и последното въплъщение в 19-то столетие не се намира никакво друго прераждане, че тук имаме едно продължително пребиваване в духовния свят. Това се представя като тайната на тази личност. Тази личност беше приела в себе си това, което ви описах като мъдростта на Хиберния, именно в една много висока степен. Той се намира още на Ирландския остров, в тамошния мистериен център и сам ръководи колонията, която по-късно идва в Европа.
Естествено точно както според формата на едно огледало се изменя формата на това, което се оглежда в него, така и това, което някога съществува в една област, която обхваща физическия свят и намиращия се над него духовен свят и в които действа един такъв посветен по начина, който ви описах преди няколко месеца, така и това се изрази по начина, както то можеше да се развие в 19-то столетие при определен мироглед на цивилизацията.
И ние наистина трябва да свикнем да не търсим, как един философ, един поет или художник от една минала епоха се е преродил отново като философ, поет или художник в настоящата епоха. Наистина условията не изменят индивидуалността на човека. Тази индивидуалност преминава от един земен живот в друг земен живот. Обаче начинът, по който тези индивидуалности могат да се проявят в живота, този начин зависи от това, което именно е възможно в дадена епоха. Позволете ми да включа един пример, който може да ви онагледи това.
към текста >>
Ернст Хекел е известен като ентусиазиран п
ред
ставител на оп
ред
елен материалистичен монизъм, ентусиазиран, бихме могли да кажем, до фанатизъм.
Наистина условията не изменят индивидуалността на човека. Тази индивидуалност преминава от един земен живот в друг земен живот. Обаче начинът, по който тези индивидуалности могат да се проявят в живота, този начин зависи от това, което именно е възможно в дадена епоха. Позволете ми да включа един пример, който може да ви онагледи това. Също една много известна личност е Ернст Хекел[3].
Ернст Хекел е известен като ентусиазиран представител на определен материалистичен монизъм, ентусиазиран, бихме могли да кажем, до фанатизъм.
Не е нужно да ви изтъквам тук някои характерни черти за него, тъй като той е всеобщо известен. Но ако потърсим миналото прераждане на тази личност, ние намираме онзи папа, който от монаха Хилдебранд стана папа Григорий VІІ. Привеждам ви този пример, за да видите, колко различно може външно да се прояви една и съща индивидуалност, според различните културни условия на дадена епоха. Не е лесно човек да стигне дотам, да види в представителя на материалистичния монизъм през 19-то столетие преродения папа Григорий VІІ. Но тези неща, които тълкуваме с външните цивилизационни средства на физическото поле, са важни за духовния свят в много по-малка степен, отколкото хората си представят.
към текста >>
Привеждам ви този пример, за да видите, колко различно може външно да се прояви една и съща индивидуалност, спо
ред
различните културни условия на дадена епоха.
Позволете ми да включа един пример, който може да ви онагледи това. Също една много известна личност е Ернст Хекел[3]. Ернст Хекел е известен като ентусиазиран представител на определен материалистичен монизъм, ентусиазиран, бихме могли да кажем, до фанатизъм. Не е нужно да ви изтъквам тук някои характерни черти за него, тъй като той е всеобщо известен. Но ако потърсим миналото прераждане на тази личност, ние намираме онзи папа, който от монаха Хилдебранд стана папа Григорий VІІ.
Привеждам ви този пример, за да видите, колко различно може външно да се прояви една и съща индивидуалност, според различните културни условия на дадена епоха.
Не е лесно човек да стигне дотам, да види в представителя на материалистичния монизъм през 19-то столетие преродения папа Григорий VІІ. Но тези неща, които тълкуваме с външните цивилизационни средства на физическото поле, са важни за духовния свят в много по-малка степен, отколкото хората си представят. Зад личността на Хекел и зад личността на калугера Хилдебранд се намира нещо, което си прилича много повече от това, в което те се различават един от друг, когато единият по краен начин иска да доведе католицизма до власт, а другият по краен начин води борба срещу католицизма. За духовния свят това никак не е такава голяма разлика. В духовния свят са по-важни съвършено други задкулисни човешки основания, отколкото неща, които всъщност имат значение само във физическия свят.
към текста >>
Не е лесно човек да стигне дотам, да види в п
ред
ставителя на материалистичния монизъм през 19-то столетие преродения папа Григорий VІІ.
Също една много известна личност е Ернст Хекел[3]. Ернст Хекел е известен като ентусиазиран представител на определен материалистичен монизъм, ентусиазиран, бихме могли да кажем, до фанатизъм. Не е нужно да ви изтъквам тук някои характерни черти за него, тъй като той е всеобщо известен. Но ако потърсим миналото прераждане на тази личност, ние намираме онзи папа, който от монаха Хилдебранд стана папа Григорий VІІ. Привеждам ви този пример, за да видите, колко различно може външно да се прояви една и съща индивидуалност, според различните културни условия на дадена епоха.
Не е лесно човек да стигне дотам, да види в представителя на материалистичния монизъм през 19-то столетие преродения папа Григорий VІІ.
Но тези неща, които тълкуваме с външните цивилизационни средства на физическото поле, са важни за духовния свят в много по-малка степен, отколкото хората си представят. Зад личността на Хекел и зад личността на калугера Хилдебранд се намира нещо, което си прилича много повече от това, в което те се различават един от друг, когато единият по краен начин иска да доведе католицизма до власт, а другият по краен начин води борба срещу католицизма. За духовния свят това никак не е такава голяма разлика. В духовния свят са по-важни съвършено други задкулисни човешки основания, отколкото неща, които всъщност имат значение само във физическия свят. Ето защо не трябва да се учудвате, мои мили приятели, когато в Гарибалди трябва да виждаме прероден един действителен посветен от една минала епоха, от 9-то столетие на нашата ера и когато това посвещение в 19-то столетие се изразява именно така, както това може да стане точно в това столетие.
към текста >>
Но тези неща, които тълкуваме с външните цивилизационни с
ред
ства на физическото поле, са важни за духовния свят в много по-малка степен, отколкото хората си п
ред
ставят.
Ернст Хекел е известен като ентусиазиран представител на определен материалистичен монизъм, ентусиазиран, бихме могли да кажем, до фанатизъм. Не е нужно да ви изтъквам тук някои характерни черти за него, тъй като той е всеобщо известен. Но ако потърсим миналото прераждане на тази личност, ние намираме онзи папа, който от монаха Хилдебранд стана папа Григорий VІІ. Привеждам ви този пример, за да видите, колко различно може външно да се прояви една и съща индивидуалност, според различните културни условия на дадена епоха. Не е лесно човек да стигне дотам, да види в представителя на материалистичния монизъм през 19-то столетие преродения папа Григорий VІІ.
Но тези неща, които тълкуваме с външните цивилизационни средства на физическото поле, са важни за духовния свят в много по-малка степен, отколкото хората си представят.
Зад личността на Хекел и зад личността на калугера Хилдебранд се намира нещо, което си прилича много повече от това, в което те се различават един от друг, когато единият по краен начин иска да доведе католицизма до власт, а другият по краен начин води борба срещу католицизма. За духовния свят това никак не е такава голяма разлика. В духовния свят са по-важни съвършено други задкулисни човешки основания, отколкото неща, които всъщност имат значение само във физическия свят. Ето защо не трябва да се учудвате, мои мили приятели, когато в Гарибалди трябва да виждаме прероден един действителен посветен от една минала епоха, от 9-то столетие на нашата ера и когато това посвещение в 19-то столетие се изразява именно така, както това може да стане точно в това столетие. Защото за начина, по който един човек застава в света, е важно, какъв темперамент има, как той се проявява с качествата на своя характер.
към текста >>
За нас сега, когато сме се насочили вече в оп
ред
елена посока, веднага се просветляват обясненията за други кармически връзки.
Ето защо не трябва да се учудвате, мои мили приятели, когато в Гарибалди трябва да виждаме прероден един действителен посветен от една минала епоха, от 9-то столетие на нашата ера и когато това посвещение в 19-то столетие се изразява именно така, както това може да стане точно в това столетие. Защото за начина, по който един човек застава в света, е важно, какъв темперамент има, как той се проявява с качествата на своя характер. Да, ако онова, което е било съдържание в душата на Гарибалди в едно минало въплъщение, би се явило в 19-то столетие с темперамента на Гарибалди, тогава той би бил направо един умопобъркан за хората на 19-то столетие. Той би бил считан за умопобъркан, за луд. Това, с което той е могъл да се прояви, точно това е станал във външния живот.
За нас сега, когато сме се насочили вече в определена посока, веднага се просветляват обясненията за други кармически връзки.
Другите трима, за които ви говорих, които бяха събрани приблизително в същото десетилетие заедно с него върху един земен кът, тези други трима в миналото са били негови ученици, отбележете добре - негови ученици, събрани от всички посоки на света, единият далеч от север, другият далеч от Изток, третият далеч от Запад; неговите ученици бяха събрани от всички посоки на Земята. Но в ирландските мистерии е съществувало едно задължение за определена степен на посвещението. Това задължение изисква посветеният да помага на своите ученици по-нататък през всички следващи земни съществувания, да не ги изоставя. Следователно, щом чрез техните особени кармически отношения те отново едновременно се явяват на Земята, това означава, че той трябва да изживее заедно с тях съдбата, че тяхната форма на кармата е свързана с неговата. Ако Гарибалди не беше свързан с индивидуалността, която беше въплътена във Виктор Емануел, този негов някогашен ученик, тогава Гарибалди би станал републиканец, който би основал Италианската република.
към текста >>
Но в ирландските мистерии е съществувало едно задължение за оп
ред
елена степен на посвещението.
Да, ако онова, което е било съдържание в душата на Гарибалди в едно минало въплъщение, би се явило в 19-то столетие с темперамента на Гарибалди, тогава той би бил направо един умопобъркан за хората на 19-то столетие. Той би бил считан за умопобъркан, за луд. Това, с което той е могъл да се прояви, точно това е станал във външния живот. За нас сега, когато сме се насочили вече в определена посока, веднага се просветляват обясненията за други кармически връзки. Другите трима, за които ви говорих, които бяха събрани приблизително в същото десетилетие заедно с него върху един земен кът, тези други трима в миналото са били негови ученици, отбележете добре - негови ученици, събрани от всички посоки на света, единият далеч от север, другият далеч от Изток, третият далеч от Запад; неговите ученици бяха събрани от всички посоки на Земята.
Но в ирландските мистерии е съществувало едно задължение за определена степен на посвещението.
Това задължение изисква посветеният да помага на своите ученици по-нататък през всички следващи земни съществувания, да не ги изоставя. Следователно, щом чрез техните особени кармически отношения те отново едновременно се явяват на Земята, това означава, че той трябва да изживее заедно с тях съдбата, че тяхната форма на кармата е свързана с неговата. Ако Гарибалди не беше свързан с индивидуалността, която беше въплътена във Виктор Емануел, този негов някогашен ученик, тогава Гарибалди би станал републиканец, който би основал Италианската република. Но зад тези абстрактни, принципни неща стои живият човешки живот, който преминава от един земен живот в друг земен живот. Зад всичко това стои задължението на древния посветен по отношение на своите ученици.
към текста >>
Спо
ред
понятията, спо
ред
идеите, които Гарибалди намира в 19-то столетие, той естествено става републиканец.
Следователно, щом чрез техните особени кармически отношения те отново едновременно се явяват на Земята, това означава, че той трябва да изживее заедно с тях съдбата, че тяхната форма на кармата е свързана с неговата. Ако Гарибалди не беше свързан с индивидуалността, която беше въплътена във Виктор Емануел, този негов някогашен ученик, тогава Гарибалди би станал републиканец, който би основал Италианската република. Но зад тези абстрактни, принципни неща стои живият човешки живот, който преминава от един земен живот в друг земен живот. Зад всичко това стои задължението на древния посветен по отношение на своите ученици. Ето защо се явява това противоречие.
Според понятията, според идеите, които Гарибалди намира в 19-то столетие, той естествено става републиканец.
Какво друго би трябвало той да стане? Аз познавах толкова много републиканци, които бяха верни служители на някой принц. Вътре в себе си те бяха републиканци, поради това, че просто в определено време на 19-то столетие - сега това отдавна е изчезнало, но когато бях момче беше именно така, - всъщност всички хора, които считаха себе си за разумни, бяха републиканци. Те казваха: - Разбира се, че ние сме републиканци, само че не можем да покажем това пред външния свят. - Вътрешно всички те бяха републиканци.
към текста >>
Вътре в себе си те бяха републиканци, поради това, че просто в оп
ред
елено време на 19-то столетие - сега това отдавна е изчезнало, но когато бях момче беше именно така, - всъщност всички хора, които считаха себе си за разумни, бяха републиканци.
Зад всичко това стои задължението на древния посветен по отношение на своите ученици. Ето защо се явява това противоречие. Според понятията, според идеите, които Гарибалди намира в 19-то столетие, той естествено става републиканец. Какво друго би трябвало той да стане? Аз познавах толкова много републиканци, които бяха верни служители на някой принц.
Вътре в себе си те бяха републиканци, поради това, че просто в определено време на 19-то столетие - сега това отдавна е изчезнало, но когато бях момче беше именно така, - всъщност всички хора, които считаха себе си за разумни, бяха републиканци.
Те казваха: - Разбира се, че ние сме републиканци, само че не можем да покажем това пред външния свят. - Вътрешно всички те бяха републиканци. Само че Гарибалди е бил такъв републиканец, който показва това и във външния свят, но не го издържа докрай. И всички онези, които са били въодушевени от него, не са могли да разберат, как той не е издържал докрай. Защо не?
към текста >>
Те казваха: - Разбира се, че ние сме републиканци, само че не можем да покажем това п
ред
външния свят.
Ето защо се явява това противоречие. Според понятията, според идеите, които Гарибалди намира в 19-то столетие, той естествено става републиканец. Какво друго би трябвало той да стане? Аз познавах толкова много републиканци, които бяха верни служители на някой принц. Вътре в себе си те бяха републиканци, поради това, че просто в определено време на 19-то столетие - сега това отдавна е изчезнало, но когато бях момче беше именно така, - всъщност всички хора, които считаха себе си за разумни, бяха републиканци.
Те казваха: - Разбира се, че ние сме републиканци, само че не можем да покажем това пред външния свят.
- Вътрешно всички те бяха републиканци. Само че Гарибалди е бил такъв републиканец, който показва това и във външния свят, но не го издържа докрай. И всички онези, които са били въодушевени от него, не са могли да разберат, как той не е издържал докрай. Защо не? Защото не е могъл да изостави Виктор Емануел, който кармически е свързан с него, както обясних това.
към текста >>
Защото онова, което един човек проявява, особено в настоящата епоха поради причините, които ви приведох, то е най-малкото от това, което всъщност е един човек спо
ред
неговия минал земен живот.
Защо той върши това, което върши? В действителност животът става обясним само от тези окултни основи. Така че точно с тази личност, можем да кажем, ние сме доведени до мистериите на Хиберния. Това изглежда парадоксално, но е именно така, че, когато разглеждаме духовната страна на нещата, онова, което срещаме във външния земен живот, в много случаи е една илюзия, майя. И някой човек, когото така често виждаме в обикновения живот, с когото често пъти сме заедно в обикновения живот, ще бъде безкрайно учуден, ако бихме му казали, че можем много да научим, когато през него гледаме неговата индивидуалност; той действително би бил твърде много учуден.
Защото онова, което един човек проявява, особено в настоящата епоха поради причините, които ви приведох, то е най-малкото от това, което всъщност е един човек според неговия минал земен живот.
Много тайни се крият в нещата, за които сега говоря. Да вземем втората личност, за която вчера дадох една кратка характеристика: Лесинг, който в края на своя живот сам възвестява истината за повтарящите се земни съществувания. При него е така, че ние сме заведени далеч, далеч в миналото, а именно до гръцката древност, когато гръцките мистерии бяха още в пълен разцвет. Там Лесинг е бил един посветен.
към текста >>
След това в 18-то столетие той всъщност стана първият журналист на С
ред
на Европа.
При него е така, че ние сме заведени далеч, далеч в миналото, а именно до гръцката древност, когато гръцките мистерии бяха още в пълен разцвет. Там Лесинг е бил един посветен. Отново е така, че при идването му отново на Земята в 18-то столетие и той не може да се потопи напълно в тялото. След своя минал земен живот в древна Гърция той се преражда още веднъж в 13-то столетие като член на ордена на доминиканците и става отличен схоластик, който развива качеството да мисли със строго диферинцирани понятия.
След това в 18-то столетие той всъщност стана първият журналист на Средна Европа.
Но действително, както драмата на толерантността «Натан мъдрият», така също и нещо подобно като «Хамбургската драматургия» - прочетете там само определени глави - и след това «Възпитание на човешкия род», всички тези съчинения са разбираеми само тогава, когато се има предвид, че всичките три прераждания на тази личност са работили за това. Древният гръцки посветен - моля прочетете хубавата Лесингова студия «Как древните са изобразили смъртта», - след това възпитаният в средновековния аристотелизъм схоластик и онзи, който всъщност носейки в душата си всичко това, се врастна сега в цивилизацията на 18-то столетие. И ние се запознаваме ясно с определен факт, който е извънредно очебиещ, когато обгърнем с поглед това, което аз казах. Чудно е все пак, че целият живот на Лесинг ни се явява така, като че той е едно търсене. Той самият изразява този характер на неговото същество, на неговото духовно същество чрез това, че направи знаменателно изказване, което постоянно и постоянно отново се цитира, - обаче с едно филистерско схващане, защото всички филистери, които не искат да се стремят към нещо определено, го повтарят след него: «Ако Бог би държал в дясната си ръка цялата пълна истина, а в своята лява ръка вечния стремеж към истината, аз бих коленичил пред него и бих казал: - Отче, дай ми това, което държиш в лявата си ръка.» - Това може да каже един Лесинг; когато обаче след него го повтаря един филистер, тогава естествено е нещо ужасно.
към текста >>
Но действително, както драмата на толерантността «Натан мъдрият», така също и нещо подобно като «Хамбургската драматургия» - прочетете там само оп
ред
елени глави - и след това «Възпитание на човешкия род», всички тези съчинения са разбираеми само тогава, когато се има п
ред
вид, че всичките три прераждания на тази личност са работили за това.
а именно до гръцката древност, когато гръцките мистерии бяха още в пълен разцвет. Там Лесинг е бил един посветен. Отново е така, че при идването му отново на Земята в 18-то столетие и той не може да се потопи напълно в тялото. След своя минал земен живот в древна Гърция той се преражда още веднъж в 13-то столетие като член на ордена на доминиканците и става отличен схоластик, който развива качеството да мисли със строго диферинцирани понятия. След това в 18-то столетие той всъщност стана първият журналист на Средна Европа.
Но действително, както драмата на толерантността «Натан мъдрият», така също и нещо подобно като «Хамбургската драматургия» - прочетете там само определени глави - и след това «Възпитание на човешкия род», всички тези съчинения са разбираеми само тогава, когато се има предвид, че всичките три прераждания на тази личност са работили за това.
Древният гръцки посветен - моля прочетете хубавата Лесингова студия «Как древните са изобразили смъртта», - след това възпитаният в средновековния аристотелизъм схоластик и онзи, който всъщност носейки в душата си всичко това, се врастна сега в цивилизацията на 18-то столетие. И ние се запознаваме ясно с определен факт, който е извънредно очебиещ, когато обгърнем с поглед това, което аз казах. Чудно е все пак, че целият живот на Лесинг ни се явява така, като че той е едно търсене. Той самият изразява този характер на неговото същество, на неговото духовно същество чрез това, че направи знаменателно изказване, което постоянно и постоянно отново се цитира, - обаче с едно филистерско схващане, защото всички филистери, които не искат да се стремят към нещо определено, го повтарят след него: «Ако Бог би държал в дясната си ръка цялата пълна истина, а в своята лява ръка вечния стремеж към истината, аз бих коленичил пред него и бих казал: - Отче, дай ми това, което държиш в лявата си ръка.» - Това може да каже един Лесинг; когато обаче след него го повтаря един филистер, тогава естествено е нещо ужасно. Но важното е, че целият негов живот беше едно търсене, едно интензивно търсене, което, когато човек е честен, трябва да го изрази, като каже: - Хората се спъват всъщност в много изречения на Лесинг; именно в най-гениалните му изречения, но не смеят да си признаят, защото в книгите по история и по литература Лесинг стои като едно величие.
към текста >>
Древният гръцки посветен - моля прочетете хубавата Лесингова студия «Как древните са изобразили смъртта», - след това възпитаният в с
ред
новековния аристотелизъм схоластик и онзи, който всъщност носейки в душата си всичко това, се врастна сега в цивилизацията на 18-то столетие.
Там Лесинг е бил един посветен. Отново е така, че при идването му отново на Земята в 18-то столетие и той не може да се потопи напълно в тялото. След своя минал земен живот в древна Гърция той се преражда още веднъж в 13-то столетие като член на ордена на доминиканците и става отличен схоластик, който развива качеството да мисли със строго диферинцирани понятия. След това в 18-то столетие той всъщност стана първият журналист на Средна Европа. Но действително, както драмата на толерантността «Натан мъдрият», така също и нещо подобно като «Хамбургската драматургия» - прочетете там само определени глави - и след това «Възпитание на човешкия род», всички тези съчинения са разбираеми само тогава, когато се има предвид, че всичките три прераждания на тази личност са работили за това.
Древният гръцки посветен - моля прочетете хубавата Лесингова студия «Как древните са изобразили смъртта», - след това възпитаният в средновековния аристотелизъм схоластик и онзи, който всъщност носейки в душата си всичко това, се врастна сега в цивилизацията на 18-то столетие.
И ние се запознаваме ясно с определен факт, който е извънредно очебиещ, когато обгърнем с поглед това, което аз казах. Чудно е все пак, че целият живот на Лесинг ни се явява така, като че той е едно търсене. Той самият изразява този характер на неговото същество, на неговото духовно същество чрез това, че направи знаменателно изказване, което постоянно и постоянно отново се цитира, - обаче с едно филистерско схващане, защото всички филистери, които не искат да се стремят към нещо определено, го повтарят след него: «Ако Бог би държал в дясната си ръка цялата пълна истина, а в своята лява ръка вечния стремеж към истината, аз бих коленичил пред него и бих казал: - Отче, дай ми това, което държиш в лявата си ръка.» - Това може да каже един Лесинг; когато обаче след него го повтаря един филистер, тогава естествено е нещо ужасно. Но важното е, че целият негов живот беше едно търсене, едно интензивно търсене, което, когато човек е честен, трябва да го изрази, като каже: - Хората се спъват всъщност в много изречения на Лесинг; именно в най-гениалните му изречения, но не смеят да си признаят, защото в книгите по история и по литература Лесинг стои като едно величие. В действителност хората се спъват или по-скоро се набождат.
към текста >>
И ние се запознаваме ясно с оп
ред
елен факт, който е извън
ред
но очебиещ, когато обгърнем с поглед това, което аз казах.
Отново е така, че при идването му отново на Земята в 18-то столетие и той не може да се потопи напълно в тялото. След своя минал земен живот в древна Гърция той се преражда още веднъж в 13-то столетие като член на ордена на доминиканците и става отличен схоластик, който развива качеството да мисли със строго диферинцирани понятия. След това в 18-то столетие той всъщност стана първият журналист на Средна Европа. Но действително, както драмата на толерантността «Натан мъдрият», така също и нещо подобно като «Хамбургската драматургия» - прочетете там само определени глави - и след това «Възпитание на човешкия род», всички тези съчинения са разбираеми само тогава, когато се има предвид, че всичките три прераждания на тази личност са работили за това. Древният гръцки посветен - моля прочетете хубавата Лесингова студия «Как древните са изобразили смъртта», - след това възпитаният в средновековния аристотелизъм схоластик и онзи, който всъщност носейки в душата си всичко това, се врастна сега в цивилизацията на 18-то столетие.
И ние се запознаваме ясно с определен факт, който е извънредно очебиещ, когато обгърнем с поглед това, което аз казах.
Чудно е все пак, че целият живот на Лесинг ни се явява така, като че той е едно търсене. Той самият изразява този характер на неговото същество, на неговото духовно същество чрез това, че направи знаменателно изказване, което постоянно и постоянно отново се цитира, - обаче с едно филистерско схващане, защото всички филистери, които не искат да се стремят към нещо определено, го повтарят след него: «Ако Бог би държал в дясната си ръка цялата пълна истина, а в своята лява ръка вечния стремеж към истината, аз бих коленичил пред него и бих казал: - Отче, дай ми това, което държиш в лявата си ръка.» - Това може да каже един Лесинг; когато обаче след него го повтаря един филистер, тогава естествено е нещо ужасно. Но важното е, че целият негов живот беше едно търсене, едно интензивно търсене, което, когато човек е честен, трябва да го изрази, като каже: - Хората се спъват всъщност в много изречения на Лесинг; именно в най-гениалните му изречения, но не смеят да си признаят, защото в книгите по история и по литература Лесинг стои като едно величие. В действителност хората се спъват или по-скоро се набождат. Но те не си признават.
към текста >>
Той самият изразява този характер на неговото същество, на неговото духовно същество чрез това, че направи знаменателно изказване, което постоянно и постоянно отново се цитира, - обаче с едно филистерско схващане, защото всички филистери, които не искат да се стремят към нещо оп
ред
елено, го повтарят след него: «Ако Бог би държал в дясната си ръка цялата пълна истина, а в своята лява ръка вечния стремеж към истината, аз бих коленичил п
ред
него и бих казал: - Отче, дай ми това, което държиш в лявата си ръка.» - Това може да каже един Лесинг; когато обаче след него го повтаря един филистер, тогава естествено е нещо ужасно.
След това в 18-то столетие той всъщност стана първият журналист на Средна Европа. Но действително, както драмата на толерантността «Натан мъдрият», така също и нещо подобно като «Хамбургската драматургия» - прочетете там само определени глави - и след това «Възпитание на човешкия род», всички тези съчинения са разбираеми само тогава, когато се има предвид, че всичките три прераждания на тази личност са работили за това. Древният гръцки посветен - моля прочетете хубавата Лесингова студия «Как древните са изобразили смъртта», - след това възпитаният в средновековния аристотелизъм схоластик и онзи, който всъщност носейки в душата си всичко това, се врастна сега в цивилизацията на 18-то столетие. И ние се запознаваме ясно с определен факт, който е извънредно очебиещ, когато обгърнем с поглед това, което аз казах. Чудно е все пак, че целият живот на Лесинг ни се явява така, като че той е едно търсене.
Той самият изразява този характер на неговото същество, на неговото духовно същество чрез това, че направи знаменателно изказване, което постоянно и постоянно отново се цитира, - обаче с едно филистерско схващане, защото всички филистери, които не искат да се стремят към нещо определено, го повтарят след него: «Ако Бог би държал в дясната си ръка цялата пълна истина, а в своята лява ръка вечния стремеж към истината, аз бих коленичил пред него и бих казал: - Отче, дай ми това, което държиш в лявата си ръка.» - Това може да каже един Лесинг; когато обаче след него го повтаря един филистер, тогава естествено е нещо ужасно.
Но важното е, че целият негов живот беше едно търсене, едно интензивно търсене, което, когато човек е честен, трябва да го изрази, като каже: - Хората се спъват всъщност в много изречения на Лесинг; именно в най-гениалните му изречения, но не смеят да си признаят, защото в книгите по история и по литература Лесинг стои като едно величие. В действителност хората се спъват или по-скоро се набождат. Но те не си признават. Естествено тогава човек трябва да се запознае със самия Лесинг. Защото ако вземе в ръцете си например двутомната книга на Ерих Шмидт за Лесинг, тогава от изреченията, даже когато Ерих Шмидт ги цитира дословно, човек не се набожда.
към текста >>
По звука на думите те все още са си изречения на Лесинг, но това, което се намира п
ред
тях или след тях, им отнема остротата.
Но важното е, че целият негов живот беше едно търсене, едно интензивно търсене, което, когато човек е честен, трябва да го изрази, като каже: - Хората се спъват всъщност в много изречения на Лесинг; именно в най-гениалните му изречения, но не смеят да си признаят, защото в книгите по история и по литература Лесинг стои като едно величие. В действителност хората се спъват или по-скоро се набождат. Но те не си признават. Естествено тогава човек трябва да се запознае със самия Лесинг. Защото ако вземе в ръцете си например двутомната книга на Ерих Шмидт за Лесинг, тогава от изреченията, даже когато Ерих Шмидт ги цитира дословно, човек не се набожда.
По звука на думите те все още са си изречения на Лесинг, но това, което се намира пред тях или след тях, им отнема остротата.
И този търсач стига едва в края на своя живот дотам да напише «Възпитание на човешкия род», която завършва с идеята за повтарящите се земни съществувания. Защо това? Виждате ли, подобно нещо трябва да разберете чрез един друг факт, за който веднъж също говорих. В някогашното списание «Дас Райх», издавано от нашия приятел Бернус[4], аз разгледах «Химическата сватба на Християн Розенкройц» и обърнах вниманието върху това, че тази «Химическа сватба на Християн Розенкройц» която, както обясних, е била написана от едно 17, 18-годишно момче. Момчето не е разбирало нищо, абсолютно нищо от това, което е написало.
към текста >>
Но момчето става един усърден вюртембергски швабски свещеник, който, можем даже да кажем, е писал назидателни и богословски книги под с
ред
ното равнище, книги, които са твърде далече от това, да имат нещо от съдържанието на Химическата сватба на Християн Розенкройц.
Момчето не е разбирало нищо, абсолютно нищо от това, което е написало. За това съществува едно външно доказателство. То написва тази Химическа сватба на Християн Розенкройц до последната страница, която не съществува. Тя и днес не съществува, но то написва тази Химическа сватба на Християн Розенкройц - и не разбира нищо от нея. Ако бе разбрало нещо от това, то би трябвало да запази това разбиране и в по-късните си години.
Но момчето става един усърден вюртембергски швабски свещеник, който, можем даже да кажем, е писал назидателни и богословски книги под средното равнище, книги, които са твърде далече от това, да имат нещо от съдържанието на Химическата сватба на Християн Розенкройц.
Че следователно не по-късният швабски свещеник със своята душа е написал тази Химическа сватба на Християн Розенкройц, за това ни дава доказателство самият му живот. Защото това е едно изцяло инспирирано съчинение. Следователно ние не винаги имаме работа с личността на един човек, когато през един човек се изявява един дух. Само че има определена разлика между усърдния швабски свещеник Валентин Андрее[5], който е написал филистерските богословски съчинения и Лесинг. Ако Лесинг би бил Валентин Андрее, само че пренесен в 18-то столетие, той би написал може би в своята младост един хубав трактат върху възпитанието на човешкия род с идеята за повтарящите се земни съществувания.
към текста >>
Само че има оп
ред
елена разлика между усърдния швабски свещеник Валентин Андрее[5], който е написал филистерските богословски съчинения и Лесинг.
Ако бе разбрало нещо от това, то би трябвало да запази това разбиране и в по-късните си години. Но момчето става един усърден вюртембергски швабски свещеник, който, можем даже да кажем, е писал назидателни и богословски книги под средното равнище, книги, които са твърде далече от това, да имат нещо от съдържанието на Химическата сватба на Християн Розенкройц. Че следователно не по-късният швабски свещеник със своята душа е написал тази Химическа сватба на Християн Розенкройц, за това ни дава доказателство самият му живот. Защото това е едно изцяло инспирирано съчинение. Следователно ние не винаги имаме работа с личността на един човек, когато през един човек се изявява един дух.
Само че има определена разлика между усърдния швабски свещеник Валентин Андрее[5], който е написал филистерските богословски съчинения и Лесинг.
Ако Лесинг би бил Валентин Андрее, само че пренесен в 18-то столетие, той би написал може би в своята младост един хубав трактат върху възпитанието на човешкия род с идеята за повтарящите се земни съществувания. Но той не беше Валентин Андрее, той беше Лесинг, онзи Лесинг, който не е имал никакви визии, даже, както казват, никакви сънища. Той беше изпъдил инспиратора, естествено в несъзнателната част на своята душа. Ако този инспиратор би искал да се приближи до него в неговата младост, той би казал: - Иди си, аз нямам нищо общо с теб. - Той поема обикновения път на човешкото възпитание в 18-то столетие.
към текста >>
И затова едва в нап
ред
нала възраст успява да разбере онова, което постоянно е било в него, през време на живота му като Лесинг.
Ако Лесинг би бил Валентин Андрее, само че пренесен в 18-то столетие, той би написал може би в своята младост един хубав трактат върху възпитанието на човешкия род с идеята за повтарящите се земни съществувания. Но той не беше Валентин Андрее, той беше Лесинг, онзи Лесинг, който не е имал никакви визии, даже, както казват, никакви сънища. Той беше изпъдил инспиратора, естествено в несъзнателната част на своята душа. Ако този инспиратор би искал да се приближи до него в неговата младост, той би казал: - Иди си, аз нямам нищо общо с теб. - Той поема обикновения път на човешкото възпитание в 18-то столетие.
И затова едва в напреднала възраст успява да разбере онова, което постоянно е било в него, през време на живота му като Лесинг.
При него е така, както ако Валентин Андрее също би изпратил инспиратора и не би написал никакви тривиални богословски назидателни писания, а би дочакал до стара възраст и тогава би написал съзнателно «Химическата сватба на Кристиян Розенкройц». Така са свързани отделните земни съществувания. И някога трябва да стигнем дотам, че напълно да осъзнаем, че действително е така. Когато вземем един единствен човешки живот - бил той на Гьоте, на Лесинг, на Спиноза, на Шекспир, на Дарвин - и обгърнем с поглед това, което се проявява от този човешки живот, това е като че откъсваме една роза от нейния храст и вярваме, че тя може да съществува сама по себе си. Такъв един единствен земен живот не е обясним сам по себе си, човек трябва да намери обяснението на основата на повтарящите се земни съществувания.
към текста >>
И без съмнение, такива неща, могат да бъдат разказвани само така, както те се п
ред
ставят п
ред
ясновиждането.
Когато вземем един единствен човешки живот - бил той на Гьоте, на Лесинг, на Спиноза, на Шекспир, на Дарвин - и обгърнем с поглед това, което се проявява от този човешки живот, това е като че откъсваме една роза от нейния храст и вярваме, че тя може да съществува сама по себе си. Такъв един единствен земен живот не е обясним сам по себе си, човек трябва да намери обяснението на основата на повтарящите се земни съществувания. Интересен е животът при двете личности, за които говорих вчера накрая, Лорд Байрон от една страна и - извинете, че тук засягам нещо лично, - моят учител по геометрия от друга страна. Те имаха нещо общо само по отношение устройството на крака си, но това устройство на крака заслужава особено да се вземе под внимание. Когато по окултен начин разгледаме това устройство на крака, виждаме, как чрез това наблюдение достигаме до едно особено устройство на главата в един минал земен живот, както обясних това за Едуард фон Хартман.
И без съмнение, такива неща, могат да бъдат разказвани само така, както те се представят пред ясновиждането.
За тези неща не могат да съществуват външни логически доказателства в обикновения смисъл. Когато проследим живота на тези две личности, фактически земният живот на двамата през 19-то столетие, той ни изглежда като изместен. Защото тук има едно противоречие по отношение на нещо, което аз изнесох преди няколко седмици, - че тези, които веднъж са били съвременници, се прераждат отново като съвременници в определени цикли. Естествено при всичко има изключения. Да третираме всички неща според «Схемата Ф», това не бива да става и на физическото поле, ако сами не искаме да станем Ф в схемата.
към текста >>
Защото тук има едно противоречие по отношение на нещо, което аз изнесох п
ред
и няколко седмици, - че тези, които веднъж са били съвременници, се прераждат отново като съвременници в оп
ред
елени цикли.
Те имаха нещо общо само по отношение устройството на крака си, но това устройство на крака заслужава особено да се вземе под внимание. Когато по окултен начин разгледаме това устройство на крака, виждаме, как чрез това наблюдение достигаме до едно особено устройство на главата в един минал земен живот, както обясних това за Едуард фон Хартман. И без съмнение, такива неща, могат да бъдат разказвани само така, както те се представят пред ясновиждането. За тези неща не могат да съществуват външни логически доказателства в обикновения смисъл. Когато проследим живота на тези две личности, фактически земният живот на двамата през 19-то столетие, той ни изглежда като изместен.
Защото тук има едно противоречие по отношение на нещо, което аз изнесох преди няколко седмици, - че тези, които веднъж са били съвременници, се прераждат отново като съвременници в определени цикли.
Естествено при всичко има изключения. Да третираме всички неща според «Схемата Ф», това не бива да става и на физическото поле, ако сами не искаме да станем Ф в схемата. Но по отношение на духовния свят, мили приятели, това съвсем не върви. Там наистина съществуват правила, но не сковани схеми. Всичко там е индивидуално.
към текста >>
Да третираме всички неща спо
ред
«Схемата Ф», това не бива да става и на физическото поле, ако сами не искаме да станем Ф в схемата.
И без съмнение, такива неща, могат да бъдат разказвани само така, както те се представят пред ясновиждането. За тези неща не могат да съществуват външни логически доказателства в обикновения смисъл. Когато проследим живота на тези две личности, фактически земният живот на двамата през 19-то столетие, той ни изглежда като изместен. Защото тук има едно противоречие по отношение на нещо, което аз изнесох преди няколко седмици, - че тези, които веднъж са били съвременници, се прераждат отново като съвременници в определени цикли. Естествено при всичко има изключения.
Да третираме всички неща според «Схемата Ф», това не бива да става и на физическото поле, ако сами не искаме да станем Ф в схемата.
Но по отношение на духовния свят, мили приятели, това съвсем не върви. Там наистина съществуват правила, но не сковани схеми. Всичко там е индивидуално. И така именно при тези две личности ние стигаме в миналото до един техен общ земен живот, който заедно са преживяли. Аз изобщо не бих намерил Байрон в този минал земен живот, ако не бях намерил този мой учител по геометрия.
към текста >>
Един геометрик познава цялата математика и когато построява нещо геометрическо, знае, как да п
ред
стави и уравнения за тези неща.
Аз изобщо не бих намерил Байрон в този минал земен живот, ако не бях намерил този мой учител по геометрия. Байрон беше гениален; този учител по геометрия не беше гениален дори и по свой начин. Той не беше гениален, но беше един отличен геометрик, най-добрият, когото въобще съм познавал в моя живот, защото беше истински геометрик. Действително - нали, при един живописец ние знаем, че има нещо едностранчиво; при един музикант знаем, че той също е едностранчив. Защото хората са известни именно само когато са едностранчиви; обаче един геометрик в наше време по правило не е едностранчив.
Един геометрик познава цялата математика и когато построява нещо геометрическо, знае, как да представи и уравнения за тези неща.
Той знае математическата страна на геометрическите построения, знае изчислителната страна. Този учител по геометрия, за когото ви разказвам сега, беше един отличен геометрик, но не беше никакъв математик. Той например не разбираше нищо от аналитична геометрия. Той не знаеше нищо от аналитичната геометрия, от изчислителната геометрия, която има работа с уравнения; в това отношение той вършеше най-детински неща. Веднъж даже беше много шеговит.
към текста >>
Това той откри по конструктивен начин и понеже п
ред
и него никой не го беше открил по конструктивен начин, считаше себе си за откривател на тази истина.
Този учител по геометрия, за когото ви разказвам сега, беше един отличен геометрик, но не беше никакъв математик. Той например не разбираше нищо от аналитична геометрия. Той не знаеше нищо от аналитичната геометрия, от изчислителната геометрия, която има работа с уравнения; в това отношение той вършеше най-детински неща. Веднъж даже беше много шеговит. Той беше до такава степен само конструктор, че чрез конструктивен метод стига дотам да установи, че кръгът е геометрическото място на константните разлики.
Това той откри по конструктивен начин и понеже преди него никой не го беше открил по конструктивен начин, считаше себе си за откривател на тази истина.
А ние момчетата, естествено, доколкото не бяхме именно филистери, имахме известно чувство за хумор, ние момчетата знаехме, че това се намираше в нашите учебници по аналитична геометрия, че може да бъде съставено едно уравнение и се получава кръгът. И естествено използвахме повода да не наричаме вече кръга кръг, а да го назоваваме с името на нашия учител по геометрия: - ние казвахме линията н-н, - не искам да назова името. Наистина той имаше гениалната едностранчивост на конструктивния геометрик. Това също беше толкова важно, толкова изразително при него. Хората на настоящата епоха не могат да бъдат уловени; те не са така прегнантни, между тях съществуват много змиорки.
към текста >>
В ясновидското изследване тази личност застава направо до Байрон и човек бива отведен в миналото в Източна Европа в много стари времена - едно, две столетия п
ред
и кръстоносните походи.
Хората на настоящата епоха не могат да бъдат уловени; те не са така прегнантни, между тях съществуват много змиорки. Обаче той не беше змиорка, той беше човек с ъгли, даже и в неговата външна конфигурация. Той имаше лице, което беше приблизително четириъгълно оформено, една много интересна глава, напълно четириъгълна, нищо закръглено. Действително човек можеше да изучава правия ъгъл в неговите качества, в неговите конструктивни качества по лицето на този човек. Това беше много интересно.
В ясновидското изследване тази личност застава направо до Байрон и човек бива отведен в миналото в Източна Европа в много стари времена - едно, две столетия преди кръстоносните походи.
Веднъж аз ви разказах една история - онези, които са присъствали тогава, ще си спомнят, че когато римският император Константин[6] основава Константинопол, заповядва от Рим в Константинопол да бъде пренесен Паладиумът, донесен в Рим от Азия, от Троя и считан като светиня-закрилник. Това било извършено с извънредно голям блясък. Защото този Паладиум е бил считан за една особена светиня, за нещо, което предава сила на онзи, който го притежава. И така в Рим били убедени, че докато Паладиумът се намира на важно място под една колона в Рим, вътре се крие именно силата на Рим; понеже е царувало убеждението, че тази сила е била пренесена от могъщата някога, но разрушена от гърците Троя. Константин, който искал да пренесе римската мощ в Константинопол, заповядал с нечуван блясък да пренесат този Паладиум в Константинопол, естествено отначало съвършено тайно, да го закопаят и зазидат и да поставят на мястото една донесена от Египет колона, под която поставили Паладиума.
към текста >>
Това било извършено с извън
ред
но голям блясък.
Той имаше лице, което беше приблизително четириъгълно оформено, една много интересна глава, напълно четириъгълна, нищо закръглено. Действително човек можеше да изучава правия ъгъл в неговите качества, в неговите конструктивни качества по лицето на този човек. Това беше много интересно. В ясновидското изследване тази личност застава направо до Байрон и човек бива отведен в миналото в Източна Европа в много стари времена - едно, две столетия преди кръстоносните походи. Веднъж аз ви разказах една история - онези, които са присъствали тогава, ще си спомнят, че когато римският император Константин[6] основава Константинопол, заповядва от Рим в Константинопол да бъде пренесен Паладиумът, донесен в Рим от Азия, от Троя и считан като светиня-закрилник.
Това било извършено с извънредно голям блясък.
Защото този Паладиум е бил считан за една особена светиня, за нещо, което предава сила на онзи, който го притежава. И така в Рим били убедени, че докато Паладиумът се намира на важно място под една колона в Рим, вътре се крие именно силата на Рим; понеже е царувало убеждението, че тази сила е била пренесена от могъщата някога, но разрушена от гърците Троя. Константин, който искал да пренесе римската мощ в Константинопол, заповядал с нечуван блясък да пренесат този Паладиум в Константинопол, естествено отначало съвършено тайно, да го закопаят и зазидат и да поставят на мястото една донесена от Египет колона, под която поставили Паладиума. Той заповядал да издигнат тази колона и върху нея да поставят една статуя на Аполон, която обаче била изваяна така, че приличала на император Константин по онова време. След това заповядал да донесат гвоздеи от кръста на Христос.
към текста >>
Защото този Паладиум е бил считан за една особена светиня, за нещо, което п
ред
ава сила на онзи, който го притежава.
Действително човек можеше да изучава правия ъгъл в неговите качества, в неговите конструктивни качества по лицето на този човек. Това беше много интересно. В ясновидското изследване тази личност застава направо до Байрон и човек бива отведен в миналото в Източна Европа в много стари времена - едно, две столетия преди кръстоносните походи. Веднъж аз ви разказах една история - онези, които са присъствали тогава, ще си спомнят, че когато римският император Константин[6] основава Константинопол, заповядва от Рим в Константинопол да бъде пренесен Паладиумът, донесен в Рим от Азия, от Троя и считан като светиня-закрилник. Това било извършено с извънредно голям блясък.
Защото този Паладиум е бил считан за една особена светиня, за нещо, което предава сила на онзи, който го притежава.
И така в Рим били убедени, че докато Паладиумът се намира на важно място под една колона в Рим, вътре се крие именно силата на Рим; понеже е царувало убеждението, че тази сила е била пренесена от могъщата някога, но разрушена от гърците Троя. Константин, който искал да пренесе римската мощ в Константинопол, заповядал с нечуван блясък да пренесат този Паладиум в Константинопол, естествено отначало съвършено тайно, да го закопаят и зазидат и да поставят на мястото една донесена от Египет колона, под която поставили Паладиума. Той заповядал да издигнат тази колона и върху нея да поставят една статуя на Аполон, която обаче била изваяна така, че приличала на император Константин по онова време. След това заповядал да донесат гвоздеи от кръста на Христос. От тях направил една лъчиста корона на статуята, която била една стара статуя на Аполон, но която трябвало да представя самия него.
към текста >>
От тях направил една лъчиста корона на статуята, която била една стара статуя на Аполон, но която трябвало да п
ред
ставя самия него.
Защото този Паладиум е бил считан за една особена светиня, за нещо, което предава сила на онзи, който го притежава. И така в Рим били убедени, че докато Паладиумът се намира на важно място под една колона в Рим, вътре се крие именно силата на Рим; понеже е царувало убеждението, че тази сила е била пренесена от могъщата някога, но разрушена от гърците Троя. Константин, който искал да пренесе римската мощ в Константинопол, заповядал с нечуван блясък да пренесат този Паладиум в Константинопол, естествено отначало съвършено тайно, да го закопаят и зазидат и да поставят на мястото една донесена от Египет колона, под която поставили Паладиума. Той заповядал да издигнат тази колона и върху нея да поставят една статуя на Аполон, която обаче била изваяна така, че приличала на император Константин по онова време. След това заповядал да донесат гвоздеи от кръста на Христос.
От тях направил една лъчиста корона на статуята, която била една стара статуя на Аполон, но която трябвало да представя самия него.
Съществува едно сказание, което е било създадено по един чуден начин по-късно, което обаче е много старо. Само че по-късно то отново е било възобновено във връзка със завещанието на Петър Велики[7], било е възобновено и преобразено, но то произхожда от много стари времена, а именно, че от Константинопол някога Паладиумът трябвало да дойде нагоре към Североизток. От това в по-късна Русия се е родило мнението, че Паладиумът трябва да бъде пренесен от Константинопол в Русия. Тогава онова, което е било свързано с него, само че е било корумпирано от турците, ще премине във властта на Източна Европа. Тези две личности, тези две индивидуалности се запознали в стари времена с това сказание - както казах, едно или две столетия преди кръстоносните походи, по-точно не можах да установя - и те бяха тези, които решили да тръгнат от земите на днешна Русия за Константинопол, за да се сдобият там по някакъв начин с Паладиума и да го пренесат в Източна Европа.
към текста >>
Тези две личности, тези две индивидуалности се запознали в стари времена с това сказание - както казах, едно или две столетия п
ред
и кръстоносните походи, по-точно не можах да установя - и те бяха тези, които решили да тръгнат от земите на днешна Русия за Константинопол, за да се сдобият там по някакъв начин с Паладиума и да го пренесат в Източна Европа.
От тях направил една лъчиста корона на статуята, която била една стара статуя на Аполон, но която трябвало да представя самия него. Съществува едно сказание, което е било създадено по един чуден начин по-късно, което обаче е много старо. Само че по-късно то отново е било възобновено във връзка със завещанието на Петър Велики[7], било е възобновено и преобразено, но то произхожда от много стари времена, а именно, че от Константинопол някога Паладиумът трябвало да дойде нагоре към Североизток. От това в по-късна Русия се е родило мнението, че Паладиумът трябва да бъде пренесен от Константинопол в Русия. Тогава онова, което е било свързано с него, само че е било корумпирано от турците, ще премине във властта на Източна Европа.
Тези две личности, тези две индивидуалности се запознали в стари времена с това сказание - както казах, едно или две столетия преди кръстоносните походи, по-точно не можах да установя - и те бяха тези, които решили да тръгнат от земите на днешна Русия за Константинопол, за да се сдобият там по някакъв начин с Паладиума и да го пренесат в Източна Европа.
Обаче те не успяват да сторят това. Те не успяват да постигнат това, защото Паладиумът е бил добре пазен, а от личностите, които знаели, как той се пази, не е могъл да бъде получен. Тези двама човеци обаче били обхванати от невероятна болка. И това, което прониква като лъч в единия и в другия, то парализира именно техните глави в онова време и при единия от тях, при Лорд Байрон, това се проявява така, че той, така да се каже, както Ахил, който беше уязвим в петата, получава повреден крак, но в замяна на това има гениална глава, която просто е била компенсация за парализирането в предишния земен живот; а другият също, поради парализираната глава в миналото земно съществуване, сега има болен крак. Но виждате ли, обикновено хората не знаят, че геометрията, математиката не произхожда от главата на човека.
към текста >>
И това, което прониква като лъч в единия и в другия, то парализира именно техните глави в онова време и при единия от тях, при Лорд Байрон, това се проявява така, че той, така да се каже, както Ахил, който беше уязвим в петата, получава пов
ред
ен крак, но в замяна на това има гениална глава, която просто е била компенсация за парализирането в п
ред
ишния земен живот; а другият също, поради парализираната глава в миналото земно съществуване, сега има болен крак.
Тогава онова, което е било свързано с него, само че е било корумпирано от турците, ще премине във властта на Източна Европа. Тези две личности, тези две индивидуалности се запознали в стари времена с това сказание - както казах, едно или две столетия преди кръстоносните походи, по-точно не можах да установя - и те бяха тези, които решили да тръгнат от земите на днешна Русия за Константинопол, за да се сдобият там по някакъв начин с Паладиума и да го пренесат в Източна Европа. Обаче те не успяват да сторят това. Те не успяват да постигнат това, защото Паладиумът е бил добре пазен, а от личностите, които знаели, как той се пази, не е могъл да бъде получен. Тези двама човеци обаче били обхванати от невероятна болка.
И това, което прониква като лъч в единия и в другия, то парализира именно техните глави в онова време и при единия от тях, при Лорд Байрон, това се проявява така, че той, така да се каже, както Ахил, който беше уязвим в петата, получава повреден крак, но в замяна на това има гениална глава, която просто е била компенсация за парализирането в предишния земен живот; а другият също, поради парализираната глава в миналото земно съществуване, сега има болен крак.
Но виждате ли, обикновено хората не знаят, че геометрията, математиката не произхожда от главата на човека. Ако вие не бихте начертавали ъгъла с вашите крака, главата ви не би го възприемала. Вие не бихте имали нищо от геометрията, ако не бихте могли с геометрията да вървите и да хващате. Всичко това пробива до главата и се явява в представите. И онзи, който има един такъв крак, като моя учител по геометрия, той има добрата възможност да насочва вниманието си така, че да предава отново в своята глава геометрическото устройство на двигателния организъм, на организма на крайниците.
към текста >>
Всичко това пробива до главата и се явява в п
ред
ставите.
Тези двама човеци обаче били обхванати от невероятна болка. И това, което прониква като лъч в единия и в другия, то парализира именно техните глави в онова време и при единия от тях, при Лорд Байрон, това се проявява така, че той, така да се каже, както Ахил, който беше уязвим в петата, получава повреден крак, но в замяна на това има гениална глава, която просто е била компенсация за парализирането в предишния земен живот; а другият също, поради парализираната глава в миналото земно съществуване, сега има болен крак. Но виждате ли, обикновено хората не знаят, че геометрията, математиката не произхожда от главата на човека. Ако вие не бихте начертавали ъгъла с вашите крака, главата ви не би го възприемала. Вие не бихте имали нищо от геометрията, ако не бихте могли с геометрията да вървите и да хващате.
Всичко това пробива до главата и се явява в представите.
И онзи, който има един такъв крак, като моя учител по геометрия, той има добрата възможност да насочва вниманието си така, че да предава отново в своята глава геометрическото устройство на двигателния организъм, на организма на крайниците. И когато човек се задълбочаваше в този учител по геометрия, в цялата негова духовна конфигурация, той оставяше значително впечатление. И действително, в него имаше нещо очарователно, когато всъщност като геометрически конструктор правеше всичко така, като че целият останал свят не съществува. Той беше извънредно свободен човек и когато човек го наблюдаваше - само че това наблюдение трябваше да бъде точно, - му се струваше, като че някога една вътрешна магическа сила е властвала над него и го е довела до тази странна едностранчивост. Но при Лорд Байрон - аз само споменах втория, защото иначе не бих се запознал с Лорд Байрон, ако при него не би ме завел пътят на другия, - при Лорд Байрон ние виждаме как кармата се проявява.
към текста >>
И онзи, който има един такъв крак, като моя учител по геометрия, той има добрата възможност да насочва вниманието си така, че да п
ред
ава отново в своята глава геометрическото устройство на двигателния организъм, на организма на крайниците.
И това, което прониква като лъч в единия и в другия, то парализира именно техните глави в онова време и при единия от тях, при Лорд Байрон, това се проявява така, че той, така да се каже, както Ахил, който беше уязвим в петата, получава повреден крак, но в замяна на това има гениална глава, която просто е била компенсация за парализирането в предишния земен живот; а другият също, поради парализираната глава в миналото земно съществуване, сега има болен крак. Но виждате ли, обикновено хората не знаят, че геометрията, математиката не произхожда от главата на човека. Ако вие не бихте начертавали ъгъла с вашите крака, главата ви не би го възприемала. Вие не бихте имали нищо от геометрията, ако не бихте могли с геометрията да вървите и да хващате. Всичко това пробива до главата и се явява в представите.
И онзи, който има един такъв крак, като моя учител по геометрия, той има добрата възможност да насочва вниманието си така, че да предава отново в своята глава геометрическото устройство на двигателния организъм, на организма на крайниците.
И когато човек се задълбочаваше в този учител по геометрия, в цялата негова духовна конфигурация, той оставяше значително впечатление. И действително, в него имаше нещо очарователно, когато всъщност като геометрически конструктор правеше всичко така, като че целият останал свят не съществува. Той беше извънредно свободен човек и когато човек го наблюдаваше - само че това наблюдение трябваше да бъде точно, - му се струваше, като че някога една вътрешна магическа сила е властвала над него и го е довела до тази странна едностранчивост. Но при Лорд Байрон - аз само споменах втория, защото иначе не бих се запознал с Лорд Байрон, ако при него не би ме завел пътят на другия, - при Лорд Байрон ние виждаме как кармата се проявява. Някога той тръгва от Изток, за да вземе Паладиума.
към текста >>
Той беше извън
ред
но свободен човек и когато човек го наблюдаваше - само че това наблюдение трябваше да бъде точно, - му се струваше, като че някога една вътрешна магическа сила е властвала над него и го е довела до тази странна едностранчивост.
Вие не бихте имали нищо от геометрията, ако не бихте могли с геометрията да вървите и да хващате. Всичко това пробива до главата и се явява в представите. И онзи, който има един такъв крак, като моя учител по геометрия, той има добрата възможност да насочва вниманието си така, че да предава отново в своята глава геометрическото устройство на двигателния организъм, на организма на крайниците. И когато човек се задълбочаваше в този учител по геометрия, в цялата негова духовна конфигурация, той оставяше значително впечатление. И действително, в него имаше нещо очарователно, когато всъщност като геометрически конструктор правеше всичко така, като че целият останал свят не съществува.
Той беше извънредно свободен човек и когато човек го наблюдаваше - само че това наблюдение трябваше да бъде точно, - му се струваше, като че някога една вътрешна магическа сила е властвала над него и го е довела до тази странна едностранчивост.
Но при Лорд Байрон - аз само споменах втория, защото иначе не бих се запознал с Лорд Байрон, ако при него не би ме завел пътят на другия, - при Лорд Байрон ние виждаме как кармата се проявява. Някога той тръгва от Изток, за да вземе Паладиума. Когато се ражда на Запад, той отива да помага, за да бъде осъществен духовният Паладиум в 19-то столетие - свободата. И той отива, привлечен от същата онази област на Земното кълбо, поне от същата посока, към която в миналото се е насочил от другата страна. Действително нещо потресаващо е да видим, как една и съща индивидуалност идва в същата област на Земята в единия земен живот от едната страна, в другия земен живот от другата страна; в единия земен живот призована от това, което според възгледите на тогавашното време беше дълбоко потопено в мита, в другия земен живот привлечен от онова, което епохата на просвещението беше произвела като велик идеал.
към текста >>
Действително нещо потресаващо е да видим, как една и съща индивидуалност идва в същата област на Земята в единия земен живот от едната страна, в другия земен живот от другата страна; в единия земен живот призована от това, което спо
ред
възгледите на тогавашното време беше дълбоко потопено в мита, в другия земен живот привлечен от онова, което епохата на просвещението беше произвела като велик идеал.
Той беше извънредно свободен човек и когато човек го наблюдаваше - само че това наблюдение трябваше да бъде точно, - му се струваше, като че някога една вътрешна магическа сила е властвала над него и го е довела до тази странна едностранчивост. Но при Лорд Байрон - аз само споменах втория, защото иначе не бих се запознал с Лорд Байрон, ако при него не би ме завел пътят на другия, - при Лорд Байрон ние виждаме как кармата се проявява. Някога той тръгва от Изток, за да вземе Паладиума. Когато се ражда на Запад, той отива да помага, за да бъде осъществен духовният Паладиум в 19-то столетие - свободата. И той отива, привлечен от същата онази област на Земното кълбо, поне от същата посока, към която в миналото се е насочил от другата страна.
Действително нещо потресаващо е да видим, как една и съща индивидуалност идва в същата област на Земята в единия земен живот от едната страна, в другия земен живот от другата страна; в единия земен живот призована от това, което според възгледите на тогавашното време беше дълбоко потопено в мита, в другия земен живот привлечен от онова, което епохата на просвещението беше произвела като велик идеал.
В това има нещо потресаващо. И всъщност нещата, които получаваме от кармическите връзки са потресаващи. Те са винаги потресаващи. В тази област ние ще се запознаем с още някои разтърсващи, фрапиращи, парадоксални неща. За днес исках да ви покажа именно това, което действително може да ви накара да разберете, колко чудесно се изграждат връзките между минали и по-късни земни съществувания в човечеството.
към текста >>
23.
Рудолф Щайнер – Живот и произведения
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Ред
овни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин. „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7). 1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията.
Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г. Мари Щайнер) става негов близък сътрудник. 1902 г. „Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността“ (Събр. съч. 8).
към текста >>
Лекционни цикли и художествени п
ред
ставления в сградата на недовършения Гьотеанум.
съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт. 1920 г.
Лекционни цикли и художествени представления в сградата на недовършения Гьотеанум.
1921 г. Започва да излиза списание „Гьотеанум“. 1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25).
към текста >>
„Антропософското общество“ прераства в „Единно антропософско общество“ под п
ред
седателството на Р. Щайнер.
съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р. Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон. 1923 г. По време на Коледата на 1923 г.
„Антропософското общество“ прераства в „Единно антропософско общество“ под председателството на Р. Щайнер.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч. 28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр. съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр.
към текста >>
Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „П
ред
поставки за разширяване на лечебното изкуство спо
ред
духовнонаучните познания“ (Събр.
„Антропософското общество“ прераства в „Единно антропософско общество“ под председателството на Р. Щайнер. 1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч. 28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр. съч. 26).
Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр.
съч. 27). 1924 г. Непрекъсната лекторска дейност и последни пътувания с тази цел из Европа. На 28 септември е изнесена последната лекция пред членовете на Антропософското общество. Начало на боледуването.
към текста >>
На 28 септември е изнесена последната лекция п
ред
членовете на Антропософското общество.
съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр. съч. 27). 1924 г. Непрекъсната лекторска дейност и последни пътувания с тази цел из Европа.
На 28 септември е изнесена последната лекция пред членовете на Антропософското общество.
Начало на боледуването. 1925 г. На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах.
към текста >>
24.
Съдържание
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Задружно действие на кармически свързани души в п
ред
иземното съществуване.
Бейкън от Верулам и Комениус. Маркс и Енгелс. Ото Хауснер ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година Езотерична черта в настоящето антропософско движение.
Задружно действие на кармически свързани души в предиземното съществуване.
Действие на импулсите на Бейкън върху Леополд фон Ранке и на Комениус върху Шлосер. Действие, преминаващо от едното въплъщение в другото. Кондрад Фердинанд Майер ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година Историческият живот на човечеството трябва да бъде включен в разглеждането на самият човек.
към текста >>
П
ред
ишни епохи са пренесени в по-късните епохи чрез самия човек Песталоци, Кондрат Фердинанд Майер, Емерсон, Херман Грим.
Действие на импулсите на Бейкън върху Леополд фон Ранке и на Комениус върху Шлосер. Действие, преминаващо от едното въплъщение в другото. Кондрад Фердинанд Майер ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година Историческият живот на човечеството трябва да бъде включен в разглеждането на самият човек.
Предишни епохи са пренесени в по-късните епохи чрез самия човек Песталоци, Кондрат Фердинанд Майер, Емерсон, Херман Грим.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година Как стои въпросът с прераждането на посветени от миналото? Различия на редуващите се един след друг земни животи. Необходимост от приспособяване към новите условия на цивилизацията и на живота. Предишното знание бива затрупано, обаче то не се изгубва; то се проявява по един друг начин.
към текста >>
Различия на
ред
уващите се един след друг земни животи.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година Историческият живот на човечеството трябва да бъде включен в разглеждането на самият човек. Предишни епохи са пренесени в по-късните епохи чрез самия човек Песталоци, Кондрат Фердинанд Майер, Емерсон, Херман Грим. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година Как стои въпросът с прераждането на посветени от миналото?
Различия на редуващите се един след друг земни животи.
Необходимост от приспособяване към новите условия на цивилизацията и на живота. Предишното знание бива затрупано, обаче то не се изгубва; то се проявява по един друг начин. Горещият въпрос на предноазиатските мистерии през първите столетия на християнската ера. Древната мъдрост на посвещението от минали земни съществувания се проявява сега в поетическото творчество. Ибсен, Франк Ведекинд, Хьолдерлин, Хамерлинг
към текста >>
П
ред
ишното знание бива затрупано, обаче то не се изгубва; то се проявява по един друг начин.
Предишни епохи са пренесени в по-късните епохи чрез самия човек Песталоци, Кондрат Фердинанд Майер, Емерсон, Херман Грим. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година Как стои въпросът с прераждането на посветени от миналото? Различия на редуващите се един след друг земни животи. Необходимост от приспособяване към новите условия на цивилизацията и на живота.
Предишното знание бива затрупано, обаче то не се изгубва; то се проявява по един друг начин.
Горещият въпрос на предноазиатските мистерии през първите столетия на християнската ера. Древната мъдрост на посвещението от минали земни съществувания се проявява сега в поетическото творчество. Ибсен, Франк Ведекинд, Хьолдерлин, Хамерлинг ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година Необикновеното във всекидневието.
към текста >>
Горещият въпрос на п
ред
ноазиатските мистерии през първите столетия на християнската ера.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година Как стои въпросът с прераждането на посветени от миналото? Различия на редуващите се един след друг земни животи. Необходимост от приспособяване към новите условия на цивилизацията и на живота. Предишното знание бива затрупано, обаче то не се изгубва; то се проявява по един друг начин.
Горещият въпрос на предноазиатските мистерии през първите столетия на християнската ера.
Древната мъдрост на посвещението от минали земни съществувания се проявява сега в поетическото творчество. Ибсен, Франк Ведекинд, Хьолдерлин, Хамерлинг ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година Необикновеното във всекидневието. Изпъкване на човешки характери от историческите събития, които се превръщат в душевни импулси за следващите земни съществувания.
към текста >>
Кармата хвърля нап
ред
своите сенки или своите светлини.
Кармическо разглеждане на индивидуалния човешки живот ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година Чрез обективното разглеждане на кармата се влива жив етос в нашето душевно устройство. Слаба пригодност на човека да се освободи от себе си и да се отдаде на нещо друго; повишеният егоизъм е една опасност за духовния стремеж. Кармическото изправяне при вживяването един в друг на кармически свързаните хора във времето между смъртта и едно ново раждане; човек излиза от себе си и влиза в другия.
Кармата хвърля напред своите сенки или своите светлини.
Практически кармически упражнения чрез заличаване на видимия човек така, че зад него стават видими сатурновите, слънчевите и лунните импулси СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година Вътрешно устройство на душата, за да се научи да се съзерцава кармата. Добиването на една правилна гледна точка чрез проникването с това, което съществува в света като мъдри институции, е началото на пътя на познанието; след това човек трябва да може да чака. Чрез енергичното издигане на изживяваните събития в съзнанието, човек добива изграждането на образа чрез астралното тяло във вътрешния етер; по-късно изработване на така овеществените образи чрез етерното тяло, след това чрез физическото тяло.
към текста >>
Образуване на кармата при ретроспективното изживяване на земния живот непос
ред
ствено след смъртта
Намиране отново на първичната мъдрост. Четенето в мировата писменост с помощта на десетте понятия на Аристотел. Разглеждане на първообраза на образа на Щрадер и на Яков Фрошамер при тяхното обратно изживяване на земния живот след смъртта. Коренна промяна на човека след смъртта в тази действителност, различаваща се основно от земната. Зародишът за кармата, нанесените в мировия етер негативни образи се приемат отново при завръщането в земната воля
Образуване на кармата при ретроспективното изживяване на земния живот непосредствено след смъртта
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година Различия в действията на земния и извънземния свят върху образуването на кармата. Преминаване от съизживяването на лунните същества към това на йерархиите. Преминаване през сферите на планетите. В областта на действието на Слънцето духовните закони и природните закони са едно.
към текста >>
Изоставането на лошата карма п
ред
и влизането в слънчевото съществуване; намиране отново на злото при завръщането от мировото съществуване в областта на Луната.
Различия в действията на земния и извънземния свят върху образуването на кармата. Преминаване от съизживяването на лунните същества към това на йерархиите. Преминаване през сферите на планетите. В областта на действието на Слънцето духовните закони и природните закони са едно. Истински човешкото произхожда от слънчевото съществуване, земното е само негов образ.
Изоставането на лошата карма преди влизането в слънчевото съществуване; намиране отново на злото при завръщането от мировото съществуване в областта на Луната.
Указание за Гьотевия Хомункулус. Чрез слънчевия живот се раждат заложбите за здраве; болестта се поражда в слънчевата област. Невалидност на природните закони и областта на втората йерархия. Превръщането на духовните закони обратно във физическото и областта на първата йерархия. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година
към текста >>
Разбирането на кармическите връзки може да се придобие само чрез схващането на това, което става зад обикновеното съзнание, следователно чрез разглеждане на човешкото същество, както то се п
ред
ставя на свръхсетивното познание.
Слънчево съществуване. Областта на Марс, Юпитер и Сатурн. Изработването на кармата с висшите същества. Волтер, Елифас Леви, Виктор Юго ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
Разбирането на кармическите връзки може да се придобие само чрез схващането на това, което става зад обикновеното съзнание, следователно чрез разглеждане на човешкото същество, както то се представя на свръхсетивното познание.
Чрез упражнения за обгръщане с поглед на картината на живота, може да бъде прекъсната вътрешната свързаност на душевния живот с физическото тяло въпреки оставането вътре в него, както в имагинативното, така и в инспиративното познание: тогава може да бъде възприемано това, което е физическото тяло. Тогава физическото тяло се явява като носител на духовните същества. Нашата карма е образувана от боговете, които са в нас. Свободата се явява едва чрез развитието на Съзнателната душа; това е едната страна, другата е страната на йерархиите в човека. Съдбата на човека е работа на боговете.
към текста >>
П
ред
ставата за Петдесятница, като основа за разбирането на кармата.
Спокойното приемане на съдбата дава най-силните духовни импулси. Указание за поетическите творения на мистериите Космическата форма на кармата и индивидуалното разглеждане на кармическите връзки ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 04. Юни 1924
Представата за Петдесятница, като основа за разбирането на кармата.
Възприемаемостта на свръхсетивното в Космоса. Небесна синева, звездни светлинни конфигурации, Дух-себе ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година Чувството на отговорност спрямо съобщенията от духовния свят.
към текста >>
Кармата се състои в това, което виждаме като част на Космоса, от
ред
ена чрез света на йерархиите, които оглеждат нашите минали земни съществувания.
Биография в смисъла на духовната наука. В какво се изразява кармата на човека за висшето виждане? Превръщането на извършените през деня дела в кармата през време на съня. Потопяването на човека във възпоминателните изживявания на индивидуалния земен живот през време на съня. Зад мировите мисли живеят йерархиите, както зад мислите на спомените живее нашият отделен човек.
Кармата се състои в това, което виждаме като част на Космоса, отредена чрез света на йерархиите, които оглеждат нашите минали земни съществувания.
Космосът донася до човека първата форма на кармата ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година Кармически свързани човешки групи. Действието на йерархиите в живота на човека? Връзката на външните природни процеси с процесите на кармата на човечеството.
към текста >>
"Слънцето в с
ред
ата на нощта", "утринната заря при изгрева".
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година Кармически свързани човешки групи. Действието на йерархиите в живота на човека? Връзката на външните природни процеси с процесите на кармата на човечеството. Действие на протичането на кармата върху външната природа в изритването на вулканите, земетресенията, наводненията и т. н.
"Слънцето в средата на нощта", "утринната заря при изгрева".
Изплувайки навън от съществата на втората йерархия действа третата йерархия върху повърхността на Земята през време на спането на човека в следите на мислите оставени от нас; в тъкането и живота на втората йерархия действа и прониква до обратната страна на Земята първата йерархия, която действа заедно с втората върху нашия аз и върху нашето астрално тяло. Имагинативно-образен възглед на посвещението в култа СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година Кармата от гледна точка на настоящия световноисторически момент. Социалните порядки в света са създадени чрез влиянието на материалистичните представи за планетите.
към текста >>
Социалните порядки в света са създадени чрез влиянието на материалистичните п
ред
стави за планетите.
"Слънцето в средата на нощта", "утринната заря при изгрева". Изплувайки навън от съществата на втората йерархия действа третата йерархия върху повърхността на Земята през време на спането на човека в следите на мислите оставени от нас; в тъкането и живота на втората йерархия действа и прониква до обратната страна на Земята първата йерархия, която действа заедно с втората върху нашия аз и върху нашето астрално тяло. Имагинативно-образен възглед на посвещението в култа СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година Кармата от гледна точка на настоящия световноисторически момент.
Социалните порядки в света са създадени чрез влиянието на материалистичните представи за планетите.
Стихийните природни събития и цивилизаторски стихийни събития. В човешките форми на делата на боговете действат луциферическите и ариманическите същества. Различия в царуването на кармата при стихийните събития и катастрофи на цивилизациите. Намеса в природозакономерното развитие на Земята в останалите в Земята и използвани от ариманическите същества сили на старата лунна епоха. Чрез смъртта на млади хора при стихийните катастрофи се влива нещо земно определено в духовните светове; кармическото последствие е едно изостряне на интелектуалните качества при природните катастрофи, засилване на волевите качества при катастрофите на цивилизацията.
към текста >>
Чрез смъртта на млади хора при стихийните катастрофи се влива нещо земно оп
ред
елено в духовните светове; кармическото последствие е едно изостряне на интелектуалните качества при природните катастрофи, засилване на волевите качества при катастрофите на цивилизацията.
Социалните порядки в света са създадени чрез влиянието на материалистичните представи за планетите. Стихийните природни събития и цивилизаторски стихийни събития. В човешките форми на делата на боговете действат луциферическите и ариманическите същества. Различия в царуването на кармата при стихийните събития и катастрофи на цивилизациите. Намеса в природозакономерното развитие на Земята в останалите в Земята и използвани от ариманическите същества сили на старата лунна епоха.
Чрез смъртта на млади хора при стихийните катастрофи се влива нещо земно определено в духовните светове; кармическото последствие е едно изостряне на интелектуалните качества при природните катастрофи, засилване на волевите качества при катастрофите на цивилизацията.
При заблужденията на цивилизациите се внася луциферически елемент, който след смъртта действа като гъста тъмнина в духовния свят; там Ариман може да я използува за преобразуването на съществуващото още в Земята лунно развитие. В това преобразуване разрушителните импулси на културите се превръщат в изригвания на вулкани, земетресения и т. н.. В стремежа на добрите богове да насочат тези съдби в пътя на правдата, в течение на духовната борба човешката съдба се преплита със съдбата на боговете. Нещастието в света съществува, за да могат боговете да създадат от това щастие. Познаването на кармата е свещената духовна почва, върху която ние улавяме ръката на Бога
към текста >>
Трудовете на Рудолф Щайнер, както са поместени в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер», са под
ред
ени в отдели: книги лекции художествени произведения.
Познаването на кармата е свещената духовна почва, върху която ние улавяме ръката на Бога Забележки: Относно това издание / Забележки към текста Рудолф Щайнер. Живот и произведения * * *
Трудовете на Рудолф Щайнер, както са поместени в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер», са подредени в отдели: книги лекции художествени произведения.
Неговите, винаги свободно държани лекции, общо няколко хиляди, първоначално са замислени като устни, не предназначени за печат съобщения. Направените първоначално без, а по-късно с неговото съгласие записки, преди всичко на държаните пред членовете на Антропософското общество лекции, първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, понеже поради липса на време Рудолф Щайнер не е могъл с малки изключения сам да ги коригира. Малко преди смъртта му той е премахнал ограничението «Само за членове». Изложените от него предпоставки за разбирането им обаче остават да важат и по-нататък. Днес наличните лекционни текстове са сравнени с наличните оригинални записки и стенограми и в по-голямата си част са публикувани.
към текста >>
Неговите, винаги свободно държани лекции, общо няколко хиляди, първоначално са замислени като устни, не п
ред
назначени за печат съобщения.
Забележки: Относно това издание / Забележки към текста Рудолф Щайнер. Живот и произведения * * * Трудовете на Рудолф Щайнер, както са поместени в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер», са подредени в отдели: книги лекции художествени произведения.
Неговите, винаги свободно държани лекции, общо няколко хиляди, първоначално са замислени като устни, не предназначени за печат съобщения.
Направените първоначално без, а по-късно с неговото съгласие записки, преди всичко на държаните пред членовете на Антропософското общество лекции, първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, понеже поради липса на време Рудолф Щайнер не е могъл с малки изключения сам да ги коригира. Малко преди смъртта му той е премахнал ограничението «Само за членове». Изложените от него предпоставки за разбирането им обаче остават да важат и по-нататък. Днес наличните лекционни текстове са сравнени с наличните оригинални записки и стенограми и в по-голямата си част са публикувани. Въпреки това, не могат напълно да се изключат грешки, получени при слушането, записването или стенографирането.
към текста >>
Направените първоначално без, а по-късно с неговото съгласие записки, п
ред
и всичко на държаните п
ред
членовете на Антропософското общество лекции, първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, понеже поради липса на време Рудолф Щайнер не е могъл с малки изключения сам да ги коригира.
Рудолф Щайнер. Живот и произведения * * * Трудовете на Рудолф Щайнер, както са поместени в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер», са подредени в отдели: книги лекции художествени произведения. Неговите, винаги свободно държани лекции, общо няколко хиляди, първоначално са замислени като устни, не предназначени за печат съобщения.
Направените първоначално без, а по-късно с неговото съгласие записки, преди всичко на държаните пред членовете на Антропософското общество лекции, първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, понеже поради липса на време Рудолф Щайнер не е могъл с малки изключения сам да ги коригира.
Малко преди смъртта му той е премахнал ограничението «Само за членове». Изложените от него предпоставки за разбирането им обаче остават да важат и по-нататък. Днес наличните лекционни текстове са сравнени с наличните оригинални записки и стенограми и в по-голямата си част са публикувани. Въпреки това, не могат напълно да се изключат грешки, получени при слушането, записването или стенографирането. *
към текста >>
Малко п
ред
и смъртта му той е премахнал ограничението «Само за членове».
Живот и произведения * * * Трудовете на Рудолф Щайнер, както са поместени в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер», са подредени в отдели: книги лекции художествени произведения. Неговите, винаги свободно държани лекции, общо няколко хиляди, първоначално са замислени като устни, не предназначени за печат съобщения. Направените първоначално без, а по-късно с неговото съгласие записки, преди всичко на държаните пред членовете на Антропософското общество лекции, първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, понеже поради липса на време Рудолф Щайнер не е могъл с малки изключения сам да ги коригира.
Малко преди смъртта му той е премахнал ограничението «Само за членове».
Изложените от него предпоставки за разбирането им обаче остават да важат и по-нататък. Днес наличните лекционни текстове са сравнени с наличните оригинални записки и стенограми и в по-голямата си част са публикувани. Въпреки това, не могат напълно да се изключат грешки, получени при слушането, записването или стенографирането. * Кармически разглеждания в историческото развитие на човечеството
към текста >>
Изложените от него п
ред
поставки за разбирането им обаче остават да важат и по-нататък.
* * * Трудовете на Рудолф Щайнер, както са поместени в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер», са подредени в отдели: книги лекции художествени произведения. Неговите, винаги свободно държани лекции, общо няколко хиляди, първоначално са замислени като устни, не предназначени за печат съобщения. Направените първоначално без, а по-късно с неговото съгласие записки, преди всичко на държаните пред членовете на Антропософското общество лекции, първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, понеже поради липса на време Рудолф Щайнер не е могъл с малки изключения сам да ги коригира. Малко преди смъртта му той е премахнал ограничението «Само за членове».
Изложените от него предпоставки за разбирането им обаче остават да важат и по-нататък.
Днес наличните лекционни текстове са сравнени с наличните оригинални записки и стенограми и в по-голямата си част са публикувани. Въпреки това, не могат напълно да се изключат грешки, получени при слушането, записването или стенографирането. * Кармически разглеждания в историческото развитие на човечеството *
към текста >>
са поместени в Събраните съчинения в по
ред
ицата:
* Някогашните оригинални илюстрации към лекциите от този том, начертани на дъската от Рудолф Щайнер (сравни забележките на ръба на текста в лекциите и текста в началото на «Забележки»)
са поместени в Събраните съчинения в поредицата:
«Рудолф Щайнер - Стенни илюстрации към лекциите» том XVI * * * ЗА ТОВА ИЗДАНИЕ Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
към текста >>
Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е п
ред
хождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
са поместени в Събраните съчинения в поредицата: «Рудолф Щайнер - Стенни илюстрации към лекциите» том XVI * * * ЗА ТОВА ИЗДАНИЕ
Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори? - Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат. В това отношение е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове. Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука».
към текста >>
Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на
ред
ица външни фактори?
«Рудолф Щайнер - Стенни илюстрации към лекциите» том XVI * * * ЗА ТОВА ИЗДАНИЕ Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори?
- Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат. В това отношение е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове. Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука». Други основоположни изложения има в неговите основни произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука».
към текста >>
Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими п
ред
стави от гледната точка на модерната природна наука».
Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения? Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори? - Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат. В това отношение е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове.
Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука».
Други основоположни изложения има в неговите основни произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука». Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема. Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество.
към текста >>
Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в по
ред
ицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
Други основоположни изложения има в неговите основни произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука». Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема. Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество.
Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове. Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер. Това определя стила на неговите изложения. Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах по
ред
ици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема. Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер. Това определя стила на неговите изложения. Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
Лекциите са били п
ред
назначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер.
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги». Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер.
Това определя стила на неговите изложения. Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
Това оп
ред
еля стила на неговите изложения.
Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги». Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове. Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер.
Това определя стила на неговите изложения.
Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
Понеже особено обширната по
ред
ица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги». Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове. Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер. Това определя стила на неговите изложения.
Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
25.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Една такава мисъл не трябва да застава п
ред
нас само теоретически, една такава мисъл трябва да обхване живота на нашите чувства, на цялата ни душа, да проникне в нашето сърце.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Дорнах 06 април 1924 Позволете ми сега да направя връзка с това, което напоследък изнесох тук относно кармата. Аз ви показах, как душевните импулси на хората се пренасят в историята от един земен живот в друг, така че винаги от една минала епоха в една по-късна епоха преминава онова, което самите хора носят със себе си.[1]
Една такава мисъл не трябва да застава пред нас само теоретически, една такава мисъл трябва да обхване живота на нашите чувства, на цялата ни душа, да проникне в нашето сърце.
Трябва да почувстваме, как самите ние, които така, както сме тук, сме съществували на Земята много пъти и всеки път, когато сме се намирали тук, в нашите души сме приемали онова, което ни е предлагала съответната цивилизация. Ние сме го свързали с нашата душа. Винаги сме го пренасяли в следващото прераждане, след като сме го преработвали, изхождайки от духовната гледна точка на живота между смъртта и едно ново раждане, така че когато по този начин поглеждаме назад в миналото, определено се чувстваме вкоренени в цялостта на човечеството. За да можем да почувстваме това, за да можем в следващите лекции да преминем повече към това, което, бих искал да кажа, че съвсем интимно засяга самите нас и ни показва как стоим в кармичните взаимовръзки, трябва да бъдат преведени конкретни примери. И с такива конкретни примери аз се опитах да покажар как изживяното, изработеното в предишни времена от някоя личност, остава да действа до настоящето, защото стои именно в кармата.
към текста >>
Трябва да почувстваме, как самите ние, които така, както сме тук, сме съществували на Земята много пъти и всеки път, когато сме се намирали тук, в нашите души сме приемали онова, което ни е п
ред
лагала съответната цивилизация.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Дорнах 06 април 1924 Позволете ми сега да направя връзка с това, което напоследък изнесох тук относно кармата. Аз ви показах, как душевните импулси на хората се пренасят в историята от един земен живот в друг, така че винаги от една минала епоха в една по-късна епоха преминава онова, което самите хора носят със себе си.[1] Една такава мисъл не трябва да застава пред нас само теоретически, една такава мисъл трябва да обхване живота на нашите чувства, на цялата ни душа, да проникне в нашето сърце.
Трябва да почувстваме, как самите ние, които така, както сме тук, сме съществували на Земята много пъти и всеки път, когато сме се намирали тук, в нашите души сме приемали онова, което ни е предлагала съответната цивилизация.
Ние сме го свързали с нашата душа. Винаги сме го пренасяли в следващото прераждане, след като сме го преработвали, изхождайки от духовната гледна точка на живота между смъртта и едно ново раждане, така че когато по този начин поглеждаме назад в миналото, определено се чувстваме вкоренени в цялостта на човечеството. За да можем да почувстваме това, за да можем в следващите лекции да преминем повече към това, което, бих искал да кажа, че съвсем интимно засяга самите нас и ни показва как стоим в кармичните взаимовръзки, трябва да бъдат преведени конкретни примери. И с такива конкретни примери аз се опитах да покажар как изживяното, изработеното в предишни времена от някоя личност, остава да действа до настоящето, защото стои именно в кармата. Например аз показах, как Харун ал Рашид[2], този забележителен приемник на Мохамед, в 8-то и 9-то столетие от християнската ера стоеше в центъра на един чудесен културен живот, на един културен живот, който далеч превъзхождаше всичко, което по същото време е ставало в Европа.
към текста >>
Винаги сме го пренасяли в следващото прераждане, след като сме го преработвали, изхождайки от духовната гледна точка на живота между смъртта и едно ново раждане, така че когато по този начин поглеждаме назад в миналото, оп
ред
елено се чувстваме вкоренени в цялостта на човечеството.
Позволете ми сега да направя връзка с това, което напоследък изнесох тук относно кармата. Аз ви показах, как душевните импулси на хората се пренасят в историята от един земен живот в друг, така че винаги от една минала епоха в една по-късна епоха преминава онова, което самите хора носят със себе си.[1] Една такава мисъл не трябва да застава пред нас само теоретически, една такава мисъл трябва да обхване живота на нашите чувства, на цялата ни душа, да проникне в нашето сърце. Трябва да почувстваме, как самите ние, които така, както сме тук, сме съществували на Земята много пъти и всеки път, когато сме се намирали тук, в нашите души сме приемали онова, което ни е предлагала съответната цивилизация. Ние сме го свързали с нашата душа.
Винаги сме го пренасяли в следващото прераждане, след като сме го преработвали, изхождайки от духовната гледна точка на живота между смъртта и едно ново раждане, така че когато по този начин поглеждаме назад в миналото, определено се чувстваме вкоренени в цялостта на човечеството.
За да можем да почувстваме това, за да можем в следващите лекции да преминем повече към това, което, бих искал да кажа, че съвсем интимно засяга самите нас и ни показва как стоим в кармичните взаимовръзки, трябва да бъдат преведени конкретни примери. И с такива конкретни примери аз се опитах да покажар как изживяното, изработеното в предишни времена от някоя личност, остава да действа до настоящето, защото стои именно в кармата. Например аз показах, как Харун ал Рашид[2], този забележителен приемник на Мохамед, в 8-то и 9-то столетие от християнската ера стоеше в центъра на един чудесен културен живот, на един културен живот, който далеч превъзхождаше всичко, което по същото време е ставало в Европа. Защото, развиващата се по същото време в Европа култура, всъщност е била една примитивна култура. През времето, когато в Европа царуваше Карл Велики, в двореца на Харун ал Рашид на Изток в Ориента, се вливаше всичко, което можеше да се влее в оплодения от Европа азиатски живот на цивилизацията - цветът на това, което гръцката култура и древните източни култури бяха създали във всички области на живота.
към текста >>
И с такива конкретни примери аз се опитах да покажар как изживяното, изработеното в п
ред
ишни времена от някоя личност, остава да действа до настоящето, защото стои именно в кармата.
Една такава мисъл не трябва да застава пред нас само теоретически, една такава мисъл трябва да обхване живота на нашите чувства, на цялата ни душа, да проникне в нашето сърце. Трябва да почувстваме, как самите ние, които така, както сме тук, сме съществували на Земята много пъти и всеки път, когато сме се намирали тук, в нашите души сме приемали онова, което ни е предлагала съответната цивилизация. Ние сме го свързали с нашата душа. Винаги сме го пренасяли в следващото прераждане, след като сме го преработвали, изхождайки от духовната гледна точка на живота между смъртта и едно ново раждане, така че когато по този начин поглеждаме назад в миналото, определено се чувстваме вкоренени в цялостта на човечеството. За да можем да почувстваме това, за да можем в следващите лекции да преминем повече към това, което, бих искал да кажа, че съвсем интимно засяга самите нас и ни показва как стоим в кармичните взаимовръзки, трябва да бъдат преведени конкретни примери.
И с такива конкретни примери аз се опитах да покажар как изживяното, изработеното в предишни времена от някоя личност, остава да действа до настоящето, защото стои именно в кармата.
Например аз показах, как Харун ал Рашид[2], този забележителен приемник на Мохамед, в 8-то и 9-то столетие от християнската ера стоеше в центъра на един чудесен културен живот, на един културен живот, който далеч превъзхождаше всичко, което по същото време е ставало в Европа. Защото, развиващата се по същото време в Европа култура, всъщност е била една примитивна култура. През времето, когато в Европа царуваше Карл Велики, в двореца на Харун ал Рашид на Изток в Ориента, се вливаше всичко, което можеше да се влее в оплодения от Европа азиатски живот на цивилизацията - цветът на това, което гръцката култура и древните източни култури бяха създали във всички области на живота. Архитектура, астрономия - както беше практикувана тогава, - философия, мистика, изкуства, география, поезия разцъфтяваха в двора на Харун ал Рашид. И всъщност Харун ал Рашид събираше около себе си най-добрите от онези, които представляваха тогава нещо в Азия.
към текста >>
И всъщност Харун ал Рашид събираше около себе си най-добрите от онези, които п
ред
ставляваха тогава нещо в Азия.
И с такива конкретни примери аз се опитах да покажар как изживяното, изработеното в предишни времена от някоя личност, остава да действа до настоящето, защото стои именно в кармата. Например аз показах, как Харун ал Рашид[2], този забележителен приемник на Мохамед, в 8-то и 9-то столетие от християнската ера стоеше в центъра на един чудесен културен живот, на един културен живот, който далеч превъзхождаше всичко, което по същото време е ставало в Европа. Защото, развиващата се по същото време в Европа култура, всъщност е била една примитивна култура. През времето, когато в Европа царуваше Карл Велики, в двореца на Харун ал Рашид на Изток в Ориента, се вливаше всичко, което можеше да се влее в оплодения от Европа азиатски живот на цивилизацията - цветът на това, което гръцката култура и древните източни култури бяха създали във всички области на живота. Архитектура, астрономия - както беше практикувана тогава, - философия, мистика, изкуства, география, поезия разцъфтяваха в двора на Харун ал Рашид.
И всъщност Харун ал Рашид събираше около себе си най-добрите от онези, които представляваха тогава нещо в Азия.
В по-голямата си част това бяха такива хора, които получаваха своето образование в школите на посветените, в инициационните мистерийни школи. Харун ал Рашид имаше при себе си една личност, - бих искал да спомена само тази единствена личност, - която по онова време - ние се намираме вече в Средновековието също и за Изтока - първоначално можа да приеме само по един повече интелектуален начин това, което като чудесно духовно съкровище от древните времена бе пренесено в тогавашните по-нови времена. В двора на Харун ал Рашид живееше една личност, която в много по-древни времена сама беше минала през посвещение. Вие сте слушали от мен, как е напълно възможно да се случи, някоя личност, която живее в определена епоха като посветен, да дойде отново на Земята и вече да не е посветен, - защото трябва да използва тялото, което стои на нейно разположение, трябва да използва тогавашните условия на възпитание. Това се случва, въпреки че тази определена личност носи в душата си всичко, което е възприела през време на живота си като посветен.
към текста >>
Харун ал Рашид имаше при себе си една личност, - бих искал да спомена само тази единствена личност, - която по онова време - ние се намираме вече в С
ред
новековието също и за Изтока - първоначално можа да приеме само по един повече интелектуален начин това, което като чудесно духовно съкровище от древните времена бе пренесено в тогавашните по-нови времена.
Защото, развиващата се по същото време в Европа култура, всъщност е била една примитивна култура. През времето, когато в Европа царуваше Карл Велики, в двореца на Харун ал Рашид на Изток в Ориента, се вливаше всичко, което можеше да се влее в оплодения от Европа азиатски живот на цивилизацията - цветът на това, което гръцката култура и древните източни култури бяха създали във всички области на живота. Архитектура, астрономия - както беше практикувана тогава, - философия, мистика, изкуства, география, поезия разцъфтяваха в двора на Харун ал Рашид. И всъщност Харун ал Рашид събираше около себе си най-добрите от онези, които представляваха тогава нещо в Азия. В по-голямата си част това бяха такива хора, които получаваха своето образование в школите на посветените, в инициационните мистерийни школи.
Харун ал Рашид имаше при себе си една личност, - бих искал да спомена само тази единствена личност, - която по онова време - ние се намираме вече в Средновековието също и за Изтока - първоначално можа да приеме само по един повече интелектуален начин това, което като чудесно духовно съкровище от древните времена бе пренесено в тогавашните по-нови времена.
В двора на Харун ал Рашид живееше една личност, която в много по-древни времена сама беше минала през посвещение. Вие сте слушали от мен, как е напълно възможно да се случи, някоя личност, която живее в определена епоха като посветен, да дойде отново на Земята и вече да не е посветен, - защото трябва да използва тялото, което стои на нейно разположение, трябва да използва тогавашните условия на възпитание. Това се случва, въпреки че тази определена личност носи в душата си всичко, което е възприела през време на живота си като посветен. Така при Гарибалди[3] научихме, как той прояви онова, което притежаваше някога като ирландски посветен, като един визионер на волята, отдаден на условията на неговото непосредствено настояще. Обаче при него може да се различи, как заставайки в условията на околната му среда, той носи в себе си и други импулси, различни от онези, които един обикновен човек би могъл да усвои от възпитанието, от заобикалящата го среда.
към текста >>
Вие сте слушали от мен, как е напълно възможно да се случи, някоя личност, която живее в оп
ред
елена епоха като посветен, да дойде отново на Земята и вече да не е посветен, - защото трябва да използва тялото, което стои на нейно разположение, трябва да използва тогавашните условия на възпитание.
Архитектура, астрономия - както беше практикувана тогава, - философия, мистика, изкуства, география, поезия разцъфтяваха в двора на Харун ал Рашид. И всъщност Харун ал Рашид събираше около себе си най-добрите от онези, които представляваха тогава нещо в Азия. В по-голямата си част това бяха такива хора, които получаваха своето образование в школите на посветените, в инициационните мистерийни школи. Харун ал Рашид имаше при себе си една личност, - бих искал да спомена само тази единствена личност, - която по онова време - ние се намираме вече в Средновековието също и за Изтока - първоначално можа да приеме само по един повече интелектуален начин това, което като чудесно духовно съкровище от древните времена бе пренесено в тогавашните по-нови времена. В двора на Харун ал Рашид живееше една личност, която в много по-древни времена сама беше минала през посвещение.
Вие сте слушали от мен, как е напълно възможно да се случи, някоя личност, която живее в определена епоха като посветен, да дойде отново на Земята и вече да не е посветен, - защото трябва да използва тялото, което стои на нейно разположение, трябва да използва тогавашните условия на възпитание.
Това се случва, въпреки че тази определена личност носи в душата си всичко, което е възприела през време на живота си като посветен. Така при Гарибалди[3] научихме, как той прояви онова, което притежаваше някога като ирландски посветен, като един визионер на волята, отдаден на условията на неговото непосредствено настояще. Обаче при него може да се различи, как заставайки в условията на околната му среда, той носи в себе си и други импулси, различни от онези, които един обикновен човек би могъл да усвои от възпитанието, от заобикалящата го среда. В Гарибалди действаше именно импулсът, който идваше от ирландското му посвещение. Той беше само скрит и вероятно, ако Гарибалди би изживял някакъв особен удар на съдбата или нещо друго, булото би паднало от това, което е могло да бъде изживяно в онзи минал земен живот, и внезапно от неговата душевност под формата на имагинации би бликнало онова, което той носеше в себе си от ирландското посвещение.
към текста >>
Това се случва, въпреки че тази оп
ред
елена личност носи в душата си всичко, което е възприела през време на живота си като посветен.
И всъщност Харун ал Рашид събираше около себе си най-добрите от онези, които представляваха тогава нещо в Азия. В по-голямата си част това бяха такива хора, които получаваха своето образование в школите на посветените, в инициационните мистерийни школи. Харун ал Рашид имаше при себе си една личност, - бих искал да спомена само тази единствена личност, - която по онова време - ние се намираме вече в Средновековието също и за Изтока - първоначално можа да приеме само по един повече интелектуален начин това, което като чудесно духовно съкровище от древните времена бе пренесено в тогавашните по-нови времена. В двора на Харун ал Рашид живееше една личност, която в много по-древни времена сама беше минала през посвещение. Вие сте слушали от мен, как е напълно възможно да се случи, някоя личност, която живее в определена епоха като посветен, да дойде отново на Земята и вече да не е посветен, - защото трябва да използва тялото, което стои на нейно разположение, трябва да използва тогавашните условия на възпитание.
Това се случва, въпреки че тази определена личност носи в душата си всичко, което е възприела през време на живота си като посветен.
Така при Гарибалди[3] научихме, как той прояви онова, което притежаваше някога като ирландски посветен, като един визионер на волята, отдаден на условията на неговото непосредствено настояще. Обаче при него може да се различи, как заставайки в условията на околната му среда, той носи в себе си и други импулси, различни от онези, които един обикновен човек би могъл да усвои от възпитанието, от заобикалящата го среда. В Гарибалди действаше именно импулсът, който идваше от ирландското му посвещение. Той беше само скрит и вероятно, ако Гарибалди би изживял някакъв особен удар на съдбата или нещо друго, булото би паднало от това, което е могло да бъде изживяно в онзи минал земен живот, и внезапно от неговата душевност под формата на имагинации би бликнало онова, което той носеше в себе си от ирландското посвещение. Така е било винаги и до днес.
към текста >>
Така при Гарибалди[3] научихме, как той прояви онова, което притежаваше някога като ирландски посветен, като един визионер на волята, отдаден на условията на неговото непос
ред
ствено настояще.
В по-голямата си част това бяха такива хора, които получаваха своето образование в школите на посветените, в инициационните мистерийни школи. Харун ал Рашид имаше при себе си една личност, - бих искал да спомена само тази единствена личност, - която по онова време - ние се намираме вече в Средновековието също и за Изтока - първоначално можа да приеме само по един повече интелектуален начин това, което като чудесно духовно съкровище от древните времена бе пренесено в тогавашните по-нови времена. В двора на Харун ал Рашид живееше една личност, която в много по-древни времена сама беше минала през посвещение. Вие сте слушали от мен, как е напълно възможно да се случи, някоя личност, която живее в определена епоха като посветен, да дойде отново на Земята и вече да не е посветен, - защото трябва да използва тялото, което стои на нейно разположение, трябва да използва тогавашните условия на възпитание. Това се случва, въпреки че тази определена личност носи в душата си всичко, което е възприела през време на живота си като посветен.
Така при Гарибалди[3] научихме, как той прояви онова, което притежаваше някога като ирландски посветен, като един визионер на волята, отдаден на условията на неговото непосредствено настояще.
Обаче при него може да се различи, как заставайки в условията на околната му среда, той носи в себе си и други импулси, различни от онези, които един обикновен човек би могъл да усвои от възпитанието, от заобикалящата го среда. В Гарибалди действаше именно импулсът, който идваше от ирландското му посвещение. Той беше само скрит и вероятно, ако Гарибалди би изживял някакъв особен удар на съдбата или нещо друго, булото би паднало от това, което е могло да бъде изживяно в онзи минал земен живот, и внезапно от неговата душевност под формата на имагинации би бликнало онова, което той носеше в себе си от ирландското посвещение. Така е било винаги и до днес. Някой може да е бил посветен в определена епоха, но понеже в една по-късна епоха той трябва да използва тяло, което не може да приеме в себе си цялото съдържание на душата, в тази епоха съответната индивидуалност се явява не като посветен, а импулсът на посвещението живее в неговите дела или в някои други отношения.
към текста >>
Обаче при него може да се различи, как заставайки в условията на околната му с
ред
а, той носи в себе си и други импулси, различни от онези, които един обикновен човек би могъл да усвои от възпитанието, от заобикалящата го с
ред
а.
Харун ал Рашид имаше при себе си една личност, - бих искал да спомена само тази единствена личност, - която по онова време - ние се намираме вече в Средновековието също и за Изтока - първоначално можа да приеме само по един повече интелектуален начин това, което като чудесно духовно съкровище от древните времена бе пренесено в тогавашните по-нови времена. В двора на Харун ал Рашид живееше една личност, която в много по-древни времена сама беше минала през посвещение. Вие сте слушали от мен, как е напълно възможно да се случи, някоя личност, която живее в определена епоха като посветен, да дойде отново на Земята и вече да не е посветен, - защото трябва да използва тялото, което стои на нейно разположение, трябва да използва тогавашните условия на възпитание. Това се случва, въпреки че тази определена личност носи в душата си всичко, което е възприела през време на живота си като посветен. Така при Гарибалди[3] научихме, как той прояви онова, което притежаваше някога като ирландски посветен, като един визионер на волята, отдаден на условията на неговото непосредствено настояще.
Обаче при него може да се различи, как заставайки в условията на околната му среда, той носи в себе си и други импулси, различни от онези, които един обикновен човек би могъл да усвои от възпитанието, от заобикалящата го среда.
В Гарибалди действаше именно импулсът, който идваше от ирландското му посвещение. Той беше само скрит и вероятно, ако Гарибалди би изживял някакъв особен удар на съдбата или нещо друго, булото би паднало от това, което е могло да бъде изживяно в онзи минал земен живот, и внезапно от неговата душевност под формата на имагинации би бликнало онова, което той носеше в себе си от ирландското посвещение. Така е било винаги и до днес. Някой може да е бил посветен в определена епоха, но понеже в една по-късна епоха той трябва да използва тяло, което не може да приеме в себе си цялото съдържание на душата, в тази епоха съответната индивидуалност се явява не като посветен, а импулсът на посвещението живее в неговите дела или в някои други отношения. Така че една личност, която някога беше висш посветен, живееше в двора на Харун ал Рашид.
към текста >>
Някой може да е бил посветен в оп
ред
елена епоха, но понеже в една по-късна епоха той трябва да използва тяло, което не може да приеме в себе си цялото съдържание на душата, в тази епоха съответната индивидуалност се явява не като посветен, а импулсът на посвещението живее в неговите дела или в някои други отношения.
Така при Гарибалди[3] научихме, как той прояви онова, което притежаваше някога като ирландски посветен, като един визионер на волята, отдаден на условията на неговото непосредствено настояще. Обаче при него може да се различи, как заставайки в условията на околната му среда, той носи в себе си и други импулси, различни от онези, които един обикновен човек би могъл да усвои от възпитанието, от заобикалящата го среда. В Гарибалди действаше именно импулсът, който идваше от ирландското му посвещение. Той беше само скрит и вероятно, ако Гарибалди би изживял някакъв особен удар на съдбата или нещо друго, булото би паднало от това, което е могло да бъде изживяно в онзи минал земен живот, и внезапно от неговата душевност под формата на имагинации би бликнало онова, което той носеше в себе си от ирландското посвещение. Така е било винаги и до днес.
Някой може да е бил посветен в определена епоха, но понеже в една по-късна епоха той трябва да използва тяло, което не може да приеме в себе си цялото съдържание на душата, в тази епоха съответната индивидуалност се явява не като посветен, а импулсът на посвещението живее в неговите дела или в някои други отношения.
Така че една личност, която някога беше висш посветен, живееше в двора на Харун ал Рашид. Въпреки че тази личност не можа по един външно явен начин да пренесе съдържанието на своето посвещение в по-късно време, когато живееше в двора на Харун ал Рашид, това беше една от най-блестящите личности в източната култура през 8-мо и 9-то столетие. Той беше, така да се каже, организатор на всичко онова, което съществуваше като науки и изкуства в двора на Харун ал Рашид. Ние вече споменахме, какъв път беше поела през времената индивидуалността на Харун ал Рашид. Когато той мина през вратата на смъртта, в него остана стремежът да отиде повече на Запад, със собствената си душа да пренесе на Запад онова, което се разпространи като арабизъм на Запад.
към текста >>
Тогава от Англия по един много по-силен, интензивен начин, отколкото обикновено се п
ред
полага в Европа, се разпространи това, което Бейкън бе мислил по отношение организирането на науките /виж рис.
Ние вече споменахме, какъв път беше поела през времената индивидуалността на Харун ал Рашид. Когато той мина през вратата на смъртта, в него остана стремежът да отиде повече на Запад, със собствената си душа да пренесе на Запад онова, което се разпространи като арабизъм на Запад. Тогава Харун ал Рашид, обгръщайки с поглед целостта на отделните източни клонове на науката и изкуството, се прероди в знаменития Бейкън от Верулам[4], организатор и реформатор на новия философски и научен духовен живот. Ние виждаме, как в Бейкън отново се явява това, което, така да се каже, Харун ал Рашид беше видял около себе си, обаче преобразено в западна форма. А сега, мои мили приятели, погледнете този път, който Харун ал Рашид пое от Багдад, от азиатската си родина до Англия.
Тогава от Англия по един много по-силен, интензивен начин, отколкото обикновено се предполага в Европа, се разпространи това, което Бейкън бе мислил по отношение организирането на науките /виж рис.
- червено/. Сега бихме могли да кажем: - Харун ал Рашид и неговият велик съветник, онази изключителна личност, която в минали времена е била висш посветен, сега се разделят; те се разделят, обаче остават свързани в една задружна, обща дейност, след като бяха минали през вратата на смъртта. Самият Харун ал Рашид, който беше живял като блестящ княз, избра пътя, който аз ви показах, стигайки до Англия, за да действа като Бейкън от Верулам по отношение на науката. Другата душа, душата на съветника, избра пътя насам /виж рис. зелената стрелка/, за да се срещне в Средна Европа с това, което изхождаше от Бейкън.
към текста >>
зелената стрелка/, за да се срещне в С
ред
на Европа с това, което изхождаше от Бейкън.
Тогава от Англия по един много по-силен, интензивен начин, отколкото обикновено се предполага в Европа, се разпространи това, което Бейкън бе мислил по отношение организирането на науките /виж рис. - червено/. Сега бихме могли да кажем: - Харун ал Рашид и неговият велик съветник, онази изключителна личност, която в минали времена е била висш посветен, сега се разделят; те се разделят, обаче остават свързани в една задружна, обща дейност, след като бяха минали през вратата на смъртта. Самият Харун ал Рашид, който беше живял като блестящ княз, избра пътя, който аз ви показах, стигайки до Англия, за да действа като Бейкън от Верулам по отношение на науката. Другата душа, душата на съветника, избра пътя насам /виж рис.
зелената стрелка/, за да се срещне в Средна Европа с това, което изхождаше от Бейкън.
Макар и епохите да не си съвпадат напълно, за онова, за което самото време е без значение, това не играе никаква роля, защото някои неща, които са отдалечени едно от друго със столетия, действат заедно в по-късна цивилизация. През време на живота си между смъртта и едно ново раждане съветникът на Харун ал Рашид избра пътя през Изтока на Европа към Средна Европа. Той се прероди в Средна Европа, всред средноевропейския духовен живот, като Амос Комениус[5]. И така ние имаме това чудно, велико, важно нещо в историческото развитие, че Харун ал Рашид се разви, за да въведе едно културно течение от Запад към Изток, което течение е абстрактно, външно-сетивно; а от Изток насам е развил своята дейност Амос Комениус в Трансилвания, в днешна Чехословакия, чак до Германия и след това е бил в изгнание в Холандия. Който проследява живота на Амос Комениус, вижда, как като реформатор на новата педагогика за онова време и като автор на така наречената «Пансофия» той изразява това, което е развил в двореца на Харун ал Рашид от по-старото посвещение.
към текста >>
През време на живота си между смъртта и едно ново раждане съветникът на Харун ал Рашид избра пътя през Изтока на Европа към С
ред
на Европа.
Сега бихме могли да кажем: - Харун ал Рашид и неговият велик съветник, онази изключителна личност, която в минали времена е била висш посветен, сега се разделят; те се разделят, обаче остават свързани в една задружна, обща дейност, след като бяха минали през вратата на смъртта. Самият Харун ал Рашид, който беше живял като блестящ княз, избра пътя, който аз ви показах, стигайки до Англия, за да действа като Бейкън от Верулам по отношение на науката. Другата душа, душата на съветника, избра пътя насам /виж рис. зелената стрелка/, за да се срещне в Средна Европа с това, което изхождаше от Бейкън. Макар и епохите да не си съвпадат напълно, за онова, за което самото време е без значение, това не играе никаква роля, защото някои неща, които са отдалечени едно от друго със столетия, действат заедно в по-късна цивилизация.
През време на живота си между смъртта и едно ново раждане съветникът на Харун ал Рашид избра пътя през Изтока на Европа към Средна Европа.
Той се прероди в Средна Европа, всред средноевропейския духовен живот, като Амос Комениус[5]. И така ние имаме това чудно, велико, важно нещо в историческото развитие, че Харун ал Рашид се разви, за да въведе едно културно течение от Запад към Изток, което течение е абстрактно, външно-сетивно; а от Изток насам е развил своята дейност Амос Комениус в Трансилвания, в днешна Чехословакия, чак до Германия и след това е бил в изгнание в Холандия. Който проследява живота на Амос Комениус, вижда, как като реформатор на новата педагогика за онова време и като автор на така наречената «Пансофия» той изразява това, което е развил в двореца на Харун ал Рашид от по-старото посвещение. Във времето, когато бе основан Съюзът на «Моравските братя»[6], във времето също когато вече розенкройцерството беше действало няколко столетия, когато се появи «Химическата сватба», «Реформацията на целия свят»от Валентин Андре[7], Амос Комениус, този велик, знаменит дух на 17-то столетие, внесе своите забележителни стремежи във всичко онова, което беше импулсирано от същия източник. И така, вие виждате три редуващи се един след друг земни съществувания, важни земни съществувания - а от важните земни съществувания можем след това да проучим по-малко важните и сами да се насочим към разбирането на собствената карма; - така вие виждате тези три важни прераждания да се редуват едно след друго: първо дълбоко в Азия същата индивидуалност, която след това се явява като Амос Комениус, приела в мистерийните школи на Азия цялата мъдрост на една древна азиатска епоха.
към текста >>
Той се прероди в С
ред
на Европа, вс
ред
с
ред
ноевропейския духовен живот, като Амос Комениус[5].
Самият Харун ал Рашид, който беше живял като блестящ княз, избра пътя, който аз ви показах, стигайки до Англия, за да действа като Бейкън от Верулам по отношение на науката. Другата душа, душата на съветника, избра пътя насам /виж рис. зелената стрелка/, за да се срещне в Средна Европа с това, което изхождаше от Бейкън. Макар и епохите да не си съвпадат напълно, за онова, за което самото време е без значение, това не играе никаква роля, защото някои неща, които са отдалечени едно от друго със столетия, действат заедно в по-късна цивилизация. През време на живота си между смъртта и едно ново раждане съветникът на Харун ал Рашид избра пътя през Изтока на Европа към Средна Европа.
Той се прероди в Средна Европа, всред средноевропейския духовен живот, като Амос Комениус[5].
И така ние имаме това чудно, велико, важно нещо в историческото развитие, че Харун ал Рашид се разви, за да въведе едно културно течение от Запад към Изток, което течение е абстрактно, външно-сетивно; а от Изток насам е развил своята дейност Амос Комениус в Трансилвания, в днешна Чехословакия, чак до Германия и след това е бил в изгнание в Холандия. Който проследява живота на Амос Комениус, вижда, как като реформатор на новата педагогика за онова време и като автор на така наречената «Пансофия» той изразява това, което е развил в двореца на Харун ал Рашид от по-старото посвещение. Във времето, когато бе основан Съюзът на «Моравските братя»[6], във времето също когато вече розенкройцерството беше действало няколко столетия, когато се появи «Химическата сватба», «Реформацията на целия свят»от Валентин Андре[7], Амос Комениус, този велик, знаменит дух на 17-то столетие, внесе своите забележителни стремежи във всичко онова, което беше импулсирано от същия източник. И така, вие виждате три редуващи се един след друг земни съществувания, важни земни съществувания - а от важните земни съществувания можем след това да проучим по-малко важните и сами да се насочим към разбирането на собствената карма; - така вие виждате тези три важни прераждания да се редуват едно след друго: първо дълбоко в Азия същата индивидуалност, която след това се явява като Амос Комениус, приела в мистерийните школи на Азия цялата мъдрост на една древна азиатска епоха. Тази мъдрост тя пренася със себе в следващото си прераждане, в което живее в двора на Харун ал Рашид, където се развива като велик организатор на онова, което се разцъфтява и вирее под закрилата и грижите на Харун ал Рашид.
към текста >>
И така, вие виждате три
ред
уващи се един след друг земни съществувания, важни земни съществувания - а от важните земни съществувания можем след това да проучим по-малко важните и сами да се насочим към разбирането на собствената карма; - така вие виждате тези три важни прераждания да се
ред
уват едно след друго: първо дълбоко в Азия същата индивидуалност, която след това се явява като Амос Комениус, приела в мистерийните школи на Азия цялата мъдрост на една древна азиатска епоха.
През време на живота си между смъртта и едно ново раждане съветникът на Харун ал Рашид избра пътя през Изтока на Европа към Средна Европа. Той се прероди в Средна Европа, всред средноевропейския духовен живот, като Амос Комениус[5]. И така ние имаме това чудно, велико, важно нещо в историческото развитие, че Харун ал Рашид се разви, за да въведе едно културно течение от Запад към Изток, което течение е абстрактно, външно-сетивно; а от Изток насам е развил своята дейност Амос Комениус в Трансилвания, в днешна Чехословакия, чак до Германия и след това е бил в изгнание в Холандия. Който проследява живота на Амос Комениус, вижда, как като реформатор на новата педагогика за онова време и като автор на така наречената «Пансофия» той изразява това, което е развил в двореца на Харун ал Рашид от по-старото посвещение. Във времето, когато бе основан Съюзът на «Моравските братя»[6], във времето също когато вече розенкройцерството беше действало няколко столетия, когато се появи «Химическата сватба», «Реформацията на целия свят»от Валентин Андре[7], Амос Комениус, този велик, знаменит дух на 17-то столетие, внесе своите забележителни стремежи във всичко онова, което беше импулсирано от същия източник.
И така, вие виждате три редуващи се един след друг земни съществувания, важни земни съществувания - а от важните земни съществувания можем след това да проучим по-малко важните и сами да се насочим към разбирането на собствената карма; - така вие виждате тези три важни прераждания да се редуват едно след друго: първо дълбоко в Азия същата индивидуалност, която след това се явява като Амос Комениус, приела в мистерийните школи на Азия цялата мъдрост на една древна азиатска епоха.
Тази мъдрост тя пренася със себе в следващото си прераждане, в което живее в двора на Харун ал Рашид, където се развива като велик организатор на онова, което се разцъфтява и вирее под закрилата и грижите на Харун ал Рашид. По-късно тя се явява отново, за да излезе насреща, така да се каже, на Бейкън от Верулам, който е преродения Харун ал Рашид, и отново да се срещне с него всред европейската цивилизация, за да може да се осъществи това, което и двамата трябваше да влеят в тази европейска цивилизация. Това, което казвам тук, има вече голямо значение. Проследете само писмата[8], които са били написани и изминали пътя - естествено по един сложен начин, по-сложен отколкото това се случва с писмата, които днес се пишат, - от привържениците на Бейкън или от хора, които по някакъв начин са стояли близо до културата на Бейкън, до привържениците на школата на Комениус, на мъдростта на Комениус. Там в писмата и в отговорите на писмата вие ще можете да видите това, което с няколко черти ви нарисувах тук на дъската /рис.
към текста >>
По-късно тя се явява отново, за да излезе насреща, така да се каже, на Бейкън от Верулам, който е преродения Харун ал Рашид, и отново да се срещне с него вс
ред
европейската цивилизация, за да може да се осъществи това, което и двамата трябваше да влеят в тази европейска цивилизация.
И така ние имаме това чудно, велико, важно нещо в историческото развитие, че Харун ал Рашид се разви, за да въведе едно културно течение от Запад към Изток, което течение е абстрактно, външно-сетивно; а от Изток насам е развил своята дейност Амос Комениус в Трансилвания, в днешна Чехословакия, чак до Германия и след това е бил в изгнание в Холандия. Който проследява живота на Амос Комениус, вижда, как като реформатор на новата педагогика за онова време и като автор на така наречената «Пансофия» той изразява това, което е развил в двореца на Харун ал Рашид от по-старото посвещение. Във времето, когато бе основан Съюзът на «Моравските братя»[6], във времето също когато вече розенкройцерството беше действало няколко столетия, когато се появи «Химическата сватба», «Реформацията на целия свят»от Валентин Андре[7], Амос Комениус, този велик, знаменит дух на 17-то столетие, внесе своите забележителни стремежи във всичко онова, което беше импулсирано от същия източник. И така, вие виждате три редуващи се един след друг земни съществувания, важни земни съществувания - а от важните земни съществувания можем след това да проучим по-малко важните и сами да се насочим към разбирането на собствената карма; - така вие виждате тези три важни прераждания да се редуват едно след друго: първо дълбоко в Азия същата индивидуалност, която след това се явява като Амос Комениус, приела в мистерийните школи на Азия цялата мъдрост на една древна азиатска епоха. Тази мъдрост тя пренася със себе в следващото си прераждане, в което живее в двора на Харун ал Рашид, където се развива като велик организатор на онова, което се разцъфтява и вирее под закрилата и грижите на Харун ал Рашид.
По-късно тя се явява отново, за да излезе насреща, така да се каже, на Бейкън от Верулам, който е преродения Харун ал Рашид, и отново да се срещне с него всред европейската цивилизация, за да може да се осъществи това, което и двамата трябваше да влеят в тази европейска цивилизация.
Това, което казвам тук, има вече голямо значение. Проследете само писмата[8], които са били написани и изминали пътя - естествено по един сложен начин, по-сложен отколкото това се случва с писмата, които днес се пишат, - от привържениците на Бейкън или от хора, които по някакъв начин са стояли близо до културата на Бейкън, до привържениците на школата на Комениус, на мъдростта на Комениус. Там в писмата и в отговорите на писмата вие ще можете да видите това, което с няколко черти ви нарисувах тук на дъската /рис. стр. 18/. Това, което беше написано в писмата изпращани от Запад на Изток и от Изток на Запад, беше живото сливане на две души, които се срещнаха по този начин, след като бяха сложили основата за тази среща през времето, когато действаха заедно на Изток в 8-то и 9-то столетие и след това се съединиха за една противоположна и все пак хармонична съвместна дейност.
към текста >>
При една особена ситуация, погледът ми се спря върху оп
ред
елени събития, които - днес бихме казали - са станали в Североизточна Франция през 8-мо и 9-то столетие, малко по-късно от времето, за което сега говорих.
Там в писмата и в отговорите на писмата вие ще можете да видите това, което с няколко черти ви нарисувах тук на дъската /рис. стр. 18/. Това, което беше написано в писмата изпращани от Запад на Изток и от Изток на Запад, беше живото сливане на две души, които се срещнаха по този начин, след като бяха сложили основата за тази среща през времето, когато действаха заедно на Изток в 8-то и 9-то столетие и след това се съединиха за една противоположна и все пак хармонична съвместна дейност. Виждате ли, така може да бъде изучавана историята, така ние узнаваме, как живите човешки сили действат в историята. Или да вземем друг случай.
При една особена ситуация, погледът ми се спря върху определени събития, които - днес бихме казали - са станали в Североизточна Франция през 8-мо и 9-то столетие, малко по-късно от времето, за което сега говорих.
Там се разиграха особени събития. Беше времето, когато още не бяха се образували големите държави и поради тази причина, онова, което стана, засегна предимно по-малки кръгове от човечеството. Една личност с енергичен характер притежаваше голямо имение точно в областта, която днес наричаме Североизточна Франция. Този мъж управляваше своето имение по един извънредно подреден начин, бих искал да кажа, по един извънредно систематичен за тогавашното време начин. Той знаеше какво иска и беше странна смесица от целеустремен човек и приключенска натура, така че от своето имение с по-голям или с по-малък успех извършваше малки военни нападения с хора, които, както беше привично тогава, се поставяха на разположение като наемни войници.
към текста >>
Беше времето, когато още не бяха се образували големите държави и поради тази причина, онова, което стана, засегна п
ред
имно по-малки кръгове от човечеството.
Това, което беше написано в писмата изпращани от Запад на Изток и от Изток на Запад, беше живото сливане на две души, които се срещнаха по този начин, след като бяха сложили основата за тази среща през времето, когато действаха заедно на Изток в 8-то и 9-то столетие и след това се съединиха за една противоположна и все пак хармонична съвместна дейност. Виждате ли, така може да бъде изучавана историята, така ние узнаваме, как живите човешки сили действат в историята. Или да вземем друг случай. При една особена ситуация, погледът ми се спря върху определени събития, които - днес бихме казали - са станали в Североизточна Франция през 8-мо и 9-то столетие, малко по-късно от времето, за което сега говорих. Там се разиграха особени събития.
Беше времето, когато още не бяха се образували големите държави и поради тази причина, онова, което стана, засегна предимно по-малки кръгове от човечеството.
Една личност с енергичен характер притежаваше голямо имение точно в областта, която днес наричаме Североизточна Франция. Този мъж управляваше своето имение по един извънредно подреден начин, бих искал да кажа, по един извънредно систематичен за тогавашното време начин. Той знаеше какво иска и беше странна смесица от целеустремен човек и приключенска натура, така че от своето имение с по-голям или с по-малък успех извършваше малки военни нападения с хора, които, както беше привично тогава, се поставяха на разположение като наемни войници. Това бяха малки войскови части, с които този човек потегляше и се опитваше да оплячкоса това или онова. С такъв отряд съответният потегли от Североизточна Франция.
към текста >>
Този мъж управляваше своето имение по един извън
ред
но под
ред
ен начин, бих искал да кажа, по един извън
ред
но систематичен за тогавашното време начин.
Или да вземем друг случай. При една особена ситуация, погледът ми се спря върху определени събития, които - днес бихме казали - са станали в Североизточна Франция през 8-мо и 9-то столетие, малко по-късно от времето, за което сега говорих. Там се разиграха особени събития. Беше времето, когато още не бяха се образували големите държави и поради тази причина, онова, което стана, засегна предимно по-малки кръгове от човечеството. Една личност с енергичен характер притежаваше голямо имение точно в областта, която днес наричаме Североизточна Франция.
Този мъж управляваше своето имение по един извънредно подреден начин, бих искал да кажа, по един извънредно систематичен за тогавашното време начин.
Той знаеше какво иска и беше странна смесица от целеустремен човек и приключенска натура, така че от своето имение с по-голям или с по-малък успех извършваше малки военни нападения с хора, които, както беше привично тогава, се поставяха на разположение като наемни войници. Това бяха малки войскови части, с които този човек потегляше и се опитваше да оплячкоса това или онова. С такъв отряд съответният потегли от Североизточна Франция. И обстоятелствата се стекоха така, че една друга личност, с по-малко приключенски наклонности отколкото първата, но енергична, завладя цялото имение с всичкото имущество през време на отсъствието на неговия собственик - днес това изглежда парадоксално, но тогава подобно нещо можеше да стане. Когато съответният се завърна у дома си - той нямаше семейство, - намери, че един друг собственик беше завладял неговото имение.
към текста >>
И заедно с група негови хора съответният стана един вид крепостник в своето собствено п
ред
ишно стопанство.
И събитията се развиха така, че съответният не можа да победи новия собственик. Този беше по-силен, имаше повече хора, повече войници. Първият не успя да го победи. Но през онези времена не беше обичайно някой да потегли веднага за други страни, когато не преуспяваше в своята родина. Несъмнено тази личност беше авантюрист, но тя не успя да се измъкне така бързо, нямаше възможност за това.
И заедно с група негови хора съответният стана един вид крепостник в своето собствено предишно стопанство.
Сега той трябваше да работи като крепостник с група от тези, които заедно с него бяха потеглили към приключения, докато през това време му беше отнето имението. Случи се тогава, че у всички тези хора, които бяха станали крепостници, докато по-рано те бяха господарите, се създаде едно настроение, особено враждебно на принципа на господарството, на собствеността. И в тези гористи местности през нощите горяха огньове, около които хората се събираха и крояха всевъзможни планове срещу онези, които бяха завладели имението. И стана така, че съответният, който от голям земевладелец се превърна в крепостник, стана повече или по-малко роб, сега освен с работата, която беше длъжен да извърши, изпълваше своя живот с това, да кове планове, как отново да завладее своето имение. Той и неговите хора мразеха онзи, който му беше отнел имението.
към текста >>
Тогава, бих могъл да кажа, върху всяко изречение на Маркс и Енгелс ще падне нова светлина и вие няма да изпаднете в опасност по абстрактен начин да кажете: - В историята едното е причинено чрез това, другото е причинено чрез това, - а ще видите хората, които от миналото пренасят в бъдещето нещо, изглеждащо съвършено различно, но въпреки това имащо известна прилика с п
ред
ишното.
Дойде време и тези две индивидуалности минаха през вратата на смъртта; в духовния свят между смъртта и едно ново раждане изпитаха всичко, което можеше да бъде изпитано от онова време, и се преродиха отново в 19-то столетие. Онзи, който беше изгубил дом и стопанство, и беше станал един вид крепостник, и даже роб, се прероди като Карл Маркс[9], основателя на новия социализъм. А другият, който в миналото му беше отнел имението, се прероди като неговия приятел Енгелс. Каквото те имаха да решават помежду си в техния минал земен живот, през време на дългия път между смъртта и едно ново раждане се превърна в стремеж да изправят това, което си бяха причинили един на друг. Прочетете какво се е случило между Маркс и Енгелс, прочетете всичко, което обрисува особената духовна конфигурация на Карл Маркс, и го съпоставите с факта, че тези две индивидуалности са съществували в 8-мо, 9-то столетие, както аз ви го разказах.
Тогава, бих могъл да кажа, върху всяко изречение на Маркс и Енгелс ще падне нова светлина и вие няма да изпаднете в опасност по абстрактен начин да кажете: - В историята едното е причинено чрез това, другото е причинено чрез това, - а ще видите хората, които от миналото пренасят в бъдещето нещо, изглеждащо съвършено различно, но въпреки това имащо известна прилика с предишното.
Какво мислите: В 8-то и в 9-то столетие, хората са се събирали около огъня в гората и са говорили по друг начин, различен от този, по който имаше основание да се говори в 19-то столетие, когато вече действаше Хегел, когато всичко се уреждаше с диалектиката. Но опитайте се да си представите гората в Североизточна Франция в 9-то столетие. Там седят съзаклятниците, проклинащите, хулещи на техния тогавашен език. И преведете си това в математическо-диалектическата форма на 19-то столетие, тогава ще имате това, което се намира у Маркс и Енгелс. Тези са нещата, които извеждат навън от сензационното, което лесно може да се свърже с идеи за конкретни реинкарнационни условия и които въвеждат в разбирането на историческия живот.
към текста >>
Но опитайте се да си п
ред
ставите гората в Североизточна Франция в 9-то столетие.
А другият, който в миналото му беше отнел имението, се прероди като неговия приятел Енгелс. Каквото те имаха да решават помежду си в техния минал земен живот, през време на дългия път между смъртта и едно ново раждане се превърна в стремеж да изправят това, което си бяха причинили един на друг. Прочетете какво се е случило между Маркс и Енгелс, прочетете всичко, което обрисува особената духовна конфигурация на Карл Маркс, и го съпоставите с факта, че тези две индивидуалности са съществували в 8-мо, 9-то столетие, както аз ви го разказах. Тогава, бих могъл да кажа, върху всяко изречение на Маркс и Енгелс ще падне нова светлина и вие няма да изпаднете в опасност по абстрактен начин да кажете: - В историята едното е причинено чрез това, другото е причинено чрез това, - а ще видите хората, които от миналото пренасят в бъдещето нещо, изглеждащо съвършено различно, но въпреки това имащо известна прилика с предишното. Какво мислите: В 8-то и в 9-то столетие, хората са се събирали около огъня в гората и са говорили по друг начин, различен от този, по който имаше основание да се говори в 19-то столетие, когато вече действаше Хегел, когато всичко се уреждаше с диалектиката.
Но опитайте се да си представите гората в Североизточна Франция в 9-то столетие.
Там седят съзаклятниците, проклинащите, хулещи на техния тогавашен език. И преведете си това в математическо-диалектическата форма на 19-то столетие, тогава ще имате това, което се намира у Маркс и Енгелс. Тези са нещата, които извеждат навън от сензационното, което лесно може да се свърже с идеи за конкретни реинкарнационни условия и които въвеждат в разбирането на историческия живот. И човек най-добре се предпазва[10] от заблуждения, когато не се спира на сензационното, когато не само иска да знае как стои работата с прераждането, - а когато човек се стреми да разбере всичко онова, което в развитието на историята е свързано с щастието и нещастието, със страданието и радостта на човечеството, когато човек се стреми да разбере всичко това от повтарящите се земни съществувания на отделните хора. Когато още живеех в Австрия, въпреки че в Австрия се намирах всред германския елемент, в мен събуждаше особен интерес една личност, която беше полски държавен представител.
към текста >>
И човек най-добре се п
ред
пазва[10] от заблуждения, когато не се спира на сензационното, когато не само иска да знае как стои работата с прераждането, - а когато човек се стреми да разбере всичко онова, което в развитието на историята е свързано с щастието и нещастието, със страданието и радостта на човечеството, когато човек се стреми да разбере всичко това от повтарящите се земни съществувания на отделните хора.
Какво мислите: В 8-то и в 9-то столетие, хората са се събирали около огъня в гората и са говорили по друг начин, различен от този, по който имаше основание да се говори в 19-то столетие, когато вече действаше Хегел, когато всичко се уреждаше с диалектиката. Но опитайте се да си представите гората в Североизточна Франция в 9-то столетие. Там седят съзаклятниците, проклинащите, хулещи на техния тогавашен език. И преведете си това в математическо-диалектическата форма на 19-то столетие, тогава ще имате това, което се намира у Маркс и Енгелс. Тези са нещата, които извеждат навън от сензационното, което лесно може да се свърже с идеи за конкретни реинкарнационни условия и които въвеждат в разбирането на историческия живот.
И човек най-добре се предпазва[10] от заблуждения, когато не се спира на сензационното, когато не само иска да знае как стои работата с прераждането, - а когато човек се стреми да разбере всичко онова, което в развитието на историята е свързано с щастието и нещастието, със страданието и радостта на човечеството, когато човек се стреми да разбере всичко това от повтарящите се земни съществувания на отделните хора.
Когато още живеех в Австрия, въпреки че в Австрия се намирах всред германския елемент, в мен събуждаше особен интерес една личност, която беше полски държавен представител. Считам, че мнозина от вас ще си спомнят, че често пъти съм говорил за австрийско-полския представител на държавния съвет Ото Хауснер[11], който действаше особено през 70-те години. Онези, които са тук от по-отдавна, ще си спомнят. И откакто в края на 70-те, началото на 80-те години отново и отново слушах и виждах Ото Хауснер в австрийския парламент, този особен човек постоянно стои пред очите ми. На едното си око той носеше монокъл, с другото око гледаше много умно, но така,
към текста >>
Когато още живеех в Австрия, въпреки че в Австрия се намирах вс
ред
германския елемент, в мен събуждаше особен интерес една личност, която беше полски държавен п
ред
ставител.
Но опитайте се да си представите гората в Североизточна Франция в 9-то столетие. Там седят съзаклятниците, проклинащите, хулещи на техния тогавашен език. И преведете си това в математическо-диалектическата форма на 19-то столетие, тогава ще имате това, което се намира у Маркс и Енгелс. Тези са нещата, които извеждат навън от сензационното, което лесно може да се свърже с идеи за конкретни реинкарнационни условия и които въвеждат в разбирането на историческия живот. И човек най-добре се предпазва[10] от заблуждения, когато не се спира на сензационното, когато не само иска да знае как стои работата с прераждането, - а когато човек се стреми да разбере всичко онова, което в развитието на историята е свързано с щастието и нещастието, със страданието и радостта на човечеството, когато човек се стреми да разбере всичко това от повтарящите се земни съществувания на отделните хора.
Когато още живеех в Австрия, въпреки че в Австрия се намирах всред германския елемент, в мен събуждаше особен интерес една личност, която беше полски държавен представител.
Считам, че мнозина от вас ще си спомнят, че често пъти съм говорил за австрийско-полския представител на държавния съвет Ото Хауснер[11], който действаше особено през 70-те години. Онези, които са тук от по-отдавна, ще си спомнят. И откакто в края на 70-те, началото на 80-те години отново и отново слушах и виждах Ото Хауснер в австрийския парламент, този особен човек постоянно стои пред очите ми. На едното си око той носеше монокъл, с другото око гледаше много умно, но така, че с окото, което надничаше през монокъла издебваше слабостите на противниците.
към текста >>
Считам, че мнозина от вас ще си спомнят, че често пъти съм говорил за австрийско-полския п
ред
ставител на държавния съвет Ото Хауснер[11], който действаше особено през 70-те години.
Там седят съзаклятниците, проклинащите, хулещи на техния тогавашен език. И преведете си това в математическо-диалектическата форма на 19-то столетие, тогава ще имате това, което се намира у Маркс и Енгелс. Тези са нещата, които извеждат навън от сензационното, което лесно може да се свърже с идеи за конкретни реинкарнационни условия и които въвеждат в разбирането на историческия живот. И човек най-добре се предпазва[10] от заблуждения, когато не се спира на сензационното, когато не само иска да знае как стои работата с прераждането, - а когато човек се стреми да разбере всичко онова, което в развитието на историята е свързано с щастието и нещастието, със страданието и радостта на човечеството, когато човек се стреми да разбере всичко това от повтарящите се земни съществувания на отделните хора. Когато още живеех в Австрия, въпреки че в Австрия се намирах всред германския елемент, в мен събуждаше особен интерес една личност, която беше полски държавен представител.
Считам, че мнозина от вас ще си спомнят, че често пъти съм говорил за австрийско-полския представител на държавния съвет Ото Хауснер[11], който действаше особено през 70-те години.
Онези, които са тук от по-отдавна, ще си спомнят. И откакто в края на 70-те, началото на 80-те години отново и отново слушах и виждах Ото Хауснер в австрийския парламент, този особен човек постоянно стои пред очите ми. На едното си око той носеше монокъл, с другото око гледаше много умно, но така, че с окото, което надничаше през монокъла издебваше слабостите на противниците. Когато говореше, той проверяваше, дали стрелата е улучила.
към текста >>
И откакто в края на 70-те, началото на 80-те години отново и отново слушах и виждах Ото Хауснер в австрийския парламент, този особен човек постоянно стои п
ред
очите ми.
Тези са нещата, които извеждат навън от сензационното, което лесно може да се свърже с идеи за конкретни реинкарнационни условия и които въвеждат в разбирането на историческия живот. И човек най-добре се предпазва[10] от заблуждения, когато не се спира на сензационното, когато не само иска да знае как стои работата с прераждането, - а когато човек се стреми да разбере всичко онова, което в развитието на историята е свързано с щастието и нещастието, със страданието и радостта на човечеството, когато човек се стреми да разбере всичко това от повтарящите се земни съществувания на отделните хора. Когато още живеех в Австрия, въпреки че в Австрия се намирах всред германския елемент, в мен събуждаше особен интерес една личност, която беше полски държавен представител. Считам, че мнозина от вас ще си спомнят, че често пъти съм говорил за австрийско-полския представител на държавния съвет Ото Хауснер[11], който действаше особено през 70-те години. Онези, които са тук от по-отдавна, ще си спомнят.
И откакто в края на 70-те, началото на 80-те години отново и отново слушах и виждах Ото Хауснер в австрийския парламент, този особен човек постоянно стои пред очите ми.
На едното си око той носеше монокъл, с другото око гледаше много умно, но така, че с окото, което надничаше през монокъла издебваше слабостите на противниците. Когато говореше, той проверяваше, дали стрелата е улучила. При това, понеже имаше твърде забележителни мустаци - това аз не исках да опиша с такива подробности в моята автобиография. Когато говореше, той по странен начин можеше да придружава със своите мустаци това, което казваше, така че играта на тези мустаци беше една твърде странно подвижна евритмия на това, което той хвърляше по описания начин в лицето на насрещния депутат.
към текста >>
П
ред
ставете си: крайно лява, лява, с
ред
на партия, чешки клуб, след това крайно дясна партия, полски клуб.
че с окото, което надничаше през монокъла издебваше слабостите на противниците. Когато говореше, той проверяваше, дали стрелата е улучила. При това, понеже имаше твърде забележителни мустаци - това аз не исках да опиша с такива подробности в моята автобиография. Когато говореше, той по странен начин можеше да придружава със своите мустаци това, което казваше, така че играта на тези мустаци беше една твърде странно подвижна евритмия на това, което той хвърляше по описания начин в лицето на насрещния депутат. Това беше интересна картина.
Представете си: крайно лява, лява, средна партия, чешки клуб, след това крайно дясна партия, полски клуб.
Тук седеше Хауснер, а тук бяха всички негови противници от най-крайната левица. Там бяха всички те и най-куриозното беше, че когато Хауснер понякога беше за Австрия, по въпроса относно окупирането на Босна той получаваше бурни аплодисменти от хората на левицата. Когато по-късно говореше за строежа на Албергската железница[12], той срещаше абсолютна съпротива от страна на същите тези хора от крайната левица. И това противоречие се проявяваше при всичко, което той по-късно казваше. Обаче някои от нещата, които Ото Хауснер каза през 70-те и 80-те години като предупреждение, като пророчество, дословно се изпълниха до наши дни.
към текста >>
Обаче някои от нещата, които Ото Хауснер каза през 70-те и 80-те години като п
ред
упреждение, като пророчество, дословно се изпълниха до наши дни.
Представете си: крайно лява, лява, средна партия, чешки клуб, след това крайно дясна партия, полски клуб. Тук седеше Хауснер, а тук бяха всички негови противници от най-крайната левица. Там бяха всички те и най-куриозното беше, че когато Хауснер понякога беше за Австрия, по въпроса относно окупирането на Босна той получаваше бурни аплодисменти от хората на левицата. Когато по-късно говореше за строежа на Албергската железница[12], той срещаше абсолютна съпротива от страна на същите тези хора от крайната левица. И това противоречие се проявяваше при всичко, което той по-късно казваше.
Обаче някои от нещата, които Ото Хауснер каза през 70-те и 80-те години като предупреждение, като пророчество, дословно се изпълниха до наши дни.
Точно понастоящем имаме основание често да си припомняме това, което Ото Хауснер говореше някога. Но едно нещо изпъкваше при Ото Хауснер във всяка негова реч и наред с други не особено важни неща в живота на Хауснер, то именно ми даде подтик да проследя импулса на кармическия ход при тази личност. Ото Хауснер почти не можеше да държи някоя реч, без между другото да отправи хвалебствия по адрес на Швейцария. Той винаги даваше Швейцария за пример на Австрия. Понеже в Швейцария три народности се понасят добре помежду си и в това понасяне са един образец, той искаше също и тринадесетте австрийски народности да вземат за образец Швейцария, и тези тринадесет народности да се понасят и разбират помежду си по един федерален начин, както трите народности в Швейцария.
към текста >>
Но едно нещо изпъкваше при Ото Хауснер във всяка негова реч и на
ред
с други не особено важни неща в живота на Хауснер, то именно ми даде подтик да проследя импулса на кармическия ход при тази личност.
Там бяха всички те и най-куриозното беше, че когато Хауснер понякога беше за Австрия, по въпроса относно окупирането на Босна той получаваше бурни аплодисменти от хората на левицата. Когато по-късно говореше за строежа на Албергската железница[12], той срещаше абсолютна съпротива от страна на същите тези хора от крайната левица. И това противоречие се проявяваше при всичко, което той по-късно казваше. Обаче някои от нещата, които Ото Хауснер каза през 70-те и 80-те години като предупреждение, като пророчество, дословно се изпълниха до наши дни. Точно понастоящем имаме основание често да си припомняме това, което Ото Хауснер говореше някога.
Но едно нещо изпъкваше при Ото Хауснер във всяка негова реч и наред с други не особено важни неща в живота на Хауснер, то именно ми даде подтик да проследя импулса на кармическия ход при тази личност.
Ото Хауснер почти не можеше да държи някоя реч, без между другото да отправи хвалебствия по адрес на Швейцария. Той винаги даваше Швейцария за пример на Австрия. Понеже в Швейцария три народности се понасят добре помежду си и в това понасяне са един образец, той искаше също и тринадесетте австрийски народности да вземат за образец Швейцария, и тези тринадесет народности да се понасят и разбират помежду си по един федерален начин, както трите народности в Швейцария. Той постоянно повтаряше това; беше нещо твърде забележително. Речите на Хауснер съдържаха ирония, хумор, вътрешна логика; не винаги, но често пъти той постоянно се връщаше към хвалебствията по отношение на Швейцария.
към текста >>
Освен това той знаеше да под
ред
и своята реч така, че всъщност никой не се сърдеше, освен една група от левицата, от либералните депутати, която страшно се дразнеше.
Той винаги даваше Швейцария за пример на Австрия. Понеже в Швейцария три народности се понасят добре помежду си и в това понасяне са един образец, той искаше също и тринадесетте австрийски народности да вземат за образец Швейцария, и тези тринадесет народности да се понасят и разбират помежду си по един федерален начин, както трите народности в Швейцария. Той постоянно повтаряше това; беше нещо твърде забележително. Речите на Хауснер съдържаха ирония, хумор, вътрешна логика; не винаги, но често пъти той постоянно се връщаше към хвалебствията по отношение на Швейцария. Винаги можеше да се види проява на чиста симпатия; това го бодеше, той искаше да го каже.
Освен това той знаеше да подреди своята реч така, че всъщност никой не се сърдеше, освен една група от левицата, от либералните депутати, която страшно се дразнеше.
Много интересно беше човек да види как, когато беше говорил някой от депутатите на лявата либерална партия, Ото Хауснер се надигаше да държи насрещна реч и как със своето око под монокъла нито за момент не отклоняваше погледа си от него, като обсипваше левицата с най-невероятни оскърбления. В тази левица имаше значителни личности, но той не се спираше пред никого. И общо взето неговите гледни точки бяха винаги велики; той беше един от най-образованите хора в австрийския парламент. Кармата на един такъв човек наистина може да ни заинтересува. Аз изходих от това, че той имаше тази странична страст постоянно да държи хвалебствени речи за Швейцария, и че веднъж в една реч за германския народ и германската държава, която бе издадена също под формата на брошура[13], съпостави с голяма игривост, но и с гениалност всичко онова, което можеше да се каже за германската народност и против германския райх.
към текста >>
В тази левица имаше значителни личности, но той не се спираше п
ред
никого.
Той постоянно повтаряше това; беше нещо твърде забележително. Речите на Хауснер съдържаха ирония, хумор, вътрешна логика; не винаги, но често пъти той постоянно се връщаше към хвалебствията по отношение на Швейцария. Винаги можеше да се види проява на чиста симпатия; това го бодеше, той искаше да го каже. Освен това той знаеше да подреди своята реч така, че всъщност никой не се сърдеше, освен една група от левицата, от либералните депутати, която страшно се дразнеше. Много интересно беше човек да види как, когато беше говорил някой от депутатите на лявата либерална партия, Ото Хауснер се надигаше да държи насрещна реч и как със своето око под монокъла нито за момент не отклоняваше погледа си от него, като обсипваше левицата с най-невероятни оскърбления.
В тази левица имаше значителни личности, но той не се спираше пред никого.
И общо взето неговите гледни точки бяха винаги велики; той беше един от най-образованите хора в австрийския парламент. Кармата на един такъв човек наистина може да ни заинтересува. Аз изходих от това, че той имаше тази странична страст постоянно да държи хвалебствени речи за Швейцария, и че веднъж в една реч за германския народ и германската държава, която бе издадена също под формата на брошура[13], съпостави с голяма игривост, но и с гениалност всичко онова, което можеше да се каже за германската народност и против германския райх. В тази реч има нещо грандиозно пророческо, тя бе държана в началото на 80-те години, в нея германският райх бе пронизан до основи, за него бе казано всичко най-лошо, той бе наречен разрушител на германската същност. И тези изречения бяха доказани.
към текста >>
И третото беше, как Ото Хауснер действително извън
ред
но оживено говореше тогава, когато трябваше да бъде построен Арлбергският тунел, Арлбергската железница, пътят, който свързва Австрия с Швейцария и който следователно трябваше да свърже С
ред
на Европа със Западна Европа.
Кармата на един такъв човек наистина може да ни заинтересува. Аз изходих от това, че той имаше тази странична страст постоянно да държи хвалебствени речи за Швейцария, и че веднъж в една реч за германския народ и германската държава, която бе издадена също под формата на брошура[13], съпостави с голяма игривост, но и с гениалност всичко онова, което можеше да се каже за германската народност и против германския райх. В тази реч има нещо грандиозно пророческо, тя бе държана в началото на 80-те години, в нея германският райх бе пронизан до основи, за него бе казано всичко най-лошо, той бе наречен разрушител на германската същност. И тези изречения бяха доказани. Това беше второто нещо, тази особена, бих казал, любеща омраза и неговата мразеща любов към германската народност и към германския райх.
И третото беше, как Ото Хауснер действително извънредно оживено говореше тогава, когато трябваше да бъде построен Арлбергският тунел, Арлбергската железница, пътят, който свързва Австрия с Швейцария и който следователно трябваше да свърже Средна Европа със Западна Европа.
Естествено той и тогава произнесе своите хвалебствия по отношение на Швейцария, защото влакът трябваше да влезе в Швейцария. Но когато той произнесе тази реч, която беше солена и пиперлива, но по един действително деликатен начин, човек наистина имаше чувството, че този човек знае да изходи от неща, които трябва да са били заложени в него от едно минало земно съществуване. По онова време навсякъде се говореше за голямото предимство, което европейската цивилизация ще има от съюза на Германия с Австрия. Тогава в австрийския парламент Ото Хауснер разви идеята, - за което естествено всички други страшно се нахвърлиха върху него, - че Арлбергският път трябва да бъде построен, защото една държава, каквато той си представяше Австрия, съединяваща по образеца на Швейцария тринадесет народности, трябва да има избор, когато търси своите съюзници; когато интересите й диктуват, тя може да избере за съюзник Германия; а когато й е необходимо, тя трябва да има стратегически път от Средна Европа към Запад, за да може да се съюзи с Франция. Естествено, когато това бе изказано в тогавашна Австрия, той, както се казва там, бе хубавичко нареден.
към текста >>
По онова време навсякъде се говореше за голямото п
ред
имство, което европейската цивилизация ще има от съюза на Германия с Австрия.
И тези изречения бяха доказани. Това беше второто нещо, тази особена, бих казал, любеща омраза и неговата мразеща любов към германската народност и към германския райх. И третото беше, как Ото Хауснер действително извънредно оживено говореше тогава, когато трябваше да бъде построен Арлбергският тунел, Арлбергската железница, пътят, който свързва Австрия с Швейцария и който следователно трябваше да свърже Средна Европа със Западна Европа. Естествено той и тогава произнесе своите хвалебствия по отношение на Швейцария, защото влакът трябваше да влезе в Швейцария. Но когато той произнесе тази реч, която беше солена и пиперлива, но по един действително деликатен начин, човек наистина имаше чувството, че този човек знае да изходи от неща, които трябва да са били заложени в него от едно минало земно съществуване.
По онова време навсякъде се говореше за голямото предимство, което европейската цивилизация ще има от съюза на Германия с Австрия.
Тогава в австрийския парламент Ото Хауснер разви идеята, - за което естествено всички други страшно се нахвърлиха върху него, - че Арлбергският път трябва да бъде построен, защото една държава, каквато той си представяше Австрия, съединяваща по образеца на Швейцария тринадесет народности, трябва да има избор, когато търси своите съюзници; когато интересите й диктуват, тя може да избере за съюзник Германия; а когато й е необходимо, тя трябва да има стратегически път от Средна Европа към Запад, за да може да се съюзи с Франция. Естествено, когато това бе изказано в тогавашна Австрия, той, както се казва там, бе хубавичко нареден. Но това наистина беше една по най-чудесен начин поръсена с всички подправки реч. Тази реч даде насоката към Запада. И когато съпоставих тези неща, открих тогава, как индивидуалността на Ото Хауснер е преминала от Запад към Изток през Северна Швейцария по времето, когато Галус[14] и Колумбан[15] бяха преминали там.
към текста >>
Тогава в австрийския парламент Ото Хауснер разви идеята, - за което естествено всички други страшно се нахвърлиха върху него, - че Арлбергският път трябва да бъде построен, защото една държава, каквато той си п
ред
ставяше Австрия, съединяваща по образеца на Швейцария тринадесет народности, трябва да има избор, когато търси своите съюзници; когато интересите й диктуват, тя може да избере за съюзник Германия; а когато й е необходимо, тя трябва да има стратегически път от С
ред
на Европа към Запад, за да може да се съюзи с Франция.
Това беше второто нещо, тази особена, бих казал, любеща омраза и неговата мразеща любов към германската народност и към германския райх. И третото беше, как Ото Хауснер действително извънредно оживено говореше тогава, когато трябваше да бъде построен Арлбергският тунел, Арлбергската железница, пътят, който свързва Австрия с Швейцария и който следователно трябваше да свърже Средна Европа със Западна Европа. Естествено той и тогава произнесе своите хвалебствия по отношение на Швейцария, защото влакът трябваше да влезе в Швейцария. Но когато той произнесе тази реч, която беше солена и пиперлива, но по един действително деликатен начин, човек наистина имаше чувството, че този човек знае да изходи от неща, които трябва да са били заложени в него от едно минало земно съществуване. По онова време навсякъде се говореше за голямото предимство, което европейската цивилизация ще има от съюза на Германия с Австрия.
Тогава в австрийския парламент Ото Хауснер разви идеята, - за което естествено всички други страшно се нахвърлиха върху него, - че Арлбергският път трябва да бъде построен, защото една държава, каквато той си представяше Австрия, съединяваща по образеца на Швейцария тринадесет народности, трябва да има избор, когато търси своите съюзници; когато интересите й диктуват, тя може да избере за съюзник Германия; а когато й е необходимо, тя трябва да има стратегически път от Средна Европа към Запад, за да може да се съюзи с Франция.
Естествено, когато това бе изказано в тогавашна Австрия, той, както се казва там, бе хубавичко нареден. Но това наистина беше една по най-чудесен начин поръсена с всички подправки реч. Тази реч даде насоката към Запада. И когато съпоставих тези неща, открих тогава, как индивидуалността на Ото Хауснер е преминала от Запад към Изток през Северна Швейцария по времето, когато Галус[14] и Колумбан[15] бяха преминали там. Той трябваше да донесе християнството.
към текста >>
Естествено, когато това бе изказано в тогавашна Австрия, той, както се казва там, бе хубавичко на
ред
ен.
И третото беше, как Ото Хауснер действително извънредно оживено говореше тогава, когато трябваше да бъде построен Арлбергският тунел, Арлбергската железница, пътят, който свързва Австрия с Швейцария и който следователно трябваше да свърже Средна Европа със Западна Европа. Естествено той и тогава произнесе своите хвалебствия по отношение на Швейцария, защото влакът трябваше да влезе в Швейцария. Но когато той произнесе тази реч, която беше солена и пиперлива, но по един действително деликатен начин, човек наистина имаше чувството, че този човек знае да изходи от неща, които трябва да са били заложени в него от едно минало земно съществуване. По онова време навсякъде се говореше за голямото предимство, което европейската цивилизация ще има от съюза на Германия с Австрия. Тогава в австрийския парламент Ото Хауснер разви идеята, - за което естествено всички други страшно се нахвърлиха върху него, - че Арлбергският път трябва да бъде построен, защото една държава, каквато той си представяше Австрия, съединяваща по образеца на Швейцария тринадесет народности, трябва да има избор, когато търси своите съюзници; когато интересите й диктуват, тя може да избере за съюзник Германия; а когато й е необходимо, тя трябва да има стратегически път от Средна Европа към Запад, за да може да се съюзи с Франция.
Естествено, когато това бе изказано в тогавашна Австрия, той, както се казва там, бе хубавичко нареден.
Но това наистина беше една по най-чудесен начин поръсена с всички подправки реч. Тази реч даде насоката към Запада. И когато съпоставих тези неща, открих тогава, как индивидуалността на Ото Хауснер е преминала от Запад към Изток през Северна Швейцария по времето, когато Галус[14] и Колумбан[15] бяха преминали там. Той трябваше да донесе християнството. Той потеглил с онези хора, които бяха импулсирани от ирландското посвещение.
към текста >>
По пътя, приблизително в областта на днешен Елзас той извън
ред
но силно бива привлечен от древното германско езичество, привлечен от всичко онова, което съществуваше като стари спомени за боговете, като поклонение п
ред
боговете, като изображение на боговете, като статуи на боговете в Елзас, в германските области и тук в Швейцария.
Тази реч даде насоката към Запада. И когато съпоставих тези неща, открих тогава, как индивидуалността на Ото Хауснер е преминала от Запад към Изток през Северна Швейцария по времето, когато Галус[14] и Колумбан[15] бяха преминали там. Той трябваше да донесе християнството. Той потеглил с онези хора, които бяха импулсирани от ирландското посвещение. Заедно с тях е трябвало да пренесе християнството.
По пътя, приблизително в областта на днешен Елзас той извънредно силно бива привлечен от древното германско езичество, привлечен от всичко онова, което съществуваше като стари спомени за боговете, като поклонение пред боговете, като изображение на боговете, като статуи на боговете в Елзас, в германските области и тук в Швейцария.
Той приема всичко това много надълбоко. И тогава в него се развива нещо, което от една страна бихме могли да наречем склонност към германската същност, от друга страна обаче се развива също и противната сила към това - чувството, че тогава той би отишъл твърде далече. И това, което той изживява в едно мощно вътрешно преобразуване, в една мощна вътрешна метаморфоза, се яви след това в тези всеобхватни гледища. Той можеше да говори за германската народност и за германския райх както някой, който някога интимно е бил запознат с тези неща, но които всъщност е приел, без да е трябвало да го стори. Той би трябвало да разпространява тогава християнството.
към текста >>
Виждате ли, мои мили приятели, това са примери, които днес исках да п
ред
ставя п
ред
вас, за да насоча вниманието ви върху това, колко чуден е пътят на кармическото развитие.
Оттам и неговата страст към Швейцария, оттам и неговата страст за построяването на Арлбергския път. Можем даже да кажем, че и по външност, - ако го разгледате, това се изразяваше в неговата фигура - той всъщност не изглеждаше като поляк. И при всеки повод Хауснер казваше, че по физически произход той не е поляк, а е такъв само по цивилизация и възпитание, че в неговата кръв текат "ретскогермански" кръвни телца. От едно минало прераждане обаче той си беше донесъл склонността постоянно да гледа към една област, където някога е бил, където беше отишъл заедно с Колумбан и със свети Галус, където е искал да разпространява християнството, но е бил задържан от германското естество. Така той, така да се каже, се е опитал да се роди отново в едно, колкото е възможно по-малко полско семейство и да стои далеч, но същевермено изпълнен с копнеж към това, вътре в което изцяло се е намирал в миналото.
Виждате ли, мои мили приятели, това са примери, които днес исках да представя пред вас, за да насоча вниманието ви върху това, колко чуден е пътят на кармическото развитие.
Следващият път ще разгледаме повече начина, по който доброто и злото се развиват в преражданията на човека и в историческия живот. По този начин ние ще бъдем в състояние, изхождайки от по-важните примери, които срещаме в историята, да можем да хвърлим светлина върху всекидневните отношения. [1] Информация преди същинската лекция за пътуване до Прага е отпечатана в Събр. съч. 260a «Конституцията на Всеобщото Антропософско..», стр. 192. [2] Аз посочих Харун ал Рашид: Виж лекцията от 16 март 1924 Дорнах в «Езотерични разглеждания на кармическите взаимовръзки» том 1, стр.
към текста >>
[1] Информация п
ред
и същинската лекция за пътуване до Прага е отпечатана в Събр. съч.
От едно минало прераждане обаче той си беше донесъл склонността постоянно да гледа към една област, където някога е бил, където беше отишъл заедно с Колумбан и със свети Галус, където е искал да разпространява християнството, но е бил задържан от германското естество. Така той, така да се каже, се е опитал да се роди отново в едно, колкото е възможно по-малко полско семейство и да стои далеч, но същевермено изпълнен с копнеж към това, вътре в което изцяло се е намирал в миналото. Виждате ли, мои мили приятели, това са примери, които днес исках да представя пред вас, за да насоча вниманието ви върху това, колко чуден е пътят на кармическото развитие. Следващият път ще разгледаме повече начина, по който доброто и злото се развиват в преражданията на човека и в историческия живот. По този начин ние ще бъдем в състояние, изхождайки от по-важните примери, които срещаме в историята, да можем да хвърлим светлина върху всекидневните отношения.
[1] Информация преди същинската лекция за пътуване до Прага е отпечатана в Събр. съч.
260a «Конституцията на Всеобщото Антропософско..», стр. 192. [2] Аз посочих Харун ал Рашид: Виж лекцията от 16 март 1924 Дорнах в «Езотерични разглеждания на кармическите взаимовръзки» том 1, стр. 170, Събр. съч. 235. [3] Така опознахме при Гарибалди: Виж лекцията от 22 март 1924, Дорнах в том 1, стр. 184.
към текста >>
[8] проследете само писмата: Кои писма се има п
ред
вид не можа да се установи.
[6] Съюз на «Моравските братя»: Общност, произхождаща от хусисткото движение, която се отделя напълно от католическата църква през 1467. Комениус беше последният епископ на по-старото братство, което още по негово време се разпуска. То се основава наново през 18-и век от граф Цинцендорф в Хернхут [7] Йохан Валентин Андре, 1586-1654. «Химичната сватба на Християн Розенкройц», издадена в Страсбург 1616, и «Обща и генерална реформация на целия свят» (превод на произведението на италианеца Бокалини) в Касел през 1614.
[8] проследете само писмата: Кои писма се има предвид не можа да се установи.
[9] Карл Маркс, 1818-1883, основател на научния социалиъзм. Фридрих Енгелс, 1820-1895, социалист. [10] и човек най-добре се предпазва..«от заблуждения», беше прибавено от издателя. [11] че аз често говорих за Ото Хауснер.. Ото Хауснер, 1827-1890. Споменат в лекцията от 9 ноември 1918, Дорнах, в «Документи за развитието на историята, предназначени за изграждането на една социална преценка», Събр. съч.
към текста >>
[10] и човек най-добре се п
ред
пазва..«от заблуждения», беше прибавено от издателя.
[7] Йохан Валентин Андре, 1586-1654. «Химичната сватба на Християн Розенкройц», издадена в Страсбург 1616, и «Обща и генерална реформация на целия свят» (превод на произведението на италианеца Бокалини) в Касел през 1614. [8] проследете само писмата: Кои писма се има предвид не можа да се установи. [9] Карл Маркс, 1818-1883, основател на научния социалиъзм. Фридрих Енгелс, 1820-1895, социалист.
[10] и човек най-добре се предпазва..«от заблуждения», беше прибавено от издателя.
[11] че аз често говорих за Ото Хауснер.. Ото Хауснер, 1827-1890. Споменат в лекцията от 9 ноември 1918, Дорнах, в «Документи за развитието на историята, предназначени за изграждането на една социална преценка», Събр. съч. 185a, стр. 18, и «Моят жизнен път», Събр. съч. 28, IV лекция, стр. 88.
към текста >>
Споменат в лекцията от 9 ноември 1918, Дорнах, в «Документи за развитието на историята, п
ред
назначени за изграждането на една социална преценка», Събр. съч.
[8] проследете само писмата: Кои писма се има предвид не можа да се установи. [9] Карл Маркс, 1818-1883, основател на научния социалиъзм. Фридрих Енгелс, 1820-1895, социалист. [10] и човек най-добре се предпазва..«от заблуждения», беше прибавено от издателя. [11] че аз често говорих за Ото Хауснер.. Ото Хауснер, 1827-1890.
Споменат в лекцията от 9 ноември 1918, Дорнах, в «Документи за развитието на историята, предназначени за изграждането на една социална преценка», Събр. съч.
185a, стр. 18, и «Моят жизнен път», Събр. съч. 28, IV лекция, стр. 88. [12] Строеж на Албергската железница: Железница в Алпите между Инсбрук и Блуденц, строена през 1880-1884. [13] Реч.. излязла като брошура: Ото Хауснер, «Deutschtum und Deutsches Reich», Виена 1880.
към текста >>
26.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Не можеше и да се п
ред
положи, че днес ще дойдат толкова много нови приятели, което от друга страна е радостно.
12 април 1924 Днес ще бъде малко трудно да продължим с разглеждането на това, което беше дадено тук в последните антропософски лекции, тъй като са дошли много приятели, които не присъстваха на миналите изложения. Oт друга страна не е добре точно днес, когато трябва да дадем някои допълнения към миналите лекции, да започнем с нещо ново, така че дошлите сега приятели ще трябва да приемат, че някои неща от разглежданията, които са свързани вътрешно, а не външно с изнесеното по-рано, ще са трудни за разбиране. Затвореният цикъл от лекции ще се изнесе по Великден и тогава той сам за себе си ще бъде разбираем. Днес обаче ще продължим това, което бе изнесено досега.
Не можеше и да се предположи, че днес ще дойдат толкова много нови приятели, което от друга страна е радостно.
В нашите последни разглеждания тук ставаше въпрос за обсъждането на конкретни кармически връзки, което винаги се правеше не за да се разказват сензации относно редуващите се земни съществувания, а за да стигнем постепенно до едно действително конкретно разбиране на съдбовните връзки в човешкия живот. И аз описах редуващите се земни съществувания, просто ги описах така, както те могат да бъдат наблюдавани при повечето исторически личности, за да си създадем понятие за това - което не е особено лесно, - как един земен живот въздейства на друг земен живот. При това винаги трябва да се има предвид, че от дорнахското Коледно събрание[1] насам в антропософското движение е влязло едно ново течение. И относно това течение бих искал сега съвсем накратко да кажа няколко встъпителни думи. Вие знаете, мои мили приятели, че след 1918 година в Антропософското общество имаше всякакви стремежи[2].
към текста >>
В нашите последни разглеждания тук ставаше въпрос за обсъждането на конкретни кармически връзки, което винаги се правеше не за да се разказват сензации относно
ред
уващите се земни съществувания, а за да стигнем постепенно до едно действително конкретно разбиране на съдбовните връзки в човешкия живот.
Днес ще бъде малко трудно да продължим с разглеждането на това, което беше дадено тук в последните антропософски лекции, тъй като са дошли много приятели, които не присъстваха на миналите изложения. Oт друга страна не е добре точно днес, когато трябва да дадем някои допълнения към миналите лекции, да започнем с нещо ново, така че дошлите сега приятели ще трябва да приемат, че някои неща от разглежданията, които са свързани вътрешно, а не външно с изнесеното по-рано, ще са трудни за разбиране. Затвореният цикъл от лекции ще се изнесе по Великден и тогава той сам за себе си ще бъде разбираем. Днес обаче ще продължим това, което бе изнесено досега. Не можеше и да се предположи, че днес ще дойдат толкова много нови приятели, което от друга страна е радостно.
В нашите последни разглеждания тук ставаше въпрос за обсъждането на конкретни кармически връзки, което винаги се правеше не за да се разказват сензации относно редуващите се земни съществувания, а за да стигнем постепенно до едно действително конкретно разбиране на съдбовните връзки в човешкия живот.
И аз описах редуващите се земни съществувания, просто ги описах така, както те могат да бъдат наблюдавани при повечето исторически личности, за да си създадем понятие за това - което не е особено лесно, - как един земен живот въздейства на друг земен живот. При това винаги трябва да се има предвид, че от дорнахското Коледно събрание[1] насам в антропософското движение е влязло едно ново течение. И относно това течение бих искал сега съвсем накратко да кажа няколко встъпителни думи. Вие знаете, мои мили приятели, че след 1918 година в Антропософското общество имаше всякакви стремежи[2]. Тези стремежи имаха съвсем определен произход.
към текста >>
И аз описах
ред
уващите се земни съществувания, просто ги описах така, както те могат да бъдат наблюдавани при повечето исторически личности, за да си създадем понятие за това - което не е особено лесно, - как един земен живот въздейства на друг земен живот.
Oт друга страна не е добре точно днес, когато трябва да дадем някои допълнения към миналите лекции, да започнем с нещо ново, така че дошлите сега приятели ще трябва да приемат, че някои неща от разглежданията, които са свързани вътрешно, а не външно с изнесеното по-рано, ще са трудни за разбиране. Затвореният цикъл от лекции ще се изнесе по Великден и тогава той сам за себе си ще бъде разбираем. Днес обаче ще продължим това, което бе изнесено досега. Не можеше и да се предположи, че днес ще дойдат толкова много нови приятели, което от друга страна е радостно. В нашите последни разглеждания тук ставаше въпрос за обсъждането на конкретни кармически връзки, което винаги се правеше не за да се разказват сензации относно редуващите се земни съществувания, а за да стигнем постепенно до едно действително конкретно разбиране на съдбовните връзки в човешкия живот.
И аз описах редуващите се земни съществувания, просто ги описах така, както те могат да бъдат наблюдавани при повечето исторически личности, за да си създадем понятие за това - което не е особено лесно, - как един земен живот въздейства на друг земен живот.
При това винаги трябва да се има предвид, че от дорнахското Коледно събрание[1] насам в антропософското движение е влязло едно ново течение. И относно това течение бих искал сега съвсем накратко да кажа няколко встъпителни думи. Вие знаете, мои мили приятели, че след 1918 година в Антропософското общество имаше всякакви стремежи[2]. Тези стремежи имаха съвсем определен произход. Когато през 1913 година бе основано Антропософското общество, касаеше се за това, изхождайки от един действително окултен основен импулс, веднъж да бъде поставен въпросът: - Ще се развива ли по-нататък Антропософското общество чрез силата, която то беше придобило дотогава в неговите членове?
към текста >>
При това винаги трябва да се има п
ред
вид, че от дорнахското Коледно събрание[1] насам в антропософското движение е влязло едно ново течение.
Затвореният цикъл от лекции ще се изнесе по Великден и тогава той сам за себе си ще бъде разбираем. Днес обаче ще продължим това, което бе изнесено досега. Не можеше и да се предположи, че днес ще дойдат толкова много нови приятели, което от друга страна е радостно. В нашите последни разглеждания тук ставаше въпрос за обсъждането на конкретни кармически връзки, което винаги се правеше не за да се разказват сензации относно редуващите се земни съществувания, а за да стигнем постепенно до едно действително конкретно разбиране на съдбовните връзки в човешкия живот. И аз описах редуващите се земни съществувания, просто ги описах така, както те могат да бъдат наблюдавани при повечето исторически личности, за да си създадем понятие за това - което не е особено лесно, - как един земен живот въздейства на друг земен живот.
При това винаги трябва да се има предвид, че от дорнахското Коледно събрание[1] насам в антропософското движение е влязло едно ново течение.
И относно това течение бих искал сега съвсем накратко да кажа няколко встъпителни думи. Вие знаете, мои мили приятели, че след 1918 година в Антропософското общество имаше всякакви стремежи[2]. Тези стремежи имаха съвсем определен произход. Когато през 1913 година бе основано Антропософското общество, касаеше се за това, изхождайки от един действително окултен основен импулс, веднъж да бъде поставен въпросът: - Ще се развива ли по-нататък Антропософското общество чрез силата, която то беше придобило дотогава в неговите членове? - Това можеше да бъде проверено само чрез факта, че аз самият, който дотогава ръководех германската секция като генерален секретар, под формата в която антропософското движение съществуваше в Теософското общество, че тогава аз самият не поех в ръцете си ръководството на Антропософското общество, а исках да видя, как това Антропософско общество ще се развива от неговата собствена сила.
към текста >>
Тези стремежи имаха съвсем оп
ред
елен произход.
В нашите последни разглеждания тук ставаше въпрос за обсъждането на конкретни кармически връзки, което винаги се правеше не за да се разказват сензации относно редуващите се земни съществувания, а за да стигнем постепенно до едно действително конкретно разбиране на съдбовните връзки в човешкия живот. И аз описах редуващите се земни съществувания, просто ги описах така, както те могат да бъдат наблюдавани при повечето исторически личности, за да си създадем понятие за това - което не е особено лесно, - как един земен живот въздейства на друг земен живот. При това винаги трябва да се има предвид, че от дорнахското Коледно събрание[1] насам в антропософското движение е влязло едно ново течение. И относно това течение бих искал сега съвсем накратко да кажа няколко встъпителни думи. Вие знаете, мои мили приятели, че след 1918 година в Антропософското общество имаше всякакви стремежи[2].
Тези стремежи имаха съвсем определен произход.
Когато през 1913 година бе основано Антропософското общество, касаеше се за това, изхождайки от един действително окултен основен импулс, веднъж да бъде поставен въпросът: - Ще се развива ли по-нататък Антропософското общество чрез силата, която то беше придобило дотогава в неговите членове? - Това можеше да бъде проверено само чрез факта, че аз самият, който дотогава ръководех германската секция като генерален секретар, под формата в която антропософското движение съществуваше в Теософското общество, че тогава аз самият не поех в ръцете си ръководството на Антропософското общество, а исках да видя, как това Антропософско общество ще се развива от неговата собствена сила. Виждате ли, мои мили приятели, различно е от това, което би било, ако аз самият бих искал да поема ръководството на Антропософското общество, както това стана при Коледното събрание. Защото естествено Антропософското общество трябва да бъде нещо съвършено различно, когато то е ръководено от самия мен, или когато е ръководено от някой друг. И изхождайки от определени основания, Антропософското общество би могло по-добре да бъде ръководено, без самият аз, така да се каже, да трябваше да поема неговото административно ръководство.
към текста >>
И изхождайки от оп
ред
елени основания, Антропософското общество би могло по-добре да бъде ръководено, без самият аз, така да се каже, да трябваше да поема неговото административно ръководство.
Тези стремежи имаха съвсем определен произход. Когато през 1913 година бе основано Антропософското общество, касаеше се за това, изхождайки от един действително окултен основен импулс, веднъж да бъде поставен въпросът: - Ще се развива ли по-нататък Антропософското общество чрез силата, която то беше придобило дотогава в неговите членове? - Това можеше да бъде проверено само чрез факта, че аз самият, който дотогава ръководех германската секция като генерален секретар, под формата в която антропософското движение съществуваше в Теософското общество, че тогава аз самият не поех в ръцете си ръководството на Антропософското общество, а исках да видя, как това Антропософско общество ще се развива от неговата собствена сила. Виждате ли, мои мили приятели, различно е от това, което би било, ако аз самият бих искал да поема ръководството на Антропософското общество, както това стана при Коледното събрание. Защото естествено Антропософското общество трябва да бъде нещо съвършено различно, когато то е ръководено от самия мен, или когато е ръководено от някой друг.
И изхождайки от определени основания, Антропософското общество би могло по-добре да бъде ръководено, без самият аз, така да се каже, да трябваше да поема неговото административно ръководство.
Ако биха проговорили сърцата, биха могли да станат някои неща, които в действителност не можаха да се осъществят, които не бяха направени, които даже бяха направени отвън, срещу съпротивата на антропософите. И така стана, че - естествено през време на войната нямаше много голяма възможност силите да се разгърнат на всички посоки - след 1918 година, бих могъл почти да кажа, че състоянието, което царуваше, бе използвано от всички възможни страни, за да бъде направено това или онова. Ако тогава бих казал, че това не трябва да става, днес щеше да се казва: - Ако беше допуснато това да стане, днес на всички страни щяхме да имаме преуспяващи предприятия. - Затова през всички времена е било обичайно ръководителите на дадено окултно движение да оставят, тези, които искат да направят нещо, да опитат как ще стане това, за да могат да се създадат убеждения чрез самите факти. Този е единствено възможният начин да бъдат създавани убеждения.
към текста >>
Ако тогава бих казал, че това не трябва да става, днес щеше да се казва: - Ако беше допуснато това да стане, днес на всички страни щяхме да имаме преуспяващи п
ред
приятия. -
Виждате ли, мои мили приятели, различно е от това, което би било, ако аз самият бих искал да поема ръководството на Антропософското общество, както това стана при Коледното събрание. Защото естествено Антропософското общество трябва да бъде нещо съвършено различно, когато то е ръководено от самия мен, или когато е ръководено от някой друг. И изхождайки от определени основания, Антропософското общество би могло по-добре да бъде ръководено, без самият аз, така да се каже, да трябваше да поема неговото административно ръководство. Ако биха проговорили сърцата, биха могли да станат някои неща, които в действителност не можаха да се осъществят, които не бяха направени, които даже бяха направени отвън, срещу съпротивата на антропософите. И така стана, че - естествено през време на войната нямаше много голяма възможност силите да се разгърнат на всички посоки - след 1918 година, бих могъл почти да кажа, че състоянието, което царуваше, бе използвано от всички възможни страни, за да бъде направено това или онова.
Ако тогава бих казал, че това не трябва да става, днес щеше да се казва: - Ако беше допуснато това да стане, днес на всички страни щяхме да имаме преуспяващи предприятия. -
Затова през всички времена е било обичайно ръководителите на дадено окултно движение да оставят, тези, които искат да направят нещо, да опитат как ще стане това, за да могат да се създадат убеждения чрез самите факти. Този е единствено възможният начин да бъдат създавани убеждения. И това трябваше да стане също и в този случай. И всичко случило се доведе дотам, точно от 1918 година насам да нарасне враждебността срещу Антропософското общество така, както можахме да констатираме, и както тя същестува и до днес. Защото в 1918-та година тази враждебност още не съществуваше.
към текста >>
И това п
ред
извика онова днешно състояние, под влиянието на което, например ми е невъзможно да изнасям публични лекции в Германия.
И това трябваше да стане също и в този случай. И всичко случило се доведе дотам, точно от 1918 година насам да нарасне враждебността срещу Антропософското общество така, както можахме да констатираме, и както тя същестува и до днес. Защото в 1918-та година тази враждебност още не съществуваше. Разбира се, ние имахме отделни врагове, но не се смущавахме от тях и нямаше нужда да се смущаваме. Но всъщност враговете израснаха като плевели от 1918-та година насам.
И това предизвика онова днешно състояние, под влиянието на което, например ми е невъзможно да изнасям публични лекции в Германия.
Точно сега в настоящето на антропософското движение всичко това не би трябвало да бъде премълчавано. Ние трябва ясно да го осъзнаем, защото не можем да напредваме, ако работим с неясноти. Експериментирани бяха различни неща. Помислете само, какви ли не експерименти бяха направени, за да бъдем в края на краищата, нека кажем, «научни», което може напълно да се разбере, имайки се предвид характерите на хората. Защо пък учени, които участват в нашето общество, да не искат да се проявят научно?
към текста >>
Ние трябва ясно да го осъзнаем, защото не можем да нап
ред
ваме, ако работим с неясноти.
Защото в 1918-та година тази враждебност още не съществуваше. Разбира се, ние имахме отделни врагове, но не се смущавахме от тях и нямаше нужда да се смущаваме. Но всъщност враговете израснаха като плевели от 1918-та година насам. И това предизвика онова днешно състояние, под влиянието на което, например ми е невъзможно да изнасям публични лекции в Германия. Точно сега в настоящето на антропософското движение всичко това не би трябвало да бъде премълчавано.
Ние трябва ясно да го осъзнаем, защото не можем да напредваме, ако работим с неясноти.
Експериментирани бяха различни неща. Помислете само, какви ли не експерименти бяха направени, за да бъдем в края на краищата, нека кажем, «научни», което може напълно да се разбере, имайки се предвид характерите на хората. Защо пък учени, които участват в нашето общество, да не искат да се проявят научно? Но именно това дразни противниците. Защото, когато им се каже, че това или онова може научно да се докаже, те настъпват с техните аспирации, които наричат научни, и естествено тогава изпадат в ярост.
към текста >>
Помислете само, какви ли не експерименти бяха направени, за да бъдем в края на краищата, нека кажем, «научни», което може напълно да се разбере, имайки се п
ред
вид характерите на хората.
Но всъщност враговете израснаха като плевели от 1918-та година насам. И това предизвика онова днешно състояние, под влиянието на което, например ми е невъзможно да изнасям публични лекции в Германия. Точно сега в настоящето на антропософското движение всичко това не би трябвало да бъде премълчавано. Ние трябва ясно да го осъзнаем, защото не можем да напредваме, ако работим с неясноти. Експериментирани бяха различни неща.
Помислете само, какви ли не експерименти бяха направени, за да бъдем в края на краищата, нека кажем, «научни», което може напълно да се разбере, имайки се предвид характерите на хората.
Защо пък учени, които участват в нашето общество, да не искат да се проявят научно? Но именно това дразни противниците. Защото, когато им се каже, че това или онова може научно да се докаже, те настъпват с техните аспирации, които наричат научни, и естествено тогава изпадат в ярост. Върху това трябва да бъдем напълно наясно. Нищо не дразнеше противниците толкова много, колкото това, че се искаше да се говори върху същите теми и по същия начин, както и те самите говорят, но както винаги се казваше, с малко «внасяне» на антропософия.
към текста >>
Именно това внасяне на «малко антропософия» п
ред
извика пораждане на тълпи от противници.
Защо пък учени, които участват в нашето общество, да не искат да се проявят научно? Но именно това дразни противниците. Защото, когато им се каже, че това или онова може научно да се докаже, те настъпват с техните аспирации, които наричат научни, и естествено тогава изпадат в ярост. Върху това трябва да бъдем напълно наясно. Нищо не дразнеше противниците толкова много, колкото това, че се искаше да се говори върху същите теми и по същия начин, както и те самите говорят, но както винаги се казваше, с малко «внасяне» на антропософия.
Именно това внасяне на «малко антропософия» предизвика пораждане на тълпи от противници.
И когато се подадем на илюзията, че да кажем, бихме могли затова да спечелим хората от различни религиозни общества за Антропософията, защото отново им казваме същото, или нещо подобно, което и те казват, само като отново в обясненията «внасяме малко антропософия», когато се подадем на тази илюзия, ние много силно грешим по отношение жизнените задачи на антропософията. Но сега във всичко това, което се случи на полето на антропософията от Коледното събрание насам, трябва да се влее едно съвсем ново течение. И онези, които забелязаха начина, по който тук сега се представя антропософията, по който тя беше представена в Прага, по който тя бе представена в Щутгарт, те ще са разбрали, че отсега нататък са налице импулси, които също и по отношение на противниците предизвикват нещо съвсем ново. Защото когато искаме да бъдем научни в обикновения смисъл на думата, както за съжаление мнозина искаха да бъдат, тогава се предполага, че е възможно да се спори с противниците. Но ако вземете сега лекциите, които бяха държани тук, лекциите, които бяха държани в Прага, лекцията, която бе държана в Щутгарт, можете ли да повярвате за момент, че е възможно да се касае само за това, да се спори с противниците?
към текста >>
И онези, които забелязаха начина, по който тук сега се п
ред
ставя антропософията, по който тя беше п
ред
ставена в Прага, по който тя бе п
ред
ставена в Щутгарт, те ще са разбрали, че отсега нататък са налице импулси, които също и по отношение на противниците п
ред
извикват нещо съвсем ново.
Върху това трябва да бъдем напълно наясно. Нищо не дразнеше противниците толкова много, колкото това, че се искаше да се говори върху същите теми и по същия начин, както и те самите говорят, но както винаги се казваше, с малко «внасяне» на антропософия. Именно това внасяне на «малко антропософия» предизвика пораждане на тълпи от противници. И когато се подадем на илюзията, че да кажем, бихме могли затова да спечелим хората от различни религиозни общества за Антропософията, защото отново им казваме същото, или нещо подобно, което и те казват, само като отново в обясненията «внасяме малко антропософия», когато се подадем на тази илюзия, ние много силно грешим по отношение жизнените задачи на антропософията. Но сега във всичко това, което се случи на полето на антропософията от Коледното събрание насам, трябва да се влее едно съвсем ново течение.
И онези, които забелязаха начина, по който тук сега се представя антропософията, по който тя беше представена в Прага, по който тя бе представена в Щутгарт, те ще са разбрали, че отсега нататък са налице импулси, които също и по отношение на противниците предизвикват нещо съвсем ново.
Защото когато искаме да бъдем научни в обикновения смисъл на думата, както за съжаление мнозина искаха да бъдат, тогава се предполага, че е възможно да се спори с противниците. Но ако вземете сега лекциите, които бяха държани тук, лекциите, които бяха държани в Прага, лекцията, която бе държана в Щутгарт, можете ли да повярвате за момент, че е възможно да се касае само за това, да се спори с противниците? Самопонятно е, че не може да се спори с противниците, когато се говори за тези неща, защото как може да се спори с някого от днешната цивилизация върху това, че душата на Муавия се е преродила отново в Уодроу Уилсън! [3] Следователно в цялото антропософско движение сега има една тенденция, която не насочва към нищо друго, освен оттук нататък най-сериозно да се спре спорът с противниците.
към текста >>
Защото когато искаме да бъдем научни в обикновения смисъл на думата, както за съжаление мнозина искаха да бъдат, тогава се п
ред
полага, че е възможно да се спори с противниците.
Нищо не дразнеше противниците толкова много, колкото това, че се искаше да се говори върху същите теми и по същия начин, както и те самите говорят, но както винаги се казваше, с малко «внасяне» на антропософия. Именно това внасяне на «малко антропософия» предизвика пораждане на тълпи от противници. И когато се подадем на илюзията, че да кажем, бихме могли затова да спечелим хората от различни религиозни общества за Антропософията, защото отново им казваме същото, или нещо подобно, което и те казват, само като отново в обясненията «внасяме малко антропософия», когато се подадем на тази илюзия, ние много силно грешим по отношение жизнените задачи на антропософията. Но сега във всичко това, което се случи на полето на антропософията от Коледното събрание насам, трябва да се влее едно съвсем ново течение. И онези, които забелязаха начина, по който тук сега се представя антропософията, по който тя беше представена в Прага, по който тя бе представена в Щутгарт, те ще са разбрали, че отсега нататък са налице импулси, които също и по отношение на противниците предизвикват нещо съвсем ново.
Защото когато искаме да бъдем научни в обикновения смисъл на думата, както за съжаление мнозина искаха да бъдат, тогава се предполага, че е възможно да се спори с противниците.
Но ако вземете сега лекциите, които бяха държани тук, лекциите, които бяха държани в Прага, лекцията, която бе държана в Щутгарт, можете ли да повярвате за момент, че е възможно да се касае само за това, да се спори с противниците? Самопонятно е, че не може да се спори с противниците, когато се говори за тези неща, защото как може да се спори с някого от днешната цивилизация върху това, че душата на Муавия се е преродила отново в Уодроу Уилсън! [3] Следователно в цялото антропософско движение сега има една тенденция, която не насочва към нищо друго, освен оттук нататък най-сериозно да се спре спорът с противниците. Когато става въпрос за аргументи, и без това нищо не може да се направи.
към текста >>
От тази гледна точка аз п
ред
приех различни кармически разглеждания и онези, които присъстваха тук, или които последия път са били на моята лекция в Щутгарт, ще си спомнят, че аз се опитах да покажа, как онези индивидуалности, които през 8-мо и 9-то столетие на нашата ера са живели в двора на Харун ал Рашид в Азия, след смъртта им са се развили в различни посоки по-нататък и после в тяхното ново прераждане са играли оп
ред
елена роля.
Не трябва да се подаваме на илюзията, че можем да спорим върху такива неща. Те трябва да се разпространяват чрез тяхната собствена сила и мощ. Те не могат да бъдат решавани чрез диалектика. Именно това е, което може би точно сега все повече и повече ще бъде разбирано също и от членовете на Обществото чрез поведението на антропософското движение, каквото то съществува от Коледа насам. И поради това, отсега нататък Антропософското движение ще се изгражда така, че няма да взима под внимание нищо друго, освен това, което духовният свят иска от него.
От тази гледна точка аз предприех различни кармически разглеждания и онези, които присъстваха тук, или които последия път са били на моята лекция в Щутгарт, ще си спомнят, че аз се опитах да покажа, как онези индивидуалности, които през 8-мо и 9-то столетие на нашата ера са живели в двора на Харун ал Рашид в Азия, след смъртта им са се развили в различни посоки по-нататък и после в тяхното ново прераждане са играли определена роля.
Във времето, което можем да наречем също епоха на 30-годишната война, малко преди това, от една страна ние имаме преродената индивидуалност на Харун ал Рашид в англичанина Бейкън от Верулам, а великият организатор при двора на Харун ал Рашид, който е живял там, но не като посветен, а като прераждане на един древен посветен, тази индивидуалност ние намираме като преродена в Амос Комениус. Тя живееше повече в Средна Европа. Но от тези две течения всъщност се е вляло много в духовната част на по-новата цивилизация. Така в духовната част на по-новата цивилизация близкият Ориент от след Мохамедовата епоха живееше от една страна чрез преродения Харун ал Рашид в Бейкън от Верулам, а от друга страна чрез неговия съветник, прероден в Амос Комениус. Днес искаме да подчертаем, че развитието на човека не се разгръща само когато той се намира тук на Земята, а в съществената си част също и когато хората се намират в духовния свят между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Във времето, което можем да наречем също епоха на 30-годишната война, малко п
ред
и това, от една страна ние имаме преродената индивидуалност на Харун ал Рашид в англичанина Бейкън от Верулам, а великият организатор при двора на Харун ал Рашид, който е живял там, но не като посветен, а като прераждане на един древен посветен, тази индивидуалност ние намираме като преродена в Амос Комениус.
Те трябва да се разпространяват чрез тяхната собствена сила и мощ. Те не могат да бъдат решавани чрез диалектика. Именно това е, което може би точно сега все повече и повече ще бъде разбирано също и от членовете на Обществото чрез поведението на антропософското движение, каквото то съществува от Коледа насам. И поради това, отсега нататък Антропософското движение ще се изгражда така, че няма да взима под внимание нищо друго, освен това, което духовният свят иска от него. От тази гледна точка аз предприех различни кармически разглеждания и онези, които присъстваха тук, или които последия път са били на моята лекция в Щутгарт, ще си спомнят, че аз се опитах да покажа, как онези индивидуалности, които през 8-мо и 9-то столетие на нашата ера са живели в двора на Харун ал Рашид в Азия, след смъртта им са се развили в различни посоки по-нататък и после в тяхното ново прераждане са играли определена роля.
Във времето, което можем да наречем също епоха на 30-годишната война, малко преди това, от една страна ние имаме преродената индивидуалност на Харун ал Рашид в англичанина Бейкън от Верулам, а великият организатор при двора на Харун ал Рашид, който е живял там, но не като посветен, а като прераждане на един древен посветен, тази индивидуалност ние намираме като преродена в Амос Комениус.
Тя живееше повече в Средна Европа. Но от тези две течения всъщност се е вляло много в духовната част на по-новата цивилизация. Така в духовната част на по-новата цивилизация близкият Ориент от след Мохамедовата епоха живееше от една страна чрез преродения Харун ал Рашид в Бейкън от Верулам, а от друга страна чрез неговия съветник, прероден в Амос Комениус. Днес искаме да подчертаем, че развитието на човека не се разгръща само когато той се намира тук на Земята, а в съществената си част също и когато хората се намират в духовния свят между смъртта и едно ново раждане. Така че можем да кажем, че както Бейкън така и Амос Комениус, след като, така да се каже, затвърдиха арабизма в европейската цивилизация от две различни страни, след тяхната смърт навлизат в живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Тя живееше повече в С
ред
на Европа.
Те не могат да бъдат решавани чрез диалектика. Именно това е, което може би точно сега все повече и повече ще бъде разбирано също и от членовете на Обществото чрез поведението на антропософското движение, каквото то съществува от Коледа насам. И поради това, отсега нататък Антропософското движение ще се изгражда така, че няма да взима под внимание нищо друго, освен това, което духовният свят иска от него. От тази гледна точка аз предприех различни кармически разглеждания и онези, които присъстваха тук, или които последия път са били на моята лекция в Щутгарт, ще си спомнят, че аз се опитах да покажа, как онези индивидуалности, които през 8-мо и 9-то столетие на нашата ера са живели в двора на Харун ал Рашид в Азия, след смъртта им са се развили в различни посоки по-нататък и после в тяхното ново прераждане са играли определена роля. Във времето, което можем да наречем също епоха на 30-годишната война, малко преди това, от една страна ние имаме преродената индивидуалност на Харун ал Рашид в англичанина Бейкън от Верулам, а великият организатор при двора на Харун ал Рашид, който е живял там, но не като посветен, а като прераждане на един древен посветен, тази индивидуалност ние намираме като преродена в Амос Комениус.
Тя живееше повече в Средна Европа.
Но от тези две течения всъщност се е вляло много в духовната част на по-новата цивилизация. Така в духовната част на по-новата цивилизация близкият Ориент от след Мохамедовата епоха живееше от една страна чрез преродения Харун ал Рашид в Бейкън от Верулам, а от друга страна чрез неговия съветник, прероден в Амос Комениус. Днес искаме да подчертаем, че развитието на човека не се разгръща само когато той се намира тук на Земята, а в съществената си част също и когато хората се намират в духовния свят между смъртта и едно ново раждане. Така че можем да кажем, че както Бейкън така и Амос Комениус, след като, така да се каже, затвърдиха арабизма в европейската цивилизация от две различни страни, след тяхната смърт навлизат в живота между смъртта и едно ново раждане. Както Бейкън така и Амос Комениус имат там контакт с различни души, които слизат на Земята по-късно от самите тях, които умират през 17-то столетие и живеят по-нататък в духовния свят.
към текста >>
Някои души се бяха събрали п
ред
имно около душата на даващия тон Бейкън, а други души се събраха около Амос Комениус.
Така в духовната част на по-новата цивилизация близкият Ориент от след Мохамедовата епоха живееше от една страна чрез преродения Харун ал Рашид в Бейкън от Верулам, а от друга страна чрез неговия съветник, прероден в Амос Комениус. Днес искаме да подчертаем, че развитието на човека не се разгръща само когато той се намира тук на Земята, а в съществената си част също и когато хората се намират в духовния свят между смъртта и едно ново раждане. Така че можем да кажем, че както Бейкън така и Амос Комениус, след като, така да се каже, затвърдиха арабизма в европейската цивилизация от две различни страни, след тяхната смърт навлизат в живота между смъртта и едно ново раждане. Както Бейкън така и Амос Комениус имат там контакт с различни души, които слизат на Земята по-късно от самите тях, които умират през 17-то столетие и живеят по-нататък в духовния свят. През 19-то столетие на Земята идват души, които са били заедно с душите на Бейкън и на Амос Комениус в духовния свят от 17-то до 19-то столетие.
Някои души се бяха събрали предимно около душата на даващия тон Бейкън, а други души се събраха около Амос Комениус.
И макар това да е повече образно казано, ние не трябва да забравяме, че също и в духовния свят, където хората пребивават между смъртта и едно ново раждане, така да се каже, съществуват ръководители и последователи - естествено при съвършено други условия. И такива индивидуалности действаха не само чрез това, което са създали тук на Земята, като например съчиненията на Бейкън или съчиненията на Амос Комениус, или чрез това, което продължаваше да живее тук на Земята по силата на традицията, а тези ръководещи духове действаха също и чрез това, че в душите, които изпратиха долу на Земята, или с които са били заедно и които са били изпратени на Земята, те посадиха и оставиха също да покълне нещо твърде особено и в духовния свят. И така между хората на 19-то столетие се намират души, които в тяхното развитие в предземното им съществуване са станали зависими от един от двамата духове, зависими от безплътния Амос Комениус, от безплътния Бейкън. И понеже, както казах, все повече и повече искам да ви запозная с начина, по който кармата конкретно действа, бих искал да обърна вниманието ви върху две личности на 19-то столетие, имената на които трябва да са познати на повечето от вас, от които едната е била особено повлияна в предземния си живот от Бейкън, а другата от Амос Комениус. Когато разгледаме Бейкън, както той стои в земната цивилизация, в неговия земен живот като лорд канцлер на Англия, ние трябва да кажем, че той е действал така, че може да се долови, как зад неговите действия е стоял един посветен.
към текста >>
И така между хората на 19-то столетие се намират души, които в тяхното развитие в п
ред
земното им съществуване са станали зависими от един от двамата духове, зависими от безплътния Амос Комениус, от безплътния Бейкън.
Както Бейкън така и Амос Комениус имат там контакт с различни души, които слизат на Земята по-късно от самите тях, които умират през 17-то столетие и живеят по-нататък в духовния свят. През 19-то столетие на Земята идват души, които са били заедно с душите на Бейкън и на Амос Комениус в духовния свят от 17-то до 19-то столетие. Някои души се бяха събрали предимно около душата на даващия тон Бейкън, а други души се събраха около Амос Комениус. И макар това да е повече образно казано, ние не трябва да забравяме, че също и в духовния свят, където хората пребивават между смъртта и едно ново раждане, така да се каже, съществуват ръководители и последователи - естествено при съвършено други условия. И такива индивидуалности действаха не само чрез това, което са създали тук на Земята, като например съчиненията на Бейкън или съчиненията на Амос Комениус, или чрез това, което продължаваше да живее тук на Земята по силата на традицията, а тези ръководещи духове действаха също и чрез това, че в душите, които изпратиха долу на Земята, или с които са били заедно и които са били изпратени на Земята, те посадиха и оставиха също да покълне нещо твърде особено и в духовния свят.
И така между хората на 19-то столетие се намират души, които в тяхното развитие в предземното им съществуване са станали зависими от един от двамата духове, зависими от безплътния Амос Комениус, от безплътния Бейкън.
И понеже, както казах, все повече и повече искам да ви запозная с начина, по който кармата конкретно действа, бих искал да обърна вниманието ви върху две личности на 19-то столетие, имената на които трябва да са познати на повечето от вас, от които едната е била особено повлияна в предземния си живот от Бейкън, а другата от Амос Комениус. Когато разгледаме Бейкън, както той стои в земната цивилизация, в неговия земен живот като лорд канцлер на Англия, ние трябва да кажем, че той е действал така, че може да се долови, как зад неговите действия е стоял един посветен. Целият спор около Бейкън и Шекспир, така както той се води външно от литературните историци, е нещо извънредно празно, защото се изнасят всевъзможни хубави аргументи, които трябва да покажат например, че всъщност актьорът Шекспир не е написал своите драми, а те са били написани от философа и държавния канцлер Бейкън и други подобни. Всички, които работят с външни средства, търсят прилики в начина на мислене, намиращ се в Шекспировите драми и във философските трудове на Бейкън. Всички тези външни неща са всъщност празни, защото те не достигат до същността на въпроса, тъй като истината е, че във времето, когато са действали Бейкън, Шекспир, Яков Бьоме[4] и още един друг, е имало един посветен, който е говорил чрез четиримата.
към текста >>
И понеже, както казах, все повече и повече искам да ви запозная с начина, по който кармата конкретно действа, бих искал да обърна вниманието ви върху две личности на 19-то столетие, имената на които трябва да са познати на повечето от вас, от които едната е била особено повлияна в п
ред
земния си живот от Бейкън, а другата от Амос Комениус.
През 19-то столетие на Земята идват души, които са били заедно с душите на Бейкън и на Амос Комениус в духовния свят от 17-то до 19-то столетие. Някои души се бяха събрали предимно около душата на даващия тон Бейкън, а други души се събраха около Амос Комениус. И макар това да е повече образно казано, ние не трябва да забравяме, че също и в духовния свят, където хората пребивават между смъртта и едно ново раждане, така да се каже, съществуват ръководители и последователи - естествено при съвършено други условия. И такива индивидуалности действаха не само чрез това, което са създали тук на Земята, като например съчиненията на Бейкън или съчиненията на Амос Комениус, или чрез това, което продължаваше да живее тук на Земята по силата на традицията, а тези ръководещи духове действаха също и чрез това, че в душите, които изпратиха долу на Земята, или с които са били заедно и които са били изпратени на Земята, те посадиха и оставиха също да покълне нещо твърде особено и в духовния свят. И така между хората на 19-то столетие се намират души, които в тяхното развитие в предземното им съществуване са станали зависими от един от двамата духове, зависими от безплътния Амос Комениус, от безплътния Бейкън.
И понеже, както казах, все повече и повече искам да ви запозная с начина, по който кармата конкретно действа, бих искал да обърна вниманието ви върху две личности на 19-то столетие, имената на които трябва да са познати на повечето от вас, от които едната е била особено повлияна в предземния си живот от Бейкън, а другата от Амос Комениус.
Когато разгледаме Бейкън, както той стои в земната цивилизация, в неговия земен живот като лорд канцлер на Англия, ние трябва да кажем, че той е действал така, че може да се долови, как зад неговите действия е стоял един посветен. Целият спор около Бейкън и Шекспир, така както той се води външно от литературните историци, е нещо извънредно празно, защото се изнасят всевъзможни хубави аргументи, които трябва да покажат например, че всъщност актьорът Шекспир не е написал своите драми, а те са били написани от философа и държавния канцлер Бейкън и други подобни. Всички, които работят с външни средства, търсят прилики в начина на мислене, намиращ се в Шекспировите драми и във философските трудове на Бейкън. Всички тези външни неща са всъщност празни, защото те не достигат до същността на въпроса, тъй като истината е, че във времето, когато са действали Бейкън, Шекспир, Яков Бьоме[4] и още един друг, е имало един посветен, който е говорил чрез четиримата. Оттук и тяхното родство, защото това, което те са дали, се дължи на един и същ източник.
към текста >>
Целият спор около Бейкън и Шекспир, така както той се води външно от литературните историци, е нещо извън
ред
но празно, защото се изнасят всевъзможни хубави аргументи, които трябва да покажат например, че всъщност актьорът Шекспир не е написал своите драми, а те са били написани от философа и държавния канцлер Бейкън и други подобни.
И макар това да е повече образно казано, ние не трябва да забравяме, че също и в духовния свят, където хората пребивават между смъртта и едно ново раждане, така да се каже, съществуват ръководители и последователи - естествено при съвършено други условия. И такива индивидуалности действаха не само чрез това, което са създали тук на Земята, като например съчиненията на Бейкън или съчиненията на Амос Комениус, или чрез това, което продължаваше да живее тук на Земята по силата на традицията, а тези ръководещи духове действаха също и чрез това, че в душите, които изпратиха долу на Земята, или с които са били заедно и които са били изпратени на Земята, те посадиха и оставиха също да покълне нещо твърде особено и в духовния свят. И така между хората на 19-то столетие се намират души, които в тяхното развитие в предземното им съществуване са станали зависими от един от двамата духове, зависими от безплътния Амос Комениус, от безплътния Бейкън. И понеже, както казах, все повече и повече искам да ви запозная с начина, по който кармата конкретно действа, бих искал да обърна вниманието ви върху две личности на 19-то столетие, имената на които трябва да са познати на повечето от вас, от които едната е била особено повлияна в предземния си живот от Бейкън, а другата от Амос Комениус. Когато разгледаме Бейкън, както той стои в земната цивилизация, в неговия земен живот като лорд канцлер на Англия, ние трябва да кажем, че той е действал така, че може да се долови, как зад неговите действия е стоял един посветен.
Целият спор около Бейкън и Шекспир, така както той се води външно от литературните историци, е нещо извънредно празно, защото се изнасят всевъзможни хубави аргументи, които трябва да покажат например, че всъщност актьорът Шекспир не е написал своите драми, а те са били написани от философа и държавния канцлер Бейкън и други подобни.
Всички, които работят с външни средства, търсят прилики в начина на мислене, намиращ се в Шекспировите драми и във философските трудове на Бейкън. Всички тези външни неща са всъщност празни, защото те не достигат до същността на въпроса, тъй като истината е, че във времето, когато са действали Бейкън, Шекспир, Яков Бьоме[4] и още един друг, е имало един посветен, който е говорил чрез четиримата. Оттук и тяхното родство, защото това, което те са дали, се дължи на един и същ източник. Естествено хората, които спорят с външни аргументи, спорят не върху един посветен, който е стоял зад тези личности, тъй като този посветен е описан в историята, както се описва някой модерен посветен като един досаден покровител. Но той не е бил само това; в неговите външни действия той е бил такъв, но това е била една индивидуалност, от която се излъчвали извънредно големи сили и която стои зад философските трудове на Бейкън, зад драмите на Шекспир и произведенията на Яков Бьоме, а също и зад трудовете на йезуита Яков Балде.
към текста >>
Всички, които работят с външни с
ред
ства, търсят прилики в начина на мислене, намиращ се в Шекспировите драми и във философските трудове на Бейкън.
И такива индивидуалности действаха не само чрез това, което са създали тук на Земята, като например съчиненията на Бейкън или съчиненията на Амос Комениус, или чрез това, което продължаваше да живее тук на Земята по силата на традицията, а тези ръководещи духове действаха също и чрез това, че в душите, които изпратиха долу на Земята, или с които са били заедно и които са били изпратени на Земята, те посадиха и оставиха също да покълне нещо твърде особено и в духовния свят. И така между хората на 19-то столетие се намират души, които в тяхното развитие в предземното им съществуване са станали зависими от един от двамата духове, зависими от безплътния Амос Комениус, от безплътния Бейкън. И понеже, както казах, все повече и повече искам да ви запозная с начина, по който кармата конкретно действа, бих искал да обърна вниманието ви върху две личности на 19-то столетие, имената на които трябва да са познати на повечето от вас, от които едната е била особено повлияна в предземния си живот от Бейкън, а другата от Амос Комениус. Когато разгледаме Бейкън, както той стои в земната цивилизация, в неговия земен живот като лорд канцлер на Англия, ние трябва да кажем, че той е действал така, че може да се долови, как зад неговите действия е стоял един посветен. Целият спор около Бейкън и Шекспир, така както той се води външно от литературните историци, е нещо извънредно празно, защото се изнасят всевъзможни хубави аргументи, които трябва да покажат например, че всъщност актьорът Шекспир не е написал своите драми, а те са били написани от философа и държавния канцлер Бейкън и други подобни.
Всички, които работят с външни средства, търсят прилики в начина на мислене, намиращ се в Шекспировите драми и във философските трудове на Бейкън.
Всички тези външни неща са всъщност празни, защото те не достигат до същността на въпроса, тъй като истината е, че във времето, когато са действали Бейкън, Шекспир, Яков Бьоме[4] и още един друг, е имало един посветен, който е говорил чрез четиримата. Оттук и тяхното родство, защото това, което те са дали, се дължи на един и същ източник. Естествено хората, които спорят с външни аргументи, спорят не върху един посветен, който е стоял зад тези личности, тъй като този посветен е описан в историята, както се описва някой модерен посветен като един досаден покровител. Но той не е бил само това; в неговите външни действия той е бил такъв, но това е била една индивидуалност, от която се излъчвали извънредно големи сили и която стои зад философските трудове на Бейкън, зад драмите на Шекспир и произведенията на Яков Бьоме, а също и зад трудовете на йезуита Яков Балде. Когато вземем предвид това, в Бейкън в областа на философията ние трябва да виждаме вече подбудителя на едно огромно, обширно течение на епохата.
към текста >>
Но той не е бил само това; в неговите външни действия той е бил такъв, но това е била една индивидуалност, от която се излъчвали извън
ред
но големи сили и която стои зад философските трудове на Бейкън, зад драмите на Шекспир и произведенията на Яков Бьоме, а също и зад трудовете на йезуита Яков Балде.
Целият спор около Бейкън и Шекспир, така както той се води външно от литературните историци, е нещо извънредно празно, защото се изнасят всевъзможни хубави аргументи, които трябва да покажат например, че всъщност актьорът Шекспир не е написал своите драми, а те са били написани от философа и държавния канцлер Бейкън и други подобни. Всички, които работят с външни средства, търсят прилики в начина на мислене, намиращ се в Шекспировите драми и във философските трудове на Бейкън. Всички тези външни неща са всъщност празни, защото те не достигат до същността на въпроса, тъй като истината е, че във времето, когато са действали Бейкън, Шекспир, Яков Бьоме[4] и още един друг, е имало един посветен, който е говорил чрез четиримата. Оттук и тяхното родство, защото това, което те са дали, се дължи на един и същ източник. Естествено хората, които спорят с външни аргументи, спорят не върху един посветен, който е стоял зад тези личности, тъй като този посветен е описан в историята, както се описва някой модерен посветен като един досаден покровител.
Но той не е бил само това; в неговите външни действия той е бил такъв, но това е била една индивидуалност, от която се излъчвали извънредно големи сили и която стои зад философските трудове на Бейкън, зад драмите на Шекспир и произведенията на Яков Бьоме, а също и зад трудовете на йезуита Яков Балде.
Когато вземем предвид това, в Бейкън в областа на философията ние трябва да виждаме вече подбудителя на едно огромно, обширно течение на епохата. Ако искаме сега да си представим, какво може да стане от една душа, която в течение на две столетия в духовния свят е била напълно под влиянието на починалия Бейкън, - това е един много интересен въпрос, - трябва да насочим поглед върху начина, по който Бейкън е живял след своята смърт. За разглежданията на човешката история, някога ще стане необходимо да бъдат разглеждани хората, които живеят на Земята не само до тяхната смърт, но и в тяхното действие отвъд смъртта, където, ако са създали нещо значително в духовната област, те продължават по-нататък да въздействат върху душите, които слизат след това на Земята. Естествено понякога тези неща са нещо шокиращо за хората на нашето съвремие. Така например аз си спомням - ще вмъкна тук само едно малко интермецо, - че веднъж стоях на гарата на един по-малък университетски германски град, стоях на вратата на гарата с един познат лекар[5], който много се занимаваше с окултизъм.
към текста >>
Когато вземем п
ред
вид това, в Бейкън в областа на философията ние трябва да виждаме вече подбудителя на едно огромно, обширно течение на епохата.
Всички, които работят с външни средства, търсят прилики в начина на мислене, намиращ се в Шекспировите драми и във философските трудове на Бейкън. Всички тези външни неща са всъщност празни, защото те не достигат до същността на въпроса, тъй като истината е, че във времето, когато са действали Бейкън, Шекспир, Яков Бьоме[4] и още един друг, е имало един посветен, който е говорил чрез четиримата. Оттук и тяхното родство, защото това, което те са дали, се дължи на един и същ източник. Естествено хората, които спорят с външни аргументи, спорят не върху един посветен, който е стоял зад тези личности, тъй като този посветен е описан в историята, както се описва някой модерен посветен като един досаден покровител. Но той не е бил само това; в неговите външни действия той е бил такъв, но това е била една индивидуалност, от която се излъчвали извънредно големи сили и която стои зад философските трудове на Бейкън, зад драмите на Шекспир и произведенията на Яков Бьоме, а също и зад трудовете на йезуита Яков Балде.
Когато вземем предвид това, в Бейкън в областа на философията ние трябва да виждаме вече подбудителя на едно огромно, обширно течение на епохата.
Ако искаме сега да си представим, какво може да стане от една душа, която в течение на две столетия в духовния свят е била напълно под влиянието на починалия Бейкън, - това е един много интересен въпрос, - трябва да насочим поглед върху начина, по който Бейкън е живял след своята смърт. За разглежданията на човешката история, някога ще стане необходимо да бъдат разглеждани хората, които живеят на Земята не само до тяхната смърт, но и в тяхното действие отвъд смъртта, където, ако са създали нещо значително в духовната област, те продължават по-нататък да въздействат върху душите, които слизат след това на Земята. Естествено понякога тези неща са нещо шокиращо за хората на нашето съвремие. Така например аз си спомням - ще вмъкна тук само едно малко интермецо, - че веднъж стоях на гарата на един по-малък университетски германски град, стоях на вратата на гарата с един познат лекар[5], който много се занимаваше с окултизъм. Около нас имаше много други хора.
към текста >>
Ако искаме сега да си п
ред
ставим, какво може да стане от една душа, която в течение на две столетия в духовния свят е била напълно под влиянието на починалия Бейкън, - това е един много интересен въпрос, - трябва да насочим поглед върху начина, по който Бейкън е живял след своята смърт.
Всички тези външни неща са всъщност празни, защото те не достигат до същността на въпроса, тъй като истината е, че във времето, когато са действали Бейкън, Шекспир, Яков Бьоме[4] и още един друг, е имало един посветен, който е говорил чрез четиримата. Оттук и тяхното родство, защото това, което те са дали, се дължи на един и същ източник. Естествено хората, които спорят с външни аргументи, спорят не върху един посветен, който е стоял зад тези личности, тъй като този посветен е описан в историята, както се описва някой модерен посветен като един досаден покровител. Но той не е бил само това; в неговите външни действия той е бил такъв, но това е била една индивидуалност, от която се излъчвали извънредно големи сили и която стои зад философските трудове на Бейкън, зад драмите на Шекспир и произведенията на Яков Бьоме, а също и зад трудовете на йезуита Яков Балде. Когато вземем предвид това, в Бейкън в областа на философията ние трябва да виждаме вече подбудителя на едно огромно, обширно течение на епохата.
Ако искаме сега да си представим, какво може да стане от една душа, която в течение на две столетия в духовния свят е била напълно под влиянието на починалия Бейкън, - това е един много интересен въпрос, - трябва да насочим поглед върху начина, по който Бейкън е живял след своята смърт.
За разглежданията на човешката история, някога ще стане необходимо да бъдат разглеждани хората, които живеят на Земята не само до тяхната смърт, но и в тяхното действие отвъд смъртта, където, ако са създали нещо значително в духовната област, те продължават по-нататък да въздействат върху душите, които слизат след това на Земята. Естествено понякога тези неща са нещо шокиращо за хората на нашето съвремие. Така например аз си спомням - ще вмъкна тук само едно малко интермецо, - че веднъж стоях на гарата на един по-малък университетски германски град, стоях на вратата на гарата с един познат лекар[5], който много се занимаваше с окултизъм. Около нас имаше много други хора. Той се разгорещи и в своя ентусиазъм ми каза с малко по-силен тон, така че стоящите наоколо можаха да чуят: - Ще ви подаря биографията на Роберт Блум, но тя започва най-напред с неговата смърт.
към текста >>
Той се разгорещи и в своя ентусиазъм ми каза с малко по-силен тон, така че стоящите наоколо можаха да чуят: - Ще ви подаря биографията на Роберт Блум, но тя започва най-нап
ред
с неговата смърт.
Ако искаме сега да си представим, какво може да стане от една душа, която в течение на две столетия в духовния свят е била напълно под влиянието на починалия Бейкън, - това е един много интересен въпрос, - трябва да насочим поглед върху начина, по който Бейкън е живял след своята смърт. За разглежданията на човешката история, някога ще стане необходимо да бъдат разглеждани хората, които живеят на Земята не само до тяхната смърт, но и в тяхното действие отвъд смъртта, където, ако са създали нещо значително в духовната област, те продължават по-нататък да въздействат върху душите, които слизат след това на Земята. Естествено понякога тези неща са нещо шокиращо за хората на нашето съвремие. Така например аз си спомням - ще вмъкна тук само едно малко интермецо, - че веднъж стоях на гарата на един по-малък университетски германски град, стоях на вратата на гарата с един познат лекар[5], който много се занимаваше с окултизъм. Около нас имаше много други хора.
Той се разгорещи и в своя ентусиазъм ми каза с малко по-силен тон, така че стоящите наоколо можаха да чуят: - Ще ви подаря биографията на Роберт Блум, но тя започва най-напред с неговата смърт.
- Понеже беше казано така високо, стоящите наоколо бяха шокирани. Днес не може току-така да се каже на хората: -Ще ви подаря биографията на един човек, но тя започва най-напред с неговата смърт. - Но освен тази двутомна биография на Роберт Блум, която започваше не с неговото раждане, а с неговата смърт, в тази насока - да се говори биографично за хората, след като те са умрели, - е направено твърде малко. Обикновено се започва с раждането и се завършва със смъртта им. Още не съществуват много съчинения, които да започват със смъртта.
към текста >>
Днес не може току-така да се каже на хората: -Ще ви подаря биографията на един човек, но тя започва най-нап
ред
с неговата смърт. -
Естествено понякога тези неща са нещо шокиращо за хората на нашето съвремие. Така например аз си спомням - ще вмъкна тук само едно малко интермецо, - че веднъж стоях на гарата на един по-малък университетски германски град, стоях на вратата на гарата с един познат лекар[5], който много се занимаваше с окултизъм. Около нас имаше много други хора. Той се разгорещи и в своя ентусиазъм ми каза с малко по-силен тон, така че стоящите наоколо можаха да чуят: - Ще ви подаря биографията на Роберт Блум, но тя започва най-напред с неговата смърт. - Понеже беше казано така високо, стоящите наоколо бяха шокирани.
Днес не може току-така да се каже на хората: -Ще ви подаря биографията на един човек, но тя започва най-напред с неговата смърт. -
Но освен тази двутомна биография на Роберт Блум, която започваше не с неговото раждане, а с неговата смърт, в тази насока - да се говори биографично за хората, след като те са умрели, - е направено твърде малко. Обикновено се започва с раждането и се завършва със смъртта им. Още не съществуват много съчинения, които да започват със смъртта. Но за реалните събития се крие нещо извънредно важно точно в това, което човек върши след своята смърт, когато той предава преобразените резултати от това, което е направил на Земята, на душите в духовния свят, души, които слизат на Земята след него. И съвсем не може да се разбере времето, следващо една епоха, ако не се насочи погледът също и върху тази страна на живота.
към текста >>
Но за реалните събития се крие нещо извън
ред
но важно точно в това, което човек върши след своята смърт, когато той п
ред
ава преобразените резултати от това, което е направил на Земята, на душите в духовния свят, души, които слизат на Земята след него.
- Понеже беше казано така високо, стоящите наоколо бяха шокирани. Днес не може току-така да се каже на хората: -Ще ви подаря биографията на един човек, но тя започва най-напред с неговата смърт. - Но освен тази двутомна биография на Роберт Блум, която започваше не с неговото раждане, а с неговата смърт, в тази насока - да се говори биографично за хората, след като те са умрели, - е направено твърде малко. Обикновено се започва с раждането и се завършва със смъртта им. Още не съществуват много съчинения, които да започват със смъртта.
Но за реалните събития се крие нещо извънредно важно точно в това, което човек върши след своята смърт, когато той предава преобразените резултати от това, което е направил на Земята, на душите в духовния свят, души, които слизат на Земята след него.
И съвсем не може да се разбере времето, следващо една епоха, ако не се насочи погледът също и върху тази страна на живота. За мен ставаше въпрос да разгледам онези индивидуалности, които са били около Бейкън след неговата смърт. А около него имаше такива индивидуалности, които в следващото време се родиха като изследователи на природата, но и такива индивидуалности, които после се родиха като историци. И когато разгледаме влиянието на лорд Бейкън върху тези души, ние виждаме, как това, което той е основал на Земята, материализмът, чистото изследване на сетивния свят - нали всичко останало за него е само идол, - ние виждаме, как това, отнесено горе и преведено в духовното, се превръща в радикалност. Така че тези души приемат в духовния свят импулси, които, след тяхното раждане, след тяхното слизане на Земята ги карат да считат за вярно само това, което е факт, който може да бъде видян със сетивата.
към текста >>
Сега бих искал да говоря малко популярно, но ви моля да не разбирате това популярно съвсем дословно, защото естествено тогава ще бъде извън
ред
но лесно да се каже: -Това е гротескно.
И съвсем не може да се разбере времето, следващо една епоха, ако не се насочи погледът също и върху тази страна на живота. За мен ставаше въпрос да разгледам онези индивидуалности, които са били около Бейкън след неговата смърт. А около него имаше такива индивидуалности, които в следващото време се родиха като изследователи на природата, но и такива индивидуалности, които после се родиха като историци. И когато разгледаме влиянието на лорд Бейкън върху тези души, ние виждаме, как това, което той е основал на Земята, материализмът, чистото изследване на сетивния свят - нали всичко останало за него е само идол, - ние виждаме, как това, отнесено горе и преведено в духовното, се превръща в радикалност. Така че тези души приемат в духовния свят импулси, които, след тяхното раждане, след тяхното слизане на Земята ги карат да считат за вярно само това, което е факт, който може да бъде видян със сетивата.
Сега бих искал да говоря малко популярно, но ви моля да не разбирате това популярно съвсем дословно, защото естествено тогава ще бъде извънредно лесно да се каже: -Това е гротескно.
- Между тези души имаше също и такива, които според предишните си заложби, според заложбите на техните минали съществувания трябваше да станат именно историци. Един от тях беше от най-забележителните - разбирам забележителен там отвъд, още в предземния живот. Всички тези души казваха под впечатлението на импулсите, получени от лорд Бейкън: - Сега вече не трябва да се пише история така, както са писали миналите историци, така че историкът да има идеи, да изследва взаимни връзки, а трябва да се изследват действителните факти. - Сега ви питам: - Какво значи да се изследва действителният факт в историята? - Най-важното в историята са несъмнено намеренията на хората, които не са действителни факти.
към текста >>
- Между тези души имаше също и такива, които спо
ред
п
ред
ишните си заложби, спо
ред
заложбите на техните минали съществувания трябваше да станат именно историци.
За мен ставаше въпрос да разгледам онези индивидуалности, които са били около Бейкън след неговата смърт. А около него имаше такива индивидуалности, които в следващото време се родиха като изследователи на природата, но и такива индивидуалности, които после се родиха като историци. И когато разгледаме влиянието на лорд Бейкън върху тези души, ние виждаме, как това, което той е основал на Земята, материализмът, чистото изследване на сетивния свят - нали всичко останало за него е само идол, - ние виждаме, как това, отнесено горе и преведено в духовното, се превръща в радикалност. Така че тези души приемат в духовния свят импулси, които, след тяхното раждане, след тяхното слизане на Земята ги карат да считат за вярно само това, което е факт, който може да бъде видян със сетивата. Сега бих искал да говоря малко популярно, но ви моля да не разбирате това популярно съвсем дословно, защото естествено тогава ще бъде извънредно лесно да се каже: -Това е гротескно.
- Между тези души имаше също и такива, които според предишните си заложби, според заложбите на техните минали съществувания трябваше да станат именно историци.
Един от тях беше от най-забележителните - разбирам забележителен там отвъд, още в предземния живот. Всички тези души казваха под впечатлението на импулсите, получени от лорд Бейкън: - Сега вече не трябва да се пише история така, както са писали миналите историци, така че историкът да има идеи, да изследва взаимни връзки, а трябва да се изследват действителните факти. - Сега ви питам: - Какво значи да се изследва действителният факт в историята? - Най-важното в историята са несъмнено намеренията на хората, които не са действителни факти. Но тези души тогава не си позволяваха вече да изследват това, а най-малко си позволи това онази душа, която след това се яви като един от най-големите историци на 19-то столетие, Леополд фон Ранке[6], един предземен ученик на лорд Бейкън, който се прероди именно като Леополд фон Ранке.
към текста >>
Един от тях беше от най-забележителните - разбирам забележителен там отвъд, още в п
ред
земния живот.
А около него имаше такива индивидуалности, които в следващото време се родиха като изследователи на природата, но и такива индивидуалности, които после се родиха като историци. И когато разгледаме влиянието на лорд Бейкън върху тези души, ние виждаме, как това, което той е основал на Земята, материализмът, чистото изследване на сетивния свят - нали всичко останало за него е само идол, - ние виждаме, как това, отнесено горе и преведено в духовното, се превръща в радикалност. Така че тези души приемат в духовния свят импулси, които, след тяхното раждане, след тяхното слизане на Земята ги карат да считат за вярно само това, което е факт, който може да бъде видян със сетивата. Сега бих искал да говоря малко популярно, но ви моля да не разбирате това популярно съвсем дословно, защото естествено тогава ще бъде извънредно лесно да се каже: -Това е гротескно. - Между тези души имаше също и такива, които според предишните си заложби, според заложбите на техните минали съществувания трябваше да станат именно историци.
Един от тях беше от най-забележителните - разбирам забележителен там отвъд, още в предземния живот.
Всички тези души казваха под впечатлението на импулсите, получени от лорд Бейкън: - Сега вече не трябва да се пише история така, както са писали миналите историци, така че историкът да има идеи, да изследва взаимни връзки, а трябва да се изследват действителните факти. - Сега ви питам: - Какво значи да се изследва действителният факт в историята? - Най-важното в историята са несъмнено намеренията на хората, които не са действителни факти. Но тези души тогава не си позволяваха вече да изследват това, а най-малко си позволи това онази душа, която след това се яви като един от най-големите историци на 19-то столетие, Леополд фон Ранке[6], един предземен ученик на лорд Бейкън, който се прероди именно като Леополд фон Ранке. Ако проследим сега земния исторически път на Леополд фон Ранке, кой е всъщност неговият принцип?
към текста >>
Но тези души тогава не си позволяваха вече да изследват това, а най-малко си позволи това онази душа, която след това се яви като един от най-големите историци на 19-то столетие, Леополд фон Ранке[6], един п
ред
земен ученик на лорд Бейкън, който се прероди именно като Леополд фон Ранке.
- Между тези души имаше също и такива, които според предишните си заложби, според заложбите на техните минали съществувания трябваше да станат именно историци. Един от тях беше от най-забележителните - разбирам забележителен там отвъд, още в предземния живот. Всички тези души казваха под впечатлението на импулсите, получени от лорд Бейкън: - Сега вече не трябва да се пише история така, както са писали миналите историци, така че историкът да има идеи, да изследва взаимни връзки, а трябва да се изследват действителните факти. - Сега ви питам: - Какво значи да се изследва действителният факт в историята? - Най-важното в историята са несъмнено намеренията на хората, които не са действителни факти.
Но тези души тогава не си позволяваха вече да изследват това, а най-малко си позволи това онази душа, която след това се яви като един от най-големите историци на 19-то столетие, Леополд фон Ранке[6], един предземен ученик на лорд Бейкън, който се прероди именно като Леополд фон Ранке.
Ако проследим сега земния исторически път на Леополд фон Ранке, кой е всъщност неговият принцип? Принципът на Ранке като историк е, че в историята не трябва да се пише нищо друго, освен това, което може да се прочете в архивите; цялата история трябва да бъде извлечена от архивите, от преговорите на дипломатите. Ранке, който е германски протестант, но на когото това е съвършено безразлично по отношение на неговото разбиране на действителността, работи с обективност: т.е. той пише историята с обективността на архивите, с такава обективност той написа историята на папите, най-добрата история на папите, която е била написана от чистата гледна точка на архивите. Когато четем Ранке, ние сме малко объркани, всъщност страшно объркани.
към текста >>
Защото нещо пусто, нещо празно е да трябва да си п
ред
ставим този господин, стигнал до най-късна старост, но запазил своята подвижност и жизненост, заровен в архивите, съпоставяйки дипломатическите преговори.
Ако проследим сега земния исторически път на Леополд фон Ранке, кой е всъщност неговият принцип? Принципът на Ранке като историк е, че в историята не трябва да се пише нищо друго, освен това, което може да се прочете в архивите; цялата история трябва да бъде извлечена от архивите, от преговорите на дипломатите. Ранке, който е германски протестант, но на когото това е съвършено безразлично по отношение на неговото разбиране на действителността, работи с обективност: т.е. той пише историята с обективността на архивите, с такава обективност той написа историята на папите, най-добрата история на папите, която е била написана от чистата гледна точка на архивите. Когато четем Ранке, ние сме малко объркани, всъщност страшно объркани.
Защото нещо пусто, нещо празно е да трябва да си представим този господин, стигнал до най-късна старост, но запазил своята подвижност и жизненост, заровен в архивите, съпоставяйки дипломатическите преговори.
Това изобщо не е никаква действителна история. Това обаче е история, която разчита само на фактите от сетивния свят, а за историята такива са тези архиви. И така, вземайки под внимание и извънземния живот, ние имаме възможност да разберем, защо Ранке е станал такъв? Но когато предприемаме такива разглеждания, ние можем да насочим поглед също и върху Амос Комениус, как той е действал върху предземната воля на душите, които след това са слезли на Земята. И също както Леополд фон Ранке стана най-забележителният послесмъртен ученик на Бейкън, така и Шлосер[7] е най-бележитият послесмъртен ученик на Амос Комениус.
към текста >>
Но когато п
ред
приемаме такива разглеждания, ние можем да насочим поглед също и върху Амос Комениус, как той е действал върху п
ред
земната воля на душите, които след това са слезли на Земята.
Когато четем Ранке, ние сме малко объркани, всъщност страшно объркани. Защото нещо пусто, нещо празно е да трябва да си представим този господин, стигнал до най-късна старост, но запазил своята подвижност и жизненост, заровен в архивите, съпоставяйки дипломатическите преговори. Това изобщо не е никаква действителна история. Това обаче е история, която разчита само на фактите от сетивния свят, а за историята такива са тези архиви. И така, вземайки под внимание и извънземния живот, ние имаме възможност да разберем, защо Ранке е станал такъв?
Но когато предприемаме такива разглеждания, ние можем да насочим поглед също и върху Амос Комениус, как той е действал върху предземната воля на душите, които след това са слезли на Земята.
И също както Леополд фон Ранке стана най-забележителният послесмъртен ученик на Бейкън, така и Шлосер[7] е най-бележитият послесмъртен ученик на Амос Комениус. А сега, когато четете историята на Шлосер, вземете цялата конструкция на неговите изречения, целия му основен тон - навсякъде говори моралистът, онзи, който иска да завладее, да трогне душите, сърцата, който иска да говори на сърцата. Понякога това му се удава трудно, защото той има една педантична черта. Той се обръща по един педантичен начин към сърцата, но той говори на сърцата, понеже е един предземен ученик на Амос Комениус, защото е приел от него нещо, което се намираше в този Амос Комениус, който е така характерен с неговата духовна същност. Помислете, че той все пак идва от мохамеданизма.
към текста >>
Той се обръща по един педантичен начин към сърцата, но той говори на сърцата, понеже е един п
ред
земен ученик на Амос Комениус, защото е приел от него нещо, което се намираше в този Амос Комениус, който е така характерен с неговата духовна същност.
И така, вземайки под внимание и извънземния живот, ние имаме възможност да разберем, защо Ранке е станал такъв? Но когато предприемаме такива разглеждания, ние можем да насочим поглед също и върху Амос Комениус, как той е действал върху предземната воля на душите, които след това са слезли на Земята. И също както Леополд фон Ранке стана най-забележителният послесмъртен ученик на Бейкън, така и Шлосер[7] е най-бележитият послесмъртен ученик на Амос Комениус. А сега, когато четете историята на Шлосер, вземете цялата конструкция на неговите изречения, целия му основен тон - навсякъде говори моралистът, онзи, който иска да завладее, да трогне душите, сърцата, който иска да говори на сърцата. Понякога това му се удава трудно, защото той има една педантична черта.
Той се обръща по един педантичен начин към сърцата, но той говори на сърцата, понеже е един предземен ученик на Амос Комениус, защото е приел от него нещо, което се намираше в този Амос Комениус, който е така характерен с неговата духовна същност.
Помислете, че той все пак идва от мохамеданизма. Той е нещо съвършено различно от духовете например, които са се присъединили към лорд Бейкън, но също и Амос Комениус в неговото прераждане като Амос Комениус живееше в действителния външен свят. Той навсякъде искаше нагледност в обучението, в основата на обучението навсякъде трябваше да има нещо образно. Той изискваше наблюдение, сетивното се подчертаваше, но по един друг начин. Защото Амос Комениус същевременно е един от онези, които в епохата на 30-годишната война най-живо се придържаха към убеждението за настъпването на така нареченото «хилядолетно царство»; той е този, който в своята «Пансофия» изрази велики, всеобхватни световни идеи.
към текста >>
Но в разглежданията, които направих тук п
ред
вас в миналите часове, стана ясно, че от едно въплъщение в друго се действа по един твърде забележителен начин.
Защото Амос Комениус същевременно е един от онези, които в епохата на 30-годишната война най-живо се придържаха към убеждението за настъпването на така нареченото «хилядолетно царство»; той е този, който в своята «Пансофия» изрази велики, всеобхватни световни идеи. Той искаше да действа върху възпитанието на хората чрез ударната сила. Това продължи да действа и в Шлосер, то се намираше вътре в Шлосер. Аз споменавам тези два образа, Ранке и Шлосер, за да ви покажа, как само тогава можем да разберем това, което се явява в човека като духовно-творческо, когато също вземем под внимание именно и извънземния живот. Ние можем само тогава да го разберем, както разбрахме някои неща благодарение на това, че взехме под внимание и разгледахме повтарящите се земни съществувания.
Но в разглежданията, които направих тук пред вас в миналите часове, стана ясно, че от едно въплъщение в друго се действа по един твърде забележителен начин.
Тези примери, както вече казах, ги споменавам заради това, за да можем след това да навлезем в разглеждането на начина, по който някой може да започне да размисля върху своята собствена карма. Преди да пристъпим към разглеждането на начина, по който доброто и злото действат от едно въплъщение в друго, по който действат болестите и др.п., ние трябва да изградим една представа, как действа това, което се появява в същинския духовен живот на цивилизацията. Трябва да призная, мои мили приятели, че една от най-интересните личности от по-новия духовен живот по отношение на нейната карма беше за мене Конрад Фердинанд Майер[8]. Защото който разглежда Конрад Фердинанд Майер, както той е живял като поета Конрад Фердинанд Майер, той вижда, че най-хубавите произведения на Конрад Фердинанд Майер почиват на това, че в неговата човешка конституция постоянно се проявява нещо като стремеж на неговия аз и на астралното му тяло да искат да избягат от физическото тяло и от етерното тяло. У Конрад Фердинанд Майер настъпват болестни състояния, стигащи до границата на разстройството на духа.
към текста >>
П
ред
и да пристъпим към разглеждането на начина, по който доброто и злото действат от едно въплъщение в друго, по който действат болестите и др.п., ние трябва да изградим една п
ред
става, как действа това, което се появява в същинския духовен живот на цивилизацията.
Това продължи да действа и в Шлосер, то се намираше вътре в Шлосер. Аз споменавам тези два образа, Ранке и Шлосер, за да ви покажа, как само тогава можем да разберем това, което се явява в човека като духовно-творческо, когато също вземем под внимание именно и извънземния живот. Ние можем само тогава да го разберем, както разбрахме някои неща благодарение на това, че взехме под внимание и разгледахме повтарящите се земни съществувания. Но в разглежданията, които направих тук пред вас в миналите часове, стана ясно, че от едно въплъщение в друго се действа по един твърде забележителен начин. Тези примери, както вече казах, ги споменавам заради това, за да можем след това да навлезем в разглеждането на начина, по който някой може да започне да размисля върху своята собствена карма.
Преди да пристъпим към разглеждането на начина, по който доброто и злото действат от едно въплъщение в друго, по който действат болестите и др.п., ние трябва да изградим една представа, как действа това, което се появява в същинския духовен живот на цивилизацията.
Трябва да призная, мои мили приятели, че една от най-интересните личности от по-новия духовен живот по отношение на нейната карма беше за мене Конрад Фердинанд Майер[8]. Защото който разглежда Конрад Фердинанд Майер, както той е живял като поета Конрад Фердинанд Майер, той вижда, че най-хубавите произведения на Конрад Фердинанд Майер почиват на това, че в неговата човешка конституция постоянно се проявява нещо като стремеж на неговия аз и на астралното му тяло да искат да избягат от физическото тяло и от етерното тяло. У Конрад Фердинанд Майер настъпват болестни състояния, стигащи до границата на разстройството на духа. Това са състояния, които само в една по-крайна форма създават това, което всъщност при него винаги съществува в начална фаза, в «статус насценди»: същинското духовно-душевно естество иска да излезе извън тялото и само една тънка нишка го свързва с физическо-етерното. В тези състояния, в които духовно-душевното само леко задържа физическо-етерното, при Конрад Фердинанд Майер се раждат най-хубавите му произведения, даже най-хубавото от неговата поезия, както и най-хубавите му кратки стихове.
към текста >>
Извън
ред
но интересно е да видим как някои неща, които се явяват у Конрад Фердинанд Майер, изглеждат почти като едно размътено спомняне, като един смътен спомен, който спомен обаче е станал нещо красиво чрез размътването.
При един обикновен човек на материалистичната епоха имаме много здрава връзка на духовно-душевното с физическо-етерното. При такъв човек духовно-душевното стои дълбоко вътре във физическо-етерното, засяда напълно там вътре. При Конрад Фердинанд Майер не съществуваше такова нещо. При него имаше една много нежна връзка на духовно-душевното с физическо-етерното. Да се опише душата на този човек, това действително принадлежи към най-интересните неща, които можем да направим по отношение на по-новото духовно развитие.
Извънредно интересно е да видим как някои неща, които се явяват у Конрад Фердинанд Майер, изглеждат почти като едно размътено спомняне, като един смътен спомен, който спомен обаче е станал нещо красиво чрез размътването.
Човек постоянно има чувството, че когато Конрад Фердинанд Майер пише, той си спомня за нещо, но не точно. Той го изменя, но го изменя в нещо красиво и съвършено по форма. По един чудесен начин това може да се наблюдава във всяко отделно произведение от неговите поетически творения. Във вътрешната карма на човека имаме нещо твърде характерно, когато е налице определено съотношение на четирите члена на човешката природа - съотношението между физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и аза. Ние можем да проследим тази странно интимна връзка обратно в миналото на Конрад Фердинанд Майер.
към текста >>
Във вътрешната карма на човека имаме нещо твърде характерно, когато е налице оп
ред
елено съотношение на четирите члена на човешката природа - съотношението между физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и аза.
Да се опише душата на този човек, това действително принадлежи към най-интересните неща, които можем да направим по отношение на по-новото духовно развитие. Извънредно интересно е да видим как някои неща, които се явяват у Конрад Фердинанд Майер, изглеждат почти като едно размътено спомняне, като един смътен спомен, който спомен обаче е станал нещо красиво чрез размътването. Човек постоянно има чувството, че когато Конрад Фердинанд Майер пише, той си спомня за нещо, но не точно. Той го изменя, но го изменя в нещо красиво и съвършено по форма. По един чудесен начин това може да се наблюдава във всяко отделно произведение от неговите поетически творения.
Във вътрешната карма на човека имаме нещо твърде характерно, когато е налице определено съотношение на четирите члена на човешката природа - съотношението между физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и аза.
Ние можем да проследим тази странно интимна връзка обратно в миналото на Конрад Фердинанд Майер. Първо стигаме назад до 30-годишната война. Там ми стана ясно, че при тази личност има нещо от един минал земен живот през времето на 30-годишната война. След това ми се разкри един още по-предишен живот на Земята, който е протекъл преди епохата на Каролингите в миналото на италианската история. Но при проследяване кармата на Конрад Фердинанд Майер особеното неясно очертание на неговото същество, което въпреки това се явява в такова съвършенство на формата, това неясно очертание се пренася върху изследването и тогава човек има чувството, че се обърква.
към текста >>
След това ми се разкри един още по-п
ред
ишен живот на Земята, който е протекъл п
ред
и епохата на Каролингите в миналото на италианската история.
По един чудесен начин това може да се наблюдава във всяко отделно произведение от неговите поетически творения. Във вътрешната карма на човека имаме нещо твърде характерно, когато е налице определено съотношение на четирите члена на човешката природа - съотношението между физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и аза. Ние можем да проследим тази странно интимна връзка обратно в миналото на Конрад Фердинанд Майер. Първо стигаме назад до 30-годишната война. Там ми стана ясно, че при тази личност има нещо от един минал земен живот през времето на 30-годишната война.
След това ми се разкри един още по-предишен живот на Земята, който е протекъл преди епохата на Каролингите в миналото на италианската история.
Но при проследяване кармата на Конрад Фердинанд Майер особеното неясно очертание на неговото същество, което въпреки това се явява в такова съвършенство на формата, това неясно очертание се пренася върху изследването и тогава човек има чувството, че се обърква. Всъщност трябва да опиша тези неща наистина така, както те се разкриват. Когато се отиде обратно в миналото, в 7-мо и 8-мо столетие на италианската история, появява се чувството: - Ти навлизаш в нещо извънредно несигурно. - Човек постоянно бива отблъскван и постепенно забелязва, че това не се дължи на самия него, а се крие в самите неща, че тук в душата, в индивидуалността на Конрад Фердинанд Майер има нещо, което довежда до объркване на самия изследовател. Защото, когато изследваме подобно нещо, постоянно трябва да се връщаме в настоящото прераждане, съответно в неотдавна изминалото, после в по-предното, след това отново - бих могъл да кажа - да спрем и отново да се върнем.
към текста >>
Когато се отиде обратно в миналото, в 7-мо и 8-мо столетие на италианската история, появява се чувството: - Ти навлизаш в нещо извън
ред
но несигурно.
Първо стигаме назад до 30-годишната война. Там ми стана ясно, че при тази личност има нещо от един минал земен живот през времето на 30-годишната война. След това ми се разкри един още по-предишен живот на Земята, който е протекъл преди епохата на Каролингите в миналото на италианската история. Но при проследяване кармата на Конрад Фердинанд Майер особеното неясно очертание на неговото същество, което въпреки това се явява в такова съвършенство на формата, това неясно очертание се пренася върху изследването и тогава човек има чувството, че се обърква. Всъщност трябва да опиша тези неща наистина така, както те се разкриват.
Когато се отиде обратно в миналото, в 7-мо и 8-мо столетие на италианската история, появява се чувството: - Ти навлизаш в нещо извънредно несигурно.
- Човек постоянно бива отблъскван и постепенно забелязва, че това не се дължи на самия него, а се крие в самите неща, че тук в душата, в индивидуалността на Конрад Фердинанд Майер има нещо, което довежда до объркване на самия изследовател. Защото, когато изследваме подобно нещо, постоянно трябва да се връщаме в настоящото прераждане, съответно в неотдавна изминалото, после в по-предното, след това отново - бих могъл да кажа - да спрем и отново да се върнем. И така се получи следното: Трябва да си представите, как всичко, което е живяло в една човешка душа в нейните минали прераждания, се явява в най-различни форми, в подобия, които външното наблюдение понякога съвсем не може да констатира. Вие вече видяхте това при други прераждания, които разгледах тук през тази седмица. И така се стига до едно прераждане през първите християнски столетия в Италия, където душата дълго време е живяла в края на първата половина на първото християнско хилядолетие в римския двор в Равена, където първо трябва да спрем.
към текста >>
Защото, когато изследваме подобно нещо, постоянно трябва да се връщаме в настоящото прераждане, съответно в неотдавна изминалото, после в по-п
ред
ното, след това отново - бих могъл да кажа - да спрем и отново да се върнем.
След това ми се разкри един още по-предишен живот на Земята, който е протекъл преди епохата на Каролингите в миналото на италианската история. Но при проследяване кармата на Конрад Фердинанд Майер особеното неясно очертание на неговото същество, което въпреки това се явява в такова съвършенство на формата, това неясно очертание се пренася върху изследването и тогава човек има чувството, че се обърква. Всъщност трябва да опиша тези неща наистина така, както те се разкриват. Когато се отиде обратно в миналото, в 7-мо и 8-мо столетие на италианската история, появява се чувството: - Ти навлизаш в нещо извънредно несигурно. - Човек постоянно бива отблъскван и постепенно забелязва, че това не се дължи на самия него, а се крие в самите неща, че тук в душата, в индивидуалността на Конрад Фердинанд Майер има нещо, което довежда до объркване на самия изследовател.
Защото, когато изследваме подобно нещо, постоянно трябва да се връщаме в настоящото прераждане, съответно в неотдавна изминалото, после в по-предното, след това отново - бих могъл да кажа - да спрем и отново да се върнем.
И така се получи следното: Трябва да си представите, как всичко, което е живяло в една човешка душа в нейните минали прераждания, се явява в най-различни форми, в подобия, които външното наблюдение понякога съвсем не може да констатира. Вие вече видяхте това при други прераждания, които разгледах тук през тази седмица. И така се стига до едно прераждане през първите християнски столетия в Италия, където душата дълго време е живяла в края на първата половина на първото християнско хилядолетие в римския двор в Равена, където първо трябва да спрем. Но тук се стига до объркване поради това, че човек трябва все пак да се запита: - Какво живее в душата? - В момента, когато човек се запита, за да предизвика окултното изследване: - Какво е живяло в душата?
към текста >>
И така се получи следното: Трябва да си п
ред
ставите, как всичко, което е живяло в една човешка душа в нейните минали прераждания, се явява в най-различни форми, в подобия, които външното наблюдение понякога съвсем не може да констатира.
Но при проследяване кармата на Конрад Фердинанд Майер особеното неясно очертание на неговото същество, което въпреки това се явява в такова съвършенство на формата, това неясно очертание се пренася върху изследването и тогава човек има чувството, че се обърква. Всъщност трябва да опиша тези неща наистина така, както те се разкриват. Когато се отиде обратно в миналото, в 7-мо и 8-мо столетие на италианската история, появява се чувството: - Ти навлизаш в нещо извънредно несигурно. - Човек постоянно бива отблъскван и постепенно забелязва, че това не се дължи на самия него, а се крие в самите неща, че тук в душата, в индивидуалността на Конрад Фердинанд Майер има нещо, което довежда до объркване на самия изследовател. Защото, когато изследваме подобно нещо, постоянно трябва да се връщаме в настоящото прераждане, съответно в неотдавна изминалото, после в по-предното, след това отново - бих могъл да кажа - да спрем и отново да се върнем.
И така се получи следното: Трябва да си представите, как всичко, което е живяло в една човешка душа в нейните минали прераждания, се явява в най-различни форми, в подобия, които външното наблюдение понякога съвсем не може да констатира.
Вие вече видяхте това при други прераждания, които разгледах тук през тази седмица. И така се стига до едно прераждане през първите християнски столетия в Италия, където душата дълго време е живяла в края на първата половина на първото християнско хилядолетие в римския двор в Равена, където първо трябва да спрем. Но тук се стига до объркване поради това, че човек трябва все пак да се запита: - Какво живее в душата? - В момента, когато човек се запита, за да предизвика окултното изследване: - Какво е живяло в душата? - нещата отново се заличават.
към текста >>
- В момента, когато човек се запита, за да п
ред
извика окултното изследване: - Какво е живяло в душата?
Защото, когато изследваме подобно нещо, постоянно трябва да се връщаме в настоящото прераждане, съответно в неотдавна изминалото, после в по-предното, след това отново - бих могъл да кажа - да спрем и отново да се върнем. И така се получи следното: Трябва да си представите, как всичко, което е живяло в една човешка душа в нейните минали прераждания, се явява в най-различни форми, в подобия, които външното наблюдение понякога съвсем не може да констатира. Вие вече видяхте това при други прераждания, които разгледах тук през тази седмица. И така се стига до едно прераждане през първите християнски столетия в Италия, където душата дълго време е живяла в края на първата половина на първото християнско хилядолетие в римския двор в Равена, където първо трябва да спрем. Но тук се стига до объркване поради това, че човек трябва все пак да се запита: - Какво живее в душата?
- В момента, когато човек се запита, за да предизвика окултното изследване: - Какво е живяло в душата?
- нещата отново се заличават. Човек стига до изживяванията, които тази душа е имала, когато е живяла при римския двор в Равена; човек навлиза в тези изживявания, вярва че ги има, тогава те отново се заличават. И тогава постоянно бива довеждан обратно до живеещия в настоящето Конрад Фердинанд Майер, докато стигне до констатацията, че в този по-късен живот той сам заличава своето собствено душевно съдържание от предишния си живот. И едва след дълги усилия се установява, как стоят нещата. Тогава се установява, че Конрад Фердинанд Майер, т.е.
към текста >>
И тогава постоянно бива довеждан обратно до живеещия в настоящето Конрад Фердинанд Майер, докато стигне до констатацията, че в този по-късен живот той сам заличава своето собствено душевно съдържание от п
ред
ишния си живот.
И така се стига до едно прераждане през първите християнски столетия в Италия, където душата дълго време е живяла в края на първата половина на първото християнско хилядолетие в римския двор в Равена, където първо трябва да спрем. Но тук се стига до объркване поради това, че човек трябва все пак да се запита: - Какво живее в душата? - В момента, когато човек се запита, за да предизвика окултното изследване: - Какво е живяло в душата? - нещата отново се заличават. Човек стига до изживяванията, които тази душа е имала, когато е живяла при римския двор в Равена; човек навлиза в тези изживявания, вярва че ги има, тогава те отново се заличават.
И тогава постоянно бива довеждан обратно до живеещия в настоящето Конрад Фердинанд Майер, докато стигне до констатацията, че в този по-късен живот той сам заличава своето собствено душевно съдържание от предишния си живот.
И едва след дълги усилия се установява, как стоят нещата. Тогава се установява, че Конрад Фердинанд Майер, т.е. индивидуалността, която живееше в него, е живяла някога в Италия в определени отношения с един папа[9], който изпратил тази индивидуалност заедно с други в една католическа християнска мисия в Англия. Така че тази индивидуалност, която след това става Конрад Фердинанд Майер, първо усвои цялото онова чудесно чувство за формата, което можеше да се усвои точно в Италия в онова време, за което говорят именно изкуствата на мозайката в Италия, за което говори старата италианска живопис, която в по-голямата си част изобщо е загинала - това е престанало да съществува - и след това с една католическо-християнска мисия той отива при англо-саксонците. Един от неговите другари основава епископството Кентърбъри.
към текста >>
индивидуалността, която живееше в него, е живяла някога в Италия в оп
ред
елени отношения с един папа[9], който изпратил тази индивидуалност заедно с други в една католическа християнска мисия в Англия.
- нещата отново се заличават. Човек стига до изживяванията, които тази душа е имала, когато е живяла при римския двор в Равена; човек навлиза в тези изживявания, вярва че ги има, тогава те отново се заличават. И тогава постоянно бива довеждан обратно до живеещия в настоящето Конрад Фердинанд Майер, докато стигне до констатацията, че в този по-късен живот той сам заличава своето собствено душевно съдържание от предишния си живот. И едва след дълги усилия се установява, как стоят нещата. Тогава се установява, че Конрад Фердинанд Майер, т.е.
индивидуалността, която живееше в него, е живяла някога в Италия в определени отношения с един папа[9], който изпратил тази индивидуалност заедно с други в една католическа християнска мисия в Англия.
Така че тази индивидуалност, която след това става Конрад Фердинанд Майер, първо усвои цялото онова чудесно чувство за формата, което можеше да се усвои точно в Италия в онова време, за което говорят именно изкуствата на мозайката в Италия, за което говори старата италианска живопис, която в по-голямата си част изобщо е загинала - това е престанало да съществува - и след това с една католическо-християнска мисия той отива при англо-саксонците. Един от неговите другари основава епископството Кентърбъри. И това, което стана в Кентърбъри, е свързано главно с това основаване. Индивидуалността, която по-късно се прероди като Конрад Фердинанд Майер, само присъстваше там, но тази индивидуалност беше много подвижна, будна и дейна и с това тя предизвиква недоволството и гнева на един англо-саксонски главатар и е убита под подстрекателството на този англо-саксонски главатар. Това е, което първо се открива.
към текста >>
Индивидуалността, която по-късно се прероди като Конрад Фердинанд Майер, само присъстваше там, но тази индивидуалност беше много подвижна, будна и дейна и с това тя п
ред
извиква недоволството и гнева на един англо-саксонски главатар и е убита под подстрекателството на този англо-саксонски главатар.
Тогава се установява, че Конрад Фердинанд Майер, т.е. индивидуалността, която живееше в него, е живяла някога в Италия в определени отношения с един папа[9], който изпратил тази индивидуалност заедно с други в една католическа християнска мисия в Англия. Така че тази индивидуалност, която след това става Конрад Фердинанд Майер, първо усвои цялото онова чудесно чувство за формата, което можеше да се усвои точно в Италия в онова време, за което говорят именно изкуствата на мозайката в Италия, за което говори старата италианска живопис, която в по-голямата си част изобщо е загинала - това е престанало да съществува - и след това с една католическо-християнска мисия той отива при англо-саксонците. Един от неговите другари основава епископството Кентърбъри. И това, което стана в Кентърбъри, е свързано главно с това основаване.
Индивидуалността, която по-късно се прероди като Конрад Фердинанд Майер, само присъстваше там, но тази индивидуалност беше много подвижна, будна и дейна и с това тя предизвиква недоволството и гнева на един англо-саксонски главатар и е убита под подстрекателството на този англо-саксонски главатар.
Това е, което първо се открива. Но през времето, когато пребивава в Англия, в душата на Конрад Фердинанд Майер имаше нещо, което не й позволи да се радва на живота. Тази душа имаше всъщност своите корени в тогавашното италианско изкуство, ако искаме да наречем това така, в италианския духовен живот. Тя не се радваше при упражняването на нейната мисионерска дейност в Англия, но въпреки това се посвети на тази мисионерска дейност по един интензивен начин, което предизвика реакцията и убийството. Това неизпитване на радост, това всъщност отдръпване от нещо, което той вършеше, следвайки един друг подтик на сърцето си, но което той вършеше с всичка сила, с цялата си преданост, това подейства по известен начин така, че при преминаването през следващия земен живот настъпи едно космическо размътване на паметта.
към текста >>
Тя не се радваше при упражняването на нейната мисионерска дейност в Англия, но въпреки това се посвети на тази мисионерска дейност по един интензивен начин, което п
ред
извика реакцията и убийството.
И това, което стана в Кентърбъри, е свързано главно с това основаване. Индивидуалността, която по-късно се прероди като Конрад Фердинанд Майер, само присъстваше там, но тази индивидуалност беше много подвижна, будна и дейна и с това тя предизвиква недоволството и гнева на един англо-саксонски главатар и е убита под подстрекателството на този англо-саксонски главатар. Това е, което първо се открива. Но през времето, когато пребивава в Англия, в душата на Конрад Фердинанд Майер имаше нещо, което не й позволи да се радва на живота. Тази душа имаше всъщност своите корени в тогавашното италианско изкуство, ако искаме да наречем това така, в италианския духовен живот.
Тя не се радваше при упражняването на нейната мисионерска дейност в Англия, но въпреки това се посвети на тази мисионерска дейност по един интензивен начин, което предизвика реакцията и убийството.
Това неизпитване на радост, това всъщност отдръпване от нещо, което той вършеше, следвайки един друг подтик на сърцето си, но което той вършеше с всичка сила, с цялата си преданост, това подейства по известен начин така, че при преминаването през следващия земен живот настъпи едно космическо размътване на паметта. Импулсът беше налице, обаче той не се покриваше вече с някакво понятие. И така се получи, че след това в прераждането като Конрад Фердинанд Майер действаше един неопределен импулс: - Аз действах в Англия; нещо там е свързано с Кентърбъри; аз бях убит поради моята връзка с Кентърбъри. - В отговор на това сега действа външният живот през въплъщението като Конрад Фердинанд Майер. Той изучава английската история, изучава Кентърбъри, изучава това, което стои във връзка с английската история и Кентърбъри.
към текста >>
Това неизпитване на радост, това всъщност отдръпване от нещо, което той вършеше, следвайки един друг подтик на сърцето си, но което той вършеше с всичка сила, с цялата си п
ред
аност, това подейства по известен начин така, че при преминаването през следващия земен живот настъпи едно космическо размътване на паметта.
Индивидуалността, която по-късно се прероди като Конрад Фердинанд Майер, само присъстваше там, но тази индивидуалност беше много подвижна, будна и дейна и с това тя предизвиква недоволството и гнева на един англо-саксонски главатар и е убита под подстрекателството на този англо-саксонски главатар. Това е, което първо се открива. Но през времето, когато пребивава в Англия, в душата на Конрад Фердинанд Майер имаше нещо, което не й позволи да се радва на живота. Тази душа имаше всъщност своите корени в тогавашното италианско изкуство, ако искаме да наречем това така, в италианския духовен живот. Тя не се радваше при упражняването на нейната мисионерска дейност в Англия, но въпреки това се посвети на тази мисионерска дейност по един интензивен начин, което предизвика реакцията и убийството.
Това неизпитване на радост, това всъщност отдръпване от нещо, което той вършеше, следвайки един друг подтик на сърцето си, но което той вършеше с всичка сила, с цялата си преданост, това подейства по известен начин така, че при преминаването през следващия земен живот настъпи едно космическо размътване на паметта.
Импулсът беше налице, обаче той не се покриваше вече с някакво понятие. И така се получи, че след това в прераждането като Конрад Фердинанд Майер действаше един неопределен импулс: - Аз действах в Англия; нещо там е свързано с Кентърбъри; аз бях убит поради моята връзка с Кентърбъри. - В отговор на това сега действа външният живот през въплъщението като Конрад Фердинанд Майер. Той изучава английската история, изучава Кентърбъри, изучава това, което стои във връзка с английската история и Кентърбъри. Сблъсква се с Томас Бекет[10], канцлерът на крал Хенри ІІ в 12-то столетие, с тази особена съдба на Томас Бекет, който отначало беше всемогъщ канцлер на крал Хенри ІІ, а след това бе убит под неговото подстрекателство.
към текста >>
И така се получи, че след това в прераждането като Конрад Фердинанд Майер действаше един неоп
ред
елен импулс: - Аз действах в Англия; нещо там е свързано с Кентърбъри; аз бях убит поради моята връзка с Кентърбъри. -
Но през времето, когато пребивава в Англия, в душата на Конрад Фердинанд Майер имаше нещо, което не й позволи да се радва на живота. Тази душа имаше всъщност своите корени в тогавашното италианско изкуство, ако искаме да наречем това така, в италианския духовен живот. Тя не се радваше при упражняването на нейната мисионерска дейност в Англия, но въпреки това се посвети на тази мисионерска дейност по един интензивен начин, което предизвика реакцията и убийството. Това неизпитване на радост, това всъщност отдръпване от нещо, което той вършеше, следвайки един друг подтик на сърцето си, но което той вършеше с всичка сила, с цялата си преданост, това подейства по известен начин така, че при преминаването през следващия земен живот настъпи едно космическо размътване на паметта. Импулсът беше налице, обаче той не се покриваше вече с някакво понятие.
И така се получи, че след това в прераждането като Конрад Фердинанд Майер действаше един неопределен импулс: - Аз действах в Англия; нещо там е свързано с Кентърбъри; аз бях убит поради моята връзка с Кентърбъри. -
В отговор на това сега действа външният живот през въплъщението като Конрад Фердинанд Майер. Той изучава английската история, изучава Кентърбъри, изучава това, което стои във връзка с английската история и Кентърбъри. Сблъсква се с Томас Бекет[10], канцлерът на крал Хенри ІІ в 12-то столетие, с тази особена съдба на Томас Бекет, който отначало беше всемогъщ канцлер на крал Хенри ІІ, а след това бе убит под неговото подстрекателство. Тогава в лицето на този Томас Бекет на Конрад Фердинанд Майер, в живота му като Конрад Фердинанд Майер, се явява неговата собствена, полузабравена съдба, - имам предвид, явява се в неговото подсъзнание, - полузабравена, защото естествено аз говоря за подсъзнателното, което излиза тук наяве. И тогава той описва своята собствена съдба от далечното минало, като я описва като история, разиграла се през 12-то столетие между крал Хенри ІІ и Томас Бекет от Кентърбъри, тази съдба той обрисува в своята поема «Светецът».
към текста >>
Тогава в лицето на този Томас Бекет на Конрад Фердинанд Майер, в живота му като Конрад Фердинанд Майер, се явява неговата собствена, полузабравена съдба, - имам п
ред
вид, явява се в неговото подсъзнание, - полузабравена, защото естествено аз говоря за подсъзнателното, което излиза тук наяве.
Импулсът беше налице, обаче той не се покриваше вече с някакво понятие. И така се получи, че след това в прераждането като Конрад Фердинанд Майер действаше един неопределен импулс: - Аз действах в Англия; нещо там е свързано с Кентърбъри; аз бях убит поради моята връзка с Кентърбъри. - В отговор на това сега действа външният живот през въплъщението като Конрад Фердинанд Майер. Той изучава английската история, изучава Кентърбъри, изучава това, което стои във връзка с английската история и Кентърбъри. Сблъсква се с Томас Бекет[10], канцлерът на крал Хенри ІІ в 12-то столетие, с тази особена съдба на Томас Бекет, който отначало беше всемогъщ канцлер на крал Хенри ІІ, а след това бе убит под неговото подстрекателство.
Тогава в лицето на този Томас Бекет на Конрад Фердинанд Майер, в живота му като Конрад Фердинанд Майер, се явява неговата собствена, полузабравена съдба, - имам предвид, явява се в неговото подсъзнание, - полузабравена, защото естествено аз говоря за подсъзнателното, което излиза тук наяве.
И тогава той описва своята собствена съдба от далечното минало, като я описва като история, разиграла се през 12-то столетие между крал Хенри ІІ и Томас Бекет от Кентърбъри, тази съдба той обрисува в своята поема «Светецът». Всичко е вярно, - само че то става в подсъзнанието, което обхваща редуващите се земни съществувания, - всичко това е така, като че ли един човек в един земен живот в ранна младост изживява нещо във връзка с някакво място, което той забравя; може би го е изживял във 2-та, 3-та година на своя живот, тогава е изживял нещо, което остава в подсъзнанието. По-късно се явява една друга подобна съдба, споменава се мястото; това място предизвиква у съответния особена симпатия за тази друга съдба и той чувства тази друга съдба по-различно отколкото някой, който не влиза в идейна асоциация с това място. Както това може да се случи в един земен живот, така става то в конкретния случай, който ви описвам: дейността в Кентърбъри, убийството чрез краля на Англия на една личност свързана с Кентърбъри - защото Томас Бекет е епископ на Кентърбъри. Съгласувайки тези мотиви, той описва своята собствена съдба в това, което излага.
към текста >>
Всичко е вярно, - само че то става в подсъзнанието, което обхваща
ред
уващите се земни съществувания, - всичко това е така, като че ли един човек в един земен живот в ранна младост изживява нещо във връзка с някакво място, което той забравя; може би го е изживял във 2-та, 3-та година на своя живот, тогава е изживял нещо, което остава в подсъзнанието.
В отговор на това сега действа външният живот през въплъщението като Конрад Фердинанд Майер. Той изучава английската история, изучава Кентърбъри, изучава това, което стои във връзка с английската история и Кентърбъри. Сблъсква се с Томас Бекет[10], канцлерът на крал Хенри ІІ в 12-то столетие, с тази особена съдба на Томас Бекет, който отначало беше всемогъщ канцлер на крал Хенри ІІ, а след това бе убит под неговото подстрекателство. Тогава в лицето на този Томас Бекет на Конрад Фердинанд Майер, в живота му като Конрад Фердинанд Майер, се явява неговата собствена, полузабравена съдба, - имам предвид, явява се в неговото подсъзнание, - полузабравена, защото естествено аз говоря за подсъзнателното, което излиза тук наяве. И тогава той описва своята собствена съдба от далечното минало, като я описва като история, разиграла се през 12-то столетие между крал Хенри ІІ и Томас Бекет от Кентърбъри, тази съдба той обрисува в своята поема «Светецът».
Всичко е вярно, - само че то става в подсъзнанието, което обхваща редуващите се земни съществувания, - всичко това е така, като че ли един човек в един земен живот в ранна младост изживява нещо във връзка с някакво място, което той забравя; може би го е изживял във 2-та, 3-та година на своя живот, тогава е изживял нещо, което остава в подсъзнанието.
По-късно се явява една друга подобна съдба, споменава се мястото; това място предизвиква у съответния особена симпатия за тази друга съдба и той чувства тази друга съдба по-различно отколкото някой, който не влиза в идейна асоциация с това място. Както това може да се случи в един земен живот, така става то в конкретния случай, който ви описвам: дейността в Кентърбъри, убийството чрез краля на Англия на една личност свързана с Кентърбъри - защото Томас Бекет е епископ на Кентърбъри. Съгласувайки тези мотиви, той описва своята собствена съдба в това, което излага. Но с Конрад Фердинанд Майер нещата продължават по-нататък - това е интересното. След Италия той се преражда в епохата на 30-годишната война като жена, преражда се като една будна, пълна с духовни интереси жена във времето на 30-годишната война и изживява някои приключения.
към текста >>
По-късно се явява една друга подобна съдба, споменава се мястото; това място п
ред
извиква у съответния особена симпатия за тази друга съдба и той чувства тази друга съдба по-различно отколкото някой, който не влиза в идейна асоциация с това място.
Той изучава английската история, изучава Кентърбъри, изучава това, което стои във връзка с английската история и Кентърбъри. Сблъсква се с Томас Бекет[10], канцлерът на крал Хенри ІІ в 12-то столетие, с тази особена съдба на Томас Бекет, който отначало беше всемогъщ канцлер на крал Хенри ІІ, а след това бе убит под неговото подстрекателство. Тогава в лицето на този Томас Бекет на Конрад Фердинанд Майер, в живота му като Конрад Фердинанд Майер, се явява неговата собствена, полузабравена съдба, - имам предвид, явява се в неговото подсъзнание, - полузабравена, защото естествено аз говоря за подсъзнателното, което излиза тук наяве. И тогава той описва своята собствена съдба от далечното минало, като я описва като история, разиграла се през 12-то столетие между крал Хенри ІІ и Томас Бекет от Кентърбъри, тази съдба той обрисува в своята поема «Светецът». Всичко е вярно, - само че то става в подсъзнанието, което обхваща редуващите се земни съществувания, - всичко това е така, като че ли един човек в един земен живот в ранна младост изживява нещо във връзка с някакво място, което той забравя; може би го е изживял във 2-та, 3-та година на своя живот, тогава е изживял нещо, което остава в подсъзнанието.
По-късно се явява една друга подобна съдба, споменава се мястото; това място предизвиква у съответния особена симпатия за тази друга съдба и той чувства тази друга съдба по-различно отколкото някой, който не влиза в идейна асоциация с това място.
Както това може да се случи в един земен живот, така става то в конкретния случай, който ви описвам: дейността в Кентърбъри, убийството чрез краля на Англия на една личност свързана с Кентърбъри - защото Томас Бекет е епископ на Кентърбъри. Съгласувайки тези мотиви, той описва своята собствена съдба в това, което излага. Но с Конрад Фердинанд Майер нещата продължават по-нататък - това е интересното. След Италия той се преражда в епохата на 30-годишната война като жена, преражда се като една будна, пълна с духовни интереси жена във времето на 30-годишната война и изживява някои приключения. Тази жена се омъжва за човек, който отначало взима участие във всичките вълнения и бъркотии, които съществуваха през 30-годишната война, но на когото след това всички тези неща му омръзват и той се преселва в Швейцария, в Граубюнден, и там заживява като един филистерски господин.
към текста >>
Докато не познавах още неговото п
ред
ишно прераждане, аз само разбрах, че всъщност не го разбирам.
Неговата жена обаче възприема всичко това, което става в областта на Граубюнден под влиянието на отношенията през 30-годишната война. Това отново е като покрито с един пласт, защото онова, което се намира в тази индивидуалност - бих могъл да кажа, - космически лесно се е забравило и въпреки това то отново изплува нагоре в изменена форма, и тогава става по-величествено, по-интензивно. И от това, което тази жена преживява, се ражда чудесната характеристика на «Юрг Йенач», мъжа от Граубюнден. И така, когато разглеждаме този Конрад Фердинанд Майер в неговото въплъщение като Конрад Фердинанд Майер, ние нямаме никакво обяснение за неговата особеност, ако не можем да изследваме неговата карма. Защото всъщност трябва да кажа - това е казано cum grano salis, разбира се, защото думата не подхожда напълно, - че аз един вид завиждам на хората, които без много да мислят, разбират Конрад Фердинанд Майер.
Докато не познавах още неговото предишно прераждане, аз само разбрах, че всъщност не го разбирам.
Защото тази чудесна завършеност на формата, тази вътрешна радост, изпитвана при формата, тази чистота на формата, тази сила, тази мощ, която живее в «Юрг Йенач», тази необикновена живост на личността, която живее в «Светеца» - човек трябва да е малко повърхностен, когато вярва, че направо разбира всичко това. Когато обаче се вгледаме в красивите форми, които имат същевременно нещо линейно, нещо строго, които са нарисувани и не са нарисувани, ние виждаме в тях да живеят мозайките от Равена; в «Светецът» живее една история, която някога е била изживяна от самата индивидуалност, но над която се е разпростряла душевна мъгла, така че от душевната мъгла изниква една друга форма - и когато знаем, че от душевността на жената е било възприето онова, което живее в поемата от Граубюнден «Юрг Йенач», а това, което живее като нещо атакуващо в тази граубюнденска поема, то пък е смелчагата от 30-годишната война, който е бил малко филистерски господин, но все пак е бил смелчага. Когато знаем, че тук в душата, в една особена форма живее онова, което идва от минали земни преживявания, - едва тогава ние започваме всъщност да разбираме. И тогава си казваме: - В древни времена на човешкото развитие хората са говорили без стеснение върху начина, по който свръхземни духове са слизали на Земята, върху начина, по който земните хора са възлизали в духовния свят след смъртта, за да действат по-нататък от този духовен свят и това е нещо, което отново трябва да дойде, иначе човекът ще остане при своя светоглед на дъждовен червей. Защото това, което днес се нарича естественонаучен светоглед, е един светоглед на дъждовния червей.
към текста >>
Да се разбере кармата, не значи да се говори някак в понятия за
ред
уващите се земни прераждания.
Когато обаче се вгледаме в красивите форми, които имат същевременно нещо линейно, нещо строго, които са нарисувани и не са нарисувани, ние виждаме в тях да живеят мозайките от Равена; в «Светецът» живее една история, която някога е била изживяна от самата индивидуалност, но над която се е разпростряла душевна мъгла, така че от душевната мъгла изниква една друга форма - и когато знаем, че от душевността на жената е било възприето онова, което живее в поемата от Граубюнден «Юрг Йенач», а това, което живее като нещо атакуващо в тази граубюнденска поема, то пък е смелчагата от 30-годишната война, който е бил малко филистерски господин, но все пак е бил смелчага. Когато знаем, че тук в душата, в една особена форма живее онова, което идва от минали земни преживявания, - едва тогава ние започваме всъщност да разбираме. И тогава си казваме: - В древни времена на човешкото развитие хората са говорили без стеснение върху начина, по който свръхземни духове са слизали на Земята, върху начина, по който земните хора са възлизали в духовния свят след смъртта, за да действат по-нататък от този духовен свят и това е нещо, което отново трябва да дойде, иначе човекът ще остане при своя светоглед на дъждовен червей. Защото това, което днес се нарича естественонаучен светоглед, е един светоглед на дъждовния червей. Всъщност хората живеят така на Земята, като че ги засяга само Земята и като че не целият Космос действа върху Земята и живее в човека, а като че миналите времена не продължават да действат чрез това, че ние самите пренасяме в по-късни времена онова, което сме възприели.
Да се разбере кармата, не значи да се говори някак в понятия за редуващите се земни прераждания.
Да разберем кармата, означава да чувстваме в нашите сърца това, което можем да чувстваме, когато виждаме как чрез човешките души в по-късните епохи се влива онова, което е съществувало в минали времена. Когато виждаме как действа кармата, тогава човешкият живот получава съвършено друго съдържание. Стоейки в човешкия живот, ние самите се чувстваме съвършено различно. Явява се един такъв дух като Конрад Фердинанд Майер и чувства миналите земни съществувания като един основен тон вътре в своето същество, като подтонове, които прозвучават насам от минали съществувания. Ние разбираме това, което се крие тук едва тогава, когато развием разбиране за тези основни тонове.
към текста >>
[2] през 1918 имаше най-различни стремежи: Сравни в Събраните съчинения на д-р Рудолф Щайнер по
ред
ицата «Живата същност на антропософията и нейното опазване», особено «Антропософско изграждане на общности», Събр.
Там се открива разбирането за човешките души. В действителност човешките души са много по-богати и ние не бихме могли да познаем тяхното съдържание само от един единствен земен живот. [1] от дорнахската Коледна конференция: Виж «Коледната конференция за основаване на Всеобщото антропософско общество». Полагане на основополагащия камък, лекции и доклади, обсъждане на статутите, 24 декември 1923 до 1 януари 1924, Събр. съч. 260.
[2] през 1918 имаше най-различни стремежи: Сравни в Събраните съчинения на д-р Рудолф Щайнер поредицата «Живата същност на антропософията и нейното опазване», особено «Антропософско изграждане на общности», Събр.
съч. 257. [3] че душата на Муавия се е появила отново в Уодроу Уилсън: Сравни лекцията от 16 март 1924, Дорнах, в «Езотеричните разглеждания на кармичните взаимовръзки» том I, стр. 168, Събр. съч. 235. [4] Яков Бьоме, 1575-1624.
към текста >>
Убит п
ред
олтара на катедралата в Кънтърбъри на 29 декември 1170.
«Светецът», новела, Лайпциг 1880; «Юрг Йенач», Лайпциг 1876. [9] индивидуалността..живееше.. в известни отношения с един папа: Грегор I, папа от 590-604. Един сподвижник.. основава.. епископството Кънтърбъри: монахът Августин през 596 заедно с един бенедиктинец е изпратен в Англия от папа Грегорий I. [10] Томас Бекет, 1118-1170, епископ.
Убит пред олтара на катедралата в Кънтърбъри на 29 декември 1170.
към текста >>
27.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Може би за онези приятели, които бяха тук през миналите часове п
ред
и Великденското събрание, някои неща ще бъдат повторени, но това е необходимо и се налага от самата природа на сегашното наше събиране.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах 23 април 1924 Бих искал към казаното през тези дни да прибавя нещо за приятелите, които дойдоха тук по случай Великденския курс[1] и които не са чули някои от нещата казани тук. За тях бих искал да прибавя нещо от областта на кармическите взаимовръзки.
Може би за онези приятели, които бяха тук през миналите часове преди Великденското събрание, някои неща ще бъдат повторени, но това е необходимо и се налага от самата природа на сегашното наше събиране.
През последно време аз особено много подчертавах, че историческият живот на човечеството трябва да се разглежда в непосредствена връзка с разглеждането на самия човек. Целият наш стремеж е насочен към това, да поставим отново човека в центъра на разглеждането на света. С това се постига нещо двустранно: Първо, благодарение на това изобщо става възможно едно разглеждане на света, защото онова, което е разпростряно в извънчовешката природа около човека, представлява само една част, една определена област от света. Едно разглеждане на света, което се ограничава до тази област на природата, изглежда също като едно разглеждане на растенията, което винаги остава само при наблюдаването на корените, зелените листа и стеблата и никога не стига дотам, да види цветовете и плодовете. Едно такова разглеждане просто не вижда цялото растение.
към текста >>
През последно време аз особено много подчертавах, че историческият живот на човечеството трябва да се разглежда в непос
ред
ствена връзка с разглеждането на самия човек.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах 23 април 1924 Бих искал към казаното през тези дни да прибавя нещо за приятелите, които дойдоха тук по случай Великденския курс[1] и които не са чули някои от нещата казани тук. За тях бих искал да прибавя нещо от областта на кармическите взаимовръзки. Може би за онези приятели, които бяха тук през миналите часове преди Великденското събрание, някои неща ще бъдат повторени, но това е необходимо и се налага от самата природа на сегашното наше събиране.
През последно време аз особено много подчертавах, че историческият живот на човечеството трябва да се разглежда в непосредствена връзка с разглеждането на самия човек.
Целият наш стремеж е насочен към това, да поставим отново човека в центъра на разглеждането на света. С това се постига нещо двустранно: Първо, благодарение на това изобщо става възможно едно разглеждане на света, защото онова, което е разпростряно в извънчовешката природа около човека, представлява само една част, една определена област от света. Едно разглеждане на света, което се ограничава до тази област на природата, изглежда също като едно разглеждане на растенията, което винаги остава само при наблюдаването на корените, зелените листа и стеблата и никога не стига дотам, да види цветовете и плодовете. Едно такова разглеждане просто не вижда цялото растение. Бихте ли могли да си представите едно същество, което винаги се ражда и живее във времето когато растенията израстват само до образуването на зелените листа, което никога не вижда цветовете и умира по времето, когато трябва да се покажат цветовете, и което отново се ражда, когато са се появили корените и листата?
към текста >>
С това се постига нещо двустранно: Първо, благодарение на това изобщо става възможно едно разглеждане на света, защото онова, което е разпростряно в извънчовешката природа около човека, п
ред
ставлява само една част, една оп
ред
елена област от света.
Бих искал към казаното през тези дни да прибавя нещо за приятелите, които дойдоха тук по случай Великденския курс[1] и които не са чули някои от нещата казани тук. За тях бих искал да прибавя нещо от областта на кармическите взаимовръзки. Може би за онези приятели, които бяха тук през миналите часове преди Великденското събрание, някои неща ще бъдат повторени, но това е необходимо и се налага от самата природа на сегашното наше събиране. През последно време аз особено много подчертавах, че историческият живот на човечеството трябва да се разглежда в непосредствена връзка с разглеждането на самия човек. Целият наш стремеж е насочен към това, да поставим отново човека в центъра на разглеждането на света.
С това се постига нещо двустранно: Първо, благодарение на това изобщо става възможно едно разглеждане на света, защото онова, което е разпростряно в извънчовешката природа около човека, представлява само една част, една определена област от света.
Едно разглеждане на света, което се ограничава до тази област на природата, изглежда също като едно разглеждане на растенията, което винаги остава само при наблюдаването на корените, зелените листа и стеблата и никога не стига дотам, да види цветовете и плодовете. Едно такова разглеждане просто не вижда цялото растение. Бихте ли могли да си представите едно същество, което винаги се ражда и живее във времето когато растенията израстват само до образуването на зелените листа, което никога не вижда цветовете и умира по времето, когато трябва да се покажат цветовете, и което отново се ражда, когато са се появили корените и листата? Едно такова същество никога не би могло да познае цялото растение, то би говорило за растението като за едно същество, което има само корени и листа. В едно подобно положение по отношение на цялото възприемане на света е стигнало модерното материалистично схващане.
към текста >>
Бихте ли могли да си п
ред
ставите едно същество, което винаги се ражда и живее във времето когато растенията израстват само до образуването на зелените листа, което никога не вижда цветовете и умира по времето, когато трябва да се покажат цветовете, и което отново се ражда, когато са се появили корените и листата?
През последно време аз особено много подчертавах, че историческият живот на човечеството трябва да се разглежда в непосредствена връзка с разглеждането на самия човек. Целият наш стремеж е насочен към това, да поставим отново човека в центъра на разглеждането на света. С това се постига нещо двустранно: Първо, благодарение на това изобщо става възможно едно разглеждане на света, защото онова, което е разпростряно в извънчовешката природа около човека, представлява само една част, една определена област от света. Едно разглеждане на света, което се ограничава до тази област на природата, изглежда също като едно разглеждане на растенията, което винаги остава само при наблюдаването на корените, зелените листа и стеблата и никога не стига дотам, да види цветовете и плодовете. Едно такова разглеждане просто не вижда цялото растение.
Бихте ли могли да си представите едно същество, което винаги се ражда и живее във времето когато растенията израстват само до образуването на зелените листа, което никога не вижда цветовете и умира по времето, когато трябва да се покажат цветовете, и което отново се ражда, когато са се появили корените и листата?
Едно такова същество никога не би могло да познае цялото растение, то би говорило за растението като за едно същество, което има само корени и листа. В едно подобно положение по отношение на цялото възприемане на света е стигнало модерното материалистично схващане. То разглежда само по-обширната основа на живота, но не и това, което израства от цялостта на развитието и битието - самия човек. Нашето разглеждане на природата изцяло трябва да бъде такова, че да се разглежда природата в нейната обширност, но в разглеждането веднага да ни се яви това, от което, като че ли би трябвало тя сама от себе си да създаде човека. Благодарение на това човекът наистина се явява като един микрокосмос, като едно концентриране на всичко онова, което се намира в ширините на Космоса.
към текста >>
н.. Напротив, когато съзнанието слиза все по-дълбоко и по-дълбоко в онези области, в които човек опознава себе си както той принадлежи на ширините на Вселената и на живота в
ред
уващите се исторически събития, по един вътрешен закон в човека ще се развие скромност.
Другото е, че именно когато поставим човека в центъра на разглеждането, ще бъде постигнато етически това, че в човешкия характер ще влезе известна скромност. Нескромността всъщност идва само от липсата на познание за човека. Без съмнение, от едно проникващо, обширно познание за човека във връзка с мировите и историческите събития няма да следва човек да се надцени, а последствието от това ще бъде, че човекът ще схваща себе си по-обективно. Именно когато човекът не познава себе си, в него се разрастват онези чувства, които идват от непознатото естество на неговото собствено същество. От него изникват инстинктивни емоционални пориви и тези, коренящи се в подсъзнанието инстинктивни пориви, те правят човека нескромен, горд и т.
н.. Напротив, когато съзнанието слиза все по-дълбоко и по-дълбоко в онези области, в които човек опознава себе си както той принадлежи на ширините на Вселената и на живота в редуващите се исторически събития, по един вътрешен закон в човека ще се развие скромност.
Защото приспособяването към мировото съществуване винаги предизвиква скромност, а не надменност. Всичко, което в антропософията може да бъде култивирано като едно действително, истинско разглеждане, изцяло има една етическа страна, проявява своите етически импулси. Антропософията няма да създаде един мироглед за живота, както по-новото материалистично време, което счита етиката, морала за нещо външно, а за него етиката, моралът ще бъде нещо, което ще израства вътрешно от всичко онова, което се разглежда. Така аз бих искал да покажа, как в определени човешки същества предишни епохи са пренесени чрез самите хора в по-късни епохи. Бих искал и днес да покажа това с отделни примери.
към текста >>
Защото приспособяването към мировото съществуване винаги п
ред
извиква скромност, а не надменност.
Нескромността всъщност идва само от липсата на познание за човека. Без съмнение, от едно проникващо, обширно познание за човека във връзка с мировите и историческите събития няма да следва човек да се надцени, а последствието от това ще бъде, че човекът ще схваща себе си по-обективно. Именно когато човекът не познава себе си, в него се разрастват онези чувства, които идват от непознатото естество на неговото собствено същество. От него изникват инстинктивни емоционални пориви и тези, коренящи се в подсъзнанието инстинктивни пориви, те правят човека нескромен, горд и т. н.. Напротив, когато съзнанието слиза все по-дълбоко и по-дълбоко в онези области, в които човек опознава себе си както той принадлежи на ширините на Вселената и на живота в редуващите се исторически събития, по един вътрешен закон в човека ще се развие скромност.
Защото приспособяването към мировото съществуване винаги предизвиква скромност, а не надменност.
Всичко, което в антропософията може да бъде култивирано като едно действително, истинско разглеждане, изцяло има една етическа страна, проявява своите етически импулси. Антропософията няма да създаде един мироглед за живота, както по-новото материалистично време, което счита етиката, морала за нещо външно, а за него етиката, моралът ще бъде нещо, което ще израства вътрешно от всичко онова, което се разглежда. Така аз бих искал да покажа, как в определени човешки същества предишни епохи са пренесени чрез самите хора в по-късни епохи. Бих искал и днес да покажа това с отделни примери. Ние имаме налице един, бих могъл да кажа, твърде пленяващ пример, който може да ни доведе до разглеждане на швейцарските области.
към текста >>
Така аз бих искал да покажа, как в оп
ред
елени човешки същества п
ред
ишни епохи са пренесени чрез самите хора в по-късни епохи.
От него изникват инстинктивни емоционални пориви и тези, коренящи се в подсъзнанието инстинктивни пориви, те правят човека нескромен, горд и т. н.. Напротив, когато съзнанието слиза все по-дълбоко и по-дълбоко в онези области, в които човек опознава себе си както той принадлежи на ширините на Вселената и на живота в редуващите се исторически събития, по един вътрешен закон в човека ще се развие скромност. Защото приспособяването към мировото съществуване винаги предизвиква скромност, а не надменност. Всичко, което в антропософията може да бъде култивирано като едно действително, истинско разглеждане, изцяло има една етическа страна, проявява своите етически импулси. Антропософията няма да създаде един мироглед за живота, както по-новото материалистично време, което счита етиката, морала за нещо външно, а за него етиката, моралът ще бъде нещо, което ще израства вътрешно от всичко онова, което се разглежда.
Така аз бих искал да покажа, как в определени човешки същества предишни епохи са пренесени чрез самите хора в по-късни епохи.
Бих искал и днес да покажа това с отделни примери. Ние имаме налице един, бих могъл да кажа, твърде пленяващ пример, който може да ни доведе до разглеждане на швейцарските области. Ние насочваме поглед към един човек от предихристиянското време, живял около едно столетие преди основаването на християнството и намираме, - аз разказвам това, което можеше да бъде намерено чрез едно духовнонаучно разглеждане, - една личност, която е един вид надзирател на роби, както казах, тя живееше едно столетие преди основаването на християнството като един вид надзирател на роби в южните области на Европа. Под надзирател на роби в онова време не трябва да си представяме онова, което при тези думи същевременно предизвиква в нас определени чувства и усещания. В древността робството се считаше за нещо нормално, а и във времето за което говоря тук, то беше всъщност вече значително смекчено и надзирателите на роби бяха образовани хора.
към текста >>
Ние насочваме поглед към един човек от п
ред
ихристиянското време, живял около едно столетие п
ред
и основаването на християнството и намираме, - аз разказвам това, което можеше да бъде намерено чрез едно духовнонаучно разглеждане, - една личност, която е един вид надзирател на роби, както казах, тя живееше едно столетие п
ред
и основаването на християнството като един вид надзирател на роби в южните области на Европа.
Всичко, което в антропософията може да бъде култивирано като едно действително, истинско разглеждане, изцяло има една етическа страна, проявява своите етически импулси. Антропософията няма да създаде един мироглед за живота, както по-новото материалистично време, което счита етиката, морала за нещо външно, а за него етиката, моралът ще бъде нещо, което ще израства вътрешно от всичко онова, което се разглежда. Така аз бих искал да покажа, как в определени човешки същества предишни епохи са пренесени чрез самите хора в по-късни епохи. Бих искал и днес да покажа това с отделни примери. Ние имаме налице един, бих могъл да кажа, твърде пленяващ пример, който може да ни доведе до разглеждане на швейцарските области.
Ние насочваме поглед към един човек от предихристиянското време, живял около едно столетие преди основаването на християнството и намираме, - аз разказвам това, което можеше да бъде намерено чрез едно духовнонаучно разглеждане, - една личност, която е един вид надзирател на роби, както казах, тя живееше едно столетие преди основаването на християнството като един вид надзирател на роби в южните области на Европа.
Под надзирател на роби в онова време не трябва да си представяме онова, което при тези думи същевременно предизвиква в нас определени чувства и усещания. В древността робството се считаше за нещо нормално, а и във времето за което говоря тук, то беше всъщност вече значително смекчено и надзирателите на роби бяха образовани хора. Даже често пъти в онова време учители на много важни хора са били роби, защото между робите също е имало образовани хора. Литературното образование, научното образование е било усвоявано от много от тях по онова време. Следователно когато в това отношение разглеждаме древността, ние трябва да си създадем по-здравословни възгледи за робството, без разбира се, ни най-малко да го защищаваме.
към текста >>
Под надзирател на роби в онова време не трябва да си п
ред
ставяме онова, което при тези думи същевременно п
ред
извиква в нас оп
ред
елени чувства и усещания.
Антропософията няма да създаде един мироглед за живота, както по-новото материалистично време, което счита етиката, морала за нещо външно, а за него етиката, моралът ще бъде нещо, което ще израства вътрешно от всичко онова, което се разглежда. Така аз бих искал да покажа, как в определени човешки същества предишни епохи са пренесени чрез самите хора в по-късни епохи. Бих искал и днес да покажа това с отделни примери. Ние имаме налице един, бих могъл да кажа, твърде пленяващ пример, който може да ни доведе до разглеждане на швейцарските области. Ние насочваме поглед към един човек от предихристиянското време, живял около едно столетие преди основаването на християнството и намираме, - аз разказвам това, което можеше да бъде намерено чрез едно духовнонаучно разглеждане, - една личност, която е един вид надзирател на роби, както казах, тя живееше едно столетие преди основаването на християнството като един вид надзирател на роби в южните области на Европа.
Под надзирател на роби в онова време не трябва да си представяме онова, което при тези думи същевременно предизвиква в нас определени чувства и усещания.
В древността робството се считаше за нещо нормално, а и във времето за което говоря тук, то беше всъщност вече значително смекчено и надзирателите на роби бяха образовани хора. Даже често пъти в онова време учители на много важни хора са били роби, защото между робите също е имало образовани хора. Литературното образование, научното образование е било усвоявано от много от тях по онова време. Следователно когато в това отношение разглеждаме древността, ние трябва да си създадем по-здравословни възгледи за робството, без разбира се, ни най-малко да го защищаваме. Ние имаме една личност, чиято професия е да се занимава с разпределението на работата, с третирането на голям брой роби.
към текста >>
Ние имаме една личност, чиято професия е да се занимава с разп
ред
елението на работата, с третирането на голям брой роби.
Под надзирател на роби в онова време не трябва да си представяме онова, което при тези думи същевременно предизвиква в нас определени чувства и усещания. В древността робството се считаше за нещо нормално, а и във времето за което говоря тук, то беше всъщност вече значително смекчено и надзирателите на роби бяха образовани хора. Даже често пъти в онова време учители на много важни хора са били роби, защото между робите също е имало образовани хора. Литературното образование, научното образование е било усвоявано от много от тях по онова време. Следователно когато в това отношение разглеждаме древността, ние трябва да си създадем по-здравословни възгледи за робството, без разбира се, ни най-малко да го защищаваме.
Ние имаме една личност, чиято професия е да се занимава с разпределението на работата, с третирането на голям брой роби.
И тази личност, която е извънредно любвеобилна, която е една кротка личност, която, ако би следвала себе си, би вършила всичко за да направи живота на робите приятен, е подчинена на една сурова, груба личност. Според нашите днешни наименования бихме нарекли онази личност началник. На него трябваше да се подчинява нашата личност. Чрез това се получават някои неща, които пораждат ненавист у ръководените. И тогава се установява, че когато личността, за която говоря, надзирателят на робите, минава през вратата на смъртта, през времето между смъртта и едно ново раждане тя е заобиколена от всички онези души, които бяха свързани с нея като роби, когато тя беше техен надзирател.
към текста >>
И тази личност, която е извън
ред
но любвеобилна, която е една кротка личност, която, ако би следвала себе си, би вършила всичко за да направи живота на робите приятен, е подчинена на една сурова, груба личност.
В древността робството се считаше за нещо нормално, а и във времето за което говоря тук, то беше всъщност вече значително смекчено и надзирателите на роби бяха образовани хора. Даже често пъти в онова време учители на много важни хора са били роби, защото между робите също е имало образовани хора. Литературното образование, научното образование е било усвоявано от много от тях по онова време. Следователно когато в това отношение разглеждаме древността, ние трябва да си създадем по-здравословни възгледи за робството, без разбира се, ни най-малко да го защищаваме. Ние имаме една личност, чиято професия е да се занимава с разпределението на работата, с третирането на голям брой роби.
И тази личност, която е извънредно любвеобилна, която е една кротка личност, която, ако би следвала себе си, би вършила всичко за да направи живота на робите приятен, е подчинена на една сурова, груба личност.
Според нашите днешни наименования бихме нарекли онази личност началник. На него трябваше да се подчинява нашата личност. Чрез това се получават някои неща, които пораждат ненавист у ръководените. И тогава се установява, че когато личността, за която говоря, надзирателят на робите, минава през вратата на смъртта, през времето между смъртта и едно ново раждане тя е заобиколена от всички онези души, които бяха свързани с нея като роби, когато тя беше техен надзирател. Но особено силно беше свързана индивидуалността на тази личност с онзи началник, именно чрез това, че когато беше надзирател на робите, трябваше да следва този началник, да му се подчинява, макар и често пъти против волята си, но според нравите на онова време при такива социални отношения.
към текста >>
Спо
ред
нашите днешни наименования бихме нарекли онази личност началник.
Даже често пъти в онова време учители на много важни хора са били роби, защото между робите също е имало образовани хора. Литературното образование, научното образование е било усвоявано от много от тях по онова време. Следователно когато в това отношение разглеждаме древността, ние трябва да си създадем по-здравословни възгледи за робството, без разбира се, ни най-малко да го защищаваме. Ние имаме една личност, чиято професия е да се занимава с разпределението на работата, с третирането на голям брой роби. И тази личност, която е извънредно любвеобилна, която е една кротка личност, която, ако би следвала себе си, би вършила всичко за да направи живота на робите приятен, е подчинена на една сурова, груба личност.
Според нашите днешни наименования бихме нарекли онази личност началник.
На него трябваше да се подчинява нашата личност. Чрез това се получават някои неща, които пораждат ненавист у ръководените. И тогава се установява, че когато личността, за която говоря, надзирателят на робите, минава през вратата на смъртта, през времето между смъртта и едно ново раждане тя е заобиколена от всички онези души, които бяха свързани с нея като роби, когато тя беше техен надзирател. Но особено силно беше свързана индивидуалността на тази личност с онзи началник, именно чрез това, че когато беше надзирател на робите, трябваше да следва този началник, да му се подчинява, макар и често пъти против волята си, но според нравите на онова време при такива социални отношения. Това създаде дълбока кармическа връзка.
към текста >>
Но особено силно беше свързана индивидуалността на тази личност с онзи началник, именно чрез това, че когато беше надзирател на робите, трябваше да следва този началник, да му се подчинява, макар и често пъти против волята си, но спо
ред
нравите на онова време при такива социални отношения.
И тази личност, която е извънредно любвеобилна, която е една кротка личност, която, ако би следвала себе си, би вършила всичко за да направи живота на робите приятен, е подчинена на една сурова, груба личност. Според нашите днешни наименования бихме нарекли онази личност началник. На него трябваше да се подчинява нашата личност. Чрез това се получават някои неща, които пораждат ненавист у ръководените. И тогава се установява, че когато личността, за която говоря, надзирателят на робите, минава през вратата на смъртта, през времето между смъртта и едно ново раждане тя е заобиколена от всички онези души, които бяха свързани с нея като роби, когато тя беше техен надзирател.
Но особено силно беше свързана индивидуалността на тази личност с онзи началник, именно чрез това, че когато беше надзирател на робите, трябваше да следва този началник, да му се подчинява, макар и често пъти против волята си, но според нравите на онова време при такива социални отношения.
Това създаде дълбока кармическа връзка. Но една по-дълбока кармическа връзка създадоха и отношенията, които съществуваха във физическия свят между ръководителя на робите, бихме могли да кажем, учителя на робите, и самите роби. И така, трябва да си представим, че в живота между смъртта и едно ново раждане се развиват по-нататъшни отношения между всички тези човешки индивидуалности, за които говорих сега. След това в 9-то християнско столетие индивидуалността на този надзирател на роби отново се роди в Средна Европа, но като жена. Сега имаме работа с едно прераждане на онзи надзирател на роби като жена и понеже именно кармическите връзки са такива, като жена на онзи началник, който се прероди пак като мъж.
към текста >>
И така, трябва да си п
ред
ставим, че в живота между смъртта и едно ново раждане се развиват по-нататъшни отношения между всички тези човешки индивидуалности, за които говорих сега.
Чрез това се получават някои неща, които пораждат ненавист у ръководените. И тогава се установява, че когато личността, за която говоря, надзирателят на робите, минава през вратата на смъртта, през времето между смъртта и едно ново раждане тя е заобиколена от всички онези души, които бяха свързани с нея като роби, когато тя беше техен надзирател. Но особено силно беше свързана индивидуалността на тази личност с онзи началник, именно чрез това, че когато беше надзирател на робите, трябваше да следва този началник, да му се подчинява, макар и често пъти против волята си, но според нравите на онова време при такива социални отношения. Това създаде дълбока кармическа връзка. Но една по-дълбока кармическа връзка създадоха и отношенията, които съществуваха във физическия свят между ръководителя на робите, бихме могли да кажем, учителя на робите, и самите роби.
И така, трябва да си представим, че в живота между смъртта и едно ново раждане се развиват по-нататъшни отношения между всички тези човешки индивидуалности, за които говорих сега.
След това в 9-то християнско столетие индивидуалността на този надзирател на роби отново се роди в Средна Европа, но като жена. Сега имаме работа с едно прераждане на онзи надзирател на роби като жена и понеже именно кармическите връзки са такива, като жена на онзи началник, който се прероди пак като мъж. И между двамата се развиват не твърде блестящи брачни отношения, които обаче напълно изправят кармически онова, което се беше създало кармически, когато те бяха родени като надзирател на роби и като началник в тогавашното време в началото на първото столетие преди християнското летоброене. Сега през 9-то християнско столетие този началник се намира в Средна Европа сред една общност, чиито граждани живеят в извънредно фамилиарни отношения. Там той е един вид общински чиновник, който всъщност е слуга на всички, и всички го третират като буфер.
към текста >>
След това в 9-то християнско столетие индивидуалността на този надзирател на роби отново се роди в С
ред
на Европа, но като жена.
И тогава се установява, че когато личността, за която говоря, надзирателят на робите, минава през вратата на смъртта, през времето между смъртта и едно ново раждане тя е заобиколена от всички онези души, които бяха свързани с нея като роби, когато тя беше техен надзирател. Но особено силно беше свързана индивидуалността на тази личност с онзи началник, именно чрез това, че когато беше надзирател на робите, трябваше да следва този началник, да му се подчинява, макар и често пъти против волята си, но според нравите на онова време при такива социални отношения. Това създаде дълбока кармическа връзка. Но една по-дълбока кармическа връзка създадоха и отношенията, които съществуваха във физическия свят между ръководителя на робите, бихме могли да кажем, учителя на робите, и самите роби. И така, трябва да си представим, че в живота между смъртта и едно ново раждане се развиват по-нататъшни отношения между всички тези човешки индивидуалности, за които говорих сега.
След това в 9-то християнско столетие индивидуалността на този надзирател на роби отново се роди в Средна Европа, но като жена.
Сега имаме работа с едно прераждане на онзи надзирател на роби като жена и понеже именно кармическите връзки са такива, като жена на онзи началник, който се прероди пак като мъж. И между двамата се развиват не твърде блестящи брачни отношения, които обаче напълно изправят кармически онова, което се беше създало кармически, когато те бяха родени като надзирател на роби и като началник в тогавашното време в началото на първото столетие преди християнското летоброене. Сега през 9-то християнско столетие този началник се намира в Средна Европа сред една общност, чиито граждани живеят в извънредно фамилиарни отношения. Там той е един вид общински чиновник, който всъщност е слуга на всички, и всички го третират като буфер. Когато изследваме нещата, ние откриваме, че членовете на тази обширна община са робите, между които е била разпределяна работата и които в миналото са били ръководени и третирани по споменатия от мен начин.
към текста >>
И между двамата се развиват не твърде блестящи брачни отношения, които обаче напълно изправят кармически онова, което се беше създало кармически, когато те бяха родени като надзирател на роби и като началник в тогавашното време в началото на първото столетие п
ред
и християнското летоброене.
Това създаде дълбока кармическа връзка. Но една по-дълбока кармическа връзка създадоха и отношенията, които съществуваха във физическия свят между ръководителя на робите, бихме могли да кажем, учителя на робите, и самите роби. И така, трябва да си представим, че в живота между смъртта и едно ново раждане се развиват по-нататъшни отношения между всички тези човешки индивидуалности, за които говорих сега. След това в 9-то християнско столетие индивидуалността на този надзирател на роби отново се роди в Средна Европа, но като жена. Сега имаме работа с едно прераждане на онзи надзирател на роби като жена и понеже именно кармическите връзки са такива, като жена на онзи началник, който се прероди пак като мъж.
И между двамата се развиват не твърде блестящи брачни отношения, които обаче напълно изправят кармически онова, което се беше създало кармически, когато те бяха родени като надзирател на роби и като началник в тогавашното време в началото на първото столетие преди християнското летоброене.
Сега през 9-то християнско столетие този началник се намира в Средна Европа сред една общност, чиито граждани живеят в извънредно фамилиарни отношения. Там той е един вид общински чиновник, който всъщност е слуга на всички, и всички го третират като буфер. Когато изследваме нещата, ние откриваме, че членовете на тази обширна община са робите, между които е била разпределяна работата и които в миналото са били ръководени и третирани по споменатия от мен начин. Следователно началникът е станал, така да се каже, слуга на всички и е трябвало да гледа, как кармически се изпълнява голяма част от онова, което заради неговата бруталност е било направено от надзирателя на робите на тези хора. Обаче неговата жена е прероденият надзирател на роби, който, бих могъл да кажа, по един определен по-тих, по-уединен начин страда от впечатленията, които сега идват от постоянно недоволния предишен началник в неговото настоящо прераждане и можем да проследим в подробности, как тук се изпълнява кармата.
към текста >>
Сега през 9-то християнско столетие този началник се намира в С
ред
на Европа с
ред
една общност, чиито граждани живеят в извън
ред
но фамилиарни отношения.
Но една по-дълбока кармическа връзка създадоха и отношенията, които съществуваха във физическия свят между ръководителя на робите, бихме могли да кажем, учителя на робите, и самите роби. И така, трябва да си представим, че в живота между смъртта и едно ново раждане се развиват по-нататъшни отношения между всички тези човешки индивидуалности, за които говорих сега. След това в 9-то християнско столетие индивидуалността на този надзирател на роби отново се роди в Средна Европа, но като жена. Сега имаме работа с едно прераждане на онзи надзирател на роби като жена и понеже именно кармическите връзки са такива, като жена на онзи началник, който се прероди пак като мъж. И между двамата се развиват не твърде блестящи брачни отношения, които обаче напълно изправят кармически онова, което се беше създало кармически, когато те бяха родени като надзирател на роби и като началник в тогавашното време в началото на първото столетие преди християнското летоброене.
Сега през 9-то християнско столетие този началник се намира в Средна Европа сред една общност, чиито граждани живеят в извънредно фамилиарни отношения.
Там той е един вид общински чиновник, който всъщност е слуга на всички, и всички го третират като буфер. Когато изследваме нещата, ние откриваме, че членовете на тази обширна община са робите, между които е била разпределяна работата и които в миналото са били ръководени и третирани по споменатия от мен начин. Следователно началникът е станал, така да се каже, слуга на всички и е трябвало да гледа, как кармически се изпълнява голяма част от онова, което заради неговата бруталност е било направено от надзирателя на робите на тези хора. Обаче неговата жена е прероденият надзирател на роби, който, бих могъл да кажа, по един определен по-тих, по-уединен начин страда от впечатленията, които сега идват от постоянно недоволния предишен началник в неговото настоящо прераждане и можем да проследим в подробности, как тук се изпълнява кармата. От друга страна обаче ние също виждаме, как тази карма не е изпълнена изцяло, не е изпълнена в нейната цялост.
към текста >>
Когато изследваме нещата, ние откриваме, че членовете на тази обширна община са робите, между които е била разп
ред
еляна работата и които в миналото са били ръководени и третирани по споменатия от мен начин.
След това в 9-то християнско столетие индивидуалността на този надзирател на роби отново се роди в Средна Европа, но като жена. Сега имаме работа с едно прераждане на онзи надзирател на роби като жена и понеже именно кармическите връзки са такива, като жена на онзи началник, който се прероди пак като мъж. И между двамата се развиват не твърде блестящи брачни отношения, които обаче напълно изправят кармически онова, което се беше създало кармически, когато те бяха родени като надзирател на роби и като началник в тогавашното време в началото на първото столетие преди християнското летоброене. Сега през 9-то християнско столетие този началник се намира в Средна Европа сред една общност, чиито граждани живеят в извънредно фамилиарни отношения. Там той е един вид общински чиновник, който всъщност е слуга на всички, и всички го третират като буфер.
Когато изследваме нещата, ние откриваме, че членовете на тази обширна община са робите, между които е била разпределяна работата и които в миналото са били ръководени и третирани по споменатия от мен начин.
Следователно началникът е станал, така да се каже, слуга на всички и е трябвало да гледа, как кармически се изпълнява голяма част от онова, което заради неговата бруталност е било направено от надзирателя на робите на тези хора. Обаче неговата жена е прероденият надзирател на роби, който, бих могъл да кажа, по един определен по-тих, по-уединен начин страда от впечатленията, които сега идват от постоянно недоволния предишен началник в неговото настоящо прераждане и можем да проследим в подробности, как тук се изпълнява кармата. От друга страна обаче ние също виждаме, как тази карма не е изпълнена изцяло, не е изпълнена в нейната цялост. Изпълнява се само една част от тази карма. Само това, което е станало между тези двама човека, между надзирателя на роби и неговия началник, това кармическо отношение се изчерпва със средновековното прераждане в 9-то столетие; защото тук жената изплаща дълга си, изпитвайки върху собствената си душа бруталността на нейния някогашен началник, който сега е неин мъж.
към текста >>
Обаче неговата жена е прероденият надзирател на роби, който, бих могъл да кажа, по един оп
ред
елен по-тих, по-уединен начин страда от впечатленията, които сега идват от постоянно недоволния п
ред
ишен началник в неговото настоящо прераждане и можем да проследим в подробности, как тук се изпълнява кармата.
И между двамата се развиват не твърде блестящи брачни отношения, които обаче напълно изправят кармически онова, което се беше създало кармически, когато те бяха родени като надзирател на роби и като началник в тогавашното време в началото на първото столетие преди християнското летоброене. Сега през 9-то християнско столетие този началник се намира в Средна Европа сред една общност, чиито граждани живеят в извънредно фамилиарни отношения. Там той е един вид общински чиновник, който всъщност е слуга на всички, и всички го третират като буфер. Когато изследваме нещата, ние откриваме, че членовете на тази обширна община са робите, между които е била разпределяна работата и които в миналото са били ръководени и третирани по споменатия от мен начин. Следователно началникът е станал, така да се каже, слуга на всички и е трябвало да гледа, как кармически се изпълнява голяма част от онова, което заради неговата бруталност е било направено от надзирателя на робите на тези хора.
Обаче неговата жена е прероденият надзирател на роби, който, бих могъл да кажа, по един определен по-тих, по-уединен начин страда от впечатленията, които сега идват от постоянно недоволния предишен началник в неговото настоящо прераждане и можем да проследим в подробности, как тук се изпълнява кармата.
От друга страна обаче ние също виждаме, как тази карма не е изпълнена изцяло, не е изпълнена в нейната цялост. Изпълнява се само една част от тази карма. Само това, което е станало между тези двама човека, между надзирателя на роби и неговия началник, това кармическо отношение се изчерпва със средновековното прераждане в 9-то столетие; защото тук жената изплаща дълга си, изпитвайки върху собствената си душа бруталността на нейния някогашен началник, който сега е неин мъж. Но тази жена, въплъщение на някогашния надзирател на роби, се преражда отново, преражда се така, че по-голяма част от онези души, които някога бяха роби и след това бяха обединени в голямата община, чиято съдба следователно тази индивидуалност съизживява два пъти в земния живот, сега тази общност, свързана с бившия надзирател на роби и с бившата жена, идва на Земята като онези деца, с възпитанието на които тази личност, тази индивидуалност особено задълбочено се залавя сега в нейното ново въплъщение. Защото това прераждане е прераждането на Песталоци[2].
към текста >>
Само това, което е станало между тези двама човека, между надзирателя на роби и неговия началник, това кармическо отношение се изчерпва със с
ред
новековното прераждане в 9-то столетие; защото тук жената изплаща дълга си, изпитвайки върху собствената си душа бруталността на нейния някогашен началник, който сега е неин мъж.
Когато изследваме нещата, ние откриваме, че членовете на тази обширна община са робите, между които е била разпределяна работата и които в миналото са били ръководени и третирани по споменатия от мен начин. Следователно началникът е станал, така да се каже, слуга на всички и е трябвало да гледа, как кармически се изпълнява голяма част от онова, което заради неговата бруталност е било направено от надзирателя на робите на тези хора. Обаче неговата жена е прероденият надзирател на роби, който, бих могъл да кажа, по един определен по-тих, по-уединен начин страда от впечатленията, които сега идват от постоянно недоволния предишен началник в неговото настоящо прераждане и можем да проследим в подробности, как тук се изпълнява кармата. От друга страна обаче ние също виждаме, как тази карма не е изпълнена изцяло, не е изпълнена в нейната цялост. Изпълнява се само една част от тази карма.
Само това, което е станало между тези двама човека, между надзирателя на роби и неговия началник, това кармическо отношение се изчерпва със средновековното прераждане в 9-то столетие; защото тук жената изплаща дълга си, изпитвайки върху собствената си душа бруталността на нейния някогашен началник, който сега е неин мъж.
Но тази жена, въплъщение на някогашния надзирател на роби, се преражда отново, преражда се така, че по-голяма част от онези души, които някога бяха роби и след това бяха обединени в голямата община, чиято съдба следователно тази индивидуалност съизживява два пъти в земния живот, сега тази общност, свързана с бившия надзирател на роби и с бившата жена, идва на Земята като онези деца, с възпитанието на които тази личност, тази индивидуалност особено задълбочено се залавя сега в нейното ново въплъщение. Защото това прераждане е прераждането на Песталоци[2]. И ние виждаме, че всичко, което живее сега в Песталоци като извънредно голяма благост, като въодушевление относно възпитанието в 19-то столетие, е кармическото изпълнение по отношение на хората, с които той два пъти е бил свързан по описания начин - кармическото изпълнение на онова, което е било изживяно, изстрадано и изпитано в миналите въплъщения. Това, което се явява в отделни личности, става прозрачно, застава пред душата в неговата разбираема обективност едва тогава, когато наблюдаваме, как на задния фон на един настоящ земен живот се явяват миналите земни съществувания. И понякога в някой земен живот се проявяват черти на един човек, които не са свързани само с предишното въплъщение, а с още по-предното въплъщение, даже и с едно по-далечно въплъщение.
към текста >>
И ние виждаме, че всичко, което живее сега в Песталоци като извън
ред
но голяма благост, като въодушевление относно възпитанието в 19-то столетие, е кармическото изпълнение по отношение на хората, с които той два пъти е бил свързан по описания начин - кармическото изпълнение на онова, което е било изживяно, изстрадано и изпитано в миналите въплъщения.
От друга страна обаче ние също виждаме, как тази карма не е изпълнена изцяло, не е изпълнена в нейната цялост. Изпълнява се само една част от тази карма. Само това, което е станало между тези двама човека, между надзирателя на роби и неговия началник, това кармическо отношение се изчерпва със средновековното прераждане в 9-то столетие; защото тук жената изплаща дълга си, изпитвайки върху собствената си душа бруталността на нейния някогашен началник, който сега е неин мъж. Но тази жена, въплъщение на някогашния надзирател на роби, се преражда отново, преражда се така, че по-голяма част от онези души, които някога бяха роби и след това бяха обединени в голямата община, чиято съдба следователно тази индивидуалност съизживява два пъти в земния живот, сега тази общност, свързана с бившия надзирател на роби и с бившата жена, идва на Земята като онези деца, с възпитанието на които тази личност, тази индивидуалност особено задълбочено се залавя сега в нейното ново въплъщение. Защото това прераждане е прераждането на Песталоци[2].
И ние виждаме, че всичко, което живее сега в Песталоци като извънредно голяма благост, като въодушевление относно възпитанието в 19-то столетие, е кармическото изпълнение по отношение на хората, с които той два пъти е бил свързан по описания начин - кармическото изпълнение на онова, което е било изживяно, изстрадано и изпитано в миналите въплъщения.
Това, което се явява в отделни личности, става прозрачно, застава пред душата в неговата разбираема обективност едва тогава, когато наблюдаваме, как на задния фон на един настоящ земен живот се явяват миналите земни съществувания. И понякога в някой земен живот се проявяват черти на един човек, които не са свързани само с предишното въплъщение, а с още по-предното въплъщение, даже и с едно по-далечно въплъщение. Ние виждаме, как в една определена вътрешна духовна последователност действа това, което е било заложено в отделните въплъщения. То продължава да съществува по-нататък, когато човекът минава през земните съществувания, но също и през живота между смъртта и едно ново раждане. И в това отношение особено пленяващо е разглеждането на един земен живот, какъвто е този на Конрад Фердинанд Майер[3], който аз вече разгърнах пред онези, които бяха тук в Дорнах преди Великденскoто събрание.
към текста >>
Това, което се явява в отделни личности, става прозрачно, застава п
ред
душата в неговата разбираема обективност едва тогава, когато наблюдаваме, как на задния фон на един настоящ земен живот се явяват миналите земни съществувания.
Изпълнява се само една част от тази карма. Само това, което е станало между тези двама човека, между надзирателя на роби и неговия началник, това кармическо отношение се изчерпва със средновековното прераждане в 9-то столетие; защото тук жената изплаща дълга си, изпитвайки върху собствената си душа бруталността на нейния някогашен началник, който сега е неин мъж. Но тази жена, въплъщение на някогашния надзирател на роби, се преражда отново, преражда се така, че по-голяма част от онези души, които някога бяха роби и след това бяха обединени в голямата община, чиято съдба следователно тази индивидуалност съизживява два пъти в земния живот, сега тази общност, свързана с бившия надзирател на роби и с бившата жена, идва на Земята като онези деца, с възпитанието на които тази личност, тази индивидуалност особено задълбочено се залавя сега в нейното ново въплъщение. Защото това прераждане е прераждането на Песталоци[2]. И ние виждаме, че всичко, което живее сега в Песталоци като извънредно голяма благост, като въодушевление относно възпитанието в 19-то столетие, е кармическото изпълнение по отношение на хората, с които той два пъти е бил свързан по описания начин - кармическото изпълнение на онова, което е било изживяно, изстрадано и изпитано в миналите въплъщения.
Това, което се явява в отделни личности, става прозрачно, застава пред душата в неговата разбираема обективност едва тогава, когато наблюдаваме, как на задния фон на един настоящ земен живот се явяват миналите земни съществувания.
И понякога в някой земен живот се проявяват черти на един човек, които не са свързани само с предишното въплъщение, а с още по-предното въплъщение, даже и с едно по-далечно въплъщение. Ние виждаме, как в една определена вътрешна духовна последователност действа това, което е било заложено в отделните въплъщения. То продължава да съществува по-нататък, когато човекът минава през земните съществувания, но също и през живота между смъртта и едно ново раждане. И в това отношение особено пленяващо е разглеждането на един земен живот, какъвто е този на Конрад Фердинанд Майер[3], който аз вече разгърнах пред онези, които бяха тук в Дорнах преди Великденскoто събрание. Конрад Фердинанд Майер е особена загадка за онзи, който вътрешно разглежда неговия живот и същевременно до най-висока степен може да се възхищава на неговите поетически творения.
към текста >>
И понякога в някой земен живот се проявяват черти на един човек, които не са свързани само с п
ред
ишното въплъщение, а с още по-п
ред
ното въплъщение, даже и с едно по-далечно въплъщение.
Само това, което е станало между тези двама човека, между надзирателя на роби и неговия началник, това кармическо отношение се изчерпва със средновековното прераждане в 9-то столетие; защото тук жената изплаща дълга си, изпитвайки върху собствената си душа бруталността на нейния някогашен началник, който сега е неин мъж. Но тази жена, въплъщение на някогашния надзирател на роби, се преражда отново, преражда се така, че по-голяма част от онези души, които някога бяха роби и след това бяха обединени в голямата община, чиято съдба следователно тази индивидуалност съизживява два пъти в земния живот, сега тази общност, свързана с бившия надзирател на роби и с бившата жена, идва на Земята като онези деца, с възпитанието на които тази личност, тази индивидуалност особено задълбочено се залавя сега в нейното ново въплъщение. Защото това прераждане е прераждането на Песталоци[2]. И ние виждаме, че всичко, което живее сега в Песталоци като извънредно голяма благост, като въодушевление относно възпитанието в 19-то столетие, е кармическото изпълнение по отношение на хората, с които той два пъти е бил свързан по описания начин - кармическото изпълнение на онова, което е било изживяно, изстрадано и изпитано в миналите въплъщения. Това, което се явява в отделни личности, става прозрачно, застава пред душата в неговата разбираема обективност едва тогава, когато наблюдаваме, как на задния фон на един настоящ земен живот се явяват миналите земни съществувания.
И понякога в някой земен живот се проявяват черти на един човек, които не са свързани само с предишното въплъщение, а с още по-предното въплъщение, даже и с едно по-далечно въплъщение.
Ние виждаме, как в една определена вътрешна духовна последователност действа това, което е било заложено в отделните въплъщения. То продължава да съществува по-нататък, когато човекът минава през земните съществувания, но също и през живота между смъртта и едно ново раждане. И в това отношение особено пленяващо е разглеждането на един земен живот, какъвто е този на Конрад Фердинанд Майер[3], който аз вече разгърнах пред онези, които бяха тук в Дорнах преди Великденскoто събрание. Конрад Фердинанд Майер е особена загадка за онзи, който вътрешно разглежда неговия живот и същевременно до най-висока степен може да се възхищава на неговите поетически творения. Поетическите творения на Конрад Фердинанд Майер в тяхната форма имат чудесен хармоничен стил, така че можем да кажем, че това, което живее в Конрад Фердинанд Майер, то всъщност постоянно се носи малко над земното по отношение на стила, а също и по отношение на начина на мислене, на усещане и чувстване.
към текста >>
Ние виждаме, как в една оп
ред
елена вътрешна духовна последователност действа това, което е било заложено в отделните въплъщения.
Но тази жена, въплъщение на някогашния надзирател на роби, се преражда отново, преражда се така, че по-голяма част от онези души, които някога бяха роби и след това бяха обединени в голямата община, чиято съдба следователно тази индивидуалност съизживява два пъти в земния живот, сега тази общност, свързана с бившия надзирател на роби и с бившата жена, идва на Земята като онези деца, с възпитанието на които тази личност, тази индивидуалност особено задълбочено се залавя сега в нейното ново въплъщение. Защото това прераждане е прераждането на Песталоци[2]. И ние виждаме, че всичко, което живее сега в Песталоци като извънредно голяма благост, като въодушевление относно възпитанието в 19-то столетие, е кармическото изпълнение по отношение на хората, с които той два пъти е бил свързан по описания начин - кармическото изпълнение на онова, което е било изживяно, изстрадано и изпитано в миналите въплъщения. Това, което се явява в отделни личности, става прозрачно, застава пред душата в неговата разбираема обективност едва тогава, когато наблюдаваме, как на задния фон на един настоящ земен живот се явяват миналите земни съществувания. И понякога в някой земен живот се проявяват черти на един човек, които не са свързани само с предишното въплъщение, а с още по-предното въплъщение, даже и с едно по-далечно въплъщение.
Ние виждаме, как в една определена вътрешна духовна последователност действа това, което е било заложено в отделните въплъщения.
То продължава да съществува по-нататък, когато човекът минава през земните съществувания, но също и през живота между смъртта и едно ново раждане. И в това отношение особено пленяващо е разглеждането на един земен живот, какъвто е този на Конрад Фердинанд Майер[3], който аз вече разгърнах пред онези, които бяха тук в Дорнах преди Великденскoто събрание. Конрад Фердинанд Майер е особена загадка за онзи, който вътрешно разглежда неговия живот и същевременно до най-висока степен може да се възхищава на неговите поетически творения. Поетическите творения на Конрад Фердинанд Майер в тяхната форма имат чудесен хармоничен стил, така че можем да кажем, че това, което живее в Конрад Фердинанд Майер, то всъщност постоянно се носи малко над земното по отношение на стила, а също и по отношение на начина на мислене, на усещане и чувстване. И когато се вглъбяваме в творбите на Конрад Фердинанд Майер, ние вече забелязваме, как той е потопен в една духовна душевност, която винаги е готова да се откъсне от физическо-телесното.
към текста >>
И в това отношение особено пленяващо е разглеждането на един земен живот, какъвто е този на Конрад Фердинанд Майер[3], който аз вече разгърнах п
ред
онези, които бяха тук в Дорнах п
ред
и Великденскoто събрание.
И ние виждаме, че всичко, което живее сега в Песталоци като извънредно голяма благост, като въодушевление относно възпитанието в 19-то столетие, е кармическото изпълнение по отношение на хората, с които той два пъти е бил свързан по описания начин - кармическото изпълнение на онова, което е било изживяно, изстрадано и изпитано в миналите въплъщения. Това, което се явява в отделни личности, става прозрачно, застава пред душата в неговата разбираема обективност едва тогава, когато наблюдаваме, как на задния фон на един настоящ земен живот се явяват миналите земни съществувания. И понякога в някой земен живот се проявяват черти на един човек, които не са свързани само с предишното въплъщение, а с още по-предното въплъщение, даже и с едно по-далечно въплъщение. Ние виждаме, как в една определена вътрешна духовна последователност действа това, което е било заложено в отделните въплъщения. То продължава да съществува по-нататък, когато човекът минава през земните съществувания, но също и през живота между смъртта и едно ново раждане.
И в това отношение особено пленяващо е разглеждането на един земен живот, какъвто е този на Конрад Фердинанд Майер[3], който аз вече разгърнах пред онези, които бяха тук в Дорнах преди Великденскoто събрание.
Конрад Фердинанд Майер е особена загадка за онзи, който вътрешно разглежда неговия живот и същевременно до най-висока степен може да се възхищава на неговите поетически творения. Поетическите творения на Конрад Фердинанд Майер в тяхната форма имат чудесен хармоничен стил, така че можем да кажем, че това, което живее в Конрад Фердинанд Майер, то всъщност постоянно се носи малко над земното по отношение на стила, а също и по отношение на начина на мислене, на усещане и чувстване. И когато се вглъбяваме в творбите на Конрад Фердинанд Майер, ние вече забелязваме, как той е потопен в една духовна душевност, която винаги е готова да се откъсне от физическо-телесното. Когато поставим пред себе си по-благородните поетически творения на Конрад Фердинанд Майер, а също и неговите съчинения в проза и ги разгледаме, ние си казваме: - Тук има нещо творческо, което постоянно иска да израсне над връзката с физическото тяло. - То се е изразило чрез това, че Конрад Фердинанд Майер в своето въплъщение като Конрад Фердинанд Майер фактически трябваше да изживее болестни състояния, при които душевно-духовното до много висока степен се отделяше от физическо-телесното, така че се явяваха налудничави състояния, или поне такива състояния, които бяха подобни на умопомрачение.
към текста >>
Когато поставим п
ред
себе си по-благородните поетически творения на Конрад Фердинанд Майер, а също и неговите съчинения в проза и ги разгледаме, ние си казваме: - Тук има нещо творческо, което постоянно иска да израсне над връзката с физическото тяло.
То продължава да съществува по-нататък, когато човекът минава през земните съществувания, но също и през живота между смъртта и едно ново раждане. И в това отношение особено пленяващо е разглеждането на един земен живот, какъвто е този на Конрад Фердинанд Майер[3], който аз вече разгърнах пред онези, които бяха тук в Дорнах преди Великденскoто събрание. Конрад Фердинанд Майер е особена загадка за онзи, който вътрешно разглежда неговия живот и същевременно до най-висока степен може да се възхищава на неговите поетически творения. Поетическите творения на Конрад Фердинанд Майер в тяхната форма имат чудесен хармоничен стил, така че можем да кажем, че това, което живее в Конрад Фердинанд Майер, то всъщност постоянно се носи малко над земното по отношение на стила, а също и по отношение на начина на мислене, на усещане и чувстване. И когато се вглъбяваме в творбите на Конрад Фердинанд Майер, ние вече забелязваме, как той е потопен в една духовна душевност, която винаги е готова да се откъсне от физическо-телесното.
Когато поставим пред себе си по-благородните поетически творения на Конрад Фердинанд Майер, а също и неговите съчинения в проза и ги разгледаме, ние си казваме: - Тук има нещо творческо, което постоянно иска да израсне над връзката с физическото тяло.
- То се е изразило чрез това, че Конрад Фердинанд Майер в своето въплъщение като Конрад Фердинанд Майер фактически трябваше да изживее болестни състояния, при които душевно-духовното до много висока степен се отделяше от физическо-телесното, така че се явяваха налудничави състояния, или поне такива състояния, които бяха подобни на умопомрачение. Тук забележителното се състои в това, че най-хубавите неща от него са създадени в такова състояние на отделяне на духовно-душевното от физическо-телесното. Но когато се опитаме да изследваме кармическите връзки през земния живот на Конрад Фердинанд Майер, ние се объркваме. Ние не можем веднага да се оправим, когато искаме да проследим нишката, която свързва сегашната инкарнация на Конрад Фердинанд Майер с неговите предишни инкарнации. Първо сме пренесени в 6-то столетие след Р.
към текста >>
Ние не можем веднага да се оправим, когато искаме да проследим нишката, която свързва сегашната инкарнация на Конрад Фердинанд Майер с неговите п
ред
ишни инкарнации.
И когато се вглъбяваме в творбите на Конрад Фердинанд Майер, ние вече забелязваме, как той е потопен в една духовна душевност, която винаги е готова да се откъсне от физическо-телесното. Когато поставим пред себе си по-благородните поетически творения на Конрад Фердинанд Майер, а също и неговите съчинения в проза и ги разгледаме, ние си казваме: - Тук има нещо творческо, което постоянно иска да израсне над връзката с физическото тяло. - То се е изразило чрез това, че Конрад Фердинанд Майер в своето въплъщение като Конрад Фердинанд Майер фактически трябваше да изживее болестни състояния, при които душевно-духовното до много висока степен се отделяше от физическо-телесното, така че се явяваха налудничави състояния, или поне такива състояния, които бяха подобни на умопомрачение. Тук забележителното се състои в това, че най-хубавите неща от него са създадени в такова състояние на отделяне на духовно-душевното от физическо-телесното. Но когато се опитаме да изследваме кармическите връзки през земния живот на Конрад Фердинанд Майер, ние се объркваме.
Ние не можем веднага да се оправим, когато искаме да проследим нишката, която свързва сегашната инкарнация на Конрад Фердинанд Майер с неговите предишни инкарнации.
Първо сме пренесени в 6-то столетие след Р. Хр., но после отново сме отхвърлени обратно в 19-то столетие във въплъщението като Конрад Фердинанд Майер, защото при наблюдението самите неща ни насочват, съблазняват ни да се заблудим. Трябва само добре да си представите, как един действителен стремеж за познание в тази област среща извънредно големи трудности. Който се задоволява с фантастични неща, за него е много лесно, той може някак да стъкми нещо за себе си. Обаче който в тази област не се задоволява с фантазии, а със своето изследване, фактически прониква до онази точка, където намира, че нагласата на душата му е подходяща за изследването.
към текста >>
Трябва само добре да си п
ред
ставите, как един действителен стремеж за познание в тази област среща извън
ред
но големи трудности.
Тук забележителното се състои в това, че най-хубавите неща от него са създадени в такова състояние на отделяне на духовно-душевното от физическо-телесното. Но когато се опитаме да изследваме кармическите връзки през земния живот на Конрад Фердинанд Майер, ние се объркваме. Ние не можем веднага да се оправим, когато искаме да проследим нишката, която свързва сегашната инкарнация на Конрад Фердинанд Майер с неговите предишни инкарнации. Първо сме пренесени в 6-то столетие след Р. Хр., но после отново сме отхвърлени обратно в 19-то столетие във въплъщението като Конрад Фердинанд Майер, защото при наблюдението самите неща ни насочват, съблазняват ни да се заблудим.
Трябва само добре да си представите, как един действителен стремеж за познание в тази област среща извънредно големи трудности.
Който се задоволява с фантастични неща, за него е много лесно, той може някак да стъкми нещо за себе си. Обаче който в тази област не се задоволява с фантазии, а със своето изследване, фактически прониква до онази точка, където намира, че нагласата на душата му е подходяща за изследването. За него не е лесно, когато проследява такива неща, особено при такава сложна индивидуалност, каквато ни се представя в Конрад Фердинанд Майер. И при изследването на кармическите връзки през няколко земни съществувания не получаваме никаква особено голяма помощ, когато насочваме погледа си върху много по-значимите неща. Това, което е най-очебийно при човека, което възприемаме когато срещнем човека или научаваме от историята нещо за него, той го е получил всъщност предимно от земната околна среда.
към текста >>
За него не е лесно, когато проследява такива неща, особено при такава сложна индивидуалност, каквато ни се п
ред
ставя в Конрад Фердинанд Майер.
Първо сме пренесени в 6-то столетие след Р. Хр., но после отново сме отхвърлени обратно в 19-то столетие във въплъщението като Конрад Фердинанд Майер, защото при наблюдението самите неща ни насочват, съблазняват ни да се заблудим. Трябва само добре да си представите, как един действителен стремеж за познание в тази област среща извънредно големи трудности. Който се задоволява с фантастични неща, за него е много лесно, той може някак да стъкми нещо за себе си. Обаче който в тази област не се задоволява с фантазии, а със своето изследване, фактически прониква до онази точка, където намира, че нагласата на душата му е подходяща за изследването.
За него не е лесно, когато проследява такива неща, особено при такава сложна индивидуалност, каквато ни се представя в Конрад Фердинанд Майер.
И при изследването на кармическите връзки през няколко земни съществувания не получаваме никаква особено голяма помощ, когато насочваме погледа си върху много по-значимите неща. Това, което е най-очебийно при човека, което възприемаме когато срещнем човека или научаваме от историята нещо за него, той го е получил всъщност предимно от земната околна среда. Като човек ние сме много повече, отколкото си мислим, продукт на заобикалящата ни земна среда. Чрез възпитанието ние приемаме онова, което се намира в заобикалящия ни земен свят. Едва когато съзрем и схванем по-тънките, по-интимните черти на един човек, когато конкретно схванем тези черти, те ни отвеждат през живота между смъртта и едно ново раждане обратно в миналия живот.
към текста >>
Това, което е най-очебийно при човека, което възприемаме когато срещнем човека или научаваме от историята нещо за него, той го е получил всъщност п
ред
имно от земната околна с
ред
а.
Трябва само добре да си представите, как един действителен стремеж за познание в тази област среща извънредно големи трудности. Който се задоволява с фантастични неща, за него е много лесно, той може някак да стъкми нещо за себе си. Обаче който в тази област не се задоволява с фантазии, а със своето изследване, фактически прониква до онази точка, където намира, че нагласата на душата му е подходяща за изследването. За него не е лесно, когато проследява такива неща, особено при такава сложна индивидуалност, каквато ни се представя в Конрад Фердинанд Майер. И при изследването на кармическите връзки през няколко земни съществувания не получаваме никаква особено голяма помощ, когато насочваме погледа си върху много по-значимите неща.
Това, което е най-очебийно при човека, което възприемаме когато срещнем човека или научаваме от историята нещо за него, той го е получил всъщност предимно от земната околна среда.
Като човек ние сме много повече, отколкото си мислим, продукт на заобикалящата ни земна среда. Чрез възпитанието ние приемаме онова, което се намира в заобикалящия ни земен свят. Едва когато съзрем и схванем по-тънките, по-интимните черти на един човек, когато конкретно схванем тези черти, те ни отвеждат през живота между смъртта и едно ново раждане обратно в миналия живот. А за едно такова разглеждане може да бъде по-важен начинът, по който разглеждаме жестовете на един човек, постоянните навици на един човек, отколкото разглеждането на онова, което той върши, например като една знаменита личност. Начинът, по който някой държи нещо, или по който някой по навик отговаря на нещо, - не това, което той отговаря, а как отговаря, като например, че той първо винаги отхвърля и едва когато не може вече по друг начин, се съгласява, или с добродушие хвали нещо и т. н.
към текста >>
Като човек ние сме много повече, отколкото си мислим, продукт на заобикалящата ни земна с
ред
а.
Който се задоволява с фантастични неща, за него е много лесно, той може някак да стъкми нещо за себе си. Обаче който в тази област не се задоволява с фантазии, а със своето изследване, фактически прониква до онази точка, където намира, че нагласата на душата му е подходяща за изследването. За него не е лесно, когато проследява такива неща, особено при такава сложна индивидуалност, каквато ни се представя в Конрад Фердинанд Майер. И при изследването на кармическите връзки през няколко земни съществувания не получаваме никаква особено голяма помощ, когато насочваме погледа си върху много по-значимите неща. Това, което е най-очебийно при човека, което възприемаме когато срещнем човека или научаваме от историята нещо за него, той го е получил всъщност предимно от земната околна среда.
Като човек ние сме много повече, отколкото си мислим, продукт на заобикалящата ни земна среда.
Чрез възпитанието ние приемаме онова, което се намира в заобикалящия ни земен свят. Едва когато съзрем и схванем по-тънките, по-интимните черти на един човек, когато конкретно схванем тези черти, те ни отвеждат през живота между смъртта и едно ново раждане обратно в миналия живот. А за едно такова разглеждане може да бъде по-важен начинът, по който разглеждаме жестовете на един човек, постоянните навици на един човек, отколкото разглеждането на онова, което той върши, например като една знаменита личност. Начинът, по който някой държи нещо, или по който някой по навик отговаря на нещо, - не това, което той отговаря, а как отговаря, като например, че той първо винаги отхвърля и едва когато не може вече по друг начин, се съгласява, или с добродушие хвали нещо и т. н. и т.
към текста >>
Има хора, които имат навик, да речем, п
ред
и да започнат някаква работа да движат ръцете си по оп
ред
елен начин.
Начинът, по който някой държи нещо, или по който някой по навик отговаря на нещо, - не това, което той отговаря, а как отговаря, като например, че той първо винаги отхвърля и едва когато не може вече по друг начин, се съгласява, или с добродушие хвали нещо и т. н. и т. н., - такива черти са най-важното и когато особено ги вземем под внимание, те застават в центъра на разглежданията, и от тях израстват много неща. Трябва да разглеждаме начина как някой хваща нещо, как прави това съвсем обективно, изработва го художествено; тогава нещата не остават при разглеждането на жестовете, а около жестовете се изгражда образът на един друг човек. Може да се случи следното нещо.
Има хора, които имат навик, да речем, преди да започнат някаква работа да движат ръцете си по определен начин.
Познавах хора, които не можеха да вършат никаква работа, без първо да съберат ръцете си. Нека си представим един такъв жест съвсем обективно, но с вътрешно художествено чувство, така че той пластично да застане пред нас, след което да отделим вниманието си от човека, който прави този жест. Обаче този жест не остава сам. Той се превръща и израства в една друга форма. И когато пристъпим към тази форма, тогава тази форма, този образ се превръща в нещо, което най-малкото сочи към нещо в миналото въплъщение или в още по-миналото въплъщение.
към текста >>
Нека си п
ред
ставим един такъв жест съвсем обективно, но с вътрешно художествено чувство, така че той пластично да застане п
ред
нас, след което да отделим вниманието си от човека, който прави този жест.
н., - такива черти са най-важното и когато особено ги вземем под внимание, те застават в центъра на разглежданията, и от тях израстват много неща. Трябва да разглеждаме начина как някой хваща нещо, как прави това съвсем обективно, изработва го художествено; тогава нещата не остават при разглеждането на жестовете, а около жестовете се изгражда образът на един друг човек. Може да се случи следното нещо. Има хора, които имат навик, да речем, преди да започнат някаква работа да движат ръцете си по определен начин. Познавах хора, които не можеха да вършат никаква работа, без първо да съберат ръцете си.
Нека си представим един такъв жест съвсем обективно, но с вътрешно художествено чувство, така че той пластично да застане пред нас, след което да отделим вниманието си от човека, който прави този жест.
Обаче този жест не остава сам. Той се превръща и израства в една друга форма. И когато пристъпим към тази форма, тогава тази форма, този образ се превръща в нещо, което най-малкото сочи към нещо в миналото въплъщение или в още по-миналото въплъщение. При това може да се разбере, че този жест се прилага към нещо, което още съвсем не е съществувало в миналото въплъщение - да речем, - към вземане в ръце на една книга или нещо подобно. Обаче в живота трябва да имаме предвид такъв вид жестове или такъв вид навици, за да можем да се върнем обратно.
към текста >>
Обаче в живота трябва да имаме п
ред
вид такъв вид жестове или такъв вид навици, за да можем да се върнем обратно.
Нека си представим един такъв жест съвсем обективно, но с вътрешно художествено чувство, така че той пластично да застане пред нас, след което да отделим вниманието си от човека, който прави този жест. Обаче този жест не остава сам. Той се превръща и израства в една друга форма. И когато пристъпим към тази форма, тогава тази форма, този образ се превръща в нещо, което най-малкото сочи към нещо в миналото въплъщение или в още по-миналото въплъщение. При това може да се разбере, че този жест се прилага към нещо, което още съвсем не е съществувало в миналото въплъщение - да речем, - към вземане в ръце на една книга или нещо подобно.
Обаче в живота трябва да имаме предвид такъв вид жестове или такъв вид навици, за да можем да се върнем обратно.
Но при една такава индивидуалност като тази на Конрад Фердинанд Майер важното е, че тя твори с определена наклонност - така искам точно да го изразя - да освобождава духовно-душевното си естество от физическо-телесното. Това е една опорна точка, обаче от друга страна то е нещо, което лесно може да въведе в заблуждение. А сега сме отнесени в 6-то столетие. Първо имаме чувството,че той трябва да се намира тук. И ние намираме една личност, която е живяла в Италия, която е минала през различни съдбовни моменти в онова въплъщение и е живяла там с един вид двойна природа, от една страна с едно извънредно голямо въодушевление отдадена на това, което за нас, живеещите по-късно почти се е изгубило във външния свят, което обаче е съществувало в едно величествено развитие на изкуството и което можем да видим още в изкуството на мозайката.
към текста >>
Но при една такава индивидуалност като тази на Конрад Фердинанд Майер важното е, че тя твори с оп
ред
елена наклонност - така искам точно да го изразя - да освобождава духовно-душевното си естество от физическо-телесното.
Обаче този жест не остава сам. Той се превръща и израства в една друга форма. И когато пристъпим към тази форма, тогава тази форма, този образ се превръща в нещо, което най-малкото сочи към нещо в миналото въплъщение или в още по-миналото въплъщение. При това може да се разбере, че този жест се прилага към нещо, което още съвсем не е съществувало в миналото въплъщение - да речем, - към вземане в ръце на една книга или нещо подобно. Обаче в живота трябва да имаме предвид такъв вид жестове или такъв вид навици, за да можем да се върнем обратно.
Но при една такава индивидуалност като тази на Конрад Фердинанд Майер важното е, че тя твори с определена наклонност - така искам точно да го изразя - да освобождава духовно-душевното си естество от физическо-телесното.
Това е една опорна точка, обаче от друга страна то е нещо, което лесно може да въведе в заблуждение. А сега сме отнесени в 6-то столетие. Първо имаме чувството,че той трябва да се намира тук. И ние намираме една личност, която е живяла в Италия, която е минала през различни съдбовни моменти в онова въплъщение и е живяла там с един вид двойна природа, от една страна с едно извънредно голямо въодушевление отдадена на това, което за нас, живеещите по-късно почти се е изгубило във външния свят, което обаче е съществувало в едно величествено развитие на изкуството и което можем да видим още в изкуството на мозайката. В това развитие на изкуството в Италия, в края на 5-то, началото на 6-то столетие, е живяла тази личност, на която се натъкваме в началото.
към текста >>
И ние намираме една личност, която е живяла в Италия, която е минала през различни съдбовни моменти в онова въплъщение и е живяла там с един вид двойна природа, от една страна с едно извън
ред
но голямо въодушевление отдадена на това, което за нас, живеещите по-късно почти се е изгубило във външния свят, което обаче е съществувало в едно величествено развитие на изкуството и което можем да видим още в изкуството на мозайката.
Обаче в живота трябва да имаме предвид такъв вид жестове или такъв вид навици, за да можем да се върнем обратно. Но при една такава индивидуалност като тази на Конрад Фердинанд Майер важното е, че тя твори с определена наклонност - така искам точно да го изразя - да освобождава духовно-душевното си естество от физическо-телесното. Това е една опорна точка, обаче от друга страна то е нещо, което лесно може да въведе в заблуждение. А сега сме отнесени в 6-то столетие. Първо имаме чувството,че той трябва да се намира тук.
И ние намираме една личност, която е живяла в Италия, която е минала през различни съдбовни моменти в онова въплъщение и е живяла там с един вид двойна природа, от една страна с едно извънредно голямо въодушевление отдадена на това, което за нас, живеещите по-късно почти се е изгубило във външния свят, което обаче е съществувало в едно величествено развитие на изкуството и което можем да видим още в изкуството на мозайката.
В това развитие на изкуството в Италия, в края на 5-то, началото на 6-то столетие, е живяла тази личност, на която се натъкваме в началото. Така се представят първо нещата. Но сега цялата тази картина отново се затъмнява и ние сме отхвърлени обратно в живота на Конрад Фердинанд Майер. И тъмнината, която виждаме при разглеждането на човека от 6-то столетие, озарява сега образа на Конрад Фердинанд Майер в 19-то столетие. И ние сме заставени отново да насочим поглед върху това, което Конрад Фердинанд Майер върши в 19-то столетие.
към текста >>
Така се п
ред
ставят първо нещата.
Това е една опорна точка, обаче от друга страна то е нещо, което лесно може да въведе в заблуждение. А сега сме отнесени в 6-то столетие. Първо имаме чувството,че той трябва да се намира тук. И ние намираме една личност, която е живяла в Италия, която е минала през различни съдбовни моменти в онова въплъщение и е живяла там с един вид двойна природа, от една страна с едно извънредно голямо въодушевление отдадена на това, което за нас, живеещите по-късно почти се е изгубило във външния свят, което обаче е съществувало в едно величествено развитие на изкуството и което можем да видим още в изкуството на мозайката. В това развитие на изкуството в Италия, в края на 5-то, началото на 6-то столетие, е живяла тази личност, на която се натъкваме в началото.
Така се представят първо нещата.
Но сега цялата тази картина отново се затъмнява и ние сме отхвърлени обратно в живота на Конрад Фердинанд Майер. И тъмнината, която виждаме при разглеждането на човека от 6-то столетие, озарява сега образа на Конрад Фердинанд Майер в 19-то столетие. И ние сме заставени отново да насочим поглед върху това, което Конрад Фердинанд Майер върши в 19-то столетие. Ние сме насочени към това, че в своя разказ «Светецът» той е обрисувал Томас Бекет, канцлера на Хенри ІІ, крал на Англия. Ние имаме чувството, че това е извънредно важно.
към текста >>
Ние имаме чувството, че това е извън
ред
но важно.
Така се представят първо нещата. Но сега цялата тази картина отново се затъмнява и ние сме отхвърлени обратно в живота на Конрад Фердинанд Майер. И тъмнината, която виждаме при разглеждането на човека от 6-то столетие, озарява сега образа на Конрад Фердинанд Майер в 19-то столетие. И ние сме заставени отново да насочим поглед върху това, което Конрад Фердинанд Майер върши в 19-то столетие. Ние сме насочени към това, че в своя разказ «Светецът» той е обрисувал Томас Бекет, канцлера на Хенри ІІ, крал на Англия.
Ние имаме чувството, че това е извънредно важно.
Ние имаме също чувството, че впечатлението от това минало съществуване ни тласка точно към това действие на Конрад Фердинанд Майер. Но сега ние отново сме отблъснати обратно към 6-то столетие и този факт не ни дава там никакво обяснение. И така често пъти сме тласкани насам-натам между тези две прераждания, между съмнителното въплъщение в 6-то столетие и въплъщението като Конрад Фердинанд Майер, докато най-после откриваме, че разказът за Томас Бекет се е родил в Конрад Фердинанд Майер, защото цялата история има нещо подобно с това, което самият той е изживял в 6-то столетие, когато беше отишъл от Италия в Англия като член на една католическа мисия, изпратена от папа Григорий. Тук намираме втората същност от двойната природа на Конрад Фердинанд Майер, лежаща в неговото минало прераждане. От една страна в миналото прераждане през 6-то столетие той е бил въодушевен почитател на всичко това, което се е намирало в едно такова изкуство, което след това бе преминало в изкуството на мозайката, - оттам е и неговият всеобхватен талант за формата.
към текста >>
Обаче от друга страна той е бил въодушевен п
ред
ставител на католицизма и поради тази причина взима участие в тази мисия.
Ние имаме също чувството, че впечатлението от това минало съществуване ни тласка точно към това действие на Конрад Фердинанд Майер. Но сега ние отново сме отблъснати обратно към 6-то столетие и този факт не ни дава там никакво обяснение. И така често пъти сме тласкани насам-натам между тези две прераждания, между съмнителното въплъщение в 6-то столетие и въплъщението като Конрад Фердинанд Майер, докато най-после откриваме, че разказът за Томас Бекет се е родил в Конрад Фердинанд Майер, защото цялата история има нещо подобно с това, което самият той е изживял в 6-то столетие, когато беше отишъл от Италия в Англия като член на една католическа мисия, изпратена от папа Григорий. Тук намираме втората същност от двойната природа на Конрад Фердинанд Майер, лежаща в неговото минало прераждане. От една страна в миналото прераждане през 6-то столетие той е бил въодушевен почитател на всичко това, което се е намирало в едно такова изкуство, което след това бе преминало в изкуството на мозайката, - оттам е и неговият всеобхватен талант за формата.
Обаче от друга страна той е бил въодушевен представител на католицизма и поради тази причина взима участие в тази мисия.
Членовете на мисията основават Кентърбъри, мястото, където след това бе изградено епископството Кентърбъри. Индивидуалността, която след това живя като Конрад Фердинанд Майер в 19-то столетие, е била убита в миналото си въплъщение от един англосаксонски главатар, при обстоятелства, които са извънредно интересни. Нещо юридически-клеветническо и дребнаво, скалъпено по един груб начин се намира в това, което се разиграва някога при убийството на тази индивидуалност. Вие знаете, мои мили приятели, че когато в кръга на нашето внимание, също и в обикновения земен живот настъпи нещо, което, да кажем, прозвучи по-особено, например веднъж чувам едно име, - може да не обръщаме силно внимание на това, - по-късно във връзка с това име може да се яви цял сбор от идейни асоциации. Но чрез особените обстоятелства, при които този член на една католическа мисия в Англия беше свързан с това, което по-късно стана епископство от Кентърбъри, понеже градът Кентърбъри е бил основан от тази мисия, всичко това продължава да живее по-нататък, живее всъщност по-нататък в звука на името Кентърбъри.
към текста >>
Индивидуалността, която след това живя като Конрад Фердинанд Майер в 19-то столетие, е била убита в миналото си въплъщение от един англосаксонски главатар, при обстоятелства, които са извън
ред
но интересни.
И така често пъти сме тласкани насам-натам между тези две прераждания, между съмнителното въплъщение в 6-то столетие и въплъщението като Конрад Фердинанд Майер, докато най-после откриваме, че разказът за Томас Бекет се е родил в Конрад Фердинанд Майер, защото цялата история има нещо подобно с това, което самият той е изживял в 6-то столетие, когато беше отишъл от Италия в Англия като член на една католическа мисия, изпратена от папа Григорий. Тук намираме втората същност от двойната природа на Конрад Фердинанд Майер, лежаща в неговото минало прераждане. От една страна в миналото прераждане през 6-то столетие той е бил въодушевен почитател на всичко това, което се е намирало в едно такова изкуство, което след това бе преминало в изкуството на мозайката, - оттам е и неговият всеобхватен талант за формата. Обаче от друга страна той е бил въодушевен представител на католицизма и поради тази причина взима участие в тази мисия. Членовете на мисията основават Кентърбъри, мястото, където след това бе изградено епископството Кентърбъри.
Индивидуалността, която след това живя като Конрад Фердинанд Майер в 19-то столетие, е била убита в миналото си въплъщение от един англосаксонски главатар, при обстоятелства, които са извънредно интересни.
Нещо юридически-клеветническо и дребнаво, скалъпено по един груб начин се намира в това, което се разиграва някога при убийството на тази индивидуалност. Вие знаете, мои мили приятели, че когато в кръга на нашето внимание, също и в обикновения земен живот настъпи нещо, което, да кажем, прозвучи по-особено, например веднъж чувам едно име, - може да не обръщаме силно внимание на това, - по-късно във връзка с това име може да се яви цял сбор от идейни асоциации. Но чрез особените обстоятелства, при които този член на една католическа мисия в Англия беше свързан с това, което по-късно стана епископство от Кентърбъри, понеже градът Кентърбъри е бил основан от тази мисия, всичко това продължава да живее по-нататък, живее всъщност по-нататък в звука на името Кентърбъри. И така вътрешният звук на това име Кентърбъри отново оживява във въплъщението като Конрад Фердинанд Майер. Чрез това Конрад Фердинанд Майер по асоциация бе доведен до Томас Бекет, лордканцлера от Кентърбъри, който беше канцлер на Хенри ІІ от династията на Плантагенетите и който бе убит по един рафиниран начин.
към текста >>
След като първо беше фаворит, след това, понеже не се съгласява с оп
ред
елени условия на Хенри ІІ, той бе убит по заповед на Хенри ІІ.
Нещо юридически-клеветническо и дребнаво, скалъпено по един груб начин се намира в това, което се разиграва някога при убийството на тази индивидуалност. Вие знаете, мои мили приятели, че когато в кръга на нашето внимание, също и в обикновения земен живот настъпи нещо, което, да кажем, прозвучи по-особено, например веднъж чувам едно име, - може да не обръщаме силно внимание на това, - по-късно във връзка с това име може да се яви цял сбор от идейни асоциации. Но чрез особените обстоятелства, при които този член на една католическа мисия в Англия беше свързан с това, което по-късно стана епископство от Кентърбъри, понеже градът Кентърбъри е бил основан от тази мисия, всичко това продължава да живее по-нататък, живее всъщност по-нататък в звука на името Кентърбъри. И така вътрешният звук на това име Кентърбъри отново оживява във въплъщението като Конрад Фердинанд Майер. Чрез това Конрад Фердинанд Майер по асоциация бе доведен до Томас Бекет, лордканцлера от Кентърбъри, който беше канцлер на Хенри ІІ от династията на Плантагенетите и който бе убит по един рафиниран начин.
След като първо беше фаворит, след това, понеже не се съгласява с определени условия на Хенри ІІ, той бе убит по заповед на Хенри ІІ.
Тези подобни-неподобни съдби доведоха дотам, че онова, което Конрад Фердинанд Майер беше изпитал върху собственото си тяло в едно минало въплъщение в 6-то столетие, далече от неговото тогавашно отечество, той го разказва като една история, в която описва съвсем други образи. Но помислете само, колко интересно е това! Когато човек го разбере, вече не е тласкан насам-натам. Tогава се вижда, как точно поради това, че Конрад Фердинанд Майер също и в 19-то столетие притежава един вид двойна природа, неговото духовно-душевно естество лесно се отделя от физическо-телесното. Понеже в него живее една двойна природа, на мястото на това, което беше изживяно в реалността, се поставя нещо друго, което е само подобно на изживяното, както често пъти образите се изменят във фантазията на хората.
към текста >>
Достатъчно е само да си спомним, какви хаотични състояния са съществували навсякъде по време на 30-годишната война в С
ред
на Европа, за да почувстваме какво можа да изпита в душата си една нежно чувстваща жена, която преживява хаотичните състояния през времето на тази война.
Tогава се вижда, как точно поради това, че Конрад Фердинанд Майер също и в 19-то столетие притежава един вид двойна природа, неговото духовно-душевно естество лесно се отделя от физическо-телесното. Понеже в него живее една двойна природа, на мястото на това, което беше изживяно в реалността, се поставя нещо друго, което е само подобно на изживяното, както често пъти образите се изменят във фантазията на хората. В обикновената фантазия на един човек в течение на един земен живот, образите се изменят така, че фантазията твори свободно. В течение на земните съществувания нещата се изменят така, че едно друго историческо събитие, което има нещо общо със съответното само по отношение на образното естество, се поставя на мястото на действителното събитие. Сега тази индивидуалност, която е изпитала това и то е останало у нея - продължаващо да действа през две съществувания между смъртта и едно ново раждане, което след това се явява в разказа «Светецът» - тази индивидуалност се прероди по-късно, а именно през време на 30-годишната война, но сега като жена.
Достатъчно е само да си спомним, какви хаотични състояния са съществували навсякъде по време на 30-годишната война в Средна Европа, за да почувстваме какво можа да изпита в душата си една нежно чувстваща жена, която преживява хаотичните състояния през времето на тази война.
Тази жена се беше омъжила за един еснафски, педантичен, тесногръд човек, който не можа да издържи в по-късна Германия и се пресели в Швейцария, в Граубюнден, намирайки едно ново отечество. Той оставя всъщност на жена си да се грижи за дома. Самият той повече бездейства. Обаче жената можеше да наблюдава много неща. Върху нейната душа действаха дори особените, простиращи се назад в историята традиционни отношения в Граубюнден.
към текста >>
Обаче това, което се явява като завършена в себе си индивидуалност, която откриваме разглеждайки литературните творби на Конрад Фердинанд Майер, - понеже там той се изявява именно в рязко очертани форми като един художник, когото съвсем оп
ред
елено можем да охарактеризираме, защото той се изразява именно в конкретни форми, - точно това заблуждава, защото от тези ясно очертани форми човек веднага бива насочен към неустойчивата, двойствена човешка същност.
И изживяните реални опитности в тази женска душа, оцветени, нюансирани от преживяванията с ограничения тесногръд мъж, проникват от своя страна в дълбочината на индивидуалността и продължават да живят по-нататък през живота между смъртта и едно ново раждане. Ние имаме работа с едно въплъщение през 6-то столетие като жена през време на 30-годишната война на онзи, който по-късно стана Конрад Фердинанд Майер. Тази индивидуалност отново оживява в Конрад Фердинанд Майер. И това, което някога беше изживяно от жената, по един фантастичен начин бива преобразено в разказа «Юрг Йенач», написан от Конрад Фердинанд Майер. Така в душата именно на тази личност Конрад Фердинанд Майер, ние имаме нещо продължаващо да действа, което е съставено от подробности на миналите въплъщения.
Обаче това, което се явява като завършена в себе си индивидуалност, която откриваме разглеждайки литературните творби на Конрад Фердинанд Майер, - понеже там той се изявява именно в рязко очертани форми като един художник, когото съвсем определено можем да охарактеризираме, защото той се изразява именно в конкретни форми, - точно това заблуждава, защото от тези ясно очертани форми човек веднага бива насочен към неустойчивата, двойствена човешка същност.
Който разглежда само поета Конрад Фердинанд Майер, който разглежда само знаменитата личност, която е създала творбите, той положително не ще стигне дотам да знае нещо за миналите въплъщения на тази личност. За да се постигне това, трябва да насочим погледа от неговите поетически творения върху човешкото в него; тогава зад картината се появява онова, което представлява формите на миналите въплъщения. Колкото и парадоксално да изглежда това за съвременния човек, човешкият живот може да бъде задълбочен само тогава, когато го задълбочаваме по този начин, като историческото, това външно историческо, което днес често наричаме история, насочим към разглеждането на човека в историята. Обаче той не може да се разглежда като принадлежащ само на една епоха, като живеещ само в един земен живот, а трябва да се разглежда само като се наблюдава, как индивидуалността преминава от един земен живот в друг и как след това действа в междинното време, в живота между смъртта и едно ново раждане, преобразявайки точно онова, което през земния живот се проявява повече в подсъзнанието, което обаче напълно е свързано с действителното образуване на човешката съдба. Защото изграждането на човешката съдба не протича в това, което е ясно в интелекта, а протича в това, което живее и твори в подсъзнанието.
към текста >>
За да се постигне това, трябва да насочим погледа от неговите поетически творения върху човешкото в него; тогава зад картината се появява онова, което п
ред
ставлява формите на миналите въплъщения.
Тази индивидуалност отново оживява в Конрад Фердинанд Майер. И това, което някога беше изживяно от жената, по един фантастичен начин бива преобразено в разказа «Юрг Йенач», написан от Конрад Фердинанд Майер. Така в душата именно на тази личност Конрад Фердинанд Майер, ние имаме нещо продължаващо да действа, което е съставено от подробности на миналите въплъщения. Обаче това, което се явява като завършена в себе си индивидуалност, която откриваме разглеждайки литературните творби на Конрад Фердинанд Майер, - понеже там той се изявява именно в рязко очертани форми като един художник, когото съвсем определено можем да охарактеризираме, защото той се изразява именно в конкретни форми, - точно това заблуждава, защото от тези ясно очертани форми човек веднага бива насочен към неустойчивата, двойствена човешка същност. Който разглежда само поета Конрад Фердинанд Майер, който разглежда само знаменитата личност, която е създала творбите, той положително не ще стигне дотам да знае нещо за миналите въплъщения на тази личност.
За да се постигне това, трябва да насочим погледа от неговите поетически творения върху човешкото в него; тогава зад картината се появява онова, което представлява формите на миналите въплъщения.
Колкото и парадоксално да изглежда това за съвременния човек, човешкият живот може да бъде задълбочен само тогава, когато го задълбочаваме по този начин, като историческото, това външно историческо, което днес често наричаме история, насочим към разглеждането на човека в историята. Обаче той не може да се разглежда като принадлежащ само на една епоха, като живеещ само в един земен живот, а трябва да се разглежда само като се наблюдава, как индивидуалността преминава от един земен живот в друг и как след това действа в междинното време, в живота между смъртта и едно ново раждане, преобразявайки точно онова, което през земния живот се проявява повече в подсъзнанието, което обаче напълно е свързано с действителното образуване на човешката съдба. Защото изграждането на човешката съдба не протича в това, което е ясно в интелекта, а протича в това, което живее и твори в подсъзнанието. Бих искал да насоча вниманието ви върху още един пример на едно такова действие, преминаващо в историята чрез човешките индивидуалности. В първото столетие, или около 100 години след раждането на християнството имаме един извънредно знаменит римски писател в лицето на Тацит[4].
към текста >>
В първото столетие, или около 100 години след раждането на християнството имаме един извън
ред
но знаменит римски писател в лицето на Тацит[4].
За да се постигне това, трябва да насочим погледа от неговите поетически творения върху човешкото в него; тогава зад картината се появява онова, което представлява формите на миналите въплъщения. Колкото и парадоксално да изглежда това за съвременния човек, човешкият живот може да бъде задълбочен само тогава, когато го задълбочаваме по този начин, като историческото, това външно историческо, което днес често наричаме история, насочим към разглеждането на човека в историята. Обаче той не може да се разглежда като принадлежащ само на една епоха, като живеещ само в един земен живот, а трябва да се разглежда само като се наблюдава, как индивидуалността преминава от един земен живот в друг и как след това действа в междинното време, в живота между смъртта и едно ново раждане, преобразявайки точно онова, което през земния живот се проявява повече в подсъзнанието, което обаче напълно е свързано с действителното образуване на човешката съдба. Защото изграждането на човешката съдба не протича в това, което е ясно в интелекта, а протича в това, което живее и твори в подсъзнанието. Бих искал да насоча вниманието ви върху още един пример на едно такова действие, преминаващо в историята чрез човешките индивидуалности.
В първото столетие, или около 100 години след раждането на християнството имаме един извънредно знаменит римски писател в лицето на Тацит[4].
Освен в други съчинения, Тацит е показал също и в своята «Германия» как е умеел да пише в един извънредно точен, сбит стил, как той предава историческите факти, географските описания в чудесно закръглени изречения, които действат като истински епиграми. Можем да си спомним също и за това, че той, великият светски човек, който всъщност знае всичко, което тогава се е считало за заслужаващо да се знае, който е живял едно столетие след основаването на християнството, споменава за Христос само мимоходом[5] като за някого, когото юдеите са разпънали на кръста, което обаче няма никакво особено значение. И въпреки това Тацит фактически е един от най-великите римляни. С Тацит е била сприятелена онази личност, която е позната в историята като Плиний Младши[6], който е написал много писма и много се е възхищавал от стила на Тацит, така че този Плиний Младши, който сам е бил писател, се е отдавал изцяло на това възхищение към Тацит. А сега да разгледаме първо този Плиний Младши.
към текста >>
Освен в други съчинения, Тацит е показал също и в своята «Германия» как е умеел да пише в един извън
ред
но точен, сбит стил, как той п
ред
ава историческите факти, географските описания в чудесно закръглени изречения, които действат като истински епиграми.
Колкото и парадоксално да изглежда това за съвременния човек, човешкият живот може да бъде задълбочен само тогава, когато го задълбочаваме по този начин, като историческото, това външно историческо, което днес често наричаме история, насочим към разглеждането на човека в историята. Обаче той не може да се разглежда като принадлежащ само на една епоха, като живеещ само в един земен живот, а трябва да се разглежда само като се наблюдава, как индивидуалността преминава от един земен живот в друг и как след това действа в междинното време, в живота между смъртта и едно ново раждане, преобразявайки точно онова, което през земния живот се проявява повече в подсъзнанието, което обаче напълно е свързано с действителното образуване на човешката съдба. Защото изграждането на човешката съдба не протича в това, което е ясно в интелекта, а протича в това, което живее и твори в подсъзнанието. Бих искал да насоча вниманието ви върху още един пример на едно такова действие, преминаващо в историята чрез човешките индивидуалности. В първото столетие, или около 100 години след раждането на християнството имаме един извънредно знаменит римски писател в лицето на Тацит[4].
Освен в други съчинения, Тацит е показал също и в своята «Германия» как е умеел да пише в един извънредно точен, сбит стил, как той предава историческите факти, географските описания в чудесно закръглени изречения, които действат като истински епиграми.
Можем да си спомним също и за това, че той, великият светски човек, който всъщност знае всичко, което тогава се е считало за заслужаващо да се знае, който е живял едно столетие след основаването на християнството, споменава за Христос само мимоходом[5] като за някого, когото юдеите са разпънали на кръста, което обаче няма никакво особено значение. И въпреки това Тацит фактически е един от най-великите римляни. С Тацит е била сприятелена онази личност, която е позната в историята като Плиний Младши[6], който е написал много писма и много се е възхищавал от стила на Тацит, така че този Плиний Младши, който сам е бил писател, се е отдавал изцяло на това възхищение към Тацит. А сега да разгледаме първо този Плиний Младши. Този Плиний Младши естествено минава през вратата на смъртта, минава през живота между смъртта и едно ново раждане и се преражда отново в 11-то следхристиянско столетие като княгиня от семейството Тусчия в Италия, която се омъжва за един княз от Средна Европа, земите на когото са били заграбени от Хайнрих Черния от франкско-салската царска фамилия и който иска отново да намери здрава почва в Италия.
към текста >>
Този Плиний Младши естествено минава през вратата на смъртта, минава през живота между смъртта и едно ново раждане и се преражда отново в 11-то следхристиянско столетие като княгиня от семейството Тусчия в Италия, която се омъжва за един княз от С
ред
на Европа, земите на когото са били заграбени от Хайнрих Черния от франкско-салската царска фамилия и който иска отново да намери здрава почва в Италия.
Освен в други съчинения, Тацит е показал също и в своята «Германия» как е умеел да пише в един извънредно точен, сбит стил, как той предава историческите факти, географските описания в чудесно закръглени изречения, които действат като истински епиграми. Можем да си спомним също и за това, че той, великият светски човек, който всъщност знае всичко, което тогава се е считало за заслужаващо да се знае, който е живял едно столетие след основаването на християнството, споменава за Христос само мимоходом[5] като за някого, когото юдеите са разпънали на кръста, което обаче няма никакво особено значение. И въпреки това Тацит фактически е един от най-великите римляни. С Тацит е била сприятелена онази личност, която е позната в историята като Плиний Младши[6], който е написал много писма и много се е възхищавал от стила на Тацит, така че този Плиний Младши, който сам е бил писател, се е отдавал изцяло на това възхищение към Тацит. А сега да разгледаме първо този Плиний Младши.
Този Плиний Младши естествено минава през вратата на смъртта, минава през живота между смъртта и едно ново раждане и се преражда отново в 11-то следхристиянско столетие като княгиня от семейството Тусчия в Италия, която се омъжва за един княз от Средна Европа, земите на когото са били заграбени от Хайнрих Черния от франкско-салската царска фамилия и който иска отново да намери здрава почва в Италия.
Тази Беатриче[7] притежава замъка Каноса, където после Хайнрих ІV, приемникът на Хайнрих ІІІ, Черния, трябваше да понесе своето знаменито покаяние по отношение на папа Григорий. Тази маркграфиня Беатриче е извънредно активна личност, която се интересува от всичко което се разиграва там. И тя е трябвало особено много да се интересува, защото нейният мъж, Готфрид, още преди да се ожени за нея, е бил изгонен от Елзас от Хайнрих Черния. Дошъл в Италия, той се оженва за тази Беатриче, но продължава да бъде преследван от Хайнрих ІІІ Черния. Хайнрих е бил твърде властен господар, който сваля един след друг своите князе и съседните главатари, който върши каквото си иска, който не се задоволява веднъж да изгони някой, а прави това и втори път, ако изгоненият се е настанил някъде.
към текста >>
Тази маркграфиня Беатриче е извън
ред
но активна личност, която се интересува от всичко което се разиграва там.
И въпреки това Тацит фактически е един от най-великите римляни. С Тацит е била сприятелена онази личност, която е позната в историята като Плиний Младши[6], който е написал много писма и много се е възхищавал от стила на Тацит, така че този Плиний Младши, който сам е бил писател, се е отдавал изцяло на това възхищение към Тацит. А сега да разгледаме първо този Плиний Младши. Този Плиний Младши естествено минава през вратата на смъртта, минава през живота между смъртта и едно ново раждане и се преражда отново в 11-то следхристиянско столетие като княгиня от семейството Тусчия в Италия, която се омъжва за един княз от Средна Европа, земите на когото са били заграбени от Хайнрих Черния от франкско-салската царска фамилия и който иска отново да намери здрава почва в Италия. Тази Беатриче[7] притежава замъка Каноса, където после Хайнрих ІV, приемникът на Хайнрих ІІІ, Черния, трябваше да понесе своето знаменито покаяние по отношение на папа Григорий.
Тази маркграфиня Беатриче е извънредно активна личност, която се интересува от всичко което се разиграва там.
И тя е трябвало особено много да се интересува, защото нейният мъж, Готфрид, още преди да се ожени за нея, е бил изгонен от Елзас от Хайнрих Черния. Дошъл в Италия, той се оженва за тази Беатриче, но продължава да бъде преследван от Хайнрих ІІІ Черния. Хайнрих е бил твърде властен господар, който сваля един след друг своите князе и съседните главатари, който върши каквото си иска, който не се задоволява веднъж да изгони някой, а прави това и втори път, ако изгоненият се е настанил някъде. Това е, както казах един твърде властолюбив господар, един господар в Средновековието от голям формат. И когато Годфрид вече се е бил настанил в Тусция, той отново първо го изгонва и след това отвежда маркграфинята със себе си в Германия.
към текста >>
И тя е трябвало особено много да се интересува, защото нейният мъж, Готфрид, още п
ред
и да се ожени за нея, е бил изгонен от Елзас от Хайнрих Черния.
С Тацит е била сприятелена онази личност, която е позната в историята като Плиний Младши[6], който е написал много писма и много се е възхищавал от стила на Тацит, така че този Плиний Младши, който сам е бил писател, се е отдавал изцяло на това възхищение към Тацит. А сега да разгледаме първо този Плиний Младши. Този Плиний Младши естествено минава през вратата на смъртта, минава през живота между смъртта и едно ново раждане и се преражда отново в 11-то следхристиянско столетие като княгиня от семейството Тусчия в Италия, която се омъжва за един княз от Средна Европа, земите на когото са били заграбени от Хайнрих Черния от франкско-салската царска фамилия и който иска отново да намери здрава почва в Италия. Тази Беатриче[7] притежава замъка Каноса, където после Хайнрих ІV, приемникът на Хайнрих ІІІ, Черния, трябваше да понесе своето знаменито покаяние по отношение на папа Григорий. Тази маркграфиня Беатриче е извънредно активна личност, която се интересува от всичко което се разиграва там.
И тя е трябвало особено много да се интересува, защото нейният мъж, Готфрид, още преди да се ожени за нея, е бил изгонен от Елзас от Хайнрих Черния.
Дошъл в Италия, той се оженва за тази Беатриче, но продължава да бъде преследван от Хайнрих ІІІ Черния. Хайнрих е бил твърде властен господар, който сваля един след друг своите князе и съседните главатари, който върши каквото си иска, който не се задоволява веднъж да изгони някой, а прави това и втори път, ако изгоненият се е настанил някъде. Това е, както казах един твърде властолюбив господар, един господар в Средновековието от голям формат. И когато Годфрид вече се е бил настанил в Тусция, той отново първо го изгонва и след това отвежда маркграфинята със себе си в Германия. Чрез това към едно внимателно наблюдение на италианските отношения от страна на Беатриче се присъединява наблюдението на германските отношения.
към текста >>
Това е, както казах един твърде властолюбив господар, един господар в С
ред
новековието от голям формат.
Тази Беатриче[7] притежава замъка Каноса, където после Хайнрих ІV, приемникът на Хайнрих ІІІ, Черния, трябваше да понесе своето знаменито покаяние по отношение на папа Григорий. Тази маркграфиня Беатриче е извънредно активна личност, която се интересува от всичко което се разиграва там. И тя е трябвало особено много да се интересува, защото нейният мъж, Готфрид, още преди да се ожени за нея, е бил изгонен от Елзас от Хайнрих Черния. Дошъл в Италия, той се оженва за тази Беатриче, но продължава да бъде преследван от Хайнрих ІІІ Черния. Хайнрих е бил твърде властен господар, който сваля един след друг своите князе и съседните главатари, който върши каквото си иска, който не се задоволява веднъж да изгони някой, а прави това и втори път, ако изгоненият се е настанил някъде.
Това е, както казах един твърде властолюбив господар, един господар в Средновековието от голям формат.
И когато Годфрид вече се е бил настанил в Тусция, той отново първо го изгонва и след това отвежда маркграфинята със себе си в Германия. Чрез това към едно внимателно наблюдение на италианските отношения от страна на Беатриче се присъединява наблюдението на германските отношения. Така че в тази жена ние имаме една силно представителна личност от онова време, една остро наблюдаваща, извънредно активна енергична жена, която обаче същевременно има голямо сърце и голяма далновидност. Когато Хайнрих ІV трябваше да предприеме своето пътешествие за покаяние в Каноса, дъщерята на Беатриче Матилда[8], беше собственичка на Каноса, и тя, която се намираше в много добри отношения с майка си, беше съединила в себе си всички качества на майка си и всъщност беше една още по-превъзходна жена. Това бяха две извънредно симпатични жени, които бяха дълбоко заинтересувани от всичко, което се случваше там под царуването на Хайнрих ІІІ и на Хайнрих ІV.
към текста >>
Така че в тази жена ние имаме една силно п
ред
ставителна личност от онова време, една остро наблюдаваща, извън
ред
но активна енергична жена, която обаче същевременно има голямо сърце и голяма далновидност.
Дошъл в Италия, той се оженва за тази Беатриче, но продължава да бъде преследван от Хайнрих ІІІ Черния. Хайнрих е бил твърде властен господар, който сваля един след друг своите князе и съседните главатари, който върши каквото си иска, който не се задоволява веднъж да изгони някой, а прави това и втори път, ако изгоненият се е настанил някъде. Това е, както казах един твърде властолюбив господар, един господар в Средновековието от голям формат. И когато Годфрид вече се е бил настанил в Тусция, той отново първо го изгонва и след това отвежда маркграфинята със себе си в Германия. Чрез това към едно внимателно наблюдение на италианските отношения от страна на Беатриче се присъединява наблюдението на германските отношения.
Така че в тази жена ние имаме една силно представителна личност от онова време, една остро наблюдаваща, извънредно активна енергична жена, която обаче същевременно има голямо сърце и голяма далновидност.
Когато Хайнрих ІV трябваше да предприеме своето пътешествие за покаяние в Каноса, дъщерята на Беатриче Матилда[8], беше собственичка на Каноса, и тя, която се намираше в много добри отношения с майка си, беше съединила в себе си всички качества на майка си и всъщност беше една още по-превъзходна жена. Това бяха две извънредно симпатични жени, които бяха дълбоко заинтересувани от всичко, което се случваше там под царуването на Хайнрих ІІІ и на Хайнрих ІV. Когато се задълбочим в това, ние откриваме нещо забележително: Маркграфинята Беатриче е преродения Плиний Младши, а дъщеря й Матилда е преродения Тацит. Ние намираме следователно Тацит, който беше описвал историята в древни времена, ние го намираме - нали на жената, когато тя е велика, е свойствено именно наблюдението, - ние намираме този Тацит като наблюдател на историята в голям мащаб, като участник, като непосредствен участник в историята, защото Матилда е именно собственичката на Каноса и там се разиграва цялата сцена, - нещо, чрез което се решават извънредно много работи в Средновековието. Сега в това прераждане ние го намираме като наблюдател на историята.
към текста >>
Когато Хайнрих ІV трябваше да п
ред
приеме своето пътешествие за покаяние в Каноса, дъщерята на Беатриче Матилда[8], беше собственичка на Каноса, и тя, която се намираше в много добри отношения с майка си, беше съединила в себе си всички качества на майка си и всъщност беше една още по-превъзходна жена.
Хайнрих е бил твърде властен господар, който сваля един след друг своите князе и съседните главатари, който върши каквото си иска, който не се задоволява веднъж да изгони някой, а прави това и втори път, ако изгоненият се е настанил някъде. Това е, както казах един твърде властолюбив господар, един господар в Средновековието от голям формат. И когато Годфрид вече се е бил настанил в Тусция, той отново първо го изгонва и след това отвежда маркграфинята със себе си в Германия. Чрез това към едно внимателно наблюдение на италианските отношения от страна на Беатриче се присъединява наблюдението на германските отношения. Така че в тази жена ние имаме една силно представителна личност от онова време, една остро наблюдаваща, извънредно активна енергична жена, която обаче същевременно има голямо сърце и голяма далновидност.
Когато Хайнрих ІV трябваше да предприеме своето пътешествие за покаяние в Каноса, дъщерята на Беатриче Матилда[8], беше собственичка на Каноса, и тя, която се намираше в много добри отношения с майка си, беше съединила в себе си всички качества на майка си и всъщност беше една още по-превъзходна жена.
Това бяха две извънредно симпатични жени, които бяха дълбоко заинтересувани от всичко, което се случваше там под царуването на Хайнрих ІІІ и на Хайнрих ІV. Когато се задълбочим в това, ние откриваме нещо забележително: Маркграфинята Беатриче е преродения Плиний Младши, а дъщеря й Матилда е преродения Тацит. Ние намираме следователно Тацит, който беше описвал историята в древни времена, ние го намираме - нали на жената, когато тя е велика, е свойствено именно наблюдението, - ние намираме този Тацит като наблюдател на историята в голям мащаб, като участник, като непосредствен участник в историята, защото Матилда е именно собственичката на Каноса и там се разиграва цялата сцена, - нещо, чрез което се решават извънредно много работи в Средновековието. Сега в това прераждане ние го намираме като наблюдател на историята. Тези две личности, дъщеря и майка, вътрешно много се срастват една с друга, и тяхната професия на писатели от миналото ги дарява със способността да схванат в тяхното подсъзнание историческите събития с цялата им интензивност и с това инстинктивно много силно да се свържат с развитието на света, както в природата така и в историческия живот.
към текста >>
Това бяха две извън
ред
но симпатични жени, които бяха дълбоко заинтересувани от всичко, което се случваше там под царуването на Хайнрих ІІІ и на Хайнрих ІV.
Това е, както казах един твърде властолюбив господар, един господар в Средновековието от голям формат. И когато Годфрид вече се е бил настанил в Тусция, той отново първо го изгонва и след това отвежда маркграфинята със себе си в Германия. Чрез това към едно внимателно наблюдение на италианските отношения от страна на Беатриче се присъединява наблюдението на германските отношения. Така че в тази жена ние имаме една силно представителна личност от онова време, една остро наблюдаваща, извънредно активна енергична жена, която обаче същевременно има голямо сърце и голяма далновидност. Когато Хайнрих ІV трябваше да предприеме своето пътешествие за покаяние в Каноса, дъщерята на Беатриче Матилда[8], беше собственичка на Каноса, и тя, която се намираше в много добри отношения с майка си, беше съединила в себе си всички качества на майка си и всъщност беше една още по-превъзходна жена.
Това бяха две извънредно симпатични жени, които бяха дълбоко заинтересувани от всичко, което се случваше там под царуването на Хайнрих ІІІ и на Хайнрих ІV.
Когато се задълбочим в това, ние откриваме нещо забележително: Маркграфинята Беатриче е преродения Плиний Младши, а дъщеря й Матилда е преродения Тацит. Ние намираме следователно Тацит, който беше описвал историята в древни времена, ние го намираме - нали на жената, когато тя е велика, е свойствено именно наблюдението, - ние намираме този Тацит като наблюдател на историята в голям мащаб, като участник, като непосредствен участник в историята, защото Матилда е именно собственичката на Каноса и там се разиграва цялата сцена, - нещо, чрез което се решават извънредно много работи в Средновековието. Сега в това прераждане ние го намираме като наблюдател на историята. Тези две личности, дъщеря и майка, вътрешно много се срастват една с друга, и тяхната професия на писатели от миналото ги дарява със способността да схванат в тяхното подсъзнание историческите събития с цялата им интензивност и с това инстинктивно много силно да се свържат с развитието на света, както в природата така и в историческия живот. В по-късно време става следното.
към текста >>
Ние намираме следователно Тацит, който беше описвал историята в древни времена, ние го намираме - нали на жената, когато тя е велика, е свойствено именно наблюдението, - ние намираме този Тацит като наблюдател на историята в голям мащаб, като участник, като непос
ред
ствен участник в историята, защото Матилда е именно собственичката на Каноса и там се разиграва цялата сцена, - нещо, чрез което се решават извън
ред
но много работи в С
ред
новековието.
Чрез това към едно внимателно наблюдение на италианските отношения от страна на Беатриче се присъединява наблюдението на германските отношения. Така че в тази жена ние имаме една силно представителна личност от онова време, една остро наблюдаваща, извънредно активна енергична жена, която обаче същевременно има голямо сърце и голяма далновидност. Когато Хайнрих ІV трябваше да предприеме своето пътешествие за покаяние в Каноса, дъщерята на Беатриче Матилда[8], беше собственичка на Каноса, и тя, която се намираше в много добри отношения с майка си, беше съединила в себе си всички качества на майка си и всъщност беше една още по-превъзходна жена. Това бяха две извънредно симпатични жени, които бяха дълбоко заинтересувани от всичко, което се случваше там под царуването на Хайнрих ІІІ и на Хайнрих ІV. Когато се задълбочим в това, ние откриваме нещо забележително: Маркграфинята Беатриче е преродения Плиний Младши, а дъщеря й Матилда е преродения Тацит.
Ние намираме следователно Тацит, който беше описвал историята в древни времена, ние го намираме - нали на жената, когато тя е велика, е свойствено именно наблюдението, - ние намираме този Тацит като наблюдател на историята в голям мащаб, като участник, като непосредствен участник в историята, защото Матилда е именно собственичката на Каноса и там се разиграва цялата сцена, - нещо, чрез което се решават извънредно много работи в Средновековието.
Сега в това прераждане ние го намираме като наблюдател на историята. Тези две личности, дъщеря и майка, вътрешно много се срастват една с друга, и тяхната професия на писатели от миналото ги дарява със способността да схванат в тяхното подсъзнание историческите събития с цялата им интензивност и с това инстинктивно много силно да се свържат с развитието на света, както в природата така и в историческия живот. В по-късно време става следното. Ние виждаме Плиний Младши, който в Средновековието се беше преродил като маркграфиня Беатриче, отново прероден в 19-то столетие, прероден в романтична среда, в романтично обкръжение, как приема всичко романтично, не бихме казали с въодушевление, но с голяма естетическа наслада. Ние го виждаме, как първоначално стои във всичко романтично, от една страна свързан с тази романтика, а от друга получил чрез роднинството един учен стил.
към текста >>
Ние виждаме Плиний Младши, който в С
ред
новековието се беше преродил като маркграфиня Беатриче, отново прероден в 19-то столетие, прероден в романтична с
ред
а, в романтично обкръжение, как приема всичко романтично, не бихме казали с въодушевление, но с голяма естетическа наслада.
Когато се задълбочим в това, ние откриваме нещо забележително: Маркграфинята Беатриче е преродения Плиний Младши, а дъщеря й Матилда е преродения Тацит. Ние намираме следователно Тацит, който беше описвал историята в древни времена, ние го намираме - нали на жената, когато тя е велика, е свойствено именно наблюдението, - ние намираме този Тацит като наблюдател на историята в голям мащаб, като участник, като непосредствен участник в историята, защото Матилда е именно собственичката на Каноса и там се разиграва цялата сцена, - нещо, чрез което се решават извънредно много работи в Средновековието. Сега в това прераждане ние го намираме като наблюдател на историята. Тези две личности, дъщеря и майка, вътрешно много се срастват една с друга, и тяхната професия на писатели от миналото ги дарява със способността да схванат в тяхното подсъзнание историческите събития с цялата им интензивност и с това инстинктивно много силно да се свържат с развитието на света, както в природата така и в историческия живот. В по-късно време става следното.
Ние виждаме Плиний Младши, който в Средновековието се беше преродил като маркграфиня Беатриче, отново прероден в 19-то столетие, прероден в романтична среда, в романтично обкръжение, как приема всичко романтично, не бихме казали с въодушевление, но с голяма естетическа наслада.
Ние го виждаме, как първоначално стои във всичко романтично, от една страна свързан с тази романтика, а от друга получил чрез роднинството един учен стил. Той се вживява в един учен стил - имам предвид един изучен писателски стил, а не един стил на живота, - но този стил не подхожда на неговата природа. Той постоянно гледа да се освободи от него, иска да го отхвърли. Тази личност, която следователно е прероденият Плиний Младши, преродената маркграфиня Беатриче, тази личност, както съдбата налага именно нещата, веднъж отива на посещение у някого, разлиства една отворена на масата книга написана на английски език и извънредно силно бива завладяна от стила й. В този момент той почувства: - Моят стил, който придобих от физическите си родственици, не ми допада.
към текста >>
Той се вживява в един учен стил - имам п
ред
вид един изучен писателски стил, а не един стил на живота, - но този стил не подхожда на неговата природа.
Сега в това прераждане ние го намираме като наблюдател на историята. Тези две личности, дъщеря и майка, вътрешно много се срастват една с друга, и тяхната професия на писатели от миналото ги дарява със способността да схванат в тяхното подсъзнание историческите събития с цялата им интензивност и с това инстинктивно много силно да се свържат с развитието на света, както в природата така и в историческия живот. В по-късно време става следното. Ние виждаме Плиний Младши, който в Средновековието се беше преродил като маркграфиня Беатриче, отново прероден в 19-то столетие, прероден в романтична среда, в романтично обкръжение, как приема всичко романтично, не бихме казали с въодушевление, но с голяма естетическа наслада. Ние го виждаме, как първоначално стои във всичко романтично, от една страна свързан с тази романтика, а от друга получил чрез роднинството един учен стил.
Той се вживява в един учен стил - имам предвид един изучен писателски стил, а не един стил на живота, - но този стил не подхожда на неговата природа.
Той постоянно гледа да се освободи от него, иска да го отхвърли. Тази личност, която следователно е прероденият Плиний Младши, преродената маркграфиня Беатриче, тази личност, както съдбата налага именно нещата, веднъж отива на посещение у някого, разлиства една отворена на масата книга написана на английски език и извънредно силно бива завладяна от стила й. В този момент той почувства: - Моят стил, който придобих от физическите си родственици, не ми допада. Този е моят стил, този е стилът, от който аз се нуждая, на него трябва да се възхищавам, него трябва да усвоя. - Той става писател, става подражател на този стил - естествено не педантичен подражател, а художествен подражател в най-добрия смисъл на думата, става подражател на този стил в естетично-художествен смисъл.
към текста >>
Тази личност, която следователно е прероденият Плиний Младши, преродената маркграфиня Беатриче, тази личност, както съдбата налага именно нещата, веднъж отива на посещение у някого, разлиства една отворена на масата книга написана на английски език и извън
ред
но силно бива завладяна от стила й.
В по-късно време става следното. Ние виждаме Плиний Младши, който в Средновековието се беше преродил като маркграфиня Беатриче, отново прероден в 19-то столетие, прероден в романтична среда, в романтично обкръжение, как приема всичко романтично, не бихме казали с въодушевление, но с голяма естетическа наслада. Ние го виждаме, как първоначално стои във всичко романтично, от една страна свързан с тази романтика, а от друга получил чрез роднинството един учен стил. Той се вживява в един учен стил - имам предвид един изучен писателски стил, а не един стил на живота, - но този стил не подхожда на неговата природа. Той постоянно гледа да се освободи от него, иска да го отхвърли.
Тази личност, която следователно е прероденият Плиний Младши, преродената маркграфиня Беатриче, тази личност, както съдбата налага именно нещата, веднъж отива на посещение у някого, разлиства една отворена на масата книга написана на английски език и извънредно силно бива завладяна от стила й.
В този момент той почувства: - Моят стил, който придобих от физическите си родственици, не ми допада. Този е моят стил, този е стилът, от който аз се нуждая, на него трябва да се възхищавам, него трябва да усвоя. - Той става писател, става подражател на този стил - естествено не педантичен подражател, а художествен подражател в най-добрия смисъл на думата, става подражател на този стил в естетично-художествен смисъл. Отворената на масата книга, която довежда личността дотам, да изчете колкото е възможно повече от това, което успява да намери от нейния автор, е «Representative Men» /Забележителни мъже/ от Емерсон. И съответният усвоява нейния стил, превежда веднага две части, става извънредно голям почитател на Емерсон и не се помирява, докато не среща нейния автор също и в живота.
към текста >>
И съответният усвоява нейния стил, превежда веднага две части, става извън
ред
но голям почитател на Емерсон и не се помирява, докато не среща нейния автор също и в живота.
Тази личност, която следователно е прероденият Плиний Младши, преродената маркграфиня Беатриче, тази личност, както съдбата налага именно нещата, веднъж отива на посещение у някого, разлиства една отворена на масата книга написана на английски език и извънредно силно бива завладяна от стила й. В този момент той почувства: - Моят стил, който придобих от физическите си родственици, не ми допада. Този е моят стил, този е стилът, от който аз се нуждая, на него трябва да се възхищавам, него трябва да усвоя. - Той става писател, става подражател на този стил - естествено не педантичен подражател, а художествен подражател в най-добрия смисъл на думата, става подражател на този стил в естетично-художествен смисъл. Отворената на масата книга, която довежда личността дотам, да изчете колкото е възможно повече от това, което успява да намери от нейния автор, е «Representative Men» /Забележителни мъже/ от Емерсон.
И съответният усвоява нейния стил, превежда веднага две части, става извънредно голям почитател на Емерсон и не се помирява, докато не среща нейния автор също и в живота.
Ние имаме работа с едната личност, която чрез възхищението си към другата личност намира себе си, открива собствения си стил, а този прероден Плиний Младши и тази преродена маркграфиня Беатриче е Херман Грим[9]. В лицето на Емерсон[10] имаме работа с преродения Тацит, и преродената маркграфиня Матилда. И ето отново, в неговото възхищение към писателя Емерсон и в начина, по който Херман Грим среща Емерсон, ние намираме отношението на по-младия Плиний спрямо Тацит. Бих могъл да кажа, че във всяко изречение, което написва оттогава Херман Грим, ние можем отново да видим как възкръсва това старо отношение между Плиний Младши и Тацит. И ние виждаме възхищението, което Плиний Младши изпитва към Тацит отново да излиза на преден план, можем да кажем, като напълно съвпада с възхищението, което Херман Грим храни към Емерсон.
към текста >>
И ние виждаме възхищението, което Плиний Младши изпитва към Тацит отново да излиза на п
ред
ен план, можем да кажем, като напълно съвпада с възхищението, което Херман Грим храни към Емерсон.
И съответният усвоява нейния стил, превежда веднага две части, става извънредно голям почитател на Емерсон и не се помирява, докато не среща нейния автор също и в живота. Ние имаме работа с едната личност, която чрез възхищението си към другата личност намира себе си, открива собствения си стил, а този прероден Плиний Младши и тази преродена маркграфиня Беатриче е Херман Грим[9]. В лицето на Емерсон[10] имаме работа с преродения Тацит, и преродената маркграфиня Матилда. И ето отново, в неговото възхищение към писателя Емерсон и в начина, по който Херман Грим среща Емерсон, ние намираме отношението на по-младия Плиний спрямо Тацит. Бих могъл да кажа, че във всяко изречение, което написва оттогава Херман Грим, ние можем отново да видим как възкръсва това старо отношение между Плиний Младши и Тацит.
И ние виждаме възхищението, което Плиний Младши изпитва към Тацит отново да излиза на преден план, можем да кажем, като напълно съвпада с възхищението, което Херман Грим храни към Емерсон.
И едва сега ще разберем в какво се състои великият стил на Емерсон, ще разберем как Емерсон по особен начин отново изживява и проявява онова, което беше свойствено за изживяването на Тацит. Как работи Емерсон? Онези хора, които посещаваха Емерсон, откриха как той работи. Той се намира в една стая, където има много столове и много маси. Навсякъде стоят отворени книги, Емерсон се движи между тях.
към текста >>
И ние виждаме, как историческите интереси на Херман Грим, който имаше оп
ред
елено вътрешно душевно отношение към Германия, свързано с дълбок интерес към Италия, изплуват в съдържанието на съчиненията на Херман Грим.
Самата съдба го довежда при книгата «Забележителни мъже». В нея той веднага вижда: - Така трябва да пишеш ти, това е твоят стил. - Както казах, той имаше един изучен стил от своя чичо Якоб Грим, от своя баща Вилхелм Грим. Той изоставя този стил. Съдбата го довежда до съвършено друг стил.
И ние виждаме, как историческите интереси на Херман Грим, който имаше определено вътрешно душевно отношение към Германия, свързано с дълбок интерес към Италия, изплуват в съдържанието на съчиненията на Херман Грим.
Това са факти, които ни показват как стават такива неща. И какво води до такива неща? Ето, виждате ли, касае се за това да получим една представа, около която нещата да кристализират. Първо бе образувана представата за този Херман Грим, който отваря книгата на Емерсон «Забележителни мъже». Херман Грим четеше по един твърде особен начин.
към текста >>
Ето, виждате ли, касае се за това да получим една п
ред
става, около която нещата да кристализират.
Той изоставя този стил. Съдбата го довежда до съвършено друг стил. И ние виждаме, как историческите интереси на Херман Грим, който имаше определено вътрешно душевно отношение към Германия, свързано с дълбок интерес към Италия, изплуват в съдържанието на съчиненията на Херман Грим. Това са факти, които ни показват как стават такива неща. И какво води до такива неща?
Ето, виждате ли, касае се за това да получим една представа, около която нещата да кристализират.
Първо бе образувана представата за този Херман Грим, който отваря книгата на Емерсон «Забележителни мъже». Херман Грим четеше по един твърде особен начин. Херман Грим прочиташе нещо и веднага се дръпваше назад от прочетеното. Той положително и този път е сторил това, защото този жест се получава, като че ли той би искал изречение по изречение да глътне прочетеното. Този вътрешен жест на поглъщане на изреченията е онова, което можа да доведе от Херман Грим до неговите минали въплъщения.
към текста >>
Първо бе образувана п
ред
ставата за този Херман Грим, който отваря книгата на Емерсон «Забележителни мъже».
Съдбата го довежда до съвършено друг стил. И ние виждаме, как историческите интереси на Херман Грим, който имаше определено вътрешно душевно отношение към Германия, свързано с дълбок интерес към Италия, изплуват в съдържанието на съчиненията на Херман Грим. Това са факти, които ни показват как стават такива неща. И какво води до такива неща? Ето, виждате ли, касае се за това да получим една представа, около която нещата да кристализират.
Първо бе образувана представата за този Херман Грим, който отваря книгата на Емерсон «Забележителни мъже».
Херман Грим четеше по един твърде особен начин. Херман Грим прочиташе нещо и веднага се дръпваше назад от прочетеното. Той положително и този път е сторил това, защото този жест се получава, като че ли той би искал изречение по изречение да глътне прочетеното. Този вътрешен жест на поглъщане на изреченията е онова, което можа да доведе от Херман Грим до неговите минали въплъщения. А разхождането пред разтворените книги и малко вцепенената римска стойка, в която Херман Грим го среща за първи път, когато те се срещат в Италия, това е, което от своя страна води от Емерсон до Тацит.
към текста >>
А разхождането п
ред
разтворените книги и малко вцепенената римска стойка, в която Херман Грим го среща за първи път, когато те се срещат в Италия, това е, което от своя страна води от Емерсон до Тацит.
Първо бе образувана представата за този Херман Грим, който отваря книгата на Емерсон «Забележителни мъже». Херман Грим четеше по един твърде особен начин. Херман Грим прочиташе нещо и веднага се дръпваше назад от прочетеното. Той положително и този път е сторил това, защото този жест се получава, като че ли той би искал изречение по изречение да глътне прочетеното. Този вътрешен жест на поглъщане на изреченията е онова, което можа да доведе от Херман Грим до неговите минали въплъщения.
А разхождането пред разтворените книги и малко вцепенената римска стойка, в която Херман Грим го среща за първи път, когато те се срещат в Италия, това е, което от своя страна води от Емерсон до Тацит.
Човек трябва да има пластично наблюдение, за да проследи тези неща. И вижте, мои мили приятели, това трябваше отново с един пример да ви скицира, как трябва да бъдат задълбочавани историческите разглеждания. И такова задълбочаване трябва вече да се появи всред нас. Защото тези неща трябва да бъдат резултат на онзи импулс, който трябва да навлезе в нашето Антропософско общество чрез Коледното събрание. В бъдеще ние мъжествено и смело трябва да вървим към разглеждане на великите духовни отношения, трябва да застанем там, където действително се разглеждат духовните взаимовръзки.
към текста >>
И такова задълбочаване трябва вече да се появи вс
ред
нас.
Той положително и този път е сторил това, защото този жест се получава, като че ли той би искал изречение по изречение да глътне прочетеното. Този вътрешен жест на поглъщане на изреченията е онова, което можа да доведе от Херман Грим до неговите минали въплъщения. А разхождането пред разтворените книги и малко вцепенената римска стойка, в която Херман Грим го среща за първи път, когато те се срещат в Италия, това е, което от своя страна води от Емерсон до Тацит. Човек трябва да има пластично наблюдение, за да проследи тези неща. И вижте, мои мили приятели, това трябваше отново с един пример да ви скицира, как трябва да бъдат задълбочавани историческите разглеждания.
И такова задълбочаване трябва вече да се появи всред нас.
Защото тези неща трябва да бъдат резултат на онзи импулс, който трябва да навлезе в нашето Антропософско общество чрез Коледното събрание. В бъдеще ние мъжествено и смело трябва да вървим към разглеждане на великите духовни отношения, трябва да застанем там, където действително се разглеждат духовните взаимовръзки. За целта ние се нуждаем преди всичко от сериозност, сериозност в нашето отношение към антропософския живот. И тази сериозност ще се влее в Антропософското общество, когато онези, които искат да направят нещо за него, все повече и повече вземат под внимание това, което сега всяка седмица се изпраща в кръжоците на всички наши антропософи, което се съдържа в приложените към списанието «Гьотеанум» «Съобщения». Тези съобщения описват, как в смисъла на Коледното събрание бихме могли да си представим, че в клоновете, в събранията на членовете се работи, учи, действа и те ни описват също и онова, което става.
към текста >>
За целта ние се нуждаем п
ред
и всичко от сериозност, сериозност в нашето отношение към антропософския живот.
Човек трябва да има пластично наблюдение, за да проследи тези неща. И вижте, мои мили приятели, това трябваше отново с един пример да ви скицира, как трябва да бъдат задълбочавани историческите разглеждания. И такова задълбочаване трябва вече да се появи всред нас. Защото тези неща трябва да бъдат резултат на онзи импулс, който трябва да навлезе в нашето Антропософско общество чрез Коледното събрание. В бъдеще ние мъжествено и смело трябва да вървим към разглеждане на великите духовни отношения, трябва да застанем там, където действително се разглеждат духовните взаимовръзки.
За целта ние се нуждаем преди всичко от сериозност, сериозност в нашето отношение към антропософския живот.
И тази сериозност ще се влее в Антропософското общество, когато онези, които искат да направят нещо за него, все повече и повече вземат под внимание това, което сега всяка седмица се изпраща в кръжоците на всички наши антропософи, което се съдържа в приложените към списанието «Гьотеанум» «Съобщения». Тези съобщения описват, как в смисъла на Коледното събрание бихме могли да си представим, че в клоновете, в събранията на членовете се работи, учи, действа и те ни описват също и онова, което става. Нали те носят наименованието: «Какво става в антропософското общество». И тези съобщения искат да разлеят едно общо мислене над цялото Антропософско общество, една обща атмосфера да лъха над хилядите антропософи. Когато живеем в една такава обща атмосфера, когато разберем, какво означава, че «антропософските ръководни принципи»[11] трябва да станат мисловни импулси и когато разберем, че чрез това Гьотеанумът реално трябва да бъде поставен в центъра чрез инициативата на езотерическия президиум - от мен постоянно се подчертава, че сега имаме работа с един президиум, който схваща своята дейност като едно инаугуриране, едно разкриване и втъкаване на езотеричното в работата, - когато правилно го разберем, тогава това, което трябва да тече в антропософското движение, по един правилен начин ще бъде носено от него по-нататък.
към текста >>
Тези съобщения описват, как в смисъла на Коледното събрание бихме могли да си п
ред
ставим, че в клоновете, в събранията на членовете се работи, учи, действа и те ни описват също и онова, което става.
И такова задълбочаване трябва вече да се появи всред нас. Защото тези неща трябва да бъдат резултат на онзи импулс, който трябва да навлезе в нашето Антропософско общество чрез Коледното събрание. В бъдеще ние мъжествено и смело трябва да вървим към разглеждане на великите духовни отношения, трябва да застанем там, където действително се разглеждат духовните взаимовръзки. За целта ние се нуждаем преди всичко от сериозност, сериозност в нашето отношение към антропософския живот. И тази сериозност ще се влее в Антропософското общество, когато онези, които искат да направят нещо за него, все повече и повече вземат под внимание това, което сега всяка седмица се изпраща в кръжоците на всички наши антропософи, което се съдържа в приложените към списанието «Гьотеанум» «Съобщения».
Тези съобщения описват, как в смисъла на Коледното събрание бихме могли да си представим, че в клоновете, в събранията на членовете се работи, учи, действа и те ни описват също и онова, което става.
Нали те носят наименованието: «Какво става в антропософското общество». И тези съобщения искат да разлеят едно общо мислене над цялото Антропософско общество, една обща атмосфера да лъха над хилядите антропософи. Когато живеем в една такава обща атмосфера, когато разберем, какво означава, че «антропософските ръководни принципи»[11] трябва да станат мисловни импулси и когато разберем, че чрез това Гьотеанумът реално трябва да бъде поставен в центъра чрез инициативата на езотерическия президиум - от мен постоянно се подчертава, че сега имаме работа с един президиум, който схваща своята дейност като едно инаугуриране, едно разкриване и втъкаване на езотеричното в работата, - когато правилно го разберем, тогава това, което трябва да тече в антропософското движение, по един правилен начин ще бъде носено от него по-нататък. Защото антропософското движение и Антропософското общество трябва да станат едно. Антропософското общество изцяло трябва да приеме антропософските задачи за свои.
към текста >>
Може да изглежда парадоксално онова, което трябва да се каже относно
ред
уващите се земни съществувания от този или онзи, - който наблюдава точно, който обръща внимание даже и на стъпките, които правят хората, за които се говори при такива повтарящи се земни съществувания, той вече ще разбере, колко реално е обосновано това, което се изнася в това отношение и как може да се проникне в действителността на живота и в творческата работа на богове и хора, когато се стараем с духовен поглед да обгърнем по този начин духовните сили.
Когато живеем в една такава обща атмосфера, когато разберем, какво означава, че «антропософските ръководни принципи»[11] трябва да станат мисловни импулси и когато разберем, че чрез това Гьотеанумът реално трябва да бъде поставен в центъра чрез инициативата на езотерическия президиум - от мен постоянно се подчертава, че сега имаме работа с един президиум, който схваща своята дейност като едно инаугуриране, едно разкриване и втъкаване на езотеричното в работата, - когато правилно го разберем, тогава това, което трябва да тече в антропософското движение, по един правилен начин ще бъде носено от него по-нататък. Защото антропософското движение и Антропософското общество трябва да станат едно. Антропософското общество изцяло трябва да приеме антропософските задачи за свои. И можем вече да кажем: - Когато ще имаме това общо нещо, което действа като общо мислене, то ще бъде в състояние да носи също и действително духовно всеобхватни и обширни познания. Тогава обаче в Антропософското общество ще живее една сила, която всъщност би трябвало вече да живее в него, защото новото развитие на цивилизацията, ако не иска напълно да изпадне в упадък, се нуждае от един мощен подем. -
Може да изглежда парадоксално онова, което трябва да се каже относно редуващите се земни съществувания от този или онзи, - който наблюдава точно, който обръща внимание даже и на стъпките, които правят хората, за които се говори при такива повтарящи се земни съществувания, той вече ще разбере, колко реално е обосновано това, което се изнася в това отношение и как може да се проникне в действителността на живота и в творческата работа на богове и хора, когато се стараем с духовен поглед да обгърнем по този начин духовните сили.
Това, мои мили приятели, бих искал да поставя пред сърцето ви, бих искал да потопя в сърцата ви и бих искал да го вземете със себе си като чувство от това празнуване на Великден. Тогава Великденското тържество ще стане нещо като опресняване на Коледното тържество. Ако това Коледно тържество трябва да действа по правилен начин, то трябва всъщност да бъде опреснено, като че ли е настоящо, чрез всичко онова, което се развива от него. Нека от това Коледно събрание се развиват много неща във все по-нататъшно обновление. И нека те се развиват преди всичко чрез истински, сърцати души, смели души на антропософи, които стоят в живота като представители на антропософското дело.
към текста >>
Това, мои мили приятели, бих искал да поставя п
ред
сърцето ви, бих искал да потопя в сърцата ви и бих искал да го вземете със себе си като чувство от това празнуване на Великден.
Защото антропософското движение и Антропософското общество трябва да станат едно. Антропософското общество изцяло трябва да приеме антропософските задачи за свои. И можем вече да кажем: - Когато ще имаме това общо нещо, което действа като общо мислене, то ще бъде в състояние да носи също и действително духовно всеобхватни и обширни познания. Тогава обаче в Антропософското общество ще живее една сила, която всъщност би трябвало вече да живее в него, защото новото развитие на цивилизацията, ако не иска напълно да изпадне в упадък, се нуждае от един мощен подем. - Може да изглежда парадоксално онова, което трябва да се каже относно редуващите се земни съществувания от този или онзи, - който наблюдава точно, който обръща внимание даже и на стъпките, които правят хората, за които се говори при такива повтарящи се земни съществувания, той вече ще разбере, колко реално е обосновано това, което се изнася в това отношение и как може да се проникне в действителността на живота и в творческата работа на богове и хора, когато се стараем с духовен поглед да обгърнем по този начин духовните сили.
Това, мои мили приятели, бих искал да поставя пред сърцето ви, бих искал да потопя в сърцата ви и бих искал да го вземете със себе си като чувство от това празнуване на Великден.
Тогава Великденското тържество ще стане нещо като опресняване на Коледното тържество. Ако това Коледно тържество трябва да действа по правилен начин, то трябва всъщност да бъде опреснено, като че ли е настоящо, чрез всичко онова, което се развива от него. Нека от това Коледно събрание се развиват много неща във все по-нататъшно обновление. И нека те се развиват преди всичко чрез истински, сърцати души, смели души на антропософи, които стоят в живота като представители на антропософското дело. Когато от организираните от нас прояви все повече и повече расте смелостта в душите, в сърцата на нашите антропософски приятели, тогава най-после ще израсне и това, от което се нуждаем - като тялото - в Антропософското общество за антропософската душа - смело внасяне в света на онова откровение на духа, което е необходимо за по-нататъшното развитие на хората в настъпилата светла епоха, която следва след изтичането на Кали-Юга.
към текста >>
И нека те се развиват п
ред
и всичко чрез истински, сърцати души, смели души на антропософи, които стоят в живота като п
ред
ставители на антропософското дело.
Може да изглежда парадоксално онова, което трябва да се каже относно редуващите се земни съществувания от този или онзи, - който наблюдава точно, който обръща внимание даже и на стъпките, които правят хората, за които се говори при такива повтарящи се земни съществувания, той вече ще разбере, колко реално е обосновано това, което се изнася в това отношение и как може да се проникне в действителността на живота и в творческата работа на богове и хора, когато се стараем с духовен поглед да обгърнем по този начин духовните сили. Това, мои мили приятели, бих искал да поставя пред сърцето ви, бих искал да потопя в сърцата ви и бих искал да го вземете със себе си като чувство от това празнуване на Великден. Тогава Великденското тържество ще стане нещо като опресняване на Коледното тържество. Ако това Коледно тържество трябва да действа по правилен начин, то трябва всъщност да бъде опреснено, като че ли е настоящо, чрез всичко онова, което се развива от него. Нека от това Коледно събрание се развиват много неща във все по-нататъшно обновление.
И нека те се развиват преди всичко чрез истински, сърцати души, смели души на антропософи, които стоят в живота като представители на антропософското дело.
Когато от организираните от нас прояви все повече и повече расте смелостта в душите, в сърцата на нашите антропософски приятели, тогава най-после ще израсне и това, от което се нуждаем - като тялото - в Антропософското общество за антропософската душа - смело внасяне в света на онова откровение на духа, което е необходимо за по-нататъшното развитие на хората в настъпилата светла епоха, която следва след изтичането на Кали-Юга. Когато се почувстваме с това съзнание, от него ние ще действаме също така смело. И нека всяка една от нашите организирани прояви бъде енергизиране на такава смелост. Нека то бъде такова, благодарение на това, че ние действително сме в състояние да схващаме сериозно това, което изглежда парадоксално и глупаво за онези, които в много отношения днес дават тон на живота. Обаче това, което е давало тон в определено време, то много пъти бързо е било замествано от това, което е било подтискано.
към текста >>
Обаче това, което е давало тон в оп
ред
елено време, то много пъти бързо е било замествано от това, което е било подтискано.
И нека те се развиват преди всичко чрез истински, сърцати души, смели души на антропософи, които стоят в живота като представители на антропософското дело. Когато от организираните от нас прояви все повече и повече расте смелостта в душите, в сърцата на нашите антропософски приятели, тогава най-после ще израсне и това, от което се нуждаем - като тялото - в Антропософското общество за антропософската душа - смело внасяне в света на онова откровение на духа, което е необходимо за по-нататъшното развитие на хората в настъпилата светла епоха, която следва след изтичането на Кали-Юга. Когато се почувстваме с това съзнание, от него ние ще действаме също така смело. И нека всяка една от нашите организирани прояви бъде енергизиране на такава смелост. Нека то бъде такова, благодарение на това, че ние действително сме в състояние да схващаме сериозно това, което изглежда парадоксално и глупаво за онези, които в много отношения днес дават тон на живота.
Обаче това, което е давало тон в определено време, то много пъти бързо е било замествано от това, което е било подтискано.
Нека от признаването на историята, свързано с напредъка на човешкия живот, да се породи именно смелостта на антропософската деятелност, която е необходима за по-нататъшния прогрес на цивилизацията на човечеството. [1] Великденски курс за лекари и студенти по медицина от 21 - 25 април 1924. Публикуван в «Медитативни разглеждания и въведения за задълбочаване на лечебното изкуство», Събр. съч. 316. [2] Йохан Хайнрих Песталоци, 1746-1827.
към текста >>
Нека от признаването на историята, свързано с нап
ред
ъка на човешкия живот, да се породи именно смелостта на антропософската деятелност, която е необходима за по-нататъшния прогрес на цивилизацията на човечеството.
Когато от организираните от нас прояви все повече и повече расте смелостта в душите, в сърцата на нашите антропософски приятели, тогава най-после ще израсне и това, от което се нуждаем - като тялото - в Антропософското общество за антропософската душа - смело внасяне в света на онова откровение на духа, което е необходимо за по-нататъшното развитие на хората в настъпилата светла епоха, която следва след изтичането на Кали-Юга. Когато се почувстваме с това съзнание, от него ние ще действаме също така смело. И нека всяка една от нашите организирани прояви бъде енергизиране на такава смелост. Нека то бъде такова, благодарение на това, че ние действително сме в състояние да схващаме сериозно това, което изглежда парадоксално и глупаво за онези, които в много отношения днес дават тон на живота. Обаче това, което е давало тон в определено време, то много пъти бързо е било замествано от това, което е било подтискано.
Нека от признаването на историята, свързано с напредъка на човешкия живот, да се породи именно смелостта на антропософската деятелност, която е необходима за по-нататъшния прогрес на цивилизацията на човечеството.
[1] Великденски курс за лекари и студенти по медицина от 21 - 25 април 1924. Публикуван в «Медитативни разглеждания и въведения за задълбочаване на лечебното изкуство», Събр. съч. 316. [2] Йохан Хайнрих Песталоци, 1746-1827. [3] К. Ф.
към текста >>
28.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Който насочи поглед към
ред
уващите се епохи от развитието на човечеството, ще види, че в човешката история са настъпили големи промени в начина на мислене, в начина на чувстване, във всички възгледи и схващания за живота.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Дорнах 24 април 1924 Разглеждания, които се намесват в човешката карма - естествено намесват се само като разглеждане, - трябва да се приемат сериозно и да бъдат душевно преработени. Защото всъщност значение има не само знанието за някакви кармически връзки, а онова, което произлиза от такива съзерцания и действа за оживотворяването на човешкото същество и цялото му отношение към живота. Такива съзерцания могат да бъдат плодотворни, когато в една по-висока степен запалват любов и разбиране към човека и не водят до по-голямо безразличие към него, както обикновено се случва, когато разглеждайки човека, се държи сметка само за единствения му земен живот.
Който насочи поглед към редуващите се епохи от развитието на човечеството, ще види, че в човешката история са настъпили големи промени в начина на мислене, в начина на чувстване, във всички възгледи и схващания за живота.
Без съмнение, миналото не предизвиква онова дълбоко впечатление в човека, както онова, което трябва да дойде, което ще трябва да бъде създадено в бъдеще. Обаче този, който с необходимата задълбоченост обхваща факта, как душите на хората са се променили в течение на земното развитие, той няма да отстъпи уплашен и ще приеме като нещо необходимо онази промяна в душевността си, която го води до разбирането не само на един земен живот, разглеждайки един или друг човек, а на поредица от земни съществувания, доколкото те могат да бъдат прозряни. И аз мисля, че при такива примери, каквито са тези, за които говорихме последния път, Конрад Фердинанд Майер, Песталоци и т. н., може да се покаже, как чисто човешкото разбиране за една личност и любовта към неямогат да нараснат, когато разглеждаме последния земен живот на фона на това, от което именно е дошъл този последен земен живот. За да стигнем до истинската плодотворност на тези неща, бих искал още веднъж да се върна към въпроса, който вече засегнах пред мнозина от тези, които присъстват тук.
към текста >>
Без съмнение, миналото не п
ред
извиква онова дълбоко впечатление в човека, както онова, което трябва да дойде, което ще трябва да бъде създадено в бъдеще.
Дорнах 24 април 1924 Разглеждания, които се намесват в човешката карма - естествено намесват се само като разглеждане, - трябва да се приемат сериозно и да бъдат душевно преработени. Защото всъщност значение има не само знанието за някакви кармически връзки, а онова, което произлиза от такива съзерцания и действа за оживотворяването на човешкото същество и цялото му отношение към живота. Такива съзерцания могат да бъдат плодотворни, когато в една по-висока степен запалват любов и разбиране към човека и не водят до по-голямо безразличие към него, както обикновено се случва, когато разглеждайки човека, се държи сметка само за единствения му земен живот. Който насочи поглед към редуващите се епохи от развитието на човечеството, ще види, че в човешката история са настъпили големи промени в начина на мислене, в начина на чувстване, във всички възгледи и схващания за живота.
Без съмнение, миналото не предизвиква онова дълбоко впечатление в човека, както онова, което трябва да дойде, което ще трябва да бъде създадено в бъдеще.
Обаче този, който с необходимата задълбоченост обхваща факта, как душите на хората са се променили в течение на земното развитие, той няма да отстъпи уплашен и ще приеме като нещо необходимо онази промяна в душевността си, която го води до разбирането не само на един земен живот, разглеждайки един или друг човек, а на поредица от земни съществувания, доколкото те могат да бъдат прозряни. И аз мисля, че при такива примери, каквито са тези, за които говорихме последния път, Конрад Фердинанд Майер, Песталоци и т. н., може да се покаже, как чисто човешкото разбиране за една личност и любовта към неямогат да нараснат, когато разглеждаме последния земен живот на фона на това, от което именно е дошъл този последен земен живот. За да стигнем до истинската плодотворност на тези неща, бих искал още веднъж да се върна към въпроса, който вече засегнах пред мнозина от тези, които присъстват тук. Това е въпросът, който изниква от факта, че именно при духовнонаучните разглеждания често пъти трябва да се говори, че в древни времена е имало посветени личности, надарени с ясновиждане, личности, които можеха да съобщават събитията от духовния свят, следователно те бяха посветени.
към текста >>
Обаче този, който с необходимата задълбоченост обхваща факта, как душите на хората са се променили в течение на земното развитие, той няма да отстъпи уплашен и ще приеме като нещо необходимо онази промяна в душевността си, която го води до разбирането не само на един земен живот, разглеждайки един или друг човек, а на по
ред
ица от земни съществувания, доколкото те могат да бъдат прозряни.
Разглеждания, които се намесват в човешката карма - естествено намесват се само като разглеждане, - трябва да се приемат сериозно и да бъдат душевно преработени. Защото всъщност значение има не само знанието за някакви кармически връзки, а онова, което произлиза от такива съзерцания и действа за оживотворяването на човешкото същество и цялото му отношение към живота. Такива съзерцания могат да бъдат плодотворни, когато в една по-висока степен запалват любов и разбиране към човека и не водят до по-голямо безразличие към него, както обикновено се случва, когато разглеждайки човека, се държи сметка само за единствения му земен живот. Който насочи поглед към редуващите се епохи от развитието на човечеството, ще види, че в човешката история са настъпили големи промени в начина на мислене, в начина на чувстване, във всички възгледи и схващания за живота. Без съмнение, миналото не предизвиква онова дълбоко впечатление в човека, както онова, което трябва да дойде, което ще трябва да бъде създадено в бъдеще.
Обаче този, който с необходимата задълбоченост обхваща факта, как душите на хората са се променили в течение на земното развитие, той няма да отстъпи уплашен и ще приеме като нещо необходимо онази промяна в душевността си, която го води до разбирането не само на един земен живот, разглеждайки един или друг човек, а на поредица от земни съществувания, доколкото те могат да бъдат прозряни.
И аз мисля, че при такива примери, каквито са тези, за които говорихме последния път, Конрад Фердинанд Майер, Песталоци и т. н., може да се покаже, как чисто човешкото разбиране за една личност и любовта към неямогат да нараснат, когато разглеждаме последния земен живот на фона на това, от което именно е дошъл този последен земен живот. За да стигнем до истинската плодотворност на тези неща, бих искал още веднъж да се върна към въпроса, който вече засегнах пред мнозина от тези, които присъстват тук. Това е въпросът, който изниква от факта, че именно при духовнонаучните разглеждания често пъти трябва да се говори, че в древни времена е имало посветени личности, надарени с ясновиждане, личности, които можеха да съобщават събитията от духовния свят, следователно те бяха посветени. От това може да изникне въпросът: - Къде живеят в наше време тези посветени?
към текста >>
За да стигнем до истинската плодотворност на тези неща, бих искал още веднъж да се върна към въпроса, който вече засегнах п
ред
мнозина от тези, които присъстват тук.
Който насочи поглед към редуващите се епохи от развитието на човечеството, ще види, че в човешката история са настъпили големи промени в начина на мислене, в начина на чувстване, във всички възгледи и схващания за живота. Без съмнение, миналото не предизвиква онова дълбоко впечатление в човека, както онова, което трябва да дойде, което ще трябва да бъде създадено в бъдеще. Обаче този, който с необходимата задълбоченост обхваща факта, как душите на хората са се променили в течение на земното развитие, той няма да отстъпи уплашен и ще приеме като нещо необходимо онази промяна в душевността си, която го води до разбирането не само на един земен живот, разглеждайки един или друг човек, а на поредица от земни съществувания, доколкото те могат да бъдат прозряни. И аз мисля, че при такива примери, каквито са тези, за които говорихме последния път, Конрад Фердинанд Майер, Песталоци и т. н., може да се покаже, как чисто човешкото разбиране за една личност и любовта към неямогат да нараснат, когато разглеждаме последния земен живот на фона на това, от което именно е дошъл този последен земен живот.
За да стигнем до истинската плодотворност на тези неща, бих искал още веднъж да се върна към въпроса, който вече засегнах пред мнозина от тези, които присъстват тук.
Това е въпросът, който изниква от факта, че именно при духовнонаучните разглеждания често пъти трябва да се говори, че в древни времена е имало посветени личности, надарени с ясновиждане, личности, които можеха да съобщават събитията от духовния свят, следователно те бяха посветени. От това може да изникне въпросът: - Къде живеят в наше време тези посветени? Как стои въпросът с тяхното прераждане? - За да отговорим на този въпрос, е извънредно необходимо да обърнем внимание колко e различен един следващ земен живот от един предишен земен живот по отношение на знанието и на познанието; колко различни могат да бъдат такива два последователни земни живота също и по отношение на други прояви на човешката душа.
към текста >>
За да отговорим на този въпрос, е извън
ред
но необходимо да обърнем внимание колко e различен един следващ земен живот от един п
ред
ишен земен живот по отношение на знанието и на познанието; колко различни могат да бъдат такива два последователни земни живота също и по отношение на други прояви на човешката душа.
За да стигнем до истинската плодотворност на тези неща, бих искал още веднъж да се върна към въпроса, който вече засегнах пред мнозина от тези, които присъстват тук. Това е въпросът, който изниква от факта, че именно при духовнонаучните разглеждания често пъти трябва да се говори, че в древни времена е имало посветени личности, надарени с ясновиждане, личности, които можеха да съобщават събитията от духовния свят, следователно те бяха посветени. От това може да изникне въпросът: - Къде живеят в наше време тези посветени? Как стои въпросът с тяхното прераждане? -
За да отговорим на този въпрос, е извънредно необходимо да обърнем внимание колко e различен един следващ земен живот от един предишен земен живот по отношение на знанието и на познанието; колко различни могат да бъдат такива два последователни земни живота също и по отношение на други прояви на човешката душа.
Когато във времето, в което човек прекарва между смъртта и едно ново раждане, наближи моментът, когато той трябва да слезе на Земята, за да се свърже с физическо-етерния организъм, в него стават много неща. Вярно е, че насоката към семейството, народа и т. н. отдавна е определена, но решението да се извърши тази извънредно голяма промяна на съществуването от духовно-душевния свят във физическия свят, това решение налага извънредно много неща. Защото трябва само да помислите, мои мили приятели, това не е така, както става тук на Земята, където всъщност, когато човек измине своя нормален живот, постепенно отслабва и според опитностите, които е имал на Земята, сам допринася за решението да приеме една друга форма на живота при преминаването през вратата на смъртта. Тя идва, така да се каже, върху човека, връхлита го.
към текста >>
отдавна е оп
ред
елена, но решението да се извърши тази извън
ред
но голяма промяна на съществуването от духовно-душевния свят във физическия свят, това решение налага извън
ред
но много неща.
Как стои въпросът с тяхното прераждане? - За да отговорим на този въпрос, е извънредно необходимо да обърнем внимание колко e различен един следващ земен живот от един предишен земен живот по отношение на знанието и на познанието; колко различни могат да бъдат такива два последователни земни живота също и по отношение на други прояви на човешката душа. Когато във времето, в което човек прекарва между смъртта и едно ново раждане, наближи моментът, когато той трябва да слезе на Земята, за да се свърже с физическо-етерния организъм, в него стават много неща. Вярно е, че насоката към семейството, народа и т. н.
отдавна е определена, но решението да се извърши тази извънредно голяма промяна на съществуването от духовно-душевния свят във физическия свят, това решение налага извънредно много неща.
Защото трябва само да помислите, мои мили приятели, това не е така, както става тук на Земята, където всъщност, когато човек измине своя нормален живот, постепенно отслабва и според опитностите, които е имал на Земята, сам допринася за решението да приеме една друга форма на живота при преминаването през вратата на смъртта. Тя идва, така да се каже, върху човека, връхлита го. Тук на Земята смъртта е нещо, което връхлита човека. Съвършено различно е положението при слизането от духовния свят. Там се касае за едно ясно и напълно съзнателно действие, за едно обмисляне, произтичащо от всевъзможни дълбочини на душата.
към текста >>
Защото трябва само да помислите, мои мили приятели, това не е така, както става тук на Земята, където всъщност, когато човек измине своя нормален живот, постепенно отслабва и спо
ред
опитностите, които е имал на Земята, сам допринася за решението да приеме една друга форма на живота при преминаването през вратата на смъртта.
- За да отговорим на този въпрос, е извънредно необходимо да обърнем внимание колко e различен един следващ земен живот от един предишен земен живот по отношение на знанието и на познанието; колко различни могат да бъдат такива два последователни земни живота също и по отношение на други прояви на човешката душа. Когато във времето, в което човек прекарва между смъртта и едно ново раждане, наближи моментът, когато той трябва да слезе на Земята, за да се свърже с физическо-етерния организъм, в него стават много неща. Вярно е, че насоката към семейството, народа и т. н. отдавна е определена, но решението да се извърши тази извънредно голяма промяна на съществуването от духовно-душевния свят във физическия свят, това решение налага извънредно много неща.
Защото трябва само да помислите, мои мили приятели, това не е така, както става тук на Земята, където всъщност, когато човек измине своя нормален живот, постепенно отслабва и според опитностите, които е имал на Земята, сам допринася за решението да приеме една друга форма на живота при преминаването през вратата на смъртта.
Тя идва, така да се каже, върху човека, връхлита го. Тук на Земята смъртта е нещо, което връхлита човека. Съвършено различно е положението при слизането от духовния свят. Там се касае за едно ясно и напълно съзнателно действие, за едно обмисляне, произтичащо от всевъзможни дълбочини на душата. Там се касае за това, човек да погледне, каква извънредно голяма промяна настъпва с него, когато трябва да смени духовно-душевните форми на живот от предземното съществуване със земното съществуване.
към текста >>
Там се касае за това, човек да погледне, каква извън
ред
но голяма промяна настъпва с него, когато трябва да смени духовно-душевните форми на живот от п
ред
земното съществуване със земното съществуване.
Защото трябва само да помислите, мои мили приятели, това не е така, както става тук на Земята, където всъщност, когато човек измине своя нормален живот, постепенно отслабва и според опитностите, които е имал на Земята, сам допринася за решението да приеме една друга форма на живота при преминаването през вратата на смъртта. Тя идва, така да се каже, върху човека, връхлита го. Тук на Земята смъртта е нещо, което връхлита човека. Съвършено различно е положението при слизането от духовния свят. Там се касае за едно ясно и напълно съзнателно действие, за едно обмисляне, произтичащо от всевъзможни дълбочини на душата.
Там се касае за това, човек да погледне, каква извънредно голяма промяна настъпва с него, когато трябва да смени духовно-душевните форми на живот от предземното съществуване със земното съществуване.
И при това слизане човекът вижда, как той просто трябва да се приспособи към условията на културата и цивилизацията, но също и към условията на тялото, които могат да му бъдат предложени в една определена епоха. Като оставим настрана условията на културата и цивилизацията, нашата епоха не дава така лесно тела, в които животът да може да бъде прекаран по стария начин, както са живели посветените. И когато наближи времето, когато човешката душа, също и душата на един древен посветен, трябва да използва едно човешко тяло, тогава се касае за факта, това човешко да бъде прието такова, каквото е, и душата да се врастне в онази форма на възпитанието, в онзи заобикалящ я живот, който може да съществува именно там. Но душата не изгубва онова, което по-рано е развила в себе си. Само че то се изразява по друг начин.
към текста >>
И при това слизане човекът вижда, как той просто трябва да се приспособи към условията на културата и цивилизацията, но също и към условията на тялото, които могат да му бъдат п
ред
ложени в една оп
ред
елена епоха.
Тя идва, така да се каже, върху човека, връхлита го. Тук на Земята смъртта е нещо, което връхлита човека. Съвършено различно е положението при слизането от духовния свят. Там се касае за едно ясно и напълно съзнателно действие, за едно обмисляне, произтичащо от всевъзможни дълбочини на душата. Там се касае за това, човек да погледне, каква извънредно голяма промяна настъпва с него, когато трябва да смени духовно-душевните форми на живот от предземното съществуване със земното съществуване.
И при това слизане човекът вижда, как той просто трябва да се приспособи към условията на културата и цивилизацията, но също и към условията на тялото, които могат да му бъдат предложени в една определена епоха.
Като оставим настрана условията на културата и цивилизацията, нашата епоха не дава така лесно тела, в които животът да може да бъде прекаран по стария начин, както са живели посветените. И когато наближи времето, когато човешката душа, също и душата на един древен посветен, трябва да използва едно човешко тяло, тогава се касае за факта, това човешко да бъде прието такова, каквото е, и душата да се врастне в онази форма на възпитанието, в онзи заобикалящ я живот, който може да съществува именно там. Но душата не изгубва онова, което по-рано е развила в себе си. Само че то се изразява по друг начин. Основната конфигурация на душевността остава, но тя се проявява по друг начин.
към текста >>
Виждате ли, още от 3-то, 4-то следхристиянско столетие беше така, че душата можеше много да се задълбочи чрез знанието за истините на посвещението, защото в 3-то, 4-то столетие телата, п
ред
имно в областите на Южна Европа и на Близкия Изток, следваха душата и те вътрешно така извършваха своите органически функции, че можеха да следват душата.
Като оставим настрана условията на културата и цивилизацията, нашата епоха не дава така лесно тела, в които животът да може да бъде прекаран по стария начин, както са живели посветените. И когато наближи времето, когато човешката душа, също и душата на един древен посветен, трябва да използва едно човешко тяло, тогава се касае за факта, това човешко да бъде прието такова, каквото е, и душата да се врастне в онази форма на възпитанието, в онзи заобикалящ я живот, който може да съществува именно там. Но душата не изгубва онова, което по-рано е развила в себе си. Само че то се изразява по друг начин. Основната конфигурация на душевността остава, но тя се проявява по друг начин.
Виждате ли, още от 3-то, 4-то следхристиянско столетие беше така, че душата можеше много да се задълбочи чрез знанието за истините на посвещението, защото в 3-то, 4-то столетие телата, предимно в областите на Южна Европа и на Близкия Изток, следваха душата и те вътрешно така извършваха своите органически функции, че можеха да следват душата.
Днес този, който, може би, още като посветен през първите християнски столетия е живял с много задълбочена, много мъдра душа, сега трябва да се потопи в едно от човешките тела, които поради протеклото развитие оттогава насам, са насочени преди всичко към външния свят, живеят във външния свят. Тези тела действат така, че няма възможност да се постигне онова голямо вглъбяване, онази голяма вътрешна концентрация на душевните сили, която още беше възможна в 3-то, 4-то столетие след появата на християнството. И така, в развитието на Земята можеше да се случи следното. Аз ви разказвам именно неща, които се предлагат на ясновиждането. Представете си, мои мили приятели, един мистериен център в Близкия Изток, един мистериен център с всички онези качества, които имаше именно един мистериен център от Близкия Изток през първите столетия след основаването на християнството.
към текста >>
Днес този, който, може би, още като посветен през първите християнски столетия е живял с много задълбочена, много мъдра душа, сега трябва да се потопи в едно от човешките тела, които поради протеклото развитие оттогава насам, са насочени п
ред
и всичко към външния свят, живеят във външния свят.
И когато наближи времето, когато човешката душа, също и душата на един древен посветен, трябва да използва едно човешко тяло, тогава се касае за факта, това човешко да бъде прието такова, каквото е, и душата да се врастне в онази форма на възпитанието, в онзи заобикалящ я живот, който може да съществува именно там. Но душата не изгубва онова, което по-рано е развила в себе си. Само че то се изразява по друг начин. Основната конфигурация на душевността остава, но тя се проявява по друг начин. Виждате ли, още от 3-то, 4-то следхристиянско столетие беше така, че душата можеше много да се задълбочи чрез знанието за истините на посвещението, защото в 3-то, 4-то столетие телата, предимно в областите на Южна Европа и на Близкия Изток, следваха душата и те вътрешно така извършваха своите органически функции, че можеха да следват душата.
Днес този, който, може би, още като посветен през първите християнски столетия е живял с много задълбочена, много мъдра душа, сега трябва да се потопи в едно от човешките тела, които поради протеклото развитие оттогава насам, са насочени преди всичко към външния свят, живеят във външния свят.
Тези тела действат така, че няма възможност да се постигне онова голямо вглъбяване, онази голяма вътрешна концентрация на душевните сили, която още беше възможна в 3-то, 4-то столетие след появата на християнството. И така, в развитието на Земята можеше да се случи следното. Аз ви разказвам именно неща, които се предлагат на ясновиждането. Представете си, мои мили приятели, един мистериен център в Близкия Изток, един мистериен център с всички онези качества, които имаше именно един мистериен център от Близкия Изток през първите столетия след основаването на християнството. В онези древни времена навсякъде там съществуваха още традиции, в които участващите бяха дълбоко посветени в мистериите.
към текста >>
Аз ви разказвам именно неща, които се п
ред
лагат на ясновиждането.
Основната конфигурация на душевността остава, но тя се проявява по друг начин. Виждате ли, още от 3-то, 4-то следхристиянско столетие беше така, че душата можеше много да се задълбочи чрез знанието за истините на посвещението, защото в 3-то, 4-то столетие телата, предимно в областите на Южна Европа и на Близкия Изток, следваха душата и те вътрешно така извършваха своите органически функции, че можеха да следват душата. Днес този, който, може би, още като посветен през първите християнски столетия е живял с много задълбочена, много мъдра душа, сега трябва да се потопи в едно от човешките тела, които поради протеклото развитие оттогава насам, са насочени преди всичко към външния свят, живеят във външния свят. Тези тела действат така, че няма възможност да се постигне онова голямо вглъбяване, онази голяма вътрешна концентрация на душевните сили, която още беше възможна в 3-то, 4-то столетие след появата на християнството. И така, в развитието на Земята можеше да се случи следното.
Аз ви разказвам именно неща, които се предлагат на ясновиждането.
Представете си, мои мили приятели, един мистериен център в Близкия Изток, един мистериен център с всички онези качества, които имаше именно един мистериен център от Близкия Изток през първите столетия след основаването на християнството. В онези древни времена навсякъде там съществуваха още традиции, в които участващите бяха дълбоко посветени в мистериите. Навсякъде съществуваше повече или по-малко съзнание за правилата, които трябваше да се прилагат по отношение на душата, за да се придобият определени познания, които водеха дълбоко в основата на душата и извеждаха навън във Всемира. И точно в тези мистерии от Близкия Изток през първите столетия след раждането на християнството възникна един голям въпрос. През култовите места на тези мистерии протичаше извънредно голяма мъдрост.
към текста >>
П
ред
ставете си, мои мили приятели, един мистериен център в Близкия Изток, един мистериен център с всички онези качества, които имаше именно един мистериен център от Близкия Изток през първите столетия след основаването на християнството.
Виждате ли, още от 3-то, 4-то следхристиянско столетие беше така, че душата можеше много да се задълбочи чрез знанието за истините на посвещението, защото в 3-то, 4-то столетие телата, предимно в областите на Южна Европа и на Близкия Изток, следваха душата и те вътрешно така извършваха своите органически функции, че можеха да следват душата. Днес този, който, може би, още като посветен през първите християнски столетия е живял с много задълбочена, много мъдра душа, сега трябва да се потопи в едно от човешките тела, които поради протеклото развитие оттогава насам, са насочени преди всичко към външния свят, живеят във външния свят. Тези тела действат така, че няма възможност да се постигне онова голямо вглъбяване, онази голяма вътрешна концентрация на душевните сили, която още беше възможна в 3-то, 4-то столетие след появата на християнството. И така, в развитието на Земята можеше да се случи следното. Аз ви разказвам именно неща, които се предлагат на ясновиждането.
Представете си, мои мили приятели, един мистериен център в Близкия Изток, един мистериен център с всички онези качества, които имаше именно един мистериен център от Близкия Изток през първите столетия след основаването на християнството.
В онези древни времена навсякъде там съществуваха още традиции, в които участващите бяха дълбоко посветени в мистериите. Навсякъде съществуваше повече или по-малко съзнание за правилата, които трябваше да се прилагат по отношение на душата, за да се придобият определени познания, които водеха дълбоко в основата на душата и извеждаха навън във Всемира. И точно в тези мистерии от Близкия Изток през първите столетия след раждането на християнството възникна един голям въпрос. През култовите места на тези мистерии протичаше извънредно голяма мъдрост. Достатъчно е само да прочетете това, което е описано в моята книга «Християнството като мистичен факт», доколкото това можеше да бъде охарактеризирано тогава в една публикувана книга и ще видите, че всички тези мистерийни мъдрости се стремяха да разберат Тайната на Голгота.
към текста >>
Навсякъде съществуваше повече или по-малко съзнание за правилата, които трябваше да се прилагат по отношение на душата, за да се придобият оп
ред
елени познания, които водеха дълбоко в основата на душата и извеждаха навън във Всемира.
Тези тела действат така, че няма възможност да се постигне онова голямо вглъбяване, онази голяма вътрешна концентрация на душевните сили, която още беше възможна в 3-то, 4-то столетие след появата на християнството. И така, в развитието на Земята можеше да се случи следното. Аз ви разказвам именно неща, които се предлагат на ясновиждането. Представете си, мои мили приятели, един мистериен център в Близкия Изток, един мистериен център с всички онези качества, които имаше именно един мистериен център от Близкия Изток през първите столетия след основаването на християнството. В онези древни времена навсякъде там съществуваха още традиции, в които участващите бяха дълбоко посветени в мистериите.
Навсякъде съществуваше повече или по-малко съзнание за правилата, които трябваше да се прилагат по отношение на душата, за да се придобият определени познания, които водеха дълбоко в основата на душата и извеждаха навън във Всемира.
И точно в тези мистерии от Близкия Изток през първите столетия след раждането на християнството възникна един голям въпрос. През култовите места на тези мистерии протичаше извънредно голяма мъдрост. Достатъчно е само да прочетете това, което е описано в моята книга «Християнството като мистичен факт», доколкото това можеше да бъде охарактеризирано тогава в една публикувана книга и ще видите, че всички тези мистерийни мъдрости се стремяха да разберат Тайната на Голгота. И в тези мистерии на Близкия Изток живееше великият въпрос: - Как в човешката душевност ще се развие по-нататък неимоверното величие на съдържанието, на истинското съдържание, което се вля в Земята чрез Тайната на Голгота? Как древната, прадревната мъдрост, която се издигаше до обитателите на звездите, която включваше в себе си познанието за божествено-духовни същества от най-различен вид, които ръководят Вселената и човешкия живот, как тази прадревна мъдрост ще се съедини с това, което се съсредоточи, което се събра в Тайната на Голгота и което трябва да се влее сега в човечеството като импулси, които изхождат от едно висше слънчево същество, от Христос?
към текста >>
През култовите места на тези мистерии протичаше извън
ред
но голяма мъдрост.
Аз ви разказвам именно неща, които се предлагат на ясновиждането. Представете си, мои мили приятели, един мистериен център в Близкия Изток, един мистериен център с всички онези качества, които имаше именно един мистериен център от Близкия Изток през първите столетия след основаването на християнството. В онези древни времена навсякъде там съществуваха още традиции, в които участващите бяха дълбоко посветени в мистериите. Навсякъде съществуваше повече или по-малко съзнание за правилата, които трябваше да се прилагат по отношение на душата, за да се придобият определени познания, които водеха дълбоко в основата на душата и извеждаха навън във Всемира. И точно в тези мистерии от Близкия Изток през първите столетия след раждането на християнството възникна един голям въпрос.
През култовите места на тези мистерии протичаше извънредно голяма мъдрост.
Достатъчно е само да прочетете това, което е описано в моята книга «Християнството като мистичен факт», доколкото това можеше да бъде охарактеризирано тогава в една публикувана книга и ще видите, че всички тези мистерийни мъдрости се стремяха да разберат Тайната на Голгота. И в тези мистерии на Близкия Изток живееше великият въпрос: - Как в човешката душевност ще се развие по-нататък неимоверното величие на съдържанието, на истинското съдържание, което се вля в Земята чрез Тайната на Голгота? Как древната, прадревната мъдрост, която се издигаше до обитателите на звездите, която включваше в себе си познанието за божествено-духовни същества от най-различен вид, които ръководят Вселената и човешкия живот, как тази прадревна мъдрост ще се съедини с това, което се съсредоточи, което се събра в Тайната на Голгота и което трябва да се влее сега в човечеството като импулси, които изхождат от едно висше слънчево същество, от Христос? - Този беше парещият въпрос на близкоизточните мистерии. Имаше един човек, посветен в мистерийната мъдрост и този въпрос особено много вълнуваше неговите мистерийни чувства.
към текста >>
Как древната, прадревната мъдрост, която се издигаше до обитателите на звездите, която включваше в себе си познанието за божествено-духовни същества от най-различен вид, които ръководят Вселената и човешкия живот, как тази прадревна мъдрост ще се съедини с това, което се със
ред
оточи, което се събра в Тайната на Голгота и което трябва да се влее сега в човечеството като импулси, които изхождат от едно висше слънчево същество, от Христос?
Навсякъде съществуваше повече или по-малко съзнание за правилата, които трябваше да се прилагат по отношение на душата, за да се придобият определени познания, които водеха дълбоко в основата на душата и извеждаха навън във Всемира. И точно в тези мистерии от Близкия Изток през първите столетия след раждането на християнството възникна един голям въпрос. През култовите места на тези мистерии протичаше извънредно голяма мъдрост. Достатъчно е само да прочетете това, което е описано в моята книга «Християнството като мистичен факт», доколкото това можеше да бъде охарактеризирано тогава в една публикувана книга и ще видите, че всички тези мистерийни мъдрости се стремяха да разберат Тайната на Голгота. И в тези мистерии на Близкия Изток живееше великият въпрос: - Как в човешката душевност ще се развие по-нататък неимоверното величие на съдържанието, на истинското съдържание, което се вля в Земята чрез Тайната на Голгота?
Как древната, прадревната мъдрост, която се издигаше до обитателите на звездите, която включваше в себе си познанието за божествено-духовни същества от най-различен вид, които ръководят Вселената и човешкия живот, как тази прадревна мъдрост ще се съедини с това, което се съсредоточи, което се събра в Тайната на Голгота и което трябва да се влее сега в човечеството като импулси, които изхождат от едно висше слънчево същество, от Христос?
- Този беше парещият въпрос на близкоизточните мистерии. Имаше един човек, посветен в мистерийната мъдрост и този въпрос особено много вълнуваше неговите мистерийни чувства. Трябва да кажа, че прави извънредно разтърсващо впечатление, когато в търсенето на кармическите взаимовръзки човек попадне на този човек, наистина посветен в един такъв близкоизточен мистериен център в първите християнски столетия. Има нещо разтърсващо, защото този посветен изцяло беше изпълнен със стремежа, чрез всичко, което бе узнал тогава от инициационната наука да разбере цялото значение на Тайната на Голгота: - Какво ще стане сега? Как тези слаби човешки души ще могат да приемат това?
към текста >>
Трябва да кажа, че прави извън
ред
но разтърсващо впечатление, когато в търсенето на кармическите взаимовръзки човек попадне на този човек, наистина посветен в един такъв близкоизточен мистериен център в първите християнски столетия.
Достатъчно е само да прочетете това, което е описано в моята книга «Християнството като мистичен факт», доколкото това можеше да бъде охарактеризирано тогава в една публикувана книга и ще видите, че всички тези мистерийни мъдрости се стремяха да разберат Тайната на Голгота. И в тези мистерии на Близкия Изток живееше великият въпрос: - Как в човешката душевност ще се развие по-нататък неимоверното величие на съдържанието, на истинското съдържание, което се вля в Земята чрез Тайната на Голгота? Как древната, прадревната мъдрост, която се издигаше до обитателите на звездите, която включваше в себе си познанието за божествено-духовни същества от най-различен вид, които ръководят Вселената и човешкия живот, как тази прадревна мъдрост ще се съедини с това, което се съсредоточи, което се събра в Тайната на Голгота и което трябва да се влее сега в човечеството като импулси, които изхождат от едно висше слънчево същество, от Христос? - Този беше парещият въпрос на близкоизточните мистерии. Имаше един човек, посветен в мистерийната мъдрост и този въпрос особено много вълнуваше неговите мистерийни чувства.
Трябва да кажа, че прави извънредно разтърсващо впечатление, когато в търсенето на кармическите взаимовръзки човек попадне на този човек, наистина посветен в един такъв близкоизточен мистериен център в първите християнски столетия.
Има нещо разтърсващо, защото този посветен изцяло беше изпълнен със стремежа, чрез всичко, което бе узнал тогава от инициационната наука да разбере цялото значение на Тайната на Голгота: - Какво ще стане сега? Как тези слаби човешки души ще могат да приемат това? - И виждате ли, този посветен, изпълнил душата си с парещия въпрос за съдбата на християнството, един ден излезе в по-далечните околности на своя мистериен център и изживя нещо, което му направи потресаващо впечатление. Той изживя, виждайки така да се каже като посветен, как Юлиан Отстъпникът /Юлиан Апостата/[1] бе злодейски убит от един човек.
към текста >>
Той знаеше, че Юлиан Отстъпникът до известна степен беше посветен в древните мистерии, че той искаше по духовен начин да запази по-нататък за човечеството онова, което се култивираше в древните мистерии и живееше там, искаше да го п
ред
аде по-нататък, че той искаше да съедини християнството с древната мъдрост на мистериите, че проповядваше в смисъла на древната мъдрост на мистериите, че на
ред
с физическото Слънце съществува едно духовно Слънце, и който познава духовното Слънце, той познава Христос.
Как тези слаби човешки души ще могат да приемат това? - И виждате ли, този посветен, изпълнил душата си с парещия въпрос за съдбата на християнството, един ден излезе в по-далечните околности на своя мистериен център и изживя нещо, което му направи потресаващо впечатление. Той изживя, виждайки така да се каже като посветен, как Юлиан Отстъпникът /Юлиан Апостата/[1] бе злодейски убит от един човек. Със знанието на посветен той изживя това.
Той знаеше, че Юлиан Отстъпникът до известна степен беше посветен в древните мистерии, че той искаше по духовен начин да запази по-нататък за човечеството онова, което се култивираше в древните мистерии и живееше там, искаше да го предаде по-нататък, че той искаше да съедини християнството с древната мъдрост на мистериите, че проповядваше в смисъла на древната мъдрост на мистериите, че наред с физическото Слънце съществува едно духовно Слънце, и който познава духовното Слънце, той познава Христос.
Обаче това беше нещо, което се считаше за извънредно лошо във времето, когато живееше Юлиан Отстъпникът и което доведе дотам, Юлиан Отстъпникът злодейски да бъде убит точно в своя поход за Персия. Това преживя онзи посветен, този извънредно важен симптом на световната история. Онези, които дълги години са слушали различни неща във връзка с това, което се отнася за кармическите връзки в световната история, още си спомнят, че веднъж в Щутгарт[2] говорих - аз споменах това също и тук при Коледното тържество - върху някои отдели на окултната история и че там споменах цялата трагичност, цялата трагична намеса на Юлиан Отстъпника в историята на света. Това изживя сега този посветен, при когото, бих искал да кажа, цялата наука на посвещението, която беше приел в един предноазиатски мистериен център, беше осветена и озвучена от въпроса: - Какво ще стане с християнството? - И благодарение на този симптом пред неговата душа стоеше съвършено ясно, че ще дойде време, когато християнството ще бъде първо криво разбрано; когато християнството ще живее само в традиции, хората няма да знаят нищо за възвишеността на слънчевия дух Христос, който живя в Исус от Назарет.
към текста >>
Обаче това беше нещо, което се считаше за извън
ред
но лошо във времето, когато живееше Юлиан Отстъпникът и което доведе дотам, Юлиан Отстъпникът злодейски да бъде убит точно в своя поход за Персия.
- И виждате ли, този посветен, изпълнил душата си с парещия въпрос за съдбата на християнството, един ден излезе в по-далечните околности на своя мистериен център и изживя нещо, което му направи потресаващо впечатление. Той изживя, виждайки така да се каже като посветен, как Юлиан Отстъпникът /Юлиан Апостата/[1] бе злодейски убит от един човек. Със знанието на посветен той изживя това. Той знаеше, че Юлиан Отстъпникът до известна степен беше посветен в древните мистерии, че той искаше по духовен начин да запази по-нататък за човечеството онова, което се култивираше в древните мистерии и живееше там, искаше да го предаде по-нататък, че той искаше да съедини християнството с древната мъдрост на мистериите, че проповядваше в смисъла на древната мъдрост на мистериите, че наред с физическото Слънце съществува едно духовно Слънце, и който познава духовното Слънце, той познава Христос.
Обаче това беше нещо, което се считаше за извънредно лошо във времето, когато живееше Юлиан Отстъпникът и което доведе дотам, Юлиан Отстъпникът злодейски да бъде убит точно в своя поход за Персия.
Това преживя онзи посветен, този извънредно важен симптом на световната история. Онези, които дълги години са слушали различни неща във връзка с това, което се отнася за кармическите връзки в световната история, още си спомнят, че веднъж в Щутгарт[2] говорих - аз споменах това също и тук при Коледното тържество - върху някои отдели на окултната история и че там споменах цялата трагичност, цялата трагична намеса на Юлиан Отстъпника в историята на света. Това изживя сега този посветен, при когото, бих искал да кажа, цялата наука на посвещението, която беше приел в един предноазиатски мистериен център, беше осветена и озвучена от въпроса: - Какво ще стане с християнството? - И благодарение на този симптом пред неговата душа стоеше съвършено ясно, че ще дойде време, когато християнството ще бъде първо криво разбрано; когато християнството ще живее само в традиции, хората няма да знаят нищо за възвишеността на слънчевия дух Христос, който живя в Исус от Назарет. Всичко това се стовари върху душата на този човек.
към текста >>
Това преживя онзи посветен, този извън
ред
но важен симптом на световната история.
И виждате ли, този посветен, изпълнил душата си с парещия въпрос за съдбата на християнството, един ден излезе в по-далечните околности на своя мистериен център и изживя нещо, което му направи потресаващо впечатление. Той изживя, виждайки така да се каже като посветен, как Юлиан Отстъпникът /Юлиан Апостата/[1] бе злодейски убит от един човек. Със знанието на посветен той изживя това. Той знаеше, че Юлиан Отстъпникът до известна степен беше посветен в древните мистерии, че той искаше по духовен начин да запази по-нататък за човечеството онова, което се култивираше в древните мистерии и живееше там, искаше да го предаде по-нататък, че той искаше да съедини християнството с древната мъдрост на мистериите, че проповядваше в смисъла на древната мъдрост на мистериите, че наред с физическото Слънце съществува едно духовно Слънце, и който познава духовното Слънце, той познава Христос. Обаче това беше нещо, което се считаше за извънредно лошо във времето, когато живееше Юлиан Отстъпникът и което доведе дотам, Юлиан Отстъпникът злодейски да бъде убит точно в своя поход за Персия.
Това преживя онзи посветен, този извънредно важен симптом на световната история.
Онези, които дълги години са слушали различни неща във връзка с това, което се отнася за кармическите връзки в световната история, още си спомнят, че веднъж в Щутгарт[2] говорих - аз споменах това също и тук при Коледното тържество - върху някои отдели на окултната история и че там споменах цялата трагичност, цялата трагична намеса на Юлиан Отстъпника в историята на света. Това изживя сега този посветен, при когото, бих искал да кажа, цялата наука на посвещението, която беше приел в един предноазиатски мистериен център, беше осветена и озвучена от въпроса: - Какво ще стане с християнството? - И благодарение на този симптом пред неговата душа стоеше съвършено ясно, че ще дойде време, когато християнството ще бъде първо криво разбрано; когато християнството ще живее само в традиции, хората няма да знаят нищо за възвишеността на слънчевия дух Христос, който живя в Исус от Назарет. Всичко това се стовари върху душата на този човек. И през останалата част от своя тогавашен живот той изпадна в едно елегично, изпълнено с тъга душевно настроение, породено от развитието на християнството.
към текста >>
Това изживя сега този посветен, при когото, бих искал да кажа, цялата наука на посвещението, която беше приел в един п
ред
ноазиатски мистериен център, беше осветена и озвучена от въпроса: - Какво ще стане с християнството?
Със знанието на посветен той изживя това. Той знаеше, че Юлиан Отстъпникът до известна степен беше посветен в древните мистерии, че той искаше по духовен начин да запази по-нататък за човечеството онова, което се култивираше в древните мистерии и живееше там, искаше да го предаде по-нататък, че той искаше да съедини християнството с древната мъдрост на мистериите, че проповядваше в смисъла на древната мъдрост на мистериите, че наред с физическото Слънце съществува едно духовно Слънце, и който познава духовното Слънце, той познава Христос. Обаче това беше нещо, което се считаше за извънредно лошо във времето, когато живееше Юлиан Отстъпникът и което доведе дотам, Юлиан Отстъпникът злодейски да бъде убит точно в своя поход за Персия. Това преживя онзи посветен, този извънредно важен симптом на световната история. Онези, които дълги години са слушали различни неща във връзка с това, което се отнася за кармическите връзки в световната история, още си спомнят, че веднъж в Щутгарт[2] говорих - аз споменах това също и тук при Коледното тържество - върху някои отдели на окултната история и че там споменах цялата трагичност, цялата трагична намеса на Юлиан Отстъпника в историята на света.
Това изживя сега този посветен, при когото, бих искал да кажа, цялата наука на посвещението, която беше приел в един предноазиатски мистериен център, беше осветена и озвучена от въпроса: - Какво ще стане с християнството?
- И благодарение на този симптом пред неговата душа стоеше съвършено ясно, че ще дойде време, когато християнството ще бъде първо криво разбрано; когато християнството ще живее само в традиции, хората няма да знаят нищо за възвишеността на слънчевия дух Христос, който живя в Исус от Назарет. Всичко това се стовари върху душата на този човек. И през останалата част от своя тогавашен живот той изпадна в едно елегично, изпълнено с тъга душевно настроение, породено от развитието на християнството. Този симптом подейства върху него така смайващо, както нещо подобно може да подейства върху един посветен. Наистина е особено разтърсващо да се види това.
към текста >>
- И благодарение на този симптом п
ред
неговата душа стоеше съвършено ясно, че ще дойде време, когато християнството ще бъде първо криво разбрано; когато християнството ще живее само в традиции, хората няма да знаят нищо за възвишеността на слънчевия дух Христос, който живя в Исус от Назарет.
Той знаеше, че Юлиан Отстъпникът до известна степен беше посветен в древните мистерии, че той искаше по духовен начин да запази по-нататък за човечеството онова, което се култивираше в древните мистерии и живееше там, искаше да го предаде по-нататък, че той искаше да съедини християнството с древната мъдрост на мистериите, че проповядваше в смисъла на древната мъдрост на мистериите, че наред с физическото Слънце съществува едно духовно Слънце, и който познава духовното Слънце, той познава Христос. Обаче това беше нещо, което се считаше за извънредно лошо във времето, когато живееше Юлиан Отстъпникът и което доведе дотам, Юлиан Отстъпникът злодейски да бъде убит точно в своя поход за Персия. Това преживя онзи посветен, този извънредно важен симптом на световната история. Онези, които дълги години са слушали различни неща във връзка с това, което се отнася за кармическите връзки в световната история, още си спомнят, че веднъж в Щутгарт[2] говорих - аз споменах това също и тук при Коледното тържество - върху някои отдели на окултната история и че там споменах цялата трагичност, цялата трагична намеса на Юлиан Отстъпника в историята на света. Това изживя сега този посветен, при когото, бих искал да кажа, цялата наука на посвещението, която беше приел в един предноазиатски мистериен център, беше осветена и озвучена от въпроса: - Какво ще стане с християнството?
- И благодарение на този симптом пред неговата душа стоеше съвършено ясно, че ще дойде време, когато християнството ще бъде първо криво разбрано; когато християнството ще живее само в традиции, хората няма да знаят нищо за възвишеността на слънчевия дух Христос, който живя в Исус от Назарет.
Всичко това се стовари върху душата на този човек. И през останалата част от своя тогавашен живот той изпадна в едно елегично, изпълнено с тъга душевно настроение, породено от развитието на християнството. Този симптом подейства върху него така смайващо, както нещо подобно може да подейства върху един посветен. Наистина е особено разтърсващо да се види това. После се отива по-нататък.
към текста >>
В тази епоха лежат много извън
ред
ни и интересни прераждания, които играят голяма роля в историческото развитие на човечеството.
И през останалата част от своя тогавашен живот той изпадна в едно елегично, изпълнено с тъга душевно настроение, породено от развитието на християнството. Този симптом подейства върху него така смайващо, както нещо подобно може да подейства върху един посветен. Наистина е особено разтърсващо да се види това. После се отива по-нататък. Това душевно състояние, в което изпадна съответният посветен, допринесе скоро той да се прероди отново, също по времето на 30-годишната война.
В тази епоха лежат много извънредни и интересни прераждания, които играят голяма роля в историческото развитие на човечеството.
Той се прероди отново като жена, всъщност още преди времето на 30-годишната война, в началото на 17-то столетие, живя след това само в началото на 30-годишната война, съизживя нещо от това, което розенкройцерството искаше да коригира, бих искал да кажа, по един духовен начин да подготви епохата на 30-годишната война, което обаче след това беше заглушено от всичко онова, което живееше грубо и брутално в 30-годишната война. Достатъчно е само да помислите как малко преди избухването на 30-годишната война се роди «Химическата сватба на Християн Розенкройц»[3]. Наред с това имаше още много важни импулси, които се вляха в човечеството преди 30-годишната война да заличи и брутализира всичко. След това дойде 19-то столетие. Тази личност, която някога с инициационното познание изживя този важен Юлиан Отстъпника-симптом, която след това мина през едно прераждане като жена в 17-то столетие, отново се прероди.
към текста >>
Той се прероди отново като жена, всъщност още п
ред
и времето на 30-годишната война, в началото на 17-то столетие, живя след това само в началото на 30-годишната война, съизживя нещо от това, което розенкройцерството искаше да коригира, бих искал да кажа, по един духовен начин да подготви епохата на 30-годишната война, което обаче след това беше заглушено от всичко онова, което живееше грубо и брутално в 30-годишната война.
Този симптом подейства върху него така смайващо, както нещо подобно може да подейства върху един посветен. Наистина е особено разтърсващо да се види това. После се отива по-нататък. Това душевно състояние, в което изпадна съответният посветен, допринесе скоро той да се прероди отново, също по времето на 30-годишната война. В тази епоха лежат много извънредни и интересни прераждания, които играят голяма роля в историческото развитие на човечеството.
Той се прероди отново като жена, всъщност още преди времето на 30-годишната война, в началото на 17-то столетие, живя след това само в началото на 30-годишната война, съизживя нещо от това, което розенкройцерството искаше да коригира, бих искал да кажа, по един духовен начин да подготви епохата на 30-годишната война, което обаче след това беше заглушено от всичко онова, което живееше грубо и брутално в 30-годишната война.
Достатъчно е само да помислите как малко преди избухването на 30-годишната война се роди «Химическата сватба на Християн Розенкройц»[3]. Наред с това имаше още много важни импулси, които се вляха в човечеството преди 30-годишната война да заличи и брутализира всичко. След това дойде 19-то столетие. Тази личност, която някога с инициационното познание изживя този важен Юлиан Отстъпника-симптом, която след това мина през едно прераждане като жена в 17-то столетие, отново се прероди. И сега тя изля всичко онова, което беше вътрешно изживяно чрез въплъщението като жена, изля навън всичко това, което тя носеше в себе си не като мъдрост на посвещението, а като разтърсващо съдържание на душевността по отношение на този симптом, който беше въздействал върху душата на посветения.
към текста >>
Достатъчно е само да помислите как малко п
ред
и избухването на 30-годишната война се роди «Химическата сватба на Християн Розенкройц»[3].
Наистина е особено разтърсващо да се види това. После се отива по-нататък. Това душевно състояние, в което изпадна съответният посветен, допринесе скоро той да се прероди отново, също по времето на 30-годишната война. В тази епоха лежат много извънредни и интересни прераждания, които играят голяма роля в историческото развитие на човечеството. Той се прероди отново като жена, всъщност още преди времето на 30-годишната война, в началото на 17-то столетие, живя след това само в началото на 30-годишната война, съизживя нещо от това, което розенкройцерството искаше да коригира, бих искал да кажа, по един духовен начин да подготви епохата на 30-годишната война, което обаче след това беше заглушено от всичко онова, което живееше грубо и брутално в 30-годишната война.
Достатъчно е само да помислите как малко преди избухването на 30-годишната война се роди «Химическата сватба на Християн Розенкройц»[3].
Наред с това имаше още много важни импулси, които се вляха в човечеството преди 30-годишната война да заличи и брутализира всичко. След това дойде 19-то столетие. Тази личност, която някога с инициационното познание изживя този важен Юлиан Отстъпника-симптом, която след това мина през едно прераждане като жена в 17-то столетие, отново се прероди. И сега тя изля всичко онова, което беше вътрешно изживяно чрез въплъщението като жена, изля навън всичко това, което тя носеше в себе си не като мъдрост на посвещението, а като разтърсващо съдържание на душевността по отношение на този симптом, който беше въздействал върху душата на посветения. В последната третина на 19-то столетие в нея всичко това се превърна в един особен начин на разглеждане света, в едно разглеждане на света, проникващо дълбоко в разногласията на човешкото съществуване.
към текста >>
На
ред
с това имаше още много важни импулси, които се вляха в човечеството п
ред
и 30-годишната война да заличи и брутализира всичко.
После се отива по-нататък. Това душевно състояние, в което изпадна съответният посветен, допринесе скоро той да се прероди отново, също по времето на 30-годишната война. В тази епоха лежат много извънредни и интересни прераждания, които играят голяма роля в историческото развитие на човечеството. Той се прероди отново като жена, всъщност още преди времето на 30-годишната война, в началото на 17-то столетие, живя след това само в началото на 30-годишната война, съизживя нещо от това, което розенкройцерството искаше да коригира, бих искал да кажа, по един духовен начин да подготви епохата на 30-годишната война, което обаче след това беше заглушено от всичко онова, което живееше грубо и брутално в 30-годишната война. Достатъчно е само да помислите как малко преди избухването на 30-годишната война се роди «Химическата сватба на Християн Розенкройц»[3].
Наред с това имаше още много важни импулси, които се вляха в човечеството преди 30-годишната война да заличи и брутализира всичко.
След това дойде 19-то столетие. Тази личност, която някога с инициационното познание изживя този важен Юлиан Отстъпника-симптом, която след това мина през едно прераждане като жена в 17-то столетие, отново се прероди. И сега тя изля всичко онова, което беше вътрешно изживяно чрез въплъщението като жена, изля навън всичко това, което тя носеше в себе си не като мъдрост на посвещението, а като разтърсващо съдържание на душевността по отношение на този симптом, който беше въздействал върху душата на посветения. В последната третина на 19-то столетие в нея всичко това се превърна в един особен начин на разглеждане света, в едно разглеждане на света, проникващо дълбоко в разногласията на човешкото съществуване. Но тази епоха на непосредственото настояще беше характерна с това, че този, който донасяше в живота на 19-то, 20-то столетие древната мъдрост на посвещението от минали земни съществувания, не можеше да действа така ефективно чрез дела.
към текста >>
Но тази епоха на непос
ред
ственото настояще беше характерна с това, че този, който донасяше в живота на 19-то, 20-то столетие древната мъдрост на посвещението от минали земни съществувания, не можеше да действа така ефективно чрез дела.
Наред с това имаше още много важни импулси, които се вляха в човечеството преди 30-годишната война да заличи и брутализира всичко. След това дойде 19-то столетие. Тази личност, която някога с инициационното познание изживя този важен Юлиан Отстъпника-симптом, която след това мина през едно прераждане като жена в 17-то столетие, отново се прероди. И сега тя изля всичко онова, което беше вътрешно изживяно чрез въплъщението като жена, изля навън всичко това, което тя носеше в себе си не като мъдрост на посвещението, а като разтърсващо съдържание на душевността по отношение на този симптом, който беше въздействал върху душата на посветения. В последната третина на 19-то столетие в нея всичко това се превърна в един особен начин на разглеждане света, в едно разглеждане на света, проникващо дълбоко в разногласията на човешкото съществуване.
Но тази епоха на непосредственото настояще беше характерна с това, че този, който донасяше в живота на 19-то, 20-то столетие древната мъдрост на посвещението от минали земни съществувания, не можеше да действа така ефективно чрез дела.
Затова пък всичко това, бих казал, което силно се беше метаморфозирало, привидно станало външно, но все пак останало вътрешно, което от сърцето на човека, където е живяла старата мъдрост на посвещението, се измества към сетивата и тяхното наблюдение, силно метаморфозирано се измества в тази посока, - всичко това сега проявява стремеж да се изяви в поетическа форма, в писателска форма. Ето защо в последно време имаме действително великолепни доказателства, - които са само несвързани, същността на които не се разбира от времето, - върху които е работило не само онова от личността, което е съществувало в края на 19-то и началото на 20-то столетие, а в което е съдействало именно нещо като сътресение, връхлетяло един посветен в дегенерирали вече мистерии, в мистерии които се намираха в упадък. Това сътресение на душата действа по-нататък, разлива се в поетическо-художествено творчество и това, което действа от миналото по един такъв особен начин, се изявява в личността на Ибсен[4]. И когато сега имаме това съзерцание, всъщност самото развитие на човечеството с неговите тайни оживява в това, което особено в края на 19-то столетие не може да бъде делото на един човек, но където пред нас застава човекът, през който действат минали земни епохи. Достатъчно е да навлезем в такава тема и фактически ние няма да загубим нашето уважение както спрямо развитието на световната история, така и към отделната личност, която величествено стои пред човечеството.
към текста >>
И когато сега имаме това съзерцание, всъщност самото развитие на човечеството с неговите тайни оживява в това, което особено в края на 19-то столетие не може да бъде делото на един човек, но където п
ред
нас застава човекът, през който действат минали земни епохи.
В последната третина на 19-то столетие в нея всичко това се превърна в един особен начин на разглеждане света, в едно разглеждане на света, проникващо дълбоко в разногласията на човешкото съществуване. Но тази епоха на непосредственото настояще беше характерна с това, че този, който донасяше в живота на 19-то, 20-то столетие древната мъдрост на посвещението от минали земни съществувания, не можеше да действа така ефективно чрез дела. Затова пък всичко това, бих казал, което силно се беше метаморфозирало, привидно станало външно, но все пак останало вътрешно, което от сърцето на човека, където е живяла старата мъдрост на посвещението, се измества към сетивата и тяхното наблюдение, силно метаморфозирано се измества в тази посока, - всичко това сега проявява стремеж да се изяви в поетическа форма, в писателска форма. Ето защо в последно време имаме действително великолепни доказателства, - които са само несвързани, същността на които не се разбира от времето, - върху които е работило не само онова от личността, което е съществувало в края на 19-то и началото на 20-то столетие, а в което е съдействало именно нещо като сътресение, връхлетяло един посветен в дегенерирали вече мистерии, в мистерии които се намираха в упадък. Това сътресение на душата действа по-нататък, разлива се в поетическо-художествено творчество и това, което действа от миналото по един такъв особен начин, се изявява в личността на Ибсен[4].
И когато сега имаме това съзерцание, всъщност самото развитие на човечеството с неговите тайни оживява в това, което особено в края на 19-то столетие не може да бъде делото на един човек, но където пред нас застава човекът, през който действат минали земни епохи.
Достатъчно е да навлезем в такава тема и фактически ние няма да загубим нашето уважение както спрямо развитието на световната история, така и към отделната личност, която величествено стои пред човечеството. Ние вече изживяваме нещо разтърсващо в тази област, когато погледнем на тези неща с необходимата сериозност. И ето, вие вече често сте слушали, че в ранното Средновековие е съществувал един алхимик на име Базилиус Валентинус[5]. При едно разглеждане, насочено към световноисторическите връзки на кармата, което може да бъде направено във връзка с Базилиус Валентинус, бенедиктинският монах, който е направил извънредно много в областта на медицинската алхимия, се получава нещо твърде забележително, което показва, колко трудно е всъщност разбирането на нашата епоха. В нашата епоха хората изживяват толкова много неща, които често пъти са не само неразбираеми, но и отблъскващи, грозни, в известно отношение ужасни, и относно които онзи, който разглежда само непосредствения сетивен съвременен живот, не може да изпита нищо друго, освен отвращение, разочарование.
към текста >>
Достатъчно е да навлезем в такава тема и фактически ние няма да загубим нашето уважение както спрямо развитието на световната история, така и към отделната личност, която величествено стои п
ред
човечеството.
Но тази епоха на непосредственото настояще беше характерна с това, че този, който донасяше в живота на 19-то, 20-то столетие древната мъдрост на посвещението от минали земни съществувания, не можеше да действа така ефективно чрез дела. Затова пък всичко това, бих казал, което силно се беше метаморфозирало, привидно станало външно, но все пак останало вътрешно, което от сърцето на човека, където е живяла старата мъдрост на посвещението, се измества към сетивата и тяхното наблюдение, силно метаморфозирано се измества в тази посока, - всичко това сега проявява стремеж да се изяви в поетическа форма, в писателска форма. Ето защо в последно време имаме действително великолепни доказателства, - които са само несвързани, същността на които не се разбира от времето, - върху които е работило не само онова от личността, което е съществувало в края на 19-то и началото на 20-то столетие, а в което е съдействало именно нещо като сътресение, връхлетяло един посветен в дегенерирали вече мистерии, в мистерии които се намираха в упадък. Това сътресение на душата действа по-нататък, разлива се в поетическо-художествено творчество и това, което действа от миналото по един такъв особен начин, се изявява в личността на Ибсен[4]. И когато сега имаме това съзерцание, всъщност самото развитие на човечеството с неговите тайни оживява в това, което особено в края на 19-то столетие не може да бъде делото на един човек, но където пред нас застава човекът, през който действат минали земни епохи.
Достатъчно е да навлезем в такава тема и фактически ние няма да загубим нашето уважение както спрямо развитието на световната история, така и към отделната личност, която величествено стои пред човечеството.
Ние вече изживяваме нещо разтърсващо в тази област, когато погледнем на тези неща с необходимата сериозност. И ето, вие вече често сте слушали, че в ранното Средновековие е съществувал един алхимик на име Базилиус Валентинус[5]. При едно разглеждане, насочено към световноисторическите връзки на кармата, което може да бъде направено във връзка с Базилиус Валентинус, бенедиктинският монах, който е направил извънредно много в областта на медицинската алхимия, се получава нещо твърде забележително, което показва, колко трудно е всъщност разбирането на нашата епоха. В нашата епоха хората изживяват толкова много неща, които често пъти са не само неразбираеми, но и отблъскващи, грозни, в известно отношение ужасни, и относно които онзи, който разглежда само непосредствения сетивен съвременен живот, не може да изпита нищо друго, освен отвращение, разочарование. Но нещата не стоят така за онзи, който вижда човешките исторически взаимовръзки.
към текста >>
И ето, вие вече често сте слушали, че в ранното С
ред
новековие е съществувал един алхимик на име Базилиус Валентинус[5].
Ето защо в последно време имаме действително великолепни доказателства, - които са само несвързани, същността на които не се разбира от времето, - върху които е работило не само онова от личността, което е съществувало в края на 19-то и началото на 20-то столетие, а в което е съдействало именно нещо като сътресение, връхлетяло един посветен в дегенерирали вече мистерии, в мистерии които се намираха в упадък. Това сътресение на душата действа по-нататък, разлива се в поетическо-художествено творчество и това, което действа от миналото по един такъв особен начин, се изявява в личността на Ибсен[4]. И когато сега имаме това съзерцание, всъщност самото развитие на човечеството с неговите тайни оживява в това, което особено в края на 19-то столетие не може да бъде делото на един човек, но където пред нас застава човекът, през който действат минали земни епохи. Достатъчно е да навлезем в такава тема и фактически ние няма да загубим нашето уважение както спрямо развитието на световната история, така и към отделната личност, която величествено стои пред човечеството. Ние вече изживяваме нещо разтърсващо в тази област, когато погледнем на тези неща с необходимата сериозност.
И ето, вие вече често сте слушали, че в ранното Средновековие е съществувал един алхимик на име Базилиус Валентинус[5].
При едно разглеждане, насочено към световноисторическите връзки на кармата, което може да бъде направено във връзка с Базилиус Валентинус, бенедиктинският монах, който е направил извънредно много в областта на медицинската алхимия, се получава нещо твърде забележително, което показва, колко трудно е всъщност разбирането на нашата епоха. В нашата епоха хората изживяват толкова много неща, които често пъти са не само неразбираеми, но и отблъскващи, грозни, в известно отношение ужасни, и относно които онзи, който разглежда само непосредствения сетивен съвременен живот, не може да изпита нищо друго, освен отвращение, разочарование. Но нещата не стоят така за онзи, който вижда човешките исторически взаимовръзки. Нещата съвсем не стоят така! Понякога в някоя област на живота и днес се появява нещо, което хората, които го виждат, ругаят, което е разбираемо; те го намират за отвратително, ужасно - и въпреки това отвратителното, ужасното има нещо в себе си, пред което човек застава като омагьосан.
към текста >>
При едно разглеждане, насочено към световноисторическите връзки на кармата, което може да бъде направено във връзка с Базилиус Валентинус, бенедиктинският монах, който е направил извън
ред
но много в областта на медицинската алхимия, се получава нещо твърде забележително, което показва, колко трудно е всъщност разбирането на нашата епоха.
Това сътресение на душата действа по-нататък, разлива се в поетическо-художествено творчество и това, което действа от миналото по един такъв особен начин, се изявява в личността на Ибсен[4]. И когато сега имаме това съзерцание, всъщност самото развитие на човечеството с неговите тайни оживява в това, което особено в края на 19-то столетие не може да бъде делото на един човек, но където пред нас застава човекът, през който действат минали земни епохи. Достатъчно е да навлезем в такава тема и фактически ние няма да загубим нашето уважение както спрямо развитието на световната история, така и към отделната личност, която величествено стои пред човечеството. Ние вече изживяваме нещо разтърсващо в тази област, когато погледнем на тези неща с необходимата сериозност. И ето, вие вече често сте слушали, че в ранното Средновековие е съществувал един алхимик на име Базилиус Валентинус[5].
При едно разглеждане, насочено към световноисторическите връзки на кармата, което може да бъде направено във връзка с Базилиус Валентинус, бенедиктинският монах, който е направил извънредно много в областта на медицинската алхимия, се получава нещо твърде забележително, което показва, колко трудно е всъщност разбирането на нашата епоха.
В нашата епоха хората изживяват толкова много неща, които често пъти са не само неразбираеми, но и отблъскващи, грозни, в известно отношение ужасни, и относно които онзи, който разглежда само непосредствения сетивен съвременен живот, не може да изпита нищо друго, освен отвращение, разочарование. Но нещата не стоят така за онзи, който вижда човешките исторически взаимовръзки. Нещата съвсем не стоят така! Понякога в някоя област на живота и днес се появява нещо, което хората, които го виждат, ругаят, което е разбираемо; те го намират за отвратително, ужасно - и въпреки това отвратителното, ужасното има нещо в себе си, пред което човек застава като омагьосан. Това ще се случва все повече и повече.
към текста >>
В нашата епоха хората изживяват толкова много неща, които често пъти са не само неразбираеми, но и отблъскващи, грозни, в известно отношение ужасни, и относно които онзи, който разглежда само непос
ред
ствения сетивен съвременен живот, не може да изпита нищо друго, освен отвращение, разочарование.
И когато сега имаме това съзерцание, всъщност самото развитие на човечеството с неговите тайни оживява в това, което особено в края на 19-то столетие не може да бъде делото на един човек, но където пред нас застава човекът, през който действат минали земни епохи. Достатъчно е да навлезем в такава тема и фактически ние няма да загубим нашето уважение както спрямо развитието на световната история, така и към отделната личност, която величествено стои пред човечеството. Ние вече изживяваме нещо разтърсващо в тази област, когато погледнем на тези неща с необходимата сериозност. И ето, вие вече често сте слушали, че в ранното Средновековие е съществувал един алхимик на име Базилиус Валентинус[5]. При едно разглеждане, насочено към световноисторическите връзки на кармата, което може да бъде направено във връзка с Базилиус Валентинус, бенедиктинският монах, който е направил извънредно много в областта на медицинската алхимия, се получава нещо твърде забележително, което показва, колко трудно е всъщност разбирането на нашата епоха.
В нашата епоха хората изживяват толкова много неща, които често пъти са не само неразбираеми, но и отблъскващи, грозни, в известно отношение ужасни, и относно които онзи, който разглежда само непосредствения сетивен съвременен живот, не може да изпита нищо друго, освен отвращение, разочарование.
Но нещата не стоят така за онзи, който вижда човешките исторически взаимовръзки. Нещата съвсем не стоят така! Понякога в някоя област на живота и днес се появява нещо, което хората, които го виждат, ругаят, което е разбираемо; те го намират за отвратително, ужасно - и въпреки това отвратителното, ужасното има нещо в себе си, пред което човек застава като омагьосан. Това ще се случва все повече и повече. И така, в Средновековието съществуваше този лекар-алхимик Базилиус Валентинус, бенедиктинският монах, който извънредно много работеше в лабораториите, намиращи се в манастирските изби и който направи редица важни изследвания.
към текста >>
Понякога в някоя област на живота и днес се появява нещо, което хората, които го виждат, ругаят, което е разбираемо; те го намират за отвратително, ужасно - и въпреки това отвратителното, ужасното има нещо в себе си, п
ред
което човек застава като омагьосан.
И ето, вие вече често сте слушали, че в ранното Средновековие е съществувал един алхимик на име Базилиус Валентинус[5]. При едно разглеждане, насочено към световноисторическите връзки на кармата, което може да бъде направено във връзка с Базилиус Валентинус, бенедиктинският монах, който е направил извънредно много в областта на медицинската алхимия, се получава нещо твърде забележително, което показва, колко трудно е всъщност разбирането на нашата епоха. В нашата епоха хората изживяват толкова много неща, които често пъти са не само неразбираеми, но и отблъскващи, грозни, в известно отношение ужасни, и относно които онзи, който разглежда само непосредствения сетивен съвременен живот, не може да изпита нищо друго, освен отвращение, разочарование. Но нещата не стоят така за онзи, който вижда човешките исторически взаимовръзки. Нещата съвсем не стоят така!
Понякога в някоя област на живота и днес се появява нещо, което хората, които го виждат, ругаят, което е разбираемо; те го намират за отвратително, ужасно - и въпреки това отвратителното, ужасното има нещо в себе си, пред което човек застава като омагьосан.
Това ще се случва все повече и повече. И така, в Средновековието съществуваше този лекар-алхимик Базилиус Валентинус, бенедиктинският монах, който извънредно много работеше в лабораториите, намиращи се в манастирските изби и който направи редица важни изследвания. Там се намират определени хора - негови ученици, които скоро след смъртта му описват това, което им е казвал Базилиус Валентинус. Едва ли съществуват автентични съчинения от Базилиус Валентинус, но има съчинения от неговите ученици, които съдържат много от неговата същинска мъдрост, от неговата алхимична мъдрост. Когато в определено време от моя живот видях един от учениците на Базилиус Валентинус, който особено силно привлече вниманието ми, ми се разкри, че този ученик - метаморфозирал по едни чуден начин по отношение на неговото духовно естество, - е отново тук.
към текста >>
И така, в С
ред
новековието съществуваше този лекар-алхимик Базилиус Валентинус, бенедиктинският монах, който извън
ред
но много работеше в лабораториите, намиращи се в манастирските изби и който направи
ред
ица важни изследвания.
В нашата епоха хората изживяват толкова много неща, които често пъти са не само неразбираеми, но и отблъскващи, грозни, в известно отношение ужасни, и относно които онзи, който разглежда само непосредствения сетивен съвременен живот, не може да изпита нищо друго, освен отвращение, разочарование. Но нещата не стоят така за онзи, който вижда човешките исторически взаимовръзки. Нещата съвсем не стоят така! Понякога в някоя област на живота и днес се появява нещо, което хората, които го виждат, ругаят, което е разбираемо; те го намират за отвратително, ужасно - и въпреки това отвратителното, ужасното има нещо в себе си, пред което човек застава като омагьосан. Това ще се случва все повече и повече.
И така, в Средновековието съществуваше този лекар-алхимик Базилиус Валентинус, бенедиктинският монах, който извънредно много работеше в лабораториите, намиращи се в манастирските изби и който направи редица важни изследвания.
Там се намират определени хора - негови ученици, които скоро след смъртта му описват това, което им е казвал Базилиус Валентинус. Едва ли съществуват автентични съчинения от Базилиус Валентинус, но има съчинения от неговите ученици, които съдържат много от неговата същинска мъдрост, от неговата алхимична мъдрост. Когато в определено време от моя живот видях един от учениците на Базилиус Валентинус, който особено силно привлече вниманието ми, ми се разкри, че този ученик - метаморфозирал по едни чуден начин по отношение на неговото духовно естество, - е отново тук. Той отново е дошъл в 19-то и в началото на 20-то столетие. Обаче това, което е живяло в алхимичните елементи, се явяваше неподредено, насочено към сетивата, външно то изпъкваше в едно разглеждане на света, което, така да се каже, постоянно претопяваше алхимични понятия в наблюдението на сетивата; така че сетивното наблюдение на тази личност даваше едно обобщение на външните факти, на това, което хората вършат, каквото се случва между тях, как хората говорят един с друг, което обобщение в много отношения беше отблъскващо.
към текста >>
Там се намират оп
ред
елени хора - негови ученици, които скоро след смъртта му описват това, което им е казвал Базилиус Валентинус.
Но нещата не стоят така за онзи, който вижда човешките исторически взаимовръзки. Нещата съвсем не стоят така! Понякога в някоя област на живота и днес се появява нещо, което хората, които го виждат, ругаят, което е разбираемо; те го намират за отвратително, ужасно - и въпреки това отвратителното, ужасното има нещо в себе си, пред което човек застава като омагьосан. Това ще се случва все повече и повече. И така, в Средновековието съществуваше този лекар-алхимик Базилиус Валентинус, бенедиктинският монах, който извънредно много работеше в лабораториите, намиращи се в манастирските изби и който направи редица важни изследвания.
Там се намират определени хора - негови ученици, които скоро след смъртта му описват това, което им е казвал Базилиус Валентинус.
Едва ли съществуват автентични съчинения от Базилиус Валентинус, но има съчинения от неговите ученици, които съдържат много от неговата същинска мъдрост, от неговата алхимична мъдрост. Когато в определено време от моя живот видях един от учениците на Базилиус Валентинус, който особено силно привлече вниманието ми, ми се разкри, че този ученик - метаморфозирал по едни чуден начин по отношение на неговото духовно естество, - е отново тук. Той отново е дошъл в 19-то и в началото на 20-то столетие. Обаче това, което е живяло в алхимичните елементи, се явяваше неподредено, насочено към сетивата, външно то изпъкваше в едно разглеждане на света, което, така да се каже, постоянно претопяваше алхимични понятия в наблюдението на сетивата; така че сетивното наблюдение на тази личност даваше едно обобщение на външните факти, на това, което хората вършат, каквото се случва между тях, как хората говорят един с друг, което обобщение в много отношения беше отблъскващо. Но то беше отблъскващо именно затова, защото в миналото съответният беше работил в областта на алхимията, опирайки се на Базилиус Валентинус и сега той хвърляше това в живота.
към текста >>
Когато в оп
ред
елено време от моя живот видях един от учениците на Базилиус Валентинус, който особено силно привлече вниманието ми, ми се разкри, че този ученик - метаморфозирал по едни чуден начин по отношение на неговото духовно естество, - е отново тук.
Понякога в някоя област на живота и днес се появява нещо, което хората, които го виждат, ругаят, което е разбираемо; те го намират за отвратително, ужасно - и въпреки това отвратителното, ужасното има нещо в себе си, пред което човек застава като омагьосан. Това ще се случва все повече и повече. И така, в Средновековието съществуваше този лекар-алхимик Базилиус Валентинус, бенедиктинският монах, който извънредно много работеше в лабораториите, намиращи се в манастирските изби и който направи редица важни изследвания. Там се намират определени хора - негови ученици, които скоро след смъртта му описват това, което им е казвал Базилиус Валентинус. Едва ли съществуват автентични съчинения от Базилиус Валентинус, но има съчинения от неговите ученици, които съдържат много от неговата същинска мъдрост, от неговата алхимична мъдрост.
Когато в определено време от моя живот видях един от учениците на Базилиус Валентинус, който особено силно привлече вниманието ми, ми се разкри, че този ученик - метаморфозирал по едни чуден начин по отношение на неговото духовно естество, - е отново тук.
Той отново е дошъл в 19-то и в началото на 20-то столетие. Обаче това, което е живяло в алхимичните елементи, се явяваше неподредено, насочено към сетивата, външно то изпъкваше в едно разглеждане на света, което, така да се каже, постоянно претопяваше алхимични понятия в наблюдението на сетивата; така че сетивното наблюдение на тази личност даваше едно обобщение на външните факти, на това, което хората вършат, каквото се случва между тях, как хората говорят един с друг, което обобщение в много отношения беше отблъскващо. Но то беше отблъскващо именно затова, защото в миналото съответният беше работил в областта на алхимията, опирайки се на Базилиус Валентинус и сега той хвърляше това в живота. Как хората се отнасят един към друг в живота, какво си говорят, какво вършат, той не виждаше това както го вижда един обикновен еснаф днес - той бе далече от това да го разглежда както това прави един обикновен еснаф, - а го разглеждаше с това, което беше станало негово душевно око, имайки в себе си импулсите от неговото алхимично време. И той прехвърляше едно през друго събитията, които ставаха между хората, правеше от това драми и стана Франк Ведекинд[6].
към текста >>
Обаче това, което е живяло в алхимичните елементи, се явяваше непод
ред
ено, насочено към сетивата, външно то изпъкваше в едно разглеждане на света, което, така да се каже, постоянно претопяваше алхимични понятия в наблюдението на сетивата; така че сетивното наблюдение на тази личност даваше едно обобщение на външните факти, на това, което хората вършат, каквото се случва между тях, как хората говорят един с друг, което обобщение в много отношения беше отблъскващо.
И така, в Средновековието съществуваше този лекар-алхимик Базилиус Валентинус, бенедиктинският монах, който извънредно много работеше в лабораториите, намиращи се в манастирските изби и който направи редица важни изследвания. Там се намират определени хора - негови ученици, които скоро след смъртта му описват това, което им е казвал Базилиус Валентинус. Едва ли съществуват автентични съчинения от Базилиус Валентинус, но има съчинения от неговите ученици, които съдържат много от неговата същинска мъдрост, от неговата алхимична мъдрост. Когато в определено време от моя живот видях един от учениците на Базилиус Валентинус, който особено силно привлече вниманието ми, ми се разкри, че този ученик - метаморфозирал по едни чуден начин по отношение на неговото духовно естество, - е отново тук. Той отново е дошъл в 19-то и в началото на 20-то столетие.
Обаче това, което е живяло в алхимичните елементи, се явяваше неподредено, насочено към сетивата, външно то изпъкваше в едно разглеждане на света, което, така да се каже, постоянно претопяваше алхимични понятия в наблюдението на сетивата; така че сетивното наблюдение на тази личност даваше едно обобщение на външните факти, на това, което хората вършат, каквото се случва между тях, как хората говорят един с друг, което обобщение в много отношения беше отблъскващо.
Но то беше отблъскващо именно затова, защото в миналото съответният беше работил в областта на алхимията, опирайки се на Базилиус Валентинус и сега той хвърляше това в живота. Как хората се отнасят един към друг в живота, какво си говорят, какво вършат, той не виждаше това както го вижда един обикновен еснаф днес - той бе далече от това да го разглежда както това прави един обикновен еснаф, - а го разглеждаше с това, което беше станало негово душевно око, имайки в себе си импулсите от неговото алхимично време. И той прехвърляше едно през друго събитията, които ставаха между хората, правеше от това драми и стана Франк Ведекинд[6]. Нали, тези неща трябва да се приемат само от гледната точка на един копнеж за истинско човешко познание, тогава животът няма да става по-беден, а наистина ще става по-богат. Вземете само «Хидала» или някоя друга драма на Франк Ведекинд, при която на човек му се завъртява главата, когато иска да свърже по-ранното с по-късното.
към текста >>
И всъщност животът на хората също е оп
ред
елен чрез съдбовно-кармически отношения даже по отношение на времето, в което те трябва да се явят тук на Земята.
Нали, тези неща трябва да се приемат само от гледната точка на един копнеж за истинско човешко познание, тогава животът няма да става по-беден, а наистина ще става по-богат. Вземете само «Хидала» или някоя друга драма на Франк Ведекинд, при която на човек му се завъртява главата, когато иска да свърже по-ранното с по-късното. Обаче човек може да бъде омагьосан по един особен начин, така че е напълно сигурен: - Тук не се касае за това, че еснафите седят в партера и произнасят своите преценки. Те имат право, от еснафска гледна точка, разбира се, но съвсем не се касае за това. - А се касае за това, че световната история е създала нещо особено, че един алхимичен начин на мислене, прехвърлен през столетията, се прилага върху човешкия живот и човешките дела и човешките разговори се смесват, както някога в една епоха, когато алхимията беше вече в упадък, в кухните на алхимците се правеха опити в реторти, смесваха се веществата и силите, и се изпитваха в тяхното действие.
И всъщност животът на хората също е определен чрез съдбовно-кармически отношения даже по отношение на времето, в което те трябва да се явят тук на Земята.
За да ви дам също и за това един потвърждаващ пример, бих искал да обърна вниманието ви върху следното. Нека насочим поглед назад в миналото, във времето, когато в Гърция съществуваше Платоновата школа, върху Платон, заобиколен от определен брой ученици. Тези ученици на Платон наистина бяха с най-различни характери и това, което Платон сам описва в своите «Диалози», където разговарящи едни с други личности се явяват с най-различни характери, ние вече имаме една многостранна картина на Платоновата школа. В тази школа в различните времена имаше най-различни характери. В тази Платонова школа имаше две личности, които по твърде различен начин приемаха това, което така величествено и просветляващо света се насочваше от устата на Платон към неговите ученици, а също се развиваше и в разговори с учениците.
към текста >>
Нека насочим поглед назад в миналото, във времето, когато в Гърция съществуваше Платоновата школа, върху Платон, заобиколен от оп
ред
елен брой ученици.
Обаче човек може да бъде омагьосан по един особен начин, така че е напълно сигурен: - Тук не се касае за това, че еснафите седят в партера и произнасят своите преценки. Те имат право, от еснафска гледна точка, разбира се, но съвсем не се касае за това. - А се касае за това, че световната история е създала нещо особено, че един алхимичен начин на мислене, прехвърлен през столетията, се прилага върху човешкия живот и човешките дела и човешките разговори се смесват, както някога в една епоха, когато алхимията беше вече в упадък, в кухните на алхимците се правеха опити в реторти, смесваха се веществата и силите, и се изпитваха в тяхното действие. И всъщност животът на хората също е определен чрез съдбовно-кармически отношения даже по отношение на времето, в което те трябва да се явят тук на Земята. За да ви дам също и за това един потвърждаващ пример, бих искал да обърна вниманието ви върху следното.
Нека насочим поглед назад в миналото, във времето, когато в Гърция съществуваше Платоновата школа, върху Платон, заобиколен от определен брой ученици.
Тези ученици на Платон наистина бяха с най-различни характери и това, което Платон сам описва в своите «Диалози», където разговарящи едни с други личности се явяват с най-различни характери, ние вече имаме една многостранна картина на Платоновата школа. В тази школа в различните времена имаше най-различни характери. В тази Платонова школа имаше две личности, които по твърде различен начин приемаха това, което така величествено и просветляващо света се насочваше от устата на Платон към неговите ученици, а също се развиваше и в разговори с учениците. Едната от тези личности, които принадлежаха към кръга на учениците, беше - бих могъл да кажа - една фино цизелирана личност от онова време на гръцката епоха, една личност, която беше особено достъпна за всичко, което, чрез изучаването идеите на Платон, караше човешките души да се издигнат нагоре от Земята. Достатъчно е само да си представим, как Платон навсякъде казваше: - Срещу преходното, което застава срещу нас в отделните събития, които стават около човека, стоят вечните идеи.
към текста >>
Достатъчно е само да си п
ред
ставим, как Платон навсякъде казваше: - Срещу преходното, което застава срещу нас в отделните събития, които стават около човека, стоят вечните идеи.
Нека насочим поглед назад в миналото, във времето, когато в Гърция съществуваше Платоновата школа, върху Платон, заобиколен от определен брой ученици. Тези ученици на Платон наистина бяха с най-различни характери и това, което Платон сам описва в своите «Диалози», където разговарящи едни с други личности се явяват с най-различни характери, ние вече имаме една многостранна картина на Платоновата школа. В тази школа в различните времена имаше най-различни характери. В тази Платонова школа имаше две личности, които по твърде различен начин приемаха това, което така величествено и просветляващо света се насочваше от устата на Платон към неговите ученици, а също се развиваше и в разговори с учениците. Едната от тези личности, които принадлежаха към кръга на учениците, беше - бих могъл да кажа - една фино цизелирана личност от онова време на гръцката епоха, една личност, която беше особено достъпна за всичко, което, чрез изучаването идеите на Платон, караше човешките души да се издигнат нагоре от Земята.
Достатъчно е само да си представим, как Платон навсякъде казваше: - Срещу преходното, което застава срещу нас в отделните събития, които стават около човека, стоят вечните идеи.
Материалното е преходно, то е само един образ на вечната идея, която преминава през преходните по време явления като нещо вечно в постоянно редуващите се метаморфози. Така Платон повдигаше своите ученици от преходните външни сетивни неща до съзерцанието на вечните идеи, които се извисяваха, така да се каже, както небесното над земното. При това платоническо разглеждане самият човек беше ощетен. Защото към човека, в който идеята става непосредствено жива и конкретна, не можем съвсем правилно да приложим Платоновия начин на мислене. Той е твърде индивидуален.
към текста >>
Материалното е преходно, то е само един образ на вечната идея, която преминава през преходните по време явления като нещо вечно в постоянно
ред
уващите се метаморфози.
Тези ученици на Платон наистина бяха с най-различни характери и това, което Платон сам описва в своите «Диалози», където разговарящи едни с други личности се явяват с най-различни характери, ние вече имаме една многостранна картина на Платоновата школа. В тази школа в различните времена имаше най-различни характери. В тази Платонова школа имаше две личности, които по твърде различен начин приемаха това, което така величествено и просветляващо света се насочваше от устата на Платон към неговите ученици, а също се развиваше и в разговори с учениците. Едната от тези личности, които принадлежаха към кръга на учениците, беше - бих могъл да кажа - една фино цизелирана личност от онова време на гръцката епоха, една личност, която беше особено достъпна за всичко, което, чрез изучаването идеите на Платон, караше човешките души да се издигнат нагоре от Земята. Достатъчно е само да си представим, как Платон навсякъде казваше: - Срещу преходното, което застава срещу нас в отделните събития, които стават около човека, стоят вечните идеи.
Материалното е преходно, то е само един образ на вечната идея, която преминава през преходните по време явления като нещо вечно в постоянно редуващите се метаморфози.
Така Платон повдигаше своите ученици от преходните външни сетивни неща до съзерцанието на вечните идеи, които се извисяваха, така да се каже, както небесното над земното. При това платоническо разглеждане самият човек беше ощетен. Защото към човека, в който идеята става непосредствено жива и конкретна, не можем съвсем правилно да приложим Платоновия начин на мислене. Той е твърде индивидуален. При Платон идеите са, така да се каже, нещо носещо се над нещата.
към текста >>
Защото към човека, в който идеята става непос
ред
ствено жива и конкретна, не можем съвсем правилно да приложим Платоновия начин на мислене.
Едната от тези личности, които принадлежаха към кръга на учениците, беше - бих могъл да кажа - една фино цизелирана личност от онова време на гръцката епоха, една личност, която беше особено достъпна за всичко, което, чрез изучаването идеите на Платон, караше човешките души да се издигнат нагоре от Земята. Достатъчно е само да си представим, как Платон навсякъде казваше: - Срещу преходното, което застава срещу нас в отделните събития, които стават около човека, стоят вечните идеи. Материалното е преходно, то е само един образ на вечната идея, която преминава през преходните по време явления като нещо вечно в постоянно редуващите се метаморфози. Така Платон повдигаше своите ученици от преходните външни сетивни неща до съзерцанието на вечните идеи, които се извисяваха, така да се каже, както небесното над земното. При това платоническо разглеждане самият човек беше ощетен.
Защото към човека, в който идеята става непосредствено жива и конкретна, не можем съвсем правилно да приложим Платоновия начин на мислене.
Той е твърде индивидуален. При Платон идеите са, така да се каже, нещо носещо се над нещата. Минералите, кристалите, също и другите външни неща на сетивния свят отговарят на тези идеи. Гьоте по същия начин проследява първичното прарастение и разглежда типовете. При животните може да се постъпи по същия начин.
към текста >>
Когато се намираше в живота, той със
ред
оточаваше чувствата си върху хората, от които мнозина обичаше, защото неговото съзерцание постоянно го откъсваше отново от Земята.
При човека обаче, във всяка отделна човешка индивидуалност трябва да бъде проследена живата идея. Да се види «ентелехията» действаща в човека, извърши първо Аристотел, а не Платон. Но там имаше един от учениците, който с душевна жар и всеотдайност неотклонно следваше този небесен полет на платонизма, който по отношение на своите духовни възгледи можеше да се движи само в този небесен полет, в това възнасяне, в това себеиздигане над Земята, който действително - бих искал да кажа, - говореше със сладко-зрели думи в Платоновата школа за възвишеността на носещата се над отделните неща идея. Този ученик, който със своята душа всъщност постоянно се издигаше до тези идеи, но когато не живееше в съзерцанието, със сърцето, с душата си скиташе между гърците, като твърде много обичаше да върши това, проявявайки най-топъл интерес към всеки отделен човек, когото срещаше. Той можеше да насочва към хората, които така много обичаше, само своето чувство.
Когато се намираше в живота, той съсредоточаваше чувствата си върху хората, от които мнозина обичаше, защото неговото съзерцание постоянно го откъсваше отново от Земята.
Имаше много хора, които той обичаше. И така при тази личност от учениците на Платон съществуваше определено разцепление между сърдечния живот по отношение на живите хора и душата, съзерцаваща в платоническия смисъл вечните идеи, когато в Академията той слушаше думите на Платон или когато със своите сладко-зрели думи сам формулираше това, което платонизмът му даваше в насоченото нагоре съзерцание. Нещо странно чувствително беше проникнало в тази личност. Тя беше в близки приятелски връзки с една друга личност от ученическия кръг на Платоновата школа. Отначало обаче, когато все повече и повече се развиваше това, а при въпросния приятел се разви едно друго качество, което аз веднага ще охарактеризирам, двамата се разделиха.
към текста >>
И така при тази личност от учениците на Платон съществуваше оп
ред
елено разцепление между сърдечния живот по отношение на живите хора и душата, съзерцаваща в платоническия смисъл вечните идеи, когато в Академията той слушаше думите на Платон или когато със своите сладко-зрели думи сам формулираше това, което платонизмът му даваше в насоченото нагоре съзерцание.
Но там имаше един от учениците, който с душевна жар и всеотдайност неотклонно следваше този небесен полет на платонизма, който по отношение на своите духовни възгледи можеше да се движи само в този небесен полет, в това възнасяне, в това себеиздигане над Земята, който действително - бих искал да кажа, - говореше със сладко-зрели думи в Платоновата школа за възвишеността на носещата се над отделните неща идея. Този ученик, който със своята душа всъщност постоянно се издигаше до тези идеи, но когато не живееше в съзерцанието, със сърцето, с душата си скиташе между гърците, като твърде много обичаше да върши това, проявявайки най-топъл интерес към всеки отделен човек, когото срещаше. Той можеше да насочва към хората, които така много обичаше, само своето чувство. Когато се намираше в живота, той съсредоточаваше чувствата си върху хората, от които мнозина обичаше, защото неговото съзерцание постоянно го откъсваше отново от Земята. Имаше много хора, които той обичаше.
И така при тази личност от учениците на Платон съществуваше определено разцепление между сърдечния живот по отношение на живите хора и душата, съзерцаваща в платоническия смисъл вечните идеи, когато в Академията той слушаше думите на Платон или когато със своите сладко-зрели думи сам формулираше това, което платонизмът му даваше в насоченото нагоре съзерцание.
Нещо странно чувствително беше проникнало в тази личност. Тя беше в близки приятелски връзки с една друга личност от ученическия кръг на Платоновата школа. Отначало обаче, когато все повече и повече се развиваше това, а при въпросния приятел се разви едно друго качество, което аз веднага ще охарактеризирам, двамата се разделиха. Не поради това, че любовта им охладня, но животът ги раздели, защото техният душевен живот се разви в различни насоки. Отначало те можеха добре да се разбират, а след това вече не можеха.
към текста >>
н.. Повече или по-малко той минаваше покрай живите хора без да им обръща внимание, но безкрайно дълбоко се интересуваше от боговете, които спо
ред
неговия възглед някога бяха живели на Земята и които трябваше да бъдат считани за прародители на живеещите сега хора.
И при другия беше същото. Той не по-малко беше склонен да насочва своя поглед към вечните идеи, за които така живо се говореше в Платоновата школа. Можеше също напълно да се възнесе, но нямаше онзи силен сърдечен интерес към другите хора, който имаше първият. Напротив, той по най-интензивен начин се интересуваше за старите митове, за старите легенди за боговете, които живееха в народа и с които се запознаваше. Той дълбоко се интересуваше за това, което днес наричаме гръцка митология, за образите на Зевс, Атина Палада и т.
н.. Повече или по-малко той минаваше покрай живите хора без да им обръща внимание, но безкрайно дълбоко се интересуваше от боговете, които според неговия възглед някога бяха живели на Земята и които трябваше да бъдат считани за прародители на живеещите сега хора.
Той искаше да приложи това, което с такъв подем изживяваше в душата си, върху разбирането на пълните с дълбок смисъл легенди за боговете и героите. Естествено отношението към легендите за боговете и героите в Гърция, където още живееше всичко това, където то съществуваше не само в книги, а и в традициите, беше съвършено различно от днешното. Тази личност, която беше вътрешно сприятелена с другата, също се отдръпна от това приятелство. И двамата се откъснаха от това приятелство. Но все пак като членове на Платоновата школа те бяха свързани.
към текста >>
Нейните ученици развиваха в себе си оп
ред
елени, отблъскващи ги един от друг сили, сили, които, след като са били събрани заедно в еднакъв период от време в Платоновата школа, искат да ги разделят един от друг.
Естествено отношението към легендите за боговете и героите в Гърция, където още живееше всичко това, където то съществуваше не само в книги, а и в традициите, беше съвършено различно от днешното. Тази личност, която беше вътрешно сприятелена с другата, също се отдръпна от това приятелство. И двамата се откъснаха от това приятелство. Но все пак като членове на Платоновата школа те бяха свързани. И тази Платонова школа имаше нещо особено.
Нейните ученици развиваха в себе си определени, отблъскващи ги един от друг сили, сили, които, след като са били събрани заедно в еднакъв период от време в Платоновата школа, искат да ги разделят един от друг.
Поради това се развиха такива различни индивидуалности, които вътрешно бяха сърдечно свързани, но след това се развиваха далеч една от друга. Тези две личности се преродиха като жени в Италия през времето на Ренесанса и в днешно време отново дойдоха на Земята така, че единият, първият, когото описах, слезе много рано на Земята, а вторият, когото също описах, слезе много късно. Това е свързано със силното решение, от което човек се нуждае за целта. При единия, а именно при първия, когото описах, стана така, че когато мина през вратата на смъртта, - понеже със своя дух той постоянно се възнасяше в свръхземното, но без целия, пълния човек, когото той обхващаше само в чувствата, - между смъртта и едно ново раждане можеше да схване всичко онова, което живееше там, да речем, в първата йерархия, Серафими, Херувими и Престоли, а също и нещо от втората йерархия, но не най-близката до човека йерархия, чрез която разбираме, как е организирано човешкото тяло на Земята. Едната личност беше тази, която разви слабо предземно разбиране за човешкото тяло, която, когато се роди отново, не прие даже и последните импулси и не слезе напълно в човешкото тяло, не се потопи напълно в него, а всъщност нещо от нея постоянно оставаше да витае отвън.
към текста >>
Едната личност беше тази, която разви слабо п
ред
земно разбиране за човешкото тяло, която, когато се роди отново, не прие даже и последните импулси и не слезе напълно в човешкото тяло, не се потопи напълно в него, а всъщност нещо от нея постоянно оставаше да витае отвън.
Нейните ученици развиваха в себе си определени, отблъскващи ги един от друг сили, сили, които, след като са били събрани заедно в еднакъв период от време в Платоновата школа, искат да ги разделят един от друг. Поради това се развиха такива различни индивидуалности, които вътрешно бяха сърдечно свързани, но след това се развиваха далеч една от друга. Тези две личности се преродиха като жени в Италия през времето на Ренесанса и в днешно време отново дойдоха на Земята така, че единият, първият, когото описах, слезе много рано на Земята, а вторият, когото също описах, слезе много късно. Това е свързано със силното решение, от което човек се нуждае за целта. При единия, а именно при първия, когото описах, стана така, че когато мина през вратата на смъртта, - понеже със своя дух той постоянно се възнасяше в свръхземното, но без целия, пълния човек, когото той обхващаше само в чувствата, - между смъртта и едно ново раждане можеше да схване всичко онова, което живееше там, да речем, в първата йерархия, Серафими, Херувими и Престоли, а също и нещо от втората йерархия, но не най-близката до човека йерархия, чрез която разбираме, как е организирано човешкото тяло на Земята.
Едната личност беше тази, която разви слабо предземно разбиране за човешкото тяло, която, когато се роди отново, не прие даже и последните импулси и не слезе напълно в човешкото тяло, не се потопи напълно в него, а всъщност нещо от нея постоянно оставаше да витае отвън.
Приятелят от Платоновата школа изчака с въплъщението. Това изчакване се получи поради това, че ако двамата биха дошли заедно на Земята, ако биха станали непосредствени съвременници, те не биха могли да се понасят един друг. Но въпреки това, онзи, който безкрайно много беше разказвал за своите срещи с хората на другия, който не общуваше с хората, а се занимаваше с митовете и сказанията за боговете, на когото той разказваше така живо със сладко-зрял глас, трябваше да направи силно впечатление на другия, трябваше да върви пред него, а другият да го следва. Другият, понеже още на Земята живееше в имагинации, в имагинациите за боговете, беше стигнал до силно разбиране, бих искал да кажа, на човека и на онова, което е в човека. Ето защо, издигайки се над своето време, той искаше да събере импулси, за да проникне съвсем дълбоко в човешкото тяло.
към текста >>
Това изчакване се получи поради това, че ако двамата биха дошли заедно на Земята, ако биха станали непос
ред
ствени съвременници, те не биха могли да се понасят един друг.
Тези две личности се преродиха като жени в Италия през времето на Ренесанса и в днешно време отново дойдоха на Земята така, че единият, първият, когото описах, слезе много рано на Земята, а вторият, когото също описах, слезе много късно. Това е свързано със силното решение, от което човек се нуждае за целта. При единия, а именно при първия, когото описах, стана така, че когато мина през вратата на смъртта, - понеже със своя дух той постоянно се възнасяше в свръхземното, но без целия, пълния човек, когото той обхващаше само в чувствата, - между смъртта и едно ново раждане можеше да схване всичко онова, което живееше там, да речем, в първата йерархия, Серафими, Херувими и Престоли, а също и нещо от втората йерархия, но не най-близката до човека йерархия, чрез която разбираме, как е организирано човешкото тяло на Земята. Едната личност беше тази, която разви слабо предземно разбиране за човешкото тяло, която, когато се роди отново, не прие даже и последните импулси и не слезе напълно в човешкото тяло, не се потопи напълно в него, а всъщност нещо от нея постоянно оставаше да витае отвън. Приятелят от Платоновата школа изчака с въплъщението.
Това изчакване се получи поради това, че ако двамата биха дошли заедно на Земята, ако биха станали непосредствени съвременници, те не биха могли да се понасят един друг.
Но въпреки това, онзи, който безкрайно много беше разказвал за своите срещи с хората на другия, който не общуваше с хората, а се занимаваше с митовете и сказанията за боговете, на когото той разказваше така живо със сладко-зрял глас, трябваше да направи силно впечатление на другия, трябваше да върви пред него, а другият да го следва. Другият, понеже още на Земята живееше в имагинации, в имагинациите за боговете, беше стигнал до силно разбиране, бих искал да кажа, на човека и на онова, което е в човека. Ето защо, издигайки се над своето време, той искаше да събере импулси, за да проникне съвсем дълбоко в човешкото тяло. Стана така, че той проникна прекалено дълбоко в него, потопи се твърде дълбоко в него. И така ние виждаме, че при две различно оформени съдби на две индивидуалности, принадлежащи на Платоновата школа едната обхвана твърде малко своето тяло при второто прераждане, а другата го обхвана прекалено силно.
към текста >>
Но въпреки това, онзи, който безкрайно много беше разказвал за своите срещи с хората на другия, който не общуваше с хората, а се занимаваше с митовете и сказанията за боговете, на когото той разказваше така живо със сладко-зрял глас, трябваше да направи силно впечатление на другия, трябваше да върви п
ред
него, а другият да го следва.
Това е свързано със силното решение, от което човек се нуждае за целта. При единия, а именно при първия, когото описах, стана така, че когато мина през вратата на смъртта, - понеже със своя дух той постоянно се възнасяше в свръхземното, но без целия, пълния човек, когото той обхващаше само в чувствата, - между смъртта и едно ново раждане можеше да схване всичко онова, което живееше там, да речем, в първата йерархия, Серафими, Херувими и Престоли, а също и нещо от втората йерархия, но не най-близката до човека йерархия, чрез която разбираме, как е организирано човешкото тяло на Земята. Едната личност беше тази, която разви слабо предземно разбиране за човешкото тяло, която, когато се роди отново, не прие даже и последните импулси и не слезе напълно в човешкото тяло, не се потопи напълно в него, а всъщност нещо от нея постоянно оставаше да витае отвън. Приятелят от Платоновата школа изчака с въплъщението. Това изчакване се получи поради това, че ако двамата биха дошли заедно на Земята, ако биха станали непосредствени съвременници, те не биха могли да се понасят един друг.
Но въпреки това, онзи, който безкрайно много беше разказвал за своите срещи с хората на другия, който не общуваше с хората, а се занимаваше с митовете и сказанията за боговете, на когото той разказваше така живо със сладко-зрял глас, трябваше да направи силно впечатление на другия, трябваше да върви пред него, а другият да го следва.
Другият, понеже още на Земята живееше в имагинации, в имагинациите за боговете, беше стигнал до силно разбиране, бих искал да кажа, на човека и на онова, което е в човека. Ето защо, издигайки се над своето време, той искаше да събере импулси, за да проникне съвсем дълбоко в човешкото тяло. Стана така, че той проникна прекалено дълбоко в него, потопи се твърде дълбоко в него. И така ние виждаме, че при две различно оформени съдби на две индивидуалности, принадлежащи на Платоновата школа едната обхвана твърде малко своето тяло при второто прераждане, а другата го обхвана прекалено силно. Едната не можеше да влезе напълно в своето тяло, проникна в него само в своята младост, а след това скоро беше изхвърляна навън и трябваше да остане вън - Хьолдерлин[7].
към текста >>
И така, п
ред
нас ние имаме велики човешки съдби от поврата на времето, имаме техните импулси и можем да придобием п
ред
чувствие, как действат всъщност духовните импулси.
Ето защо, издигайки се над своето време, той искаше да събере импулси, за да проникне съвсем дълбоко в човешкото тяло. Стана така, че той проникна прекалено дълбоко в него, потопи се твърде дълбоко в него. И така ние виждаме, че при две различно оформени съдби на две индивидуалности, принадлежащи на Платоновата школа едната обхвана твърде малко своето тяло при второто прераждане, а другата го обхвана прекалено силно. Едната не можеше да влезе напълно в своето тяло, проникна в него само в своята младост, а след това скоро беше изхвърляна навън и трябваше да остане вън - Хьолдерлин[7]. Другият беше потопен така дълбоко в своето тяло, потопен чрез особения начин на духовното развитие в миналото, потъна така силно в своите органи, че почти през целия си живот боледува - Хамерлинг[8].
И така, пред нас ние имаме велики човешки съдби от поврата на времето, имаме техните импулси и можем да придобием предчувствие, как действат всъщност духовните импулси.
Защото пред душата си трябва ясно да поставим такава индивидуалност, като Хьолдерлин, който изхождайки от Платоновата школа, не може напълно да влезе в своето тяло, трябва да стои вън от него, изживява в тъпотата на своето умопомрачение подготвящите импулси за бъдещи земни съществувания, които го определят за нещо велико. Също така и другият, Роберт Хамерлинг, чрез болестта на тялото му. Болестта и здравето, когато те се разглеждат във връзка със съдбата, се показват естествено съвършено различно, отколкото изглеждат, когато ги разглеждаме само в границите на един земен живот. Мисля, мои мили приятели, че пред тайнствените събития, които са породени в човешките души от духовния свят, трябва да се роди едно свещено благоговение при един такъв начин на разглеждане на живота. Наистина, аз постоянно трябва да повтарям, че предприех тези разглеждания, не за да задоволя някаква потребност от сензация, а за да ви доведа все по-дълбоко и по-дълбоко в познанието на духовния живот.
към текста >>
Защото п
ред
душата си трябва ясно да поставим такава индивидуалност, като Хьолдерлин, който изхождайки от Платоновата школа, не може напълно да влезе в своето тяло, трябва да стои вън от него, изживява в тъпотата на своето умопомрачение подготвящите импулси за бъдещи земни съществувания, които го оп
ред
елят за нещо велико.
Стана така, че той проникна прекалено дълбоко в него, потопи се твърде дълбоко в него. И така ние виждаме, че при две различно оформени съдби на две индивидуалности, принадлежащи на Платоновата школа едната обхвана твърде малко своето тяло при второто прераждане, а другата го обхвана прекалено силно. Едната не можеше да влезе напълно в своето тяло, проникна в него само в своята младост, а след това скоро беше изхвърляна навън и трябваше да остане вън - Хьолдерлин[7]. Другият беше потопен така дълбоко в своето тяло, потопен чрез особения начин на духовното развитие в миналото, потъна така силно в своите органи, че почти през целия си живот боледува - Хамерлинг[8]. И така, пред нас ние имаме велики човешки съдби от поврата на времето, имаме техните импулси и можем да придобием предчувствие, как действат всъщност духовните импулси.
Защото пред душата си трябва ясно да поставим такава индивидуалност, като Хьолдерлин, който изхождайки от Платоновата школа, не може напълно да влезе в своето тяло, трябва да стои вън от него, изживява в тъпотата на своето умопомрачение подготвящите импулси за бъдещи земни съществувания, които го определят за нещо велико.
Също така и другият, Роберт Хамерлинг, чрез болестта на тялото му. Болестта и здравето, когато те се разглеждат във връзка със съдбата, се показват естествено съвършено различно, отколкото изглеждат, когато ги разглеждаме само в границите на един земен живот. Мисля, мои мили приятели, че пред тайнствените събития, които са породени в човешките души от духовния свят, трябва да се роди едно свещено благоговение при един такъв начин на разглеждане на живота. Наистина, аз постоянно трябва да повтарям, че предприех тези разглеждания, не за да задоволя някаква потребност от сензация, а за да ви доведа все по-дълбоко и по-дълбоко в познанието на духовния живот. И само чрез това по-дълбоко проникване в духовния живот може да бъде обяснен външният сетивен живот, животът на човека.
към текста >>
Мисля, мои мили приятели, че п
ред
тайнствените събития, които са породени в човешките души от духовния свят, трябва да се роди едно свещено благоговение при един такъв начин на разглеждане на живота.
Другият беше потопен така дълбоко в своето тяло, потопен чрез особения начин на духовното развитие в миналото, потъна така силно в своите органи, че почти през целия си живот боледува - Хамерлинг[8]. И така, пред нас ние имаме велики човешки съдби от поврата на времето, имаме техните импулси и можем да придобием предчувствие, как действат всъщност духовните импулси. Защото пред душата си трябва ясно да поставим такава индивидуалност, като Хьолдерлин, който изхождайки от Платоновата школа, не може напълно да влезе в своето тяло, трябва да стои вън от него, изживява в тъпотата на своето умопомрачение подготвящите импулси за бъдещи земни съществувания, които го определят за нещо велико. Също така и другият, Роберт Хамерлинг, чрез болестта на тялото му. Болестта и здравето, когато те се разглеждат във връзка със съдбата, се показват естествено съвършено различно, отколкото изглеждат, когато ги разглеждаме само в границите на един земен живот.
Мисля, мои мили приятели, че пред тайнствените събития, които са породени в човешките души от духовния свят, трябва да се роди едно свещено благоговение при един такъв начин на разглеждане на живота.
Наистина, аз постоянно трябва да повтарям, че предприех тези разглеждания, не за да задоволя някаква потребност от сензация, а за да ви доведа все по-дълбоко и по-дълбоко в познанието на духовния живот. И само чрез това по-дълбоко проникване в духовния живот може да бъде обяснен външният сетивен живот, животът на човека. Утре ще продължа това разглеждане. [1] Флавий Клавдий Юлиан Апостат (Отстъпника), 332-363, римски кайзер 361-363. [2] че веднъж изложих в Щутгарт.. също и на Коледната конференция: виж лекциите от 30 декември 1910 в «Окултна история.
към текста >>
Наистина, аз постоянно трябва да повтарям, че п
ред
приех тези разглеждания, не за да задоволя някаква потребност от сензация, а за да ви доведа все по-дълбоко и по-дълбоко в познанието на духовния живот.
И така, пред нас ние имаме велики човешки съдби от поврата на времето, имаме техните импулси и можем да придобием предчувствие, как действат всъщност духовните импулси. Защото пред душата си трябва ясно да поставим такава индивидуалност, като Хьолдерлин, който изхождайки от Платоновата школа, не може напълно да влезе в своето тяло, трябва да стои вън от него, изживява в тъпотата на своето умопомрачение подготвящите импулси за бъдещи земни съществувания, които го определят за нещо велико. Също така и другият, Роберт Хамерлинг, чрез болестта на тялото му. Болестта и здравето, когато те се разглеждат във връзка със съдбата, се показват естествено съвършено различно, отколкото изглеждат, когато ги разглеждаме само в границите на един земен живот. Мисля, мои мили приятели, че пред тайнствените събития, които са породени в човешките души от духовния свят, трябва да се роди едно свещено благоговение при един такъв начин на разглеждане на живота.
Наистина, аз постоянно трябва да повтарям, че предприех тези разглеждания, не за да задоволя някаква потребност от сензация, а за да ви доведа все по-дълбоко и по-дълбоко в познанието на духовния живот.
И само чрез това по-дълбоко проникване в духовния живот може да бъде обяснен външният сетивен живот, животът на човека. Утре ще продължа това разглеждане. [1] Флавий Клавдий Юлиан Апостат (Отстъпника), 332-363, римски кайзер 361-363. [2] че веднъж изложих в Щутгарт.. също и на Коледната конференция: виж лекциите от 30 декември 1910 в «Окултна история. Езотерични разглеждания на кармическите взаимовръзки при личности и събития от световната история», Събр. съч.
към текста >>
29.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
от гледна точка на непос
ред
ствения човешки живот
Разглеждане на кармата
от гледна точка на непосредствения човешки живот
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 4 май 1924 След като разгледахме редица кармически взаимовръзки, проявени в историческото развитие на човечеството и след като чрез тези разглеждания видяхме, как едно или друго нещо се прелива от един земен живот в следващия земен живот, сега ще преминем към разглеждането на кармическите връзки още от една друга гледна точка, от онази гледна точка, която, бих искал да кажа, ни води още повече в непосредствения човешки живот. Защото разглеждането на кармата има действителна стойност, само ако това разглеждане може да се влее в нашия жив етос, в цялото устройство на нашия живот и душа. Така че, заставайки като човек в живота и в света, чрез кармическото разглеждане ние можем да изпитаме навлизането на сили и същевременно задълбочаване на живота ни.
към текста >>
След като разгледахме
ред
ица кармически взаимовръзки, проявени в историческото развитие на човечеството и след като чрез тези разглеждания видяхме, как едно или друго нещо се прелива от един земен живот в следващия земен живот, сега ще преминем към разглеждането на кармическите връзки още от една друга гледна точка, от онази гледна точка, която, бих искал да кажа, ни води още повече в непос
ред
ствения човешки живот.
Разглеждане на кармата от гледна точка на непосредствения човешки живот ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 4 май 1924
След като разгледахме редица кармически взаимовръзки, проявени в историческото развитие на човечеството и след като чрез тези разглеждания видяхме, как едно или друго нещо се прелива от един земен живот в следващия земен живот, сега ще преминем към разглеждането на кармическите връзки още от една друга гледна точка, от онази гледна точка, която, бих искал да кажа, ни води още повече в непосредствения човешки живот.
Защото разглеждането на кармата има действителна стойност, само ако това разглеждане може да се влее в нашия жив етос, в цялото устройство на нашия живот и душа. Така че, заставайки като човек в живота и в света, чрез кармическото разглеждане ние можем да изпитаме навлизането на сили и същевременно задълбочаване на живота ни. Животът има много загадки, но не всички загадки би трябвало да останат неразрешени. Защото чрез това човекът постепенно би бил откъснат от собственото си същество. Без сам да познава загадките на човешкото същество, той би преживявал своето съществуване като едно несъзнателно същество.
към текста >>
Той може да постигне това само тогава, когато до оп
ред
елена степен действително може да прозре онова, което е свързано с него, с неговата душа и с неговия дух.
Така че, заставайки като човек в живота и в света, чрез кармическото разглеждане ние можем да изпитаме навлизането на сили и същевременно задълбочаване на живота ни. Животът има много загадки, но не всички загадки би трябвало да останат неразрешени. Защото чрез това човекът постепенно би бил откъснат от собственото си същество. Без сам да познава загадките на човешкото същество, той би преживявал своето съществуване като едно несъзнателно същество. Но задачата на човека е да става все по-съзнателен и по-съзнателен.
Той може да постигне това само тогава, когато до определена степен действително може да прозре онова, което е свързано с него, с неговата душа и с неговия дух.
И понеже кармата е съставна част на целия наш живот и на цялото наше съществуване, самопонятно е, че разглежданията на кармата се явяват непосредствени разглеждания за основата на нашия човешки живот. Но да се предприемат кармически разглеждания с тяхното непосредствено приложение в живота е изключително трудно точно за настоящото човешко съзнание. Защото всяко, годно поне до известна степен разглеждане на кармата в заобикалящия ни живот, в живота, в който сме поставени ние самите, изисква да можем да застанем много, много по-обективно насреща му, отколкото това е възможно за едно съзнание, което израства от съвременните условия на живота, от съвременните условия на възпитанието. Съществуват толкова много неща в съвременните условия на живота, в които е поставен човекът и които закриват кармическите връзки, правят ги невидими. Така че е извънредно трудно да насочим макар до известна степен поглед върху това, което прави живота обясним от гледна точка на кармата, на съдбата.
към текста >>
И понеже кармата е съставна част на целия наш живот и на цялото наше съществуване, самопонятно е, че разглежданията на кармата се явяват непос
ред
ствени разглеждания за основата на нашия човешки живот.
Животът има много загадки, но не всички загадки би трябвало да останат неразрешени. Защото чрез това човекът постепенно би бил откъснат от собственото си същество. Без сам да познава загадките на човешкото същество, той би преживявал своето съществуване като едно несъзнателно същество. Но задачата на човека е да става все по-съзнателен и по-съзнателен. Той може да постигне това само тогава, когато до определена степен действително може да прозре онова, което е свързано с него, с неговата душа и с неговия дух.
И понеже кармата е съставна част на целия наш живот и на цялото наше съществуване, самопонятно е, че разглежданията на кармата се явяват непосредствени разглеждания за основата на нашия човешки живот.
Но да се предприемат кармически разглеждания с тяхното непосредствено приложение в живота е изключително трудно точно за настоящото човешко съзнание. Защото всяко, годно поне до известна степен разглеждане на кармата в заобикалящия ни живот, в живота, в който сме поставени ние самите, изисква да можем да застанем много, много по-обективно насреща му, отколкото това е възможно за едно съзнание, което израства от съвременните условия на живота, от съвременните условия на възпитанието. Съществуват толкова много неща в съвременните условия на живота, в които е поставен човекът и които закриват кармическите връзки, правят ги невидими. Така че е извънредно трудно да насочим макар до известна степен поглед върху това, което прави живота обясним от гледна точка на кармата, на съдбата. Съвременният човек много малко е способен да се откъсне от самия себе си и да се отдаде на нещо друго.
към текста >>
Но да се п
ред
приемат кармически разглеждания с тяхното непос
ред
ствено приложение в живота е изключително трудно точно за настоящото човешко съзнание.
Защото чрез това човекът постепенно би бил откъснат от собственото си същество. Без сам да познава загадките на човешкото същество, той би преживявал своето съществуване като едно несъзнателно същество. Но задачата на човека е да става все по-съзнателен и по-съзнателен. Той може да постигне това само тогава, когато до определена степен действително може да прозре онова, което е свързано с него, с неговата душа и с неговия дух. И понеже кармата е съставна част на целия наш живот и на цялото наше съществуване, самопонятно е, че разглежданията на кармата се явяват непосредствени разглеждания за основата на нашия човешки живот.
Но да се предприемат кармически разглеждания с тяхното непосредствено приложение в живота е изключително трудно точно за настоящото човешко съзнание.
Защото всяко, годно поне до известна степен разглеждане на кармата в заобикалящия ни живот, в живота, в който сме поставени ние самите, изисква да можем да застанем много, много по-обективно насреща му, отколкото това е възможно за едно съзнание, което израства от съвременните условия на живота, от съвременните условия на възпитанието. Съществуват толкова много неща в съвременните условия на живота, в които е поставен човекът и които закриват кармическите връзки, правят ги невидими. Така че е извънредно трудно да насочим макар до известна степен поглед върху това, което прави живота обясним от гледна точка на кармата, на съдбата. Съвременният човек много малко е способен да се откъсне от самия себе си и да се отдаде на нещо друго. Съвременният човек живее извънредно силно в самия себе си.
към текста >>
Така че е извън
ред
но трудно да насочим макар до известна степен поглед върху това, което прави живота обясним от гледна точка на кармата, на съдбата.
Той може да постигне това само тогава, когато до определена степен действително може да прозре онова, което е свързано с него, с неговата душа и с неговия дух. И понеже кармата е съставна част на целия наш живот и на цялото наше съществуване, самопонятно е, че разглежданията на кармата се явяват непосредствени разглеждания за основата на нашия човешки живот. Но да се предприемат кармически разглеждания с тяхното непосредствено приложение в живота е изключително трудно точно за настоящото човешко съзнание. Защото всяко, годно поне до известна степен разглеждане на кармата в заобикалящия ни живот, в живота, в който сме поставени ние самите, изисква да можем да застанем много, много по-обективно насреща му, отколкото това е възможно за едно съзнание, което израства от съвременните условия на живота, от съвременните условия на възпитанието. Съществуват толкова много неща в съвременните условия на живота, в които е поставен човекът и които закриват кармическите връзки, правят ги невидими.
Така че е извънредно трудно да насочим макар до известна степен поглед върху това, което прави живота обясним от гледна точка на кармата, на съдбата.
Съвременният човек много малко е способен да се откъсне от самия себе си и да се отдаде на нещо друго. Съвременният човек живее извънредно силно в самия себе си. И особеното е именно това, че днес човекът, точно когато се устреми към духа, когато приема нещо духовно, много силно изпада чрез това в опасността да живее още повече в самия себе си. Нека само помислим, мои мили приятели, как стои често въпросът със задълбочаването на антропософския живот. Някой, който в течение на своя живот е влязъл в антропософското движение, ще си каже: - Когато бях още извън това движение, аз имах тези или онези отношения към живота, които приемах като нещо, което беше вътрешно свързано с мен.
към текста >>
Съвременният човек живее извън
ред
но силно в самия себе си.
Но да се предприемат кармически разглеждания с тяхното непосредствено приложение в живота е изключително трудно точно за настоящото човешко съзнание. Защото всяко, годно поне до известна степен разглеждане на кармата в заобикалящия ни живот, в живота, в който сме поставени ние самите, изисква да можем да застанем много, много по-обективно насреща му, отколкото това е възможно за едно съзнание, което израства от съвременните условия на живота, от съвременните условия на възпитанието. Съществуват толкова много неща в съвременните условия на живота, в които е поставен човекът и които закриват кармическите връзки, правят ги невидими. Така че е извънредно трудно да насочим макар до известна степен поглед върху това, което прави живота обясним от гледна точка на кармата, на съдбата. Съвременният човек много малко е способен да се откъсне от самия себе си и да се отдаде на нещо друго.
Съвременният човек живее извънредно силно в самия себе си.
И особеното е именно това, че днес човекът, точно когато се устреми към духа, когато приема нещо духовно, много силно изпада чрез това в опасността да живее още повече в самия себе си. Нека само помислим, мои мили приятели, как стои често въпросът със задълбочаването на антропософския живот. Някой, който в течение на своя живот е влязъл в антропософското движение, ще си каже: - Когато бях още извън това движение, аз имах тези или онези отношения към живота, които приемах като нещо, което беше вътрешно свързано с мен. Аз ценях това или онова, вярвах, че това или онова е необходимо за живота. Имах също и приятели, с които можех да бъда близък, изхождайки от навиците на живота, от това, което всекидневният живот предлагаше.
към текста >>
Имах също и приятели, с които можех да бъда близък, изхождайки от навиците на живота, от това, което всекидневният живот п
ред
лагаше.
Съвременният човек живее извънредно силно в самия себе си. И особеното е именно това, че днес човекът, точно когато се устреми към духа, когато приема нещо духовно, много силно изпада чрез това в опасността да живее още повече в самия себе си. Нека само помислим, мои мили приятели, как стои често въпросът със задълбочаването на антропософския живот. Някой, който в течение на своя живот е влязъл в антропософското движение, ще си каже: - Когато бях още извън това движение, аз имах тези или онези отношения към живота, които приемах като нещо, което беше вътрешно свързано с мен. Аз ценях това или онова, вярвах, че това или онова е необходимо за живота.
Имах също и приятели, с които можех да бъда близък, изхождайки от навиците на живота, от това, което всекидневният живот предлагаше.
Сега се свързах с антропософията. Много от гореизброените неща престанаха да съществуват. Аз излязох от старитe взаимовръзки; или поне тези стари връзки не са вече така ценни за мен, както бяха по-рано. Също и някои неща, които по-рано вършех, ми станаха противни. Аз не ги считам вече за нещо, с което всъщност бих искал да бъда свързан. -
към текста >>
Но след като човек е направил такъв преглед на своя живот, ако размисли по-нататък върху това, какво е заменило п
ред
ишното съдържание на неговия живот, той много лесно ще открие, че всъщност неговият егоизъм не е намалял.
Сега се свързах с антропософията. Много от гореизброените неща престанаха да съществуват. Аз излязох от старитe взаимовръзки; или поне тези стари връзки не са вече така ценни за мен, както бяха по-рано. Също и някои неща, които по-рано вършех, ми станаха противни. Аз не ги считам вече за нещо, с което всъщност бих искал да бъда свързан. -
Но след като човек е направил такъв преглед на своя живот, ако размисли по-нататък върху това, какво е заменило предишното съдържание на неговия живот, той много лесно ще открие, че всъщност неговият егоизъм не е намалял.
Аз съвсем не искам сега да изкажа това в един укоряващ смисъл, не искам да го изкажа даже и с най-малката отсенка на укор, а искам да го поставя просто като един факт, който човек много лесно може да наблюдава върху самия себе си, че всъщност неговият егоизъм се е увеличил. Всъщност той сега обръща много повече внимание върху начина, по който е устроена неговата душевност. Всъщност сега той много повече пита, отколкото е питал по-рано: - Какво впечатление ми прави другият? - По-рано той е приемал с известна самопонятност това, което някой друг човек до него е извършил.
към текста >>
н.. Така именно духовният стремеж с
ред
антропософията много лесно води до един вид егоизъм и до това, човек да приеме себе си много, много по-сериозно отколкото по-рано.
Сега вече не го прави. Сега той се пита за впечатлението, което другият му прави. Или пък, по-рано в живота е стоял в някакви отношения, които са били напълно приемливи за него. Изпълнявал е своите задължения и т. н.. Сега тези задължения му стават противни, сега би искал да се освободи от тези задължения, защото счита, че те не са достатъчно духовни и т.
н.. Така именно духовният стремеж сред антропософията много лесно води до един вид егоизъм и до това, човек да приеме себе си много, много по-сериозно отколкото по-рано.
Обаче цялата работа почива на това, че в такъв случай не е настъпило разширение на жизнените интереси насочени навън, а жизнените интереси са се насочили навътре. Аз често пъти съм споменавал, че онзи, който действително се враства, който истински се враства в антропософския живот, не намалява своя интерес към външния свят, а точно благодарение на антропософията проявява повече интерес към този външен живот, така че всички външни същества започват да му стават безкрайно интересни, започват да добиват по-голяма стойност за него. Но за това е необходимо човек да не се оттегля от външния живот, а да вижда духовното във външния живот. Без съмнение, тогава се явяват някои неща, които по-рано човек не е забелязвал. Но човек трябва да има също и смелостта да забелязва тези неща, а не да гледа настрана, без да им обръща внимание.
към текста >>
Ние стоим вътре в оп
ред
елен човешки живот.
Но човек трябва да има също и смелостта да забелязва тези неща, а не да гледа настрана, без да им обръща внимание. За кармическото разглеждане на живота е абсолютно необходимо, човек да усвои известна дарба да излиза вън от себе си, да се потапя в другите. Естествено това е особено трудно, когато другият става оръдие за кармическо изкупление в живота, което е неприятно или може би даже болезнено. Но без човек да може да излезе извън себе си дори и във връзка с нещата, които за него са неприятни или болезнени, не е възможно едно кармическо, едно истински валидно кармическо разглеждане на живота. Защото помислете само какви условия съществуват в света, за да възникне кармата.
Ние стоим вътре в определен човешки живот.
В този човешки живот вършим, мислим и чувстваме едно или друго нещо. Ние влизаме в отношения с хора и вътре в тези отношения се разиграва това или онова. Ние мислим, чувстваме, искаме, вършим тези неща, които изискват кармическо изравняване. Създаваме си отношения с хора, вследствие на което стават неща, които отново изискват кармическо изправяне. Разгледайте веднъж човешкия земен живот от тази гледна точка и след това вижте, че в края на този земен живот човекът минава през вратата на смъртта и отива в духовния свят.
към текста >>
П
ред
ставете си /виж рис. стр.
Вземете един очебиен случай. Направили сте някому нещо, което изисква кармическо изправяне. Вие живеете с него по-нататък, след като и двамата сте минали през вратата на смъртта. Тогава вие живеете в другия човек, не чрез вашата добра воля или благодарение на вашето вътрешно съвършенство - следователно не живеете само в себе си, но действително и в другия човек. Вие живеете в него по принуда, ако мога така да се изразя.
Представете си /виж рис. стр.
103/, че човекът А и човекът В минават през вратата на смъртта. Те се намират след това в духовния свят. В и А се срещат в духовния свят. Докато тук на Земята В е живял в себе си и А е живял в себе си, сега А живее също така в В, както и в себе си и В живее в А, както живее и в себе си. В духовния свят хората живеят напълно едни в други, а именно носени от онези сили, които са се натрупали в земния живот.
към текста >>
Сега п
ред
ставете си, че сте сторили нещо на някой човек, или да речем Б е сторил нещо на А, което изисква кармическо изравняване.
В и А се срещат в духовния свят. Докато тук на Земята В е живял в себе си и А е живял в себе си, сега А живее също така в В, както и в себе си и В живее в А, както живее и в себе си. В духовния свят хората живеят напълно едни в други, а именно носени от онези сили, които са се натрупали в земния живот. След смъртта ние не влизаме в отношение с какви да е хора, а с онези хора, с които на Земята сме си създали отношения в доброто или в злото. Но тези отношения ни дават възможност не само да не живеем само в себе си, а да живеем и в другия.
Сега представете си, че сте сторили нещо на някой човек, или да речем Б е сторил нещо на А, което изисква кармическо изравняване.
След като е минал през вратата на смъртта, пребивавайки в духовния свят между смъртта и едно ново раждане В живее в А. Той изживява, онова, което е сторил на А, изживява го вътре в А. И в това живеене извън себе си В предизвиква да се случи именно кармическото изравняване. Следователно онова, което трябва да стане като кармическо изравняване в един следващ земен живот чрез човека А, вие сам го причинявате, като в духовния свят живеете вътре в А. Само благодарение на това, че после човекът А слиза отново във физическия свят, той върши това, което всъщност вие сте вложили в него и което се превръща в негово действие.
към текста >>
И в това живеене извън себе си В п
ред
извиква да се случи именно кармическото изравняване.
След смъртта ние не влизаме в отношение с какви да е хора, а с онези хора, с които на Земята сме си създали отношения в доброто или в злото. Но тези отношения ни дават възможност не само да не живеем само в себе си, а да живеем и в другия. Сега представете си, че сте сторили нещо на някой човек, или да речем Б е сторил нещо на А, което изисква кармическо изравняване. След като е минал през вратата на смъртта, пребивавайки в духовния свят между смъртта и едно ново раждане В живее в А. Той изживява, онова, което е сторил на А, изживява го вътре в А.
И в това живеене извън себе си В предизвиква да се случи именно кармическото изравняване.
Следователно онова, което трябва да стане като кармическо изравняване в един следващ земен живот чрез човека А, вие сам го причинявате, като в духовния свят живеете вътре в А. Само благодарение на това, че после човекът А слиза отново във физическия свят, той върши това, което всъщност вие сте вложили в него и което се превръща в негово действие. И тогава в следващия земен живот той идва към вас с това, което вие самите искате да си сторите чрез него. Следователно когато в един следващ живот някой друг човек ми стори нещо като кармическо изравняване, това означава, че през времето, когато съм се намирал в него в периода между смъртта и едно ново раждане, аз самият част по част съм вложил в него всичко това. Тогава то не е негово дело, а се превръща в негово дело, когато той идва в един земен живот.
към текста >>
От другия човек ние възприемаме съзнателно наистина извън
ред
но малко неща.
И тогава в следващия земен живот той идва към вас с това, което вие самите искате да си сторите чрез него. Следователно когато в един следващ живот някой друг човек ми стори нещо като кармическо изравняване, това означава, че през времето, когато съм се намирал в него в периода между смъртта и едно ново раждане, аз самият част по част съм вложил в него всичко това. Тогава то не е негово дело, а се превръща в негово дело, когато той идва в един земен живот. Така че, условията на кармата в протичането на световния ход са онези, които съществуват чрез живеенето един в друг на кармически свързаните хора в периода между смъртта и едно ново раждане. Когато разглеждаме обикновения земен живот, ние всъщност не виждаме твърде дълбоко в него.
От другия човек ние възприемаме съзнателно наистина извънредно малко неща.
Например ние извънредно слабо забелязваме известна разлика в поведението на другия човек спрямо нас. Срещаме в живота някой човек, да речем, че той се държи по определен начин. Но ние едва ли ще забележим, че един човек действително може да се отнася по определен начин към нас и че за това отношение в него могат да се крият съвършено различни мотиви, импулси. Някой човек може да се отнася враждебно спрямо мен. Това враждебно отнасяне може да бъде такова, че чрез моето съществуване го дразня, че той очаква нещо съвършено различно от другите хора, от това, което аз предлагам насреща му.
към текста >>
Например ние извън
ред
но слабо забелязваме известна разлика в поведението на другия човек спрямо нас.
Следователно когато в един следващ живот някой друг човек ми стори нещо като кармическо изравняване, това означава, че през времето, когато съм се намирал в него в периода между смъртта и едно ново раждане, аз самият част по част съм вложил в него всичко това. Тогава то не е негово дело, а се превръща в негово дело, когато той идва в един земен живот. Така че, условията на кармата в протичането на световния ход са онези, които съществуват чрез живеенето един в друг на кармически свързаните хора в периода между смъртта и едно ново раждане. Когато разглеждаме обикновения земен живот, ние всъщност не виждаме твърде дълбоко в него. От другия човек ние възприемаме съзнателно наистина извънредно малко неща.
Например ние извънредно слабо забелязваме известна разлика в поведението на другия човек спрямо нас.
Срещаме в живота някой човек, да речем, че той се държи по определен начин. Но ние едва ли ще забележим, че един човек действително може да се отнася по определен начин към нас и че за това отношение в него могат да се крият съвършено различни мотиви, импулси. Някой човек може да се отнася враждебно спрямо мен. Това враждебно отнасяне може да бъде такова, че чрез моето съществуване го дразня, че той очаква нещо съвършено различно от другите хора, от това, което аз предлагам насреща му. Поради това аз съм третиран по един определен начин от него.
към текста >>
Срещаме в живота някой човек, да речем, че той се държи по оп
ред
елен начин.
Тогава то не е негово дело, а се превръща в негово дело, когато той идва в един земен живот. Така че, условията на кармата в протичането на световния ход са онези, които съществуват чрез живеенето един в друг на кармически свързаните хора в периода между смъртта и едно ново раждане. Когато разглеждаме обикновения земен живот, ние всъщност не виждаме твърде дълбоко в него. От другия човек ние възприемаме съзнателно наистина извънредно малко неща. Например ние извънредно слабо забелязваме известна разлика в поведението на другия човек спрямо нас.
Срещаме в живота някой човек, да речем, че той се държи по определен начин.
Но ние едва ли ще забележим, че един човек действително може да се отнася по определен начин към нас и че за това отношение в него могат да се крият съвършено различни мотиви, импулси. Някой човек може да се отнася враждебно спрямо мен. Това враждебно отнасяне може да бъде такова, че чрез моето съществуване го дразня, че той очаква нещо съвършено различно от другите хора, от това, което аз предлагам насреща му. Поради това аз съм третиран по един определен начин от него. Но това третиране може да бъде такова, че то да бъде изправено по някакъв начин кармически едва в следващия живот.
към текста >>
Но ние едва ли ще забележим, че един човек действително може да се отнася по оп
ред
елен начин към нас и че за това отношение в него могат да се крият съвършено различни мотиви, импулси.
Така че, условията на кармата в протичането на световния ход са онези, които съществуват чрез живеенето един в друг на кармически свързаните хора в периода между смъртта и едно ново раждане. Когато разглеждаме обикновения земен живот, ние всъщност не виждаме твърде дълбоко в него. От другия човек ние възприемаме съзнателно наистина извънредно малко неща. Например ние извънредно слабо забелязваме известна разлика в поведението на другия човек спрямо нас. Срещаме в живота някой човек, да речем, че той се държи по определен начин.
Но ние едва ли ще забележим, че един човек действително може да се отнася по определен начин към нас и че за това отношение в него могат да се крият съвършено различни мотиви, импулси.
Някой човек може да се отнася враждебно спрямо мен. Това враждебно отнасяне може да бъде такова, че чрез моето съществуване го дразня, че той очаква нещо съвършено различно от другите хора, от това, което аз предлагам насреща му. Поради това аз съм третиран по един определен начин от него. Но това третиране може да бъде такова, че то да бъде изправено по някакъв начин кармически едва в следващия живот. То може да бъде нещо съвършено първично, нещо, което съвсем не е обусловено от минало земно съществуване.
към текста >>
Това враждебно отнасяне може да бъде такова, че чрез моето съществуване го дразня, че той очаква нещо съвършено различно от другите хора, от това, което аз п
ред
лагам насреща му.
От другия човек ние възприемаме съзнателно наистина извънредно малко неща. Например ние извънредно слабо забелязваме известна разлика в поведението на другия човек спрямо нас. Срещаме в живота някой човек, да речем, че той се държи по определен начин. Но ние едва ли ще забележим, че един човек действително може да се отнася по определен начин към нас и че за това отношение в него могат да се крият съвършено различни мотиви, импулси. Някой човек може да се отнася враждебно спрямо мен.
Това враждебно отнасяне може да бъде такова, че чрез моето съществуване го дразня, че той очаква нещо съвършено различно от другите хора, от това, което аз предлагам насреща му.
Поради това аз съм третиран по един определен начин от него. Но това третиране може да бъде такова, че то да бъде изправено по някакъв начин кармически едва в следващия живот. То може да бъде нещо съвършено първично, нещо, което съвсем не е обусловено от минало земно съществуване. Но аз мога да бъда третиран по напълно подобен, може би по същия начин от даден човек, в когото в живота между смъртта и едно ново раждане съм посадил част по част това, което предизвиква това третиране. Чувството, което може да направи разлика между два такива начина на третиране, които външно са еднакви, това чувство е извънредно слабо развито у съвременните хора.
към текста >>
Поради това аз съм третиран по един оп
ред
елен начин от него.
Например ние извънредно слабо забелязваме известна разлика в поведението на другия човек спрямо нас. Срещаме в живота някой човек, да речем, че той се държи по определен начин. Но ние едва ли ще забележим, че един човек действително може да се отнася по определен начин към нас и че за това отношение в него могат да се крият съвършено различни мотиви, импулси. Някой човек може да се отнася враждебно спрямо мен. Това враждебно отнасяне може да бъде такова, че чрез моето съществуване го дразня, че той очаква нещо съвършено различно от другите хора, от това, което аз предлагам насреща му.
Поради това аз съм третиран по един определен начин от него.
Но това третиране може да бъде такова, че то да бъде изправено по някакъв начин кармически едва в следващия живот. То може да бъде нещо съвършено първично, нещо, което съвсем не е обусловено от минало земно съществуване. Но аз мога да бъда третиран по напълно подобен, може би по същия начин от даден човек, в когото в живота между смъртта и едно ново раждане съм посадил част по част това, което предизвиква това третиране. Чувството, което може да направи разлика между два такива начина на третиране, които външно са еднакви, това чувство е извънредно слабо развито у съвременните хора. Иначе биха изплували много повече неща в живота, които всъщност днес едва ли се явяват, които обаче отново трябва да се появят, за да може етосът на живота да стане много по-чист, за да може моралното чувство да стане много по-силно.
към текста >>
Но аз мога да бъда третиран по напълно подобен, може би по същия начин от даден човек, в когото в живота между смъртта и едно ново раждане съм посадил част по част това, което п
ред
извиква това третиране.
Някой човек може да се отнася враждебно спрямо мен. Това враждебно отнасяне може да бъде такова, че чрез моето съществуване го дразня, че той очаква нещо съвършено различно от другите хора, от това, което аз предлагам насреща му. Поради това аз съм третиран по един определен начин от него. Но това третиране може да бъде такова, че то да бъде изправено по някакъв начин кармически едва в следващия живот. То може да бъде нещо съвършено първично, нещо, което съвсем не е обусловено от минало земно съществуване.
Но аз мога да бъда третиран по напълно подобен, може би по същия начин от даден човек, в когото в живота между смъртта и едно ново раждане съм посадил част по част това, което предизвиква това третиране.
Чувството, което може да направи разлика между два такива начина на третиране, които външно са еднакви, това чувство е извънредно слабо развито у съвременните хора. Иначе биха изплували много повече неща в живота, които всъщност днес едва ли се явяват, които обаче отново трябва да се появят, за да може етосът на живота да стане много по-чист, за да може моралното чувство да стане много по-силно. В живота трябва просто отново да се появи нещо, което е живяло в човешкото чувство в не много далечни минали епохи, така че по отношение на някой човек да имаме чувството: - Този човек върши против тебе това или онова от омраза; - а при друг човек да имаме чувството: - този човек трябва да направи нещо против теб, защото той просто не може другояче. - Първият би могъл да се отнесе и по друг начин; вторият не може да постъпи по друг начин, той е вътрешно предопределен да се отнесе така. Това чувство, което във фактите на живота трябва да бъде различавано по един фин начин, трябва отново да стане нещо общо за всички хора.
към текста >>
Чувството, което може да направи разлика между два такива начина на третиране, които външно са еднакви, това чувство е извън
ред
но слабо развито у съвременните хора.
Това враждебно отнасяне може да бъде такова, че чрез моето съществуване го дразня, че той очаква нещо съвършено различно от другите хора, от това, което аз предлагам насреща му. Поради това аз съм третиран по един определен начин от него. Но това третиране може да бъде такова, че то да бъде изправено по някакъв начин кармически едва в следващия живот. То може да бъде нещо съвършено първично, нещо, което съвсем не е обусловено от минало земно съществуване. Но аз мога да бъда третиран по напълно подобен, може би по същия начин от даден човек, в когото в живота между смъртта и едно ново раждане съм посадил част по част това, което предизвиква това третиране.
Чувството, което може да направи разлика между два такива начина на третиране, които външно са еднакви, това чувство е извънредно слабо развито у съвременните хора.
Иначе биха изплували много повече неща в живота, които всъщност днес едва ли се явяват, които обаче отново трябва да се появят, за да може етосът на живота да стане много по-чист, за да може моралното чувство да стане много по-силно. В живота трябва просто отново да се появи нещо, което е живяло в човешкото чувство в не много далечни минали епохи, така че по отношение на някой човек да имаме чувството: - Този човек върши против тебе това или онова от омраза; - а при друг човек да имаме чувството: - този човек трябва да направи нещо против теб, защото той просто не може другояче. - Първият би могъл да се отнесе и по друг начин; вторият не може да постъпи по друг начин, той е вътрешно предопределен да се отнесе така. Това чувство, което във фактите на живота трябва да бъде различавано по един фин начин, трябва отново да стане нещо общо за всички хора. Това чувство ще предаде на живота много нюанси, които са извънредно важни в живота.
към текста >>
- Първият би могъл да се отнесе и по друг начин; вторият не може да постъпи по друг начин, той е вътрешно п
ред
оп
ред
елен да се отнесе така.
То може да бъде нещо съвършено първично, нещо, което съвсем не е обусловено от минало земно съществуване. Но аз мога да бъда третиран по напълно подобен, може би по същия начин от даден човек, в когото в живота между смъртта и едно ново раждане съм посадил част по част това, което предизвиква това третиране. Чувството, което може да направи разлика между два такива начина на третиране, които външно са еднакви, това чувство е извънредно слабо развито у съвременните хора. Иначе биха изплували много повече неща в живота, които всъщност днес едва ли се явяват, които обаче отново трябва да се появят, за да може етосът на живота да стане много по-чист, за да може моралното чувство да стане много по-силно. В живота трябва просто отново да се появи нещо, което е живяло в човешкото чувство в не много далечни минали епохи, така че по отношение на някой човек да имаме чувството: - Този човек върши против тебе това или онова от омраза; - а при друг човек да имаме чувството: - този човек трябва да направи нещо против теб, защото той просто не може другояче.
- Първият би могъл да се отнесе и по друг начин; вторият не може да постъпи по друг начин, той е вътрешно предопределен да се отнесе така.
Това чувство, което във фактите на живота трябва да бъде различавано по един фин начин, трябва отново да стане нещо общо за всички хора. Това чувство ще предаде на живота много нюанси, които са извънредно важни в живота. А към това се прибавя и нещо друго. Вие лесно ще се съгласите, че човекът влиза в отношения с други хора и че с тези отношения е свързано нещо, което не го интересува по същия начин така, както самите тези отношения. Искам да ви представя един съвсем очебиен случай.
към текста >>
Това чувство ще п
ред
аде на живота много нюанси, които са извън
ред
но важни в живота.
Чувството, което може да направи разлика между два такива начина на третиране, които външно са еднакви, това чувство е извънредно слабо развито у съвременните хора. Иначе биха изплували много повече неща в живота, които всъщност днес едва ли се явяват, които обаче отново трябва да се появят, за да може етосът на живота да стане много по-чист, за да може моралното чувство да стане много по-силно. В живота трябва просто отново да се появи нещо, което е живяло в човешкото чувство в не много далечни минали епохи, така че по отношение на някой човек да имаме чувството: - Този човек върши против тебе това или онова от омраза; - а при друг човек да имаме чувството: - този човек трябва да направи нещо против теб, защото той просто не може другояче. - Първият би могъл да се отнесе и по друг начин; вторият не може да постъпи по друг начин, той е вътрешно предопределен да се отнесе така. Това чувство, което във фактите на живота трябва да бъде различавано по един фин начин, трябва отново да стане нещо общо за всички хора.
Това чувство ще предаде на живота много нюанси, които са извънредно важни в живота.
А към това се прибавя и нещо друго. Вие лесно ще се съгласите, че човекът влиза в отношения с други хора и че с тези отношения е свързано нещо, което не го интересува по същия начин така, както самите тези отношения. Искам да ви представя един съвсем очебиен случай. Представете си, че влизате в едно общество, - не искам да кажа в Антропософското общество, него аз изключвам поради причини, които стават ясни още в течение на тези лекции върху кармата, - но влизате в едно общество. Причините, за да влезете в това общество, могат да се крият в това, че имате кармична връзка с един или с двама човека, може би само с един единствен човек от това общество, но влизайки в това общество, за да дойдете близо до човека, за който става дума, толкова близо, колкото изискват вашите кармични отношения, вие трябва да приемете всичко останало от това общество.
към текста >>
Искам да ви п
ред
ставя един съвсем очебиен случай.
- Първият би могъл да се отнесе и по друг начин; вторият не може да постъпи по друг начин, той е вътрешно предопределен да се отнесе така. Това чувство, което във фактите на живота трябва да бъде различавано по един фин начин, трябва отново да стане нещо общо за всички хора. Това чувство ще предаде на живота много нюанси, които са извънредно важни в живота. А към това се прибавя и нещо друго. Вие лесно ще се съгласите, че човекът влиза в отношения с други хора и че с тези отношения е свързано нещо, което не го интересува по същия начин така, както самите тези отношения.
Искам да ви представя един съвсем очебиен случай.
Представете си, че влизате в едно общество, - не искам да кажа в Антропософското общество, него аз изключвам поради причини, които стават ясни още в течение на тези лекции върху кармата, - но влизате в едно общество. Причините, за да влезете в това общество, могат да се крият в това, че имате кармична връзка с един или с двама човека, може би само с един единствен човек от това общество, но влизайки в това общество, за да дойдете близо до човека, за който става дума, толкова близо, колкото изискват вашите кармични отношения, вие трябва да приемете всичко останало от това общество. Докато кармически е важно само отношението към този човек, вие приемате и всичко друго, което намирате в това общество, и което може да дойде насреща ви чрез хората, намиращи се в него. Тук работата се касае за факт, който ние също трябва да знаем: Животът застава така срещу нас, че в себе си проявява нюансирани по най-различен начин отношения, и те стоят непосредствено едни до други - от най-безразлични отношения до отношения, имащи най-дълбоко значение. Към това сега отново се прибавя и нещо друго, а именно, че външният живот в много отношения е именно майя, че той е велика илюзия.
към текста >>
П
ред
ставете си, че влизате в едно общество, - не искам да кажа в Антропософското общество, него аз изключвам поради причини, които стават ясни още в течение на тези лекции върху кармата, - но влизате в едно общество.
Това чувство, което във фактите на живота трябва да бъде различавано по един фин начин, трябва отново да стане нещо общо за всички хора. Това чувство ще предаде на живота много нюанси, които са извънредно важни в живота. А към това се прибавя и нещо друго. Вие лесно ще се съгласите, че човекът влиза в отношения с други хора и че с тези отношения е свързано нещо, което не го интересува по същия начин така, както самите тези отношения. Искам да ви представя един съвсем очебиен случай.
Представете си, че влизате в едно общество, - не искам да кажа в Антропософското общество, него аз изключвам поради причини, които стават ясни още в течение на тези лекции върху кармата, - но влизате в едно общество.
Причините, за да влезете в това общество, могат да се крият в това, че имате кармична връзка с един или с двама човека, може би само с един единствен човек от това общество, но влизайки в това общество, за да дойдете близо до човека, за който става дума, толкова близо, колкото изискват вашите кармични отношения, вие трябва да приемете всичко останало от това общество. Докато кармически е важно само отношението към този човек, вие приемате и всичко друго, което намирате в това общество, и което може да дойде насреща ви чрез хората, намиращи се в него. Тук работата се касае за факт, който ние също трябва да знаем: Животът застава така срещу нас, че в себе си проявява нюансирани по най-различен начин отношения, и те стоят непосредствено едни до други - от най-безразлични отношения до отношения, имащи най-дълбоко значение. Към това сега отново се прибавя и нещо друго, а именно, че външният живот в много отношения е именно майя, че той е велика илюзия. Така че е възможно - аз отново измислям един случай, - вие да влезете в едно общество, но отношението към дадения човек, което е кармически обусловено, много трудно да се осъществи.
към текста >>
Тук работата се касае за факт, който ние също трябва да знаем: Животът застава така срещу нас, че в себе си проявява нюансирани по най-различен начин отношения, и те стоят непос
ред
ствено едни до други - от най-безразлични отношения до отношения, имащи най-дълбоко значение.
Вие лесно ще се съгласите, че човекът влиза в отношения с други хора и че с тези отношения е свързано нещо, което не го интересува по същия начин така, както самите тези отношения. Искам да ви представя един съвсем очебиен случай. Представете си, че влизате в едно общество, - не искам да кажа в Антропософското общество, него аз изключвам поради причини, които стават ясни още в течение на тези лекции върху кармата, - но влизате в едно общество. Причините, за да влезете в това общество, могат да се крият в това, че имате кармична връзка с един или с двама човека, може би само с един единствен човек от това общество, но влизайки в това общество, за да дойдете близо до човека, за който става дума, толкова близо, колкото изискват вашите кармични отношения, вие трябва да приемете всичко останало от това общество. Докато кармически е важно само отношението към този човек, вие приемате и всичко друго, което намирате в това общество, и което може да дойде насреща ви чрез хората, намиращи се в него.
Тук работата се касае за факт, който ние също трябва да знаем: Животът застава така срещу нас, че в себе си проявява нюансирани по най-различен начин отношения, и те стоят непосредствено едни до други - от най-безразлични отношения до отношения, имащи най-дълбоко значение.
Към това сега отново се прибавя и нещо друго, а именно, че външният живот в много отношения е именно майя, че той е велика илюзия. Така че е възможно - аз отново измислям един случай, - вие да влезете в едно общество, но отношението към дадения човек, което е кармически обусловено, много трудно да се осъществи. Вие първо трябва да влезете в отношения с най-различни други хора, преди да стигнете до него. Следователно вие минавате през най-различни отношения с други хора, за да стигнете до дадения човек. Чрез това вие създавате контакти, които бих искал да кажа, - се оказват извънредно действени, извънредно реални за грубото разглеждане на живота, които се проявяват силно, докато може би онова отношение, до което накрая стигате, което може да бъде кармически важно, се изразява меко, леко, незабелязано или почти незабелязано.
към текста >>
Вие първо трябва да влезете в отношения с най-различни други хора, п
ред
и да стигнете до него.
Причините, за да влезете в това общество, могат да се крият в това, че имате кармична връзка с един или с двама човека, може би само с един единствен човек от това общество, но влизайки в това общество, за да дойдете близо до човека, за който става дума, толкова близо, колкото изискват вашите кармични отношения, вие трябва да приемете всичко останало от това общество. Докато кармически е важно само отношението към този човек, вие приемате и всичко друго, което намирате в това общество, и което може да дойде насреща ви чрез хората, намиращи се в него. Тук работата се касае за факт, който ние също трябва да знаем: Животът застава така срещу нас, че в себе си проявява нюансирани по най-различен начин отношения, и те стоят непосредствено едни до други - от най-безразлични отношения до отношения, имащи най-дълбоко значение. Към това сега отново се прибавя и нещо друго, а именно, че външният живот в много отношения е именно майя, че той е велика илюзия. Така че е възможно - аз отново измислям един случай, - вие да влезете в едно общество, но отношението към дадения човек, което е кармически обусловено, много трудно да се осъществи.
Вие първо трябва да влезете в отношения с най-различни други хора, преди да стигнете до него.
Следователно вие минавате през най-различни отношения с други хора, за да стигнете до дадения човек. Чрез това вие създавате контакти, които бих искал да кажа, - се оказват извънредно действени, извънредно реални за грубото разглеждане на живота, които се проявяват силно, докато може би онова отношение, до което накрая стигате, което може да бъде кармически важно, се изразява меко, леко, незабелязано или почти незабелязано. Действително може да бъде така, че това, което е кармически важно в някои човешки взаимоотношения в живота, да се явява като едно малко възвишение до гигантски планини, които обаче имат по-малко значение. Малкото възвишение обаче се проявява в неговото истинско значение едва пред едно одухотворено разглеждане. Наистина е така, че събитията, които настъпват в нашия живот, ни причиняват много, много илюзии, измами.
към текста >>
Чрез това вие създавате контакти, които бих искал да кажа, - се оказват извън
ред
но действени, извън
ред
но реални за грубото разглеждане на живота, които се проявяват силно, докато може би онова отношение, до което накрая стигате, което може да бъде кармически важно, се изразява меко, леко, незабелязано или почти незабелязано.
Тук работата се касае за факт, който ние също трябва да знаем: Животът застава така срещу нас, че в себе си проявява нюансирани по най-различен начин отношения, и те стоят непосредствено едни до други - от най-безразлични отношения до отношения, имащи най-дълбоко значение. Към това сега отново се прибавя и нещо друго, а именно, че външният живот в много отношения е именно майя, че той е велика илюзия. Така че е възможно - аз отново измислям един случай, - вие да влезете в едно общество, но отношението към дадения човек, което е кармически обусловено, много трудно да се осъществи. Вие първо трябва да влезете в отношения с най-различни други хора, преди да стигнете до него. Следователно вие минавате през най-различни отношения с други хора, за да стигнете до дадения човек.
Чрез това вие създавате контакти, които бих искал да кажа, - се оказват извънредно действени, извънредно реални за грубото разглеждане на живота, които се проявяват силно, докато може би онова отношение, до което накрая стигате, което може да бъде кармически важно, се изразява меко, леко, незабелязано или почти незабелязано.
Действително може да бъде така, че това, което е кармически важно в някои човешки взаимоотношения в живота, да се явява като едно малко възвишение до гигантски планини, които обаче имат по-малко значение. Малкото възвишение обаче се проявява в неговото истинско значение едва пред едно одухотворено разглеждане. Наистина е така, че събитията, които настъпват в нашия живот, ни причиняват много, много илюзии, измами. Ние не можем правилно да ги оценим, когато взимаме под внимание само един земен живот. Когато на заден фон разгледаме други земни съществувания, едва тогава можем правилно да оценим един земен живот с неговите събития.
към текста >>
Малкото възвишение обаче се проявява в неговото истинско значение едва п
ред
едно одухотворено разглеждане.
Така че е възможно - аз отново измислям един случай, - вие да влезете в едно общество, но отношението към дадения човек, което е кармически обусловено, много трудно да се осъществи. Вие първо трябва да влезете в отношения с най-различни други хора, преди да стигнете до него. Следователно вие минавате през най-различни отношения с други хора, за да стигнете до дадения човек. Чрез това вие създавате контакти, които бих искал да кажа, - се оказват извънредно действени, извънредно реални за грубото разглеждане на живота, които се проявяват силно, докато може би онова отношение, до което накрая стигате, което може да бъде кармически важно, се изразява меко, леко, незабелязано или почти незабелязано. Действително може да бъде така, че това, което е кармически важно в някои човешки взаимоотношения в живота, да се явява като едно малко възвишение до гигантски планини, които обаче имат по-малко значение.
Малкото възвишение обаче се проявява в неговото истинско значение едва пред едно одухотворено разглеждане.
Наистина е така, че събитията, които настъпват в нашия живот, ни причиняват много, много илюзии, измами. Ние не можем правилно да ги оценим, когато взимаме под внимание само един земен живот. Когато на заден фон разгледаме други земни съществувания, едва тогава можем правилно да оценим един земен живот с неговите събития. Като пример бих искал да спомена още нещо. Нали в наше време са се появили знаменити личности.
към текста >>
Когато оставим настрана тези, които аз вече разгледах кармически п
ред
вас, тук или там са съществували извън
ред
но знаменити личности.
Наистина е така, че събитията, които настъпват в нашия живот, ни причиняват много, много илюзии, измами. Ние не можем правилно да ги оценим, когато взимаме под внимание само един земен живот. Когато на заден фон разгледаме други земни съществувания, едва тогава можем правилно да оценим един земен живот с неговите събития. Като пример бих искал да спомена още нещо. Нали в наше време са се появили знаменити личности.
Когато оставим настрана тези, които аз вече разгледах кармически пред вас, тук или там са съществували извънредно знаменити личности.
И едно външно разглеждане наистина не ни въвежда често в кармическите възимовръзки, а едва такова разглеждане, което може да се спре на важни точки от живота. И точно тогава с най-голяма яснота се разкриват онези факти, които обръщат вниманието ни към това, как в много отношения външният живот всъщност е изпълнен с илюзии, ако не го разглеждаме на основата на духовното. Аз неотдавна приведох тук един пример, който може би ви се е видял много странен, примерът с един алхимик, с един стар алхимик от школата на Базилиус Валентинус, който се прероди отново като Франк Ведекинд. До наблюдението на тази забележителна карма ме доведе обстоятелството, - изходната точка не винаги е важна, но когато изходната точка е довела до вътрешната яснота, тогава естествено нещата са различни, - че едва ли някога съм виждал такива ръце, каквито имаше Франк Ведекинд и че видях след това как Франк Ведекинд действа с тези ръце в Мюнхен, видях го как сам действа като актьор в неговата драма «Хидала». Целият привиден хаос на тази драма, която естествено е истински ужас за едно филистерско чувство, свързан с впечатлението, което имах по-рано от неговите ръце, това разкри пред мен именно алхимичните действия, които той е извършвал.
към текста >>
Целият привиден хаос на тази драма, която естествено е истински ужас за едно филистерско чувство, свързан с впечатлението, което имах по-рано от неговите ръце, това разкри п
ред
мен именно алхимичните действия, които той е извършвал.
Когато оставим настрана тези, които аз вече разгледах кармически пред вас, тук или там са съществували извънредно знаменити личности. И едно външно разглеждане наистина не ни въвежда често в кармическите възимовръзки, а едва такова разглеждане, което може да се спре на важни точки от живота. И точно тогава с най-голяма яснота се разкриват онези факти, които обръщат вниманието ни към това, как в много отношения външният живот всъщност е изпълнен с илюзии, ако не го разглеждаме на основата на духовното. Аз неотдавна приведох тук един пример, който може би ви се е видял много странен, примерът с един алхимик, с един стар алхимик от школата на Базилиус Валентинус, който се прероди отново като Франк Ведекинд. До наблюдението на тази забележителна карма ме доведе обстоятелството, - изходната точка не винаги е важна, но когато изходната точка е довела до вътрешната яснота, тогава естествено нещата са различни, - че едва ли някога съм виждал такива ръце, каквито имаше Франк Ведекинд и че видях след това как Франк Ведекинд действа с тези ръце в Мюнхен, видях го как сам действа като актьор в неговата драма «Хидала».
Целият привиден хаос на тази драма, която естествено е истински ужас за едно филистерско чувство, свързан с впечатлението, което имах по-рано от неговите ръце, това разкри пред мен именно алхимичните действия, които той е извършвал.
И на основата именно на «Хидала» във връзка с тези странни ръце се яви това минало въплъщение, което после можеше да бъде проследено по-нататък. Виждате следователно, че човек трябва да развие поглед за онова, което може да бъде извънредно важно при едно същество, именно при един човек. Има хора, при които характерното е лицето. Но има също хора, при които характерното съвсем не е лицето, а са ръцете; и от лицето не можем да прозрем нищо, а само нещо от ръцете. Когато преминем от индивидуалното към общото, тъкмо при примера, който приведох, тогава, бих искал да кажа, можем да напипаме с ръце, как стои работата.
към текста >>
Виждате следователно, че човек трябва да развие поглед за онова, което може да бъде извън
ред
но важно при едно същество, именно при един човек.
И точно тогава с най-голяма яснота се разкриват онези факти, които обръщат вниманието ни към това, как в много отношения външният живот всъщност е изпълнен с илюзии, ако не го разглеждаме на основата на духовното. Аз неотдавна приведох тук един пример, който може би ви се е видял много странен, примерът с един алхимик, с един стар алхимик от школата на Базилиус Валентинус, който се прероди отново като Франк Ведекинд. До наблюдението на тази забележителна карма ме доведе обстоятелството, - изходната точка не винаги е важна, но когато изходната точка е довела до вътрешната яснота, тогава естествено нещата са различни, - че едва ли някога съм виждал такива ръце, каквито имаше Франк Ведекинд и че видях след това как Франк Ведекинд действа с тези ръце в Мюнхен, видях го как сам действа като актьор в неговата драма «Хидала». Целият привиден хаос на тази драма, която естествено е истински ужас за едно филистерско чувство, свързан с впечатлението, което имах по-рано от неговите ръце, това разкри пред мен именно алхимичните действия, които той е извършвал. И на основата именно на «Хидала» във връзка с тези странни ръце се яви това минало въплъщение, което после можеше да бъде проследено по-нататък.
Виждате следователно, че човек трябва да развие поглед за онова, което може да бъде извънредно важно при едно същество, именно при един човек.
Има хора, при които характерното е лицето. Но има също хора, при които характерното съвсем не е лицето, а са ръцете; и от лицето не можем да прозрем нищо, а само нещо от ръцете. Когато преминем от индивидуалното към общото, тъкмо при примера, който приведох, тогава, бих искал да кажа, можем да напипаме с ръце, как стои работата. Именно при така устроените алхимици от Средновековието беше характерно това, че те трябваше да развият извънредно голяма сръчност на ръцете. В предишните лекции аз изнесох тук, как от това, което човек има като глава, не остава вече нищо.
към текста >>
Именно при така устроените алхимици от С
ред
новековието беше характерно това, че те трябваше да развият извън
ред
но голяма сръчност на ръцете.
И на основата именно на «Хидала» във връзка с тези странни ръце се яви това минало въплъщение, което после можеше да бъде проследено по-нататък. Виждате следователно, че човек трябва да развие поглед за онова, което може да бъде извънредно важно при едно същество, именно при един човек. Има хора, при които характерното е лицето. Но има също хора, при които характерното съвсем не е лицето, а са ръцете; и от лицето не можем да прозрем нищо, а само нещо от ръцете. Когато преминем от индивидуалното към общото, тъкмо при примера, който приведох, тогава, бих искал да кажа, можем да напипаме с ръце, как стои работата.
Именно при така устроените алхимици от Средновековието беше характерно това, че те трябваше да развият извънредно голяма сръчност на ръцете.
В предишните лекции аз изнесох тук, как от това, което човек има като глава, не остава вече нищо. Но това, което той има в своя останал организъм, то се отпечатва после в главата. Когато обаче човек е дете, цялостното му изграждане произхожда от главата. Именно такива изразителни органи, като ръцете, се изграждат според най-интимните импулси на главата. Можем направо да очакваме, че при някого, който е работил, както работят именно алхимиците, нещо особено характерно ще се прояви или в ръцете или в краката.
към текста >>
В п
ред
ишните лекции аз изнесох тук, как от това, което човек има като глава, не остава вече нищо.
Виждате следователно, че човек трябва да развие поглед за онова, което може да бъде извънредно важно при едно същество, именно при един човек. Има хора, при които характерното е лицето. Но има също хора, при които характерното съвсем не е лицето, а са ръцете; и от лицето не можем да прозрем нищо, а само нещо от ръцете. Когато преминем от индивидуалното към общото, тъкмо при примера, който приведох, тогава, бих искал да кажа, можем да напипаме с ръце, как стои работата. Именно при така устроените алхимици от Средновековието беше характерно това, че те трябваше да развият извънредно голяма сръчност на ръцете.
В предишните лекции аз изнесох тук, как от това, което човек има като глава, не остава вече нищо.
Но това, което той има в своя останал организъм, то се отпечатва после в главата. Когато обаче човек е дете, цялостното му изграждане произхожда от главата. Именно такива изразителни органи, като ръцете, се изграждат според най-интимните импулси на главата. Можем направо да очакваме, че при някого, който е работил, както работят именно алхимиците, нещо особено характерно ще се прояви или в ръцете или в краката. Но всичко това трябва само да покаже, колко важно е да вземем точно това като съществено и да считаме като несъществено нещо, което в света на сетивата често пъти се явява като най-нагледното, като най-същественото, като най-великото и т. н..
към текста >>
Именно такива изразителни органи, като ръцете, се изграждат спо
ред
най-интимните импулси на главата.
Когато преминем от индивидуалното към общото, тъкмо при примера, който приведох, тогава, бих искал да кажа, можем да напипаме с ръце, как стои работата. Именно при така устроените алхимици от Средновековието беше характерно това, че те трябваше да развият извънредно голяма сръчност на ръцете. В предишните лекции аз изнесох тук, как от това, което човек има като глава, не остава вече нищо. Но това, което той има в своя останал организъм, то се отпечатва после в главата. Когато обаче човек е дете, цялостното му изграждане произхожда от главата.
Именно такива изразителни органи, като ръцете, се изграждат според най-интимните импулси на главата.
Можем направо да очакваме, че при някого, който е работил, както работят именно алхимиците, нещо особено характерно ще се прояви или в ръцете или в краката. Но всичко това трябва само да покаже, колко важно е да вземем точно това като съществено и да считаме като несъществено нещо, което в света на сетивата често пъти се явява като най-нагледното, като най-същественото, като най-великото и т. н.. Казах, че в наше време са се явили някои забележителни личности, които стоят пред нас, без човек да може да обхване взаимните връзки. Важното тогава е, именно при такива личности да можем да обърнем внимание на онова, което е очебийно при тях, значително. Това, че някой става велик художник например, е нещо, което не е необходимо да е обусловено в неговата карма.
към текста >>
Казах, че в наше време са се явили някои забележителни личности, които стоят п
ред
нас, без човек да може да обхване взаимните връзки.
Но това, което той има в своя останал организъм, то се отпечатва после в главата. Когато обаче човек е дете, цялостното му изграждане произхожда от главата. Именно такива изразителни органи, като ръцете, се изграждат според най-интимните импулси на главата. Можем направо да очакваме, че при някого, който е работил, както работят именно алхимиците, нещо особено характерно ще се прояви или в ръцете или в краката. Но всичко това трябва само да покаже, колко важно е да вземем точно това като съществено и да считаме като несъществено нещо, което в света на сетивата често пъти се явява като най-нагледното, като най-същественото, като най-великото и т. н..
Казах, че в наше време са се явили някои забележителни личности, които стоят пред нас, без човек да може да обхване взаимните връзки.
Важното тогава е, именно при такива личности да можем да обърнем внимание на онова, което е очебийно при тях, значително. Това, че някой става велик художник например, е нещо, което не е необходимо да е обусловено в неговата карма. Обаче какво върши той в своето изкуство, как постъпва в своето изкуство, това е нещо, което е особено обусловено в неговата карма. Така например неща, които, бих казал, всъщност правят живота поетичен, се разкриват именно в едно кармическо разглеждане. Виждате ли, човек може да погледне към минали земни съществувания на един човек.
към текста >>
Бях на улицата, п
ред
мен се появи една картина, картината на един корабокрушенец.
В дадени моменти те хвърлят забележителна светлина върху настоящия му живот. Но човек не може да се ориентира в тези неща, когато вземе обикновените условия за разбирането, за схващането на живота. Защото животът става реалност в съвършено друг смисъл, когато с пълна сериозност се задълбочим в кармическите разглеждания. Един друг пример. Първо искам съвсем просто да го разкажа.
Бях на улицата, пред мен се появи една картина, картината на един корабокрушенец.
Корабът, от който той беше дошъл, се намираше далеч и потъваше. Корабокрушенецът беше в една спасителна лодка и бързо гребеше към един средно голям остров. Дали ще успее да се спаси със своята лодка не се знаеше, но той насочваше втренчен поглед - аз описвам една картина - върху кипящите, разпенени вълни, така че се виждаше, че въпреки че го грози опасност във всеки момент да потъне, този човек все още можеше да се възхищава на вълните. Една разтърсена, но в това разтърсване свободна от тялото, дълбоко свързана с природата душа. Същият път, по който пред мен изплува тази картина, която нямаше никаква връзка с околната среда, ме доведе до онази художествена изложба, на която за първи път видях картината на Бьоклин «Островът на мъртвите»[1].
към текста >>
Корабокрушенецът беше в една спасителна лодка и бързо гребеше към един с
ред
но голям остров.
Защото животът става реалност в съвършено друг смисъл, когато с пълна сериозност се задълбочим в кармическите разглеждания. Един друг пример. Първо искам съвсем просто да го разкажа. Бях на улицата, пред мен се появи една картина, картината на един корабокрушенец. Корабът, от който той беше дошъл, се намираше далеч и потъваше.
Корабокрушенецът беше в една спасителна лодка и бързо гребеше към един средно голям остров.
Дали ще успее да се спаси със своята лодка не се знаеше, но той насочваше втренчен поглед - аз описвам една картина - върху кипящите, разпенени вълни, така че се виждаше, че въпреки че го грози опасност във всеки момент да потъне, този човек все още можеше да се възхищава на вълните. Една разтърсена, но в това разтърсване свободна от тялото, дълбоко свързана с природата душа. Същият път, по който пред мен изплува тази картина, която нямаше никаква връзка с околната среда, ме доведе до онази художествена изложба, на която за първи път видях картината на Бьоклин «Островът на мъртвите»[1]. Искам да спомена това само за да видите, че когато стигаме до тези неща нашето отношение спрямо живота трябва да се разшири. Не става въпрос, когато вече стоим пред нея, да погледнем само това, което бихме могли да почувстваме или представим за Бьоклин, когато при наблюдението на неговата карма имаме възможност да изходим от неговата картина «Островът на мъртвите».
към текста >>
Същият път, по който п
ред
мен изплува тази картина, която нямаше никаква връзка с околната с
ред
а, ме доведе до онази художествена изложба, на която за първи път видях картината на Бьоклин «Островът на мъртвите»[1].
Бях на улицата, пред мен се появи една картина, картината на един корабокрушенец. Корабът, от който той беше дошъл, се намираше далеч и потъваше. Корабокрушенецът беше в една спасителна лодка и бързо гребеше към един средно голям остров. Дали ще успее да се спаси със своята лодка не се знаеше, но той насочваше втренчен поглед - аз описвам една картина - върху кипящите, разпенени вълни, така че се виждаше, че въпреки че го грози опасност във всеки момент да потъне, този човек все още можеше да се възхищава на вълните. Една разтърсена, но в това разтърсване свободна от тялото, дълбоко свързана с природата душа.
Същият път, по който пред мен изплува тази картина, която нямаше никаква връзка с околната среда, ме доведе до онази художествена изложба, на която за първи път видях картината на Бьоклин «Островът на мъртвите»[1].
Искам да спомена това само за да видите, че когато стигаме до тези неща нашето отношение спрямо живота трябва да се разшири. Не става въпрос, когато вече стоим пред нея, да погледнем само това, което бихме могли да почувстваме или представим за Бьоклин, когато при наблюдението на неговата карма имаме възможност да изходим от неговата картина «Островът на мъртвите». Това съвсем не трябва да бъде така, но при известни обстоятелства, когато искаме да знаем откъде трябва да тръгнем, ние трябва да се върнем назад към онова, което сме видели по-рано като едно пророчество и после да го свържем с това. При разглеждането на кармическите връзки също е важно не само да разгледаме това, което изпитваме в момента, когато в живота срещнем един човек, но за нас може да бъде пояснително това, което сме изживели в най-интимната вътрешност на душата си преди срещата и от което след това се получава светлина, разкриваща ни, как изживяното от нас има връзка с това, което по-късно виждаме и възприемаме при този човек или чрез него. Именно това, което е поясняващо за кармата, то хвърля предварително своите сенки и своите отблясъци.
към текста >>
Не става въпрос, когато вече стоим п
ред
нея, да погледнем само това, което бихме могли да почувстваме или п
ред
ставим за Бьоклин, когато при наблюдението на неговата карма имаме възможност да изходим от неговата картина «Островът на мъртвите».
Корабокрушенецът беше в една спасителна лодка и бързо гребеше към един средно голям остров. Дали ще успее да се спаси със своята лодка не се знаеше, но той насочваше втренчен поглед - аз описвам една картина - върху кипящите, разпенени вълни, така че се виждаше, че въпреки че го грози опасност във всеки момент да потъне, този човек все още можеше да се възхищава на вълните. Една разтърсена, но в това разтърсване свободна от тялото, дълбоко свързана с природата душа. Същият път, по който пред мен изплува тази картина, която нямаше никаква връзка с околната среда, ме доведе до онази художествена изложба, на която за първи път видях картината на Бьоклин «Островът на мъртвите»[1]. Искам да спомена това само за да видите, че когато стигаме до тези неща нашето отношение спрямо живота трябва да се разшири.
Не става въпрос, когато вече стоим пред нея, да погледнем само това, което бихме могли да почувстваме или представим за Бьоклин, когато при наблюдението на неговата карма имаме възможност да изходим от неговата картина «Островът на мъртвите».
Това съвсем не трябва да бъде така, но при известни обстоятелства, когато искаме да знаем откъде трябва да тръгнем, ние трябва да се върнем назад към онова, което сме видели по-рано като едно пророчество и после да го свържем с това. При разглеждането на кармическите връзки също е важно не само да разгледаме това, което изпитваме в момента, когато в живота срещнем един човек, но за нас може да бъде пояснително това, което сме изживели в най-интимната вътрешност на душата си преди срещата и от което след това се получава светлина, разкриваща ни, как изживяното от нас има връзка с това, което по-късно виждаме и възприемаме при този човек или чрез него. Именно това, което е поясняващо за кармата, то хвърля предварително своите сенки и своите отблясъци. Когато нямаме чувство за тези тънкости в живота, които понякога пораждат необходимост да свързваме не само бъдещето с миналото, а обратното, да разгледаме миналото като нещо, което ни разкрива бъдещето. Когато не разглеждаме живота в тази интимност, ние няма да можем да развием онази вътрешна подвижност на душата, която е необходима, за да се вживем в кармическите взаимовръзки.
към текста >>
При разглеждането на кармическите връзки също е важно не само да разгледаме това, което изпитваме в момента, когато в живота срещнем един човек, но за нас може да бъде пояснително това, което сме изживели в най-интимната вътрешност на душата си п
ред
и срещата и от което след това се получава светлина, разкриваща ни, как изживяното от нас има връзка с това, което по-късно виждаме и възприемаме при този човек или чрез него.
Една разтърсена, но в това разтърсване свободна от тялото, дълбоко свързана с природата душа. Същият път, по който пред мен изплува тази картина, която нямаше никаква връзка с околната среда, ме доведе до онази художествена изложба, на която за първи път видях картината на Бьоклин «Островът на мъртвите»[1]. Искам да спомена това само за да видите, че когато стигаме до тези неща нашето отношение спрямо живота трябва да се разшири. Не става въпрос, когато вече стоим пред нея, да погледнем само това, което бихме могли да почувстваме или представим за Бьоклин, когато при наблюдението на неговата карма имаме възможност да изходим от неговата картина «Островът на мъртвите». Това съвсем не трябва да бъде така, но при известни обстоятелства, когато искаме да знаем откъде трябва да тръгнем, ние трябва да се върнем назад към онова, което сме видели по-рано като едно пророчество и после да го свържем с това.
При разглеждането на кармическите връзки също е важно не само да разгледаме това, което изпитваме в момента, когато в живота срещнем един човек, но за нас може да бъде пояснително това, което сме изживели в най-интимната вътрешност на душата си преди срещата и от което след това се получава светлина, разкриваща ни, как изживяното от нас има връзка с това, което по-късно виждаме и възприемаме при този човек или чрез него.
Именно това, което е поясняващо за кармата, то хвърля предварително своите сенки и своите отблясъци. Когато нямаме чувство за тези тънкости в живота, които понякога пораждат необходимост да свързваме не само бъдещето с миналото, а обратното, да разгледаме миналото като нещо, което ни разкрива бъдещето. Когато не разглеждаме живота в тази интимност, ние няма да можем да развием онази вътрешна подвижност на душата, която е необходима, за да се вживем в кармическите взаимовръзки. Можем дори да кажем: - Когато в живота на един човек се явяват особено важни кармически събития, тези събития, ако са външни събития, са свързани с някакви вътрешни събития, които, може би, с години са ги предхождали. - Ние вече трябва да усвоим такова разширено разглеждане на живота.
към текста >>
Именно това, което е поясняващо за кармата, то хвърля п
ред
варително своите сенки и своите отблясъци.
Същият път, по който пред мен изплува тази картина, която нямаше никаква връзка с околната среда, ме доведе до онази художествена изложба, на която за първи път видях картината на Бьоклин «Островът на мъртвите»[1]. Искам да спомена това само за да видите, че когато стигаме до тези неща нашето отношение спрямо живота трябва да се разшири. Не става въпрос, когато вече стоим пред нея, да погледнем само това, което бихме могли да почувстваме или представим за Бьоклин, когато при наблюдението на неговата карма имаме възможност да изходим от неговата картина «Островът на мъртвите». Това съвсем не трябва да бъде така, но при известни обстоятелства, когато искаме да знаем откъде трябва да тръгнем, ние трябва да се върнем назад към онова, което сме видели по-рано като едно пророчество и после да го свържем с това. При разглеждането на кармическите връзки също е важно не само да разгледаме това, което изпитваме в момента, когато в живота срещнем един човек, но за нас може да бъде пояснително това, което сме изживели в най-интимната вътрешност на душата си преди срещата и от което след това се получава светлина, разкриваща ни, как изживяното от нас има връзка с това, което по-късно виждаме и възприемаме при този човек или чрез него.
Именно това, което е поясняващо за кармата, то хвърля предварително своите сенки и своите отблясъци.
Когато нямаме чувство за тези тънкости в живота, които понякога пораждат необходимост да свързваме не само бъдещето с миналото, а обратното, да разгледаме миналото като нещо, което ни разкрива бъдещето. Когато не разглеждаме живота в тази интимност, ние няма да можем да развием онази вътрешна подвижност на душата, която е необходима, за да се вживем в кармическите взаимовръзки. Можем дори да кажем: - Когато в живота на един човек се явяват особено важни кармически събития, тези събития, ако са външни събития, са свързани с някакви вътрешни събития, които, може би, с години са ги предхождали. - Ние вече трябва да усвоим такова разширено разглеждане на живота. Помислете само върху следното.
към текста >>
Можем дори да кажем: - Когато в живота на един човек се явяват особено важни кармически събития, тези събития, ако са външни събития, са свързани с някакви вътрешни събития, които, може би, с години са ги п
ред
хождали.
Това съвсем не трябва да бъде така, но при известни обстоятелства, когато искаме да знаем откъде трябва да тръгнем, ние трябва да се върнем назад към онова, което сме видели по-рано като едно пророчество и после да го свържем с това. При разглеждането на кармическите връзки също е важно не само да разгледаме това, което изпитваме в момента, когато в живота срещнем един човек, но за нас може да бъде пояснително това, което сме изживели в най-интимната вътрешност на душата си преди срещата и от което след това се получава светлина, разкриваща ни, как изживяното от нас има връзка с това, което по-късно виждаме и възприемаме при този човек или чрез него. Именно това, което е поясняващо за кармата, то хвърля предварително своите сенки и своите отблясъци. Когато нямаме чувство за тези тънкости в живота, които понякога пораждат необходимост да свързваме не само бъдещето с миналото, а обратното, да разгледаме миналото като нещо, което ни разкрива бъдещето. Когато не разглеждаме живота в тази интимност, ние няма да можем да развием онази вътрешна подвижност на душата, която е необходима, за да се вживем в кармическите взаимовръзки.
Можем дори да кажем: - Когато в живота на един човек се явяват особено важни кармически събития, тези събития, ако са външни събития, са свързани с някакви вътрешни събития, които, може би, с години са ги предхождали.
- Ние вече трябва да усвоим такова разширено разглеждане на живота. Помислете само върху следното. Когато разглеждате човешкия ум, какъвто е той в обикновеното съзнание, той има своето отношение само към миналото. Разумът е действително един Епиметей[2], той има отношение само към миналото. Когато баче разглеждате човешкото чувстване, как то получава своите нюансирания от глъбините на душата, вие стигате до чудни тайни на живота.
към текста >>
Виждате ли, в случай когато искаме да разглеждаме кармата, по оп
ред
елен начин се касае действително да можем да прозираме през човека.
И когато разглеждате един такъв живот, да речем, като този на Гьоте и си зададете въпроса: - Как може да е чувствал Гьоте, - да речем, - в 1790 година? - тогава чрез особената физиономия на Гьотевото чувстване през 1790 година получавате цялото по-късно нюансиране на неговия живот, защото този живот се намира в зародиш в чувстването от 1790 година. Щом слезем в дълбините на човешката душа, ние всъщност долавяме - естествено не в подробности, а в нюансирането - по-късния живот на този човек. И самият човек би могъл много да осветли своя живот, ако би обърнал по-голямо внимание на необяснимите нюанси на чувстването, които не са причинени отвън, а се надигат отвътре. На едно такова обръщане на вниманието обаче човек ще привикне особено много, когато се задълбочи във всички неща, които днес споменах, и които ще спомена и по-нататък като важни за разглеждането на живота, когато става въпрос да насочим вниманието си върху кармически връзки, било върху кармически връзки на собствения ни живот, било върху кармически връзки, които са ни също важни, при близки до нас хора.
Виждате ли, в случай когато искаме да разглеждаме кармата, по определен начин се касае действително да можем да прозираме през човека.
Докато в полето на зрението обикновеният физически човек, бих искал да кажа, стои непрозрачен, докато първо гледаме само неговата физиономия, начина, по който той проявява своите жестове, начина, по който говори, или даже начина, по който мисли, - което често пъти е въобще само един шаблонен отблясък на неговото възпитание и на това, което е изживял, - докато гледаме само всичко това, в това което гледаме, не се явява кармическото мотивиране. То се явява едва тогава, когато в определен смисъл човекът става прозрачен. Но когато човекът стане прозрачен, това първо става така, сякаш имаме чувството, като че ли той плува във въздуха. Ние отвикваме първо да вярваме, че човекът върви или движи своите ръце. Това изчезва, така да се каже, най-напред.
към текста >>
То се явява едва тогава, когато в оп
ред
елен смисъл човекът става прозрачен.
Щом слезем в дълбините на човешката душа, ние всъщност долавяме - естествено не в подробности, а в нюансирането - по-късния живот на този човек. И самият човек би могъл много да осветли своя живот, ако би обърнал по-голямо внимание на необяснимите нюанси на чувстването, които не са причинени отвън, а се надигат отвътре. На едно такова обръщане на вниманието обаче човек ще привикне особено много, когато се задълбочи във всички неща, които днес споменах, и които ще спомена и по-нататък като важни за разглеждането на живота, когато става въпрос да насочим вниманието си върху кармически връзки, било върху кармически връзки на собствения ни живот, било върху кармически връзки, които са ни също важни, при близки до нас хора. Виждате ли, в случай когато искаме да разглеждаме кармата, по определен начин се касае действително да можем да прозираме през човека. Докато в полето на зрението обикновеният физически човек, бих искал да кажа, стои непрозрачен, докато първо гледаме само неговата физиономия, начина, по който той проявява своите жестове, начина, по който говори, или даже начина, по който мисли, - което често пъти е въобще само един шаблонен отблясък на неговото възпитание и на това, което е изживял, - докато гледаме само всичко това, в това което гледаме, не се явява кармическото мотивиране.
То се явява едва тогава, когато в определен смисъл човекът става прозрачен.
Но когато човекът стане прозрачен, това първо става така, сякаш имаме чувството, като че ли той плува във въздуха. Ние отвикваме първо да вярваме, че човекът върви или движи своите ръце. Това изчезва, така да се каже, най-напред. Разберете ме правилно, мои мили приятели. В обикновения живот за някого е много важно какво човек върши с краката и с ръцете си.
към текста >>
Това изчезва, така да се каже, най-нап
ред
.
Виждате ли, в случай когато искаме да разглеждаме кармата, по определен начин се касае действително да можем да прозираме през човека. Докато в полето на зрението обикновеният физически човек, бих искал да кажа, стои непрозрачен, докато първо гледаме само неговата физиономия, начина, по който той проявява своите жестове, начина, по който говори, или даже начина, по който мисли, - което често пъти е въобще само един шаблонен отблясък на неговото възпитание и на това, което е изживял, - докато гледаме само всичко това, в това което гледаме, не се явява кармическото мотивиране. То се явява едва тогава, когато в определен смисъл човекът става прозрачен. Но когато човекът стане прозрачен, това първо става така, сякаш имаме чувството, като че ли той плува във въздуха. Ние отвикваме първо да вярваме, че човекът върви или движи своите ръце.
Това изчезва, така да се каже, най-напред.
Разберете ме правилно, мои мили приятели. В обикновения живот за някого е много важно какво човек върши с краката и с ръцете си. Но когато искаме да разгледаме по-дълбоката страна на човека, то изгубва своето значение. Вземете това в най-широк смисъл. Ако можете да се абстрахирате от това, което човек върши със своите ръце и крака, ако го виждате някак си да се носи във въздуха - моля ви да си представите това не образно-пространствено, а повече съобразно с живота, - ако го виждате, така да се каже, носейки се, - не придавайте никаква стойност на пътуванията, които той е направил, а на ходовете, които е направил, на това, което той върши със своите кракал Не придавайте никаква стойност на външната работа, която той върши със своите ръце, а насочете поглед върху това как той е настроен, какъв е неговият темперамент, какво е всичко това, в което неговите ръце и крака нямат никакво участие, - това тогава е първата прозрачност, която можете да постигнете относно човека.
към текста >>
Ако можете да се абстрахирате от това, което човек върши със своите ръце и крака, ако го виждате някак си да се носи във въздуха - моля ви да си п
ред
ставите това не образно-пространствено, а повече съобразно с живота, - ако го виждате, така да се каже, носейки се, - не придавайте никаква стойност на пътуванията, които той е направил, а на ходовете, които е направил, на това, което той върши със своите кракал Не придавайте никаква стойност на външната работа, която той върши със своите ръце, а насочете поглед върху това как той е настроен, какъв е неговият темперамент, какво е всичко това, в което неговите ръце и крака нямат никакво участие, - това тогава е първата прозрачност, която можете да постигнете относно човека.
Това изчезва, така да се каже, най-напред. Разберете ме правилно, мои мили приятели. В обикновения живот за някого е много важно какво човек върши с краката и с ръцете си. Но когато искаме да разгледаме по-дълбоката страна на човека, то изгубва своето значение. Вземете това в най-широк смисъл.
Ако можете да се абстрахирате от това, което човек върши със своите ръце и крака, ако го виждате някак си да се носи във въздуха - моля ви да си представите това не образно-пространствено, а повече съобразно с живота, - ако го виждате, така да се каже, носейки се, - не придавайте никаква стойност на пътуванията, които той е направил, а на ходовете, които е направил, на това, което той върши със своите кракал Не придавайте никаква стойност на външната работа, която той върши със своите ръце, а насочете поглед върху това как той е настроен, какъв е неговият темперамент, какво е всичко това, в което неговите ръце и крака нямат никакво участие, - това тогава е първата прозрачност, която можете да постигнете относно човека.
Представете си, че тук имате някакъв предмет, че първо не виждате нищо друго, освен този предмет. /Чертае се./ Добре. После обаче тук се начертава нещо. Сега отново го заличаваме. Така е също и при човека, когато стигате до първата прозрачност, когато се абстрахирате от човека в живота, когато се абстрахирате от неговите ръце и крака.
към текста >>
П
ред
ставете си, че тук имате някакъв п
ред
мет, че първо не виждате нищо друго, освен този п
ред
мет.
Разберете ме правилно, мои мили приятели. В обикновения живот за някого е много важно какво човек върши с краката и с ръцете си. Но когато искаме да разгледаме по-дълбоката страна на човека, то изгубва своето значение. Вземете това в най-широк смисъл. Ако можете да се абстрахирате от това, което човек върши със своите ръце и крака, ако го виждате някак си да се носи във въздуха - моля ви да си представите това не образно-пространствено, а повече съобразно с живота, - ако го виждате, така да се каже, носейки се, - не придавайте никаква стойност на пътуванията, които той е направил, а на ходовете, които е направил, на това, което той върши със своите кракал Не придавайте никаква стойност на външната работа, която той върши със своите ръце, а насочете поглед върху това как той е настроен, какъв е неговият темперамент, какво е всичко това, в което неговите ръце и крака нямат никакво участие, - това тогава е първата прозрачност, която можете да постигнете относно човека.
Представете си, че тук имате някакъв предмет, че първо не виждате нищо друго, освен този предмет.
/Чертае се./ Добре. После обаче тук се начертава нещо. Сега отново го заличаваме. Така е също и при човека, когато стигате до първата прозрачност, когато се абстрахирате от човека в живота, когато се абстрахирате от неговите ръце и крака. Следователно вие трябва да го откъснете от връзките, в които той е стигнал чрез своите действия, извършени с ръцете и краката.
към текста >>
Да п
ред
положим /виж рис.
Когато след това го разглеждате, нещо от него става прозрачно. Това, което по-рано е било закрито чрез дейността на ръцете и краката, това виждате вие тогава през него. Но какво виждате тогава? Тогава вие започвате именно да разбирате, че зад човека се явява Луната. Аз ще нарисувам схематично триразделния човек.
Да предположим /виж рис.
елипсата, разделена на три/, че тук първо това става прозрачно, че изпускаме от погледа ръцете и краката: тогава човекът ни се явява не така разграничен от Вселената, както обикновено се явява, а зад него започва да се показва Луната с всички импулси, които от Луната действат върху човека. Ние започваме да казваме: - Да, човекът има известна фантазия, развита или недоразвита фантазия. Той не е виновен за това. Зад тази фантазия стоят силите на Луната.
към текста >>
Опитваме се по-нататък да направим човека прозрачен и си п
ред
ставяме премахнато и това.
Зад тази фантазия стоят силите на Луната. Тези сили са скрити от нас, поради това, което произлиза от дейността на ръцете и краката на човека. /Долната част се зачертава на кръст./ Сега това го няма и на задния фон за нас се появява творящата Луна. /Рисува се Луната./ - Ние отиваме по-нататък.
Опитваме се по-нататък да направим човека прозрачен и си представяме премахнато и това.
Да речем; представяме си премахнато това, което прави човека емоционален, което го прави надарен с определен темперамент, което представлява именно повече душевните прояви на всекидневния живот. Тогава от човека изчезва още повече, човекът става още по-прозрачен. И ние можем да отидем по-нататък, можем да се абстрахираме от всичко онова, което съществува у човека благодарение на това, че той има сетива. Следователно първо вие се абстрахирате от всичко онова, което се намира у човека благодарение на това, че той има ръце и крака. Сега вие се запитвате: - Какво остава още от човека, когато аз се абстрахирам от това, че той е възприемал нещо чрез своите сетива?
към текста >>
Да речем; п
ред
ставяме си премахнато това, което прави човека емоционален, което го прави надарен с оп
ред
елен темперамент, което п
ред
ставлява именно повече душевните прояви на всекидневния живот.
Тези сили са скрити от нас, поради това, което произлиза от дейността на ръцете и краката на човека. /Долната част се зачертава на кръст./ Сега това го няма и на задния фон за нас се появява творящата Луна. /Рисува се Луната./ - Ние отиваме по-нататък. Опитваме се по-нататък да направим човека прозрачен и си представяме премахнато и това.
Да речем; представяме си премахнато това, което прави човека емоционален, което го прави надарен с определен темперамент, което представлява именно повече душевните прояви на всекидневния живот.
Тогава от човека изчезва още повече, човекът става още по-прозрачен. И ние можем да отидем по-нататък, можем да се абстрахираме от всичко онова, което съществува у човека благодарение на това, че той има сетива. Следователно първо вие се абстрахирате от всичко онова, което се намира у човека благодарение на това, че той има ръце и крака. Сега вие се запитвате: - Какво остава още от човека, когато аз се абстрахирам от това, че той е възприемал нещо чрез своите сетива? - Остава още известна насока на мисленето, определена импулсивност на неговото мислене, определена насока на неговия живот.
към текста >>
- Остава още известна насока на мисленето, оп
ред
елена импулсивност на неговото мислене, оп
ред
елена насока на неговия живот.
Да речем; представяме си премахнато това, което прави човека емоционален, което го прави надарен с определен темперамент, което представлява именно повече душевните прояви на всекидневния живот. Тогава от човека изчезва още повече, човекът става още по-прозрачен. И ние можем да отидем по-нататък, можем да се абстрахираме от всичко онова, което съществува у човека благодарение на това, че той има сетива. Следователно първо вие се абстрахирате от всичко онова, което се намира у човека благодарение на това, че той има ръце и крака. Сега вие се запитвате: - Какво остава още от човека, когато аз се абстрахирам от това, че той е възприемал нещо чрез своите сетива?
- Остава още известна насока на мисленето, определена импулсивност на неговото мислене, определена насока на неговия живот.
Но чрез това за вас става прозрачна цялата ритмична система, гърдите на човек. Сега изчезва и това, и на задния фон за вас се явява всичко онова, което съществува като импулси на Слънцето /виж рис. средата/. Вие гледате през човека и когато се абстрахирате от всичко онова, което човекът е възприемал чрез сетивата си, всъщност гледате Слънцето. Това можете да направите и със самите себе си. Можете да се запитате: - Какво имам аз чрез моите сетива?
към текста >>
Сега изчезва и това, и на задния фон за вас се явява всичко онова, което съществува като импулси на Слънцето /виж рис. с
ред
ата/.
И ние можем да отидем по-нататък, можем да се абстрахираме от всичко онова, което съществува у човека благодарение на това, че той има сетива. Следователно първо вие се абстрахирате от всичко онова, което се намира у човека благодарение на това, че той има ръце и крака. Сега вие се запитвате: - Какво остава още от човека, когато аз се абстрахирам от това, че той е възприемал нещо чрез своите сетива? - Остава още известна насока на мисленето, определена импулсивност на неговото мислене, определена насока на неговия живот. Но чрез това за вас става прозрачна цялата ритмична система, гърдите на човек.
Сега изчезва и това, и на задния фон за вас се явява всичко онова, което съществува като импулси на Слънцето /виж рис. средата/.
Вие гледате през човека и когато се абстрахирате от всичко онова, което човекът е възприемал чрез сетивата си, всъщност гледате Слънцето. Това можете да направите и със самите себе си. Можете да се запитате: - Какво имам аз чрез моите сетива? - Когато се абстрахирате от това, вие виждате през самите себе си и се виждате като едно творение на Слънцето. И когато сега се абстрахирате и от мислите на човека, от направлението на неговото мислене, тогава изчезва още и главата.
към текста >>
Но в този момент п
ред
вас стои кармата на човека, или вашата собствена карма.
Можете да се запитате: - Какво имам аз чрез моите сетива? - Когато се абстрахирате от това, вие виждате през самите себе си и се виждате като едно творение на Слънцето. И когато сега се абстрахирате и от мислите на човека, от направлението на неговото мислене, тогава изчезва още и главата. Изчезнал е целият човек. Вие виждате през него и накрая на задния фон виждате Сатурн.
Но в този момент пред вас стои кармата на човека, или вашата собствена карма.
Защото в момента, когато наблюдавате действията на Сатурн в човека, когато човекът е станал напълно прозрачен за вас и вие го съзерцавате толкова далеч, че го гледате на задния фон на цялата планетна система, на задния фон на Луната, Слънцето, Сатурн, в този момент пред вас стои кармата на човека. И когато се говори за практически упражнения върху кармата[3] - аз ви разказах, че исках да направя това още в началото на създаването на Антропософското общество, но тогава не се увенча с успех,- трябва да се започне така, че да се каже: - При нас или при други хора е необходимо да се абстрахираме от всичко, което сме в живота, благодарение на това, че сме същества, надарени с ръце и крака. Трябва да си представим това като изчезнало. - Следователно това, което сте постигнали защото сте същества надарени с ръце и крака, него трябва да си представите като изчезнало. Но вие ще кажете: - Да, но ние изпълняваме нашата карма благодарение на това, че имаме именно ръце и крака.
към текста >>
Защото в момента, когато наблюдавате действията на Сатурн в човека, когато човекът е станал напълно прозрачен за вас и вие го съзерцавате толкова далеч, че го гледате на задния фон на цялата планетна система, на задния фон на Луната, Слънцето, Сатурн, в този момент п
ред
вас стои кармата на човека.
- Когато се абстрахирате от това, вие виждате през самите себе си и се виждате като едно творение на Слънцето. И когато сега се абстрахирате и от мислите на човека, от направлението на неговото мислене, тогава изчезва още и главата. Изчезнал е целият човек. Вие виждате през него и накрая на задния фон виждате Сатурн. Но в този момент пред вас стои кармата на човека, или вашата собствена карма.
Защото в момента, когато наблюдавате действията на Сатурн в човека, когато човекът е станал напълно прозрачен за вас и вие го съзерцавате толкова далеч, че го гледате на задния фон на цялата планетна система, на задния фон на Луната, Слънцето, Сатурн, в този момент пред вас стои кармата на човека.
И когато се говори за практически упражнения върху кармата[3] - аз ви разказах, че исках да направя това още в началото на създаването на Антропософското общество, но тогава не се увенча с успех,- трябва да се започне така, че да се каже: - При нас или при други хора е необходимо да се абстрахираме от всичко, което сме в живота, благодарение на това, че сме същества, надарени с ръце и крака. Трябва да си представим това като изчезнало. - Следователно това, което сте постигнали защото сте същества надарени с ръце и крака, него трябва да си представите като изчезнало. Но вие ще кажете: - Да, но ние изпълняваме нашата карма благодарение на това, че имаме именно ръце и крака. - Това е така.
към текста >>
Трябва да си п
ред
ставим това като изчезнало. -
Изчезнал е целият човек. Вие виждате през него и накрая на задния фон виждате Сатурн. Но в този момент пред вас стои кармата на човека, или вашата собствена карма. Защото в момента, когато наблюдавате действията на Сатурн в човека, когато човекът е станал напълно прозрачен за вас и вие го съзерцавате толкова далеч, че го гледате на задния фон на цялата планетна система, на задния фон на Луната, Слънцето, Сатурн, в този момент пред вас стои кармата на човека. И когато се говори за практически упражнения върху кармата[3] - аз ви разказах, че исках да направя това още в началото на създаването на Антропософското общество, но тогава не се увенча с успех,- трябва да се започне така, че да се каже: - При нас или при други хора е необходимо да се абстрахираме от всичко, което сме в живота, благодарение на това, че сме същества, надарени с ръце и крака.
Трябва да си представим това като изчезнало. -
Следователно това, което сте постигнали защото сте същества надарени с ръце и крака, него трябва да си представите като изчезнало. Но вие ще кажете: - Да, но ние изпълняваме нашата карма благодарение на това, че имаме именно ръце и крака. - Това е така. Докато погледът ви е насочен към ръцете и краката, вие не виждате това, което изпълнявате благодарение на факта, че имате ръце и крака. Вие виждате това, което изпълнявате чрез ръцете и краката едва тогава, когато погледът не е вече насочен към вашите ръце и крака.
към текста >>
Следователно това, което сте постигнали защото сте същества надарени с ръце и крака, него трябва да си п
ред
ставите като изчезнало.
Вие виждате през него и накрая на задния фон виждате Сатурн. Но в този момент пред вас стои кармата на човека, или вашата собствена карма. Защото в момента, когато наблюдавате действията на Сатурн в човека, когато човекът е станал напълно прозрачен за вас и вие го съзерцавате толкова далеч, че го гледате на задния фон на цялата планетна система, на задния фон на Луната, Слънцето, Сатурн, в този момент пред вас стои кармата на човека. И когато се говори за практически упражнения върху кармата[3] - аз ви разказах, че исках да направя това още в началото на създаването на Антропософското общество, но тогава не се увенча с успех,- трябва да се започне така, че да се каже: - При нас или при други хора е необходимо да се абстрахираме от всичко, което сме в живота, благодарение на това, че сме същества, надарени с ръце и крака. Трябва да си представим това като изчезнало. -
Следователно това, което сте постигнали защото сте същества надарени с ръце и крака, него трябва да си представите като изчезнало.
Но вие ще кажете: - Да, но ние изпълняваме нашата карма благодарение на това, че имаме именно ръце и крака. - Това е така. Докато погледът ви е насочен към ръцете и краката, вие не виждате това, което изпълнявате благодарение на факта, че имате ръце и крака. Вие виждате това, което изпълнявате чрез ръцете и краката едва тогава, когато погледът не е вече насочен към вашите ръце и крака. Когато обаче в дейността на ръцете и краката намирате действащо това, което изхожда от импулсите на Луната, тогава се касае за момента да отидете по-нататък и да се абстрахирате от това, което човек приема в себе си чрез своите сетива, което той има в своята душа чрез своите сетива, било то при самия него, било при други хора.
към текста >>
И накрая се касае да се абстрахираме от факта, че човек има оп
ред
елена насока на мисленето, оп
ред
елена душевна нагласа и т.
- Това е така. Докато погледът ви е насочен към ръцете и краката, вие не виждате това, което изпълнявате благодарение на факта, че имате ръце и крака. Вие виждате това, което изпълнявате чрез ръцете и краката едва тогава, когато погледът не е вече насочен към вашите ръце и крака. Когато обаче в дейността на ръцете и краката намирате действащо това, което изхожда от импулсите на Луната, тогава се касае за момента да отидете по-нататък и да се абстрахирате от това, което човек приема в себе си чрез своите сетива, което той има в своята душа чрез своите сетива, било то при самия него, било при други хора. Ние го виждаме тогава като слънчево същество, виждаме в него импулса на Слънцето.
И накрая се касае да се абстрахираме от факта, че човек има определена насока на мисленето, определена душевна нагласа и т.
н.. Тогава ние виждаме, как той е едно сатурново същество. Когато сме стигнали толкова далеч, ние още веднъж имаме човека пред нас, но сега вече като дух. Сега краката също ходят, ръцете също работят, но духовно. Те ни показват отново, каквото вършат, но те ни го показват според силите, които царуват вътре в тях. И човек трябва да узнае именно това.
към текста >>
Когато сме стигнали толкова далеч, ние още веднъж имаме човека п
ред
нас, но сега вече като дух.
Вие виждате това, което изпълнявате чрез ръцете и краката едва тогава, когато погледът не е вече насочен към вашите ръце и крака. Когато обаче в дейността на ръцете и краката намирате действащо това, което изхожда от импулсите на Луната, тогава се касае за момента да отидете по-нататък и да се абстрахирате от това, което човек приема в себе си чрез своите сетива, което той има в своята душа чрез своите сетива, било то при самия него, било при други хора. Ние го виждаме тогава като слънчево същество, виждаме в него импулса на Слънцето. И накрая се касае да се абстрахираме от факта, че човек има определена насока на мисленето, определена душевна нагласа и т. н.. Тогава ние виждаме, как той е едно сатурново същество.
Когато сме стигнали толкова далеч, ние още веднъж имаме човека пред нас, но сега вече като дух.
Сега краката също ходят, ръцете също работят, но духовно. Те ни показват отново, каквото вършат, но те ни го показват според силите, които царуват вътре в тях. И човек трябва да узнае именно това. Когато правя и най-малкото нещо, когато вдигам тук тебешира, - докато виждам само този факт «вземането на тебешира», дотогава аз не знам нищо за кармата. Аз трябва да премахна всичко това.
към текста >>
Те ни показват отново, каквото вършат, но те ни го показват спо
ред
силите, които царуват вътре в тях.
Ние го виждаме тогава като слънчево същество, виждаме в него импулса на Слънцето. И накрая се касае да се абстрахираме от факта, че човек има определена насока на мисленето, определена душевна нагласа и т. н.. Тогава ние виждаме, как той е едно сатурново същество. Когато сме стигнали толкова далеч, ние още веднъж имаме човека пред нас, но сега вече като дух. Сега краката също ходят, ръцете също работят, но духовно.
Те ни показват отново, каквото вършат, но те ни го показват според силите, които царуват вътре в тях.
И човек трябва да узнае именно това. Когато правя и най-малкото нещо, когато вдигам тук тебешира, - докато виждам само този факт «вземането на тебешира», дотогава аз не знам нищо за кармата. Аз трябва да премахна всичко това. Трябва да стигна дотам, че то да възникне още веднъж в образ, да се яви вътре в образа. Не в силата, която се намира сега в моите мускули - от тази сила не става обяснимо нищо, - но в образа, който след това се явява на мястото, явява се онова, което от миналите въплъщения прави така, че да се движи ръката, за да вземе тебешира.
към текста >>
30.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Казвам външната страна, което означава външната човешка форма, така както тя се явява п
ред
нас като човешка физиономия, като проява на жестовете, като всичко онова, което е външна изява на човека и на физическия свят.
ОСМА ЛЕКЦИЯ Дорнах 10 май 1924 Днес ще разгледаме външната страна на човешката същност, която същевременно сочи към развитието на човешката карма.
Казвам външната страна, което означава външната човешка форма, така както тя се явява пред нас като човешка физиономия, като проява на жестовете, като всичко онова, което е външна изява на човека и на физическия свят.
Още при разглеждането на отделните кармически връзки обърнах внимание, как те могат да бъдат наблюдавани, именно като отбелязваме привидно незначителните и дребни неща у човека. Неговата външност също така често ни дава представа, какъв е бил той в своето морално и духовно поведение в един минал земен живот или в поредица от минали земни съществувания. В тази насока могат да се наблюдават определени типове хора и именно чрез разглеждането им се вижда, как определен тип хора се свързват с едно съвсем определено поведение в едно от своите минали земни съществувания. За да не говорим абстрактно, нека разгледаме нещата с примери. Да кажем например, че някой е прекарал своя земен живот, занимавайки се много детайлно с житейските неща, заставащи пред него; че е проявявал интимен, дълбок интерес към всичко; че не е минавал с безразличие покрай хора, различни неща и явления.
към текста >>
Неговата външност също така често ни дава п
ред
става, какъв е бил той в своето морално и духовно поведение в един минал земен живот или в по
ред
ица от минали земни съществувания.
ОСМА ЛЕКЦИЯ Дорнах 10 май 1924 Днес ще разгледаме външната страна на човешката същност, която същевременно сочи към развитието на човешката карма. Казвам външната страна, което означава външната човешка форма, така както тя се явява пред нас като човешка физиономия, като проява на жестовете, като всичко онова, което е външна изява на човека и на физическия свят. Още при разглеждането на отделните кармически връзки обърнах внимание, как те могат да бъдат наблюдавани, именно като отбелязваме привидно незначителните и дребни неща у човека.
Неговата външност също така често ни дава представа, какъв е бил той в своето морално и духовно поведение в един минал земен живот или в поредица от минали земни съществувания.
В тази насока могат да се наблюдават определени типове хора и именно чрез разглеждането им се вижда, как определен тип хора се свързват с едно съвсем определено поведение в едно от своите минали земни съществувания. За да не говорим абстрактно, нека разгледаме нещата с примери. Да кажем например, че някой е прекарал своя земен живот, занимавайки се много детайлно с житейските неща, заставащи пред него; че е проявявал интимен, дълбок интерес към всичко; че не е минавал с безразличие покрай хора, различни неща и явления. Вие ще можете да наблюдавате това в хората около вас в сегашния ви живот. Възможно е да се запознаем с хора, които например познават древните гръцки държавници по-добре, отколкото съвременните държавници.
към текста >>
В тази насока могат да се наблюдават оп
ред
елени типове хора и именно чрез разглеждането им се вижда, как оп
ред
елен тип хора се свързват с едно съвсем оп
ред
елено поведение в едно от своите минали земни съществувания.
Дорнах 10 май 1924 Днес ще разгледаме външната страна на човешката същност, която същевременно сочи към развитието на човешката карма. Казвам външната страна, което означава външната човешка форма, така както тя се явява пред нас като човешка физиономия, като проява на жестовете, като всичко онова, което е външна изява на човека и на физическия свят. Още при разглеждането на отделните кармически връзки обърнах внимание, как те могат да бъдат наблюдавани, именно като отбелязваме привидно незначителните и дребни неща у човека. Неговата външност също така често ни дава представа, какъв е бил той в своето морално и духовно поведение в един минал земен живот или в поредица от минали земни съществувания.
В тази насока могат да се наблюдават определени типове хора и именно чрез разглеждането им се вижда, как определен тип хора се свързват с едно съвсем определено поведение в едно от своите минали земни съществувания.
За да не говорим абстрактно, нека разгледаме нещата с примери. Да кажем например, че някой е прекарал своя земен живот, занимавайки се много детайлно с житейските неща, заставащи пред него; че е проявявал интимен, дълбок интерес към всичко; че не е минавал с безразличие покрай хора, различни неща и явления. Вие ще можете да наблюдавате това в хората около вас в сегашния ви живот. Възможно е да се запознаем с хора, които например познават древните гръцки държавници по-добре, отколкото съвременните държавници. Когато ги запитаме за някого като Перикъл, Алчибиад или Милтиад и т.
към текста >>
Да кажем например, че някой е прекарал своя земен живот, занимавайки се много детайлно с житейските неща, заставащи п
ред
него; че е проявявал интимен, дълбок интерес към всичко; че не е минавал с безразличие покрай хора, различни неща и явления.
Казвам външната страна, което означава външната човешка форма, така както тя се явява пред нас като човешка физиономия, като проява на жестовете, като всичко онова, което е външна изява на човека и на физическия свят. Още при разглеждането на отделните кармически връзки обърнах внимание, как те могат да бъдат наблюдавани, именно като отбелязваме привидно незначителните и дребни неща у човека. Неговата външност също така често ни дава представа, какъв е бил той в своето морално и духовно поведение в един минал земен живот или в поредица от минали земни съществувания. В тази насока могат да се наблюдават определени типове хора и именно чрез разглеждането им се вижда, как определен тип хора се свързват с едно съвсем определено поведение в едно от своите минали земни съществувания. За да не говорим абстрактно, нека разгледаме нещата с примери.
Да кажем например, че някой е прекарал своя земен живот, занимавайки се много детайлно с житейските неща, заставащи пред него; че е проявявал интимен, дълбок интерес към всичко; че не е минавал с безразличие покрай хора, различни неща и явления.
Вие ще можете да наблюдавате това в хората около вас в сегашния ви живот. Възможно е да се запознаем с хора, които например познават древните гръцки държавници по-добре, отколкото съвременните държавници. Когато ги запитаме за някого като Перикъл, Алчибиад или Милтиад и т. н., те са добре осведомени, защото са учили това в училище. Когато ги запитаме за нещо, което става по същия начин в днешно време, те знаят твърде малко за него.
към текста >>
Аз посочих, че има хора, мъже, които разказват - когато разговаряме с тях след обяд, - че п
ред
и обяд са видели на улицата една дама.
Когато ги запитаме за някого като Перикъл, Алчибиад или Милтиад и т. н., те са добре осведомени, защото са учили това в училище. Когато ги запитаме за нещо, което става по същия начин в днешно време, те знаят твърде малко за него. Но това може да открием и по отношение на съвършено обикновеното житейско наблюдение. Вече изнесох нещо по отношение на това, което без съмнение изглежда твърде странно за онези, които често пъти мислят, че са достигнали върха на идеализма.
Аз посочих, че има хора, мъже, които разказват - когато разговаряме с тях след обяд, - че преди обяд са видели на улицата една дама.
Когато ги запитаме, с каква дреха е била облечена, те не знаят! В края на краищата това е невероятно, но факт; има такива хора. Но нали за такива неща могат да се дадат различни тълкувания. Може да се каже, че човекът има много висока духовност и когато се намира именно в такова положение, за него е твърде незначително да обръща внимание на такива неща. Но това не е истинска проникновена духовност.
към текста >>
Духовността на този човек съвсем не е така проникновена, защото е много важно, какво облекло използва човек и в оп
ред
елен смисъл е също така важно, например какъв нос има някой или каква уста има той.
В края на краищата това е невероятно, но факт; има такива хора. Но нали за такива неща могат да се дадат различни тълкувания. Може да се каже, че човекът има много висока духовност и когато се намира именно в такова положение, за него е твърде незначително да обръща внимание на такива неща. Но това не е истинска проникновена духовност. Той може да бъде високо духовен човек, но важното е не само висотата, а именно тази духовност да бъде проникновена, а не повърхностна.
Духовността на този човек съвсем не е така проникновена, защото е много важно, какво облекло използва човек и в определен смисъл е също така важно, например какъв нос има някой или каква уста има той.
Има хора, които обръщат внимание именно на всичко това в живота. Те съдят за света по това, което узнават от него. Други хора минават така през живота, като че нищо не ги интересува. Те приемат всичко, което срещат като сън, който веднага отлетява. Това са, бих искал да кажа, две полярни противоположности от хора.
към текста >>
Но каквото и някой да отсъди за това, мои мили приятели, не е важно дали при някой човек, - който не знае, с каква дреха е била облечена дамата, която е срещнал п
ред
и обяд, - вярваме, че това е висше или нисше.
Има хора, които обръщат внимание именно на всичко това в живота. Те съдят за света по това, което узнават от него. Други хора минават така през живота, като че нищо не ги интересува. Те приемат всичко, което срещат като сън, който веднага отлетява. Това са, бих искал да кажа, две полярни противоположности от хора.
Но каквото и някой да отсъди за това, мои мили приятели, не е важно дали при някой човек, - който не знае, с каква дреха е била облечена дамата, която е срещнал преди обяд, - вярваме, че това е висше или нисше.
Днес ние искаме да обсъдим, какво влияние има това върху кармата на човека. А има голяма разлика в това, дали един човек обръща внимание на нещата в живота, дали се интересува за всички подробности, или минава покрай тях, без да им обръща внимание. Именно подробностите са извънредно важни за цялото устройство на духовния живот, не заради самите подробности, а защото една такава подробност сочи към напълно определена душевна нагласа. Помислете за професора, който винаги изнасял своите лекции много добре, докато погледът му постоянно се насочвал към една определена точка. Именно очите му били постоянно втренчени върху горната половина на гърдите на един негов слушател.
към текста >>
Именно подробностите са извън
ред
но важни за цялото устройство на духовния живот, не заради самите подробности, а защото една такава подробност сочи към напълно оп
ред
елена душевна нагласа.
Те приемат всичко, което срещат като сън, който веднага отлетява. Това са, бих искал да кажа, две полярни противоположности от хора. Но каквото и някой да отсъди за това, мои мили приятели, не е важно дали при някой човек, - който не знае, с каква дреха е била облечена дамата, която е срещнал преди обяд, - вярваме, че това е висше или нисше. Днес ние искаме да обсъдим, какво влияние има това върху кармата на човека. А има голяма разлика в това, дали един човек обръща внимание на нещата в живота, дали се интересува за всички подробности, или минава покрай тях, без да им обръща внимание.
Именно подробностите са извънредно важни за цялото устройство на духовния живот, не заради самите подробности, а защото една такава подробност сочи към напълно определена душевна нагласа.
Помислете за професора, който винаги изнасял своите лекции много добре, докато погледът му постоянно се насочвал към една определена точка. Именно очите му били постоянно втренчени върху горната половина на гърдите на един негов слушател. Той никога не се отклонявал от темата и винаги много добре изнасял своите лекции. Но един ден се отклонил. Погледнал нататък, но бил принуден постоянно да отклонява погледа си.
към текста >>
Помислете за професора, който винаги изнасял своите лекции много добре, докато погледът му постоянно се насочвал към една оп
ред
елена точка.
Това са, бих искал да кажа, две полярни противоположности от хора. Но каквото и някой да отсъди за това, мои мили приятели, не е важно дали при някой човек, - който не знае, с каква дреха е била облечена дамата, която е срещнал преди обяд, - вярваме, че това е висше или нисше. Днес ние искаме да обсъдим, какво влияние има това върху кармата на човека. А има голяма разлика в това, дали един човек обръща внимание на нещата в живота, дали се интересува за всички подробности, или минава покрай тях, без да им обръща внимание. Именно подробностите са извънредно важни за цялото устройство на духовния живот, не заради самите подробности, а защото една такава подробност сочи към напълно определена душевна нагласа.
Помислете за професора, който винаги изнасял своите лекции много добре, докато погледът му постоянно се насочвал към една определена точка.
Именно очите му били постоянно втренчени върху горната половина на гърдите на един негов слушател. Той никога не се отклонявал от темата и винаги много добре изнасял своите лекции. Но един ден се отклонил. Погледнал нататък, но бил принуден постоянно да отклонява погледа си. Накрая отишъл при слушателя и запитал: - Защо сте зашили копчето, което беше откъснато?
към текста >>
И когато човек иска да наблюдава кармическите линии, това вече има извън
ред
но голямо значение.
Погледнал нататък, но бил принуден постоянно да отклонява погледа си. Накрая отишъл при слушателя и запитал: - Защо сте зашили копчето, което беше откъснато? Това ме накара напълно да се отклоня от моята концепция! - Той винаги гледал мястото на липсващото копче и това му помагало да се концентрира. Това е незначително нали, - дали някой гледа или не гледа към едно липсващо копче, - но за цялата душевна нагласа е важно, дали това се прави или не.
И когато човек иска да наблюдава кармическите линии, това вече има извънредно голямо значение.
Нека първо разгледаме тези два типа хора, за които говорих. Достатъчно е само да си припомните какво често съм казвал за преминаването на човека от един земен живот в друг. Често пъти е така, че в един земен живот човекът има глава, после останалата форма и това, което е останалата форма без главата, именно тази форма притежава определено съотношение на силите. Физическото тяло на човека се предава на елементите. Човекът естествено не пренася със себе си физическото вещество от един земен живот в друг земен живот.
към текста >>
Често пъти е така, че в един земен живот човекът има глава, после останалата форма и това, което е останалата форма без главата, именно тази форма притежава оп
ред
елено съотношение на силите.
- Той винаги гледал мястото на липсващото копче и това му помагало да се концентрира. Това е незначително нали, - дали някой гледа или не гледа към едно липсващо копче, - но за цялата душевна нагласа е важно, дали това се прави или не. И когато човек иска да наблюдава кармическите линии, това вече има извънредно голямо значение. Нека първо разгледаме тези два типа хора, за които говорих. Достатъчно е само да си припомните какво често съм казвал за преминаването на човека от един земен живот в друг.
Често пъти е така, че в един земен живот човекът има глава, после останалата форма и това, което е останалата форма без главата, именно тази форма притежава определено съотношение на силите.
Физическото тяло на човека се предава на елементите. Човекът естествено не пренася със себе си физическото вещество от един земен живот в друг земен живот. Но той пренася през живота между смъртта и едно ново раждане съотношението на силите, което има в своя организъм извън главата и това съотношение се превръща в глава в следващия земен живот, докато главата от настоящия земен живот се е образувала от системата на крайниците и от останалия организъм в предходния земен живот. Така човешкият организъм без главата в един земен живот се превръща винаги, ако мога да употребя този израз, в глава в следващия земен живот. Главата в настоящия земен живот винаги е резултат от миналия земен живот на организма, но без главата от този минал живот, която пък тогава е била резултат от предишния земен живот на организма.
към текста >>
Физическото тяло на човека се п
ред
ава на елементите.
Това е незначително нали, - дали някой гледа или не гледа към едно липсващо копче, - но за цялата душевна нагласа е важно, дали това се прави или не. И когато човек иска да наблюдава кармическите линии, това вече има извънредно голямо значение. Нека първо разгледаме тези два типа хора, за които говорих. Достатъчно е само да си припомните какво често съм казвал за преминаването на човека от един земен живот в друг. Често пъти е така, че в един земен живот човекът има глава, после останалата форма и това, което е останалата форма без главата, именно тази форма притежава определено съотношение на силите.
Физическото тяло на човека се предава на елементите.
Човекът естествено не пренася със себе си физическото вещество от един земен живот в друг земен живот. Но той пренася през живота между смъртта и едно ново раждане съотношението на силите, което има в своя организъм извън главата и това съотношение се превръща в глава в следващия земен живот, докато главата от настоящия земен живот се е образувала от системата на крайниците и от останалия организъм в предходния земен живот. Така човешкият организъм без главата в един земен живот се превръща винаги, ако мога да употребя този израз, в глава в следващия земен живот. Главата в настоящия земен живот винаги е резултат от миналия земен живот на организма, но без главата от този минал живот, която пък тогава е била резултат от предишния земен живот на организма. Това важи за цялото съотношение на силите в устройството на човешкото същество.
към текста >>
Но той пренася през живота между смъртта и едно ново раждане съотношението на силите, което има в своя организъм извън главата и това съотношение се превръща в глава в следващия земен живот, докато главата от настоящия земен живот се е образувала от системата на крайниците и от останалия организъм в п
ред
ходния земен живот.
Нека първо разгледаме тези два типа хора, за които говорих. Достатъчно е само да си припомните какво често съм казвал за преминаването на човека от един земен живот в друг. Често пъти е така, че в един земен живот човекът има глава, после останалата форма и това, което е останалата форма без главата, именно тази форма притежава определено съотношение на силите. Физическото тяло на човека се предава на елементите. Човекът естествено не пренася със себе си физическото вещество от един земен живот в друг земен живот.
Но той пренася през живота между смъртта и едно ново раждане съотношението на силите, което има в своя организъм извън главата и това съотношение се превръща в глава в следващия земен живот, докато главата от настоящия земен живот се е образувала от системата на крайниците и от останалия организъм в предходния земен живот.
Така човешкият организъм без главата в един земен живот се превръща винаги, ако мога да употребя този израз, в глава в следващия земен живот. Главата в настоящия земен живот винаги е резултат от миналия земен живот на организма, но без главата от този минал живот, която пък тогава е била резултат от предишния земен живот на организма. Това важи за цялото съотношение на силите в устройството на човешкото същество. Когато някой преминава през живота с голямо внимание и ако не води един предимно заседнал живот - такива хора не е имало в миналите времена, затова днес рядко може да бъде наблюдавано кармически, как предимно застоялият начин на живот ще се отрази на хората в следващия земен живот; ние първо трябва да изчакаме, защото такива земни съществувания, при които човек само седи, съществуват всъщност само в наше време, - и така, ако един човек е обръщал внимание на нещата около себе си, той винаги е трябвало да отива при тях, трябвало е да задвижи, да задейства крайниците си. Цялото тяло е било привеждано в дейност; не само сетивата, които принадлежат към системата на главата, а цялото тяло е било поставяно в движение.
към текста >>
Главата в настоящия земен живот винаги е резултат от миналия земен живот на организма, но без главата от този минал живот, която пък тогава е била резултат от п
ред
ишния земен живот на организма.
Често пъти е така, че в един земен живот човекът има глава, после останалата форма и това, което е останалата форма без главата, именно тази форма притежава определено съотношение на силите. Физическото тяло на човека се предава на елементите. Човекът естествено не пренася със себе си физическото вещество от един земен живот в друг земен живот. Но той пренася през живота между смъртта и едно ново раждане съотношението на силите, което има в своя организъм извън главата и това съотношение се превръща в глава в следващия земен живот, докато главата от настоящия земен живот се е образувала от системата на крайниците и от останалия организъм в предходния земен живот. Така човешкият организъм без главата в един земен живот се превръща винаги, ако мога да употребя този израз, в глава в следващия земен живот.
Главата в настоящия земен живот винаги е резултат от миналия земен живот на организма, но без главата от този минал живот, която пък тогава е била резултат от предишния земен живот на организма.
Това важи за цялото съотношение на силите в устройството на човешкото същество. Когато някой преминава през живота с голямо внимание и ако не води един предимно заседнал живот - такива хора не е имало в миналите времена, затова днес рядко може да бъде наблюдавано кармически, как предимно застоялият начин на живот ще се отрази на хората в следващия земен живот; ние първо трябва да изчакаме, защото такива земни съществувания, при които човек само седи, съществуват всъщност само в наше време, - и така, ако един човек е обръщал внимание на нещата около себе си, той винаги е трябвало да отива при тях, трябвало е да задвижи, да задейства крайниците си. Цялото тяло е било привеждано в дейност; не само сетивата, които принадлежат към системата на главата, а цялото тяло е било поставяно в движение. Това, което цялото тяло върши, когато човекът проявява внимание, преминава в образуването на главата за следващия земен живот и има съвсем определено въздействие. То след това става главата на човека в следващия земен живот и този човек изпитва много силен стремеж да изпраща в останалия организъм, присъединяващ се към главата в следващия земен живот, такива сили, които предизвикват много силно въздействие върху него от страна на силите на Земята.
към текста >>
Когато някой преминава през живота с голямо внимание и ако не води един п
ред
имно заседнал живот - такива хора не е имало в миналите времена, затова днес рядко може да бъде наблюдавано кармически, как п
ред
имно застоялият начин на живот ще се отрази на хората в следващия земен живот; ние първо трябва да изчакаме, защото такива земни съществувания, при които човек само седи, съществуват всъщност само в наше време, - и така, ако един човек е обръщал внимание на нещата около себе си, той винаги е трябвало да отива при тях, трябвало е да задвижи, да задейства крайниците си.
Човекът естествено не пренася със себе си физическото вещество от един земен живот в друг земен живот. Но той пренася през живота между смъртта и едно ново раждане съотношението на силите, което има в своя организъм извън главата и това съотношение се превръща в глава в следващия земен живот, докато главата от настоящия земен живот се е образувала от системата на крайниците и от останалия организъм в предходния земен живот. Така човешкият организъм без главата в един земен живот се превръща винаги, ако мога да употребя този израз, в глава в следващия земен живот. Главата в настоящия земен живот винаги е резултат от миналия земен живот на организма, но без главата от този минал живот, която пък тогава е била резултат от предишния земен живот на организма. Това важи за цялото съотношение на силите в устройството на човешкото същество.
Когато някой преминава през живота с голямо внимание и ако не води един предимно заседнал живот - такива хора не е имало в миналите времена, затова днес рядко може да бъде наблюдавано кармически, как предимно застоялият начин на живот ще се отрази на хората в следващия земен живот; ние първо трябва да изчакаме, защото такива земни съществувания, при които човек само седи, съществуват всъщност само в наше време, - и така, ако един човек е обръщал внимание на нещата около себе си, той винаги е трябвало да отива при тях, трябвало е да задвижи, да задейства крайниците си.
Цялото тяло е било привеждано в дейност; не само сетивата, които принадлежат към системата на главата, а цялото тяло е било поставяно в движение. Това, което цялото тяло върши, когато човекът проявява внимание, преминава в образуването на главата за следващия земен живот и има съвсем определено въздействие. То след това става главата на човека в следващия земен живот и този човек изпитва много силен стремеж да изпраща в останалия организъм, присъединяващ се към главата в следващия земен живот, такива сили, които предизвикват много силно въздействие върху него от страна на силите на Земята. А сега трябва да помислите: Ако това, което е изобразено схематично, е главата на човека, а това останалата част на организма, то в първите седем години от живота всичко, което е в останалия организъм, мускули, кости и т. н., се е образувало от импулсите на главата.
към текста >>
Това, което цялото тяло върши, когато човекът проявява внимание, преминава в образуването на главата за следващия земен живот и има съвсем оп
ред
елено въздействие.
Така човешкият организъм без главата в един земен живот се превръща винаги, ако мога да употребя този израз, в глава в следващия земен живот. Главата в настоящия земен живот винаги е резултат от миналия земен живот на организма, но без главата от този минал живот, която пък тогава е била резултат от предишния земен живот на организма. Това важи за цялото съотношение на силите в устройството на човешкото същество. Когато някой преминава през живота с голямо внимание и ако не води един предимно заседнал живот - такива хора не е имало в миналите времена, затова днес рядко може да бъде наблюдавано кармически, как предимно застоялият начин на живот ще се отрази на хората в следващия земен живот; ние първо трябва да изчакаме, защото такива земни съществувания, при които човек само седи, съществуват всъщност само в наше време, - и така, ако един човек е обръщал внимание на нещата около себе си, той винаги е трябвало да отива при тях, трябвало е да задвижи, да задейства крайниците си. Цялото тяло е било привеждано в дейност; не само сетивата, които принадлежат към системата на главата, а цялото тяло е било поставяно в движение.
Това, което цялото тяло върши, когато човекът проявява внимание, преминава в образуването на главата за следващия земен живот и има съвсем определено въздействие.
То след това става главата на човека в следващия земен живот и този човек изпитва много силен стремеж да изпраща в останалия организъм, присъединяващ се към главата в следващия земен живот, такива сили, които предизвикват много силно въздействие върху него от страна на силите на Земята. А сега трябва да помислите: Ако това, което е изобразено схематично, е главата на човека, а това останалата част на организма, то в първите седем години от живота всичко, което е в останалия организъм, мускули, кости и т. н., се е образувало от импулсите на главата. Главата изпраща тези сили в организма. Всяка кост е така образувана, както тя трябва да бъде образувана от главата.
към текста >>
То след това става главата на човека в следващия земен живот и този човек изпитва много силен стремеж да изпраща в останалия организъм, присъединяващ се към главата в следващия земен живот, такива сили, които п
ред
извикват много силно въздействие върху него от страна на силите на Земята.
Главата в настоящия земен живот винаги е резултат от миналия земен живот на организма, но без главата от този минал живот, която пък тогава е била резултат от предишния земен живот на организма. Това важи за цялото съотношение на силите в устройството на човешкото същество. Когато някой преминава през живота с голямо внимание и ако не води един предимно заседнал живот - такива хора не е имало в миналите времена, затова днес рядко може да бъде наблюдавано кармически, как предимно застоялият начин на живот ще се отрази на хората в следващия земен живот; ние първо трябва да изчакаме, защото такива земни съществувания, при които човек само седи, съществуват всъщност само в наше време, - и така, ако един човек е обръщал внимание на нещата около себе си, той винаги е трябвало да отива при тях, трябвало е да задвижи, да задейства крайниците си. Цялото тяло е било привеждано в дейност; не само сетивата, които принадлежат към системата на главата, а цялото тяло е било поставяно в движение. Това, което цялото тяло върши, когато човекът проявява внимание, преминава в образуването на главата за следващия земен живот и има съвсем определено въздействие.
То след това става главата на човека в следващия земен живот и този човек изпитва много силен стремеж да изпраща в останалия организъм, присъединяващ се към главата в следващия земен живот, такива сили, които предизвикват много силно въздействие върху него от страна на силите на Земята.
А сега трябва да помислите: Ако това, което е изобразено схематично, е главата на човека, а това останалата част на организма, то в първите седем години от живота всичко, което е в останалия организъм, мускули, кости и т. н., се е образувало от импулсите на главата. Главата изпраща тези сили в организма. Всяка кост е така образувана, както тя трябва да бъде образувана от главата. Ако поради начина на земния живот, както описах, главата сега има тенденцията да развие силно сродство със силите на Земята, какво става тогава?
към текста >>
Тогава, още през ембрионалния живот чрез благоволението на главата ще бъдат протежирани земните сили; п
ред
имно те ще бъдат изпращани в изграждането на човека също и по-късно, до смяната на зъбите.
А сега трябва да помислите: Ако това, което е изобразено схематично, е главата на човека, а това останалата част на организма, то в първите седем години от живота всичко, което е в останалия организъм, мускули, кости и т. н., се е образувало от импулсите на главата. Главата изпраща тези сили в организма. Всяка кост е така образувана, както тя трябва да бъде образувана от главата. Ако поради начина на земния живот, както описах, главата сега има тенденцията да развие силно сродство със силите на Земята, какво става тогава?
Тогава, още през ембрионалния живот чрез благоволението на главата ще бъдат протежирани земните сили; предимно те ще бъдат изпращани в изграждането на човека също и по-късно, до смяната на зъбите.
Силите на Земята ще бъдат твърде много предпочитани и резултатът ще бъде, че един такъв човек особено силно ще развие това, което зависи от земните сили. Това означава, че той получава големи здрави кости, получава например много широки плещи, ребрата са добре развити. Всичко носи характера на нещо добре развито. Обаче от всичко това виждате, как вниманието от предния земен живот е пренесено в настоящия земен живот, как се изгражда организмът.
към текста >>
Силите на Земята ще бъдат твърде много п
ред
почитани и резултатът ще бъде,
н., се е образувало от импулсите на главата. Главата изпраща тези сили в организма. Всяка кост е така образувана, както тя трябва да бъде образувана от главата. Ако поради начина на земния живот, както описах, главата сега има тенденцията да развие силно сродство със силите на Земята, какво става тогава? Тогава, още през ембрионалния живот чрез благоволението на главата ще бъдат протежирани земните сили; предимно те ще бъдат изпращани в изграждането на човека също и по-късно, до смяната на зъбите.
Силите на Земята ще бъдат твърде много предпочитани и резултатът ще бъде,
че един такъв човек особено силно ще развие това, което зависи от земните сили. Това означава, че той получава големи здрави кости, получава например много широки плещи, ребрата са добре развити. Всичко носи характера на нещо добре развито. Обаче от всичко това виждате, как вниманието от предния земен живот е пренесено в настоящия земен живот, как се изгражда организмът. Всичко това пространствено изхожда от главата, но всъщност от душата и духа.
към текста >>
Обаче от всичко това виждате, как вниманието от п
ред
ния земен живот е пренесено в настоящия земен живот, как се изгражда организмът.
Тогава, още през ембрионалния живот чрез благоволението на главата ще бъдат протежирани земните сили; предимно те ще бъдат изпращани в изграждането на човека също и по-късно, до смяната на зъбите. Силите на Земята ще бъдат твърде много предпочитани и резултатът ще бъде, че един такъв човек особено силно ще развие това, което зависи от земните сили. Това означава, че той получава големи здрави кости, получава например много широки плещи, ребрата са добре развити. Всичко носи характера на нещо добре развито.
Обаче от всичко това виждате, как вниманието от предния земен живот е пренесено в настоящия земен живот, как се изгражда организмът.
Всичко това пространствено изхожда от главата, но всъщност от душата и духа. Защото във всички тези изграждащи сили участват душата и духът, и поради това ние винаги можем да насочим погледа си към душевно-духовното. Оттам при такива хора виждаме, че главата е станала сродна със Земята чрез обстоятелствата от предишния земен живот, каквито ви описах. Това можем да видим при челото; то не е особено високо - защото високите чела не са сродни със Земята, - но то е рязко, силно развито и т. н.. Следователно при човека, който се развива така, ние виждаме, че костите му са силни и здрави.
към текста >>
Оттам при такива хора виждаме, че главата е станала сродна със Земята чрез обстоятелствата от п
ред
ишния земен живот, каквито ви описах.
Това означава, че той получава големи здрави кости, получава например много широки плещи, ребрата са добре развити. Всичко носи характера на нещо добре развито. Обаче от всичко това виждате, как вниманието от предния земен живот е пренесено в настоящия земен живот, как се изгражда организмът. Всичко това пространствено изхожда от главата, но всъщност от душата и духа. Защото във всички тези изграждащи сили участват душата и духът, и поради това ние винаги можем да насочим погледа си към душевно-духовното.
Оттам при такива хора виждаме, че главата е станала сродна със Земята чрез обстоятелствата от предишния земен живот, каквито ви описах.
Това можем да видим при челото; то не е особено високо - защото високите чела не са сродни със Земята, - но то е рязко, силно развито и т. н.. Следователно при човека, който се развива така, ние виждаме, че костите му са силни и здрави. И особеното е, че когато от предходния земен живот в настоящия действат такива сродни със Земята сили, тогава косата израства много бързо. Така че при деца, чиято коса израства много бързо, трябва винаги да свързваме това с техния изпълнен с внимание живот от миналото земно съществуване. Човекът оформя своето тяло в следващия земен живот чрез едно морално-духовно поведение от предишния си земен живот.
към текста >>
И особеното е, че когато от п
ред
ходния земен живот в настоящия действат такива сродни със Земята сили, тогава косата израства много бързо.
Всичко това пространствено изхожда от главата, но всъщност от душата и духа. Защото във всички тези изграждащи сили участват душата и духът, и поради това ние винаги можем да насочим погледа си към душевно-духовното. Оттам при такива хора виждаме, че главата е станала сродна със Земята чрез обстоятелствата от предишния земен живот, каквито ви описах. Това можем да видим при челото; то не е особено високо - защото високите чела не са сродни със Земята, - но то е рязко, силно развито и т. н.. Следователно при човека, който се развива така, ние виждаме, че костите му са силни и здрави.
И особеното е, че когато от предходния земен живот в настоящия действат такива сродни със Земята сили, тогава косата израства много бързо.
Така че при деца, чиято коса израства много бързо, трябва винаги да свързваме това с техния изпълнен с внимание живот от миналото земно съществуване. Човекът оформя своето тяло в следващия земен живот чрез едно морално-духовно поведение от предишния си земен живот. Ние винаги ще намерим потвърждение за това, как духовно-душевното участва в образуването на човека. При един човек, чиято карма е такава, каквато описах, - че от една особено силна склонност внимателно да се наблюдава живота, в следващия земен живот той получава силно развити кости, добре развити мускули, - при такъв човек ние ще видим, как той смело крачи в живота. Чрез това той същевременно е усвоил естествената сила за един изпълнен със смелост живот.
към текста >>
Човекът оформя своето тяло в следващия земен живот чрез едно морално-духовно поведение от п
ред
ишния си земен живот.
Оттам при такива хора виждаме, че главата е станала сродна със Земята чрез обстоятелствата от предишния земен живот, каквито ви описах. Това можем да видим при челото; то не е особено високо - защото високите чела не са сродни със Земята, - но то е рязко, силно развито и т. н.. Следователно при човека, който се развива така, ние виждаме, че костите му са силни и здрави. И особеното е, че когато от предходния земен живот в настоящия действат такива сродни със Земята сили, тогава косата израства много бързо. Така че при деца, чиято коса израства много бързо, трябва винаги да свързваме това с техния изпълнен с внимание живот от миналото земно съществуване.
Човекът оформя своето тяло в следващия земен живот чрез едно морално-духовно поведение от предишния си земен живот.
Ние винаги ще намерим потвърждение за това, как духовно-душевното участва в образуването на човека. При един човек, чиято карма е такава, каквато описах, - че от една особено силна склонност внимателно да се наблюдава живота, в следващия земен живот той получава силно развити кости, добре развити мускули, - при такъв човек ние ще видим, как той смело крачи в живота. Чрез това той същевременно е усвоил естествената сила за един изпълнен със смелост живот. Но нещата стоят така, че макар и във времето някои хора вече да са изоставили описването на редуващите се земни съществувания, те все още са имали познанието, което всъщност човек може да има, когато насочва поглед към повтарящите се земни съществувания, какъвто е бил например случаят при Аристотел. Той все още можеше да опише в своята «Физиономика»[1], как външната конфигурация на лицето е свързана с моралното поведение, с моралното устройство на даден човек.
към текста >>
Но нещата стоят така, че макар и във времето някои хора вече да са изоставили описването на
ред
уващите се земни съществувания, те все още са имали познанието, което всъщност човек може да има, когато насочва поглед към повтарящите се земни съществувания, какъвто е бил например случаят при Аристотел.
Така че при деца, чиято коса израства много бързо, трябва винаги да свързваме това с техния изпълнен с внимание живот от миналото земно съществуване. Човекът оформя своето тяло в следващия земен живот чрез едно морално-духовно поведение от предишния си земен живот. Ние винаги ще намерим потвърждение за това, как духовно-душевното участва в образуването на човека. При един човек, чиято карма е такава, каквато описах, - че от една особено силна склонност внимателно да се наблюдава живота, в следващия земен живот той получава силно развити кости, добре развити мускули, - при такъв човек ние ще видим, как той смело крачи в живота. Чрез това той същевременно е усвоил естествената сила за един изпълнен със смелост живот.
Но нещата стоят така, че макар и във времето някои хора вече да са изоставили описването на редуващите се земни съществувания, те все още са имали познанието, което всъщност човек може да има, когато насочва поглед към повтарящите се земни съществувания, какъвто е бил например случаят при Аристотел.
Той все още можеше да опише в своята «Физиономика»[1], как външната конфигурация на лицето е свързана с моралното поведение, с моралното устройство на даден човек. Нека сега разгледаме страхливците, страхливите хора. В техния минал земен живот те не са се интересували от нищо. Както виждате, разглеждането на кармата има също определено значение за това, как човек застава в живота си по отношение на бъдещето. В крайна сметка, когато свързваме настоящия земен живот с минали земни съществувания това е задоволяване на жаждата за знание, но не само на жаждата за знание.
към текста >>
Както виждате, разглеждането на кармата има също оп
ред
елено значение за това, как човек застава в живота си по отношение на бъдещето.
Чрез това той същевременно е усвоил естествената сила за един изпълнен със смелост живот. Но нещата стоят така, че макар и във времето някои хора вече да са изоставили описването на редуващите се земни съществувания, те все още са имали познанието, което всъщност човек може да има, когато насочва поглед към повтарящите се земни съществувания, какъвто е бил например случаят при Аристотел. Той все още можеше да опише в своята «Физиономика»[1], как външната конфигурация на лицето е свързана с моралното поведение, с моралното устройство на даден човек. Нека сега разгледаме страхливците, страхливите хора. В техния минал земен живот те не са се интересували от нищо.
Както виждате, разглеждането на кармата има също определено значение за това, как човек застава в живота си по отношение на бъдещето.
В крайна сметка, когато свързваме настоящия земен живот с минали земни съществувания това е задоволяване на жаждата за знание, но не само на жаждата за знание. Защото, когато погледнем с известно познание нашия настоящ земен живот, ние можем да се подготвим за следващия земен живот. Ако преминаваме така бързо и повърхностно през живота, ако не ни интересува нищо, тогава можем да бъдем сигурни, че в следващия земен живот ще бъдем страхливци. Но това се получава отново поради факта, че когато незаинтересуваната същност на един лишен от внимание човек се свързва слабо със заобикалящата го среда, в следващия земен живот организацията на главата не добива никакво сродство със земните сили. Костите остават неразвити, косите растат бавно, човек често пъти има крака, изкривени във формата на О или на Х.
към текста >>
Но това се получава отново поради факта, че когато незаинтересуваната същност на един лишен от внимание човек се свързва слабо със заобикалящата го с
ред
а, в следващия земен живот организацията на главата не добива никакво сродство със земните сили.
В техния минал земен живот те не са се интересували от нищо. Както виждате, разглеждането на кармата има също определено значение за това, как човек застава в живота си по отношение на бъдещето. В крайна сметка, когато свързваме настоящия земен живот с минали земни съществувания това е задоволяване на жаждата за знание, но не само на жаждата за знание. Защото, когато погледнем с известно познание нашия настоящ земен живот, ние можем да се подготвим за следващия земен живот. Ако преминаваме така бързо и повърхностно през живота, ако не ни интересува нищо, тогава можем да бъдем сигурни, че в следващия земен живот ще бъдем страхливци.
Но това се получава отново поради факта, че когато незаинтересуваната същност на един лишен от внимание човек се свързва слабо със заобикалящата го среда, в следващия земен живот организацията на главата не добива никакво сродство със земните сили.
Костите остават неразвити, косите растат бавно, човек често пъти има крака, изкривени във формата на О или на Х. Това са неща, които много интимно показват връзката между духовно-душевното от една страна и природно-физическото от друга страна. Да, мои мили приятели, ние можем даже до детайлите на конфигурацията на главата да погледнем целия човек отвъд в миналия земен живот. Но аз не казвам тези неща, за да правим нашите наблюдения именно върху тях. Всички наблюдения, които ви съобщих като подготовка за разглеждане на кармата, са възникнали не по външен начин, а напълно по вътрешен начин, чрез методите на духовната наука.
към текста >>
Отчасти той е отражение на това, което са силите между смъртта и едно ново раждане, отчасти е отражение на неговия минал земен живот и няма никакъв смисъл в това физиологията и анатомията да се развиват така, както те се развиват днес - да разглеждат човека, само такъв, какъвто той се п
ред
ставя п
ред
тях външно и след това да разглждат едно след друго всичко, което е в него.
Но аз не казвам тези неща, за да правим нашите наблюдения именно върху тях. Всички наблюдения, които ви съобщих като подготовка за разглеждане на кармата, са възникнали не по външен начин, а напълно по вътрешен начин, чрез методите на духовната наука. Именно тези духовнонаучни методи показват, че човекът по никакъв начин не трябва да бъде разглеждан всъщност така външно, както го разглеждат днешната физиология и анатомия. Да се изучават просто органите и техните взаимни връзки, това всъщност няма никакъв смисъл. Защото човекът е една картина, един образ.
Отчасти той е отражение на това, което са силите между смъртта и едно ново раждане, отчасти е отражение на неговия минал земен живот и няма никакъв смисъл в това физиологията и анатомията да се развиват така, както те се развиват днес - да разглеждат човека, само такъв, какъвто той се представя пред тях външно и след това да разглждат едно след друго всичко, което е в него.
Защото главата например има много по-голяма връзка с миналия земен живот, отколкото с тялото, което човек има в този земен живот. Следователно можем да кажем: - Ние разбираме определени физически процеси едва тогава, когато насочваме поглед назад към миналите земни съществувания. - Един човек, който внимателно е опознавал света в един минал земен живот, има бързо растяща коса. Един човек, който малко се е запознавал със света в един минал земен живот, той има съвсем бавно растяща коса. Тя се намира на повърхността на главата, докато онези, които са се интересували много силно от нещага в един предишен земен живот, които са се интересували свръхинтензивно, които са навирали носа си във всичко, имат гъста коса.
към текста >>
Следователно можем да кажем: - Ние разбираме оп
ред
елени физически процеси едва тогава, когато насочваме поглед назад към миналите земни съществувания.
Именно тези духовнонаучни методи показват, че човекът по никакъв начин не трябва да бъде разглеждан всъщност така външно, както го разглеждат днешната физиология и анатомия. Да се изучават просто органите и техните взаимни връзки, това всъщност няма никакъв смисъл. Защото човекът е една картина, един образ. Отчасти той е отражение на това, което са силите между смъртта и едно ново раждане, отчасти е отражение на неговия минал земен живот и няма никакъв смисъл в това физиологията и анатомията да се развиват така, както те се развиват днес - да разглеждат човека, само такъв, какъвто той се представя пред тях външно и след това да разглждат едно след друго всичко, което е в него. Защото главата например има много по-голяма връзка с миналия земен живот, отколкото с тялото, което човек има в този земен живот.
Следователно можем да кажем: - Ние разбираме определени физически процеси едва тогава, когато насочваме поглед назад към миналите земни съществувания.
- Един човек, който внимателно е опознавал света в един минал земен живот, има бързо растяща коса. Един човек, който малко се е запознавал със света в един минал земен живот, той има съвсем бавно растяща коса. Тя се намира на повърхността на главата, докато онези, които са се интересували много силно от нещага в един предишен земен живот, които са се интересували свръхинтензивно, които са навирали носа си във всичко, имат гъста коса. Това е една съвсем правилна връзка. Така ние можем да свържем най-разнообразните конфигурации на тялото с изживявания в едно минало земно съществуване.
към текста >>
Тя се намира на повърхността на главата, докато онези, които са се интересували много силно от нещага в един п
ред
ишен земен живот, които са се интересували свръхинтензивно, които са навирали носа си във всичко, имат гъста коса.
Отчасти той е отражение на това, което са силите между смъртта и едно ново раждане, отчасти е отражение на неговия минал земен живот и няма никакъв смисъл в това физиологията и анатомията да се развиват така, както те се развиват днес - да разглеждат човека, само такъв, какъвто той се представя пред тях външно и след това да разглждат едно след друго всичко, което е в него. Защото главата например има много по-голяма връзка с миналия земен живот, отколкото с тялото, което човек има в този земен живот. Следователно можем да кажем: - Ние разбираме определени физически процеси едва тогава, когато насочваме поглед назад към миналите земни съществувания. - Един човек, който внимателно е опознавал света в един минал земен живот, има бързо растяща коса. Един човек, който малко се е запознавал със света в един минал земен живот, той има съвсем бавно растяща коса.
Тя се намира на повърхността на главата, докато онези, които са се интересували много силно от нещага в един предишен земен живот, които са се интересували свръхинтензивно, които са навирали носа си във всичко, имат гъста коса.
Това е една съвсем правилна връзка. Така ние можем да свържем най-разнообразните конфигурации на тялото с изживявания в едно минало земно съществуване. Това се простира чак до подробностите на човешкото устройство. Да вземем например един човек, който в един земен живот мисли, много размишлява. В следващия земен живот той ще бъде един тънък, слаб човек.
към текста >>
Този, който в даден земен живот малко размишлява, повече живее отдавайки се на външния свят, в следващия живот ще има п
ред
разположение да натрупва мазнина в тялото си.
Това е една съвсем правилна връзка. Така ние можем да свържем най-разнообразните конфигурации на тялото с изживявания в едно минало земно съществуване. Това се простира чак до подробностите на човешкото устройство. Да вземем например един човек, който в един земен живот мисли, много размишлява. В следващия земен живот той ще бъде един тънък, слаб човек.
Този, който в даден земен живот малко размишлява, повече живее отдавайки се на външния свят, в следващия живот ще има предразположение да натрупва мазнина в тялото си.
Това отново има значение за бъдещето. Човек не може да провежда духовен режим за отслабване в единия земен живот, той трябва да прибегне евентуално до физически режим на отслабване, ако изобщо би могъл да му помогне, но за следващия земен живот човек решително може да проведе режим за отслабване като повече мисли, като много размишлява, а именно върху такива неща, които го изморяват, създават много трудности от такова естество, каквото описах вчера. Не е нужно да бъде медитиране, а е необходимо повече размисляне, повече воля за взимане на вътрешни решения. Действително съществува такава връзка между духовно-моралния начин, по който човек живее в един земен живот и неговото физическо устройство в следващия му земен живот. Това трябва да се подчертае достатъчно ясно.
към текста >>
Ако тази част от гърдите до шията е по-къса, отколкото долната част на туловището, имаме работа с човек, който във времето между смъртта и едно ново раждане така е минал през духовния живот, че много бързо е изминал изкачването до с
ред
ата на живота между смъртта и едно ново раждане.
В «Ръководните принципи», които ще бъдат отпечатвани в бюлетина, приложен към седмичника «Гьотеанумът», може да видите, че човешката глава е разглеждана правилно само тогава, когато върху външното приложим имагинативното познание; защото човешката глава в нейната форма, във формата на ушите, а също и във формата на носа, във формата на очите е всъщност устроена по образеца на имагинацията. Тя се състои от външно видими имагинации. Но това се простира също и върху начина, по който човек е изграден. Има хора, при които долната част на туловището е по-дълга отколкото горната част, т.е. долната част от началото на туловището до гърдите е по-дълга у тях, а горната част, от гърдите до шията, е по-къса.
Ако тази част от гърдите до шията е по-къса, отколкото долната част на туловището, имаме работа с човек, който във времето между смъртта и едно ново раждане така е минал през духовния живот, че много бързо е изминал изкачването до средата на живота между смъртта и едно ново раждане.
Той е изминал много бързо този период. След това бавно и спокойно е слизал към новия земен живот. Обаче ако имаме работа с човек, чиято горна част на туловището от шията до средата на гърдите е по-дълга, отколкото долната част - от средата на гърдите до края на туловището, тогава имаме работа с човек, който бавно и предпазливо е изминал първата част, до средата на живота между смъртта и едно ново раждане и след това по-бързо е слязъл в следващия земен живот. Така че в размерите на средната част на човешкото тяло имаме въздействието на начина, по който човекът е изминал първата част, до средата на живота между смъртта и едно ново раждане в сравнение с втората част на този живот, в сравнение с втората половина. Това, което е физическата страна на човека, действително е копие на това, което духовно стои в основата на човека.
към текста >>
Обаче ако имаме работа с човек, чиято горна част на туловището от шията до с
ред
ата на гърдите е по-дълга, отколкото долната част - от с
ред
ата на гърдите до края на туловището, тогава имаме работа с човек, който бавно и п
ред
пазливо е изминал първата част, до с
ред
ата на живота между смъртта и едно ново раждане и след това по-бързо е слязъл в следващия земен живот.
Има хора, при които долната част на туловището е по-дълга отколкото горната част, т.е. долната част от началото на туловището до гърдите е по-дълга у тях, а горната част, от гърдите до шията, е по-къса. Ако тази част от гърдите до шията е по-къса, отколкото долната част на туловището, имаме работа с човек, който във времето между смъртта и едно ново раждане така е минал през духовния живот, че много бързо е изминал изкачването до средата на живота между смъртта и едно ново раждане. Той е изминал много бързо този период. След това бавно и спокойно е слизал към новия земен живот.
Обаче ако имаме работа с човек, чиято горна част на туловището от шията до средата на гърдите е по-дълга, отколкото долната част - от средата на гърдите до края на туловището, тогава имаме работа с човек, който бавно и предпазливо е изминал първата част, до средата на живота между смъртта и едно ново раждане и след това по-бързо е слязъл в следващия земен живот.
Така че в размерите на средната част на човешкото тяло имаме въздействието на начина, по който човекът е изминал първата част, до средата на живота между смъртта и едно ново раждане в сравнение с втората част на този живот, в сравнение с втората половина. Това, което е физическата страна на човека, действително е копие на това, което духовно стои в основата на човека. А това има последствие за живота. Защото ако вземете тези хора (а) с къса горна част на гърдите и с дълга долна част на туловището и хората (в) с дълга горна част на гърдите и с къса долна част на туловището, - това естествено е начертано преувеличено, - положението е следното: Тези хора тук с дълга долна част на туловището, са такива хора, които от началото показват, че се нуждаят от много сън, те с удоволствие спят дълго време. При другите не е така; те се нуждаят от по-малко сън.
към текста >>
Така че в размерите на с
ред
ната част на човешкото тяло имаме въздействието на начина, по който човекът е изминал първата част, до с
ред
ата на живота между смъртта и едно ново раждане в сравнение с втората част на този живот, в сравнение с втората половина.
долната част от началото на туловището до гърдите е по-дълга у тях, а горната част, от гърдите до шията, е по-къса. Ако тази част от гърдите до шията е по-къса, отколкото долната част на туловището, имаме работа с човек, който във времето между смъртта и едно ново раждане така е минал през духовния живот, че много бързо е изминал изкачването до средата на живота между смъртта и едно ново раждане. Той е изминал много бързо този период. След това бавно и спокойно е слизал към новия земен живот. Обаче ако имаме работа с човек, чиято горна част на туловището от шията до средата на гърдите е по-дълга, отколкото долната част - от средата на гърдите до края на туловището, тогава имаме работа с човек, който бавно и предпазливо е изминал първата част, до средата на живота между смъртта и едно ново раждане и след това по-бързо е слязъл в следващия земен живот.
Така че в размерите на средната част на човешкото тяло имаме въздействието на начина, по който човекът е изминал първата част, до средата на живота между смъртта и едно ново раждане в сравнение с втората част на този живот, в сравнение с втората половина.
Това, което е физическата страна на човека, действително е копие на това, което духовно стои в основата на човека. А това има последствие за живота. Защото ако вземете тези хора (а) с къса горна част на гърдите и с дълга долна част на туловището и хората (в) с дълга горна част на гърдите и с къса долна част на туловището, - това естествено е начертано преувеличено, - положението е следното: Тези хора тук с дълга долна част на туловището, са такива хора, които от началото показват, че се нуждаят от много сън, те с удоволствие спят дълго време. При другите не е така; те се нуждаят от по-малко сън. Вие виждате при един човек, според това дали той се нуждае от повече сън или не, онова което се изразява в размерите на средната част на неговото тяло, дали той е минал бързо през първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане, или е минал бавно, съответно по-бързо или по-бавно през втората половина.
към текста >>
Вие виждате при един човек, спо
ред
това дали той се нуждае от повече сън или не, онова което се изразява в размерите на с
ред
ната част на неговото тяло, дали той е минал бързо през първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане, или е минал бавно, съответно по-бързо или по-бавно през втората половина.
Така че в размерите на средната част на човешкото тяло имаме въздействието на начина, по който човекът е изминал първата част, до средата на живота между смъртта и едно ново раждане в сравнение с втората част на този живот, в сравнение с втората половина. Това, което е физическата страна на човека, действително е копие на това, което духовно стои в основата на човека. А това има последствие за живота. Защото ако вземете тези хора (а) с къса горна част на гърдите и с дълга долна част на туловището и хората (в) с дълга горна част на гърдите и с къса долна част на туловището, - това естествено е начертано преувеличено, - положението е следното: Тези хора тук с дълга долна част на туловището, са такива хора, които от началото показват, че се нуждаят от много сън, те с удоволствие спят дълго време. При другите не е така; те се нуждаят от по-малко сън.
Вие виждате при един човек, според това дали той се нуждае от повече сън или не, онова което се изразява в размерите на средната част на неговото тяло, дали той е минал бързо през първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане, или е минал бавно, съответно по-бързо или по-бавно през втората половина.
Но това отново е свързано с предишния земен живот. Един човек, който в предишния земен живот, не по заложби, а поради възпитанието и обстоятелствата в живота си е бил апатичен към него, не съвсем разбира се, но е проявил безразличие, - който не е могъл всъщност да разбере нищо правилно, не се е напрягал за това, макар и да е бил внимателен и да е навирал носа си навсякъде с любопитство и с едно по-повърхностно схващане, той е останал безразличен, - такъв човек не проявява след това никакъв интерес към първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане. Той добива интерес едва тогава, когато е преминал вече върха на среднощието на живота и след това слиза към един нов земен живот. Напротив, един човек, който е свикнал да прониква навсякъде със своя разум, също и със своето чувство, такъв човек има голям интерес към първата половина, към изкачването, и преминава бързо слизането си към един нов земен живот. Така че отново можем да кажем: - Когато в живота срещаме един човек, който е сънливец, това трябва да се припише на такъв апатичен живот в неговото минало земно съществуване.
към текста >>
Но това отново е свързано с п
ред
ишния земен живот.
Това, което е физическата страна на човека, действително е копие на това, което духовно стои в основата на човека. А това има последствие за живота. Защото ако вземете тези хора (а) с къса горна част на гърдите и с дълга долна част на туловището и хората (в) с дълга горна част на гърдите и с къса долна част на туловището, - това естествено е начертано преувеличено, - положението е следното: Тези хора тук с дълга долна част на туловището, са такива хора, които от началото показват, че се нуждаят от много сън, те с удоволствие спят дълго време. При другите не е така; те се нуждаят от по-малко сън. Вие виждате при един човек, според това дали той се нуждае от повече сън или не, онова което се изразява в размерите на средната част на неговото тяло, дали той е минал бързо през първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане, или е минал бавно, съответно по-бързо или по-бавно през втората половина.
Но това отново е свързано с предишния земен живот.
Един човек, който в предишния земен живот, не по заложби, а поради възпитанието и обстоятелствата в живота си е бил апатичен към него, не съвсем разбира се, но е проявил безразличие, - който не е могъл всъщност да разбере нищо правилно, не се е напрягал за това, макар и да е бил внимателен и да е навирал носа си навсякъде с любопитство и с едно по-повърхностно схващане, той е останал безразличен, - такъв човек не проявява след това никакъв интерес към първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане. Той добива интерес едва тогава, когато е преминал вече върха на среднощието на живота и след това слиза към един нов земен живот. Напротив, един човек, който е свикнал да прониква навсякъде със своя разум, също и със своето чувство, такъв човек има голям интерес към първата половина, към изкачването, и преминава бързо слизането си към един нов земен живот. Така че отново можем да кажем: - Когато в живота срещаме един човек, който е сънливец, това трябва да се припише на такъв апатичен живот в неговото минало земно съществуване. - Един човек, който съвсем не е сънлив, който, ако искате, има нужда да направи нещо, за да заспи - има даже книги, които могат да се използват като средство за заспиване - следователно един човек, който има нужда от това, не е бил апатичен, а е бил внимателен, прониквал е в нещата с чувство и с разум.
към текста >>
Един човек, който в п
ред
ишния земен живот, не по заложби, а поради възпитанието и обстоятелствата в живота си е бил апатичен към него, не съвсем разбира се, но е проявил безразличие, - който не е могъл всъщност да разбере нищо правилно, не се е напрягал за това, макар и да е бил внимателен и да е навирал носа си навсякъде с любопитство и с едно по-повърхностно схващане, той е останал безразличен, - такъв човек не проявява след това никакъв интерес към първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане.
А това има последствие за живота. Защото ако вземете тези хора (а) с къса горна част на гърдите и с дълга долна част на туловището и хората (в) с дълга горна част на гърдите и с къса долна част на туловището, - това естествено е начертано преувеличено, - положението е следното: Тези хора тук с дълга долна част на туловището, са такива хора, които от началото показват, че се нуждаят от много сън, те с удоволствие спят дълго време. При другите не е така; те се нуждаят от по-малко сън. Вие виждате при един човек, според това дали той се нуждае от повече сън или не, онова което се изразява в размерите на средната част на неговото тяло, дали той е минал бързо през първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане, или е минал бавно, съответно по-бързо или по-бавно през втората половина. Но това отново е свързано с предишния земен живот.
Един човек, който в предишния земен живот, не по заложби, а поради възпитанието и обстоятелствата в живота си е бил апатичен към него, не съвсем разбира се, но е проявил безразличие, - който не е могъл всъщност да разбере нищо правилно, не се е напрягал за това, макар и да е бил внимателен и да е навирал носа си навсякъде с любопитство и с едно по-повърхностно схващане, той е останал безразличен, - такъв човек не проявява след това никакъв интерес към първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане.
Той добива интерес едва тогава, когато е преминал вече върха на среднощието на живота и след това слиза към един нов земен живот. Напротив, един човек, който е свикнал да прониква навсякъде със своя разум, също и със своето чувство, такъв човек има голям интерес към първата половина, към изкачването, и преминава бързо слизането си към един нов земен живот. Така че отново можем да кажем: - Когато в живота срещаме един човек, който е сънливец, това трябва да се припише на такъв апатичен живот в неговото минало земно съществуване. - Един човек, който съвсем не е сънлив, който, ако искате, има нужда да направи нещо, за да заспи - има даже книги, които могат да се използват като средство за заспиване - следователно един човек, който има нужда от това, не е бил апатичен, а е бил внимателен, прониквал е в нещата с чувство и с разум. Можем да отидем по-нататък.
към текста >>
Той добива интерес едва тогава, когато е преминал вече върха на с
ред
нощието на живота и след това слиза към един нов земен живот.
Защото ако вземете тези хора (а) с къса горна част на гърдите и с дълга долна част на туловището и хората (в) с дълга горна част на гърдите и с къса долна част на туловището, - това естествено е начертано преувеличено, - положението е следното: Тези хора тук с дълга долна част на туловището, са такива хора, които от началото показват, че се нуждаят от много сън, те с удоволствие спят дълго време. При другите не е така; те се нуждаят от по-малко сън. Вие виждате при един човек, според това дали той се нуждае от повече сън или не, онова което се изразява в размерите на средната част на неговото тяло, дали той е минал бързо през първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане, или е минал бавно, съответно по-бързо или по-бавно през втората половина. Но това отново е свързано с предишния земен живот. Един човек, който в предишния земен живот, не по заложби, а поради възпитанието и обстоятелствата в живота си е бил апатичен към него, не съвсем разбира се, но е проявил безразличие, - който не е могъл всъщност да разбере нищо правилно, не се е напрягал за това, макар и да е бил внимателен и да е навирал носа си навсякъде с любопитство и с едно по-повърхностно схващане, той е останал безразличен, - такъв човек не проявява след това никакъв интерес към първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане.
Той добива интерес едва тогава, когато е преминал вече върха на среднощието на живота и след това слиза към един нов земен живот.
Напротив, един човек, който е свикнал да прониква навсякъде със своя разум, също и със своето чувство, такъв човек има голям интерес към първата половина, към изкачването, и преминава бързо слизането си към един нов земен живот. Така че отново можем да кажем: - Когато в живота срещаме един човек, който е сънливец, това трябва да се припише на такъв апатичен живот в неговото минало земно съществуване. - Един човек, който съвсем не е сънлив, който, ако искате, има нужда да направи нещо, за да заспи - има даже книги, които могат да се използват като средство за заспиване - следователно един човек, който има нужда от това, не е бил апатичен, а е бил внимателен, прониквал е в нещата с чувство и с разум. Можем да отидем по-нататък. Има хора, - как да ги нарека?
към текста >>
- Един човек, който съвсем не е сънлив, който, ако искате, има нужда да направи нещо, за да заспи - има даже книги, които могат да се използват като с
ред
ство за заспиване - следователно един човек, който има нужда от това, не е бил апатичен, а е бил внимателен, прониквал е в нещата с чувство и с разум.
Но това отново е свързано с предишния земен живот. Един човек, който в предишния земен живот, не по заложби, а поради възпитанието и обстоятелствата в живота си е бил апатичен към него, не съвсем разбира се, но е проявил безразличие, - който не е могъл всъщност да разбере нищо правилно, не се е напрягал за това, макар и да е бил внимателен и да е навирал носа си навсякъде с любопитство и с едно по-повърхностно схващане, той е останал безразличен, - такъв човек не проявява след това никакъв интерес към първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане. Той добива интерес едва тогава, когато е преминал вече върха на среднощието на живота и след това слиза към един нов земен живот. Напротив, един човек, който е свикнал да прониква навсякъде със своя разум, също и със своето чувство, такъв човек има голям интерес към първата половина, към изкачването, и преминава бързо слизането си към един нов земен живот. Така че отново можем да кажем: - Когато в живота срещаме един човек, който е сънливец, това трябва да се припише на такъв апатичен живот в неговото минало земно съществуване.
- Един човек, който съвсем не е сънлив, който, ако искате, има нужда да направи нещо, за да заспи - има даже книги, които могат да се използват като средство за заспиване - следователно един човек, който има нужда от това, не е бил апатичен, а е бил внимателен, прониквал е в нещата с чувство и с разум.
Можем да отидем по-нататък. Има хора, - как да ги нарека? Да речем, обичат да ядат, ядат с удоволствие; други пък не изпитват такова удоволствие да ядат. Не искам да кажа лакоми в яденето и нелакоми, нали, това не подхожда на нашето разглеждане, но искам да кажа, има хора, които на драго сърце ядат, и такива, които не го правят с такава охота. И това по определен начин също е свързано с онова, което човек изпитва при преминаването между смъртта и едно ново раждане преди и след върха на среднощието на съществуването.
към текста >>
И това по оп
ред
елен начин също е свързано с онова, което човек изпитва при преминаването между смъртта и едно ново раждане п
ред
и и след върха на с
ред
нощието на съществуването.
- Един човек, който съвсем не е сънлив, който, ако искате, има нужда да направи нещо, за да заспи - има даже книги, които могат да се използват като средство за заспиване - следователно един човек, който има нужда от това, не е бил апатичен, а е бил внимателен, прониквал е в нещата с чувство и с разум. Можем да отидем по-нататък. Има хора, - как да ги нарека? Да речем, обичат да ядат, ядат с удоволствие; други пък не изпитват такова удоволствие да ядат. Не искам да кажа лакоми в яденето и нелакоми, нали, това не подхожда на нашето разглеждане, но искам да кажа, има хора, които на драго сърце ядат, и такива, които не го правят с такава охота.
И това по определен начин също е свързано с онова, което човек изпитва при преминаването между смъртта и едно ново раждане преди и след върха на среднощието на съществуването.
Средата на живота между смъртта и едно ново раждане е среднощието на съществуването. Има хора, които, бих искал да кажа, се издигат много високо в духовното и хора, които не се издигат така високо, за които върхът на среднощието не е именно така висок. Такива хора, които се издигат много високо, те ядат, за да живеят. Такива хора, които не се издигат така високо, те живеят, за да ядат. С това вече имаме дадени различия в живота.
към текста >>
С
ред
ата на живота между смъртта и едно ново раждане е с
ред
нощието на съществуването.
Можем да отидем по-нататък. Има хора, - как да ги нарека? Да речем, обичат да ядат, ядат с удоволствие; други пък не изпитват такова удоволствие да ядат. Не искам да кажа лакоми в яденето и нелакоми, нали, това не подхожда на нашето разглеждане, но искам да кажа, има хора, които на драго сърце ядат, и такива, които не го правят с такава охота. И това по определен начин също е свързано с онова, което човек изпитва при преминаването между смъртта и едно ново раждане преди и след върха на среднощието на съществуването.
Средата на живота между смъртта и едно ново раждане е среднощието на съществуването.
Има хора, които, бих искал да кажа, се издигат много високо в духовното и хора, които не се издигат така високо, за които върхът на среднощието не е именно така висок. Такива хора, които се издигат много високо, те ядат, за да живеят. Такива хора, които не се издигат така високо, те живеят, за да ядат. С това вече имаме дадени различия в живота. И можем да кажем: - От начина, по който един човек се отнася към такива процеси, които са свързани с поощрението или непоощрението на неговото физическо съществуване, може да се види, как неговият кармически живот идва от едно предишно земно съществуване.
към текста >>
Има хора, които, бих искал да кажа, се издигат много високо в духовното и хора, които не се издигат така високо, за които върхът на с
ред
нощието не е именно така висок.
Има хора, - как да ги нарека? Да речем, обичат да ядат, ядат с удоволствие; други пък не изпитват такова удоволствие да ядат. Не искам да кажа лакоми в яденето и нелакоми, нали, това не подхожда на нашето разглеждане, но искам да кажа, има хора, които на драго сърце ядат, и такива, които не го правят с такава охота. И това по определен начин също е свързано с онова, което човек изпитва при преминаването между смъртта и едно ново раждане преди и след върха на среднощието на съществуването. Средата на живота между смъртта и едно ново раждане е среднощието на съществуването.
Има хора, които, бих искал да кажа, се издигат много високо в духовното и хора, които не се издигат така високо, за които върхът на среднощието не е именно така висок.
Такива хора, които се издигат много високо, те ядат, за да живеят. Такива хора, които не се издигат така високо, те живеят, за да ядат. С това вече имаме дадени различия в живота. И можем да кажем: - От начина, по който един човек се отнася към такива процеси, които са свързани с поощрението или непоощрението на неговото физическо съществуване, може да се види, как неговият кармически живот идва от едно предишно земно съществуване. Който притежава способността да наблюдава в тази посока, той вижда например по начина, по който някой взема нещо от трапезата или хваща нещо, един жест, който особено силно е свързан с това, което е бил в предишният му земен живот.
към текста >>
И можем да кажем: - От начина, по който един човек се отнася към такива процеси, които са свързани с поощрението или непоощрението на неговото физическо съществуване, може да се види, как неговият кармически живот идва от едно п
ред
ишно земно съществуване.
Средата на живота между смъртта и едно ново раждане е среднощието на съществуването. Има хора, които, бих искал да кажа, се издигат много високо в духовното и хора, които не се издигат така високо, за които върхът на среднощието не е именно така висок. Такива хора, които се издигат много високо, те ядат, за да живеят. Такива хора, които не се издигат така високо, те живеят, за да ядат. С това вече имаме дадени различия в живота.
И можем да кажем: - От начина, по който един човек се отнася към такива процеси, които са свързани с поощрението или непоощрението на неговото физическо съществуване, може да се види, как неговият кармически живот идва от едно предишно земно съществуване.
Който притежава способността да наблюдава в тази посока, той вижда например по начина, по който някой взема нещо от трапезата или хваща нещо, един жест, който особено силно е свързан с това, което е бил в предишният му земен живот. Днес говоря за физическото, а утре искам да говоря повече за моралните страни, но ние трябва също и изцяло да обгърнем с поглед и физическото, иначе противоположното ще бъде по-малко разбираемо. Хора, които с въодушевление и извънредно стремително хващат нещо, когато например при ядене хващат дори и една круша, - в своя минал земен живот такива хора са се придържали повече към тривиалностите на живота, те не са могли да се издигнат над тривиалността на живота, били са задържани в това, което не се издига до моралното житейско схващане, което е затворено в навиците, в конвенционалното и т. н.. Това има голямо значение също за практиката на самия живот. Понеже не сме свикнали с такива разглеждания, днес често пъти нещата ни изглеждат странни и често ние се смеем на това.
към текста >>
Който притежава способността да наблюдава в тази посока, той вижда например по начина, по който някой взема нещо от трапезата или хваща нещо, един жест, който особено силно е свързан с това, което е бил в п
ред
ишният му земен живот.
Има хора, които, бих искал да кажа, се издигат много високо в духовното и хора, които не се издигат така високо, за които върхът на среднощието не е именно така висок. Такива хора, които се издигат много високо, те ядат, за да живеят. Такива хора, които не се издигат така високо, те живеят, за да ядат. С това вече имаме дадени различия в живота. И можем да кажем: - От начина, по който един човек се отнася към такива процеси, които са свързани с поощрението или непоощрението на неговото физическо съществуване, може да се види, как неговият кармически живот идва от едно предишно земно съществуване.
Който притежава способността да наблюдава в тази посока, той вижда например по начина, по който някой взема нещо от трапезата или хваща нещо, един жест, който особено силно е свързан с това, което е бил в предишният му земен живот.
Днес говоря за физическото, а утре искам да говоря повече за моралните страни, но ние трябва също и изцяло да обгърнем с поглед и физическото, иначе противоположното ще бъде по-малко разбираемо. Хора, които с въодушевление и извънредно стремително хващат нещо, когато например при ядене хващат дори и една круша, - в своя минал земен живот такива хора са се придържали повече към тривиалностите на живота, те не са могли да се издигнат над тривиалността на живота, били са задържани в това, което не се издига до моралното житейско схващане, което е затворено в навиците, в конвенционалното и т. н.. Това има голямо значение също за практиката на самия живот. Понеже не сме свикнали с такива разглеждания, днес често пъти нещата ни изглеждат странни и често ние се смеем на това. Но тези неща трябва да се разглеждат с най-дълбока сериозност, защото вие виждате, че днес съществуват определени класи в обществото, които изцяло живеят само в тривиалните навици на живота; те не усвояват нищо, което излиза извън обикновените, извън приетите житейски навици.
към текста >>
Хора, които с въодушевление и извън
ред
но стремително хващат нещо, когато например при ядене хващат дори и една круша, - в своя минал земен живот такива хора са се придържали повече към тривиалностите на живота, те не са могли да се издигнат над тривиалността на живота, били са задържани в това, което не се издига до моралното житейско схващане, което е затворено в навиците, в конвенционалното и т.
Такива хора, които не се издигат така високо, те живеят, за да ядат. С това вече имаме дадени различия в живота. И можем да кажем: - От начина, по който един човек се отнася към такива процеси, които са свързани с поощрението или непоощрението на неговото физическо съществуване, може да се види, как неговият кармически живот идва от едно предишно земно съществуване. Който притежава способността да наблюдава в тази посока, той вижда например по начина, по който някой взема нещо от трапезата или хваща нещо, един жест, който особено силно е свързан с това, което е бил в предишният му земен живот. Днес говоря за физическото, а утре искам да говоря повече за моралните страни, но ние трябва също и изцяло да обгърнем с поглед и физическото, иначе противоположното ще бъде по-малко разбираемо.
Хора, които с въодушевление и извънредно стремително хващат нещо, когато например при ядене хващат дори и една круша, - в своя минал земен живот такива хора са се придържали повече към тривиалностите на живота, те не са могли да се издигнат над тривиалността на живота, били са задържани в това, което не се издига до моралното житейско схващане, което е затворено в навиците, в конвенционалното и т.
н.. Това има голямо значение също за практиката на самия живот. Понеже не сме свикнали с такива разглеждания, днес често пъти нещата ни изглеждат странни и често ние се смеем на това. Но тези неща трябва да се разглеждат с най-дълбока сериозност, защото вие виждате, че днес съществуват определени класи в обществото, които изцяло живеят само в тривиалните навици на живота; те не усвояват нищо, което излиза извън обикновените, извън приетите житейски навици. Впрочем, ние трябва да прилагаме това, мои мили приятели, не само върху хабитуса на поведението, но можем да го приложим например също и върху говора. Има езици, при които не можем да кажем нищо произволно, защото всичко е строго предписано в строежа на изречението; ние не можем да поставим при тях подлога на друго място и т.
към текста >>
Но тези неща трябва да се разглеждат с най-дълбока сериозност, защото вие виждате, че днес съществуват оп
ред
елени класи в обществото, които изцяло живеят само в тривиалните навици на живота; те не усвояват нищо, което излиза извън обикновените, извън приетите житейски навици.
Който притежава способността да наблюдава в тази посока, той вижда например по начина, по който някой взема нещо от трапезата или хваща нещо, един жест, който особено силно е свързан с това, което е бил в предишният му земен живот. Днес говоря за физическото, а утре искам да говоря повече за моралните страни, но ние трябва също и изцяло да обгърнем с поглед и физическото, иначе противоположното ще бъде по-малко разбираемо. Хора, които с въодушевление и извънредно стремително хващат нещо, когато например при ядене хващат дори и една круша, - в своя минал земен живот такива хора са се придържали повече към тривиалностите на живота, те не са могли да се издигнат над тривиалността на живота, били са задържани в това, което не се издига до моралното житейско схващане, което е затворено в навиците, в конвенционалното и т. н.. Това има голямо значение също за практиката на самия живот. Понеже не сме свикнали с такива разглеждания, днес често пъти нещата ни изглеждат странни и често ние се смеем на това.
Но тези неща трябва да се разглеждат с най-дълбока сериозност, защото вие виждате, че днес съществуват определени класи в обществото, които изцяло живеят само в тривиалните навици на живота; те не усвояват нищо, което излиза извън обикновените, извън приетите житейски навици.
Впрочем, ние трябва да прилагаме това, мои мили приятели, не само върху хабитуса на поведението, но можем да го приложим например също и върху говора. Има езици, при които не можем да кажем нищо произволно, защото всичко е строго предписано в строежа на изречението; ние не можем да поставим при тях подлога на друго място и т. н.. Има езици, при които можем да поставим подлога където си искаме, а също и сказуемото; тези езици съдържат в себе си такива заложби, че хората, които ги говорят да могат да се развиват индивидуално. Това е само един пример, как се усвояват силни тривиални навици и човек не може да излезе извън тривиалността. Един земен живот, който е воден в такава тривиалност, в следващия земен живот води до свойството човек да бъде лаком в яденето.
към текста >>
Има езици, при които не можем да кажем нищо произволно, защото всичко е строго п
ред
писано в строежа на изречението; ние не можем да поставим при тях подлога на друго място и т.
Хора, които с въодушевление и извънредно стремително хващат нещо, когато например при ядене хващат дори и една круша, - в своя минал земен живот такива хора са се придържали повече към тривиалностите на живота, те не са могли да се издигнат над тривиалността на живота, били са задържани в това, което не се издига до моралното житейско схващане, което е затворено в навиците, в конвенционалното и т. н.. Това има голямо значение също за практиката на самия живот. Понеже не сме свикнали с такива разглеждания, днес често пъти нещата ни изглеждат странни и често ние се смеем на това. Но тези неща трябва да се разглеждат с най-дълбока сериозност, защото вие виждате, че днес съществуват определени класи в обществото, които изцяло живеят само в тривиалните навици на живота; те не усвояват нищо, което излиза извън обикновените, извън приетите житейски навици. Впрочем, ние трябва да прилагаме това, мои мили приятели, не само върху хабитуса на поведението, но можем да го приложим например също и върху говора.
Има езици, при които не можем да кажем нищо произволно, защото всичко е строго предписано в строежа на изречението; ние не можем да поставим при тях подлога на друго място и т.
н.. Има езици, при които можем да поставим подлога където си искаме, а също и сказуемото; тези езици съдържат в себе си такива заложби, че хората, които ги говорят да могат да се развиват индивидуално. Това е само един пример, как се усвояват силни тривиални навици и човек не може да излезе извън тривиалността. Един земен живот, който е воден в такава тривиалност, в следващия земен живот води до свойството човек да бъде лаком в яденето. Тогава в живота между смъртта и едно ново раждане такъв човек не се издига достатъчно високо и в следващия земен живот той става лакомник в яденето. Днес трябва да настъпи времето, когато хората не бива да имат предвид само един земен живот, както това става в материалистичната епоха от развитието на човечеството, а когато те обгърнат с поглед цялото земно развитие да знаят, че онова, което някой е направил в един земен живот, се пренася в следващия земен живот и самите хора пренасят събитията от една епоха в друга.
към текста >>
Днес трябва да настъпи времето, когато хората не бива да имат п
ред
вид само един земен живот, както това става в материалистичната епоха от развитието на човечеството, а когато те обгърнат с поглед цялото земно развитие да знаят, че онова, което някой е направил в един земен живот, се пренася в следващия земен живот и самите хора пренасят събитията от една епоха в друга.
Има езици, при които не можем да кажем нищо произволно, защото всичко е строго предписано в строежа на изречението; ние не можем да поставим при тях подлога на друго място и т. н.. Има езици, при които можем да поставим подлога където си искаме, а също и сказуемото; тези езици съдържат в себе си такива заложби, че хората, които ги говорят да могат да се развиват индивидуално. Това е само един пример, как се усвояват силни тривиални навици и човек не може да излезе извън тривиалността. Един земен живот, който е воден в такава тривиалност, в следващия земен живот води до свойството човек да бъде лаком в яденето. Тогава в живота между смъртта и едно ново раждане такъв човек не се издига достатъчно високо и в следващия земен живот той става лакомник в яденето.
Днес трябва да настъпи времето, когато хората не бива да имат предвид само един земен живот, както това става в материалистичната епоха от развитието на човечеството, а когато те обгърнат с поглед цялото земно развитие да знаят, че онова, което някой е направил в един земен живот, се пренася в следващия земен живот и самите хора пренасят събитията от една епоха в друга.
Там, където трябва да се прояви това съзнание, вече е необходимо нещата, свързани с него да бъдат включени в принципите на възпитанието, както на подрастващите деца, така и на възрастните. Сега бих искал да обърна вниманието ви върху още два типа хора. Съществува тип хора, които могат да приемат всичко сериозно и то не само външно сериозно. Ние можем да си представим напълно сериозни хора, които даже притежават нещо много трагично в тяхното душевно устройство и които въпреки това могат да се смеят, защото ако един човек никак не може да се смее, - а в живота има толкова много смешни неща, - когато всичко преминава така покрай човека, че той да не може да се смее, той трябва да е едно апатично същество. Човек наистина може да се смее.
към текста >>
Ние можем да си п
ред
ставим напълно сериозни хора, които даже притежават нещо много трагично в тяхното душевно устройство и които въпреки това могат да се смеят, защото ако един човек никак не може да се смее, - а в живота има толкова много смешни неща, - когато всичко преминава така покрай човека, че той да не може да се смее, той трябва да е едно апатично същество.
Тогава в живота между смъртта и едно ново раждане такъв човек не се издига достатъчно високо и в следващия земен живот той става лакомник в яденето. Днес трябва да настъпи времето, когато хората не бива да имат предвид само един земен живот, както това става в материалистичната епоха от развитието на човечеството, а когато те обгърнат с поглед цялото земно развитие да знаят, че онова, което някой е направил в един земен живот, се пренася в следващия земен живот и самите хора пренасят събитията от една епоха в друга. Там, където трябва да се прояви това съзнание, вече е необходимо нещата, свързани с него да бъдат включени в принципите на възпитанието, както на подрастващите деца, така и на възрастните. Сега бих искал да обърна вниманието ви върху още два типа хора. Съществува тип хора, които могат да приемат всичко сериозно и то не само външно сериозно.
Ние можем да си представим напълно сериозни хора, които даже притежават нещо много трагично в тяхното душевно устройство и които въпреки това могат да се смеят, защото ако един човек никак не може да се смее, - а в живота има толкова много смешни неща, - когато всичко преминава така покрай човека, че той да не може да се смее, той трябва да е едно апатично същество.
Човек наистина може да се смее. Но въпреки, че някой е такъв човек, който може добре да се смее на смешните неща, все пак в основната си душевна нагласа той може да бъде сериозен човек. Освен това съществува друг тип хора, които въобще не правят нищо друго освен да се смеят, тях всичко ги разсмива, те се смеят дори когато сами разказват нещо, като им е безразлично дали това е комично или не. Можем да се запознаем с такива хора, които, започнат ли да разказват, веднага прихват от смях и разказват даже и най-сериозните неща с един вид иронична усмивка, с един вид присмех. Това, което описвам, са крайности, но такива крайности съществуват.
към текста >>
Когато човек е преминал през
ред
ица земни съществувания или поне през един земен живот, в който той е живял като полуспящ, тогава в следващия земен живот той не може да бъде сериозен, не може да пристъпва към нещата на живота с необходимата сериозност.
Това отново е свързано с кармическата линия на развитието. Един човек, който е сериозен в живота си, макар и да може да се смее, при него от миналия земен живот действат мощни, солидни сили в настоящия земен живот. Когато срещнем такъв сериозен човек, човек, който има чувство за сериозните страни на живота, който се замисля върху сериозната страна на живота, тогава можем да кажем: - При този човек се чувства, че в своята същност той носи, така да се каже, своя минал земен живот. - Човек става сериозен в своето схващане за живота благодарение на факта, че в него наистина продължават да действат миналите земни съществувания. Или когато те не продължават да действат в човека, той става вечен бърборко с танцуваща по устните усмивка, който се смее даже когато разказва и най-сериозните неща.
Когато човек е преминал през редица земни съществувания или поне през един земен живот, в който той е живял като полуспящ, тогава в следващия земен живот той не може да бъде сериозен, не може да пристъпва към нещата на живота с необходимата сериозност.
Така че от начина, по който един човек се държи, можем да видим, дали той добре е използвал своя минал земен живот, или повече или по-малко го е проспал в апатия. И така можем да кажем: - Ние съвсем не трябва да разглеждаме човека, само механично или пък само според образеца на обикновения организъм. Ние не трябва да правим това, а трябва да разглеждаме човека цялостно - от неговата форма до неговата способност за движение, като едно пълно отражение на духовния свят. При човека имаме първо организма на главата /включващ нервно-сетивната система/. Този организъм на главата е обусловен главно от миналите земни съществувания.
към текста >>
И така можем да кажем: - Ние съвсем не трябва да разглеждаме човека, само механично или пък само спо
ред
образеца на обикновения организъм.
Когато срещнем такъв сериозен човек, човек, който има чувство за сериозните страни на живота, който се замисля върху сериозната страна на живота, тогава можем да кажем: - При този човек се чувства, че в своята същност той носи, така да се каже, своя минал земен живот. - Човек става сериозен в своето схващане за живота благодарение на факта, че в него наистина продължават да действат миналите земни съществувания. Или когато те не продължават да действат в човека, той става вечен бърборко с танцуваща по устните усмивка, който се смее даже когато разказва и най-сериозните неща. Когато човек е преминал през редица земни съществувания или поне през един земен живот, в който той е живял като полуспящ, тогава в следващия земен живот той не може да бъде сериозен, не може да пристъпва към нещата на живота с необходимата сериозност. Така че от начина, по който един човек се държи, можем да видим, дали той добре е използвал своя минал земен живот, или повече или по-малко го е проспал в апатия.
И така можем да кажем: - Ние съвсем не трябва да разглеждаме човека, само механично или пък само според образеца на обикновения организъм.
Ние не трябва да правим това, а трябва да разглеждаме човека цялостно - от неговата форма до неговата способност за движение, като едно пълно отражение на духовния свят. При човека имаме първо организма на главата /включващ нервно-сетивната система/. Този организъм на главата е обусловен главно от миналите земни съществувания. И ние можем да кажем, че най-правилно разглеждаме една човешка глава, когато научим всичко, което може да се научи за имагинативното мислене. И тогава по отношение на човешката глава - иначе никъде другаде, - можем да приложим имагинативното мислене в сетивния свят, можем да приложим това, от което иначе винаги се нуждаем като имагинативни представи, за да гледаме в духовния свят.
към текста >>
И тогава по отношение на човешката глава - иначе никъде другаде, - можем да приложим имагинативното мислене в сетивния свят, можем да приложим това, от което иначе винаги се нуждаем като имагинативни п
ред
стави, за да гледаме в духовния свят.
И така можем да кажем: - Ние съвсем не трябва да разглеждаме човека, само механично или пък само според образеца на обикновения организъм. Ние не трябва да правим това, а трябва да разглеждаме човека цялостно - от неговата форма до неговата способност за движение, като едно пълно отражение на духовния свят. При човека имаме първо организма на главата /включващ нервно-сетивната система/. Този организъм на главата е обусловен главно от миналите земни съществувания. И ние можем да кажем, че най-правилно разглеждаме една човешка глава, когато научим всичко, което може да се научи за имагинативното мислене.
И тогава по отношение на човешката глава - иначе никъде другаде, - можем да приложим имагинативното мислене в сетивния свят, можем да приложим това, от което иначе винаги се нуждаем като имагинативни представи, за да гледаме в духовния свят.
Ние несъмнено трябва да започнем с имагинацията, когато искаме да виждаме в духовния свят; там ни се явяват първо духовно-етерните образи на духовните същества. Във физическия свят освен човешката глава не съществува нищо друго, което да напомня за имагинации, но в човешката глава, чак до нейната вътрешна организация, чак до чудесното устройство на мозъка всичко е всъщност едно физическо-сетивно копие на имагинативното. Когато отидете по-нататък, стигате дотам да видите в човека нещо, което всъщност е много по-трудно за разглеждане - само че обикновено хората считат това за лесно, - това е да добием едно схващане за това, как човек приема своето дишане, как той поставя в движение своята ритмична система, как след това той пренася дишането в кръвообращението. Тази извънредно жива игра, която прониква цялото тяло, е даже много по-сложна, отколкото хората си представят, защото първо човек поема своя дъх /виж рис. жълто/, дъхът се поема в кръвообращението, /червено/ но от другата страна дъхът преминава отново в главата и се намира в определено отношение с цялата дейност на мозъка /зелено/.
към текста >>
Тази извън
ред
но жива игра, която прониква цялото тяло, е даже много по-сложна, отколкото хората си п
ред
ставят, защото първо човек поема своя дъх /виж рис.
И ние можем да кажем, че най-правилно разглеждаме една човешка глава, когато научим всичко, което може да се научи за имагинативното мислене. И тогава по отношение на човешката глава - иначе никъде другаде, - можем да приложим имагинативното мислене в сетивния свят, можем да приложим това, от което иначе винаги се нуждаем като имагинативни представи, за да гледаме в духовния свят. Ние несъмнено трябва да започнем с имагинацията, когато искаме да виждаме в духовния свят; там ни се явяват първо духовно-етерните образи на духовните същества. Във физическия свят освен човешката глава не съществува нищо друго, което да напомня за имагинации, но в човешката глава, чак до нейната вътрешна организация, чак до чудесното устройство на мозъка всичко е всъщност едно физическо-сетивно копие на имагинативното. Когато отидете по-нататък, стигате дотам да видите в човека нещо, което всъщност е много по-трудно за разглеждане - само че обикновено хората считат това за лесно, - това е да добием едно схващане за това, как човек приема своето дишане, как той поставя в движение своята ритмична система, как след това той пренася дишането в кръвообращението.
Тази извънредно жива игра, която прониква цялото тяло, е даже много по-сложна, отколкото хората си представят, защото първо човек поема своя дъх /виж рис.
жълто/, дъхът се поема в кръвообращението, /червено/ но от другата страна дъхът преминава отново в главата и се намира в определено отношение с цялата дейност на мозъка /зелено/. Мисленето е просто едно префинено дишане. А кръвообращението от своя страна отново преминава в онова, което са импулсите в движението на крайниците /синьо-зелено/. Тази ритмична система в човека не се изразява в едно спокойно състояние, а в постоянна и непрекъсната подвижност и тази разлика трябва точно да се има предвид. Ние най-добре разглеждаме главата на човека като една завършена, затворена, спокойна форма, ние разглеждаме също и нейната вътрешност, например отделните части в мозъка, как те стоят спокойно една до друга.
към текста >>
жълто/, дъхът се поема в кръвообращението, /червено/ но от другата страна дъхът преминава отново в главата и се намира в оп
ред
елено отношение с цялата дейност на мозъка /зелено/.
И тогава по отношение на човешката глава - иначе никъде другаде, - можем да приложим имагинативното мислене в сетивния свят, можем да приложим това, от което иначе винаги се нуждаем като имагинативни представи, за да гледаме в духовния свят. Ние несъмнено трябва да започнем с имагинацията, когато искаме да виждаме в духовния свят; там ни се явяват първо духовно-етерните образи на духовните същества. Във физическия свят освен човешката глава не съществува нищо друго, което да напомня за имагинации, но в човешката глава, чак до нейната вътрешна организация, чак до чудесното устройство на мозъка всичко е всъщност едно физическо-сетивно копие на имагинативното. Когато отидете по-нататък, стигате дотам да видите в човека нещо, което всъщност е много по-трудно за разглеждане - само че обикновено хората считат това за лесно, - това е да добием едно схващане за това, как човек приема своето дишане, как той поставя в движение своята ритмична система, как след това той пренася дишането в кръвообращението. Тази извънредно жива игра, която прониква цялото тяло, е даже много по-сложна, отколкото хората си представят, защото първо човек поема своя дъх /виж рис.
жълто/, дъхът се поема в кръвообращението, /червено/ но от другата страна дъхът преминава отново в главата и се намира в определено отношение с цялата дейност на мозъка /зелено/.
Мисленето е просто едно префинено дишане. А кръвообращението от своя страна отново преминава в онова, което са импулсите в движението на крайниците /синьо-зелено/. Тази ритмична система в човека не се изразява в едно спокойно състояние, а в постоянна и непрекъсната подвижност и тази разлика трябва точно да се има предвид. Ние най-добре разглеждаме главата на човека като една завършена, затворена, спокойна форма, ние разглеждаме също и нейната вътрешност, например отделните части в мозъка, как те стоят спокойно една до друга. Ние не научаваме нищо за главата, когато например чрез анатомията или физиологията се запознаваме с кръвообращението в главата, защото това, което кръвообращението извършва в главата, съвсем не се отнася към главата, то се отнася само към това, което главата използва като ритъм.
към текста >>
Тази ритмична система в човека не се изразява в едно спокойно състояние, а в постоянна и непрекъсната подвижност и тази разлика трябва точно да се има п
ред
вид.
Когато отидете по-нататък, стигате дотам да видите в човека нещо, което всъщност е много по-трудно за разглеждане - само че обикновено хората считат това за лесно, - това е да добием едно схващане за това, как човек приема своето дишане, как той поставя в движение своята ритмична система, как след това той пренася дишането в кръвообращението. Тази извънредно жива игра, която прониква цялото тяло, е даже много по-сложна, отколкото хората си представят, защото първо човек поема своя дъх /виж рис. жълто/, дъхът се поема в кръвообращението, /червено/ но от другата страна дъхът преминава отново в главата и се намира в определено отношение с цялата дейност на мозъка /зелено/. Мисленето е просто едно префинено дишане. А кръвообращението от своя страна отново преминава в онова, което са импулсите в движението на крайниците /синьо-зелено/.
Тази ритмична система в човека не се изразява в едно спокойно състояние, а в постоянна и непрекъсната подвижност и тази разлика трябва точно да се има предвид.
Ние най-добре разглеждаме главата на човека като една завършена, затворена, спокойна форма, ние разглеждаме също и нейната вътрешност, например отделните части в мозъка, как те стоят спокойно една до друга. Ние не научаваме нищо за главата, когато например чрез анатомията или физиологията се запознаваме с кръвообращението в главата, защото това, което кръвообращението извършва в главата, съвсем не се отнася към главата, то се отнася само към това, което главата използва като ритъм. В това отношение главата е точно такава, каквото е кръвообращението. По отношение на това, което можем да видим, когато повдигнем една част от костния строеж на главата и погледнем там кръвообращението, виждаме, че то съвсем не се отнася към главата, а главата трябва да бъде разглеждана като почиващ орган, където едното лежи до другото. Ние не можем да направим това, когато преминем към ритмичната система, която е локализирана предимно в гърдите.
към текста >>
Ние не можем да направим това, когато преминем към ритмичната система, която е локализирана п
ред
имно в гърдите.
Тази ритмична система в човека не се изразява в едно спокойно състояние, а в постоянна и непрекъсната подвижност и тази разлика трябва точно да се има предвид. Ние най-добре разглеждаме главата на човека като една завършена, затворена, спокойна форма, ние разглеждаме също и нейната вътрешност, например отделните части в мозъка, как те стоят спокойно една до друга. Ние не научаваме нищо за главата, когато например чрез анатомията или физиологията се запознаваме с кръвообращението в главата, защото това, което кръвообращението извършва в главата, съвсем не се отнася към главата, то се отнася само към това, което главата използва като ритъм. В това отношение главата е точно такава, каквото е кръвообращението. По отношение на това, което можем да видим, когато повдигнем една част от костния строеж на главата и погледнем там кръвообращението, виждаме, че то съвсем не се отнася към главата, а главата трябва да бъде разглеждана като почиващ орган, където едното лежи до другото.
Ние не можем да направим това, когато преминем към ритмичната система, която е локализирана предимно в гърдите.
Там трябва да разглеждаме всичко в подвижност, в подвижността на кръвообращението, на дишането, на мисленето. Този процес трябва да се разглежда даже много по-далеч навътре във физическото. Ако разгледате процеса на дишането, когато той преминава в процеса на кръвта и въздейства също и в мозъка, там първо се образува въглероден двуокис, една киселина в човешкия организъм. Когато обаче процесът на дишането премине в мозъка, въобще в нервната система, от киселините се образуват соли; там се отлагат соли. Така че можем да кажем: Когато човекът мисли, се отделя земно /твърдо/ вещество.
към текста >>
Следователно трябва да си п
ред
ставим системата на веществообмяната и крайниците при човека така: Физическите ръце и т. н.
Съдържанието на червата остава за кратко време в организма; това, което се отделя в мускулите, нервите и т. н., остава по-дълго време. Но към човека не принадлежи само това, което може физически-сетивно да бъде установено в системата на веществообмяната и крайниците, а това физически-сетивно е само излъчване и отлагане. Напротив всичко, което принадлежи към системата на обмяна на веществата и крайниците, е от свръхсетивно естество. Така че, когато разглеждаме именно тази система в човека, ние трябва да преминем към това, което живее чисто свръхсетивно в сетивното и физическото.
Следователно трябва да си представим системата на веществообмяната и крайниците при човека така: Физическите ръце и т. н.
са всъщност нещо духовно и в това духовно се развива азът. Когато движа моите ръце и моите крака, постоянно става отделяне на вещества и ние виждаме това отделяне. Обаче то не е същественото. Когато искате да обясните процеса на хващането с ръка, вие не можете да се позовете на физическото, а трябва да се позовете на духовното; за това, което е духовно в движението на ръката, за него се касае при човека. Това, което виждате с очите, е само отделена материя по отношение на системата на обмяна на веществата и крайниците /виж рис.
към текста >>
Как въобще може да се п
ред
приеме едно кармично разглеждане, когато се вярва, че това, което се вижда в системата на веществообмяна и крайници, е човекът?
Когато движа моите ръце и моите крака, постоянно става отделяне на вещества и ние виждаме това отделяне. Обаче то не е същественото. Когато искате да обясните процеса на хващането с ръка, вие не можете да се позовете на физическото, а трябва да се позовете на духовното; за това, което е духовно в движението на ръката, за него се касае при човека. Това, което виждате с очите, е само отделена материя по отношение на системата на обмяна на веществата и крайниците /виж рис. тъмна щриховка - видимото; светла щриховка - духовното/.
Как въобще може да се предприеме едно кармично разглеждане, когато се вярва, че това, което се вижда в системата на веществообмяна и крайници, е човекът?
Той съвсем не е само това. Ние можем да предприемем едно кармическо разглеждане едва тогава, когато знаем, що е човекът. И онова, което трябва да имаме предвид, това без съмнение е намиращото се сега в сетивния свят едно свръхсетивно подобие на интуицията. Така че, мои мили приятели, вие можете да си кажете: Разглеждането на главата всъщност е имагинативно проектирано в сетивния свят. Разглеждането на ритмичната система в човека трябва да бъде инспирирано, действено вътре в сетивното наблюдение, действено в сетивния свят.
към текста >>
Ние можем да п
ред
приемем едно кармическо разглеждане едва тогава, когато знаем, що е човекът.
Когато искате да обясните процеса на хващането с ръка, вие не можете да се позовете на физическото, а трябва да се позовете на духовното; за това, което е духовно в движението на ръката, за него се касае при човека. Това, което виждате с очите, е само отделена материя по отношение на системата на обмяна на веществата и крайниците /виж рис. тъмна щриховка - видимото; светла щриховка - духовното/. Как въобще може да се предприеме едно кармично разглеждане, когато се вярва, че това, което се вижда в системата на веществообмяна и крайници, е човекът? Той съвсем не е само това.
Ние можем да предприемем едно кармическо разглеждане едва тогава, когато знаем, що е човекът.
И онова, което трябва да имаме предвид, това без съмнение е намиращото се сега в сетивния свят едно свръхсетивно подобие на интуицията. Така че, мои мили приятели, вие можете да си кажете: Разглеждането на главата всъщност е имагинативно проектирано в сетивния свят. Разглеждането на ритмичната система в човека трябва да бъде инспирирано, действено вътре в сетивното наблюдение, действено в сетивния свят. Разглеждането на системата веществообмяна и крайници трябва да бъде интуитивно, свръхсетивно в сетивния свят. Това е много интересно, защото в разглеждането на човека ние имаме образи за интуицията, инспирацията и имагинацията.
към текста >>
И онова, което трябва да имаме п
ред
вид, това без съмнение е намиращото се сега в сетивния свят едно свръхсетивно подобие на интуицията.
Това, което виждате с очите, е само отделена материя по отношение на системата на обмяна на веществата и крайниците /виж рис. тъмна щриховка - видимото; светла щриховка - духовното/. Как въобще може да се предприеме едно кармично разглеждане, когато се вярва, че това, което се вижда в системата на веществообмяна и крайници, е човекът? Той съвсем не е само това. Ние можем да предприемем едно кармическо разглеждане едва тогава, когато знаем, що е човекът.
И онова, което трябва да имаме предвид, това без съмнение е намиращото се сега в сетивния свят едно свръхсетивно подобие на интуицията.
Така че, мои мили приятели, вие можете да си кажете: Разглеждането на главата всъщност е имагинативно проектирано в сетивния свят. Разглеждането на ритмичната система в човека трябва да бъде инспирирано, действено вътре в сетивното наблюдение, действено в сетивния свят. Разглеждането на системата веществообмяна и крайници трябва да бъде интуитивно, свръхсетивно в сетивния свят. Това е много интересно, защото в разглеждането на човека ние имаме образи за интуицията, инспирацията и имагинацията. И при едно правилно разглеждане на обмяната на веществата и крайниците на човека ние можем да научим, що е всъщност интуицията в свръхсетивното.
към текста >>
31.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Още известно време ще ни занимават закономерните връзки в развитието на човешката карма и днес първо ще обясня вътрешната конфигурация в образуването й, а именно онази част, която работи п
ред
имно с моралната, с етическата и с духовната страна на човешкия живот.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 11 май 1924
Още известно време ще ни занимават закономерните връзки в развитието на човешката карма и днес първо ще обясня вътрешната конфигурация в образуването й, а именно онази част, която работи предимно с моралната, с етическата и с духовната страна на човешкия живот.
В момента, когато отклоняваме поглед от физическия свят - а това вършим именно, когато разглеждаме кармата, въпреки че кармическите връзки са духовни, даже когато се проявяват на физическо ниво, да речем в болестите, - онова, което принадлежи към кармата при една болест, е именно предизвикано от духовното. Следователно при всички обстоятелства пристъпвайки към кармическо разглеждане, ние навлизаме в духовното. Но днес искаме да обхванем с поглед етично-духовната и душевната страна на кармата. Веднъж вече обърнах внимание върху това, как образуването на кармата е свързано с онези земни същества, които в много древни времена от земното развитие са обитавали Земята и които след това, при отделянето на Луната са напуснали Земята, за да живеят по-нататък във Вселената като лунни обитатели и да имат на Луната свой дом. Ние трябва да считаме това, което наричаме Луна - от което обикновено се описва само физическата част, и което е само едно указание, - като носител на определени духовни същества.
към текста >>
В момента, когато отклоняваме поглед от физическия свят - а това вършим именно, когато разглеждаме кармата, въпреки че кармическите връзки са духовни, даже когато се проявяват на физическо ниво, да речем в болестите, - онова, което принадлежи към кармата при една болест, е именно п
ред
извикано от духовното.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 11 май 1924 Още известно време ще ни занимават закономерните връзки в развитието на човешката карма и днес първо ще обясня вътрешната конфигурация в образуването й, а именно онази част, която работи предимно с моралната, с етическата и с духовната страна на човешкия живот.
В момента, когато отклоняваме поглед от физическия свят - а това вършим именно, когато разглеждаме кармата, въпреки че кармическите връзки са духовни, даже когато се проявяват на физическо ниво, да речем в болестите, - онова, което принадлежи към кармата при една болест, е именно предизвикано от духовното.
Следователно при всички обстоятелства пристъпвайки към кармическо разглеждане, ние навлизаме в духовното. Но днес искаме да обхванем с поглед етично-духовната и душевната страна на кармата. Веднъж вече обърнах внимание върху това, как образуването на кармата е свързано с онези земни същества, които в много древни времена от земното развитие са обитавали Земята и които след това, при отделянето на Луната са напуснали Земята, за да живеят по-нататък във Вселената като лунни обитатели и да имат на Луната свой дом. Ние трябва да считаме това, което наричаме Луна - от което обикновено се описва само физическата част, и което е само едно указание, - като носител на определени духовни същества. От тях най-важните са именно тези, които някога са обитавали Земята като велики праучители на човечеството, които са основали на Земята онази прамъдрост между хората, за която често съм говорил.
към текста >>
Ние трябва да считаме това, което наричаме Луна - от което обикновено се описва само физическата част, и което е само едно указание, - като носител на оп
ред
елени духовни същества.
Още известно време ще ни занимават закономерните връзки в развитието на човешката карма и днес първо ще обясня вътрешната конфигурация в образуването й, а именно онази част, която работи предимно с моралната, с етическата и с духовната страна на човешкия живот. В момента, когато отклоняваме поглед от физическия свят - а това вършим именно, когато разглеждаме кармата, въпреки че кармическите връзки са духовни, даже когато се проявяват на физическо ниво, да речем в болестите, - онова, което принадлежи към кармата при една болест, е именно предизвикано от духовното. Следователно при всички обстоятелства пристъпвайки към кармическо разглеждане, ние навлизаме в духовното. Но днес искаме да обхванем с поглед етично-духовната и душевната страна на кармата. Веднъж вече обърнах внимание върху това, как образуването на кармата е свързано с онези земни същества, които в много древни времена от земното развитие са обитавали Земята и които след това, при отделянето на Луната са напуснали Земята, за да живеят по-нататък във Вселената като лунни обитатели и да имат на Луната свой дом.
Ние трябва да считаме това, което наричаме Луна - от което обикновено се описва само физическата част, и което е само едно указание, - като носител на определени духовни същества.
От тях най-важните са именно тези, които някога са обитавали Земята като велики праучители на човечеството, които са основали на Земята онази прамъдрост между хората, за която често съм говорил. Тези същества бяха някога на Земята. Те бяха там, когато Луната още не беше се отделила от Земята. Тогава, както вече описах, те бяха влели в хората прамъдрост, така че чрез своето вътрешно озарение хората са стигали до тази първична мъдрост. И начинът, по който тези същества са действали, е бил съвършено различен от начина, по който хората днес могат да действат на Земята.
към текста >>
Когато искаме да блъснем един п
ред
мет, ние трябва да разгърнем волята, трябва да блъснем п
ред
мета чрез нашата ръка или чрез нашия крак.
Те бяха там, когато Луната още не беше се отделила от Земята. Тогава, както вече описах, те бяха влели в хората прамъдрост, така че чрез своето вътрешно озарение хората са стигали до тази първична мъдрост. И начинът, по който тези същества са действали, е бил съвършено различен от начина, по който хората днес могат да действат на Земята. Защото виждате ли, ние бихме могли да наречем начина на действие на тези праучители между хората като един вид магическо действие, като действие, което е станало благодарение на това, че човешката воля е имала все още съществено по-голямо влияние отколкото днес върху това, което може да става външно. Днес волята може да действа само чрез физическо взаимодействие с външния свят.
Когато искаме да блъснем един предмет, ние трябва да разгърнем волята, трябва да блъснем предмета чрез нашата ръка или чрез нашия крак.
Но непосредственото въздействие на волята върху външните процеси, които днес бихме могли да назовем природни процеси, е съществувало още по времето на древните праучители, именно по един начин, който днес бихме нарекли магическо въздействие. Можем обаче да кажем, че последните остатъци от такива въздействия от страна на човешката воля все още са съществували до относително неотдавна. Така например още Русо ни разказва[1], как в някои по-топли места чрез фиксиране с поглед е бил в състояние да доведе до парализиране и до смърт жаби, които са се приближавали до него. Това въздействие на човешката воля, което още е съществувало в по-топлите места чак до 18-то столетие, все повече и повече е изчезнало. То е съществувало още през египетската епоха като въздействие на човешката воля върху растежа на растенията; тогава волята е можела да подпомага техния растеж.
към текста >>
Но непос
ред
ственото въздействие на волята върху външните процеси, които днес бихме могли да назовем природни процеси, е съществувало още по времето на древните праучители, именно по един начин, който днес бихме нарекли магическо въздействие.
Тогава, както вече описах, те бяха влели в хората прамъдрост, така че чрез своето вътрешно озарение хората са стигали до тази първична мъдрост. И начинът, по който тези същества са действали, е бил съвършено различен от начина, по който хората днес могат да действат на Земята. Защото виждате ли, ние бихме могли да наречем начина на действие на тези праучители между хората като един вид магическо действие, като действие, което е станало благодарение на това, че човешката воля е имала все още съществено по-голямо влияние отколкото днес върху това, което може да става външно. Днес волята може да действа само чрез физическо взаимодействие с външния свят. Когато искаме да блъснем един предмет, ние трябва да разгърнем волята, трябва да блъснем предмета чрез нашата ръка или чрез нашия крак.
Но непосредственото въздействие на волята върху външните процеси, които днес бихме могли да назовем природни процеси, е съществувало още по времето на древните праучители, именно по един начин, който днес бихме нарекли магическо въздействие.
Можем обаче да кажем, че последните остатъци от такива въздействия от страна на човешката воля все още са съществували до относително неотдавна. Така например още Русо ни разказва[1], как в някои по-топли места чрез фиксиране с поглед е бил в състояние да доведе до парализиране и до смърт жаби, които са се приближавали до него. Това въздействие на човешката воля, което още е съществувало в по-топлите места чак до 18-то столетие, все повече и повече е изчезнало. То е съществувало още през египетската епоха като въздействие на човешката воля върху растежа на растенията; тогава волята е можела да подпомага техния растеж. И когато древните праучители бяха на Земята, беше напълно възможно под властта на човешката воля да бъдат поставени и неживи природни процеси.
към текста >>
И те са именно тези, които извън
ред
но много се занимават с образуването на човешката карма.
Накратко казано, тези праучители фактически са били надарени с нещо, което не може да бъде обхванато от природните закони. Но през онова време, когато древните праучители са действали на Земята, хората не са имали нужда да обхващат нещата в тяхната природна законообразност, защото, разбира се, тогава не е съществувала днешната естествена наука. На тогавашните хора тя би изглеждала лишена от стойност и те изобщо не биха разбрали, какви са нейните цели. Защото всяко действие е почивало именно на едно много по-вътрешно познание и знание за нещата, което знание днес е невъзможно. Както казах, тези праучители смениха арената на тяхното действие от Земята на Луната и тъй като във Вселената всичко е свързано, сега имат една велика задача във връзка с целия космически процес.
И те са именно тези, които извънредно много се занимават с образуването на човешката карма.
Защото една важна съставна част в образуването на кармата е онази, която можем да наблюдаваме, когато след смъртта, след няколко дни човек изоставя своето етерно тяло и изживява в обратен ред - не своя буден земен живот, а живота, който е имал по време на сън в своето земно съществуване. Когато човек е минал през вратата на смъртта, той първо има един ясен ретроспективен поглед върху една мощна велика картинна панорама на това, което е преживял в живота си. Това е картинно виждане на изминалия земен живот. След няколко дни етерното тяло се разтваря в общия космически етер и бавно се прекратява наблюдението на тази ретроспективна картина. Тогава започва действителното ретроспективно изживяване.
към текста >>
Защото една важна съставна част в образуването на кармата е онази, която можем да наблюдаваме, когато след смъртта, след няколко дни човек изоставя своето етерно тяло и изживява в обратен
ред
- не своя буден земен живот, а живота, който е имал по време на сън в своето земно съществуване.
Но през онова време, когато древните праучители са действали на Земята, хората не са имали нужда да обхващат нещата в тяхната природна законообразност, защото, разбира се, тогава не е съществувала днешната естествена наука. На тогавашните хора тя би изглеждала лишена от стойност и те изобщо не биха разбрали, какви са нейните цели. Защото всяко действие е почивало именно на едно много по-вътрешно познание и знание за нещата, което знание днес е невъзможно. Както казах, тези праучители смениха арената на тяхното действие от Земята на Луната и тъй като във Вселената всичко е свързано, сега имат една велика задача във връзка с целия космически процес. И те са именно тези, които извънредно много се занимават с образуването на човешката карма.
Защото една важна съставна част в образуването на кармата е онази, която можем да наблюдаваме, когато след смъртта, след няколко дни човек изоставя своето етерно тяло и изживява в обратен ред - не своя буден земен живот, а живота, който е имал по време на сън в своето земно съществуване.
Когато човек е минал през вратата на смъртта, той първо има един ясен ретроспективен поглед върху една мощна велика картинна панорама на това, което е преживял в живота си. Това е картинно виждане на изминалия земен живот. След няколко дни етерното тяло се разтваря в общия космически етер и бавно се прекратява наблюдението на тази ретроспективна картина. Тогава започва действителното ретроспективно изживяване. Нали, по време на нашето земно съществуване нашият живот протича така, че когато го обгръщаме в спомен той ни изглежда като единство, но това естествено е заблуждение; защото животът не протича като единство, ние сме будни през деня и безсъзнателни през нощта - буден ден, безсъзнателна нощ и т.
към текста >>
Онова, което човек изживява несъзнателно през нощта в своя земен живот, той го изживява напълно съзнателно по обратен
ред
след смъртта и тогава времето действително му се явява като протичащо обратно; така човек изживява нощите при пълно съзнание.
След няколко дни етерното тяло се разтваря в общия космически етер и бавно се прекратява наблюдението на тази ретроспективна картина. Тогава започва действителното ретроспективно изживяване. Нали, по време на нашето земно съществуване нашият живот протича така, че когато го обгръщаме в спомен той ни изглежда като единство, но това естествено е заблуждение; защото животът не протича като единство, ние сме будни през деня и безсъзнателни през нощта - буден ден, безсъзнателна нощ и т. н.. Когато след това човек си спомня изминалото време, той забравя, че винаги между дните са и нощите. През тези нощи с душата, с астралното тяло и с аза стават много неща, но човек не знае нищо за тях.
Онова, което човек изживява несъзнателно през нощта в своя земен живот, той го изживява напълно съзнателно по обратен ред след смъртта и тогава времето действително му се явява като протичащо обратно; така човек изживява нощите при пълно съзнание.
Той изживява този обратен ред затова, защото на практика проспива една трета от своя живот на Земята, изживява го след смъртта именно в продължение на една трета от земния живот. Когато някой е стигнал до 60-годишна възраст, той е проспал приблизително 20 години и след смъртта изживява тази ретроспекция за около 20 години. След това човек преминава в същинската духовна област и там живее по различен начин. Но след смъртта човек първо изживява този обратен ред на протичане на събитията и вижда онова, което е ставало през нощите. Изживява го така, че на първо време му прави силно впечатление, колко голяма е разликата между това изживяване в обратен ред и обикновеното изживяване по време на нощния сън.
към текста >>
Той изживява този обратен
ред
затова, защото на практика проспива една трета от своя живот на Земята, изживява го след смъртта именно в продължение на една трета от земния живот.
Тогава започва действителното ретроспективно изживяване. Нали, по време на нашето земно съществуване нашият живот протича така, че когато го обгръщаме в спомен той ни изглежда като единство, но това естествено е заблуждение; защото животът не протича като единство, ние сме будни през деня и безсъзнателни през нощта - буден ден, безсъзнателна нощ и т. н.. Когато след това човек си спомня изминалото време, той забравя, че винаги между дните са и нощите. През тези нощи с душата, с астралното тяло и с аза стават много неща, но човек не знае нищо за тях. Онова, което човек изживява несъзнателно през нощта в своя земен живот, той го изживява напълно съзнателно по обратен ред след смъртта и тогава времето действително му се явява като протичащо обратно; така човек изживява нощите при пълно съзнание.
Той изживява този обратен ред затова, защото на практика проспива една трета от своя живот на Земята, изживява го след смъртта именно в продължение на една трета от земния живот.
Когато някой е стигнал до 60-годишна възраст, той е проспал приблизително 20 години и след смъртта изживява тази ретроспекция за около 20 години. След това човек преминава в същинската духовна област и там живее по различен начин. Но след смъртта човек първо изживява този обратен ред на протичане на събитията и вижда онова, което е ставало през нощите. Изживява го така, че на първо време му прави силно впечатление, колко голяма е разликата между това изживяване в обратен ред и обикновеното изживяване по време на нощния сън. С изключение на сънищата, възникващи по време на сън, които изплуват на повърхността, но не предават много вярно онова, което човек изпитва в земния живот, или често пъти го предават в илюзорна, фантастична форма, човек има малко съзнание за всички онези разнообразни процеси, които се случват с него.
към текста >>
Но след смъртта човек първо изживява този обратен
ред
на протичане на събитията и вижда онова, което е ставало през нощите.
През тези нощи с душата, с астралното тяло и с аза стават много неща, но човек не знае нищо за тях. Онова, което човек изживява несъзнателно през нощта в своя земен живот, той го изживява напълно съзнателно по обратен ред след смъртта и тогава времето действително му се явява като протичащо обратно; така човек изживява нощите при пълно съзнание. Той изживява този обратен ред затова, защото на практика проспива една трета от своя живот на Земята, изживява го след смъртта именно в продължение на една трета от земния живот. Когато някой е стигнал до 60-годишна възраст, той е проспал приблизително 20 години и след смъртта изживява тази ретроспекция за около 20 години. След това човек преминава в същинската духовна област и там живее по различен начин.
Но след смъртта човек първо изживява този обратен ред на протичане на събитията и вижда онова, което е ставало през нощите.
Изживява го така, че на първо време му прави силно впечатление, колко голяма е разликата между това изживяване в обратен ред и обикновеното изживяване по време на нощния сън. С изключение на сънищата, възникващи по време на сън, които изплуват на повърхността, но не предават много вярно онова, което човек изпитва в земния живот, или често пъти го предават в илюзорна, фантастична форма, човек има малко съзнание за всички онези разнообразни процеси, които се случват с него. По-рано описах това[2], което става с него през време на сън; но след смъртта човек го изживява с извънредно голяма яснота и нагледност. Така че можем да кажем: - Този живот в света на душите след смъртта, е нещо, което всъщност създава много по-дълбоко впечатление отколкото земният живот. Образите, които човек изживява, начинът, по който той стои вътре в това изживяване, съвсем не е нещо съноподобно, а извънредно силно и интензивно.
към текста >>
Изживява го така, че на първо време му прави силно впечатление, колко голяма е разликата между това изживяване в обратен
ред
и обикновеното изживяване по време на нощния сън.
Онова, което човек изживява несъзнателно през нощта в своя земен живот, той го изживява напълно съзнателно по обратен ред след смъртта и тогава времето действително му се явява като протичащо обратно; така човек изживява нощите при пълно съзнание. Той изживява този обратен ред затова, защото на практика проспива една трета от своя живот на Земята, изживява го след смъртта именно в продължение на една трета от земния живот. Когато някой е стигнал до 60-годишна възраст, той е проспал приблизително 20 години и след смъртта изживява тази ретроспекция за около 20 години. След това човек преминава в същинската духовна област и там живее по различен начин. Но след смъртта човек първо изживява този обратен ред на протичане на събитията и вижда онова, което е ставало през нощите.
Изживява го така, че на първо време му прави силно впечатление, колко голяма е разликата между това изживяване в обратен ред и обикновеното изживяване по време на нощния сън.
С изключение на сънищата, възникващи по време на сън, които изплуват на повърхността, но не предават много вярно онова, което човек изпитва в земния живот, или често пъти го предават в илюзорна, фантастична форма, човек има малко съзнание за всички онези разнообразни процеси, които се случват с него. По-рано описах това[2], което става с него през време на сън; но след смъртта човек го изживява с извънредно голяма яснота и нагледност. Така че можем да кажем: - Този живот в света на душите след смъртта, е нещо, което всъщност създава много по-дълбоко впечатление отколкото земният живот. Образите, които човек изживява, начинът, по който той стои вътре в това изживяване, съвсем не е нещо съноподобно, а извънредно силно и интензивно. - И всъщност той изживява всичко това, бих казал, като че от гледната точка на един фотографски негатив.
към текста >>
С изключение на сънищата, възникващи по време на сън, които изплуват на повърхността, но не п
ред
ават много вярно онова, което човек изпитва в земния живот, или често пъти го п
ред
ават в илюзорна, фантастична форма, човек има малко съзнание за всички онези разнообразни процеси, които се случват с него.
Той изживява този обратен ред затова, защото на практика проспива една трета от своя живот на Земята, изживява го след смъртта именно в продължение на една трета от земния живот. Когато някой е стигнал до 60-годишна възраст, той е проспал приблизително 20 години и след смъртта изживява тази ретроспекция за около 20 години. След това човек преминава в същинската духовна област и там живее по различен начин. Но след смъртта човек първо изживява този обратен ред на протичане на събитията и вижда онова, което е ставало през нощите. Изживява го така, че на първо време му прави силно впечатление, колко голяма е разликата между това изживяване в обратен ред и обикновеното изживяване по време на нощния сън.
С изключение на сънищата, възникващи по време на сън, които изплуват на повърхността, но не предават много вярно онова, което човек изпитва в земния живот, или често пъти го предават в илюзорна, фантастична форма, човек има малко съзнание за всички онези разнообразни процеси, които се случват с него.
По-рано описах това[2], което става с него през време на сън; но след смъртта човек го изживява с извънредно голяма яснота и нагледност. Така че можем да кажем: - Този живот в света на душите след смъртта, е нещо, което всъщност създава много по-дълбоко впечатление отколкото земният живот. Образите, които човек изживява, начинът, по който той стои вътре в това изживяване, съвсем не е нещо съноподобно, а извънредно силно и интензивно. - И всъщност той изживява всичко това, бих казал, като че от гледната точка на един фотографски негатив. Ако по време на земния живот сте причинили страдание на някого, вие сте го причинили, изхождайки от себе си.
към текста >>
По-рано описах това[2], което става с него през време на сън; но след смъртта човек го изживява с извън
ред
но голяма яснота и нагледност.
Когато някой е стигнал до 60-годишна възраст, той е проспал приблизително 20 години и след смъртта изживява тази ретроспекция за около 20 години. След това човек преминава в същинската духовна област и там живее по различен начин. Но след смъртта човек първо изживява този обратен ред на протичане на събитията и вижда онова, което е ставало през нощите. Изживява го така, че на първо време му прави силно впечатление, колко голяма е разликата между това изживяване в обратен ред и обикновеното изживяване по време на нощния сън. С изключение на сънищата, възникващи по време на сън, които изплуват на повърхността, но не предават много вярно онова, което човек изпитва в земния живот, или често пъти го предават в илюзорна, фантастична форма, човек има малко съзнание за всички онези разнообразни процеси, които се случват с него.
По-рано описах това[2], което става с него през време на сън; но след смъртта човек го изживява с извънредно голяма яснота и нагледност.
Така че можем да кажем: - Този живот в света на душите след смъртта, е нещо, което всъщност създава много по-дълбоко впечатление отколкото земният живот. Образите, които човек изживява, начинът, по който той стои вътре в това изживяване, съвсем не е нещо съноподобно, а извънредно силно и интензивно. - И всъщност той изживява всичко това, бих казал, като че от гледната точка на един фотографски негатив. Ако по време на земния живот сте причинили страдание на някого, вие сте го причинили, изхождайки от себе си. По време на вашия земен живот сте изпитали и направили онова, което произлиза от вас.
към текста >>
Образите, които човек изживява, начинът, по който той стои вътре в това изживяване, съвсем не е нещо съноподобно, а извън
ред
но силно и интензивно.
Но след смъртта човек първо изживява този обратен ред на протичане на събитията и вижда онова, което е ставало през нощите. Изживява го така, че на първо време му прави силно впечатление, колко голяма е разликата между това изживяване в обратен ред и обикновеното изживяване по време на нощния сън. С изключение на сънищата, възникващи по време на сън, които изплуват на повърхността, но не предават много вярно онова, което човек изпитва в земния живот, или често пъти го предават в илюзорна, фантастична форма, човек има малко съзнание за всички онези разнообразни процеси, които се случват с него. По-рано описах това[2], което става с него през време на сън; но след смъртта човек го изживява с извънредно голяма яснота и нагледност. Така че можем да кажем: - Този живот в света на душите след смъртта, е нещо, което всъщност създава много по-дълбоко впечатление отколкото земният живот.
Образите, които човек изживява, начинът, по който той стои вътре в това изживяване, съвсем не е нещо съноподобно, а извънредно силно и интензивно.
- И всъщност той изживява всичко това, бих казал, като че от гледната точка на един фотографски негатив. Ако по време на земния живот сте причинили страдание на някого, вие сте го причинили, изхождайки от себе си. По време на вашия земен живот сте изпитали и направили онова, което произлиза от вас. Но когато след смъртта изживявате събитията в обратен ред, вие не изпитвате това, което сте изпитали по време на земния си живот, а като едно пренасяне и навлизане в другия; вие изпитвате онова, което е изживял този, на когото сте причинили страданието. Ще избера един драстичен пример.
към текста >>
Но когато след смъртта изживявате събитията в обратен
ред
, вие не изпитвате това, което сте изпитали по време на земния си живот, а като едно пренасяне и навлизане в другия; вие изпитвате онова, което е изживял този, на когото сте причинили страданието.
Така че можем да кажем: - Този живот в света на душите след смъртта, е нещо, което всъщност създава много по-дълбоко впечатление отколкото земният живот. Образите, които човек изживява, начинът, по който той стои вътре в това изживяване, съвсем не е нещо съноподобно, а извънредно силно и интензивно. - И всъщност той изживява всичко това, бих казал, като че от гледната точка на един фотографски негатив. Ако по време на земния живот сте причинили страдание на някого, вие сте го причинили, изхождайки от себе си. По време на вашия земен живот сте изпитали и направили онова, което произлиза от вас.
Но когато след смъртта изживявате събитията в обратен ред, вие не изпитвате това, което сте изпитали по време на земния си живот, а като едно пренасяне и навлизане в другия; вие изпитвате онова, което е изживял този, на когото сте причинили страданието.
Ще избера един драстичен пример. Ако сте ударили плесница на някого, вие не изживявате това, което сте изпитали по време на земния живот при удрянето на тази плесница, която тогава не ви е причинила болка, освен ако не ви е заболяла малко ръката, а вместо това в ретроспективното изживяване след смъртта усещате всичко онова, което е изпитал другият, получавайки вашата плесница. Вие го изпитвате като ваше изживяване, именно с една много голяма нагледност и по един засилен начин. Така че наистина, когато човек минава през това ретроспективно изживяване, си казва: - О, това което сега изпитвам извънредно дълбоко ме впечатлява! - И никое земно впечатление не действа така мощно, както впечатленията от този насочен обратно поглед към земния живот, в етапа след смъртта, който обхваща една трета от човешкото ни земно съществуване.
към текста >>
Така че наистина, когато човек минава през това ретроспективно изживяване, си казва: - О, това което сега изпитвам извън
ред
но дълбоко ме впечатлява!
По време на вашия земен живот сте изпитали и направили онова, което произлиза от вас. Но когато след смъртта изживявате събитията в обратен ред, вие не изпитвате това, което сте изпитали по време на земния си живот, а като едно пренасяне и навлизане в другия; вие изпитвате онова, което е изживял този, на когото сте причинили страданието. Ще избера един драстичен пример. Ако сте ударили плесница на някого, вие не изживявате това, което сте изпитали по време на земния живот при удрянето на тази плесница, която тогава не ви е причинила болка, освен ако не ви е заболяла малко ръката, а вместо това в ретроспективното изживяване след смъртта усещате всичко онова, което е изпитал другият, получавайки вашата плесница. Вие го изпитвате като ваше изживяване, именно с една много голяма нагледност и по един засилен начин.
Така че наистина, когато човек минава през това ретроспективно изживяване, си казва: - О, това което сега изпитвам извънредно дълбоко ме впечатлява!
- И никое земно впечатление не действа така мощно, както впечатленията от този насочен обратно поглед към земния живот, в етапа след смъртта, който обхваща една трета от човешкото ни земно съществуване. Така че по това време вие изживявате цялото кармическо осъществяване на това, което сам сте извършили в живота; вие изживявате всичко това от гледната точка на другия. Следователно изживявате цялото кармическо осъществяване на живота си, но още не като земен живот - това ще направите в следващия земен живот, - вие го изживявате изключително интензивно по отношение на впечатлението, макар и не така силно по отношение на действието, което предстои в следващ земен живот. Това е нещо очевидно, мои мили приятели. Действително, бих искал да кажа, наситеността, силата на изживяването е нещо извънредно и забележително.
към текста >>
Следователно изживявате цялото кармическо осъществяване на живота си, но още не като земен живот - това ще направите в следващия земен живот, - вие го изживявате изключително интензивно по отношение на впечатлението, макар и не така силно по отношение на действието, което п
ред
стои в следващ земен живот.
Ако сте ударили плесница на някого, вие не изживявате това, което сте изпитали по време на земния живот при удрянето на тази плесница, която тогава не ви е причинила болка, освен ако не ви е заболяла малко ръката, а вместо това в ретроспективното изживяване след смъртта усещате всичко онова, което е изпитал другият, получавайки вашата плесница. Вие го изпитвате като ваше изживяване, именно с една много голяма нагледност и по един засилен начин. Така че наистина, когато човек минава през това ретроспективно изживяване, си казва: - О, това което сега изпитвам извънредно дълбоко ме впечатлява! - И никое земно впечатление не действа така мощно, както впечатленията от този насочен обратно поглед към земния живот, в етапа след смъртта, който обхваща една трета от човешкото ни земно съществуване. Така че по това време вие изживявате цялото кармическо осъществяване на това, което сам сте извършили в живота; вие изживявате всичко това от гледната точка на другия.
Следователно изживявате цялото кармическо осъществяване на живота си, но още не като земен живот - това ще направите в следващия земен живот, - вие го изживявате изключително интензивно по отношение на впечатлението, макар и не така силно по отношение на действието, което предстои в следващ земен живот.
Това е нещо очевидно, мои мили приятели. Действително, бих искал да кажа, наситеността, силата на изживяването е нещо извънредно и забележително. Ако човек обаче би могъл да развие в своя аз и в своето астрално тяло само онази сила, която той има минавайки през вратата на смъртта, той би изживявал целия този обратен път най-много като един много жив сън. И когато гледа само земния живот и това, което този земен живот може да направи с някого след смъртта, тогава човек би изпитал това изживяване по обратен ред като един много, много жив сън. Но това съвсем не е така.
към текста >>
Действително, бих искал да кажа, наситеността, силата на изживяването е нещо извън
ред
но и забележително.
Така че наистина, когато човек минава през това ретроспективно изживяване, си казва: - О, това което сега изпитвам извънредно дълбоко ме впечатлява! - И никое земно впечатление не действа така мощно, както впечатленията от този насочен обратно поглед към земния живот, в етапа след смъртта, който обхваща една трета от човешкото ни земно съществуване. Така че по това време вие изживявате цялото кармическо осъществяване на това, което сам сте извършили в живота; вие изживявате всичко това от гледната точка на другия. Следователно изживявате цялото кармическо осъществяване на живота си, но още не като земен живот - това ще направите в следващия земен живот, - вие го изживявате изключително интензивно по отношение на впечатлението, макар и не така силно по отношение на действието, което предстои в следващ земен живот. Това е нещо очевидно, мои мили приятели.
Действително, бих искал да кажа, наситеността, силата на изживяването е нещо извънредно и забележително.
Ако човек обаче би могъл да развие в своя аз и в своето астрално тяло само онази сила, която той има минавайки през вратата на смъртта, той би изживявал целия този обратен път най-много като един много жив сън. И когато гледа само земния живот и това, което този земен живот може да направи с някого след смъртта, тогава човек би изпитал това изживяване по обратен ред като един много, много жив сън. Но това съвсем не е така. Това не е само един жив сън, а едно извънредно интензивно изживяване, много по-интензивно отколкото са земните. Когато човек премине през вратата на смъртта, няма физическо и етерно тяло, чрез които той има своите изживявания на Земята.
към текста >>
И когато гледа само земния живот и това, което този земен живот може да направи с някого след смъртта, тогава човек би изпитал това изживяване по обратен
ред
като един много, много жив сън.
Така че по това време вие изживявате цялото кармическо осъществяване на това, което сам сте извършили в живота; вие изживявате всичко това от гледната точка на другия. Следователно изживявате цялото кармическо осъществяване на живота си, но още не като земен живот - това ще направите в следващия земен живот, - вие го изживявате изключително интензивно по отношение на впечатлението, макар и не така силно по отношение на действието, което предстои в следващ земен живот. Това е нещо очевидно, мои мили приятели. Действително, бих искал да кажа, наситеността, силата на изживяването е нещо извънредно и забележително. Ако човек обаче би могъл да развие в своя аз и в своето астрално тяло само онази сила, която той има минавайки през вратата на смъртта, той би изживявал целия този обратен път най-много като един много жив сън.
И когато гледа само земния живот и това, което този земен живот може да направи с някого след смъртта, тогава човек би изпитал това изживяване по обратен ред като един много, много жив сън.
Но това съвсем не е така. Това не е само един жив сън, а едно извънредно интензивно изживяване, много по-интензивно отколкото са земните. Когато човек премине през вратата на смъртта, няма физическо и етерно тяло, чрез които той има своите изживявания на Земята. Представете си само, какво бихте изживели на Земята с обикновеното съзнание, ако нямахте физическо и етерно тяло. Вие бихте минавали така бързо и повърхностно през земните си преживявания, че отвреме-навреме бихте имали по някое съновидение; след това бихте спали по-нататък и по-нататък.
към текста >>
Това не е само един жив сън, а едно извън
ред
но интензивно изживяване, много по-интензивно отколкото са земните.
Това е нещо очевидно, мои мили приятели. Действително, бих искал да кажа, наситеността, силата на изживяването е нещо извънредно и забележително. Ако човек обаче би могъл да развие в своя аз и в своето астрално тяло само онази сила, която той има минавайки през вратата на смъртта, той би изживявал целия този обратен път най-много като един много жив сън. И когато гледа само земния живот и това, което този земен живот може да направи с някого след смъртта, тогава човек би изпитал това изживяване по обратен ред като един много, много жив сън. Но това съвсем не е така.
Това не е само един жив сън, а едно извънредно интензивно изживяване, много по-интензивно отколкото са земните.
Когато човек премине през вратата на смъртта, няма физическо и етерно тяло, чрез които той има своите изживявания на Земята. Представете си само, какво бихте изживели на Земята с обикновеното съзнание, ако нямахте физическо и етерно тяло. Вие бихте минавали така бързо и повърхностно през земните си преживявания, че отвреме-навреме бихте имали по някое съновидение; след това бихте спали по-нататък и по-нататък. Сега добре може да си представите, че съня, който един 60-годишен човек има в течение на 20 години, непрестанно продължава; но това не е никакъв сън, а едно съвсем енергично и интензивно изживяване. А от какво се поражда то?
към текста >>
П
ред
ставете си само, какво бихте изживели на Земята с обикновеното съзнание, ако нямахте физическо и етерно тяло.
Ако човек обаче би могъл да развие в своя аз и в своето астрално тяло само онази сила, която той има минавайки през вратата на смъртта, той би изживявал целия този обратен път най-много като един много жив сън. И когато гледа само земния живот и това, което този земен живот може да направи с някого след смъртта, тогава човек би изпитал това изживяване по обратен ред като един много, много жив сън. Но това съвсем не е така. Това не е само един жив сън, а едно извънредно интензивно изживяване, много по-интензивно отколкото са земните. Когато човек премине през вратата на смъртта, няма физическо и етерно тяло, чрез които той има своите изживявания на Земята.
Представете си само, какво бихте изживели на Земята с обикновеното съзнание, ако нямахте физическо и етерно тяло.
Вие бихте минавали така бързо и повърхностно през земните си преживявания, че отвреме-навреме бихте имали по някое съновидение; след това бихте спали по-нататък и по-нататък. Сега добре може да си представите, че съня, който един 60-годишен човек има в течение на 20 години, непрестанно продължава; но това не е никакъв сън, а едно съвсем енергично и интензивно изживяване. А от какво се поражда то? Виждате ли, то идва оттам, че в момента, когато човек е минал през вратата на смъртта и се е отделил вече от своето етерно тяло, в момента, когато започне това ретроспективно пътуване, веднага към човека пристъпват обитателите на Луната и те са онези, които със своята древна, магическа сила насищат картинните образи с космическа субстанция и проникват в неговото изживяване. Ако мога да употребя едно сравнение: Това, което се случва с човека, прилича на рисуването на една картина.
към текста >>
Сега добре може да си п
ред
ставите, че съня, който един 60-годишен човек има в течение на 20 години, непрестанно продължава; но това не е никакъв сън, а едно съвсем енергично и интензивно изживяване.
Но това съвсем не е така. Това не е само един жив сън, а едно извънредно интензивно изживяване, много по-интензивно отколкото са земните. Когато човек премине през вратата на смъртта, няма физическо и етерно тяло, чрез които той има своите изживявания на Земята. Представете си само, какво бихте изживели на Земята с обикновеното съзнание, ако нямахте физическо и етерно тяло. Вие бихте минавали така бързо и повърхностно през земните си преживявания, че отвреме-навреме бихте имали по някое съновидение; след това бихте спали по-нататък и по-нататък.
Сега добре може да си представите, че съня, който един 60-годишен човек има в течение на 20 години, непрестанно продължава; но това не е никакъв сън, а едно съвсем енергично и интензивно изживяване.
А от какво се поражда то? Виждате ли, то идва оттам, че в момента, когато човек е минал през вратата на смъртта и се е отделил вече от своето етерно тяло, в момента, когато започне това ретроспективно пътуване, веднага към човека пристъпват обитателите на Луната и те са онези, които със своята древна, магическа сила насищат картинните образи с космическа субстанция и проникват в неговото изживяване. Ако мога да употребя едно сравнение: Това, което се случва с човека, прилича на рисуването на една картина. Аз рисувам първо една картина - тя и без това е само едно морално впечатление, не причинява болка и страдание на никого. Но представете си, че нарисувам трима от вас тук на картината и благодарение на това, че картината бива пропита с магически действаща сила веднага се случва, че тези трима човека излизат от картината и извършват всичко онова, което са замислили срещу някого тук.
към текста >>
Но п
ред
ставете си, че нарисувам трима от вас тук на картината и благодарение на това, че картината бива пропита с магически действаща сила веднага се случва, че тези трима човека излизат от картината и извършват всичко онова, което са замислили срещу някого тук.
Сега добре може да си представите, че съня, който един 60-годишен човек има в течение на 20 години, непрестанно продължава; но това не е никакъв сън, а едно съвсем енергично и интензивно изживяване. А от какво се поражда то? Виждате ли, то идва оттам, че в момента, когато човек е минал през вратата на смъртта и се е отделил вече от своето етерно тяло, в момента, когато започне това ретроспективно пътуване, веднага към човека пристъпват обитателите на Луната и те са онези, които със своята древна, магическа сила насищат картинните образи с космическа субстанция и проникват в неговото изживяване. Ако мога да употребя едно сравнение: Това, което се случва с човека, прилича на рисуването на една картина. Аз рисувам първо една картина - тя и без това е само едно морално впечатление, не причинява болка и страдание на никого.
Но представете си, че нарисувам трима от вас тук на картината и благодарение на това, че картината бива пропита с магически действаща сила веднага се случва, че тези трима човека излизат от картината и извършват всичко онова, което са замислили срещу някого тук.
Те биха действали по-интензивно, по-мощно, по-живо отколкото антропософите са свикнали да вършат това. Така е. Цялото изживяване е свързано с извънредно голяма оживеност, защото тези лунни същества с цялото си битие проникват в картините, които се изживяват, те ги проникват и ги насищат, бих искал да кажа, с едно свръхбитие. Така че след смъртта ние минаваме през областта на лунните същества. Но чрез това в космическия етер много силно се фиксира онова, което ние изживяваме и което помага за коригиране на нашите собствени дела, както току-що описах.
към текста >>
Цялото изживяване е свързано с извън
ред
но голяма оживеност, защото тези лунни същества с цялото си битие проникват в картините, които се изживяват, те ги проникват и ги насищат, бих искал да кажа, с едно свръхбитие.
Ако мога да употребя едно сравнение: Това, което се случва с човека, прилича на рисуването на една картина. Аз рисувам първо една картина - тя и без това е само едно морално впечатление, не причинява болка и страдание на никого. Но представете си, че нарисувам трима от вас тук на картината и благодарение на това, че картината бива пропита с магически действаща сила веднага се случва, че тези трима човека излизат от картината и извършват всичко онова, което са замислили срещу някого тук. Те биха действали по-интензивно, по-мощно, по-живо отколкото антропософите са свикнали да вършат това. Така е.
Цялото изживяване е свързано с извънредно голяма оживеност, защото тези лунни същества с цялото си битие проникват в картините, които се изживяват, те ги проникват и ги насищат, бих искал да кажа, с едно свръхбитие.
Така че след смъртта ние минаваме през областта на лунните същества. Но чрез това в космическия етер много силно се фиксира онова, което ние изживяваме и което помага за коригиране на нашите собствени дела, както току-що описах. Това изминаване в обратен ред на земния живот, когато е описано не само принципно, както го направих в моята книга «Теософия», а се опитваме да го опишем конкретно и нагледно, както бих искал да направя това сега, именно това изминаване в обратен ред на земния живот е извънредно интересно. То съставлява една много важна част от живота на човека след смъртта. В нашата епоха изживяванията, които един човек може да има, са фактически много сложни.
към текста >>
Това изминаване в обратен
ред
на земния живот, когато е описано не само принципно, както го направих в моята книга «Теософия», а се опитваме да го опишем конкретно и нагледно, както бих искал да направя това сега, именно това изминаване в обратен
ред
на земния живот е извън
ред
но интересно.
Те биха действали по-интензивно, по-мощно, по-живо отколкото антропософите са свикнали да вършат това. Така е. Цялото изживяване е свързано с извънредно голяма оживеност, защото тези лунни същества с цялото си битие проникват в картините, които се изживяват, те ги проникват и ги насищат, бих искал да кажа, с едно свръхбитие. Така че след смъртта ние минаваме през областта на лунните същества. Но чрез това в космическия етер много силно се фиксира онова, което ние изживяваме и което помага за коригиране на нашите собствени дела, както току-що описах.
Това изминаване в обратен ред на земния живот, когато е описано не само принципно, както го направих в моята книга «Теософия», а се опитваме да го опишем конкретно и нагледно, както бих искал да направя това сега, именно това изминаване в обратен ред на земния живот е извънредно интересно.
То съставлява една много важна част от живота на човека след смъртта. В нашата епоха изживяванията, които един човек може да има, са фактически много сложни. Помислете само колко съвършено различно е цялото душевно устройство на тези лунни същества в сравнение с това на земните жители. Тези лунни същества, с които ние имаме толкова много работа след смъртта, са дали на хората онази прамъдрост, която е угаснала вече в нашата епоха, която е продължила с още известна интензивност до 3-то, 4-то следхристиянско столетие, след това е съществувала в традицията и накрая е угаснала напълно. Аз често съм обяснявал, как хората не биха могли да достигнат до проявата на тяхната свобода, ако по-нататък бе останала величествената и мощна мъдрост на тези праучители.
към текста >>
П
ред
ставете си, ако не знаехме за азбуката нищо друго освен а, б, в, г, д, е, ж, и т. н.
Обикновено тези десет прости понятия се намират в нашите учебници по логика. Гимназистите трябва да ги научат наизуст, учителите по философия ги знаят. Но те знаят именно тези десет понятия - битие, актив /имане/, положение, пространство, време и т. н.. Обаче какво знаят хората, знаейки тези десет понятия? Естествено за днешния човек тези десет понятия са нещо скучно, но за онзи, който прониква в тяхното значение, те не са по-скучни от буквите на нашата азбука.
Представете си, ако не знаехме за азбуката нищо друго освен а, б, в, г, д, е, ж, и т. н.
до последната буква, какво би бил за вас Гьотевият «Фауст»! Вие бихте отворили книгата, бихте намерили навсякъде в нея наредени по най-различен начин тези 22 или 23 знака /30 български/. Иначе «Фауст» не съдържа нищо друго, освен тези 22 знака, само че винаги съчетани по различен начин. Ако не знаехте нищо друго, ако никога не се бяхте се научили да четете, а само отваряхте книгата и се запознавахте с буквите в тяхната форма, представете си, колко различно би било, когато сега можете да вземете в ръцете си «Фауст» и да четете! Това е все пак нещо друго.
към текста >>
Вие бихте отворили книгата, бихте намерили навсякъде в нея на
ред
ени по най-различен начин тези 22 или 23 знака /30 български/.
Но те знаят именно тези десет понятия - битие, актив /имане/, положение, пространство, време и т. н.. Обаче какво знаят хората, знаейки тези десет понятия? Естествено за днешния човек тези десет понятия са нещо скучно, но за онзи, който прониква в тяхното значение, те не са по-скучни от буквите на нашата азбука. Представете си, ако не знаехме за азбуката нищо друго освен а, б, в, г, д, е, ж, и т. н. до последната буква, какво би бил за вас Гьотевият «Фауст»!
Вие бихте отворили книгата, бихте намерили навсякъде в нея наредени по най-различен начин тези 22 или 23 знака /30 български/.
Иначе «Фауст» не съдържа нищо друго, освен тези 22 знака, само че винаги съчетани по различен начин. Ако не знаехте нищо друго, ако никога не се бяхте се научили да четете, а само отваряхте книгата и се запознавахте с буквите в тяхната форма, представете си, колко различно би било, когато сега можете да вземете в ръцете си «Фауст» и да четете! Това е все пак нещо друго. Никоя книга в света, която може да четете, не съдържа нищо друго освен тези 22 знака, и въпреки това, какво правите вие с тези 22 букви, когато можете да четете! Целият сетивен свят ви се отваря благодарение на начина, по който жонглирате, нареждате, използвате тези 22 букви.
към текста >>
Ако не знаехте нищо друго, ако никога не се бяхте се научили да четете, а само отваряхте книгата и се запознавахте с буквите в тяхната форма, п
ред
ставете си, колко различно би било, когато сега можете да вземете в ръцете си «Фауст» и да четете!
Естествено за днешния човек тези десет понятия са нещо скучно, но за онзи, който прониква в тяхното значение, те не са по-скучни от буквите на нашата азбука. Представете си, ако не знаехме за азбуката нищо друго освен а, б, в, г, д, е, ж, и т. н. до последната буква, какво би бил за вас Гьотевият «Фауст»! Вие бихте отворили книгата, бихте намерили навсякъде в нея наредени по най-различен начин тези 22 или 23 знака /30 български/. Иначе «Фауст» не съдържа нищо друго, освен тези 22 знака, само че винаги съчетани по различен начин.
Ако не знаехте нищо друго, ако никога не се бяхте се научили да четете, а само отваряхте книгата и се запознавахте с буквите в тяхната форма, представете си, колко различно би било, когато сега можете да вземете в ръцете си «Фауст» и да четете!
Това е все пак нещо друго. Никоя книга в света, която може да четете, не съдържа нищо друго освен тези 22 знака, и въпреки това, какво правите вие с тези 22 букви, когато можете да четете! Целият сетивен свят ви се отваря благодарение на начина, по който жонглирате, нареждате, използвате тези 22 букви. Обаче учителите по логика и философите, които днес са приели тези десет категории - битие, количество, качество, относителност, пространство, време, положение, актив /имане/, действие, страдание, не знаят вече за какво служат тези категории, както някой, който никога не се е учил да чете, а във всички книги на света познава само а, б, в, г, д, е и т. н.. Това е съвършено същото положение.
към текста >>
П
ред
ставете си само, какво бихте изпуснали, ако не можехте да четете, а виждахте само а, б, в, г, д...!
н.. Това е съвършено същото положение. Защото ние трябва да познаваме тези десет основни понятия, тези логически понятия на Аристотел така, че да можем да ги употребяваме по най-различен начин, както за физическия свят по най-различен начин употребяваме буквите, като ги съчетаваме по различен начин. Тогава с тези десет понятия ние четем в духовния свят. Те са букви. Но в нашата епоха постепенно се стигна дотам да познаваме само понятията, което е същото, ако от азбуката познаваме само последователността на буквите.
Представете си само, какво бихте изпуснали, ако не можехте да четете, а виждахте само а, б, в, г, д...!
Съобразно с това човек изпуска всичко, което се намира в духовния свят и не може да чете в него, ако не може да употреби по различен начин десетте понятия на Аристотел. В това отношение от дълго време даже с философите се случва нещо смешно. В средата на Средновековието имаше един много умен човек, наречен Раймундус Лулус[3]. Още от традицията е знаел нещо за това разместване на логическите категории, на логическите основни понятия и съобщил каквото е знаел образно, според тогавашния обичай. Но ако той всъщност би казал истината, щеше да каже: - Моите съвременници всичките са дървени глави, защото те знаят само да казват а, б, в, г, д..., а не знаят да четат с основните понятия.
към текста >>
В с
ред
ата на С
ред
новековието имаше един много умен човек, наречен Раймундус Лулус[3].
Те са букви. Но в нашата епоха постепенно се стигна дотам да познаваме само понятията, което е същото, ако от азбуката познаваме само последователността на буквите. Представете си само, какво бихте изпуснали, ако не можехте да четете, а виждахте само а, б, в, г, д...! Съобразно с това човек изпуска всичко, което се намира в духовния свят и не може да чете в него, ако не може да употреби по различен начин десетте понятия на Аристотел. В това отношение от дълго време даже с философите се случва нещо смешно.
В средата на Средновековието имаше един много умен човек, наречен Раймундус Лулус[3].
Още от традицията е знаел нещо за това разместване на логическите категории, на логическите основни понятия и съобщил каквото е знаел образно, според тогавашния обичай. Но ако той всъщност би казал истината, щеше да каже: - Моите съвременници всичките са дървени глави, защото те знаят само да казват а, б, в, г, д..., а не знаят да четат с основните понятия. Хората трябва да разбират, да свързват в ума си тези основни понятия така, както свързват буквите в думи и изречения. Тогава те ще могат да четат в духовния свят. - Но той не е казал това така директно, обичаят не е бил такъв по онова време.
към текста >>
Още от традицията е знаел нещо за това разместване на логическите категории, на логическите основни понятия и съобщил каквото е знаел образно, спо
ред
тогавашния обичай.
Но в нашата епоха постепенно се стигна дотам да познаваме само понятията, което е същото, ако от азбуката познаваме само последователността на буквите. Представете си само, какво бихте изпуснали, ако не можехте да четете, а виждахте само а, б, в, г, д...! Съобразно с това човек изпуска всичко, което се намира в духовния свят и не може да чете в него, ако не може да употреби по различен начин десетте понятия на Аристотел. В това отношение от дълго време даже с философите се случва нещо смешно. В средата на Средновековието имаше един много умен човек, наречен Раймундус Лулус[3].
Още от традицията е знаел нещо за това разместване на логическите категории, на логическите основни понятия и съобщил каквото е знаел образно, според тогавашния обичай.
Но ако той всъщност би казал истината, щеше да каже: - Моите съвременници всичките са дървени глави, защото те знаят само да казват а, б, в, г, д..., а не знаят да четат с основните понятия. Хората трябва да разбират, да свързват в ума си тези основни понятия така, както свързват буквите в думи и изречения. Тогава те ще могат да четат в духовния свят. - Но той не е казал това така директно, обичаят не е бил такъв по онова време. А е казал: - Основните понятия трябва да се напишат на листчета, да се вземе след това една рулетка, в която да се сложат, рулетката да се завърти, тези понятия да се разбъркат и тогава могат да се четат.
към текста >>
И всъщност човек по особен начин се запознава с това различно устроено знание, когато непос
ред
ствено след смъртта изживява в обратен
ред
своя земен живот.
Това обаче беше само едно сравнение, защото Раймундус Лулус не е разбирал в смисъл на една мъртва рулетка, а духовната глава, която трябва да съчетае в себе си тези понятия едно с друго. Обаче онези, които чули нещо за това, взели сериозно тази история и оттогава насам се смеят над нея. Философите намират, че това е било твърде детинско разбиране от страна на Раймундус Лулус. Обаче то е детинско само от страна на по-новата философия, която не знае, за какво се касае. Вие виждате, че фактически е било изгубено почти всичко от онова, което човечеството е получило в по-древно време от тези праучители, които днес трябва да считаме за обитатели на Луната.
И всъщност човек по особен начин се запознава с това различно устроено знание, когато непосредствено след смъртта изживява в обратен ред своя земен живот.
Тогава по един особен начин той знае, как тези прамъдреци са мислели и са знаели. Оттук идва нагледността и конкретността на това, което той изживява след смъртта. Но точно в наше време нещата са малко объркани. Те са объркани поради това, че съществува един вид неразбиране между хората, които - откакто угасна прамъдростта, - тук на Земята живеят в техните абстрактни понятия и това, което тези праучители имат като душевна нагласа, откакто са свързани с лунното съществуване. Случаят е следният: Когато един съвременен учен, занимаващ се с естествени науки минава през този живот, той говори език, различен от този на праучителите, които всъщност взимат голямо участие в образуването на неговата карма, както подробно ще обясня по-нататък.
към текста >>
Тези праучители и хората, които умират, но п
ред
и това са живели в модерното образование и цивилизация на епохата, не се разбират добре.
Тогава по един особен начин той знае, как тези прамъдреци са мислели и са знаели. Оттук идва нагледността и конкретността на това, което той изживява след смъртта. Но точно в наше време нещата са малко объркани. Те са объркани поради това, че съществува един вид неразбиране между хората, които - откакто угасна прамъдростта, - тук на Земята живеят в техните абстрактни понятия и това, което тези праучители имат като душевна нагласа, откакто са свързани с лунното съществуване. Случаят е следният: Когато един съвременен учен, занимаващ се с естествени науки минава през този живот, той говори език, различен от този на праучителите, които всъщност взимат голямо участие в образуването на неговата карма, както подробно ще обясня по-нататък.
Тези праучители и хората, които умират, но преди това са живели в модерното образование и цивилизация на епохата, не се разбират добре.
Върху тези неща извънредно трудно могат да се изградят схващания, защото наблюдаването на това, което става с хората, не е особено лесно. Но в характерни случаи все пак могат да се изградят определени схващания. Може например да се стигне до един възглед, мои мили приятели, когато разглеждаме двама човека, умрели в по-ново време и минали по този начин през обратното изживяване на земния си живот след смъртта, които в определен смисъл са живели изцяло в модерното образование на епохата и въпреки това се различават до висока степен един от друг. Виждате ли, можем да вземем един гениален естественик, гениален по свой начин в сравнение с мнозинството подобни, какъвто е Емил дю Боа Реймонд или някой подобен на него и разгледаме неговото изживяване в обратен ред след смъртта. Можем да разгледаме също и друга личност.
към текста >>
Върху тези неща извън
ред
но трудно могат да се изградят схващания, защото наблюдаването на това, което става с хората, не е особено лесно.
Оттук идва нагледността и конкретността на това, което той изживява след смъртта. Но точно в наше време нещата са малко объркани. Те са объркани поради това, че съществува един вид неразбиране между хората, които - откакто угасна прамъдростта, - тук на Земята живеят в техните абстрактни понятия и това, което тези праучители имат като душевна нагласа, откакто са свързани с лунното съществуване. Случаят е следният: Когато един съвременен учен, занимаващ се с естествени науки минава през този живот, той говори език, различен от този на праучителите, които всъщност взимат голямо участие в образуването на неговата карма, както подробно ще обясня по-нататък. Тези праучители и хората, които умират, но преди това са живели в модерното образование и цивилизация на епохата, не се разбират добре.
Върху тези неща извънредно трудно могат да се изградят схващания, защото наблюдаването на това, което става с хората, не е особено лесно.
Но в характерни случаи все пак могат да се изградят определени схващания. Може например да се стигне до един възглед, мои мили приятели, когато разглеждаме двама човека, умрели в по-ново време и минали по този начин през обратното изживяване на земния си живот след смъртта, които в определен смисъл са живели изцяло в модерното образование на епохата и въпреки това се различават до висока степен един от друг. Виждате ли, можем да вземем един гениален естественик, гениален по свой начин в сравнение с мнозинството подобни, какъвто е Емил дю Боа Реймонд или някой подобен на него и разгледаме неговото изживяване в обратен ред след смъртта. Можем да разгледаме също и друга личност. Една много интересна личност с такова изживяване в обратен ред след смъртта в света на душите е онази личност, която ме занимаваше при създаването на моите мистерийни драми, когато изобразявах лицето Щрадер[4].
към текста >>
Но в характерни случаи все пак могат да се изградят оп
ред
елени схващания.
Но точно в наше време нещата са малко объркани. Те са объркани поради това, че съществува един вид неразбиране между хората, които - откакто угасна прамъдростта, - тук на Земята живеят в техните абстрактни понятия и това, което тези праучители имат като душевна нагласа, откакто са свързани с лунното съществуване. Случаят е следният: Когато един съвременен учен, занимаващ се с естествени науки минава през този живот, той говори език, различен от този на праучителите, които всъщност взимат голямо участие в образуването на неговата карма, както подробно ще обясня по-нататък. Тези праучители и хората, които умират, но преди това са живели в модерното образование и цивилизация на епохата, не се разбират добре. Върху тези неща извънредно трудно могат да се изградят схващания, защото наблюдаването на това, което става с хората, не е особено лесно.
Но в характерни случаи все пак могат да се изградят определени схващания.
Може например да се стигне до един възглед, мои мили приятели, когато разглеждаме двама човека, умрели в по-ново време и минали по този начин през обратното изживяване на земния си живот след смъртта, които в определен смисъл са живели изцяло в модерното образование на епохата и въпреки това се различават до висока степен един от друг. Виждате ли, можем да вземем един гениален естественик, гениален по свой начин в сравнение с мнозинството подобни, какъвто е Емил дю Боа Реймонд или някой подобен на него и разгледаме неговото изживяване в обратен ред след смъртта. Можем да разгледаме също и друга личност. Една много интересна личност с такова изживяване в обратен ред след смъртта в света на душите е онази личност, която ме занимаваше при създаването на моите мистерийни драми, когато изобразявах лицето Щрадер[4]. Щрадер в моите мистерийни драми е копие на съвсем конкретна личност, която на младини действително беше монах, но напусна монашеството и се посвети на един вид модерна философия на просветлението.
към текста >>
Може например да се стигне до един възглед, мои мили приятели, когато разглеждаме двама човека, умрели в по-ново време и минали по този начин през обратното изживяване на земния си живот след смъртта, които в оп
ред
елен смисъл са живели изцяло в модерното образование на епохата и въпреки това се различават до висока степен един от друг.
Те са объркани поради това, че съществува един вид неразбиране между хората, които - откакто угасна прамъдростта, - тук на Земята живеят в техните абстрактни понятия и това, което тези праучители имат като душевна нагласа, откакто са свързани с лунното съществуване. Случаят е следният: Когато един съвременен учен, занимаващ се с естествени науки минава през този живот, той говори език, различен от този на праучителите, които всъщност взимат голямо участие в образуването на неговата карма, както подробно ще обясня по-нататък. Тези праучители и хората, които умират, но преди това са живели в модерното образование и цивилизация на епохата, не се разбират добре. Върху тези неща извънредно трудно могат да се изградят схващания, защото наблюдаването на това, което става с хората, не е особено лесно. Но в характерни случаи все пак могат да се изградят определени схващания.
Може например да се стигне до един възглед, мои мили приятели, когато разглеждаме двама човека, умрели в по-ново време и минали по този начин през обратното изживяване на земния си живот след смъртта, които в определен смисъл са живели изцяло в модерното образование на епохата и въпреки това се различават до висока степен един от друг.
Виждате ли, можем да вземем един гениален естественик, гениален по свой начин в сравнение с мнозинството подобни, какъвто е Емил дю Боа Реймонд или някой подобен на него и разгледаме неговото изживяване в обратен ред след смъртта. Можем да разгледаме също и друга личност. Една много интересна личност с такова изживяване в обратен ред след смъртта в света на душите е онази личност, която ме занимаваше при създаването на моите мистерийни драми, когато изобразявах лицето Щрадер[4]. Щрадер в моите мистерийни драми е копие на съвсем конкретна личност, която на младини действително беше монах, но напусна монашеството и се посвети на един вид модерна философия на просветлението. Работеше като университетски професор в тази модерна философия.
към текста >>
Виждате ли, можем да вземем един гениален естественик, гениален по свой начин в сравнение с мнозинството подобни, какъвто е Емил дю Боа Реймонд или някой подобен на него и разгледаме неговото изживяване в обратен
ред
след смъртта.
Случаят е следният: Когато един съвременен учен, занимаващ се с естествени науки минава през този живот, той говори език, различен от този на праучителите, които всъщност взимат голямо участие в образуването на неговата карма, както подробно ще обясня по-нататък. Тези праучители и хората, които умират, но преди това са живели в модерното образование и цивилизация на епохата, не се разбират добре. Върху тези неща извънредно трудно могат да се изградят схващания, защото наблюдаването на това, което става с хората, не е особено лесно. Но в характерни случаи все пак могат да се изградят определени схващания. Може например да се стигне до един възглед, мои мили приятели, когато разглеждаме двама човека, умрели в по-ново време и минали по този начин през обратното изживяване на земния си живот след смъртта, които в определен смисъл са живели изцяло в модерното образование на епохата и въпреки това се различават до висока степен един от друг.
Виждате ли, можем да вземем един гениален естественик, гениален по свой начин в сравнение с мнозинството подобни, какъвто е Емил дю Боа Реймонд или някой подобен на него и разгледаме неговото изживяване в обратен ред след смъртта.
Можем да разгледаме също и друга личност. Една много интересна личност с такова изживяване в обратен ред след смъртта в света на душите е онази личност, която ме занимаваше при създаването на моите мистерийни драми, когато изобразявах лицето Щрадер[4]. Щрадер в моите мистерийни драми е копие на съвсем конкретна личност, която на младини действително беше монах, но напусна монашеството и се посвети на един вид модерна философия на просветлението. Работеше като университетски професор в тази модерна философия. Тази личност - която бе написала много трудове - в цялото развитие на своите понятия е абстрактна, с истинската абстрактност на един модерен мислител, обаче убедителна, извънредно настойчива, много сърцата.
към текста >>
Една много интересна личност с такова изживяване в обратен
ред
след смъртта в света на душите е онази личност, която ме занимаваше при създаването на моите мистерийни драми, когато изобразявах лицето Щрадер[4].
Върху тези неща извънредно трудно могат да се изградят схващания, защото наблюдаването на това, което става с хората, не е особено лесно. Но в характерни случаи все пак могат да се изградят определени схващания. Може например да се стигне до един възглед, мои мили приятели, когато разглеждаме двама човека, умрели в по-ново време и минали по този начин през обратното изживяване на земния си живот след смъртта, които в определен смисъл са живели изцяло в модерното образование на епохата и въпреки това се различават до висока степен един от друг. Виждате ли, можем да вземем един гениален естественик, гениален по свой начин в сравнение с мнозинството подобни, какъвто е Емил дю Боа Реймонд или някой подобен на него и разгледаме неговото изживяване в обратен ред след смъртта. Можем да разгледаме също и друга личност.
Една много интересна личност с такова изживяване в обратен ред след смъртта в света на душите е онази личност, която ме занимаваше при създаването на моите мистерийни драми, когато изобразявах лицето Щрадер[4].
Щрадер в моите мистерийни драми е копие на съвсем конкретна личност, която на младини действително беше монах, но напусна монашеството и се посвети на един вид модерна философия на просветлението. Работеше като университетски професор в тази модерна философия. Тази личност - която бе написала много трудове - в цялото развитие на своите понятия е абстрактна, с истинската абстрактност на един модерен мислител, обаче убедителна, извънредно настойчива, много сърцата. Всъщност е много благотворно, когато един модерен мислител притежава нещо подобно на смелост и сърцатост. Модерният човек не е така сърцат, какъвто е бил например Хегел, който с огромно вълнение, но и с извънредно голяма нагледност е схващал и най-абстрактните мисли; естествено модерният човек не може да направи това с такава сърцатост.
към текста >>
Тази личност - която бе написала много трудове - в цялото развитие на своите понятия е абстрактна, с истинската абстрактност на един модерен мислител, обаче убедителна, извън
ред
но настойчива, много сърцата.
Виждате ли, можем да вземем един гениален естественик, гениален по свой начин в сравнение с мнозинството подобни, какъвто е Емил дю Боа Реймонд или някой подобен на него и разгледаме неговото изживяване в обратен ред след смъртта. Можем да разгледаме също и друга личност. Една много интересна личност с такова изживяване в обратен ред след смъртта в света на душите е онази личност, която ме занимаваше при създаването на моите мистерийни драми, когато изобразявах лицето Щрадер[4]. Щрадер в моите мистерийни драми е копие на съвсем конкретна личност, която на младини действително беше монах, но напусна монашеството и се посвети на един вид модерна философия на просветлението. Работеше като университетски професор в тази модерна философия.
Тази личност - която бе написала много трудове - в цялото развитие на своите понятия е абстрактна, с истинската абстрактност на един модерен мислител, обаче убедителна, извънредно настойчива, много сърцата.
Всъщност е много благотворно, когато един модерен мислител притежава нещо подобно на смелост и сърцатост. Модерният човек не е така сърцат, какъвто е бил например Хегел, който с огромно вълнение, но и с извънредно голяма нагледност е схващал и най-абстрактните мисли; естествено модерният човек не може да направи това с такава сърцатост. Хегел беше всъщност един човек, който можеше да излага така очертано и конкретно понятията, с които борави, че с тях да сече дърва. Тази конкретност, разбира се, модерният човек не може да постигне. Но този човек, за който говоря по-горе, проявяваше нещо сърдечно при боравенето с абстрактните понятия.
към текста >>
Модерният човек не е така сърцат, какъвто е бил например Хегел, който с огромно вълнение, но и с извън
ред
но голяма нагледност е схващал и най-абстрактните мисли; естествено модерният човек не може да направи това с такава сърцатост.
Една много интересна личност с такова изживяване в обратен ред след смъртта в света на душите е онази личност, която ме занимаваше при създаването на моите мистерийни драми, когато изобразявах лицето Щрадер[4]. Щрадер в моите мистерийни драми е копие на съвсем конкретна личност, която на младини действително беше монах, но напусна монашеството и се посвети на един вид модерна философия на просветлението. Работеше като университетски професор в тази модерна философия. Тази личност - която бе написала много трудове - в цялото развитие на своите понятия е абстрактна, с истинската абстрактност на един модерен мислител, обаче убедителна, извънредно настойчива, много сърцата. Всъщност е много благотворно, когато един модерен мислител притежава нещо подобно на смелост и сърцатост.
Модерният човек не е така сърцат, какъвто е бил например Хегел, който с огромно вълнение, но и с извънредно голяма нагледност е схващал и най-абстрактните мисли; естествено модерният човек не може да направи това с такава сърцатост.
Хегел беше всъщност един човек, който можеше да излага така очертано и конкретно понятията, с които борави, че с тях да сече дърва. Тази конкретност, разбира се, модерният човек не може да постигне. Но този човек, за който говоря по-горе, проявяваше нещо сърдечно при боравенето с абстрактните понятия. Когато създавах образа на Щрадер в моите мистерийни драми в съзнанието ми стоеше неговият живот и за мен беше особено интересно изживяването в обратен ред на земния живот на тази личност след нейната смърт. Тук беше много важно, че всичко, което тази личност мислеше, имаше определена теологична тенденция.
към текста >>
Когато създавах образа на Щрадер в моите мистерийни драми в съзнанието ми стоеше неговият живот и за мен беше особено интересно изживяването в обратен
ред
на земния живот на тази личност след нейната смърт.
Всъщност е много благотворно, когато един модерен мислител притежава нещо подобно на смелост и сърцатост. Модерният човек не е така сърцат, какъвто е бил например Хегел, който с огромно вълнение, но и с извънредно голяма нагледност е схващал и най-абстрактните мисли; естествено модерният човек не може да направи това с такава сърцатост. Хегел беше всъщност един човек, който можеше да излага така очертано и конкретно понятията, с които борави, че с тях да сече дърва. Тази конкретност, разбира се, модерният човек не може да постигне. Но този човек, за който говоря по-горе, проявяваше нещо сърдечно при боравенето с абстрактните понятия.
Когато създавах образа на Щрадер в моите мистерийни драми в съзнанието ми стоеше неговият живот и за мен беше особено интересно изживяването в обратен ред на земния живот на тази личност след нейната смърт.
Тук беше много важно, че всичко, което тази личност мислеше, имаше определена теологична тенденция. Тя мислеше от една страна напълно абстрактно, като един модерен природоизследовател, или най-малкото като един мислител, но навсякъде просветваше известна теологична /богословстваща/ тенденция и съзнанието, че все пак може да се говори за един действителен духовен свят и естествено това идваше от миналите прераждания на тази личност. Така понятията на тази личност в един по-широк смисъл имат сродство с душевната нагласа на лунните същества, в сравнение със случая при обикновения учен, какъвто е например Емил дю Боа Реймонд. И така, ние можем да видим при това мнозинство от учени, че преминаването през този свят на душите, през тази сфера на Луната наистина е едно истинско неразбиране, както когато някой живее в чужда страна и никога не може да научи езика на тази страна, другите не го разбират и той също не ги разбира. Така е приблизително за човека, който израства изцяло в модерната цивилизация и след смъртта си той навлиза в това изживяване на земния живот по обратен ред.
към текста >>
Тук беше много важно, че всичко, което тази личност мислеше, имаше оп
ред
елена теологична тенденция.
Модерният човек не е така сърцат, какъвто е бил например Хегел, който с огромно вълнение, но и с извънредно голяма нагледност е схващал и най-абстрактните мисли; естествено модерният човек не може да направи това с такава сърцатост. Хегел беше всъщност един човек, който можеше да излага така очертано и конкретно понятията, с които борави, че с тях да сече дърва. Тази конкретност, разбира се, модерният човек не може да постигне. Но този човек, за който говоря по-горе, проявяваше нещо сърдечно при боравенето с абстрактните понятия. Когато създавах образа на Щрадер в моите мистерийни драми в съзнанието ми стоеше неговият живот и за мен беше особено интересно изживяването в обратен ред на земния живот на тази личност след нейната смърт.
Тук беше много важно, че всичко, което тази личност мислеше, имаше определена теологична тенденция.
Тя мислеше от една страна напълно абстрактно, като един модерен природоизследовател, или най-малкото като един мислител, но навсякъде просветваше известна теологична /богословстваща/ тенденция и съзнанието, че все пак може да се говори за един действителен духовен свят и естествено това идваше от миналите прераждания на тази личност. Така понятията на тази личност в един по-широк смисъл имат сродство с душевната нагласа на лунните същества, в сравнение със случая при обикновения учен, какъвто е например Емил дю Боа Реймонд. И така, ние можем да видим при това мнозинство от учени, че преминаването през този свят на душите, през тази сфера на Луната наистина е едно истинско неразбиране, както когато някой живее в чужда страна и никога не може да научи езика на тази страна, другите не го разбират и той също не ги разбира. Така е приблизително за човека, който израства изцяло в модерната цивилизация и след смъртта си той навлиза в това изживяване на земния живот по обратен ред. Но за тази личност, за първообраза на моя Щрадер, това беше малко различно.
към текста >>
Така е приблизително за човека, който израства изцяло в модерната цивилизация и след смъртта си той навлиза в това изживяване на земния живот по обратен
ред
.
Когато създавах образа на Щрадер в моите мистерийни драми в съзнанието ми стоеше неговият живот и за мен беше особено интересно изживяването в обратен ред на земния живот на тази личност след нейната смърт. Тук беше много важно, че всичко, което тази личност мислеше, имаше определена теологична тенденция. Тя мислеше от една страна напълно абстрактно, като един модерен природоизследовател, или най-малкото като един мислител, но навсякъде просветваше известна теологична /богословстваща/ тенденция и съзнанието, че все пак може да се говори за един действителен духовен свят и естествено това идваше от миналите прераждания на тази личност. Така понятията на тази личност в един по-широк смисъл имат сродство с душевната нагласа на лунните същества, в сравнение със случая при обикновения учен, какъвто е например Емил дю Боа Реймонд. И така, ние можем да видим при това мнозинство от учени, че преминаването през този свят на душите, през тази сфера на Луната наистина е едно истинско неразбиране, както когато някой живее в чужда страна и никога не може да научи езика на тази страна, другите не го разбират и той също не ги разбира.
Така е приблизително за човека, който израства изцяло в модерната цивилизация и след смъртта си той навлиза в това изживяване на земния живот по обратен ред.
Но за тази личност, за първообраза на моя Щрадер, това беше малко различно. И точно при него при това обратно изминаване на земния живот, можеше да се види как съществата, които принадлежат на Луната, развиваха един извънредно голям интерес за начина, по който той внасяше своите абстрактни мисли в този свят на душите - естествено аз трябва да си служа със земните изрази, въпреки че те са безкрайно тривиални във връзка с въпроса, който трябва да опиша. А този човек от своя страна изпитваше едно чудно и твърде забележително пробуждане, едно пробуждане, което изглеждаше така, сякаш той си казваше: - О, всичко, срещу което аз се борих - а той се беше борил с много традиционни неща, - всичко това, срещу което аз се борих, съвсем не е такова, всъщност то е съвършено различно. То постепенно е станало такова, защото древните мъдрости са се превърнали в абстрактни думи и всъщност съм се борил срещу вятърни мелници. Сега обаче аз виждам действителността.
към текста >>
И точно при него при това обратно изминаване на земния живот, можеше да се види как съществата, които принадлежат на Луната, развиваха един извън
ред
но голям интерес за начина, по който той внасяше своите абстрактни мисли в този свят на душите - естествено аз трябва да си служа със земните изрази, въпреки че те са безкрайно тривиални във връзка с въпроса, който трябва да опиша.
Тя мислеше от една страна напълно абстрактно, като един модерен природоизследовател, или най-малкото като един мислител, но навсякъде просветваше известна теологична /богословстваща/ тенденция и съзнанието, че все пак може да се говори за един действителен духовен свят и естествено това идваше от миналите прераждания на тази личност. Така понятията на тази личност в един по-широк смисъл имат сродство с душевната нагласа на лунните същества, в сравнение със случая при обикновения учен, какъвто е например Емил дю Боа Реймонд. И така, ние можем да видим при това мнозинство от учени, че преминаването през този свят на душите, през тази сфера на Луната наистина е едно истинско неразбиране, както когато някой живее в чужда страна и никога не може да научи езика на тази страна, другите не го разбират и той също не ги разбира. Така е приблизително за човека, който израства изцяло в модерната цивилизация и след смъртта си той навлиза в това изживяване на земния живот по обратен ред. Но за тази личност, за първообраза на моя Щрадер, това беше малко различно.
И точно при него при това обратно изминаване на земния живот, можеше да се види как съществата, които принадлежат на Луната, развиваха един извънредно голям интерес за начина, по който той внасяше своите абстрактни мисли в този свят на душите - естествено аз трябва да си служа със земните изрази, въпреки че те са безкрайно тривиални във връзка с въпроса, който трябва да опиша.
А този човек от своя страна изпитваше едно чудно и твърде забележително пробуждане, едно пробуждане, което изглеждаше така, сякаш той си казваше: - О, всичко, срещу което аз се борих - а той се беше борил с много традиционни неща, - всичко това, срещу което аз се борих, съвсем не е такова, всъщност то е съвършено различно. То постепенно е станало такова, защото древните мъдрости са се превърнали в абстрактни думи и всъщност съм се борил срещу вятърни мелници. Сега обаче аз виждам действителността. Виждате ли, тук започва това, което именно при една такава личност - а в модерния живот можем да посочим цяла редица от такива личности, - това изминаване в обратен ред на земния живот след смъртта, където първо се изграждат заложбите на кармата, става извънредно интересно за живота. Една още по-особена личност в това отношение е философът, който е написал книгата «Фантазията като миров принцип».
към текста >>
Виждате ли, тук започва това, което именно при една такава личност - а в модерния живот можем да посочим цяла
ред
ица от такива личности, - това изминаване в обратен
ред
на земния живот след смъртта, където първо се изграждат заложбите на кармата, става извън
ред
но интересно за живота.
Но за тази личност, за първообраза на моя Щрадер, това беше малко различно. И точно при него при това обратно изминаване на земния живот, можеше да се види как съществата, които принадлежат на Луната, развиваха един извънредно голям интерес за начина, по който той внасяше своите абстрактни мисли в този свят на душите - естествено аз трябва да си служа със земните изрази, въпреки че те са безкрайно тривиални във връзка с въпроса, който трябва да опиша. А този човек от своя страна изпитваше едно чудно и твърде забележително пробуждане, едно пробуждане, което изглеждаше така, сякаш той си казваше: - О, всичко, срещу което аз се борих - а той се беше борил с много традиционни неща, - всичко това, срещу което аз се борих, съвсем не е такова, всъщност то е съвършено различно. То постепенно е станало такова, защото древните мъдрости са се превърнали в абстрактни думи и всъщност съм се борил срещу вятърни мелници. Сега обаче аз виждам действителността.
Виждате ли, тук започва това, което именно при една такава личност - а в модерния живот можем да посочим цяла редица от такива личности, - това изминаване в обратен ред на земния живот след смъртта, където първо се изграждат заложбите на кармата, става извънредно интересно за живота.
Една още по-особена личност в това отношение е философът, който е написал книгата «Фантазията като миров принцип». Аз често съм го споменавал в моите лекции, това е именно Якоб Фрошамер[5]. Той беше също един абстрактен мислител, подобно на личността, която сега описах, но неговите абстрактни понятия имаха много от една вътрешна проникновеност. Но самият той твърде малко понасяше абстракциите на модернизма - аз нямам предвид модернизма в смисъл на католическата терминология, - а като сила, която изгражда света, искаше да счита не понятията, а фантазията. Той навсякъде виждаше как действа фантазията: Растението расте чрез фантазията, животните съществуват чрез фантазията и т.
към текста >>
Но самият той твърде малко понасяше абстракциите на модернизма - аз нямам п
ред
вид модернизма в смисъл на католическата терминология, - а като сила, която изгражда света, искаше да счита не понятията, а фантазията.
Сега обаче аз виждам действителността. Виждате ли, тук започва това, което именно при една такава личност - а в модерния живот можем да посочим цяла редица от такива личности, - това изминаване в обратен ред на земния живот след смъртта, където първо се изграждат заложбите на кармата, става извънредно интересно за живота. Една още по-особена личност в това отношение е философът, който е написал книгата «Фантазията като миров принцип». Аз често съм го споменавал в моите лекции, това е именно Якоб Фрошамер[5]. Той беше също един абстрактен мислител, подобно на личността, която сега описах, но неговите абстрактни понятия имаха много от една вътрешна проникновеност.
Но самият той твърде малко понасяше абстракциите на модернизма - аз нямам предвид модернизма в смисъл на католическата терминология, - а като сила, която изгражда света, искаше да счита не понятията, а фантазията.
Той навсякъде виждаше как действа фантазията: Растението расте чрез фантазията, животните съществуват чрез фантазията и т. н.. В това отношение книгата на Фрошамер е извънредно интересна. Много чудно е, как една такава личност, която има в себе си още много от това, което съществуваше в развитието на цивилизацията преди да настъпи целият модерен филистерско-абстрактен начин на мислене, как една такава личност по един по-вътрешен начин се сраства със субстанцията на лунните същества. Такива изследвания са извънредно интересни, защото с тях се свързва един по-точен поглед в законите на кармичното развитие. И когато в определено отношение човек е свързан с една такава личност, какъвто беше случаят с мен във връзка с първообраза на Щрадер от моите мистерийни драми, тогава топлотата, душевната топлота, с която човек се свързва, е тази, която ни дава възможност да съизживеем това пълно със значение преминаване в обратен ред на земния живот след смъртта.
към текста >>
н.. В това отношение книгата на Фрошамер е извън
ред
но интересна.
Една още по-особена личност в това отношение е философът, който е написал книгата «Фантазията като миров принцип». Аз често съм го споменавал в моите лекции, това е именно Якоб Фрошамер[5]. Той беше също един абстрактен мислител, подобно на личността, която сега описах, но неговите абстрактни понятия имаха много от една вътрешна проникновеност. Но самият той твърде малко понасяше абстракциите на модернизма - аз нямам предвид модернизма в смисъл на католическата терминология, - а като сила, която изгражда света, искаше да счита не понятията, а фантазията. Той навсякъде виждаше как действа фантазията: Растението расте чрез фантазията, животните съществуват чрез фантазията и т.
н.. В това отношение книгата на Фрошамер е извънредно интересна.
Много чудно е, как една такава личност, която има в себе си още много от това, което съществуваше в развитието на цивилизацията преди да настъпи целият модерен филистерско-абстрактен начин на мислене, как една такава личност по един по-вътрешен начин се сраства със субстанцията на лунните същества. Такива изследвания са извънредно интересни, защото с тях се свързва един по-точен поглед в законите на кармичното развитие. И когато в определено отношение човек е свързан с една такава личност, какъвто беше случаят с мен във връзка с първообраза на Щрадер от моите мистерийни драми, тогава топлотата, душевната топлота, с която човек се свързва, е тази, която ни дава възможност да съизживеем това пълно със значение преминаване в обратен ред на земния живот след смъртта. Тогава фактът, че впечатленията върху този, който ги изпитва след смъртта са така силни, наистина има влияние и върху този, който проследява подобно нещо с познавателна цел. А това вече е твърде забележително.
към текста >>
Много чудно е, как една такава личност, която има в себе си още много от това, което съществуваше в развитието на цивилизацията п
ред
и да настъпи целият модерен филистерско-абстрактен начин на мислене, как една такава личност по един по-вътрешен начин се сраства със субстанцията на лунните същества.
Аз често съм го споменавал в моите лекции, това е именно Якоб Фрошамер[5]. Той беше също един абстрактен мислител, подобно на личността, която сега описах, но неговите абстрактни понятия имаха много от една вътрешна проникновеност. Но самият той твърде малко понасяше абстракциите на модернизма - аз нямам предвид модернизма в смисъл на католическата терминология, - а като сила, която изгражда света, искаше да счита не понятията, а фантазията. Той навсякъде виждаше как действа фантазията: Растението расте чрез фантазията, животните съществуват чрез фантазията и т. н.. В това отношение книгата на Фрошамер е извънредно интересна.
Много чудно е, как една такава личност, която има в себе си още много от това, което съществуваше в развитието на цивилизацията преди да настъпи целият модерен филистерско-абстрактен начин на мислене, как една такава личност по един по-вътрешен начин се сраства със субстанцията на лунните същества.
Такива изследвания са извънредно интересни, защото с тях се свързва един по-точен поглед в законите на кармичното развитие. И когато в определено отношение човек е свързан с една такава личност, какъвто беше случаят с мен във връзка с първообраза на Щрадер от моите мистерийни драми, тогава топлотата, душевната топлота, с която човек се свързва, е тази, която ни дава възможност да съизживеем това пълно със значение преминаване в обратен ред на земния живот след смъртта. Тогава фактът, че впечатленията върху този, който ги изпитва след смъртта са така силни, наистина има влияние и върху този, който проследява подобно нещо с познавателна цел. А това вече е твърде забележително. Именно при такова проследяване се показва, колко по-силно впечатление предизвикват тези изживявания след смъртта в сравнение със земните.
към текста >>
Такива изследвания са извън
ред
но интересни, защото с тях се свързва един по-точен поглед в законите на кармичното развитие.
Той беше също един абстрактен мислител, подобно на личността, която сега описах, но неговите абстрактни понятия имаха много от една вътрешна проникновеност. Но самият той твърде малко понасяше абстракциите на модернизма - аз нямам предвид модернизма в смисъл на католическата терминология, - а като сила, която изгражда света, искаше да счита не понятията, а фантазията. Той навсякъде виждаше как действа фантазията: Растението расте чрез фантазията, животните съществуват чрез фантазията и т. н.. В това отношение книгата на Фрошамер е извънредно интересна. Много чудно е, как една такава личност, която има в себе си още много от това, което съществуваше в развитието на цивилизацията преди да настъпи целият модерен филистерско-абстрактен начин на мислене, как една такава личност по един по-вътрешен начин се сраства със субстанцията на лунните същества.
Такива изследвания са извънредно интересни, защото с тях се свързва един по-точен поглед в законите на кармичното развитие.
И когато в определено отношение човек е свързан с една такава личност, какъвто беше случаят с мен във връзка с първообраза на Щрадер от моите мистерийни драми, тогава топлотата, душевната топлота, с която човек се свързва, е тази, която ни дава възможност да съизживеем това пълно със значение преминаване в обратен ред на земния живот след смъртта. Тогава фактът, че впечатленията върху този, който ги изпитва след смъртта са така силни, наистина има влияние и върху този, който проследява подобно нещо с познавателна цел. А това вече е твърде забележително. Именно при такова проследяване се показва, колко по-силно впечатление предизвикват тези изживявания след смъртта в сравнение със земните. Днес аз се питам напълно сериозно: - Би ли било възможно за мен, след като по-продължително време съм гледал тези образни форми, които първообразът на Щрадер е изпитал след смъртта, би ли било възможно да създам една пета драма, подобно на това, което създадох с моите четири мистерийни драми, и да продължа обрисуването на този образ?
към текста >>
И когато в оп
ред
елено отношение човек е свързан с една такава личност, какъвто беше случаят с мен във връзка с първообраза на Щрадер от моите мистерийни драми, тогава топлотата, душевната топлота, с която човек се свързва, е тази, която ни дава възможност да съизживеем това пълно със значение преминаване в обратен
ред
на земния живот след смъртта.
Но самият той твърде малко понасяше абстракциите на модернизма - аз нямам предвид модернизма в смисъл на католическата терминология, - а като сила, която изгражда света, искаше да счита не понятията, а фантазията. Той навсякъде виждаше как действа фантазията: Растението расте чрез фантазията, животните съществуват чрез фантазията и т. н.. В това отношение книгата на Фрошамер е извънредно интересна. Много чудно е, как една такава личност, която има в себе си още много от това, което съществуваше в развитието на цивилизацията преди да настъпи целият модерен филистерско-абстрактен начин на мислене, как една такава личност по един по-вътрешен начин се сраства със субстанцията на лунните същества. Такива изследвания са извънредно интересни, защото с тях се свързва един по-точен поглед в законите на кармичното развитие.
И когато в определено отношение човек е свързан с една такава личност, какъвто беше случаят с мен във връзка с първообраза на Щрадер от моите мистерийни драми, тогава топлотата, душевната топлота, с която човек се свързва, е тази, която ни дава възможност да съизживеем това пълно със значение преминаване в обратен ред на земния живот след смъртта.
Тогава фактът, че впечатленията върху този, който ги изпитва след смъртта са така силни, наистина има влияние и върху този, който проследява подобно нещо с познавателна цел. А това вече е твърде забележително. Именно при такова проследяване се показва, колко по-силно впечатление предизвикват тези изживявания след смъртта в сравнение със земните. Днес аз се питам напълно сериозно: - Би ли било възможно за мен, след като по-продължително време съм гледал тези образни форми, които първообразът на Щрадер е изпитал след смъртта, би ли било възможно да създам една пета драма, подобно на това, което създадох с моите четири мистерийни драми, и да продължа обрисуването на този образ? Това не би било възможно, защото в момента, когато ще искам да представя земния образ, който предизвиква много по-слаби впечатления, пред мен ще се явят образите, получени от впечатленията, които съответният първообраз изпитва след смъртта.
към текста >>
Именно при такова проследяване се показва, колко по-силно впечатление п
ред
извикват тези изживявания след смъртта в сравнение със земните.
Много чудно е, как една такава личност, която има в себе си още много от това, което съществуваше в развитието на цивилизацията преди да настъпи целият модерен филистерско-абстрактен начин на мислене, как една такава личност по един по-вътрешен начин се сраства със субстанцията на лунните същества. Такива изследвания са извънредно интересни, защото с тях се свързва един по-точен поглед в законите на кармичното развитие. И когато в определено отношение човек е свързан с една такава личност, какъвто беше случаят с мен във връзка с първообраза на Щрадер от моите мистерийни драми, тогава топлотата, душевната топлота, с която човек се свързва, е тази, която ни дава възможност да съизживеем това пълно със значение преминаване в обратен ред на земния живот след смъртта. Тогава фактът, че впечатленията върху този, който ги изпитва след смъртта са така силни, наистина има влияние и върху този, който проследява подобно нещо с познавателна цел. А това вече е твърде забележително.
Именно при такова проследяване се показва, колко по-силно впечатление предизвикват тези изживявания след смъртта в сравнение със земните.
Днес аз се питам напълно сериозно: - Би ли било възможно за мен, след като по-продължително време съм гледал тези образни форми, които първообразът на Щрадер е изпитал след смъртта, би ли било възможно да създам една пета драма, подобно на това, което създадох с моите четири мистерийни драми, и да продължа обрисуването на този образ? Това не би било възможно, защото в момента, когато ще искам да представя земния образ, който предизвиква много по-слаби впечатления, пред мен ще се явят образите, получени от впечатленията, които съответният първообраз изпитва след смъртта. Те са много по-интензивни и заличават онова, което се намира в земния живот. И аз можах да наблюдавам това. Докато имах извънредно голям интерес към житейските прояви на съответната личност, когато тя беше жива,- тъй като тази личност беше образецът на моя Щрадер, - след като почина, надделя интересът към впечатленията, които тя имаше след смъртта.
към текста >>
Това не би било възможно, защото в момента, когато ще искам да п
ред
ставя земния образ, който п
ред
извиква много по-слаби впечатления, п
ред
мен ще се явят образите, получени от впечатленията, които съответният първообраз изпитва след смъртта.
И когато в определено отношение човек е свързан с една такава личност, какъвто беше случаят с мен във връзка с първообраза на Щрадер от моите мистерийни драми, тогава топлотата, душевната топлота, с която човек се свързва, е тази, която ни дава възможност да съизживеем това пълно със значение преминаване в обратен ред на земния живот след смъртта. Тогава фактът, че впечатленията върху този, който ги изпитва след смъртта са така силни, наистина има влияние и върху този, който проследява подобно нещо с познавателна цел. А това вече е твърде забележително. Именно при такова проследяване се показва, колко по-силно впечатление предизвикват тези изживявания след смъртта в сравнение със земните. Днес аз се питам напълно сериозно: - Би ли било възможно за мен, след като по-продължително време съм гледал тези образни форми, които първообразът на Щрадер е изпитал след смъртта, би ли било възможно да създам една пета драма, подобно на това, което създадох с моите четири мистерийни драми, и да продължа обрисуването на този образ?
Това не би било възможно, защото в момента, когато ще искам да представя земния образ, който предизвиква много по-слаби впечатления, пред мен ще се явят образите, получени от впечатленията, които съответният първообраз изпитва след смъртта.
Те са много по-интензивни и заличават онова, което се намира в земния живот. И аз можах да наблюдавам това. Докато имах извънредно голям интерес към житейските прояви на съответната личност, когато тя беше жива,- тъй като тази личност беше образецът на моя Щрадер, - след като почина, надделя интересът към впечатленията, които тя имаше след смъртта. Този интерес сега превишава всичко, което мога да открия или да опиша по някакъв начин в нейния живот. Да, когато мислено се върна към моите мистерийни драми, трябва да кажа, че чрез живите впечатления от този първообраз на моя Щрадер в неговия живот след смъртта, за мен най-много се заличава онова, което е образът на Щрадер - докато за другите образи на моите драми това съвсем не е така.
към текста >>
Докато имах извън
ред
но голям интерес към житейските прояви на съответната личност, когато тя беше жива,- тъй като тази личност беше образецът на моя Щрадер, - след като почина, надделя интересът към впечатленията, които тя имаше след смъртта.
Именно при такова проследяване се показва, колко по-силно впечатление предизвикват тези изживявания след смъртта в сравнение със земните. Днес аз се питам напълно сериозно: - Би ли било възможно за мен, след като по-продължително време съм гледал тези образни форми, които първообразът на Щрадер е изпитал след смъртта, би ли било възможно да създам една пета драма, подобно на това, което създадох с моите четири мистерийни драми, и да продължа обрисуването на този образ? Това не би било възможно, защото в момента, когато ще искам да представя земния образ, който предизвиква много по-слаби впечатления, пред мен ще се явят образите, получени от впечатленията, които съответният първообраз изпитва след смъртта. Те са много по-интензивни и заличават онова, което се намира в земния живот. И аз можах да наблюдавам това.
Докато имах извънредно голям интерес към житейските прояви на съответната личност, когато тя беше жива,- тъй като тази личност беше образецът на моя Щрадер, - след като почина, надделя интересът към впечатленията, които тя имаше след смъртта.
Този интерес сега превишава всичко, което мога да открия или да опиша по някакъв начин в нейния живот. Да, когато мислено се върна към моите мистерийни драми, трябва да кажа, че чрез живите впечатления от този първообраз на моя Щрадер в неговия живот след смъртта, за мен най-много се заличава онова, което е образът на Щрадер - докато за другите образи на моите драми това съвсем не е така. Тук виждате, как при едно действително реално наблюдение се явяват едно до друго това, което е на Земята, и онова, което е извън Земята и как от въздействието на тези впечатления, можем да преценим, че при изживяването в обратен ред на земния живот, животът след смъртта е извънредно интензивен; той напълно заличава земните впечатления. Може още да се сподели за тези неща. Например следното - аз не разказвам нещо измислено, а напълно действителни случаи: Познаваме много добре един човек тук в земния живот, след това изживяваме това, което той има да прекара при обратното изживяване след смъртта и тогава всичко приема една друга форма, защото образите на това обратно изживяване са извънредно интензивни.
към текста >>
Тук виждате, как при едно действително реално наблюдение се явяват едно до друго това, което е на Земята, и онова, което е извън Земята и как от въздействието на тези впечатления, можем да преценим, че при изживяването в обратен
ред
на земния живот, животът след смъртта е извън
ред
но интензивен; той напълно заличава земните впечатления.
Те са много по-интензивни и заличават онова, което се намира в земния живот. И аз можах да наблюдавам това. Докато имах извънредно голям интерес към житейските прояви на съответната личност, когато тя беше жива,- тъй като тази личност беше образецът на моя Щрадер, - след като почина, надделя интересът към впечатленията, които тя имаше след смъртта. Този интерес сега превишава всичко, което мога да открия или да опиша по някакъв начин в нейния живот. Да, когато мислено се върна към моите мистерийни драми, трябва да кажа, че чрез живите впечатления от този първообраз на моя Щрадер в неговия живот след смъртта, за мен най-много се заличава онова, което е образът на Щрадер - докато за другите образи на моите драми това съвсем не е така.
Тук виждате, как при едно действително реално наблюдение се явяват едно до друго това, което е на Земята, и онова, което е извън Земята и как от въздействието на тези впечатления, можем да преценим, че при изживяването в обратен ред на земния живот, животът след смъртта е извънредно интензивен; той напълно заличава земните впечатления.
Може още да се сподели за тези неща. Например следното - аз не разказвам нещо измислено, а напълно действителни случаи: Познаваме много добре един човек тук в земния живот, след това изживяваме това, което той има да прекара при обратното изживяване след смъртта и тогава всичко приема една друга форма, защото образите на това обратно изживяване са извънредно интензивни. Дори може да кажем, че когато сме се интересували твърде много от определен човешки земен жовот, какъвто беше случаят при мен с един човек, който почина преди няколко години, цялото отношение към този земен живот приема една друга форма, ако след това съизживяваме онова, което съответната личност преживява след смъртта в обратното изминаване на земния живот. Всичко това приема съвършено друга форма! И едва тогава някои неща от земния живот се явяват в тяхната пълна истинност.
към текста >>
Например следното - аз не разказвам нещо измислено, а напълно действителни случаи: Познаваме много добре един човек тук в земния живот, след това изживяваме това, което той има да прекара при обратното изживяване след смъртта и тогава всичко приема една друга форма, защото образите на това обратно изживяване са извън
ред
но интензивни.
Докато имах извънредно голям интерес към житейските прояви на съответната личност, когато тя беше жива,- тъй като тази личност беше образецът на моя Щрадер, - след като почина, надделя интересът към впечатленията, които тя имаше след смъртта. Този интерес сега превишава всичко, което мога да открия или да опиша по някакъв начин в нейния живот. Да, когато мислено се върна към моите мистерийни драми, трябва да кажа, че чрез живите впечатления от този първообраз на моя Щрадер в неговия живот след смъртта, за мен най-много се заличава онова, което е образът на Щрадер - докато за другите образи на моите драми това съвсем не е така. Тук виждате, как при едно действително реално наблюдение се явяват едно до друго това, което е на Земята, и онова, което е извън Земята и как от въздействието на тези впечатления, можем да преценим, че при изживяването в обратен ред на земния живот, животът след смъртта е извънредно интензивен; той напълно заличава земните впечатления. Може още да се сподели за тези неща.
Например следното - аз не разказвам нещо измислено, а напълно действителни случаи: Познаваме много добре един човек тук в земния живот, след това изживяваме това, което той има да прекара при обратното изживяване след смъртта и тогава всичко приема една друга форма, защото образите на това обратно изживяване са извънредно интензивни.
Дори може да кажем, че когато сме се интересували твърде много от определен човешки земен жовот, какъвто беше случаят при мен с един човек, който почина преди няколко години, цялото отношение към този земен живот приема една друга форма, ако след това съизживяваме онова, което съответната личност преживява след смъртта в обратното изминаване на земния живот. Всичко това приема съвършено друга форма! И едва тогава някои неща от земния живот се явяват в тяхната пълна истинност. Това е действително така, когато отношенията в земния живот не са от духовно естество. Когато те са от духовно естество и са пропити от духовното, съществува един вид непрекъснато по-нататъшно развитие.
към текста >>
Дори може да кажем, че когато сме се интересували твърде много от оп
ред
елен човешки земен жовот, какъвто беше случаят при мен с един човек, който почина п
ред
и няколко години, цялото отношение към този земен живот приема една друга форма, ако след това съизживяваме онова, което съответната личност преживява след смъртта в обратното изминаване на земния живот.
Този интерес сега превишава всичко, което мога да открия или да опиша по някакъв начин в нейния живот. Да, когато мислено се върна към моите мистерийни драми, трябва да кажа, че чрез живите впечатления от този първообраз на моя Щрадер в неговия живот след смъртта, за мен най-много се заличава онова, което е образът на Щрадер - докато за другите образи на моите драми това съвсем не е така. Тук виждате, как при едно действително реално наблюдение се явяват едно до друго това, което е на Земята, и онова, което е извън Земята и как от въздействието на тези впечатления, можем да преценим, че при изживяването в обратен ред на земния живот, животът след смъртта е извънредно интензивен; той напълно заличава земните впечатления. Може още да се сподели за тези неща. Например следното - аз не разказвам нещо измислено, а напълно действителни случаи: Познаваме много добре един човек тук в земния живот, след това изживяваме това, което той има да прекара при обратното изживяване след смъртта и тогава всичко приема една друга форма, защото образите на това обратно изживяване са извънредно интензивни.
Дори може да кажем, че когато сме се интересували твърде много от определен човешки земен жовот, какъвто беше случаят при мен с един човек, който почина преди няколко години, цялото отношение към този земен живот приема една друга форма, ако след това съизживяваме онова, което съответната личност преживява след смъртта в обратното изминаване на земния живот.
Всичко това приема съвършено друга форма! И едва тогава някои неща от земния живот се явяват в тяхната пълна истинност. Това е действително така, когато отношенията в земния живот не са от духовно естество. Когато те са от духовно естество и са пропити от духовното, съществува един вид непрекъснато по-нататъшно развитие. Обаче, когато тези отношения са такива, че например, съществува едно човешко отношение без съвпадане на възгледите, тогава веднага след смъртта това човешко отношение при известни обстоятелства се превръща в нещо съвършено друго, в една съвършено друга форма на чувствен живот и т.
към текста >>
н.. Това всъщност е п
ред
извикано от тази оживеност на образите, която се явява тогава.
Всичко това приема съвършено друга форма! И едва тогава някои неща от земния живот се явяват в тяхната пълна истинност. Това е действително така, когато отношенията в земния живот не са от духовно естество. Когато те са от духовно естество и са пропити от духовното, съществува един вид непрекъснато по-нататъшно развитие. Обаче, когато тези отношения са такива, че например, съществува едно човешко отношение без съвпадане на възгледите, тогава веднага след смъртта това човешко отношение при известни обстоятелства се превръща в нещо съвършено друго, в една съвършено друга форма на чувствен живот и т.
н.. Това всъщност е предизвикано от тази оживеност на образите, която се явява тогава.
Аз описвам такива неща, за да предизвикам във вас, мои мили приятели, една конкретна представа за това, че съществуват други видове реалности, различни от тези, които съществуват на Земята. Те са наистина най-различни видове. И че навсякъде в образите, които човек може да си създаде, се вливат делата на лунните същества. Тази действителност фактически е по-чудесна за разглеждане, тъй като тя е един вид продължение, в сравнение с по-късната, когато човек минава през духовния свят и при следствията от своя земен живот има работа с по-висшите йерархии. Обаче тази коренна промяна на човека след смъртта, поради това, че той влиза в отношение със съществата, които отдавна са напуснали Земята и на Луната са основали един вид космическа колония, е нещо, което по изключително силен начин ни запознава с една действителност, стояща много близо до земната, и все пак основно различаваща се от земната реалност - защото човек се запознава с нея непосредствено след земния живот.
към текста >>
Аз описвам такива неща, за да п
ред
извикам във вас, мои мили приятели, една конкретна п
ред
става за това, че съществуват други видове реалности, различни от тези, които съществуват на Земята.
И едва тогава някои неща от земния живот се явяват в тяхната пълна истинност. Това е действително така, когато отношенията в земния живот не са от духовно естество. Когато те са от духовно естество и са пропити от духовното, съществува един вид непрекъснато по-нататъшно развитие. Обаче, когато тези отношения са такива, че например, съществува едно човешко отношение без съвпадане на възгледите, тогава веднага след смъртта това човешко отношение при известни обстоятелства се превръща в нещо съвършено друго, в една съвършено друга форма на чувствен живот и т. н.. Това всъщност е предизвикано от тази оживеност на образите, която се явява тогава.
Аз описвам такива неща, за да предизвикам във вас, мои мили приятели, една конкретна представа за това, че съществуват други видове реалности, различни от тези, които съществуват на Земята.
Те са наистина най-различни видове. И че навсякъде в образите, които човек може да си създаде, се вливат делата на лунните същества. Тази действителност фактически е по-чудесна за разглеждане, тъй като тя е един вид продължение, в сравнение с по-късната, когато човек минава през духовния свят и при следствията от своя земен живот има работа с по-висшите йерархии. Обаче тази коренна промяна на човека след смъртта, поради това, че той влиза в отношение със съществата, които отдавна са напуснали Земята и на Луната са основали един вид космическа колония, е нещо, което по изключително силен начин ни запознава с една действителност, стояща много близо до земната, и все пак основно различаваща се от земната реалност - защото човек се запознава с нея непосредствено след земния живот. Но когато хората са привързани много силно към земното, тогава много трудно се приспособяват и оправят в тази област, където се намират лунните същества.
към текста >>
Обаче тази коренна промяна на човека след смъртта, поради това, че той влиза в отношение със съществата, които отдавна са напуснали Земята и на Луната са основали един вид космическа колония, е нещо, което по изключително силен начин ни запознава с една действителност, стояща много близо до земната, и все пак основно различаваща се от земната реалност - защото човек се запознава с нея непос
ред
ствено след земния живот.
н.. Това всъщност е предизвикано от тази оживеност на образите, която се явява тогава. Аз описвам такива неща, за да предизвикам във вас, мои мили приятели, една конкретна представа за това, че съществуват други видове реалности, различни от тези, които съществуват на Земята. Те са наистина най-различни видове. И че навсякъде в образите, които човек може да си създаде, се вливат делата на лунните същества. Тази действителност фактически е по-чудесна за разглеждане, тъй като тя е един вид продължение, в сравнение с по-късната, когато човек минава през духовния свят и при следствията от своя земен живот има работа с по-висшите йерархии.
Обаче тази коренна промяна на човека след смъртта, поради това, че той влиза в отношение със съществата, които отдавна са напуснали Земята и на Луната са основали един вид космическа колония, е нещо, което по изключително силен начин ни запознава с една действителност, стояща много близо до земната, и все пак основно различаваща се от земната реалност - защото човек се запознава с нея непосредствено след земния живот.
Но когато хората са привързани много силно към земното, тогава много трудно се приспособяват и оправят в тази област, където се намират лунните същества. Тогава настъпва нещо, което бих могъл да охарактеризирам приблизително по следния начин: Представете си, че тук е Земята /виж рис. бяло/, а там Луната /червено/. Въздействията на Луната, които всъщност са отразените действия на Слънцето, проникват дълбоко в Земята, след това престават да действат /жълто/. Въздействията на Луната не проникват много дълбоко в Земята, но все пак толкова дълбоко, докъдето се простират корените на растенията.
към текста >>
Тогава настъпва нещо, което бих могъл да охарактеризирам приблизително по следния начин: П
ред
ставете си, че тук е Земята /виж рис.
Те са наистина най-различни видове. И че навсякъде в образите, които човек може да си създаде, се вливат делата на лунните същества. Тази действителност фактически е по-чудесна за разглеждане, тъй като тя е един вид продължение, в сравнение с по-късната, когато човек минава през духовния свят и при следствията от своя земен живот има работа с по-висшите йерархии. Обаче тази коренна промяна на човека след смъртта, поради това, че той влиза в отношение със съществата, които отдавна са напуснали Земята и на Луната са основали един вид космическа колония, е нещо, което по изключително силен начин ни запознава с една действителност, стояща много близо до земната, и все пак основно различаваща се от земната реалност - защото човек се запознава с нея непосредствено след земния живот. Но когато хората са привързани много силно към земното, тогава много трудно се приспособяват и оправят в тази област, където се намират лунните същества.
Тогава настъпва нещо, което бих могъл да охарактеризирам приблизително по следния начин: Представете си, че тук е Земята /виж рис.
бяло/, а там Луната /червено/. Въздействията на Луната, които всъщност са отразените действия на Слънцето, проникват дълбоко в Земята, след това престават да действат /жълто/. Въздействията на Луната не проникват много дълбоко в Земята, но все пак толкова дълбоко, докъдето се простират корените на растенията. Под слоя на растителните корени - а това е един много тънък слой, - под този слой вече не проникват въздействията на Луната. И тук отгоре всъщност има само една малка обвивка, където се задържат въздействията на Луната.
към текста >>
При това преминаване в обратен
ред
на земния живот след смъртта, което трае една трета от реалния земен живот, се изготвя първо кармата.
Когато през зимата поставяте картофите в ровове, там все още е запазено въздействието на слънчевата топлина. слънчевите въздействия проникват много по-дълбоко в Земята, лунните въздействия се простират само дотам, докъдето стигат корените на растенията - един тънък пласт. Но може да се случи, че когато след смъртта човешките същества трябва да отидат в областта на Луната, в света на душите, но не могат да се разбират добре с лунните същества, тогава тези човешки същества остават пленени от тънкия слой лунни въздействия, които след това се излъчват в посока нагоре от Земята, и едно действително свръхсетивно възприятие може да види, как тези човешки същества се скитат там като призраци, като последействия на човека. Приказките, които съществуват за такива неща, абсолютно почиват на реалността. За да можем да преценяваме подобни свръхсетивни наблюдения, трябва да бъдем напълно свободни от суеверия, да постъпваме навсякъде критично и да приемаме само онова, което може да бъде проверено.
При това преминаване в обратен ред на земния живот след смъртта, което трае една трета от реалния земен живот, се изготвя първо кармата.
Защото лунните същества взимат участие в тези негативни образи, които човек проектира за своите дела, също и за своите мисли. Тези лунни същества имат добра памет, тъй като вписват в космическия етер всичко, което изживяват с човека. Ние преминаваме през живота между смъртта и едно ново раждане и отново се връщаме. И когато отново се върнем в областта на Луната, намираме записано всичко това. Тогава го взимаме с нас в живота си, за да го изпълним с нашата земна воля.
към текста >>
Именно това исках да изложа п
ред
вас, мои мили приятели, като едно основно разглеждане.
Защото лунните същества взимат участие в тези негативни образи, които човек проектира за своите дела, също и за своите мисли. Тези лунни същества имат добра памет, тъй като вписват в космическия етер всичко, което изживяват с човека. Ние преминаваме през живота между смъртта и едно ново раждане и отново се връщаме. И когато отново се върнем в областта на Луната, намираме записано всичко това. Тогава го взимаме с нас в живота си, за да го изпълним с нашата земна воля.
Именно това исках да изложа пред вас, мои мили приятели, като едно основно разглеждане.
[1] Така разказва например още Русо: Отнася се за място в книгата на Блаватска «Разбулената Изида», стр. 399: «Жак Пелисиер .. казва, че някои хора чрез фиксирано гледане на животни oculis intentis след четвърт час могат да предизвикат смъртта им. Русо потвърждава това от лична опитност в Египет и от Изтока, където е убил няколко жаби по този начин. Но когато се опитва да направи това в Лион, жабата се извърнала, понеже разбрала, че не може да избегне погледа му, надула се и го фиксирала с огнения си поглед без да помръдне очите си така, че него го обзема слабост, която го довежда до припадък и известно време са го смятали за умрял.» (При въпросния Русо не се касае за Жан Жак Русо.) [2] По-рано го описах също и тук: Погледни лекциите от 25 август 1918 в «Наука за развитието на човека», Събр. съч.
към текста >>
399: «Жак Пелисиер .. казва, че някои хора чрез фиксирано гледане на животни oculis intentis след четвърт час могат да п
ред
извикат смъртта им.
Ние преминаваме през живота между смъртта и едно ново раждане и отново се връщаме. И когато отново се върнем в областта на Луната, намираме записано всичко това. Тогава го взимаме с нас в живота си, за да го изпълним с нашата земна воля. Именно това исках да изложа пред вас, мои мили приятели, като едно основно разглеждане. [1] Така разказва например още Русо: Отнася се за място в книгата на Блаватска «Разбулената Изида», стр.
399: «Жак Пелисиер .. казва, че някои хора чрез фиксирано гледане на животни oculis intentis след четвърт час могат да предизвикат смъртта им.
Русо потвърждава това от лична опитност в Египет и от Изтока, където е убил няколко жаби по този начин. Но когато се опитва да направи това в Лион, жабата се извърнала, понеже разбрала, че не може да избегне погледа му, надула се и го фиксирала с огнения си поглед без да помръдне очите си така, че него го обзема слабост, която го довежда до припадък и известно време са го смятали за умрял.» (При въпросния Русо не се касае за Жан Жак Русо.) [2] По-рано го описах също и тук: Погледни лекциите от 25 август 1918 в «Наука за развитието на човека», Събр. съч. 183; от 8 юли 1921 в «Menschenwerden, Weltenseele und Weltengeist» 1 част, Събр. съч. 205 и от 25 ноември 1923 в «Мистерийни образи», Събр.
към текста >>
«Ars magna Lulli - Голямото изкуство.» - Сравни подробните изложения на д-р Рудолф Щайнер в лекцията от 5 януари 1924 в «Мистерийни места на С
ред
новековието.
[2] По-рано го описах също и тук: Погледни лекциите от 25 август 1918 в «Наука за развитието на човека», Събр. съч. 183; от 8 юли 1921 в «Menschenwerden, Weltenseele und Weltengeist» 1 част, Събр. съч. 205 и от 25 ноември 1923 в «Мистерийни образи», Събр. съч. 232. [3] Раймундус Лулус, Рамон Лул, 1234-1315.
«Ars magna Lulli - Голямото изкуство.» - Сравни подробните изложения на д-р Рудолф Щайнер в лекцията от 5 януари 1924 в «Мистерийни места на Средновековието.
Розенкройцерство и модерният принцип на посвещението», Събр. съч. 233a. [4] Праобраз на Щрадер: Става въпрос за професора по философия в Мюнстер Гидеон Шпикер, 1840-1912, автор на споменаваното от д-р Рудолф Щайнер на няколко места произведение «От манастира до академичния учителски пост», Щутгарт 1908. [5] Яков Фрошамер, 1821-1893. Споменатото произведение е издадено в Мюнхен 1877.
към текста >>
32.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
при изживяване в обратен
ред
на земния живот
Образуване на кармата
при изживяване в обратен ред на земния живот
непосредствено след смъртта ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 16 май 1924 Последният път говорихме за това, как зародишът на кармата в известна степен се образува в периода, следващ преминаването на човека през портата на смъртта. И аз се опитах да ви представя, как с една голяма живост и с голяма вътрешна сила върху човека въздействат точно събитията, които той изживява във времето, обхващащо една трета от земния му живот; как тези изживявания действат извънредно силно върху него и как те въздействат върху наблюдателя, който проследява живота на човека през това време.
към текста >>
непос
ред
ствено след смъртта
Образуване на кармата при изживяване в обратен ред на земния живот
непосредствено след смъртта
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 16 май 1924 Последният път говорихме за това, как зародишът на кармата в известна степен се образува в периода, следващ преминаването на човека през портата на смъртта. И аз се опитах да ви представя, как с една голяма живост и с голяма вътрешна сила върху човека въздействат точно събитията, които той изживява във времето, обхващащо една трета от земния му живот; как тези изживявания действат извънредно силно върху него и как те въздействат върху наблюдателя, който проследява живота на човека през това време. Сега трябва да обхванем с поглед, как земният свят, сред който става всъщност изпълнението и образуването на кармата, действа върху човека и по какъв различен начин действа извънземният свят.
към текста >>
И аз се опитах да ви п
ред
ставя, как с една голяма живост и с голяма вътрешна сила върху човека въздействат точно събитията, които той изживява във времето, обхващащо една трета от земния му живот; как тези изживявания действат извън
ред
но силно върху него и как те въздействат върху наблюдателя, който проследява живота на човека през това време.
при изживяване в обратен ред на земния живот непосредствено след смъртта ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 16 май 1924 Последният път говорихме за това, как зародишът на кармата в известна степен се образува в периода, следващ преминаването на човека през портата на смъртта.
И аз се опитах да ви представя, как с една голяма живост и с голяма вътрешна сила върху човека въздействат точно събитията, които той изживява във времето, обхващащо една трета от земния му живот; как тези изживявания действат извънредно силно върху него и как те въздействат върху наблюдателя, който проследява живота на човека през това време.
Сега трябва да обхванем с поглед, как земният свят, сред който става всъщност изпълнението и образуването на кармата, действа върху човека и по какъв различен начин действа извънземният свят. Когато насочим поглед, така да се каже, върху арената на нашата карма, която е Земята, ще открием, че това, което й принадлежи - всички същества от различните земни царства, - има реално влияние върху човека. То взима участие в живота му, налице е, проявява се също и тогава, когато човек не познава това, което се намира в заобикалящата го земна среда. Човек трябва да се храни, трябва да расте; за целта трябва да приема в себе си веществата на Земята. Те действат върху него чрез техните качества, чрез техните вътрешни сили и действат напълно независимо от неговото познание.
към текста >>
Сега трябва да обхванем с поглед, как земният свят, с
ред
който става всъщност изпълнението и образуването на кармата, действа върху човека и по какъв различен начин действа извънземният свят.
непосредствено след смъртта ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 16 май 1924 Последният път говорихме за това, как зародишът на кармата в известна степен се образува в периода, следващ преминаването на човека през портата на смъртта. И аз се опитах да ви представя, как с една голяма живост и с голяма вътрешна сила върху човека въздействат точно събитията, които той изживява във времето, обхващащо една трета от земния му живот; как тези изживявания действат извънредно силно върху него и как те въздействат върху наблюдателя, който проследява живота на човека през това време.
Сега трябва да обхванем с поглед, как земният свят, сред който става всъщност изпълнението и образуването на кармата, действа върху човека и по какъв различен начин действа извънземният свят.
Когато насочим поглед, така да се каже, върху арената на нашата карма, която е Земята, ще открием, че това, което й принадлежи - всички същества от различните земни царства, - има реално влияние върху човека. То взима участие в живота му, налице е, проявява се също и тогава, когато човек не познава това, което се намира в заобикалящата го земна среда. Човек трябва да се храни, трябва да расте; за целта трябва да приема в себе си веществата на Земята. Те действат върху него чрез техните качества, чрез техните вътрешни сили и действат напълно независимо от неговото познание. Можем да кажем, макар и това да е казано малко радикално: - Човек влиза във връзка и отношения с различните природни царства от заобикалящия го земен свят, независимо от това как се отнася в своя душевен живот към тези, намиращи се около него факти.
към текста >>
То взима участие в живота му, налице е, проявява се също и тогава, когато човек не познава това, което се намира в заобикалящата го земна с
ред
а.
Дорнах, 16 май 1924 Последният път говорихме за това, как зародишът на кармата в известна степен се образува в периода, следващ преминаването на човека през портата на смъртта. И аз се опитах да ви представя, как с една голяма живост и с голяма вътрешна сила върху човека въздействат точно събитията, които той изживява във времето, обхващащо една трета от земния му живот; как тези изживявания действат извънредно силно върху него и как те въздействат върху наблюдателя, който проследява живота на човека през това време. Сега трябва да обхванем с поглед, как земният свят, сред който става всъщност изпълнението и образуването на кармата, действа върху човека и по какъв различен начин действа извънземният свят. Когато насочим поглед, така да се каже, върху арената на нашата карма, която е Земята, ще открием, че това, което й принадлежи - всички същества от различните земни царства, - има реално влияние върху човека.
То взима участие в живота му, налице е, проявява се също и тогава, когато човек не познава това, което се намира в заобикалящата го земна среда.
Човек трябва да се храни, трябва да расте; за целта трябва да приема в себе си веществата на Земята. Те действат върху него чрез техните качества, чрез техните вътрешни сили и действат напълно независимо от неговото познание. Можем да кажем, макар и това да е казано малко радикално: - Човек влиза във връзка и отношения с различните природни царства от заобикалящия го земен свят, независимо от това как се отнася в своя душевен живот към тези, намиращи се около него факти. Ние трябва да забелязваме това в най-различните области на живота. Можем например да попитаме: - Какво би станало, ако, когато приемаме храна, станем зависими от това, което знаем за въздействието на хранителни средства върху човешкия организъм?
към текста >>
Можем например да попитаме: - Какво би станало, ако, когато приемаме храна, станем зависими от това, което знаем за въздействието на хранителни с
ред
ства върху човешкия организъм?
То взима участие в живота му, налице е, проявява се също и тогава, когато човек не познава това, което се намира в заобикалящата го земна среда. Човек трябва да се храни, трябва да расте; за целта трябва да приема в себе си веществата на Земята. Те действат върху него чрез техните качества, чрез техните вътрешни сили и действат напълно независимо от неговото познание. Можем да кажем, макар и това да е казано малко радикално: - Човек влиза във връзка и отношения с различните природни царства от заобикалящия го земен свят, независимо от това как се отнася в своя душевен живот към тези, намиращи се около него факти. Ние трябва да забелязваме това в най-различните области на живота.
Можем например да попитаме: - Какво би станало, ако, когато приемаме храна, станем зависими от това, което знаем за въздействието на хранителни средства върху човешкия организъм?
- Ние не можем да чакаме, докато узнаем нещо за това, защото нас ни движи отношението към заобикалящия земен свят, което е напълно независимо от нашето знание, както и в известен смисъл от нашия душевен живот. Но помислете само за пълната противоположност на земния свят спрямо света на звездите. Не може и да става дума за влияние на звездния свят по същия инстинктивен начин, който е характерен за влиянието на земните царства. Човек може да се удивлява на звездния свят. Той може да получи някои импулси от него.
към текста >>
Обаче ние не можем да си п
ред
ставим, че даже това най-близко, най-грубо действие, което се упражнява върху човека от страна на звездния свят, би могло да става без участието на човешкия душевен живот, че би могло да настъпи едно отношение, каквото е това на човека към заобикалящата го земна с
ред
а, където това отношение не е зависимо от факта, какво знае човек за действието на зелето върху неговите различни органи и дали човек се удивлява или не на зелето - той трябва да го яде.
Той може да получи някои импулси от него. Но помислете само веднъж, колко много е зависим той по отношение на всичко онова, което е свързано със звездния свят, от своя душевен живот, как този звезден свят въздейства върху неговия душевен живот. Вземете най-близкото космическо тяло, което се намира във връзка с човека в извънземния свят, вземете Луната. От обикновения живот знаете, че Луната има известно влияние върху фантазията в човешкия живот. И даже онези, които искат да отрекат всичко друго по отношение на космическото й влияние върху човека, не могат да отрекат съвсем несъзнателното въздействие на «блестящата от Луната вълшебна нощ» върху раздвижването на човешката фантазия - тук цитирам един известен романтичен израз[1].
Обаче ние не можем да си представим, че даже това най-близко, най-грубо действие, което се упражнява върху човека от страна на звездния свят, би могло да става без участието на човешкия душевен живот, че би могло да настъпи едно отношение, каквото е това на човека към заобикалящата го земна среда, където това отношение не е зависимо от факта, какво знае човек за действието на зелето върху неговите различни органи и дали човек се удивлява или не на зелето - той трябва да го яде.
И всъщност цялото познание се прибавя към това като нещо, което издига човешкия душевен живот над природния живот. Но човекът живее своя собствен живот именно сред природата и духовният живот просто се прибавя към това. Напротив, ние не можем да си представим никакво влияние от страна на звездния свят върху човека, ако изключим духовния живот, а камо ли някакво влияние от онзи свят, който стои зад звездния като свят на йерархиите, като свят на висшите духовни същества. Но, така да се каже, на най-долната степен на йерархиите стоят онези същества, за които последния път ви казах, че след смъртта на човека така силно и интензивно изграждат човешките изживявания, защото самите те живеят в тях. Ако тези лунни същества, които някога са били великите праучители на земното човечеството, не биха живели в това, което човекът изпитва, след като е минал през вратата на смъртта, тогава изживяванията след смъртта биха били подобни на сънища.
към текста >>
Но човекът живее своя собствен живот именно с
ред
природата и духовният живот просто се прибавя към това.
Вземете най-близкото космическо тяло, което се намира във връзка с човека в извънземния свят, вземете Луната. От обикновения живот знаете, че Луната има известно влияние върху фантазията в човешкия живот. И даже онези, които искат да отрекат всичко друго по отношение на космическото й влияние върху човека, не могат да отрекат съвсем несъзнателното въздействие на «блестящата от Луната вълшебна нощ» върху раздвижването на човешката фантазия - тук цитирам един известен романтичен израз[1]. Обаче ние не можем да си представим, че даже това най-близко, най-грубо действие, което се упражнява върху човека от страна на звездния свят, би могло да става без участието на човешкия душевен живот, че би могло да настъпи едно отношение, каквото е това на човека към заобикалящата го земна среда, където това отношение не е зависимо от факта, какво знае човек за действието на зелето върху неговите различни органи и дали човек се удивлява или не на зелето - той трябва да го яде. И всъщност цялото познание се прибавя към това като нещо, което издига човешкия душевен живот над природния живот.
Но човекът живее своя собствен живот именно сред природата и духовният живот просто се прибавя към това.
Напротив, ние не можем да си представим никакво влияние от страна на звездния свят върху човека, ако изключим духовния живот, а камо ли някакво влияние от онзи свят, който стои зад звездния като свят на йерархиите, като свят на висшите духовни същества. Но, така да се каже, на най-долната степен на йерархиите стоят онези същества, за които последния път ви казах, че след смъртта на човека така силно и интензивно изграждат човешките изживявания, защото самите те живеят в тях. Ако тези лунни същества, които някога са били великите праучители на земното човечеството, не биха живели в това, което човекът изпитва, след като е минал през вратата на смъртта, тогава изживяванията след смъртта биха били подобни на сънища. Но те никак не са подобни на сънища. Това са изживявания, които са по-силни от т.нар.
към текста >>
Напротив, ние не можем да си п
ред
ставим никакво влияние от страна на звездния свят върху човека, ако изключим духовния живот, а камо ли някакво влияние от онзи свят, който стои зад звездния като свят на йерархиите, като свят на висшите духовни същества.
От обикновения живот знаете, че Луната има известно влияние върху фантазията в човешкия живот. И даже онези, които искат да отрекат всичко друго по отношение на космическото й влияние върху човека, не могат да отрекат съвсем несъзнателното въздействие на «блестящата от Луната вълшебна нощ» върху раздвижването на човешката фантазия - тук цитирам един известен романтичен израз[1]. Обаче ние не можем да си представим, че даже това най-близко, най-грубо действие, което се упражнява върху човека от страна на звездния свят, би могло да става без участието на човешкия душевен живот, че би могло да настъпи едно отношение, каквото е това на човека към заобикалящата го земна среда, където това отношение не е зависимо от факта, какво знае човек за действието на зелето върху неговите различни органи и дали човек се удивлява или не на зелето - той трябва да го яде. И всъщност цялото познание се прибавя към това като нещо, което издига човешкия душевен живот над природния живот. Но човекът живее своя собствен живот именно сред природата и духовният живот просто се прибавя към това.
Напротив, ние не можем да си представим никакво влияние от страна на звездния свят върху човека, ако изключим духовния живот, а камо ли някакво влияние от онзи свят, който стои зад звездния като свят на йерархиите, като свят на висшите духовни същества.
Но, така да се каже, на най-долната степен на йерархиите стоят онези същества, за които последния път ви казах, че след смъртта на човека така силно и интензивно изграждат човешките изживявания, защото самите те живеят в тях. Ако тези лунни същества, които някога са били великите праучители на земното човечеството, не биха живели в това, което човекът изпитва, след като е минал през вратата на смъртта, тогава изживяванията след смъртта биха били подобни на сънища. Но те никак не са подобни на сънища. Това са изживявания, които са по-силни от т.нар. нормални земни изживявания и като такива те подготвят кармата, защото за да изравним кармата, ние живеем интензивно в другите души, а не в нас.
към текста >>
Ние изживяваме нещата така, както ги изживява другият, на когото сме ги причинили, и ги изживяваме с извън
ред
но голяма сила.
Но, така да се каже, на най-долната степен на йерархиите стоят онези същества, за които последния път ви казах, че след смъртта на човека така силно и интензивно изграждат човешките изживявания, защото самите те живеят в тях. Ако тези лунни същества, които някога са били великите праучители на земното човечеството, не биха живели в това, което човекът изпитва, след като е минал през вратата на смъртта, тогава изживяванията след смъртта биха били подобни на сънища. Но те никак не са подобни на сънища. Това са изживявания, които са по-силни от т.нар. нормални земни изживявания и като такива те подготвят кармата, защото за да изравним кармата, ние живеем интензивно в другите души, а не в нас.
Ние изживяваме нещата така, както ги изживява другият, на когото сме ги причинили, и ги изживяваме с извънредно голяма сила.
Следователно през време на тези изживявания ние подготвяме нашата карма. След съизживяването на тези лунни същества през времето между смъртта и едно ново раждане преминаваме към това, което заедно с човека сега изживяват съществата, които никога не са били на Земята. лунните същества, за които ви говорих миналия път, някога са участвали в земното съществуване. Това аз описах. Но по-късно, във времето между смъртта и едно ново раждане човекът се издига до същества, които никога не са били на Земята.
към текста >>
Така че фактически още във времето, когато живеем заедно с праучителите на човечеството, станали лунни жители, по оп
ред
елен начин ние живеем заедно и с ангелските същества.
Когато размишляваме върху външни отношения, върху това, което сме видели, чули, приели от природата или от историята, или което други хора са ни казали, когато размишляваме върху тези неща, които по време на земния живот идват към нас отвън и се отдаваме само на тези идващи отвън мисли, тогава съществото от йерархията на Ангелите, към което принадлежим, няма много общо с нашите мисли. Защото тези същества от йерархията на Ангелите не са били никога земни жители както хората, или както тези праучители, съществували само в етерно тяло, но все пак като жители на Земята. Съществата, които назоваваме с името Ангели, не са били никога земни обитатели; така че нашето отношение към тях е друго, различно от отношението ни към лунните същества, за които току-що говорих. Все пак, когато след смъртта изминаваме пътищата, водещи през сферите в известен смисъл покрай планетите и първо навлезем в областта на лунните същества, в лунната област ние същевременно се намираме и в областта на Ангелите.
Така че фактически още във времето, когато живеем заедно с праучителите на човечеството, станали лунни жители, по определен начин ние живеем заедно и с ангелските същества.
След това преминаваме по-нататък. Така стигаме до сферата, която във всяка духовна наука, която някога е съществувала, се нарича сфера на Меркурий. В тази сфера не живеят вече същества, които някога са били на Земята. Тук живеят същества, които никога не са били на Земята. Когато във времето между смъртта и едно ново раждане навлизаме в сферата на Меркурий, ние стигаме в областта на Архангелите, а когато навлизаме в сферата на Венера - в областта на Архаите.
към текста >>
А тази духовна същност при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане, е в най-висшия смисъл обиталище на онези същества, които в по
ред
ицата същества от висшите йерархии нарекохме Ексусиаи, Динамис, Криотетес /Власти, Сили, Господства/.
Така стигаме до сферата, която във всяка духовна наука, която някога е съществувала, се нарича сфера на Меркурий. В тази сфера не живеят вече същества, които някога са били на Земята. Тук живеят същества, които никога не са били на Земята. Когато във времето между смъртта и едно ново раждане навлизаме в сферата на Меркурий, ние стигаме в областта на Архангелите, а когато навлизаме в сферата на Венера - в областта на Архаите. Преминавайки по този начин през областта на третата йерархия, ние се приближаваме всъщност до това, което е духовната същност на Слънцето.
А тази духовна същност при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане, е в най-висшия смисъл обиталище на онези същества, които в поредицата същества от висшите йерархии нарекохме Ексусиаи, Динамис, Криотетес /Власти, Сили, Господства/.
Следователно втората йерархия е тази, която е душата и духът на слънчевия живот. Ние навлизаме в тази сфера. В тази сфера прекарваме най-голямата част от времето между смъртта и едно ново раждане. Но тези същества могат да бъдат разбрани само тогава, когато вземем под внимание, че тяхното съществуване изцяло протича извън това, което ни прави земни хора и ни впряга в кръга на природните закони. Такива, каквито ние ги признаваме на Земята, те не съществуват в областта на действителния слънчев живот.
към текста >>
В земния живот се стараем да вършим добро, стараем се може би да не кривнем от оп
ред
елен път, който считаме морален за нас.
В сферата на същинското слънчево действие има духовни закони, закони на волята например и тези духовни закони са единни с природните закони. Тук природните закони не противоречат по никакъв начин на духовните, а природните и духовните образуват единство. И, мои мили приятели, изяснете си само последствията от един такъв факт. Ние живеем тук в земния живот. В земния живот изживяваме едно или друго.
В земния живот се стараем да вършим добро, стараем се може би да не кривнем от определен път, който считаме морален за нас.
Ние вършим определени дела, изхождащи от такива намерения. Ние виждаме някой човек, на когото не можем да припишем подобни намерения, а му приписваме лоши намерения, или просто сме принудени да му припишем зли намерения. Изчакваме няколко години, като през това време развиваме нашите добри намерения, и мислейки си по този начин за другия човек, ги развиваме успоредно с неговите лоши намерения. Тогава виждаме, че с нашите добри намерения не сме успели в живота, че те не само не са имали никакъв ефект, но може би сме стигнали и до това, което наричаме земно нещастие, докато другият, за когото имаме представата, че той не е имал никакви добри намерения, живее заедно с нас в едно привидно, външно щастие. Това е нещо, което води толкова много хора, разглеждащи само земния живот дотам да се сърдят на живота и да казват, че в него не се проявява никаква сила, която да се отнася справедливо към доброто и злото.
към текста >>
Ние вършим оп
ред
елени дела, изхождащи от такива намерения.
Тук природните закони не противоречат по никакъв начин на духовните, а природните и духовните образуват единство. И, мои мили приятели, изяснете си само последствията от един такъв факт. Ние живеем тук в земния живот. В земния живот изживяваме едно или друго. В земния живот се стараем да вършим добро, стараем се може би да не кривнем от определен път, който считаме морален за нас.
Ние вършим определени дела, изхождащи от такива намерения.
Ние виждаме някой човек, на когото не можем да припишем подобни намерения, а му приписваме лоши намерения, или просто сме принудени да му припишем зли намерения. Изчакваме няколко години, като през това време развиваме нашите добри намерения, и мислейки си по този начин за другия човек, ги развиваме успоредно с неговите лоши намерения. Тогава виждаме, че с нашите добри намерения не сме успели в живота, че те не само не са имали никакъв ефект, но може би сме стигнали и до това, което наричаме земно нещастие, докато другият, за когото имаме представата, че той не е имал никакви добри намерения, живее заедно с нас в едно привидно, външно щастие. Това е нещо, което води толкова много хора, разглеждащи само земния живот дотам да се сърдят на живота и да казват, че в него не се проявява никаква сила, която да се отнася справедливо към доброто и злото. И този, който в крайна сметка наблюдава живота безпристрастно, не може да не признае, че онзи, който говори по този начин е прав.
към текста >>
Изчакваме няколко години, като през това време развиваме нашите добри намерения, и мислейки си по този начин за другия човек, ги развиваме успо
ред
но с неговите лоши намерения.
Ние живеем тук в земния живот. В земния живот изживяваме едно или друго. В земния живот се стараем да вършим добро, стараем се може би да не кривнем от определен път, който считаме морален за нас. Ние вършим определени дела, изхождащи от такива намерения. Ние виждаме някой човек, на когото не можем да припишем подобни намерения, а му приписваме лоши намерения, или просто сме принудени да му припишем зли намерения.
Изчакваме няколко години, като през това време развиваме нашите добри намерения, и мислейки си по този начин за другия човек, ги развиваме успоредно с неговите лоши намерения.
Тогава виждаме, че с нашите добри намерения не сме успели в живота, че те не само не са имали никакъв ефект, но може би сме стигнали и до това, което наричаме земно нещастие, докато другият, за когото имаме представата, че той не е имал никакви добри намерения, живее заедно с нас в едно привидно, външно щастие. Това е нещо, което води толкова много хора, разглеждащи само земния живот дотам да се сърдят на живота и да казват, че в него не се проявява никаква сила, която да се отнася справедливо към доброто и злото. И този, който в крайна сметка наблюдава живота безпристрастно, не може да не признае, че онзи, който говори по този начин е прав. Защото кой би могъл да каже, ако стои реално в живота, че на хората всичко им се случва според тяхната заслуга или вина и е свързано с това, което в този земен живот е произтекло от техните намерения. Всъщност, когато разглеждаме, как този земен живот протича, ние не можем да кажем нещо друго, освен че в него е невъзможно да се получи възмездие за това, което духовно-морално произтича от нашата душа.
към текста >>
Тогава виждаме, че с нашите добри намерения не сме успели в живота, че те не само не са имали никакъв ефект, но може би сме стигнали и до това, което наричаме земно нещастие, докато другият, за когото имаме п
ред
ставата, че той не е имал никакви добри намерения, живее заедно с нас в едно привидно, външно щастие.
В земния живот изживяваме едно или друго. В земния живот се стараем да вършим добро, стараем се може би да не кривнем от определен път, който считаме морален за нас. Ние вършим определени дела, изхождащи от такива намерения. Ние виждаме някой човек, на когото не можем да припишем подобни намерения, а му приписваме лоши намерения, или просто сме принудени да му припишем зли намерения. Изчакваме няколко години, като през това време развиваме нашите добри намерения, и мислейки си по този начин за другия човек, ги развиваме успоредно с неговите лоши намерения.
Тогава виждаме, че с нашите добри намерения не сме успели в живота, че те не само не са имали никакъв ефект, но може би сме стигнали и до това, което наричаме земно нещастие, докато другият, за когото имаме представата, че той не е имал никакви добри намерения, живее заедно с нас в едно привидно, външно щастие.
Това е нещо, което води толкова много хора, разглеждащи само земния живот дотам да се сърдят на живота и да казват, че в него не се проявява никаква сила, която да се отнася справедливо към доброто и злото. И този, който в крайна сметка наблюдава живота безпристрастно, не може да не признае, че онзи, който говори по този начин е прав. Защото кой би могъл да каже, ако стои реално в живота, че на хората всичко им се случва според тяхната заслуга или вина и е свързано с това, което в този земен живот е произтекло от техните намерения. Всъщност, когато разглеждаме, как този земен живот протича, ние не можем да кажем нещо друго, освен че в него е невъзможно да се получи възмездие за това, което духовно-морално произтича от нашата душа. Защо не?
към текста >>
Защото кой би могъл да каже, ако стои реално в живота, че на хората всичко им се случва спо
ред
тяхната заслуга или вина и е свързано с това, което в този земен живот е произтекло от техните намерения.
Ние виждаме някой човек, на когото не можем да припишем подобни намерения, а му приписваме лоши намерения, или просто сме принудени да му припишем зли намерения. Изчакваме няколко години, като през това време развиваме нашите добри намерения, и мислейки си по този начин за другия човек, ги развиваме успоредно с неговите лоши намерения. Тогава виждаме, че с нашите добри намерения не сме успели в живота, че те не само не са имали никакъв ефект, но може би сме стигнали и до това, което наричаме земно нещастие, докато другият, за когото имаме представата, че той не е имал никакви добри намерения, живее заедно с нас в едно привидно, външно щастие. Това е нещо, което води толкова много хора, разглеждащи само земния живот дотам да се сърдят на живота и да казват, че в него не се проявява никаква сила, която да се отнася справедливо към доброто и злото. И този, който в крайна сметка наблюдава живота безпристрастно, не може да не признае, че онзи, който говори по този начин е прав.
Защото кой би могъл да каже, ако стои реално в живота, че на хората всичко им се случва според тяхната заслуга или вина и е свързано с това, което в този земен живот е произтекло от техните намерения.
Всъщност, когато разглеждаме, как този земен живот протича, ние не можем да кажем нещо друго, освен че в него е невъзможно да се получи възмездие за това, което духовно-морално произтича от нашата душа. Защо не? Защото ние не сме в състояние да осъществим нашите намерения, нашите най-вътрешните сили, които насочват морално-душевния ни живот, насочват го дори чрез една съвършено свободна воля; ние не сме в състояние от самите нас да пренесем тези намерения непосредствено в онази действителност, в която живеем на Земята. Вън действат природните закони, протичат и онези факти, които се пораждат под влиянието на различни хора. Трябва да бъдем наясно, че в земния живот първо съществува една пропаст
към текста >>
Защото ние не сме в състояние да осъществим нашите намерения, нашите най-вътрешните сили, които насочват морално-душевния ни живот, насочват го дори чрез една съвършено свободна воля; ние не сме в състояние от самите нас да пренесем тези намерения непос
ред
ствено в онази действителност, в която живеем на Земята.
Това е нещо, което води толкова много хора, разглеждащи само земния живот дотам да се сърдят на живота и да казват, че в него не се проявява никаква сила, която да се отнася справедливо към доброто и злото. И този, който в крайна сметка наблюдава живота безпристрастно, не може да не признае, че онзи, който говори по този начин е прав. Защото кой би могъл да каже, ако стои реално в живота, че на хората всичко им се случва според тяхната заслуга или вина и е свързано с това, което в този земен живот е произтекло от техните намерения. Всъщност, когато разглеждаме, как този земен живот протича, ние не можем да кажем нещо друго, освен че в него е невъзможно да се получи възмездие за това, което духовно-морално произтича от нашата душа. Защо не?
Защото ние не сме в състояние да осъществим нашите намерения, нашите най-вътрешните сили, които насочват морално-душевния ни живот, насочват го дори чрез една съвършено свободна воля; ние не сме в състояние от самите нас да пренесем тези намерения непосредствено в онази действителност, в която живеем на Земята.
Вън действат природните закони, протичат и онези факти, които се пораждат под влиянието на различни хора. Трябва да бъдем наясно, че в земния живот първо съществува една пропаст да речем от а до в, между това, което става в нашата душа като волеви импулси и онова, което виждаме да се осъществява във външния живот като наша съдба. Достатъчно е само да се запитаме: - Колко се осъществява в този външен живот от това, което е съдба, което следователно е важно за човешкия живот и непосредствено произлиза от намеренията, които носим в душата си? - Защото земният свят не е онзи свят, в който духовните закони, според които човек се оставя да бъде ръководен или сам владее, са също и природни закони; те не са природни закони, те протичат само вътре в човека.
към текста >>
Достатъчно е само да се запитаме: - Колко се осъществява в този външен живот от това, което е съдба, което следователно е важно за човешкия живот и непос
ред
ствено произлиза от намеренията, които носим в душата си?
Защо не? Защото ние не сме в състояние да осъществим нашите намерения, нашите най-вътрешните сили, които насочват морално-душевния ни живот, насочват го дори чрез една съвършено свободна воля; ние не сме в състояние от самите нас да пренесем тези намерения непосредствено в онази действителност, в която живеем на Земята. Вън действат природните закони, протичат и онези факти, които се пораждат под влиянието на различни хора. Трябва да бъдем наясно, че в земния живот първо съществува една пропаст да речем от а до в, между това, което става в нашата душа като волеви импулси и онова, което виждаме да се осъществява във външния живот като наша съдба.
Достатъчно е само да се запитаме: - Колко се осъществява в този външен живот от това, което е съдба, което следователно е важно за човешкия живот и непосредствено произлиза от намеренията, които носим в душата си?
- Защото земният свят не е онзи свят, в който духовните закони, според които човек се оставя да бъде ръководен или сам владее, са също и природни закони; те не са природни закони, те протичат само вътре в човека. И когато безпристрастно гледаме света, ние можем да кажем само следното: - Когато някой, който познава моите добри намерения ги тълкува като лоши и ако съдбата ми след няколко години, въпреки добрите ми намерения е нещастна, а той ги тълкува така, че ги нарича лоши и се позовава върху това като казва: «Стана така, защото твоите намерения, както вече ти казах, бяха лоши», - това би представлявало един невъзможен начин на мислене. Духовното би трябвало да действа от душа на душа. Но във външния земен свят по вина на съдбата първоначално все още не действа духовното. Ние трябва да вземем под внимание този факт, че в земния живот съществува една пропаст между морално-душевното и природно-физическото.
към текста >>
- Защото земният свят не е онзи свят, в който духовните закони, спо
ред
които човек се оставя да бъде ръководен или сам владее, са също и природни закони; те не са природни закони, те протичат само вътре в човека.
Защото ние не сме в състояние да осъществим нашите намерения, нашите най-вътрешните сили, които насочват морално-душевния ни живот, насочват го дори чрез една съвършено свободна воля; ние не сме в състояние от самите нас да пренесем тези намерения непосредствено в онази действителност, в която живеем на Земята. Вън действат природните закони, протичат и онези факти, които се пораждат под влиянието на различни хора. Трябва да бъдем наясно, че в земния живот първо съществува една пропаст да речем от а до в, между това, което става в нашата душа като волеви импулси и онова, което виждаме да се осъществява във външния живот като наша съдба. Достатъчно е само да се запитаме: - Колко се осъществява в този външен живот от това, което е съдба, което следователно е важно за човешкия живот и непосредствено произлиза от намеренията, които носим в душата си?
- Защото земният свят не е онзи свят, в който духовните закони, според които човек се оставя да бъде ръководен или сам владее, са също и природни закони; те не са природни закони, те протичат само вътре в човека.
И когато безпристрастно гледаме света, ние можем да кажем само следното: - Когато някой, който познава моите добри намерения ги тълкува като лоши и ако съдбата ми след няколко години, въпреки добрите ми намерения е нещастна, а той ги тълкува така, че ги нарича лоши и се позовава върху това като казва: «Стана така, защото твоите намерения, както вече ти казах, бяха лоши», - това би представлявало един невъзможен начин на мислене. Духовното би трябвало да действа от душа на душа. Но във външния земен свят по вина на съдбата първоначално все още не действа духовното. Ние трябва да вземем под внимание този факт, че в земния живот съществува една пропаст между морално-душевното и природно-физическото. Тази пропаст съществува, защото духовните закони не съвпадат с природните закони.
към текста >>
И когато безпристрастно гледаме света, ние можем да кажем само следното: - Когато някой, който познава моите добри намерения ги тълкува като лоши и ако съдбата ми след няколко години, въпреки добрите ми намерения е нещастна, а той ги тълкува така, че ги нарича лоши и се позовава върху това като казва: «Стана така, защото твоите намерения, както вече ти казах, бяха лоши», - това би п
ред
ставлявало един невъзможен начин на мислене.
Вън действат природните закони, протичат и онези факти, които се пораждат под влиянието на различни хора. Трябва да бъдем наясно, че в земния живот първо съществува една пропаст да речем от а до в, между това, което става в нашата душа като волеви импулси и онова, което виждаме да се осъществява във външния живот като наша съдба. Достатъчно е само да се запитаме: - Колко се осъществява в този външен живот от това, което е съдба, което следователно е важно за човешкия живот и непосредствено произлиза от намеренията, които носим в душата си? - Защото земният свят не е онзи свят, в който духовните закони, според които човек се оставя да бъде ръководен или сам владее, са също и природни закони; те не са природни закони, те протичат само вътре в човека.
И когато безпристрастно гледаме света, ние можем да кажем само следното: - Когато някой, който познава моите добри намерения ги тълкува като лоши и ако съдбата ми след няколко години, въпреки добрите ми намерения е нещастна, а той ги тълкува така, че ги нарича лоши и се позовава върху това като казва: «Стана така, защото твоите намерения, както вече ти казах, бяха лоши», - това би представлявало един невъзможен начин на мислене.
Духовното би трябвало да действа от душа на душа. Но във външния земен свят по вина на съдбата първоначално все още не действа духовното. Ние трябва да вземем под внимание този факт, че в земния живот съществува една пропаст между морално-душевното и природно-физическото. Тази пропаст съществува, защото духовните закони не съвпадат с природните закони. Когато хората се абстрахират напълно от онзи свят, който граничи със земния от в до с, от смъртта до едно ново раждане - било, че не вземат под внимание този свят и мислят, че поради съществуващите граници на познанието не можем да знаем нищо за този свят - какво могат да кажат такива хора?
към текста >>
Защото в тази духовна сфера всичко се осъществява и проявява спо
ред
своята вътрешна стойност и спо
ред
своята вътрешна същност е невъзможно всяко добро да не прояви своето действие именно по един съвършено особен начин спо
ред
размера на неговата добра сила и всяко зло спо
ред
размера на неговата зла сила.
Обаче в света, в който се намираме тогава, природните закони, които царуват в земния живот, нямат вече никакъв смисъл. Там всичко става в смисъла на духовните закони, в смисъла на закони, които изцяло са духовно-душевни. Там не е нужно да расте трева, не е нужно също и крава да я пасе, защото там не съществуват крави и треви. Там всичко е духовно. И вътре в тази духовна сфера съществува възможността да осъществим намеренията, които ние имаме в душата си и които тук на Земята не могат да се осъществят; те могат да се осъществят на Земята толкова малко, че даже доброто може да доведе до нещастие, а злото до щастие.
Защото в тази духовна сфера всичко се осъществява и проявява според своята вътрешна стойност и според своята вътрешна същност е невъзможно всяко добро да не прояви своето действие именно по един съвършено особен начин според размера на неговата добра сила и всяко зло според размера на неговата зла сила.
По този съвършено особен начин, по който в слънчевото съществуване – т.е. в онова съществуване, което крие в себе си всъщност втората йерархия, Ексузиаи, Динамис, Кириотетес - напълно благосклонно се приема всичко онова, което ние имаме тук на Земята като добри намерения в нашия душевен живот. Бихме могли да изразим нещата също така, че да кажем: - В това слънчево съществуване с благосклонност се приема всичко онова, което човек изживява в душата си с нюанса на доброто, но злото въобще е отхвърлено. То не може да проникне в това слънчево съществуване. В курса, който можах да държа още там горе в изгорелия Гьотеанум, така нареченият «френски курс»[2], насочих вниманието ви към това, как човек трябва да остави своята лоша карма, преди в определен момент да навлезе в една нова област през времето между смъртта и новото раждане.
към текста >>
В курса, който можах да държа още там горе в изгорелия Гьотеанум, така нареченият «френски курс»[2], насочих вниманието ви към това, как човек трябва да остави своята лоша карма, п
ред
и в оп
ред
елен момент да навлезе в една нова област през времето между смъртта и новото раждане.
Защото в тази духовна сфера всичко се осъществява и проявява според своята вътрешна стойност и според своята вътрешна същност е невъзможно всяко добро да не прояви своето действие именно по един съвършено особен начин според размера на неговата добра сила и всяко зло според размера на неговата зла сила. По този съвършено особен начин, по който в слънчевото съществуване – т.е. в онова съществуване, което крие в себе си всъщност втората йерархия, Ексузиаи, Динамис, Кириотетес - напълно благосклонно се приема всичко онова, което ние имаме тук на Земята като добри намерения в нашия душевен живот. Бихме могли да изразим нещата също така, че да кажем: - В това слънчево съществуване с благосклонност се приема всичко онова, което човек изживява в душата си с нюанса на доброто, но злото въобще е отхвърлено. То не може да проникне в това слънчево съществуване.
В курса, който можах да държа още там горе в изгорелия Гьотеанум, така нареченият «френски курс»[2], насочих вниманието ви към това, как човек трябва да остави своята лоша карма, преди в определен момент да навлезе в една нова област през времето между смъртта и новото раждане.
Злото не може да влезе в слънчевото съществуване. Има една поговорка, която в съзнанието на днешните хора се отнася обаче само за физическите въздействия на Слънцето. Тази поговорка гласи, че Слънцето огрява еднакво доброто и злото[3]. То прави това; но то не приема в себе си злото. Когато духовно виждате това, което в душата на човека е добро, то е ясно като слънчева светлина, но ясно по духовен начин.
към текста >>
А сега си п
ред
ставете, че един лош човек достигне п
ред
слънчевото съществуване в живота между смъртта и едно ново раждане.
И така, цялото зло трябва да бъде изоставено от човека, когато той навлиза в слънчевото съществуване. Там той не може да го вземе със себе си. Но помислете само, че в своя земен живот човекът е едно единство. Неговото физическо и душевно-духовно съществуване са свързани едно с друго, те са една цялост. Във вените на един човек, който мисли само зло, кръвта - дори и да не може да се констатира с грубите инструменти - не само тече различно, но тя има и различен състав от тази на един човек, който носи в душата си само добро!
А сега си представете, че един лош човек достигне пред слънчевото съществуване в живота между смъртта и едно ново раждане.
Той трябва да изостави всичко, което е лошо в него. Но с това остава също и една значителна част от самия него, защото злото е свързано именно с него. То е едно единство с него. Поне дотолкова, доколкото то е едно единство, той трябва да откъсне от себе си онова, което живее като зло в него. Но ако тук на това място човек трябва да остави нещо от самия себе си, от своето собствено същество, какво ще е последствието?
към текста >>
Да п
ред
положим, макар и хипотетично, че той е бил толкова лош и такъв злодей, че в действителността не може да съществува по-голяма лошота.
Но ако тук на това място човек трябва да остави нещо от самия себе си, от своето собствено същество, какво ще е последствието? Последствието е, че той влиза в слънчевото съществуване атрофиран, така да се каже, като духовен инвалид, като духовно осакатен. И слънчевото съществуване може да направи нещо само с това, което човек донася със себе си в него. Слънчевото съществуване ще го срещне с онези същества, които могат да си сътрудничат с него и действат заедно с него между смъртта и едно ново раждане. Но вземете един съвсем краен случай, мои мили приятели, вземете случая, в който един човек е бил толкова лош, толкова враждебен към хората, че вътре в себе си е желал злото на всички хора.
Да предположим, макар и хипотетично, че той е бил толкова лош и такъв злодей, че в действителността не може да съществува по-голяма лошота.
Какво става с един пълен злодей, който изцяло се е отъждествил със злото, какво ще стане с него, когато той стигне в тази точка, да речем алфа /виж рис. стр.188/, и трябва да остави извън себе си всичко, което е свързано със злото? Той трябва да остави извън слънчевото съществуване самия себе си. Между смъртта и едно ново раждане ще е изминал онова време, което наскоро ви описах, ще е минал през сферата на Луната, ще е срещнал там лунните същества, ще се е срещнал даже и с онези същества от йерархията на Ангелите, които се намират във връзка с него, както и с други ангелски същества, които са във връзка с тях. Но сега той стига на края на този свят.
към текста >>
Минавайки през сферата на Меркурий и Венера той се приближава до Слънцето, но п
ред
и да навлезе в същинското слънчево съществуване, трябва да изостави навън самия себе си, защото е бил един съвършен злодей.
Какво става с един пълен злодей, който изцяло се е отъждествил със злото, какво ще стане с него, когато той стигне в тази точка, да речем алфа /виж рис. стр.188/, и трябва да остави извън себе си всичко, което е свързано със злото? Той трябва да остави извън слънчевото съществуване самия себе си. Между смъртта и едно ново раждане ще е изминал онова време, което наскоро ви описах, ще е минал през сферата на Луната, ще е срещнал там лунните същества, ще се е срещнал даже и с онези същества от йерархията на Ангелите, които се намират във връзка с него, както и с други ангелски същества, които са във връзка с тях. Но сега той стига на края на този свят.
Минавайки през сферата на Меркурий и Венера той се приближава до Слънцето, но преди да навлезе в същинското слънчево съществуване, трябва да изостави навън самия себе си, защото е бил един съвършен злодей.
Какво следва от това? Той съвсем не влиза в слънчевото съществуване. Ако не иска да изчезне напълно от света, той веднага трябва да се приготви за ново въплъщение и отново да слезе в земното съществуване. Така че при един пълен злодей ще откриете, че след смъртта си той скоро се завръща в земното съществуване. Но такива пълни злодеи всъщност не съществуват.
към текста >>
Всички хора в оп
ред
елен смисъл са поне малко добри.
Какво следва от това? Той съвсем не влиза в слънчевото съществуване. Ако не иска да изчезне напълно от света, той веднага трябва да се приготви за ново въплъщение и отново да слезе в земното съществуване. Така че при един пълен злодей ще откриете, че след смъртта си той скоро се завръща в земното съществуване. Но такива пълни злодеи всъщност не съществуват.
Всички хора в определен смисъл са поне малко добри.
Ето защо всички хора навлизат поне за известно време в слънчевото съществуване. Но според това, доколко човек се е осакатил сам като духовно-душевно същество, той навлиза наблизо или надалеч в слънчевото съществуване и именно от него придобива силата да изгради своя следващ земен живот, да го поправи, защото това, което човекът носи в себе си, може да бъде поправено само от слънчевото съществуване. От втората част на «Фауст» вие познавате онази сцена, в която Вагнер изработва Хомункулус в колбата[4]. Работата е тази, че за да направи действително нещо като Хомункулус, Вагнер трябва да притежава познанието на слънчевите същества. Но в своя «Фауст» Гьоте не представя Вагнер така, сякаш той има познанието на слънчевите същества, иначе не би бил «сухият подлизурко», нали, както го представя Гьоте.
към текста >>
Но спо
ред
това, доколко човек се е осакатил сам като духовно-душевно същество, той навлиза наблизо или надалеч в слънчевото съществуване и именно от него придобива силата да изгради своя следващ земен живот, да го поправи, защото това, което човекът носи в себе си, може да бъде поправено само от слънчевото съществуване.
Ако не иска да изчезне напълно от света, той веднага трябва да се приготви за ново въплъщение и отново да слезе в земното съществуване. Така че при един пълен злодей ще откриете, че след смъртта си той скоро се завръща в земното съществуване. Но такива пълни злодеи всъщност не съществуват. Всички хора в определен смисъл са поне малко добри. Ето защо всички хора навлизат поне за известно време в слънчевото съществуване.
Но според това, доколко човек се е осакатил сам като духовно-душевно същество, той навлиза наблизо или надалеч в слънчевото съществуване и именно от него придобива силата да изгради своя следващ земен живот, да го поправи, защото това, което човекът носи в себе си, може да бъде поправено само от слънчевото съществуване.
От втората част на «Фауст» вие познавате онази сцена, в която Вагнер изработва Хомункулус в колбата[4]. Работата е тази, че за да направи действително нещо като Хомункулус, Вагнер трябва да притежава познанието на слънчевите същества. Но в своя «Фауст» Гьоте не представя Вагнер така, сякаш той има познанието на слънчевите същества, иначе не би бил «сухият подлизурко», нали, както го представя Гьоте. Вагнер без съмнение е учен човек, но няма познанието на слънчевите същества. Ето защо Мефистофел му помага, едно духовно същество, което вече има познанието на слънчевите същества; само благодарение на това се получава нещо.
към текста >>
Но в своя «Фауст» Гьоте не п
ред
ставя Вагнер така, сякаш той има познанието на слънчевите същества, иначе не би бил «сухият подлизурко», нали, както го п
ред
ставя Гьоте.
Всички хора в определен смисъл са поне малко добри. Ето защо всички хора навлизат поне за известно време в слънчевото съществуване. Но според това, доколко човек се е осакатил сам като духовно-душевно същество, той навлиза наблизо или надалеч в слънчевото съществуване и именно от него придобива силата да изгради своя следващ земен живот, да го поправи, защото това, което човекът носи в себе си, може да бъде поправено само от слънчевото съществуване. От втората част на «Фауст» вие познавате онази сцена, в която Вагнер изработва Хомункулус в колбата[4]. Работата е тази, че за да направи действително нещо като Хомункулус, Вагнер трябва да притежава познанието на слънчевите същества.
Но в своя «Фауст» Гьоте не представя Вагнер така, сякаш той има познанието на слънчевите същества, иначе не би бил «сухият подлизурко», нали, както го представя Гьоте.
Вагнер без съмнение е учен човек, но няма познанието на слънчевите същества. Ето защо Мефистофел му помага, едно духовно същество, което вече има познанието на слънчевите същества; само благодарение на това се получава нещо. Гьоте много добре е чувствал, че от ретортата може да се получи нещо като Хомункулус, само благодарение на това и след това този Хомункулус може да развие нещо. Трябва да бъдем съвсем наясно, че човешкото не идва от земното, а само от слънчевото естество. А земното в човека, в смисъла, в който това е представено в «Ръководните принципи», е само картина, само един образ.
към текста >>
А земното в човека, в смисъла, в който това е п
ред
ставено в «Ръководните принципи», е само картина, само един образ.
Но в своя «Фауст» Гьоте не представя Вагнер така, сякаш той има познанието на слънчевите същества, иначе не би бил «сухият подлизурко», нали, както го представя Гьоте. Вагнер без съмнение е учен човек, но няма познанието на слънчевите същества. Ето защо Мефистофел му помага, едно духовно същество, което вече има познанието на слънчевите същества; само благодарение на това се получава нещо. Гьоте много добре е чувствал, че от ретортата може да се получи нещо като Хомункулус, само благодарение на това и след това този Хомункулус може да развие нещо. Трябва да бъдем съвсем наясно, че човешкото не идва от земното, а само от слънчевото естество.
А земното в човека, в смисъла, в който това е представено в «Ръководните принципи», е само картина, само един образ.
Човекът носи в себе си слънчевото естество. При човека земното е само образ. Виждате следователно, че чрез космическия ред между смъртта и новото раждане сме предадени в известна степен на висшите слънчеви същества. И те обработват заедно с нас онова, което е възможно да внесем в слънчевото съществуване. Другото остава извън слънчевата област.
към текста >>
Виждате следователно, че чрез космическия
ред
между смъртта и новото раждане сме п
ред
адени в известна степен на висшите слънчеви същества.
Гьоте много добре е чувствал, че от ретортата може да се получи нещо като Хомункулус, само благодарение на това и след това този Хомункулус може да развие нещо. Трябва да бъдем съвсем наясно, че човешкото не идва от земното, а само от слънчевото естество. А земното в човека, в смисъла, в който това е представено в «Ръководните принципи», е само картина, само един образ. Човекът носи в себе си слънчевото естество. При човека земното е само образ.
Виждате следователно, че чрез космическия ред между смъртта и новото раждане сме предадени в известна степен на висшите слънчеви същества.
И те обработват заедно с нас онова, което е възможно да внесем в слънчевото съществуване. Другото остава извън слънчевата област. А при своето завръщане в земния живот човек отново трябва да си прибере онова, което остава извън слънчевата област. Човекът излиза навън в космическото съществуване - утре аз ще опиша какво става по-нататък, - но той отново се връща. При своето завръщане пак минава през областта на Луната.
към текста >>
Отново го включва в себе си под формата, в която го е изживял, непос
ред
ствено след като е минал през вратата на смъртта.
Другото остава извън слънчевата област. А при своето завръщане в земния живот човек отново трябва да си прибере онова, което остава извън слънчевата област. Човекът излиза навън в космическото съществуване - утре аз ще опиша какво става по-нататък, - но той отново се връща. При своето завръщане пак минава през областта на Луната. Там намира това, което е изоставил като зло от себе си.
Отново го включва в себе си под формата, в която го е изживял, непосредствено след като е минал през вратата на смъртта.
Взима си го обратно и сега то следва да се осъществи в земното съществуване. Следователно нека останем при този малко отблъскващ пример, който наскоро ви дадох: Ако в земния живот съм ударил някому една плесница, след преминаването през вратата на смъртта при изживяването на земния живот в обратен ред аз непосредствено изпитвам болката, която е изпитал този, на когото съм ударил плесницата. Това ми се явява, това аз намирам отново, когато се връщам обратно, това ще се стремя да осъществя. Ако следователно ме сполети онова, което произлиза от изпитаното от другия, самият аз съм се стремил към него при слизането ми към едно ново въплъщение; аз внасям стремежа към него при завръщането ми в един нов земен живот. Но нека сега се абстрахираме от това, тъй като за изпълнението на кармата ще говоря вдруги ден.
към текста >>
Следователно нека останем при този малко отблъскващ пример, който наскоро ви дадох: Ако в земния живот съм ударил някому една плесница, след преминаването през вратата на смъртта при изживяването на земния живот в обратен
ред
аз непос
ред
ствено изпитвам болката, която е изпитал този, на когото съм ударил плесницата.
Човекът излиза навън в космическото съществуване - утре аз ще опиша какво става по-нататък, - но той отново се връща. При своето завръщане пак минава през областта на Луната. Там намира това, което е изоставил като зло от себе си. Отново го включва в себе си под формата, в която го е изживял, непосредствено след като е минал през вратата на смъртта. Взима си го обратно и сега то следва да се осъществи в земното съществуване.
Следователно нека останем при този малко отблъскващ пример, който наскоро ви дадох: Ако в земния живот съм ударил някому една плесница, след преминаването през вратата на смъртта при изживяването на земния живот в обратен ред аз непосредствено изпитвам болката, която е изпитал този, на когото съм ударил плесницата.
Това ми се явява, това аз намирам отново, когато се връщам обратно, това ще се стремя да осъществя. Ако следователно ме сполети онова, което произлиза от изпитаното от другия, самият аз съм се стремил към него при слизането ми към едно ново въплъщение; аз внасям стремежа към него при завръщането ми в един нов земен живот. Но нека сега се абстрахираме от това, тъй като за изпълнението на кармата ще говоря вдруги ден. Но вие разбирате, че онова, което отново намирам при идването ми на Земята, е лишено от това минаване през слънчевото съществуване. Аз съм пренесъл през слънчевото съществуване само това, което е било свързано с доброто.
към текста >>
Сега, след като в слънчевото съществуване всъщност съм бил един атрофиран човек, аз отново приемам в себе си това, което съм оставил п
ред
и да вляза в слънчевото съществуване.
Това ми се явява, това аз намирам отново, когато се връщам обратно, това ще се стремя да осъществя. Ако следователно ме сполети онова, което произлиза от изпитаното от другия, самият аз съм се стремил към него при слизането ми към едно ново въплъщение; аз внасям стремежа към него при завръщането ми в един нов земен живот. Но нека сега се абстрахираме от това, тъй като за изпълнението на кармата ще говоря вдруги ден. Но вие разбирате, че онова, което отново намирам при идването ми на Земята, е лишено от това минаване през слънчевото съществуване. Аз съм пренесъл през слънчевото съществуване само това, което е било свързано с доброто.
Сега, след като в слънчевото съществуване всъщност съм бил един атрофиран човек, аз отново приемам в себе си това, което съм оставил преди да вляза в слънчевото съществуване.
Обаче това, което сега приемам, то е основата на моя земно-телесен организъм. Следователно внасяйки в слънчевото съществуване само една част от мен, а именно тази, която можеше да влезе там, аз мога обратно да донеса оплодена, одухотворена от него само онази част от моето човешко същество, която съм пренесъл през слънчевото съществуване. Тази част на човека е първата част. Нека отделим сега тези две части: 1. На Земята се появява една част от човека, която е минала през сферата на Слънцето.
към текста >>
Също и другите области, п
ред
имно областта на Луната, действат върху човека, доколкото той е на Земята.
1. На Земята се появява една част от човека, която е минала през сферата на Слънцето. 2. На Земята се появява една част от човека, която не е минала през сферата на Слънцето. Това, виждате ли, се отнася за живота на човека между смъртта и едно ново раждане, и за неговото въздействие върху земния живот. Но Слънцето действа върху човека също и когато той е на Земята. Слънцето наистина действа върху човека през времето, когато той е на Земята.
Също и другите области, предимно областта на Луната, действат върху човека, доколкото той е на Земята.
Винаги имаме именно два вида въздействия върху човека: Първо действието на слънчевия живот между смъртта и едно ново раждане и второ действието на слънчевия живот през време на земния живот на човека. Също така имаме въздействието на Луната, да речем, като обхванем заедно въздействието на Луната, Меркурий и Венера между смъртта и едно ново раждане и второ, въздействието на лунния живот върху човека, когато той е на Земята. По време на земния живот ние се нуждаем от Слънцето, за да може изобщо да бъде възможен животът на главата ни като земен човек. Това, което Слънцето ни дарява със своите лъчи, въздейства върху нашия организам и дава възможност да се прояви всъщност живота на нашата глава. Това е същата онази част от човека, която е обусловена от слънчевото съществуване.
към текста >>
Под живот на главата обхващам всъщност всичко, което е живот на сетивата и живот на п
ред
ставите.
По време на земния живот ние се нуждаем от Слънцето, за да може изобщо да бъде възможен животът на главата ни като земен човек. Това, което Слънцето ни дарява със своите лъчи, въздейства върху нашия организам и дава възможност да се прояви всъщност живота на нашата глава. Това е същата онази част от човека, която е обусловена от слънчевото съществуване. Това е онази част от човека, която се дължи на действията на главата. Пиша: на главата /виж обобщение на стр. 186/.
Под живот на главата обхващам всъщност всичко, което е живот на сетивата и живот на представите.
Другата част, онази, която в земния живот зависи от съществуването на Луната, Меркурий и Венера, е онази част в човека, която, естествено в най-широк смисъл е свързана с живота на размножението, а не с живота на главата. Сега имате нещо странно. Имате живота на Слънцето, който действа върху човека между смъртта и едно ново раждане, като той прави всъщност от него човек и изработва в него онова, което е свързано с доброто. Обаче по време на земния живот Слънцето може да действа само върху всичко онова, което е свързано с главата. Всъщност този земен живот на главата не винаги е свързан само с доброто, защото човек може да изполва живота на своята глава също и за това да се прояви като истински подлец.
към текста >>
Напротив, всичко онова, което п
ред
ставлява онази част, която не минава през слънчевия живот, е свързано със заложбите на болестите при човека.
Когато обгърнете с поглед тази взаимовръзка, тогава лесно ще разберете, как това, което е свързано с всички тези положения, се проявява в човека, когато той се намира на Земята. Ние първо имаме онази част от човека, която се появява на Земята и която е минала през сферата на Слънцето. Главата е единствената, върху която сферата на Слънцето има влияние в земния живот, но в целия човек остава онова, което е свързано с тази сфера на Слънцето и това остава като заложба за неговото здраве /виж обобщението/. Ето защо тези заложби на здравето също са свързани с живота на главата. Главата се разболява тогава, когато храносмилателният и ритмичният живот изпращат болест нагоре към нея.
Напротив, всичко онова, което представлява онази част, която не минава през слънчевия живот, е свързано със заложбите на болестите при човека.
И така вие виждате, че заложбите на болестите се изграждат под сферата на Слънцето и че боледуването е свързано с това, което представлява злото в неговите действия, което зло се намира под сферата на Слънцето, щом човекът навлезе в живота между смъртта и едно ново раждане. А самата сфера на Слънцето е свързана със заложбите на здравето. И само когато от сферата на Луната проникнат въздействия в слънчевата сфера на човека, само тогава се разболява това, което на Земята е свързано със сферата на Слънцето, т.е. организмът на главата. Вие виждате, че можем да прозрем тези велики, кармически връзки тогава, когато действително проследяваме човека в областта, в която духовните закони са природни закони и природните закони са духовни закони.
към текста >>
И така вие виждате, че заложбите на болестите се изграждат под сферата на Слънцето и че боледуването е свързано с това, което п
ред
ставлява злото в неговите действия, което зло се намира под сферата на Слънцето, щом човекът навлезе в живота между смъртта и едно ново раждане.
Ние първо имаме онази част от човека, която се появява на Земята и която е минала през сферата на Слънцето. Главата е единствената, върху която сферата на Слънцето има влияние в земния живот, но в целия човек остава онова, което е свързано с тази сфера на Слънцето и това остава като заложба за неговото здраве /виж обобщението/. Ето защо тези заложби на здравето също са свързани с живота на главата. Главата се разболява тогава, когато храносмилателният и ритмичният живот изпращат болест нагоре към нея. Напротив, всичко онова, което представлява онази част, която не минава през слънчевия живот, е свързано със заложбите на болестите при човека.
И така вие виждате, че заложбите на болестите се изграждат под сферата на Слънцето и че боледуването е свързано с това, което представлява злото в неговите действия, което зло се намира под сферата на Слънцето, щом човекът навлезе в живота между смъртта и едно ново раждане.
А самата сфера на Слънцето е свързана със заложбите на здравето. И само когато от сферата на Луната проникнат въздействия в слънчевата сфера на човека, само тогава се разболява това, което на Земята е свързано със сферата на Слънцето, т.е. организмът на главата. Вие виждате, че можем да прозрем тези велики, кармически връзки тогава, когато действително проследяваме човека в областта, в която духовните закони са природни закони и природните закони са духовни закони. Позволете ми да се изразя както се прави във всекидневието относно една област, която никак не е всекидневна, но аз трябва да говоря, както се говори в земния живот.
към текста >>
Когато се стигне обаче в областта, която ви описах точно в последната лекция, областта която следва, когато човек премине през вратата на смъртта и се говори със съществата, които някога са били праучители на хората, а след това се говори със съществата от йерархията на Ангелите, тогава в този говор има нещо чуждо, защото тези хора, - как да кажа, - там говорят само както се говори, като изхождат от природните закони, които обаче там стоят вс
ред
едно магическо действие и които същевременно се владеят от духа.
Вие виждате, че можем да прозрем тези велики, кармически връзки тогава, когато действително проследяваме човека в областта, в която духовните закони са природни закони и природните закони са духовни закони. Позволете ми да се изразя както се прави във всекидневието относно една област, която никак не е всекидневна, но аз трябва да говоря, както се говори в земния живот. За онзи, който стои вътре в духовния свят, това съвсем не е нещо неестествено. Когато тук говорим с хора, от начина, по който говорят, ние виждаме, че те стоят вътре в природата. Техният говор издава това.
Когато се стигне обаче в областта, която ви описах точно в последната лекция, областта която следва, когато човек премине през вратата на смъртта и се говори със съществата, които някога са били праучители на хората, а след това се говори със съществата от йерархията на Ангелите, тогава в този говор има нещо чуждо, защото тези хора, - как да кажа, - там говорят само както се говори, като изхождат от природните закони, които обаче там стоят всред едно магическо действие и които същевременно се владеят от духа.
Тези същества разбират магията. Но те познават природните закони и знаят, че хората на Земята си имат природни закони, но самите тях като духовни същества тези закони не ги засягат. Това, което става там, се явява още и в образи, наистина подобни на земните процеси. Поради това духовните действия изглеждат още като земни природни действия и са дори по-силни, както вече описах. Когато излезем от тази област и навлезем в областта на Слънцето, там вече не чуваме нищо за природните закони на Земята.
към текста >>
Защото, когато тук на Земята постоянно се говори за всевалидността на природните закони или даже по един наивен начин се говори за вечността им, на човек винаги му се иска да възрази: - Да, съществуват обаче области в света, през които човекът минава между смъртта и едно ново раждане, където природните закони изобщо се отминават с насмешка, защото там нямат никакво значение, там те съществуват, така да се каже, само като информация от Земята, а не като нещо, с
ред
което се живее.
Поради това духовните действия изглеждат още като земни природни действия и са дори по-силни, както вече описах. Когато излезем от тази област и навлезем в областта на Слънцето, там вече не чуваме нищо за природните закони на Земята. Всичко в говора на тези същества е такова, че ние чуваме само за духовни действия, за духовни причини. Там не съществува нищо от природните закони. Виждате ли, мои мили приятели, това трябва да се каже веднъж.
Защото, когато тук на Земята постоянно се говори за всевалидността на природните закони или даже по един наивен начин се говори за вечността им, на човек винаги му се иска да възрази: - Да, съществуват обаче области в света, през които човекът минава между смъртта и едно ново раждане, където природните закони изобщо се отминават с насмешка, защото там нямат никакво значение, там те съществуват, така да се каже, само като информация от Земята, а не като нещо, сред което се живее.
И когато между смъртта и едно ново раждане човекът мине през тази област и живее достатъчно дълго в един свят, където няма никакви природни закони, а има само духовни закони, той отвиква да мисли за природните закони като за нещо сериозно. Той не върши това и между смъртта и едно ново раждане. Там той живее именно в една област, където духовното, което е възнамерявал да осъществи, се осъществява. Но виждате ли, ако може да съществува само това и в сферата на Слънцето да съществува само тази втора йерархия, ако в тази сфера бихме изживявали само начина на осъществяване, който можем да изживеем там, след като сме изминали този живот на слънчево съществуване, ние бихме достигнали отново пред земния живот с и ако сега искаме да навлезем в земния живот, бихме застанали там, натоварени с нашата карма. Щяхме да знаем, че е възможно изобщо да продължим по-нататък, само ако сега можем да пренесем във физическия живот това, което духовно е изцяло осъществено.
към текста >>
Но виждате ли, ако може да съществува само това и в сферата на Слънцето да съществува само тази втора йерархия, ако в тази сфера бихме изживявали само начина на осъществяване, който можем да изживеем там, след като сме изминали този живот на слънчево съществуване, ние бихме достигнали отново п
ред
земния живот с и ако сега искаме да навлезем в земния живот, бихме застанали там, натоварени с нашата карма.
Виждате ли, мои мили приятели, това трябва да се каже веднъж. Защото, когато тук на Земята постоянно се говори за всевалидността на природните закони или даже по един наивен начин се говори за вечността им, на човек винаги му се иска да възрази: - Да, съществуват обаче области в света, през които човекът минава между смъртта и едно ново раждане, където природните закони изобщо се отминават с насмешка, защото там нямат никакво значение, там те съществуват, така да се каже, само като информация от Земята, а не като нещо, сред което се живее. И когато между смъртта и едно ново раждане човекът мине през тази област и живее достатъчно дълго в един свят, където няма никакви природни закони, а има само духовни закони, той отвиква да мисли за природните закони като за нещо сериозно. Той не върши това и между смъртта и едно ново раждане. Там той живее именно в една област, където духовното, което е възнамерявал да осъществи, се осъществява.
Но виждате ли, ако може да съществува само това и в сферата на Слънцето да съществува само тази втора йерархия, ако в тази сфера бихме изживявали само начина на осъществяване, който можем да изживеем там, след като сме изминали този живот на слънчево съществуване, ние бихме достигнали отново пред земния живот с и ако сега искаме да навлезем в земния живот, бихме застанали там, натоварени с нашата карма.
Щяхме да знаем, че е възможно изобщо да продължим по-нататък, само ако сега можем да пренесем във физическия живот това, което духовно е изцяло осъществено. Защото нашата карма е духовно осъществена, когато слезем долу. В момента, когато стигнем в земното съществуване, духовните закони и аспекти трябва отново да бъдат превърнати в нещо физическо. Тук е областта, където Серафими, Херувими и Престоли превръщат духовното обратно във физическо. Така че в следващия земен живот онова, което се е осъществило духовно, се осъществява също и физически в кармата.
към текста >>
33.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Когато искаме да разберем същността на кармата, става въпрос п
ред
и всичко за възможността да видим онова от Вселената, което взима участие в човешкото развитие.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 18 май 1924
Когато искаме да разберем същността на кармата, става въпрос преди всичко за възможността да видим онова от Вселената, което взима участие в човешкото развитие.
За да насочим поглед върху съществата, които от духовната Вселена участват в развитието на човека и да подкрепим разбирането си, трябва предварително да видим, каква е връзката на човека със същността на Земята. Ние виждаме човека на Земята заобиколен от съществата на минералното, растителното и животинското царство и знаем, че трябва да го разглеждаме така, че всъщност и трите царства живеят в него и приемат в него една по-висша форма. Чрез своя физически организъм в известна степен човекът е сроден с минералното царство. Само че той преработва по един по-висш начин това, което иначе се намира в минералното царство. Чрез своето етерно тяло той е сроден с растителното царство.
към текста >>
За да насочим поглед върху съществата, които от духовната Вселена участват в развитието на човека и да подкрепим разбирането си, трябва п
ред
варително да видим, каква е връзката на човека със същността на Земята.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 18 май 1924 Когато искаме да разберем същността на кармата, става въпрос преди всичко за възможността да видим онова от Вселената, което взима участие в човешкото развитие.
За да насочим поглед върху съществата, които от духовната Вселена участват в развитието на човека и да подкрепим разбирането си, трябва предварително да видим, каква е връзката на човека със същността на Земята.
Ние виждаме човека на Земята заобиколен от съществата на минералното, растителното и животинското царство и знаем, че трябва да го разглеждаме така, че всъщност и трите царства живеят в него и приемат в него една по-висша форма. Чрез своя физически организъм в известна степен човекът е сроден с минералното царство. Само че той преработва по един по-висш начин това, което иначе се намира в минералното царство. Чрез своето етерно тяло той е сроден с растителното царство. И тук той отново преработва в една по-висша форма това, което принципно се намира в растителното царство.
към текста >>
Когато вземем под внимание как минералното царство действа върху човека, срещу нас застават процесите, при които той приема своите хранителни с
ред
ства.
И тук той отново преработва в една по-висша форма това, което принципно се намира в растителното царство. Същото е и със сродството, което човекът има чрез своето астрално тяло със съществата от животинското царство. Може следователно да кажем: - Ако разгледаме пространството около човека, намираме, че той носи в себе си минералното, растителното и животинското царство. По същия начин както човекът носи в себе си тези три външни природни царства, той носи - само че по време, а не пространствено – царствата на висшите йерархии. И ние можем да разберем цялото действие на кармата върху човека само тогава, когато обгърнем с поглед, как по време на земния живот различните царства на йерархиите въздействат върху човешкото същество.
Когато вземем под внимание как минералното царство действа върху човека, срещу нас застават процесите, при които той приема своите хранителни средства.
Защото всичко, което приема от по-висшите царства в сравнение с минералното царство, човек първо го минерализира. Когато насочим поглед върху растителното царство, ние виждаме, как в себе си човекът има жизнените сили, силите на живота. И когато насочим поглед върху животинското царство, ние виждаме, как от своето астрално тяло човекът издига нагоре чистия живот в една по-висша сфера, в царството на усещанията. Накратко казано, ние можем да проследим редицата природни действия в трите царства също така, както проследяваме редицата действия в човешкия организъм. Обаче по същия начин можем да проследим това, което става с човека в душевно-духовно отношение, чрез действието на висшите йерархии.
към текста >>
Накратко казано, ние можем да проследим
ред
ицата природни действия в трите царства също така, както проследяваме
ред
ицата действия в човешкия организъм.
И ние можем да разберем цялото действие на кармата върху човека само тогава, когато обгърнем с поглед, как по време на земния живот различните царства на йерархиите въздействат върху човешкото същество. Когато вземем под внимание как минералното царство действа върху човека, срещу нас застават процесите, при които той приема своите хранителни средства. Защото всичко, което приема от по-висшите царства в сравнение с минералното царство, човек първо го минерализира. Когато насочим поглед върху растителното царство, ние виждаме, как в себе си човекът има жизнените сили, силите на живота. И когато насочим поглед върху животинското царство, ние виждаме, как от своето астрално тяло човекът издига нагоре чистия живот в една по-висша сфера, в царството на усещанията.
Накратко казано, ние можем да проследим редицата природни действия в трите царства също така, както проследяваме редицата действия в човешкия организъм.
Обаче по същия начин можем да проследим това, което става с човека в душевно-духовно отношение, чрез действието на висшите йерархии. Ние разбираме минералното, растителното и животинското, които принадлежат на човека от действията на трите природни царства в пространството. По същия начин трябва да разберем онова, което царува като по-висше в човека - първо да обгърнем с поглед това, което царува в човека като съдба, - да го разберем именно от действието на царствата на йерархиите. Тук обаче не трябва да разглеждаме това, което е едновременно в човека - физическото, етерното и астралното тяло са едновременно в човека, - а по отношение на йерархичните царства трябва да разглеждаме онова, което в земния живот се случва в човека като редуващо се или да бъде разбрано по отношение на духовното разглеждане като случващо се едно след друго. Бих искал да кажа, че по време на всички наши антропософски разглеждания винаги сме обгръщали човека в процеса на протичането на неговия живот - от раждането до около 7-та година, когато става смяната на зъбите; от смяната на зъбите до половата зрялост; от половата зрялост до 21-та година, където не така ясно се вижда диференцирането; после от 21-та година до 28-та година; от 28-та година до 35-година; от 35-та година до 42-та година; от 42-та година до 49-та година; от 49-та година до 56-та година и т. н.
към текста >>
Тук обаче не трябва да разглеждаме това, което е едновременно в човека - физическото, етерното и астралното тяло са едновременно в човека, - а по отношение на йерархичните царства трябва да разглеждаме онова, което в земния живот се случва в човека като
ред
уващо се или да бъде разбрано по отношение на духовното разглеждане като случващо се едно след друго.
И когато насочим поглед върху животинското царство, ние виждаме, как от своето астрално тяло човекът издига нагоре чистия живот в една по-висша сфера, в царството на усещанията. Накратко казано, ние можем да проследим редицата природни действия в трите царства също така, както проследяваме редицата действия в човешкия организъм. Обаче по същия начин можем да проследим това, което става с човека в душевно-духовно отношение, чрез действието на висшите йерархии. Ние разбираме минералното, растителното и животинското, които принадлежат на човека от действията на трите природни царства в пространството. По същия начин трябва да разберем онова, което царува като по-висше в човека - първо да обгърнем с поглед това, което царува в човека като съдба, - да го разберем именно от действието на царствата на йерархиите.
Тук обаче не трябва да разглеждаме това, което е едновременно в човека - физическото, етерното и астралното тяло са едновременно в човека, - а по отношение на йерархичните царства трябва да разглеждаме онова, което в земния живот се случва в човека като редуващо се или да бъде разбрано по отношение на духовното разглеждане като случващо се едно след друго.
Бих искал да кажа, че по време на всички наши антропософски разглеждания винаги сме обгръщали човека в процеса на протичането на неговия живот - от раждането до около 7-та година, когато става смяната на зъбите; от смяната на зъбите до половата зрялост; от половата зрялост до 21-та година, където не така ясно се вижда диференцирането; после от 21-та година до 28-та година; от 28-та година до 35-година; от 35-та година до 42-та година; от 42-та година до 49-та година; от 49-та година до 56-та година и т. н. /виж рис.1 (стр. 193)/. Върху това, което се намира отвъд 56-та година, ще говоря следващия път; сега ще разгледам хода на човешкия живот до 56-та година. Тук ние ясно имаме три разчленения от три периода на живота до 21-та година, следва вторият раздел от три периода на живота до 42-та година и после третият раздел от три периода на живота до 56-та година. Последните периоди на живота искам да изобразя така /виж рис.1 (стр. 193)/.
към текста >>
Ние можем да кажем, че също и външната страна на човека по оп
ред
елен начин съобразно биографията му е проникната от различни действия.
Последните периоди на живота искам да изобразя така /виж рис.1 (стр. 193)/. Човекът казва за себе си «аз». Обаче този аз стои вътре в множество действия. Погледнато от външната страна това са действията на минералното, растителното и животинското царство, а погледнато навътре, към душевно-духовната страна, това са действията на третата йерархия, Ангели, Архангели, Архаи, действията на втората йерархия, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, действията на първата йерархия, Серафими, Херувими, Престоли. Но тези същества не действат по един и същ начин в течение на целия човешки живот.
Ние можем да кажем, че също и външната страна на човека по определен начин съобразно биографията му е проникната от различни действия.
Когато например разглеждаме детето още в началото на неговия земен живот, ние трябва да кажем: - Това, което по принцип намираме в животинското царство, е особено изразено - един растящ, разцъфтяващ, изграждащ живот. Когато разглеждаме последния раздел на живота, когато се навлиза вече в старостта, тогава в склеротизирането, в чупливостта на организма имаме едно минерализиране, едно много по-силно минерализиране, защото то става по-интимно, отколкото това съществува при животните, с изключение на висшите животни, при които това почива на условия, за които ще можем да говорим при друг случай. Докато при животното преустановяването на жизнените сили става веднага щом вече няма изграждане, човекът пренася именно важни моменти от своето развитие в периода на разграждането, който всъщност започва вече с 30-та година. И много неща в развитието на човечеството не биха съществували, ако хората се развиваха по същия начин както животните; ако те не можеха да пренесат нищо в периода на старостта. Животните не пренасят нищо в този период.
към текста >>
И вие можете да си п
ред
ставите, че когато става способен да се размножава, човекът става способен и да приема в себе си онези сили от Вселената, които съдействат именно при новообразуването на физическия човек.
Така че тук /виж рис./ отново трябва да отбележа три периода, т.е. между 14-та и 35-та година - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Вие виждате, мои мили приятели, че в периода от 14-та до 21-та година едновременно решаващо върху човека заедно действат третата и втората йерархия. Едва с 21-та година започва напълно самостоятелното действие на втората йерархия. Тук с половата зрялост при човека влиза в действие нещо от космическите процеси, които до тази възраст на половата зрялост не се намират в човека.
И вие можете да си представите, че когато става способен да се размножава, човекът става способен и да приема в себе си онези сили от Вселената, които съдействат именно при новообразуването на физическия човек.
До половата зрялост човекът няма тези сили в себе си. Следователно в неговия физически организъм настъпва онази промяна, която, така да се каже, изпраща по-мощни сили във физическия организъм, отколкото е имало по-рано в него. Детето не притежава още тези по-мощни сили. То притежава по-слабите сили, които в земния живот действат първо върху душата, но не върху тялото. Рис.1
към текста >>
П
ред
и тази 35-та година нас много съществено ни подкрепя организмът.
Следователно в неговия физически организъм настъпва онази промяна, която, така да се каже, изпраща по-мощни сили във физическия организъм, отколкото е имало по-рано в него. Детето не притежава още тези по-мощни сили. То притежава по-слабите сили, които в земния живот действат първо върху душата, но не върху тялото. Рис.1 Но с 35-та година за човека започва един период, в който той всъщност става вътрешно душевно по-слаб в сравнение с по-рано, бихме могли да кажем, по отношение нападението на разграждащите сили на неговия организъм.
Преди тази 35-та година нас много съществено ни подкрепя организмът.
Той има тенденцията да изгражда. И тази тенденция да изгражда, продължава всъщност още и през 30-те години. След това обаче започва една много силно преобладаваща тенденция за разграждане. Срещу тази разграждаща тенденция не могат да действат даже и онези сили, които идват от втората йерархия. Тогава нашата душа трябва да бъде подкрепяна от по-далеч, от Космоса, за да не умрем в нормалния живот още на 35 години.
към текста >>
в с
ред
ата на нашия действителен земен живот, ако физическото тяло не би съществувало по инерция.
И тази тенденция да изгражда, продължава всъщност още и през 30-те години. След това обаче започва една много силно преобладаваща тенденция за разграждане. Срещу тази разграждаща тенденция не могат да действат даже и онези сили, които идват от втората йерархия. Тогава нашата душа трябва да бъде подкрепяна от по-далеч, от Космоса, за да не умрем в нормалния живот още на 35 години. Защото, ако до 21-та година са действали само съществата от третата йерархия, а от 14-та до 35-та година само съществата от втората йерархия, ние бихме узрели за умиране още на 35 години, т. е.
в средата на нашия действителен земен живот, ако физическото тяло не би съществувало по инерция.
Това не става, защото фактически не от 35-та година, а още от 28-та година в продължение също на три периода от по седем години върху човека започват да действат съществата на първата йерархия, Серафими, Херувими и Престоли. Тук отново имате един период между 28-та и 35-та година, когато върху човека действат заедно втората и първата йерархии. Така че същинската самостоятелна дейност на втората йерархия се простира от 21-та до 28-та година от живота на човека. Това, което следва после, ще бъде разгледано следващия път. Без съмнение вие може да попитате: - Но нима, когато някой е на възраст над 49 години, той е изоставен от всички йерархии?
към текста >>
Първо трябва да имаме п
ред
вид, че именно по този начин йерархиите вграждат своята особена сила и мощ в протичането на човешкия живот.
Така че същинската самостоятелна дейност на втората йерархия се простира от 21-та до 28-та година от живота на човека. Това, което следва после, ще бъде разгледано следващия път. Без съмнение вие може да попитате: - Но нима, когато някой е на възраст над 49 години, той е изоставен от всички йерархии? - Както казах, това което настъпва тук, ще продължим го разглеждаме. Ето защо онова, което трябва да кажем днес, е приложимо не само за онези, които са под 49 години, но също и за другите.
Първо трябва да имаме предвид, че именно по този начин йерархиите вграждат своята особена сила и мощ в протичането на човешкия живот.
Естествено, когато става въпрос за нещо подобно, не трябва да се мисли, че нещата могат да се разглеждат само схематично. Това не трябва никога да се случва, когато става въпрос за навлизането в една област на по-висш живот. В поредица години трябваше да говоря за тричленността на човешкото същество, разделяйки го на нервно-сетивен човек, ритмичен човек и човек на обмяната на веществата и крайниците. От това един професор - какво ли не правят професорите! - направи извода[1], че съм разделил човека на три: система на главата, система на гърдите и коремна система, защото той поставя нещата схематично едно до друго.
към текста >>
В по
ред
ица години трябваше да говоря за тричленността на човешкото същество, разделяйки го на нервно-сетивен човек, ритмичен човек и човек на обмяната на веществата и крайниците.
- Както казах, това което настъпва тук, ще продължим го разглеждаме. Ето защо онова, което трябва да кажем днес, е приложимо не само за онези, които са под 49 години, но също и за другите. Първо трябва да имаме предвид, че именно по този начин йерархиите вграждат своята особена сила и мощ в протичането на човешкия живот. Естествено, когато става въпрос за нещо подобно, не трябва да се мисли, че нещата могат да се разглеждат само схематично. Това не трябва никога да се случва, когато става въпрос за навлизането в една област на по-висш живот.
В поредица години трябваше да говоря за тричленността на човешкото същество, разделяйки го на нервно-сетивен човек, ритмичен човек и човек на обмяната на веществата и крайниците.
От това един професор - какво ли не правят професорите! - направи извода[1], че съм разделил човека на три: система на главата, система на гърдите и коремна система, защото той поставя нещата схематично едно до друго. Постоянно съм подчертавал, че нервно-сетивната система е наистина концентрирана главно в главата, но тя прониква също и в целия човек. Същото е и с ритмичната система. Нещата не трябва да се поставят пространствено едно до друго.
към текста >>
Така също трябва да разглеждате и това
ред
уване тук - действието на Ангелите, Архангелите и Архаите е главно ограничено върху първите три периода от живота на човека, но то се простира и върху целия ход на живота, както нервно-сетивната система се съдържа главно в главата, но тя се явява също и в целия организъм.
От това един професор - какво ли не правят професорите! - направи извода[1], че съм разделил човека на три: система на главата, система на гърдите и коремна система, защото той поставя нещата схематично едно до друго. Постоянно съм подчертавал, че нервно-сетивната система е наистина концентрирана главно в главата, но тя прониква също и в целия човек. Същото е и с ритмичната система. Нещата не трябва да се поставят пространствено едно до друго.
Така също трябва да разглеждате и това редуване тук - действието на Ангелите, Архангелите и Архаите е главно ограничено върху първите три периода от живота на човека, но то се простира и върху целия ход на живота, както нервно-сетивната система се съдържа главно в главата, но тя се явява също и в целия организъм.
Ние усещаме също и с големия пръст на крака, в него също се намира нервно-сетивният живот. Въпреки това троичното разделение си остава в сила. Остава също в сила и онова троично разпределение, за което ви говоря днес. Когато по този начин разгледате разчленението на човешката биография, вие можете да си кажете: Откъм духовната страна човешкият аз е също така впрегнат в множество действия, които идват от духовното царство, както надолу по отношение на физическата си същност е подложен на редица въздействия, които идват от животните, растенията и минералите. Като човеци с нашия аз ние действително стоим вътре в това, което от Космоса идва в нас по един сложен начин.
към текста >>
Остава също в сила и онова троично разп
ред
еление, за което ви говоря днес.
Същото е и с ритмичната система. Нещата не трябва да се поставят пространствено едно до друго. Така също трябва да разглеждате и това редуване тук - действието на Ангелите, Архангелите и Архаите е главно ограничено върху първите три периода от живота на човека, но то се простира и върху целия ход на живота, както нервно-сетивната система се съдържа главно в главата, но тя се явява също и в целия организъм. Ние усещаме също и с големия пръст на крака, в него също се намира нервно-сетивният живот. Въпреки това троичното разделение си остава в сила.
Остава също в сила и онова троично разпределение, за което ви говоря днес.
Когато по този начин разгледате разчленението на човешката биография, вие можете да си кажете: Откъм духовната страна човешкият аз е също така впрегнат в множество действия, които идват от духовното царство, както надолу по отношение на физическата си същност е подложен на редица въздействия, които идват от животните, растенията и минералите. Като човеци с нашия аз ние действително стоим вътре в това, което от Космоса идва в нас по един сложен начин. И в това духовно въздействие от Космоса, което се простира върху човека чрез ангелските йерархии, лежи оформянето на кармата по време на физическия земен живот. Всъщност Ангелите, Архангелите и Архаите ни довеждат от духовния свят във физическия свят и ни съпровождат главно през първите три периода на живота. Онова, върху което те най-силно въздействат, отново е нашата нервно-сетивна система.
към текста >>
Когато по този начин разгледате разчленението на човешката биография, вие можете да си кажете: Откъм духовната страна човешкият аз е също така впрегнат в множество действия, които идват от духовното царство, както надолу по отношение на физическата си същност е подложен на
ред
ица въздействия, които идват от животните, растенията и минералите.
Нещата не трябва да се поставят пространствено едно до друго. Така също трябва да разглеждате и това редуване тук - действието на Ангелите, Архангелите и Архаите е главно ограничено върху първите три периода от живота на човека, но то се простира и върху целия ход на живота, както нервно-сетивната система се съдържа главно в главата, но тя се явява също и в целия организъм. Ние усещаме също и с големия пръст на крака, в него също се намира нервно-сетивният живот. Въпреки това троичното разделение си остава в сила. Остава също в сила и онова троично разпределение, за което ви говоря днес.
Когато по този начин разгледате разчленението на човешката биография, вие можете да си кажете: Откъм духовната страна човешкият аз е също така впрегнат в множество действия, които идват от духовното царство, както надолу по отношение на физическата си същност е подложен на редица въздействия, които идват от животните, растенията и минералите.
Като човеци с нашия аз ние действително стоим вътре в това, което от Космоса идва в нас по един сложен начин. И в това духовно въздействие от Космоса, което се простира върху човека чрез ангелските йерархии, лежи оформянето на кармата по време на физическия земен живот. Всъщност Ангелите, Архангелите и Архаите ни довеждат от духовния свят във физическия свят и ни съпровождат главно през първите три периода на живота. Онова, върху което те най-силно въздействат, отново е нашата нервно-сетивна система. И над всичко това, което се получава по един така сложен и чудесен начин до 21-годишната възраст като изграждане на нашия сетивен и умствен живот, на нашия живот на главата, във всичко това участват съществата на Ангелите, Архангелите и Архаите.
към текста >>
Зад кулисите на обикновеното съзнание стават, така да се каже, извън
ред
но много неща.
Като човеци с нашия аз ние действително стоим вътре в това, което от Космоса идва в нас по един сложен начин. И в това духовно въздействие от Космоса, което се простира върху човека чрез ангелските йерархии, лежи оформянето на кармата по време на физическия земен живот. Всъщност Ангелите, Архангелите и Архаите ни довеждат от духовния свят във физическия свят и ни съпровождат главно през първите три периода на живота. Онова, върху което те най-силно въздействат, отново е нашата нервно-сетивна система. И над всичко това, което се получава по един така сложен и чудесен начин до 21-годишната възраст като изграждане на нашия сетивен и умствен живот, на нашия живот на главата, във всичко това участват съществата на Ангелите, Архангелите и Архаите.
Зад кулисите на обикновеното съзнание стават, така да се каже, извънредно много неща.
И именно в това, което става зад кулисите на обикновеното съзнание, участват тези същества. И отново в ритмичната система се намесват с тяхната дейност, започвайки от половата зрялост около 14-та година, онези същества, които имат по-мощни сили, отколкото Ангелите, Архангелите и Архаите. Съществата на третата йерархия, Ангелите, Архангелите и Архаите, имат за задача да работят върху нашето душевно естество. Идвайки от предиземното съществуване ние донасяме със себе си такива мощни сили, които позволяват на душата силно да действа върху тялото в първите три периода на нашия земен живот. Тук са нужни само по-слабите сили на третата йерархия, за да помогнат на човека.
към текста >>
Идвайки от п
ред
иземното съществуване ние донасяме със себе си такива мощни сили, които позволяват на душата силно да действа върху тялото в първите три периода на нашия земен живот.
И над всичко това, което се получава по един така сложен и чудесен начин до 21-годишната възраст като изграждане на нашия сетивен и умствен живот, на нашия живот на главата, във всичко това участват съществата на Ангелите, Архангелите и Архаите. Зад кулисите на обикновеното съзнание стават, така да се каже, извънредно много неща. И именно в това, което става зад кулисите на обикновеното съзнание, участват тези същества. И отново в ритмичната система се намесват с тяхната дейност, започвайки от половата зрялост около 14-та година, онези същества, които имат по-мощни сили, отколкото Ангелите, Архангелите и Архаите. Съществата на третата йерархия, Ангелите, Архангелите и Архаите, имат за задача да работят върху нашето душевно естество.
Идвайки от предиземното съществуване ние донасяме със себе си такива мощни сили, които позволяват на душата силно да действа върху тялото в първите три периода на нашия земен живот.
Тук са нужни само по-слабите сили на третата йерархия, за да помогнат на човека. Рис.2 Но виждате ли, силите, от които се нуждаят Ангелите, Архангелите и Архаите, за да ръководят и направляват по правилен начин нашия човешки живот до 21-та година, тези сили се вливат в тях от това, което се излъчва духовно от Сатурн, Юпитер и Марс /виж рис.2/. Небесните тела излъчват не само такива сили, за които говори физическата наука. По отношение описанието на космическата същност на небесните тела тази физическа наука е всъщност твърде ограничена.
към текста >>
И после, когато отново се завръща, тогава вече междувременно Сатурн, Юпитер и Марс космически са п
ред
али на третата йерархия това, което са изпитали, което са видели у човека при неговото преминаване п
ред
тях в несъвършената му форма.
И когато, минавайки през сферата на Слънцето, навлиза в областта на Марс, Юпитер и Сатурн, той чувства, че те го гледат с проникващия поглед на тяхната правдивост, на тяхната космическа справедливост, те гледат колко той може да внесе там от своето човешко същество. Така го гледат те. Тогава всеки един от нас долавя, колко от доброто се е сляло с него, колко той може да занесе там горе, какво му липсва, какво е оставил, какво е трябвало да остави, колко много той се е отъждествил със злото. Това му липсва. И от начина, по който го гледат съществата на Марс, Юпитер и Сатурн, той долавя, колко много му липсва, за да бъде човек.
И после, когато отново се завръща, тогава вече междувременно Сатурн, Юпитер и Марс космически са предали на третата йерархия това, което са изпитали, което са видели у човека при неговото преминаване пред тях в несъвършената му форма.
Те са предали вече това на Ангелите, Архангелите и Архаите. Тези същества на третата йерархия го втъкават сега в човека, така че той сега съдържа вписано в себе си това, което трябва да направи, което трябва да изправи. Бихме искали да кажем, че в тези първи три периода от живота, когато Ангелите, Архангелите и Архаите действат особено силно върху човека, кармическите изисквания се вписват в човешката нервно-сетивна система, в човешката система на главата. Когато сме минали през 21-та година на нашия живот - какво се случва с хора, които умират по-рано, искам да обясня в следващите лекции, - тогава в нас са се отпечатали вече кармическите изисквания за живота ни. Когато можем да четем в 21-годишния човек, ние можем да видим това, което е записано в него като кармически изисквания.
към текста >>
Те са п
ред
али вече това на Ангелите, Архангелите и Архаите.
Така го гледат те. Тогава всеки един от нас долавя, колко от доброто се е сляло с него, колко той може да занесе там горе, какво му липсва, какво е оставил, какво е трябвало да остави, колко много той се е отъждествил със злото. Това му липсва. И от начина, по който го гледат съществата на Марс, Юпитер и Сатурн, той долавя, колко много му липсва, за да бъде човек. И после, когато отново се завръща, тогава вече междувременно Сатурн, Юпитер и Марс космически са предали на третата йерархия това, което са изпитали, което са видели у човека при неговото преминаване пред тях в несъвършената му форма.
Те са предали вече това на Ангелите, Архангелите и Архаите.
Тези същества на третата йерархия го втъкават сега в човека, така че той сега съдържа вписано в себе си това, което трябва да направи, което трябва да изправи. Бихме искали да кажем, че в тези първи три периода от живота, когато Ангелите, Архангелите и Архаите действат особено силно върху човека, кармическите изисквания се вписват в човешката нервно-сетивна система, в човешката система на главата. Когато сме минали през 21-та година на нашия живот - какво се случва с хора, които умират по-рано, искам да обясня в следващите лекции, - тогава в нас са се отпечатали вече кармическите изисквания за живота ни. Когато можем да четем в 21-годишния човек, ние можем да видим това, което е записано в него като кармически изисквания. Следователно в това време в човека се отпечатват кармическите изисквания /виж рис.
към текста >>
Тях ги носим п
ред
имно в скритите основи на нашата нервно-сетивна система, в това, което душевно-духовно стои в основата на нашата нервно-сетивна система.
Бихме искали да кажем, че в тези първи три периода от живота, когато Ангелите, Архангелите и Архаите действат особено силно върху човека, кармическите изисквания се вписват в човешката нервно-сетивна система, в човешката система на главата. Когато сме минали през 21-та година на нашия живот - какво се случва с хора, които умират по-рано, искам да обясня в следващите лекции, - тогава в нас са се отпечатали вече кармическите изисквания за живота ни. Когато можем да четем в 21-годишния човек, ние можем да видим това, което е записано в него като кармически изисквания. Следователно в това време в човека се отпечатват кармическите изисквания /виж рис. стр. 193/.
Тях ги носим предимно в скритите основи на нашата нервно-сетивна система, в това, което душевно-духовно стои в основата на нашата нервно-сетивна система.
Напротив, когато насочим поглед повече към по-нататъшния ход на живота, когато гледаме човека от неговата 28-ма до неговата 49-та година, тогава имаме по-малко работа с подобно отпечатване на кармическите изисквания, а повече с това, което сега е изпълнение на кармата, разтоварване на кармата. Именно в този период на живота се явява това, което е изпълнение на кармата, когато трябва да разтоварим това, което се е отпечатало в нас през първите три периода на живота. Така че тук /виж рис. стр. 193/ мога да напиша: От 28-та до 49-та година «кармически изпълнения». Помежду се намират годините от 21-та до 28-та година, където кармическите изисквания и кармическите изпълнения са в равновесие.
към текста >>
Но сега има нещо твърде особено, което трябва да имаме п
ред
вид особено в нашата епоха.
Напротив, когато насочим поглед повече към по-нататъшния ход на живота, когато гледаме човека от неговата 28-ма до неговата 49-та година, тогава имаме по-малко работа с подобно отпечатване на кармическите изисквания, а повече с това, което сега е изпълнение на кармата, разтоварване на кармата. Именно в този период на живота се явява това, което е изпълнение на кармата, когато трябва да разтоварим това, което се е отпечатало в нас през първите три периода на живота. Така че тук /виж рис. стр. 193/ мога да напиша: От 28-та до 49-та година «кармически изпълнения». Помежду се намират годините от 21-та до 28-та година, където кармическите изисквания и кармическите изпълнения са в равновесие.
Но сега има нещо твърде особено, което трябва да имаме предвид особено в нашата епоха.
В настоящата епоха от развитието на човечеството съществуват много хора, които са минали през тяхното последно важно въплъщение в първите столетия след основаването на християнството, до към 8-то, 9-то столетие - не че след това не са имали никакво друго въплъщение, но следващите въплъщения са били по-незначителни. Когато направим обзор на по-голямата част от хората, които живеят в настоящето и взимат участие в културата, ние намираме, че по-голяма част от тези хора са минали тяхното важно въплъщение в първите 7-8 столетия след основаването на християнството. Това беше обаче времето, което действаше по особен начин върху хората - това се констатира днес, когато определени хора се разглеждат кармически. Аз винаги съм си поставял за задача именно според тази гледна точка да разглеждам кармически някои хора, които са достигнали известно образование, - което днес е образование на епохата, свързано преди всичко с развитието на главата /на интелекта/, - хора, които всъщност много са учили. Достатъчно е само да вземете под внимание, колко голямо е днес числото на онези хора, които са станали гимназиални учители, чиновници и т.
към текста >>
Това беше обаче времето, което действаше по особен начин върху хората - това се констатира днес, когато оп
ред
елени хора се разглеждат кармически.
193/ мога да напиша: От 28-та до 49-та година «кармически изпълнения». Помежду се намират годините от 21-та до 28-та година, където кармическите изисквания и кармическите изпълнения са в равновесие. Но сега има нещо твърде особено, което трябва да имаме предвид особено в нашата епоха. В настоящата епоха от развитието на човечеството съществуват много хора, които са минали през тяхното последно важно въплъщение в първите столетия след основаването на християнството, до към 8-то, 9-то столетие - не че след това не са имали никакво друго въплъщение, но следващите въплъщения са били по-незначителни. Когато направим обзор на по-голямата част от хората, които живеят в настоящето и взимат участие в културата, ние намираме, че по-голяма част от тези хора са минали тяхното важно въплъщение в първите 7-8 столетия след основаването на християнството.
Това беше обаче времето, което действаше по особен начин върху хората - това се констатира днес, когато определени хора се разглеждат кармически.
Аз винаги съм си поставял за задача именно според тази гледна точка да разглеждам кармически някои хора, които са достигнали известно образование, - което днес е образование на епохата, свързано преди всичко с развитието на главата /на интелекта/, - хора, които всъщност много са учили. Достатъчно е само да вземете под внимание, колко голямо е днес числото на онези хора, които са станали гимназиални учители, чиновници и т. н.. Те са учили относително много, посещавали са гимназия, реално училище, даже университета - наистина, аз не казвам това иронично, а във връзка с всичко, което съм казал вече за такива понятия, - те са станали всъщност много умни хора. В тази насока днес действително съществуват извънредно много умни хора. Помислете само, че днес повечето от хората са станали толкова умни, че едва ли може да им се каже нещо; те знаят вече всичко.
към текста >>
Аз винаги съм си поставял за задача именно спо
ред
тази гледна точка да разглеждам кармически някои хора, които са достигнали известно образование, - което днес е образование на епохата, свързано п
ред
и всичко с развитието на главата /на интелекта/, - хора, които всъщност много са учили.
Помежду се намират годините от 21-та до 28-та година, където кармическите изисквания и кармическите изпълнения са в равновесие. Но сега има нещо твърде особено, което трябва да имаме предвид особено в нашата епоха. В настоящата епоха от развитието на човечеството съществуват много хора, които са минали през тяхното последно важно въплъщение в първите столетия след основаването на християнството, до към 8-то, 9-то столетие - не че след това не са имали никакво друго въплъщение, но следващите въплъщения са били по-незначителни. Когато направим обзор на по-голямата част от хората, които живеят в настоящето и взимат участие в културата, ние намираме, че по-голяма част от тези хора са минали тяхното важно въплъщение в първите 7-8 столетия след основаването на християнството. Това беше обаче времето, което действаше по особен начин върху хората - това се констатира днес, когато определени хора се разглеждат кармически.
Аз винаги съм си поставял за задача именно според тази гледна точка да разглеждам кармически някои хора, които са достигнали известно образование, - което днес е образование на епохата, свързано преди всичко с развитието на главата /на интелекта/, - хора, които всъщност много са учили.
Достатъчно е само да вземете под внимание, колко голямо е днес числото на онези хора, които са станали гимназиални учители, чиновници и т. н.. Те са учили относително много, посещавали са гимназия, реално училище, даже университета - наистина, аз не казвам това иронично, а във връзка с всичко, което съм казал вече за такива понятия, - те са станали всъщност много умни хора. В тази насока днес действително съществуват извънредно много умни хора. Помислете само, че днес повечето от хората са станали толкова умни, че едва ли може да им се каже нещо; те знаят вече всичко. Всеки един има становище.
към текста >>
В тази насока днес действително съществуват извън
ред
но много умни хора.
Когато направим обзор на по-голямата част от хората, които живеят в настоящето и взимат участие в културата, ние намираме, че по-голяма част от тези хора са минали тяхното важно въплъщение в първите 7-8 столетия след основаването на християнството. Това беше обаче времето, което действаше по особен начин върху хората - това се констатира днес, когато определени хора се разглеждат кармически. Аз винаги съм си поставял за задача именно според тази гледна точка да разглеждам кармически някои хора, които са достигнали известно образование, - което днес е образование на епохата, свързано преди всичко с развитието на главата /на интелекта/, - хора, които всъщност много са учили. Достатъчно е само да вземете под внимание, колко голямо е днес числото на онези хора, които са станали гимназиални учители, чиновници и т. н.. Те са учили относително много, посещавали са гимназия, реално училище, даже университета - наистина, аз не казвам това иронично, а във връзка с всичко, което съм казал вече за такива понятия, - те са станали всъщност много умни хора.
В тази насока днес действително съществуват извънредно много умни хора.
Помислете само, че днес повечето от хората са станали толкова умни, че едва ли може да им се каже нещо; те знаят вече всичко. Всеки един има становище. Всеки преценява това, което му се казва. Това е така само в наше време, то съвсем не е било така в миналите епохи. Тогава е имало само отделни хора, които са знаели нещо; другите са слушали тези, които са знаели нещо.
към текста >>
Следователно развитието на интелекта днес е извън
ред
но силно.
Всеки преценява това, което му се казва. Това е така само в наше време, то съвсем не е било така в миналите епохи. Тогава е имало само отделни хора, които са знаели нещо; другите са слушали тези, които са знаели нещо. Тогава никак не е било общоприето да има толкова много умни хора както днес. Нали, днес още от ранна младост човек става умен; помислете само, колко много хора, недостигнали още 21 години, днес вече пишат - не искам да кажа стихотворения, това те винаги са правили, - но пишат даже фейлетони, даже и критики.
Следователно развитието на интелекта днес е извънредно силно.
Но при по-голяма част от хората днес тази интелектуалност е повлияна от онези въплъщения, които са станали в първите 7-8 столетия от основаването на християнството. Тогава все повече и повече в човешката душа изчезва чувството за това, което от предземния живот идва в земния живот. Хората всъщност започнаха да се интересуват все повече и повече от това, което следва след смъртта, а все по-малко да се интересуват от това, което е предхождало земния живот. Аз често пъти съм изразявал този факт, като съм казвал: - Ние нямаме едно всеобхватно название за вечността, а само за половината вечност, която всъщност започва и никога не свършва. Да, за тази част от човешката вечност /виж рис.
към текста >>
Тогава все повече и повече в човешката душа изчезва чувството за това, което от п
ред
земния живот идва в земния живот.
Тогава е имало само отделни хора, които са знаели нещо; другите са слушали тези, които са знаели нещо. Тогава никак не е било общоприето да има толкова много умни хора както днес. Нали, днес още от ранна младост човек става умен; помислете само, колко много хора, недостигнали още 21 години, днес вече пишат - не искам да кажа стихотворения, това те винаги са правили, - но пишат даже фейлетони, даже и критики. Следователно развитието на интелекта днес е извънредно силно. Но при по-голяма част от хората днес тази интелектуалност е повлияна от онези въплъщения, които са станали в първите 7-8 столетия от основаването на християнството.
Тогава все повече и повече в човешката душа изчезва чувството за това, което от предземния живот идва в земния живот.
Хората всъщност започнаха да се интересуват все повече и повече от това, което следва след смъртта, а все по-малко да се интересуват от това, което е предхождало земния живот. Аз често пъти съм изразявал този факт, като съм казвал: - Ние нямаме едно всеобхватно название за вечността, а само за половината вечност, която всъщност започва и никога не свършва. Да, за тази част от човешката вечност /виж рис. стрелката/ ние имаме думата «безсмъртие»; но за другата половина на вечността, която никога не е започвала, ние нямаме думата «нероденост», както са имали древните езици. Това ние нямаме.
към текста >>
Хората всъщност започнаха да се интересуват все повече и повече от това, което следва след смъртта, а все по-малко да се интересуват от това, което е п
ред
хождало земния живот.
Тогава никак не е било общоприето да има толкова много умни хора както днес. Нали, днес още от ранна младост човек става умен; помислете само, колко много хора, недостигнали още 21 години, днес вече пишат - не искам да кажа стихотворения, това те винаги са правили, - но пишат даже фейлетони, даже и критики. Следователно развитието на интелекта днес е извънредно силно. Но при по-голяма част от хората днес тази интелектуалност е повлияна от онези въплъщения, които са станали в първите 7-8 столетия от основаването на християнството. Тогава все повече и повече в човешката душа изчезва чувството за това, което от предземния живот идва в земния живот.
Хората всъщност започнаха да се интересуват все повече и повече от това, което следва след смъртта, а все по-малко да се интересуват от това, което е предхождало земния живот.
Аз често пъти съм изразявал този факт, като съм казвал: - Ние нямаме едно всеобхватно название за вечността, а само за половината вечност, която всъщност започва и никога не свършва. Да, за тази част от човешката вечност /виж рис. стрелката/ ние имаме думата «безсмъртие»; но за другата половина на вечността, която никога не е започвала, ние нямаме думата «нероденост», както са имали древните езици. Това ние нямаме. Обаче вечността обхваща именно безсмъртието и неродеността /предрождението/.
към текста >>
Обаче вечността обхваща именно безсмъртието и неродеността /п
ред
рождението/.
Хората всъщност започнаха да се интересуват все повече и повече от това, което следва след смъртта, а все по-малко да се интересуват от това, което е предхождало земния живот. Аз често пъти съм изразявал този факт, като съм казвал: - Ние нямаме едно всеобхватно название за вечността, а само за половината вечност, която всъщност започва и никога не свършва. Да, за тази част от човешката вечност /виж рис. стрелката/ ние имаме думата «безсмъртие»; но за другата половина на вечността, която никога не е започвала, ние нямаме думата «нероденост», както са имали древните езици. Това ние нямаме.
Обаче вечността обхваща именно безсмъртието и неродеността /предрождението/.
Ние сме дошли в света като същества, при които раждането означава само едно преобразуване, също както излизаме от земния свят чрез това, че минаваме през смъртта, която не означава един край, а само едно преобразуване. Така ние можем да кажем, че това ясно съзнание, което действаше в хората до първите християнски столетия знаеше, че човекът е слязъл от духовния свят във физическото съществуване, това съзнание все повече намаля и хората все повече започнаха да се ограничават в това да казват: - Аз съществувам; това, което е било преди това, не ме интересува, другото е за мен сигурно. Това, което е предхождало земния живот не ме интересува; мен ме интересува това, което идва след смъртта. - Такова съзнание се възцарява все повече и повече. А това развитие се извърши в първите християнски столетия.
към текста >>
Така ние можем да кажем, че това ясно съзнание, което действаше в хората до първите християнски столетия знаеше, че човекът е слязъл от духовния свят във физическото съществуване, това съзнание все повече намаля и хората все повече започнаха да се ограничават в това да казват: - Аз съществувам; това, което е било п
ред
и това, не ме интересува, другото е за мен сигурно.
Да, за тази част от човешката вечност /виж рис. стрелката/ ние имаме думата «безсмъртие»; но за другата половина на вечността, която никога не е започвала, ние нямаме думата «нероденост», както са имали древните езици. Това ние нямаме. Обаче вечността обхваща именно безсмъртието и неродеността /предрождението/. Ние сме дошли в света като същества, при които раждането означава само едно преобразуване, също както излизаме от земния свят чрез това, че минаваме през смъртта, която не означава един край, а само едно преобразуване.
Така ние можем да кажем, че това ясно съзнание, което действаше в хората до първите християнски столетия знаеше, че човекът е слязъл от духовния свят във физическото съществуване, това съзнание все повече намаля и хората все повече започнаха да се ограничават в това да казват: - Аз съществувам; това, което е било преди това, не ме интересува, другото е за мен сигурно.
Това, което е предхождало земния живот не ме интересува; мен ме интересува това, което идва след смъртта. - Такова съзнание се възцарява все повече и повече. А това развитие се извърши в първите християнски столетия. Тогава в хората, които минаваха през своето важно въплъщение, това смътно съзнание бе притъпено. И умът пое посока само към земното.
към текста >>
Това, което е п
ред
хождало земния живот не ме интересува; мен ме интересува това, което идва след смъртта.
стрелката/ ние имаме думата «безсмъртие»; но за другата половина на вечността, която никога не е започвала, ние нямаме думата «нероденост», както са имали древните езици. Това ние нямаме. Обаче вечността обхваща именно безсмъртието и неродеността /предрождението/. Ние сме дошли в света като същества, при които раждането означава само едно преобразуване, също както излизаме от земния свят чрез това, че минаваме през смъртта, която не означава един край, а само едно преобразуване. Така ние можем да кажем, че това ясно съзнание, което действаше в хората до първите християнски столетия знаеше, че човекът е слязъл от духовния свят във физическото съществуване, това съзнание все повече намаля и хората все повече започнаха да се ограничават в това да казват: - Аз съществувам; това, което е било преди това, не ме интересува, другото е за мен сигурно.
Това, което е предхождало земния живот не ме интересува; мен ме интересува това, което идва след смъртта.
- Такова съзнание се възцарява все повече и повече. А това развитие се извърши в първите християнски столетия. Тогава в хората, които минаваха през своето важно въплъщение, това смътно съзнание бе притъпено. И умът пое посока само към земното. Тази острота на ума е голяма, но тя поема посока само към земното.
към текста >>
Когато човек п
ред
приема кармически разглеждания, той се натъква на извън
ред
но фрапиращи, извън
ред
но значителни неща в тази област.
- Такова съзнание се възцарява все повече и повече. А това развитие се извърши в първите християнски столетия. Тогава в хората, които минаваха през своето важно въплъщение, това смътно съзнание бе притъпено. И умът пое посока само към земното. Тази острота на ума е голяма, но тя поема посока само към земното.
Когато човек предприема кармически разглеждания, той се натъква на извънредно фрапиращи, извънредно значителни неща в тази област.
Искам да ви приведа два случая: Имаше един човек, който беше учител по история в едно висше училище, един много умен човек, който като учител по история можеше да впечатлява даже само със своето същество. Когато обгърна с поглед неговия живот до момента, до който при него са действали кармическите изисквания през тази неутрална зона тук /виж рис. стр 193/, т. е. до началото на 30-те години, аз мога да кажа, че остротата на неговия ум вече се е проявила. Той беше един от много умните хора, даже от извънредно умните хора на съвремието.
към текста >>
Той беше един от много умните хора, даже от извън
ред
но умните хора на съвремието.
Когато човек предприема кармически разглеждания, той се натъква на извънредно фрапиращи, извънредно значителни неща в тази област. Искам да ви приведа два случая: Имаше един човек, който беше учител по история в едно висше училище, един много умен човек, който като учител по история можеше да впечатлява даже само със своето същество. Когато обгърна с поглед неговия живот до момента, до който при него са действали кармическите изисквания през тази неутрална зона тук /виж рис. стр 193/, т. е. до началото на 30-те години, аз мога да кажа, че остротата на неговия ум вече се е проявила.
Той беше един от много умните хора, даже от извънредно умните хора на съвремието.
Но в момента, в който той навлезе в тази област, неговият остър ум вече не му помагаше; тогава онова, което се случваше с моралните му импулси стана съмнително. Той остана при чистата интелектуалност, която след това бе подкопана. Когато се стигна до силите, които са свързани не с нервно-сетивната система, а към края на живота са свързани със системата веществообмяна и крайниците, тогава нисшата природа на системата веществообмяна и крайниците подтисна онова, което преди това много хубаво се беше проявило в нервно-сетивната система. Съответната личност, която интелектуално всъщност добре беше започнала своя живот, завърши общо взето с морално пропадане, с морален провал. Това е единият пример.
към текста >>
Когато се стигна до силите, които са свързани не с нервно-сетивната система, а към края на живота са свързани със системата веществообмяна и крайниците, тогава нисшата природа на системата веществообмяна и крайниците подтисна онова, което п
ред
и това много хубаво се беше проявило в нервно-сетивната система.
стр 193/, т. е. до началото на 30-те години, аз мога да кажа, че остротата на неговия ум вече се е проявила. Той беше един от много умните хора, даже от извънредно умните хора на съвремието. Но в момента, в който той навлезе в тази област, неговият остър ум вече не му помагаше; тогава онова, което се случваше с моралните му импулси стана съмнително. Той остана при чистата интелектуалност, която след това бе подкопана.
Когато се стигна до силите, които са свързани не с нервно-сетивната система, а към края на живота са свързани със системата веществообмяна и крайниците, тогава нисшата природа на системата веществообмяна и крайниците подтисна онова, което преди това много хубаво се беше проявило в нервно-сетивната система.
Съответната личност, която интелектуално всъщност добре беше започнала своя живот, завърши общо взето с морално пропадане, с морален провал. Това е единият пример. Един друг пример. Също една личност, която всъщност беше още по-умна от първата и даже се считаше за много високо интелигентна, но всъщност притежаваше само нещо интелигентно, а по-късно разви голяма, но късогледа интелигентност. Когато разгледаме и тази личност до към 30-та година, тя също имаше силно влияние върху своите себеподобни чрез нейната интелигентност.
към текста >>
И тук п
ред
мен се п
ред
стави картината, как онези многобройни хора на нашето съвремие, които са така умни и са достигнали това п
ред
и всичко чрез училищното образование, тези хора развиват през първия период на техния земен живот възможността да се издигнат със силите на техния остър ум до третата йерархия, до Ангелите, Архангелите и Архаите.
Когато разгледаме и тази личност до към 30-та година, тя също имаше силно влияние върху своите себеподобни чрез нейната интелигентност. Но когато мина 30-те, 35-те години и сетивно-нервната система не действаше вече така силно, а в края на живота действаше системата на веществообмяната и крайниците, тази личност, която по-рано беше считана за много умна, сега стана тривиална, банална, навлезе в един банален, партиен живот. Аз проследих биографията на тази личност. Трябва да кажа, че за мен беше твърде странно, понеже познавах тази личност в нейната младост, че по-късно беше открита от мен между хора, които водеха един съвсем тривиален партиен живот. Пътят от кармическите изисквания към кармическите изпълнения са оказва такъв, че интелигентните сили при съвременните хора, които са били подготвени в един минал земен живот през първите християнски столетия до 8-то, 9-то столетие, не бяха достатъчно издръжливи сега във времето, когато душата става по-слаба, когато тялото упражнява най-силната съпротива, за да се издигнат до първата йерархия.
И тук пред мен се представи картината, как онези многобройни хора на нашето съвремие, които са така умни и са достигнали това преди всичко чрез училищното образование, тези хора развиват през първия период на техния земен живот възможността да се издигнат със силите на техния остър ум до третата йерархия, до Ангелите, Архангелите и Архаите.
Това те го постигат. Тук те са многообещаващи личности. Но когато навлязат във втората йерархия, те са отдадени повече на тази йерархия. Тя слиза до хората; почти всички стават способни да се размножават. Тази космическа йерархия слиза долу.
към текста >>
Тогава вече не е достатъчно онова, което се е развило в човека като зародиш от минали земни съществувания в онази епоха, в която не се е мислело повече за п
ред
земния живот.
Тя слиза до хората; почти всички стават способни да се размножават. Тази космическа йерархия слиза долу. Тук няма, така да се каже, никаква истинска пропаст между хората и по-висшата йерархия. Но когато се стига до 28-а година, когато човек трябва да влезе в отношения с по-висшата йерархия, с първата йерархия, това трябва да стане чрез цялото негово човешко същество чак до системата на веществообмяната и крайниците. Тогава той се нуждае от по-устойчиви вътрешни сили в духовната област.
Тогава вече не е достатъчно онова, което се е развило в човека като зародиш от минали земни съществувания в онази епоха, в която не се е мислело повече за предземния живот.
Когато искаме да обърнем поглед към кармическото развитие, ние бихме искали да кажем: - Предупреждението към истинските възпитатели на човечеството, към истинските падагози трябва да бъде строго, да влеят в интелектуалността толкова много от подкрепящите духовни сили, че когато човек изживява по-късен период от своя живот, това което е било проникнато с морал в неговия интелект, да може да противодейства на онези сили, които влекат надолу и го отстраняват от първата йерархия /виж рис. стр. 193 стрела надолу/. Действително в нашата епоха не малко интерес представлява сравняването на втората част на човешкия живот с първата. В това направление хората, които имат способността да наблюдават живота, трябва да предприемат едно истинско наблюдение. Защото, мои мили приятели, това се проявява в обикновения живот.
към текста >>
Когато искаме да обърнем поглед към кармическото развитие, ние бихме искали да кажем: - П
ред
упреждението към истинските възпитатели на човечеството, към истинските падагози трябва да бъде строго, да влеят в интелектуалността толкова много от подкрепящите духовни сили, че когато човек изживява по-късен период от своя живот, това което е било проникнато с морал в неговия интелект, да може да противодейства на онези сили, които влекат надолу и го отстраняват от първата йерархия /виж рис. стр.
Тази космическа йерархия слиза долу. Тук няма, така да се каже, никаква истинска пропаст между хората и по-висшата йерархия. Но когато се стига до 28-а година, когато човек трябва да влезе в отношения с по-висшата йерархия, с първата йерархия, това трябва да стане чрез цялото негово човешко същество чак до системата на веществообмяната и крайниците. Тогава той се нуждае от по-устойчиви вътрешни сили в духовната област. Тогава вече не е достатъчно онова, което се е развило в човека като зародиш от минали земни съществувания в онази епоха, в която не се е мислело повече за предземния живот.
Когато искаме да обърнем поглед към кармическото развитие, ние бихме искали да кажем: - Предупреждението към истинските възпитатели на човечеството, към истинските падагози трябва да бъде строго, да влеят в интелектуалността толкова много от подкрепящите духовни сили, че когато човек изживява по-късен период от своя живот, това което е било проникнато с морал в неговия интелект, да може да противодейства на онези сили, които влекат надолу и го отстраняват от първата йерархия /виж рис. стр.
193 стрела надолу/. Действително в нашата епоха не малко интерес представлява сравняването на втората част на човешкия живот с първата. В това направление хората, които имат способността да наблюдават живота, трябва да предприемат едно истинско наблюдение. Защото, мои мили приятели, това се проявява в обикновения живот. Това, което приведох сега като примери, са примери от обикновения живот, примери, които могат да бъдат стотици и хиляди и които могат да се намерят навсякъде.
към текста >>
Действително в нашата епоха не малко интерес п
ред
ставлява сравняването на втората част на човешкия живот с първата.
Но когато се стига до 28-а година, когато човек трябва да влезе в отношения с по-висшата йерархия, с първата йерархия, това трябва да стане чрез цялото негово човешко същество чак до системата на веществообмяната и крайниците. Тогава той се нуждае от по-устойчиви вътрешни сили в духовната област. Тогава вече не е достатъчно онова, което се е развило в човека като зародиш от минали земни съществувания в онази епоха, в която не се е мислело повече за предземния живот. Когато искаме да обърнем поглед към кармическото развитие, ние бихме искали да кажем: - Предупреждението към истинските възпитатели на човечеството, към истинските падагози трябва да бъде строго, да влеят в интелектуалността толкова много от подкрепящите духовни сили, че когато човек изживява по-късен период от своя живот, това което е било проникнато с морал в неговия интелект, да може да противодейства на онези сили, които влекат надолу и го отстраняват от първата йерархия /виж рис. стр. 193 стрела надолу/.
Действително в нашата епоха не малко интерес представлява сравняването на втората част на човешкия живот с първата.
В това направление хората, които имат способността да наблюдават живота, трябва да предприемат едно истинско наблюдение. Защото, мои мили приятели, това се проявява в обикновения живот. Това, което приведох сега като примери, са примери от обикновения живот, примери, които могат да бъдат стотици и хиляди и които могат да се намерят навсякъде. Но би могло да се намери също и друго, където се показва същото нещо, но в една по-висша област на живота. Когато аз, който винаги съм се интересувал за духовния ход на човешкото развитие, насочвам поглед към известен брой такива хора, които са се проявили продуктивно в живота, които даже са направили силно впечатление на хората, които ги заобикалят, да речем, като млади поети или иначе като млади хора на изкуството и след това насочвам поглед върху същите тези хора, за които в тяхната 24-та, 25-та, 26-та, 27-ма година се казва: - Това е един велик, мощен талант!
към текста >>
В това направление хората, които имат способността да наблюдават живота, трябва да п
ред
приемат едно истинско наблюдение.
Тогава той се нуждае от по-устойчиви вътрешни сили в духовната област. Тогава вече не е достатъчно онова, което се е развило в човека като зародиш от минали земни съществувания в онази епоха, в която не се е мислело повече за предземния живот. Когато искаме да обърнем поглед към кармическото развитие, ние бихме искали да кажем: - Предупреждението към истинските възпитатели на човечеството, към истинските падагози трябва да бъде строго, да влеят в интелектуалността толкова много от подкрепящите духовни сили, че когато човек изживява по-късен период от своя живот, това което е било проникнато с морал в неговия интелект, да може да противодейства на онези сили, които влекат надолу и го отстраняват от първата йерархия /виж рис. стр. 193 стрела надолу/. Действително в нашата епоха не малко интерес представлява сравняването на втората част на човешкия живот с първата.
В това направление хората, които имат способността да наблюдават живота, трябва да предприемат едно истинско наблюдение.
Защото, мои мили приятели, това се проявява в обикновения живот. Това, което приведох сега като примери, са примери от обикновения живот, примери, които могат да бъдат стотици и хиляди и които могат да се намерят навсякъде. Но би могло да се намери също и друго, където се показва същото нещо, но в една по-висша област на живота. Когато аз, който винаги съм се интересувал за духовния ход на човешкото развитие, насочвам поглед към известен брой такива хора, които са се проявили продуктивно в живота, които даже са направили силно впечатление на хората, които ги заобикалят, да речем, като млади поети или иначе като млади хора на изкуството и след това насочвам поглед върху същите тези хора, за които в тяхната 24-та, 25-та, 26-та, 27-ма година се казва: - Това е един велик, мощен талант! - в по-напреднала възраст констатирам, че всичко е пресъхнало, че те са останали при тяхното поетическо творчество от младини, при тяхното младенческо изкуство.
към текста >>
- в по-нап
ред
нала възраст констатирам, че всичко е пресъхнало, че те са останали при тяхното поетическо творчество от младини, при тяхното младенческо изкуство.
В това направление хората, които имат способността да наблюдават живота, трябва да предприемат едно истинско наблюдение. Защото, мои мили приятели, това се проявява в обикновения живот. Това, което приведох сега като примери, са примери от обикновения живот, примери, които могат да бъдат стотици и хиляди и които могат да се намерят навсякъде. Но би могло да се намери също и друго, където се показва същото нещо, но в една по-висша област на живота. Когато аз, който винаги съм се интересувал за духовния ход на човешкото развитие, насочвам поглед към известен брой такива хора, които са се проявили продуктивно в живота, които даже са направили силно впечатление на хората, които ги заобикалят, да речем, като млади поети или иначе като млади хора на изкуството и след това насочвам поглед върху същите тези хора, за които в тяхната 24-та, 25-та, 26-та, 27-ма година се казва: - Това е един велик, мощен талант!
- в по-напреднала възраст констатирам, че всичко е пресъхнало, че те са останали при тяхното поетическо творчество от младини, при тяхното младенческо изкуство.
По-късно всичко пресъхва. Те не бяха останали на висотата на равнището, където някога са били знаменити. Именно, когато прекарате пред съзнанието си имената на онези, които са били познати само като млади поети или хора на изкуството, а след това сами са се заличили от живата история на литературата и на изкуството, вие ще намерите потвърдено това, което казвам. Но чрез това, което казвам, вие ще бъдете същевременно насочени към факта, как различните периоди в човешкия живот по най-различен начин показват, как кармата и кармическите импулси навлизат в живота на човека. Всичко, което е само интелектуално и материалистично, може да обхване всъщност човека само на младини.
към текста >>
Именно, когато прекарате п
ред
съзнанието си имената на онези, които са били познати само като млади поети или хора на изкуството, а след това сами са се заличили от живата история на литературата и на изкуството, вие ще намерите потвърдено това, което казвам.
Но би могло да се намери също и друго, където се показва същото нещо, но в една по-висша област на живота. Когато аз, който винаги съм се интересувал за духовния ход на човешкото развитие, насочвам поглед към известен брой такива хора, които са се проявили продуктивно в живота, които даже са направили силно впечатление на хората, които ги заобикалят, да речем, като млади поети или иначе като млади хора на изкуството и след това насочвам поглед върху същите тези хора, за които в тяхната 24-та, 25-та, 26-та, 27-ма година се казва: - Това е един велик, мощен талант! - в по-напреднала възраст констатирам, че всичко е пресъхнало, че те са останали при тяхното поетическо творчество от младини, при тяхното младенческо изкуство. По-късно всичко пресъхва. Те не бяха останали на висотата на равнището, където някога са били знаменити.
Именно, когато прекарате пред съзнанието си имената на онези, които са били познати само като млади поети или хора на изкуството, а след това сами са се заличили от живата история на литературата и на изкуството, вие ще намерите потвърдено това, което казвам.
Но чрез това, което казвам, вие ще бъдете същевременно насочени към факта, как различните периоди в човешкия живот по най-различен начин показват, как кармата и кармическите импулси навлизат в живота на човека. Всичко, което е само интелектуално и материалистично, може да обхване всъщност човека само на младини. Само това, което е примесено като духовно в интелектуалното, може да издържи през целия човешки живот, - имам предвид, може да издържи кармически през целия живот. Следователно когато виждаме, че се явяват такива съдби като описаните, ние трябва да насочим поглед назад в минали земни съществувания, които не са дали възможност на човека да прозре истински духовното, което е възможно да се прозре по правилния начин, само когато имаме предвид не само живота след смъртта, но и живота преди раждането. Всъщност този житейски трагизъм се среща многократно в нашата епоха и ние имаме толкова много неща, които не достигат за целия човешки живот.
към текста >>
Само това, което е примесено като духовно в интелектуалното, може да издържи през целия човешки живот, - имам п
ред
вид, може да издържи кармически през целия живот.
По-късно всичко пресъхва. Те не бяха останали на висотата на равнището, където някога са били знаменити. Именно, когато прекарате пред съзнанието си имената на онези, които са били познати само като млади поети или хора на изкуството, а след това сами са се заличили от живата история на литературата и на изкуството, вие ще намерите потвърдено това, което казвам. Но чрез това, което казвам, вие ще бъдете същевременно насочени към факта, как различните периоди в човешкия живот по най-различен начин показват, как кармата и кармическите импулси навлизат в живота на човека. Всичко, което е само интелектуално и материалистично, може да обхване всъщност човека само на младини.
Само това, което е примесено като духовно в интелектуалното, може да издържи през целия човешки живот, - имам предвид, може да издържи кармически през целия живот.
Следователно когато виждаме, че се явяват такива съдби като описаните, ние трябва да насочим поглед назад в минали земни съществувания, които не са дали възможност на човека да прозре истински духовното, което е възможно да се прозре по правилния начин, само когато имаме предвид не само живота след смъртта, но и живота преди раждането. Всъщност този житейски трагизъм се среща многократно в нашата епоха и ние имаме толкова много неща, които не достигат за целия човешки живот. В нашата епоха имаме много младежки идеали, но малко идеали на възрастни хора. Възрастните много повече се осланят на държавата и на пенсията, отколкото на живия живот, защото се нуждаят от подкрепа отвън, защото не могат да намерят това, което да ги доведе до първата йерархия. И става така, че когато искаме правилно да разгледаме кармата, ние трябва да разгледаме тези различни периоди от човешкия живот, които обаче преминават един в друг.
към текста >>
Следователно когато виждаме, че се явяват такива съдби като описаните, ние трябва да насочим поглед назад в минали земни съществувания, които не са дали възможност на човека да прозре истински духовното, което е възможно да се прозре по правилния начин, само когато имаме п
ред
вид не само живота след смъртта, но и живота п
ред
и раждането.
Те не бяха останали на висотата на равнището, където някога са били знаменити. Именно, когато прекарате пред съзнанието си имената на онези, които са били познати само като млади поети или хора на изкуството, а след това сами са се заличили от живата история на литературата и на изкуството, вие ще намерите потвърдено това, което казвам. Но чрез това, което казвам, вие ще бъдете същевременно насочени към факта, как различните периоди в човешкия живот по най-различен начин показват, как кармата и кармическите импулси навлизат в живота на човека. Всичко, което е само интелектуално и материалистично, може да обхване всъщност човека само на младини. Само това, което е примесено като духовно в интелектуалното, може да издържи през целия човешки живот, - имам предвид, може да издържи кармически през целия живот.
Следователно когато виждаме, че се явяват такива съдби като описаните, ние трябва да насочим поглед назад в минали земни съществувания, които не са дали възможност на човека да прозре истински духовното, което е възможно да се прозре по правилния начин, само когато имаме предвид не само живота след смъртта, но и живота преди раждането.
Всъщност този житейски трагизъм се среща многократно в нашата епоха и ние имаме толкова много неща, които не достигат за целия човешки живот. В нашата епоха имаме много младежки идеали, но малко идеали на възрастни хора. Възрастните много повече се осланят на държавата и на пенсията, отколкото на живия живот, защото се нуждаят от подкрепа отвън, защото не могат да намерят това, което да ги доведе до първата йерархия. И става така, че когато искаме правилно да разгледаме кармата, ние трябва да разгледаме тези различни периоди от човешкия живот, които обаче преминават един в друг. Не искам да кажа, че след 49-та година животът е подарен[2]; както вече казах, ще разгледаме това по-нататък.
към текста >>
Ангелите, Архангелите и Архаите ни говорят по оп
ред
елен начин в нашето подсъзнание през първите три периода на живота: - Всичко това ти си донесъл от минали епохи, от едно минало земно съществуване, това ти трябва да приемеш в себе си.
Но когато човек измине своите жизнени периоди /виж рис. стр. 193/, първите три периода, после вторите три периода и след това тези три тук, тогава той живее първо така, че има отношения към третата йерархия. След това вътрешно, несъзнателно има отношения с втората йерархия и след това с първата йерархия. Едва после може да се прецени, доколко даден човек дава възможност на кармическите импулси в себе си да се развият. Защото едва това знание за отношенията към висшите йерархии, дава конкретния човешки живот.
Ангелите, Архангелите и Архаите ни говорят по определен начин в нашето подсъзнание през първите три периода на живота: - Всичко това ти си донесъл от минали епохи, от едно минало земно съществуване, това ти трябва да приемеш в себе си.
- Това ни се казва в несъзнателната част на нашето изживяване на кармата, на съдбата. И в тези периоди на живота, именно от йерархията на Ангелите всъщност в нас винаги съдбовно звучи: - Сатурн, Юпитер, Марс са присъдили това или онова за тебе. Ние сме го прочели от техните сили. След това следва всичко онова, което идва от втората йерархия, от сферата на Слънцето. И най-накрая следва онова, което по този начин идва от първата йерархия, от сферата на Венера, Меркурий, Луната.
към текста >>
И както през първите три периода на живота в нашето подсъзнание Ангелите говорят: - Сатурн, Юпитер, Марс ни казаха, че ти п
ред
стои да понесеш това в живота си.
- Това ни се казва в несъзнателната част на нашето изживяване на кармата, на съдбата. И в тези периоди на живота, именно от йерархията на Ангелите всъщност в нас винаги съдбовно звучи: - Сатурн, Юпитер, Марс са присъдили това или онова за тебе. Ние сме го прочели от техните сили. След това следва всичко онова, което идва от втората йерархия, от сферата на Слънцето. И най-накрая следва онова, което по този начин идва от първата йерархия, от сферата на Венера, Меркурий, Луната.
И както през първите три периода на живота в нашето подсъзнание Ангелите говорят: - Сатурн, Юпитер, Марс ни казаха, че ти предстои да понесеш това в живота си.
- също така от 28-та година нататък в нашето подсъзнание се намират Серафимите, които също говорят в нашето подсъзнание: - И всичко това ти остава, защото ти не можеш да го изпълниш, защото не го издигаш до нас, то ти остава и ти трябва да го пренесеш в следващия земен живот; ти си могъл да го реализираш, нямал си силата за това. В подсъзнанието на човека говорят кармическите сили, съществата, които образуват кармата. Те говорят от всичките три йерархии. И когато имаме чувство за това, което съдбовно се намесва в нашия живот, тогава зад това прозрение за нашата съдба ние можем да предчувстваме в свещено страхопочитание, как в течение на нашия живот върху тази наша съдба работят съществата от всички йерархии. Едва тогава ние правилно разглеждаме живота си.
към текста >>
И когато имаме чувство за това, което съдбовно се намесва в нашия живот, тогава зад това прозрение за нашата съдба ние можем да п
ред
чувстваме в свещено страхопочитание, как в течение на нашия живот върху тази наша съдба работят съществата от всички йерархии.
И най-накрая следва онова, което по този начин идва от първата йерархия, от сферата на Венера, Меркурий, Луната. И както през първите три периода на живота в нашето подсъзнание Ангелите говорят: - Сатурн, Юпитер, Марс ни казаха, че ти предстои да понесеш това в живота си. - също така от 28-та година нататък в нашето подсъзнание се намират Серафимите, които също говорят в нашето подсъзнание: - И всичко това ти остава, защото ти не можеш да го изпълниш, защото не го издигаш до нас, то ти остава и ти трябва да го пренесеш в следващия земен живот; ти си могъл да го реализираш, нямал си силата за това. В подсъзнанието на човека говорят кармическите сили, съществата, които образуват кармата. Те говорят от всичките три йерархии.
И когато имаме чувство за това, което съдбовно се намесва в нашия живот, тогава зад това прозрение за нашата съдба ние можем да предчувстваме в свещено страхопочитание, как в течение на нашия живот върху тази наша съдба работят съществата от всички йерархии.
Едва тогава ние правилно разглеждаме живота си. Защото виждате ли, кой би останал доволен, когато ни запита за един човек, за когото иска да знае нещо по отношение на неговия земен живот, понеже предполага, че ние знаем нещо за него и му отговорим: - Той се казва Йозеф Мюлер. - Ние не знаем нищо друго, освен името му. Той е очаквал да научи за този човек нещо, което наистина е повече от името - събития от неговия земен живот, сведения за силите му, за импулсите, които от земния живот са действали върху него. Ние не можем да се задоволим само с името на един човек, когато искаме да знаем нещо за неговия земен живот.
към текста >>
Защото виждате ли, кой би останал доволен, когато ни запита за един човек, за когото иска да знае нещо по отношение на неговия земен живот, понеже п
ред
полага, че ние знаем нещо за него и му отговорим: - Той се казва Йозеф Мюлер.
- също така от 28-та година нататък в нашето подсъзнание се намират Серафимите, които също говорят в нашето подсъзнание: - И всичко това ти остава, защото ти не можеш да го изпълниш, защото не го издигаш до нас, то ти остава и ти трябва да го пренесеш в следващия земен живот; ти си могъл да го реализираш, нямал си силата за това. В подсъзнанието на човека говорят кармическите сили, съществата, които образуват кармата. Те говорят от всичките три йерархии. И когато имаме чувство за това, което съдбовно се намесва в нашия живот, тогава зад това прозрение за нашата съдба ние можем да предчувстваме в свещено страхопочитание, как в течение на нашия живот върху тази наша съдба работят съществата от всички йерархии. Едва тогава ние правилно разглеждаме живота си.
Защото виждате ли, кой би останал доволен, когато ни запита за един човек, за когото иска да знае нещо по отношение на неговия земен живот, понеже предполага, че ние знаем нещо за него и му отговорим: - Той се казва Йозеф Мюлер.
- Ние не знаем нищо друго, освен името му. Той е очаквал да научи за този човек нещо, което наистина е повече от името - събития от неговия земен живот, сведения за силите му, за импулсите, които от земния живот са действали върху него. Ние не можем да се задоволим само с името на един човек, когато искаме да знаем нещо за неговия земен живот. Но за съжаление в нашата днешна материалистична епоха по отношение на това, което стои зад обикновеното съзнание и в което действат Ангели, Архангели, Архаи, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, Престоли, Херувими, Серафими, хората се задоволяват само с името «човек», и то само с едно общо име «човек». Те не насочват поглед върху конкретното.
към текста >>
[1] От това един професор.. направи: Има се п
ред
вид професорът по анатомия в Гьотинген, д-р Хуго Фукс, който се проявява като бурен противник на антропософията.
Той е очаквал да научи за този човек нещо, което наистина е повече от името - събития от неговия земен живот, сведения за силите му, за импулсите, които от земния живот са действали върху него. Ние не можем да се задоволим само с името на един човек, когато искаме да знаем нещо за неговия земен живот. Но за съжаление в нашата днешна материалистична епоха по отношение на това, което стои зад обикновеното съзнание и в което действат Ангели, Архангели, Архаи, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, Престоли, Херувими, Серафими, хората се задоволяват само с името «човек», и то само с едно общо име «човек». Те не насочват поглед върху конкретното. Трябва обаче да настъпи хората отново да се научат, да насочват своя поглед към конкретното!
[1] От това един професор.. направи: Има се предвид професорът по анатомия в Гьотинген, д-р Хуго Фукс, който се проявява като бурен противник на антропософията.
[2] след 49-та година животът е подарен: В предишните издания е написано «ограничен». В стенограмата ги има и двете думи.
към текста >>
[2] след 49-та година животът е подарен: В п
ред
ишните издания е написано «ограничен».
Ние не можем да се задоволим само с името на един човек, когато искаме да знаем нещо за неговия земен живот. Но за съжаление в нашата днешна материалистична епоха по отношение на това, което стои зад обикновеното съзнание и в което действат Ангели, Архангели, Архаи, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, Престоли, Херувими, Серафими, хората се задоволяват само с името «човек», и то само с едно общо име «човек». Те не насочват поглед върху конкретното. Трябва обаче да настъпи хората отново да се научат, да насочват своя поглед към конкретното! [1] От това един професор.. направи: Има се предвид професорът по анатомия в Гьотинген, д-р Хуго Фукс, който се проявява като бурен противник на антропософията.
[2] след 49-та година животът е подарен: В предишните издания е написано «ограничен».
В стенограмата ги има и двете думи.
към текста >>
34.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Последния път ви говорих, как в течение на своя живот човекът стои в оп
ред
елени отношения с различните йерархии на духовния свят и бих искал да отбележа, че всичко, което се изнася тук, накрая ще доведе дотам, все по-добре и по-добре да разбирате действието на кармата в човешкия живот и в човешкото развитие.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 29 май 1924
Последния път ви говорих, как в течение на своя живот човекът стои в определени отношения с различните йерархии на духовния свят и бих искал да отбележа, че всичко, което се изнася тук, накрая ще доведе дотам, все по-добре и по-добре да разбирате действието на кармата в човешкия живот и в човешкото развитие.
Следователно всичко това е подготовка за разбирането на кармата. Аз показах, как от раждането на човека до около 21-та година третата йерархия има едно особено отношение към човека; как след това при половата зрялост се намесва втората йерархия - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес; как тези йерархии действат по-нататък от половата зрялост първо до 21-та година в първия отрязък от живота /първото седемлетие/, до 28-та година във второто седемлетие и до 35-та година в третото седемлетие; как обаче още в 28-та година настъпва едно вътрешно отношение към първата йерархия - Серафими, Херувими и Престоли, които продължават да действат след това в тяхната първа фаза до 35-та година, където си сътрудничат с втората йерархия, после във втората фаза до 42-та година и в третата фаза до 49 годишната възраст на човека. Но, бих могъл да кажа, че това, което от редуването на йерархиите така непосредствено действа в продължение на човешкия живот, се кръстосва с онова, което в течение на човешкия живот се явява като огледални отражения на духовните същества на планетната система. Ние знаем, че всяка една от планетите, когато гледаме нейното външно физическо светене, е всъщност само знак за това, че в посоката, в която ни се явява планетата, звездата, съществува една колония от духовни същества. Ние гледаме една звезда; но това, което виждаме да блести, да свети в звездата, е външният знак, че в тази посока нашият душевен поглед се натъква на една космическа колония от духовни същества.
към текста >>
Но, бих могъл да кажа, че това, което от
ред
уването на йерархиите така непос
ред
ствено действа в продължение на човешкия живот, се кръстосва с онова, което в течение на човешкия живот се явява като огледални отражения на духовните същества на планетната система.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 29 май 1924 Последния път ви говорих, как в течение на своя живот човекът стои в определени отношения с различните йерархии на духовния свят и бих искал да отбележа, че всичко, което се изнася тук, накрая ще доведе дотам, все по-добре и по-добре да разбирате действието на кармата в човешкия живот и в човешкото развитие. Следователно всичко това е подготовка за разбирането на кармата. Аз показах, как от раждането на човека до около 21-та година третата йерархия има едно особено отношение към човека; как след това при половата зрялост се намесва втората йерархия - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес; как тези йерархии действат по-нататък от половата зрялост първо до 21-та година в първия отрязък от живота /първото седемлетие/, до 28-та година във второто седемлетие и до 35-та година в третото седемлетие; как обаче още в 28-та година настъпва едно вътрешно отношение към първата йерархия - Серафими, Херувими и Престоли, които продължават да действат след това в тяхната първа фаза до 35-та година, където си сътрудничат с втората йерархия, после във втората фаза до 42-та година и в третата фаза до 49 годишната възраст на човека.
Но, бих могъл да кажа, че това, което от редуването на йерархиите така непосредствено действа в продължение на човешкия живот, се кръстосва с онова, което в течение на човешкия живот се явява като огледални отражения на духовните същества на планетната система.
Ние знаем, че всяка една от планетите, когато гледаме нейното външно физическо светене, е всъщност само знак за това, че в посоката, в която ни се явява планетата, звездата, съществува една колония от духовни същества. Ние гледаме една звезда; но това, което виждаме да блести, да свети в звездата, е външният знак, че в тази посока нашият душевен поглед се натъква на една космическа колония от духовни същества. Ние стоим в живота така, че в нашето физическо тяло носим едно етерно тяло. В момента, когато човек се издига до имагинативно свръхсетивно познание, той възприема всичко, което може да възприема чрез своето етерно тяло. И аз често съм подчертавал, как човек гледа тогава картината на своя земен живот от неговото раждане нататък, как пред човешката душа в една мощна панорама, в една мощна картина същевременно застават всички събития и сили, които е изживял и които са се намесили в неговия растеж, в целия негов физически, душевен и духовен организъм, като че ли времето е станало пространство.
към текста >>
И аз често съм подчертавал, как човек гледа тогава картината на своя земен живот от неговото раждане нататък, как п
ред
човешката душа в една мощна панорама, в една мощна картина същевременно застават всички събития и сили, които е изживял и които са се намесили в неговия растеж, в целия негов физически, душевен и духовен организъм, като че ли времето е станало пространство.
Но, бих могъл да кажа, че това, което от редуването на йерархиите така непосредствено действа в продължение на човешкия живот, се кръстосва с онова, което в течение на човешкия живот се явява като огледални отражения на духовните същества на планетната система. Ние знаем, че всяка една от планетите, когато гледаме нейното външно физическо светене, е всъщност само знак за това, че в посоката, в която ни се явява планетата, звездата, съществува една колония от духовни същества. Ние гледаме една звезда; но това, което виждаме да блести, да свети в звездата, е външният знак, че в тази посока нашият душевен поглед се натъква на една космическа колония от духовни същества. Ние стоим в живота така, че в нашето физическо тяло носим едно етерно тяло. В момента, когато човек се издига до имагинативно свръхсетивно познание, той възприема всичко, което може да възприема чрез своето етерно тяло.
И аз често съм подчертавал, как човек гледа тогава картината на своя земен живот от неговото раждане нататък, как пред човешката душа в една мощна панорама, в една мощна картина същевременно застават всички събития и сили, които е изживял и които са се намесили в неговия растеж, в целия негов физически, душевен и духовен организъм, като че ли времето е станало пространство.
Да обгръща с поглед живота така, човек се научава, когато се посвещава в имагинативното познание. Но когато настъпва инспиративното познание, тогава можем да насочим поглед върху тези действителни спомени за земния живот, които са една панорама от спомени, и тогава, понеже сме подтиснали имагинативното познание, понеже така да се каже събитията от земния живот, също и доколкото те са възприемаеми чрез етерното тяло, не се виждат вече, ние възприемаме сиянието на нещо по-висше. Следователно, ако отбележа схематично това ретроспективно виждане на човека до раждането - вместо душевния поглед аз рисувам физическия поглед, - ако го загатна в това течение, тогава това течение се заличава в инспиративното познание и се явяват всякакви други форми. Първо се явява нещо като откровение сред това течение /виж рис.3 (стр 210), виолетово/, и ние забелязваме, когато се научаваме да се ориентираме в инспирацията, какво всъщност се явява там. Разберете ме правилно: Човек гледа една панорама, която съдържа хода на човешкия земен живот.
към текста >>
Първо се явява нещо като откровение с
ред
това течение /виж рис.3 (стр 210), виолетово/, и ние забелязваме, когато се научаваме да се ориентираме в инспирацията, какво всъщност се явява там.
В момента, когато човек се издига до имагинативно свръхсетивно познание, той възприема всичко, което може да възприема чрез своето етерно тяло. И аз често съм подчертавал, как човек гледа тогава картината на своя земен живот от неговото раждане нататък, как пред човешката душа в една мощна панорама, в една мощна картина същевременно застават всички събития и сили, които е изживял и които са се намесили в неговия растеж, в целия негов физически, душевен и духовен организъм, като че ли времето е станало пространство. Да обгръща с поглед живота така, човек се научава, когато се посвещава в имагинативното познание. Но когато настъпва инспиративното познание, тогава можем да насочим поглед върху тези действителни спомени за земния живот, които са една панорама от спомени, и тогава, понеже сме подтиснали имагинативното познание, понеже така да се каже събитията от земния живот, също и доколкото те са възприемаеми чрез етерното тяло, не се виждат вече, ние възприемаме сиянието на нещо по-висше. Следователно, ако отбележа схематично това ретроспективно виждане на човека до раждането - вместо душевния поглед аз рисувам физическия поглед, - ако го загатна в това течение, тогава това течение се заличава в инспиративното познание и се явяват всякакви други форми.
Първо се явява нещо като откровение сред това течение /виж рис.3 (стр 210), виолетово/, и ние забелязваме, когато се научаваме да се ориентираме в инспирацията, какво всъщност се явява там.
Разберете ме правилно: Човек гледа една панорама, която съдържа хода на човешкия земен живот. В тази картина до известна степен се намира само една част; когато я разглеждаме, за инспиративно посветения се явява панорамата на спомените, която между раждането, т.е. между нула години и 7-та година се заличава и на мястото, където е заличена, се явяват всички дела, породени благодарение на това, че лунните същества, за които ви говорих, имат работа с човека след неговата смърт. Това, което ви разказах, например за изживяването на живота след смъртта при онази личност, която в моите мистерийни драми е образецът на Щрадер, това бива изживяно благодарение на факта, че първо гледаме панорамата на спомените, след това в инспиративното познание тази панорама на спомените се заличава. Когато се заличава онази част, която отговаря на времето между раждането и 7-та година, тогава се явяват тези действия, за които ви говорих и които представляват съдействието на лунните същества /виолетово / с човешкото същество след смъртта.
към текста >>
Когато се заличава онази част, която отговаря на времето между раждането и 7-та година, тогава се явяват тези действия, за които ви говорих и които п
ред
ставляват съдействието на лунните същества /виолетово / с човешкото същество след смъртта.
Първо се явява нещо като откровение сред това течение /виж рис.3 (стр 210), виолетово/, и ние забелязваме, когато се научаваме да се ориентираме в инспирацията, какво всъщност се явява там. Разберете ме правилно: Човек гледа една панорама, която съдържа хода на човешкия земен живот. В тази картина до известна степен се намира само една част; когато я разглеждаме, за инспиративно посветения се явява панорамата на спомените, която между раждането, т.е. между нула години и 7-та година се заличава и на мястото, където е заличена, се явяват всички дела, породени благодарение на това, че лунните същества, за които ви говорих, имат работа с човека след неговата смърт. Това, което ви разказах, например за изживяването на живота след смъртта при онази личност, която в моите мистерийни драми е образецът на Щрадер, това бива изживяно благодарение на факта, че първо гледаме панорамата на спомените, след това в инспиративното познание тази панорама на спомените се заличава.
Когато се заличава онази част, която отговаря на времето между раждането и 7-та година, тогава се явяват тези действия, за които ви говорих и които представляват съдействието на лунните същества /виолетово / с човешкото същество след смъртта.
Тези опитности, които можем да имаме благодарение на това, че ходът на човешкия живот от раждането до 7-та година става прозрачен и чрез това просияват лунните същества, делата на лунните същества, това, което сега се вижда, което може да се узнае, то може най-лесно да бъде видяно от всеки посветен. Защото, както ще разберете, ние можем да получим посвещение във всяка възраст на човека, само че не и когато сме съвсем малко дете. Обикновено децата до 7-та година не се посвещават. И когато човек иска да прозре това, което сега описвам, в земния си живот той трябва да е минал вече тази възраст. Всеки, който бива посветен, е естествено по-възрастен от 7 години.
към текста >>
Когато чрез инспиративното познание заличим следващия период от човешкия живот /от 14-та до 21-та година/ и оставим да изплува онова, което може да се яви при заличаването на тази част, п
ред
нас тогава се явяват изживяванията и фактите, през които човек минава след неговата смърт в сферата на Венера /оранжево/.
това, което човек изпитва при обратното преминаване на земния живот в периода между смъртта и едно ново раждане, отговарящо на една трета от целия му земен живот, - всичко това относително лесно може да бъде обхванато. Показва се нещо друго, когато в инспиративното познание направим видима онази част от ретроспективното виждане, която отговаря на периода от 7-та до 14-та година в земния живот, на периода на половото узряване. Тогава става видимо всичко това, което човек преживява след смъртта благодарение на това, че от сферата на Луната той се издига в сферата на Меркурий /бяло/. Човекът преминава в сферата на Меркурий, след като е преминал през сферата на Луната. Но когато искаме да познаем, да установим връзка с хората, които се намират в тази сфера на Меркурий, тогава в панорамата на спомените трябва да заличим периода от 7-та до 14-та година, от смяната на зъбите до половата зрялост.
Когато чрез инспиративното познание заличим следващия период от човешкия живот /от 14-та до 21-та година/ и оставим да изплува онова, което може да се яви при заличаването на тази част, пред нас тогава се явяват изживяванията и фактите, през които човек минава след неговата смърт в сферата на Венера /оранжево/.
Рис.3 И така, когато с инспиративното познание насочим поглед назад към първата епоха от живота на човека, ние виждаме онова, което става с така наречените умрели в макроносмоса, и то в духовния макрокосмос. От това, което казвам тук, вие същевременно виждате колко дълбока, колко безкрайно дълбока е древната наука с нейните наименования. Защото при Венера човек обикновено чувствува елемента на Любовта още в самото наименование. Но съзерцанието на Венера отговаря на епохата в човешкия живот, когато е настъпила половата зрялост.
към текста >>
П
ред
и навършването на тази възраст те не могат да видят тази взаимовръзка.
Когато проникнем с погледа на инспиративното познание в тази епоха, ние изживяваме онова, - можем поне да го изживеем, - през което преминава един умрял човек в по-голямата част от своя живот между смъртта и едно ново раждане, през което той преминава благодарение на това, че се намира във взаимни отношения със слънчевите същества. През този период става видимо слънчевото съществуване между смъртта и едно ново раждане. Слънцето е толкова мощно небесно тяло, съдържа толкова много духовни сили и духовни същности, че за да се позволи на човека да обгърне с поглед всичко, което изхожда от същността на Слънцето, от духовната същност на Слънцето и има влияние върху него между смъртта и едно ново раждане, това изисква заличаването на три пъти по-голям период в сравнение с другите; т.е. периода от 21-та до 42-та година. Но същевременно вие ще разберете, че посветените могат да обгърнат с поглед цялата взаимовръзка на човека със слънчевия живот между смъртта и едно ново раждане едва тогава, когато са надвишили възрастта 42 години.
Преди навършването на тази възраст те не могат да видят тази взаимовръзка.
Следователно остаряването има голямо значение и за духовното виждане. Определени неща могат да се видят не само при определено посвещение, но и при определена възраст. Отново имаме един период в човешкия живот от 42-та до 49-та година /червено/. Чрез самите неща ние се приближаваме, мои мили приятели, до това, към което се стремях в последната лекция, защото с 49-та година престава възможността за непосредствени отношения с йерархиите. Считам, че сте разбрали това в моето изложение.
към текста >>
Оп
ред
елени неща могат да се видят не само при оп
ред
елено посвещение, но и при оп
ред
елена възраст.
Слънцето е толкова мощно небесно тяло, съдържа толкова много духовни сили и духовни същности, че за да се позволи на човека да обгърне с поглед всичко, което изхожда от същността на Слънцето, от духовната същност на Слънцето и има влияние върху него между смъртта и едно ново раждане, това изисква заличаването на три пъти по-голям период в сравнение с другите; т.е. периода от 21-та до 42-та година. Но същевременно вие ще разберете, че посветените могат да обгърнат с поглед цялата взаимовръзка на човека със слънчевия живот между смъртта и едно ново раждане едва тогава, когато са надвишили възрастта 42 години. Преди навършването на тази възраст те не могат да видят тази взаимовръзка. Следователно остаряването има голямо значение и за духовното виждане.
Определени неща могат да се видят не само при определено посвещение, но и при определена възраст.
Отново имаме един период в човешкия живот от 42-та до 49-та година /червено/. Чрез самите неща ние се приближаваме, мои мили приятели, до това, към което се стремях в последната лекция, защото с 49-та година престава възможността за непосредствени отношения с йерархиите. Считам, че сте разбрали това в моето изложение. По-нататък ние ще насочим погледа си върху това, което правят онези, които са над 49 години. Ако оставим върху душите ни да действа още и това, което се кръстосва с направеното по-рано разчленение, - тогава трябва да сме станали на 50 или над петдесет години, - когато насочим погледа си върху периода от живота между 42-та и 49-та година, ние виждаме всичко, което човек може да изпитва след смъртта от страна на съществата, които обитават Марс.
към текста >>
Чрез самите неща ние се приближаваме, мои мили приятели, до това, към което се стремях в последната лекция, защото с 49-та година престава възможността за непос
ред
ствени отношения с йерархиите.
Но същевременно вие ще разберете, че посветените могат да обгърнат с поглед цялата взаимовръзка на човека със слънчевия живот между смъртта и едно ново раждане едва тогава, когато са надвишили възрастта 42 години. Преди навършването на тази възраст те не могат да видят тази взаимовръзка. Следователно остаряването има голямо значение и за духовното виждане. Определени неща могат да се видят не само при определено посвещение, но и при определена възраст. Отново имаме един период в човешкия живот от 42-та до 49-та година /червено/.
Чрез самите неща ние се приближаваме, мои мили приятели, до това, към което се стремях в последната лекция, защото с 49-та година престава възможността за непосредствени отношения с йерархиите.
Считам, че сте разбрали това в моето изложение. По-нататък ние ще насочим погледа си върху това, което правят онези, които са над 49 години. Ако оставим върху душите ни да действа още и това, което се кръстосва с направеното по-рано разчленение, - тогава трябва да сме станали на 50 или над петдесет години, - когато насочим погледа си върху периода от живота между 42-та и 49-та година, ние виждаме всичко, което човек може да изпитва след смъртта от страна на съществата, които обитават Марс. Там обаче вече започва онази област, където духовният свят се грижи за значително индивидуализиране на човека в неговата карма на Земята. Вие видяхте, как в онзи живот, в който човекът прекарва непосредствено след смъртта и който трае една трета от продължителността на земния му живот, се подготвя кармата.
към текста >>
Вие видяхте, как в онзи живот, в който човекът прекарва непос
ред
ствено след смъртта и който трае една трета от продължителността на земния му живот, се подготвя кармата.
Чрез самите неща ние се приближаваме, мои мили приятели, до това, към което се стремях в последната лекция, защото с 49-та година престава възможността за непосредствени отношения с йерархиите. Считам, че сте разбрали това в моето изложение. По-нататък ние ще насочим погледа си върху това, което правят онези, които са над 49 години. Ако оставим върху душите ни да действа още и това, което се кръстосва с направеното по-рано разчленение, - тогава трябва да сме станали на 50 или над петдесет години, - когато насочим погледа си върху периода от живота между 42-та и 49-та година, ние виждаме всичко, което човек може да изпитва след смъртта от страна на съществата, които обитават Марс. Там обаче вече започва онази област, където духовният свят се грижи за значително индивидуализиране на човека в неговата карма на Земята.
Вие видяхте, как в онзи живот, в който човекът прекарва непосредствено след смъртта и който трае една трета от продължителността на земния му живот, се подготвя кармата.
Но кармата се изработва постепенно. Също и върху това как се изработва кармата, аз вече казах някои неща: Тя се изработва в съюз с висшите същества. Но съществуват хора, които изработват своята карма повече в сферата на Меркурий, или в сферата на Венера, или в сферата на Слънцето, но и такива, които я изработват на Марс. Такива същества, такива хора, които чрез техния минал земен живот донасят нещо в духовния свят, което трябва да бъде изработено особено в сферата на Марс, такива хора показват след това резултатите на това, което е изработено в сферата на Марс, в техния следващ земен живот. Позволете ми да ви приведа един пример за това, мои мили приятели.
към текста >>
Сега ние трябва да си п
ред
ставим, че ученето в онова време беше различно от това, което то е днес.
Също и върху това как се изработва кармата, аз вече казах някои неща: Тя се изработва в съюз с висшите същества. Но съществуват хора, които изработват своята карма повече в сферата на Меркурий, или в сферата на Венера, или в сферата на Слънцето, но и такива, които я изработват на Марс. Такива същества, такива хора, които чрез техния минал земен живот донасят нещо в духовния свят, което трябва да бъде изработено особено в сферата на Марс, такива хора показват след това резултатите на това, което е изработено в сферата на Марс, в техния следващ земен живот. Позволете ми да ви приведа един пример за това, мои мили приятели. Имаше една личност във времето, когато вече действаше мохамеданството, когато мохамеданството беше изпратило лъчите на своята цивилизация през Азия, Северна Африка чак до Испания, една личност премина тогава своето духовно развитие в една школа в Северна Африка, подобна на тази, през която много по-рано премина свети Августин - която обаче вече беше в упадък; - една личност, която учеше в същия смисъл и в същия стил в Северна Африка.
Сега ние трябва да си представим, че ученето в онова време беше различно от това, което то е днес.
Днес вече не се знае много за това, което е било толкова столетия назад в миналото, което е било обучението на свети Августин преди обучението на тази личност, за която говоря тук. Но в онова време в Северна Африка все още беше възможно да се получи мистерийно обучение, макар и от намиращи се вече в упадък мистерии. И личността, за която говоря, е минала през такива мистерийни обучения, минала е следователно през всичко, което можеше да се изпита чрез такова изучаване на самостоятелната човешката душа, на областите, които човешката душа изживява и възприема, намирайки се извън тялото и т. н.. Но тази личност премина след това в Испания заедно с мохамеданските походи, усвои много от преобразената вече тогава в Испания мохамеданско-азиатска ученост, усвои много именно от това, което навсякъде беше разпространено от юдеите, не онази Кабала, която по-късно се така много изучаваше в Средновековието, а една по-стара форма на Кабалата. И след мохамеданските походи тя стана една личност, която здраво стоеше в духовния живот на тази мохамеданска насока, но по един особен начин - изчислявайки, преценявайки по кабалистичен начин.
към текста >>
Днес вече не се знае много за това, което е било толкова столетия назад в миналото, което е било обучението на свети Августин п
ред
и обучението на тази личност, за която говоря тук.
Но съществуват хора, които изработват своята карма повече в сферата на Меркурий, или в сферата на Венера, или в сферата на Слънцето, но и такива, които я изработват на Марс. Такива същества, такива хора, които чрез техния минал земен живот донасят нещо в духовния свят, което трябва да бъде изработено особено в сферата на Марс, такива хора показват след това резултатите на това, което е изработено в сферата на Марс, в техния следващ земен живот. Позволете ми да ви приведа един пример за това, мои мили приятели. Имаше една личност във времето, когато вече действаше мохамеданството, когато мохамеданството беше изпратило лъчите на своята цивилизация през Азия, Северна Африка чак до Испания, една личност премина тогава своето духовно развитие в една школа в Северна Африка, подобна на тази, през която много по-рано премина свети Августин - която обаче вече беше в упадък; - една личност, която учеше в същия смисъл и в същия стил в Северна Африка. Сега ние трябва да си представим, че ученето в онова време беше различно от това, което то е днес.
Днес вече не се знае много за това, което е било толкова столетия назад в миналото, което е било обучението на свети Августин преди обучението на тази личност, за която говоря тук.
Но в онова време в Северна Африка все още беше възможно да се получи мистерийно обучение, макар и от намиращи се вече в упадък мистерии. И личността, за която говоря, е минала през такива мистерийни обучения, минала е следователно през всичко, което можеше да се изпита чрез такова изучаване на самостоятелната човешката душа, на областите, които човешката душа изживява и възприема, намирайки се извън тялото и т. н.. Но тази личност премина след това в Испания заедно с мохамеданските походи, усвои много от преобразената вече тогава в Испания мохамеданско-азиатска ученост, усвои много именно от това, което навсякъде беше разпространено от юдеите, не онази Кабала, която по-късно се така много изучаваше в Средновековието, а една по-стара форма на Кабалата. И след мохамеданските походи тя стана една личност, която здраво стоеше в духовния живот на тази мохамеданска насока, но по един особен начин - изчислявайки, преценявайки по кабалистичен начин. След това същото нещо бе преживяно в едно следващо въплъщение като жена, когато то вътрешно бе задълбочено, когато то бе прието по-малко чрез ума, а повече чрез сърцето.
към текста >>
н.. Но тази личност премина след това в Испания заедно с мохамеданските походи, усвои много от преобразената вече тогава в Испания мохамеданско-азиатска ученост, усвои много именно от това, което навсякъде беше разпространено от юдеите, не онази Кабала, която по-късно се така много изучаваше в С
ред
новековието, а една по-стара форма на Кабалата.
Имаше една личност във времето, когато вече действаше мохамеданството, когато мохамеданството беше изпратило лъчите на своята цивилизация през Азия, Северна Африка чак до Испания, една личност премина тогава своето духовно развитие в една школа в Северна Африка, подобна на тази, през която много по-рано премина свети Августин - която обаче вече беше в упадък; - една личност, която учеше в същия смисъл и в същия стил в Северна Африка. Сега ние трябва да си представим, че ученето в онова време беше различно от това, което то е днес. Днес вече не се знае много за това, което е било толкова столетия назад в миналото, което е било обучението на свети Августин преди обучението на тази личност, за която говоря тук. Но в онова време в Северна Африка все още беше възможно да се получи мистерийно обучение, макар и от намиращи се вече в упадък мистерии. И личността, за която говоря, е минала през такива мистерийни обучения, минала е следователно през всичко, което можеше да се изпита чрез такова изучаване на самостоятелната човешката душа, на областите, които човешката душа изживява и възприема, намирайки се извън тялото и т.
н.. Но тази личност премина след това в Испания заедно с мохамеданските походи, усвои много от преобразената вече тогава в Испания мохамеданско-азиатска ученост, усвои много именно от това, което навсякъде беше разпространено от юдеите, не онази Кабала, която по-късно се така много изучаваше в Средновековието, а една по-стара форма на Кабалата.
И след мохамеданските походи тя стана една личност, която здраво стоеше в духовния живот на тази мохамеданска насока, но по един особен начин - изчислявайки, преценявайки по кабалистичен начин. След това същото нещо бе преживяно в едно следващо въплъщение като жена, когато то вътрешно бе задълбочено, когато то бе прието по-малко чрез ума, а повече чрез сърцето. След това обаче в 18-ти век същата индивидуалност премина в онази личност, която стана световноизвестна за френския народ, а именно във Волтер[1]. Ние виждаме тази личност да се преражда отново във Волтер. Когато сега насочим поглед върху това, което Волтер прекара в живота между смъртта и едно ново раждане въз основа на неговите минали въплъщения на Земята преди да стане Волтер, ние намираме, че тази индивидуалност по твърде особен начин беше развила по-нататък всичко онова, което беше придобила чрез северно-африканските учения, чрез кабалистичното проникване на тези учения, разви по-нататък всичко това особено в сферата на Марс през втората половина на живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Когато сега насочим поглед върху това, което Волтер прекара в живота между смъртта и едно ново раждане въз основа на неговите минали въплъщения на Земята п
ред
и да стане Волтер, ние намираме, че тази индивидуалност по твърде особен начин беше развила по-нататък всичко онова, което беше придобила чрез северно-африканските учения, чрез кабалистичното проникване на тези учения, разви по-нататък всичко това особено в сферата на Марс през втората половина на живота между смъртта и едно ново раждане.
н.. Но тази личност премина след това в Испания заедно с мохамеданските походи, усвои много от преобразената вече тогава в Испания мохамеданско-азиатска ученост, усвои много именно от това, което навсякъде беше разпространено от юдеите, не онази Кабала, която по-късно се така много изучаваше в Средновековието, а една по-стара форма на Кабалата. И след мохамеданските походи тя стана една личност, която здраво стоеше в духовния живот на тази мохамеданска насока, но по един особен начин - изчислявайки, преценявайки по кабалистичен начин. След това същото нещо бе преживяно в едно следващо въплъщение като жена, когато то вътрешно бе задълбочено, когато то бе прието по-малко чрез ума, а повече чрез сърцето. След това обаче в 18-ти век същата индивидуалност премина в онази личност, която стана световноизвестна за френския народ, а именно във Волтер[1]. Ние виждаме тази личност да се преражда отново във Волтер.
Когато сега насочим поглед върху това, което Волтер прекара в живота между смъртта и едно ново раждане въз основа на неговите минали въплъщения на Земята преди да стане Волтер, ние намираме, че тази индивидуалност по твърде особен начин беше развила по-нататък всичко онова, което беше придобила чрез северно-африканските учения, чрез кабалистичното проникване на тези учения, разви по-нататък всичко това особено в сферата на Марс през втората половина на живота между смъртта и едно ново раждане.
И Волтер дойде именно като Волтер от 18-ия век с преработването, с преобразуването, което може да дойде от сферата на Марс. И така аз можах да ви го покажа като пример за кармическо развитие, което се изгражда между смъртта и едно ново раждане в сферата на Марс. Марс прави агресивно всичко, което той преобразува в областта на физическите, душевните или духовните добродетели. Но той ги прави не само агресивни, а и войнствени. Войнственото се състои не само в това човек да настъпва, но също и да отстъпва, иначе войните не биха могли да се водят.
към текста >>
П
ред
ставете си, че гледате от върха Риджи и виждате там плуващите променливи облаци и п
ред
ставете си, че това не са променящи формата си водни облаци, а самата бликаща мъдрост, бликащи мисловни образи, които обаче са същества.
Те никога не са глупави, никога не са лишени от мъдрост, те са създадени така, както често пъти хората на Земята биха искали да бъдат създадени, когато не знаят да ценят благодатта на учението, а може би искат да се родят мъдри. Обаче тези същества на Юпитер изобщо не се раждат, а възникват от целия организъм на Юпитер. Както при нас облаците се образуват от атмосферата, по подобен начин тези същества възникват от целия Юпитер и то така, че щом веднъж са възникнали, можем да ги считаме като въплътена мъдрост. Те и не умират в сферата на Юпитер, а се преобразяват. Юпитер е всъщност именно творяща мъдрост.
Представете си, че гледате от върха Риджи и виждате там плуващите променливи облаци и представете си, че това не са променящи формата си водни облаци, а самата бликаща мъдрост, бликащи мисловни образи, които обаче са същества.
Тогава ще имате представа за Юпитер. Сега отново бих искал с един пример да ви покажа, как кармата може да бъде образувана особено в тази сфера на Юпитер. Имаше една любознателна личност, която живя в последните времена на мексиканската култура, в навлезлия в пълен упадък и придобил магическа-суеверна форма мексикански култ на мистериите. Това беше една жадна за знания личност, която всичко изучаваше с голяма точност. Аз се натъкнах на това благодарение на факта, че преди години се запознах с един забележителен човек, който по един първобитен начин и сега още изучава това, което съществува в упадъчните представи на мексиканските мистерии.
към текста >>
Тогава ще имате п
ред
става за Юпитер.
Обаче тези същества на Юпитер изобщо не се раждат, а възникват от целия организъм на Юпитер. Както при нас облаците се образуват от атмосферата, по подобен начин тези същества възникват от целия Юпитер и то така, че щом веднъж са възникнали, можем да ги считаме като въплътена мъдрост. Те и не умират в сферата на Юпитер, а се преобразяват. Юпитер е всъщност именно творяща мъдрост. Представете си, че гледате от върха Риджи и виждате там плуващите променливи облаци и представете си, че това не са променящи формата си водни облаци, а самата бликаща мъдрост, бликащи мисловни образи, които обаче са същества.
Тогава ще имате представа за Юпитер.
Сега отново бих искал с един пример да ви покажа, как кармата може да бъде образувана особено в тази сфера на Юпитер. Имаше една любознателна личност, която живя в последните времена на мексиканската култура, в навлезлия в пълен упадък и придобил магическа-суеверна форма мексикански култ на мистериите. Това беше една жадна за знания личност, която всичко изучаваше с голяма точност. Аз се натъкнах на това благодарение на факта, че преди години се запознах с един забележителен човек, който по един първобитен начин и сега още изучава това, което съществува в упадъчните представи на мексиканските мистерии. Това няма никакво значение, защото който днес изучава това, той изучава всъщност нещо напълно суеверно.
към текста >>
Аз се натъкнах на това благодарение на факта, че п
ред
и години се запознах с един забележителен човек, който по един първобитен начин и сега още изучава това, което съществува в упадъчните п
ред
стави на мексиканските мистерии.
Представете си, че гледате от върха Риджи и виждате там плуващите променливи облаци и представете си, че това не са променящи формата си водни облаци, а самата бликаща мъдрост, бликащи мисловни образи, които обаче са същества. Тогава ще имате представа за Юпитер. Сега отново бих искал с един пример да ви покажа, как кармата може да бъде образувана особено в тази сфера на Юпитер. Имаше една любознателна личност, която живя в последните времена на мексиканската култура, в навлезлия в пълен упадък и придобил магическа-суеверна форма мексикански култ на мистериите. Това беше една жадна за знания личност, която всичко изучаваше с голяма точност.
Аз се натъкнах на това благодарение на факта, че преди години се запознах с един забележителен човек, който по един първобитен начин и сега още изучава това, което съществува в упадъчните представи на мексиканските мистерии.
Това няма никакво значение, защото който днес изучава това, той изучава всъщност нещо напълно суеверно. Всичко това днес е нещо упадъчно. Но тази личност от миналото, за която ви говоря, още преди откриването, преди така нареченото откриване на Америка, когато мексиканската цивилизация беше още в разцвета си, но като мистерийна цивилизация вече е била в упадък, изучаваше всичко там с яростно усърдие. Днес не се знае вече нищо повече от имената и някои образи на Таотл, Кветцалкоатл, Тетцкатлипока, когато се говори за тези същества от мексиканските мистерии. Но тази личност, която още напълно знаеше, че Таотл е едно същество, което витае във всички облаци като един вид космически въздесъщ дух, който бушува във водите, блести в дъгата, живее в светкавицата и гръмотевицата, което обаче при определени условия също може да бъде внесено в светената вода чрез култови действия, тази личност знаеше също, че Кветцалкоатл беше един вид божество, което можеше живо да обхване човека в неговото кръвообращение, в неговия дихателен процес.
към текста >>
Но тази личност от миналото, за която ви говоря, още п
ред
и откриването, п
ред
и така нареченото откриване на Америка, когато мексиканската цивилизация беше още в разцвета си, но като мистерийна цивилизация вече е била в упадък, изучаваше всичко там с яростно усърдие.
Имаше една любознателна личност, която живя в последните времена на мексиканската култура, в навлезлия в пълен упадък и придобил магическа-суеверна форма мексикански култ на мистериите. Това беше една жадна за знания личност, която всичко изучаваше с голяма точност. Аз се натъкнах на това благодарение на факта, че преди години се запознах с един забележителен човек, който по един първобитен начин и сега още изучава това, което съществува в упадъчните представи на мексиканските мистерии. Това няма никакво значение, защото който днес изучава това, той изучава всъщност нещо напълно суеверно. Всичко това днес е нещо упадъчно.
Но тази личност от миналото, за която ви говоря, още преди откриването, преди така нареченото откриване на Америка, когато мексиканската цивилизация беше още в разцвета си, но като мистерийна цивилизация вече е била в упадък, изучаваше всичко там с яростно усърдие.
Днес не се знае вече нищо повече от имената и някои образи на Таотл, Кветцалкоатл, Тетцкатлипока, когато се говори за тези същества от мексиканските мистерии. Но тази личност, която още напълно знаеше, че Таотл е едно същество, което витае във всички облаци като един вид космически въздесъщ дух, който бушува във водите, блести в дъгата, живее в светкавицата и гръмотевицата, което обаче при определени условия също може да бъде внесено в светената вода чрез култови действия, тази личност знаеше също, че Кветцалкоатл беше един вид божество, което можеше живо да обхване човека в неговото кръвообращение, в неговия дихателен процес. Тази личност прие в себе си живата същност на мексиканската цивилизация. Тя се прероди по-късно без една женска междинна степен. В Мексико тя беше мъж, след това се прероди отново като мъж, без да мине през едно прераждане като жена.
към текста >>
Но тази личност, която още напълно знаеше, че Таотл е едно същество, което витае във всички облаци като един вид космически въздесъщ дух, който бушува във водите, блести в дъгата, живее в светкавицата и гръмотевицата, което обаче при оп
ред
елени условия също може да бъде внесено в светената вода чрез култови действия, тази личност знаеше също, че Кветцалкоатл беше един вид божество, което можеше живо да обхване човека в неговото кръвообращение, в неговия дихателен процес.
Аз се натъкнах на това благодарение на факта, че преди години се запознах с един забележителен човек, който по един първобитен начин и сега още изучава това, което съществува в упадъчните представи на мексиканските мистерии. Това няма никакво значение, защото който днес изучава това, той изучава всъщност нещо напълно суеверно. Всичко това днес е нещо упадъчно. Но тази личност от миналото, за която ви говоря, още преди откриването, преди така нареченото откриване на Америка, когато мексиканската цивилизация беше още в разцвета си, но като мистерийна цивилизация вече е била в упадък, изучаваше всичко там с яростно усърдие. Днес не се знае вече нищо повече от имената и някои образи на Таотл, Кветцалкоатл, Тетцкатлипока, когато се говори за тези същества от мексиканските мистерии.
Но тази личност, която още напълно знаеше, че Таотл е едно същество, което витае във всички облаци като един вид космически въздесъщ дух, който бушува във водите, блести в дъгата, живее в светкавицата и гръмотевицата, което обаче при определени условия също може да бъде внесено в светената вода чрез култови действия, тази личност знаеше също, че Кветцалкоатл беше един вид божество, което можеше живо да обхване човека в неговото кръвообращение, в неговия дихателен процес.
Тази личност прие в себе си живата същност на мексиканската цивилизация. Тя се прероди по-късно без една женска междинна степен. В Мексико тя беше мъж, след това се прероди отново като мъж, без да мине през едно прераждане като жена. Но в живота между смъртта и едно ново раждане тя така мина през свръхсетивната област, че в нейното кармическо развитие - което беше обусловено от един минал земен живот, прекаран обаче не в Мексико, - тази личност пренесе през сферата на Юпитер именно онова, което под суеверна форма беше изживяла в Мексико, но което въпреки това беше изпълнено с плодовете на една съществуваща по-рано цивилизация. Това, което тази личност беше изживяла в Мексико, мина през сферата на Юпитер, прие формата на мъдрост, но форма на мъдрост, която всъщност е автоматична в сравнение с това, което човек трябва да придобие като мъдрост чрез своята собствена индивидуалност.
към текста >>
Елифас Леви е прекарал своя минал земен живот с
ред
мексиканската култура и след смъртта си е преминал през сферата на мъдростта на Юпитер.
Но в живота между смъртта и едно ново раждане тя така мина през свръхсетивната област, че в нейното кармическо развитие - което беше обусловено от един минал земен живот, прекаран обаче не в Мексико, - тази личност пренесе през сферата на Юпитер именно онова, което под суеверна форма беше изживяла в Мексико, но което въпреки това беше изпълнено с плодовете на една съществуваща по-рано цивилизация. Това, което тази личност беше изживяла в Мексико, мина през сферата на Юпитер, прие формата на мъдрост, но форма на мъдрост, която всъщност е автоматична в сравнение с това, което човек трябва да придобие като мъдрост чрез своята собствена индивидуалност. Когато една мъдрост, каквато съществува и твори на Юпитер, в изработването на кармата между смъртта и едно ново раждане се излее върху нещо, което човек е изпитал по-рано в земния живот, тя допринася от всичко това да заблести мъдрост също и на Земята. Но тази мъдрост зависи тогава от това, каквото човек е изпитал в земния живот. Индивидуалността, за която ви говоря, е същата, която по-късно се роди в по-новата цивилизация като Елифас Леви[2].
Елифас Леви е прекарал своя минал земен живот сред мексиканската култура и след смъртта си е преминал през сферата на мъдростта на Юпитер.
Там тази мексиканска упадъчна култура отново бе преработена и когато днес четете книгите на Елифас Леви, вие ще видите как върху нещо извънредно примитивно е излято нещо много мъдро. Онзи, който може да вникне в такива неща, тогава казва: Тук е целият Юпитер, но един малоценен Юпитер. И когато човек - ще си позволя отново да говоря върху тези неща, - успее да обгърне с поглед периода на живота от 56-та до 63-та година, както виждате, с върха на носа си ние надушваме вече нещата /синьо/, тогава той вижда онези въздействия върху хората, които между смъртта и едно ново раждане произлизат от Сатурн, от съществата на Сатурн. Това е една още по-изненадваща гледка, една смайваща гледка и всъщност вече една гледка, която причинява болка. Онези същества, които стоят във връзка със Сатурн, са тези, които чрез тяхната собствена природа не се интересуват от това, което вършат в настоящия момент; в известна степен те вършат това напълно несъзнателно, под властта на много по-висши божествени същества, в лоното на които те са отишли в тяхната зряла възраст.
към текста >>
Там тази мексиканска упадъчна култура отново бе преработена и когато днес четете книгите на Елифас Леви, вие ще видите как върху нещо извън
ред
но примитивно е излято нещо много мъдро.
Това, което тази личност беше изживяла в Мексико, мина през сферата на Юпитер, прие формата на мъдрост, но форма на мъдрост, която всъщност е автоматична в сравнение с това, което човек трябва да придобие като мъдрост чрез своята собствена индивидуалност. Когато една мъдрост, каквато съществува и твори на Юпитер, в изработването на кармата между смъртта и едно ново раждане се излее върху нещо, което човек е изпитал по-рано в земния живот, тя допринася от всичко това да заблести мъдрост също и на Земята. Но тази мъдрост зависи тогава от това, каквото човек е изпитал в земния живот. Индивидуалността, за която ви говоря, е същата, която по-късно се роди в по-новата цивилизация като Елифас Леви[2]. Елифас Леви е прекарал своя минал земен живот сред мексиканската култура и след смъртта си е преминал през сферата на мъдростта на Юпитер.
Там тази мексиканска упадъчна култура отново бе преработена и когато днес четете книгите на Елифас Леви, вие ще видите как върху нещо извънредно примитивно е излято нещо много мъдро.
Онзи, който може да вникне в такива неща, тогава казва: Тук е целият Юпитер, но един малоценен Юпитер. И когато човек - ще си позволя отново да говоря върху тези неща, - успее да обгърне с поглед периода на живота от 56-та до 63-та година, както виждате, с върха на носа си ние надушваме вече нещата /синьо/, тогава той вижда онези въздействия върху хората, които между смъртта и едно ново раждане произлизат от Сатурн, от съществата на Сатурн. Това е една още по-изненадваща гледка, една смайваща гледка и всъщност вече една гледка, която причинява болка. Онези същества, които стоят във връзка със Сатурн, са тези, които чрез тяхната собствена природа не се интересуват от това, което вършат в настоящия момент; в известна степен те вършат това напълно несъзнателно, под властта на много по-висши божествени същества, в лоното на които те са отишли в тяхната зряла възраст. Но щом вече са направили нещо, то застава пред тях като ужасно силно действащ спомен.
към текста >>
Но щом вече са направили нещо, то застава п
ред
тях като ужасно силно действащ спомен.
Там тази мексиканска упадъчна култура отново бе преработена и когато днес четете книгите на Елифас Леви, вие ще видите как върху нещо извънредно примитивно е излято нещо много мъдро. Онзи, който може да вникне в такива неща, тогава казва: Тук е целият Юпитер, но един малоценен Юпитер. И когато човек - ще си позволя отново да говоря върху тези неща, - успее да обгърне с поглед периода на живота от 56-та до 63-та година, както виждате, с върха на носа си ние надушваме вече нещата /синьо/, тогава той вижда онези въздействия върху хората, които между смъртта и едно ново раждане произлизат от Сатурн, от съществата на Сатурн. Това е една още по-изненадваща гледка, една смайваща гледка и всъщност вече една гледка, която причинява болка. Онези същества, които стоят във връзка със Сатурн, са тези, които чрез тяхната собствена природа не се интересуват от това, което вършат в настоящия момент; в известна степен те вършат това напълно несъзнателно, под властта на много по-висши божествени същества, в лоното на които те са отишли в тяхната зряла възраст.
Но щом вече са направили нещо, то застава пред тях като ужасно силно действащ спомен.
Пренесете се в това положение. Каквото и да правите - аз не искам да изброявам отделните професии, но представете си, че каквото и да правите, вие съвсем не забелязвате, какво вършите, но след като сте го направили, то застава пред вас като един напълно жив спомен, като един необикновено жив образ. Представете си например един певец, който пее, но не знае нищо за това, той е използван от боговете само да пее. Представете си една голяма аудитория, която го слуша; певецът не забелязва нищо от това, докато пее; те всички съвсем не знаят нищо, нито за себе си, нито за това, което изживяват. В момента, когато концертът е завършил, всичко застава там и не отминава, то остава и образува съдържанието на живота.
към текста >>
Каквото и да правите - аз не искам да изброявам отделните професии, но п
ред
ставете си, че каквото и да правите, вие съвсем не забелязвате, какво вършите, но след като сте го направили, то застава п
ред
вас като един напълно жив спомен, като един необикновено жив образ.
И когато човек - ще си позволя отново да говоря върху тези неща, - успее да обгърне с поглед периода на живота от 56-та до 63-та година, както виждате, с върха на носа си ние надушваме вече нещата /синьо/, тогава той вижда онези въздействия върху хората, които между смъртта и едно ново раждане произлизат от Сатурн, от съществата на Сатурн. Това е една още по-изненадваща гледка, една смайваща гледка и всъщност вече една гледка, която причинява болка. Онези същества, които стоят във връзка със Сатурн, са тези, които чрез тяхната собствена природа не се интересуват от това, което вършат в настоящия момент; в известна степен те вършат това напълно несъзнателно, под властта на много по-висши божествени същества, в лоното на които те са отишли в тяхната зряла възраст. Но щом вече са направили нещо, то застава пред тях като ужасно силно действащ спомен. Пренесете се в това положение.
Каквото и да правите - аз не искам да изброявам отделните професии, но представете си, че каквото и да правите, вие съвсем не забелязвате, какво вършите, но след като сте го направили, то застава пред вас като един напълно жив спомен, като един необикновено жив образ.
Представете си например един певец, който пее, но не знае нищо за това, той е използван от боговете само да пее. Представете си една голяма аудитория, която го слуша; певецът не забелязва нищо от това, докато пее; те всички съвсем не знаят нищо, нито за себе си, нито за това, което изживяват. В момента, когато концертът е завършил, всичко застава там и не отминава, то остава и образува съдържанието на живота. Тогава то съществува. На Сатурн изобщо съществува само миналото.
към текста >>
П
ред
ставете си например един певец, който пее, но не знае нищо за това, той е използван от боговете само да пее.
Това е една още по-изненадваща гледка, една смайваща гледка и всъщност вече една гледка, която причинява болка. Онези същества, които стоят във връзка със Сатурн, са тези, които чрез тяхната собствена природа не се интересуват от това, което вършат в настоящия момент; в известна степен те вършат това напълно несъзнателно, под властта на много по-висши божествени същества, в лоното на които те са отишли в тяхната зряла възраст. Но щом вече са направили нещо, то застава пред тях като ужасно силно действащ спомен. Пренесете се в това положение. Каквото и да правите - аз не искам да изброявам отделните професии, но представете си, че каквото и да правите, вие съвсем не забелязвате, какво вършите, но след като сте го направили, то застава пред вас като един напълно жив спомен, като един необикновено жив образ.
Представете си например един певец, който пее, но не знае нищо за това, той е използван от боговете само да пее.
Представете си една голяма аудитория, която го слуша; певецът не забелязва нищо от това, докато пее; те всички съвсем не знаят нищо, нито за себе си, нито за това, което изживяват. В момента, когато концертът е завършил, всичко застава там и не отминава, то остава и образува съдържанието на живота. Тогава то съществува. На Сатурн изобщо съществува само миналото. Това е така, сякаш като човек ходите по Земята – помислете, че вървите, но не забелязвате нищо от себе си когато се погледнете, но прекрачите ли една стъпка по-нататък, там отзад застава едно снежно човече подобно на това, което сте били вие.
към текста >>
П
ред
ставете си една голяма аудитория, която го слуша; певецът не забелязва нищо от това, докато пее; те всички съвсем не знаят нищо, нито за себе си, нито за това, което изживяват.
Онези същества, които стоят във връзка със Сатурн, са тези, които чрез тяхната собствена природа не се интересуват от това, което вършат в настоящия момент; в известна степен те вършат това напълно несъзнателно, под властта на много по-висши божествени същества, в лоното на които те са отишли в тяхната зряла възраст. Но щом вече са направили нещо, то застава пред тях като ужасно силно действащ спомен. Пренесете се в това положение. Каквото и да правите - аз не искам да изброявам отделните професии, но представете си, че каквото и да правите, вие съвсем не забелязвате, какво вършите, но след като сте го направили, то застава пред вас като един напълно жив спомен, като един необикновено жив образ. Представете си например един певец, който пее, но не знае нищо за това, той е използван от боговете само да пее.
Представете си една голяма аудитория, която го слуша; певецът не забелязва нищо от това, докато пее; те всички съвсем не знаят нищо, нито за себе си, нито за това, което изживяват.
В момента, когато концертът е завършил, всичко застава там и не отминава, то остава и образува съдържанието на живота. Тогава то съществува. На Сатурн изобщо съществува само миналото. Това е така, сякаш като човек ходите по Земята – помислете, че вървите, но не забелязвате нищо от себе си когато се погледнете, но прекрачите ли една стъпка по-нататък, там отзад застава едно снежно човече подобно на това, което сте били вие. Сега отново не забелязвате нищо, вървите по-нататък; зад вас отново застава едно снежно човече.
към текста >>
Ако си п
ред
ставите това пренесено в духовното, вие имате същността на сатурновите същества.
Тогава то съществува. На Сатурн изобщо съществува само миналото. Това е така, сякаш като човек ходите по Земята – помислете, че вървите, но не забелязвате нищо от себе си когато се погледнете, но прекрачите ли една стъпка по-нататък, там отзад застава едно снежно човече подобно на това, което сте били вие. Сега отново не забелязвате нищо, вървите по-нататък; зад вас отново застава едно снежно човече. Това винаги ви следва и при това казвате «аз» за всички тези снежни човечета.
Ако си представите това пренесено в духовното, вие имате същността на сатурновите същества.
И с тези същества, които с тяхното битие живеят напълно в миналото, човек има работа също и между своята смърт и новото раждане. И може да съществуват хора, които в изработването на тяхната карма имат работа предимно с тези сатурнови същества. Ние можем да обясним съдбата на такива същества, само когато насочим поглед назад върху периода, който лежи между 56-та и 63-та година. И тук искам да ви приведа един пример, за да видите, как нещата, които се явяват кармически в човешкия живот, сочат назад към онова, което става в свръхсетивната област между смъртта и едно ново раждане. Аз неотдавна насочих вниманието ви върху това, което е ставало в заслужаващите удивление, но в трудно достъпните - понеже те отблъскват, както вече споменах, - мистерии на Хиберния[3]; колко величествено е било това, което са предлагали хибернийските мистерии на Ирландия.
към текста >>
И може да съществуват хора, които в изработването на тяхната карма имат работа п
ред
имно с тези сатурнови същества.
Това е така, сякаш като човек ходите по Земята – помислете, че вървите, но не забелязвате нищо от себе си когато се погледнете, но прекрачите ли една стъпка по-нататък, там отзад застава едно снежно човече подобно на това, което сте били вие. Сега отново не забелязвате нищо, вървите по-нататък; зад вас отново застава едно снежно човече. Това винаги ви следва и при това казвате «аз» за всички тези снежни човечета. Ако си представите това пренесено в духовното, вие имате същността на сатурновите същества. И с тези същества, които с тяхното битие живеят напълно в миналото, човек има работа също и между своята смърт и новото раждане.
И може да съществуват хора, които в изработването на тяхната карма имат работа предимно с тези сатурнови същества.
Ние можем да обясним съдбата на такива същества, само когато насочим поглед назад върху периода, който лежи между 56-та и 63-та година. И тук искам да ви приведа един пример, за да видите, как нещата, които се явяват кармически в човешкия живот, сочат назад към онова, което става в свръхсетивната област между смъртта и едно ново раждане. Аз неотдавна насочих вниманието ви върху това, което е ставало в заслужаващите удивление, но в трудно достъпните - понеже те отблъскват, както вече споменах, - мистерии на Хиберния[3]; колко величествено е било това, което са предлагали хибернийските мистерии на Ирландия. Аз обясних тогава, как, след като ученикът беше познал всяко съмнение и несигурност в живота, той биваше довеждан пред две статуи. Едната статуя се състоеше от едно напълно еластично вещество и ученикът трябваше постоянно да потупва, и докосва с пръсти тази статуя.
към текста >>
Аз неотдавна насочих вниманието ви върху това, което е ставало в заслужаващите удивление, но в трудно достъпните - понеже те отблъскват, както вече споменах, - мистерии на Хиберния[3]; колко величествено е било това, което са п
ред
лагали хибернийските мистерии на Ирландия.
Ако си представите това пренесено в духовното, вие имате същността на сатурновите същества. И с тези същества, които с тяхното битие живеят напълно в миналото, човек има работа също и между своята смърт и новото раждане. И може да съществуват хора, които в изработването на тяхната карма имат работа предимно с тези сатурнови същества. Ние можем да обясним съдбата на такива същества, само когато насочим поглед назад върху периода, който лежи между 56-та и 63-та година. И тук искам да ви приведа един пример, за да видите, как нещата, които се явяват кармически в човешкия живот, сочат назад към онова, което става в свръхсетивната област между смъртта и едно ново раждане.
Аз неотдавна насочих вниманието ви върху това, което е ставало в заслужаващите удивление, но в трудно достъпните - понеже те отблъскват, както вече споменах, - мистерии на Хиберния[3]; колко величествено е било това, което са предлагали хибернийските мистерии на Ирландия.
Аз обясних тогава, как, след като ученикът беше познал всяко съмнение и несигурност в живота, той биваше довеждан пред две статуи. Едната статуя се състоеше от едно напълно еластично вещество и ученикът трябваше постоянно да потупва, и докосва с пръсти тази статуя. Това създаваше извънредно силно ужасяващо усещане, предизвикваше извънредно силна уплаха, когато натискайки статуята, пръстите правеха дупки. Създаваше се впечатлението - нещо ужасно за един нежен човек, - че постоянно се реже в нещо живо, не бих казал в един труп, но като че ли трябва да се реже в жива плът. Това беше едното.
към текста >>
Аз обясних тогава, как, след като ученикът беше познал всяко съмнение и несигурност в живота, той биваше довеждан п
ред
две статуи.
И с тези същества, които с тяхното битие живеят напълно в миналото, човек има работа също и между своята смърт и новото раждане. И може да съществуват хора, които в изработването на тяхната карма имат работа предимно с тези сатурнови същества. Ние можем да обясним съдбата на такива същества, само когато насочим поглед назад върху периода, който лежи между 56-та и 63-та година. И тук искам да ви приведа един пример, за да видите, как нещата, които се явяват кармически в човешкия живот, сочат назад към онова, което става в свръхсетивната област между смъртта и едно ново раждане. Аз неотдавна насочих вниманието ви върху това, което е ставало в заслужаващите удивление, но в трудно достъпните - понеже те отблъскват, както вече споменах, - мистерии на Хиберния[3]; колко величествено е било това, което са предлагали хибернийските мистерии на Ирландия.
Аз обясних тогава, как, след като ученикът беше познал всяко съмнение и несигурност в живота, той биваше довеждан пред две статуи.
Едната статуя се състоеше от едно напълно еластично вещество и ученикът трябваше постоянно да потупва, и докосва с пръсти тази статуя. Това създаваше извънредно силно ужасяващо усещане, предизвикваше извънредно силна уплаха, когато натискайки статуята, пръстите правеха дупки. Създаваше се впечатлението - нещо ужасно за един нежен човек, - че постоянно се реже в нещо живо, не бих казал в един труп, но като че ли трябва да се реже в жива плът. Това беше едното. Другото беше една статуя, която запазваше отпечатаните чрез натиск в нея форми и която възстановяваше своята нормална форма след продължително време, докато ученикът-инициант отново беше довеждан при нея.
към текста >>
Това създаваше извън
ред
но силно ужасяващо усещане, п
ред
извикваше извън
ред
но силна уплаха, когато натискайки статуята, пръстите правеха дупки.
Ние можем да обясним съдбата на такива същества, само когато насочим поглед назад върху периода, който лежи между 56-та и 63-та година. И тук искам да ви приведа един пример, за да видите, как нещата, които се явяват кармически в човешкия живот, сочат назад към онова, което става в свръхсетивната област между смъртта и едно ново раждане. Аз неотдавна насочих вниманието ви върху това, което е ставало в заслужаващите удивление, но в трудно достъпните - понеже те отблъскват, както вече споменах, - мистерии на Хиберния[3]; колко величествено е било това, което са предлагали хибернийските мистерии на Ирландия. Аз обясних тогава, как, след като ученикът беше познал всяко съмнение и несигурност в живота, той биваше довеждан пред две статуи. Едната статуя се състоеше от едно напълно еластично вещество и ученикът трябваше постоянно да потупва, и докосва с пръсти тази статуя.
Това създаваше извънредно силно ужасяващо усещане, предизвикваше извънредно силна уплаха, когато натискайки статуята, пръстите правеха дупки.
Създаваше се впечатлението - нещо ужасно за един нежен човек, - че постоянно се реже в нещо живо, не бих казал в един труп, но като че ли трябва да се реже в жива плът. Това беше едното. Другото беше една статуя, която запазваше отпечатаните чрез натиск в нея форми и която възстановяваше своята нормална форма след продължително време, докато ученикът-инициант отново беше довеждан при нея. Аз ви описвам всичко величествено, което изживяваха посвещаваните в мистериите на Хиберния хора по отношение на микрокосмоса, на самия човек, по отношение на големия свят - макрокосмоса. Това бяха велики, мощни впечатления, впечатления с неописуемо величие.
към текста >>
Един от взелите участие с особено вътрешно усърдие, който беше достигнал висока степен в инициацията при тези хибернийски мистерии, - които бяха станали п
ред
поставка за начина на протичането на този му земен живот под влиянието на хибернийските мистерии, - след неговото приключване, между смъртта и едно ново раждане той трябваше да премине особено през сферата на Сатурн.
Създаваше се впечатлението - нещо ужасно за един нежен човек, - че постоянно се реже в нещо живо, не бих казал в един труп, но като че ли трябва да се реже в жива плът. Това беше едното. Другото беше една статуя, която запазваше отпечатаните чрез натиск в нея форми и която възстановяваше своята нормална форма след продължително време, докато ученикът-инициант отново беше довеждан при нея. Аз ви описвам всичко величествено, което изживяваха посвещаваните в мистериите на Хиберния хора по отношение на микрокосмоса, на самия човек, по отношение на големия свят - макрокосмоса. Това бяха велики, мощни впечатления, впечатления с неописуемо величие.
Един от взелите участие с особено вътрешно усърдие, който беше достигнал висока степен в инициацията при тези хибернийски мистерии, - които бяха станали предпоставка за начина на протичането на този му земен живот под влиянието на хибернийските мистерии, - след неговото приключване, между смъртта и едно ново раждане той трябваше да премине особено през сферата на Сатурн.
Това бяха извънредно силни чувства, чувства от неописуемо величие. Когато ви описвах тези неща, ви показах, как хибернийските мистерии имаха дял в духовното съзерцание на Тайната на Голгота, без да са имали някаква физическо-пространствена връзка с тази Тайна на Голгота. Един от онези, които с извънредно силни чувства преживяха всичко това, се прероди в нашата цивилизация. А сега представете си само, какво е правил този човек, когато неговата карма беше изработена в сферата на Сатурн. Всичко там му се представяше в светлината на миналото.
към текста >>
Това бяха извън
ред
но силни чувства, чувства от неописуемо величие.
Това беше едното. Другото беше една статуя, която запазваше отпечатаните чрез натиск в нея форми и която възстановяваше своята нормална форма след продължително време, докато ученикът-инициант отново беше довеждан при нея. Аз ви описвам всичко величествено, което изживяваха посвещаваните в мистериите на Хиберния хора по отношение на микрокосмоса, на самия човек, по отношение на големия свят - макрокосмоса. Това бяха велики, мощни впечатления, впечатления с неописуемо величие. Един от взелите участие с особено вътрешно усърдие, който беше достигнал висока степен в инициацията при тези хибернийски мистерии, - които бяха станали предпоставка за начина на протичането на този му земен живот под влиянието на хибернийските мистерии, - след неговото приключване, между смъртта и едно ново раждане той трябваше да премине особено през сферата на Сатурн.
Това бяха извънредно силни чувства, чувства от неописуемо величие.
Когато ви описвах тези неща, ви показах, как хибернийските мистерии имаха дял в духовното съзерцание на Тайната на Голгота, без да са имали някаква физическо-пространствена връзка с тази Тайна на Голгота. Един от онези, които с извънредно силни чувства преживяха всичко това, се прероди в нашата цивилизация. А сега представете си само, какво е правил този човек, когато неговата карма беше изработена в сферата на Сатурн. Всичко там му се представяше в светлината на миналото. Той прозря онова, което беше изпитал в мистериите на Хиберния, в светлината, която можеше да получи, когато съществата на Сатурн хвърляха светлина върху това, което се простираше далеч в миналото, което събуди в него величествени картини на предземните епохи, още от епохите на Луната и на Слънцето.
към текста >>
Един от онези, които с извън
ред
но силни чувства преживяха всичко това, се прероди в нашата цивилизация.
Аз ви описвам всичко величествено, което изживяваха посвещаваните в мистериите на Хиберния хора по отношение на микрокосмоса, на самия човек, по отношение на големия свят - макрокосмоса. Това бяха велики, мощни впечатления, впечатления с неописуемо величие. Един от взелите участие с особено вътрешно усърдие, който беше достигнал висока степен в инициацията при тези хибернийски мистерии, - които бяха станали предпоставка за начина на протичането на този му земен живот под влиянието на хибернийските мистерии, - след неговото приключване, между смъртта и едно ново раждане той трябваше да премине особено през сферата на Сатурн. Това бяха извънредно силни чувства, чувства от неописуемо величие. Когато ви описвах тези неща, ви показах, как хибернийските мистерии имаха дял в духовното съзерцание на Тайната на Голгота, без да са имали някаква физическо-пространствена връзка с тази Тайна на Голгота.
Един от онези, които с извънредно силни чувства преживяха всичко това, се прероди в нашата цивилизация.
А сега представете си само, какво е правил този човек, когато неговата карма беше изработена в сферата на Сатурн. Всичко там му се представяше в светлината на миналото. Той прозря онова, което беше изпитал в мистериите на Хиберния, в светлината, която можеше да получи, когато съществата на Сатурн хвърляха светлина върху това, което се простираше далеч в миналото, което събуди в него величествени картини на предземните епохи, още от епохите на Луната и на Слънцето. Когато след това той отново се роди на Земята, това, което беше нюанс, колорит на миналото преди земното му въплъщение, се превърна в мощни, проблясващи в бъдещето, идеалистични, но визионерско-идеалистични образи, които след това бяха изразени в най-висша романтика. Накратко казано, тази посветена в мистериите на Хиберния индивидуалност се прероди отново в наше време като Виктор Юго[4].
към текста >>
А сега п
ред
ставете си само, какво е правил този човек, когато неговата карма беше изработена в сферата на Сатурн.
Това бяха велики, мощни впечатления, впечатления с неописуемо величие. Един от взелите участие с особено вътрешно усърдие, който беше достигнал висока степен в инициацията при тези хибернийски мистерии, - които бяха станали предпоставка за начина на протичането на този му земен живот под влиянието на хибернийските мистерии, - след неговото приключване, между смъртта и едно ново раждане той трябваше да премине особено през сферата на Сатурн. Това бяха извънредно силни чувства, чувства от неописуемо величие. Когато ви описвах тези неща, ви показах, как хибернийските мистерии имаха дял в духовното съзерцание на Тайната на Голгота, без да са имали някаква физическо-пространствена връзка с тази Тайна на Голгота. Един от онези, които с извънредно силни чувства преживяха всичко това, се прероди в нашата цивилизация.
А сега представете си само, какво е правил този човек, когато неговата карма беше изработена в сферата на Сатурн.
Всичко там му се представяше в светлината на миналото. Той прозря онова, което беше изпитал в мистериите на Хиберния, в светлината, която можеше да получи, когато съществата на Сатурн хвърляха светлина върху това, което се простираше далеч в миналото, което събуди в него величествени картини на предземните епохи, още от епохите на Луната и на Слънцето. Когато след това той отново се роди на Земята, това, което беше нюанс, колорит на миналото преди земното му въплъщение, се превърна в мощни, проблясващи в бъдещето, идеалистични, но визионерско-идеалистични образи, които след това бяха изразени в най-висша романтика. Накратко казано, тази посветена в мистериите на Хиберния индивидуалност се прероди отново в наше време като Виктор Юго[4]. Животът на Виктор Юго в неговата романтика, в целия начин, по който тя е конфигурирана, показва изработването на кармата в сферата на Сатурн.
към текста >>
Всичко там му се п
ред
ставяше в светлината на миналото.
Един от взелите участие с особено вътрешно усърдие, който беше достигнал висока степен в инициацията при тези хибернийски мистерии, - които бяха станали предпоставка за начина на протичането на този му земен живот под влиянието на хибернийските мистерии, - след неговото приключване, между смъртта и едно ново раждане той трябваше да премине особено през сферата на Сатурн. Това бяха извънредно силни чувства, чувства от неописуемо величие. Когато ви описвах тези неща, ви показах, как хибернийските мистерии имаха дял в духовното съзерцание на Тайната на Голгота, без да са имали някаква физическо-пространствена връзка с тази Тайна на Голгота. Един от онези, които с извънредно силни чувства преживяха всичко това, се прероди в нашата цивилизация. А сега представете си само, какво е правил този човек, когато неговата карма беше изработена в сферата на Сатурн.
Всичко там му се представяше в светлината на миналото.
Той прозря онова, което беше изпитал в мистериите на Хиберния, в светлината, която можеше да получи, когато съществата на Сатурн хвърляха светлина върху това, което се простираше далеч в миналото, което събуди в него величествени картини на предземните епохи, още от епохите на Луната и на Слънцето. Когато след това той отново се роди на Земята, това, което беше нюанс, колорит на миналото преди земното му въплъщение, се превърна в мощни, проблясващи в бъдещето, идеалистични, но визионерско-идеалистични образи, които след това бяха изразени в най-висша романтика. Накратко казано, тази посветена в мистериите на Хиберния индивидуалност се прероди отново в наше време като Виктор Юго[4]. Животът на Виктор Юго в неговата романтика, в целия начин, по който тя е конфигурирана, показва изработването на кармата в сферата на Сатурн. Това са малки разкази за начина, по който се поражда кармата, по който се образува кармата.
към текста >>
Той прозря онова, което беше изпитал в мистериите на Хиберния, в светлината, която можеше да получи, когато съществата на Сатурн хвърляха светлина върху това, което се простираше далеч в миналото, което събуди в него величествени картини на п
ред
земните епохи, още от епохите на Луната и на Слънцето.
Това бяха извънредно силни чувства, чувства от неописуемо величие. Когато ви описвах тези неща, ви показах, как хибернийските мистерии имаха дял в духовното съзерцание на Тайната на Голгота, без да са имали някаква физическо-пространствена връзка с тази Тайна на Голгота. Един от онези, които с извънредно силни чувства преживяха всичко това, се прероди в нашата цивилизация. А сега представете си само, какво е правил този човек, когато неговата карма беше изработена в сферата на Сатурн. Всичко там му се представяше в светлината на миналото.
Той прозря онова, което беше изпитал в мистериите на Хиберния, в светлината, която можеше да получи, когато съществата на Сатурн хвърляха светлина върху това, което се простираше далеч в миналото, което събуди в него величествени картини на предземните епохи, още от епохите на Луната и на Слънцето.
Когато след това той отново се роди на Земята, това, което беше нюанс, колорит на миналото преди земното му въплъщение, се превърна в мощни, проблясващи в бъдещето, идеалистични, но визионерско-идеалистични образи, които след това бяха изразени в най-висша романтика. Накратко казано, тази посветена в мистериите на Хиберния индивидуалност се прероди отново в наше време като Виктор Юго[4]. Животът на Виктор Юго в неговата романтика, в целия начин, по който тя е конфигурирана, показва изработването на кармата в сферата на Сатурн. Това са малки разкази за начина, по който се поражда кармата, по който се образува кармата. Както казах, ние се научаваме най-добре да я познаваме, когато се запознаваме с нея чрез примери.
към текста >>
Когато след това той отново се роди на Земята, това, което беше нюанс, колорит на миналото п
ред
и земното му въплъщение, се превърна в мощни, проблясващи в бъдещето, идеалистични, но визионерско-идеалистични образи, които след това бяха изразени в най-висша романтика.
Когато ви описвах тези неща, ви показах, как хибернийските мистерии имаха дял в духовното съзерцание на Тайната на Голгота, без да са имали някаква физическо-пространствена връзка с тази Тайна на Голгота. Един от онези, които с извънредно силни чувства преживяха всичко това, се прероди в нашата цивилизация. А сега представете си само, какво е правил този човек, когато неговата карма беше изработена в сферата на Сатурн. Всичко там му се представяше в светлината на миналото. Той прозря онова, което беше изпитал в мистериите на Хиберния, в светлината, която можеше да получи, когато съществата на Сатурн хвърляха светлина върху това, което се простираше далеч в миналото, което събуди в него величествени картини на предземните епохи, още от епохите на Луната и на Слънцето.
Когато след това той отново се роди на Земята, това, което беше нюанс, колорит на миналото преди земното му въплъщение, се превърна в мощни, проблясващи в бъдещето, идеалистични, но визионерско-идеалистични образи, които след това бяха изразени в най-висша романтика.
Накратко казано, тази посветена в мистериите на Хиберния индивидуалност се прероди отново в наше време като Виктор Юго[4]. Животът на Виктор Юго в неговата романтика, в целия начин, по който тя е конфигурирана, показва изработването на кармата в сферата на Сатурн. Това са малки разкази за начина, по който се поражда кармата, по който се образува кармата. Както казах, ние се научаваме най-добре да я познаваме, когато се запознаваме с нея чрез примери. Защото как се изработва такава карма, каквато е тази на Волтер, Елифас Леви, Виктор Юго, това е вече нещо, което по най-интересен и най-интензивен начин ни въвежда в познаване на взаимовръзките между собствената същност на хората и на макрокосмическата духовна същност при изработването на кармата между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
35.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Когато искаме да разберем какво п
ред
ставляват кармическите връзки, ние всъщност първо най-точно трябва да разберем, какво става вътре в човека под неговото обикновено съзнание.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 30 май 1924 Разглеждането на кармическите връзки в живота на човека изисква пълно разбиране на закономерните отношения в света, с което днешният човек повече или по-малко не е свикнал. Защото в кармическите връзки, които преминават от един земен живот в друг, действат закономерности, които са от духовно естество и човек не ги разбира правилно или ги отрича, когато забележи, че се касае за причинност, която в някакво отношение е подобна на тази, която намираме в света, когато говорим за причина и следствие.
Когато искаме да разберем какво представляват кармическите връзки, ние всъщност първо най-точно трябва да разберем, какво става вътре в човека под неговото обикновено съзнание.
А едно разбиране за това, което лежи под обикновеното съзнание, може да ни даде само разглеждането на човешкото същество, както то се представя пред свръхсетивното познание, пред познанието на посвещението. За да продължим именно с някои неща, които бяха засегнати в миналите лекции, в последните лекции и които в тяхното по-нататъшно разглеждане ще доведат до пълното разбиране на кармата, нека разгледаме днес, как човекът, когато той се издига до имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, придобива все повече и повече възможност да разбере, как самият той като човек стои в целия Космос. Аз често съм изтъквал, даже и в публичните лекции, че чрез имагинативното познание пред човека се разстила една панорама на живота, отнасяща се за настоящия му земен живот, че човек обгръща с поглед своя живот в мощни образи, че тогава вижда именно онова, което обикновеното съзнание, обикновеният спомен не може да покаже. Можем да кажем, че при този обзор, който произтича от стремежа към имагинативното познание, отначало човек изцяло се намира в неговото физическо и в неговото етерно тяло. Чрез съответните упражнения той само се освобождава, става независим от всичко онова, което чрез физическото тяло е посредник на впечатленията от света.
към текста >>
А едно разбиране за това, което лежи под обикновеното съзнание, може да ни даде само разглеждането на човешкото същество, както то се п
ред
ставя п
ред
свръхсетивното познание, п
ред
познанието на посвещението.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 30 май 1924 Разглеждането на кармическите връзки в живота на човека изисква пълно разбиране на закономерните отношения в света, с което днешният човек повече или по-малко не е свикнал. Защото в кармическите връзки, които преминават от един земен живот в друг, действат закономерности, които са от духовно естество и човек не ги разбира правилно или ги отрича, когато забележи, че се касае за причинност, която в някакво отношение е подобна на тази, която намираме в света, когато говорим за причина и следствие. Когато искаме да разберем какво представляват кармическите връзки, ние всъщност първо най-точно трябва да разберем, какво става вътре в човека под неговото обикновено съзнание.
А едно разбиране за това, което лежи под обикновеното съзнание, може да ни даде само разглеждането на човешкото същество, както то се представя пред свръхсетивното познание, пред познанието на посвещението.
За да продължим именно с някои неща, които бяха засегнати в миналите лекции, в последните лекции и които в тяхното по-нататъшно разглеждане ще доведат до пълното разбиране на кармата, нека разгледаме днес, как човекът, когато той се издига до имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, придобива все повече и повече възможност да разбере, как самият той като човек стои в целия Космос. Аз често съм изтъквал, даже и в публичните лекции, че чрез имагинативното познание пред човека се разстила една панорама на живота, отнасяща се за настоящия му земен живот, че човек обгръща с поглед своя живот в мощни образи, че тогава вижда именно онова, което обикновеното съзнание, обикновеният спомен не може да покаже. Можем да кажем, че при този обзор, който произтича от стремежа към имагинативното познание, отначало човек изцяло се намира в неговото физическо и в неговото етерно тяло. Чрез съответните упражнения той само се освобождава, става независим от всичко онова, което чрез физическото тяло е посредник на впечатленията от света. Следователно чрез имагинативното познание човек става независим от своите сетивни впечатления, става независим от своето познание чрез ума.
към текста >>
Аз често съм изтъквал, даже и в публичните лекции, че чрез имагинативното познание п
ред
човека се разстила една панорама на живота, отнасяща се за настоящия му земен живот, че човек обгръща с поглед своя живот в мощни образи, че тогава вижда именно онова, което обикновеното съзнание, обикновеният спомен не може да покаже.
Разглеждането на кармическите връзки в живота на човека изисква пълно разбиране на закономерните отношения в света, с което днешният човек повече или по-малко не е свикнал. Защото в кармическите връзки, които преминават от един земен живот в друг, действат закономерности, които са от духовно естество и човек не ги разбира правилно или ги отрича, когато забележи, че се касае за причинност, която в някакво отношение е подобна на тази, която намираме в света, когато говорим за причина и следствие. Когато искаме да разберем какво представляват кармическите връзки, ние всъщност първо най-точно трябва да разберем, какво става вътре в човека под неговото обикновено съзнание. А едно разбиране за това, което лежи под обикновеното съзнание, може да ни даде само разглеждането на човешкото същество, както то се представя пред свръхсетивното познание, пред познанието на посвещението. За да продължим именно с някои неща, които бяха засегнати в миналите лекции, в последните лекции и които в тяхното по-нататъшно разглеждане ще доведат до пълното разбиране на кармата, нека разгледаме днес, как човекът, когато той се издига до имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, придобива все повече и повече възможност да разбере, как самият той като човек стои в целия Космос.
Аз често съм изтъквал, даже и в публичните лекции, че чрез имагинативното познание пред човека се разстила една панорама на живота, отнасяща се за настоящия му земен живот, че човек обгръща с поглед своя живот в мощни образи, че тогава вижда именно онова, което обикновеното съзнание, обикновеният спомен не може да покаже.
Можем да кажем, че при този обзор, който произтича от стремежа към имагинативното познание, отначало човек изцяло се намира в неговото физическо и в неговото етерно тяло. Чрез съответните упражнения той само се освобождава, става независим от всичко онова, което чрез физическото тяло е посредник на впечатленията от света. Следователно чрез имагинативното познание човек става независим от своите сетивни впечатления, става независим от своето познание чрез ума. Тогава при познавателния процес той живее само в етерното тяло. Благодарение на това той вижда тази панорама от спомени.
към текста >>
Чрез съответните упражнения той само се освобождава, става независим от всичко онова, което чрез физическото тяло е пос
ред
ник на впечатленията от света.
Когато искаме да разберем какво представляват кармическите връзки, ние всъщност първо най-точно трябва да разберем, какво става вътре в човека под неговото обикновено съзнание. А едно разбиране за това, което лежи под обикновеното съзнание, може да ни даде само разглеждането на човешкото същество, както то се представя пред свръхсетивното познание, пред познанието на посвещението. За да продължим именно с някои неща, които бяха засегнати в миналите лекции, в последните лекции и които в тяхното по-нататъшно разглеждане ще доведат до пълното разбиране на кармата, нека разгледаме днес, как човекът, когато той се издига до имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, придобива все повече и повече възможност да разбере, как самият той като човек стои в целия Космос. Аз често съм изтъквал, даже и в публичните лекции, че чрез имагинативното познание пред човека се разстила една панорама на живота, отнасяща се за настоящия му земен живот, че човек обгръща с поглед своя живот в мощни образи, че тогава вижда именно онова, което обикновеното съзнание, обикновеният спомен не може да покаже. Можем да кажем, че при този обзор, който произтича от стремежа към имагинативното познание, отначало човек изцяло се намира в неговото физическо и в неговото етерно тяло.
Чрез съответните упражнения той само се освобождава, става независим от всичко онова, което чрез физическото тяло е посредник на впечатленията от света.
Следователно чрез имагинативното познание човек става независим от своите сетивни впечатления, става независим от своето познание чрез ума. Тогава при познавателния процес той живее само в етерното тяло. Благодарение на това той вижда тази панорама от спомени. Ние можем да кажем, че човекът живее в свръхсетивното, но той живее в свръхсетивното така, че вътрешно се е отделил от своето физическо тяло. Вижте, това имагинативно познание не би било всъщност никак трудно за постигане, какъвто е фактически случаят с повечето хора, ако би съществувала по-голяма склонност да бъде преодоляна вътрешната връзка на целия душевен живот с физическото тяло.
към текста >>
Естествено човек може относително лесно да преодолее онова, което е свързано с непос
ред
ственото сетивно схващане.
Следователно чрез имагинативното познание човек става независим от своите сетивни впечатления, става независим от своето познание чрез ума. Тогава при познавателния процес той живее само в етерното тяло. Благодарение на това той вижда тази панорама от спомени. Ние можем да кажем, че човекът живее в свръхсетивното, но той живее в свръхсетивното така, че вътрешно се е отделил от своето физическо тяло. Вижте, това имагинативно познание не би било всъщност никак трудно за постигане, какъвто е фактически случаят с повечето хора, ако би съществувала по-голяма склонност да бъде преодоляна вътрешната връзка на целия душевен живот с физическото тяло.
Естествено човек може относително лесно да преодолее онова, което е свързано с непосредственото сетивно схващане.
Но помислете само, че човекът е свързан със своето физическо тяло така също и чрез своята душевна нагласа, която е придобил в земния живот. Ние сме зависими от физическото тяло също и при нашите настроения в живота на физическия план. Нашите настроения са обусловени също от физическото тяло. Когато човек приписва това или онова на своята способност, на своя талант, на другите свои душевни способности, всичко това е свързано с неговото изживяване във физическото тяло. Когато искаме да постигнем истинско имагинативно познание, ние трябва да се освободим от всичко това.
към текста >>
Но вие трябва да имате п
ред
вид разликата между състоянието «човек да бъде свързан с физическото тяло и чрез това да бъде вътре в това физическо тяло» и другото състояние «човек да не бъде свързан с физическото тяло и въпреки това да се намира вътре в това физическо тяло» Това е съвършено различно и именно то съставлява имагинативното познание, човек да остане вътре във физическото тяло, да не излиза от него и въпреки това да стане независим от него.
Ние сме зависими от физическото тяло също и при нашите настроения в живота на физическия план. Нашите настроения са обусловени също от физическото тяло. Когато човек приписва това или онова на своята способност, на своя талант, на другите свои душевни способности, всичко това е свързано с неговото изживяване във физическото тяло. Когато искаме да постигнем истинско имагинативно познание, ние трябва да се освободим от всичко това. Ако поне за една минута станем действително свободни, ще узнаем, що е имагинативно познание и тогава постепенно ще ни се разкрие панорамата на нашия живот.
Но вие трябва да имате предвид разликата между състоянието «човек да бъде свързан с физическото тяло и чрез това да бъде вътре в това физическо тяло» и другото състояние «човек да не бъде свързан с физическото тяло и въпреки това да се намира вътре в това физическо тяло» Това е съвършено различно и именно то съставлява имагинативното познание, човек да остане вътре във физическото тяло, да не излиза от него и въпреки това да стане независим от него.
Когато самите вие с вашия душевно-духовен живот останете във физическото тяло, тогава вие го изпълвате, също и когато не сте свързани с него. Вие го изпълвате. Бих могъл да нарисувам това схематично така. Да вземем обикновеното дневно състояние в живота на човека. Да приемем, че това е физическото тяло /рис.4 а отвън светло/, че това е етерното тяло /щриховка лилаво/, и че това е духовно-душевното естество /змиеобразна вътрешна щриховка, жълто/.
към текста >>
За да имате едно сравнение, п
ред
ставете си, че имате един шуплест глинен съд и наливате в него течност.
Бих могъл да нарисувам това схематично така. Да вземем обикновеното дневно състояние в живота на човека. Да приемем, че това е физическото тяло /рис.4 а отвън светло/, че това е етерното тяло /щриховка лилаво/, и че това е духовно-душевното естество /змиеобразна вътрешна щриховка, жълто/. Това е устроено по следния начин: Етерното тяло на човека навсякъде е свързано с физическото чрез мускули, кости, нерви. Навсякъде са налице тези връзки от етерното тяло към физическото тяло.
За да имате едно сравнение, представете си, че имате един шуплест глинен съд и наливате в него течност.
Течността изпълва шуплите на този шуплест съд от глина. Следователно течността е преминала в шуплестия глинен съд. Но може да бъде и така, че вие нямате един шуплест глинен съд, а един такъв, който не приема в себе си нищо от течността; тогава течността ще бъде само вътре в съда и не ще има никаква връзка със стените, с вътрешността на стените на глинения съд. Така при имагинативното познание човекът се намира вътре в своето физическо тяло, но етерното тяло не преминава в мускулите, в костите и т. н.. Така че тогава мога да нарисувам това така: Физическото тяло /виж рис.4 в/, сега обаче етерното тяло остава само за себе си и вътре се намира духовно-душевното естество на човека.
към текста >>
Това е така за имагинативното познание, не обаче и за инспиративното познание Инспиративното познание, което, настъпва при изпразнено съзнание, както ви описах, това инспиративно познание п
ред
извиква състояние, при което със своето духовно-душевно естество човекът се намира вън от физическото тяло.
Така при имагинативното познание човекът се намира вътре в своето физическо тяло, но етерното тяло не преминава в мускулите, в костите и т. н.. Така че тогава мога да нарисувам това така: Физическото тяло /виж рис.4 в/, сега обаче етерното тяло остава само за себе си и вътре се намира духовно-душевното естество на човека. Етерното тяло е вътре във физическото, но то е отделено от него. Последствието от това отделяне трябва естествено да бъде достигането до възприятие, когато човек отново се връща в старото състояние. Ето защо е естествено, че когато действително се старае да се освободи от физическото тяло и въпреки това остава вътре в него, какъвто е случаят при имагинативното познание, човек се чувствува не само изморен, но той се чувствува тежък, той силно усеща своето физическо тяло, защото отново трябва да проникне в него.
Това е така за имагинативното познание, не обаче и за инспиративното познание Инспиративното познание, което, настъпва при изпразнено съзнание, както ви описах, това инспиративно познание предизвиква състояние, при което със своето духовно-душевно естество човекът се намира вън от физическото тяло.
Тук /рис.4 с/ духовно-душевното естество е извън физическото и етерното тяло. Рис.4 Външната конфигурация трябва да бъде такава, както при съня. Със своя аз и със своето астрално тяло човек трябва да бъде напълно вън от етерното тяло. Едва тогава настъпва инспиративното познание.
към текста >>
Човек първо изпитва оп
ред
елена трудност след инспирацията отново да се върне във физическото тяло, защото всъщност има чувството, че се потопява в нещо различаващо се от това, в което обикновено се намира като в свое физическо и етерно тяло.
Със своя аз и със своето астрално тяло човек трябва да бъде напълно вън от етерното тяло. Едва тогава настъпва инспиративното познание. Но когато отново се връща в своето физическо и в своето етерно тяло, той забелязва, че вътре в неговото физическо и в неговото етерно тяло има нещо; той забелязва, че това физическо и това етерно тяло съвсем не са такива, каквито той обикновено ги схваща, а вътре в тях има нещо. Това е много важно. И то е много важно затова, защото благодарение на това, че човек го узнава, всъщност е охарактеризиран целият процес на посвещението.
Човек първо изпитва определена трудност след инспирацията отново да се върне във физическото тяло, защото всъщност има чувството, че се потопява в нещо различаващо се от това, в което обикновено се намира като в свое физическо и етерно тяло.
А сега спомнете си, че вчера ви казах: - Когато човек насочва погледа си назад и вижда панорамата на спомените и след това тази панорама от спомени се заличи, когато човек навлезе в инспиративното познание, тогава в инспиративното познание се възприема това, което се намира вътре във физическото тяло. Когато се заличи панорамата на спомените за периода от раждането до 7-та година, до смяната на зъбите, човек възприема именно: - Да, вътре в това физическо тяло се намираше едно ангелско същество. Човек наистина възприема една трета йерархия вътре в своето същество. Така че състоянието на нещата е следното: Човек се излъчва от своето физическо тяло, след това отново се връща в това физическо тяло като в своя собствен човешки дом и виж ти, там вътре среща своя ангел, когато насочва поглед назад върху периода от раждането до 7-та година. Вижте, някога в развитието на човечеството такива неща са били познати и то в различни времена по различен начин те са се знаели от древното инстинктивно ясновидство и за такива факти се е държало сметка при устройването на човешкия живот.
към текста >>
Имало е стари времена, когато даването на имена е било свързано с отношението на детето към духовния свят, което хората са си п
ред
ставяли.
В древни времена хората наистина са имали съзнанието, че трябва да съобразят даването на имената с духовни факти. Днес на хората им е обикновено безразлично, какви имена получават техните деца. За някои е важно само името да звучи хубаво или нещо подобно. Понякога даже при даването на име има известно кокетство. На хората им харесва името.
Имало е стари времена, когато даването на имена е било свързано с отношението на детето към духовния свят, което хората са си представяли.
Вземете например епохата, когато един пророк е бил почитан с името Елиза /Елизей, ученик на пророк Илия/, тогава някои момиченца са били кръстени с името Елизабет, т.е. дом на Елиза. По този начин се е изразявало, че това дете се поставя в света под покровителството на съответния пророк. Така имената са били давани с тази цел. Защо?
към текста >>
И п
ред
ставата, че особено децата са пазени от техния Ангел, има за основа това, че когато при посвещението човек поглежда назад към този период от раждането до 7-та година, той изживява онова, което охарактеризирах вчера, като казах, че когато в панорамата от спомени се заличи този период от човешкия живот, се явява йерархията на Ангелите; през този период проблясва йерархията на Ангелите, съответно процесите на Луната.
дом на Елиза. По този начин се е изразявало, че това дете се поставя в света под покровителството на съответния пророк. Така имената са били давани с тази цел. Защо? Защото хората са знаели, че когато човек се намира извън своето тяло и отново се връща в него, тогава той всъщност става носител, вижда себе си като носител на духовни същества.
И представата, че особено децата са пазени от техния Ангел, има за основа това, че когато при посвещението човек поглежда назад към този период от раждането до 7-та година, той изживява онова, което охарактеризирах вчера, като казах, че когато в панорамата от спомени се заличи този период от човешкия живот, се явява йерархията на Ангелите; през този период проблясва йерархията на Ангелите, съответно процесите на Луната.
Аз още вчера казах: - Това малко е изместено, но по този въпрос ние още ще говорим. - Тогава ясновидецът вижда всичко това като нещо, което се намира вътре в човека. И отново, когато насочим поглед върху намиращото се между 7-та и 14-та година и се върнем обратно в нашето тяло, ние намираме едно архангелско същество. Естествено това архангелско същество се намира там също и от раждането до 7-та година. Обаче ние не го намираме, когато насочваме нашия ясновиждащ поглед обратно само върху този период от раждането до 7-та година.
към текста >>
Но вие не трябва да си п
ред
ставяте, че тези богове се намират с тяхното съзнание само - да речем например - на Венера, на Слънцето, на Меркурий или на Сириус и т.
И така, когато при инспиративното познание сме излезли от нашето тяло и след това отново се връщаме в него, ние забелязваме, че вътре в нашето тяло се намират всички същества на висшите йерархии. Но до този вид себепознание, че тялото е носител на съществата от висшите йерархии, ние съвсем не можем да достигнем по друг начин, освен като първо се излъчваме /с нашето духовно-душевно същество/ навън и после отново се връщаме в тялото. Обаче това отново може да бъде разбрано само във връзка с един друг факт. Вижте, в света има много звезди и аз ви казах, че тези звезди са само външните знаци за колонии от божествени същества. Там, където свети външният знак на звездата, там в действителност има колонии от духовни същества.
Но вие не трябва да си представяте, че тези богове се намират с тяхното съзнание само - да речем например - на Венера, на Слънцето, на Меркурий или на Сириус и т.
н., а че те предимно са там. Там, така да се каже, е центърът на тежестта на тяхното същество. Но всички духовни същества на Космоса, които имат нещо общо със Земята, съвсем не могат така да съществуват във Вселената, за да кажем, че те обитават само Марс или Венера. Колкото и парадоксално да ви звучи, все пак трябва да кажа, че божествените същества, които принадлежат към Земята и са обитатели на Марс, Венера, Юпитер и т. н., биха били слепи, ако са само обитатели на Слънцето, Марс, Венера, или на Юпитер.
към текста >>
н., а че те п
ред
имно са там.
Но до този вид себепознание, че тялото е носител на съществата от висшите йерархии, ние съвсем не можем да достигнем по друг начин, освен като първо се излъчваме /с нашето духовно-душевно същество/ навън и после отново се връщаме в тялото. Обаче това отново може да бъде разбрано само във връзка с един друг факт. Вижте, в света има много звезди и аз ви казах, че тези звезди са само външните знаци за колонии от божествени същества. Там, където свети външният знак на звездата, там в действителност има колонии от духовни същества. Но вие не трябва да си представяте, че тези богове се намират с тяхното съзнание само - да речем например - на Венера, на Слънцето, на Меркурий или на Сириус и т.
н., а че те предимно са там.
Там, така да се каже, е центърът на тежестта на тяхното същество. Но всички духовни същества на Космоса, които имат нещо общо със Земята, съвсем не могат така да съществуват във Вселената, за да кажем, че те обитават само Марс или Венера. Колкото и парадоксално да ви звучи, все пак трябва да кажа, че божествените същества, които принадлежат към Земята и са обитатели на Марс, Венера, Юпитер и т. н., биха били слепи, ако са само обитатели на Слънцето, Марс, Венера, или на Юпитер. Те биха били така слепи, както ние сме слепи, когато нямаме никакви очи.
към текста >>
Те биха били там, биха действали, както ние можем да ходим и да хващаме когато нямаме очи, но не биха виждали, - естествено това трябва да се разбира по начина на боговете - те не биха възприемали чрез оп
ред
елена възприемателна способност това, което става в Космоса.
Там, така да се каже, е центърът на тежестта на тяхното същество. Но всички духовни същества на Космоса, които имат нещо общо със Земята, съвсем не могат така да съществуват във Вселената, за да кажем, че те обитават само Марс или Венера. Колкото и парадоксално да ви звучи, все пак трябва да кажа, че божествените същества, които принадлежат към Земята и са обитатели на Марс, Венера, Юпитер и т. н., биха били слепи, ако са само обитатели на Слънцето, Марс, Венера, или на Юпитер. Те биха били така слепи, както ние сме слепи, когато нямаме никакви очи.
Те биха били там, биха действали, както ние можем да ходим и да хващаме когато нямаме очи, но не биха виждали, - естествено това трябва да се разбира по начина на боговете - те не биха възприемали чрез определена възприемателна способност това, което става в Космоса.
Сега обаче вие трябва да си зададете въпроса, мои мили приятели: къде се намират очите, възприемателната способност на боговете? И виждате ли, тази възприемателна способност на боговете, наред с другите функции, които има, е Луната, която е нашият съсед в Космоса. Всички божествени същества от Слънцето, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн имат своето око на Луната. Те присъстват същевременно на Луната. А сега размислете, какво всъщност е казано с всички тези неща, които бяха разгледани тук.
към текста >>
И виждате ли, тази възприемателна способност на боговете, на
ред
с другите функции, които има, е Луната, която е нашият съсед в Космоса.
Колкото и парадоксално да ви звучи, все пак трябва да кажа, че божествените същества, които принадлежат към Земята и са обитатели на Марс, Венера, Юпитер и т. н., биха били слепи, ако са само обитатели на Слънцето, Марс, Венера, или на Юпитер. Те биха били така слепи, както ние сме слепи, когато нямаме никакви очи. Те биха били там, биха действали, както ние можем да ходим и да хващаме когато нямаме очи, но не биха виждали, - естествено това трябва да се разбира по начина на боговете - те не биха възприемали чрез определена възприемателна способност това, което става в Космоса. Сега обаче вие трябва да си зададете въпроса, мои мили приятели: къде се намират очите, възприемателната способност на боговете?
И виждате ли, тази възприемателна способност на боговете, наред с другите функции, които има, е Луната, която е нашият съсед в Космоса.
Всички божествени същества от Слънцето, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн имат своето око на Луната. Те присъстват същевременно на Луната. А сега размислете, какво всъщност е казано с всички тези неща, които бяха разгледани тук. Вземете само един факт. За Луната бе казано, че някога тя е била част от Земята и в течение на времето се е отделила от Земята.
към текста >>
В действителност работата стои така, че когато си п
ред
ставим човека /рис.5 (стр.
А сега ние разбираме също и основанието, защо точно на Земята може да се развие свободата. Докато Луната беше свързана със Земята и докато древните праучители поучаваха хората чрез техния спомен, и докато след това в мистериите се съхраняваше това, което бяха учили древните праучители, което продължи до 14-то християнско столетие, дотогава всяка мъдрост беше това, което беше виждано с очите на боговете. Едва от момента, който аз ви посочих, 1413 година, Земята беше поставена в пълната невъзможност да гледа с очите на боговете. С развитието на съзнателната душа започва възможността да се развие свободата при хората. Но всъщност човекът на Земята е свързан само с неговото сетивно възприятие и с неговото умствено познание, защото това зависи от сетивно-физическото тяло.
В действителност работата стои така, че когато си представим човека /рис.5 (стр.
228)/, само по отношение на неговите сетива и на неговото умствено познание той излиза извън областта на йерархиите, които обитават над него, - аз би трябвало да щриховам червеното над сетивото за топлината, - докато по отношение на всичко, което стои зад неговия ум, той е изпълнен с третата йерархия /щрихованото в светло зелено/. По отношение на всичко, което стои зад неговото чувстване, той е изпълнен с втората йерархия /гърди, щриховано оранжево/; зад всичко, което се намира зад неговата воля, той е изпълнен с първата йерархия /туловището, щриховано жълто/. Следователно ние всъщност се намираме вътре в йерархиите и същевременно се разпростираме извън света на йерархиите само с нашите сетивни органи и с нашия разум. Като човеци ние действително изглеждаме така, както когато плуваме само подаваме глава над водата. Така с нашите сетива и с нашия ум ние излизаме над морето на действията на йерархиите.
към текста >>
Тук вие имате същинските строители на един съвършено друг порядък в света, на един световен
ред
, който изхожда от морално-душевното.
В прадревни времена човекът по естествен начин можеше да гледа с окото на боговете, защото Луната беше съединена със Земята. Той отново ще може това, когато Луната отново ще се съедини със Земята. Чрез посвещението, чрез това, че при завръщането си в своето тяло човекът съзира, че това са богове, и се запознава с боговете, той се научава да гледа света чрез човешкото око. Така че посвещението дава същото нещо, което по-рано използването на Луната като око е давало на боговете. Всичко, което ние вършим с обикновеното съзнание, което осъществяваме с обикновеното съзнание, намеренията, които осъществяваме с обикновеното съзнание, зависи от нас; обаче нашата карма се образува и оформя от йерархиите, които са в нас.
Тук вие имате същинските строители на един съвършено друг порядък в света, на един световен ред, който изхожда от морално-душевното.
Това е другата страна на човека, страната на йерархиите. Докато човек остава при имагинативното познание и гледа ретроспективно върху собствения си земен живот, дотогава е напълно убеден, че като човек той е едно единство; напълно е убеден в това, че определени действия в живота са свободни, понеже се извършват от единството на човешката природа. Човек не забелязва, не съзира много неща от своята карма само при имагинативното познание. Но щом се появи инспиративното познание и човек отново се завръща в своето тяло, тогава се чувства изпълнен с един свят от безброй йерархии. Човек се завръща в своето тяло и отначало не знае, кой е.
към текста >>
Докато човек остава при имагинативното познание и гледа ретроспективно върху собствения си земен живот, дотогава е напълно убеден, че като човек той е едно единство; напълно е убеден в това, че оп
ред
елени действия в живота са свободни, понеже се извършват от единството на човешката природа.
Чрез посвещението, чрез това, че при завръщането си в своето тяло човекът съзира, че това са богове, и се запознава с боговете, той се научава да гледа света чрез човешкото око. Така че посвещението дава същото нещо, което по-рано използването на Луната като око е давало на боговете. Всичко, което ние вършим с обикновеното съзнание, което осъществяваме с обикновеното съзнание, намеренията, които осъществяваме с обикновеното съзнание, зависи от нас; обаче нашата карма се образува и оформя от йерархиите, които са в нас. Тук вие имате същинските строители на един съвършено друг порядък в света, на един световен ред, който изхожда от морално-душевното. Това е другата страна на човека, страната на йерархиите.
Докато човек остава при имагинативното познание и гледа ретроспективно върху собствения си земен живот, дотогава е напълно убеден, че като човек той е едно единство; напълно е убеден в това, че определени действия в живота са свободни, понеже се извършват от единството на човешката природа.
Човек не забелязва, не съзира много неща от своята карма само при имагинативното познание. Но щом се появи инспиративното познание и човек отново се завръща в своето тяло, тогава се чувства изпълнен с един свят от безброй йерархии. Човек се завръща в своето тяло и отначало не знае, кой е. Дали е Ангелът, или това същество от йерархията на Динамис, Ексусиаи и т. н.? Ние сме разпръснати в един свят от същества.
към текста >>
Когато човек не направи усилия да постигне оп
ред
елено спокойствие именно по отношение на съдбата, когато той роптае срещу своята съдба, когато той от своя страна е недоволен от съдбата си, когато със субективни решения се бърка в съдбата, тогава той всъщност се намира в такова положение, като че постоянно смущава боговете при образуването на неговата съдба.
По отношение дейността на чувството и на волята човекът живее един живот заедно с боговете. Да, даже по отношение на една, намираща се по-далече скрита дейност на мислите, човекът живее заедно с боговете. По отношение на една скрита мисловна дейност той живее живота на Ангелите, Архангелите и Архаите; по отношение на скритата същност на живота на чувствата той живее живота на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; по отношение на волята човекът живее с живота на Серафимите, Херувимите и Престолите. Това, което наричаме съдба на човека, е работа на боговете и също трябва да бъде третирано като работа на боговете. - А какво значение има това за земния живот?
Когато човек не направи усилия да постигне определено спокойствие именно по отношение на съдбата, когато той роптае срещу своята съдба, когато той от своя страна е недоволен от съдбата си, когато със субективни решения се бърка в съдбата, тогава той всъщност се намира в такова положение, като че постоянно смущава боговете при образуването на неговата съдба.
Човек може правилно да живее в своята съдба, само когато може да приеме живота спокойно. Да чувства, как действа съдбата, това се числи към нещата, които са свързани със силни изпитания за човешката природа. И ако човек действително успее да се отнася сериозно към своята съдба, тогава от изживяването на своята карма той ще може да получи най-големите стимули, ще може да приеме най-силните импулси, за да живее с духовния свят. И тогава човек ще получи първо едно усещане, от самия живот ще получи едно чувство, какви са връзките на съдбата. Съвременните, модерните хора в много отношения са изгубили този финес, тази нежност на чувството.
към текста >>
Но п
ред
ставете си, че човек се опита вътрешно с повече финес да усети своето отношение, което е имал към един друг човек, който на младини за него е бил образец, учител или нещо подобно.
Да чувства, как действа съдбата, това се числи към нещата, които са свързани със силни изпитания за човешката природа. И ако човек действително успее да се отнася сериозно към своята съдба, тогава от изживяването на своята карма той ще може да получи най-големите стимули, ще може да приеме най-силните импулси, за да живее с духовния свят. И тогава човек ще получи първо едно усещане, от самия живот ще получи едно чувство, какви са връзките на съдбата. Съвременните, модерните хора в много отношения са изгубили този финес, тази нежност на чувството. Те чувстват грубо.
Но представете си, че човек се опита вътрешно с повече финес да усети своето отношение, което е имал към един друг човек, който на младини за него е бил образец, учител или нещо подобно.
Не винаги човек изпитва само презрение към тези, които са били негови учители, а в много случаи, хората си спомнят с определено вътрешно задоволство за тези, които са били техни възпитатели, техни образци. Този ретроспективен поглед по определен начин може да се задълбочи в интимно вътрешно изживяване. Човек може да открие, как например е чувствал между 7-та и 14-та година: - Това, което прави този уважаван авторитетен учител трябва да се прави, човек не може другояче, освен също да го направи. - Или, когато този уважаван авторитетен учител ни учи нещо, казва нещо, се чувства, като че ли човек някога вече го е слушал, като че ли това е само повторение. Това дори е една от най-хубавите придобивки в живота, човек да може да погледне към нещо подобно като към едно повторение.
към текста >>
Не винаги човек изпитва само презрение към тези, които са били негови учители, а в много случаи, хората си спомнят с оп
ред
елено вътрешно задоволство за тези, които са били техни възпитатели, техни образци.
И ако човек действително успее да се отнася сериозно към своята съдба, тогава от изживяването на своята карма той ще може да получи най-големите стимули, ще може да приеме най-силните импулси, за да живее с духовния свят. И тогава човек ще получи първо едно усещане, от самия живот ще получи едно чувство, какви са връзките на съдбата. Съвременните, модерните хора в много отношения са изгубили този финес, тази нежност на чувството. Те чувстват грубо. Но представете си, че човек се опита вътрешно с повече финес да усети своето отношение, което е имал към един друг човек, който на младини за него е бил образец, учител или нещо подобно.
Не винаги човек изпитва само презрение към тези, които са били негови учители, а в много случаи, хората си спомнят с определено вътрешно задоволство за тези, които са били техни възпитатели, техни образци.
Този ретроспективен поглед по определен начин може да се задълбочи в интимно вътрешно изживяване. Човек може да открие, как например е чувствал между 7-та и 14-та година: - Това, което прави този уважаван авторитетен учител трябва да се прави, човек не може другояче, освен също да го направи. - Или, когато този уважаван авторитетен учител ни учи нещо, казва нещо, се чувства, като че ли човек някога вече го е слушал, като че ли това е само повторение. Това дори е една от най-хубавите придобивки в живота, човек да може да погледне към нещо подобно като към едно повторение. Той стига до убеждението, че тук в основата трябва да има нещо.
към текста >>
Този ретроспективен поглед по оп
ред
елен начин може да се задълбочи в интимно вътрешно изживяване.
И тогава човек ще получи първо едно усещане, от самия живот ще получи едно чувство, какви са връзките на съдбата. Съвременните, модерните хора в много отношения са изгубили този финес, тази нежност на чувството. Те чувстват грубо. Но представете си, че човек се опита вътрешно с повече финес да усети своето отношение, което е имал към един друг човек, който на младини за него е бил образец, учител или нещо подобно. Не винаги човек изпитва само презрение към тези, които са били негови учители, а в много случаи, хората си спомнят с определено вътрешно задоволство за тези, които са били техни възпитатели, техни образци.
Този ретроспективен поглед по определен начин може да се задълбочи в интимно вътрешно изживяване.
Човек може да открие, как например е чувствал между 7-та и 14-та година: - Това, което прави този уважаван авторитетен учител трябва да се прави, човек не може другояче, освен също да го направи. - Или, когато този уважаван авторитетен учител ни учи нещо, казва нещо, се чувства, като че ли човек някога вече го е слушал, като че ли това е само повторение. Това дори е една от най-хубавите придобивки в живота, човек да може да погледне към нещо подобно като към едно повторение. Той стига до убеждението, че тук в основата трябва да има нещо. Със здравия си човешки разум той може вече да каже: - Естествено в този живот не е възможно в основата на това да има нещо.
към текста >>
Това насочва към п
ред
ишен земен живот.
- И тогава чрез здравия си човешки разум той бива насочен към минали земни съществувания. Много хора са насочвани към минали земни съществувания чрез здравия човешки разум. Но, какво е налице, когато човек по този начин може да погледне назад към един възпитател или към един учител? Налице е това, мои мили приятели, че в този живот човекът е получил този учител или възпитател чрез съдбата. Карма е това човек да получи един учител чрез съдбата.
Това насочва към предишен земен живот.
По правило - това показва окултното наблюдение - не е така, че в предишния земен живот учителят на съответното лице му е бил учител, а той се е намирал в съвсем други отношения с него. Когато човек стои пред един учител или пред един възпитател, той приема мислите - макар и образно, - в правилната педагогика той приема мислите, именно мислите и представите. Когато случаят е такъв, по правило това е свързано с минали отношения на Земята, когато човек не е приемал мисли, а е приемал чувства от съответната личност, когато той е имал по-малко възможност да приема мисли, а напротив чувства от съответната личност, чувства, които в живота могат да бъдат предавани по най-разнообразен начин. Ние можем да охарактеризираме същото нещо за сегашния и за един следващ земен живот. Да предположим, че в този земен живот някой храни голяма вътрешна сърдечна симпатия към този или онзи човек, с когото понастоящем той няма някакви особени взаимоотношения, когото той само среща, но който му е извънредно симпатичен.
към текста >>
По правило - това показва окултното наблюдение - не е така, че в п
ред
ишния земен живот учителят на съответното лице му е бил учител, а той се е намирал в съвсем други отношения с него.
Много хора са насочвани към минали земни съществувания чрез здравия човешки разум. Но, какво е налице, когато човек по този начин може да погледне назад към един възпитател или към един учител? Налице е това, мои мили приятели, че в този живот човекът е получил този учител или възпитател чрез съдбата. Карма е това човек да получи един учител чрез съдбата. Това насочва към предишен земен живот.
По правило - това показва окултното наблюдение - не е така, че в предишния земен живот учителят на съответното лице му е бил учител, а той се е намирал в съвсем други отношения с него.
Когато човек стои пред един учител или пред един възпитател, той приема мислите - макар и образно, - в правилната педагогика той приема мислите, именно мислите и представите. Когато случаят е такъв, по правило това е свързано с минали отношения на Земята, когато човек не е приемал мисли, а е приемал чувства от съответната личност, когато той е имал по-малко възможност да приема мисли, а напротив чувства от съответната личност, чувства, които в живота могат да бъдат предавани по най-разнообразен начин. Ние можем да охарактеризираме същото нещо за сегашния и за един следващ земен живот. Да предположим, че в този земен живот някой храни голяма вътрешна сърдечна симпатия към този или онзи човек, с когото понастоящем той няма някакви особени взаимоотношения, когото той само среща, но който му е извънредно симпатичен. Възможно е да се случи така, че тази симпатия от сегашния земен живот да доведе дотам, съответният човек, който е развил чувствата на симпатия, в един следващ живот да получи за учител, за възпитател този, към когото е проявил симпатията.
към текста >>
Когато човек стои п
ред
един учител или п
ред
един възпитател, той приема мислите - макар и образно, - в правилната педагогика той приема мислите, именно мислите и п
ред
ставите.
Но, какво е налице, когато човек по този начин може да погледне назад към един възпитател или към един учител? Налице е това, мои мили приятели, че в този живот човекът е получил този учител или възпитател чрез съдбата. Карма е това човек да получи един учител чрез съдбата. Това насочва към предишен земен живот. По правило - това показва окултното наблюдение - не е така, че в предишния земен живот учителят на съответното лице му е бил учител, а той се е намирал в съвсем други отношения с него.
Когато човек стои пред един учител или пред един възпитател, той приема мислите - макар и образно, - в правилната педагогика той приема мислите, именно мислите и представите.
Когато случаят е такъв, по правило това е свързано с минали отношения на Земята, когато човек не е приемал мисли, а е приемал чувства от съответната личност, когато той е имал по-малко възможност да приема мисли, а напротив чувства от съответната личност, чувства, които в живота могат да бъдат предавани по най-разнообразен начин. Ние можем да охарактеризираме същото нещо за сегашния и за един следващ земен живот. Да предположим, че в този земен живот някой храни голяма вътрешна сърдечна симпатия към този или онзи човек, с когото понастоящем той няма някакви особени взаимоотношения, когото той само среща, но който му е извънредно симпатичен. Възможно е да се случи така, че тази симпатия от сегашния земен живот да доведе дотам, съответният човек, който е развил чувствата на симпатия, в един следващ живот да получи за учител, за възпитател този, към когото е проявил симпатията. А какво е станало тук обективно?
към текста >>
Когато случаят е такъв, по правило това е свързано с минали отношения на Земята, когато човек не е приемал мисли, а е приемал чувства от съответната личност, когато той е имал по-малко възможност да приема мисли, а напротив чувства от съответната личност, чувства, които в живота могат да бъдат п
ред
авани по най-разнообразен начин.
Налице е това, мои мили приятели, че в този живот човекът е получил този учител или възпитател чрез съдбата. Карма е това човек да получи един учител чрез съдбата. Това насочва към предишен земен живот. По правило - това показва окултното наблюдение - не е така, че в предишния земен живот учителят на съответното лице му е бил учител, а той се е намирал в съвсем други отношения с него. Когато човек стои пред един учител или пред един възпитател, той приема мислите - макар и образно, - в правилната педагогика той приема мислите, именно мислите и представите.
Когато случаят е такъв, по правило това е свързано с минали отношения на Земята, когато човек не е приемал мисли, а е приемал чувства от съответната личност, когато той е имал по-малко възможност да приема мисли, а напротив чувства от съответната личност, чувства, които в живота могат да бъдат предавани по най-разнообразен начин.
Ние можем да охарактеризираме същото нещо за сегашния и за един следващ земен живот. Да предположим, че в този земен живот някой храни голяма вътрешна сърдечна симпатия към този или онзи човек, с когото понастоящем той няма някакви особени взаимоотношения, когото той само среща, но който му е извънредно симпатичен. Възможно е да се случи така, че тази симпатия от сегашния земен живот да доведе дотам, съответният човек, който е развил чувствата на симпатия, в един следващ живот да получи за учител, за възпитател този, към когото е проявил симпатията. А какво е станало тук обективно? Когато човек развива чувства на симпатия към някого, е в зависимост от това, какво разгръщат в човека и около човека съществата на втората йерархия, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес.
към текста >>
Да п
ред
положим, че в този земен живот някой храни голяма вътрешна сърдечна симпатия към този или онзи човек, с когото понастоящем той няма някакви особени взаимоотношения, когото той само среща, но който му е извън
ред
но симпатичен.
Това насочва към предишен земен живот. По правило - това показва окултното наблюдение - не е така, че в предишния земен живот учителят на съответното лице му е бил учител, а той се е намирал в съвсем други отношения с него. Когато човек стои пред един учител или пред един възпитател, той приема мислите - макар и образно, - в правилната педагогика той приема мислите, именно мислите и представите. Когато случаят е такъв, по правило това е свързано с минали отношения на Земята, когато човек не е приемал мисли, а е приемал чувства от съответната личност, когато той е имал по-малко възможност да приема мисли, а напротив чувства от съответната личност, чувства, които в живота могат да бъдат предавани по най-разнообразен начин. Ние можем да охарактеризираме същото нещо за сегашния и за един следващ земен живот.
Да предположим, че в този земен живот някой храни голяма вътрешна сърдечна симпатия към този или онзи човек, с когото понастоящем той няма някакви особени взаимоотношения, когото той само среща, но който му е извънредно симпатичен.
Възможно е да се случи така, че тази симпатия от сегашния земен живот да доведе дотам, съответният човек, който е развил чувствата на симпатия, в един следващ живот да получи за учител, за възпитател този, към когото е проявил симпатията. А какво е станало тук обективно? Когато човек развива чувства на симпатия към някого, е в зависимост от това, какво разгръщат в човека и около човека съществата на втората йерархия, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Ако след това в следващия живот влиянието става не по околния път на чувствата, а по околния път на мислите и представите, това означава, че съществата на втората йерархия са предали направеното от тях в един минал земен живот на третата йерархия, на Ангелите, Архангелите и Архаите, които сега действат вътре в човека. Представете си, че имате следното нещо: Когато нашата карма се развива от един земен живот в другия, това означава, че дейности, действителни дейности преминават от една йерархия в друга, че в Космоса, в духовния Космос става нещо извънредно важно.
към текста >>
Ако след това в следващия живот влиянието става не по околния път на чувствата, а по околния път на мислите и п
ред
ставите, това означава, че съществата на втората йерархия са п
ред
али направеното от тях в един минал земен живот на третата йерархия, на Ангелите, Архангелите и Архаите, които сега действат вътре в човека.
Ние можем да охарактеризираме същото нещо за сегашния и за един следващ земен живот. Да предположим, че в този земен живот някой храни голяма вътрешна сърдечна симпатия към този или онзи човек, с когото понастоящем той няма някакви особени взаимоотношения, когото той само среща, но който му е извънредно симпатичен. Възможно е да се случи така, че тази симпатия от сегашния земен живот да доведе дотам, съответният човек, който е развил чувствата на симпатия, в един следващ живот да получи за учител, за възпитател този, към когото е проявил симпатията. А какво е станало тук обективно? Когато човек развива чувства на симпатия към някого, е в зависимост от това, какво разгръщат в човека и около човека съществата на втората йерархия, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес.
Ако след това в следващия живот влиянието става не по околния път на чувствата, а по околния път на мислите и представите, това означава, че съществата на втората йерархия са предали направеното от тях в един минал земен живот на третата йерархия, на Ангелите, Архангелите и Архаите, които сега действат вътре в човека.
Представете си, че имате следното нещо: Когато нашата карма се развива от един земен живот в другия, това означава, че дейности, действителни дейности преминават от една йерархия в друга, че в Космоса, в духовния Космос става нещо извънредно важно. Когато гледаме съдбата на човека, ние гледаме, така да се каже, в едно извънредно обширно събитие като през едно було. Това, ако наистина добре се осъзнае, може в най-висока степен да направи много силно впечатление на човека. Достатъчно е да си го представите и наистина да го почувствате. Представете си, че обгръщате с поглед съдбата в живота на един човек.
към текста >>
П
ред
ставете си, че имате следното нещо: Когато нашата карма се развива от един земен живот в другия, това означава, че дейности, действителни дейности преминават от една йерархия в друга, че в Космоса, в духовния Космос става нещо извън
ред
но важно.
Да предположим, че в този земен живот някой храни голяма вътрешна сърдечна симпатия към този или онзи човек, с когото понастоящем той няма някакви особени взаимоотношения, когото той само среща, но който му е извънредно симпатичен. Възможно е да се случи така, че тази симпатия от сегашния земен живот да доведе дотам, съответният човек, който е развил чувствата на симпатия, в един следващ живот да получи за учител, за възпитател този, към когото е проявил симпатията. А какво е станало тук обективно? Когато човек развива чувства на симпатия към някого, е в зависимост от това, какво разгръщат в човека и около човека съществата на втората йерархия, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Ако след това в следващия живот влиянието става не по околния път на чувствата, а по околния път на мислите и представите, това означава, че съществата на втората йерархия са предали направеното от тях в един минал земен живот на третата йерархия, на Ангелите, Архангелите и Архаите, които сега действат вътре в човека.
Представете си, че имате следното нещо: Когато нашата карма се развива от един земен живот в другия, това означава, че дейности, действителни дейности преминават от една йерархия в друга, че в Космоса, в духовния Космос става нещо извънредно важно.
Когато гледаме съдбата на човека, ние гледаме, така да се каже, в едно извънредно обширно събитие като през едно було. Това, ако наистина добре се осъзнае, може в най-висока степен да направи много силно впечатление на човека. Достатъчно е да си го представите и наистина да го почувствате. Представете си, че обгръщате с поглед съдбата в живота на един човек. Човек не би трябвало с безразличие да гледа съдбата в живота на един човек, защото, когато се погледне съдбата на един човек, се обхващат всъщност действия, които се разливат от най-горната йерархия в най-долната, и отново обратно от най-долната в най-горната.
към текста >>
Когато гледаме съдбата на човека, ние гледаме, така да се каже, в едно извън
ред
но обширно събитие като през едно було.
Възможно е да се случи така, че тази симпатия от сегашния земен живот да доведе дотам, съответният човек, който е развил чувствата на симпатия, в един следващ живот да получи за учител, за възпитател този, към когото е проявил симпатията. А какво е станало тук обективно? Когато човек развива чувства на симпатия към някого, е в зависимост от това, какво разгръщат в човека и около човека съществата на втората йерархия, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Ако след това в следващия живот влиянието става не по околния път на чувствата, а по околния път на мислите и представите, това означава, че съществата на втората йерархия са предали направеното от тях в един минал земен живот на третата йерархия, на Ангелите, Архангелите и Архаите, които сега действат вътре в човека. Представете си, че имате следното нещо: Когато нашата карма се развива от един земен живот в другия, това означава, че дейности, действителни дейности преминават от една йерархия в друга, че в Космоса, в духовния Космос става нещо извънредно важно.
Когато гледаме съдбата на човека, ние гледаме, така да се каже, в едно извънредно обширно събитие като през едно було.
Това, ако наистина добре се осъзнае, може в най-висока степен да направи много силно впечатление на човека. Достатъчно е да си го представите и наистина да го почувствате. Представете си, че обгръщате с поглед съдбата в живота на един човек. Човек не би трябвало с безразличие да гледа съдбата в живота на един човек, защото, когато се погледне съдбата на един човек, се обхващат всъщност действия, които се разливат от най-горната йерархия в най-долната, и отново обратно от най-долната в най-горната. Когато се насочва поглед върху съдбата на един човек, се гледа в едно творчество, работене и живот, гледа се в поредицата от йерархии.
към текста >>
Достатъчно е да си го п
ред
ставите и наистина да го почувствате.
Когато човек развива чувства на симпатия към някого, е в зависимост от това, какво разгръщат в човека и около човека съществата на втората йерархия, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Ако след това в следващия живот влиянието става не по околния път на чувствата, а по околния път на мислите и представите, това означава, че съществата на втората йерархия са предали направеното от тях в един минал земен живот на третата йерархия, на Ангелите, Архангелите и Архаите, които сега действат вътре в човека. Представете си, че имате следното нещо: Когато нашата карма се развива от един земен живот в другия, това означава, че дейности, действителни дейности преминават от една йерархия в друга, че в Космоса, в духовния Космос става нещо извънредно важно. Когато гледаме съдбата на човека, ние гледаме, така да се каже, в едно извънредно обширно събитие като през едно було. Това, ако наистина добре се осъзнае, може в най-висока степен да направи много силно впечатление на човека.
Достатъчно е да си го представите и наистина да го почувствате.
Представете си, че обгръщате с поглед съдбата в живота на един човек. Човек не би трябвало с безразличие да гледа съдбата в живота на един човек, защото, когато се погледне съдбата на един човек, се обхващат всъщност действия, които се разливат от най-горната йерархия в най-долната, и отново обратно от най-долната в най-горната. Когато се насочва поглед върху съдбата на един човек, се гледа в едно творчество, работене и живот, гледа се в поредицата от йерархии. Всъщност съдбата на един човек би трябвало да се разглежда с извънредно голям вътрешен пиетет, с дълбоко вътрешно благоговение, защото когато се разглежда съдбата на един човек, се застава пред целия свят на боговете. Това исках да ви накарам да почувствате, когато написах моите мистерийни драми, където вие постоянно намирате картини от земния живот и картини, изобразяващи живота в духовните светове.
към текста >>
П
ред
ставете си, че обгръщате с поглед съдбата в живота на един човек.
Ако след това в следващия живот влиянието става не по околния път на чувствата, а по околния път на мислите и представите, това означава, че съществата на втората йерархия са предали направеното от тях в един минал земен живот на третата йерархия, на Ангелите, Архангелите и Архаите, които сега действат вътре в човека. Представете си, че имате следното нещо: Когато нашата карма се развива от един земен живот в другия, това означава, че дейности, действителни дейности преминават от една йерархия в друга, че в Космоса, в духовния Космос става нещо извънредно важно. Когато гледаме съдбата на човека, ние гледаме, така да се каже, в едно извънредно обширно събитие като през едно було. Това, ако наистина добре се осъзнае, може в най-висока степен да направи много силно впечатление на човека. Достатъчно е да си го представите и наистина да го почувствате.
Представете си, че обгръщате с поглед съдбата в живота на един човек.
Човек не би трябвало с безразличие да гледа съдбата в живота на един човек, защото, когато се погледне съдбата на един човек, се обхващат всъщност действия, които се разливат от най-горната йерархия в най-долната, и отново обратно от най-долната в най-горната. Когато се насочва поглед върху съдбата на един човек, се гледа в едно творчество, работене и живот, гледа се в поредицата от йерархии. Всъщност съдбата на един човек би трябвало да се разглежда с извънредно голям вътрешен пиетет, с дълбоко вътрешно благоговение, защото когато се разглежда съдбата на един човек, се застава пред целия свят на боговете. Това исках да ви накарам да почувствате, когато написах моите мистерийни драми, където вие постоянно намирате картини от земния живот и картини, изобразяващи живота в духовните светове. В моите мистерийни драми аз нагледно показах, как в крайна сметка не само горните йерархии, но също и елементарните същества, както и ариманическото и луциферичното се намесват в живота и в действията, които се разливат отгоре-надолу и отдолу-нагоре, когато се изпълнява съдбата на човека.
към текста >>
Когато се насочва поглед върху съдбата на един човек, се гледа в едно творчество, работене и живот, гледа се в по
ред
ицата от йерархии.
Когато гледаме съдбата на човека, ние гледаме, така да се каже, в едно извънредно обширно събитие като през едно було. Това, ако наистина добре се осъзнае, може в най-висока степен да направи много силно впечатление на човека. Достатъчно е да си го представите и наистина да го почувствате. Представете си, че обгръщате с поглед съдбата в живота на един човек. Човек не би трябвало с безразличие да гледа съдбата в живота на един човек, защото, когато се погледне съдбата на един човек, се обхващат всъщност действия, които се разливат от най-горната йерархия в най-долната, и отново обратно от най-долната в най-горната.
Когато се насочва поглед върху съдбата на един човек, се гледа в едно творчество, работене и живот, гледа се в поредицата от йерархии.
Всъщност съдбата на един човек би трябвало да се разглежда с извънредно голям вътрешен пиетет, с дълбоко вътрешно благоговение, защото когато се разглежда съдбата на един човек, се застава пред целия свят на боговете. Това исках да ви накарам да почувствате, когато написах моите мистерийни драми, където вие постоянно намирате картини от земния живот и картини, изобразяващи живота в духовните светове. В моите мистерийни драми аз нагледно показах, как в крайна сметка не само горните йерархии, но също и елементарните същества, както и ариманическото и луциферичното се намесват в живота и в действията, които се разливат отгоре-надолу и отдолу-нагоре, когато се изпълнява съдбата на човека. Помислете за сцените[1], които се разиграват при Щрадер и Капезиус в сръхсетивния свят, където те се явяват в съвършено други форми, но са си същите. Това е само другата страна, която действително се намира в човека, онова, което е в света на боговете, а не в света на земните царства, на минералите, на животните, на растенията, на планините, на облаците, на дърветата и т.
към текста >>
Всъщност съдбата на един човек би трябвало да се разглежда с извън
ред
но голям вътрешен пиетет, с дълбоко вътрешно благоговение, защото когато се разглежда съдбата на един човек, се застава п
ред
целия свят на боговете.
Това, ако наистина добре се осъзнае, може в най-висока степен да направи много силно впечатление на човека. Достатъчно е да си го представите и наистина да го почувствате. Представете си, че обгръщате с поглед съдбата в живота на един човек. Човек не би трябвало с безразличие да гледа съдбата в живота на един човек, защото, когато се погледне съдбата на един човек, се обхващат всъщност действия, които се разливат от най-горната йерархия в най-долната, и отново обратно от най-долната в най-горната. Когато се насочва поглед върху съдбата на един човек, се гледа в едно творчество, работене и живот, гледа се в поредицата от йерархии.
Всъщност съдбата на един човек би трябвало да се разглежда с извънредно голям вътрешен пиетет, с дълбоко вътрешно благоговение, защото когато се разглежда съдбата на един човек, се застава пред целия свят на боговете.
Това исках да ви накарам да почувствате, когато написах моите мистерийни драми, където вие постоянно намирате картини от земния живот и картини, изобразяващи живота в духовните светове. В моите мистерийни драми аз нагледно показах, как в крайна сметка не само горните йерархии, но също и елементарните същества, както и ариманическото и луциферичното се намесват в живота и в действията, които се разливат отгоре-надолу и отдолу-нагоре, когато се изпълнява съдбата на човека. Помислете за сцените[1], които се разиграват при Щрадер и Капезиус в сръхсетивния свят, където те се явяват в съвършено други форми, но са си същите. Това е само другата страна, която действително се намира в човека, онова, което е в света на боговете, а не в света на земните царства, на минералите, на животните, на растенията, на планините, на облаците, на дърветата и т. н.. Със свещено благоговение да гледаме към съдбите на хората, е нещо, което правилно трябва да усвоим, което епохата трябва да научи.
към текста >>
Когато четем биографии, написани от нашите днешни материалистично настроени хора, това всъщност е нещо ужасно, защото те са написани без свещено благоговение п
ред
съдбата на онзи, за когото се пише дадена биография.
Това исках да ви накарам да почувствате, когато написах моите мистерийни драми, където вие постоянно намирате картини от земния живот и картини, изобразяващи живота в духовните светове. В моите мистерийни драми аз нагледно показах, как в крайна сметка не само горните йерархии, но също и елементарните същества, както и ариманическото и луциферичното се намесват в живота и в действията, които се разливат отгоре-надолу и отдолу-нагоре, когато се изпълнява съдбата на човека. Помислете за сцените[1], които се разиграват при Щрадер и Капезиус в сръхсетивния свят, където те се явяват в съвършено други форми, но са си същите. Това е само другата страна, която действително се намира в човека, онова, което е в света на боговете, а не в света на земните царства, на минералите, на животните, на растенията, на планините, на облаците, на дърветата и т. н.. Със свещено благоговение да гледаме към съдбите на хората, е нещо, което правилно трябва да усвоим, което епохата трябва да научи.
Когато четем биографии, написани от нашите днешни материалистично настроени хора, това всъщност е нещо ужасно, защото те са написани без свещено благоговение пред съдбата на онзи, за когото се пише дадена биография.
Всъщност писателите на биографии би трябвало да знаят, че когато се намесват в живота на един човек, даже само описвайки го, по един невидим начин те посягат към всички йерархии. Чрез такива разсъждения човек стига до чувствената страна на антропософията, той съзира, как всичко, което идва към нас като антропософия, трябва да засегне също и нашите чувства, как ние не само научаваме нещо, но как също сме подбудени да развием чувства към света, чувства, които всъщност едва тогава ни поставят правилно в живота. И без да бъдем доведени до такива чувства, ние не можем истински да прозрем онази закономерност, която изпълва кармата на човека. [1] Спомнете си сцените: Виж четвърта картина на първата мистерийна драма «Портата на посвещението » в «Четири мистерийни драми» (1910-1913), Събр. съч. 14.
към текста >>
36.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Разглежданията на кармическите въпроси не могат да се п
ред
приемат съвсем лесно, а и винаги разглеждането на това, което принадлежи към човешката карма, трябва да се придружава от силно чувство на отговорност.
ЛЕКЦИЯ ПЕТНАДЕСЕТА Дорнах, 22 юни 1924
Разглежданията на кармическите въпроси не могат да се предприемат съвсем лесно, а и винаги разглеждането на това, което принадлежи към човешката карма, трябва да се придружава от силно чувство на отговорност.
Тук наистина се касае именно за това да се вникне в най-дълбоките взаимовръзки на съществуването в света. Защото в основата на кармата, в протичането на кармата лежат всички неща и процеси, всички явления на света, включително и природните явления. Затова без разбиране за протичането на кармата в света и в развитието на човечеството е невъзможно да разберем, защо външната природа се простира пред нас именно във формата, в която я виждаме. Ние приведохме примери за определено протичане на кармата. Те бяха грижливо подбрани от мен, за да ни помогнат в търсенето на прехода при разглеждане на индивидуалната карма, за да можем да свържем нещата с това, което беше представено с тези примери.
към текста >>
Затова без разбиране за протичането на кармата в света и в развитието на човечеството е невъзможно да разберем, защо външната природа се простира п
ред
нас именно във формата, в която я виждаме.
ЛЕКЦИЯ ПЕТНАДЕСЕТА Дорнах, 22 юни 1924 Разглежданията на кармическите въпроси не могат да се предприемат съвсем лесно, а и винаги разглеждането на това, което принадлежи към човешката карма, трябва да се придружава от силно чувство на отговорност. Тук наистина се касае именно за това да се вникне в най-дълбоките взаимовръзки на съществуването в света. Защото в основата на кармата, в протичането на кармата лежат всички неща и процеси, всички явления на света, включително и природните явления.
Затова без разбиране за протичането на кармата в света и в развитието на човечеството е невъзможно да разберем, защо външната природа се простира пред нас именно във формата, в която я виждаме.
Ние приведохме примери за определено протичане на кармата. Те бяха грижливо подбрани от мен, за да ни помогнат в търсенето на прехода при разглеждане на индивидуалната карма, за да можем да свържем нещата с това, което беше представено с тези примери. Сега бих искал да направя една уводна забележка, защото днес, а също и в следващите лекции ще присъстват приятели, които не бяха тук в течение на разглежданията, които бяха изнесени през последните седмици и месеци именно по отношение на кармата. Винаги се касае за това да се разбере, колко сериозно трябва да се взема всъщност всичко, което е свързано с нашето Коледно събрание. Би трябвало действително да ни завладее съзнанието, че всъщност с това Коледно събрание се извърши напълно ново основаване на Антропософското общество.
към текста >>
Ние приведохме примери за оп
ред
елено протичане на кармата.
Дорнах, 22 юни 1924 Разглежданията на кармическите въпроси не могат да се предприемат съвсем лесно, а и винаги разглеждането на това, което принадлежи към човешката карма, трябва да се придружава от силно чувство на отговорност. Тук наистина се касае именно за това да се вникне в най-дълбоките взаимовръзки на съществуването в света. Защото в основата на кармата, в протичането на кармата лежат всички неща и процеси, всички явления на света, включително и природните явления. Затова без разбиране за протичането на кармата в света и в развитието на човечеството е невъзможно да разберем, защо външната природа се простира пред нас именно във формата, в която я виждаме.
Ние приведохме примери за определено протичане на кармата.
Те бяха грижливо подбрани от мен, за да ни помогнат в търсенето на прехода при разглеждане на индивидуалната карма, за да можем да свържем нещата с това, което беше представено с тези примери. Сега бих искал да направя една уводна забележка, защото днес, а също и в следващите лекции ще присъстват приятели, които не бяха тук в течение на разглежданията, които бяха изнесени през последните седмици и месеци именно по отношение на кармата. Винаги се касае за това да се разбере, колко сериозно трябва да се взема всъщност всичко, което е свързано с нашето Коледно събрание. Би трябвало действително да ни завладее съзнанието, че всъщност с това Коледно събрание се извърши напълно ново основаване на Антропософското общество. И би трябвало да бъде така, че абсолютно да не се изпада в старите навици, и особено в старите мисловни навици по отношение на силните промени, които са настъпили в новото боравене с антропософската мъдрост.
към текста >>
Те бяха грижливо подбрани от мен, за да ни помогнат в търсенето на прехода при разглеждане на индивидуалната карма, за да можем да свържем нещата с това, което беше п
ред
ставено с тези примери.
Разглежданията на кармическите въпроси не могат да се предприемат съвсем лесно, а и винаги разглеждането на това, което принадлежи към човешката карма, трябва да се придружава от силно чувство на отговорност. Тук наистина се касае именно за това да се вникне в най-дълбоките взаимовръзки на съществуването в света. Защото в основата на кармата, в протичането на кармата лежат всички неща и процеси, всички явления на света, включително и природните явления. Затова без разбиране за протичането на кармата в света и в развитието на човечеството е невъзможно да разберем, защо външната природа се простира пред нас именно във формата, в която я виждаме. Ние приведохме примери за определено протичане на кармата.
Те бяха грижливо подбрани от мен, за да ни помогнат в търсенето на прехода при разглеждане на индивидуалната карма, за да можем да свържем нещата с това, което беше представено с тези примери.
Сега бих искал да направя една уводна забележка, защото днес, а също и в следващите лекции ще присъстват приятели, които не бяха тук в течение на разглежданията, които бяха изнесени през последните седмици и месеци именно по отношение на кармата. Винаги се касае за това да се разбере, колко сериозно трябва да се взема всъщност всичко, което е свързано с нашето Коледно събрание. Би трябвало действително да ни завладее съзнанието, че всъщност с това Коледно събрание се извърши напълно ново основаване на Антропософското общество. И би трябвало да бъде така, че абсолютно да не се изпада в старите навици, и особено в старите мисловни навици по отношение на силните промени, които са настъпили в новото боравене с антропософската мъдрост. Трябва да сме наясно, че онова, което бе казано в разглежданията, проведени тук от Коледното събрание насам, не може да бъде изнесено своеволно от някого пред слушатели, то не може да бъде изнесено по друг начин, освен ако напечатаните за него лекции не бъдат дословно прочетени.
към текста >>
Трябва да сме наясно, че онова, което бе казано в разглежданията, проведени тук от Коледното събрание насам, не може да бъде изнесено своеволно от някого п
ред
слушатели, то не може да бъде изнесено по друг начин, освен ако напечатаните за него лекции не бъдат дословно прочетени.
Те бяха грижливо подбрани от мен, за да ни помогнат в търсенето на прехода при разглеждане на индивидуалната карма, за да можем да свържем нещата с това, което беше представено с тези примери. Сега бих искал да направя една уводна забележка, защото днес, а също и в следващите лекции ще присъстват приятели, които не бяха тук в течение на разглежданията, които бяха изнесени през последните седмици и месеци именно по отношение на кармата. Винаги се касае за това да се разбере, колко сериозно трябва да се взема всъщност всичко, което е свързано с нашето Коледно събрание. Би трябвало действително да ни завладее съзнанието, че всъщност с това Коледно събрание се извърши напълно ново основаване на Антропософското общество. И би трябвало да бъде така, че абсолютно да не се изпада в старите навици, и особено в старите мисловни навици по отношение на силните промени, които са настъпили в новото боравене с антропософската мъдрост.
Трябва да сме наясно, че онова, което бе казано в разглежданията, проведени тук от Коледното събрание насам, не може да бъде изнесено своеволно от някого пред слушатели, то не може да бъде изнесено по друг начин, освен ако напечатаните за него лекции не бъдат дословно прочетени.
За сега това не може да бъде предадено по свободен начин. Ако някой се опита да направи това, аз ще се противопоставя. Защото действително при тези трудни и сериозни неща се касае за това, че всяка дума и всяко изречение, които се казват тук, трябва да бъдат точно преценени, за да стане ясно как нещата трябва да бъдат разграничавани. Ако някой има намерение да предаде в друга форма нещата, които се разглеждат тук, да предаде тези неща пред някакви слушатели, той трябва първо да се свърже с мен и да попита, дали това е възможно. В бъдеще, в антропософското движение трябва да бъде внесен единен дух, действителен единен дух.
към текста >>
За сега това не може да бъде п
ред
адено по свободен начин.
Сега бих искал да направя една уводна забележка, защото днес, а също и в следващите лекции ще присъстват приятели, които не бяха тук в течение на разглежданията, които бяха изнесени през последните седмици и месеци именно по отношение на кармата. Винаги се касае за това да се разбере, колко сериозно трябва да се взема всъщност всичко, което е свързано с нашето Коледно събрание. Би трябвало действително да ни завладее съзнанието, че всъщност с това Коледно събрание се извърши напълно ново основаване на Антропософското общество. И би трябвало да бъде така, че абсолютно да не се изпада в старите навици, и особено в старите мисловни навици по отношение на силните промени, които са настъпили в новото боравене с антропософската мъдрост. Трябва да сме наясно, че онова, което бе казано в разглежданията, проведени тук от Коледното събрание насам, не може да бъде изнесено своеволно от някого пред слушатели, то не може да бъде изнесено по друг начин, освен ако напечатаните за него лекции не бъдат дословно прочетени.
За сега това не може да бъде предадено по свободен начин.
Ако някой се опита да направи това, аз ще се противопоставя. Защото действително при тези трудни и сериозни неща се касае за това, че всяка дума и всяко изречение, които се казват тук, трябва да бъдат точно преценени, за да стане ясно как нещата трябва да бъдат разграничавани. Ако някой има намерение да предаде в друга форма нещата, които се разглеждат тук, да предаде тези неща пред някакви слушатели, той трябва първо да се свърже с мен и да попита, дали това е възможно. В бъдеще, в антропософското движение трябва да бъде внесен единен дух, действителен единен дух. Иначе ние ще изпаднем напълно в онези грешки, в които изпаднаха някои от нашите членове, които считаха, че трябва да преработят антропософската мъдрост научно, и така ние действително имахме възможност да изпитаме голямата вреда, нанесена с това върху антропософското движение.
към текста >>
Ако някой има намерение да п
ред
аде в друга форма нещата, които се разглеждат тук, да п
ред
аде тези неща п
ред
някакви слушатели, той трябва първо да се свърже с мен и да попита, дали това е възможно.
И би трябвало да бъде така, че абсолютно да не се изпада в старите навици, и особено в старите мисловни навици по отношение на силните промени, които са настъпили в новото боравене с антропософската мъдрост. Трябва да сме наясно, че онова, което бе казано в разглежданията, проведени тук от Коледното събрание насам, не може да бъде изнесено своеволно от някого пред слушатели, то не може да бъде изнесено по друг начин, освен ако напечатаните за него лекции не бъдат дословно прочетени. За сега това не може да бъде предадено по свободен начин. Ако някой се опита да направи това, аз ще се противопоставя. Защото действително при тези трудни и сериозни неща се касае за това, че всяка дума и всяко изречение, които се казват тук, трябва да бъдат точно преценени, за да стане ясно как нещата трябва да бъдат разграничавани.
Ако някой има намерение да предаде в друга форма нещата, които се разглеждат тук, да предаде тези неща пред някакви слушатели, той трябва първо да се свърже с мен и да попита, дали това е възможно.
В бъдеще, в антропософското движение трябва да бъде внесен единен дух, действителен единен дух. Иначе ние ще изпаднем напълно в онези грешки, в които изпаднаха някои от нашите членове, които считаха, че трябва да преработят антропософската мъдрост научно, и така ние действително имахме възможност да изпитаме голямата вреда, нанесена с това върху антропософското движение. Естествено в условията, за които говоря тук, не са включени съвсем поверителни съобщения, но и при тях съответният, който ги предава, трябва да има пълно съзнание за своята отговорност. Защото в момента, когато се говори така, както се говори сега от това място, в най-висшия смисъл започва да действа чувството за отговорност по отношение на съобщенията от духовния свят. И без това е трудно да се говори върху тези неща дори и тук.
към текста >>
Иначе ние ще изпаднем напълно в онези грешки, в които изпаднаха някои от нашите членове, които считаха, че трябва да преработят антропософската мъдрост научно, и така ние действително имахме възможност да изпитаме голямата в
ред
а, нанесена с това върху антропософското движение.
За сега това не може да бъде предадено по свободен начин. Ако някой се опита да направи това, аз ще се противопоставя. Защото действително при тези трудни и сериозни неща се касае за това, че всяка дума и всяко изречение, които се казват тук, трябва да бъдат точно преценени, за да стане ясно как нещата трябва да бъдат разграничавани. Ако някой има намерение да предаде в друга форма нещата, които се разглеждат тук, да предаде тези неща пред някакви слушатели, той трябва първо да се свърже с мен и да попита, дали това е възможно. В бъдеще, в антропософското движение трябва да бъде внесен единен дух, действителен единен дух.
Иначе ние ще изпаднем напълно в онези грешки, в които изпаднаха някои от нашите членове, които считаха, че трябва да преработят антропософската мъдрост научно, и така ние действително имахме възможност да изпитаме голямата вреда, нанесена с това върху антропософското движение.
Естествено в условията, за които говоря тук, не са включени съвсем поверителни съобщения, но и при тях съответният, който ги предава, трябва да има пълно съзнание за своята отговорност. Защото в момента, когато се говори така, както се говори сега от това място, в най-висшия смисъл започва да действа чувството за отговорност по отношение на съобщенията от духовния свят. И без това е трудно да се говори върху тези неща дори и тук. Но ограничеността на нашите условия не позволява нищо друго, освен това, което именно се прави. Трудно е да се говори върху тези неща, защото всъщност тези лекции би трябвало да се изнасят само пред слушатели, които присъстват от началото до края на една серия от лекции.
към текста >>
Естествено в условията, за които говоря тук, не са включени съвсем поверителни съобщения, но и при тях съответният, който ги п
ред
ава, трябва да има пълно съзнание за своята отговорност.
Ако някой се опита да направи това, аз ще се противопоставя. Защото действително при тези трудни и сериозни неща се касае за това, че всяка дума и всяко изречение, които се казват тук, трябва да бъдат точно преценени, за да стане ясно как нещата трябва да бъдат разграничавани. Ако някой има намерение да предаде в друга форма нещата, които се разглеждат тук, да предаде тези неща пред някакви слушатели, той трябва първо да се свърже с мен и да попита, дали това е възможно. В бъдеще, в антропософското движение трябва да бъде внесен единен дух, действителен единен дух. Иначе ние ще изпаднем напълно в онези грешки, в които изпаднаха някои от нашите членове, които считаха, че трябва да преработят антропософската мъдрост научно, и така ние действително имахме възможност да изпитаме голямата вреда, нанесена с това върху антропософското движение.
Естествено в условията, за които говоря тук, не са включени съвсем поверителни съобщения, но и при тях съответният, който ги предава, трябва да има пълно съзнание за своята отговорност.
Защото в момента, когато се говори така, както се говори сега от това място, в най-висшия смисъл започва да действа чувството за отговорност по отношение на съобщенията от духовния свят. И без това е трудно да се говори върху тези неща дори и тук. Но ограничеността на нашите условия не позволява нищо друго, освен това, което именно се прави. Трудно е да се говори върху тези неща, защото всъщност тези лекции би трябвало да се изнасят само пред слушатели, които присъстват от началото до края на една серия от лекции. Самопонятно е, че всеки, който идва по-късно, среща трудности в разбирането.
към текста >>
Трудно е да се говори върху тези неща, защото всъщност тези лекции би трябвало да се изнасят само п
ред
слушатели, които присъстват от началото до края на една серия от лекции.
Иначе ние ще изпаднем напълно в онези грешки, в които изпаднаха някои от нашите членове, които считаха, че трябва да преработят антропософската мъдрост научно, и така ние действително имахме възможност да изпитаме голямата вреда, нанесена с това върху антропософското движение. Естествено в условията, за които говоря тук, не са включени съвсем поверителни съобщения, но и при тях съответният, който ги предава, трябва да има пълно съзнание за своята отговорност. Защото в момента, когато се говори така, както се говори сега от това място, в най-висшия смисъл започва да действа чувството за отговорност по отношение на съобщенията от духовния свят. И без това е трудно да се говори върху тези неща дори и тук. Но ограничеността на нашите условия не позволява нищо друго, освен това, което именно се прави.
Трудно е да се говори върху тези неща, защото всъщност тези лекции би трябвало да се изнасят само пред слушатели, които присъстват от началото до края на една серия от лекции.
Самопонятно е, че всеки, който идва по-късно, среща трудности в разбирането. Все пак всичко това може да се приеме, ако в душите на нашите приятели има пълното съзнание, че такива трудности съществуват. Ако има такова пълно съзнание, тогава е добре. Но не винаги е така. В нашето антропософско движение относно тези най-крехки неща не може да съществува правилно мислене, ако от друга страна, както това е и след Коледното събрание, все още продължават старите прийоми, които съществуваха по-рано: ревност, завистливост, взаимни озлобления и т. н.
към текста >>
н.. За антропософското развитие е абсолютно необходимо да има оп
ред
елен начин на схващане, оп
ред
елена сериозност.
Все пак всичко това може да се приеме, ако в душите на нашите приятели има пълното съзнание, че такива трудности съществуват. Ако има такова пълно съзнание, тогава е добре. Но не винаги е така. В нашето антропософско движение относно тези най-крехки неща не може да съществува правилно мислене, ако от друга страна, както това е и след Коледното събрание, все още продължават старите прийоми, които съществуваха по-рано: ревност, завистливост, взаимни озлобления и т. н. и т.
н.. За антропософското развитие е абсолютно необходимо да има определен начин на схващане, определена сериозност.
Такива неща аз изнасях и по-рано, изнасях ги като лектор, преди да поема председателството на Антропософското общество. Но сега трябва да ги представя така, че действително да представляват това, което изхождайки от ръководството на Гьотеанума трябва да живее в Антропософското общество. Сега мисля, че думите, които казах, ще могат да бъдат разбрани. Те са казани, за да събудят в душата на нашите приятели необходимата сериозност по отношение на една такава серия от лекции, пред каквато се намираме тук. Кармата е нещо, непосредствено действащо във всяко изживяване на човека, което обаче се крие зад външните изживявания във всичко онова, което трябва да се причисли към безсъзнателното и подсъзнателното в човешката душа.
към текста >>
Такива неща аз изнасях и по-рано, изнасях ги като лектор, п
ред
и да поема п
ред
седателството на Антропософското общество.
Ако има такова пълно съзнание, тогава е добре. Но не винаги е така. В нашето антропософско движение относно тези най-крехки неща не може да съществува правилно мислене, ако от друга страна, както това е и след Коледното събрание, все още продължават старите прийоми, които съществуваха по-рано: ревност, завистливост, взаимни озлобления и т. н. и т. н.. За антропософското развитие е абсолютно необходимо да има определен начин на схващане, определена сериозност.
Такива неща аз изнасях и по-рано, изнасях ги като лектор, преди да поема председателството на Антропософското общество.
Но сега трябва да ги представя така, че действително да представляват това, което изхождайки от ръководството на Гьотеанума трябва да живее в Антропософското общество. Сега мисля, че думите, които казах, ще могат да бъдат разбрани. Те са казани, за да събудят в душата на нашите приятели необходимата сериозност по отношение на една такава серия от лекции, пред каквато се намираме тук. Кармата е нещо, непосредствено действащо във всяко изживяване на човека, което обаче се крие зад външните изживявания във всичко онова, което трябва да се причисли към безсъзнателното и подсъзнателното в човешката душа. В случай, когато четенето става с действително вътрешно участие в това, което се разказва, четенето на една биография би трябвало всъщност да събуди особени чувства у читателя.
към текста >>
Но сега трябва да ги п
ред
ставя така, че действително да п
ред
ставляват това, което изхождайки от ръководството на Гьотеанума трябва да живее в Антропософското общество.
Но не винаги е така. В нашето антропософско движение относно тези най-крехки неща не може да съществува правилно мислене, ако от друга страна, както това е и след Коледното събрание, все още продължават старите прийоми, които съществуваха по-рано: ревност, завистливост, взаимни озлобления и т. н. и т. н.. За антропософското развитие е абсолютно необходимо да има определен начин на схващане, определена сериозност. Такива неща аз изнасях и по-рано, изнасях ги като лектор, преди да поема председателството на Антропософското общество.
Но сега трябва да ги представя така, че действително да представляват това, което изхождайки от ръководството на Гьотеанума трябва да живее в Антропософското общество.
Сега мисля, че думите, които казах, ще могат да бъдат разбрани. Те са казани, за да събудят в душата на нашите приятели необходимата сериозност по отношение на една такава серия от лекции, пред каквато се намираме тук. Кармата е нещо, непосредствено действащо във всяко изживяване на човека, което обаче се крие зад външните изживявания във всичко онова, което трябва да се причисли към безсъзнателното и подсъзнателното в човешката душа. В случай, когато четенето става с действително вътрешно участие в това, което се разказва, четенето на една биография би трябвало всъщност да събуди особени чувства у читателя. Ако трябва да опиша до какво може да се стигне при четенето на една биография, то е следното: Който следи с действително внимание една биография, той ще трябва да си каже, че в една биография постоянно се явяват случаи при описването на явления от живота, които не са обосновани от протичащото развитие на разказа.
към текста >>
Те са казани, за да събудят в душата на нашите приятели необходимата сериозност по отношение на една такава серия от лекции, п
ред
каквато се намираме тук.
и т. н.. За антропософското развитие е абсолютно необходимо да има определен начин на схващане, определена сериозност. Такива неща аз изнасях и по-рано, изнасях ги като лектор, преди да поема председателството на Антропософското общество. Но сега трябва да ги представя така, че действително да представляват това, което изхождайки от ръководството на Гьотеанума трябва да живее в Антропософското общество. Сега мисля, че думите, които казах, ще могат да бъдат разбрани.
Те са казани, за да събудят в душата на нашите приятели необходимата сериозност по отношение на една такава серия от лекции, пред каквато се намираме тук.
Кармата е нещо, непосредствено действащо във всяко изживяване на човека, което обаче се крие зад външните изживявания във всичко онова, което трябва да се причисли към безсъзнателното и подсъзнателното в човешката душа. В случай, когато четенето става с действително вътрешно участие в това, което се разказва, четенето на една биография би трябвало всъщност да събуди особени чувства у читателя. Ако трябва да опиша до какво може да се стигне при четенето на една биография, то е следното: Който следи с действително внимание една биография, той ще трябва да си каже, че в една биография постоянно се явяват случаи при описването на явления от живота, които не са обосновани от протичащото развитие на разказа. Когато имаме пред себе си една биография, ние всъщност имаме живота на един човек само в определена форма. В живота на един човек играят роля не само онези факти, които той изживява в будно състояние, т.е.: първи ден следва нощта; ден втори следва нощта; ден трети и т. н.
към текста >>
Кармата е нещо, непос
ред
ствено действащо във всяко изживяване на човека, което обаче се крие зад външните изживявания във всичко онова, което трябва да се причисли към безсъзнателното и подсъзнателното в човешката душа.
н.. За антропософското развитие е абсолютно необходимо да има определен начин на схващане, определена сериозност. Такива неща аз изнасях и по-рано, изнасях ги като лектор, преди да поема председателството на Антропософското общество. Но сега трябва да ги представя така, че действително да представляват това, което изхождайки от ръководството на Гьотеанума трябва да живее в Антропософското общество. Сега мисля, че думите, които казах, ще могат да бъдат разбрани. Те са казани, за да събудят в душата на нашите приятели необходимата сериозност по отношение на една такава серия от лекции, пред каквато се намираме тук.
Кармата е нещо, непосредствено действащо във всяко изживяване на човека, което обаче се крие зад външните изживявания във всичко онова, което трябва да се причисли към безсъзнателното и подсъзнателното в човешката душа.
В случай, когато четенето става с действително вътрешно участие в това, което се разказва, четенето на една биография би трябвало всъщност да събуди особени чувства у читателя. Ако трябва да опиша до какво може да се стигне при четенето на една биография, то е следното: Който следи с действително внимание една биография, той ще трябва да си каже, че в една биография постоянно се явяват случаи при описването на явления от живота, които не са обосновани от протичащото развитие на разказа. Когато имаме пред себе си една биография, ние всъщност имаме живота на един човек само в определена форма. В живота на един човек играят роля не само онези факти, които той изживява в будно състояние, т.е.: първи ден следва нощта; ден втори следва нощта; ден трети и т. н. и т.
към текста >>
Когато имаме п
ред
себе си една биография, ние всъщност имаме живота на един човек само в оп
ред
елена форма.
Сега мисля, че думите, които казах, ще могат да бъдат разбрани. Те са казани, за да събудят в душата на нашите приятели необходимата сериозност по отношение на една такава серия от лекции, пред каквато се намираме тук. Кармата е нещо, непосредствено действащо във всяко изживяване на човека, което обаче се крие зад външните изживявания във всичко онова, което трябва да се причисли към безсъзнателното и подсъзнателното в човешката душа. В случай, когато четенето става с действително вътрешно участие в това, което се разказва, четенето на една биография би трябвало всъщност да събуди особени чувства у читателя. Ако трябва да опиша до какво може да се стигне при четенето на една биография, то е следното: Който следи с действително внимание една биография, той ще трябва да си каже, че в една биография постоянно се явяват случаи при описването на явления от живота, които не са обосновани от протичащото развитие на разказа.
Когато имаме пред себе си една биография, ние всъщност имаме живота на един човек само в определена форма.
В живота на един човек играят роля не само онези факти, които той изживява в будно състояние, т.е.: първи ден следва нощта; ден втори следва нощта; ден трети и т. н. и т. н., - но ние само външно можем да почувствуваме това, което е станало през дните, освен ако не пишем една духовно-научна биография, което при обстоятелствата, свързани с днешната цивилизация е напълно невъзможно. Следователно ние вписваме в биографиите онова, което е станало през дните, през време на будното състояние на човека, чиято биография пишем. Обаче това, което всъщност оформя живота, което дава неговата форма, което вгражда съдбовните импулси в живота, то не е видимо и действа като импулси от духовния свят между дневните събития, и тези импулси идват, когато самият човек се намира между заспиване и събуждане.
към текста >>
По отношение на човешкия живот това всъщност би означавало, да вземем например картината Сикстинската мадона от Рафаел, да я окачим на стената и да залепим оп
ред
елени части с бяла хартия, така че да не виждаме нарисуваното там и да оставим открити само някои части.
н., - но ние само външно можем да почувствуваме това, което е станало през дните, освен ако не пишем една духовно-научна биография, което при обстоятелствата, свързани с днешната цивилизация е напълно невъзможно. Следователно ние вписваме в биографиите онова, което е станало през дните, през време на будното състояние на човека, чиято биография пишем. Обаче това, което всъщност оформя живота, което дава неговата форма, което вгражда съдбовните импулси в живота, то не е видимо и действа като импулси от духовния свят между дневните събития, и тези импулси идват, когато самият човек се намира между заспиване и събуждане. Тези импулси на съня действително се намират в реалния живот, но когато разказваме биографиите, те не са вътре. Какво означава следователно разказването на една биография?
По отношение на човешкия живот това всъщност би означавало, да вземем например картината Сикстинската мадона от Рафаел, да я окачим на стената и да залепим определени части с бяла хартия, така че да не виждаме нарисуваното там и да оставим открити само някои части.
Онзи, който я види по този начин, трябва вероятно да изпита чувството: - Тук трябва да видя още нещо, ако наистина искам да имам цялото съдържание пред себе си. - Това чувство би трябвало всъщност да изпита всеки, който непредубедено чете една биография. По отношение на днешната цивилизация това може да бъде само загатнато, но би трябвало и да се направи. Би трябвало да бъде оповестено, че в живота на човек постоянно действат импулси, които изникват от най-безличностното душевно-духовно изживяване. Ако това стане, мили приятели, тогава ще може да се изгради чувството, че кармата наистина говори от една биография.
към текста >>
Онзи, който я види по този начин, трябва вероятно да изпита чувството: - Тук трябва да видя още нещо, ако наистина искам да имам цялото съдържание п
ред
себе си. -
Следователно ние вписваме в биографиите онова, което е станало през дните, през време на будното състояние на човека, чиято биография пишем. Обаче това, което всъщност оформя живота, което дава неговата форма, което вгражда съдбовните импулси в живота, то не е видимо и действа като импулси от духовния свят между дневните събития, и тези импулси идват, когато самият човек се намира между заспиване и събуждане. Тези импулси на съня действително се намират в реалния живот, но когато разказваме биографиите, те не са вътре. Какво означава следователно разказването на една биография? По отношение на човешкия живот това всъщност би означавало, да вземем например картината Сикстинската мадона от Рафаел, да я окачим на стената и да залепим определени части с бяла хартия, така че да не виждаме нарисуваното там и да оставим открити само някои части.
Онзи, който я види по този начин, трябва вероятно да изпита чувството: - Тук трябва да видя още нещо, ако наистина искам да имам цялото съдържание пред себе си. -
Това чувство би трябвало всъщност да изпита всеки, който непредубедено чете една биография. По отношение на днешната цивилизация това може да бъде само загатнато, но би трябвало и да се направи. Би трябвало да бъде оповестено, че в живота на човек постоянно действат импулси, които изникват от най-безличностното душевно-духовно изживяване. Ако това стане, мили приятели, тогава ще може да се изгради чувството, че кармата наистина говори от една биография. Естествено би било абстрактно, ако в една биография се разкаже случка от живота на някой човек и след това се каже: - Ето, това идва от един минал земен живот, тогава то е било така и така, и сега се проявява по този начин.
към текста >>
Това чувство би трябвало всъщност да изпита всеки, който неп
ред
убедено чете една биография.
Обаче това, което всъщност оформя живота, което дава неговата форма, което вгражда съдбовните импулси в живота, то не е видимо и действа като импулси от духовния свят между дневните събития, и тези импулси идват, когато самият човек се намира между заспиване и събуждане. Тези импулси на съня действително се намират в реалния живот, но когато разказваме биографиите, те не са вътре. Какво означава следователно разказването на една биография? По отношение на човешкия живот това всъщност би означавало, да вземем например картината Сикстинската мадона от Рафаел, да я окачим на стената и да залепим определени части с бяла хартия, така че да не виждаме нарисуваното там и да оставим открити само някои части. Онзи, който я види по този начин, трябва вероятно да изпита чувството: - Тук трябва да видя още нещо, ако наистина искам да имам цялото съдържание пред себе си. -
Това чувство би трябвало всъщност да изпита всеки, който непредубедено чете една биография.
По отношение на днешната цивилизация това може да бъде само загатнато, но би трябвало и да се направи. Би трябвало да бъде оповестено, че в живота на човек постоянно действат импулси, които изникват от най-безличностното душевно-духовно изживяване. Ако това стане, мили приятели, тогава ще може да се изгради чувството, че кармата наистина говори от една биография. Естествено би било абстрактно, ако в една биография се разкаже случка от живота на някой човек и след това се каже: - Ето, това идва от един минал земен живот, тогава то е било така и така, и сега се проявява по този начин. Естествено това би било абстрактно.
към текста >>
Но човек може да изгради в душата си онова, което трябва да проникне в нея, ако развие особени п
ред
почитания към бележките, които хората записват в дневника си.
Би трябвало да бъде оповестено, че в живота на човек постоянно действат импулси, които изникват от най-безличностното душевно-духовно изживяване. Ако това стане, мили приятели, тогава ще може да се изгради чувството, че кармата наистина говори от една биография. Естествено би било абстрактно, ако в една биография се разкаже случка от живота на някой човек и след това се каже: - Ето, това идва от един минал земен живот, тогава то е било така и така, и сега се проявява по този начин. Естествено това би било абстрактно. Вероятно на много хора ще се хареса като сензация, но в действителност с него не би се постигнала по-висша духовност, отколкото се постига чрез нашите филистерски биографии, както те се пишат в наше време, защото всичко, което в наше време се върши в тази област, е филистерско дело.
Но човек може да изгради в душата си онова, което трябва да проникне в нея, ако развие особени предпочитания към бележките, които хората записват в дневника си.
Някои бележки в дневника могат да бъдат написани твърде повърхностно, но когато не са написани безсмислено, или пък когато не се четат невнимателно, този, който сам не е повърхностен, не е филистер, в дневника дори на един еснаф, проследявайки как дните преминават един в друг, ще изпита чувства, които се доближават до усещането за кармата и за съдбовните взаимовръзки. Аз опознах някои хора - техният брой съвсем не е така малък, - които се считаха за способни да напишат биографията на Гьоте. Бихме могли да кажем: Неподозиращи нищо, тези хора се чувствуваха готови да напишат една биография на Гьоте. Защото трудността нараства, когато човек вниква във връзките на съществуването и особено, когато вникне в кармическите връзки на съществуването. Съхранете в чувствата си всичко, което изнесох тук.
към текста >>
Който не може да бъде разтърсен от някои кармически връзки, които се изнасят тук, той въобще не може да разглежда кармата, той не може също и да нап
ред
не до едно индивидуално разглеждане на кармическите връзки.
Бихме могли да кажем: Неподозиращи нищо, тези хора се чувствуваха готови да напишат една биография на Гьоте. Защото трудността нараства, когато човек вниква във връзките на съществуването и особено, когато вникне в кармическите връзки на съществуването. Съхранете в чувствата си всичко, което изнесох тук. Вземете това, което аз изнесох в онзи час, когато изрично изисках да не ме разбирате само с ума, а да приемете нещата в сърцето си и когато отново ще говоря, да приемете следващата лекция отново със сърцето си. Спомнете си, че аз казах това, понеже кармата не може да бъде действително почувствана, когато човек иска да се приближи до нея по пътищата на ума.
Който не може да бъде разтърсен от някои кармически връзки, които се изнасят тук, той въобще не може да разглежда кармата, той не може също и да напредне до едно индивидуално разглеждане на кармическите връзки.
Нека сега да направим прехода от досегашните разглеждания към това, което може да ни доведе дотам, че по отношение на някое събитие в живота на един човек да кажем: - Тук в това събитие кармата се изразява по определен начин. - Когато премисля всичко, каквото преживях по отношение на Гьоте през 7-те Ваймарски години, през които работих в Гьотевия и в Шилеровия архив, а при описанието на моята автобиография си поставям именно задачата да размисля върху това, тогава аз си казвам по въпроса за кармата, че един от най-трудните моменти в някое изложение е да се опише това, което Гьоте е изпитал в душата си между 1792 и 1800 година. Да се напише тази глава от биографията на Гьоте, даже само да се премисли, да се види тя така, че в нея да се открие действащата карма, това действително е изключително трудно. Би трябвало да насочим поглед първо върху това, в какво се изразява кармата в живота на един човек, когато я разглеждаме от окултна, от по-висша гледна точка. Между заспиването и събуждането човекът живее извън своето физическо и своето етерно тяло, но вътре в своя аз и в своето астрално тяло.
към текста >>
Нека сега да направим прехода от досегашните разглеждания към това, което може да ни доведе дотам, че по отношение на някое събитие в живота на един човек да кажем: - Тук в това събитие кармата се изразява по оп
ред
елен начин. -
Защото трудността нараства, когато човек вниква във връзките на съществуването и особено, когато вникне в кармическите връзки на съществуването. Съхранете в чувствата си всичко, което изнесох тук. Вземете това, което аз изнесох в онзи час, когато изрично изисках да не ме разбирате само с ума, а да приемете нещата в сърцето си и когато отново ще говоря, да приемете следващата лекция отново със сърцето си. Спомнете си, че аз казах това, понеже кармата не може да бъде действително почувствана, когато човек иска да се приближи до нея по пътищата на ума. Който не може да бъде разтърсен от някои кармически връзки, които се изнасят тук, той въобще не може да разглежда кармата, той не може също и да напредне до едно индивидуално разглеждане на кармическите връзки.
Нека сега да направим прехода от досегашните разглеждания към това, което може да ни доведе дотам, че по отношение на някое събитие в живота на един човек да кажем: - Тук в това събитие кармата се изразява по определен начин. -
Когато премисля всичко, каквото преживях по отношение на Гьоте през 7-те Ваймарски години, през които работих в Гьотевия и в Шилеровия архив, а при описанието на моята автобиография си поставям именно задачата да размисля върху това, тогава аз си казвам по въпроса за кармата, че един от най-трудните моменти в някое изложение е да се опише това, което Гьоте е изпитал в душата си между 1792 и 1800 година. Да се напише тази глава от биографията на Гьоте, даже само да се премисли, да се види тя така, че в нея да се открие действащата карма, това действително е изключително трудно. Би трябвало да насочим поглед първо върху това, в какво се изразява кармата в живота на един човек, когато я разглеждаме от окултна, от по-висша гледна точка. Между заспиването и събуждането човекът живее извън своето физическо и своето етерно тяло, но вътре в своя аз и в своето астрално тяло. Той живее с аза и с астралното си тяло в духовния свят.
към текста >>
Защото това, което става там се п
ред
ставя по следния начин.
Да се напише тази глава от биографията на Гьоте, даже само да се премисли, да се види тя така, че в нея да се открие действащата карма, това действително е изключително трудно. Би трябвало да насочим поглед първо върху това, в какво се изразява кармата в живота на един човек, когато я разглеждаме от окултна, от по-висша гледна точка. Между заспиването и събуждането човекът живее извън своето физическо и своето етерно тяло, но вътре в своя аз и в своето астрално тяло. Той живее с аза и с астралното си тяло в духовния свят. Да се обгърнат трезво с поглед тези процеси, които се разиграват при заспиването и събуждането, принадлежи към най-трудното в духовно-научните изследвания.
Защото това, което става там се представя по следния начин.
Днес аз ще го представя схематично. Ако вземете всичко, което в антропософията досега е заставало пред вашата душа, ще почувствувате, че нещата изглеждат разбираеми. Но за да бъдат те открити, са необходими извънредно трудни духовно-научни изследвания. Рис. 8 Тук ще нарисувам един вид схема на човека: Първо в границите, които нарисувах, имаме човешкото физическо тяло.
към текста >>
Днес аз ще го п
ред
ставя схематично.
Би трябвало да насочим поглед първо върху това, в какво се изразява кармата в живота на един човек, когато я разглеждаме от окултна, от по-висша гледна точка. Между заспиването и събуждането човекът живее извън своето физическо и своето етерно тяло, но вътре в своя аз и в своето астрално тяло. Той живее с аза и с астралното си тяло в духовния свят. Да се обгърнат трезво с поглед тези процеси, които се разиграват при заспиването и събуждането, принадлежи към най-трудното в духовно-научните изследвания. Защото това, което става там се представя по следния начин.
Днес аз ще го представя схематично.
Ако вземете всичко, което в антропософията досега е заставало пред вашата душа, ще почувствувате, че нещата изглеждат разбираеми. Но за да бъдат те открити, са необходими извънредно трудни духовно-научни изследвания. Рис. 8 Тук ще нарисувам един вид схема на човека: Първо в границите, които нарисувах, имаме човешкото физическо тяло. В това физическо тяло живее етерното тяло /виж рис.8 - защриховано лилаво/ и астралното тяло /жълто/.
към текста >>
Ако вземете всичко, което в антропософията досега е заставало п
ред
вашата душа, ще почувствувате, че нещата изглеждат разбираеми.
Между заспиването и събуждането човекът живее извън своето физическо и своето етерно тяло, но вътре в своя аз и в своето астрално тяло. Той живее с аза и с астралното си тяло в духовния свят. Да се обгърнат трезво с поглед тези процеси, които се разиграват при заспиването и събуждането, принадлежи към най-трудното в духовно-научните изследвания. Защото това, което става там се представя по следния начин. Днес аз ще го представя схематично.
Ако вземете всичко, което в антропософията досега е заставало пред вашата душа, ще почувствувате, че нещата изглеждат разбираеми.
Но за да бъдат те открити, са необходими извънредно трудни духовно-научни изследвания. Рис. 8 Тук ще нарисувам един вид схема на човека: Първо в границите, които нарисувах, имаме човешкото физическо тяло. В това физическо тяло живее етерното тяло /виж рис.8 - защриховано лилаво/ и астралното тяло /жълто/. Вътре живее също и азът.
към текста >>
Но за да бъдат те открити, са необходими извън
ред
но трудни духовно-научни изследвания.
Той живее с аза и с астралното си тяло в духовния свят. Да се обгърнат трезво с поглед тези процеси, които се разиграват при заспиването и събуждането, принадлежи към най-трудното в духовно-научните изследвания. Защото това, което става там се представя по следния начин. Днес аз ще го представя схематично. Ако вземете всичко, което в антропософията досега е заставало пред вашата душа, ще почувствувате, че нещата изглеждат разбираеми.
Но за да бъдат те открити, са необходими извънредно трудни духовно-научни изследвания.
Рис. 8 Тук ще нарисувам един вид схема на човека: Първо в границите, които нарисувах, имаме човешкото физическо тяло. В това физическо тяло живее етерното тяло /виж рис.8 - защриховано лилаво/ и астралното тяло /жълто/. Вътре живее също и азът. Нека да разгледаме сега заспиващия човек.
към текста >>
Астралното тяло и азът, които искам да отбележа отново схематично, излизат през главата на човека и всъщност през всичко, което е човешката сетивна система, следователно в оп
ред
елен смисъл през цялото тяло, но главно през главата, и тогава те се намират извън човека.
В това физическо тяло живее етерното тяло /виж рис.8 - защриховано лилаво/ и астралното тяло /жълто/. Вътре живее също и азът. Нека да разгледаме сега заспиващия човек. Това, което нарисувах тук, остава да лежи в леглото. Какво става с астралното тяло и с аза?
Астралното тяло и азът, които искам да отбележа отново схематично, излизат през главата на човека и всъщност през всичко, което е човешката сетивна система, следователно в определен смисъл през цялото тяло, но главно през главата, и тогава те се намират извън човека.
Така че можем да кажем, като първоначално се абстрахираме от аза: - При заспиването астралното тяло напуска човека през главата. - Всъщност то го напуска през всичко, което е сетивен орган. Тъй като сетивните органи са концентрирани предимно в главата, главната маса на астралното тяло излиза през главата. Но в известен смисъл - понеже сетивото на топлината например е разпределено навсякъде, а също и сетивото на осезанието – навсякъде се разпространяват лъчи, които слабо се излъчват, но се създава впечатлението, че при заспиване астралното тяло се излъчва през човешката главата. Също и азът, който - ако се изразя сега пространствено - е по-голям от астралното тяло и не е напълно затворен вътре, излиза от човека.
към текста >>
Тъй като сетивните органи са концентрирани п
ред
имно в главата, главната маса на астралното тяло излиза през главата.
Това, което нарисувах тук, остава да лежи в леглото. Какво става с астралното тяло и с аза? Астралното тяло и азът, които искам да отбележа отново схематично, излизат през главата на човека и всъщност през всичко, което е човешката сетивна система, следователно в определен смисъл през цялото тяло, но главно през главата, и тогава те се намират извън човека. Така че можем да кажем, като първоначално се абстрахираме от аза: - При заспиването астралното тяло напуска човека през главата. - Всъщност то го напуска през всичко, което е сетивен орган.
Тъй като сетивните органи са концентрирани предимно в главата, главната маса на астралното тяло излиза през главата.
Но в известен смисъл - понеже сетивото на топлината например е разпределено навсякъде, а също и сетивото на осезанието – навсякъде се разпространяват лъчи, които слабо се излъчват, но се създава впечатлението, че при заспиване астралното тяло се излъчва през човешката главата. Също и азът, който - ако се изразя сега пространствено - е по-голям от астралното тяло и не е напълно затворен вътре, излиза от човека. Това е заспиващият човек. Но сега да разгледаме събуждащия се човек. Когато разглеждаме събуждащия се човек, ние откриваме, че астралното тяло се връща в него първо през крайниците, а именно първо през пръстите на ръцете и краката, през върховете на пръстите и през крайниците то постепенно се разпространява в човека.
към текста >>
Но в известен смисъл - понеже сетивото на топлината например е разп
ред
елено навсякъде, а също и сетивото на осезанието – навсякъде се разпространяват лъчи, които слабо се излъчват, но се създава впечатлението, че при заспиване астралното тяло се излъчва през човешката главата.
Какво става с астралното тяло и с аза? Астралното тяло и азът, които искам да отбележа отново схематично, излизат през главата на човека и всъщност през всичко, което е човешката сетивна система, следователно в определен смисъл през цялото тяло, но главно през главата, и тогава те се намират извън човека. Така че можем да кажем, като първоначално се абстрахираме от аза: - При заспиването астралното тяло напуска човека през главата. - Всъщност то го напуска през всичко, което е сетивен орган. Тъй като сетивните органи са концентрирани предимно в главата, главната маса на астралното тяло излиза през главата.
Но в известен смисъл - понеже сетивото на топлината например е разпределено навсякъде, а също и сетивото на осезанието – навсякъде се разпространяват лъчи, които слабо се излъчват, но се създава впечатлението, че при заспиване астралното тяло се излъчва през човешката главата.
Също и азът, който - ако се изразя сега пространствено - е по-голям от астралното тяло и не е напълно затворен вътре, излиза от човека. Това е заспиващият човек. Но сега да разгледаме събуждащия се човек. Когато разглеждаме събуждащия се човек, ние откриваме, че астралното тяло се връща в него първо през крайниците, а именно първо през пръстите на ръцете и краката, през върховете на пръстите и през крайниците то постепенно се разпространява в човека. Следователно астралното тяло се връща във физическото и етерното тяло през другата, противоположната страна.
към текста >>
Когато някой - искам да п
ред
положа, че той е един ранобуден човек - се събужда поне в 7 часа сутринта и остава буден, тогава към 8 часа неговото астрално тяло е стигнало до глезените и може би до китките на ръцете.
Ние се събуждаме и когато се събуждаме, астралното тяло и азът се вливат в нашето тяло през върховете на пръстите на ръцете и на краката. За да изпълнят отново човека до главата, те се нуждаят всъщност от целия ден; и когато са стигнали до главата, тогава отново настъпва моментът, когато напускат човека. От това вие виждате, че азът и астралното тяло се намират постоянно в движение. Но сега вие можете да кажете: - Значи половин час след събуждането, астралното тяло /сега аз включвам тук винаги и аза/ е стигнало в нас едва до тук, до китката на ръката - то не е стигнало по-надалеч в нас - а долу, едва до глезените на краката. - Това е действително така.
Когато някой - искам да предположа, че той е един ранобуден човек - се събужда поне в 7 часа сутринта и остава буден, тогава към 8 часа неговото астрално тяло е стигнало до глезените и може би до китките на ръцете.
И така бавно продължава до вечерта. Вие можете да попитате: - Да, но как става така, че ние се събуждаме като цял човек? Ние все пак имаме чувството, че сме се събудили веднага като цял човек а всъщност към 7 часа и 15 минути едва са се събудили пръстите на нашите ръце и крака и т. н., а към 12 часа при по-голяма част от хората - именно при ранобудните хора – не се е достигнало по-далеч от положението да се намират в астралното тяло като в една седяща вана. - Това е така.
към текста >>
И на въпросът, който може да бъде повдигнат, трябва да се отговори, като се има п
ред
вид, че в духовното царуват именно други закони, които са различни от законите във физическия свят.
И така бавно продължава до вечерта. Вие можете да попитате: - Да, но как става така, че ние се събуждаме като цял човек? Ние все пак имаме чувството, че сме се събудили веднага като цял човек а всъщност към 7 часа и 15 минути едва са се събудили пръстите на нашите ръце и крака и т. н., а към 12 часа при по-голяма част от хората - именно при ранобудните хора – не се е достигнало по-далеч от положението да се намират в астралното тяло като в една седяща вана. - Това е така.
И на въпросът, който може да бъде повдигнат, трябва да се отговори, като се има предвид, че в духовното царуват именно други закони, които са различни от законите във физическия свят.
Във физическия свят едно тяло се намира само там, където е в момента. Не е така в духовния свят. В духовния свят, когато нашето астрално тяло едва е проникнало във върховете на пръстите на ръцете и краката ни, то действа вече в цялото тяло. Това е забележителното. Ние можем вече да го почувствуваме; и когато то пристига, ние можем да го чувствуваме вече в цялото тяло.
към текста >>
С това явление и с неговото разбиране е свързано извън
ред
но много.
Не е така в духовния свят. В духовния свят, когато нашето астрално тяло едва е проникнало във върховете на пръстите на ръцете и краката ни, то действа вече в цялото тяло. Това е забележителното. Ние можем вече да го почувствуваме; и когато то пристига, ние можем да го чувствуваме вече в цялото тяло. Но неговата действителност, неговата същинска субстанция се разпростира съвсем бавно.
С това явление и с неговото разбиране е свързано извънредно много.
От това много зависи оценката за човешкия организъм в неговото здравословно или болестно състояние. Трябва да размислите, че през цялото време на съня в това, което лежи в леглото и което все пак не е човекът, а само физическото и етерното му тяло, има един вид растително-минерална дейност, макар и тази дейност да се извършва в човешкия организъм, тя може да бъде нормална или анормална, здрава или болестна. Когато астралното тяло започне да прониква от крайниците навътре, тогава именно в утринните часове нездравите явления се излъчват и произвеждат един особен вид възприятие. Ето защо при преценката на болестите е извънредно важно да се проучат чувствата на пациента при събуждането, когато астралното тяло изтласква нагоре това, което е нездраво в него. А сега да преминем по-нататък.
към текста >>
Ето защо при преценката на болестите е извън
ред
но важно да се проучат чувствата на пациента при събуждането, когато астралното тяло изтласква нагоре това, което е нездраво в него.
Но неговата действителност, неговата същинска субстанция се разпростира съвсем бавно. С това явление и с неговото разбиране е свързано извънредно много. От това много зависи оценката за човешкия организъм в неговото здравословно или болестно състояние. Трябва да размислите, че през цялото време на съня в това, което лежи в леглото и което все пак не е човекът, а само физическото и етерното му тяло, има един вид растително-минерална дейност, макар и тази дейност да се извършва в човешкия организъм, тя може да бъде нормална или анормална, здрава или болестна. Когато астралното тяло започне да прониква от крайниците навътре, тогава именно в утринните часове нездравите явления се излъчват и произвеждат един особен вид възприятие.
Ето защо при преценката на болестите е извънредно важно да се проучат чувствата на пациента при събуждането, когато астралното тяло изтласква нагоре това, което е нездраво в него.
А сега да преминем по-нататък. Когато заспиваме, ние излизаме с нашето астрално тяло и с нашия Аз от физическото и от етерното тяло и влизаме в духовния свят. Тогава все още остава действието на това, което сме изпитвали през деня. Но мислите не остават във формата, както ги мислим, също не и във формата на думи. Всичко това не остава.
към текста >>
Онова, което сме извършили през деня като добро или зло, което ние обгръщаме с поглед в привичните за нас п
ред
стави, щом заспим, то започва да се влива в кармическия поток на развитието.
Но мислите не остават във формата, както ги мислим, също не и във формата на думи. Всичко това не остава. Бих могъл да кажа, всичко това виси като остатък в астралното тяло, когато то излиза навън. И веднага когато астралното тяло излиза от човека, макар и отначало само образно започва да се образува кармата. Та започва да се образува.
Онова, което сме извършили през деня като добро или зло, което ние обгръщаме с поглед в привичните за нас представи, щом заспим, то започва да се влива в кармическия поток на развитието.
И това трае известно време след заспиването. Тогава това вливане в кармата заглушава всичко друго, което става като факти с нас по време на съня. Но след това, когато продължаваме да спим /виж рис. 8 на стр. 259 - стрелите/ започва потопяването на човека в онези изживявания, които принадлежат на един минал земен живот, после по-нататък, в тези, които принадлежат на един още по-преден земен живот, по-нататък на третия земен живот и т.
към текста >>
259 - стрелите/ започва потопяването на човека в онези изживявания, които принадлежат на един минал земен живот, после по-нататък, в тези, които принадлежат на един още по-п
ред
ен земен живот, по-нататък на третия земен живот и т.
Онова, което сме извършили през деня като добро или зло, което ние обгръщаме с поглед в привичните за нас представи, щом заспим, то започва да се влива в кармическия поток на развитието. И това трае известно време след заспиването. Тогава това вливане в кармата заглушава всичко друго, което става като факти с нас по време на съня. Но след това, когато продължаваме да спим /виж рис. 8 на стр.
259 - стрелите/ започва потопяването на човека в онези изживявания, които принадлежат на един минал земен живот, после по-нататък, в тези, които принадлежат на един още по-преден земен живот, по-нататък на третия земен живот и т.
н.. И когато човек стига да събуждането, той е минал вече и покрай своя първи индивидуален земен живот. В него той навлиза в онова изживяване, в което не е бил отделен от всеобщата Вселена и когато не може да се говори още за индивидуален живот на Земята. И едва когато е стигнал толкова далече, той може отново да се върне в своя физически и в своя етерен организъм. Сега отново възниква въпросът и той е един много важен въпрос: - А когато имаме само един кратък сън? Когато поспиваме малко следобед например, какво става тогава?
към текста >>
Но общо взето и при най-краткия сън ние преминаваме с извън
ред
но голяма, със светкавична бързина през всички наши земни съществувания.
Естествено перспективно. По-далечните неща могат да бъдат неясни, както при някой късоглед, гледащ една алея, който не вижда последните дървета. Така и астралното тяло в несъзнателното може да бъде - образно казано - късогледо. То не вижда дотам, докъдето се явяват първите индивидуални земни съществувания. Това са специални неща.
Но общо взето и при най-краткия сън ние преминаваме с извънредно голяма, със светкавична бързина през всички наши земни съществувания.
Това е нещо извънредно важно. Естествено тогава нещата стават много, много неясни; но когато някой заспива през време на една лекция, лекторът или онзи който гледа заедно с него вижда нещата пред себе си. Помислете само, той има пред себе си цялото земно развитие с всичко онова, което въпросният човек е изпитал в своите минали земни съществувания. Но понеже това минава пред него със светкавична бързина тогава, когато човек е задрямал през време на една лекция, то е неясно, бързо се слива едно в друго, но въпреки това е налице. От това обаче виждате, че кармата всъщност непрекъснато е налице.
към текста >>
Това е нещо извън
ред
но важно.
По-далечните неща могат да бъдат неясни, както при някой късоглед, гледащ една алея, който не вижда последните дървета. Така и астралното тяло в несъзнателното може да бъде - образно казано - късогледо. То не вижда дотам, докъдето се явяват първите индивидуални земни съществувания. Това са специални неща. Но общо взето и при най-краткия сън ние преминаваме с извънредно голяма, със светкавична бързина през всички наши земни съществувания.
Това е нещо извънредно важно.
Естествено тогава нещата стават много, много неясни; но когато някой заспива през време на една лекция, лекторът или онзи който гледа заедно с него вижда нещата пред себе си. Помислете само, той има пред себе си цялото земно развитие с всичко онова, което въпросният човек е изпитал в своите минали земни съществувания. Но понеже това минава пред него със светкавична бързина тогава, когато човек е задрямал през време на една лекция, то е неясно, бързо се слива едно в друго, но въпреки това е налице. От това обаче виждате, че кармата всъщност непрекъснато е налице. Тя стои пред човека.
към текста >>
Естествено тогава нещата стават много, много неясни; но когато някой заспива през време на една лекция, лекторът или онзи който гледа заедно с него вижда нещата п
ред
себе си.
Така и астралното тяло в несъзнателното може да бъде - образно казано - късогледо. То не вижда дотам, докъдето се явяват първите индивидуални земни съществувания. Това са специални неща. Но общо взето и при най-краткия сън ние преминаваме с извънредно голяма, със светкавична бързина през всички наши земни съществувания. Това е нещо извънредно важно.
Естествено тогава нещата стават много, много неясни; но когато някой заспива през време на една лекция, лекторът или онзи който гледа заедно с него вижда нещата пред себе си.
Помислете само, той има пред себе си цялото земно развитие с всичко онова, което въпросният човек е изпитал в своите минали земни съществувания. Но понеже това минава пред него със светкавична бързина тогава, когато човек е задрямал през време на една лекция, то е неясно, бързо се слива едно в друго, но въпреки това е налице. От това обаче виждате, че кармата всъщност непрекъснато е налице. Тя стои пред човека. Тя е записана, така да се каже, в световните летописи.
към текста >>
Помислете само, той има п
ред
себе си цялото земно развитие с всичко онова, което въпросният човек е изпитал в своите минали земни съществувания.
То не вижда дотам, докъдето се явяват първите индивидуални земни съществувания. Това са специални неща. Но общо взето и при най-краткия сън ние преминаваме с извънредно голяма, със светкавична бързина през всички наши земни съществувания. Това е нещо извънредно важно. Естествено тогава нещата стават много, много неясни; но когато някой заспива през време на една лекция, лекторът или онзи който гледа заедно с него вижда нещата пред себе си.
Помислете само, той има пред себе си цялото земно развитие с всичко онова, което въпросният човек е изпитал в своите минали земни съществувания.
Но понеже това минава пред него със светкавична бързина тогава, когато човек е задрямал през време на една лекция, то е неясно, бързо се слива едно в друго, но въпреки това е налице. От това обаче виждате, че кармата всъщност непрекъснато е налице. Тя стои пред човека. Тя е записана, така да се каже, в световните летописи. И при всеки сън човекът има възможност да пристъпи към тази карма.
към текста >>
Но понеже това минава п
ред
него със светкавична бързина тогава, когато човек е задрямал през време на една лекция, то е неясно, бързо се слива едно в друго, но въпреки това е налице.
Това са специални неща. Но общо взето и при най-краткия сън ние преминаваме с извънредно голяма, със светкавична бързина през всички наши земни съществувания. Това е нещо извънредно важно. Естествено тогава нещата стават много, много неясни; но когато някой заспива през време на една лекция, лекторът или онзи който гледа заедно с него вижда нещата пред себе си. Помислете само, той има пред себе си цялото земно развитие с всичко онова, което въпросният човек е изпитал в своите минали земни съществувания.
Но понеже това минава пред него със светкавична бързина тогава, когато човек е задрямал през време на една лекция, то е неясно, бързо се слива едно в друго, но въпреки това е налице.
От това обаче виждате, че кармата всъщност непрекъснато е налице. Тя стои пред човека. Тя е записана, така да се каже, в световните летописи. И при всеки сън човекът има възможност да пристъпи към тази карма. Тази е една от великите тайни на съществуването.
към текста >>
Тя стои п
ред
човека.
Това е нещо извънредно важно. Естествено тогава нещата стават много, много неясни; но когато някой заспива през време на една лекция, лекторът или онзи който гледа заедно с него вижда нещата пред себе си. Помислете само, той има пред себе си цялото земно развитие с всичко онова, което въпросният човек е изпитал в своите минали земни съществувания. Но понеже това минава пред него със светкавична бързина тогава, когато човек е задрямал през време на една лекция, то е неясно, бързо се слива едно в друго, но въпреки това е налице. От това обаче виждате, че кармата всъщност непрекъснато е налице.
Тя стои пред човека.
Тя е записана, така да се каже, в световните летописи. И при всеки сън човекът има възможност да пристъпи към тази карма. Тази е една от великите тайни на съществуването. Виждате ли, онзи, който безпристрастно може да схване тези неща от гледната точка на инициационната наука, от едната странатой гледа с извънредно голямо благоговение, бихме могли да кажем - с благоговението на едно познание към онова, което живее в човешките спомени, което може да изплува в душата като мисли-спомени. Тези спомени говорят само за току-що изживяното земно съществуване, но въпреки това в тях живее именно един човешки аз.
към текста >>
Виждате ли, онзи, който безпристрастно може да схване тези неща от гледната точка на инициационната наука, от едната странатой гледа с извън
ред
но голямо благоговение, бихме могли да кажем - с благоговението на едно познание към онова, което живее в човешките спомени, което може да изплува в душата като мисли-спомени.
От това обаче виждате, че кармата всъщност непрекъснато е налице. Тя стои пред човека. Тя е записана, така да се каже, в световните летописи. И при всеки сън човекът има възможност да пристъпи към тази карма. Тази е една от великите тайни на съществуването.
Виждате ли, онзи, който безпристрастно може да схване тези неща от гледната точка на инициационната наука, от едната странатой гледа с извънредно голямо благоговение, бихме могли да кажем - с благоговението на едно познание към онова, което живее в човешките спомени, което може да изплува в душата като мисли-спомени.
Тези спомени говорят само за току-що изживяното земно съществуване, но въпреки това в тях живее именно един човешки аз. И ако тези спомени не бяха съществували - аз загатнах за това в минали лекции - тогава човешкият аз не би бил напълно в човека. Там долу има нещо, което отново и отново може да събуди спомените в нас. Но когато общуваме с външния свят чрез нашите сетива и чрез нашия ум, в нас се образуват идеи, представи за външния свят, представи, които трябва да ни дадат образи за онова, което се намира навън. Отново можем да нарисуваме това схематично така, че да кажем: човекът гледа навън в света /виж рис. 9/.
към текста >>
Но когато общуваме с външния свят чрез нашите сетива и чрез нашия ум, в нас се образуват идеи, п
ред
стави за външния свят, п
ред
стави, които трябва да ни дадат образи за онова, което се намира навън.
Тази е една от великите тайни на съществуването. Виждате ли, онзи, който безпристрастно може да схване тези неща от гледната точка на инициационната наука, от едната странатой гледа с извънредно голямо благоговение, бихме могли да кажем - с благоговението на едно познание към онова, което живее в човешките спомени, което може да изплува в душата като мисли-спомени. Тези спомени говорят само за току-що изживяното земно съществуване, но въпреки това в тях живее именно един човешки аз. И ако тези спомени не бяха съществували - аз загатнах за това в минали лекции - тогава човешкият аз не би бил напълно в човека. Там долу има нещо, което отново и отново може да събуди спомените в нас.
Но когато общуваме с външния свят чрез нашите сетива и чрез нашия ум, в нас се образуват идеи, представи за външния свят, представи, които трябва да ни дадат образи за онова, което се намира навън.
Отново можем да нарисуваме това схематично така, че да кажем: човекът гледа навън в света /виж рис. 9/. Рис. 9 В него, в неговите мисли се раждат образи /лилаво/, в които му се представя онова, което той вижда във външния свят. Човекът живее в своето тяло. От тялото се раждат мисли, които представляват неговото собствено съкровище от спомени.
към текста >>
В него, в неговите мисли се раждат образи /лилаво/, в които му се п
ред
ставя онова, което той вижда във външния свят.
И ако тези спомени не бяха съществували - аз загатнах за това в минали лекции - тогава човешкият аз не би бил напълно в човека. Там долу има нещо, което отново и отново може да събуди спомените в нас. Но когато общуваме с външния свят чрез нашите сетива и чрез нашия ум, в нас се образуват идеи, представи за външния свят, представи, които трябва да ни дадат образи за онова, което се намира навън. Отново можем да нарисуваме това схематично така, че да кажем: човекът гледа навън в света /виж рис. 9/. Рис. 9
В него, в неговите мисли се раждат образи /лилаво/, в които му се представя онова, което той вижда във външния свят.
Човекът живее в своето тяло. От тялото се раждат мисли, които представляват неговото собствено съкровище от спомени. Когато насочим поглед върху съкровището от нашите спомени, ние си казваме: - То представя, доколкото е възможно според нашия духовно-душевен-телесен организъм онова, което сме преживяли в това земно съществуване. - Но да погледнем сега това, което се намира от другата страна. Ние обикновено не размисляме, че в това, което се намира там, от другата страна, имаме само една част от земното съществуване, найнапред от заобикалящата ни земна и небесна среда.
към текста >>
От тялото се раждат мисли, които п
ред
ставляват неговото собствено съкровище от спомени.
Но когато общуваме с външния свят чрез нашите сетива и чрез нашия ум, в нас се образуват идеи, представи за външния свят, представи, които трябва да ни дадат образи за онова, което се намира навън. Отново можем да нарисуваме това схематично така, че да кажем: човекът гледа навън в света /виж рис. 9/. Рис. 9 В него, в неговите мисли се раждат образи /лилаво/, в които му се представя онова, което той вижда във външния свят. Човекът живее в своето тяло.
От тялото се раждат мисли, които представляват неговото собствено съкровище от спомени.
Когато насочим поглед върху съкровището от нашите спомени, ние си казваме: - То представя, доколкото е възможно според нашия духовно-душевен-телесен организъм онова, което сме преживяли в това земно съществуване. - Но да погледнем сега това, което се намира от другата страна. Ние обикновено не размисляме, че в това, което се намира там, от другата страна, имаме само една част от земното съществуване, найнапред от заобикалящата ни земна и небесна среда. Когато някой е роден в Данциг, неговите очи и неговите останали сетива възприемат други процеси и неща, различни ако той се беше родил в Хамбург или в Цариград. Но това става през целия живот.
към текста >>
Когато насочим поглед върху съкровището от нашите спомени, ние си казваме: - То п
ред
ставя, доколкото е възможно спо
ред
нашия духовно-душевен-телесен организъм онова, което сме преживяли в това земно съществуване. -
Отново можем да нарисуваме това схематично така, че да кажем: човекът гледа навън в света /виж рис. 9/. Рис. 9 В него, в неговите мисли се раждат образи /лилаво/, в които му се представя онова, което той вижда във външния свят. Човекът живее в своето тяло. От тялото се раждат мисли, които представляват неговото собствено съкровище от спомени.
Когато насочим поглед върху съкровището от нашите спомени, ние си казваме: - То представя, доколкото е възможно според нашия духовно-душевен-телесен организъм онова, което сме преживяли в това земно съществуване. -
Но да погледнем сега това, което се намира от другата страна. Ние обикновено не размисляме, че в това, което се намира там, от другата страна, имаме само една част от земното съществуване, найнапред от заобикалящата ни земна и небесна среда. Когато някой е роден в Данциг, неговите очи и неговите останали сетива възприемат други процеси и неща, различни ако той се беше родил в Хамбург или в Цариград. Но това става през целия живот. Можем да кажем, че светът ни предлага най-различни факти, и тези факти не са еднакви при двама души, даже ако те са родени на едно и също място и умират на това място, т.е.
към текста >>
Ние обикновено не размисляме, че в това, което се намира там, от другата страна, имаме само една част от земното съществуване, найнап
ред
от заобикалящата ни земна и небесна с
ред
а.
В него, в неговите мисли се раждат образи /лилаво/, в които му се представя онова, което той вижда във външния свят. Човекът живее в своето тяло. От тялото се раждат мисли, които представляват неговото собствено съкровище от спомени. Когато насочим поглед върху съкровището от нашите спомени, ние си казваме: - То представя, доколкото е възможно според нашия духовно-душевен-телесен организъм онова, което сме преживяли в това земно съществуване. - Но да погледнем сега това, което се намира от другата страна.
Ние обикновено не размисляме, че в това, което се намира там, от другата страна, имаме само една част от земното съществуване, найнапред от заобикалящата ни земна и небесна среда.
Когато някой е роден в Данциг, неговите очи и неговите останали сетива възприемат други процеси и неща, различни ако той се беше родил в Хамбург или в Цариград. Но това става през целия живот. Можем да кажем, че светът ни предлага най-различни факти, и тези факти не са еднакви при двама души, даже ако те са родени на едно и също място и умират на това място, т.е. когато са близо един до друг. Частта, която те имат от живота, е напълно различна при единия и при другия.
към текста >>
Можем да кажем, че светът ни п
ред
лага най-различни факти, и тези факти не са еднакви при двама души, даже ако те са родени на едно и също място и умират на това място, т.е.
Когато насочим поглед върху съкровището от нашите спомени, ние си казваме: - То представя, доколкото е възможно според нашия духовно-душевен-телесен организъм онова, което сме преживяли в това земно съществуване. - Но да погледнем сега това, което се намира от другата страна. Ние обикновено не размисляме, че в това, което се намира там, от другата страна, имаме само една част от земното съществуване, найнапред от заобикалящата ни земна и небесна среда. Когато някой е роден в Данциг, неговите очи и неговите останали сетива възприемат други процеси и неща, различни ако той се беше родил в Хамбург или в Цариград. Но това става през целия живот.
Можем да кажем, че светът ни предлага най-различни факти, и тези факти не са еднакви при двама души, даже ако те са родени на едно и също място и умират на това място, т.е.
когато са близо един до друг. Частта, която те имат от живота, е напълно различна при единия и при другия. Нека си изясним, какво означава всъщност това. Светът ни предлага определена част от себе си, която ние виждаме. Ние никога не виждаме нещо друго, никога не възприемаме нещо друго.
към текста >>
Светът ни п
ред
лага оп
ред
елена част от себе си, която ние виждаме.
Но това става през целия живот. Можем да кажем, че светът ни предлага най-различни факти, и тези факти не са еднакви при двама души, даже ако те са родени на едно и също място и умират на това място, т.е. когато са близо един до друг. Частта, която те имат от живота, е напълно различна при единия и при другия. Нека си изясним, какво означава всъщност това.
Светът ни предлага определена част от себе си, която ние виждаме.
Ние никога не виждаме нещо друго, никога не възприемаме нещо друго. Извънредно важно е да насочим мисълта си в това направление, как светът предлага на един човек сбор от впечатления, от които зависят опитностите в живота му. Онзи, който не мисли задълбочено, скоро ще се задоволи с такова нещо. Но който мисли дълбоко, той не се задоволява така лесно; той ще си каже нещо твърде особено, именно когато размисли върху това. Той ще си каже: - Това така ме обърква, че отначало не мога да намеря начин да го изразя.
към текста >>
Извън
ред
но важно е да насочим мисълта си в това направление, как светът п
ред
лага на един човек сбор от впечатления, от които зависят опитностите в живота му.
когато са близо един до друг. Частта, която те имат от живота, е напълно различна при единия и при другия. Нека си изясним, какво означава всъщност това. Светът ни предлага определена част от себе си, която ние виждаме. Ние никога не виждаме нещо друго, никога не възприемаме нещо друго.
Извънредно важно е да насочим мисълта си в това направление, как светът предлага на един човек сбор от впечатления, от които зависят опитностите в живота му.
Онзи, който не мисли задълбочено, скоро ще се задоволи с такова нещо. Но който мисли дълбоко, той не се задоволява така лесно; той ще си каже нещо твърде особено, именно когато размисли върху това. Той ще си каже: - Това така ме обърква, че отначало не мога да намеря начин да го изразя. Аз никак не мога да изразя това, което се крие тук. Защото, как е възможно да намеря правилен израз за това, че Космосът, светът предлага на всеки човек само по една част от себе си, докато всички части повече или по-малко са взаимно свързани, следователно той специфицира хората?
към текста >>
Защото, как е възможно да намеря правилен израз за това, че Космосът, светът п
ред
лага на всеки човек само по една част от себе си, докато всички части повече или по-малко са взаимно свързани, следователно той специфицира хората?
Извънредно важно е да насочим мисълта си в това направление, как светът предлага на един човек сбор от впечатления, от които зависят опитностите в живота му. Онзи, който не мисли задълбочено, скоро ще се задоволи с такова нещо. Но който мисли дълбоко, той не се задоволява така лесно; той ще си каже нещо твърде особено, именно когато размисли върху това. Той ще си каже: - Това така ме обърква, че отначало не мога да намеря начин да го изразя. Аз никак не мога да изразя това, което се крие тук.
Защото, как е възможно да намеря правилен израз за това, че Космосът, светът предлага на всеки човек само по една част от себе си, докато всички части повече или по-малко са взаимно свързани, следователно той специфицира хората?
Как трябва да изразя това? - Естествено, когато описвам нещата така абстрактно, както върша това сега, аз давам най-близкото състояние на нещата. Но с това всъщност не съм казал още нищо. С това не е изказано още нищо особено.
към текста >>
И както, за да извлечем нещо от един спомен и да му помогнем да изплува от глъбините на нашето същество, това се оп
ред
еля от факта, колко живо ние сме изпитвали нещата, - зависи дали има повод да изплува от спомена именно оп
ред
елена мисъл, а не друга, или да не изплуват всички други и т.
Там вътре по същия начин идват мисли, както и нашите спомени, но те навлизат отвън. Как навлизат те? Тук долу е човекът, а тук се намира целият свят на йерархиите /виж рис. 9, стр. 264/. Вижте, мои мили приятели, ние получаваме усещане за величественост, когато опирайки се на инициационната наука започваме да си казваме: - Около нас се простират тези части на световното познание и зад всичко това, което създава едно външно впечатление, живеят йерархиите така истинно, както зад това, което изплува в нас като спомен, живее отделният човек. -
И както, за да извлечем нещо от един спомен и да му помогнем да изплува от глъбините на нашето същество, това се определя от факта, колко живо ние сме изпитвали нещата, - зависи дали има повод да изплува от спомена именно определена мисъл, а не друга, или да не изплуват всички други и т.
н., - така е и тук. Онзи, който се запознава с това състояние на нещата, знае, че когато изниква, когато изплува това, то е едно същество от йерархията на Ангелите; когато изплува нещо друго, то е едно същество от йерархията на Ексусиаи и т. н.. Така ние стигаме до формулирането: Ние виждаме в земното съществуване онова, което на духовните същества им харесва да ни покажат.
към текста >>
Когато през време на нашето земно съществуване ни се разкрива оп
ред
елена част от света, ние се научаваме да познаваме, че именно тази част от безкрайната
ред
ица възможности, които Космосът съдържа, е била избрана от някои членове на йерархиите, за да ни я покажат от раждането ни до смъртта.
н., - така е и тук. Онзи, който се запознава с това състояние на нещата, знае, че когато изниква, когато изплува това, то е едно същество от йерархията на Ангелите; когато изплува нещо друго, то е едно същество от йерархията на Ексусиаи и т. н.. Така ние стигаме до формулирането: Ние виждаме в земното съществуване онова, което на духовните същества им харесва да ни покажат.
Когато през време на нашето земно съществуване ни се разкрива определена част от света, ние се научаваме да познаваме, че именно тази част от безкрайната редица възможности, които Космосът съдържа, е била избрана от някои членове на йерархиите, за да ни я покажат от раждането ни до смъртта.
На един се показва едно, на друг друго. Че му се показва това или онова, зависи от преценката на йерархиите. Йерархиите си спомнят точно така, както си спомня и отделният човек. Кое съставлява основата в спомена на йерархиите? Основата в спомена на йерархиите се образува, когато те насочват погледа си назад към нашите минали земни съществувания.
към текста >>
Спо
ред
това, какво виждат от нашия минал земен живот, те п
ред
ставят п
ред
душата ни съответната част от Космоса.
Че му се показва това или онова, зависи от преценката на йерархиите. Йерархиите си спомнят точно така, както си спомня и отделният човек. Кое съставлява основата в спомена на йерархиите? Основата в спомена на йерархиите се образува, когато те насочват погледа си назад към нашите минали земни съществувания. Те насочват своя поглед назад.
Според това, какво виждат от нашия минал земен живот, те представят пред душата ни съответната част от Космоса.
Още в частта, която ние виждаме от света, се крие карма, отредена ни от света на йерархиите. В нашата памет ние имаме спомена за нашия кратък сегашен земен живот, там вън е споменът на йерархиите за онова, което хората са извършили някога. Изникването на мислите-спомени в нас, - отпечатването на мислите-спомени във формата на това, което първо човек възприема от Космоса, изграждането на човешката карма; това е една мисъл с потресаваща яснота, защото тя ни учи, че целият Космос стои в служба на йерархиите, когато действат по отношение на човека. От тази гледна точка, защо съществува Космосът? За да имат боговете в Космоса едно средство да доведат при човека първата форма на кармата.
към текста >>
Още в частта, която ние виждаме от света, се крие карма, от
ред
ена ни от света на йерархиите.
Йерархиите си спомнят точно така, както си спомня и отделният човек. Кое съставлява основата в спомена на йерархиите? Основата в спомена на йерархиите се образува, когато те насочват погледа си назад към нашите минали земни съществувания. Те насочват своя поглед назад. Според това, какво виждат от нашия минал земен живот, те представят пред душата ни съответната част от Космоса.
Още в частта, която ние виждаме от света, се крие карма, отредена ни от света на йерархиите.
В нашата памет ние имаме спомена за нашия кратък сегашен земен живот, там вън е споменът на йерархиите за онова, което хората са извършили някога. Изникването на мислите-спомени в нас, - отпечатването на мислите-спомени във формата на това, което първо човек възприема от Космоса, изграждането на човешката карма; това е една мисъл с потресаваща яснота, защото тя ни учи, че целият Космос стои в служба на йерархиите, когато действат по отношение на човека. От тази гледна точка, защо съществува Космосът? За да имат боговете в Космоса едно средство да доведат при човека първата форма на кармата. Защо съществуват звездите, защо съществуват облаците?
към текста >>
За да имат боговете в Космоса едно с
ред
ство да доведат при човека първата форма на кармата.
Според това, какво виждат от нашия минал земен живот, те представят пред душата ни съответната част от Космоса. Още в частта, която ние виждаме от света, се крие карма, отредена ни от света на йерархиите. В нашата памет ние имаме спомена за нашия кратък сегашен земен живот, там вън е споменът на йерархиите за онова, което хората са извършили някога. Изникването на мислите-спомени в нас, - отпечатването на мислите-спомени във формата на това, което първо човек възприема от Космоса, изграждането на човешката карма; това е една мисъл с потресаваща яснота, защото тя ни учи, че целият Космос стои в служба на йерархиите, когато действат по отношение на човека. От тази гледна точка, защо съществува Космосът?
За да имат боговете в Космоса едно средство да доведат при човека първата форма на кармата.
Защо съществуват звездите, защо съществуват облаците? Защо съществуват Слънцето и Луната? Защо съществуват животни на Земята? Защо съществуват растения на Земята? За какво са камъните?
към текста >>
Всичко това са припаси на боговете, за да доведат п
ред
нашите очи първата форма на нашата карма, спо
ред
това, какви дела сме извършили.
Защо съществуват растения на Земята? За какво са камъните? За какво са ручеи, реки и потоци? За какво са скалите и планините? Защо е всичко това, което се намира в Космоса около нас?
Всичко това са припаси на боговете, за да доведат пред нашите очи първата форма на нашата карма, според това, какви дела сме извършили.
Светът е склад от припаси на боговете, чрез които те ни демонстрират нашата карма. Така ние сме поставени в света и така можем да добием представа за същинските тайни на нашето съществуване по отношение на света. И така ще открием, как ще можем да преминем през различните форми на кармата. Бих искал да кажа: Първо към нас пристъпва космическата карма. Тя става все по-индивидуална и по-индивидуална.
към текста >>
Така ние сме поставени в света и така можем да добием п
ред
става за същинските тайни на нашето съществуване по отношение на света.
За какво са ручеи, реки и потоци? За какво са скалите и планините? Защо е всичко това, което се намира в Космоса около нас? Всичко това са припаси на боговете, за да доведат пред нашите очи първата форма на нашата карма, според това, какви дела сме извършили. Светът е склад от припаси на боговете, чрез които те ни демонстрират нашата карма.
Така ние сме поставени в света и така можем да добием представа за същинските тайни на нашето съществуване по отношение на света.
И така ще открием, как ще можем да преминем през различните форми на кармата. Бих искал да кажа: Първо към нас пристъпва космическата карма. Тя става все по-индивидуална и по-индивидуална. Ние ще намерим кармата действаща в нейната най-дълбока вътрешна същност. Да се внесе светлина в тези тайни на съществуването, беше заложено още в намеренията на Коледното събрание и още тогава то вече бе поставено пред душите на събраните тогава приятели.
към текста >>
Да се внесе светлина в тези тайни на съществуването, беше заложено още в намеренията на Коледното събрание и още тогава то вече бе поставено п
ред
душите на събраните тогава приятели.
Така ние сме поставени в света и така можем да добием представа за същинските тайни на нашето съществуване по отношение на света. И така ще открием, как ще можем да преминем през различните форми на кармата. Бих искал да кажа: Първо към нас пристъпва космическата карма. Тя става все по-индивидуална и по-индивидуална. Ние ще намерим кармата действаща в нейната най-дълбока вътрешна същност.
Да се внесе светлина в тези тайни на съществуването, беше заложено още в намеренията на Коледното събрание и още тогава то вече бе поставено пред душите на събраните тогава приятели.
Цялото изграждане на Антропософското общество, мои мили приятели, беше едно рисковано начинание. Защото в тази зала, в която се проведе Коледното събрание и трябваше да се основе новата форма на Антропософското общество, през тази зала реално премина една значителна дилема: Дали ще бъде възможно от духовните светове наистина да се свали и да се сподели това, което ще направи Коледното събрание истинско в неговото понататъшно съществуване и въздействие. Дали ще пресъхнат изворите, които се намират в основата на изследването на духовния свят? Но тази вътрешна криза в антропософското движение трябваше действително да съществува и да се обхване с напълно ясно съзнание. Тези две възможности трябваше да бъдат разгледани.
към текста >>
37.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Там хората работят заедно с други хора, с онези хора, с които те са п
ред
имно кармически свързани.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 27 юни 1924 Разясненията върху кармата могат само бавно и постепенно да ни въведат в разбирането на сложната закономерност, стояща в основата на света. Днес бих искал първо да насоча вниманието ви върху това, как трябваше да подчертаем, че в изграждането на човешката карма между смъртта и едно ново раждане си сътрудничат първо самите хора, които се намират в живота между смъртта и едно ново раждане.
Там хората работят заедно с други хора, с онези хора, с които те са предимно кармически свързани.
Така че в изграждането на кармата между смъртта и едно ново раждане ние виждаме групи от хора, кармически свързани групи от хора и бихме могли да кажем, че в този чисто духовен живот ясно се разграничават групите от хората, които общо работят едни с други. Въпреки това в живота между смъртта и едно ново раждане и особено в настоящия живот, ние участваме в дейността на цялото човечество; фактът че се намираме в една група от хора, в една група от души, не изключва нашата принадлежност към цялото човечество. Но във всички тези групи, даже в индивидуалната съдба на отделния човек работят съществата от висшите йерархии. И тези същества от висшите йерархии, които заедно с човека изграждат кармата между смъртта и едно ново раждане, тези същества действат също и в онзи живот, който ние прекарваме между раждането и смъртта, където кармата се проявява по морален начин в съдбата на човека. И днес ние трябва да отговорим на въпроса, как дейността на йерархиите се отразява върху живота на хората?
към текста >>
Когато днес говорим, познавайки науката на посвещението, ние вече можем да кажем, че този въпрос прониква дълбоко в сърцето; защото вие сигурно вече п
ред
чувствате, мои мили приятели, от това, което казах в последните лекции, че външните природни явления се намират във връзка с проявите на кармата на човечеството.
Така че в изграждането на кармата между смъртта и едно ново раждане ние виждаме групи от хора, кармически свързани групи от хора и бихме могли да кажем, че в този чисто духовен живот ясно се разграничават групите от хората, които общо работят едни с други. Въпреки това в живота между смъртта и едно ново раждане и особено в настоящия живот, ние участваме в дейността на цялото човечество; фактът че се намираме в една група от хора, в една група от души, не изключва нашата принадлежност към цялото човечество. Но във всички тези групи, даже в индивидуалната съдба на отделния човек работят съществата от висшите йерархии. И тези същества от висшите йерархии, които заедно с човека изграждат кармата между смъртта и едно ново раждане, тези същества действат също и в онзи живот, който ние прекарваме между раждането и смъртта, където кармата се проявява по морален начин в съдбата на човека. И днес ние трябва да отговорим на въпроса, как дейността на йерархиите се отразява върху живота на хората?
Когато днес говорим, познавайки науката на посвещението, ние вече можем да кажем, че този въпрос прониква дълбоко в сърцето; защото вие сигурно вече предчувствате, мои мили приятели, от това, което казах в последните лекции, че външните природни явления се намират във връзка с проявите на кармата на човечеството.
Онзи, който насочи поглед не само към природните процеси, а и към целия космическо-човешки процес, вижда връзката между това, което става в дадена епоха именно всред човешките групи и сред човешките маси на Земята и това, което в някоя друга епоха се проявява като природни явления. Понякога можем да наблюдаваме природните явления, които се разиграват в земния живот. Ние насочваме поглед върху опустошителните изригвания на вулканите, наблюдаваме онова, което чрез природните стихийни сили се проявява в наводненията и в други подобни явления. Когато схващаме тези събития само като природни, ние заставаме първоначално пред нещо, което е неразбираемо на фона на общите впечатления, които получаваме от света. Защото ние наблюдаваме събития, които нахлуват в световния ред и човек застава обикновено пред тях, без да може да ги разбере и просто само приема нещастието, волята на съдбата.
към текста >>
Онзи, който насочи поглед не само към природните процеси, а и към целия космическо-човешки процес, вижда връзката между това, което става в дадена епоха именно вс
ред
човешките групи и с
ред
човешките маси на Земята и това, което в някоя друга епоха се проявява като природни явления.
Въпреки това в живота между смъртта и едно ново раждане и особено в настоящия живот, ние участваме в дейността на цялото човечество; фактът че се намираме в една група от хора, в една група от души, не изключва нашата принадлежност към цялото човечество. Но във всички тези групи, даже в индивидуалната съдба на отделния човек работят съществата от висшите йерархии. И тези същества от висшите йерархии, които заедно с човека изграждат кармата между смъртта и едно ново раждане, тези същества действат също и в онзи живот, който ние прекарваме между раждането и смъртта, където кармата се проявява по морален начин в съдбата на човека. И днес ние трябва да отговорим на въпроса, как дейността на йерархиите се отразява върху живота на хората? Когато днес говорим, познавайки науката на посвещението, ние вече можем да кажем, че този въпрос прониква дълбоко в сърцето; защото вие сигурно вече предчувствате, мои мили приятели, от това, което казах в последните лекции, че външните природни явления се намират във връзка с проявите на кармата на човечеството.
Онзи, който насочи поглед не само към природните процеси, а и към целия космическо-човешки процес, вижда връзката между това, което става в дадена епоха именно всред човешките групи и сред човешките маси на Земята и това, което в някоя друга епоха се проявява като природни явления.
Понякога можем да наблюдаваме природните явления, които се разиграват в земния живот. Ние насочваме поглед върху опустошителните изригвания на вулканите, наблюдаваме онова, което чрез природните стихийни сили се проявява в наводненията и в други подобни явления. Когато схващаме тези събития само като природни, ние заставаме първоначално пред нещо, което е неразбираемо на фона на общите впечатления, които получаваме от света. Защото ние наблюдаваме събития, които нахлуват в световния ред и човек застава обикновено пред тях, без да може да ги разбере и просто само приема нещастието, волята на съдбата. Обаче духовнонаучното изследване, чрез самото себе си, извежда нещата по-надалеч.
към текста >>
Когато схващаме тези събития само като природни, ние заставаме първоначално п
ред
нещо, което е неразбираемо на фона на общите впечатления, които получаваме от света.
И днес ние трябва да отговорим на въпроса, как дейността на йерархиите се отразява върху живота на хората? Когато днес говорим, познавайки науката на посвещението, ние вече можем да кажем, че този въпрос прониква дълбоко в сърцето; защото вие сигурно вече предчувствате, мои мили приятели, от това, което казах в последните лекции, че външните природни явления се намират във връзка с проявите на кармата на човечеството. Онзи, който насочи поглед не само към природните процеси, а и към целия космическо-човешки процес, вижда връзката между това, което става в дадена епоха именно всред човешките групи и сред човешките маси на Земята и това, което в някоя друга епоха се проявява като природни явления. Понякога можем да наблюдаваме природните явления, които се разиграват в земния живот. Ние насочваме поглед върху опустошителните изригвания на вулканите, наблюдаваме онова, което чрез природните стихийни сили се проявява в наводненията и в други подобни явления.
Когато схващаме тези събития само като природни, ние заставаме първоначално пред нещо, което е неразбираемо на фона на общите впечатления, които получаваме от света.
Защото ние наблюдаваме събития, които нахлуват в световния ред и човек застава обикновено пред тях, без да може да ги разбере и просто само приема нещастието, волята на съдбата. Обаче духовнонаучното изследване, чрез самото себе си, извежда нещата по-надалеч. Защото то ни дава интересни обяснения точно по отношение на такива стихийни природни бедствия. Нека хвърлим поглед върху земната повърхност. Ние виждаме определени земни области, осеяни с вулкани.
към текста >>
Защото ние наблюдаваме събития, които нахлуват в световния
ред
и човек застава обикновено п
ред
тях, без да може да ги разбере и просто само приема нещастието, волята на съдбата.
Когато днес говорим, познавайки науката на посвещението, ние вече можем да кажем, че този въпрос прониква дълбоко в сърцето; защото вие сигурно вече предчувствате, мои мили приятели, от това, което казах в последните лекции, че външните природни явления се намират във връзка с проявите на кармата на човечеството. Онзи, който насочи поглед не само към природните процеси, а и към целия космическо-човешки процес, вижда връзката между това, което става в дадена епоха именно всред човешките групи и сред човешките маси на Земята и това, което в някоя друга епоха се проявява като природни явления. Понякога можем да наблюдаваме природните явления, които се разиграват в земния живот. Ние насочваме поглед върху опустошителните изригвания на вулканите, наблюдаваме онова, което чрез природните стихийни сили се проявява в наводненията и в други подобни явления. Когато схващаме тези събития само като природни, ние заставаме първоначално пред нещо, което е неразбираемо на фона на общите впечатления, които получаваме от света.
Защото ние наблюдаваме събития, които нахлуват в световния ред и човек застава обикновено пред тях, без да може да ги разбере и просто само приема нещастието, волята на съдбата.
Обаче духовнонаучното изследване, чрез самото себе си, извежда нещата по-надалеч. Защото то ни дава интересни обяснения точно по отношение на такива стихийни природни бедствия. Нека хвърлим поглед върху земната повърхност. Ние виждаме определени земни области, осеяни с вулкани. При други области на земната повърхност, виждаме предпоставки за поява на земетресения или други катастрофи.
към текста >>
Ние виждаме оп
ред
елени земни области, осеяни с вулкани.
Когато схващаме тези събития само като природни, ние заставаме първоначално пред нещо, което е неразбираемо на фона на общите впечатления, които получаваме от света. Защото ние наблюдаваме събития, които нахлуват в световния ред и човек застава обикновено пред тях, без да може да ги разбере и просто само приема нещастието, волята на съдбата. Обаче духовнонаучното изследване, чрез самото себе си, извежда нещата по-надалеч. Защото то ни дава интересни обяснения точно по отношение на такива стихийни природни бедствия. Нека хвърлим поглед върху земната повърхност.
Ние виждаме определени земни области, осеяни с вулкани.
При други области на земната повърхност, виждаме предпоставки за поява на земетресения или други катастрофи. И когато именно по отношение на такива неща проследим кармическите връзки, както в миналите лекции ги проследихме в историческо отношение за някои исторически личности, тогава откриваме нещо твърде особено. Тогава откриваме странния факт, че там горе в духовния свят между смъртта и едно ново раждане живеят човешки души, свързани помежду си в групи според тяхната карма, които според техните минали кармически връзки изработват техните бъдещи кармически връзки. И ние виждаме такива групи от хора, групи от човешки души при тяхното слизане от предземното съществуване в земното съществуване, насочвайки се точно към тези места, които се намират близо до вулкани или там, където могат да се появят земетресения, за да приемат онази съдба от стихийните природни събития, която може да се получи живеейки там. Да, ние откриваме даже, че в този живот между смъртта и едно ново раждане, където човекът има съвършено други възгледи и чувства, душите, които са свързани едни с други, търсят точно такива места, за да изпитат именно съдбата, която може да се изпита по този начин.
към текста >>
При други области на земната повърхност, виждаме п
ред
поставки за поява на земетресения или други катастрофи.
Защото ние наблюдаваме събития, които нахлуват в световния ред и човек застава обикновено пред тях, без да може да ги разбере и просто само приема нещастието, волята на съдбата. Обаче духовнонаучното изследване, чрез самото себе си, извежда нещата по-надалеч. Защото то ни дава интересни обяснения точно по отношение на такива стихийни природни бедствия. Нека хвърлим поглед върху земната повърхност. Ние виждаме определени земни области, осеяни с вулкани.
При други области на земната повърхност, виждаме предпоставки за поява на земетресения или други катастрофи.
И когато именно по отношение на такива неща проследим кармическите връзки, както в миналите лекции ги проследихме в историческо отношение за някои исторически личности, тогава откриваме нещо твърде особено. Тогава откриваме странния факт, че там горе в духовния свят между смъртта и едно ново раждане живеят човешки души, свързани помежду си в групи според тяхната карма, които според техните минали кармически връзки изработват техните бъдещи кармически връзки. И ние виждаме такива групи от хора, групи от човешки души при тяхното слизане от предземното съществуване в земното съществуване, насочвайки се точно към тези места, които се намират близо до вулкани или там, където могат да се появят земетресения, за да приемат онази съдба от стихийните природни събития, която може да се получи живеейки там. Да, ние откриваме даже, че в този живот между смъртта и едно ново раждане, където човекът има съвършено други възгледи и чувства, душите, които са свързани едни с други, търсят точно такива места, за да изпитат именно съдбата, която може да се изпита по този начин. Защото онова, което намира слаб отзвук в нашите души тук на Земята, например изречението: - Аз си избирам едно голямо нещастие, за да стана по-съвършен, защото самият аз оставам несъвършен по отношение на това, което се намира в моята минала карма.
към текста >>
Тогава откриваме странния факт, че там горе в духовния свят между смъртта и едно ново раждане живеят човешки души, свързани помежду си в групи спо
ред
тяхната карма, които спо
ред
техните минали кармически връзки изработват техните бъдещи кармически връзки.
Защото то ни дава интересни обяснения точно по отношение на такива стихийни природни бедствия. Нека хвърлим поглед върху земната повърхност. Ние виждаме определени земни области, осеяни с вулкани. При други области на земната повърхност, виждаме предпоставки за поява на земетресения или други катастрофи. И когато именно по отношение на такива неща проследим кармическите връзки, както в миналите лекции ги проследихме в историческо отношение за някои исторически личности, тогава откриваме нещо твърде особено.
Тогава откриваме странния факт, че там горе в духовния свят между смъртта и едно ново раждане живеят човешки души, свързани помежду си в групи според тяхната карма, които според техните минали кармически връзки изработват техните бъдещи кармически връзки.
И ние виждаме такива групи от хора, групи от човешки души при тяхното слизане от предземното съществуване в земното съществуване, насочвайки се точно към тези места, които се намират близо до вулкани или там, където могат да се появят земетресения, за да приемат онази съдба от стихийните природни събития, която може да се получи живеейки там. Да, ние откриваме даже, че в този живот между смъртта и едно ново раждане, където човекът има съвършено други възгледи и чувства, душите, които са свързани едни с други, търсят точно такива места, за да изпитат именно съдбата, която може да се изпита по този начин. Защото онова, което намира слаб отзвук в нашите души тук на Земята, например изречението: - Аз си избирам едно голямо нещастие, за да стана по-съвършен, защото самият аз оставам несъвършен по отношение на това, което се намира в моята минала карма. - Това разсъждение, което, както казах, намира слаб отзвук в земния живот, то съществува там, съществува като едно пълностойно съждение, когато се намираме в живота между смъртта и едно ново раждане. Там ние търсим едно изригване на вулкан, търсим едно земетресение, за да намерим по пътя на нещастието пътя на съвършенството.
към текста >>
И ние виждаме такива групи от хора, групи от човешки души при тяхното слизане от п
ред
земното съществуване в земното съществуване, насочвайки се точно към тези места, които се намират близо до вулкани или там, където могат да се появят земетресения, за да приемат онази съдба от стихийните природни събития, която може да се получи живеейки там.
Нека хвърлим поглед върху земната повърхност. Ние виждаме определени земни области, осеяни с вулкани. При други области на земната повърхност, виждаме предпоставки за поява на земетресения или други катастрофи. И когато именно по отношение на такива неща проследим кармическите връзки, както в миналите лекции ги проследихме в историческо отношение за някои исторически личности, тогава откриваме нещо твърде особено. Тогава откриваме странния факт, че там горе в духовния свят между смъртта и едно ново раждане живеят човешки души, свързани помежду си в групи според тяхната карма, които според техните минали кармически връзки изработват техните бъдещи кармически връзки.
И ние виждаме такива групи от хора, групи от човешки души при тяхното слизане от предземното съществуване в земното съществуване, насочвайки се точно към тези места, които се намират близо до вулкани или там, където могат да се появят земетресения, за да приемат онази съдба от стихийните природни събития, която може да се получи живеейки там.
Да, ние откриваме даже, че в този живот между смъртта и едно ново раждане, където човекът има съвършено други възгледи и чувства, душите, които са свързани едни с други, търсят точно такива места, за да изпитат именно съдбата, която може да се изпита по този начин. Защото онова, което намира слаб отзвук в нашите души тук на Земята, например изречението: - Аз си избирам едно голямо нещастие, за да стана по-съвършен, защото самият аз оставам несъвършен по отношение на това, което се намира в моята минала карма. - Това разсъждение, което, както казах, намира слаб отзвук в земния живот, то съществува там, съществува като едно пълностойно съждение, когато се намираме в живота между смъртта и едно ново раждане. Там ние търсим едно изригване на вулкан, търсим едно земетресение, за да намерим по пътя на нещастието пътя на съвършенството. Ние трябва напълно да усвоим тези два различни начина на разсъждение, на преценка на живота, тази, която зависи от духовния свят, и тази която имаме от физическия свят.
към текста >>
Но в тази взаимовръзка ние трябва да се запитаме, как там навън протичат природните явления, всекидневните явления, които имат едно относително правилно, периодично развитие, доколкото звездният свят участва в него; защото в този звезден свят процесите протичат ритмично, а именно, що се отнася до Слънцето и Луната, що се отнася и до другите звезди, с изключение на съмнителните метеори и комети, които по един странен начин нахлуват в
ред
овния ритмичен процес на Космоса.
Да, ние откриваме даже, че в този живот между смъртта и едно ново раждане, където човекът има съвършено други възгледи и чувства, душите, които са свързани едни с други, търсят точно такива места, за да изпитат именно съдбата, която може да се изпита по този начин. Защото онова, което намира слаб отзвук в нашите души тук на Земята, например изречението: - Аз си избирам едно голямо нещастие, за да стана по-съвършен, защото самият аз оставам несъвършен по отношение на това, което се намира в моята минала карма. - Това разсъждение, което, както казах, намира слаб отзвук в земния живот, то съществува там, съществува като едно пълностойно съждение, когато се намираме в живота между смъртта и едно ново раждане. Там ние търсим едно изригване на вулкан, търсим едно земетресение, за да намерим по пътя на нещастието пътя на съвършенството. Ние трябва напълно да усвоим тези два различни начина на разсъждение, на преценка на живота, тази, която зависи от духовния свят, и тази която имаме от физическия свят.
Но в тази взаимовръзка ние трябва да се запитаме, как там навън протичат природните явления, всекидневните явления, които имат едно относително правилно, периодично развитие, доколкото звездният свят участва в него; защото в този звезден свят процесите протичат ритмично, а именно, що се отнася до Слънцето и Луната, що се отнася и до другите звезди, с изключение на съмнителните метеори и комети, които по един странен начин нахлуват в редовния ритмичен процес на Космоса.
Но всъщност само онова, което наричаме вятър и състояние на времето, онова, което се намесва въобще в бурите и в градушките, в климатичните и в метеорологичните явления в нашата природа, то нарушава този редовен ритмичен ход на всекидневието. Ние виждаме това. Първоначално сме отдадени на този външен ход на природните събития. Но проявим ли стремеж към духовното, ние се заслушваме, когато от страна на инициацията се споделят сведения, че не съществува само този външно видим свят, а съществува един свят на свръхсетивното. В този свят на свръхсетивното живеят съществата на висшите йерархии.
към текста >>
Но всъщност само онова, което наричаме вятър и състояние на времето, онова, което се намесва въобще в бурите и в градушките, в климатичните и в метеорологичните явления в нашата природа, то нарушава този
ред
овен ритмичен ход на всекидневието.
Защото онова, което намира слаб отзвук в нашите души тук на Земята, например изречението: - Аз си избирам едно голямо нещастие, за да стана по-съвършен, защото самият аз оставам несъвършен по отношение на това, което се намира в моята минала карма. - Това разсъждение, което, както казах, намира слаб отзвук в земния живот, то съществува там, съществува като едно пълностойно съждение, когато се намираме в живота между смъртта и едно ново раждане. Там ние търсим едно изригване на вулкан, търсим едно земетресение, за да намерим по пътя на нещастието пътя на съвършенството. Ние трябва напълно да усвоим тези два различни начина на разсъждение, на преценка на живота, тази, която зависи от духовния свят, и тази която имаме от физическия свят. Но в тази взаимовръзка ние трябва да се запитаме, как там навън протичат природните явления, всекидневните явления, които имат едно относително правилно, периодично развитие, доколкото звездният свят участва в него; защото в този звезден свят процесите протичат ритмично, а именно, що се отнася до Слънцето и Луната, що се отнася и до другите звезди, с изключение на съмнителните метеори и комети, които по един странен начин нахлуват в редовния ритмичен процес на Космоса.
Но всъщност само онова, което наричаме вятър и състояние на времето, онова, което се намесва въобще в бурите и в градушките, в климатичните и в метеорологичните явления в нашата природа, то нарушава този редовен ритмичен ход на всекидневието.
Ние виждаме това. Първоначално сме отдадени на този външен ход на природните събития. Но проявим ли стремеж към духовното, ние се заслушваме, когато от страна на инициацията се споделят сведения, че не съществува само този външно видим свят, а съществува един свят на свръхсетивното. В този свят на свръхсетивното живеят съществата на висшите йерархии. И ние навлизаме в сферата на тези висши йерархии в живота между смъртта и едно ново раждане, също както се намираме в сферата на трите природни царства минералното, растителното и животинското в живота ни между раждането и смъртта.
към текста >>
Опитваме се да си създадем п
ред
ставата, че този втори свят съществува, но в такъв случай често пъти само поставяме тези два свята просто един до друг, без да ги свързваме един с друг в нашите п
ред
стави.
Първоначално сме отдадени на този външен ход на природните събития. Но проявим ли стремеж към духовното, ние се заслушваме, когато от страна на инициацията се споделят сведения, че не съществува само този външно видим свят, а съществува един свят на свръхсетивното. В този свят на свръхсетивното живеят съществата на висшите йерархии. И ние навлизаме в сферата на тези висши йерархии в живота между смъртта и едно ново раждане, също както се намираме в сферата на трите природни царства минералното, растителното и животинското в живота ни между раждането и смъртта. Ние чуваме да ни се казва това.
Опитваме се да си създадем представата, че този втори свят съществува, но в такъв случай често пъти само поставяме тези два свята просто един до друг, без да ги свързваме един с друг в нашите представи.
Ние получаваме един действителен възглед за тези два свята, само когато можем да ги възприемем заедно, когато можем да обгърнем с духовните си очи тяхното съвместно действие. Защото ние трябва да прозрем това действие, ако искаме да разберем изграждането на кармата. Тази карма се подготвя в живота между смъртта и едно ново раждане. Но чрез дейността на висшите йерархии кармата се изгражда също и в живота между раждането и смъртта. Следователно ние трябва да се запитаме: - Как тези висши йерархии действат в земния живот?
към текста >>
Ние най-лесно ще разберем това, което става тук, когато първо насочим погледа си върху онова, което се простира п
ред
нашите сетива в звездния и в земния свят.
Тази карма се подготвя в живота между смъртта и едно ново раждане. Но чрез дейността на висшите йерархии кармата се изгражда също и в живота между раждането и смъртта. Следователно ние трябва да се запитаме: - Как тези висши йерархии действат в земния живот? - Тези висши йерархии действат така в земния живот, че използват земните процеси, за да работят в тези земни процеси.
Ние най-лесно ще разберем това, което става тук, когато първо насочим погледа си върху онова, което се простира пред нашите сетива в звездния и в земния свят.
През време на дневния буден живот ние виждаме Слънцето над нас. В нощните часове наблюдаваме светенето на Луната, светенето на звездите. Нека си представим, мои мили приятели, как ние гледаме в света, във външния свят, как оставяме върху нашите сетива да действа онова, което е над нас и онова, което на Земята е около нас в природните царства. И нека си представим, че този сетивен свят сам по себе си има също толкова малко смисъл, колкото формата на един човешки труп. Когато в обкръжението си насочим поглед към онова, което съществува на Земята като сили извън човека, ние наистина намираме всичките сили, които са в един мъртъв труп, но не намираме силите на живия човек.
към текста >>
Нека си п
ред
ставим, мои мили приятели, как ние гледаме в света, във външния свят, как оставяме върху нашите сетива да действа онова, което е над нас и онова, което на Земята е около нас в природните царства.
- Тези висши йерархии действат така в земния живот, че използват земните процеси, за да работят в тези земни процеси. Ние най-лесно ще разберем това, което става тук, когато първо насочим погледа си върху онова, което се простира пред нашите сетива в звездния и в земния свят. През време на дневния буден живот ние виждаме Слънцето над нас. В нощните часове наблюдаваме светенето на Луната, светенето на звездите.
Нека си представим, мои мили приятели, как ние гледаме в света, във външния свят, как оставяме върху нашите сетива да действа онова, което е над нас и онова, което на Земята е около нас в природните царства.
И нека си представим, че този сетивен свят сам по себе си има също толкова малко смисъл, колкото формата на един човешки труп. Когато в обкръжението си насочим поглед към онова, което съществува на Земята като сили извън човека, ние наистина намираме всичките сили, които са в един мъртъв труп, но не намираме силите на живия човек. Мъртвият труп, който лежи пред нас, е едно безсмислие; той има смисъл само като остатък от живия човек. И никой не може да бъде считан за разумен, ако той вярва, че трупът може да съществува сам за себе си като някаква взаимовръзка от факти, която е обоснована в себе си. Той може да съществува само като остатък; той може да покаже именно само една форма, която е останала от нещо, което вече не е видимо в него.
към текста >>
И нека си п
ред
ставим, че този сетивен свят сам по себе си има също толкова малко смисъл, колкото формата на един човешки труп.
Тези висши йерархии действат така в земния живот, че използват земните процеси, за да работят в тези земни процеси. Ние най-лесно ще разберем това, което става тук, когато първо насочим погледа си върху онова, което се простира пред нашите сетива в звездния и в земния свят. През време на дневния буден живот ние виждаме Слънцето над нас. В нощните часове наблюдаваме светенето на Луната, светенето на звездите. Нека си представим, мои мили приятели, как ние гледаме в света, във външния свят, как оставяме върху нашите сетива да действа онова, което е над нас и онова, което на Земята е около нас в природните царства.
И нека си представим, че този сетивен свят сам по себе си има също толкова малко смисъл, колкото формата на един човешки труп.
Когато в обкръжението си насочим поглед към онова, което съществува на Земята като сили извън човека, ние наистина намираме всичките сили, които са в един мъртъв труп, но не намираме силите на живия човек. Мъртвият труп, който лежи пред нас, е едно безсмислие; той има смисъл само като остатък от живия човек. И никой не може да бъде считан за разумен, ако той вярва, че трупът може да съществува сам за себе си като някаква взаимовръзка от факти, която е обоснована в себе си. Той може да съществува само като остатък; той може да покаже именно само една форма, която е останала от нещо, което вече не е видимо в него. Също както от мъртвия труп по един разумен начин трябва да бъдем доведени до живия човек, точно така от всичко онова, което виждаме в кръга на физическо-сетивното съществуване, трябва да бъдем доведени до духовния свят.
към текста >>
Мъртвият труп, който лежи п
ред
нас, е едно безсмислие; той има смисъл само като остатък от живия човек.
През време на дневния буден живот ние виждаме Слънцето над нас. В нощните часове наблюдаваме светенето на Луната, светенето на звездите. Нека си представим, мои мили приятели, как ние гледаме в света, във външния свят, как оставяме върху нашите сетива да действа онова, което е над нас и онова, което на Земята е около нас в природните царства. И нека си представим, че този сетивен свят сам по себе си има също толкова малко смисъл, колкото формата на един човешки труп. Когато в обкръжението си насочим поглед към онова, което съществува на Земята като сили извън човека, ние наистина намираме всичките сили, които са в един мъртъв труп, но не намираме силите на живия човек.
Мъртвият труп, който лежи пред нас, е едно безсмислие; той има смисъл само като остатък от живия човек.
И никой не може да бъде считан за разумен, ако той вярва, че трупът може да съществува сам за себе си като някаква взаимовръзка от факти, която е обоснована в себе си. Той може да съществува само като остатък; той може да покаже именно само една форма, която е останала от нещо, което вече не е видимо в него. Също както от мъртвия труп по един разумен начин трябва да бъдем доведени до живия човек, точно така от всичко онова, което виждаме в кръга на физическо-сетивното съществуване, трябва да бъдем доведени до духовния свят. Защото само по себе си това физическо-сетивно съществуване има също толкова малко смисъл, колкото един човешки труп. Както в нашите представи от трупа сме насочени към живия човек, когато казваме, че това е трупът на един човек, така и по отношение на природата трябва да кажем, че това е откровението на духовно-божествените същества.
към текста >>
Както в нашите п
ред
стави от трупа сме насочени към живия човек, когато казваме, че това е трупът на един човек, така и по отношение на природата трябва да кажем, че това е откровението на духовно-божествените същества.
Мъртвият труп, който лежи пред нас, е едно безсмислие; той има смисъл само като остатък от живия човек. И никой не може да бъде считан за разумен, ако той вярва, че трупът може да съществува сам за себе си като някаква взаимовръзка от факти, която е обоснована в себе си. Той може да съществува само като остатък; той може да покаже именно само една форма, която е останала от нещо, което вече не е видимо в него. Също както от мъртвия труп по един разумен начин трябва да бъдем доведени до живия човек, точно така от всичко онова, което виждаме в кръга на физическо-сетивното съществуване, трябва да бъдем доведени до духовния свят. Защото само по себе си това физическо-сетивно съществуване има също толкова малко смисъл, колкото един човешки труп.
Както в нашите представи от трупа сме насочени към живия човек, когато казваме, че това е трупът на един човек, така и по отношение на природата трябва да кажем, че това е откровението на духовно-божествените същества.
Нищо друго не може да бъде разумно; да се мисли по друг начин даже не е нормално. Да се мисли по друг начин е израз на едно болно мислене. Но какъв духовен свят трябва да предполагаме зад този физическо-сетивен свят? Онзи духовен свят, който ние трябва да предполагаме зад този физическо-сетивен свят, е светът, който познахме като свят на втората йерархия, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Втората йерархия стои зад всичко, което Слънцето осветява.
към текста >>
Но какъв духовен свят трябва да п
ред
полагаме зад този физическо-сетивен свят?
Също както от мъртвия труп по един разумен начин трябва да бъдем доведени до живия човек, точно така от всичко онова, което виждаме в кръга на физическо-сетивното съществуване, трябва да бъдем доведени до духовния свят. Защото само по себе си това физическо-сетивно съществуване има също толкова малко смисъл, колкото един човешки труп. Както в нашите представи от трупа сме насочени към живия човек, когато казваме, че това е трупът на един човек, така и по отношение на природата трябва да кажем, че това е откровението на духовно-божествените същества. Нищо друго не може да бъде разумно; да се мисли по друг начин даже не е нормално. Да се мисли по друг начин е израз на едно болно мислене.
Но какъв духовен свят трябва да предполагаме зад този физическо-сетивен свят?
Онзи духовен свят, който ние трябва да предполагаме зад този физическо-сетивен свят, е светът, който познахме като свят на втората йерархия, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Втората йерархия стои зад всичко, което Слънцето осветява. А какво не е осветено и подържано от Слънцето в кръга на онова, което възприемаме чрез нашите сетива? Всичко е осветено и подържано от Слънцето. Тези същества на втората йерархия имат своето обиталище предимно на Слънцето.
към текста >>
Онзи духовен свят, който ние трябва да п
ред
полагаме зад този физическо-сетивен свят, е светът, който познахме като свят на втората йерархия, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес.
Защото само по себе си това физическо-сетивно съществуване има също толкова малко смисъл, колкото един човешки труп. Както в нашите представи от трупа сме насочени към живия човек, когато казваме, че това е трупът на един човек, така и по отношение на природата трябва да кажем, че това е откровението на духовно-божествените същества. Нищо друго не може да бъде разумно; да се мисли по друг начин даже не е нормално. Да се мисли по друг начин е израз на едно болно мислене. Но какъв духовен свят трябва да предполагаме зад този физическо-сетивен свят?
Онзи духовен свят, който ние трябва да предполагаме зад този физическо-сетивен свят, е светът, който познахме като свят на втората йерархия, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес.
Втората йерархия стои зад всичко, което Слънцето осветява. А какво не е осветено и подържано от Слънцето в кръга на онова, което възприемаме чрез нашите сетива? Всичко е осветено и подържано от Слънцето. Тези същества на втората йерархия имат своето обиталище предимно на Слънцето. От Слънцето те владеят видимия свят, който е тяхно откровение, тяхна изява.
към текста >>
Тези същества на втората йерархия имат своето обиталище п
ред
имно на Слънцето.
Но какъв духовен свят трябва да предполагаме зад този физическо-сетивен свят? Онзи духовен свят, който ние трябва да предполагаме зад този физическо-сетивен свят, е светът, който познахме като свят на втората йерархия, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Втората йерархия стои зад всичко, което Слънцето осветява. А какво не е осветено и подържано от Слънцето в кръга на онова, което възприемаме чрез нашите сетива? Всичко е осветено и подържано от Слънцето.
Тези същества на втората йерархия имат своето обиталище предимно на Слънцето.
От Слънцето те владеят видимия свят, който е тяхно откровение, тяхна изява. Така че можем да кажем: - Имаме ли тук Земята /виж рис. 10/, имаме някъде също и Слънцето, което гледа надолу към Земята. Зад действието на Слънцето, чрез действието на Слънцето ние имаме действието на втората йерархия, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. - Рис. 10
към текста >>
Последният път вече говорихме за това друго състояние от оп
ред
елена гледна точка.
Зад действието на Слънцето, чрез действието на Слънцето ние имаме действието на втората йерархия, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. - Рис. 10 От лъчите, които са дела на втората йерархия, са носени всички сетивни впечатления, които могат да се упражняват върху човека, всички впечатления, които през време на деня в будно състояние достигат до нашите сетива. Така че в известен смисъл говорим правилно, когато кажем, че в, чрез и зад действието на Слънцето в обкръжението на нашето физическосетивно съществуване стои свръхсетивният свят на втората йерархия. Но ние имаме и едно друго състояние на нашето земно съществуване.
Последният път вече говорихме за това друго състояние от определена гледна точка.
Ние имаме и състоянието, когато спим. Това състояние когато спим, как изглежда то космически, как се представя в неговия космически насрещен образ? Нека да го обгърнем с нашия поглед. Нека приемем, че това е тази част от земната повърхност /виж рис. 10, стр.
към текста >>
Това състояние когато спим, как изглежда то космически, как се п
ред
ставя в неговия космически насрещен образ?
От лъчите, които са дела на втората йерархия, са носени всички сетивни впечатления, които могат да се упражняват върху човека, всички впечатления, които през време на деня в будно състояние достигат до нашите сетива. Така че в известен смисъл говорим правилно, когато кажем, че в, чрез и зад действието на Слънцето в обкръжението на нашето физическосетивно съществуване стои свръхсетивният свят на втората йерархия. Но ние имаме и едно друго състояние на нашето земно съществуване. Последният път вече говорихме за това друго състояние от определена гледна точка. Ние имаме и състоянието, когато спим.
Това състояние когато спим, как изглежда то космически, как се представя в неговия космически насрещен образ?
Нека да го обгърнем с нашия поглед. Нека приемем, че това е тази част от земната повърхност /виж рис. 10, стр. 278, кръгообразни линии/, където през нощта когато спим, нашето физическо тяло и нашето етерно тяло остават да лежат в леглото /червено/, а нашето астрално тяло и нашият Аз се намират вън /лилаво, тъмно-червено/. Тогава в Космоса Слънцето се намира зад Земята, и тя първо трябва да остави слънчевите лъчи да проникнат през нея, докато пристигнат до нас.
към текста >>
Виждате ли, във всички древни мистерии е съществувало едно оп
ред
елено учение, което, когато се запознаем с неговото съдържание, всъщност прави дълбоко и потресаващо впечатление.
Нека приемем, че това е тази част от земната повърхност /виж рис. 10, стр. 278, кръгообразни линии/, където през нощта когато спим, нашето физическо тяло и нашето етерно тяло остават да лежат в леглото /червено/, а нашето астрално тяло и нашият Аз се намират вън /лилаво, тъмно-червено/. Тогава в Космоса Слънцето се намира зад Земята, и тя първо трябва да остави слънчевите лъчи да проникнат през нея, докато пристигнат до нас. Тогава всичко, което идва от Слънцето, е прикрито от Земята.
Виждате ли, във всички древни мистерии е съществувало едно определено учение, което, когато се запознаем с неговото съдържание, всъщност прави дълбоко и потресаващо впечатление.
Онзи, който е бил въведен в мистериите, който става ученик, който постепенно навлиза в науката на посвещението, в определена степен на неговото вътрешно развитие достигаше дотам, че охарактеризираше впечатленията, които получаваше по следния начин: Сега, мои мили приятели, внимавайте как ще предам монолога на един такъв древен посветен, който той би могъл да произнесе след достигането на определена степен на посвещението. Такъв посветен би казал следното: - Когато денем стоя на откритото поле, насочвайки предчувстващия си поглед нагоре, отдавайки се на впечатленията на сетивата, аз виждам Слънцето. Аз го възприемам в неговата ослепителна сила по обяд и предчувствувам и гледам в слънчевата същност зад ослепителната сила на обедното Слънце действието на духовните същества от втората йерархия. Преди моето посвещение виждах, как слънчевата светлина потъва надолу с вечерния залез на Слънцето. В светлината на вечерната заря изчезваше светлината на Слънцето.
към текста >>
Онзи, който е бил въведен в мистериите, който става ученик, който постепенно навлиза в науката на посвещението, в оп
ред
елена степен на неговото вътрешно развитие достигаше дотам, че охарактеризираше впечатленията, които получаваше по следния начин: Сега, мои мили приятели, внимавайте как ще п
ред
ам монолога на един такъв древен посветен, който той би могъл да произнесе след достигането на оп
ред
елена степен на посвещението.
10, стр. 278, кръгообразни линии/, където през нощта когато спим, нашето физическо тяло и нашето етерно тяло остават да лежат в леглото /червено/, а нашето астрално тяло и нашият Аз се намират вън /лилаво, тъмно-червено/. Тогава в Космоса Слънцето се намира зад Земята, и тя първо трябва да остави слънчевите лъчи да проникнат през нея, докато пристигнат до нас. Тогава всичко, което идва от Слънцето, е прикрито от Земята. Виждате ли, във всички древни мистерии е съществувало едно определено учение, което, когато се запознаем с неговото съдържание, всъщност прави дълбоко и потресаващо впечатление.
Онзи, който е бил въведен в мистериите, който става ученик, който постепенно навлиза в науката на посвещението, в определена степен на неговото вътрешно развитие достигаше дотам, че охарактеризираше впечатленията, които получаваше по следния начин: Сега, мои мили приятели, внимавайте как ще предам монолога на един такъв древен посветен, който той би могъл да произнесе след достигането на определена степен на посвещението.
Такъв посветен би казал следното: - Когато денем стоя на откритото поле, насочвайки предчувстващия си поглед нагоре, отдавайки се на впечатленията на сетивата, аз виждам Слънцето. Аз го възприемам в неговата ослепителна сила по обяд и предчувствувам и гледам в слънчевата същност зад ослепителната сила на обедното Слънце действието на духовните същества от втората йерархия. Преди моето посвещение виждах, как слънчевата светлина потъва надолу с вечерния залез на Слънцето. В светлината на вечерната заря изчезваше светлината на Слънцето. Преди моето посвещение аз изминавах нощния път, като около мен ставаше тъмно и сутрин си спомнях за тази тъмнина, когато се зазоряваше и от зората отново се появяваше Слънцето, за да извърви своя път до ослепителната обедна светлина.
към текста >>
Такъв посветен би казал следното: - Когато денем стоя на откритото поле, насочвайки п
ред
чувстващия си поглед нагоре, отдавайки се на впечатленията на сетивата, аз виждам Слънцето.
278, кръгообразни линии/, където през нощта когато спим, нашето физическо тяло и нашето етерно тяло остават да лежат в леглото /червено/, а нашето астрално тяло и нашият Аз се намират вън /лилаво, тъмно-червено/. Тогава в Космоса Слънцето се намира зад Земята, и тя първо трябва да остави слънчевите лъчи да проникнат през нея, докато пристигнат до нас. Тогава всичко, което идва от Слънцето, е прикрито от Земята. Виждате ли, във всички древни мистерии е съществувало едно определено учение, което, когато се запознаем с неговото съдържание, всъщност прави дълбоко и потресаващо впечатление. Онзи, който е бил въведен в мистериите, който става ученик, който постепенно навлиза в науката на посвещението, в определена степен на неговото вътрешно развитие достигаше дотам, че охарактеризираше впечатленията, които получаваше по следния начин: Сега, мои мили приятели, внимавайте как ще предам монолога на един такъв древен посветен, който той би могъл да произнесе след достигането на определена степен на посвещението.
Такъв посветен би казал следното: - Когато денем стоя на откритото поле, насочвайки предчувстващия си поглед нагоре, отдавайки се на впечатленията на сетивата, аз виждам Слънцето.
Аз го възприемам в неговата ослепителна сила по обяд и предчувствувам и гледам в слънчевата същност зад ослепителната сила на обедното Слънце действието на духовните същества от втората йерархия. Преди моето посвещение виждах, как слънчевата светлина потъва надолу с вечерния залез на Слънцето. В светлината на вечерната заря изчезваше светлината на Слънцето. Преди моето посвещение аз изминавах нощния път, като около мен ставаше тъмно и сутрин си спомнях за тази тъмнина, когато се зазоряваше и от зората отново се появяваше Слънцето, за да извърви своя път до ослепителната обедна светлина. Но сега, след като бях вече посветен, нещата стоят така: Когато изживявам утрото и Слънцето отново се готви за неговия дневен път, в мен се събужда споменът за нощния живот.
към текста >>
Аз го възприемам в неговата ослепителна сила по обяд и п
ред
чувствувам и гледам в слънчевата същност зад ослепителната сила на обедното Слънце действието на духовните същества от втората йерархия.
Тогава в Космоса Слънцето се намира зад Земята, и тя първо трябва да остави слънчевите лъчи да проникнат през нея, докато пристигнат до нас. Тогава всичко, което идва от Слънцето, е прикрито от Земята. Виждате ли, във всички древни мистерии е съществувало едно определено учение, което, когато се запознаем с неговото съдържание, всъщност прави дълбоко и потресаващо впечатление. Онзи, който е бил въведен в мистериите, който става ученик, който постепенно навлиза в науката на посвещението, в определена степен на неговото вътрешно развитие достигаше дотам, че охарактеризираше впечатленията, които получаваше по следния начин: Сега, мои мили приятели, внимавайте как ще предам монолога на един такъв древен посветен, който той би могъл да произнесе след достигането на определена степен на посвещението. Такъв посветен би казал следното: - Когато денем стоя на откритото поле, насочвайки предчувстващия си поглед нагоре, отдавайки се на впечатленията на сетивата, аз виждам Слънцето.
Аз го възприемам в неговата ослепителна сила по обяд и предчувствувам и гледам в слънчевата същност зад ослепителната сила на обедното Слънце действието на духовните същества от втората йерархия.
Преди моето посвещение виждах, как слънчевата светлина потъва надолу с вечерния залез на Слънцето. В светлината на вечерната заря изчезваше светлината на Слънцето. Преди моето посвещение аз изминавах нощния път, като около мен ставаше тъмно и сутрин си спомнях за тази тъмнина, когато се зазоряваше и от зората отново се появяваше Слънцето, за да извърви своя път до ослепителната обедна светлина. Но сега, след като бях вече посветен, нещата стоят така: Когато изживявам утрото и Слънцето отново се готви за неговия дневен път, в мен се събужда споменът за нощния живот. Аз знам какво съм изпитал през времето на нощния ми живот.
към текста >>
П
ред
и моето посвещение виждах, как слънчевата светлина потъва надолу с вечерния залез на Слънцето.
Тогава всичко, което идва от Слънцето, е прикрито от Земята. Виждате ли, във всички древни мистерии е съществувало едно определено учение, което, когато се запознаем с неговото съдържание, всъщност прави дълбоко и потресаващо впечатление. Онзи, който е бил въведен в мистериите, който става ученик, който постепенно навлиза в науката на посвещението, в определена степен на неговото вътрешно развитие достигаше дотам, че охарактеризираше впечатленията, които получаваше по следния начин: Сега, мои мили приятели, внимавайте как ще предам монолога на един такъв древен посветен, който той би могъл да произнесе след достигането на определена степен на посвещението. Такъв посветен би казал следното: - Когато денем стоя на откритото поле, насочвайки предчувстващия си поглед нагоре, отдавайки се на впечатленията на сетивата, аз виждам Слънцето. Аз го възприемам в неговата ослепителна сила по обяд и предчувствувам и гледам в слънчевата същност зад ослепителната сила на обедното Слънце действието на духовните същества от втората йерархия.
Преди моето посвещение виждах, как слънчевата светлина потъва надолу с вечерния залез на Слънцето.
В светлината на вечерната заря изчезваше светлината на Слънцето. Преди моето посвещение аз изминавах нощния път, като около мен ставаше тъмно и сутрин си спомнях за тази тъмнина, когато се зазоряваше и от зората отново се появяваше Слънцето, за да извърви своя път до ослепителната обедна светлина. Но сега, след като бях вече посветен, нещата стоят така: Когато изживявам утрото и Слънцето отново се готви за неговия дневен път, в мен се събужда споменът за нощния живот. Аз знам какво съм изпитал през времето на нощния ми живот. Много точно си спомням, че видях, как от вечерната заря постепенно се появи проблясваща в синьо светлина, която се задвижи от Запад на Изток.
към текста >>
П
ред
и моето посвещение аз изминавах нощния път, като около мен ставаше тъмно и сутрин си спомнях за тази тъмнина, когато се зазоряваше и от зората отново се появяваше Слънцето, за да извърви своя път до ослепителната обедна светлина.
Онзи, който е бил въведен в мистериите, който става ученик, който постепенно навлиза в науката на посвещението, в определена степен на неговото вътрешно развитие достигаше дотам, че охарактеризираше впечатленията, които получаваше по следния начин: Сега, мои мили приятели, внимавайте как ще предам монолога на един такъв древен посветен, който той би могъл да произнесе след достигането на определена степен на посвещението. Такъв посветен би казал следното: - Когато денем стоя на откритото поле, насочвайки предчувстващия си поглед нагоре, отдавайки се на впечатленията на сетивата, аз виждам Слънцето. Аз го възприемам в неговата ослепителна сила по обяд и предчувствувам и гледам в слънчевата същност зад ослепителната сила на обедното Слънце действието на духовните същества от втората йерархия. Преди моето посвещение виждах, как слънчевата светлина потъва надолу с вечерния залез на Слънцето. В светлината на вечерната заря изчезваше светлината на Слънцето.
Преди моето посвещение аз изминавах нощния път, като около мен ставаше тъмно и сутрин си спомнях за тази тъмнина, когато се зазоряваше и от зората отново се появяваше Слънцето, за да извърви своя път до ослепителната обедна светлина.
Но сега, след като бях вече посветен, нещата стоят така: Когато изживявам утрото и Слънцето отново се готви за неговия дневен път, в мен се събужда споменът за нощния живот. Аз знам какво съм изпитал през времето на нощния ми живот. Много точно си спомням, че видях, как от вечерната заря постепенно се появи проблясваща в синьо светлина, която се задвижи от Запад на Изток. Към полунощ аз видях, за което много точно си спомням, Слънцето в противоположната точка на небето по отношение на точката, където то се намираше в своята блестяща обедна сила; съзерцавах това среднощно Слънце в неговото сияние, в неговото искрене, което прави толкова силно морално впечатление, съзерцавах го зад Земята. Аз видях Слънцето в полунощ. -
към текста >>
Към полунощ аз видях, за което много точно си спомням, Слънцето в противоположната точка на небето по отношение на точката, където то се намираше в своята блестяща обедна сила; съзерцавах това с
ред
нощно Слънце в неговото сияние, в неговото искрене, което прави толкова силно морално впечатление, съзерцавах го зад Земята.
В светлината на вечерната заря изчезваше светлината на Слънцето. Преди моето посвещение аз изминавах нощния път, като около мен ставаше тъмно и сутрин си спомнях за тази тъмнина, когато се зазоряваше и от зората отново се появяваше Слънцето, за да извърви своя път до ослепителната обедна светлина. Но сега, след като бях вече посветен, нещата стоят така: Когато изживявам утрото и Слънцето отново се готви за неговия дневен път, в мен се събужда споменът за нощния живот. Аз знам какво съм изпитал през времето на нощния ми живот. Много точно си спомням, че видях, как от вечерната заря постепенно се появи проблясваща в синьо светлина, която се задвижи от Запад на Изток.
Към полунощ аз видях, за което много точно си спомням, Слънцето в противоположната точка на небето по отношение на точката, където то се намираше в своята блестяща обедна сила; съзерцавах това среднощно Слънце в неговото сияние, в неговото искрене, което прави толкова силно морално впечатление, съзерцавах го зад Земята.
Аз видях Слънцето в полунощ. - Такъв монолог, отговарящ на пълната истина, посветените действително са произнасяли в тяхната медитация. Защото произнасянето на такъв монолог не беше нищо друго, освен осъзнаването на това, което съществуваше. И когато четем още при Яков Бьоме[1] в книгата му «Изгряването на утринната зора», ние наистина можем да получим потресаващо усещане, че тези думи, които се намират в началото на книгата «Изгряването на утринната зора», са остатък от едно чудесно древно учение. Какво е за посветените «изгряването на утринната зора»?
към текста >>
И както когато излизаме нощно време от нашия дом и в осеяната със звезди нощ виждаме величествената картина на звездното небе с отделните искрящи, светещи точки, а може би и Луната пос
ред
него, така на отвъдната страна на небето през станалата прозрачна Земя за посветения поглед се появява цял един свят, който се издига нагоре като от облаци, които се превръщат в живи форми: явява се всичко онова, което живее в света на втората йерархия, в света на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес там се появяват тези същества!
Но това синкаво-виолетово блестящо сияние, - аз трябва да изговоря тези парадоксални думи то не е такова, каквото е. Наистина е така, като че ли отначало, гледайки Слънцето в полунощ, бихме гледали нещо, което в далечината е неясно. И когато с погледа на посветения привикнем все по-точно и по-точно да виждаме това, което отначало се явява неясно в далечината, тогава синкаво-виолетовото сияние, все повече и повече приема образ и форма, Рис. 11 разстила се върху обратната страна на небето, която е закрита от Земята, - това синкаво-виолетово сияние се явява населено.
И както когато излизаме нощно време от нашия дом и в осеяната със звезди нощ виждаме величествената картина на звездното небе с отделните искрящи, светещи точки, а може би и Луната посред него, така на отвъдната страна на небето през станалата прозрачна Земя за посветения поглед се появява цял един свят, който се издига нагоре като от облаци, които се превръщат в живи форми: явява се всичко онова, което живее в света на втората йерархия, в света на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес там се появяват тези същества!
И когато все по-точно и по-точно наблюдаваме, когато развием душевното спокойствие, за да можем да съзерцаваме - а всичко става след медитативни подготовки, защото то бива осъзнато всъщност в утринното зазоряване като в спомен, но тогава ние го имаме пред нас така и знаем, че сме го видели през нощта - тогава става и нещо друго. Като, че ли от това, което се появява там на отвъдната страна на Земята, което аз обозначавам тук в една облакообразна рисунка[2] /лилаво, червено и синьо/, това е проникващият всичко жив свят на съществата от втората йерархия, като, че от този тъчащ, жив свят на втората йерархия струи, така да се каже, един свят от други същества. Искам схематично да отбележа /жълто/ това, което се излъчва, което първоначално струи през Земята. О, това действително е един свят от същества, който в тази констелация, в тази нощна констелация действа през Земята така, като че ли в неговото съществуване той се носи към човека, отново отплува от него и се връща обратно към него! Ние виждаме, така да се каже, живеещите и тъчащите същества на втората йерархия да отстъпват от тази линия, постоянно да отстъпват - и една друга йерархия да се понася към хората и отново да се отдалечава от тях.
към текста >>
И когато все по-точно и по-точно наблюдаваме, когато развием душевното спокойствие, за да можем да съзерцаваме - а всичко става след медитативни подготовки, защото то бива осъзнато всъщност в утринното зазоряване като в спомен, но тогава ние го имаме п
ред
нас така и знаем, че сме го видели през нощта - тогава става и нещо друго.
Наистина е така, като че ли отначало, гледайки Слънцето в полунощ, бихме гледали нещо, което в далечината е неясно. И когато с погледа на посветения привикнем все по-точно и по-точно да виждаме това, което отначало се явява неясно в далечината, тогава синкаво-виолетовото сияние, все повече и повече приема образ и форма, Рис. 11 разстила се върху обратната страна на небето, която е закрита от Земята, - това синкаво-виолетово сияние се явява населено. И както когато излизаме нощно време от нашия дом и в осеяната със звезди нощ виждаме величествената картина на звездното небе с отделните искрящи, светещи точки, а може би и Луната посред него, така на отвъдната страна на небето през станалата прозрачна Земя за посветения поглед се появява цял един свят, който се издига нагоре като от облаци, които се превръщат в живи форми: явява се всичко онова, което живее в света на втората йерархия, в света на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес там се появяват тези същества!
И когато все по-точно и по-точно наблюдаваме, когато развием душевното спокойствие, за да можем да съзерцаваме - а всичко става след медитативни подготовки, защото то бива осъзнато всъщност в утринното зазоряване като в спомен, но тогава ние го имаме пред нас така и знаем, че сме го видели през нощта - тогава става и нещо друго.
Като, че ли от това, което се появява там на отвъдната страна на Земята, което аз обозначавам тук в една облакообразна рисунка[2] /лилаво, червено и синьо/, това е проникващият всичко жив свят на съществата от втората йерархия, като, че от този тъчащ, жив свят на втората йерархия струи, така да се каже, един свят от други същества. Искам схематично да отбележа /жълто/ това, което се излъчва, което първоначално струи през Земята. О, това действително е един свят от същества, който в тази констелация, в тази нощна констелация действа през Земята така, като че ли в неговото съществуване той се носи към човека, отново отплува от него и се връща обратно към него! Ние виждаме, така да се каже, живеещите и тъчащите същества на втората йерархия да отстъпват от тази линия, постоянно да отстъпват - и една друга йерархия да се понася към хората и отново да се отдалечава от тях. И ние постепенно се запознаваме с онова, което става всъщност тук.
към текста >>
Но през целия ден ние сме мислили, през нашето човешко същество през целия ден са минавали п
ред
стави, те са оставили следи в нашето физическо и в нашето етерно тяло.
О, това действително е един свят от същества, който в тази констелация, в тази нощна констелация действа през Земята така, като че ли в неговото съществуване той се носи към човека, отново отплува от него и се връща обратно към него! Ние виждаме, така да се каже, живеещите и тъчащите същества на втората йерархия да отстъпват от тази линия, постоянно да отстъпват - и една друга йерархия да се понася към хората и отново да се отдалечава от тях. И ние постепенно се запознаваме с онова, което става всъщност тук. През целия ден ние сме живели съзнателно и сега лежим в леглото. А това значи, нашето физическо тяло и нашето етерно тяло лежат изоставени на себе си, действащи като един минерален и един растителен свят в съня.
Но през целия ден ние сме мислили, през нашето човешко същество през целия ден са минавали представи, те са оставили следи в нашето физическо и в нашето етерно тяло.
Сутринта ние не бихме си спомняли за онова, което са били изживяванията на нашето земно съществуване, ако не оставаха следи от впечатленията, които покъсно извикваме в спомените. Тези следи се намират там, в това, което през нощта от човека остава да лежи в леглото и което душата и духът са напуснали. Тогава в етерното тяло се извършва един чуден процес отгласът, отлъхването, отвибрирането, отвълнуването на онова, което човекът е мислил в будно състояние от сутринта до вечерта. И ако вземете всичко, което спи върху дадена земна област, ако вземете всичко онова, което твори и живее като отзвуци в етерните тела нека вземем първо само етерните тела, ако вземете всичко, което живее и твори като отзвуци от това, което спящите на дадена земна повърхност са мислили през деня, всичко това са образи на станалото през дневните часове върху Земята. И онези същества, които се носят към човека и отново се отдалечават, през часовете на нашия сън се занимават с онова, което е останало като следи в нашето етерно тяло.
към текста >>
И п
ред
нас изниква фактът, п
ред
който стоим със страхопочитание и благоговение: - Ти остави своето тяло в леглото то лежи там.
Тогава в етерното тяло се извършва един чуден процес отгласът, отлъхването, отвибрирането, отвълнуването на онова, което човекът е мислил в будно състояние от сутринта до вечерта. И ако вземете всичко, което спи върху дадена земна област, ако вземете всичко онова, което твори и живее като отзвуци в етерните тела нека вземем първо само етерните тела, ако вземете всичко, което живее и твори като отзвуци от това, което спящите на дадена земна повърхност са мислили през деня, всичко това са образи на станалото през дневните часове върху Земята. И онези същества, които се носят към човека и отново се отдалечават, през часовете на нашия сън се занимават с онова, което е останало като следи в нашето етерно тяло. Това става техен свят. Това става техен свят, който сега е тяхна опитност, който ги занимава.
И пред нас изниква фактът, пред който стоим със страхопочитание и благоговение: - Ти остави своето тяло в леглото то лежи там.
То носи в себе си следите от дневния живот. То е нивата с плодовете от твоето мислене през деня. В тази нива сега пристъпват съществата на третата йерархия Ангели, Архангели, Архаи. През времето, когато ти се намираш извън твоето физическо и етерно тяло, те изживяват там вътре онова, което през време на дневната будност, хората са изживели в техните представи. - И ние гледаме с благоговение към една такава земна област, където човешките тела са оставени да лежат в съня: Ние виждаме, как към това, което става там като отзвуци от дневния живот, се насочват Ангели, Архангели, Архаи.
към текста >>
През времето, когато ти се намираш извън твоето физическо и етерно тяло, те изживяват там вътре онова, което през време на дневната будност, хората са изживели в техните п
ред
стави. -
Това става техен свят, който сега е тяхна опитност, който ги занимава. И пред нас изниква фактът, пред който стоим със страхопочитание и благоговение: - Ти остави своето тяло в леглото то лежи там. То носи в себе си следите от дневния живот. То е нивата с плодовете от твоето мислене през деня. В тази нива сега пристъпват съществата на третата йерархия Ангели, Архангели, Архаи.
През времето, когато ти се намираш извън твоето физическо и етерно тяло, те изживяват там вътре онова, което през време на дневната будност, хората са изживели в техните представи. -
И ние гледаме с благоговение към една такава земна област, където човешките тела са оставени да лежат в съня: Ние виждаме, как към това, което става там като отзвуци от дневния живот, се насочват Ангели, Архангели, Архаи. И виждаме, как пред нас се разкрива един чуден живот, който се разгръща между съществата на третата йерархия и оставените от нас мисловни следи. Ние гледаме това поле и долавяме, разбираме, как сме поставени като хора в духовния Космос. Ние създаваме работа на Ангелите за часовете, през които спим, а тази работа я създаваме, когато сме будни. Да, през времето когато сме будни, ние създаваме работа на Ангелите за часовете на нашия сън.
към текста >>
И виждаме, как п
ред
нас се разкрива един чуден живот, който се разгръща между съществата на третата йерархия и оставените от нас мисловни следи.
То носи в себе си следите от дневния живот. То е нивата с плодовете от твоето мислене през деня. В тази нива сега пристъпват съществата на третата йерархия Ангели, Архангели, Архаи. През времето, когато ти се намираш извън твоето физическо и етерно тяло, те изживяват там вътре онова, което през време на дневната будност, хората са изживели в техните представи. - И ние гледаме с благоговение към една такава земна област, където човешките тела са оставени да лежат в съня: Ние виждаме, как към това, което става там като отзвуци от дневния живот, се насочват Ангели, Архангели, Архаи.
И виждаме, как пред нас се разкрива един чуден живот, който се разгръща между съществата на третата йерархия и оставените от нас мисловни следи.
Ние гледаме това поле и долавяме, разбираме, как сме поставени като хора в духовния Космос. Ние създаваме работа на Ангелите за часовете, през които спим, а тази работа я създаваме, когато сме будни. Да, през времето когато сме будни, ние създаваме работа на Ангелите за часовете на нашия сън. И сега в нашето съзнание просветва нещо относно нашия мисловен свят. Сега в съзнанието ни относно света на мислите просветва следното: Да, тези мисли, които минават през главата ти, те съдържат плодовете, които ти влагаш в твоето собствено физическо и етерно тяло, които Ангелите събират през нощта, събират ги, за да ги отнесат в Космоса и ги въплътят там в космическите действия.
към текста >>
И така, мои мили приятели, вие можете да добиете една конкретна п
ред
става, как при съзерцанието на посветения вътре във физическия образ на света имагинативно-образно се явяват съществата на трите йерархии, само че именно, когато този физически свят е обгърнат от нощта в другата част на Земята.
Тогава се чувствах като втъкан, като вплетен в онова, което Серафими, Херувими и Престоли извършват заедно с Кириотетес, Динамис и Ексусиаи. Аз се намирам вътре в него и гледам надолу към моето физическо и моето етерно тяло. Там виждам жълтеникаво-бялото действие на съществата на третата йерархия, които събират плодовете на моите мисли, това виждам аз да вършат Ангелите, Архангелите и Архаите. Аз зная, че съм съединен със съществата на първата и втората йерархия. Гледайки в мощните духовни облаци над моето тяло, което съм напуснал, аз виждам творчеството и живота на третата йерархия. -
И така, мои мили приятели, вие можете да добиете една конкретна представа, как при съзерцанието на посветения вътре във физическия образ на света имагинативно-образно се явяват съществата на трите йерархии, само че именно, когато този физически свят е обгърнат от нощта в другата част на Земята.
И ние можем да си представим, че знанието, виждането на тези възвишени факти все повече и повече се е вграждало и изживявало в сърцата и в душите на онези, които са усвоявали някога науката на посвещението. Това отново може да се изживее в сърцата и в душите на онези, които ще бъдат въведени в модерната наука на посвещението. Но нека си представим, че тази мощна имагинация застава пред душата на човека, застава пред душата на човека така, че сега трябва да изразим нейното съществуване по следния начин: Да си представим човешката душа свободна, освободена от физическото и етерното тяло, тъчаща в лъчите на Серафими, Херувими и Престоли, на Господства, Сили и Власти /Ексусиаи, Динамис, Кириотетес/. Да си представим, че това може да се изрази с един пластичен образ в различни цветове, в една древна мистерия за хора, които не са били посветени /виж рис.12/; да си представим, че някой би се опитал пластично да изрази онова, което посветеният е виждал в това сияещо величие на отвъдната страна на Земята. И за да се покаже, че това същевременно е онзи свят, в който кармата се изработва заедно със съществата на двете най-висши йерархии, нека в тази пластика са представени най-висшите посветени,
към текста >>
И ние можем да си п
ред
ставим, че знанието, виждането на тези възвишени факти все повече и повече се е вграждало и изживявало в сърцата и в душите на онези, които са усвоявали някога науката на посвещението.
Аз се намирам вътре в него и гледам надолу към моето физическо и моето етерно тяло. Там виждам жълтеникаво-бялото действие на съществата на третата йерархия, които събират плодовете на моите мисли, това виждам аз да вършат Ангелите, Архангелите и Архаите. Аз зная, че съм съединен със съществата на първата и втората йерархия. Гледайки в мощните духовни облаци над моето тяло, което съм напуснал, аз виждам творчеството и живота на третата йерархия. - И така, мои мили приятели, вие можете да добиете една конкретна представа, как при съзерцанието на посветения вътре във физическия образ на света имагинативно-образно се явяват съществата на трите йерархии, само че именно, когато този физически свят е обгърнат от нощта в другата част на Земята.
И ние можем да си представим, че знанието, виждането на тези възвишени факти все повече и повече се е вграждало и изживявало в сърцата и в душите на онези, които са усвоявали някога науката на посвещението.
Това отново може да се изживее в сърцата и в душите на онези, които ще бъдат въведени в модерната наука на посвещението. Но нека си представим, че тази мощна имагинация застава пред душата на човека, застава пред душата на човека така, че сега трябва да изразим нейното съществуване по следния начин: Да си представим човешката душа свободна, освободена от физическото и етерното тяло, тъчаща в лъчите на Серафими, Херувими и Престоли, на Господства, Сили и Власти /Ексусиаи, Динамис, Кириотетес/. Да си представим, че това може да се изрази с един пластичен образ в различни цветове, в една древна мистерия за хора, които не са били посветени /виж рис.12/; да си представим, че някой би се опитал пластично да изрази онова, което посветеният е виждал в това сияещо величие на отвъдната страна на Земята. И за да се покаже, че това същевременно е онзи свят, в който кармата се изработва заедно със съществата на двете най-висши йерархии, нека в тази пластика са представени най-висшите посветени, Рис. 12
към текста >>
Но нека си п
ред
ставим, че тази мощна имагинация застава п
ред
душата на човека, застава п
ред
душата на човека така, че сега трябва да изразим нейното съществуване по следния начин: Да си п
ред
ставим човешката душа свободна, освободена от физическото и етерното тяло, тъчаща в лъчите на Серафими, Херувими и Престоли, на Господства, Сили и Власти /Ексусиаи, Динамис, Кириотетес/.
Аз зная, че съм съединен със съществата на първата и втората йерархия. Гледайки в мощните духовни облаци над моето тяло, което съм напуснал, аз виждам творчеството и живота на третата йерархия. - И така, мои мили приятели, вие можете да добиете една конкретна представа, как при съзерцанието на посветения вътре във физическия образ на света имагинативно-образно се явяват съществата на трите йерархии, само че именно, когато този физически свят е обгърнат от нощта в другата част на Земята. И ние можем да си представим, че знанието, виждането на тези възвишени факти все повече и повече се е вграждало и изживявало в сърцата и в душите на онези, които са усвоявали някога науката на посвещението. Това отново може да се изживее в сърцата и в душите на онези, които ще бъдат въведени в модерната наука на посвещението.
Но нека си представим, че тази мощна имагинация застава пред душата на човека, застава пред душата на човека така, че сега трябва да изразим нейното съществуване по следния начин: Да си представим човешката душа свободна, освободена от физическото и етерното тяло, тъчаща в лъчите на Серафими, Херувими и Престоли, на Господства, Сили и Власти /Ексусиаи, Динамис, Кириотетес/.
Да си представим, че това може да се изрази с един пластичен образ в различни цветове, в една древна мистерия за хора, които не са били посветени /виж рис.12/; да си представим, че някой би се опитал пластично да изрази онова, което посветеният е виждал в това сияещо величие на отвъдната страна на Земята. И за да се покаже, че това същевременно е онзи свят, в който кармата се изработва заедно със съществата на двете най-висши йерархии, нека в тази пластика са представени най-висшите посветени, Рис. 12 онези, които през време на тяхното земно съществуване са участвували вече във виждането на света, в който обикновеният човек навлиза едва между смъртта и едно ново раждане. Пред зрителите стоят тези най-висши посветени /виж горните кръгове на рисунката/.
към текста >>
Да си п
ред
ставим, че това може да се изрази с един пластичен образ в различни цветове, в една древна мистерия за хора, които не са били посветени /виж рис.12/; да си п
ред
ставим, че някой би се опитал пластично да изрази онова, което посветеният е виждал в това сияещо величие на отвъдната страна на Земята.
Гледайки в мощните духовни облаци над моето тяло, което съм напуснал, аз виждам творчеството и живота на третата йерархия. - И така, мои мили приятели, вие можете да добиете една конкретна представа, как при съзерцанието на посветения вътре във физическия образ на света имагинативно-образно се явяват съществата на трите йерархии, само че именно, когато този физически свят е обгърнат от нощта в другата част на Земята. И ние можем да си представим, че знанието, виждането на тези възвишени факти все повече и повече се е вграждало и изживявало в сърцата и в душите на онези, които са усвоявали някога науката на посвещението. Това отново може да се изживее в сърцата и в душите на онези, които ще бъдат въведени в модерната наука на посвещението. Но нека си представим, че тази мощна имагинация застава пред душата на човека, застава пред душата на човека така, че сега трябва да изразим нейното съществуване по следния начин: Да си представим човешката душа свободна, освободена от физическото и етерното тяло, тъчаща в лъчите на Серафими, Херувими и Престоли, на Господства, Сили и Власти /Ексусиаи, Динамис, Кириотетес/.
Да си представим, че това може да се изрази с един пластичен образ в различни цветове, в една древна мистерия за хора, които не са били посветени /виж рис.12/; да си представим, че някой би се опитал пластично да изрази онова, което посветеният е виждал в това сияещо величие на отвъдната страна на Земята.
И за да се покаже, че това същевременно е онзи свят, в който кармата се изработва заедно със съществата на двете най-висши йерархии, нека в тази пластика са представени най-висшите посветени, Рис. 12 онези, които през време на тяхното земно съществуване са участвували вече във виждането на света, в който обикновеният човек навлиза едва между смъртта и едно ново раждане. Пред зрителите стоят тези най-висши посветени /виж горните кръгове на рисунката/. След това да си представим една друга картина с човешки тела наоколо.
към текста >>
И за да се покаже, че това същевременно е онзи свят, в който кармата се изработва заедно със съществата на двете най-висши йерархии, нека в тази пластика са п
ред
ставени най-висшите посветени,
И така, мои мили приятели, вие можете да добиете една конкретна представа, как при съзерцанието на посветения вътре във физическия образ на света имагинативно-образно се явяват съществата на трите йерархии, само че именно, когато този физически свят е обгърнат от нощта в другата част на Земята. И ние можем да си представим, че знанието, виждането на тези възвишени факти все повече и повече се е вграждало и изживявало в сърцата и в душите на онези, които са усвоявали някога науката на посвещението. Това отново може да се изживее в сърцата и в душите на онези, които ще бъдат въведени в модерната наука на посвещението. Но нека си представим, че тази мощна имагинация застава пред душата на човека, застава пред душата на човека така, че сега трябва да изразим нейното съществуване по следния начин: Да си представим човешката душа свободна, освободена от физическото и етерното тяло, тъчаща в лъчите на Серафими, Херувими и Престоли, на Господства, Сили и Власти /Ексусиаи, Динамис, Кириотетес/. Да си представим, че това може да се изрази с един пластичен образ в различни цветове, в една древна мистерия за хора, които не са били посветени /виж рис.12/; да си представим, че някой би се опитал пластично да изрази онова, което посветеният е виждал в това сияещо величие на отвъдната страна на Земята.
И за да се покаже, че това същевременно е онзи свят, в който кармата се изработва заедно със съществата на двете най-висши йерархии, нека в тази пластика са представени най-висшите посветени,
Рис. 12 онези, които през време на тяхното земно съществуване са участвували вече във виждането на света, в който обикновеният човек навлиза едва между смъртта и едно ново раждане. Пред зрителите стоят тези най-висши посветени /виж горните кръгове на рисунката/. След това да си представим една друга картина с човешки тела наоколо. Там са поставяли малко по-низшите посветени /долните кръгове/, онези, които още са имали работа с човешките физически и етерни тела.
към текста >>
П
ред
зрителите стоят тези най-висши посветени /виж горните кръгове на рисунката/.
Но нека си представим, че тази мощна имагинация застава пред душата на човека, застава пред душата на човека така, че сега трябва да изразим нейното съществуване по следния начин: Да си представим човешката душа свободна, освободена от физическото и етерното тяло, тъчаща в лъчите на Серафими, Херувими и Престоли, на Господства, Сили и Власти /Ексусиаи, Динамис, Кириотетес/. Да си представим, че това може да се изрази с един пластичен образ в различни цветове, в една древна мистерия за хора, които не са били посветени /виж рис.12/; да си представим, че някой би се опитал пластично да изрази онова, което посветеният е виждал в това сияещо величие на отвъдната страна на Земята. И за да се покаже, че това същевременно е онзи свят, в който кармата се изработва заедно със съществата на двете най-висши йерархии, нека в тази пластика са представени най-висшите посветени, Рис. 12 онези, които през време на тяхното земно съществуване са участвували вече във виждането на света, в който обикновеният човек навлиза едва между смъртта и едно ново раждане.
Пред зрителите стоят тези най-висши посветени /виж горните кръгове на рисунката/.
След това да си представим една друга картина с човешки тела наоколо. Там са поставяли малко по-низшите посветени /долните кръгове/, онези, които още са имали работа с човешките физически и етерни тела. И когато хората са били включении в такова изображение, е било създадено едно копие на онова, което е било виждано от посветените в мистериите. Това е било началото на олтара, който е обграден отпред и върху който се извършва свещенодействието от висшето и нисшето свещеничество - като копие на онова, което може да бъде виждано в инициацията на посветените. И днес още, когато отивате в католически църкви, когато от кораба на църквата гледате олтара, вие имате слабо копие на онова, което някога е било инаугурирано /въведено/ чрез науката на посвещението, и вие ще си създадете представа за раждането на един религиозен култ.
към текста >>
След това да си п
ред
ставим една друга картина с човешки тела наоколо.
Да си представим, че това може да се изрази с един пластичен образ в различни цветове, в една древна мистерия за хора, които не са били посветени /виж рис.12/; да си представим, че някой би се опитал пластично да изрази онова, което посветеният е виждал в това сияещо величие на отвъдната страна на Земята. И за да се покаже, че това същевременно е онзи свят, в който кармата се изработва заедно със съществата на двете най-висши йерархии, нека в тази пластика са представени най-висшите посветени, Рис. 12 онези, които през време на тяхното земно съществуване са участвували вече във виждането на света, в който обикновеният човек навлиза едва между смъртта и едно ново раждане. Пред зрителите стоят тези най-висши посветени /виж горните кръгове на рисунката/.
След това да си представим една друга картина с човешки тела наоколо.
Там са поставяли малко по-низшите посветени /долните кръгове/, онези, които още са имали работа с човешките физически и етерни тела. И когато хората са били включении в такова изображение, е било създадено едно копие на онова, което е било виждано от посветените в мистериите. Това е било началото на олтара, който е обграден отпред и върху който се извършва свещенодействието от висшето и нисшето свещеничество - като копие на онова, което може да бъде виждано в инициацията на посветените. И днес още, когато отивате в католически църкви, когато от кораба на църквата гледате олтара, вие имате слабо копие на онова, което някога е било инаугурирано /въведено/ чрез науката на посвещението, и вие ще си създадете представа за раждането на един религиозен култ. Един култ не се ражда чрез това, че хората го измислят, защото тогава той не е никакъв култ.
към текста >>
Това е било началото на олтара, който е обграден отп
ред
и върху който се извършва свещенодействието от висшето и нисшето свещеничество - като копие на онова, което може да бъде виждано в инициацията на посветените.
онези, които през време на тяхното земно съществуване са участвували вече във виждането на света, в който обикновеният човек навлиза едва между смъртта и едно ново раждане. Пред зрителите стоят тези най-висши посветени /виж горните кръгове на рисунката/. След това да си представим една друга картина с човешки тела наоколо. Там са поставяли малко по-низшите посветени /долните кръгове/, онези, които още са имали работа с човешките физически и етерни тела. И когато хората са били включении в такова изображение, е било създадено едно копие на онова, което е било виждано от посветените в мистериите.
Това е било началото на олтара, който е обграден отпред и върху който се извършва свещенодействието от висшето и нисшето свещеничество - като копие на онова, което може да бъде виждано в инициацията на посветените.
И днес още, когато отивате в католически църкви, когато от кораба на църквата гледате олтара, вие имате слабо копие на онова, което някога е било инаугурирано /въведено/ чрез науката на посвещението, и вие ще си създадете представа за раждането на един религиозен култ. Един култ не се ражда чрез това, че хората го измислят, защото тогава той не е никакъв култ. Един култ се ражда чрез това, че той е копие на ставащото в духовния свят. Ако ми позволите да дам един пример, бих могъл да кажа, че наред с този култ, който представлява най-обхватната страна на едно свещенодействие, което сега не искам да изяснявам, искам да взема само един малък откъс от култа, който вече е внедрен в Общността за християнско обновление, Християнската общност[3], и който по-голяма част от вас, вече познава; нека поставя пред вас спомена за онова, което сте виждали като култ за умрелите - като култ при изгаряне на човешките останки, на което по-голяма част от вас са присъствали, или при едно погребално тържество, - какво представлява този култ, изграден в смисъла на нашата Християнска общност? Вие виждате, как този култ протича.
към текста >>
И днес още, когато отивате в католически църкви, когато от кораба на църквата гледате олтара, вие имате слабо копие на онова, което някога е било инаугурирано /въведено/ чрез науката на посвещението, и вие ще си създадете п
ред
става за раждането на един религиозен култ.
Пред зрителите стоят тези най-висши посветени /виж горните кръгове на рисунката/. След това да си представим една друга картина с човешки тела наоколо. Там са поставяли малко по-низшите посветени /долните кръгове/, онези, които още са имали работа с човешките физически и етерни тела. И когато хората са били включении в такова изображение, е било създадено едно копие на онова, което е било виждано от посветените в мистериите. Това е било началото на олтара, който е обграден отпред и върху който се извършва свещенодействието от висшето и нисшето свещеничество - като копие на онова, което може да бъде виждано в инициацията на посветените.
И днес още, когато отивате в католически църкви, когато от кораба на църквата гледате олтара, вие имате слабо копие на онова, което някога е било инаугурирано /въведено/ чрез науката на посвещението, и вие ще си създадете представа за раждането на един религиозен култ.
Един култ не се ражда чрез това, че хората го измислят, защото тогава той не е никакъв култ. Един култ се ражда чрез това, че той е копие на ставащото в духовния свят. Ако ми позволите да дам един пример, бих могъл да кажа, че наред с този култ, който представлява най-обхватната страна на едно свещенодействие, което сега не искам да изяснявам, искам да взема само един малък откъс от култа, който вече е внедрен в Общността за християнско обновление, Християнската общност[3], и който по-голяма част от вас, вече познава; нека поставя пред вас спомена за онова, което сте виждали като култ за умрелите - като култ при изгаряне на човешките останки, на което по-голяма част от вас са присъствали, или при едно погребално тържество, - какво представлява този култ, изграден в смисъла на нашата Християнска общност? Вие виждате, как този култ протича. Вие виждате отпред да стои ковчегът, в който се намират земните останки на умрелия.
към текста >>
Ако ми позволите да дам един пример, бих могъл да кажа, че на
ред
с този култ, който п
ред
ставлява най-обхватната страна на едно свещенодействие, което сега не искам да изяснявам, искам да взема само един малък откъс от култа, който вече е внедрен в Общността за християнско обновление, Християнската общност[3], и който по-голяма част от вас, вече познава; нека поставя п
ред
вас спомена за онова, което сте виждали като култ за умрелите - като култ при изгаряне на човешките останки, на което по-голяма част от вас са присъствали, или при едно погребално тържество, - какво п
ред
ставлява този култ, изграден в смисъла на нашата Християнска общност?
И когато хората са били включении в такова изображение, е било създадено едно копие на онова, което е било виждано от посветените в мистериите. Това е било началото на олтара, който е обграден отпред и върху който се извършва свещенодействието от висшето и нисшето свещеничество - като копие на онова, което може да бъде виждано в инициацията на посветените. И днес още, когато отивате в католически църкви, когато от кораба на църквата гледате олтара, вие имате слабо копие на онова, което някога е било инаугурирано /въведено/ чрез науката на посвещението, и вие ще си създадете представа за раждането на един религиозен култ. Един култ не се ражда чрез това, че хората го измислят, защото тогава той не е никакъв култ. Един култ се ражда чрез това, че той е копие на ставащото в духовния свят.
Ако ми позволите да дам един пример, бих могъл да кажа, че наред с този култ, който представлява най-обхватната страна на едно свещенодействие, което сега не искам да изяснявам, искам да взема само един малък откъс от култа, който вече е внедрен в Общността за християнско обновление, Християнската общност[3], и който по-голяма част от вас, вече познава; нека поставя пред вас спомена за онова, което сте виждали като култ за умрелите - като култ при изгаряне на човешките останки, на което по-голяма част от вас са присъствали, или при едно погребално тържество, - какво представлява този култ, изграден в смисъла на нашата Християнска общност?
Вие виждате, как този култ протича. Вие виждате отпред да стои ковчегът, в който се намират земните останки на умрелия. Вие виждате, как пред този ковчег се извършва определен култ. Слушате молитвени формули изговаряни от свещеника. Това може да бъде и по-сложно, но в неговата простота, какъвто този култ е сега, може вече да бъде завоювано онова, което може да бъде завоювано чрез него, да бъде завоювано за хората.
към текста >>
Вие виждате отп
ред
да стои ковчегът, в който се намират земните останки на умрелия.
И днес още, когато отивате в католически църкви, когато от кораба на църквата гледате олтара, вие имате слабо копие на онова, което някога е било инаугурирано /въведено/ чрез науката на посвещението, и вие ще си създадете представа за раждането на един религиозен култ. Един култ не се ражда чрез това, че хората го измислят, защото тогава той не е никакъв култ. Един култ се ражда чрез това, че той е копие на ставащото в духовния свят. Ако ми позволите да дам един пример, бих могъл да кажа, че наред с този култ, който представлява най-обхватната страна на едно свещенодействие, което сега не искам да изяснявам, искам да взема само един малък откъс от култа, който вече е внедрен в Общността за християнско обновление, Християнската общност[3], и който по-голяма част от вас, вече познава; нека поставя пред вас спомена за онова, което сте виждали като култ за умрелите - като култ при изгаряне на човешките останки, на което по-голяма част от вас са присъствали, или при едно погребално тържество, - какво представлява този култ, изграден в смисъла на нашата Християнска общност? Вие виждате, как този култ протича.
Вие виждате отпред да стои ковчегът, в който се намират земните останки на умрелия.
Вие виждате, как пред този ковчег се извършва определен култ. Слушате молитвени формули изговаряни от свещеника. Това може да бъде и по-сложно, но в неговата простота, какъвто този култ е сега, може вече да бъде завоювано онова, което може да бъде завоювано чрез него, да бъде завоювано за хората. Какво е то? Мои мили приятели, ако тук имаме някакъв предмет или едно същество, а тук едно огледало, вие виждате вътре един огледален образ.
към текста >>
Вие виждате, как п
ред
този ковчег се извършва оп
ред
елен култ.
Един култ не се ражда чрез това, че хората го измислят, защото тогава той не е никакъв култ. Един култ се ражда чрез това, че той е копие на ставащото в духовния свят. Ако ми позволите да дам един пример, бих могъл да кажа, че наред с този култ, който представлява най-обхватната страна на едно свещенодействие, което сега не искам да изяснявам, искам да взема само един малък откъс от култа, който вече е внедрен в Общността за християнско обновление, Християнската общност[3], и който по-голяма част от вас, вече познава; нека поставя пред вас спомена за онова, което сте виждали като култ за умрелите - като култ при изгаряне на човешките останки, на което по-голяма част от вас са присъствали, или при едно погребално тържество, - какво представлява този култ, изграден в смисъла на нашата Християнска общност? Вие виждате, как този култ протича. Вие виждате отпред да стои ковчегът, в който се намират земните останки на умрелия.
Вие виждате, как пред този ковчег се извършва определен култ.
Слушате молитвени формули изговаряни от свещеника. Това може да бъде и по-сложно, но в неговата простота, какъвто този култ е сега, може вече да бъде завоювано онова, което може да бъде завоювано чрез него, да бъде завоювано за хората. Какво е то? Мои мили приятели, ако тук имаме някакъв предмет или едно същество, а тук едно огледало, вие виждате вътре един огледален образ. Имате две неща - нещо действително съществуващо и един огледален образ, едно отражение.
към текста >>
Мои мили приятели, ако тук имаме някакъв п
ред
мет или едно същество, а тук едно огледало, вие виждате вътре един огледален образ.
Вие виждате отпред да стои ковчегът, в който се намират земните останки на умрелия. Вие виждате, как пред този ковчег се извършва определен култ. Слушате молитвени формули изговаряни от свещеника. Това може да бъде и по-сложно, но в неговата простота, какъвто този култ е сега, може вече да бъде завоювано онова, което може да бъде завоювано чрез него, да бъде завоювано за хората. Какво е то?
Мои мили приятели, ако тук имаме някакъв предмет или едно същество, а тук едно огледало, вие виждате вътре един огледален образ.
Имате две неща - нещо действително съществуващо и един огледален образ, едно отражение. Когато се извършва един култ за умрелите, вие имате две неща. Онова, което е култът, извършен от свещеникът пред ковчега, е само един огледален образ, едно отражение. Това е едно действително отражение и не би било действителност, ако не би било истинско отражение. Какво отразява то?
към текста >>
Онова, което е култът, извършен от свещеникът п
ред
ковчега, е само един огледален образ, едно отражение.
Това може да бъде и по-сложно, но в неговата простота, какъвто този култ е сега, може вече да бъде завоювано онова, което може да бъде завоювано чрез него, да бъде завоювано за хората. Какво е то? Мои мили приятели, ако тук имаме някакъв предмет или едно същество, а тук едно огледало, вие виждате вътре един огледален образ. Имате две неща - нещо действително съществуващо и един огледален образ, едно отражение. Когато се извършва един култ за умрелите, вие имате две неща.
Онова, което е култът, извършен от свещеникът пред ковчега, е само един огледален образ, едно отражение.
Това е едно действително отражение и не би било действителност, ако не би било истинско отражение. Какво отразява то? Онова, което върши тук свещеникът като стои пред трупа и извършва култа, има своя първообраз в най-близкия, свръхсетивен свят, където - през времето, когато тук пред физическото тяло и всъщност пред още присъствуващото етерно тяло извършваме земния култ, - се извършва небесният култ, извършва се от духовните съществата от другата страна на съществуването, където душевно-духовното естество на човека се посреща с култа на приемането, както тук ние стоим пред трупа с култа на сбогуването. Един култ е истина само тогава, когато той има този действителен произход. И така вие виждате, как в земния живот действа свръхсетивният живот; как тук навсякъде съществува свръхсетивният живот.
към текста >>
Онова, което върши тук свещеникът като стои п
ред
трупа и извършва култа, има своя първообраз в най-близкия, свръхсетивен свят, където - през времето, когато тук п
ред
физическото тяло и всъщност п
ред
още присъствуващото етерно тяло извършваме земния култ, - се извършва небесният култ, извършва се от духовните съществата от другата страна на съществуването, където душевно-духовното естество на човека се посреща с култа на приемането, както тук ние стоим п
ред
трупа с култа на сбогуването.
Имате две неща - нещо действително съществуващо и един огледален образ, едно отражение. Когато се извършва един култ за умрелите, вие имате две неща. Онова, което е култът, извършен от свещеникът пред ковчега, е само един огледален образ, едно отражение. Това е едно действително отражение и не би било действителност, ако не би било истинско отражение. Какво отразява то?
Онова, което върши тук свещеникът като стои пред трупа и извършва култа, има своя първообраз в най-близкия, свръхсетивен свят, където - през времето, когато тук пред физическото тяло и всъщност пред още присъствуващото етерно тяло извършваме земния култ, - се извършва небесният култ, извършва се от духовните съществата от другата страна на съществуването, където душевно-духовното естество на човека се посреща с култа на приемането, както тук ние стоим пред трупа с култа на сбогуването.
Един култ е истина само тогава, когато той има този действителен произход. И така вие виждате, как в земния живот действа свръхсетивният живот; как тук навсякъде съществува свръхсетивният живот. Когато изпълняваме един истински култ за умрелите, на този култ за умрелите отговаря един свръхсетивен начин на действие. Това действа заедно. И ако в молитвата за умрелите има благоговение, истинност, достойнство, тогава в молитвата за умрелите звучат и молитвите на съществата на висшите йерархии в свръхсетивния свят.
към текста >>
38.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
След като онзи ден се опитах да п
ред
ставя п
ред
душата ви, така да се каже, космически-култовата картина, която ни п
ред
ставя човека във връзка със съществата от духовния свят и показах, че от тази връзка произлиза не само изработването на кармата, а също изживяването на кармата по време на земното физическо съществуване, днес бих искал да приемете една мисъл, която бе засегната още в лекцията тогава.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 29. юни 1924
След като онзи ден се опитах да представя пред душата ви, така да се каже, космически-култовата картина, която ни представя човека във връзка със съществата от духовния свят и показах, че от тази връзка произлиза не само изработването на кармата, а също изживяването на кармата по време на земното физическо съществуване, днес бих искал да приемете една мисъл, която бе засегната още в лекцията тогава.
Аз казах, че именно съвременният момент в развитието на човечеството поставя пред душата на познавача на инициационната наука световно-исторически кармически въпроси. И преди да стигнем до разглеждане на кармическото познание, искам да разгледаме кармата също и от световноисторическа гледна точка, засягаща всъщност цялото цивилизовано човечество. Наистина днес в света стават неща, които засягат отблизо вече и обикновеното съзнание, бих искал да кажа, сърцето, което е свързано с обикновеното съзнание. Над цивилизацията на Европа виси тежък облак и в определен смисъл е учудващо, колко малко общо взето човечеството иска да го почувства, да то долови. Първо е достатъчно да помислим само за всичко онова, което произлиза от определен начин на схващане за живота при голяма част от човечеството.
към текста >>
Аз казах, че именно съвременният момент в развитието на човечеството поставя п
ред
душата на познавача на инициационната наука световно-исторически кармически въпроси.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 29. юни 1924 След като онзи ден се опитах да представя пред душата ви, така да се каже, космически-култовата картина, която ни представя човека във връзка със съществата от духовния свят и показах, че от тази връзка произлиза не само изработването на кармата, а също изживяването на кармата по време на земното физическо съществуване, днес бих искал да приемете една мисъл, която бе засегната още в лекцията тогава.
Аз казах, че именно съвременният момент в развитието на човечеството поставя пред душата на познавача на инициационната наука световно-исторически кармически въпроси.
И преди да стигнем до разглеждане на кармическото познание, искам да разгледаме кармата също и от световноисторическа гледна точка, засягаща всъщност цялото цивилизовано човечество. Наистина днес в света стават неща, които засягат отблизо вече и обикновеното съзнание, бих искал да кажа, сърцето, което е свързано с обикновеното съзнание. Над цивилизацията на Европа виси тежък облак и в определен смисъл е учудващо, колко малко общо взето човечеството иска да го почувства, да то долови. Първо е достатъчно да помислим само за всичко онова, което произлиза от определен начин на схващане за живота при голяма част от човечеството. Нека насочим погледа си само върху това, което в Източна Европа е направено от християнството, да насочим погледа си върху това, как до нас достигат дадени вести, които съвсем не са невероятни, че по нареждане например на настоящия режим на Съветска Русия книгите на Лев Толстой се претопяват за изработване на хартия, за да се заличи тяхното съществуване в бъдещето.
към текста >>
И п
ред
и да стигнем до разглеждане на кармическото познание, искам да разгледаме кармата също и от световноисторическа гледна точка, засягаща всъщност цялото цивилизовано човечество.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 29. юни 1924 След като онзи ден се опитах да представя пред душата ви, така да се каже, космически-култовата картина, която ни представя човека във връзка със съществата от духовния свят и показах, че от тази връзка произлиза не само изработването на кармата, а също изживяването на кармата по време на земното физическо съществуване, днес бих искал да приемете една мисъл, която бе засегната още в лекцията тогава. Аз казах, че именно съвременният момент в развитието на човечеството поставя пред душата на познавача на инициационната наука световно-исторически кармически въпроси.
И преди да стигнем до разглеждане на кармическото познание, искам да разгледаме кармата също и от световноисторическа гледна точка, засягаща всъщност цялото цивилизовано човечество.
Наистина днес в света стават неща, които засягат отблизо вече и обикновеното съзнание, бих искал да кажа, сърцето, което е свързано с обикновеното съзнание. Над цивилизацията на Европа виси тежък облак и в определен смисъл е учудващо, колко малко общо взето човечеството иска да го почувства, да то долови. Първо е достатъчно да помислим само за всичко онова, което произлиза от определен начин на схващане за живота при голяма част от човечеството. Нека насочим погледа си само върху това, което в Източна Европа е направено от християнството, да насочим погледа си върху това, как до нас достигат дадени вести, които съвсем не са невероятни, че по нареждане например на настоящия режим на Съветска Русия книгите на Лев Толстой се претопяват за изработване на хартия, за да се заличи тяхното съществуване в бъдещето. Макар и такива неща да не стават непременно по начина, както се съобщава, все пак ние не трябва да се затваряме за сериозността на момента, на световноисторическия момент, в който живеем, и трябва да чуем едва ли не ежедневното предупреждение на науката на посвещението (инициационната наука): че днес вече е настъпило времето, когато най-различните дребни интереси, които занимават хората, трябва да замлъкнат за малко и колкото е възможно повече души да се обърнат към великите въпроси и интереси.
към текста >>
Над цивилизацията на Европа виси тежък облак и в оп
ред
елен смисъл е учудващо, колко малко общо взето човечеството иска да го почувства, да то долови.
юни 1924 След като онзи ден се опитах да представя пред душата ви, така да се каже, космически-култовата картина, която ни представя човека във връзка със съществата от духовния свят и показах, че от тази връзка произлиза не само изработването на кармата, а също изживяването на кармата по време на земното физическо съществуване, днес бих искал да приемете една мисъл, която бе засегната още в лекцията тогава. Аз казах, че именно съвременният момент в развитието на човечеството поставя пред душата на познавача на инициационната наука световно-исторически кармически въпроси. И преди да стигнем до разглеждане на кармическото познание, искам да разгледаме кармата също и от световноисторическа гледна точка, засягаща всъщност цялото цивилизовано човечество. Наистина днес в света стават неща, които засягат отблизо вече и обикновеното съзнание, бих искал да кажа, сърцето, което е свързано с обикновеното съзнание.
Над цивилизацията на Европа виси тежък облак и в определен смисъл е учудващо, колко малко общо взето човечеството иска да го почувства, да то долови.
Първо е достатъчно да помислим само за всичко онова, което произлиза от определен начин на схващане за живота при голяма част от човечеството. Нека насочим погледа си само върху това, което в Източна Европа е направено от християнството, да насочим погледа си върху това, как до нас достигат дадени вести, които съвсем не са невероятни, че по нареждане например на настоящия режим на Съветска Русия книгите на Лев Толстой се претопяват за изработване на хартия, за да се заличи тяхното съществуване в бъдещето. Макар и такива неща да не стават непременно по начина, както се съобщава, все пак ние не трябва да се затваряме за сериозността на момента, на световноисторическия момент, в който живеем, и трябва да чуем едва ли не ежедневното предупреждение на науката на посвещението (инициационната наука): че днес вече е настъпило времето, когато най-различните дребни интереси, които занимават хората, трябва да замлъкнат за малко и колкото е възможно повече души да се обърнат към великите въпроси и интереси. Интересът към общочовешките въпроси е по-скоро на изчезване, отколкото в растеж. И така ние виждаме, как днес светогледи, които творят нещо, - макар и това да е едно творчество в унищожаването, - се раждат от един чисто страстен, емоционален човешки елемент, който върви по пътищата на Луцифер.
към текста >>
Първо е достатъчно да помислим само за всичко онова, което произлиза от оп
ред
елен начин на схващане за живота при голяма част от човечеството.
След като онзи ден се опитах да представя пред душата ви, така да се каже, космически-култовата картина, която ни представя човека във връзка със съществата от духовния свят и показах, че от тази връзка произлиза не само изработването на кармата, а също изживяването на кармата по време на земното физическо съществуване, днес бих искал да приемете една мисъл, която бе засегната още в лекцията тогава. Аз казах, че именно съвременният момент в развитието на човечеството поставя пред душата на познавача на инициационната наука световно-исторически кармически въпроси. И преди да стигнем до разглеждане на кармическото познание, искам да разгледаме кармата също и от световноисторическа гледна точка, засягаща всъщност цялото цивилизовано човечество. Наистина днес в света стават неща, които засягат отблизо вече и обикновеното съзнание, бих искал да кажа, сърцето, което е свързано с обикновеното съзнание. Над цивилизацията на Европа виси тежък облак и в определен смисъл е учудващо, колко малко общо взето човечеството иска да го почувства, да то долови.
Първо е достатъчно да помислим само за всичко онова, което произлиза от определен начин на схващане за живота при голяма част от човечеството.
Нека насочим погледа си само върху това, което в Източна Европа е направено от християнството, да насочим погледа си върху това, как до нас достигат дадени вести, които съвсем не са невероятни, че по нареждане например на настоящия режим на Съветска Русия книгите на Лев Толстой се претопяват за изработване на хартия, за да се заличи тяхното съществуване в бъдещето. Макар и такива неща да не стават непременно по начина, както се съобщава, все пак ние не трябва да се затваряме за сериозността на момента, на световноисторическия момент, в който живеем, и трябва да чуем едва ли не ежедневното предупреждение на науката на посвещението (инициационната наука): че днес вече е настъпило времето, когато най-различните дребни интереси, които занимават хората, трябва да замлъкнат за малко и колкото е възможно повече души да се обърнат към великите въпроси и интереси. Интересът към общочовешките въпроси е по-скоро на изчезване, отколкото в растеж. И така ние виждаме, как днес светогледи, които творят нещо, - макар и това да е едно творчество в унищожаването, - се раждат от един чисто страстен, емоционален човешки елемент, който върви по пътищата на Луцифер. При голяма част от човечеството и днес трябва да отбележим, че се отхвърля всичко, което е действителност, понеже не е вярно, че при материалистичното изграждане на света материята се признава.
към текста >>
Макар и такива неща да не стават непременно по начина, както се съобщава, все пак ние не трябва да се затваряме за сериозността на момента, на световноисторическия момент, в който живеем, и трябва да чуем едва ли не ежедневното п
ред
упреждение на науката на посвещението (инициационната наука): че днес вече е настъпило времето, когато най-различните дребни интереси, които занимават хората, трябва да замлъкнат за малко и колкото е възможно повече души да се обърнат към великите въпроси и интереси.
И преди да стигнем до разглеждане на кармическото познание, искам да разгледаме кармата също и от световноисторическа гледна точка, засягаща всъщност цялото цивилизовано човечество. Наистина днес в света стават неща, които засягат отблизо вече и обикновеното съзнание, бих искал да кажа, сърцето, което е свързано с обикновеното съзнание. Над цивилизацията на Европа виси тежък облак и в определен смисъл е учудващо, колко малко общо взето човечеството иска да го почувства, да то долови. Първо е достатъчно да помислим само за всичко онова, което произлиза от определен начин на схващане за живота при голяма част от човечеството. Нека насочим погледа си само върху това, което в Източна Европа е направено от християнството, да насочим погледа си върху това, как до нас достигат дадени вести, които съвсем не са невероятни, че по нареждане например на настоящия режим на Съветска Русия книгите на Лев Толстой се претопяват за изработване на хартия, за да се заличи тяхното съществуване в бъдещето.
Макар и такива неща да не стават непременно по начина, както се съобщава, все пак ние не трябва да се затваряме за сериозността на момента, на световноисторическия момент, в който живеем, и трябва да чуем едва ли не ежедневното предупреждение на науката на посвещението (инициационната наука): че днес вече е настъпило времето, когато най-различните дребни интереси, които занимават хората, трябва да замлъкнат за малко и колкото е възможно повече души да се обърнат към великите въпроси и интереси.
Интересът към общочовешките въпроси е по-скоро на изчезване, отколкото в растеж. И така ние виждаме, как днес светогледи, които творят нещо, - макар и това да е едно творчество в унищожаването, - се раждат от един чисто страстен, емоционален човешки елемент, който върви по пътищата на Луцифер. При голяма част от човечеството и днес трябва да отбележим, че се отхвърля всичко, което е действителност, понеже не е вярно, че при материалистичното изграждане на света материята се признава. Материята се признава само тогава, когато в нея се вижда творящият дух. Следователно, който отрича творящия дух в материята, той не признава също и материята, а признава само един идол на материята.
към текста >>
Фантастични п
ред
стави за нещо недействително владеят от една страна човечеството.
И така ние виждаме, как днес светогледи, които творят нещо, - макар и това да е едно творчество в унищожаването, - се раждат от един чисто страстен, емоционален човешки елемент, който върви по пътищата на Луцифер. При голяма част от човечеството и днес трябва да отбележим, че се отхвърля всичко, което е действителност, понеже не е вярно, че при материалистичното изграждане на света материята се признава. Материята се признава само тогава, когато в нея се вижда творящият дух. Следователно, който отрича творящия дух в материята, той не признава също и материята, а признава само един идол на материята. Идолопоклонничеството, което се ражда по този начин, е много по-ужасно от идолопоклонничеството на първобитните хора, за което така често се говори като за детски стадий на цивилизацията.
Фантастични представи за нещо недействително владеят от една страна човечеството.
В световноисторическото развитие на човечеството такива неща без съмнение са найразнообразни. Но именно духовно-научното разглеждане, което показва, как тези неща са свързани с целия световен ред, обръща вниманието върху това, колко сериозно те трябва да се разглеждат. И така ние трябва да насочим погледа си върху онова, което се ражда благодарение на факта, че в известна степен се създават социални световни системи под влиянието на материалистично-фантастични представи, които изцяло са родени от заблудената човешка природа, които нямат нищо общо с никаква действителност и не се коренят никъде другаде, освен в самия човек. След като по този начин поставихме пред нашия поглед един исторически факт, който обаче е нещо съвременно, сега ще разгледаме един елементарен природен факт, за който загатнахме вече последния път, един елементарен природен факт, както той се явява тогава, когато човешки групи внезапно са изтръгнати от земното съществуване чрез стихийни природни събития земетресения, вулканически изригвания или други подобни процеси. Ние научаваме, че в света е станала някаква стихийна катастрофа.
към текста >>
Но именно духовно-научното разглеждане, което показва, как тези неща са свързани с целия световен
ред
, обръща вниманието върху това, колко сериозно те трябва да се разглеждат.
Материята се признава само тогава, когато в нея се вижда творящият дух. Следователно, който отрича творящия дух в материята, той не признава също и материята, а признава само един идол на материята. Идолопоклонничеството, което се ражда по този начин, е много по-ужасно от идолопоклонничеството на първобитните хора, за което така често се говори като за детски стадий на цивилизацията. Фантастични представи за нещо недействително владеят от една страна човечеството. В световноисторическото развитие на човечеството такива неща без съмнение са найразнообразни.
Но именно духовно-научното разглеждане, което показва, как тези неща са свързани с целия световен ред, обръща вниманието върху това, колко сериозно те трябва да се разглеждат.
И така ние трябва да насочим погледа си върху онова, което се ражда благодарение на факта, че в известна степен се създават социални световни системи под влиянието на материалистично-фантастични представи, които изцяло са родени от заблудената човешка природа, които нямат нищо общо с никаква действителност и не се коренят никъде другаде, освен в самия човек. След като по този начин поставихме пред нашия поглед един исторически факт, който обаче е нещо съвременно, сега ще разгледаме един елементарен природен факт, за който загатнахме вече последния път, един елементарен природен факт, както той се явява тогава, когато човешки групи внезапно са изтръгнати от земното съществуване чрез стихийни природни събития земетресения, вулканически изригвания или други подобни процеси. Ние научаваме, че в света е станала някаква стихийна катастрофа. При тази катастрофа голямо число хора са намерили смъртта си, или изобщо са били затруднени в живота си. От такива природни стихийни събития ние насочваме погледа си върху онова, което е свързано повече с цялата наша култура.
към текста >>
И така ние трябва да насочим погледа си върху онова, което се ражда благодарение на факта, че в известна степен се създават социални световни системи под влиянието на материалистично-фантастични п
ред
стави, които изцяло са родени от заблудената човешка природа, които нямат нищо общо с никаква действителност и не се коренят никъде другаде, освен в самия човек.
Следователно, който отрича творящия дух в материята, той не признава също и материята, а признава само един идол на материята. Идолопоклонничеството, което се ражда по този начин, е много по-ужасно от идолопоклонничеството на първобитните хора, за което така често се говори като за детски стадий на цивилизацията. Фантастични представи за нещо недействително владеят от една страна човечеството. В световноисторическото развитие на човечеството такива неща без съмнение са найразнообразни. Но именно духовно-научното разглеждане, което показва, как тези неща са свързани с целия световен ред, обръща вниманието върху това, колко сериозно те трябва да се разглеждат.
И така ние трябва да насочим погледа си върху онова, което се ражда благодарение на факта, че в известна степен се създават социални световни системи под влиянието на материалистично-фантастични представи, които изцяло са родени от заблудената човешка природа, които нямат нищо общо с никаква действителност и не се коренят никъде другаде, освен в самия човек.
След като по този начин поставихме пред нашия поглед един исторически факт, който обаче е нещо съвременно, сега ще разгледаме един елементарен природен факт, за който загатнахме вече последния път, един елементарен природен факт, както той се явява тогава, когато човешки групи внезапно са изтръгнати от земното съществуване чрез стихийни природни събития земетресения, вулканически изригвания или други подобни процеси. Ние научаваме, че в света е станала някаква стихийна катастрофа. При тази катастрофа голямо число хора са намерили смъртта си, или изобщо са били затруднени в живота си. От такива природни стихийни събития ние насочваме погледа си върху онова, което е свързано повече с цялата наша култура. Ние насочваме например погледа си върху това, как кармическите действия се проявяват чрез една железопътна катастрофа, как чрез културно-техническите съоръжения неочаквано се пресича нишката на живота при осъществяването на кармическото въздействие.
към текста >>
След като по този начин поставихме п
ред
нашия поглед един исторически факт, който обаче е нещо съвременно, сега ще разгледаме един елементарен природен факт, за който загатнахме вече последния път, един елементарен природен факт, както той се явява тогава, когато човешки групи внезапно са изтръгнати от земното съществуване чрез стихийни природни събития земетресения, вулканически изригвания или други подобни процеси.
Идолопоклонничеството, което се ражда по този начин, е много по-ужасно от идолопоклонничеството на първобитните хора, за което така често се говори като за детски стадий на цивилизацията. Фантастични представи за нещо недействително владеят от една страна човечеството. В световноисторическото развитие на човечеството такива неща без съмнение са найразнообразни. Но именно духовно-научното разглеждане, което показва, как тези неща са свързани с целия световен ред, обръща вниманието върху това, колко сериозно те трябва да се разглеждат. И така ние трябва да насочим погледа си върху онова, което се ражда благодарение на факта, че в известна степен се създават социални световни системи под влиянието на материалистично-фантастични представи, които изцяло са родени от заблудената човешка природа, които нямат нищо общо с никаква действителност и не се коренят никъде другаде, освен в самия човек.
След като по този начин поставихме пред нашия поглед един исторически факт, който обаче е нещо съвременно, сега ще разгледаме един елементарен природен факт, за който загатнахме вече последния път, един елементарен природен факт, както той се явява тогава, когато човешки групи внезапно са изтръгнати от земното съществуване чрез стихийни природни събития земетресения, вулканически изригвания или други подобни процеси.
Ние научаваме, че в света е станала някаква стихийна катастрофа. При тази катастрофа голямо число хора са намерили смъртта си, или изобщо са били затруднени в живота си. От такива природни стихийни събития ние насочваме погледа си върху онова, което е свързано повече с цялата наша култура. Ние насочваме например погледа си върху това, как кармическите действия се проявяват чрез една железопътна катастрофа, как чрез културно-техническите съоръжения неочаквано се пресича нишката на живота при осъществяването на кармическото въздействие. И ако вземем сериозно разглеждането на кармата, от една страна ние трябва да запитаме: - Как изглежда кармата тогава, когато при участващите в един такъв социален земен ред се проявява нещо чисто емоционално, фантастично, което живее само вътре в човека, а не живее външно?
към текста >>
И ако вземем сериозно разглеждането на кармата, от една страна ние трябва да запитаме: - Как изглежда кармата тогава, когато при участващите в един такъв социален земен
ред
се проявява нещо чисто емоционално, фантастично, което живее само вътре в човека, а не живее външно?
След като по този начин поставихме пред нашия поглед един исторически факт, който обаче е нещо съвременно, сега ще разгледаме един елементарен природен факт, за който загатнахме вече последния път, един елементарен природен факт, както той се явява тогава, когато човешки групи внезапно са изтръгнати от земното съществуване чрез стихийни природни събития земетресения, вулканически изригвания или други подобни процеси. Ние научаваме, че в света е станала някаква стихийна катастрофа. При тази катастрофа голямо число хора са намерили смъртта си, или изобщо са били затруднени в живота си. От такива природни стихийни събития ние насочваме погледа си върху онова, което е свързано повече с цялата наша култура. Ние насочваме например погледа си върху това, как кармическите действия се проявяват чрез една железопътна катастрофа, как чрез културно-техническите съоръжения неочаквано се пресича нишката на живота при осъществяването на кармическото въздействие.
И ако вземем сериозно разглеждането на кармата, от една страна ние трябва да запитаме: - Как изглежда кармата тогава, когато при участващите в един такъв социален земен ред се проявява нещо чисто емоционално, фантастично, което живее само вътре в човека, а не живее външно?
Как се изгражда кармата, когато чрез природните стихии или чрез събития, произлизащи от достиженията на нашата цивилизация внезапно се прерязва нишката на живота? - Тук се намира една от точките, мои мили приятели, където инициационната наука действително дълбоко прониква в човешкия чувствен и душевен живот. За обикновеното съзнание не възникват въпросите: - Как нещо такова се отразява в поредните земни животи на човека? - Пред обикновеното съзнание именно при цивилизационните катастрофи не изниква въпросът за човешката съдба в по-широк смисъл.
към текста >>
За обикновеното съзнание не възникват въпросите: - Как нещо такова се отразява в по
ред
ните земни животи на човека?
Ние насочваме например погледа си върху това, как кармическите действия се проявяват чрез една железопътна катастрофа, как чрез културно-техническите съоръжения неочаквано се пресича нишката на живота при осъществяването на кармическото въздействие. И ако вземем сериозно разглеждането на кармата, от една страна ние трябва да запитаме: - Как изглежда кармата тогава, когато при участващите в един такъв социален земен ред се проявява нещо чисто емоционално, фантастично, което живее само вътре в човека, а не живее външно? Как се изгражда кармата, когато чрез природните стихии или чрез събития, произлизащи от достиженията на нашата цивилизация внезапно се прерязва нишката на живота? - Тук се намира една от точките, мои мили приятели, където инициационната наука действително дълбоко прониква в човешкия чувствен и душевен живот.
За обикновеното съзнание не възникват въпросите: - Как нещо такова се отразява в поредните земни животи на човека?
- Пред обикновеното съзнание именно при цивилизационните катастрофи не изниква въпросът за човешката съдба в по-широк смисъл. Това е така, защото обикновеното съзнание счита, че съдбата на един загинал от катастрофа човек е приключена. Науката на посвещението от една страна вижда това, което става на преден план в живота на хората на Земята, а на заден план онова, което се проявява като дела на боговете, свързани с човешките души. И именно от това, което става на заден план, науката на посвещението получава своите предпоставки за оценка на земния живот. Така че в по-нататъшното разглеждане на кармата ще видим, как именно в земния живот някои неща трябва да се развият по определен начин, за да могат осъществяващи се зад земния живот божествени неща да бъдат изградени по човешки, също несъмнено според волята на боговете.
към текста >>
- П
ред
обикновеното съзнание именно при цивилизационните катастрофи не изниква въпросът за човешката съдба в по-широк смисъл.
И ако вземем сериозно разглеждането на кармата, от една страна ние трябва да запитаме: - Как изглежда кармата тогава, когато при участващите в един такъв социален земен ред се проявява нещо чисто емоционално, фантастично, което живее само вътре в човека, а не живее външно? Как се изгражда кармата, когато чрез природните стихии или чрез събития, произлизащи от достиженията на нашата цивилизация внезапно се прерязва нишката на живота? - Тук се намира една от точките, мои мили приятели, където инициационната наука действително дълбоко прониква в човешкия чувствен и душевен живот. За обикновеното съзнание не възникват въпросите: - Как нещо такова се отразява в поредните земни животи на човека?
- Пред обикновеното съзнание именно при цивилизационните катастрофи не изниква въпросът за човешката съдба в по-широк смисъл.
Това е така, защото обикновеното съзнание счита, че съдбата на един загинал от катастрофа човек е приключена. Науката на посвещението от една страна вижда това, което става на преден план в живота на хората на Земята, а на заден план онова, което се проявява като дела на боговете, свързани с човешките души. И именно от това, което става на заден план, науката на посвещението получава своите предпоставки за оценка на земния живот. Така че в по-нататъшното разглеждане на кармата ще видим, как именно в земния живот някои неща трябва да се развият по определен начин, за да могат осъществяващи се зад земния живот божествени неща да бъдат изградени по човешки, също несъмнено според волята на боговете. Защото, когато насочим поглед към задния план, ние виждаме всичко онова, което човешката душа изгражда кармически между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Науката на посвещението от една страна вижда това, което става на п
ред
ен план в живота на хората на Земята, а на заден план онова, което се проявява като дела на боговете, свързани с човешките души.
- Тук се намира една от точките, мои мили приятели, където инициационната наука действително дълбоко прониква в човешкия чувствен и душевен живот. За обикновеното съзнание не възникват въпросите: - Как нещо такова се отразява в поредните земни животи на човека? - Пред обикновеното съзнание именно при цивилизационните катастрофи не изниква въпросът за човешката съдба в по-широк смисъл. Това е така, защото обикновеното съзнание счита, че съдбата на един загинал от катастрофа човек е приключена.
Науката на посвещението от една страна вижда това, което става на преден план в живота на хората на Земята, а на заден план онова, което се проявява като дела на боговете, свързани с човешките души.
И именно от това, което става на заден план, науката на посвещението получава своите предпоставки за оценка на земния живот. Така че в по-нататъшното разглеждане на кармата ще видим, как именно в земния живот някои неща трябва да се развият по определен начин, за да могат осъществяващи се зад земния живот божествени неща да бъдат изградени по човешки, също несъмнено според волята на боговете. Защото, когато насочим поглед към задния план, ние виждаме всичко онова, което човешката душа изгражда кармически между смъртта и едно ново раждане. Ние виждаме също така обхватното действие на човешките души заедно със съществата на висшите йерархии, както вече показахме това; но от друга страна ние навсякъде виждаме намесата на луциферически и ариманически сили. Вътре в онзи божествен организъм, който стои зад земния организъм, ние виждаме оправданата намеса на луциферическите и ариманическите същества.
към текста >>
И именно от това, което става на заден план, науката на посвещението получава своите п
ред
поставки за оценка на земния живот.
Тук се намира една от точките, мои мили приятели, където инициационната наука действително дълбоко прониква в човешкия чувствен и душевен живот. За обикновеното съзнание не възникват въпросите: - Как нещо такова се отразява в поредните земни животи на човека? - Пред обикновеното съзнание именно при цивилизационните катастрофи не изниква въпросът за човешката съдба в по-широк смисъл. Това е така, защото обикновеното съзнание счита, че съдбата на един загинал от катастрофа човек е приключена. Науката на посвещението от една страна вижда това, което става на преден план в живота на хората на Земята, а на заден план онова, което се проявява като дела на боговете, свързани с човешките души.
И именно от това, което става на заден план, науката на посвещението получава своите предпоставки за оценка на земния живот.
Така че в по-нататъшното разглеждане на кармата ще видим, как именно в земния живот някои неща трябва да се развият по определен начин, за да могат осъществяващи се зад земния живот божествени неща да бъдат изградени по човешки, също несъмнено според волята на боговете. Защото, когато насочим поглед към задния план, ние виждаме всичко онова, което човешката душа изгражда кармически между смъртта и едно ново раждане. Ние виждаме също така обхватното действие на човешките души заедно със съществата на висшите йерархии, както вече показахме това; но от друга страна ние навсякъде виждаме намесата на луциферически и ариманически сили. Вътре в онзи божествен организъм, който стои зад земния организъм, ние виждаме оправданата намеса на луциферическите и ариманическите същества. Ние знаем, че за по-дълбокия духовен ред на света трябва да съществуват Луцифер и Ариман.
към текста >>
Така че в по-нататъшното разглеждане на кармата ще видим, как именно в земния живот някои неща трябва да се развият по оп
ред
елен начин, за да могат осъществяващи се зад земния живот божествени неща да бъдат изградени по човешки, също несъмнено спо
ред
волята на боговете.
За обикновеното съзнание не възникват въпросите: - Как нещо такова се отразява в поредните земни животи на човека? - Пред обикновеното съзнание именно при цивилизационните катастрофи не изниква въпросът за човешката съдба в по-широк смисъл. Това е така, защото обикновеното съзнание счита, че съдбата на един загинал от катастрофа човек е приключена. Науката на посвещението от една страна вижда това, което става на преден план в живота на хората на Земята, а на заден план онова, което се проявява като дела на боговете, свързани с човешките души. И именно от това, което става на заден план, науката на посвещението получава своите предпоставки за оценка на земния живот.
Така че в по-нататъшното разглеждане на кармата ще видим, как именно в земния живот някои неща трябва да се развият по определен начин, за да могат осъществяващи се зад земния живот божествени неща да бъдат изградени по човешки, също несъмнено според волята на боговете.
Защото, когато насочим поглед към задния план, ние виждаме всичко онова, което човешката душа изгражда кармически между смъртта и едно ново раждане. Ние виждаме също така обхватното действие на човешките души заедно със съществата на висшите йерархии, както вече показахме това; но от друга страна ние навсякъде виждаме намесата на луциферически и ариманически сили. Вътре в онзи божествен организъм, който стои зад земния организъм, ние виждаме оправданата намеса на луциферическите и ариманическите същества. Ние знаем, че за по-дълбокия духовен ред на света трябва да съществуват Луцифер и Ариман. И въпреки, че стоим пред тази необходимост, понякога с неприятна изненада виждаме как луциферическият и ариманическият елемент проникват в земния свят.
към текста >>
Ние знаем, че за по-дълбокия духовен
ред
на света трябва да съществуват Луцифер и Ариман.
И именно от това, което става на заден план, науката на посвещението получава своите предпоставки за оценка на земния живот. Така че в по-нататъшното разглеждане на кармата ще видим, как именно в земния живот някои неща трябва да се развият по определен начин, за да могат осъществяващи се зад земния живот божествени неща да бъдат изградени по човешки, също несъмнено според волята на боговете. Защото, когато насочим поглед към задния план, ние виждаме всичко онова, което човешката душа изгражда кармически между смъртта и едно ново раждане. Ние виждаме също така обхватното действие на човешките души заедно със съществата на висшите йерархии, както вече показахме това; но от друга страна ние навсякъде виждаме намесата на луциферически и ариманически сили. Вътре в онзи божествен организъм, който стои зад земния организъм, ние виждаме оправданата намеса на луциферическите и ариманическите същества.
Ние знаем, че за по-дълбокия духовен ред на света трябва да съществуват Луцифер и Ариман.
И въпреки, че стоим пред тази необходимост, понякога с неприятна изненада виждаме как луциферическият и ариманическият елемент проникват в земния свят. Когато се издигаме над земния свят и насочваме поглед към духовния свят, трябва да виждаме някои неща като взаимно свързани, което не е нужно на обикновеното съзнание. Ето защо в онези древни времена, когато инициационната наука в нейната същност беше така свещена, както отново трябва да стане, в онези древни времена когато някъде възникваше въпросът, дали някой е посветен, хората знаеха, как трябва да се отнесат към един такъв въпрос. И когато един сериозен човек, срещаше в живота си друг човек, който също вземаше живота сериозно, но двамата бяха на различно мнение относно посветения, тогава в онези древни времена, когато някой се съмняваше, дали някое трето лице е посветен, често можеше да се чуе въпросът: - А ти погледна ли и в очите му? - Защото по това, което погледът придобива чрез задълбочаването в сериозността на живота, по това са били познавани посветените в древните времена, когато по Земята са съществували ясновидски цивилизации.
към текста >>
И въпреки, че стоим п
ред
тази необходимост, понякога с неприятна изненада виждаме как луциферическият и ариманическият елемент проникват в земния свят.
Така че в по-нататъшното разглеждане на кармата ще видим, как именно в земния живот някои неща трябва да се развият по определен начин, за да могат осъществяващи се зад земния живот божествени неща да бъдат изградени по човешки, също несъмнено според волята на боговете. Защото, когато насочим поглед към задния план, ние виждаме всичко онова, което човешката душа изгражда кармически между смъртта и едно ново раждане. Ние виждаме също така обхватното действие на човешките души заедно със съществата на висшите йерархии, както вече показахме това; но от друга страна ние навсякъде виждаме намесата на луциферически и ариманически сили. Вътре в онзи божествен организъм, който стои зад земния организъм, ние виждаме оправданата намеса на луциферическите и ариманическите същества. Ние знаем, че за по-дълбокия духовен ред на света трябва да съществуват Луцифер и Ариман.
И въпреки, че стоим пред тази необходимост, понякога с неприятна изненада виждаме как луциферическият и ариманическият елемент проникват в земния свят.
Когато се издигаме над земния свят и насочваме поглед към духовния свят, трябва да виждаме някои неща като взаимно свързани, което не е нужно на обикновеното съзнание. Ето защо в онези древни времена, когато инициационната наука в нейната същност беше така свещена, както отново трябва да стане, в онези древни времена когато някъде възникваше въпросът, дали някой е посветен, хората знаеха, как трябва да се отнесат към един такъв въпрос. И когато един сериозен човек, срещаше в живота си друг човек, който също вземаше живота сериозно, но двамата бяха на различно мнение относно посветения, тогава в онези древни времена, когато някой се съмняваше, дали някое трето лице е посветен, често можеше да се чуе въпросът: - А ти погледна ли и в очите му? - Защото по това, което погледът придобива чрез задълбочаването в сериозността на живота, по това са били познавани посветените в древните времена, когато по Земята са съществували ясновидски цивилизации. И отново ще се появи нещо подобно.
към текста >>
Можем действително да изнесем някои неща от това, което става сега, във връзка със ставалото в древни времена, което сега обаче трябва да застане п
ред
хората, п
ред
човечеството като една велика загадка.
Ето защо в онези древни времена, когато инициационната наука в нейната същност беше така свещена, както отново трябва да стане, в онези древни времена когато някъде възникваше въпросът, дали някой е посветен, хората знаеха, как трябва да се отнесат към един такъв въпрос. И когато един сериозен човек, срещаше в живота си друг човек, който също вземаше живота сериозно, но двамата бяха на различно мнение относно посветения, тогава в онези древни времена, когато някой се съмняваше, дали някое трето лице е посветен, често можеше да се чуе въпросът: - А ти погледна ли и в очите му? - Защото по това, което погледът придобива чрез задълбочаването в сериозността на живота, по това са били познавани посветените в древните времена, когато по Земята са съществували ясновидски цивилизации. И отново ще се появи нещо подобно. Хората отново ще трябва да се върнат към сериозността на живота, без да изгубят и неговия хумор.
Можем действително да изнесем някои неща от това, което става сега, във връзка със ставалото в древни времена, което сега обаче трябва да застане пред хората, пред човечеството като една велика загадка.
Нека насочим погледа си върху състоянието на нещата. Нека обрисуваме някое състояние на нещата. Да вземем някаква засегната от земетресение област. Множество хора загиват заедно. Когато разглеждаме нещата от становището на духовната наука, ние не винаги можем да кажем, че при тези хора кармата за този земен живот напълно е изтекла.
към текста >>
И когато разгледаме разликата, която съществува между едно такова стихийно събитие и едно събитие, п
ред
извикано от цивилизацията, например една голяма железопътна катастрофа, виждаме, че тук съществува разлика, една разлика, която става важна и съществена именно тогава, когато насочим разглеждането в областта на кармата.
При стари хора, които без съмнение скоро биха изживели тяхната земна карма за този живот, нишката на живота се скъсява може би само с няколко месеца или с малко години. По-млади хора, в пълната сила на земния си живот, които са планували, какво биха искали да направят през следващите години за себе си, за семейството си, за една по-голяма част от човечеството, за тях земният живот се съкращава с много години, що се отнася за делата, които са възнамерявали да извършат. Деца, които се намират във възрастта, когато започва тяхното възпитание, за душата на които искаме да направим това, което трябва да се внесе в човешкия живот, са изтръгнати от земното съществуване заедно със старите хора. Кърмачета, които едва са се отделили от майчините гърди и такива, които още не са отбити, са изтръгнати от живота заедно с другите хора. Тогава изниква голямата загадка: Как действа кармата в такова събитие?
И когато разгледаме разликата, която съществува между едно такова стихийно събитие и едно събитие, предизвикано от цивилизацията, например една голяма железопътна катастрофа, виждаме, че тук съществува разлика, една разлика, която става важна и съществена именно тогава, когато насочим разглеждането в областта на кармата.
Когато чрез едно земетресение обикновено групово загиват хора по начина, който току-що описах, в някакво отношение те са кармически свързани - както по правило хората, които населяват заедно една местност, повече или по-малко са кармически свързани, във всеки случай имат нещо общо помежду си. Те имат определена обща съдба, която понасят заедно благодарение на това, че слизайки в земното съществуване всички са се въплътили на определено място на Земята и в тази жизнена обща съдба те задружно изживяват прекъсването на нишката на техния живот. Ако напротив насочим поглед към една железопътна катастрофа, ние по правило ще открием, че само малцина от онези хора, които са засегнати от тази катастрофа, всъщност принадлежат към нещо общо. Кои хора се намират заедно в един влак? По правило това не са хора, които имат нещо общо един с друг, а които са били събрани, без между тях да съществува такава връзка, каквато несъмнено винаги е налице, когато едно земетресение засяга дадена област на Земята.
към текста >>
Те имат оп
ред
елена обща съдба, която понасят заедно благодарение на това, че слизайки в земното съществуване всички са се въплътили на оп
ред
елено място на Земята и в тази жизнена обща съдба те задружно изживяват прекъсването на нишката на техния живот.
Деца, които се намират във възрастта, когато започва тяхното възпитание, за душата на които искаме да направим това, което трябва да се внесе в човешкия живот, са изтръгнати от земното съществуване заедно със старите хора. Кърмачета, които едва са се отделили от майчините гърди и такива, които още не са отбити, са изтръгнати от живота заедно с другите хора. Тогава изниква голямата загадка: Как действа кармата в такова събитие? И когато разгледаме разликата, която съществува между едно такова стихийно събитие и едно събитие, предизвикано от цивилизацията, например една голяма железопътна катастрофа, виждаме, че тук съществува разлика, една разлика, която става важна и съществена именно тогава, когато насочим разглеждането в областта на кармата. Когато чрез едно земетресение обикновено групово загиват хора по начина, който току-що описах, в някакво отношение те са кармически свързани - както по правило хората, които населяват заедно една местност, повече или по-малко са кармически свързани, във всеки случай имат нещо общо помежду си.
Те имат определена обща съдба, която понасят заедно благодарение на това, че слизайки в земното съществуване всички са се въплътили на определено място на Земята и в тази жизнена обща съдба те задружно изживяват прекъсването на нишката на техния живот.
Ако напротив насочим поглед към една железопътна катастрофа, ние по правило ще открием, че само малцина от онези хора, които са засегнати от тази катастрофа, всъщност принадлежат към нещо общо. Кои хора се намират заедно в един влак? По правило това не са хора, които имат нещо общо един с друг, а които са били събрани, без между тях да съществува такава връзка, каквато несъмнено винаги е налице, когато едно земетресение засяга дадена област на Земята. Бихме могли да кажем, че в дадена местност, в определен момент съдбата събира заедно онези хора, които загиват едновременно в една железопътна катастрофа. Не виждаме ли тук едно съвършено различно проявяване на кармата в единия и в другия случай?
към текста >>
Бихме могли да кажем, че в дадена местност, в оп
ред
елен момент съдбата събира заедно онези хора, които загиват едновременно в една железопътна катастрофа.
Когато чрез едно земетресение обикновено групово загиват хора по начина, който току-що описах, в някакво отношение те са кармически свързани - както по правило хората, които населяват заедно една местност, повече или по-малко са кармически свързани, във всеки случай имат нещо общо помежду си. Те имат определена обща съдба, която понасят заедно благодарение на това, че слизайки в земното съществуване всички са се въплътили на определено място на Земята и в тази жизнена обща съдба те задружно изживяват прекъсването на нишката на техния живот. Ако напротив насочим поглед към една железопътна катастрофа, ние по правило ще открием, че само малцина от онези хора, които са засегнати от тази катастрофа, всъщност принадлежат към нещо общо. Кои хора се намират заедно в един влак? По правило това не са хора, които имат нещо общо един с друг, а които са били събрани, без между тях да съществува такава връзка, каквато несъмнено винаги е налице, когато едно земетресение засяга дадена област на Земята.
Бихме могли да кажем, че в дадена местност, в определен момент съдбата събира заедно онези хора, които загиват едновременно в една железопътна катастрофа.
Не виждаме ли тук едно съвършено различно проявяване на кармата в единия и в другия случай? Нека с очите на инициационната наука да погледнем към една такава опустошителна катастрофа, предизвикана от земетресение. Ние съвсем не откриваме там хора, при раждането на които кармата им да е посочвала, че земният им живот трябва да завърши в онова време, когато е настъпила общата катастрофа. Чрез едно такова събитие хората поскоро са били изтръгнати от тяхната карма. Как е станало възможно те да бъдат изтръгнати от нея?
към текста >>
Нека с очите на инициационната наука да погледнем към една такава опустошителна катастрофа, п
ред
извикана от земетресение.
Ако напротив насочим поглед към една железопътна катастрофа, ние по правило ще открием, че само малцина от онези хора, които са засегнати от тази катастрофа, всъщност принадлежат към нещо общо. Кои хора се намират заедно в един влак? По правило това не са хора, които имат нещо общо един с друг, а които са били събрани, без между тях да съществува такава връзка, каквато несъмнено винаги е налице, когато едно земетресение засяга дадена област на Земята. Бихме могли да кажем, че в дадена местност, в определен момент съдбата събира заедно онези хора, които загиват едновременно в една железопътна катастрофа. Не виждаме ли тук едно съвършено различно проявяване на кармата в единия и в другия случай?
Нека с очите на инициационната наука да погледнем към една такава опустошителна катастрофа, предизвикана от земетресение.
Ние съвсем не откриваме там хора, при раждането на които кармата им да е посочвала, че земният им живот трябва да завърши в онова време, когато е настъпила общата катастрофа. Чрез едно такова събитие хората поскоро са били изтръгнати от тяхната карма. Как е станало възможно те да бъдат изтръгнати от нея? Според решението на боговете важното е приключването, изживяването на кармата. Ако погледнете всичко, което настъпва в такива природни събития като земетресения, изригване на вулкани, наводнения и други подобни, то не лежи в закономерния природен порядък на земното развитие; и тук, макар и според природните закони, в развитието на Земята се намесва нещо друго.
към текста >>
Спо
ред
решението на боговете важното е приключването, изживяването на кармата.
Не виждаме ли тук едно съвършено различно проявяване на кармата в единия и в другия случай? Нека с очите на инициационната наука да погледнем към една такава опустошителна катастрофа, предизвикана от земетресение. Ние съвсем не откриваме там хора, при раждането на които кармата им да е посочвала, че земният им живот трябва да завърши в онова време, когато е настъпила общата катастрофа. Чрез едно такова събитие хората поскоро са били изтръгнати от тяхната карма. Как е станало възможно те да бъдат изтръгнати от нея?
Според решението на боговете важното е приключването, изживяването на кармата.
Ако погледнете всичко, което настъпва в такива природни събития като земетресения, изригване на вулкани, наводнения и други подобни, то не лежи в закономерния природен порядък на земното развитие; и тук, макар и според природните закони, в развитието на Земята се намесва нещо друго. Онова, което се намесва тук в земното развитие, някога е било благоприятно, необходимо за него, било е полезно във времето, когато човечеството не е подлежало на днешната форма на раждане и умиране. И ако искаме да си представим нещо определено при току-що казаното, трябва да насочим поглед към старата лунна епоха. В старата лунна епоха, която е предхождала земната епоха, човекът не е подлежал на раждането и смъртта така, че рязко да бъде въвеждан във физическото съществуване чрез раждането, съответно чрез зачатието, нито да бъде извеждан от физическото съществуване чрез смъртта. Преходът е бил много по-мек, поблаг.
към текста >>
Ако погледнете всичко, което настъпва в такива природни събития като земетресения, изригване на вулкани, наводнения и други подобни, то не лежи в закономерния природен порядък на земното развитие; и тук, макар и спо
ред
природните закони, в развитието на Земята се намесва нещо друго.
Нека с очите на инициационната наука да погледнем към една такава опустошителна катастрофа, предизвикана от земетресение. Ние съвсем не откриваме там хора, при раждането на които кармата им да е посочвала, че земният им живот трябва да завърши в онова време, когато е настъпила общата катастрофа. Чрез едно такова събитие хората поскоро са били изтръгнати от тяхната карма. Как е станало възможно те да бъдат изтръгнати от нея? Според решението на боговете важното е приключването, изживяването на кармата.
Ако погледнете всичко, което настъпва в такива природни събития като земетресения, изригване на вулкани, наводнения и други подобни, то не лежи в закономерния природен порядък на земното развитие; и тук, макар и според природните закони, в развитието на Земята се намесва нещо друго.
Онова, което се намесва тук в земното развитие, някога е било благоприятно, необходимо за него, било е полезно във времето, когато човечеството не е подлежало на днешната форма на раждане и умиране. И ако искаме да си представим нещо определено при току-що казаното, трябва да насочим поглед към старата лунна епоха. В старата лунна епоха, която е предхождала земната епоха, човекът не е подлежал на раждането и смъртта така, че рязко да бъде въвеждан във физическото съществуване чрез раждането, съответно чрез зачатието, нито да бъде извеждан от физическото съществуване чрез смъртта. Преходът е бил много по-мек, поблаг. Той повече е представлявал една трансформация, една метаморфоза, отколкото един скок.
към текста >>
И ако искаме да си п
ред
ставим нещо оп
ред
елено при току-що казаното, трябва да насочим поглед към старата лунна епоха.
Чрез едно такова събитие хората поскоро са били изтръгнати от тяхната карма. Как е станало възможно те да бъдат изтръгнати от нея? Според решението на боговете важното е приключването, изживяването на кармата. Ако погледнете всичко, което настъпва в такива природни събития като земетресения, изригване на вулкани, наводнения и други подобни, то не лежи в закономерния природен порядък на земното развитие; и тук, макар и според природните закони, в развитието на Земята се намесва нещо друго. Онова, което се намесва тук в земното развитие, някога е било благоприятно, необходимо за него, било е полезно във времето, когато човечеството не е подлежало на днешната форма на раждане и умиране.
И ако искаме да си представим нещо определено при току-що казаното, трябва да насочим поглед към старата лунна епоха.
В старата лунна епоха, която е предхождала земната епоха, човекът не е подлежал на раждането и смъртта така, че рязко да бъде въвеждан във физическото съществуване чрез раждането, съответно чрез зачатието, нито да бъде извеждан от физическото съществуване чрез смъртта. Преходът е бил много по-мек, поблаг. Той повече е представлявал една трансформация, една метаморфоза, отколкото един скок. Земният човек, всъщност лунният човек, не е бил така материален както днешния. В духовния свят човекът не е бил така одухотворен както днешния.
към текста >>
В старата лунна епоха, която е п
ред
хождала земната епоха, човекът не е подлежал на раждането и смъртта така, че рязко да бъде въвеждан във физическото съществуване чрез раждането, съответно чрез зачатието, нито да бъде извеждан от физическото съществуване чрез смъртта.
Как е станало възможно те да бъдат изтръгнати от нея? Според решението на боговете важното е приключването, изживяването на кармата. Ако погледнете всичко, което настъпва в такива природни събития като земетресения, изригване на вулкани, наводнения и други подобни, то не лежи в закономерния природен порядък на земното развитие; и тук, макар и според природните закони, в развитието на Земята се намесва нещо друго. Онова, което се намесва тук в земното развитие, някога е било благоприятно, необходимо за него, било е полезно във времето, когато човечеството не е подлежало на днешната форма на раждане и умиране. И ако искаме да си представим нещо определено при току-що казаното, трябва да насочим поглед към старата лунна епоха.
В старата лунна епоха, която е предхождала земната епоха, човекът не е подлежал на раждането и смъртта така, че рязко да бъде въвеждан във физическото съществуване чрез раждането, съответно чрез зачатието, нито да бъде извеждан от физическото съществуване чрез смъртта.
Преходът е бил много по-мек, поблаг. Той повече е представлявал една трансформация, една метаморфоза, отколкото един скок. Земният човек, всъщност лунният човек, не е бил така материален както днешния. В духовния свят човекът не е бил така одухотворен както днешния. Това, което по този начин е живяло на Луната, се е нуждаело от съвършено други природни закони - природни закони, които показваха лунния живот в неизменно движение, вътрешно подвижен и бликащ, вълнуващ се.
към текста >>
Той повече е п
ред
ставлявал една трансформация, една метаморфоза, отколкото един скок.
Ако погледнете всичко, което настъпва в такива природни събития като земетресения, изригване на вулкани, наводнения и други подобни, то не лежи в закономерния природен порядък на земното развитие; и тук, макар и според природните закони, в развитието на Земята се намесва нещо друго. Онова, което се намесва тук в земното развитие, някога е било благоприятно, необходимо за него, било е полезно във времето, когато човечеството не е подлежало на днешната форма на раждане и умиране. И ако искаме да си представим нещо определено при току-що казаното, трябва да насочим поглед към старата лунна епоха. В старата лунна епоха, която е предхождала земната епоха, човекът не е подлежал на раждането и смъртта така, че рязко да бъде въвеждан във физическото съществуване чрез раждането, съответно чрез зачатието, нито да бъде извеждан от физическото съществуване чрез смъртта. Преходът е бил много по-мек, поблаг.
Той повече е представлявал една трансформация, една метаморфоза, отколкото един скок.
Земният човек, всъщност лунният човек, не е бил така материален както днешния. В духовния свят човекът не е бил така одухотворен както днешния. Това, което по този начин е живяло на Луната, се е нуждаело от съвършено други природни закони - природни закони, които показваха лунния живот в неизменно движение, вътрешно подвижен и бликащ, вълнуващ се. Това, което тогава е било вътрешно бликащо, вълнообразно, вълнуващо се, днес то отчасти, наистина само отчасти, е нещо втвърдено, сковано в Луната, която е нашият спътник във Вселената. Но втвърдената, скованата част на Луната, която всъщност е едно вроговяване, ни насочва към една минала вътрешна подвижност на Луната.
към текста >>
Ако не би се случила катастрофата, би се разгърнала още една част от живота, една по-голяма или по-малка част спо
ред
това, дали от живота са били откъснати старци, възрастни или кърмачета; в такъв случай би съществувала възможността, нишката на живота с неговите събития да се проточи през целия живот, но внезапно във физическия организъм на човека се намесва събрано в един момент онова, което би трябвало да стане през цялото това време.
Но във Вселената съществува, бих могъл да кажа, един заговор, който достига своята връхна точка в използването не само на това, което придружава нашата Земя с оправданата днешна Луна, а се използува също и онова, което е останало в Земята като лунно естество, намиращо се в брожение. А то се използва от ариманическите същества. И тук ариманическите същества могат да се намесят в протичането на живота на човечеството. И ние можем да видим как ариманически същества сладострастно подават доволното си лице от глъбините на Земята, когато настъпват такива природни катастрофи. В такъв случай с помощта на инициационната наука ние виждаме, как човекът, който загива при тези катастрофи, е разгънал само една част от своята карма до момента, в който нишката на живота му внезапно се прекъсва.
Ако не би се случила катастрофата, би се разгърнала още една част от живота, една по-голяма или по-малка част според това, дали от живота са били откъснати старци, възрастни или кърмачета; в такъв случай би съществувала възможността, нишката на живота с неговите събития да се проточи през целия живот, но внезапно във физическия организъм на човека се намесва събрано в един момент онова, което би трябвало да стане през цялото това време.
Помислете само, мили приятели, какво имаме всъщност тук. Да предположим, че един човек загива от такава катастрофа на 30 години. Ако не би бил засегнат от катастрофата, според неговата карма той би живял, да кажем, до 65 години. През това време в живота му щяха да се случат найразлични събития. Сега обаче те са останали да съществуват само като възможност.
към текста >>
Да п
ред
положим, че един човек загива от такава катастрофа на 30 години.
И тук ариманическите същества могат да се намесят в протичането на живота на човечеството. И ние можем да видим как ариманически същества сладострастно подават доволното си лице от глъбините на Земята, когато настъпват такива природни катастрофи. В такъв случай с помощта на инициационната наука ние виждаме, как човекът, който загива при тези катастрофи, е разгънал само една част от своята карма до момента, в който нишката на живота му внезапно се прекъсва. Ако не би се случила катастрофата, би се разгърнала още една част от живота, една по-голяма или по-малка част според това, дали от живота са били откъснати старци, възрастни или кърмачета; в такъв случай би съществувала възможността, нишката на живота с неговите събития да се проточи през целия живот, но внезапно във физическия организъм на човека се намесва събрано в един момент онова, което би трябвало да стане през цялото това време. Помислете само, мили приятели, какво имаме всъщност тук.
Да предположим, че един човек загива от такава катастрофа на 30 години.
Ако не би бил засегнат от катастрофата, според неговата карма той би живял, да кажем, до 65 години. През това време в живота му щяха да се случат найразлични събития. Сега обаче те са останали да съществуват само като възможност. В неговата карма, в устройството на неговото етерно тяло, на неговото астрално тяло, в устройството на неговия азов организъм се намира заложено всичко това. А какво би станало, ако той би живял 65 години?
към текста >>
Ако не би бил засегнат от катастрофата, спо
ред
неговата карма той би живял, да кажем, до 65 години.
И ние можем да видим как ариманически същества сладострастно подават доволното си лице от глъбините на Земята, когато настъпват такива природни катастрофи. В такъв случай с помощта на инициационната наука ние виждаме, как човекът, който загива при тези катастрофи, е разгънал само една част от своята карма до момента, в който нишката на живота му внезапно се прекъсва. Ако не би се случила катастрофата, би се разгърнала още една част от живота, една по-голяма или по-малка част според това, дали от живота са били откъснати старци, възрастни или кърмачета; в такъв случай би съществувала възможността, нишката на живота с неговите събития да се проточи през целия живот, но внезапно във физическия организъм на човека се намесва събрано в един момент онова, което би трябвало да стане през цялото това време. Помислете само, мили приятели, какво имаме всъщност тук. Да предположим, че един човек загива от такава катастрофа на 30 години.
Ако не би бил засегнат от катастрофата, според неговата карма той би живял, да кажем, до 65 години.
През това време в живота му щяха да се случат найразлични събития. Сега обаче те са останали да съществуват само като възможност. В неговата карма, в устройството на неговото етерно тяло, на неговото астрално тяло, в устройството на неговия азов организъм се намира заложено всичко това. А какво би станало, ако той би живял 65 години? Наред с изграждането, организмът постоянно би бил разграждан; би се извършвало бавно разграждане - едно субтилно бавно разграждане, докато то намери своя завършек в 65-та година от живота на този човек.
към текста >>
На
ред
с изграждането, организмът постоянно би бил разграждан; би се извършвало бавно разграждане - едно субтилно бавно разграждане, докато то намери своя завършек в 65-та година от живота на този човек.
Ако не би бил засегнат от катастрофата, според неговата карма той би живял, да кажем, до 65 години. През това време в живота му щяха да се случат найразлични събития. Сега обаче те са останали да съществуват само като възможност. В неговата карма, в устройството на неговото етерно тяло, на неговото астрално тяло, в устройството на неговия азов организъм се намира заложено всичко това. А какво би станало, ако той би живял 65 години?
Наред с изграждането, организмът постоянно би бил разграждан; би се извършвало бавно разграждане - едно субтилно бавно разграждане, докато то намери своя завършек в 65-та година от живота на този човек.
Това бавно разграждане, което би обхванало още 35 години, което би ставало в едно бавно темпо, отговарящо на един такъв по-дълъг живот, се извършва, така да се каже, в един момент, в един миг; то е сгъстено в един миг. Това може да се случи при физическото тяло. То не може да стане при етерното тяло, при астралното тяло, при азовия организъм. И когато описаното тук се случи, тогава един човек влиза в духовния свят не с изживяна карма, а по друг начин. Чрез това в духовния свят се внася нещо, което иначе не би съществувало там - едно етерно тяло, което би трябвало още да бъде на Земята, едно астрално тяло и един азов организъм, които биха могли да бъдат още на Земята.
към текста >>
Нещо, което е било оп
ред
елено за земното съществуване, се внася в духовния свят.
Това може да се случи при физическото тяло. То не може да стане при етерното тяло, при астралното тяло, при азовия организъм. И когато описаното тук се случи, тогава един човек влиза в духовния свят не с изживяна карма, а по друг начин. Чрез това в духовния свят се внася нещо, което иначе не би съществувало там - едно етерно тяло, което би трябвало още да бъде на Земята, едно астрално тяло и един азов организъм, които биха могли да бъдат още на Земята. Вместо да останат на Земята, те са пренесени в духовния свят.
Нещо, което е било определено за земното съществуване, се внася в духовния свят.
И така ние виждаме, че от всяка стихийна катастрофа в духовния свят се внася един земен елемент. Хора, които по този начин са били отклонени от тяхната карма чрез ариманическите същества, влизат в духовния свят в такова състояние. Сега трябва да зададем един въпрос, мои мили приятели, който произтича от това, че ако сериозно се отнасяме към духовната наука, ние трябва да се научим да задаваме въпроси към духовния свят, заемайки гледната точка на духовния свят и на духовните същества, както с обикновеното съзнание питаме за физическия свят и за съществата от физическия сетивен свят. Ето защо можем да зададем въпроса: Как съществата на трите йерархии приемат това, че при тях идват хора, които по този начин внасят в духовния свят нещо земно? За тези същества тогава се поражда задачата да внесат, отново да включат в световния ред онова, което привидно е било насочено към злото, което привидно е било насочено срещу световния ред.
към текста >>
За тези същества тогава се поражда задачата да внесат, отново да включат в световния
ред
онова, което привидно е било насочено към злото, което привидно е било насочено срещу световния
ред
.
Нещо, което е било определено за земното съществуване, се внася в духовния свят. И така ние виждаме, че от всяка стихийна катастрофа в духовния свят се внася един земен елемент. Хора, които по този начин са били отклонени от тяхната карма чрез ариманическите същества, влизат в духовния свят в такова състояние. Сега трябва да зададем един въпрос, мои мили приятели, който произтича от това, че ако сериозно се отнасяме към духовната наука, ние трябва да се научим да задаваме въпроси към духовния свят, заемайки гледната точка на духовния свят и на духовните същества, както с обикновеното съзнание питаме за физическия свят и за съществата от физическия сетивен свят. Ето защо можем да зададем въпроса: Как съществата на трите йерархии приемат това, че при тях идват хора, които по този начин внасят в духовния свят нещо земно?
За тези същества тогава се поражда задачата да внесат, отново да включат в световния ред онова, което привидно е било насочено към злото, което привидно е било насочено срещу световния ред.
Боговете трябва да се съобразят с това, което се случва, за да превърнат ариманическото зло в едно по-висше добро. Ние стигаме тогава до представата, как относно някои неща в световния ред са избрани онези хора, които минавайки през вратата на смъртта идват в духовния свят по такъв начин. За духовните същества на йерархиите предстои следното: Там тези същества си казват: - Тук имаме един човек в неговото минало въплъщение. Чрез това минало въплъщение и това, което го е предшествало в целия живот на човека, се е подготвил един определен свят от факти, един свят от събития в настоящето въплъщение.
към текста >>
Ние стигаме тогава до п
ред
ставата, как относно някои неща в световния
ред
са избрани онези хора, които минавайки през вратата на смъртта идват в духовния свят по такъв начин.
Хора, които по този начин са били отклонени от тяхната карма чрез ариманическите същества, влизат в духовния свят в такова състояние. Сега трябва да зададем един въпрос, мои мили приятели, който произтича от това, че ако сериозно се отнасяме към духовната наука, ние трябва да се научим да задаваме въпроси към духовния свят, заемайки гледната точка на духовния свят и на духовните същества, както с обикновеното съзнание питаме за физическия свят и за съществата от физическия сетивен свят. Ето защо можем да зададем въпроса: Как съществата на трите йерархии приемат това, че при тях идват хора, които по този начин внасят в духовния свят нещо земно? За тези същества тогава се поражда задачата да внесат, отново да включат в световния ред онова, което привидно е било насочено към злото, което привидно е било насочено срещу световния ред. Боговете трябва да се съобразят с това, което се случва, за да превърнат ариманическото зло в едно по-висше добро.
Ние стигаме тогава до представата, как относно някои неща в световния ред са избрани онези хора, които минавайки през вратата на смъртта идват в духовния свят по такъв начин.
За духовните същества на йерархиите предстои следното: Там тези същества си казват: - Тук имаме един човек в неговото минало въплъщение. Чрез това минало въплъщение и това, което го е предшествало в целия живот на човека, се е подготвил един определен свят от факти, един свят от събития в настоящето въплъщение. Обаче от това, което е било подготвено, се е проявило само първата част; втората част не е проявена. Ето защо тук ние имаме една част от човешкия биографичен живот, която всъщност би трябвало кармически да отговаря на този ход на живота /чертае се /, която обаче не му отговаря и затова ние имаме тук само една част.
към текста >>
За духовните същества на йерархиите п
ред
стои следното:
Сега трябва да зададем един въпрос, мои мили приятели, който произтича от това, че ако сериозно се отнасяме към духовната наука, ние трябва да се научим да задаваме въпроси към духовния свят, заемайки гледната точка на духовния свят и на духовните същества, както с обикновеното съзнание питаме за физическия свят и за съществата от физическия сетивен свят. Ето защо можем да зададем въпроса: Как съществата на трите йерархии приемат това, че при тях идват хора, които по този начин внасят в духовния свят нещо земно? За тези същества тогава се поражда задачата да внесат, отново да включат в световния ред онова, което привидно е било насочено към злото, което привидно е било насочено срещу световния ред. Боговете трябва да се съобразят с това, което се случва, за да превърнат ариманическото зло в едно по-висше добро. Ние стигаме тогава до представата, как относно някои неща в световния ред са избрани онези хора, които минавайки през вратата на смъртта идват в духовния свят по такъв начин.
За духовните същества на йерархиите предстои следното:
Там тези същества си казват: - Тук имаме един човек в неговото минало въплъщение. Чрез това минало въплъщение и това, което го е предшествало в целия живот на човека, се е подготвил един определен свят от факти, един свят от събития в настоящето въплъщение. Обаче от това, което е било подготвено, се е проявило само първата част; втората част не е проявена. Ето защо тук ние имаме една част от човешкия биографичен живот, която всъщност би трябвало кармически да отговаря на този ход на живота /чертае се /, която обаче не му отговаря и затова ние имаме тук само една част. Едната част тук по някакъв начин отговаря на миналия земен живот, но не на целия минал земен живот. -
към текста >>
Чрез това минало въплъщение и това, което го е п
ред
шествало в целия живот на човека, се е подготвил един оп
ред
елен свят от факти, един свят от събития в настоящето въплъщение.
За тези същества тогава се поражда задачата да внесат, отново да включат в световния ред онова, което привидно е било насочено към злото, което привидно е било насочено срещу световния ред. Боговете трябва да се съобразят с това, което се случва, за да превърнат ариманическото зло в едно по-висше добро. Ние стигаме тогава до представата, как относно някои неща в световния ред са избрани онези хора, които минавайки през вратата на смъртта идват в духовния свят по такъв начин. За духовните същества на йерархиите предстои следното: Там тези същества си казват: - Тук имаме един човек в неговото минало въплъщение.
Чрез това минало въплъщение и това, което го е предшествало в целия живот на човека, се е подготвил един определен свят от факти, един свят от събития в настоящето въплъщение.
Обаче от това, което е било подготвено, се е проявило само първата част; втората част не е проявена. Ето защо тук ние имаме една част от човешкия биографичен живот, която всъщност би трябвало кармически да отговаря на този ход на живота /чертае се /, която обаче не му отговаря и затова ние имаме тук само една част. Едната част тук по някакъв начин отговаря на миналия земен живот, но не на целия минал земен живот. - Боговете трябва да погледнат този предишен земен живот и да кажат: - Тук има нещо, което не е засегнато от въздействия, които е трябвало да изпита. Тук се намират неизползвани причини.- И това, което е налице като неизползвани причини, боговете сега могат да го вземат, да го занесат на човека и с това точно по отношение на неговата вътрешна душевност да го подкрепят за неговия следващ земен живот.
към текста >>
Боговете трябва да погледнат този п
ред
ишен земен живот и да кажат: - Тук има нещо, което не е засегнато от въздействия, които е трябвало да изпита.
Там тези същества си казват: - Тук имаме един човек в неговото минало въплъщение. Чрез това минало въплъщение и това, което го е предшествало в целия живот на човека, се е подготвил един определен свят от факти, един свят от събития в настоящето въплъщение. Обаче от това, което е било подготвено, се е проявило само първата част; втората част не е проявена. Ето защо тук ние имаме една част от човешкия биографичен живот, която всъщност би трябвало кармически да отговаря на този ход на живота /чертае се /, която обаче не му отговаря и затова ние имаме тук само една част. Едната част тук по някакъв начин отговаря на миналия земен живот, но не на целия минал земен живот. -
Боговете трябва да погледнат този предишен земен живот и да кажат: - Тук има нещо, което не е засегнато от въздействия, които е трябвало да изпита.
Тук се намират неизползвани причини.- И това, което е налице като неизползвани причини, боговете сега могат да го вземат, да го занесат на човека и с това точно по отношение на неговата вътрешна душевност да го подкрепят за неговия следващ земен живот. Така, че в известна степен силата на това, което е било причина в едно предишно въплъщение, сега още по-мощно ще се прояви в следващата инкарнация. Тогава човекът, ако не беше изживял такава катастрофа, може би, би навлязъл в живота с незначителни способности или с определени способности, но изявени в съвсем друга област; сега човекът се ражда като съвсем друг по отношение изравняването на кармата. Но той се ражда и с особени своеобразни способности.Защото неговото астрално тяло положително е сгъстено, понеже в него съществуват неизползуваните причини. Трябва ли тогава да се чудите, мои мили приятели, че съществува легендата за един философ /Емпедокъл от Агригент, 500 г. пр.
към текста >>
Така, че в известна степен силата на това, което е било причина в едно п
ред
ишно въплъщение, сега още по-мощно ще се прояви в следващата инкарнация.
Обаче от това, което е било подготвено, се е проявило само първата част; втората част не е проявена. Ето защо тук ние имаме една част от човешкия биографичен живот, която всъщност би трябвало кармически да отговаря на този ход на живота /чертае се /, която обаче не му отговаря и затова ние имаме тук само една част. Едната част тук по някакъв начин отговаря на миналия земен живот, но не на целия минал земен живот. - Боговете трябва да погледнат този предишен земен живот и да кажат: - Тук има нещо, което не е засегнато от въздействия, които е трябвало да изпита. Тук се намират неизползвани причини.- И това, което е налице като неизползвани причини, боговете сега могат да го вземат, да го занесат на човека и с това точно по отношение на неговата вътрешна душевност да го подкрепят за неговия следващ земен живот.
Така, че в известна степен силата на това, което е било причина в едно предишно въплъщение, сега още по-мощно ще се прояви в следващата инкарнация.
Тогава човекът, ако не беше изживял такава катастрофа, може би, би навлязъл в живота с незначителни способности или с определени способности, но изявени в съвсем друга област; сега човекът се ражда като съвсем друг по отношение изравняването на кармата. Но той се ражда и с особени своеобразни способности.Защото неговото астрално тяло положително е сгъстено, понеже в него съществуват неизползуваните причини. Трябва ли тогава да се чудите, мои мили приятели, че съществува легендата за един философ /Емпедокъл от Агригент, 500 г. пр. Хр.)[1], който сам се хвърлил в кратера на един вулкан /Етна/? Каква може да бъде причината за такова решение при някой, който е посветен в тайните на света?
към текста >>
Тогава човекът, ако не беше изживял такава катастрофа, може би, би навлязъл в живота с незначителни способности или с оп
ред
елени способности, но изявени в съвсем друга област; сега човекът се ражда като съвсем друг по отношение изравняването на кармата.
Ето защо тук ние имаме една част от човешкия биографичен живот, която всъщност би трябвало кармически да отговаря на този ход на живота /чертае се /, която обаче не му отговаря и затова ние имаме тук само една част. Едната част тук по някакъв начин отговаря на миналия земен живот, но не на целия минал земен живот. - Боговете трябва да погледнат този предишен земен живот и да кажат: - Тук има нещо, което не е засегнато от въздействия, които е трябвало да изпита. Тук се намират неизползвани причини.- И това, което е налице като неизползвани причини, боговете сега могат да го вземат, да го занесат на човека и с това точно по отношение на неговата вътрешна душевност да го подкрепят за неговия следващ земен живот. Така, че в известна степен силата на това, което е било причина в едно предишно въплъщение, сега още по-мощно ще се прояви в следващата инкарнация.
Тогава човекът, ако не беше изживял такава катастрофа, може би, би навлязъл в живота с незначителни способности или с определени способности, но изявени в съвсем друга област; сега човекът се ражда като съвсем друг по отношение изравняването на кармата.
Но той се ражда и с особени своеобразни способности.Защото неговото астрално тяло положително е сгъстено, понеже в него съществуват неизползуваните причини. Трябва ли тогава да се чудите, мои мили приятели, че съществува легендата за един философ /Емпедокъл от Агригент, 500 г. пр. Хр.)[1], който сам се хвърлил в кратера на един вулкан /Етна/? Каква може да бъде причината за такова решение при някой, който е посветен в тайните на света? Тук причината може да бъде само тази, че чрез самата човешка воля се създава нещо, което иначе може да бъде създадено само чрез стихийните природни бедствия: т.е внезапно грабване на това, което иначе трябваше да бъде взето бавно.
към текста >>
Една природна катастрофа п
ред
извиква в човека, който е засегнат от нея, много ясен спомен за всичко, което като причина се съдържа в неговата карма.
Но сега нека насочим погледа си към една друга страна. Нека да погледнем, как в една катастрофа, свързана с човешката цивилизация, чрез ариманическите сили, чрез ариманическите същества загиват хора, които не са много силно свързани кармически, които, така да се каже, са събрани вкупом, за да намерят заедно края на своя земен живот. Тогава случаят стои съвършено другояче. И тук в действие имаме ариманическите сили, но с хора, които първоначално не са обвързани с кармически нишки в групи, които обаче точно затова биват събрани заедно. А сега настъпва нещо, което съществено се различава от случващото се при природните катастрофи.
Една природна катастрофа предизвиква в човека, който е засегнат от нея, много ясен спомен за всичко, което като причина се съдържа в неговата карма.
Понеже, когато минава през вратата на смъртта, на човек му се припомня всичко, което се съдържа в неговата карма. Едно засилване на този спомен, един поясен спомен се появява в човешката душа чрез една природна катастрофа, в която този човек загива. При една железопътна катастрофа е обратното, въобще една катастрофа свързана с цивилизацията на човечеството предизвиква забрава на кармата. Но чрез това, че кармата се забравя, се появява силна възприемчивост за впечатленията, които човекът получава след смъртта като нещо ново от духовния свят. И следствието от това е, че такъв човек трябва сега сам да се запита: - Какво става с това, което съществува в мен като неупотребена карма?
към текста >>
При една железопътна катастрофа е обратното, въобще една катастрофа свързана с цивилизацията на човечеството п
ред
извиква забрава на кармата.
И тук в действие имаме ариманическите сили, но с хора, които първоначално не са обвързани с кармически нишки в групи, които обаче точно затова биват събрани заедно. А сега настъпва нещо, което съществено се различава от случващото се при природните катастрофи. Една природна катастрофа предизвиква в човека, който е засегнат от нея, много ясен спомен за всичко, което като причина се съдържа в неговата карма. Понеже, когато минава през вратата на смъртта, на човек му се припомня всичко, което се съдържа в неговата карма. Едно засилване на този спомен, един поясен спомен се появява в човешката душа чрез една природна катастрофа, в която този човек загива.
При една железопътна катастрофа е обратното, въобще една катастрофа свързана с цивилизацията на човечеството предизвиква забрава на кармата.
Но чрез това, че кармата се забравя, се появява силна възприемчивост за впечатленията, които човекът получава след смъртта като нещо ново от духовния свят. И следствието от това е, че такъв човек трябва сега сам да се запита: - Какво става с това, което съществува в мен като неупотребена карма? - И докато при една природна катастрофа в астралното тяло се сгъстяват особено интелектуалните качества на човека, то при една катастрофа, свързана с цивилизацията, се сгъстяват и засилват особено качествата на волята. Така действа кармата.
към текста >>
И от такива п
ред
поставки ние се научаваме да поставяме въпроса за кармата на Земята, за кармата на народите и с това също и за индивидуалната човешка карма, доколкото тя е свързана с кармата на народите, с кармата на Земята.
Когато човекът е прекрачил в този духовен свят през вратата на смъртта, светлината, която Луцифер събужда в емоциите на земните хора, действа там като най-гъстата тъмнина. В духовния свят навлизат онези сили, които, така да се каже, се внасят в него от вътрешността на човека; страсти, които би трябвало да действат само в самия човек, те се внасят и проникват в духовния свят. Това от своя страна са такива сили, които там се преобразуват чрез силата на Ариман с оглед той да може да използва именно остатъците от лунното развитие, които още съществуват на Земята. Тук действително Луцифер подава ръка на Ариман. Това, което се внася в духовния свят чрез чисто емоционалните цивилизационни импулси, но което всъщност се ражда само от заблуденото човешко съзнание, то е онова, което преобразено се изхвърля нагоре от вътрешността на Земята в изригването на вулканите, в земетресенията.
И от такива предпоставки ние се научаваме да поставяме въпроса за кармата на Земята, за кармата на народите и с това също и за индивидуалната човешка карма, доколкото тя е свързана с кармата на народите, с кармата на Земята.
Ние се научаваме да поставяме този въпрос така, че когато в някоя област на Земята се разрушава една стара култура с действия, произлизащи от човешките емоции, когато диви инстинкти искат да създадат нещо фантастично ново, но могат да действват само разрушително, да търсим причините в действията на Луцифер. И ние също трябва да се запитаме: - Къде някога на Земята ще изригне, ще изхвърли пламъци или ще надигне почвата онова, което сега пламти в дивите страсти на хората? - Когато насочва поглед към някое стихийно бедствие, науката на посвещението може и трябва да постави въпроса: Кога е било подготвено това стихийно бедствие? В ужасите, в жестокостите на войната и в други страшни събития, които са ставали в цивилизационното развитие на хората.
към текста >>
П
ред
такова разглеждане събитията, които настъпват, не се явяват изолирани.
- Когато насочва поглед към някое стихийно бедствие, науката на посвещението може и трябва да постави въпроса: Кога е било подготвено това стихийно бедствие? В ужасите, в жестокостите на войната и в други страшни събития, които са ставали в цивилизационното развитие на хората. Защото така са свързани нещата. Тези неща стават зад кулисите на съществуването.
Пред такова разглеждане събитията, които настъпват, не се явяват изолирани.
Те се явяват в една велика световна връзка. Но как се проявяват те в отделните човешки съдби? Мои мили приятели, боговете, които се намират във връзка с развитието на човечеството, са тук. Тяхната задача е винаги да превръщат онова, което става по този начин, в нещо благоприятно, в нещо подпомагащо, поощряващо съдбата на човека. Такова нещо става непрестанно във взаимовръзката на земния с духовния свят; човешки съдби се изтръгват от прегръдката на Луцифер и от ноктите на Ариман, защото боговете са добри.
към текста >>
Тогава се показва, как съдбата на човека е поставена в съдбата на боговете, как в оп
ред
елен смисъл боговете жадуват за това, което трябва да п
ред
приемат с човека, като изхождат от протичането на тяхната собствена борба.
Защото проследявайки жестокостите на войните, вината и чудовищните действия по време на войните, във връзка с природните и стихийните катастрофи, които убиват хората, ние виждаме да се проявява борбата на добрите богове с лошите богове от двете направления. През човешкия живот нашият поглед прониква в живота на боговете и ние виждаме живота на боговете на задния фон на човешкия живот. И ние виждаме този живот не със сухите теоретически възгледи, а го виждаме с нашето сърце и живо участие и можем отново да разгледаме този живот на боговете във връзка с това, което става в индивидуалната карма на човека върху Земята, защото виждаме човешката съдба преплетена със съдбата на боговете. Едва когато насочим поглед върху нещо подобно, едва тогава светът, който се намира зад човека, идва съвсем близко до нас. Защото тогава ни се показва нещо, което можем да разглеждаме с най-дълбоко съучастие.
Тогава се показва, как съдбата на човека е поставена в съдбата на боговете, как в определен смисъл боговете жадуват за това, което трябва да предприемат с човека, като изхождат от протичането на тяхната собствена борба.
И приближавайки се до такива представи, ние се връщаме обратно с тях към това, което е навлязло в света чрез мистериите от древните времена на ясновидството. Онзи, който беше посвещаван в древните мистерии, първоначално беше въвеждан в света на елементите; там той виждаше, как постепенно се разширява неговото вътрешно естество с моралните си качества. След това той се запознаваше - и това бяха важни, мощни думи, които ученикът на древните мистерии произнасяше, - с «долните и горните богове», с ариманическите и луциферическите богове. Добрите богове са в равновесното положение. И когато ученикът на мистериите се научаваше да познава това, което новият мистериен ученик отново трябва да се научи да познава, един човек постепенно биваше посвещаван в дълбочините на съществуването.
към текста >>
И приближавайки се до такива п
ред
стави, ние се връщаме обратно с тях към това, което е навлязло в света чрез мистериите от древните времена на ясновидството.
През човешкия живот нашият поглед прониква в живота на боговете и ние виждаме живота на боговете на задния фон на човешкия живот. И ние виждаме този живот не със сухите теоретически възгледи, а го виждаме с нашето сърце и живо участие и можем отново да разгледаме този живот на боговете във връзка с това, което става в индивидуалната карма на човека върху Земята, защото виждаме човешката съдба преплетена със съдбата на боговете. Едва когато насочим поглед върху нещо подобно, едва тогава светът, който се намира зад човека, идва съвсем близко до нас. Защото тогава ни се показва нещо, което можем да разглеждаме с най-дълбоко съучастие. Тогава се показва, как съдбата на човека е поставена в съдбата на боговете, как в определен смисъл боговете жадуват за това, което трябва да предприемат с човека, като изхождат от протичането на тяхната собствена борба.
И приближавайки се до такива представи, ние се връщаме обратно с тях към това, което е навлязло в света чрез мистериите от древните времена на ясновидството.
Онзи, който беше посвещаван в древните мистерии, първоначално беше въвеждан в света на елементите; там той виждаше, как постепенно се разширява неговото вътрешно естество с моралните си качества. След това той се запознаваше - и това бяха важни, мощни думи, които ученикът на древните мистерии произнасяше, - с «долните и горните богове», с ариманическите и луциферическите богове. Добрите богове са в равновесното положение. И когато ученикът на мистериите се научаваше да познава това, което новият мистериен ученик отново трябва да се научи да познава, един човек постепенно биваше посвещаван в дълбочините на съществуването. Защото, когато човек вникне в тази връзка, той стига до странния, но животворно осветяващ света възглед.
към текста >>
[1] че съществува легендата за един философ: Емпедокъл от Агригент 500 п
ред
и Хр., за който се казва, че се е хвърлил в кратера на вулкана Етна.
Това обаче, което остава, е онова, което боговете, т. е. съществата на висшите йерархии притежават. И по отношение познаването на кармата никой няма да развие истинско душевно настроение, ако той не гледа на опознаването на кармата като на едно протягане на ръка от страна на боговете. Ето защо, мои мили приятели, постарайте се да схванете познанието за кармата така, че това познание да събуди у вас чувството: - Когато се доближавам до свещената почва на духа, където може да ми стане ясно нещо относно кармата, аз трябва да поема ръката на боговете. - Така реални трябва да станат чувствата, когато искаме да проникнем до действителни познания за духовния свят, - а такива са познанията за кармата.
[1] че съществува легендата за един философ: Емпедокъл от Агригент 500 преди Хр., за който се казва, че се е хвърлил в кратера на вулкана Етна.
Виж фрагментите към драмата «Смъртта на Емпедокъл» от Фридрих Холдерлин.
към текста >>
39.
Съдържание
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Интелектуализъм и п
ред
хождащото го душевно устройство: приемане на космическия етер.
СЪДЪРЖАНИЕ Вместо увод: Из «Спомените на Мария Щайнер» /към първото издание 1926 г./ ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
Интелектуализъм и предхождащото го душевно устройство: приемане на космическия етер.
Мохамедано-испанският аристотелизъм поддържа още в ранното средновековие стария възглед; за европейското население трябваше да дойде един особен импулс, за да се развие Съзнателната душа. Две духовни течения: философи, намиращи се под влиянието на арабизма и водещи борба срещу тях схоластици, които застъпват индивидуализма. Силни вътрешни борби във времето на това състезание за Съзнателната душа и действителността на мисленето ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г. Кармическо-космически сили на подготовка.
към текста >>
Мохамедано-испанският аристотелизъм поддържа още в ранното с
ред
новековие стария възглед; за европейското население трябваше да дойде един особен импулс, за да се развие Съзнателната душа.
СЪДЪРЖАНИЕ Вместо увод: Из «Спомените на Мария Щайнер» /към първото издание 1926 г./ ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г. Интелектуализъм и предхождащото го душевно устройство: приемане на космическия етер.
Мохамедано-испанският аристотелизъм поддържа още в ранното средновековие стария възглед; за европейското население трябваше да дойде един особен импулс, за да се развие Съзнателната душа.
Две духовни течения: философи, намиращи се под влиянието на арабизма и водещи борба срещу тях схоластици, които застъпват индивидуализма. Силни вътрешни борби във времето на това състезание за Съзнателната душа и действителността на мисленето ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г. Кармическо-космически сили на подготовка. В кармата миналите въплъщения действат върху по-късните като един духовен инстинкт вътре в aза; това действие бива осъзнато след смъртта.
към текста >>
Небесното последствие на делата от оп
ред
елени събития се спуска тогава като един фин дъжд в мисловните отразени образи върху Земята.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г. Кармическо-космически сили на подготовка. В кармата миналите въплъщения действат върху по-късните като един духовен инстинкт вътре в aза; това действие бива осъзнато след смъртта. Мрежата на кармическите връзки. Превръщане на човешките земни дела в душевни небесни дела, когато при съвместното действие на хората във физическия сетивен свят се внася свещено-духовно действие.
Небесното последствие на делата от определени събития се спуска тогава като един фин дъжд в мисловните отразени образи върху Земята.
Но също и твърде реалните признаци на миналата епоха заобикалят, обкръжават днешните хора, примамени от Ариманическото течение на нашето време ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г. Връзката на процесите, ставащи на небето с човешкото съществуване върху Земята. Това, което става тук на Земята, има своето съответствие в духовния свят и се отразява в звездната писменост. Какъв космически духовен факт стои в основата на една такава общност като Антропософското общество?
към текста >>
Кое е п
ред
оп
ред
елението, което довежда една душа до антропософията?
Но също и твърде реалните признаци на миналата епоха заобикалят, обкръжават днешните хора, примамени от Ариманическото течение на нашето време ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г. Връзката на процесите, ставащи на небето с човешкото съществуване върху Земята. Това, което става тук на Земята, има своето съответствие в духовния свят и се отразява в звездната писменост. Какъв космически духовен факт стои в основата на една такава общност като Антропософското общество?
Кое е предопределението, което довежда една душа до антропософията?
Копнежът за Христос съпровожда много души от предземното съществуване в Земното, стремежът да познаят отново Христос като същество на Слънцето: едно последствие на великите космически имагинации. Чувстването на Христос се примесва с представите на древното езичество; а тогава за някои души се втъкава възможността да изпаднат в изкушението на Луцифер и Ариман ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г. В антропософското движение могат да бъдат различени две групи души: едната с една повече вътрешна потребност на сърцето, Христос да бъде поставен в центъра; другата иска да го познае от космологията, от историята на земята и на човечеството. Предпоставките за тези групирания се простират в миналото до времената на атлантските оракули.
към текста >>
Копнежът за Христос съпровожда много души от п
ред
земното съществуване в Земното, стремежът да познаят отново Христос като същество на Слънцето: едно последствие на великите космически имагинации.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г. Връзката на процесите, ставащи на небето с човешкото съществуване върху Земята. Това, което става тук на Земята, има своето съответствие в духовния свят и се отразява в звездната писменост. Какъв космически духовен факт стои в основата на една такава общност като Антропософското общество? Кое е предопределението, което довежда една душа до антропософията?
Копнежът за Христос съпровожда много души от предземното съществуване в Земното, стремежът да познаят отново Христос като същество на Слънцето: едно последствие на великите космически имагинации.
Чувстването на Христос се примесва с представите на древното езичество; а тогава за някои души се втъкава възможността да изпаднат в изкушението на Луцифер и Ариман ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г. В антропософското движение могат да бъдат различени две групи души: едната с една повече вътрешна потребност на сърцето, Христос да бъде поставен в центъра; другата иска да го познае от космологията, от историята на земята и на човечеството. Предпоставките за тези групирания се простират в миналото до времената на атлантските оракули. Особено важно е онова въплъщение, което се пада в първите следхристиянски столетия.
към текста >>
Чувстването на Христос се примесва с п
ред
ставите на древното езичество; а тогава за някои души се втъкава възможността да изпаднат в изкушението на Луцифер и Ариман
Връзката на процесите, ставащи на небето с човешкото съществуване върху Земята. Това, което става тук на Земята, има своето съответствие в духовния свят и се отразява в звездната писменост. Какъв космически духовен факт стои в основата на една такава общност като Антропософското общество? Кое е предопределението, което довежда една душа до антропософията? Копнежът за Христос съпровожда много души от предземното съществуване в Земното, стремежът да познаят отново Христос като същество на Слънцето: едно последствие на великите космически имагинации.
Чувстването на Христос се примесва с представите на древното езичество; а тогава за някои души се втъкава възможността да изпаднат в изкушението на Луцифер и Ариман
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г. В антропософското движение могат да бъдат различени две групи души: едната с една повече вътрешна потребност на сърцето, Христос да бъде поставен в центъра; другата иска да го познае от космологията, от историята на земята и на човечеството. Предпоставките за тези групирания се простират в миналото до времената на атлантските оракули. Особено важно е онова въплъщение, което се пада в първите следхристиянски столетия. Едната група души е била вече уморена от езичеството; тя се е запалила в сърцето си за Христос; другата група, която е имала по-малко въплъщения на Земята е била още изпълнена с мощните импулси на древното езичество и приема християнството повече с душа, проникната от интелекта.
към текста >>
П
ред
поставките за тези групирания се простират в миналото до времената на атлантските оракули.
Кое е предопределението, което довежда една душа до антропософията? Копнежът за Христос съпровожда много души от предземното съществуване в Земното, стремежът да познаят отново Христос като същество на Слънцето: едно последствие на великите космически имагинации. Чувстването на Христос се примесва с представите на древното езичество; а тогава за някои души се втъкава възможността да изпаднат в изкушението на Луцифер и Ариман ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г. В антропософското движение могат да бъдат различени две групи души: едната с една повече вътрешна потребност на сърцето, Христос да бъде поставен в центъра; другата иска да го познае от космологията, от историята на земята и на човечеството.
Предпоставките за тези групирания се простират в миналото до времената на атлантските оракули.
Особено важно е онова въплъщение, което се пада в първите следхристиянски столетия. Едната група души е била вече уморена от езичеството; тя се е запалила в сърцето си за Христос; другата група, която е имала по-малко въплъщения на Земята е била още изпълнена с мощните импулси на древното езичество и приема християнството повече с душа, проникната от интелекта. От следсмъртното изживяване на мощната имагинация, в началото на 19-то столетие първата донесе със себе си копнежа, да знае също нещо и от космологията, другата прие импулсите предимно в нейната воля, сякаш си спомняше за едно взето решение ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г. Общото в душевното устройство на тези две групи души в първите християнски столетия беше едно, макар и леко но все пак съществуващо изживяване на ауричното тъкане в природата и на вливането на една ясна духовност между заспиването и събуждането.
към текста >>
От следсмъртното изживяване на мощната имагинация, в началото на 19-то столетие първата донесе със себе си копнежа, да знае също нещо и от космологията, другата прие импулсите п
ред
имно в нейната воля, сякаш си спомняше за едно взето решение
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г. В антропософското движение могат да бъдат различени две групи души: едната с една повече вътрешна потребност на сърцето, Христос да бъде поставен в центъра; другата иска да го познае от космологията, от историята на земята и на човечеството. Предпоставките за тези групирания се простират в миналото до времената на атлантските оракули. Особено важно е онова въплъщение, което се пада в първите следхристиянски столетия. Едната група души е била вече уморена от езичеството; тя се е запалила в сърцето си за Христос; другата група, която е имала по-малко въплъщения на Земята е била още изпълнена с мощните импулси на древното езичество и приема християнството повече с душа, проникната от интелекта.
От следсмъртното изживяване на мощната имагинация, в началото на 19-то столетие първата донесе със себе си копнежа, да знае също нещо и от космологията, другата прие импулсите предимно в нейната воля, сякаш си спомняше за едно взето решение
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г. Общото в душевното устройство на тези две групи души в първите християнски столетия беше едно, макар и леко но все пак съществуващо изживяване на ауричното тъкане в природата и на вливането на една ясна духовност между заспиването и събуждането. Към чувството за невинността на природното съществуване се прибави в 5-то, 6-то столетие размишлението върху дълбочините на силите, които развързват доброто и злото в човешката душа, а именно между ориентирането от изтока на хора /българи, бугри, еретици/. Следва времето, когато виждането на блещукащата светлина над растенията и животните угасва, онемява шепотът на онази духовност, но все още може да се говори за това като за нещо познато; след това идва времето, което се нарича залез на живия Логос. Свързано с това е раждането на катехетиката /католическо вероучение/ и превръщането на богослужението в нещо екзотерично, външно.
към текста >>
След това в 7-то, 8-то столетие слабата жива връзка с духовния свят изчезва, но оп
ред
елено съзнание за тази връзка намира още убежище в отделни учебни центрове, чието живо импулсиращо действие завършва едва в 12-то, 13-то столетие.
Свързано с това е раждането на катехетиката /католическо вероучение/ и превръщането на богослужението в нещо екзотерично, външно. Основното настроение на душите, които живеят в духовния свят между 7-то и 8-то столетие; Христос не е вече познаван в неговата същност, култът не е вече разбран; на Земята трябва да се развие силата, която да позволи на душите да приемат Христос ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г. В първите християнски столетия са съществували центрове за висше познание, като остатъци на мистериите. В тези центрове не се говореше за природни закони, а за творящата сила на богинята «Природа» /«натура»/.
След това в 7-то, 8-то столетие слабата жива връзка с духовния свят изчезва, но определено съзнание за тази връзка намира още убежище в отделни учебни центрове, чието живо импулсиращо действие завършва едва в 12-то, 13-то столетие.
Поучения върху живота на елементите, движението на планетите, космическия океан, тайните на аза бяха развивани като учение до края на 14-то 15-то столетие. Школата на Шартр, Клюни. Даже в университета от Орлеан се развиват към края на 13-то столетие учения от този род. Последователите на Платон и на Аристотел. В началото на 13-то столетие важна обмяна на идеи за създаването на една нова духовност на Земята.
към текста >>
В областта на Слънцето Михаил събира душите, които спо
ред
това в началото на 15-то столетие се обединяват и образуват свръхсетивната школа на Михаил.
Употребата на интелигентността чрез човешката личност води човека до свободата на волята. Разливането на космическата интелигентност от небесата върху Земята в първите християнски столетия до 8-мо, 9-то столетие. Схоластиката, борбата на човека за добиване на яснота върху разливащата се върху Земята интелигентност. В тази интелигентност може да се включи Съзнателната душа. Мъдростта на розенкройцерите се състоеше в това, че те имаха известна яснота върху тези отношения.
В областта на Слънцето Михаил събира душите, които според това в началото на 15-то столетие се обединяват и образуват свръхсетивната школа на Михаил.
От сега нататък чрез собствената интелигентност на човешката душа трябваше да бъде развито естеството на Михаил, докато накрая на 19-то столетие започне новата епоха на Михаил на Земята. Голямата криза от началото на 19-то столетие до днес, борбата на Ариман срещу Михаил. Ариман иска да направи предишната космическа интелигентност изцяло земна. Провеждането, пренасянето на космическата интелигентност в нервно-сетивния организъм на човека се изживява от духовния свят като една космическа буря. Така е било в Атлантската епоха, когато космическата интелигентност беше завладяла човешките сърца.
към текста >>
Ариман иска да направи п
ред
ишната космическа интелигентност изцяло земна.
В тази интелигентност може да се включи Съзнателната душа. Мъдростта на розенкройцерите се състоеше в това, че те имаха известна яснота върху тези отношения. В областта на Слънцето Михаил събира душите, които според това в началото на 15-то столетие се обединяват и образуват свръхсетивната школа на Михаил. От сега нататък чрез собствената интелигентност на човешката душа трябваше да бъде развито естеството на Михаил, докато накрая на 19-то столетие започне новата епоха на Михаил на Земята. Голямата криза от началото на 19-то столетие до днес, борбата на Ариман срещу Михаил.
Ариман иска да направи предишната космическа интелигентност изцяло земна.
Провеждането, пренасянето на космическата интелигентност в нервно-сетивния организъм на човека се изживява от духовния свят като една космическа буря. Така е било в Атлантската епоха, когато космическата интелигентност беше завладяла човешките сърца. Сега човекът-глава /умственият човек/ трябва отново да стане човек-сърце чрез одухотворяване на интелекта. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г. Предпоследното господство на Михаил, неговият космополитен отпечатък в целта му: въпреки грехопадението човекът може да се издигне до Бога.
към текста >>
П
ред
последното господство на Михаил, неговият космополитен отпечатък в целта му: въпреки грехопадението човекът може да се издигне до Бога.
Ариман иска да направи предишната космическа интелигентност изцяло земна. Провеждането, пренасянето на космическата интелигентност в нервно-сетивния организъм на човека се изживява от духовния свят като една космическа буря. Така е било в Атлантската епоха, когато космическата интелигентност беше завладяла човешките сърца. Сега човекът-глава /умственият човек/ трябва отново да стане човек-сърце чрез одухотворяване на интелекта. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
Предпоследното господство на Михаил, неговият космополитен отпечатък в целта му: въпреки грехопадението човекът може да се издигне до Бога.
От 8-мо, 9-то столетие насам управлението на интелигентността е преминало от ръцете на Михаил в ръцете на хората. Борба на схоластиците срещу мохамеданските последователи на Аристотел. Подчертаване основния характер на същността на древните мистерии особено на учението за първичния грях в свръхсетивната учебна школа и указание за една нова същност на мистериите, която държи сметка за цялата интелигентност на човека. В древните мистерии от времето на Александър Велики съществуваше една атмосфера на обезсърчаване, която намираше израз в чувството: човекът вече може да намери достъп до духовния свят. Това беше времето на великото изпитание.
към текста >>
Нап
ред
ване в смисъла на Михаил значи човек да не се оставя отклонен от никакви съображения, да върви в посока на водещите антропософски сили.
Времето на великата криза. Решаващият фактор на импулса на Михаил. Духовното се подготвя да стане една сила, създаваща раси. Наблюдение на по-интимните връзки на съдбата; те се простират до най-близкото царство на йерархиите. Раждането на едно двуразделно царство на Ангелите, докато тук се образува общността на Михаил.
Напредване в смисъла на Михаил значи човек да не се оставя отклонен от никакви съображения, да върви в посока на водещите антропософски сили.
Разпространеният навсякъде в нашето време интелектуализъм е духовна храна за ариманическите същества. Възможностите за намеса на Ариман в цивилизацията стават все по-големи. Размътването и отклонението на съзнанието му дават възможност да се всели. Сега е времето на великите решения. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
към текста >>
Кармическият импулс към духовното е обгръщане на това, което е изпитано по описания начин п
ред
и слизането на душата в земното тяло.
Разпространеният навсякъде в нашето време интелектуализъм е духовна храна за ариманическите същества. Възможностите за намеса на Ариман в цивилизацията стават все по-големи. Размътването и отклонението на съзнанието му дават възможност да се всели. Сега е времето на великите решения. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
Кармическият импулс към духовното е обгръщане на това, което е изпитано по описания начин преди слизането на душата в земното тяло.
Необходимост от вътрешна инициатива на душевния живот на антропософа и от съблюдаването на условията и на насрещните образи. Подкопаване или заблуждение на инициативата чрез лоши писания и празни приказки на материалистичния интелектуализъм. Общ плод на живота. Истинност на материализма само за физическия живот Потресаващото в кармата на хората, които не се издигат до духовното. Силата на Михаил създава физиономията и човешката форма.
към текста >>
Вътре в тази опозиция вселенският събор от 869 година като сигнал за нещо чудовищно, което става в духовния свят: разделяне на Ангелите, които ръководят човешките души и чрез това се внася без
ред
ие в човешката карма; от тук и хаосът, който царува в по-новата история.
Стремеж на Ариман да действа в душите чрез временно проникване в човешките тела ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г. Личното безсмъртие е една истина само откакто Съзнателната душа бавно и постепенно е проникнала човечеството. Съвместното действие на интелигентността на Слънцето и на планетните интелигентности. След това в 9-то столетие заедно със слизането на космическата интелигентност между хората разделяне на съпринадлежащите космически сили; слънчевата интелигентност на Михаил и планетните интелигентности се озовават в опозиция.
Вътре в тази опозиция вселенският събор от 869 година като сигнал за нещо чудовищно, което става в духовния свят: разделяне на Ангелите, които ръководят човешките души и чрез това се внася безредие в човешката карма; от тук и хаосът, който царува в по-новата история.
С проникването на Михаил в господството на Земята и в тези, които са вървели с него се събужда силата, чрез която отново се внася ред в кармата. Забележки Към това издание Забележки към текста * * * За това издание
към текста >>
С проникването на Михаил в господството на Земята и в тези, които са вървели с него се събужда силата, чрез която отново се внася
ред
в кармата.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г. Личното безсмъртие е една истина само откакто Съзнателната душа бавно и постепенно е проникнала човечеството. Съвместното действие на интелигентността на Слънцето и на планетните интелигентности. След това в 9-то столетие заедно със слизането на космическата интелигентност между хората разделяне на съпринадлежащите космически сили; слънчевата интелигентност на Михаил и планетните интелигентности се озовават в опозиция. Вътре в тази опозиция вселенският събор от 869 година като сигнал за нещо чудовищно, което става в духовния свят: разделяне на Ангелите, които ръководят човешките души и чрез това се внася безредие в човешката карма; от тук и хаосът, който царува в по-новата история.
С проникването на Михаил в господството на Земята и в тези, които са вървели с него се събужда силата, чрез която отново се внася ред в кармата.
Забележки Към това издание Забележки към текста * * * За това издание Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
към текста >>
Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е п
ред
хождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
С проникването на Михаил в господството на Земята и в тези, които са вървели с него се събужда силата, чрез която отново се внася ред в кармата. Забележки Към това издание Забележки към текста * * * За това издание
Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори? - Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат. В това отношение е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове. Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука».
към текста >>
Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на
ред
ица външни фактори?
Забележки Към това издание Забележки към текста * * * За това издание Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори?
- Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат. В това отношение е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове. Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука». Други основоположни изложения има в неговите основни произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука».
към текста >>
Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими п
ред
стави от гледната точка на модерната природна наука».
Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения? Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори? - Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат. В това отношение е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове.
Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука».
Други основоположни изложения има в неговите основни произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука». Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема. Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество.
към текста >>
Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в по
ред
ицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
Други основоположни изложения има в неговите основни произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука». Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема. Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество.
Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове. Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер. Това определя стила на неговите изложения. Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах по
ред
ици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема. Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер. Това определя стила на неговите изложения. Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
Лекциите са били п
ред
назначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер.
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги». Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер.
Това определя стила на неговите изложения. Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
Това оп
ред
еля стила на неговите изложения.
Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги». Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове. Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер.
Това определя стила на неговите изложения.
Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
Понеже особено обширната по
ред
ица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги». Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове. Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер. Това определя стила на неговите изложения.
Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
40.
Вместо увод: Из «Спомените на Мария Щайнер» /към първото издание 1926 г./
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Спо
ред
него важното бяха отношенията, начинът, по който върху фактите пада светлина, обяснява ги и ги оставя да се проявят в тяхната правилна последователност.
Рудолф Щайнер винаги най-строго и настоятелно молеше за сериозност, когато реши да осветли развитието на исторически личности и историята на Антропософското общество, изхождайки от духовните извори на познанието; да покаже връзките между фактите в тяхното духовно обкръжение, като пример за едно бъдещо изследване на историята. Така с мистерийните драми той ни даде образец на драмата за бъдещето; учеше ни да разберем, как биографията простираща се в духовното минало може да замени на по-висока степен психологическия роман на съвременността. Но това, което Рудолф Щайнер не позволяваше, бяха комбинациите, хипотезите или запълващата празноти фантазия при така нареченото духовно изследване. Това той наричаше несериозност и по отношение на него можеше да прояви свещен гняв. Настоятелно молеше слушателите да не пристъпват с душата си към съдържанието на лекциите върху кармата с жадно за сензация любопитство.
Според него важното бяха отношенията, начинът, по който върху фактите пада светлина, обяснява ги и ги оставя да се проявят в тяхната правилна последователност.
Преди всичко личното трябва да замълчи. Ако към изучаването на кармическите въпроси се пристъпи, изхождайки от лични мотиви, с лични или групови интереси, биха се родили само най-големите беди. Да, той не се колебаеше да казва, че ако такива неща биха се разпространявали по един сензационен или преследващ някакви преднамерени цели начин, това би било «една чума»... ...Рудолф Щайнер настоятелно молеше, лекциите върху кармата да бъдат изучавани само като се започне с първите подготвителни лекции, да се разработват ред по ред и вниманието да бъде насочено върху вътрешните връзки, тяхното преплитане и основания. При третирането на фактите трябва да се избягва всичко сензационно, да се изключи всякакъв личен интерес...
към текста >>
П
ред
и всичко личното трябва да замълчи.
Така с мистерийните драми той ни даде образец на драмата за бъдещето; учеше ни да разберем, как биографията простираща се в духовното минало може да замени на по-висока степен психологическия роман на съвременността. Но това, което Рудолф Щайнер не позволяваше, бяха комбинациите, хипотезите или запълващата празноти фантазия при така нареченото духовно изследване. Това той наричаше несериозност и по отношение на него можеше да прояви свещен гняв. Настоятелно молеше слушателите да не пристъпват с душата си към съдържанието на лекциите върху кармата с жадно за сензация любопитство. Според него важното бяха отношенията, начинът, по който върху фактите пада светлина, обяснява ги и ги оставя да се проявят в тяхната правилна последователност.
Преди всичко личното трябва да замълчи.
Ако към изучаването на кармическите въпроси се пристъпи, изхождайки от лични мотиви, с лични или групови интереси, биха се родили само най-големите беди. Да, той не се колебаеше да казва, че ако такива неща биха се разпространявали по един сензационен или преследващ някакви преднамерени цели начин, това би било «една чума»... ...Рудолф Щайнер настоятелно молеше, лекциите върху кармата да бъдат изучавани само като се започне с първите подготвителни лекции, да се разработват ред по ред и вниманието да бъде насочено върху вътрешните връзки, тяхното преплитане и основания. При третирането на фактите трябва да се избягва всичко сензационно, да се изключи всякакъв личен интерес... * * *
към текста >>
Да, той не се колебаеше да казва, че ако такива неща биха се разпространявали по един сензационен или преследващ някакви п
ред
намерени цели начин, това би било «една чума»...
Това той наричаше несериозност и по отношение на него можеше да прояви свещен гняв. Настоятелно молеше слушателите да не пристъпват с душата си към съдържанието на лекциите върху кармата с жадно за сензация любопитство. Според него важното бяха отношенията, начинът, по който върху фактите пада светлина, обяснява ги и ги оставя да се проявят в тяхната правилна последователност. Преди всичко личното трябва да замълчи. Ако към изучаването на кармическите въпроси се пристъпи, изхождайки от лични мотиви, с лични или групови интереси, биха се родили само най-големите беди.
Да, той не се колебаеше да казва, че ако такива неща биха се разпространявали по един сензационен или преследващ някакви преднамерени цели начин, това би било «една чума»...
...Рудолф Щайнер настоятелно молеше, лекциите върху кармата да бъдат изучавани само като се започне с първите подготвителни лекции, да се разработват ред по ред и вниманието да бъде насочено върху вътрешните връзки, тяхното преплитане и основания. При третирането на фактите трябва да се избягва всичко сензационно, да се изключи всякакъв личен интерес... * * * Някогашните оригинални илюстрации към лекциите от този том, начертани на дъската от Рудолф Щайнер
към текста >>
...Рудолф Щайнер настоятелно молеше, лекциите върху кармата да бъдат изучавани само като се започне с първите подготвителни лекции, да се разработват
ред
по
ред
и вниманието да бъде насочено върху вътрешните връзки, тяхното преплитане и основания.
Настоятелно молеше слушателите да не пристъпват с душата си към съдържанието на лекциите върху кармата с жадно за сензация любопитство. Според него важното бяха отношенията, начинът, по който върху фактите пада светлина, обяснява ги и ги оставя да се проявят в тяхната правилна последователност. Преди всичко личното трябва да замълчи. Ако към изучаването на кармическите въпроси се пристъпи, изхождайки от лични мотиви, с лични или групови интереси, биха се родили само най-големите беди. Да, той не се колебаеше да казва, че ако такива неща биха се разпространявали по един сензационен или преследващ някакви преднамерени цели начин, това би било «една чума»...
...Рудолф Щайнер настоятелно молеше, лекциите върху кармата да бъдат изучавани само като се започне с първите подготвителни лекции, да се разработват ред по ред и вниманието да бъде насочено върху вътрешните връзки, тяхното преплитане и основания.
При третирането на фактите трябва да се избягва всичко сензационно, да се изключи всякакъв личен интерес... * * * Някогашните оригинални илюстрации към лекциите от този том, начертани на дъската от Рудолф Щайнер (сравни забележките на ръба на текста в лекциите
към текста >>
са поместени в Събраните съчинения в по
ред
ицата:
* * * Някогашните оригинални илюстрации към лекциите от този том, начертани на дъската от Рудолф Щайнер (сравни забележките на ръба на текста в лекциите и текста в началото на «Забележки»)
са поместени в Събраните съчинения в поредицата:
«Рудолф Щайнер - Стенни илюстрации към лекциите» том XVI
към текста >>
41.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Точно такава дума като «инстинкт», която много често се употребява в науката и извън нея, се използва обикновено не съвсем оп
ред
елено.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 4 юли 1924 г. Днес ще загатна още нещо за това, как се развиват по-нататък силите, които подготвят кармата на човека, минал през портата на смъртта. Ние трябва да сме наясно, че за обикновеното съзнание изграждането на кармата, онова взаимоотношение изобщо със света, което може да се нарече кармическо, се извършва в човека повече инстинктивно. Виждаме животните да действат инстинктивно.
Точно такава дума като «инстинкт», която много често се употребява в науката и извън нея, се използва обикновено не съвсем определено.
Хората изобщо не се опитват да си представят нещо по-ясно под това. Какво всъщност се нарича инстинкт при животните? Ние знаем, че животните имат групова душа. Така, както виждаме животното, то не е едно завършено същество, а зад него стои груповата душа. Към кой свят принадлежи всъщност груповата душа?
към текста >>
Хората изобщо не се опитват да си п
ред
ставят нещо по-ясно под това.
Дорнах, 4 юли 1924 г. Днес ще загатна още нещо за това, как се развиват по-нататък силите, които подготвят кармата на човека, минал през портата на смъртта. Ние трябва да сме наясно, че за обикновеното съзнание изграждането на кармата, онова взаимоотношение изобщо със света, което може да се нарече кармическо, се извършва в човека повече инстинктивно. Виждаме животните да действат инстинктивно. Точно такава дума като «инстинкт», която много често се употребява в науката и извън нея, се използва обикновено не съвсем определено.
Хората изобщо не се опитват да си представят нещо по-ясно под това.
Какво всъщност се нарича инстинкт при животните? Ние знаем, че животните имат групова душа. Така, както виждаме животното, то не е едно завършено същество, а зад него стои груповата душа. Към кой свят принадлежи всъщност груповата душа? Ние трябва да отговорим на въпроса: - Къде се намира груповата душа на животните?
към текста >>
Така можете да си п
ред
ставите, мои мили приятели, - когато схематично нарисувано ние имаме тук царството, в което живеем между смъртта и ново раждане (виж рисунка 2, жълто) - как действат силите, които произлизат от груповите души на животните (синьо).
Ние трябва да отговорим на въпроса: - Къде се намира груповата душа на животните? Тук във физическо-сетивния свят не намираме груповата душа на животните, тук се намират само единичните екземпляри от животните. Груповите души на животните се намират, когато чрез инициацията или в нормалното протичане на човешкото развитие навлезем в един съвършено различен свят, през който човекът преминава между смъртта и едно ново раждане. Там между съществата, които се намират около човека - и които изброих като същества, с които се изгражда кармата, - намираме груповите души на животните. А животните, които се намират тук на тази Земя - когато инстинктивно действат, - действат с пълното съзнание на тези групови души.
Така можете да си представите, мои мили приятели, - когато схематично нарисувано ние имаме тук царството, в което живеем между смъртта и ново раждане (виж рисунка 2, жълто) - как действат силите, които произлизат от груповите души на животните (синьо).
Те също се намират там. А тук на тази Земя се намират отделните животни, които се движат, като в известна степен им се дърпат конците, достигащи до груповите души, които човек среща в света между смъртта и новото раждане. Това е инстинкт. Рис. 2 Съвсем естествено е, че един материалистичен мироглед не може да обясни инстинкта, понеже инстинктът е действие, произлизащо от това, което например в моята книга «Теософия» и във «Въведение в тайната наука» намирате означено като «духовен свят».
към текста >>
Неговите действия произхождат от п
ред
ишния му земен живот, от времето п
ред
и този живот, от неговите п
ред
ишни съществувания, от оп
ред
елен брой п
ред
ишни съществувания (червено).
Това е инстинкт. Рис. 2 Съвсем естествено е, че един материалистичен мироглед не може да обясни инстинкта, понеже инстинктът е действие, произлизащо от това, което например в моята книга «Теософия» и във «Въведение в тайната наука» намирате означено като «духовен свят». При хората е различно. Човекът също има инстинкт, но чрез този инстинкт, - когато се намира тук, - той действа не от този свят.
Неговите действия произхождат от предишния му земен живот, от времето преди този живот, от неговите предишни съществувания, от определен брой предишни съществувания (червено).
Както духовният свят въздейства върху животните те да действат инстинктивно, така и предишните инкарнации на човека по подобен начин въздействат върху по-късните инкарнации, като кармата се изживява инстинктивно. Но това е един духовен инстинкт, един инстинкт, който действа вътре в аза. Именно когато се разбере това, ще се разбере и абсолютно противоречивото обединение на това инстинктивно действие с човешката свобода. Защото свободата действа от областта, от която животните действат инстинктивно - от духовния свят. За нас днес е много по-важно да разберем, как се подготвя този инстинкт, когато човекът преминава през вратата на смъртта.
към текста >>
Както духовният свят въздейства върху животните те да действат инстинктивно, така и п
ред
ишните инкарнации на човека по подобен начин въздействат върху по-късните инкарнации, като кармата се изживява инстинктивно.
Рис. 2 Съвсем естествено е, че един материалистичен мироглед не може да обясни инстинкта, понеже инстинктът е действие, произлизащо от това, което например в моята книга «Теософия» и във «Въведение в тайната наука» намирате означено като «духовен свят». При хората е различно. Човекът също има инстинкт, но чрез този инстинкт, - когато се намира тук, - той действа не от този свят. Неговите действия произхождат от предишния му земен живот, от времето преди този живот, от неговите предишни съществувания, от определен брой предишни съществувания (червено).
Както духовният свят въздейства върху животните те да действат инстинктивно, така и предишните инкарнации на човека по подобен начин въздействат върху по-късните инкарнации, като кармата се изживява инстинктивно.
Но това е един духовен инстинкт, един инстинкт, който действа вътре в аза. Именно когато се разбере това, ще се разбере и абсолютно противоречивото обединение на това инстинктивно действие с човешката свобода. Защото свободата действа от областта, от която животните действат инстинктивно - от духовния свят. За нас днес е много по-важно да разберем, как се подготвя този инстинкт, когато човекът преминава през вратата на смъртта. Тук в земния живот изживяването на кармата е инстинктивно, така да се каже, то протича под повърхността на съзнанието.
към текста >>
В момента, когато сме преминали през вратата на смъртта, първоначално за няколко дни напълно обективно осъзнаваме всичко, което сме изживели на Земята; то застава п
ред
нас като картини, които непрекъснато се уголемяват.
Именно когато се разбере това, ще се разбере и абсолютно противоречивото обединение на това инстинктивно действие с човешката свобода. Защото свободата действа от областта, от която животните действат инстинктивно - от духовния свят. За нас днес е много по-важно да разберем, как се подготвя този инстинкт, когато човекът преминава през вратата на смъртта. Тук в земния живот изживяването на кармата е инстинктивно, така да се каже, то протича под повърхността на съзнанието. Рис. 3
В момента, когато сме преминали през вратата на смъртта, първоначално за няколко дни напълно обективно осъзнаваме всичко, което сме изживели на Земята; то застава пред нас като картини, които непрекъснато се уголемяват.
Наред с това, което виждаме, се появява също и това, което инстинктивно се е разиграло в кармическото осъществяване. Така че, когато човек прекрачи портата на смъртта, пред погледа му все повече се разпростира изминалият му живот, придружен от онова, което е било инстинктивно, което той не е съзнавал - цялата кармическа плетеница (синьо). Той не вижда това веднага през следващите дни след смъртта, а по-скоро като живи образи вижда онова, което иначе съзира в бледите спомени. Вижда например, че там вътре се намира нещо по-различно от обикновените спомени. Ако тогава с инициационния поглед се разгледа онова, което се намира пред човека, може да се каже следното.
към текста >>
На
ред
с това, което виждаме, се появява също и това, което инстинктивно се е разиграло в кармическото осъществяване.
Защото свободата действа от областта, от която животните действат инстинктивно - от духовния свят. За нас днес е много по-важно да разберем, как се подготвя този инстинкт, когато човекът преминава през вратата на смъртта. Тук в земния живот изживяването на кармата е инстинктивно, така да се каже, то протича под повърхността на съзнанието. Рис. 3 В момента, когато сме преминали през вратата на смъртта, първоначално за няколко дни напълно обективно осъзнаваме всичко, което сме изживели на Земята; то застава пред нас като картини, които непрекъснато се уголемяват.
Наред с това, което виждаме, се появява също и това, което инстинктивно се е разиграло в кармическото осъществяване.
Така че, когато човек прекрачи портата на смъртта, пред погледа му все повече се разпростира изминалият му живот, придружен от онова, което е било инстинктивно, което той не е съзнавал - цялата кармическа плетеница (синьо). Той не вижда това веднага през следващите дни след смъртта, а по-скоро като живи образи вижда онова, което иначе съзира в бледите спомени. Вижда например, че там вътре се намира нещо по-различно от обикновените спомени. Ако тогава с инициационния поглед се разгледа онова, което се намира пред човека, може да се каже следното. Самият човек, който е умрял след като през земния си живот е живял с обикновено съзнание, вижда това, което застава пред него като една величествена панорама; той я вижда, така да се каже, отпред (виж рисунка 4 , синьо).
към текста >>
Така че, когато човек прекрачи портата на смъртта, п
ред
погледа му все повече се разпростира изминалият му живот, придружен от онова, което е било инстинктивно, което той не е съзнавал - цялата кармическа плетеница (синьо).
За нас днес е много по-важно да разберем, как се подготвя този инстинкт, когато човекът преминава през вратата на смъртта. Тук в земния живот изживяването на кармата е инстинктивно, така да се каже, то протича под повърхността на съзнанието. Рис. 3 В момента, когато сме преминали през вратата на смъртта, първоначално за няколко дни напълно обективно осъзнаваме всичко, което сме изживели на Земята; то застава пред нас като картини, които непрекъснато се уголемяват. Наред с това, което виждаме, се появява също и това, което инстинктивно се е разиграло в кармическото осъществяване.
Така че, когато човек прекрачи портата на смъртта, пред погледа му все повече се разпростира изминалият му живот, придружен от онова, което е било инстинктивно, което той не е съзнавал - цялата кармическа плетеница (синьо).
Той не вижда това веднага през следващите дни след смъртта, а по-скоро като живи образи вижда онова, което иначе съзира в бледите спомени. Вижда например, че там вътре се намира нещо по-различно от обикновените спомени. Ако тогава с инициационния поглед се разгледа онова, което се намира пред човека, може да се каже следното. Самият човек, който е умрял след като през земния си живот е живял с обикновено съзнание, вижда това, което застава пред него като една величествена панорама; той я вижда, така да се каже, отпред (виж рисунка 4 , синьо). Рис. 4
към текста >>
Ако тогава с инициационния поглед се разгледа онова, което се намира п
ред
човека, може да се каже следното.
В момента, когато сме преминали през вратата на смъртта, първоначално за няколко дни напълно обективно осъзнаваме всичко, което сме изживели на Земята; то застава пред нас като картини, които непрекъснато се уголемяват. Наред с това, което виждаме, се появява също и това, което инстинктивно се е разиграло в кармическото осъществяване. Така че, когато човек прекрачи портата на смъртта, пред погледа му все повече се разпростира изминалият му живот, придружен от онова, което е било инстинктивно, което той не е съзнавал - цялата кармическа плетеница (синьо). Той не вижда това веднага през следващите дни след смъртта, а по-скоро като живи образи вижда онова, което иначе съзира в бледите спомени. Вижда например, че там вътре се намира нещо по-различно от обикновените спомени.
Ако тогава с инициационния поглед се разгледа онова, което се намира пред човека, може да се каже следното.
Самият човек, който е умрял след като през земния си живот е живял с обикновено съзнание, вижда това, което застава пред него като една величествена панорама; той я вижда, така да се каже, отпред (виж рисунка 4 , синьо). Рис. 4 С инициационния поглед може да я погледне също и от другата страна, отзад (жълто); тогава там се показва плетеницата на кармическите взаимовръзки. Там се вижда тази плетеница на кармическите взаимовръзки, която първоначално е изплетена от мисли, живели във волята през земния живот - там това излиза навън. Но сега се присъединява нещо друго, мои мили приятели.
към текста >>
Самият човек, който е умрял след като през земния си живот е живял с обикновено съзнание, вижда това, което застава п
ред
него като една величествена панорама; той я вижда, така да се каже, отп
ред
(виж рисунка 4 , синьо).
Наред с това, което виждаме, се появява също и това, което инстинктивно се е разиграло в кармическото осъществяване. Така че, когато човек прекрачи портата на смъртта, пред погледа му все повече се разпростира изминалият му живот, придружен от онова, което е било инстинктивно, което той не е съзнавал - цялата кармическа плетеница (синьо). Той не вижда това веднага през следващите дни след смъртта, а по-скоро като живи образи вижда онова, което иначе съзира в бледите спомени. Вижда например, че там вътре се намира нещо по-различно от обикновените спомени. Ако тогава с инициационния поглед се разгледа онова, което се намира пред човека, може да се каже следното.
Самият човек, който е умрял след като през земния си живот е живял с обикновено съзнание, вижда това, което застава пред него като една величествена панорама; той я вижда, така да се каже, отпред (виж рисунка 4 , синьо).
Рис. 4 С инициационния поглед може да я погледне също и от другата страна, отзад (жълто); тогава там се показва плетеницата на кармическите взаимовръзки. Там се вижда тази плетеница на кармическите взаимовръзки, която първоначално е изплетена от мисли, живели във волята през земния живот - там това излиза навън. Но сега се присъединява нещо друго, мои мили приятели. Често съм подчертавал пред вас: - Мислите, които се изживяват съзнателно по време на земния живот, са мъртви.
към текста >>
Често съм подчертавал п
ред
вас: - Мислите, които се изживяват съзнателно по време на земния живот, са мъртви.
Самият човек, който е умрял след като през земния си живот е живял с обикновено съзнание, вижда това, което застава пред него като една величествена панорама; той я вижда, така да се каже, отпред (виж рисунка 4 , синьо). Рис. 4 С инициационния поглед може да я погледне също и от другата страна, отзад (жълто); тогава там се показва плетеницата на кармическите взаимовръзки. Там се вижда тази плетеница на кармическите взаимовръзки, която първоначално е изплетена от мисли, живели във волята през земния живот - там това излиза навън. Но сега се присъединява нещо друго, мои мили приятели.
Често съм подчертавал пред вас: - Мислите, които се изживяват съзнателно по време на земния живот, са мъртви.
Тези мисли обаче, които са вплетени в кармата, и които се проявяват там, те са живи. - Така че след ретроспективното наблюдение на жизнената панорама, изникват живи мисли. Невероятно значително и съществено е, че съществата от третата йерархия се приближават към това, което изниква, бих искал да кажа, от задната страна на жизнената панорама и го поемат. Ангели, Архангели, Архаи всмукват, така да се каже, онова, което изниква, вдишват го. Това се случва през времето, през което човекът достига края на лунната сфера.
към текста >>
Как изглежда този ретроспективен живот, вече често съм описвал: Можем обаче първоначално да се запитаме: - Как изглежда обикновеното спящо състояние на човек в сравнение със състоянието, в което той се намира непос
ред
ствено след смъртта?
- Така че след ретроспективното наблюдение на жизнената панорама, изникват живи мисли. Невероятно значително и съществено е, че съществата от третата йерархия се приближават към това, което изниква, бих искал да кажа, от задната страна на жизнената панорама и го поемат. Ангели, Архангели, Архаи всмукват, така да се каже, онова, което изниква, вдишват го. Това се случва през времето, през което човекът достига края на лунната сфера. Той пристъпва в тази лунна сфера и тогава започва ретроспективното изживяване на земния живот, което трае една трета от времето, през което човекът е живял на Земята, което всъщност трае толкова дълго, колкото е било времето, през което човекът е спал на Земята.
Как изглежда този ретроспективен живот, вече често съм описвал: Можем обаче първоначално да се запитаме: - Как изглежда обикновеното спящо състояние на човек в сравнение със състоянието, в което той се намира непосредствено след смъртта?
- Да, виждате ли, когато обикновено човек заспи, като духовно-душевно същество се намира само в своя аз и в своето астрално тяло. В себе си няма своето етерно тяло, което е останало да лежи в леглото. Поради това мислите остават безжизнени, нямат никакво въздействие, те са само образи. Сега, когато човек премине през портата на смъртта, взима със себе си своето етерно тяло, което тогава се разширява, а то има свойството не само да оживява физическата същност, но също и мислите. Тъй като човек е взел етерното тяло със себе си, мислите могат да станат живи като при разширяването и разтварянето на етерното тяло тези живи човешки мисли достигат до Ангелите, Архангелите и Архаите.
към текста >>
Наистина много зависи от това, дали хората си п
ред
ставят духовните факти или не, дали те придружават мъртвите с мисли, които остават само на Земята, или ги съпровождат по техния по-нататъшен път с мисли, които са отражение на това, което става в царството, в което мъртвият пристъпва.
И като хора, по повод взаимната връзка между живота и смъртта или за един починал човек произнасяме една хубава, една чудно хубава молитва, в която казваме: Приема се от Ангели, Архангели, Архаи в етерното съзидание плетеницата на човешката съдбата. Защото тук ние насочваме поглед към един духовен факт.
Наистина много зависи от това, дали хората си представят духовните факти или не, дали те придружават мъртвите с мисли, които остават само на Земята, или ги съпровождат по техния по-нататъшен път с мисли, които са отражение на това, което става в царството, в което мъртвият пристъпва.
Това е онова, мои мили приятели, към което се стреми днешната инициационна наука: По време на земния живот да се осмисли нещо, като се приеме, че то е отражение на дадено действително духовно събитие. Със сухо теоретично мислене, - само с мислене за това, че човекът има по-висши съставни същности, с изброяването на тези същности, - съвсем не се е установила още никаква връзка с духовния свят. Чак когато се мисли за реалностите, които се разиграват в духовния свят, тогава се осъществява истинска връзка с духовния свят. Поради това сърцата би трябвало отново да могат да доловят онова, което е било долавяно в старите времена на посвещение, в старите мистерии, където ученикът на посвещението постоянно и внушително е бил призоваван: - Съпреживявай съдбите на мъртвите! - От това са останали само повече или по-малко абстрактните думи: «memento mori» /помни, че си смъртен/, които не могат така дълбоко да въздействат на съвременните хора, защото всъщност са станали абстрактни и не разширяват съзнанието в един по-жив и образен живот, в сравнение с този, който съществува в сетивния свят.
към текста >>
И това, което п
ред
ставлява приемането на плетеницата на човешката съдба от Ангели, Архангели, Архаи се развива така, че се получава впечатлението, че то твори и живее във виолетово-синята етерна атмосфера.
Това е онова, мои мили приятели, към което се стреми днешната инициационна наука: По време на земния живот да се осмисли нещо, като се приеме, че то е отражение на дадено действително духовно събитие. Със сухо теоретично мислене, - само с мислене за това, че човекът има по-висши съставни същности, с изброяването на тези същности, - съвсем не се е установила още никаква връзка с духовния свят. Чак когато се мисли за реалностите, които се разиграват в духовния свят, тогава се осъществява истинска връзка с духовния свят. Поради това сърцата би трябвало отново да могат да доловят онова, което е било долавяно в старите времена на посвещение, в старите мистерии, където ученикът на посвещението постоянно и внушително е бил призоваван: - Съпреживявай съдбите на мъртвите! - От това са останали само повече или по-малко абстрактните думи: «memento mori» /помни, че си смъртен/, които не могат така дълбоко да въздействат на съвременните хора, защото всъщност са станали абстрактни и не разширяват съзнанието в един по-жив и образен живот, в сравнение с този, който съществува в сетивния свят.
И това, което представлява приемането на плетеницата на човешката съдба от Ангели, Архангели, Архаи се развива така, че се получава впечатлението, че то твори и живее във виолетово-синята етерна атмосфера.
Това е творчество и живот във виолетово-синята етерна атмосфера. И когато етерното тяло се разтвори, т.е. когато мислите са вдишани от Ангели, Архангели и Архаи, тогава след няколко дни човек навлиза в онова ретроспективно изживяване, което ви описах. Тогава човек изживява своите дела, своите волеви импулси, насоките на своите мисли така, както те са действали в другите хора, на които той е сторил нещо добро или зло. Той напълно се вживява в душите на другите хора, а не в своята собствена душа.
към текста >>
И гледката, която се п
ред
лага на посветения, насочил поглед върху този чудесен процес, как последствията от човешките дела, превърнати в справедливост се поглъщат от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, цялата тази гледка така въздейства на онзи, който я съзерцава, че той се осъзнава като намиращ се в центъра на Слънцето, а с това и в центъра на планетната система.
Той го изживява в пълна действителност, в една действителност, която трябваше да опиша като по-действителна от сетивната действителност между раждането и смъртта. Човек изживява една действителност, в която, бих искал да кажа, ври и кипи повече отколкото тук в земния живот. Когато с погледа на посветения погледнем това от другата страна, ние виждаме, как онова, което човек изживява, е прието в същността, в реалността на Кириотетес, Динамис, Ексусиаи /Господства, Сили, Власти/. Те всмукват, поглъщат негативите на човешките дела. Те се проникват с тях.
И гледката, която се предлага на посветения, насочил поглед върху този чудесен процес, как последствията от човешките дела, превърнати в справедливост се поглъщат от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, цялата тази гледка така въздейства на онзи, който я съзерцава, че той се осъзнава като намиращ се в центъра на Слънцето, а с това и в центъра на планетната система.
Той гледа, съзерцава от гледна точка на Слънцето онова, което става. И той вижда едно лилавоподобно творчество и живот, вижда поглъщането на превърнатите в справедливост човешки дела от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес в творчеството и живота на една светло-виолетова, на една лилаво оцветена астрална атмосфера. Виждате ли, тук истината е, че гледката на Слънцето, както тя се представя пред земния човек, е само гледка от едната страна, от периферията. От центъра Слънцето се явява като поле, на което се извършват духовните действия, делата на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Всичко това са духовни действия, духовни събития.
към текста >>
Виждате ли, тук истината е, че гледката на Слънцето, както тя се п
ред
ставя п
ред
земния човек, е само гледка от едната страна, от периферията.
Те всмукват, поглъщат негативите на човешките дела. Те се проникват с тях. И гледката, която се предлага на посветения, насочил поглед върху този чудесен процес, как последствията от човешките дела, превърнати в справедливост се поглъщат от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, цялата тази гледка така въздейства на онзи, който я съзерцава, че той се осъзнава като намиращ се в центъра на Слънцето, а с това и в центъра на планетната система. Той гледа, съзерцава от гледна точка на Слънцето онова, което става. И той вижда едно лилавоподобно творчество и живот, вижда поглъщането на превърнатите в справедливост човешки дела от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес в творчеството и живота на една светло-виолетова, на една лилаво оцветена астрална атмосфера.
Виждате ли, тук истината е, че гледката на Слънцето, както тя се представя пред земния човек, е само гледка от едната страна, от периферията.
От центъра Слънцето се явява като поле, на което се извършват духовните действия, делата на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Всичко това са духовни действия, духовни събития. Там ние намираме, бих искал да кажа, обратната страна на образите от земния живот, които изживяваме тук между раждането и смъртта. И ние отново мислим по правилен начин, ако изграждайки мислите си употребим в същинския смисъл думата, която обикновено се употребява за обозначаване на отвяване, преминаване, увяхване, унищожение. Ние имаме думата «Wesen» /същност, същество/, имаме думата «Geben» /даване/.
към текста >>
Тогава, когато се е изпълнило това и човек е изживял тази третина от своя земен живот след смъртта, живял е този земен живот в обратен
ред
, чувства, че отново се намира до изходната точка на своя земен живот, но в духовното пространство; в момента п
ред
и навлизането му в земния живот, там той влиза, можем да кажем, през центъра на Слънцето в същинския духовен свят.
Когато казваме «Verwesen», това означава, че отвеждаме същността, насочваме я нанякъде. С това съзнание ние създаваме изречението: Преминават в Ексусиаи, Динамис, Кириотетес в астралното космическо чувстване справедливите последствия от земния човешки живот.
Тогава, когато се е изпълнило това и човек е изживял тази третина от своя земен живот след смъртта, живял е този земен живот в обратен ред, чувства, че отново се намира до изходната точка на своя земен живот, но в духовното пространство; в момента преди навлизането му в земния живот, там той влиза, можем да кажем, през центъра на Слънцето в същинския духовен свят.
Там вътре тези превърнати в справедливост земни дела се приемат сега в дейността на първата йерархия. Те достигат до областта на Серафимите, Херувимите и Престолите. Там човек навлиза в едно царство и пристъпвайки в него чувства: - Това, което на Земята е станало чрез мен, точно него приемат в собствените си дела Серафими, Херувими и Престоли. Представете си само, мои мили приятели, ние мислим правилно върху онова, което става с мъртвия в по-нататъшния живот след смъртта, когато мислим по следния начин: - Това, което той е изплел тук на Земята като мрежа на съдбата, то първо се приема от Ангелите, Архангелите и Архаите. Те го пренасят по-нататък, в следващия период
към текста >>
П
ред
ставете си само, мои мили приятели, ние мислим правилно върху онова, което става с мъртвия в по-нататъшния живот след смъртта, когато мислим по следния начин: - Това, което той е изплел тук на Земята като мрежа на съдбата, то първо се приема от Ангелите, Архангелите и Архаите.
справедливите последствия от земния човешки живот. Тогава, когато се е изпълнило това и човек е изживял тази третина от своя земен живот след смъртта, живял е този земен живот в обратен ред, чувства, че отново се намира до изходната точка на своя земен живот, но в духовното пространство; в момента преди навлизането му в земния живот, там той влиза, можем да кажем, през центъра на Слънцето в същинския духовен свят. Там вътре тези превърнати в справедливост земни дела се приемат сега в дейността на първата йерархия. Те достигат до областта на Серафимите, Херувимите и Престолите. Там човек навлиза в едно царство и пристъпвайки в него чувства: - Това, което на Земята е станало чрез мен, точно него приемат в собствените си дела Серафими, Херувими и Престоли.
Представете си само, мои мили приятели, ние мислим правилно върху онова, което става с мъртвия в по-нататъшния живот след смъртта, когато мислим по следния начин: - Това, което той е изплел тук на Земята като мрежа на съдбата, то първо се приема от Ангелите, Архангелите и Архаите.
Те го пренасят по-нататък, в следващия период между смъртта и едно ново раждане, в областта на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Те се обгръщат, обкръжават от съществата на първата йерархия. Земните човешки дела постоянно се приемат в това обкръжаване, в това обгръщане, проникване в същността, в делата и в творчеството на Престолите, Херувимите и Серафимите. И ние отново мислим правилно, когато към първото и към второто изречение прибавим третото:
към текста >>
Това, мои мили приятели, е една важна, безкрайно важна и безкрайно възвишена
ред
ица от факти особено в настоящето.
Възкръсват в Престоли, Херувими, Серафими като същност на техните дела справедливите форми от земния живот на човека. Така че, когато инициационният поглед се насочи върху това, което постоянно става в духовния свят, тук на Земята имаме действията на хората с техните кармически инстинкти, с това, което става в плетеницата на съдбата; една тъкан повече или по-малко подобна на мисловната тъкан. Но ако насочим поглед към духовните светове, там виждаме, как онова, което някога е било земни дела на хората, след като е преминало през Ангели, Архангели, Архаи, Власти, Сили, Господства, се приема и се разпространява като небесни дела при Престоли, Херувими и Серафими /пише се на дъската/.
Това, мои мили приятели, е една важна, безкрайно важна и безкрайно възвишена редица от факти особено в настоящето.
Сега в настъпилото царство на Михаил, в този световно исторически момент могат да бъдат възприемани делата на онези хора, които са живели тук на Земята преди приключването на Кали-Юга в 80-те, 90-те години на миналото столетие. Онова, което тогава беше между хората, сега е прието от Престоли, Херувими и Серафими. Но никога духовният контраст на светлината не е бил така голям, както е сега за тази поредица от факти. Когато в 80-те години на миналото столетие се насочваше поглед нагоре и се виждаше, как революционерите от средата на 19-то столетие са били приемани с техните дела горе от Престоли, Херувими и Серафими, тогава се възприемаше, че над периода след средата на 19-то столетие се е натрупала тъмнина. И онова, което се виждаше при преминаването в царството на Серафимите, Херувимите и Престолите, само малко се просветляваше.
към текста >>
Сега в настъпилото царство на Михаил, в този световно исторически момент могат да бъдат възприемани делата на онези хора, които са живели тук на Земята п
ред
и приключването на Кали-Юга в 80-те, 90-те години на миналото столетие.
като същност на техните дела справедливите форми от земния живот на човека. Така че, когато инициационният поглед се насочи върху това, което постоянно става в духовния свят, тук на Земята имаме действията на хората с техните кармически инстинкти, с това, което става в плетеницата на съдбата; една тъкан повече или по-малко подобна на мисловната тъкан. Но ако насочим поглед към духовните светове, там виждаме, как онова, което някога е било земни дела на хората, след като е преминало през Ангели, Архангели, Архаи, Власти, Сили, Господства, се приема и се разпространява като небесни дела при Престоли, Херувими и Серафими /пише се на дъската/. Това, мои мили приятели, е една важна, безкрайно важна и безкрайно възвишена редица от факти особено в настоящето.
Сега в настъпилото царство на Михаил, в този световно исторически момент могат да бъдат възприемани делата на онези хора, които са живели тук на Земята преди приключването на Кали-Юга в 80-те, 90-те години на миналото столетие.
Онова, което тогава беше между хората, сега е прието от Престоли, Херувими и Серафими. Но никога духовният контраст на светлината не е бил така голям, както е сега за тази поредица от факти. Когато в 80-те години на миналото столетие се насочваше поглед нагоре и се виждаше, как революционерите от средата на 19-то столетие са били приемани с техните дела горе от Престоли, Херувими и Серафими, тогава се възприемаше, че над периода след средата на 19-то столетие се е натрупала тъмнина. И онова, което се виждаше при преминаването в царството на Серафимите, Херувимите и Престолите, само малко се просветляваше. Но ако сега се погледне назад към това, което е ставало в края на 19-то столетие в отношенията между хората, - тогава още ясно е можело да се вижда какво се е случило в тази отминаваща Кали-Юга-епоха и, така да се каже, като в разсейващи се мисловни маси да се прозре онова, което съдбовно се е разиграло между хората в края на Кали-Юга, - тогава то изчезва от погледа и се вижда като в една лъчезарна ясна светлина онова, което е станало с него, отправяйки се към небето.
към текста >>
Но никога духовният контраст на светлината не е бил така голям, както е сега за тази по
ред
ица от факти.
Така че, когато инициационният поглед се насочи върху това, което постоянно става в духовния свят, тук на Земята имаме действията на хората с техните кармически инстинкти, с това, което става в плетеницата на съдбата; една тъкан повече или по-малко подобна на мисловната тъкан. Но ако насочим поглед към духовните светове, там виждаме, как онова, което някога е било земни дела на хората, след като е преминало през Ангели, Архангели, Архаи, Власти, Сили, Господства, се приема и се разпространява като небесни дела при Престоли, Херувими и Серафими /пише се на дъската/. Това, мои мили приятели, е една важна, безкрайно важна и безкрайно възвишена редица от факти особено в настоящето. Сега в настъпилото царство на Михаил, в този световно исторически момент могат да бъдат възприемани делата на онези хора, които са живели тук на Земята преди приключването на Кали-Юга в 80-те, 90-те години на миналото столетие. Онова, което тогава беше между хората, сега е прието от Престоли, Херувими и Серафими.
Но никога духовният контраст на светлината не е бил така голям, както е сега за тази поредица от факти.
Когато в 80-те години на миналото столетие се насочваше поглед нагоре и се виждаше, как революционерите от средата на 19-то столетие са били приемани с техните дела горе от Престоли, Херувими и Серафими, тогава се възприемаше, че над периода след средата на 19-то столетие се е натрупала тъмнина. И онова, което се виждаше при преминаването в царството на Серафимите, Херувимите и Престолите, само малко се просветляваше. Но ако сега се погледне назад към това, което е ставало в края на 19-то столетие в отношенията между хората, - тогава още ясно е можело да се вижда какво се е случило в тази отминаваща Кали-Юга-епоха и, така да се каже, като в разсейващи се мисловни маси да се прозре онова, което съдбовно се е разиграло между хората в края на Кали-Юга, - тогава то изчезва от погледа и се вижда като в една лъчезарна ясна светлина онова, което е станало с него, отправяйки се към небето. Това обаче не свидетелства за нищо друго, освен за извънредно голямото значение всъщност на ставащото в настоящето при превръщането на човешките земни дела в душевно-небесни дела. Защото каквото човек изживява като своя съдба, като своя карма, то се извършва за него, в него, около него от един земен живот в друг земен живот.
към текста >>
Когато в 80-те години на миналото столетие се насочваше поглед нагоре и се виждаше, как революционерите от с
ред
ата на 19-то столетие са били приемани с техните дела горе от Престоли, Херувими и Серафими, тогава се възприемаше, че над периода след с
ред
ата на 19-то столетие се е натрупала тъмнина.
Но ако насочим поглед към духовните светове, там виждаме, как онова, което някога е било земни дела на хората, след като е преминало през Ангели, Архангели, Архаи, Власти, Сили, Господства, се приема и се разпространява като небесни дела при Престоли, Херувими и Серафими /пише се на дъската/. Това, мои мили приятели, е една важна, безкрайно важна и безкрайно възвишена редица от факти особено в настоящето. Сега в настъпилото царство на Михаил, в този световно исторически момент могат да бъдат възприемани делата на онези хора, които са живели тук на Земята преди приключването на Кали-Юга в 80-те, 90-те години на миналото столетие. Онова, което тогава беше между хората, сега е прието от Престоли, Херувими и Серафими. Но никога духовният контраст на светлината не е бил така голям, както е сега за тази поредица от факти.
Когато в 80-те години на миналото столетие се насочваше поглед нагоре и се виждаше, как революционерите от средата на 19-то столетие са били приемани с техните дела горе от Престоли, Херувими и Серафими, тогава се възприемаше, че над периода след средата на 19-то столетие се е натрупала тъмнина.
И онова, което се виждаше при преминаването в царството на Серафимите, Херувимите и Престолите, само малко се просветляваше. Но ако сега се погледне назад към това, което е ставало в края на 19-то столетие в отношенията между хората, - тогава още ясно е можело да се вижда какво се е случило в тази отминаваща Кали-Юга-епоха и, така да се каже, като в разсейващи се мисловни маси да се прозре онова, което съдбовно се е разиграло между хората в края на Кали-Юга, - тогава то изчезва от погледа и се вижда като в една лъчезарна ясна светлина онова, което е станало с него, отправяйки се към небето. Това обаче не свидетелства за нищо друго, освен за извънредно голямото значение всъщност на ставащото в настоящето при превръщането на човешките земни дела в душевно-небесни дела. Защото каквото човек изживява като своя съдба, като своя карма, то се извършва за него, в него, около него от един земен живот в друг земен живот. Обаче онова, което става още в областта на небесните светове като следствие на това, каквото човек е изживял и извършил тук на Земята, то постоянно действа също и по-нататък в историческото изграждане на земния живот.
към текста >>
Това обаче не свидетелства за нищо друго, освен за извън
ред
но голямото значение всъщност на ставащото в настоящето при превръщането на човешките земни дела в душевно-небесни дела.
Онова, което тогава беше между хората, сега е прието от Престоли, Херувими и Серафими. Но никога духовният контраст на светлината не е бил така голям, както е сега за тази поредица от факти. Когато в 80-те години на миналото столетие се насочваше поглед нагоре и се виждаше, как революционерите от средата на 19-то столетие са били приемани с техните дела горе от Престоли, Херувими и Серафими, тогава се възприемаше, че над периода след средата на 19-то столетие се е натрупала тъмнина. И онова, което се виждаше при преминаването в царството на Серафимите, Херувимите и Престолите, само малко се просветляваше. Но ако сега се погледне назад към това, което е ставало в края на 19-то столетие в отношенията между хората, - тогава още ясно е можело да се вижда какво се е случило в тази отминаваща Кали-Юга-епоха и, така да се каже, като в разсейващи се мисловни маси да се прозре онова, което съдбовно се е разиграло между хората в края на Кали-Юга, - тогава то изчезва от погледа и се вижда като в една лъчезарна ясна светлина онова, което е станало с него, отправяйки се към небето.
Това обаче не свидетелства за нищо друго, освен за извънредно голямото значение всъщност на ставащото в настоящето при превръщането на човешките земни дела в душевно-небесни дела.
Защото каквото човек изживява като своя съдба, като своя карма, то се извършва за него, в него, около него от един земен живот в друг земен живот. Обаче онова, което става още в областта на небесните светове като следствие на това, каквото човек е изживял и извършил тук на Земята, то постоянно действа също и по-нататък в историческото изграждане на земния живот. То се извършва в това, което човекът не владее като отделен човек тук на Земята. Вземете това изречение в цялата му тежест, мои мили приятели. Отделният човек изживява своята съдба.
към текста >>
По-нататъшната гледка, която след това се явява п
ред
погледа на посветения, е от особено голямо значение.
Обикновеното съзнание не може да отбележи никаква връзка между това, което става между хората и това, което става горе в духовните светове. Само когато във физическия сетивен свят се внася свещено духовно действие, когато хората съзнателно преобразяват техните физическо-сетивни дела така, че те едновременно са дела в духовния свят, тогава се установява една такава връзка. Всичко, което става между хората в по-голям обхват, е различно от това, което отделният човек изживява като съдба. Всичко, което не е единичната съдба на отделния човек, а което се поражда чрез съвместното мислене, чрез съвместното усещане, чрез съвместното чувстване и чрез съвместното действие на хората на Земята, стои във връзка с това, което извършват Серафими, Херувими и Престоли. Там се вливат човешките дела от взаимовръзките на тези хора, там се вливат също и отделните човешки земни съществувания.
По-нататъшната гледка, която след това се явява пред погледа на посветения, е от особено голямо значение.
Ние насочваме поглед нагоре. Днес горе се показва поредица от небесни дела, отговарящи на онова, което е ставало тук на Земята в последните 70, 80, 90 години на миналото столетие. Тогава изглежда, като че ли един фин дъжд, един духовен дъжд е падал на Земята и е оросявал човешките души, тласкайки ги към това, което, така да се каже, исторически се ражда между хората. И тук отново можем да видим, как по околния път чрез Серафими, Херувими и Престоли днес като живи отражения на мислите живее онова, което е било извършено тук на Земята от хората през 70-те, 80-те, 90-те години на миналото столетие. Когато проникваме с погледа си в това, ние действително констатираме съвсем точно: - Днес говорим с един човек; това, което той ни казва, опирайки се на общото мнение, не идва от неговите собствени вълнения, от неговите вътрешни импулси, а той ни казва нещо, именно защото принадлежи на тази епоха и това, което ни казва често пъти се явява като стоящо във връзка с онези хора, които са живели през 70-те, 80-те, 90-те години на миналото столетие.
към текста >>
Днес горе се показва по
ред
ица от небесни дела, отговарящи на онова, което е ставало тук на Земята в последните 70, 80, 90 години на миналото столетие.
Всичко, което става между хората в по-голям обхват, е различно от това, което отделният човек изживява като съдба. Всичко, което не е единичната съдба на отделния човек, а което се поражда чрез съвместното мислене, чрез съвместното усещане, чрез съвместното чувстване и чрез съвместното действие на хората на Земята, стои във връзка с това, което извършват Серафими, Херувими и Престоли. Там се вливат човешките дела от взаимовръзките на тези хора, там се вливат също и отделните човешки земни съществувания. По-нататъшната гледка, която след това се явява пред погледа на посветения, е от особено голямо значение. Ние насочваме поглед нагоре.
Днес горе се показва поредица от небесни дела, отговарящи на онова, което е ставало тук на Земята в последните 70, 80, 90 години на миналото столетие.
Тогава изглежда, като че ли един фин дъжд, един духовен дъжд е падал на Земята и е оросявал човешките души, тласкайки ги към това, което, така да се каже, исторически се ражда между хората. И тук отново можем да видим, как по околния път чрез Серафими, Херувими и Престоли днес като живи отражения на мислите живее онова, което е било извършено тук на Земята от хората през 70-те, 80-те, 90-те години на миналото столетие. Когато проникваме с погледа си в това, ние действително констатираме съвсем точно: - Днес говорим с един човек; това, което той ни казва, опирайки се на общото мнение, не идва от неговите собствени вълнения, от неговите вътрешни импулси, а той ни казва нещо, именно защото принадлежи на тази епоха и това, което ни казва често пъти се явява като стоящо във връзка с онези хора, които са живели през 70-те, 80-те, 90-те години на миналото столетие. Действително е така. Ние виждаме днешния човек като в едно духовно събрание, заобиколен от определени хора, които се стараят да го спечелят, които всъщност са падналите като дъжд копия на онова, което е живяло чрез хората в последната третина на 19-то столетие.
към текста >>
Ние виждаме днешния човек като в едно духовно събрание, заобиколен от оп
ред
елени хора, които се стараят да го спечелят, които всъщност са падналите като дъжд копия на онова, което е живяло чрез хората в последната третина на 19-то столетие.
Днес горе се показва поредица от небесни дела, отговарящи на онова, което е ставало тук на Земята в последните 70, 80, 90 години на миналото столетие. Тогава изглежда, като че ли един фин дъжд, един духовен дъжд е падал на Земята и е оросявал човешките души, тласкайки ги към това, което, така да се каже, исторически се ражда между хората. И тук отново можем да видим, как по околния път чрез Серафими, Херувими и Престоли днес като живи отражения на мислите живее онова, което е било извършено тук на Земята от хората през 70-те, 80-те, 90-те години на миналото столетие. Когато проникваме с погледа си в това, ние действително констатираме съвсем точно: - Днес говорим с един човек; това, което той ни казва, опирайки се на общото мнение, не идва от неговите собствени вълнения, от неговите вътрешни импулси, а той ни казва нещо, именно защото принадлежи на тази епоха и това, което ни казва често пъти се явява като стоящо във връзка с онези хора, които са живели през 70-те, 80-те, 90-те години на миналото столетие. Действително е така.
Ние виждаме днешния човек като в едно духовно събрание, заобиколен от определени хора, които се стараят да го спечелят, които всъщност са падналите като дъжд копия на онова, което е живяло чрез хората в последната третина на 19-то столетие.
Така насам-натам по един духовен начин сноват призраците на умрелите, бих искал да кажа, твърде действителните призраци от една минала епоха преминават в една по-късна епоха. Това е една от фините общи действия на кармата, които съществуват в света, и които често пъти и най-окултните окултисти не забелязват. Понякога днес ни се иска да пошепнем на ухото на някого, който ни казва не нещо лично, а нещо стереотипно: - Това ти е казал този или онзи в последната третина на 19-то столетие. Едва по този начин животът става нещо цяло. И ние отново трябва да кажем за тази епоха, която започва с изтичането на Кали-Юга, че тя се различава от всички минали исторически епохи.
към текста >>
Тя се различава по такъв начин, че фактически онези дела на хората, които са били извършени в последната третина на 19-то столетие, упражняват най-голямото влияние, което бихме могли да си п
ред
ставим върху първата третина на това 20-то столетие.
Така насам-натам по един духовен начин сноват призраците на умрелите, бих искал да кажа, твърде действителните призраци от една минала епоха преминават в една по-късна епоха. Това е една от фините общи действия на кармата, които съществуват в света, и които често пъти и най-окултните окултисти не забелязват. Понякога днес ни се иска да пошепнем на ухото на някого, който ни казва не нещо лично, а нещо стереотипно: - Това ти е казал този или онзи в последната третина на 19-то столетие. Едва по този начин животът става нещо цяло. И ние отново трябва да кажем за тази епоха, която започва с изтичането на Кали-Юга, че тя се различава от всички минали исторически епохи.
Тя се различава по такъв начин, че фактически онези дела на хората, които са били извършени в последната третина на 19-то столетие, упражняват най-голямото влияние, което бихме могли да си представим върху първата третина на това 20-то столетие.
Мои мили приятели, аз казвам това, като с него искам да назова нещо, което е далеч от всякаква употреба на суеверни думи; казвам го с пълно съзнание като нещо, което се казва, за да изразя един точен факт: - Никога досега призраците на предхождащата епоха не са се движили така доловимо между нас, както в настоящето. И ако днес хората не долавят, не възприемат тези призраци, не се дължи на факта, че живеем в тъмната епоха, а на това, че хората в началото още са заслепени от светлината на светлата епоха. Така това, което призраците на умрелите от миналото столетие вършат между нас, е нещо извънредно плодородно за хората завладени от Ариман. Днес хората на Ариман действат по един особено лош начин, без другите да забележат.
към текста >>
Мои мили приятели, аз казвам това, като с него искам да назова нещо, което е далеч от всякаква употреба на суеверни думи; казвам го с пълно съзнание като нещо, което се казва, за да изразя един точен факт: - Никога досега призраците на п
ред
хождащата епоха не са се движили така доловимо между нас, както в настоящето.
Това е една от фините общи действия на кармата, които съществуват в света, и които често пъти и най-окултните окултисти не забелязват. Понякога днес ни се иска да пошепнем на ухото на някого, който ни казва не нещо лично, а нещо стереотипно: - Това ти е казал този или онзи в последната третина на 19-то столетие. Едва по този начин животът става нещо цяло. И ние отново трябва да кажем за тази епоха, която започва с изтичането на Кали-Юга, че тя се различава от всички минали исторически епохи. Тя се различава по такъв начин, че фактически онези дела на хората, които са били извършени в последната третина на 19-то столетие, упражняват най-голямото влияние, което бихме могли да си представим върху първата третина на това 20-то столетие.
Мои мили приятели, аз казвам това, като с него искам да назова нещо, което е далеч от всякаква употреба на суеверни думи; казвам го с пълно съзнание като нещо, което се казва, за да изразя един точен факт: - Никога досега призраците на предхождащата епоха не са се движили така доловимо между нас, както в настоящето.
И ако днес хората не долавят, не възприемат тези призраци, не се дължи на факта, че живеем в тъмната епоха, а на това, че хората в началото още са заслепени от светлината на светлата епоха. Така това, което призраците на умрелите от миналото столетие вършат между нас, е нещо извънредно плодородно за хората завладени от Ариман. Днес хората на Ариман действат по един особено лош начин, без другите да забележат. Те се стараят, бих искал да кажа, ариманически да галванизират колкото е възможно повече от тези призраци на миналото столетие и да ги заставят да влияят върху съвременните хора.
към текста >>
Така това, което призраците на умрелите от миналото столетие вършат между нас, е нещо извън
ред
но плодородно за хората завладени от Ариман.
И ние отново трябва да кажем за тази епоха, която започва с изтичането на Кали-Юга, че тя се различава от всички минали исторически епохи. Тя се различава по такъв начин, че фактически онези дела на хората, които са били извършени в последната третина на 19-то столетие, упражняват най-голямото влияние, което бихме могли да си представим върху първата третина на това 20-то столетие. Мои мили приятели, аз казвам това, като с него искам да назова нещо, което е далеч от всякаква употреба на суеверни думи; казвам го с пълно съзнание като нещо, което се казва, за да изразя един точен факт: - Никога досега призраците на предхождащата епоха не са се движили така доловимо между нас, както в настоящето. И ако днес хората не долавят, не възприемат тези призраци, не се дължи на факта, че живеем в тъмната епоха, а на това, че хората в началото още са заслепени от светлината на светлата епоха.
Така това, което призраците на умрелите от миналото столетие вършат между нас, е нещо извънредно плодородно за хората завладени от Ариман.
Днес хората на Ариман действат по един особено лош начин, без другите да забележат. Те се стараят, бих искал да кажа, ариманически да галванизират колкото е възможно повече от тези призраци на миналото столетие и да ги заставят да влияят върху съвременните хора. Няма нищо по-благоприятно за ариманическото течение в нашата епоха, както това, което става, когато се образуват популярни сдружения, занимаващи се със заблужденията на миналото столетие, които днес за прозорливите хора всъщност са вече отдавна угаснали идеи. В никоя епоха дилетантството не е популяризирало така силно заблужденията на предходната епоха, както това се случва в настоящата. Вече може да се каже: - Ако искаме да се запознаем със същността на ариманическите дела, можем да направим това навсякъде, където се посещават събрания, действащи от гледна точка на обикновеното съзнание.
към текста >>
В никоя епоха дилетантството не е популяризирало така силно заблужденията на п
ред
ходната епоха, както това се случва в настоящата.
а на това, че хората в началото още са заслепени от светлината на светлата епоха. Така това, което призраците на умрелите от миналото столетие вършат между нас, е нещо извънредно плодородно за хората завладени от Ариман. Днес хората на Ариман действат по един особено лош начин, без другите да забележат. Те се стараят, бих искал да кажа, ариманически да галванизират колкото е възможно повече от тези призраци на миналото столетие и да ги заставят да влияят върху съвременните хора. Няма нищо по-благоприятно за ариманическото течение в нашата епоха, както това, което става, когато се образуват популярни сдружения, занимаващи се със заблужденията на миналото столетие, които днес за прозорливите хора всъщност са вече отдавна угаснали идеи.
В никоя епоха дилетантството не е популяризирало така силно заблужденията на предходната епоха, както това се случва в настоящата.
Вече може да се каже: - Ако искаме да се запознаем със същността на ариманическите дела, можем да направим това навсякъде, където се посещават събрания, действащи от гледна точка на обикновеното съзнание. Днес има много възможности да се запознаем с ариманизма в света, защото той действа извънредно силно. Той е този, който по околния път, описан от мен днес, задържа хората да приемат в сърцата и в душите си онова, което, тъй като не е съществувало по-рано, се явява като нещо ново, - това е именно антропософията. Хората са доволни, когато могат да сравнят това, което се явява в антропософията, с някакъв стар израз. Трябва само да погледнете, колко доволни са те, когато в някоя изнасяна от мен лекция се явява нещо, за което някой може да каже: - Виждате ли, това се намира също и в една стара книга.
към текста >>
Днес има много възможности да се запознаем с ариманизма в света, защото той действа извън
ред
но силно.
Днес хората на Ариман действат по един особено лош начин, без другите да забележат. Те се стараят, бих искал да кажа, ариманически да галванизират колкото е възможно повече от тези призраци на миналото столетие и да ги заставят да влияят върху съвременните хора. Няма нищо по-благоприятно за ариманическото течение в нашата епоха, както това, което става, когато се образуват популярни сдружения, занимаващи се със заблужденията на миналото столетие, които днес за прозорливите хора всъщност са вече отдавна угаснали идеи. В никоя епоха дилетантството не е популяризирало така силно заблужденията на предходната епоха, както това се случва в настоящата. Вече може да се каже: - Ако искаме да се запознаем със същността на ариманическите дела, можем да направим това навсякъде, където се посещават събрания, действащи от гледна точка на обикновеното съзнание.
Днес има много възможности да се запознаем с ариманизма в света, защото той действа извънредно силно.
Той е този, който по околния път, описан от мен днес, задържа хората да приемат в сърцата и в душите си онова, което, тъй като не е съществувало по-рано, се явява като нещо ново, - това е именно антропософията. Хората са доволни, когато могат да сравнят това, което се явява в антропософията, с някакъв стар израз. Трябва само да погледнете, колко доволни са те, когато в някоя изнасяна от мен лекция се явява нещо, за което някой може да каже: - Виждате ли, това се намира също и в една стара книга. - Но в старата книга то се намира по съвършено друг начин, изхождайки именно от съвършено други основания на съзнанието! Хората обаче са толкова несмели да приемат това, което израства от почвата на настоящето, че се чувстват вече успокоени, когато може да бъде цитирано нещо подобно от миналото.
към текста >>
Бъдещите наблюдатели на сегашната история на човечество, които ще описват нещата по духовен начин, докато ние днес ги описваме само от документи, ще опишат п
ред
и всичко това, което се съдържа в думите: - Насочвайки поглед към началото на 20-и век, към първите три десетилетия, в повечето случаи всичко изглежда така, сякаш е било извършено от сенчестите образи на човешките дела, идващи от края на 19-то столетие.
Трябва само да погледнете, колко доволни са те, когато в някоя изнасяна от мен лекция се явява нещо, за което някой може да каже: - Виждате ли, това се намира също и в една стара книга. - Но в старата книга то се намира по съвършено друг начин, изхождайки именно от съвършено други основания на съзнанието! Хората обаче са толкова несмели да приемат това, което израства от почвата на настоящето, че се чувстват вече успокоени, когато може да бъде цитирано нещо подобно от миналото. Именно това свидетелства, колко силно действат върху съвременните хора импулсите на миналото и колко спокойни се чувстват те, когато върху тях действат тези импулси. А това е следствие именно оттам, че този 19-ти век продължава все още така силно да въздейства върху 20-ти век.
Бъдещите наблюдатели на сегашната история на човечество, които ще описват нещата по духовен начин, докато ние днес ги описваме само от документи, ще опишат преди всичко това, което се съдържа в думите: - Насочвайки поглед към началото на 20-и век, към първите три десетилетия, в повечето случаи всичко изглежда така, сякаш е било извършено от сенчестите образи на човешките дела, идващи от края на 19-то столетие.
Ако ми позволите да произнеса тук няколко думи, които наистина не трябва да се разбират политически - политиката изцяло трябва да остане извън нашето Антропософско общество, - но ако ми позволите да кажа тук няколко думи, които трябва да охарактеризират само фактите, ще кажа следното: - Ние можем да насочим поглед към разтърсващите света факти – по-скоро събития, - можем да насочим поглед върху събитията, които през второто десетилетие на 20-и век преобръщат света. Следното толкова често е било изказвано, че се е превърнало в една тривиалност, а именно: - Откакто съществува времето, за което се пише история, такива разтърсващи света неща не са ставали. - Но всъщност не стоят ли хората в тези разтърсващи света факти, като че ли не са вътре в тях? Човек обикаля навсякъде. И положението е такова, като че ли преобръщащите света събития стават извън хората и те изобщо не участват в тях.
към текста >>
42.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Но сега искаме да обгърнем с поглед нещо общо, нещо което се отнася за всички и което лежи в основата на душите, минали през онова развитие, което охарактеризирах в последната лекция п
ред
членовете на Антропософското общество.
Искаме да се запознаем с още нещо относно това устройство на душата, за да можем след това да се впуснем също и в разглеждането на други въпроси, които засягат кармата на Антропософското движение. Видяхте, че като най-важно в душевното устройство на антропософите посочих онова, което те са изпитали по време на въплъщенията си в първите столетия от основаването на християнството. Казах, че междувременно може да има и други някои въплъщения, но важното е въплъщението, което попада в периода от 4-то до 8-мо столетие. Разглеждането на това въплъщение ни показа, че трябва да различаваме две групи личности, които идват в антропософското движение. Ние характеризирахме тези две групи.
Но сега искаме да обгърнем с поглед нещо общо, нещо което се отнася за всички и което лежи в основата на душите, минали през онова развитие, което охарактеризирах в последната лекция пред членовете на Антропософското общество.
Когато насочим поглед към тези първи столетия на християнството, ние се намираме в едно време, когато хората са били напълно различни от днешните. Можем да кажем: - Когато днешният човек се събужда, той влиза в своето физическо тяло с голяма бързина, разбира се с резервата, която обсъдих тук. Казах вече, че влизането във физическото тяло и разширяването в него трае целия ден; но възприятието, че азът и астралното тяло пристигат, става извънредно бързо. Днес за събуждащия се човек не съществува, така да се каже, никакво междинно време между съзирането на етерното тяло и съзирането на физическото тяло. Човек бързо преминава през възприятието на етерното тяло, никак не го забелязва и при събуждането веднага се потопява във физическото тяло.
към текста >>
Казах вече, че влизането във физическото тяло и разширяването в него трае целия ден; но възприятието, че азът и астралното тяло пристигат, става извън
ред
но бързо.
Разглеждането на това въплъщение ни показа, че трябва да различаваме две групи личности, които идват в антропософското движение. Ние характеризирахме тези две групи. Но сега искаме да обгърнем с поглед нещо общо, нещо което се отнася за всички и което лежи в основата на душите, минали през онова развитие, което охарактеризирах в последната лекция пред членовете на Антропософското общество. Когато насочим поглед към тези първи столетия на християнството, ние се намираме в едно време, когато хората са били напълно различни от днешните. Можем да кажем: - Когато днешният човек се събужда, той влиза в своето физическо тяло с голяма бързина, разбира се с резервата, която обсъдих тук.
Казах вече, че влизането във физическото тяло и разширяването в него трае целия ден; но възприятието, че азът и астралното тяло пристигат, става извънредно бързо.
Днес за събуждащия се човек не съществува, така да се каже, никакво междинно време между съзирането на етерното тяло и съзирането на физическото тяло. Човек бързо преминава през възприятието на етерното тяло, никак не го забелязва и при събуждането веднага се потопява във физическото тяло. Тази е особеността на днешния човек. Особеността на онези хора, които живееха в първите столетия на християнството, се състоеше в това, че при събуждането си те ясно възприемаха: - Аз навлизам в едно двойно естество, в етерното тяло и във физическото тяло. – И те знаеха, че човек първо възприема етерното тяло и едва тогава навлиза във физическото си тяло.
към текста >>
Ставаше така, че в момента на събуждането си, хората имаха п
ред
себе си макар и не цялата панорама на живота си, но все пак много картинни образи от техния дотогавашен живот на Земята.
Днес за събуждащия се човек не съществува, така да се каже, никакво междинно време между съзирането на етерното тяло и съзирането на физическото тяло. Човек бързо преминава през възприятието на етерното тяло, никак не го забелязва и при събуждането веднага се потопява във физическото тяло. Тази е особеността на днешния човек. Особеността на онези хора, които живееха в първите столетия на християнството, се състоеше в това, че при събуждането си те ясно възприемаха: - Аз навлизам в едно двойно естество, в етерното тяло и във физическото тяло. – И те знаеха, че човек първо възприема етерното тяло и едва тогава навлиза във физическото си тяло.
Ставаше така, че в момента на събуждането си, хората имаха пред себе си макар и не цялата панорама на живота си, но все пак много картинни образи от техния дотогавашен живот на Земята.
Те имаха пред себе си и още нещо, което ще охарактеризирам след малко. Човек стигаше на етапи до това, което по време на съня оставаше да лежи в леглото - в етерното и във физическото тяло, - за цялото будно състояние това създаваше нещо различно от нашите днешни изживявания по време на будност. От своя страна, когато днес разглеждаме заспиването, особеното е, че когато азът и астралното тяло излизат от физическото и етерното тяло, азът много бързо всмуква астралното тяло. И тъй като азът е напълно без опора в Космоса и още нищо не може да възприема, затова при заспиването човек престава да има възприятия. Това, което се появява като сънища, е само нещо спорадично, изолирано.
към текста >>
Те имаха п
ред
себе си и още нещо, което ще охарактеризирам след малко.
Човек бързо преминава през възприятието на етерното тяло, никак не го забелязва и при събуждането веднага се потопява във физическото тяло. Тази е особеността на днешния човек. Особеността на онези хора, които живееха в първите столетия на християнството, се състоеше в това, че при събуждането си те ясно възприемаха: - Аз навлизам в едно двойно естество, в етерното тяло и във физическото тяло. – И те знаеха, че човек първо възприема етерното тяло и едва тогава навлиза във физическото си тяло. Ставаше така, че в момента на събуждането си, хората имаха пред себе си макар и не цялата панорама на живота си, но все пак много картинни образи от техния дотогавашен живот на Земята.
Те имаха пред себе си и още нещо, което ще охарактеризирам след малко.
Човек стигаше на етапи до това, което по време на съня оставаше да лежи в леглото - в етерното и във физическото тяло, - за цялото будно състояние това създаваше нещо различно от нашите днешни изживявания по време на будност. От своя страна, когато днес разглеждаме заспиването, особеното е, че когато азът и астралното тяло излизат от физическото и етерното тяло, азът много бързо всмуква астралното тяло. И тъй като азът е напълно без опора в Космоса и още нищо не може да възприема, затова при заспиването човек престава да има възприятия. Това, което се появява като сънища, е само нещо спорадично, изолирано. Не е било така в онези времена, за които говорих.
към текста >>
Нека си п
ред
ставим, как хората в онова време, - следователно всички вие, мои мили приятели, - изживяваха света.
Наистина това бяха само образи, но всъщност там ставаха различни неща. – Човекът от онова време имаше едно междинно усещане между будността и съня. Усещането беше леко, интимно, но то съществуваше. Това състояние напълно престана да съществува при цивилизованото човечество в началото на 14-то столетие. Благодарение на него всички души, за които аз наскоро ви говорих, изживяваха света различно от днешните хора.
Нека си представим, как хората в онова време, - следователно всички вие, мои мили приятели, - изживяваха света.
Поради това, че потопяването в етерното и физическото тяло ставаше по един по особен начин, по време на своята будност такъв човек виждаше природата не само като един прозаичен сетивен свят, както днешният човек прави това, допълвайки го само чрез своята фантазия. Той виждаше в природата, например в света на растенията, една цъфнала ливада като лека, синкаво-червеникава облачна светлина - именно, когато през деня Слънцето светеше по-меко, когато не беше още в зенита си - сякаш една синкаво-червеникава, многообразно вълниста и ефирна светлина, една замъглена светлина се разпростираше над цветната ливада. Това, което днес хората виждат, като лека мъгла над ливадата, но което в този случай идва от изпарената вода, това са виждали тогавашните хора в духовно-астралното. Така те всъщност виждаха всяка корона на дърветата обвита в един такъв облак, виждаха полетата с посеви, сякаш от Космоса слизат и се потапят в почвата на Земята, разгръщайки се като мъгла, червеникаво-синкави лъчи. А когато наблюдаваха животните, тези хора имаха впечатлението, че те имат не само физическа форма, а че тази физическа форма се намира в една астрална аура.
към текста >>
Те възприемаха спокойно и интимно тази аура само тогава, когато светлинните нюанси на слънчевите лъчи действаха по оп
ред
елен по-мек начин.
Поради това, че потопяването в етерното и физическото тяло ставаше по един по особен начин, по време на своята будност такъв човек виждаше природата не само като един прозаичен сетивен свят, както днешният човек прави това, допълвайки го само чрез своята фантазия. Той виждаше в природата, например в света на растенията, една цъфнала ливада като лека, синкаво-червеникава облачна светлина - именно, когато през деня Слънцето светеше по-меко, когато не беше още в зенита си - сякаш една синкаво-червеникава, многообразно вълниста и ефирна светлина, една замъглена светлина се разпростираше над цветната ливада. Това, което днес хората виждат, като лека мъгла над ливадата, но което в този случай идва от изпарената вода, това са виждали тогавашните хора в духовно-астралното. Така те всъщност виждаха всяка корона на дърветата обвита в един такъв облак, виждаха полетата с посеви, сякаш от Космоса слизат и се потапят в почвата на Земята, разгръщайки се като мъгла, червеникаво-синкави лъчи. А когато наблюдаваха животните, тези хора имаха впечатлението, че те имат не само физическа форма, а че тази физическа форма се намира в една астрална аура.
Те възприемаха спокойно и интимно тази аура само тогава, когато светлинните нюанси на слънчевите лъчи действаха по определен по-мек начин.
Тогава те я възприемаха. Навсякъде във външната природа те виждаха да царува и да тъче нещо духовно. И когато в онези времена някой умираше, тогава това, което имаше пред себе си като ретроспективно виждане на своя земен живот през първите дни след преминаването през вратата на смъртта, за него беше нещо познато; защото тогавашните хора имаха едно съвсем определено чувство по отношение на това ретроспективно виждане на земния живот след смъртта. Те имаха онова чувство, което ги караше да си кажат: - Сега освобождавам от моя организъм онова аурично естество, което отива при ауричното естество, което съм виждал в природата. Моето етерно тяло отива в неговото собствено отечество - така те чувстваха нещата.
към текста >>
И когато в онези времена някой умираше, тогава това, което имаше п
ред
себе си като ретроспективно виждане на своя земен живот през първите дни след преминаването през вратата на смъртта, за него беше нещо познато; защото тогавашните хора имаха едно съвсем оп
ред
елено чувство по отношение на това ретроспективно виждане на земния живот след смъртта.
Така те всъщност виждаха всяка корона на дърветата обвита в един такъв облак, виждаха полетата с посеви, сякаш от Космоса слизат и се потапят в почвата на Земята, разгръщайки се като мъгла, червеникаво-синкави лъчи. А когато наблюдаваха животните, тези хора имаха впечатлението, че те имат не само физическа форма, а че тази физическа форма се намира в една астрална аура. Те възприемаха спокойно и интимно тази аура само тогава, когато светлинните нюанси на слънчевите лъчи действаха по определен по-мек начин. Тогава те я възприемаха. Навсякъде във външната природа те виждаха да царува и да тъче нещо духовно.
И когато в онези времена някой умираше, тогава това, което имаше пред себе си като ретроспективно виждане на своя земен живот през първите дни след преминаването през вратата на смъртта, за него беше нещо познато; защото тогавашните хора имаха едно съвсем определено чувство по отношение на това ретроспективно виждане на земния живот след смъртта.
Те имаха онова чувство, което ги караше да си кажат: - Сега освобождавам от моя организъм онова аурично естество, което отива при ауричното естество, което съм виждал в природата. Моето етерно тяло отива в неговото собствено отечество - така те чувстваха нещата. Естествено в още по-стари времена всички тези чувства бяха много по-силни. Но те съществуваха, макар и в по-лека форма и през времето, за което говоря тук. И когато хората виждаха това, след като бяха минали през вратата на смъртта, те имаха следното чувство: - В цялото тъкане и в целия живот, който аз виждах в природата и в природните процеси, говори словото на Бог-Отец и моето етерно тяло отива при Бог-Отец.
към текста >>
- И докато при събуждането човек донасяше нещо неоп
ред
елено със себе си, сега, когато във времето между смъртта и едно ново раждане той по обратен път изживяваше своя земен живот в астралното си тяло, той чувстваше: - В моето астрално тяло живее Христос.
То «звучеше». И от духовните светове то звучеше в спящия човешки аз - макар и не така ясно, както в прадревни времена, а в една по-лека, по-интимна форма. И при това звучене човек чуваше най-различни неща, които не можеше да чува в будно състояние. При събуждането си той имаше ясното чувство: - От заспиването до събуждането аз участвах в един духовен разговор в светлите космически пространства. И когато няколко дена след като беше преминал през вратата на смъртта, човек беше изоставил своето етерно тяло и живееше вече само в астралното си тяло, той имаше следното чувство: - В това астрално тяло, в което съм живял всяка нощ по време на сън, аз изживявам по обратен път всичко, което съм мислил и съм вършил на Земята.
- И докато при събуждането човек донасяше нещо неопределено със себе си, сега, когато във времето между смъртта и едно ново раждане той по обратен път изживяваше своя земен живот в астралното си тяло, той чувстваше: - В моето астрално тяло живее Христос.
Не съм забелязал това, но всяка нощ моето астрално тяло живееше в същността на Христос. - Сега човекът знаеше, че докато изживява този протичащ в обратен ред земен живот, Христос не го напуска, защото се намира в неговото астрално тяло. Виждате ли, под каквато и форма човек да е бил свързан с Христос в тези първи християнски столетия, дали така, както първата група хора, за която говорих, или както втората група, дали с повече езическа сила или уморен от езичеството, той несъмнено изживяваше след смъртта - макар и не на Земята - великото събитие на Тайната на Голгота, че ръководещото по-рано същество на Слънцето - Христос, се съедини с тези, които живеят като хора на Земята. Това са изпитвали всички онези, които са се сближили с християнството в първите столетия на християнското развитие. За другите е останало повече или по-малко неразбираемо и неразбрано онова, което изживяваха след смъртта.
към текста >>
- Сега човекът знаеше, че докато изживява този протичащ в обратен
ред
земен живот, Христос не го напуска, защото се намира в неговото астрално тяло.
И при това звучене човек чуваше най-различни неща, които не можеше да чува в будно състояние. При събуждането си той имаше ясното чувство: - От заспиването до събуждането аз участвах в един духовен разговор в светлите космически пространства. И когато няколко дена след като беше преминал през вратата на смъртта, човек беше изоставил своето етерно тяло и живееше вече само в астралното си тяло, той имаше следното чувство: - В това астрално тяло, в което съм живял всяка нощ по време на сън, аз изживявам по обратен път всичко, което съм мислил и съм вършил на Земята. - И докато при събуждането човек донасяше нещо неопределено със себе си, сега, когато във времето между смъртта и едно ново раждане той по обратен път изживяваше своя земен живот в астралното си тяло, той чувстваше: - В моето астрално тяло живее Христос. Не съм забелязал това, но всяка нощ моето астрално тяло живееше в същността на Христос.
- Сега човекът знаеше, че докато изживява този протичащ в обратен ред земен живот, Христос не го напуска, защото се намира в неговото астрално тяло.
Виждате ли, под каквато и форма човек да е бил свързан с Христос в тези първи християнски столетия, дали така, както първата група хора, за която говорих, или както втората група, дали с повече езическа сила или уморен от езичеството, той несъмнено изживяваше след смъртта - макар и не на Земята - великото събитие на Тайната на Голгота, че ръководещото по-рано същество на Слънцето - Христос, се съедини с тези, които живеят като хора на Земята. Това са изпитвали всички онези, които са се сближили с християнството в първите столетия на християнското развитие. За другите е останало повече или по-малко неразбираемо и неразбрано онова, което изживяваха след смъртта. Това бяха обаче основните различия в изживяването на душите в първите християнски столетия и по-късно. Но всичко това предизвикваше и нещо друго - човек да гледа природата в будно състояние и да чувства, че тази природа е областта на Бог-Отец.
към текста >>
Но всичко това п
ред
извикваше и нещо друго - човек да гледа природата в будно състояние и да чувства, че тази природа е областта на Бог-Отец.
- Сега човекът знаеше, че докато изживява този протичащ в обратен ред земен живот, Христос не го напуска, защото се намира в неговото астрално тяло. Виждате ли, под каквато и форма човек да е бил свързан с Христос в тези първи християнски столетия, дали така, както първата група хора, за която говорих, или както втората група, дали с повече езическа сила или уморен от езичеството, той несъмнено изживяваше след смъртта - макар и не на Земята - великото събитие на Тайната на Голгота, че ръководещото по-рано същество на Слънцето - Христос, се съедини с тези, които живеят като хора на Земята. Това са изпитвали всички онези, които са се сближили с християнството в първите столетия на християнското развитие. За другите е останало повече или по-малко неразбираемо и неразбрано онова, което изживяваха след смъртта. Това бяха обаче основните различия в изживяването на душите в първите християнски столетия и по-късно.
Но всичко това предизвикваше и нещо друго - човек да гледа природата в будно състояние и да чувства, че тази природа е областта на Бог-Отец.
Защото цялото духовно естество, човек което забелязваше да тъче и да живее в природата, за него беше израз, откровение на Бог-Отец. Той чувстваше пред себе си един свят, който по времето, когато Христос се яви на Земята, се нуждаеше от нещо: Нуждаеше се именно от приемането на Христос в земната субстанция заради човечеството. Човекът възприемаше още нещо като жив Христов принцип насреща на природните процеси и природните сили. Защото с възприемането на природата по такъв начин, беше свързано съзерцанието на човека, възприемащ в нея едно духовно творчество и дейност. Това, което хората чувстваха като духовно творчество и дейност, и което витаеше над всички растения и животни като преобразяващи се в себе си духовни форми, можеше накратко да бъде предадено от безпристрастно чувстващият го човек с думите: - Това е невинността на природното битие.
към текста >>
Той чувстваше п
ред
себе си един свят, който по времето, когато Христос се яви на Земята, се нуждаеше от нещо: Нуждаеше се именно от приемането на Христос в земната субстанция заради човечеството.
Това са изпитвали всички онези, които са се сближили с християнството в първите столетия на християнското развитие. За другите е останало повече или по-малко неразбираемо и неразбрано онова, което изживяваха след смъртта. Това бяха обаче основните различия в изживяването на душите в първите християнски столетия и по-късно. Но всичко това предизвикваше и нещо друго - човек да гледа природата в будно състояние и да чувства, че тази природа е областта на Бог-Отец. Защото цялото духовно естество, човек което забелязваше да тъче и да живее в природата, за него беше израз, откровение на Бог-Отец.
Той чувстваше пред себе си един свят, който по времето, когато Христос се яви на Земята, се нуждаеше от нещо: Нуждаеше се именно от приемането на Христос в земната субстанция заради човечеството.
Човекът възприемаше още нещо като жив Христов принцип насреща на природните процеси и природните сили. Защото с възприемането на природата по такъв начин, беше свързано съзерцанието на човека, възприемащ в нея едно духовно творчество и дейност. Това, което хората чувстваха като духовно творчество и дейност, и което витаеше над всички растения и животни като преобразяващи се в себе си духовни форми, можеше накратко да бъде предадено от безпристрастно чувстващият го човек с думите: - Това е невинността на природното битие. - Да, мои мили приятели, това, което духовно можеше да се вижда, хората го наричаха именно невинност, девственост в царуването на природата и говореха за девствената духовност в творчеството на природата. Но това, което чувстваха вътрешно, когато се събуждаха, беше, че от заспиването до събуждането те са били в един свят на ясно звучаща духовност.
към текста >>
Това, което хората чувстваха като духовно творчество и дейност, и което витаеше над всички растения и животни като преобразяващи се в себе си духовни форми, можеше накратко да бъде п
ред
адено от безпристрастно чувстващият го човек с думите: - Това е невинността на природното битие.
Но всичко това предизвикваше и нещо друго - човек да гледа природата в будно състояние и да чувства, че тази природа е областта на Бог-Отец. Защото цялото духовно естество, човек което забелязваше да тъче и да живее в природата, за него беше израз, откровение на Бог-Отец. Той чувстваше пред себе си един свят, който по времето, когато Христос се яви на Земята, се нуждаеше от нещо: Нуждаеше се именно от приемането на Христос в земната субстанция заради човечеството. Човекът възприемаше още нещо като жив Христов принцип насреща на природните процеси и природните сили. Защото с възприемането на природата по такъв начин, беше свързано съзерцанието на човека, възприемащ в нея едно духовно творчество и дейност.
Това, което хората чувстваха като духовно творчество и дейност, и което витаеше над всички растения и животни като преобразяващи се в себе си духовни форми, можеше накратко да бъде предадено от безпристрастно чувстващият го човек с думите: - Това е невинността на природното битие.
- Да, мои мили приятели, това, което духовно можеше да се вижда, хората го наричаха именно невинност, девственост в царуването на природата и говореха за девствената духовност в творчеството на природата. Но това, което чувстваха вътрешно, когато се събуждаха, беше, че от заспиването до събуждането те са били в един свят на ясно звучаща духовност. Те чувстваха, че в него може да царува доброто и злото, че от дълбините на духовното говорят добри и зли духове, че добрите духове искат само да повдигнат невинността на природата по-високо, да я запазят, а злите духове предават на невинността виновност и грях. Навсякъде, където живееха такива християни, те чувстваха царуването на доброто и злото именно поради обстоятелството, че в спящото състояние астралното тяло не беше всмукано от аза на човека. Не всички, които в онези времена се наричаха християни или стояха по някакъв начин близо до християнството, имаха тази душевна нагласа.
към текста >>
Те чувстваха, че в него може да царува доброто и злото, че от дълбините на духовното говорят добри и зли духове, че добрите духове искат само да повдигнат невинността на природата по-високо, да я запазят, а злите духове п
ред
ават на невинността виновност и грях.
Човекът възприемаше още нещо като жив Христов принцип насреща на природните процеси и природните сили. Защото с възприемането на природата по такъв начин, беше свързано съзерцанието на човека, възприемащ в нея едно духовно творчество и дейност. Това, което хората чувстваха като духовно творчество и дейност, и което витаеше над всички растения и животни като преобразяващи се в себе си духовни форми, можеше накратко да бъде предадено от безпристрастно чувстващият го човек с думите: - Това е невинността на природното битие. - Да, мои мили приятели, това, което духовно можеше да се вижда, хората го наричаха именно невинност, девственост в царуването на природата и говореха за девствената духовност в творчеството на природата. Но това, което чувстваха вътрешно, когато се събуждаха, беше, че от заспиването до събуждането те са били в един свят на ясно звучаща духовност.
Те чувстваха, че в него може да царува доброто и злото, че от дълбините на духовното говорят добри и зли духове, че добрите духове искат само да повдигнат невинността на природата по-високо, да я запазят, а злите духове предават на невинността виновност и грях.
Навсякъде, където живееха такива християни, те чувстваха царуването на доброто и злото именно поради обстоятелството, че в спящото състояние астралното тяло не беше всмукано от аза на човека. Не всички, които в онези времена се наричаха християни или стояха по някакъв начин близо до християнството, имаха тази душевна нагласа. Но имаше голям брой хора, които живееха в южните и средни области на Европа, които казваха: - Да, моето вътрешно същество, което се проявява самостоятелно между заспиването и събуждането, принадлежи на областта на един добър и на областта на един лош свят. И те много, много размишляваха върху дълбочината на силите, които предизвикват доброто и злото в човешката душа. Пребиваването на човешката душа в един свят, в който помежду си се борят добрите и злите същества, добрите и злите сили, се чувстваше като нещо тежко за човека.
към текста >>
Но имаше голям брой хора, които живееха в южните и с
ред
ни области на Европа, които казваха: - Да, моето вътрешно същество, което се проявява самостоятелно между заспиването и събуждането, принадлежи на областта на един добър и на областта на един лош свят.
- Да, мои мили приятели, това, което духовно можеше да се вижда, хората го наричаха именно невинност, девственост в царуването на природата и говореха за девствената духовност в творчеството на природата. Но това, което чувстваха вътрешно, когато се събуждаха, беше, че от заспиването до събуждането те са били в един свят на ясно звучаща духовност. Те чувстваха, че в него може да царува доброто и злото, че от дълбините на духовното говорят добри и зли духове, че добрите духове искат само да повдигнат невинността на природата по-високо, да я запазят, а злите духове предават на невинността виновност и грях. Навсякъде, където живееха такива християни, те чувстваха царуването на доброто и злото именно поради обстоятелството, че в спящото състояние астралното тяло не беше всмукано от аза на човека. Не всички, които в онези времена се наричаха християни или стояха по някакъв начин близо до християнството, имаха тази душевна нагласа.
Но имаше голям брой хора, които живееха в южните и средни области на Европа, които казваха: - Да, моето вътрешно същество, което се проявява самостоятелно между заспиването и събуждането, принадлежи на областта на един добър и на областта на един лош свят.
И те много, много размишляваха върху дълбочината на силите, които предизвикват доброто и злото в човешката душа. Пребиваването на човешката душа в един свят, в който помежду си се борят добрите и злите същества, добрите и злите сили, се чувстваше като нещо тежко за човека. Тези чувства не съществуваха още в южните и в средните области на Европа през първите столетия, но през 5-то, 6-то столетие те станаха все по-чести; и именно между онези хора, които получаваха вести от Изток - тези вести от Изток достигаха до тях по най-разнообразен начин, - се разви това настроение на душата. И понеже това душевно настроение се разви особено силно в онези области, в които после изкристализира името «България» - това име остана, запази се по един странен начин и по-късно, когато съвсем други народи се заселиха в тези области. В по-късните столетия, в продължение на много дълго време онези хора в Европа, които бяха развили особено силно това душевно настроение, бяха наричани «българи».
към текста >>
И те много, много размишляваха върху дълбочината на силите, които п
ред
извикват доброто и злото в човешката душа.
Но това, което чувстваха вътрешно, когато се събуждаха, беше, че от заспиването до събуждането те са били в един свят на ясно звучаща духовност. Те чувстваха, че в него може да царува доброто и злото, че от дълбините на духовното говорят добри и зли духове, че добрите духове искат само да повдигнат невинността на природата по-високо, да я запазят, а злите духове предават на невинността виновност и грях. Навсякъде, където живееха такива християни, те чувстваха царуването на доброто и злото именно поради обстоятелството, че в спящото състояние астралното тяло не беше всмукано от аза на човека. Не всички, които в онези времена се наричаха християни или стояха по някакъв начин близо до християнството, имаха тази душевна нагласа. Но имаше голям брой хора, които живееха в южните и средни области на Европа, които казваха: - Да, моето вътрешно същество, което се проявява самостоятелно между заспиването и събуждането, принадлежи на областта на един добър и на областта на един лош свят.
И те много, много размишляваха върху дълбочината на силите, които предизвикват доброто и злото в човешката душа.
Пребиваването на човешката душа в един свят, в който помежду си се борят добрите и злите същества, добрите и злите сили, се чувстваше като нещо тежко за човека. Тези чувства не съществуваха още в южните и в средните области на Европа през първите столетия, но през 5-то, 6-то столетие те станаха все по-чести; и именно между онези хора, които получаваха вести от Изток - тези вести от Изток достигаха до тях по най-разнообразен начин, - се разви това настроение на душата. И понеже това душевно настроение се разви особено силно в онези области, в които после изкристализира името «България» - това име остана, запази се по един странен начин и по-късно, когато съвсем други народи се заселиха в тези области. В по-късните столетия, в продължение на много дълго време онези хора в Европа, които бяха развили особено силно това душевно настроение, бяха наричани «българи». За западния и среден европеец в по-късните християнски столетия от първата половина на средновековието българи бяха онези хора, които бяха особено силно докоснати от противоположността на добрите и злите космически духовни сили.
към текста >>
Тези чувства не съществуваха още в южните и в с
ред
ните области на Европа през първите столетия, но през 5-то, 6-то столетие те станаха все по-чести; и именно между онези хора, които получаваха вести от Изток - тези вести от Изток достигаха до тях по най-разнообразен начин, - се разви това настроение на душата.
Навсякъде, където живееха такива християни, те чувстваха царуването на доброто и злото именно поради обстоятелството, че в спящото състояние астралното тяло не беше всмукано от аза на човека. Не всички, които в онези времена се наричаха християни или стояха по някакъв начин близо до християнството, имаха тази душевна нагласа. Но имаше голям брой хора, които живееха в южните и средни области на Европа, които казваха: - Да, моето вътрешно същество, което се проявява самостоятелно между заспиването и събуждането, принадлежи на областта на един добър и на областта на един лош свят. И те много, много размишляваха върху дълбочината на силите, които предизвикват доброто и злото в човешката душа. Пребиваването на човешката душа в един свят, в който помежду си се борят добрите и злите същества, добрите и злите сили, се чувстваше като нещо тежко за човека.
Тези чувства не съществуваха още в южните и в средните области на Европа през първите столетия, но през 5-то, 6-то столетие те станаха все по-чести; и именно между онези хора, които получаваха вести от Изток - тези вести от Изток достигаха до тях по най-разнообразен начин, - се разви това настроение на душата.
И понеже това душевно настроение се разви особено силно в онези области, в които после изкристализира името «България» - това име остана, запази се по един странен начин и по-късно, когато съвсем други народи се заселиха в тези области. В по-късните столетия, в продължение на много дълго време онези хора в Европа, които бяха развили особено силно това душевно настроение, бяха наричани «българи». За западния и среден европеец в по-късните християнски столетия от първата половина на средновековието българи бяха онези хора, които бяха особено силно докоснати от противоположността на добрите и злите космически духовни сили. За хората, които току-що охарактеризирах в цяла Европа се среща името «българи». Такова душевно устройство имаха повече или по-малко хората, за които говоря тук, душите, които в по-нататъшното развитие стигнаха дотам, да виждат онези мощни картини в свръхсетивния култ, който се изпълняваше в първата половина на 19-то столетие и да вземат участие в него.
към текста >>
За западния и с
ред
ен европеец в по-късните християнски столетия от първата половина на с
ред
новековието българи бяха онези хора, които бяха особено силно докоснати от противоположността на добрите и злите космически духовни сили.
И те много, много размишляваха върху дълбочината на силите, които предизвикват доброто и злото в човешката душа. Пребиваването на човешката душа в един свят, в който помежду си се борят добрите и злите същества, добрите и злите сили, се чувстваше като нещо тежко за човека. Тези чувства не съществуваха още в южните и в средните области на Европа през първите столетия, но през 5-то, 6-то столетие те станаха все по-чести; и именно между онези хора, които получаваха вести от Изток - тези вести от Изток достигаха до тях по най-разнообразен начин, - се разви това настроение на душата. И понеже това душевно настроение се разви особено силно в онези области, в които после изкристализира името «България» - това име остана, запази се по един странен начин и по-късно, когато съвсем други народи се заселиха в тези области. В по-късните столетия, в продължение на много дълго време онези хора в Европа, които бяха развили особено силно това душевно настроение, бяха наричани «българи».
За западния и среден европеец в по-късните християнски столетия от първата половина на средновековието българи бяха онези хора, които бяха особено силно докоснати от противоположността на добрите и злите космически духовни сили.
За хората, които току-що охарактеризирах в цяла Европа се среща името «българи». Такова душевно устройство имаха повече или по-малко хората, за които говоря тук, душите, които в по-нататъшното развитие стигнаха дотам, да виждат онези мощни картини в свръхсетивния култ, който се изпълняваше в първата половина на 19-то столетие и да вземат участие в него. Всичко, което тези души можаха да преживеят в тяхното включване в борбата между доброто и злото, бе пренесено през живота между смъртта и едно ново раждане. И това нюансира, оцвети душите, които след това стояха пред мощните образи на свръхсетивния култ. Но към това се прибави още нещо.
към текста >>
И това нюансира, оцвети душите, които след това стояха п
ред
мощните образи на свръхсетивния култ.
В по-късните столетия, в продължение на много дълго време онези хора в Европа, които бяха развили особено силно това душевно настроение, бяха наричани «българи». За западния и среден европеец в по-късните християнски столетия от първата половина на средновековието българи бяха онези хора, които бяха особено силно докоснати от противоположността на добрите и злите космически духовни сили. За хората, които току-що охарактеризирах в цяла Европа се среща името «българи». Такова душевно устройство имаха повече или по-малко хората, за които говоря тук, душите, които в по-нататъшното развитие стигнаха дотам, да виждат онези мощни картини в свръхсетивния култ, който се изпълняваше в първата половина на 19-то столетие и да вземат участие в него. Всичко, което тези души можаха да преживеят в тяхното включване в борбата между доброто и злото, бе пренесено през живота между смъртта и едно ново раждане.
И това нюансира, оцвети душите, които след това стояха пред мощните образи на свръхсетивния култ.
Но към това се прибави още нещо. Тези души бяха, така да се каже, последните, които в европейската цивилизация още бяха запазили в себе си нещо от отделното възприемане на етерното и астралното тяло в будно и в сънно състояние. Приличайки си по тези особености на душевния живот, те живееха в общности. Онези християни, които все повече и повече се присъединиха към римската църква, ги считаха за еретици. В онова време хората не бяха стигнали дотам, да осъждат еретиците със същата строгост както по-късно, но въпреки това те бяха считани за еретици.
към текста >>
Днес, когато толкова много неща са преминали единствено само в една словесна проповед, хората не могат да си съставят никаква п
ред
става.
Както оттук вземаме участие в духовната същност, така обитателите на духовния свят вземат участие в това, което земните същества изживяват на Земята. Времето, което описвам, бе последвано от период, когато християнството в Европа се приспособи към факта, че човек не знае повече нищо за своето астрално и етерно тяло. Християнството говореше за духовния свят, без да има тези основни изисквания към човека. Защото помислете, мои мили приятели: Когато през първите столетия старите християнски учители говореха, все още имаше голям брой такива християни, които можеха да приемат думите като истина само на основата на външния авторитет; по-наивното основно настроение на онова време, караше хората да възприемат тези думи, когато те извираха от едно топло и ентусиазирано сърце. И колко горещо и ентусиазирано проповядваха сърцата в първите столетия на християнството!
Днес, когато толкова много неща са преминали единствено само в една словесна проповед, хората не могат да си съставят никаква представа.
Но онези, които говореха на такива души, каквито аз описах тук, какви думи можеха да кажат? Да, мои мили приятели, те можеха да кажат: - Насочете поглед към онова, което се показва в растенията като блестящо преливащото се сияние в цветове на дъгата, към това, което се показва в природа на животните като горещи страсти, насочете поглед върху това: То е отблясъкът, то е откровението на духовния свят, за който ние говорим, духовният свят откъдето произхожда Христос. Когато на такива хора се говореше за духовните мъдрости, не се говореше като за нещо непознато; на тях им се припомняше това, което при определени обстоятелства, при меката слънчева светлина те можеха да видят като дух в природата. Когато им се казваше, че съществува Евангелието, което носеше блага вест за духовния свят, за духовните тайни, когато им се говореше за тайните на Стария Завет, тогава отново не им се говореше за нещо непознато, а беше възможно да им се каже: - Тук е словото на Стария Завет; това слово и Евангелията са написани от онези човешки същества, които наистина по-ясно от вас са чували шепота на духовността, в която се намират душите ви между заспиването и събуждането. Вие знаете за този шепот, защото си спомняте за него, събуждайки се сутрин.
към текста >>
Когато на такива хора се говореше за духовните мъдрости, не се говореше като за нещо непознато; на тях им се припомняше това, което при оп
ред
елени обстоятелства, при меката слънчева светлина те можеха да видят като дух в природата.
Защото помислете, мои мили приятели: Когато през първите столетия старите християнски учители говореха, все още имаше голям брой такива християни, които можеха да приемат думите като истина само на основата на външния авторитет; по-наивното основно настроение на онова време, караше хората да възприемат тези думи, когато те извираха от едно топло и ентусиазирано сърце. И колко горещо и ентусиазирано проповядваха сърцата в първите столетия на християнството! Днес, когато толкова много неща са преминали единствено само в една словесна проповед, хората не могат да си съставят никаква представа. Но онези, които говореха на такива души, каквито аз описах тук, какви думи можеха да кажат? Да, мои мили приятели, те можеха да кажат: - Насочете поглед към онова, което се показва в растенията като блестящо преливащото се сияние в цветове на дъгата, към това, което се показва в природа на животните като горещи страсти, насочете поглед върху това: То е отблясъкът, то е откровението на духовния свят, за който ние говорим, духовният свят откъдето произхожда Христос.
Когато на такива хора се говореше за духовните мъдрости, не се говореше като за нещо непознато; на тях им се припомняше това, което при определени обстоятелства, при меката слънчева светлина те можеха да видят като дух в природата.
Когато им се казваше, че съществува Евангелието, което носеше блага вест за духовния свят, за духовните тайни, когато им се говореше за тайните на Стария Завет, тогава отново не им се говореше за нещо непознато, а беше възможно да им се каже: - Тук е словото на Стария Завет; това слово и Евангелията са написани от онези човешки същества, които наистина по-ясно от вас са чували шепота на духовността, в която се намират душите ви между заспиването и събуждането. Вие знаете за този шепот, защото си спомняте за него, събуждайки се сутрин. На тези хора можеше да им се говори по този начин. До известна степен в разговорите, които свещениците и проповедниците водеха с тях по онова време, имаше нещо от това, което ставаше в самите им души. В тези времена словото беше още живо и можеше да бъде култивирано като нещо живо.
към текста >>
Те виждаха отгоре, където нещата се п
ред
ставят съвършено различно, как в християнското развитие се създаде заместител на старото слово.
При такова устройство на душата тези обезплътени хора изживяха онова, което ставаше на Земята и което за тях всъщност трябваше да бъде напълно непознато по време на земния им живот. Те се научиха да разбират, какво става там долу на Земята. Те виждаха, как душите на Земята все по-малко и по-малко бяха обхващани от духа, как дори вече нямаше хора, на които може да се каже: - Ние ви носим благата вест за духа, който вие все още може да виждате, носещ се над растителния свят, проблясващ в животните. Ние ви учим на Завета, написан от онези звуци и тонове, които още чувате да шепти ехото на нощните изживявания. - Всичко това вече не съществуваше.
Те виждаха отгоре, където нещата се представят съвършено различно, как в християнското развитие се създаде заместител на старото слово.
Защото в крайна сметка, макар и да беше нужно проповедниците да говорят именно по този начин на по-голяма част от хората, тъй като в земния живот тези хора нямаха никакво съзнание за духовното, цялата традиция, цялото използване на словото идваше още от времена, когато беше естествено да се предположи, че когато се говори за Духа, хората все още чувстваха нещо от него. Всичко това всъщност напълно изчезна около 9-то, 10-то, 11-то столетие. Тогава даже и в слушането се роди една съвършено друга нагласа. Когато по-рано хората слушаха да говори човек, който говореше от духа и беше ентусиазиран и изпълнен с Бога, те имаха чувството, че при слушането излизат сякаш извън себе си, че навлизат малко в своето етерно тяло, че напускат до известна степен своето физическо тяло. А от друга страна имаха чувството, че се приближават до своето астрално тяло.
към текста >>
Защото в крайна сметка, макар и да беше нужно проповедниците да говорят именно по този начин на по-голяма част от хората, тъй като в земния живот тези хора нямаха никакво съзнание за духовното, цялата традиция, цялото използване на словото идваше още от времена, когато беше естествено да се п
ред
положи, че когато се говори за Духа, хората все още чувстваха нещо от него.
Те се научиха да разбират, какво става там долу на Земята. Те виждаха, как душите на Земята все по-малко и по-малко бяха обхващани от духа, как дори вече нямаше хора, на които може да се каже: - Ние ви носим благата вест за духа, който вие все още може да виждате, носещ се над растителния свят, проблясващ в животните. Ние ви учим на Завета, написан от онези звуци и тонове, които още чувате да шепти ехото на нощните изживявания. - Всичко това вече не съществуваше. Те виждаха отгоре, където нещата се представят съвършено различно, как в християнското развитие се създаде заместител на старото слово.
Защото в крайна сметка, макар и да беше нужно проповедниците да говорят именно по този начин на по-голяма част от хората, тъй като в земния живот тези хора нямаха никакво съзнание за духовното, цялата традиция, цялото използване на словото идваше още от времена, когато беше естествено да се предположи, че когато се говори за Духа, хората все още чувстваха нещо от него.
Всичко това всъщност напълно изчезна около 9-то, 10-то, 11-то столетие. Тогава даже и в слушането се роди една съвършено друга нагласа. Когато по-рано хората слушаха да говори човек, който говореше от духа и беше ентусиазиран и изпълнен с Бога, те имаха чувството, че при слушането излизат сякаш извън себе си, че навлизат малко в своето етерно тяло, че напускат до известна степен своето физическо тяло. А от друга страна имаха чувството, че се приближават до своето астрално тяло. Те действително все още имаха лекото чувство, че когато слушат, излизат извън себе си, изпадат в известна унесеност.
към текста >>
- съответният човек биваше подготвен да даде оп
ред
елен отговор, или: - Какво е конфирмацията?
Тогава се роди потребността, когато се говори за духовното да се апелира към нещо друго. Тогава се роди потребността - този, който трябваше да слуша, да извлича онова, което е нужно, за да си изработи възгледи за духовния свят. Роди се потребността човека така да бъде повлиян, че дори в това втвърдено тяло да почувства подтик да каже нещо за духовния свят. И от това се създаде потребността учението за духовния свят да бъде дадено под формата на диалог с въпроси и отговори. Когато се задаваше въпросът - въпросите винаги имат нещо сугестивно в себе си: - Какво е кръщението?
- съответният човек биваше подготвен да даде определен отговор, или: - Какво е конфирмацията?
Какво е Светият-Дух? Какво представлява смъртта? Кои са седемте главни гряха? – Със създаването на тази игра на въпроси и отговори, се замества самопонятното елементарно слушане. И в това време, първо за онези хора, които постъпваха в такива училища, в които това можеше да се извърши, се роди катехизисът - изучаването чрез въпроси и отговори на онова, което може да се каже за духовния свят.
към текста >>
Какво п
ред
ставлява смъртта?
Роди се потребността човека така да бъде повлиян, че дори в това втвърдено тяло да почувства подтик да каже нещо за духовния свят. И от това се създаде потребността учението за духовния свят да бъде дадено под формата на диалог с въпроси и отговори. Когато се задаваше въпросът - въпросите винаги имат нещо сугестивно в себе си: - Какво е кръщението? - съответният човек биваше подготвен да даде определен отговор, или: - Какво е конфирмацията? Какво е Светият-Дух?
Какво представлява смъртта?
Кои са седемте главни гряха? – Със създаването на тази игра на въпроси и отговори, се замества самопонятното елементарно слушане. И в това време, първо за онези хора, които постъпваха в такива училища, в които това можеше да се извърши, се роди катехизисът - изучаването чрез въпроси и отговори на онова, което може да се каже за духовния свят. Виждате ли, ние трябва да насочваме поглед към такива събития. Когато гледаха надолу към Земята, душите, които се намираха горе в духовния свят виждаха това особено ясно: - При хората трябва да дойде нещо, което не сме познавали и не ни е интересувало!
към текста >>
и се извършва също и п
ред
онзи, който още не беше развил необходимото душевно настроение, минавайки през една особена подготовка.
Тези хора, за които ви говорих, напълно познаваха една екзотерична /външна/ и една езотерична /вътрешна/ част на литургията. Те считаха за езотерична част тази, която следва след транссубстанцията. Отгоре те гледаха това, което ставаше във външния култ на християнството. Те виждаха, че цялата литургия е станала екзотерична, Табела 5
и се извършва също и пред онзи, който още не беше развил необходимото душевно настроение, минавайки през една особена подготовка.
- Но може ли действително човекът на Земята да стигне до Тайната на Голгота, когато не чувства по един свещен начин транссубстанцията, превръщането? – По този начин чувстваха нещата тези души по време на живота между смъртта и едно ново раждане. Този, който не разбира транссубстанцията, той не разбира Тайната на Голгота. Така мислеха те тогава: - Христос не се познава вече в неговата същност; култът вече не се разбира. Всички тези чувства се разтвориха в дълбоката същност на тези души.
към текста >>
43.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Както п
ред
полагате, тази лекция е продължение на лекциите, които бяха изнесени тук във връзка с вътрешния път на развитие в кармата на Антропософското общество.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 28 юли 1924 г.
Както предполагате, тази лекция е продължение на лекциите, които бяха изнесени тук във връзка с вътрешния път на развитие в кармата на Антропософското общество.
Ние проследихме събитията във физическия и в свръхсетивния свят, които стоят в основата на това, което чрез антропософията трябва да бъде известено в момента на света. Знаем, мои мили приятели, че в хода на човешкото развитие през последните десетилетия трябва да отбележим два важни прелома. Единият е онзи, към който често съм насочвал вниманието ви: Изтичането на т.нар. тъмна епоха в края на 19-то и в началото на 20-то столетие. Сега започна една светла епоха в сравнение с предишната тъмна.
към текста >>
Сега започна една светла епоха в сравнение с п
ред
ишната тъмна.
Както предполагате, тази лекция е продължение на лекциите, които бяха изнесени тук във връзка с вътрешния път на развитие в кармата на Антропософското общество. Ние проследихме събитията във физическия и в свръхсетивния свят, които стоят в основата на това, което чрез антропософията трябва да бъде известено в момента на света. Знаем, мои мили приятели, че в хода на човешкото развитие през последните десетилетия трябва да отбележим два важни прелома. Единият е онзи, към който често съм насочвал вниманието ви: Изтичането на т.нар. тъмна епоха в края на 19-то и в началото на 20-то столетие.
Сега започна една светла епоха в сравнение с предишната тъмна.
Знаем, че тъмната епоха е свързана с онова душевно устройство на хората, което затваря духовните им очи за свръхсетивния свят. Знаем също, че в древните времена от развитието на човечеството е съществувало едно общо състояние при хората, макар и съноподобно, повече или по-малко инстинктивно, но все пак позволяващо им да виждат в духовния свят. Да се съмнява някой в действителността на духовния свят, това беше напълно невъзможно в древните човешки времена. Но ако това състояние бе продължило, ако човечеството бе живяло по-нататък с това инстинктивно ясновидство, тогава в човешкото развитие не би могло да се породи онова, което можем да наречем интелигентност на отделния човек, съответно и боравенето на индивидуалния човек, на личността с ума и с разума. Именно това води човека към свободата на неговата воля.
към текста >>
И двете способности трябваше да се появят в оп
ред
елен момент - личното свободно използване на интелигентността и свободата на човешката воля.
Но ако това състояние бе продължило, ако човечеството бе живяло по-нататък с това инстинктивно ясновидство, тогава в човешкото развитие не би могло да се породи онова, което можем да наречем интелигентност на отделния човек, съответно и боравенето на индивидуалния човек, на личността с ума и с разума. Именно това води човека към свободата на неговата воля. Едното не е възможно без другото. В онова смътно, инстинктивно състояние на изживяване на духовния свят, каквото съществуваше някога, човек не би могъл да стигне до свободата. Той не можеше също да достигне и до онова самостоятелно мислене, което можем да наречем използване на интелигентността от отделния човешки индивид.
И двете способности трябваше да се появят в определен момент - личното свободно използване на интелигентността и свободата на човешката воля.
Ето защо за човешкото съзнание беше нужно да бъде затъмнен първичният, инстинктивен поглед в духовния свят. Всичко това се случи, макар и не напълно ясно за всеки отделен човек, но все пак се случи за цялото човечеството. С изтичането на 19-то столетие завърши и тази тъмна епоха, която затъмняваше духовния свят, но в замяна на това откриваше използването на интелигентността и на свободната воля. Днес ние навлизаме в една епоха, в която действителният духовен свят отново трябва да достигне до хората, по онези пътища, по които това е възможно. Без съмнение, можем да кажем: - Тази епоха не започна по твърде светъл начин.
към текста >>
Нека поставим п
ред
душите си казаното, че епохата на Михаил започна в последната третина на 19-то столетие.
Без съмнение, можем да кажем: - Тази епоха не започна по твърде светъл начин. - Наистина, именно първите десетилетия на 19-то столетие донесоха всичко лошо на човечеството, всичко лошо, което то е изживяло някога по време на своята история. Това от своя страна не пречи да е настъпила възможността в човечеството да проникне светлината на духовния живот. Бих искал да кажа, че хората по инерция продължават да се придържат към навиците на тъмната епоха и тези навици навлизат в 20-то столетие, проявявайки се по много по-лош начин, отколкото по-рано в тъмната епоха Кали-Юга, защото сега вече е възможно насреща да се прояви светлината на истината. Знаем също, че това обръщане на цялото човечество към една пълна със светлина епоха се е подготвило благодарение на факта, че в края на 70-те години на 19-то столетие е настъпила епохата на Михаил.
Нека поставим пред душите си казаното, че епохата на Михаил започна в последната третина на 19-то столетие.
Трябва да си изясним, че както във физическия сетивен свят около нас са трите природни царства - минералното, растителното и животинското царство, така и в духовния свят ни заобикалят по-висшите царства, които в най-различните лекции назовахме като царства на йерархиите. Също както от човека слизаме надолу в царствата на природата и стигаме до животинското царство, така, когато се издигаме нагоре в свръхсетивното, стигаме до царството на Ангелите. Ангелите имат задача да ръководят отделните човешки същества, да ги закрилят, когато минават от едно земно съществуване в друго. Така че задачите, които изникват за духовния свят по отношение на отделните хора, се падат на съществата от царството на Ангелите. Отивайки нагоре стигаме до царството на Архангелите, които имат най-различни задачи.
към текста >>
Една от тези задачи е да направляват и ръководят основните тенденции в
ред
уващите се епохи по отношение на хората.
Трябва да си изясним, че както във физическия сетивен свят около нас са трите природни царства - минералното, растителното и животинското царство, така и в духовния свят ни заобикалят по-висшите царства, които в най-различните лекции назовахме като царства на йерархиите. Също както от човека слизаме надолу в царствата на природата и стигаме до животинското царство, така, когато се издигаме нагоре в свръхсетивното, стигаме до царството на Ангелите. Ангелите имат задача да ръководят отделните човешки същества, да ги закрилят, когато минават от едно земно съществуване в друго. Така че задачите, които изникват за духовния свят по отношение на отделните хора, се падат на съществата от царството на Ангелите. Отивайки нагоре стигаме до царството на Архангелите, които имат най-различни задачи.
Една от тези задачи е да направляват и ръководят основните тенденции в редуващите се епохи по отношение на хората.
В течение на около три столетия до края на 70-те години на миналото столетие течеше господството на Архангел Гавраил. За този, който не разглежда повърхностно, а дълбоко развитието на човечеството, това господство на Гавраил се прояви във факта, че в събитията, които засягаха човечеството бяха вложени извънредно важни импулси предимно в онези сили, които можем да наречем сили на наследствеността. Никога силите на физическата наследственост, които действат през поколенията, не са били от такова значение, както в последните три столетия преди последната третина на 19-то столетие. Това се изрази във факта, че проблемът за наследствеността стана натрапващ се през 19-то столетие, когато човечеството почувства, как душевни и духовни качества в човека са зависими от наследствеността. Хората се научиха най-после да чувстват това, което в 16-то, 17-то, 18-то и в голяма част от 19-то столетие царуваше като природен закон в човешкото развитие.
към текста >>
За този, който не разглежда повърхностно, а дълбоко развитието на човечеството, това господство на Гавраил се прояви във факта, че в събитията, които засягаха човечеството бяха вложени извън
ред
но важни импулси п
ред
имно в онези сили, които можем да наречем сили на наследствеността.
Ангелите имат задача да ръководят отделните човешки същества, да ги закрилят, когато минават от едно земно съществуване в друго. Така че задачите, които изникват за духовния свят по отношение на отделните хора, се падат на съществата от царството на Ангелите. Отивайки нагоре стигаме до царството на Архангелите, които имат най-различни задачи. Една от тези задачи е да направляват и ръководят основните тенденции в редуващите се епохи по отношение на хората. В течение на около три столетия до края на 70-те години на миналото столетие течеше господството на Архангел Гавраил.
За този, който не разглежда повърхностно, а дълбоко развитието на човечеството, това господство на Гавраил се прояви във факта, че в събитията, които засягаха човечеството бяха вложени извънредно важни импулси предимно в онези сили, които можем да наречем сили на наследствеността.
Никога силите на физическата наследственост, които действат през поколенията, не са били от такова значение, както в последните три столетия преди последната третина на 19-то столетие. Това се изрази във факта, че проблемът за наследствеността стана натрапващ се през 19-то столетие, когато човечеството почувства, как душевни и духовни качества в човека са зависими от наследствеността. Хората се научиха най-после да чувстват това, което в 16-то, 17-то, 18-то и в голяма част от 19-то столетие царуваше като природен закон в човешкото развитие. В това време те внесоха в своето духовно развитие и онези качества, които бяха наследили от родителите и прародителите си. Същевременно особено важни станаха онези качества, които са свързани с физическото възпроизводство и размножаване.
към текста >>
Никога силите на физическата наследственост, които действат през поколенията, не са били от такова значение, както в последните три столетия п
ред
и последната третина на 19-то столетие.
Така че задачите, които изникват за духовния свят по отношение на отделните хора, се падат на съществата от царството на Ангелите. Отивайки нагоре стигаме до царството на Архангелите, които имат най-различни задачи. Една от тези задачи е да направляват и ръководят основните тенденции в редуващите се епохи по отношение на хората. В течение на около три столетия до края на 70-те години на миналото столетие течеше господството на Архангел Гавраил. За този, който не разглежда повърхностно, а дълбоко развитието на човечеството, това господство на Гавраил се прояви във факта, че в събитията, които засягаха човечеството бяха вложени извънредно важни импулси предимно в онези сили, които можем да наречем сили на наследствеността.
Никога силите на физическата наследственост, които действат през поколенията, не са били от такова значение, както в последните три столетия преди последната третина на 19-то столетие.
Това се изрази във факта, че проблемът за наследствеността стана натрапващ се през 19-то столетие, когато човечеството почувства, как душевни и духовни качества в човека са зависими от наследствеността. Хората се научиха най-после да чувстват това, което в 16-то, 17-то, 18-то и в голяма част от 19-то столетие царуваше като природен закон в човешкото развитие. В това време те внесоха в своето духовно развитие и онези качества, които бяха наследили от родителите и прародителите си. Същевременно особено важни станаха онези качества, които са свързани с физическото възпроизводство и размножаване. Един външен признак за това е интересът, който бе проявен към въпросите за размножението и въобще към всички полови въпроси в края на 19-то столетие.
към текста >>
Тази епоха на Михаил, която п
ред
хождаше основаването на християнството и Мистерията на Голгота, завърши в древността с делата на Александър Велики и с основаване на Аристотелевата философия.
Казвам, на «дадена епоха на Михаил», защото виждате ли, с това ръководство и направление, за които току-що говорих, едно от съществата в царството на Архангелите поема в течение на около три столетия духовното ръководство на онази област от човешкото развитие, където са главните цивилизационни импулси. Както казах, Гавраил пое ръководството в 16-то, 17-то, 18-то, 19-то столетие. Той е заместен сега от Михаил. Има седем такива Архангели, които ръководят човечеството като отделните периоди на тяхното ръководство се повтарят циклично. Живеейки днес в епохата на Михаил , ние имаме повод да си спомним за последната епоха на Михаил, през която той е ръководел човечеството.
Тази епоха на Михаил, която предхождаше основаването на християнството и Мистерията на Голгота, завърши в древността с делата на Александър Велики и с основаване на Аристотелевата философия.
Когато проследим всичко, което е станало в течение на три столетия в Гърция и в околността на Гърция в предхристиянското време до времето на Александър Велики и на Аристотел, тогава също имаме една епоха на Михаил. В една Михаилова епоха според особените й заложби най-характерното е, че духовните интереси на човечеството дават тон на времето. И именно в нея през света минава едно космополитно, едно всеобщо течение. Националните различия престават да съществуват. В епохата на Гавраил всред европейската цивилизация и нейното американско отражение се създадоха националните импулси.
към текста >>
Когато проследим всичко, което е станало в течение на три столетия в Гърция и в околността на Гърция в п
ред
християнското време до времето на Александър Велики и на Аристотел, тогава също имаме една епоха на Михаил.
Както казах, Гавраил пое ръководството в 16-то, 17-то, 18-то, 19-то столетие. Той е заместен сега от Михаил. Има седем такива Архангели, които ръководят човечеството като отделните периоди на тяхното ръководство се повтарят циклично. Живеейки днес в епохата на Михаил , ние имаме повод да си спомним за последната епоха на Михаил, през която той е ръководел човечеството. Тази епоха на Михаил, която предхождаше основаването на християнството и Мистерията на Голгота, завърши в древността с делата на Александър Велики и с основаване на Аристотелевата философия.
Когато проследим всичко, което е станало в течение на три столетия в Гърция и в околността на Гърция в предхристиянското време до времето на Александър Велики и на Аристотел, тогава също имаме една епоха на Михаил.
В една Михаилова епоха според особените й заложби най-характерното е, че духовните интереси на човечеството дават тон на времето. И именно в нея през света минава едно космополитно, едно всеобщо течение. Националните различия престават да съществуват. В епохата на Гавраил всред европейската цивилизация и нейното американско отражение се създадоха националните импулси. Тези импулси ще бъдат напълно преодолени в тази Михаилова епоха в течение на три столетия.
към текста >>
В една Михаилова епоха спо
ред
особените й заложби най-характерното е, че духовните интереси на човечеството дават тон на времето.
Той е заместен сега от Михаил. Има седем такива Архангели, които ръководят човечеството като отделните периоди на тяхното ръководство се повтарят циклично. Живеейки днес в епохата на Михаил , ние имаме повод да си спомним за последната епоха на Михаил, през която той е ръководел човечеството. Тази епоха на Михаил, която предхождаше основаването на християнството и Мистерията на Голгота, завърши в древността с делата на Александър Велики и с основаване на Аристотелевата философия. Когато проследим всичко, което е станало в течение на три столетия в Гърция и в околността на Гърция в предхристиянското време до времето на Александър Велики и на Аристотел, тогава също имаме една епоха на Михаил.
В една Михаилова епоха според особените й заложби най-характерното е, че духовните интереси на човечеството дават тон на времето.
И именно в нея през света минава едно космополитно, едно всеобщо течение. Националните различия престават да съществуват. В епохата на Гавраил всред европейската цивилизация и нейното американско отражение се създадоха националните импулси. Тези импулси ще бъдат напълно преодолени в тази Михаилова епоха в течение на три столетия. За всяка епоха на Михаил е характерно, че през човечеството минава едно всеобщо човешко течение по отношение на специалните интереси на отделните народи или човешки групи.
към текста >>
В епохата на Гавраил вс
ред
европейската цивилизация и нейното американско отражение се създадоха националните импулси.
Тази епоха на Михаил, която предхождаше основаването на християнството и Мистерията на Голгота, завърши в древността с делата на Александър Велики и с основаване на Аристотелевата философия. Когато проследим всичко, което е станало в течение на три столетия в Гърция и в околността на Гърция в предхристиянското време до времето на Александър Велики и на Аристотел, тогава също имаме една епоха на Михаил. В една Михаилова епоха според особените й заложби най-характерното е, че духовните интереси на човечеството дават тон на времето. И именно в нея през света минава едно космополитно, едно всеобщо течение. Националните различия престават да съществуват.
В епохата на Гавраил всред европейската цивилизация и нейното американско отражение се създадоха националните импулси.
Тези импулси ще бъдат напълно преодолени в тази Михаилова епоха в течение на три столетия. За всяка епоха на Михаил е характерно, че през човечеството минава едно всеобщо човешко течение по отношение на специалните интереси на отделните народи или човешки групи. В онова време, когато преди Мистерията на Голгота на Земята господстваше Михаил, това се изрази чрез факта, че от отношенията и събитията в Древна Гърция се роди онази мощна тенденция, която доведе до походите на Александър Велики, чрез които гръцката култура и цивилизация се разпространи по един гениален начин в Азия и отвъд нея, чак до Африка, и то с помощта на народи, които дотогава имаха съвсем други разбирания. Цялото това величествено дело намери своя завършек в онова, което бе основано в Александрия - едно космополитично течение, което имаше стремежа да предаде духовните сили, натрупани в Гърция, на целия тогавашен цивилизован свят. Такива неща се случват под импулса на Михаил и тогава също се случиха.
към текста >>
В онова време, когато п
ред
и Мистерията на Голгота на Земята господстваше Михаил, това се изрази чрез факта, че от отношенията и събитията в Древна Гърция се роди онази мощна тенденция, която доведе до походите на Александър Велики, чрез които гръцката култура и цивилизация се разпространи по един гениален начин в Азия и отвъд нея, чак до Африка, и то с помощта на народи, които дотогава имаха съвсем други разбирания.
И именно в нея през света минава едно космополитно, едно всеобщо течение. Националните различия престават да съществуват. В епохата на Гавраил всред европейската цивилизация и нейното американско отражение се създадоха националните импулси. Тези импулси ще бъдат напълно преодолени в тази Михаилова епоха в течение на три столетия. За всяка епоха на Михаил е характерно, че през човечеството минава едно всеобщо човешко течение по отношение на специалните интереси на отделните народи или човешки групи.
В онова време, когато преди Мистерията на Голгота на Земята господстваше Михаил, това се изрази чрез факта, че от отношенията и събитията в Древна Гърция се роди онази мощна тенденция, която доведе до походите на Александър Велики, чрез които гръцката култура и цивилизация се разпространи по един гениален начин в Азия и отвъд нея, чак до Африка, и то с помощта на народи, които дотогава имаха съвсем други разбирания.
Цялото това величествено дело намери своя завършек в онова, което бе основано в Александрия - едно космополитично течение, което имаше стремежа да предаде духовните сили, натрупани в Гърция, на целия тогавашен цивилизован свят. Такива неща се случват под импулса на Михаил и тогава също се случиха. Съществата, които участваха в тези земни дела в Михаиловата епоха, не бяха на Земята по времето на Мистерията на Голгота. Всички онези същества, които принадлежаха на сферата на Михаил, независимо дали бяха човешки души, които след изтичането на Михаиловата епоха бяха отнесени чрез смъртта в духовния свят и всъщност бяха безплътни човешките души или такива, които никога не се въплътяваха на Земята, всички те в свръхсетивния свят бяха свързани едни с други в общ живот във времето, когато Мистерията на Голгота стана факт на Земята. Трябва добре да си представим, също и душевно да почувстваме това, което всъщност е налице тук.
към текста >>
Цялото това величествено дело намери своя завършек в онова, което бе основано в Александрия - едно космополитично течение, което имаше стремежа да п
ред
аде духовните сили, натрупани в Гърция, на целия тогавашен цивилизован свят.
Националните различия престават да съществуват. В епохата на Гавраил всред европейската цивилизация и нейното американско отражение се създадоха националните импулси. Тези импулси ще бъдат напълно преодолени в тази Михаилова епоха в течение на три столетия. За всяка епоха на Михаил е характерно, че през човечеството минава едно всеобщо човешко течение по отношение на специалните интереси на отделните народи или човешки групи. В онова време, когато преди Мистерията на Голгота на Земята господстваше Михаил, това се изрази чрез факта, че от отношенията и събитията в Древна Гърция се роди онази мощна тенденция, която доведе до походите на Александър Велики, чрез които гръцката култура и цивилизация се разпространи по един гениален начин в Азия и отвъд нея, чак до Африка, и то с помощта на народи, които дотогава имаха съвсем други разбирания.
Цялото това величествено дело намери своя завършек в онова, което бе основано в Александрия - едно космополитично течение, което имаше стремежа да предаде духовните сили, натрупани в Гърция, на целия тогавашен цивилизован свят.
Такива неща се случват под импулса на Михаил и тогава също се случиха. Съществата, които участваха в тези земни дела в Михаиловата епоха, не бяха на Земята по времето на Мистерията на Голгота. Всички онези същества, които принадлежаха на сферата на Михаил, независимо дали бяха човешки души, които след изтичането на Михаиловата епоха бяха отнесени чрез смъртта в духовния свят и всъщност бяха безплътни човешките души или такива, които никога не се въплътяваха на Земята, всички те в свръхсетивния свят бяха свързани едни с други в общ живот във времето, когато Мистерията на Голгота стана факт на Земята. Трябва добре да си представим, също и душевно да почувстваме това, което всъщност е налице тук. Ако изберем аспекта, който се вижда от Земята, тогава си казваме: - Тук, в човечеството земното развитие е достигнало до определена точка.
към текста >>
Трябва добре да си п
ред
ставим, също и душевно да почувстваме това, което всъщност е налице тук.
В онова време, когато преди Мистерията на Голгота на Земята господстваше Михаил, това се изрази чрез факта, че от отношенията и събитията в Древна Гърция се роди онази мощна тенденция, която доведе до походите на Александър Велики, чрез които гръцката култура и цивилизация се разпространи по един гениален начин в Азия и отвъд нея, чак до Африка, и то с помощта на народи, които дотогава имаха съвсем други разбирания. Цялото това величествено дело намери своя завършек в онова, което бе основано в Александрия - едно космополитично течение, което имаше стремежа да предаде духовните сили, натрупани в Гърция, на целия тогавашен цивилизован свят. Такива неща се случват под импулса на Михаил и тогава също се случиха. Съществата, които участваха в тези земни дела в Михаиловата епоха, не бяха на Земята по времето на Мистерията на Голгота. Всички онези същества, които принадлежаха на сферата на Михаил, независимо дали бяха човешки души, които след изтичането на Михаиловата епоха бяха отнесени чрез смъртта в духовния свят и всъщност бяха безплътни човешките души или такива, които никога не се въплътяваха на Земята, всички те в свръхсетивния свят бяха свързани едни с други в общ живот във времето, когато Мистерията на Голгота стана факт на Земята.
Трябва добре да си представим, също и душевно да почувстваме това, което всъщност е налице тук.
Ако изберем аспекта, който се вижда от Земята, тогава си казваме: - Тук, в човечеството земното развитие е достигнало до определена точка. Висшият слънчев дух Христос слезе на Земята, въплъти се в човека Исус от Назарет. Жителите на Земята имаха изживяването, че Христос, висшият слънчев Дух, е дошъл при тях. Но те не са много наясно, как да оценят това събитие. Безплътните души, които са събрани около Михаил и живеят в областта на слънчевото съществуване в свръхсетивните светове, можеха да оценят онова, което се случи, но гледано от друг аспект.
към текста >>
Ако изберем аспекта, който се вижда от Земята, тогава си казваме: - Тук, в човечеството земното развитие е достигнало до оп
ред
елена точка.
Цялото това величествено дело намери своя завършек в онова, което бе основано в Александрия - едно космополитично течение, което имаше стремежа да предаде духовните сили, натрупани в Гърция, на целия тогавашен цивилизован свят. Такива неща се случват под импулса на Михаил и тогава също се случиха. Съществата, които участваха в тези земни дела в Михаиловата епоха, не бяха на Земята по времето на Мистерията на Голгота. Всички онези същества, които принадлежаха на сферата на Михаил, независимо дали бяха човешки души, които след изтичането на Михаиловата епоха бяха отнесени чрез смъртта в духовния свят и всъщност бяха безплътни човешките души или такива, които никога не се въплътяваха на Земята, всички те в свръхсетивния свят бяха свързани едни с други в общ живот във времето, когато Мистерията на Голгота стана факт на Земята. Трябва добре да си представим, също и душевно да почувстваме това, което всъщност е налице тук.
Ако изберем аспекта, който се вижда от Земята, тогава си казваме: - Тук, в човечеството земното развитие е достигнало до определена точка.
Висшият слънчев дух Христос слезе на Земята, въплъти се в човека Исус от Назарет. Жителите на Земята имаха изживяването, че Христос, висшият слънчев Дух, е дошъл при тях. Но те не са много наясно, как да оценят това събитие. Безплътните души, които са събрани около Михаил и живеят в областта на слънчевото съществуване в свръхсетивните светове, можеха да оценят онова, което се случи, но гледано от друг аспект. Те тогава изживяха случващото се за света, но от Слънцето.
към текста >>
За онези същества, които принадлежат на Михаиловата общност, това беше мощно и извън
ред
но велико събитие, защото тя има особена връзка с цялата космическа съдба, която се ражда от Слънцето.
Жителите на Земята имаха изживяването, че Христос, висшият слънчев Дух, е дошъл при тях. Но те не са много наясно, как да оценят това събитие. Безплътните души, които са събрани около Михаил и живеят в областта на слънчевото съществуване в свръхсетивните светове, можеха да оценят онова, което се случи, но гледано от друг аспект. Те тогава изживяха случващото се за света, но от Слънцето. Изживяха как Христос, - който до онзи момент беше действал в областта на Слънцето и можеше да бъде достигнат само чрез мистериите, при които хората се издигаха до Слънчевата област, - се сбогува със Слънцето, за да се съедини с човечеството на Земята.
За онези същества, които принадлежат на Михаиловата общност, това беше мощно и извънредно велико събитие, защото тя има особена връзка с цялата космическа съдба, която се ражда от Слънцето.
Те трябваше да се сбогуват с Христос, който дотогава обитаваше Слънцето и отсега-нататък трябваше да заеме своето място на Земята. Това е другият аспект. Същевременно се явяваше и нещо друго. Можем да преценим това по един правилен начин само тогава, когато вземем под внимание следното: Хората от старата епоха не можеха да размишляват и техните мисли не извираха отвътре. При определени обстоятелства те бяха мъдри, безкрайно по-мъдри отколкото по-новото човечество, но те не бяха умни в смисъла на това, което днес се разбира под «умен».
към текста >>
При оп
ред
елени обстоятелства те бяха мъдри, безкрайно по-мъдри отколкото по-новото човечество, но те не бяха умни в смисъла на това, което днес се разбира под «умен».
За онези същества, които принадлежат на Михаиловата общност, това беше мощно и извънредно велико събитие, защото тя има особена връзка с цялата космическа съдба, която се ражда от Слънцето. Те трябваше да се сбогуват с Христос, който дотогава обитаваше Слънцето и отсега-нататък трябваше да заеме своето място на Земята. Това е другият аспект. Същевременно се явяваше и нещо друго. Можем да преценим това по един правилен начин само тогава, когато вземем под внимание следното: Хората от старата епоха не можеха да размишляват и техните мисли не извираха отвътре.
При определени обстоятелства те бяха мъдри, безкрайно по-мъдри отколкото по-новото човечество, но те не бяха умни в смисъла на това, което днес се разбира под «умен».
Днес «умен» се нарича човек, който може да извлича мисли от себе си, да мисли логически, да свързва една мисъл с друга и т. н.. Това не съществуваше в миналото. В древни времена не съществуваха самостоятелно оформени мисли. Те бяха изпращани на Земята едновременно с откровенията, които човек получаваше от духовния свят. Хората не размишляваха, а приемаха духовното съдържание чрез откровение, те го приемаха така, че мислите бяха свързани с него.
към текста >>
Със слизането на Христос на Земята беше свързан и фактът, че заедно със своите последователи Михаил видя не само сбогуването на Христос със Слънцето, но той п
ред
и всичко видя и как от неговите ръце, от самия Михаил постепенно се изплъзва господството над космическата интелигентност.
Един човек като Александър Велики не виждаше в себе си нещо друго освен пратеник и оръдие на Михаил. Той не можеше да мисли по друг начин освен: - Всъщност Михаил действа на Земята, а аз съм онзи, чрез който той действа. - Такова беше схващането му. Това даваше също и сила за волята, въплътена в дела. И един мислител от онова време също не мислеше по друг начин освен: - Михаил действа в мен и ми изпраща мислите.
Със слизането на Христос на Земята беше свързан и фактът, че заедно със своите последователи Михаил видя не само сбогуването на Христос със Слънцето, но той преди всичко видя и как от неговите ръце, от самия Михаил постепенно се изплъзва господството над космическата интелигентност.
В онова време от Слънцето се виждаше много ясно, че нещата от духовния свят вече няма да идват при човека с космическото интелигентно съдържание, а че в определен момент самият човек на Земята ще стигне до своята собствена интелигентност. Налице беше един важен факт, който проникваше дълбоко в душата по отношение на това, как космическата интелигентност тече надолу към Земята. Постепенно тя вече не можеше да бъде намерена в небесата - ако мога да си послужа с този израз, - а беше спусната долу на Земята. И това се случваше особено през първите столетия на християнството. Ние виждаме, как в първите християнски столетия хората, които още можеха да възприемат подобно нещо, които имаха поне някои прозрения за онова, което със съдържанието на интелигентността се изливаше към тях от свръхсетивните откровения.
към текста >>
В онова време от Слънцето се виждаше много ясно, че нещата от духовния свят вече няма да идват при човека с космическото интелигентно съдържание, а че в оп
ред
елен момент самият човек на Земята ще стигне до своята собствена интелигентност.
Той не можеше да мисли по друг начин освен: - Всъщност Михаил действа на Земята, а аз съм онзи, чрез който той действа. - Такова беше схващането му. Това даваше също и сила за волята, въплътена в дела. И един мислител от онова време също не мислеше по друг начин освен: - Михаил действа в мен и ми изпраща мислите. Със слизането на Христос на Земята беше свързан и фактът, че заедно със своите последователи Михаил видя не само сбогуването на Христос със Слънцето, но той преди всичко видя и как от неговите ръце, от самия Михаил постепенно се изплъзва господството над космическата интелигентност.
В онова време от Слънцето се виждаше много ясно, че нещата от духовния свят вече няма да идват при човека с космическото интелигентно съдържание, а че в определен момент самият човек на Земята ще стигне до своята собствена интелигентност.
Налице беше един важен факт, който проникваше дълбоко в душата по отношение на това, как космическата интелигентност тече надолу към Земята. Постепенно тя вече не можеше да бъде намерена в небесата - ако мога да си послужа с този израз, - а беше спусната долу на Земята. И това се случваше особено през първите столетия на християнството. Ние виждаме, как в първите християнски столетия хората, които още можеха да възприемат подобно нещо, които имаха поне някои прозрения за онова, което със съдържанието на интелигентността се изливаше към тях от свръхсетивните откровения. Това продължи до 8-то, 9-то следхристиянско столетие.
към текста >>
Описах ви, как в отделните школи, например във великата школа от Шартр, бяха п
ред
адени по-нататък традициите за онова, което някога се явяваше на хората потопено в космическата интелигентност.
Ние виждаме, как в първите християнски столетия хората, които още можеха да възприемат подобно нещо, които имаха поне някои прозрения за онова, което със съдържанието на интелигентността се изливаше към тях от свръхсетивните откровения. Това продължи до 8-то, 9-то следхристиянско столетие. Тогава дойде великото решение - Михаил и неговите сподвижници, независимо дали бяха въплътени или безплътни, трябваше да си кажат: - Хората на Земята започват да стават интелигентни, те започват да проявяват собствения си разум; космическата интелигентност не може вече да бъде управлявана от Михаил. Михаил чувстваше, как изгубва властта над космическата интелигентност. А когато погледът се насочваше надолу към Земята, се виждаше, как от 8-то, 9-то столетие започна именно тази интелигентна епоха и хората започнаха да оформят свои собствени мисли.
Описах ви, как в отделните школи, например във великата школа от Шартр, бяха предадени по-нататък традициите за онова, което някога се явяваше на хората потопено в космическата интелигентност.
Описах всичко, което бе постигнато в тази школа особено в 12-то столетие и се опитах също да ви изложа, как след това управлението на интелигентността на Земята премина именно в отделните членове на доминиканския орден. Нека разгледаме съчиненията, които са израснали от християнската схоластика, от онова чудесно духовно течение, което днес се разбира неправилно както от своите привърженици, така и от своите противници, защото то не се разглежда в неговата същност. Нека да погледнем, как там се полагат усилия, за да се разбере, какво означават всъщност понятията и какво за хората и за нещата в света означава интелигентното съдържание. Големият спор между номинализма и реализма се развихря именно сред доминиканския орден. Едните виждат в общите понятия само имена, другите виждат в общите понятия духовни съдържания, които се изявяват в нещата.
към текста >>
Големият спор между номинализма и реализма се развихря именно с
ред
доминиканския орден.
А когато погледът се насочваше надолу към Земята, се виждаше, как от 8-то, 9-то столетие започна именно тази интелигентна епоха и хората започнаха да оформят свои собствени мисли. Описах ви, как в отделните школи, например във великата школа от Шартр, бяха предадени по-нататък традициите за онова, което някога се явяваше на хората потопено в космическата интелигентност. Описах всичко, което бе постигнато в тази школа особено в 12-то столетие и се опитах също да ви изложа, как след това управлението на интелигентността на Земята премина именно в отделните членове на доминиканския орден. Нека разгледаме съчиненията, които са израснали от християнската схоластика, от онова чудесно духовно течение, което днес се разбира неправилно както от своите привърженици, така и от своите противници, защото то не се разглежда в неговата същност. Нека да погледнем, как там се полагат усилия, за да се разбере, какво означават всъщност понятията и какво за хората и за нещата в света означава интелигентното съдържание.
Големият спор между номинализма и реализма се развихря именно сред доминиканския орден.
Едните виждат в общите понятия само имена, другите виждат в общите понятия духовни съдържания, които се изявяват в нещата. Цялата схоластика е проникната от стремежа и усилията на хората да постигнат яснота относно вливащата се в човечеството интелигентност. Нищо чудно, че главните интереси на тези, които бяха около Михаил, се насочваха именно към това, което се развиваше като схоластика на Земята. В онова, което Тома Аквински и неговите ученици провъзгласяват и подържат, което е прието също и от други схоластици, виждаме земния отпечатък на някогашното Михаилово течение. То е свързано с управление на интелигентността, на лъчистата и духовна интелигентност.
към текста >>
Той събра онези, които принадлежаха на неговата сфера в областта на Слънцето, независимо, че бяха човешки души, които се намираха точно в живота между смъртта и едно ново раждане, събра също и онези, които принадлежаха на неговата сфера и никога не се бяха въплътявали в човешки тела, но имаха оп
ред
елена връзка с човечеството.
То не може да се опише с отвлечени понятия, а трябва да се обрисува образно. Ето защо аз трябва да опиша това, което стана в началото на онова столетие, когато в човечеството се включи Съзнателната душа и заедно с нея и интелигентността. Бяха минали вече няколко столетия, откакто Михаил беше видял, как в 9-то следхристиянско столетие на Земята слезе онова, което по-рано беше космическа интелигентност. Той видя тази интелигентност да продължава да тече на Земята, да продължава да тече именно в схоластиката. Това беше долу на Земята.
Той събра онези, които принадлежаха на неговата сфера в областта на Слънцето, независимо, че бяха човешки души, които се намираха точно в живота между смъртта и едно ново раждане, събра също и онези, които принадлежаха на неговата сфера и никога не се бяха въплътявали в човешки тела, но имаха определена връзка с човечеството.
Представете си, че там се намираха онези човешки души, за които ви говорих като за велики учители от школата на Шартр. Една от най-забележителните души, събрани около Михаил, които трябваше да извършат своите дела в свръхсетивните светове в началото на 15-то столетие, беше Аланус аб Инсулис. Но също и всички други, които ви изброих като част от школата в Шартр, бяха съединени с тези, които отново бяха дошли в живота между смъртта и едно ново раждане и произхождаха от ордена на доминиканците; души, които принадлежаха на платоническото течение вътрешно бяха свързани с онези души, които принадлежаха на аристотеловото течение. Тези души минаха през всичко, което са именно импулсите на Михаил. Много от тези души бяха изживели Мистерията на Голгота не в земен аспект, а от позицията на Слънцето.
към текста >>
П
ред
ставете си, че там се намираха онези човешки души, за които ви говорих като за велики учители от школата на Шартр.
Ето защо аз трябва да опиша това, което стана в началото на онова столетие, когато в човечеството се включи Съзнателната душа и заедно с нея и интелигентността. Бяха минали вече няколко столетия, откакто Михаил беше видял, как в 9-то следхристиянско столетие на Земята слезе онова, което по-рано беше космическа интелигентност. Той видя тази интелигентност да продължава да тече на Земята, да продължава да тече именно в схоластиката. Това беше долу на Земята. Той събра онези, които принадлежаха на неговата сфера в областта на Слънцето, независимо, че бяха човешки души, които се намираха точно в живота между смъртта и едно ново раждане, събра също и онези, които принадлежаха на неговата сфера и никога не се бяха въплътявали в човешки тела, но имаха определена връзка с човечеството.
Представете си, че там се намираха онези човешки души, за които ви говорих като за велики учители от школата на Шартр.
Една от най-забележителните души, събрани около Михаил, които трябваше да извършат своите дела в свръхсетивните светове в началото на 15-то столетие, беше Аланус аб Инсулис. Но също и всички други, които ви изброих като част от школата в Шартр, бяха съединени с тези, които отново бяха дошли в живота между смъртта и едно ново раждане и произхождаха от ордена на доминиканците; души, които принадлежаха на платоническото течение вътрешно бяха свързани с онези души, които принадлежаха на аристотеловото течение. Тези души минаха през всичко, което са именно импулсите на Михаил. Много от тези души бяха изживели Мистерията на Голгота не в земен аспект, а от позицията на Слънцето. В началото на 15-то столетие те се намираха в свръхсетивния свят в едно особено положение.
към текста >>
Всички души, които бяха свързани с течението, за което говоря през отделните часове, онези души, които именно бяха п
ред
оп
ред
елени да принадлежат към антропософското движение, да изградят своята карма във връзка с антропософското движение, взеха участие в онази свръхсетивна школа.
Това, което някога беше Михаилова мистерия, Михаилово тайнство и беше възвестявано на посветените в тези мистерии, но сега трябваше да бъде изменено, защото интелигентността беше намерила своя път от небето към Земята. Именно това самият Михаил го облече в подходяща, изпълнена със значение форма за онези, които той събра сега в тази своя свръхсетивна школа в началото на 15-то столетие. Тогава в свръхсетивните светове отново оживя всичко онова, което някога е живяло в мистериите на Слънцето като мъдрост на Михаил. Там по един величествен начин бе резюмирано течението на платонизма в едно аристотеловско продължение и бе пренесено от Александър Велики в Азия и Египет. Беше обяснено, как във всичко това още живееше древната духовност.
Всички души, които бяха свързани с течението, за което говоря през отделните часове, онези души, които именно бяха предопределени да принадлежат към антропософското движение, да изградят своята карма във връзка с антропософското движение, взеха участие в онази свръхсетивна школа.
Защото онова, което беше преподавано там, бе преподавано от гледна точка на това, че силите, които Михаил внасяше в развитието на човечеството, сега трябваше да бъдат развити долу на Земята по друг начин, а именно - чрез собствената интелигентност на човешката душа. Беше обърнато внимание, че в края на 19-то столетие, в последната му третина, самият Михаил пое управлението на Земята и след като междувременно другите шест Архангела бяха упражнили своето господство от времето на Александър Велики насам, започна една нова епоха на Михаил, която ще бъде различна от другите. Защото при другите Михаилови епохи космическата интелигентност винаги се проявяваше във общочовешкото. Сега обаче - казваше Михаил на своите ученици в свръхсетивния свят, - в епохата на Михаил, ще се касае за нещо съвършено различно. Онова, което Михаил беше управлявал по отношение на хората в течение на еони и което той инспирираше в земното съществуване, се е изплъзнало от неговата власт.
към текста >>
П
ред
ишната космическа интелигентност тогава беше станала земна и Ариман искаше да я направи напълно земна, така че тя да се развива, както беше започнала в епохата на Гавраил.
Той ще го намери отново, когато в края на 19-то столетие поеме властта на Земята. Ще го намери, но в едно особено състояние, защото първо между хората ще се е възцарила лишена от духовност интелигентност; той ще го намери в най-висока степен изложено на влиянието на ариманическите сили. Защото в същото време, когато интелигентността на Космоса слезе на Земята, все повече и повече нарастваха аспирациите на ариманическите същества да откъснат тази космическа интелигентност от властта на Михаил, да я наложат на Земята сама, освободена от неговата власт. Това е голямата криза от началото на 15-ти век до днес, кризата, в която още се намираме, и която се изразява в борбата на Ариман против Михаил – от една страна Ариман, който използва всичко, за да оспори господството на Михаил над интелигентността, която сега беше станала земна, и от друга страна Михаил, който се старае с всички импулси, които притежава, след като беше изгубил властта над интелигентността, отново да я завладее в началото на своето земно господство от 1879 год. насам. Развитието на човечеството се намираше в този повратен момент през последната третина на 19-то столетие.
Предишната космическа интелигентност тогава беше станала земна и Ариман искаше да я направи напълно земна, така че тя да се развива, както беше започнала в епохата на Гавраил.
Тази интелигентност трябваше да стане изцяло земна, да бъде само работа в човешката кръвна общност, работа на редуващите се поколения, работа на силите на размножението. Ариман искаше всичко това. Михаил слезе на Земята. Той можеше само на Земята отново да намери онова, което междувременно трябваше да измине своя път, за да могат хората да стигнат до интелигентността и свободата. Така че той отново трябва го обхване така, че на Земята отново да стане господар над интелигентността, която сега обаче вече действа сред човечеството.
към текста >>
Тази интелигентност трябваше да стане изцяло земна, да бъде само работа в човешката кръвна общност, работа на
ред
уващите се поколения, работа на силите на размножението.
Ще го намери, но в едно особено състояние, защото първо между хората ще се е възцарила лишена от духовност интелигентност; той ще го намери в най-висока степен изложено на влиянието на ариманическите сили. Защото в същото време, когато интелигентността на Космоса слезе на Земята, все повече и повече нарастваха аспирациите на ариманическите същества да откъснат тази космическа интелигентност от властта на Михаил, да я наложат на Земята сама, освободена от неговата власт. Това е голямата криза от началото на 15-ти век до днес, кризата, в която още се намираме, и която се изразява в борбата на Ариман против Михаил – от една страна Ариман, който използва всичко, за да оспори господството на Михаил над интелигентността, която сега беше станала земна, и от друга страна Михаил, който се старае с всички импулси, които притежава, след като беше изгубил властта над интелигентността, отново да я завладее в началото на своето земно господство от 1879 год. насам. Развитието на човечеството се намираше в този повратен момент през последната третина на 19-то столетие. Предишната космическа интелигентност тогава беше станала земна и Ариман искаше да я направи напълно земна, така че тя да се развива, както беше започнала в епохата на Гавраил.
Тази интелигентност трябваше да стане изцяло земна, да бъде само работа в човешката кръвна общност, работа на редуващите се поколения, работа на силите на размножението.
Ариман искаше всичко това. Михаил слезе на Земята. Той можеше само на Земята отново да намери онова, което междувременно трябваше да измине своя път, за да могат хората да стигнат до интелигентността и свободата. Така че той отново трябва го обхване така, че на Земята отново да стане господар над интелигентността, която сега обаче вече действа сред човечеството. Ариман срещу Михаил, Михаил поставен в необходимостта да защищава срещу Ариман това, което е управлявал в течение на еони в полза на човечеството - човечеството днес се намира именно в тази борба.
към текста >>
Така че той отново трябва го обхване така, че на Земята отново да стане господар над интелигентността, която сега обаче вече действа с
ред
човечеството.
Предишната космическа интелигентност тогава беше станала земна и Ариман искаше да я направи напълно земна, така че тя да се развива, както беше започнала в епохата на Гавраил. Тази интелигентност трябваше да стане изцяло земна, да бъде само работа в човешката кръвна общност, работа на редуващите се поколения, работа на силите на размножението. Ариман искаше всичко това. Михаил слезе на Земята. Той можеше само на Земята отново да намери онова, което междувременно трябваше да измине своя път, за да могат хората да стигнат до интелигентността и свободата.
Така че той отново трябва го обхване така, че на Земята отново да стане господар над интелигентността, която сега обаче вече действа сред човечеството.
Ариман срещу Михаил, Михаил поставен в необходимостта да защищава срещу Ариман това, което е управлявал в течение на еони в полза на човечеството - човечеството днес се намира именно в тази борба. Да бъде човек антропософ, означава да разбере поне до определена степен тази борба. А тя се появява навсякъде. Нейната сянка стои зад кулисите на историческото развитие, но се показва навсякъде във външните факти. Мои мили приятели, онези души, които в миналото бяха в свръхсетивната школа на Михаил, взеха участие в ученията, които току-що бегло ви скицирах.
към текста >>
Да бъде човек антропософ, означава да разбере поне до оп
ред
елена степен тази борба.
Ариман искаше всичко това. Михаил слезе на Земята. Той можеше само на Земята отново да намери онова, което междувременно трябваше да измине своя път, за да могат хората да стигнат до интелигентността и свободата. Така че той отново трябва го обхване така, че на Земята отново да стане господар над интелигентността, която сега обаче вече действа сред човечеството. Ариман срещу Михаил, Михаил поставен в необходимостта да защищава срещу Ариман това, което е управлявал в течение на еони в полза на човечеството - човечеството днес се намира именно в тази борба.
Да бъде човек антропософ, означава да разбере поне до определена степен тази борба.
А тя се появява навсякъде. Нейната сянка стои зад кулисите на историческото развитие, но се показва навсякъде във външните факти. Мои мили приятели, онези души, които в миналото бяха в свръхсетивната школа на Михаил, взеха участие в ученията, които току-що бегло ви скицирах. Тези учения се състояха в повторението на това, което от древни времена се преподаваше в мистериите на Слънцето. Те се състояха в едно пророческо авансиране на това, което трябваше да се случи, когато започне новата Михаилова епоха, състояха се в завладяващи предупреждения, че онези, които се намират около Михаил трябва да се осмелят да се хвърлят в течението на Михаил, да поемат импулсите, за да може интелигентността отново да се съедини със съществото на Михаил.
към текста >>
Те се състояха в едно пророческо авансиране на това, което трябваше да се случи, когато започне новата Михаилова епоха, състояха се в завладяващи п
ред
упреждения, че онези, които се намират около Михаил трябва да се осмелят да се хвърлят в течението на Михаил, да поемат импулсите, за да може интелигентността отново да се съедини със съществото на Михаил.
Да бъде човек антропософ, означава да разбере поне до определена степен тази борба. А тя се появява навсякъде. Нейната сянка стои зад кулисите на историческото развитие, но се показва навсякъде във външните факти. Мои мили приятели, онези души, които в миналото бяха в свръхсетивната школа на Михаил, взеха участие в ученията, които току-що бегло ви скицирах. Тези учения се състояха в повторението на това, което от древни времена се преподаваше в мистериите на Слънцето.
Те се състояха в едно пророческо авансиране на това, което трябваше да се случи, когато започне новата Михаилова епоха, състояха се в завладяващи предупреждения, че онези, които се намират около Михаил трябва да се осмелят да се хвърлят в течението на Михаил, да поемат импулсите, за да може интелигентността отново да се съедини със съществото на Михаил.
През времето, когато тези чудесни, тези величествени учения на онази свръхсетивна школа, управлявана от самия Михаил, се предаваха на съответните души, те взеха участие в едно велико събитие, което в развитието на нашия Космос се повтаря само след дълги периоди. Както вече загатнах, когато говорим за божественото, от Земята ние сочим нагоре към свръхсетивния свят. Когато се намираме в живота между смъртта и едно ново раждане, сочим всъщност към Земята, но не към физическата Земя - тогава се показва нещо мощно, величествено, божествено-духовно. И именно в началото на 15-то столетие, когато започва да работи тази школа, за която ви говорих и множество души в областта на Михаил вземат участие в нея, тогава можеше да се види това, което, както казах, се повтаря само след дълги, дълги периоди в космическото развитие. Насочвайки поглед надолу към Земята, тези души видяха, как Серафими, Херувими и Престоли, т.е.
към текста >>
През времето, когато тези чудесни, тези величествени учения на онази свръхсетивна школа, управлявана от самия Михаил, се п
ред
аваха на съответните души, те взеха участие в едно велико събитие, което в развитието на нашия Космос се повтаря само след дълги периоди.
А тя се появява навсякъде. Нейната сянка стои зад кулисите на историческото развитие, но се показва навсякъде във външните факти. Мои мили приятели, онези души, които в миналото бяха в свръхсетивната школа на Михаил, взеха участие в ученията, които току-що бегло ви скицирах. Тези учения се състояха в повторението на това, което от древни времена се преподаваше в мистериите на Слънцето. Те се състояха в едно пророческо авансиране на това, което трябваше да се случи, когато започне новата Михаилова епоха, състояха се в завладяващи предупреждения, че онези, които се намират около Михаил трябва да се осмелят да се хвърлят в течението на Михаил, да поемат импулсите, за да може интелигентността отново да се съедини със съществото на Михаил.
През времето, когато тези чудесни, тези величествени учения на онази свръхсетивна школа, управлявана от самия Михаил, се предаваха на съответните души, те взеха участие в едно велико събитие, което в развитието на нашия Космос се повтаря само след дълги периоди.
Както вече загатнах, когато говорим за божественото, от Земята ние сочим нагоре към свръхсетивния свят. Когато се намираме в живота между смъртта и едно ново раждане, сочим всъщност към Земята, но не към физическата Земя - тогава се показва нещо мощно, величествено, божествено-духовно. И именно в началото на 15-то столетие, когато започва да работи тази школа, за която ви говорих и множество души в областта на Михаил вземат участие в нея, тогава можеше да се види това, което, както казах, се повтаря само след дълги, дълги периоди в космическото развитие. Насочвайки поглед надолу към Земята, тези души видяха, как Серафими, Херувими и Престоли, т.е. съществата от най-висшата, от първата йерархия, извършват едно мощно велико дело.
към текста >>
В епохата, изживяваща земните сътресения по време на появата на розенкройцерското учение, станаха
ред
ица чудни неща, които можете да проследите в историята.
Зад това, което в началото на 15-то столетие исторически се случваше в човешките души, стои могъщо събитие. То се яви именно, когато в свръхсетивния свят Михаиловите ученици получаваха знания в неговата школа. Последният път подобно нещо се беше случило през атлантската епоха, когато космическата интелигентност все още беше космическа. Но вече завладяваше човешките сърца нещо подобно, което за сегашната земна област се разрази също в духовни светкавици и гръмотевици. Да, наистина беше така.
В епохата, изживяваща земните сътресения по време на появата на розенкройцерското учение, станаха редица чудни неща, които можете да проследите в историята.
В тази епоха именно пред духовете в свръхсетивния свят Земята се показа изпълнена, пронизана от бушуването на мощни светкавици и гръмотевици. Това се случваше, когато Серафими, Херувими и Престоли пренасяха космическата интелигентност в онази част от човешкия организъм, която е нервно-сетивната организация, организацията на главата. Отново стана едно събитие, което днес не се проявява все още ясно, но в течение на столетия и хилядолетия то ще се прояви и то е, че човек ще бъде напълно преобразен. Преди това той беше един чувстващ човек. След това стана човек на главата и на ума.
към текста >>
В тази епоха именно п
ред
духовете в свръхсетивния свят Земята се показа изпълнена, пронизана от бушуването на мощни светкавици и гръмотевици.
То се яви именно, когато в свръхсетивния свят Михаиловите ученици получаваха знания в неговата школа. Последният път подобно нещо се беше случило през атлантската епоха, когато космическата интелигентност все още беше космическа. Но вече завладяваше човешките сърца нещо подобно, което за сегашната земна област се разрази също в духовни светкавици и гръмотевици. Да, наистина беше така. В епохата, изживяваща земните сътресения по време на появата на розенкройцерското учение, станаха редица чудни неща, които можете да проследите в историята.
В тази епоха именно пред духовете в свръхсетивния свят Земята се показа изпълнена, пронизана от бушуването на мощни светкавици и гръмотевици.
Това се случваше, когато Серафими, Херувими и Престоли пренасяха космическата интелигентност в онази част от човешкия организъм, която е нервно-сетивната организация, организацията на главата. Отново стана едно събитие, което днес не се проявява все още ясно, но в течение на столетия и хилядолетия то ще се прояви и то е, че човек ще бъде напълно преобразен. Преди това той беше един чувстващ човек. След това стана човек на главата и на ума. Интелигентността се превърна в негова собствена интелигентност.
към текста >>
П
ред
и това той беше един чувстващ човек.
Да, наистина беше така. В епохата, изживяваща земните сътресения по време на появата на розенкройцерското учение, станаха редица чудни неща, които можете да проследите в историята. В тази епоха именно пред духовете в свръхсетивния свят Земята се показа изпълнена, пронизана от бушуването на мощни светкавици и гръмотевици. Това се случваше, когато Серафими, Херувими и Престоли пренасяха космическата интелигентност в онази част от човешкия организъм, която е нервно-сетивната организация, организацията на главата. Отново стана едно събитие, което днес не се проявява все още ясно, но в течение на столетия и хилядолетия то ще се прояви и то е, че човек ще бъде напълно преобразен.
Преди това той беше един чувстващ човек.
След това стана човек на главата и на ума. Интелигентността се превърна в негова собствена интелигентност. Погледнато от свръхсетивната област това е нещо извънредно важно. Там се вижда всичко това, което се намира като сила и мощ в сферата на първата йерархия, в сферата на Серафими, Херувими и Престоли, които изявяват и разкриват своята мощ и сила чрез това, че управляват духовното не само в духовната област, както Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, но пренасят духовното във физическото, правят от духовното творчески принцип на физическото. Тези Серафими, Херувими и Престоли трябваше да извършат дела, които, както казах, се повтарят само след еони.
към текста >>
Погледнато от свръхсетивната област това е нещо извън
ред
но важно.
Това се случваше, когато Серафими, Херувими и Престоли пренасяха космическата интелигентност в онази част от човешкия организъм, която е нервно-сетивната организация, организацията на главата. Отново стана едно събитие, което днес не се проявява все още ясно, но в течение на столетия и хилядолетия то ще се прояви и то е, че човек ще бъде напълно преобразен. Преди това той беше един чувстващ човек. След това стана човек на главата и на ума. Интелигентността се превърна в негова собствена интелигентност.
Погледнато от свръхсетивната област това е нещо извънредно важно.
Там се вижда всичко това, което се намира като сила и мощ в сферата на първата йерархия, в сферата на Серафими, Херувими и Престоли, които изявяват и разкриват своята мощ и сила чрез това, че управляват духовното не само в духовната област, както Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, но пренасят духовното във физическото, правят от духовното творчески принцип на физическото. Тези Серафими, Херувими и Престоли трябваше да извършат дела, които, както казах, се повтарят само след еони. Можем да кажем, че това, което Михаил преподаваше като учение на своите, бе известено долу в земните светове със светкавици и гръмотевици. Това трябваше да бъде разбрано, мои мили приятели, защото тези светкавици и гръмотевици трябваше да се превърнат във въодушевление и одухотворение в сърцата и в душите на антропософите! И онзи, който действително изпитва стремеж към антропософията, го носи в себе си несъзнателно - хората не знаят още нищо за това, но скоро ще го узнаят, - този човек носи в своята душа последствията от това, че в онова време в Михаиловата сфера е приел в себе си онази небесна антропософия, която предхожда земната.
към текста >>
И онзи, който действително изпитва стремеж към антропософията, го носи в себе си несъзнателно - хората не знаят още нищо за това, но скоро ще го узнаят, - този човек носи в своята душа последствията от това, че в онова време в Михаиловата сфера е приел в себе си онази небесна антропософия, която п
ред
хожда земната.
Погледнато от свръхсетивната област това е нещо извънредно важно. Там се вижда всичко това, което се намира като сила и мощ в сферата на първата йерархия, в сферата на Серафими, Херувими и Престоли, които изявяват и разкриват своята мощ и сила чрез това, че управляват духовното не само в духовната област, както Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, но пренасят духовното във физическото, правят от духовното творчески принцип на физическото. Тези Серафими, Херувими и Престоли трябваше да извършат дела, които, както казах, се повтарят само след еони. Можем да кажем, че това, което Михаил преподаваше като учение на своите, бе известено долу в земните светове със светкавици и гръмотевици. Това трябваше да бъде разбрано, мои мили приятели, защото тези светкавици и гръмотевици трябваше да се превърнат във въодушевление и одухотворение в сърцата и в душите на антропософите!
И онзи, който действително изпитва стремеж към антропософията, го носи в себе си несъзнателно - хората не знаят още нищо за това, но скоро ще го узнаят, - този човек носи в своята душа последствията от това, че в онова време в Михаиловата сфера е приел в себе си онази небесна антропософия, която предхожда земната.
Защото ученията, които Михаил даде, подготвиха това, което на Земята трябваше да се роди като антропософия. И така ние имаме една двойна свръхсетивна подготовка за това, което трябва да стане антропософия на Земята - онази подготовка във великата свръхсетивна школа на Михаил от 15-то столетие; после онова, което ви описах като един имагинативен култ в свръхсетивния свят в края на 18-ти и в началото на 19-ти век, където в мощни имагинативни образи бе развито това, което учениците на Михаил бяха учили в свръхсетивната школа. Така бяха подготвени душите, които след това слязоха във физическия свят и които от всички тези подготовки трябваше да получат стремеж, да се насочат към това, което след това трябва да действа на Земята като антропософия. Помислете само, във всичко това взеха участие великите учители от Шартр. Както знаете от моето изложение в последно време, те не са слезли още на Земята.
към текста >>
Те изпратиха първо онези души, които действаха п
ред
имно в ордена на доминиканците, след като бяха провели заедно нещо като конференция в прехода от 12-то към 13-то столетие.
Защото ученията, които Михаил даде, подготвиха това, което на Земята трябваше да се роди като антропософия. И така ние имаме една двойна свръхсетивна подготовка за това, което трябва да стане антропософия на Земята - онази подготовка във великата свръхсетивна школа на Михаил от 15-то столетие; после онова, което ви описах като един имагинативен култ в свръхсетивния свят в края на 18-ти и в началото на 19-ти век, където в мощни имагинативни образи бе развито това, което учениците на Михаил бяха учили в свръхсетивната школа. Така бяха подготвени душите, които след това слязоха във физическия свят и които от всички тези подготовки трябваше да получат стремеж, да се насочат към това, което след това трябва да действа на Земята като антропософия. Помислете само, във всичко това взеха участие великите учители от Шартр. Както знаете от моето изложение в последно време, те не са слезли още на Земята.
Те изпратиха първо онези души, които действаха предимно в ордена на доминиканците, след като бяха провели заедно нещо като конференция в прехода от 12-то към 13-то столетие.
След това всички тези души отново се събраха. Онези, които с огнено слово бяха преподавали древни учения в Шартр, и онези, които в най-студената, но в най-сърдечно предана работа мъчително се бяха стремили към овладяване смисъла на интелигентността в схоластиката. Всички те принадлежаха към отрядите на Михаил, които се учеха в посочената школа. И към тях се прибавиха души, които ви описах в двете групи. Ние имаме школата на Михаил.
към текста >>
Онези, които с огнено слово бяха преподавали древни учения в Шартр, и онези, които в най-студената, но в най-сърдечно п
ред
ана работа мъчително се бяха стремили към овладяване смисъла на интелигентността в схоластиката.
Така бяха подготвени душите, които след това слязоха във физическия свят и които от всички тези подготовки трябваше да получат стремеж, да се насочат към това, което след това трябва да действа на Земята като антропософия. Помислете само, във всичко това взеха участие великите учители от Шартр. Както знаете от моето изложение в последно време, те не са слезли още на Земята. Те изпратиха първо онези души, които действаха предимно в ордена на доминиканците, след като бяха провели заедно нещо като конференция в прехода от 12-то към 13-то столетие. След това всички тези души отново се събраха.
Онези, които с огнено слово бяха преподавали древни учения в Шартр, и онези, които в най-студената, но в най-сърдечно предана работа мъчително се бяха стремили към овладяване смисъла на интелигентността в схоластиката.
Всички те принадлежаха към отрядите на Михаил, които се учеха в посочената школа. И към тях се прибавиха души, които ви описах в двете групи. Ние имаме школата на Михаил. Имаме имагинативния култ, чиито действия в началото на 19-то столетие ви показах. Имаме значителното събитие, че от края на 70-те години на 19-и век отново започва царуването на Михаил и той се подготвя да приеме долу на Земята интелигентността, която междувременно беше изтръгната от неговата власт.
към текста >>
Онези, които днес идват със стремеж към една такава духовност, която съдържа вече в себе си интелигентността, какъвто е случаят в антропософското движение, в днешната епоха това са души, които са тук спо
ред
тяхната карма и които трябва да обърнат внимание на онова, което става на Земята в започващата епоха на Михаил.
Ние имаме школата на Михаил. Имаме имагинативния култ, чиито действия в началото на 19-то столетие ви показах. Имаме значителното събитие, че от края на 70-те години на 19-и век отново започва царуването на Михаил и той се подготвя да приеме долу на Земята интелигентността, която междувременно беше изтръгната от неговата власт. Тази интелигентност трябва да стане Михаилова. И ние трябва да разберем смисъла на новата епоха на Михаил.
Онези, които днес идват със стремеж към една такава духовност, която съдържа вече в себе си интелигентността, какъвто е случаят в антропософското движение, в днешната епоха това са души, които са тук според тяхната карма и които трябва да обърнат внимание на онова, което става на Земята в започващата епоха на Михаил.
Те са свързани с всички онези, които не са слезли още на Земята и произхождат от платоническото течение под ръководството на Бернардус Силвестрис, на Аланус аб Инсулис и на другите останали горе в свръхсетивното съществуване. Онези, които с истинска вътрешна всеотдайност на сърцето днес могат да приемат антропософията и могат да се свържат с нея, те носят в себе си импулса от това, което са изживели в свръхсетивния свят в началото на 15-то и в началото на 19-то столетие, - импулса да се явят в края на 20-и век отново на Земята заедно с всички онези, които не са слизали тук оттогава. Дотогава чрез антропософската духовност ще бъде подготвено онова, което по-късно ще се осъществи от общността като пълно откровение на свръхсетивната подготовка, идваща от горепосочените течения. Мои мили приятели, антропософът трябва да приеме в своето съзнание това и трябва да е наясно, че е призван още сега да подготви онова, което все повече и повече ще трябва да се разпространява като духовност, докато се стигне до кулминационната точка в края на 20-ти век, когато отново ще присъстват истинските антропософи, но заедно с другите. Истинският антропософ трябва да има съзнание, че е нужно да участва и сътрудничи в борбата между Ариман и Михаил.
към текста >>
Моя задача още ще бъде да ви покажа с какви рафинирани с
ред
ства Ариман иска да възпрепятства това; в каква остра борба се намира 20-и век.
Онези, които с истинска вътрешна всеотдайност на сърцето днес могат да приемат антропософията и могат да се свържат с нея, те носят в себе си импулса от това, което са изживели в свръхсетивния свят в началото на 15-то и в началото на 19-то столетие, - импулса да се явят в края на 20-и век отново на Земята заедно с всички онези, които не са слизали тук оттогава. Дотогава чрез антропософската духовност ще бъде подготвено онова, което по-късно ще се осъществи от общността като пълно откровение на свръхсетивната подготовка, идваща от горепосочените течения. Мои мили приятели, антропософът трябва да приеме в своето съзнание това и трябва да е наясно, че е призван още сега да подготви онова, което все повече и повече ще трябва да се разпространява като духовност, докато се стигне до кулминационната точка в края на 20-ти век, когато отново ще присъстват истинските антропософи, но заедно с другите. Истинският антропософ трябва да има съзнание, че е нужно да участва и сътрудничи в борбата между Ариман и Михаил. Само благодарение на това, че една такава духовност тече през антропософското движение и се съединява с други духовни течения, Михаил ще намери онези импулси, които отново ще го обединят с интелигентността, която макар и да е станала земна, всъщност му принадлежи,.
Моя задача още ще бъде да ви покажа с какви рафинирани средства Ариман иска да възпрепятства това; в каква остра борба се намира 20-и век.
Всички тези неща трябва да събудят в нас съзнанието за сериозността на времената, в които живеем, за смелостта, която е нужна, за да се включим по правилен начин в духовните течения. Но когато приемаме в себе си тези неща и си казваме: - Ти, човешка душа, можеш да бъдеш призвана за това, когато разбереш, как да съдействаш за осигуряване властта на Михаил - същевременно може да се роди онова, което би се нарекло - всеотдайно вътрешно ликуване на човешката душа, от това така да бъде изпълнена със сила. Трябва да намерим вярното настроение за тази мощна смелост и сила. Защото над нас стои записано със свръхсетивни букви: - Осъзнайте, че отново ще дойдете на Земята преди края на 20-и век и на края на 20-и век, който обаче вие ще сте подготвили! Осъзнайте, как тогава може да се развие това, което сте подготвили!
към текста >>
Защото над нас стои записано със свръхсетивни букви: - Осъзнайте, че отново ще дойдете на Земята п
ред
и края на 20-и век и на края на 20-и век, който обаче вие ще сте подготвили!
Само благодарение на това, че една такава духовност тече през антропософското движение и се съединява с други духовни течения, Михаил ще намери онези импулси, които отново ще го обединят с интелигентността, която макар и да е станала земна, всъщност му принадлежи,. Моя задача още ще бъде да ви покажа с какви рафинирани средства Ариман иска да възпрепятства това; в каква остра борба се намира 20-и век. Всички тези неща трябва да събудят в нас съзнанието за сериозността на времената, в които живеем, за смелостта, която е нужна, за да се включим по правилен начин в духовните течения. Но когато приемаме в себе си тези неща и си казваме: - Ти, човешка душа, можеш да бъдеш призвана за това, когато разбереш, как да съдействаш за осигуряване властта на Михаил - същевременно може да се роди онова, което би се нарекло - всеотдайно вътрешно ликуване на човешката душа, от това така да бъде изпълнена със сила. Трябва да намерим вярното настроение за тази мощна смелост и сила.
Защото над нас стои записано със свръхсетивни букви: - Осъзнайте, че отново ще дойдете на Земята преди края на 20-и век и на края на 20-и век, който обаче вие ще сте подготвили!
Осъзнайте, как тогава може да се развие това, което сте подготвили! Да знае човек, че е включен в тази битка, да знае, че е включен в решаването на борбата между Михаил и Ариман, това е нещо, което, мои мили приятели, можем да наречем антропософски ентусиазъм и антропософско въодушевление.
към текста >>
44.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
В тази лекция ще се опитам да опиша, как отделният антропософ живее в своята карма благодарение на това, че като резултат на п
ред
поставките, за които говорихме, той е влязъл в Антропософското общество или най-малко в атропософското движение.
ОСМА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 1 август 1924 г.
В тази лекция ще се опитам да опиша, как отделният антропософ живее в своята карма благодарение на това, че като резултат на предпоставките, за които говорихме, той е влязъл в Антропософското общество или най-малко в атропософското движение.
За целта днес ще е необходимо да добавя някои неща като обяснение на това, което изложих тук последния понеделник. Аз насочих вниманието ви към онази значителна свръхсетивна школа в началото на 15-то столетие, която можем да опишем, казвайки: - В нея самият Михаил беше великия учител. Отряди човешки души, които тогава се намираха между смъртта и едно ново раждане, но също така и отряди духовни същества, които не бяха определени за земно въплъщение, а живееха в продължение на еони в етерно или в друго по-висше съществуване, всички тези същества, т.е. човешки, свръхчовешки и подчовешки принадлежаха тогава към учениците в Михаиловата школа. През последния понеделник ви описах нещо от онова, което тогава е било съдържание на съответното учение.
към текста >>
Отряди човешки души, които тогава се намираха между смъртта и едно ново раждане, но също така и отряди духовни същества, които не бяха оп
ред
елени за земно въплъщение, а живееха в продължение на еони в етерно или в друго по-висше съществуване, всички тези същества, т.е.
ОСМА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 1 август 1924 г. В тази лекция ще се опитам да опиша, как отделният антропософ живее в своята карма благодарение на това, че като резултат на предпоставките, за които говорихме, той е влязъл в Антропософското общество или най-малко в атропософското движение. За целта днес ще е необходимо да добавя някои неща като обяснение на това, което изложих тук последния понеделник. Аз насочих вниманието ви към онази значителна свръхсетивна школа в началото на 15-то столетие, която можем да опишем, казвайки: - В нея самият Михаил беше великия учител.
Отряди човешки души, които тогава се намираха между смъртта и едно ново раждане, но също така и отряди духовни същества, които не бяха определени за земно въплъщение, а живееха в продължение на еони в етерно или в друго по-висше съществуване, всички тези същества, т.е.
човешки, свръхчовешки и подчовешки принадлежаха тогава към учениците в Михаиловата школа. През последния понеделник ви описах нещо от онова, което тогава е било съдържание на съответното учение. Днес първо искам да разгледаме предпоследното господство на Михаил, всъщност по отношение на настоящето то беше последно, то траеше три столетия и приключи в епохата на Александър, преди християнската ера. После това господство на Михаил се оттегли и господството над Земята поеха други архангелски същества. Когато на Земята се случи Мистерията на Голгота, общността на Михаил беше съставена от духовните и човешко-духовните същества, които й принадлежаха.
към текста >>
Днес първо искам да разгледаме п
ред
последното господство на Михаил, всъщност по отношение на настоящето то беше последно, то траеше три столетия и приключи в епохата на Александър, п
ред
и християнската ера.
За целта днес ще е необходимо да добавя някои неща като обяснение на това, което изложих тук последния понеделник. Аз насочих вниманието ви към онази значителна свръхсетивна школа в началото на 15-то столетие, която можем да опишем, казвайки: - В нея самият Михаил беше великия учител. Отряди човешки души, които тогава се намираха между смъртта и едно ново раждане, но също така и отряди духовни същества, които не бяха определени за земно въплъщение, а живееха в продължение на еони в етерно или в друго по-висше съществуване, всички тези същества, т.е. човешки, свръхчовешки и подчовешки принадлежаха тогава към учениците в Михаиловата школа. През последния понеделник ви описах нещо от онова, което тогава е било съдържание на съответното учение.
Днес първо искам да разгледаме предпоследното господство на Михаил, всъщност по отношение на настоящето то беше последно, то траеше три столетия и приключи в епохата на Александър, преди християнската ера.
После това господство на Михаил се оттегли и господството над Земята поеха други архангелски същества. Когато на Земята се случи Мистерията на Голгота, общността на Михаил беше съставена от духовните и човешко-духовните същества, които й принадлежаха. Те почувстваха Мистерията на Голгота като момент, в който Христос напусна тяхната област, областта на Слънцето, докато живеещите тогава хора на Земята трябваше да почувстват Мистерията на Голгота като слизането на Христос при тях. Това е една мощна, бих искал да кажа, простираща се до гигантски размери полярност в изживяването на единия и на другия вид души, и ние с цялото си сърце трябва да се задълбочим в нея. След това започна времето, през което космическата интелигентност, т.е.
към текста >>
- Големият спор през С
ред
новековието между ръководещите личности на Доминиканския орден и онези, които продължавайки азиатския александризъм достигнаха до Испания, каквито бяха Аверое и неговите последователи, се състоеше в това, че Аверое и неговите последователи, т.е.
Фактът, че хората започнаха да приписват своето остроумие и интелигентност на самите себе си, беше новост. И това се случи, защото управлението на интелигентността премина от ръцете на Михаил в ръцете на хората. Когато в края на 70-те години на 19-ти век Михаил отново пое ръководството на земните съдбини, намери космическата интелигентност, която се беше изтръгнала от неговата власт през времето на 8-то и 9-то столетие, напълно в човешката област. Така беше в последната третина на 19-и век, когато след господството на Гавраил отново настъпи господството на Михаил. Идвайки при интелигентните хора, Михаил можа да каже: - Тук отново намирам онова, което се изтръгна от моята власт и което управлявах по-рано.
- Големият спор през Средновековието между ръководещите личности на Доминиканския орден и онези, които продължавайки азиатския александризъм достигнаха до Испания, каквито бяха Аверое и неговите последователи, се състоеше в това, че Аверое и неговите последователи, т.е.
мохамеданските следаристотелци, казваха: - Интелигентността е нещо общо. - Те говореха само за една пан-интелигентност, а не за една отделна човешка интелигентност. Това, което е отделната човешка интелигентност, за Аверое беше само отражение в отделните човешки глави на онова, което в действителност съществува само като нещо всеобщо. Представете си, че някой има едно огледало, което изглежда така /виж рис./, и бих могъл естествено вместо тези девет части да нарисувам сто, хиляда и милиони части. Тук има един предмет, който се отразява.
към текста >>
П
ред
ставете си, че някой има едно огледало, което изглежда така /виж рис./, и бих могъл естествено вместо тези девет части да нарисувам сто, хиляда и милиони части.
Идвайки при интелигентните хора, Михаил можа да каже: - Тук отново намирам онова, което се изтръгна от моята власт и което управлявах по-рано. - Големият спор през Средновековието между ръководещите личности на Доминиканския орден и онези, които продължавайки азиатския александризъм достигнаха до Испания, каквито бяха Аверое и неговите последователи, се състоеше в това, че Аверое и неговите последователи, т.е. мохамеданските следаристотелци, казваха: - Интелигентността е нещо общо. - Те говореха само за една пан-интелигентност, а не за една отделна човешка интелигентност. Това, което е отделната човешка интелигентност, за Аверое беше само отражение в отделните човешки глави на онова, което в действителност съществува само като нещо всеобщо.
Представете си, че някой има едно огледало, което изглежда така /виж рис./, и бих могъл естествено вместо тези девет части да нарисувам сто, хиляда и милиони части.
Тук има един предмет, който се отразява. Така беше за Аверое, срещу когото Тома Аквински водеше жива борба. В преданието, което идваше от старата епоха на Михаил, умът, интелигентността беше за него една пан-интелигентност; отделните човешки глави я отразяваха и когато човешката глава вече не действаше, тогава всъщност не съществуваше никаква индивидуална интелигентност. Но какъв беше случаят? Онова, което Аверое си представяше, беше правилно до края на александровската епоха и беше един космично-човешки факт до края на онази епоха, Аверое беше запазил именно него.
към текста >>
Тук има един п
ред
мет, който се отразява.
- Големият спор през Средновековието между ръководещите личности на Доминиканския орден и онези, които продължавайки азиатския александризъм достигнаха до Испания, каквито бяха Аверое и неговите последователи, се състоеше в това, че Аверое и неговите последователи, т.е. мохамеданските следаристотелци, казваха: - Интелигентността е нещо общо. - Те говореха само за една пан-интелигентност, а не за една отделна човешка интелигентност. Това, което е отделната човешка интелигентност, за Аверое беше само отражение в отделните човешки глави на онова, което в действителност съществува само като нещо всеобщо. Представете си, че някой има едно огледало, което изглежда така /виж рис./, и бих могъл естествено вместо тези девет части да нарисувам сто, хиляда и милиони части.
Тук има един предмет, който се отразява.
Така беше за Аверое, срещу когото Тома Аквински водеше жива борба. В преданието, което идваше от старата епоха на Михаил, умът, интелигентността беше за него една пан-интелигентност; отделните човешки глави я отразяваха и когато човешката глава вече не действаше, тогава всъщност не съществуваше никаква индивидуална интелигентност. Но какъв беше случаят? Онова, което Аверое си представяше, беше правилно до края на александровската епоха и беше един космично-човешки факт до края на онази епоха, Аверое беше запазил именно него. Доминиканците бяха приели развитието на човечеството по друг начин, те казваха: - Не е така!
към текста >>
В п
ред
анието, което идваше от старата епоха на Михаил, умът, интелигентността беше за него една пан-интелигентност; отделните човешки глави я отразяваха и когато човешката глава вече не действаше, тогава всъщност не съществуваше никаква индивидуална интелигентност.
- Те говореха само за една пан-интелигентност, а не за една отделна човешка интелигентност. Това, което е отделната човешка интелигентност, за Аверое беше само отражение в отделните човешки глави на онова, което в действителност съществува само като нещо всеобщо. Представете си, че някой има едно огледало, което изглежда така /виж рис./, и бих могъл естествено вместо тези девет части да нарисувам сто, хиляда и милиони части. Тук има един предмет, който се отразява. Така беше за Аверое, срещу когото Тома Аквински водеше жива борба.
В преданието, което идваше от старата епоха на Михаил, умът, интелигентността беше за него една пан-интелигентност; отделните човешки глави я отразяваха и когато човешката глава вече не действаше, тогава всъщност не съществуваше никаква индивидуална интелигентност.
Но какъв беше случаят? Онова, което Аверое си представяше, беше правилно до края на александровската епоха и беше един космично-човешки факт до края на онази епоха, Аверое беше запазил именно него. Доминиканците бяха приели развитието на човечеството по друг начин, те казваха: - Не е така! – Естествено биха могли също да кажат: - Някога е било така, но днес не е! - Но те не сториха това; взеха състоянието на нещата само, каквото беше именно в 13-ти век, което след това особено силно се прояви в 14-ти и 15-ти век.
към текста >>
Онова, което Аверое си п
ред
ставяше, беше правилно до края на александровската епоха и беше един космично-човешки факт до края на онази епоха, Аверое беше запазил именно него.
Представете си, че някой има едно огледало, което изглежда така /виж рис./, и бих могъл естествено вместо тези девет части да нарисувам сто, хиляда и милиони части. Тук има един предмет, който се отразява. Така беше за Аверое, срещу когото Тома Аквински водеше жива борба. В преданието, което идваше от старата епоха на Михаил, умът, интелигентността беше за него една пан-интелигентност; отделните човешки глави я отразяваха и когато човешката глава вече не действаше, тогава всъщност не съществуваше никаква индивидуална интелигентност. Но какъв беше случаят?
Онова, което Аверое си представяше, беше правилно до края на александровската епоха и беше един космично-човешки факт до края на онази епоха, Аверое беше запазил именно него.
Доминиканците бяха приели развитието на човечеството по друг начин, те казваха: - Не е така! – Естествено биха могли също да кажат: - Някога е било така, но днес не е! - Но те не сториха това; взеха състоянието на нещата само, каквото беше именно в 13-ти век, което след това особено силно се прояви в 14-ти и 15-ти век. Казваха: - Сега всеки човек има своя собствен ум. – Това се беше случило в онези времена.
към текста >>
Онова, което можах да опиша п
ред
вас като един отблясък, характеризирайки същността на древните мистерии, беше описано в тази свръхсетивна школа по един величествен нагледен начин не в свръхсетивни имагинации, които дойдоха едва в началото на 19-ия век, а в свръхсетивните инспирации.
- Но те не сториха това; взеха състоянието на нещата само, каквото беше именно в 13-ти век, което след това особено силно се прояви в 14-ти и 15-ти век. Казваха: - Сега всеки човек има своя собствен ум. – Това се беше случило в онези времена. Задачата на онази свръхсетивна школа, за която ви говорих през последния понеделник беше да доведе до пълна яснота този спор. В нея това постоянно се подчертаваше във всички метаморфози, като непрекъснато се описваше основният характер на древните мистерии.
Онова, което можах да опиша пред вас като един отблясък, характеризирайки същността на древните мистерии, беше описано в тази свръхсетивна школа по един величествен нагледен начин не в свръхсетивни имагинации, които дойдоха едва в началото на 19-ия век, а в свръхсетивните инспирации.
Тогава обаче вниманието се насочваше към бъдещето, към това, което трябваше да стане нова същност на мистериите, към всичко онова, което не се поемаше като древната мистерийна същност от човека, който на Земята още не притежаваше интелигентност и можеше да изживява свръхсетивните светове само по един съноподобен начин, а към онази мистерийна същност, която трябва да започнем да разбираме в областта на антропософията, която изцяло отговаря на ясната и изпълнена със светлина човешка интелигентност. Но нека навлезем в интимното учение на онази свръхсетивна школа. Тази интимност водеше до познание на това, което се отрази в светогледите на земните хора от древноеврейското време насам и във времето на християнството, от което и днес, когато вече би трябвало да има по-дълбоки разбирания, в по-голяма част от хората се намира само един традиционен отблясък. Това е учението за греха, за грешния човек, който всъщност в изходната точка на човешкото развитие е бил предопределен да не навлезе така дълбоко в материята, както навлезе впоследствие. Една известна, добра версия на това учение се намира например при Сен-Мартен[1] в «Непознатият философ», който преподава на своите ученици, че преди да започне развитието на земните хора, човекът се е намирал на определена висота и че е слязъл от тази висота чрез първичния грях, който Сен-Мартен нарича «космическо прелюбодеяние».
към текста >>
Това е учението за греха, за грешния човек, който всъщност в изходната точка на човешкото развитие е бил п
ред
оп
ред
елен да не навлезе така дълбоко в материята, както навлезе впоследствие.
В нея това постоянно се подчертаваше във всички метаморфози, като непрекъснато се описваше основният характер на древните мистерии. Онова, което можах да опиша пред вас като един отблясък, характеризирайки същността на древните мистерии, беше описано в тази свръхсетивна школа по един величествен нагледен начин не в свръхсетивни имагинации, които дойдоха едва в началото на 19-ия век, а в свръхсетивните инспирации. Тогава обаче вниманието се насочваше към бъдещето, към това, което трябваше да стане нова същност на мистериите, към всичко онова, което не се поемаше като древната мистерийна същност от човека, който на Земята още не притежаваше интелигентност и можеше да изживява свръхсетивните светове само по един съноподобен начин, а към онази мистерийна същност, която трябва да започнем да разбираме в областта на антропософията, която изцяло отговаря на ясната и изпълнена със светлина човешка интелигентност. Но нека навлезем в интимното учение на онази свръхсетивна школа. Тази интимност водеше до познание на това, което се отрази в светогледите на земните хора от древноеврейското време насам и във времето на християнството, от което и днес, когато вече би трябвало да има по-дълбоки разбирания, в по-голяма част от хората се намира само един традиционен отблясък.
Това е учението за греха, за грешния човек, който всъщност в изходната точка на човешкото развитие е бил предопределен да не навлезе така дълбоко в материята, както навлезе впоследствие.
Една известна, добра версия на това учение се намира например при Сен-Мартен[1] в «Непознатият философ», който преподава на своите ученици, че преди да започне развитието на земните хора, човекът се е намирал на определена висота и че е слязъл от тази висота чрез първичния грях, който Сен-Мартен нарича «космическо прелюбодеяние». Чрез първичния грях човекът е слязъл до онова състояние, в което се намира днес. По този начин Сен-Мартен е насочил вниманието към онова, което е съществувало в учението за греха по време на цялото човешко развитие - възгледът, че човекът не стои на онази висота, на която действително можеше да бъде. Всяко учение за наследствения грях с право беше свързвано с възгледа, че човекът е паднал от висотата, на която се е намирал. Тъй като от този възглед са извлечени последствията, по-късно се ражда точно определен нюанс на светогледа, който казва: - След като човекът е станал веднъж греховен – а това означава да слезе, да падне от висотата, на която е стоял първоначално, - той не може да прозре света така, както би могъл да го прозре без грях и както би могъл да го види преди да падне от своята висота.
към текста >>
Една известна, добра версия на това учение се намира например при Сен-Мартен[1] в «Непознатият философ», който преподава на своите ученици, че п
ред
и да започне развитието на земните хора, човекът се е намирал на оп
ред
елена висота и че е слязъл от тази висота чрез първичния грях, който Сен-Мартен нарича «космическо прелюбодеяние».
Онова, което можах да опиша пред вас като един отблясък, характеризирайки същността на древните мистерии, беше описано в тази свръхсетивна школа по един величествен нагледен начин не в свръхсетивни имагинации, които дойдоха едва в началото на 19-ия век, а в свръхсетивните инспирации. Тогава обаче вниманието се насочваше към бъдещето, към това, което трябваше да стане нова същност на мистериите, към всичко онова, което не се поемаше като древната мистерийна същност от човека, който на Земята още не притежаваше интелигентност и можеше да изживява свръхсетивните светове само по един съноподобен начин, а към онази мистерийна същност, която трябва да започнем да разбираме в областта на антропософията, която изцяло отговаря на ясната и изпълнена със светлина човешка интелигентност. Но нека навлезем в интимното учение на онази свръхсетивна школа. Тази интимност водеше до познание на това, което се отрази в светогледите на земните хора от древноеврейското време насам и във времето на християнството, от което и днес, когато вече би трябвало да има по-дълбоки разбирания, в по-голяма част от хората се намира само един традиционен отблясък. Това е учението за греха, за грешния човек, който всъщност в изходната точка на човешкото развитие е бил предопределен да не навлезе така дълбоко в материята, както навлезе впоследствие.
Една известна, добра версия на това учение се намира например при Сен-Мартен[1] в «Непознатият философ», който преподава на своите ученици, че преди да започне развитието на земните хора, човекът се е намирал на определена висота и че е слязъл от тази висота чрез първичния грях, който Сен-Мартен нарича «космическо прелюбодеяние».
Чрез първичния грях човекът е слязъл до онова състояние, в което се намира днес. По този начин Сен-Мартен е насочил вниманието към онова, което е съществувало в учението за греха по време на цялото човешко развитие - възгледът, че човекът не стои на онази висота, на която действително можеше да бъде. Всяко учение за наследствения грях с право беше свързвано с възгледа, че човекът е паднал от висотата, на която се е намирал. Тъй като от този възглед са извлечени последствията, по-късно се ражда точно определен нюанс на светогледа, който казва: - След като човекът е станал веднъж греховен – а това означава да слезе, да падне от висотата, на която е стоял първоначално, - той не може да прозре света така, както би могъл да го прозре без грях и както би могъл да го види преди да падне от своята висота. Ето защо човекът вижда света неясно.
към текста >>
Тъй като от този възглед са извлечени последствията, по-късно се ражда точно оп
ред
елен нюанс на светогледа, който казва: - След като човекът е станал веднъж греховен – а това означава да слезе, да падне от висотата, на която е стоял първоначално, - той не може да прозре света така, както би могъл да го прозре без грях и както би могъл да го види п
ред
и да падне от своята висота.
Това е учението за греха, за грешния човек, който всъщност в изходната точка на човешкото развитие е бил предопределен да не навлезе така дълбоко в материята, както навлезе впоследствие. Една известна, добра версия на това учение се намира например при Сен-Мартен[1] в «Непознатият философ», който преподава на своите ученици, че преди да започне развитието на земните хора, човекът се е намирал на определена висота и че е слязъл от тази висота чрез първичния грях, който Сен-Мартен нарича «космическо прелюбодеяние». Чрез първичния грях човекът е слязъл до онова състояние, в което се намира днес. По този начин Сен-Мартен е насочил вниманието към онова, което е съществувало в учението за греха по време на цялото човешко развитие - възгледът, че човекът не стои на онази висота, на която действително можеше да бъде. Всяко учение за наследствения грях с право беше свързвано с възгледа, че човекът е паднал от висотата, на която се е намирал.
Тъй като от този възглед са извлечени последствията, по-късно се ражда точно определен нюанс на светогледа, който казва: - След като човекът е станал веднъж греховен – а това означава да слезе, да падне от висотата, на която е стоял първоначално, - той не може да прозре света така, както би могъл да го прозре без грях и както би могъл да го види преди да падне от своята висота.
Ето защо човекът вижда света неясно. Той не го вижда в неговия истински облик, а пълен с илюзии и измамни образи. Той вижда именно това, което е вън в природата, но не го вижда с неговите духовни предпоставки, той го вижда в една материална форма, която в действителност не съществува. Това означава, че човекът е грешен според възгледа на древните времена, а също така грешен и днес от гледната точка на традицията. И онези, които съхраняваха мистерийната традиция, учеха, че човек не може да вижда, чувства и действа в света така, както би мислил, чувствал и действал, ако не беше станал греховен, ако не беше паднал от висотата, която първоначално му бяха определили ръководещите го богове.
към текста >>
Той вижда именно това, което е вън в природата, но не го вижда с неговите духовни п
ред
поставки, той го вижда в една материална форма, която в действителност не съществува.
По този начин Сен-Мартен е насочил вниманието към онова, което е съществувало в учението за греха по време на цялото човешко развитие - възгледът, че човекът не стои на онази висота, на която действително можеше да бъде. Всяко учение за наследствения грях с право беше свързвано с възгледа, че човекът е паднал от висотата, на която се е намирал. Тъй като от този възглед са извлечени последствията, по-късно се ражда точно определен нюанс на светогледа, който казва: - След като човекът е станал веднъж греховен – а това означава да слезе, да падне от висотата, на която е стоял първоначално, - той не може да прозре света така, както би могъл да го прозре без грях и както би могъл да го види преди да падне от своята висота. Ето защо човекът вижда света неясно. Той не го вижда в неговия истински облик, а пълен с илюзии и измамни образи.
Той вижда именно това, което е вън в природата, но не го вижда с неговите духовни предпоставки, той го вижда в една материална форма, която в действителност не съществува.
Това означава, че човекът е грешен според възгледа на древните времена, а също така грешен и днес от гледната точка на традицията. И онези, които съхраняваха мистерийната традиция, учеха, че човек не може да вижда, чувства и действа в света така, както би мислил, чувствал и действал, ако не беше станал греховен, ако не беше паднал от висотата, която първоначално му бяха определили ръководещите го богове. Когато насочим поглед върху всички ръководещи духове от редицата на Архангелите, които се сменят подред в земното господство, така че то се упражнява винаги около три, три и половина столетия, както в последните три до четири столетия господството на Гавраил, а сега в следващите три и половина години господството на Михаил и когато насочим поглед върху цялата редица архангелски същества: Гавраил, Рафаил, Захариил, Анаил, Орифиил, Самаил, Михаил, ние можем да опишем отношението, което съществува между тях и духовете от по-висшите йерархии, приблизително по следния начин: Моля, приемете думите, които може да звучат тривиално - тъй като днес се изразяваме само чрез тях, - приемете много сериозно думите за тези възвишени неща. От всички тези Архангели, които са седем на брой, шестте се примириха макар и не напълно с факта, - най-непримирим беше Гавраил, но и той не напълно, - че хората стоят пред една майя, пред една велика илюзия, защото заради някои от техните качества, които не отговарят на това, за което първоначално са били определени, те бяха слезли по-низко от тази първоначална предопределеност.
към текста >>
Това означава, че човекът е грешен спо
ред
възгледа на древните времена, а също така грешен и днес от гледната точка на традицията.
Всяко учение за наследствения грях с право беше свързвано с възгледа, че човекът е паднал от висотата, на която се е намирал. Тъй като от този възглед са извлечени последствията, по-късно се ражда точно определен нюанс на светогледа, който казва: - След като човекът е станал веднъж греховен – а това означава да слезе, да падне от висотата, на която е стоял първоначално, - той не може да прозре света така, както би могъл да го прозре без грях и както би могъл да го види преди да падне от своята висота. Ето защо човекът вижда света неясно. Той не го вижда в неговия истински облик, а пълен с илюзии и измамни образи. Той вижда именно това, което е вън в природата, но не го вижда с неговите духовни предпоставки, той го вижда в една материална форма, която в действителност не съществува.
Това означава, че човекът е грешен според възгледа на древните времена, а също така грешен и днес от гледната точка на традицията.
И онези, които съхраняваха мистерийната традиция, учеха, че човек не може да вижда, чувства и действа в света така, както би мислил, чувствал и действал, ако не беше станал греховен, ако не беше паднал от висотата, която първоначално му бяха определили ръководещите го богове. Когато насочим поглед върху всички ръководещи духове от редицата на Архангелите, които се сменят подред в земното господство, така че то се упражнява винаги около три, три и половина столетия, както в последните три до четири столетия господството на Гавраил, а сега в следващите три и половина години господството на Михаил и когато насочим поглед върху цялата редица архангелски същества: Гавраил, Рафаил, Захариил, Анаил, Орифиил, Самаил, Михаил, ние можем да опишем отношението, което съществува между тях и духовете от по-висшите йерархии, приблизително по следния начин: Моля, приемете думите, които може да звучат тривиално - тъй като днес се изразяваме само чрез тях, - приемете много сериозно думите за тези възвишени неща. От всички тези Архангели, които са седем на брой, шестте се примириха макар и не напълно с факта, - най-непримирим беше Гавраил, но и той не напълно, - че хората стоят пред една майя, пред една велика илюзия, защото заради някои от техните качества, които не отговарят на това, за което първоначално са били определени, те бяха слезли по-низко от тази първоначална предопределеност. Единствено Михаил беше онзи, - аз трябва да се изразя банално, - който не искаше да следва това поведение и заедно с тези, които са михаилови духове също и между хората, застава върху гледната точка: - Аз съм управител на интелигентността.
към текста >>
И онези, които съхраняваха мистерийната традиция, учеха, че човек не може да вижда, чувства и действа в света така, както би мислил, чувствал и действал, ако не беше станал греховен, ако не беше паднал от висотата, която първоначално му бяха оп
ред
елили ръководещите го богове.
Тъй като от този възглед са извлечени последствията, по-късно се ражда точно определен нюанс на светогледа, който казва: - След като човекът е станал веднъж греховен – а това означава да слезе, да падне от висотата, на която е стоял първоначално, - той не може да прозре света така, както би могъл да го прозре без грях и както би могъл да го види преди да падне от своята висота. Ето защо човекът вижда света неясно. Той не го вижда в неговия истински облик, а пълен с илюзии и измамни образи. Той вижда именно това, което е вън в природата, но не го вижда с неговите духовни предпоставки, той го вижда в една материална форма, която в действителност не съществува. Това означава, че човекът е грешен според възгледа на древните времена, а също така грешен и днес от гледната точка на традицията.
И онези, които съхраняваха мистерийната традиция, учеха, че човек не може да вижда, чувства и действа в света така, както би мислил, чувствал и действал, ако не беше станал греховен, ако не беше паднал от висотата, която първоначално му бяха определили ръководещите го богове.
Когато насочим поглед върху всички ръководещи духове от редицата на Архангелите, които се сменят подред в земното господство, така че то се упражнява винаги около три, три и половина столетия, както в последните три до четири столетия господството на Гавраил, а сега в следващите три и половина години господството на Михаил и когато насочим поглед върху цялата редица архангелски същества: Гавраил, Рафаил, Захариил, Анаил, Орифиил, Самаил, Михаил, ние можем да опишем отношението, което съществува между тях и духовете от по-висшите йерархии, приблизително по следния начин: Моля, приемете думите, които може да звучат тривиално - тъй като днес се изразяваме само чрез тях, - приемете много сериозно думите за тези възвишени неща. От всички тези Архангели, които са седем на брой, шестте се примириха макар и не напълно с факта, - най-непримирим беше Гавраил, но и той не напълно, - че хората стоят пред една майя, пред една велика илюзия, защото заради някои от техните качества, които не отговарят на това, за което първоначално са били определени, те бяха слезли по-низко от тази първоначална предопределеност. Единствено Михаил беше онзи, - аз трябва да се изразя банално, - който не искаше да следва това поведение и заедно с тези, които са михаилови духове също и между хората, застава върху гледната точка: - Аз съм управител на интелигентността. Тя трябва да бъде така управлявана, че в нея да не прониква илюзията, фантастиката и това, което кара човек да вижда в света смътно и мъгливо. -
към текста >>
Когато насочим поглед върху всички ръководещи духове от
ред
ицата на Архангелите, които се сменят под
ред
в земното господство, така че то се упражнява винаги около три, три и половина столетия, както в последните три до четири столетия господството на Гавраил, а сега в следващите три и половина години господството на Михаил и когато насочим поглед върху цялата
ред
ица архангелски същества: Гавраил, Рафаил, Захариил, Анаил, Орифиил, Самаил, Михаил, ние можем да опишем отношението, което съществува между тях и духовете от по-висшите йерархии, приблизително по следния начин:
Ето защо човекът вижда света неясно. Той не го вижда в неговия истински облик, а пълен с илюзии и измамни образи. Той вижда именно това, което е вън в природата, но не го вижда с неговите духовни предпоставки, той го вижда в една материална форма, която в действителност не съществува. Това означава, че човекът е грешен според възгледа на древните времена, а също така грешен и днес от гледната точка на традицията. И онези, които съхраняваха мистерийната традиция, учеха, че човек не може да вижда, чувства и действа в света така, както би мислил, чувствал и действал, ако не беше станал греховен, ако не беше паднал от висотата, която първоначално му бяха определили ръководещите го богове.
Когато насочим поглед върху всички ръководещи духове от редицата на Архангелите, които се сменят подред в земното господство, така че то се упражнява винаги около три, три и половина столетия, както в последните три до четири столетия господството на Гавраил, а сега в следващите три и половина години господството на Михаил и когато насочим поглед върху цялата редица архангелски същества: Гавраил, Рафаил, Захариил, Анаил, Орифиил, Самаил, Михаил, ние можем да опишем отношението, което съществува между тях и духовете от по-висшите йерархии, приблизително по следния начин:
Моля, приемете думите, които може да звучат тривиално - тъй като днес се изразяваме само чрез тях, - приемете много сериозно думите за тези възвишени неща. От всички тези Архангели, които са седем на брой, шестте се примириха макар и не напълно с факта, - най-непримирим беше Гавраил, но и той не напълно, - че хората стоят пред една майя, пред една велика илюзия, защото заради някои от техните качества, които не отговарят на това, за което първоначално са били определени, те бяха слезли по-низко от тази първоначална предопределеност. Единствено Михаил беше онзи, - аз трябва да се изразя банално, - който не искаше да следва това поведение и заедно с тези, които са михаилови духове също и между хората, застава върху гледната точка: - Аз съм управител на интелигентността. Тя трябва да бъде така управлявана, че в нея да не прониква илюзията, фантастиката и това, което кара човек да вижда в света смътно и мъгливо. - Мои мили приятели, прозрението за това, че Михаил е най-големият опонент в групата на Архангелите, е извънредно въздигаща, поразяваща и величествена гледка.
към текста >>
От всички тези Архангели, които са седем на брой, шестте се примириха макар и не напълно с факта, - най-непримирим беше Гавраил, но и той не напълно, - че хората стоят п
ред
една майя, п
ред
една велика илюзия, защото заради някои от техните качества, които не отговарят на това, за което първоначално са били оп
ред
елени, те бяха слезли по-низко от тази първоначална п
ред
оп
ред
еленост.
Той вижда именно това, което е вън в природата, но не го вижда с неговите духовни предпоставки, той го вижда в една материална форма, която в действителност не съществува. Това означава, че човекът е грешен според възгледа на древните времена, а също така грешен и днес от гледната точка на традицията. И онези, които съхраняваха мистерийната традиция, учеха, че човек не може да вижда, чувства и действа в света така, както би мислил, чувствал и действал, ако не беше станал греховен, ако не беше паднал от висотата, която първоначално му бяха определили ръководещите го богове. Когато насочим поглед върху всички ръководещи духове от редицата на Архангелите, които се сменят подред в земното господство, така че то се упражнява винаги около три, три и половина столетия, както в последните три до четири столетия господството на Гавраил, а сега в следващите три и половина години господството на Михаил и когато насочим поглед върху цялата редица архангелски същества: Гавраил, Рафаил, Захариил, Анаил, Орифиил, Самаил, Михаил, ние можем да опишем отношението, което съществува между тях и духовете от по-висшите йерархии, приблизително по следния начин: Моля, приемете думите, които може да звучат тривиално - тъй като днес се изразяваме само чрез тях, - приемете много сериозно думите за тези възвишени неща.
От всички тези Архангели, които са седем на брой, шестте се примириха макар и не напълно с факта, - най-непримирим беше Гавраил, но и той не напълно, - че хората стоят пред една майя, пред една велика илюзия, защото заради някои от техните качества, които не отговарят на това, за което първоначално са били определени, те бяха слезли по-низко от тази първоначална предопределеност.
Единствено Михаил беше онзи, - аз трябва да се изразя банално, - който не искаше да следва това поведение и заедно с тези, които са михаилови духове също и между хората, застава върху гледната точка: - Аз съм управител на интелигентността. Тя трябва да бъде така управлявана, че в нея да не прониква илюзията, фантастиката и това, което кара човек да вижда в света смътно и мъгливо. - Мои мили приятели, прозрението за това, че Михаил е най-големият опонент в групата на Архангелите, е извънредно въздигаща, поразяваща и величествена гледка. Всеки път, когато на Земята е идвала епохата на Михаил, интелигентността като средство на познанието е ставала не само космополитична, както вече изложих, но е ставала такава, че хората са се прониквали от съзнанието: - Въпреки всичко ние можем да се издигнем до Бога. - Мисълта «Въпреки всичко ние можем да се издигнем до Бога», играеше извънредно голяма роля в края на предпоследната михаилова епоха.
към текста >>
Мои мили приятели, прозрението за това, че Михаил е най-големият опонент в групата на Архангелите, е извън
ред
но въздигаща, поразяваща и величествена гледка.
Когато насочим поглед върху всички ръководещи духове от редицата на Архангелите, които се сменят подред в земното господство, така че то се упражнява винаги около три, три и половина столетия, както в последните три до четири столетия господството на Гавраил, а сега в следващите три и половина години господството на Михаил и когато насочим поглед върху цялата редица архангелски същества: Гавраил, Рафаил, Захариил, Анаил, Орифиил, Самаил, Михаил, ние можем да опишем отношението, което съществува между тях и духовете от по-висшите йерархии, приблизително по следния начин: Моля, приемете думите, които може да звучат тривиално - тъй като днес се изразяваме само чрез тях, - приемете много сериозно думите за тези възвишени неща. От всички тези Архангели, които са седем на брой, шестте се примириха макар и не напълно с факта, - най-непримирим беше Гавраил, но и той не напълно, - че хората стоят пред една майя, пред една велика илюзия, защото заради някои от техните качества, които не отговарят на това, за което първоначално са били определени, те бяха слезли по-низко от тази първоначална предопределеност. Единствено Михаил беше онзи, - аз трябва да се изразя банално, - който не искаше да следва това поведение и заедно с тези, които са михаилови духове също и между хората, застава върху гледната точка: - Аз съм управител на интелигентността. Тя трябва да бъде така управлявана, че в нея да не прониква илюзията, фантастиката и това, което кара човек да вижда в света смътно и мъгливо. -
Мои мили приятели, прозрението за това, че Михаил е най-големият опонент в групата на Архангелите, е извънредно въздигаща, поразяваща и величествена гледка.
Всеки път, когато на Земята е идвала епохата на Михаил, интелигентността като средство на познанието е ставала не само космополитична, както вече изложих, но е ставала такава, че хората са се прониквали от съзнанието: - Въпреки всичко ние можем да се издигнем до Бога. - Мисълта «Въпреки всичко ние можем да се издигнем до Бога», играеше извънредно голяма роля в края на предпоследната михаилова епоха. Тогава, започвайки от Гърция, навсякъде над мистерийните центровете се беше разпростряла атмосфера на обезсърчение. Обезсърчени бяха онези, които в долна Италия, в Сицилия бяха последователи на питагоровата школа; те се чувстваха така, защото магическият блясък, който царуваше над питагоровата школа в 6-то предхристиянско столетие, сега беше угаснал. И хората отново видяха - видяха го и посветените в питагоровите мистерии, - как илюзорното, материалистично-илюзорното се разпростира върху света.
към текста >>
Всеки път, когато на Земята е идвала епохата на Михаил, интелигентността като с
ред
ство на познанието е ставала не само космополитична, както вече изложих, но е ставала такава, че хората са се прониквали от съзнанието: - Въпреки всичко ние можем да се издигнем до Бога. -
Моля, приемете думите, които може да звучат тривиално - тъй като днес се изразяваме само чрез тях, - приемете много сериозно думите за тези възвишени неща. От всички тези Архангели, които са седем на брой, шестте се примириха макар и не напълно с факта, - най-непримирим беше Гавраил, но и той не напълно, - че хората стоят пред една майя, пред една велика илюзия, защото заради някои от техните качества, които не отговарят на това, за което първоначално са били определени, те бяха слезли по-низко от тази първоначална предопределеност. Единствено Михаил беше онзи, - аз трябва да се изразя банално, - който не искаше да следва това поведение и заедно с тези, които са михаилови духове също и между хората, застава върху гледната точка: - Аз съм управител на интелигентността. Тя трябва да бъде така управлявана, че в нея да не прониква илюзията, фантастиката и това, което кара човек да вижда в света смътно и мъгливо. - Мои мили приятели, прозрението за това, че Михаил е най-големият опонент в групата на Архангелите, е извънредно въздигаща, поразяваща и величествена гледка.
Всеки път, когато на Земята е идвала епохата на Михаил, интелигентността като средство на познанието е ставала не само космополитична, както вече изложих, но е ставала такава, че хората са се прониквали от съзнанието: - Въпреки всичко ние можем да се издигнем до Бога. -
Мисълта «Въпреки всичко ние можем да се издигнем до Бога», играеше извънредно голяма роля в края на предпоследната михаилова епоха. Тогава, започвайки от Гърция, навсякъде над мистерийните центровете се беше разпростряла атмосфера на обезсърчение. Обезсърчени бяха онези, които в долна Италия, в Сицилия бяха последователи на питагоровата школа; те се чувстваха така, защото магическият блясък, който царуваше над питагоровата школа в 6-то предхристиянско столетие, сега беше угаснал. И хората отново видяха - видяха го и посветените в питагоровите мистерии, - как илюзорното, материалистично-илюзорното се разпростира върху света. Дъщерите и синовете на древните египетски мистерии бяха обезсърчени.
към текста >>
Мисълта «Въпреки всичко ние можем да се издигнем до Бога», играеше извън
ред
но голяма роля в края на п
ред
последната михаилова епоха.
От всички тези Архангели, които са седем на брой, шестте се примириха макар и не напълно с факта, - най-непримирим беше Гавраил, но и той не напълно, - че хората стоят пред една майя, пред една велика илюзия, защото заради някои от техните качества, които не отговарят на това, за което първоначално са били определени, те бяха слезли по-низко от тази първоначална предопределеност. Единствено Михаил беше онзи, - аз трябва да се изразя банално, - който не искаше да следва това поведение и заедно с тези, които са михаилови духове също и между хората, застава върху гледната точка: - Аз съм управител на интелигентността. Тя трябва да бъде така управлявана, че в нея да не прониква илюзията, фантастиката и това, което кара човек да вижда в света смътно и мъгливо. - Мои мили приятели, прозрението за това, че Михаил е най-големият опонент в групата на Архангелите, е извънредно въздигаща, поразяваща и величествена гледка. Всеки път, когато на Земята е идвала епохата на Михаил, интелигентността като средство на познанието е ставала не само космополитична, както вече изложих, но е ставала такава, че хората са се прониквали от съзнанието: - Въпреки всичко ние можем да се издигнем до Бога. -
Мисълта «Въпреки всичко ние можем да се издигнем до Бога», играеше извънредно голяма роля в края на предпоследната михаилова епоха.
Тогава, започвайки от Гърция, навсякъде над мистерийните центровете се беше разпростряла атмосфера на обезсърчение. Обезсърчени бяха онези, които в долна Италия, в Сицилия бяха последователи на питагоровата школа; те се чувстваха така, защото магическият блясък, който царуваше над питагоровата школа в 6-то предхристиянско столетие, сега беше угаснал. И хората отново видяха - видяха го и посветените в питагоровите мистерии, - как илюзорното, материалистично-илюзорното се разпростира върху света. Дъщерите и синовете на древните египетски мистерии бяха обезсърчени. О, тези египетски мистерии, те бяха така обезсърчени още по времето на Александър Велики, че макар и да разпространяваха такива дълбоки учения като тези от сказанието за Озирис или от съзерцанието на Серапис, те наподобяваха само на сгурия от чудесни стари разтопени метали!
към текста >>
Обезсърчени бяха онези, които в долна Италия, в Сицилия бяха последователи на питагоровата школа; те се чувстваха така, защото магическият блясък, който царуваше над питагоровата школа в 6-то п
ред
християнско столетие, сега беше угаснал.
Тя трябва да бъде така управлявана, че в нея да не прониква илюзията, фантастиката и това, което кара човек да вижда в света смътно и мъгливо. - Мои мили приятели, прозрението за това, че Михаил е най-големият опонент в групата на Архангелите, е извънредно въздигаща, поразяваща и величествена гледка. Всеки път, когато на Земята е идвала епохата на Михаил, интелигентността като средство на познанието е ставала не само космополитична, както вече изложих, но е ставала такава, че хората са се прониквали от съзнанието: - Въпреки всичко ние можем да се издигнем до Бога. - Мисълта «Въпреки всичко ние можем да се издигнем до Бога», играеше извънредно голяма роля в края на предпоследната михаилова епоха. Тогава, започвайки от Гърция, навсякъде над мистерийните центровете се беше разпростряла атмосфера на обезсърчение.
Обезсърчени бяха онези, които в долна Италия, в Сицилия бяха последователи на питагоровата школа; те се чувстваха така, защото магическият блясък, който царуваше над питагоровата школа в 6-то предхристиянско столетие, сега беше угаснал.
И хората отново видяха - видяха го и посветените в питагоровите мистерии, - как илюзорното, материалистично-илюзорното се разпростира върху света. Дъщерите и синовете на древните египетски мистерии бяха обезсърчени. О, тези египетски мистерии, те бяха така обезсърчени още по времето на Александър Велики, че макар и да разпространяваха такива дълбоки учения като тези от сказанието за Озирис или от съзерцанието на Серапис, те наподобяваха само на сгурия от чудесни стари разтопени метали! Отвъд в Азия, къде бяха онези смели, мощни извисявания в духовния свят, които произлизаха например от мистериите на Диана в Ефес? Даже мистериите на остров Самотраке, мъдростите на Кабирите[2], можеха да бъдат разчитани само от онези, които носеха в себе си импулса за полет, импулса за едно духовно извисяване; само тези, които бяха така устроени в душата си, можеха да разчитат димните облаци, които се издигаха от Аксиерос, Аксиокерсос, Аксиокерса, Кабирите.
към текста >>
Навсякъде трябва да бъде разпространено най-доброто, което е било създадено п
ред
и достигането на това обезсърчение в мистерийни храмове с център в Александрия.
- Михаиловата епоха беше епоха на велико изпитание. Платон всъщност вече беше само като разводнен екстракт от древните мистерии. От този екстракт бе взето след това най-интелектуалното чрез аристотелизма, а Александър го пое на своите рамене. Словото на Михаил тогава беше: - Човек трябва да стигне до пан-интелигентността, до схващането за безпогрешната форма на божественото тук, на Земята.
Навсякъде трябва да бъде разпространено най-доброто, което е било създадено преди достигането на това обезсърчение в мистерийни храмове с център в Александрия.
- Това беше импулсът на Михаил. И това именно беше неговата позиция по отношение на другите Архангели: Той протестираше по един твърд начин срещу човешкото падение. Но това е и най-важното съдържание на неговото учение, поднесено на последователите му в онази свръхсетивна школа, за която говорих последния понеделник. Това съдържание е следното: Сега, когато интелигентността навлезе между хората и изтръгнала се от полите на Михаиловите последователи слезе долу на Земята, в тази епоха на Михаил хората трябва да доловят, да почувстват, че е нужно да се спасят, защото интелигентността не бива да бъде засегната от греховност и именно тази епоха в развитието на интелигентността трябва да бъде използвана, за да се издигнат хората до духовния живот в една чиста интелигентност, освободена от илюзия. Това е настроението от страна на Михаил спрямо настроението от страна на Ариман.
към текста >>
Онова, което е важно, е, че в лицето на Ариман п
ред
нас стои п
ред
и всичко едно космическо същество, което притежава най-високата интелигентност, която можем да си п
ред
ставим, едно космическо същество, което изцяло е приело интелигентността в своята индивидуалност.
Защото вече ви описах през последния понеделник и противоположната позиция: Как Ариман полага и ще продължи да полага невероятни усилия, за да си присвои тази интелигентност, достигнала до хората, за да ги обсеби; тогава Ариман би притежавал интелигентността в човешките глави. Виждате ли, мои мили приятели, трябва да познаваме този Ариман, т.е. тези отряди на Ариман. Нищо не се постига само с това, че към името на Ариман се изпитва презрение или на едно пълчище от презрени същества се дава неговото име. С това не се постига абсолютно нищо.
Онова, което е важно, е, че в лицето на Ариман пред нас стои преди всичко едно космическо същество, което притежава най-високата интелигентност, която можем да си представим, едно космическо същество, което изцяло е приело интелигентността в своята индивидуалност.
Ариман до висока степен е свръхинтелигентен във всяко направление; той владее една ослепителна интелигентност, която идва от цялото човешко същество - само не от онази част, която се оформя човешки в човешкото чело. Ако бихме изобразили Ариман в човешка имагинация, в човешки образ, би трябвало да го изобразим с наклонено назад чело и с един фриволно-циничен израз, защото всичко при него идва от тези по-нисши сили, именно от тях идва най-високата интелигентност. Да влезе човек в спор с Ариман, означава да бъде смазан от логическата последователност и величествената точност, с която той употребява своите аргументи. За света на хората, - такова е мнението на Ариман, - трябва първо да се реши, дали ще царува остроумието или глупостта. А «глупаво» Ариман нарича всичко, което не включва в себе си интелигентността като пълна лична индивидуалност.
към текста >>
Виждате ли, когато по този начин имаме п
ред
себе си Ариман, ние естествено ще почувстваме тогава и пълната противоположност между Ариман и Михаил.
Ако бихме изобразили Ариман в човешка имагинация, в човешки образ, би трябвало да го изобразим с наклонено назад чело и с един фриволно-циничен израз, защото всичко при него идва от тези по-нисши сили, именно от тях идва най-високата интелигентност. Да влезе човек в спор с Ариман, означава да бъде смазан от логическата последователност и величествената точност, с която той употребява своите аргументи. За света на хората, - такова е мнението на Ариман, - трябва първо да се реши, дали ще царува остроумието или глупостта. А «глупаво» Ариман нарича всичко, което не включва в себе си интелигентността като пълна лична индивидуалност. Защото всяко ариманическо същество като индивидуалност е свръхинтелигентно, така както току-що ви описах, - мислещо критично и отхвърлящо всичко нелогично, с подигравка и презрение.
Виждате ли, когато по този начин имаме пред себе си Ариман, ние естествено ще почувстваме тогава и пълната противоположност между Ариман и Михаил.
Защото за Михаил съвсем не е важно индивидуалното в интелигентността. Ч овекът постоянно е изложен на изкушението да направи от интелигентността нещо лично и индивидуално по образец на Ариман. Всъщност Ариман има много презрително мнение за Михаил, той смята Михаил за глупав. Естествено това е само по отношение на самия него, защото Михаил не иска лично да си присвои интелигентността, а иска и в течение на хилядолетия е искал да управлява пан-интелигентността през еоните. И сега, когато хората притежават интелигентността, тя отново би трябвало да бъде управлявана от него като нещо общочовешко, като нещо, което да ползва всички хора под формата на всеобща интелигентност.
към текста >>
Когато доказваме логически на някого нещо, ние п
ред
полагаме, че за него важи същата логика, за един трети човек - отново.
Всъщност Ариман има много презрително мнение за Михаил, той смята Михаил за глупав. Естествено това е само по отношение на самия него, защото Михаил не иска лично да си присвои интелигентността, а иска и в течение на хилядолетия е искал да управлява пан-интелигентността през еоните. И сега, когато хората притежават интелигентността, тя отново би трябвало да бъде управлявана от него като нещо общочовешко, като нещо, което да ползва всички хора под формата на всеобща интелигентност. Без съмнение, като хора ние бихме направили добре, ако кажем: - Вярата, че можем да сме умни само за самите нас, тази вяра е глупава. Защото ние не можем да бъдем умни само за нас.
Когато доказваме логически на някого нещо, ние предполагаме, че за него важи същата логика, за един трети човек - отново.
Ако някой би искал да има собствена логика, ние не бихме желали да му доказваме нищо според нашата логика. Особеността на тази Михаилова епоха е, че това разбиране трябва да премине и в чувстването на нещата и в крайна сметка да бъде разбрано по този начин. Всъщност зад кулисите на съществуването бушува борбата на Ариман против михаилизма. И както вече казах през последния понеделник, задачата на антропософа е да има чувство, че засега Космосът се намира вътре в тази борба. Тази борба, която съществуваше вече в Космоса, придоби значение, след като в 8-то и 9-то столетие космическата интелигентност постепенно се изтръгна от властта на Михаил и на неговите отряди и слезе долу между земните човешки същества.
към текста >>
Ако някой би искал да има собствена логика, ние не бихме желали да му доказваме нищо спо
ред
нашата логика.
Естествено това е само по отношение на самия него, защото Михаил не иска лично да си присвои интелигентността, а иска и в течение на хилядолетия е искал да управлява пан-интелигентността през еоните. И сега, когато хората притежават интелигентността, тя отново би трябвало да бъде управлявана от него като нещо общочовешко, като нещо, което да ползва всички хора под формата на всеобща интелигентност. Без съмнение, като хора ние бихме направили добре, ако кажем: - Вярата, че можем да сме умни само за самите нас, тази вяра е глупава. Защото ние не можем да бъдем умни само за нас. Когато доказваме логически на някого нещо, ние предполагаме, че за него важи същата логика, за един трети човек - отново.
Ако някой би искал да има собствена логика, ние не бихме желали да му доказваме нищо според нашата логика.
Особеността на тази Михаилова епоха е, че това разбиране трябва да премине и в чувстването на нещата и в крайна сметка да бъде разбрано по този начин. Всъщност зад кулисите на съществуването бушува борбата на Ариман против михаилизма. И както вече казах през последния понеделник, задачата на антропософа е да има чувство, че засега Космосът се намира вътре в тази борба. Тази борба, която съществуваше вече в Космоса, придоби значение, след като в 8-то и 9-то столетие космическата интелигентност постепенно се изтръгна от властта на Михаил и на неговите отряди и слезе долу между земните човешки същества. Това стана актуално едва когато в човечеството започна да се развива Съзнателната душа в онзи момент, който ви посочих - в началото на 15-то столетие.
към текста >>
Той казваше: - Хората са паднали от онова място, което в началото им беше п
ред
оп
ред
елено от ръководещите ги боговете.
Говорихме за великата школа от Шартр, говорихме и за други школи. Но във връзка с това можем да говорим и за отделни хора. И тук имаме едно знаменателно явление, че именно когато Съзнателната душа започва да се развива в цивилизованото човечество, когато розенкройцерството трябваше да поеме в ръцете си този изгрев, това начало на импулса за Съзнателната душа, тогава в един дух на тази епоха премина като светкавица нещо от този свръхземен импулс. Това беше Раймундус де Сабунда[3]. Онова, което Раймундус де Сабунда учеше в началото на 15-то столетие, беше почти като един земен отблясък от великото свръхсетивно учение на Михаил, което ви описах.
Той казваше: - Хората са паднали от онова място, което в началото им беше предопределено от ръководещите ги боговете.
Ако бяха останали на това място, щяха да имат около себе си всичко, което живее в чудните кристални форми на неоформеното минерално царство, което живее в стотици и хиляди разнообразни форми на растителността, което живее във формите на животинското царство, което живее и се движи във водите, във въздуха, което живее и се движи в топлината и в земното естество, тогава те щяха да виждат всичко онова така, както то се представя в своите истински форми. Раймундус от Сабунда напомняше, как някога в дървото на Сефиротите, в категориите на Аристотел, в онези общи понятия, които изглеждат толкова странни за този, който не ги разбира, как във всичко това се съдържа онова, което трябва да издигне хората чрез интелигентността в духовния свят. Колко сухо, колко ужасно сухо изглежда на хората това, което се съдържа в категориите на Аристотел, когато в логиката се изучава: битие, поведение, действие, - десет такива категории, десет такива общи понятия. Хората казват: - Естествено човек трябва да бяга от това, да бяга от изучаването на такива общи понятия! Защо за десет такива общи понятия: битие, имане, ставане и т.
към текста >>
Ако бяха останали на това място, щяха да имат около себе си всичко, което живее в чудните кристални форми на неоформеното минерално царство, което живее в стотици и хиляди разнообразни форми на растителността, което живее във формите на животинското царство, което живее и се движи във водите, във въздуха, което живее и се движи в топлината и в земното естество, тогава те щяха да виждат всичко онова така, както то се п
ред
ставя в своите истински форми.
Но във връзка с това можем да говорим и за отделни хора. И тук имаме едно знаменателно явление, че именно когато Съзнателната душа започва да се развива в цивилизованото човечество, когато розенкройцерството трябваше да поеме в ръцете си този изгрев, това начало на импулса за Съзнателната душа, тогава в един дух на тази епоха премина като светкавица нещо от този свръхземен импулс. Това беше Раймундус де Сабунда[3]. Онова, което Раймундус де Сабунда учеше в началото на 15-то столетие, беше почти като един земен отблясък от великото свръхсетивно учение на Михаил, което ви описах. Той казваше: - Хората са паднали от онова място, което в началото им беше предопределено от ръководещите ги боговете.
Ако бяха останали на това място, щяха да имат около себе си всичко, което живее в чудните кристални форми на неоформеното минерално царство, което живее в стотици и хиляди разнообразни форми на растителността, което живее във формите на животинското царство, което живее и се движи във водите, във въздуха, което живее и се движи в топлината и в земното естество, тогава те щяха да виждат всичко онова така, както то се представя в своите истински форми.
Раймундус от Сабунда напомняше, как някога в дървото на Сефиротите, в категориите на Аристотел, в онези общи понятия, които изглеждат толкова странни за този, който не ги разбира, как във всичко това се съдържа онова, което трябва да издигне хората чрез интелигентността в духовния свят. Колко сухо, колко ужасно сухо изглежда на хората това, което се съдържа в категориите на Аристотел, когато в логиката се изучава: битие, поведение, действие, - десет такива категории, десет такива общи понятия. Хората казват: - Естествено човек трябва да бяга от това, да бяга от изучаването на такива общи понятия! Защо за десет такива общи понятия: битие, имане, ставане и т. н., човек трябва да се мъчи?
към текста >>
по правилен начин, както знае да си служи с отделните букви, за да дадат те съдържанието на «Фауст», той все още може да п
ред
чувства нещо от онова, което Аристотел е казал, например поучавайки Александър Велики.
И някой, който не може да чете, и вземе Гьотевия «Фауст» в ръцете си, няма да може да разбере, какво величие се крие в тази книга, а постоянно ще вижда само а, б, в, г, д, е и т. н.. Някой, който не знае, как трябва да се комбинират а, б, в, г, който не знае, как тези букви и звукове се отнасят едни към други, естествено не може да прочете «Фауст». Така е и по отношение на категориите на Аристотел; те са десет: битие, количество, качество, свойство, отношение, пространство, време, положение, поведение, действие, страдание, - те не са толкова много, колкото буквите. Това са духовните букви. Който знае да си служи с думите битие, поведение, действие и т. н.
по правилен начин, както знае да си служи с отделните букви, за да дадат те съдържанието на «Фауст», той все още може да предчувства нещо от онова, което Аристотел е казал, например поучавайки Александър Велики.
Раймундус от Сабунда все още насочваше вниманието върху тези неща и знаеше за тях. Той казваше: - Ако насочим поглед върху онова, което още е съществувало в аристотелизма, то е нещо, което е останало от онова старо време, когато хората в началото са паднали в своето земно развитие. Тогава те още са си спомняли, че това беше «четене в книгата на природата». Но човеците са паднали толкова дълбоко, че в действителност вече не могат да четат «Книгата на природата». Ето защо Бог, който се смилил над тях, им е дал Библията, или «Книгата на откровението», за да не се откъснат напълно от това, което е божествено-духовно.
към текста >>
Той изживява това или онова благодарение на факта, че трябва да се изтръгне от оп
ред
елени връзки, да се съедини с тези, които искат да последват призива на Михаил.
Още от самото начало това беше един апел към онези хора, които трябваше да се вслушат в гласа на своята карма, повече или по-малко подсъзнателно и смътно трябваше да чуят зова: - Моята карма е засегната и обхваната от това, което прозвучава тук в света като вест на Михаил; чрез моята карма аз имам нещо общо с това. В крайна сметка има хора, които бяха тук, които винаги са тук, които дойдоха, които постоянно и постоянно ще идват, които са готови да напуснат в известен смисъл света и да се съберат в името на това, което е обхванато в Антропософското общество. В какъв смисъл това повече или по-малко напускане на света трябва да се схваща като действително, като формално и т. н., това е отделен въпрос, но все пак то е един вид напускане на света за отделните души и отиване при нещо, което е различно от онова, от което те са израснали. Отделният човек е засегнат от най-разнообразни кармически последствия.
Той изживява това или онова благодарение на факта, че трябва да се изтръгне от определени връзки, да се съедини с тези, които искат да последват призива на Михаил.
Има хора, които чувстват това следване на Михаиловия призив като един вид освобождение, като един вид спасение. Но има и такива, които го чувстват по друг начин, като този например: - От една страна съм привлечен от Михаил, а от друга страна - към ариманизма; не мога да избера, в това състояние съм заседнал в живота! - Има такива, чиято смелост ги изтръгва от това състояние, но те все още имат една външна връзка. Някои лесно намират външната връзка; това също е възможно и за днешното състояние на Антропософското обществото е може би най-доброто. Винаги има хора, които се намират в антропософското движение, но са обвързани с други хора, които не са в това движение, а също и с такива, с които кармически са дълбоко свързани от минали земни съществувания.
към текста >>
Можем да разберем тези странни кармически нишки, само когато си спомним за п
ред
поставките, за които говорихме досега, при които действително виждаме, как душите, които днес чувстват стремеж дълбоко в тяхното подсъзнание да намерят антропософското движение, са преживяли едни с други нещо в минали земни съществувания.
Но има и такива, които го чувстват по друг начин, като този например: - От една страна съм привлечен от Михаил, а от друга страна - към ариманизма; не мога да избера, в това състояние съм заседнал в живота! - Има такива, чиято смелост ги изтръгва от това състояние, но те все още имат една външна връзка. Някои лесно намират външната връзка; това също е възможно и за днешното състояние на Антропософското обществото е може би най-доброто. Винаги има хора, които се намират в антропософското движение, но са обвързани с други хора, които не са в това движение, а също и с такива, с които кармически са дълбоко свързани от минали земни съществувания. Тук виждаме най-странните кармически взаимоотношения.
Можем да разберем тези странни кармически нишки, само когато си спомним за предпоставките, за които говорихме досега, при които действително виждаме, как душите, които днес чувстват стремеж дълбоко в тяхното подсъзнание да намерят антропософското движение, са преживяли едни с други нещо в минали земни съществувания.
Преживели са неща, в които до голяма степен са имали връзка с рояк от души, слушали посланието на Михаил в свръхсетивния свят през 15-ти, 16-ти, 17-ти век, които след това в началото на 19-ти век са преживели мощния имагинативен култ, за който говорих тук. Виждаме, че се отправя един мощен космическо-земен зов към кармическите взаимоотношения на членовете на Антропософското общество. В последния понеделник чухме, как този зов ще се разпростре над целия 20-ти век и как в края на 20-ти век ще настъпи кулминационната точка. За това, мои мили приятели, бих искал да говоря през следващата неделя. [1] Луис Клод Сен Мартен, 1743-1803.
към текста >>
януари 1919 (с рисунки на Рудолф Щайнер, спо
ред
изготвените от него скулптори) в Събр. съч.
За това, мои мили приятели, бих искал да говоря през следващата неделя. [1] Луис Клод Сен Мартен, 1743-1803. Първи пише под псевдонима «Philosophe inconnu» («Непознатият философ»). Виж «Des erreurs et de la verite», 1775; на немски от Матиас Кавдий под заглавието: «Заблуди и систини, или Насока за хората относно общите принципи на всяко познание», Вроцлав 1782; едно ново издание се появява 1925 в «Новият ден - издателство »,Щутгарт. [2] Кабирите: Други изложения на Рудолф Щайнер относно Кабириите се намират между другите, в следните лекции: Дорнах 17.
януари 1919 (с рисунки на Рудолф Щайнер, според изготвените от него скулптори) в Събр. съч.
273; Дорнах 25. януари 1919 в Събр. съч. 188; Щутгарт 4. декември 1922 в Събр. съч. 218; Дорнах 21.
към текста >>
[5] Израз от «Книга на природата»: В п
ред
говора на новото издание от 1923.
декември 1923 в Събр. съч. 232. [3] Раймунд де Сабунда, схоластик роден в Барцелона, преподава от 1436 в Толуза медицина, философия и теология. Произведението му «Liber creaturarum sive theologiae naturalis» се появява в Страсбург през 1496. [4] Якоб Бьоме, 1575-1624.
[5] Израз от «Книга на природата»: В предговора на новото издание от 1923.
«шиболет»: знак за познване, различаване.
към текста >>
45.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
От п
ред
ишните изложения знаем, че господството на Михаил, ако искаме да го наречем така, което за земния живот е започнало в края на 70-те години на 19-то столетие, е било п
ред
шествано от господството на Гавраил и аз обясних вече, как това господство на Гавраил е свързано със силите, които минават през физическото възпроизводство, през физическото размножение, със сили, които са свързани с физическата наследственост.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 3 август 1924 г. Вие несъмнено видяхте от изнесените досега лекции, как душите, които от глъбините на тяхното подсъзнание чувстват стремеж към антропософското движение, носят този стремеж в себе си поради тяхното особено отношение към силите на Михаил. Ние разгледахме действието на тези сили в различните столетия, за да видим, какво влияние могат да имат тези импулси на Михаил върху живота на онези, които се намират в някаква връзка с тях. Но импулсите на Михаил са от такова естество, - а това е от голямо значение за кармата на всеки отделен антропософ, - че те действат дълбоко и интензивно в целия човек.
От предишните изложения знаем, че господството на Михаил, ако искаме да го наречем така, което за земния живот е започнало в края на 70-те години на 19-то столетие, е било предшествано от господството на Гавраил и аз обясних вече, как това господство на Гавраил е свързано със силите, които минават през физическото възпроизводство, през физическото размножение, със сили, които са свързани с физическата наследственост.
Точно противоположни на това са силите на Михаил. При господството на Гавраил е така, че неговите импулси действат силно във физическото тяло на човека. Михаил действа силно в духовното същество на човека. Това можете да видите от факта, че той е управител на мировата интелигентност. Обаче импулсите на Михаил са силни, мощни и от духовното те проникват в целия човек; те действат в духовното, оттам в душевното естество и оттам във физическото естество на човека.
към текста >>
Ето защо когато оп
ред
елени хора, а това всъщност сте всички вие, мои мили приятели, - са особено свързани с това течение на Михаил, тогава кармата на тези отделни хора може да бъде разбрана в същността си, само ако тя бъде мислена свързана с течението на Михаил.
Обаче импулсите на Михаил са силни, мощни и от духовното те проникват в целия човек; те действат в духовното, оттам в душевното естество и оттам във физическото естество на човека. И тези свръхземни сили винаги действат в кармическите взаимовръзки. Съществата на висшите йерархии действат с човека и върху човека; чрез това се изгражда кармата. И поради това, че силите на Михаил действат върху целия човек, те също са сили, които първоначално особено силно действат в кармата на човека. Силите на Гавраил действат много слабо, не съвсем никак, но много малко в същинската карма на човека; силите на Михаил действат силно в кармата на човека.
Ето защо когато определени хора, а това всъщност сте всички вие, мои мили приятели, - са особено свързани с това течение на Михаил, тогава кармата на тези отделни хора може да бъде разбрана в същността си, само ако тя бъде мислена свързана с течението на Михаил.
И ако разглеждаме Михаил като дух, който стои в особена връзка със Слънцето и с всички слънчеви импулси, тогава ще ни стане още по-ясно, какво извънредно дълбоко значение могат да имат тези импулси на Михаил именно за онези хора, които са изложени на тях, - духовното действа чак във физическия организъм. И повече отколкото е обичайно ние ще трябва да свързваме с кармата, физическите явления, изразяващи се в здраве и болест при хората намиращи се под влиянието на Михаил, отколкото при хората под влиянието на Гавраил, или при хората на Рафаел, или други подобни. Макар и Рафаел да е именно онзи дух, който стои във вътрешна връзка с лечебното изкуство - нещата във Вселената са преплетени, - все пак Михаил е духът, който най-здраво свързва кармата на човека със здравето и с болестта. Това отново е във връзка с факта, че силите на Михаил се проявяват не само космично, но изтръгват човека от тесните земни връзки и го възнасят на една духовна висота, на която той по-слабо от другите хора чувства земните връзки; поне чрез неговата карма той е предопределен за това - отново нещо, което има дълбоко влияние върху кармата на всеки отделен човек, който принадлежи към течението на Михаил. Виждате ли, през последната третина на 19-то столетие действително беше така, че хората силно можаха да почувстват, да доловят проникването на силите на Михаил в света - не става въпрос за нервни хора, а за душевно-духовно чувствителни хора.
към текста >>
И ако разглеждаме Михаил като дух, който стои в особена връзка със Слънцето и с всички слънчеви импулси, тогава ще ни стане още по-ясно, какво извън
ред
но дълбоко значение могат да имат тези импулси на Михаил именно за онези хора, които са изложени на тях, - духовното действа чак във физическия организъм.
И тези свръхземни сили винаги действат в кармическите взаимовръзки. Съществата на висшите йерархии действат с човека и върху човека; чрез това се изгражда кармата. И поради това, че силите на Михаил действат върху целия човек, те също са сили, които първоначално особено силно действат в кармата на човека. Силите на Гавраил действат много слабо, не съвсем никак, но много малко в същинската карма на човека; силите на Михаил действат силно в кармата на човека. Ето защо когато определени хора, а това всъщност сте всички вие, мои мили приятели, - са особено свързани с това течение на Михаил, тогава кармата на тези отделни хора може да бъде разбрана в същността си, само ако тя бъде мислена свързана с течението на Михаил.
И ако разглеждаме Михаил като дух, който стои в особена връзка със Слънцето и с всички слънчеви импулси, тогава ще ни стане още по-ясно, какво извънредно дълбоко значение могат да имат тези импулси на Михаил именно за онези хора, които са изложени на тях, - духовното действа чак във физическия организъм.
И повече отколкото е обичайно ние ще трябва да свързваме с кармата, физическите явления, изразяващи се в здраве и болест при хората намиращи се под влиянието на Михаил, отколкото при хората под влиянието на Гавраил, или при хората на Рафаел, или други подобни. Макар и Рафаел да е именно онзи дух, който стои във вътрешна връзка с лечебното изкуство - нещата във Вселената са преплетени, - все пак Михаил е духът, който най-здраво свързва кармата на човека със здравето и с болестта. Това отново е във връзка с факта, че силите на Михаил се проявяват не само космично, но изтръгват човека от тесните земни връзки и го възнасят на една духовна висота, на която той по-слабо от другите хора чувства земните връзки; поне чрез неговата карма той е предопределен за това - отново нещо, което има дълбоко влияние върху кармата на всеки отделен човек, който принадлежи към течението на Михаил. Виждате ли, през последната третина на 19-то столетие действително беше така, че хората силно можаха да почувстват, да доловят проникването на силите на Михаил в света - не става въпрос за нервни хора, а за душевно-духовно чувствителни хора. Това проникване на силите на Михаил в света се прояви при същинските хора на Михаил така, че те почувстваха някои неща, покрай които другите минаваха без да ги забележат, като имащи дълбоко значение и като решаващи в живота.
към текста >>
Това отново е във връзка с факта, че силите на Михаил се проявяват не само космично, но изтръгват човека от тесните земни връзки и го възнасят на една духовна висота, на която той по-слабо от другите хора чувства земните връзки; поне чрез неговата карма той е п
ред
оп
ред
елен за това - отново нещо, което има дълбоко влияние върху кармата на всеки отделен човек, който принадлежи към течението на Михаил.
Силите на Гавраил действат много слабо, не съвсем никак, но много малко в същинската карма на човека; силите на Михаил действат силно в кармата на човека. Ето защо когато определени хора, а това всъщност сте всички вие, мои мили приятели, - са особено свързани с това течение на Михаил, тогава кармата на тези отделни хора може да бъде разбрана в същността си, само ако тя бъде мислена свързана с течението на Михаил. И ако разглеждаме Михаил като дух, който стои в особена връзка със Слънцето и с всички слънчеви импулси, тогава ще ни стане още по-ясно, какво извънредно дълбоко значение могат да имат тези импулси на Михаил именно за онези хора, които са изложени на тях, - духовното действа чак във физическия организъм. И повече отколкото е обичайно ние ще трябва да свързваме с кармата, физическите явления, изразяващи се в здраве и болест при хората намиращи се под влиянието на Михаил, отколкото при хората под влиянието на Гавраил, или при хората на Рафаел, или други подобни. Макар и Рафаел да е именно онзи дух, който стои във вътрешна връзка с лечебното изкуство - нещата във Вселената са преплетени, - все пак Михаил е духът, който най-здраво свързва кармата на човека със здравето и с болестта.
Това отново е във връзка с факта, че силите на Михаил се проявяват не само космично, но изтръгват човека от тесните земни връзки и го възнасят на една духовна висота, на която той по-слабо от другите хора чувства земните връзки; поне чрез неговата карма той е предопределен за това - отново нещо, което има дълбоко влияние върху кармата на всеки отделен човек, който принадлежи към течението на Михаил.
Виждате ли, през последната третина на 19-то столетие действително беше така, че хората силно можаха да почувстват, да доловят проникването на силите на Михаил в света - не става въпрос за нервни хора, а за душевно-духовно чувствителни хора. Това проникване на силите на Михаил в света се прояви при същинските хора на Михаил така, че те почувстваха някои неща, покрай които другите минаваха без да ги забележат, като имащи дълбоко значение и като решаващи в живота. Преди всичко кармата на такива хора беше така устроена, че макар и те да не бяха наясно върху това, все пак долавяха онази борба, която завчера описах като борба между Михаил и Ариман. В днешната епоха Ариман има силно влияние върху хората, само когато по някакъв начин съществува отклоняване на съзнанието. Крайното явление е, да речем, безсилие или припадък или замъгляване на съзнанието, което трае по-дълго време.
към текста >>
П
ред
и всичко кармата на такива хора беше така устроена, че макар и те да не бяха наясно върху това, все пак долавяха онази борба, която завчера описах като борба между Михаил и Ариман.
И повече отколкото е обичайно ние ще трябва да свързваме с кармата, физическите явления, изразяващи се в здраве и болест при хората намиращи се под влиянието на Михаил, отколкото при хората под влиянието на Гавраил, или при хората на Рафаел, или други подобни. Макар и Рафаел да е именно онзи дух, който стои във вътрешна връзка с лечебното изкуство - нещата във Вселената са преплетени, - все пак Михаил е духът, който най-здраво свързва кармата на човека със здравето и с болестта. Това отново е във връзка с факта, че силите на Михаил се проявяват не само космично, но изтръгват човека от тесните земни връзки и го възнасят на една духовна висота, на която той по-слабо от другите хора чувства земните връзки; поне чрез неговата карма той е предопределен за това - отново нещо, което има дълбоко влияние върху кармата на всеки отделен човек, който принадлежи към течението на Михаил. Виждате ли, през последната третина на 19-то столетие действително беше така, че хората силно можаха да почувстват, да доловят проникването на силите на Михаил в света - не става въпрос за нервни хора, а за душевно-духовно чувствителни хора. Това проникване на силите на Михаил в света се прояви при същинските хора на Михаил така, че те почувстваха някои неща, покрай които другите минаваха без да ги забележат, като имащи дълбоко значение и като решаващи в живота.
Преди всичко кармата на такива хора беше така устроена, че макар и те да не бяха наясно върху това, все пак долавяха онази борба, която завчера описах като борба между Михаил и Ариман.
В днешната епоха Ариман има силно влияние върху хората, само когато по някакъв начин съществува отклоняване на съзнанието. Крайното явление е, да речем, безсилие или припадък или замъгляване на съзнанието, което трае по-дълго време. В такива моменти, когато човек изпада в едно размътване на съзнанието, ариманическите сили могат да действат особено силно върху него. Тогава те действат в него, той е изложен на тях. Но именно в тази последна третина на 19-и век, а именно във времето, което беше наближил края на Кали-Юга, следователно в последните години на миналото столетие, беше нещо наистина потресаващо да погледне човек зад сцената на външния физическо-сетивен свят, който се простира пред човешките сетива.
към текста >>
Но именно в тази последна третина на 19-и век, а именно във времето, което беше наближил края на Кали-Юга, следователно в последните години на миналото столетие, беше нещо наистина потресаващо да погледне човек зад сцената на външния физическо-сетивен свят, който се простира п
ред
човешките сетива.
Преди всичко кармата на такива хора беше така устроена, че макар и те да не бяха наясно върху това, все пак долавяха онази борба, която завчера описах като борба между Михаил и Ариман. В днешната епоха Ариман има силно влияние върху хората, само когато по някакъв начин съществува отклоняване на съзнанието. Крайното явление е, да речем, безсилие или припадък или замъгляване на съзнанието, което трае по-дълго време. В такива моменти, когато човек изпада в едно размътване на съзнанието, ариманическите сили могат да действат особено силно върху него. Тогава те действат в него, той е изложен на тях.
Но именно в тази последна третина на 19-и век, а именно във времето, което беше наближил края на Кали-Юга, следователно в последните години на миналото столетие, беше нещо наистина потресаващо да погледне човек зад сцената на външния физическо-сетивен свят, който се простира пред човешките сетива.
Непосредствено граничещо с този свят е онова, което ни показва много от тези исторически процеси, в които се намесват висшите, свръхсетивни същества. В тази последна третина на 19-то столетие, а именно в последното десетилетие, господството, фактическите взаимовръзки, цялата борба на Михаил бяха скрити само зад едно тънко було. Оттогава насам в известна степен Михаил води борба във външния свят. Касае се за това, че сега човек се нуждае от много по-голяма сила, за да вижда това, което съществува свръхсетивно, отколкото преди изтичането на Кали-Юга, когато още в миналото столетие, както казах, светът, граничещ непосредствено с физическия, беше закрит само с едно було и Михаил водеше борбата повече зад сцената. Но Михаил настоява, както ви казах, неговото господство безусловно да си пробие път.
към текста >>
Непос
ред
ствено граничещо с този свят е онова, което ни показва много от тези исторически процеси, в които се намесват висшите, свръхсетивни същества.
В днешната епоха Ариман има силно влияние върху хората, само когато по някакъв начин съществува отклоняване на съзнанието. Крайното явление е, да речем, безсилие или припадък или замъгляване на съзнанието, което трае по-дълго време. В такива моменти, когато човек изпада в едно размътване на съзнанието, ариманическите сили могат да действат особено силно върху него. Тогава те действат в него, той е изложен на тях. Но именно в тази последна третина на 19-и век, а именно във времето, което беше наближил края на Кали-Юга, следователно в последните години на миналото столетие, беше нещо наистина потресаващо да погледне човек зад сцената на външния физическо-сетивен свят, който се простира пред човешките сетива.
Непосредствено граничещо с този свят е онова, което ни показва много от тези исторически процеси, в които се намесват висшите, свръхсетивни същества.
В тази последна третина на 19-то столетие, а именно в последното десетилетие, господството, фактическите взаимовръзки, цялата борба на Михаил бяха скрити само зад едно тънко було. Оттогава насам в известна степен Михаил води борба във външния свят. Касае се за това, че сега човек се нуждае от много по-голяма сила, за да вижда това, което съществува свръхсетивно, отколкото преди изтичането на Кали-Юга, когато още в миналото столетие, както казах, светът, граничещ непосредствено с физическия, беше закрит само с едно було и Михаил водеше борбата повече зад сцената. Но Михаил настоява, както ви казах, неговото господство безусловно да си пробие път. Михаил е един силен дух и той изцяло се нуждае само от смели хора, вътрешно смели хора.
към текста >>
Касае се за това, че сега човек се нуждае от много по-голяма сила, за да вижда това, което съществува свръхсетивно, отколкото п
ред
и изтичането на Кали-Юга, когато още в миналото столетие, както казах, светът, граничещ непос
ред
ствено с физическия, беше закрит само с едно було и Михаил водеше борбата повече зад сцената.
Тогава те действат в него, той е изложен на тях. Но именно в тази последна третина на 19-и век, а именно във времето, което беше наближил края на Кали-Юга, следователно в последните години на миналото столетие, беше нещо наистина потресаващо да погледне човек зад сцената на външния физическо-сетивен свят, който се простира пред човешките сетива. Непосредствено граничещо с този свят е онова, което ни показва много от тези исторически процеси, в които се намесват висшите, свръхсетивни същества. В тази последна третина на 19-то столетие, а именно в последното десетилетие, господството, фактическите взаимовръзки, цялата борба на Михаил бяха скрити само зад едно тънко було. Оттогава насам в известна степен Михаил води борба във външния свят.
Касае се за това, че сега човек се нуждае от много по-голяма сила, за да вижда това, което съществува свръхсетивно, отколкото преди изтичането на Кали-Юга, когато още в миналото столетие, както казах, светът, граничещ непосредствено с физическия, беше закрит само с едно було и Михаил водеше борбата повече зад сцената.
Но Михаил настоява, както ви казах, неговото господство безусловно да си пробие път. Михаил е един силен дух и той изцяло се нуждае само от смели хора, вътрешно смели хора. И във всички тези взаимовръзки, които аз ви описах, в тази свръхсетивна школа през 15-и, 16-и, 17-и век, в онзи свръхсетивен култ в началото на 19-и век, между духовете, които участват, непрекъснато действат множество луциферически същества, необходими за тези взаимовръзки. Михаил се нуждае от луциферически същества, които съдействат, за да победи той полярната противоположност, да победи Ариман. Така че хората на Михаил вече също са поставени, - не можем да кажем в една борба, но в съвместната дейност на луциферически и ариманически импулси.
към текста >>
Тези неща много оп
ред
елено се показаха именно към края на миналото столетие.
Но Михаил настоява, както ви казах, неговото господство безусловно да си пробие път. Михаил е един силен дух и той изцяло се нуждае само от смели хора, вътрешно смели хора. И във всички тези взаимовръзки, които аз ви описах, в тази свръхсетивна школа през 15-и, 16-и, 17-и век, в онзи свръхсетивен култ в началото на 19-и век, между духовете, които участват, непрекъснато действат множество луциферически същества, необходими за тези взаимовръзки. Михаил се нуждае от луциферически същества, които съдействат, за да победи той полярната противоположност, да победи Ариман. Така че хората на Михаил вече също са поставени, - не можем да кажем в една борба, но в съвместната дейност на луциферически и ариманически импулси.
Тези неща много определено се показаха именно към края на миналото столетие.
Тогава не беше рядкост човек да успее да прозре през това, което нарекох було. Тогава се виждаше, колко силно Михаил трябва да се бори против Ариман и колко лесно беше да бъде отклонено съзнанието чрез луциферически влияния. Може би вие ще кажете: - Отклонения на съзнанието, припадъци не са толкова необикновено нещо. - Без съмнение, външно погледнато, те не са нещо необикновено; но те добиват значение чрез това, което настъпва като последствие, когато е налице отклоняване или замъгляване на съзнанието. Искам да ви дам един пример за това.
към текста >>
Но именно чрез тези неща непос
ред
ствено можем да погледнем от земния свят в духовния свят.
И всъщност след цялата тази подготовка, беше невъзможно този човек да не се запознае с тази личност по един, бих искал да кажа, напълно педантично-филистерски път. Но я вижте, през времето, когато трябваше да изживее това, този човек не беше способен да използва своето съзнание поради най-рафинирани отношения в кармата. Той изпадна в един вид сън, от който не можа да се събуди. Чрез това той бе възпрепятстван. Естествено на такива неща не се обръща особено силно внимание в обикновения живот.
Но именно чрез тези неща непосредствено можем да погледнем от земния свят в духовния свят.
И ако искаме обяснение на този факт, ние можем да кажем: - Онзи човек, който трябваше да се запознае с една личност от времето на възраждането и реформацията, би получил несъмнено едно извънредно силно лично впечатление, ако би изпитал именно това, което аз разказвам. Той не го изпита, мина, така да се каже, над него. Но в замяна на това през въпросното време този човек получи в една преобразена форма това, което би получил като впечатление от Михаиловия елемент. Той придоби именно разбиране - макар и несъзнателно - за Михаиловия елемент. Аз привеждам този малко парадоксален пример, за да ви покажа, по какви пътища Михаиловият елемент стига до хората.
към текста >>
И ако искаме обяснение на този факт, ние можем да кажем: - Онзи човек, който трябваше да се запознае с една личност от времето на възраждането и реформацията, би получил несъмнено едно извън
ред
но силно лично впечатление, ако би изпитал именно това, което аз разказвам.
Но я вижте, през времето, когато трябваше да изживее това, този човек не беше способен да използва своето съзнание поради най-рафинирани отношения в кармата. Той изпадна в един вид сън, от който не можа да се събуди. Чрез това той бе възпрепятстван. Естествено на такива неща не се обръща особено силно внимание в обикновения живот. Но именно чрез тези неща непосредствено можем да погледнем от земния свят в духовния свят.
И ако искаме обяснение на този факт, ние можем да кажем: - Онзи човек, който трябваше да се запознае с една личност от времето на възраждането и реформацията, би получил несъмнено едно извънредно силно лично впечатление, ако би изпитал именно това, което аз разказвам.
Той не го изпита, мина, така да се каже, над него. Но в замяна на това през въпросното време този човек получи в една преобразена форма това, което би получил като впечатление от Михаиловия елемент. Той придоби именно разбиране - макар и несъзнателно - за Михаиловия елемент. Аз привеждам този малко парадоксален пример, за да ви покажа, по какви пътища Михаиловият елемент стига до хората. И биха могли да се приведат много, много такива примери.
към текста >>
В други случаи някакво събитие, което би отклонило даден човек от Михаил, биваше възпрепятствано така, че идваше някой приятел или някой друг и отвеждаше съответния човек някъде другаде и неговото съзнание беше отвлечено по най-естествен, по най-филистерски начин, поради което той беше възпрепятстван да направи онова, което всъщност отначало му беше п
ред
оп
ред
елено кармически.
Аз привеждам този малко парадоксален пример, за да ви покажа, по какви пътища Михаиловият елемент стига до хората. И биха могли да се приведат много, много такива примери. Днес хората биха били напълно други, ако с мнозина от тях не биха се случили такива неща. Защото тези неща могат да се случат по стотици начини. В случая, който ви разказах съответният човек действително изпадна в един вид сънно състояние.
В други случаи някакво събитие, което би отклонило даден човек от Михаил, биваше възпрепятствано така, че идваше някой приятел или някой друг и отвеждаше съответния човек някъде другаде и неговото съзнание беше отвлечено по най-естествен, по най-филистерски начин, поради което той беше възпрепятстван да направи онова, което всъщност отначало му беше предопределено кармически.
През тези години се случваха най-силните вмешателства в обикновения нормален ход на кармата. И по правило тук може да се види, колко дълбоко се простират влиянията на Михаил. В множество случаи се оказва, че бе упражнено не само душевно влияние, но и проникващо вътре в тялото влияние при такива хора, които в тяхната карма трябваше да получат един тласък, понеже Михаил трябваше да проникне в земния сетивен свят през вратата на човешкото съзнание. Много интересно е да се види, как в 90-те години хора бяха вкарани в събития, които не представляват нищо друго, освен пътищата на Михаил от духовния свят във физическия свят. Защото трябва да размислите: Това, което като навлизане на Михаил във физическия свят стана в последната третина на 19-то столетие, вече от дълго време, още от началото на 40-те години на 19-и век се подготвяше в духовния свят.
към текста >>
Много интересно е да се види, как в 90-те години хора бяха вкарани в събития, които не п
ред
ставляват нищо друго, освен пътищата на Михаил от духовния свят във физическия свят.
В случая, който ви разказах съответният човек действително изпадна в един вид сънно състояние. В други случаи някакво събитие, което би отклонило даден човек от Михаил, биваше възпрепятствано така, че идваше някой приятел или някой друг и отвеждаше съответния човек някъде другаде и неговото съзнание беше отвлечено по най-естествен, по най-филистерски начин, поради което той беше възпрепятстван да направи онова, което всъщност отначало му беше предопределено кармически. През тези години се случваха най-силните вмешателства в обикновения нормален ход на кармата. И по правило тук може да се види, колко дълбоко се простират влиянията на Михаил. В множество случаи се оказва, че бе упражнено не само душевно влияние, но и проникващо вътре в тялото влияние при такива хора, които в тяхната карма трябваше да получат един тласък, понеже Михаил трябваше да проникне в земния сетивен свят през вратата на човешкото съзнание.
Много интересно е да се види, как в 90-те години хора бяха вкарани в събития, които не представляват нищо друго, освен пътищата на Михаил от духовния свят във физическия свят.
Защото трябва да размислите: Това, което като навлизане на Михаил във физическия свят стана в последната третина на 19-то столетие, вече от дълго време, още от началото на 40-те години на 19-и век се подготвяше в духовния свят. Бих искал да кажа, че Михаил и неговите сподвижници все повече и повече се приближаваха, и все повече и повече се показваше, че долу ще слязат хора, които в техните земни съдби са свързани с това, което е задача на Михаил - тук на Земята отново да поемат интелигентността, след като тя беше се изтръгнала от властта на Михаиловите отряди в свръхсетивната област. Във всичко това - вие можете да го видите вече от досегашните изявления - в крайна сметка е поставено антропософското движение. Защото антропософското движение е свързано с цялото това течение на Михаил, както се вижда от изложението, което направих досега. А сега разгледайте осветлените с тази светлина кармически връзки на отделни личности, които идват до антропософското движение чрез един вътрешен стремеж.
към текста >>
Поради това, че всичко, което описах е станало, ние живеем в една епоха, изпълнена с извън
ред
но важни решения, така че това стоене едни до други на хора антропософи и неантропософи днес е нещо твърде решаващо.
Но човек не може да влезе в Антропософското общество, - поне той не може да влезе така, че това влизане да бъде честно и дълбоко засягащо душата, - без неговата съдба дълбоко да бъде повлияна. И това става особено ясно тогава, когато наблюдаваме нещата, бих искал да кажа, в правилната светлина. Вземете един човек, който влиза в Антропософското общество или движение, който по-рано е имал някакви отношения с неантропософи, или който запазва тези отношения. Много по-значителна е разликата между този, който е вътре в обществото, и този, който се намира вън или остава вън, отколкото иначе в някои други общности. Тук съществуват два вида връзки.
Поради това, че всичко, което описах е станало, ние живеем в една епоха, изпълнена с извънредно важни решения, така че това стоене едни до други на хора антропософи и неантропософи днес е нещо твърде решаващо.
За онзи, който се намира вътре в Антропософското общество се касае или за развързването на една стара карма, или за изтъкаването на една нова карма с този, който се намира вън от Антропософското общество. А това са големи разлики. Да предположим, че един антропософ е близък с един неантропософ. В такъв случай може да се касае за това, антропософът да има да разрешава стари кармически връзки с неантропософа, или може да се касае за другото, неантропософът да завърже с антропософа кармически връзки за бъдещето. Поне тези два случая са единствените - естествено различно устроени, - които можах да наблюдавам; вън от тях няма никакъв друг случай.
към текста >>
Да п
ред
положим, че един антропософ е близък с един неантропософ.
Много по-значителна е разликата между този, който е вътре в обществото, и този, който се намира вън или остава вън, отколкото иначе в някои други общности. Тук съществуват два вида връзки. Поради това, че всичко, което описах е станало, ние живеем в една епоха, изпълнена с извънредно важни решения, така че това стоене едни до други на хора антропософи и неантропософи днес е нещо твърде решаващо. За онзи, който се намира вътре в Антропософското общество се касае или за развързването на една стара карма, или за изтъкаването на една нова карма с този, който се намира вън от Антропософското общество. А това са големи разлики.
Да предположим, че един антропософ е близък с един неантропософ.
В такъв случай може да се касае за това, антропософът да има да разрешава стари кармически връзки с неантропософа, или може да се касае за другото, неантропософът да завърже с антропософа кармически връзки за бъдещето. Поне тези два случая са единствените - естествено различно устроени, - които можах да наблюдавам; вън от тях няма никакъв друг случай. Обаче от това следва, така да се каже, че или се действа върху неантропософи в смисъл, те да дойдат в общността на Михаил, или пък се действа така, че онези, които не принадлежат на общността на Михаил, се избягват от нея. Това е времето на великите решения, онази велика криза, за която всъщност говорят свещените книги на всички времена и която се отнася всъщност за нашето време. Защото това е именно особеното на импулсите на Михаил, че те се решаващи и че те стават решаващи точно в нашата епоха.
към текста >>
Хората, които в тяхното настоящо въплъщение приемат чрез антропософията импулсите на Михаил, променят цялото тяхно същество като приемат в себе си импулсите на Михаил, така че това разпростира своето влияние далеч извън онези сили, които иначе се оп
ред
елят само чрез расови и народностни връзки.
В такъв случай може да се касае за това, антропософът да има да разрешава стари кармически връзки с неантропософа, или може да се касае за другото, неантропософът да завърже с антропософа кармически връзки за бъдещето. Поне тези два случая са единствените - естествено различно устроени, - които можах да наблюдавам; вън от тях няма никакъв друг случай. Обаче от това следва, така да се каже, че или се действа върху неантропософи в смисъл, те да дойдат в общността на Михаил, или пък се действа така, че онези, които не принадлежат на общността на Михаил, се избягват от нея. Това е времето на великите решения, онази велика криза, за която всъщност говорят свещените книги на всички времена и която се отнася всъщност за нашето време. Защото това е именно особеното на импулсите на Михаил, че те се решаващи и че те стават решаващи точно в нашата епоха.
Хората, които в тяхното настоящо въплъщение приемат чрез антропософията импулсите на Михаил, променят цялото тяхно същество като приемат в себе си импулсите на Михаил, така че това разпростира своето влияние далеч извън онези сили, които иначе се определят само чрез расови и народностни връзки.
Помислете само, колко силно може да се говори за това: - Тук имаме принадлежащ към даден народ човек - русин, французин, англичанин, германец. Ние поставяме хората на определено място когато размисляме, когато ги виждаме, къде може да принадлежат. Ние ще считаме за важно, когато погледнем един човек, че той е турчин, руснак и т. н.. При тези, който днес действително приемат антропософията като тяхна най-дълбока жизнена сила, които я приемат действително с вътрешна душевна сила, с импулсивност на сърцето, такива разлики не ще имат вече никакъв смисъл, когато те отново ще слязат на Земята. Хората ще кажат: - Откъде е този човек?
към текста >>
Ние поставяме хората на оп
ред
елено място когато размисляме, когато ги виждаме, къде може да принадлежат.
Обаче от това следва, така да се каже, че или се действа върху неантропософи в смисъл, те да дойдат в общността на Михаил, или пък се действа така, че онези, които не принадлежат на общността на Михаил, се избягват от нея. Това е времето на великите решения, онази велика криза, за която всъщност говорят свещените книги на всички времена и която се отнася всъщност за нашето време. Защото това е именно особеното на импулсите на Михаил, че те се решаващи и че те стават решаващи точно в нашата епоха. Хората, които в тяхното настоящо въплъщение приемат чрез антропософията импулсите на Михаил, променят цялото тяхно същество като приемат в себе си импулсите на Михаил, така че това разпростира своето влияние далеч извън онези сили, които иначе се определят само чрез расови и народностни връзки. Помислете само, колко силно може да се говори за това: - Тук имаме принадлежащ към даден народ човек - русин, французин, англичанин, германец.
Ние поставяме хората на определено място когато размисляме, когато ги виждаме, къде може да принадлежат.
Ние ще считаме за важно, когато погледнем един човек, че той е турчин, руснак и т. н.. При тези, който днес действително приемат антропософията като тяхна най-дълбока жизнена сила, които я приемат действително с вътрешна душевна сила, с импулсивност на сърцето, такива разлики не ще имат вече никакъв смисъл, когато те отново ще слязат на Земята. Хората ще кажат: - Откъде е този човек? Той не е от един народ, не е от една раса, той е такъв, като че е израснал от всички раси и народи. Виждате ли, когато последния път Михаил господстваше на Земята, тогава, по времето на Александър Велики, се касаеше за това, гръцката култура да бъде разпространена космополитично, да бъде пренесена навсякъде.
към текста >>
Чрез походите на Александър Велики тогава станаха извън
ред
но много неща за изравняването на хората, за разпространението на нещо общо.
Ние ще считаме за важно, когато погледнем един човек, че той е турчин, руснак и т. н.. При тези, който днес действително приемат антропософията като тяхна най-дълбока жизнена сила, които я приемат действително с вътрешна душевна сила, с импулсивност на сърцето, такива разлики не ще имат вече никакъв смисъл, когато те отново ще слязат на Земята. Хората ще кажат: - Откъде е този човек? Той не е от един народ, не е от една раса, той е такъв, като че е израснал от всички раси и народи. Виждате ли, когато последния път Михаил господстваше на Земята, тогава, по времето на Александър Велики, се касаеше за това, гръцката култура да бъде разпространена космополитично, да бъде пренесена навсякъде.
Чрез походите на Александър Велики тогава станаха извънредно много неща за изравняването на хората, за разпространението на нещо общо.
Но това не можеше още да проникне съвсем дълбоко, понеже Михаил още управляваше космическата интелигентност. Сега интелигентността е на Земята. Сега това е дълбоко проникващо, то засяга също и земното естество на човека. За първи път се подготвя духовното да стане сила, образуваща раса. И ще дойде времето, когато хората не ще могат вече да казват: - Човекът изглежда така, следователно той принадлежи на еди кой си народ, на еди коя си раса, той е турчин, арабин, англичанин, руснак или германец; - а те ще трябва да казват: - В един минал живот човекът е изпитал силен стремеж към духовното в смисъла на Михаил.
към текста >>
Така че онова, което е повлияно от Михаил, се явява като непос
ред
ствено физически творящо, като даващо физическа форма.
Но това не можеше още да проникне съвсем дълбоко, понеже Михаил още управляваше космическата интелигентност. Сега интелигентността е на Земята. Сега това е дълбоко проникващо, то засяга също и земното естество на човека. За първи път се подготвя духовното да стане сила, образуваща раса. И ще дойде времето, когато хората не ще могат вече да казват: - Човекът изглежда така, следователно той принадлежи на еди кой си народ, на еди коя си раса, той е турчин, арабин, англичанин, руснак или германец; - а те ще трябва да казват: - В един минал живот човекът е изпитал силен стремеж към духовното в смисъла на Михаил.
Така че онова, което е повлияно от Михаил, се явява като непосредствено физически творящо, като даващо физическа форма.
Това обаче тогава е нещо, което се внедрява дълбоко, дълбоко в кармата на отделния човек. Оттук идва и съдбата на онези, които са честни антропософи: да не могат да се справят добре със света - и въпреки това необходимостта да пристъпват сериозно, в пълна сериозност към света. Аз посочих, как онези хора, които изцяло стоят в антропософското движение, ще дойдат отново на Земята в края на настоящето столетие, че тогава с тях ще се обединят и други, защото именно чрез това ще трябва да се реши спасението на Земята, на земната цивилизация от разложение. Тази е, бих искал да кажа, мисията на антропософското движение, която от една страна подтиска сърцето, а от друга страна е вълнуваща и одушевяваща мисия на антропософското движение. Към тази мисия трябва да бъде насочен погледът.
към текста >>
Първо онези хора, които идват в Антропософското общество са направо п
ред
оп
ред
елени да изживеят кармата по-тежко отколкото други хора.
Оттук идва и съдбата на онези, които са честни антропософи: да не могат да се справят добре със света - и въпреки това необходимостта да пристъпват сериозно, в пълна сериозност към света. Аз посочих, как онези хора, които изцяло стоят в антропософското движение, ще дойдат отново на Земята в края на настоящето столетие, че тогава с тях ще се обединят и други, защото именно чрез това ще трябва да се реши спасението на Земята, на земната цивилизация от разложение. Тази е, бих искал да кажа, мисията на антропософското движение, която от една страна подтиска сърцето, а от друга страна е вълнуваща и одушевяваща мисия на антропософското движение. Към тази мисия трябва да бъде насочен погледът. Тук обаче е абсолютно необходимо човек като антропософ да знае, че в това положение кармата се изживява по-трудно от антропософа отколкото от другите хора.
Първо онези хора, които идват в Антропософското общество са направо предопределени да изживеят кармата по-тежко отколкото други хора.
И ако човек иска да заобиколи това тежко изживяване, ако той иска да изживее своята карма удобно, това си отмъщава на някаква страна. Човек трябва да може да бъде антропософ и в изживяването на кармата; той трябва внимателно да може да наблюдава кармическите изживявания, за да бъде истински антропософ. Удобното изживяване на кармата, волята да изживеем кармата удобно, води после именно до това, че тя си отмъщава чрез физическо заболяване, чрез физически нещастия и други подобни. Тези по-фини връзки на живота трябва да се опознаят; тогава с тези по-интимни връзки човек вижда и нещо друго. И най-добрата подготовка да се вижда действително духовно е, когато погледът се насочи върху тези по-интимни връзки в живота.
към текста >>
Но извън
ред
но важно е човек да се занимава с това, което става по-интимно във връзките на съдбата, които той може да наблюдава.
Човек трябва да може да бъде антропософ и в изживяването на кармата; той трябва внимателно да може да наблюдава кармическите изживявания, за да бъде истински антропософ. Удобното изживяване на кармата, волята да изживеем кармата удобно, води после именно до това, че тя си отмъщава чрез физическо заболяване, чрез физически нещастия и други подобни. Тези по-фини връзки на живота трябва да се опознаят; тогава с тези по-интимни връзки човек вижда и нещо друго. И най-добрата подготовка да се вижда действително духовно е, когато погледът се насочи върху тези по-интимни връзки в живота. Не е добър принцип човек по мъглив начин да иска да развие всевъзможни аномални визионерни състояния.
Но извънредно важно е човек да се занимава с това, което става по-интимно във връзките на съдбата, които той може да наблюдава.
Не виждаме ли да става наша карма, мои мили приятели, това, че живеем или сме живели до хора, които са вътрешно абсолютно възпрепятствани да достигнат до антропософията, възпрепятствани са вътрешно въпреки всичко, което може би им бива поднесено или по-добре казано, би могло да им бъде поднесено от нас като антропософия, ако биха пожелали да го приемат? Това ние добре виждаме. Това е нещо, което абсолютно принадлежи към великото решение в настоящия живот. И онова, което се разиграва тук, се превръща в нещо кармически важно както за този, който после идва в Антропософското движение, така и за онзи, който остава вън от него, това се превръща в нещо извънредно важно. Защото нека си представим, че тези хора се срещнат отново в едно бъдеще въплъщение - нали това, което ни се случва в бъдещи въплъщения, се подготвя още в настоящето въплъщение - тогава тази среща, именно с хора, към които се намираме в такова отношение, каквото сега охарактеризирах, ще бъде такава, че съществуващата иначе отчужденост ще се увеличи.
към текста >>
И онова, което се разиграва тук, се превръща в нещо кармически важно както за този, който после идва в Антропософското движение, така и за онзи, който остава вън от него, това се превръща в нещо извън
ред
но важно.
Не е добър принцип човек по мъглив начин да иска да развие всевъзможни аномални визионерни състояния. Но извънредно важно е човек да се занимава с това, което става по-интимно във връзките на съдбата, които той може да наблюдава. Не виждаме ли да става наша карма, мои мили приятели, това, че живеем или сме живели до хора, които са вътрешно абсолютно възпрепятствани да достигнат до антропософията, възпрепятствани са вътрешно въпреки всичко, което може би им бива поднесено или по-добре казано, би могло да им бъде поднесено от нас като антропософия, ако биха пожелали да го приемат? Това ние добре виждаме. Това е нещо, което абсолютно принадлежи към великото решение в настоящия живот.
И онова, което се разиграва тук, се превръща в нещо кармически важно както за този, който после идва в Антропософското движение, така и за онзи, който остава вън от него, това се превръща в нещо извънредно важно.
Защото нека си представим, че тези хора се срещнат отново в едно бъдеще въплъщение - нали това, което ни се случва в бъдещи въплъщения, се подготвя още в настоящето въплъщение - тогава тази среща, именно с хора, към които се намираме в такова отношение, каквото сега охарактеризирах, ще бъде такава, че съществуващата иначе отчужденост ще се увеличи. Защото Михаил действа също и във физическите симпатии и антипатии. Обаче всичко това се подготвя още отсега, то се подготвя още отсега за всеки отделен антропософ. Ето защо извънредно важно за антропософа е да обгърне с поглед тези кармически връзки, тези кармически отношения, които се създават между него и неантропософите. Тук стават именно неща, които достигат горе чак до непосредствената по-висша от нас йерархия.
към текста >>
Защото нека си п
ред
ставим, че тези хора се срещнат отново в едно бъдеще въплъщение - нали това, което ни се случва в бъдещи въплъщения, се подготвя още в настоящето въплъщение - тогава тази среща, именно с хора, към които се намираме в такова отношение, каквото сега охарактеризирах, ще бъде такава, че съществуващата иначе отчужденост ще се увеличи.
Но извънредно важно е човек да се занимава с това, което става по-интимно във връзките на съдбата, които той може да наблюдава. Не виждаме ли да става наша карма, мои мили приятели, това, че живеем или сме живели до хора, които са вътрешно абсолютно възпрепятствани да достигнат до антропософията, възпрепятствани са вътрешно въпреки всичко, което може би им бива поднесено или по-добре казано, би могло да им бъде поднесено от нас като антропософия, ако биха пожелали да го приемат? Това ние добре виждаме. Това е нещо, което абсолютно принадлежи към великото решение в настоящия живот. И онова, което се разиграва тук, се превръща в нещо кармически важно както за този, който после идва в Антропософското движение, така и за онзи, който остава вън от него, това се превръща в нещо извънредно важно.
Защото нека си представим, че тези хора се срещнат отново в едно бъдеще въплъщение - нали това, което ни се случва в бъдещи въплъщения, се подготвя още в настоящето въплъщение - тогава тази среща, именно с хора, към които се намираме в такова отношение, каквото сега охарактеризирах, ще бъде такава, че съществуващата иначе отчужденост ще се увеличи.
Защото Михаил действа също и във физическите симпатии и антипатии. Обаче всичко това се подготвя още отсега, то се подготвя още отсега за всеки отделен антропософ. Ето защо извънредно важно за антропософа е да обгърне с поглед тези кармически връзки, тези кармически отношения, които се създават между него и неантропософите. Тук стават именно неща, които достигат горе чак до непосредствената по-висша от нас йерархия. Защото виждате ли, съществува един еквивалент на това, което аз описах: че импулсите на Михаил се явяват като образуващи раса; съществува един еквивалент на това.
към текста >>
Ето защо извън
ред
но важно за антропософа е да обгърне с поглед тези кармически връзки, тези кармически отношения, които се създават между него и неантропософите.
Това е нещо, което абсолютно принадлежи към великото решение в настоящия живот. И онова, което се разиграва тук, се превръща в нещо кармически важно както за този, който после идва в Антропософското движение, така и за онзи, който остава вън от него, това се превръща в нещо извънредно важно. Защото нека си представим, че тези хора се срещнат отново в едно бъдеще въплъщение - нали това, което ни се случва в бъдещи въплъщения, се подготвя още в настоящето въплъщение - тогава тази среща, именно с хора, към които се намираме в такова отношение, каквото сега охарактеризирах, ще бъде такава, че съществуващата иначе отчужденост ще се увеличи. Защото Михаил действа също и във физическите симпатии и антипатии. Обаче всичко това се подготвя още отсега, то се подготвя още отсега за всеки отделен антропософ.
Ето защо извънредно важно за антропософа е да обгърне с поглед тези кармически връзки, тези кармически отношения, които се създават между него и неантропософите.
Тук стават именно неща, които достигат горе чак до непосредствената по-висша от нас йерархия. Защото виждате ли, съществува един еквивалент на това, което аз описах: че импулсите на Михаил се явяват като образуващи раса; съществува един еквивалент на това. Да вземем случая, когато кармата е такава, че някоя личност е обхваната в най-превъзходния смисъл от антропософските импулси, обзета е със сърце и ум, бих искал да кажа, с дух и душа. Но тогава е необходимо нещо, което изказано звучи странно, парадоксално; но то е необходимо: Тогава неговият Ангел трябва да научи нещо. И това, виждате ли, е нещо извънредно важно.
към текста >>
Тук стават именно неща, които достигат горе чак до непос
ред
ствената по-висша от нас йерархия.
И онова, което се разиграва тук, се превръща в нещо кармически важно както за този, който после идва в Антропософското движение, така и за онзи, който остава вън от него, това се превръща в нещо извънредно важно. Защото нека си представим, че тези хора се срещнат отново в едно бъдеще въплъщение - нали това, което ни се случва в бъдещи въплъщения, се подготвя още в настоящето въплъщение - тогава тази среща, именно с хора, към които се намираме в такова отношение, каквото сега охарактеризирах, ще бъде такава, че съществуващата иначе отчужденост ще се увеличи. Защото Михаил действа също и във физическите симпатии и антипатии. Обаче всичко това се подготвя още отсега, то се подготвя още отсега за всеки отделен антропософ. Ето защо извънредно важно за антропософа е да обгърне с поглед тези кармически връзки, тези кармически отношения, които се създават между него и неантропософите.
Тук стават именно неща, които достигат горе чак до непосредствената по-висша от нас йерархия.
Защото виждате ли, съществува един еквивалент на това, което аз описах: че импулсите на Михаил се явяват като образуващи раса; съществува един еквивалент на това. Да вземем случая, когато кармата е такава, че някоя личност е обхваната в най-превъзходния смисъл от антропософските импулси, обзета е със сърце и ум, бих искал да кажа, с дух и душа. Но тогава е необходимо нещо, което изказано звучи странно, парадоксално; но то е необходимо: Тогава неговият Ангел трябва да научи нещо. И това, виждате ли, е нещо извънредно важно. Съдбата на антропософите, която се разиграва между антропософи и неантропософи, хвърля своите вълни вътре в света на Ангелите.
към текста >>
И това, виждате ли, е нещо извън
ред
но важно.
Ето защо извънредно важно за антропософа е да обгърне с поглед тези кармически връзки, тези кармически отношения, които се създават между него и неантропософите. Тук стават именно неща, които достигат горе чак до непосредствената по-висша от нас йерархия. Защото виждате ли, съществува един еквивалент на това, което аз описах: че импулсите на Михаил се явяват като образуващи раса; съществува един еквивалент на това. Да вземем случая, когато кармата е такава, че някоя личност е обхваната в най-превъзходния смисъл от антропософските импулси, обзета е със сърце и ум, бих искал да кажа, с дух и душа. Но тогава е необходимо нещо, което изказано звучи странно, парадоксално; но то е необходимо: Тогава неговият Ангел трябва да научи нещо.
И това, виждате ли, е нещо извънредно важно.
Съдбата на антропософите, която се разиграва между антропософи и неантропософи, хвърля своите вълни вътре в света на Ангелите. Това води чак до едно разделяне на духовете в света на Ангелите. Ангелът, който придружава антропософа до следващите въплъщения се научава да се ориентира още по-дълбоко в духовните царства, отколкото можеше да стори това по-рано. А Ангелът, който принадлежи на другия, който не може да влезе в антропософското движение, потъва надолу. И първо може да се види в съдбата на Ангелите, как става великото разделяне.
към текста >>
Едната група са такива хора, които още внасят знание от старото езичество и са се развили по-нататък, започвайки от езичеството, без да имат много опитност за онова християнско развитие, което е станало още във времето на Кали-Юга, сега те се врастват в онова християнство, което отново трябва да бъде космическо християнство; следователно те са езически п
ред
разположени души, които всъщност едва сега се врастват в християнството.
Докато тук на Земята се извършва образуването на общността на Михаил, ние можем да видим над това, което тук се образува като общност на Михаил, възлизащи Ангели /виж рис. жълто/ и слизащи Ангели /зелено/. Табела 7 Всъщност когато днес гледаме по-надълбоко в света, ние непрестанно можем да наблюдаваме тези течения, които имат в себе си нещо разтърсващо сърцето. Аз казах: - Онези, които идват в Антропософското общество, се делят на две групи.
Едната група са такива хора, които още внасят знание от старото езичество и са се развили по-нататък, започвайки от езичеството, без да имат много опитност за онова християнско развитие, което е станало още във времето на Кали-Юга, сега те се врастват в онова християнство, което отново трябва да бъде космическо християнство; следователно те са езически предразположени души, които всъщност едва сега се врастват в християнството.
Другата група са такива души, които повече са уморени от християнството (уморени от езичеството?)[1], но не си признават това, които от самото начало се врастват в антропософското движение поради неговия християнски характер, при което те се врастват не толкова дълбоко в това, което е антропософска космология, антропософска антропология и т. н., а се врастват повече в абстрактно религиозното. Тези две групи ясно се различават една от друга. Онази група, която, така да се каже, е още езически предразположена, изпитва особена необходимост с цялата интензивност да обхване носещите сили на антропософията, така да се каже, без да се оставя да бъде отклонена от някакви съображения, да върви в посоката на тези носещи антропософски сили. Всичко това са неща, които всъщност, трябва добре да се влеят в сърцата; но те трябва да се влеят в сърцата на антропософите. Само тогава ще бъде възможен един действителен съвместен живот сред Антропософското общество на основата на конкретната антропософия.
към текста >>
Онази група, която, така да се каже, е още езически п
ред
разположена, изпитва особена необходимост с цялата интензивност да обхване носещите сили на антропософията, така да се каже, без да се оставя да бъде отклонена от някакви съображения, да върви в посоката на тези носещи антропософски сили.
Всъщност когато днес гледаме по-надълбоко в света, ние непрестанно можем да наблюдаваме тези течения, които имат в себе си нещо разтърсващо сърцето. Аз казах: - Онези, които идват в Антропософското общество, се делят на две групи. Едната група са такива хора, които още внасят знание от старото езичество и са се развили по-нататък, започвайки от езичеството, без да имат много опитност за онова християнско развитие, което е станало още във времето на Кали-Юга, сега те се врастват в онова християнство, което отново трябва да бъде космическо християнство; следователно те са езически предразположени души, които всъщност едва сега се врастват в християнството. Другата група са такива души, които повече са уморени от християнството (уморени от езичеството?)[1], но не си признават това, които от самото начало се врастват в антропософското движение поради неговия християнски характер, при което те се врастват не толкова дълбоко в това, което е антропософска космология, антропософска антропология и т. н., а се врастват повече в абстрактно религиозното. Тези две групи ясно се различават една от друга.
Онази група, която, така да се каже, е още езически предразположена, изпитва особена необходимост с цялата интензивност да обхване носещите сили на антропософията, така да се каже, без да се оставя да бъде отклонена от някакви съображения, да върви в посоката на тези носещи антропософски сили.
Всичко това са неща, които всъщност, трябва добре да се влеят в сърцата; но те трябва да се влеят в сърцата на антропософите. Само тогава ще бъде възможен един действителен съвместен живот сред Антропософското общество на основата на конкретната антропософия. Защото когато повече езически устроените души проявяват техните сили, които в това въплъщение дълбоко са залегнали в основата на душите и които при някои хора трудно успяват да се изявят, - когато тези души проявят техните сили, тогава над цялото Антропософско общество ще се разпростре атмосфера на напредък напълно в смисъла на Михаил. Но тогава трябва да имаме смелостта да вникнем именно в тази силна борба, която се води между това, което Михаил трябва да предприеме за овладяване на своята велика задача, и това, което Ариман постоянно противопоставя. Ариман е обхванал първо определени тенденции в развитието на цивилизацията, за да ги постави в своя служба.
към текста >>
Само тогава ще бъде възможен един действителен съвместен живот с
ред
Антропософското общество на основата на конкретната антропософия.
Едната група са такива хора, които още внасят знание от старото езичество и са се развили по-нататък, започвайки от езичеството, без да имат много опитност за онова християнско развитие, което е станало още във времето на Кали-Юга, сега те се врастват в онова християнство, което отново трябва да бъде космическо християнство; следователно те са езически предразположени души, които всъщност едва сега се врастват в християнството. Другата група са такива души, които повече са уморени от християнството (уморени от езичеството?)[1], но не си признават това, които от самото начало се врастват в антропософското движение поради неговия християнски характер, при което те се врастват не толкова дълбоко в това, което е антропософска космология, антропософска антропология и т. н., а се врастват повече в абстрактно религиозното. Тези две групи ясно се различават една от друга. Онази група, която, така да се каже, е още езически предразположена, изпитва особена необходимост с цялата интензивност да обхване носещите сили на антропософията, така да се каже, без да се оставя да бъде отклонена от някакви съображения, да върви в посоката на тези носещи антропософски сили. Всичко това са неща, които всъщност, трябва добре да се влеят в сърцата; но те трябва да се влеят в сърцата на антропософите.
Само тогава ще бъде възможен един действителен съвместен живот сред Антропософското общество на основата на конкретната антропософия.
Защото когато повече езически устроените души проявяват техните сили, които в това въплъщение дълбоко са залегнали в основата на душите и които при някои хора трудно успяват да се изявят, - когато тези души проявят техните сили, тогава над цялото Антропософско общество ще се разпростре атмосфера на напредък напълно в смисъла на Михаил. Но тогава трябва да имаме смелостта да вникнем именно в тази силна борба, която се води между това, което Михаил трябва да предприеме за овладяване на своята велика задача, и това, което Ариман постоянно противопоставя. Ариман е обхванал първо определени тенденции в развитието на цивилизацията, за да ги постави в своя служба. Помислете само, че овладяването на интелигентността от страна на хората е станало възможно едва в 15-то столетие, откакто Съзнателната душа се развива в човека; защото тя е притежание на човека, тя може да си усвои интелигентността. Едва от онова време насам хората са добили това, които ги кара така много да се гордеят с тази лично действаща интелигентност.
към текста >>
Защото когато повече езически устроените души проявяват техните сили, които в това въплъщение дълбоко са залегнали в основата на душите и които при някои хора трудно успяват да се изявят, - когато тези души проявят техните сили, тогава над цялото Антропософско общество ще се разпростре атмосфера на нап
ред
ък напълно в смисъла на Михаил.
Другата група са такива души, които повече са уморени от християнството (уморени от езичеството?)[1], но не си признават това, които от самото начало се врастват в антропософското движение поради неговия християнски характер, при което те се врастват не толкова дълбоко в това, което е антропософска космология, антропософска антропология и т. н., а се врастват повече в абстрактно религиозното. Тези две групи ясно се различават една от друга. Онази група, която, така да се каже, е още езически предразположена, изпитва особена необходимост с цялата интензивност да обхване носещите сили на антропософията, така да се каже, без да се оставя да бъде отклонена от някакви съображения, да върви в посоката на тези носещи антропософски сили. Всичко това са неща, които всъщност, трябва добре да се влеят в сърцата; но те трябва да се влеят в сърцата на антропософите. Само тогава ще бъде възможен един действителен съвместен живот сред Антропософското общество на основата на конкретната антропософия.
Защото когато повече езически устроените души проявяват техните сили, които в това въплъщение дълбоко са залегнали в основата на душите и които при някои хора трудно успяват да се изявят, - когато тези души проявят техните сили, тогава над цялото Антропософско общество ще се разпростре атмосфера на напредък напълно в смисъла на Михаил.
Но тогава трябва да имаме смелостта да вникнем именно в тази силна борба, която се води между това, което Михаил трябва да предприеме за овладяване на своята велика задача, и това, което Ариман постоянно противопоставя. Ариман е обхванал първо определени тенденции в развитието на цивилизацията, за да ги постави в своя служба. Помислете само, че овладяването на интелигентността от страна на хората е станало възможно едва в 15-то столетие, откакто Съзнателната душа се развива в човека; защото тя е притежание на човека, тя може да си усвои интелигентността. Едва от онова време насам хората са добили това, които ги кара така много да се гордеят с тази лично действаща интелигентност. Опитайте се да направите една малка сметка, която обаче обхваща нещо страшно голямо, но само пространствено голямо, опитайте се да направите една малка сметка, мои мили приятели.
към текста >>
Но тогава трябва да имаме смелостта да вникнем именно в тази силна борба, която се води между това, което Михаил трябва да п
ред
приеме за овладяване на своята велика задача, и това, което Ариман постоянно противопоставя.
Тези две групи ясно се различават една от друга. Онази група, която, така да се каже, е още езически предразположена, изпитва особена необходимост с цялата интензивност да обхване носещите сили на антропософията, така да се каже, без да се оставя да бъде отклонена от някакви съображения, да върви в посоката на тези носещи антропософски сили. Всичко това са неща, които всъщност, трябва добре да се влеят в сърцата; но те трябва да се влеят в сърцата на антропософите. Само тогава ще бъде възможен един действителен съвместен живот сред Антропософското общество на основата на конкретната антропософия. Защото когато повече езически устроените души проявяват техните сили, които в това въплъщение дълбоко са залегнали в основата на душите и които при някои хора трудно успяват да се изявят, - когато тези души проявят техните сили, тогава над цялото Антропософско общество ще се разпростре атмосфера на напредък напълно в смисъла на Михаил.
Но тогава трябва да имаме смелостта да вникнем именно в тази силна борба, която се води между това, което Михаил трябва да предприеме за овладяване на своята велика задача, и това, което Ариман постоянно противопоставя.
Ариман е обхванал първо определени тенденции в развитието на цивилизацията, за да ги постави в своя служба. Помислете само, че овладяването на интелигентността от страна на хората е станало възможно едва в 15-то столетие, откакто Съзнателната душа се развива в човека; защото тя е притежание на човека, тя може да си усвои интелигентността. Едва от онова време насам хората са добили това, които ги кара така много да се гордеят с тази лично действаща интелигентност. Опитайте се да направите една малка сметка, която обаче обхваща нещо страшно голямо, но само пространствено голямо, опитайте се да направите една малка сметка, мои мили приятели. Сборувайте така в мисли всичко това, което днес е мислено от всички писатели на вестници в един ден по цялата Земя, за да се издадат вестниците.
към текста >>
Ариман е обхванал първо оп
ред
елени тенденции в развитието на цивилизацията, за да ги постави в своя служба.
Онази група, която, така да се каже, е още езически предразположена, изпитва особена необходимост с цялата интензивност да обхване носещите сили на антропософията, така да се каже, без да се оставя да бъде отклонена от някакви съображения, да върви в посоката на тези носещи антропософски сили. Всичко това са неща, които всъщност, трябва добре да се влеят в сърцата; но те трябва да се влеят в сърцата на антропософите. Само тогава ще бъде възможен един действителен съвместен живот сред Антропософското общество на основата на конкретната антропософия. Защото когато повече езически устроените души проявяват техните сили, които в това въплъщение дълбоко са залегнали в основата на душите и които при някои хора трудно успяват да се изявят, - когато тези души проявят техните сили, тогава над цялото Антропософско общество ще се разпростре атмосфера на напредък напълно в смисъла на Михаил. Но тогава трябва да имаме смелостта да вникнем именно в тази силна борба, която се води между това, което Михаил трябва да предприеме за овладяване на своята велика задача, и това, което Ариман постоянно противопоставя.
Ариман е обхванал първо определени тенденции в развитието на цивилизацията, за да ги постави в своя служба.
Помислете само, че овладяването на интелигентността от страна на хората е станало възможно едва в 15-то столетие, откакто Съзнателната душа се развива в човека; защото тя е притежание на човека, тя може да си усвои интелигентността. Едва от онова време насам хората са добили това, които ги кара така много да се гордеят с тази лично действаща интелигентност. Опитайте се да направите една малка сметка, която обаче обхваща нещо страшно голямо, но само пространствено голямо, опитайте се да направите една малка сметка, мои мили приятели. Сборувайте така в мисли всичко това, което днес е мислено от всички писатели на вестници в един ден по цялата Земя, за да се издадат вестниците. Моля, обгърнете с поглед това.
към текста >>
П
ред
ставете си 13-то столетие.
н.. Обгърнете с поглед това, което се разлива тук като лична интелигентност в света. А сега върнете се няколко столетия назад в миналото, идете назад в 13-то столетие и обгърнете с поглед, дали там изобщо съществува нещо подобно. То съвсем не съществува там. Но аз бих искал да ви дам още една друга задача. Помислете - днес е неделя, съществува особен случай за това - колко събрания се провеждат от запад до изток върху политически въпроси, върху Европа, ние можем да кажем: Колко много лична интелигентност се разлива в атмосферата на Земята.
Представете си 13-то столетие.
Хората са минавали без това, без вестници, без събрания; всичко това не е съществувало тогава. Ако се пренесете в 13-то столетие, насочвайки поглед върху света, вие имате формално един свободен поглед. Там не съществуват никакви редакции на вестници, не съществуват никакви политически събрания. Всичко това не съществува там, вие поглеждате свободно. Днес навсякъде виждате да се разливат вълните на личната интелигентност.
към текста >>
Там не съществуват никакви
ред
акции на вестници, не съществуват никакви политически събрания.
Но аз бих искал да ви дам още една друга задача. Помислете - днес е неделя, съществува особен случай за това - колко събрания се провеждат от запад до изток върху политически въпроси, върху Европа, ние можем да кажем: Колко много лична интелигентност се разлива в атмосферата на Земята. Представете си 13-то столетие. Хората са минавали без това, без вестници, без събрания; всичко това не е съществувало тогава. Ако се пренесете в 13-то столетие, насочвайки поглед върху света, вие имате формално един свободен поглед.
Там не съществуват никакви редакции на вестници, не съществуват никакви политически събрания.
Всичко това не съществува там, вие поглеждате свободно. Днес навсякъде виждате да се разливат вълните на личната интелигентност. Те изпълват света. Вие не можете да виждате през тях, това е духовен въздух просто да го режеш. Също както в някои зали, където всеки изпуска дим от своята лула или от своята цигара, въздухът може просто да се реже, така е и в духовната област с въздуха.
към текста >>
Ние трябва да вземем под внимание такива разлики, когато по някакъв начин искаме да преценяваме
ред
уващите се епохи.
Всичко това не съществува там, вие поглеждате свободно. Днес навсякъде виждате да се разливат вълните на личната интелигентност. Те изпълват света. Вие не можете да виждате през тях, това е духовен въздух просто да го режеш. Също както в някои зали, където всеки изпуска дим от своята лула или от своята цигара, въздухът може просто да се реже, така е и в духовната област с въздуха.
Ние трябва да вземем под внимание такива разлики, когато по някакъв начин искаме да преценяваме редуващите се епохи.
Когато четете историци като Ранке, вие съвсем не забелязвате, че е така; но това са действителни факти. Но какво представлява всичко това, което е проникнало в човечеството? Всичко това е духовна храна за ариманическите същества. Те първи имат възможност да се подвизават в тази област. Ето защо възможностите за намесата на Ариман в цивилизацията са станали все по-силни и по-силни.
към текста >>
Но какво п
ред
ставлява всичко това, което е проникнало в човечеството?
Те изпълват света. Вие не можете да виждате през тях, това е духовен въздух просто да го режеш. Също както в някои зали, където всеки изпуска дим от своята лула или от своята цигара, въздухът може просто да се реже, така е и в духовната област с въздуха. Ние трябва да вземем под внимание такива разлики, когато по някакъв начин искаме да преценяваме редуващите се епохи. Когато четете историци като Ранке, вие съвсем не забелязвате, че е така; но това са действителни факти.
Но какво представлява всичко това, което е проникнало в човечеството?
Всичко това е духовна храна за ариманическите същества. Те първи имат възможност да се подвизават в тази област. Ето защо възможностите за намесата на Ариман в цивилизацията са станали все по-силни и по-силни. Такива духове като Ариман естествено не могат да се въплътят във физически тела на Земята, но въпреки това те могат да действат на Земята; те могат да действат на Земята чрез това, че наистина не се въплътяват, но именно се вселяват за определени времена. Тогава, когато настъпва това, за което аз говорих - размътване на съзнанието или отклоняване на съзнанието само за определено време, - човекът представлява една обвивка, една дреха, Ариман има възможност, не да се инкарнира, а да се всели, да действа със способностите на човека от самия човек.
към текста >>
Такива духове като Ариман естествено не могат да се въплътят във физически тела на Земята, но въпреки това те могат да действат на Земята; те могат да действат на Земята чрез това, че наистина не се въплътяват, но именно се вселяват за оп
ред
елени времена.
Когато четете историци като Ранке, вие съвсем не забелязвате, че е така; но това са действителни факти. Но какво представлява всичко това, което е проникнало в човечеството? Всичко това е духовна храна за ариманическите същества. Те първи имат възможност да се подвизават в тази област. Ето защо възможностите за намесата на Ариман в цивилизацията са станали все по-силни и по-силни.
Такива духове като Ариман естествено не могат да се въплътят във физически тела на Земята, но въпреки това те могат да действат на Земята; те могат да действат на Земята чрез това, че наистина не се въплътяват, но именно се вселяват за определени времена.
Тогава, когато настъпва това, за което аз говорих - размътване на съзнанието или отклоняване на съзнанието само за определено време, - човекът представлява една обвивка, една дреха, Ариман има възможност, не да се инкарнира, а да се всели, да действа със способностите на човека от самия човек. Моята задача ще бъде именно да говоря за това действие на Ариман. И тогава, бих искал да покажа, доколко например Ариман се явява дори и като писател в течение на новото време, за да обърне вниманието върху това, което трябва да бъде наблюдавано от онези, които днес искат да наблюдават реалности. [1] изморени от християнството [изморени от езичеството]: В стенограмата стои изморени от християнството, и така беше напечатано в първите пет издания. Сигурно се касае за слухова грешка, която не променя с нищо същността на двете групи.
към текста >>
Тогава, когато настъпва това, за което аз говорих - размътване на съзнанието или отклоняване на съзнанието само за оп
ред
елено време, - човекът п
ред
ставлява една обвивка, една дреха, Ариман има възможност, не да се инкарнира, а да се всели, да действа със способностите на човека от самия човек.
Но какво представлява всичко това, което е проникнало в човечеството? Всичко това е духовна храна за ариманическите същества. Те първи имат възможност да се подвизават в тази област. Ето защо възможностите за намесата на Ариман в цивилизацията са станали все по-силни и по-силни. Такива духове като Ариман естествено не могат да се въплътят във физически тела на Земята, но въпреки това те могат да действат на Земята; те могат да действат на Земята чрез това, че наистина не се въплътяват, но именно се вселяват за определени времена.
Тогава, когато настъпва това, за което аз говорих - размътване на съзнанието или отклоняване на съзнанието само за определено време, - човекът представлява една обвивка, една дреха, Ариман има възможност, не да се инкарнира, а да се всели, да действа със способностите на човека от самия човек.
Моята задача ще бъде именно да говоря за това действие на Ариман. И тогава, бих искал да покажа, доколко например Ариман се явява дори и като писател в течение на новото време, за да обърне вниманието върху това, което трябва да бъде наблюдавано от онези, които днес искат да наблюдават реалности. [1] изморени от християнството [изморени от езичеството]: В стенограмата стои изморени от християнството, и така беше напечатано в първите пет издания. Сигурно се касае за слухова грешка, която не променя с нищо същността на двете групи.
към текста >>
46.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Ние дълго време говорихме за кармическите отношения, които са свързани с антропософското движение, с Антропософското общество, с отделните личности, които честно изпитват вътрешен стремеж да прекарат своя живот с
ред
антропософското движение.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 8 август 1924 г.[1]
Ние дълго време говорихме за кармическите отношения, които са свързани с антропософското движение, с Антропософското общество, с отделните личности, които честно изпитват вътрешен стремеж да прекарат своя живот сред антропософското движение.
И въпреки че в тази насока има да се кажат още много неща за кармическите отношения и след завръщането ми от Англия, днес в последния час преди отпътуването ми за Англия - пътуване, което ще заеме почти цялата останала част на месец август - бих искал именно да изнеса като един вид заключение някои неща, които ще бъдат годни да закръглят мислите, които трябваше да ви съобщя в тези кармически разглеждания. Всички вие мои мили приятели, сте забелязали, как кармата на отделния антропософ е минала през разнообразни форми на изграждане в минали земни съществувания и в живота между смъртта и едно ново раждане. И особено през последните два часа ние можахме вече да загатнем, какво значение може да има това за кармата на отделния антропософ. Ние видяхме, че тази карма на антропософа е свързана с цялото развитие, през което е преминал принципът на Михаил в течение на дълги, дълги епохи. Ние първо видяхме повече по един абстрактен начин, как от властта на Михаил отпадна онова, което можахме да наречем управление на космическата интелигентност.
към текста >>
И въпреки че в тази насока има да се кажат още много неща за кармическите отношения и след завръщането ми от Англия, днес в последния час п
ред
и отпътуването ми за Англия - пътуване, което ще заеме почти цялата останала част на месец август - бих искал именно да изнеса като един вид заключение някои неща, които ще бъдат годни да закръглят мислите, които трябваше да ви съобщя в тези кармически разглеждания.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 8 август 1924 г.[1] Ние дълго време говорихме за кармическите отношения, които са свързани с антропософското движение, с Антропософското общество, с отделните личности, които честно изпитват вътрешен стремеж да прекарат своя живот сред антропософското движение.
И въпреки че в тази насока има да се кажат още много неща за кармическите отношения и след завръщането ми от Англия, днес в последния час преди отпътуването ми за Англия - пътуване, което ще заеме почти цялата останала част на месец август - бих искал именно да изнеса като един вид заключение някои неща, които ще бъдат годни да закръглят мислите, които трябваше да ви съобщя в тези кармически разглеждания.
Всички вие мои мили приятели, сте забелязали, как кармата на отделния антропософ е минала през разнообразни форми на изграждане в минали земни съществувания и в живота между смъртта и едно ново раждане. И особено през последните два часа ние можахме вече да загатнем, какво значение може да има това за кармата на отделния антропософ. Ние видяхме, че тази карма на антропософа е свързана с цялото развитие, през което е преминал принципът на Михаил в течение на дълги, дълги епохи. Ние първо видяхме повече по един абстрактен начин, как от властта на Михаил отпадна онова, което можахме да наречем управление на космическата интелигентност. В по-древни времена хората, както казах, не приписваха интелигентността на себе си, но всичко, което те проявяваха във форми на интелигентността, го считаха, че произхожда от инспирацията на по-висши същества.
към текста >>
Нека достатъчно ясно да видим, как хората са си п
ред
ставяли това.
И сведущите в тази област знаеха, че това бяха онези висши същества, които в християнската терминология по-късно бяха наречени Михаил и неговите сподвижници. Аз ви посочих 8-то и 9-то столетие като онзи период от развитието на цивилизованото човечество, в който космическата интелигентност постепенно се насочи към Земята, така да се каже, прие форма на капки, които след това живееха в отделните души като лична интелигентност, като личен ум. Аз също ви посочих, как - традиционно, но също и с известно разбиране, - погледът остана насочен към космическата интелигентност, т.е. към древното управление на Михаил. Когато насочим поглед към в много отношения отличните учени, които позовавайки се на арабизма, позовавайки се на това, което, изхождайки от походите на Александър Велики, бе живяло като аристотелизъм в Азия, което после проникна мистиката на Изтока и я направи, бих искал да кажа, интелигентна; когато насочим поглед върху всичко това, което после бе пренесено през Африка в Испания и като мавърска мъдрост бе действало там чрез една такава превъзходна личност като Аверое, в ученията на тези мавро-испански учени ние намираме един отблясък на възгледите, които са насочени към космическата интелигентност.
Нека достатъчно ясно да видим, как хората са си представяли това.
За целта бих искал да начертая една скица на това, което тези мавърски учени и техните ученици са учили в Испания в 10-и, 11-и, 12-и век, по същото време, когато на други места в Европа царуваше нещо като школата от Шартр, за която аз подробно разказах. В Испания мавърските учени и преди всичко една такава личност като Аверое учеха, че интелигентността царува навсякъде, че целият свят, Космосът е изпълнен от всецаруващата интелигентност. Хората долу на Земята имат различни качества, но те нямат собствена лична интелигентност. Винаги, когато един човек действа на Земята, една капка от интелигентността, един лъч на интелигентността, идваща от всемирната интелигентност, се потопява в известна степен, в главата, в тялото на човека, изпълва го, така че когато един човек ходи по Земята, той има в себе си нещо като един вид част от общата космическа интелигентност. Когато после човекът умира, Табела 9
към текста >>
В Испания мавърските учени и п
ред
и всичко една такава личност като Аверое учеха, че интелигентността царува навсякъде, че целият свят, Космосът е изпълнен от всецаруващата интелигентност.
Аз също ви посочих, как - традиционно, но също и с известно разбиране, - погледът остана насочен към космическата интелигентност, т.е. към древното управление на Михаил. Когато насочим поглед към в много отношения отличните учени, които позовавайки се на арабизма, позовавайки се на това, което, изхождайки от походите на Александър Велики, бе живяло като аристотелизъм в Азия, което после проникна мистиката на Изтока и я направи, бих искал да кажа, интелигентна; когато насочим поглед върху всичко това, което после бе пренесено през Африка в Испания и като мавърска мъдрост бе действало там чрез една такава превъзходна личност като Аверое, в ученията на тези мавро-испански учени ние намираме един отблясък на възгледите, които са насочени към космическата интелигентност. Нека достатъчно ясно да видим, как хората са си представяли това. За целта бих искал да начертая една скица на това, което тези мавърски учени и техните ученици са учили в Испания в 10-и, 11-и, 12-и век, по същото време, когато на други места в Европа царуваше нещо като школата от Шартр, за която аз подробно разказах.
В Испания мавърските учени и преди всичко една такава личност като Аверое учеха, че интелигентността царува навсякъде, че целият свят, Космосът е изпълнен от всецаруващата интелигентност.
Хората долу на Земята имат различни качества, но те нямат собствена лична интелигентност. Винаги, когато един човек действа на Земята, една капка от интелигентността, един лъч на интелигентността, идваща от всемирната интелигентност, се потопява в известна степен, в главата, в тялото на човека, изпълва го, така че когато един човек ходи по Земята, той има в себе си нещо като един вид част от общата космическа интелигентност. Когато после човекът умира, Табела 9 когато мине през вратата на смъртта, тогава това, което той е имал като интелигентност, се връща обратно в общата интелигентност, протича обратно. Така че, каквото човекът има като мисли, като понятия, като идеи през време на живота си между раждането и смъртта, се влива обратно в общия резервоар на всемирната интелигентност и не може да се говори, че особено ценното нещо, което човекът носи в своята душа, неговата интелигентност, подлежи на едно лично безсмъртие.
към текста >>
Ние трябва да кажем: - В смисъла, в който човекът е станал безсмъртен спо
ред
неговата Съзнателна душа, той си е извоювал това безсмъртие - това трайно съзнание за личността - след минаване през вратата на смъртта, той си е извоювал това безсмъртие едва от времето, когато Съзнателната душа заема място в него.
Виждате ли, това беше, бих искал да кажа, големият успех на борбата на схоластиците между доминиканците, стремежът, да наложат убеждението за личното безсмъртие на човека. В онова време това не можеше да се покаже по друг начин, освен така, че тези доминиканци твърдяха: - Човекът е лично безсмъртен и това, което Аверое учи, е ерес. Днес ние трябва да кажем това по друг начин. Обаче за онова време е понятно, че един човек, който не приемаше личното безсмъртие, както Аверое в Испания, беше обявен за еретик. Днес ние трябва да разгледаме въпроса съобразно с неговата реалност.
Ние трябва да кажем: - В смисъла, в който човекът е станал безсмъртен според неговата Съзнателна душа, той си е извоювал това безсмъртие - това трайно съзнание за личността - след минаване през вратата на смъртта, той си е извоювал това безсмъртие едва от времето, когато Съзнателната душа заема място в него.
Ако бихме запитали Аристотел или Александър Велики, как мислят те върху безсмъртието, какво биха ни отговорили те? Важното не са думите, но ако те биха били запитани и биха отговорили според християнската терминология, те биха казали: - Нашата душа е приета от Михаил и ние продължаваме да живеем в общение с Михаил. - Или те биха изразили това космологично; именно от една такава общност, каквато беше тази на Александър или на Аристотел, би било казано и е било казано космологически: -Душата на човека е интелигентна на Земята, но тази интелигентност е една капка от пълнотата на това, което Михаил разлива като интелигентен дъжд, който облива хората. И този дъжд идва от Слънцето, Слънцето отново приема обратно в неговата собствена същност душата на човека и душата на човека, която съществува между раждането и смъртта, се излъчва от Слънцето надолу към Земята. Господството на Михаил би било търсено на Слънцето.
към текста >>
Важното не са думите, но ако те биха били запитани и биха отговорили спо
ред
християнската терминология, те биха казали: - Нашата душа е приета от Михаил и ние продължаваме да живеем в общение с Михаил.
Днес ние трябва да кажем това по друг начин. Обаче за онова време е понятно, че един човек, който не приемаше личното безсмъртие, както Аверое в Испания, беше обявен за еретик. Днес ние трябва да разгледаме въпроса съобразно с неговата реалност. Ние трябва да кажем: - В смисъла, в който човекът е станал безсмъртен според неговата Съзнателна душа, той си е извоювал това безсмъртие - това трайно съзнание за личността - след минаване през вратата на смъртта, той си е извоювал това безсмъртие едва от времето, когато Съзнателната душа заема място в него. Ако бихме запитали Аристотел или Александър Велики, как мислят те върху безсмъртието, какво биха ни отговорили те?
Важното не са думите, но ако те биха били запитани и биха отговорили според християнската терминология, те биха казали: - Нашата душа е приета от Михаил и ние продължаваме да живеем в общение с Михаил.
- Или те биха изразили това космологично; именно от една такава общност, каквато беше тази на Александър или на Аристотел, би било казано и е било казано космологически: -Душата на човека е интелигентна на Земята, но тази интелигентност е една капка от пълнотата на това, което Михаил разлива като интелигентен дъжд, който облива хората. И този дъжд идва от Слънцето, Слънцето отново приема обратно в неговата собствена същност душата на човека и душата на човека, която съществува между раждането и смъртта, се излъчва от Слънцето надолу към Земята. Господството на Михаил би било търсено на Слънцето. Така би се отговорило космологически. Това дойде в Азия, върна се от Азия обратно и загоря още във възгледите на маврите в Испания през времето, когато схоластиците се застъпваха за личното безсмъртие.
към текста >>
В п
ред
ишните столетия, след като е минавал през вратата на смъртта, човекът е поглеждал обратно към своя земен живот, виждал е, как етерното тяло се разтваря в Космоса, как след това той минава през душевната област, как изживява земните събития на своя живот в обратен
ред
.
И една стара истина по отношение развитието на човечеството, която вече не беше вярна за онова време, беше проповядвана във висшите школи, които бяха подържани от маврите в Испания. Ние днес трябва да бъдем толерантни не само по отношение на съвременниците, а трябва да бъдем толерантни също и по отношение на онези, които разпространяваха старите учения. Хората от онова време не са могли да се отнесат по този начин; ето защо е важно постоянно и постоянно да си казваме: - Това, което доминиканските схоластици наричаха безсмъртие, е всъщност истина едва откакто в човечеството бавно и постепенно навлиза Съзнателната душа. Бихме могли да опишем това и напълно образно, имагинативно. Когато днес умира един човек, който действително е имал възможността през време на земния живот да проникне своята душа с интелигентност, с истинска интелигентност, тогава той минава през вратата на смъртта и поглежда назад към своя земен живот, което е бил един самостоятелен земен живот.
В предишните столетия, след като е минавал през вратата на смъртта, човекът е поглеждал обратно към своя земен живот, виждал е, как етерното тяло се разтваря в Космоса, как след това той минава през душевната област, как изживява земните събития на своя живот в обратен ред.
Тогава той е можел да си каже: - Така чрез Слънцето Михаил управлява онова, което беше мое. - Тази е именно голямата разлика. Но ние можем да преценим едно такова развитие, когато насочим поглед зад кулисите на съществуването и видим духовното зад материалното. Важното е да виждаме външните събития в човечеството, как те се формират от духовния свят. Сега трябва да се пренесете отново във всичко онова, което аз казах.
към текста >>
- Но, мои мили приятели, с изчезване на съзнанието за духа беше свързано това, за което днес п
ред
имно искаме да говорим.
То е осмият общ църковен събор в Константинопол, на който догматично бе констатирано: - Старият възглед за трихотомията - човекът се състои от тяло, душа и дух - е еретически, човекът има само тяло и душа, само че душата има някои духовни качества. Докато обективно интелигентността премина в отделните човеци, на Земята бе постановено - по един такъв категоричен начин, че никой, който се намираше в европейската цивилизация, не се осмели да му противоречи - че трихотомията е погрешна, че тя е еретическа. Не биваше да се говори, че човекът има тяло, душа и дух, а биваше да се говори само за тяло и душа и на душата да се приписват някои духовни качества и сили. С това на Земята стана нещо, за което в царствата на Михаил можеше само да се каже: - В душите на хората ще се вмъкне убеждението, че духовното е само едно душевно качество, че духовното не е божественото, което царува в хода на развитието на човечеството. - Погледнете долу Земята - това говори Михаил - там изчезва съзнанието за духа.
- Но, мои мили приятели, с изчезване на съзнанието за духа беше свързано това, за което днес предимно искаме да говорим.
Аз казах по-рано, че досега само абстрактно охарактеризирах, как е станало развитието на царството на Михаил зад кулисите на земното съществуване. Казах, че космическата интелигентност е слязла до отделните човеци. Но това е само една абстракция, мои мили приятели. Що е впрочем интелигентност? Естествено ние не трябва да си представяме, че когато се издигнем в най-висшите царства, там ще можем да напипаме, да хванем с ръце интелигентността, както тук във физическия свят хващаме дърветата или храстите.
към текста >>
Естествено ние не трябва да си п
ред
ставяме, че когато се издигнем в най-висшите царства, там ще можем да напипаме, да хванем с ръце интелигентността, както тук във физическия свят хващаме дърветата или храстите.
- Но, мои мили приятели, с изчезване на съзнанието за духа беше свързано това, за което днес предимно искаме да говорим. Аз казах по-рано, че досега само абстрактно охарактеризирах, как е станало развитието на царството на Михаил зад кулисите на земното съществуване. Казах, че космическата интелигентност е слязла до отделните човеци. Но това е само една абстракция, мои мили приятели. Що е впрочем интелигентност?
Естествено ние не трябва да си представяме, че когато се издигнем в най-висшите царства, там ще можем да напипаме, да хванем с ръце интелигентността, както тук във физическия свят хващаме дърветата или храстите.
Що е «интелигентност»? Такива общи неща, разбира се, няма в действителност. Интелигентност са взаимните правила за поведение на висшите йерарахии. Какво правят тези йерархии, как се отнасят те едни към други, какви са те едни спрямо други, това е космическа интелигентност. И тъй като естествено ние като човеци трябва да обгърнем с поглед първо непосредствено стоящото над нас царство, за нас космическата интелигентност конкретно става сборът същества от йерархията на Ангелите.
към текста >>
И тъй като естествено ние като човеци трябва да обгърнем с поглед първо непос
ред
ствено стоящото над нас царство, за нас космическата интелигентност конкретно става сборът същества от йерархията на Ангелите.
Естествено ние не трябва да си представяме, че когато се издигнем в най-висшите царства, там ще можем да напипаме, да хванем с ръце интелигентността, както тук във физическия свят хващаме дърветата или храстите. Що е «интелигентност»? Такива общи неща, разбира се, няма в действителност. Интелигентност са взаимните правила за поведение на висшите йерарахии. Какво правят тези йерархии, как се отнасят те едни към други, какви са те едни спрямо други, това е космическа интелигентност.
И тъй като естествено ние като човеци трябва да обгърнем с поглед първо непосредствено стоящото над нас царство, за нас космическата интелигентност конкретно става сборът същества от йерархията на Ангелите.
Когато говорим конкретно, ние не можем да говорим за един сбор на интелигентност, а за един сбор от Ангели. Тази е действителността. Фактът, че в 869 година отците на църквата спореха, дали може да се говори за дух, беше последствие на това, че определен брой ангелски същества се отделиха от царството на Михаил, в което се намираха по-рано, и възприеха възгледа, че имат работа със земните сили, че само под ръководството на земните сили могат да ръководят хората. Виждате, какво събитие е това в действителност! Ангелите са онези същества, които водят човеците от един земен живот в друг земен живот.
към текста >>
Фактът, че в 869 година отците на църквата спореха, дали може да се говори за дух, беше последствие на това, че оп
ред
елен брой ангелски същества се отделиха от царството на Михаил, в което се намираха по-рано, и възприеха възгледа, че имат работа със земните сили, че само под ръководството на земните сили могат да ръководят хората.
Интелигентност са взаимните правила за поведение на висшите йерарахии. Какво правят тези йерархии, как се отнасят те едни към други, какви са те едни спрямо други, това е космическа интелигентност. И тъй като естествено ние като човеци трябва да обгърнем с поглед първо непосредствено стоящото над нас царство, за нас космическата интелигентност конкретно става сборът същества от йерархията на Ангелите. Когато говорим конкретно, ние не можем да говорим за един сбор на интелигентност, а за един сбор от Ангели. Тази е действителността.
Фактът, че в 869 година отците на църквата спореха, дали може да се говори за дух, беше последствие на това, че определен брой ангелски същества се отделиха от царството на Михаил, в което се намираха по-рано, и възприеха възгледа, че имат работа със земните сили, че само под ръководството на земните сили могат да ръководят хората.
Виждате, какво събитие е това в действителност! Ангелите са онези същества, които водят човеците от един земен живот в друг земен живот. Най-близките същества, които стоят над нас в духовния свят са Ангелите, които ни съпровождат по пътя през живота между смъртта и едно ново раждане и отново ни насочват към земния живот, те са тези, които правят от отделните земни съществувания една цялостна верига на целия живот на човека. Определен брой ангелски същества, които имат тази задача, които по-рано бяха свързани с царството на Михаил, излязоха, напуснаха царството на Михаил. Не е възможно съдбата на хората да не бъде засегната от едно такова поведение.
към текста >>
Оп
ред
елен брой ангелски същества, които имат тази задача, които по-рано бяха свързани с царството на Михаил, излязоха, напуснаха царството на Михаил.
Тази е действителността. Фактът, че в 869 година отците на църквата спореха, дали може да се говори за дух, беше последствие на това, че определен брой ангелски същества се отделиха от царството на Михаил, в което се намираха по-рано, и възприеха възгледа, че имат работа със земните сили, че само под ръководството на земните сили могат да ръководят хората. Виждате, какво събитие е това в действителност! Ангелите са онези същества, които водят човеците от един земен живот в друг земен живот. Най-близките същества, които стоят над нас в духовния свят са Ангелите, които ни съпровождат по пътя през живота между смъртта и едно ново раждане и отново ни насочват към земния живот, те са тези, които правят от отделните земни съществувания една цялостна верига на целия живот на човека.
Определен брой ангелски същества, които имат тази задача, които по-рано бяха свързани с царството на Михаил, излязоха, напуснаха царството на Михаил.
Не е възможно съдбата на хората да не бъде засегната от едно такова поведение. Защото кой участва на първо място в това, как се развива кармата, как между смъртта и едно ново раждане се обработват човешките земни дела, земни мисли, земни чувства? Това са ангелските същества. Но когато тези ангелски същества стигнат до едно съвършено друго становище в Космоса, когато те напускат, така да се каже, царството на Слънцето и вместо извънземни Ангели стават земни Ангели, какво трябва да се случи тогава? Тук фактически над цялото развитие на Европа зад външните факти стои една велика тайна.
към текста >>
Но сега вие ще кажете: - Но как се случи всъщност, че на оп
ред
елен брой Михаилови Ангели внезапно им хрумна да излязат от това царство на Михаил?
Тук фактически над цялото развитие на Европа зад външните факти стои една велика тайна. Без съмнение някои Ангели са останали в царството на Михаил. В онази велика свръхсетивна школа в началото на 15-то столетие също имаше такива ангелски същества, които са принадлежали към човеците, които тогава бяха в царството на Михаил. Към всички души на човеци, които живееха в царството на Михаил, за които аз говорих, принадлежаха ангелски същества, които останаха в царството на Михаил. Но другите бяха тези, които излязоха от това царство, които се отъждествиха с онова, което беше земна същност.
Но сега вие ще кажете: - Но как се случи всъщност, че на определен брой Михаилови Ангели внезапно им хрумна да излязат от това царство на Михаил?
А на другите не им хрумна да излязат от това царство! - Трябва да призная, че този е един от най-трудните въпроси, които могат да бъдат повдигнати по отношение на новото развитие на човечеството. Това е всъщност един въпрос, който, когато човек се занимава с него, трябва да раздвижи всички вътрешни сили. Това е един въпрос, който дълбоко и вътрешно е свързан с целия човешки живот. Виждате ли, тук в основата фактически стои един космически факт.
към текста >>
Но съществува оп
ред
елена противоположност - която винаги е съществувала, откакто е имало земно развитие, - между интелигенциите на всички планети[2] и интелигенцията на Слънцето.
Това е всъщност един въпрос, който, когато човек се занимава с него, трябва да раздвижи всички вътрешни сили. Това е един въпрос, който дълбоко и вътрешно е свързан с целия човешки живот. Виждате ли, тук в основата фактически стои един космически факт. Вие знаете от моите лекции, които изнесох от това място, че всичко, което се счита за физическа планета, е колектив от духовни същества. Когато гледаме нагоре към една звезда, това, което се явява физически, е само външността; в действителност там ние имаме работа с един колектив от духовни същества.
Но съществува определена противоположност - която винаги е съществувала, откакто е имало земно развитие, - между интелигенциите на всички планети[2] и интелигенцията на Слънцето.
От една страна имаме интелигенцията на Слънцето, от друга страна имаме интелигенциите на планетите. И винаги е било така, че интелигенцията на Слънцето е стояла под господството на Михаил, а другите планетни интелигенции под властта на другите Архангели. Следователно можем да кажем: Но винаги е било така, мои мили приятели, че не можеше да се каже, че Михаил управлява само интелигенцията на Слънцето. Цялата космическа интелигентност е специализирана в интелигентност на Слънцето и в интелигентности на планетите: Меркурий, Венера, Марс и т.
към текста >>
Слънцето свети на Земята така, че оп
ред
елени места по него са тъмни, оп
ред
елени места са като петна.
От само себе си се разбира, че всеки човек е бил човек и по-рано, когато Михаил управляваше космическата интелигентност и когато само един лъч от тази интелигентност проникваше в отделните хора така, че човекът можеше да се чувства все пак като човек на Земята и отделният човек не беше само една дреха на всеобщата космическа интелигентност. Но това произлиза от Слънцето - всяка човешка интелигентност произлиза от Михаил намиращ се на Слънцето. Само когато настъпиха тези столетия, 8-то, 9-то, 10-то столетие, тогава се случи така, че отделните планетни интелигенции взеха под внимание обстоятелството, че Земята се е изменила, че Слънцето също се е изменило. Да, това, което става там навън в небесното пространство, което астрономите описват, е само външната страна. Вие знаете, че около всеки 11 години имаме период на слънчевите петна.
Слънцето свети на Земята така, че определени места по него са тъмни, определени места са като петна.
Това не винаги е било така. В много древни времена Слънцето е светело като еднообразен диск, по него не е имало петна. И след хиляди и хиляди години Слънцето ще има значително повече петна, отколкото днес. То ще става все по-петнисто. Това винаги е външната изява на факта, че силата на Михаил, космическата сила на интелигентността все повече намалява.
към текста >>
В периода между основаването на християнството и епохата на Съзнателната душа, който беше сигнализиран п
ред
имно чрез 9-то столетие, чрез 869 година, трябваше да се случи това, че в кармата на хората настъпи без
ред
ие!
Това е ужасно потресаващо, бих искал да кажа, смазващо, което става на Земята при Вселенския събор от 869 година. То е сигнал за нещо огромно, което става горе в духовния свят. Това е разтърсващото - ако някой остане на правилни позиции, като правилно използва космическата интелигентност спрямо такива свръхмощни отношения на фактите - потресаващо важното, което настъпи и все повече и повече настъпва, е, че Ангелът на една човешка душа, която по-рано кармически беше свързана с друга човешка душа, не отива заедно с Ангела на тази друга човешка душа. Единият Ангел на две кармически свързани човешки души остана при Михаил, другият слезе долу на Земята. Какво трябваше да се случи тук?
В периода между основаването на християнството и епохата на Съзнателната душа, който беше сигнализиран предимно чрез 9-то столетие, чрез 869 година, трябваше да се случи това, че в кармата на хората настъпи безредие!
С това е казана една от най-важните думи, която въобще може да бъде изказана по отношение на новата история на човечеството. В кармата на по-новото човечество настъпи безредие. В следващите земни съществувания вече не всички изживявания бяха правилно поставени в кармата. И хаотичността на по-новата история, това, което внася в по-новата история все повече и повече социален, културен и друг хаос, който не позволява да се стигне до една цел, това е безредието, в което е била вкарана кармата, защото настъпи разцепление в йерархията на Ангелите, принадлежащи към Михаил. И сега можем да изкажем нещо, което е свързано с кармата на Антропософското общество, което е от извънредно голямо значение, което, бих искал да кажа, едва сега дава правилния нюанс.
към текста >>
В кармата на по-новото човечество настъпи без
ред
ие.
Това е разтърсващото - ако някой остане на правилни позиции, като правилно използва космическата интелигентност спрямо такива свръхмощни отношения на фактите - потресаващо важното, което настъпи и все повече и повече настъпва, е, че Ангелът на една човешка душа, която по-рано кармически беше свързана с друга човешка душа, не отива заедно с Ангела на тази друга човешка душа. Единият Ангел на две кармически свързани човешки души остана при Михаил, другият слезе долу на Земята. Какво трябваше да се случи тук? В периода между основаването на християнството и епохата на Съзнателната душа, който беше сигнализиран предимно чрез 9-то столетие, чрез 869 година, трябваше да се случи това, че в кармата на хората настъпи безредие! С това е казана една от най-важните думи, която въобще може да бъде изказана по отношение на новата история на човечеството.
В кармата на по-новото човечество настъпи безредие.
В следващите земни съществувания вече не всички изживявания бяха правилно поставени в кармата. И хаотичността на по-новата история, това, което внася в по-новата история все повече и повече социален, културен и друг хаос, който не позволява да се стигне до една цел, това е безредието, в което е била вкарана кармата, защото настъпи разцепление в йерархията на Ангелите, принадлежащи към Михаил. И сега можем да изкажем нещо, което е свързано с кармата на Антропософското общество, което е от извънредно голямо значение, което, бих искал да кажа, едва сега дава правилния нюанс. Защото всичко, което в крайна сметка може да се характеризира, опирайки се на дадените условия, не изчерпва онова, което става зад кулисите в духовния свят. Слабо и бледо е това, което избираме като мисли от земните отношения.
към текста >>
И хаотичността на по-новата история, това, което внася в по-новата история все повече и повече социален, културен и друг хаос, който не позволява да се стигне до една цел, това е без
ред
ието, в което е била вкарана кармата, защото настъпи разцепление в йерархията на Ангелите, принадлежащи към Михаил.
Какво трябваше да се случи тук? В периода между основаването на християнството и епохата на Съзнателната душа, който беше сигнализиран предимно чрез 9-то столетие, чрез 869 година, трябваше да се случи това, че в кармата на хората настъпи безредие! С това е казана една от най-важните думи, която въобще може да бъде изказана по отношение на новата история на човечеството. В кармата на по-новото човечество настъпи безредие. В следващите земни съществувания вече не всички изживявания бяха правилно поставени в кармата.
И хаотичността на по-новата история, това, което внася в по-новата история все повече и повече социален, културен и друг хаос, който не позволява да се стигне до една цел, това е безредието, в което е била вкарана кармата, защото настъпи разцепление в йерархията на Ангелите, принадлежащи към Михаил.
И сега можем да изкажем нещо, което е свързано с кармата на Антропософското общество, което е от извънредно голямо значение, което, бих искал да кажа, едва сега дава правилния нюанс. Защото всичко, което в крайна сметка може да се характеризира, опирайки се на дадените условия, не изчерпва онова, което става зад кулисите в духовния свят. Слабо и бледо е това, което избираме като мисли от земните отношения. След такава подготовка трябва да пристъпим към това, което характеризира чисто духовното. Ние трябва да кажем: - Всичко, което чрез вътрешен душевен стремеж честно е събрало душите в Антропософското общество, то естествено важи.
към текста >>
И сега можем да изкажем нещо, което е свързано с кармата на Антропософското общество, което е от извън
ред
но голямо значение, което, бих искал да кажа, едва сега дава правилния нюанс.
В периода между основаването на християнството и епохата на Съзнателната душа, който беше сигнализиран предимно чрез 9-то столетие, чрез 869 година, трябваше да се случи това, че в кармата на хората настъпи безредие! С това е казана една от най-важните думи, която въобще може да бъде изказана по отношение на новата история на човечеството. В кармата на по-новото човечество настъпи безредие. В следващите земни съществувания вече не всички изживявания бяха правилно поставени в кармата. И хаотичността на по-новата история, това, което внася в по-новата история все повече и повече социален, културен и друг хаос, който не позволява да се стигне до една цел, това е безредието, в което е била вкарана кармата, защото настъпи разцепление в йерархията на Ангелите, принадлежащи към Михаил.
И сега можем да изкажем нещо, което е свързано с кармата на Антропософското общество, което е от извънредно голямо значение, което, бих искал да кажа, едва сега дава правилния нюанс.
Защото всичко, което в крайна сметка може да се характеризира, опирайки се на дадените условия, не изчерпва онова, което става зад кулисите в духовния свят. Слабо и бледо е това, което избираме като мисли от земните отношения. След такава подготовка трябва да пристъпим към това, което характеризира чисто духовното. Ние трябва да кажем: - Всичко, което чрез вътрешен душевен стремеж честно е събрало душите в Антропософското общество, то естествено важи. Но как става така, че съществуват също и силите, които допринасят на базата на чисто духовни принципи днес действително да се събират хора, които иначе са си чужди в днешния свят?
към текста >>
Тези сили се крият в това, че чрез настъпване господството на Михаил, чрез епохата на Михаил, в която живеем, с поемане господството над Земята от Михаил, със смяната на господството на Гавраил с господството на Михаил, от него се внася силата, която отново трябва да въведе
ред
в кармата на онези, които са вървели с него.
Слабо и бледо е това, което избираме като мисли от земните отношения. След такава подготовка трябва да пристъпим към това, което характеризира чисто духовното. Ние трябва да кажем: - Всичко, което чрез вътрешен душевен стремеж честно е събрало душите в Антропософското общество, то естествено важи. Но как става така, че съществуват също и силите, които допринасят на базата на чисто духовни принципи днес действително да се събират хора, които иначе са си чужди в днешния свят? Къде се крият силите, които карат хората заедно да се намерят?
Тези сили се крият в това, че чрез настъпване господството на Михаил, чрез епохата на Михаил, в която живеем, с поемане господството над Земята от Михаил, със смяната на господството на Гавраил с господството на Михаил, от него се внася силата, която отново трябва да въведе ред в кармата на онези, които са вървели с него.
Така че можем да кажем: - Кое обединява членовете на Антропософското общество? Обединява ги това, че те трябва да приведат в ред тяхната карма! Когато в течение на живота си някой забележи, че тук или там влиза в отношения, които не са съобразени с неговия вътрешен стремеж, които, може би, по някакъв начин остават вън от истинския баланс в човека между доброто и злото - това от една страна, - а от друга страна в него постоянно живее стремеж да напредва с антропософското учение. Тук е налице фактът, че съответният човек се стреми обратно към кармата, към действителната карма, към изживяването на действителната карма. Това за познаващия е космическият лъч, който действително се разлива чрез антропософското движение и означава възстановяване истината на кармата.
към текста >>
Обединява ги това, че те трябва да приведат в
ред
тяхната карма!
Ние трябва да кажем: - Всичко, което чрез вътрешен душевен стремеж честно е събрало душите в Антропософското общество, то естествено важи. Но как става така, че съществуват също и силите, които допринасят на базата на чисто духовни принципи днес действително да се събират хора, които иначе са си чужди в днешния свят? Къде се крият силите, които карат хората заедно да се намерят? Тези сили се крият в това, че чрез настъпване господството на Михаил, чрез епохата на Михаил, в която живеем, с поемане господството над Земята от Михаил, със смяната на господството на Гавраил с господството на Михаил, от него се внася силата, която отново трябва да въведе ред в кармата на онези, които са вървели с него. Така че можем да кажем: - Кое обединява членовете на Антропософското общество?
Обединява ги това, че те трябва да приведат в ред тяхната карма!
Когато в течение на живота си някой забележи, че тук или там влиза в отношения, които не са съобразени с неговия вътрешен стремеж, които, може би, по някакъв начин остават вън от истинския баланс в човека между доброто и злото - това от една страна, - а от друга страна в него постоянно живее стремеж да напредва с антропософското учение. Тук е налице фактът, че съответният човек се стреми обратно към кармата, към действителната карма, към изживяването на действителната карма. Това за познаващия е космическият лъч, който действително се разлива чрез антропософското движение и означава възстановяване истината на кармата. Виждате ли, с този факт е свързано много от това, което е съдба за отделния човек в Антропософското общество, както и съдбата на цялото общество, защото те се сливат в едно. Сега трябва да обгърнем с поглед следното: Виждате ли, хората, които са свързани със съществата от йерархията на Ангелите, останали в царството на Михаил, на тези хора им е трудно да намерят форми на интелигентност, за това, което те трябва да разберат.
към текста >>
Когато в течение на живота си някой забележи, че тук или там влиза в отношения, които не са съобразени с неговия вътрешен стремеж, които, може би, по някакъв начин остават вън от истинския баланс в човека между доброто и злото - това от една страна, - а от друга страна в него постоянно живее стремеж да нап
ред
ва с антропософското учение.
Но как става така, че съществуват също и силите, които допринасят на базата на чисто духовни принципи днес действително да се събират хора, които иначе са си чужди в днешния свят? Къде се крият силите, които карат хората заедно да се намерят? Тези сили се крият в това, че чрез настъпване господството на Михаил, чрез епохата на Михаил, в която живеем, с поемане господството над Земята от Михаил, със смяната на господството на Гавраил с господството на Михаил, от него се внася силата, която отново трябва да въведе ред в кармата на онези, които са вървели с него. Така че можем да кажем: - Кое обединява членовете на Антропософското общество? Обединява ги това, че те трябва да приведат в ред тяхната карма!
Когато в течение на живота си някой забележи, че тук или там влиза в отношения, които не са съобразени с неговия вътрешен стремеж, които, може би, по някакъв начин остават вън от истинския баланс в човека между доброто и злото - това от една страна, - а от друга страна в него постоянно живее стремеж да напредва с антропософското учение.
Тук е налице фактът, че съответният човек се стреми обратно към кармата, към действителната карма, към изживяването на действителната карма. Това за познаващия е космическият лъч, който действително се разлива чрез антропософското движение и означава възстановяване истината на кармата. Виждате ли, с този факт е свързано много от това, което е съдба за отделния човек в Антропософското общество, както и съдбата на цялото общество, защото те се сливат в едно. Сега трябва да обгърнем с поглед следното: Виждате ли, хората, които са свързани със съществата от йерархията на Ангелите, останали в царството на Михаил, на тези хора им е трудно да намерят форми на интелигентност, за това, което те трябва да разберат. Те се стремят да запазят и личната интелигентност така, че това да може да бъде свързано с почитането на Михаил.
към текста >>
Въпреки това те трябва да приемат индивидуалната лична интелигентност спо
ред
принципите на развитието на човечеството.
Това за познаващия е космическият лъч, който действително се разлива чрез антропософското движение и означава възстановяване истината на кармата. Виждате ли, с този факт е свързано много от това, което е съдба за отделния човек в Антропософското общество, както и съдбата на цялото общество, защото те се сливат в едно. Сега трябва да обгърнем с поглед следното: Виждате ли, хората, които са свързани със съществата от йерархията на Ангелите, останали в царството на Михаил, на тези хора им е трудно да намерят форми на интелигентност, за това, което те трябва да разберат. Те се стремят да запазят и личната интелигентност така, че това да може да бъде свързано с почитането на Михаил. Онези души, за които казах, че са взели участие в подготовката през 15-то и 19-то столетие, слизат долу на Земята, още дълбоко свързани със стремежа към Михаил и неговата сфера.
Въпреки това те трябва да приемат индивидуалната лична интелигентност според принципите на развитието на човечеството.
Това предизвиква раздвоение, но едно раздвоение, което трябва да се разреши чрез духовно развитие, чрез сливането на индивидуалната дейност с това, което духовните светове донасят долу на Земята в епохата на интелигентността, в епохата на ума. Другите, чиито Ангели отпадат от сферата на Михаил - което естествено е свързано с кармата, защото Ангелът отпада, когато той е свързан с една човешка карма, която отговаря на това, - другите приемат личната интелигентност като нещо напълно разбиращо се от само себе си, обаче в замяна на това тази интелигентност действа автоматично в тях, тя действа чрез тялото. Тя действа така, че тези хора мислят умно, но без дълбоко да са ангажирани. Този беше големият спор, който дълго време бушуваше между доминиканците и францисканците. Доминиканците не можеха да развият принципа на личната интелигентност, освен при възможно най-голяма вярност към сферата на Михаил.
към текста >>
Това п
ред
извиква раздвоение, но едно раздвоение, което трябва да се разреши чрез духовно развитие, чрез сливането на индивидуалната дейност с това, което духовните светове донасят долу на Земята в епохата на интелигентността, в епохата на ума.
Виждате ли, с този факт е свързано много от това, което е съдба за отделния човек в Антропософското общество, както и съдбата на цялото общество, защото те се сливат в едно. Сега трябва да обгърнем с поглед следното: Виждате ли, хората, които са свързани със съществата от йерархията на Ангелите, останали в царството на Михаил, на тези хора им е трудно да намерят форми на интелигентност, за това, което те трябва да разберат. Те се стремят да запазят и личната интелигентност така, че това да може да бъде свързано с почитането на Михаил. Онези души, за които казах, че са взели участие в подготовката през 15-то и 19-то столетие, слизат долу на Земята, още дълбоко свързани със стремежа към Михаил и неговата сфера. Въпреки това те трябва да приемат индивидуалната лична интелигентност според принципите на развитието на човечеството.
Това предизвиква раздвоение, но едно раздвоение, което трябва да се разреши чрез духовно развитие, чрез сливането на индивидуалната дейност с това, което духовните светове донасят долу на Земята в епохата на интелигентността, в епохата на ума.
Другите, чиито Ангели отпадат от сферата на Михаил - което естествено е свързано с кармата, защото Ангелът отпада, когато той е свързан с една човешка карма, която отговаря на това, - другите приемат личната интелигентност като нещо напълно разбиращо се от само себе си, обаче в замяна на това тази интелигентност действа автоматично в тях, тя действа чрез тялото. Тя действа така, че тези хора мислят умно, но без дълбоко да са ангажирани. Този беше големият спор, който дълго време бушуваше между доминиканците и францисканците. Доминиканците не можеха да развият принципа на личната интелигентност, освен при възможно най-голяма вярност към сферата на Михаил. Францисканците, последователи на Дънс Скотус[3] - не на Скотус Еригена - бяха изцяло номиналисти.
към текста >>
Материализмът на Земята нараства, там най-нап
ред
налите, най-умните хора отричат духовното, започват да се подиграват с твърдението, че около тях има духовни същества също както има физически хора.
Францисканците, последователи на Дънс Скотус[3] - не на Скотус Еригена - бяха изцяло номиналисти. Те казваха: - Интелигентността, е само сбор от думи. – Но всичко, което се разиграваше като спорове между хората, всичко това е отражение на мощни борби, които стават между една група Ангели и другата група Ангели. Виждате ли, съществата от йерархията на Ангелите, които се бяха съединили със земния принцип, от към 9-то, 10-то столетие насам всъщност живеят на Земята. И отново това е потресаващото, мои мили приятели.
Материализмът на Земята нараства, там най-напредналите, най-умните хора отричат духовното, започват да се подиграват с твърдението, че около тях има духовни същества също както има физически хора.
В това време, в което се разпространява материализмът, все повече и повече Ангели слизат и живеят на Земята. Те взимат участие в това, което се върши на Земята. В определени времена, когато човешкото съзнание е замъглено, именно те се вселяват и действат на Земята. Голям брой ангелски същества се въздържат, обаче онези, които според тяхната ангелска карма стоят най-близо до ариманическите същества, не се въздържат, а се вселяват в хора, потопяват се в хора през определени времена. Тогава се поражда онова, за което миналия път аз казах: - Ето, на Земята живее един човек; той има човешки дарби, човешка интелигентност, която проявява, може би, я проявява гениално, обаче за определено време, когато неговото съзнание е затъмнено, една ариманическа ангелска интелигентност, едно ариманическо ангелско същество се настанява в него.
към текста >>
В оп
ред
елени времена, когато човешкото съзнание е замъглено, именно те се вселяват и действат на Земята.
Виждате ли, съществата от йерархията на Ангелите, които се бяха съединили със земния принцип, от към 9-то, 10-то столетие насам всъщност живеят на Земята. И отново това е потресаващото, мои мили приятели. Материализмът на Земята нараства, там най-напредналите, най-умните хора отричат духовното, започват да се подиграват с твърдението, че около тях има духовни същества също както има физически хора. В това време, в което се разпространява материализмът, все повече и повече Ангели слизат и живеят на Земята. Те взимат участие в това, което се върши на Земята.
В определени времена, когато човешкото съзнание е замъглено, именно те се вселяват и действат на Земята.
Голям брой ангелски същества се въздържат, обаче онези, които според тяхната ангелска карма стоят най-близо до ариманическите същества, не се въздържат, а се вселяват в хора, потопяват се в хора през определени времена. Тогава се поражда онова, за което миналия път аз казах: - Ето, на Земята живее един човек; той има човешки дарби, човешка интелигентност, която проявява, може би, я проявява гениално, обаче за определено време, когато неговото съзнание е затъмнено, една ариманическа ангелска интелигентност, едно ариманическо ангелско същество се настанява в него. Тогава може да се получи това явление: Пред нас имаме даден човек, той изглежда така, като че е обикновен човек и от своята човечност пише това или онова. Но ариманическото същество може да се домогне до човека именно чрез онова, което днес се приема в интелигентни, в умствени форми. Човек трябва да прояви своята личност, ако не трябва днес да бъде залят от всичко това, което аз посочих в течение на тези лекции.
към текста >>
Голям брой ангелски същества се въздържат, обаче онези, които спо
ред
тяхната ангелска карма стоят най-близо до ариманическите същества, не се въздържат, а се вселяват в хора, потопяват се в хора през оп
ред
елени времена.
И отново това е потресаващото, мои мили приятели. Материализмът на Земята нараства, там най-напредналите, най-умните хора отричат духовното, започват да се подиграват с твърдението, че около тях има духовни същества също както има физически хора. В това време, в което се разпространява материализмът, все повече и повече Ангели слизат и живеят на Земята. Те взимат участие в това, което се върши на Земята. В определени времена, когато човешкото съзнание е замъглено, именно те се вселяват и действат на Земята.
Голям брой ангелски същества се въздържат, обаче онези, които според тяхната ангелска карма стоят най-близо до ариманическите същества, не се въздържат, а се вселяват в хора, потопяват се в хора през определени времена.
Тогава се поражда онова, за което миналия път аз казах: - Ето, на Земята живее един човек; той има човешки дарби, човешка интелигентност, която проявява, може би, я проявява гениално, обаче за определено време, когато неговото съзнание е затъмнено, една ариманическа ангелска интелигентност, едно ариманическо ангелско същество се настанява в него. Тогава може да се получи това явление: Пред нас имаме даден човек, той изглежда така, като че е обикновен човек и от своята човечност пише това или онова. Но ариманическото същество може да се домогне до човека именно чрез онова, което днес се приема в интелигентни, в умствени форми. Човек трябва да прояви своята личност, ако не трябва днес да бъде залят от всичко това, което аз посочих в течение на тези лекции. Именно поради тази причина Ариман може да се яви като писател.
към текста >>
Тогава се поражда онова, за което миналия път аз казах: - Ето, на Земята живее един човек; той има човешки дарби, човешка интелигентност, която проявява, може би, я проявява гениално, обаче за оп
ред
елено време, когато неговото съзнание е затъмнено, една ариманическа ангелска интелигентност, едно ариманическо ангелско същество се настанява в него.
Материализмът на Земята нараства, там най-напредналите, най-умните хора отричат духовното, започват да се подиграват с твърдението, че около тях има духовни същества също както има физически хора. В това време, в което се разпространява материализмът, все повече и повече Ангели слизат и живеят на Земята. Те взимат участие в това, което се върши на Земята. В определени времена, когато човешкото съзнание е замъглено, именно те се вселяват и действат на Земята. Голям брой ангелски същества се въздържат, обаче онези, които според тяхната ангелска карма стоят най-близо до ариманическите същества, не се въздържат, а се вселяват в хора, потопяват се в хора през определени времена.
Тогава се поражда онова, за което миналия път аз казах: - Ето, на Земята живее един човек; той има човешки дарби, човешка интелигентност, която проявява, може би, я проявява гениално, обаче за определено време, когато неговото съзнание е затъмнено, една ариманическа ангелска интелигентност, едно ариманическо ангелско същество се настанява в него.
Тогава може да се получи това явление: Пред нас имаме даден човек, той изглежда така, като че е обикновен човек и от своята човечност пише това или онова. Но ариманическото същество може да се домогне до човека именно чрез онова, което днес се приема в интелигентни, в умствени форми. Човек трябва да прояви своята личност, ако не трябва днес да бъде залят от всичко това, което аз посочих в течение на тези лекции. Именно поради тази причина Ариман може да се яви като писател. Естествено той си служи с едно ангелско същество.
към текста >>
Тогава може да се получи това явление: П
ред
нас имаме даден човек, той изглежда така, като че е обикновен човек и от своята човечност пише това или онова.
В това време, в което се разпространява материализмът, все повече и повече Ангели слизат и живеят на Земята. Те взимат участие в това, което се върши на Земята. В определени времена, когато човешкото съзнание е замъглено, именно те се вселяват и действат на Земята. Голям брой ангелски същества се въздържат, обаче онези, които според тяхната ангелска карма стоят най-близо до ариманическите същества, не се въздържат, а се вселяват в хора, потопяват се в хора през определени времена. Тогава се поражда онова, за което миналия път аз казах: - Ето, на Земята живее един човек; той има човешки дарби, човешка интелигентност, която проявява, може би, я проявява гениално, обаче за определено време, когато неговото съзнание е затъмнено, една ариманическа ангелска интелигентност, едно ариманическо ангелско същество се настанява в него.
Тогава може да се получи това явление: Пред нас имаме даден човек, той изглежда така, като че е обикновен човек и от своята човечност пише това или онова.
Но ариманическото същество може да се домогне до човека именно чрез онова, което днес се приема в интелигентни, в умствени форми. Човек трябва да прояви своята личност, ако не трябва днес да бъде залят от всичко това, което аз посочих в течение на тези лекции. Именно поради тази причина Ариман може да се яви като писател. Естествено той си служи с едно ангелско същество. Той може да пише книги.
към текста >>
Виждате ли, по отношение на един от най-блестящите писатели на последното време, по отношение на един от най-великите писатели беше възможно едно друго становище, п
ред
и да бяха излезли неговите последни съчинения.
Естествено той си служи с едно ангелско същество. Той може да пише книги. И когато днес сме събрани под знака на нашето Коледно тържество /полагане на основния камък на новото Антропософско общество, бел. пр./, не трябва да се премълчават такива неща. Затова бих искал да отбележа следното.
Виждате ли, по отношение на един от най-блестящите писатели на последното време, по отношение на един от най-великите писатели беше възможно едно друго становище, преди да бяха излезли неговите последни съчинения.
Когато аз написах книгата «Ницше, борец срещу своето време»[4], в обществеността имахме работа с един блестящ писател, който беше завишил човешките способности до най-висока степен. Едва по-късно се запознахме с това, което Ницше[5] е написал във времето на своя упадък. Това са преди всичко две съчинения: «Антихрист» и «Ecce homo» /ето човекът/, това са две съчинения, които е написал Ариман - не Ницше, а един ариманически дух, вселен в Ницше. Тук Ариман за първи път се появява като писател на Земята. Той ще продължи да върши това.
към текста >>
Това са п
ред
и всичко две съчинения: «Антихрист» и «Ecce homo» /ето човекът/, това са две съчинения, които е написал Ариман - не Ницше, а един ариманически дух, вселен в Ницше.
пр./, не трябва да се премълчават такива неща. Затова бих искал да отбележа следното. Виждате ли, по отношение на един от най-блестящите писатели на последното време, по отношение на един от най-великите писатели беше възможно едно друго становище, преди да бяха излезли неговите последни съчинения. Когато аз написах книгата «Ницше, борец срещу своето време»[4], в обществеността имахме работа с един блестящ писател, който беше завишил човешките способности до най-висока степен. Едва по-късно се запознахме с това, което Ницше[5] е написал във времето на своя упадък.
Това са преди всичко две съчинения: «Антихрист» и «Ecce homo» /ето човекът/, това са две съчинения, които е написал Ариман - не Ницше, а един ариманически дух, вселен в Ницше.
Тук Ариман за първи път се появява като писател на Земята. Той ще продължи да върши това. От това Ницше бе разбит. Нека помислим, срещу какви импулси заставаме, когато заставаме пред онези идеи, които са живели в Ницше във времето, когато изхождайки от този дух той бе написал онези блестящи, интелигентни, но дяволски съчинения - съчиненията «Антихрист» и «Ecce homo»! Аз говорих за великата обширна интелигентност на Ариман.
към текста >>
Нека помислим, срещу какви импулси заставаме, когато заставаме п
ред
онези идеи, които са живели в Ницше във времето, когато изхождайки от този дух той бе написал онези блестящи, интелигентни, но дяволски съчинения - съчиненията «Антихрист» и «Ecce homo»!
Едва по-късно се запознахме с това, което Ницше[5] е написал във времето на своя упадък. Това са преди всичко две съчинения: «Антихрист» и «Ecce homo» /ето човекът/, това са две съчинения, които е написал Ариман - не Ницше, а един ариманически дух, вселен в Ницше. Тук Ариман за първи път се появява като писател на Земята. Той ще продължи да върши това. От това Ницше бе разбит.
Нека помислим, срещу какви импулси заставаме, когато заставаме пред онези идеи, които са живели в Ницше във времето, когато изхождайки от този дух той бе написал онези блестящи, интелигентни, но дяволски съчинения - съчиненията «Антихрист» и «Ecce homo»!
Аз говорих за великата обширна интелигентност на Ариман. По отношение на това, което е величествено, заслепяващо, ние не понижаваме едно съчинение, когато го наричаме ариманическо, както могат да помислят прости хора, които не знаят, какво величие може да има в Ариман. Не се укорява, не се хвали, когато се говори за Ариман; много неща на Земята зависят от него. Който е кървял - разбирам това душевно - както аз съм кървял, когато за първи път прочетох Ницшевото съчинение «Волята за власт», което след това бе публикувано по такъв начин, че хората не можеха да имат никаква правилна представа за него, и който същевременно може да вижда в царствата, които, откакто е настъпило господството на Михаил, от 80-те години на миналия век, са отделени от физическите земни царства с една съвсем тънка стена, който знае, как това царство непосредствено граничи с физическото царство, така че можем да кажем, че то е едно царство, което е подобно на царството, в което човек влиза след смъртта, - който прозира, какви са усилията в това направление, той знае, как те импулсиращо се изразяват в нещо подобно като «Ecce homo» и «Антихрист». Достатъчно е тогава само да се помисли, какви забележки на Ариман се намират в «Антихрист».
към текста >>
Който е кървял - разбирам това душевно - както аз съм кървял, когато за първи път прочетох Ницшевото съчинение «Волята за власт», което след това бе публикувано по такъв начин, че хората не можеха да имат никаква правилна п
ред
става за него, и който същевременно може да вижда в царствата, които, откакто е настъпило господството на Михаил, от 80-те години на миналия век, са отделени от физическите земни царства с една съвсем тънка стена, който знае, как това царство непос
ред
ствено граничи с физическото царство, така че можем да кажем, че то е едно царство, което е подобно на царството, в което човек влиза след смъртта, - който прозира, какви са усилията в това направление, той знае, как те импулсиращо се изразяват в нещо подобно като «Ecce homo» и «Антихрист».
От това Ницше бе разбит. Нека помислим, срещу какви импулси заставаме, когато заставаме пред онези идеи, които са живели в Ницше във времето, когато изхождайки от този дух той бе написал онези блестящи, интелигентни, но дяволски съчинения - съчиненията «Антихрист» и «Ecce homo»! Аз говорих за великата обширна интелигентност на Ариман. По отношение на това, което е величествено, заслепяващо, ние не понижаваме едно съчинение, когато го наричаме ариманическо, както могат да помислят прости хора, които не знаят, какво величие може да има в Ариман. Не се укорява, не се хвали, когато се говори за Ариман; много неща на Земята зависят от него.
Който е кървял - разбирам това душевно - както аз съм кървял, когато за първи път прочетох Ницшевото съчинение «Волята за власт», което след това бе публикувано по такъв начин, че хората не можеха да имат никаква правилна представа за него, и който същевременно може да вижда в царствата, които, откакто е настъпило господството на Михаил, от 80-те години на миналия век, са отделени от физическите земни царства с една съвсем тънка стена, който знае, как това царство непосредствено граничи с физическото царство, така че можем да кажем, че то е едно царство, което е подобно на царството, в което човек влиза след смъртта, - който прозира, какви са усилията в това направление, той знае, как те импулсиращо се изразяват в нещо подобно като «Ecce homo» и «Антихрист».
Достатъчно е тогава само да се помисли, какви забележки на Ариман се намират в «Антихрист». Не зная, дали в по-новите издания това място е оставено така. Има едно място, където той пише за Исус - аз не цитирам дословно - и казва, че Ренан е нарекъл Исус гений. Ницше не го счита за гений, той казва: - Говорейки със строгостта на физиолозите, тук би била на място една съвършено друга дума... В изданието, което аз имам от съчиненията на Ницше, на това място стоят три точки, не зная дали в по-новите издания това е така - в ръкописа тук стои написано направо «идиот». Че Исус е наречен «идиот», това е ръката на Ариман.
към текста >>
Кой би могъл да повярва, че тук Ницше, който, пишейки тези неща, същевременно в душата си се е колебаел дали да влезе в католицизма - тези неща са вървели успо
ред
но, не трябва да забравяте това, - кой би могъл да повярва, че тук не се крие една дълбока загадка?
Не зная, дали в по-новите издания това място е оставено така. Има едно място, където той пише за Исус - аз не цитирам дословно - и казва, че Ренан е нарекъл Исус гений. Ницше не го счита за гений, той казва: - Говорейки със строгостта на физиолозите, тук би била на място една съвършено друга дума... В изданието, което аз имам от съчиненията на Ницше, на това място стоят три точки, не зная дали в по-новите издания това е така - в ръкописа тук стои написано направо «идиот». Че Исус е наречен «идиот», това е ръката на Ариман. Там има и други неща от този род.
Кой би могъл да повярва, че тук Ницше, който, пишейки тези неща, същевременно в душата си се е колебаел дали да влезе в католицизма - тези неща са вървели успоредно, не трябва да забравяте това, - кой би могъл да повярва, че тук не се крие една дълбока загадка?
С какви думи приключва «Анитихрист»? Той приключва с думите - не мога да ги цитирам дословно: - Бих искал със светещи букви по всички стени да напиша какво представлява християнството: - Християнството е най-голямото проклятие на човечеството! Така приключва книгата. Тук пред нас стои един проблем. Ние трябва да видим именно, как цялото това царство, разделено от нашето царство само с една тънка стена, където се разиграват всички духовни борби при излизането от епохата на Кали-Юга - простиращи се още и извън Кали-Юга, - как това царство иска да проникне в земното царство.
към текста >>
Той приключва с думите - не мога да ги цитирам дословно: - Бих искал със светещи букви по всички стени да напиша какво п
ред
ставлява християнството: - Християнството е най-голямото проклятие на човечеството!
Ницше не го счита за гений, той казва: - Говорейки със строгостта на физиолозите, тук би била на място една съвършено друга дума... В изданието, което аз имам от съчиненията на Ницше, на това място стоят три точки, не зная дали в по-новите издания това е така - в ръкописа тук стои написано направо «идиот». Че Исус е наречен «идиот», това е ръката на Ариман. Там има и други неща от този род. Кой би могъл да повярва, че тук Ницше, който, пишейки тези неща, същевременно в душата си се е колебаел дали да влезе в католицизма - тези неща са вървели успоредно, не трябва да забравяте това, - кой би могъл да повярва, че тук не се крие една дълбока загадка? С какви думи приключва «Анитихрист»?
Той приключва с думите - не мога да ги цитирам дословно: - Бих искал със светещи букви по всички стени да напиша какво представлява християнството: - Християнството е най-голямото проклятие на човечеството!
Така приключва книгата. Тук пред нас стои един проблем. Ние трябва да видим именно, как цялото това царство, разделено от нашето царство само с една тънка стена, където се разиграват всички духовни борби при излизането от епохата на Кали-Юга - простиращи се още и извън Кали-Юга, - как това царство иска да проникне в земното царство. Тези са нещата, върху които трябва да насочим поглед, ако искаме да разберем, как човечеството може да се отнася към това, което трябва да се появи в цивилизацията чрез настъпването на епохата на Михаил. При преминаването от Кали-Юга, при преминаването от тъмната в светлата епоха ние трябваше фактически духовно-физически да прогледнем, когато искаме да охарактеризираме - както аз сторих това в предговора на моята книга «Мистиката в зората на новия духовен живот», - настроението, което трябва да имаме спрямо духовното и материалното.
към текста >>
Тук п
ред
нас стои един проблем.
Там има и други неща от този род. Кой би могъл да повярва, че тук Ницше, който, пишейки тези неща, същевременно в душата си се е колебаел дали да влезе в католицизма - тези неща са вървели успоредно, не трябва да забравяте това, - кой би могъл да повярва, че тук не се крие една дълбока загадка? С какви думи приключва «Анитихрист»? Той приключва с думите - не мога да ги цитирам дословно: - Бих искал със светещи букви по всички стени да напиша какво представлява християнството: - Християнството е най-голямото проклятие на човечеството! Така приключва книгата.
Тук пред нас стои един проблем.
Ние трябва да видим именно, как цялото това царство, разделено от нашето царство само с една тънка стена, където се разиграват всички духовни борби при излизането от епохата на Кали-Юга - простиращи се още и извън Кали-Юга, - как това царство иска да проникне в земното царство. Тези са нещата, върху които трябва да насочим поглед, ако искаме да разберем, как човечеството може да се отнася към това, което трябва да се появи в цивилизацията чрез настъпването на епохата на Михаил. При преминаването от Кали-Юга, при преминаването от тъмната в светлата епоха ние трябваше фактически духовно-физически да прогледнем, когато искаме да охарактеризираме - както аз сторих това в предговора на моята книга «Мистиката в зората на новия духовен живот», - настроението, което трябва да имаме спрямо духовното и материалното. На човек му се иска наистина отвсякъде да почерпи възможност да охарактеризира този величествен преход, който стана чрез настъпването епохата на Михаил. И ние трябва да се почувстваме вътре във всичко, което е антропософско движение.
към текста >>
При преминаването от Кали-Юга, при преминаването от тъмната в светлата епоха ние трябваше фактически духовно-физически да прогледнем, когато искаме да охарактеризираме - както аз сторих това в п
ред
говора на моята книга «Мистиката в зората на новия духовен живот», - настроението, което трябва да имаме спрямо духовното и материалното.
Той приключва с думите - не мога да ги цитирам дословно: - Бих искал със светещи букви по всички стени да напиша какво представлява християнството: - Християнството е най-голямото проклятие на човечеството! Така приключва книгата. Тук пред нас стои един проблем. Ние трябва да видим именно, как цялото това царство, разделено от нашето царство само с една тънка стена, където се разиграват всички духовни борби при излизането от епохата на Кали-Юга - простиращи се още и извън Кали-Юга, - как това царство иска да проникне в земното царство. Тези са нещата, върху които трябва да насочим поглед, ако искаме да разберем, как човечеството може да се отнася към това, което трябва да се появи в цивилизацията чрез настъпването на епохата на Михаил.
При преминаването от Кали-Юга, при преминаването от тъмната в светлата епоха ние трябваше фактически духовно-физически да прогледнем, когато искаме да охарактеризираме - както аз сторих това в предговора на моята книга «Мистиката в зората на новия духовен живот», - настроението, което трябва да имаме спрямо духовното и материалното.
На човек му се иска наистина отвсякъде да почерпи възможност да охарактеризира този величествен преход, който стана чрез настъпването епохата на Михаил. И ние трябва да се почувстваме вътре във всичко, което е антропософско движение. Защото цялото това величие се проявява първо в навлязлата вече в безредие човешка карма. Когато помислим, как в кармическите връзки се крие една всеобща истина и как светът е такъв, че даже в тези всеобщи кармически връзки в течение на столетия можаха да се намесят изключенията, и как се появява изискването, космическите изключения да бъдат приведени в техния порядък, тогава ще почувстваме - защото тази е задачата, мисията на антропософското движение - великото значение и необходимост на антропософското движение. Това, мои мили приятели, трябва да залегне във вашите души, когато си казвате: - Онези, които от такова разбиране днес чувстват в себе си стремеж да влезнат в антропософския живот, при изтичането на 20-то столетие, те отново ще бъдат призовани, да постигнат в кулминационната точка възможно най-голямото разпространение на антропософското движение.
към текста >>
Защото цялото това величие се проявява първо в навлязлата вече в без
ред
ие човешка карма.
Ние трябва да видим именно, как цялото това царство, разделено от нашето царство само с една тънка стена, където се разиграват всички духовни борби при излизането от епохата на Кали-Юга - простиращи се още и извън Кали-Юга, - как това царство иска да проникне в земното царство. Тези са нещата, върху които трябва да насочим поглед, ако искаме да разберем, как човечеството може да се отнася към това, което трябва да се появи в цивилизацията чрез настъпването на епохата на Михаил. При преминаването от Кали-Юга, при преминаването от тъмната в светлата епоха ние трябваше фактически духовно-физически да прогледнем, когато искаме да охарактеризираме - както аз сторих това в предговора на моята книга «Мистиката в зората на новия духовен живот», - настроението, което трябва да имаме спрямо духовното и материалното. На човек му се иска наистина отвсякъде да почерпи възможност да охарактеризира този величествен преход, който стана чрез настъпването епохата на Михаил. И ние трябва да се почувстваме вътре във всичко, което е антропософско движение.
Защото цялото това величие се проявява първо в навлязлата вече в безредие човешка карма.
Когато помислим, как в кармическите връзки се крие една всеобща истина и как светът е такъв, че даже в тези всеобщи кармически връзки в течение на столетия можаха да се намесят изключенията, и как се появява изискването, космическите изключения да бъдат приведени в техния порядък, тогава ще почувстваме - защото тази е задачата, мисията на антропософското движение - великото значение и необходимост на антропософското движение. Това, мои мили приятели, трябва да залегне във вашите души, когато си казвате: - Онези, които от такова разбиране днес чувстват в себе си стремеж да влезнат в антропософския живот, при изтичането на 20-то столетие, те отново ще бъдат призовани, да постигнат в кулминационната точка възможно най-голямото разпространение на антропософското движение. Обаче това може да стане само тогава, когато тези неща заживеят в нас, когато в нас заживее разбирането за това, което като космическо-духовно естество прониква в земно-физическото, когато даже и в земната интелигентност, във възгледите на хората проникне съзнанието за значението на Михаил. Този импулс трябва да бъде душата на антропософския живот; самата душа трябва да иска да стои вътре в антропософското движение. С това ние ще намерим възможност да запазим в нашите души не само имащите велико значение мисли, но и да оживим тези мисли; така че чрез тези мисли душите да се оформят по-нататък по антропософски начин, за да може душата в действителност да стане онова, което тя трябва да бъде - чрез несъзнателния си стремеж душата да достигне до антропософията, за да бъде обхваната от мисията на антропософията.
към текста >>
47.
Съдържание
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Съвременни и п
ред
исторически състояния на човешкото съзнание.
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г. Духовният първообраз на антропософското движение.
Съвременни и предисторически състояния на човешкото съзнание.
Животът на сънищата. Хаотично символизиране на външния сетивен живот и на откровенията на духовния свят. Изпридането и изтъкаването на нашата съдба през време на сънното изживяване във връзка с божествените духове. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г. Протичащата нишка на съдбата, кармата, малко иска да знае за външната и вътрешна професия на човека, тя много повече се интересува за вътрешните душевни сили и душевни съпротивления, за моралните отношения.
към текста >>
Кармически пречки показани с примера на индивидуалността, която е живяла в Томас Кампанелла и в Отто Вайнингер: Вътрешна борба на п
ред
ишния визионерен и на духовния светоглед с рационализма и интелектуализма.
Прераждания на исторически личности: един скептичен римски философ, кардинал Мазарини, граф Хефтлинг. Григорий Великият, Ернст Хекел. отшелникът, калугерката, Владимир Соловьов. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г. Ръководни линии за разбирането на съвременния духовен живот.
Кармически пречки показани с примера на индивидуалността, която е живяла в Томас Кампанелла и в Отто Вайнингер: Вътрешна борба на предишния визионерен и на духовния светоглед с рационализма и интелектуализма.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г. Еманципация на интелектуалистичното естество от по-дълбоката душевна същност. Нагодените напълно към интелектуализма тела на съвременната цивилизация не позволяват на духовността от миналите време на да проникне в тях; тази духовност се оттегля в подсъзнанието. Да превърне интелектуализма в спиритуалност, е задачата на антропософията, която трябва да държи сметка за рационализма на времето, за да могат идеите да намерят както пътя нагоре към духа така и пътя надолу към природата. Заприщване на духовното в душите от края на 19-то столетие.
към текста >>
Като пример
ред
ицата въплъщения Платон Хросвита Шрьоер.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г. Еманципация на интелектуалистичното естество от по-дълбоката душевна същност. Нагодените напълно към интелектуализма тела на съвременната цивилизация не позволяват на духовността от миналите време на да проникне в тях; тази духовност се оттегля в подсъзнанието. Да превърне интелектуализма в спиритуалност, е задачата на антропософията, която трябва да държи сметка за рационализма на времето, за да могат идеите да намерят както пътя нагоре към духа така и пътя надолу към природата. Заприщване на духовното в душите от края на 19-то столетие.
Като пример редицата въплъщения Платон Хросвита Шрьоер.
11. ПОСЛЕДНО СЛОВО, Дорнах, 28 септември 1924 г. Подготвителни мисли за един бъдещ Михаилов празник на човечеството. Прераждането на Св. Илия в Лазар-Йоан. Рафаел и Новалис.
към текста >>
Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е п
ред
хождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
Забележки към това издание Забележки към текста Рудолф Щайнер – живот и творчество * * * За това издание
Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори? - Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат. В това отношение е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове. Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука».
към текста >>
Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на
ред
ица външни фактори?
Забележки към текста Рудолф Щайнер – живот и творчество * * * За това издание Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори?
- Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат. В това отношение е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове. Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука». Други основоположни изложения има в неговите основни произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука».
към текста >>
Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими п
ред
стави от гледната точка на модерната природна наука».
Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения? Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори? - Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат. В това отношение е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове.
Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука».
Други основоположни изложения има в неговите основни произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука». Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема. Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество.
към текста >>
Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в по
ред
ицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
Други основоположни изложения има в неговите основни произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука». Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема. Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество.
Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове. Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер. Това определя стила на неговите изложения. Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах по
ред
ици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема. Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер. Това определя стила на неговите изложения. Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
Лекциите са били п
ред
назначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер.
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги». Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер.
Това определя стила на неговите изложения. Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
Това оп
ред
еля стила на неговите изложения.
Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги». Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове. Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер.
Това определя стила на неговите изложения.
Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
Понеже особено обширната по
ред
ица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги». Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове. Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер. Това определя стила на неговите изложения.
Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
48.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Обаче мислите на съвременните хора, макар и спо
ред
тяхната първична природа да п
ред
ставляват най-духовното за днешния човек, са такива, че първо така, както са се развили като вътрешен дух на човека в течение на последните 4 до 5 столетия, те са годни да приемат само отнасящи се до материалното истини.
Още от самото начало антропософията беше онова, през което тече духовният живот, който от последната третина на 19-то столетие до днес е достъпен за човечеството. Обаче това антропософско движение трябва да се схваща така, че онова, което протича от него тук на Земята, е само външната изява на нещо, което става в духовния свят за развитието на човечеството. И който иска да бъде свързан с антропософското движение по един достоен начин, той трябва да се запознае също и с това, че духовните импулси важат и за самата област на Антропософското общество. Какво значение има, мои мили приятели, ако човек общо взето теоретически вярва в един духовен свят? Да вярва човек теоретически в един духовен свят означава, да приема този духовен свят в мислите си.
Обаче мислите на съвременните хора, макар и според тяхната първична природа да представляват най-духовното за днешния човек, са такива, че първо така, както са се развили като вътрешен дух на човека в течение на последните 4 до 5 столетия, те са годни да приемат само отнасящи се до материалното истини.
И днес човечеството има един духовен живот в мисли, но общо взето като цивилизовано човечество то изпълва този духовен живот на мислите само с материално съдържание. Материално съдържание остава също и онова, което хората знаят теоретично за антропософията, докато се прибави действителната вътрешна, съзнателна сила на убеждението, че духовното е конкретна действителност, че навсякъде, където за външните човешки сетива живее материя, духът не само прониква и изпълва тази материя, но че в крайна сметка пред истинския човешки поглед всичко материално изчезва, когато той е в състояние през материята да проникне до духовното. Но един такъв възглед трябва да бъде разпрострян също и върху всичко онова, което първоначално засяга самите нас. Нас ни засяга нашата принадлежност към Антропософското общество. За този съществуващ във външния сетивен свят факт, за тази наша принадлежност към Антропософското общество ние трябва да бъдем в състояние да признаем съответстващата му духовност, духовното движение, което се разви в по-ново време в духовния свят и което ще продължава да съществува в земния живот, ако хората могат да му останат верни.
към текста >>
Материално съдържание остава също и онова, което хората знаят теоретично за антропософията, докато се прибави действителната вътрешна, съзнателна сила на убеждението, че духовното е конкретна действителност, че навсякъде, където за външните човешки сетива живее материя, духът не само прониква и изпълва тази материя, но че в крайна сметка п
ред
истинския човешки поглед всичко материално изчезва, когато той е в състояние през материята да проникне до духовното.
И който иска да бъде свързан с антропософското движение по един достоен начин, той трябва да се запознае също и с това, че духовните импулси важат и за самата област на Антропософското общество. Какво значение има, мои мили приятели, ако човек общо взето теоретически вярва в един духовен свят? Да вярва човек теоретически в един духовен свят означава, да приема този духовен свят в мислите си. Обаче мислите на съвременните хора, макар и според тяхната първична природа да представляват най-духовното за днешния човек, са такива, че първо така, както са се развили като вътрешен дух на човека в течение на последните 4 до 5 столетия, те са годни да приемат само отнасящи се до материалното истини. И днес човечеството има един духовен живот в мисли, но общо взето като цивилизовано човечество то изпълва този духовен живот на мислите само с материално съдържание.
Материално съдържание остава също и онова, което хората знаят теоретично за антропософията, докато се прибави действителната вътрешна, съзнателна сила на убеждението, че духовното е конкретна действителност, че навсякъде, където за външните човешки сетива живее материя, духът не само прониква и изпълва тази материя, но че в крайна сметка пред истинския човешки поглед всичко материално изчезва, когато той е в състояние през материята да проникне до духовното.
Но един такъв възглед трябва да бъде разпрострян също и върху всичко онова, което първоначално засяга самите нас. Нас ни засяга нашата принадлежност към Антропософското общество. За този съществуващ във външния сетивен свят факт, за тази наша принадлежност към Антропософското общество ние трябва да бъдем в състояние да признаем съответстващата му духовност, духовното движение, което се разви в по-ново време в духовния свят и което ще продължава да съществува в земния живот, ако хората могат да му останат верни. То ще продължава иначе да съществува отвъд земния живот. То ще продължава да съществува свързано със земния живот, ако хората намерят в сърцата си силата да му останат верни.
към текста >>
Аз често съм казвал, мои мили приятели, че за времето п
ред
и Коледното събрание трябва да се прави разлика между антропософското движение, за което винаги би трябвало да се казва същото както днес, и между Антропософското общество, което беше външно административно място за антропософския езотеризъм.
За този съществуващ във външния сетивен свят факт, за тази наша принадлежност към Антропософското общество ние трябва да бъдем в състояние да признаем съответстващата му духовност, духовното движение, което се разви в по-ново време в духовния свят и което ще продължава да съществува в земния живот, ако хората могат да му останат верни. То ще продължава иначе да съществува отвъд земния живот. То ще продължава да съществува свързано със земния живот, ако хората намерят в сърцата си силата да му останат верни. Но че не само зад минералите, растенията, животните и човека се намира нещо духовно, а и че зад самото Антропософско общество, което външно принадлежи към майя, към илюзията, витае духовният първообраз на антропософското движение, това е същественото, което трябва да проникне като дълбока сила на убеждението в сърцето на всеки, който се посвети на антропософията. И това трябва да стане нещо реално в дейността и в работата на Антропософското общество.
Аз често съм казвал, мои мили приятели, че за времето преди Коледното събрание трябва да се прави разлика между антропософското движение, за което винаги би трябвало да се казва същото както днес, и между Антропософското общество, което беше външно административно място за антропософския езотеризъм.
От Коледа насам е друго. По времето на Коледа се наложи да се вземе трудното решение, дали самият аз трябва да стана председател на Антропософското общество. През всички предхождащи години от съществуването на Антропософското общество аз считах себе си като не свързан с администрацията учител по антропософските въпроси и в най-различните случаи строго спазвах това. Антропософското общество беше управлявано от други. Моята задача, моето задължение беше да се занимавам с антропософските въпроси, доколкото това изискваше някой отделен член или група от това общество.
към текста >>
По времето на Коледа се наложи да се вземе трудното решение, дали самият аз трябва да стана п
ред
седател на Антропософското общество.
То ще продължава да съществува свързано със земния живот, ако хората намерят в сърцата си силата да му останат верни. Но че не само зад минералите, растенията, животните и човека се намира нещо духовно, а и че зад самото Антропософско общество, което външно принадлежи към майя, към илюзията, витае духовният първообраз на антропософското движение, това е същественото, което трябва да проникне като дълбока сила на убеждението в сърцето на всеки, който се посвети на антропософията. И това трябва да стане нещо реално в дейността и в работата на Антропософското общество. Аз често съм казвал, мои мили приятели, че за времето преди Коледното събрание трябва да се прави разлика между антропософското движение, за което винаги би трябвало да се казва същото както днес, и между Антропософското общество, което беше външно административно място за антропософския езотеризъм. От Коледа насам е друго.
По времето на Коледа се наложи да се вземе трудното решение, дали самият аз трябва да стана председател на Антропософското общество.
През всички предхождащи години от съществуването на Антропософското общество аз считах себе си като не свързан с администрацията учител по антропософските въпроси и в най-различните случаи строго спазвах това. Антропософското общество беше управлявано от други. Моята задача, моето задължение беше да се занимавам с антропософските въпроси, доколкото това изискваше някой отделен член или група от това общество. В течение на тази лекция или пък по друг начин нашите приятели ще имат възможност да се научат да познават, какво означава по един действен начин да осъществят на земното поле това, което днес иска да се изяви от духовния свят. И трябва да бъдат разбрани трудностите, които са свързани с това, когато, така да се каже, към това отношение спрямо духовния свят трябва да се прибави една външна администрация.
към текста >>
През всички п
ред
хождащи години от съществуването на Антропософското общество аз считах себе си като не свързан с администрацията учител по антропософските въпроси и в най-различните случаи строго спазвах това.
Но че не само зад минералите, растенията, животните и човека се намира нещо духовно, а и че зад самото Антропософско общество, което външно принадлежи към майя, към илюзията, витае духовният първообраз на антропософското движение, това е същественото, което трябва да проникне като дълбока сила на убеждението в сърцето на всеки, който се посвети на антропософията. И това трябва да стане нещо реално в дейността и в работата на Антропософското общество. Аз често съм казвал, мои мили приятели, че за времето преди Коледното събрание трябва да се прави разлика между антропософското движение, за което винаги би трябвало да се казва същото както днес, и между Антропософското общество, което беше външно административно място за антропософския езотеризъм. От Коледа насам е друго. По времето на Коледа се наложи да се вземе трудното решение, дали самият аз трябва да стана председател на Антропософското общество.
През всички предхождащи години от съществуването на Антропософското общество аз считах себе си като не свързан с администрацията учител по антропософските въпроси и в най-различните случаи строго спазвах това.
Антропософското общество беше управлявано от други. Моята задача, моето задължение беше да се занимавам с антропософските въпроси, доколкото това изискваше някой отделен член или група от това общество. В течение на тази лекция или пък по друг начин нашите приятели ще имат възможност да се научат да познават, какво означава по един действен начин да осъществят на земното поле това, което днес иска да се изяви от духовния свят. И трябва да бъдат разбрани трудностите, които са свързани с това, когато, така да се каже, към това отношение спрямо духовния свят трябва да се прибави една външна администрация. И по времето на Коледа предстоеше евентуалността да бъдат отблъснати онези духовни същества, които ни дават антропософията, понеже външната администрация се свързва със самата езотерика, или пък да се получи нещо друго.
към текста >>
И по времето на Коледа п
ред
стоеше евентуалността да бъдат отблъснати онези духовни същества, които ни дават антропософията, понеже външната администрация се свързва със самата езотерика, или пък да се получи нещо друго.
През всички предхождащи години от съществуването на Антропософското общество аз считах себе си като не свързан с администрацията учител по антропософските въпроси и в най-различните случаи строго спазвах това. Антропософското общество беше управлявано от други. Моята задача, моето задължение беше да се занимавам с антропософските въпроси, доколкото това изискваше някой отделен член или група от това общество. В течение на тази лекция или пък по друг начин нашите приятели ще имат възможност да се научат да познават, какво означава по един действен начин да осъществят на земното поле това, което днес иска да се изяви от духовния свят. И трябва да бъдат разбрани трудностите, които са свързани с това, когато, така да се каже, към това отношение спрямо духовния свят трябва да се прибави една външна администрация.
И по времето на Коледа предстоеше евентуалността да бъдат отблъснати онези духовни същества, които ни дават антропософията, понеже външната администрация се свързва със самата езотерика, или пък да се получи нещо друго.
Ето защо решението, което трябваше да бъде взето тогава, беше извънредно трудно. Защото беше напълно възможно, именно чрез едно такова решение да бъдат застрашени потоците духовен живот, които се бяха изливали към нас. Въпреки всичко решението трябваше да бъде взето, защото предпоставките бяха такива, че от този момент нататък трябваше да настъпи противоположното на това, което преди малко охарактеризирах, ако антропософското дело трябваше да остане и по-нататък свързано с Антропософското общество. За бъдеще Антропософското общество трябва да бъде онова място, през което непосредствено да тече езотеричният живот и самото то да действа езотерично, имайки съзнание за своята езотерична дейност. Затова трябваше да бъде създадено езотеричното ръководство на Гьотеанума.
към текста >>
Ето защо решението, което трябваше да бъде взето тогава, беше извън
ред
но трудно.
Антропософското общество беше управлявано от други. Моята задача, моето задължение беше да се занимавам с антропософските въпроси, доколкото това изискваше някой отделен член или група от това общество. В течение на тази лекция или пък по друг начин нашите приятели ще имат възможност да се научат да познават, какво означава по един действен начин да осъществят на земното поле това, което днес иска да се изяви от духовния свят. И трябва да бъдат разбрани трудностите, които са свързани с това, когато, така да се каже, към това отношение спрямо духовния свят трябва да се прибави една външна администрация. И по времето на Коледа предстоеше евентуалността да бъдат отблъснати онези духовни същества, които ни дават антропософията, понеже външната администрация се свързва със самата езотерика, или пък да се получи нещо друго.
Ето защо решението, което трябваше да бъде взето тогава, беше извънредно трудно.
Защото беше напълно възможно, именно чрез едно такова решение да бъдат застрашени потоците духовен живот, които се бяха изливали към нас. Въпреки всичко решението трябваше да бъде взето, защото предпоставките бяха такива, че от този момент нататък трябваше да настъпи противоположното на това, което преди малко охарактеризирах, ако антропософското дело трябваше да остане и по-нататък свързано с Антропософското общество. За бъдеще Антропософското общество трябва да бъде онова място, през което непосредствено да тече езотеричният живот и самото то да действа езотерично, имайки съзнание за своята езотерична дейност. Затова трябваше да бъде създадено езотеричното ръководство на Гьотеанума. За целта трябваше да се признае, че на това ръководство като цяло се пада една езотерична задача и че в бъдеще всичко, което ще тече през Антропософското общество, не ще е само антропософска субстанция, която трябва да се поеме, но освен това за в бъдеще антропософията ще бъде обучавана, антропософията ще бъде реализирана, т.
към текста >>
Въпреки всичко решението трябваше да бъде взето, защото п
ред
поставките бяха такива, че от този момент нататък трябваше да настъпи противоположното на това, което п
ред
и малко охарактеризирах, ако антропософското дело трябваше да остане и по-нататък свързано с Антропософското общество.
В течение на тази лекция или пък по друг начин нашите приятели ще имат възможност да се научат да познават, какво означава по един действен начин да осъществят на земното поле това, което днес иска да се изяви от духовния свят. И трябва да бъдат разбрани трудностите, които са свързани с това, когато, така да се каже, към това отношение спрямо духовния свят трябва да се прибави една външна администрация. И по времето на Коледа предстоеше евентуалността да бъдат отблъснати онези духовни същества, които ни дават антропософията, понеже външната администрация се свързва със самата езотерика, или пък да се получи нещо друго. Ето защо решението, което трябваше да бъде взето тогава, беше извънредно трудно. Защото беше напълно възможно, именно чрез едно такова решение да бъдат застрашени потоците духовен живот, които се бяха изливали към нас.
Въпреки всичко решението трябваше да бъде взето, защото предпоставките бяха такива, че от този момент нататък трябваше да настъпи противоположното на това, което преди малко охарактеризирах, ако антропософското дело трябваше да остане и по-нататък свързано с Антропософското общество.
За бъдеще Антропософското общество трябва да бъде онова място, през което непосредствено да тече езотеричният живот и самото то да действа езотерично, имайки съзнание за своята езотерична дейност. Затова трябваше да бъде създадено езотеричното ръководство на Гьотеанума. За целта трябваше да се признае, че на това ръководство като цяло се пада една езотерична задача и че в бъдеще всичко, което ще тече през Антропософското общество, не ще е само антропософска субстанция, която трябва да се поеме, но освен това за в бъдеще антропософията ще бъде обучавана, антропософията ще бъде реализирана, т. е., антропософията ще действа във всички външни мероприятия. За целта е необходимо признаването на онези реални сили, които трябва да свържат обединените в обществото отделни личности.
към текста >>
За бъдеще Антропософското общество трябва да бъде онова място, през което непос
ред
ствено да тече езотеричният живот и самото то да действа езотерично, имайки съзнание за своята езотерична дейност.
И трябва да бъдат разбрани трудностите, които са свързани с това, когато, така да се каже, към това отношение спрямо духовния свят трябва да се прибави една външна администрация. И по времето на Коледа предстоеше евентуалността да бъдат отблъснати онези духовни същества, които ни дават антропософията, понеже външната администрация се свързва със самата езотерика, или пък да се получи нещо друго. Ето защо решението, което трябваше да бъде взето тогава, беше извънредно трудно. Защото беше напълно възможно, именно чрез едно такова решение да бъдат застрашени потоците духовен живот, които се бяха изливали към нас. Въпреки всичко решението трябваше да бъде взето, защото предпоставките бяха такива, че от този момент нататък трябваше да настъпи противоположното на това, което преди малко охарактеризирах, ако антропософското дело трябваше да остане и по-нататък свързано с Антропософското общество.
За бъдеще Антропософското общество трябва да бъде онова място, през което непосредствено да тече езотеричният живот и самото то да действа езотерично, имайки съзнание за своята езотерична дейност.
Затова трябваше да бъде създадено езотеричното ръководство на Гьотеанума. За целта трябваше да се признае, че на това ръководство като цяло се пада една езотерична задача и че в бъдеще всичко, което ще тече през Антропософското общество, не ще е само антропософска субстанция, която трябва да се поеме, но освен това за в бъдеще антропософията ще бъде обучавана, антропософията ще бъде реализирана, т. е., антропософията ще действа във всички външни мероприятия. За целта е необходимо признаването на онези реални сили, които трябва да свържат обединените в обществото отделни личности. Тези сили не могат да стоят под някаква програма или теза, обхванати чрез абстрактни правила.
към текста >>
Естествено това п
ред
ставлява работа от няколко седмици.
Така за в бъдеще в най-широк смисъл всичко трябва да бъде основано върху действителните човешки отношения в конкретния, а не в абстрактния духовен живот. Трябва да бъдем само в състояние да схващаме този конкретен духовен живот и да го виждаме и в най-малките подробности на живота. Бих искал да приведа една много малка подробност. Когато приехме този импулс, ние решихме да дадем на всеки член една нова членска карта. Тъй като междувременно Антропософското общество нарасна до 12 хиляди членове, касаеше се сега да бъдат изготвени тези 12 хиляди членски карти и въпреки възражението, което мнозина повдигнаха, аз трябваше да се реша лично да подпиша всяка членска карта.
Естествено това представлява работа от няколко седмици.
Но какво означава тя? Тя не означава някакво своеволие, някаква външна административна мярка, а означава това, че моите очи са се спирали върху името на онзи, който получава членската карта. Това е едно човешко отношение, във всеки случай имащо първоначално малко съдържание, но то е едно човешко отношение. Така се различават човешките отношения, които са факти, от това, което са чисти административни мерки, което се намира само в програмите и в параграфите. Нищо от това, което действително тече през антропософията, не трябва да стои в правилници и параграфи, а всичко трябва да бъде действителен живот.
към текста >>
С това в моята дейност п
ред
варително бе отпечатан онзи импулс, който по-късно се прояви в антропософското движение.
Едно такова разбиране ще допринесе в бъдеще да бъде създадена онази истинска почва за духовния основен камък, който положихме през време на Коледното събрание за Антропософското общество. Сега аз достигнах до това, което в тази уводна лекция днес трябва да насочи ориентиращо вниманието върху онова, което ще имам да ви кажа през следващите дни; да насочи вниманието върху това, как всъщност в този сериозен момент антропософското движение се връща обратно към своя зародиш. Когато в началото на столетието от лоното на Теософското общество бе основано Антропософското общество в Берлин, стана нещо твърде особено. През времето на основаването на Антропософското общество, т. е. на германската секция на Теософското общество, аз държах лекции върху «Антропософията» в Берлин.
С това в моята дейност предварително бе отпечатан онзи импулс, който по-късно се прояви в антропософското движение.
Но има още нещо, за което искам да припомня днес. Първото, което съобщих тогава на един много малък кръг, носеше заглавието за няколкото лекции «Практически упражнения за кармата». Тогава аз срещнах най-жива съпротива срещу осъществяването на това намерение. И може би най-старият член на Антропософското общество, който за наша голяма радост днес отново е тук - господин Гюнтер Вагнер[2], когото бих искал най-сърдечно да поздравя като един вид сеньор на Антропософското общество, - може би господин Вагнер си спомня, колко голяма беше тогава съпротивата срещу много неща, които аз още отначалото исках да внедря в антропософското движение. Тези лекции не можаха да бъдат изнесени.
към текста >>
И оп
ред
елен брой наши антропософи днес са осведомени, как са протекли различни земни съществувания на важни личности, как се е изградила кармата на Антропософското общество и кармата на свързаните с нея личности.
Тогава аз срещнах най-жива съпротива срещу осъществяването на това намерение. И може би най-старият член на Антропософското общество, който за наша голяма радост днес отново е тук - господин Гюнтер Вагнер[2], когото бих искал най-сърдечно да поздравя като един вид сеньор на Антропософското общество, - може би господин Вагнер си спомня, колко голяма беше тогава съпротивата срещу много неща, които аз още отначалото исках да внедря в антропософското движение. Тези лекции не можаха да бъдат изнесени. Не можахме да развием онази езотерика срещу теченията, които произхождаха от теософското движение, не можахме да развием онази езотерика, която действително открито и безпристрастно говори за това, което всъщност винаги беше налице теоретически. От Коледното събрание насам тук в тази зала[3] и на различни други места, където трябваше да говоря, по един открит начин се говори за конкретното действие на човешката карма в историческите явления и при отделния човек.
И определен брой наши антропософи днес са осведомени, как са протекли различни земни съществувания на важни личности, как се е изградила кармата на Антропософското общество и кармата на свързаните с нея личности.
От Коледното събрание насам върху тези неща се говори напълно екзотерично, открито. От Коледното събрание насам нашите цикли са публични, те са достъпни за всеки, който проявява интерес към тях. Така ние сме едно езотерично и същевременно едно напълно отворено общество. С това в известен смисъл се връщаме към изходната точка. Това, което днес трябва да стане действителност, тогава беше намерение.
към текста >>
Тъй като от Коледното събрание насам много от нашите приятели се намират за първи път тук, в следващите дни аз ще разгледам п
ред
вас въпроса за кармата.
От Коледното събрание насам върху тези неща се говори напълно екзотерично, открито. От Коледното събрание насам нашите цикли са публични, те са достъпни за всеки, който проявява интерес към тях. Така ние сме едно езотерично и същевременно едно напълно отворено общество. С това в известен смисъл се връщаме към изходната точка. Това, което днес трябва да стане действителност, тогава беше намерение.
Тъй като от Коледното събрание насам много от нашите приятели се намират за първи път тук, в следващите дни аз ще разгледам пред вас въпроса за кармата.
За целта днес ще си позволя само да дам един вид увод, като говоря за онези неща, за които се загатва макар и под формата на очерк в «Съобщения»[4] от тази седмица. От нашата антропософска литература вече може да се види, че за постигане на онези познания, които в духовния свят се отнасят за фактите и съществата на този свят, за изследването на тези факти е необходимо развитието на човешкото съзнание. Ние ще чуем, как този духовен свят, изследван чрез развитието на човешкото съзнание, става след това разбираем за безпристрастния, здрав човешки ум. Това винаги трябва да се има предвид. За изследването на духовния свят са необходими други състояния на съзнанието; за схващането, за разбирането на това, което изнася духовният изследовател, се изисква само здравото човешко чувство, здравият човешки ум, който трябва да се развие действително безпристрастно.
към текста >>
Това винаги трябва да се има п
ред
вид.
Това, което днес трябва да стане действителност, тогава беше намерение. Тъй като от Коледното събрание насам много от нашите приятели се намират за първи път тук, в следващите дни аз ще разгледам пред вас въпроса за кармата. За целта днес ще си позволя само да дам един вид увод, като говоря за онези неща, за които се загатва макар и под формата на очерк в «Съобщения»[4] от тази седмица. От нашата антропософска литература вече може да се види, че за постигане на онези познания, които в духовния свят се отнасят за фактите и съществата на този свят, за изследването на тези факти е необходимо развитието на човешкото съзнание. Ние ще чуем, как този духовен свят, изследван чрез развитието на човешкото съзнание, става след това разбираем за безпристрастния, здрав човешки ум.
Това винаги трябва да се има предвид.
За изследването на духовния свят са необходими други състояния на съзнанието; за схващането, за разбирането на това, което изнася духовният изследовател, се изисква само здравото човешко чувство, здравият човешки ум, който трябва да се развие действително безпристрастно. Когато казваме това, ние се натъкваме обаче на ожесточената съпротива в мисловния живот на нашето съвремие. Когато веднъж изказах в Берлин същото нещо, което сега казах тук, тогава излезе една благосклонна статия по повод моята публична лекция, държана пред голям брой слушатели[5]. Тази статия казваше: - Господин Щайнер каза, че здравият човешки разум може да разбере това, което се изследва в духовните светове. Обаче цялото развитие на по-новото време ни учи, че онзи ум, който е здрав, не разбира нищо от свръхсетивното и че онзи ум, който разбира нещо от свръхсетивното, той несъмнено не е здрав.
към текста >>
Когато веднъж изказах в Берлин същото нещо, което сега казах тук, тогава излезе една благосклонна статия по повод моята публична лекция, държана п
ред
голям брой слушатели[5].
От нашата антропософска литература вече може да се види, че за постигане на онези познания, които в духовния свят се отнасят за фактите и съществата на този свят, за изследването на тези факти е необходимо развитието на човешкото съзнание. Ние ще чуем, как този духовен свят, изследван чрез развитието на човешкото съзнание, става след това разбираем за безпристрастния, здрав човешки ум. Това винаги трябва да се има предвид. За изследването на духовния свят са необходими други състояния на съзнанието; за схващането, за разбирането на това, което изнася духовният изследовател, се изисква само здравото човешко чувство, здравият човешки ум, който трябва да се развие действително безпристрастно. Когато казваме това, ние се натъкваме обаче на ожесточената съпротива в мисловния живот на нашето съвремие.
Когато веднъж изказах в Берлин същото нещо, което сега казах тук, тогава излезе една благосклонна статия по повод моята публична лекция, държана пред голям брой слушатели[5].
Тази статия казваше: - Господин Щайнер каза, че здравият човешки разум може да разбере това, което се изследва в духовните светове. Обаче цялото развитие на по-новото време ни учи, че онзи ум, който е здрав, не разбира нищо от свръхсетивното и че онзи ум, който разбира нещо от свръхсетивното, той несъмнено не е здрав. - Би трябвало да кажем, че в известно отношение този е общият възглед на образованите хора на нашата епоха. Ако преведем казаното в горепосочената статия на ясен немски език, то означава: Ако човек не е побъркан, той не разбира нищо от свръхсетивния свят, ако разбира, тогава той несъмнено е побъркан! Това е същото нещо, само че казано по един по ясен начин.
към текста >>
Днес като въведение бих искал да ви п
ред
ставя развитието на други състояния на съзнанието, като първоначално само съпоставя обикновените състояния на съзнанието на съвременното човечество с онези състояния на съзнанието, които са съществували някога не в исторически, но в п
ред
исторически първични състояния от развитието на човечеството.
Ето защо наистина трябва да разберем, доколко здравият човешки разум може да разбере резултатите от духовното изследване, които се постигат чрез развитието на други състояния на съзнанието. От столетия насам ние въоръжаваме нашите сетива с външни лабораторни инструменти, с телескоп, с микроскоп. Също и духовният изследовател въоръжава своите външни сетива с това, което той сам развива в своята душа. Изследването на природата се е насочило навън, служи си с външните инструменти. Духовното обучение се насочва навътре, служи си с вътрешните инструменти, които душата развива при един правилен душевен живот.
Днес като въведение бих искал да ви представя развитието на други състояния на съзнанието, като първоначално само съпоставя обикновените състояния на съзнанието на съвременното човечество с онези състояния на съзнанието, които са съществували някога не в исторически, но в предисторически първични състояния от развитието на човечеството.
Днес човекът живее в три състояния на съзнанието, от които всъщност само едното се счита от него като източник на познания: Той живее в състоянията на обикновената будност, в състоянието на сънуващото съзнание и в състоянието на спящото съзнание без сънища. В обикновеното съзнание, в будното съзнание, ние заставаме срещу външния свят така, че всичко, което можем да обхванем със сетивата, го приемаме за действителност и го оставяме да действа върху нас, схващаме го с нашия свързан с мозъка ум или най-малкото със свързания с човека ум, образуваме си представи, понятия, също и чувства за това, което сетивата възприемат. След това вътре в това будно съзнание ние обхващаме в определени граници нашия собствен вътрешен живот. И чрез всякакъв вид разсъждения, развитие на идеи ние стигаме дотам, да признаем нещо свръхсетивно, намиращо се над този сетивен свят. Не е необходимо по-нататък да описвам това състояние на съзнанието, то е познато на всеки един като нещо, което той всъщност признава като необходимо за неговия познавателен и волев живот на Земята.
към текста >>
В обикновеното съзнание, в будното съзнание, ние заставаме срещу външния свят така, че всичко, което можем да обхванем със сетивата, го приемаме за действителност и го оставяме да действа върху нас, схващаме го с нашия свързан с мозъка ум или най-малкото със свързания с човека ум, образуваме си п
ред
стави, понятия, също и чувства за това, което сетивата възприемат.
Също и духовният изследовател въоръжава своите външни сетива с това, което той сам развива в своята душа. Изследването на природата се е насочило навън, служи си с външните инструменти. Духовното обучение се насочва навътре, служи си с вътрешните инструменти, които душата развива при един правилен душевен живот. Днес като въведение бих искал да ви представя развитието на други състояния на съзнанието, като първоначално само съпоставя обикновените състояния на съзнанието на съвременното човечество с онези състояния на съзнанието, които са съществували някога не в исторически, но в предисторически първични състояния от развитието на човечеството. Днес човекът живее в три състояния на съзнанието, от които всъщност само едното се счита от него като източник на познания: Той живее в състоянията на обикновената будност, в състоянието на сънуващото съзнание и в състоянието на спящото съзнание без сънища.
В обикновеното съзнание, в будното съзнание, ние заставаме срещу външния свят така, че всичко, което можем да обхванем със сетивата, го приемаме за действителност и го оставяме да действа върху нас, схващаме го с нашия свързан с мозъка ум или най-малкото със свързания с човека ум, образуваме си представи, понятия, също и чувства за това, което сетивата възприемат.
След това вътре в това будно съзнание ние обхващаме в определени граници нашия собствен вътрешен живот. И чрез всякакъв вид разсъждения, развитие на идеи ние стигаме дотам, да признаем нещо свръхсетивно, намиращо се над този сетивен свят. Не е необходимо по-нататък да описвам това състояние на съзнанието, то е познато на всеки един като нещо, което той всъщност признава като необходимо за неговия познавателен и волев живот на Земята. Сънуващото съзнание е за съвременния човек едно неясно, сумрачно съзнание. При сънуващото съзнание човекът вижда това, което се намира във външния свят, в едно символично преобразуване, за което той не винаги има съзнание.
към текста >>
След това вътре в това будно съзнание ние обхващаме в оп
ред
елени граници нашия собствен вътрешен живот.
Изследването на природата се е насочило навън, служи си с външните инструменти. Духовното обучение се насочва навътре, служи си с вътрешните инструменти, които душата развива при един правилен душевен живот. Днес като въведение бих искал да ви представя развитието на други състояния на съзнанието, като първоначално само съпоставя обикновените състояния на съзнанието на съвременното човечество с онези състояния на съзнанието, които са съществували някога не в исторически, но в предисторически първични състояния от развитието на човечеството. Днес човекът живее в три състояния на съзнанието, от които всъщност само едното се счита от него като източник на познания: Той живее в състоянията на обикновената будност, в състоянието на сънуващото съзнание и в състоянието на спящото съзнание без сънища. В обикновеното съзнание, в будното съзнание, ние заставаме срещу външния свят така, че всичко, което можем да обхванем със сетивата, го приемаме за действителност и го оставяме да действа върху нас, схващаме го с нашия свързан с мозъка ум или най-малкото със свързания с човека ум, образуваме си представи, понятия, също и чувства за това, което сетивата възприемат.
След това вътре в това будно съзнание ние обхващаме в определени граници нашия собствен вътрешен живот.
И чрез всякакъв вид разсъждения, развитие на идеи ние стигаме дотам, да признаем нещо свръхсетивно, намиращо се над този сетивен свят. Не е необходимо по-нататък да описвам това състояние на съзнанието, то е познато на всеки един като нещо, което той всъщност признава като необходимо за неговия познавателен и волев живот на Земята. Сънуващото съзнание е за съвременния човек едно неясно, сумрачно съзнание. При сънуващото съзнание човекът вижда това, което се намира във външния свят, в едно символично преобразуване, за което той не винаги има съзнание. Ние лежим сутрин в леглото още в състояние на събуждане, така че не гледаме с нашите напълно отворени очи изгряващото Слънце, но на замъгления още поглед се открива слънчевата светлина проникваща през прозореца.
към текста >>
Все още сънувайки, душата се изпълва с п
ред
става за могъщ огън.
Не е необходимо по-нататък да описвам това състояние на съзнанието, то е познато на всеки един като нещо, което той всъщност признава като необходимо за неговия познавателен и волев живот на Земята. Сънуващото съзнание е за съвременния човек едно неясно, сумрачно съзнание. При сънуващото съзнание човекът вижда това, което се намира във външния свят, в едно символично преобразуване, за което той не винаги има съзнание. Ние лежим сутрин в леглото още в състояние на събуждане, така че не гледаме с нашите напълно отворени очи изгряващото Слънце, но на замъгления още поглед се открива слънчевата светлина проникваща през прозореца. Човекът е отделен още като с едно тънко було от това, което той иначе обгръща в рязко очертани сетивни възприятия, в рязко очертани сетивни усещания.
Все още сънувайки, душата се изпълва с представа за могъщ огън.
Силният огън, който човекът сънува, е символ за това, което при изгрева на Слънцето свети върху не напълно затворените очи. Или пък човек сънува, че минава през алея бели камъни, които ограничават един път. Той идва при един от камъните; намира, че този камък е разрушен от горната страна чрез някое природно явление или чрез хората. След това се събужда: Чувства, че го боли зъб и открива, че този зъб е повреден. Двата реда зъби са символизирани в това, което човекът вижда на сън; той вижда повредения зъб в символа на разрушения камък.
към текста >>
След това се събужда: Чувства, че го боли зъб и открива, че този зъб е пов
ред
ен.
Човекът е отделен още като с едно тънко було от това, което той иначе обгръща в рязко очертани сетивни възприятия, в рязко очертани сетивни усещания. Все още сънувайки, душата се изпълва с представа за могъщ огън. Силният огън, който човекът сънува, е символ за това, което при изгрева на Слънцето свети върху не напълно затворените очи. Или пък човек сънува, че минава през алея бели камъни, които ограничават един път. Той идва при един от камъните; намира, че този камък е разрушен от горната страна чрез някое природно явление или чрез хората.
След това се събужда: Чувства, че го боли зъб и открива, че този зъб е повреден.
Двата реда зъби са символизирани в това, което човекът вижда на сън; той вижда повредения зъб в символа на разрушения камък. Ние сънуваме, че се намираме в прекалено затоплена стая, където не се чувстваме добре. Събуждаме се: Сърцето ни бие силно, пулсът ни е ускорен. Загряването от движението на сърцето и ускореният пулс се символизират чрез затоплената стая. Вътрешни и външни състояния се представят чрез символи в съня ни; спомените от дневния живот, преобразени по най-различен начин, се развиват в цели драми и изпълват човека.
към текста >>
Двата
ред
а зъби са символизирани в това, което човекът вижда на сън; той вижда пов
ред
ения зъб в символа на разрушения камък.
Все още сънувайки, душата се изпълва с представа за могъщ огън. Силният огън, който човекът сънува, е символ за това, което при изгрева на Слънцето свети върху не напълно затворените очи. Или пък човек сънува, че минава през алея бели камъни, които ограничават един път. Той идва при един от камъните; намира, че този камък е разрушен от горната страна чрез някое природно явление или чрез хората. След това се събужда: Чувства, че го боли зъб и открива, че този зъб е повреден.
Двата реда зъби са символизирани в това, което човекът вижда на сън; той вижда повредения зъб в символа на разрушения камък.
Ние сънуваме, че се намираме в прекалено затоплена стая, където не се чувстваме добре. Събуждаме се: Сърцето ни бие силно, пулсът ни е ускорен. Загряването от движението на сърцето и ускореният пулс се символизират чрез затоплената стая. Вътрешни и външни състояния се представят чрез символи в съня ни; спомените от дневния живот, преобразени по най-различен начин, се развиват в цели драми и изпълват човека. Той не винаги знае, как нещата се развиват в чудесния свят на неговия душевен живот.
към текста >>
Вътрешни и външни състояния се п
ред
ставят чрез символи в съня ни; спомените от дневния живот, преобразени по най-различен начин, се развиват в цели драми и изпълват човека.
След това се събужда: Чувства, че го боли зъб и открива, че този зъб е повреден. Двата реда зъби са символизирани в това, което човекът вижда на сън; той вижда повредения зъб в символа на разрушения камък. Ние сънуваме, че се намираме в прекалено затоплена стая, където не се чувстваме добре. Събуждаме се: Сърцето ни бие силно, пулсът ни е ускорен. Загряването от движението на сърцето и ускореният пулс се символизират чрез затоплената стая.
Вътрешни и външни състояния се представят чрез символи в съня ни; спомените от дневния живот, преобразени по най-различен начин, се развиват в цели драми и изпълват човека.
Той не винаги знае, как нещата се развиват в чудесния свят на неговия душевен живот. И често пъти човекът изпада в една лека самоизмама именно по отношение на този живот на сънищата, който може да проникне също и в будния живот, когато съзнанието по някакъв начин е замъглено. Един природоизследовател минава покрай една книжарница. Той вижда една книга за света на нисшите животни, една книга, която винаги извънредно много го е интересувала, та нали той е природоизследовател. Но сега, въпреки че заглавието показва, че вътре се намира нещо извънредно интересно за един природоизследовател, това никак не го интересува, а внезапно, гледайки това, което винаги до най-висока степен е считал за интересно, той чува в далечината латерна да изпълнява една някога позната му мелодия, която той е бил забравил.
към текста >>
Той вижда една книга за света на нисшите животни, една книга, която винаги извън
ред
но много го е интересувала, та нали той е природоизследовател.
Загряването от движението на сърцето и ускореният пулс се символизират чрез затоплената стая. Вътрешни и външни състояния се представят чрез символи в съня ни; спомените от дневния живот, преобразени по най-различен начин, се развиват в цели драми и изпълват човека. Той не винаги знае, как нещата се развиват в чудесния свят на неговия душевен живот. И често пъти човекът изпада в една лека самоизмама именно по отношение на този живот на сънищата, който може да проникне също и в будния живот, когато съзнанието по някакъв начин е замъглено. Един природоизследовател минава покрай една книжарница.
Той вижда една книга за света на нисшите животни, една книга, която винаги извънредно много го е интересувала, та нали той е природоизследовател.
Но сега, въпреки че заглавието показва, че вътре се намира нещо извънредно интересно за един природоизследовател, това никак не го интересува, а внезапно, гледайки това, което винаги до най-висока степен е считал за интересно, той чува в далечината латерна да изпълнява една някога позната му мелодия, която той е бил забравил. Цялото му внимание се насочва към тази мелодия. Представете си: Природоизследователят гледа заглавието на една книга за естествената наука. Но вниманието му не се спира върху това, а го обвързва свиренето на една далечна латерна, която иначе съвсем не би чул. Какво се е случило?
към текста >>
Но сега, въпреки че заглавието показва, че вътре се намира нещо извън
ред
но интересно за един природоизследовател, това никак не го интересува, а внезапно, гледайки това, което винаги до най-висока степен е считал за интересно, той чува в далечината латерна да изпълнява една някога позната му мелодия, която той е бил забравил.
Вътрешни и външни състояния се представят чрез символи в съня ни; спомените от дневния живот, преобразени по най-различен начин, се развиват в цели драми и изпълват човека. Той не винаги знае, как нещата се развиват в чудесния свят на неговия душевен живот. И често пъти човекът изпада в една лека самоизмама именно по отношение на този живот на сънищата, който може да проникне също и в будния живот, когато съзнанието по някакъв начин е замъглено. Един природоизследовател минава покрай една книжарница. Той вижда една книга за света на нисшите животни, една книга, която винаги извънредно много го е интересувала, та нали той е природоизследовател.
Но сега, въпреки че заглавието показва, че вътре се намира нещо извънредно интересно за един природоизследовател, това никак не го интересува, а внезапно, гледайки това, което винаги до най-висока степен е считал за интересно, той чува в далечината латерна да изпълнява една някога позната му мелодия, която той е бил забравил.
Цялото му внимание се насочва към тази мелодия. Представете си: Природоизследователят гледа заглавието на една книга за естествената наука. Но вниманието му не се спира върху това, а го обвързва свиренето на една далечна латерна, която иначе съвсем не би чул. Какво се е случило? Преди 40 години, когато е бил още съвсем млад, за първи път в своя живот той е танцувал със своята първа партньорка под звуците на същата мелодия, която сега латерната изпълнява!
към текста >>
П
ред
ставете си: Природоизследователят гледа заглавието на една книга за естествената наука.
И често пъти човекът изпада в една лека самоизмама именно по отношение на този живот на сънищата, който може да проникне също и в будния живот, когато съзнанието по някакъв начин е замъглено. Един природоизследовател минава покрай една книжарница. Той вижда една книга за света на нисшите животни, една книга, която винаги извънредно много го е интересувала, та нали той е природоизследовател. Но сега, въпреки че заглавието показва, че вътре се намира нещо извънредно интересно за един природоизследовател, това никак не го интересува, а внезапно, гледайки това, което винаги до най-висока степен е считал за интересно, той чува в далечината латерна да изпълнява една някога позната му мелодия, която той е бил забравил. Цялото му внимание се насочва към тази мелодия.
Представете си: Природоизследователят гледа заглавието на една книга за естествената наука.
Но вниманието му не се спира върху това, а го обвързва свиренето на една далечна латерна, която иначе съвсем не би чул. Какво се е случило? Преди 40 години, когато е бил още съвсем млад, за първи път в своя живот той е танцувал със своята първа партньорка под звуците на същата мелодия, която сега латерната изпълнява! Мелодията на латерната, която не е чувал от 40 години насам, му припомня за това събитие. Природоизследователят е бил буден, и затова си е спомнил приблизително точно за тези неща.
към текста >>
П
ред
и 40 години, когато е бил още съвсем млад, за първи път в своя живот той е танцувал със своята първа партньорка под звуците на същата мелодия, която сега латерната изпълнява!
Но сега, въпреки че заглавието показва, че вътре се намира нещо извънредно интересно за един природоизследовател, това никак не го интересува, а внезапно, гледайки това, което винаги до най-висока степен е считал за интересно, той чува в далечината латерна да изпълнява една някога позната му мелодия, която той е бил забравил. Цялото му внимание се насочва към тази мелодия. Представете си: Природоизследователят гледа заглавието на една книга за естествената наука. Но вниманието му не се спира върху това, а го обвързва свиренето на една далечна латерна, която иначе съвсем не би чул. Какво се е случило?
Преди 40 години, когато е бил още съвсем млад, за първи път в своя живот той е танцувал със своята първа партньорка под звуците на същата мелодия, която сега латерната изпълнява!
Мелодията на латерната, която не е чувал от 40 години насам, му припомня за това събитие. Природоизследователят е бил буден, и затова си е спомнил приблизително точно за тези неща. Мистикът често пъти стига дотам, вътрешно така да преобрази дадено събитие, че то да се превърне в нещо съвършено различно. Именно онзи, който с цялата си вътрешна съвестност пристъпва към изследването на духовния живот, трябва съвсем точно да може да държи пред погледа си също и всичко онова, което се явява като самоизмама и като илюзия в човешкия душевен живот. Когато се задълбочава в душевния живот, човек много лесно може да повярва, че е намерил един вътрешен път към този или онзи духовен факт.
към текста >>
Именно онзи, който с цялата си вътрешна съвестност пристъпва към изследването на духовния живот, трябва съвсем точно да може да държи п
ред
погледа си също и всичко онова, което се явява като самоизмама и като илюзия в човешкия душевен живот.
Какво се е случило? Преди 40 години, когато е бил още съвсем млад, за първи път в своя живот той е танцувал със своята първа партньорка под звуците на същата мелодия, която сега латерната изпълнява! Мелодията на латерната, която не е чувал от 40 години насам, му припомня за това събитие. Природоизследователят е бил буден, и затова си е спомнил приблизително точно за тези неща. Мистикът често пъти стига дотам, вътрешно така да преобрази дадено събитие, че то да се превърне в нещо съвършено различно.
Именно онзи, който с цялата си вътрешна съвестност пристъпва към изследването на духовния живот, трябва съвсем точно да може да държи пред погледа си също и всичко онова, което се явява като самоизмама и като илюзия в човешкия душевен живот.
Когато се задълбочава в душевния живот, човек много лесно може да повярва, че е намерил един вътрешен път към този или онзи духовен факт. Всъщност в съзнанието си той има само един преобразен спомен от мелодията на една латерна. Този живот на сънищата е нещо чудесно, нещо величествено, но той може да бъде разбран правилно от човека, само когато той застане пред явленията на човешкия живот действително развит в духовно отношение. И когато разглеждаме живота на дълбокия сън без сънуване, при днешното обикновено съзнание на човек не му остава нищо друго от този дълбок сън, освен споменът, че между заспиването и събуждането е минало известно време. Всичко останало той трябва да изживява с помощта на своето будно съзнание.
към текста >>
Този живот на сънищата е нещо чудесно, нещо величествено, но той може да бъде разбран правилно от човека, само когато той застане п
ред
явленията на човешкия живот действително развит в духовно отношение.
Природоизследователят е бил буден, и затова си е спомнил приблизително точно за тези неща. Мистикът често пъти стига дотам, вътрешно така да преобрази дадено събитие, че то да се превърне в нещо съвършено различно. Именно онзи, който с цялата си вътрешна съвестност пристъпва към изследването на духовния живот, трябва съвсем точно да може да държи пред погледа си също и всичко онова, което се явява като самоизмама и като илюзия в човешкия душевен живот. Когато се задълбочава в душевния живот, човек много лесно може да повярва, че е намерил един вътрешен път към този или онзи духовен факт. Всъщност в съзнанието си той има само един преобразен спомен от мелодията на една латерна.
Този живот на сънищата е нещо чудесно, нещо величествено, но той може да бъде разбран правилно от човека, само когато той застане пред явленията на човешкия живот действително развит в духовно отношение.
И когато разглеждаме живота на дълбокия сън без сънуване, при днешното обикновено съзнание на човек не му остава нищо друго от този дълбок сън, освен споменът, че между заспиването и събуждането е минало известно време. Всичко останало той трябва да изживява с помощта на своето будно съзнание. Едно общо смътно чувство, че човек е спал между момента на заспиването и събуждането е всичко, което оставя сънят без сънуване. Все пак днес ние действително имаме тези три състояния на съзнанието - будното съзнание, сънуващото съзнание и съзнанието в съня без сънуване. Ако обаче се върнем назад в прадревни времена от човешкото развитие - както казах, не в исторически, а в предисторически времена, в които може да се проникне само със средствата на духовното изследване, за които през следващите дни ще говорим тук, - тогава ние ще намерим също три състояния на човешкото съзнание, но от съвсем друг вид.
към текста >>
Ако обаче се върнем назад в прадревни времена от човешкото развитие - както казах, не в исторически, а в п
ред
исторически времена, в които може да се проникне само със с
ред
ствата на духовното изследване, за които през следващите дни ще говорим тук, - тогава ние ще намерим също три състояния на човешкото съзнание, но от съвсем друг вид.
Този живот на сънищата е нещо чудесно, нещо величествено, но той може да бъде разбран правилно от човека, само когато той застане пред явленията на човешкия живот действително развит в духовно отношение. И когато разглеждаме живота на дълбокия сън без сънуване, при днешното обикновено съзнание на човек не му остава нищо друго от този дълбок сън, освен споменът, че между заспиването и събуждането е минало известно време. Всичко останало той трябва да изживява с помощта на своето будно съзнание. Едно общо смътно чувство, че човек е спал между момента на заспиването и събуждането е всичко, което оставя сънят без сънуване. Все пак днес ние действително имаме тези три състояния на съзнанието - будното съзнание, сънуващото съзнание и съзнанието в съня без сънуване.
Ако обаче се върнем назад в прадревни времена от човешкото развитие - както казах, не в исторически, а в предисторически времена, в които може да се проникне само със средствата на духовното изследване, за които през следващите дни ще говорим тук, - тогава ние ще намерим също три състояния на човешкото съзнание, но от съвсем друг вид.
Онова, което ние изживяваме днес в будното дневно съзнание, хората не са го изживявали тогава, а в прадревни времена от човешкото развитие вместо ясно очертани твърди форми на материалните неща, е имало същества с неясно очертани физически граници. В онези прадревни времена един човек, който би видял всички вас тук, така както седите, не би виждал тези резки контури, които ограничават днес вашето човешко същество, не би ги видял така като линия, както се виждат днес, а за обикновеното будно съзнание формите биха били размити, с неясни граници; а това, което днес хората така ясно виждат и което тогава би било по-неясно, навсякъде би било проникнато от една духовна светлина, от духовен блясък, духовно сияние, духовно блестене с преливащи цветове, с една дума от една аура, която би се простирала далеч извън това, което днес хората виждат като човешка форма. За един такъв човек всички вие, които седите тук, бихте показали вашите преливащи едни в други аури. Такъв един древен човек би гледал в тези преливащи в различни цветове, блестящи, светещи, блещукащи аури на душите, които биха били пред него. Тогавашните хора все още са можели да виждат душата на другите, защото човекът живееше в атмосферата на душевно-духовното.
към текста >>
Такъв един древен човек би гледал в тези преливащи в различни цветове, блестящи, светещи, блещукащи аури на душите, които биха били п
ред
него.
Все пак днес ние действително имаме тези три състояния на съзнанието - будното съзнание, сънуващото съзнание и съзнанието в съня без сънуване. Ако обаче се върнем назад в прадревни времена от човешкото развитие - както казах, не в исторически, а в предисторически времена, в които може да се проникне само със средствата на духовното изследване, за които през следващите дни ще говорим тук, - тогава ние ще намерим също три състояния на човешкото съзнание, но от съвсем друг вид. Онова, което ние изживяваме днес в будното дневно съзнание, хората не са го изживявали тогава, а в прадревни времена от човешкото развитие вместо ясно очертани твърди форми на материалните неща, е имало същества с неясно очертани физически граници. В онези прадревни времена един човек, който би видял всички вас тук, така както седите, не би виждал тези резки контури, които ограничават днес вашето човешко същество, не би ги видял така като линия, както се виждат днес, а за обикновеното будно съзнание формите биха били размити, с неясни граници; а това, което днес хората така ясно виждат и което тогава би било по-неясно, навсякъде би било проникнато от една духовна светлина, от духовен блясък, духовно сияние, духовно блестене с преливащи цветове, с една дума от една аура, която би се простирала далеч извън това, което днес хората виждат като човешка форма. За един такъв човек всички вие, които седите тук, бихте показали вашите преливащи едни в други аури.
Такъв един древен човек би гледал в тези преливащи в различни цветове, блестящи, светещи, блещукащи аури на душите, които биха били пред него.
Тогавашните хора все още са можели да виждат душата на другите, защото човекът живееше в атмосферата на душевно-духовното. Ако ми позволите да употребя едно сравнение: Когато след един ведър, сух ден днес вървим вечерно време по улиците, виждаме как уличните лампи ни показват резките контури на границата на светлините си. Ако обаче вървим по улиците през някоя мъглива нощ, същите улични лампи показват около себе си всякакви цветни форми, които днешната физика съвършено погрешно разбира, като ги счита за субективни явления, които в действителност са онова от същността на тези светлини, което се изживява от минаващия през водния елемент на мъглата човек. Древните хора вървяха през елемента на душевно-духовното; те виждаха аурите, които не бяха нещо субективно, а като нещо обективно принадлежаха на човешките същества, на човека. Това за тях беше едното състояние на съзнанието.
към текста >>
При сънуването сетивните впечатления се превръщат за нас в символи: Слънчевата светлина се превръща в бушуващ огън, вътрешните
ред
ове на зъбите се превръщат в две
ред
ици крайпътни камъни и т.н.. Сънищата, които са израз на възпоминания, се превръщат в земни или одухотворени драми.
Ако ми позволите да употребя едно сравнение: Когато след един ведър, сух ден днес вървим вечерно време по улиците, виждаме как уличните лампи ни показват резките контури на границата на светлините си. Ако обаче вървим по улиците през някоя мъглива нощ, същите улични лампи показват около себе си всякакви цветни форми, които днешната физика съвършено погрешно разбира, като ги счита за субективни явления, които в действителност са онова от същността на тези светлини, което се изживява от минаващия през водния елемент на мъглата човек. Древните хора вървяха през елемента на душевно-духовното; те виждаха аурите, които не бяха нещо субективно, а като нещо обективно принадлежаха на човешките същества, на човека. Това за тях беше едното състояние на съзнанието. Освен него, те имаха едно състояние на съзнанието, което се прибавяше към първото, както при нас изпълненият със сънища сън се прибавя към будното състояние, което обаче не беше като нашето днешно състояние на сънуване, но което виждаше около него да изчезва всичко, което е сетивно.
При сънуването сетивните впечатления се превръщат за нас в символи: Слънчевата светлина се превръща в бушуващ огън, вътрешните редове на зъбите се превръщат в две редици крайпътни камъни и т.н.. Сънищата, които са израз на възпоминания, се превръщат в земни или одухотворени драми.
Физическият свят е винаги налице; той остава също както и светът на спомените. За онзи, който имаше съзнанието от древните времена на човешкото развитие - ние ще видим, че всички ние сме били такива в онези времена, понеже всички, които седят тук, са живели някога в миналите земни съществувания, - за такъв човек нещата стояха различно. Когато през деня слънчевите лъчи отслабваха, той виждаше не символи на физическите неща, а физическите неща изчезваха пред неговия поглед. Дървото, което стоеше пред него изчезваше; то се превръщаше в нещо духовно - приказките за духовете на дърветата не са нещо измислено от народната фантазия, измислена е само тяхната интерпретация от плуващата в заблуждения фантазия на учените, - на мястото на дървото се явяваше духът, който му принадлежеше. И тези духове - духът на дървото, духът на планината, духът на скалата - бяха тези, които насочваха погледа по-нататък в онзи свят, в който човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, където той се намира между духовните факти, също както на Земята се намира между физическите факти; където той се намира между духовните същества, както тук на Земята се намира между физическите същества.
към текста >>
Когато през деня слънчевите лъчи отслабваха, той виждаше не символи на физическите неща, а физическите неща изчезваха п
ред
неговия поглед.
Това за тях беше едното състояние на съзнанието. Освен него, те имаха едно състояние на съзнанието, което се прибавяше към първото, както при нас изпълненият със сънища сън се прибавя към будното състояние, което обаче не беше като нашето днешно състояние на сънуване, но което виждаше около него да изчезва всичко, което е сетивно. При сънуването сетивните впечатления се превръщат за нас в символи: Слънчевата светлина се превръща в бушуващ огън, вътрешните редове на зъбите се превръщат в две редици крайпътни камъни и т.н.. Сънищата, които са израз на възпоминания, се превръщат в земни или одухотворени драми. Физическият свят е винаги налице; той остава също както и светът на спомените. За онзи, който имаше съзнанието от древните времена на човешкото развитие - ние ще видим, че всички ние сме били такива в онези времена, понеже всички, които седят тук, са живели някога в миналите земни съществувания, - за такъв човек нещата стояха различно.
Когато през деня слънчевите лъчи отслабваха, той виждаше не символи на физическите неща, а физическите неща изчезваха пред неговия поглед.
Дървото, което стоеше пред него изчезваше; то се превръщаше в нещо духовно - приказките за духовете на дърветата не са нещо измислено от народната фантазия, измислена е само тяхната интерпретация от плуващата в заблуждения фантазия на учените, - на мястото на дървото се явяваше духът, който му принадлежеше. И тези духове - духът на дървото, духът на планината, духът на скалата - бяха тези, които насочваха погледа по-нататък в онзи свят, в който човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, където той се намира между духовните факти, също както на Земята се намира между физическите факти; където той се намира между духовните същества, както тук на Земята се намира между физическите същества. Това беше второто състояние на съзнанието. Ние скоро ще видим, как нашето обикновено сънуващо съзнание при един днешен човек, който се стреми към духовното съзнание, също може да се превърне в онова предишно състояние на съзнанието. Съществуваше също и едно трето състояние на съзнанието.
към текста >>
Дървото, което стоеше п
ред
него изчезваше; то се превръщаше в нещо духовно - приказките за духовете на дърветата не са нещо измислено от народната фантазия, измислена е само тяхната интерпретация от плуващата в заблуждения фантазия на учените, - на мястото на дървото се явяваше духът, който му принадлежеше.
Освен него, те имаха едно състояние на съзнанието, което се прибавяше към първото, както при нас изпълненият със сънища сън се прибавя към будното състояние, което обаче не беше като нашето днешно състояние на сънуване, но което виждаше около него да изчезва всичко, което е сетивно. При сънуването сетивните впечатления се превръщат за нас в символи: Слънчевата светлина се превръща в бушуващ огън, вътрешните редове на зъбите се превръщат в две редици крайпътни камъни и т.н.. Сънищата, които са израз на възпоминания, се превръщат в земни или одухотворени драми. Физическият свят е винаги налице; той остава също както и светът на спомените. За онзи, който имаше съзнанието от древните времена на човешкото развитие - ние ще видим, че всички ние сме били такива в онези времена, понеже всички, които седят тук, са живели някога в миналите земни съществувания, - за такъв човек нещата стояха различно. Когато през деня слънчевите лъчи отслабваха, той виждаше не символи на физическите неща, а физическите неща изчезваха пред неговия поглед.
Дървото, което стоеше пред него изчезваше; то се превръщаше в нещо духовно - приказките за духовете на дърветата не са нещо измислено от народната фантазия, измислена е само тяхната интерпретация от плуващата в заблуждения фантазия на учените, - на мястото на дървото се явяваше духът, който му принадлежеше.
И тези духове - духът на дървото, духът на планината, духът на скалата - бяха тези, които насочваха погледа по-нататък в онзи свят, в който човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, където той се намира между духовните факти, също както на Земята се намира между физическите факти; където той се намира между духовните същества, както тук на Земята се намира между физическите същества. Това беше второто състояние на съзнанието. Ние скоро ще видим, как нашето обикновено сънуващо съзнание при един днешен човек, който се стреми към духовното съзнание, също може да се превърне в онова предишно състояние на съзнанието. Съществуваше също и едно трето състояние на съзнанието. Естествено и през онези древни времена хората спяха.
към текста >>
Ние скоро ще видим, как нашето обикновено сънуващо съзнание при един днешен човек, който се стреми към духовното съзнание, също може да се превърне в онова п
ред
ишно състояние на съзнанието.
За онзи, който имаше съзнанието от древните времена на човешкото развитие - ние ще видим, че всички ние сме били такива в онези времена, понеже всички, които седят тук, са живели някога в миналите земни съществувания, - за такъв човек нещата стояха различно. Когато през деня слънчевите лъчи отслабваха, той виждаше не символи на физическите неща, а физическите неща изчезваха пред неговия поглед. Дървото, което стоеше пред него изчезваше; то се превръщаше в нещо духовно - приказките за духовете на дърветата не са нещо измислено от народната фантазия, измислена е само тяхната интерпретация от плуващата в заблуждения фантазия на учените, - на мястото на дървото се явяваше духът, който му принадлежеше. И тези духове - духът на дървото, духът на планината, духът на скалата - бяха тези, които насочваха погледа по-нататък в онзи свят, в който човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, където той се намира между духовните факти, също както на Земята се намира между физическите факти; където той се намира между духовните същества, както тук на Земята се намира между физическите същества. Това беше второто състояние на съзнанието.
Ние скоро ще видим, как нашето обикновено сънуващо съзнание при един днешен човек, който се стреми към духовното съзнание, също може да се превърне в онова предишно състояние на съзнанието.
Съществуваше също и едно трето състояние на съзнанието. Естествено и през онези древни времена хората спяха. Но когато се събуждаха, те имаха не само смътния спомен, че е минало определено време, или едно тъпо усещане за нещо преживяно, а когато се събуждаха, те имаха един ясен спомен за това, което бяха изживели по време на съня. И именно от този сън идваха впечатленията от минали земни съществувания, свързани със съдбата на човека, с познанието, с прозирането на кармата. Така днешният човек има будно съзнание, сънуващо съзнание и лишено от сънища съзнание (трансово съзнание).
към текста >>
Но когато се събуждаха, те имаха не само смътния спомен, че е минало оп
ред
елено време, или едно тъпо усещане за нещо преживяно, а когато се събуждаха, те имаха един ясен спомен за това, което бяха изживели по време на съня.
И тези духове - духът на дървото, духът на планината, духът на скалата - бяха тези, които насочваха погледа по-нататък в онзи свят, в който човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, където той се намира между духовните факти, също както на Земята се намира между физическите факти; където той се намира между духовните същества, както тук на Земята се намира между физическите същества. Това беше второто състояние на съзнанието. Ние скоро ще видим, как нашето обикновено сънуващо съзнание при един днешен човек, който се стреми към духовното съзнание, също може да се превърне в онова предишно състояние на съзнанието. Съществуваше също и едно трето състояние на съзнанието. Естествено и през онези древни времена хората спяха.
Но когато се събуждаха, те имаха не само смътния спомен, че е минало определено време, или едно тъпо усещане за нещо преживяно, а когато се събуждаха, те имаха един ясен спомен за това, което бяха изживели по време на съня.
И именно от този сън идваха впечатленията от минали земни съществувания, свързани със съдбата на човека, с познанието, с прозирането на кармата. Така днешният човек има будно съзнание, сънуващо съзнание и лишено от сънища съзнание (трансово съзнание). Едно древно човечество също е имало три състояния на съзнанието: съзнание за пропитата от духа действителност, проглеждащо в духовния свят съзнание, съзнание за прозиране на кармата. При древното човечество това беше по същество един вид сумрачно вечерно съзнание. Това сумрачно вечерно съзнание е преминало, угаснало е в развитието на човечеството.
към текста >>
И човекът трябва да дойде в състояние да гледа дървото, скалата, извора, планината, звездите и чрез усилването на неговите собствени душевни сили да стигне дотам, от всеки физически п
ред
мет да му се яви намиращият се зад него духовен факт или намиращото се зад него духовно същество.
Едно древно човечество също е имало три състояния на съзнанието: съзнание за пропитата от духа действителност, проглеждащо в духовния свят съзнание, съзнание за прозиране на кармата. При древното човечество това беше по същество един вид сумрачно вечерно съзнание. Това сумрачно вечерно съзнание е преминало, угаснало е в развитието на човечеството. Сега в човечеството трябва да настъпи едно утринно зазоряващо съзнание. Днешното духовно изследване се намира вече в това съзнание.
И човекът трябва да дойде в състояние да гледа дървото, скалата, извора, планината, звездите и чрез усилването на неговите собствени душевни сили да стигне дотам, от всеки физически предмет да му се яви намиращият се зад него духовен факт или намиращото се зад него духовно същество.
Една точна наука, едно точно познание може да доведе дотам - за което хората днес се подиграват като на някаква лудост, - действително познаващият да гледа дървото, дървото да изчезва пред неговия поглед, оставяйки пространството свободно, въпреки че то представлява материалното и пред него да застане духовната същност на дървото. Както слънчевата светлина свети за нашите очи, идвайки отразена от всички външни физически същества, така човечеството ще стигне дотам - и антропософията изпреварва това положение, - да вижда, че духовната същност на Слънцето, която тъче през света и го изпълва с живот, живее също във всички физически същества. Както физическата светлина се отразява в нашето физическо око, така от всяко земно същество в нашето душевно око може да се отрази като един факт божествено-духовната слънчева същност, която прониква всичко. И както сега човекът казва: - Розата е червена - и в основата на това стои фактът, че розата му връща дара, който той е получила от физическо-етерната слънчева същност, така той ще може тогава да каже: - Розата ми връща онова, което тя получава от духовно-душевната същност на Слънцето, която на вълни протича и прониква през света. - Човекът отново ще се вживее в една духовна атмосфера, ще знае, че с неговото собствено същество той се корени в тази духовна атмосфера.
към текста >>
Една точна наука, едно точно познание може да доведе дотам - за което хората днес се подиграват като на някаква лудост, - действително познаващият да гледа дървото, дървото да изчезва п
ред
неговия поглед, оставяйки пространството свободно, въпреки че то п
ред
ставлява материалното и п
ред
него да застане духовната същност на дървото.
При древното човечество това беше по същество един вид сумрачно вечерно съзнание. Това сумрачно вечерно съзнание е преминало, угаснало е в развитието на човечеството. Сега в човечеството трябва да настъпи едно утринно зазоряващо съзнание. Днешното духовно изследване се намира вече в това съзнание. И човекът трябва да дойде в състояние да гледа дървото, скалата, извора, планината, звездите и чрез усилването на неговите собствени душевни сили да стигне дотам, от всеки физически предмет да му се яви намиращият се зад него духовен факт или намиращото се зад него духовно същество.
Една точна наука, едно точно познание може да доведе дотам - за което хората днес се подиграват като на някаква лудост, - действително познаващият да гледа дървото, дървото да изчезва пред неговия поглед, оставяйки пространството свободно, въпреки че то представлява материалното и пред него да застане духовната същност на дървото.
Както слънчевата светлина свети за нашите очи, идвайки отразена от всички външни физически същества, така човечеството ще стигне дотам - и антропософията изпреварва това положение, - да вижда, че духовната същност на Слънцето, която тъче през света и го изпълва с живот, живее също във всички физически същества. Както физическата светлина се отразява в нашето физическо око, така от всяко земно същество в нашето душевно око може да се отрази като един факт божествено-духовната слънчева същност, която прониква всичко. И както сега човекът казва: - Розата е червена - и в основата на това стои фактът, че розата му връща дара, който той е получила от физическо-етерната слънчева същност, така той ще може тогава да каже: - Розата ми връща онова, което тя получава от духовно-душевната същност на Слънцето, която на вълни протича и прониква през света. - Човекът отново ще се вживее в една духовна атмосфера, ще знае, че с неговото собствено същество той се корени в тази духовна атмосфера. Тогава обаче ще му стане ясно, как в това сънуващо съзнание, което отначало може да предава само хаотичното символизиране на външния сетивен живот, се намират откровенията на един духовен свят, през който минаваме между смъртта и едно ново раждане; на него ще му стане ясно, как в живота на дълбокия сън без сънуване в нас тъче и живее като действителна връзка на силите това, което после след събуждането ни кара да отидем при това, с което се изприда нашата съдба, нашата карма.
към текста >>
Тогава обаче ще му стане ясно, как в това сънуващо съзнание, което отначало може да п
ред
ава само хаотичното символизиране на външния сетивен живот, се намират откровенията на един духовен свят, през който минаваме между смъртта и едно ново раждане; на него ще му стане ясно, как в живота на дълбокия сън без сънуване в нас тъче и живее като действителна връзка на силите това, което после след събуждането ни кара да отидем при това, с което се изприда нашата съдба, нашата карма.
Една точна наука, едно точно познание може да доведе дотам - за което хората днес се подиграват като на някаква лудост, - действително познаващият да гледа дървото, дървото да изчезва пред неговия поглед, оставяйки пространството свободно, въпреки че то представлява материалното и пред него да застане духовната същност на дървото. Както слънчевата светлина свети за нашите очи, идвайки отразена от всички външни физически същества, така човечеството ще стигне дотам - и антропософията изпреварва това положение, - да вижда, че духовната същност на Слънцето, която тъче през света и го изпълва с живот, живее също във всички физически същества. Както физическата светлина се отразява в нашето физическо око, така от всяко земно същество в нашето душевно око може да се отрази като един факт божествено-духовната слънчева същност, която прониква всичко. И както сега човекът казва: - Розата е червена - и в основата на това стои фактът, че розата му връща дара, който той е получила от физическо-етерната слънчева същност, така той ще може тогава да каже: - Розата ми връща онова, което тя получава от духовно-душевната същност на Слънцето, която на вълни протича и прониква през света. - Човекът отново ще се вживее в една духовна атмосфера, ще знае, че с неговото собствено същество той се корени в тази духовна атмосфера.
Тогава обаче ще му стане ясно, как в това сънуващо съзнание, което отначало може да предава само хаотичното символизиране на външния сетивен живот, се намират откровенията на един духовен свят, през който минаваме между смъртта и едно ново раждане; на него ще му стане ясно, как в живота на дълбокия сън без сънуване в нас тъче и живее като действителна връзка на силите това, което после след събуждането ни кара да отидем при това, с което се изприда нашата съдба, нашата карма.
Това, което въпреки нашата свобода ние изпитваме като наша съдба през време на дневния живот, то се изприда и изтъкава през време на нашия сънен живот там, където с нашето душевно-духовно същество, намиращо се вън от физическото и етерното тяло, водим един живот с божествени духове, също и с онези божествени духове, които пренасят резултатите от минали земни съществувания в настоящето земно съществувание. И онзи, който благодарение на съответните душевни сили успява да вникне в лишения от сънища сън, той ще открие там кармическите взаимовръзки. Обаче само чрез това историческият живот на човечеството също придобива смисъл. Този исторически живот е изтъкан от това, което хората пренасят от минали епохи в новите епохи, минавайки през живота между смъртта и едно ново раждане. Когато насочим поглед към една личност на съвременността или иначе във времето, ние разбираме тази личност едва тогава, когато разберем нейните минали земни съществувания.
към текста >>
[5] статия за моята публична лекция, държана п
ред
голям брой слушатели: досега не е намерена.
годишнина Nr. 34 от 31. август 1924. напечатано в «Антропософски », страница 65, Събр. съч. 26, 1972.
[5] статия за моята публична лекция, държана пред голям брой слушатели: досега не е намерена.
към текста >>
49.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Разглеждането, което имаме п
ред
вид обаче, трябва да бъде извършено с най-голяма сериозност.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 7 септември 1924 г. Завчера аз говорих за това, че теоретическото обяснение на кармата и на повтарящите се земни съществувания трябва да остане само нещо неживо, ако не въведем действително ориентираното в тази насока разглеждане, също и в практическото схващане за живота, т. е. ако не разглеждаме самия живот в смисъла на кармата и на повтарящите се земни съществувания.
Разглеждането, което имаме предвид обаче, трябва да бъде извършено с най-голяма сериозност.
Защото вече можем да кажем: - Изкушението на хората да си съставят идеи за всевъзможни кармически връзки, за всевъзможни неща, които са свързани с повтарящите се земни съществувания, това изкушение е твърде голямо и източникът на илюзии в тази област е извънредно голям. - И в тази насока ние действително можем да предприемем едно изследване, само когато духовният свят в известен смисъл е вече отворен за изследователя, благодарение на неговото душевно развитие. Тогава именно при такива изследвания слушателите ще претендират да имат онези убедителни основания, които могат да следват от всичко онова, което иначе се явява на бял ден в течение на едно такова изследване. Човек не би трябвало всъщност да има някакво доверие в онзи, който направо започва да говори върху повтарящите се земни съществувания, a това, което се извлича от такива окултни дълбини, трябва да бъде потвърдено, когато първо съществува нещо друго, което дава основание за доверие. Аз считам, че в течение на 23, 24 години, през които бе развита и разпространявана антропософията, е натрупан достатъчно окултен материал, така че днес могат да бъдат изложени резултати също и от това смело изследване на кармата и на повтарящите се земни съществувания пред онези слушатели, които вече имат доверие, изградено в течение на времето от разкриването на други области на духовния живот.
към текста >>
Защото вече можем да кажем: - Изкушението на хората да си съставят идеи за всевъзможни кармически връзки, за всевъзможни неща, които са свързани с повтарящите се земни съществувания, това изкушение е твърде голямо и източникът на илюзии в тази област е извън
ред
но голям.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 7 септември 1924 г. Завчера аз говорих за това, че теоретическото обяснение на кармата и на повтарящите се земни съществувания трябва да остане само нещо неживо, ако не въведем действително ориентираното в тази насока разглеждане, също и в практическото схващане за живота, т. е. ако не разглеждаме самия живот в смисъла на кармата и на повтарящите се земни съществувания. Разглеждането, което имаме предвид обаче, трябва да бъде извършено с най-голяма сериозност.
Защото вече можем да кажем: - Изкушението на хората да си съставят идеи за всевъзможни кармически връзки, за всевъзможни неща, които са свързани с повтарящите се земни съществувания, това изкушение е твърде голямо и източникът на илюзии в тази област е извънредно голям.
- И в тази насока ние действително можем да предприемем едно изследване, само когато духовният свят в известен смисъл е вече отворен за изследователя, благодарение на неговото душевно развитие. Тогава именно при такива изследвания слушателите ще претендират да имат онези убедителни основания, които могат да следват от всичко онова, което иначе се явява на бял ден в течение на едно такова изследване. Човек не би трябвало всъщност да има някакво доверие в онзи, който направо започва да говори върху повтарящите се земни съществувания, a това, което се извлича от такива окултни дълбини, трябва да бъде потвърдено, когато първо съществува нещо друго, което дава основание за доверие. Аз считам, че в течение на 23, 24 години, през които бе развита и разпространявана антропософията, е натрупан достатъчно окултен материал, така че днес могат да бъдат изложени резултати също и от това смело изследване на кармата и на повтарящите се земни съществувания пред онези слушатели, които вече имат доверие, изградено в течение на времето от разкриването на други области на духовния живот. В момента обаче тук седят мнозина, които са отскоро в обществото.
към текста >>
- И в тази насока ние действително можем да п
ред
приемем едно изследване, само когато духовният свят в известен смисъл е вече отворен за изследователя, благодарение на неговото душевно развитие.
Дорнах, 7 септември 1924 г. Завчера аз говорих за това, че теоретическото обяснение на кармата и на повтарящите се земни съществувания трябва да остане само нещо неживо, ако не въведем действително ориентираното в тази насока разглеждане, също и в практическото схващане за живота, т. е. ако не разглеждаме самия живот в смисъла на кармата и на повтарящите се земни съществувания. Разглеждането, което имаме предвид обаче, трябва да бъде извършено с най-голяма сериозност. Защото вече можем да кажем: - Изкушението на хората да си съставят идеи за всевъзможни кармически връзки, за всевъзможни неща, които са свързани с повтарящите се земни съществувания, това изкушение е твърде голямо и източникът на илюзии в тази област е извънредно голям.
- И в тази насока ние действително можем да предприемем едно изследване, само когато духовният свят в известен смисъл е вече отворен за изследователя, благодарение на неговото душевно развитие.
Тогава именно при такива изследвания слушателите ще претендират да имат онези убедителни основания, които могат да следват от всичко онова, което иначе се явява на бял ден в течение на едно такова изследване. Човек не би трябвало всъщност да има някакво доверие в онзи, който направо започва да говори върху повтарящите се земни съществувания, a това, което се извлича от такива окултни дълбини, трябва да бъде потвърдено, когато първо съществува нещо друго, което дава основание за доверие. Аз считам, че в течение на 23, 24 години, през които бе развита и разпространявана антропософията, е натрупан достатъчно окултен материал, така че днес могат да бъдат изложени резултати също и от това смело изследване на кармата и на повтарящите се земни съществувания пред онези слушатели, които вече имат доверие, изградено в течение на времето от разкриването на други области на духовния живот. В момента обаче тук седят мнозина, които са отскоро в обществото. Но в развитието на обществото не е възможно, заради новодошлите винаги да се започва отначало.
към текста >>
Аз считам, че в течение на 23, 24 години, през които бе развита и разпространявана антропософията, е натрупан достатъчно окултен материал, така че днес могат да бъдат изложени резултати също и от това смело изследване на кармата и на повтарящите се земни съществувания п
ред
онези слушатели, които вече имат доверие, изградено в течение на времето от разкриването на други области на духовния живот.
Разглеждането, което имаме предвид обаче, трябва да бъде извършено с най-голяма сериозност. Защото вече можем да кажем: - Изкушението на хората да си съставят идеи за всевъзможни кармически връзки, за всевъзможни неща, които са свързани с повтарящите се земни съществувания, това изкушение е твърде голямо и източникът на илюзии в тази област е извънредно голям. - И в тази насока ние действително можем да предприемем едно изследване, само когато духовният свят в известен смисъл е вече отворен за изследователя, благодарение на неговото душевно развитие. Тогава именно при такива изследвания слушателите ще претендират да имат онези убедителни основания, които могат да следват от всичко онова, което иначе се явява на бял ден в течение на едно такова изследване. Човек не би трябвало всъщност да има някакво доверие в онзи, който направо започва да говори върху повтарящите се земни съществувания, a това, което се извлича от такива окултни дълбини, трябва да бъде потвърдено, когато първо съществува нещо друго, което дава основание за доверие.
Аз считам, че в течение на 23, 24 години, през които бе развита и разпространявана антропософията, е натрупан достатъчно окултен материал, така че днес могат да бъдат изложени резултати също и от това смело изследване на кармата и на повтарящите се земни съществувания пред онези слушатели, които вече имат доверие, изградено в течение на времето от разкриването на други области на духовния живот.
В момента обаче тук седят мнозина, които са отскоро в обществото. Но в развитието на обществото не е възможно, заради новодошлите винаги да се започва отначало. Днес с голяма радост и задоволство констатираме, че именно при този максимално посетен курс тук се намират също и голям брой от най-старите антропософски приятели, антропософи, които са съизживели почти цялото антропософско развитие. И в течение на времето трябва да бъдат създадени възможности, да бъдат запознати с това, което е развито досега в Антропософското общество тези, които се намират отскоро в него. Аз трябва да кажа това предварително, защото разглежданията, които ще направя днес като изходна точка за някои изказвания, които ще следват в идващите лекции, ще бъдат дадени повече като съобщения, понеже в тях се намират някои неща, които наистина ще изглеждат като една дързост.
към текста >>
Аз трябва да кажа това п
ред
варително, защото разглежданията, които ще направя днес като изходна точка за някои изказвания, които ще следват в идващите лекции, ще бъдат дадени повече като съобщения, понеже в тях се намират някои неща, които наистина ще изглеждат като една дързост.
Аз считам, че в течение на 23, 24 години, през които бе развита и разпространявана антропософията, е натрупан достатъчно окултен материал, така че днес могат да бъдат изложени резултати също и от това смело изследване на кармата и на повтарящите се земни съществувания пред онези слушатели, които вече имат доверие, изградено в течение на времето от разкриването на други области на духовния живот. В момента обаче тук седят мнозина, които са отскоро в обществото. Но в развитието на обществото не е възможно, заради новодошлите винаги да се започва отначало. Днес с голяма радост и задоволство констатираме, че именно при този максимално посетен курс тук се намират също и голям брой от най-старите антропософски приятели, антропософи, които са съизживели почти цялото антропософско развитие. И в течение на времето трябва да бъдат създадени възможности, да бъдат запознати с това, което е развито досега в Антропософското общество тези, които се намират отскоро в него.
Аз трябва да кажа това предварително, защото разглежданията, които ще направя днес като изходна точка за някои изказвания, които ще следват в идващите лекции, ще бъдат дадени повече като съобщения, понеже в тях се намират някои неща, които наистина ще изглеждат като една дързост.
Но, мои мили приятели, човешкият живот се проявява в неговата истинска светлина едва когато го обгърнем с поглед според неговата действителност, като преминаващ през повтарящи се земни съществувания. Само че изследването, сериозното, осъзнаващо своята отговорност изследване в тази област съвсем не е леко. Защото резултатите, които се получават в тази област, всъщност по определен начин противоречат на представите, които хората обикновено си съставят. Когато някой разглежда един човешки живот със съдържанието на неговата съдба вниманието му е привлечено от онези удари на съдбата, които са свързани с това, което е външна професия, или вътрешно призвание, или със социалното положение и др. п.. По отношение съдържанието на неговия земен живот един човек лесно се явява с качествата, които съвсем не е нужно да бъдат само външни, а те могат да бъдат израз и на вътрешната му душевна същност; но разглеждани в онези дълбочини, в които повтарящите се земни съществувания трябва да бъдат разглеждани, е необходимо да се абстрахираме от много неща, които предават външния облик на съдбата на даден човек в един земен живот.[1]
към текста >>
Но, мои мили приятели, човешкият живот се проявява в неговата истинска светлина едва когато го обгърнем с поглед спо
ред
неговата действителност, като преминаващ през повтарящи се земни съществувания.
В момента обаче тук седят мнозина, които са отскоро в обществото. Но в развитието на обществото не е възможно, заради новодошлите винаги да се започва отначало. Днес с голяма радост и задоволство констатираме, че именно при този максимално посетен курс тук се намират също и голям брой от най-старите антропософски приятели, антропософи, които са съизживели почти цялото антропософско развитие. И в течение на времето трябва да бъдат създадени възможности, да бъдат запознати с това, което е развито досега в Антропософското общество тези, които се намират отскоро в него. Аз трябва да кажа това предварително, защото разглежданията, които ще направя днес като изходна точка за някои изказвания, които ще следват в идващите лекции, ще бъдат дадени повече като съобщения, понеже в тях се намират някои неща, които наистина ще изглеждат като една дързост.
Но, мои мили приятели, човешкият живот се проявява в неговата истинска светлина едва когато го обгърнем с поглед според неговата действителност, като преминаващ през повтарящи се земни съществувания.
Само че изследването, сериозното, осъзнаващо своята отговорност изследване в тази област съвсем не е леко. Защото резултатите, които се получават в тази област, всъщност по определен начин противоречат на представите, които хората обикновено си съставят. Когато някой разглежда един човешки живот със съдържанието на неговата съдба вниманието му е привлечено от онези удари на съдбата, които са свързани с това, което е външна професия, или вътрешно призвание, или със социалното положение и др. п.. По отношение съдържанието на неговия земен живот един човек лесно се явява с качествата, които съвсем не е нужно да бъдат само външни, а те могат да бъдат израз и на вътрешната му душевна същност; но разглеждани в онези дълбочини, в които повтарящите се земни съществувания трябва да бъдат разглеждани, е необходимо да се абстрахираме от много неща, които предават външния облик на съдбата на даден човек в един земен живот.[1] Така именно ние не трябва да се представяме, че външната професия или вътрешното призвание имат голямо значение за преминаващата през различните земни съществувания карма.
към текста >>
Защото резултатите, които се получават в тази област, всъщност по оп
ред
елен начин противоречат на п
ред
ставите, които хората обикновено си съставят.
Днес с голяма радост и задоволство констатираме, че именно при този максимално посетен курс тук се намират също и голям брой от най-старите антропософски приятели, антропософи, които са съизживели почти цялото антропософско развитие. И в течение на времето трябва да бъдат създадени възможности, да бъдат запознати с това, което е развито досега в Антропософското общество тези, които се намират отскоро в него. Аз трябва да кажа това предварително, защото разглежданията, които ще направя днес като изходна точка за някои изказвания, които ще следват в идващите лекции, ще бъдат дадени повече като съобщения, понеже в тях се намират някои неща, които наистина ще изглеждат като една дързост. Но, мои мили приятели, човешкият живот се проявява в неговата истинска светлина едва когато го обгърнем с поглед според неговата действителност, като преминаващ през повтарящи се земни съществувания. Само че изследването, сериозното, осъзнаващо своята отговорност изследване в тази област съвсем не е леко.
Защото резултатите, които се получават в тази област, всъщност по определен начин противоречат на представите, които хората обикновено си съставят.
Когато някой разглежда един човешки живот със съдържанието на неговата съдба вниманието му е привлечено от онези удари на съдбата, които са свързани с това, което е външна професия, или вътрешно призвание, или със социалното положение и др. п.. По отношение съдържанието на неговия земен живот един човек лесно се явява с качествата, които съвсем не е нужно да бъдат само външни, а те могат да бъдат израз и на вътрешната му душевна същност; но разглеждани в онези дълбочини, в които повтарящите се земни съществувания трябва да бъдат разглеждани, е необходимо да се абстрахираме от много неща, които предават външния облик на съдбата на даден човек в един земен живот.[1] Така именно ние не трябва да се представяме, че външната професия или вътрешното призвание имат голямо значение за преминаващата през различните земни съществувания карма. Нека само си представим, как дори една относително външно охарактеризирана професия - да речем професията на един чиновник или нещо подобно - е свързана също външно със съдбата на един човек. Обаче това, което охарактеризираме, изхождайки от тази външна професия, не е нужно да има някакво значение за истинските кармически, за истинските съдбовни връзки.
към текста >>
п.. По отношение съдържанието на неговия земен живот един човек лесно се явява с качествата, които съвсем не е нужно да бъдат само външни, а те могат да бъдат израз и на вътрешната му душевна същност; но разглеждани в онези дълбочини, в които повтарящите се земни съществувания трябва да бъдат разглеждани, е необходимо да се абстрахираме от много неща, които п
ред
ават външния облик на съдбата на даден човек в един земен живот.[1]
Аз трябва да кажа това предварително, защото разглежданията, които ще направя днес като изходна точка за някои изказвания, които ще следват в идващите лекции, ще бъдат дадени повече като съобщения, понеже в тях се намират някои неща, които наистина ще изглеждат като една дързост. Но, мои мили приятели, човешкият живот се проявява в неговата истинска светлина едва когато го обгърнем с поглед според неговата действителност, като преминаващ през повтарящи се земни съществувания. Само че изследването, сериозното, осъзнаващо своята отговорност изследване в тази област съвсем не е леко. Защото резултатите, които се получават в тази област, всъщност по определен начин противоречат на представите, които хората обикновено си съставят. Когато някой разглежда един човешки живот със съдържанието на неговата съдба вниманието му е привлечено от онези удари на съдбата, които са свързани с това, което е външна професия, или вътрешно призвание, или със социалното положение и др.
п.. По отношение съдържанието на неговия земен живот един човек лесно се явява с качествата, които съвсем не е нужно да бъдат само външни, а те могат да бъдат израз и на вътрешната му душевна същност; но разглеждани в онези дълбочини, в които повтарящите се земни съществувания трябва да бъдат разглеждани, е необходимо да се абстрахираме от много неща, които предават външния облик на съдбата на даден човек в един земен живот.[1]
Така именно ние не трябва да се представяме, че външната професия или вътрешното призвание имат голямо значение за преминаващата през различните земни съществувания карма. Нека само си представим, как дори една относително външно охарактеризирана професия - да речем професията на един чиновник или нещо подобно - е свързана също външно със съдбата на един човек. Обаче това, което охарактеризираме, изхождайки от тази външна професия, не е нужно да има някакво значение за истинските кармически, за истинските съдбовни връзки. Същото се отнася и за вътрешното призвание. Колко лесно при един музикант сме склонни да мислим, че в миналия му живот, или най-малкото в някой от миналите му животи той също е бил музикант, ако ли не музикант, то някакъв човек на изкуството.
към текста >>
Така именно ние не трябва да се п
ред
ставяме, че външната професия или вътрешното призвание имат голямо значение за преминаващата през различните земни съществувания карма.
Но, мои мили приятели, човешкият живот се проявява в неговата истинска светлина едва когато го обгърнем с поглед според неговата действителност, като преминаващ през повтарящи се земни съществувания. Само че изследването, сериозното, осъзнаващо своята отговорност изследване в тази област съвсем не е леко. Защото резултатите, които се получават в тази област, всъщност по определен начин противоречат на представите, които хората обикновено си съставят. Когато някой разглежда един човешки живот със съдържанието на неговата съдба вниманието му е привлечено от онези удари на съдбата, които са свързани с това, което е външна професия, или вътрешно призвание, или със социалното положение и др. п.. По отношение съдържанието на неговия земен живот един човек лесно се явява с качествата, които съвсем не е нужно да бъдат само външни, а те могат да бъдат израз и на вътрешната му душевна същност; но разглеждани в онези дълбочини, в които повтарящите се земни съществувания трябва да бъдат разглеждани, е необходимо да се абстрахираме от много неща, които предават външния облик на съдбата на даден човек в един земен живот.[1]
Така именно ние не трябва да се представяме, че външната професия или вътрешното призвание имат голямо значение за преминаващата през различните земни съществувания карма.
Нека само си представим, как дори една относително външно охарактеризирана професия - да речем професията на един чиновник или нещо подобно - е свързана също външно със съдбата на един човек. Обаче това, което охарактеризираме, изхождайки от тази външна професия, не е нужно да има някакво значение за истинските кармически, за истинските съдбовни връзки. Същото се отнася и за вътрешното призвание. Колко лесно при един музикант сме склонни да мислим, че в миналия му живот, или най-малкото в някой от миналите му животи той също е бил музикант, ако ли не музикант, то някакъв човек на изкуството. Но когато действително изследваме нещата, виждаме, че то съвсем не винаги е така, а се случва даже много рядко.
към текста >>
Нека само си п
ред
ставим, как дори една относително външно охарактеризирана професия - да речем професията на един чиновник или нещо подобно - е свързана също външно със съдбата на един човек.
Само че изследването, сериозното, осъзнаващо своята отговорност изследване в тази област съвсем не е леко. Защото резултатите, които се получават в тази област, всъщност по определен начин противоречат на представите, които хората обикновено си съставят. Когато някой разглежда един човешки живот със съдържанието на неговата съдба вниманието му е привлечено от онези удари на съдбата, които са свързани с това, което е външна професия, или вътрешно призвание, или със социалното положение и др. п.. По отношение съдържанието на неговия земен живот един човек лесно се явява с качествата, които съвсем не е нужно да бъдат само външни, а те могат да бъдат израз и на вътрешната му душевна същност; но разглеждани в онези дълбочини, в които повтарящите се земни съществувания трябва да бъдат разглеждани, е необходимо да се абстрахираме от много неща, които предават външния облик на съдбата на даден човек в един земен живот.[1] Така именно ние не трябва да се представяме, че външната професия или вътрешното призвание имат голямо значение за преминаващата през различните земни съществувания карма.
Нека само си представим, как дори една относително външно охарактеризирана професия - да речем професията на един чиновник или нещо подобно - е свързана също външно със съдбата на един човек.
Обаче това, което охарактеризираме, изхождайки от тази външна професия, не е нужно да има някакво значение за истинските кармически, за истинските съдбовни връзки. Същото се отнася и за вътрешното призвание. Колко лесно при един музикант сме склонни да мислим, че в миналия му живот, или най-малкото в някой от миналите му животи той също е бил музикант, ако ли не музикант, то някакъв човек на изкуството. Но когато действително изследваме нещата, виждаме, че то съвсем не винаги е така, а се случва даже много рядко. Защото протичащата карма, протичащата нишка на съдбата се намира много повече във вътрешността на човека и малко иска да знае за външна и вътрешна професия.
към текста >>
Той трябваше да изнася лекции и винаги п
ред
и да започне изнасянето на своите лекции трябваше съвсем по навик да извади носната си кърпа и да си изчисти носа.
Трябваше да проуча кармическите връзки на един човек, който имаше в живота някои особености, който в живота имаше своята задача, именно своята професия. Обаче от всичко това, което той вършеше в своята професия, което вършеше например като приятел на хората и други подобни, от всичко това за интуитивния поглед не се получи никакво указание за неговите минали земни съществувания. Не че всичко това не е имало връзка с миналите му земни съществувания; но за изследователския поглед не се получи никакво указание. От наблюдението на тези следващи от професията или от приятелството с хората факти, не можеше да се проникне до самите минали земни съществувания. Напротив, много любопитно е, че при тази личност се получи нещо именно от една второстепенна особеност на живота му.
Той трябваше да изнася лекции и винаги преди да започне изнасянето на своите лекции трябваше съвсем по навик да извади носната си кърпа и да си изчисти носа.
Аз често съм слушал неговите лекции и никога не съм видял нещо друго, освен това, че преди да започне да говори, да говори свързано, той изваждаше носната си кърпа и си избърсваше носа. Той не вършеше това в разговор, а винаги, когато беше принуден да говори за свързани неща. Това даде една картина, от която се излъчи способността да се погледне в неговите минали съществувания на Земята. Привеждам това като един особено гротесков пример. Примерите не са винаги така гротескни.
към текста >>
Аз често съм слушал неговите лекции и никога не съм видял нещо друго, освен това, че п
ред
и да започне да говори, да говори свързано, той изваждаше носната си кърпа и си избърсваше носа.
Обаче от всичко това, което той вършеше в своята професия, което вършеше например като приятел на хората и други подобни, от всичко това за интуитивния поглед не се получи никакво указание за неговите минали земни съществувания. Не че всичко това не е имало връзка с миналите му земни съществувания; но за изследователския поглед не се получи никакво указание. От наблюдението на тези следващи от професията или от приятелството с хората факти, не можеше да се проникне до самите минали земни съществувания. Напротив, много любопитно е, че при тази личност се получи нещо именно от една второстепенна особеност на живота му. Той трябваше да изнася лекции и винаги преди да започне изнасянето на своите лекции трябваше съвсем по навик да извади носната си кърпа и да си изчисти носа.
Аз често съм слушал неговите лекции и никога не съм видял нещо друго, освен това, че преди да започне да говори, да говори свързано, той изваждаше носната си кърпа и си избърсваше носа.
Той не вършеше това в разговор, а винаги, когато беше принуден да говори за свързани неща. Това даде една картина, от която се излъчи способността да се погледне в неговите минали съществувания на Земята. Привеждам това като един особено гротесков пример. Примерите не са винаги така гротескни. Но човек трябва да има именно способността да обгръща с поглед цялостната личност, когато по един валиден начин иска да разглежда кармата.
към текста >>
Виждате ли например за един по-дълбок поглед фактът, че някой има оп
ред
елена професия, е повече или по-малко нещо, което идва от възпитанието и т.
Той не вършеше това в разговор, а винаги, когато беше принуден да говори за свързани неща. Това даде една картина, от която се излъчи способността да се погледне в неговите минали съществувания на Земята. Привеждам това като един особено гротесков пример. Примерите не са винаги така гротескни. Но човек трябва да има именно способността да обгръща с поглед цялостната личност, когато по един валиден начин иска да разглежда кармата.
Виждате ли например за един по-дълбок поглед фактът, че някой има определена професия, е повече или по-малко нещо, което идва от възпитанието и т.
н.. Напротив, вече е свързано с вътрешната духовна конфигурация на един човек, когато той съвсем не може да постъпи по друг начин, освен преди да започне да говори да извади носната си кърпа и да си избърши носа. Това е много по-тясно свързано със същността на човека. Но това е един радикален, краен пример. Нещата не винаги се представят така. С това аз бих искал да извикам представата, че по правило за изследването на кармата не ни ползва нищо от това, което лежи на повърхността на живота на един човек, че ние трябва да се спрем на някои интимни неща, но не да си ги измислим, а да ги открием в живота.
към текста >>
н.. Напротив, вече е свързано с вътрешната духовна конфигурация на един човек, когато той съвсем не може да постъпи по друг начин, освен п
ред
и да започне да говори да извади носната си кърпа и да си избърши носа.
Това даде една картина, от която се излъчи способността да се погледне в неговите минали съществувания на Земята. Привеждам това като един особено гротесков пример. Примерите не са винаги така гротескни. Но човек трябва да има именно способността да обгръща с поглед цялостната личност, когато по един валиден начин иска да разглежда кармата. Виждате ли например за един по-дълбок поглед фактът, че някой има определена професия, е повече или по-малко нещо, което идва от възпитанието и т.
н.. Напротив, вече е свързано с вътрешната духовна конфигурация на един човек, когато той съвсем не може да постъпи по друг начин, освен преди да започне да говори да извади носната си кърпа и да си избърши носа.
Това е много по-тясно свързано със същността на човека. Но това е един радикален, краен пример. Нещата не винаги се представят така. С това аз бих искал да извикам представата, че по правило за изследването на кармата не ни ползва нищо от това, което лежи на повърхността на живота на един човек, че ние трябва да се спрем на някои интимни неща, но не да си ги измислим, а да ги открием в живота. След като казах това като един вид предговор, бих искал сега да започна открито с това, което имам да кажа, естествено с всички резерви, които трябва да съществуват в един такъв случай, именно с резервата, че всеки може да вярва или да не вярва това, което имам да кажа, но също и с увереността, че в основата на нещата, които искам да обясня, лежи най-дълбоката сериозност на духовнонаучното изследване.
към текста >>
Нещата не винаги се п
ред
ставят така.
Но човек трябва да има именно способността да обгръща с поглед цялостната личност, когато по един валиден начин иска да разглежда кармата. Виждате ли например за един по-дълбок поглед фактът, че някой има определена професия, е повече или по-малко нещо, което идва от възпитанието и т. н.. Напротив, вече е свързано с вътрешната духовна конфигурация на един човек, когато той съвсем не може да постъпи по друг начин, освен преди да започне да говори да извади носната си кърпа и да си избърши носа. Това е много по-тясно свързано със същността на човека. Но това е един радикален, краен пример.
Нещата не винаги се представят така.
С това аз бих искал да извикам представата, че по правило за изследването на кармата не ни ползва нищо от това, което лежи на повърхността на живота на един човек, че ние трябва да се спрем на някои интимни неща, но не да си ги измислим, а да ги открием в живота. След като казах това като един вид предговор, бих искал сега да започна открито с това, което имам да кажа, естествено с всички резерви, които трябва да съществуват в един такъв случай, именно с резервата, че всеки може да вярва или да не вярва това, което имам да кажа, но също и с увереността, че в основата на нещата, които искам да обясня, лежи най-дълбоката сериозност на духовнонаучното изследване. Такива неща също не се явяват, когато към изследването се пристъпва с намерението да се изследва така, както това върши един днешен лабораторен изследовател; а изследванията върху кармата трябва сами да изникнат по определен начин от самата карма. Аз трябваше да спомена това в края на новото издание на моята книга «Теософия» поради причината, че между някои странни изисквания, които ми бяха поставени в течение на живота, е също и това, че аз трябвало да се поставя на разположение на някои психологически лаборатории, за да могат хората да проучат, дали нещата, които аз казвам за духовната наука, са основани. Това е също така смешно, както ако някой изнесе математически резултати и хората не изпитват тези математически резултати, а изискат от него да се изследва в някоя лаборатория, за да могат чрез това да установят, дали той е истински математик или не е.
към текста >>
С това аз бих искал да извикам п
ред
ставата, че по правило за изследването на кармата не ни ползва нищо от това, което лежи на повърхността на живота на един човек, че ние трябва да се спрем на някои интимни неща, но не да си ги измислим, а да ги открием в живота.
Виждате ли например за един по-дълбок поглед фактът, че някой има определена професия, е повече или по-малко нещо, което идва от възпитанието и т. н.. Напротив, вече е свързано с вътрешната духовна конфигурация на един човек, когато той съвсем не може да постъпи по друг начин, освен преди да започне да говори да извади носната си кърпа и да си избърши носа. Това е много по-тясно свързано със същността на човека. Но това е един радикален, краен пример. Нещата не винаги се представят така.
С това аз бих искал да извикам представата, че по правило за изследването на кармата не ни ползва нищо от това, което лежи на повърхността на живота на един човек, че ние трябва да се спрем на някои интимни неща, но не да си ги измислим, а да ги открием в живота.
След като казах това като един вид предговор, бих искал сега да започна открито с това, което имам да кажа, естествено с всички резерви, които трябва да съществуват в един такъв случай, именно с резервата, че всеки може да вярва или да не вярва това, което имам да кажа, но също и с увереността, че в основата на нещата, които искам да обясня, лежи най-дълбоката сериозност на духовнонаучното изследване. Такива неща също не се явяват, когато към изследването се пристъпва с намерението да се изследва така, както това върши един днешен лабораторен изследовател; а изследванията върху кармата трябва сами да изникнат по определен начин от самата карма. Аз трябваше да спомена това в края на новото издание на моята книга «Теософия» поради причината, че между някои странни изисквания, които ми бяха поставени в течение на живота, е също и това, че аз трябвало да се поставя на разположение на някои психологически лаборатории, за да могат хората да проучат, дали нещата, които аз казвам за духовната наука, са основани. Това е също така смешно, както ако някой изнесе математически резултати и хората не изпитват тези математически резултати, а изискат от него да се изследва в някоя лаборатория, за да могат чрез това да установят, дали той е истински математик или не е. Но такива смешни неща днес са ученост, те сериозно се изискват.
към текста >>
След като казах това като един вид п
ред
говор, бих искал сега да започна открито с това, което имам да кажа, естествено с всички резерви, които трябва да съществуват в един такъв случай, именно с резервата, че всеки може да вярва или да не вярва това, което имам да кажа, но също и с увереността, че в основата на нещата, които искам да обясня, лежи най-дълбоката сериозност на духовнонаучното изследване.
н.. Напротив, вече е свързано с вътрешната духовна конфигурация на един човек, когато той съвсем не може да постъпи по друг начин, освен преди да започне да говори да извади носната си кърпа и да си избърши носа. Това е много по-тясно свързано със същността на човека. Но това е един радикален, краен пример. Нещата не винаги се представят така. С това аз бих искал да извикам представата, че по правило за изследването на кармата не ни ползва нищо от това, което лежи на повърхността на живота на един човек, че ние трябва да се спрем на някои интимни неща, но не да си ги измислим, а да ги открием в живота.
След като казах това като един вид предговор, бих искал сега да започна открито с това, което имам да кажа, естествено с всички резерви, които трябва да съществуват в един такъв случай, именно с резервата, че всеки може да вярва или да не вярва това, което имам да кажа, но също и с увереността, че в основата на нещата, които искам да обясня, лежи най-дълбоката сериозност на духовнонаучното изследване.
Такива неща също не се явяват, когато към изследването се пристъпва с намерението да се изследва така, както това върши един днешен лабораторен изследовател; а изследванията върху кармата трябва сами да изникнат по определен начин от самата карма. Аз трябваше да спомена това в края на новото издание на моята книга «Теософия» поради причината, че между някои странни изисквания, които ми бяха поставени в течение на живота, е също и това, че аз трябвало да се поставя на разположение на някои психологически лаборатории, за да могат хората да проучат, дали нещата, които аз казвам за духовната наука, са основани. Това е също така смешно, както ако някой изнесе математически резултати и хората не изпитват тези математически резултати, а изискат от него да се изследва в някоя лаборатория, за да могат чрез това да установят, дали той е истински математик или не е. Но такива смешни неща днес са ученост, те сериозно се изискват. Че при такива опити не може да излезе нищо се разбира от само себе си, това аз изрично споменах в края на новото издание на моята «Теософия»[2] и споменах също, че всички пътища, които могат да доведат до такива неща - до изследването на един конкретен окултен резултат, - трябва сами да бъдат подготвени по духовно-свръхсетивен начин.
към текста >>
Такива неща също не се явяват, когато към изследването се пристъпва с намерението да се изследва така, както това върши един днешен лабораторен изследовател; а изследванията върху кармата трябва сами да изникнат по оп
ред
елен начин от самата карма.
Това е много по-тясно свързано със същността на човека. Но това е един радикален, краен пример. Нещата не винаги се представят така. С това аз бих искал да извикам представата, че по правило за изследването на кармата не ни ползва нищо от това, което лежи на повърхността на живота на един човек, че ние трябва да се спрем на някои интимни неща, но не да си ги измислим, а да ги открием в живота. След като казах това като един вид предговор, бих искал сега да започна открито с това, което имам да кажа, естествено с всички резерви, които трябва да съществуват в един такъв случай, именно с резервата, че всеки може да вярва или да не вярва това, което имам да кажа, но също и с увереността, че в основата на нещата, които искам да обясня, лежи най-дълбоката сериозност на духовнонаучното изследване.
Такива неща също не се явяват, когато към изследването се пристъпва с намерението да се изследва така, както това върши един днешен лабораторен изследовател; а изследванията върху кармата трябва сами да изникнат по определен начин от самата карма.
Аз трябваше да спомена това в края на новото издание на моята книга «Теософия» поради причината, че между някои странни изисквания, които ми бяха поставени в течение на живота, е също и това, че аз трябвало да се поставя на разположение на някои психологически лаборатории, за да могат хората да проучат, дали нещата, които аз казвам за духовната наука, са основани. Това е също така смешно, както ако някой изнесе математически резултати и хората не изпитват тези математически резултати, а изискат от него да се изследва в някоя лаборатория, за да могат чрез това да установят, дали той е истински математик или не е. Но такива смешни неща днес са ученост, те сериозно се изискват. Че при такива опити не може да излезе нищо се разбира от само себе си, това аз изрично споменах в края на новото издание на моята «Теософия»[2] и споменах също, че всички пътища, които могат да доведат до такива неща - до изследването на един конкретен окултен резултат, - трябва сами да бъдат подготвени по духовно-свръхсетивен начин. Веднъж ми се представи случай да срещна един модерен лекар, който беше много известен и като писател, и когото аз много ценях.
към текста >>
Веднъж ми се п
ред
стави случай да срещна един модерен лекар, който беше много известен и като писател, и когото аз много ценях.
Такива неща също не се явяват, когато към изследването се пристъпва с намерението да се изследва така, както това върши един днешен лабораторен изследовател; а изследванията върху кармата трябва сами да изникнат по определен начин от самата карма. Аз трябваше да спомена това в края на новото издание на моята книга «Теософия» поради причината, че между някои странни изисквания, които ми бяха поставени в течение на живота, е също и това, че аз трябвало да се поставя на разположение на някои психологически лаборатории, за да могат хората да проучат, дали нещата, които аз казвам за духовната наука, са основани. Това е също така смешно, както ако някой изнесе математически резултати и хората не изпитват тези математически резултати, а изискат от него да се изследва в някоя лаборатория, за да могат чрез това да установят, дали той е истински математик или не е. Но такива смешни неща днес са ученост, те сериозно се изискват. Че при такива опити не може да излезе нищо се разбира от само себе си, това аз изрично споменах в края на новото издание на моята «Теософия»[2] и споменах също, че всички пътища, които могат да доведат до такива неща - до изследването на един конкретен окултен резултат, - трябва сами да бъдат подготвени по духовно-свръхсетивен начин.
Веднъж ми се представи случай да срещна един модерен лекар, който беше много известен и като писател, и когото аз много ценях.
В този случай аз споменавам кармическите подробности, които доведоха до съответното изследване. Това изследване беше правено продължително време и бе приключено едва през последните седмици и сега се представя в такава форма, че - когато някой е един съвестен човек, - той говори за него. Аз споменавам подробности, за да можете да видите някои неща - естествено не всичко - и да разберете, как са свързани нещата. Аз познах един такъв модерен лекар, а именно така, че когато се запознах с него, той беше заедно с една друга личност. Тази друга личност я познавах много точно от по-дълго време[3]; тя винаги ми правеше, не бих искал да кажа, едно дълбоко, но все пак основно впечатление.
към текста >>
Това изследване беше правено продължително време и бе приключено едва през последните седмици и сега се п
ред
ставя в такава форма, че - когато някой е един съвестен човек, - той говори за него.
Това е също така смешно, както ако някой изнесе математически резултати и хората не изпитват тези математически резултати, а изискат от него да се изследва в някоя лаборатория, за да могат чрез това да установят, дали той е истински математик или не е. Но такива смешни неща днес са ученост, те сериозно се изискват. Че при такива опити не може да излезе нищо се разбира от само себе си, това аз изрично споменах в края на новото издание на моята «Теософия»[2] и споменах също, че всички пътища, които могат да доведат до такива неща - до изследването на един конкретен окултен резултат, - трябва сами да бъдат подготвени по духовно-свръхсетивен начин. Веднъж ми се представи случай да срещна един модерен лекар, който беше много известен и като писател, и когото аз много ценях. В този случай аз споменавам кармическите подробности, които доведоха до съответното изследване.
Това изследване беше правено продължително време и бе приключено едва през последните седмици и сега се представя в такава форма, че - когато някой е един съвестен човек, - той говори за него.
Аз споменавам подробности, за да можете да видите някои неща - естествено не всичко - и да разберете, как са свързани нещата. Аз познах един такъв модерен лекар, а именно така, че когато се запознах с него, той беше заедно с една друга личност. Тази друга личност я познавах много точно от по-дълго време[3]; тя винаги ми правеше, не бих искал да кажа, едно дълбоко, но все пак основно впечатление. Едно основно впечатление поради това, че тази личност извънредно много обичаше да бъде заедно с други хора, които нашироко се занимаваха точно с един външно схващан окултизъм. Тази личност също извънредно охотно разказваше за това, как много от нейните познати се изказват върху всякакви окултни въпроси, а именно също и върху неща, които са окултно свързани с това, към което днешният човек на изкуството трябва да се стреми като лирик, като епик, като драматург.
към текста >>
Едно основно впечатление поради това, че тази личност извън
ред
но много обичаше да бъде заедно с други хора, които нашироко се занимаваха точно с един външно схващан окултизъм.
В този случай аз споменавам кармическите подробности, които доведоха до съответното изследване. Това изследване беше правено продължително време и бе приключено едва през последните седмици и сега се представя в такава форма, че - когато някой е един съвестен човек, - той говори за него. Аз споменавам подробности, за да можете да видите някои неща - естествено не всичко - и да разберете, как са свързани нещата. Аз познах един такъв модерен лекар, а именно така, че когато се запознах с него, той беше заедно с една друга личност. Тази друга личност я познавах много точно от по-дълго време[3]; тя винаги ми правеше, не бих искал да кажа, едно дълбоко, но все пак основно впечатление.
Едно основно впечатление поради това, че тази личност извънредно много обичаше да бъде заедно с други хора, които нашироко се занимаваха точно с един външно схващан окултизъм.
Тази личност също извънредно охотно разказваше за това, как много от нейните познати се изказват върху всякакви окултни въпроси, а именно също и върху неща, които са окултно свързани с това, към което днешният човек на изкуството трябва да се стреми като лирик, като епик, като драматург. Тази личност беше обкръжена от една, бих искал да кажа, морална аура. Аз употребявам думата «морална» за всичко, което е свързано с душевните качества подчинени на волята. В присъствието на тази личност, която всъщност посещавах, аз срещнах сега другия, чийто писателски път и лекарска дейност познавах и много ценях. И това, което се случи през време на това посещение, действително остави дълбоко впечатление, което ме подбуди да приема цялото в областта на духовното изследване.
към текста >>
Тази личност също извън
ред
но охотно разказваше за това, как много от нейните познати се изказват върху всякакви окултни въпроси, а именно също и върху неща, които са окултно свързани с това, към което днешният човек на изкуството трябва да се стреми като лирик, като епик, като драматург.
Това изследване беше правено продължително време и бе приключено едва през последните седмици и сега се представя в такава форма, че - когато някой е един съвестен човек, - той говори за него. Аз споменавам подробности, за да можете да видите някои неща - естествено не всичко - и да разберете, как са свързани нещата. Аз познах един такъв модерен лекар, а именно така, че когато се запознах с него, той беше заедно с една друга личност. Тази друга личност я познавах много точно от по-дълго време[3]; тя винаги ми правеше, не бих искал да кажа, едно дълбоко, но все пак основно впечатление. Едно основно впечатление поради това, че тази личност извънредно много обичаше да бъде заедно с други хора, които нашироко се занимаваха точно с един външно схващан окултизъм.
Тази личност също извънредно охотно разказваше за това, как много от нейните познати се изказват върху всякакви окултни въпроси, а именно също и върху неща, които са окултно свързани с това, към което днешният човек на изкуството трябва да се стреми като лирик, като епик, като драматург.
Тази личност беше обкръжена от една, бих искал да кажа, морална аура. Аз употребявам думата «морална» за всичко, което е свързано с душевните качества подчинени на волята. В присъствието на тази личност, която всъщност посещавах, аз срещнах сега другия, чийто писателски път и лекарска дейност познавах и много ценях. И това, което се случи през време на това посещение, действително остави дълбоко впечатление, което ме подбуди да приема цялото в областта на духовното изследване. Тогава се получи нещо твърде странно.
към текста >>
Оказа, че другият е живял в древен Египет не в неговия последен, но в един по-п
ред
ен земен живот, и особеното е, че той е бил мумифициран в древен Египет, бил е балсамиран като мумия.
Аз употребявам думата «морална» за всичко, което е свързано с душевните качества подчинени на волята. В присъствието на тази личност, която всъщност посещавах, аз срещнах сега другия, чийто писателски път и лекарска дейност познавах и много ценях. И това, което се случи през време на това посещение, действително остави дълбоко впечатление, което ме подбуди да приема цялото в областта на духовното изследване. Тогава се получи нещо твърде странно. От онова, което можах да науча, виждайки заедно двете личности и от впечатлението, което ми направи тази друга личност, чийто писателски път и лекарска дейност аз отдавна познавах и ценях и която за първи път видях външно, чрез всичко това аз получих силата, първо да изследвам не тази личност, с която сега се запознах, по отношение на нейните кармически и жизнени връзки, но тя някак си хвърляше светлина върху другия, когото отдавна познавах.
Оказа, че другият е живял в древен Египет не в неговия последен, но в един по-преден земен живот, и особеното е, че той е бил мумифициран в древен Египет, бил е балсамиран като мумия.
Скоро установих, че тази мумия още съществува. Аз някъде я видях по-късно, много по-късно. Първоначално това беше изходната точка. Но когато чрез тази личност, която аз отдавна познавах, веднъж беше запалено изследването, то някак си хвърли своите лъчи по-нататък и се получи възможността сега да изследвам съдбовните връзки на новия ми познат. И тогава се получи следното:
към текста >>
Докато иначе много лесно се намира връзката между сегашния земен живот на даден човек и неговия последен минал живот, тук интуицията ме отведе далече в древен Египет и п
ред
стави п
ред
душевното зрение един вожд в Египет, който доста задълбочено бе въведен в древното египетско посвещение, но като посветен беше стигнал до упадък.
Скоро установих, че тази мумия още съществува. Аз някъде я видях по-късно, много по-късно. Първоначално това беше изходната точка. Но когато чрез тази личност, която аз отдавна познавах, веднъж беше запалено изследването, то някак си хвърли своите лъчи по-нататък и се получи възможността сега да изследвам съдбовните връзки на новия ми познат. И тогава се получи следното:
Докато иначе много лесно се намира връзката между сегашния земен живот на даден човек и неговия последен минал живот, тук интуицията ме отведе далече в древен Египет и представи пред душевното зрение един вожд в Египет, който доста задълбочено бе въведен в древното египетско посвещение, но като посветен беше стигнал до упадък.
В течение на своя живот той беше започнал да не взема твърде сериозно посвещението, даже се отнасяше към това посвещение с известна подигравка. Обаче вождът имаше един прислужник, който беше извънредно сериозен. Естествено прислужникът не беше посветен, но и двамата имаха задачата да балсамират мумии и за целта трябваше отдалече да се снабдяват с необходимите вещества. Работата по балсамирането на мумиите в древен Египет беше извънредно сложна и изискваше дълбоки познания за човешкото същество, за човешкото тяло. А от тези, които редовно балсамираха мумии, също се изискваха дълбоки познания и за човешката душа.
към текста >>
Обаче вождът имаше един прислужник, който беше извън
ред
но сериозен.
Първоначално това беше изходната точка. Но когато чрез тази личност, която аз отдавна познавах, веднъж беше запалено изследването, то някак си хвърли своите лъчи по-нататък и се получи възможността сега да изследвам съдбовните връзки на новия ми познат. И тогава се получи следното: Докато иначе много лесно се намира връзката между сегашния земен живот на даден човек и неговия последен минал живот, тук интуицията ме отведе далече в древен Египет и представи пред душевното зрение един вожд в Египет, който доста задълбочено бе въведен в древното египетско посвещение, но като посветен беше стигнал до упадък. В течение на своя живот той беше започнал да не взема твърде сериозно посвещението, даже се отнасяше към това посвещение с известна подигравка.
Обаче вождът имаше един прислужник, който беше извънредно сериозен.
Естествено прислужникът не беше посветен, но и двамата имаха задачата да балсамират мумии и за целта трябваше отдалече да се снабдяват с необходимите вещества. Работата по балсамирането на мумиите в древен Египет беше извънредно сложна и изискваше дълбоки познания за човешкото същество, за човешкото тяло. А от тези, които редовно балсамираха мумии, също се изискваха дълбоки познания и за човешката душа. Вождът, който беше посветен, постепенно достигна до един вид лекомислие, до един вид непристойност по отношение на своята професия. Стана така, че той постепенно, както би се казало на езика на мистериите, издаде онези неща, които беше научил чрез един вид посвещение, на своя прислужник, който се прояви като човек, който постепенно по-добре разбра съдържанието на посвещението от посветения.
към текста >>
Работата по балсамирането на мумиите в древен Египет беше извън
ред
но сложна и изискваше дълбоки познания за човешкото същество, за човешкото тяло.
И тогава се получи следното: Докато иначе много лесно се намира връзката между сегашния земен живот на даден човек и неговия последен минал живот, тук интуицията ме отведе далече в древен Египет и представи пред душевното зрение един вожд в Египет, който доста задълбочено бе въведен в древното египетско посвещение, но като посветен беше стигнал до упадък. В течение на своя живот той беше започнал да не взема твърде сериозно посвещението, даже се отнасяше към това посвещение с известна подигравка. Обаче вождът имаше един прислужник, който беше извънредно сериозен. Естествено прислужникът не беше посветен, но и двамата имаха задачата да балсамират мумии и за целта трябваше отдалече да се снабдяват с необходимите вещества.
Работата по балсамирането на мумиите в древен Египет беше извънредно сложна и изискваше дълбоки познания за човешкото същество, за човешкото тяло.
А от тези, които редовно балсамираха мумии, също се изискваха дълбоки познания и за човешката душа. Вождът, който беше посветен, постепенно достигна до един вид лекомислие, до един вид непристойност по отношение на своята професия. Стана така, че той постепенно, както би се казало на езика на мистериите, издаде онези неща, които беше научил чрез един вид посвещение, на своя прислужник, който се прояви като човек, който постепенно по-добре разбра съдържанието на посвещението от посветения. И така този прислужник стана балсамьор на мумии, докато другият не си гледаше работата, но разбира се, запази за себе си всичко, което беше свързано с общественото му положение и със социалния му ранг. Този другият постепенно започна съвсем да не участва в професията, но всичко, което беше свързано с общественото му положение запазваше само за себе си.
към текста >>
А от тези, които
ред
овно балсамираха мумии, също се изискваха дълбоки познания и за човешката душа.
Докато иначе много лесно се намира връзката между сегашния земен живот на даден човек и неговия последен минал живот, тук интуицията ме отведе далече в древен Египет и представи пред душевното зрение един вожд в Египет, който доста задълбочено бе въведен в древното египетско посвещение, но като посветен беше стигнал до упадък. В течение на своя живот той беше започнал да не взема твърде сериозно посвещението, даже се отнасяше към това посвещение с известна подигравка. Обаче вождът имаше един прислужник, който беше извънредно сериозен. Естествено прислужникът не беше посветен, но и двамата имаха задачата да балсамират мумии и за целта трябваше отдалече да се снабдяват с необходимите вещества. Работата по балсамирането на мумиите в древен Египет беше извънредно сложна и изискваше дълбоки познания за човешкото същество, за човешкото тяло.
А от тези, които редовно балсамираха мумии, също се изискваха дълбоки познания и за човешката душа.
Вождът, който беше посветен, постепенно достигна до един вид лекомислие, до един вид непристойност по отношение на своята професия. Стана така, че той постепенно, както би се казало на езика на мистериите, издаде онези неща, които беше научил чрез един вид посвещение, на своя прислужник, който се прояви като човек, който постепенно по-добре разбра съдържанието на посвещението от посветения. И така този прислужник стана балсамьор на мумии, докато другият не си гледаше работата, но разбира се, запази за себе си всичко, което беше свързано с общественото му положение и със социалния му ранг. Този другият постепенно започна съвсем да не участва в професията, но всичко, което беше свързано с общественото му положение запазваше само за себе си. Постепенно той престана да се ползва с уважението на околните и се заплете в различни жизнени конфликти.
към текста >>
И под ръководството и сътрудничеството на тези двама хора беше балсамирана цяла
ред
ица мумии.
Стана така, че той постепенно, както би се казало на езика на мистериите, издаде онези неща, които беше научил чрез един вид посвещение, на своя прислужник, който се прояви като човек, който постепенно по-добре разбра съдържанието на посвещението от посветения. И така този прислужник стана балсамьор на мумии, докато другият не си гледаше работата, но разбира се, запази за себе си всичко, което беше свързано с общественото му положение и със социалния му ранг. Този другият постепенно започна съвсем да не участва в професията, но всичко, което беше свързано с общественото му положение запазваше само за себе си. Постепенно той престана да се ползва с уважението на околните и се заплете в различни жизнени конфликти. Обаче прислужникът, който чрез работа се издигна постепенно до едно много сериозно отношение към живота, по един конгениален начин беше обхванат от един вид посвещение, което не беше едно действително посвещение, но живееше така инстинктивно в него.
И под ръководството и сътрудничеството на тези двама хора беше балсамирана цяла редица мумии.
Времето измина. Двете личности минаха през вратата на смъртта, изпитаха онези изживявания, за които бих искал да говоря следващия път, които в свръхсетивния свят са свързани с развитието на кармата, на съдбата и след това, и двамата се преродиха в римско време, а именно около основаването на господството на римските императори - по времето на Август; не точно, но през времето на неговото царуване. Както казах, това е едно съвестно изследване, което е също така точно, както може да бъде точно едно изследване в областта на физиката или на химията. Аз не бих говорил за тези неща, ако от седмици насам не би била дадена възможността да говоря върху тях точно по този начин. Сега този, който е бил вожд през време на древния Египет и постепенно беше станал един лекомислен посветен, след като беше минал през вратата на смъртта почувства това като едно извънредно горчиво земно изпитание с всички последствия на едно такова чувство, на едно горчиво земно изпитание – ние го намираме отново като дъщеря на Август на име Юлия, която се омъжва за доведения син на Август, на име Тиберий и води един живот, който естествено пред нейните очи се явява като оправдан, но сред тогавашното римско общество беше считан за толкова неморален, че тя беше изпратена в изгнание.
към текста >>
Сега този, който е бил вожд през време на древния Египет и постепенно беше станал един лекомислен посветен, след като беше минал през вратата на смъртта почувства това като едно извън
ред
но горчиво земно изпитание с всички последствия на едно такова чувство, на едно горчиво земно изпитание – ние го намираме отново като дъщеря на Август на име Юлия, която се омъжва за доведения син на Август, на име Тиберий и води един живот, който естествено п
ред
нейните очи се явява като оправдан, но с
ред
тогавашното римско общество беше считан за толкова неморален, че тя беше изпратена в изгнание.
И под ръководството и сътрудничеството на тези двама хора беше балсамирана цяла редица мумии. Времето измина. Двете личности минаха през вратата на смъртта, изпитаха онези изживявания, за които бих искал да говоря следващия път, които в свръхсетивния свят са свързани с развитието на кармата, на съдбата и след това, и двамата се преродиха в римско време, а именно около основаването на господството на римските императори - по времето на Август; не точно, но през времето на неговото царуване. Както казах, това е едно съвестно изследване, което е също така точно, както може да бъде точно едно изследване в областта на физиката или на химията. Аз не бих говорил за тези неща, ако от седмици насам не би била дадена възможността да говоря върху тях точно по този начин.
Сега този, който е бил вожд през време на древния Египет и постепенно беше станал един лекомислен посветен, след като беше минал през вратата на смъртта почувства това като едно извънредно горчиво земно изпитание с всички последствия на едно такова чувство, на едно горчиво земно изпитание – ние го намираме отново като дъщеря на Август на име Юлия, която се омъжва за доведения син на Август, на име Тиберий и води един живот, който естествено пред нейните очи се явява като оправдан, но сред тогавашното римско общество беше считан за толкова неморален, че тя беше изпратена в изгнание.
Другият, прислужникът, който чрез труд се беше издигнал почти до степента на посветен, но сам се издигна отдолу нагоре, се прероди в това време в лицето на римския писател Тит Ливий. Интересното е, как Тит Ливий започва да пише история. Той беше балсамирал цяла редица от мумии в древен Египет. Душите, които бяха в телата на тези мумии, бяха се въплътили като римляни именно в 7-те римски царе - защото тези 7 римски царе са съществували. Времето, когато тези двамата са живели в Египет, вождът и прислужникът, принадлежи на една много стара египетска епоха.
към текста >>
Той беше балсамирал цяла
ред
ица от мумии в древен Египет.
Както казах, това е едно съвестно изследване, което е също така точно, както може да бъде точно едно изследване в областта на физиката или на химията. Аз не бих говорил за тези неща, ако от седмици насам не би била дадена възможността да говоря върху тях точно по този начин. Сега този, който е бил вожд през време на древния Египет и постепенно беше станал един лекомислен посветен, след като беше минал през вратата на смъртта почувства това като едно извънредно горчиво земно изпитание с всички последствия на едно такова чувство, на едно горчиво земно изпитание – ние го намираме отново като дъщеря на Август на име Юлия, която се омъжва за доведения син на Август, на име Тиберий и води един живот, който естествено пред нейните очи се явява като оправдан, но сред тогавашното римско общество беше считан за толкова неморален, че тя беше изпратена в изгнание. Другият, прислужникът, който чрез труд се беше издигнал почти до степента на посветен, но сам се издигна отдолу нагоре, се прероди в това време в лицето на римския писател Тит Ливий. Интересното е, как Тит Ливий започва да пише история.
Той беше балсамирал цяла редица от мумии в древен Египет.
Душите, които бяха в телата на тези мумии, бяха се въплътили като римляни именно в 7-те римски царе - защото тези 7 римски царе са съществували. Времето, когато тези двамата са живели в Египет, вождът и прислужникът, принадлежи на една много стара египетска епоха. И по силата на определен закон, който важи именно за прераждането на души, чиито тела са били мумифицирани, тези души скоро бяха призовани на Земята. Обаче кармическата връзка на прислужника на вожда, за който аз говорих, с тези души, чиито тела той беше балсамирал, е толкова интимна, толкова вътрешна, че той трябваше да пише именно история за тях - естествено той трябваше да включи в тази история и друго, което не беше свързано с балсамирането, - но той трябваше да напише именно историята на онези хора, които беше балсамирал. Така Тит Ливий стана историк.
към текста >>
И по силата на оп
ред
елен закон, който важи именно за прераждането на души, чиито тела са били мумифицирани, тези души скоро бяха призовани на Земята.
Другият, прислужникът, който чрез труд се беше издигнал почти до степента на посветен, но сам се издигна отдолу нагоре, се прероди в това време в лицето на римския писател Тит Ливий. Интересното е, как Тит Ливий започва да пише история. Той беше балсамирал цяла редица от мумии в древен Египет. Душите, които бяха в телата на тези мумии, бяха се въплътили като римляни именно в 7-те римски царе - защото тези 7 римски царе са съществували. Времето, когато тези двамата са живели в Египет, вождът и прислужникът, принадлежи на една много стара египетска епоха.
И по силата на определен закон, който важи именно за прераждането на души, чиито тела са били мумифицирани, тези души скоро бяха призовани на Земята.
Обаче кармическата връзка на прислужника на вожда, за който аз говорих, с тези души, чиито тела той беше балсамирал, е толкова интимна, толкова вътрешна, че той трябваше да пише именно история за тях - естествено той трябваше да включи в тази история и друго, което не беше свързано с балсамирането, - но той трябваше да напише именно историята на онези хора, които беше балсамирал. Така Тит Ливий стана историк. Сега аз бих желал само, колкото е възможно по-голям брой от вас, като знаят вече това, да вземат в ръцете си историята на Тит Ливий със знанието, което се получава тук от кармическите взаимовръзки и да оставят да им въздейства стилът на Тит Ливий. Те ще видят, че това, което в стила на Тит Ливий се проявява като странно човешки проникващо и убедително, и същевременно клонящо към мита, се стреми към онова човешко познание, което може да добие само един балсамьор. До такава връзка ние стигаме едва тогава, когато извършим такива изследвания.
към текста >>
Ние трудно можем да си п
ред
ставим произхода на стила на Тит Ливий, този забележителен стил, който също и като историк балсамира хората, които описва - защото такъв е в крайна сметка този стил.
Така Тит Ливий стана историк. Сега аз бих желал само, колкото е възможно по-голям брой от вас, като знаят вече това, да вземат в ръцете си историята на Тит Ливий със знанието, което се получава тук от кармическите взаимовръзки и да оставят да им въздейства стилът на Тит Ливий. Те ще видят, че това, което в стила на Тит Ливий се проявява като странно човешки проникващо и убедително, и същевременно клонящо към мита, се стреми към онова човешко познание, което може да добие само един балсамьор. До такава връзка ние стигаме едва тогава, когато извършим такива изследвания. Но тогава се получава именно това, което внезапно разпръсва светлина.
Ние трудно можем да си представим произхода на стила на Тит Ливий, този забележителен стил, който също и като историк балсамира хората, които описва - защото такъв е в крайна сметка този стил.
Ние трудно можем да си създадем представа за произхода на този стил. Когато насочим вниманието си върху такива връзки, се хвърля светлина върху този стил. А сега, виждате ли, ние отново срещаме двете личности преродени като Юлия и като Тит Ливий. И като Юлия и Тит Ливий те отново минават през вратата на смъртта. Всичко, което едната душа беше изживяла - да бъде всъщност почти един вид посветен, но да пропилее тази посветеност в лекомислие и непристойност, горчивината на последиците от това в живота между смъртта и едно ново раждане, след това прероден като Юлия да изпита онази особена съдба на тази жена - прочетете това в историята, - всичко това произведе за следващия живот, който последва след живота като Юлия между смъртта и едно ново раждане, една силна антипатия против въплъщението като Юлия, която антипатия се универсализира по един странен начин.
към текста >>
Ние трудно можем да си създадем п
ред
става за произхода на този стил.
Сега аз бих желал само, колкото е възможно по-голям брой от вас, като знаят вече това, да вземат в ръцете си историята на Тит Ливий със знанието, което се получава тук от кармическите взаимовръзки и да оставят да им въздейства стилът на Тит Ливий. Те ще видят, че това, което в стила на Тит Ливий се проявява като странно човешки проникващо и убедително, и същевременно клонящо към мита, се стреми към онова човешко познание, което може да добие само един балсамьор. До такава връзка ние стигаме едва тогава, когато извършим такива изследвания. Но тогава се получава именно това, което внезапно разпръсва светлина. Ние трудно можем да си представим произхода на стила на Тит Ливий, този забележителен стил, който също и като историк балсамира хората, които описва - защото такъв е в крайна сметка този стил.
Ние трудно можем да си създадем представа за произхода на този стил.
Когато насочим вниманието си върху такива връзки, се хвърля светлина върху този стил. А сега, виждате ли, ние отново срещаме двете личности преродени като Юлия и като Тит Ливий. И като Юлия и Тит Ливий те отново минават през вратата на смъртта. Всичко, което едната душа беше изживяла - да бъде всъщност почти един вид посветен, но да пропилее тази посветеност в лекомислие и непристойност, горчивината на последиците от това в живота между смъртта и едно ново раждане, след това прероден като Юлия да изпита онази особена съдба на тази жена - прочетете това в историята, - всичко това произведе за следващия живот, който последва след живота като Юлия между смъртта и едно ново раждане, една силна антипатия против въплъщението като Юлия, която антипатия се универсализира по един странен начин. Ние можем чрез интуицията да намерим тази индивидуалност в живота между смъртта и едно ново раждане в такова състояние, като че тя постоянно вика: - Ах, никога да не бях станала жена, защото до това битие на жена ме доведе онова, което някога извърших в древен Египет!
към текста >>
Тогава стигаме до С
ред
новековието: Там отново намираме Тит Ливий като жизнерадостен поет в с
ред
ата на С
ред
новековието.
А сега, виждате ли, ние отново срещаме двете личности преродени като Юлия и като Тит Ливий. И като Юлия и Тит Ливий те отново минават през вратата на смъртта. Всичко, което едната душа беше изживяла - да бъде всъщност почти един вид посветен, но да пропилее тази посветеност в лекомислие и непристойност, горчивината на последиците от това в живота между смъртта и едно ново раждане, след това прероден като Юлия да изпита онази особена съдба на тази жена - прочетете това в историята, - всичко това произведе за следващия живот, който последва след живота като Юлия между смъртта и едно ново раждане, една силна антипатия против въплъщението като Юлия, която антипатия се универсализира по един странен начин. Ние можем чрез интуицията да намерим тази индивидуалност в живота между смъртта и едно ново раждане в такова състояние, като че тя постоянно вика: - Ах, никога да не бях станала жена, защото до това битие на жена ме доведе онова, което някога извърших в древен Египет! Ние можем по-нататък да проследим тези индивидуалности.
Тогава стигаме до Средновековието: Там отново намираме Тит Ливий като жизнерадостен поет в средата на Средновековието.
Ние се учудваме, че го намираме като такъв, защото външните професии съвсем не са свързани една с друга. Обаче най-големите изненади, които човек може да срещне, са именно онези, които се получават от разглеждането на произлизащите едно от друго земни съществувания. Ние намираме римския историк - с онзи стил, произлязъл от познаването на човешкото същество благодарение на мумифицирането, - ние намираме този римски историк в по-нататъшното развитие на този стил, който има голяма лекота и който сега беше издигнат до лирическата лекота; намираме Тит Ливий отново прероден като Валтер фон дер Фогелвайде. Валтер фон дер Фогелвайде, който пребивава в Тирол, където има някои покровители. Между тях има един покровител, който е твърде странен човек.
към текста >>
Един човек, който е на «ти» с всевъзможни алхимици, каквито тогава имаше цели дузини в Тирол, който беше владетел на замък, който обаче се движеше навсякъде безделничейки между алхимиците, но при това изпита и научи извън
ред
но много неща.
Ние се учудваме, че го намираме като такъв, защото външните професии съвсем не са свързани една с друга. Обаче най-големите изненади, които човек може да срещне, са именно онези, които се получават от разглеждането на произлизащите едно от друго земни съществувания. Ние намираме римския историк - с онзи стил, произлязъл от познаването на човешкото същество благодарение на мумифицирането, - ние намираме този римски историк в по-нататъшното развитие на този стил, който има голяма лекота и който сега беше издигнат до лирическата лекота; намираме Тит Ливий отново прероден като Валтер фон дер Фогелвайде. Валтер фон дер Фогелвайде, който пребивава в Тирол, където има някои покровители. Между тях има един покровител, който е твърде странен човек.
Един човек, който е на «ти» с всевъзможни алхимици, каквито тогава имаше цели дузини в Тирол, който беше владетел на замък, който обаче се движеше навсякъде безделничейки между алхимиците, но при това изпита и научи извънредно много неща.
Именно от това скитане между алхимиците той получи импулса, - както това се случи по същия начин по-късно и с Парацелзий, - интензивно да следи всичко окултно. Той придоби извънредно силно окултно чувство и разбиране, и благодарение на това стигна до положението да намери в Тирол това, което всъщност тогава беше познато също като нещо легендарно, а именно замъка, планинския замък, скалния замък, който иначе никой друг не би познал, понеже се състоеше само още от скали - този замък беше образуван от скали, имащи вътре една кухина, - замъка на царя на джуджетата Лаурин. Демоническата природа на местността, където се намираше замъкът на царя на джуджетата Лаурин направи извънредно силно впечатление на тази личност. Така че в тази личност са съединени странни неща: Посвещение доведено до лекомислие, дълбока неприязън от това, че някога е бил жена, вкарана в римската безнравственост и същевременно в римското лицемерие към нравите, и интимно но външно познание на някакъв вид алхимически въпроси; това познание разширено до едно свободно чувстване и разбиране на демоничната природата и въобще на духовното в цялата природа. И макар това да не се намира в биографията на Валтер - Валтер фон дер Фогелвайде и този човек се срещаха тогава много често.
към текста >>
Той придоби извън
ред
но силно окултно чувство и разбиране, и благодарение на това стигна до положението да намери в Тирол това, което всъщност тогава беше познато също като нещо легендарно, а именно замъка, планинския замък, скалния замък, който иначе никой друг не би познал, понеже се състоеше само още от скали - този замък беше образуван от скали, имащи вътре една кухина, - замъка на царя на джуджетата Лаурин.
Ние намираме римския историк - с онзи стил, произлязъл от познаването на човешкото същество благодарение на мумифицирането, - ние намираме този римски историк в по-нататъшното развитие на този стил, който има голяма лекота и който сега беше издигнат до лирическата лекота; намираме Тит Ливий отново прероден като Валтер фон дер Фогелвайде. Валтер фон дер Фогелвайде, който пребивава в Тирол, където има някои покровители. Между тях има един покровител, който е твърде странен човек. Един човек, който е на «ти» с всевъзможни алхимици, каквито тогава имаше цели дузини в Тирол, който беше владетел на замък, който обаче се движеше навсякъде безделничейки между алхимиците, но при това изпита и научи извънредно много неща. Именно от това скитане между алхимиците той получи импулса, - както това се случи по същия начин по-късно и с Парацелзий, - интензивно да следи всичко окултно.
Той придоби извънредно силно окултно чувство и разбиране, и благодарение на това стигна до положението да намери в Тирол това, което всъщност тогава беше познато също като нещо легендарно, а именно замъка, планинския замък, скалния замък, който иначе никой друг не би познал, понеже се състоеше само още от скали - този замък беше образуван от скали, имащи вътре една кухина, - замъка на царя на джуджетата Лаурин.
Демоническата природа на местността, където се намираше замъкът на царя на джуджетата Лаурин направи извънредно силно впечатление на тази личност. Така че в тази личност са съединени странни неща: Посвещение доведено до лекомислие, дълбока неприязън от това, че някога е бил жена, вкарана в римската безнравственост и същевременно в римското лицемерие към нравите, и интимно но външно познание на някакъв вид алхимически въпроси; това познание разширено до едно свободно чувстване и разбиране на демоничната природата и въобще на духовното в цялата природа. И макар това да не се намира в биографията на Валтер - Валтер фон дер Фогелвайде и този човек се срещаха тогава много често. Валтер фон дер Фогелвайде изпита известен подтик, известно влияние от страна на този човек. А сега, виждате ли, ние проследяваме тук едновременно - което е, така да се каже, кармически закон, - как личностите винаги са привлечени една към друга, как те постоянно отново са призовани на Земята едновременно, допълвайки се, или проявявайки се в противоположности.
към текста >>
Демоническата природа на местността, където се намираше замъкът на царя на джуджетата Лаурин направи извън
ред
но силно впечатление на тази личност.
Валтер фон дер Фогелвайде, който пребивава в Тирол, където има някои покровители. Между тях има един покровител, който е твърде странен човек. Един човек, който е на «ти» с всевъзможни алхимици, каквито тогава имаше цели дузини в Тирол, който беше владетел на замък, който обаче се движеше навсякъде безделничейки между алхимиците, но при това изпита и научи извънредно много неща. Именно от това скитане между алхимиците той получи импулса, - както това се случи по същия начин по-късно и с Парацелзий, - интензивно да следи всичко окултно. Той придоби извънредно силно окултно чувство и разбиране, и благодарение на това стигна до положението да намери в Тирол това, което всъщност тогава беше познато също като нещо легендарно, а именно замъка, планинския замък, скалния замък, който иначе никой друг не би познал, понеже се състоеше само още от скали - този замък беше образуван от скали, имащи вътре една кухина, - замъка на царя на джуджетата Лаурин.
Демоническата природа на местността, където се намираше замъкът на царя на джуджетата Лаурин направи извънредно силно впечатление на тази личност.
Така че в тази личност са съединени странни неща: Посвещение доведено до лекомислие, дълбока неприязън от това, че някога е бил жена, вкарана в римската безнравственост и същевременно в римското лицемерие към нравите, и интимно но външно познание на някакъв вид алхимически въпроси; това познание разширено до едно свободно чувстване и разбиране на демоничната природата и въобще на духовното в цялата природа. И макар това да не се намира в биографията на Валтер - Валтер фон дер Фогелвайде и този човек се срещаха тогава много често. Валтер фон дер Фогелвайде изпита известен подтик, известно влияние от страна на този човек. А сега, виждате ли, ние проследяваме тук едновременно - което е, така да се каже, кармически закон, - как личностите винаги са привлечени една към друга, как те постоянно отново са призовани на Земята едновременно, допълвайки се, или проявявайки се в противоположности. И отново е интересно да видим именно особения лирически стил на Валтер, който действително се показва такъв, като че е изпитал действително неприятно чувство, страдание от балсамирането и поради това се обръща към съвършено другата страна на живота, към страната на живота, където човек няма нищо общо с мъртвото, а с пълното радостно съществуване - но и тук отново с известна доза песимистичност.
към текста >>
Почувствайте стила на Валтер фон дер Фогелвайде, почувствайте двете п
ред
идущи земни съществувания в този стил.
Така че в тази личност са съединени странни неща: Посвещение доведено до лекомислие, дълбока неприязън от това, че някога е бил жена, вкарана в римската безнравственост и същевременно в римското лицемерие към нравите, и интимно но външно познание на някакъв вид алхимически въпроси; това познание разширено до едно свободно чувстване и разбиране на демоничната природата и въобще на духовното в цялата природа. И макар това да не се намира в биографията на Валтер - Валтер фон дер Фогелвайде и този човек се срещаха тогава много често. Валтер фон дер Фогелвайде изпита известен подтик, известно влияние от страна на този човек. А сега, виждате ли, ние проследяваме тук едновременно - което е, така да се каже, кармически закон, - как личностите винаги са привлечени една към друга, как те постоянно отново са призовани на Земята едновременно, допълвайки се, или проявявайки се в противоположности. И отново е интересно да видим именно особения лирически стил на Валтер, който действително се показва такъв, като че е изпитал действително неприятно чувство, страдание от балсамирането и поради това се обръща към съвършено другата страна на живота, към страната на живота, където човек няма нищо общо с мъртвото, а с пълното радостно съществуване - но и тук отново с известна доза песимистичност.
Почувствайте стила на Валтер фон дер Фогелвайде, почувствайте двете предидущи земни съществувания в този стил.
Почувствайте също и неспокойния живот на Валтер фон дер Фогелвайде: Той напомня извънредно много на онзи живот, който възниква за някого, когато дълго време е бил заедно с мъртвите и в душата му се отразяват много съдби, какъвто е случаят при един балсамьор. А сега по-нататък. Виждате ли, по-нататъшното проследяване на тази кармическа верига ме доведе отново в онази стая - но сега само интуитивно, духом, - където в присъствието на един мой стар познат, когото обаче знаех също като мумия - сега аз знаех: като мумия, балсамиран от другия - следователно цялата линия ме доведе отново в тази стая. И аз намерих душата, която беше минала през древния прислужник балсамьор, през Тит Ливий, през Валтер фон дер Фогелвайде, в модерния лекар Лудвиг Шлайх.[4] Така по един изненадващ начин се получават взаимовръзките в живота.
към текста >>
Почувствайте също и неспокойния живот на Валтер фон дер Фогелвайде: Той напомня извън
ред
но много на онзи живот, който възниква за някого, когато дълго време е бил заедно с мъртвите и в душата му се отразяват много съдби, какъвто е случаят при един балсамьор.
И макар това да не се намира в биографията на Валтер - Валтер фон дер Фогелвайде и този човек се срещаха тогава много често. Валтер фон дер Фогелвайде изпита известен подтик, известно влияние от страна на този човек. А сега, виждате ли, ние проследяваме тук едновременно - което е, така да се каже, кармически закон, - как личностите винаги са привлечени една към друга, как те постоянно отново са призовани на Земята едновременно, допълвайки се, или проявявайки се в противоположности. И отново е интересно да видим именно особения лирически стил на Валтер, който действително се показва такъв, като че е изпитал действително неприятно чувство, страдание от балсамирането и поради това се обръща към съвършено другата страна на живота, към страната на живота, където човек няма нищо общо с мъртвото, а с пълното радостно съществуване - но и тук отново с известна доза песимистичност. Почувствайте стила на Валтер фон дер Фогелвайде, почувствайте двете предидущи земни съществувания в този стил.
Почувствайте също и неспокойния живот на Валтер фон дер Фогелвайде: Той напомня извънредно много на онзи живот, който възниква за някого, когато дълго време е бил заедно с мъртвите и в душата му се отразяват много съдби, какъвто е случаят при един балсамьор.
А сега по-нататък. Виждате ли, по-нататъшното проследяване на тази кармическа верига ме доведе отново в онази стая - но сега само интуитивно, духом, - където в присъствието на един мой стар познат, когото обаче знаех също като мумия - сега аз знаех: като мумия, балсамиран от другия - следователно цялата линия ме доведе отново в тази стая. И аз намерих душата, която беше минала през древния прислужник балсамьор, през Тит Ливий, през Валтер фон дер Фогелвайде, в модерния лекар Лудвиг Шлайх.[4] Така по един изненадващ начин се получават взаимовръзките в живота. Кой въобще може да разбере един земен живот с обикновеното съзнание!
към текста >>
Теоретически мнозина знаят, че в основата на душата са складирани
ред
уващите се земни съществувания.
Виждате ли, по-нататъшното проследяване на тази кармическа верига ме доведе отново в онази стая - но сега само интуитивно, духом, - където в присъствието на един мой стар познат, когото обаче знаех също като мумия - сега аз знаех: като мумия, балсамиран от другия - следователно цялата линия ме доведе отново в тази стая. И аз намерих душата, която беше минала през древния прислужник балсамьор, през Тит Ливий, през Валтер фон дер Фогелвайде, в модерния лекар Лудвиг Шлайх.[4] Така по един изненадващ начин се получават взаимовръзките в живота. Кой въобще може да разбере един земен живот с обикновеното съзнание! Той може да бъде разбран само тогава, когато знаем, какво се намира в основата на една душа.
Теоретически мнозина знаят, че в основата на душата са складирани редуващите се земни съществувания.
Но това става действително, конкретно едва тогава, когато го разгледаме също действително в конкретния случай. Погледът бе отново изведен вън от тази стая, защото другата личност, която е била мумифицирана в древен Египет, не показа по-нататък никакви значителни следи. Напротив сега се получи също и душевният път на древния вожд, на Юлия, на откривателя на Лауриновия омагьосан замък: това е Август Стриндберг.[5] А сега моля ви вземете целия живот и писателското творчество на Август Стриндберг и го поставете на фона на това, което аз току-що описах, вижте особената омраза на Стриндберг към жените, която всъщност не е никаква омраза, защото произхожда от съвършено други основания. Вижте всичко това, което преминава като нещо демонично през съчиненията на Стриндберг.
към текста >>
Вижте п
ред
почитанията му към всички алхимически и окултни изкуства и художествени маниерничения при Август Стриндберг - и накрая обърнете внимание на приключенския живот на Август Стриндберг!
Но това става действително, конкретно едва тогава, когато го разгледаме също действително в конкретния случай. Погледът бе отново изведен вън от тази стая, защото другата личност, която е била мумифицирана в древен Египет, не показа по-нататък никакви значителни следи. Напротив сега се получи също и душевният път на древния вожд, на Юлия, на откривателя на Лауриновия омагьосан замък: това е Август Стриндберг.[5] А сега моля ви вземете целия живот и писателското творчество на Август Стриндберг и го поставете на фона на това, което аз току-що описах, вижте особената омраза на Стриндберг към жените, която всъщност не е никаква омраза, защото произхожда от съвършено други основания. Вижте всичко това, което преминава като нещо демонично през съчиненията на Стриндберг.
Вижте предпочитанията му към всички алхимически и окултни изкуства и художествени маниерничения при Август Стриндберг - и накрая обърнете внимание на приключенския живот на Август Стриндберг!
Тогава вие вече ще откриете, колко добре този живот израства от описаната основа. След това прочетете мемоарите на Лудвиг Шлайх[6], неговите отношения с Август Стриндберг, вие ще видите, как това отново израства на основата на миналите земни съществувания! Но тук от мемоарите на Лудвиг Шлайх може да проблесне една светлина, една странна светлина, бих искал да кажа, една поразяваща светлина. Личността, при която аз намерих Шлайх, за която казах, че тя е била мумифицирана в древен Египет от самия Шлайх, тази личност е същата, за която Шлайх разказва в своите мемоари, че тя отново му е довела Стриндберг. Те са работили заедно над трупа.
към текста >>
Обаче тогава онова, което се п
ред
ставя в земния живот, става действително прозрачно.
Но тук от мемоарите на Лудвиг Шлайх може да проблесне една светлина, една странна светлина, бих искал да кажа, една поразяваща светлина. Личността, при която аз намерих Шлайх, за която казах, че тя е била мумифицирана в древен Египет от самия Шлайх, тази личност е същата, за която Шлайх разказва в своите мемоари, че тя отново му е довела Стриндберг. Те са работили заедно над трупа. Тази душа, която беше в това тяло, отново ги е събрала. Виждате ли, как по този начин нещата, отнасящи се до повтарящите се земни прераждания и кармата, които отначало могат теоретически да бъдат обяснени, стават конкретни.
Обаче тогава онова, което се представя в земния живот, става действително прозрачно.
Какво представлява един отделен човешки земен живот, когато той не може да бъде разглеждан на основата на миналите земни съществувания! Мои мили приятели, когато обяснявам такива неща, освен обяснението в мен се поражда и едно чувство. За да бъдат виждани в правилния смисъл тези неща, - които стана възможно да обясняваме от Коледното събрание насам, - те изискват истинска сериозност, у слушателите; сериозна нагласа и сериозно участие в антропософското движение, защото те могат лесно да доведат до всевъзможни лекомислия. Но те се изнасят днес, защото в наше време това е необходимо. Необходимо е Антропософското общество да застане на основата на сериозността и да осъзнае своята собствена задача сред модерната цивилизация.
към текста >>
Какво п
ред
ставлява един отделен човешки земен живот, когато той не може да бъде разглеждан на основата на миналите земни съществувания!
Личността, при която аз намерих Шлайх, за която казах, че тя е била мумифицирана в древен Египет от самия Шлайх, тази личност е същата, за която Шлайх разказва в своите мемоари, че тя отново му е довела Стриндберг. Те са работили заедно над трупа. Тази душа, която беше в това тяло, отново ги е събрала. Виждате ли, как по този начин нещата, отнасящи се до повтарящите се земни прераждания и кармата, които отначало могат теоретически да бъдат обяснени, стават конкретни. Обаче тогава онова, което се представя в земния живот, става действително прозрачно.
Какво представлява един отделен човешки земен живот, когато той не може да бъде разглеждан на основата на миналите земни съществувания!
Мои мили приятели, когато обяснявам такива неща, освен обяснението в мен се поражда и едно чувство. За да бъдат виждани в правилния смисъл тези неща, - които стана възможно да обясняваме от Коледното събрание насам, - те изискват истинска сериозност, у слушателите; сериозна нагласа и сериозно участие в антропософското движение, защото те могат лесно да доведат до всевъзможни лекомислия. Но те се изнасят днес, защото в наше време това е необходимо. Необходимо е Антропософското общество да застане на основата на сериозността и да осъзнае своята собствена задача сред модерната цивилизация. Ето защо, след като по този начин поставих основата, върху която следващия час, който ще бъде осем и половина часа в сряда, бих искал да говоря за кармата на Антропософското общество и после в следващите часове, които ще оповестя, да премина към онова, което представляват такива разглеждания на кармата за човека, който иска да разбере своя собствен живот според неговия по-дълбок смисъл.
към текста >>
Необходимо е Антропософското общество да застане на основата на сериозността и да осъзнае своята собствена задача с
ред
модерната цивилизация.
Обаче тогава онова, което се представя в земния живот, става действително прозрачно. Какво представлява един отделен човешки земен живот, когато той не може да бъде разглеждан на основата на миналите земни съществувания! Мои мили приятели, когато обяснявам такива неща, освен обяснението в мен се поражда и едно чувство. За да бъдат виждани в правилния смисъл тези неща, - които стана възможно да обясняваме от Коледното събрание насам, - те изискват истинска сериозност, у слушателите; сериозна нагласа и сериозно участие в антропософското движение, защото те могат лесно да доведат до всевъзможни лекомислия. Но те се изнасят днес, защото в наше време това е необходимо.
Необходимо е Антропософското общество да застане на основата на сериозността и да осъзнае своята собствена задача сред модерната цивилизация.
Ето защо, след като по този начин поставих основата, върху която следващия час, който ще бъде осем и половина часа в сряда, бих искал да говоря за кармата на Антропософското общество и после в следващите часове, които ще оповестя, да премина към онова, което представляват такива разглеждания на кармата за човека, който иска да разбере своя собствен живот според неговия по-дълбок смисъл. [1] кармичните взаимовръзки на даден човек: За какво става въпрос тук не е установено. [2] в края на новото издание на моята книга «Теософия»: «Единични забележки и допълнения» (към 9. издание 1918). [3] Тази друга личност я познавах много точно от по-дълго време: Става въпрос за сприятеленият с Карл Людвиг Шлайх лекар Макс Аш, член на немската секция на Теософското общество.
към текста >>
Ето защо, след като по този начин поставих основата, върху която следващия час, който ще бъде осем и половина часа в сряда, бих искал да говоря за кармата на Антропософското общество и после в следващите часове, които ще оповестя, да премина към онова, което п
ред
ставляват такива разглеждания на кармата за човека, който иска да разбере своя собствен живот спо
ред
неговия по-дълбок смисъл.
Какво представлява един отделен човешки земен живот, когато той не може да бъде разглеждан на основата на миналите земни съществувания! Мои мили приятели, когато обяснявам такива неща, освен обяснението в мен се поражда и едно чувство. За да бъдат виждани в правилния смисъл тези неща, - които стана възможно да обясняваме от Коледното събрание насам, - те изискват истинска сериозност, у слушателите; сериозна нагласа и сериозно участие в антропософското движение, защото те могат лесно да доведат до всевъзможни лекомислия. Но те се изнасят днес, защото в наше време това е необходимо. Необходимо е Антропософското общество да застане на основата на сериозността и да осъзнае своята собствена задача сред модерната цивилизация.
Ето защо, след като по този начин поставих основата, върху която следващия час, който ще бъде осем и половина часа в сряда, бих искал да говоря за кармата на Антропософското общество и после в следващите часове, които ще оповестя, да премина към онова, което представляват такива разглеждания на кармата за човека, който иска да разбере своя собствен живот според неговия по-дълбок смисъл.
[1] кармичните взаимовръзки на даден човек: За какво става въпрос тук не е установено. [2] в края на новото издание на моята книга «Теософия»: «Единични забележки и допълнения» (към 9. издание 1918). [3] Тази друга личност я познавах много точно от по-дълго време: Става въпрос за сприятеленият с Карл Людвиг Шлайх лекар Макс Аш, член на немската секция на Теософското общество. След неговата смърт през март 1911 при 10.
към текста >>
50.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Описва се историята на света и в тази история на света също и събитията, които стават във физическия свят, и се казва, че тази история п
ред
ставя причини и следствия.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 10 септември 1924 г. Ние разбираме само една много малка част от хода на историята на човечеството и на нашия собствен живот, когато го разглеждаме само по неговата външна страна, по онази негова външна страна, която обхващаме с поглед, когато вземем на помощ това, което става в нашия живот между раждането и смъртта. И невъзможно е да обгърнем с поглед вътрешните мотиви на историята и на живота, когато този поглед не е насочен върху онова, което като духовна същност стои в основата на външните физически събития.
Описва се историята на света и в тази история на света също и събитията, които стават във физическия свят, и се казва, че тази история представя причини и следствия.
Пристъпва се към събитията от второто десетилетие на 20-и век, като тези събития се представят като следствия на събитията от първото десетилетие и т. н.. Но колко много илюзия е възможна при този подход! Това е така, като че бихме гледали течаща вода, която произвежда вълни и бихме приемали всяка една вълна като следствие на предхождащата я; докато отдолу проникват силите, които произвеждат вълните. Така е. Онова, което става на определено място в историческото събитие или изобщо в човешкия живот, то се формира от духовния свят и по отношение на тези събития ние можем да говорим за причини и следствия само до много малка степен.
към текста >>
Пристъпва се към събитията от второто десетилетие на 20-и век, като тези събития се п
ред
ставят като следствия на събитията от първото десетилетие и т.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 10 септември 1924 г. Ние разбираме само една много малка част от хода на историята на човечеството и на нашия собствен живот, когато го разглеждаме само по неговата външна страна, по онази негова външна страна, която обхващаме с поглед, когато вземем на помощ това, което става в нашия живот между раждането и смъртта. И невъзможно е да обгърнем с поглед вътрешните мотиви на историята и на живота, когато този поглед не е насочен върху онова, което като духовна същност стои в основата на външните физически събития. Описва се историята на света и в тази история на света също и събитията, които стават във физическия свят, и се казва, че тази история представя причини и следствия.
Пристъпва се към събитията от второто десетилетие на 20-и век, като тези събития се представят като следствия на събитията от първото десетилетие и т.
н.. Но колко много илюзия е възможна при този подход! Това е така, като че бихме гледали течаща вода, която произвежда вълни и бихме приемали всяка една вълна като следствие на предхождащата я; докато отдолу проникват силите, които произвеждат вълните. Така е. Онова, което става на определено място в историческото събитие или изобщо в човешкия живот, то се формира от духовния свят и по отношение на тези събития ние можем да говорим за причини и следствия само до много малка степен. Бих искал сега с няколко примера да ви покажа, как трябва да включим в тези събития духовните процеси, за да получим един действителен образ на това, което стои в основата на събитията.
към текста >>
Това е така, като че бихме гледали течаща вода, която произвежда вълни и бихме приемали всяка една вълна като следствие на п
ред
хождащата я; докато отдолу проникват силите, които произвеждат вълните.
Ние разбираме само една много малка част от хода на историята на човечеството и на нашия собствен живот, когато го разглеждаме само по неговата външна страна, по онази негова външна страна, която обхващаме с поглед, когато вземем на помощ това, което става в нашия живот между раждането и смъртта. И невъзможно е да обгърнем с поглед вътрешните мотиви на историята и на живота, когато този поглед не е насочен върху онова, което като духовна същност стои в основата на външните физически събития. Описва се историята на света и в тази история на света също и събитията, които стават във физическия свят, и се казва, че тази история представя причини и следствия. Пристъпва се към събитията от второто десетилетие на 20-и век, като тези събития се представят като следствия на събитията от първото десетилетие и т. н.. Но колко много илюзия е възможна при този подход!
Това е така, като че бихме гледали течаща вода, която произвежда вълни и бихме приемали всяка една вълна като следствие на предхождащата я; докато отдолу проникват силите, които произвеждат вълните.
Така е. Онова, което става на определено място в историческото събитие или изобщо в човешкия живот, то се формира от духовния свят и по отношение на тези събития ние можем да говорим за причини и следствия само до много малка степен. Бих искал сега с няколко примера да ви покажа, как трябва да включим в тези събития духовните процеси, за да получим един действителен образ на това, което стои в основата на събитията. В духовно отношение настоящото време е свързано с това, което в духовния живот можем да наречем господство на Михаил. Обаче това господство на Михаил е отново свързано с онова, което в най-дълбокия смисъл също иска и антропософското движение, а именно с това, което то трябва да извършва.
към текста >>
Онова, което става на оп
ред
елено място в историческото събитие или изобщо в човешкия живот, то се формира от духовния свят и по отношение на тези събития ние можем да говорим за причини и следствия само до много малка степен.
Описва се историята на света и в тази история на света също и събитията, които стават във физическия свят, и се казва, че тази история представя причини и следствия. Пристъпва се към събитията от второто десетилетие на 20-и век, като тези събития се представят като следствия на събитията от първото десетилетие и т. н.. Но колко много илюзия е възможна при този подход! Това е така, като че бихме гледали течаща вода, която произвежда вълни и бихме приемали всяка една вълна като следствие на предхождащата я; докато отдолу проникват силите, които произвеждат вълните. Така е.
Онова, което става на определено място в историческото събитие или изобщо в човешкия живот, то се формира от духовния свят и по отношение на тези събития ние можем да говорим за причини и следствия само до много малка степен.
Бих искал сега с няколко примера да ви покажа, как трябва да включим в тези събития духовните процеси, за да получим един действителен образ на това, което стои в основата на събитията. В духовно отношение настоящото време е свързано с това, което в духовния живот можем да наречем господство на Михаил. Обаче това господство на Михаил е отново свързано с онова, което в най-дълбокия смисъл също иска и антропософското движение, а именно с това, което то трябва да извършва. Така че със събитията, за които ще говоря, е свързана също съдбата, кармата на Антропософското общество и с това кармата на по-голяма част от отделните личности, които се намират в това Антропософско общество, както ще видим това следващия път. Отделни неща от това, което ще засегна тази вечер, са вече известни на мнозина от вас от лекциите, които изнесох досега.
към текста >>
Но днес бих искал от една оп
ред
елена гледна точка да разгледам познати и непознати неща.
Бих искал сега с няколко примера да ви покажа, как трябва да включим в тези събития духовните процеси, за да получим един действителен образ на това, което стои в основата на събитията. В духовно отношение настоящото време е свързано с това, което в духовния живот можем да наречем господство на Михаил. Обаче това господство на Михаил е отново свързано с онова, което в най-дълбокия смисъл също иска и антропософското движение, а именно с това, което то трябва да извършва. Така че със събитията, за които ще говоря, е свързана също съдбата, кармата на Антропософското общество и с това кармата на по-голяма част от отделните личности, които се намират в това Антропософско общество, както ще видим това следващия път. Отделни неща от това, което ще засегна тази вечер, са вече известни на мнозина от вас от лекциите, които изнесох досега.
Но днес бих искал от една определена гледна точка да разгледам познати и непознати неща.
Ние виждаме, мои мили приятели, как от Тайната на Голгота насам през образования свят протича едно християнско развитие. И аз често съм описвал по-рано, какъв облик е приело това християнско развитие в редуващите се столетия. Но не може да се отрече, че в това християнско развитие е било замесено и нещо друго. Защото ако не беше така, нашата днешна култура не би могла да бъде така силно проникната от материализма. Не може да се отрече, че за този материализъм силно са допринесли и християнските вероизповедания, но това не произхожда от християнските импулси, а от други импулси, които са се влели именно в християнското развитие от друга страна.
към текста >>
И аз често съм описвал по-рано, какъв облик е приело това християнско развитие в
ред
уващите се столетия.
Обаче това господство на Михаил е отново свързано с онова, което в най-дълбокия смисъл също иска и антропософското движение, а именно с това, което то трябва да извършва. Така че със събитията, за които ще говоря, е свързана също съдбата, кармата на Антропософското общество и с това кармата на по-голяма част от отделните личности, които се намират в това Антропософско общество, както ще видим това следващия път. Отделни неща от това, което ще засегна тази вечер, са вече известни на мнозина от вас от лекциите, които изнесох досега. Но днес бих искал от една определена гледна точка да разгледам познати и непознати неща. Ние виждаме, мои мили приятели, как от Тайната на Голгота насам през образования свят протича едно християнско развитие.
И аз често съм описвал по-рано, какъв облик е приело това християнско развитие в редуващите се столетия.
Но не може да се отрече, че в това християнско развитие е било замесено и нещо друго. Защото ако не беше така, нашата днешна култура не би могла да бъде така силно проникната от материализма. Не може да се отрече, че за този материализъм силно са допринесли и християнските вероизповедания, но това не произхожда от християнските импулси, а от други импулси, които са се влели именно в християнското развитие от друга страна. Ако вземем определено време, например 8-то и началото на 9-то столетие, ние ще видим, как една такава личност като Карл Велики е разнесъл християнството навсякъде между живеещите в онова време в Европа нехристиянски хора, по един начин, с който ние не можем да бъдем съгласни въз основа на нашите хуманитарни понятия. Обаче между тези нехристиянски хора особено изпъкват много от онези, които са били повлияни от онези течения, които са дошли от Азия през Северна Америка в Европа и които изхождат от арабизма, от мохамеданството.
към текста >>
Ако вземем оп
ред
елено време, например 8-то и началото на 9-то столетие, ние ще видим, как една такава личност като Карл Велики е разнесъл християнството навсякъде между живеещите в онова време в Европа нехристиянски хора, по един начин, с който ние не можем да бъдем съгласни въз основа на нашите хуманитарни понятия.
Ние виждаме, мои мили приятели, как от Тайната на Голгота насам през образования свят протича едно християнско развитие. И аз често съм описвал по-рано, какъв облик е приело това християнско развитие в редуващите се столетия. Но не може да се отрече, че в това християнско развитие е било замесено и нещо друго. Защото ако не беше така, нашата днешна култура не би могла да бъде така силно проникната от материализма. Не може да се отрече, че за този материализъм силно са допринесли и християнските вероизповедания, но това не произхожда от християнските импулси, а от други импулси, които са се влели именно в християнското развитие от друга страна.
Ако вземем определено време, например 8-то и началото на 9-то столетие, ние ще видим, как една такава личност като Карл Велики е разнесъл християнството навсякъде между живеещите в онова време в Европа нехристиянски хора, по един начин, с който ние не можем да бъдем съгласни въз основа на нашите хуманитарни понятия.
Обаче между тези нехристиянски хора особено изпъкват много от онези, които са били повлияни от онези течения, които са дошли от Азия през Северна Америка в Европа и които изхождат от арабизма, от мохамеданството. Ние трябва да схващаме мохамеданството в по-широк смисъл на думата. Повече от половин хилядолетие след Тайната на Голгота ние виждаме от арабизма да се раждат в мохамеданството всички стари светогледни елементи на арабизма, много неща, които са свързани с това, много неща именно от една богата, но изградена по нехристиянски начин ученост. Ние виждаме, как тази ученост се разпространява чрез ударни военни походи от Азия през Северна Африка към Западна и Южна Европа. Ние виждаме, как това течение постепенно пресъхва повече за външния свят, но то не пресъхва вътре в развитието на духовния живот.
към текста >>
И при последното разглеждане на кармата, което направих тук, аз ви казах, че когато разглеждаме
ред
уващите се земни съществувания на отделните хора, ние не можем да направим никакви изводи от външното, от външното положение, как е бил изграден един минал земен живот, понеже се касае за много по-вътрешни импулси.
Ние трябва да схващаме мохамеданството в по-широк смисъл на думата. Повече от половин хилядолетие след Тайната на Голгота ние виждаме от арабизма да се раждат в мохамеданството всички стари светогледни елементи на арабизма, много неща, които са свързани с това, много неща именно от една богата, но изградена по нехристиянски начин ученост. Ние виждаме, как тази ученост се разпространява чрез ударни военни походи от Азия през Северна Африка към Западна и Южна Европа. Ние виждаме, как това течение постепенно пресъхва повече за външния свят, но то не пресъхва вътре в развитието на духовния живот. Когато вече пресъхва повече външният начин на разпространение на арабизма в Европа, ние виждаме - и тук имаме един от случаите, където от външната история сега трябва да погледнем към духовните основи, - как арабизмът се разпространява по един вътрешен начин.
И при последното разглеждане на кармата, което направих тук, аз ви казах, че когато разглеждаме редуващите се земни съществувания на отделните хора, ние не можем да направим никакви изводи от външното, от външното положение, как е бил изграден един минал земен живот, понеже се касае за много по-вътрешни импулси.
Така също и при историческите личности се касае за много по-вътрешни импулси. И ние виждаме резултатите от минали културни епохи, пренесени в по-късните епохи от личности, от самите хора, но при това пренасяне ние ги виждаме изменени, така че в новата форма както те са били пренесени от дадена личност в едно ново въплъщение не можем да ги разпознаем отново, само като разглеждаме външното. И така ние искаме да обгърнем с поглед едно такова вътрешно течение. В същото време, когато Карл Велики разпространяваше християнството - бихме искали да кажем, по един примитивен начин свързан с тогавашното примитивно образование в Европа, - в същото това време отвъд на Изток живееше една личност, която в сравнение с Карл Велики беше на много по-високо културно равнище, Харун ал Рашид. Харун ал Рашид събра в своя дворец в Предна Азия най-значителните духовни величия на своето време.
към текста >>
Харун ал Рашид събра в своя дворец в П
ред
на Азия най-значителните духовни величия на своето време.
И при последното разглеждане на кармата, което направих тук, аз ви казах, че когато разглеждаме редуващите се земни съществувания на отделните хора, ние не можем да направим никакви изводи от външното, от външното положение, как е бил изграден един минал земен живот, понеже се касае за много по-вътрешни импулси. Така също и при историческите личности се касае за много по-вътрешни импулси. И ние виждаме резултатите от минали културни епохи, пренесени в по-късните епохи от личности, от самите хора, но при това пренасяне ние ги виждаме изменени, така че в новата форма както те са били пренесени от дадена личност в едно ново въплъщение не можем да ги разпознаем отново, само като разглеждаме външното. И така ние искаме да обгърнем с поглед едно такова вътрешно течение. В същото време, когато Карл Велики разпространяваше християнството - бихме искали да кажем, по един примитивен начин свързан с тогавашното примитивно образование в Европа, - в същото това време отвъд на Изток живееше една личност, която в сравнение с Карл Велики беше на много по-високо културно равнище, Харун ал Рашид.
Харун ал Рашид събра в своя дворец в Предна Азия най-значителните духовни величия на своето време.
И дворецът на Харун ал Рашид беше изпълнен с блясък, така че самият Карл Велики е говорил с уважение за него. Ние виждаме, как архитектурата, поезията, астрономията, географията, историята, антропологията по един блестящ начин са застъпени от най-блестящите личности, които носеха в себе си още много от древната наука на посвещението. Ние виждаме, как една друга личност, една личност, която носеше в себе си именно елементите на едно древно посвещение, се беше присъединила към Харун ал Рашид, който сам беше един организаторски дух от голям стил и от своя двор е искал да направи, бих казал, една универсална академия, където действаха съвместно в едно велико органическо цяло отделните членове на всичко, което тогава е съществувало на Изток като изкуство и култура. Ние виждаме на страната на Харун ал Рашид една друга личност, една личност, която носеше в себе си елементите на едно старо посвещение. Не е така, че един човек, който в минало въплъщение е бил посветен, трябва да се появи в следващото въплъщение също като посветен.
към текста >>
- Те са били наистина тук, но трябва да се има п
ред
вид, че онзи, който в един минал земен живот е бил посветен, при едно свое ново въплъщение трябва п
ред
и всичко да използва едно външно тяло, което може да му даде именно епохата.
Ние виждаме на страната на Харун ал Рашид една друга личност, една личност, която носеше в себе си елементите на едно старо посвещение. Не е така, че един човек, който в минало въплъщение е бил посветен, трябва да се появи в следващото въплъщение също като посветен. Даже във връзка с някои неща, които бяха изнесени в тази лекции, вие можете да повдигнете въпроса: - Да, древни посветени е имало, но къде са отишли те сега? Къде се намират те днес? Къде бяха те в последните столетия?
- Те са били наистина тук, но трябва да се има предвид, че онзи, който в един минал земен живот е бил посветен, при едно свое ново въплъщение трябва преди всичко да използва едно външно тяло, което може да му даде именно епохата.
По-новото развитие на човечеството не дава вътрешно гъвкави тела, гъвкави и меки, за да може в тях непосредствено да проникне онова, което е живяло в едно минало въплъщение на индивидуалността. И тогава посветените получават други задачи, при които в ударната сила на импулсите несъзнателно действа онова, което е съществувало в миналото при посвещението, но не се явява във формата на инициирано действие. Така в двореца на Харун ал Рашид като втори организатор живееше един съветник, който също беше притежател на извънредно дълбоки разбирания - но при тогавашното въплъщение нямаше разбирането на посветените, - който направи възможно най-големите услуги на Харун ал Рашид. Тези две личности, Харун ал Рашид и неговият съветник, минаха през вратата на смъртта. И след като стигнаха там горе в духовното царство, те видяха, така да се каже, още последните фази на разпространението на арабизма далеч навътре в Европа от една страна през Африка в Испания, от друга страна също и в Средна Европа.
към текста >>
По-новото развитие на човечеството не дава вътрешно гъвкави тела, гъвкави и меки, за да може в тях непос
ред
ствено да проникне онова, което е живяло в едно минало въплъщение на индивидуалността.
Не е така, че един човек, който в минало въплъщение е бил посветен, трябва да се появи в следващото въплъщение също като посветен. Даже във връзка с някои неща, които бяха изнесени в тази лекции, вие можете да повдигнете въпроса: - Да, древни посветени е имало, но къде са отишли те сега? Къде се намират те днес? Къде бяха те в последните столетия? - Те са били наистина тук, но трябва да се има предвид, че онзи, който в един минал земен живот е бил посветен, при едно свое ново въплъщение трябва преди всичко да използва едно външно тяло, което може да му даде именно епохата.
По-новото развитие на човечеството не дава вътрешно гъвкави тела, гъвкави и меки, за да може в тях непосредствено да проникне онова, което е живяло в едно минало въплъщение на индивидуалността.
И тогава посветените получават други задачи, при които в ударната сила на импулсите несъзнателно действа онова, което е съществувало в миналото при посвещението, но не се явява във формата на инициирано действие. Така в двореца на Харун ал Рашид като втори организатор живееше един съветник, който също беше притежател на извънредно дълбоки разбирания - но при тогавашното въплъщение нямаше разбирането на посветените, - който направи възможно най-големите услуги на Харун ал Рашид. Тези две личности, Харун ал Рашид и неговият съветник, минаха през вратата на смъртта. И след като стигнаха там горе в духовното царство, те видяха, така да се каже, още последните фази на разпространението на арабизма далеч навътре в Европа от една страна през Африка в Испания, от друга страна също и в Средна Европа. И двамата бяха големи сили и през време на своя земен живот Харун ал Рашид беше направил доста неща за разпространението на арабизма във физическия свят.
към текста >>
Така в двореца на Харун ал Рашид като втори организатор живееше един съветник, който също беше притежател на извън
ред
но дълбоки разбирания - но при тогавашното въплъщение нямаше разбирането на посветените, - който направи възможно най-големите услуги на Харун ал Рашид.
Къде се намират те днес? Къде бяха те в последните столетия? - Те са били наистина тук, но трябва да се има предвид, че онзи, който в един минал земен живот е бил посветен, при едно свое ново въплъщение трябва преди всичко да използва едно външно тяло, което може да му даде именно епохата. По-новото развитие на човечеството не дава вътрешно гъвкави тела, гъвкави и меки, за да може в тях непосредствено да проникне онова, което е живяло в едно минало въплъщение на индивидуалността. И тогава посветените получават други задачи, при които в ударната сила на импулсите несъзнателно действа онова, което е съществувало в миналото при посвещението, но не се явява във формата на инициирано действие.
Така в двореца на Харун ал Рашид като втори организатор живееше един съветник, който също беше притежател на извънредно дълбоки разбирания - но при тогавашното въплъщение нямаше разбирането на посветените, - който направи възможно най-големите услуги на Харун ал Рашид.
Тези две личности, Харун ал Рашид и неговият съветник, минаха през вратата на смъртта. И след като стигнаха там горе в духовното царство, те видяха, така да се каже, още последните фази на разпространението на арабизма далеч навътре в Европа от една страна през Африка в Испания, от друга страна също и в Средна Европа. И двамата бяха големи сили и през време на своя земен живот Харун ал Рашид беше направил доста неща за разпространението на арабизма във физическия свят. Този арабизъм беше приел една особена форма при двора на Харун ал Рашид: Формата, която беше произлязла от някои други форми, които познанието и изкуството бяха отдавна приели отвъд в Азия. Последната голяма вълна на развитието в посока към Азия беше излязла от миналата епоха на Михаил като онова, което гръцкият духовен живот, гръцката духовност, гръцкото художествено чувство беше създало и което беше резюмирано от съвместното действие на Аристотел и Александър Велики, и като цвят на гръцкия духовен живот, то беше пренесено по един необикновен енергичен, но също и образцов начин за разпространение на духовното чрез завоевателните походи на Александър Велики в Азия и в Африка.
към текста >>
И след като стигнаха там горе в духовното царство, те видяха, така да се каже, още последните фази на разпространението на арабизма далеч навътре в Европа от една страна през Африка в Испания, от друга страна също и в С
ред
на Европа.
- Те са били наистина тук, но трябва да се има предвид, че онзи, който в един минал земен живот е бил посветен, при едно свое ново въплъщение трябва преди всичко да използва едно външно тяло, което може да му даде именно епохата. По-новото развитие на човечеството не дава вътрешно гъвкави тела, гъвкави и меки, за да може в тях непосредствено да проникне онова, което е живяло в едно минало въплъщение на индивидуалността. И тогава посветените получават други задачи, при които в ударната сила на импулсите несъзнателно действа онова, което е съществувало в миналото при посвещението, но не се явява във формата на инициирано действие. Така в двореца на Харун ал Рашид като втори организатор живееше един съветник, който също беше притежател на извънредно дълбоки разбирания - но при тогавашното въплъщение нямаше разбирането на посветените, - който направи възможно най-големите услуги на Харун ал Рашид. Тези две личности, Харун ал Рашид и неговият съветник, минаха през вратата на смъртта.
И след като стигнаха там горе в духовното царство, те видяха, така да се каже, още последните фази на разпространението на арабизма далеч навътре в Европа от една страна през Африка в Испания, от друга страна също и в Средна Европа.
И двамата бяха големи сили и през време на своя земен живот Харун ал Рашид беше направил доста неща за разпространението на арабизма във физическия свят. Този арабизъм беше приел една особена форма при двора на Харун ал Рашид: Формата, която беше произлязла от някои други форми, които познанието и изкуството бяха отдавна приели отвъд в Азия. Последната голяма вълна на развитието в посока към Азия беше излязла от миналата епоха на Михаил като онова, което гръцкият духовен живот, гръцката духовност, гръцкото художествено чувство беше създало и което беше резюмирано от съвместното действие на Аристотел и Александър Велики, и като цвят на гръцкия духовен живот, то беше пренесено по един необикновен енергичен, но също и образцов начин за разпространение на духовното чрез завоевателните походи на Александър Велики в Азия и в Африка. То беше проникнато от възгледите, от начина на мислене и чувстване, който научно се изрази в аристотелизма в Предна Азия и в Африка. И с това съобразно с убежденията въобще бе изграден арабизмът и ориентализмът с онези импулси, които беше приела Гърция на Аристотел и които след това намериха такова блестящо разпространение чрез завоеванията и изграждането на културни центрове от Александър Велики.
към текста >>
То беше проникнато от възгледите, от начина на мислене и чувстване, който научно се изрази в аристотелизма в П
ред
на Азия и в Африка.
Тези две личности, Харун ал Рашид и неговият съветник, минаха през вратата на смъртта. И след като стигнаха там горе в духовното царство, те видяха, така да се каже, още последните фази на разпространението на арабизма далеч навътре в Европа от една страна през Африка в Испания, от друга страна също и в Средна Европа. И двамата бяха големи сили и през време на своя земен живот Харун ал Рашид беше направил доста неща за разпространението на арабизма във физическия свят. Този арабизъм беше приел една особена форма при двора на Харун ал Рашид: Формата, която беше произлязла от някои други форми, които познанието и изкуството бяха отдавна приели отвъд в Азия. Последната голяма вълна на развитието в посока към Азия беше излязла от миналата епоха на Михаил като онова, което гръцкият духовен живот, гръцката духовност, гръцкото художествено чувство беше създало и което беше резюмирано от съвместното действие на Аристотел и Александър Велики, и като цвят на гръцкия духовен живот, то беше пренесено по един необикновен енергичен, но също и образцов начин за разпространение на духовното чрез завоевателните походи на Александър Велики в Азия и в Африка.
То беше проникнато от възгледите, от начина на мислене и чувстване, който научно се изрази в аристотелизма в Предна Азия и в Африка.
И с това съобразно с убежденията въобще бе изграден арабизмът и ориентализмът с онези импулси, които беше приела Гърция на Аристотел и които след това намериха такова блестящо разпространение чрез завоеванията и изграждането на културни центрове от Александър Велики. Когато насочим поглед няколко столетия преди Тайната на Голгота до походите на Александър Велики, до разпространението на онова богатство от мъдрост, за която току-що споменах, чрез Александър Велики, ние виждаме отвъд в Азия през целите столетия чак до Харун ал Рашид, който живя през 8-то следхристиянско столетие, разбирането, възприемчивостта за гръцкия духовен живот във формата, която Аристотел му беше дал. Но то прие своеобразни форми. Въпреки че в двореца на Харун ал Рашид това живееше одухотворено, величествено внушително, проникнато от арабизма, въпреки че беше подържано от Харун ал Рашид, от неговия съветник и от другите, които се намираха там и даже беше проникнато от древната източна мъдрост на посвещението, все пак това, което живееше като аристотелизъм в двора на Харун ал Рашид, не беше истинското, което беше развито от Аристотел и Александър Велики. То беше приело форми, които малко искаха да знаят за християнството.
към текста >>
Когато насочим поглед няколко столетия п
ред
и Тайната на Голгота до походите на Александър Велики, до разпространението на онова богатство от мъдрост, за която току-що споменах, чрез Александър Велики, ние виждаме отвъд в Азия през целите столетия чак до Харун ал Рашид, който живя през 8-то следхристиянско столетие, разбирането, възприемчивостта за гръцкия духовен живот във формата, която Аристотел му беше дал.
И двамата бяха големи сили и през време на своя земен живот Харун ал Рашид беше направил доста неща за разпространението на арабизма във физическия свят. Този арабизъм беше приел една особена форма при двора на Харун ал Рашид: Формата, която беше произлязла от някои други форми, които познанието и изкуството бяха отдавна приели отвъд в Азия. Последната голяма вълна на развитието в посока към Азия беше излязла от миналата епоха на Михаил като онова, което гръцкият духовен живот, гръцката духовност, гръцкото художествено чувство беше създало и което беше резюмирано от съвместното действие на Аристотел и Александър Велики, и като цвят на гръцкия духовен живот, то беше пренесено по един необикновен енергичен, но също и образцов начин за разпространение на духовното чрез завоевателните походи на Александър Велики в Азия и в Африка. То беше проникнато от възгледите, от начина на мислене и чувстване, който научно се изрази в аристотелизма в Предна Азия и в Африка. И с това съобразно с убежденията въобще бе изграден арабизмът и ориентализмът с онези импулси, които беше приела Гърция на Аристотел и които след това намериха такова блестящо разпространение чрез завоеванията и изграждането на културни центрове от Александър Велики.
Когато насочим поглед няколко столетия преди Тайната на Голгота до походите на Александър Велики, до разпространението на онова богатство от мъдрост, за която току-що споменах, чрез Александър Велики, ние виждаме отвъд в Азия през целите столетия чак до Харун ал Рашид, който живя през 8-то следхристиянско столетие, разбирането, възприемчивостта за гръцкия духовен живот във формата, която Аристотел му беше дал.
Но то прие своеобразни форми. Въпреки че в двореца на Харун ал Рашид това живееше одухотворено, величествено внушително, проникнато от арабизма, въпреки че беше подържано от Харун ал Рашид, от неговия съветник и от другите, които се намираха там и даже беше проникнато от древната източна мъдрост на посвещението, все пак това, което живееше като аристотелизъм в двора на Харун ал Рашид, не беше истинското, което беше развито от Аристотел и Александър Велики. То беше приело форми, които малко искаха да знаят за християнството. И така там отвъд в Азия ние имаме блестящо развиван и подържан под покровителството на Харун ал Рашид и на неговия съветник един аристотелизъм, един александризъм, който представляваше вреден за християнството полюс, който беше приел една духовна форма, а именно формата на един пантеизъм, която никога не можеше да се съедини с християнството, не можеше да се съедини с християнството чрез неговата вътрешна есенция. С такава нагласа на древен духовен живот, която не искаше да се влее в християнството, минаха през вратата на смъртта Харун ал Рашид и неговият съветник.
към текста >>
И така там отвъд в Азия ние имаме блестящо развиван и подържан под покровителството на Харун ал Рашид и на неговия съветник един аристотелизъм, един александризъм, който п
ред
ставляваше в
ред
ен за християнството полюс, който беше приел една духовна форма, а именно формата на един пантеизъм, която никога не можеше да се съедини с християнството, не можеше да се съедини с християнството чрез неговата вътрешна есенция.
И с това съобразно с убежденията въобще бе изграден арабизмът и ориентализмът с онези импулси, които беше приела Гърция на Аристотел и които след това намериха такова блестящо разпространение чрез завоеванията и изграждането на културни центрове от Александър Велики. Когато насочим поглед няколко столетия преди Тайната на Голгота до походите на Александър Велики, до разпространението на онова богатство от мъдрост, за която току-що споменах, чрез Александър Велики, ние виждаме отвъд в Азия през целите столетия чак до Харун ал Рашид, който живя през 8-то следхристиянско столетие, разбирането, възприемчивостта за гръцкия духовен живот във формата, която Аристотел му беше дал. Но то прие своеобразни форми. Въпреки че в двореца на Харун ал Рашид това живееше одухотворено, величествено внушително, проникнато от арабизма, въпреки че беше подържано от Харун ал Рашид, от неговия съветник и от другите, които се намираха там и даже беше проникнато от древната източна мъдрост на посвещението, все пак това, което живееше като аристотелизъм в двора на Харун ал Рашид, не беше истинското, което беше развито от Аристотел и Александър Велики. То беше приело форми, които малко искаха да знаят за християнството.
И така там отвъд в Азия ние имаме блестящо развиван и подържан под покровителството на Харун ал Рашид и на неговия съветник един аристотелизъм, един александризъм, който представляваше вреден за християнството полюс, който беше приел една духовна форма, а именно формата на един пантеизъм, която никога не можеше да се съедини с християнството, не можеше да се съедини с християнството чрез неговата вътрешна есенция.
С такава нагласа на древен духовен живот, която не искаше да се влее в християнството, минаха през вратата на смъртта Харун ал Рашид и неговият съветник. Всичките им усилия, целият им копнеж, всичките им сили, след като бяха минали през вратата на смъртта бяха насочени към това, от духовния свят да се намесят в историческото развитие, да се намесят, така да се каже, като продължение в онова, което беше станало като разпространение на духовния живот на арабизма - по-рано през военните походи и т. н. - от Азия в Европа. След тяхната смърт от духовния свят те изпращаха долу на Земята духовните лъчи, които искаха да проникнат с арабизма духовния живот на Европа. И така ние виждаме, как единият, Харун ал Рашид, минава през следното развитие след неговата смърт: От Предна Азия, през Южна Европа, през Испания той следи от духовния свят това, което става за разпространението на арабизма и го продължава.
към текста >>
И така ние виждаме, как единият, Харун ал Рашид, минава през следното развитие след неговата смърт: От П
ред
на Азия, през Южна Европа, през Испания той следи от духовния свят това, което става за разпространението на арабизма и го продължава.
И така там отвъд в Азия ние имаме блестящо развиван и подържан под покровителството на Харун ал Рашид и на неговия съветник един аристотелизъм, един александризъм, който представляваше вреден за християнството полюс, който беше приел една духовна форма, а именно формата на един пантеизъм, която никога не можеше да се съедини с християнството, не можеше да се съедини с християнството чрез неговата вътрешна есенция. С такава нагласа на древен духовен живот, която не искаше да се влее в християнството, минаха през вратата на смъртта Харун ал Рашид и неговият съветник. Всичките им усилия, целият им копнеж, всичките им сили, след като бяха минали през вратата на смъртта бяха насочени към това, от духовния свят да се намесят в историческото развитие, да се намесят, така да се каже, като продължение в онова, което беше станало като разпространение на духовния живот на арабизма - по-рано през военните походи и т. н. - от Азия в Европа. След тяхната смърт от духовния свят те изпращаха долу на Земята духовните лъчи, които искаха да проникнат с арабизма духовния живот на Европа.
И така ние виждаме, как единият, Харун ал Рашид, минава през следното развитие след неговата смърт: От Предна Азия, през Южна Европа, през Испания той следи от духовния свят това, което става за разпространението на арабизма и го продължава.
Другият, който живее в духовния свят, съответно наблюдава и съизживява по определен начин това, което е долу във физическия свят; той поема, така да се каже, в духовния свят един път, едно течение, който в неговата проекция на Земята би се простряло северно от Черно море към Средна Европа. Така ние насочваме нашият поглед нагоре към тези индивидуалности, така да се каже, в духовни пътувания, които се проектират долу на Земята по току-що посочения начин. Вие знаете вече от историята, как аристотелизмът, как легендите за Александър Велики са се вляли и разпространили в християнството. В 9-и, 10-и, 11-и, 12-и, 13-и век една от най-популярните теми, за която се разказваше навсякъде в Европа, беше темата, която беше свързана с Александър Велики. И ние имаме чудесното съчинение на свещеника Лампрехт, Песента на Александър, която обаче навсякъде свързва делата на Александър с духовния свят.
към текста >>
Другият, който живее в духовния свят, съответно наблюдава и съизживява по оп
ред
елен начин това, което е долу във физическия свят; той поема, така да се каже, в духовния свят един път, едно течение, който в неговата проекция на Земята би се простряло северно от Черно море към С
ред
на Европа.
С такава нагласа на древен духовен живот, която не искаше да се влее в християнството, минаха през вратата на смъртта Харун ал Рашид и неговият съветник. Всичките им усилия, целият им копнеж, всичките им сили, след като бяха минали през вратата на смъртта бяха насочени към това, от духовния свят да се намесят в историческото развитие, да се намесят, така да се каже, като продължение в онова, което беше станало като разпространение на духовния живот на арабизма - по-рано през военните походи и т. н. - от Азия в Европа. След тяхната смърт от духовния свят те изпращаха долу на Земята духовните лъчи, които искаха да проникнат с арабизма духовния живот на Европа. И така ние виждаме, как единият, Харун ал Рашид, минава през следното развитие след неговата смърт: От Предна Азия, през Южна Европа, през Испания той следи от духовния свят това, което става за разпространението на арабизма и го продължава.
Другият, който живее в духовния свят, съответно наблюдава и съизживява по определен начин това, което е долу във физическия свят; той поема, така да се каже, в духовния свят един път, едно течение, който в неговата проекция на Земята би се простряло северно от Черно море към Средна Европа.
Така ние насочваме нашият поглед нагоре към тези индивидуалности, така да се каже, в духовни пътувания, които се проектират долу на Земята по току-що посочения начин. Вие знаете вече от историята, как аристотелизмът, как легендите за Александър Велики са се вляли и разпространили в християнството. В 9-и, 10-и, 11-и, 12-и, 13-и век една от най-популярните теми, за която се разказваше навсякъде в Европа, беше темата, която беше свързана с Александър Велики. И ние имаме чудесното съчинение на свещеника Лампрехт, Песента на Александър, която обаче навсякъде свързва делата на Александър с духовния свят. Описват се възпитанието и животът на Александър, неговите походи в Азия.
към текста >>
В това разработване на материала в С
ред
новековието се съдържаше всичко това.
В 9-и, 10-и, 11-и, 12-и, 13-и век една от най-популярните теми, за която се разказваше навсякъде в Европа, беше темата, която беше свързана с Александър Велики. И ние имаме чудесното съчинение на свещеника Лампрехт, Песента на Александър, която обаче навсякъде свързва делата на Александър с духовния свят. Описват се възпитанието и животът на Александър, неговите походи в Азия. Обаче навсякъде се изтъква онова, което живее духовно в този земен живот на Александър. С всеки земен живот е свързано нещо духовно, само че обикновеното съзнание не вижда това.
В това разработване на материала в Средновековието се съдържаше всичко това.
И така аристотелизмът се разпространява чак до схоластиката, навсякъде аристотелски понятия. Но то е само другият полюс - отвъд в Азия арабската форма, тук в Европа християнската форма; песента за Александър проникната напълно от християнското разбиране, аристотелизмът в Европа напълно в християнска форма. Става даже нещо твърде забележително, твърде странно, че християнските църковни учители, въоръжени в тяхната душа с аристотелизма, водят борба против онези, които бяха принесли от Азия в Испания другия аристотелизъм и разпространиха там едно нехристиянско учение. И върху картините, които са били нарисувани по-късно, ние навсякъде виждаме, бих искал да кажа, аристотелизмът водещ борба с християнските църковни отци, а от своя страна църковните отци, държейки в ръка това, което имаха от аристотелизма, от Аристотел, тъпчат с краката си Аверое и другите, които също застъпват онзи аристотелизъм, който беше проникнал чрез Александър в Европа, но по свой начин. Тези неща се разиграват външно.
към текста >>
А сега в 9-то столетие стана нещо извън
ред
но важно, нещо пълно със значение.
Но основавайки се на духовното изследване, ние можем да кажем: - Харун ал Рашид и неговият съветник продължаваха да живеят по посочения начин, след като бяха минали през вратата на смъртта. Така продължаваха да живеят също и Александър и Аристотел. Самите те обаче, действителните индивидуалности, които веднъж само за кратко се бяха родили в първите християнски столетия - даже в една интересна от антропософска гледна точка област, - но след това отново се върнаха в духовния свят и се намираха в този духовен свят едновременно когато Харун ал Рашид и неговият съветник бяха вече напуснали от известно време физическото поле. Аристотел и Александър следваха други пътища. Техните истински индивидуалности вървяха с християнското развитие, отидоха към Запад с християнското развитие.
А сега в 9-то столетие стана нещо извънредно важно, нещо пълно със значение.
Онова, което сега от духовния свят е меродавно за това, което става духовно в Европа, съвпада в свръхсетивните светове с едно събитие, в което не можем лесно да го разпознаем отново, - но то съвпада с това събитие. А именно в 869 година в духовния свят става нещо от извънредно голямо значение. Там горе става нещо извънредно важно. Долу на Земята се провежда вселенският събор в Константинопол, в който догматически се обявява, че когато някой иска да бъде християнин, той не бива да казва, че човекът се състои от тяло, душа и дух. Трихотомията, както я наричаха, бе обявена за нещо еретическо.
към текста >>
А именно в 869 година в духовния свят става нещо от извън
ред
но голямо значение.
Самите те обаче, действителните индивидуалности, които веднъж само за кратко се бяха родили в първите християнски столетия - даже в една интересна от антропософска гледна точка област, - но след това отново се върнаха в духовния свят и се намираха в този духовен свят едновременно когато Харун ал Рашид и неговият съветник бяха вече напуснали от известно време физическото поле. Аристотел и Александър следваха други пътища. Техните истински индивидуалности вървяха с християнското развитие, отидоха към Запад с християнското развитие. А сега в 9-то столетие стана нещо извънредно важно, нещо пълно със значение. Онова, което сега от духовния свят е меродавно за това, което става духовно в Европа, съвпада в свръхсетивните светове с едно събитие, в което не можем лесно да го разпознаем отново, - но то съвпада с това събитие.
А именно в 869 година в духовния свят става нещо от извънредно голямо значение.
Там горе става нещо извънредно важно. Долу на Земята се провежда вселенският събор в Константинопол, в който догматически се обявява, че когато някой иска да бъде християнин, той не бива да казва, че човекът се състои от тяло, душа и дух. Трихотомията, както я наричаха, бе обявена за нещо еретическо. По-рано аз често казвах: - На този събор от 869 година духът беше премахнат; в бъдеще хората трябва да казват, че човекът се състои от тяло и душа, и че душата само има някои духовни качества. Това, което стана по този начин долу на Земята в Константинопол, беше една земна проекция, едно земно отражение, в което обаче не може да бъде отново разпознато онова, чиято проекция е то.
към текста >>
Там горе става нещо извън
ред
но важно.
Аристотел и Александър следваха други пътища. Техните истински индивидуалности вървяха с християнското развитие, отидоха към Запад с християнското развитие. А сега в 9-то столетие стана нещо извънредно важно, нещо пълно със значение. Онова, което сега от духовния свят е меродавно за това, което става духовно в Европа, съвпада в свръхсетивните светове с едно събитие, в което не можем лесно да го разпознаем отново, - но то съвпада с това събитие. А именно в 869 година в духовния свят става нещо от извънредно голямо значение.
Там горе става нещо извънредно важно.
Долу на Земята се провежда вселенският събор в Константинопол, в който догматически се обявява, че когато някой иска да бъде християнин, той не бива да казва, че човекът се състои от тяло, душа и дух. Трихотомията, както я наричаха, бе обявена за нещо еретическо. По-рано аз често казвах: - На този събор от 869 година духът беше премахнат; в бъдеще хората трябва да казват, че човекът се състои от тяло и душа, и че душата само има някои духовни качества. Това, което стана по този начин долу на Земята в Константинопол, беше една земна проекция, едно земно отражение, в което обаче не може да бъде отново разпознато онова, чиято проекция е то. То беше проекция на едно духовно, но извънредно важно за европейската духовна история събитие, което без съмнение трая много години, което обаче все пак може да бъде, така да се каже, поставено в този момент.
към текста >>
То беше проекция на едно духовно, но извън
ред
но важно за европейската духовна история събитие, което без съмнение трая много години, което обаче все пак може да бъде, така да се каже, поставено в този момент.
Там горе става нещо извънредно важно. Долу на Земята се провежда вселенският събор в Константинопол, в който догматически се обявява, че когато някой иска да бъде християнин, той не бива да казва, че човекът се състои от тяло, душа и дух. Трихотомията, както я наричаха, бе обявена за нещо еретическо. По-рано аз често казвах: - На този събор от 869 година духът беше премахнат; в бъдеще хората трябва да казват, че човекът се състои от тяло и душа, и че душата само има някои духовни качества. Това, което стана по този начин долу на Земята в Константинопол, беше една земна проекция, едно земно отражение, в което обаче не може да бъде отново разпознато онова, чиято проекция е то.
То беше проекция на едно духовно, но извънредно важно за европейската духовна история събитие, което без съмнение трая много години, което обаче все пак може да бъде, така да се каже, поставено в този момент.
В това 9-то столетие беше дошло вече онова време, в което за европейското човечество и за неговия духовен живот беше напълно забравено това, което в първите християнски столетия беше още напълно познато за истинските християни: Че Христос беше едно същество, което по-рано обитаваше Слънцето, че по-рано неговият живот беше свързан със Слънцето, че този Христос се беше въплътил в тялото на Исус от Назарет, както това бе описано някога тук. Христос, слънчевото същество свързано с космическия свят чрез неговото обиталище на Слънцето преди Тайната на Голгота и не само слънчево същество, а съществото, което беше свързано с всичко, което планетарно е свързано със Слънцето: Това беше нещо познато на първите християни. Но този космически произход на Христовия импулс беше изгубен за хората в 9-то столетие. Величието на Христовия импулс беше, така да се каже, изхвърлено. Хората все повече и повече стигнаха до това, което наричаха чисто човешко, т. е.
към текста >>
Христос, слънчевото същество свързано с космическия свят чрез неговото обиталище на Слънцето п
ред
и Тайната на Голгота и не само слънчево същество, а съществото, което беше свързано с всичко, което планетарно е свързано със Слънцето: Това беше нещо познато на първите християни.
Трихотомията, както я наричаха, бе обявена за нещо еретическо. По-рано аз често казвах: - На този събор от 869 година духът беше премахнат; в бъдеще хората трябва да казват, че човекът се състои от тяло и душа, и че душата само има някои духовни качества. Това, което стана по този начин долу на Земята в Константинопол, беше една земна проекция, едно земно отражение, в което обаче не може да бъде отново разпознато онова, чиято проекция е то. То беше проекция на едно духовно, но извънредно важно за европейската духовна история събитие, което без съмнение трая много години, което обаче все пак може да бъде, така да се каже, поставено в този момент. В това 9-то столетие беше дошло вече онова време, в което за европейското човечество и за неговия духовен живот беше напълно забравено това, което в първите християнски столетия беше още напълно познато за истинските християни: Че Христос беше едно същество, което по-рано обитаваше Слънцето, че по-рано неговият живот беше свързан със Слънцето, че този Христос се беше въплътил в тялото на Исус от Назарет, както това бе описано някога тук.
Христос, слънчевото същество свързано с космическия свят чрез неговото обиталище на Слънцето преди Тайната на Голгота и не само слънчево същество, а съществото, което беше свързано с всичко, което планетарно е свързано със Слънцето: Това беше нещо познато на първите християни.
Но този космически произход на Христовия импулс беше изгубен за хората в 9-то столетие. Величието на Христовия импулс беше, така да се каже, изхвърлено. Хората все повече и повече стигнаха до това, което наричаха чисто човешко, т. е. което става само на физическото поле. Евангелията се вземаха и не се обясняваше това, което сочеше към Космоса, а като земен епос се разказваше това, което беше съдържание на Евангелията.
към текста >>
Ако искаме добре да разберем онова, което всъщност стана по този начин, ние трябва да бъдем наясно върху факта, че в действителното развитие на християнството е съществувало едно християнство п
ред
и слизането на Христос на Земята, п
ред
и Тайната на Голгота.
Но този космически произход на Христовия импулс беше изгубен за хората в 9-то столетие. Величието на Христовия импулс беше, така да се каже, изхвърлено. Хората все повече и повече стигнаха до това, което наричаха чисто човешко, т. е. което става само на физическото поле. Евангелията се вземаха и не се обясняваше това, което сочеше към Космоса, а като земен епос се разказваше това, което беше съдържание на Евангелията.
Ако искаме добре да разберем онова, което всъщност стана по този начин, ние трябва да бъдем наясно върху факта, че в действителното развитие на християнството е съществувало едно християнство преди слизането на Христос на Земята, преди Тайната на Голгота.
И трябва да се вземат сериозно такива думи, като тези на свети Августин, който казваше, че християнството винаги е съществувало, само че онези, които изповядваха християнството преди Тайната на Голгота, не се наричаха християни, а носеха други имена. Обаче това е само външният прикачен израз за нещо, което има извънредно дълбоко значение. В мистериите, в истинските мистерии и даже в онези места, където не се намираха древни мистерии, но действаше знанието на мистериите и импулсът на мистериите, винаги съществуваше едно християнство преди Тайната на Голгота. Само че за съществото Христос се говореше като за едно същество, което се намира на Слънцето, което може да бъде видяно, с което човек може да работи тогава, когато чрез мъдростта на посвещението стигне така далеч, че фактът на слънчевия живот в неговото духовно съдържание, в неговото фактическо съдържание може да стане за него нещо настоящо. Така в древните мистерии се говореше за Христос, който ще дойде.
към текста >>
И трябва да се вземат сериозно такива думи, като тези на свети Августин, който казваше, че християнството винаги е съществувало, само че онези, които изповядваха християнството п
ред
и Тайната на Голгота, не се наричаха християни, а носеха други имена.
Величието на Христовия импулс беше, така да се каже, изхвърлено. Хората все повече и повече стигнаха до това, което наричаха чисто човешко, т. е. което става само на физическото поле. Евангелията се вземаха и не се обясняваше това, което сочеше към Космоса, а като земен епос се разказваше това, което беше съдържание на Евангелията. Ако искаме добре да разберем онова, което всъщност стана по този начин, ние трябва да бъдем наясно върху факта, че в действителното развитие на християнството е съществувало едно християнство преди слизането на Христос на Земята, преди Тайната на Голгота.
И трябва да се вземат сериозно такива думи, като тези на свети Августин, който казваше, че християнството винаги е съществувало, само че онези, които изповядваха християнството преди Тайната на Голгота, не се наричаха християни, а носеха други имена.
Обаче това е само външният прикачен израз за нещо, което има извънредно дълбоко значение. В мистериите, в истинските мистерии и даже в онези места, където не се намираха древни мистерии, но действаше знанието на мистериите и импулсът на мистериите, винаги съществуваше едно християнство преди Тайната на Голгота. Само че за съществото Христос се говореше като за едно същество, което се намира на Слънцето, което може да бъде видяно, с което човек може да работи тогава, когато чрез мъдростта на посвещението стигне така далеч, че фактът на слънчевия живот в неговото духовно съдържание, в неговото фактическо съдържание може да стане за него нещо настоящо. Така в древните мистерии се говореше за Христос, който ще дойде. Не се говореше за един земен Христос, който е живял на Земята и се намира там; но се говореше за идващия Христос, който някога ще бъде тук на Земята, а тогава хората го търсеха на Слънцето.
към текста >>
Обаче това е само външният прикачен израз за нещо, което има извън
ред
но дълбоко значение.
Хората все повече и повече стигнаха до това, което наричаха чисто човешко, т. е. което става само на физическото поле. Евангелията се вземаха и не се обясняваше това, което сочеше към Космоса, а като земен епос се разказваше това, което беше съдържание на Евангелията. Ако искаме добре да разберем онова, което всъщност стана по този начин, ние трябва да бъдем наясно върху факта, че в действителното развитие на християнството е съществувало едно християнство преди слизането на Христос на Земята, преди Тайната на Голгота. И трябва да се вземат сериозно такива думи, като тези на свети Августин, който казваше, че християнството винаги е съществувало, само че онези, които изповядваха християнството преди Тайната на Голгота, не се наричаха християни, а носеха други имена.
Обаче това е само външният прикачен израз за нещо, което има извънредно дълбоко значение.
В мистериите, в истинските мистерии и даже в онези места, където не се намираха древни мистерии, но действаше знанието на мистериите и импулсът на мистериите, винаги съществуваше едно християнство преди Тайната на Голгота. Само че за съществото Христос се говореше като за едно същество, което се намира на Слънцето, което може да бъде видяно, с което човек може да работи тогава, когато чрез мъдростта на посвещението стигне така далеч, че фактът на слънчевия живот в неговото духовно съдържание, в неговото фактическо съдържание може да стане за него нещо настоящо. Така в древните мистерии се говореше за Христос, който ще дойде. Не се говореше за един земен Христос, който е живял на Земята и се намира там; но се говореше за идващия Христос, който някога ще бъде тук на Земята, а тогава хората го търсеха на Слънцето. Но такива неща се разпространяваха и в по-късни времена, в някои центрове, до които християнството не беше стигнало също и в следхристиянските столетия.
към текста >>
В мистериите, в истинските мистерии и даже в онези места, където не се намираха древни мистерии, но действаше знанието на мистериите и импулсът на мистериите, винаги съществуваше едно християнство п
ред
и Тайната на Голгота.
което става само на физическото поле. Евангелията се вземаха и не се обясняваше това, което сочеше към Космоса, а като земен епос се разказваше това, което беше съдържание на Евангелията. Ако искаме добре да разберем онова, което всъщност стана по този начин, ние трябва да бъдем наясно върху факта, че в действителното развитие на християнството е съществувало едно християнство преди слизането на Христос на Земята, преди Тайната на Голгота. И трябва да се вземат сериозно такива думи, като тези на свети Августин, който казваше, че християнството винаги е съществувало, само че онези, които изповядваха християнството преди Тайната на Голгота, не се наричаха християни, а носеха други имена. Обаче това е само външният прикачен израз за нещо, което има извънредно дълбоко значение.
В мистериите, в истинските мистерии и даже в онези места, където не се намираха древни мистерии, но действаше знанието на мистериите и импулсът на мистериите, винаги съществуваше едно християнство преди Тайната на Голгота.
Само че за съществото Христос се говореше като за едно същество, което се намира на Слънцето, което може да бъде видяно, с което човек може да работи тогава, когато чрез мъдростта на посвещението стигне така далеч, че фактът на слънчевия живот в неговото духовно съдържание, в неговото фактическо съдържание може да стане за него нещо настоящо. Така в древните мистерии се говореше за Христос, който ще дойде. Не се говореше за един земен Христос, който е живял на Земята и се намира там; но се говореше за идващия Христос, който някога ще бъде тук на Земята, а тогава хората го търсеха на Слънцето. Но такива неща се разпространяваха и в по-късни времена, в някои центрове, до които християнството не беше стигнало също и в следхристиянските столетия. И неотдавна, при едно пребиваване в Англия, когато бе проведен курсът в гр.
към текста >>
Торки[1], Западна Англия, близо до онова място, където някога цар Артур е бил заедно със своите рицари - ние можахме да посетим това място, - там именно бе установено нещо, което сочеше към едно такова закъсняло действие в едно християнство п
ред
и християнството.
Само че за съществото Христос се говореше като за едно същество, което се намира на Слънцето, което може да бъде видяно, с което човек може да работи тогава, когато чрез мъдростта на посвещението стигне така далеч, че фактът на слънчевия живот в неговото духовно съдържание, в неговото фактическо съдържание може да стане за него нещо настоящо. Така в древните мистерии се говореше за Христос, който ще дойде. Не се говореше за един земен Христос, който е живял на Земята и се намира там; но се говореше за идващия Христос, който някога ще бъде тук на Земята, а тогава хората го търсеха на Слънцето. Но такива неща се разпространяваха и в по-късни времена, в някои центрове, до които християнството не беше стигнало също и в следхристиянските столетия. И неотдавна, при едно пребиваване в Англия, когато бе проведен курсът в гр.
Торки[1], Западна Англия, близо до онова място, където някога цар Артур е бил заедно със своите рицари - ние можахме да посетим това място, - там именно бе установено нещо, което сочеше към едно такова закъсняло действие в едно християнство преди християнството.
Там до по-късни времена просто се е запазило това, което учените смятат за станало в по-късните времена и което е свързано с легендата за Артур, но то не отговаря на истината, защото тези учени не са добре запознати с този въпрос. То се отнася за много по-ранни времена. И когато човек стои на мястото[2], от което може да се гледа долу морето, както някога рицарите от кръглата маса на Артур са гледали морето, той действително получава едно дълбоко впечатление. И ако човек е чувствителен за подобно нещо, той и днес още ще получи онова впечатление, който му казва, какво са правили всъщност тези рицари на кръглата маса, рицарите на Артур, какво са правили те там горе в този гигантски замък, от който като най-късни свидетели са останали само рухналите камъни. От това място на развалини, което, въпреки че е напълно разрушено, прави огромно впечатление, ние гледаме в ляво долу морето.
към текста >>
Там днес ние получаваме впечатлението: Това е било непос
ред
ственият, първичният извор на инспирацията на дванадесетте, които принадлежаха към Артур.
Това е един планински връх, а от двете му страни се простира морето. Гледайки надолу морето, в една местност, където времето се променя почти всеки час, ние виждаме блестящата слънчева светлина, която се отразява в морето; веднага след това настъпва бурно време. Когато обгърнем с поглед това, което и днес още става там, ние имаме величествена гледка. Там живеят и тъкат елементарни духове, които изплуват от въздействията на светлината, от въздействията на въздуха, от въздействията на надиплящите се и блъскащи се в брега вълни на морето. Впечатлението от тези елементарни духове, които живеят във всичко това, взаимодействието на елементарните духове в живота, в тъкането на тези елементарни духове и днес още напълно видимо се показва, как Слънцето в неговата същност произвежда нещо земно, като се среща с това, което израства отдолу от Земята като първични стихии, като духовни елементарни същества.
Там днес ние получаваме впечатлението: Това е било непосредственият, първичният извор на инспирацията на дванадесетте, които принадлежаха към Артур.
Ние виждаме, тези рицари на Артуровата кръгла маса, наблюдавайки играта на стихиите на светлината, въздуха, водата, земята, на елементарните духове. Но ние виждаме също, как тези елементарни духове за тях бяха вестители на посланията на Слънцето, Луната и звездите, което премина в техните импулси, а именно в по-старите времена. Много неща са се запазили в течение на столетията на следхристиянското време до онова столетие, 9-то столетие, за което сега говоря. Задачата на този орден на Артур, който е бил основан там по указания на Мерлин беше да култивира Европа, когато тази Европа още навсякъде се намираше под влиянието на най-странните елементарни същества. И много повече отколкото се мисли днес, животът на древна Европа трябва да се разбира така, че навсякъде да се вижда намесата на елементарни духовни същества в непосредствения човешки живот.
към текста >>
И много повече отколкото се мисли днес, животът на древна Европа трябва да се разбира така, че навсякъде да се вижда намесата на елементарни духовни същества в непос
ред
ствения човешки живот.
Там днес ние получаваме впечатлението: Това е било непосредственият, първичният извор на инспирацията на дванадесетте, които принадлежаха към Артур. Ние виждаме, тези рицари на Артуровата кръгла маса, наблюдавайки играта на стихиите на светлината, въздуха, водата, земята, на елементарните духове. Но ние виждаме също, как тези елементарни духове за тях бяха вестители на посланията на Слънцето, Луната и звездите, което премина в техните импулси, а именно в по-старите времена. Много неща са се запазили в течение на столетията на следхристиянското време до онова столетие, 9-то столетие, за което сега говоря. Задачата на този орден на Артур, който е бил основан там по указания на Мерлин беше да култивира Европа, когато тази Европа още навсякъде се намираше под влиянието на най-странните елементарни същества.
И много повече отколкото се мисли днес, животът на древна Европа трябва да се разбира така, че навсякъде да се вижда намесата на елементарни духовни същества в непосредствения човешки живот.
Но преди християнството да бъде възвестено в тази област дори и в неговите най-стари форми - защото, както казах, животът на Артур води до предихристиянски времена, - там също живееше познанието, поне практически инстинктивно, но много ясно практически инстинктивно, познанието за Христос, за Духа на Слънцето, преди Тайната на Голгота. И в това, което рицарите на кръглата маса на Артур вършеха, живееше същият този космически Христос, който - само че не под името Христос, - се съдържаше също и в подтика и размаха на Александър Велики, с който той пренесе в Азия гръцката култура с нейния духовен живот. Имаше, така да се каже, по-късни Александрови походи, които бяха проведени от рицарите на кръглата маса на Артур към Европа така, както беше проведен походът на Александър от Македония в Азия. Аз изнасям тези неща затова, защото при тях можем да видим с един пример, който можах да изследвам именно в последно време, как там е било подържано богуслуженето на Слънцето, т. е. древното богуслужене на Христос; разбира се, това служене се практикуваше за този Христос, какъвто той беше за хората преди Тайната на Голгота: Там всичко беше космическо, даже в земно-стихийния преход на Космоса.
към текста >>
Но п
ред
и християнството да бъде възвестено в тази област дори и в неговите най-стари форми - защото, както казах, животът на Артур води до п
ред
ихристиянски времена, - там също живееше познанието, поне практически инстинктивно, но много ясно практически инстинктивно, познанието за Христос, за Духа на Слънцето, п
ред
и Тайната на Голгота.
Ние виждаме, тези рицари на Артуровата кръгла маса, наблюдавайки играта на стихиите на светлината, въздуха, водата, земята, на елементарните духове. Но ние виждаме също, как тези елементарни духове за тях бяха вестители на посланията на Слънцето, Луната и звездите, което премина в техните импулси, а именно в по-старите времена. Много неща са се запазили в течение на столетията на следхристиянското време до онова столетие, 9-то столетие, за което сега говоря. Задачата на този орден на Артур, който е бил основан там по указания на Мерлин беше да култивира Европа, когато тази Европа още навсякъде се намираше под влиянието на най-странните елементарни същества. И много повече отколкото се мисли днес, животът на древна Европа трябва да се разбира така, че навсякъде да се вижда намесата на елементарни духовни същества в непосредствения човешки живот.
Но преди християнството да бъде възвестено в тази област дори и в неговите най-стари форми - защото, както казах, животът на Артур води до предихристиянски времена, - там също живееше познанието, поне практически инстинктивно, но много ясно практически инстинктивно, познанието за Христос, за Духа на Слънцето, преди Тайната на Голгота.
И в това, което рицарите на кръглата маса на Артур вършеха, живееше същият този космически Христос, който - само че не под името Христос, - се съдържаше също и в подтика и размаха на Александър Велики, с който той пренесе в Азия гръцката култура с нейния духовен живот. Имаше, така да се каже, по-късни Александрови походи, които бяха проведени от рицарите на кръглата маса на Артур към Европа така, както беше проведен походът на Александър от Македония в Азия. Аз изнасям тези неща затова, защото при тях можем да видим с един пример, който можах да изследвам именно в последно време, как там е било подържано богуслуженето на Слънцето, т. е. древното богуслужене на Христос; разбира се, това служене се практикуваше за този Христос, какъвто той беше за хората преди Тайната на Голгота: Там всичко беше космическо, даже в земно-стихийния преход на Космоса. В елементарните духове, които живееха в светлината, във въздуха, във водата и в земята, живееше космическото; там космическото не можеше да бъде отречено при познанието.
към текста >>
древното богуслужене на Христос; разбира се, това служене се практикуваше за този Христос, какъвто той беше за хората п
ред
и Тайната на Голгота: Там всичко беше космическо, даже в земно-стихийния преход на Космоса.
И много повече отколкото се мисли днес, животът на древна Европа трябва да се разбира така, че навсякъде да се вижда намесата на елементарни духовни същества в непосредствения човешки живот. Но преди християнството да бъде възвестено в тази област дори и в неговите най-стари форми - защото, както казах, животът на Артур води до предихристиянски времена, - там също живееше познанието, поне практически инстинктивно, но много ясно практически инстинктивно, познанието за Христос, за Духа на Слънцето, преди Тайната на Голгота. И в това, което рицарите на кръглата маса на Артур вършеха, живееше същият този космически Христос, който - само че не под името Христос, - се съдържаше също и в подтика и размаха на Александър Велики, с който той пренесе в Азия гръцката култура с нейния духовен живот. Имаше, така да се каже, по-късни Александрови походи, които бяха проведени от рицарите на кръглата маса на Артур към Европа така, както беше проведен походът на Александър от Македония в Азия. Аз изнасям тези неща затова, защото при тях можем да видим с един пример, който можах да изследвам именно в последно време, как там е било подържано богуслуженето на Слънцето, т. е.
древното богуслужене на Христос; разбира се, това служене се практикуваше за този Христос, какъвто той беше за хората преди Тайната на Голгота: Там всичко беше космическо, даже в земно-стихийния преход на Космоса.
В елементарните духове, които живееха в светлината, във въздуха, във водата и в земята, живееше космическото; там космическото не можеше да бъде отречено при познанието. Така че през това 9-то столетие в европейското езичество живееше много предихристиянско християнство. Това е особеното - че тези закъснели представители на европейското езичество в това време въобще разбираха космическия Христос, разбираха го много по-достойно от онези, които бяха приели Христос както той беше представян в официално разпространеното християнство. Когато виждаме, как този живот около цар Артур, как животът на самия цар Артур хвърля своята светлина в настоящето, ние виждаме колко странно се предава по-нататък, когато чрез силата на кармата, чрез силата на съдбата то внезапно застава в настоящето. Така благодарение на ясновидството аз можах да открия един член на кръглата маса на цар Артур, който по един много внушителен начин действително водеше живота на кръглата маса на Артур, малко настрана от другите, които бяха отдадени повече на рицарството.
към текста >>
Така че през това 9-то столетие в европейското езичество живееше много п
ред
ихристиянско християнство.
И в това, което рицарите на кръглата маса на Артур вършеха, живееше същият този космически Христос, който - само че не под името Христос, - се съдържаше също и в подтика и размаха на Александър Велики, с който той пренесе в Азия гръцката култура с нейния духовен живот. Имаше, така да се каже, по-късни Александрови походи, които бяха проведени от рицарите на кръглата маса на Артур към Европа така, както беше проведен походът на Александър от Македония в Азия. Аз изнасям тези неща затова, защото при тях можем да видим с един пример, който можах да изследвам именно в последно време, как там е било подържано богуслуженето на Слънцето, т. е. древното богуслужене на Христос; разбира се, това служене се практикуваше за този Христос, какъвто той беше за хората преди Тайната на Голгота: Там всичко беше космическо, даже в земно-стихийния преход на Космоса. В елементарните духове, които живееха в светлината, във въздуха, във водата и в земята, живееше космическото; там космическото не можеше да бъде отречено при познанието.
Така че през това 9-то столетие в европейското езичество живееше много предихристиянско християнство.
Това е особеното - че тези закъснели представители на европейското езичество в това време въобще разбираха космическия Христос, разбираха го много по-достойно от онези, които бяха приели Христос както той беше представян в официално разпространеното християнство. Когато виждаме, как този живот около цар Артур, как животът на самия цар Артур хвърля своята светлина в настоящето, ние виждаме колко странно се предава по-нататък, когато чрез силата на кармата, чрез силата на съдбата то внезапно застава в настоящето. Така благодарение на ясновидството аз можах да открия един член на кръглата маса на цар Артур, който по един много внушителен начин действително водеше живота на кръглата маса на Артур, малко настрана от другите, които бяха отдадени повече на рицарството. Това беше един рицар водещ съзерцателен живот. Не подобно на рицарството на Граала, - това не съществуваше при Артур.
към текста >>
Това е особеното - че тези закъснели п
ред
ставители на европейското езичество в това време въобще разбираха космическия Христос, разбираха го много по-достойно от онези, които бяха приели Христос както той беше п
ред
ставян в официално разпространеното християнство.
Имаше, така да се каже, по-късни Александрови походи, които бяха проведени от рицарите на кръглата маса на Артур към Европа така, както беше проведен походът на Александър от Македония в Азия. Аз изнасям тези неща затова, защото при тях можем да видим с един пример, който можах да изследвам именно в последно време, как там е било подържано богуслуженето на Слънцето, т. е. древното богуслужене на Христос; разбира се, това служене се практикуваше за този Христос, какъвто той беше за хората преди Тайната на Голгота: Там всичко беше космическо, даже в земно-стихийния преход на Космоса. В елементарните духове, които живееха в светлината, във въздуха, във водата и в земята, живееше космическото; там космическото не можеше да бъде отречено при познанието. Така че през това 9-то столетие в европейското езичество живееше много предихристиянско християнство.
Това е особеното - че тези закъснели представители на европейското езичество в това време въобще разбираха космическия Христос, разбираха го много по-достойно от онези, които бяха приели Христос както той беше представян в официално разпространеното християнство.
Когато виждаме, как този живот около цар Артур, как животът на самия цар Артур хвърля своята светлина в настоящето, ние виждаме колко странно се предава по-нататък, когато чрез силата на кармата, чрез силата на съдбата то внезапно застава в настоящето. Така благодарение на ясновидството аз можах да открия един член на кръглата маса на цар Артур, който по един много внушителен начин действително водеше живота на кръглата маса на Артур, малко настрана от другите, които бяха отдадени повече на рицарството. Това беше един рицар водещ съзерцателен живот. Не подобно на рицарството на Граала, - това не съществуваше при Артур. Това, което тези рицари на Артур вършеха, изпълнявайки техните задачи, които съобразно тогавашното време бяха военни походи, се наричаше приключения, авантюри.
към текста >>
Когато виждаме, как този живот около цар Артур, как животът на самия цар Артур хвърля своята светлина в настоящето, ние виждаме колко странно се п
ред
ава по-нататък, когато чрез силата на кармата, чрез силата на съдбата то внезапно застава в настоящето.
Аз изнасям тези неща затова, защото при тях можем да видим с един пример, който можах да изследвам именно в последно време, как там е било подържано богуслуженето на Слънцето, т. е. древното богуслужене на Христос; разбира се, това служене се практикуваше за този Христос, какъвто той беше за хората преди Тайната на Голгота: Там всичко беше космическо, даже в земно-стихийния преход на Космоса. В елементарните духове, които живееха в светлината, във въздуха, във водата и в земята, живееше космическото; там космическото не можеше да бъде отречено при познанието. Така че през това 9-то столетие в европейското езичество живееше много предихристиянско християнство. Това е особеното - че тези закъснели представители на европейското езичество в това време въобще разбираха космическия Христос, разбираха го много по-достойно от онези, които бяха приели Христос както той беше представян в официално разпространеното християнство.
Когато виждаме, как този живот около цар Артур, как животът на самия цар Артур хвърля своята светлина в настоящето, ние виждаме колко странно се предава по-нататък, когато чрез силата на кармата, чрез силата на съдбата то внезапно застава в настоящето.
Така благодарение на ясновидството аз можах да открия един член на кръглата маса на цар Артур, който по един много внушителен начин действително водеше живота на кръглата маса на Артур, малко настрана от другите, които бяха отдадени повече на рицарството. Това беше един рицар водещ съзерцателен живот. Не подобно на рицарството на Граала, - това не съществуваше при Артур. Това, което тези рицари на Артур вършеха, изпълнявайки техните задачи, които съобразно тогавашното време бяха военни походи, се наричаше приключения, авантюри. Но този единият, който ме впечатли повече от другите образи, в този свой живот показа много неща, които представляваха една чудесна инспирация.
към текста >>
Но този единият, който ме впечатли повече от другите образи, в този свой живот показа много неща, които п
ред
ставляваха една чудесна инспирация.
Когато виждаме, как този живот около цар Артур, как животът на самия цар Артур хвърля своята светлина в настоящето, ние виждаме колко странно се предава по-нататък, когато чрез силата на кармата, чрез силата на съдбата то внезапно застава в настоящето. Така благодарение на ясновидството аз можах да открия един член на кръглата маса на цар Артур, който по един много внушителен начин действително водеше живота на кръглата маса на Артур, малко настрана от другите, които бяха отдадени повече на рицарството. Това беше един рицар водещ съзерцателен живот. Не подобно на рицарството на Граала, - това не съществуваше при Артур. Това, което тези рицари на Артур вършеха, изпълнявайки техните задачи, които съобразно тогавашното време бяха военни походи, се наричаше приключения, авантюри.
Но този единият, който ме впечатли повече от другите образи, в този свой живот показа много неща, които представляваха една чудесна инспирация.
Тези рицари отиваха върху издаващата се напред в морето суша, обгръщаха с поглед чудесната игра на облаците горе, надиплящите се вълни долу, тези сблъсъци едно в друго, което и днес още създава величествено впечатление, виждаха в него духовното, вдъхновяваха се от него. Благодарение на това те имаха тяхната сила. Но имаше един между тях, който притежаваше особено проникващ поглед за това надипляне и вълнуване на морската вода, за това, как духовните същества лудуваха в тези надиплящи се вълни, с техните гротескни за земния поглед форми, имаше чудесен поглед за начина, как това чисто величествено слънчево действие действаше съвместно с останалата природа, живееше и твореше в духовното действие и съзидание на тази раздвижена морска повърхност. Той живееше в това, което се вижда в тази светлинна природа на Слънцето, носена, бих искал да кажа, чрез тази водна атмосфера, която стига до дърветата и до пространствата между дървета по един начин, различен от този в другите местности. Тя отново проблясва, понякога като че играейки в цветовете на дъгата, от пространствата между дърветата.
към текста >>
Тези рицари отиваха върху издаващата се нап
ред
в морето суша, обгръщаха с поглед чудесната игра на облаците горе, надиплящите се вълни долу, тези сблъсъци едно в друго, което и днес още създава величествено впечатление, виждаха в него духовното, вдъхновяваха се от него.
Така благодарение на ясновидството аз можах да открия един член на кръглата маса на цар Артур, който по един много внушителен начин действително водеше живота на кръглата маса на Артур, малко настрана от другите, които бяха отдадени повече на рицарството. Това беше един рицар водещ съзерцателен живот. Не подобно на рицарството на Граала, - това не съществуваше при Артур. Това, което тези рицари на Артур вършеха, изпълнявайки техните задачи, които съобразно тогавашното време бяха военни походи, се наричаше приключения, авантюри. Но този единият, който ме впечатли повече от другите образи, в този свой живот показа много неща, които представляваха една чудесна инспирация.
Тези рицари отиваха върху издаващата се напред в морето суша, обгръщаха с поглед чудесната игра на облаците горе, надиплящите се вълни долу, тези сблъсъци едно в друго, което и днес още създава величествено впечатление, виждаха в него духовното, вдъхновяваха се от него.
Благодарение на това те имаха тяхната сила. Но имаше един между тях, който притежаваше особено проникващ поглед за това надипляне и вълнуване на морската вода, за това, как духовните същества лудуваха в тези надиплящи се вълни, с техните гротескни за земния поглед форми, имаше чудесен поглед за начина, как това чисто величествено слънчево действие действаше съвместно с останалата природа, живееше и твореше в духовното действие и съзидание на тази раздвижена морска повърхност. Той живееше в това, което се вижда в тази светлинна природа на Слънцето, носена, бих искал да кажа, чрез тази водна атмосфера, която стига до дърветата и до пространствата между дървета по един начин, различен от този в другите местности. Тя отново проблясва, понякога като че играейки в цветовете на дъгата, от пространствата между дърветата. Такъв един рицар който имаше проникващ поглед за тези неща, беше между намиращите се около кръглата маса на цар Артур,.
към текста >>
И получи се следното: Именно този рицар на кръглата маса на цар Артур се прероди като Арнолд Бьоклин /швейцарски художник, роден в Базел, живял от 1827 до 1901 г.. И тази загадка, която ме преследваше, извън
ред
но продължително време, може да бъде решена само във връзка с кръглата маса на цар Артур.
Но имаше един между тях, който притежаваше особено проникващ поглед за това надипляне и вълнуване на морската вода, за това, как духовните същества лудуваха в тези надиплящи се вълни, с техните гротескни за земния поглед форми, имаше чудесен поглед за начина, как това чисто величествено слънчево действие действаше съвместно с останалата природа, живееше и твореше в духовното действие и съзидание на тази раздвижена морска повърхност. Той живееше в това, което се вижда в тази светлинна природа на Слънцето, носена, бих искал да кажа, чрез тази водна атмосфера, която стига до дърветата и до пространствата между дървета по един начин, различен от този в другите местности. Тя отново проблясва, понякога като че играейки в цветовете на дъгата, от пространствата между дърветата. Такъв един рицар който имаше проникващ поглед за тези неща, беше между намиращите се около кръглата маса на цар Артур,. За мен беше много важно да проследя неговия живот по-нататък, да видя по-нататък тази индивидуалност, защото именно при нея трябваше да се получи нещо от един, бих могъл да кажа, почти първобитен езически живот, който беше християнски дотолкова, доколкото аз го описах, в едно по-късно въплъщение.
И получи се следното: Именно този рицар на кръглата маса на цар Артур се прероди като Арнолд Бьоклин /швейцарски художник, роден в Базел, живял от 1827 до 1901 г.. И тази загадка, която ме преследваше, извънредно продължително време, може да бъде решена само във връзка с кръглата маса на цар Артур.
Виждате ли, там ние имаме едно християнство преди Тайната на Голгота, което и днес още може да се напипа с духовни ръце, което още изпраща своята светлина до времето, за което аз накратко говорих тук. Личностите, които минаха през вратата на смъртта, които познаваха добре това християнство преди Тайната на Голгота, се срещнаха през времето, когато се провеждаше осмият вселенски събор в Константинопол[3], и проведоха, бих искал да кажа, един вид небесен събор, който стана едновременно със земния. На този небесен събор се срещнаха Аристотел, Александър Велики, Харун ал Рашид, неговият съветник и някои принадлежащи на самия кръг на Артуровата кръгла маса. Там искащите да действат в смисъла на християнството Аристотел и Александър положиха големи усилия, за да победят арабизма, който живееше в индивидуалностите на Харун ал Рашид и на другите. Обаче усилията не се увенчаха с успех.
към текста >>
Виждате ли, там ние имаме едно християнство п
ред
и Тайната на Голгота, което и днес още може да се напипа с духовни ръце, което още изпраща своята светлина до времето, за което аз накратко говорих тук.
Той живееше в това, което се вижда в тази светлинна природа на Слънцето, носена, бих искал да кажа, чрез тази водна атмосфера, която стига до дърветата и до пространствата между дървета по един начин, различен от този в другите местности. Тя отново проблясва, понякога като че играейки в цветовете на дъгата, от пространствата между дърветата. Такъв един рицар който имаше проникващ поглед за тези неща, беше между намиращите се около кръглата маса на цар Артур,. За мен беше много важно да проследя неговия живот по-нататък, да видя по-нататък тази индивидуалност, защото именно при нея трябваше да се получи нещо от един, бих могъл да кажа, почти първобитен езически живот, който беше християнски дотолкова, доколкото аз го описах, в едно по-късно въплъщение. И получи се следното: Именно този рицар на кръглата маса на цар Артур се прероди като Арнолд Бьоклин /швейцарски художник, роден в Базел, живял от 1827 до 1901 г.. И тази загадка, която ме преследваше, извънредно продължително време, може да бъде решена само във връзка с кръглата маса на цар Артур.
Виждате ли, там ние имаме едно християнство преди Тайната на Голгота, което и днес още може да се напипа с духовни ръце, което още изпраща своята светлина до времето, за което аз накратко говорих тук.
Личностите, които минаха през вратата на смъртта, които познаваха добре това християнство преди Тайната на Голгота, се срещнаха през времето, когато се провеждаше осмият вселенски събор в Константинопол[3], и проведоха, бих искал да кажа, един вид небесен събор, който стана едновременно със земния. На този небесен събор се срещнаха Аристотел, Александър Велики, Харун ал Рашид, неговият съветник и някои принадлежащи на самия кръг на Артуровата кръгла маса. Там искащите да действат в смисъла на християнството Аристотел и Александър положиха големи усилия, за да победят арабизма, който живееше в индивидуалностите на Харун ал Рашид и на другите. Обаче усилията не се увенчаха с успех. Горепосочените индивидуалности не се подадоха на техните увещания.
към текста >>
Личностите, които минаха през вратата на смъртта, които познаваха добре това християнство п
ред
и Тайната на Голгота, се срещнаха през времето, когато се провеждаше осмият вселенски събор в Константинопол[3], и проведоха, бих искал да кажа, един вид небесен събор, който стана едновременно със земния.
Тя отново проблясва, понякога като че играейки в цветовете на дъгата, от пространствата между дърветата. Такъв един рицар който имаше проникващ поглед за тези неща, беше между намиращите се около кръглата маса на цар Артур,. За мен беше много важно да проследя неговия живот по-нататък, да видя по-нататък тази индивидуалност, защото именно при нея трябваше да се получи нещо от един, бих могъл да кажа, почти първобитен езически живот, който беше християнски дотолкова, доколкото аз го описах, в едно по-късно въплъщение. И получи се следното: Именно този рицар на кръглата маса на цар Артур се прероди като Арнолд Бьоклин /швейцарски художник, роден в Базел, живял от 1827 до 1901 г.. И тази загадка, която ме преследваше, извънредно продължително време, може да бъде решена само във връзка с кръглата маса на цар Артур. Виждате ли, там ние имаме едно християнство преди Тайната на Голгота, което и днес още може да се напипа с духовни ръце, което още изпраща своята светлина до времето, за което аз накратко говорих тук.
Личностите, които минаха през вратата на смъртта, които познаваха добре това християнство преди Тайната на Голгота, се срещнаха през времето, когато се провеждаше осмият вселенски събор в Константинопол[3], и проведоха, бих искал да кажа, един вид небесен събор, който стана едновременно със земния.
На този небесен събор се срещнаха Аристотел, Александър Велики, Харун ал Рашид, неговият съветник и някои принадлежащи на самия кръг на Артуровата кръгла маса. Там искащите да действат в смисъла на християнството Аристотел и Александър положиха големи усилия, за да победят арабизма, който живееше в индивидуалностите на Харун ал Рашид и на другите. Обаче усилията не се увенчаха с успех. Горепосочените индивидуалности не се подадоха на техните увещания. Получи се обаче другото: Древното космическо християнство проникна още по-дълбоко в хората произхождащи от кръглата маса на Артур, отколкото това ставаше по-рано на Земята в по-суровото поведение на артуровите рицари.
към текста >>
И при този събор в свръхсетивния свят, при съдействието на Михаил, Александър и Аристотел взеха, така да се каже, решение по отношение на това, което ще стане в бъдеще и което п
ред
виждаше, как духовният живот в Европа трябва да получи нови импулси в смисъла на един християнизиран александризъм, на един християнизиран аристотелизъм.
На този небесен събор се срещнаха Аристотел, Александър Велики, Харун ал Рашид, неговият съветник и някои принадлежащи на самия кръг на Артуровата кръгла маса. Там искащите да действат в смисъла на християнството Аристотел и Александър положиха големи усилия, за да победят арабизма, който живееше в индивидуалностите на Харун ал Рашид и на другите. Обаче усилията не се увенчаха с успех. Горепосочените индивидуалности не се подадоха на техните увещания. Получи се обаче другото: Древното космическо християнство проникна още по-дълбоко в хората произхождащи от кръглата маса на Артур, отколкото това ставаше по-рано на Земята в по-суровото поведение на артуровите рицари.
И при този събор в свръхсетивния свят, при съдействието на Михаил, Александър и Аристотел взеха, така да се каже, решение по отношение на това, което ще стане в бъдеще и което предвиждаше, как духовният живот в Европа трябва да получи нови импулси в смисъла на един християнизиран александризъм, на един християнизиран аристотелизъм.
Харун ал Рашид и неговият съветник останаха при своите стари разбирания. И да се проследи това, което стана чрез този, ако мога така да кажа, свръхсетивен събор, да се проследят последействията на този събор по-нататък в европейската духовна история, това има най-голямо значение. Защото когато насочим поглед върху по-нататъшното развитие на духовния живот, ние намираме Харун ал Рашид, този чудесен организатор, този велик дух от времето на Карл Велики, отново прероден на Земята. И той се явява отново по-късно сред християнството, но пренесъл през живота между смъртта и едно ново раждане своя арабизъм. Във външната конфигурация, която се прояви тогава във физическия свят, не е нужно, онова, което една такава личност проявява, да бъде подобно на арабския елемент.
към текста >>
И той се явява отново по-късно с
ред
християнството, но пренесъл през живота между смъртта и едно ново раждане своя арабизъм.
Получи се обаче другото: Древното космическо християнство проникна още по-дълбоко в хората произхождащи от кръглата маса на Артур, отколкото това ставаше по-рано на Земята в по-суровото поведение на артуровите рицари. И при този събор в свръхсетивния свят, при съдействието на Михаил, Александър и Аристотел взеха, така да се каже, решение по отношение на това, което ще стане в бъдеще и което предвиждаше, как духовният живот в Европа трябва да получи нови импулси в смисъла на един християнизиран александризъм, на един християнизиран аристотелизъм. Харун ал Рашид и неговият съветник останаха при своите стари разбирания. И да се проследи това, което стана чрез този, ако мога така да кажа, свръхсетивен събор, да се проследят последействията на този събор по-нататък в европейската духовна история, това има най-голямо значение. Защото когато насочим поглед върху по-нататъшното развитие на духовния живот, ние намираме Харун ал Рашид, този чудесен организатор, този велик дух от времето на Карл Велики, отново прероден на Земята.
И той се явява отново по-късно сред християнството, но пренесъл през живота между смъртта и едно ново раждане своя арабизъм.
Във външната конфигурация, която се прояви тогава във физическия свят, не е нужно, онова, което една такава личност проявява, да бъде подобно на арабския елемент. То се облича в новите форми, но въпреки всичко в тези форми все пак си остава старото - мохамеданство, арабизъм. Това се прояви действащо в европейския духовен живот, когато Харун ал Рашид се прероди в лицето на Бейкън от Варулам. И същото нещо се прояви по един друг начин, даже проникнато по един странен начин с християнството, когато неговият съветник се прероди в Средна Европа и проведе широка дейност в Европа; този съветник се прероди в лицето на Амос Комениус. Много неща в европейския духовен живот се случиха като следствие на това, което преродените духове от двора на Харун ал Рашид основаха в тези свои нови човешки форми в Европа.
към текста >>
И същото нещо се прояви по един друг начин, даже проникнато по един странен начин с християнството, когато неговият съветник се прероди в С
ред
на Европа и проведе широка дейност в Европа; този съветник се прероди в лицето на Амос Комениус.
Защото когато насочим поглед върху по-нататъшното развитие на духовния живот, ние намираме Харун ал Рашид, този чудесен организатор, този велик дух от времето на Карл Велики, отново прероден на Земята. И той се явява отново по-късно сред християнството, но пренесъл през живота между смъртта и едно ново раждане своя арабизъм. Във външната конфигурация, която се прояви тогава във физическия свят, не е нужно, онова, което една такава личност проявява, да бъде подобно на арабския елемент. То се облича в новите форми, но въпреки всичко в тези форми все пак си остава старото - мохамеданство, арабизъм. Това се прояви действащо в европейския духовен живот, когато Харун ал Рашид се прероди в лицето на Бейкън от Варулам.
И същото нещо се прояви по един друг начин, даже проникнато по един странен начин с християнството, когато неговият съветник се прероди в Средна Европа и проведе широка дейност в Европа; този съветник се прероди в лицето на Амос Комениус.
Много неща в европейския духовен живот се случиха като следствие на това, което преродените духове от двора на Харун ал Рашид основаха в тези свои нови човешки форми в Европа. И ние виждаме, как насреща действа онова, което първо се подготвя, след това действително става, но става по-късно. Защото онова, което се разви по-късно от Бейкън от Верулам, от Амос Комениус, по-рано продължително време беше действало от духовния свят на Земята, защото беше получило особено интензивни форми чрез този свръхсетивен събор в 869 година. Срещу него сега действа другият полюс, полюсът, който бяха приели за християнството александризмът и аристотелизмът. Това се изрази първо в най-разнообразните явления, които се получиха на отделни места, в отделни центрове, където се развиваше християнският духовен живот.
към текста >>
Такъв един център беше така наречената школа от Шартр, за която аз вече често говорих п
ред
някои от присъстващите тук, обаче не п
ред
всички вас.
Много неща в европейския духовен живот се случиха като следствие на това, което преродените духове от двора на Харун ал Рашид основаха в тези свои нови човешки форми в Европа. И ние виждаме, как насреща действа онова, което първо се подготвя, след това действително става, но става по-късно. Защото онова, което се разви по-късно от Бейкън от Верулам, от Амос Комениус, по-рано продължително време беше действало от духовния свят на Земята, защото беше получило особено интензивни форми чрез този свръхсетивен събор в 869 година. Срещу него сега действа другият полюс, полюсът, който бяха приели за християнството александризмът и аристотелизмът. Това се изрази първо в най-разнообразните явления, които се получиха на отделни места, в отделни центрове, където се развиваше християнският духовен живот.
Такъв един център беше така наречената школа от Шартр, за която аз вече често говорих пред някои от присъстващите тук, обаче не пред всички вас.
Школата от Шартр, която разцъфтя именно в 12-то столетие, съдържаше един величествен духовен елемент. Силвестър от Шартр, Аланус аб Инсулис, други духове, които се намираха в някакво отношение с школата от Шартр или както Аланус аб Инсулис или Силвестър обучаваха в нея, носеха в себе си много от древната мъдрост на посвещението, макар и те самите да не могат в истинския смисъл на думата да бъдат наречени напълно посветени. Книгите, които произхождат от тях, изглеждат като каталози от думи. Но онова, което тогава хората искаха да дадат на пълния живот, не беше възможно да бъде предадено в книги по друг начин, освен като реторика, като един вид каталог от думи. Обаче който разбира да чете, той точно в тези книги чете онова, което великите учители от Шартр са преподавали на многобройни ученици по един блестящ, чудесно духовно проникнат начин.
към текста >>
Но онова, което тогава хората искаха да дадат на пълния живот, не беше възможно да бъде п
ред
адено в книги по друг начин, освен като реторика, като един вид каталог от думи.
Това се изрази първо в най-разнообразните явления, които се получиха на отделни места, в отделни центрове, където се развиваше християнският духовен живот. Такъв един център беше така наречената школа от Шартр, за която аз вече често говорих пред някои от присъстващите тук, обаче не пред всички вас. Школата от Шартр, която разцъфтя именно в 12-то столетие, съдържаше един величествен духовен елемент. Силвестър от Шартр, Аланус аб Инсулис, други духове, които се намираха в някакво отношение с школата от Шартр или както Аланус аб Инсулис или Силвестър обучаваха в нея, носеха в себе си много от древната мъдрост на посвещението, макар и те самите да не могат в истинския смисъл на думата да бъдат наречени напълно посветени. Книгите, които произхождат от тях, изглеждат като каталози от думи.
Но онова, което тогава хората искаха да дадат на пълния живот, не беше възможно да бъде предадено в книги по друг начин, освен като реторика, като един вид каталог от думи.
Обаче който разбира да чете, той точно в тези книги чете онова, което великите учители от Шартр са преподавали на многобройни ученици по един блестящ, чудесно духовно проникнат начин. Там над европейския духовен живот действително блестеше една духовна звезда в тази школа от Шартр, онзи център, където и днес още се намират архитектонично чудесно изградените катедрали, които показват в една фина форма произведението на вековете. Това, което беше духовен живот, - едно вникване в природата, обаче едно друго вникване, едно по-духовно вникване, отколкото това, което дойде по-късно; един духовен живот, който действаше по духовен път, - живееше също и на други места. Интересно е това, което този духовен живот излъчваше по най-разнообразен начин. Можем да проследим на отделни места във Франция, как духът от Шартр изхождайки от Шартр, живееше във висшите училища, заливайки Франция, прониквайки в Южна Франция, в Италия.
към текста >>
51.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Ако искаме да имаме едно човешко мислене и дейност, отново проникнати от духовен живот, ще бъде необходимо с пълна сериозност да приемем такива възгледи за духовния свят, каквито преминаха през нашите души в последните лекции, след като столетия на
ред
те са липсвали всъщност на цивилизованото човечество.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 12 септември 1924 г.
Ако искаме да имаме едно човешко мислене и дейност, отново проникнати от духовен живот, ще бъде необходимо с пълна сериозност да приемем такива възгледи за духовния свят, каквито преминаха през нашите души в последните лекции, след като столетия наред те са липсвали всъщност на цивилизованото човечество.
Когато хвърлим поглед назад в различните епохи на човешкото историческо развитие, ние ще видим, как в по-древни времена човешката дейност на Земята навсякъде е била свързана с онова, което става в свръхсетивния свят. Не че при по-голямата част от човечеството в последно време липсваше известно абстрактно съзнание за свръхсетивното; това не може да се каже. Но липсва смелост у хората да свържат онова, което конкретно става в земната област, също и с конкретните форми на духовния живот. С такива разглеждания, каквито направихме тук, ние отново стигаме до това. А именно стигаме до това, когато успеем да свържем земния живот на човека, както това стана тук, с живота между смъртта и едно ново раждане и когато успеем да свържем това, което става в един земен живот, с онова, което става в редуващите се земни съществувания.
към текста >>
А именно стигаме до това, когато успеем да свържем земния живот на човека, както това стана тук, с живота между смъртта и едно ново раждане и когато успеем да свържем това, което става в един земен живот, с онова, което става в
ред
уващите се земни съществувания.
Ако искаме да имаме едно човешко мислене и дейност, отново проникнати от духовен живот, ще бъде необходимо с пълна сериозност да приемем такива възгледи за духовния свят, каквито преминаха през нашите души в последните лекции, след като столетия наред те са липсвали всъщност на цивилизованото човечество. Когато хвърлим поглед назад в различните епохи на човешкото историческо развитие, ние ще видим, как в по-древни времена човешката дейност на Земята навсякъде е била свързана с онова, което става в свръхсетивния свят. Не че при по-голямата част от човечеството в последно време липсваше известно абстрактно съзнание за свръхсетивното; това не може да се каже. Но липсва смелост у хората да свържат онова, което конкретно става в земната област, също и с конкретните форми на духовния живот. С такива разглеждания, каквито направихме тук, ние отново стигаме до това.
А именно стигаме до това, когато успеем да свържем земния живот на човека, както това стана тук, с живота между смъртта и едно ново раждане и когато успеем да свържем това, което става в един земен живот, с онова, което става в редуващите се земни съществувания.
Ние започваме да разглеждаме онова духовно-свръхсетивно течение, за което аз исках да кажа, че е свързано с нашето настоящо течение на Михаил, в служба на което се е поставила антропософията. С това ние тръгнахме по пътя, който в известен смисъл трябва да стигне до кармата на антропософското движение и с това също до кармата на отделните личности, които могат да свържат по един честен начин, т. е. изхождайки от един самопонятен подтик на тяхното вътрешно същество, живота на тяхната душа, на техния дух с антропософското движение. И аз обърнах вниманието ви върху това, как в известна степен под покровителството на Михаиловата сила е станало едно свръхсетивно събитие в същото време, когато на Земята в 869 година бе проведен онзи събор, чрез който дълбоко бе повлияно цялото Средновековие в неговия цивилизован живот. Трябва само да наблюдаваме дълбокото страхопочитание, с което просветени духове на Средновековието избягваха да говорят за тричленния човек, състоящ се от тяло, душа и дух.
към текста >>
И аз обърнах вниманието ви върху това, как в известна степен под покровителството на Михаиловата сила е станало едно свръхсетивно събитие в същото време, когато на Земята в 869 година бе проведен онзи събор, чрез който дълбоко бе повлияно цялото С
ред
новековие в неговия цивилизован живот.
С такива разглеждания, каквито направихме тук, ние отново стигаме до това. А именно стигаме до това, когато успеем да свържем земния живот на човека, както това стана тук, с живота между смъртта и едно ново раждане и когато успеем да свържем това, което става в един земен живот, с онова, което става в редуващите се земни съществувания. Ние започваме да разглеждаме онова духовно-свръхсетивно течение, за което аз исках да кажа, че е свързано с нашето настоящо течение на Михаил, в служба на което се е поставила антропософията. С това ние тръгнахме по пътя, който в известен смисъл трябва да стигне до кармата на антропософското движение и с това също до кармата на отделните личности, които могат да свържат по един честен начин, т. е. изхождайки от един самопонятен подтик на тяхното вътрешно същество, живота на тяхната душа, на техния дух с антропософското движение.
И аз обърнах вниманието ви върху това, как в известна степен под покровителството на Михаиловата сила е станало едно свръхсетивно събитие в същото време, когато на Земята в 869 година бе проведен онзи събор, чрез който дълбоко бе повлияно цялото Средновековие в неговия цивилизован живот.
Трябва само да наблюдаваме дълбокото страхопочитание, с което просветени духове на Средновековието избягваха да говорят за тричленния човек, състоящ се от тяло, душа и дух. Защото този осми вселенски събор в Константинопол обяви учението за тричленния човек като еретическо и при силата, която подобни духовни разпоредби имаха в Средновековието, стана ясно, че сега всъщност целият духовен живот протича на Земята в известно отношение под влиянието и властта на това обявяване на така наречената трихотомия като еретическа. Обаче толкова по-силен е всъщност онзи духовен живот, който от дълго време работи върху това, да подготви течението на Михаил за 20-то столетие, това течение на Михаил, в което ние се намираме от последната третина на 19-то столетие насам и в което ще се намираме като човечество в течение на 3 до 4 столетия. Днес искаме да обърнем вниманието върху продължението на това течение, което започнахме да разглеждаме, за да стигнем след това в други ден, в следващата неделя, повече до онова, което е свързано от една страна с кармата на антропософското движение, а от друга страна кармически е свързано с духовния живот на настоящето. Аз казах, че при един вид свръхсетивен, свръхземен събор, в същото време, когато в Константинопол става осмият вселенски събор, се срещнаха индивидуалностите на Харун ал Рашид и неговия съветник, но също и индивидуалностите на Александър Велики и на Аристотел; че там са се намирали също някои индивидуалности от времето, когато бе извършена службата на Артур и обясних, как всичко това стана под егидата, под покровителството на Михаил.
към текста >>
Трябва само да наблюдаваме дълбокото страхопочитание, с което просветени духове на С
ред
новековието избягваха да говорят за тричленния човек, състоящ се от тяло, душа и дух.
А именно стигаме до това, когато успеем да свържем земния живот на човека, както това стана тук, с живота между смъртта и едно ново раждане и когато успеем да свържем това, което става в един земен живот, с онова, което става в редуващите се земни съществувания. Ние започваме да разглеждаме онова духовно-свръхсетивно течение, за което аз исках да кажа, че е свързано с нашето настоящо течение на Михаил, в служба на което се е поставила антропософията. С това ние тръгнахме по пътя, който в известен смисъл трябва да стигне до кармата на антропософското движение и с това също до кармата на отделните личности, които могат да свържат по един честен начин, т. е. изхождайки от един самопонятен подтик на тяхното вътрешно същество, живота на тяхната душа, на техния дух с антропософското движение. И аз обърнах вниманието ви върху това, как в известна степен под покровителството на Михаиловата сила е станало едно свръхсетивно събитие в същото време, когато на Земята в 869 година бе проведен онзи събор, чрез който дълбоко бе повлияно цялото Средновековие в неговия цивилизован живот.
Трябва само да наблюдаваме дълбокото страхопочитание, с което просветени духове на Средновековието избягваха да говорят за тричленния човек, състоящ се от тяло, душа и дух.
Защото този осми вселенски събор в Константинопол обяви учението за тричленния човек като еретическо и при силата, която подобни духовни разпоредби имаха в Средновековието, стана ясно, че сега всъщност целият духовен живот протича на Земята в известно отношение под влиянието и властта на това обявяване на така наречената трихотомия като еретическа. Обаче толкова по-силен е всъщност онзи духовен живот, който от дълго време работи върху това, да подготви течението на Михаил за 20-то столетие, това течение на Михаил, в което ние се намираме от последната третина на 19-то столетие насам и в което ще се намираме като човечество в течение на 3 до 4 столетия. Днес искаме да обърнем вниманието върху продължението на това течение, което започнахме да разглеждаме, за да стигнем след това в други ден, в следващата неделя, повече до онова, което е свързано от една страна с кармата на антропософското движение, а от друга страна кармически е свързано с духовния живот на настоящето. Аз казах, че при един вид свръхсетивен, свръхземен събор, в същото време, когато в Константинопол става осмият вселенски събор, се срещнаха индивидуалностите на Харун ал Рашид и неговия съветник, но също и индивидуалностите на Александър Велики и на Аристотел; че там са се намирали също някои индивидуалности от времето, когато бе извършена службата на Артур и обясних, как всичко това стана под егидата, под покровителството на Михаил. След това обърнах вниманието върху това, как Харун ал Рашид отново се прероди - пренасяйки в Европа източен духовен живот с едно станало нехристиянско аристотелско учение, - как Харун ал Рашид отново се прероди в лицето на лорд Бейкън, като Бейко от Варулам, който упражни голямо влияние върху духовния живот на Европа, влияние, което се движи напълно в материалистическия смисъл.
към текста >>
Защото този осми вселенски събор в Константинопол обяви учението за тричленния човек като еретическо и при силата, която подобни духовни разпо
ред
би имаха в С
ред
новековието, стана ясно, че сега всъщност целият духовен живот протича на Земята в известно отношение под влиянието и властта на това обявяване на така наречената трихотомия като еретическа.
Ние започваме да разглеждаме онова духовно-свръхсетивно течение, за което аз исках да кажа, че е свързано с нашето настоящо течение на Михаил, в служба на което се е поставила антропософията. С това ние тръгнахме по пътя, който в известен смисъл трябва да стигне до кармата на антропософското движение и с това също до кармата на отделните личности, които могат да свържат по един честен начин, т. е. изхождайки от един самопонятен подтик на тяхното вътрешно същество, живота на тяхната душа, на техния дух с антропософското движение. И аз обърнах вниманието ви върху това, как в известна степен под покровителството на Михаиловата сила е станало едно свръхсетивно събитие в същото време, когато на Земята в 869 година бе проведен онзи събор, чрез който дълбоко бе повлияно цялото Средновековие в неговия цивилизован живот. Трябва само да наблюдаваме дълбокото страхопочитание, с което просветени духове на Средновековието избягваха да говорят за тричленния човек, състоящ се от тяло, душа и дух.
Защото този осми вселенски събор в Константинопол обяви учението за тричленния човек като еретическо и при силата, която подобни духовни разпоредби имаха в Средновековието, стана ясно, че сега всъщност целият духовен живот протича на Земята в известно отношение под влиянието и властта на това обявяване на така наречената трихотомия като еретическа.
Обаче толкова по-силен е всъщност онзи духовен живот, който от дълго време работи върху това, да подготви течението на Михаил за 20-то столетие, това течение на Михаил, в което ние се намираме от последната третина на 19-то столетие насам и в което ще се намираме като човечество в течение на 3 до 4 столетия. Днес искаме да обърнем вниманието върху продължението на това течение, което започнахме да разглеждаме, за да стигнем след това в други ден, в следващата неделя, повече до онова, което е свързано от една страна с кармата на антропософското движение, а от друга страна кармически е свързано с духовния живот на настоящето. Аз казах, че при един вид свръхсетивен, свръхземен събор, в същото време, когато в Константинопол става осмият вселенски събор, се срещнаха индивидуалностите на Харун ал Рашид и неговия съветник, но също и индивидуалностите на Александър Велики и на Аристотел; че там са се намирали също някои индивидуалности от времето, когато бе извършена службата на Артур и обясних, как всичко това стана под егидата, под покровителството на Михаил. След това обърнах вниманието върху това, как Харун ал Рашид отново се прероди - пренасяйки в Европа източен духовен живот с едно станало нехристиянско аристотелско учение, - как Харун ал Рашид отново се прероди в лицето на лорд Бейкън, като Бейко от Варулам, който упражни голямо влияние върху духовния живот на Европа, влияние, което се движи напълно в материалистическия смисъл. И аз обърнах вниманието върху това, как съветникът на Харун ал Рашид, който охарактеризирах, се прероди отново като Амос Комениус, за който с право се говори в един добър смисъл, който обаче в стремежа си да внесе в обучението нагледна образност подпомогна с това материализма, че всъщност той остро подчерта непосредствената сетивна нагледност.
към текста >>
И аз обърнах вниманието върху това, как съветникът на Харун ал Рашид, който охарактеризирах, се прероди отново като Амос Комениус, за който с право се говори в един добър смисъл, който обаче в стремежа си да внесе в обучението нагледна образност подпомогна с това материализма, че всъщност той остро подчерта непос
ред
ствената сетивна нагледност.
Защото този осми вселенски събор в Константинопол обяви учението за тричленния човек като еретическо и при силата, която подобни духовни разпоредби имаха в Средновековието, стана ясно, че сега всъщност целият духовен живот протича на Земята в известно отношение под влиянието и властта на това обявяване на така наречената трихотомия като еретическа. Обаче толкова по-силен е всъщност онзи духовен живот, който от дълго време работи върху това, да подготви течението на Михаил за 20-то столетие, това течение на Михаил, в което ние се намираме от последната третина на 19-то столетие насам и в което ще се намираме като човечество в течение на 3 до 4 столетия. Днес искаме да обърнем вниманието върху продължението на това течение, което започнахме да разглеждаме, за да стигнем след това в други ден, в следващата неделя, повече до онова, което е свързано от една страна с кармата на антропософското движение, а от друга страна кармически е свързано с духовния живот на настоящето. Аз казах, че при един вид свръхсетивен, свръхземен събор, в същото време, когато в Константинопол става осмият вселенски събор, се срещнаха индивидуалностите на Харун ал Рашид и неговия съветник, но също и индивидуалностите на Александър Велики и на Аристотел; че там са се намирали също някои индивидуалности от времето, когато бе извършена службата на Артур и обясних, как всичко това стана под егидата, под покровителството на Михаил. След това обърнах вниманието върху това, как Харун ал Рашид отново се прероди - пренасяйки в Европа източен духовен живот с едно станало нехристиянско аристотелско учение, - как Харун ал Рашид отново се прероди в лицето на лорд Бейкън, като Бейко от Варулам, който упражни голямо влияние върху духовния живот на Европа, влияние, което се движи напълно в материалистическия смисъл.
И аз обърнах вниманието върху това, как съветникът на Харун ал Рашид, който охарактеризирах, се прероди отново като Амос Комениус, за който с право се говори в един добър смисъл, който обаче в стремежа си да внесе в обучението нагледна образност подпомогна с това материализма, че всъщност той остро подчерта непосредствената сетивна нагледност.
И ние виждаме, как в земния живот от края на 16-то и началото на 17-то столетие прониква онова течение, което не стои в праволинейното продължение на християнството, което внася в европейското духовно развитие един чужд на християнството елемент. Но от друга страна продължават да действат, а именно сега в свръхсетивните светове, оставащите с течението на Михаил индивидуалности на Аристотел, на Александър и на всички онези, които принадлежат към тях. Освен това обаче сред това течение действа, отчасти в свръхсетивните светове, отчасти на самата Земя нещо чрез определени личности, които бяха във връзка с тези свръхсетивни течения през време на техния живот като индивидуалности между смъртта и едно ново раждане, които след това се преродиха като личности на Земята в течение на следващите столетия; индивидуалности, които се придържат по-малко към александризма, към аристотелизма, а повече към Платон и към всичко онова, което беше станало от платоновия възглед. А именно ние виждаме, как през вековете след 9-то столетие на Земята слизат ориентирани платонически с платоническо направление духове. И това са онези, които през Средновековието продължиха едно учение, което официалното християнство, официалният католицизъм считаше за еретическо, което обаче беше по-истинското християнско учение.
към текста >>
Освен това обаче с
ред
това течение действа, отчасти в свръхсетивните светове, отчасти на самата Земя нещо чрез оп
ред
елени личности, които бяха във връзка с тези свръхсетивни течения през време на техния живот като индивидуалности между смъртта и едно ново раждане, които след това се преродиха като личности на Земята в течение на следващите столетия; индивидуалности, които се придържат по-малко към александризма, към аристотелизма, а повече към Платон и към всичко онова, което беше станало от платоновия възглед.
Аз казах, че при един вид свръхсетивен, свръхземен събор, в същото време, когато в Константинопол става осмият вселенски събор, се срещнаха индивидуалностите на Харун ал Рашид и неговия съветник, но също и индивидуалностите на Александър Велики и на Аристотел; че там са се намирали също някои индивидуалности от времето, когато бе извършена службата на Артур и обясних, как всичко това стана под егидата, под покровителството на Михаил. След това обърнах вниманието върху това, как Харун ал Рашид отново се прероди - пренасяйки в Европа източен духовен живот с едно станало нехристиянско аристотелско учение, - как Харун ал Рашид отново се прероди в лицето на лорд Бейкън, като Бейко от Варулам, който упражни голямо влияние върху духовния живот на Европа, влияние, което се движи напълно в материалистическия смисъл. И аз обърнах вниманието върху това, как съветникът на Харун ал Рашид, който охарактеризирах, се прероди отново като Амос Комениус, за който с право се говори в един добър смисъл, който обаче в стремежа си да внесе в обучението нагледна образност подпомогна с това материализма, че всъщност той остро подчерта непосредствената сетивна нагледност. И ние виждаме, как в земния живот от края на 16-то и началото на 17-то столетие прониква онова течение, което не стои в праволинейното продължение на християнството, което внася в европейското духовно развитие един чужд на християнството елемент. Но от друга страна продължават да действат, а именно сега в свръхсетивните светове, оставащите с течението на Михаил индивидуалности на Аристотел, на Александър и на всички онези, които принадлежат към тях.
Освен това обаче сред това течение действа, отчасти в свръхсетивните светове, отчасти на самата Земя нещо чрез определени личности, които бяха във връзка с тези свръхсетивни течения през време на техния живот като индивидуалности между смъртта и едно ново раждане, които след това се преродиха като личности на Земята в течение на следващите столетия; индивидуалности, които се придържат по-малко към александризма, към аристотелизма, а повече към Платон и към всичко онова, което беше станало от платоновия възглед.
А именно ние виждаме, как през вековете след 9-то столетие на Земята слизат ориентирани платонически с платоническо направление духове. И това са онези, които през Средновековието продължиха едно учение, което официалното християнство, официалният католицизъм считаше за еретическо, което обаче беше по-истинското християнско учение. Индивидуалностите, които продължиха християнския аристотелизъм, останаха отначало в духовния свят, защото според дадените възможности за развитието в 9-то, 10-то, 11-то, 12-то столетие това духовно течение нямаше как истински да се свърже с останалите. Напротив, бихме искали да кажем, че в определени духовни области с особена интензивност можаха да се развиват онези, които бяха настроени повече платонически. Във все повече и повече разпространяващото се официално католически оцветено християнство ние намираме тук и там личности, които в школи продължават традицията на мистериите и осветляват християнството с тези древни традиции на мистериите.
към текста >>
И това са онези, които през С
ред
новековието продължиха едно учение, което официалното християнство, официалният католицизъм считаше за еретическо, което обаче беше по-истинското християнско учение.
И аз обърнах вниманието върху това, как съветникът на Харун ал Рашид, който охарактеризирах, се прероди отново като Амос Комениус, за който с право се говори в един добър смисъл, който обаче в стремежа си да внесе в обучението нагледна образност подпомогна с това материализма, че всъщност той остро подчерта непосредствената сетивна нагледност. И ние виждаме, как в земния живот от края на 16-то и началото на 17-то столетие прониква онова течение, което не стои в праволинейното продължение на християнството, което внася в европейското духовно развитие един чужд на християнството елемент. Но от друга страна продължават да действат, а именно сега в свръхсетивните светове, оставащите с течението на Михаил индивидуалности на Аристотел, на Александър и на всички онези, които принадлежат към тях. Освен това обаче сред това течение действа, отчасти в свръхсетивните светове, отчасти на самата Земя нещо чрез определени личности, които бяха във връзка с тези свръхсетивни течения през време на техния живот като индивидуалности между смъртта и едно ново раждане, които след това се преродиха като личности на Земята в течение на следващите столетия; индивидуалности, които се придържат по-малко към александризма, към аристотелизма, а повече към Платон и към всичко онова, което беше станало от платоновия възглед. А именно ние виждаме, как през вековете след 9-то столетие на Земята слизат ориентирани платонически с платоническо направление духове.
И това са онези, които през Средновековието продължиха едно учение, което официалното християнство, официалният католицизъм считаше за еретическо, което обаче беше по-истинското християнско учение.
Индивидуалностите, които продължиха християнския аристотелизъм, останаха отначало в духовния свят, защото според дадените възможности за развитието в 9-то, 10-то, 11-то, 12-то столетие това духовно течение нямаше как истински да се свърже с останалите. Напротив, бихме искали да кажем, че в определени духовни области с особена интензивност можаха да се развиват онези, които бяха настроени повече платонически. Във все повече и повече разпространяващото се официално католически оцветено християнство ние намираме тук и там личности, които в школи продължават традицията на мистериите и осветляват християнството с тези древни традиции на мистериите. И един център, в който след това се вля всичко онова, което беше продължено като такива традиция, е този, който аз често споменавах в последно време, а именно изцяло духовната школа от Шартр, в която действаха такива духове като Бернардус Силвестрис, Аланус аб Инсулис и други. Какъв духовен живот се разви всъщност там, който накрая се вля в тази знаменателна, позната само външно на човечеството школа от Шартр?
към текста >>
Индивидуалностите, които продължиха християнския аристотелизъм, останаха отначало в духовния свят, защото спо
ред
дадените възможности за развитието в 9-то, 10-то, 11-то, 12-то столетие това духовно течение нямаше как истински да се свърже с останалите.
И ние виждаме, как в земния живот от края на 16-то и началото на 17-то столетие прониква онова течение, което не стои в праволинейното продължение на християнството, което внася в европейското духовно развитие един чужд на християнството елемент. Но от друга страна продължават да действат, а именно сега в свръхсетивните светове, оставащите с течението на Михаил индивидуалности на Аристотел, на Александър и на всички онези, които принадлежат към тях. Освен това обаче сред това течение действа, отчасти в свръхсетивните светове, отчасти на самата Земя нещо чрез определени личности, които бяха във връзка с тези свръхсетивни течения през време на техния живот като индивидуалности между смъртта и едно ново раждане, които след това се преродиха като личности на Земята в течение на следващите столетия; индивидуалности, които се придържат по-малко към александризма, към аристотелизма, а повече към Платон и към всичко онова, което беше станало от платоновия възглед. А именно ние виждаме, как през вековете след 9-то столетие на Земята слизат ориентирани платонически с платоническо направление духове. И това са онези, които през Средновековието продължиха едно учение, което официалното християнство, официалният католицизъм считаше за еретическо, което обаче беше по-истинското християнско учение.
Индивидуалностите, които продължиха християнския аристотелизъм, останаха отначало в духовния свят, защото според дадените възможности за развитието в 9-то, 10-то, 11-то, 12-то столетие това духовно течение нямаше как истински да се свърже с останалите.
Напротив, бихме искали да кажем, че в определени духовни области с особена интензивност можаха да се развиват онези, които бяха настроени повече платонически. Във все повече и повече разпространяващото се официално католически оцветено християнство ние намираме тук и там личности, които в школи продължават традицията на мистериите и осветляват християнството с тези древни традиции на мистериите. И един център, в който след това се вля всичко онова, което беше продължено като такива традиция, е този, който аз често споменавах в последно време, а именно изцяло духовната школа от Шартр, в която действаха такива духове като Бернардус Силвестрис, Аланус аб Инсулис и други. Какъв духовен живот се разви всъщност там, който накрая се вля в тази знаменателна, позната само външно на човечеството школа от Шартр? Това е един духовен живот, който всъщност е напълно подтиснат в по-ново време, един духовен живот, в който още се предават древни традиции на мистериите.
към текста >>
Напротив, бихме искали да кажем, че в оп
ред
елени духовни области с особена интензивност можаха да се развиват онези, които бяха настроени повече платонически.
Но от друга страна продължават да действат, а именно сега в свръхсетивните светове, оставащите с течението на Михаил индивидуалности на Аристотел, на Александър и на всички онези, които принадлежат към тях. Освен това обаче сред това течение действа, отчасти в свръхсетивните светове, отчасти на самата Земя нещо чрез определени личности, които бяха във връзка с тези свръхсетивни течения през време на техния живот като индивидуалности между смъртта и едно ново раждане, които след това се преродиха като личности на Земята в течение на следващите столетия; индивидуалности, които се придържат по-малко към александризма, към аристотелизма, а повече към Платон и към всичко онова, което беше станало от платоновия възглед. А именно ние виждаме, как през вековете след 9-то столетие на Земята слизат ориентирани платонически с платоническо направление духове. И това са онези, които през Средновековието продължиха едно учение, което официалното християнство, официалният католицизъм считаше за еретическо, което обаче беше по-истинското християнско учение. Индивидуалностите, които продължиха християнския аристотелизъм, останаха отначало в духовния свят, защото според дадените възможности за развитието в 9-то, 10-то, 11-то, 12-то столетие това духовно течение нямаше как истински да се свърже с останалите.
Напротив, бихме искали да кажем, че в определени духовни области с особена интензивност можаха да се развиват онези, които бяха настроени повече платонически.
Във все повече и повече разпространяващото се официално католически оцветено християнство ние намираме тук и там личности, които в школи продължават традицията на мистериите и осветляват християнството с тези древни традиции на мистериите. И един център, в който след това се вля всичко онова, което беше продължено като такива традиция, е този, който аз често споменавах в последно време, а именно изцяло духовната школа от Шартр, в която действаха такива духове като Бернардус Силвестрис, Аланус аб Инсулис и други. Какъв духовен живот се разви всъщност там, който накрая се вля в тази знаменателна, позната само външно на човечеството школа от Шартр? Това е един духовен живот, който всъщност е напълно подтиснат в по-ново време, един духовен живот, в който още се предават древни традиции на мистериите. Ние намираме, че навсякъде в този духовен живот царува един възглед за природата, който е дълбоко духовно проникнат, който още е напълно различен от този абстрактен възглед за природата, който по-късно обхвана всички кръгове, различен от онзи абстрактен възглед за природата, който познава само природни закони изразими в мисли.
към текста >>
Това е един духовен живот, който всъщност е напълно подтиснат в по-ново време, един духовен живот, в който още се п
ред
ават древни традиции на мистериите.
Индивидуалностите, които продължиха християнския аристотелизъм, останаха отначало в духовния свят, защото според дадените възможности за развитието в 9-то, 10-то, 11-то, 12-то столетие това духовно течение нямаше как истински да се свърже с останалите. Напротив, бихме искали да кажем, че в определени духовни области с особена интензивност можаха да се развиват онези, които бяха настроени повече платонически. Във все повече и повече разпространяващото се официално католически оцветено християнство ние намираме тук и там личности, които в школи продължават традицията на мистериите и осветляват християнството с тези древни традиции на мистериите. И един център, в който след това се вля всичко онова, което беше продължено като такива традиция, е този, който аз често споменавах в последно време, а именно изцяло духовната школа от Шартр, в която действаха такива духове като Бернардус Силвестрис, Аланус аб Инсулис и други. Какъв духовен живот се разви всъщност там, който накрая се вля в тази знаменателна, позната само външно на човечеството школа от Шартр?
Това е един духовен живот, който всъщност е напълно подтиснат в по-ново време, един духовен живот, в който още се предават древни традиции на мистериите.
Ние намираме, че навсякъде в този духовен живот царува един възглед за природата, който е дълбоко духовно проникнат, който още е напълно различен от този абстрактен възглед за природата, който по-късно обхвана всички кръгове, различен от онзи абстрактен възглед за природата, който познава само природни закони изразими в мисли. Онова, което духовното течение, за което говоря, прие от природата в душата, беше нещо напълно духовно-съобразно, то беше такова, че неговите представители навсякъде в природата виждаха не само отвлечени, мъртви, изразими в понятия природни закони, а едно живо действие и тъкане. Все още те малко обръщаха внимание на онова, което по-късно будеше възхищението на хората - нашите днешни химически елементи. Но толкова повече те обръщаха внимание на онова, което в стария смисъл наричаха елементи: земя, вода, въздух, огън. Обаче в момента, когато човек познава тези елементи не само чрез традиция в думи, а чрез една традиция, която е още пропита от най-древните мистерии, в същия момент той вижда онова, което наистина не съществува в нашите 70 до 80 химически елемента, но което съществува именно в онези четири елемента - светът на елементарните духове, светът на определени елементарни същества, в който човек се задълбочава веднага, когато се вживява в тези елементи.
към текста >>
Онова, което духовното течение, за което говоря, прие от природата в душата, беше нещо напълно духовно-съобразно, то беше такова, че неговите п
ред
ставители навсякъде в природата виждаха не само отвлечени, мъртви, изразими в понятия природни закони, а едно живо действие и тъкане.
Във все повече и повече разпространяващото се официално католически оцветено християнство ние намираме тук и там личности, които в школи продължават традицията на мистериите и осветляват християнството с тези древни традиции на мистериите. И един център, в който след това се вля всичко онова, което беше продължено като такива традиция, е този, който аз често споменавах в последно време, а именно изцяло духовната школа от Шартр, в която действаха такива духове като Бернардус Силвестрис, Аланус аб Инсулис и други. Какъв духовен живот се разви всъщност там, който накрая се вля в тази знаменателна, позната само външно на човечеството школа от Шартр? Това е един духовен живот, който всъщност е напълно подтиснат в по-ново време, един духовен живот, в който още се предават древни традиции на мистериите. Ние намираме, че навсякъде в този духовен живот царува един възглед за природата, който е дълбоко духовно проникнат, който още е напълно различен от този абстрактен възглед за природата, който по-късно обхвана всички кръгове, различен от онзи абстрактен възглед за природата, който познава само природни закони изразими в мисли.
Онова, което духовното течение, за което говоря, прие от природата в душата, беше нещо напълно духовно-съобразно, то беше такова, че неговите представители навсякъде в природата виждаха не само отвлечени, мъртви, изразими в понятия природни закони, а едно живо действие и тъкане.
Все още те малко обръщаха внимание на онова, което по-късно будеше възхищението на хората - нашите днешни химически елементи. Но толкова повече те обръщаха внимание на онова, което в стария смисъл наричаха елементи: земя, вода, въздух, огън. Обаче в момента, когато човек познава тези елементи не само чрез традиция в думи, а чрез една традиция, която е още пропита от най-древните мистерии, в същия момент той вижда онова, което наистина не съществува в нашите 70 до 80 химически елемента, но което съществува именно в онези четири елемента - светът на елементарните духове, светът на определени елементарни същества, в който човек се задълбочава веднага, когато се вживява в тези елементи. И тогава се вижда, как самият човек по отношение на неговото тяло взима участие в това тъкане и в този живот на четирите елемента земя, вода, въздух и огън, как това добива в него органическа форма. И тогава онези, които вникваха по този начин в живота и съзидателната дейност на елементите, виждаха в тъкането и в живота на елементите земя, вода, въздух и огън не природните закони, а зад тази съзидателна дейност те виждаха една велика, жива същност - богинята Природа.
към текста >>
Обаче в момента, когато човек познава тези елементи не само чрез традиция в думи, а чрез една традиция, която е още пропита от най-древните мистерии, в същия момент той вижда онова, което наистина не съществува в нашите 70 до 80 химически елемента, но което съществува именно в онези четири елемента - светът на елементарните духове, светът на оп
ред
елени елементарни същества, в който човек се задълбочава веднага, когато се вживява в тези елементи.
Това е един духовен живот, който всъщност е напълно подтиснат в по-ново време, един духовен живот, в който още се предават древни традиции на мистериите. Ние намираме, че навсякъде в този духовен живот царува един възглед за природата, който е дълбоко духовно проникнат, който още е напълно различен от този абстрактен възглед за природата, който по-късно обхвана всички кръгове, различен от онзи абстрактен възглед за природата, който познава само природни закони изразими в мисли. Онова, което духовното течение, за което говоря, прие от природата в душата, беше нещо напълно духовно-съобразно, то беше такова, че неговите представители навсякъде в природата виждаха не само отвлечени, мъртви, изразими в понятия природни закони, а едно живо действие и тъкане. Все още те малко обръщаха внимание на онова, което по-късно будеше възхищението на хората - нашите днешни химически елементи. Но толкова повече те обръщаха внимание на онова, което в стария смисъл наричаха елементи: земя, вода, въздух, огън.
Обаче в момента, когато човек познава тези елементи не само чрез традиция в думи, а чрез една традиция, която е още пропита от най-древните мистерии, в същия момент той вижда онова, което наистина не съществува в нашите 70 до 80 химически елемента, но което съществува именно в онези четири елемента - светът на елементарните духове, светът на определени елементарни същества, в който човек се задълбочава веднага, когато се вживява в тези елементи.
И тогава се вижда, как самият човек по отношение на неговото тяло взима участие в това тъкане и в този живот на четирите елемента земя, вода, въздух и огън, как това добива в него органическа форма. И тогава онези, които вникваха по този начин в живота и съзидателната дейност на елементите, виждаха в тъкането и в живота на елементите земя, вода, въздух и огън не природните закони, а зад тази съзидателна дейност те виждаха една велика, жива същност - богинята Природа. И от виждането те добиваха непосредственото чувство, че тази богиня Природа обръща отначало към човека само една част от нейното същество, че другата част на нейното същество се крие в онзи свят, в който човекът живее в съня си между заспиването и събуждането, където азът и астралното тяло се намират в една духовна среда, стояща в основата на природата, където азът и астралното тяло са заедно с елементарните същества, които стоят в основата на елементите (земя, вода, въздух, огън). И в тези изолирани духовни центрове и школи, ние навсякъде намираме учители на по-големи или по-малки групи от хора, които говорят за това, как във външните явления, които се представят на човека в неговото будно състояние, богинята Природа показва една част от нейното живеещо и творящо същество, как обаче във всяко действие на стихиите, във вятъра и в бурята, във всичко, което заобикаля човека и го конституира, съдейства онова, което човек не може да вижда, което за него е скрито в тъмнината на съня. Така тези учени от тогавашното време чувстваха богинята Природа като онази, която през половината от времето на годината се издига нагоре и се показва във външното тъкане на сетивната природа, но също и като онази, която всяка нощ и всяка година слиза надолу, действа и живее в полетата, които остават скрити за човека при неговото сънно съзнание.
към текста >>
И от виждането те добиваха непос
ред
ственото чувство, че тази богиня Природа обръща отначало към човека само една част от нейното същество, че другата част на нейното същество се крие в онзи свят, в който човекът живее в съня си между заспиването и събуждането, където азът и астралното тяло се намират в една духовна с
ред
а, стояща в основата на природата, където азът и астралното тяло са заедно с елементарните същества, които стоят в основата на елементите (земя, вода, въздух, огън).
Все още те малко обръщаха внимание на онова, което по-късно будеше възхищението на хората - нашите днешни химически елементи. Но толкова повече те обръщаха внимание на онова, което в стария смисъл наричаха елементи: земя, вода, въздух, огън. Обаче в момента, когато човек познава тези елементи не само чрез традиция в думи, а чрез една традиция, която е още пропита от най-древните мистерии, в същия момент той вижда онова, което наистина не съществува в нашите 70 до 80 химически елемента, но което съществува именно в онези четири елемента - светът на елементарните духове, светът на определени елементарни същества, в който човек се задълбочава веднага, когато се вживява в тези елементи. И тогава се вижда, как самият човек по отношение на неговото тяло взима участие в това тъкане и в този живот на четирите елемента земя, вода, въздух и огън, как това добива в него органическа форма. И тогава онези, които вникваха по този начин в живота и съзидателната дейност на елементите, виждаха в тъкането и в живота на елементите земя, вода, въздух и огън не природните закони, а зад тази съзидателна дейност те виждаха една велика, жива същност - богинята Природа.
И от виждането те добиваха непосредственото чувство, че тази богиня Природа обръща отначало към човека само една част от нейното същество, че другата част на нейното същество се крие в онзи свят, в който човекът живее в съня си между заспиването и събуждането, където азът и астралното тяло се намират в една духовна среда, стояща в основата на природата, където азът и астралното тяло са заедно с елементарните същества, които стоят в основата на елементите (земя, вода, въздух, огън).
И в тези изолирани духовни центрове и школи, ние навсякъде намираме учители на по-големи или по-малки групи от хора, които говорят за това, как във външните явления, които се представят на човека в неговото будно състояние, богинята Природа показва една част от нейното живеещо и творящо същество, как обаче във всяко действие на стихиите, във вятъра и в бурята, във всичко, което заобикаля човека и го конституира, съдейства онова, което човек не може да вижда, което за него е скрито в тъмнината на съня. Така тези учени от тогавашното време чувстваха богинята Природа като онази, която през половината от времето на годината се издига нагоре и се показва във външното тъкане на сетивната природа, но също и като онази, която всяка нощ и всяка година слиза надолу, действа и живее в полетата, които остават скрити за човека при неговото сънно съзнание. И това беше прякото продължение на онзи възглед, който в древните мистерии съществуваше като възглед за Прозерпина. Трябва само да помислите, какво означава това. Днес ние имаме един възглед за природата, който е изтъкан от мисли, който се състои от природни закони, който говори и мисли отвлечено, в който няма нищо живо.
към текста >>
И в тези изолирани духовни центрове и школи, ние навсякъде намираме учители на по-големи или по-малки групи от хора, които говорят за това, как във външните явления, които се п
ред
ставят на човека в неговото будно състояние, богинята Природа показва една част от нейното живеещо и творящо същество, как обаче във всяко действие на стихиите, във вятъра и в бурята, във всичко, което заобикаля човека и го конституира, съдейства онова, което човек не може да вижда, което за него е скрито в тъмнината на съня.
Но толкова повече те обръщаха внимание на онова, което в стария смисъл наричаха елементи: земя, вода, въздух, огън. Обаче в момента, когато човек познава тези елементи не само чрез традиция в думи, а чрез една традиция, която е още пропита от най-древните мистерии, в същия момент той вижда онова, което наистина не съществува в нашите 70 до 80 химически елемента, но което съществува именно в онези четири елемента - светът на елементарните духове, светът на определени елементарни същества, в който човек се задълбочава веднага, когато се вживява в тези елементи. И тогава се вижда, как самият човек по отношение на неговото тяло взима участие в това тъкане и в този живот на четирите елемента земя, вода, въздух и огън, как това добива в него органическа форма. И тогава онези, които вникваха по този начин в живота и съзидателната дейност на елементите, виждаха в тъкането и в живота на елементите земя, вода, въздух и огън не природните закони, а зад тази съзидателна дейност те виждаха една велика, жива същност - богинята Природа. И от виждането те добиваха непосредственото чувство, че тази богиня Природа обръща отначало към човека само една част от нейното същество, че другата част на нейното същество се крие в онзи свят, в който човекът живее в съня си между заспиването и събуждането, където азът и астралното тяло се намират в една духовна среда, стояща в основата на природата, където азът и астралното тяло са заедно с елементарните същества, които стоят в основата на елементите (земя, вода, въздух, огън).
И в тези изолирани духовни центрове и школи, ние навсякъде намираме учители на по-големи или по-малки групи от хора, които говорят за това, как във външните явления, които се представят на човека в неговото будно състояние, богинята Природа показва една част от нейното живеещо и творящо същество, как обаче във всяко действие на стихиите, във вятъра и в бурята, във всичко, което заобикаля човека и го конституира, съдейства онова, което човек не може да вижда, което за него е скрито в тъмнината на съня.
Така тези учени от тогавашното време чувстваха богинята Природа като онази, която през половината от времето на годината се издига нагоре и се показва във външното тъкане на сетивната природа, но също и като онази, която всяка нощ и всяка година слиза надолу, действа и живее в полетата, които остават скрити за човека при неговото сънно съзнание. И това беше прякото продължение на онзи възглед, който в древните мистерии съществуваше като възглед за Прозерпина. Трябва само да помислите, какво означава това. Днес ние имаме един възглед за природата, който е изтъкан от мисли, който се състои от природни закони, който говори и мисли отвлечено, в който няма нищо живо. В миналото, за което говоря, все още съществуваше един възглед за природата, според който на природата се гледаше по един подобен начин, както се гледаше действащата богиня Прозерпина, дъщерята на Деметра.
към текста >>
В миналото, за което говоря, все още съществуваше един възглед за природата, спо
ред
който на природата се гледаше по един подобен начин, както се гледаше действащата богиня Прозерпина, дъщерята на Деметра.
И в тези изолирани духовни центрове и школи, ние навсякъде намираме учители на по-големи или по-малки групи от хора, които говорят за това, как във външните явления, които се представят на човека в неговото будно състояние, богинята Природа показва една част от нейното живеещо и творящо същество, как обаче във всяко действие на стихиите, във вятъра и в бурята, във всичко, което заобикаля човека и го конституира, съдейства онова, което човек не може да вижда, което за него е скрито в тъмнината на съня. Така тези учени от тогавашното време чувстваха богинята Природа като онази, която през половината от времето на годината се издига нагоре и се показва във външното тъкане на сетивната природа, но също и като онази, която всяка нощ и всяка година слиза надолу, действа и живее в полетата, които остават скрити за човека при неговото сънно съзнание. И това беше прякото продължение на онзи възглед, който в древните мистерии съществуваше като възглед за Прозерпина. Трябва само да помислите, какво означава това. Днес ние имаме един възглед за природата, който е изтъкан от мисли, който се състои от природни закони, който говори и мисли отвлечено, в който няма нищо живо.
В миналото, за което говоря, все още съществуваше един възглед за природата, според който на природата се гледаше по един подобен начин, както се гледаше действащата богиня Прозерпина, дъщерята на Деметра.
И в представите, които се предаваха като правилни в онези школи, като произхождащи още от живата традиция, имаше много пословици и изрази, които изглеждаха точно като продължения на онова, което се казваше в мистериите за Прозерпина. Когато искаха да доведат човека до разбирането на неговия душевен живот, изхождайки от неговия телесен живот, обясняваха му следното: - По отношение на твоето тяло ти си съставен от черите елемента, в които творят елементарните същества, но ти носиш в себе си душата; тя не стои само под влиянието на тези 4 елемента, а напротив владее в тебе организацията на елементите; тази твоя душа стои под влиянието на планетния свят на Меркурий, на Юпитер, на Венера, под влиянието на Слънцето и Луната, на Сатурн и Марс. Погледът на човека беше насочван нагоре, когато трябваше да се изучава психология, той беше насочван към тайните на планетния свят. Тогава се разширяваше от телесното в душевното това, което беше човешко същество, обаче от съзерцанието на съпринадлежността със света, от действието и творчеството на елементите земя, вода, въздух, огън човешкото същество биваше разширено до онова, което планетите произвеждаха в човешкия душевен живот с тяхното въртене, светене, светлинно въздействие, в техните пълни с тайнственост окултни действия. И от богинята Природа, предишната Прозерпина, погледът биваше насочен нагоре към интелигенциите, към гениите /духовете/ на планетите, когато хората искаха да разберат човешкия душевен живот.
към текста >>
И в п
ред
ставите, които се п
ред
аваха като правилни в онези школи, като произхождащи още от живата традиция, имаше много пословици и изрази, които изглеждаха точно като продължения на онова, което се казваше в мистериите за Прозерпина.
Така тези учени от тогавашното време чувстваха богинята Природа като онази, която през половината от времето на годината се издига нагоре и се показва във външното тъкане на сетивната природа, но също и като онази, която всяка нощ и всяка година слиза надолу, действа и живее в полетата, които остават скрити за човека при неговото сънно съзнание. И това беше прякото продължение на онзи възглед, който в древните мистерии съществуваше като възглед за Прозерпина. Трябва само да помислите, какво означава това. Днес ние имаме един възглед за природата, който е изтъкан от мисли, който се състои от природни закони, който говори и мисли отвлечено, в който няма нищо живо. В миналото, за което говоря, все още съществуваше един възглед за природата, според който на природата се гледаше по един подобен начин, както се гледаше действащата богиня Прозерпина, дъщерята на Деметра.
И в представите, които се предаваха като правилни в онези школи, като произхождащи още от живата традиция, имаше много пословици и изрази, които изглеждаха точно като продължения на онова, което се казваше в мистериите за Прозерпина.
Когато искаха да доведат човека до разбирането на неговия душевен живот, изхождайки от неговия телесен живот, обясняваха му следното: - По отношение на твоето тяло ти си съставен от черите елемента, в които творят елементарните същества, но ти носиш в себе си душата; тя не стои само под влиянието на тези 4 елемента, а напротив владее в тебе организацията на елементите; тази твоя душа стои под влиянието на планетния свят на Меркурий, на Юпитер, на Венера, под влиянието на Слънцето и Луната, на Сатурн и Марс. Погледът на човека беше насочван нагоре, когато трябваше да се изучава психология, той беше насочван към тайните на планетния свят. Тогава се разширяваше от телесното в душевното това, което беше човешко същество, обаче от съзерцанието на съпринадлежността със света, от действието и творчеството на елементите земя, вода, въздух, огън човешкото същество биваше разширено до онова, което планетите произвеждаха в човешкия душевен живот с тяхното въртене, светене, светлинно въздействие, в техните пълни с тайнственост окултни действия. И от богинята Природа, предишната Прозерпина, погледът биваше насочен нагоре към интелигенциите, към гениите /духовете/ на планетите, когато хората искаха да разберат човешкия душевен живот. И когато се касаеше да бъде разбран духовният живот - защото учителите в тези изолирани школи не се бяха оставили да бъдат отклонени от съзерцанието на духа чрез догмата на осмия Вселенски събор в Константинопол, - когато се касаеше да се разбере духовният живот, погледът биваше насочен към неподвижните звезди, към техните конфигурации, особено към това, което се представя в Зодиака.
към текста >>
И от богинята Природа, п
ред
ишната Прозерпина, погледът биваше насочен нагоре към интелигенциите, към гениите /духовете/ на планетите, когато хората искаха да разберат човешкия душевен живот.
В миналото, за което говоря, все още съществуваше един възглед за природата, според който на природата се гледаше по един подобен начин, както се гледаше действащата богиня Прозерпина, дъщерята на Деметра. И в представите, които се предаваха като правилни в онези школи, като произхождащи още от живата традиция, имаше много пословици и изрази, които изглеждаха точно като продължения на онова, което се казваше в мистериите за Прозерпина. Когато искаха да доведат човека до разбирането на неговия душевен живот, изхождайки от неговия телесен живот, обясняваха му следното: - По отношение на твоето тяло ти си съставен от черите елемента, в които творят елементарните същества, но ти носиш в себе си душата; тя не стои само под влиянието на тези 4 елемента, а напротив владее в тебе организацията на елементите; тази твоя душа стои под влиянието на планетния свят на Меркурий, на Юпитер, на Венера, под влиянието на Слънцето и Луната, на Сатурн и Марс. Погледът на човека беше насочван нагоре, когато трябваше да се изучава психология, той беше насочван към тайните на планетния свят. Тогава се разширяваше от телесното в душевното това, което беше човешко същество, обаче от съзерцанието на съпринадлежността със света, от действието и творчеството на елементите земя, вода, въздух, огън човешкото същество биваше разширено до онова, което планетите произвеждаха в човешкия душевен живот с тяхното въртене, светене, светлинно въздействие, в техните пълни с тайнственост окултни действия.
И от богинята Природа, предишната Прозерпина, погледът биваше насочен нагоре към интелигенциите, към гениите /духовете/ на планетите, когато хората искаха да разберат човешкия душевен живот.
И когато се касаеше да бъде разбран духовният живот - защото учителите в тези изолирани школи не се бяха оставили да бъдат отклонени от съзерцанието на духа чрез догмата на осмия Вселенски събор в Константинопол, - когато се касаеше да се разбере духовният живот, погледът биваше насочен към неподвижните звезди, към техните конфигурации, особено към това, което се представя в Зодиака. И онова, което човекът носеше като дух в себе си, се разбираше от констелациите, от светенето и от духовните същества, за които се знаеше че се намират в неподвижните звезди. Така човекът биваше разбиран от света, от Космоса. Така за хората от онова време в действителност имаше два свята: макрокосмосът - великият свят, и микрокосмосът - малкият свят, светът на човека, самият човек. Това беше учението за природата в онова време.
към текста >>
И когато се касаеше да бъде разбран духовният живот - защото учителите в тези изолирани школи не се бяха оставили да бъдат отклонени от съзерцанието на духа чрез догмата на осмия Вселенски събор в Константинопол, - когато се касаеше да се разбере духовният живот, погледът биваше насочен към неподвижните звезди, към техните конфигурации, особено към това, което се п
ред
ставя в Зодиака.
И в представите, които се предаваха като правилни в онези школи, като произхождащи още от живата традиция, имаше много пословици и изрази, които изглеждаха точно като продължения на онова, което се казваше в мистериите за Прозерпина. Когато искаха да доведат човека до разбирането на неговия душевен живот, изхождайки от неговия телесен живот, обясняваха му следното: - По отношение на твоето тяло ти си съставен от черите елемента, в които творят елементарните същества, но ти носиш в себе си душата; тя не стои само под влиянието на тези 4 елемента, а напротив владее в тебе организацията на елементите; тази твоя душа стои под влиянието на планетния свят на Меркурий, на Юпитер, на Венера, под влиянието на Слънцето и Луната, на Сатурн и Марс. Погледът на човека беше насочван нагоре, когато трябваше да се изучава психология, той беше насочван към тайните на планетния свят. Тогава се разширяваше от телесното в душевното това, което беше човешко същество, обаче от съзерцанието на съпринадлежността със света, от действието и творчеството на елементите земя, вода, въздух, огън човешкото същество биваше разширено до онова, което планетите произвеждаха в човешкия душевен живот с тяхното въртене, светене, светлинно въздействие, в техните пълни с тайнственост окултни действия. И от богинята Природа, предишната Прозерпина, погледът биваше насочен нагоре към интелигенциите, към гениите /духовете/ на планетите, когато хората искаха да разберат човешкия душевен живот.
И когато се касаеше да бъде разбран духовният живот - защото учителите в тези изолирани школи не се бяха оставили да бъдат отклонени от съзерцанието на духа чрез догмата на осмия Вселенски събор в Константинопол, - когато се касаеше да се разбере духовният живот, погледът биваше насочен към неподвижните звезди, към техните конфигурации, особено към това, което се представя в Зодиака.
И онова, което човекът носеше като дух в себе си, се разбираше от констелациите, от светенето и от духовните същества, за които се знаеше че се намират в неподвижните звезди. Така човекът биваше разбиран от света, от Космоса. Така за хората от онова време в действителност имаше два свята: макрокосмосът - великият свят, и микрокосмосът - малкият свят, светът на човека, самият човек. Това беше учението за природата в онова време. То с ентусиазъм биваше предлагано на човечеството в изолирани школи, но също и от отделни личности, които бяха разпръснати тук и там.
към текста >>
То с ентусиазъм биваше п
ред
лагано на човечеството в изолирани школи, но също и от отделни личности, които бяха разпръснати тук и там.
И когато се касаеше да бъде разбран духовният живот - защото учителите в тези изолирани школи не се бяха оставили да бъдат отклонени от съзерцанието на духа чрез догмата на осмия Вселенски събор в Константинопол, - когато се касаеше да се разбере духовният живот, погледът биваше насочен към неподвижните звезди, към техните конфигурации, особено към това, което се представя в Зодиака. И онова, което човекът носеше като дух в себе си, се разбираше от констелациите, от светенето и от духовните същества, за които се знаеше че се намират в неподвижните звезди. Така човекът биваше разбиран от света, от Космоса. Така за хората от онова време в действителност имаше два свята: макрокосмосът - великият свят, и микрокосмосът - малкият свят, светът на човека, самият човек. Това беше учението за природата в онова време.
То с ентусиазъм биваше предлагано на човечеството в изолирани школи, но също и от отделни личности, които бяха разпръснати тук и там.
И като един вид кулминация, то беше преподавано по един чудесен начин от такива личности като Бернардус Силвестрис, Аланус аб Инсулис и други в школата на Шартр. Тази школа от Шартр е всъщност нещо чудесно. Когато днес някой вземе в ръцете си съчиненията на нейните учители - аз казах вече, те изглеждат като каталози от думи. Но в онези времена не беше обичайно да се пише по друг начин, освен, бих искал да кажа, по такъв каталогизиращ начин върху онова, което хората искаха да имат като една жива духовност. Обаче онзи, който може да чете такива неща, който може да чете именно в подреждането на нещата, той констатира, как онова, което произхожда от учителите на школата от Шартр, е проникнато от древна духовност.
към текста >>
Той изживя онова, което после сам описва така, че приближавайки се до своя бащин град Флоренция, навлязъл в една гъста гора, където първо срещнал три звяра, три животни, след това срещнал богинята Природа, която изгражда природните царства по начина, както това се учеше столетия на
ред
, както вече ви охарактеризирах.
Обаче дълбоката духовност на школата не действаше само чрез това, че се преподаваше и че съществуваха множество ученици, които от своя страна разпространяваха каквото бяха научили, а тя действаше пряко по духовен начин. Тя действаше така, че също и в духовната атмосфера на човечеството по тайнствен начин се излъчваше онова, което като жива духовност живееше в Шартр. Ето защо през Франция чак до Италия ние виждаме духовните лъчи на тази школа от Шартр. Обаче в различни школи, които по тяхното външно име са исторически познати, се е преподавало едно такова учение за природата, каквото аз описах. Ето един конкретен случай: Когато Брунето Латини, учителят на Данте, се завръщаше от своето посланичество в Испания и получи един лек слънчев удар, едновременно с изживяването на един шок в близост до своя град-отечество Флоренция, той стана достъпен за това, което се излъчваше от школата в Шартр.
Той изживя онова, което после сам описва така, че приближавайки се до своя бащин град Флоренция, навлязъл в една гъста гора, където първо срещнал три звяра, три животни, след това срещнал богинята Природа, която изгражда природните царства по начина, както това се учеше столетия наред, както вече ви охарактеризирах.
Но той видя това; в това полупатологично състояние, което обаче скоро преминава, той получава видението на това, което се учеше в школите. И след като видя богинята Природа, следовницата на Прозерпина, в нейната работа, той видя как човекът се изгражда от елементите, как душата твори в силите на планетите. Мислите го отвеждат нагоре чак до звездното небе. Той лично изживява цялата тази мощна средновековна наука. Брунето Латини е учителят на Данте.
към текста >>
Той лично изживява цялата тази мощна с
ред
новековна наука.
Ето един конкретен случай: Когато Брунето Латини, учителят на Данте, се завръщаше от своето посланичество в Испания и получи един лек слънчев удар, едновременно с изживяването на един шок в близост до своя град-отечество Флоренция, той стана достъпен за това, което се излъчваше от школата в Шартр. Той изживя онова, което после сам описва така, че приближавайки се до своя бащин град Флоренция, навлязъл в една гъста гора, където първо срещнал три звяра, три животни, след това срещнал богинята Природа, която изгражда природните царства по начина, както това се учеше столетия наред, както вече ви охарактеризирах. Но той видя това; в това полупатологично състояние, което обаче скоро преминава, той получава видението на това, което се учеше в школите. И след като видя богинята Природа, следовницата на Прозерпина, в нейната работа, той видя как човекът се изгражда от елементите, как душата твори в силите на планетите. Мислите го отвеждат нагоре чак до звездното небе.
Той лично изживява цялата тази мощна средновековна наука.
Брунето Латини е учителят на Данте. Ако не би бил той, ако не би предал на своя ученик Данте онова, което беше получил в едно толкова величествено видение, ние не бихме имали «Божествената комедия», защото тя е един отблясък в Дантевата душа на учението на Брунето Латини. Виждате ли, тогава нямаше никаква друга възможност, освен да се действа с такива неща сред тогавашното още много по-свободно църковно устройство в сравнение с по-късното, и ние виждаме как всички тези учители от Шартр са свещеници, принадлежащи на ордени. Ние ги виждаме да носят одеждите на цистерцианския орден. Виждаме ги свързани с по-добрите течения сред християнския живот на ордените.
към текста >>
Ако не би бил той, ако не би п
ред
ал на своя ученик Данте онова, което беше получил в едно толкова величествено видение, ние не бихме имали «Божествената комедия», защото тя е един отблясък в Дантевата душа на учението на Брунето Латини.
Но той видя това; в това полупатологично състояние, което обаче скоро преминава, той получава видението на това, което се учеше в школите. И след като видя богинята Природа, следовницата на Прозерпина, в нейната работа, той видя как човекът се изгражда от елементите, как душата твори в силите на планетите. Мислите го отвеждат нагоре чак до звездното небе. Той лично изживява цялата тази мощна средновековна наука. Брунето Латини е учителят на Данте.
Ако не би бил той, ако не би предал на своя ученик Данте онова, което беше получил в едно толкова величествено видение, ние не бихме имали «Божествената комедия», защото тя е един отблясък в Дантевата душа на учението на Брунето Латини.
Виждате ли, тогава нямаше никаква друга възможност, освен да се действа с такива неща сред тогавашното още много по-свободно църковно устройство в сравнение с по-късното, и ние виждаме как всички тези учители от Шартр са свещеници, принадлежащи на ордени. Ние ги виждаме да носят одеждите на цистерцианския орден. Виждаме ги свързани с по-добрите течения сред християнския живот на ордените. Но дойде една особена фаза на развитието. През цялото това време, през което, платониците бяха действали именно по описания начин, аристотелиците не можеха да действат на Земята.
към текста >>
Виждате ли, тогава нямаше никаква друга възможност, освен да се действа с такива неща с
ред
тогавашното още много по-свободно църковно устройство в сравнение с по-късното, и ние виждаме как всички тези учители от Шартр са свещеници, принадлежащи на ордени.
И след като видя богинята Природа, следовницата на Прозерпина, в нейната работа, той видя как човекът се изгражда от елементите, как душата твори в силите на планетите. Мислите го отвеждат нагоре чак до звездното небе. Той лично изживява цялата тази мощна средновековна наука. Брунето Латини е учителят на Данте. Ако не би бил той, ако не би предал на своя ученик Данте онова, което беше получил в едно толкова величествено видение, ние не бихме имали «Божествената комедия», защото тя е един отблясък в Дантевата душа на учението на Брунето Латини.
Виждате ли, тогава нямаше никаква друга възможност, освен да се действа с такива неща сред тогавашното още много по-свободно църковно устройство в сравнение с по-късното, и ние виждаме как всички тези учители от Шартр са свещеници, принадлежащи на ордени.
Ние ги виждаме да носят одеждите на цистерцианския орден. Виждаме ги свързани с по-добрите течения сред християнския живот на ордените. Но дойде една особена фаза на развитието. През цялото това време, през което, платониците бяха действали именно по описания начин, аристотелиците не можеха да действат на Земята. Не бяха налице условията за това.
към текста >>
Виждаме ги свързани с по-добрите течения с
ред
християнския живот на ордените.
Той лично изживява цялата тази мощна средновековна наука. Брунето Латини е учителят на Данте. Ако не би бил той, ако не би предал на своя ученик Данте онова, което беше получил в едно толкова величествено видение, ние не бихме имали «Божествената комедия», защото тя е един отблясък в Дантевата душа на учението на Брунето Латини. Виждате ли, тогава нямаше никаква друга възможност, освен да се действа с такива неща сред тогавашното още много по-свободно църковно устройство в сравнение с по-късното, и ние виждаме как всички тези учители от Шартр са свещеници, принадлежащи на ордени. Ние ги виждаме да носят одеждите на цистерцианския орден.
Виждаме ги свързани с по-добрите течения сред християнския живот на ордените.
Но дойде една особена фаза на развитието. През цялото това време, през което, платониците бяха действали именно по описания начин, аристотелиците не можеха да действат на Земята. Не бяха налице условията за това. Но в замяна на това в свръхсетивния живот те подготвяха течението на Михаил. От духовния свят те се намираха в постоянна връзка с учителите, които действаха в същата насока, които след това се оттеглиха в Шартр.
към текста >>
Между платониците и онези, които бяха останали горе в духовния свят, а именно аристотелиците и александрийците, в С
ред
новековието около смяната на 12-то с 13-то столетие, се проведоха преговори и разговори и се стигна до едно съглашение, как трябваше да се действа по-нататък.
През цялото това време, през което, платониците бяха действали именно по описания начин, аристотелиците не можеха да действат на Земята. Не бяха налице условията за това. Но в замяна на това в свръхсетивния живот те подготвяха течението на Михаил. От духовния свят те се намираха в постоянна връзка с учителите, които действаха в същата насока, които след това се оттеглиха в Шартр. Но след това, по време на разцвета на школата от Шартр в края на 11-то столетие и в 12-то столетие - ние трябва да обозначаваме тези неща със земни наименования, въпреки че естествено тези земни наименования не подхождат и хората лесно биха ги осмивали, - тогава станаха един вид свръхсетивни преговори между онези души, които бяха действали в школата от Шартр и които минавайки през вратата на смъртта се издигнаха в свръхсетивния свят.
Между платониците и онези, които бяха останали горе в духовния свят, а именно аристотелиците и александрийците, в Средновековието около смяната на 12-то с 13-то столетие, се проведоха преговори и разговори и се стигна до едно съглашение, как трябваше да се действа по-нататък.
Това доведе дотам, че, понеже сега бяха настъпили други условия в духовния живот на европейското човечество, платониците, които напоследък бяха развили тяхната велика дейност и сега се намираха в духовния свят, пренесоха тяхната мисия върху аристотелиците. Тези аристотелици слязоха сега долу във физическия свят, за да продължат онова, което бих искал да нарека космическа служба на Михаил, така, както то можеше да бъде продължено. Сега ние отново намираме онези, които действаха в този повече аристотелски оцветен смисъл, сред ордена на доминиканците[1], виждаме ги да действат там по най-разнообразен начин. Душите на аристотелиците замениха, така да се каже, за земното действие душите на платониците и се разви онова, което днес може да бъде действително ценено всъщност само сред антропософското движение - аз веднъж изнесох тук един цикъл от лекции върху схоластиката[2] и нейната истинска форма и произход, - разви се схоластиката на Средновековието, онова учение, което в една клоняща вече към материализма епоха искаше да запази онова, което можеше да бъде запазено като духовност в човешките възгледи. Още преди Бейкън от Верулам и Комениус да се явят на Земята, в схоластиката се работи за продължението на службата на Михаил.
към текста >>
Сега ние отново намираме онези, които действаха в този повече аристотелски оцветен смисъл, с
ред
ордена на доминиканците[1], виждаме ги да действат там по най-разнообразен начин.
От духовния свят те се намираха в постоянна връзка с учителите, които действаха в същата насока, които след това се оттеглиха в Шартр. Но след това, по време на разцвета на школата от Шартр в края на 11-то столетие и в 12-то столетие - ние трябва да обозначаваме тези неща със земни наименования, въпреки че естествено тези земни наименования не подхождат и хората лесно биха ги осмивали, - тогава станаха един вид свръхсетивни преговори между онези души, които бяха действали в школата от Шартр и които минавайки през вратата на смъртта се издигнаха в свръхсетивния свят. Между платониците и онези, които бяха останали горе в духовния свят, а именно аристотелиците и александрийците, в Средновековието около смяната на 12-то с 13-то столетие, се проведоха преговори и разговори и се стигна до едно съглашение, как трябваше да се действа по-нататък. Това доведе дотам, че, понеже сега бяха настъпили други условия в духовния живот на европейското човечество, платониците, които напоследък бяха развили тяхната велика дейност и сега се намираха в духовния свят, пренесоха тяхната мисия върху аристотелиците. Тези аристотелици слязоха сега долу във физическия свят, за да продължат онова, което бих искал да нарека космическа служба на Михаил, така, както то можеше да бъде продължено.
Сега ние отново намираме онези, които действаха в този повече аристотелски оцветен смисъл, сред ордена на доминиканците[1], виждаме ги да действат там по най-разнообразен начин.
Душите на аристотелиците замениха, така да се каже, за земното действие душите на платониците и се разви онова, което днес може да бъде действително ценено всъщност само сред антропософското движение - аз веднъж изнесох тук един цикъл от лекции върху схоластиката[2] и нейната истинска форма и произход, - разви се схоластиката на Средновековието, онова учение, което в една клоняща вече към материализма епоха искаше да запази онова, което можеше да бъде запазено като духовност в човешките възгледи. Още преди Бейкън от Верулам и Комениус да се явят на Земята, в схоластиката се работи за продължението на службата на Михаил. Ние виждаме, как в схоластиката, в така наречената реалистична школа трябва да бъде спасен произходът на това, което човекът носи в своите мисли за духовността. Реалистичните схоластици приписват на това, което човекът схваща чрез своите мисли, духовна действителност. Това е една изтънена духовност, която можеше да бъде спасена, но все пак тя е духовност.
към текста >>
Душите на аристотелиците замениха, така да се каже, за земното действие душите на платониците и се разви онова, което днес може да бъде действително ценено всъщност само с
ред
антропософското движение - аз веднъж изнесох тук един цикъл от лекции върху схоластиката[2] и нейната истинска форма и произход, - разви се схоластиката на С
ред
новековието, онова учение, което в една клоняща вече към материализма епоха искаше да запази онова, което можеше да бъде запазено като духовност в човешките възгледи.
Но след това, по време на разцвета на школата от Шартр в края на 11-то столетие и в 12-то столетие - ние трябва да обозначаваме тези неща със земни наименования, въпреки че естествено тези земни наименования не подхождат и хората лесно биха ги осмивали, - тогава станаха един вид свръхсетивни преговори между онези души, които бяха действали в школата от Шартр и които минавайки през вратата на смъртта се издигнаха в свръхсетивния свят. Между платониците и онези, които бяха останали горе в духовния свят, а именно аристотелиците и александрийците, в Средновековието около смяната на 12-то с 13-то столетие, се проведоха преговори и разговори и се стигна до едно съглашение, как трябваше да се действа по-нататък. Това доведе дотам, че, понеже сега бяха настъпили други условия в духовния живот на европейското човечество, платониците, които напоследък бяха развили тяхната велика дейност и сега се намираха в духовния свят, пренесоха тяхната мисия върху аристотелиците. Тези аристотелици слязоха сега долу във физическия свят, за да продължат онова, което бих искал да нарека космическа служба на Михаил, така, както то можеше да бъде продължено. Сега ние отново намираме онези, които действаха в този повече аристотелски оцветен смисъл, сред ордена на доминиканците[1], виждаме ги да действат там по най-разнообразен начин.
Душите на аристотелиците замениха, така да се каже, за земното действие душите на платониците и се разви онова, което днес може да бъде действително ценено всъщност само сред антропософското движение - аз веднъж изнесох тук един цикъл от лекции върху схоластиката[2] и нейната истинска форма и произход, - разви се схоластиката на Средновековието, онова учение, което в една клоняща вече към материализма епоха искаше да запази онова, което можеше да бъде запазено като духовност в човешките възгледи.
Още преди Бейкън от Верулам и Комениус да се явят на Земята, в схоластиката се работи за продължението на службата на Михаил. Ние виждаме, как в схоластиката, в така наречената реалистична школа трябва да бъде спасен произходът на това, което човекът носи в своите мисли за духовността. Реалистичните схоластици приписват на това, което човекът схваща чрез своите мисли, духовна действителност. Това е една изтънена духовност, която можеше да бъде спасена, но все пак тя е духовност. Положението е вече такова, мои мили приятели, че духовният живот в развитието на света се продължава така, че, когато го обгърнем с поглед в неговата действителност и притежаваме науката на посвещението, не можем да сторим друго, освен да виждаме физическото или въобще нещо, което става на Земята във физическата история, заедно с това, което от духовната област прониква духовно това физическо.
към текста >>
Още п
ред
и Бейкън от Верулам и Комениус да се явят на Земята, в схоластиката се работи за продължението на службата на Михаил.
Между платониците и онези, които бяха останали горе в духовния свят, а именно аристотелиците и александрийците, в Средновековието около смяната на 12-то с 13-то столетие, се проведоха преговори и разговори и се стигна до едно съглашение, как трябваше да се действа по-нататък. Това доведе дотам, че, понеже сега бяха настъпили други условия в духовния живот на европейското човечество, платониците, които напоследък бяха развили тяхната велика дейност и сега се намираха в духовния свят, пренесоха тяхната мисия върху аристотелиците. Тези аристотелици слязоха сега долу във физическия свят, за да продължат онова, което бих искал да нарека космическа служба на Михаил, така, както то можеше да бъде продължено. Сега ние отново намираме онези, които действаха в този повече аристотелски оцветен смисъл, сред ордена на доминиканците[1], виждаме ги да действат там по най-разнообразен начин. Душите на аристотелиците замениха, така да се каже, за земното действие душите на платониците и се разви онова, което днес може да бъде действително ценено всъщност само сред антропософското движение - аз веднъж изнесох тук един цикъл от лекции върху схоластиката[2] и нейната истинска форма и произход, - разви се схоластиката на Средновековието, онова учение, което в една клоняща вече към материализма епоха искаше да запази онова, което можеше да бъде запазено като духовност в човешките възгледи.
Още преди Бейкън от Верулам и Комениус да се явят на Земята, в схоластиката се работи за продължението на службата на Михаил.
Ние виждаме, как в схоластиката, в така наречената реалистична школа трябва да бъде спасен произходът на това, което човекът носи в своите мисли за духовността. Реалистичните схоластици приписват на това, което човекът схваща чрез своите мисли, духовна действителност. Това е една изтънена духовност, която можеше да бъде спасена, но все пак тя е духовност. Положението е вече такова, мои мили приятели, че духовният живот в развитието на света се продължава така, че, когато го обгърнем с поглед в неговата действителност и притежаваме науката на посвещението, не можем да сторим друго, освен да виждаме физическото или въобще нещо, което става на Земята във физическата история, заедно с това, което от духовната област прониква духовно това физическо. Ние стигаме до един единен възглед, как платоническите души действат чак в Шартр, как след това действат аристотелските души.
към текста >>
И от своя страна, когато с
ред
доминиканците учеха аристотелиците, тогава пребиваващите в духовния свят платонически души, след като се бяха споразумели със слезлите по-късно на Земята аристотелски души, тези платонически души сега бяха вдъхновяващите духове от духовния свят.
Тогава се получава един съвършено друг възглед за живота в сравнение с този, който много често съществува. Защото във външния живот хората така драговолно различават платониците и аристотелиците като противоположности. Но в действителност това съвсем не е така. Епохите на Земята изискват да се говори ту в платонически, ту в аристотелски смисъл. Но когато обгръщаме с поглед свръхсетивния живот на задния фон на сетивния живот, едното оплодява другото, едното действа в другото.
И от своя страна, когато сред доминиканците учеха аристотелиците, тогава пребиваващите в духовния свят платонически души, след като се бяха споразумели със слезлите по-късно на Земята аристотелски души, тези платонически души сега бяха вдъхновяващите духове от духовния свят.
Животът изобщо беше друг в онова време. Дали днес хората вярват това или не, положението беше такова, че когато насочим духовния поглед към тези времена, виждаме един такъв дух като Аланус аб Инсулис, седящ уединен в своята килия, отдаден на своите проучвания и приемащ едно духовно посещение от свръхсетивния свят от страна на аристотелска душа, която се присъединяваше към него. Съществуваше едно силно съзнание - също и тогава, когато в ордена на доминиканците се явиха аристотелиците, - съществуваше едно силно съзнание за принадлежността към духовния свят. Това може да се види например от такива факти: Един от доминиканските учители слиза във физическия земен живот по-рано от една друга душа, с която той е свързан; тази душа остава отначало в духовния свят, за да пренесе по-късно нещо, което трябваше да бъде усвоено там, при този, който беше слязъл по-рано на Земята, за да действа след това съвместно с него. И това става съвсем съзнателно.
към текста >>
Ние трябва да виждаме животът да се разгръща също и там, където той се развива може би с
ред
твърде малко симпатични кръгове като нещо, което е поставено в тези кръгове именно чрез кармата, което обаче вътрешно означава съвършено друго нещо.
И това става съвсем съзнателно. Хората знаеха, че с тяхното действие, с тяхната работа те са свързани с духовния свят. Всичко това бе заличено от по-късната история. Обаче ние трябва да искаме да прочетем истината относно историческия живот не от документите на по-новото време, а от самия живот. И трябва да имаме един безпристрастен поглед за живота.
Ние трябва да виждаме животът да се разгръща също и там, където той се развива може би сред твърде малко симпатични кръгове като нещо, което е поставено в тези кръгове именно чрез кармата, което обаче вътрешно означава съвършено друго нещо.
На такова четене в събитията, мои мили приятели, на такова четене аз се натъкнах действително в течение на моя живот по един твърде странен начин. И едва сега аз виждам по един ясен начин като една окултна писменост някои неща, които срещнах в течение на живота. Кармата действа по един твърде тайнствен начин именно за важните неща, които ние изживяваме. И бих искал да кажа: - В основата на това, че днес и друг път на други места точно в това време аз говоря именно върху такива неща като школата от Шартр и върху всичко онова, което я е предхождало и всичко което я следва, стои също една особена карма. Защото тъкмо най-изтъкнатите хора, които са учили в школата на Шартр, принадлежаха на цистерциенския орден[3].
към текста >>
И бих искал да кажа: - В основата на това, че днес и друг път на други места точно в това време аз говоря именно върху такива неща като школата от Шартр и върху всичко онова, което я е п
ред
хождало и всичко което я следва, стои също една особена карма.
И трябва да имаме един безпристрастен поглед за живота. Ние трябва да виждаме животът да се разгръща също и там, където той се развива може би сред твърде малко симпатични кръгове като нещо, което е поставено в тези кръгове именно чрез кармата, което обаче вътрешно означава съвършено друго нещо. На такова четене в събитията, мои мили приятели, на такова четене аз се натъкнах действително в течение на моя живот по един твърде странен начин. И едва сега аз виждам по един ясен начин като една окултна писменост някои неща, които срещнах в течение на живота. Кармата действа по един твърде тайнствен начин именно за важните неща, които ние изживяваме.
И бих искал да кажа: - В основата на това, че днес и друг път на други места точно в това време аз говоря именно върху такива неща като школата от Шартр и върху всичко онова, което я е предхождало и всичко което я следва, стои също една особена карма.
Защото тъкмо най-изтъкнатите хора, които са учили в школата на Шартр, принадлежаха на цистерциенския орден[3]. Но цистерциенският орден, както и другите ордени сред католическото развитие са преминали в упадък, но в това преминаване в упадък се крият повече външни неща. Индивидуалностите, когато те продължават ценни направления, даже извънредно ценни също и за антропософията, понякога биват поставени в определени отношения, към които те всъщност не принадлежат; но въпреки това животът, кармата ги довежда в тях. Така аз трябваше винаги да намирам за странно, че - от моята младост до определено време - винаги се натъквах на нещо от цистерциенския орден. Когато завърших вече основното училище, аз едва ли не станах ученик на една гимназия на цистерциенския орден само благодарение на това, че, както описах в моята автобиография, моите родители ме изпратиха в реалното училище.
към текста >>
Но цистерциенският орден, както и другите ордени с
ред
католическото развитие са преминали в упадък, но в това преминаване в упадък се крият повече външни неща.
На такова четене в събитията, мои мили приятели, на такова четене аз се натъкнах действително в течение на моя живот по един твърде странен начин. И едва сега аз виждам по един ясен начин като една окултна писменост някои неща, които срещнах в течение на живота. Кармата действа по един твърде тайнствен начин именно за важните неща, които ние изживяваме. И бих искал да кажа: - В основата на това, че днес и друг път на други места точно в това време аз говоря именно върху такива неща като школата от Шартр и върху всичко онова, което я е предхождало и всичко което я следва, стои също една особена карма. Защото тъкмо най-изтъкнатите хора, които са учили в школата на Шартр, принадлежаха на цистерциенския орден[3].
Но цистерциенският орден, както и другите ордени сред католическото развитие са преминали в упадък, но в това преминаване в упадък се крият повече външни неща.
Индивидуалностите, когато те продължават ценни направления, даже извънредно ценни също и за антропософията, понякога биват поставени в определени отношения, към които те всъщност не принадлежат; но въпреки това животът, кармата ги довежда в тях. Така аз трябваше винаги да намирам за странно, че - от моята младост до определено време - винаги се натъквах на нещо от цистерциенския орден. Когато завърших вече основното училище, аз едва ли не станах ученик на една гимназия на цистерциенския орден само благодарение на това, че, както описах в моята автобиография, моите родители ме изпратиха в реалното училище. Беше нещо твърде самопонятно, че бих могъл да стана ученик на тази гимназия. Но не станах, естествено също поради добри кармически причини.
към текста >>
Индивидуалностите, когато те продължават ценни направления, даже извън
ред
но ценни също и за антропософията, понякога биват поставени в оп
ред
елени отношения, към които те всъщност не принадлежат; но въпреки това животът, кармата ги довежда в тях.
И едва сега аз виждам по един ясен начин като една окултна писменост някои неща, които срещнах в течение на живота. Кармата действа по един твърде тайнствен начин именно за важните неща, които ние изживяваме. И бих искал да кажа: - В основата на това, че днес и друг път на други места точно в това време аз говоря именно върху такива неща като школата от Шартр и върху всичко онова, което я е предхождало и всичко което я следва, стои също една особена карма. Защото тъкмо най-изтъкнатите хора, които са учили в школата на Шартр, принадлежаха на цистерциенския орден[3]. Но цистерциенският орден, както и другите ордени сред католическото развитие са преминали в упадък, но в това преминаване в упадък се крият повече външни неща.
Индивидуалностите, когато те продължават ценни направления, даже извънредно ценни също и за антропософията, понякога биват поставени в определени отношения, към които те всъщност не принадлежат; но въпреки това животът, кармата ги довежда в тях.
Така аз трябваше винаги да намирам за странно, че - от моята младост до определено време - винаги се натъквах на нещо от цистерциенския орден. Когато завърших вече основното училище, аз едва ли не станах ученик на една гимназия на цистерциенския орден само благодарение на това, че, както описах в моята автобиография, моите родители ме изпратиха в реалното училище. Беше нещо твърде самопонятно, че бих могъл да стана ученик на тази гимназия. Но не станах, естествено също поради добри кармически причини. Обаче реалното училище, в което учех, се намираше само на пет крачки от гимназията на цистерциенския орден.
към текста >>
Така аз трябваше винаги да намирам за странно, че - от моята младост до оп
ред
елено време - винаги се натъквах на нещо от цистерциенския орден.
Кармата действа по един твърде тайнствен начин именно за важните неща, които ние изживяваме. И бих искал да кажа: - В основата на това, че днес и друг път на други места точно в това време аз говоря именно върху такива неща като школата от Шартр и върху всичко онова, което я е предхождало и всичко което я следва, стои също една особена карма. Защото тъкмо най-изтъкнатите хора, които са учили в школата на Шартр, принадлежаха на цистерциенския орден[3]. Но цистерциенският орден, както и другите ордени сред католическото развитие са преминали в упадък, но в това преминаване в упадък се крият повече външни неща. Индивидуалностите, когато те продължават ценни направления, даже извънредно ценни също и за антропософията, понякога биват поставени в определени отношения, към които те всъщност не принадлежат; но въпреки това животът, кармата ги довежда в тях.
Така аз трябваше винаги да намирам за странно, че - от моята младост до определено време - винаги се натъквах на нещо от цистерциенския орден.
Когато завърших вече основното училище, аз едва ли не станах ученик на една гимназия на цистерциенския орден само благодарение на това, че, както описах в моята автобиография, моите родители ме изпратиха в реалното училище. Беше нещо твърде самопонятно, че бих могъл да стана ученик на тази гимназия. Но не станах, естествено също поради добри кармически причини. Обаче реалното училище, в което учех, се намираше само на пет крачки от гимназията на цистерциенския орден. Поради това всъщност познавахме всички тези все още отлично работещи цистерциенски учители.
към текста >>
И днес още с дълбоко задоволство мисля за един такъв свещеник[4] от цистерциенския орден, който преподаваше в горепосочената гимназия немска литература с голямо въодушевление и аз виждам п
ред
себе си ордена с всички негови индивидуалности в онази улица, която във Винер-Нойщадт се нарича алея, където професорите винаги отиваха да се разхождат, п
ред
и да започнат занятията - тези свещеници на цистерциен
Беше нещо твърде самопонятно, че бих могъл да стана ученик на тази гимназия. Но не станах, естествено също поради добри кармически причини. Обаче реалното училище, в което учех, се намираше само на пет крачки от гимназията на цистерциенския орден. Поради това всъщност познавахме всички тези все още отлично работещи цистерциенски учители. Не е нужно да се говори за ордена, а за отделните индивидуалности.
И днес още с дълбоко задоволство мисля за един такъв свещеник[4] от цистерциенския орден, който преподаваше в горепосочената гимназия немска литература с голямо въодушевление и аз виждам пред себе си ордена с всички негови индивидуалности в онази улица, която във Винер-Нойщадт се нарича алея, където професорите винаги отиваха да се разхождат, преди да започнат занятията - тези свещеници на цистерциен
ския орден в цивилни костюми, са извънредно надарени хора. И понеже през онова време в края на училищната година аз се занимавах много повече да чета програмните статии на учителите, отколкото училищните книги през училищната година, с голямо усърдие прочитах онова, което тези цистерциенски учители пишеха като тяхна собствена мъдрост в училищната програма на тази гимназия от Винер-Нойщадт. Накратко казано, цистерциенският орден ми беше близък. И без съмнение, ако бих отишъл да уча в гимназията на цистерциенския орден - това са естествено предположения, които човек може да направи само за изясняване на нещата - аз самопонятно бих станал цистерциенцер. Но животът ми продължи във Виена - аз разказах всичко това в моята автобиография.
към текста >>
ския орден в цивилни костюми, са извън
ред
но надарени хора.
Но не станах, естествено също поради добри кармически причини. Обаче реалното училище, в което учех, се намираше само на пет крачки от гимназията на цистерциенския орден. Поради това всъщност познавахме всички тези все още отлично работещи цистерциенски учители. Не е нужно да се говори за ордена, а за отделните индивидуалности. И днес още с дълбоко задоволство мисля за един такъв свещеник[4] от цистерциенския орден, който преподаваше в горепосочената гимназия немска литература с голямо въодушевление и аз виждам пред себе си ордена с всички негови индивидуалности в онази улица, която във Винер-Нойщадт се нарича алея, където професорите винаги отиваха да се разхождат, преди да започнат занятията - тези свещеници на цистерциен
ския орден в цивилни костюми, са извънредно надарени хора.
И понеже през онова време в края на училищната година аз се занимавах много повече да чета програмните статии на учителите, отколкото училищните книги през училищната година, с голямо усърдие прочитах онова, което тези цистерциенски учители пишеха като тяхна собствена мъдрост в училищната програма на тази гимназия от Винер-Нойщадт. Накратко казано, цистерциенският орден ми беше близък. И без съмнение, ако бих отишъл да уча в гимназията на цистерциенския орден - това са естествено предположения, които човек може да направи само за изясняване на нещата - аз самопонятно бих станал цистерциенцер. Но животът ми продължи във Виена - аз разказах всичко това в моята автобиография. След известно време аз се запознах с кръга на поетесата деле Грацие, където се събираха също много от професорите по богословие от богословския факултет във Виена.
към текста >>
И без съмнение, ако бих отишъл да уча в гимназията на цистерциенския орден - това са естествено п
ред
положения, които човек може да направи само за изясняване на нещата - аз самопонятно бих станал цистерциенцер.
Не е нужно да се говори за ордена, а за отделните индивидуалности. И днес още с дълбоко задоволство мисля за един такъв свещеник[4] от цистерциенския орден, който преподаваше в горепосочената гимназия немска литература с голямо въодушевление и аз виждам пред себе си ордена с всички негови индивидуалности в онази улица, която във Винер-Нойщадт се нарича алея, където професорите винаги отиваха да се разхождат, преди да започнат занятията - тези свещеници на цистерциен ския орден в цивилни костюми, са извънредно надарени хора. И понеже през онова време в края на училищната година аз се занимавах много повече да чета програмните статии на учителите, отколкото училищните книги през училищната година, с голямо усърдие прочитах онова, което тези цистерциенски учители пишеха като тяхна собствена мъдрост в училищната програма на тази гимназия от Винер-Нойщадт. Накратко казано, цистерциенският орден ми беше близък.
И без съмнение, ако бих отишъл да уча в гимназията на цистерциенския орден - това са естествено предположения, които човек може да направи само за изясняване на нещата - аз самопонятно бих станал цистерциенцер.
Но животът ми продължи във Виена - аз разказах всичко това в моята автобиография. След известно време аз се запознах с кръга на поетесата деле Грацие, където се събираха също много от професорите по богословие от богословския факултет във Виена. С някои от тях се запознах много интимно. Всички те бяха членове на цистерциенския орден. Следователно отново се събрах с цистерциенците.
към текста >>
И виждате ли, ние в някаква форма намираме оп
ред
елени души, които в много земни съществувания са били с
ред
тези отряди, участвали са в тази свръхсетивна школа в 14-то, 15-то столетие; отряди души, които се стремят към течението на Михаил, души, които приемат в техните волеви импулси онова, което можем да наречем воля за връзка с течението на Михаил.
Аз следователно показах, как съвместно действаха платоническото и аристотелското течение. След това аристотелиците отново минаха през вратата на смъртта. И в епохата на Съзнателната душа отначало на Земята все повече и повече се разви материализмът. Но тъкмо във времето, когато материализмът постави своето начало на Земята, в свръхсетивния свят - както казах, трябва да назоваваме нещата с тривиални изразир - в свръхсетивните светове бе основана един вид школа на Михаил, една обширна школа на Михаил, в която бяха обединени духове като Бернардус Силвестрис след неговата смърт, Аланус аб Инсулис, но също така Аристотел и Александър; в която бяха обединени човешки души, които тогава не бяха въплътени на Земята, заедно с духовни същества, които водят своя живот, без да бъдат въплътени на Земята, които обаче са свързани със земни души. В тази свръхсетивна школа беше учител самият Михаил, насочващ поглед в миналото върху онова, което са били великите учения на древните мистерии, правещ един чудесен обзор върху тайните на древните мистерии, но даващ същевременно една мощна перспектива за онова, което трябва да стане.
И виждате ли, ние в някаква форма намираме определени души, които в много земни съществувания са били сред тези отряди, участвали са в тази свръхсетивна школа в 14-то, 15-то столетие; отряди души, които се стремят към течението на Михаил, души, които приемат в техните волеви импулси онова, което можем да наречем воля за връзка с течението на Михаил.
Ние можем да насочим поглед върху тези души. Ние намираме тези души там - понеже през онова време много малко от тях се намираха на Земята, а по-голямата част се намираха в живота между смъртта и едно ново раждане и взеха участие в свръхсетивното събрание на тази свръхсетивна школа. Ние ги намираме там, как слушат лекциите, ученията на Михаил. Ние ги намираме днес отново като въплътени на Земята души, които развиват един честен, вътрешен стремеж към антропософското движение. В кармата на онези, които по един честен, вътрешно честен начин се стремят към антропософското движение, се намират импулсите, които трябва да бъдат проучени също и за кармата в свръхсетивния свят.
към текста >>
И за душите, които в минали земни съществувания са имали голяма духовност, нашата материалистична епоха п
ред
лага мислимо най-големите пречки за да внесат тази духовност в телата, които освен това се покварват и чрез днешните възпитателни мероприятия.
Тази трябва да бъде езотеричната черта, която минава през антропософското движение. Само благодарение на това ще бъде възможно да дадем на антропософското движение неговото действително духовно съдържание. Защото, виждате ли, онова, което ви описах за течението на Михаил, то продължи да действа след това. Но когато индивидуалности се явяват отново на Земята, те са заставени първоначално да използват физическите тела, които са възможни в дадена епоха; те трябва да се вживеят в импулсите на възпитанието, които съществуват в дадена епоха. Всичко това образува едно външно облекло в една материалистична епоха.
И за душите, които в минали земни съществувания са имали голяма духовност, нашата материалистична епоха предлага мислимо най-големите пречки за да внесат тази духовност в телата, които освен това се покварват и чрез днешните възпитателни мероприятия.
Така че не трябва да се чудите, когато казвам: - Честно стремящите се към антропософията души могат да бъдат намерени по посочения начин в минали периоди на земното развитие. И ние не можем да основем едно истинско познание, ако не можем да обгърнем с поглед тази съвместна работа на всичко, което действа и тъче в света. Защото духовното изследване е свързано на свой ред с духовен живот; духовното изследване налага необходимостта духът да бъде търсен също по духовен начин, да бъде търсен по неговите собствени пътища. А във всяка една епоха пътищата на духа са различни. В нашата епоха може да се върви по тези пътища само тогава, когато също е налице здравата почва на едно духовносъобразно познание на външната природа.
към текста >>
Защото духовното изследване е свързано на свой
ред
с духовен живот; духовното изследване налага необходимостта духът да бъде търсен също по духовен начин, да бъде търсен по неговите собствени пътища.
Но когато индивидуалности се явяват отново на Земята, те са заставени първоначално да използват физическите тела, които са възможни в дадена епоха; те трябва да се вживеят в импулсите на възпитанието, които съществуват в дадена епоха. Всичко това образува едно външно облекло в една материалистична епоха. И за душите, които в минали земни съществувания са имали голяма духовност, нашата материалистична епоха предлага мислимо най-големите пречки за да внесат тази духовност в телата, които освен това се покварват и чрез днешните възпитателни мероприятия. Така че не трябва да се чудите, когато казвам: - Честно стремящите се към антропософията души могат да бъдат намерени по посочения начин в минали периоди на земното развитие. И ние не можем да основем едно истинско познание, ако не можем да обгърнем с поглед тази съвместна работа на всичко, което действа и тъче в света.
Защото духовното изследване е свързано на свой ред с духовен живот; духовното изследване налага необходимостта духът да бъде търсен също по духовен начин, да бъде търсен по неговите собствени пътища.
А във всяка една епоха пътищата на духа са различни. В нашата епоха може да се върви по тези пътища само тогава, когато също е налице здравата почва на едно духовносъобразно познание на външната природа. Епохата, която аз описах, в която се разви течението на Михаил, е последвана от една такава епоха, която тук на Земята показва съвършено материалистичен аспект, която развива всичко по материалистичен начин. А в свръхсетивния свят се развива най-интензивното подготвяне на импулсите на Михаил, които в тази наша епоха са били пренесени, така да се каже, от небето на Земята. И нашата епоха не може да се свърже с онова, което е предхождало в последните столетия; ние трябва да познаваме това, но не можем да свържем нещата с него.
към текста >>
И нашата епоха не може да се свърже с онова, което е п
ред
хождало в последните столетия; ние трябва да познаваме това, но не можем да свържем нещата с него.
Защото духовното изследване е свързано на свой ред с духовен живот; духовното изследване налага необходимостта духът да бъде търсен също по духовен начин, да бъде търсен по неговите собствени пътища. А във всяка една епоха пътищата на духа са различни. В нашата епоха може да се върви по тези пътища само тогава, когато също е налице здравата почва на едно духовносъобразно познание на външната природа. Епохата, която аз описах, в която се разви течението на Михаил, е последвана от една такава епоха, която тук на Земята показва съвършено материалистичен аспект, която развива всичко по материалистичен начин. А в свръхсетивния свят се развива най-интензивното подготвяне на импулсите на Михаил, които в тази наша епоха са били пренесени, така да се каже, от небето на Земята.
И нашата епоха не може да се свърже с онова, което е предхождало в последните столетия; ние трябва да познаваме това, но не можем да свържем нещата с него.
Със съзнанието на днешното време ние трябва да се свържем с онова, което е станало в свръхсетивния свят през последните столетия. Обръщайки вниманието върху това, ние докосваме тогава почвата, която трябва да бъде почва на антропософската дейност, на антропософския живот в настоящето. И такива възгледи, каквито са тези, които аз обясних в тези часове, не трябва да бъдат приети само със студения ум и с трезво сърце, те трябва да бъдат приети с целия пълноценен човек, с целия обхват на човешката душевност. Антропософията може да бъде нещо за човечеството само тогава, когато тя се приема с цялата човешка душевност. Това стои на основата на волята на антропософското движение съединено с Антропософското общество от Коледното събрание насам.
към текста >>
52.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
В тази душа на п
ред
ишния Юлиан Апостата прониква един задълбочен душевен живот, един задълбочен духовен живот, от който тя действително се нуждаеше срещу бурите и вътрешните опозиционни настроения, през които мина именно в нейното съществуване като Юлиан Апостата.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 16 септември 1924 г. Днес бих искал да продължа разглеждането, което започнах завчера. Ние стигнахме дотам, където трябваше да прекъснем нишката на развитието, както то действа в духовния живот на настоящето, да прекъснем тази нишка именно с индивидуалността на Юлиан Апостата, съответно с индивидуалността, която е живяла в Юлиан Апостата и за която ви показах, че тя се е преродила в онази личност, за която съществуват само легендарни съобщения, в онази личност, която е тайнствено свързана с легендата за Парцифал като Херцелоида.
В тази душа на предишния Юлиан Апостата прониква един задълбочен душевен живот, един задълбочен духовен живот, от който тя действително се нуждаеше срещу бурите и вътрешните опозиционни настроения, през които мина именно в нейното съществуване като Юлиан Апостата.
Този живот, за който ви говорих, беше, такъв, че надвисна над живота на Юлиан Апостата като миролюбив, топъл облак. И така душата стана вътрешно по-интензивна. Така душата стана също и по-богата на най-разнообразни вътрешни импулси. Но понеже тази душа принадлежеше към онези, които бяха приели още нещо от древните мистерии, които бяха живели в субстанцията на древните мистерии в едно време, в което в известно отношение мистериите излъчваха все още ясна светлина, тази душа беше приела в себе си много от духовността на Космоса. Това беше някак изтласкано на заден план през времето на прераждането като Херцелоида, но след това отново излезе наяве и ние намираме тази индивидуалност отново преродена в 16-то столетие.
към текста >>
Коперниковата п
ред
става за света води накрая до едно напълно механистично-машинно схващане на Вселената в пространството.
Но понеже тази душа принадлежеше към онези, които бяха приели още нещо от древните мистерии, които бяха живели в субстанцията на древните мистерии в едно време, в което в известно отношение мистериите излъчваха все още ясна светлина, тази душа беше приела в себе си много от духовността на Космоса. Това беше някак изтласкано на заден план през времето на прераждането като Херцелоида, но след това отново излезе наяве и ние намираме тази индивидуалност отново преродена в 16-то столетие. И при тази индивидуалност от 16-то столетие ние виждаме, как изгрява християнизирано онова, която тя беше преживяла като Юлиан Апостата. Тази индивидуалност се преражда отново в 16-то столетие като Тихо де Брахе[1] и застава срещу онова, което изниква в западната цивилизация като Коперников възглед. Този Коперников светоглед даде един образ на Вселената, който проследен в неговите последствия, е насочен към това, в мирогледа да прогони духовността от Космоса.
Коперниковата представа за света води накрая до едно напълно механистично-машинно схващане на Вселената в пространството.
И в крайна сметка относно този коперников образ на света един знаменит астроном[2] каза на Наполеон, че не намира никакъв Бог сред тази Вселена; че той е изследвал всичко, но не намира никакъв Бог. Това е именно изгонването на всякаква духовност. Към това не можеше да се присъедини охарактеризираната индивидуалност, която сега се намираше в Тихо де Брахе, тя не можеше да се съгласи с такъв възглед за света. Ето защо ние виждаме, как по отношение на своя светоглед Тихо де Брахе приема онова, което е използваемо в коперниканството, обаче отхвърля абсолютното движение, което трябваше да се припише на Земята в смисъла на коперниковия образ на света. И при Тихо де Брахе ние виждаме всичко това свързано с действителна духовност; духовност, при която, когато обгърнем с поглед неговия живот, можем именно да видим, как старата карма излиза наяве в този живот на Тихо де Брахе, излиза наяве с пълна сила, иска да стане съдържание на съзнанието.
към текста >>
И в крайна сметка относно този коперников образ на света един знаменит астроном[2] каза на Наполеон, че не намира никакъв Бог с
ред
тази Вселена; че той е изследвал всичко, но не намира никакъв Бог.
Това беше някак изтласкано на заден план през времето на прераждането като Херцелоида, но след това отново излезе наяве и ние намираме тази индивидуалност отново преродена в 16-то столетие. И при тази индивидуалност от 16-то столетие ние виждаме, как изгрява християнизирано онова, която тя беше преживяла като Юлиан Апостата. Тази индивидуалност се преражда отново в 16-то столетие като Тихо де Брахе[1] и застава срещу онова, което изниква в западната цивилизация като Коперников възглед. Този Коперников светоглед даде един образ на Вселената, който проследен в неговите последствия, е насочен към това, в мирогледа да прогони духовността от Космоса. Коперниковата представа за света води накрая до едно напълно механистично-машинно схващане на Вселената в пространството.
И в крайна сметка относно този коперников образ на света един знаменит астроном[2] каза на Наполеон, че не намира никакъв Бог сред тази Вселена; че той е изследвал всичко, но не намира никакъв Бог.
Това е именно изгонването на всякаква духовност. Към това не можеше да се присъедини охарактеризираната индивидуалност, която сега се намираше в Тихо де Брахе, тя не можеше да се съгласи с такъв възглед за света. Ето защо ние виждаме, как по отношение на своя светоглед Тихо де Брахе приема онова, което е използваемо в коперниканството, обаче отхвърля абсолютното движение, което трябваше да се припише на Земята в смисъла на коперниковия образ на света. И при Тихо де Брахе ние виждаме всичко това свързано с действителна духовност; духовност, при която, когато обгърнем с поглед неговия живот, можем именно да видим, как старата карма излиза наяве в този живот на Тихо де Брахе, излиза наяве с пълна сила, иска да стане съдържание на съзнанието. Неговите датски родители по всякакъв начин искат да го насочат в юридическата кариера; той е трябвало да изучава правните науки под ръководството на един домашен учител в Лайпциг и само когато този учител спял, той е можел да използва часовете, в които през нощта общувал с боговете.
към текста >>
С много първобитни инструменти, които сам си изработил, той открива важни изчислителни грешки, които са били направени по отношение оп
ред
еляне местата на Сатурн и Юпитер.
Ето защо ние виждаме, как по отношение на своя светоглед Тихо де Брахе приема онова, което е използваемо в коперниканството, обаче отхвърля абсолютното движение, което трябваше да се припише на Земята в смисъла на коперниковия образ на света. И при Тихо де Брахе ние виждаме всичко това свързано с действителна духовност; духовност, при която, когато обгърнем с поглед неговия живот, можем именно да видим, как старата карма излиза наяве в този живот на Тихо де Брахе, излиза наяве с пълна сила, иска да стане съдържание на съзнанието. Неговите датски родители по всякакъв начин искат да го насочат в юридическата кариера; той е трябвало да изучава правните науки под ръководството на един домашен учител в Лайпциг и само когато този учител спял, той е можел да използва часовете, в които през нощта общувал с боговете. И тук се показва нещо от най-висока степен знаменателно - това се съдържа също и в неговата биография. Вие ще видите, че това е от значение за по-късната оценка на индивидуалността Тихо де Брахе - Херцелоида - Юлиан.
С много първобитни инструменти, които сам си изработил, той открива важни изчислителни грешки, които са били направени по отношение определяне местата на Сатурн и Юпитер.
И ние имаме знаменателната сцена в живота на Тихо де Брахе, че като млад човек с първобитни инструменти, с които иначе човек никак не би помислил, че може да направи нещо, той се чувства един ден подтикнат да търси точните места на Сатурн и на Юпитер на небето. Такива неща биват пропити при него от духовност, духовност, която го въвежда в схващането на Вселената така, както трябва всъщност да имаме, когато отново се стремим към модерна посветеност, при което схващане стигаме дотам да говорим за духовни същества, както говорим за физически хора на Земята, защото постоянно можем да ги срещаме, защото между онези човешки индивидуалности, които пребивават тук на Земята, и онези, които са обезплътени и живеят между смъртта и едно ново раждане, съществува само една разлика в битието, една разлика в качеството на битието. Това разпалва в Тихо де Брахе една извънредно важна способност за вникване във взаимовръзките, които се виждат, когато тук на Земята човек не счита, че всичко е причинено от земни импулси и изчислява това горе в звездите по математически начин, когато той прозира проникващите едни в други действия на звездните импулси и на човешките исторически импулси. Чрез онази инстинктивна заложба в душата, която той си беше донесъл от живота като Юлиан Отстъпника, която тогава не беше проникната от рационализъм или интелектуализъм, а беше интуитивна, имагинативна - такъв беше вътрешният живот на Юлиан Отстъпника, - чрез всичко това той успя да направи нещо събуждащо голямо удивление. Той не можеше да направи голямо впечатление на своите съвременници чрез своите отклоняващи се от Коперник астрономически възгледи и с това, което иначе постигна в науката за звездите.
към текста >>
Това разпалва в Тихо де Брахе една извън
ред
но важна способност за вникване във взаимовръзките, които се виждат, когато тук на Земята човек не счита, че всичко е причинено от земни импулси и изчислява това горе в звездите по математически начин, когато той прозира проникващите едни в други действия на звездните импулси и на човешките исторически импулси.
И тук се показва нещо от най-висока степен знаменателно - това се съдържа също и в неговата биография. Вие ще видите, че това е от значение за по-късната оценка на индивидуалността Тихо де Брахе - Херцелоида - Юлиан. С много първобитни инструменти, които сам си изработил, той открива важни изчислителни грешки, които са били направени по отношение определяне местата на Сатурн и Юпитер. И ние имаме знаменателната сцена в живота на Тихо де Брахе, че като млад човек с първобитни инструменти, с които иначе човек никак не би помислил, че може да направи нещо, той се чувства един ден подтикнат да търси точните места на Сатурн и на Юпитер на небето. Такива неща биват пропити при него от духовност, духовност, която го въвежда в схващането на Вселената така, както трябва всъщност да имаме, когато отново се стремим към модерна посветеност, при което схващане стигаме дотам да говорим за духовни същества, както говорим за физически хора на Земята, защото постоянно можем да ги срещаме, защото между онези човешки индивидуалности, които пребивават тук на Земята, и онези, които са обезплътени и живеят между смъртта и едно ново раждане, съществува само една разлика в битието, една разлика в качеството на битието.
Това разпалва в Тихо де Брахе една извънредно важна способност за вникване във взаимовръзките, които се виждат, когато тук на Земята човек не счита, че всичко е причинено от земни импулси и изчислява това горе в звездите по математически начин, когато той прозира проникващите едни в други действия на звездните импулси и на човешките исторически импулси.
Чрез онази инстинктивна заложба в душата, която той си беше донесъл от живота като Юлиан Отстъпника, която тогава не беше проникната от рационализъм или интелектуализъм, а беше интуитивна, имагинативна - такъв беше вътрешният живот на Юлиан Отстъпника, - чрез всичко това той успя да направи нещо събуждащо голямо удивление. Той не можеше да направи голямо впечатление на своите съвременници чрез своите отклоняващи се от Коперник астрономически възгледи и с това, което иначе постигна в науката за звездите. Тихо де Брахе извърши наблюдението на безброй звезди и нарисува една карта на тези звезди, която единствено направи след това възможно, Кеплер да стигне до своите величествени резултати. Защото Кеплер стигна до своите така наречени Кеплерови закони въз основа на звездната карта на Тихо де Брахе. Всичко това обаче не би направило върху неговите съвременници голямото впечатление, което направи един не особено важен, но очебиен факт: Той предсказа именно смъртта на султан Сюлейман, като посочи точно часа и деня, когато тя щеше да настъпи.
към текста >>
Всичко това обаче не би направило върху неговите съвременници голямото впечатление, което направи един не особено важен, но очебиен факт: Той п
ред
сказа именно смъртта на султан Сюлейман, като посочи точно часа и деня, когато тя щеше да настъпи.
Това разпалва в Тихо де Брахе една извънредно важна способност за вникване във взаимовръзките, които се виждат, когато тук на Земята човек не счита, че всичко е причинено от земни импулси и изчислява това горе в звездите по математически начин, когато той прозира проникващите едни в други действия на звездните импулси и на човешките исторически импулси. Чрез онази инстинктивна заложба в душата, която той си беше донесъл от живота като Юлиан Отстъпника, която тогава не беше проникната от рационализъм или интелектуализъм, а беше интуитивна, имагинативна - такъв беше вътрешният живот на Юлиан Отстъпника, - чрез всичко това той успя да направи нещо събуждащо голямо удивление. Той не можеше да направи голямо впечатление на своите съвременници чрез своите отклоняващи се от Коперник астрономически възгледи и с това, което иначе постигна в науката за звездите. Тихо де Брахе извърши наблюдението на безброй звезди и нарисува една карта на тези звезди, която единствено направи след това възможно, Кеплер да стигне до своите величествени резултати. Защото Кеплер стигна до своите така наречени Кеплерови закони въз основа на звездната карта на Тихо де Брахе.
Всичко това обаче не би направило върху неговите съвременници голямото впечатление, което направи един не особено важен, но очебиен факт: Той предсказа именно смъртта на султан Сюлейман, като посочи точно часа и деня, когато тя щеше да настъпи.
И неговото предсказание се сбъдна с голяма точност. Ние действително виждаме, как в едно по-ново време в Тихо де Брахе действат древни възгледи, които той беше възприел като Юлиан Отстъпника, свързани с една духовна интелектуалност. Ние виждаме, как всичко това действа в Тихо де Брахе в едно по-ново време. И душата на Тихо де Брахе принадлежи към най-интересните души, когато в 17-и век той мина през вратата на смъртта и тя бе пренесена в духовния свят. В теченията, които аз описах като течения на Михаил, всъщност непрестанно се намира Тихо де Брахе - Юлиан Отстъпникът - Херцелоида; той постоянно се намира в някоя от свръхсетивните функции.
към текста >>
И неговото п
ред
сказание се сбъдна с голяма точност.
Чрез онази инстинктивна заложба в душата, която той си беше донесъл от живота като Юлиан Отстъпника, която тогава не беше проникната от рационализъм или интелектуализъм, а беше интуитивна, имагинативна - такъв беше вътрешният живот на Юлиан Отстъпника, - чрез всичко това той успя да направи нещо събуждащо голямо удивление. Той не можеше да направи голямо впечатление на своите съвременници чрез своите отклоняващи се от Коперник астрономически възгледи и с това, което иначе постигна в науката за звездите. Тихо де Брахе извърши наблюдението на безброй звезди и нарисува една карта на тези звезди, която единствено направи след това възможно, Кеплер да стигне до своите величествени резултати. Защото Кеплер стигна до своите така наречени Кеплерови закони въз основа на звездната карта на Тихо де Брахе. Всичко това обаче не би направило върху неговите съвременници голямото впечатление, което направи един не особено важен, но очебиен факт: Той предсказа именно смъртта на султан Сюлейман, като посочи точно часа и деня, когато тя щеше да настъпи.
И неговото предсказание се сбъдна с голяма точност.
Ние действително виждаме, как в едно по-ново време в Тихо де Брахе действат древни възгледи, които той беше възприел като Юлиан Отстъпника, свързани с една духовна интелектуалност. Ние виждаме, как всичко това действа в Тихо де Брахе в едно по-ново време. И душата на Тихо де Брахе принадлежи към най-интересните души, когато в 17-и век той мина през вратата на смъртта и тя бе пренесена в духовния свят. В теченията, които аз описах като течения на Михаил, всъщност непрестанно се намира Тихо де Брахе - Юлиан Отстъпникът - Херцелоида; той постоянно се намира в някоя от свръхсетивните функции. Ето защо ние отново го намираме при важни събития в духовния свят, които са свързани с това течение на Михаил, в края на 18-то и в началото на 19-то столетие.
към текста >>
И долу се извършват подобни дейности, които са извън
ред
но важни, иначе материализмът на 19-то столетие би се разразил в много по-унищожителна, по-опустошителна форма.
Аз и тук обърнах вниманието ви върху това, как Бейко от Верулам, лорд Бейкън, е прероденият Харун ал Рашид. И забележително е това, че във връзка с възгледите на лорд Бейкън, които имаха едно толкова силно, меродавно влияние върху цялото следващо духовно развитие именно в по-фините духовни стремежи, в лорд Бейкън, се случи нещо, което бихме искали да наречем едно болестно избликване на древна духовност, която той постоянно е имал като Харун ал Рашид. И така ние виждаме, че от импулса на този лорд Бейкън произхожда цял един свят от демонически същества. Светът се изпълва с тези демонически същества, изпълва се свръхсетивно и сетивно - естествено, сетивно невидими, - искам да кажа, сетивният свят бе изпълнен с демонически същества. На индивидуалността на Александър се падна именно задачата, да води главно борбата срещу тези демонични идоли на лорд Бейкън, на Бейко от Верулам.
И долу се извършват подобни дейности, които са извънредно важни, иначе материализмът на 19-то столетие би се разразил в много по-унищожителна, по-опустошителна форма.
Подобни дейности, които станаха във връзка с духовния и с физическия свят, се паднаха тогава на течението на Михаил, докато в края на 18-то и началото на 19-то столетие в свръхсетивните области стана това, което аз вече веднъж нарекох възникването на един важен свръхсетивен култ. Тогава в свръхсетивния свят бе устроен един култ, който протичаше в действителни имагинации от духовно естество. Така че можем да кажем: В края на 18-то и началото на 19-то столетие на непосредствената граница на физическия сетивен свят, много близко до този физически-сетивен свят - естествено това трябва да се разбира качествено, - витаеше, носеше се едно свръхсетивно събитие, един свръхсетивен процес, който представлява свръхсетивни култови действия, мощно развитие на образи на духовния живот, на мировите същества, на съществата на йерархиите, във връзка с великите етерни действия на Космоса и с човешките действия на Земята. Интересно е, че в един особено благоприятен момент на тази свръхсетивна култова дейност, бих искал да кажа, в духа на Гьоте се вля един миниатюрен образ. И този миниатюрен образ, този метаморфозиран, изменен образ, Гьоте описа в своята «Приказка за зелената змия и за прекрасната Лилия».
към текста >>
Така че можем да кажем: В края на 18-то и началото на 19-то столетие на непос
ред
ствената граница на физическия сетивен свят, много близко до този физически-сетивен свят - естествено това трябва да се разбира качествено, - витаеше, носеше се едно свръхсетивно събитие, един свръхсетивен процес, който п
ред
ставлява свръхсетивни култови действия, мощно развитие на образи на духовния живот, на мировите същества, на съществата на йерархиите, във връзка с великите етерни действия на Космоса и с човешките действия на Земята.
Светът се изпълва с тези демонически същества, изпълва се свръхсетивно и сетивно - естествено, сетивно невидими, - искам да кажа, сетивният свят бе изпълнен с демонически същества. На индивидуалността на Александър се падна именно задачата, да води главно борбата срещу тези демонични идоли на лорд Бейкън, на Бейко от Верулам. И долу се извършват подобни дейности, които са извънредно важни, иначе материализмът на 19-то столетие би се разразил в много по-унищожителна, по-опустошителна форма. Подобни дейности, които станаха във връзка с духовния и с физическия свят, се паднаха тогава на течението на Михаил, докато в края на 18-то и началото на 19-то столетие в свръхсетивните области стана това, което аз вече веднъж нарекох възникването на един важен свръхсетивен култ. Тогава в свръхсетивния свят бе устроен един култ, който протичаше в действителни имагинации от духовно естество.
Така че можем да кажем: В края на 18-то и началото на 19-то столетие на непосредствената граница на физическия сетивен свят, много близко до този физически-сетивен свят - естествено това трябва да се разбира качествено, - витаеше, носеше се едно свръхсетивно събитие, един свръхсетивен процес, който представлява свръхсетивни култови действия, мощно развитие на образи на духовния живот, на мировите същества, на съществата на йерархиите, във връзка с великите етерни действия на Космоса и с човешките действия на Земята.
Интересно е, че в един особено благоприятен момент на тази свръхсетивна култова дейност, бих искал да кажа, в духа на Гьоте се вля един миниатюрен образ. И този миниатюрен образ, този метаморфозиран, изменен образ, Гьоте описа в своята «Приказка за зелената змия и за прекрасната Лилия». Това е един случай, където леко нещо се показва навън. Виждате ли, това беше един свръхсетивен култ, в който участваха предимно онези, които бяха взели участие в течението на Михаил при всички откровения, при всички свръхсетивни и сетивни откровения, за които аз говорих. Навсякъде индивидуалността, която накрая се беше въплътила в Тихо де Брахе, играе извънредно голяма роля.
към текста >>
Виждате ли, това беше един свръхсетивен култ, в който участваха п
ред
имно онези, които бяха взели участие в течението на Михаил при всички откровения, при всички свръхсетивни и сетивни откровения, за които аз говорих.
Тогава в свръхсетивния свят бе устроен един култ, който протичаше в действителни имагинации от духовно естество. Така че можем да кажем: В края на 18-то и началото на 19-то столетие на непосредствената граница на физическия сетивен свят, много близко до този физически-сетивен свят - естествено това трябва да се разбира качествено, - витаеше, носеше се едно свръхсетивно събитие, един свръхсетивен процес, който представлява свръхсетивни култови действия, мощно развитие на образи на духовния живот, на мировите същества, на съществата на йерархиите, във връзка с великите етерни действия на Космоса и с човешките действия на Земята. Интересно е, че в един особено благоприятен момент на тази свръхсетивна култова дейност, бих искал да кажа, в духа на Гьоте се вля един миниатюрен образ. И този миниатюрен образ, този метаморфозиран, изменен образ, Гьоте описа в своята «Приказка за зелената змия и за прекрасната Лилия». Това е един случай, където леко нещо се показва навън.
Виждате ли, това беше един свръхсетивен култ, в който участваха предимно онези, които бяха взели участие в течението на Михаил при всички откровения, при всички свръхсетивни и сетивни откровения, за които аз говорих.
Навсякъде индивидуалността, която накрая се беше въплътила в Тихо де Брахе, играе извънредно голяма роля. Навсякъде той се стреми да запази великите, трайните импулси на това, което се нарича езичество, древна същност на мистериите, именно за по-доброто разбиране на християнството. Той беше влязъл в християнството, през времето когато живееше като душа на Херцелоида. Сега той се стремеше да внесе в представите на християнството всичко онова, което имаше като посвещение на Юлиан Апостата. Това се яви особено важно за онези души, за които говорих тук.
към текста >>
Навсякъде индивидуалността, която накрая се беше въплътила в Тихо де Брахе, играе извън
ред
но голяма роля.
Така че можем да кажем: В края на 18-то и началото на 19-то столетие на непосредствената граница на физическия сетивен свят, много близко до този физически-сетивен свят - естествено това трябва да се разбира качествено, - витаеше, носеше се едно свръхсетивно събитие, един свръхсетивен процес, който представлява свръхсетивни култови действия, мощно развитие на образи на духовния живот, на мировите същества, на съществата на йерархиите, във връзка с великите етерни действия на Космоса и с човешките действия на Земята. Интересно е, че в един особено благоприятен момент на тази свръхсетивна култова дейност, бих искал да кажа, в духа на Гьоте се вля един миниатюрен образ. И този миниатюрен образ, този метаморфозиран, изменен образ, Гьоте описа в своята «Приказка за зелената змия и за прекрасната Лилия». Това е един случай, където леко нещо се показва навън. Виждате ли, това беше един свръхсетивен култ, в който участваха предимно онези, които бяха взели участие в течението на Михаил при всички откровения, при всички свръхсетивни и сетивни откровения, за които аз говорих.
Навсякъде индивидуалността, която накрая се беше въплътила в Тихо де Брахе, играе извънредно голяма роля.
Навсякъде той се стреми да запази великите, трайните импулси на това, което се нарича езичество, древна същност на мистериите, именно за по-доброто разбиране на християнството. Той беше влязъл в християнството, през времето когато живееше като душа на Херцелоида. Сега той се стремеше да внесе в представите на християнството всичко онова, което имаше като посвещение на Юлиан Апостата. Това се яви особено важно за онези души, за които говорих тук. С всички тези течения са свързани множество души, които сега се намират в антропософското движение, които честно се стремят към това движение.
към текста >>
Сега той се стремеше да внесе в п
ред
ставите на християнството всичко онова, което имаше като посвещение на Юлиан Апостата.
Това е един случай, където леко нещо се показва навън. Виждате ли, това беше един свръхсетивен култ, в който участваха предимно онези, които бяха взели участие в течението на Михаил при всички откровения, при всички свръхсетивни и сетивни откровения, за които аз говорих. Навсякъде индивидуалността, която накрая се беше въплътила в Тихо де Брахе, играе извънредно голяма роля. Навсякъде той се стреми да запази великите, трайните импулси на това, което се нарича езичество, древна същност на мистериите, именно за по-доброто разбиране на християнството. Той беше влязъл в християнството, през времето когато живееше като душа на Херцелоида.
Сега той се стремеше да внесе в представите на християнството всичко онова, което имаше като посвещение на Юлиан Апостата.
Това се яви особено важно за онези души, за които говорих тук. С всички тези течения са свързани множество души, които сега се намират в антропософското движение, които честно се стремят към това движение. Те се чувстват привлечени от течението на Михаил именно чрез вътрешната природа и същност на това течение на Михаил. И Тихо де Брахе имаше важно влияние върху това, в края на 19-то столетие или в началото на 20-то столетия, но предимно в края на 19-то столетие тези души да слязат на Земята подготвени, за да виждат или чувстват Христос не само така, както го чувстват различните вероизповедания, а отново в цялата негова величествена мирова сила като космически Христос. За целта те бяха подготвени, също и свръхсетивно между смъртта и едно ново раждане, чрез такива влияния, каквито бяха тези на Тихо де Брахе, на душата, която накрая беше въплътена в Тихо де Брахе.
към текста >>
И Тихо де Брахе имаше важно влияние върху това, в края на 19-то столетие или в началото на 20-то столетия, но п
ред
имно в края на 19-то столетие тези души да слязат на Земята подготвени, за да виждат или чувстват Христос не само така, както го чувстват различните вероизповедания, а отново в цялата негова величествена мирова сила като космически Христос.
Той беше влязъл в християнството, през времето когато живееше като душа на Херцелоида. Сега той се стремеше да внесе в представите на християнството всичко онова, което имаше като посвещение на Юлиан Апостата. Това се яви особено важно за онези души, за които говорих тук. С всички тези течения са свързани множество души, които сега се намират в антропософското движение, които честно се стремят към това движение. Те се чувстват привлечени от течението на Михаил именно чрез вътрешната природа и същност на това течение на Михаил.
И Тихо де Брахе имаше важно влияние върху това, в края на 19-то столетие или в началото на 20-то столетия, но предимно в края на 19-то столетие тези души да слязат на Земята подготвени, за да виждат или чувстват Христос не само така, както го чувстват различните вероизповедания, а отново в цялата негова величествена мирова сила като космически Христос.
За целта те бяха подготвени, също и свръхсетивно между смъртта и едно ново раждане, чрез такива влияния, каквито бяха тези на Тихо де Брахе, на душата, която накрая беше въплътена в Тихо де Брахе. Така тази индивидуалност всъщност постоянно играе една извънредно важна роля именно сред течението на Михаил. Виждате ли, погледите бяха постоянно насочени към идващото господство на Михаил - както в старата школа в 15-то и 16-то столетие, така и по-късно при изпълнението на свръхсетивния култ, който от свръхсетивния свят трябваше да въведе настъпващото по-късно ново господство на Михаил на Земята. Но, както вече казах това, голям брой платонически надарени души, които бяха действали в Шартр, останаха в духовния свят след тяхната дейност в Шартр. Днес аз накарах да окачат други картини от сбирката картини за Шартр, накарах да бъдат окачени тук образи на пророци, но също и картини на чудесната архитектура от Шартр.
към текста >>
Така тази индивидуалност всъщност постоянно играе една извън
ред
но важна роля именно с
ред
течението на Михаил.
Това се яви особено важно за онези души, за които говорих тук. С всички тези течения са свързани множество души, които сега се намират в антропософското движение, които честно се стремят към това движение. Те се чувстват привлечени от течението на Михаил именно чрез вътрешната природа и същност на това течение на Михаил. И Тихо де Брахе имаше важно влияние върху това, в края на 19-то столетие или в началото на 20-то столетия, но предимно в края на 19-то столетие тези души да слязат на Земята подготвени, за да виждат или чувстват Христос не само така, както го чувстват различните вероизповедания, а отново в цялата негова величествена мирова сила като космически Христос. За целта те бяха подготвени, също и свръхсетивно между смъртта и едно ново раждане, чрез такива влияния, каквито бяха тези на Тихо де Брахе, на душата, която накрая беше въплътена в Тихо де Брахе.
Така тази индивидуалност всъщност постоянно играе една извънредно важна роля именно сред течението на Михаил.
Виждате ли, погледите бяха постоянно насочени към идващото господство на Михаил - както в старата школа в 15-то и 16-то столетие, така и по-късно при изпълнението на свръхсетивния култ, който от свръхсетивния свят трябваше да въведе настъпващото по-късно ново господство на Михаил на Земята. Но, както вече казах това, голям брой платонически надарени души, които бяха действали в Шартр, останаха в духовния свят след тяхната дейност в Шартр. Днес аз накарах да окачат други картини от сбирката картини за Шартр, накарах да бъдат окачени тук образи на пророци, но също и картини на чудесната архитектура от Шартр. Индивидуалностите на учители от Шартр, които бяха устроени именно платонически, останаха в духовния свят. Долу слязоха повече аристотелците, които в голям брой се намираха например в ордена на доминиканците, но след определено време се обединиха с платониците и действаха съвместно именно от свръхсетивния свят и по свръхсетивен начин.
към текста >>
Долу слязоха повече аристотелците, които в голям брой се намираха например в ордена на доминиканците, но след оп
ред
елено време се обединиха с платониците и действаха съвместно именно от свръхсетивния свят и по свръхсетивен начин.
Така тази индивидуалност всъщност постоянно играе една извънредно важна роля именно сред течението на Михаил. Виждате ли, погледите бяха постоянно насочени към идващото господство на Михаил - както в старата школа в 15-то и 16-то столетие, така и по-късно при изпълнението на свръхсетивния култ, който от свръхсетивния свят трябваше да въведе настъпващото по-късно ново господство на Михаил на Земята. Но, както вече казах това, голям брой платонически надарени души, които бяха действали в Шартр, останаха в духовния свят след тяхната дейност в Шартр. Днес аз накарах да окачат други картини от сбирката картини за Шартр, накарах да бъдат окачени тук образи на пророци, но също и картини на чудесната архитектура от Шартр. Индивидуалностите на учители от Шартр, които бяха устроени именно платонически, останаха в духовния свят.
Долу слязоха повече аристотелците, които в голям брой се намираха например в ордена на доминиканците, но след определено време се обединиха с платониците и действаха съвместно именно от свръхсетивния свят и по свръхсетивен начин.
Така че ние можем да кажем: - Всъщност платонически устроените души постоянно са оставали в духовния свят, не са слизали на Земята и днес още най-важните личности от тях не са се превъплътили на Земята, а чакат до края на това столетие. - Напротив мнозина, които се чувстваха привлечени от това, което аз описах като дела на Михаил в свръхсетивния свят, които по един честен начин се чувстваха привлечени към едно такова духовно движение, те се вляха именно в течението на антропософското движение. И можем вече да кажем: - Онова, което живее в антропософията, е подбудено първо от школата на Михаил в 15-то, 16-то столетие и от онзи култ, който беше извършен в свръхсетивния свят в края на 18-то и началото на 19-то столетие. Също поради тази причина, когато във връзка с този свръхсетивен култ се родиха моите мистерийни драми, първата драма, въпреки че тя много се различава от Гьотевата «Приказка за зелената змия и за прекрасната Лилия», все пак явно показва подобни черти. Тези неща, които претендират да съдържат действителните импулси от духовно естество, не могат да бъдат изсмукани от пръстите, а са виждани и изследвани в съзвучие, в хармония с духовния свят.
към текста >>
Присъщо на вътрешната езотеричност на това течение на Михаил е, че по един напълно оп
ред
елен начин п
ред
варително е набелязано първо за това столетие, онова, което ще стане.
Напротив мнозина, които се чувстваха привлечени от това, което аз описах като дела на Михаил в свръхсетивния свят, които по един честен начин се чувстваха привлечени към едно такова духовно движение, те се вляха именно в течението на антропософското движение. И можем вече да кажем: - Онова, което живее в антропософията, е подбудено първо от школата на Михаил в 15-то, 16-то столетие и от онзи култ, който беше извършен в свръхсетивния свят в края на 18-то и началото на 19-то столетие. Също поради тази причина, когато във връзка с този свръхсетивен култ се родиха моите мистерийни драми, първата драма, въпреки че тя много се различава от Гьотевата «Приказка за зелената змия и за прекрасната Лилия», все пак явно показва подобни черти. Тези неща, които претендират да съдържат действителните импулси от духовно естество, не могат да бъдат изсмукани от пръстите, а са виждани и изследвани в съзвучие, в хармония с духовния свят. Така ние стоим днес тук с антропософското движение, което се вля в настъпилото междувременно господство на Михаил, призвани да разберем именно същността на това господство на Михаил, призвани за това, именно в смисъла на действието на Михаил през столетията и хилядолетията, сега когато той отново пое в ръцете си ръководството на земното човечество, призвани да действаме в тази насока.
Присъщо на вътрешната езотеричност на това течение на Михаил е, че по един напълно определен начин предварително е набелязано първо за това столетие, онова, което ще стане.
Но виждате ли, мои мили приятели, за антропософията, когато я вземем в нейното днешно съдържание и я проследим в миналото, ние намираме малко земна подготовка. Върнете се малко назад от това, което днес се явява като антропософия, и потърсете безпристрастно, с разбиране неразмътено от всевъзможни филологически извъртания, потърсете някъде изворите на тази антропософия в течение на 19-то столетие: Вие не ще ги намерите. Вие ще намерите само отделни следи от духовно схващане, които след това можаха да намерят употреба в цялото устройство на антропософията като семена, като зародиши, но като зародиши, намиращи употреба по твърде пестелив начин. Но една истинска подготовка сред земния живот не съществува. В замяна на това толкова по-силна е подготовката в свръхсетивния свят.
към текста >>
Но една истинска подготовка с
ред
земния живот не съществува.
Така ние стоим днес тук с антропософското движение, което се вля в настъпилото междувременно господство на Михаил, призвани да разберем именно същността на това господство на Михаил, призвани за това, именно в смисъла на действието на Михаил през столетията и хилядолетията, сега когато той отново пое в ръцете си ръководството на земното човечество, призвани да действаме в тази насока. Присъщо на вътрешната езотеричност на това течение на Михаил е, че по един напълно определен начин предварително е набелязано първо за това столетие, онова, което ще стане. Но виждате ли, мои мили приятели, за антропософията, когато я вземем в нейното днешно съдържание и я проследим в миналото, ние намираме малко земна подготовка. Върнете се малко назад от това, което днес се явява като антропософия, и потърсете безпристрастно, с разбиране неразмътено от всевъзможни филологически извъртания, потърсете някъде изворите на тази антропософия в течение на 19-то столетие: Вие не ще ги намерите. Вие ще намерите само отделни следи от духовно схващане, които след това можаха да намерят употреба в цялото устройство на антропософията като семена, като зародиши, но като зародиши, намиращи употреба по твърде пестелив начин.
Но една истинска подготовка сред земния живот не съществува.
В замяна на това толкова по-силна е подготовката в свръхсетивния свят. И в заключение, доколко дейността на Гьоте също и след неговата смърт - макар в моите книги това да изглежда другояче, - е съдействала за изграждането на антропософията, това вие всички знаете. Най-важното по отношение на тези неща, непосредствено най-важното се е разиграло вече в свръхсетивния свят. Но когато така живо проследим в миналото духовния живот на 19-то столетие до Гьоте, Хердер, даже ако искате до Лесинг, тогава онова, което е действало в отделни духове в края на 18-то столетие, в първата половина на 19-то столетие, ни се явява все пак поне много силно духовно повлияно, макар то да се яви в силни абстракции например при Хегел или в абстрактно образна форма при Шелинг. Защото аз вярвам, че от начина, по който говоря в моята книга «Загадки на философията» за Шелинг, за Хегел, може да се разбере, че в духовно-душевното естество на това развитие на светогледа исках все пак да насоча вниманието върху нещо, което може да се влее в антропософията.
към текста >>
Най-важното по отношение на тези неща, непос
ред
ствено най-важното се е разиграло вече в свръхсетивния свят.
Върнете се малко назад от това, което днес се явява като антропософия, и потърсете безпристрастно, с разбиране неразмътено от всевъзможни филологически извъртания, потърсете някъде изворите на тази антропософия в течение на 19-то столетие: Вие не ще ги намерите. Вие ще намерите само отделни следи от духовно схващане, които след това можаха да намерят употреба в цялото устройство на антропософията като семена, като зародиши, но като зародиши, намиращи употреба по твърде пестелив начин. Но една истинска подготовка сред земния живот не съществува. В замяна на това толкова по-силна е подготовката в свръхсетивния свят. И в заключение, доколко дейността на Гьоте също и след неговата смърт - макар в моите книги това да изглежда другояче, - е съдействала за изграждането на антропософията, това вие всички знаете.
Най-важното по отношение на тези неща, непосредствено най-важното се е разиграло вече в свръхсетивния свят.
Но когато така живо проследим в миналото духовния живот на 19-то столетие до Гьоте, Хердер, даже ако искате до Лесинг, тогава онова, което е действало в отделни духове в края на 18-то столетие, в първата половина на 19-то столетие, ни се явява все пак поне много силно духовно повлияно, макар то да се яви в силни абстракции например при Хегел или в абстрактно образна форма при Шелинг. Защото аз вярвам, че от начина, по който говоря в моята книга «Загадки на философията» за Шелинг, за Хегел, може да се разбере, че в духовно-душевното естество на това развитие на светогледа исках все пак да насоча вниманието върху нещо, което може да се влее в антропософията. В моята книга «Загадки на философията» аз се опитах да обхвана също и със сърцето тези абстракции, които се явяват там. Бих искал да обърна вниманието особено върху главата за Хегел, а също и върху някои неща, които са казани в тази книга относно Шелинг. Но ние трябва да отидем по-надълбоко.
към текста >>
Йохан Готлиб Фихте е една от малкото личности в мировата история, може би въобще единствен в известно отношение, една личност, която съединяваше най-силните абстрактни понятия с ентусиазма и енергията на волята, така че именно в негово лице имаме едно много интересно явление: Нисичкият, набит Фихте, малко изостанал в своя растеж поради лишенията понесени в младостта, който вървеше по улиците с извън
ред
но твърди стъпки, целият воля, воля, която се изявява при излагането на най-абстрактните понятия, но с тези най-абстрактни понятия въпреки това постига нещо като онези «Обръщения към германската нация»[3], с които по един чудесен начин е въодушевил безброй германци.
Тогава ще открием знаменателни явления, които се явяват в духовния живот на първата половина на 19-то столетие и които след това, първоначално само потънаха в онова, което беше духовен живот, материалистичен живот на втората половина на 19-то столетие. И въпреки всичко, в това макар и в абстрактни понятия, има нещо напълно духовно, има духовен живот и творчество. Особено интересен и колкото повече се задълбочаваме в неговите произведения, все по-интересен става философът Шелинг. Бих искал да кажа, че той започва почти както Фихте с пропити от волята, рязко очертани, чисти идеи. Така се изявяваше Фихте.
Йохан Готлиб Фихте е една от малкото личности в мировата история, може би въобще единствен в известно отношение, една личност, която съединяваше най-силните абстрактни понятия с ентусиазма и енергията на волята, така че именно в негово лице имаме едно много интересно явление: Нисичкият, набит Фихте, малко изостанал в своя растеж поради лишенията понесени в младостта, който вървеше по улиците с извънредно твърди стъпки, целият воля, воля, която се изявява при излагането на най-абстрактните понятия, но с тези най-абстрактни понятия въпреки това постига нещо като онези «Обръщения към германската нация»[3], с които по един чудесен начин е въодушевил безброй германци.
Шелинг се явява почти както Фихте, не с такава сила, но с такъв род мислене. Но ние скоро виждаме, че духът на Шелинг са разширява. Също както Фихте той говори за «аз» и «не-аз»; за всякакви подобни абстрактности говори и Шелинг в своята младост, като с това въодушевява хората в Йена. Това обаче скоро го изоставя, духът му се разширява и ние виждаме в него да проникват такива представи, които макар и да са изградени от фантазия, все пак са насочени към имагинации. Това върви известно време по-нататък, след това той се задълбочава в такива духове като Яков Бьоме, описва нещо, което по целия негов тон и стил е различно от неговата предишна дейност - основата на човешката свобода, един вид възкресение на идеите на Яков Бьоме.
към текста >>
Това обаче скоро го изоставя, духът му се разширява и ние виждаме в него да проникват такива п
ред
стави, които макар и да са изградени от фантазия, все пак са насочени към имагинации.
Така се изявяваше Фихте. Йохан Готлиб Фихте е една от малкото личности в мировата история, може би въобще единствен в известно отношение, една личност, която съединяваше най-силните абстрактни понятия с ентусиазма и енергията на волята, така че именно в негово лице имаме едно много интересно явление: Нисичкият, набит Фихте, малко изостанал в своя растеж поради лишенията понесени в младостта, който вървеше по улиците с извънредно твърди стъпки, целият воля, воля, която се изявява при излагането на най-абстрактните понятия, но с тези най-абстрактни понятия въпреки това постига нещо като онези «Обръщения към германската нация»[3], с които по един чудесен начин е въодушевил безброй германци. Шелинг се явява почти както Фихте, не с такава сила, но с такъв род мислене. Но ние скоро виждаме, че духът на Шелинг са разширява. Също както Фихте той говори за «аз» и «не-аз»; за всякакви подобни абстрактности говори и Шелинг в своята младост, като с това въодушевява хората в Йена.
Това обаче скоро го изоставя, духът му се разширява и ние виждаме в него да проникват такива представи, които макар и да са изградени от фантазия, все пак са насочени към имагинации.
Това върви известно време по-нататък, след това той се задълбочава в такива духове като Яков Бьоме, описва нещо, което по целия негов тон и стил е различно от неговата предишна дейност - основата на човешката свобода, един вид възкресение на идеите на Яков Бьоме. Ние виждаме след това, как в Шелинг почти оживява платонизмът. Той съчинява един разговор върху светогледа - «Бруно», който действително напомня диалозите на Платон и който е много убедителен. Интересно е също едно друго малко съчинение «Клара», в което свръхсетивният свят играе голяма роля. След това Шелинг продължително време изпада в мълчание.
към текста >>
Това върви известно време по-нататък, след това той се задълбочава в такива духове като Яков Бьоме, описва нещо, което по целия негов тон и стил е различно от неговата п
ред
ишна дейност - основата на човешката свобода, един вид възкресение на идеите на Яков Бьоме.
Йохан Готлиб Фихте е една от малкото личности в мировата история, може би въобще единствен в известно отношение, една личност, която съединяваше най-силните абстрактни понятия с ентусиазма и енергията на волята, така че именно в негово лице имаме едно много интересно явление: Нисичкият, набит Фихте, малко изостанал в своя растеж поради лишенията понесени в младостта, който вървеше по улиците с извънредно твърди стъпки, целият воля, воля, която се изявява при излагането на най-абстрактните понятия, но с тези най-абстрактни понятия въпреки това постига нещо като онези «Обръщения към германската нация»[3], с които по един чудесен начин е въодушевил безброй германци. Шелинг се явява почти както Фихте, не с такава сила, но с такъв род мислене. Но ние скоро виждаме, че духът на Шелинг са разширява. Също както Фихте той говори за «аз» и «не-аз»; за всякакви подобни абстрактности говори и Шелинг в своята младост, като с това въодушевява хората в Йена. Това обаче скоро го изоставя, духът му се разширява и ние виждаме в него да проникват такива представи, които макар и да са изградени от фантазия, все пак са насочени към имагинации.
Това върви известно време по-нататък, след това той се задълбочава в такива духове като Яков Бьоме, описва нещо, което по целия негов тон и стил е различно от неговата предишна дейност - основата на човешката свобода, един вид възкресение на идеите на Яков Бьоме.
Ние виждаме след това, как в Шелинг почти оживява платонизмът. Той съчинява един разговор върху светогледа - «Бруно», който действително напомня диалозите на Платон и който е много убедителен. Интересно е също едно друго малко съчинение «Клара», в което свръхсетивният свят играе голяма роля. След това Шелинг продължително време изпада в мълчание. Неговите съвременници философи го считат за един жив мъртвец, бих искал да кажа, за един живо-мъртъв.
към текста >>
След това той публикува извън
ред
но важното съчинение «Самотракските мистерии»[4], - което отново п
ред
ставлява едно разширение на неговия дух.
Ние виждаме след това, как в Шелинг почти оживява платонизмът. Той съчинява един разговор върху светогледа - «Бруно», който действително напомня диалозите на Платон и който е много убедителен. Интересно е също едно друго малко съчинение «Клара», в което свръхсетивният свят играе голяма роля. След това Шелинг продължително време изпада в мълчание. Неговите съвременници философи го считат за един жив мъртвец, бих искал да кажа, за един живо-мъртъв.
След това той публикува извънредно важното съчинение «Самотракските мистерии»[4], - което отново представлява едно разширение на неговия дух.
Първоначално той все още живее в Мюнхен, докато кралят на Прусия го повиква да изнася лекции върху онази философия в Берлинския университет, за която Шелинг казва, че я е разработил в тишината на уединението в течение на десетилетия. И сега Шелинг се явява в Берлин с онази философия, която се съдържа в оставените от него съчинения «Философия на митологията» и «Философия на откровението». Той не прави особено голямо впечатление на берлинската публика, защото съдържанието на това, което говори в Берлин, е, че с цялото свое размишление човекът всъщност не достига до нищо относно светогледите; в човешката душа трябва да проникне нещо, което като действителен духовен свят да оживи размишлението. Тук при Шелинг на мястото на старата рационалистична философия внезапно се явява едно възкресяване на старата философия на боговете, на митологията, едно възкресяване на древните богове, а именно от една страна по съвършено модерен начин. Но от всичко това се вижда, че тук в модерното време действа древна духовност.
към текста >>
Въпреки абстрактната форма, от това, което живееше в Шелинг винаги излизаше оп
ред
елена топлота.
Берлинчани погледнаха много леко на него. Когато един потомък на Шелинг се ожени за дъщерята на един пруски министър - едно, външно, свързано с обстоятелствата събитие, макар и тази връзка да е кармическа, - един пруски чиновник чул и казал, че по-рано той никога не е знаел, защо Шелинг е дошъл в Берлин, но сега вече знае. Когато проследяваме Шелинг по този начин, ние можем да изпаднем във вътрешни трудности и конфликти. Този последен период на Шелинг от една страна е ужасно описван в историите на философията, но навсякъде там над тази глава стои заглавието: «Теософията на Шелинг». Винаги се случваше така, че трябваше много да се занимавам с Шелинг.
Въпреки абстрактната форма, от това, което живееше в Шелинг винаги излизаше определена топлота.
Така в младостта ми аз се занимавах твърде много с онзи платонически разговор, който вече споменах: «Бруно, или върху божественото и природното начало на нещата». Шелинг, който от 1854 година отново пребиваваше в духовния свят, ми беше много близък именно чрез този разговор "Бруно". Когато го четях и се вживявах в него, ми ставаше много близък чрез своята «Клара», но особено чрез неговото съчинение върху самотракските мистерии. Човек лесно навлизаше в действителната, духовна близост на Шелинг. И още в началото на 90-те години на миналото столетие в Берлин ми стана напълно ясно - при другите личности, които са действали в първата половина на 19-то столетие, може да е било друго, но при Шелинг беше ясно: - Тук въпреки всичко действа духовна инспирация.
към текста >>
Този Шелинг, който винаги правеше едно значително впечатление, когато се явяваше лично, той, ниският, набит мъж с извън
ред
но изразителната глава, с още искрящи, огненоискрящи очи до най-дълбока старост, от които говореше огънят на истината, огънят на познанието, този Шелинг, колкото повече го разглеждаме, можем напълно ясно да видим, че има моменти, когато в него отгоре се вливат инспирации.
Шелинг, който от 1854 година отново пребиваваше в духовния свят, ми беше много близък именно чрез този разговор "Бруно". Когато го четях и се вживявах в него, ми ставаше много близък чрез своята «Клара», но особено чрез неговото съчинение върху самотракските мистерии. Човек лесно навлизаше в действителната, духовна близост на Шелинг. И още в началото на 90-те години на миналото столетие в Берлин ми стана напълно ясно - при другите личности, които са действали в първата половина на 19-то столетие, може да е било друго, но при Шелинг беше ясно: - Тук въпреки всичко действа духовна инспирация. И така ние си изградихме следната картина: Да речем, първо долу във физическия свят минаващият през разнообразните съдбини на своя живот Шелинг, - както казах, между тези съдбини имаше продължително уединение, - който беше третиран по най-различен начин от своите себеподобни, понякога с огромно въодушевление, понякога осмиван, подиграван.
Този Шелинг, който винаги правеше едно значително впечатление, когато се явяваше лично, той, ниският, набит мъж с извънредно изразителната глава, с още искрящи, огненоискрящи очи до най-дълбока старост, от които говореше огънят на истината, огънят на познанието, този Шелинг, колкото повече го разглеждаме, можем напълно ясно да видим, че има моменти, когато в него отгоре се вливат инспирации.
Това стана най-нагледно за мен, когато прочетох рецензията на Роберт Цимерман върху съчинението на Шелинг «Възрастите на света»- за когото знаете, че от него произхожда думата «антропософия»[5], но неговата антропософия е цял храсталак от понятия. Аз много ценя Роберт Цимерман, но тогава все пак вътрешно трябваше да въздъхна: - О ти филистър! - Тогава аз отново се върнах към самото съчинение на Шелинг за възрастите на света, което също е написано малко абстрактно, но при което човек веднага вижда: Тук вътре има нещо, като описание на древната Атлантида по един напълно духовен начин, всеячески окарикатурено чрез абстракции, но в него се намира нещо. Вие следователно виждате, че навсякъде тук има нещо, което именно при Шелинг действа така, че можем да кажем: - Тук долу се намира Шелинг а там горе става нещо, което действа надолу върху Шелинг.
към текста >>
И когато към с
ред
ата на 90-те години се занимавах особено интензивно да търся онова, което са духовните основи на епохата на Михаил и други подобни неща, и когато тогава аз самият навлязох в една фаза от живота - за тези неща мога само да загатна в моята автобиография, но вече сторих това, - в която трябваше силно да изживея света, непос
ред
ствено граничещ с нашия физическо-сетивен свят, който обаче е разделен от него само с една тънка стена - в този съседен свят се разиграват всъщност гигантските факти, те не са така силно отделени от нашия свят.
Аз много ценя Роберт Цимерман, но тогава все пак вътрешно трябваше да въздъхна: - О ти филистър! - Тогава аз отново се върнах към самото съчинение на Шелинг за възрастите на света, което също е написано малко абстрактно, но при което човек веднага вижда: Тук вътре има нещо, като описание на древната Атлантида по един напълно духовен начин, всеячески окарикатурено чрез абстракции, но в него се намира нещо. Вие следователно виждате, че навсякъде тук има нещо, което именно при Шелинг действа така, че можем да кажем: - Тук долу се намира Шелинг а там горе става нещо, което действа надолу върху Шелинг. - Тук при Шелинг става особено нагледно, че всъщност съществува едно постоянно взаимодействие на духовния свят горе и на земния свят долу относно духовното развитие.
И когато към средата на 90-те години се занимавах особено интензивно да търся онова, което са духовните основи на епохата на Михаил и други подобни неща, и когато тогава аз самият навлязох в една фаза от живота - за тези неща мога само да загатна в моята автобиография, но вече сторих това, - в която трябваше силно да изживея света, непосредствено граничещ с нашия физическо-сетивен свят, който обаче е разделен от него само с една тънка стена - в този съседен свят се разиграват всъщност гигантските факти, те не са така силно отделени от нашия свят.
Когато се намирах във Ваймар, където от една страна съизживявах извънредно силно обществения живот на Ваймар във всички направления, но в същото време чувствах вътрешната необходимост силно да се оттеглям от всичко, така че тези неща вървяха успоредно, аз стигнах всъщност до положението да съизживявам до най-повишена степен духовния свят, даже до по-висока степен отколкото физическия свят. Така че още като младеж на мен не ми беше трудно бързо да обгърна с поглед някой светоглед, който влизаше в моята сфера; но аз трябваше да гледам някой камък или едно растение, които трябваше отново да позная, не три, четири пъти, а петдесет, шестдесет пъти - не можех да свържа лесно душата си с онова, което на физическия свят получава имена по физически начин. По онова време, през време на Ваймарската епоха това състояние беше повишено до най-висока степен. Преди там да беше проведено конституционното републиканско събрание, Ваймар беше като един оазис, като един духовен оазис, съвършено различен от други места в Германия. В този Ваймар, както писах в моята автобиография, аз изживях моите уединения.
към текста >>
Когато се намирах във Ваймар, където от една страна съизживявах извън
ред
но силно обществения живот на Ваймар във всички направления, но в същото време чувствах вътрешната необходимост силно да се оттеглям от всичко, така че тези неща вървяха успо
ред
но, аз стигнах всъщност до положението да съизживявам до най-повишена степен духовния свят, даже до по-висока степен отколкото физическия свят.
- Тогава аз отново се върнах към самото съчинение на Шелинг за възрастите на света, което също е написано малко абстрактно, но при което човек веднага вижда: Тук вътре има нещо, като описание на древната Атлантида по един напълно духовен начин, всеячески окарикатурено чрез абстракции, но в него се намира нещо. Вие следователно виждате, че навсякъде тук има нещо, което именно при Шелинг действа така, че можем да кажем: - Тук долу се намира Шелинг а там горе става нещо, което действа надолу върху Шелинг. - Тук при Шелинг става особено нагледно, че всъщност съществува едно постоянно взаимодействие на духовния свят горе и на земния свят долу относно духовното развитие. И когато към средата на 90-те години се занимавах особено интензивно да търся онова, което са духовните основи на епохата на Михаил и други подобни неща, и когато тогава аз самият навлязох в една фаза от живота - за тези неща мога само да загатна в моята автобиография, но вече сторих това, - в която трябваше силно да изживея света, непосредствено граничещ с нашия физическо-сетивен свят, който обаче е разделен от него само с една тънка стена - в този съседен свят се разиграват всъщност гигантските факти, те не са така силно отделени от нашия свят.
Когато се намирах във Ваймар, където от една страна съизживявах извънредно силно обществения живот на Ваймар във всички направления, но в същото време чувствах вътрешната необходимост силно да се оттеглям от всичко, така че тези неща вървяха успоредно, аз стигнах всъщност до положението да съизживявам до най-повишена степен духовния свят, даже до по-висока степен отколкото физическия свят.
Така че още като младеж на мен не ми беше трудно бързо да обгърна с поглед някой светоглед, който влизаше в моята сфера; но аз трябваше да гледам някой камък или едно растение, които трябваше отново да позная, не три, четири пъти, а петдесет, шестдесет пъти - не можех да свържа лесно душата си с онова, което на физическия свят получава имена по физически начин. По онова време, през време на Ваймарската епоха това състояние беше повишено до най-висока степен. Преди там да беше проведено конституционното републиканско събрание, Ваймар беше като един оазис, като един духовен оазис, съвършено различен от други места в Германия. В този Ваймар, както писах в моята автобиография, аз изживях моите уединения. И веднъж в 1897 година, за да открия някои неща, аз отново взех в ръцете си книгите на Шелинг «Божествата от Самотраке» и «Философия на митологията», взех ги само така, не да ги изучавам, а просто като подбуда, както се вземат външни помощни средства.
към текста >>
П
ред
и там да беше проведено конституционното републиканско събрание, Ваймар беше като един оазис, като един духовен оазис, съвършено различен от други места в Германия.
- Тук при Шелинг става особено нагледно, че всъщност съществува едно постоянно взаимодействие на духовния свят горе и на земния свят долу относно духовното развитие. И когато към средата на 90-те години се занимавах особено интензивно да търся онова, което са духовните основи на епохата на Михаил и други подобни неща, и когато тогава аз самият навлязох в една фаза от живота - за тези неща мога само да загатна в моята автобиография, но вече сторих това, - в която трябваше силно да изживея света, непосредствено граничещ с нашия физическо-сетивен свят, който обаче е разделен от него само с една тънка стена - в този съседен свят се разиграват всъщност гигантските факти, те не са така силно отделени от нашия свят. Когато се намирах във Ваймар, където от една страна съизживявах извънредно силно обществения живот на Ваймар във всички направления, но в същото време чувствах вътрешната необходимост силно да се оттеглям от всичко, така че тези неща вървяха успоредно, аз стигнах всъщност до положението да съизживявам до най-повишена степен духовния свят, даже до по-висока степен отколкото физическия свят. Така че още като младеж на мен не ми беше трудно бързо да обгърна с поглед някой светоглед, който влизаше в моята сфера; но аз трябваше да гледам някой камък или едно растение, които трябваше отново да позная, не три, четири пъти, а петдесет, шестдесет пъти - не можех да свържа лесно душата си с онова, което на физическия свят получава имена по физически начин. По онова време, през време на Ваймарската епоха това състояние беше повишено до най-висока степен.
Преди там да беше проведено конституционното републиканско събрание, Ваймар беше като един оазис, като един духовен оазис, съвършено различен от други места в Германия.
В този Ваймар, както писах в моята автобиография, аз изживях моите уединения. И веднъж в 1897 година, за да открия някои неща, аз отново взех в ръцете си книгите на Шелинг «Божествата от Самотраке» и «Философия на митологията», взех ги само така, не да ги изучавам, а просто като подбуда, както се вземат външни помощни средства. Нали да речем, някой, който прави изследвания в духовния свят, иска да си улесни изследването: Това са чисто външни помощни средства, които човек има, както човек има също и технически помощни средства, които нямат някаква връзка със самия изследван въпрос. Ако, да речем, някой иска да прави изследвания върху първите християнски столетия, няколко нощи той слага под главата си писанията на свети Августин или на Климент Александрийски; това е една външна подбуда, както някое техническо помощно средство, когато човек иска да си спомни нещо. Така и аз взех тогава в ръцете си книгите на Шелинг «Божествата на Самотраке» и «Философия на митологията».
към текста >>
И веднъж в 1897 година, за да открия някои неща, аз отново взех в ръцете си книгите на Шелинг «Божествата от Самотраке» и «Философия на митологията», взех ги само така, не да ги изучавам, а просто като подбуда, както се вземат външни помощни с
ред
ства.
Когато се намирах във Ваймар, където от една страна съизживявах извънредно силно обществения живот на Ваймар във всички направления, но в същото време чувствах вътрешната необходимост силно да се оттеглям от всичко, така че тези неща вървяха успоредно, аз стигнах всъщност до положението да съизживявам до най-повишена степен духовния свят, даже до по-висока степен отколкото физическия свят. Така че още като младеж на мен не ми беше трудно бързо да обгърна с поглед някой светоглед, който влизаше в моята сфера; но аз трябваше да гледам някой камък или едно растение, които трябваше отново да позная, не три, четири пъти, а петдесет, шестдесет пъти - не можех да свържа лесно душата си с онова, което на физическия свят получава имена по физически начин. По онова време, през време на Ваймарската епоха това състояние беше повишено до най-висока степен. Преди там да беше проведено конституционното републиканско събрание, Ваймар беше като един оазис, като един духовен оазис, съвършено различен от други места в Германия. В този Ваймар, както писах в моята автобиография, аз изживях моите уединения.
И веднъж в 1897 година, за да открия някои неща, аз отново взех в ръцете си книгите на Шелинг «Божествата от Самотраке» и «Философия на митологията», взех ги само така, не да ги изучавам, а просто като подбуда, както се вземат външни помощни средства.
Нали да речем, някой, който прави изследвания в духовния свят, иска да си улесни изследването: Това са чисто външни помощни средства, които човек има, както човек има също и технически помощни средства, които нямат някаква връзка със самия изследван въпрос. Ако, да речем, някой иска да прави изследвания върху първите християнски столетия, няколко нощи той слага под главата си писанията на свети Августин или на Климент Александрийски; това е една външна подбуда, както някое техническо помощно средство, когато човек иска да си спомни нещо. Така и аз взех тогава в ръцете си книгите на Шелинг «Божествата на Самотраке» и «Философия на митологията». Но всъщност имах предвид онова, което в течение на 19-то столетие се разигра именно така, че след това се разля надолу и можеше да се превърне в антропософия. Когато аз действително можах да проследя Шелинг в неговото биографическо развитие, но не така ясно - то стана ясно едва много, много по-късно, когато бях написал вече моята книга «Загадки на философията», там можах, - не напълно ясно - да схвана, колко много неща в съчиненията на Шелинг са били написани всъщност от него под вдъхновение и че вдъхновителят е Юлиан Апостата - Херцелоида - Тихо де Брахе, който сам не се намираше въплътен на физическото поле, но е действал извънредно много чрез душата на Шелинг.
към текста >>
Нали да речем, някой, който прави изследвания в духовния свят, иска да си улесни изследването: Това са чисто външни помощни с
ред
ства, които човек има, както човек има също и технически помощни с
ред
ства, които нямат някаква връзка със самия изследван въпрос.
Така че още като младеж на мен не ми беше трудно бързо да обгърна с поглед някой светоглед, който влизаше в моята сфера; но аз трябваше да гледам някой камък или едно растение, които трябваше отново да позная, не три, четири пъти, а петдесет, шестдесет пъти - не можех да свържа лесно душата си с онова, което на физическия свят получава имена по физически начин. По онова време, през време на Ваймарската епоха това състояние беше повишено до най-висока степен. Преди там да беше проведено конституционното републиканско събрание, Ваймар беше като един оазис, като един духовен оазис, съвършено различен от други места в Германия. В този Ваймар, както писах в моята автобиография, аз изживях моите уединения. И веднъж в 1897 година, за да открия някои неща, аз отново взех в ръцете си книгите на Шелинг «Божествата от Самотраке» и «Философия на митологията», взех ги само така, не да ги изучавам, а просто като подбуда, както се вземат външни помощни средства.
Нали да речем, някой, който прави изследвания в духовния свят, иска да си улесни изследването: Това са чисто външни помощни средства, които човек има, както човек има също и технически помощни средства, които нямат някаква връзка със самия изследван въпрос.
Ако, да речем, някой иска да прави изследвания върху първите християнски столетия, няколко нощи той слага под главата си писанията на свети Августин или на Климент Александрийски; това е една външна подбуда, както някое техническо помощно средство, когато човек иска да си спомни нещо. Така и аз взех тогава в ръцете си книгите на Шелинг «Божествата на Самотраке» и «Философия на митологията». Но всъщност имах предвид онова, което в течение на 19-то столетие се разигра именно така, че след това се разля надолу и можеше да се превърне в антропософия. Когато аз действително можах да проследя Шелинг в неговото биографическо развитие, но не така ясно - то стана ясно едва много, много по-късно, когато бях написал вече моята книга «Загадки на философията», там можах, - не напълно ясно - да схвана, колко много неща в съчиненията на Шелинг са били написани всъщност от него под вдъхновение и че вдъхновителят е Юлиан Апостата - Херцелоида - Тихо де Брахе, който сам не се намираше въплътен на физическото поле, но е действал извънредно много чрез душата на Шелинг. И при това аз съзрях, че точно този Тихо де Брахе беше напреднал по един превъзходен начин след неговото съществуване като Тихо де Брахе.
към текста >>
Ако, да речем, някой иска да прави изследвания върху първите християнски столетия, няколко нощи той слага под главата си писанията на свети Августин или на Климент Александрийски; това е една външна подбуда, както някое техническо помощно с
ред
ство, когато човек иска да си спомни нещо.
По онова време, през време на Ваймарската епоха това състояние беше повишено до най-висока степен. Преди там да беше проведено конституционното републиканско събрание, Ваймар беше като един оазис, като един духовен оазис, съвършено различен от други места в Германия. В този Ваймар, както писах в моята автобиография, аз изживях моите уединения. И веднъж в 1897 година, за да открия някои неща, аз отново взех в ръцете си книгите на Шелинг «Божествата от Самотраке» и «Философия на митологията», взех ги само така, не да ги изучавам, а просто като подбуда, както се вземат външни помощни средства. Нали да речем, някой, който прави изследвания в духовния свят, иска да си улесни изследването: Това са чисто външни помощни средства, които човек има, както човек има също и технически помощни средства, които нямат някаква връзка със самия изследван въпрос.
Ако, да речем, някой иска да прави изследвания върху първите християнски столетия, няколко нощи той слага под главата си писанията на свети Августин или на Климент Александрийски; това е една външна подбуда, както някое техническо помощно средство, когато човек иска да си спомни нещо.
Така и аз взех тогава в ръцете си книгите на Шелинг «Божествата на Самотраке» и «Философия на митологията». Но всъщност имах предвид онова, което в течение на 19-то столетие се разигра именно така, че след това се разля надолу и можеше да се превърне в антропософия. Когато аз действително можах да проследя Шелинг в неговото биографическо развитие, но не така ясно - то стана ясно едва много, много по-късно, когато бях написал вече моята книга «Загадки на философията», там можах, - не напълно ясно - да схвана, колко много неща в съчиненията на Шелинг са били написани всъщност от него под вдъхновение и че вдъхновителят е Юлиан Апостата - Херцелоида - Тихо де Брахе, който сам не се намираше въплътен на физическото поле, но е действал извънредно много чрез душата на Шелинг. И при това аз съзрях, че точно този Тихо де Брахе беше напреднал по един превъзходен начин след неговото съществуване като Тихо де Брахе. През телесното устройство на Шелинг можеше да премине само малко нещо.
към текста >>
Но всъщност имах п
ред
вид онова, което в течение на 19-то столетие се разигра именно така, че след това се разля надолу и можеше да се превърне в антропософия.
В този Ваймар, както писах в моята автобиография, аз изживях моите уединения. И веднъж в 1897 година, за да открия някои неща, аз отново взех в ръцете си книгите на Шелинг «Божествата от Самотраке» и «Философия на митологията», взех ги само така, не да ги изучавам, а просто като подбуда, както се вземат външни помощни средства. Нали да речем, някой, който прави изследвания в духовния свят, иска да си улесни изследването: Това са чисто външни помощни средства, които човек има, както човек има също и технически помощни средства, които нямат някаква връзка със самия изследван въпрос. Ако, да речем, някой иска да прави изследвания върху първите християнски столетия, няколко нощи той слага под главата си писанията на свети Августин или на Климент Александрийски; това е една външна подбуда, както някое техническо помощно средство, когато човек иска да си спомни нещо. Така и аз взех тогава в ръцете си книгите на Шелинг «Божествата на Самотраке» и «Философия на митологията».
Но всъщност имах предвид онова, което в течение на 19-то столетие се разигра именно така, че след това се разля надолу и можеше да се превърне в антропософия.
Когато аз действително можах да проследя Шелинг в неговото биографическо развитие, но не така ясно - то стана ясно едва много, много по-късно, когато бях написал вече моята книга «Загадки на философията», там можах, - не напълно ясно - да схвана, колко много неща в съчиненията на Шелинг са били написани всъщност от него под вдъхновение и че вдъхновителят е Юлиан Апостата - Херцелоида - Тихо де Брахе, който сам не се намираше въплътен на физическото поле, но е действал извънредно много чрез душата на Шелинг. И при това аз съзрях, че точно този Тихо де Брахе беше напреднал по един превъзходен начин след неговото съществуване като Тихо де Брахе. През телесното устройство на Шелинг можеше да премине само малко нещо. Но когато човек вече знае, че индивидуалността на Тихо де Брахе витае над Шелинг вдъхновявайки го и след това чете гениалните проблясъци в «Божествата от Самотраке», гениалните проблясъци именно в края на «Философия на откровението», с величественото по рода си Шелингово тълкуване на древните мистерии, когато човек се задълбочи в така чудния език, който Шелинг използва, след кратко време той не слуша вече да говори Шелинг, а Тихо де Брахе. И тогава човек съзира, как между други духове точно Тихо де Брахе, който е бил въплътен като индивидуалност също и в Юлиан Апостата, е допринесъл много, за да могат да изникнат някои неща в новия духовен живот, които на свой ред са въздействали така подбуждащо, че поне външните форми на израза можеха да бъдат взети от тях за устроеното по антропософски.
към текста >>
Когато аз действително можах да проследя Шелинг в неговото биографическо развитие, но не така ясно - то стана ясно едва много, много по-късно, когато бях написал вече моята книга «Загадки на философията», там можах, - не напълно ясно - да схвана, колко много неща в съчиненията на Шелинг са били написани всъщност от него под вдъхновение и че вдъхновителят е Юлиан Апостата - Херцелоида - Тихо де Брахе, който сам не се намираше въплътен на физическото поле, но е действал извън
ред
но много чрез душата на Шелинг.
И веднъж в 1897 година, за да открия някои неща, аз отново взех в ръцете си книгите на Шелинг «Божествата от Самотраке» и «Философия на митологията», взех ги само така, не да ги изучавам, а просто като подбуда, както се вземат външни помощни средства. Нали да речем, някой, който прави изследвания в духовния свят, иска да си улесни изследването: Това са чисто външни помощни средства, които човек има, както човек има също и технически помощни средства, които нямат някаква връзка със самия изследван въпрос. Ако, да речем, някой иска да прави изследвания върху първите християнски столетия, няколко нощи той слага под главата си писанията на свети Августин или на Климент Александрийски; това е една външна подбуда, както някое техническо помощно средство, когато човек иска да си спомни нещо. Така и аз взех тогава в ръцете си книгите на Шелинг «Божествата на Самотраке» и «Философия на митологията». Но всъщност имах предвид онова, което в течение на 19-то столетие се разигра именно така, че след това се разля надолу и можеше да се превърне в антропософия.
Когато аз действително можах да проследя Шелинг в неговото биографическо развитие, но не така ясно - то стана ясно едва много, много по-късно, когато бях написал вече моята книга «Загадки на философията», там можах, - не напълно ясно - да схвана, колко много неща в съчиненията на Шелинг са били написани всъщност от него под вдъхновение и че вдъхновителят е Юлиан Апостата - Херцелоида - Тихо де Брахе, който сам не се намираше въплътен на физическото поле, но е действал извънредно много чрез душата на Шелинг.
И при това аз съзрях, че точно този Тихо де Брахе беше напреднал по един превъзходен начин след неговото съществуване като Тихо де Брахе. През телесното устройство на Шелинг можеше да премине само малко нещо. Но когато човек вече знае, че индивидуалността на Тихо де Брахе витае над Шелинг вдъхновявайки го и след това чете гениалните проблясъци в «Божествата от Самотраке», гениалните проблясъци именно в края на «Философия на откровението», с величественото по рода си Шелингово тълкуване на древните мистерии, когато човек се задълбочи в така чудния език, който Шелинг използва, след кратко време той не слуша вече да говори Шелинг, а Тихо де Брахе. И тогава човек съзира, как между други духове точно Тихо де Брахе, който е бил въплътен като индивидуалност също и в Юлиан Апостата, е допринесъл много, за да могат да изникнат някои неща в новия духовен живот, които на свой ред са въздействали така подбуждащо, че поне външните форми на израза можеха да бъдат взети от тях за устроеното по антропософски. От друга страна, едно съчинение от немската философия, което ми направи голямо впечатление, е това на Якоб Фрошамер: «Фантазията като основен принцип на мировия процес»[6].
към текста >>
И при това аз съзрях, че точно този Тихо де Брахе беше нап
ред
нал по един превъзходен начин след неговото съществуване като Тихо де Брахе.
Нали да речем, някой, който прави изследвания в духовния свят, иска да си улесни изследването: Това са чисто външни помощни средства, които човек има, както човек има също и технически помощни средства, които нямат някаква връзка със самия изследван въпрос. Ако, да речем, някой иска да прави изследвания върху първите християнски столетия, няколко нощи той слага под главата си писанията на свети Августин или на Климент Александрийски; това е една външна подбуда, както някое техническо помощно средство, когато човек иска да си спомни нещо. Така и аз взех тогава в ръцете си книгите на Шелинг «Божествата на Самотраке» и «Философия на митологията». Но всъщност имах предвид онова, което в течение на 19-то столетие се разигра именно така, че след това се разля надолу и можеше да се превърне в антропософия. Когато аз действително можах да проследя Шелинг в неговото биографическо развитие, но не така ясно - то стана ясно едва много, много по-късно, когато бях написал вече моята книга «Загадки на философията», там можах, - не напълно ясно - да схвана, колко много неща в съчиненията на Шелинг са били написани всъщност от него под вдъхновение и че вдъхновителят е Юлиан Апостата - Херцелоида - Тихо де Брахе, който сам не се намираше въплътен на физическото поле, но е действал извънредно много чрез душата на Шелинг.
И при това аз съзрях, че точно този Тихо де Брахе беше напреднал по един превъзходен начин след неговото съществуване като Тихо де Брахе.
През телесното устройство на Шелинг можеше да премине само малко нещо. Но когато човек вече знае, че индивидуалността на Тихо де Брахе витае над Шелинг вдъхновявайки го и след това чете гениалните проблясъци в «Божествата от Самотраке», гениалните проблясъци именно в края на «Философия на откровението», с величественото по рода си Шелингово тълкуване на древните мистерии, когато човек се задълбочи в така чудния език, който Шелинг използва, след кратко време той не слуша вече да говори Шелинг, а Тихо де Брахе. И тогава човек съзира, как между други духове точно Тихо де Брахе, който е бил въплътен като индивидуалност също и в Юлиан Апостата, е допринесъл много, за да могат да изникнат някои неща в новия духовен живот, които на свой ред са въздействали така подбуждащо, че поне външните форми на израза можеха да бъдат взети от тях за устроеното по антропософски. От друга страна, едно съчинение от немската философия, което ми направи голямо впечатление, е това на Якоб Фрошамер: «Фантазията като основен принцип на мировия процес»[6]. Това е изпълнено с дух произведение от края на 19-то столетие.
към текста >>
И тогава човек съзира, как между други духове точно Тихо де Брахе, който е бил въплътен като индивидуалност също и в Юлиан Апостата, е допринесъл много, за да могат да изникнат някои неща в новия духовен живот, които на свой
ред
са въздействали така подбуждащо, че поне външните форми на израза можеха да бъдат взети от тях за устроеното по антропософски.
Но всъщност имах предвид онова, което в течение на 19-то столетие се разигра именно така, че след това се разля надолу и можеше да се превърне в антропософия. Когато аз действително можах да проследя Шелинг в неговото биографическо развитие, но не така ясно - то стана ясно едва много, много по-късно, когато бях написал вече моята книга «Загадки на философията», там можах, - не напълно ясно - да схвана, колко много неща в съчиненията на Шелинг са били написани всъщност от него под вдъхновение и че вдъхновителят е Юлиан Апостата - Херцелоида - Тихо де Брахе, който сам не се намираше въплътен на физическото поле, но е действал извънредно много чрез душата на Шелинг. И при това аз съзрях, че точно този Тихо де Брахе беше напреднал по един превъзходен начин след неговото съществуване като Тихо де Брахе. През телесното устройство на Шелинг можеше да премине само малко нещо. Но когато човек вече знае, че индивидуалността на Тихо де Брахе витае над Шелинг вдъхновявайки го и след това чете гениалните проблясъци в «Божествата от Самотраке», гениалните проблясъци именно в края на «Философия на откровението», с величественото по рода си Шелингово тълкуване на древните мистерии, когато човек се задълбочи в така чудния език, който Шелинг използва, след кратко време той не слуша вече да говори Шелинг, а Тихо де Брахе.
И тогава човек съзира, как между други духове точно Тихо де Брахе, който е бил въплътен като индивидуалност също и в Юлиан Апостата, е допринесъл много, за да могат да изникнат някои неща в новия духовен живот, които на свой ред са въздействали така подбуждащо, че поне външните форми на израза можеха да бъдат взети от тях за устроеното по антропософски.
От друга страна, едно съчинение от немската философия, което ми направи голямо впечатление, е това на Якоб Фрошамер: «Фантазията като основен принцип на мировия процес»[6]. Това е изпълнено с дух произведение от края на 19-то столетие. Изпълнено с дух затова, защото този смел човек, който е бил отлъчен от църквата, чиито съчинения са поставени в списъка на забранените от католическата църква, беше смел също и спрямо науката. Той откри сродството между това, което твори чисто душевно във фантазията, когато човек твори художествено и онова, което действа вътрешно като сила на растежа и на живота. За да се напише нещо подобно в онова време, беше необходимо да има нещо необикновено.
към текста >>
И така съществува цяла
ред
ица от личности, при които може да се види, как действаше нещо подготвително за онова, което след това стана антропософия.
За да се напише нещо подобно в онова време, беше необходимо да има нещо необикновено. «Фантазията като основен принцип на мировия процес», като мирова творяща сила, е вече едно важно съчинение. Така този Якоб Фрошамер ме заинтересува много. Аз се опитах да го опозная, а именно също действително, не само чрез неговите съчинения. И отново открих: Вдъхновяващият дух е същият, който беше живял в Тихо Де Брахе, в Юлиан Апостата.
И така съществува цяла редица от личности, при които може да се види, как действаше нещо подготвително за онова, което след това стана антропософия.
Но навсякъде, за да се проникне зад това, е необходима духовната светлина, която действа в свръхсетивната област. Защото от онова, което слезе по-рано долу на Земята, са останали само абстракции. Тези абстракции се конкретизират обаче понякога при един такъв дух като Шелинг или при един такъв смел човек като Якоб Фрошамер. И вие виждате, че, когато днес насочим поглед нагоре към това, което действа всъщност в свръхсетивния свят и знаем в какво отношение стои антропософията към него, това ни служи отлично когато в един напълно конкретен смисъл в конкретния духовен живот разширим изследването относно историята,: Тук на Земята се намират определен брой души, които честно се стремят към антропософията, които винаги са стояли близо до теченията на Михаил; отвъд в свръхсетивния свят се намират определен брой души, именно учителите от Шартр, които са се задържали там. Между тези, които се намират тук в сетивния свят и онези, които са горе в духовния свят, съществува най-решителната тенденция да обединят тяхната дейност.
към текста >>
И вие виждате, че, когато днес насочим поглед нагоре към това, което действа всъщност в свръхсетивния свят и знаем в какво отношение стои антропософията към него, това ни служи отлично когато в един напълно конкретен смисъл в конкретния духовен живот разширим изследването относно историята,: Тук на Земята се намират оп
ред
елен брой души, които честно се стремят към антропософията, които винаги са стояли близо до теченията на Михаил; отвъд в свръхсетивния свят се намират оп
ред
елен брой души, именно учителите от Шартр, които са се задържали там.
И отново открих: Вдъхновяващият дух е същият, който беше живял в Тихо Де Брахе, в Юлиан Апостата. И така съществува цяла редица от личности, при които може да се види, как действаше нещо подготвително за онова, което след това стана антропософия. Но навсякъде, за да се проникне зад това, е необходима духовната светлина, която действа в свръхсетивната област. Защото от онова, което слезе по-рано долу на Земята, са останали само абстракции. Тези абстракции се конкретизират обаче понякога при един такъв дух като Шелинг или при един такъв смел човек като Якоб Фрошамер.
И вие виждате, че, когато днес насочим поглед нагоре към това, което действа всъщност в свръхсетивния свят и знаем в какво отношение стои антропософията към него, това ни служи отлично когато в един напълно конкретен смисъл в конкретния духовен живот разширим изследването относно историята,: Тук на Земята се намират определен брой души, които честно се стремят към антропософията, които винаги са стояли близо до теченията на Михаил; отвъд в свръхсетивния свят се намират определен брой души, именно учителите от Шартр, които са се задържали там.
Между тези, които се намират тук в сетивния свят и онези, които са горе в духовния свят, съществува най-решителната тенденция да обединят тяхната дейност. И виждате ли, ако искаме сега да имаме един важен помагач за това, което искаме да изследваме за бъдещето на 20-и век, ако искаме да имаме, така да се каже, някого, който може да ни даде съвет по отношение на свръхсетивния свят, когато се нуждаем от импулси, които се намират там, това е индивидуалността на Юлиан Апостата - Тихо де Брахе. Днес тя не се намира на физическото поле, но всъщност винаги присъства и дава сведения за онези неща, които се отнасят за пророчеството относно 20-и век. И взимайки всичко това заедно, ние установяваме: Онези хора, които днес приемат антропософията по един честен начин, подготвят своите души да се преродят след възможно най-кратко пребиваване между смъртта и едно ново раждане в края на 20-то столетие и да бъдат тогава също съединени с онези учители от Шартр, които са се задържали до сега в свръхсетивния свят. И нещо, което трябва да приемем в нашите души, мои мили приятели, е съзнанието, че в неговата същност антропософското движение е призвано да действа по-нататък - и не само в най-значителните си, но в почти всички ваши души тя е призвана отново да се яви в края на 20-то столетие, когато трябва да бъде даден големият тласък за духовния живот на Земята, защото иначе земната цивилизация ще навлезе окончателно в нейния упадък, признаците на който тя още днес така силно показва.
към текста >>
Това е, което от такива основи бих желал да запаля във вашите сърца, мои мили приятели, нещо от пламъците, от които се нуждаем, за да направим още сега толкова силен духовния живот с
ред
антропософското движение, че да се явим подготвени по един правилен начин, когато настъпи онази велика епоха, в която отново ще действаме на Земята след съкратено пребиваване в свръхсетивния живот, когато настъпи тази велика епоха, при която за спасението на Земята точно в нейните най-важни страни ще се разчита именно на онова, което антропософите могат да направят.
Между тези, които се намират тук в сетивния свят и онези, които са горе в духовния свят, съществува най-решителната тенденция да обединят тяхната дейност. И виждате ли, ако искаме сега да имаме един важен помагач за това, което искаме да изследваме за бъдещето на 20-и век, ако искаме да имаме, така да се каже, някого, който може да ни даде съвет по отношение на свръхсетивния свят, когато се нуждаем от импулси, които се намират там, това е индивидуалността на Юлиан Апостата - Тихо де Брахе. Днес тя не се намира на физическото поле, но всъщност винаги присъства и дава сведения за онези неща, които се отнасят за пророчеството относно 20-и век. И взимайки всичко това заедно, ние установяваме: Онези хора, които днес приемат антропософията по един честен начин, подготвят своите души да се преродят след възможно най-кратко пребиваване между смъртта и едно ново раждане в края на 20-то столетие и да бъдат тогава също съединени с онези учители от Шартр, които са се задържали до сега в свръхсетивния свят. И нещо, което трябва да приемем в нашите души, мои мили приятели, е съзнанието, че в неговата същност антропософското движение е призвано да действа по-нататък - и не само в най-значителните си, но в почти всички ваши души тя е призвана отново да се яви в края на 20-то столетие, когато трябва да бъде даден големият тласък за духовния живот на Земята, защото иначе земната цивилизация ще навлезе окончателно в нейния упадък, признаците на който тя още днес така силно показва.
Това е, което от такива основи бих желал да запаля във вашите сърца, мои мили приятели, нещо от пламъците, от които се нуждаем, за да направим още сега толкова силен духовния живот сред антропософското движение, че да се явим подготвени по един правилен начин, когато настъпи онази велика епоха, в която отново ще действаме на Земята след съкратено пребиваване в свръхсетивния живот, когато настъпи тази велика епоха, при която за спасението на Земята точно в нейните най-важни страни ще се разчита именно на онова, което антропософите могат да направят.
Мисля, че самото виждане на тази перспектива на бъдещето може да въодушеви и вдъхнови антропософите, може да доведе антропософите дотам да събудят в себе си чувства, които да ги носят през настоящия земен живот по един правилен, енергичен, решителен, изпълнен с ентусиазъм начин, за да може това да бъде една подготовка за онова, което трябва да стане в края на 20-то столетие и за което антропософията трябва да бъде призвана. [1] Тихо де Брахе, датски астроном, 1546-1601. Сега най-често наричан Тихо Брахе. Рудолф Щайнер употребява употребяваното по-рано име. [2] Пиер Симон Лаплас, 1749-1827.
към текста >>
53.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Ние не можем да разберем кармата в нейното действие, когато насочваме поглед само върху
ред
уващите се земни съществувания на някоя индивидуалност.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 18 септември 1924 г. Бих искал да устроя днешната и утрешната лекция така, че от това да се получат някои насоки, които от една страна да осветлят действието на кармата, но също и значението на познанията за кармата на хората и за общото историческо развитие на духовния живот.
Ние не можем да разберем кармата в нейното действие, когато насочваме поглед само върху редуващите се земни съществувания на някоя индивидуалност.
Без съмнение в земния живот, в който срещаме силно осветен земния път на този или онзи човек или нашия собствен земен път, ние се интересуваме преди всичко от въпроса: - Как резултатите от миналите земни съществувания преминават в следващите земни съществувания? - Но този начин на действие никога не би се изяснил, ако би трябвало да заседнем при земните съществувания, защото между земните съществувания човекът живее също и между смъртта и едно ново раждане. И в този живот между смъртта и едно ново раждане се изработва същинската карма от това, което е станало в един живот във връзка с други човешки души, които са обезплътени, които са кармически свързани помежду си, които се намират също в живота между смъртта и едно ново раждане, където са във връзка с духовете на висшите йерархии, а също и с духовете на по-нисшите йерархии. И тази карма в нейното изработване става разбираема само тогава, когато можем да насочим поглед към извънземната звездна същност, която така, както се явява пред физическите очи, показва само нейната външна страна. Трябва постоянно да повтаряме, че физиците биха били удивени до най-висока степен, ако биха стигнали на мястото, където се намират звездите, които те наблюдават с телескопа, които анализират в спектроскопите относно веществата, относно техния състав.
към текста >>
Без съмнение в земния живот, в който срещаме силно осветен земния път на този или онзи човек или нашия собствен земен път, ние се интересуваме п
ред
и всичко от въпроса: - Как резултатите от миналите земни съществувания преминават в следващите земни съществувания?
СЕДМА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 18 септември 1924 г. Бих искал да устроя днешната и утрешната лекция така, че от това да се получат някои насоки, които от една страна да осветлят действието на кармата, но също и значението на познанията за кармата на хората и за общото историческо развитие на духовния живот. Ние не можем да разберем кармата в нейното действие, когато насочваме поглед само върху редуващите се земни съществувания на някоя индивидуалност.
Без съмнение в земния живот, в който срещаме силно осветен земния път на този или онзи човек или нашия собствен земен път, ние се интересуваме преди всичко от въпроса: - Как резултатите от миналите земни съществувания преминават в следващите земни съществувания?
- Но този начин на действие никога не би се изяснил, ако би трябвало да заседнем при земните съществувания, защото между земните съществувания човекът живее също и между смъртта и едно ново раждане. И в този живот между смъртта и едно ново раждане се изработва същинската карма от това, което е станало в един живот във връзка с други човешки души, които са обезплътени, които са кармически свързани помежду си, които се намират също в живота между смъртта и едно ново раждане, където са във връзка с духовете на висшите йерархии, а също и с духовете на по-нисшите йерархии. И тази карма в нейното изработване става разбираема само тогава, когато можем да насочим поглед към извънземната звездна същност, която така, както се явява пред физическите очи, показва само нейната външна страна. Трябва постоянно да повтаряме, че физиците биха били удивени до най-висока степен, ако биха стигнали на мястото, където се намират звездите, които те наблюдават с телескопа, които анализират в спектроскопите относно веществата, относно техния състав. Тези физици биха били удивени, ако биха се възкачили на местата, където се намират тези звезди, които те наблюдават с техните телескопи и биха констатирали тогава, че съвсем не намират там това, което са очаквали!
към текста >>
И тази карма в нейното изработване става разбираема само тогава, когато можем да насочим поглед към извънземната звездна същност, която така, както се явява п
ред
физическите очи, показва само нейната външна страна.
Бих искал да устроя днешната и утрешната лекция така, че от това да се получат някои насоки, които от една страна да осветлят действието на кармата, но също и значението на познанията за кармата на хората и за общото историческо развитие на духовния живот. Ние не можем да разберем кармата в нейното действие, когато насочваме поглед само върху редуващите се земни съществувания на някоя индивидуалност. Без съмнение в земния живот, в който срещаме силно осветен земния път на този или онзи човек или нашия собствен земен път, ние се интересуваме преди всичко от въпроса: - Как резултатите от миналите земни съществувания преминават в следващите земни съществувания? - Но този начин на действие никога не би се изяснил, ако би трябвало да заседнем при земните съществувания, защото между земните съществувания човекът живее също и между смъртта и едно ново раждане. И в този живот между смъртта и едно ново раждане се изработва същинската карма от това, което е станало в един живот във връзка с други човешки души, които са обезплътени, които са кармически свързани помежду си, които се намират също в живота между смъртта и едно ново раждане, където са във връзка с духовете на висшите йерархии, а също и с духовете на по-нисшите йерархии.
И тази карма в нейното изработване става разбираема само тогава, когато можем да насочим поглед към извънземната звездна същност, която така, както се явява пред физическите очи, показва само нейната външна страна.
Трябва постоянно да повтаряме, че физиците биха били удивени до най-висока степен, ако биха стигнали на мястото, където се намират звездите, които те наблюдават с телескопа, които анализират в спектроскопите относно веществата, относно техния състав. Тези физици биха били удивени, ако биха се възкачили на местата, където се намират тези звезди, които те наблюдават с техните телескопи и биха констатирали тогава, че съвсем не намират там това, което са очаквали! Това, което една звезда показва при наблюдението от Земята, всъщност е само едно светене навън, което е почти без значение за нейното собствено съществуване. В действителност онова, което звездата съдържа, е от духовно естество, или ако е от физическо естество, то се показва само като остатък от нещо духовно. Мои мили приятели, вие можете да си изясните това, което се намира в звездите, по следния начин: Представете си, че някой обитател на една друга звезда би наблюдавал Земята по един начин, подобен на този, по който нашите астрономи и астрофизици наблюдават другите звезди.
към текста >>
Мои мили приятели, вие можете да си изясните това, което се намира в звездите, по следния начин: П
ред
ставете си, че някой обитател на една друга звезда би наблюдавал Земята по един начин, подобен на този, по който нашите астрономи и астрофизици наблюдават другите звезди.
И тази карма в нейното изработване става разбираема само тогава, когато можем да насочим поглед към извънземната звездна същност, която така, както се явява пред физическите очи, показва само нейната външна страна. Трябва постоянно да повтаряме, че физиците биха били удивени до най-висока степен, ако биха стигнали на мястото, където се намират звездите, които те наблюдават с телескопа, които анализират в спектроскопите относно веществата, относно техния състав. Тези физици биха били удивени, ако биха се възкачили на местата, където се намират тези звезди, които те наблюдават с техните телескопи и биха констатирали тогава, че съвсем не намират там това, което са очаквали! Това, което една звезда показва при наблюдението от Земята, всъщност е само едно светене навън, което е почти без значение за нейното собствено съществуване. В действителност онова, което звездата съдържа, е от духовно естество, или ако е от физическо естество, то се показва само като остатък от нещо духовно.
Мои мили приятели, вие можете да си изясните това, което се намира в звездите, по следния начин: Представете си, че някой обитател на една друга звезда би наблюдавал Земята по един начин, подобен на този, по който нашите астрономи и астрофизици наблюдават другите звезди.
Той би описал един диск, който свети навън във Вселената и върху който би открил може би светли и тъмни петна. Той би изтълкувал по някакъв начин тези петна. Вероятно тълкуването не ще съвпадне с това, което ние жителите на Земята знаем за нас. Може би когато огънят на Везувий изригва и това би могло да се наблюдава. Този жител на една друга звезда би говорил за това, че тук летят някакви комети и други подобни.
към текста >>
Във всеки случай онова, което един такъв астроном би описал, би имало твърде малко общо с това, което п
ред
ставлява същността на нашата Земя.
Той би описал един диск, който свети навън във Вселената и върху който би открил може би светли и тъмни петна. Той би изтълкувал по някакъв начин тези петна. Вероятно тълкуването не ще съвпадне с това, което ние жителите на Земята знаем за нас. Може би когато огънят на Везувий изригва и това би могло да се наблюдава. Този жител на една друга звезда би говорил за това, че тук летят някакви комети и други подобни.
Във всеки случай онова, което един такъв астроном би описал, би имало твърде малко общо с това, което представлява същността на нашата Земя.
Но кое е същественото за нашата Земя? Помислете само. Нашата Земя е произлязла от онова, което аз описах в моята «Тайна наука» като сатурново съществуване. Там не съществуваше никакъв въздух, никакъв газ, никаква течност, никакви твърди земни съставни части, а имаше само различни степени на топлина. И в тези различни топлинни състояния се намираше в зародишна форма всичко, което по-късно стана минерално, растително и животинско царство, а също и човешко царство.
към текста >>
Бих искал да ви покажа това с един пример, за да ви въведа бавно в извън
ред
но трудните въпроси, които са свързани с изследването на кармата.
Нашата собствена душа, когато е минала през вратата на смъртта, се движи през тези звездни колонии, изминава своя по-нататъшен път на развитието до едно ново раждане в общност с онези души, които се намират вече там като човешки души, в общност със съществата на висшите йерархии или също и на нисшите йерархии и после, съобразно с това, как е изработена кармата, как човекът е узрял, той се връща отново, за да приеме едно земно тяло. Така че когато искаме да разберем кармата, ние отново трябва да дойдем до една мъдрост на звездите, до едно духовно изследане на пътя на човека между смъртта и едно ново раждане във връзка със звездните същества. Но точно до навечерието на настъпването на господството на Михаил за хората на по-новото време съществуват големи трудности, за да могат те да дойдат до една действителна звездна мъдрост. И имайки задачата да стигне до тази звездна мъдрост антропософията трябва да бъде благодарна на обстоятелството, че в последната третина на 19-то столетие в събитията на земното човечество настъпи господството на Михаил. И между други някои неща, които дължим на господството на Михаил, е именно и това, че ние отново сме получили един безпрепятствен достъп до изследването на онова, което трябва да бъде изследвано в световете на звездите, за да можем да разберем кармата, образуването на кармата в човешкия свят.
Бих искал да ви покажа това с един пример, за да ви въведа бавно в извънредно трудните въпроси, които са свързани с изследването на кармата.
Бих искал да ви приведа един пример, при който можете да видите, илюстрирано това, което трябва да стане, преди да можем да говорим върху кармата и нейното действие по такъв начин, както това ще стане сега в тази лекция. Нали ние все пак знаем, че ако бихме говори днес пред обикновената публика за съдържанието на тази лекция, това, което е един точен резултат, би било считано за глупост, за побърканост. Но това е именно съвсем точно изследване и вие трябва да бъдете запознати с всички отговорности, които човек осъзнава при едно такова изследване, трябва да бъдете запознати с всичко онова, което се противопоставя на едно такова изследване, при което трябва да се мине, така да се каже, през един «трънен жив плет», през една «трънена ограда». Значи необходимо е това да се знае от определен брой хора с всички онези кармически особености на принадлежността към Михаил, за която аз говорих. Тези хора трябва да знаят, че при тези неща се касае за сериозно духовно изследване, а не за онова, което днес незнаещите хора, които стоят вън от антропософското движение, мислят за такива неща.
към текста >>
Бих искал да ви приведа един пример, при който можете да видите, илюстрирано това, което трябва да стане, п
ред
и да можем да говорим върху кармата и нейното действие по такъв начин, както това ще стане сега в тази лекция.
Така че когато искаме да разберем кармата, ние отново трябва да дойдем до една мъдрост на звездите, до едно духовно изследане на пътя на човека между смъртта и едно ново раждане във връзка със звездните същества. Но точно до навечерието на настъпването на господството на Михаил за хората на по-новото време съществуват големи трудности, за да могат те да дойдат до една действителна звездна мъдрост. И имайки задачата да стигне до тази звездна мъдрост антропософията трябва да бъде благодарна на обстоятелството, че в последната третина на 19-то столетие в събитията на земното човечество настъпи господството на Михаил. И между други някои неща, които дължим на господството на Михаил, е именно и това, че ние отново сме получили един безпрепятствен достъп до изследването на онова, което трябва да бъде изследвано в световете на звездите, за да можем да разберем кармата, образуването на кармата в човешкия свят. Бих искал да ви покажа това с един пример, за да ви въведа бавно в извънредно трудните въпроси, които са свързани с изследването на кармата.
Бих искал да ви приведа един пример, при който можете да видите, илюстрирано това, което трябва да стане, преди да можем да говорим върху кармата и нейното действие по такъв начин, както това ще стане сега в тази лекция.
Нали ние все пак знаем, че ако бихме говори днес пред обикновената публика за съдържанието на тази лекция, това, което е един точен резултат, би било считано за глупост, за побърканост. Но това е именно съвсем точно изследване и вие трябва да бъдете запознати с всички отговорности, които човек осъзнава при едно такова изследване, трябва да бъдете запознати с всичко онова, което се противопоставя на едно такова изследване, при което трябва да се мине, така да се каже, през един «трънен жив плет», през една «трънена ограда». Значи необходимо е това да се знае от определен брой хора с всички онези кармически особености на принадлежността към Михаил, за която аз говорих. Тези хора трябва да знаят, че при тези неща се касае за сериозно духовно изследване, а не за онова, което днес незнаещите хора, които стоят вън от антропософското движение, мислят за такива неща. Мои мили приятели, по-голяма част от вас ще си спомнят за един образ, който постоянно се явява в моите мистерийни драми: Образът на Щрадер.[1]
към текста >>
Нали ние все пак знаем, че ако бихме говори днес п
ред
обикновената публика за съдържанието на тази лекция, това, което е един точен резултат, би било считано за глупост, за побърканост.
Но точно до навечерието на настъпването на господството на Михаил за хората на по-новото време съществуват големи трудности, за да могат те да дойдат до една действителна звездна мъдрост. И имайки задачата да стигне до тази звездна мъдрост антропософията трябва да бъде благодарна на обстоятелството, че в последната третина на 19-то столетие в събитията на земното човечество настъпи господството на Михаил. И между други някои неща, които дължим на господството на Михаил, е именно и това, че ние отново сме получили един безпрепятствен достъп до изследването на онова, което трябва да бъде изследвано в световете на звездите, за да можем да разберем кармата, образуването на кармата в човешкия свят. Бих искал да ви покажа това с един пример, за да ви въведа бавно в извънредно трудните въпроси, които са свързани с изследването на кармата. Бих искал да ви приведа един пример, при който можете да видите, илюстрирано това, което трябва да стане, преди да можем да говорим върху кармата и нейното действие по такъв начин, както това ще стане сега в тази лекция.
Нали ние все пак знаем, че ако бихме говори днес пред обикновената публика за съдържанието на тази лекция, това, което е един точен резултат, би било считано за глупост, за побърканост.
Но това е именно съвсем точно изследване и вие трябва да бъдете запознати с всички отговорности, които човек осъзнава при едно такова изследване, трябва да бъдете запознати с всичко онова, което се противопоставя на едно такова изследване, при което трябва да се мине, така да се каже, през един «трънен жив плет», през една «трънена ограда». Значи необходимо е това да се знае от определен брой хора с всички онези кармически особености на принадлежността към Михаил, за която аз говорих. Тези хора трябва да знаят, че при тези неща се касае за сериозно духовно изследване, а не за онова, което днес незнаещите хора, които стоят вън от антропософското движение, мислят за такива неща. Мои мили приятели, по-голяма част от вас ще си спомнят за един образ, който постоянно се явява в моите мистерийни драми: Образът на Щрадер.[1] Доколкото това може да бъде случаят при една поетична творба, този образ на Щрадер е обрисуван в известен смисъл от самия живот.
към текста >>
Значи необходимо е това да се знае от оп
ред
елен брой хора с всички онези кармически особености на принадлежността към Михаил, за която аз говорих.
И между други някои неща, които дължим на господството на Михаил, е именно и това, че ние отново сме получили един безпрепятствен достъп до изследването на онова, което трябва да бъде изследвано в световете на звездите, за да можем да разберем кармата, образуването на кармата в човешкия свят. Бих искал да ви покажа това с един пример, за да ви въведа бавно в извънредно трудните въпроси, които са свързани с изследването на кармата. Бих искал да ви приведа един пример, при който можете да видите, илюстрирано това, което трябва да стане, преди да можем да говорим върху кармата и нейното действие по такъв начин, както това ще стане сега в тази лекция. Нали ние все пак знаем, че ако бихме говори днес пред обикновената публика за съдържанието на тази лекция, това, което е един точен резултат, би било считано за глупост, за побърканост. Но това е именно съвсем точно изследване и вие трябва да бъдете запознати с всички отговорности, които човек осъзнава при едно такова изследване, трябва да бъдете запознати с всичко онова, което се противопоставя на едно такова изследване, при което трябва да се мине, така да се каже, през един «трънен жив плет», през една «трънена ограда».
Значи необходимо е това да се знае от определен брой хора с всички онези кармически особености на принадлежността към Михаил, за която аз говорих.
Тези хора трябва да знаят, че при тези неща се касае за сериозно духовно изследване, а не за онова, което днес незнаещите хора, които стоят вън от антропософското движение, мислят за такива неща. Мои мили приятели, по-голяма част от вас ще си спомнят за един образ, който постоянно се явява в моите мистерийни драми: Образът на Щрадер.[1] Доколкото това може да бъде случаят при една поетична творба, този образ на Щрадер е обрисуван в известен смисъл от самия живот. И личността на Щрадер има един вид образец, който е изживял развитието на последната третина на 19-то столетие и е стигнал в известен смисъл до един вид рационалистично християнство. Една личност, която след извънредно трудна младост - нещо подобно проличава при обрисуването на Щрадер - е станал монах във францисканския орден, но не е могла да издържи в църквата и е намерила след това пътя си като професор.
към текста >>
Една личност, която след извън
ред
но трудна младост - нещо подобно проличава при обрисуването на Щрадер - е станал монах във францисканския орден, но не е могла да издържи в църквата и е намерила след това пътя си като професор.
Значи необходимо е това да се знае от определен брой хора с всички онези кармически особености на принадлежността към Михаил, за която аз говорих. Тези хора трябва да знаят, че при тези неща се касае за сериозно духовно изследване, а не за онова, което днес незнаещите хора, които стоят вън от антропософското движение, мислят за такива неща. Мои мили приятели, по-голяма част от вас ще си спомнят за един образ, който постоянно се явява в моите мистерийни драми: Образът на Щрадер.[1] Доколкото това може да бъде случаят при една поетична творба, този образ на Щрадер е обрисуван в известен смисъл от самия живот. И личността на Щрадер има един вид образец, който е изживял развитието на последната третина на 19-то столетие и е стигнал в известен смисъл до един вид рационалистично християнство.
Една личност, която след извънредно трудна младост - нещо подобно проличава при обрисуването на Щрадер - е станал монах във францисканския орден, но не е могла да издържи в църквата и е намерила след това пътя си като професор.
Когато тази личност напуска богословието и навлиза във философията, тя става въодушевен описател на Лесинговата свободомислеща религия. След това тя стигна до един вътрешен конфликт с официалното християнство и иска да основе едно рационалистично християнство на основата на разума, доста съзнателно. И душевните борби, които намирате при Щрадер в моите мистерийни драми, са в известен вариант отражение от живота на тази личност. Но вие знаете, че в моята последна мистерийна драма личността на Щрадер умира. И когато аз самият хвърля поглед назад върху начина, по който личността Щрадер се е втъкала в целостта на моите мистерийни драми, трябва да кажа: - Въпреки че не би съществувала никаква външна пречка да оставя Щрадер да живее по-нататък в моите драми, както продължават да живеят другите - той умира по една вътрешна необходимост!
към текста >>
Щрадер умира в оп
ред
елен момент.
След това тя стигна до един вътрешен конфликт с официалното християнство и иска да основе едно рационалистично християнство на основата на разума, доста съзнателно. И душевните борби, които намирате при Щрадер в моите мистерийни драми, са в известен вариант отражение от живота на тази личност. Но вие знаете, че в моята последна мистерийна драма личността на Щрадер умира. И когато аз самият хвърля поглед назад върху начина, по който личността Щрадер се е втъкала в целостта на моите мистерийни драми, трябва да кажа: - Въпреки че не би съществувала никаква външна пречка да оставя Щрадер да живее по-нататък в моите драми, както продължават да живеят другите - той умира по една вътрешна необходимост! - Така че възможно е даже смъртта на Щрадер в моите драми да бъде считана като една изненада.
Щрадер умира в определен момент.
Аз имах чувството, че по-нататък не мога да изобразявам Щрадер в мистерийните драми. Защо? Виждате ли, мои мили приятели, междувременно, ако бива да го нарека така, оригиналът умря. И можете да си представите, колко дълбоко ме интересуваше този оригинал с пътя на неговото развитие, понеже точно тогава скицирах образа на Щрадер. Този оригинал ме интересува и по-нататък, също и след като той мина през вратата на смъртта.
към текста >>
И можете да си п
ред
ставите, колко дълбоко ме интересуваше този оригинал с пътя на неговото развитие, понеже точно тогава скицирах образа на Щрадер.
- Така че възможно е даже смъртта на Щрадер в моите драми да бъде считана като една изненада. Щрадер умира в определен момент. Аз имах чувството, че по-нататък не мога да изобразявам Щрадер в мистерийните драми. Защо? Виждате ли, мои мили приятели, междувременно, ако бива да го нарека така, оригиналът умря.
И можете да си представите, колко дълбоко ме интересуваше този оригинал с пътя на неговото развитие, понеже точно тогава скицирах образа на Щрадер.
Този оригинал ме интересува и по-нататък, също и след като той мина през вратата на смъртта. Обаче сега тук съществува определена особеност. Когато сме подбудени да проследим с ясновиждащо око една личност във времето, което следва смъртта, онзи период след смъртта, който трае около една трета от физическия земен живот - земният живот се повтаря по определен начин по обратен ред, но с тройна скорост, - какво изживява тогава човек в десетилетията следващи непосредствено земния живот? Когато тук на Земята си представите един човешки живот, той се разпада на дни и нощи, на състояние на будност и състояние на сън. В състоянията на сън винаги има образни възпоменания за дневния живот.
към текста >>
Обаче сега тук съществува оп
ред
елена особеност.
Аз имах чувството, че по-нататък не мога да изобразявам Щрадер в мистерийните драми. Защо? Виждате ли, мои мили приятели, междувременно, ако бива да го нарека така, оригиналът умря. И можете да си представите, колко дълбоко ме интересуваше този оригинал с пътя на неговото развитие, понеже точно тогава скицирах образа на Щрадер. Този оригинал ме интересува и по-нататък, също и след като той мина през вратата на смъртта.
Обаче сега тук съществува определена особеност.
Когато сме подбудени да проследим с ясновиждащо око една личност във времето, което следва смъртта, онзи период след смъртта, който трае около една трета от физическия земен живот - земният живот се повтаря по определен начин по обратен ред, но с тройна скорост, - какво изживява тогава човек в десетилетията следващи непосредствено земния живот? Когато тук на Земята си представите един човешки живот, той се разпада на дни и нощи, на състояние на будност и състояние на сън. В състоянията на сън винаги има образни възпоменания за дневния живот. Когато насочим поглед назад върху изминалия живот, ние си спомняме обикновено само дневните състояния, състоянията на будност, съвсем не обръщаме внимание на това; всъщност би трябвало да устроим спомена така: - Аз си спомням за това, което съм преживял от сутрин до вечер, после става прекъсване, от сутрин до вечер - отново прекъсване - от сутрин до вечер - отново прекъсване. - Но понеже от това, което става през нощта не остава нищо в спомена, ние направо теглим чертата и фалшифицираме нашите спомени, като поставяме едни до други само дните.
към текста >>
Когато сме подбудени да проследим с ясновиждащо око една личност във времето, което следва смъртта, онзи период след смъртта, който трае около една трета от физическия земен живот - земният живот се повтаря по оп
ред
елен начин по обратен
ред
, но с тройна скорост, - какво изживява тогава човек в десетилетията следващи непос
ред
ствено земния живот?
Защо? Виждате ли, мои мили приятели, междувременно, ако бива да го нарека така, оригиналът умря. И можете да си представите, колко дълбоко ме интересуваше този оригинал с пътя на неговото развитие, понеже точно тогава скицирах образа на Щрадер. Този оригинал ме интересува и по-нататък, също и след като той мина през вратата на смъртта. Обаче сега тук съществува определена особеност.
Когато сме подбудени да проследим с ясновиждащо око една личност във времето, което следва смъртта, онзи период след смъртта, който трае около една трета от физическия земен живот - земният живот се повтаря по определен начин по обратен ред, но с тройна скорост, - какво изживява тогава човек в десетилетията следващи непосредствено земния живот?
Когато тук на Земята си представите един човешки живот, той се разпада на дни и нощи, на състояние на будност и състояние на сън. В състоянията на сън винаги има образни възпоменания за дневния живот. Когато насочим поглед назад върху изминалия живот, ние си спомняме обикновено само дневните състояния, състоянията на будност, съвсем не обръщаме внимание на това; всъщност би трябвало да устроим спомена така: - Аз си спомням за това, което съм преживял от сутрин до вечер, после става прекъсване, от сутрин до вечер - отново прекъсване - от сутрин до вечер - отново прекъсване. - Но понеже от това, което става през нощта не остава нищо в спомена, ние направо теглим чертата и фалшифицираме нашите спомени, като поставяме едни до други само дните. Обаче след смъртта ние трябва да преживеем като една силна действителност това, което е съществувало през нощите, през време приблизително на една трета от живота, а именно преживяваме го в обратен ред.
към текста >>
Когато тук на Земята си п
ред
ставите един човешки живот, той се разпада на дни и нощи, на състояние на будност и състояние на сън.
Виждате ли, мои мили приятели, междувременно, ако бива да го нарека така, оригиналът умря. И можете да си представите, колко дълбоко ме интересуваше този оригинал с пътя на неговото развитие, понеже точно тогава скицирах образа на Щрадер. Този оригинал ме интересува и по-нататък, също и след като той мина през вратата на смъртта. Обаче сега тук съществува определена особеност. Когато сме подбудени да проследим с ясновиждащо око една личност във времето, което следва смъртта, онзи период след смъртта, който трае около една трета от физическия земен живот - земният живот се повтаря по определен начин по обратен ред, но с тройна скорост, - какво изживява тогава човек в десетилетията следващи непосредствено земния живот?
Когато тук на Земята си представите един човешки живот, той се разпада на дни и нощи, на състояние на будност и състояние на сън.
В състоянията на сън винаги има образни възпоменания за дневния живот. Когато насочим поглед назад върху изминалия живот, ние си спомняме обикновено само дневните състояния, състоянията на будност, съвсем не обръщаме внимание на това; всъщност би трябвало да устроим спомена така: - Аз си спомням за това, което съм преживял от сутрин до вечер, после става прекъсване, от сутрин до вечер - отново прекъсване - от сутрин до вечер - отново прекъсване. - Но понеже от това, което става през нощта не остава нищо в спомена, ние направо теглим чертата и фалшифицираме нашите спомени, като поставяме едни до други само дните. Обаче след смъртта ние трябва да преживеем като една силна действителност това, което е съществувало през нощите, през време приблизително на една трета от живота, а именно преживяваме го в обратен ред. И тук имаме особеното: Ние имаме определено чувство, бих искал да кажа, едно чувство на действителност за това, което ни пресреща на Земята.
към текста >>
Обаче след смъртта ние трябва да преживеем като една силна действителност това, което е съществувало през нощите, през време приблизително на една трета от живота, а именно преживяваме го в обратен
ред
.
Когато сме подбудени да проследим с ясновиждащо око една личност във времето, което следва смъртта, онзи период след смъртта, който трае около една трета от физическия земен живот - земният живот се повтаря по определен начин по обратен ред, но с тройна скорост, - какво изживява тогава човек в десетилетията следващи непосредствено земния живот? Когато тук на Земята си представите един човешки живот, той се разпада на дни и нощи, на състояние на будност и състояние на сън. В състоянията на сън винаги има образни възпоменания за дневния живот. Когато насочим поглед назад върху изминалия живот, ние си спомняме обикновено само дневните състояния, състоянията на будност, съвсем не обръщаме внимание на това; всъщност би трябвало да устроим спомена така: - Аз си спомням за това, което съм преживял от сутрин до вечер, после става прекъсване, от сутрин до вечер - отново прекъсване - от сутрин до вечер - отново прекъсване. - Но понеже от това, което става през нощта не остава нищо в спомена, ние направо теглим чертата и фалшифицираме нашите спомени, като поставяме едни до други само дните.
Обаче след смъртта ние трябва да преживеем като една силна действителност това, което е съществувало през нощите, през време приблизително на една трета от живота, а именно преживяваме го в обратен ред.
И тук имаме особеното: Ние имаме определено чувство, бих искал да кажа, едно чувство на действителност за това, което ни пресреща на Земята. Ако не бихме имали това чувство на действителност, ние бихме считали за сънища всичко, което срещаме през деня. Следователно на Земята ние имаме определено чувство за действителност. Ние знаем, че нещата са действителни, те ни удрят, когато се сблъскаме с тях, изпращат ни светлина, изпращат ни звуци. Накратко казано, съществуват много неща, които ни дават повод да имаме едно чувство на действителност тук през време на нашия земен живот между раждането и смъртта.
към текста >>
И тук имаме особеното: Ние имаме оп
ред
елено чувство, бих искал да кажа, едно чувство на действителност за това, което ни пресреща на Земята.
Когато тук на Земята си представите един човешки живот, той се разпада на дни и нощи, на състояние на будност и състояние на сън. В състоянията на сън винаги има образни възпоменания за дневния живот. Когато насочим поглед назад върху изминалия живот, ние си спомняме обикновено само дневните състояния, състоянията на будност, съвсем не обръщаме внимание на това; всъщност би трябвало да устроим спомена така: - Аз си спомням за това, което съм преживял от сутрин до вечер, после става прекъсване, от сутрин до вечер - отново прекъсване - от сутрин до вечер - отново прекъсване. - Но понеже от това, което става през нощта не остава нищо в спомена, ние направо теглим чертата и фалшифицираме нашите спомени, като поставяме едни до други само дните. Обаче след смъртта ние трябва да преживеем като една силна действителност това, което е съществувало през нощите, през време приблизително на една трета от живота, а именно преживяваме го в обратен ред.
И тук имаме особеното: Ние имаме определено чувство, бих искал да кажа, едно чувство на действителност за това, което ни пресреща на Земята.
Ако не бихме имали това чувство на действителност, ние бихме считали за сънища всичко, което срещаме през деня. Следователно на Земята ние имаме определено чувство за действителност. Ние знаем, че нещата са действителни, те ни удрят, когато се сблъскаме с тях, изпращат ни светлина, изпращат ни звуци. Накратко казано, съществуват много неща, които ни дават повод да имаме едно чувство на действителност тук през време на нашия земен живот между раждането и смъртта. Но ако вземем всичко това, което тук имаме като чувство за действителност, ако вземете, мои мили приятели, това, което наричате действителност на хората, които срещате тук, всичко това по неговата интензивност е като една сънувана действителност в сравнение с извънредно интензивната действителност, която изживяваме през тези десетилетия непосредствено след смъртта и които изживява и самият наблюдател.
към текста >>
Следователно на Земята ние имаме оп
ред
елено чувство за действителност.
Когато насочим поглед назад върху изминалия живот, ние си спомняме обикновено само дневните състояния, състоянията на будност, съвсем не обръщаме внимание на това; всъщност би трябвало да устроим спомена така: - Аз си спомням за това, което съм преживял от сутрин до вечер, после става прекъсване, от сутрин до вечер - отново прекъсване - от сутрин до вечер - отново прекъсване. - Но понеже от това, което става през нощта не остава нищо в спомена, ние направо теглим чертата и фалшифицираме нашите спомени, като поставяме едни до други само дните. Обаче след смъртта ние трябва да преживеем като една силна действителност това, което е съществувало през нощите, през време приблизително на една трета от живота, а именно преживяваме го в обратен ред. И тук имаме особеното: Ние имаме определено чувство, бих искал да кажа, едно чувство на действителност за това, което ни пресреща на Земята. Ако не бихме имали това чувство на действителност, ние бихме считали за сънища всичко, което срещаме през деня.
Следователно на Земята ние имаме определено чувство за действителност.
Ние знаем, че нещата са действителни, те ни удрят, когато се сблъскаме с тях, изпращат ни светлина, изпращат ни звуци. Накратко казано, съществуват много неща, които ни дават повод да имаме едно чувство на действителност тук през време на нашия земен живот между раждането и смъртта. Но ако вземем всичко това, което тук имаме като чувство за действителност, ако вземете, мои мили приятели, това, което наричате действителност на хората, които срещате тук, всичко това по неговата интензивност е като една сънувана действителност в сравнение с извънредно интензивната действителност, която изживяваме през тези десетилетия непосредствено след смъртта и които изживява и самият наблюдател. Всичко това ни се явява много по-действително, а земният живот ни се явява като че е бил един сън, като че всъщност едва сега душата се събужда по отношение интензивността на живота. Това е особеното.
към текста >>
Но ако вземем всичко това, което тук имаме като чувство за действителност, ако вземете, мои мили приятели, това, което наричате действителност на хората, които срещате тук, всичко това по неговата интензивност е като една сънувана действителност в сравнение с извън
ред
но интензивната действителност, която изживяваме през тези десетилетия непос
ред
ствено след смъртта и които изживява и самият наблюдател.
И тук имаме особеното: Ние имаме определено чувство, бих искал да кажа, едно чувство на действителност за това, което ни пресреща на Земята. Ако не бихме имали това чувство на действителност, ние бихме считали за сънища всичко, което срещаме през деня. Следователно на Земята ние имаме определено чувство за действителност. Ние знаем, че нещата са действителни, те ни удрят, когато се сблъскаме с тях, изпращат ни светлина, изпращат ни звуци. Накратко казано, съществуват много неща, които ни дават повод да имаме едно чувство на действителност тук през време на нашия земен живот между раждането и смъртта.
Но ако вземем всичко това, което тук имаме като чувство за действителност, ако вземете, мои мили приятели, това, което наричате действителност на хората, които срещате тук, всичко това по неговата интензивност е като една сънувана действителност в сравнение с извънредно интензивната действителност, която изживяваме през тези десетилетия непосредствено след смъртта и които изживява и самият наблюдател.
Всичко това ни се явява много по-действително, а земният живот ни се явява като че е бил един сън, като че всъщност едва сега душата се събужда по отношение интензивността на живота. Това е особеното. И когато следях този образ на Щрадер, действителността, действителната индивидуалност, която живееше след смъртта, ме ангажира много повече, отколкото споменът за земния живот, който по отношение на това, което се явява след смъртта, изглежда като един сън. Така че по отношение на силните впечатления, получени от умрелия, аз не бих могъл да развия повече интерес за живия и да го опиша. Тук аз мога да говоря от собствена опитност, колко малко интензивен е земният живот в сравнение с живота, който срещаме, когато проследяваме човека след неговата смърт, който живот е извънредно интензивен.
към текста >>
Тук аз мога да говоря от собствена опитност, колко малко интензивен е земният живот в сравнение с живота, който срещаме, когато проследяваме човека след неговата смърт, който живот е извън
ред
но интензивен.
Но ако вземем всичко това, което тук имаме като чувство за действителност, ако вземете, мои мили приятели, това, което наричате действителност на хората, които срещате тук, всичко това по неговата интензивност е като една сънувана действителност в сравнение с извънредно интензивната действителност, която изживяваме през тези десетилетия непосредствено след смъртта и които изживява и самият наблюдател. Всичко това ни се явява много по-действително, а земният живот ни се явява като че е бил един сън, като че всъщност едва сега душата се събужда по отношение интензивността на живота. Това е особеното. И когато следях този образ на Щрадер, действителността, действителната индивидуалност, която живееше след смъртта, ме ангажира много повече, отколкото споменът за земния живот, който по отношение на това, което се явява след смъртта, изглежда като един сън. Така че по отношение на силните впечатления, получени от умрелия, аз не бих могъл да развия повече интерес за живия и да го опиша.
Тук аз мога да говоря от собствена опитност, колко малко интензивен е земният живот в сравнение с живота, който срещаме, когато проследяваме човека след неговата смърт, който живот е извънредно интензивен.
И точно там, където поради проявения интерес през земния живот особено много е пробуден интересът за живота след смъртта и внимателно проследяваме, как нещата се развиват по-нататък, тогава забелязваме възникващите трудности. Когато наблюдаваме напълно правилно, когато наблюдаваме проницателно, ние виждаме, как в този протичащ в обратен ред живот след смъртта, който трае приблизително една трета от земния живот, умрелият иска да пристъпи към подготвителното изработване на неговата карма. Той вижда всичко онова, през което е минал във времето на земния живот, вижда го при това обратно изживяване. Ако е обидил някой човек, той отново изживява това. Ако съм умрял на 73 години и в моята 60-та година съм обидил някого, аз отново изживявам това при обратното преминаване на земния живот; но го изживявам така, че не изпитвам чувствата, които съм имал при обиждането, а чувствата на другия, които той е имал от моята обида.
към текста >>
Когато наблюдаваме напълно правилно, когато наблюдаваме проницателно, ние виждаме, как в този протичащ в обратен
ред
живот след смъртта, който трае приблизително една трета от земния живот, умрелият иска да пристъпи към подготвителното изработване на неговата карма.
Това е особеното. И когато следях този образ на Щрадер, действителността, действителната индивидуалност, която живееше след смъртта, ме ангажира много повече, отколкото споменът за земния живот, който по отношение на това, което се явява след смъртта, изглежда като един сън. Така че по отношение на силните впечатления, получени от умрелия, аз не бих могъл да развия повече интерес за живия и да го опиша. Тук аз мога да говоря от собствена опитност, колко малко интензивен е земният живот в сравнение с живота, който срещаме, когато проследяваме човека след неговата смърт, който живот е извънредно интензивен. И точно там, където поради проявения интерес през земния живот особено много е пробуден интересът за живота след смъртта и внимателно проследяваме, как нещата се развиват по-нататък, тогава забелязваме възникващите трудности.
Когато наблюдаваме напълно правилно, когато наблюдаваме проницателно, ние виждаме, как в този протичащ в обратен ред живот след смъртта, който трае приблизително една трета от земния живот, умрелият иска да пристъпи към подготвителното изработване на неговата карма.
Той вижда всичко онова, през което е минал във времето на земния живот, вижда го при това обратно изживяване. Ако е обидил някой човек, той отново изживява това. Ако съм умрял на 73 години и в моята 60-та година съм обидил някого, аз отново изживявам това при обратното преминаване на земния живот; но го изживявам така, че не изпитвам чувствата, които съм имал при обиждането, а чувствата на другия, които той е имал от моята обида. С моето изживяване аз напълно се пренасям в другия. И така аз живея всъщност с моите изживявания в онези хора, които са били засегнати от тези изживявания в добър или в лош смисъл.
към текста >>
При това човек се удивлява на мислителя; но навсякъде при това рационалистично описание на християнството в книгите на въпросния човек, които той написа на Земята, се забелязва, как нишката на рационализма се скъсва, как нишката на понятията се скъсва, как всъщност при това се получава нещо извън
ред
но, ужасно абстрактно, как съответният писател никога не може да навлезе в едно духовно схващане на християнството, как с философски понятия той си изгражда един вид религия от понятия и т.
Ако съм умрял на 73 години и в моята 60-та година съм обидил някого, аз отново изживявам това при обратното преминаване на земния живот; но го изживявам така, че не изпитвам чувствата, които съм имал при обиждането, а чувствата на другия, които той е имал от моята обида. С моето изживяване аз напълно се пренасям в другия. И така аз живея всъщност с моите изживявания в онези хора, които са били засегнати от тези изживявания в добър или в лош смисъл. И тогава в мен самия се поражда стремежът да създам кармическото изравняване. Но интересът, който проявявах към този земен образец на Щрадер, който сега застана срещу мен като една свръхсетивна индивидуалност, беше разпален именно чрез това, че този образец действително искаше да обхване християнството по един внушително остроумен рационалистичен начин.
При това човек се удивлява на мислителя; но навсякъде при това рационалистично описание на християнството в книгите на въпросния човек, които той написа на Земята, се забелязва, как нишката на рационализма се скъсва, как нишката на понятията се скъсва, как всъщност при това се получава нещо извънредно, ужасно абстрактно, как съответният писател никога не може да навлезе в едно духовно схващане на християнството, как с философски понятия той си изгражда един вид религия от понятия и т.
н.. Накратко казано, при тази личност се явява цялата слабост на интелектуализма на модерното време. Това по един забележителен начин отново се показва при проследяване пътя на неговия живот след смъртта. При хора, при които не се явяват такива трудности, ние намираме, че те постепенно се вживяват в сферата на Луната. Това е първата спирка. И когато като умрели стигаме в областта на Луната, ние намираме там всички онези, бих искал да кажа, «регистратори» на нашата съдба, които някога в прадревни времена са били учители на човека, за които тук често говорихме и които, когато Луната физически се отдели от Земята и от съставна част на Земята се превърна в едно самостоятелно небесно тяло, те се преселиха на Луната.
към текста >>
Така че, когато днес като умрели минаваме през областта на Луната, ние срещаме там първо великите праучители на човечеството, които не са живели на Земята във физически тела, но които основаха древната мъдрост, от която е останал само един отблясък в онова, което ни е п
ред
адено в литературата.
н.. Накратко казано, при тази личност се явява цялата слабост на интелектуализма на модерното време. Това по един забележителен начин отново се показва при проследяване пътя на неговия живот след смъртта. При хора, при които не се явяват такива трудности, ние намираме, че те постепенно се вживяват в сферата на Луната. Това е първата спирка. И когато като умрели стигаме в областта на Луната, ние намираме там всички онези, бих искал да кажа, «регистратори» на нашата съдба, които някога в прадревни времена са били учители на човека, за които тук често говорихме и които, когато Луната физически се отдели от Земята и от съставна част на Земята се превърна в едно самостоятелно небесно тяло, те се преселиха на Луната.
Така че, когато днес като умрели минаваме през областта на Луната, ние срещаме там първо великите праучители на човечеството, които не са живели на Земята във физически тела, но които основаха древната мъдрост, от която е останал само един отблясък в онова, което ни е предадено в литературата.
Ако не се явят никакви пречки, ние преминаваме безпрепятствено през тази област на Луната. При личността, която е образецът на Щрадер, се яви нещо, като че тя изобщо не е в състояние безпрепятствено да измине този душевен живот непосредствено след смъртта към областта на Луната. Тя постоянно се натъкваше на препятствия, като че лунната област не искаше да позволи на тази индивидуалност да проникне в нея. И когато човек проследяваше в образна имагинация, какво всъщност се криеше тук, тогава се показваше следното: Това беше, като че духовете, т. е. праучителите на човечеството, които донесоха първичната духовна наука на човечеството, като че тези праучители на човечеството постоянно викаха срещу този първообраз на Щрадер: - Ти не можеш да дойдеш при нас, понеже поради твоето особено човешко качество още не можеш да знаеш нищо за звездите; ти трябва да чакаш, трябва да повториш различни неща от това, което си изпитал не само в последния, но и в миналите въплъщения на Земята, за да узрееш с оглед да можеш изобщо да знаеш нещо за звездите и за тяхната мъдрост. -
към текста >>
При личността, която е образецът на Щрадер, се яви нещо, като че тя изобщо не е в състояние безпрепятствено да измине този душевен живот непос
ред
ствено след смъртта към областта на Луната.
При хора, при които не се явяват такива трудности, ние намираме, че те постепенно се вживяват в сферата на Луната. Това е първата спирка. И когато като умрели стигаме в областта на Луната, ние намираме там всички онези, бих искал да кажа, «регистратори» на нашата съдба, които някога в прадревни времена са били учители на човека, за които тук често говорихме и които, когато Луната физически се отдели от Земята и от съставна част на Земята се превърна в едно самостоятелно небесно тяло, те се преселиха на Луната. Така че, когато днес като умрели минаваме през областта на Луната, ние срещаме там първо великите праучители на човечеството, които не са живели на Земята във физически тела, но които основаха древната мъдрост, от която е останал само един отблясък в онова, което ни е предадено в литературата. Ако не се явят никакви пречки, ние преминаваме безпрепятствено през тази област на Луната.
При личността, която е образецът на Щрадер, се яви нещо, като че тя изобщо не е в състояние безпрепятствено да измине този душевен живот непосредствено след смъртта към областта на Луната.
Тя постоянно се натъкваше на препятствия, като че лунната област не искаше да позволи на тази индивидуалност да проникне в нея. И когато човек проследяваше в образна имагинация, какво всъщност се криеше тук, тогава се показваше следното: Това беше, като че духовете, т. е. праучителите на човечеството, които донесоха първичната духовна наука на човечеството, като че тези праучители на човечеството постоянно викаха срещу този първообраз на Щрадер: - Ти не можеш да дойдеш при нас, понеже поради твоето особено човешко качество още не можеш да знаеш нищо за звездите; ти трябва да чакаш, трябва да повториш различни неща от това, което си изпитал не само в последния, но и в миналите въплъщения на Земята, за да узрееш с оглед да можеш изобщо да знаеш нещо за звездите и за тяхната мъдрост. - И тук се яви това странно, забележително положение, че имах пред мен една индивидуалност, която всъщност никак не може да се приближи към духовното естество на звездния свят или пък може да го направи, но много трудно. Естествено тя ще се приближи до тази духовност на звездите, но това ще се постигне само много трудно.
към текста >>
И тук се яви това странно, забележително положение, че имах п
ред
мен една индивидуалност, която всъщност никак не може да се приближи към духовното естество на звездния свят или пък може да го направи, но много трудно.
Ако не се явят никакви пречки, ние преминаваме безпрепятствено през тази област на Луната. При личността, която е образецът на Щрадер, се яви нещо, като че тя изобщо не е в състояние безпрепятствено да измине този душевен живот непосредствено след смъртта към областта на Луната. Тя постоянно се натъкваше на препятствия, като че лунната област не искаше да позволи на тази индивидуалност да проникне в нея. И когато човек проследяваше в образна имагинация, какво всъщност се криеше тук, тогава се показваше следното: Това беше, като че духовете, т. е. праучителите на човечеството, които донесоха първичната духовна наука на човечеството, като че тези праучители на човечеството постоянно викаха срещу този първообраз на Щрадер: - Ти не можеш да дойдеш при нас, понеже поради твоето особено човешко качество още не можеш да знаеш нищо за звездите; ти трябва да чакаш, трябва да повториш различни неща от това, което си изпитал не само в последния, но и в миналите въплъщения на Земята, за да узрееш с оглед да можеш изобщо да знаеш нещо за звездите и за тяхната мъдрост. -
И тук се яви това странно, забележително положение, че имах пред мен една индивидуалност, която всъщност никак не може да се приближи към духовното естество на звездния свят или пък може да го направи, но много трудно.
Естествено тя ще се приближи до тази духовност на звездите, но това ще се постигне само много трудно. И така точно при тази личност аз направих странното откритие, че при такива по-нови рационалистично-интелектуални индивидуалности се явява една пречка в изграждането на кармата, че те не могат да се издигнат до мъдростта на звездите без да срещнат препятствия. При по-нататъшното изследване се установи, че тази личност беше почерпила цялата сила на нейния рационализъм от времето, което е предхождало господството на Михаил. Тя не беше още правилно засегната от господството на Михаил. Всичко това ме накара да изследвам по-нататък кармата на тази личност за миналото.
към текста >>
При по-нататъшното изследване се установи, че тази личност беше почерпила цялата сила на нейния рационализъм от времето, което е п
ред
хождало господството на Михаил.
И когато човек проследяваше в образна имагинация, какво всъщност се криеше тук, тогава се показваше следното: Това беше, като че духовете, т. е. праучителите на човечеството, които донесоха първичната духовна наука на човечеството, като че тези праучители на човечеството постоянно викаха срещу този първообраз на Щрадер: - Ти не можеш да дойдеш при нас, понеже поради твоето особено човешко качество още не можеш да знаеш нищо за звездите; ти трябва да чакаш, трябва да повториш различни неща от това, което си изпитал не само в последния, но и в миналите въплъщения на Земята, за да узрееш с оглед да можеш изобщо да знаеш нещо за звездите и за тяхната мъдрост. - И тук се яви това странно, забележително положение, че имах пред мен една индивидуалност, която всъщност никак не може да се приближи към духовното естество на звездния свят или пък може да го направи, но много трудно. Естествено тя ще се приближи до тази духовност на звездите, но това ще се постигне само много трудно. И така точно при тази личност аз направих странното откритие, че при такива по-нови рационалистично-интелектуални индивидуалности се явява една пречка в изграждането на кармата, че те не могат да се издигнат до мъдростта на звездите без да срещнат препятствия.
При по-нататъшното изследване се установи, че тази личност беше почерпила цялата сила на нейния рационализъм от времето, което е предхождало господството на Михаил.
Тя не беше още правилно засегната от господството на Михаил. Всичко това ме накара да изследвам по-нататък кармата на тази личност за миналото. Понеже трябваше да си кажа: - Тук има нещо, което така подготвя тази личност вследствие резултатите от миналите й земни съществувания, че то проявява своите действия не само в земния живот, но продължава да действа и в живота след смъртта. Това е едно твърде забележително явление. - Тогава се показа, че животът, който беше предходил този скициран пред вас земен живот, който се отразява в образа на Щрадер, че животът в духовните светове, предхождащ този земен живот е бил изпълнен със сурови изпитания, наистина един живот на изпитания в свръхсетивния свят: - Как аз да се държа с християнството?
към текста >>
Тогава се показа, че животът, който беше п
ред
ходил този скициран п
ред
вас земен живот, който се отразява в образа на Щрадер, че животът в духовните светове, п
ред
хождащ този земен живот е бил изпълнен със сурови изпитания, наистина един живот на изпитания в свръхсетивния свят: - Как аз да се държа с християнството?
При по-нататъшното изследване се установи, че тази личност беше почерпила цялата сила на нейния рационализъм от времето, което е предхождало господството на Михаил. Тя не беше още правилно засегната от господството на Михаил. Всичко това ме накара да изследвам по-нататък кармата на тази личност за миналото. Понеже трябваше да си кажа: - Тук има нещо, което така подготвя тази личност вследствие резултатите от миналите й земни съществувания, че то проявява своите действия не само в земния живот, но продължава да действа и в живота след смъртта. Това е едно твърде забележително явление. -
Тогава се показа, че животът, който беше предходил този скициран пред вас земен живот, който се отразява в образа на Щрадер, че животът в духовните светове, предхождащ този земен живот е бил изпълнен със сурови изпитания, наистина един живот на изпитания в свръхсетивния свят: - Как аз да се държа с християнството?
- Бихме искали да кажем, че там в свръхсетивния свят се подготвя нещо, което създава несигурност в тази личност по отношение схващането й на християнството в земния живот. И това също проблясва в образа на Щрадер: Той в нищо не е сигурен, по определен начин отхвърля онова, което е свръхсетивно, иска да го обхване само с ума, но въпреки това иска да види нещо. Спомнете си за обрисуването на Щрадер. Също и в живота тази личност беше израснала от нейната карма от минали времена.
към текста >>
И това също проблясва в образа на Щрадер: Той в нищо не е сигурен, по оп
ред
елен начин отхвърля онова, което е свръхсетивно, иска да го обхване само с ума, но въпреки това иска да види нещо.
Понеже трябваше да си кажа: - Тук има нещо, което така подготвя тази личност вследствие резултатите от миналите й земни съществувания, че то проявява своите действия не само в земния живот, но продължава да действа и в живота след смъртта. Това е едно твърде забележително явление. - Тогава се показа, че животът, който беше предходил този скициран пред вас земен живот, който се отразява в образа на Щрадер, че животът в духовните светове, предхождащ този земен живот е бил изпълнен със сурови изпитания, наистина един живот на изпитания в свръхсетивния свят: - Как аз да се държа с християнството? - Бихме искали да кажем, че там в свръхсетивния свят се подготвя нещо, което създава несигурност в тази личност по отношение схващането й на християнството в земния живот.
И това също проблясва в образа на Щрадер: Той в нищо не е сигурен, по определен начин отхвърля онова, което е свръхсетивно, иска да го обхване само с ума, но въпреки това иска да види нещо.
Спомнете си за обрисуването на Щрадер. Също и в живота тази личност беше израснала от нейната карма от минали времена. И аз установих, че при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане, преди този земен живот в края на 19-то и началото на 20-то столетие, тази личност е минала през звездния живот в много силно понижено състояние на съзнанието, преминала е в много заглушено съзнание точно този живот между смъртта и едно ново раждане. Поради това после в живота се явява една реакция, да се изработят толкова по-ясни, по-здрави понятия в сравнение със смътните картинни понятия, които тази личност беше изпитала между смъртта и едно ново раждане. Когато отминем тези явления, показващи звездните светове като в мъгла и продължим към миналия земен живот на тази личност, ние намираме нещо твърде забележително.
към текста >>
И аз установих, че при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане, п
ред
и този земен живот в края на 19-то и началото на 20-то столетие, тази личност е минала през звездния живот в много силно понижено състояние на съзнанието, преминала е в много заглушено съзнание точно този живот между смъртта и едно ново раждане.
- Бихме искали да кажем, че там в свръхсетивния свят се подготвя нещо, което създава несигурност в тази личност по отношение схващането й на християнството в земния живот. И това също проблясва в образа на Щрадер: Той в нищо не е сигурен, по определен начин отхвърля онова, което е свръхсетивно, иска да го обхване само с ума, но въпреки това иска да види нещо. Спомнете си за обрисуването на Щрадер. Също и в живота тази личност беше израснала от нейната карма от минали времена.
И аз установих, че при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане, преди този земен живот в края на 19-то и началото на 20-то столетие, тази личност е минала през звездния живот в много силно понижено състояние на съзнанието, преминала е в много заглушено съзнание точно този живот между смъртта и едно ново раждане.
Поради това после в живота се явява една реакция, да се изработят толкова по-ясни, по-здрави понятия в сравнение със смътните картинни понятия, които тази личност беше изпитала между смъртта и едно ново раждане. Когато отминем тези явления, показващи звездните светове като в мъгла и продължим към миналия земен живот на тази личност, ние намираме нещо твърде забележително. Ние сме доведени първо - поне аз бях доведен - до «войната на певците във Вартбург» в 1206 година, точно по времето, което ви описах като време, в което старите платоници например от школата в Шартр бяха възлезли в духовния свят, а другите, аристотелците, не бяха слезли още долу на Земята и когато относно истинското напредващо събитие на Михаил бе проведена един вид небесна конференция между двете групи, бяха проведени преговори. В това време се пада войната на певците във Вартбург. Интересно е винаги да се проследи какво става тук долу на Земята и какво става горе?
към текста >>
Ние сме доведени първо - поне аз бях доведен - до «войната на певците във Вартбург» в 1206 година, точно по времето, което ви описах като време, в което старите платоници например от школата в Шартр бяха възлезли в духовния свят, а другите, аристотелците, не бяха слезли още долу на Земята и когато относно истинското нап
ред
ващо събитие на Михаил бе проведена един вид небесна конференция между двете групи, бяха проведени преговори.
Спомнете си за обрисуването на Щрадер. Също и в живота тази личност беше израснала от нейната карма от минали времена. И аз установих, че при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане, преди този земен живот в края на 19-то и началото на 20-то столетие, тази личност е минала през звездния живот в много силно понижено състояние на съзнанието, преминала е в много заглушено съзнание точно този живот между смъртта и едно ново раждане. Поради това после в живота се явява една реакция, да се изработят толкова по-ясни, по-здрави понятия в сравнение със смътните картинни понятия, които тази личност беше изпитала между смъртта и едно ново раждане. Когато отминем тези явления, показващи звездните светове като в мъгла и продължим към миналия земен живот на тази личност, ние намираме нещо твърде забележително.
Ние сме доведени първо - поне аз бях доведен - до «войната на певците във Вартбург» в 1206 година, точно по времето, което ви описах като време, в което старите платоници например от школата в Шартр бяха възлезли в духовния свят, а другите, аристотелците, не бяха слезли още долу на Земята и когато относно истинското напредващо събитие на Михаил бе проведена един вид небесна конференция между двете групи, бяха проведени преговори.
В това време се пада войната на певците във Вартбург. Интересно е винаги да се проследи какво става тук долу на Земята и какво става горе? И така във войната на певците във Вартбург ние имаме едно събитие, което не е непосредствено свързано с напредващото течение на Михаил. Кой беше във войната на певците във Вартбург? Там бяха събрани най-знаменитите германски поети, които водеха война едни срещу други чрез песен.
към текста >>
И така във войната на певците във Вартбург ние имаме едно събитие, което не е непос
ред
ствено свързано с нап
ред
ващото течение на Михаил.
Поради това после в живота се явява една реакция, да се изработят толкова по-ясни, по-здрави понятия в сравнение със смътните картинни понятия, които тази личност беше изпитала между смъртта и едно ново раждане. Когато отминем тези явления, показващи звездните светове като в мъгла и продължим към миналия земен живот на тази личност, ние намираме нещо твърде забележително. Ние сме доведени първо - поне аз бях доведен - до «войната на певците във Вартбург» в 1206 година, точно по времето, което ви описах като време, в което старите платоници например от школата в Шартр бяха възлезли в духовния свят, а другите, аристотелците, не бяха слезли още долу на Земята и когато относно истинското напредващо събитие на Михаил бе проведена един вид небесна конференция между двете групи, бяха проведени преговори. В това време се пада войната на певците във Вартбург. Интересно е винаги да се проследи какво става тук долу на Земята и какво става горе?
И така във войната на певците във Вартбург ние имаме едно събитие, което не е непосредствено свързано с напредващото течение на Михаил.
Кой беше във войната на певците във Вартбург? Там бяха събрани най-знаменитите германски поети, които водеха война едни срещу други чрез песен. Известно е в какво се състоеше състезанието на певците във Вартбург, как там се бореха да спечелят славата пред князете и за своята собствена слава Валтер фон дер Фогелвайде, Волфрам фон Ешенбах, Райнмар фон Цветер, но имаше и един, който всъщност беше срещу всички други - Хайнрих фон Офтердинген. И в този Хайнрих фон Офтердинген аз намерих индивидуалността, която стоеше в основата на първообраза на Щрадер. Следователно ние имаме работа с Хайнрих фон Офтердинген - и трябва да насочим нашия поглед върху това, защо след като мина през вратата на смъртта Хайнрих фон Офтердинген трябваше да мине през звездния свят в помрачено състояние на съзнанието?
към текста >>
Известно е в какво се състоеше състезанието на певците във Вартбург, как там се бореха да спечелят славата п
ред
князете и за своята собствена слава Валтер фон дер Фогелвайде, Волфрам фон Ешенбах, Райнмар фон Цветер, но имаше и един, който всъщност беше срещу всички други - Хайнрих фон Офтердинген.
В това време се пада войната на певците във Вартбург. Интересно е винаги да се проследи какво става тук долу на Земята и какво става горе? И така във войната на певците във Вартбург ние имаме едно събитие, което не е непосредствено свързано с напредващото течение на Михаил. Кой беше във войната на певците във Вартбург? Там бяха събрани най-знаменитите германски поети, които водеха война едни срещу други чрез песен.
Известно е в какво се състоеше състезанието на певците във Вартбург, как там се бореха да спечелят славата пред князете и за своята собствена слава Валтер фон дер Фогелвайде, Волфрам фон Ешенбах, Райнмар фон Цветер, но имаше и един, който всъщност беше срещу всички други - Хайнрих фон Офтердинген.
И в този Хайнрих фон Офтердинген аз намерих индивидуалността, която стоеше в основата на първообраза на Щрадер. Следователно ние имаме работа с Хайнрих фон Офтердинген - и трябва да насочим нашия поглед върху това, защо след като мина през вратата на смъртта Хайнрих фон Офтердинген трябваше да мине през звездния свят в помрачено състояние на съзнанието? Защо? За целта е достатъчно само малко да проследим историята на войната на певците: Хайнрих фон Офтердинген приема борбата срещу другите. Палачът е вече извикан: - Той трябва да бъде обесен, ако изгуби.
към текста >>
Но за да п
ред
извика една нова борба, извиква от Унгария магьосника Клингзор.
Следователно ние имаме работа с Хайнрих фон Офтердинген - и трябва да насочим нашия поглед върху това, защо след като мина през вратата на смъртта Хайнрих фон Офтердинген трябваше да мине през звездния свят в помрачено състояние на съзнанието? Защо? За целта е достатъчно само малко да проследим историята на войната на певците: Хайнрих фон Офтердинген приема борбата срещу другите. Палачът е вече извикан: - Той трябва да бъде обесен, ако изгуби. - Той се измъква от положението.
Но за да предизвика една нова борба, извиква от Унгария магьосника Клингзор.
И действително довежда магьосника Клингзор от Унгария в Айзенах. Сега там се провежда един нов вид Вартбургска борба, при която съдейства Клингзор. Но съвсем ясно се вижда, че Клингзор, който сега се застъпва за Хайнрих фон Офтердинген, който сам се явява състезавайки се, пеейки, не води борбата сам, а призовава духовни същества да участват в борбата. И за да накара духовните същества да участват в борбата, той предизвиква например обсебването на един младеж от едно такова духовно същество и поставя него да пее вместо себе си. И още по-мощни сили извиква той в състезанието.
към текста >>
И за да накара духовните същества да участват в борбата, той п
ред
извиква например обсебването на един младеж от едно такова духовно същество и поставя него да пее вместо себе си.
- Той се измъква от положението. Но за да предизвика една нова борба, извиква от Унгария магьосника Клингзор. И действително довежда магьосника Клингзор от Унгария в Айзенах. Сега там се провежда един нов вид Вартбургска борба, при която съдейства Клингзор. Но съвсем ясно се вижда, че Клингзор, който сега се застъпва за Хайнрих фон Офтердинген, който сам се явява състезавайки се, пеейки, не води борбата сам, а призовава духовни същества да участват в борбата.
И за да накара духовните същества да участват в борбата, той предизвиква например обсебването на един младеж от едно такова духовно същество и поставя него да пее вместо себе си.
И още по-мощни сили извиква той в състезанието. Срещу всичко това, което идва от страна на Клингзор, застава Волфрам фон Ешенбах. Процедура, която извършва Клингзор, се състои именно в това, че едно такова духовно същество трябва да узнае, дали Волфрам фон Ешенбах е учен човек или не. Клингзор е поставен малко на тясно от Волфрам фон Ешенбах. Защото, когато Волфрам фон Ешенбах забелязва, че в борбата са намесени духовни същества; той започва да пее за свещеното причастие, за транссубстанцията /превръщането на хляба и виното в тяло и кръв на Христос/, за присъствието на Христос в причастието, - и духът трябва да отстъпи, той не може да понесе това.
към текста >>
Ние се намираме във времето на 13-то столетие, п
ред
и явяването на онези доминиканци, за които аз говорих; ние се намираме във времето, когато християнството е отхвърлило разбирането на звездния свят именно там, където то беше особено велико и когато всъщност звездната мъдрост съществуваше още само там, където имаше вътрешно отчуждаване от християнството, както при този Клингзор от Унгария.
Това е сега важното. Клингзор доказва, че още в онова време певецът на Граала познава от християнството само всичко онова, което е отхвърлило космическото християнство. И Клингзор може да се яви подкрепен по духовен начин само благодарение на това, че притежава мъдростта на звездите. Но още от самия начин, по който той прилага тази мъдрост, се вижда, че в неговите изкуства се намесва онова, което се нарича «черна магия». И така ние виждаме, как на лишения от звездната мъдрост Волфрам фон Ешенбах по неправилен начин е била противопоставена мъдростта на звездите.
Ние се намираме във времето на 13-то столетие, преди явяването на онези доминиканци, за които аз говорих; ние се намираме във времето, когато християнството е отхвърлило разбирането на звездния свят именно там, където то беше особено велико и когато всъщност звездната мъдрост съществуваше още само там, където имаше вътрешно отчуждаване от християнството, както при този Клингзор от Унгария.
Но Хайнрих фон Офтердинген беше извикал Клингзор, следователно беше сключил съюз със нехристиянската мъдрост на звездите. Чрез това Хайнрих фон Офтердинген по определен начин остана свързан не само с личността на Клингзор, която по-късно изчезна всъщност от неговия свръхсетивен живот, а остана именно свързан първо с обезхристиянизираната космология на Средновековието. И така живя той по-нататък между смъртта и едно ново раждане, след това се прероди по начина, който аз ви описах, вживя се в определена несигурност спрямо християнството. Същественото обаче е, че той отново умира, изминава в света на душите по обратен път своя земен живот и при това изминаване на всяка крачка е изправен срещу необходимостта отново да се издигне в света на звездите, да мине през суровата борба, която Михаил трябваше да води за установяване на своето господство в края на 19-то столетие /последната третина на 19-то столетие/ против онези демонически същества, които бяха свързани с нехристиянската космология на Средновековието. И нека допълним тази картина: Можеше много точно да се види, как между онези, които водят остра борба срещу господството на Михаил, срещу които трябваше да се опълчат духовете на Михаил, се намират още и сега именно онези духовни същества, които бяха призвани някога от Клингзор във Вартбург, за да се борят срещу Волфрам фон Ешенбах.
към текста >>
Чрез това Хайнрих фон Офтердинген по оп
ред
елен начин остана свързан не само с личността на Клингзор, която по-късно изчезна всъщност от неговия свръхсетивен живот, а остана именно свързан първо с обезхристиянизираната космология на С
ред
новековието.
И Клингзор може да се яви подкрепен по духовен начин само благодарение на това, че притежава мъдростта на звездите. Но още от самия начин, по който той прилага тази мъдрост, се вижда, че в неговите изкуства се намесва онова, което се нарича «черна магия». И така ние виждаме, как на лишения от звездната мъдрост Волфрам фон Ешенбах по неправилен начин е била противопоставена мъдростта на звездите. Ние се намираме във времето на 13-то столетие, преди явяването на онези доминиканци, за които аз говорих; ние се намираме във времето, когато християнството е отхвърлило разбирането на звездния свят именно там, където то беше особено велико и когато всъщност звездната мъдрост съществуваше още само там, където имаше вътрешно отчуждаване от християнството, както при този Клингзор от Унгария. Но Хайнрих фон Офтердинген беше извикал Клингзор, следователно беше сключил съюз със нехристиянската мъдрост на звездите.
Чрез това Хайнрих фон Офтердинген по определен начин остана свързан не само с личността на Клингзор, която по-късно изчезна всъщност от неговия свръхсетивен живот, а остана именно свързан първо с обезхристиянизираната космология на Средновековието.
И така живя той по-нататък между смъртта и едно ново раждане, след това се прероди по начина, който аз ви описах, вживя се в определена несигурност спрямо християнството. Същественото обаче е, че той отново умира, изминава в света на душите по обратен път своя земен живот и при това изминаване на всяка крачка е изправен срещу необходимостта отново да се издигне в света на звездите, да мине през суровата борба, която Михаил трябваше да води за установяване на своето господство в края на 19-то столетие /последната третина на 19-то столетие/ против онези демонически същества, които бяха свързани с нехристиянската космология на Средновековието. И нека допълним тази картина: Можеше много точно да се види, как между онези, които водят остра борба срещу господството на Михаил, срещу които трябваше да се опълчат духовете на Михаил, се намират още и сега именно онези духовни същества, които бяха призвани някога от Клингзор във Вартбург, за да се борят срещу Волфрам фон Ешенбах. Така че тук един човек, който поради другите негови кармически изживявания е бил временно дори при капуцинските монаси /францисканския орден/, не можеше да се домогне до християнството, не можеше да приеме християнството поради това, че носеше в себе си антагонизма против християнството, който той създава в онова време, когато извиква от Унгария на помощ Клингзор против Волфрам фон Ешенбах, певецът на Парцифал. И докато в несъзнателната част на този човек все още се показваше затъмнената нехристиянска космология, в неговото обикновено съзнание съществуваше едно рационалистично християнство, което съвсем не е нещо интересно.
към текста >>
И така живя той по-нататък между смъртта и едно ново раждане, след това се прероди по начина, който аз ви описах, вживя се в оп
ред
елена несигурност спрямо християнството.
Но още от самия начин, по който той прилага тази мъдрост, се вижда, че в неговите изкуства се намесва онова, което се нарича «черна магия». И така ние виждаме, как на лишения от звездната мъдрост Волфрам фон Ешенбах по неправилен начин е била противопоставена мъдростта на звездите. Ние се намираме във времето на 13-то столетие, преди явяването на онези доминиканци, за които аз говорих; ние се намираме във времето, когато християнството е отхвърлило разбирането на звездния свят именно там, където то беше особено велико и когато всъщност звездната мъдрост съществуваше още само там, където имаше вътрешно отчуждаване от християнството, както при този Клингзор от Унгария. Но Хайнрих фон Офтердинген беше извикал Клингзор, следователно беше сключил съюз със нехристиянската мъдрост на звездите. Чрез това Хайнрих фон Офтердинген по определен начин остана свързан не само с личността на Клингзор, която по-късно изчезна всъщност от неговия свръхсетивен живот, а остана именно свързан първо с обезхристиянизираната космология на Средновековието.
И така живя той по-нататък между смъртта и едно ново раждане, след това се прероди по начина, който аз ви описах, вживя се в определена несигурност спрямо християнството.
Същественото обаче е, че той отново умира, изминава в света на душите по обратен път своя земен живот и при това изминаване на всяка крачка е изправен срещу необходимостта отново да се издигне в света на звездите, да мине през суровата борба, която Михаил трябваше да води за установяване на своето господство в края на 19-то столетие /последната третина на 19-то столетие/ против онези демонически същества, които бяха свързани с нехристиянската космология на Средновековието. И нека допълним тази картина: Можеше много точно да се види, как между онези, които водят остра борба срещу господството на Михаил, срещу които трябваше да се опълчат духовете на Михаил, се намират още и сега именно онези духовни същества, които бяха призвани някога от Клингзор във Вартбург, за да се борят срещу Волфрам фон Ешенбах. Така че тук един човек, който поради другите негови кармически изживявания е бил временно дори при капуцинските монаси /францисканския орден/, не можеше да се домогне до християнството, не можеше да приеме християнството поради това, че носеше в себе си антагонизма против християнството, който той създава в онова време, когато извиква от Унгария на помощ Клингзор против Волфрам фон Ешенбах, певецът на Парцифал. И докато в несъзнателната част на този човек все още се показваше затъмнената нехристиянска космология, в неговото обикновено съзнание съществуваше едно рационалистично християнство, което съвсем не е нещо интересно. Интересна е само неговата жизнена борба, искайки с християнския рационализъм да основе един вид рационалистична религия.
към текста >>
Същественото обаче е, че той отново умира, изминава в света на душите по обратен път своя земен живот и при това изминаване на всяка крачка е изправен срещу необходимостта отново да се издигне в света на звездите, да мине през суровата борба, която Михаил трябваше да води за установяване на своето господство в края на 19-то столетие /последната третина на 19-то столетие/ против онези демонически същества, които бяха свързани с нехристиянската космология на С
ред
новековието.
И така ние виждаме, как на лишения от звездната мъдрост Волфрам фон Ешенбах по неправилен начин е била противопоставена мъдростта на звездите. Ние се намираме във времето на 13-то столетие, преди явяването на онези доминиканци, за които аз говорих; ние се намираме във времето, когато християнството е отхвърлило разбирането на звездния свят именно там, където то беше особено велико и когато всъщност звездната мъдрост съществуваше още само там, където имаше вътрешно отчуждаване от християнството, както при този Клингзор от Унгария. Но Хайнрих фон Офтердинген беше извикал Клингзор, следователно беше сключил съюз със нехристиянската мъдрост на звездите. Чрез това Хайнрих фон Офтердинген по определен начин остана свързан не само с личността на Клингзор, която по-късно изчезна всъщност от неговия свръхсетивен живот, а остана именно свързан първо с обезхристиянизираната космология на Средновековието. И така живя той по-нататък между смъртта и едно ново раждане, след това се прероди по начина, който аз ви описах, вживя се в определена несигурност спрямо християнството.
Същественото обаче е, че той отново умира, изминава в света на душите по обратен път своя земен живот и при това изминаване на всяка крачка е изправен срещу необходимостта отново да се издигне в света на звездите, да мине през суровата борба, която Михаил трябваше да води за установяване на своето господство в края на 19-то столетие /последната третина на 19-то столетие/ против онези демонически същества, които бяха свързани с нехристиянската космология на Средновековието.
И нека допълним тази картина: Можеше много точно да се види, как между онези, които водят остра борба срещу господството на Михаил, срещу които трябваше да се опълчат духовете на Михаил, се намират още и сега именно онези духовни същества, които бяха призвани някога от Клингзор във Вартбург, за да се борят срещу Волфрам фон Ешенбах. Така че тук един човек, който поради другите негови кармически изживявания е бил временно дори при капуцинските монаси /францисканския орден/, не можеше да се домогне до християнството, не можеше да приеме християнството поради това, че носеше в себе си антагонизма против християнството, който той създава в онова време, когато извиква от Унгария на помощ Клингзор против Волфрам фон Ешенбах, певецът на Парцифал. И докато в несъзнателната част на този човек все още се показваше затъмнената нехристиянска космология, в неговото обикновено съзнание съществуваше едно рационалистично християнство, което съвсем не е нещо интересно. Интересна е само неговата жизнена борба, искайки с християнския рационализъм да основе един вид рационалистична религия. Но, виждате ли, мои мили приятели, най-важното, най-значителното е това, което се вижда като връзка между абстрактния рационализъм, абстрактното остроумно мислене и онова, което тъче в подсъзнанието: Заглушените, осакатени представи за звездите и отношенията към звездите изплуват на повърхността на съзнанието като абстрактни мисли.
към текста >>
Но, виждате ли, мои мили приятели, най-важното, най-значителното е това, което се вижда като връзка между абстрактния рационализъм, абстрактното остроумно мислене и онова, което тъче в подсъзнанието: Заглушените, осакатени п
ред
стави за звездите и отношенията към звездите изплуват на повърхността на съзнанието като абстрактни мисли.
Същественото обаче е, че той отново умира, изминава в света на душите по обратен път своя земен живот и при това изминаване на всяка крачка е изправен срещу необходимостта отново да се издигне в света на звездите, да мине през суровата борба, която Михаил трябваше да води за установяване на своето господство в края на 19-то столетие /последната третина на 19-то столетие/ против онези демонически същества, които бяха свързани с нехристиянската космология на Средновековието. И нека допълним тази картина: Можеше много точно да се види, как между онези, които водят остра борба срещу господството на Михаил, срещу които трябваше да се опълчат духовете на Михаил, се намират още и сега именно онези духовни същества, които бяха призвани някога от Клингзор във Вартбург, за да се борят срещу Волфрам фон Ешенбах. Така че тук един човек, който поради другите негови кармически изживявания е бил временно дори при капуцинските монаси /францисканския орден/, не можеше да се домогне до християнството, не можеше да приеме християнството поради това, че носеше в себе си антагонизма против християнството, който той създава в онова време, когато извиква от Унгария на помощ Клингзор против Волфрам фон Ешенбах, певецът на Парцифал. И докато в несъзнателната част на този човек все още се показваше затъмнената нехристиянска космология, в неговото обикновено съзнание съществуваше едно рационалистично християнство, което съвсем не е нещо интересно. Интересна е само неговата жизнена борба, искайки с християнския рационализъм да основе един вид рационалистична религия.
Но, виждате ли, мои мили приятели, най-важното, най-значителното е това, което се вижда като връзка между абстрактния рационализъм, абстрактното остроумно мислене и онова, което тъче в подсъзнанието: Заглушените, осакатени представи за звездите и отношенията към звездите изплуват на повърхността на съзнанието като абстрактни мисли.
И когато след това проследим, как са устроени в тяхната карма най-умните в материалистичен смисъл хора на настоящето, откриваме, че тези хора в един минал земен живот най често са имали работа с космологичното заблуждение в черната магия. Това е една много важна връзка. Това инстинктивно се е запазило у селяните, които предварително изпитват определено отвращение, когато между тях има някой, който е прекалено умен в рационалистично отношение. Те не го обичат. Там инстинктивно се промъква нещо, което води до такива връзки.
към текста >>
Това инстинктивно се е запазило у селяните, които п
ред
варително изпитват оп
ред
елено отвращение, когато между тях има някой, който е прекалено умен в рационалистично отношение.
И докато в несъзнателната част на този човек все още се показваше затъмнената нехристиянска космология, в неговото обикновено съзнание съществуваше едно рационалистично християнство, което съвсем не е нещо интересно. Интересна е само неговата жизнена борба, искайки с християнския рационализъм да основе един вид рационалистична религия. Но, виждате ли, мои мили приятели, най-важното, най-значителното е това, което се вижда като връзка между абстрактния рационализъм, абстрактното остроумно мислене и онова, което тъче в подсъзнанието: Заглушените, осакатени представи за звездите и отношенията към звездите изплуват на повърхността на съзнанието като абстрактни мисли. И когато след това проследим, как са устроени в тяхната карма най-умните в материалистичен смисъл хора на настоящето, откриваме, че тези хора в един минал земен живот най често са имали работа с космологичното заблуждение в черната магия. Това е една много важна връзка.
Това инстинктивно се е запазило у селяните, които предварително изпитват определено отвращение, когато между тях има някой, който е прекалено умен в рационалистично отношение.
Те не го обичат. Там инстинктивно се промъква нещо, което води до такива връзки. Да, мои мили приятели, погледнете обаче сега всичко това във връзка с нашето разглеждане. Такива духове се срещаха в последната третина на 19-и и в началото на 20-и век. Те принадлежаха към най-интересните.
към текста >>
54.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И те в оп
ред
елен смисъл ни показаха, как самите тези трудности могат да се получат от това, че някоя личност не намира пътя между смъртта и едно ново раждане, за да преживее онова, което е необходимо за изтъкаването на кармата чрез участие в събитията на звездния свят.
ОСМА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 19 септември 1924 г. Разглежданията, които проведохме тук, за да разбираме все по-добре какво значи това, че настоящето стои под знака на господството на Михаил, ни доведоха последния път дотам да покажем колко особено може да действа кармата на хората.
И те в определен смисъл ни показаха, как самите тези трудности могат да се получат от това, че някоя личност не намира пътя между смъртта и едно ново раждане, за да преживее онова, което е необходимо за изтъкаването на кармата чрез участие в събитията на звездния свят.
Самопонятно е, че за един мироглед, който още напълно е преплетен само с това, което става тук във физическия земен живот, ще бъде трудно да приеме нещата, които действително трябва да бъдат възприети, когато се отнасяме сериозно към идеята за кармата. Но ние живеем сега в епохата на велики решения и тези решения трябва да се вземат първо на духовното поле. А на духовното поле тези решения биват подготвяни по правилен начин чрез това, че именно изхождайки от по-дълбокия антропософски дух отделни хора проявяват смелостта да се занимават така сериозно с духовния свят, за да могат да приемат онова, което се донася от духовния свят, за да бъдат разбрани явленията във външния физически живот. Ето защо аз не се поколебах, вече от няколко месеца насам да изнасям отделни факти на духовния живот, които са подходящи за разбирането на духовната конфигурация на настоящето. И днес ще изнеса още някои други неща за илюстриране, на онова, което след това ще кажа като заключение в неделя, за да покажа цялата карма на духовния живот на настоящето във връзка с това, което трябва да бъде антропософското движение.
към текста >>
Примерите, които избирам днес не са обикновени, защото обикновените
ред
увания на земните съществувания по правило не ни показват исторически личности, те не ни показват личности също и така, че с повърхностното наблюдение да видим една продължаваща верига.
А на духовното поле тези решения биват подготвяни по правилен начин чрез това, че именно изхождайки от по-дълбокия антропософски дух отделни хора проявяват смелостта да се занимават така сериозно с духовния свят, за да могат да приемат онова, което се донася от духовния свят, за да бъдат разбрани явленията във външния физически живот. Ето защо аз не се поколебах, вече от няколко месеца насам да изнасям отделни факти на духовния живот, които са подходящи за разбирането на духовната конфигурация на настоящето. И днес ще изнеса още някои други неща за илюстриране, на онова, което след това ще кажа като заключение в неделя, за да покажа цялата карма на духовния живот на настоящето във връзка с това, което трябва да бъде антропософското движение. Но днес аз първо ще изнеса някои неща, при които не ще можете веднага да разберете, че те имат връзка с нашата главна тема, при които обаче веднага ще познаете, че те по един превъзходен начин характеризират духовния живот на настоящето въз основа на духовния живот на миналото. Някои неща ще изглеждат направо парадоксални, но за земното разглеждане цялостният живот има парадокси.
Примерите, които избирам днес не са обикновени, защото обикновените редувания на земните съществувания по правило не ни показват исторически личности, те не ни показват личности също и така, че с повърхностното наблюдение да видим една продължаваща верига.
Но наистина съществуват земни животи, които се редуват така един след друг, че когато ги обхванем заедно, същевременно представяме и историята. Това се изразява така ясно при малко индивидуалности, но когато при такива индивидуалности, можем да посочим едно отделно въплъщение като историческо, какъвто беше вече случаят при отделните индивидуалности, за които говорих, именно тогава можем да научим извънредно много за кармата. И тук бих искал да разкажа първо за една личност, която е живяла в края на първото християнско столетие, която още тогава е била философ, един философ, който определено принадлежеше към скептиците, т. е. към онези, които не считат нищо за сигурно в света. Той принадлежеше към онази школа на скептиците, която макар че вече видя, как християнството си пробива път в света, стоеше абсолютно на становището, че не могат да се придобият сигурни познания, че преди всичко не може да се каже по някакъв начин, дали едно божествено същество може да приеме човешки образ или други подобни.
към текста >>
Но наистина съществуват земни животи, които се
ред
уват така един след друг, че когато ги обхванем заедно, същевременно п
ред
ставяме и историята.
Ето защо аз не се поколебах, вече от няколко месеца насам да изнасям отделни факти на духовния живот, които са подходящи за разбирането на духовната конфигурация на настоящето. И днес ще изнеса още някои други неща за илюстриране, на онова, което след това ще кажа като заключение в неделя, за да покажа цялата карма на духовния живот на настоящето във връзка с това, което трябва да бъде антропософското движение. Но днес аз първо ще изнеса някои неща, при които не ще можете веднага да разберете, че те имат връзка с нашата главна тема, при които обаче веднага ще познаете, че те по един превъзходен начин характеризират духовния живот на настоящето въз основа на духовния живот на миналото. Някои неща ще изглеждат направо парадоксални, но за земното разглеждане цялостният живот има парадокси. Примерите, които избирам днес не са обикновени, защото обикновените редувания на земните съществувания по правило не ни показват исторически личности, те не ни показват личности също и така, че с повърхностното наблюдение да видим една продължаваща верига.
Но наистина съществуват земни животи, които се редуват така един след друг, че когато ги обхванем заедно, същевременно представяме и историята.
Това се изразява така ясно при малко индивидуалности, но когато при такива индивидуалности, можем да посочим едно отделно въплъщение като историческо, какъвто беше вече случаят при отделните индивидуалности, за които говорих, именно тогава можем да научим извънредно много за кармата. И тук бих искал да разкажа първо за една личност, която е живяла в края на първото християнско столетие, която още тогава е била философ, един философ, който определено принадлежеше към скептиците, т. е. към онези, които не считат нищо за сигурно в света. Той принадлежеше към онази школа на скептиците, която макар че вече видя, как християнството си пробива път в света, стоеше абсолютно на становището, че не могат да се придобият сигурни познания, че преди всичко не може да се каже по някакъв начин, дали едно божествено същество може да приеме човешки образ или други подобни. Тази индивидуалност - Агрипа, името от онова време няма особено значение за въпроса, - тази индивидуалност, която беше въплътена тогава, събра, така да се каже, в себе си всичко, което гръцкият скептицизъм беше създал, събра го в своята личност и в известен смисъл беше една личност, която, ако не вземем думата в презрителен смисъл, а само като технически термин, бихме нарекли даже циник; тя беше циник не по отношение на възгледа за живота, там той беше скептик, но циник по отношение на начина, по който беше приела нещата на света, а именно така, че всъщност на драго сърце се шегуваше за много важни неща.
към текста >>
Това се изразява така ясно при малко индивидуалности, но когато при такива индивидуалности, можем да посочим едно отделно въплъщение като историческо, какъвто беше вече случаят при отделните индивидуалности, за които говорих, именно тогава можем да научим извън
ред
но много за кармата.
И днес ще изнеса още някои други неща за илюстриране, на онова, което след това ще кажа като заключение в неделя, за да покажа цялата карма на духовния живот на настоящето във връзка с това, което трябва да бъде антропософското движение. Но днес аз първо ще изнеса някои неща, при които не ще можете веднага да разберете, че те имат връзка с нашата главна тема, при които обаче веднага ще познаете, че те по един превъзходен начин характеризират духовния живот на настоящето въз основа на духовния живот на миналото. Някои неща ще изглеждат направо парадоксални, но за земното разглеждане цялостният живот има парадокси. Примерите, които избирам днес не са обикновени, защото обикновените редувания на земните съществувания по правило не ни показват исторически личности, те не ни показват личности също и така, че с повърхностното наблюдение да видим една продължаваща верига. Но наистина съществуват земни животи, които се редуват така един след друг, че когато ги обхванем заедно, същевременно представяме и историята.
Това се изразява така ясно при малко индивидуалности, но когато при такива индивидуалности, можем да посочим едно отделно въплъщение като историческо, какъвто беше вече случаят при отделните индивидуалности, за които говорих, именно тогава можем да научим извънредно много за кармата.
И тук бих искал да разкажа първо за една личност, която е живяла в края на първото християнско столетие, която още тогава е била философ, един философ, който определено принадлежеше към скептиците, т. е. към онези, които не считат нищо за сигурно в света. Той принадлежеше към онази школа на скептиците, която макар че вече видя, как християнството си пробива път в света, стоеше абсолютно на становището, че не могат да се придобият сигурни познания, че преди всичко не може да се каже по някакъв начин, дали едно божествено същество може да приеме човешки образ или други подобни. Тази индивидуалност - Агрипа, името от онова време няма особено значение за въпроса, - тази индивидуалност, която беше въплътена тогава, събра, така да се каже, в себе си всичко, което гръцкият скептицизъм беше създал, събра го в своята личност и в известен смисъл беше една личност, която, ако не вземем думата в презрителен смисъл, а само като технически термин, бихме нарекли даже циник; тя беше циник не по отношение на възгледа за живота, там той беше скептик, но циник по отношение на начина, по който беше приела нещата на света, а именно така, че всъщност на драго сърце се шегуваше за много важни неща. И тогава християнството мина покрай него, без да остави никаква следа.
към текста >>
И тук бих искал да разкажа първо за една личност, която е живяла в края на първото християнско столетие, която още тогава е била философ, един философ, който оп
ред
елено принадлежеше към скептиците, т. е.
Но днес аз първо ще изнеса някои неща, при които не ще можете веднага да разберете, че те имат връзка с нашата главна тема, при които обаче веднага ще познаете, че те по един превъзходен начин характеризират духовния живот на настоящето въз основа на духовния живот на миналото. Някои неща ще изглеждат направо парадоксални, но за земното разглеждане цялостният живот има парадокси. Примерите, които избирам днес не са обикновени, защото обикновените редувания на земните съществувания по правило не ни показват исторически личности, те не ни показват личности също и така, че с повърхностното наблюдение да видим една продължаваща верига. Но наистина съществуват земни животи, които се редуват така един след друг, че когато ги обхванем заедно, същевременно представяме и историята. Това се изразява така ясно при малко индивидуалности, но когато при такива индивидуалности, можем да посочим едно отделно въплъщение като историческо, какъвто беше вече случаят при отделните индивидуалности, за които говорих, именно тогава можем да научим извънредно много за кармата.
И тук бих искал да разкажа първо за една личност, която е живяла в края на първото християнско столетие, която още тогава е била философ, един философ, който определено принадлежеше към скептиците, т. е.
към онези, които не считат нищо за сигурно в света. Той принадлежеше към онази школа на скептиците, която макар че вече видя, как християнството си пробива път в света, стоеше абсолютно на становището, че не могат да се придобият сигурни познания, че преди всичко не може да се каже по някакъв начин, дали едно божествено същество може да приеме човешки образ или други подобни. Тази индивидуалност - Агрипа, името от онова време няма особено значение за въпроса, - тази индивидуалност, която беше въплътена тогава, събра, така да се каже, в себе си всичко, което гръцкият скептицизъм беше създал, събра го в своята личност и в известен смисъл беше една личност, която, ако не вземем думата в презрителен смисъл, а само като технически термин, бихме нарекли даже циник; тя беше циник не по отношение на възгледа за живота, там той беше скептик, но циник по отношение на начина, по който беше приела нещата на света, а именно така, че всъщност на драго сърце се шегуваше за много важни неща. И тогава християнството мина покрай него, без да остави никаква следа. Когато той мина през вратата на смъртта, остана едно настроение, което не беше толкова резултат на неговия скептицизъм - защото това беше един философски възглед, него човек не занася много далече след смъртта, - но онова, което се таи във вътрешните навици на душата и на духа, онова лекомислено приемане на важни събития в живота, да се радва, когато нещо, което изглежда важно не се оказва важно: това беше основното настроение.
към текста >>
Той принадлежеше към онази школа на скептиците, която макар че вече видя, как християнството си пробива път в света, стоеше абсолютно на становището, че не могат да се придобият сигурни познания, че п
ред
и всичко не може да се каже по някакъв начин, дали едно божествено същество може да приеме човешки образ или други подобни.
Примерите, които избирам днес не са обикновени, защото обикновените редувания на земните съществувания по правило не ни показват исторически личности, те не ни показват личности също и така, че с повърхностното наблюдение да видим една продължаваща верига. Но наистина съществуват земни животи, които се редуват така един след друг, че когато ги обхванем заедно, същевременно представяме и историята. Това се изразява така ясно при малко индивидуалности, но когато при такива индивидуалности, можем да посочим едно отделно въплъщение като историческо, какъвто беше вече случаят при отделните индивидуалности, за които говорих, именно тогава можем да научим извънредно много за кармата. И тук бих искал да разкажа първо за една личност, която е живяла в края на първото християнско столетие, която още тогава е била философ, един философ, който определено принадлежеше към скептиците, т. е. към онези, които не считат нищо за сигурно в света.
Той принадлежеше към онази школа на скептиците, която макар че вече видя, как християнството си пробива път в света, стоеше абсолютно на становището, че не могат да се придобият сигурни познания, че преди всичко не може да се каже по някакъв начин, дали едно божествено същество може да приеме човешки образ или други подобни.
Тази индивидуалност - Агрипа, името от онова време няма особено значение за въпроса, - тази индивидуалност, която беше въплътена тогава, събра, така да се каже, в себе си всичко, което гръцкият скептицизъм беше създал, събра го в своята личност и в известен смисъл беше една личност, която, ако не вземем думата в презрителен смисъл, а само като технически термин, бихме нарекли даже циник; тя беше циник не по отношение на възгледа за живота, там той беше скептик, но циник по отношение на начина, по който беше приела нещата на света, а именно така, че всъщност на драго сърце се шегуваше за много важни неща. И тогава християнството мина покрай него, без да остави никаква следа. Когато той мина през вратата на смъртта, остана едно настроение, което не беше толкова резултат на неговия скептицизъм - защото това беше един философски възглед, него човек не занася много далече след смъртта, - но онова, което се таи във вътрешните навици на душата и на духа, онова лекомислено приемане на важни събития в живота, да се радва, когато нещо, което изглежда важно не се оказва важно: това беше основното настроение. И това основно настроение бе пренесено в живота след смъртта. Но аз още вчера загатнах, че когато човек мине през вратата на смъртта, той първо навлиза в една сфера, която постепенно го довежда в областта на Луната.
към текста >>
И аз обърнах вниманието върху това, че там се намира колонията на прамъдреците на човечеството, онези праучители, които някога са живели на Земята, но не във физическо тяло, поради което и не са обучавали така, както можем да си п
ред
ставим учението от по-късни времена, а са ходили по Земята само в етерни тела и са учили така, че един или друг, който трябваше да приеме тяхното учение и да бъде посветен в мистериите, приемаше това като нещо присъщо на тези прамъдреци.
Тази индивидуалност - Агрипа, името от онова време няма особено значение за въпроса, - тази индивидуалност, която беше въплътена тогава, събра, така да се каже, в себе си всичко, което гръцкият скептицизъм беше създал, събра го в своята личност и в известен смисъл беше една личност, която, ако не вземем думата в презрителен смисъл, а само като технически термин, бихме нарекли даже циник; тя беше циник не по отношение на възгледа за живота, там той беше скептик, но циник по отношение на начина, по който беше приела нещата на света, а именно така, че всъщност на драго сърце се шегуваше за много важни неща. И тогава християнството мина покрай него, без да остави никаква следа. Когато той мина през вратата на смъртта, остана едно настроение, което не беше толкова резултат на неговия скептицизъм - защото това беше един философски възглед, него човек не занася много далече след смъртта, - но онова, което се таи във вътрешните навици на душата и на духа, онова лекомислено приемане на важни събития в живота, да се радва, когато нещо, което изглежда важно не се оказва важно: това беше основното настроение. И това основно настроение бе пренесено в живота след смъртта. Но аз още вчера загатнах, че когато човек мине през вратата на смъртта, той първо навлиза в една сфера, която постепенно го довежда в областта на Луната.
И аз обърнах вниманието върху това, че там се намира колонията на прамъдреците на човечеството, онези праучители, които някога са живели на Земята, но не във физическо тяло, поради което и не са обучавали така, както можем да си представим учението от по-късни времена, а са ходили по Земята само в етерни тела и са учили така, че един или друг, който трябваше да приеме тяхното учение и да бъде посветен в мистериите, приемаше това като нещо присъщо на тези прамъдреци.
Той имаше чувството: - Прамъдрецът беше при мен. - И в резултат на това присъствие на прамъдреца в душата на ученика той получаваше една вътрешна инспирация, чрез която се предаваше учението в онова време. Това бяха най-древните времена на земното развитие, когато великите праучители ходеха по Земята в техните етерни тела. Тези праучители са онези, които последваха Луната, когато тя се отдели от Земята като отделно небесно тяло и през чиято област сега минава човекът, като първа спирка, така да се каже, на неговото космическо развитие. Те са онези, които му осветляват кармата, именно защото имат работа с мъдростта на миналото.
към текста >>
- И в резултат на това присъствие на прамъдреца в душата на ученика той получаваше една вътрешна инспирация, чрез която се п
ред
аваше учението в онова време.
Когато той мина през вратата на смъртта, остана едно настроение, което не беше толкова резултат на неговия скептицизъм - защото това беше един философски възглед, него човек не занася много далече след смъртта, - но онова, което се таи във вътрешните навици на душата и на духа, онова лекомислено приемане на важни събития в живота, да се радва, когато нещо, което изглежда важно не се оказва важно: това беше основното настроение. И това основно настроение бе пренесено в живота след смъртта. Но аз още вчера загатнах, че когато човек мине през вратата на смъртта, той първо навлиза в една сфера, която постепенно го довежда в областта на Луната. И аз обърнах вниманието върху това, че там се намира колонията на прамъдреците на човечеството, онези праучители, които някога са живели на Земята, но не във физическо тяло, поради което и не са обучавали така, както можем да си представим учението от по-късни времена, а са ходили по Земята само в етерни тела и са учили така, че един или друг, който трябваше да приеме тяхното учение и да бъде посветен в мистериите, приемаше това като нещо присъщо на тези прамъдреци. Той имаше чувството: - Прамъдрецът беше при мен.
- И в резултат на това присъствие на прамъдреца в душата на ученика той получаваше една вътрешна инспирация, чрез която се предаваше учението в онова време.
Това бяха най-древните времена на земното развитие, когато великите праучители ходеха по Земята в техните етерни тела. Тези праучители са онези, които последваха Луната, когато тя се отдели от Земята като отделно небесно тяло и през чиято област сега минава човекът, като първа спирка, така да се каже, на неговото космическо развитие. Те са онези, които му осветляват кармата, именно защото имат работа с мъдростта на миналото. И когато съответната личност, Агрипа, навлезе в тази област, стана така, че пред него много ясно изникна смисълът на едно минало въплъщение, което е било особено характерно за него и сега ретроспективно след смъртта прави голямо впечатление, защото в това въплъщение на съответната индивидуалност може да се види още много нещо от начина, по който от древните мистерии произлязоха култовете на Предна Азия и Африка. Тази индивидуалност изпита тогава много интензивно още веднъж свръхсетивно в християнската епоха това, което беше преживяла на Земята във връзка с някои упадащи мистерийни центрове в Предна Азия.
към текста >>
И когато съответната личност, Агрипа, навлезе в тази област, стана така, че п
ред
него много ясно изникна смисълът на едно минало въплъщение, което е било особено характерно за него и сега ретроспективно след смъртта прави голямо впечатление, защото в това въплъщение на съответната индивидуалност може да се види още много нещо от начина, по който от древните мистерии произлязоха култовете на П
ред
на Азия и Африка.
Той имаше чувството: - Прамъдрецът беше при мен. - И в резултат на това присъствие на прамъдреца в душата на ученика той получаваше една вътрешна инспирация, чрез която се предаваше учението в онова време. Това бяха най-древните времена на земното развитие, когато великите праучители ходеха по Земята в техните етерни тела. Тези праучители са онези, които последваха Луната, когато тя се отдели от Земята като отделно небесно тяло и през чиято област сега минава човекът, като първа спирка, така да се каже, на неговото космическо развитие. Те са онези, които му осветляват кармата, именно защото имат работа с мъдростта на миналото.
И когато съответната личност, Агрипа, навлезе в тази област, стана така, че пред него много ясно изникна смисълът на едно минало въплъщение, което е било особено характерно за него и сега ретроспективно след смъртта прави голямо впечатление, защото в това въплъщение на съответната индивидуалност може да се види още много нещо от начина, по който от древните мистерии произлязоха култовете на Предна Азия и Африка.
Тази индивидуалност изпита тогава много интензивно още веднъж свръхсетивно в християнската епоха това, което беше преживяла на Земята във връзка с някои упадащи мистерийни центрове в Предна Азия. Както казах, Агрипа не беше възприел християнството, но сега при това преживяване на мистериите от Предна Азия, намирайки се в сферата на Луната, той свръхсетивно видя, как Христос беше очакван в древните мистерии. Но понеже мистериите - искам да кажа култовете от мистерийните центрове, които тази личност видя - бяха се превърнали вече в нещо външно в онези места, където е живял, той прие в себе си култове и устройства, които в течение на първите столетия на християнското развитие в християнизирана метаморфоза бяха пренесени върху римското християнство. Забележете добре, мои мили приятели, за какво се касае тук. Касае се, че в тази лунна област след смъртта за тази индивидуалност бе подготвено едно разбиране за външната страна на култовете и за външната страна на уредбите в църквата, които някога са били езически, които обаче отново възкръснаха в първите християнски столетия и преминаха в ясно изразен римски култ с всички схващания на църковната същност, която е била свързана с римския култ.
към текста >>
Тази индивидуалност изпита тогава много интензивно още веднъж свръхсетивно в християнската епоха това, което беше преживяла на Земята във връзка с някои упадащи мистерийни центрове в П
ред
на Азия.
- И в резултат на това присъствие на прамъдреца в душата на ученика той получаваше една вътрешна инспирация, чрез която се предаваше учението в онова време. Това бяха най-древните времена на земното развитие, когато великите праучители ходеха по Земята в техните етерни тела. Тези праучители са онези, които последваха Луната, когато тя се отдели от Земята като отделно небесно тяло и през чиято област сега минава човекът, като първа спирка, така да се каже, на неговото космическо развитие. Те са онези, които му осветляват кармата, именно защото имат работа с мъдростта на миналото. И когато съответната личност, Агрипа, навлезе в тази област, стана така, че пред него много ясно изникна смисълът на едно минало въплъщение, което е било особено характерно за него и сега ретроспективно след смъртта прави голямо впечатление, защото в това въплъщение на съответната индивидуалност може да се види още много нещо от начина, по който от древните мистерии произлязоха култовете на Предна Азия и Африка.
Тази индивидуалност изпита тогава много интензивно още веднъж свръхсетивно в християнската епоха това, което беше преживяла на Земята във връзка с някои упадащи мистерийни центрове в Предна Азия.
Както казах, Агрипа не беше възприел християнството, но сега при това преживяване на мистериите от Предна Азия, намирайки се в сферата на Луната, той свръхсетивно видя, как Христос беше очакван в древните мистерии. Но понеже мистериите - искам да кажа култовете от мистерийните центрове, които тази личност видя - бяха се превърнали вече в нещо външно в онези места, където е живял, той прие в себе си култове и устройства, които в течение на първите столетия на християнското развитие в християнизирана метаморфоза бяха пренесени върху римското християнство. Забележете добре, мои мили приятели, за какво се касае тук. Касае се, че в тази лунна област след смъртта за тази индивидуалност бе подготвено едно разбиране за външната страна на култовете и за външната страна на уредбите в църквата, които някога са били езически, които обаче отново възкръснаха в първите християнски столетия и преминаха в ясно изразен римски култ с всички схващания на църковната същност, която е била свързана с римския култ. Виждате ли, това произведе една съвсем особена конфигурация на духа при съответната личност.
към текста >>
Както казах, Агрипа не беше възприел християнството, но сега при това преживяване на мистериите от П
ред
на Азия, намирайки се в сферата на Луната, той свръхсетивно видя, как Христос беше очакван в древните мистерии.
Това бяха най-древните времена на земното развитие, когато великите праучители ходеха по Земята в техните етерни тела. Тези праучители са онези, които последваха Луната, когато тя се отдели от Земята като отделно небесно тяло и през чиято област сега минава човекът, като първа спирка, така да се каже, на неговото космическо развитие. Те са онези, които му осветляват кармата, именно защото имат работа с мъдростта на миналото. И когато съответната личност, Агрипа, навлезе в тази област, стана така, че пред него много ясно изникна смисълът на едно минало въплъщение, което е било особено характерно за него и сега ретроспективно след смъртта прави голямо впечатление, защото в това въплъщение на съответната индивидуалност може да се види още много нещо от начина, по който от древните мистерии произлязоха култовете на Предна Азия и Африка. Тази индивидуалност изпита тогава много интензивно още веднъж свръхсетивно в християнската епоха това, което беше преживяла на Земята във връзка с някои упадащи мистерийни центрове в Предна Азия.
Както казах, Агрипа не беше възприел християнството, но сега при това преживяване на мистериите от Предна Азия, намирайки се в сферата на Луната, той свръхсетивно видя, как Христос беше очакван в древните мистерии.
Но понеже мистериите - искам да кажа култовете от мистерийните центрове, които тази личност видя - бяха се превърнали вече в нещо външно в онези места, където е живял, той прие в себе си култове и устройства, които в течение на първите столетия на християнското развитие в християнизирана метаморфоза бяха пренесени върху римското християнство. Забележете добре, мои мили приятели, за какво се касае тук. Касае се, че в тази лунна област след смъртта за тази индивидуалност бе подготвено едно разбиране за външната страна на култовете и за външната страна на уредбите в църквата, които някога са били езически, които обаче отново възкръснаха в първите християнски столетия и преминаха в ясно изразен римски култ с всички схващания на църковната същност, която е била свързана с римския култ. Виждате ли, това произведе една съвсем особена конфигурация на духа при съответната личност. В живота, който след това този човек прекарва между смъртта и едно ново раждане, ние виждаме тази индивидуалност да изработва своята карма особено в областта на Меркурий, така че не във вътрешен смисъл, но като надареност с външна интелигентност тя получава широк поглед за отношенията.
към текста >>
Касае се, че в тази лунна област след смъртта за тази индивидуалност бе подготвено едно разбиране за външната страна на култовете и за външната страна на у
ред
бите в църквата, които някога са били езически, които обаче отново възкръснаха в първите християнски столетия и преминаха в ясно изразен римски култ с всички схващания на църковната същност, която е била свързана с римския култ.
И когато съответната личност, Агрипа, навлезе в тази област, стана така, че пред него много ясно изникна смисълът на едно минало въплъщение, което е било особено характерно за него и сега ретроспективно след смъртта прави голямо впечатление, защото в това въплъщение на съответната индивидуалност може да се види още много нещо от начина, по който от древните мистерии произлязоха култовете на Предна Азия и Африка. Тази индивидуалност изпита тогава много интензивно още веднъж свръхсетивно в християнската епоха това, което беше преживяла на Земята във връзка с някои упадащи мистерийни центрове в Предна Азия. Както казах, Агрипа не беше възприел християнството, но сега при това преживяване на мистериите от Предна Азия, намирайки се в сферата на Луната, той свръхсетивно видя, как Христос беше очакван в древните мистерии. Но понеже мистериите - искам да кажа култовете от мистерийните центрове, които тази личност видя - бяха се превърнали вече в нещо външно в онези места, където е живял, той прие в себе си култове и устройства, които в течение на първите столетия на християнското развитие в християнизирана метаморфоза бяха пренесени върху римското християнство. Забележете добре, мои мили приятели, за какво се касае тук.
Касае се, че в тази лунна област след смъртта за тази индивидуалност бе подготвено едно разбиране за външната страна на култовете и за външната страна на уредбите в църквата, които някога са били езически, които обаче отново възкръснаха в първите християнски столетия и преминаха в ясно изразен римски култ с всички схващания на църковната същност, която е била свързана с римския култ.
Виждате ли, това произведе една съвсем особена конфигурация на духа при съответната личност. В живота, който след това този човек прекарва между смъртта и едно ново раждане, ние виждаме тази индивидуалност да изработва своята карма особено в областта на Меркурий, така че не във вътрешен смисъл, но като надареност с външна интелигентност тя получава широк поглед за отношенията. И когато проследим по-нататък тази индивидуалност, ние я намираме отново на Земята като онзи кардинал, който се грижеше за царуването на Лудвиг ХІV, когато самият този Лудвиг ХІV беше още дете. Това беше кардинал Мазарини. И когато сега проучим кардинал Мазарини във всичко това, което при него е блестящо, велико и във всичко, което той има като външно схващане за християнството, което веднага му се удава - също и в онова, как той по навик се вживява в характера на онази жена, която има настойничеството над Лудвиг ХІV - ние виждаме: Той приема от християнството всичко, което са християнски разпоредби, християнски култ, християнски разкош: Той приема всичко това, като за него то се обкръжава с блясъка на предноазиатската ориенталска същност.
към текста >>
И когато сега проучим кардинал Мазарини във всичко това, което при него е блестящо, велико и във всичко, което той има като външно схващане за християнството, което веднага му се удава - също и в онова, как той по навик се вживява в характера на онази жена, която има настойничеството над Лудвиг ХІV - ние виждаме: Той приема от християнството всичко, което са християнски разпо
ред
би, християнски култ, християнски разкош: Той приема всичко това, като за него то се обкръжава с блясъка на п
ред
ноазиатската ориенталска същност.
Касае се, че в тази лунна област след смъртта за тази индивидуалност бе подготвено едно разбиране за външната страна на култовете и за външната страна на уредбите в църквата, които някога са били езически, които обаче отново възкръснаха в първите християнски столетия и преминаха в ясно изразен римски култ с всички схващания на църковната същност, която е била свързана с римския култ. Виждате ли, това произведе една съвсем особена конфигурация на духа при съответната личност. В живота, който след това този човек прекарва между смъртта и едно ново раждане, ние виждаме тази индивидуалност да изработва своята карма особено в областта на Меркурий, така че не във вътрешен смисъл, но като надареност с външна интелигентност тя получава широк поглед за отношенията. И когато проследим по-нататък тази индивидуалност, ние я намираме отново на Земята като онзи кардинал, който се грижеше за царуването на Лудвиг ХІV, когато самият този Лудвиг ХІV беше още дете. Това беше кардинал Мазарини.
И когато сега проучим кардинал Мазарини във всичко това, което при него е блестящо, велико и във всичко, което той има като външно схващане за християнството, което веднага му се удава - също и в онова, как той по навик се вживява в характера на онази жена, която има настойничеството над Лудвиг ХІV - ние виждаме: Той приема от християнството всичко, което са християнски разпоредби, християнски култ, християнски разкош: Той приема всичко това, като за него то се обкръжава с блясъка на предноазиатската ориенталска същност.
И той управлява Европа всъщност като някой, който много силно е приел в себе си предноазиатската същност в едно много по-раншно въплъщение. Обаче този кардинал Мазарини малко силно беше засегнат от отношенията. Трябва само да имате предвид епохата: Изтичането на 30-годишната война, всички неща, които стават като изхождащи от Лудвиг ХІV. Кардинал Мазарини беше надарен с широк поглед, беше велик държавник, обаче отново като като в опиянение, зашеметен всъщност от собствените си дела; така че, бихме искали да кажем, тези дела протичаха като грандиозни сръчности, обаче не като нещо, което иде от дълбочината на сърцето. Този живот стана твърде забележителен, когато след смъртта индивидуалността на Мазарини минава през живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
И той управлява Европа всъщност като някой, който много силно е приел в себе си п
ред
ноазиатската същност в едно много по-раншно въплъщение.
Виждате ли, това произведе една съвсем особена конфигурация на духа при съответната личност. В живота, който след това този човек прекарва между смъртта и едно ново раждане, ние виждаме тази индивидуалност да изработва своята карма особено в областта на Меркурий, така че не във вътрешен смисъл, но като надареност с външна интелигентност тя получава широк поглед за отношенията. И когато проследим по-нататък тази индивидуалност, ние я намираме отново на Земята като онзи кардинал, който се грижеше за царуването на Лудвиг ХІV, когато самият този Лудвиг ХІV беше още дете. Това беше кардинал Мазарини. И когато сега проучим кардинал Мазарини във всичко това, което при него е блестящо, велико и във всичко, което той има като външно схващане за християнството, което веднага му се удава - също и в онова, как той по навик се вживява в характера на онази жена, която има настойничеството над Лудвиг ХІV - ние виждаме: Той приема от християнството всичко, което са християнски разпоредби, християнски култ, християнски разкош: Той приема всичко това, като за него то се обкръжава с блясъка на предноазиатската ориенталска същност.
И той управлява Европа всъщност като някой, който много силно е приел в себе си предноазиатската същност в едно много по-раншно въплъщение.
Обаче този кардинал Мазарини малко силно беше засегнат от отношенията. Трябва само да имате предвид епохата: Изтичането на 30-годишната война, всички неща, които стават като изхождащи от Лудвиг ХІV. Кардинал Мазарини беше надарен с широк поглед, беше велик държавник, обаче отново като като в опиянение, зашеметен всъщност от собствените си дела; така че, бихме искали да кажем, тези дела протичаха като грандиозни сръчности, обаче не като нещо, което иде от дълбочината на сърцето. Този живот стана твърде забележителен, когато след смъртта индивидуалността на Мазарини минава през живота между смъртта и едно ново раждане. Тук именно ние можем да видим, как при по-нататъшно минаване през областта на Меркурий, всичко, което тази личност е направила, бихме искали да кажем, се разтваря като в мъгла.
към текста >>
Трябва само да имате п
ред
вид епохата: Изтичането на 30-годишната война, всички неща, които стават като изхождащи от Лудвиг ХІV.
И когато проследим по-нататък тази индивидуалност, ние я намираме отново на Земята като онзи кардинал, който се грижеше за царуването на Лудвиг ХІV, когато самият този Лудвиг ХІV беше още дете. Това беше кардинал Мазарини. И когато сега проучим кардинал Мазарини във всичко това, което при него е блестящо, велико и във всичко, което той има като външно схващане за християнството, което веднага му се удава - също и в онова, как той по навик се вживява в характера на онази жена, която има настойничеството над Лудвиг ХІV - ние виждаме: Той приема от християнството всичко, което са християнски разпоредби, християнски култ, християнски разкош: Той приема всичко това, като за него то се обкръжава с блясъка на предноазиатската ориенталска същност. И той управлява Европа всъщност като някой, който много силно е приел в себе си предноазиатската същност в едно много по-раншно въплъщение. Обаче този кардинал Мазарини малко силно беше засегнат от отношенията.
Трябва само да имате предвид епохата: Изтичането на 30-годишната война, всички неща, които стават като изхождащи от Лудвиг ХІV.
Кардинал Мазарини беше надарен с широк поглед, беше велик държавник, обаче отново като като в опиянение, зашеметен всъщност от собствените си дела; така че, бихме искали да кажем, тези дела протичаха като грандиозни сръчности, обаче не като нещо, което иде от дълбочината на сърцето. Този живот стана твърде забележителен, когато след смъртта индивидуалността на Мазарини минава през живота между смъртта и едно ново раждане. Тук именно ние можем да видим, как при по-нататъшно минаване през областта на Меркурий, всичко, което тази личност е направила, бихме искали да кажем, се разтваря като в мъгла. Остава всичко, което тази личност е приела като идеи за християнството, остава всичко, което тази личност е изпитала като скептицизъм по отношение на науката и сега всичко това се преобразува в живота между смъртта и едно ново раждане. Науката не дава последните истини; едно силно чувство за познание, което съществуваше всъщност като полъх още при предишното минаване през сферата на Меркурий, то отново отминава и в този живот се образува кармически един особен манталитет; един манталитет, който с голяма упоритост задържа внушителни възприятия, които тази индивидуалност е изживяла, но може да развие малко понятия за следващия живот, за да ги владее.
към текста >>
Науката не дава последните истини; едно силно чувство за познание, което съществуваше всъщност като полъх още при п
ред
ишното минаване през сферата на Меркурий, то отново отминава и в този живот се образува кармически един особен манталитет; един манталитет, който с голяма упоритост задържа внушителни възприятия, които тази индивидуалност е изживяла, но може да развие малко понятия за следващия живот, за да ги владее.
Трябва само да имате предвид епохата: Изтичането на 30-годишната война, всички неща, които стават като изхождащи от Лудвиг ХІV. Кардинал Мазарини беше надарен с широк поглед, беше велик държавник, обаче отново като като в опиянение, зашеметен всъщност от собствените си дела; така че, бихме искали да кажем, тези дела протичаха като грандиозни сръчности, обаче не като нещо, което иде от дълбочината на сърцето. Този живот стана твърде забележителен, когато след смъртта индивидуалността на Мазарини минава през живота между смъртта и едно ново раждане. Тук именно ние можем да видим, как при по-нататъшно минаване през областта на Меркурий, всичко, което тази личност е направила, бихме искали да кажем, се разтваря като в мъгла. Остава всичко, което тази личност е приела като идеи за християнството, остава всичко, което тази личност е изпитала като скептицизъм по отношение на науката и сега всичко това се преобразува в живота между смъртта и едно ново раждане.
Науката не дава последните истини; едно силно чувство за познание, което съществуваше всъщност като полъх още при предишното минаване през сферата на Меркурий, то отново отминава и в този живот се образува кармически един особен манталитет; един манталитет, който с голяма упоритост задържа внушителни възприятия, които тази индивидуалност е изживяла, но може да развие малко понятия за следващия живот, за да ги владее.
Когато наблюдава как тази индивидуалност минава през живота между смъртта и едно ново раждане, човек се пита: - Каква ще бъде тази индивидуалност всъщност в едно ново въплъщение, към което сега трябва да се стреми? С какво всъщност тя правилно е свързана сега? - Човек има чувството, че тя може да бъде свързана повече или по-малко интензивно с всичко възможно и с нищо. Всички предварителни условия вследствие на преживяното по-рано са налице. След скептицизма, през който е минала, интензивността, с която е изживяно християнството с всички негови външни обреди по всички пътища, по които някой става кардинал, е заложена дълбоко в тази личност.
към текста >>
Всички п
ред
варителни условия вследствие на преживяното по-рано са налице.
Остава всичко, което тази личност е приела като идеи за християнството, остава всичко, което тази личност е изпитала като скептицизъм по отношение на науката и сега всичко това се преобразува в живота между смъртта и едно ново раждане. Науката не дава последните истини; едно силно чувство за познание, което съществуваше всъщност като полъх още при предишното минаване през сферата на Меркурий, то отново отминава и в този живот се образува кармически един особен манталитет; един манталитет, който с голяма упоритост задържа внушителни възприятия, които тази индивидуалност е изживяла, но може да развие малко понятия за следващия живот, за да ги владее. Когато наблюдава как тази индивидуалност минава през живота между смъртта и едно ново раждане, човек се пита: - Каква ще бъде тази индивидуалност всъщност в едно ново въплъщение, към което сега трябва да се стреми? С какво всъщност тя правилно е свързана сега? - Човек има чувството, че тя може да бъде свързана повече или по-малко интензивно с всичко възможно и с нищо.
Всички предварителни условия вследствие на преживяното по-рано са налице.
След скептицизма, през който е минала, интензивността, с която е изживяно християнството с всички негови външни обреди по всички пътища, по които някой става кардинал, е заложена дълбоко в тази личност. Личността трябва да стане богата с познания, но тя би могла да се яви и с повърхностни понятия. Освен това, колко заличена е картата на европейските земи, които тя е владяла някога. Човек не знае, как тя ще се ориентира отново в нея? Какво ще направи тя с тази карта на европейските земи?
към текста >>
След скептицизма, през който е минала, интензивността, с която е изживяно християнството с всички негови външни об
ред
и по всички пътища, по които някой става кардинал, е заложена дълбоко в тази личност.
Науката не дава последните истини; едно силно чувство за познание, което съществуваше всъщност като полъх още при предишното минаване през сферата на Меркурий, то отново отминава и в този живот се образува кармически един особен манталитет; един манталитет, който с голяма упоритост задържа внушителни възприятия, които тази индивидуалност е изживяла, но може да развие малко понятия за следващия живот, за да ги владее. Когато наблюдава как тази индивидуалност минава през живота между смъртта и едно ново раждане, човек се пита: - Каква ще бъде тази индивидуалност всъщност в едно ново въплъщение, към което сега трябва да се стреми? С какво всъщност тя правилно е свързана сега? - Човек има чувството, че тя може да бъде свързана повече или по-малко интензивно с всичко възможно и с нищо. Всички предварителни условия вследствие на преживяното по-рано са налице.
След скептицизма, през който е минала, интензивността, с която е изживяно християнството с всички негови външни обреди по всички пътища, по които някой става кардинал, е заложена дълбоко в тази личност.
Личността трябва да стане богата с познания, но тя би могла да се яви и с повърхностни понятия. Освен това, колко заличена е картата на европейските земи, които тя е владяла някога. Човек не знае, как тя ще се ориентира отново в нея? Какво ще направи тя с тази карта на европейските земи? Тя не ще знае какво да прави с нея.
към текста >>
Една личност, която не може да бъде истински държавник, не може да бъде напълно държавник, не може да бъде напълно духовник, която обаче е силно привлечена и към двете: Това е Хертлинг, който в нап
ред
нала възраст стана райхканцлер на Германия и като кармическо следствие трябваше да оползотвори тогава по този начин остатъците от неговия мазаринизъм; който изявява в своето професорство всички особености, с които е дошъл до християнството.
Човек не знае, как тя ще се ориентира отново в нея? Какво ще направи тя с тази карта на европейските земи? Тя не ще знае какво да прави с нея. Да, мои мили приятели, човек трябва да изпита тези неща при преминаването на живота между смъртта и едно ново раждане, за да не се заблуждава, за да се получи сега едно действително точно знание. Когато наближава епохата на Михаил и вече е тук, тази индивидуалност се преражда като личност, която в нейния физически живот действително показва едно странно двойствено лице.
Една личност, която не може да бъде истински държавник, не може да бъде напълно държавник, не може да бъде напълно духовник, която обаче е силно привлечена и към двете: Това е Хертлинг, който в напреднала възраст стана райхканцлер на Германия и като кармическо следствие трябваше да оползотвори тогава по този начин остатъците от неговия мазаринизъм; който изявява в своето професорство всички особености, с които е дошъл до християнството.
Това е един пример, при който можете да видите, колко своеобразно хората на настоящето са стигнали в миналото до техните днешни индивидуалности. Онзи, който не проучва нещата, а само нещо си представя, би стигнал естествено до съвършено други неща. Обаче ние разбираме кармата едва тогава, когато можем да свържем нещата именно с тези крайни отношения, които във физическия свят изглеждат почти парадоксални, които обаче съществуват в духовния свят. Така също съществува това, което аз вече често споменавах тук, а именно фактът, че Ернст Хекел, който така свирепо водеше борба против църквата, е прероденият монах Хилдебранд, който в своето минало въплъщение беше великият папа Григорий[1]. Тук ние виждаме колко безразлично е външното съдържание на вярата или възгледът на един човек в земния живот; защото това са неговите мисли.
към текста >>
Онзи, който не проучва нещата, а само нещо си п
ред
ставя, би стигнал естествено до съвършено други неща.
Тя не ще знае какво да прави с нея. Да, мои мили приятели, човек трябва да изпита тези неща при преминаването на живота между смъртта и едно ново раждане, за да не се заблуждава, за да се получи сега едно действително точно знание. Когато наближава епохата на Михаил и вече е тук, тази индивидуалност се преражда като личност, която в нейния физически живот действително показва едно странно двойствено лице. Една личност, която не може да бъде истински държавник, не може да бъде напълно държавник, не може да бъде напълно духовник, която обаче е силно привлечена и към двете: Това е Хертлинг, който в напреднала възраст стана райхканцлер на Германия и като кармическо следствие трябваше да оползотвори тогава по този начин остатъците от неговия мазаринизъм; който изявява в своето професорство всички особености, с които е дошъл до християнството. Това е един пример, при който можете да видите, колко своеобразно хората на настоящето са стигнали в миналото до техните днешни индивидуалности.
Онзи, който не проучва нещата, а само нещо си представя, би стигнал естествено до съвършено други неща.
Обаче ние разбираме кармата едва тогава, когато можем да свържем нещата именно с тези крайни отношения, които във физическия свят изглеждат почти парадоксални, които обаче съществуват в духовния свят. Така също съществува това, което аз вече често споменавах тук, а именно фактът, че Ернст Хекел, който така свирепо водеше борба против църквата, е прероденият монах Хилдебранд, който в своето минало въплъщение беше великият папа Григорий[1]. Тук ние виждаме колко безразлично е външното съдържание на вярата или възгледът на един човек в земния живот; защото това са неговите мисли. Но проучете веднъж Хекел и проучете във връзка с това какво е бил той като абат Хилдебранд, станал след това папа Григорий - мисля, че той също се намира между тези картини от Шартр, - и тогава ще видите, че фактически съществува едно динамично продължаващо действие. Аз приведох този пример, за да видите, как изтъкнати личности на настоящето пренасят миналото в настоящето.
към текста >>
Но аз бих искал да спомена една друга личност, една личност - както казах, аз почти се страхувам да я спомена, но тя е извън
ред
но характерна за онова, което бива пренесено от миналото в настоящето и за начина, по който то бива пренесено.
Тук ние виждаме колко безразлично е външното съдържание на вярата или възгледът на един човек в земния живот; защото това са неговите мисли. Но проучете веднъж Хекел и проучете във връзка с това какво е бил той като абат Хилдебранд, станал след това папа Григорий - мисля, че той също се намира между тези картини от Шартр, - и тогава ще видите, че фактически съществува едно динамично продължаващо действие. Аз приведох този пример, за да видите, как изтъкнати личности на настоящето пренасят миналото в настоящето. Сега бих искал да избера друг пример, който може да бъде много, много ценен за всички вас, при който почти се страхувам да не го изкажа някак си повърхностно, който обаче точно така невероятно дълбоко ни въвежда в цялото духовно устройство на настоящето, че не мога да сторя друго, освен да избера именно този пример. Когато ще разгледате след това лицето на монаха Хилдебранд, който стана папа Григорий VІІ, когото познавате също от историята, вие ще видите, как душевната конфигурация на Хекел по един чудесен начин се съдържа в лицето на Хилдебранд, на по-късния Григорий.
Но аз бих искал да спомена една друга личност, една личност - както казах, аз почти се страхувам да я спомена, но тя е извънредно характерна за онова, което бива пренесено от миналото в настоящето и за начина, по който то бива пренесено.
Аз често съм посочвал, но също и от външната история трябва да ви е познато, че в 4-то столетие е бил проведен онзи събор, съборът от Никея, на който за Западна Европа бе взето решението между арианството и атанасианството, на който арианството беше осъдено. Това беше един събор, на който се събра цялата висша ученост, която в първите християнски столетия съществуваше при меродавните личности, на който събор бе воден спор с дълбоки идеи, когато всъщност човешката душа имаше още едно съвършено друго устройство и приемаше като нещо разбиращо се от само себе си непосредственото живеене в духовния свят. На този събор се води спор, дали Христос, Синът, е от същата същност както Отец, или е подобен по същност на Отца, като последното се твърдеше от арианците. Днес не искаме да навлизаме в догматичното различие на двете спорещи страни, но искаме да разгледаме това, че на този събор ставаше дума за извънредно остроумни дискусии, за велики остроумни дискусии, които обаче бяха извоювани с интелектуализма на онова време. Когато днес сме остроумни, ние сме такива само като хора.
към текста >>
Това беше един събор, на който се събра цялата висша ученост, която в първите християнски столетия съществуваше при меродавните личности, на който събор бе воден спор с дълбоки идеи, когато всъщност човешката душа имаше още едно съвършено друго устройство и приемаше като нещо разбиращо се от само себе си непос
ред
ственото живеене в духовния свят.
Аз приведох този пример, за да видите, как изтъкнати личности на настоящето пренасят миналото в настоящето. Сега бих искал да избера друг пример, който може да бъде много, много ценен за всички вас, при който почти се страхувам да не го изкажа някак си повърхностно, който обаче точно така невероятно дълбоко ни въвежда в цялото духовно устройство на настоящето, че не мога да сторя друго, освен да избера именно този пример. Когато ще разгледате след това лицето на монаха Хилдебранд, който стана папа Григорий VІІ, когото познавате също от историята, вие ще видите, как душевната конфигурация на Хекел по един чудесен начин се съдържа в лицето на Хилдебранд, на по-късния Григорий. Но аз бих искал да спомена една друга личност, една личност - както казах, аз почти се страхувам да я спомена, но тя е извънредно характерна за онова, което бива пренесено от миналото в настоящето и за начина, по който то бива пренесено. Аз често съм посочвал, но също и от външната история трябва да ви е познато, че в 4-то столетие е бил проведен онзи събор, съборът от Никея, на който за Западна Европа бе взето решението между арианството и атанасианството, на който арианството беше осъдено.
Това беше един събор, на който се събра цялата висша ученост, която в първите християнски столетия съществуваше при меродавните личности, на който събор бе воден спор с дълбоки идеи, когато всъщност човешката душа имаше още едно съвършено друго устройство и приемаше като нещо разбиращо се от само себе си непосредственото живеене в духовния свят.
На този събор се води спор, дали Христос, Синът, е от същата същност както Отец, или е подобен по същност на Отца, като последното се твърдеше от арианците. Днес не искаме да навлизаме в догматичното различие на двете спорещи страни, но искаме да разгледаме това, че на този събор ставаше дума за извънредно остроумни дискусии, за велики остроумни дискусии, които обаче бяха извоювани с интелектуализма на онова време. Когато днес сме остроумни, ние сме такива само като хора. Днес почти всички хора са остроумни. Аз често съм казвал това: Хората са ужасно умни, т.
към текста >>
Днес не искаме да навлизаме в догматичното различие на двете спорещи страни, но искаме да разгледаме това, че на този събор ставаше дума за извън
ред
но остроумни дискусии, за велики остроумни дискусии, които обаче бяха извоювани с интелектуализма на онова време.
Когато ще разгледате след това лицето на монаха Хилдебранд, който стана папа Григорий VІІ, когото познавате също от историята, вие ще видите, как душевната конфигурация на Хекел по един чудесен начин се съдържа в лицето на Хилдебранд, на по-късния Григорий. Но аз бих искал да спомена една друга личност, една личност - както казах, аз почти се страхувам да я спомена, но тя е извънредно характерна за онова, което бива пренесено от миналото в настоящето и за начина, по който то бива пренесено. Аз често съм посочвал, но също и от външната история трябва да ви е познато, че в 4-то столетие е бил проведен онзи събор, съборът от Никея, на който за Западна Европа бе взето решението между арианството и атанасианството, на който арианството беше осъдено. Това беше един събор, на който се събра цялата висша ученост, която в първите християнски столетия съществуваше при меродавните личности, на който събор бе воден спор с дълбоки идеи, когато всъщност човешката душа имаше още едно съвършено друго устройство и приемаше като нещо разбиращо се от само себе си непосредственото живеене в духовния свят. На този събор се води спор, дали Христос, Синът, е от същата същност както Отец, или е подобен по същност на Отца, като последното се твърдеше от арианците.
Днес не искаме да навлизаме в догматичното различие на двете спорещи страни, но искаме да разгледаме това, че на този събор ставаше дума за извънредно остроумни дискусии, за велики остроумни дискусии, които обаче бяха извоювани с интелектуализма на онова време.
Когато днес сме остроумни, ние сме такива само като хора. Днес почти всички хора са остроумни. Аз често съм казвал това: Хората са ужасно умни, т. е., те могат да мислят, нали? Това не е много, но хората днес могат да вършат това.
към текста >>
Тази личност показа най-важните основания както за арианството така и за атанасианството и ако нещата биха протекли спо
ред
нейното разбиране, несъмнено би се получило нещо съвършено различно.
Но в онова време не беше така, че хората можеха да мислят, а те приемаха мислите като инспирации. Който беше остроумен, чувстваше това като дар Божи, като благодат Божия и мисленето беше един вид ясновиждане. То изцяло беше такова още и в 4-то следхристиянско столетие. И онези, които слушаха един мислител, чувстваха също още нещо и за еволюцията на неговото мислене. На този събор присъстваше именно една личност, която взе участие в онези разисквания, която обаче до най-висока степен беше разстроена от изхода на събора, която тогава положи усилия да изложи аргументи и за двете страни.
Тази личност показа най-важните основания както за арианството така и за атанасианството и ако нещата биха протекли според нейното разбиране, несъмнено би се получило нещо съвършено различно.
Това не би било един вид съмнителен компромис между арианството и атанасианството, а би се получило нещо като синтеза, една такава синтеза, която вероятно би била нещо много велико - ние не трябва да конструираме историята, но можем да кажем това за изяснение, - която би довела дотам, вътрешното божествено в човека много по интимно да бъде свързвано с Божественото във Вселената. Понеже, както атанасианството устрои след това нещата, човешката душа беше всъщност направо отделена от божествената първопричина и даже се считаше за ерест да се говори за Бога вътре в човека. Ако само арианството би победило, тогава естествено би се говорило много за Бога вътре в човека, обаче това никога не би било сторено с необходимото вътрешно страхопочитание и с необходимото вътрешно достойнство. Арианството само би считало човека на всяка степен именно като едно въплъщение на съществуващия в него Бог. Но това е също и при всяко животно, това е целият свят, това е всеки камък, всяко растение.
към текста >>
Тази личност се оттегли с дълбоко недоволство в един вид египетско отшелничество, живя по един извън
ред
но аскетичен начин, основно запозната - тогава в 4-то столетие - с всичко онова, което всъщност съставляваше тогава действителната духовна субстанция на християнството; тя беше може би един от най-добре осведомените тогавашни християни, но не един борец.
Арианството само би считало човека на всяка степен именно като едно въплъщение на съществуващия в него Бог. Но това е също и при всяко животно, това е целият свят, това е всеки камък, всяко растение. Този възглед има стойност само тогава, когато той същевременно съдържа в себе си подтика, човек все повече и повече да се издига в развитието и чак тогава да намери Бога. Твърдението, че човек има нещо божествено в себе си на някаква степен от живота, има смисъл само тогава, когато схващаме това Божествено в един постоянен стремеж «към самото себе си», до което то още не е стигнало. Без съмнение би се получила една синтеза на двата възгледа, ако тази личност, за която говоря, тогава на събора би могла да получи някакво меродавно влияние.
Тази личност се оттегли с дълбоко недоволство в един вид египетско отшелничество, живя по един извънредно аскетичен начин, основно запозната - тогава в 4-то столетие - с всичко онова, което всъщност съставляваше тогава действителната духовна субстанция на християнството; тя беше може би един от най-добре осведомените тогавашни християни, но не един борец.
Самият начин, по който съответната личност се прояви на събора, показваше един всестранно преценяващ нещата, спокоен, но извънредно въодушевен човек, не обаче за подробностите и едностранчивостите. Това беше поведението на човек, който - не мога да каже беше отвратен, това не би бил правилния израз, - но извънредно горчиво засегнат от това, че не можа да проникне, да успее с нищо, защото беше напълно убеден, че християнството може да преуспява само тогава, когато този негов възглед би успял да се наложи. И така той се оттегли в един вид отшелничество, за останалата част от своя живот стана отшелник, който обаче от вътрешния стремеж на неговата душа следваше един съвсем особен път. Той се посвети именно на този път да изследва произхода на мисловната инспирация. Мистичното вглъбяване на тази личност беше насочено към това, да разбере, откъде мисленето получава своето вдъхновение.
към текста >>
Самият начин, по който съответната личност се прояви на събора, показваше един всестранно преценяващ нещата, спокоен, но извън
ред
но въодушевен човек, не обаче за подробностите и едностранчивостите.
Но това е също и при всяко животно, това е целият свят, това е всеки камък, всяко растение. Този възглед има стойност само тогава, когато той същевременно съдържа в себе си подтика, човек все повече и повече да се издига в развитието и чак тогава да намери Бога. Твърдението, че човек има нещо божествено в себе си на някаква степен от живота, има смисъл само тогава, когато схващаме това Божествено в един постоянен стремеж «към самото себе си», до което то още не е стигнало. Без съмнение би се получила една синтеза на двата възгледа, ако тази личност, за която говоря, тогава на събора би могла да получи някакво меродавно влияние. Тази личност се оттегли с дълбоко недоволство в един вид египетско отшелничество, живя по един извънредно аскетичен начин, основно запозната - тогава в 4-то столетие - с всичко онова, което всъщност съставляваше тогава действителната духовна субстанция на християнството; тя беше може би един от най-добре осведомените тогавашни християни, но не един борец.
Самият начин, по който съответната личност се прояви на събора, показваше един всестранно преценяващ нещата, спокоен, но извънредно въодушевен човек, не обаче за подробностите и едностранчивостите.
Това беше поведението на човек, който - не мога да каже беше отвратен, това не би бил правилния израз, - но извънредно горчиво засегнат от това, че не можа да проникне, да успее с нищо, защото беше напълно убеден, че християнството може да преуспява само тогава, когато този негов възглед би успял да се наложи. И така той се оттегли в един вид отшелничество, за останалата част от своя живот стана отшелник, който обаче от вътрешния стремеж на неговата душа следваше един съвсем особен път. Той се посвети именно на този път да изследва произхода на мисловната инспирация. Мистичното вглъбяване на тази личност беше насочено към това, да разбере, откъде мисленето получава своето вдъхновение. Това живееше в него като един единствен, велик копнеж - да намери произхода на мисленето в духовния свят.
към текста >>
Това беше поведението на човек, който - не мога да каже беше отвратен, това не би бил правилния израз, - но извън
ред
но горчиво засегнат от това, че не можа да проникне, да успее с нищо, защото беше напълно убеден, че християнството може да преуспява само тогава, когато този негов възглед би успял да се наложи.
Този възглед има стойност само тогава, когато той същевременно съдържа в себе си подтика, човек все повече и повече да се издига в развитието и чак тогава да намери Бога. Твърдението, че човек има нещо божествено в себе си на някаква степен от живота, има смисъл само тогава, когато схващаме това Божествено в един постоянен стремеж «към самото себе си», до което то още не е стигнало. Без съмнение би се получила една синтеза на двата възгледа, ако тази личност, за която говоря, тогава на събора би могла да получи някакво меродавно влияние. Тази личност се оттегли с дълбоко недоволство в един вид египетско отшелничество, живя по един извънредно аскетичен начин, основно запозната - тогава в 4-то столетие - с всичко онова, което всъщност съставляваше тогава действителната духовна субстанция на християнството; тя беше може би един от най-добре осведомените тогавашни християни, но не един борец. Самият начин, по който съответната личност се прояви на събора, показваше един всестранно преценяващ нещата, спокоен, но извънредно въодушевен човек, не обаче за подробностите и едностранчивостите.
Това беше поведението на човек, който - не мога да каже беше отвратен, това не би бил правилния израз, - но извънредно горчиво засегнат от това, че не можа да проникне, да успее с нищо, защото беше напълно убеден, че християнството може да преуспява само тогава, когато този негов възглед би успял да се наложи.
И така той се оттегли в един вид отшелничество, за останалата част от своя живот стана отшелник, който обаче от вътрешния стремеж на неговата душа следваше един съвсем особен път. Той се посвети именно на този път да изследва произхода на мисловната инспирация. Мистичното вглъбяване на тази личност беше насочено към това, да разбере, откъде мисленето получава своето вдъхновение. Това живееше в него като един единствен, велик копнеж - да намери произхода на мисленето в духовния свят. И накрая тази личност беше изцяло изпълнена с този копнеж.
към текста >>
В това, което можа да последва непос
ред
ствено в ретроспективното виждане на земния живот след смъртта, тази личност можа да види, как човекът мисли.
И накрая тази личност беше изцяло изпълнена с този копнеж. Тя умря с този копнеж, без чрез това да може да намери в този тогавашен земен живот едно конкретно заключение, без да може да намери отговор на въпроса, който я измъчваше. Тогава времето беше още неблагоприятно за намирането на такъв отговор. И минавайки през смъртта тази личност изпита нещо особено. Десетилетия след смъртта си тя можа да погледне назад върху земния живот и да вижда този земен живот винаги оцветен с онова, до което тя беше стигнала накрая.
В това, което можа да последва непосредствено в ретроспективното виждане на земния живот след смъртта, тази личност можа да види, как човекът мисли.
Но там нямаше още никакъв отговор на този въпрос. Това е важното. И без да съществува една мисъл като отговор на този въпрос, точно след смъртта си тази личност по един чудесно ясен, имагинативен начин видя интелигентността на Вселената. Тя видя не мислите на Вселената - тя би ги видяла, ако това, за което копнееше, би стигнало до завършек, - тя видя не мислите на Вселената, а видя в образи мисленето на Вселената. И така между смъртта и едно ново раждане тук живя една индивидуалност, която по свой начин беше в един вид равновесие между мистичното имагинативно виждане и разумното мислене от по-рано, което мислене обаче беше в действие, не беше стигнало още до заключение.
към текста >>
Съответната личност се прероди в С
ред
новековието като една визионерка /ясновидка/, като една визионерка, която разви чудесни виждания в духовния свят.
Това е важното. И без да съществува една мисъл като отговор на този въпрос, точно след смъртта си тази личност по един чудесно ясен, имагинативен начин видя интелигентността на Вселената. Тя видя не мислите на Вселената - тя би ги видяла, ако това, за което копнееше, би стигнало до завършек, - тя видя не мислите на Вселената, а видя в образи мисленето на Вселената. И така между смъртта и едно ново раждане тук живя една индивидуалност, която по свой начин беше в един вид равновесие между мистичното имагинативно виждане и разумното мислене от по-рано, което мислене обаче беше в действие, не беше стигнало още до заключение. Накрая в това, което се оформяше там кармически, победи мистичната заложба.
Съответната личност се прероди в Средновековието като една визионерка /ясновидка/, като една визионерка, която разви чудесни виждания в духовния свят.
Първоначално мислителната заложба остана на заден план, а ясновиждащата способност излезе на преден план. Чудесни видения с едновременно мистично отдаване на Христос, извънредно дълбоко проникване на душата с едно визионерно нагледно християнство, видения, в които Христос се явяваше като ръководител на кротки, неборещи се отряди, отряди, които искаха да разпространят своето християнство чрез кроткост, както в действителност в никоя епоха не е съществувало на Земята, - но това беше във виденията на тази монахиня: Едно много интензивно християнство, което никак не подхождаше, не се побираше в онова, което после се разви като християнство в по-нова форма. През време на нейния живот тази монахиня, тази визионерка, тази ясновидка не влезе в никакъв конфликт с позитивното християнство. Но тя израсна навън от позитивното християнство; тя се врасна първо в едно напълно лично устроено християнство, в едно християнство, което всъщност по-късно съвсем не съществуваше на Земята. Така че на тази личност беше зададен - бих искал да кажа, - от Вселената въпросът, как може да бъде осъществено това християнство в едно ново въплъщение в едно физическо тяло.
към текста >>
Първоначално мислителната заложба остана на заден план, а ясновиждащата способност излезе на п
ред
ен план.
И без да съществува една мисъл като отговор на този въпрос, точно след смъртта си тази личност по един чудесно ясен, имагинативен начин видя интелигентността на Вселената. Тя видя не мислите на Вселената - тя би ги видяла, ако това, за което копнееше, би стигнало до завършек, - тя видя не мислите на Вселената, а видя в образи мисленето на Вселената. И така между смъртта и едно ново раждане тук живя една индивидуалност, която по свой начин беше в един вид равновесие между мистичното имагинативно виждане и разумното мислене от по-рано, което мислене обаче беше в действие, не беше стигнало още до заключение. Накрая в това, което се оформяше там кармически, победи мистичната заложба. Съответната личност се прероди в Средновековието като една визионерка /ясновидка/, като една визионерка, която разви чудесни виждания в духовния свят.
Първоначално мислителната заложба остана на заден план, а ясновиждащата способност излезе на преден план.
Чудесни видения с едновременно мистично отдаване на Христос, извънредно дълбоко проникване на душата с едно визионерно нагледно християнство, видения, в които Христос се явяваше като ръководител на кротки, неборещи се отряди, отряди, които искаха да разпространят своето християнство чрез кроткост, както в действителност в никоя епоха не е съществувало на Земята, - но това беше във виденията на тази монахиня: Едно много интензивно християнство, което никак не подхождаше, не се побираше в онова, което после се разви като християнство в по-нова форма. През време на нейния живот тази монахиня, тази визионерка, тази ясновидка не влезе в никакъв конфликт с позитивното християнство. Но тя израсна навън от позитивното християнство; тя се врасна първо в едно напълно лично устроено християнство, в едно християнство, което всъщност по-късно съвсем не съществуваше на Земята. Така че на тази личност беше зададен - бих искал да кажа, - от Вселената въпросът, как може да бъде осъществено това християнство в едно ново въплъщение в едно физическо тяло. И след като съответната ясновидка, визионерка вече отдавна беше минала през вратата на смъртта, сега едновременно се явиха отново отзвуците на стария интелектуализъм, на инспирирания интелектуализъм.
към текста >>
Чудесни видения с едновременно мистично отдаване на Христос, извън
ред
но дълбоко проникване на душата с едно визионерно нагледно християнство, видения, в които Христос се явяваше като ръководител на кротки, неборещи се отряди, отряди, които искаха да разпространят своето християнство чрез кроткост, както в действителност в никоя епоха не е съществувало на Земята, - но това беше във виденията на тази монахиня: Едно много интензивно християнство, което никак не подхождаше, не се побираше в онова, което после се разви като християнство в по-нова форма.
Тя видя не мислите на Вселената - тя би ги видяла, ако това, за което копнееше, би стигнало до завършек, - тя видя не мислите на Вселената, а видя в образи мисленето на Вселената. И така между смъртта и едно ново раждане тук живя една индивидуалност, която по свой начин беше в един вид равновесие между мистичното имагинативно виждане и разумното мислене от по-рано, което мислене обаче беше в действие, не беше стигнало още до заключение. Накрая в това, което се оформяше там кармически, победи мистичната заложба. Съответната личност се прероди в Средновековието като една визионерка /ясновидка/, като една визионерка, която разви чудесни виждания в духовния свят. Първоначално мислителната заложба остана на заден план, а ясновиждащата способност излезе на преден план.
Чудесни видения с едновременно мистично отдаване на Христос, извънредно дълбоко проникване на душата с едно визионерно нагледно християнство, видения, в които Христос се явяваше като ръководител на кротки, неборещи се отряди, отряди, които искаха да разпространят своето християнство чрез кроткост, както в действителност в никоя епоха не е съществувало на Земята, - но това беше във виденията на тази монахиня: Едно много интензивно християнство, което никак не подхождаше, не се побираше в онова, което после се разви като християнство в по-нова форма.
През време на нейния живот тази монахиня, тази визионерка, тази ясновидка не влезе в никакъв конфликт с позитивното християнство. Но тя израсна навън от позитивното християнство; тя се врасна първо в едно напълно лично устроено християнство, в едно християнство, което всъщност по-късно съвсем не съществуваше на Земята. Така че на тази личност беше зададен - бих искал да кажа, - от Вселената въпросът, как може да бъде осъществено това християнство в едно ново въплъщение в едно физическо тяло. И след като съответната ясновидка, визионерка вече отдавна беше минала през вратата на смъртта, сега едновременно се явиха отново отзвуците на стария интелектуализъм, на инспирирания интелектуализъм. Последствията на виденията, бих искал да кажа, бяха проникнати с идеи.
към текста >>
Опитайте се да почувствате какво се крие между
ред
овете на тези съчинения, крие се като един вид мистика, която често пъти ни се струва твърде сантиментална, крие се нещо от едно християнство, което има индивидуален характер, което обаче ясно показва: Това трябваше да търси едно толкова меко тяло, едно на всички страни гъвкаво тяло, което може да се получи само от руския народ.
И след като съответната ясновидка, визионерка вече отдавна беше минала през вратата на смъртта, сега едновременно се явиха отново отзвуците на стария интелектуализъм, на инспирирания интелектуализъм. Последствията на виденията, бих искал да кажа, бяха проникнати с идеи. И в търсенето на едно човешко тяло тази индивидуалност се въплъти в лицето на Владимир Соловьов.[2] Четете съчиненията на Соловьов. Аз често описвах тук, какво впечатление правят те на един днешен човек, изказах това също и в увода към изданието на Соловьов[3].
Опитайте се да почувствате какво се крие между редовете на тези съчинения, крие се като един вид мистика, която често пъти ни се струва твърде сантиментална, крие се нещо от едно християнство, което има индивидуален характер, което обаче ясно показва: Това трябваше да търси едно толкова меко тяло, едно на всички страни гъвкаво тяло, което може да се получи само от руския народ.
Аз мисля, че когато разглеждаме тези примери, ние можем вече, мои мили приятели, да запазим свещено благоговение пред истините на кармата, които могат свято да бъдат запазени само в най-дълбоката вътрешност на човека, защото който има чувство за разглеждането на духовния свят, при него онова, което често искаме - истината да има нещо свещено, нещо забулено, действително не бива да бъде открито по един недостоен начин. Антропософията постоянно е била и постоянно е упреквана, именно от страна на богословите, че снема булото на свещеното, тайнственото от пълните с тайнственост истини, като с това ги профанира. Когато обаче навлезем в по-дълбоките, повече езотеричните части на антропософския възглед, тогава ние ще почувстваме, че наистина не може да става дума за едно такова профаниране, но че светът ни изпълва със свещено благоговение, когато гледаме човешките животи един след друг и чудесния начин на пренасяне на действието от минали земни съществувания в по-късните човешки съществувания на Земята. Нужно е само човек да не бъде самият той вътрешно профаниран или да не действа профаниращо със своето мислене, тогава не ще се правят такива упреци. Ние можем да кажем: - Който чете съчиненията на Соловьов и вижда на задния фон религиозната монахиня с нейните чудесни видения, с нейната безкрайна отдаденост на същността на Христос, който вижда тази личност да излиза с най-горчивото чувство от събора, на който от нея бяха изнесени такива велики и важни неща, който открива като фон в душата и в сърцето на тази индивидуалност, така да се каже, два пъти християнството - в неговата рационалистична форма, но в инспирирана рационалистична форма, и след това в неговата визионерна форма - за него действително не се профанира нищо чрез снемането на булото от тайната.
към текста >>
Аз мисля, че когато разглеждаме тези примери, ние можем вече, мои мили приятели, да запазим свещено благоговение п
ред
истините на кармата, които могат свято да бъдат запазени само в най-дълбоката вътрешност на човека, защото който има чувство за разглеждането на духовния свят, при него онова, което често искаме - истината да има нещо свещено, нещо забулено, действително не бива да бъде открито по един недостоен начин.
Последствията на виденията, бих искал да кажа, бяха проникнати с идеи. И в търсенето на едно човешко тяло тази индивидуалност се въплъти в лицето на Владимир Соловьов.[2] Четете съчиненията на Соловьов. Аз често описвах тук, какво впечатление правят те на един днешен човек, изказах това също и в увода към изданието на Соловьов[3]. Опитайте се да почувствате какво се крие между редовете на тези съчинения, крие се като един вид мистика, която често пъти ни се струва твърде сантиментална, крие се нещо от едно християнство, което има индивидуален характер, което обаче ясно показва: Това трябваше да търси едно толкова меко тяло, едно на всички страни гъвкаво тяло, което може да се получи само от руския народ.
Аз мисля, че когато разглеждаме тези примери, ние можем вече, мои мили приятели, да запазим свещено благоговение пред истините на кармата, които могат свято да бъдат запазени само в най-дълбоката вътрешност на човека, защото който има чувство за разглеждането на духовния свят, при него онова, което често искаме - истината да има нещо свещено, нещо забулено, действително не бива да бъде открито по един недостоен начин.
Антропософията постоянно е била и постоянно е упреквана, именно от страна на богословите, че снема булото на свещеното, тайнственото от пълните с тайнственост истини, като с това ги профанира. Когато обаче навлезем в по-дълбоките, повече езотеричните части на антропософския възглед, тогава ние ще почувстваме, че наистина не може да става дума за едно такова профаниране, но че светът ни изпълва със свещено благоговение, когато гледаме човешките животи един след друг и чудесния начин на пренасяне на действието от минали земни съществувания в по-късните човешки съществувания на Земята. Нужно е само човек да не бъде самият той вътрешно профаниран или да не действа профаниращо със своето мислене, тогава не ще се правят такива упреци. Ние можем да кажем: - Който чете съчиненията на Соловьов и вижда на задния фон религиозната монахиня с нейните чудесни видения, с нейната безкрайна отдаденост на същността на Христос, който вижда тази личност да излиза с най-горчивото чувство от събора, на който от нея бяха изнесени такива велики и важни неща, който открива като фон в душата и в сърцето на тази индивидуалност, така да се каже, два пъти християнството - в неговата рационалистична форма, но в инспирирана рационалистична форма, и след това в неговата визионерна форма - за него действително не се профанира нищо чрез снемането на булото от тайната. Един германски романтик има веднъж смелостта да мисли върху знаменитата сентенция на Изида различно от всички други.
към текста >>
Тук в едри черти е скицирана нагласата, която все повече и повече би трябвало да се разпространи под влиянието на такива съзерцания, каквито бяха п
ред
ишното и това, които след това би трябвало да подействат върху делата и живота на онези, които внасят тяхната карма в Антропософското общество по начина, който беше описан.
Тази знаменита сентенция на Изида гласи: - Аз съм тази, която беше, която е и която ще бъде, никой смъртен не е повдигнал досега булото ми. - На това този немски романтик отговаря: - Тогава трябва да станем безсмъртни, за да го повдигнем! - Другите само са приели сентенцията. Когато действително открием безсмъртното в нас, духовно-божественото, тогава ние можем да пристъпим към една такава тайна без да я профанираме. Към такава тайна не бива да пристъпваме с едно незначително доверие към собствената божественост на нашето същество.
Тук в едри черти е скицирана нагласата, която все повече и повече би трябвало да се разпространи под влиянието на такива съзерцания, каквито бяха предишното и това, които след това би трябвало да подействат върху делата и живота на онези, които внасят тяхната карма в Антропософското общество по начина, който беше описан.
[1] Григорий VII (Хилдебранд), папа 1073-1085. [2] Владимир Соловьов, 1853-1900. [3] Владимир Соловьов, «дванадесет лекции за богочовешкото», Щутгарт 1921. (Избрани произведения, 3. том въведение стр. XII-XVI.)
към текста >>
55.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Лекциите, които аз държах сега, имайки п
ред
вид, че тук присъстват толкова много приятели от всички страни, тези лекции преследваха по същество целта да бъде дадено описание на кармата, което поне в някои линии трябва да доведе до разбирането на съвременния духовен живот в духовно отношение.
ЛЕКЦИЯ ДЕВЕТА Дорнах, 21 септември 1924 г.
Лекциите, които аз държах сега, имайки предвид, че тук присъстват толкова много приятели от всички страни, тези лекции преследваха по същество целта да бъде дадено описание на кармата, което поне в някои линии трябва да доведе до разбирането на съвременния духовен живот в духовно отношение.
И аз бих искал следващия вторник, в последната от тези лекции да завърша онова, което в известно отношение образува един вид единство. Днес искам с един пример да покажа, колко трудно всъщност може да бъде внесено в настоящето онова, което действително е подходяща за настоящето духовна наука. Не от някакви външни отношения бих искал днес да отговоря на този въпрос, а с един кармически пример. Примерът първо ще ни покаже една индивидуалност, която не е особено типична, но която е една особена индивидуалност. Чрез това може да се види, колко трудно е в съвременния земен живот да бъде внесено това, което естествено всеки човек донася със себе си от минали земни съществувания, донася го със себе си защото - може би с изключение на неговото най-последно въплъщение, - все пак той е стоял в определени първоначални отношения с духовния свят или още реално, или най-малко по традиция.
към текста >>
Чрез това може да се види, колко трудно е в съвременния земен живот да бъде внесено това, което естествено всеки човек донася със себе си от минали земни съществувания, донася го със себе си защото - може би с изключение на неговото най-последно въплъщение, - все пак той е стоял в оп
ред
елени първоначални отношения с духовния свят или още реално, или най-малко по традиция.
Лекциите, които аз държах сега, имайки предвид, че тук присъстват толкова много приятели от всички страни, тези лекции преследваха по същество целта да бъде дадено описание на кармата, което поне в някои линии трябва да доведе до разбирането на съвременния духовен живот в духовно отношение. И аз бих искал следващия вторник, в последната от тези лекции да завърша онова, което в известно отношение образува един вид единство. Днес искам с един пример да покажа, колко трудно всъщност може да бъде внесено в настоящето онова, което действително е подходяща за настоящето духовна наука. Не от някакви външни отношения бих искал днес да отговоря на този въпрос, а с един кармически пример. Примерът първо ще ни покаже една индивидуалност, която не е особено типична, но която е една особена индивидуалност.
Чрез това може да се види, колко трудно е в съвременния земен живот да бъде внесено това, което естествено всеки човек донася със себе си от минали земни съществувания, донася го със себе си защото - може би с изключение на неговото най-последно въплъщение, - все пак той е стоял в определени първоначални отношения с духовния свят или още реално, или най-малко по традиция.
Това може да ни покаже, как в едно съвременно човешко тяло, в съвременните отношения на възпитанието и на цивилизацията е трудно да бъде внесена предишна духовност, нещо получено по духовен начин. За целта бих искал да разгърна пред вас една поредица земни съществувания на една индивидуалност, които трябва да ви покажат всевъзможните пречки, които могат да се получат насреща на едно такова внасяне в настоящето време и които могат да покажат, как тези трудности всъщност вече са били подготвени при някои хора в минали земни съществувания. Нека първо да разгледаме, мои мили приятели, една човешка индивидуалност в нейното въплъщение през 6-то предихристиянско столетие, всъщност в онова време и малко след това, когато стана отвеждането на евреите във вавилонското пленничество. При разглеждането на това време аз се натъкнах на една индивидуалност, тогава въплътена като жена, която принадлежеше на юдейското коляно, която обаче при онова отвеждане на юдеите във вавилонското пленничество, всъщност преди юдеите да изпаднат в това пленничество, беше побягнала и беше възприела през следващото време в Предна Азия - тя беше достигнала до късна старост в онова си въплъщение, - всички възможни учения, които можеха да се получат по онова време в Предна Азия. А именно тя прие онова, което тогава живееше с голяма интензивност, със силна внушителност в Предна Азия и което по най-различен начин изграждаше онзи светоглед, който може да се нарече светоглед на Заратустра с неговия силен дуализъм, който също е описан в една глава на моята книга «Тайната наука»: Онзи дуализъм, който от една страна признаваше Аура Маздао, великия дух на светлината, който изпраща своите импулси в развитието на човечеството, за да бъде източник на доброто, на великото, на красивото, който има своите служещи духове Амшаспанди, които го заобикалят, както в светлината на откровението на небесно лице Слънцето е заобиколено от 12-те зодиакални знака - тук следователно имаме светлата страна на онзи дуализъм, произхождащ от древна Персия, - след това имаме противната ариманическа сила, която внася навсякъде в мировото развитие на човечеството тъмнината, но също и злото, това, което навсякъде е спъващо, създаващо дисхармония.
към текста >>
Това може да ни покаже, как в едно съвременно човешко тяло, в съвременните отношения на възпитанието и на цивилизацията е трудно да бъде внесена п
ред
ишна духовност, нещо получено по духовен начин.
И аз бих искал следващия вторник, в последната от тези лекции да завърша онова, което в известно отношение образува един вид единство. Днес искам с един пример да покажа, колко трудно всъщност може да бъде внесено в настоящето онова, което действително е подходяща за настоящето духовна наука. Не от някакви външни отношения бих искал днес да отговоря на този въпрос, а с един кармически пример. Примерът първо ще ни покаже една индивидуалност, която не е особено типична, но която е една особена индивидуалност. Чрез това може да се види, колко трудно е в съвременния земен живот да бъде внесено това, което естествено всеки човек донася със себе си от минали земни съществувания, донася го със себе си защото - може би с изключение на неговото най-последно въплъщение, - все пак той е стоял в определени първоначални отношения с духовния свят или още реално, или най-малко по традиция.
Това може да ни покаже, как в едно съвременно човешко тяло, в съвременните отношения на възпитанието и на цивилизацията е трудно да бъде внесена предишна духовност, нещо получено по духовен начин.
За целта бих искал да разгърна пред вас една поредица земни съществувания на една индивидуалност, които трябва да ви покажат всевъзможните пречки, които могат да се получат насреща на едно такова внасяне в настоящето време и които могат да покажат, как тези трудности всъщност вече са били подготвени при някои хора в минали земни съществувания. Нека първо да разгледаме, мои мили приятели, една човешка индивидуалност в нейното въплъщение през 6-то предихристиянско столетие, всъщност в онова време и малко след това, когато стана отвеждането на евреите във вавилонското пленничество. При разглеждането на това време аз се натъкнах на една индивидуалност, тогава въплътена като жена, която принадлежеше на юдейското коляно, която обаче при онова отвеждане на юдеите във вавилонското пленничество, всъщност преди юдеите да изпаднат в това пленничество, беше побягнала и беше възприела през следващото време в Предна Азия - тя беше достигнала до късна старост в онова си въплъщение, - всички възможни учения, които можеха да се получат по онова време в Предна Азия. А именно тя прие онова, което тогава живееше с голяма интензивност, със силна внушителност в Предна Азия и което по най-различен начин изграждаше онзи светоглед, който може да се нарече светоглед на Заратустра с неговия силен дуализъм, който също е описан в една глава на моята книга «Тайната наука»: Онзи дуализъм, който от една страна признаваше Аура Маздао, великия дух на светлината, който изпраща своите импулси в развитието на човечеството, за да бъде източник на доброто, на великото, на красивото, който има своите служещи духове Амшаспанди, които го заобикалят, както в светлината на откровението на небесно лице Слънцето е заобиколено от 12-те зодиакални знака - тук следователно имаме светлата страна на онзи дуализъм, произхождащ от древна Персия, - след това имаме противната ариманическа сила, която внася навсякъде в мировото развитие на човечеството тъмнината, но също и злото, това, което навсякъде е спъващо, създаващо дисхармония. Това учение беше свързано с едно проникващо познание на констелациите на звездите в смисъла, в който в древни времена хората имаха астрософия или астрология.
към текста >>
За целта бих искал да разгърна п
ред
вас една по
ред
ица земни съществувания на една индивидуалност, които трябва да ви покажат всевъзможните пречки, които могат да се получат насреща на едно такова внасяне в настоящето време и които могат да покажат, как тези трудности всъщност вече са били подготвени при някои хора в минали земни съществувания.
Днес искам с един пример да покажа, колко трудно всъщност може да бъде внесено в настоящето онова, което действително е подходяща за настоящето духовна наука. Не от някакви външни отношения бих искал днес да отговоря на този въпрос, а с един кармически пример. Примерът първо ще ни покаже една индивидуалност, която не е особено типична, но която е една особена индивидуалност. Чрез това може да се види, колко трудно е в съвременния земен живот да бъде внесено това, което естествено всеки човек донася със себе си от минали земни съществувания, донася го със себе си защото - може би с изключение на неговото най-последно въплъщение, - все пак той е стоял в определени първоначални отношения с духовния свят или още реално, или най-малко по традиция. Това може да ни покаже, как в едно съвременно човешко тяло, в съвременните отношения на възпитанието и на цивилизацията е трудно да бъде внесена предишна духовност, нещо получено по духовен начин.
За целта бих искал да разгърна пред вас една поредица земни съществувания на една индивидуалност, които трябва да ви покажат всевъзможните пречки, които могат да се получат насреща на едно такова внасяне в настоящето време и които могат да покажат, как тези трудности всъщност вече са били подготвени при някои хора в минали земни съществувания.
Нека първо да разгледаме, мои мили приятели, една човешка индивидуалност в нейното въплъщение през 6-то предихристиянско столетие, всъщност в онова време и малко след това, когато стана отвеждането на евреите във вавилонското пленничество. При разглеждането на това време аз се натъкнах на една индивидуалност, тогава въплътена като жена, която принадлежеше на юдейското коляно, която обаче при онова отвеждане на юдеите във вавилонското пленничество, всъщност преди юдеите да изпаднат в това пленничество, беше побягнала и беше възприела през следващото време в Предна Азия - тя беше достигнала до късна старост в онова си въплъщение, - всички възможни учения, които можеха да се получат по онова време в Предна Азия. А именно тя прие онова, което тогава живееше с голяма интензивност, със силна внушителност в Предна Азия и което по най-различен начин изграждаше онзи светоглед, който може да се нарече светоглед на Заратустра с неговия силен дуализъм, който също е описан в една глава на моята книга «Тайната наука»: Онзи дуализъм, който от една страна признаваше Аура Маздао, великия дух на светлината, който изпраща своите импулси в развитието на човечеството, за да бъде източник на доброто, на великото, на красивото, който има своите служещи духове Амшаспанди, които го заобикалят, както в светлината на откровението на небесно лице Слънцето е заобиколено от 12-те зодиакални знака - тук следователно имаме светлата страна на онзи дуализъм, произхождащ от древна Персия, - след това имаме противната ариманическа сила, която внася навсякъде в мировото развитие на човечеството тъмнината, но също и злото, това, което навсякъде е спъващо, създаващо дисхармония. Това учение беше свързано с едно проникващо познание на констелациите на звездите в смисъла, в който в древни времена хората имаха астрософия или астрология. Тази индивидуалност, за която говоря, затова можа да приеме тогава всичко това в нейното въплъщение като жена, защото имаше един вид приятел и учител в лицето на една мъжка личност, която беше посветена в много неща от тези предноазиатски учения, именно в халдейската астрология.
към текста >>
Нека първо да разгледаме, мои мили приятели, една човешка индивидуалност в нейното въплъщение през 6-то п
ред
ихристиянско столетие, всъщност в онова време и малко след това, когато стана отвеждането на евреите във вавилонското пленничество.
Не от някакви външни отношения бих искал днес да отговоря на този въпрос, а с един кармически пример. Примерът първо ще ни покаже една индивидуалност, която не е особено типична, но която е една особена индивидуалност. Чрез това може да се види, колко трудно е в съвременния земен живот да бъде внесено това, което естествено всеки човек донася със себе си от минали земни съществувания, донася го със себе си защото - може би с изключение на неговото най-последно въплъщение, - все пак той е стоял в определени първоначални отношения с духовния свят или още реално, или най-малко по традиция. Това може да ни покаже, как в едно съвременно човешко тяло, в съвременните отношения на възпитанието и на цивилизацията е трудно да бъде внесена предишна духовност, нещо получено по духовен начин. За целта бих искал да разгърна пред вас една поредица земни съществувания на една индивидуалност, които трябва да ви покажат всевъзможните пречки, които могат да се получат насреща на едно такова внасяне в настоящето време и които могат да покажат, как тези трудности всъщност вече са били подготвени при някои хора в минали земни съществувания.
Нека първо да разгледаме, мои мили приятели, една човешка индивидуалност в нейното въплъщение през 6-то предихристиянско столетие, всъщност в онова време и малко след това, когато стана отвеждането на евреите във вавилонското пленничество.
При разглеждането на това време аз се натъкнах на една индивидуалност, тогава въплътена като жена, която принадлежеше на юдейското коляно, която обаче при онова отвеждане на юдеите във вавилонското пленничество, всъщност преди юдеите да изпаднат в това пленничество, беше побягнала и беше възприела през следващото време в Предна Азия - тя беше достигнала до късна старост в онова си въплъщение, - всички възможни учения, които можеха да се получат по онова време в Предна Азия. А именно тя прие онова, което тогава живееше с голяма интензивност, със силна внушителност в Предна Азия и което по най-различен начин изграждаше онзи светоглед, който може да се нарече светоглед на Заратустра с неговия силен дуализъм, който също е описан в една глава на моята книга «Тайната наука»: Онзи дуализъм, който от една страна признаваше Аура Маздао, великия дух на светлината, който изпраща своите импулси в развитието на човечеството, за да бъде източник на доброто, на великото, на красивото, който има своите служещи духове Амшаспанди, които го заобикалят, както в светлината на откровението на небесно лице Слънцето е заобиколено от 12-те зодиакални знака - тук следователно имаме светлата страна на онзи дуализъм, произхождащ от древна Персия, - след това имаме противната ариманическа сила, която внася навсякъде в мировото развитие на човечеството тъмнината, но също и злото, това, което навсякъде е спъващо, създаващо дисхармония. Това учение беше свързано с едно проникващо познание на констелациите на звездите в смисъла, в който в древни времена хората имаха астрософия или астрология. Тази индивидуалност, за която говоря, затова можа да приеме тогава всичко това в нейното въплъщение като жена, защото имаше един вид приятел и учител в лицето на една мъжка личност, която беше посветена в много неща от тези предноазиатски учения, именно в халдейската астрология. И така между двамата става първо една оживена обмяна на мисли във времето, когато юдеите бяха отведени в пленничество и ние имаме забележителното явление, че чрез силата на впечатленията, които получи женската личност, чрез всичко, което тя прие по един извънредно възприемчив, заинтересуван начин, тя стана вътрешно виждаща и под формата на видения, които напълно предаваха космическия ред можеше да обхваща с поглед света.
към текста >>
При разглеждането на това време аз се натъкнах на една индивидуалност, тогава въплътена като жена, която принадлежеше на юдейското коляно, която обаче при онова отвеждане на юдеите във вавилонското пленничество, всъщност п
ред
и юдеите да изпаднат в това пленничество, беше побягнала и беше възприела през следващото време в П
ред
на Азия - тя беше достигнала до късна старост в онова си въплъщение, - всички възможни учения, които можеха да се получат по онова време в П
ред
на Азия.
Примерът първо ще ни покаже една индивидуалност, която не е особено типична, но която е една особена индивидуалност. Чрез това може да се види, колко трудно е в съвременния земен живот да бъде внесено това, което естествено всеки човек донася със себе си от минали земни съществувания, донася го със себе си защото - може би с изключение на неговото най-последно въплъщение, - все пак той е стоял в определени първоначални отношения с духовния свят или още реално, или най-малко по традиция. Това може да ни покаже, как в едно съвременно човешко тяло, в съвременните отношения на възпитанието и на цивилизацията е трудно да бъде внесена предишна духовност, нещо получено по духовен начин. За целта бих искал да разгърна пред вас една поредица земни съществувания на една индивидуалност, които трябва да ви покажат всевъзможните пречки, които могат да се получат насреща на едно такова внасяне в настоящето време и които могат да покажат, как тези трудности всъщност вече са били подготвени при някои хора в минали земни съществувания. Нека първо да разгледаме, мои мили приятели, една човешка индивидуалност в нейното въплъщение през 6-то предихристиянско столетие, всъщност в онова време и малко след това, когато стана отвеждането на евреите във вавилонското пленничество.
При разглеждането на това време аз се натъкнах на една индивидуалност, тогава въплътена като жена, която принадлежеше на юдейското коляно, която обаче при онова отвеждане на юдеите във вавилонското пленничество, всъщност преди юдеите да изпаднат в това пленничество, беше побягнала и беше възприела през следващото време в Предна Азия - тя беше достигнала до късна старост в онова си въплъщение, - всички възможни учения, които можеха да се получат по онова време в Предна Азия.
А именно тя прие онова, което тогава живееше с голяма интензивност, със силна внушителност в Предна Азия и което по най-различен начин изграждаше онзи светоглед, който може да се нарече светоглед на Заратустра с неговия силен дуализъм, който също е описан в една глава на моята книга «Тайната наука»: Онзи дуализъм, който от една страна признаваше Аура Маздао, великия дух на светлината, който изпраща своите импулси в развитието на човечеството, за да бъде източник на доброто, на великото, на красивото, който има своите служещи духове Амшаспанди, които го заобикалят, както в светлината на откровението на небесно лице Слънцето е заобиколено от 12-те зодиакални знака - тук следователно имаме светлата страна на онзи дуализъм, произхождащ от древна Персия, - след това имаме противната ариманическа сила, която внася навсякъде в мировото развитие на човечеството тъмнината, но също и злото, това, което навсякъде е спъващо, създаващо дисхармония. Това учение беше свързано с едно проникващо познание на констелациите на звездите в смисъла, в който в древни времена хората имаха астрософия или астрология. Тази индивидуалност, за която говоря, затова можа да приеме тогава всичко това в нейното въплъщение като жена, защото имаше един вид приятел и учител в лицето на една мъжка личност, която беше посветена в много неща от тези предноазиатски учения, именно в халдейската астрология. И така между двамата става първо една оживена обмяна на мисли във времето, когато юдеите бяха отведени в пленничество и ние имаме забележителното явление, че чрез силата на впечатленията, които получи женската личност, чрез всичко, което тя прие по един извънредно възприемчив, заинтересуван начин, тя стана вътрешно виждаща и под формата на видения, които напълно предаваха космическия ред можеше да обхваща с поглед света. Тук ние действително имаме работа с една забележителна индивидуалност, в която оживява всичко, върху което е било говорено, което е било разглеждано заедно с този приятелски полупосветен от Предна Азия.
към текста >>
А именно тя прие онова, което тогава живееше с голяма интензивност, със силна внушителност в П
ред
на Азия и което по най-различен начин изграждаше онзи светоглед, който може да се нарече светоглед на Заратустра с неговия силен дуализъм, който също е описан в една глава на моята книга «Тайната наука»: Онзи дуализъм, който от една страна признаваше Аура Маздао, великия дух на светлината, който изпраща своите импулси в развитието на човечеството, за да бъде източник на доброто, на великото, на красивото, който има своите служещи духове Амшаспанди, които го заобикалят, както в светлината на откровението на небесно лице Слънцето е заобиколено от 12-те зодиакални знака - тук следователно имаме светлата страна на онзи дуализъм, произхождащ от древна Персия, - след това имаме противната ариманическа сила, която внася навсякъде в мировото развитие на човечеството тъмнината, но също и злото, това, което навсякъде е спъващо, създаващо дисхармония.
Чрез това може да се види, колко трудно е в съвременния земен живот да бъде внесено това, което естествено всеки човек донася със себе си от минали земни съществувания, донася го със себе си защото - може би с изключение на неговото най-последно въплъщение, - все пак той е стоял в определени първоначални отношения с духовния свят или още реално, или най-малко по традиция. Това може да ни покаже, как в едно съвременно човешко тяло, в съвременните отношения на възпитанието и на цивилизацията е трудно да бъде внесена предишна духовност, нещо получено по духовен начин. За целта бих искал да разгърна пред вас една поредица земни съществувания на една индивидуалност, които трябва да ви покажат всевъзможните пречки, които могат да се получат насреща на едно такова внасяне в настоящето време и които могат да покажат, как тези трудности всъщност вече са били подготвени при някои хора в минали земни съществувания. Нека първо да разгледаме, мои мили приятели, една човешка индивидуалност в нейното въплъщение през 6-то предихристиянско столетие, всъщност в онова време и малко след това, когато стана отвеждането на евреите във вавилонското пленничество. При разглеждането на това време аз се натъкнах на една индивидуалност, тогава въплътена като жена, която принадлежеше на юдейското коляно, която обаче при онова отвеждане на юдеите във вавилонското пленничество, всъщност преди юдеите да изпаднат в това пленничество, беше побягнала и беше възприела през следващото време в Предна Азия - тя беше достигнала до късна старост в онова си въплъщение, - всички възможни учения, които можеха да се получат по онова време в Предна Азия.
А именно тя прие онова, което тогава живееше с голяма интензивност, със силна внушителност в Предна Азия и което по най-различен начин изграждаше онзи светоглед, който може да се нарече светоглед на Заратустра с неговия силен дуализъм, който също е описан в една глава на моята книга «Тайната наука»: Онзи дуализъм, който от една страна признаваше Аура Маздао, великия дух на светлината, който изпраща своите импулси в развитието на човечеството, за да бъде източник на доброто, на великото, на красивото, който има своите служещи духове Амшаспанди, които го заобикалят, както в светлината на откровението на небесно лице Слънцето е заобиколено от 12-те зодиакални знака - тук следователно имаме светлата страна на онзи дуализъм, произхождащ от древна Персия, - след това имаме противната ариманическа сила, която внася навсякъде в мировото развитие на човечеството тъмнината, но също и злото, това, което навсякъде е спъващо, създаващо дисхармония.
Това учение беше свързано с едно проникващо познание на констелациите на звездите в смисъла, в който в древни времена хората имаха астрософия или астрология. Тази индивидуалност, за която говоря, затова можа да приеме тогава всичко това в нейното въплъщение като жена, защото имаше един вид приятел и учител в лицето на една мъжка личност, която беше посветена в много неща от тези предноазиатски учения, именно в халдейската астрология. И така между двамата става първо една оживена обмяна на мисли във времето, когато юдеите бяха отведени в пленничество и ние имаме забележителното явление, че чрез силата на впечатленията, които получи женската личност, чрез всичко, което тя прие по един извънредно възприемчив, заинтересуван начин, тя стана вътрешно виждаща и под формата на видения, които напълно предаваха космическия ред можеше да обхваща с поглед света. Тук ние действително имаме работа с една забележителна индивидуалност, в която оживява всичко, върху което е било говорено, което е било разглеждано заедно с този приятелски полупосветен от Предна Азия. И онази женска личност беше завладяна от едно настроение, за което можем да кажем: - Ах, какво представляваха в крайна сметка всички идеи, които аз приех през време на учението, в сравнение с мощната картина от имагинациии, които сега стоят пред моята душа?
към текста >>
Тази индивидуалност, за която говоря, затова можа да приеме тогава всичко това в нейното въплъщение като жена, защото имаше един вид приятел и учител в лицето на една мъжка личност, която беше посветена в много неща от тези п
ред
ноазиатски учения, именно в халдейската астрология.
За целта бих искал да разгърна пред вас една поредица земни съществувания на една индивидуалност, които трябва да ви покажат всевъзможните пречки, които могат да се получат насреща на едно такова внасяне в настоящето време и които могат да покажат, как тези трудности всъщност вече са били подготвени при някои хора в минали земни съществувания. Нека първо да разгледаме, мои мили приятели, една човешка индивидуалност в нейното въплъщение през 6-то предихристиянско столетие, всъщност в онова време и малко след това, когато стана отвеждането на евреите във вавилонското пленничество. При разглеждането на това време аз се натъкнах на една индивидуалност, тогава въплътена като жена, която принадлежеше на юдейското коляно, която обаче при онова отвеждане на юдеите във вавилонското пленничество, всъщност преди юдеите да изпаднат в това пленничество, беше побягнала и беше възприела през следващото време в Предна Азия - тя беше достигнала до късна старост в онова си въплъщение, - всички възможни учения, които можеха да се получат по онова време в Предна Азия. А именно тя прие онова, което тогава живееше с голяма интензивност, със силна внушителност в Предна Азия и което по най-различен начин изграждаше онзи светоглед, който може да се нарече светоглед на Заратустра с неговия силен дуализъм, който също е описан в една глава на моята книга «Тайната наука»: Онзи дуализъм, който от една страна признаваше Аура Маздао, великия дух на светлината, който изпраща своите импулси в развитието на човечеството, за да бъде източник на доброто, на великото, на красивото, който има своите служещи духове Амшаспанди, които го заобикалят, както в светлината на откровението на небесно лице Слънцето е заобиколено от 12-те зодиакални знака - тук следователно имаме светлата страна на онзи дуализъм, произхождащ от древна Персия, - след това имаме противната ариманическа сила, която внася навсякъде в мировото развитие на човечеството тъмнината, но също и злото, това, което навсякъде е спъващо, създаващо дисхармония. Това учение беше свързано с едно проникващо познание на констелациите на звездите в смисъла, в който в древни времена хората имаха астрософия или астрология.
Тази индивидуалност, за която говоря, затова можа да приеме тогава всичко това в нейното въплъщение като жена, защото имаше един вид приятел и учител в лицето на една мъжка личност, която беше посветена в много неща от тези предноазиатски учения, именно в халдейската астрология.
И така между двамата става първо една оживена обмяна на мисли във времето, когато юдеите бяха отведени в пленничество и ние имаме забележителното явление, че чрез силата на впечатленията, които получи женската личност, чрез всичко, което тя прие по един извънредно възприемчив, заинтересуван начин, тя стана вътрешно виждаща и под формата на видения, които напълно предаваха космическия ред можеше да обхваща с поглед света. Тук ние действително имаме работа с една забележителна индивидуалност, в която оживява всичко, върху което е било говорено, което е било разглеждано заедно с този приятелски полупосветен от Предна Азия. И онази женска личност беше завладяна от едно настроение, за което можем да кажем: - Ах, какво представляваха в крайна сметка всички идеи, които аз приех през време на учението, в сравнение с мощната картина от имагинациии, които сега стоят пред моята душа? Колко богат и мощен е вътрешно светът! - Това забелязва тази личност при визионерните имагинации.
към текста >>
И така между двамата става първо една оживена обмяна на мисли във времето, когато юдеите бяха отведени в пленничество и ние имаме забележителното явление, че чрез силата на впечатленията, които получи женската личност, чрез всичко, което тя прие по един извън
ред
но възприемчив, заинтересуван начин, тя стана вътрешно виждаща и под формата на видения, които напълно п
ред
аваха космическия
ред
можеше да обхваща с поглед света.
Нека първо да разгледаме, мои мили приятели, една човешка индивидуалност в нейното въплъщение през 6-то предихристиянско столетие, всъщност в онова време и малко след това, когато стана отвеждането на евреите във вавилонското пленничество. При разглеждането на това време аз се натъкнах на една индивидуалност, тогава въплътена като жена, която принадлежеше на юдейското коляно, която обаче при онова отвеждане на юдеите във вавилонското пленничество, всъщност преди юдеите да изпаднат в това пленничество, беше побягнала и беше възприела през следващото време в Предна Азия - тя беше достигнала до късна старост в онова си въплъщение, - всички възможни учения, които можеха да се получат по онова време в Предна Азия. А именно тя прие онова, което тогава живееше с голяма интензивност, със силна внушителност в Предна Азия и което по най-различен начин изграждаше онзи светоглед, който може да се нарече светоглед на Заратустра с неговия силен дуализъм, който също е описан в една глава на моята книга «Тайната наука»: Онзи дуализъм, който от една страна признаваше Аура Маздао, великия дух на светлината, който изпраща своите импулси в развитието на човечеството, за да бъде източник на доброто, на великото, на красивото, който има своите служещи духове Амшаспанди, които го заобикалят, както в светлината на откровението на небесно лице Слънцето е заобиколено от 12-те зодиакални знака - тук следователно имаме светлата страна на онзи дуализъм, произхождащ от древна Персия, - след това имаме противната ариманическа сила, която внася навсякъде в мировото развитие на човечеството тъмнината, но също и злото, това, което навсякъде е спъващо, създаващо дисхармония. Това учение беше свързано с едно проникващо познание на констелациите на звездите в смисъла, в който в древни времена хората имаха астрософия или астрология. Тази индивидуалност, за която говоря, затова можа да приеме тогава всичко това в нейното въплъщение като жена, защото имаше един вид приятел и учител в лицето на една мъжка личност, която беше посветена в много неща от тези предноазиатски учения, именно в халдейската астрология.
И така между двамата става първо една оживена обмяна на мисли във времето, когато юдеите бяха отведени в пленничество и ние имаме забележителното явление, че чрез силата на впечатленията, които получи женската личност, чрез всичко, което тя прие по един извънредно възприемчив, заинтересуван начин, тя стана вътрешно виждаща и под формата на видения, които напълно предаваха космическия ред можеше да обхваща с поглед света.
Тук ние действително имаме работа с една забележителна индивидуалност, в която оживява всичко, върху което е било говорено, което е било разглеждано заедно с този приятелски полупосветен от Предна Азия. И онази женска личност беше завладяна от едно настроение, за което можем да кажем: - Ах, какво представляваха в крайна сметка всички идеи, които аз приех през време на учението, в сравнение с мощната картина от имагинациии, които сега стоят пред моята душа? Колко богат и мощен е вътрешно светът! - Това забелязва тази личност при визионерните имагинации. И точно това настроение породи сега определени разногласия между двете личности.
към текста >>
Тук ние действително имаме работа с една забележителна индивидуалност, в която оживява всичко, върху което е било говорено, което е било разглеждано заедно с този приятелски полупосветен от П
ред
на Азия.
При разглеждането на това време аз се натъкнах на една индивидуалност, тогава въплътена като жена, която принадлежеше на юдейското коляно, която обаче при онова отвеждане на юдеите във вавилонското пленничество, всъщност преди юдеите да изпаднат в това пленничество, беше побягнала и беше възприела през следващото време в Предна Азия - тя беше достигнала до късна старост в онова си въплъщение, - всички възможни учения, които можеха да се получат по онова време в Предна Азия. А именно тя прие онова, което тогава живееше с голяма интензивност, със силна внушителност в Предна Азия и което по най-различен начин изграждаше онзи светоглед, който може да се нарече светоглед на Заратустра с неговия силен дуализъм, който също е описан в една глава на моята книга «Тайната наука»: Онзи дуализъм, който от една страна признаваше Аура Маздао, великия дух на светлината, който изпраща своите импулси в развитието на човечеството, за да бъде източник на доброто, на великото, на красивото, който има своите служещи духове Амшаспанди, които го заобикалят, както в светлината на откровението на небесно лице Слънцето е заобиколено от 12-те зодиакални знака - тук следователно имаме светлата страна на онзи дуализъм, произхождащ от древна Персия, - след това имаме противната ариманическа сила, която внася навсякъде в мировото развитие на човечеството тъмнината, но също и злото, това, което навсякъде е спъващо, създаващо дисхармония. Това учение беше свързано с едно проникващо познание на констелациите на звездите в смисъла, в който в древни времена хората имаха астрософия или астрология. Тази индивидуалност, за която говоря, затова можа да приеме тогава всичко това в нейното въплъщение като жена, защото имаше един вид приятел и учител в лицето на една мъжка личност, която беше посветена в много неща от тези предноазиатски учения, именно в халдейската астрология. И така между двамата става първо една оживена обмяна на мисли във времето, когато юдеите бяха отведени в пленничество и ние имаме забележителното явление, че чрез силата на впечатленията, които получи женската личност, чрез всичко, което тя прие по един извънредно възприемчив, заинтересуван начин, тя стана вътрешно виждаща и под формата на видения, които напълно предаваха космическия ред можеше да обхваща с поглед света.
Тук ние действително имаме работа с една забележителна индивидуалност, в която оживява всичко, върху което е било говорено, което е било разглеждано заедно с този приятелски полупосветен от Предна Азия.
И онази женска личност беше завладяна от едно настроение, за което можем да кажем: - Ах, какво представляваха в крайна сметка всички идеи, които аз приех през време на учението, в сравнение с мощната картина от имагинациии, които сега стоят пред моята душа? Колко богат и мощен е вътрешно светът! - Това забелязва тази личност при визионерните имагинации. И точно това настроение породи сега определени разногласия между двете личности. Мъжката личност се придържаше повече към мисловното следване на светогледа, женската личност се отдаваше все повече и повече на образното виждане.
към текста >>
И онази женска личност беше завладяна от едно настроение, за което можем да кажем: - Ах, какво п
ред
ставляваха в крайна сметка всички идеи, които аз приех през време на учението, в сравнение с мощната картина от имагинациии, които сега стоят п
ред
моята душа?
А именно тя прие онова, което тогава живееше с голяма интензивност, със силна внушителност в Предна Азия и което по най-различен начин изграждаше онзи светоглед, който може да се нарече светоглед на Заратустра с неговия силен дуализъм, който също е описан в една глава на моята книга «Тайната наука»: Онзи дуализъм, който от една страна признаваше Аура Маздао, великия дух на светлината, който изпраща своите импулси в развитието на човечеството, за да бъде източник на доброто, на великото, на красивото, който има своите служещи духове Амшаспанди, които го заобикалят, както в светлината на откровението на небесно лице Слънцето е заобиколено от 12-те зодиакални знака - тук следователно имаме светлата страна на онзи дуализъм, произхождащ от древна Персия, - след това имаме противната ариманическа сила, която внася навсякъде в мировото развитие на човечеството тъмнината, но също и злото, това, което навсякъде е спъващо, създаващо дисхармония. Това учение беше свързано с едно проникващо познание на констелациите на звездите в смисъла, в който в древни времена хората имаха астрософия или астрология. Тази индивидуалност, за която говоря, затова можа да приеме тогава всичко това в нейното въплъщение като жена, защото имаше един вид приятел и учител в лицето на една мъжка личност, която беше посветена в много неща от тези предноазиатски учения, именно в халдейската астрология. И така между двамата става първо една оживена обмяна на мисли във времето, когато юдеите бяха отведени в пленничество и ние имаме забележителното явление, че чрез силата на впечатленията, които получи женската личност, чрез всичко, което тя прие по един извънредно възприемчив, заинтересуван начин, тя стана вътрешно виждаща и под формата на видения, които напълно предаваха космическия ред можеше да обхваща с поглед света. Тук ние действително имаме работа с една забележителна индивидуалност, в която оживява всичко, върху което е било говорено, което е било разглеждано заедно с този приятелски полупосветен от Предна Азия.
И онази женска личност беше завладяна от едно настроение, за което можем да кажем: - Ах, какво представляваха в крайна сметка всички идеи, които аз приех през време на учението, в сравнение с мощната картина от имагинациии, които сега стоят пред моята душа?
Колко богат и мощен е вътрешно светът! - Това забелязва тази личност при визионерните имагинации. И точно това настроение породи сега определени разногласия между двете личности. Мъжката личност се придържаше повече към мисловното следване на светогледа, женската личност се отдаваше все повече и повече на образното виждане. И може да се каже, че двете личности минаха почти едновременно през вратата на смъртта, но с определено лошо настроение една към друга.
към текста >>
И точно това настроение породи сега оп
ред
елени разногласия между двете личности.
И така между двамата става първо една оживена обмяна на мисли във времето, когато юдеите бяха отведени в пленничество и ние имаме забележителното явление, че чрез силата на впечатленията, които получи женската личност, чрез всичко, което тя прие по един извънредно възприемчив, заинтересуван начин, тя стана вътрешно виждаща и под формата на видения, които напълно предаваха космическия ред можеше да обхваща с поглед света. Тук ние действително имаме работа с една забележителна индивидуалност, в която оживява всичко, върху което е било говорено, което е било разглеждано заедно с този приятелски полупосветен от Предна Азия. И онази женска личност беше завладяна от едно настроение, за което можем да кажем: - Ах, какво представляваха в крайна сметка всички идеи, които аз приех през време на учението, в сравнение с мощната картина от имагинациии, които сега стоят пред моята душа? Колко богат и мощен е вътрешно светът! - Това забелязва тази личност при визионерните имагинации.
И точно това настроение породи сега определени разногласия между двете личности.
Мъжката личност се придържаше повече към мисловното следване на светогледа, женската личност се отдаваше все повече и повече на образното виждане. И може да се каже, че двете личности минаха почти едновременно през вратата на смъртта, но с определено лошо настроение една към друга. Резултатът на този земен живот, бих искал да кажа, беше претопен по един особен начин, така че и двете личности извънредно интензивно изживяха ретроспективното преминаване на земния живот след смъртта, а също и изработването на кармата между смъртта и едно ново раждане. Резултатът от това странно съжителство на Земята беше един интензивен общ живот след смъртта. Ние виждаме особено при женската личност, как след смъртта настроението, което съществуваше в преобладаването на визионерните имагинации, не се проявяваше така силно.
към текста >>
И може да се каже, че двете личности минаха почти едновременно през вратата на смъртта, но с оп
ред
елено лошо настроение една към друга.
И онази женска личност беше завладяна от едно настроение, за което можем да кажем: - Ах, какво представляваха в крайна сметка всички идеи, които аз приех през време на учението, в сравнение с мощната картина от имагинациии, които сега стоят пред моята душа? Колко богат и мощен е вътрешно светът! - Това забелязва тази личност при визионерните имагинации. И точно това настроение породи сега определени разногласия между двете личности. Мъжката личност се придържаше повече към мисловното следване на светогледа, женската личност се отдаваше все повече и повече на образното виждане.
И може да се каже, че двете личности минаха почти едновременно през вратата на смъртта, но с определено лошо настроение една към друга.
Резултатът на този земен живот, бих искал да кажа, беше претопен по един особен начин, така че и двете личности извънредно интензивно изживяха ретроспективното преминаване на земния живот след смъртта, а също и изработването на кармата между смъртта и едно ново раждане. Резултатът от това странно съжителство на Земята беше един интензивен общ живот след смъртта. Ние виждаме особено при женската личност, как след смъртта настроението, което съществуваше в преобладаването на визионерните имагинации, не се проявяваше така силно. Напротив ние намираме при тази личност след смъртта за следващия земен живот да се ражда един вид копнеж за разбиране на нещата в мисловна форма, докато в земния живот, който описах, тя беше разбрала нещата повече от говорната форма, така че после от говорната форма на изживяване те преминаха във визионерното имагиниране. Тези две личности, които бяха така силно свързани кармически, отново се преродиха в първите християнски столетия, когато духовната субстанция на християнството се оформи в определена научна работа.
към текста >>
Резултатът на този земен живот, бих искал да кажа, беше претопен по един особен начин, така че и двете личности извън
ред
но интензивно изживяха ретроспективното преминаване на земния живот след смъртта, а също и изработването на кармата между смъртта и едно ново раждане.
Колко богат и мощен е вътрешно светът! - Това забелязва тази личност при визионерните имагинации. И точно това настроение породи сега определени разногласия между двете личности. Мъжката личност се придържаше повече към мисловното следване на светогледа, женската личност се отдаваше все повече и повече на образното виждане. И може да се каже, че двете личности минаха почти едновременно през вратата на смъртта, но с определено лошо настроение една към друга.
Резултатът на този земен живот, бих искал да кажа, беше претопен по един особен начин, така че и двете личности извънредно интензивно изживяха ретроспективното преминаване на земния живот след смъртта, а също и изработването на кармата между смъртта и едно ново раждане.
Резултатът от това странно съжителство на Земята беше един интензивен общ живот след смъртта. Ние виждаме особено при женската личност, как след смъртта настроението, което съществуваше в преобладаването на визионерните имагинации, не се проявяваше така силно. Напротив ние намираме при тази личност след смъртта за следващия земен живот да се ражда един вид копнеж за разбиране на нещата в мисловна форма, докато в земния живот, който описах, тя беше разбрала нещата повече от говорната форма, така че после от говорната форма на изживяване те преминаха във визионерното имагиниране. Тези две личности, които бяха така силно свързани кармически, отново се преродиха в първите християнски столетия, когато духовната субстанция на християнството се оформи в определена научна работа. И веднъж аз споменах тук, как много от онези души, които по един честен начин дойдоха при антропософията, бяха изживели християнството през тези първи християнски столетия, обаче в една много по-жива форма, отколкото то се прояви по-късно.
към текста >>
Тези две личности, които бяха така силно свързани кармически, отново се преродиха в първите християнски столетия, когато духовната субстанция на християнството се оформи в оп
ред
елена научна работа.
И може да се каже, че двете личности минаха почти едновременно през вратата на смъртта, но с определено лошо настроение една към друга. Резултатът на този земен живот, бих искал да кажа, беше претопен по един особен начин, така че и двете личности извънредно интензивно изживяха ретроспективното преминаване на земния живот след смъртта, а също и изработването на кармата между смъртта и едно ново раждане. Резултатът от това странно съжителство на Земята беше един интензивен общ живот след смъртта. Ние виждаме особено при женската личност, как след смъртта настроението, което съществуваше в преобладаването на визионерните имагинации, не се проявяваше така силно. Напротив ние намираме при тази личност след смъртта за следващия земен живот да се ражда един вид копнеж за разбиране на нещата в мисловна форма, докато в земния живот, който описах, тя беше разбрала нещата повече от говорната форма, така че после от говорната форма на изживяване те преминаха във визионерното имагиниране.
Тези две личности, които бяха така силно свързани кармически, отново се преродиха в първите християнски столетия, когато духовната субстанция на християнството се оформи в определена научна работа.
И веднъж аз споменах тук, как много от онези души, които по един честен начин дойдоха при антропософията, бяха изживели християнството през тези първи християнски столетия, обаче в една много по-жива форма, отколкото то се прояви по-късно. И сега ние виждаме едно твърде забележително явление. Ние виждаме да се явява един мъж, който сега по отношение на кармата няма нищо общо с двете личности, за които аз говоря, няма нищо общо с техните индивидуалности, но има работа с тях временно исторически: Ние виждаме да се явява в лицето на Марцианус Капелла една меродавна, даваща тон личност. Това е онази личност, която първа написа онази меродавна, основна книга за 7-те свободни изкуства,[1] които след това през цялото Средновековие играха голяма роля във всяко обучение и учение: граматика, риторика, диалектика, аритметика, геометрия, астрономия, музика; седемте свободни изкуства, които обединени по-късно в тяхното действие дадоха онова, което тогава се наричаше познание на природата и на света. Книгата на Марцианус Капелла изглежда отначало суха, трезва.
към текста >>
Това е онази личност, която първа написа онази меродавна, основна книга за 7-те свободни изкуства,[1] които след това през цялото С
ред
новековие играха голяма роля във всяко обучение и учение: граматика, риторика, диалектика, аритметика, геометрия, астрономия, музика; седемте свободни изкуства, които обединени по-късно в тяхното действие дадоха онова, което тогава се наричаше познание на природата и на света.
Напротив ние намираме при тази личност след смъртта за следващия земен живот да се ражда един вид копнеж за разбиране на нещата в мисловна форма, докато в земния живот, който описах, тя беше разбрала нещата повече от говорната форма, така че после от говорната форма на изживяване те преминаха във визионерното имагиниране. Тези две личности, които бяха така силно свързани кармически, отново се преродиха в първите християнски столетия, когато духовната субстанция на християнството се оформи в определена научна работа. И веднъж аз споменах тук, как много от онези души, които по един честен начин дойдоха при антропософията, бяха изживели християнството през тези първи християнски столетия, обаче в една много по-жива форма, отколкото то се прояви по-късно. И сега ние виждаме едно твърде забележително явление. Ние виждаме да се явява един мъж, който сега по отношение на кармата няма нищо общо с двете личности, за които аз говоря, няма нищо общо с техните индивидуалности, но има работа с тях временно исторически: Ние виждаме да се явява в лицето на Марцианус Капелла една меродавна, даваща тон личност.
Това е онази личност, която първа написа онази меродавна, основна книга за 7-те свободни изкуства,[1] които след това през цялото Средновековие играха голяма роля във всяко обучение и учение: граматика, риторика, диалектика, аритметика, геометрия, астрономия, музика; седемте свободни изкуства, които обединени по-късно в тяхното действие дадоха онова, което тогава се наричаше познание на природата и на света.
Книгата на Марцианус Капелла изглежда отначало суха, трезва. Но, мои мили приятели, трябва да знаете, че в тези първи времена на Средновековието такива книги са били инспирирани въпреки това от духовни източници, също както по-късните описания, които са произлезли от школата в Шартр, имаха един подобен трезв, каталогизиращ характер. И така ние трябва да можем да разглеждаме това, което се намира под формата на едно сухо, трезво изложение при Марцианус Капелла върху 7-те свободни изкуства и действащата зад тях природа, като едно излияние на определени инстинктивни, по-висши възгледи. Понеже онова, което бяха 7-те свободни изкуства, тогавашните хора си го представяха като живи същества, както си представяха и самата природа като едно живо същество - аз вече изложих това в моите лекции. И макар такава личност като Марцианус Капелла и други, които са описали тези неща, да са сухи, те напълно знаеха за обстоятелството, че всичко това може да бъде виждано, че диалектиката, реториката са живи същества, вдъхновители на човешките способности и на човешките духовни действия.
към текста >>
Но, мои мили приятели, трябва да знаете, че в тези първи времена на С
ред
новековието такива книги са били инспирирани въпреки това от духовни източници, също както по-късните описания, които са произлезли от школата в Шартр, имаха един подобен трезв, каталогизиращ характер.
И веднъж аз споменах тук, как много от онези души, които по един честен начин дойдоха при антропософията, бяха изживели християнството през тези първи християнски столетия, обаче в една много по-жива форма, отколкото то се прояви по-късно. И сега ние виждаме едно твърде забележително явление. Ние виждаме да се явява един мъж, който сега по отношение на кармата няма нищо общо с двете личности, за които аз говоря, няма нищо общо с техните индивидуалности, но има работа с тях временно исторически: Ние виждаме да се явява в лицето на Марцианус Капелла една меродавна, даваща тон личност. Това е онази личност, която първа написа онази меродавна, основна книга за 7-те свободни изкуства,[1] които след това през цялото Средновековие играха голяма роля във всяко обучение и учение: граматика, риторика, диалектика, аритметика, геометрия, астрономия, музика; седемте свободни изкуства, които обединени по-късно в тяхното действие дадоха онова, което тогава се наричаше познание на природата и на света. Книгата на Марцианус Капелла изглежда отначало суха, трезва.
Но, мои мили приятели, трябва да знаете, че в тези първи времена на Средновековието такива книги са били инспирирани въпреки това от духовни източници, също както по-късните описания, които са произлезли от школата в Шартр, имаха един подобен трезв, каталогизиращ характер.
И така ние трябва да можем да разглеждаме това, което се намира под формата на едно сухо, трезво изложение при Марцианус Капелла върху 7-те свободни изкуства и действащата зад тях природа, като едно излияние на определени инстинктивни, по-висши възгледи. Понеже онова, което бяха 7-те свободни изкуства, тогавашните хора си го представяха като живи същества, както си представяха и самата природа като едно живо същество - аз вече изложих това в моите лекции. И макар такава личност като Марцианус Капелла и други, които са описали тези неща, да са сухи, те напълно знаеха за обстоятелството, че всичко това може да бъде виждано, че диалектиката, реториката са живи същества, вдъхновители на човешките способности и на човешките духовни действия. Аз изложих тук, че богинята Природа беше представена също както древната Прозерпина. В това течение, в онова, което човечеството става или беше станало тогава под влиянието на лежащото в 7-те свободни изкуства и в царуващия за тях възглед за природата, вътре в цялото това течение се намираше превъплътена женската личност, за която говорих, но сега въплътена като мъж; тя се намираше в това въплъщение като мъж така, че още от самото начало в мъжко тяло, в мъжки ум носеше заложбата да изобразява нещата не точно в мисли, които би трябвало да са неговото познание, а да ги изобразява във визионерни виждания.
към текста >>
И така ние трябва да можем да разглеждаме това, което се намира под формата на едно сухо, трезво изложение при Марцианус Капелла върху 7-те свободни изкуства и действащата зад тях природа, като едно излияние на оп
ред
елени инстинктивни, по-висши възгледи.
И сега ние виждаме едно твърде забележително явление. Ние виждаме да се явява един мъж, който сега по отношение на кармата няма нищо общо с двете личности, за които аз говоря, няма нищо общо с техните индивидуалности, но има работа с тях временно исторически: Ние виждаме да се явява в лицето на Марцианус Капелла една меродавна, даваща тон личност. Това е онази личност, която първа написа онази меродавна, основна книга за 7-те свободни изкуства,[1] които след това през цялото Средновековие играха голяма роля във всяко обучение и учение: граматика, риторика, диалектика, аритметика, геометрия, астрономия, музика; седемте свободни изкуства, които обединени по-късно в тяхното действие дадоха онова, което тогава се наричаше познание на природата и на света. Книгата на Марцианус Капелла изглежда отначало суха, трезва. Но, мои мили приятели, трябва да знаете, че в тези първи времена на Средновековието такива книги са били инспирирани въпреки това от духовни източници, също както по-късните описания, които са произлезли от школата в Шартр, имаха един подобен трезв, каталогизиращ характер.
И така ние трябва да можем да разглеждаме това, което се намира под формата на едно сухо, трезво изложение при Марцианус Капелла върху 7-те свободни изкуства и действащата зад тях природа, като едно излияние на определени инстинктивни, по-висши възгледи.
Понеже онова, което бяха 7-те свободни изкуства, тогавашните хора си го представяха като живи същества, както си представяха и самата природа като едно живо същество - аз вече изложих това в моите лекции. И макар такава личност като Марцианус Капелла и други, които са описали тези неща, да са сухи, те напълно знаеха за обстоятелството, че всичко това може да бъде виждано, че диалектиката, реториката са живи същества, вдъхновители на човешките способности и на човешките духовни действия. Аз изложих тук, че богинята Природа беше представена също както древната Прозерпина. В това течение, в онова, което човечеството става или беше станало тогава под влиянието на лежащото в 7-те свободни изкуства и в царуващия за тях възглед за природата, вътре в цялото това течение се намираше превъплътена женската личност, за която говорих, но сега въплътена като мъж; тя се намираше в това въплъщение като мъж така, че още от самото начало в мъжко тяло, в мъжки ум носеше заложбата да изобразява нещата не точно в мисли, които би трябвало да са неговото познание, а да ги изобразява във визионерни виждания. Бихме могли да кажем: - Може би при малко личности на онова време - в началото на 6-то столетие, края на 5-то християнско столетие, - при малко такива личности, които можем да наречем ученици на Марцианус Капелла, по един напълно нагледен жив начин живееше онова, което по онова време беше духовно съдържание.
към текста >>
Понеже онова, което бяха 7-те свободни изкуства, тогавашните хора си го п
ред
ставяха като живи същества, както си п
ред
ставяха и самата природа като едно живо същество - аз вече изложих това в моите лекции.
Ние виждаме да се явява един мъж, който сега по отношение на кармата няма нищо общо с двете личности, за които аз говоря, няма нищо общо с техните индивидуалности, но има работа с тях временно исторически: Ние виждаме да се явява в лицето на Марцианус Капелла една меродавна, даваща тон личност. Това е онази личност, която първа написа онази меродавна, основна книга за 7-те свободни изкуства,[1] които след това през цялото Средновековие играха голяма роля във всяко обучение и учение: граматика, риторика, диалектика, аритметика, геометрия, астрономия, музика; седемте свободни изкуства, които обединени по-късно в тяхното действие дадоха онова, което тогава се наричаше познание на природата и на света. Книгата на Марцианус Капелла изглежда отначало суха, трезва. Но, мои мили приятели, трябва да знаете, че в тези първи времена на Средновековието такива книги са били инспирирани въпреки това от духовни източници, също както по-късните описания, които са произлезли от школата в Шартр, имаха един подобен трезв, каталогизиращ характер. И така ние трябва да можем да разглеждаме това, което се намира под формата на едно сухо, трезво изложение при Марцианус Капелла върху 7-те свободни изкуства и действащата зад тях природа, като едно излияние на определени инстинктивни, по-висши възгледи.
Понеже онова, което бяха 7-те свободни изкуства, тогавашните хора си го представяха като живи същества, както си представяха и самата природа като едно живо същество - аз вече изложих това в моите лекции.
И макар такава личност като Марцианус Капелла и други, които са описали тези неща, да са сухи, те напълно знаеха за обстоятелството, че всичко това може да бъде виждано, че диалектиката, реториката са живи същества, вдъхновители на човешките способности и на човешките духовни действия. Аз изложих тук, че богинята Природа беше представена също както древната Прозерпина. В това течение, в онова, което човечеството става или беше станало тогава под влиянието на лежащото в 7-те свободни изкуства и в царуващия за тях възглед за природата, вътре в цялото това течение се намираше превъплътена женската личност, за която говорих, но сега въплътена като мъж; тя се намираше в това въплъщение като мъж така, че още от самото начало в мъжко тяло, в мъжки ум носеше заложбата да изобразява нещата не точно в мисли, които би трябвало да са неговото познание, а да ги изобразява във визионерни виждания. Бихме могли да кажем: - Може би при малко личности на онова време - в началото на 6-то столетие, края на 5-то християнско столетие, - при малко такива личности, които можем да наречем ученици на Марцианус Капелла, по един напълно нагледен жив начин живееше онова, което по онова време беше духовно съдържание. Личността, която сега се намираше въплътена като мъж, можеше именно да говори за нейното общение с инспририращите същества, Диалектика, Реторика и т.
към текста >>
Аз изложих тук, че богинята Природа беше п
ред
ставена също както древната Прозерпина.
Книгата на Марцианус Капелла изглежда отначало суха, трезва. Но, мои мили приятели, трябва да знаете, че в тези първи времена на Средновековието такива книги са били инспирирани въпреки това от духовни източници, също както по-късните описания, които са произлезли от школата в Шартр, имаха един подобен трезв, каталогизиращ характер. И така ние трябва да можем да разглеждаме това, което се намира под формата на едно сухо, трезво изложение при Марцианус Капелла върху 7-те свободни изкуства и действащата зад тях природа, като едно излияние на определени инстинктивни, по-висши възгледи. Понеже онова, което бяха 7-те свободни изкуства, тогавашните хора си го представяха като живи същества, както си представяха и самата природа като едно живо същество - аз вече изложих това в моите лекции. И макар такава личност като Марцианус Капелла и други, които са описали тези неща, да са сухи, те напълно знаеха за обстоятелството, че всичко това може да бъде виждано, че диалектиката, реториката са живи същества, вдъхновители на човешките способности и на човешките духовни действия.
Аз изложих тук, че богинята Природа беше представена също както древната Прозерпина.
В това течение, в онова, което човечеството става или беше станало тогава под влиянието на лежащото в 7-те свободни изкуства и в царуващия за тях възглед за природата, вътре в цялото това течение се намираше превъплътена женската личност, за която говорих, но сега въплътена като мъж; тя се намираше в това въплъщение като мъж така, че още от самото начало в мъжко тяло, в мъжки ум носеше заложбата да изобразява нещата не точно в мисли, които би трябвало да са неговото познание, а да ги изобразява във визионерни виждания. Бихме могли да кажем: - Може би при малко личности на онова време - в началото на 6-то столетие, края на 5-то християнско столетие, - при малко такива личности, които можем да наречем ученици на Марцианус Капелла, по един напълно нагледен жив начин живееше онова, което по онова време беше духовно съдържание. Личността, която сега се намираше въплътена като мъж, можеше именно да говори за нейното общение с инспририращите същества, Диалектика, Реторика и т. н., тя беше изцяло изпълнена от съзерцанието на духовното действие. И тя отново се срещна с другата личност, която в нейното минало въплъщение беше мъж, а сега се беше превъплътила като жена.
към текста >>
И отново възникна - можем да си п
ред
ставим, как това беше обусловено кармически, ние виждаме тук да действа кармата, - отново възникна една духовна, - не можем да кажем обмяна на идеи, а обмяна на възгледи, една напълно жива, духовно интензивна съвместна работа.
Бихме могли да кажем: - Може би при малко личности на онова време - в началото на 6-то столетие, края на 5-то християнско столетие, - при малко такива личности, които можем да наречем ученици на Марцианус Капелла, по един напълно нагледен жив начин живееше онова, което по онова време беше духовно съдържание. Личността, която сега се намираше въплътена като мъж, можеше именно да говори за нейното общение с инспририращите същества, Диалектика, Реторика и т. н., тя беше изцяло изпълнена от съзерцанието на духовното действие. И тя отново се срещна с другата личност, която в нейното минало въплъщение беше мъж, а сега се беше превъплътила като жена. В това си въплъщение тази женска личност беше надарена с голяма интелигентност.
И отново възникна - можем да си представим, как това беше обусловено кармически, ние виждаме тук да действа кармата, - отново възникна една духовна, - не можем да кажем обмяна на идеи, а обмяна на възгледи, една напълно жива, духовно интензивна съвместна работа.
Но нещо странно се разви при онази личност, която в предихристиянските столетия беше жена, а в това време беше мъж. Понеже възгледите бяха така оживени, при тази личност се прояви силно знание за това, как с женската природа изобщо е свързан визионерният живот, който именно тази личност имаше. Не, че общо взето визионерният живот е свързан с женската личност; а че целият основен характер на визионерния живот беше донесен от миналото женско въплъщение. И чрез това на тази личност се откриха безброй тайни, които се отнасят за взаимодействието между Земята и Луната, безброй тайни, които например се отнасят за възпроизводния, за размножителния живот. Именно в тази област извънредно добре бе запозната сега тази мъжка личност.
към текста >>
Но нещо странно се разви при онази личност, която в п
ред
ихристиянските столетия беше жена, а в това време беше мъж.
Личността, която сега се намираше въплътена като мъж, можеше именно да говори за нейното общение с инспририращите същества, Диалектика, Реторика и т. н., тя беше изцяло изпълнена от съзерцанието на духовното действие. И тя отново се срещна с другата личност, която в нейното минало въплъщение беше мъж, а сега се беше превъплътила като жена. В това си въплъщение тази женска личност беше надарена с голяма интелигентност. И отново възникна - можем да си представим, как това беше обусловено кармически, ние виждаме тук да действа кармата, - отново възникна една духовна, - не можем да кажем обмяна на идеи, а обмяна на възгледи, една напълно жива, духовно интензивна съвместна работа.
Но нещо странно се разви при онази личност, която в предихристиянските столетия беше жена, а в това време беше мъж.
Понеже възгледите бяха така оживени, при тази личност се прояви силно знание за това, как с женската природа изобщо е свързан визионерният живот, който именно тази личност имаше. Не, че общо взето визионерният живот е свързан с женската личност; а че целият основен характер на визионерния живот беше донесен от миналото женско въплъщение. И чрез това на тази личност се откриха безброй тайни, които се отнасят за взаимодействието между Земята и Луната, безброй тайни, които например се отнасят за възпроизводния, за размножителния живот. Именно в тази област извънредно добре бе запозната сега тази мъжка личност. И ние виждаме, как и двете личности минаха през вратата на смъртта, прекараха живота между смъртта и едно ново раждане, как първо в свръхсетивната област те живяха с поглед насочен към настъпването на епохата на Съзнателната душа, изпитаха това настъпване на епохата на Съзнателната душа още в свръхсетивните светове.
към текста >>
Именно в тази област извън
ред
но добре бе запозната сега тази мъжка личност.
И отново възникна - можем да си представим, как това беше обусловено кармически, ние виждаме тук да действа кармата, - отново възникна една духовна, - не можем да кажем обмяна на идеи, а обмяна на възгледи, една напълно жива, духовно интензивна съвместна работа. Но нещо странно се разви при онази личност, която в предихристиянските столетия беше жена, а в това време беше мъж. Понеже възгледите бяха така оживени, при тази личност се прояви силно знание за това, как с женската природа изобщо е свързан визионерният живот, който именно тази личност имаше. Не, че общо взето визионерният живот е свързан с женската личност; а че целият основен характер на визионерния живот беше донесен от миналото женско въплъщение. И чрез това на тази личност се откриха безброй тайни, които се отнасят за взаимодействието между Земята и Луната, безброй тайни, които например се отнасят за възпроизводния, за размножителния живот.
Именно в тази област извънредно добре бе запозната сега тази мъжка личност.
И ние виждаме, как и двете личности минаха през вратата на смъртта, прекараха живота между смъртта и едно ново раждане, как първо в свръхсетивната област те живяха с поглед насочен към настъпването на епохата на Съзнателната душа, изпитаха това настъпване на епохата на Съзнателната душа още в свръхсетивните светове. След това онази личност, която описах първо в женско въплъщение, след това в мъжко въплъщение, се прероди отново като мъж. Много интересно е, че и двете личности се преродиха заедно. Обаче онази личност, която в миналото въплъщение, т. е. във второто, беше жена, отново се роди като мъж, така че сега и двамата се преродиха като мъже.
към текста >>
Едната, която п
ред
имно трябва да ни интересува, която в древни времена беше женска личност, след това в първите християнски столетия се прероди като мъж, първият път беше от юдейски произход, вторият път носеше в себе си извън
ред
но смесена кръв, тази личност се прероди после в 16-то столетие в лицето на италианския утопист Томас Кампанелла.
И ние виждаме, как и двете личности минаха през вратата на смъртта, прекараха живота между смъртта и едно ново раждане, как първо в свръхсетивната област те живяха с поглед насочен към настъпването на епохата на Съзнателната душа, изпитаха това настъпване на епохата на Съзнателната душа още в свръхсетивните светове. След това онази личност, която описах първо в женско въплъщение, след това в мъжко въплъщение, се прероди отново като мъж. Много интересно е, че и двете личности се преродиха заедно. Обаче онази личност, която в миналото въплъщение, т. е. във второто, беше жена, отново се роди като мъж, така че сега и двамата се преродиха като мъже.
Едната, която предимно трябва да ни интересува, която в древни времена беше женска личност, след това в първите християнски столетия се прероди като мъж, първият път беше от юдейски произход, вторият път носеше в себе си извънредно смесена кръв, тази личност се прероди после в 16-то столетие в лицето на италианския утопист Томас Кампанелла.
Една твърде забележителна личност. Нека разгледаме, доколкото е необходимо за разбирането на кармата, живота на Томас Кампанелла, нека разгледаме добре този живот. Той се роди с извънредно силна възприемчивост по отношение на своето християнско възпитание, така че още от рано започна да изучава книгата на Тома Аквински «Сумма». И от настроенията, които си беше усвоил от предишния визионерен живот и които все повече се превръщат в точно обратните настроения да опознае нещата по пътя на мислите, той се вживява в силно мисловния елемент, който се намира в споменатата книга на Тома Аквински, изучава я усърдно и сега именно в 16-то столетие става доминиканец. В мисленето си, което той строго насочва в смисъла на книгата «Сумма» на Тома Аквински, постоянно се вмъква определено безпокойство чрез духовния атавистично-визионерен живот, който някога е съществувал в него.
към текста >>
Той се роди с извън
ред
но силна възприемчивост по отношение на своето християнско възпитание, така че още от рано започна да изучава книгата на Тома Аквински «Сумма».
Обаче онази личност, която в миналото въплъщение, т. е. във второто, беше жена, отново се роди като мъж, така че сега и двамата се преродиха като мъже. Едната, която предимно трябва да ни интересува, която в древни времена беше женска личност, след това в първите християнски столетия се прероди като мъж, първият път беше от юдейски произход, вторият път носеше в себе си извънредно смесена кръв, тази личност се прероди после в 16-то столетие в лицето на италианския утопист Томас Кампанелла. Една твърде забележителна личност. Нека разгледаме, доколкото е необходимо за разбирането на кармата, живота на Томас Кампанелла, нека разгледаме добре този живот.
Той се роди с извънредно силна възприемчивост по отношение на своето християнско възпитание, така че още от рано започна да изучава книгата на Тома Аквински «Сумма».
И от настроенията, които си беше усвоил от предишния визионерен живот и които все повече се превръщат в точно обратните настроения да опознае нещата по пътя на мислите, той се вживява в силно мисловния елемент, който се намира в споменатата книга на Тома Аквински, изучава я усърдно и сега именно в 16-то столетие става доминиканец. В мисленето си, което той строго насочва в смисъла на книгата «Сумма» на Тома Аквински, постоянно се вмъква определено безпокойство чрез духовния атавистично-визионерен живот, който някога е съществувал в него. Забележително е, че Кампанелла, търси подкрепа и опорна точка, за да приведе във вътрешна връзка онова, което някога е владеел като едно визионерно виждане на света. И докато от една страна с пълен вътрешен ентусиазъм става доминиканец - той се запознава именно в манастира Козенца - това е забележителното, - с един много уважаван еврейски кабалист и съединява сега изучаването на еврейската Кабала с това, което изниква като последствие от неговия стар визионерен живот, като го свързва от своя страна с онова, което беше станало от томизма всред ордена на доминиканците. Всичко това живее в него, би трябвало да се каже, в един визионерен копнеж; то се слива и живее в един визионерен копнеж.
към текста >>
И от настроенията, които си беше усвоил от п
ред
ишния визионерен живот и които все повече се превръщат в точно обратните настроения да опознае нещата по пътя на мислите, той се вживява в силно мисловния елемент, който се намира в споменатата книга на Тома Аквински, изучава я усърдно и сега именно в 16-то столетие става доминиканец.
във второто, беше жена, отново се роди като мъж, така че сега и двамата се преродиха като мъже. Едната, която предимно трябва да ни интересува, която в древни времена беше женска личност, след това в първите християнски столетия се прероди като мъж, първият път беше от юдейски произход, вторият път носеше в себе си извънредно смесена кръв, тази личност се прероди после в 16-то столетие в лицето на италианския утопист Томас Кампанелла. Една твърде забележителна личност. Нека разгледаме, доколкото е необходимо за разбирането на кармата, живота на Томас Кампанелла, нека разгледаме добре този живот. Той се роди с извънредно силна възприемчивост по отношение на своето християнско възпитание, така че още от рано започна да изучава книгата на Тома Аквински «Сумма».
И от настроенията, които си беше усвоил от предишния визионерен живот и които все повече се превръщат в точно обратните настроения да опознае нещата по пътя на мислите, той се вживява в силно мисловния елемент, който се намира в споменатата книга на Тома Аквински, изучава я усърдно и сега именно в 16-то столетие става доминиканец.
В мисленето си, което той строго насочва в смисъла на книгата «Сумма» на Тома Аквински, постоянно се вмъква определено безпокойство чрез духовния атавистично-визионерен живот, който някога е съществувал в него. Забележително е, че Кампанелла, търси подкрепа и опорна точка, за да приведе във вътрешна връзка онова, което някога е владеел като едно визионерно виждане на света. И докато от една страна с пълен вътрешен ентусиазъм става доминиканец - той се запознава именно в манастира Козенца - това е забележителното, - с един много уважаван еврейски кабалист и съединява сега изучаването на еврейската Кабала с това, което изниква като последствие от неговия стар визионерен живот, като го свързва от своя страна с онова, което беше станало от томизма всред ордена на доминиканците. Всичко това живее в него, би трябвало да се каже, в един визионерен копнеж; то се слива и живее в един визионерен копнеж. Той би искал да направи нещо, което би помогнало да се изяви навън целия този светъл вътрешен духовен живот.
към текста >>
В мисленето си, което той строго насочва в смисъла на книгата «Сумма» на Тома Аквински, постоянно се вмъква оп
ред
елено безпокойство чрез духовния атавистично-визионерен живот, който някога е съществувал в него.
Едната, която предимно трябва да ни интересува, която в древни времена беше женска личност, след това в първите християнски столетия се прероди като мъж, първият път беше от юдейски произход, вторият път носеше в себе си извънредно смесена кръв, тази личност се прероди после в 16-то столетие в лицето на италианския утопист Томас Кампанелла. Една твърде забележителна личност. Нека разгледаме, доколкото е необходимо за разбирането на кармата, живота на Томас Кампанелла, нека разгледаме добре този живот. Той се роди с извънредно силна възприемчивост по отношение на своето християнско възпитание, така че още от рано започна да изучава книгата на Тома Аквински «Сумма». И от настроенията, които си беше усвоил от предишния визионерен живот и които все повече се превръщат в точно обратните настроения да опознае нещата по пътя на мислите, той се вживява в силно мисловния елемент, който се намира в споменатата книга на Тома Аквински, изучава я усърдно и сега именно в 16-то столетие става доминиканец.
В мисленето си, което той строго насочва в смисъла на книгата «Сумма» на Тома Аквински, постоянно се вмъква определено безпокойство чрез духовния атавистично-визионерен живот, който някога е съществувал в него.
Забележително е, че Кампанелла, търси подкрепа и опорна точка, за да приведе във вътрешна връзка онова, което някога е владеел като едно визионерно виждане на света. И докато от една страна с пълен вътрешен ентусиазъм става доминиканец - той се запознава именно в манастира Козенца - това е забележителното, - с един много уважаван еврейски кабалист и съединява сега изучаването на еврейската Кабала с това, което изниква като последствие от неговия стар визионерен живот, като го свързва от своя страна с онова, което беше станало от томизма всред ордена на доминиканците. Всичко това живее в него, би трябвало да се каже, в един визионерен копнеж; то се слива и живее в един визионерен копнеж. Той би искал да направи нещо, което би помогнало да се изяви навън целия този светъл вътрешен духовен живот. Понеже постоянно в неговата душа - това не ще се открие от биографите, но то се представя на духовното виждане, - нещо казва: - Да, зад всички неща има дух; тогава и в човешкия живот трябва да се намира духът, който е във Вселената!
към текста >>
И докато от една страна с пълен вътрешен ентусиазъм става доминиканец - той се запознава именно в манастира Козенца - това е забележителното, - с един много уважаван еврейски кабалист и съединява сега изучаването на еврейската Кабала с това, което изниква като последствие от неговия стар визионерен живот, като го свързва от своя страна с онова, което беше станало от томизма вс
ред
ордена на доминиканците.
Нека разгледаме, доколкото е необходимо за разбирането на кармата, живота на Томас Кампанелла, нека разгледаме добре този живот. Той се роди с извънредно силна възприемчивост по отношение на своето християнско възпитание, така че още от рано започна да изучава книгата на Тома Аквински «Сумма». И от настроенията, които си беше усвоил от предишния визионерен живот и които все повече се превръщат в точно обратните настроения да опознае нещата по пътя на мислите, той се вживява в силно мисловния елемент, който се намира в споменатата книга на Тома Аквински, изучава я усърдно и сега именно в 16-то столетие става доминиканец. В мисленето си, което той строго насочва в смисъла на книгата «Сумма» на Тома Аквински, постоянно се вмъква определено безпокойство чрез духовния атавистично-визионерен живот, който някога е съществувал в него. Забележително е, че Кампанелла, търси подкрепа и опорна точка, за да приведе във вътрешна връзка онова, което някога е владеел като едно визионерно виждане на света.
И докато от една страна с пълен вътрешен ентусиазъм става доминиканец - той се запознава именно в манастира Козенца - това е забележителното, - с един много уважаван еврейски кабалист и съединява сега изучаването на еврейската Кабала с това, което изниква като последствие от неговия стар визионерен живот, като го свързва от своя страна с онова, което беше станало от томизма всред ордена на доминиканците.
Всичко това живее в него, би трябвало да се каже, в един визионерен копнеж; то се слива и живее в един визионерен копнеж. Той би искал да направи нещо, което би помогнало да се изяви навън целия този светъл вътрешен духовен живот. Понеже постоянно в неговата душа - това не ще се открие от биографите, но то се представя на духовното виждане, - нещо казва: - Да, зад всички неща има дух; тогава и в човешкия живот трябва да се намира духът, който е във Вселената! - Всичко това действа също и върху сферата на емоциите.
към текста >>
Понеже постоянно в неговата душа - това не ще се открие от биографите, но то се п
ред
ставя на духовното виждане, - нещо казва: - Да, зад всички неща има дух; тогава и в човешкия живот трябва да се намира духът, който е във Вселената!
В мисленето си, което той строго насочва в смисъла на книгата «Сумма» на Тома Аквински, постоянно се вмъква определено безпокойство чрез духовния атавистично-визионерен живот, който някога е съществувал в него. Забележително е, че Кампанелла, търси подкрепа и опорна точка, за да приведе във вътрешна връзка онова, което някога е владеел като едно визионерно виждане на света. И докато от една страна с пълен вътрешен ентусиазъм става доминиканец - той се запознава именно в манастира Козенца - това е забележителното, - с един много уважаван еврейски кабалист и съединява сега изучаването на еврейската Кабала с това, което изниква като последствие от неговия стар визионерен живот, като го свързва от своя страна с онова, което беше станало от томизма всред ордена на доминиканците. Всичко това живее в него, би трябвало да се каже, в един визионерен копнеж; то се слива и живее в един визионерен копнеж. Той би искал да направи нещо, което би помогнало да се изяви навън целия този светъл вътрешен духовен живот.
Понеже постоянно в неговата душа - това не ще се открие от биографите, но то се представя на духовното виждане, - нещо казва: - Да, зад всички неща има дух; тогава и в човешкия живот трябва да се намира духът, който е във Вселената!
- Всичко това действа също и върху сферата на емоциите. Той живее в Долна Италия. Долна Италия е поробена от испанците. Той взима участие в един заговор за освобождаването на Долна Италия, бива заловен и затворен, като прекарва в затвора от 1599 до 1626 година.
към текста >>
В начина, по който той си п
ред
ставя изграден държавния живот, има нещо от манастирската строгост, а от друга страна в него прозира много нещо от миналата духовност.
Каква личност е той? Той издига идеята за слънчевата държава[2]. В душата на този Тома Кампанелла от миналите въплъщения свети цялата астрология, цялото духовно виждане на света. Той измисля и описва в своите съчинения за слънчевата държава, една социална утопия, в която вярва, че всички хора ще могат да бъдат щастливи чрез едно разумно социално устройство, чрез една разумна социална конфигурация. Това, което той описва като слънчев град, като слънчевата държава, в известно отношение има една манастирска строгост; в него има нещо от това, което той е приел от ордена на доминиканците.
В начина, по който той си представя изграден държавния живот, има нещо от манастирската строгост, а от друга страна в него прозира много нещо от миналата духовност.
На върха на тази държава, която трябва да бъде идеалната държава, трябва да стои един върховен кормчия, който е един вид главен метафизикус и т. н., който трябва да намери насочващите линии за конфигурацията, за управлението на държавата от духа. До него стоят други чиновници, например върховният министър, които до най-малките подробности трябва да изпълняват всички правила, каквито хората имаха именно още в това време, когато чрез кармата от миналите земни виждания тези правила изникваха от душата като спомени. Всичко това в него изплува нагоре. Той искаше тази слънчева държава да бъде управлявана според астрологически принципи.
към текста >>
Той искаше тази слънчева държава да бъде управлявана спо
ред
астрологически принципи.
В начина, по който той си представя изграден държавния живот, има нещо от манастирската строгост, а от друга страна в него прозира много нещо от миналата духовност. На върха на тази държава, която трябва да бъде идеалната държава, трябва да стои един върховен кормчия, който е един вид главен метафизикус и т. н., който трябва да намери насочващите линии за конфигурацията, за управлението на държавата от духа. До него стоят други чиновници, например върховният министър, които до най-малките подробности трябва да изпълняват всички правила, каквито хората имаха именно още в това време, когато чрез кармата от миналите земни виждания тези правила изникваха от душата като спомени. Всичко това в него изплува нагоре.
Той искаше тази слънчева държава да бъде управлявана според астрологически принципи.
Констелациите на звездите трябваше да бъдат грижливо наблюдавани. Браковете трябваше да бъдат сключвани според тези констелации; зачатията трябваше да стават така, че ражданията да се падат при определени констелации, които бяха изчислени, така че човешкият род на Земята трябваше да се ражда с неговата съдба според определени констелации на небето. Без съмнение, човекът на 19-то и 20-то столетие, неврологът или психиатърът на 19-то или 20-то столетие, когато би се натъкнал на такова съчинение, би казал, че то трябва да бъде подредено в библиотеката на дом за душевно болни, на една лудница. Ние веднага ще видим, че психиатърът на 20-то столетие дори е произнесъл подобна присъда в една определена насока. Но представете си тези две неща: Тук имаме една личност, която има тези минали преживявания, тези предварителни жизнени условия от минали земни съществувания, както аз ви ги описах.
към текста >>
Браковете трябваше да бъдат сключвани спо
ред
тези констелации; зачатията трябваше да стават така, че ражданията да се падат при оп
ред
елени констелации, които бяха изчислени, така че човешкият род на Земята трябваше да се ражда с неговата съдба спо
ред
оп
ред
елени констелации на небето.
н., който трябва да намери насочващите линии за конфигурацията, за управлението на държавата от духа. До него стоят други чиновници, например върховният министър, които до най-малките подробности трябва да изпълняват всички правила, каквито хората имаха именно още в това време, когато чрез кармата от миналите земни виждания тези правила изникваха от душата като спомени. Всичко това в него изплува нагоре. Той искаше тази слънчева държава да бъде управлявана според астрологически принципи. Констелациите на звездите трябваше да бъдат грижливо наблюдавани.
Браковете трябваше да бъдат сключвани според тези констелации; зачатията трябваше да стават така, че ражданията да се падат при определени констелации, които бяха изчислени, така че човешкият род на Земята трябваше да се ражда с неговата съдба според определени констелации на небето.
Без съмнение, човекът на 19-то и 20-то столетие, неврологът или психиатърът на 19-то или 20-то столетие, когато би се натъкнал на такова съчинение, би казал, че то трябва да бъде подредено в библиотеката на дом за душевно болни, на една лудница. Ние веднага ще видим, че психиатърът на 20-то столетие дори е произнесъл подобна присъда в една определена насока. Но представете си тези две неща: Тук имаме една личност, която има тези минали преживявания, тези предварителни жизнени условия от минали земни съществувания, както аз ви ги описах. Тук имаме един човек, който иска да намери насочващите линии за управлението на държавата от силата на Слънцето, на звездите, който иска да внесе Слънцето в земния живот и повече от 20 години изнемогва в тъмнината на затвора и само през тесни отвори може да гледа навън естественото светене на Слънцето; в душата на когото в мъчителни чувства и усещания оживява всичко възможно, което по-рано, в минали земни съществувания е проникнало в тази душа. След това Томас Кампанелла е освободен чрез папа Урбан и отива в Париж, където намира благоразположението и покровителството на Ришельо, получава пенсия и прекарва последните си години в Париж.
към текста >>
Без съмнение, човекът на 19-то и 20-то столетие, неврологът или психиатърът на 19-то или 20-то столетие, когато би се натъкнал на такова съчинение, би казал, че то трябва да бъде под
ред
ено в библиотеката на дом за душевно болни, на една лудница.
До него стоят други чиновници, например върховният министър, които до най-малките подробности трябва да изпълняват всички правила, каквито хората имаха именно още в това време, когато чрез кармата от миналите земни виждания тези правила изникваха от душата като спомени. Всичко това в него изплува нагоре. Той искаше тази слънчева държава да бъде управлявана според астрологически принципи. Констелациите на звездите трябваше да бъдат грижливо наблюдавани. Браковете трябваше да бъдат сключвани според тези констелации; зачатията трябваше да стават така, че ражданията да се падат при определени констелации, които бяха изчислени, така че човешкият род на Земята трябваше да се ражда с неговата съдба според определени констелации на небето.
Без съмнение, човекът на 19-то и 20-то столетие, неврологът или психиатърът на 19-то или 20-то столетие, когато би се натъкнал на такова съчинение, би казал, че то трябва да бъде подредено в библиотеката на дом за душевно болни, на една лудница.
Ние веднага ще видим, че психиатърът на 20-то столетие дори е произнесъл подобна присъда в една определена насока. Но представете си тези две неща: Тук имаме една личност, която има тези минали преживявания, тези предварителни жизнени условия от минали земни съществувания, както аз ви ги описах. Тук имаме един човек, който иска да намери насочващите линии за управлението на държавата от силата на Слънцето, на звездите, който иска да внесе Слънцето в земния живот и повече от 20 години изнемогва в тъмнината на затвора и само през тесни отвори може да гледа навън естественото светене на Слънцето; в душата на когото в мъчителни чувства и усещания оживява всичко възможно, което по-рано, в минали земни съществувания е проникнало в тази душа. След това Томас Кампанелла е освободен чрез папа Урбан и отива в Париж, където намира благоразположението и покровителството на Ришельо, получава пенсия и прекарва последните си години в Париж. Това е особеното: Онзи еврейски равин, с когото той се запознава в Козенца и благодарение на когото оцвети своето мислене по кабалистичен начин, така че в него можа да заживее повече отколкото онзи еврейски кабалист, е прероденият мъж от първото въплъщение, жената от второто въплъщение, които аз описах.
към текста >>
Ние веднага ще видим, че психиатърът на 20-то столетие дори е произнесъл подобна присъда в една оп
ред
елена насока.
Всичко това в него изплува нагоре. Той искаше тази слънчева държава да бъде управлявана според астрологически принципи. Констелациите на звездите трябваше да бъдат грижливо наблюдавани. Браковете трябваше да бъдат сключвани според тези констелации; зачатията трябваше да стават така, че ражданията да се падат при определени констелации, които бяха изчислени, така че човешкият род на Земята трябваше да се ражда с неговата съдба според определени констелации на небето. Без съмнение, човекът на 19-то и 20-то столетие, неврологът или психиатърът на 19-то или 20-то столетие, когато би се натъкнал на такова съчинение, би казал, че то трябва да бъде подредено в библиотеката на дом за душевно болни, на една лудница.
Ние веднага ще видим, че психиатърът на 20-то столетие дори е произнесъл подобна присъда в една определена насока.
Но представете си тези две неща: Тук имаме една личност, която има тези минали преживявания, тези предварителни жизнени условия от минали земни съществувания, както аз ви ги описах. Тук имаме един човек, който иска да намери насочващите линии за управлението на държавата от силата на Слънцето, на звездите, който иска да внесе Слънцето в земния живот и повече от 20 години изнемогва в тъмнината на затвора и само през тесни отвори може да гледа навън естественото светене на Слънцето; в душата на когото в мъчителни чувства и усещания оживява всичко възможно, което по-рано, в минали земни съществувания е проникнало в тази душа. След това Томас Кампанелла е освободен чрез папа Урбан и отива в Париж, където намира благоразположението и покровителството на Ришельо, получава пенсия и прекарва последните си години в Париж. Това е особеното: Онзи еврейски равин, с когото той се запознава в Козенца и благодарение на когото оцвети своето мислене по кабалистичен начин, така че в него можа да заживее повече отколкото онзи еврейски кабалист, е прероденият мъж от първото въплъщение, жената от второто въплъщение, които аз описах. Така ние виждаме едно съвместно действие и когато и двамата отново минаха през вратата на смъртта - Томас Кампанелла и неговият приятел, еврейският равин - ние виждаме, че в индивидуалността, която накрая се намираше в Томас Кампанелла, се разви една забележителна опозиция против онова, което той беше приел в свои минали земни съществувания.
към текста >>
Но п
ред
ставете си тези две неща: Тук имаме една личност, която има тези минали преживявания, тези п
ред
варителни жизнени условия от минали земни съществувания, както аз ви ги описах.
Той искаше тази слънчева държава да бъде управлявана според астрологически принципи. Констелациите на звездите трябваше да бъдат грижливо наблюдавани. Браковете трябваше да бъдат сключвани според тези констелации; зачатията трябваше да стават така, че ражданията да се падат при определени констелации, които бяха изчислени, така че човешкият род на Земята трябваше да се ражда с неговата съдба според определени констелации на небето. Без съмнение, човекът на 19-то и 20-то столетие, неврологът или психиатърът на 19-то или 20-то столетие, когато би се натъкнал на такова съчинение, би казал, че то трябва да бъде подредено в библиотеката на дом за душевно болни, на една лудница. Ние веднага ще видим, че психиатърът на 20-то столетие дори е произнесъл подобна присъда в една определена насока.
Но представете си тези две неща: Тук имаме една личност, която има тези минали преживявания, тези предварителни жизнени условия от минали земни съществувания, както аз ви ги описах.
Тук имаме един човек, който иска да намери насочващите линии за управлението на държавата от силата на Слънцето, на звездите, който иска да внесе Слънцето в земния живот и повече от 20 години изнемогва в тъмнината на затвора и само през тесни отвори може да гледа навън естественото светене на Слънцето; в душата на когото в мъчителни чувства и усещания оживява всичко възможно, което по-рано, в минали земни съществувания е проникнало в тази душа. След това Томас Кампанелла е освободен чрез папа Урбан и отива в Париж, където намира благоразположението и покровителството на Ришельо, получава пенсия и прекарва последните си години в Париж. Това е особеното: Онзи еврейски равин, с когото той се запознава в Козенца и благодарение на когото оцвети своето мислене по кабалистичен начин, така че в него можа да заживее повече отколкото онзи еврейски кабалист, е прероденият мъж от първото въплъщение, жената от второто въплъщение, които аз описах. Така ние виждаме едно съвместно действие и когато и двамата отново минаха през вратата на смъртта - Томас Кампанелла и неговият приятел, еврейският равин - ние виждаме, че в индивидуалността, която накрая се намираше в Томас Кампанелла, се разви една забележителна опозиция против онова, което той беше приел в свои минали земни съществувания. И сега той така чувства, че си казва: - Какво би трябвало да стане от всичко това, ако не бях прекарал годините си в тъмнината на затвора, където виждах слънчевата светлина само през тесни процепи!
към текста >>
- Постепенно той стигна до едно отхвърляне, в него се събужда антипатия срещу това, което е имал като духовен възглед по-рано в п
ред
ихристиянските времена, в първите християнски столетия.
Тук имаме един човек, който иска да намери насочващите линии за управлението на държавата от силата на Слънцето, на звездите, който иска да внесе Слънцето в земния живот и повече от 20 години изнемогва в тъмнината на затвора и само през тесни отвори може да гледа навън естественото светене на Слънцето; в душата на когото в мъчителни чувства и усещания оживява всичко възможно, което по-рано, в минали земни съществувания е проникнало в тази душа. След това Томас Кампанелла е освободен чрез папа Урбан и отива в Париж, където намира благоразположението и покровителството на Ришельо, получава пенсия и прекарва последните си години в Париж. Това е особеното: Онзи еврейски равин, с когото той се запознава в Козенца и благодарение на когото оцвети своето мислене по кабалистичен начин, така че в него можа да заживее повече отколкото онзи еврейски кабалист, е прероденият мъж от първото въплъщение, жената от второто въплъщение, които аз описах. Така ние виждаме едно съвместно действие и когато и двамата отново минаха през вратата на смъртта - Томас Кампанелла и неговият приятел, еврейският равин - ние виждаме, че в индивидуалността, която накрая се намираше в Томас Кампанелла, се разви една забележителна опозиция против онова, което той беше приел в свои минали земни съществувания. И сега той така чувства, че си казва: - Какво би трябвало да стане от всичко това, ако не бях прекарал годините си в тъмнината на затвора, където виждах слънчевата светлина само през тесни процепи!
- Постепенно той стигна до едно отхвърляне, в него се събужда антипатия срещу това, което е имал като духовен възглед по-рано в предихристиянските времена, в първите християнски столетия.
И така тук пред себе си имаме странното положение, че през време когато настъпва епохата на Съзнателната душа, в свръхсетивния свят една индивидуалност се развива по-нататък, една индивидуалност става враждебна на онова, което е било предишна духовност. Виждате ли, мои мили приятели, така е станало с много души. Още преди земния си живот, когато живееха своя свръхсетивен живот в епохата на Съзнателната душа, в тях се появи враждебност към предишния им духовен живот, защото в едно съвременно земно тяло действително е трудно да бъде внесено това, което в миналото е било изживяно духовно. Съвременното земно тяло и съвременното земно развитие водят човека към рационализъм и интелектуализъм. Тази индивидуалност, която в нейното последно въплъщение беше Томас Кампанелла, видя в онзи живот, който последва живота като Томас Кампанелла, единствената възможност да създаде изравняване в относително прибързано ново въплъщение на Земята.
към текста >>
И така тук п
ред
себе си имаме странното положение, че през време когато настъпва епохата на Съзнателната душа, в свръхсетивния свят една индивидуалност се развива по-нататък, една индивидуалност става враждебна на онова, което е било п
ред
ишна духовност.
След това Томас Кампанелла е освободен чрез папа Урбан и отива в Париж, където намира благоразположението и покровителството на Ришельо, получава пенсия и прекарва последните си години в Париж. Това е особеното: Онзи еврейски равин, с когото той се запознава в Козенца и благодарение на когото оцвети своето мислене по кабалистичен начин, така че в него можа да заживее повече отколкото онзи еврейски кабалист, е прероденият мъж от първото въплъщение, жената от второто въплъщение, които аз описах. Така ние виждаме едно съвместно действие и когато и двамата отново минаха през вратата на смъртта - Томас Кампанелла и неговият приятел, еврейският равин - ние виждаме, че в индивидуалността, която накрая се намираше в Томас Кампанелла, се разви една забележителна опозиция против онова, което той беше приел в свои минали земни съществувания. И сега той така чувства, че си казва: - Какво би трябвало да стане от всичко това, ако не бях прекарал годините си в тъмнината на затвора, където виждах слънчевата светлина само през тесни процепи! - Постепенно той стигна до едно отхвърляне, в него се събужда антипатия срещу това, което е имал като духовен възглед по-рано в предихристиянските времена, в първите християнски столетия.
И така тук пред себе си имаме странното положение, че през време когато настъпва епохата на Съзнателната душа, в свръхсетивния свят една индивидуалност се развива по-нататък, една индивидуалност става враждебна на онова, което е било предишна духовност.
Виждате ли, мои мили приятели, така е станало с много души. Още преди земния си живот, когато живееха своя свръхсетивен живот в епохата на Съзнателната душа, в тях се появи враждебност към предишния им духовен живот, защото в едно съвременно земно тяло действително е трудно да бъде внесено това, което в миналото е било изживяно духовно. Съвременното земно тяло и съвременното земно развитие водят човека към рационализъм и интелектуализъм. Тази индивидуалност, която в нейното последно въплъщение беше Томас Кампанелла, видя в онзи живот, който последва живота като Томас Кампанелла, единствената възможност да създаде изравняване в относително прибързано ново въплъщение на Земята. Но поради условията, които съществуваха, това не се получи така лесно, понеже в свръхсетивния свят тази личност от една страна израсна извънредно силно в елемента на съзнанието от първото време на Съзнателната душа, израсна в рационализма и интелектуализма.
към текста >>
Още п
ред
и земния си живот, когато живееха своя свръхсетивен живот в епохата на Съзнателната душа, в тях се появи враждебност към п
ред
ишния им духовен живот, защото в едно съвременно земно тяло действително е трудно да бъде внесено това, което в миналото е било изживяно духовно.
Така ние виждаме едно съвместно действие и когато и двамата отново минаха през вратата на смъртта - Томас Кампанелла и неговият приятел, еврейският равин - ние виждаме, че в индивидуалността, която накрая се намираше в Томас Кампанелла, се разви една забележителна опозиция против онова, което той беше приел в свои минали земни съществувания. И сега той така чувства, че си казва: - Какво би трябвало да стане от всичко това, ако не бях прекарал годините си в тъмнината на затвора, където виждах слънчевата светлина само през тесни процепи! - Постепенно той стигна до едно отхвърляне, в него се събужда антипатия срещу това, което е имал като духовен възглед по-рано в предихристиянските времена, в първите християнски столетия. И така тук пред себе си имаме странното положение, че през време когато настъпва епохата на Съзнателната душа, в свръхсетивния свят една индивидуалност се развива по-нататък, една индивидуалност става враждебна на онова, което е било предишна духовност. Виждате ли, мои мили приятели, така е станало с много души.
Още преди земния си живот, когато живееха своя свръхсетивен живот в епохата на Съзнателната душа, в тях се появи враждебност към предишния им духовен живот, защото в едно съвременно земно тяло действително е трудно да бъде внесено това, което в миналото е било изживяно духовно.
Съвременното земно тяло и съвременното земно развитие водят човека към рационализъм и интелектуализъм. Тази индивидуалност, която в нейното последно въплъщение беше Томас Кампанелла, видя в онзи живот, който последва живота като Томас Кампанелла, единствената възможност да създаде изравняване в относително прибързано ново въплъщение на Земята. Но поради условията, които съществуваха, това не се получи така лесно, понеже в свръхсетивния свят тази личност от една страна израсна извънредно силно в елемента на съзнанието от първото време на Съзнателната душа, израсна в рационализма и интелектуализма. И именно при ретроспективното изживяване на времето в затвора постоянно избликваше миналото състояние на визионерство, духовното виждане. Това духовно виждане натовари душата с цялата наклонност към интелигентна схватливост, тази индивидуалност, която отхвърли предишното и при която по един странен начин постепенно се разви отвръщение към предишното по един напълно индивидуален начин.
към текста >>
Но поради условията, които съществуваха, това не се получи така лесно, понеже в свръхсетивния свят тази личност от една страна израсна извън
ред
но силно в елемента на съзнанието от първото време на Съзнателната душа, израсна в рационализма и интелектуализма.
И така тук пред себе си имаме странното положение, че през време когато настъпва епохата на Съзнателната душа, в свръхсетивния свят една индивидуалност се развива по-нататък, една индивидуалност става враждебна на онова, което е било предишна духовност. Виждате ли, мои мили приятели, така е станало с много души. Още преди земния си живот, когато живееха своя свръхсетивен живот в епохата на Съзнателната душа, в тях се появи враждебност към предишния им духовен живот, защото в едно съвременно земно тяло действително е трудно да бъде внесено това, което в миналото е било изживяно духовно. Съвременното земно тяло и съвременното земно развитие водят човека към рационализъм и интелектуализъм. Тази индивидуалност, която в нейното последно въплъщение беше Томас Кампанелла, видя в онзи живот, който последва живота като Томас Кампанелла, единствената възможност да създаде изравняване в относително прибързано ново въплъщение на Земята.
Но поради условията, които съществуваха, това не се получи така лесно, понеже в свръхсетивния свят тази личност от една страна израсна извънредно силно в елемента на съзнанието от първото време на Съзнателната душа, израсна в рационализма и интелектуализма.
И именно при ретроспективното изживяване на времето в затвора постоянно избликваше миналото състояние на визионерство, духовното виждане. Това духовно виждане натовари душата с цялата наклонност към интелигентна схватливост, тази индивидуалност, която отхвърли предишното и при която по един странен начин постепенно се разви отвръщение към предишното по един напълно индивидуален начин. Разви се антипатия към онова предихристиянско въплъщение като жена и с това въобще едно отвръщение към жените. Тук отвръщението към жените действаше именно в лично-индивидуалното. И както става именно в кармата, вместо тук да има нещо теоретическо, то се превръща в лична работа, в личен темперамент, в лична симпатия и антипатия - в този случай в антипатия.
към текста >>
Това духовно виждане натовари душата с цялата наклонност към интелигентна схватливост, тази индивидуалност, която отхвърли п
ред
ишното и при която по един странен начин постепенно се разви отвръщение към п
ред
ишното по един напълно индивидуален начин.
Още преди земния си живот, когато живееха своя свръхсетивен живот в епохата на Съзнателната душа, в тях се появи враждебност към предишния им духовен живот, защото в едно съвременно земно тяло действително е трудно да бъде внесено това, което в миналото е било изживяно духовно. Съвременното земно тяло и съвременното земно развитие водят човека към рационализъм и интелектуализъм. Тази индивидуалност, която в нейното последно въплъщение беше Томас Кампанелла, видя в онзи живот, който последва живота като Томас Кампанелла, единствената възможност да създаде изравняване в относително прибързано ново въплъщение на Земята. Но поради условията, които съществуваха, това не се получи така лесно, понеже в свръхсетивния свят тази личност от една страна израсна извънредно силно в елемента на съзнанието от първото време на Съзнателната душа, израсна в рационализма и интелектуализма. И именно при ретроспективното изживяване на времето в затвора постоянно избликваше миналото състояние на визионерство, духовното виждане.
Това духовно виждане натовари душата с цялата наклонност към интелигентна схватливост, тази индивидуалност, която отхвърли предишното и при която по един странен начин постепенно се разви отвръщение към предишното по един напълно индивидуален начин.
Разви се антипатия към онова предихристиянско въплъщение като жена и с това въобще едно отвръщение към жените. Тук отвръщението към жените действаше именно в лично-индивидуалното. И както става именно в кармата, вместо тук да има нещо теоретическо, то се превръща в лична работа, в личен темперамент, в лична симпатия и антипатия - в този случай в антипатия. Сега за тази личност се създаде възможността да живее в свободен контакт със света още веднъж в земния живот, в който в последното си въплъщение като Томас Кампанелла тя беше прекарала в затвора. Моля ви, разберете добре това.
към текста >>
Разви се антипатия към онова п
ред
ихристиянско въплъщение като жена и с това въобще едно отвръщение към жените.
Съвременното земно тяло и съвременното земно развитие водят човека към рационализъм и интелектуализъм. Тази индивидуалност, която в нейното последно въплъщение беше Томас Кампанелла, видя в онзи живот, който последва живота като Томас Кампанелла, единствената възможност да създаде изравняване в относително прибързано ново въплъщение на Земята. Но поради условията, които съществуваха, това не се получи така лесно, понеже в свръхсетивния свят тази личност от една страна израсна извънредно силно в елемента на съзнанието от първото време на Съзнателната душа, израсна в рационализма и интелектуализма. И именно при ретроспективното изживяване на времето в затвора постоянно избликваше миналото състояние на визионерство, духовното виждане. Това духовно виждане натовари душата с цялата наклонност към интелигентна схватливост, тази индивидуалност, която отхвърли предишното и при която по един странен начин постепенно се разви отвръщение към предишното по един напълно индивидуален начин.
Разви се антипатия към онова предихристиянско въплъщение като жена и с това въобще едно отвръщение към жените.
Тук отвръщението към жените действаше именно в лично-индивидуалното. И както става именно в кармата, вместо тук да има нещо теоретическо, то се превръща в лична работа, в личен темперамент, в лична симпатия и антипатия - в този случай в антипатия. Сега за тази личност се създаде възможността да живее в свободен контакт със света още веднъж в земния живот, в който в последното си въплъщение като Томас Кампанелла тя беше прекарала в затвора. Моля ви, разберете добре това. Сега другата личност не дойде заедно с нея на Земята, защото за нея не съществуваше този повод.
към текста >>
Какво беше следствието, мои мили приятели, след всички п
ред
поставки от миналите земни съществувания, какво беше следствието?
Сега за тази личност се създаде възможността да живее в свободен контакт със света още веднъж в земния живот, в който в последното си въплъщение като Томас Кампанелла тя беше прекарала в затвора. Моля ви, разберете добре това. Сега другата личност не дойде заедно с нея на Земята, защото за нея не съществуваше този повод. Тази индивидуалност, която беше минала през три земни съществувания, в които другата личност винаги беше нещо за нея, което подкрепяше и ръководеше живота й, сега тази личност намери възможността да изпита в един живот това, което в живота си като Кампанелла тя беше пропуснала през време на 27-годишното пребиваване в затвора. Това, което тя беше пропуснала в тъмнината на затвора, сега й се даде възможност да го изпита в един нов земен живот.
Какво беше следствието, мои мили приятели, след всички предпоставки от миналите земни съществувания, какво беше следствието?
Сега представете си: Когато Кампанелла беше на около 30 години, той бе хвърлен в затвора. Представете си зрялото състояние на един човек преди епохата на възраждането в 30-та година на неговия живот. Представете си: Сега действа това, което е било пропуснато тогава в затвора, където обаче всичко друго, духовното и рационалистичното свети в него, изпраща отвън своите лъчи в него. Навсякъде наоколо иначе има светлина и само тези затворнически години са тъмнина. Всичко лъчезари вътре, лъчезари едно през друго.
към текста >>
Сега п
ред
ставете си: Когато Кампанелла беше на около 30 години, той бе хвърлен в затвора.
Моля ви, разберете добре това. Сега другата личност не дойде заедно с нея на Земята, защото за нея не съществуваше този повод. Тази индивидуалност, която беше минала през три земни съществувания, в които другата личност винаги беше нещо за нея, което подкрепяше и ръководеше живота й, сега тази личност намери възможността да изпита в един живот това, което в живота си като Кампанелла тя беше пропуснала през време на 27-годишното пребиваване в затвора. Това, което тя беше пропуснала в тъмнината на затвора, сега й се даде възможност да го изпита в един нов земен живот. Какво беше следствието, мои мили приятели, след всички предпоставки от миналите земни съществувания, какво беше следствието?
Сега представете си: Когато Кампанелла беше на около 30 години, той бе хвърлен в затвора.
Представете си зрялото състояние на един човек преди епохата на възраждането в 30-та година на неговия живот. Представете си: Сега действа това, което е било пропуснато тогава в затвора, където обаче всичко друго, духовното и рационалистичното свети в него, изпраща отвън своите лъчи в него. Навсякъде наоколо иначе има светлина и само тези затворнически години са тъмнина. Всичко лъчезари вътре, лъчезари едно през друго. Едно през друго лъчезари ясновиждане, омраза към жените, произлязла от онова, което аз ви описах, но и много силно остроумие.
към текста >>
П
ред
ставете си зрялото състояние на един човек п
ред
и епохата на възраждането в 30-та година на неговия живот.
Сега другата личност не дойде заедно с нея на Земята, защото за нея не съществуваше този повод. Тази индивидуалност, която беше минала през три земни съществувания, в които другата личност винаги беше нещо за нея, което подкрепяше и ръководеше живота й, сега тази личност намери възможността да изпита в един живот това, което в живота си като Кампанелла тя беше пропуснала през време на 27-годишното пребиваване в затвора. Това, което тя беше пропуснала в тъмнината на затвора, сега й се даде възможност да го изпита в един нов земен живот. Какво беше следствието, мои мили приятели, след всички предпоставки от миналите земни съществувания, какво беше следствието? Сега представете си: Когато Кампанелла беше на около 30 години, той бе хвърлен в затвора.
Представете си зрялото състояние на един човек преди епохата на възраждането в 30-та година на неговия живот.
Представете си: Сега действа това, което е било пропуснато тогава в затвора, където обаче всичко друго, духовното и рационалистичното свети в него, изпраща отвън своите лъчи в него. Навсякъде наоколо иначе има светлина и само тези затворнически години са тъмнина. Всичко лъчезари вътре, лъчезари едно през друго. Едно през друго лъчезари ясновиждане, омраза към жените, произлязла от онова, което аз ви описах, но и много силно остроумие. Всичко това действа едно в друго, действа така едно в друго, както то може да се изяви като резултат на зрялото развитие на 30-те години на човек от възраждането.
към текста >>
П
ред
ставете си: Сега действа това, което е било пропуснато тогава в затвора, където обаче всичко друго, духовното и рационалистичното свети в него, изпраща отвън своите лъчи в него.
Тази индивидуалност, която беше минала през три земни съществувания, в които другата личност винаги беше нещо за нея, което подкрепяше и ръководеше живота й, сега тази личност намери възможността да изпита в един живот това, което в живота си като Кампанелла тя беше пропуснала през време на 27-годишното пребиваване в затвора. Това, което тя беше пропуснала в тъмнината на затвора, сега й се даде възможност да го изпита в един нов земен живот. Какво беше следствието, мои мили приятели, след всички предпоставки от миналите земни съществувания, какво беше следствието? Сега представете си: Когато Кампанелла беше на около 30 години, той бе хвърлен в затвора. Представете си зрялото състояние на един човек преди епохата на възраждането в 30-та година на неговия живот.
Представете си: Сега действа това, което е било пропуснато тогава в затвора, където обаче всичко друго, духовното и рационалистичното свети в него, изпраща отвън своите лъчи в него.
Навсякъде наоколо иначе има светлина и само тези затворнически години са тъмнина. Всичко лъчезари вътре, лъчезари едно през друго. Едно през друго лъчезари ясновиждане, омраза към жените, произлязла от онова, което аз ви описах, но и много силно остроумие. Всичко това действа едно в друго, действа така едно в друго, както то може да се изяви като резултат на зрялото развитие на 30-те години на човек от възраждането. Тази индивидуалност се прероди отново в предпоследното десетилетие, в прехода към последното десетилетие на 19-и век.
към текста >>
Тази индивидуалност се прероди отново в п
ред
последното десетилетие, в прехода към последното десетилетие на 19-и век.
Представете си: Сега действа това, което е било пропуснато тогава в затвора, където обаче всичко друго, духовното и рационалистичното свети в него, изпраща отвън своите лъчи в него. Навсякъде наоколо иначе има светлина и само тези затворнически години са тъмнина. Всичко лъчезари вътре, лъчезари едно през друго. Едно през друго лъчезари ясновиждане, омраза към жените, произлязла от онова, което аз ви описах, но и много силно остроумие. Всичко това действа едно в друго, действа така едно в друго, както то може да се изяви като резултат на зрялото развитие на 30-те години на човек от възраждането.
Тази индивидуалност се прероди отново в предпоследното десетилетие, в прехода към последното десетилетие на 19-и век.
В детското тяло при раждането е внесено онова, което всъщност е определено за една по-късна епоха на живота. Сега той отново се преражда като мъж. Това е само повторение на затворническото време, така говори кармата в този случай. Нищо чудно, че младежът се преражда извънредно много преждевременно зрял. Разбира се от само себе си, че това са само детските растежни сили, обаче с това, което е било пропуснато през време на пребиваването в затвора, със зрелостта на 30-те години - преждевременно узрял!
към текста >>
В детското тяло при раждането е внесено онова, което всъщност е оп
ред
елено за една по-късна епоха на живота.
Навсякъде наоколо иначе има светлина и само тези затворнически години са тъмнина. Всичко лъчезари вътре, лъчезари едно през друго. Едно през друго лъчезари ясновиждане, омраза към жените, произлязла от онова, което аз ви описах, но и много силно остроумие. Всичко това действа едно в друго, действа така едно в друго, както то може да се изяви като резултат на зрялото развитие на 30-те години на човек от възраждането. Тази индивидуалност се прероди отново в предпоследното десетилетие, в прехода към последното десетилетие на 19-и век.
В детското тяло при раждането е внесено онова, което всъщност е определено за една по-късна епоха на живота.
Сега той отново се преражда като мъж. Това е само повторение на затворническото време, така говори кармата в този случай. Нищо чудно, че младежът се преражда извънредно много преждевременно зрял. Разбира се от само себе си, че това са само детските растежни сили, обаче с това, което е било пропуснато през време на пребиваването в затвора, със зрелостта на 30-те години - преждевременно узрял! Така действа кармата.
към текста >>
Нищо чудно, че младежът се преражда извън
ред
но много преждевременно зрял.
Всичко това действа едно в друго, действа така едно в друго, както то може да се изяви като резултат на зрялото развитие на 30-те години на човек от възраждането. Тази индивидуалност се прероди отново в предпоследното десетилетие, в прехода към последното десетилетие на 19-и век. В детското тяло при раждането е внесено онова, което всъщност е определено за една по-късна епоха на живота. Сега той отново се преражда като мъж. Това е само повторение на затворническото време, така говори кармата в този случай.
Нищо чудно, че младежът се преражда извънредно много преждевременно зрял.
Разбира се от само себе си, че това са само детските растежни сили, обаче с това, което е било пропуснато през време на пребиваването в затвора, със зрелостта на 30-те години - преждевременно узрял! Така действа кармата. Една странна склонност се установява в това - наваксване на живота, бих искал да кажа. Мъждеят отново старите възгледи на астрологията, старите възгледи за духовното в цялата природа, които бяха така величествени при тази индивидуалност в първите християнски столетия. То изниква по един детски начин, но живее така силно в него, че той изпитва силна антипатия към изградената по математически начин естествена наука.
към текста >>
Вижте как кармата действа, как тя действа в тази индивидуалност: Бие на очи, че това момче изучава вън от училището много бързо испанския език, само защото бащата случайно има п
ред
почитание към него - това показва отново кармата, - бързо изучава в толкова ранна младост един толкова отдалечен от неговия език.
Една странна склонност се установява в това - наваксване на живота, бих искал да кажа. Мъждеят отново старите възгледи на астрологията, старите възгледи за духовното в цялата природа, които бяха така величествени при тази индивидуалност в първите християнски столетия. То изниква по един детски начин, но живее така силно в него, че той изпитва силна антипатия към изградената по математически начин естествена наука. И когато след това през 90-те години на миналото столетие влиза в гимназията, той учи блестящо езиците, всичко, което не е естествена наука, което не е математика. Обаче куриозното за онзи, който може да съди за кармическите връзки, действително ощастливяващо-изненадващото във възгледа е това, че той изучава много бързо освен новите езици, френски, италиански, испански, за да внесе в своя манталитет - ако ми е позволено да употребя този израз, - онова, което по-рано го беше разбунтувало против испанското владичество, за да го опресни отново.
Вижте как кармата действа, как тя действа в тази индивидуалност: Бие на очи, че това момче изучава вън от училището много бързо испанския език, само защото бащата случайно има предпочитание към него - това показва отново кармата, - бързо изучава в толкова ранна младост един толкова отдалечен от неговия език.
Това означава едно пълно повлияване на цялото душевно устройство. Така че този основен тон на затворничеството, където го беше довело разбунтуването против испанците, изплува в неговата душа чрез това, че испанският език оживява в него и прониква неговите идеи, неговите мисли. Именно това, което беше най-горчивото през време на затворническия живот, то идва в онази подсъзнателна област, където царува именно говорът, езикът. Едва когато влиза в университета, той се занимава малко с естествена наука, защото времето изисква това. За да бъде някой образован човек в нашето време, той трябва да познава нещо от естествената наука.
към текста >>
При Вайнингер се проявяват странни наклонности, отново нещо извън
ред
но важно за онзи, който може да разбере кармическите връзки.
- И при него ще намерите чудесни интуиции, например тази: - Трябва да насочим поглед върху кучето с неговата странна физиономия[4]. Какво показва то? Че му липсва нещо, че то е изгубило нещо: Изгубило е свободата. - И така при този Вайнингер можете фактически да намерите нещо от виждане, съединено с краен рационализъм, и можете също да намерите омразата към онова, което му се е случило в едно минало въплъщение, което обаче сега не се проявява в омраза към това, което той е знаел, а в омраза към неговото женско въплъщение, което в книгата «Пол и характер» се изявява в една омраза към жената, отиваща чак до безсмислие и глупост. Всичко това ви показва, колко много може да съществува в една душа като духовност, как това много може да се събере с интелектуализма в свръхсетивния свят, при настъпването на епохата на Съзнателната душа, как обаче то иска да се изяви, но не може да се изяви в съвременната епоха, даже и когато животът, който е прекаран по този начин, е, така да се каже, само повторението на изгубеното в затвора време от миналото земно съществуване.
При Вайнингер се проявяват странни наклонности, отново нещо извънредно важно за онзи, който може да разбере кармическите връзки.
Неговият биограф описва[5], че към края на своя живот той е усвоил навика да гледа през много малки дупки, които си е правил, да гледа от едно тъмно помещение навън в една осветена повърхнина и че това му е доставяло особено голяма радост. Тук прозират най-вътрешните, най-непосредствените навици на живота, целият затворнически живот. А сега помислете, как с този живот е била свързана Южна Италия. Там се е разигравало това, което го е въвело в този земен живот. Трябва да спомена още една дребна работа, която отново е извънредно важна за този, който разглежда кармата.
към текста >>
Тук прозират най-вътрешните, най-непос
ред
ствените навици на живота, целият затворнически живот.
Че му липсва нещо, че то е изгубило нещо: Изгубило е свободата. - И така при този Вайнингер можете фактически да намерите нещо от виждане, съединено с краен рационализъм, и можете също да намерите омразата към онова, което му се е случило в едно минало въплъщение, което обаче сега не се проявява в омраза към това, което той е знаел, а в омраза към неговото женско въплъщение, което в книгата «Пол и характер» се изявява в една омраза към жената, отиваща чак до безсмислие и глупост. Всичко това ви показва, колко много може да съществува в една душа като духовност, как това много може да се събере с интелектуализма в свръхсетивния свят, при настъпването на епохата на Съзнателната душа, как обаче то иска да се изяви, но не може да се изяви в съвременната епоха, даже и когато животът, който е прекаран по този начин, е, така да се каже, само повторението на изгубеното в затвора време от миналото земно съществуване. При Вайнингер се проявяват странни наклонности, отново нещо извънредно важно за онзи, който може да разбере кармическите връзки. Неговият биограф описва[5], че към края на своя живот той е усвоил навика да гледа през много малки дупки, които си е правил, да гледа от едно тъмно помещение навън в една осветена повърхнина и че това му е доставяло особено голяма радост.
Тук прозират най-вътрешните, най-непосредствените навици на живота, целият затворнически живот.
А сега помислете, как с този живот е била свързана Южна Италия. Там се е разигравало това, което го е въвело в този земен живот. Трябва да спомена още една дребна работа, която отново е извънредно важна за този, който разглежда кармата. Естествено Вайнингер също принадлежеше към читателите на Ницше. И представете си цялото настроение, което живееше в тази душа на Вайнингер, четейки книгата на Ницше «Отвъд доброто и злото»[6]!
към текста >>
Трябва да спомена още една дребна работа, която отново е извън
ред
но важна за този, който разглежда кармата.
При Вайнингер се проявяват странни наклонности, отново нещо извънредно важно за онзи, който може да разбере кармическите връзки. Неговият биограф описва[5], че към края на своя живот той е усвоил навика да гледа през много малки дупки, които си е правил, да гледа от едно тъмно помещение навън в една осветена повърхнина и че това му е доставяло особено голяма радост. Тук прозират най-вътрешните, най-непосредствените навици на живота, целият затворнически живот. А сега помислете, как с този живот е била свързана Южна Италия. Там се е разигравало това, което го е въвело в този земен живот.
Трябва да спомена още една дребна работа, която отново е извънредно важна за този, който разглежда кармата.
Естествено Вайнингер също принадлежеше към читателите на Ницше. И представете си цялото настроение, което живееше в тази душа на Вайнингер, четейки книгата на Ницше «Отвъд доброто и злото»[6]! Като бомба избухва в душата му твърдението и изложението на Ницше, че истината е една жена. Тук вече е напълно оцветено от омразата към жената онова, което вече ви описах. Сега той е на възраст 22 години, намира се в 23-та година.
към текста >>
И п
ред
ставете си цялото настроение, което живееше в тази душа на Вайнингер, четейки книгата на Ницше «Отвъд доброто и злото»[6]!
Тук прозират най-вътрешните, най-непосредствените навици на живота, целият затворнически живот. А сега помислете, как с този живот е била свързана Южна Италия. Там се е разигравало това, което го е въвело в този земен живот. Трябва да спомена още една дребна работа, която отново е извънредно важна за този, който разглежда кармата. Естествено Вайнингер също принадлежеше към читателите на Ницше.
И представете си цялото настроение, което живееше в тази душа на Вайнингер, четейки книгата на Ницше «Отвъд доброто и злото»[6]!
Като бомба избухва в душата му твърдението и изложението на Ницше, че истината е една жена. Тук вече е напълно оцветено от омразата към жената онова, което вече ви описах. Сега той е на възраст 22 години, намира се в 23-та година. Всичко това действа върху него. В душата му се развиват странни навици.
към текста >>
Обаче тази епилепсия беше повторението на затворническия живот, това бяха п
ред
пазни действия, които сега нямаха никакъв смисъл в един свободен живот, а бяха само кармическите повторения на затворническия живот.
Без съмнение, когато по-малко надарените хора са арогантни, суетни, това не е красиво; но тук ние разбираме от цялата карма, че той се считаше за нещо особено. Той показваше най-различни ненормалности, защото този живот беше повторението на един затворнически живот. В такъв случай човек не върши винаги съвсем нормални неща. Когато тези ненормални неща се изпълняват кармически, тогава въпросният човек може да направи на един обикновен психиатър впечатлението за един епилептик. Такова впечатление правеше също и Вайнингер.
Обаче тази епилепсия беше повторението на затворническия живот, това бяха предпазни действия, които сега нямаха никакъв смисъл в един свободен живот, а бяха само кармическите повторения на затворническия живот.
И нека не се чудим, че, когато се намира в началото на своята 20-та година, той внезапно изпитва силното желание да направи съвсем самичък едно пътуване до Италия. През време на това пътуване той написва една чудесна малка книжка «Върху последните неща», в която се намират описания от елементарно естество, които ни изглеждат така, като че някой иска да окарикатури описанията за Атлантида, великолепно, но естествено от психиатрична гледна точка съвсем налудничаво. Но ние трябва да разглеждаме това кармически. Той стремглаво отпътува за Италия и се връща оттам, прекарва известно време в близост до Виена в Брун ам Гебирге. Завърнал се от Италия той написва още някои мисли, които са му дошли през време на пътуването за Италия, величествени идеи върху съзвучието между моралното и природното, след това взема под наем дома, в който е починал Бетховен, живее няколко дни в стаята, където е починал Бетовен и - сега той вече е изживял своето затворничество от миналия живот, - се застрелва.
към текста >>
Той се застрелва, подавайки се на един вътрешен подтик, защото има п
ред
ставата, че би станал съвсем лош човек, ако би живял по-нататък.
През време на това пътуване той написва една чудесна малка книжка «Върху последните неща», в която се намират описания от елементарно естество, които ни изглеждат така, като че някой иска да окарикатури описанията за Атлантида, великолепно, но естествено от психиатрична гледна точка съвсем налудничаво. Но ние трябва да разглеждаме това кармически. Той стремглаво отпътува за Италия и се връща оттам, прекарва известно време в близост до Виена в Брун ам Гебирге. Завърнал се от Италия той написва още някои мисли, които са му дошли през време на пътуването за Италия, величествени идеи върху съзвучието между моралното и природното, след това взема под наем дома, в който е починал Бетховен, живее няколко дни в стаята, където е починал Бетовен и - сега той вече е изживял своето затворничество от миналия живот, - се застрелва. Кармата беше изпълнена.
Той се застрелва, подавайки се на един вътрешен подтик, защото има представата, че би станал съвсем лош човек, ако би живял по-нататък.
На него не му се удаде вече възможността да живее по-нататък, защото кармата беше изпълнена. Мои мили приятели, разгледайте от тази гледна точка съчиненията на Отто Вайнингер. Вижте всички пречки, които има една душа, която сама е поставена по един такъв ненормален начин от епохата на Ренесанса в настоящата епоха; вижте пречките да намери нещо духовно, които тя има, въпреки че в основата, в подсъзнанието на нейната душа има толкова много духовно съдържание и направете от това извода, колко много пречки съществуват в епохата на Михаил, за да може човек да отговори напълно на изискванията на тази епоха на Михаил. Естествено ние бихме искали също да си представим, че ако душата на Вайнингер би искала да приеме духовни светогледи, тя въпреки всичко би могла да продължи развитието, а не просто да трябва да приключи повторението на затворническия живот чрез самоубийство. Но от значение е да се проследи, как древната духовност се развива в човешките души до новите времена и след това спира; от значение е да се види именно при такива интересни явления, как това развитие спира.
към текста >>
Естествено ние бихме искали също да си п
ред
ставим, че ако душата на Вайнингер би искала да приеме духовни светогледи, тя въпреки всичко би могла да продължи развитието, а не просто да трябва да приключи повторението на затворническия живот чрез самоубийство.
Кармата беше изпълнена. Той се застрелва, подавайки се на един вътрешен подтик, защото има представата, че би станал съвсем лош човек, ако би живял по-нататък. На него не му се удаде вече възможността да живее по-нататък, защото кармата беше изпълнена. Мои мили приятели, разгледайте от тази гледна точка съчиненията на Отто Вайнингер. Вижте всички пречки, които има една душа, която сама е поставена по един такъв ненормален начин от епохата на Ренесанса в настоящата епоха; вижте пречките да намери нещо духовно, които тя има, въпреки че в основата, в подсъзнанието на нейната душа има толкова много духовно съдържание и направете от това извода, колко много пречки съществуват в епохата на Михаил, за да може човек да отговори напълно на изискванията на тази епоха на Михаил.
Естествено ние бихме искали също да си представим, че ако душата на Вайнингер би искала да приеме духовни светогледи, тя въпреки всичко би могла да продължи развитието, а не просто да трябва да приключи повторението на затворническия живот чрез самоубийство.
Но от значение е да се проследи, как древната духовност се развива в човешките души до новите времена и след това спира; от значение е да се види именно при такива интересни явления, как това развитие спира. Мисля, че можахме да хвърлим един дълбок поглед в кармическите връзки, също и доколкото това осветлява определени кармически връзки на духовния живот на настоящето, като разгледахме тези четири следващи едно след друго въплъщения на една все пак извънредно интересна индивидуалност, които въплъщения обхващат живота от 6-то столетие преди Тайната на Голгота до днес. Тук ние имаме един период от време, към който принадлежи всичко онова, което трябва да разгледаме, ако искаме да разберем живота на настоящето. Днес разгледахме един случай, който ни учи, какво може да изпита една душа в тази епоха. Предпочитам много повече да описвам такива неща по конкретни изживявания на душата, отколкото чрез абстрактни обяснения.
към текста >>
Мисля, че можахме да хвърлим един дълбок поглед в кармическите връзки, също и доколкото това осветлява оп
ред
елени кармически връзки на духовния живот на настоящето, като разгледахме тези четири следващи едно след друго въплъщения на една все пак извън
ред
но интересна индивидуалност, които въплъщения обхващат живота от 6-то столетие п
ред
и Тайната на Голгота до днес.
На него не му се удаде вече възможността да живее по-нататък, защото кармата беше изпълнена. Мои мили приятели, разгледайте от тази гледна точка съчиненията на Отто Вайнингер. Вижте всички пречки, които има една душа, която сама е поставена по един такъв ненормален начин от епохата на Ренесанса в настоящата епоха; вижте пречките да намери нещо духовно, които тя има, въпреки че в основата, в подсъзнанието на нейната душа има толкова много духовно съдържание и направете от това извода, колко много пречки съществуват в епохата на Михаил, за да може човек да отговори напълно на изискванията на тази епоха на Михаил. Естествено ние бихме искали също да си представим, че ако душата на Вайнингер би искала да приеме духовни светогледи, тя въпреки всичко би могла да продължи развитието, а не просто да трябва да приключи повторението на затворническия живот чрез самоубийство. Но от значение е да се проследи, как древната духовност се развива в човешките души до новите времена и след това спира; от значение е да се види именно при такива интересни явления, как това развитие спира.
Мисля, че можахме да хвърлим един дълбок поглед в кармическите връзки, също и доколкото това осветлява определени кармически връзки на духовния живот на настоящето, като разгледахме тези четири следващи едно след друго въплъщения на една все пак извънредно интересна индивидуалност, които въплъщения обхващат живота от 6-то столетие преди Тайната на Голгота до днес.
Тук ние имаме един период от време, към който принадлежи всичко онова, което трябва да разгледаме, ако искаме да разберем живота на настоящето. Днес разгледахме един случай, който ни учи, какво може да изпита една душа в тази епоха. Предпочитам много повече да описвам такива неща по конкретни изживявания на душата, отколкото чрез абстрактни обяснения. С това разгледахме този епизод и с вечерната лекция пред членовете на Антропософското общество във вторник ще приключа този лекционен цикъл. [1] Книга за седемте свободни изкуства: «De nuptiis Philologiae et Mercurn» (около 425).
към текста >>
П
ред
почитам много повече да описвам такива неща по конкретни изживявания на душата, отколкото чрез абстрактни обяснения.
Естествено ние бихме искали също да си представим, че ако душата на Вайнингер би искала да приеме духовни светогледи, тя въпреки всичко би могла да продължи развитието, а не просто да трябва да приключи повторението на затворническия живот чрез самоубийство. Но от значение е да се проследи, как древната духовност се развива в човешките души до новите времена и след това спира; от значение е да се види именно при такива интересни явления, как това развитие спира. Мисля, че можахме да хвърлим един дълбок поглед в кармическите връзки, също и доколкото това осветлява определени кармически връзки на духовния живот на настоящето, като разгледахме тези четири следващи едно след друго въплъщения на една все пак извънредно интересна индивидуалност, които въплъщения обхващат живота от 6-то столетие преди Тайната на Голгота до днес. Тук ние имаме един период от време, към който принадлежи всичко онова, което трябва да разгледаме, ако искаме да разберем живота на настоящето. Днес разгледахме един случай, който ни учи, какво може да изпита една душа в тази епоха.
Предпочитам много повече да описвам такива неща по конкретни изживявания на душата, отколкото чрез абстрактни обяснения.
С това разгледахме този епизод и с вечерната лекция пред членовете на Антропософското общество във вторник ще приключа този лекционен цикъл. [1] Книга за седемте свободни изкуства: «De nuptiis Philologiae et Mercurn» (около 425). В Средновековието любим учебник. [2] Написано в затвора 1602. [3] 17.изд., Виена 1918.
към текста >>
С това разгледахме този епизод и с вечерната лекция п
ред
членовете на Антропософското общество във вторник ще приключа този лекционен цикъл.
Но от значение е да се проследи, как древната духовност се развива в човешките души до новите времена и след това спира; от значение е да се види именно при такива интересни явления, как това развитие спира. Мисля, че можахме да хвърлим един дълбок поглед в кармическите връзки, също и доколкото това осветлява определени кармически връзки на духовния живот на настоящето, като разгледахме тези четири следващи едно след друго въплъщения на една все пак извънредно интересна индивидуалност, които въплъщения обхващат живота от 6-то столетие преди Тайната на Голгота до днес. Тук ние имаме един период от време, към който принадлежи всичко онова, което трябва да разгледаме, ако искаме да разберем живота на настоящето. Днес разгледахме един случай, който ни учи, какво може да изпита една душа в тази епоха. Предпочитам много повече да описвам такива неща по конкретни изживявания на душата, отколкото чрез абстрактни обяснения.
С това разгледахме този епизод и с вечерната лекция пред членовете на Антропософското общество във вторник ще приключа този лекционен цикъл.
[1] Книга за седемте свободни изкуства: «De nuptiis Philologiae et Mercurn» (около 425). В Средновековието любим учебник. [2] Написано в затвора 1602. [3] 17.изд., Виена 1918. [4] Сравни Вайнингер, «За последните неща» (Откъс «Кучето»), 4.
към текста >>
В С
ред
новековието любим учебник.
Тук ние имаме един период от време, към който принадлежи всичко онова, което трябва да разгледаме, ако искаме да разберем живота на настоящето. Днес разгледахме един случай, който ни учи, какво може да изпита една душа в тази епоха. Предпочитам много повече да описвам такива неща по конкретни изживявания на душата, отколкото чрез абстрактни обяснения. С това разгледахме този епизод и с вечерната лекция пред членовете на Антропософското общество във вторник ще приключа този лекционен цикъл. [1] Книга за седемте свободни изкуства: «De nuptiis Philologiae et Mercurn» (около 425).
В Средновековието любим учебник.
[2] Написано в затвора 1602. [3] 17.изд., Виена 1918. [4] Сравни Вайнингер, «За последните неща» (Откъс «Кучето»), 4. изд., Виена 1918, стр. 121-124. [5] Има различни биографи на Вайнингер, затова не може да се разбере кой е имал предвид Рудолф Щайнер.
към текста >>
[5] Има различни биографи на Вайнингер, затова не може да се разбере кой е имал п
ред
вид Рудолф Щайнер.
В Средновековието любим учебник. [2] Написано в затвора 1602. [3] 17.изд., Виена 1918. [4] Сравни Вайнингер, «За последните неща» (Откъс «Кучето»), 4. изд., Виена 1918, стр. 121-124.
[5] Има различни биографи на Вайнингер, затова не може да се разбере кой е имал предвид Рудолф Щайнер.
[6] Нитцче, «Отвъд добро и зло»: 1886.
към текста >>
56.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Със студения разум се назовава преследването на всички онези пътища, които не вървят към идеалите на душата, а които са насочени към това, хората да си набелязват п
ред
варително пътищата на живота спо
ред
ползата, която преследват.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 23 септември 1924 г. От разглежданията през последната неделя вие ще сте разбрали, че така както човекът телесно е устроен в настоящето време и чрез възпитанието, той не може да внесе в настоящето въплъщение това, което действа като духовно съдържание от минали земни въплъщения, даже когато това настоящо въплъщение е така забележително както онова, за което аз говорих последната неделя. Понеже ние живеем сега в епохата на развитието на Съзнателната душа, на онова развитие на душата, което особено изгражда интелекта, който владее днес целия живот, макар често да говорим за чувство и сърдечност; ние развиваме онази душевна способност, която най-много може да се еманципира от елементарното човешко естество, от това, което човекът носи в себе си като негова по-дълбока душевна същност. Съзнанието за тази еманципация на интелектуалното се проявява тогава, когато се говори за студения ум, в който хората изявяват техния егоизъм, в който хората изявяват тяхното безучастие, тяхната липса на състрадание към останалото човечество, даже често пъти и към техните близки.
Със студения разум се назовава преследването на всички онези пътища, които не вървят към идеалите на душата, а които са насочени към това, хората да си набелязват предварително пътищата на живота според ползата, която преследват.
В тези неща се изразява едно чувство, как умственото, интелектуалното, рационалистичното се еманципира от човешкото в човека. И който прозира напълно, до каква висока степен са интелектуализирани днешните души, той разбира тогава също и във всеки отделен случай, как кармата трябва да внесе в сегашните души именно онова, което от тези души е било преживяно като висша духовност в изминалите епохи. Размислете само върху следното. Да вземем сега съвсем общо - аз ви показах един специален случай последния път - но вземете сега съвсем общо една душа, която е живяла столетия преди Тайната на Голгота или столетията след Тайната на Голгота, така че за нея духовният свят е бил нещо разбиращо се от само себе си, че тя би могла да говори за духовния свят от собствена опитност като за един свят, който съществува също така, както цветният, топлият или студеният свят на сетивата. Всичко това се намира вътре в душата.
към текста >>
Да вземем сега съвсем общо - аз ви показах един специален случай последния път - но вземете сега съвсем общо една душа, която е живяла столетия п
ред
и Тайната на Голгота или столетията след Тайната на Голгота, така че за нея духовният свят е бил нещо разбиращо се от само себе си, че тя би могла да говори за духовния свят от собствена опитност като за един свят, който съществува също така, както цветният, топлият или студеният свят на сетивата.
Съзнанието за тази еманципация на интелектуалното се проявява тогава, когато се говори за студения ум, в който хората изявяват техния егоизъм, в който хората изявяват тяхното безучастие, тяхната липса на състрадание към останалото човечество, даже често пъти и към техните близки. Със студения разум се назовава преследването на всички онези пътища, които не вървят към идеалите на душата, а които са насочени към това, хората да си набелязват предварително пътищата на живота според ползата, която преследват. В тези неща се изразява едно чувство, как умственото, интелектуалното, рационалистичното се еманципира от човешкото в човека. И който прозира напълно, до каква висока степен са интелектуализирани днешните души, той разбира тогава също и във всеки отделен случай, как кармата трябва да внесе в сегашните души именно онова, което от тези души е било преживяно като висша духовност в изминалите епохи. Размислете само върху следното.
Да вземем сега съвсем общо - аз ви показах един специален случай последния път - но вземете сега съвсем общо една душа, която е живяла столетия преди Тайната на Голгота или столетията след Тайната на Голгота, така че за нея духовният свят е бил нещо разбиращо се от само себе си, че тя би могла да говори за духовния свят от собствена опитност като за един свят, който съществува също така, както цветният, топлият или студеният свят на сетивата.
Всичко това се намира вътре в душата. Всичко това стои между смъртта и едно ново раждане или в повтарящите се такива периоди в отношение с духовните светове на висшите йерархии. В тази душа са били изработени разнообразни неща и способности. Но сега именно благодарение на други кармически връзки една такава душа трябва да се въплъти, да кажем, в едно тяло, което изцяло е настроено към интелектуализъм, което приема от цивилизацията на настоящето само обичайните понятия, които всъщност се отнасят само за външните неща. Тогава е възможно само едно нещо: Онова, което е било донесено като духовност от миналите въплъщения, да се оттегли в подсъзнанието и една такава личност да покаже може би известен идеализъм, склонност към всичко хубаво, към красиви, добри, истински идеали в интелекта, който развива, но без да стигне дотам, да повдигне от подсъзнанието в обикновеното съзнание нещата, които се намират в душата.
към текста >>
Който може и иска да разбере, че са необходими сили, енергия и постоянство, за да се преобрази в духовност това, което принадлежи на днешното време - интелектуализма, така че мислите, идеите да се издигнат в духовния свят и човек да може с идеите да намери пътя нагоре към духа, както намира този път надолу към природата, който иска да разбере това, той трябва да бъде наясно с факта, че на първо време интелектуализмът п
ред
лага мислимо най-силните пречки за изявата на намираща се в душата духовност.
Днес има много такива души. И за онзи, който може да гледа света по правилен начин с школувано око по отношение на духовното, за него някои физиономии днес противоречат на това, което се явява в съответните хора. Лицето казва: Тук в основата на душата се намира много духовност. Но щом човекът започва да говори, той съвсем не говори за духовност. Ето защо в никое време не е съществувало до такава висока степен лицата да противоречат на това, което човекът изговаря, както в наше време.
Който може и иска да разбере, че са необходими сили, енергия и постоянство, за да се преобрази в духовност това, което принадлежи на днешното време - интелектуализма, така че мислите, идеите да се издигнат в духовния свят и човек да може с идеите да намери пътя нагоре към духа, както намира този път надолу към природата, който иска да разбере това, той трябва да бъде наясно с факта, че на първо време интелектуализмът предлага мислимо най-силните пречки за изявата на намираща се в душата духовност.
И само тогава, когато, насочваме вниманието си върху това, ние ще намерим като антропософи вътрешния ентусиазъм да приемем идеите на антропософията, които трябва да държат сметка за интелектуализма на епохата и ще трябва да приемат дрехата на съвременния интелектуализъм. Но един такъв човек ще може също да се проникне с това, че с неотнасящите се към външния сетивен свят идеи на антропософията той е призван да схване онова, към което се отнасят тези идеи - духовното. Все пак вглъбяването в идеите на антропософията остава най-сигурното, което може да насочи днес човека нагоре към духовното, само ако той иска. Това, което казах сега като последно изречение, мои мили приятели, човек може да го изкаже може би едва от две, три десетилетия насам. По-рано това не беше възможно.
към текста >>
Бих искал да ви покажа, че в тази епоха, в която антропософията трябва да бъде поставена като възглед за духовното поради причините, които аз изложих именно в този цикъл от лекции за членовете на Антропософското общество, положението се п
ред
ставя с извън
ред
но голяма сила такова, че онова духовно, което душите носят в себе си от миналото, е задържано да се прояви и трябва да бъде задържано.
Все пак вглъбяването в идеите на антропософията остава най-сигурното, което може да насочи днес човека нагоре към духовното, само ако той иска. Това, което казах сега като последно изречение, мои мили приятели, човек може да го изкаже може би едва от две, три десетилетия насам. По-рано това не беше възможно. Понеже по-рано, въпреки че господството на Михаил беше започнало вече от края на 70-те години на миналото столетие, положението беше такова, че идеите, които времето донасяше на хората, даже при идеалистите бяха насочени така силно върху сетивния свят, че едно издигане от интелектуализма към спиритуализма през 70-те, 90-те години на миналото столетие беше възможно само в изключителни случаи. Какво произведе този факт, бих искал да ви покажа днес с един пример.
Бих искал да ви покажа, че в тази епоха, в която антропософията трябва да бъде поставена като възглед за духовното поради причините, които аз изложих именно в този цикъл от лекции за членовете на Антропософското общество, положението се представя с извънредно голяма сила такова, че онова духовно, което душите носят в себе си от миналото, е задържано да се прояви и трябва да бъде задържано.
Да, за да може въобще да се изяви по някакъв начин, то трябваше да се оттегли пред интелектуализма в края на миналото столетие. Разберете добре, какво искам да кажа. Да предположим, че някоя личност е живяла във втората половина на 19-то столетие и е носела в себе си една силна духовност от нейното минало въплъщение: Тя се вживява в настоящето образование, в съществуващото тогава образование; то е интелектуалистично, изцяло интелектуалистично. Но в личността последствието на духовността, за която говоря, е още така силно, че то иска да се изяви, иска добре да се изяви. Обаче интелектуализмът не понася това.
към текста >>
Да, за да може въобще да се изяви по някакъв начин, то трябваше да се оттегли п
ред
интелектуализма в края на миналото столетие.
Това, което казах сега като последно изречение, мои мили приятели, човек може да го изкаже може би едва от две, три десетилетия насам. По-рано това не беше възможно. Понеже по-рано, въпреки че господството на Михаил беше започнало вече от края на 70-те години на миналото столетие, положението беше такова, че идеите, които времето донасяше на хората, даже при идеалистите бяха насочени така силно върху сетивния свят, че едно издигане от интелектуализма към спиритуализма през 70-те, 90-те години на миналото столетие беше възможно само в изключителни случаи. Какво произведе този факт, бих искал да ви покажа днес с един пример. Бих искал да ви покажа, че в тази епоха, в която антропософията трябва да бъде поставена като възглед за духовното поради причините, които аз изложих именно в този цикъл от лекции за членовете на Антропософското общество, положението се представя с извънредно голяма сила такова, че онова духовно, което душите носят в себе си от миналото, е задържано да се прояви и трябва да бъде задържано.
Да, за да може въобще да се изяви по някакъв начин, то трябваше да се оттегли пред интелектуализма в края на миналото столетие.
Разберете добре, какво искам да кажа. Да предположим, че някоя личност е живяла във втората половина на 19-то столетие и е носела в себе си една силна духовност от нейното минало въплъщение: Тя се вживява в настоящето образование, в съществуващото тогава образование; то е интелектуалистично, изцяло интелектуалистично. Но в личността последствието на духовността, за която говоря, е още така силно, че то иска да се изяви, иска добре да се изяви. Обаче интелектуализмът не понася това. Личността бива възпитана интелектуално, тя навсякъде живее интелектуално, в обществените отношения, в които влиза, в професията; в този интелектуализъм не може да се побере това, което тя носи в душата си.
към текста >>
Да п
ред
положим, че някоя личност е живяла във втората половина на 19-то столетие и е носела в себе си една силна духовност от нейното минало въплъщение: Тя се вживява в настоящето образование, в съществуващото тогава образование; то е интелектуалистично, изцяло интелектуалистично.
Понеже по-рано, въпреки че господството на Михаил беше започнало вече от края на 70-те години на миналото столетие, положението беше такова, че идеите, които времето донасяше на хората, даже при идеалистите бяха насочени така силно върху сетивния свят, че едно издигане от интелектуализма към спиритуализма през 70-те, 90-те години на миналото столетие беше възможно само в изключителни случаи. Какво произведе този факт, бих искал да ви покажа днес с един пример. Бих искал да ви покажа, че в тази епоха, в която антропософията трябва да бъде поставена като възглед за духовното поради причините, които аз изложих именно в този цикъл от лекции за членовете на Антропософското общество, положението се представя с извънредно голяма сила такова, че онова духовно, което душите носят в себе си от миналото, е задържано да се прояви и трябва да бъде задържано. Да, за да може въобще да се изяви по някакъв начин, то трябваше да се оттегли пред интелектуализма в края на миналото столетие. Разберете добре, какво искам да кажа.
Да предположим, че някоя личност е живяла във втората половина на 19-то столетие и е носела в себе си една силна духовност от нейното минало въплъщение: Тя се вживява в настоящето образование, в съществуващото тогава образование; то е интелектуалистично, изцяло интелектуалистично.
Но в личността последствието на духовността, за която говоря, е още така силно, че то иска да се изяви, иска добре да се изяви. Обаче интелектуализмът не понася това. Личността бива възпитана интелектуално, тя навсякъде живее интелектуално, в обществените отношения, в които влиза, в професията; в този интелектуализъм не може да се побере това, което тя носи в душата си. Това би било една личност, за която можем да кажем: Тя е като призвана всъщност за антропософията. Но тя не може да стане антропософ, понеже точно това, което е спиритуализъм донесен от минали въплъщения, ако би трябвало да се побере в интелектуализма, то би било антропософия.
към текста >>
Платон, философът на 5-то и 4-то п
ред
ихристиянско столетие, живее всъщност като една душа, която в много неща проявява п
ред
варително това, върху което след това човечеството мисли столетия на
ред
.
Какво друго може да стори личността, освен най-много да не иска да се занимава с интелектуализма, за да може да се изяви в някое въплъщение това, което се намира в нейната душа. Естествено тогава то не ще се изяви както трябва, защото не отговаря на епохата. То ще бъде даже може би като едно сричане: Но при самата личност ще може да се види, че навсякъде тя със страх отстъпва за да не бъде засегната от интелектуализма на епохата. За това бих искал да ви приведа един пример. Бих искал да припомня първо за една често назовавана тук и споменавана при най-различни неща личност на древността, за Платон.
Платон, философът на 5-то и 4-то предихристиянско столетие, живее всъщност като една душа, която в много неща проявява предварително това, върху което след това човечеството мисли столетия наред.
И когато обърнах вниманието върху големите духовни съдържания на школата от Шартр, аз споменах, че платонически дух отдавна живееше в развитието на християнството и че в известно отношение той намери своето доизграждане, своя облик именно в тези велики учители от школата в Шартр, както можеше да бъде именно развит в онова време. Сега обаче трябва да бъдем наясно върху факта, че духът на Платон е обърнат първо към света на идеите. Но ние не трябва да си представяме, мои мили приятели, че при Платон идеята е същото абстрактно чудовище, каквито са днес за нас идеите, когато се придържаме към обикновеното съзнание. За Платон идеята беше почти нещо от това, което бяха персийските богове Амшаспанди, които стояха като действащи духове-гении на Ахура Маздао, действащи духове, до които можеше да се стигне само в имагинативното виждане, това бяха всъщност идеите за Платон - живи същества. Само че той вече не ги описва с онази живост, с която в минали времена хората са описвали подобни неща.
към текста >>
Но ние не трябва да си п
ред
ставяме, мои мили приятели, че при Платон идеята е същото абстрактно чудовище, каквито са днес за нас идеите, когато се придържаме към обикновеното съзнание.
За това бих искал да ви приведа един пример. Бих искал да припомня първо за една често назовавана тук и споменавана при най-различни неща личност на древността, за Платон. Платон, философът на 5-то и 4-то предихристиянско столетие, живее всъщност като една душа, която в много неща проявява предварително това, върху което след това човечеството мисли столетия наред. И когато обърнах вниманието върху големите духовни съдържания на школата от Шартр, аз споменах, че платонически дух отдавна живееше в развитието на християнството и че в известно отношение той намери своето доизграждане, своя облик именно в тези велики учители от школата в Шартр, както можеше да бъде именно развит в онова време. Сега обаче трябва да бъдем наясно върху факта, че духът на Платон е обърнат първо към света на идеите.
Но ние не трябва да си представяме, мои мили приятели, че при Платон идеята е същото абстрактно чудовище, каквито са днес за нас идеите, когато се придържаме към обикновеното съзнание.
За Платон идеята беше почти нещо от това, което бяха персийските богове Амшаспанди, които стояха като действащи духове-гении на Ахура Маздао, действащи духове, до които можеше да се стигне само в имагинативното виждане, това бяха всъщност идеите за Платон - живи същества. Само че той вече не ги описва с онази живост, с която в минали времена хората са описвали подобни неща. Той ги описва като сенки на същества. И чрез това, че идеите се приемаха от хората все повече и повече като сенки, се раждат след това абстрактните мисли. Но живеейки по-нататък Платон все пак се задълбочава по такъв начин, че бихме искали да кажем, че в света на неговите идеи се излива почти цялата мъдрост на тогавашното време.
към текста >>
И п
ред
и всичко в Платон живее възгледът: - Идеите са основите на всичко, което съществува в света на сетивата.
Той ги описва като сенки на същества. И чрез това, че идеите се приемаха от хората все повече и повече като сенки, се раждат след това абстрактните мисли. Но живеейки по-нататък Платон все пак се задълбочава по такъв начин, че бихме искали да кажем, че в света на неговите идеи се излива почти цялата мъдрост на тогавашното време. Достатъчно е само да вземем неговите по-късни диалози и ще намерим при Платон една астрология-астрономия, една космология, една чудесна психология и история на народите, всичко в един вид духовност, която, бих искал да кажа, бива изфинена, изтънена до идеята. Но всичко това живее в Платон.
И преди всичко в Платон живее възгледът: - Идеите са основите на всичко, което съществува в света на сетивата.
- Навсякъде, където насочим поглед в света на сетивата, каквото и да гледаме, то е външният израз, външната изява на идеи. При това в светогледа на Платон се влива още един друг елемент, който е станал известен в света в една характерна дума, която е била твърде криво разбирана и злоупотребена, в характерната дума «платоническа любов». Одухотворената любов, която е свалила от себе си колкото е възможно повече от това, което често пъти се примесва в любовта от егоизма, това одухотворено отдаване на света, на живота, на човека, на Бог, на идеята, това е нещо, което изцяло прониква платоническото схващане на живота. И то е онова, което в определени епохи отстъпва на заден план, което обаче след това винаги отново проблясва. Понеже платонизмът постоянно бива отново приет, отново образува тук или там онова, на което хората се опират, издигайки се нагоре, той също се включваше и в това, което се преподаваше в школата на Шартр.
към текста >>
И то е онова, което в оп
ред
елени епохи отстъпва на заден план, което обаче след това винаги отново проблясва.
Но всичко това живее в Платон. И преди всичко в Платон живее възгледът: - Идеите са основите на всичко, което съществува в света на сетивата. - Навсякъде, където насочим поглед в света на сетивата, каквото и да гледаме, то е външният израз, външната изява на идеи. При това в светогледа на Платон се влива още един друг елемент, който е станал известен в света в една характерна дума, която е била твърде криво разбирана и злоупотребена, в характерната дума «платоническа любов». Одухотворената любов, която е свалила от себе си колкото е възможно повече от това, което често пъти се примесва в любовта от егоизма, това одухотворено отдаване на света, на живота, на човека, на Бог, на идеята, това е нещо, което изцяло прониква платоническото схващане на живота.
И то е онова, което в определени епохи отстъпва на заден план, което обаче след това винаги отново проблясва.
Понеже платонизмът постоянно бива отново приет, отново образува тук или там онова, на което хората се опират, издигайки се нагоре, той също се включваше и в това, което се преподаваше в школата на Шартр. Често пъти хората са виждали в Платон един вид предтеча на християнството. Но да се мисли, че Платон е бил предтеча на християнството, това значи криво да разбираме християнството. Защото християнството не е едно учение, а християнството е едно течение в живота, което е свързано с Тайната на Голгота и за действителното християнство може да се говори едва от Тайната на Голгота насам. Ние можем да говорим, че е имало християни в смисъла, че те са обожавали преди Тайната на Голгота онова същество, което след това бе познато в земния живот като Христос, обожавали са го като съществото на Слънцето, виждали са същото същество в слънчевата същност.
към текста >>
Често пъти хората са виждали в Платон един вид п
ред
теча на християнството.
- Навсякъде, където насочим поглед в света на сетивата, каквото и да гледаме, то е външният израз, външната изява на идеи. При това в светогледа на Платон се влива още един друг елемент, който е станал известен в света в една характерна дума, която е била твърде криво разбирана и злоупотребена, в характерната дума «платоническа любов». Одухотворената любов, която е свалила от себе си колкото е възможно повече от това, което често пъти се примесва в любовта от егоизма, това одухотворено отдаване на света, на живота, на човека, на Бог, на идеята, това е нещо, което изцяло прониква платоническото схващане на живота. И то е онова, което в определени епохи отстъпва на заден план, което обаче след това винаги отново проблясва. Понеже платонизмът постоянно бива отново приет, отново образува тук или там онова, на което хората се опират, издигайки се нагоре, той също се включваше и в това, което се преподаваше в школата на Шартр.
Често пъти хората са виждали в Платон един вид предтеча на християнството.
Но да се мисли, че Платон е бил предтеча на християнството, това значи криво да разбираме християнството. Защото християнството не е едно учение, а християнството е едно течение в живота, което е свързано с Тайната на Голгота и за действителното християнство може да се говори едва от Тайната на Голгота насам. Ние можем да говорим, че е имало християни в смисъла, че те са обожавали преди Тайната на Голгота онова същество, което след това бе познато в земния живот като Христос, обожавали са го като съществото на Слънцето, виждали са същото същество в слънчевата същност. Ако искаме да говорим в този смисъл за предтечи на християнството, ние трябва да говорим обаче за много ученици на мистериите като такива предтечи; тогава можем да говорим също и за Платон като за един предтеча на християнството. Естествено, ние трябва да разбираме нещата правилно.
към текста >>
Но да се мисли, че Платон е бил п
ред
теча на християнството, това значи криво да разбираме християнството.
При това в светогледа на Платон се влива още един друг елемент, който е станал известен в света в една характерна дума, която е била твърде криво разбирана и злоупотребена, в характерната дума «платоническа любов». Одухотворената любов, която е свалила от себе си колкото е възможно повече от това, което често пъти се примесва в любовта от егоизма, това одухотворено отдаване на света, на живота, на човека, на Бог, на идеята, това е нещо, което изцяло прониква платоническото схващане на живота. И то е онова, което в определени епохи отстъпва на заден план, което обаче след това винаги отново проблясва. Понеже платонизмът постоянно бива отново приет, отново образува тук или там онова, на което хората се опират, издигайки се нагоре, той също се включваше и в това, което се преподаваше в школата на Шартр. Често пъти хората са виждали в Платон един вид предтеча на християнството.
Но да се мисли, че Платон е бил предтеча на християнството, това значи криво да разбираме християнството.
Защото християнството не е едно учение, а християнството е едно течение в живота, което е свързано с Тайната на Голгота и за действителното християнство може да се говори едва от Тайната на Голгота насам. Ние можем да говорим, че е имало християни в смисъла, че те са обожавали преди Тайната на Голгота онова същество, което след това бе познато в земния живот като Христос, обожавали са го като съществото на Слънцето, виждали са същото същество в слънчевата същност. Ако искаме да говорим в този смисъл за предтечи на християнството, ние трябва да говорим обаче за много ученици на мистериите като такива предтечи; тогава можем да говорим също и за Платон като за един предтеча на християнството. Естествено, ние трябва да разбираме нещата правилно. Преди известно време аз вече говорих за това, че когато Платон е бил още жив, не точно в платоновата философска школа, но под влиянието на Платон е израснал един художник, не от платоновата философия, но от платоническия дух, който след като е минал през други въплъщения, се прероди като Гьоте, който в областта на Юпитер е преобразил кармически онова, което е идвало от течението на Платон така, че то можа да се превърне в онзи вид мъдрост, която прониква всичко именно при Гьоте.
към текста >>
Ние можем да говорим, че е имало християни в смисъла, че те са обожавали п
ред
и Тайната на Голгота онова същество, което след това бе познато в земния живот като Христос, обожавали са го като съществото на Слънцето, виждали са същото същество в слънчевата същност.
И то е онова, което в определени епохи отстъпва на заден план, което обаче след това винаги отново проблясва. Понеже платонизмът постоянно бива отново приет, отново образува тук или там онова, на което хората се опират, издигайки се нагоре, той също се включваше и в това, което се преподаваше в школата на Шартр. Често пъти хората са виждали в Платон един вид предтеча на християнството. Но да се мисли, че Платон е бил предтеча на християнството, това значи криво да разбираме християнството. Защото християнството не е едно учение, а християнството е едно течение в живота, което е свързано с Тайната на Голгота и за действителното християнство може да се говори едва от Тайната на Голгота насам.
Ние можем да говорим, че е имало християни в смисъла, че те са обожавали преди Тайната на Голгота онова същество, което след това бе познато в земния живот като Христос, обожавали са го като съществото на Слънцето, виждали са същото същество в слънчевата същност.
Ако искаме да говорим в този смисъл за предтечи на християнството, ние трябва да говорим обаче за много ученици на мистериите като такива предтечи; тогава можем да говорим също и за Платон като за един предтеча на християнството. Естествено, ние трябва да разбираме нещата правилно. Преди известно време аз вече говорих за това, че когато Платон е бил още жив, не точно в платоновата философска школа, но под влиянието на Платон е израснал един художник, не от платоновата философия, но от платоническия дух, който след като е минал през други въплъщения, се прероди като Гьоте, който в областта на Юпитер е преобразил кармически онова, което е идвало от течението на Платон така, че то можа да се превърне в онзи вид мъдрост, която прониква всичко именно при Гьоте. Следователно ние можем вече да насочим поглед върху едно благородно отношение на Платон именно към този - не ученик, а последовател на Платон; понеже, както казах, той не е философ, а художник през времето на гръцката епоха. Но погледът на Платон беше вече насочен върху него, той забелязва извънредно многообещаващото в този младеж, за който говоря тук.
към текста >>
Ако искаме да говорим в този смисъл за п
ред
течи на християнството, ние трябва да говорим обаче за много ученици на мистериите като такива п
ред
течи; тогава можем да говорим също и за Платон като за един п
ред
теча на християнството.
Понеже платонизмът постоянно бива отново приет, отново образува тук или там онова, на което хората се опират, издигайки се нагоре, той също се включваше и в това, което се преподаваше в школата на Шартр. Често пъти хората са виждали в Платон един вид предтеча на християнството. Но да се мисли, че Платон е бил предтеча на християнството, това значи криво да разбираме християнството. Защото християнството не е едно учение, а християнството е едно течение в живота, което е свързано с Тайната на Голгота и за действителното християнство може да се говори едва от Тайната на Голгота насам. Ние можем да говорим, че е имало християни в смисъла, че те са обожавали преди Тайната на Голгота онова същество, което след това бе познато в земния живот като Христос, обожавали са го като съществото на Слънцето, виждали са същото същество в слънчевата същност.
Ако искаме да говорим в този смисъл за предтечи на християнството, ние трябва да говорим обаче за много ученици на мистериите като такива предтечи; тогава можем да говорим също и за Платон като за един предтеча на християнството.
Естествено, ние трябва да разбираме нещата правилно. Преди известно време аз вече говорих за това, че когато Платон е бил още жив, не точно в платоновата философска школа, но под влиянието на Платон е израснал един художник, не от платоновата философия, но от платоническия дух, който след като е минал през други въплъщения, се прероди като Гьоте, който в областта на Юпитер е преобразил кармически онова, което е идвало от течението на Платон така, че то можа да се превърне в онзи вид мъдрост, която прониква всичко именно при Гьоте. Следователно ние можем вече да насочим поглед върху едно благородно отношение на Платон именно към този - не ученик, а последовател на Платон; понеже, както казах, той не е философ, а художник през времето на гръцката епоха. Но погледът на Платон беше вече насочен върху него, той забелязва извънредно многообещаващото в този младеж, за който говоря тук. Всъщност на Платон му беше трудно да пренесе през следващите времена, през свръхсетивния свят онова, което носеше в своята душа във въплъщението си като Платон.
към текста >>
П
ред
и известно време аз вече говорих за това, че когато Платон е бил още жив, не точно в платоновата философска школа, но под влиянието на Платон е израснал един художник, не от платоновата философия, но от платоническия дух, който след като е минал през други въплъщения, се прероди като Гьоте, който в областта на Юпитер е преобразил кармически онова, което е идвало от течението на Платон така, че то можа да се превърне в онзи вид мъдрост, която прониква всичко именно при Гьоте.
Но да се мисли, че Платон е бил предтеча на християнството, това значи криво да разбираме християнството. Защото християнството не е едно учение, а християнството е едно течение в живота, което е свързано с Тайната на Голгота и за действителното християнство може да се говори едва от Тайната на Голгота насам. Ние можем да говорим, че е имало християни в смисъла, че те са обожавали преди Тайната на Голгота онова същество, което след това бе познато в земния живот като Христос, обожавали са го като съществото на Слънцето, виждали са същото същество в слънчевата същност. Ако искаме да говорим в този смисъл за предтечи на християнството, ние трябва да говорим обаче за много ученици на мистериите като такива предтечи; тогава можем да говорим също и за Платон като за един предтеча на християнството. Естествено, ние трябва да разбираме нещата правилно.
Преди известно време аз вече говорих за това, че когато Платон е бил още жив, не точно в платоновата философска школа, но под влиянието на Платон е израснал един художник, не от платоновата философия, но от платоническия дух, който след като е минал през други въплъщения, се прероди като Гьоте, който в областта на Юпитер е преобразил кармически онова, което е идвало от течението на Платон така, че то можа да се превърне в онзи вид мъдрост, която прониква всичко именно при Гьоте.
Следователно ние можем вече да насочим поглед върху едно благородно отношение на Платон именно към този - не ученик, а последовател на Платон; понеже, както казах, той не е философ, а художник през времето на гръцката епоха. Но погледът на Платон беше вече насочен върху него, той забелязва извънредно многообещаващото в този младеж, за който говоря тук. Всъщност на Платон му беше трудно да пренесе през следващите времена, през свръхсетивния свят онова, което носеше в своята душа във въплъщението си като Платон. Въпреки, че платонизмът проблясваше тук и там, когато Платон насочваше поглед надолу към онова, което на Земята се развиваше като платонизъм, за него то означаваше едно ужасно смущение на неговия свръхсетивен душевен и духовен живот. Не че той искаше да осъди или да критикува онова, което продължаваше да живее като платонизъм.
към текста >>
Но погледът на Платон беше вече насочен върху него, той забелязва извън
ред
но многообещаващото в този младеж, за който говоря тук.
Ние можем да говорим, че е имало християни в смисъла, че те са обожавали преди Тайната на Голгота онова същество, което след това бе познато в земния живот като Христос, обожавали са го като съществото на Слънцето, виждали са същото същество в слънчевата същност. Ако искаме да говорим в този смисъл за предтечи на християнството, ние трябва да говорим обаче за много ученици на мистериите като такива предтечи; тогава можем да говорим също и за Платон като за един предтеча на християнството. Естествено, ние трябва да разбираме нещата правилно. Преди известно време аз вече говорих за това, че когато Платон е бил още жив, не точно в платоновата философска школа, но под влиянието на Платон е израснал един художник, не от платоновата философия, но от платоническия дух, който след като е минал през други въплъщения, се прероди като Гьоте, който в областта на Юпитер е преобразил кармически онова, което е идвало от течението на Платон така, че то можа да се превърне в онзи вид мъдрост, която прониква всичко именно при Гьоте. Следователно ние можем вече да насочим поглед върху едно благородно отношение на Платон именно към този - не ученик, а последовател на Платон; понеже, както казах, той не е философ, а художник през времето на гръцката епоха.
Но погледът на Платон беше вече насочен върху него, той забелязва извънредно многообещаващото в този младеж, за който говоря тук.
Всъщност на Платон му беше трудно да пренесе през следващите времена, през свръхсетивния свят онова, което носеше в своята душа във въплъщението си като Платон. Въпреки, че платонизмът проблясваше тук и там, когато Платон насочваше поглед надолу към онова, което на Земята се развиваше като платонизъм, за него то означаваше едно ужасно смущение на неговия свръхсетивен душевен и духовен живот. Не че той искаше да осъди или да критикува онова, което продължаваше да живее като платонизъм. От само себе си се разбира, че душата на Платон пренасяше в следващите епохи част по част все повече и повече онова, което се намираше в нея. Но тъкмо Платон, който още беше свързан с всички мистерии на древността, за когото можах да кажа, че неговото учение за идеите имаше в себе си един вид персийски елемент, тъкмо на Платон му беше трудно, когато беше изминал необходимото време - а при него това беше доста продължително време, - да слезе в едно ново въплъщение, беше му трудно да влезе в християнската култура, в която все пак трябваше да влезе.
към текста >>
И така ние можем да кажем: Въпреки че в смисъла, както аз току-що казах, трябва да считаме Платон като п
ред
теча на християнството, цялата душевна насока на Платон беше такава, че, когато вече беше узрял да слезе отново на Земята, на него му беше извън
ред
но трудно да намери един организъм, едно тяло, за да внесе в него п
ред
ишната духовност, за да се яви тя сега с християнска отсенка, с християнски нюанс.
Всъщност на Платон му беше трудно да пренесе през следващите времена, през свръхсетивния свят онова, което носеше в своята душа във въплъщението си като Платон. Въпреки, че платонизмът проблясваше тук и там, когато Платон насочваше поглед надолу към онова, което на Земята се развиваше като платонизъм, за него то означаваше едно ужасно смущение на неговия свръхсетивен душевен и духовен живот. Не че той искаше да осъди или да критикува онова, което продължаваше да живее като платонизъм. От само себе си се разбира, че душата на Платон пренасяше в следващите епохи част по част все повече и повече онова, което се намираше в нея. Но тъкмо Платон, който още беше свързан с всички мистерии на древността, за когото можах да кажа, че неговото учение за идеите имаше в себе си един вид персийски елемент, тъкмо на Платон му беше трудно, когато беше изминал необходимото време - а при него това беше доста продължително време, - да слезе в едно ново въплъщение, беше му трудно да влезе в християнската култура, в която все пак трябваше да влезе.
И така ние можем да кажем: Въпреки че в смисъла, както аз току-що казах, трябва да считаме Платон като предтеча на християнството, цялата душевна насока на Платон беше такава, че, когато вече беше узрял да слезе отново на Земята, на него му беше извънредно трудно да намери един организъм, едно тяло, за да внесе в него предишната духовност, за да се яви тя сега с християнска отсенка, с християнски нюанс.
И освен това Платон беше изцяло грък с целия ориенталски елемент, който гърците имаха и който римляните съвсем нямаха. В известно отношение Платон беше една душа, която възнесе философията чак във висшето поетическо царство и неговите диалози са нещо художествено. Навсякъде има душа и навсякъде в тези диалози има платоническа любов, така както тя трябва да бъде разбрана в истинския смисъл, която също издава и ориенталския си произход. Платон е грък. Цивилизацията, сред която той може единствено да се въплъти, когато, така да се каже, беше остарял за свръхсетивния свят, тази цивилизация е римска и християнска.
към текста >>
Цивилизацията, с
ред
която той може единствено да се въплъти, когато, така да се каже, беше остарял за свръхсетивния свят, тази цивилизация е римска и християнска.
И така ние можем да кажем: Въпреки че в смисъла, както аз току-що казах, трябва да считаме Платон като предтеча на християнството, цялата душевна насока на Платон беше такава, че, когато вече беше узрял да слезе отново на Земята, на него му беше извънредно трудно да намери един организъм, едно тяло, за да внесе в него предишната духовност, за да се яви тя сега с християнска отсенка, с християнски нюанс. И освен това Платон беше изцяло грък с целия ориенталски елемент, който гърците имаха и който римляните съвсем нямаха. В известно отношение Платон беше една душа, която възнесе философията чак във висшето поетическо царство и неговите диалози са нещо художествено. Навсякъде има душа и навсякъде в тези диалози има платоническа любов, така както тя трябва да бъде разбрана в истинския смисъл, която също издава и ориенталския си произход. Платон е грък.
Цивилизацията, сред която той може единствено да се въплъти, когато, така да се каже, беше остарял за свръхсетивния свят, тази цивилизация е римска и християнска.
Ако ми е позволено да се изразя тривиално, бих искал да кажа: Сега той трябва да влезе в тази цивилизация. Той трябва да събере в себе си всички сили, за да подтисне противоположния стремеж. Защото в съществото на Платон се крие едно отричане и отхвърляне на прозаично-трезвото, римското, юридическо римското, всъщност едно отблъскване на всичко римско. А в съществото на Платон се крие определена трудност да приеме християнството, защото в определен смисъл той представлява именно връхната точка на предихристиянския светоглед и това, че същинското платоново същество не можеше да се потопи лесно в християнството, се показа също и във външните неща. Защото какво се потопи тогава в християнството тук в сетивния свят?
към текста >>
А в съществото на Платон се крие оп
ред
елена трудност да приеме християнството, защото в оп
ред
елен смисъл той п
ред
ставлява именно връхната точка на п
ред
ихристиянския светоглед и това, че същинското платоново същество не можеше да се потопи лесно в християнството, се показа също и във външните неща.
Платон е грък. Цивилизацията, сред която той може единствено да се въплъти, когато, така да се каже, беше остарял за свръхсетивния свят, тази цивилизация е римска и християнска. Ако ми е позволено да се изразя тривиално, бих искал да кажа: Сега той трябва да влезе в тази цивилизация. Той трябва да събере в себе си всички сили, за да подтисне противоположния стремеж. Защото в съществото на Платон се крие едно отричане и отхвърляне на прозаично-трезвото, римското, юридическо римското, всъщност едно отблъскване на всичко римско.
А в съществото на Платон се крие определена трудност да приеме християнството, защото в определен смисъл той представлява именно връхната точка на предихристиянския светоглед и това, че същинското платоново същество не можеше да се потопи лесно в християнството, се показа също и във външните неща.
Защото какво се потопи тогава в християнството тук в сетивния свят? Неоплатонизмът. Но този неоплатонизъм беше нещо съвършено различно от действителния платонизъм. Вярно е, че се разви, нали, един вид платонизиращ гнозис и т. н., но всъщност не беше възможно непосредствената платонова същност да бъде приета в християнството. И така за Платон беше също трудно да се потопи в света, изхождайки от цялата активност, която носеше в своето същество като Платон и която трябваше сега да внесе в следствията.
към текста >>
н., но всъщност не беше възможно непос
ред
ствената платонова същност да бъде приета в християнството.
Защото в съществото на Платон се крие едно отричане и отхвърляне на прозаично-трезвото, римското, юридическо римското, всъщност едно отблъскване на всичко римско. А в съществото на Платон се крие определена трудност да приеме християнството, защото в определен смисъл той представлява именно връхната точка на предихристиянския светоглед и това, че същинското платоново същество не можеше да се потопи лесно в християнството, се показа също и във външните неща. Защото какво се потопи тогава в християнството тук в сетивния свят? Неоплатонизмът. Но този неоплатонизъм беше нещо съвършено различно от действителния платонизъм. Вярно е, че се разви, нали, един вид платонизиращ гнозис и т.
н., но всъщност не беше възможно непосредствената платонова същност да бъде приета в християнството.
И така за Платон беше също трудно да се потопи в света, изхождайки от цялата активност, която носеше в своето същество като Платон и която трябваше сега да внесе в следствията. Той трябваше да намали активността. И така той се прероди в 10-то столетие през Средновековието в лицето на монахинята Хросвита, онази забравена, но величествена личност на 10-то столетие, която всъщност беше приела християнството в един действително платонически смисъл, която всъщност внесе извънредно много от платонизма в средноевропейската същност. Тя принадлежеше към манастира Гандерсхайм в близост до Брауншвайг и внесе извънредно много от платонизма в средноевропейската същност. В онова време това всъщност можеше да стори само една жена.
към текста >>
И така той се прероди в 10-то столетие през С
ред
новековието в лицето на монахинята Хросвита, онази забравена, но величествена личност на 10-то столетие, която всъщност беше приела християнството в един действително платонически смисъл, която всъщност внесе извън
ред
но много от платонизма в с
ред
ноевропейската същност.
Неоплатонизмът. Но този неоплатонизъм беше нещо съвършено различно от действителния платонизъм. Вярно е, че се разви, нали, един вид платонизиращ гнозис и т. н., но всъщност не беше възможно непосредствената платонова същност да бъде приета в християнството. И така за Платон беше също трудно да се потопи в света, изхождайки от цялата активност, която носеше в своето същество като Платон и която трябваше сега да внесе в следствията. Той трябваше да намали активността.
И така той се прероди в 10-то столетие през Средновековието в лицето на монахинята Хросвита, онази забравена, но величествена личност на 10-то столетие, която всъщност беше приела християнството в един действително платонически смисъл, която всъщност внесе извънредно много от платонизма в средноевропейската същност.
Тя принадлежеше към манастира Гандерсхайм в близост до Брауншвайг и внесе извънредно много от платонизма в средноевропейската същност. В онова време това всъщност можеше да стори само една жена. Ако платоновото същество не би се явило с женския колорит, то не би могло да приеме християнството в това време. Но също така и римлянството, което се намираше тогава в цялото образование, трябваше да бъде прието, бих искал да кажа, по принуждение. Така ние виждаме тази монахиня Хросвита да се развива и става онази забележителна личност, която пише драми на латински в стила на Теренций, в стила на римския поет Теренций, които драми действително имат извънредно голямо значение.
към текста >>
Тя принадлежеше към манастира Гандерсхайм в близост до Брауншвайг и внесе извън
ред
но много от платонизма в с
ред
ноевропейската същност.
Вярно е, че се разви, нали, един вид платонизиращ гнозис и т. н., но всъщност не беше възможно непосредствената платонова същност да бъде приета в християнството. И така за Платон беше също трудно да се потопи в света, изхождайки от цялата активност, която носеше в своето същество като Платон и която трябваше сега да внесе в следствията. Той трябваше да намали активността. И така той се прероди в 10-то столетие през Средновековието в лицето на монахинята Хросвита, онази забравена, но величествена личност на 10-то столетие, която всъщност беше приела християнството в един действително платонически смисъл, която всъщност внесе извънредно много от платонизма в средноевропейската същност.
Тя принадлежеше към манастира Гандерсхайм в близост до Брауншвайг и внесе извънредно много от платонизма в средноевропейската същност.
В онова време това всъщност можеше да стори само една жена. Ако платоновото същество не би се явило с женския колорит, то не би могло да приеме християнството в това време. Но също така и римлянството, което се намираше тогава в цялото образование, трябваше да бъде прието, бих искал да кажа, по принуждение. Така ние виждаме тази монахиня Хросвита да се развива и става онази забележителна личност, която пише драми на латински в стила на Теренций, в стила на римския поет Теренций, които драми действително имат извънредно голямо значение. Да, виждате ли, бихме искали да кажем, много близко лежи опасността, съвсем да не познаем Платон, когато той дойде по някакъв начин.
към текста >>
Така ние виждаме тази монахиня Хросвита да се развива и става онази забележителна личност, която пише драми на латински в стила на Теренций, в стила на римския поет Теренций, които драми действително имат извън
ред
но голямо значение.
И така той се прероди в 10-то столетие през Средновековието в лицето на монахинята Хросвита, онази забравена, но величествена личност на 10-то столетие, която всъщност беше приела християнството в един действително платонически смисъл, която всъщност внесе извънредно много от платонизма в средноевропейската същност. Тя принадлежеше към манастира Гандерсхайм в близост до Брауншвайг и внесе извънредно много от платонизма в средноевропейската същност. В онова време това всъщност можеше да стори само една жена. Ако платоновото същество не би се явило с женския колорит, то не би могло да приеме християнството в това време. Но също така и римлянството, което се намираше тогава в цялото образование, трябваше да бъде прието, бих искал да кажа, по принуждение.
Така ние виждаме тази монахиня Хросвита да се развива и става онази забележителна личност, която пише драми на латински в стила на Теренций, в стила на римския поет Теренций, които драми действително имат извънредно голямо значение.
Да, виждате ли, бихме искали да кажем, много близко лежи опасността, съвсем да не познаем Платон, когато той дойде по някакъв начин. Аз често съм споменавал, как Фридрих Хебел си е набелязал една драма[1] - планът на тази драма съществува само като бележка, - в която искаше да третира хумористично, как в един гимназиален клас седи прероденият Платон. Естествено това е поетическа фантазия, но Хебел искаше да представи, как в един гимназиален клас седи прероденият Платон и диалозите на Платон се разглеждат от гимназиалния учител, и най-лошите бележки за тълкуването на платоновите диалози получава от този учител именно прероденият Платон. Това Хебел си е набелязал като материал за драмата. След това той не е разработил този материал.
към текста >>
Естествено това е поетическа фантазия, но Хебел искаше да п
ред
стави, как в един гимназиален клас седи прероденият Платон и диалозите на Платон се разглеждат от гимназиалния учител, и най-лошите бележки за тълкуването на платоновите диалози получава от този учител именно прероденият Платон.
Ако платоновото същество не би се явило с женския колорит, то не би могло да приеме християнството в това време. Но също така и римлянството, което се намираше тогава в цялото образование, трябваше да бъде прието, бих искал да кажа, по принуждение. Така ние виждаме тази монахиня Хросвита да се развива и става онази забележителна личност, която пише драми на латински в стила на Теренций, в стила на римския поет Теренций, които драми действително имат извънредно голямо значение. Да, виждате ли, бихме искали да кажем, много близко лежи опасността, съвсем да не познаем Платон, когато той дойде по някакъв начин. Аз често съм споменавал, как Фридрих Хебел си е набелязал една драма[1] - планът на тази драма съществува само като бележка, - в която искаше да третира хумористично, как в един гимназиален клас седи прероденият Платон.
Естествено това е поетическа фантазия, но Хебел искаше да представи, как в един гимназиален клас седи прероденият Платон и диалозите на Платон се разглеждат от гимназиалния учител, и най-лошите бележки за тълкуването на платоновите диалози получава от този учител именно прероденият Платон.
Това Хебел си е набелязал като материал за драмата. След това той не е разработил този материал. Но тук виждаме едно предчувствие, колко лесно можем да не познаем Платон. Той не може лесно да се познае. Това е една черта която особено много ме интересуваше в проследяването на платоновото течение, защото това неразпознаване е всъщност извънредно поучително, когато искаме да намерим истинските пътища за по-нататъшния ход на индивидуалността на Платон.
към текста >>
Но тук виждаме едно п
ред
чувствие, колко лесно можем да не познаем Платон.
Да, виждате ли, бихме искали да кажем, много близко лежи опасността, съвсем да не познаем Платон, когато той дойде по някакъв начин. Аз често съм споменавал, как Фридрих Хебел си е набелязал една драма[1] - планът на тази драма съществува само като бележка, - в която искаше да третира хумористично, как в един гимназиален клас седи прероденият Платон. Естествено това е поетическа фантазия, но Хебел искаше да представи, как в един гимназиален клас седи прероденият Платон и диалозите на Платон се разглеждат от гимназиалния учител, и най-лошите бележки за тълкуването на платоновите диалози получава от този учител именно прероденият Платон. Това Хебел си е набелязал като материал за драмата. След това той не е разработил този материал.
Но тук виждаме едно предчувствие, колко лесно можем да не познаем Платон.
Той не може лесно да се познае. Това е една черта която особено много ме интересуваше в проследяването на платоновото течение, защото това неразпознаване е всъщност извънредно поучително, когато искаме да намерим истинските пътища за по-нататъшния ход на индивидуалността на Платон. До висока степен е интересно, че се е намерил един немски филолог[2], който е изнесъл научното доказателство - сега не си спомням добре името му, някой си Шмидт[3] или Мюлер - изнесъл е неопровержимото доказателство, че монахинята Хросвита не е написала нито една драма, че изобщо нищо не произхожда от нея, но че някой си съветник на император Максимилиан е фалшифицирал всичко това, - което естествено е една безсмислица. Но невъзможността да бъде разпознат Платон е факт. Така в индивидуалността на монахинята Хросвита от 10-то столетие ние виждаме действително интензивна християнско-платоническа духовна субстанциалност, свързана със средноевропейския-германски дух.
към текста >>
Това е една черта която особено много ме интересуваше в проследяването на платоновото течение, защото това неразпознаване е всъщност извън
ред
но поучително, когато искаме да намерим истинските пътища за по-нататъшния ход на индивидуалността на Платон.
Естествено това е поетическа фантазия, но Хебел искаше да представи, как в един гимназиален клас седи прероденият Платон и диалозите на Платон се разглеждат от гимназиалния учител, и най-лошите бележки за тълкуването на платоновите диалози получава от този учител именно прероденият Платон. Това Хебел си е набелязал като материал за драмата. След това той не е разработил този материал. Но тук виждаме едно предчувствие, колко лесно можем да не познаем Платон. Той не може лесно да се познае.
Това е една черта която особено много ме интересуваше в проследяването на платоновото течение, защото това неразпознаване е всъщност извънредно поучително, когато искаме да намерим истинските пътища за по-нататъшния ход на индивидуалността на Платон.
До висока степен е интересно, че се е намерил един немски филолог[2], който е изнесъл научното доказателство - сега не си спомням добре името му, някой си Шмидт[3] или Мюлер - изнесъл е неопровержимото доказателство, че монахинята Хросвита не е написала нито една драма, че изобщо нищо не произхожда от нея, но че някой си съветник на император Максимилиан е фалшифицирал всичко това, - което естествено е една безсмислица. Но невъзможността да бъде разпознат Платон е факт. Така в индивидуалността на монахинята Хросвита от 10-то столетие ние виждаме действително интензивна християнско-платоническа духовна субстанциалност, свързана със средноевропейския-германски дух. В тази жена живее, така да се каже, цялото образование на тогавашното време. Действително тя заслужава да й се удивляваме.
към текста >>
Така в индивидуалността на монахинята Хросвита от 10-то столетие ние виждаме действително интензивна християнско-платоническа духовна субстанциалност, свързана със с
ред
ноевропейския-германски дух.
Но тук виждаме едно предчувствие, колко лесно можем да не познаем Платон. Той не може лесно да се познае. Това е една черта която особено много ме интересуваше в проследяването на платоновото течение, защото това неразпознаване е всъщност извънредно поучително, когато искаме да намерим истинските пътища за по-нататъшния ход на индивидуалността на Платон. До висока степен е интересно, че се е намерил един немски филолог[2], който е изнесъл научното доказателство - сега не си спомням добре името му, някой си Шмидт[3] или Мюлер - изнесъл е неопровержимото доказателство, че монахинята Хросвита не е написала нито една драма, че изобщо нищо не произхожда от нея, но че някой си съветник на император Максимилиан е фалшифицирал всичко това, - което естествено е една безсмислица. Но невъзможността да бъде разпознат Платон е факт.
Така в индивидуалността на монахинята Хросвита от 10-то столетие ние виждаме действително интензивна християнско-платоническа духовна субстанциалност, свързана със средноевропейския-германски дух.
В тази жена живее, така да се каже, цялото образование на тогавашното време. Действително тя заслужава да й се удивляваме. И тъкмо тази жена съизживява сега онези свръхсетивни развития, за които аз говорих - преминаването на учителите от Шартр в духовния свят, слизането на онези, които след това са аристотелци, обучението от страна на Михаил. Но тя съизживява това именно по един твърде забележителен начин. Бихме искали да кажем, че тук спорят един с друг мъжкият дух на Платон и женският дух на монахинята Хросвита, като и двата носеха своите резултатите за духовната индивидуалност.
към текста >>
Така ние виждаме, че когато в 19-то столетие индивидуалността отново узрява да слезе и се въплъти на Земята, тя се развива и става една такава индивидуалност, която аз вече описах по-рано хипотетично: Цялата духовност на Платон бива задържана, подтисната, заприщва се п
ред
интелектуалността на 19-то столетие, не иска да се прояви.
И тъкмо тази жена съизживява сега онези свръхсетивни развития, за които аз говорих - преминаването на учителите от Шартр в духовния свят, слизането на онези, които след това са аристотелци, обучението от страна на Михаил. Но тя съизживява това именно по един твърде забележителен начин. Бихме искали да кажем, че тук спорят един с друг мъжкият дух на Платон и женският дух на монахинята Хросвита, като и двата носеха своите резултатите за духовната индивидуалност. Ако едното въплъщение би било незначително, което се случва повечето пъти, тогава не би станал един такъв вътрешен спор. Но тук при тази индивидуалност този вътрешен спор трае всъщност през цялото време.
Така ние виждаме, че когато в 19-то столетие индивидуалността отново узрява да слезе и се въплъти на Земята, тя се развива и става една такава индивидуалност, която аз вече описах по-рано хипотетично: Цялата духовност на Платон бива задържана, подтисната, заприщва се пред интелектуалността на 19-то столетие, не иска да се прояви.
И за да стане това по-лесно, в същата душа седи женската способност на монахинята Хросвита. Така че тази душа се явява по начин, че всичко онова, което тя има от нейното женско въплъщение, от нейното значително, светло женско въплъщение я улеснява да отхвърли интелектуализма там, където на нея и се нрави. И така тази индивидуалност отново се преражда в 19-то столетие, враства се в интелектуализма на 19-то столетие, но тази нейна интелектуалност винаги някак си отвън допуска нещо до себе си, а вътрешно изпитва известно отдръпване. В замяна на това обаче навсякъде, където може, тя изтъква напред платонизма по един неинтелектуалистичен начин, говори за това, че идеите живеят във всичко. Това живеене в идеите стана нещо напълно самопонятно за тази личност.
към текста >>
В замяна на това обаче навсякъде, където може, тя изтъква нап
ред
платонизма по един неинтелектуалистичен начин, говори за това, че идеите живеят във всичко.
Но тук при тази индивидуалност този вътрешен спор трае всъщност през цялото време. Така ние виждаме, че когато в 19-то столетие индивидуалността отново узрява да слезе и се въплъти на Земята, тя се развива и става една такава индивидуалност, която аз вече описах по-рано хипотетично: Цялата духовност на Платон бива задържана, подтисната, заприщва се пред интелектуалността на 19-то столетие, не иска да се прояви. И за да стане това по-лесно, в същата душа седи женската способност на монахинята Хросвита. Така че тази душа се явява по начин, че всичко онова, което тя има от нейното женско въплъщение, от нейното значително, светло женско въплъщение я улеснява да отхвърли интелектуализма там, където на нея и се нрави. И така тази индивидуалност отново се преражда в 19-то столетие, враства се в интелектуализма на 19-то столетие, но тази нейна интелектуалност винаги някак си отвън допуска нещо до себе си, а вътрешно изпитва известно отдръпване.
В замяна на това обаче навсякъде, където може, тя изтъква напред платонизма по един неинтелектуалистичен начин, говори за това, че идеите живеят във всичко.
Това живеене в идеите стана нещо напълно самопонятно за тази личност. Обаче тялото беше такова, че човек винаги имаше чувството: Главата не може всъщност да изрази всичко това, което иска да се прояви като платонизъм. От друга страна тази личност можеше да направи да оживее по един красив начин, по един величествен начин онова, което се крие зад платоническата любов. На младини тази личност имаше нещо като сънища за това, че Средна Европа не бива да има римски характер, тази Средна Европа, където беше живяла като монахинята Хросвита, която си представяше Средна Европа като една нова Гърция - тук си пробива път платонизмът - и представяше онова, което стоеше срещу Гърция като една по-сурова област - Македония, като европейски Изток. Това бяха странни сънища, които живееха в тази личност, по които се виждаше, че тя искаше да представи модерния свят, в който живееше, като Гърция и Македония.
към текста >>
На младини тази личност имаше нещо като сънища за това, че С
ред
на Европа не бива да има римски характер, тази С
ред
на Европа, където беше живяла като монахинята Хросвита, която си п
ред
ставяше С
ред
на Европа като една нова Гърция - тук си пробива път платонизмът - и п
ред
ставяше онова, което стоеше срещу Гърция като една по-сурова област - Македония, като европейски Изток.
И така тази индивидуалност отново се преражда в 19-то столетие, враства се в интелектуализма на 19-то столетие, но тази нейна интелектуалност винаги някак си отвън допуска нещо до себе си, а вътрешно изпитва известно отдръпване. В замяна на това обаче навсякъде, където може, тя изтъква напред платонизма по един неинтелектуалистичен начин, говори за това, че идеите живеят във всичко. Това живеене в идеите стана нещо напълно самопонятно за тази личност. Обаче тялото беше такова, че човек винаги имаше чувството: Главата не може всъщност да изрази всичко това, което иска да се прояви като платонизъм. От друга страна тази личност можеше да направи да оживее по един красив начин, по един величествен начин онова, което се крие зад платоническата любов.
На младини тази личност имаше нещо като сънища за това, че Средна Европа не бива да има римски характер, тази Средна Европа, където беше живяла като монахинята Хросвита, която си представяше Средна Европа като една нова Гърция - тук си пробива път платонизмът - и представяше онова, което стоеше срещу Гърция като една по-сурова област - Македония, като европейски Изток.
Това бяха странни сънища, които живееха в тази личност, по които се виждаше, че тя искаше да представи модерния свят, в който живееше, като Гърция и Македония. В младостта на тази личност постоянно изникваше стремежът да представя цялата Европа, света, модерния свят като една увеличена Гърция и Македония. Това е много интересно. Тази личност, за която говоря, е Карл Юлиус Шрьоер. И достатъчно е дори само с това, което аз изнесох тук пред вас, да прочетете съчиненията на Карл Юлиус Шрьоер: Още от самото начало той говори всъщност напълно платонически.
към текста >>
Това бяха странни сънища, които живееха в тази личност, по които се виждаше, че тя искаше да п
ред
стави модерния свят, в който живееше, като Гърция и Македония.
В замяна на това обаче навсякъде, където може, тя изтъква напред платонизма по един неинтелектуалистичен начин, говори за това, че идеите живеят във всичко. Това живеене в идеите стана нещо напълно самопонятно за тази личност. Обаче тялото беше такова, че човек винаги имаше чувството: Главата не може всъщност да изрази всичко това, което иска да се прояви като платонизъм. От друга страна тази личност можеше да направи да оживее по един красив начин, по един величествен начин онова, което се крие зад платоническата любов. На младини тази личност имаше нещо като сънища за това, че Средна Европа не бива да има римски характер, тази Средна Европа, където беше живяла като монахинята Хросвита, която си представяше Средна Европа като една нова Гърция - тук си пробива път платонизмът - и представяше онова, което стоеше срещу Гърция като една по-сурова област - Македония, като европейски Изток.
Това бяха странни сънища, които живееха в тази личност, по които се виждаше, че тя искаше да представи модерния свят, в който живееше, като Гърция и Македония.
В младостта на тази личност постоянно изникваше стремежът да представя цялата Европа, света, модерния свят като една увеличена Гърция и Македония. Това е много интересно. Тази личност, за която говоря, е Карл Юлиус Шрьоер. И достатъчно е дори само с това, което аз изнесох тук пред вас, да прочетете съчиненията на Карл Юлиус Шрьоер: Още от самото начало той говори всъщност напълно платонически. Но той се пази - това беше нещо твърде странно, - той се пази, бих искал да кажа, с една прекалена женска чувствителност, той се пази пред интелектуализма там, където не може да се ползва от него.
към текста >>
В младостта на тази личност постоянно изникваше стремежът да п
ред
ставя цялата Европа, света, модерния свят като една увеличена Гърция и Македония.
Това живеене в идеите стана нещо напълно самопонятно за тази личност. Обаче тялото беше такова, че човек винаги имаше чувството: Главата не може всъщност да изрази всичко това, което иска да се прояви като платонизъм. От друга страна тази личност можеше да направи да оживее по един красив начин, по един величествен начин онова, което се крие зад платоническата любов. На младини тази личност имаше нещо като сънища за това, че Средна Европа не бива да има римски характер, тази Средна Европа, където беше живяла като монахинята Хросвита, която си представяше Средна Европа като една нова Гърция - тук си пробива път платонизмът - и представяше онова, което стоеше срещу Гърция като една по-сурова област - Македония, като европейски Изток. Това бяха странни сънища, които живееха в тази личност, по които се виждаше, че тя искаше да представи модерния свят, в който живееше, като Гърция и Македония.
В младостта на тази личност постоянно изникваше стремежът да представя цялата Европа, света, модерния свят като една увеличена Гърция и Македония.
Това е много интересно. Тази личност, за която говоря, е Карл Юлиус Шрьоер. И достатъчно е дори само с това, което аз изнесох тук пред вас, да прочетете съчиненията на Карл Юлиус Шрьоер: Още от самото начало той говори всъщност напълно платонически. Но той се пази - това беше нещо твърде странно, - той се пази, бих искал да кажа, с една прекалена женска чувствителност, той се пази пред интелектуализма там, където не може да се ползва от него. Когато говореше за Новалис, той обичаше да казва: - Да, Новалис, това е именно един дух, когото не можем да разберем с модерния интелектуализъм, който не познава нищо, освен че две по две е четири.
към текста >>
И достатъчно е дори само с това, което аз изнесох тук п
ред
вас, да прочетете съчиненията на Карл Юлиус Шрьоер: Още от самото начало той говори всъщност напълно платонически.
На младини тази личност имаше нещо като сънища за това, че Средна Европа не бива да има римски характер, тази Средна Европа, където беше живяла като монахинята Хросвита, която си представяше Средна Европа като една нова Гърция - тук си пробива път платонизмът - и представяше онова, което стоеше срещу Гърция като една по-сурова област - Македония, като европейски Изток. Това бяха странни сънища, които живееха в тази личност, по които се виждаше, че тя искаше да представи модерния свят, в който живееше, като Гърция и Македония. В младостта на тази личност постоянно изникваше стремежът да представя цялата Европа, света, модерния свят като една увеличена Гърция и Македония. Това е много интересно. Тази личност, за която говоря, е Карл Юлиус Шрьоер.
И достатъчно е дори само с това, което аз изнесох тук пред вас, да прочетете съчиненията на Карл Юлиус Шрьоер: Още от самото начало той говори всъщност напълно платонически.
Но той се пази - това беше нещо твърде странно, - той се пази, бих искал да кажа, с една прекалена женска чувствителност, той се пази пред интелектуализма там, където не може да се ползва от него. Когато говореше за Новалис, той обичаше да казва: - Да, Новалис, това е именно един дух, когото не можем да разберем с модерния интелектуализъм, който не познава нищо, освен че две по две е четири. И Карл Юлиус Шрьоер написа една история на германската поезия от 19-то столетие. Разгледайте тази история. Навсякъде, където авторът с платонизма може да вникне в нея чувствено, тя е много добра; обаче там, където се нуждае от интелектуализъм, там внезапно става така, че редовете пресъхват.
към текста >>
Но той се пази - това беше нещо твърде странно, - той се пази, бих искал да кажа, с една прекалена женска чувствителност, той се пази п
ред
интелектуализма там, където не може да се ползва от него.
Това бяха странни сънища, които живееха в тази личност, по които се виждаше, че тя искаше да представи модерния свят, в който живееше, като Гърция и Македония. В младостта на тази личност постоянно изникваше стремежът да представя цялата Европа, света, модерния свят като една увеличена Гърция и Македония. Това е много интересно. Тази личност, за която говоря, е Карл Юлиус Шрьоер. И достатъчно е дори само с това, което аз изнесох тук пред вас, да прочетете съчиненията на Карл Юлиус Шрьоер: Още от самото начало той говори всъщност напълно платонически.
Но той се пази - това беше нещо твърде странно, - той се пази, бих искал да кажа, с една прекалена женска чувствителност, той се пази пред интелектуализма там, където не може да се ползва от него.
Когато говореше за Новалис, той обичаше да казва: - Да, Новалис, това е именно един дух, когото не можем да разберем с модерния интелектуализъм, който не познава нищо, освен че две по две е четири. И Карл Юлиус Шрьоер написа една история на германската поезия от 19-то столетие. Разгледайте тази история. Навсякъде, където авторът с платонизма може да вникне в нея чувствено, тя е много добра; обаче там, където се нуждае от интелектуализъм, там внезапно става така, че редовете пресъхват. Той съвсем не дава вид на професор.
към текста >>
Навсякъде, където авторът с платонизма може да вникне в нея чувствено, тя е много добра; обаче там, където се нуждае от интелектуализъм, там внезапно става така, че
ред
овете пресъхват.
И достатъчно е дори само с това, което аз изнесох тук пред вас, да прочетете съчиненията на Карл Юлиус Шрьоер: Още от самото начало той говори всъщност напълно платонически. Но той се пази - това беше нещо твърде странно, - той се пази, бих искал да кажа, с една прекалена женска чувствителност, той се пази пред интелектуализма там, където не може да се ползва от него. Когато говореше за Новалис, той обичаше да казва: - Да, Новалис, това е именно един дух, когото не можем да разберем с модерния интелектуализъм, който не познава нищо, освен че две по две е четири. И Карл Юлиус Шрьоер написа една история на германската поезия от 19-то столетие. Разгледайте тази история.
Навсякъде, където авторът с платонизма може да вникне в нея чувствено, тя е много добра; обаче там, където се нуждае от интелектуализъм, там внезапно става така, че редовете пресъхват.
Той съвсем не дава вид на професор. Така изписва много страници и за Сократ[4], на когото не се е обърнало никакво внимание вън в света при новото му въплъщение. За онези, които са знаменититости, понякога той пише само по няколко реда. Когато тази история на литературата излезе от печат, о, тогава всички литературни корифеи плеснаха с ръце! По това време един много знаменит корифей беше Емил Кух[5].
към текста >>
За онези, които са знаменититости, понякога той пише само по няколко
ред
а.
И Карл Юлиус Шрьоер написа една история на германската поезия от 19-то столетие. Разгледайте тази история. Навсякъде, където авторът с платонизма може да вникне в нея чувствено, тя е много добра; обаче там, където се нуждае от интелектуализъм, там внезапно става така, че редовете пресъхват. Той съвсем не дава вид на професор. Така изписва много страници и за Сократ[4], на когото не се е обърнало никакво внимание вън в света при новото му въплъщение.
За онези, които са знаменититости, понякога той пише само по няколко реда.
Когато тази история на литературата излезе от печат, о, тогава всички литературни корифеи плеснаха с ръце! По това време един много знаменит корифей беше Емил Кух[5]. Той каза: Тази история на литературата изобщо не е написана от една глава, а е изтекла просто от китката на ръката. - Карл Юлиус Шрьоер приготви също и едно издание на Фауст. Един професор от Грац[6], който иначе беше мил човек, написа за това издание една толкова отвратителна рецензия, че, мисля, между студентите от Грац са станали 10 дуела за и против Шрьоер.
към текста >>
А сега проследете всичко това, до чудесната книжка «Гьоте и любовта»[7] и вие действително ще намерите в нея това, което някой може да каже за платоническата любов в непос
ред
ствения живот без интелектуализъм.
Нещата отидоха толкова далече, че веднъж това подценяване на Шрьоер ме пресрещна по особен начин във Ваймар в едно общество, където Ерих Шмидт беше високоуважавана личност и доминираше над всичко, когато се намираше между другите. Там ставаше дума, кои принцеси и принцове в двора на Ваймар са умни и кои глупави. Това се разискваше там. И Ерих Шмидт каза: - Да, принцесата Ройс - това беше една от дъщерите на ваймарската херцогиня - съвсем не е умна жена, понеже тя счита Шрьоер за велик човек. Това беше неговото основание.
А сега проследете всичко това, до чудесната книжка «Гьоте и любовта»[7] и вие действително ще намерите в нея това, което някой може да каже за платоническата любов в непосредствения живот без интелектуализъм.
Че в тази книжка «Гьоте и любовта» е дадено нещо извънредно по стил и поведение, това така хубаво ме впечатли веднъж, когато говорех за тази книжка със сестрата на Шрьоер. Тя нарече стила «съвсем сладък от зрялост». И действително такъв е този стил. Това е един хубав израз - съвсем сладък от зрялост. Всичко е така - не може да се каже концентрирано в този случай, а отлично фино изградено.
към текста >>
Че в тази книжка «Гьоте и любовта» е дадено нещо извън
ред
но по стил и поведение, това така хубаво ме впечатли веднъж, когато говорех за тази книжка със сестрата на Шрьоер.
Там ставаше дума, кои принцеси и принцове в двора на Ваймар са умни и кои глупави. Това се разискваше там. И Ерих Шмидт каза: - Да, принцесата Ройс - това беше една от дъщерите на ваймарската херцогиня - съвсем не е умна жена, понеже тя счита Шрьоер за велик човек. Това беше неговото основание. А сега проследете всичко това, до чудесната книжка «Гьоте и любовта»[7] и вие действително ще намерите в нея това, което някой може да каже за платоническата любов в непосредствения живот без интелектуализъм.
Че в тази книжка «Гьоте и любовта» е дадено нещо извънредно по стил и поведение, това така хубаво ме впечатли веднъж, когато говорех за тази книжка със сестрата на Шрьоер.
Тя нарече стила «съвсем сладък от зрялост». И действително такъв е този стил. Това е един хубав израз - съвсем сладък от зрялост. Всичко е така - не може да се каже концентрирано в този случай, а отлично фино изградено. Благородството му е особено свойствено.
към текста >>
Наистина може да се каже: - Тук имаме един блестящ пример за факта, че духовните течения на древността могат да бъдат внесени в настоящето само при оп
ред
елени условия.
Но тази платоническа духовност с отблъскването на интелектуализма, платоническа духовност която иска да проникне в това тяло, правеше твърде особено, твърде забележително впечатление. Шрьоер беше виждан така, че човек долавяше много ясно: Тази душа не се намира напълно в тялото. И когато той поостаря, можеше да се види, как тази душа, понеже не искаше всъщност да влезе напълно в тогавашното си тяло, част по част се оттегляше от това тяло. Първо пръстите на ръцете се подуха и надебеляха, след това душата все повече се оттегли и Шрьоер завърши със старческо малоумие. В едно от действащите лица в моите мистерийни драми аз пренесох не целия Шрьоер, но само някои негови черти в лицето на Капезиус, професор Капезиус.
Наистина може да се каже: - Тук имаме един блестящ пример за факта, че духовните течения на древността могат да бъдат внесени в настоящето само при определени условия.
И ние бихме искали да кажем: В Шрьоер се показа страхът пред интелектуалността. Ако той би постигнал интелектуалността и би могъл да я съедини с духовността на Платон, би се появила антропософията. Така обаче ние виждаме в неговата карма, как, бих искал да кажа, неговата бащинска любов към последователя му Гьоте - се прояви така, както ви казах. Някога Платон е имал към него една бащинска любов, ние виждаме, как тази любов се преобразява и Шрьоер става горещ почитател на Гьоте. Тази любов се проявява отново в тази форма.
към текста >>
И ние бихме искали да кажем: В Шрьоер се показа страхът п
ред
интелектуалността.
Шрьоер беше виждан така, че човек долавяше много ясно: Тази душа не се намира напълно в тялото. И когато той поостаря, можеше да се види, как тази душа, понеже не искаше всъщност да влезе напълно в тогавашното си тяло, част по част се оттегляше от това тяло. Първо пръстите на ръцете се подуха и надебеляха, след това душата все повече се оттегли и Шрьоер завърши със старческо малоумие. В едно от действащите лица в моите мистерийни драми аз пренесох не целия Шрьоер, но само някои негови черти в лицето на Капезиус, професор Капезиус. Наистина може да се каже: - Тук имаме един блестящ пример за факта, че духовните течения на древността могат да бъдат внесени в настоящето само при определени условия.
И ние бихме искали да кажем: В Шрьоер се показа страхът пред интелектуалността.
Ако той би постигнал интелектуалността и би могъл да я съедини с духовността на Платон, би се появила антропософията. Така обаче ние виждаме в неговата карма, как, бих искал да кажа, неговата бащинска любов към последователя му Гьоте - се прояви така, както ви казах. Някога Платон е имал към него една бащинска любов, ние виждаме, как тази любов се преобразява и Шрьоер става горещ почитател на Гьоте. Тази любов се проявява отново в тази форма. Шрьоеровото обожание на Гьоте имаше в себе си нещо извънредно лично.
към текста >>
Шрьоеровото обожание на Гьоте имаше в себе си нещо извън
ред
но лично.
И ние бихме искали да кажем: В Шрьоер се показа страхът пред интелектуалността. Ако той би постигнал интелектуалността и би могъл да я съедини с духовността на Платон, би се появила антропософията. Така обаче ние виждаме в неговата карма, как, бих искал да кажа, неговата бащинска любов към последователя му Гьоте - се прояви така, както ви казах. Някога Платон е имал към него една бащинска любов, ние виждаме, как тази любов се преобразява и Шрьоер става горещ почитател на Гьоте. Тази любов се проявява отново в тази форма.
Шрьоеровото обожание на Гьоте имаше в себе си нещо извънредно лично.
На старини той искаше да напише биография на Гьоте. Шрьоер ми разказа за това, преди да замина от Виена в края на 80-те години на миналия век. След това ми писа за него. Но за тази биография на Гьоте, която искаше да напише, той никога не говореше по друг начин, освен така, че казваше: - Гьоте постоянно ме посещава в моята стая. - Това, което беше предопределено кармически по този начин, имаше в себе си нещо толкова лично.
към текста >>
Шрьоер ми разказа за това, п
ред
и да замина от Виена в края на 80-те години на миналия век.
Така обаче ние виждаме в неговата карма, как, бих искал да кажа, неговата бащинска любов към последователя му Гьоте - се прояви така, както ви казах. Някога Платон е имал към него една бащинска любов, ние виждаме, как тази любов се преобразява и Шрьоер става горещ почитател на Гьоте. Тази любов се проявява отново в тази форма. Шрьоеровото обожание на Гьоте имаше в себе си нещо извънредно лично. На старини той искаше да напише биография на Гьоте.
Шрьоер ми разказа за това, преди да замина от Виена в края на 80-те години на миналия век.
След това ми писа за него. Но за тази биография на Гьоте, която искаше да напише, той никога не говореше по друг начин, освен така, че казваше: - Гьоте постоянно ме посещава в моята стая. - Това, което беше предопределено кармически по този начин, имаше в себе си нещо толкова лично. Биографията на Гьоте не можа да бъде написана, защото тъкмо тогава Шрьоер изпадна в старческо слабоумие. Но за целия характер на неговите съчинения ние можем да намерим едно много светло тълкуване, когато познаваме тези минали изживявания, които аз именно обясних.
към текста >>
- Това, което беше п
ред
оп
ред
елено кармически по този начин, имаше в себе си нещо толкова лично.
Шрьоеровото обожание на Гьоте имаше в себе си нещо извънредно лично. На старини той искаше да напише биография на Гьоте. Шрьоер ми разказа за това, преди да замина от Виена в края на 80-те години на миналия век. След това ми писа за него. Но за тази биография на Гьоте, която искаше да напише, той никога не говореше по друг начин, освен така, че казваше: - Гьоте постоянно ме посещава в моята стая.
- Това, което беше предопределено кармически по този начин, имаше в себе си нещо толкова лично.
Биографията на Гьоте не можа да бъде написана, защото тъкмо тогава Шрьоер изпадна в старческо слабоумие. Но за целия характер на неговите съчинения ние можем да намерим едно много светло тълкуване, когато познаваме тези минали изживявания, които аз именно обясних. Така ние виждаме, как в забравения напълно Шрьоер всъщност Гьотеанизмът е спрял пред вратата на превърнатия в спиритуализъм интелектуализъм. Какво друго можеше да направи човек подбуден от Шрьоер, освен да продължи Гьотеанизма като го въведе в антропософията! На човек не му оставяше нищо друго.
към текста >>
Така ние виждаме, как в забравения напълно Шрьоер всъщност Гьотеанизмът е спрял п
ред
вратата на превърнатия в спиритуализъм интелектуализъм.
След това ми писа за него. Но за тази биография на Гьоте, която искаше да напише, той никога не говореше по друг начин, освен така, че казваше: - Гьоте постоянно ме посещава в моята стая. - Това, което беше предопределено кармически по този начин, имаше в себе си нещо толкова лично. Биографията на Гьоте не можа да бъде написана, защото тъкмо тогава Шрьоер изпадна в старческо слабоумие. Но за целия характер на неговите съчинения ние можем да намерим едно много светло тълкуване, когато познаваме тези минали изживявания, които аз именно обясних.
Така ние виждаме, как в забравения напълно Шрьоер всъщност Гьотеанизмът е спрял пред вратата на превърнатия в спиритуализъм интелектуализъм.
Какво друго можеше да направи човек подбуден от Шрьоер, освен да продължи Гьотеанизма като го въведе в антропософията! На човек не му оставяше нищо друго. И пред моите душевни очи често пъти стоеше този за мен завладяващ образ, как Шрьоер донася при Гьоте древната духовност, може да проникне в нея чак до интелектуализма и как Гьоте отново може да бъде и трябва да бъде обхванат с издигнатия до духовното модерен интелектуализъм, за да бъде той сега всъщност напълно разбран. За самия мен постигането на тази картина не беше особено лесно; понеже в моя душевен стремеж постоянно се намесваше нещо като опозиция против Шрьоер, защото това, което беше Шрьоер, не можеше да бъде възприето непосредствено. Когато например във Виенския университет с Шрьоер имахме упражнения, веднъж в устно и в писмено изложение направих доста изопачено тълкуване на Мефистофел, просто за да опровергая Шрьоер, учителя, с когото до тогава не бях още така интимно сприятелен.
към текста >>
И п
ред
моите душевни очи често пъти стоеше този за мен завладяващ образ, как Шрьоер донася при Гьоте древната духовност, може да проникне в нея чак до интелектуализма и как Гьоте отново може да бъде и трябва да бъде обхванат с издигнатия до духовното модерен интелектуализъм, за да бъде той сега всъщност напълно разбран.
Биографията на Гьоте не можа да бъде написана, защото тъкмо тогава Шрьоер изпадна в старческо слабоумие. Но за целия характер на неговите съчинения ние можем да намерим едно много светло тълкуване, когато познаваме тези минали изживявания, които аз именно обясних. Така ние виждаме, как в забравения напълно Шрьоер всъщност Гьотеанизмът е спрял пред вратата на превърнатия в спиритуализъм интелектуализъм. Какво друго можеше да направи човек подбуден от Шрьоер, освен да продължи Гьотеанизма като го въведе в антропософията! На човек не му оставяше нищо друго.
И пред моите душевни очи често пъти стоеше този за мен завладяващ образ, как Шрьоер донася при Гьоте древната духовност, може да проникне в нея чак до интелектуализма и как Гьоте отново може да бъде и трябва да бъде обхванат с издигнатия до духовното модерен интелектуализъм, за да бъде той сега всъщност напълно разбран.
За самия мен постигането на тази картина не беше особено лесно; понеже в моя душевен стремеж постоянно се намесваше нещо като опозиция против Шрьоер, защото това, което беше Шрьоер, не можеше да бъде възприето непосредствено. Когато например във Виенския университет с Шрьоер имахме упражнения, веднъж в устно и в писмено изложение направих доста изопачено тълкуване на Мефистофел, просто за да опровергая Шрьоер, учителя, с когото до тогава не бях още така интимно сприятелен. И така вече се събуди известна опозиция. Но както казах, какво можеше да се направи друго, освен да се премахне застоя, който беше настъпил, и действително да се внесе гьотеанизма в антропософията. Така вие виждате, как в действителност протича историята на света.
към текста >>
За самия мен постигането на тази картина не беше особено лесно; понеже в моя душевен стремеж постоянно се намесваше нещо като опозиция против Шрьоер, защото това, което беше Шрьоер, не можеше да бъде възприето непос
ред
ствено.
Но за целия характер на неговите съчинения ние можем да намерим едно много светло тълкуване, когато познаваме тези минали изживявания, които аз именно обясних. Така ние виждаме, как в забравения напълно Шрьоер всъщност Гьотеанизмът е спрял пред вратата на превърнатия в спиритуализъм интелектуализъм. Какво друго можеше да направи човек подбуден от Шрьоер, освен да продължи Гьотеанизма като го въведе в антропософията! На човек не му оставяше нищо друго. И пред моите душевни очи често пъти стоеше този за мен завладяващ образ, как Шрьоер донася при Гьоте древната духовност, може да проникне в нея чак до интелектуализма и как Гьоте отново може да бъде и трябва да бъде обхванат с издигнатия до духовното модерен интелектуализъм, за да бъде той сега всъщност напълно разбран.
За самия мен постигането на тази картина не беше особено лесно; понеже в моя душевен стремеж постоянно се намесваше нещо като опозиция против Шрьоер, защото това, което беше Шрьоер, не можеше да бъде възприето непосредствено.
Когато например във Виенския университет с Шрьоер имахме упражнения, веднъж в устно и в писмено изложение направих доста изопачено тълкуване на Мефистофел, просто за да опровергая Шрьоер, учителя, с когото до тогава не бях още така интимно сприятелен. И така вече се събуди известна опозиция. Но както казах, какво можеше да се направи друго, освен да се премахне застоя, който беше настъпил, и действително да се внесе гьотеанизма в антропософията. Така вие виждате, как в действителност протича историята на света. Тя протича така, че се вижда: Онова, което имаме в настоящето, излиза на повърхността наистина с пречки, с препятствия, но от друга страна също добре подготвено.
към текста >>
Тези две п
ред
ишни въплъщения, те именно са в такова чудесно съзвучие при Шрьоер, че после прекъсването на това съзвучие става несъмнено трагично завладяващо.
И така вече се събуди известна опозиция. Но както казах, какво можеше да се направи друго, освен да се премахне застоя, който беше настъпил, и действително да се внесе гьотеанизма в антропософията. Така вие виждате, как в действителност протича историята на света. Тя протича така, че се вижда: Онова, което имаме в настоящето, излиза на повърхността наистина с пречки, с препятствия, но от друга страна също добре подготвено. И всъщност, когато четете това чудесно, подобно на химн описание на женското същество при Карл Юлиус Шрьоер, когато вземете неговата хубава статия, която той написа като добавка към неговата История на литературата, «Немската поезия на 19-то столетие»[8], а именно статията «Гьоте и жените», - когато вземете всичко това, тогава вие ще си кажете: - В тази статия действително се намира нещо от чувството за стойността на жената и за същността на жената, което е отзвук на онова, което е живяло в Хросвита като нейна собствена същност.
Тези две предишни въплъщения, те именно са в такова чудесно съзвучие при Шрьоер, че после прекъсването на това съзвучие става несъмнено трагично завладяващо.
Но от друга страна именно в Шрьоер в края на 19-то столетие се появява един свят от факти, който в невероятно дълбок смисъл действа изясняващо за това, което може да отговори на въпроса: - Как да внесем духовност в живота на настоящето? Това е, с което исках да приключа този цикъл лекции. [1] Дневници на Хебел, Nr. 1336 в Събр. съч. на Хебел, 9.
към текста >>
Спо
ред
изказвания на участващите в лекцията Р.
на Хебел, 9. част, Немско издателство Бонг & Co. Щутгарт. [2] Историкът Йозев Ашбаг, 1801-1882, опитва се да докаже в книгата си «Розвита и Конрад Целтес», че произведенията на Розвита от Гандесхайм в действителност са от Конрад Целтес (1459-1508), който е живял във Виена по времето на Максимилян 1. [3] Ерих Шмидт, 1853-1913, филолог. [4] Тук в стенограмата има пропуск.
Според изказвания на участващите в лекцията Р.
Щайнер е споменал тук като превъплъщение на Сократ Кристиян Оезер, бащата на Карл Юлиус Шрьоер. [5] Емил Кух, 1828-1876, литературен критик. [6] Вероятно става въпрос за литературния историк Рихард Мария Вернер (1854-1913), от 1878 частен доцент в Грац и от 1883 професор в Лемберг. Шрьоевото издание на Фауст излиза през 1881. [7] Шрьоер «Гьоте и любовта»: издателство Идващият ден АД, Щутгарт 1922.
към текста >>
57.
11. ПОСЛЕДНО СЛОВО, Дорнах, 28 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Но не исках да пропусна свещеното настроение по случай празника на Архангел Михаил днес, което утре трябва да свети в нашите души и в нашите сърца, без да съм говорил поне накратко п
ред
вас, мои мили приятели.
ПОСЛЕДНО СЛОВО Дорнах, 28 септември 1924 г.[1] Мои мили приятели! Вчера и завчера ми беше невъзможно да ви говоря.
Но не исках да пропусна свещеното настроение по случай празника на Архангел Михаил днес, което утре трябва да свети в нашите души и в нашите сърца, без да съм говорил поне накратко пред вас, мои мили приятели.
За да мога да сторя това, аз го дължа само на преданите грижи от страна на нашата приятелка госпожа д-р Ита Вегман. И така, надявам се, че все пак днес ще бъда в състояние да кажа онова, което, бих искал да ви кажа, именно при това или по случай това празнично настроение. Мои мили приятели, през последното време ние имахме много да говорим върху вливането на силата на Михаил в събитията, в духовните събития между хората на Земята. И бих искал да кажа, че това ще бъде най-хубавото постижение на антропософското тълкуване на знаменията на времето, ако някога бъдем в състояние към другите годишни празници да прибавим добре устроени празници на Михаил. Това обаче ще бъде възможно едва тогава, когато се предусети мощта в мисълта на Михаил, която едва днес започва да се чувства, когато силата на тази Михаилова мисъл ще е преминала в определен брой души, които тогава ще могат да образуват истинската човешка изходна точка за едно такова празнично настроение.
към текста >>
За да мога да сторя това, аз го дължа само на п
ред
аните грижи от страна на нашата приятелка госпожа д-р Ита Вегман.
ПОСЛЕДНО СЛОВО Дорнах, 28 септември 1924 г.[1] Мои мили приятели! Вчера и завчера ми беше невъзможно да ви говоря. Но не исках да пропусна свещеното настроение по случай празника на Архангел Михаил днес, което утре трябва да свети в нашите души и в нашите сърца, без да съм говорил поне накратко пред вас, мои мили приятели.
За да мога да сторя това, аз го дължа само на преданите грижи от страна на нашата приятелка госпожа д-р Ита Вегман.
И така, надявам се, че все пак днес ще бъда в състояние да кажа онова, което, бих искал да ви кажа, именно при това или по случай това празнично настроение. Мои мили приятели, през последното време ние имахме много да говорим върху вливането на силата на Михаил в събитията, в духовните събития между хората на Земята. И бих искал да кажа, че това ще бъде най-хубавото постижение на антропософското тълкуване на знаменията на времето, ако някога бъдем в състояние към другите годишни празници да прибавим добре устроени празници на Михаил. Това обаче ще бъде възможно едва тогава, когато се предусети мощта в мисълта на Михаил, която едва днес започва да се чувства, когато силата на тази Михаилова мисъл ще е преминала в определен брой души, които тогава ще могат да образуват истинската човешка изходна точка за едно такова празнично настроение. Днес ние можем да предизвикаме Михаиловите настроения около времето на Михаил чрез това, че се отдадем на подготвителните мисли за едно бъдеще време на Михаиловия празник на човечеството.
към текста >>
Това обаче ще бъде възможно едва тогава, когато се п
ред
усети мощта в мисълта на Михаил, която едва днес започва да се чувства, когато силата на тази Михаилова мисъл ще е преминала в оп
ред
елен брой души, които тогава ще могат да образуват истинската човешка изходна точка за едно такова празнично настроение.
Но не исках да пропусна свещеното настроение по случай празника на Архангел Михаил днес, което утре трябва да свети в нашите души и в нашите сърца, без да съм говорил поне накратко пред вас, мои мили приятели. За да мога да сторя това, аз го дължа само на преданите грижи от страна на нашата приятелка госпожа д-р Ита Вегман. И така, надявам се, че все пак днес ще бъда в състояние да кажа онова, което, бих искал да ви кажа, именно при това или по случай това празнично настроение. Мои мили приятели, през последното време ние имахме много да говорим върху вливането на силата на Михаил в събитията, в духовните събития между хората на Земята. И бих искал да кажа, че това ще бъде най-хубавото постижение на антропософското тълкуване на знаменията на времето, ако някога бъдем в състояние към другите годишни празници да прибавим добре устроени празници на Михаил.
Това обаче ще бъде възможно едва тогава, когато се предусети мощта в мисълта на Михаил, която едва днес започва да се чувства, когато силата на тази Михаилова мисъл ще е преминала в определен брой души, които тогава ще могат да образуват истинската човешка изходна точка за едно такова празнично настроение.
Днес ние можем да предизвикаме Михаиловите настроения около времето на Михаил чрез това, че се отдадем на подготвителните мисли за едно бъдеще време на Михаиловия празник на човечеството. И такива подготвителни мисли оживяват особено силно в нас, когато насочим поглед към онова, което видяхме да действа през такива дълги периоди отчасти на Земята, отчасти в свръхсетивните светове, за да бъде подготвено онова, което в течение на това столетие може да бъде направено за развитието на човечеството от онези души, които в действителност по правилен начин се чувстват привлечени към течението на Михаил. И моят стремеж през последните седмици беше, да ви изложа, мои мили приятели, в онези обяснения, в които говорих за някои неща от кармата на Антропософското общество, че доколкото честно клоните към антропософското движение, вие принадлежите към тези души. Ние можем да посочим и искаме да говорим тъкмо днес за това, какво довежда пред душата ни същества, които вътрешно са свързани и все повече ще бъдат свързани с онова, което тук бе описано като течение на Михаил. Ние можем да обърнем поглед към същества, които впечатляват една голяма част от човечеството - най-малко в две последователни въплъщения, - същества, които за нас обаче се сливат в едно цяло едва тогава, когато познаем, че това са последователни въплъщения на едно и също същество.
към текста >>
Днес ние можем да п
ред
извикаме Михаиловите настроения около времето на Михаил чрез това, че се отдадем на подготвителните мисли за едно бъдеще време на Михаиловия празник на човечеството.
За да мога да сторя това, аз го дължа само на преданите грижи от страна на нашата приятелка госпожа д-р Ита Вегман. И така, надявам се, че все пак днес ще бъда в състояние да кажа онова, което, бих искал да ви кажа, именно при това или по случай това празнично настроение. Мои мили приятели, през последното време ние имахме много да говорим върху вливането на силата на Михаил в събитията, в духовните събития между хората на Земята. И бих искал да кажа, че това ще бъде най-хубавото постижение на антропософското тълкуване на знаменията на времето, ако някога бъдем в състояние към другите годишни празници да прибавим добре устроени празници на Михаил. Това обаче ще бъде възможно едва тогава, когато се предусети мощта в мисълта на Михаил, която едва днес започва да се чувства, когато силата на тази Михаилова мисъл ще е преминала в определен брой души, които тогава ще могат да образуват истинската човешка изходна точка за едно такова празнично настроение.
Днес ние можем да предизвикаме Михаиловите настроения около времето на Михаил чрез това, че се отдадем на подготвителните мисли за едно бъдеще време на Михаиловия празник на човечеството.
И такива подготвителни мисли оживяват особено силно в нас, когато насочим поглед към онова, което видяхме да действа през такива дълги периоди отчасти на Земята, отчасти в свръхсетивните светове, за да бъде подготвено онова, което в течение на това столетие може да бъде направено за развитието на човечеството от онези души, които в действителност по правилен начин се чувстват привлечени към течението на Михаил. И моят стремеж през последните седмици беше, да ви изложа, мои мили приятели, в онези обяснения, в които говорих за някои неща от кармата на Антропософското общество, че доколкото честно клоните към антропософското движение, вие принадлежите към тези души. Ние можем да посочим и искаме да говорим тъкмо днес за това, какво довежда пред душата ни същества, които вътрешно са свързани и все повече ще бъдат свързани с онова, което тук бе описано като течение на Михаил. Ние можем да обърнем поглед към същества, които впечатляват една голяма част от човечеството - най-малко в две последователни въплъщения, - същества, които за нас обаче се сливат в едно цяло едва тогава, когато познаем, че това са последователни въплъщения на едно и също същество. Когато насочим духовния поглед назад в миналите времена, ние виждаме пред нас в юдейското предание пророческата природа на Илия[2].
към текста >>
Ние можем да посочим и искаме да говорим тъкмо днес за това, какво довежда п
ред
душата ни същества, които вътрешно са свързани и все повече ще бъдат свързани с онова, което тук бе описано като течение на Михаил.
И бих искал да кажа, че това ще бъде най-хубавото постижение на антропософското тълкуване на знаменията на времето, ако някога бъдем в състояние към другите годишни празници да прибавим добре устроени празници на Михаил. Това обаче ще бъде възможно едва тогава, когато се предусети мощта в мисълта на Михаил, която едва днес започва да се чувства, когато силата на тази Михаилова мисъл ще е преминала в определен брой души, които тогава ще могат да образуват истинската човешка изходна точка за едно такова празнично настроение. Днес ние можем да предизвикаме Михаиловите настроения около времето на Михаил чрез това, че се отдадем на подготвителните мисли за едно бъдеще време на Михаиловия празник на човечеството. И такива подготвителни мисли оживяват особено силно в нас, когато насочим поглед към онова, което видяхме да действа през такива дълги периоди отчасти на Земята, отчасти в свръхсетивните светове, за да бъде подготвено онова, което в течение на това столетие може да бъде направено за развитието на човечеството от онези души, които в действителност по правилен начин се чувстват привлечени към течението на Михаил. И моят стремеж през последните седмици беше, да ви изложа, мои мили приятели, в онези обяснения, в които говорих за някои неща от кармата на Антропософското общество, че доколкото честно клоните към антропософското движение, вие принадлежите към тези души.
Ние можем да посочим и искаме да говорим тъкмо днес за това, какво довежда пред душата ни същества, които вътрешно са свързани и все повече ще бъдат свързани с онова, което тук бе описано като течение на Михаил.
Ние можем да обърнем поглед към същества, които впечатляват една голяма част от човечеството - най-малко в две последователни въплъщения, - същества, които за нас обаче се сливат в едно цяло едва тогава, когато познаем, че това са последователни въплъщения на едно и също същество. Когато насочим духовния поглед назад в миналите времена, ние виждаме пред нас в юдейското предание пророческата природа на Илия[2]. Ние знаем, какво целенасочено значение имаше за еврейския народ, за народа на Стария завет и въобще за човечеството тази целенасочена сила на пророк Илия. И ние обърнахме вниманието върху това, как в течение на времето в най-важните точки на земното развитие на човечеството, съществото, което се намираше в Илия, се яви отново, яви се отново така, че посвещението, което то трябваше да получи за развитието на човечеството можа да му бъде дадено от самия Христос Исус, как съществото на Илия се яви отново в Лазар-Йоан, което е един и същи образ, както виждате това от моята книга «Християнството като мистичен факт». Ние видяхме по-нататък, че това същество се яви отново в онзи световен художник, който можа да разгърне своята дарба на живописец, рисувайки картини именно върху Тайната на Голгота, които правят неописуемо впечатление.
към текста >>
Когато насочим духовния поглед назад в миналите времена, ние виждаме п
ред
нас в юдейското п
ред
ание пророческата природа на Илия[2].
Днес ние можем да предизвикаме Михаиловите настроения около времето на Михаил чрез това, че се отдадем на подготвителните мисли за едно бъдеще време на Михаиловия празник на човечеството. И такива подготвителни мисли оживяват особено силно в нас, когато насочим поглед към онова, което видяхме да действа през такива дълги периоди отчасти на Земята, отчасти в свръхсетивните светове, за да бъде подготвено онова, което в течение на това столетие може да бъде направено за развитието на човечеството от онези души, които в действителност по правилен начин се чувстват привлечени към течението на Михаил. И моят стремеж през последните седмици беше, да ви изложа, мои мили приятели, в онези обяснения, в които говорих за някои неща от кармата на Антропософското общество, че доколкото честно клоните към антропософското движение, вие принадлежите към тези души. Ние можем да посочим и искаме да говорим тъкмо днес за това, какво довежда пред душата ни същества, които вътрешно са свързани и все повече ще бъдат свързани с онова, което тук бе описано като течение на Михаил. Ние можем да обърнем поглед към същества, които впечатляват една голяма част от човечеството - най-малко в две последователни въплъщения, - същества, които за нас обаче се сливат в едно цяло едва тогава, когато познаем, че това са последователни въплъщения на едно и също същество.
Когато насочим духовния поглед назад в миналите времена, ние виждаме пред нас в юдейското предание пророческата природа на Илия[2].
Ние знаем, какво целенасочено значение имаше за еврейския народ, за народа на Стария завет и въобще за човечеството тази целенасочена сила на пророк Илия. И ние обърнахме вниманието върху това, как в течение на времето в най-важните точки на земното развитие на човечеството, съществото, което се намираше в Илия, се яви отново, яви се отново така, че посвещението, което то трябваше да получи за развитието на човечеството можа да му бъде дадено от самия Христос Исус, как съществото на Илия се яви отново в Лазар-Йоан, което е един и същи образ, както виждате това от моята книга «Християнството като мистичен факт». Ние видяхме по-нататък, че това същество се яви отново в онзи световен художник, който можа да разгърне своята дарба на живописец, рисувайки картини именно върху Тайната на Голгота, които правят неописуемо впечатление. И ние видяхме след това, как онова, което живееше в дълбоките християнски импулси като същност на самото християнство, оживя в прекрасни багри и форми в картините на Рафаел, видяхме, как то възкръсна отново в поета Новалис, видяхме как от поета Новалис се изяви в чудно хубави слова онова, което Рафаел беше дал на човечеството в най-красивите багри и форми на неговите картини. Ние виждаме редуването на същества, които чрез мисълта за прераждането се сливат в едно единство.
към текста >>
Ние виждаме
ред
уването на същества, които чрез мисълта за прераждането се сливат в едно единство.
Когато насочим духовния поглед назад в миналите времена, ние виждаме пред нас в юдейското предание пророческата природа на Илия[2]. Ние знаем, какво целенасочено значение имаше за еврейския народ, за народа на Стария завет и въобще за човечеството тази целенасочена сила на пророк Илия. И ние обърнахме вниманието върху това, как в течение на времето в най-важните точки на земното развитие на човечеството, съществото, което се намираше в Илия, се яви отново, яви се отново така, че посвещението, което то трябваше да получи за развитието на човечеството можа да му бъде дадено от самия Христос Исус, как съществото на Илия се яви отново в Лазар-Йоан, което е един и същи образ, както виждате това от моята книга «Християнството като мистичен факт». Ние видяхме по-нататък, че това същество се яви отново в онзи световен художник, който можа да разгърне своята дарба на живописец, рисувайки картини именно върху Тайната на Голгота, които правят неописуемо впечатление. И ние видяхме след това, как онова, което живееше в дълбоките християнски импулси като същност на самото християнство, оживя в прекрасни багри и форми в картините на Рафаел, видяхме, как то възкръсна отново в поета Новалис, видяхме как от поета Новалис се изяви в чудно хубави слова онова, което Рафаел беше дал на човечеството в най-красивите багри и форми на неговите картини.
Ние виждаме редуването на същества, които чрез мисълта за прераждането се сливат в едно единство.
Ние знаем, защото аз често насочвах вниманието, как, когато премине през вратата на смъртта, човекът навлиза в световете на звездите, как онова, което външно във физическия смисъл наричаме звезди, са само външни знаци за духовни светове, които гледат надолу към нас, които обаче действат навсякъде в развитието на човечеството. Ние знаем, че човекът минава през сферата на Луната, през сферата на Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер, Сатурн, за да изработи своята карма с помощта на съществата от тези сфери и заедно с онези човешки души, които също са напуснали земния живот, за да се върне после отново в едно земно съществуване. Нека от тази гледна точка хвърлим един поглед върху Рафаел, как той е минал през вратата на смъртта, как той навлиза в областта на звездните светове с неговата още на Земята звездно блестяща, звездно светеща художественост, и тогава ще открием следното, мои мили приятели: Ние ще видим, как Рафаел навлиза в сферата на Луната, влиза в отношения с онези духове, които живеят в сферата на Луната и които са духовните индивидуалности на някогашните велики праучители на човечеството, от чиято мъдрост Рафаел беше дълбоко инспириран още в неговото съществуване като Илия; ние виждаме как в съдружие с тези лунни същества и с всички души, с които беше прекарал минали земни степени, той се обединява духовно с всичко онова, което представлява духовни източници на Земята, с всички същества, които са направили възможно съществуването на човечеството и на една пропита от божественото Земя; ние виждаме, така да се каже, Рафаел да се движи между своите, свързан с онези, с които през време на съществуването му като Илия той най-драговолно дружеше, понеже те бяха онези, които в началото на земното съществуване бяха поставили целта на този земен живот. Ние го виждаме след това да минава през сферата на Меркурий, където с великите космически лечители съвместно развива всичко онова за своята духовност, което го беше направил способен да създаде в багри и линии нещо толкова извънредно здравословно. Всичко това, което той беше нарисувал върху платното или върху стената за голяма утеха и за безкрайното въодушевление на разбиращите хора, което беше така блестящо от светлина, така излъчващо светлина, всичко това му се показа в цялата космическа взаимовръзка, в която може да стои чрез преминаването през съществата на сферата на Меркурий.
към текста >>
Нека от тази гледна точка хвърлим един поглед върху Рафаел, как той е минал през вратата на смъртта, как той навлиза в областта на звездните светове с неговата още на Земята звездно блестяща, звездно светеща художественост, и тогава ще открием следното, мои мили приятели: Ние ще видим, как Рафаел навлиза в сферата на Луната, влиза в отношения с онези духове, които живеят в сферата на Луната и които са духовните индивидуалности на някогашните велики праучители на човечеството, от чиято мъдрост Рафаел беше дълбоко инспириран още в неговото съществуване като Илия; ние виждаме как в съдружие с тези лунни същества и с всички души, с които беше прекарал минали земни степени, той се обединява духовно с всичко онова, което п
ред
ставлява духовни източници на Земята, с всички същества, които са направили възможно съществуването на човечеството и на една пропита от божественото Земя; ние виждаме, така да се каже, Рафаел да се движи между своите, свързан с онези, с които през време на съществуването му като Илия той най-драговолно дружеше, понеже те бяха онези, които в началото на земното съществуване бяха поставили целта на този земен живот.
Ние видяхме по-нататък, че това същество се яви отново в онзи световен художник, който можа да разгърне своята дарба на живописец, рисувайки картини именно върху Тайната на Голгота, които правят неописуемо впечатление. И ние видяхме след това, как онова, което живееше в дълбоките християнски импулси като същност на самото християнство, оживя в прекрасни багри и форми в картините на Рафаел, видяхме, как то възкръсна отново в поета Новалис, видяхме как от поета Новалис се изяви в чудно хубави слова онова, което Рафаел беше дал на човечеството в най-красивите багри и форми на неговите картини. Ние виждаме редуването на същества, които чрез мисълта за прераждането се сливат в едно единство. Ние знаем, защото аз често насочвах вниманието, как, когато премине през вратата на смъртта, човекът навлиза в световете на звездите, как онова, което външно във физическия смисъл наричаме звезди, са само външни знаци за духовни светове, които гледат надолу към нас, които обаче действат навсякъде в развитието на човечеството. Ние знаем, че човекът минава през сферата на Луната, през сферата на Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер, Сатурн, за да изработи своята карма с помощта на съществата от тези сфери и заедно с онези човешки души, които също са напуснали земния живот, за да се върне после отново в едно земно съществуване.
Нека от тази гледна точка хвърлим един поглед върху Рафаел, как той е минал през вратата на смъртта, как той навлиза в областта на звездните светове с неговата още на Земята звездно блестяща, звездно светеща художественост, и тогава ще открием следното, мои мили приятели: Ние ще видим, как Рафаел навлиза в сферата на Луната, влиза в отношения с онези духове, които живеят в сферата на Луната и които са духовните индивидуалности на някогашните велики праучители на човечеството, от чиято мъдрост Рафаел беше дълбоко инспириран още в неговото съществуване като Илия; ние виждаме как в съдружие с тези лунни същества и с всички души, с които беше прекарал минали земни степени, той се обединява духовно с всичко онова, което представлява духовни източници на Земята, с всички същества, които са направили възможно съществуването на човечеството и на една пропита от божественото Земя; ние виждаме, така да се каже, Рафаел да се движи между своите, свързан с онези, с които през време на съществуването му като Илия той най-драговолно дружеше, понеже те бяха онези, които в началото на земното съществуване бяха поставили целта на този земен живот.
Ние го виждаме след това да минава през сферата на Меркурий, където с великите космически лечители съвместно развива всичко онова за своята духовност, което го беше направил способен да създаде в багри и линии нещо толкова извънредно здравословно. Всичко това, което той беше нарисувал върху платното или върху стената за голяма утеха и за безкрайното въодушевление на разбиращите хора, което беше така блестящо от светлина, така излъчващо светлина, всичко това му се показа в цялата космическа взаимовръзка, в която може да стои чрез преминаването през съществата на сферата на Меркурий. И така той, който на Земята беше разгърнал такава любов към изкуството, който беше се влял напълно в любовта към багрите и линиите, се пренесе след това в сферата на Венера, която по-нататък също с любов го пренесе в онова слънчево съществуване, което беше живяло в неговите познати досега за нас въплъщения, в онова слънчево съществуване, чрез което като пророк Илия чрез своя народ той донесе на човечеството великите, целенасочени истини. Ние виждаме, как в сферата на Слънцето той отново може да изживее интимно - сега по начин различен от миналото, когато беше на Земята другар на Христос Исус, - онова, което беше изпитал, когато благодарение на посвещението чрез Христос Исуса от Лазар той стана Йоан. Ние виждаме, как в космическото блестящо отражение на човешкото сърце той вижда да лъчезари в сияеща мирова светлина онова, което беше нарисувал в такава сияеща светлина за вярващите в Христос Исус.
към текста >>
Ние го виждаме след това да минава през сферата на Меркурий, където с великите космически лечители съвместно развива всичко онова за своята духовност, което го беше направил способен да създаде в багри и линии нещо толкова извън
ред
но здравословно.
И ние видяхме след това, как онова, което живееше в дълбоките християнски импулси като същност на самото християнство, оживя в прекрасни багри и форми в картините на Рафаел, видяхме, как то възкръсна отново в поета Новалис, видяхме как от поета Новалис се изяви в чудно хубави слова онова, което Рафаел беше дал на човечеството в най-красивите багри и форми на неговите картини. Ние виждаме редуването на същества, които чрез мисълта за прераждането се сливат в едно единство. Ние знаем, защото аз често насочвах вниманието, как, когато премине през вратата на смъртта, човекът навлиза в световете на звездите, как онова, което външно във физическия смисъл наричаме звезди, са само външни знаци за духовни светове, които гледат надолу към нас, които обаче действат навсякъде в развитието на човечеството. Ние знаем, че човекът минава през сферата на Луната, през сферата на Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер, Сатурн, за да изработи своята карма с помощта на съществата от тези сфери и заедно с онези човешки души, които също са напуснали земния живот, за да се върне после отново в едно земно съществуване. Нека от тази гледна точка хвърлим един поглед върху Рафаел, как той е минал през вратата на смъртта, как той навлиза в областта на звездните светове с неговата още на Земята звездно блестяща, звездно светеща художественост, и тогава ще открием следното, мои мили приятели: Ние ще видим, как Рафаел навлиза в сферата на Луната, влиза в отношения с онези духове, които живеят в сферата на Луната и които са духовните индивидуалности на някогашните велики праучители на човечеството, от чиято мъдрост Рафаел беше дълбоко инспириран още в неговото съществуване като Илия; ние виждаме как в съдружие с тези лунни същества и с всички души, с които беше прекарал минали земни степени, той се обединява духовно с всичко онова, което представлява духовни източници на Земята, с всички същества, които са направили възможно съществуването на човечеството и на една пропита от божественото Земя; ние виждаме, така да се каже, Рафаел да се движи между своите, свързан с онези, с които през време на съществуването му като Илия той най-драговолно дружеше, понеже те бяха онези, които в началото на земното съществуване бяха поставили целта на този земен живот.
Ние го виждаме след това да минава през сферата на Меркурий, където с великите космически лечители съвместно развива всичко онова за своята духовност, което го беше направил способен да създаде в багри и линии нещо толкова извънредно здравословно.
Всичко това, което той беше нарисувал върху платното или върху стената за голяма утеха и за безкрайното въодушевление на разбиращите хора, което беше така блестящо от светлина, така излъчващо светлина, всичко това му се показа в цялата космическа взаимовръзка, в която може да стои чрез преминаването през съществата на сферата на Меркурий. И така той, който на Земята беше разгърнал такава любов към изкуството, който беше се влял напълно в любовта към багрите и линиите, се пренесе след това в сферата на Венера, която по-нататък също с любов го пренесе в онова слънчево съществуване, което беше живяло в неговите познати досега за нас въплъщения, в онова слънчево съществуване, чрез което като пророк Илия чрез своя народ той донесе на човечеството великите, целенасочени истини. Ние виждаме, как в сферата на Слънцето той отново може да изживее интимно - сега по начин различен от миналото, когато беше на Земята другар на Христос Исус, - онова, което беше изпитал, когато благодарение на посвещението чрез Христос Исуса от Лазар той стана Йоан. Ние виждаме, как в космическото блестящо отражение на човешкото сърце той вижда да лъчезари в сияеща мирова светлина онова, което беше нарисувал в такава сияеща светлина за вярващите в Христос Исус. И ние виждаме след това, как изпълнен с мъдрост в сферата на Юпитер той прониква онова, което имаше в основата на своя живот; ние виждаме как той успява да го обхване в мъдрост заедно с такива духове като Гьоте, по-късния Гьоте, а също и с такива духове, които повече или по-малко се намираха на погрешни пътища, обаче все пак пренасяха в областта на магическото това, което е мирова същност, мирово мислене, как Рафаел поставя там основата на своя магически идеализъм в съизживяване на еволюцията на по-късния Елифас Леви.
към текста >>
И едно нещо е забележително, мои мили приятели, дълбоко значително: Една напълно п
ред
ана на Рафаел личност, Херман Грим, четири пъти се опита да напише биографията на Рафаел[3].
И така той, който на Земята беше разгърнал такава любов към изкуството, който беше се влял напълно в любовта към багрите и линиите, се пренесе след това в сферата на Венера, която по-нататък също с любов го пренесе в онова слънчево съществуване, което беше живяло в неговите познати досега за нас въплъщения, в онова слънчево съществуване, чрез което като пророк Илия чрез своя народ той донесе на човечеството великите, целенасочени истини. Ние виждаме, как в сферата на Слънцето той отново може да изживее интимно - сега по начин различен от миналото, когато беше на Земята другар на Христос Исус, - онова, което беше изпитал, когато благодарение на посвещението чрез Христос Исуса от Лазар той стана Йоан. Ние виждаме, как в космическото блестящо отражение на човешкото сърце той вижда да лъчезари в сияеща мирова светлина онова, което беше нарисувал в такава сияеща светлина за вярващите в Христос Исус. И ние виждаме след това, как изпълнен с мъдрост в сферата на Юпитер той прониква онова, което имаше в основата на своя живот; ние виждаме как той успява да го обхване в мъдрост заедно с такива духове като Гьоте, по-късния Гьоте, а също и с такива духове, които повече или по-малко се намираха на погрешни пътища, обаче все пак пренасяха в областта на магическото това, което е мирова същност, мирово мислене, как Рафаел поставя там основата на своя магически идеализъм в съизживяване на еволюцията на по-късния Елифас Леви. Ние виждаме, как той взима участие във всичко това, което живееше там отвъд в Сведенборг.
И едно нещо е забележително, мои мили приятели, дълбоко значително: Една напълно предана на Рафаел личност, Херман Грим, четири пъти се опита да напише биографията на Рафаел[3].
Въпреки че беше вече завършил биографията на Микеланджело, той никога не успя действително да опише земния живот на Рафаел, така че да бъде доволен от това описание. Херман Грим винаги намираше, според неговото собствено схващане, че е създал нещо незадоволително по отношение живота на Рафаел. И така излезе неговата първа книга върху Рафаел, която би трябвало да бъде една биография на Рафаел. Какво представлява тази книга? Тя просто повтаря старите анекдоти на Вазари за Рафаел.
към текста >>
Херман Грим винаги намираше, спо
ред
неговото собствено схващане, че е създал нещо незадоволително по отношение живота на Рафаел.
Ние виждаме, как в космическото блестящо отражение на човешкото сърце той вижда да лъчезари в сияеща мирова светлина онова, което беше нарисувал в такава сияеща светлина за вярващите в Христос Исус. И ние виждаме след това, как изпълнен с мъдрост в сферата на Юпитер той прониква онова, което имаше в основата на своя живот; ние виждаме как той успява да го обхване в мъдрост заедно с такива духове като Гьоте, по-късния Гьоте, а също и с такива духове, които повече или по-малко се намираха на погрешни пътища, обаче все пак пренасяха в областта на магическото това, което е мирова същност, мирово мислене, как Рафаел поставя там основата на своя магически идеализъм в съизживяване на еволюцията на по-късния Елифас Леви. Ние виждаме, как той взима участие във всичко това, което живееше там отвъд в Сведенборг. И едно нещо е забележително, мои мили приятели, дълбоко значително: Една напълно предана на Рафаел личност, Херман Грим, четири пъти се опита да напише биографията на Рафаел[3]. Въпреки че беше вече завършил биографията на Микеланджело, той никога не успя действително да опише земния живот на Рафаел, така че да бъде доволен от това описание.
Херман Грим винаги намираше, според неговото собствено схващане, че е създал нещо незадоволително по отношение живота на Рафаел.
И така излезе неговата първа книга върху Рафаел, която би трябвало да бъде една биография на Рафаел. Какво представлява тази книга? Тя просто повтаря старите анекдоти на Вазари за Рафаел. И това не допринася нищо към биографията на Рафаел, а дава нещо съвършено друго - едно описание на онова, което Рафаел беше станал на Земята в почитанието, в признанието, в разбирането на хората след неговата смърт. Херман Грим разказва онова, което хората са мислили за Рафаел, което италианците, французите, германците са мислили за Рафаел в течение на столетия.
към текста >>
Какво п
ред
ставлява тази книга?
Ние виждаме, как той взима участие във всичко това, което живееше там отвъд в Сведенборг. И едно нещо е забележително, мои мили приятели, дълбоко значително: Една напълно предана на Рафаел личност, Херман Грим, четири пъти се опита да напише биографията на Рафаел[3]. Въпреки че беше вече завършил биографията на Микеланджело, той никога не успя действително да опише земния живот на Рафаел, така че да бъде доволен от това описание. Херман Грим винаги намираше, според неговото собствено схващане, че е създал нещо незадоволително по отношение живота на Рафаел. И така излезе неговата първа книга върху Рафаел, която би трябвало да бъде една биография на Рафаел.
Какво представлява тази книга?
Тя просто повтаря старите анекдоти на Вазари за Рафаел. И това не допринася нищо към биографията на Рафаел, а дава нещо съвършено друго - едно описание на онова, което Рафаел беше станал на Земята в почитанието, в признанието, в разбирането на хората след неговата смърт. Херман Грим разказва онова, което хората са мислили за Рафаел, което италианците, французите, германците са мислили за Рафаел в течение на столетия. Той разказва една биография на живеещата след смъртта на Рафаел мисъл за Рафаел тук на Земята. Той намира достъп до онова, което е останало от Рафаел в спомена на хората, в обожанието на хората, в разбирането на хората; Грим не намира възможността да опише земния живот на Рафаел.
към текста >>
Картините са налице и ние можем да се абстрахираме напълно от Рафаел, който е нарисувал картините, като възпроизвеждаме
ред
уването на онова, което се изразява във вътрешното съдържание на картините.
И това не допринася нищо към биографията на Рафаел, а дава нещо съвършено друго - едно описание на онова, което Рафаел беше станал на Земята в почитанието, в признанието, в разбирането на хората след неговата смърт. Херман Грим разказва онова, което хората са мислили за Рафаел, което италианците, французите, германците са мислили за Рафаел в течение на столетия. Той разказва една биография на живеещата след смъртта на Рафаел мисъл за Рафаел тук на Земята. Той намира достъп до онова, което е останало от Рафаел в спомена на хората, в обожанието на хората, в разбирането на хората; Грим не намира възможността да опише земния живот на Рафаел. И след като четири пъти се беше опитал да стори това, той казва: - Онова, което можем да направим лично за Рафаел, е всъщност само това, че описваме, как една картина преминава в друга, като че тя е била нарисувана от едно свръхсетивно същество, което съвсем не е докоснало действително Земята със своя земен живот.
Картините са налице и ние можем да се абстрахираме напълно от Рафаел, който е нарисувал картините, като възпроизвеждаме редуването на онова, което се изразява във вътрешното съдържание на картините.
И така, когато малко преди своята смърт Херман Грим говори за Рафаел, когато още веднъж направи опит да вземе перото и да пише за неговия живот, той всъщност говори само за картините, а не за земната личност на Рафаел Тази земна личност на Рафаел беше изцяло завладяна само от онова, обични приятели, което Лазар-Йоан беше дал на тази душа, за да се излее то в багри и линии за човечеството. И така живя това същество! То живя така, че, така да се каже, този живот на Рафаел можа да бъде изминат още веднъж в Новалис само в един период от 30 години, толкова живя и Новалис. Така ние виждаме, как Рафаел умира млад, Новалис умира млад - едно същество, което произхождаше от Илия-Йоан, представяйки се на човечеството в две различни форми, подготвяйки чрез това по художествен, по поетичен начин Михаиловото настроение, изпратено при хората на Земята като посланик на течението на Михаил.
към текста >>
И така, когато малко п
ред
и своята смърт Херман Грим говори за Рафаел, когато още веднъж направи опит да вземе перото и да пише за неговия живот, той всъщност говори само за картините, а не за земната личност на Рафаел
Херман Грим разказва онова, което хората са мислили за Рафаел, което италианците, французите, германците са мислили за Рафаел в течение на столетия. Той разказва една биография на живеещата след смъртта на Рафаел мисъл за Рафаел тук на Земята. Той намира достъп до онова, което е останало от Рафаел в спомена на хората, в обожанието на хората, в разбирането на хората; Грим не намира възможността да опише земния живот на Рафаел. И след като четири пъти се беше опитал да стори това, той казва: - Онова, което можем да направим лично за Рафаел, е всъщност само това, че описваме, как една картина преминава в друга, като че тя е била нарисувана от едно свръхсетивно същество, което съвсем не е докоснало действително Земята със своя земен живот. Картините са налице и ние можем да се абстрахираме напълно от Рафаел, който е нарисувал картините, като възпроизвеждаме редуването на онова, което се изразява във вътрешното съдържание на картините.
И така, когато малко преди своята смърт Херман Грим говори за Рафаел, когато още веднъж направи опит да вземе перото и да пише за неговия живот, той всъщност говори само за картините, а не за земната личност на Рафаел
Тази земна личност на Рафаел беше изцяло завладяна само от онова, обични приятели, което Лазар-Йоан беше дал на тази душа, за да се излее то в багри и линии за човечеството. И така живя това същество! То живя така, че, така да се каже, този живот на Рафаел можа да бъде изминат още веднъж в Новалис само в един период от 30 години, толкова живя и Новалис. Така ние виждаме, как Рафаел умира млад, Новалис умира млад - едно същество, което произхождаше от Илия-Йоан, представяйки се на човечеството в две различни форми, подготвяйки чрез това по художествен, по поетичен начин Михаиловото настроение, изпратено при хората на Земята като посланик на течението на Михаил. И после ние виждаме, как в поезията на Новалис изниква великото художествено творчество на Рафаел, както изниква в завладяващата и дълбока поезия на Новалис.
към текста >>
Така ние виждаме, как Рафаел умира млад, Новалис умира млад - едно същество, което произхождаше от Илия-Йоан, п
ред
ставяйки се на човечеството в две различни форми, подготвяйки чрез това по художествен, по поетичен начин Михаиловото настроение, изпратено при хората на Земята като посланик на течението на Михаил.
Картините са налице и ние можем да се абстрахираме напълно от Рафаел, който е нарисувал картините, като възпроизвеждаме редуването на онова, което се изразява във вътрешното съдържание на картините. И така, когато малко преди своята смърт Херман Грим говори за Рафаел, когато още веднъж направи опит да вземе перото и да пише за неговия живот, той всъщност говори само за картините, а не за земната личност на Рафаел Тази земна личност на Рафаел беше изцяло завладяна само от онова, обични приятели, което Лазар-Йоан беше дал на тази душа, за да се излее то в багри и линии за човечеството. И така живя това същество! То живя така, че, така да се каже, този живот на Рафаел можа да бъде изминат още веднъж в Новалис само в един период от 30 години, толкова живя и Новалис.
Така ние виждаме, как Рафаел умира млад, Новалис умира млад - едно същество, което произхождаше от Илия-Йоан, представяйки се на човечеството в две различни форми, подготвяйки чрез това по художествен, по поетичен начин Михаиловото настроение, изпратено при хората на Земята като посланик на течението на Михаил.
И после ние виждаме, как в поезията на Новалис изниква великото художествено творчество на Рафаел, както изниква в завладяващата и дълбока поезия на Новалис. Всичко онова, което човешки очи видяха благодарение на Рафаел, от него можаха да се проникнат човешките сърца, когато то възкръсна в Новалис. И когато разгледаме този Новалис, как продължава да звучи така тънко чувстваният от Херман Грим живот на Рафаел именно в този Новалис! Любимата на Новалис умира на млади години. Той самият е още млад.
към текста >>
То действа затова така дълбоко, понеже всичко онова, което имаме п
ред
нас в непос
ред
ствена сетивна действителност, всичко онова, което очите могат да виждат и което очите могат да чувстват на Земята като красиво, се явява в поезията на Новалис в един почти небесен поетически блясък чрез онова, което живее в неговата душа като магически идеализъм.
Той самият е още млад. Какъв земен живот иска да води той, като умира неговата любима? Той самият изразява това, като казва, че неговият земен живот трябва да има за цел, да умре след нея. Той вече иска да премине в свръхсетивното, иска да води отново живота на Рафаел, да не докосва всъщност Земята, а би искал да изживее своя магически идеализъм в поезията, като не искаше да бъде докоснат от земния живот. И как го виждаме ние, когато оставим да действа върху нас онова, което той е излял в своите фрагменти[4], как го виждаме, когато то ни въздейства?
То действа затова така дълбоко, понеже всичко онова, което имаме пред нас в непосредствена сетивна действителност, всичко онова, което очите могат да виждат и което очите могат да чувстват на Земята като красиво, се явява в поезията на Новалис в един почти небесен поетически блясък чрез онова, което живее в неговата душа като магически идеализъм.
Той знае да направи да възкръсне чрез неговия поетически-магически идеализъм в неговия духовен светлинен блясък и най-незначителното материално нещо. И така ние виждаме именно в Новалис един блестящ предвестник на онова течение на Михаил, мои мили приятели, което трябва да ръководи всички вас сега, когато сте живи на Земята, и след това, когато ще сте минали през вратата на смъртта. Вие ще намерите в духовния свръхсетивен свят всички онези - също и съществото, за което аз говорих днес, - ще намерите всички онези, с които трябва да подготвяте делото, което трябва да се извърши в края на това столетие и което трябва да изведе човечеството от голямата криза, в която то е навлязло. Само тогава, когато това дело, великото мощно проникване със силата на Михаил, с волята на Михаил - който не е нищо друго, освен онова, което предхожда волята на Христос, силата на Христос, за да посади по правилен начин тази сила на Христос в земния живот - само тогава, когато тази сила на Михаил ще може действително да удържи победа над демоническо-драконското, което вие също добре познавате, и когато всички вие, които по този начин в светлината на антропософската мъдрост сте приели в себе си мисълта за Михаил, когато сте приели и запазили с вярно сърце и вътрешна любов тази мисъл за Михаил, когато се опитвате да направите тазгодишното Михаиловско свещено настроение изходна точка на онова, което тази мисъл за Михаил можа не само да разкрие в душата, но и да го оживи във всички ваши дела, - тогава вие ще бъдете верни служители на тази мисъл за Михаил, тогава ще можете да бъдете благородни помощници на онова, което в смисъла на Михаил иска да се прояви чрез антропософията в земното развитие. Когато в следващото време най-малко в четири пъти по дванадесет човеци оживее мисълта за Михаил, в четири по дванадесет човеци, които обаче могат да бъдат признати като такива не чрез самите тях, а от ръководството на Гьотеанума в Дорнах, когато четири пъти по дванадесет такива хора станат ръководители за настроението на Михаиловия празник, тогава ние ще можем да погледнем светлината, която в бъдеще ще се разпространи сред човечеството чрез течението на Михаил и чрез дейността на Михаил.
към текста >>
И така ние виждаме именно в Новалис един блестящ п
ред
вестник на онова течение на Михаил, мои мили приятели, което трябва да ръководи всички вас сега, когато сте живи на Земята, и след това, когато ще сте минали през вратата на смъртта.
Той самият изразява това, като казва, че неговият земен живот трябва да има за цел, да умре след нея. Той вече иска да премине в свръхсетивното, иска да води отново живота на Рафаел, да не докосва всъщност Земята, а би искал да изживее своя магически идеализъм в поезията, като не искаше да бъде докоснат от земния живот. И как го виждаме ние, когато оставим да действа върху нас онова, което той е излял в своите фрагменти[4], как го виждаме, когато то ни въздейства? То действа затова така дълбоко, понеже всичко онова, което имаме пред нас в непосредствена сетивна действителност, всичко онова, което очите могат да виждат и което очите могат да чувстват на Земята като красиво, се явява в поезията на Новалис в един почти небесен поетически блясък чрез онова, което живее в неговата душа като магически идеализъм. Той знае да направи да възкръсне чрез неговия поетически-магически идеализъм в неговия духовен светлинен блясък и най-незначителното материално нещо.
И така ние виждаме именно в Новалис един блестящ предвестник на онова течение на Михаил, мои мили приятели, което трябва да ръководи всички вас сега, когато сте живи на Земята, и след това, когато ще сте минали през вратата на смъртта.
Вие ще намерите в духовния свръхсетивен свят всички онези - също и съществото, за което аз говорих днес, - ще намерите всички онези, с които трябва да подготвяте делото, което трябва да се извърши в края на това столетие и което трябва да изведе човечеството от голямата криза, в която то е навлязло. Само тогава, когато това дело, великото мощно проникване със силата на Михаил, с волята на Михаил - който не е нищо друго, освен онова, което предхожда волята на Христос, силата на Христос, за да посади по правилен начин тази сила на Христос в земния живот - само тогава, когато тази сила на Михаил ще може действително да удържи победа над демоническо-драконското, което вие също добре познавате, и когато всички вие, които по този начин в светлината на антропософската мъдрост сте приели в себе си мисълта за Михаил, когато сте приели и запазили с вярно сърце и вътрешна любов тази мисъл за Михаил, когато се опитвате да направите тазгодишното Михаиловско свещено настроение изходна точка на онова, което тази мисъл за Михаил можа не само да разкрие в душата, но и да го оживи във всички ваши дела, - тогава вие ще бъдете верни служители на тази мисъл за Михаил, тогава ще можете да бъдете благородни помощници на онова, което в смисъла на Михаил иска да се прояви чрез антропософията в земното развитие. Когато в следващото време най-малко в четири пъти по дванадесет човеци оживее мисълта за Михаил, в четири по дванадесет човеци, които обаче могат да бъдат признати като такива не чрез самите тях, а от ръководството на Гьотеанума в Дорнах, когато четири пъти по дванадесет такива хора станат ръководители за настроението на Михаиловия празник, тогава ние ще можем да погледнем светлината, която в бъдеще ще се разпространи сред човечеството чрез течението на Михаил и чрез дейността на Михаил. Че това е така, мои мили приятели, за целта аз се опитах да преодолея състоянието си, за да кажа днес пред вас с няколко думи това, да го кажа поне така накратко. Днес моите сили не ще стигат за нещо повече.
към текста >>
Само тогава, когато това дело, великото мощно проникване със силата на Михаил, с волята на Михаил - който не е нищо друго, освен онова, което п
ред
хожда волята на Христос, силата на Христос, за да посади по правилен начин тази сила на Христос в земния живот - само тогава, когато тази сила на Михаил ще може действително да удържи победа над демоническо-драконското, което вие също добре познавате, и когато всички вие, които по този начин в светлината на антропософската мъдрост сте приели в себе си мисълта за Михаил, когато сте приели и запазили с вярно сърце и вътрешна любов тази мисъл за Михаил, когато се опитвате да направите тазгодишното Михаиловско свещено настроение изходна точка на онова, което тази мисъл за Михаил можа не само да разкрие в душата, но и да го оживи във всички ваши дела, - тогава вие ще бъдете верни служители на тази мисъл за Михаил, тогава ще можете да бъдете благородни помощници на онова, което в смисъла на Михаил иска да се прояви чрез антропософията в земното развитие.
И как го виждаме ние, когато оставим да действа върху нас онова, което той е излял в своите фрагменти[4], как го виждаме, когато то ни въздейства? То действа затова така дълбоко, понеже всичко онова, което имаме пред нас в непосредствена сетивна действителност, всичко онова, което очите могат да виждат и което очите могат да чувстват на Земята като красиво, се явява в поезията на Новалис в един почти небесен поетически блясък чрез онова, което живее в неговата душа като магически идеализъм. Той знае да направи да възкръсне чрез неговия поетически-магически идеализъм в неговия духовен светлинен блясък и най-незначителното материално нещо. И така ние виждаме именно в Новалис един блестящ предвестник на онова течение на Михаил, мои мили приятели, което трябва да ръководи всички вас сега, когато сте живи на Земята, и след това, когато ще сте минали през вратата на смъртта. Вие ще намерите в духовния свръхсетивен свят всички онези - също и съществото, за което аз говорих днес, - ще намерите всички онези, с които трябва да подготвяте делото, което трябва да се извърши в края на това столетие и което трябва да изведе човечеството от голямата криза, в която то е навлязло.
Само тогава, когато това дело, великото мощно проникване със силата на Михаил, с волята на Михаил - който не е нищо друго, освен онова, което предхожда волята на Христос, силата на Христос, за да посади по правилен начин тази сила на Христос в земния живот - само тогава, когато тази сила на Михаил ще може действително да удържи победа над демоническо-драконското, което вие също добре познавате, и когато всички вие, които по този начин в светлината на антропософската мъдрост сте приели в себе си мисълта за Михаил, когато сте приели и запазили с вярно сърце и вътрешна любов тази мисъл за Михаил, когато се опитвате да направите тазгодишното Михаиловско свещено настроение изходна точка на онова, което тази мисъл за Михаил можа не само да разкрие в душата, но и да го оживи във всички ваши дела, - тогава вие ще бъдете верни служители на тази мисъл за Михаил, тогава ще можете да бъдете благородни помощници на онова, което в смисъла на Михаил иска да се прояви чрез антропософията в земното развитие.
Когато в следващото време най-малко в четири пъти по дванадесет човеци оживее мисълта за Михаил, в четири по дванадесет човеци, които обаче могат да бъдат признати като такива не чрез самите тях, а от ръководството на Гьотеанума в Дорнах, когато четири пъти по дванадесет такива хора станат ръководители за настроението на Михаиловия празник, тогава ние ще можем да погледнем светлината, която в бъдеще ще се разпространи сред човечеството чрез течението на Михаил и чрез дейността на Михаил. Че това е така, мои мили приятели, за целта аз се опитах да преодолея състоянието си, за да кажа днес пред вас с няколко думи това, да го кажа поне така накратко. Днес моите сили не ще стигат за нещо повече. Но това е, което днес чрез думите би искало да говори на вашата душа: Да приемете тази мисъл за Михаил в смисъла на онова, което едно вярно на Михаил сърце може да чувства, когато Михаил се яви облечен в одеждата на лъчезарната светлина на Слънцето, Михаил, който първо показва и сочи онова, което трябва да стане, за да може тази одежда на Михаил, тази дреха от светлина да се превърне в думите, които са думи на Христос, мировите думи, които могат да превърнат мировия Логос в Логос на човечеството. [1] Към текста на словото от 28.
към текста >>
Когато в следващото време най-малко в четири пъти по дванадесет човеци оживее мисълта за Михаил, в четири по дванадесет човеци, които обаче могат да бъдат признати като такива не чрез самите тях, а от ръководството на Гьотеанума в Дорнах, когато четири пъти по дванадесет такива хора станат ръководители за настроението на Михаиловия празник, тогава ние ще можем да погледнем светлината, която в бъдеще ще се разпространи с
ред
човечеството чрез течението на Михаил и чрез дейността на Михаил.
То действа затова така дълбоко, понеже всичко онова, което имаме пред нас в непосредствена сетивна действителност, всичко онова, което очите могат да виждат и което очите могат да чувстват на Земята като красиво, се явява в поезията на Новалис в един почти небесен поетически блясък чрез онова, което живее в неговата душа като магически идеализъм. Той знае да направи да възкръсне чрез неговия поетически-магически идеализъм в неговия духовен светлинен блясък и най-незначителното материално нещо. И така ние виждаме именно в Новалис един блестящ предвестник на онова течение на Михаил, мои мили приятели, което трябва да ръководи всички вас сега, когато сте живи на Земята, и след това, когато ще сте минали през вратата на смъртта. Вие ще намерите в духовния свръхсетивен свят всички онези - също и съществото, за което аз говорих днес, - ще намерите всички онези, с които трябва да подготвяте делото, което трябва да се извърши в края на това столетие и което трябва да изведе човечеството от голямата криза, в която то е навлязло. Само тогава, когато това дело, великото мощно проникване със силата на Михаил, с волята на Михаил - който не е нищо друго, освен онова, което предхожда волята на Христос, силата на Христос, за да посади по правилен начин тази сила на Христос в земния живот - само тогава, когато тази сила на Михаил ще може действително да удържи победа над демоническо-драконското, което вие също добре познавате, и когато всички вие, които по този начин в светлината на антропософската мъдрост сте приели в себе си мисълта за Михаил, когато сте приели и запазили с вярно сърце и вътрешна любов тази мисъл за Михаил, когато се опитвате да направите тазгодишното Михаиловско свещено настроение изходна точка на онова, което тази мисъл за Михаил можа не само да разкрие в душата, но и да го оживи във всички ваши дела, - тогава вие ще бъдете верни служители на тази мисъл за Михаил, тогава ще можете да бъдете благородни помощници на онова, което в смисъла на Михаил иска да се прояви чрез антропософията в земното развитие.
Когато в следващото време най-малко в четири пъти по дванадесет човеци оживее мисълта за Михаил, в четири по дванадесет човеци, които обаче могат да бъдат признати като такива не чрез самите тях, а от ръководството на Гьотеанума в Дорнах, когато четири пъти по дванадесет такива хора станат ръководители за настроението на Михаиловия празник, тогава ние ще можем да погледнем светлината, която в бъдеще ще се разпространи сред човечеството чрез течението на Михаил и чрез дейността на Михаил.
Че това е така, мои мили приятели, за целта аз се опитах да преодолея състоянието си, за да кажа днес пред вас с няколко думи това, да го кажа поне така накратко. Днес моите сили не ще стигат за нещо повече. Но това е, което днес чрез думите би искало да говори на вашата душа: Да приемете тази мисъл за Михаил в смисъла на онова, което едно вярно на Михаил сърце може да чувства, когато Михаил се яви облечен в одеждата на лъчезарната светлина на Слънцето, Михаил, който първо показва и сочи онова, което трябва да стане, за да може тази одежда на Михаил, тази дреха от светлина да се превърне в думите, които са думи на Христос, мировите думи, които могат да превърнат мировия Логос в Логос на човечеството. [1] Към текста на словото от 28. септември 1924 (последното слово): За 5.
към текста >>
Че това е така, мои мили приятели, за целта аз се опитах да преодолея състоянието си, за да кажа днес п
ред
вас с няколко думи това, да го кажа поне така накратко.
Той знае да направи да възкръсне чрез неговия поетически-магически идеализъм в неговия духовен светлинен блясък и най-незначителното материално нещо. И така ние виждаме именно в Новалис един блестящ предвестник на онова течение на Михаил, мои мили приятели, което трябва да ръководи всички вас сега, когато сте живи на Земята, и след това, когато ще сте минали през вратата на смъртта. Вие ще намерите в духовния свръхсетивен свят всички онези - също и съществото, за което аз говорих днес, - ще намерите всички онези, с които трябва да подготвяте делото, което трябва да се извърши в края на това столетие и което трябва да изведе човечеството от голямата криза, в която то е навлязло. Само тогава, когато това дело, великото мощно проникване със силата на Михаил, с волята на Михаил - който не е нищо друго, освен онова, което предхожда волята на Христос, силата на Христос, за да посади по правилен начин тази сила на Христос в земния живот - само тогава, когато тази сила на Михаил ще може действително да удържи победа над демоническо-драконското, което вие също добре познавате, и когато всички вие, които по този начин в светлината на антропософската мъдрост сте приели в себе си мисълта за Михаил, когато сте приели и запазили с вярно сърце и вътрешна любов тази мисъл за Михаил, когато се опитвате да направите тазгодишното Михаиловско свещено настроение изходна точка на онова, което тази мисъл за Михаил можа не само да разкрие в душата, но и да го оживи във всички ваши дела, - тогава вие ще бъдете верни служители на тази мисъл за Михаил, тогава ще можете да бъдете благородни помощници на онова, което в смисъла на Михаил иска да се прояви чрез антропософията в земното развитие. Когато в следващото време най-малко в четири пъти по дванадесет човеци оживее мисълта за Михаил, в четири по дванадесет човеци, които обаче могат да бъдат признати като такива не чрез самите тях, а от ръководството на Гьотеанума в Дорнах, когато четири пъти по дванадесет такива хора станат ръководители за настроението на Михаиловия празник, тогава ние ще можем да погледнем светлината, която в бъдеще ще се разпространи сред човечеството чрез течението на Михаил и чрез дейността на Михаил.
Че това е така, мои мили приятели, за целта аз се опитах да преодолея състоянието си, за да кажа днес пред вас с няколко думи това, да го кажа поне така накратко.
Днес моите сили не ще стигат за нещо повече. Но това е, което днес чрез думите би искало да говори на вашата душа: Да приемете тази мисъл за Михаил в смисъла на онова, което едно вярно на Михаил сърце може да чувства, когато Михаил се яви облечен в одеждата на лъчезарната светлина на Слънцето, Михаил, който първо показва и сочи онова, което трябва да стане, за да може тази одежда на Михаил, тази дреха от светлина да се превърне в думите, които са думи на Христос, мировите думи, които могат да превърнат мировия Логос в Логос на човечеството. [1] Към текста на словото от 28. септември 1924 (последното слово): За 5. издание (1981) първоначалният текст беше сравнен от Гюнтер Френц с една непозната до този момент оригинална стенограма от архива на Колиско в Bournemouth (Англия).
към текста >>
58.
Забележки към текста
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
(номерата на страниците са спо
ред
печатното издание)
Забележки към текста Към стр.
(номерата на страниците са според печатното издание)
11. Коледното събрание: Сравни Рудолф Щайнер «Коледното събрание за основаване на Всеобщото антропософско общество 1923/24», Събр. съч. 260. 16. Гюнтер Вагнер, 1842-1930. Основател на фабриката Пеликан в Хановер 16. тук в тази зала: В залата на мебелната работилница на Гьотеанума
към текста >>
17. статия за моята публична лекция, държана п
ред
голям брой слушатели: досега не е намерена.
годишнина Nr. 34 от 31. август 1924. напечатано в «Антропософски », страница 65, Събр. съч. 26, 1972.
17. статия за моята публична лекция, държана пред голям брой слушатели: досега не е намерена.
28. кармичните взаимовръзки на даден човек: За какво става въпрос тук не е установено. 30. в края на новото издание на моята книга «Теософия»: «Единични забележки и допълнения» (към 9. издание 1918). 31. Тази друга личност я познавах много точно от по-дълго време: Става въпрос за сприятеленият с Карл Людвиг Шлайх лекар Макс Аш, член на немската секция на Теософското общество. След неговата смърт през март 1911 при 10.
към текста >>
Емил Бок п
ред
полага, че се касае за австрийската поетеса Бети Паоли («Рудолф Щайнер.
72. в първата мистерийна драма: «Портата на посвещението » (1910). В «Четири мистерийни драми», Събр. съч. 14. 77. тази личност беше една моя близка писателка. Не е сигурно коя е била тази личност.
Емил Бок предполага, че се касае за австрийската поетеса Бети Паоли («Рудолф Щайнер.
Студии относно неговия жизнен път и неговите произведения», Щутгарт 1990, стр. 54ff.), което обаче се оказа неправилно. Сравни статията от Карл Хуго Цинк «Бети Паоли и монахът от Шартр» в «Гьотеанум» 53.год., Nr. 50/51 от 15./22. декември 1974.
към текста >>
когато в близко време излезе книгата: Рудолф Щайнер / Ита Вегман «Основи за разширение на лечебното изкуство спо
ред
духовнонаучното познание».
50/51 от 15./22. декември 1974. 83. относно пасторалната медицина: «Взаимната дейност между лекари и свещеници. Пасторално-медицински курс» (11 лекции за лекари и свещеници, Дорнах 1924), Събр. съч. 318.
когато в близко време излезе книгата: Рудолф Щайнер / Ита Вегман «Основи за разширение на лечебното изкуство според духовнонаучното познание».
Книгата се издава след смъртта на Рудолф Щайнер 1925. Събр. съч. 27. 86. Целзус, гръцки философ, пише около 180 сл. Хр. книгата за «Истинският Логос», която е първата полемика срещу християнството (отделни откъси се съдържат в «Contra Celsum», на Ориген, на немски от Т. Кайм, Цюрих 1873).
към текста >>
В С
ред
новековието любим учебник.
131. Владимир Соловьов, 1853-1900. във въведението към изданието на Соловьов: Владимир Соловьов, «дванадесет лекции за богочовешкото», Щутгарт 1921. (Избрани произведения, 3. том въведение стр. XII-XVI.) 137. Книга за седемте свободни изкуства: «De nuptiis Philologiae et Mercurü» (около 425).
В Средновековието любим учебник.
141. Кампанела... в своето произведение за слънчевата държава: Написано в затвора 1602. 146f.. Ото Вайнингер, «Пол и характер». 17.изд., Виена 1918. 146. неговият биограф описва: Има различни биографи на Вайнингер, затова не може да се разбере кой е имал предвид Рудолф Щайнер. 147. и при него се намират чудесни интуиции, например тази: Трябва да се наблюдава кучето: Сравни Вайнингер, «За последните неща» (Откъс «Кучето»), 4.
към текста >>
146. неговият биограф описва: Има различни биографи на Вайнингер, затова не може да се разбере кой е имал п
ред
вид Рудолф Щайнер.
137. Книга за седемте свободни изкуства: «De nuptiis Philologiae et Mercurü» (около 425). В Средновековието любим учебник. 141. Кампанела... в своето произведение за слънчевата държава: Написано в затвора 1602. 146f.. Ото Вайнингер, «Пол и характер». 17.изд., Виена 1918.
146. неговият биограф описва: Има различни биографи на Вайнингер, затова не може да се разбере кой е имал предвид Рудолф Щайнер.
147. и при него се намират чудесни интуиции, например тази: Трябва да се наблюдава кучето: Сравни Вайнингер, «За последните неща» (Откъс «Кучето»), 4. изд., Виена 1918, стр. 121-124. 148. Нитцче, «Отвъд добро и зло»: 1886. 149. Вайнингер, « За последните неща»: 4. изд., Виена 1918.
към текста >>
към корекциите на текста
ред
8/9.
на Хебел, 9. част, Немско издателство Бонг & Co. Щутгарт. 159. немски филолог: Историкът Йозев Ашбаг, 1801-1882, опитва се да докаже в книгата си «Розвита и Конрад Целтес», че произведенията на Розвита от Гандесхайм в действителност са от Конрад Целтес (1459-1508), който е живял във Виена по времето на Максимилян 1. 162. Емил Кух, 1828-1876, литературен критик. Шрьоер «Гьоте и любовта»: издателство Идващият ден АД, Щутгарт 1922.
към корекциите на текста ред 8/9.
В предишните издания тук се казваше: «За някои, за които останалата история на литературата мълчи, той написва много страници.» Според сведения от участници Рудолф Щайнер за новото прераждане на Сократ - е посочил Християн Оезер, псевдоним на Тобиас Готфрид Шрьоер (1791-1850), бащата на Карл Юлиус Шрьоер. Виж «Приноси към Събраните съчинения на Рудолф Щайнер» Nr. 99/100, Великден 1988, стр. 68-69. 162. един професор от Грац: Вероятно става въпрос за литературния историк Рихард Мария Вернер (1854-1913), от 1878 частен доцент в Грац и от 1883 професор в Лемберг.
към текста >>
В п
ред
ишните издания тук се казваше: «За някои, за които останалата история на литературата мълчи, той написва много страници.»
част, Немско издателство Бонг & Co. Щутгарт. 159. немски филолог: Историкът Йозев Ашбаг, 1801-1882, опитва се да докаже в книгата си «Розвита и Конрад Целтес», че произведенията на Розвита от Гандесхайм в действителност са от Конрад Целтес (1459-1508), който е живял във Виена по времето на Максимилян 1. 162. Емил Кух, 1828-1876, литературен критик. Шрьоер «Гьоте и любовта»: издателство Идващият ден АД, Щутгарт 1922. към корекциите на текста ред 8/9.
В предишните издания тук се казваше: «За някои, за които останалата история на литературата мълчи, той написва много страници.»
Според сведения от участници Рудолф Щайнер за новото прераждане на Сократ - е посочил Християн Оезер, псевдоним на Тобиас Готфрид Шрьоер (1791-1850), бащата на Карл Юлиус Шрьоер. Виж «Приноси към Събраните съчинения на Рудолф Щайнер» Nr. 99/100, Великден 1988, стр. 68-69. 162. един професор от Грац: Вероятно става въпрос за литературния историк Рихард Мария Вернер (1854-1913), от 1878 частен доцент в Грац и от 1883 професор в Лемберг. Шрьоевото издание на Фауст излиза през 1881.
към текста >>
Спо
ред
сведения от участници Рудолф Щайнер за новото прераждане на Сократ - е посочил Християн Оезер, псевдоним на Тобиас Готфрид Шрьоер (1791-1850), бащата на Карл Юлиус Шрьоер.
159. немски филолог: Историкът Йозев Ашбаг, 1801-1882, опитва се да докаже в книгата си «Розвита и Конрад Целтес», че произведенията на Розвита от Гандесхайм в действителност са от Конрад Целтес (1459-1508), който е живял във Виена по времето на Максимилян 1. 162. Емил Кух, 1828-1876, литературен критик. Шрьоер «Гьоте и любовта»: издателство Идващият ден АД, Щутгарт 1922. към корекциите на текста ред 8/9. В предишните издания тук се казваше: «За някои, за които останалата история на литературата мълчи, той написва много страници.»
Според сведения от участници Рудолф Щайнер за новото прераждане на Сократ - е посочил Християн Оезер, псевдоним на Тобиас Готфрид Шрьоер (1791-1850), бащата на Карл Юлиус Шрьоер.
Виж «Приноси към Събраните съчинения на Рудолф Щайнер» Nr. 99/100, Великден 1988, стр. 68-69. 162. един професор от Грац: Вероятно става въпрос за литературния историк Рихард Мария Вернер (1854-1913), от 1878 частен доцент в Грац и от 1883 професор в Лемберг. Шрьоевото издание на Фауст излиза през 1881. Ерих Шмидт, 1853-1913, филолог.
към текста >>
174 тук е п
ред
аден така, както той е даден от Рудолф Щайнер спо
ред
стенограмата на Хелене Финкх.
съч. 143. 170. Първата книга на Грим за Рафаел: «Животът на Рафаел от Урбино, преведена от Васари и коментирана от Херман Грим, Берлин 1872. При по късни издания заглавието е само: Херман Грим «Животът на Рафаел». 172. каквото той е излял в своите фрагменти: Фрагменти са най-късите афористични стихове, които в голямо количество е писал Новалис и по-голямата им част е публикувана след смъртта му. 174/175 Стихът на Михаил на стр.
174 тук е предаден така, както той е даден от Рудолф Щайнер според стенограмата на Хелене Финкх.
В записките, направени кратко време преди смъртта на Рудолф Щайнер има разлика преди всичко в 3. строфа. Виж «Приноси към Събраните съчинения на Рудолф Щайнер», Nr. 67/68, есента на 1979.)
към текста >>
В записките, направени кратко време п
ред
и смъртта на Рудолф Щайнер има разлика п
ред
и всичко в 3. строфа.
170. Първата книга на Грим за Рафаел: «Животът на Рафаел от Урбино, преведена от Васари и коментирана от Херман Грим, Берлин 1872. При по късни издания заглавието е само: Херман Грим «Животът на Рафаел». 172. каквото той е излял в своите фрагменти: Фрагменти са най-късите афористични стихове, които в голямо количество е писал Новалис и по-голямата им част е публикувана след смъртта му. 174/175 Стихът на Михаил на стр. 174 тук е предаден така, както той е даден от Рудолф Щайнер според стенограмата на Хелене Финкх.
В записките, направени кратко време преди смъртта на Рудолф Щайнер има разлика преди всичко в 3. строфа.
Виж «Приноси към Събраните съчинения на Рудолф Щайнер», Nr. 67/68, есента на 1979.)
към текста >>
59.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Ред
овни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин. „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7). 1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията.
Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г. Мари Щайнер) става негов близък сътрудник. 1902 г. „Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността“ (Събр. съч. 8).
към текста >>
Лекционни цикли и художествени п
ред
ставления в сградата на недовършения Гьотеанум.
съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт. 1920 г.
Лекционни цикли и художествени представления в сградата на недовършения Гьотеанум.
1921 г. Започва да излиза списание „Гьотеанум“. 1922 г. „Космология, религия и философия“ (Събр. съч. 25).
към текста >>
„Антропософското общество“ прераства в „Единно антропософско общество“ под п
ред
седателството на Р. Щайнер.
съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г.) изгаря първият Гьотеанум. Р. Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон. 1923 г. По време на Коледата на 1923 г.
„Антропософското общество“ прераства в „Единно антропософско общество“ под председателството на Р. Щайнер.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч. 28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр. съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр.
към текста >>
Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „П
ред
поставки за разширяване на лечебното изкуство спо
ред
духовнонаучните познания“ (Събр.
„Антропософското общество“ прераства в „Единно антропософско общество“ под председателството на Р. Щайнер. 1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч. 28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр. съч. 26).
Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр.
съч. 27). 1924 г. Непрекъсната лекторска дейност и последни пътувания с тази цел из Европа. На 28 септември е изнесена последната лекция пред членовете на Антропософското общество. Начало на боледуването.
към текста >>
На 28 септември е изнесена последната лекция п
ред
членовете на Антропософското общество.
съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр. съч. 27). 1924 г. Непрекъсната лекторска дейност и последни пътувания с тази цел из Европа.
На 28 септември е изнесена последната лекция пред членовете на Антропософското общество.
Начало на боледуването. 1925 г. На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах. * * * Наричат Рудолф Щайнер „най-добре пазената тайна на двадесети век“.
към текста >>
Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се п
ред
лага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност.
Наричат Рудолф Щайнер „най-добре пазената тайна на двадесети век“. Коя е забележителната индивидуалност, криеща се зад тази личност? Кой е човекът, дал на света духовния път на Антропософията? Какво лежи зад идеите, познатиднес като Валдорфско образование? В тази автобиографична книга Щайнер си спомня първите тридесет и пет години от своя живот.
Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност.
Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в живота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен учител. Рудолф Щайнер притежава точен и остър научен ум в съчетание с вродена способност да вижда в духовния свят. Той признава целостта и значението на методите на съвременната наука Ли така развива една модерна дисциплина, която нарича „Духовна наука“. Оттогава насетне неговите прозрения са докоснали и обогатили много области в живота по начин, който продължава да променя живота на хората. издание Тази книга е автопортрет на един човек, чиито идеи изпреварват нашето време, но са крайно необходими в един все по-объркан и материалистически настроен свят.
към текста >>
60.
Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки. Пети том
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
„П
ред
ставителят на човечеството”,
Димо Даскалов 1. и 2. лекция Нели Спиридонова-Хорински © Антропософско Издателство "Даскалов", Стара Загора На корицата: Фрагмент от дървената статуя
„Представителят на човечеството”,
изработена от Рудолф Щайнер * * * Антропософското Издателство „Даскалов” създадено на 24.12.1991 е оторизирано от Rudolf Steiner Nachlassverwaltung, Дорнах, Швейцария да издава съчиненията на Рудолф Щайнер в техните български преводи.
към текста >>
подготвя по
ред
ицата на Рудолф Щайнер "Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки" от 1924 г.:
* * * Антропософското Издателство „Даскалов” създадено на 24.12.1991 е оторизирано от Rudolf Steiner Nachlassverwaltung, Дорнах, Швейцария да издава съчиненията на Рудолф Щайнер в техните български преводи. Издателството
подготвя поредицата на Рудолф Щайнер "Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки" от 1924 г.:
Том I. лекции, изнесени в Дорнах между 16. Февруари и 23. Март, Събр. Съч. 235
към текста >>
Трудовете на Рудолф Щайнер, поместени в “Събрани Съчинения на Рудолф Щайнер”, са под
ред
ени в отдели: Книги—Лекции Художествени произведения.
Том VI. 15 лекции, изнесени в Берн, Цюрих, Щутгарт, Арнхайм, Торгай и Лондон между 25. Януари и 27. Август, Събр. Съч.240 * * *
Трудовете на Рудолф Щайнер, поместени в “Събрани Съчинения на Рудолф Щайнер”, са подредени в отдели: Книги—Лекции Художествени произведения.
Неговите, винаги свободно държани лекции, - общо няколко хиляди, - първоначално са замислени като устни, непредназначени за печат съобщения. Направените първоначално без, а по-късно с неговото съгласие записки, преди всичко на държаните пред членовете на Антропософското общество лекции, първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, понеже поради липса на време Рудолф Щайнер не е могъл - с малки изключения - сам да ги коригира. Малко преди смъртта си той е премахнал ограничението “Само за членове”. Изложените от него предпоставки за разбирането им обаче остават да важат и по-нататък. - Днес наличните лекционни текстове са сравнени с наличните оригинални записки и стенограми, и в по-голямата си част са публикувани.
към текста >>
Неговите, винаги свободно държани лекции, - общо няколко хиляди, - първоначално са замислени като устни, неп
ред
назначени за печат съобщения.
15 лекции, изнесени в Берн, Цюрих, Щутгарт, Арнхайм, Торгай и Лондон между 25. Януари и 27. Август, Събр. Съч.240 * * * Трудовете на Рудолф Щайнер, поместени в “Събрани Съчинения на Рудолф Щайнер”, са подредени в отдели: Книги—Лекции Художествени произведения.
Неговите, винаги свободно държани лекции, - общо няколко хиляди, - първоначално са замислени като устни, непредназначени за печат съобщения.
Направените първоначално без, а по-късно с неговото съгласие записки, преди всичко на държаните пред членовете на Антропософското общество лекции, първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, понеже поради липса на време Рудолф Щайнер не е могъл - с малки изключения - сам да ги коригира. Малко преди смъртта си той е премахнал ограничението “Само за членове”. Изложените от него предпоставки за разбирането им обаче остават да важат и по-нататък. - Днес наличните лекционни текстове са сравнени с наличните оригинални записки и стенограми, и в по-голямата си част са публикувани. Въпреки това, не могат напълно да се изключат грешки, получени при слушането, записването или стенографирането.
към текста >>
Направените първоначално без, а по-късно с неговото съгласие записки, п
ред
и всичко на държаните п
ред
членовете на Антропософското общество лекции, първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, понеже поради липса на време Рудолф Щайнер не е могъл - с малки изключения - сам да ги коригира.
Януари и 27. Август, Събр. Съч.240 * * * Трудовете на Рудолф Щайнер, поместени в “Събрани Съчинения на Рудолф Щайнер”, са подредени в отдели: Книги—Лекции Художествени произведения. Неговите, винаги свободно държани лекции, - общо няколко хиляди, - първоначално са замислени като устни, непредназначени за печат съобщения.
Направените първоначално без, а по-късно с неговото съгласие записки, преди всичко на държаните пред членовете на Антропософското общество лекции, първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, понеже поради липса на време Рудолф Щайнер не е могъл - с малки изключения - сам да ги коригира.
Малко преди смъртта си той е премахнал ограничението “Само за членове”. Изложените от него предпоставки за разбирането им обаче остават да важат и по-нататък. - Днес наличните лекционни текстове са сравнени с наличните оригинални записки и стенограми, и в по-голямата си част са публикувани. Въпреки това, не могат напълно да се изключат грешки, получени при слушането, записването или стенографирането. * * *
към текста >>
Малко п
ред
и смъртта си той е премахнал ограничението “Само за членове”.
Август, Събр. Съч.240 * * * Трудовете на Рудолф Щайнер, поместени в “Събрани Съчинения на Рудолф Щайнер”, са подредени в отдели: Книги—Лекции Художествени произведения. Неговите, винаги свободно държани лекции, - общо няколко хиляди, - първоначално са замислени като устни, непредназначени за печат съобщения. Направените първоначално без, а по-късно с неговото съгласие записки, преди всичко на държаните пред членовете на Антропософското общество лекции, първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, понеже поради липса на време Рудолф Щайнер не е могъл - с малки изключения - сам да ги коригира.
Малко преди смъртта си той е премахнал ограничението “Само за членове”.
Изложените от него предпоставки за разбирането им обаче остават да важат и по-нататък. - Днес наличните лекционни текстове са сравнени с наличните оригинални записки и стенограми, и в по-голямата си част са публикувани. Въпреки това, не могат напълно да се изключат грешки, получени при слушането, записването или стенографирането. * * * За това издание
към текста >>
Изложените от него п
ред
поставки за разбирането им обаче остават да важат и по-нататък.
* * * Трудовете на Рудолф Щайнер, поместени в “Събрани Съчинения на Рудолф Щайнер”, са подредени в отдели: Книги—Лекции Художествени произведения. Неговите, винаги свободно държани лекции, - общо няколко хиляди, - първоначално са замислени като устни, непредназначени за печат съобщения. Направените първоначално без, а по-късно с неговото съгласие записки, преди всичко на държаните пред членовете на Антропософското общество лекции, първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, понеже поради липса на време Рудолф Щайнер не е могъл - с малки изключения - сам да ги коригира. Малко преди смъртта си той е премахнал ограничението “Само за членове”.
Изложените от него предпоставки за разбирането им обаче остават да важат и по-нататък.
- Днес наличните лекционни текстове са сравнени с наличните оригинални записки и стенограми, и в по-голямата си част са публикувани. Въпреки това, не могат напълно да се изключат грешки, получени при слушането, записването или стенографирането. * * * За това издание Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
към текста >>
Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е п
ред
хождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
Изложените от него предпоставки за разбирането им обаче остават да важат и по-нататък. - Днес наличните лекционни текстове са сравнени с наличните оригинални записки и стенограми, и в по-голямата си част са публикувани. Въпреки това, не могат напълно да се изключат грешки, получени при слушането, записването или стенографирането. * * * За това издание
Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори? - Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат. В това отношение е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове. Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука».
към текста >>
Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на
ред
ица външни фактори?
- Днес наличните лекционни текстове са сравнени с наличните оригинални записки и стенограми, и в по-голямата си част са публикувани. Въпреки това, не могат напълно да се изключат грешки, получени при слушането, записването или стенографирането. * * * За това издание Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори?
- Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат. В това отношение е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове. Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука». Други основоположни изложения има в неговите основни произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука».
към текста >>
Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими п
ред
стави от гледната точка на модерната природна наука».
Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения? Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори? - Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат. В това отношение е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове.
Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука».
Други основоположни изложения има в неговите основни произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука». Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема. Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество.
към текста >>
Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в по
ред
ицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
Други основоположни изложения има в неговите основни произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука». Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема. Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество.
Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове. Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер. Това определя стила на неговите изложения. Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах по
ред
ици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема. Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер. Това определя стила на неговите изложения. Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
Лекциите са били п
ред
назначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер.
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги». Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове.
Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер.
Това определя стила на неговите изложения. Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
Това оп
ред
еля стила на неговите изложения.
Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги». Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове. Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер.
Това определя стила на неговите изложения.
Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
Понеже особено обширната по
ред
ица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги». Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове. Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер. Това определя стила на неговите изложения.
Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
61.
Съдържание
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Душевни връзки, които водят от един земен живот в п
ред
ишния земен живот; преобразуването на тези сили.
Акашовата хроника. Отрицателното пространство на Слънцето и слънчевите същества. Съвместното действие на йерархиите и тяхното влияние върху човека след смъртта. Усвояване на тайните на звездите чрез етерното тяло в следсмъртното съществуване. Подготвяне на по-късните човешки органи чрез моралната и етерна писменост на звездите.
Душевни връзки, които водят от един земен живот в предишния земен живот; преобразуването на тези сили.
Прозрение на същността на болестта. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г. Животът на човека във физическото тяло в царството на природния ред и в духовното тяло в царството на висшите йерархии. Образите и делата на духовния свят се разкриват на човека и при слизането на Земята произвеждат в него желанието за изправяне.
към текста >>
Животът на човека във физическото тяло в царството на природния
ред
и в духовното тяло в царството на висшите йерархии.
Подготвяне на по-късните човешки органи чрез моралната и етерна писменост на звездите. Душевни връзки, които водят от един земен живот в предишния земен живот; преобразуването на тези сили. Прозрение на същността на болестта. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
Животът на човека във физическото тяло в царството на природния ред и в духовното тяло в царството на висшите йерархии.
Образите и делата на духовния свят се разкриват на човека и при слизането на Земята произвеждат в него желанието за изправяне. Тайната на Голгота и мохамеданството. Влияние върху формите на мислене в Европа чрез арабизма и кръстоносните походи. Дворът на Харун ал Рашид и развитието на науките и изкуствата в него. Бейкън от Верулам и Амос Комениус.
към текста >>
Епохите на живота във връзка с п
ред
земния живот и с миналите земни съществувания.
Примери от «Моят жизнен път»: учителят по геометрия, лорд Байрон, Гарибалди. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г. Буден живот на мислите, сънуващ живот на чувствата и спящ живот на волята. Спомен и говор.
Епохите на живота във връзка с предземния живот и с миналите земни съществувания.
Исторически разглеждания във връзка с наблюденията на собствената карма. Харун ал Рашид и Бейко от Верулам. Амос Комениус, Уилсън. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г.
към текста >>
62.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Вчера аз започнах с това, да дам някои гледни точки върху разбирането на човешката съдба, как в човека може да изгрее п
ред
чувствието за царуването на съдбата, когато в живота му се появят важни опитности.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 30. Март 1924 г.
Вчера аз започнах с това, да дам някои гледни точки върху разбирането на човешката съдба, как в човека може да изгрее предчувствието за царуването на съдбата, когато в живота му се появят важни опитности.
И аз казах: - Да предположим, че срещаме един друг човек в определена възраст; че срещаме този човек така, че по-далечната съдба на двамата се слива, но също и целият живот, който те са водили дотогава, се изменя по един решаващ начин. Би било безсмислие, всичко онова, което човекът е изживял преди това на Земята да няма отношение към това събитие. Това не е така, понеже пред едно безпристрастно наблюдение, което насочва поглед назад, ясно се показва, че всъщност всяка стъпка, която сме направили в живота, е била стъпка в посоката на въпросното изживяване. Можем да хвърлим поглед в миналото до детските години и да открием едно деяние, което сме извършили и което по време е далече от това изживяване, но целият жизнен път, който сме извървели, е така насочен към това събитие, като че съзнателно и обмислено сме избрали този път. Именно едно такова наблюдение е способно постоянно да насочва вниманието върху онова, което в антропософията можем да наречем кармически връзки.
към текста >>
И аз казах: - Да п
ред
положим, че срещаме един друг човек в оп
ред
елена възраст; че срещаме този човек така, че по-далечната съдба на двамата се слива, но също и целият живот, който те са водили дотогава, се изменя по един решаващ начин.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 30. Март 1924 г. Вчера аз започнах с това, да дам някои гледни точки върху разбирането на човешката съдба, как в човека може да изгрее предчувствието за царуването на съдбата, когато в живота му се появят важни опитности.
И аз казах: - Да предположим, че срещаме един друг човек в определена възраст; че срещаме този човек така, че по-далечната съдба на двамата се слива, но също и целият живот, който те са водили дотогава, се изменя по един решаващ начин.
Би било безсмислие, всичко онова, което човекът е изживял преди това на Земята да няма отношение към това събитие. Това не е така, понеже пред едно безпристрастно наблюдение, което насочва поглед назад, ясно се показва, че всъщност всяка стъпка, която сме направили в живота, е била стъпка в посоката на въпросното изживяване. Можем да хвърлим поглед в миналото до детските години и да открием едно деяние, което сме извършили и което по време е далече от това изживяване, но целият жизнен път, който сме извървели, е така насочен към това събитие, като че съзнателно и обмислено сме избрали този път. Именно едно такова наблюдение е способно постоянно да насочва вниманието върху онова, което в антропософията можем да наречем кармически връзки. След това аз обърнах вниманието също и върху това, как срещите с хората се представят по различен начин и ви приведох два крайни случая: Срещаме един човек и към него се поражда привличане, напълно независимо от това, как той изглежда външно за нашите сетивни възприятия, за нашето естетическо чувство.
към текста >>
Би било безсмислие, всичко онова, което човекът е изживял п
ред
и това на Земята да няма отношение към това събитие.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 30. Март 1924 г. Вчера аз започнах с това, да дам някои гледни точки върху разбирането на човешката съдба, как в човека може да изгрее предчувствието за царуването на съдбата, когато в живота му се появят важни опитности. И аз казах: - Да предположим, че срещаме един друг човек в определена възраст; че срещаме този човек така, че по-далечната съдба на двамата се слива, но също и целият живот, който те са водили дотогава, се изменя по един решаващ начин.
Би било безсмислие, всичко онова, което човекът е изживял преди това на Земята да няма отношение към това събитие.
Това не е така, понеже пред едно безпристрастно наблюдение, което насочва поглед назад, ясно се показва, че всъщност всяка стъпка, която сме направили в живота, е била стъпка в посоката на въпросното изживяване. Можем да хвърлим поглед в миналото до детските години и да открием едно деяние, което сме извършили и което по време е далече от това изживяване, но целият жизнен път, който сме извървели, е така насочен към това събитие, като че съзнателно и обмислено сме избрали този път. Именно едно такова наблюдение е способно постоянно да насочва вниманието върху онова, което в антропософията можем да наречем кармически връзки. След това аз обърнах вниманието също и върху това, как срещите с хората се представят по различен начин и ви приведох два крайни случая: Срещаме един човек и към него се поражда привличане, напълно независимо от това, как той изглежда външно за нашите сетивни възприятия, за нашето естетическо чувство. Ние не се интересуваме по-нататък за неговите особени качества.
към текста >>
Това не е така, понеже п
ред
едно безпристрастно наблюдение, което насочва поглед назад, ясно се показва, че всъщност всяка стъпка, която сме направили в живота, е била стъпка в посоката на въпросното изживяване.
Прага, 30. Март 1924 г. Вчера аз започнах с това, да дам някои гледни точки върху разбирането на човешката съдба, как в човека може да изгрее предчувствието за царуването на съдбата, когато в живота му се появят важни опитности. И аз казах: - Да предположим, че срещаме един друг човек в определена възраст; че срещаме този човек така, че по-далечната съдба на двамата се слива, но също и целият живот, който те са водили дотогава, се изменя по един решаващ начин. Би било безсмислие, всичко онова, което човекът е изживял преди това на Земята да няма отношение към това събитие.
Това не е така, понеже пред едно безпристрастно наблюдение, което насочва поглед назад, ясно се показва, че всъщност всяка стъпка, която сме направили в живота, е била стъпка в посоката на въпросното изживяване.
Можем да хвърлим поглед в миналото до детските години и да открием едно деяние, което сме извършили и което по време е далече от това изживяване, но целият жизнен път, който сме извървели, е така насочен към това събитие, като че съзнателно и обмислено сме избрали този път. Именно едно такова наблюдение е способно постоянно да насочва вниманието върху онова, което в антропософията можем да наречем кармически връзки. След това аз обърнах вниманието също и върху това, как срещите с хората се представят по различен начин и ви приведох два крайни случая: Срещаме един човек и към него се поражда привличане, напълно независимо от това, как той изглежда външно за нашите сетивни възприятия, за нашето естетическо чувство. Ние не се интересуваме по-нататък за неговите особени качества. Нещо изниква отвътре и вдъхва влечението към него.
към текста >>
След това аз обърнах вниманието също и върху това, как срещите с хората се п
ред
ставят по различен начин и ви приведох два крайни случая: Срещаме един човек и към него се поражда привличане, напълно независимо от това, как той изглежда външно за нашите сетивни възприятия, за нашето естетическо чувство.
И аз казах: - Да предположим, че срещаме един друг човек в определена възраст; че срещаме този човек така, че по-далечната съдба на двамата се слива, но също и целият живот, който те са водили дотогава, се изменя по един решаващ начин. Би било безсмислие, всичко онова, което човекът е изживял преди това на Земята да няма отношение към това събитие. Това не е така, понеже пред едно безпристрастно наблюдение, което насочва поглед назад, ясно се показва, че всъщност всяка стъпка, която сме направили в живота, е била стъпка в посоката на въпросното изживяване. Можем да хвърлим поглед в миналото до детските години и да открием едно деяние, което сме извършили и което по време е далече от това изживяване, но целият жизнен път, който сме извървели, е така насочен към това събитие, като че съзнателно и обмислено сме избрали този път. Именно едно такова наблюдение е способно постоянно да насочва вниманието върху онова, което в антропософията можем да наречем кармически връзки.
След това аз обърнах вниманието също и върху това, как срещите с хората се представят по различен начин и ви приведох два крайни случая: Срещаме един човек и към него се поражда привличане, напълно независимо от това, как той изглежда външно за нашите сетивни възприятия, за нашето естетическо чувство.
Ние не се интересуваме по-нататък за неговите особени качества. Нещо изниква отвътре и вдъхва влечението към него. Срещаме и други хора, към които не проявяваме такъв вътрешен стремеж. Нашето внимание се насочва повече към външните качества, които въздействат на нашите сетива, на нашето мислене, на нашето естетическо чувство. Казах, че въздействието се простира чак до сънищата.
към текста >>
Обаче как тези неща са свързани едни с други, това става ясно едва тогава, когато на мястото на външното п
ред
чувстващо наблюдение застане науката на посветените, онази наука на посветените, която действително може да разкрие вътрешните връзки.
Ние срещаме и други хора, за които не можем нищо да сънуваме, защото те не ни раздвижват вътрешно, в нас нищо не изплува нагоре. Ние живеем може би много близо до тях, но нищо не сънуваме за тях, защото вътре в нас те не разтърсват нещо, което може да ни занимава чак в астралното тяло и в аза. След това ние свързахме тези неща със силите, с които човекът е свързан извън земната същност, които днешният светоглед взима малко под внимание, със силите, които действат върху Земята от заобикалящия извънземен свят. И ние посочихме, че човекът трябва да свързва онези сили, които действат, излизайки от духовните лунни същества, с всичко онова, което за самия него е минало. Да, мои мили приятели, за нас е минало, когато се сближим с един човек и веднага в нас изплува нещо, което ни привлича към него.
Обаче как тези неща са свързани едни с други, това става ясно едва тогава, когато на мястото на външното предчувстващо наблюдение застане науката на посветените, онази наука на посветените, която действително може да разкрие вътрешните връзки.
Посветеният, пред когото духовният свят стои открит, има тези две изживявания, за които аз говорих, в един по-интензивен смисъл, отколкото може да ги има обикновеното съзнание. В единият случай, при който обикновеното съзнание изпитва вътрешно раздвижване, когато посветеният среща другия човек, изпитва, как от неговото вътрешно същество действително изниква един образ или също редица образи, напълно значими образи. Като че тези образи излизат от неговата душа и в тях той има една писменост и може да разчете смисъла, който тази писменост иска да изрази. На такъв посветен му става ясно значението на тези образи: - Картината, която възниква в теб, която идва от твоята вътрешност, е във взаимна връзка с другата картина, също както когато художникът нарисува една картина и не би стоял пред тази картина, пред платното, а самият той би живял вътре в тази картина, би се разливал в багрите и би изживял вътрешно всяка една багра. Така изживява нещата посветеният и той знае, че образът, който изниква в него, има нещо общо с човека, когото среща в живота.
към текста >>
Посветеният, п
ред
когото духовният свят стои открит, има тези две изживявания, за които аз говорих, в един по-интензивен смисъл, отколкото може да ги има обикновеното съзнание.
Ние живеем може би много близо до тях, но нищо не сънуваме за тях, защото вътре в нас те не разтърсват нещо, което може да ни занимава чак в астралното тяло и в аза. След това ние свързахме тези неща със силите, с които човекът е свързан извън земната същност, които днешният светоглед взима малко под внимание, със силите, които действат върху Земята от заобикалящия извънземен свят. И ние посочихме, че човекът трябва да свързва онези сили, които действат, излизайки от духовните лунни същества, с всичко онова, което за самия него е минало. Да, мои мили приятели, за нас е минало, когато се сближим с един човек и веднага в нас изплува нещо, което ни привлича към него. Обаче как тези неща са свързани едни с други, това става ясно едва тогава, когато на мястото на външното предчувстващо наблюдение застане науката на посветените, онази наука на посветените, която действително може да разкрие вътрешните връзки.
Посветеният, пред когото духовният свят стои открит, има тези две изживявания, за които аз говорих, в един по-интензивен смисъл, отколкото може да ги има обикновеното съзнание.
В единият случай, при който обикновеното съзнание изпитва вътрешно раздвижване, когато посветеният среща другия човек, изпитва, как от неговото вътрешно същество действително изниква един образ или също редица образи, напълно значими образи. Като че тези образи излизат от неговата душа и в тях той има една писменост и може да разчете смисъла, който тази писменост иска да изрази. На такъв посветен му става ясно значението на тези образи: - Картината, която възниква в теб, която идва от твоята вътрешност, е във взаимна връзка с другата картина, също както когато художникът нарисува една картина и не би стоял пред тази картина, пред платното, а самият той би живял вътре в тази картина, би се разливал в багрите и би изживял вътрешно всяка една багра. Така изживява нещата посветеният и той знае, че образът, който изниква в него, има нещо общо с човека, когото среща в живота. И чрез едно подобно изживяване, каквото е това, когато след години отново срещнем даден човек - това често става, - в човека, който физически стои пред нас, ние познаваме повторението на онова, което изниква вътрешно в нас.
към текста >>
В единият случай, при който обикновеното съзнание изпитва вътрешно раздвижване, когато посветеният среща другия човек, изпитва, как от неговото вътрешно същество действително изниква един образ или също
ред
ица образи, напълно значими образи.
След това ние свързахме тези неща със силите, с които човекът е свързан извън земната същност, които днешният светоглед взима малко под внимание, със силите, които действат върху Земята от заобикалящия извънземен свят. И ние посочихме, че човекът трябва да свързва онези сили, които действат, излизайки от духовните лунни същества, с всичко онова, което за самия него е минало. Да, мои мили приятели, за нас е минало, когато се сближим с един човек и веднага в нас изплува нещо, което ни привлича към него. Обаче как тези неща са свързани едни с други, това става ясно едва тогава, когато на мястото на външното предчувстващо наблюдение застане науката на посветените, онази наука на посветените, която действително може да разкрие вътрешните връзки. Посветеният, пред когото духовният свят стои открит, има тези две изживявания, за които аз говорих, в един по-интензивен смисъл, отколкото може да ги има обикновеното съзнание.
В единият случай, при който обикновеното съзнание изпитва вътрешно раздвижване, когато посветеният среща другия човек, изпитва, как от неговото вътрешно същество действително изниква един образ или също редица образи, напълно значими образи.
Като че тези образи излизат от неговата душа и в тях той има една писменост и може да разчете смисъла, който тази писменост иска да изрази. На такъв посветен му става ясно значението на тези образи: - Картината, която възниква в теб, която идва от твоята вътрешност, е във взаимна връзка с другата картина, също както когато художникът нарисува една картина и не би стоял пред тази картина, пред платното, а самият той би живял вътре в тази картина, би се разливал в багрите и би изживял вътрешно всяка една багра. Така изживява нещата посветеният и той знае, че образът, който изниква в него, има нещо общо с човека, когото среща в живота. И чрез едно подобно изживяване, каквото е това, когато след години отново срещнем даден човек - това често става, - в човека, който физически стои пред нас, ние познаваме повторението на онова, което изниква вътрешно в нас. Когато човек сравни вътрешно изникващия образ с това, което външно стои пред него, той знае, че това, което изниква вътрешно, е образът на онова, което е изживял заедно с другия човек в един предишен земен живот.
към текста >>
На такъв посветен му става ясно значението на тези образи: - Картината, която възниква в теб, която идва от твоята вътрешност, е във взаимна връзка с другата картина, също както когато художникът нарисува една картина и не би стоял п
ред
тази картина, п
ред
платното, а самият той би живял вътре в тази картина, би се разливал в багрите и би изживял вътрешно всяка една багра.
Да, мои мили приятели, за нас е минало, когато се сближим с един човек и веднага в нас изплува нещо, което ни привлича към него. Обаче как тези неща са свързани едни с други, това става ясно едва тогава, когато на мястото на външното предчувстващо наблюдение застане науката на посветените, онази наука на посветените, която действително може да разкрие вътрешните връзки. Посветеният, пред когото духовният свят стои открит, има тези две изживявания, за които аз говорих, в един по-интензивен смисъл, отколкото може да ги има обикновеното съзнание. В единият случай, при който обикновеното съзнание изпитва вътрешно раздвижване, когато посветеният среща другия човек, изпитва, как от неговото вътрешно същество действително изниква един образ или също редица образи, напълно значими образи. Като че тези образи излизат от неговата душа и в тях той има една писменост и може да разчете смисъла, който тази писменост иска да изрази.
На такъв посветен му става ясно значението на тези образи: - Картината, която възниква в теб, която идва от твоята вътрешност, е във взаимна връзка с другата картина, също както когато художникът нарисува една картина и не би стоял пред тази картина, пред платното, а самият той би живял вътре в тази картина, би се разливал в багрите и би изживял вътрешно всяка една багра.
Така изживява нещата посветеният и той знае, че образът, който изниква в него, има нещо общо с човека, когото среща в живота. И чрез едно подобно изживяване, каквото е това, когато след години отново срещнем даден човек - това често става, - в човека, който физически стои пред нас, ние познаваме повторението на онова, което изниква вътрешно в нас. Когато човек сравни вътрешно изникващия образ с това, което външно стои пред него, той знае, че това, което изниква вътрешно, е образът на онова, което е изживял заедно с другия човек в един предишен земен живот. И човек действително се пренася в минали времена, в които е имал общи изживявания с него. И чрез това, през което е минал, за да се подготви за науката на посвещението, човек не само усеща едно смътно чувство, както в обикновеното съзнание, а в една жива картина изживява онова, което е прекарал заедно със срещнатия човек в един минал земен живот или в няколко минали земни съществувания.
към текста >>
И чрез едно подобно изживяване, каквото е това, когато след години отново срещнем даден човек - това често става, - в човека, който физически стои п
ред
нас, ние познаваме повторението на онова, което изниква вътрешно в нас.
Посветеният, пред когото духовният свят стои открит, има тези две изживявания, за които аз говорих, в един по-интензивен смисъл, отколкото може да ги има обикновеното съзнание. В единият случай, при който обикновеното съзнание изпитва вътрешно раздвижване, когато посветеният среща другия човек, изпитва, как от неговото вътрешно същество действително изниква един образ или също редица образи, напълно значими образи. Като че тези образи излизат от неговата душа и в тях той има една писменост и може да разчете смисъла, който тази писменост иска да изрази. На такъв посветен му става ясно значението на тези образи: - Картината, която възниква в теб, която идва от твоята вътрешност, е във взаимна връзка с другата картина, също както когато художникът нарисува една картина и не би стоял пред тази картина, пред платното, а самият той би живял вътре в тази картина, би се разливал в багрите и би изживял вътрешно всяка една багра. Така изживява нещата посветеният и той знае, че образът, който изниква в него, има нещо общо с човека, когото среща в живота.
И чрез едно подобно изживяване, каквото е това, когато след години отново срещнем даден човек - това често става, - в човека, който физически стои пред нас, ние познаваме повторението на онова, което изниква вътрешно в нас.
Когато човек сравни вътрешно изникващия образ с това, което външно стои пред него, той знае, че това, което изниква вътрешно, е образът на онова, което е изживял заедно с другия човек в един предишен земен живот. И човек действително се пренася в минали времена, в които е имал общи изживявания с него. И чрез това, през което е минал, за да се подготви за науката на посвещението, човек не само усеща едно смътно чувство, както в обикновеното съзнание, а в една жива картина изживява онова, което е прекарал заедно със срещнатия човек в един минал земен живот или в няколко минали земни съществувания. Ние можем да кажем, че науката на посвещението прави възможно това, което човек е преживял с някой, с когото е свързан кармически, да вижда така интензивно да изниква от собствената му душа, че изглежда, като че човекът, който стои отпред, изниква от самия него, застава в предишния си образ пред него и среща самия себе си в неговата настояща форма. Така силно действа това.
към текста >>
Когато човек сравни вътрешно изникващия образ с това, което външно стои п
ред
него, той знае, че това, което изниква вътрешно, е образът на онова, което е изживял заедно с другия човек в един п
ред
ишен земен живот.
В единият случай, при който обикновеното съзнание изпитва вътрешно раздвижване, когато посветеният среща другия човек, изпитва, как от неговото вътрешно същество действително изниква един образ или също редица образи, напълно значими образи. Като че тези образи излизат от неговата душа и в тях той има една писменост и може да разчете смисъла, който тази писменост иска да изрази. На такъв посветен му става ясно значението на тези образи: - Картината, която възниква в теб, която идва от твоята вътрешност, е във взаимна връзка с другата картина, също както когато художникът нарисува една картина и не би стоял пред тази картина, пред платното, а самият той би живял вътре в тази картина, би се разливал в багрите и би изживял вътрешно всяка една багра. Така изживява нещата посветеният и той знае, че образът, който изниква в него, има нещо общо с човека, когото среща в живота. И чрез едно подобно изживяване, каквото е това, когато след години отново срещнем даден човек - това често става, - в човека, който физически стои пред нас, ние познаваме повторението на онова, което изниква вътрешно в нас.
Когато човек сравни вътрешно изникващия образ с това, което външно стои пред него, той знае, че това, което изниква вътрешно, е образът на онова, което е изживял заедно с другия човек в един предишен земен живот.
И човек действително се пренася в минали времена, в които е имал общи изживявания с него. И чрез това, през което е минал, за да се подготви за науката на посвещението, човек не само усеща едно смътно чувство, както в обикновеното съзнание, а в една жива картина изживява онова, което е прекарал заедно със срещнатия човек в един минал земен живот или в няколко минали земни съществувания. Ние можем да кажем, че науката на посвещението прави възможно това, което човек е преживял с някой, с когото е свързан кармически, да вижда така интензивно да изниква от собствената му душа, че изглежда, като че човекът, който стои отпред, изниква от самия него, застава в предишния си образ пред него и среща самия себе си в неговата настояща форма. Така силно действа това. Но именно поради това, че нещата се изживяват така интензивно, ние се научаваме да ги свързваме със силите, които стоят в тяхната основа и ни се показва начинът, по който се е стигнало до този образ.
към текста >>
Ние можем да кажем, че науката на посвещението прави възможно това, което човек е преживял с някой, с когото е свързан кармически, да вижда така интензивно да изниква от собствената му душа, че изглежда, като че човекът, който стои отп
ред
, изниква от самия него, застава в п
ред
ишния си образ п
ред
него и среща самия себе си в неговата настояща форма.
Така изживява нещата посветеният и той знае, че образът, който изниква в него, има нещо общо с човека, когото среща в живота. И чрез едно подобно изживяване, каквото е това, когато след години отново срещнем даден човек - това често става, - в човека, който физически стои пред нас, ние познаваме повторението на онова, което изниква вътрешно в нас. Когато човек сравни вътрешно изникващия образ с това, което външно стои пред него, той знае, че това, което изниква вътрешно, е образът на онова, което е изживял заедно с другия човек в един предишен земен живот. И човек действително се пренася в минали времена, в които е имал общи изживявания с него. И чрез това, през което е минал, за да се подготви за науката на посвещението, човек не само усеща едно смътно чувство, както в обикновеното съзнание, а в една жива картина изживява онова, което е прекарал заедно със срещнатия човек в един минал земен живот или в няколко минали земни съществувания.
Ние можем да кажем, че науката на посвещението прави възможно това, което човек е преживял с някой, с когото е свързан кармически, да вижда така интензивно да изниква от собствената му душа, че изглежда, като че човекът, който стои отпред, изниква от самия него, застава в предишния си образ пред него и среща самия себе си в неговата настояща форма.
Така силно действа това. Но именно поради това, че нещата се изживяват така интензивно, ние се научаваме да ги свързваме със силите, които стоят в тяхната основа и ни се показва начинът, по който се е стигнало до този образ. Когато човекът слиза от своето духовно-душевно съществуване, което прекарва между смъртта и едно ново раждане и навлиза в земния живот, той минава през различни области. Последната област, през която минава, е областта на Луната; преди това той минава през други звездни и духовни области. В своя път през областта на Луната той действително среща онези същества, които, както обясних вчера, в миналото бяха пра учителите на човечеството.
към текста >>
Последната област, през която минава, е областта на Луната; п
ред
и това той минава през други звездни и духовни области.
И чрез това, през което е минал, за да се подготви за науката на посвещението, човек не само усеща едно смътно чувство, както в обикновеното съзнание, а в една жива картина изживява онова, което е прекарал заедно със срещнатия човек в един минал земен живот или в няколко минали земни съществувания. Ние можем да кажем, че науката на посвещението прави възможно това, което човек е преживял с някой, с когото е свързан кармически, да вижда така интензивно да изниква от собствената му душа, че изглежда, като че човекът, който стои отпред, изниква от самия него, застава в предишния си образ пред него и среща самия себе си в неговата настояща форма. Така силно действа това. Но именно поради това, че нещата се изживяват така интензивно, ние се научаваме да ги свързваме със силите, които стоят в тяхната основа и ни се показва начинът, по който се е стигнало до този образ. Когато човекът слиза от своето духовно-душевно съществуване, което прекарва между смъртта и едно ново раждане и навлиза в земния живот, той минава през различни области.
Последната област, през която минава, е областта на Луната; преди това той минава през други звездни и духовни области.
В своя път през областта на Луната той действително среща онези същества, които, както обясних вчера, в миналото бяха пра учителите на човечеството. Тези същества той среща във Вселената, преди да слезе в земното съществуване и те са тези, които записват в онова фино вещество, което източните мъдреци в противоположност на земните субстанции наричат Акаша, записват всичко онова, което става между хората в човешкия живот. Така стоят нещата. Всичко, което изпитват в живота, всичко, което хората изживяват, се наблюдава от онези същества, които някога са обитавали Земята заедно с хората - не като въплътени същества, а като духовни същества. Това е наблюдавано и нанесено в акашовата субстанция не в такава абстрактна писменост, каквато е нашата, а в една жива форма.
към текста >>
Тези същества той среща във Вселената, п
ред
и да слезе в земното съществуване и те са тези, които записват в онова фино вещество, което източните мъдреци в противоположност на земните субстанции наричат Акаша, записват всичко онова, което става между хората в човешкия живот.
Така силно действа това. Но именно поради това, че нещата се изживяват така интензивно, ние се научаваме да ги свързваме със силите, които стоят в тяхната основа и ни се показва начинът, по който се е стигнало до този образ. Когато човекът слиза от своето духовно-душевно съществуване, което прекарва между смъртта и едно ново раждане и навлиза в земния живот, той минава през различни области. Последната област, през която минава, е областта на Луната; преди това той минава през други звездни и духовни области. В своя път през областта на Луната той действително среща онези същества, които, както обясних вчера, в миналото бяха пра учителите на човечеството.
Тези същества той среща във Вселената, преди да слезе в земното съществуване и те са тези, които записват в онова фино вещество, което източните мъдреци в противоположност на земните субстанции наричат Акаша, записват всичко онова, което става между хората в човешкия живот.
Така стоят нещата. Всичко, което изпитват в живота, всичко, което хората изживяват, се наблюдава от онези същества, които някога са обитавали Земята заедно с хората - не като въплътени същества, а като духовни същества. Това е наблюдавано и нанесено в акашовата субстанция не в такава абстрактна писменост, каквато е нашата, а в една жива форма. Тези лунни същества, които някога са били великите учители през времето на първичната мъдрост, тези духовни същества са регистраторите на изживяванията на човечеството. И когато в своя път, който протича между смъртта и едно ново раждане, човекът отново се приближава към Земята, за да се съедини със зародиша, който му се дава от родителите, той минава през областта, където лунните същества са зарегистрирали онова, което е било изживяно на Земята в минали въплъщения.
към текста >>
Това, което обикновено наричаме «несъзнателно», ще бъде нещо извън
ред
но богато, когато отново се издигне нагоре в знанието.
Когато човекът слиза в земното съществуване, всичко, което те са записали се вдълбава, така да се каже, гравира се в неговото астрално тяло. Да, мои мили приятели, колко лесно се говори за това: Човекът се състои от една азова организация, от едно астрално тяло, етерно тяло и т. н.. Азовата организация е именно онази, която най-много е насочена към Земята, тя е онова, което ние научаваме и изживяваме в земното съществуване. Не е така обаче при другите, намиращи се по-дълбоко членове на човешкото същество. Още при астралното тяло положението е друго, то е пълно с нанесеното, със записаното в него, пълно е с образи.
Това, което обикновено наричаме «несъзнателно», ще бъде нещо извънредно богато, когато отново се издигне нагоре в знанието.
И посвещението дава възможност да се потопим в това астрално тяло и да видим всичко онова, което лунните същества са нанесли в него, - а това са общите изживявания с други хора. Така благодарение на науката на посвещението ние действително проникваме зад тайната, която ни показва, как цялото минало лежи в човека и как става «съдба» поради това, че с лунното съществуване са свързани същества, които записват миналото така, че то почива в нашето вътрешно същество, когато идваме на Земята. Един друг случай: Когато посветеният пристъпва към хора, при които обикновеното съзнание получава естетическо и мисловно впечатление и той не може да сънува за него, тогава при тази среща, от вътрешното същество на посветения първоначално не изниква никакъв образ, нищо картинно; но когато посветеният среща една такава личност, тогава неговият поглед се насочва към Слънцето, а не както в другия случай към Луната. И също както Луната се намира във връзка със съществата, които можах да ви охарактеризирам по посочения начин, така и Слънцето не е само газово кълбо, за което днес говорят физиците. Физиците биха се учудили до най-висока степен, ако биха организирали някога една експедиция и биха стигнали на мястото, за което смятат, че е изпълнено с всякакви горещи газове и което според тяхното мнение образува Слънцето.
към текста >>
Физиците биха се учудили до най-висока степен, ако биха организирали някога една експедиция и биха стигнали на мястото, за което смятат, че е изпълнено с всякакви горещи газове и което спо
ред
тяхното мнение образува Слънцето.
Това, което обикновено наричаме «несъзнателно», ще бъде нещо извънредно богато, когато отново се издигне нагоре в знанието. И посвещението дава възможност да се потопим в това астрално тяло и да видим всичко онова, което лунните същества са нанесли в него, - а това са общите изживявания с други хора. Така благодарение на науката на посвещението ние действително проникваме зад тайната, която ни показва, как цялото минало лежи в човека и как става «съдба» поради това, че с лунното съществуване са свързани същества, които записват миналото така, че то почива в нашето вътрешно същество, когато идваме на Земята. Един друг случай: Когато посветеният пристъпва към хора, при които обикновеното съзнание получава естетическо и мисловно впечатление и той не може да сънува за него, тогава при тази среща, от вътрешното същество на посветения първоначално не изниква никакъв образ, нищо картинно; но когато посветеният среща една такава личност, тогава неговият поглед се насочва към Слънцето, а не както в другия случай към Луната. И също както Луната се намира във връзка със съществата, които можах да ви охарактеризирам по посочения начин, така и Слънцето не е само газово кълбо, за което днес говорят физиците.
Физиците биха се учудили до най-висока степен, ако биха организирали някога една експедиция и биха стигнали на мястото, за което смятат, че е изпълнено с всякакви горещи газове и което според тяхното мнение образува Слънцето.
Физиците ще открият, че там, където предполагат, че има горещи газове, изобщо няма нищо, има нещо по-малко от пространство, по-малко от нищото - една дупка в мировото пространство. Какво означава пространство? Що е пространство, хората не знаят; най-малко го знаят тези, които най-много размишляват върху него - философите. Понеже, ако имаме тук един стол и аз вървя към него, без да му обръщам внимание, се сблъсквам с него. Той е плътен, не ме оставя да мина през него.
към текста >>
Физиците ще открият, че там, където п
ред
полагат, че има горещи газове, изобщо няма нищо, има нещо по-малко от пространство, по-малко от нищото - една дупка в мировото пространство.
И посвещението дава възможност да се потопим в това астрално тяло и да видим всичко онова, което лунните същества са нанесли в него, - а това са общите изживявания с други хора. Така благодарение на науката на посвещението ние действително проникваме зад тайната, която ни показва, как цялото минало лежи в човека и как става «съдба» поради това, че с лунното съществуване са свързани същества, които записват миналото така, че то почива в нашето вътрешно същество, когато идваме на Земята. Един друг случай: Когато посветеният пристъпва към хора, при които обикновеното съзнание получава естетическо и мисловно впечатление и той не може да сънува за него, тогава при тази среща, от вътрешното същество на посветения първоначално не изниква никакъв образ, нищо картинно; но когато посветеният среща една такава личност, тогава неговият поглед се насочва към Слънцето, а не както в другия случай към Луната. И също както Луната се намира във връзка със съществата, които можах да ви охарактеризирам по посочения начин, така и Слънцето не е само газово кълбо, за което днес говорят физиците. Физиците биха се учудили до най-висока степен, ако биха организирали някога една експедиция и биха стигнали на мястото, за което смятат, че е изпълнено с всякакви горещи газове и което според тяхното мнение образува Слънцето.
Физиците ще открият, че там, където предполагат, че има горещи газове, изобщо няма нищо, има нещо по-малко от пространство, по-малко от нищото - една дупка в мировото пространство.
Какво означава пространство? Що е пространство, хората не знаят; най-малко го знаят тези, които най-много размишляват върху него - философите. Понеже, ако имаме тук един стол и аз вървя към него, без да му обръщам внимание, се сблъсквам с него. Той е плътен, не ме оставя да мина през него. Когато тук няма никакъв стол, аз минавам безпрепятствено през пространството.
към текста >>
И именно поради това, че там има отрицателно пространство, изпразнено пространство, то е седалище, обикновено седалище на съществата намиращи се в тяхното развитие непос
ред
ствено над човека - Ангели, Архангели и Архаи.
Когато тук няма никакъв стол, аз минавам безпрепятствено през пространството. Но съществува и един трети случай. В този трети случай, когато бих вървял, аз не бих бил задържан, не бих се сблъскал с нещо, а бих бил всмукан, бих изчезнал: Там липсва пространство, там съществува противоположното на пространството. И тази противоположност на пространството е именно в Слънцето. Слънцето е отрицателно пространство, изпразнено пространство.
И именно поради това, че там има отрицателно пространство, изпразнено пространство, то е седалище, обикновено седалище на съществата намиращи се в тяхното развитие непосредствено над човека - Ангели, Архангели и Архаи.
И погледът на посветения, в случая, който разказах, се насочва към онези същества, които се намират в Слънцето, към духовните същества на Слънцето. С други думи това означава, че една такава среща с човек, която не е кармично минало, която става като нещо ново, за посветения тя е посредничество да влезе във връзка с тези същества. И се оказва, че там има определени същества, с които човек има по-близка или по-далечна връзка. И от начина, по който тези същества пристъпват към човека, на него му става ясно - не в подробности, а общо взето, - каква карма се изприда там. Това не е една стара карма, а такава, която той среща за първи път.
към текста >>
С други думи това означава, че една такава среща с човек, която не е кармично минало, която става като нещо ново, за посветения тя е пос
ред
ничество да влезе във връзка с тези същества.
В този трети случай, когато бих вървял, аз не бих бил задържан, не бих се сблъскал с нещо, а бих бил всмукан, бих изчезнал: Там липсва пространство, там съществува противоположното на пространството. И тази противоположност на пространството е именно в Слънцето. Слънцето е отрицателно пространство, изпразнено пространство. И именно поради това, че там има отрицателно пространство, изпразнено пространство, то е седалище, обикновено седалище на съществата намиращи се в тяхното развитие непосредствено над човека - Ангели, Архангели и Архаи. И погледът на посветения, в случая, който разказах, се насочва към онези същества, които се намират в Слънцето, към духовните същества на Слънцето.
С други думи това означава, че една такава среща с човек, която не е кармично минало, която става като нещо ново, за посветения тя е посредничество да влезе във връзка с тези същества.
И се оказва, че там има определени същества, с които човек има по-близка или по-далечна връзка. И от начина, по който тези същества пристъпват към човека, на него му става ясно - не в подробности, а общо взето, - каква карма се изприда там. Това не е една стара карма, а такава, която той среща за първи път. Там човекът забелязва, че тези същества, които са свързани със Слънцето, имат работа с бъдещето също така, както съществата, свързани с Луната имат работа с миналото. Виждате ли, действително е задълбочаване на целия човешки душевен живот, когато даже и да не е посветен, човекът си изяснява това, което науката на посвещението черпи по този начин от глъбините на духовната същност.
към текста >>
И се оказва, че там има оп
ред
елени същества, с които човек има по-близка или по-далечна връзка.
И тази противоположност на пространството е именно в Слънцето. Слънцето е отрицателно пространство, изпразнено пространство. И именно поради това, че там има отрицателно пространство, изпразнено пространство, то е седалище, обикновено седалище на съществата намиращи се в тяхното развитие непосредствено над човека - Ангели, Архангели и Архаи. И погледът на посветения, в случая, който разказах, се насочва към онези същества, които се намират в Слънцето, към духовните същества на Слънцето. С други думи това означава, че една такава среща с човек, която не е кармично минало, която става като нещо ново, за посветения тя е посредничество да влезе във връзка с тези същества.
И се оказва, че там има определени същества, с които човек има по-близка или по-далечна връзка.
И от начина, по който тези същества пристъпват към човека, на него му става ясно - не в подробности, а общо взето, - каква карма се изприда там. Това не е една стара карма, а такава, която той среща за първи път. Там човекът забелязва, че тези същества, които са свързани със Слънцето, имат работа с бъдещето също така, както съществата, свързани с Луната имат работа с миналото. Виждате ли, действително е задълбочаване на целия човешки душевен живот, когато даже и да не е посветен, човекът си изяснява това, което науката на посвещението черпи по този начин от глъбините на духовната същност. Защото нещата могат да бъдат разбрани.
към текста >>
Но когато остави тези истини да действат върху него, тогава извън
ред
но много се задълбочава цялото отношение, което човекът има към Вселената.
Това не е една стара карма, а такава, която той среща за първи път. Там човекът забелязва, че тези същества, които са свързани със Слънцето, имат работа с бъдещето също така, както съществата, свързани с Луната имат работа с миналото. Виждате ли, действително е задълбочаване на целия човешки душевен живот, когато даже и да не е посветен, човекът си изяснява това, което науката на посвещението черпи по този начин от глъбините на духовната същност. Защото нещата могат да бъдат разбрани. Както човек може да разбере една картина, без да бъде художник - аз често съм употребявал това сравнение, - той също така може да разбере тези истини, без да бъде посветен.
Но когато остави тези истини да действат върху него, тогава извънредно много се задълбочава цялото отношение, което човекът има към Вселената.
Помислете само, колко абстрактно, сухо и бездушно гледа всъщност днес човекът от Земята нагоре към мировата сграда. Когато гледа Земята, той все пак проявява известен интерес към тази Земя. Той гледа с известен интерес животните в гората. Когато е благороден човек, му харесва стройната антилопа, пъргавата сърна. Когато е по-малко благороден, те все пак го интересуват като дивеч, той може да ги яде.
към текста >>
Също когато като човеци в плахо очакване насочваме поглед към бъдещето, когато с нашите надежди и стремежи се вживяваме в бъдещето, ние не оставаме сами с нашата душа, а п
ред
чувствайки се свързваме с онова, което свети срещу нас от Слънцето.
И всичко онова, което идва като съдба от миналото, - когато прави впечатление върху нас, - призовава нашата душа, нашето сърце да насочи поглед нагоре към лунните същества и да си каже: - Тук по Земята ходят хора; на Луната живеят същества, които някога са били заедно с нас на Земята. Те са си потърсили друго обиталище, но ние хората сме останали свързани с тях; те регистрират нашето минало. Онова, което те правят, живее в нас, когато миналото прониква в нашето земно съществуване. Ние поглеждаме с известна благоговейна жар към тези същества и външната, сребристо светеща Луна е само един знак за тези същества, които вътрешно така са свързани с нашето минало. И ние се научаваме, да имаме отношение към тези космически, извънземни същества, чиито символи са звездите, да имаме отношение към тях чрез онова, което изживяваме като хора, както иначе чрез нашето съществуване в плът имаме отношение към всичко онова, което живее на Земята.
Също когато като човеци в плахо очакване насочваме поглед към бъдещето, когато с нашите надежди и стремежи се вживяваме в бъдещето, ние не оставаме сами с нашата душа, а предчувствайки се свързваме с онова, което свети срещу нас от Слънцето.
Ангели, Архангели, Архаи стават за нас слънчеви същества, те стават за нас същества, за които знаем, че от нашето настояще ни пренасят в бъдещето. Когато след това насочваме поглед в Космоса и виждаме, как светлината на Луната е зависима от светлината на Слънцето, как тези звездни тела стоят във взаимни отношения, тогава вън в Космоса ние виждаме един образ на онова, което живее в самите нас. Понеже, както Слънцето и Луната навън в звездния свят стоят във взаимни отношения, така и онова, което в нас е от лунно естество, нашето минало стои в отношение със слънчевото естество в нас, с нашето бъдеще. А съдбата е това, което преминава в човека от миналото през настоящето в бъдещето. Ние виждаме - втъкано, така да се каже, в Космоса движението на звездите - чрез взаимните отношения на звездите виждаме в голям мащаб изобразено в далечините онова, което живее в нашето собствено вътрешно същество.
към текста >>
Когато по този начин отдаваме нашето етерно тяло на Космоса, когато то се раз
ред
ява, разширява се, ние като че обхващаме след смъртта тайните на звездите, като че се вживяваме в тайните на звездите.
Отначало то е малко, след това става все по-голямо и по-голямо. Това е неговото етерно тяло. То расте навън в ширините на пространството, израства и се разширява до звездния свят; така му се явява то. Обаче в това израстване то така изтънява, че след няколко дни изчезва за човека. Но при това има и нещо друго.
Когато по този начин отдаваме нашето етерно тяло на Космоса, когато то се разредява, разширява се, ние като че обхващаме след смъртта тайните на звездите, като че се вживяваме в тайните на звездите.
Отначало е така - и такъв е също случаят, когато сме минали през вратата на смъртта, - че, когато сега възлизаме, когато минаваме през областта на Луната, лунните същества прочитат от нашето астрално тяло онова, което е било изживяно от нас в земното съществуване. При напускането на земното съществуване нас ни посрещат тези лунни същества и сега нашето астрално тяло, в което вече се намираме, за тях е като една книга, в която те четат. Те вярно си отбелязват това, за да го впишат в нашето ново астрално тяло, когато отново слизаме на Земята. След това от областта на Луната ние преминаваме през други области, през областта на Меркурий, на Венера и достигаме до Слънцето. В областта на Слънцето сега в нас оживява всичко онова, което сме преживяли, действали, направили в минали съществувания.
към текста >>
Спо
ред
това, което можем, ние работим между тях и с тях, и именно от Космоса приготвяме нашето следващо земно съществуване.
Както през време на земното съществуване ходехме по Земята, затворени в отношенията на Земята, така сега се намираме в ширините на Космоса. Ние имаме нашите преживявания в тези космически ширини, докато тук на Земята живеем в теснотата. Когато прекарваме нашето съществуване между смъртта и едно ново раждане, на нас ни се струва, като че на Земята сме били затворени, защото сега всичко става широко, ние изживяваме тайните на Космоса. Ние ги изживяваме не като нещо, което е подчинено на физическите природни закони; тези физически природни закони ни се явяват като дребни произведения на човешкия дух. Ние живеем това, което става в звездите, като дела на божествено-духовните същества, включваме се в делата на божествено-духовните същества.
Според това, което можем, ние работим между тях и с тях, и именно от Космоса приготвяме нашето следващо земно съществуване.
Това е, което наистина трябва да бъде разбрано в един по-дълбок смисъл, че онова, което човекът носи в себе си, е било изработено от него през времето, когато е бил в Космоса между смъртта и едно ново раждане. Това, което човекът възприема външно от своя организъм, е толкова малко! Това, което се крие във всеки орган, може да бъде разбрано само тогава, когато съответният орган бива разбран от Космоса. Да вземем най-благородния орган, човешкото сърце. Днешният естественик сецира ембриото, вижда от него, как сърцето постепенно се разраства; по-нататък не мисли върху това.
към текста >>
Скоро хората ще стигнат дотам, на
ред
с микроскопичното, по отношение на което днес се подържа истински култ, да бъде взето под внимание също и макроскопичното.
Там започват да действат силите, които след това изграждат физическия зародиш за човека, който като духовно-душевно същество слиза надолу. И всеки отделен орган така бива изработен от ширините и далечините на Вселената. В себе си ние носим едно звездно небе. Ние сме свързани със света на растенията, който ни изхранва не само чрез просената каша, която сме вкарали в стомаха и която е готова да бъде обработена в нашия организъм, а сме свързани със силите на целия Космос. Обаче тези неща стават ясни на човека едва тогава, когато той има усет действително да наблюдава живота.
Скоро хората ще стигнат дотам, наред с микроскопичното, по отношение на което днес се подържа истински култ, да бъде взето под внимание също и макроскопичното.
Днес човекът иска да се запознае с тайните на организма на животните, на човека, като се откъсва колкото е възможно повече от Вселената. Той насочва поглед в една тръба, нарича това микроскопиране, изрязва една нищожна част, поставя я върху опитното стъкло и се старае да се изолира колкото е възможно повече от света, да изостави колкото е възможно повече живота. Той отделя една частица, гледа я през нещо, което откъсва погледа от останалия свят. Самопонятно е, че не трябва да кажем нищо против този начин на изследване, чрез него се разкриват и много хубави неща. Но по този път ние не можем да познаем истински човека.
към текста >>
Наистина звездите не са онова, което се п
ред
ставя п
ред
нашите очи - това е просто един символ, - но все пак те още са видими!
Той отделя една частица, гледа я през нещо, което откъсва погледа от останалия свят. Самопонятно е, че не трябва да кажем нищо против този начин на изследване, чрез него се разкриват и много хубави неща. Но по този път ние не можем да познаем истински човека. И виждате ли, когато насочваме така поглед от земното към извънземното на Космоса, ние също първо имаме една част от света. Понеже това, което е видимо за нашите очи, в крайна сметка е само една част.
Наистина звездите не са онова, което се представя пред нашите очи - това е просто един символ, - но все пак те още са видими!
Обаче целият свят, през който минаваме между смъртта и едно ново раждане, е невидим за нашите обикновени очи, той е свръхсетивен. И съществуват области, които се намират извън сетивното. Обаче със своето същество човекът принадлежи на тези свръхсетивни области на съществуването също така, както на сетивното и това, което е човекът, ние се научаваме истински да познаваме всъщност само тогава, когато вземем под внимание, как човекът е минал през ширините на Космоса. Когато през вратата на смъртта той е влязъл в ширините на Космоса и отново се е върнал на Земята, това също живее в нас в космическите взаимовръзки; в нас живее онова от нас, което е преминало през ширините на Космоса, което някога е живяло вече на Земята, издигнало се е в Космоса и отново е слязло в тясното земно съществуване. И ние постепенно се научаваме да насочваме поглед върху това, което сме били в миналото земно съществуване.
към текста >>
Защото, когато насочим поглед назад в минали земни съществувания чрез силата на науката на посвещението, ние изгубваме удоволствието да си п
ред
ставяме всичко само по сетивен начин.
И съществуват области, които се намират извън сетивното. Обаче със своето същество човекът принадлежи на тези свръхсетивни области на съществуването също така, както на сетивното и това, което е човекът, ние се научаваме истински да познаваме всъщност само тогава, когато вземем под внимание, как човекът е минал през ширините на Космоса. Когато през вратата на смъртта той е влязъл в ширините на Космоса и отново се е върнал на Земята, това също живее в нас в космическите взаимовръзки; в нас живее онова от нас, което е преминало през ширините на Космоса, което някога е живяло вече на Земята, издигнало се е в Космоса и отново е слязло в тясното земно съществуване. И ние постепенно се научаваме да насочваме поглед върху това, което сме били в миналото земно съществуване. Нашият поглед се откъсва от физическото, той се издига в духовното.
Защото, когато насочим поглед назад в минали земни съществувания чрез силата на науката на посвещението, ние изгубваме удоволствието да си представяме всичко само по сетивен начин.
Вярно е, че също и в това отношение хората са изживели някои неща. Имаше време, когато съществуваха някои теософи, които знаеха, че човекът живее в повтарящи се земни съществувания. Те знаеха това от източната мъдрост, но искаха да си представят всичко така, както хората си го представят по сетивен начин. Те се мамеха върху това, но се нуждаеха от една сетивна представа. Тогава се казваше, че когато човекът минава през вратата на смъртта, той се разпада като физически организъм, превръща се на прах, но че остава един атом, и този атом по чудни пътища преминава в следващия земен живот.
към текста >>
Те знаеха това от източната мъдрост, но искаха да си п
ред
ставят всичко така, както хората си го п
ред
ставят по сетивен начин.
И ние постепенно се научаваме да насочваме поглед върху това, което сме били в миналото земно съществуване. Нашият поглед се откъсва от физическото, той се издига в духовното. Защото, когато насочим поглед назад в минали земни съществувания чрез силата на науката на посвещението, ние изгубваме удоволствието да си представяме всичко само по сетивен начин. Вярно е, че също и в това отношение хората са изживели някои неща. Имаше време, когато съществуваха някои теософи, които знаеха, че човекът живее в повтарящи се земни съществувания.
Те знаеха това от източната мъдрост, но искаха да си представят всичко така, както хората си го представят по сетивен начин.
Те се мамеха върху това, но се нуждаеха от една сетивна представа. Тогава се казваше, че когато човекът минава през вратата на смъртта, той се разпада като физически организъм, превръща се на прах, но че остава един атом, и този атом по чудни пътища преминава в следващия земен живот. Това теософите наричаха «трайният атом». Това беше само един околен път, за да могат хората да си представят нещата материалистично. Но човек изгубва всяка такава наклонност да си представя нещата материалистично, когато действително мине през това, което душата може да изживее, когато вижда, как това човешко сърце се образува от мировите ширини.
към текста >>
Те се мамеха върху това, но се нуждаеха от една сетивна п
ред
става.
Нашият поглед се откъсва от физическото, той се издига в духовното. Защото, когато насочим поглед назад в минали земни съществувания чрез силата на науката на посвещението, ние изгубваме удоволствието да си представяме всичко само по сетивен начин. Вярно е, че също и в това отношение хората са изживели някои неща. Имаше време, когато съществуваха някои теософи, които знаеха, че човекът живее в повтарящи се земни съществувания. Те знаеха това от източната мъдрост, но искаха да си представят всичко така, както хората си го представят по сетивен начин.
Те се мамеха върху това, но се нуждаеха от една сетивна представа.
Тогава се казваше, че когато човекът минава през вратата на смъртта, той се разпада като физически организъм, превръща се на прах, но че остава един атом, и този атом по чудни пътища преминава в следващия земен живот. Това теософите наричаха «трайният атом». Това беше само един околен път, за да могат хората да си представят нещата материалистично. Но човек изгубва всяка такава наклонност да си представя нещата материалистично, когато действително мине през това, което душата може да изживее, когато вижда, как това човешко сърце се образува от мировите ширини. А черният дроб се образува съвсем близо до земната област; той има още малко общо с това, което са ширините на Космоса.
към текста >>
Това беше само един околен път, за да могат хората да си п
ред
ставят нещата материалистично.
Имаше време, когато съществуваха някои теософи, които знаеха, че човекът живее в повтарящи се земни съществувания. Те знаеха това от източната мъдрост, но искаха да си представят всичко така, както хората си го представят по сетивен начин. Те се мамеха върху това, но се нуждаеха от една сетивна представа. Тогава се казваше, че когато човекът минава през вратата на смъртта, той се разпада като физически организъм, превръща се на прах, но че остава един атом, и този атом по чудни пътища преминава в следващия земен живот. Това теософите наричаха «трайният атом».
Това беше само един околен път, за да могат хората да си представят нещата материалистично.
Но човек изгубва всяка такава наклонност да си представя нещата материалистично, когато действително мине през това, което душата може да изживее, когато вижда, как това човешко сърце се образува от мировите ширини. А черният дроб се образува съвсем близо до земната област; той има още малко общо с това, което са ширините на Космоса. Чрез науката на посвещението постепенно се научаваме да познаваме човека така, че да си кажем: - Сърцето съвсем не би могло да бъде в човека, ако то не би било приготвено, ако не би било вътрешно изградено от цялото обкръжение в Космоса. Напротив, един такъв орган като черния дроб, като белия дроб, се изграждат в близост до земното съществуване. По отношение на белия дроб, на черния дроб човекът изглежда космически подобен на близостта на Земята, по отношение на сърцето той е едно далечно космическо същество.
към текста >>
Но човек изгубва всяка такава наклонност да си п
ред
ставя нещата материалистично, когато действително мине през това, което душата може да изживее, когато вижда, как това човешко сърце се образува от мировите ширини.
Те знаеха това от източната мъдрост, но искаха да си представят всичко така, както хората си го представят по сетивен начин. Те се мамеха върху това, но се нуждаеха от една сетивна представа. Тогава се казваше, че когато човекът минава през вратата на смъртта, той се разпада като физически организъм, превръща се на прах, но че остава един атом, и този атом по чудни пътища преминава в следващия земен живот. Това теософите наричаха «трайният атом». Това беше само един околен път, за да могат хората да си представят нещата материалистично.
Но човек изгубва всяка такава наклонност да си представя нещата материалистично, когато действително мине през това, което душата може да изживее, когато вижда, как това човешко сърце се образува от мировите ширини.
А черният дроб се образува съвсем близо до земната област; той има още малко общо с това, което са ширините на Космоса. Чрез науката на посвещението постепенно се научаваме да познаваме човека така, че да си кажем: - Сърцето съвсем не би могло да бъде в човека, ако то не би било приготвено, ако не би било вътрешно изградено от цялото обкръжение в Космоса. Напротив, един такъв орган като черния дроб, като белия дроб, се изграждат в близост до земното съществуване. По отношение на белия дроб, на черния дроб човекът изглежда космически подобен на близостта на Земята, по отношение на сърцето той е едно далечно космическо същество. От човека ни става ясен целият Космос.
към текста >>
Той, човекът е една извън
ред
но голяма тайна, той е действителен микрокосмос.
По отношение на белия дроб, на черния дроб човекът изглежда космически подобен на близостта на Земята, по отношение на сърцето той е едно далечно космическо същество. От човека ни става ясен целият Космос. - Когато с помощта на духовната анатомия рисуваме черния дроб, белите дробове, някои други органи, ние можем да си нарисуваме Земята и това което се намира в нейна близост; така е всъщност по отношение на силите. Преминем ли към сърцето, ние бихме искали да нарисуваме цялата Вселена. Човекът е цялата Вселена, свита, навита.
Той, човекът е една извънредно голяма тайна, той е действителен микрокосмос.
Обаче този макрокосмос, в който човекът се превръща след смъртта, напълно откъсва познанието от сетивността, от материалността. И сега ние се научаваме да познаваме закономерните връзки, които съществуват между духовното и физическото, между душевното и духовното. Ние срещаме например хора в света, които имат вродено разбиране за нещата от заобикалящия ги свят, за хората, които ги заобикалят. Разгледайте само в това отношение живота, мои мили приятели! Има хора, които срещат много други хора, обаче те не се научават да ги познават действително.
към текста >>
Когато са се запознали с един човек и разказват за него, всичко разказано от тях носи отпечатъка на сполучливото; ние веднага знаем, какъв е другият, макар и да не сме го виждали; той просто изниква п
ред
нас.
Разгледайте само в това отношение живота, мои мили приятели! Има хора, които срещат много други хора, обаче те не се научават да ги познават действително. Това, което те ни разказват за тях, е съвсем безинтересно, в разказаното от тях няма никакви характерни черти. Такива хора не могат да се потопят, не могат да се отдадат на съществото на другия човек, те нямат никакво разбиране за другия. Има обаче хора, които имат това разбиране.
Когато са се запознали с един човек и разказват за него, всичко разказано от тях носи отпечатъка на сполучливото; ние веднага знаем, какъв е другият, макар и да не сме го виждали; той просто изниква пред нас.
Не е нужно разказът за тях да бъде подробен, такъв човек може да употреби кратки характерни изречения за пълното обрисуване на една картина. Това може да направи някой, който може да се потопи в съществото на друг човек. Може и да не бъде един човек, а може да бъде нещо от природата. Някой ни разказва, как изглежда една планина, едно дърво; ние стигаме до отчаяние, не получаваме никаква картина за разказаното, всичко остава празно, имаме чувството, че мозъкът ни изсъхва. Напротив има други, които веднага имат пълно разбиране за нещо; ние бихме могли да нарисуваме онова, за което те ни разказват.
към текста >>
Той стига до тази дарба, когато в един п
ред
ишен живот на Земята е развил любов.
Това е много интересно. Хора, които не са могли да изпитват никаква радост в техния минал земен живот, не могат да стигнат също и до разбиране на хората и на заобикалящия ги свят. При всеки човек, който има това разбиране, ние откриваме, че е бил човек, който е можел да се радва на заобикалящия го свят. Но и това си качество той е придобил в един минал земен живот. А как стига човек дотам, да има тази дарба, тази радост, тази заложба за радост от окръжаващия го свят?
Той стига до тази дарба, когато в един предишен живот на Земята е развил любов.
Любовта в един земен живот се превръща в радост за следващия земен живот; радостта от този следващ живот се превръща в едно пълно с разбиране обхващане на заобикалящия свят в един трети земен живот. Така ние виждаме един земен живот да се подрежда до друг земен живот и така добиваме разбиране също и за онова, което от настоящето изпраща своите лъчи в бъдещето. Хора, които много могат да мразят, пренасят в следващия земен живот като резултат на тяхната омраза дарбата болезнено да бъдат засегнати от всичко, да страдат от всичко. Ние виждаме, че е така, когато проучим даден човек, който минава през живота намръщен, защото болезнено е засегнат от всичко, защото постоянно страда. Ние можем да изпитаме състрадание към такъв човек, това също е правилно, но ние винаги сме довеждани до един минал земен живот, през който той се е отнасял с омраза към заобикалящия го свят.
към текста >>
Аз познавах хора, които п
ред
иобед говорят с една дама, а следобед не знаят каква шапка или каква брошка е носела дамата, или какъв цвят е имала нейната рокля.
Това са душевни връзки, които водят от един земен живот в друг земен живот. Но нека се опитаме да пристъпим към живота под една друга форма. Има хора - може би по този начин те са си донесли това в живота, - които не се интересуват от нищо, те не искат да се интересуват за нищо друго, освен за себе си. Обаче има голямо значение в живота на човека, дали той се интересува за нещо или не. Действително и в това отношение статистиката ни показва странни неща.
Аз познавах хора, които предиобед говорят с една дама, а следобед не знаят каква шапка или каква брошка е носела дамата, или какъв цвят е имала нейната рокля.
Има такива хора, които не виждат това! В това отношение съществуват най-чудновати възгледи. Понякога това даже се счита за нещо простимо; но това не е простимо! Това е липса на интерес, една липса на интерес, която понякога стига толкова далеч, че съответният човек действително не знае, дали онзи, когото е срещнал, е имал тъмна или светла дреха! Онова, което такъв човек гледа от своя живот, не се свързва вътрешно с това, което се намира навън.
към текста >>
Искам само да обърна вниманието върху това, че хората развиват оп
ред
елена степен на интерес или дезинтерес към заобикалящия ги свят; обаче за душата това има голямо значение.
В това отношение съществуват най-чудновати възгледи. Понякога това даже се счита за нещо простимо; но това не е простимо! Това е липса на интерес, една липса на интерес, която понякога стига толкова далеч, че съответният човек действително не знае, дали онзи, когото е срещнал, е имал тъмна или светла дреха! Онова, което такъв човек гледа от своя живот, не се свързва вътрешно с това, което се намира навън. Аз споменавам тези неща като нещо крайно: Не искам веднага да твърдя, че някой изпада под влиянието на Ариман или Луцифер, когато не знае, дали дамата е имала черна или руса коса.
Искам само да обърна вниманието върху това, че хората развиват определена степен на интерес или дезинтерес към заобикалящия ги свят; обаче за душата това има голямо значение.
Когато човек се интересува за заобикалящия го свят, душата съизживява вътрешно този заобикалящ свят. Обаче това, което човек изживява тук с интерес, с участие, той го занася през вратата на смъртта в обширността на Космоса. И както тук човек трябва да има очи, за да вижда цветовете на Земята, така също той трябва да бъде подбуден тук на Земята чрез интереса, за да има възможност между смъртта и едно ново раждане да вижда духовно онова, което се преживява там. И ако човек минава през живота без да проявява интерес, ако неговият поглед не се спира с интерес на нищо, ако не обръща внимание на това, което става в света, тогава след смъртта, между смъртта и едно ново раждане той няма да има никаква връзка с Космоса, той е, така да се каже, душевно сляп, не може да работи със силите на Космоса. Чрез това обаче той лошо подготвя своя организъм и своите органи.
към текста >>
Ето защо ние можем само да кажем, че по правило, или когато има една кармическа заложба, е така, че оп
ред
елени болести са свързани с оп
ред
елена душевна нагласа.
Хора, които, както се казва, са здрави като камък, които не могат да се разболеят, които винаги имат най-добро здраве, по правило насочват погледа от този живот в миналото, в минали земни съществувания, когато са имали най-дълбок интерес към всичко онова, което е било техен заобикалящ свят, те са гледали всичко, опознавали са всичко. Естествено неща, които се отнасят за духовния живот никога не бива да бъдат насилвани. Виждате ли, можем също да имаме случай, когато едно кармическо течение започва. Аз мога да започна в този живот с липса на разбиране: Тогава бъдещето ще сочи към тази липса на разбиране. Не трябва да се сочи само от настоящето към миналото.
Ето защо ние можем само да кажем, че по правило, или когато има една кармическа заложба, е така, че определени болести са свързани с определена душевна нагласа.
Общо взето психическото от един земен живот се превръща в нещо телесно в бъдещия земен живот. В това отношение е действително така, че онзи, който иска да разглежда кармическите взаимовръзки, понякога трябва да насочва своя поглед върху дребни неща, а не върху такива неща, които иначе считаме за особено важни в живота. Когато искаме да познаем, как един земен живот сочи към един минал земен живот, ние понякога трябва да насочваме погледа си към дребните неща. Аз се опитах например да търся кармическите връзки - върху такива неща ще говоря и през следващите дни, - опитах се да търся кармически връзки за различни личности на историческия и духовния живот, естествено по много сериозен начин, а не така, както често се търси, и намерих една личност, която развиваше един такъв забележителен краен вътрешен живот, че накрая стигна дотам, да създава особени образувания от думи. Тази личност е написала много книги и в тях е създала най-чудновати нови думи.
към текста >>
В това отношение тя съпоставяше факти, чрез които искаше да охарактеризира лицемерието на оп
ред
елени натури на учените спрямо други хора и озаглави съответната глава: «Прикритология в света на учените».
Когато искаме да познаем, как един земен живот сочи към един минал земен живот, ние понякога трябва да насочваме погледа си към дребните неща. Аз се опитах например да търся кармическите връзки - върху такива неща ще говоря и през следващите дни, - опитах се да търся кармически връзки за различни личности на историческия и духовния живот, естествено по много сериозен начин, а не така, както често се търси, и намерих една личност, която развиваше един такъв забележителен краен вътрешен живот, че накрая стигна дотам, да създава особени образувания от думи. Тази личност е написала много книги и в тях е създала най-чудновати нови думи. Например тя ругаеше, много критикуваше състоянията, хората, техните сдружения. Така тази личност критикуваше също и начина, по който някои учени със завист се отнасят към други учени.
В това отношение тя съпоставяше факти, чрез които искаше да охарактеризира лицемерието на определени натури на учените спрямо други хора и озаглави съответната глава: «Прикритология в света на учените».
Характерно е, когато един човек образува израза «прикритология». При тази дума «прикритология»[1] ние чувстваме нещо. И виждате ли, именно острото взимане под внимание на такива новообразувани думи довежда дотам да познаем, как в един минал земен живот тази личност е била един човек, който много е имал работа с всякакви военни действия, където много неща е трябвало да се провеждат по един прикрит начин, по прикрити пътища. Кармически това се е превърнало в способност за създаване по този начин на образи за прикриването, за промъкването, за измъкването, за борба, завоюване по всякакви начини, в които - с такива новообразувани думи за неща, които сега виждаше, - той можеше от главата си да назове това, което в миналото е вършел с краката и с ръцете си. Така при тази личност бих могъл да изнеса много неща, които по определен начин се превърнаха от нещо физическо в нещо душевно-духовно.
към текста >>
Така при тази личност бих могъл да изнеса много неща, които по оп
ред
елен начин се превърнаха от нещо физическо в нещо душевно-духовно.
В това отношение тя съпоставяше факти, чрез които искаше да охарактеризира лицемерието на определени натури на учените спрямо други хора и озаглави съответната глава: «Прикритология в света на учените». Характерно е, когато един човек образува израза «прикритология». При тази дума «прикритология»[1] ние чувстваме нещо. И виждате ли, именно острото взимане под внимание на такива новообразувани думи довежда дотам да познаем, как в един минал земен живот тази личност е била един човек, който много е имал работа с всякакви военни действия, където много неща е трябвало да се провеждат по един прикрит начин, по прикрити пътища. Кармически това се е превърнало в способност за създаване по този начин на образи за прикриването, за промъкването, за измъкването, за борба, завоюване по всякакви начини, в които - с такива новообразувани думи за неща, които сега виждаше, - той можеше от главата си да назове това, което в миналото е вършел с краката и с ръцете си.
Така при тази личност бих могъл да изнеса много неща, които по определен начин се превърнаха от нещо физическо в нещо душевно-духовно.
Утре ще продължим тези разглеждания. [1] Има се предвид често споменавания от Рудолф Щайнер Евгений Дюринг (1833-1921). В книгата си «Роберт Майер, Галилей на 19-ти век и глупостите на учените спрямо научните величия» Дюринг поставя заглавието на глава 13. «Прикритологията от 1879. По-нататъшно развитие на ненаучната прикритология срещу научното и общочовешкото значение на Майер».
към текста >>
[1] Има се п
ред
вид често споменавания от Рудолф Щайнер Евгений Дюринг (1833-1921).
При тази дума «прикритология»[1] ние чувстваме нещо. И виждате ли, именно острото взимане под внимание на такива новообразувани думи довежда дотам да познаем, как в един минал земен живот тази личност е била един човек, който много е имал работа с всякакви военни действия, където много неща е трябвало да се провеждат по един прикрит начин, по прикрити пътища. Кармически това се е превърнало в способност за създаване по този начин на образи за прикриването, за промъкването, за измъкването, за борба, завоюване по всякакви начини, в които - с такива новообразувани думи за неща, които сега виждаше, - той можеше от главата си да назове това, което в миналото е вършел с краката и с ръцете си. Така при тази личност бих могъл да изнеса много неща, които по определен начин се превърнаха от нещо физическо в нещо душевно-духовно. Утре ще продължим тези разглеждания.
[1] Има се предвид често споменавания от Рудолф Щайнер Евгений Дюринг (1833-1921).
В книгата си «Роберт Майер, Галилей на 19-ти век и глупостите на учените спрямо научните величия» Дюринг поставя заглавието на глава 13. «Прикритологията от 1879. По-нататъшно развитие на ненаучната прикритология срещу научното и общочовешкото значение на Майер».
към текста >>
63.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
След милите думи на г-н професор Хауфен[1], които бяха произнесени от ваше име, п
ред
и да си позволя да се сбогувам, нека да проведем тази вечер следните разглеждания.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага, 5. Април 1924 г.
След милите думи на г-н професор Хауфен[1], които бяха произнесени от ваше име, преди да си позволя да се сбогувам, нека да проведем тази вечер следните разглеждания.
От предишните разглеждания тук в Пражкото антропософско общество сигурно е станало ясно, как над развитието на човечеството се разпростира дейността на духа, или може би по-добре казано, на духовните същества и как самите човешки души проникнати с духовността, пренасят от епоха на епоха онова, което са си изработили в дадена епоха, но също и това, което в дадена епоха са насъбрали като вина в душата си. Всичко това ни кара да хвърлим дълбок поглед в живота на физически-душевно-духовния Космос и чрез това да разберем нашата човешка същност. Защото без при това да изпадаме във високомерие, трябва да си признаем, че духовният праизвор на Космоса е свързан с нашата собствена човешка природа и ние можем да разберем нашата собствена човешка натура, само когато проникнем духовно в Космоса. От Коледното събрание насам не би трябвало само административно да се управлява антропософията вътре в Антропософското общество, а самото управление трябва да бъде антропософия. И това трябва да се прояви също и в преоформянето на антропософската дейност.
към текста >>
От п
ред
ишните разглеждания тук в Пражкото антропософско общество сигурно е станало ясно, как над развитието на човечеството се разпростира дейността на духа, или може би по-добре казано, на духовните същества и как самите човешки души проникнати с духовността, пренасят от епоха на епоха онова, което са си изработили в дадена епоха, но също и това, което в дадена епоха са насъбрали като вина в душата си.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага, 5. Април 1924 г. След милите думи на г-н професор Хауфен[1], които бяха произнесени от ваше име, преди да си позволя да се сбогувам, нека да проведем тази вечер следните разглеждания.
От предишните разглеждания тук в Пражкото антропософско общество сигурно е станало ясно, как над развитието на човечеството се разпростира дейността на духа, или може би по-добре казано, на духовните същества и как самите човешки души проникнати с духовността, пренасят от епоха на епоха онова, което са си изработили в дадена епоха, но също и това, което в дадена епоха са насъбрали като вина в душата си.
Всичко това ни кара да хвърлим дълбок поглед в живота на физически-душевно-духовния Космос и чрез това да разберем нашата човешка същност. Защото без при това да изпадаме във високомерие, трябва да си признаем, че духовният праизвор на Космоса е свързан с нашата собствена човешка природа и ние можем да разберем нашата собствена човешка натура, само когато проникнем духовно в Космоса. От Коледното събрание насам не би трябвало само административно да се управлява антропософията вътре в Антропософското общество, а самото управление трябва да бъде антропософия. И това трябва да се прояви също и в преоформянето на антропософската дейност. Аз не се поколебах в тези лекции да премина от екзотеричното повече към езотеричното и с разглеждането днес искам да допълня още нещо към казаното.
към текста >>
Те са, така да се каже, родени в непос
ред
ствена близост един от друг.
Аз вече казах, че понякога трябва да се започне с привидно дребните неща на живота, за да може от тези дреболии, които обаче коректно да са наблюдавани, да се премине към това, което пренася събитията от един земен живот в събитията на другия земен живот. И така беше и при Гарибалди, особено обстоятелството, че по възгледи той беше републиканец, изцяло беше републиканец, но с цялата сила на волята си осъществи царуването на Виктор Емануел[2] в Италия. И когато се вземе под внимание само външната биография на Гарибалди, всъщност се вижда едно основно противоречие между това негово вътрешно убеждение и това, което той прави. От друга страна се вижда, как без да има същите убеждения той се чувства свързан с хора като Мацини и Кавур, които имаха съвсем друга мисловна насока. Прави впечатление, че Гарибалди е роден през 1807 година, по същото време и в област, близо до мястото на раждане на тези три личности - по-късният цар Виктор Емануел, държавникът Кавур[3] и философът Мацини[4].
Те са, така да се каже, родени в непосредствена близост един от друг.
Тук човек бива изкушен да потърси каква връзка има в кармата на такива личности. Другият въпрос, към който ни довежда подобно нещо, е по всяка вероятност един дълбоко значителен въпрос! Когато правим духовно-научни разглеждания, ние винаги трябва да посочваме, какво е станало с посветените, с инициираните, с хората от древните времена, които са имали широк поглед към света. Такъв въпрос може да се породи. Нали и тези мъдреци от древните времена също трябва да се прераждат, къде са те сега в по-новото време?
към текста >>
- Те наистина са отново тук тези велики посветени, но вие трябва да помислите, мои мили приятели, как човекът, когато се появи в дадено време, е принуден да ползва тялото, което му дава една оп
ред
елена епоха.
Другият въпрос, към който ни довежда подобно нещо, е по всяка вероятност един дълбоко значителен въпрос! Когато правим духовно-научни разглеждания, ние винаги трябва да посочваме, какво е станало с посветените, с инициираните, с хората от древните времена, които са имали широк поглед към света. Такъв въпрос може да се породи. Нали и тези мъдреци от древните времена също трябва да се прераждат, къде са те сега в по-новото време? И някой би могъл да попита: - Къде се намират и действат в по-късни времена великите личности от древните времена, които бяха посветени?
- Те наистина са отново тук тези велики посветени, но вие трябва да помислите, мои мили приятели, как човекът, когато се появи в дадено време, е принуден да ползва тялото, което му дава една определена епоха.
В древните времена телата бяха по-податливи, по-пластични, по-гъвкави за духа, а в земния живот ние имаме нужда от тялото, за да приложим, каквото сме възприели като земна дейност в земните условия, преди да слезем надолу в този земен живот. И точно при такъв загадъчен въпрос трябва да помислим - и с това изобщо не се произнася някаква критика, - как цялото възпитание на новото време вече от столетия е такова, че през нашия живот човешкият организъм не позволява да може да се прояви, каквото е живяло в посветения. Много неща трябва да останат дълбоко скрити под повърхността на битието. И затова някои посветени от древните времена се появяват като личности, при които с разбирането, което днес имаме, изобщо не можем да прозрем, че някога са били посветени, понеже те трябва да ползват тялото на епохата си. Точно такъв случай имаме пред нас в лицето на Гарибалди.
към текста >>
В древните времена телата бяха по-податливи, по-пластични, по-гъвкави за духа, а в земния живот ние имаме нужда от тялото, за да приложим, каквото сме възприели като земна дейност в земните условия, п
ред
и да слезем надолу в този земен живот.
Когато правим духовно-научни разглеждания, ние винаги трябва да посочваме, какво е станало с посветените, с инициираните, с хората от древните времена, които са имали широк поглед към света. Такъв въпрос може да се породи. Нали и тези мъдреци от древните времена също трябва да се прераждат, къде са те сега в по-новото време? И някой би могъл да попита: - Къде се намират и действат в по-късни времена великите личности от древните времена, които бяха посветени? - Те наистина са отново тук тези велики посветени, но вие трябва да помислите, мои мили приятели, как човекът, когато се появи в дадено време, е принуден да ползва тялото, което му дава една определена епоха.
В древните времена телата бяха по-податливи, по-пластични, по-гъвкави за духа, а в земния живот ние имаме нужда от тялото, за да приложим, каквото сме възприели като земна дейност в земните условия, преди да слезем надолу в този земен живот.
И точно при такъв загадъчен въпрос трябва да помислим - и с това изобщо не се произнася някаква критика, - как цялото възпитание на новото време вече от столетия е такова, че през нашия живот човешкият организъм не позволява да може да се прояви, каквото е живяло в посветения. Много неща трябва да останат дълбоко скрити под повърхността на битието. И затова някои посветени от древните времена се появяват като личности, при които с разбирането, което днес имаме, изобщо не можем да прозрем, че някога са били посветени, понеже те трябва да ползват тялото на епохата си. Точно такъв случай имаме пред нас в лицето на Гарибалди. Когато погледнем назад в европейския живот, намираме мистерии и посветени в най-висока степен в прастарата Ирландия.
към текста >>
Точно такъв случай имаме п
ред
нас в лицето на Гарибалди.
- Те наистина са отново тук тези велики посветени, но вие трябва да помислите, мои мили приятели, как човекът, когато се появи в дадено време, е принуден да ползва тялото, което му дава една определена епоха. В древните времена телата бяха по-податливи, по-пластични, по-гъвкави за духа, а в земния живот ние имаме нужда от тялото, за да приложим, каквото сме възприели като земна дейност в земните условия, преди да слезем надолу в този земен живот. И точно при такъв загадъчен въпрос трябва да помислим - и с това изобщо не се произнася някаква критика, - как цялото възпитание на новото време вече от столетия е такова, че през нашия живот човешкият организъм не позволява да може да се прояви, каквото е живяло в посветения. Много неща трябва да останат дълбоко скрити под повърхността на битието. И затова някои посветени от древните времена се появяват като личности, при които с разбирането, което днес имаме, изобщо не можем да прозрем, че някога са били посветени, понеже те трябва да ползват тялото на епохата си.
Точно такъв случай имаме пред нас в лицето на Гарибалди.
Когато погледнем назад в европейския живот, намираме мистерии и посветени в най-висока степен в прастарата Ирландия. Но ирландските мистерии наистина са се запазили до времето на християнството. Даже и днес в Ирландия има много духовен живот - не абстрактен, понятиен, а действителен, духовно действащ. Колкото и хаотична да изглежда днес Ирландия, в нея има много действителен духовен живот, но това е само остатък от това, което някога е съществувало. В Хиберния, в Ирландия съществуваха дълбоко въздействащи мистерии, които са имали влияние още и през първите столетия от проникването на християнството в Европа.
към текста >>
Посветеният, който имам п
ред
вид, отново се появява през деветнадесети век като Джузепе Гарибалди с визионерската воля, който през древните времена се е проявявал по съвсем друг начин, живял е различно, отколкото в едно тяло от деветнадесето столетие, получил е съвсем друго възпитание, отколкото това на деветнадесето столетие.
Там се среща един посветен, който през осмото до деветото столетие след основаването на християнството пое пътя от Ирландия приблизително до областта на днешен Елзас. Този посветен някога много направи в защита на християнството, в бурното време, когато Бонифаций[5] в действителност много малко постигна. И при този посветен от три посоки на света са дошли трима ученика, трима ученика, които му се довериха. Тези трима ученика, кой повече, кой по-малко достигнаха твърде далеч. Но точно в ирландските мистерии имаше строгото правило, че учениците, които се доверяваха на един посветен, в бъдещ земен живот не биваше да бъдат изоставяни от него, а в земния живот нещо е трябвало да бъде направено от него, което продължавало да го свързва с тези ученици; нещо, което е основавало дълбока връзка между тези ученици и него.
Посветеният, който имам предвид, отново се появява през деветнадесети век като Джузепе Гарибалди с визионерската воля, който през древните времена се е проявявал по съвсем друг начин, живял е различно, отколкото в едно тяло от деветнадесето столетие, получил е съвсем друго възпитание, отколкото това на деветнадесето столетие.
И другите трима, които споменах, бяха учениците, които бяха дошли от три различни земни области. Онова обаче, което мощно е действало от едната инкарнация в другата, действаше по-дълбоко от външните принципи. Насреща на това, което приковава човек към човека даже и в различни инкарнации, е една дреболия, когато се казва: - Аз съм републиканец, ти си монархист. - В тези неща човек трябва да е наясно, колко е далеч земната майа, голямата илюзия, привидността на битието, от духовната действителност, която действа духовно импулсиращо зад проявленията в битието. Така например, Гарибалди не можеше да напусне Виктор Емануел, въпреки че имаше други възгледи.
към текста >>
Бих искал да избера един друг пример, който по забележителен начин се п
ред
стави п
ред
мен.
Онова обаче, което мощно е действало от едната инкарнация в другата, действаше по-дълбоко от външните принципи. Насреща на това, което приковава човек към човека даже и в различни инкарнации, е една дреболия, когато се казва: - Аз съм републиканец, ти си монархист. - В тези неща човек трябва да е наясно, колко е далеч земната майа, голямата илюзия, привидността на битието, от духовната действителност, която действа духовно импулсиращо зад проявленията в битието. Така например, Гарибалди не можеше да напусне Виктор Емануел, въпреки че имаше други възгледи. Възгледите, когато се отнасят до външното, а не до хората, принадлежат на епохата, не на индивидуалността, която преминава от един земен живот в друг.
Бих искал да избера един друг пример, който по забележителен начин се представи пред мен.
Аз имах един учител по геометрия[6], когото много ценях. Може би от моята биография знаете, че геометрията принадлежи към това в живота ми, което ми е дало най-много импулси. Така този учител по геометрия беше особено ценен за мен. Той беше отличен конструктор и аз много го обичах, понеже обичах конструирането и понеже той представяше всичко с истинска независимост, но също и с цялата едностранчивост на геометричното мислене. Той беше така едностранчиво образован в посока само на геометрията, че например изобщо не беше математик, а само геометрик.
към текста >>
Той беше отличен конструктор и аз много го обичах, понеже обичах конструирането и понеже той п
ред
ставяше всичко с истинска независимост, но също и с цялата едностранчивост на геометричното мислене.
Възгледите, когато се отнасят до външното, а не до хората, принадлежат на епохата, не на индивидуалността, която преминава от един земен живот в друг. Бих искал да избера един друг пример, който по забележителен начин се представи пред мен. Аз имах един учител по геометрия[6], когото много ценях. Може би от моята биография знаете, че геометрията принадлежи към това в живота ми, което ми е дало най-много импулси. Така този учител по геометрия беше особено ценен за мен.
Той беше отличен конструктор и аз много го обичах, понеже обичах конструирането и понеже той представяше всичко с истинска независимост, но също и с цялата едностранчивост на геометричното мислене.
Той беше така едностранчиво образован в посока само на геометрията, че например изобщо не беше математик, а само геометрик. В тази област той беше гениален, но нямаше познания, нямаше истински познания от математиката. Той живееше в едно време, когато се преобразуваше точно цялата дескриптивна геометрия, която беше неговата специалност. Той оставаше при старите методи. Това при него беше една характерна черта.
към текста >>
А този, който проследява своеобразието на мислите на някой човек, дали някой мисли бързо, бегло, повърхностно или сдържано, обмислено, често бива доведен наистина да види, как другият е вървял в една п
ред
ишна инкарнация.
Той имаше сакат крак. Особеното е, че естествено не физическата субстанция, но силата, която човек има в краката си през една инкарнация, - начинът по който той пристъпва, по който чрез ходенето той се поставя в ситуации, свързани с вина или благодеяние - се метаморфозира. Всичко това, което е свързано с краката, през един следващ живот може да премине в организацията на главата, докато това, което сега ние имаме в главата, в следващия земен живот се проявява в организацията на краката. Тези неща се преобразяват по своенравен начин. Този, който е запознат с тези неща, може да види в това как някой пристъпва, как поставя пръстите и петите на Земята, какво е било мисленето му в една минала инкарнация.
А този, който проследява своеобразието на мислите на някой човек, дали някой мисли бързо, бегло, повърхностно или сдържано, обмислено, често бива доведен наистина да види, как другият е вървял в една предишна инкарнация.
Един човек, който мисли повърхностно, е ходил с бързи малки стъпки, той е припкал по Земята. Един човек, който мисли солидно, е пристъпвал тежко, спокойно. И точно такива привидно незначителни дреболии в живота довеждат дълбоко навътре, когато се търсят дълбоките духовни, а не външните абстрактни взаимовръзки. И така, когато отново и отново си представях в душата образа на любимия ми учител, бях доведен до неговата предишна инкарнация. И към неговия образ се прибави един друг, също един човек със сакат крак - лорд Байрон[7].
към текста >>
И така, когато отново и отново си п
ред
ставях в душата образа на любимия ми учител, бях доведен до неговата п
ред
ишна инкарнация.
Този, който е запознат с тези неща, може да види в това как някой пристъпва, как поставя пръстите и петите на Земята, какво е било мисленето му в една минала инкарнация. А този, който проследява своеобразието на мислите на някой човек, дали някой мисли бързо, бегло, повърхностно или сдържано, обмислено, често бива доведен наистина да види, как другият е вървял в една предишна инкарнация. Един човек, който мисли повърхностно, е ходил с бързи малки стъпки, той е припкал по Земята. Един човек, който мисли солидно, е пристъпвал тежко, спокойно. И точно такива привидно незначителни дреболии в живота довеждат дълбоко навътре, когато се търсят дълбоките духовни, а не външните абстрактни взаимовръзки.
И така, когато отново и отново си представях в душата образа на любимия ми учител, бях доведен до неговата предишна инкарнация.
И към неговия образ се прибави един друг, също един човек със сакат крак - лорд Байрон[7]. Сега двамата застанаха пред мен. И кармата на моя учител, както и особеността, за която ви разказах, ме доведоха до десетото или единадесетото столетие, когато тези две души се бяха родили далеч в Източна Европа и един ден под влиянието на една важна легенда, една пророческа легенда, която казва, че Паладиумът, който с известно вълшебство всъщност подкрепя римската власт, е бил донесен от старата Троя и е бил скрит в Рим. И когато император Константин е искал да премести римската власт и култура в Константинопол, с голямо парадиране и пищност е придвижил Паладиума[8] в Константинопол и го е скрил под една колона, която така оформил, че поставил на показ своето невероятно огромно високомерие. Той накарал да поставят една стара статуя на Аполон, която така била променена, че изобразявала самия него.
към текста >>
Сега двамата застанаха п
ред
мен.
Един човек, който мисли повърхностно, е ходил с бързи малки стъпки, той е припкал по Земята. Един човек, който мисли солидно, е пристъпвал тежко, спокойно. И точно такива привидно незначителни дреболии в живота довеждат дълбоко навътре, когато се търсят дълбоките духовни, а не външните абстрактни взаимовръзки. И така, когато отново и отново си представях в душата образа на любимия ми учител, бях доведен до неговата предишна инкарнация. И към неговия образ се прибави един друг, също един човек със сакат крак - лорд Байрон[7].
Сега двамата застанаха пред мен.
И кармата на моя учител, както и особеността, за която ви разказах, ме доведоха до десетото или единадесетото столетие, когато тези две души се бяха родили далеч в Източна Европа и един ден под влиянието на една важна легенда, една пророческа легенда, която казва, че Паладиумът, който с известно вълшебство всъщност подкрепя римската власт, е бил донесен от старата Троя и е бил скрит в Рим. И когато император Константин е искал да премести римската власт и култура в Константинопол, с голямо парадиране и пищност е придвижил Паладиума[8] в Константинопол и го е скрил под една колона, която така оформил, че поставил на показ своето невероятно огромно високомерие. Той накарал да поставят една стара статуя на Аполон, която така била променена, че изобразявала самия него. Той накарал да му донесат парченца дърво от кръста, на който беше разпънат Христос и да направят от тях нещо като венец около главата на статуята. При това празнувал оргии на високомерието!
към текста >>
Това се превръща в импулс, да се застъпи за свободата на Гърция, който в деветнадесето столетие довежда Байрон почти на същото място, където той беше търсил физическия Паладиум в един п
ред
ишен живот.
При това празнувал оргии на високомерието! Тогава обаче се създало пророческото сказание, че някога Паладиумът ще бъде пренесен от Константинопол на Север и някога мощта, която се излъчва от Паладиума, ще се пренесе в едно славянско царство. Двамата, за които говорих, чули това пророчество и си поставили за цел да отидат в Константинопол, да вземат оттам Паладиума и да го занесат в Русия. Но не им се отдало. Стремежът обаче останал особено при единия, при Байрон.
Това се превръща в импулс, да се застъпи за свободата на Гърция, който в деветнадесето столетие довежда Байрон почти на същото място, където той беше търсил физическия Паладиум в един предишен живот.
Вие виждате, че е необходимо да се намерят нишките, които водят назад в предишни времена. Така при един друг случай бях доведен до една личност, която беше живяла някъде около деветото столетие в Североизточна Франция и беше една личност, която през първите години от своя живот притежаваше големи имения, което за тогавашното време го правеше богата, но също и войнолюбива личност, която беше извършила някои не особено големи авантюристични нападения. Когато тази личност достигна до една определена възраст, събира около себе си хора, с които предприема един приключенски поход, който завършва неуспешно, който е огромно разочарование за тази личност, която без да постигне нещо, е трябвало да се завърне в къщи. Но както е било обичайно през онова време в някои области, докато тази личност е била надалеч от именията си, един друг завладял земите му. Тази личност не намира повече своята собственост - невероятно е, но е станало така - и е трябвало да стане подчинен, един вид слуга в своя собствен дом.
към текста >>
Вие виждате, че е необходимо да се намерят нишките, които водят назад в п
ред
ишни времена.
Тогава обаче се създало пророческото сказание, че някога Паладиумът ще бъде пренесен от Константинопол на Север и някога мощта, която се излъчва от Паладиума, ще се пренесе в едно славянско царство. Двамата, за които говорих, чули това пророчество и си поставили за цел да отидат в Константинопол, да вземат оттам Паладиума и да го занесат в Русия. Но не им се отдало. Стремежът обаче останал особено при единия, при Байрон. Това се превръща в импулс, да се застъпи за свободата на Гърция, който в деветнадесето столетие довежда Байрон почти на същото място, където той беше търсил физическия Паладиум в един предишен живот.
Вие виждате, че е необходимо да се намерят нишките, които водят назад в предишни времена.
Така при един друг случай бях доведен до една личност, която беше живяла някъде около деветото столетие в Североизточна Франция и беше една личност, която през първите години от своя живот притежаваше големи имения, което за тогавашното време го правеше богата, но също и войнолюбива личност, която беше извършила някои не особено големи авантюристични нападения. Когато тази личност достигна до една определена възраст, събира около себе си хора, с които предприема един приключенски поход, който завършва неуспешно, който е огромно разочарование за тази личност, която без да постигне нещо, е трябвало да се завърне в къщи. Но както е било обичайно през онова време в някои области, докато тази личност е била надалеч от именията си, един друг завладял земите му. Тази личност не намира повече своята собственост - невероятно е, но е станало така - и е трябвало да стане подчинен, един вид слуга в своя собствен дом. Там през нощта той обикновено се събирал със съседи и по един съзаклятнически начин се разменяли идеи за отмъщение, при което не произлязло нищо друго, освен че те били разменяни.
към текста >>
Когато тази личност достигна до една оп
ред
елена възраст, събира около себе си хора, с които п
ред
приема един приключенски поход, който завършва неуспешно, който е огромно разочарование за тази личност, която без да постигне нещо, е трябвало да се завърне в къщи.
Но не им се отдало. Стремежът обаче останал особено при единия, при Байрон. Това се превръща в импулс, да се застъпи за свободата на Гърция, който в деветнадесето столетие довежда Байрон почти на същото място, където той беше търсил физическия Паладиум в един предишен живот. Вие виждате, че е необходимо да се намерят нишките, които водят назад в предишни времена. Така при един друг случай бях доведен до една личност, която беше живяла някъде около деветото столетие в Североизточна Франция и беше една личност, която през първите години от своя живот притежаваше големи имения, което за тогавашното време го правеше богата, но също и войнолюбива личност, която беше извършила някои не особено големи авантюристични нападения.
Когато тази личност достигна до една определена възраст, събира около себе си хора, с които предприема един приключенски поход, който завършва неуспешно, който е огромно разочарование за тази личност, която без да постигне нещо, е трябвало да се завърне в къщи.
Но както е било обичайно през онова време в някои области, докато тази личност е била надалеч от именията си, един друг завладял земите му. Тази личност не намира повече своята собственост - невероятно е, но е станало така - и е трябвало да стане подчинен, един вид слуга в своя собствен дом. Там през нощта той обикновено се събирал със съседи и по един съзаклятнически начин се разменяли идеи за отмъщение, при което не произлязло нищо друго, освен че те били разменяни. Би могло да се каже, че се е разигравала една съзаклятническа реално-диалектическа игра с тези идеи на съпротива срещу господаря - почти както в стария Рим. Тази личност, на която й беше отнета собствеността и възможността да господства, става най-големият бунтовник в цялата област с непреклонна воля именно срещу онзи, който му беше отнел собствеността.
към текста >>
И тази личност се роди през деветнадесети век и вътрешно душевно и мисловно стана това, което можеше да се породи от тази п
ред
ишна инкарнация.
Но както е било обичайно през онова време в някои области, докато тази личност е била надалеч от именията си, един друг завладял земите му. Тази личност не намира повече своята собственост - невероятно е, но е станало така - и е трябвало да стане подчинен, един вид слуга в своя собствен дом. Там през нощта той обикновено се събирал със съседи и по един съзаклятнически начин се разменяли идеи за отмъщение, при което не произлязло нищо друго, освен че те били разменяни. Би могло да се каже, че се е разигравала една съзаклятническа реално-диалектическа игра с тези идеи на съпротива срещу господаря - почти както в стария Рим. Тази личност, на която й беше отнета собствеността и възможността да господства, става най-големият бунтовник в цялата област с непреклонна воля именно срещу онзи, който му беше отнел собствеността.
И тази личност се роди през деветнадесети век и вътрешно душевно и мисловно стана това, което можеше да се породи от тази предишна инкарнация.
Той стана Карл Маркс[9], вожда на социалистите. И сега помислете, мои мили приятели, колко се просветлява световната история, когато се разгледа по този начин; когато действително могат да се проследят душите от една епоха в друга; как от една епоха в друга се пренася това, което се поражда в душата. Историческият живот, развитието и човешката същност получават конкретни взаимовръзки чрез това. И напоследък в Дорнах можах да обърна вниманието върху една друга връзка, върху една връзка, която по време на войната, именно в края на войната ми даде повод да предупредя хората, да не се оставят да бъдат заслепени от една известна личност на новото време. Още в моя курс в Хелзингфор[10] през 1913 година, аз насочих вниманието към твърде ограничения капацитет за който става дума.
към текста >>
И напоследък в Дорнах можах да обърна вниманието върху една друга връзка, върху една връзка, която по време на войната, именно в края на войната ми даде повод да п
ред
уп
ред
я хората, да не се оставят да бъдат заслепени от една известна личност на новото време.
Тази личност, на която й беше отнета собствеността и възможността да господства, става най-големият бунтовник в цялата област с непреклонна воля именно срещу онзи, който му беше отнел собствеността. И тази личност се роди през деветнадесети век и вътрешно душевно и мисловно стана това, което можеше да се породи от тази предишна инкарнация. Той стана Карл Маркс[9], вожда на социалистите. И сега помислете, мои мили приятели, колко се просветлява световната история, когато се разгледа по този начин; когато действително могат да се проследят душите от една епоха в друга; как от една епоха в друга се пренася това, което се поражда в душата. Историческият живот, развитието и човешката същност получават конкретни взаимовръзки чрез това.
И напоследък в Дорнах можах да обърна вниманието върху една друга връзка, върху една връзка, която по време на войната, именно в края на войната ми даде повод да предупредя хората, да не се оставят да бъдат заслепени от една известна личност на новото време.
Още в моя курс в Хелзингфор[10] през 1913 година, аз насочих вниманието към твърде ограничения капацитет за който става дума. Това се случи, понеже ми беше ясна връзката между един приемник на Мохамед от седмото столетие - Муавия[11] и Уодроу Уилсън[12]. Всичко, което като фатализъм живееше някога в личността на Муавия, премина в този иначе съвсем необясним фатализъм, който е само един фатализъм на волята при Уодроу Уилсън. И на човек му се иска да каже, че който иска да потърси доказателство, да потърси произхода на познатите четиринадесет точки, той ще може да ги намери в Корана. Такива са взаимните връзки, мои мили приятели!
към текста >>
И ако човекът иска да надрасне мъртвата точка в развитието, на която стои сега и да нап
ред
не в своята цивилизация, той се нуждае от живия дух, а не от абстрактния, мъртъв дух на голите идеи.
Но тази обективност води точно дотам, да се тръгне от една точка в историята, където се появява една човешка душа и да се достигне до една друга точка. И вече може да се каже, че когато хората ще могат малко да надхвърлят това, което днес е тук още от материалистическите времена, ще се заслушат в такива неща и ще ги разгледат. И тогава ще се чувстват съвсем различно в модерната цивилизация, защото ще могат да прозрат нейните взаимовръзки; не само при такива неща, които са мъртви, а и при живите неща. За това става въпрос. Цялото историческо битие ще стане живо.
И ако човекът иска да надрасне мъртвата точка в развитието, на която стои сега и да напредне в своята цивилизация, той се нуждае от живия дух, а не от абстрактния, мъртъв дух на голите идеи.
Историческото разглеждане може би с много съпротивления ще се доближи до духовното по начина, който преди няколко дни разгледах тук в моите публични лекции, но това трябва да стане. Защото външното историческо разглеждане, което се опира само върху документи, е всъщност пълно с недоразумения. Там се вижда нещо, при което изобщо не може да се прозре на какво е следствие. Защо? Защото не се познава неговият произход. Произходът е изгубен.
към текста >>
Историческото разглеждане може би с много съпротивления ще се доближи до духовното по начина, който п
ред
и няколко дни разгледах тук в моите публични лекции, но това трябва да стане.
И вече може да се каже, че когато хората ще могат малко да надхвърлят това, което днес е тук още от материалистическите времена, ще се заслушат в такива неща и ще ги разгледат. И тогава ще се чувстват съвсем различно в модерната цивилизация, защото ще могат да прозрат нейните взаимовръзки; не само при такива неща, които са мъртви, а и при живите неща. За това става въпрос. Цялото историческо битие ще стане живо. И ако човекът иска да надрасне мъртвата точка в развитието, на която стои сега и да напредне в своята цивилизация, той се нуждае от живия дух, а не от абстрактния, мъртъв дух на голите идеи.
Историческото разглеждане може би с много съпротивления ще се доближи до духовното по начина, който преди няколко дни разгледах тук в моите публични лекции, но това трябва да стане.
Защото външното историческо разглеждане, което се опира само върху документи, е всъщност пълно с недоразумения. Там се вижда нещо, при което изобщо не може да се прозре на какво е следствие. Защо? Защото не се познава неговият произход. Произходът е изгубен. Точно когато се изследват такива неща, нещо се раздвижва в историческите събития.
към текста >>
През първите столетия от християнското развитие в южните области на европейската цивилизация имаше едно произведение на изкуството, което изобразяваше най-вътрешната същност на нап
ред
ващата цивилизация, непос
ред
ствено след като християнството беше навлязло в развитието на европейските хора.
Защото не се познава неговият произход. Произходът е изгубен. Точно когато се изследват такива неща, нещо се раздвижва в историческите събития. Но с това се изразява също и нещо, което е направено от хора, за да може по отношение на важните неща да се направи от историята нещо неправилно, нещо неистинско. Мои мили приятели, сигурно ще ви се види парадоксално, особено когато при едно относително недалечно минало духовният изследовател констатира, че едно чудесно произведение на поезията е изгубено, напълно изгубено поради враждебността на известно духовно течение.
През първите столетия от християнското развитие в южните области на европейската цивилизация имаше едно произведение на изкуството, което изобразяваше най-вътрешната същност на напредващата цивилизация, непосредствено след като християнството беше навлязло в развитието на европейските хора.
Това художествено произведение е една епична драма, драматичен епос, който изобразява, как след като християнството е въздействало като едно скорошно събитие, човекът не може да достигне до действителната истинска същност на Христос, а има да премине през една определена мистична подготовка, за да може да се доближи до истинската същност на Христос. За да се разбере, за какво става въпрос, трябва да си изясним следното: Христос е разяснил на своите интимни ученици, как в онова същество, което беше роденият в Ориента Исус, през тридесетата му година той е бил изпълнен от Христос, който е едно слънчево същество, една космическа същност. Исус от Назарет беше роден в една лунна религия; понеже какво беше Яхве, религията на Йехова? Какво представляваше самият Йехова? Когато се погледнеше към Йехова, се поглеждаше нагоре към човешкия аз, който е непосредствено зависим от физическата човешка форма, от онова човешко устройство, което се ражда с нас.
към текста >>
Това художествено произведение е една епична драма, драматичен епос, който изобразява, как след като християнството е въздействало като едно скорошно събитие, човекът не може да достигне до действителната истинска същност на Христос, а има да премине през една оп
ред
елена мистична подготовка, за да може да се доближи до истинската същност на Христос.
Произходът е изгубен. Точно когато се изследват такива неща, нещо се раздвижва в историческите събития. Но с това се изразява също и нещо, което е направено от хора, за да може по отношение на важните неща да се направи от историята нещо неправилно, нещо неистинско. Мои мили приятели, сигурно ще ви се види парадоксално, особено когато при едно относително недалечно минало духовният изследовател констатира, че едно чудесно произведение на поезията е изгубено, напълно изгубено поради враждебността на известно духовно течение. През първите столетия от християнското развитие в южните области на европейската цивилизация имаше едно произведение на изкуството, което изобразяваше най-вътрешната същност на напредващата цивилизация, непосредствено след като християнството беше навлязло в развитието на европейските хора.
Това художествено произведение е една епична драма, драматичен епос, който изобразява, как след като християнството е въздействало като едно скорошно събитие, човекът не може да достигне до действителната истинска същност на Христос, а има да премине през една определена мистична подготовка, за да може да се доближи до истинската същност на Христос.
За да се разбере, за какво става въпрос, трябва да си изясним следното: Христос е разяснил на своите интимни ученици, как в онова същество, което беше роденият в Ориента Исус, през тридесетата му година той е бил изпълнен от Христос, който е едно слънчево същество, една космическа същност. Исус от Назарет беше роден в една лунна религия; понеже какво беше Яхве, религията на Йехова? Какво представляваше самият Йехова? Когато се погледнеше към Йехова, се поглеждаше нагоре към човешкия аз, който е непосредствено зависим от физическата човешка форма, от онова човешко устройство, което се ражда с нас. Това обаче, в което се раждаме, което се формира с нас, което се изгражда, когато ние се развиваме в майчиното тяло до един аз, е зависимо от лунните сили.
към текста >>
Какво п
ред
ставляваше самият Йехова?
Мои мили приятели, сигурно ще ви се види парадоксално, особено когато при едно относително недалечно минало духовният изследовател констатира, че едно чудесно произведение на поезията е изгубено, напълно изгубено поради враждебността на известно духовно течение. През първите столетия от християнското развитие в южните области на европейската цивилизация имаше едно произведение на изкуството, което изобразяваше най-вътрешната същност на напредващата цивилизация, непосредствено след като християнството беше навлязло в развитието на европейските хора. Това художествено произведение е една епична драма, драматичен епос, който изобразява, как след като християнството е въздействало като едно скорошно събитие, човекът не може да достигне до действителната истинска същност на Христос, а има да премине през една определена мистична подготовка, за да може да се доближи до истинската същност на Христос. За да се разбере, за какво става въпрос, трябва да си изясним следното: Христос е разяснил на своите интимни ученици, как в онова същество, което беше роденият в Ориента Исус, през тридесетата му година той е бил изпълнен от Христос, който е едно слънчево същество, една космическа същност. Исус от Назарет беше роден в една лунна религия; понеже какво беше Яхве, религията на Йехова?
Какво представляваше самият Йехова?
Когато се погледнеше към Йехова, се поглеждаше нагоре към човешкия аз, който е непосредствено зависим от физическата човешка форма, от онова човешко устройство, което се ражда с нас. Това обаче, в което се раждаме, което се формира с нас, което се изгражда, когато ние се развиваме в майчиното тяло до един аз, е зависимо от лунните сили. И Яхве всъщност е един лунен бог. И когато се поглеждаше към Яхве, се казваше: - Яхве е вождът на лунните същества, от които произхождат силите, които поставят човека във физическото земно съществуване. Но когато в човека действат само лунните сили, той никога не би могъл да израстне извън това, което е вложила в неговия живот Земята.
към текста >>
Когато се погледнеше към Йехова, се поглеждаше нагоре към човешкия аз, който е непос
ред
ствено зависим от физическата човешка форма, от онова човешко устройство, което се ражда с нас.
През първите столетия от християнското развитие в южните области на европейската цивилизация имаше едно произведение на изкуството, което изобразяваше най-вътрешната същност на напредващата цивилизация, непосредствено след като християнството беше навлязло в развитието на европейските хора. Това художествено произведение е една епична драма, драматичен епос, който изобразява, как след като християнството е въздействало като едно скорошно събитие, човекът не може да достигне до действителната истинска същност на Христос, а има да премине през една определена мистична подготовка, за да може да се доближи до истинската същност на Христос. За да се разбере, за какво става въпрос, трябва да си изясним следното: Христос е разяснил на своите интимни ученици, как в онова същество, което беше роденият в Ориента Исус, през тридесетата му година той е бил изпълнен от Христос, който е едно слънчево същество, една космическа същност. Исус от Назарет беше роден в една лунна религия; понеже какво беше Яхве, религията на Йехова? Какво представляваше самият Йехова?
Когато се погледнеше към Йехова, се поглеждаше нагоре към човешкия аз, който е непосредствено зависим от физическата човешка форма, от онова човешко устройство, което се ражда с нас.
Това обаче, в което се раждаме, което се формира с нас, което се изгражда, когато ние се развиваме в майчиното тяло до един аз, е зависимо от лунните сили. И Яхве всъщност е един лунен бог. И когато се поглеждаше към Яхве, се казваше: - Яхве е вождът на лунните същества, от които произхождат силите, които поставят човека във физическото земно съществуване. Но когато в човека действат само лунните сили, той никога не би могъл да израстне извън това, което е вложила в неговия живот Земята. Сега човекът не може да направи това, той го е можел в древни времена.
към текста >>
Когато отидем назад до п
ред
исторически земни времена, намираме нещо много особено, което е необичайно за днешния човек.
Това обаче, в което се раждаме, което се формира с нас, което се изгражда, когато ние се развиваме в майчиното тяло до един аз, е зависимо от лунните сили. И Яхве всъщност е един лунен бог. И когато се поглеждаше към Яхве, се казваше: - Яхве е вождът на лунните същества, от които произхождат силите, които поставят човека във физическото земно съществуване. Но когато в човека действат само лунните сили, той никога не би могъл да израстне извън това, което е вложила в неговия живот Земята. Сега човекът не може да направи това, той го е можел в древни времена.
Когато отидем назад до предисторически земни времена, намираме нещо много особено, което е необичайно за днешния човек.
Ние виждаме, как по-голямата част от определена класа хора през тридесетата година от живота си преживяват пълно преобразуване на душата си. Колкото и да изглежда необичайно, парадоксално за днешните хора, въпреки това в едно време, за което Ведите дават само слаб отзвук, това беше така. Тогава в древна Индия имаше хора, които не биха познали някого, ако го срещнеха отново след три години; при известни обстоятелства, те биха могли да научат от него, че са го виждали някога, но не го познаваха. Те са забравили всичко, което се е случило с тях до тридесетата им година, те са забравили дори идентичността на собствената си личност. И дори е имало едно учреждение, - ние ще го наречем служба, ние всичко наричаме служба и власти, - имаше една служба, където една такава личност можеше да отиде и да научи, къде е родена и коя е тя.
към текста >>
Ние виждаме, как по-голямата част от оп
ред
елена класа хора през тридесетата година от живота си преживяват пълно преобразуване на душата си.
И Яхве всъщност е един лунен бог. И когато се поглеждаше към Яхве, се казваше: - Яхве е вождът на лунните същества, от които произхождат силите, които поставят човека във физическото земно съществуване. Но когато в човека действат само лунните сили, той никога не би могъл да израстне извън това, което е вложила в неговия живот Земята. Сега човекът не може да направи това, той го е можел в древни времена. Когато отидем назад до предисторически земни времена, намираме нещо много особено, което е необичайно за днешния човек.
Ние виждаме, как по-голямата част от определена класа хора през тридесетата година от живота си преживяват пълно преобразуване на душата си.
Колкото и да изглежда необичайно, парадоксално за днешните хора, въпреки това в едно време, за което Ведите дават само слаб отзвук, това беше така. Тогава в древна Индия имаше хора, които не биха познали някого, ако го срещнеха отново след три години; при известни обстоятелства, те биха могли да научат от него, че са го виждали някога, но не го познаваха. Те са забравили всичко, което се е случило с тях до тридесетата им година, те са забравили дори идентичността на собствената си личност. И дори е имало едно учреждение, - ние ще го наречем служба, ние всичко наричаме служба и власти, - имаше една служба, където една такава личност можеше да отиде и да научи, къде е родена и коя е тя. Тези личности получаваха в мистериите средства да могат отново да си припомнят живота до тридесетата си година.
към текста >>
Тези личности получаваха в мистериите с
ред
ства да могат отново да си припомнят живота до тридесетата си година.
Ние виждаме, как по-голямата част от определена класа хора през тридесетата година от живота си преживяват пълно преобразуване на душата си. Колкото и да изглежда необичайно, парадоксално за днешните хора, въпреки това в едно време, за което Ведите дават само слаб отзвук, това беше така. Тогава в древна Индия имаше хора, които не биха познали някого, ако го срещнеха отново след три години; при известни обстоятелства, те биха могли да научат от него, че са го виждали някога, но не го познаваха. Те са забравили всичко, което се е случило с тях до тридесетата им година, те са забравили дори идентичността на собствената си личност. И дори е имало едно учреждение, - ние ще го наречем служба, ние всичко наричаме служба и власти, - имаше една служба, където една такава личност можеше да отиде и да научи, къде е родена и коя е тя.
Тези личности получаваха в мистериите средства да могат отново да си припомнят живота до тридесетата си година.
Те бяха онези, които по-късно бяха наречени «два пъти родените», които дължаха своето съществуване на лунните сили, а своето второ земно съществуване дължаха на слънчевите сили. Това, което като такава метаморфоза в древни времена особено радикално настъпва в течение на земния живот, което се наричаше «да бъдеш роден за втори път», това се приписваше на Слънцето и то с право, защото слънчевите сили са във връзка с всичко, което човек в пълна свобода може да направи от себе си. Но постепенно в развитието на човечеството се стигна дотам, че вече не беше присъщо за човека да поглежда нагоре в мировите висини и да внася съзнанието за това във физическия свят. Юлиан Апостата (Юлиан Отстъпникът)[13] искаше да насочи вниманието, че това още съществува, но то трябваше да се изкупи със смъртта. Христос обаче - чрез това, че внесе сила в думите си чрез морала, чрез религиозно-моралното задълбочаване, - искаше да донесе на човека онова, което природата не му даваше.
към текста >>
Там беше изобразен един ученик на християнските мистерии, който жертва интелекта, който е трябвало да развие в оп
ред
елена младежка възраст, за да бъде въведен в истинското християнство, достигайки до съзерцанието, че Христос е слънчево същество, което живя в Исус от Назарет от тридесетата година на неговия живот нататък.
Юлиан Апостата (Юлиан Отстъпникът)[13] искаше да насочи вниманието, че това още съществува, но то трябваше да се изкупи със смъртта. Христос обаче - чрез това, че внесе сила в думите си чрез морала, чрез религиозно-моралното задълбочаване, - искаше да донесе на човека онова, което природата не му даваше. Исус Христос учеше хората: - Ако чувствате така, както аз чувствам, ако вие вместо да гледате към Слънцето гледате към това, което е събудено в мен, аз, който съм последният, който в тридесетата си година прие слънчевото слово, тогава вие отново ще намерите пътя към слънчевата същност. - И мистерийните учители от началното християнското време знаеха съвсем точно, че ще се развие само разумът, само интелектуалността, която ще донесе свободата на хората, но ще му вземе старото ясновидство, което го водеше в духовността на Космоса. Затова тези мъдреци от старите християнски мистерии сформираха един вид учение, което беше дадено в онази епична драма, в драматичния епос, за който говорих.
Там беше изобразен един ученик на християнските мистерии, който жертва интелекта, който е трябвало да развие в определена младежка възраст, за да бъде въведен в истинското християнство, достигайки до съзерцанието, че Христос е слънчево същество, което живя в Исус от Назарет от тридесетата година на неговия живот нататък.
И по разтърсващ начин беше изобразено в тази драма, как един човек, стремящ се към истинската същност на християнството, в младежките си години принася в жертва интелекта, което означава, че той дава клетва пред висшите мирови сили, да не развива интелектуалността, а да се задълбочи в своята собствена душевност; не само за да познае християнството като историческа традиция, но и да го опознае като нещо космическо, да погледне към Исус Христос като към онзи, който носи слънчевата същност като духовност в себе си. Това беше една величествена драматична сцена с дълбоко съдържание, която изобразяваше преобразяването на едно човешко същество чрез жертвата на интелекта. И от един човек, който възприемаше християнството само според думите от евангелията - както беше привично по-късно, - стана човек, който се научи да поглежда към космическото, който съзерцаваше живата връзка на Христос с Космоса. Постигането на ясновидството, което да види християнството като нещо космическо, беше представено в лицето на героя от онази стара епическа драма. Католическата църква се погрижи да се изтрие всяка следа от тази драма.
към текста >>
И по разтърсващ начин беше изобразено в тази драма, как един човек, стремящ се към истинската същност на християнството, в младежките си години принася в жертва интелекта, което означава, че той дава клетва п
ред
висшите мирови сили, да не развива интелектуалността, а да се задълбочи в своята собствена душевност; не само за да познае християнството като историческа традиция, но и да го опознае като нещо космическо, да погледне към Исус Христос като към онзи, който носи слънчевата същност като духовност в себе си.
Христос обаче - чрез това, че внесе сила в думите си чрез морала, чрез религиозно-моралното задълбочаване, - искаше да донесе на човека онова, което природата не му даваше. Исус Христос учеше хората: - Ако чувствате така, както аз чувствам, ако вие вместо да гледате към Слънцето гледате към това, което е събудено в мен, аз, който съм последният, който в тридесетата си година прие слънчевото слово, тогава вие отново ще намерите пътя към слънчевата същност. - И мистерийните учители от началното християнското време знаеха съвсем точно, че ще се развие само разумът, само интелектуалността, която ще донесе свободата на хората, но ще му вземе старото ясновидство, което го водеше в духовността на Космоса. Затова тези мъдреци от старите християнски мистерии сформираха един вид учение, което беше дадено в онази епична драма, в драматичния епос, за който говорих. Там беше изобразен един ученик на християнските мистерии, който жертва интелекта, който е трябвало да развие в определена младежка възраст, за да бъде въведен в истинското християнство, достигайки до съзерцанието, че Христос е слънчево същество, което живя в Исус от Назарет от тридесетата година на неговия живот нататък.
И по разтърсващ начин беше изобразено в тази драма, как един човек, стремящ се към истинската същност на християнството, в младежките си години принася в жертва интелекта, което означава, че той дава клетва пред висшите мирови сили, да не развива интелектуалността, а да се задълбочи в своята собствена душевност; не само за да познае християнството като историческа традиция, но и да го опознае като нещо космическо, да погледне към Исус Христос като към онзи, който носи слънчевата същност като духовност в себе си.
Това беше една величествена драматична сцена с дълбоко съдържание, която изобразяваше преобразяването на едно човешко същество чрез жертвата на интелекта. И от един човек, който възприемаше християнството само според думите от евангелията - както беше привично по-късно, - стана човек, който се научи да поглежда към космическото, който съзерцаваше живата връзка на Христос с Космоса. Постигането на ясновидството, което да види християнството като нещо космическо, беше представено в лицето на героя от онази стара епическа драма. Католическата църква се погрижи да се изтрие всяка следа от тази драма. Нищо не е останало; католическата църква имаше достатъчно силна власт за това.
към текста >>
И от един човек, който възприемаше християнството само спо
ред
думите от евангелията - както беше привично по-късно, - стана човек, който се научи да поглежда към космическото, който съзерцаваше живата връзка на Христос с Космоса.
- И мистерийните учители от началното християнското време знаеха съвсем точно, че ще се развие само разумът, само интелектуалността, която ще донесе свободата на хората, но ще му вземе старото ясновидство, което го водеше в духовността на Космоса. Затова тези мъдреци от старите християнски мистерии сформираха един вид учение, което беше дадено в онази епична драма, в драматичния епос, за който говорих. Там беше изобразен един ученик на християнските мистерии, който жертва интелекта, който е трябвало да развие в определена младежка възраст, за да бъде въведен в истинското християнство, достигайки до съзерцанието, че Христос е слънчево същество, което живя в Исус от Назарет от тридесетата година на неговия живот нататък. И по разтърсващ начин беше изобразено в тази драма, как един човек, стремящ се към истинската същност на християнството, в младежките си години принася в жертва интелекта, което означава, че той дава клетва пред висшите мирови сили, да не развива интелектуалността, а да се задълбочи в своята собствена душевност; не само за да познае християнството като историческа традиция, но и да го опознае като нещо космическо, да погледне към Исус Христос като към онзи, който носи слънчевата същност като духовност в себе си. Това беше една величествена драматична сцена с дълбоко съдържание, която изобразяваше преобразяването на едно човешко същество чрез жертвата на интелекта.
И от един човек, който възприемаше християнството само според думите от евангелията - както беше привично по-късно, - стана човек, който се научи да поглежда към космическото, който съзерцаваше живата връзка на Христос с Космоса.
Постигането на ясновидството, което да види християнството като нещо космическо, беше представено в лицето на героя от онази стара епическа драма. Католическата църква се погрижи да се изтрие всяка следа от тази драма. Нищо не е останало; католическата църква имаше достатъчно силна власт за това. По една случайност се е запазило едно копие от това произведение, за което иначе нямаше нищо да се знае, направено от една личност от двора на Карл Плешивия - от Скот Еригена.[14] Който вижда такива неща, той няма да намери за парадоксално, когато е принуден чрез духовното изследване да посочи тази епическа драма, този драматичен епос, който обрисува преобразуването на един човек, даващ обет да жертва интелекта, чрез което за него се отваря небето.
към текста >>
Постигането на ясновидството, което да види християнството като нещо космическо, беше п
ред
ставено в лицето на героя от онази стара епическа драма.
Затова тези мъдреци от старите християнски мистерии сформираха един вид учение, което беше дадено в онази епична драма, в драматичния епос, за който говорих. Там беше изобразен един ученик на християнските мистерии, който жертва интелекта, който е трябвало да развие в определена младежка възраст, за да бъде въведен в истинското християнство, достигайки до съзерцанието, че Христос е слънчево същество, което живя в Исус от Назарет от тридесетата година на неговия живот нататък. И по разтърсващ начин беше изобразено в тази драма, как един човек, стремящ се към истинската същност на християнството, в младежките си години принася в жертва интелекта, което означава, че той дава клетва пред висшите мирови сили, да не развива интелектуалността, а да се задълбочи в своята собствена душевност; не само за да познае християнството като историческа традиция, но и да го опознае като нещо космическо, да погледне към Исус Христос като към онзи, който носи слънчевата същност като духовност в себе си. Това беше една величествена драматична сцена с дълбоко съдържание, която изобразяваше преобразяването на едно човешко същество чрез жертвата на интелекта. И от един човек, който възприемаше християнството само според думите от евангелията - както беше привично по-късно, - стана човек, който се научи да поглежда към космическото, който съзерцаваше живата връзка на Христос с Космоса.
Постигането на ясновидството, което да види християнството като нещо космическо, беше представено в лицето на героя от онази стара епическа драма.
Католическата църква се погрижи да се изтрие всяка следа от тази драма. Нищо не е останало; католическата църква имаше достатъчно силна власт за това. По една случайност се е запазило едно копие от това произведение, за което иначе нямаше нищо да се знае, направено от една личност от двора на Карл Плешивия - от Скот Еригена.[14] Който вижда такива неща, той няма да намери за парадоксално, когато е принуден чрез духовното изследване да посочи тази епическа драма, този драматичен епос, който обрисува преобразуването на един човек, даващ обет да жертва интелекта, чрез което за него се отваря небето. Но в традицията са се запазили откъси от онзи стар драматичен епос, преобразен и вече неразбираем в неговите общи взаимовръзки, като преди всичко вече не се разбира старата картинна образност; защото това, което изобразява съдържанието на това художествено произведение, многократно е станало предмет на живописта.
към текста >>
Но в традицията са се запазили откъси от онзи стар драматичен епос, преобразен и вече неразбираем в неговите общи взаимовръзки, като п
ред
и всичко вече не се разбира старата картинна образност; защото това, което изобразява съдържанието на това художествено произведение, многократно е станало п
ред
мет на живописта.
Постигането на ясновидството, което да види християнството като нещо космическо, беше представено в лицето на героя от онази стара епическа драма. Католическата църква се погрижи да се изтрие всяка следа от тази драма. Нищо не е останало; католическата църква имаше достатъчно силна власт за това. По една случайност се е запазило едно копие от това произведение, за което иначе нямаше нищо да се знае, направено от една личност от двора на Карл Плешивия - от Скот Еригена.[14] Който вижда такива неща, той няма да намери за парадоксално, когато е принуден чрез духовното изследване да посочи тази епическа драма, този драматичен епос, който обрисува преобразуването на един човек, даващ обет да жертва интелекта, чрез което за него се отваря небето.
Но в традицията са се запазили откъси от онзи стар драматичен епос, преобразен и вече неразбираем в неговите общи взаимовръзки, като преди всичко вече не се разбира старата картинна образност; защото това, което изобразява съдържанието на това художествено произведение, многократно е станало предмет на живописта.
Също и тази живопис е била унищожена, само традицията се е запазила. И от тази традиция още се е осъществявало нещо в един кръг, към който е принадлежал учителят на Данте[15], Брунето Латини[16]. Данте узнал от този учител някои традиционни, но вече не съвсем точни неща и в Дантевата «Божествена комедия» още живее нещо от онзи драматичен епос. Това произведение наистина някога е съществувало, както съществува и самата «Божествена комедия». Вие виждате, че историята не се покрива с реалността и чрез чисто духовното изследване ще трябва да се почерпят някои неща, които иначе са унищожени от противниците им.
към текста >>
Духовното изследване някога ще трябва да играе важна роля, ако човечеството иска да върви нап
ред
в неговата цивилизация.
Това произведение наистина някога е съществувало, както съществува и самата «Божествена комедия». Вие виждате, че историята не се покрива с реалността и чрез чисто духовното изследване ще трябва да се почерпят някои неща, които иначе са унищожени от противниците им. Защото от една известна страна има дълбок интерес с огън и жупел да се унищожи това, което насочва вниманието към факта, че Христос произхожда от Космоса. Раждането на Христос се премести тридесет години назад до физическото раждане на Исус. Всичко това, което по-късно беше станало християнско учение, нямаше да може да се създаде, ако не беше се унищожила онази драма, за която ви разказах днес.
Духовното изследване някога ще трябва да играе важна роля, ако човечеството иска да върви напред в неговата цивилизация.
Вие вече познавате ужасно вредното на онези заболявания, които се появяват, както при един добър мой познат, който имаше доста уважаван пост. Един ден той излиза от къщи, напуска семейството си, отива на гарата, купува си билет за една далечна гара и изведнъж забравя всичко, каквото е изживял досега. Неговият интелект бил в ред, но паметта му напълно се замъглила и когато пристига на онази гара, той си взима друг билет и по този начин пресича Германия, Австрия, Унгария, Галиция и накрая, когато паметта му се връща, той се вижда в един приют за бездомници в Берлин. Когато някой забрави, какво е преживял, това действително е разрушаване на аза. Така ще представлява и разрушаването на цивилизационния аз, на аза на европейското човечество, ако напълно се забрави това, което се е преживяло исторически, което е било унищожено.
към текста >>
Вие вече познавате ужасно в
ред
ното на онези заболявания, които се появяват, както при един добър мой познат, който имаше доста уважаван пост.
Вие виждате, че историята не се покрива с реалността и чрез чисто духовното изследване ще трябва да се почерпят някои неща, които иначе са унищожени от противниците им. Защото от една известна страна има дълбок интерес с огън и жупел да се унищожи това, което насочва вниманието към факта, че Христос произхожда от Космоса. Раждането на Христос се премести тридесет години назад до физическото раждане на Исус. Всичко това, което по-късно беше станало християнско учение, нямаше да може да се създаде, ако не беше се унищожила онази драма, за която ви разказах днес. Духовното изследване някога ще трябва да играе важна роля, ако човечеството иска да върви напред в неговата цивилизация.
Вие вече познавате ужасно вредното на онези заболявания, които се появяват, както при един добър мой познат, който имаше доста уважаван пост.
Един ден той излиза от къщи, напуска семейството си, отива на гарата, купува си билет за една далечна гара и изведнъж забравя всичко, каквото е изживял досега. Неговият интелект бил в ред, но паметта му напълно се замъглила и когато пристига на онази гара, той си взима друг билет и по този начин пресича Германия, Австрия, Унгария, Галиция и накрая, когато паметта му се връща, той се вижда в един приют за бездомници в Берлин. Когато някой забрави, какво е преживял, това действително е разрушаване на аза. Така ще представлява и разрушаването на цивилизационния аз, на аза на европейското човечество, ако напълно се забрави това, което се е преживяло исторически, което е било унищожено. Единствено духовната наука може да го възстанови.
към текста >>
Неговият интелект бил в
ред
, но паметта му напълно се замъглила и когато пристига на онази гара, той си взима друг билет и по този начин пресича Германия, Австрия, Унгария, Галиция и накрая, когато паметта му се връща, той се вижда в един приют за бездомници в Берлин.
Раждането на Христос се премести тридесет години назад до физическото раждане на Исус. Всичко това, което по-късно беше станало християнско учение, нямаше да може да се създаде, ако не беше се унищожила онази драма, за която ви разказах днес. Духовното изследване някога ще трябва да играе важна роля, ако човечеството иска да върви напред в неговата цивилизация. Вие вече познавате ужасно вредното на онези заболявания, които се появяват, както при един добър мой познат, който имаше доста уважаван пост. Един ден той излиза от къщи, напуска семейството си, отива на гарата, купува си билет за една далечна гара и изведнъж забравя всичко, каквото е изживял досега.
Неговият интелект бил в ред, но паметта му напълно се замъглила и когато пристига на онази гара, той си взима друг билет и по този начин пресича Германия, Австрия, Унгария, Галиция и накрая, когато паметта му се връща, той се вижда в един приют за бездомници в Берлин.
Когато някой забрави, какво е преживял, това действително е разрушаване на аза. Така ще представлява и разрушаването на цивилизационния аз, на аза на европейското човечество, ако напълно се забрави това, което се е преживяло исторически, което е било унищожено. Единствено духовната наука може да го възстанови. Дори и за хора, които общо взето са добре настроени, това, което има да каже духовната наука днес изглежда доста необичайно. Човек не би могъл без известна ирония да чете това, което един иначе благонадежден дух като Мавриций Метерлинк[17] казва за мен, като основател на антропософията, под заглавието «Голямата загадка».
към текста >>
Така ще п
ред
ставлява и разрушаването на цивилизационния аз, на аза на европейското човечество, ако напълно се забрави това, което се е преживяло исторически, което е било унищожено.
Духовното изследване някога ще трябва да играе важна роля, ако човечеството иска да върви напред в неговата цивилизация. Вие вече познавате ужасно вредното на онези заболявания, които се появяват, както при един добър мой познат, който имаше доста уважаван пост. Един ден той излиза от къщи, напуска семейството си, отива на гарата, купува си билет за една далечна гара и изведнъж забравя всичко, каквото е изживял досега. Неговият интелект бил в ред, но паметта му напълно се замъглила и когато пристига на онази гара, той си взима друг билет и по този начин пресича Германия, Австрия, Унгария, Галиция и накрая, когато паметта му се връща, той се вижда в един приют за бездомници в Берлин. Когато някой забрави, какво е преживял, това действително е разрушаване на аза.
Така ще представлява и разрушаването на цивилизационния аз, на аза на европейското човечество, ако напълно се забрави това, което се е преживяло исторически, което е било унищожено.
Единствено духовната наука може да го възстанови. Дори и за хора, които общо взето са добре настроени, това, което има да каже духовната наука днес изглежда доста необичайно. Човек не би могъл без известна ирония да чете това, което един иначе благонадежден дух като Мавриций Метерлинк[17] казва за мен, като основател на антропософията, под заглавието «Голямата загадка». Мавриций Метерлинк изглежда, че не може да отрече, че в първите уводи на моите книги стои нещо съвсем разумно. Това той забелязва.
към текста >>
Аз съм написал по
ред
ица от книги, така че тази процедура съм я изпълнявал с известна виртуозност: първите глави - уравновесен, логичен, обширен дух, след това - упорит, заблуден.
- Помислете си, при него дословно се среща изречението: - В уводите на своите книги, в първите глави Щайнер показва един уравновесен, логически, обширен дух; след това в следващите глави той като че ли полудява. - Е, мои мили приятели, що за консеквенции има това? Казва се: първите глави - уравновесен, логичен, обширен дух, последната глава - луд. Книгата е завършена, следва друга. Отново първоначално: - уравновесен, логичен, обширен дух, накрая - луд.
Аз съм написал поредица от книги, така че тази процедура съм я изпълнявал с известна виртуозност: първите глави - уравновесен, логичен, обширен дух, след това - упорит, заблуден.
И според Мавриций Метерлинк така се жонглира в моите книги. Но още не са открили в лудниците този начин, така своеволно да се разглеждат нещата. Виждате ли как се достига до едно още по голямо объркване, когато се отворят книгите на онези хора, които считат някого за твърдоглав и луд. И така от иронията, с която трябва да се приемат някои такива неща, виждаме, колко трудно е за хората на съвремието да се примирят с истинското духовно изследване. Но това трябва да стане.
към текста >>
И спо
ред
Мавриций Метерлинк така се жонглира в моите книги.
- Е, мои мили приятели, що за консеквенции има това? Казва се: първите глави - уравновесен, логичен, обширен дух, последната глава - луд. Книгата е завършена, следва друга. Отново първоначално: - уравновесен, логичен, обширен дух, накрая - луд. Аз съм написал поредица от книги, така че тази процедура съм я изпълнявал с известна виртуозност: първите глави - уравновесен, логичен, обширен дух, след това - упорит, заблуден.
И според Мавриций Метерлинк така се жонглира в моите книги.
Но още не са открили в лудниците този начин, така своеволно да се разглеждат нещата. Виждате ли как се достига до едно още по голямо объркване, когато се отворят книгите на онези хора, които считат някого за твърдоглав и луд. И така от иронията, с която трябва да се приемат някои такива неща, виждаме, колко трудно е за хората на съвремието да се примирят с истинското духовно изследване. Но това трябва да стане. И за да не сме ние причината, мои мили приятели, че не се прилага необходимата сила, за да се достигне до духовното задълбочаване, се проведе Коледното събрание, което трябва да съдържа един маркиращ знак за по-нататъшното развитие на антропософското общество по този начин, както вече разисквахме, като преди всичко се навлезе в една епоха от антропософското движение, в която без стеснение ще се говори за конкретните факти от духовния живот, както днес и в предишните лекции отново направихме.
към текста >>
И за да не сме ние причината, мои мили приятели, че не се прилага необходимата сила, за да се достигне до духовното задълбочаване, се проведе Коледното събрание, което трябва да съдържа един маркиращ знак за по-нататъшното развитие на антропософското общество по този начин, както вече разисквахме, като п
ред
и всичко се навлезе в една епоха от антропософското движение, в която без стеснение ще се говори за конкретните факти от духовния живот, както днес и в п
ред
ишните лекции отново направихме.
И според Мавриций Метерлинк така се жонглира в моите книги. Но още не са открили в лудниците този начин, така своеволно да се разглеждат нещата. Виждате ли как се достига до едно още по голямо объркване, когато се отворят книгите на онези хора, които считат някого за твърдоглав и луд. И така от иронията, с която трябва да се приемат някои такива неща, виждаме, колко трудно е за хората на съвремието да се примирят с истинското духовно изследване. Но това трябва да стане.
И за да не сме ние причината, мои мили приятели, че не се прилага необходимата сила, за да се достигне до духовното задълбочаване, се проведе Коледното събрание, което трябва да съдържа един маркиращ знак за по-нататъшното развитие на антропософското общество по този начин, както вече разисквахме, като преди всичко се навлезе в една епоха от антропософското движение, в която без стеснение ще се говори за конкретните факти от духовния живот, както днес и в предишните лекции отново направихме.
Наистина е необходим един по-силен импулс, отколкото съществуваше по-рано, за да се внесе духа, от който се нуждае човечеството. Затова, мои мили приятели, наистина съм дълбоко удовлетворен, че в тези единадесет лекции, които ми беше позволено да изнеса публично в по-широк или в по-тесен кръг, можах малко да ви поведа в дълбините на духовния живот. И оставете ме от това вътрешно задоволство да произнеса моята сърдечна благодарност за топлите задушевни думи, които днес в началото на тази лекция произнесе г-н професор Хауфен. Сърдечно благодаря за вашия прием, сърдечно благодаря за всичко, което вашите души поднесоха насреща ми при това мое гостуване. И вие можете да бъдете сигурни, че ще нося в душата си хубавите слова, които г-н професор Хауфен произнесе, че от тях ще се породят мислите, които винаги ще ви изпращам и те ще бъдат сред вас, когато постигате вашата цел, когато работите тук.
към текста >>
И вие можете да бъдете сигурни, че ще нося в душата си хубавите слова, които г-н професор Хауфен произнесе, че от тях ще се породят мислите, които винаги ще ви изпращам и те ще бъдат с
ред
вас, когато постигате вашата цел, когато работите тук.
И за да не сме ние причината, мои мили приятели, че не се прилага необходимата сила, за да се достигне до духовното задълбочаване, се проведе Коледното събрание, което трябва да съдържа един маркиращ знак за по-нататъшното развитие на антропософското общество по този начин, както вече разисквахме, като преди всичко се навлезе в една епоха от антропософското движение, в която без стеснение ще се говори за конкретните факти от духовния живот, както днес и в предишните лекции отново направихме. Наистина е необходим един по-силен импулс, отколкото съществуваше по-рано, за да се внесе духа, от който се нуждае човечеството. Затова, мои мили приятели, наистина съм дълбоко удовлетворен, че в тези единадесет лекции, които ми беше позволено да изнеса публично в по-широк или в по-тесен кръг, можах малко да ви поведа в дълбините на духовния живот. И оставете ме от това вътрешно задоволство да произнеса моята сърдечна благодарност за топлите задушевни думи, които днес в началото на тази лекция произнесе г-н професор Хауфен. Сърдечно благодаря за вашия прием, сърдечно благодаря за всичко, което вашите души поднесоха насреща ми при това мое гостуване.
И вие можете да бъдете сигурни, че ще нося в душата си хубавите слова, които г-н професор Хауфен произнесе, че от тях ще се породят мислите, които винаги ще ви изпращам и те ще бъдат сред вас, когато постигате вашата цел, когато работите тук.
Като антропософи когато сме отделени пространствено един от друг, в душата си сме въпреки това заедно и нека запомним това и знаем, че ние сме заедно. Доста години ми беше дадено да говоря тук в Прага, изхождайки от най разнообразните констелации на духовния живот и това доведе до дълбоко удовлетворение. А този път особено, понеже пред вашите сърца и души бяха поставени изисквания, които общо взето са нови, защото вие трябваше да откликнете с още по-голяма липса на предразсъдъци на онова, което този път - бих искал да кажа по духовна поръчка - говорих пред вас. Когато кажа по духовна поръчка, нека изтълкуваме думите така, че да си кажем: - В духа оставаме един до друг. Ръководството, което беше сформирано в Дорнах е малко, в него са само онези хора, които могат да бъдат тясно свързани с мен, за да могат да извършат това, което трябва да се извърши.
към текста >>
А този път особено, понеже п
ред
вашите сърца и души бяха поставени изисквания, които общо взето са нови, защото вие трябваше да откликнете с още по-голяма липса на п
ред
разсъдъци на онова, което този път - бих искал да кажа по духовна поръчка - говорих п
ред
вас.
И оставете ме от това вътрешно задоволство да произнеса моята сърдечна благодарност за топлите задушевни думи, които днес в началото на тази лекция произнесе г-н професор Хауфен. Сърдечно благодаря за вашия прием, сърдечно благодаря за всичко, което вашите души поднесоха насреща ми при това мое гостуване. И вие можете да бъдете сигурни, че ще нося в душата си хубавите слова, които г-н професор Хауфен произнесе, че от тях ще се породят мислите, които винаги ще ви изпращам и те ще бъдат сред вас, когато постигате вашата цел, когато работите тук. Като антропософи когато сме отделени пространствено един от друг, в душата си сме въпреки това заедно и нека запомним това и знаем, че ние сме заедно. Доста години ми беше дадено да говоря тук в Прага, изхождайки от най разнообразните констелации на духовния живот и това доведе до дълбоко удовлетворение.
А този път особено, понеже пред вашите сърца и души бяха поставени изисквания, които общо взето са нови, защото вие трябваше да откликнете с още по-голяма липса на предразсъдъци на онова, което този път - бих искал да кажа по духовна поръчка - говорих пред вас.
Когато кажа по духовна поръчка, нека изтълкуваме думите така, че да си кажем: - В духа оставаме един до друг. Ръководството, което беше сформирано в Дорнах е малко, в него са само онези хора, които могат да бъдат тясно свързани с мен, за да могат да извършат това, което трябва да се извърши. Но това, което трябва да се направи, ще се направи, когато всички мили приятели работят заедно от цялото си сърце, преди всичко в духовно антропософско взаимно мислене, взаимно чувстване, взаимна воля. Вземете това редом с моята благодарност като едно сърдечно сбогом, което обаче не иска да бъде раздяла, а начало на взаимна духовна дейност. Нека това взаимодействие да остане в основата си онова, което произлиза от всяка наша дума.
към текста >>
Но това, което трябва да се направи, ще се направи, когато всички мили приятели работят заедно от цялото си сърце, п
ред
и всичко в духовно антропософско взаимно мислене, взаимно чувстване, взаимна воля.
Като антропософи когато сме отделени пространствено един от друг, в душата си сме въпреки това заедно и нека запомним това и знаем, че ние сме заедно. Доста години ми беше дадено да говоря тук в Прага, изхождайки от най разнообразните констелации на духовния живот и това доведе до дълбоко удовлетворение. А този път особено, понеже пред вашите сърца и души бяха поставени изисквания, които общо взето са нови, защото вие трябваше да откликнете с още по-голяма липса на предразсъдъци на онова, което този път - бих искал да кажа по духовна поръчка - говорих пред вас. Когато кажа по духовна поръчка, нека изтълкуваме думите така, че да си кажем: - В духа оставаме един до друг. Ръководството, което беше сформирано в Дорнах е малко, в него са само онези хора, които могат да бъдат тясно свързани с мен, за да могат да извършат това, което трябва да се извърши.
Но това, което трябва да се направи, ще се направи, когато всички мили приятели работят заедно от цялото си сърце, преди всичко в духовно антропософско взаимно мислене, взаимно чувстване, взаимна воля.
Вземете това редом с моята благодарност като едно сърдечно сбогом, което обаче не иска да бъде раздяла, а начало на взаимна духовна дейност. Нека това взаимодействие да остане в основата си онова, което произлиза от всяка наша дума. Всички думи, които бъдат разменени между нас, винаги да ни довеждат все по-близко един до друг. В този смисъл оставете ме, мои мили приятели, с развълнувано сърце да ви обещая, че ще бъда заедно с вас, че мислите ми ще са между вас, че при вас те ще търсят убежището, в което по правилния начин ще действа антропософският стремеж, антропософското духовно течение. Да се разделим в този смисъл само в пространството, но да останем дълбоко свързани сърдечно-духовно!
към текста >>
Вземете това
ред
ом с моята благодарност като едно сърдечно сбогом, което обаче не иска да бъде раздяла, а начало на взаимна духовна дейност.
Доста години ми беше дадено да говоря тук в Прага, изхождайки от най разнообразните констелации на духовния живот и това доведе до дълбоко удовлетворение. А този път особено, понеже пред вашите сърца и души бяха поставени изисквания, които общо взето са нови, защото вие трябваше да откликнете с още по-голяма липса на предразсъдъци на онова, което този път - бих искал да кажа по духовна поръчка - говорих пред вас. Когато кажа по духовна поръчка, нека изтълкуваме думите така, че да си кажем: - В духа оставаме един до друг. Ръководството, което беше сформирано в Дорнах е малко, в него са само онези хора, които могат да бъдат тясно свързани с мен, за да могат да извършат това, което трябва да се извърши. Но това, което трябва да се направи, ще се направи, когато всички мили приятели работят заедно от цялото си сърце, преди всичко в духовно антропософско взаимно мислене, взаимно чувстване, взаимна воля.
Вземете това редом с моята благодарност като едно сърдечно сбогом, което обаче не иска да бъде раздяла, а начало на взаимна духовна дейност.
Нека това взаимодействие да остане в основата си онова, което произлиза от всяка наша дума. Всички думи, които бъдат разменени между нас, винаги да ни довеждат все по-близко един до друг. В този смисъл оставете ме, мои мили приятели, с развълнувано сърце да ви обещая, че ще бъда заедно с вас, че мислите ми ще са между вас, че при вас те ще търсят убежището, в което по правилния начин ще действа антропософският стремеж, антропософското духовно течение. Да се разделим в този смисъл само в пространството, но да останем дълбоко свързани сърдечно-духовно! [1] професор Хауфен: Професор Хауфен и неговата съпруга са приели на гости Рудолф Щайнер при неговите посещения в Прага.
към текста >>
64.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Аз показах, как през оп
ред
елено число години човекът остава в това, което може да се нарече лунна сфера, как в тази сфера човекът идва в контакт със същества, които някога са били свързани със Земята, но които не са живели в едно физическо тяло на Земята, а в едно етерно тяло и как такива същества бяха учителите на някогашното човечество, инспирираха хората с онази дълбока мъдрост, която някога съществуваше на Земята и която постепенно угасна.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Париж, 24. Май 1924 г. Вчера се постарах да покажа, как след като е минал през вратата на смъртта, човекът има първите изживявания в свръхсетивния свят, които продължават през следващите десетилетия след смъртта.
Аз показах, как през определено число години човекът остава в това, което може да се нарече лунна сфера, как в тази сфера човекът идва в контакт със същества, които някога са били свързани със Земята, но които не са живели в едно физическо тяло на Земята, а в едно етерно тяло и как такива същества бяха учителите на някогашното човечество, инспирираха хората с онази дълбока мъдрост, която някога съществуваше на Земята и която постепенно угасна.
С отделянето на физическата Луна от Земята я напуснаха също и тези същества. Те продължиха своето съществуване на Луната и човекът отново се среща с тях, когато премине през портата на смъртта и трябва да разгледа всичко това, което по характеризирания вчера начин се разглежда там като една много по-действителна реалност, в сравнение с това, което човекът преживява по време на своето земно съществуване. Аз вече посочих, че след като достатъчно дълго човекът прекарва в лунната сфера, той преминава в сферата на Меркурий, където среща същества, които го въвеждат в една област от света, където живеят съвсем други същества, отколкото на Земята. Една сфера обаче, към която той също принадлежи като човек през времето между смъртта и едно ново раждане, както принадлежи към Земята и нейната реалност със своето земно битие. Позволете ми, мои мили приятели, да продължа да допълвам малката скица, която започнах вчера.
към текста >>
Нека да си изясним, как животът на човека, най-нап
ред
оп
ред
елен от лунната сфера, може да въздейства върху неговата бъдеща карма.
В момента на смъртта човекът започва да живее в това четворно диференциране на веществата. Той преминава след това в онази област, която вчера характеризирах като областта на мировата интелигентност. Мирови мисли се носят и живеят в областта, в която той навлиза и остава няколко дни. След това минава в лунната област, която аз описах и оттам в сферата на Меркурий. Човекът навлиза в областта на звездите, първо в лунната сфера и тогава в меркуриевата сфера.
Нека да си изясним, как животът на човека, най-напред определен от лунната сфера, може да въздейства върху неговата бъдеща карма.
И за това вече говорих вчера. След като човекът премине през смъртта, той вече е изживял и причинил това-онова в своя земен живот - добро и зло. И с всичко това чрез онова изживяване, което аз вчера описах, той пристъпва пред онези същества, които могат да се нарекат лунни същества. Тези лунни същества произнасят строга присъда, една мирова присъда каква е ценността на едно действие като добро действие за целия Всемир; каква е цената на едно зло, едно несправедливо действие за целия Всемир. И тогава в лунната сфера човекът трябва да изостави всичко онова, с което той е навредил на Всемира.
към текста >>
И с всичко това чрез онова изживяване, което аз вчера описах, той пристъпва п
ред
онези същества, които могат да се нарекат лунни същества.
След това минава в лунната област, която аз описах и оттам в сферата на Меркурий. Човекът навлиза в областта на звездите, първо в лунната сфера и тогава в меркуриевата сфера. Нека да си изясним, как животът на човека, най-напред определен от лунната сфера, може да въздейства върху неговата бъдеща карма. И за това вече говорих вчера. След като човекът премине през смъртта, той вече е изживял и причинил това-онова в своя земен живот - добро и зло.
И с всичко това чрез онова изживяване, което аз вчера описах, той пристъпва пред онези същества, които могат да се нарекат лунни същества.
Тези лунни същества произнасят строга присъда, една мирова присъда каква е ценността на едно действие като добро действие за целия Всемир; каква е цената на едно зло, едно несправедливо действие за целия Всемир. И тогава в лунната сфера човекът трябва да изостави всичко онова, с което той е навредил на Всемира. Последствията от неговите зли действия, тях трябва да остави човекът в лунната сфера. И с това той изоставя част от самия себе си. Ние трябва да сме наясно, че повече отколкото се мисли, човекът е едно цяло с всичко това, което прави, което извършва.
към текста >>
И тогава в лунната сфера човекът трябва да изостави всичко онова, с което той е нав
ред
ил на Всемира.
Нека да си изясним, как животът на човека, най-напред определен от лунната сфера, може да въздейства върху неговата бъдеща карма. И за това вече говорих вчера. След като човекът премине през смъртта, той вече е изживял и причинил това-онова в своя земен живот - добро и зло. И с всичко това чрез онова изживяване, което аз вчера описах, той пристъпва пред онези същества, които могат да се нарекат лунни същества. Тези лунни същества произнасят строга присъда, една мирова присъда каква е ценността на едно действие като добро действие за целия Всемир; каква е цената на едно зло, едно несправедливо действие за целия Всемир.
И тогава в лунната сфера човекът трябва да изостави всичко онова, с което той е навредил на Всемира.
Последствията от неговите зли действия, тях трябва да остави човекът в лунната сфера. И с това той изоставя част от самия себе си. Ние трябва да сме наясно, че повече отколкото се мисли, човекът е едно цяло с всичко това, което прави, което извършва. Цялата човешка същност е свързана с добрите и лошите човешки дела. Ако трябва да оставим лошото, което сме извършили, то трябва да изоставим една част от самите нас.
към текста >>
Толкова трябва да изоставим, колкото в
ред
но и позорно сме извършили за света.
Ние трябва да сме наясно, че повече отколкото се мисли, човекът е едно цяло с всичко това, което прави, което извършва. Цялата човешка същност е свързана с добрите и лошите човешки дела. Ако трябва да оставим лошото, което сме извършили, то трябва да изоставим една част от самите нас. Действително ние напускаме тази лунна сфера само с това, което сме извършили като добро за Всемира. Поради това, когато напуснем лунната сфера в известна степен ние сме осакатен човек, толкова осакатен, колкото лоши мисли сме съединили с нашата собствена същност.
Толкова трябва да изоставим, колкото вредно и позорно сме извършили за света.
Когато искаме да изучаваме по-нататъшния път на човека през живота между смъртта и едно ново раждане, тогава трябва да разгледаме следното: Човекът, такъв какъвто е на Земята, се състои от различаващи се един от друг членове. Областта на главата е сравнително най-добре развита, тя ясно е изразена в човешкия ембрион още преди раждането, така че тя е сравнително съвършена, докато останалата част от човешкото тяло през ембрионалния период е по-скоро несъвършена. В известен смисъл това остава и през целия останал живот. Най-добре изградената част от човека е областта на главата; останалата част е по-малко изработена. Онова обаче, което остава от главата на човека след смъртта като духовност, най-бързо се изгубва в духовните области.
към текста >>
Областта на главата е сравнително най-добре развита, тя ясно е изразена в човешкия ембрион още п
ред
и раждането, така че тя е сравнително съвършена, докато останалата част от човешкото тяло през ембрионалния период е по-скоро несъвършена.
Ако трябва да оставим лошото, което сме извършили, то трябва да изоставим една част от самите нас. Действително ние напускаме тази лунна сфера само с това, което сме извършили като добро за Всемира. Поради това, когато напуснем лунната сфера в известна степен ние сме осакатен човек, толкова осакатен, колкото лоши мисли сме съединили с нашата собствена същност. Толкова трябва да изоставим, колкото вредно и позорно сме извършили за света. Когато искаме да изучаваме по-нататъшния път на човека през живота между смъртта и едно ново раждане, тогава трябва да разгледаме следното: Човекът, такъв какъвто е на Земята, се състои от различаващи се един от друг членове.
Областта на главата е сравнително най-добре развита, тя ясно е изразена в човешкия ембрион още преди раждането, така че тя е сравнително съвършена, докато останалата част от човешкото тяло през ембрионалния период е по-скоро несъвършена.
В известен смисъл това остава и през целия останал живот. Най-добре изградената част от човека е областта на главата; останалата част е по-малко изработена. Онова обаче, което остава от главата на човека след смъртта като духовност, най-бързо се изгубва в духовните области. То, така да се каже, поти напълно изчезва при преминаването през лунната сфера. Естествено, трябва правилно да ме разберете.
към текста >>
Точно като се съобразяваме с този факт, за нас той става нещо извън
ред
но важно: Духовните резултати от болестите се внасят от хората в областта на Меркурий.
С тези сили, които обгръщат нашата душа, ние продължаваме нататък в живота между смъртта и едно ново раждане. С тези сили трябва да изживеем целия си живот между смъртта и едно ново раждане. Сега духовните същества, които са в сферата на Меркурий, които никога не са били хора, които никога не са приемали човешки образ, в чиято област ние най-после навлизаме, имат една важна задача. Защото с всичко, което - извинете ме за израза - ние пристъпваме като човек без глава, след като сме оставили моралните прегрешения в лунната сфера, е свързано това, което човекът е имал през земния си живот като здраве или болести. Важно е, - защото е много значително, изненадващо и фрапиращо, - че още в лунната сфера човекът оставя своите морални недостатъци, но това, което той е прекарал като болести, не оставя в лунната сфера, а то може да бъде прието като духовни последици в меркуриевата сфера от онези същества, които никога не са били хора.
Точно като се съобразяваме с този факт, за нас той става нещо извънредно важно: Духовните резултати от болестите се внасят от хората в областта на Меркурий.
И когато наблюдаваме всичко това, там най-напред узнаваме, как в звездния свят, който е същинският свят на боговете, физическото и моралното се преплитат. Морално несъвършеното не може да навлезе в духовния свят, а остава в лунната сфера, която взима такова участие в човешкото битие, понеже нейните обитатели са същества, които вече са живели сред хората. Обитателите на Меркурий никога не са живели всред хората. Тези същества отнемат болестите от човека. Вижда се, как тези болести изтичат в мировото пространство, в духовния Космос и духовните резултати от човешките болести протичат навън като всмукнати от духовния Космос и дори се приемат с едно известно удоволствие.
към текста >>
И когато наблюдаваме всичко това, там най-нап
ред
узнаваме, как в звездния свят, който е същинският свят на боговете, физическото и моралното се преплитат.
С тези сили трябва да изживеем целия си живот между смъртта и едно ново раждане. Сега духовните същества, които са в сферата на Меркурий, които никога не са били хора, които никога не са приемали човешки образ, в чиято област ние най-после навлизаме, имат една важна задача. Защото с всичко, което - извинете ме за израза - ние пристъпваме като човек без глава, след като сме оставили моралните прегрешения в лунната сфера, е свързано това, което човекът е имал през земния си живот като здраве или болести. Важно е, - защото е много значително, изненадващо и фрапиращо, - че още в лунната сфера човекът оставя своите морални недостатъци, но това, което той е прекарал като болести, не оставя в лунната сфера, а то може да бъде прието като духовни последици в меркуриевата сфера от онези същества, които никога не са били хора. Точно като се съобразяваме с този факт, за нас той става нещо извънредно важно: Духовните резултати от болестите се внасят от хората в областта на Меркурий.
И когато наблюдаваме всичко това, там най-напред узнаваме, как в звездния свят, който е същинският свят на боговете, физическото и моралното се преплитат.
Морално несъвършеното не може да навлезе в духовния свят, а остава в лунната сфера, която взима такова участие в човешкото битие, понеже нейните обитатели са същества, които вече са живели сред хората. Обитателите на Меркурий никога не са живели всред хората. Тези същества отнемат болестите от човека. Вижда се, как тези болести изтичат в мировото пространство, в духовния Космос и духовните резултати от човешките болести протичат навън като всмукнати от духовния Космос и дори се приемат с едно известно удоволствие. Човекът обаче, който преживява това през живота между смъртта и едно ново раждане, получава всъщност едно чисто духовно впечатление, но въпреки това то така действително се представя пред него, както действителна е била за него Земята.
към текста >>
Морално несъвършеното не може да навлезе в духовния свят, а остава в лунната сфера, която взима такова участие в човешкото битие, понеже нейните обитатели са същества, които вече са живели с
ред
хората.
Сега духовните същества, които са в сферата на Меркурий, които никога не са били хора, които никога не са приемали човешки образ, в чиято област ние най-после навлизаме, имат една важна задача. Защото с всичко, което - извинете ме за израза - ние пристъпваме като човек без глава, след като сме оставили моралните прегрешения в лунната сфера, е свързано това, което човекът е имал през земния си живот като здраве или болести. Важно е, - защото е много значително, изненадващо и фрапиращо, - че още в лунната сфера човекът оставя своите морални недостатъци, но това, което той е прекарал като болести, не оставя в лунната сфера, а то може да бъде прието като духовни последици в меркуриевата сфера от онези същества, които никога не са били хора. Точно като се съобразяваме с този факт, за нас той става нещо извънредно важно: Духовните резултати от болестите се внасят от хората в областта на Меркурий. И когато наблюдаваме всичко това, там най-напред узнаваме, как в звездния свят, който е същинският свят на боговете, физическото и моралното се преплитат.
Морално несъвършеното не може да навлезе в духовния свят, а остава в лунната сфера, която взима такова участие в човешкото битие, понеже нейните обитатели са същества, които вече са живели сред хората.
Обитателите на Меркурий никога не са живели всред хората. Тези същества отнемат болестите от човека. Вижда се, как тези болести изтичат в мировото пространство, в духовния Космос и духовните резултати от човешките болести протичат навън като всмукнати от духовния Космос и дори се приемат с едно известно удоволствие. Човекът обаче, който преживява това през живота между смъртта и едно ново раждане, получава всъщност едно чисто духовно впечатление, но въпреки това то така действително се представя пред него, както действителна е била за него Земята. Както тук на Земята се възприема вятърът, светкавицата, ромоленето на водата, така когато сме преминали през портата на смъртта и сме навлезли в областта на Меркурий, ние виждаме отлитането от нас на духовните последици от болестите и как те се приемат от духовните същества.
към текста >>
Обитателите на Меркурий никога не са живели вс
ред
хората.
Защото с всичко, което - извинете ме за израза - ние пристъпваме като човек без глава, след като сме оставили моралните прегрешения в лунната сфера, е свързано това, което човекът е имал през земния си живот като здраве или болести. Важно е, - защото е много значително, изненадващо и фрапиращо, - че още в лунната сфера човекът оставя своите морални недостатъци, но това, което той е прекарал като болести, не оставя в лунната сфера, а то може да бъде прието като духовни последици в меркуриевата сфера от онези същества, които никога не са били хора. Точно като се съобразяваме с този факт, за нас той става нещо извънредно важно: Духовните резултати от болестите се внасят от хората в областта на Меркурий. И когато наблюдаваме всичко това, там най-напред узнаваме, как в звездния свят, който е същинският свят на боговете, физическото и моралното се преплитат. Морално несъвършеното не може да навлезе в духовния свят, а остава в лунната сфера, която взима такова участие в човешкото битие, понеже нейните обитатели са същества, които вече са живели сред хората.
Обитателите на Меркурий никога не са живели всред хората.
Тези същества отнемат болестите от човека. Вижда се, как тези болести изтичат в мировото пространство, в духовния Космос и духовните резултати от човешките болести протичат навън като всмукнати от духовния Космос и дори се приемат с едно известно удоволствие. Човекът обаче, който преживява това през живота между смъртта и едно ново раждане, получава всъщност едно чисто духовно впечатление, но въпреки това то така действително се представя пред него, както действителна е била за него Земята. Както тук на Земята се възприема вятърът, светкавицата, ромоленето на водата, така когато сме преминали през портата на смъртта и сме навлезли в областта на Меркурий, ние виждаме отлитането от нас на духовните последици от болестите и как те се приемат от духовните същества. Ние получаваме впечатлението, което можем да изразим с думите: - Сега сте омилостивени, о богове!
към текста >>
Човекът обаче, който преживява това през живота между смъртта и едно ново раждане, получава всъщност едно чисто духовно впечатление, но въпреки това то така действително се п
ред
ставя п
ред
него, както действителна е била за него Земята.
И когато наблюдаваме всичко това, там най-напред узнаваме, как в звездния свят, който е същинският свят на боговете, физическото и моралното се преплитат. Морално несъвършеното не може да навлезе в духовния свят, а остава в лунната сфера, която взима такова участие в човешкото битие, понеже нейните обитатели са същества, които вече са живели сред хората. Обитателите на Меркурий никога не са живели всред хората. Тези същества отнемат болестите от човека. Вижда се, как тези болести изтичат в мировото пространство, в духовния Космос и духовните резултати от човешките болести протичат навън като всмукнати от духовния Космос и дори се приемат с едно известно удоволствие.
Човекът обаче, който преживява това през живота между смъртта и едно ново раждане, получава всъщност едно чисто духовно впечатление, но въпреки това то така действително се представя пред него, както действителна е била за него Земята.
Както тук на Земята се възприема вятърът, светкавицата, ромоленето на водата, така когато сме преминали през портата на смъртта и сме навлезли в областта на Меркурий, ние виждаме отлитането от нас на духовните последици от болестите и как те се приемат от духовните същества. Ние получаваме впечатлението, което можем да изразим с думите: - Сега сте омилостивени, о богове! - Аз споменавам първо това - утре ще разгледаме по-детайлно тези неща, - за да се види, как боговете са обезщетени за това, което като зло е извършено на Земята, с изтичането на ефектите от болестите в обширния Всемир. Това е много важен факт в нашия живот между смъртта и едно ново раждане. Тези факти се познаваха някога, когато човечеството се поучаваше от онези същества, които бяха пра учителите на човечеството и които по-късно станаха обитатели на Луната.
към текста >>
Когато ние живеем тук на Земята, много е важно, че имаме идеи, понятия, п
ред
стави.
Трябва да бъде отрита една нова истина, която да почива на общението с боговете. Това е задачата на антропософията в различните области. От областта на Меркурий човекът идва в областта на Венера. От онези същества, които обитават Венера и които са още по-далечни на човешката същност отколкото меркуриевите същества, така бива преобразено това, което човекът може да донесе от себе си в областта на Венера, че той изобщо да може да продължи нататък в духовните области. Това обаче е възможно, само защото с встъпването в областта на Венера, човекът влиза в един нов елемент.
Когато ние живеем тук на Земята, много е важно, че имаме идеи, понятия, представи.
Какво би представлявал човекът на Земята, ако нямаше представи и идеи. Мислите са важни, те са ценни и ние като хора сме умни, понеже имаме мисли, които нещо означават. Особено днес има голямо значение, когато човекът е умен. Днес почти всички хора са умни. Не винаги е било така, днес обаче е така.
към текста >>
Какво би п
ред
ставлявал човекът на Земята, ако нямаше п
ред
стави и идеи.
Това е задачата на антропософията в различните области. От областта на Меркурий човекът идва в областта на Венера. От онези същества, които обитават Венера и които са още по-далечни на човешката същност отколкото меркуриевите същества, така бива преобразено това, което човекът може да донесе от себе си в областта на Венера, че той изобщо да може да продължи нататък в духовните области. Това обаче е възможно, само защото с встъпването в областта на Венера, човекът влиза в един нов елемент. Когато ние живеем тук на Земята, много е важно, че имаме идеи, понятия, представи.
Какво би представлявал човекът на Земята, ако нямаше представи и идеи.
Мислите са важни, те са ценни и ние като хора сме умни, понеже имаме мисли, които нещо означават. Особено днес има голямо значение, когато човекът е умен. Днес почти всички хора са умни. Не винаги е било така, днес обаче е така. И целият човешки живот зависи от това, че хората имат мисли.
към текста >>
Мислите още действат в лунната сфера; защото съществата в лунната сфера съдят спо
ред
начина, как добрите и злите дела са произлезли от мислите,.
Днес почти всички хора са умни. Не винаги е било така, днес обаче е така. И целият човешки живот зависи от това, че хората имат мисли. От човешките мисли е произлязла великолепната техника, всъщност всичко на Земята. Добро и зло, което човекът осъществява на Земята се поражда с помощта на мислите.
Мислите още действат в лунната сфера; защото съществата в лунната сфера съдят според начина, как добрите и злите дела са произлезли от мислите,.
Но също и съществата от сферата на Меркурий преценяват болестите, които те трябва да отнемат от човека, все още според мислите. В известен смисъл тук е границата, до която мислите - изобщо това, което още напомня на човешка интелигентност - имат значение. Защото дойде ли се от областта на Меркурий в областта на Венера, там цари това, което в земния живот ние познаваме като отблясък, като любов. Любовта идва на мястото на мъдростта. Ние пристъпваме в сферата на любовта.
към текста >>
Но също и съществата от сферата на Меркурий преценяват болестите, които те трябва да отнемат от човека, все още спо
ред
мислите.
Не винаги е било така, днес обаче е така. И целият човешки живот зависи от това, че хората имат мисли. От човешките мисли е произлязла великолепната техника, всъщност всичко на Земята. Добро и зло, което човекът осъществява на Земята се поражда с помощта на мислите. Мислите още действат в лунната сфера; защото съществата в лунната сфера съдят според начина, как добрите и злите дела са произлезли от мислите,.
Но също и съществата от сферата на Меркурий преценяват болестите, които те трябва да отнемат от човека, все още според мислите.
В известен смисъл тук е границата, до която мислите - изобщо това, което още напомня на човешка интелигентност - имат значение. Защото дойде ли се от областта на Меркурий в областта на Венера, там цари това, което в земния живот ние познаваме като отблясък, като любов. Любовта идва на мястото на мъдростта. Ние пристъпваме в сферата на любовта. Човекът може да бъде доведен по-нататък до слънчевото съществуване само чрез това, че любовта го води от сферата на мъдростта в слънчевото битие.
към текста >>
Когато се постигне имагинативното съзнание, най-нап
ред
по един духовен начин човек вижда своя собствен живот до момента на раждането като една голяма панорама.
Любовта идва на мястото на мъдростта. Ние пристъпваме в сферата на любовта. Човекът може да бъде доведен по-нататък до слънчевото съществуване само чрез това, че любовта го води от сферата на мъдростта в слънчевото битие. Мои мили приятели, сигурно в душите ви изплува въпросът: - Какво изживява онзи, който изобщо може да изживее такива неща в съзерцанието? - Сигурно сте прочели това, което аз дадох като духовни упражнения в книгата, която е преведена на френски «L'Initiation»[1] и вие ще знаете, че чрез такива духовни упражнения човекът постепенно достига до едно такова съзерцание.
Когато се постигне имагинативното съзнание, най-напред по един духовен начин човек вижда своя собствен живот до момента на раждането като една голяма панорама.
Това, което се изживява по естествен начин след смъртта, се изживява чрез посвещението във всеки момент от живота. Но когато се достигне до инспирацията, това изживяване в известна степен показва, какво прозира през тази панорама, през този човешки живот. Това е важното. Всъщност винаги е било така, че може да се говори за всички взаимовръзки, лежащи в основата на тайните, едва когато се достигне определена възраст. Човек може да бъде посветен във всяка възраст, но пълното проникване в космическите тайни чрез собственото съзерцание, човек може да получи само в определена възраст.
към текста >>
Всъщност винаги е било така, че може да се говори за всички взаимовръзки, лежащи в основата на тайните, едва когато се достигне оп
ред
елена възраст.
- Сигурно сте прочели това, което аз дадох като духовни упражнения в книгата, която е преведена на френски «L'Initiation»[1] и вие ще знаете, че чрез такива духовни упражнения човекът постепенно достига до едно такова съзерцание. Когато се постигне имагинативното съзнание, най-напред по един духовен начин човек вижда своя собствен живот до момента на раждането като една голяма панорама. Това, което се изживява по естествен начин след смъртта, се изживява чрез посвещението във всеки момент от живота. Но когато се достигне до инспирацията, това изживяване в известна степен показва, какво прозира през тази панорама, през този човешки живот. Това е важното.
Всъщност винаги е било така, че може да се говори за всички взаимовръзки, лежащи в основата на тайните, едва когато се достигне определена възраст.
Човек може да бъде посветен във всяка възраст, но пълното проникване в космическите тайни чрез собственото съзерцание, човек може да получи само в определена възраст. Това е така по следните причини: Когато се погледне тази жизнена панорама, тя се разделя на седем периода по седем години и то така, че първият период е от раждането до около седмата година, вторият от седмата до четиринадесетата година, следва от 14 до 21 година, и тогава един общ период от 21 до 42 година, следван от 42 до 49 година, един период от 49 до 56 година и от един период от 56 до 63 година. Тези жизнени периоди се изживяват един след друг. В ретроспективния поглед първо се вижда първият период от живота, там наведнъж застава всичко до смяната на зъбите. Във всеки от тези периоди като в една мъгла се виждат мировите тайни, тайните на Космоса.
към текста >>
Човек може да бъде посветен във всяка възраст, но пълното проникване в космическите тайни чрез собственото съзерцание, човек може да получи само в оп
ред
елена възраст.
Когато се постигне имагинативното съзнание, най-напред по един духовен начин човек вижда своя собствен живот до момента на раждането като една голяма панорама. Това, което се изживява по естествен начин след смъртта, се изживява чрез посвещението във всеки момент от живота. Но когато се достигне до инспирацията, това изживяване в известна степен показва, какво прозира през тази панорама, през този човешки живот. Това е важното. Всъщност винаги е било така, че може да се говори за всички взаимовръзки, лежащи в основата на тайните, едва когато се достигне определена възраст.
Човек може да бъде посветен във всяка възраст, но пълното проникване в космическите тайни чрез собственото съзерцание, човек може да получи само в определена възраст.
Това е така по следните причини: Когато се погледне тази жизнена панорама, тя се разделя на седем периода по седем години и то така, че първият период е от раждането до около седмата година, вторият от седмата до четиринадесетата година, следва от 14 до 21 година, и тогава един общ период от 21 до 42 година, следван от 42 до 49 година, един период от 49 до 56 година и от един период от 56 до 63 година. Тези жизнени периоди се изживяват един след друг. В ретроспективния поглед първо се вижда първият период от живота, там наведнъж застава всичко до смяната на зъбите. Във всеки от тези периоди като в една мъгла се виждат мировите тайни, тайните на Космоса. В първия жизнен период, от раждането до седмата година в тази ретроспекция се виждат тайните на Луната.
към текста >>
Както Слънцето свети през мъглата, така просветват мировите тайни през собственото етерно тяло, което човек наблюдава, когато животът се п
ред
ставя там в първия жизнен период.
Това е така по следните причини: Когато се погледне тази жизнена панорама, тя се разделя на седем периода по седем години и то така, че първият период е от раждането до около седмата година, вторият от седмата до четиринадесетата година, следва от 14 до 21 година, и тогава един общ период от 21 до 42 година, следван от 42 до 49 година, един период от 49 до 56 година и от един период от 56 до 63 година. Тези жизнени периоди се изживяват един след друг. В ретроспективния поглед първо се вижда първият период от живота, там наведнъж застава всичко до смяната на зъбите. Във всеки от тези периоди като в една мъгла се виждат мировите тайни, тайните на Космоса. В първия жизнен период, от раждането до седмата година в тази ретроспекция се виждат тайните на Луната.
Както Слънцето свети през мъглата, така просветват мировите тайни през собственото етерно тяло, което човек наблюдава, когато животът се представя там в първия жизнен период.
Това, което днес ви разказвам, мои мили приятели, за изоставянето на своите недостатъци, своите лоши постъпки, каквото ви разказах за лунните обитатели, това стои в книгата на живота от първия жизнен период. Погледне ли човек с имагинацията, с инспирацията и с интуицията детството си, си казва: - Тази книга на живота има седем глави. В първата глава се обхваща нашето начално детство и лунните тайни. Втората глава обхваща възрастта между смяната на зъбите и половата зрялост, там са тайните на Меркурий. Когато се разглежда тази възраст, в която децата ходят на училище, се виждат тайните на Меркурий.
към текста >>
В лунната сфера сме главно още с
ред
същества, които са живели на Земята заедно с хората.
Човек може да е посветен, но за да може сам да съзерцава тайните на Марс, трябва ретроспективно да погледне живота си между 42-та и 49-та г.. И когато се премине 63-та година - аз бива да говоря за тези неща - от съвета на боговете се разрешава да се говори и за тайните на Сатурн. Вие виждате, мои мили приятели, че в този живот между смъртта и едно ново раждане ние все повече надхвърляме онези условия, които ни заобикалят тук на Земята и навлизаме в други отношения. Това, което човекът преживява, след като е прекрачил областта на Венера, е светът на слънчевата сфера. И след като аз ви описах, как чрез посвещението се идва до тези неща, нека продължа с разглеждането на това, което човекът преживява между смъртта и едно ново раждане. Вживяването в духовния свят е такова, че все повече се срещаме със същества, които стоят много по-високо от човека.
В лунната сфера сме главно още сред същества, които са живели на Земята заедно с хората.
Ние обаче още в лунната сфера виждаме онези същества, които ни водят от един земен живот в друг. Това са съществата, които в моите книги според един стар християнски обичай нарекох с името йерархия на Ангелите. Съзерцавайки нещата в първия жизнен период - детската възраст, в онова инициирано състояние, за което говорих, същевременно се вижда, какво ангелите са извършили за човека. Помислете веднъж, мои мили приятели, как в наивната душевност на някои хора чудно хубаво живеят известни възгледи, които се потвърждават от висшата инициирана мъдрост! Ние говорим, как първите детски години от живота на човека са протъкани от дейността на Ангелите.
към текста >>
Това са съществата, които в моите книги спо
ред
един стар християнски обичай нарекох с името йерархия на Ангелите.
Това, което човекът преживява, след като е прекрачил областта на Венера, е светът на слънчевата сфера. И след като аз ви описах, как чрез посвещението се идва до тези неща, нека продължа с разглеждането на това, което човекът преживява между смъртта и едно ново раждане. Вживяването в духовния свят е такова, че все повече се срещаме със същества, които стоят много по-високо от човека. В лунната сфера сме главно още сред същества, които са живели на Земята заедно с хората. Ние обаче още в лунната сфера виждаме онези същества, които ни водят от един земен живот в друг.
Това са съществата, които в моите книги според един стар християнски обичай нарекох с името йерархия на Ангелите.
Съзерцавайки нещата в първия жизнен период - детската възраст, в онова инициирано състояние, за което говорих, същевременно се вижда, какво ангелите са извършили за човека. Помислете веднъж, мои мили приятели, как в наивната душевност на някои хора чудно хубаво живеят известни възгледи, които се потвърждават от висшата инициирана мъдрост! Ние говорим, как първите детски години от живота на човека са протъкани от дейността на Ангелите. И ние наистина ги виждаме, когато ретроспективно разгледаме нашето детство, за да изучим лунната сфера, и същевременно с това дейността на света на Ангелите. Там, където се разгръщат най-здравословните сили в човека, когато той навлезе в училищната възраст, виждаме Архангелите.
към текста >>
Същевременно се опознава, кои същества са свързани п
ред
имно с живота на Венера.
Там, където се разгръщат най-здравословните сили в човека, когато той навлезе в училищната възраст, виждаме Архангелите. И тези Архангели стават важни за нас, когато разглеждаме сферата на Меркурий. В областта на Меркурий ние се намираме в света на Архангелите. И когато човекът достигне половата зрялост, той преминава времето от 14-та до 21-та година. В ретроспективното наблюдение се вижда да прозират тайните на Венера през развитието на човешкия живот, през панорамата на живота.
Същевременно се опознава, кои същества са свързани предимно с живота на Венера.
Това са съществата от йерархията на Архаи - Прасилите. И сега се научава една важна истина; отново нещо, което изглежда много фрапантно, когато наистина се опознае. Човек наблюдава съществата, които са свързани с битието на Венера, който действат в човешкия живот след половата зрялост. И тези същества са онези, които като прасили са свързани със самото раждане на света. Тези същества, които като прасили са свързани с раждането на самия Космос, в техния отблясък те отново са заети в раждането на физическия човек в редицата на поколенията.
към текста >>
Тези същества, които като прасили са свързани с раждането на самия Космос, в техния отблясък те отново са заети в раждането на физическия човек в
ред
ицата на поколенията.
Същевременно се опознава, кои същества са свързани предимно с живота на Венера. Това са съществата от йерархията на Архаи - Прасилите. И сега се научава една важна истина; отново нещо, което изглежда много фрапантно, когато наистина се опознае. Човек наблюдава съществата, които са свързани с битието на Венера, който действат в човешкия живот след половата зрялост. И тези същества са онези, които като прасили са свързани със самото раждане на света.
Тези същества, които като прасили са свързани с раждането на самия Космос, в техния отблясък те отново са заети в раждането на физическия човек в редицата на поколенията.
По този начин се разкрива голямата взаимовръзка между Космоса и човешкия живот. Тогава се прониква също и в тайните на слънчевия живот. Тази слънчева същност, каква е тя за нашите днешни физици? - Едно огнено кълбо от газове, от горящи газове, които разпространяват топлина и светлина. - За духовното съзерцание това е една детинска представа, една истински детинска представа, защото истината е, че ако физиците организират една експедиция и отидат на Слънцето, те ще са много изненадани да намерят всичко много по-различно, отколкото са си го представяли.
към текста >>
- За духовното съзерцание това е една детинска п
ред
става, една истински детинска п
ред
става, защото истината е, че ако физиците организират една експедиция и отидат на Слънцето, те ще са много изненадани да намерят всичко много по-различно, отколкото са си го п
ред
ставяли.
Тези същества, които като прасили са свързани с раждането на самия Космос, в техния отблясък те отново са заети в раждането на физическия човек в редицата на поколенията. По този начин се разкрива голямата взаимовръзка между Космоса и човешкия живот. Тогава се прониква също и в тайните на слънчевия живот. Тази слънчева същност, каква е тя за нашите днешни физици? - Едно огнено кълбо от газове, от горящи газове, които разпространяват топлина и светлина.
- За духовното съзерцание това е една детинска представа, една истински детинска представа, защото истината е, че ако физиците организират една експедиция и отидат на Слънцето, те ще са много изненадани да намерят всичко много по-различно, отколкото са си го представяли.
Там няма никакви газове. Човек няма да е погълнат от пламъци, ако с една експедиция достигне Слънцето. Но след като дойде в слънчевата сфера, човек ще бъде разкъсан, ще бъде унищожен, като бъде разкъсан. Защото какво има там, където е Слънцето? Мои мили приятели, когато тук преминавате през пространството, насреща ви има столове, има хора, в които можете да се блъснете.
към текста >>
П
ред
ставете си, че тук е празното пространство на Всемира, но в това празно пространство няма нищо, няма и никакво пространство, така че фактически, когато навлезете в него, вие ще бъдете всмукани и ще изчезнете.
Там пространството може да бъде изпразнено от самото себе си, така че никъде повече да няма пространство. Когато имате това, което в Германия наричат газирана вода, вътре са малки перли, които са по-малко плътни от водата. Тях ги виждате; вие не виждате водата, а перлите. Така и когато поглеждате в пространството, също може да не виждате. Но където се намира Слънцето, там няма пространство.
Представете си, че тук е празното пространство на Всемира, но в това празно пространство няма нищо, няма и никакво пространство, така че фактически, когато навлезете в него, вие ще бъдете всмукани и ще изчезнете.
Там съвсем няма нищо, там е място за всичко духовно. Нищо физическо, дори и пространство няма там. Това в действителност е слънчевото битие, за което физиците ще бъдат много изненадани. На ръба на това празно пространство започва нещо подобно на това, което предполагат физиците. Там в слънчевата корона има горящи газове, но вътре в това празно пространство няма нищо физическо, няма дори пространство.
към текста >>
На ръба на това празно пространство започва нещо подобно на това, което п
ред
полагат физиците.
Но където се намира Слънцето, там няма пространство. Представете си, че тук е празното пространство на Всемира, но в това празно пространство няма нищо, няма и никакво пространство, така че фактически, когато навлезете в него, вие ще бъдете всмукани и ще изчезнете. Там съвсем няма нищо, там е място за всичко духовно. Нищо физическо, дори и пространство няма там. Това в действителност е слънчевото битие, за което физиците ще бъдат много изненадани.
На ръба на това празно пространство започва нещо подобно на това, което предполагат физиците.
Там в слънчевата корона има горящи газове, но вътре в това празно пространство няма нищо физическо, няма дори пространство. Там всичко е духовност. Там вътре са трите вида същества - Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, те са в слънчевата сфера. Ние навлизаме в областта на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, когато през времето между смъртта и едно ново раждане напуснем сферата на Венера. Когато ретроспективно се наблюдава, там се вижда, - само че човек трябва да е по-стар от 42 години - там се вижда отблясъкът на слънчевата същност.
към текста >>
Противно на това, всичко физическо има своите оп
ред
елени последици.
Във физическия земен свят ние можем да имаме добри намерения, а до нас може да стои някой, който има зли намерения; ние се опитваме да извършим добри дела, много или малко ни се удава; до нас стои някой, на когото така да се каже, всичко се удава. Ние виждаме животът да преминава. След години или десетилетия поглеждаме назад към онова, което се е случило и лесно произнасяме присъда над физически земното протичане на живота: - Не е така, че добрите намерения и добрите дела в земния живот имат благоприятни последици за човека. - На Земята понякога доброто изглежда да се наказва, а злото да се възнаграждава, като добрият може да е нещастен, а злият може да е щастлив. Ние не виждаме връзка между това, което е морално и онова, което се осъществява физически.
Противно на това, всичко физическо има своите определени последици.
Магнетичната сила трябва да привлече желязото, тя има определени следствия. На Земята най-напред се осъществява онзи живот, който ние сме преживели между раждането и смъртта, само както той се разгръща във физически взаимовръзки. Мои мили приятели, няма такива взаимовръзки в слънчевата сфера. В тази слънчева сфера има само морални взаимовръзки. Там всичко морално има силата да се реализира и то да се реализира по съответен начин.
към текста >>
Магнетичната сила трябва да привлече желязото, тя има оп
ред
елени следствия.
Ние виждаме животът да преминава. След години или десетилетия поглеждаме назад към онова, което се е случило и лесно произнасяме присъда над физически земното протичане на живота: - Не е така, че добрите намерения и добрите дела в земния живот имат благоприятни последици за човека. - На Земята понякога доброто изглежда да се наказва, а злото да се възнаграждава, като добрият може да е нещастен, а злият може да е щастлив. Ние не виждаме връзка между това, което е морално и онова, което се осъществява физически. Противно на това, всичко физическо има своите определени последици.
Магнетичната сила трябва да привлече желязото, тя има определени следствия.
На Земята най-напред се осъществява онзи живот, който ние сме преживели между раждането и смъртта, само както той се разгръща във физически взаимовръзки. Мои мили приятели, няма такива взаимовръзки в слънчевата сфера. В тази слънчева сфера има само морални взаимовръзки. Там всичко морално има силата да се реализира и то да се реализира по съответен начин. Доброто предизвиква събития, които ощастливяват, злото причинява не ощастливяващи следствия.
към текста >>
На Земята най-нап
ред
се осъществява онзи живот, който ние сме преживели между раждането и смъртта, само както той се разгръща във физически взаимовръзки.
След години или десетилетия поглеждаме назад към онова, което се е случило и лесно произнасяме присъда над физически земното протичане на живота: - Не е така, че добрите намерения и добрите дела в земния живот имат благоприятни последици за човека. - На Земята понякога доброто изглежда да се наказва, а злото да се възнаграждава, като добрият може да е нещастен, а злият може да е щастлив. Ние не виждаме връзка между това, което е морално и онова, което се осъществява физически. Противно на това, всичко физическо има своите определени последици. Магнетичната сила трябва да привлече желязото, тя има определени следствия.
На Земята най-напред се осъществява онзи живот, който ние сме преживели между раждането и смъртта, само както той се разгръща във физически взаимовръзки.
Мои мили приятели, няма такива взаимовръзки в слънчевата сфера. В тази слънчева сфера има само морални взаимовръзки. Там всичко морално има силата да се реализира и то да се реализира по съответен начин. Доброто предизвиква събития, които ощастливяват, злото причинява не ощастливяващи следствия. Моралът, който се проявява тук на Земята само идеално, защото може само идеално да се прояви по външно неадекватен начин, като злото се наказва чрез съдилищата, - там той става реалност.
към текста >>
Доброто п
ред
извиква събития, които ощастливяват, злото причинява не ощастливяващи следствия.
Магнетичната сила трябва да привлече желязото, тя има определени следствия. На Земята най-напред се осъществява онзи живот, който ние сме преживели между раждането и смъртта, само както той се разгръща във физически взаимовръзки. Мои мили приятели, няма такива взаимовръзки в слънчевата сфера. В тази слънчева сфера има само морални взаимовръзки. Там всичко морално има силата да се реализира и то да се реализира по съответен начин.
Доброто предизвиква събития, които ощастливяват, злото причинява не ощастливяващи следствия.
Моралът, който се проявява тук на Земята само идеално, защото може само идеално да се прояви по външно неадекватен начин, като злото се наказва чрез съдилищата, - там той става реалност. В слънчевата област започва да става реалност всичко онова, което човекът е имал дори и като най-малки мисли с добри намерения. Върху тази реалност сега гледат Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Доколкото човек е бил добър, както е мислил, чувствал и живял, така гледат на него съществата от слънчевата област. Затова не мога да ви обрисувам слънчевата област по теоретичен начин, а само по един жив начин.
към текста >>
Ние не разбираме езика на тези същества, ако не сме мислили нещо добро; ние не можем да пристъпим п
ред
тях, ако не сме извършили нищо добро.
Затова не мога да ви обрисувам слънчевата област по теоретичен начин, а само по един жив начин. Не може да се даде дефиниция, как това или онова действа добре в слънчевата сфера, човек трябва така да говори, че слушателят да може да е наясно: - Имал ли си една добра мисъл като човек на Земята, в живота на слънчевата сфера от смъртта до раждането общуваш с Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. На теб ти е позволено да общуваш с тези същества. Направил ли си обаче зло, което си оставил заедно с част от твоето същество в лунната сфера, то ти си един самотник, напуснат от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Така доброто става реалност в слънчевия свят чрез нашия взаимен живот с тези същества.
Ние не разбираме езика на тези същества, ако не сме мислили нещо добро; ние не можем да пристъпим пред тях, ако не сме извършили нищо добро.
Това е цялата реалност, това е реалното действие на нашите добри постъпки в слънчевия регион. Това е, което за сега исках да ви кажа относно тези неща, утре ще продължим тези разглеждания. [1] «L’Initiation»: Френски превод на «Как се постигат познания за висшите светове? » от Жул Зауервайн (виж заб. към стр.
към текста >>
65.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Вчера разгледахме, как човекът прекарва живота си между смъртта и едно ново раждане подготвяйки силите на своята карма най-нап
ред
в това, което може да се нарече лунната сфера и видяхме, как в тази лунна сфера човекът среща онези същества, които някога са живели заедно с него на Земята - великите пра учители на човечеството.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ Вроцлав, 08. Юни1924 г.
Вчера разгледахме, как човекът прекарва живота си между смъртта и едно ново раждане подготвяйки силите на своята карма най-напред в това, което може да се нарече лунната сфера и видяхме, как в тази лунна сфера човекът среща онези същества, които някога са живели заедно с него на Земята - великите пра учители на човечеството.
Това са вид същества, които човекът среща, така да се каже, непосредствено след смъртта си. Заедно с тези същества там се намират и онези същества, които вие намирате описани в моята книга «Въведение в тайната наука» под името Ангели. Това са същества, които никога не са били непосредствени земни обитатели, които никога не са носили едно земно тяло, също и не са имали такова етерно тяло, каквото има човекът. Другите обитатели на Луната, за които говорих, наистина са имали едно, подобно на човешкото, етерно тяло, макар и да са нямали физическо човешко тяло. Тези Ангели са съществата, които ни водят от един земен живот в друг.
към текста >>
Това са вид същества, които човекът среща, така да се каже, непос
ред
ствено след смъртта си.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ Вроцлав, 08. Юни1924 г. Вчера разгледахме, как човекът прекарва живота си между смъртта и едно ново раждане подготвяйки силите на своята карма най-напред в това, което може да се нарече лунната сфера и видяхме, как в тази лунна сфера човекът среща онези същества, които някога са живели заедно с него на Земята - великите пра учители на човечеството.
Това са вид същества, които човекът среща, така да се каже, непосредствено след смъртта си.
Заедно с тези същества там се намират и онези същества, които вие намирате описани в моята книга «Въведение в тайната наука» под името Ангели. Това са същества, които никога не са били непосредствени земни обитатели, които никога не са носили едно земно тяло, също и не са имали такова етерно тяло, каквото има човекът. Другите обитатели на Луната, за които говорих, наистина са имали едно, подобно на човешкото, етерно тяло, макар и да са нямали физическо човешко тяло. Тези Ангели са съществата, които ни водят от един земен живот в друг. В настоящата космическа епоха от развитието на нашето човечество, те ни водят от един земен живот в друг.
към текста >>
Това са същества, които никога не са били непос
ред
ствени земни обитатели, които никога не са носили едно земно тяло, също и не са имали такова етерно тяло, каквото има човекът.
Вроцлав, 08. Юни1924 г. Вчера разгледахме, как човекът прекарва живота си между смъртта и едно ново раждане подготвяйки силите на своята карма най-напред в това, което може да се нарече лунната сфера и видяхме, как в тази лунна сфера човекът среща онези същества, които някога са живели заедно с него на Земята - великите пра учители на човечеството. Това са вид същества, които човекът среща, така да се каже, непосредствено след смъртта си. Заедно с тези същества там се намират и онези същества, които вие намирате описани в моята книга «Въведение в тайната наука» под името Ангели.
Това са същества, които никога не са били непосредствени земни обитатели, които никога не са носили едно земно тяло, също и не са имали такова етерно тяло, каквото има човекът.
Другите обитатели на Луната, за които говорих, наистина са имали едно, подобно на човешкото, етерно тяло, макар и да са нямали физическо човешко тяло. Тези Ангели са съществата, които ни водят от един земен живот в друг. В настоящата космическа епоха от развитието на нашето човечество, те ни водят от един земен живот в друг. И те правят това от лунната сфера. Ние вече видяхме, как човекът достига дотам, да заложи в тази лунна сфера своята карма и да поеме вътрешни импулси, които го водят до изживяването на кармата.
към текста >>
Той носи със себе си онези болестни п
ред
разположения и резултати от болестите, които е прекарал тук на Земята.
В лунната сфера това е третият вид същества, с които човекът живее заедно - човешки души, които са напуснали тялото, които същевременно с него са минали през портата на смъртта. По-късно ще видим, защо последствията, духовните последствия на злата страна на кармата трябва да се изоставят в лунната сфера. Сега трябва да се задоволим само с този факт. След като човекът пристъпи в меркуриевата сфера, по-нататък той се просветлява и прочиства. След като, така да се каже, морално неподходящото за Космоса се изостави от човека в лунната сфера, той все още носи със себе си духовните насрещни образи от своите физически недостатъци, своите физически слабости.
Той носи със себе си онези болестни предразположения и резултати от болестите, които е прекарал тук на Земята.
Вие ще се изненадате, но в живота между смъртта и новото раждане ние първо изоставяме нашите морални слабости, а физическите слабости се изоставят едва в сферата на Меркурий. Там човекът бива просветлен и прочистен в душата си от всичко, което е изживял през земното си време - различните болестни процеси. В сферата на Меркурий човекът става напълно здрав душевно. Защото вие трябва да помислите, че човекът изцяло е едно единно същество. Съвсем неправилно е, когато от окултна гледна точка за човека се казва, че той е сбор от дух, душа и тяло.
към текста >>
Той не е сглобен от тези три съставни части, а когато го наблюдаваме, виждаме, че от една страна той се проявява като тяло, от друга страна като дух, а между тях като душа; но в действителност всичко това п
ред
ставлява едно единство.
Вие ще се изненадате, но в живота между смъртта и новото раждане ние първо изоставяме нашите морални слабости, а физическите слабости се изоставят едва в сферата на Меркурий. Там човекът бива просветлен и прочистен в душата си от всичко, което е изживял през земното си време - различните болестни процеси. В сферата на Меркурий човекът става напълно здрав душевно. Защото вие трябва да помислите, че човекът изцяло е едно единно същество. Съвсем неправилно е, когато от окултна гледна точка за човека се казва, че той е сбор от дух, душа и тяло.
Той не е сглобен от тези три съставни части, а когато го наблюдаваме, виждаме, че от една страна той се проявява като тяло, от друга страна като дух, а между тях като душа; но в действителност всичко това представлява едно единство.
Когато човекът е болен, душата и тялото също прекарват болестта. И когато в смъртта човекът изостави физическото тяло, в душата си той първоначално изпитва последиците също и на произлизащите от болестните процеси резултати. Те обаче напълно се изоставят в сферата на Меркурий под въздействието на онези същества, които означаваме като Архангели. Преминавайки през сферите на Луната и на Меркурий, човекът постепенно се превръща в едно същество, което повече не притежава в себе си морални и физически слабости. В това си състояние той пристъпва - междувременно са изминали няколко десетилетия - в сферата на Венера.
към текста >>
Точно от тези сведения, които ви п
ред
ставям, ще видите колко основателно всъщност е всичко, което произхождаше от онези древни мистерии, които в древните времена са произлезли от една инстинктивна, но величествена и мощна ясновидска мъдрост.
Те обаче напълно се изоставят в сферата на Меркурий под въздействието на онези същества, които означаваме като Архангели. Преминавайки през сферите на Луната и на Меркурий, човекът постепенно се превръща в едно същество, което повече не притежава в себе си морални и физически слабости. В това си състояние той пристъпва - междувременно са изминали няколко десетилетия - в сферата на Венера. И в тази сфера на Венера това от човека, което е проникнало през лунната и меркуриевата сфера, така се обработва, че след като е пребивавал в сферата на Венера, човекът може да премине в сферата на Слънцето. И ние действително прекарваме по-голяма част от живота си между смъртта и едно ново раждане в тази слънчева сфера.
Точно от тези сведения, които ви представям, ще видите колко основателно всъщност е всичко, което произхождаше от онези древни мистерии, които в древните времена са произлезли от една инстинктивна, но величествена и мощна ясновидска мъдрост.
В тези древни времена, например, никога не се е изучавала медицина както днес, когато просто се остава във физическия свят и се изучава физическият човек с неговите болестни симптоми, изпробва се какво може да му помогне, като се сецира трупа и се изследват промените в него в сравнение с нормалния организъм и т.н.. През времето на древната мистерийна мъдрост това би изглеждало извънредно детинско, понеже тогава съвсем точно се е знаело, как човекът може да бъде излекуван. Това може да се узнае, само когато съществата от меркуриевата сфера го споделят с някого, защото то се обяснява само във връзка с всички космически процеси. Тогава човекът е могъл напълно да бъде излекуван. Когато се види това, което в моята книга «Въведение в тайната наука» от една друга гледна точка съм описал като оракула на меркуриевите мистерии, се вижда, какво е съществувало в тези мистерии, които в по-голямата си част са били дадени в служба на старото лечителско изкуство. Вижте, вчера ние трябваше да говорим за великите пра учители.
към текста >>
В тези древни времена, например, никога не се е изучавала медицина както днес, когато просто се остава във физическия свят и се изучава физическият човек с неговите болестни симптоми, изпробва се какво може да му помогне, като се сецира трупа и се изследват промените в него в сравнение с нормалния организъм и т.н.. През времето на древната мистерийна мъдрост това би изглеждало извън
ред
но детинско, понеже тогава съвсем точно се е знаело, как човекът може да бъде излекуван.
Преминавайки през сферите на Луната и на Меркурий, човекът постепенно се превръща в едно същество, което повече не притежава в себе си морални и физически слабости. В това си състояние той пристъпва - междувременно са изминали няколко десетилетия - в сферата на Венера. И в тази сфера на Венера това от човека, което е проникнало през лунната и меркуриевата сфера, така се обработва, че след като е пребивавал в сферата на Венера, човекът може да премине в сферата на Слънцето. И ние действително прекарваме по-голяма част от живота си между смъртта и едно ново раждане в тази слънчева сфера. Точно от тези сведения, които ви представям, ще видите колко основателно всъщност е всичко, което произхождаше от онези древни мистерии, които в древните времена са произлезли от една инстинктивна, но величествена и мощна ясновидска мъдрост.
В тези древни времена, например, никога не се е изучавала медицина както днес, когато просто се остава във физическия свят и се изучава физическият човек с неговите болестни симптоми, изпробва се какво може да му помогне, като се сецира трупа и се изследват промените в него в сравнение с нормалния организъм и т.н.. През времето на древната мистерийна мъдрост това би изглеждало извънредно детинско, понеже тогава съвсем точно се е знаело, как човекът може да бъде излекуван.
Това може да се узнае, само когато съществата от меркуриевата сфера го споделят с някого, защото то се обяснява само във връзка с всички космически процеси. Тогава човекът е могъл напълно да бъде излекуван. Когато се види това, което в моята книга «Въведение в тайната наука» от една друга гледна точка съм описал като оракула на меркуриевите мистерии, се вижда, какво е съществувало в тези мистерии, които в по-голямата си част са били дадени в служба на старото лечителско изкуство. Вижте, вчера ние трябваше да говорим за великите пра учители. Някога те бяха съжители на хората на Земята.
към текста >>
Но при по-малки престъпления и грешки, колкото и да е строго наказван, той се п
ред
ставя винаги като едно цяло.
Сега всичко вече е в упадък; останали са само традиции от това, което някога в мистериите е било общуване между лекар-жрец и бог Меркурий. Сега в сферата на Венера наистина се касае да се прехвърли в слънчевата сфера това, което е останало от човека, след като той е изоставил своето зло и болестните си състояния. Ако искаме да разберем това, трябва да посочим една особеност на цялата човешка същност. Тук на Земята човекът винаги ни изглежда като една цялост. Той наистина трябва да е голям престъпник, че да бъде обезглавен и тогава след обезглавяването той няма да изглежда като цяло в своето физическо тяло.
Но при по-малки престъпления и грешки, колкото и да е строго наказван, той се представя винаги като едно цяло.
Това не е така с духовно-душевния образ, който човекът пренася през лунната и меркуриевата сфера. След като с душата и духа човекът дойде в свръхсетивния свят, след като е минал през портата на смъртта и е изоставил резултатите от злото и недостатъците на болестите, в известен смисъл той всъщност повече не е цял човек. Защото човекът е идентичен със своите зли дела, злото е част от неговото собствено същество. Ако някой е изключителен злодей и няма нищо добро в себе си, той би трябвало да изостави в лунната сфера своя цял човек, той изобщо не би могъл да продължи нататък, защото в същата степен, в която сме зли, ние изоставяме част от нашето собствено същество в сферата на Луната. Ние сме едно, идентични сме с това, което пред духовния свят е зло в нас, така че в известен смисъл в сферата на Венера пристъпваме като осакатен човек.
към текста >>
Ние сме едно, идентични сме с това, което п
ред
духовния свят е зло в нас, така че в известен смисъл в сферата на Венера пристъпваме като осакатен човек.
Но при по-малки престъпления и грешки, колкото и да е строго наказван, той се представя винаги като едно цяло. Това не е така с духовно-душевния образ, който човекът пренася през лунната и меркуриевата сфера. След като с душата и духа човекът дойде в свръхсетивния свят, след като е минал през портата на смъртта и е изоставил резултатите от злото и недостатъците на болестите, в известен смисъл той всъщност повече не е цял човек. Защото човекът е идентичен със своите зли дела, злото е част от неговото собствено същество. Ако някой е изключителен злодей и няма нищо добро в себе си, той би трябвало да изостави в лунната сфера своя цял човек, той изобщо не би могъл да продължи нататък, защото в същата степен, в която сме зли, ние изоставяме част от нашето собствено същество в сферата на Луната.
Ние сме едно, идентични сме с това, което пред духовния свят е зло в нас, така че в известен смисъл в сферата на Венера пристъпваме като осакатен човек.
В сферата на Венера действително цари най-чистата любов в духовен смисъл. Венера е елемента на най-чистата любов и чрез космическата любов от сферата на Венера в слънчевата сфера се пренася това, което по този начин е останало от човека. В слънчевата сфера човек реално започва да работи върху създаването на своята карма. Нашите сегашни физици ще трябва доста да се учудят, ако по някакъв начин им се отдаде възможност, наистина някога да дойдат на Слънцето. Защото всичко, което тук на Земята се научава за Слънцето, не е вярно.
към текста >>
Вие не виждате водата, а перлите на въглеродната киселина, които са по-
ред
ки от водата.
Нашите сегашни физици ще трябва доста да се учудят, ако по някакъв начин им се отдаде възможност, наистина някога да дойдат на Слънцето. Защото всичко, което тук на Земята се научава за Слънцето, не е вярно. Слънцето било един вид горящо кълбо от газове. То съвсем не е това, а нещата са такива, - аз ще направя едно банално сравнение - че ако имате газирана вода в едно шише и искате да видите водата, вие внимателно трябва да разгледате, къде тя точно свършва, иначе изобщо няма да я видите. Какво всъщност виждате?
Вие не виждате водата, а перлите на въглеродната киселина, които са по-редки от водата.
Вие виждате по-рядкото, а по-гъстото не го виждате. Но как е при Слънцето? Когато погледнете към Слънцето, вие виждате Слънцето не затова, защото в празното пространство се намира едно сгъстено горящо кълбо от газове, а вие виждате Слънцето затова, защото то е особено разредено. И вие трябва да си създадете една представа, която не е непременно нещо обикновено. Когато така си гледате, вие виждате вътре в пространството.
към текста >>
Когато погледнете към Слънцето, вие виждате Слънцето не затова, защото в празното пространство се намира едно сгъстено горящо кълбо от газове, а вие виждате Слънцето затова, защото то е особено раз
ред
ено.
То съвсем не е това, а нещата са такива, - аз ще направя едно банално сравнение - че ако имате газирана вода в едно шише и искате да видите водата, вие внимателно трябва да разгледате, къде тя точно свършва, иначе изобщо няма да я видите. Какво всъщност виждате? Вие не виждате водата, а перлите на въглеродната киселина, които са по-редки от водата. Вие виждате по-рядкото, а по-гъстото не го виждате. Но как е при Слънцето?
Когато погледнете към Слънцето, вие виждате Слънцето не затова, защото в празното пространство се намира едно сгъстено горящо кълбо от газове, а вие виждате Слънцето затова, защото то е особено разредено.
И вие трябва да си създадете една представа, която не е непременно нещо обикновено. Когато така си гледате, вие виждате вътре в пространството. Аз не искам сега да говоря за природата на пространството. Тук ние гледаме вътре във водата; във водата са перлите, (виж рисунката), те са по-редки от водата.
към текста >>
И вие трябва да си създадете една п
ред
става, която не е непременно нещо обикновено.
Какво всъщност виждате? Вие не виждате водата, а перлите на въглеродната киселина, които са по-редки от водата. Вие виждате по-рядкото, а по-гъстото не го виждате. Но как е при Слънцето? Когато погледнете към Слънцето, вие виждате Слънцето не затова, защото в празното пространство се намира едно сгъстено горящо кълбо от газове, а вие виждате Слънцето затова, защото то е особено разредено.
И вие трябва да си създадете една представа, която не е непременно нещо обикновено.
Когато така си гледате, вие виждате вътре в пространството. Аз не искам сега да говоря за природата на пространството. Тук ние гледаме вътре във водата; във водата са перлите, (виж рисунката), те са по-редки от водата. Там горе, където е Слънцето, е по-разредено от пространството.
към текста >>
са перлите, (виж рисунката), те са по-
ред
ки от водата.
Когато погледнете към Слънцето, вие виждате Слънцето не затова, защото в празното пространство се намира едно сгъстено горящо кълбо от газове, а вие виждате Слънцето затова, защото то е особено разредено. И вие трябва да си създадете една представа, която не е непременно нещо обикновено. Когато така си гледате, вие виждате вътре в пространството. Аз не искам сега да говоря за природата на пространството. Тук ние гледаме вътре във водата; във водата
са перлите, (виж рисунката), те са по-редки от водата.
Там горе, където е Слънцето, е по-разредено от пространството. Вие ще кажете: - Та пространството е едно нищо. - Но наистина, където е Слънцето, е по-рядко, по-тънко от нищото! Земните хора, особено в днешно време, поради съвсем други причини можаха да узнаят, че има нещо по-малко от нищото. Когато имам в джоба си пет марки, аз ги имам тези пет марки.
към текста >>
Там горе, където е Слънцето, е по-раз
ред
ено от пространството.
И вие трябва да си създадете една представа, която не е непременно нещо обикновено. Когато така си гледате, вие виждате вътре в пространството. Аз не искам сега да говоря за природата на пространството. Тук ние гледаме вътре във водата; във водата са перлите, (виж рисунката), те са по-редки от водата.
Там горе, където е Слънцето, е по-разредено от пространството.
Вие ще кажете: - Та пространството е едно нищо. - Но наистина, където е Слънцето, е по-рядко, по-тънко от нищото! Земните хора, особено в днешно време, поради съвсем други причини можаха да узнаят, че има нещо по-малко от нищото. Когато имам в джоба си пет марки, аз ги имам тези пет марки. Когато постепенно ги похарча, имам на края нула марки.
към текста >>
Защо нашите умни естествоизпитатели си п
ред
ставят - те наистина са умни - Слънцето, като едно горящо газово кълбо?
Те живеят в тази дупка - но всъщност, тяхното битие се простира навсякъде, - като Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, които намирате описани в моята книга «Въведение в тайната наука». И заедно с тях живее човекът през по-голямата част от живота си между смъртта и едно ново раждане. В съюз с тях, както и с онези човешки души, които са преминали през портата на смъртта и с които той се намира в кармически взаимовръзки, а също и с други същества, от които хората почти нямат никакво понятие. Тогава в обща работа се изработва кармата за следващия земен живот. В тази слънчева област всичко изглежда различно от тук на Земята.
Защо нашите умни естествоизпитатели си представят - те наистина са умни - Слънцето, като едно горящо газово кълбо?
Защото изхождайки от известен илюзионен материалистически инстинкт те искат да си представят в Слънцето нещо, в което протичат физически процеси. В Слънцето няма нищо физическо. Нещо такова има най-много в слънчевата корона, но не и в слънчевото пространство. То е с чисто духовна същност. Вътре в него няма природни закони.
към текста >>
Защото изхождайки от известен илюзионен материалистически инстинкт те искат да си п
ред
ставят в Слънцето нещо, в което протичат физически процеси.
И заедно с тях живее човекът през по-голямата част от живота си между смъртта и едно ново раждане. В съюз с тях, както и с онези човешки души, които са преминали през портата на смъртта и с които той се намира в кармически взаимовръзки, а също и с други същества, от които хората почти нямат никакво понятие. Тогава в обща работа се изработва кармата за следващия земен живот. В тази слънчева област всичко изглежда различно от тук на Земята. Защо нашите умни естествоизпитатели си представят - те наистина са умни - Слънцето, като едно горящо газово кълбо?
Защото изхождайки от известен илюзионен материалистически инстинкт те искат да си представят в Слънцето нещо, в което протичат физически процеси.
В Слънцето няма нищо физическо. Нещо такова има най-много в слънчевата корона, но не и в слънчевото пространство. То е с чисто духовна същност. Вътре в него няма природни закони. Материалистите също искат в Слънцето да действат природни закони; но там няма никакви природни закони, те са изключени.
към текста >>
Човекът наистина напълно може да има уважение и респект п
ред
всичко, което се случва тук на Земята и когато се описва живота между смъртта и едно ново раждане, хората често се запитват: - Там пребиваваме толкова дълго, какво всъщност правим там?
То е с чисто духовна същност. Вътре в него няма природни закони. Материалистите също искат в Слънцето да действат природни закони; но там няма никакви природни закони, те са изключени. Там действат единствено онези закони, които създават съответните кармически последствия от доброто. Когато човекът сега пристъпи осакатен в сферата на Слънцето, чрез любовта на венерините същества тези закони допълват неговото осакатяване, което е следствие от неговите зли дела.
Човекът наистина напълно може да има уважение и респект пред всичко, което се случва тук на Земята и когато се описва живота между смъртта и едно ново раждане, хората често се запитват: - Там пребиваваме толкова дълго, какво всъщност правим там?
- Да, насреща на това, което се прави там, за да преживеем в следващия земен живот последствията на кармата, насреща на всички тези сили и същества, които са около нас и преминават през нас по време на слънчевото ни битие, всичко, което е най-висока култура тук на Земята, е една дреболия. Само че там всичко се проявява по един духовен начин. Вижте, една част от кармата вече се подготвя в сферата на Венера, дори в сферата на Меркурий се изработва част от кармата. В следващите лекции ще разгледаме една известна световно-историческа личност, която в течение на деветнадесето столетие преживя своята жизнена съдба по известен начин, поради това, че тя отчасти беше подготвена точно в сферите на Венера и Меркурий. Такива личности, които още в сферите на Венера и Меркурий започват да подготвят изграждането на кармата за следващия живот, често стават изключително значими личности в следващия си земен живот.
към текста >>
За да няма противоречия между това, което съм дал от други гледни точки относно живота между смъртта и едно ново раждане, вие трябва да си п
ред
ставите, че докато човекът преминава през тези сфери, той навлиза в съвсем други световни условия.
В следващите лекции ще разгледаме една известна световно-историческа личност, която в течение на деветнадесето столетие преживя своята жизнена съдба по известен начин, поради това, че тя отчасти беше подготвена точно в сферите на Венера и Меркурий. Такива личности, които още в сферите на Венера и Меркурий започват да подготвят изграждането на кармата за следващия живот, често стават изключително значими личности в следващия си земен живот. Но за далеч по-голямата част от хората, главната част от това, което се изживява като карма в земния живот, се изработва в слънчевата сфера, където ние оставаме най-дълго време. Ние ще разгледаме също и детайлите. Днес аз първо искам да скицирам, как кармата постепенно се залага в различните сфери.
За да няма противоречия между това, което съм дал от други гледни точки относно живота между смъртта и едно ново раждане, вие трябва да си представите, че докато човекът преминава през тези сфери, той навлиза в съвсем други световни условия.
Когато например се пристъпи в слънчевата сфера и след това се напусне и се влезе в марсовата сфера, тогава човек не е напуснал напълно тази слънчева сфера, а Слънцето действа и по-нататък в тази отдалечена от Земята част на Космоса. В слънчевата сфера имаме работа с това, което е останало от човека като моралност и каквото е останало от него като негово здраве; останалото той е изоставил. Останалото е като един вид незавършеност в него; но всичко това, което е незавършеност, се допълва в слънчевата сфера. Там в слънчевата сфера ние изживяваме първо половината от нашето битие; там именно подготвяме това, което може да доведе до физическо реорганизиране на следващото човешко тяло. През втората половина от слънчевото съществуване, заедно със съществата Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и заедно с човешките души, с които сме кармически свързани, ние се посвещаваме на изработването на моралното, което ще се прояви в нашия следващ живот - моралната част от кармата.
към текста >>
И особеното е, че когато преминаваме през тези сфери, ние разбираме какво всъщност п
ред
ставляват физическите звезди.
В слънчевата сфера имаме работа с това, което е останало от човека като моралност и каквото е останало от него като негово здраве; останалото той е изоставил. Останалото е като един вид незавършеност в него; но всичко това, което е незавършеност, се допълва в слънчевата сфера. Там в слънчевата сфера ние изживяваме първо половината от нашето битие; там именно подготвяме това, което може да доведе до физическо реорганизиране на следващото човешко тяло. През втората половина от слънчевото съществуване, заедно със съществата Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и заедно с човешките души, с които сме кармически свързани, ние се посвещаваме на изработването на моралното, което ще се прояви в нашия следващ живот - моралната част от кармата. Тази морална част и духовната част на кармата, се изграждат например като особени заложби за това или онова именно в марсовата сфера, където пристъпваме след слънчевата сфера, както и в сферите на Юпитер и на Сатурн.
И особеното е, че когато преминаваме през тези сфери, ние разбираме какво всъщност представляват физическите звезди.
Една физическа звезда е Contradictio in adjecto. Защото какво всъщност е една звезда? Физиците днес си представят, че там горе нещо гори, някакъв газ или нещо подобно. Ако биха дошли на Слънцето, извънредно много биха се изненадали точно в Слънцето да не намерят нищо горящо, а една дупка в пространството, така че те изобщо биха се разпръснали като прах, който дори е по разреден от всеки прах, който могат да си представят на Земята. Там те биха намерили само духовността.
към текста >>
Физиците днес си п
ред
ставят, че там горе нещо гори, някакъв газ или нещо подобно.
През втората половина от слънчевото съществуване, заедно със съществата Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и заедно с човешките души, с които сме кармически свързани, ние се посвещаваме на изработването на моралното, което ще се прояви в нашия следващ живот - моралната част от кармата. Тази морална част и духовната част на кармата, се изграждат например като особени заложби за това или онова именно в марсовата сфера, където пристъпваме след слънчевата сфера, както и в сферите на Юпитер и на Сатурн. И особеното е, че когато преминаваме през тези сфери, ние разбираме какво всъщност представляват физическите звезди. Една физическа звезда е Contradictio in adjecto. Защото какво всъщност е една звезда?
Физиците днес си представят, че там горе нещо гори, някакъв газ или нещо подобно.
Ако биха дошли на Слънцето, извънредно много биха се изненадали точно в Слънцето да не намерят нищо горящо, а една дупка в пространството, така че те изобщо биха се разпръснали като прах, който дори е по разреден от всеки прах, който могат да си представят на Земята. Там те биха намерили само духовността. Такива са и другите звезди, които ние виждаме. Те не са онези горящи газови кълба; там е нещо съвсем друго. Граничещ с тази Земя, която ние обитаваме е общият световен етер.
към текста >>
Ако биха дошли на Слънцето, извън
ред
но много биха се изненадали точно в Слънцето да не намерят нищо горящо, а една дупка в пространството, така че те изобщо биха се разпръснали като прах, който дори е по раз
ред
ен от всеки прах, който могат да си п
ред
ставят на Земята.
Тази морална част и духовната част на кармата, се изграждат например като особени заложби за това или онова именно в марсовата сфера, където пристъпваме след слънчевата сфера, както и в сферите на Юпитер и на Сатурн. И особеното е, че когато преминаваме през тези сфери, ние разбираме какво всъщност представляват физическите звезди. Една физическа звезда е Contradictio in adjecto. Защото какво всъщност е една звезда? Физиците днес си представят, че там горе нещо гори, някакъв газ или нещо подобно.
Ако биха дошли на Слънцето, извънредно много биха се изненадали точно в Слънцето да не намерят нищо горящо, а една дупка в пространството, така че те изобщо биха се разпръснали като прах, който дори е по разреден от всеки прах, който могат да си представят на Земята.
Там те биха намерили само духовността. Такива са и другите звезди, които ние виждаме. Те не са онези горящи газови кълба; там е нещо съвсем друго. Граничещ с тази Земя, която ние обитаваме е общият световен етер. Този всеобщ миров етер става видим за нас чрез това, че когато просто погледнем в него, нашето видимо пространство е ограничено; то ни изглежда ограничено със синьо.
към текста >>
Но изобщо да се вярва, че там в Космоса се намират физически субстанции, както си п
ред
ставя материалистичното мислене, това е една детска п
ред
става.
Там те биха намерили само духовността. Такива са и другите звезди, които ние виждаме. Те не са онези горящи газови кълба; там е нещо съвсем друго. Граничещ с тази Земя, която ние обитаваме е общият световен етер. Този всеобщ миров етер става видим за нас чрез това, че когато просто погледнем в него, нашето видимо пространство е ограничено; то ни изглежда ограничено със синьо.
Но изобщо да се вярва, че там в Космоса се намират физически субстанции, както си представя материалистичното мислене, това е една детска представа.
Там наоколо не се движат физически субстанции, а където се намира една звезда има нещо съвсем друго. Изобщо, когато се върви все по-навътре в етерното, постепенно се излиза навън от пространството и се достига до онези сфери, където живеят боговете. А сега съвсем живо си представете едно душевно отношение от човек към човек, което се изживява телесно. Драстично казано, представете си, че сте обичани от даден човек; той ви погалва, вие чувствате галенето. Би било детинско, ако си представите, че на това място, където протича потока на галенето, когато не гледате, има физическа материя.
към текста >>
А сега съвсем живо си п
ред
ставете едно душевно отношение от човек към човек, което се изживява телесно.
Граничещ с тази Земя, която ние обитаваме е общият световен етер. Този всеобщ миров етер става видим за нас чрез това, че когато просто погледнем в него, нашето видимо пространство е ограничено; то ни изглежда ограничено със синьо. Но изобщо да се вярва, че там в Космоса се намират физически субстанции, както си представя материалистичното мислене, това е една детска представа. Там наоколо не се движат физически субстанции, а където се намира една звезда има нещо съвсем друго. Изобщо, когато се върви все по-навътре в етерното, постепенно се излиза навън от пространството и се достига до онези сфери, където живеят боговете.
А сега съвсем живо си представете едно душевно отношение от човек към човек, което се изживява телесно.
Драстично казано, представете си, че сте обичани от даден човек; той ви погалва, вие чувствате галенето. Би било детинско, ако си представите, че на това място, където протича потока на галенето, когато не гледате, има физическа материя. Вие изобщо не бивате погалвани с физическа материя, това е един процес там и това, което е същественото е едно душевно усещане, това на галенето. Така е също, когато гледате навън в етерните сфери. Боговете с тяхната любов, в известна степен галят света.
към текста >>
Драстично казано, п
ред
ставете си, че сте обичани от даден човек; той ви погалва, вие чувствате галенето.
Този всеобщ миров етер става видим за нас чрез това, че когато просто погледнем в него, нашето видимо пространство е ограничено; то ни изглежда ограничено със синьо. Но изобщо да се вярва, че там в Космоса се намират физически субстанции, както си представя материалистичното мислене, това е една детска представа. Там наоколо не се движат физически субстанции, а където се намира една звезда има нещо съвсем друго. Изобщо, когато се върви все по-навътре в етерното, постепенно се излиза навън от пространството и се достига до онези сфери, където живеят боговете. А сега съвсем живо си представете едно душевно отношение от човек към човек, което се изживява телесно.
Драстично казано, представете си, че сте обичани от даден човек; той ви погалва, вие чувствате галенето.
Би било детинско, ако си представите, че на това място, където протича потока на галенето, когато не гледате, има физическа материя. Вие изобщо не бивате погалвани с физическа материя, това е един процес там и това, което е същественото е едно душевно усещане, това на галенето. Така е също, когато гледате навън в етерните сфери. Боговете с тяхната любов, в известна степен галят света. Това е напълно подходящо сравнение: Те погалват света, те го докосват на определени места; само че това докосване трае много дълго, понеже боговете са дълготрайни.
към текста >>
Би било детинско, ако си п
ред
ставите, че на това място, където протича потока на галенето, когато не гледате, има физическа материя.
Но изобщо да се вярва, че там в Космоса се намират физически субстанции, както си представя материалистичното мислене, това е една детска представа. Там наоколо не се движат физически субстанции, а където се намира една звезда има нещо съвсем друго. Изобщо, когато се върви все по-навътре в етерното, постепенно се излиза навън от пространството и се достига до онези сфери, където живеят боговете. А сега съвсем живо си представете едно душевно отношение от човек към човек, което се изживява телесно. Драстично казано, представете си, че сте обичани от даден човек; той ви погалва, вие чувствате галенето.
Би било детинско, ако си представите, че на това място, където протича потока на галенето, когато не гледате, има физическа материя.
Вие изобщо не бивате погалвани с физическа материя, това е един процес там и това, което е същественото е едно душевно усещане, това на галенето. Така е също, когато гледате навън в етерните сфери. Боговете с тяхната любов, в известна степен галят света. Това е напълно подходящо сравнение: Те погалват света, те го докосват на определени места; само че това докосване трае много дълго, понеже боговете са дълготрайни. А този израз на любовта в етера, това са звездите.
към текста >>
Това е напълно подходящо сравнение: Те погалват света, те го докосват на оп
ред
елени места; само че това докосване трае много дълго, понеже боговете са дълготрайни.
Драстично казано, представете си, че сте обичани от даден човек; той ви погалва, вие чувствате галенето. Би било детинско, ако си представите, че на това място, където протича потока на галенето, когато не гледате, има физическа материя. Вие изобщо не бивате погалвани с физическа материя, това е един процес там и това, което е същественото е едно душевно усещане, това на галенето. Така е също, когато гледате навън в етерните сфери. Боговете с тяхната любов, в известна степен галят света.
Това е напълно подходящо сравнение: Те погалват света, те го докосват на определени места; само че това докосване трае много дълго, понеже боговете са дълготрайни.
А този израз на любовта в етера, това са звездите. Те наистина са това; там няма нищо физическо. А да се види космически една звезда, означава същото, каквото се чувства като породено от любовта на човека докосване. Така, когато поглеждаме към звездите, ние усещаме любовта на божествено-духовните същества. Ние трябва да се запознаем с това, че звездите са само знаци за присъствието на боговете във Всемира.
към текста >>
Но хората изобщо няма да достигнат до самопознание и няма да опознаят своето собствено същество, п
ред
и - що се отнася до извънземния Космос - изцяло да преобразят физическата наука в една духовна наука.
Те наистина са това; там няма нищо физическо. А да се види космически една звезда, означава същото, каквото се чувства като породено от любовта на човека докосване. Така, когато поглеждаме към звездите, ние усещаме любовта на божествено-духовните същества. Ние трябва да се запознаем с това, че звездите са само знаци за присъствието на боговете във Всемира. Нашата физическа наука ще трябва много да учи, ако иска от нейните илюзии да достигне до истината.
Но хората изобщо няма да достигнат до самопознание и няма да опознаят своето собствено същество, преди - що се отнася до извънземния Космос - изцяло да преобразят физическата наука в една духовна наука.
Физическата наука има смисъл само относно Земята, защото само на Земята има физическа субстанция. И напускайки Земята при преминаването през портата на смъртта, ние все повече и повече навлизаме вътре в едно чисто духовно изживяване. Че първоначално нашият живот при това ретроспективно изживяване на една трета от земния ни живот изглежда различно от физическия живот, се дължи на това, че ни прониква лунната сфера с нейната субстанция. Това става по духовен начин. И между многото неща, които ще трябва да се случат в звездните сфери, е и изработването на кармата.
към текста >>
Човек разглежда онова, което е преживял от раждането си до смяната на зъбите, разглежда като една завършена сама по себе си по
ред
ица това, което е протекло между смяната на зъбите и половата зрялост; след това до двадесетте си години и т.н.. Но когато той се издига в своята концентрация, когато приложи по-нататък върху себе си методите за познанието на духовния свят, той успява не само да види това, което разглежда, но разглеждайки жизнената панорама, той успява първо да види това, което се е случило от раждането до седмата година, а след това този човешки живот изчезва, той вижда в известна степен през своя собствен живот.
Това става по духовен начин. И между многото неща, които ще трябва да се случат в звездните сфери, е и изработването на кармата. За да могат тези неща да се изяснят едно друго, аз искам още да ви разкажа, как този, който днес преминава през науката на посвещението, идва до такива наблюдения. От известно време дори в публичните лекции аз често съм разказвал, как човекът се издига до истинското свръхсетивно познание, чрез методите, които намирате в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове? ». Всичко, което в душата обикновено протича едно след друго, се намира там по едно и също време като могъща жизнена панорама, която човек наблюдава назад до раждането на неговия аз, като отделните жизнени периоди са отделени един от друг.
Човек разглежда онова, което е преживял от раждането си до смяната на зъбите, разглежда като една завършена сама по себе си поредица това, което е протекло между смяната на зъбите и половата зрялост; след това до двадесетте си години и т.н.. Но когато той се издига в своята концентрация, когато приложи по-нататък върху себе си методите за познанието на духовния свят, той успява не само да види това, което разглежда, но разглеждайки жизнената панорама, той успява първо да види това, което се е случило от раждането до седмата година, а след това този човешки живот изчезва, той вижда в известна степен през своя собствен живот.
И на мястото на неговия собствен живот от първите му детски години, от раждането до седмата година, когато се издигне до инспирацията и опразни съзнанието си, пред него се появява животът и творчеството на лунната сфера. Така че за нормалната съвременна инициация науката на посвещението допуска да се опознаят тайните на лунната сфера, когато с инспирираното познание се изтрие собствената жизнена панорама и се види, какво просветва там на мястото на онова, което се е случило през собствения му живот между раждането и седмата година. Погледне ли се тогава назад живота, които е протекъл между седмата и четиринадесетата година и остави ли се той да изчезне чрез инспирираното познание, на негово място се появява сферата на Меркурий. Всичко е свързано със самата човешка същност. Човекът е свързан с целия Всемир.
към текста >>
И на мястото на неговия собствен живот от първите му детски години, от раждането до седмата година, когато се издигне до инспирацията и опразни съзнанието си, п
ред
него се появява животът и творчеството на лунната сфера.
И между многото неща, които ще трябва да се случат в звездните сфери, е и изработването на кармата. За да могат тези неща да се изяснят едно друго, аз искам още да ви разкажа, как този, който днес преминава през науката на посвещението, идва до такива наблюдения. От известно време дори в публичните лекции аз често съм разказвал, как човекът се издига до истинското свръхсетивно познание, чрез методите, които намирате в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове? ». Всичко, което в душата обикновено протича едно след друго, се намира там по едно и също време като могъща жизнена панорама, която човек наблюдава назад до раждането на неговия аз, като отделните жизнени периоди са отделени един от друг. Човек разглежда онова, което е преживял от раждането си до смяната на зъбите, разглежда като една завършена сама по себе си поредица това, което е протекло между смяната на зъбите и половата зрялост; след това до двадесетте си години и т.н.. Но когато той се издига в своята концентрация, когато приложи по-нататък върху себе си методите за познанието на духовния свят, той успява не само да види това, което разглежда, но разглеждайки жизнената панорама, той успява първо да види това, което се е случило от раждането до седмата година, а след това този човешки живот изчезва, той вижда в известна степен през своя собствен живот.
И на мястото на неговия собствен живот от първите му детски години, от раждането до седмата година, когато се издигне до инспирацията и опразни съзнанието си, пред него се появява животът и творчеството на лунната сфера.
Така че за нормалната съвременна инициация науката на посвещението допуска да се опознаят тайните на лунната сфера, когато с инспирираното познание се изтрие собствената жизнена панорама и се види, какво просветва там на мястото на онова, което се е случило през собствения му живот между раждането и седмата година. Погледне ли се тогава назад живота, които е протекъл между седмата и четиринадесетата година и остави ли се той да изчезне чрез инспирираното познание, на негово място се появява сферата на Меркурий. Всичко е свързано със самата човешка същност. Човекът е свързан с целия Всемир. Научи ли се той наистина сам да се познава, открие ли се сам в самия себе си, той се научава да познава целия Всемир.
към текста >>
Човек наистина получава голям респект п
ред
старата инстинктивна инициационна наука.
Погледне ли се тогава назад живота, които е протекъл между седмата и четиринадесетата година и остави ли се той да изчезне чрез инспирираното познание, на негово място се появява сферата на Меркурий. Всичко е свързано със самата човешка същност. Човекът е свързан с целия Всемир. Научи ли се той наистина сам да се познава, открие ли се сам в самия себе си, той се научава да познава целия Всемир. И аз ви моля да се съобразите с едно нещо.
Човек наистина получава голям респект пред старата инстинктивна инициационна наука.
Тя е дала правилни имена на нещата, които и до днес са ни останали. Ако дори и малко неща биха получили днес имената си, то би настъпил хаос. Защото с днешното разбиране и знание не могат да се дадат никакви правилни имена. Но когато разгледаме живота непредубедено, ние започваме да изпитваме уважение и почит пред това, което е направила старата инициационна наука. От своя инстинкт тя още знаеше това, което днес може да се установи чрез всевъзможни статистики: Например, че в ранното си детство човекът всъщност получава детски болести, той се разболява лесно и лесно умира, а след половата си зрялост също така е предразположен да боледува.
към текста >>
Но когато разгледаме живота неп
ред
убедено, ние започваме да изпитваме уважение и почит п
ред
това, което е направила старата инициационна наука.
И аз ви моля да се съобразите с едно нещо. Човек наистина получава голям респект пред старата инстинктивна инициационна наука. Тя е дала правилни имена на нещата, които и до днес са ни останали. Ако дори и малко неща биха получили днес имената си, то би настъпил хаос. Защото с днешното разбиране и знание не могат да се дадат никакви правилни имена.
Но когато разгледаме живота непредубедено, ние започваме да изпитваме уважение и почит пред това, което е направила старата инициационна наука.
От своя инстинкт тя още знаеше това, което днес може да се установи чрез всевъзможни статистики: Например, че в ранното си детство човекът всъщност получава детски болести, той се разболява лесно и лесно умира, а след половата си зрялост също така е предразположен да боледува. Най-здравата жизнена възраст са годините между седмата и четиринадесетата година, когато смъртността е най-малка. Тогава въздейства меркуриевата сфера. Древните мъдреци са знаели това и днес, когато чрез днешната инициационна наука се проникне в тайните на битието, то отново се открива. Тогава на човек му се приисква да коленичи пред това, което може да се появи пред него от пра свещените традиции на човечеството.
към текста >>
От своя инстинкт тя още знаеше това, което днес може да се установи чрез всевъзможни статистики: Например, че в ранното си детство човекът всъщност получава детски болести, той се разболява лесно и лесно умира, а след половата си зрялост също така е п
ред
разположен да боледува.
Човек наистина получава голям респект пред старата инстинктивна инициационна наука. Тя е дала правилни имена на нещата, които и до днес са ни останали. Ако дори и малко неща биха получили днес имената си, то би настъпил хаос. Защото с днешното разбиране и знание не могат да се дадат никакви правилни имена. Но когато разгледаме живота непредубедено, ние започваме да изпитваме уважение и почит пред това, което е направила старата инициационна наука.
От своя инстинкт тя още знаеше това, което днес може да се установи чрез всевъзможни статистики: Например, че в ранното си детство човекът всъщност получава детски болести, той се разболява лесно и лесно умира, а след половата си зрялост също така е предразположен да боледува.
Най-здравата жизнена възраст са годините между седмата и четиринадесетата година, когато смъртността е най-малка. Тогава въздейства меркуриевата сфера. Древните мъдреци са знаели това и днес, когато чрез днешната инициационна наука се проникне в тайните на битието, то отново се открива. Тогава на човек му се приисква да коленичи пред това, което може да се появи пред него от пра свещените традиции на човечеството. И когато се погледне към това, което човекът изживява между четиринадесетата си и двадесет и първата година, и когато това изживяване се разтвори в инспирираното познание, тогава се навлиза в тайните на сферата на Венера.
към текста >>
Тогава на човек му се приисква да коленичи п
ред
това, което може да се появи п
ред
него от пра свещените традиции на човечеството.
Но когато разгледаме живота непредубедено, ние започваме да изпитваме уважение и почит пред това, което е направила старата инициационна наука. От своя инстинкт тя още знаеше това, което днес може да се установи чрез всевъзможни статистики: Например, че в ранното си детство човекът всъщност получава детски болести, той се разболява лесно и лесно умира, а след половата си зрялост също така е предразположен да боледува. Най-здравата жизнена възраст са годините между седмата и четиринадесетата година, когато смъртността е най-малка. Тогава въздейства меркуриевата сфера. Древните мъдреци са знаели това и днес, когато чрез днешната инициационна наука се проникне в тайните на битието, то отново се открива.
Тогава на човек му се приисква да коленичи пред това, което може да се появи пред него от пра свещените традиции на човечеството.
И когато се погледне към това, което човекът изживява между четиринадесетата си и двадесет и първата година, и когато това изживяване се разтвори в инспирираното познание, тогава се навлиза в тайните на сферата на Венера. Отново се вижда, как чудесно е действала древната инициационна наука. Човекът става полово зрял, животът продължава. Той преминава в онази жизнена епоха, където се разкриват венерините тайни, когато се наблюдава чрез инициационната наука. Всички онези неща, които могат да се опишат по този начин, както направих аз сега, са част от истинското човешко самопознание, от задълбоченото човешко самопознание, което се поражда по този начин.
към текста >>
Аз бях ви споменал, как една световно историческа личност изработи своята карма п
ред
имно в сферата на Меркурий и на Венера.
Той преминава в онази жизнена епоха, където се разкриват венерините тайни, когато се наблюдава чрез инициационната наука. Всички онези неща, които могат да се опишат по този начин, както направих аз сега, са част от истинското човешко самопознание, от задълбоченото човешко самопознание, което се поражда по този начин. И когато се погледне към времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от човешкия живот, и собственото имагинативно изживяване се изтрие чрез инспиративното познание, тогава се навлиза в тайните на слънчевата сфера и, както вече многократно казах в досегашните разглеждания, при ретроспективното наблюдение на времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от живота си човекът може да изживее слънчевите тайни чрез едно задълбочено самопознание. За да се достигне до слънчевото познание, трябва да се разгледа три пъти по-дълга жизнена епоха, от тази за другите небесни тела от нашата планетна система. А сега вземете реално конкретното.
Аз бях ви споменал, как една световно историческа личност изработи своята карма предимно в сферата на Меркурий и на Венера.
Сега можете да видите, как се изследва това. Човек достига дотам да погледне ретроспективно назад в собствения си живот в жизнената епоха между седмата и четиринадесетата си година, след това между четиринадесетата и двадесет и първата си година, след което той премахва в инспирация имагинативното си изживяване и тогава може да погледне в сферите на Меркурий и на Венера. Чрез това поглеждане се вижда, как една такава индивидуалност работи заедно с другите същества на висшите йерархии и с другите човешки души, и как чрез това се изгражда нейното земно въплъщение, въплъщението през деветнадесети век. Ако съществата трябва да работят върху кармата предимно в марсовата сфера, това вече е по-трудно за изследване. Защото, когато някой е иницииран преди четиридесет и деветата си година, той не може да погледне назад в онази жизнена епоха, за която сега става въпрос, епохата между четиридесет и втората и четиридест и деветата година.
към текста >>
Ако съществата трябва да работят върху кармата п
ред
имно в марсовата сфера, това вече е по-трудно за изследване.
А сега вземете реално конкретното. Аз бях ви споменал, как една световно историческа личност изработи своята карма предимно в сферата на Меркурий и на Венера. Сега можете да видите, как се изследва това. Човек достига дотам да погледне ретроспективно назад в собствения си живот в жизнената епоха между седмата и четиринадесетата си година, след това между четиринадесетата и двадесет и първата си година, след което той премахва в инспирация имагинативното си изживяване и тогава може да погледне в сферите на Меркурий и на Венера. Чрез това поглеждане се вижда, как една такава индивидуалност работи заедно с другите същества на висшите йерархии и с другите човешки души, и как чрез това се изгражда нейното земно въплъщение, въплъщението през деветнадесети век.
Ако съществата трябва да работят върху кармата предимно в марсовата сфера, това вече е по-трудно за изследване.
Защото, когато някой е иницииран преди четиридесет и деветата си година, той не може да погледне назад в онази жизнена епоха, за която сега става въпрос, епохата между четиридесет и втората и четиридест и деветата година. Трябва да се премине четиридесет и деветата година от живота, за да може да се изтрие имагинативното изживяване на тази епоха от живота и да се навлезе в тайните на марсовата сфера. Когато човек е иницииран след петдесет и шестата си година, той може да погледне назад и в един друг период, в периода между четиридесет и деветата година и петдесет и шестата година от живота, в периода когато се изработва кармата на Юпитер. И сега виждате цялата взаимовръзка на тези неща. Едва при ретроспективното наблюдение на жизнената епоха между петдесет и шестата и шестдесет и третата година от живота може да се разгледа цялата взаимовръзка и да се говори, изхождайки от вътрешно познание, защото там може да се хвърли поглед върху извънредно особената сфера на Сатурн.
към текста >>
Защото, когато някой е иницииран п
ред
и четиридесет и деветата си година, той не може да погледне назад в онази жизнена епоха, за която сега става въпрос, епохата между четиридесет и втората и четиридест и деветата година.
Аз бях ви споменал, как една световно историческа личност изработи своята карма предимно в сферата на Меркурий и на Венера. Сега можете да видите, как се изследва това. Човек достига дотам да погледне ретроспективно назад в собствения си живот в жизнената епоха между седмата и четиринадесетата си година, след това между четиринадесетата и двадесет и първата си година, след което той премахва в инспирация имагинативното си изживяване и тогава може да погледне в сферите на Меркурий и на Венера. Чрез това поглеждане се вижда, как една такава индивидуалност работи заедно с другите същества на висшите йерархии и с другите човешки души, и как чрез това се изгражда нейното земно въплъщение, въплъщението през деветнадесети век. Ако съществата трябва да работят върху кармата предимно в марсовата сфера, това вече е по-трудно за изследване.
Защото, когато някой е иницииран преди четиридесет и деветата си година, той не може да погледне назад в онази жизнена епоха, за която сега става въпрос, епохата между четиридесет и втората и четиридест и деветата година.
Трябва да се премине четиридесет и деветата година от живота, за да може да се изтрие имагинативното изживяване на тази епоха от живота и да се навлезе в тайните на марсовата сфера. Когато човек е иницииран след петдесет и шестата си година, той може да погледне назад и в един друг период, в периода между четиридесет и деветата година и петдесет и шестата година от живота, в периода когато се изработва кармата на Юпитер. И сега виждате цялата взаимовръзка на тези неща. Едва при ретроспективното наблюдение на жизнената епоха между петдесет и шестата и шестдесет и третата година от живота може да се разгледа цялата взаимовръзка и да се говори, изхождайки от вътрешно познание, защото там може да се хвърли поглед върху извънредно особената сфера на Сатурн. Защото кармата на някои хора, изработена на Сатурн, по особен начин поставя хората в света.
към текста >>
Едва при ретроспективното наблюдение на жизнената епоха между петдесет и шестата и шестдесет и третата година от живота може да се разгледа цялата взаимовръзка и да се говори, изхождайки от вътрешно познание, защото там може да се хвърли поглед върху извън
ред
но особената сфера на Сатурн.
Ако съществата трябва да работят върху кармата предимно в марсовата сфера, това вече е по-трудно за изследване. Защото, когато някой е иницииран преди четиридесет и деветата си година, той не може да погледне назад в онази жизнена епоха, за която сега става въпрос, епохата между четиридесет и втората и четиридест и деветата година. Трябва да се премине четиридесет и деветата година от живота, за да може да се изтрие имагинативното изживяване на тази епоха от живота и да се навлезе в тайните на марсовата сфера. Когато човек е иницииран след петдесет и шестата си година, той може да погледне назад и в един друг период, в периода между четиридесет и деветата година и петдесет и шестата година от живота, в периода когато се изработва кармата на Юпитер. И сега виждате цялата взаимовръзка на тези неща.
Едва при ретроспективното наблюдение на жизнената епоха между петдесет и шестата и шестдесет и третата година от живота може да се разгледа цялата взаимовръзка и да се говори, изхождайки от вътрешно познание, защото там може да се хвърли поглед върху извънредно особената сфера на Сатурн.
Защото кармата на някои хора, изработена на Сатурн, по особен начин поставя хората в света. Но за да може да се прозре тази взаимовръзка с инициационната наука - разбира се, това може вече да се разбере чрез обясненията, - но за да се прозре самостоятелно и да се прецени цялата взаимовръзка, човек трябва сам да е достигнал шестдесет и три години. Това означава, че ако например, в определен земен живот един човек, за който ще ви разкажа, се ражда като велик поет, чрез своите способности, чрез своето творчество той изживява особено това в неговата карма, което е могло да се изработи в сатурновата сфера. Така бива да кажем: - Погледнем ли нагоре към планетната система, включваща Слънцето - ние можем да погледнем и към останалите звезди, защото останалото звездно небе също се намира във взаимни връзки с хората, за това още ще говорим, - погледнем ли нагоре, между всичко останало ние гледаме изграждащата се от Космоса човешка карма. - Тази Луна, тази Венера, този Юпитер, наистина не са само това, което описва физическата астрономия.
към текста >>
Това означава, че ако например, в оп
ред
елен земен живот един човек, за който ще ви разкажа, се ражда като велик поет, чрез своите способности, чрез своето творчество той изживява особено това в неговата карма, което е могло да се изработи в сатурновата сфера.
Когато човек е иницииран след петдесет и шестата си година, той може да погледне назад и в един друг период, в периода между четиридесет и деветата година и петдесет и шестата година от живота, в периода когато се изработва кармата на Юпитер. И сега виждате цялата взаимовръзка на тези неща. Едва при ретроспективното наблюдение на жизнената епоха между петдесет и шестата и шестдесет и третата година от живота може да се разгледа цялата взаимовръзка и да се говори, изхождайки от вътрешно познание, защото там може да се хвърли поглед върху извънредно особената сфера на Сатурн. Защото кармата на някои хора, изработена на Сатурн, по особен начин поставя хората в света. Но за да може да се прозре тази взаимовръзка с инициационната наука - разбира се, това може вече да се разбере чрез обясненията, - но за да се прозре самостоятелно и да се прецени цялата взаимовръзка, човек трябва сам да е достигнал шестдесет и три години.
Това означава, че ако например, в определен земен живот един човек, за който ще ви разкажа, се ражда като велик поет, чрез своите способности, чрез своето творчество той изживява особено това в неговата карма, което е могло да се изработи в сатурновата сфера.
Така бива да кажем: - Погледнем ли нагоре към планетната система, включваща Слънцето - ние можем да погледнем и към останалите звезди, защото останалото звездно небе също се намира във взаимни връзки с хората, за това още ще говорим, - погледнем ли нагоре, между всичко останало ние гледаме изграждащата се от Космоса човешка карма. - Тази Луна, тази Венера, този Юпитер, наистина не са само това, което описва физическата астрономия. В тях, в техните констелации, в техните взаимни отношения, в техния блясък и в цялото тяхно битие, ние виждаме твореца на човешката съдба, на човешкия часовник, в който можем да прочетем нашата съдба. Тя всъщност се излъчва надолу от небесните констелации. Това се е знаело някога в старата инстинктивна мистерийна мъдрост, но тази древна астрология, която е чисто духовно научна, която работеше, познавайки духовните основи на битието, е достигнала до нашето съвремие в една дилетантска и изопачена форма.
към текста >>
Наистина е така, че онзи, който пак чрез антропософията се издигне до един здравословен мироглед, насреща на днешния болен мироглед, той не само достига до други понятия и п
ред
стави за света и човека, но също и до други чувства и усещания.
Тя всъщност се излъчва надолу от небесните констелации. Това се е знаело някога в старата инстинктивна мистерийна мъдрост, но тази древна астрология, която е чисто духовно научна, която работеше, познавайки духовните основи на битието, е достигнала до нашето съвремие в една дилетантска и изопачена форма. И отново само чрез антропософията ще се появи нещо, което в истинските духовни взаимовръзки ще покаже, как този човешки живот тук на Земята се изгражда закономерно в хода на съдбата. Но нека от тази гледна точка да разгледаме една човешка съдба. Нека разгледаме един човек и да оставим неговата карма да подейства върху нас.
Наистина е така, че онзи, който пак чрез антропософията се издигне до един здравословен мироглед, насреща на днешния болен мироглед, той не само достига до други понятия и представи за света и човека, но също и до други чувства и усещания.
Защото помислете, че когато човекът се учи да познава една човешка съдба, той изучава при това и тайните на цялата звездна система. Когато се разглежда една човешка съдба, се разглеждат и тайните на Космоса. Някои днешни хора пишат биографии и нямат никакво понятие за това, което те всъщност профанират, когато пишат биографии по своя си начин. Във времето, когато знанието беше свещено, понеже произхождаше от мистерийните школи, не се пишеха биографии в същия смисъл, както това се върши днес. Биографиите се пишеха така, че се оставяше възможност да се предположи какво е действало в тях от тайните на звездния свят.
към текста >>
Биографиите се пишеха така, че се оставяше възможност да се п
ред
положи какво е действало в тях от тайните на звездния свят.
Наистина е така, че онзи, който пак чрез антропософията се издигне до един здравословен мироглед, насреща на днешния болен мироглед, той не само достига до други понятия и представи за света и човека, но също и до други чувства и усещания. Защото помислете, че когато човекът се учи да познава една човешка съдба, той изучава при това и тайните на цялата звездна система. Когато се разглежда една човешка съдба, се разглеждат и тайните на Космоса. Някои днешни хора пишат биографии и нямат никакво понятие за това, което те всъщност профанират, когато пишат биографии по своя си начин. Във времето, когато знанието беше свещено, понеже произхождаше от мистерийните школи, не се пишеха биографии в същия смисъл, както това се върши днес.
Биографиите се пишеха така, че се оставяше възможност да се предположи какво е действало в тях от тайните на звездния свят.
Когато се разгледа една човешка съдба, най-напред в нея се вижда присъствието на по-висшите същества от преди слънчевото битие - на Ангели, Архангели и Архаи; после присъствието и творчеството на по-висшите същества от слънчевото битие - Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; съществата, които изработват цялата карма, която предимно е марсова карма - Престолите; действията на онези, които изработват юпитеровата карма - Херувимите; и онези, които заедно с хората работят върху една такава карма, каквато е сатурновата карма - Серафимите. Чрез това ние виждаме, че пред нас имаме картината на съдбата, на една човешка карма и в тази човешка карма виждаме творящите йерархии. Тази човешка карма най-напред е забулена като с един воал. Погледнем ли зад този воал, виждаме как творят, работят и действат Архаи, Архангели, Ангели; Кириотетес, Динамис, Ексусиаи; Серафими, Херувими, Престоли. Всъщност всяка човешка съдба в действителност е като нещо, написано върху лист хартия.
към текста >>
Когато се разгледа една човешка съдба, най-нап
ред
в нея се вижда присъствието на по-висшите същества от п
ред
и слънчевото битие - на Ангели, Архангели и Архаи; после присъствието и творчеството на по-висшите същества от слънчевото битие - Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; съществата, които изработват цялата карма, която п
ред
имно е марсова карма - Престолите; действията на онези, които изработват юпитеровата карма - Херувимите; и онези, които заедно с хората работят върху една такава карма, каквато е сатурновата карма - Серафимите.
Защото помислете, че когато човекът се учи да познава една човешка съдба, той изучава при това и тайните на цялата звездна система. Когато се разглежда една човешка съдба, се разглеждат и тайните на Космоса. Някои днешни хора пишат биографии и нямат никакво понятие за това, което те всъщност профанират, когато пишат биографии по своя си начин. Във времето, когато знанието беше свещено, понеже произхождаше от мистерийните школи, не се пишеха биографии в същия смисъл, както това се върши днес. Биографиите се пишеха така, че се оставяше възможност да се предположи какво е действало в тях от тайните на звездния свят.
Когато се разгледа една човешка съдба, най-напред в нея се вижда присъствието на по-висшите същества от преди слънчевото битие - на Ангели, Архангели и Архаи; после присъствието и творчеството на по-висшите същества от слънчевото битие - Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; съществата, които изработват цялата карма, която предимно е марсова карма - Престолите; действията на онези, които изработват юпитеровата карма - Херувимите; и онези, които заедно с хората работят върху една такава карма, каквато е сатурновата карма - Серафимите.
Чрез това ние виждаме, че пред нас имаме картината на съдбата, на една човешка карма и в тази човешка карма виждаме творящите йерархии. Тази човешка карма най-напред е забулена като с един воал. Погледнем ли зад този воал, виждаме как творят, работят и действат Архаи, Архангели, Ангели; Кириотетес, Динамис, Ексусиаи; Серафими, Херувими, Престоли. Всъщност всяка човешка съдба в действителност е като нещо, написано върху лист хартия. Представете си, че би могъл да съществува един човек, който като погледне нещо така напечатано на лист хартия, си каже: - Това са някакви знаци, най-напред К, Е, И и т.н.; - повече той не разбира, не е в състояние в думи да сглоби тези букви.
към текста >>
Чрез това ние виждаме, че п
ред
нас имаме картината на съдбата, на една човешка карма и в тази човешка карма виждаме творящите йерархии.
Когато се разглежда една човешка съдба, се разглеждат и тайните на Космоса. Някои днешни хора пишат биографии и нямат никакво понятие за това, което те всъщност профанират, когато пишат биографии по своя си начин. Във времето, когато знанието беше свещено, понеже произхождаше от мистерийните школи, не се пишеха биографии в същия смисъл, както това се върши днес. Биографиите се пишеха така, че се оставяше възможност да се предположи какво е действало в тях от тайните на звездния свят. Когато се разгледа една човешка съдба, най-напред в нея се вижда присъствието на по-висшите същества от преди слънчевото битие - на Ангели, Архангели и Архаи; после присъствието и творчеството на по-висшите същества от слънчевото битие - Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; съществата, които изработват цялата карма, която предимно е марсова карма - Престолите; действията на онези, които изработват юпитеровата карма - Херувимите; и онези, които заедно с хората работят върху една такава карма, каквато е сатурновата карма - Серафимите.
Чрез това ние виждаме, че пред нас имаме картината на съдбата, на една човешка карма и в тази човешка карма виждаме творящите йерархии.
Тази човешка карма най-напред е забулена като с един воал. Погледнем ли зад този воал, виждаме как творят, работят и действат Архаи, Архангели, Ангели; Кириотетес, Динамис, Ексусиаи; Серафими, Херувими, Престоли. Всъщност всяка човешка съдба в действителност е като нещо, написано върху лист хартия. Представете си, че би могъл да съществува един човек, който като погледне нещо така напечатано на лист хартия, си каже: - Това са някакви знаци, най-напред К, Е, И и т.н.; - повече той не разбира, не е в състояние в думи да сглоби тези букви. Какво огромно нещо представлява да се поставят тези букви във взаимни връзки и да се образуват думи!
към текста >>
Тази човешка карма най-нап
ред
е забулена като с един воал.
Някои днешни хора пишат биографии и нямат никакво понятие за това, което те всъщност профанират, когато пишат биографии по своя си начин. Във времето, когато знанието беше свещено, понеже произхождаше от мистерийните школи, не се пишеха биографии в същия смисъл, както това се върши днес. Биографиите се пишеха така, че се оставяше възможност да се предположи какво е действало в тях от тайните на звездния свят. Когато се разгледа една човешка съдба, най-напред в нея се вижда присъствието на по-висшите същества от преди слънчевото битие - на Ангели, Архангели и Архаи; после присъствието и творчеството на по-висшите същества от слънчевото битие - Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; съществата, които изработват цялата карма, която предимно е марсова карма - Престолите; действията на онези, които изработват юпитеровата карма - Херувимите; и онези, които заедно с хората работят върху една такава карма, каквато е сатурновата карма - Серафимите. Чрез това ние виждаме, че пред нас имаме картината на съдбата, на една човешка карма и в тази човешка карма виждаме творящите йерархии.
Тази човешка карма най-напред е забулена като с един воал.
Погледнем ли зад този воал, виждаме как творят, работят и действат Архаи, Архангели, Ангели; Кириотетес, Динамис, Ексусиаи; Серафими, Херувими, Престоли. Всъщност всяка човешка съдба в действителност е като нещо, написано върху лист хартия. Представете си, че би могъл да съществува един човек, който като погледне нещо така напечатано на лист хартия, си каже: - Това са някакви знаци, най-напред К, Е, И и т.н.; - повече той не разбира, не е в състояние в думи да сглоби тези букви. Какво огромно нещо представлява да се поставят тези букви във взаимни връзки и да се образуват думи! Ние имаме двадесет и осемте букви, - е тридесет до тридесет и четири, ако вземем всичките.
към текста >>
П
ред
ставете си, че би могъл да съществува един човек, който като погледне нещо така напечатано на лист хартия, си каже: - Това са някакви знаци, най-нап
ред
К, Е, И и т.н.; - повече той не разбира, не е в състояние в думи да сглоби тези букви.
Когато се разгледа една човешка съдба, най-напред в нея се вижда присъствието на по-висшите същества от преди слънчевото битие - на Ангели, Архангели и Архаи; после присъствието и творчеството на по-висшите същества от слънчевото битие - Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; съществата, които изработват цялата карма, която предимно е марсова карма - Престолите; действията на онези, които изработват юпитеровата карма - Херувимите; и онези, които заедно с хората работят върху една такава карма, каквато е сатурновата карма - Серафимите. Чрез това ние виждаме, че пред нас имаме картината на съдбата, на една човешка карма и в тази човешка карма виждаме творящите йерархии. Тази човешка карма най-напред е забулена като с един воал. Погледнем ли зад този воал, виждаме как творят, работят и действат Архаи, Архангели, Ангели; Кириотетес, Динамис, Ексусиаи; Серафими, Херувими, Престоли. Всъщност всяка човешка съдба в действителност е като нещо, написано върху лист хартия.
Представете си, че би могъл да съществува един човек, който като погледне нещо така напечатано на лист хартия, си каже: - Това са някакви знаци, най-напред К, Е, И и т.н.; - повече той не разбира, не е в състояние в думи да сглоби тези букви.
Какво огромно нещо представлява да се поставят тези букви във взаимни връзки и да се образуват думи! Ние имаме двадесет и осемте букви, - е тридесет до тридесет и четири, ако вземем всичките. - Целият Гьотев «Фауст» не се състои от нищо друго, освен от тези букви! Който не може да чете, не може да прочете Гьотевия «Фауст», той вижда само тези тридесет и четири букви и нищо друго не може да види в Гьотевия «Фауст». Когато някой вижда по друг начин, понеже може да изгради взаимовръзката между тези букви, тя му разкрива този чудесен Гьотев «Фауст», а някой, който си няма понятие от четене, някой неграмотен, би могъл ужасно да се ядоса и да каже: - Тук идва някой си и иска да прочете всичко възможно от този «Фауст», започва с «Изучавах аз, о... ».
към текста >>
Какво огромно нещо п
ред
ставлява да се поставят тези букви във взаимни връзки и да се образуват думи!
Чрез това ние виждаме, че пред нас имаме картината на съдбата, на една човешка карма и в тази човешка карма виждаме творящите йерархии. Тази човешка карма най-напред е забулена като с един воал. Погледнем ли зад този воал, виждаме как творят, работят и действат Архаи, Архангели, Ангели; Кириотетес, Динамис, Ексусиаи; Серафими, Херувими, Престоли. Всъщност всяка човешка съдба в действителност е като нещо, написано върху лист хартия. Представете си, че би могъл да съществува един човек, който като погледне нещо така напечатано на лист хартия, си каже: - Това са някакви знаци, най-напред К, Е, И и т.н.; - повече той не разбира, не е в състояние в думи да сглоби тези букви.
Какво огромно нещо представлява да се поставят тези букви във взаимни връзки и да се образуват думи!
Ние имаме двадесет и осемте букви, - е тридесет до тридесет и четири, ако вземем всичките. - Целият Гьотев «Фауст» не се състои от нищо друго, освен от тези букви! Който не може да чете, не може да прочете Гьотевия «Фауст», той вижда само тези тридесет и четири букви и нищо друго не може да види в Гьотевия «Фауст». Когато някой вижда по друг начин, понеже може да изгради взаимовръзката между тези букви, тя му разкрива този чудесен Гьотев «Фауст», а някой, който си няма понятие от четене, някой неграмотен, би могъл ужасно да се ядоса и да каже: - Тук идва някой си и иска да прочете всичко възможно от този «Фауст», започва с «Изучавах аз, о... ». Той е един голям глупак!
към текста >>
И така, един единствен човешки живот с неговата съдба се п
ред
ставя толкова богат, колкото тази книжка, от момента, когато се надмогнат тридесет и четирите букви и се разбере вътре целият «Фауст».
Когато някой вижда по друг начин, понеже може да изгради взаимовръзката между тези букви, тя му разкрива този чудесен Гьотев «Фауст», а някой, който си няма понятие от четене, някой неграмотен, би могъл ужасно да се ядоса и да каже: - Тук идва някой си и иска да прочете всичко възможно от този «Фауст», започва с «Изучавах аз, о... ». Той е един голям глупак! - И въпреки всичко целият «Фауст» се състои само от тези букви. Виждате ли, както обикновено се разглежда една човешка карма, една единствена човешка съдба, се виждат само букви. В момента, когато човек започне да чете, вижда вътре Ангели, Архангели, Архаи и техните взаимни действия.
И така, един единствен човешки живот с неговата съдба се представя толкова богат, колкото тази книжка, от момента, когато се надмогнат тридесет и четирите букви и се разбере вътре целият «Фауст».
Така невероятно по-богато става това, което преминава от чисто земна гледна точка, от космическо невежество, към истинското знание, когато се прозре в онова, което представлява дадена съдба, когато се разбере, че буквите там са знаци за делата на съществата от висшите йерархии. Карма, като съдбовно изграждане на човешкия живот, е нещо така невероятно велико, така царствено за този, който го прозира, че просто чрез това, че той разбира, как кармата се отнася към Всемира, към духовния Космос, той израства по един напълно различен чувствен и душевен начин, а не само до едно теоретично знание. И всичко, което човек придобие чрез антропософията, не би трябвало да бъде само събиране на теоретични знания, а би трябвало постепенно да въздейства върху изграждането на начина ни на мислене и чувстване, като все по-дълбоко извежда нашата душевност от земното чувстване на дъждовния червей, към чувстването подходящо за духовните светове. Защото ние хората не принадлежим само на Земята, ние принадлежим на духовните светове. В това, което на Земята е затворено вътре в нашата кожа, се намират взаимодействията на времето, което ние прекарваме между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Така невероятно по-богато става това, което преминава от чисто земна гледна точка, от космическо невежество, към истинското знание, когато се прозре в онова, което п
ред
ставлява дадена съдба, когато се разбере, че буквите там са знаци за делата на съществата от висшите йерархии.
Той е един голям глупак! - И въпреки всичко целият «Фауст» се състои само от тези букви. Виждате ли, както обикновено се разглежда една човешка карма, една единствена човешка съдба, се виждат само букви. В момента, когато човек започне да чете, вижда вътре Ангели, Архангели, Архаи и техните взаимни действия. И така, един единствен човешки живот с неговата съдба се представя толкова богат, колкото тази книжка, от момента, когато се надмогнат тридесет и четирите букви и се разбере вътре целият «Фауст».
Така невероятно по-богато става това, което преминава от чисто земна гледна точка, от космическо невежество, към истинското знание, когато се прозре в онова, което представлява дадена съдба, когато се разбере, че буквите там са знаци за делата на съществата от висшите йерархии.
Карма, като съдбовно изграждане на човешкия живот, е нещо така невероятно велико, така царствено за този, който го прозира, че просто чрез това, че той разбира, как кармата се отнася към Всемира, към духовния Космос, той израства по един напълно различен чувствен и душевен начин, а не само до едно теоретично знание. И всичко, което човек придобие чрез антропософията, не би трябвало да бъде само събиране на теоретични знания, а би трябвало постепенно да въздейства върху изграждането на начина ни на мислене и чувстване, като все по-дълбоко извежда нашата душевност от земното чувстване на дъждовния червей, към чувстването подходящо за духовните светове. Защото ние хората не принадлежим само на Земята, ние принадлежим на духовните светове. В това, което на Земята е затворено вътре в нашата кожа, се намират взаимодействията на времето, което ние прекарваме между смъртта и едно ново раждане. Вътре в това, което представлява човешката кожа, под определена форма винаги се съдържат всички световни тайни.
към текста >>
Вътре в това, което п
ред
ставлява човешката кожа, под оп
ред
елена форма винаги се съдържат всички световни тайни.
Така невероятно по-богато става това, което преминава от чисто земна гледна точка, от космическо невежество, към истинското знание, когато се прозре в онова, което представлява дадена съдба, когато се разбере, че буквите там са знаци за делата на съществата от висшите йерархии. Карма, като съдбовно изграждане на човешкия живот, е нещо така невероятно велико, така царствено за този, който го прозира, че просто чрез това, че той разбира, как кармата се отнася към Всемира, към духовния Космос, той израства по един напълно различен чувствен и душевен начин, а не само до едно теоретично знание. И всичко, което човек придобие чрез антропософията, не би трябвало да бъде само събиране на теоретични знания, а би трябвало постепенно да въздейства върху изграждането на начина ни на мислене и чувстване, като все по-дълбоко извежда нашата душевност от земното чувстване на дъждовния червей, към чувстването подходящо за духовните светове. Защото ние хората не принадлежим само на Земята, ние принадлежим на духовните светове. В това, което на Земята е затворено вътре в нашата кожа, се намират взаимодействията на времето, което ние прекарваме между смъртта и едно ново раждане.
Вътре в това, което представлява човешката кожа, под определена форма винаги се съдържат всички световни тайни.
Човешкото самопознание в никакъв случай не е тази тривиална дума, която често се споменава, не е и нещо сантиментално. Човешкото самопознание е мирово познание. Затова, когато се е представяла възможност, често съм давал на приятелите следния стих: Искаш ли да опознаеш теб самия, погледни навън в мировите ширини.
към текста >>
Затова, когато се е п
ред
ставяла възможност, често съм давал на приятелите следния стих:
Защото ние хората не принадлежим само на Земята, ние принадлежим на духовните светове. В това, което на Земята е затворено вътре в нашата кожа, се намират взаимодействията на времето, което ние прекарваме между смъртта и едно ново раждане. Вътре в това, което представлява човешката кожа, под определена форма винаги се съдържат всички световни тайни. Човешкото самопознание в никакъв случай не е тази тривиална дума, която често се споменава, не е и нещо сантиментално. Човешкото самопознание е мирово познание.
Затова, когато се е представяла възможност, често съм давал на приятелите следния стих:
Искаш ли да опознаеш теб самия, погледни навън в мировите ширини. Искаш ли да прозреш мировите ширини, погледни вътре в твоето собствено Себе.
към текста >>
66.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Не е съвсем правилно така да разграничаваме, че да свързваме оп
ред
елена сфера с точно оп
ред
елена йерархия.
Зад съдбата на един човек ние наистина можем да съзрем живота и творчеството на по-висши светове с техните същества. Но това познание може още да бъде задълбочено. Ние вече споменахме, че когато човекът премине през това, което нарекохме лунната сфера, той живее заедно с намиращите се в тази сфера пра учители на човечеството. През целия си живот между смъртта и едно ново раждане той живее с онези човешки души, които също са минали през портата на смъртта - именно с онези човешки души, с които по някакъв начин той е свързан кармически. Но човекът живее в лунната сфера и със съществата, които ние наричаме Ангели, Архангели, Архаи и когато премине през следващите сфери, там той живее заедно с все по-висши същества.
Не е съвсем правилно така да разграничаваме, че да свързваме определена сфера с точно определена йерархия.
В действителност това не е така. Но общо взето можем да кажем, че преди да пристъпим в слънчевата сфера с нас се срещат Архаи, Архангели и Ангели, че след това в живота ни между смъртта и едно ново раждане ние имаме работа със съществата от йерархията на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и постепенно, когато влизаме в сферата на Марс и на Юпитер, ние се намираме всред Престоли, Херувими и Серафими. Една определена йерархия не е напълно свързана с дадена планета, с дадена планетна сфера. Но когато разглеждаме подробностите на кармичните взаимоотношения, пред нас застава нещо, което също е много важно. Ние трябва да си изградим съвсем определена представа, която може би първоначално ще ни изглежда особена, когато изхождаме от навиците в мисленето и в чувстването, които сме усвоили тук на Земята.
към текста >>
Но общо взето можем да кажем, че п
ред
и да пристъпим в слънчевата сфера с нас се срещат Архаи, Архангели и Ангели, че след това в живота ни между смъртта и едно ново раждане ние имаме работа със съществата от йерархията на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и постепенно, когато влизаме в сферата на Марс и на Юпитер, ние се намираме вс
ред
Престоли, Херувими и Серафими.
Ние вече споменахме, че когато човекът премине през това, което нарекохме лунната сфера, той живее заедно с намиращите се в тази сфера пра учители на човечеството. През целия си живот между смъртта и едно ново раждане той живее с онези човешки души, които също са минали през портата на смъртта - именно с онези човешки души, с които по някакъв начин той е свързан кармически. Но човекът живее в лунната сфера и със съществата, които ние наричаме Ангели, Архангели, Архаи и когато премине през следващите сфери, там той живее заедно с все по-висши същества. Не е съвсем правилно така да разграничаваме, че да свързваме определена сфера с точно определена йерархия. В действителност това не е така.
Но общо взето можем да кажем, че преди да пристъпим в слънчевата сфера с нас се срещат Архаи, Архангели и Ангели, че след това в живота ни между смъртта и едно ново раждане ние имаме работа със съществата от йерархията на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и постепенно, когато влизаме в сферата на Марс и на Юпитер, ние се намираме всред Престоли, Херувими и Серафими.
Една определена йерархия не е напълно свързана с дадена планета, с дадена планетна сфера. Но когато разглеждаме подробностите на кармичните взаимоотношения, пред нас застава нещо, което също е много важно. Ние трябва да си изградим съвсем определена представа, която може би първоначално ще ни изглежда особена, когато изхождаме от навиците в мисленето и в чувстването, които сме усвоили тук на Земята. Когато като хора се намираме на Земята и сме потопени в земното битие, ние мислим, че земното се намира непосредствено около нас, върху повърхността на Земята, под нея, малко над нея в обкръжението и с едно определено усещане ние повдигаме поглед нагоре, когато искаме да прозрем свръхсетивното. Тогава в нашата душевност ние чувстваме свръхсетивното като нещо, което се намира над нас.
към текста >>
Една оп
ред
елена йерархия не е напълно свързана с дадена планета, с дадена планетна сфера.
През целия си живот между смъртта и едно ново раждане той живее с онези човешки души, които също са минали през портата на смъртта - именно с онези човешки души, с които по някакъв начин той е свързан кармически. Но човекът живее в лунната сфера и със съществата, които ние наричаме Ангели, Архангели, Архаи и когато премине през следващите сфери, там той живее заедно с все по-висши същества. Не е съвсем правилно така да разграничаваме, че да свързваме определена сфера с точно определена йерархия. В действителност това не е така. Но общо взето можем да кажем, че преди да пристъпим в слънчевата сфера с нас се срещат Архаи, Архангели и Ангели, че след това в живота ни между смъртта и едно ново раждане ние имаме работа със съществата от йерархията на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и постепенно, когато влизаме в сферата на Марс и на Юпитер, ние се намираме всред Престоли, Херувими и Серафими.
Една определена йерархия не е напълно свързана с дадена планета, с дадена планетна сфера.
Но когато разглеждаме подробностите на кармичните взаимоотношения, пред нас застава нещо, което също е много важно. Ние трябва да си изградим съвсем определена представа, която може би първоначално ще ни изглежда особена, когато изхождаме от навиците в мисленето и в чувстването, които сме усвоили тук на Земята. Когато като хора се намираме на Земята и сме потопени в земното битие, ние мислим, че земното се намира непосредствено около нас, върху повърхността на Земята, под нея, малко над нея в обкръжението и с едно определено усещане ние повдигаме поглед нагоре, когато искаме да прозрем свръхсетивното. Тогава в нашата душевност ние чувстваме свръхсетивното като нещо, което се намира над нас. Особеното, което обаче е истина, е, че когато самите ние се намираме в онези сфери, към които от Земята поглеждаме нагоре като към свръхсетивни сфери, тогава имаме точно обратното.
към текста >>
Но когато разглеждаме подробностите на кармичните взаимоотношения, п
ред
нас застава нещо, което също е много важно.
Но човекът живее в лунната сфера и със съществата, които ние наричаме Ангели, Архангели, Архаи и когато премине през следващите сфери, там той живее заедно с все по-висши същества. Не е съвсем правилно така да разграничаваме, че да свързваме определена сфера с точно определена йерархия. В действителност това не е така. Но общо взето можем да кажем, че преди да пристъпим в слънчевата сфера с нас се срещат Архаи, Архангели и Ангели, че след това в живота ни между смъртта и едно ново раждане ние имаме работа със съществата от йерархията на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и постепенно, когато влизаме в сферата на Марс и на Юпитер, ние се намираме всред Престоли, Херувими и Серафими. Една определена йерархия не е напълно свързана с дадена планета, с дадена планетна сфера.
Но когато разглеждаме подробностите на кармичните взаимоотношения, пред нас застава нещо, което също е много важно.
Ние трябва да си изградим съвсем определена представа, която може би първоначално ще ни изглежда особена, когато изхождаме от навиците в мисленето и в чувстването, които сме усвоили тук на Земята. Когато като хора се намираме на Земята и сме потопени в земното битие, ние мислим, че земното се намира непосредствено около нас, върху повърхността на Земята, под нея, малко над нея в обкръжението и с едно определено усещане ние повдигаме поглед нагоре, когато искаме да прозрем свръхсетивното. Тогава в нашата душевност ние чувстваме свръхсетивното като нещо, което се намира над нас. Особеното, което обаче е истина, е, че когато самите ние се намираме в онези сфери, към които от Земята поглеждаме нагоре като към свръхсетивни сфери, тогава имаме точно обратното. От онези свръхсетивни светове ние гледаме надолу към земното и в известен смисъл по времето на цялото наше пребиваване там между смъртта и едно ново раждане ние гледаме надолу към земното.
към текста >>
Ние трябва да си изградим съвсем оп
ред
елена п
ред
става, която може би първоначално ще ни изглежда особена, когато изхождаме от навиците в мисленето и в чувстването, които сме усвоили тук на Земята.
Не е съвсем правилно така да разграничаваме, че да свързваме определена сфера с точно определена йерархия. В действителност това не е така. Но общо взето можем да кажем, че преди да пристъпим в слънчевата сфера с нас се срещат Архаи, Архангели и Ангели, че след това в живота ни между смъртта и едно ново раждане ние имаме работа със съществата от йерархията на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и постепенно, когато влизаме в сферата на Марс и на Юпитер, ние се намираме всред Престоли, Херувими и Серафими. Една определена йерархия не е напълно свързана с дадена планета, с дадена планетна сфера. Но когато разглеждаме подробностите на кармичните взаимоотношения, пред нас застава нещо, което също е много важно.
Ние трябва да си изградим съвсем определена представа, която може би първоначално ще ни изглежда особена, когато изхождаме от навиците в мисленето и в чувстването, които сме усвоили тук на Земята.
Когато като хора се намираме на Земята и сме потопени в земното битие, ние мислим, че земното се намира непосредствено около нас, върху повърхността на Земята, под нея, малко над нея в обкръжението и с едно определено усещане ние повдигаме поглед нагоре, когато искаме да прозрем свръхсетивното. Тогава в нашата душевност ние чувстваме свръхсетивното като нещо, което се намира над нас. Особеното, което обаче е истина, е, че когато самите ние се намираме в онези сфери, към които от Земята поглеждаме нагоре като към свръхсетивни сфери, тогава имаме точно обратното. От онези свръхсетивни светове ние гледаме надолу към земното и в известен смисъл по времето на цялото наше пребиваване там между смъртта и едно ново раждане ние гледаме надолу към земното. Вие ще запитате: - Не ни ли стига преживяването на земното тук на Земята, че трябва да го съзерцаваме и през целия ни живот между смъртта и новото раждане в известна степен като едно подсетивно небе.- Когато човек иска да разбере това, трябва да има нещо друго предвид.
към текста >>
Когато като хора се намираме на Земята и сме потопени в земното битие, ние мислим, че земното се намира непос
ред
ствено около нас, върху повърхността на Земята, под нея, малко над нея в обкръжението и с едно оп
ред
елено усещане ние повдигаме поглед нагоре, когато искаме да прозрем свръхсетивното.
В действителност това не е така. Но общо взето можем да кажем, че преди да пристъпим в слънчевата сфера с нас се срещат Архаи, Архангели и Ангели, че след това в живота ни между смъртта и едно ново раждане ние имаме работа със съществата от йерархията на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и постепенно, когато влизаме в сферата на Марс и на Юпитер, ние се намираме всред Престоли, Херувими и Серафими. Една определена йерархия не е напълно свързана с дадена планета, с дадена планетна сфера. Но когато разглеждаме подробностите на кармичните взаимоотношения, пред нас застава нещо, което също е много важно. Ние трябва да си изградим съвсем определена представа, която може би първоначално ще ни изглежда особена, когато изхождаме от навиците в мисленето и в чувстването, които сме усвоили тук на Земята.
Когато като хора се намираме на Земята и сме потопени в земното битие, ние мислим, че земното се намира непосредствено около нас, върху повърхността на Земята, под нея, малко над нея в обкръжението и с едно определено усещане ние повдигаме поглед нагоре, когато искаме да прозрем свръхсетивното.
Тогава в нашата душевност ние чувстваме свръхсетивното като нещо, което се намира над нас. Особеното, което обаче е истина, е, че когато самите ние се намираме в онези сфери, към които от Земята поглеждаме нагоре като към свръхсетивни сфери, тогава имаме точно обратното. От онези свръхсетивни светове ние гледаме надолу към земното и в известен смисъл по времето на цялото наше пребиваване там между смъртта и едно ново раждане ние гледаме надолу към земното. Вие ще запитате: - Не ни ли стига преживяването на земното тук на Земята, че трябва да го съзерцаваме и през целия ни живот между смъртта и новото раждане в известна степен като едно подсетивно небе.- Когато човек иска да разбере това, трябва да има нещо друго предвид. Това, което виждаме тук на Земята, когато се намираме в кожата на нашето физическо тяло през живота ни между раждането и смъртта, което виждаме около нас в мировите ширини, наистина е великолепно, прекрасно, то изпълва и въздига душата нагоре, или ни довежда до трагични, изпълнени със страдание и болка ситуации; това е пълнокръвен богат живот.
към текста >>
Вие ще запитате: - Не ни ли стига преживяването на земното тук на Земята, че трябва да го съзерцаваме и през целия ни живот между смъртта и новото раждане в известна степен като едно подсетивно небе.- Когато човек иска да разбере това, трябва да има нещо друго п
ред
вид.
Ние трябва да си изградим съвсем определена представа, която може би първоначално ще ни изглежда особена, когато изхождаме от навиците в мисленето и в чувстването, които сме усвоили тук на Земята. Когато като хора се намираме на Земята и сме потопени в земното битие, ние мислим, че земното се намира непосредствено около нас, върху повърхността на Земята, под нея, малко над нея в обкръжението и с едно определено усещане ние повдигаме поглед нагоре, когато искаме да прозрем свръхсетивното. Тогава в нашата душевност ние чувстваме свръхсетивното като нещо, което се намира над нас. Особеното, което обаче е истина, е, че когато самите ние се намираме в онези сфери, към които от Земята поглеждаме нагоре като към свръхсетивни сфери, тогава имаме точно обратното. От онези свръхсетивни светове ние гледаме надолу към земното и в известен смисъл по времето на цялото наше пребиваване там между смъртта и едно ново раждане ние гледаме надолу към земното.
Вие ще запитате: - Не ни ли стига преживяването на земното тук на Земята, че трябва да го съзерцаваме и през целия ни живот между смъртта и новото раждане в известна степен като едно подсетивно небе.- Когато човек иска да разбере това, трябва да има нещо друго предвид.
Това, което виждаме тук на Земята, когато се намираме в кожата на нашето физическо тяло през живота ни между раждането и смъртта, което виждаме около нас в мировите ширини, наистина е великолепно, прекрасно, то изпълва и въздига душата нагоре, или ни довежда до трагични, изпълнени със страдание и болка ситуации; това е пълнокръвен богат живот. И стоейки тук на Земята, човек лесно би си казал, че насреща на красотата и величието на всичко това, - именно звездното небе, което по такъв начин той може да наблюдава като свой външен свят, - намиращото се вътре в нашата кожа през живота ни като физически хора между раждането и смъртта тук на Земята е нещо незначително. Но това не е така за възгледите, които имаме, между смъртта и едно ново раждане. Всичко, което тук на Земята сме имали като наш външен свят там става наш вътрешен свят. Ние постепенно се разширяваме в мировите сфери.
към текста >>
Тук на Земята ние казваме «моето сърце» и с това имаме п
ред
вид нещо, което се намира вътре в нашата кожа.
Но това не е така за възгледите, които имаме, между смъртта и едно ново раждане. Всичко, което тук на Земята сме имали като наш външен свят там става наш вътрешен свят. Ние постепенно се разширяваме в мировите сфери. Това, което възприемаме като самите нас, то става все по-голямо и по-голямо. И ако по земен начин искаме да кажем какво изживяваме там, би трябвало да кажем следното:
Тук на Земята ние казваме «моето сърце» и с това имаме предвид нещо, което се намира вътре в нашата кожа.
Когато се намираме между смъртта и новото раждане, ние не казваме «моето сърце», а казваме «моето Слънце». Защото в един определен стадий между смъртта и едно ново раждане, когато сме се врастнали в Универсума, то, а също и останалите звездни светове в тяхната духовна същност се намират в нас така, както вече описах. А външен свят за нас става всичко това, което лежи в нашата кожа. Вие не бива да си представяте, че тогава всичко изглежда така, както се представя, когато университетският анатом сецира един труп. Не е така, а всичко изглежда по-голямо и по-величествено от целия свят, който, стоейки на Земята, ние можем да наблюдаваме като този външен свят.
към текста >>
Защото в един оп
ред
елен стадий между смъртта и едно ново раждане, когато сме се врастнали в Универсума, то, а също и останалите звездни светове в тяхната духовна същност се намират в нас така, както вече описах.
Ние постепенно се разширяваме в мировите сфери. Това, което възприемаме като самите нас, то става все по-голямо и по-голямо. И ако по земен начин искаме да кажем какво изживяваме там, би трябвало да кажем следното: Тук на Земята ние казваме «моето сърце» и с това имаме предвид нещо, което се намира вътре в нашата кожа. Когато се намираме между смъртта и новото раждане, ние не казваме «моето сърце», а казваме «моето Слънце».
Защото в един определен стадий между смъртта и едно ново раждане, когато сме се врастнали в Универсума, то, а също и останалите звездни светове в тяхната духовна същност се намират в нас така, както вече описах.
А външен свят за нас става всичко това, което лежи в нашата кожа. Вие не бива да си представяте, че тогава всичко изглежда така, както се представя, когато университетският анатом сецира един труп. Не е така, а всичко изглежда по-голямо и по-величествено от целия свят, който, стоейки на Земята, ние можем да наблюдаваме като този външен свят. В това, което се представя пред физическите сетива само като сърце, бели дробове, черен дроб и така нататък, във всичко това от гледната точка, която заемаме между смъртта и едно ново раждане се показва един великолепен, огромен свят, по-голям от света, който ние обхващаме с поглед тук от нашата земна гледна точка. И още нещо особено се проявява.
към текста >>
Вие не бива да си п
ред
ставяте, че тогава всичко изглежда така, както се п
ред
ставя, когато университетският анатом сецира един труп.
И ако по земен начин искаме да кажем какво изживяваме там, би трябвало да кажем следното: Тук на Земята ние казваме «моето сърце» и с това имаме предвид нещо, което се намира вътре в нашата кожа. Когато се намираме между смъртта и новото раждане, ние не казваме «моето сърце», а казваме «моето Слънце». Защото в един определен стадий между смъртта и едно ново раждане, когато сме се врастнали в Универсума, то, а също и останалите звездни светове в тяхната духовна същност се намират в нас така, както вече описах. А външен свят за нас става всичко това, което лежи в нашата кожа.
Вие не бива да си представяте, че тогава всичко изглежда така, както се представя, когато университетският анатом сецира един труп.
Не е така, а всичко изглежда по-голямо и по-величествено от целия свят, който, стоейки на Земята, ние можем да наблюдаваме като този външен свят. В това, което се представя пред физическите сетива само като сърце, бели дробове, черен дроб и така нататък, във всичко това от гледната точка, която заемаме между смъртта и едно ново раждане се показва един великолепен, огромен свят, по-голям от света, който ние обхващаме с поглед тук от нашата земна гледна точка. И още нещо особено се проявява. Вие ще кажете: - Но всеки човек има този свят и когато хората умрат, толкова много светове се пренасят през смъртта. Всъщност след смъртта би трябвало да виждаме безкрайно много светове.
към текста >>
В това, което се п
ред
ставя п
ред
физическите сетива само като сърце, бели дробове, черен дроб и така нататък, във всичко това от гледната точка, която заемаме между смъртта и едно ново раждане се показва един великолепен, огромен свят, по-голям от света, който ние обхващаме с поглед тук от нашата земна гледна точка.
Когато се намираме между смъртта и новото раждане, ние не казваме «моето сърце», а казваме «моето Слънце». Защото в един определен стадий между смъртта и едно ново раждане, когато сме се врастнали в Универсума, то, а също и останалите звездни светове в тяхната духовна същност се намират в нас така, както вече описах. А външен свят за нас става всичко това, което лежи в нашата кожа. Вие не бива да си представяте, че тогава всичко изглежда така, както се представя, когато университетският анатом сецира един труп. Не е така, а всичко изглежда по-голямо и по-величествено от целия свят, който, стоейки на Земята, ние можем да наблюдаваме като този външен свят.
В това, което се представя пред физическите сетива само като сърце, бели дробове, черен дроб и така нататък, във всичко това от гледната точка, която заемаме между смъртта и едно ново раждане се показва един великолепен, огромен свят, по-голям от света, който ние обхващаме с поглед тук от нашата земна гледна точка.
И още нещо особено се проявява. Вие ще кажете: - Но всеки човек има този свят и когато хората умрат, толкова много светове се пренасят през смъртта. Всъщност след смъртта би трябвало да виждаме безкрайно много светове. - Но тайната лежи в това, че всички онези хора, с които по някакъв начин човек е свързан кармически, се виждат като едно единство, като един единен свят. И към тези хора, с които сме свързани кармично, се присъединяват и останалите, които повече или по-малко също се свързват с нас в едно единство.
към текста >>
За някой, който не е свикнал да има такива п
ред
стави, някои неща са парадоксални.
Вие ще кажете: - Но всеки човек има този свят и когато хората умрат, толкова много светове се пренасят през смъртта. Всъщност след смъртта би трябвало да виждаме безкрайно много светове. - Но тайната лежи в това, че всички онези хора, с които по някакъв начин човек е свързан кармически, се виждат като едно единство, като един единен свят. И към тези хора, с които сме свързани кармично, се присъединяват и останалите, които повече или по-малко също се свързват с нас в едно единство. Защото всичко е съвсем различно, когато от физическо-сетивния свят се пристъпи в духовния свят.
За някой, който не е свикнал да има такива представи, някои неща са парадоксални.
Но все пак би трябвало да се насочва към особеностите на духовния свят, както те се представят пред инициационното познание. Тук във физическия свят можем да броим едно, две, три; дори можем да броим - макар и не непременно сега[1] - пари във сетивно-физическия свят. Но броенето в духовния свят всъщност няма смисъл. Там числото не представлява нищо особено, там всичко е повече или по-малко единство, и онова различаване, което трябва да правим между нещата, когато те се броят, където едното трябва да бъде до другото, то не съществува във физическия свят. За духовния свят някои неща трябва да се описват съвсем различно, отколкото за физическо-сетивния свят.
към текста >>
Но все пак би трябвало да се насочва към особеностите на духовния свят, както те се п
ред
ставят п
ред
инициационното познание.
Всъщност след смъртта би трябвало да виждаме безкрайно много светове. - Но тайната лежи в това, че всички онези хора, с които по някакъв начин човек е свързан кармически, се виждат като едно единство, като един единен свят. И към тези хора, с които сме свързани кармично, се присъединяват и останалите, които повече или по-малко също се свързват с нас в едно единство. Защото всичко е съвсем различно, когато от физическо-сетивния свят се пристъпи в духовния свят. За някой, който не е свикнал да има такива представи, някои неща са парадоксални.
Но все пак би трябвало да се насочва към особеностите на духовния свят, както те се представят пред инициационното познание.
Тук във физическия свят можем да броим едно, две, три; дори можем да броим - макар и не непременно сега[1] - пари във сетивно-физическия свят. Но броенето в духовния свят всъщност няма смисъл. Там числото не представлява нищо особено, там всичко е повече или по-малко единство, и онова различаване, което трябва да правим между нещата, когато те се броят, където едното трябва да бъде до другото, то не съществува във физическия свят. За духовния свят някои неща трябва да се описват съвсем различно, отколкото за физическо-сетивния свят. И всичко, което тук във физическото е човешката вътрешност, от гледната точка на духовния свят то изглежда съвсем различно, отколкото се представя тук.
към текста >>
Там числото не п
ред
ставлява нищо особено, там всичко е повече или по-малко единство, и онова различаване, което трябва да правим между нещата, когато те се броят, където едното трябва да бъде до другото, то не съществува във физическия свят.
Защото всичко е съвсем различно, когато от физическо-сетивния свят се пристъпи в духовния свят. За някой, който не е свикнал да има такива представи, някои неща са парадоксални. Но все пак би трябвало да се насочва към особеностите на духовния свят, както те се представят пред инициационното познание. Тук във физическия свят можем да броим едно, две, три; дори можем да броим - макар и не непременно сега[1] - пари във сетивно-физическия свят. Но броенето в духовния свят всъщност няма смисъл.
Там числото не представлява нищо особено, там всичко е повече или по-малко единство, и онова различаване, което трябва да правим между нещата, когато те се броят, където едното трябва да бъде до другото, то не съществува във физическия свят.
За духовния свят някои неща трябва да се описват съвсем различно, отколкото за физическо-сетивния свят. И всичко, което тук във физическото е човешката вътрешност, от гледната точка на духовния свят то изглежда съвсем различно, отколкото се представя тук. Прекрасно и величествено е човешкото устройство, прекрасен и величествен изглежда небесният свод, погледнат от Земята. И това, което ние изработваме задружно с висшите йерархии за следващия ни земен живот, който следва след живота ни между смъртта и едно ново раждане, това трябва да се вмести в човешкото устройство, това трябва да стане душевно-духовна същност, която прониква и оживява човешкото устройство. Защото, как се развива този човешки живот тук на Земята?
към текста >>
И всичко, което тук във физическото е човешката вътрешност, от гледната точка на духовния свят то изглежда съвсем различно, отколкото се п
ред
ставя тук.
Но все пак би трябвало да се насочва към особеностите на духовния свят, както те се представят пред инициационното познание. Тук във физическия свят можем да броим едно, две, три; дори можем да броим - макар и не непременно сега[1] - пари във сетивно-физическия свят. Но броенето в духовния свят всъщност няма смисъл. Там числото не представлява нищо особено, там всичко е повече или по-малко единство, и онова различаване, което трябва да правим между нещата, когато те се броят, където едното трябва да бъде до другото, то не съществува във физическия свят. За духовния свят някои неща трябва да се описват съвсем различно, отколкото за физическо-сетивния свят.
И всичко, което тук във физическото е човешката вътрешност, от гледната точка на духовния свят то изглежда съвсем различно, отколкото се представя тук.
Прекрасно и величествено е човешкото устройство, прекрасен и величествен изглежда небесният свод, погледнат от Земята. И това, което ние изработваме задружно с висшите йерархии за следващия ни земен живот, който следва след живота ни между смъртта и едно ново раждане, това трябва да се вмести в човешкото устройство, това трябва да стане душевно-духовна същност, която прониква и оживява човешкото устройство. Защото, как се развива този човешки живот тук на Земята? Когато се раждаме на Земята, идвайки от предземното ни битие, изглежда, че ние изцяло получаваме нашето физическо тяло чрез нашите родители. И би могло така да изглежда - но в действителност не е така, - като че ли ние слизаме от свръхсетивния свят, от предземното ни битие и само външно се свързваме с това, което родителите са ни приготвили във физическия свят, което се е образувало в тялото на майката.
към текста >>
Когато се раждаме на Земята, идвайки от п
ред
земното ни битие, изглежда, че ние изцяло получаваме нашето физическо тяло чрез нашите родители.
За духовния свят някои неща трябва да се описват съвсем различно, отколкото за физическо-сетивния свят. И всичко, което тук във физическото е човешката вътрешност, от гледната точка на духовния свят то изглежда съвсем различно, отколкото се представя тук. Прекрасно и величествено е човешкото устройство, прекрасен и величествен изглежда небесният свод, погледнат от Земята. И това, което ние изработваме задружно с висшите йерархии за следващия ни земен живот, който следва след живота ни между смъртта и едно ново раждане, това трябва да се вмести в човешкото устройство, това трябва да стане душевно-духовна същност, която прониква и оживява човешкото устройство. Защото, как се развива този човешки живот тук на Земята?
Когато се раждаме на Земята, идвайки от предземното ни битие, изглежда, че ние изцяло получаваме нашето физическо тяло чрез нашите родители.
И би могло така да изглежда - но в действителност не е така, - като че ли ние слизаме от свръхсетивния свят, от предземното ни битие и само външно се свързваме с това, което родителите са ни приготвили във физическия свят, което се е образувало в тялото на майката. Но не е така, а в действителност това, което имаме в нашето физическо тяло като физическа субстанция, непрекъснато се променя. То непрекъснато отпада и се замества с нещо ново. Помислете само за вашите нокти и вашата коса. Вие ги отрязвате, а те отново порасват.
към текста >>
И би могло така да изглежда - но в действителност не е така, - като че ли ние слизаме от свръхсетивния свят, от п
ред
земното ни битие и само външно се свързваме с това, което родителите са ни приготвили във физическия свят, което се е образувало в тялото на майката.
И всичко, което тук във физическото е човешката вътрешност, от гледната точка на духовния свят то изглежда съвсем различно, отколкото се представя тук. Прекрасно и величествено е човешкото устройство, прекрасен и величествен изглежда небесният свод, погледнат от Земята. И това, което ние изработваме задружно с висшите йерархии за следващия ни земен живот, който следва след живота ни между смъртта и едно ново раждане, това трябва да се вмести в човешкото устройство, това трябва да стане душевно-духовна същност, която прониква и оживява човешкото устройство. Защото, как се развива този човешки живот тук на Земята? Когато се раждаме на Земята, идвайки от предземното ни битие, изглежда, че ние изцяло получаваме нашето физическо тяло чрез нашите родители.
И би могло така да изглежда - но в действителност не е така, - като че ли ние слизаме от свръхсетивния свят, от предземното ни битие и само външно се свързваме с това, което родителите са ни приготвили във физическия свят, което се е образувало в тялото на майката.
Но не е така, а в действителност това, което имаме в нашето физическо тяло като физическа субстанция, непрекъснато се променя. То непрекъснато отпада и се замества с нещо ново. Помислете само за вашите нокти и вашата коса. Вие ги отрязвате, а те отново порасват. Но това е само външното.
към текста >>
Виждате ли, наистина е така: Аз съм имал удоволствието да говоря п
ред
някои от вас тук във Вроцлав.
Вие ги отрязвате, а те отново порасват. Но това е само външното. В действителност човек непрекъснато изхвърля нещо навън и отвътре, от вътрешния си център го замества с ново. Той непрекъснато изхвърля материя навън. И след седем до осем години всичко, което дотогава сме имали като физическа субстанция, сме го изхвърлили и сме го заменили с ново.
Виждате ли, наистина е така: Аз съм имал удоволствието да говоря пред някои от вас тук във Вроцлав.
Приятелите са седяли пред мен на столовете. Но от тази физическа материя, която се намираше тогава върху столовете, не е останало нищо. Всичко е било изхвърлено и заместено с друга физическа материя, а това, което е останало, е душевно-духовната индивидуалност. Тя е налице в предземното битие, преди да се роди тук. В предишни земни животи тя също е била тук, така да се каже, тя е вярна.
към текста >>
Приятелите са седяли п
ред
мен на столовете.
Но това е само външното. В действителност човек непрекъснато изхвърля нещо навън и отвътре, от вътрешния си център го замества с ново. Той непрекъснато изхвърля материя навън. И след седем до осем години всичко, което дотогава сме имали като физическа субстанция, сме го изхвърлили и сме го заменили с ново. Виждате ли, наистина е така: Аз съм имал удоволствието да говоря пред някои от вас тук във Вроцлав.
Приятелите са седяли пред мен на столовете.
Но от тази физическа материя, която се намираше тогава върху столовете, не е останало нищо. Всичко е било изхвърлено и заместено с друга физическа материя, а това, което е останало, е душевно-духовната индивидуалност. Тя е налице в предземното битие, преди да се роди тук. В предишни земни животи тя също е била тук, така да се каже, тя е вярна. Но субстанцията на физическото тяло, която някога седеше на столовете, одавна е отвята на различни посоки в света.
към текста >>
Тя е налице в п
ред
земното битие, п
ред
и да се роди тук.
И след седем до осем години всичко, което дотогава сме имали като физическа субстанция, сме го изхвърлили и сме го заменили с ново. Виждате ли, наистина е така: Аз съм имал удоволствието да говоря пред някои от вас тук във Вроцлав. Приятелите са седяли пред мен на столовете. Но от тази физическа материя, която се намираше тогава върху столовете, не е останало нищо. Всичко е било изхвърлено и заместено с друга физическа материя, а това, което е останало, е душевно-духовната индивидуалност.
Тя е налице в предземното битие, преди да се роди тук.
В предишни земни животи тя също е била тук, така да се каже, тя е вярна. Но субстанцията на физическото тяло, която някога седеше на столовете, одавна е отвята на различни посоки в света. Тази замяна, която се извършва всеки седем-осем години, се извършва още от раждането. От нашите родители ние получаваме субстанцията с нейното устройство и до момента на смяната на зъбите, ние постепенно я заменяме. Формирането на субстанцията, се извършва от нашата индивидуалност.
към текста >>
В п
ред
ишни земни животи тя също е била тук, така да се каже, тя е вярна.
Виждате ли, наистина е така: Аз съм имал удоволствието да говоря пред някои от вас тук във Вроцлав. Приятелите са седяли пред мен на столовете. Но от тази физическа материя, която се намираше тогава върху столовете, не е останало нищо. Всичко е било изхвърлено и заместено с друга физическа материя, а това, което е останало, е душевно-духовната индивидуалност. Тя е налице в предземното битие, преди да се роди тук.
В предишни земни животи тя също е била тук, така да се каже, тя е вярна.
Но субстанцията на физическото тяло, която някога седеше на столовете, одавна е отвята на различни посоки в света. Тази замяна, която се извършва всеки седем-осем години, се извършва още от раждането. От нашите родители ние получаваме субстанцията с нейното устройство и до момента на смяната на зъбите, ние постепенно я заменяме. Формирането на субстанцията, се извършва от нашата индивидуалност. Времето на смяната на зъбите е нещо много важно.
към текста >>
Но фактът, че наследените качества и свойства в действителност остават, се дължи на това, че ние изграждаме нашето второ тяло спо
ред
наследения модел.
Времето на смяната на зъбите е нещо много важно. От нашите родители ние получаваме един модел, който е подобен на родителите и който използваме до смяната на зъбите. В него се намират наследените от нас качества и свойства. Въз основа на този модел нашата духовно-душевна индивидуалност бавно формира второто тяло, което съществува от смяната на зъбите до половата зрялост и тогава то отново се отхвърля. Тогава се изгражда третото тяло.
Но фактът, че наследените качества и свойства в действителност остават, се дължи на това, че ние изграждаме нашето второ тяло според наследения модел.
Това, което по-късно сме изградили по подобие на модела, ние го организираме в съответствие с онова, което сме придобили в предземното ни битие като едно несъзнателно изкуство да формираме човешкия организъм възоснова на неговите тайни. За нищо друго не ни служи първото тяло до смяната на зъбите, освен възоснова на нашата карма да се направим подобни на родителите си. Истинските тайни, дълбоките всеобхватни тайни, според които се изгражда човешкият организъм като прекрасно копие на външното небесно мироздание, трябва да изучим в неговата най-дълбока същност през живота ни между смъртта и едно ново раждане. И там трябва да се учим да живеем ретроспективно, след като е изминала половината от слънчевото ни битие. Ние трябва да се се научим да се вживеем във втората половина от него, през която сме подтикнати да изградим двигателните сили на нашата карма.
към текста >>
Това, което по-късно сме изградили по подобие на модела, ние го организираме в съответствие с онова, което сме придобили в п
ред
земното ни битие като едно несъзнателно изкуство да формираме човешкия организъм възоснова на неговите тайни.
От нашите родители ние получаваме един модел, който е подобен на родителите и който използваме до смяната на зъбите. В него се намират наследените от нас качества и свойства. Въз основа на този модел нашата духовно-душевна индивидуалност бавно формира второто тяло, което съществува от смяната на зъбите до половата зрялост и тогава то отново се отхвърля. Тогава се изгражда третото тяло. Но фактът, че наследените качества и свойства в действителност остават, се дължи на това, че ние изграждаме нашето второ тяло според наследения модел.
Това, което по-късно сме изградили по подобие на модела, ние го организираме в съответствие с онова, което сме придобили в предземното ни битие като едно несъзнателно изкуство да формираме човешкия организъм възоснова на неговите тайни.
За нищо друго не ни служи първото тяло до смяната на зъбите, освен възоснова на нашата карма да се направим подобни на родителите си. Истинските тайни, дълбоките всеобхватни тайни, според които се изгражда човешкият организъм като прекрасно копие на външното небесно мироздание, трябва да изучим в неговата най-дълбока същност през живота ни между смъртта и едно ново раждане. И там трябва да се учим да живеем ретроспективно, след като е изминала половината от слънчевото ни битие. Ние трябва да се се научим да се вживеем във втората половина от него, през която сме подтикнати да изградим двигателните сили на нашата карма. Там, през живота между смъртта и едно ново раждане, отново съзерцаваме чудните процеси, които протичат между нас и съществата на висшите йерархии.
към текста >>
Истинските тайни, дълбоките всеобхватни тайни, спо
ред
които се изгражда човешкият организъм като прекрасно копие на външното небесно мироздание, трябва да изучим в неговата най-дълбока същност през живота ни между смъртта и едно ново раждане.
Въз основа на този модел нашата духовно-душевна индивидуалност бавно формира второто тяло, което съществува от смяната на зъбите до половата зрялост и тогава то отново се отхвърля. Тогава се изгражда третото тяло. Но фактът, че наследените качества и свойства в действителност остават, се дължи на това, че ние изграждаме нашето второ тяло според наследения модел. Това, което по-късно сме изградили по подобие на модела, ние го организираме в съответствие с онова, което сме придобили в предземното ни битие като едно несъзнателно изкуство да формираме човешкия организъм възоснова на неговите тайни. За нищо друго не ни служи първото тяло до смяната на зъбите, освен възоснова на нашата карма да се направим подобни на родителите си.
Истинските тайни, дълбоките всеобхватни тайни, според които се изгражда човешкият организъм като прекрасно копие на външното небесно мироздание, трябва да изучим в неговата най-дълбока същност през живота ни между смъртта и едно ново раждане.
И там трябва да се учим да живеем ретроспективно, след като е изминала половината от слънчевото ни битие. Ние трябва да се се научим да се вживеем във втората половина от него, през която сме подтикнати да изградим двигателните сили на нашата карма. Там, през живота между смъртта и едно ново раждане, отново съзерцаваме чудните процеси, които протичат между нас и съществата на висшите йерархии. Както тук на Земята ние влизаме във взаимоотношения с минерали, растения, животни и с другите хора, така между смъртта и новото раждане ние общуваме по описания начин не с минерали, а с други човешки души и вместо с минерали, растения и животни - с Архаи, Архангели, Ангели, като заедно с тях изграждаме нашата карма. И през цялото това време ние поглеждаме с копнеж надолу към земното, в което трябва да изживеем нашата карма, като към нещо, към което са отправени всички наши душевни сили, всички наши копнежи, също както тук на Земята с копнеж в душата поглеждаме нагоре към небето.
към текста >>
Там ние имаме тези, които оценяват, там първоначално заставаме вътре вс
ред
космическата преценка.
Както тук на Земята ние влизаме във взаимоотношения с минерали, растения, животни и с другите хора, така между смъртта и новото раждане ние общуваме по описания начин не с минерали, а с други човешки души и вместо с минерали, растения и животни - с Архаи, Архангели, Ангели, като заедно с тях изграждаме нашата карма. И през цялото това време ние поглеждаме с копнеж надолу към земното, в което трябва да изживеем нашата карма, като към нещо, към което са отправени всички наши душевни сили, всички наши копнежи, също както тук на Земята с копнеж в душата поглеждаме нагоре към небето. И когато се изкачваме в лунната, меркуриевата и венерината сфера, ние се врастваме в съществата от йерархията на Архаи, Архангели и Ангели. В тяхно лице ние имаме съдиите над нашите добри и зли дела, и в този смисъл, в който ви говорих през миналата лекция, също и над нашето осакатяване. Защото чрез злото ние се осакатяваме душевно-духовно.
Там ние имаме тези, които оценяват, там първоначално заставаме вътре всред космическата преценка.
Преминем ли в слънчевото съществуване, идваме при Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Ние сме всред съществата, които не са само съдници на нашите постъпки, а са и творци на нашата карма. Тези същества, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес са само предимно слънчеви жители, но те са също и обитатели на целия Всемир. Според тяхната същност те принадлежат на духовни светове. Необходими са обаче посредници между духовните светове и физическо-сетивните светове и посредниците са Престоли, Херувими и Серафими.
към текста >>
Ние сме вс
ред
съществата, които не са само съдници на нашите постъпки, а са и творци на нашата карма.
И когато се изкачваме в лунната, меркуриевата и венерината сфера, ние се врастваме в съществата от йерархията на Архаи, Архангели и Ангели. В тяхно лице ние имаме съдиите над нашите добри и зли дела, и в този смисъл, в който ви говорих през миналата лекция, също и над нашето осакатяване. Защото чрез злото ние се осакатяваме душевно-духовно. Там ние имаме тези, които оценяват, там първоначално заставаме вътре всред космическата преценка. Преминем ли в слънчевото съществуване, идваме при Ексусиаи, Динамис, Кириотетес.
Ние сме всред съществата, които не са само съдници на нашите постъпки, а са и творци на нашата карма.
Тези същества, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес са само предимно слънчеви жители, но те са също и обитатели на целия Всемир. Според тяхната същност те принадлежат на духовни светове. Необходими са обаче посредници между духовните светове и физическо-сетивните светове и посредниците са Престоли, Херувими и Серафими. Те затова имат своя висш ранг в духовния Космос, защото духовно са най-могъщите не само в духовното изживяване, а понеже след това във физическото те осъществяват духовно това, което сами изживяват в духовните светове. Когато сме между смъртта и новото раждане и както описах, с копнеж поглеждаме към Земята, осзънавайки, че гледаме към земното, тогава ние всъщност виждаме какво е особеното, което заедно изживяват Серафими, Херувими и Престоли.
към текста >>
Тези същества, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес са само п
ред
имно слънчеви жители, но те са също и обитатели на целия Всемир.
В тяхно лице ние имаме съдиите над нашите добри и зли дела, и в този смисъл, в който ви говорих през миналата лекция, също и над нашето осакатяване. Защото чрез злото ние се осакатяваме душевно-духовно. Там ние имаме тези, които оценяват, там първоначално заставаме вътре всред космическата преценка. Преминем ли в слънчевото съществуване, идваме при Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Ние сме всред съществата, които не са само съдници на нашите постъпки, а са и творци на нашата карма.
Тези същества, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес са само предимно слънчеви жители, но те са също и обитатели на целия Всемир.
Според тяхната същност те принадлежат на духовни светове. Необходими са обаче посредници между духовните светове и физическо-сетивните светове и посредниците са Престоли, Херувими и Серафими. Те затова имат своя висш ранг в духовния Космос, защото духовно са най-могъщите не само в духовното изживяване, а понеже след това във физическото те осъществяват духовно това, което сами изживяват в духовните светове. Когато сме между смъртта и новото раждане и както описах, с копнеж поглеждаме към Земята, осзънавайки, че гледаме към земното, тогава ние всъщност виждаме какво е особеното, което заедно изживяват Серафими, Херувими и Престоли. Ние поглеждаме надолу, виждаме събития, които ни показват взаимните действия между Серафими, Херувими и Престоли, действия, които дълбоко ни разтърсват.
към текста >>
Спо
ред
тяхната същност те принадлежат на духовни светове.
Защото чрез злото ние се осакатяваме душевно-духовно. Там ние имаме тези, които оценяват, там първоначално заставаме вътре всред космическата преценка. Преминем ли в слънчевото съществуване, идваме при Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Ние сме всред съществата, които не са само съдници на нашите постъпки, а са и творци на нашата карма. Тези същества, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес са само предимно слънчеви жители, но те са също и обитатели на целия Всемир.
Според тяхната същност те принадлежат на духовни светове.
Необходими са обаче посредници между духовните светове и физическо-сетивните светове и посредниците са Престоли, Херувими и Серафими. Те затова имат своя висш ранг в духовния Космос, защото духовно са най-могъщите не само в духовното изживяване, а понеже след това във физическото те осъществяват духовно това, което сами изживяват в духовните светове. Когато сме между смъртта и новото раждане и както описах, с копнеж поглеждаме към Земята, осзънавайки, че гледаме към земното, тогава ние всъщност виждаме какво е особеното, което заедно изживяват Серафими, Херувими и Престоли. Ние поглеждаме надолу, виждаме събития, които ни показват взаимните действия между Серафими, Херувими и Престоли, действия, които дълбоко ни разтърсват. Ние постепенно се научаваме да разбираме тези действия, тези действия, които се разиграват между Серафими и Серафими, между Херувими и Херувими, Престоли и Престоли, между Серафими и Престоли, Престоли и Херувими и т.н.. Там те извършват нещо, нещо справедливо изравняващо, за което, когато постепенно се научим да го разбираме, ние имаме чувството, че ни засяга.
към текста >>
Необходими са обаче пос
ред
ници между духовните светове и физическо-сетивните светове и пос
ред
ниците са Престоли, Херувими и Серафими.
Там ние имаме тези, които оценяват, там първоначално заставаме вътре всред космическата преценка. Преминем ли в слънчевото съществуване, идваме при Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Ние сме всред съществата, които не са само съдници на нашите постъпки, а са и творци на нашата карма. Тези същества, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес са само предимно слънчеви жители, но те са също и обитатели на целия Всемир. Според тяхната същност те принадлежат на духовни светове.
Необходими са обаче посредници между духовните светове и физическо-сетивните светове и посредниците са Престоли, Херувими и Серафими.
Те затова имат своя висш ранг в духовния Космос, защото духовно са най-могъщите не само в духовното изживяване, а понеже след това във физическото те осъществяват духовно това, което сами изживяват в духовните светове. Когато сме между смъртта и новото раждане и както описах, с копнеж поглеждаме към Земята, осзънавайки, че гледаме към земното, тогава ние всъщност виждаме какво е особеното, което заедно изживяват Серафими, Херувими и Престоли. Ние поглеждаме надолу, виждаме събития, които ни показват взаимните действия между Серафими, Херувими и Престоли, действия, които дълбоко ни разтърсват. Ние постепенно се научаваме да разбираме тези действия, тези действия, които се разиграват между Серафими и Серафими, между Херувими и Херувими, Престоли и Престоли, между Серафими и Престоли, Престоли и Херувими и т.н.. Там те извършват нещо, нещо справедливо изравняващо, за което, когато постепенно се научим да го разбираме, ние имаме чувството, че ни засяга. Какво е то?
към текста >>
Това е картината, която се получава в света от това, което сме били в п
ред
ишния ни земен живот в доброто и в злото.
Те затова имат своя висш ранг в духовния Космос, защото духовно са най-могъщите не само в духовното изживяване, а понеже след това във физическото те осъществяват духовно това, което сами изживяват в духовните светове. Когато сме между смъртта и новото раждане и както описах, с копнеж поглеждаме към Земята, осзънавайки, че гледаме към земното, тогава ние всъщност виждаме какво е особеното, което заедно изживяват Серафими, Херувими и Престоли. Ние поглеждаме надолу, виждаме събития, които ни показват взаимните действия между Серафими, Херувими и Престоли, действия, които дълбоко ни разтърсват. Ние постепенно се научаваме да разбираме тези действия, тези действия, които се разиграват между Серафими и Серафими, между Херувими и Херувими, Престоли и Престоли, между Серафими и Престоли, Престоли и Херувими и т.н.. Там те извършват нещо, нещо справедливо изравняващо, за което, когато постепенно се научим да го разбираме, ние имаме чувството, че ни засяга. Какво е то?
Това е картината, която се получава в света от това, което сме били в предишния ни земен живот в доброто и в злото.
Доброто трябва да има добри последици, злото - зли. Серафими, Херувими и Престоли изграждат последиците на това, кето ние сме посяли между нас на Земята. Злите дела, които сме извършили имат зли последици в космическото. Ние наблюдаваме Серафими, Херувими и Престоли в действията им, които са породени от нашите зли дела. И ние се учим постепенно да разпознаваме, че в развитието на света това, което се случва между Серафими, Херувими и Престоли, е небесното изживяване на нашата карма, преди ние да можем да я преживеем на Земята.
към текста >>
И ние се учим постепенно да разпознаваме, че в развитието на света това, което се случва между Серафими, Херувими и Престоли, е небесното изживяване на нашата карма, п
ред
и ние да можем да я преживеем на Земята.
Това е картината, която се получава в света от това, което сме били в предишния ни земен живот в доброто и в злото. Доброто трябва да има добри последици, злото - зли. Серафими, Херувими и Престоли изграждат последиците на това, кето ние сме посяли между нас на Земята. Злите дела, които сме извършили имат зли последици в космическото. Ние наблюдаваме Серафими, Херувими и Престоли в действията им, които са породени от нашите зли дела.
И ние се учим постепенно да разпознаваме, че в развитието на света това, което се случва между Серафими, Херувими и Престоли, е небесното изживяване на нашата карма, преди ние да можем да я преживеем на Земята.
Разтърсването се засилва чрез това, че с цялата сила, която можем да имаме в духовния ни живот между смъртта и едно ново раждане, ние си казваме: - Това, което Херувими, Серафими и Престоли изживяват в тяхното божествено съществуване, намира своето правилно изравняване, когато в следващия ни земен живот се изживява от самите нас. Така нашата карма най-напред надземно се изживява чрез Серафими, Херувими и Престоли. Да, в своята духовност боговете са творците на всичко земно. Те първо сами трябва да изживеят всичко. Те го изживяват в сферата на духовното; след това то се осъществява тук, в сферата на сетивно-физическото.
към текста >>
Така нашата карма най-нап
ред
надземно се изживява чрез Серафими, Херувими и Престоли.
Серафими, Херувими и Престоли изграждат последиците на това, кето ние сме посяли между нас на Земята. Злите дела, които сме извършили имат зли последици в космическото. Ние наблюдаваме Серафими, Херувими и Престоли в действията им, които са породени от нашите зли дела. И ние се учим постепенно да разпознаваме, че в развитието на света това, което се случва между Серафими, Херувими и Престоли, е небесното изживяване на нашата карма, преди ние да можем да я преживеем на Земята. Разтърсването се засилва чрез това, че с цялата сила, която можем да имаме в духовния ни живот между смъртта и едно ново раждане, ние си казваме: - Това, което Херувими, Серафими и Престоли изживяват в тяхното божествено съществуване, намира своето правилно изравняване, когато в следващия ни земен живот се изживява от самите нас.
Така нашата карма най-напред надземно се изживява чрез Серафими, Херувими и Престоли.
Да, в своята духовност боговете са творците на всичко земно. Те първо сами трябва да изживеят всичко. Те го изживяват в сферата на духовното; след това то се осъществява тук, в сферата на сетивно-физическото. Също и това, което ние изживяваме като наша карма, това Серафими, Херувими и Престоли предварително изживяват в тяхното божествено битие и с това създават сумата на силите, които формират нашата карма. Така ние изживяваме съществуването в планетните сфери, така изживяваме това, което се случва на Меркурий като преценка най-напред на Архаи, Архангели и Ангели.
към текста >>
Също и това, което ние изживяваме като наша карма, това Серафими, Херувими и Престоли п
ред
варително изживяват в тяхното божествено битие и с това създават сумата на силите, които формират нашата карма.
Разтърсването се засилва чрез това, че с цялата сила, която можем да имаме в духовния ни живот между смъртта и едно ново раждане, ние си казваме: - Това, което Херувими, Серафими и Престоли изживяват в тяхното божествено съществуване, намира своето правилно изравняване, когато в следващия ни земен живот се изживява от самите нас. Така нашата карма най-напред надземно се изживява чрез Серафими, Херувими и Престоли. Да, в своята духовност боговете са творците на всичко земно. Те първо сами трябва да изживеят всичко. Те го изживяват в сферата на духовното; след това то се осъществява тук, в сферата на сетивно-физическото.
Също и това, което ние изживяваме като наша карма, това Серафими, Херувими и Престоли предварително изживяват в тяхното божествено битие и с това създават сумата на силите, които формират нашата карма.
Така ние изживяваме съществуването в планетните сфери, така изживяваме това, което се случва на Меркурий като преценка най-напред на Архаи, Архангели и Ангели. Но и там се намесват Серафими, Херувими и Престоли, за да изживеят предварително пред нас нашата карма. И така в самите нас ние чувстваме с какво сме задлъжняли пред света чрез нашите предишни дела. Така в божествения пример ние изживяваме това, което трябва да се случи в нашия живот. Това е едно сложно изживяване, но едно такова, което лежи в основата на земния живот изцяло като надземен живот.
към текста >>
Така ние изживяваме съществуването в планетните сфери, така изживяваме това, което се случва на Меркурий като преценка най-нап
ред
на Архаи, Архангели и Ангели.
Така нашата карма най-напред надземно се изживява чрез Серафими, Херувими и Престоли. Да, в своята духовност боговете са творците на всичко земно. Те първо сами трябва да изживеят всичко. Те го изживяват в сферата на духовното; след това то се осъществява тук, в сферата на сетивно-физическото. Също и това, което ние изживяваме като наша карма, това Серафими, Херувими и Престоли предварително изживяват в тяхното божествено битие и с това създават сумата на силите, които формират нашата карма.
Така ние изживяваме съществуването в планетните сфери, така изживяваме това, което се случва на Меркурий като преценка най-напред на Архаи, Архангели и Ангели.
Но и там се намесват Серафими, Херувими и Престоли, за да изживеят предварително пред нас нашата карма. И така в самите нас ние чувстваме с какво сме задлъжняли пред света чрез нашите предишни дела. Така в божествения пример ние изживяваме това, което трябва да се случи в нашия живот. Това е едно сложно изживяване, но едно такова, което лежи в основата на земния живот изцяло като надземен живот. И когато получим представа за това, колко богат и разнообразен е този живот между смъртта и новото раждане, и когато прибавим това съдържание към съдържанието на земния живот, едва тогава получаваме една важаща, една действителна представа за това, което всъщност се случва в света чрез хората, на хората и в хората.
към текста >>
Но и там се намесват Серафими, Херувими и Престоли, за да изживеят п
ред
варително п
ред
нас нашата карма.
Да, в своята духовност боговете са творците на всичко земно. Те първо сами трябва да изживеят всичко. Те го изживяват в сферата на духовното; след това то се осъществява тук, в сферата на сетивно-физическото. Също и това, което ние изживяваме като наша карма, това Серафими, Херувими и Престоли предварително изживяват в тяхното божествено битие и с това създават сумата на силите, които формират нашата карма. Така ние изживяваме съществуването в планетните сфери, така изживяваме това, което се случва на Меркурий като преценка най-напред на Архаи, Архангели и Ангели.
Но и там се намесват Серафими, Херувими и Престоли, за да изживеят предварително пред нас нашата карма.
И така в самите нас ние чувстваме с какво сме задлъжняли пред света чрез нашите предишни дела. Така в божествения пример ние изживяваме това, което трябва да се случи в нашия живот. Това е едно сложно изживяване, но едно такова, което лежи в основата на земния живот изцяло като надземен живот. И когато получим представа за това, колко богат и разнообразен е този живот между смъртта и новото раждане, и когато прибавим това съдържание към съдържанието на земния живот, едва тогава получаваме една важаща, една действителна представа за това, което всъщност се случва в света чрез хората, на хората и в хората. И нашето човешко самопознание по правилен начин се задълбочава, одушевява и одухотворява.
към текста >>
И така в самите нас ние чувстваме с какво сме задлъжняли п
ред
света чрез нашите п
ред
ишни дела.
Те първо сами трябва да изживеят всичко. Те го изживяват в сферата на духовното; след това то се осъществява тук, в сферата на сетивно-физическото. Също и това, което ние изживяваме като наша карма, това Серафими, Херувими и Престоли предварително изживяват в тяхното божествено битие и с това създават сумата на силите, които формират нашата карма. Така ние изживяваме съществуването в планетните сфери, така изживяваме това, което се случва на Меркурий като преценка най-напред на Архаи, Архангели и Ангели. Но и там се намесват Серафими, Херувими и Престоли, за да изживеят предварително пред нас нашата карма.
И така в самите нас ние чувстваме с какво сме задлъжняли пред света чрез нашите предишни дела.
Така в божествения пример ние изживяваме това, което трябва да се случи в нашия живот. Това е едно сложно изживяване, но едно такова, което лежи в основата на земния живот изцяло като надземен живот. И когато получим представа за това, колко богат и разнообразен е този живот между смъртта и новото раждане, и когато прибавим това съдържание към съдържанието на земния живот, едва тогава получаваме една важаща, една действителна представа за това, което всъщност се случва в света чрез хората, на хората и в хората. И нашето човешко самопознание по правилен начин се задълбочава, одушевява и одухотворява. И едва когато в течение на земния човешки живот разглеждаме случващото се така, че да прозрем причините му в духовния свят, чак тогава разглеждаме този живот в неговата истина.
към текста >>
И когато получим п
ред
става за това, колко богат и разнообразен е този живот между смъртта и новото раждане, и когато прибавим това съдържание към съдържанието на земния живот, едва тогава получаваме една важаща, една действителна п
ред
става за това, което всъщност се случва в света чрез хората, на хората и в хората.
Така ние изживяваме съществуването в планетните сфери, така изживяваме това, което се случва на Меркурий като преценка най-напред на Архаи, Архангели и Ангели. Но и там се намесват Серафими, Херувими и Престоли, за да изживеят предварително пред нас нашата карма. И така в самите нас ние чувстваме с какво сме задлъжняли пред света чрез нашите предишни дела. Така в божествения пример ние изживяваме това, което трябва да се случи в нашия живот. Това е едно сложно изживяване, но едно такова, което лежи в основата на земния живот изцяло като надземен живот.
И когато получим представа за това, колко богат и разнообразен е този живот между смъртта и новото раждане, и когато прибавим това съдържание към съдържанието на земния живот, едва тогава получаваме една важаща, една действителна представа за това, което всъщност се случва в света чрез хората, на хората и в хората.
И нашето човешко самопознание по правилен начин се задълбочава, одушевява и одухотворява. И едва когато в течение на земния човешки живот разглеждаме случващото се така, че да прозрем причините му в духовния свят, чак тогава разглеждаме този живот в неговата истина. Тук на Земята виждаме да се появяват чрез раждането различни хора. Те първо са деца, порастват, радват се на съдбата, творят, работят, имат различни способности. От способностите, от делата на хората, от мислите, от чувствата на хората се състои и историческият човешки живот в течение на времето.
към текста >>
Но всичките хора, които така пристъпват в даден земен живот, протичащ между раждането и смъртта, всички тези хора са прекарали п
ред
ишни земни животи, в които са преживели земното по различен от сега начин, изграждали са земното по друг начин.
И нашето човешко самопознание по правилен начин се задълбочава, одушевява и одухотворява. И едва когато в течение на земния човешки живот разглеждаме случващото се така, че да прозрем причините му в духовния свят, чак тогава разглеждаме този живот в неговата истина. Тук на Земята виждаме да се появяват чрез раждането различни хора. Те първо са деца, порастват, радват се на съдбата, творят, работят, имат различни способности. От способностите, от делата на хората, от мислите, от чувствата на хората се състои и историческият човешки живот в течение на времето.
Но всичките хора, които така пристъпват в даден земен живот, протичащ между раждането и смъртта, всички тези хора са прекарали предишни земни животи, в които са преживели земното по различен от сега начин, изграждали са земното по друг начин.
Във всички следващи земни животи се проявяват въздействията на миналите земни животи. Но ние можем да разберем цялата тази взаимовръзка, само когато погледнем в жизнените епохи между смъртта и едно ново раждане. Тогава ще дойдем също и до едно правилно разбиране на историческия живот. Защото тогава всичко веднага ще изглежда за нас така, че ние ще си кажем - Това, което се появява в една земна епоха, се свързва с една предишна земна епоха. Но как това, което се случва в предишни земни епохи прониква в по-късните?
към текста >>
Защото тогава всичко веднага ще изглежда за нас така, че ние ще си кажем - Това, което се появява в една земна епоха, се свързва с една п
ред
ишна земна епоха.
От способностите, от делата на хората, от мислите, от чувствата на хората се състои и историческият човешки живот в течение на времето. Но всичките хора, които така пристъпват в даден земен живот, протичащ между раждането и смъртта, всички тези хора са прекарали предишни земни животи, в които са преживели земното по различен от сега начин, изграждали са земното по друг начин. Във всички следващи земни животи се проявяват въздействията на миналите земни животи. Но ние можем да разберем цялата тази взаимовръзка, само когато погледнем в жизнените епохи между смъртта и едно ново раждане. Тогава ще дойдем също и до едно правилно разбиране на историческия живот.
Защото тогава всичко веднага ще изглежда за нас така, че ние ще си кажем - Това, което се появява в една земна епоха, се свързва с една предишна земна епоха.
Но как това, което се случва в предишни земни епохи прониква в по-късните? - Историците дълго време описваха така, че те просто отбелязваха следващите едно след друго събития в историята. Така изобщо не може да се разбере, как по-късното следва предишното. Тогава се появиха някои и казаха: - В историята действат идеи и тези идеи се осъществяват. - Онзи, който мисли реално, не може да си представи, че идеите сами биха се осъществили.
към текста >>
Но как това, което се случва в п
ред
ишни земни епохи прониква в по-късните?
Но всичките хора, които така пристъпват в даден земен живот, протичащ между раждането и смъртта, всички тези хора са прекарали предишни земни животи, в които са преживели земното по различен от сега начин, изграждали са земното по друг начин. Във всички следващи земни животи се проявяват въздействията на миналите земни животи. Но ние можем да разберем цялата тази взаимовръзка, само когато погледнем в жизнените епохи между смъртта и едно ново раждане. Тогава ще дойдем също и до едно правилно разбиране на историческия живот. Защото тогава всичко веднага ще изглежда за нас така, че ние ще си кажем - Това, което се появява в една земна епоха, се свързва с една предишна земна епоха.
Но как това, което се случва в предишни земни епохи прониква в по-късните?
- Историците дълго време описваха така, че те просто отбелязваха следващите едно след друго събития в историята. Така изобщо не може да се разбере, как по-късното следва предишното. Тогава се появиха някои и казаха: - В историята действат идеи и тези идеи се осъществяват. - Онзи, който мисли реално, не може да си представи, че идеите сами биха се осъществили. Появиха се и други, материалистическите историци и те казаха: - Идеи, това са празни работи!
към текста >>
Така изобщо не може да се разбере, как по-късното следва п
ред
ишното.
Но ние можем да разберем цялата тази взаимовръзка, само когато погледнем в жизнените епохи между смъртта и едно ново раждане. Тогава ще дойдем също и до едно правилно разбиране на историческия живот. Защото тогава всичко веднага ще изглежда за нас така, че ние ще си кажем - Това, което се появява в една земна епоха, се свързва с една предишна земна епоха. Но как това, което се случва в предишни земни епохи прониква в по-късните? - Историците дълго време описваха така, че те просто отбелязваха следващите едно след друго събития в историята.
Така изобщо не може да се разбере, как по-късното следва предишното.
Тогава се появиха някои и казаха: - В историята действат идеи и тези идеи се осъществяват. - Онзи, който мисли реално, не може да си представи, че идеите сами биха се осъществили. Появиха се и други, материалистическите историци и те казаха: - Идеи, това са празни работи! Осъществяват се само икономически взаимовръзки и от тях произлиза всичко останало. - С това се появи и механистичното материалистическо схващане на историята.
към текста >>
- Онзи, който мисли реално, не може да си п
ред
стави, че идеите сами биха се осъществили.
Защото тогава всичко веднага ще изглежда за нас така, че ние ще си кажем - Това, което се появява в една земна епоха, се свързва с една предишна земна епоха. Но как това, което се случва в предишни земни епохи прониква в по-късните? - Историците дълго време описваха така, че те просто отбелязваха следващите едно след друго събития в историята. Така изобщо не може да се разбере, как по-късното следва предишното. Тогава се появиха някои и казаха: - В историята действат идеи и тези идеи се осъществяват.
- Онзи, който мисли реално, не може да си представи, че идеите сами биха се осъществили.
Появиха се и други, материалистическите историци и те казаха: - Идеи, това са празни работи! Осъществяват се само икономически взаимовръзки и от тях произлиза всичко останало. - С това се появи и механистичното материалистическо схващане на историята. Всичко това е плуване на повърхността. В действителност случилото се през предишните исторически епохи, се пренася в следващите епохи чрез самите хора.
към текста >>
В действителност случилото се през п
ред
ишните исторически епохи, се пренася в следващите епохи чрез самите хора.
- Онзи, който мисли реално, не може да си представи, че идеите сами биха се осъществили. Появиха се и други, материалистическите историци и те казаха: - Идеи, това са празни работи! Осъществяват се само икономически взаимовръзки и от тях произлиза всичко останало. - С това се появи и механистичното материалистическо схващане на историята. Всичко това е плуване на повърхността.
В действителност случилото се през предишните исторически епохи, се пренася в следващите епохи чрез самите хора.
Хората, които седят тук, са живели в предишни исторически епохи. Това, което те сами вършат, е последица от това, което са направили през предишни животи. Така е с всичко дребно и с всичко велико, което става в историята. Предишното се пренася в по-късното чрез самите човешки души. Човешкото схващане за живота се задълбочава чрез това, че човекът може да се смята като носител на историческите събития.
към текста >>
Хората, които седят тук, са живели в п
ред
ишни исторически епохи.
Появиха се и други, материалистическите историци и те казаха: - Идеи, това са празни работи! Осъществяват се само икономически взаимовръзки и от тях произлиза всичко останало. - С това се появи и механистичното материалистическо схващане на историята. Всичко това е плуване на повърхността. В действителност случилото се през предишните исторически епохи, се пренася в следващите епохи чрез самите хора.
Хората, които седят тук, са живели в предишни исторически епохи.
Това, което те сами вършат, е последица от това, което са направили през предишни животи. Така е с всичко дребно и с всичко велико, което става в историята. Предишното се пренася в по-късното чрез самите човешки души. Човешкото схващане за живота се задълбочава чрез това, че човекът може да се смята като носител на историческите събития. Той може да бъде разглеждан така, но само когато при разглеждането на човешкия живот се започне с това, което между смъртта и едно ново раждане се случва в звездните сфери чрез съществата на висшите йерархии, действащи заедно с хората.
към текста >>
Това, което те сами вършат, е последица от това, което са направили през п
ред
ишни животи.
Осъществяват се само икономически взаимовръзки и от тях произлиза всичко останало. - С това се появи и механистичното материалистическо схващане на историята. Всичко това е плуване на повърхността. В действителност случилото се през предишните исторически епохи, се пренася в следващите епохи чрез самите хора. Хората, които седят тук, са живели в предишни исторически епохи.
Това, което те сами вършат, е последица от това, което са направили през предишни животи.
Така е с всичко дребно и с всичко велико, което става в историята. Предишното се пренася в по-късното чрез самите човешки души. Човешкото схващане за живота се задълбочава чрез това, че човекът може да се смята като носител на историческите събития. Той може да бъде разглеждан така, но само когато при разглеждането на човешкия живот се започне с това, което между смъртта и едно ново раждане се случва в звездните сфери чрез съществата на висшите йерархии, действащи заедно с хората. Нека да дадем един пример.
към текста >>
П
ред
ишното се пренася в по-късното чрез самите човешки души.
Всичко това е плуване на повърхността. В действителност случилото се през предишните исторически епохи, се пренася в следващите епохи чрез самите хора. Хората, които седят тук, са живели в предишни исторически епохи. Това, което те сами вършат, е последица от това, което са направили през предишни животи. Така е с всичко дребно и с всичко велико, което става в историята.
Предишното се пренася в по-късното чрез самите човешки души.
Човешкото схващане за живота се задълбочава чрез това, че човекът може да се смята като носител на историческите събития. Той може да бъде разглеждан така, но само когато при разглеждането на човешкия живот се започне с това, което между смъртта и едно ново раждане се случва в звездните сфери чрез съществата на висшите йерархии, действащи заедно с хората. Нека да дадем един пример. В едно сравнително ранно време, времето, което е последвано от основаването на християнството, един посветен беше въплътен в Ориента, в Индия. Понеже в нейното земно въплъщение в Индия тази индивидуалност имаше слаби очи - когато се разглеждат кармическите взаимовръзки, трябва да се обърне внимание на детайлите, - повече или по-малко тя гледаше на живота повърхностно.
към текста >>
Кармата на хората се изгражда характерно п
ред
имно в една звездна сфера.
В едно сравнително ранно време, времето, което е последвано от основаването на християнството, един посветен беше въплътен в Ориента, в Индия. Понеже в нейното земно въплъщение в Индия тази индивидуалност имаше слаби очи - когато се разглеждат кармическите взаимовръзки, трябва да се обърне внимание на детайлите, - повече или по-малко тя гледаше на живота повърхностно. Тя имаше мистичното индийско схващане за живота и след това премина през други въплъщения, които бяха по-незначителни. По-късно обаче тя мина през един живот между смъртта и едно ново раждане, където всичко, което тази индивидуалност беше натрупала в душата си при индийското повърхностно изживяване, се доизработи в меркуриевата сфера, отчасти в сферата на Венера и в марсовата сфера. Там тази индивидуалност действаше заедно със съществата на висшите йерархии, за да формира това по известен начин.
Кармата на хората се изгражда характерно предимно в една звездна сфера.
Но тук се получи, че чрез тези взаимни действия върху формирането на вътрешните способности, върху кармическото преобразуване на способностите, които веднъж бяха произлезли от един живот в Индия, при тази индивидуалност почти равностойно работиха съществата от сферата на Меркурий, Венера и Марс. Тази индивидуалност се роди през деветнадесето столетие като личността Хайнрих Хайне[2]. Нека разгледаме един такъв пример, който беше изведен на повърхността от дълбините на духовния живот чрез особено съвестно духовно изследване. Скованият повърхностен филистър би казал: - Така се изгубва цялата прелест на личността; аз искам да я имам с нейните елементарни свойства. - Скованият филистър може да го каже, той има и своето човешко право, и дори според своята карма има право да си бъде скован филистър.
към текста >>
- Скованият филистър може да го каже, той има и своето човешко право, и дори спо
ред
своята карма има право да си бъде скован филистър.
Кармата на хората се изгражда характерно предимно в една звездна сфера. Но тук се получи, че чрез тези взаимни действия върху формирането на вътрешните способности, върху кармическото преобразуване на способностите, които веднъж бяха произлезли от един живот в Индия, при тази индивидуалност почти равностойно работиха съществата от сферата на Меркурий, Венера и Марс. Тази индивидуалност се роди през деветнадесето столетие като личността Хайнрих Хайне[2]. Нека разгледаме един такъв пример, който беше изведен на повърхността от дълбините на духовния живот чрез особено съвестно духовно изследване. Скованият повърхностен филистър би казал: - Така се изгубва цялата прелест на личността; аз искам да я имам с нейните елементарни свойства.
- Скованият филистър може да го каже, той има и своето човешко право, и дори според своята карма има право да си бъде скован филистър.
Но той достига само до известен градус на истината. Разгледат ли се фактите задълбочено, на дневна светлина излиза задкулисната истина. И тогава би трябвало да кажем: - Животът, също и животът на отделния човек не става по-беден в своето значение, а безкрайно по-богат, когато се разгледат неговите основи, когато наистина се вижда да проблясва от този проблематичен, фрагментарен живот на Хайне от деветнадесето столетие онова, което някога е било една индийска инкарнация и което е преминало тогава в сферата на Меркурий, Венера и Марс през всичките въздействия, като следствия от едно предишно съществуване. В сферата на Марс е било изградено едно агресивно усещане относно следващото земно съществуване, това, което е било придобито в един предишен земен живот се е развило в известен агресивен смисъл като особена способност. В сферата на Меркурий, където душата може да си усвои - понеже такава способност кармически се изгражда особено в меркуриевото битие - едно прелитане над чувства и понятия, и в сферата на Венера, където от своя страна е могло да се прибави известна духовна еротика в човешките представни сили.
към текста >>
И тогава би трябвало да кажем: - Животът, също и животът на отделния човек не става по-беден в своето значение, а безкрайно по-богат, когато се разгледат неговите основи, когато наистина се вижда да проблясва от този проблематичен, фрагментарен живот на Хайне от деветнадесето столетие онова, което някога е било една индийска инкарнация и което е преминало тогава в сферата на Меркурий, Венера и Марс през всичките въздействия, като следствия от едно п
ред
ишно съществуване.
Нека разгледаме един такъв пример, който беше изведен на повърхността от дълбините на духовния живот чрез особено съвестно духовно изследване. Скованият повърхностен филистър би казал: - Така се изгубва цялата прелест на личността; аз искам да я имам с нейните елементарни свойства. - Скованият филистър може да го каже, той има и своето човешко право, и дори според своята карма има право да си бъде скован филистър. Но той достига само до известен градус на истината. Разгледат ли се фактите задълбочено, на дневна светлина излиза задкулисната истина.
И тогава би трябвало да кажем: - Животът, също и животът на отделния човек не става по-беден в своето значение, а безкрайно по-богат, когато се разгледат неговите основи, когато наистина се вижда да проблясва от този проблематичен, фрагментарен живот на Хайне от деветнадесето столетие онова, което някога е било една индийска инкарнация и което е преминало тогава в сферата на Меркурий, Венера и Марс през всичките въздействия, като следствия от едно предишно съществуване.
В сферата на Марс е било изградено едно агресивно усещане относно следващото земно съществуване, това, което е било придобито в един предишен земен живот се е развило в известен агресивен смисъл като особена способност. В сферата на Меркурий, където душата може да си усвои - понеже такава способност кармически се изгражда особено в меркуриевото битие - едно прелитане над чувства и понятия, и в сферата на Венера, където от своя страна е могло да се прибави известна духовна еротика в човешките представни сили. Следователно, когато така разглеждаме един човешки живот, ние същевременно виждаме и в мировото битие, и това, което така виждаме в човека, наистина не е по-бедно от това, което имаме в така нареченото непосредствено елементарно разглеждане, което е само едно филистерско разглеждане. Наистина е така, че виждаме, как предишните исторически събития се пренасят в бъдещето и посредник са звездните светове с техните същества. Едва чрез това историята става действителност, иначе тя си остава само букви - тридесет и две букви.
към текста >>
В сферата на Марс е било изградено едно агресивно усещане относно следващото земно съществуване, това, което е било придобито в един п
ред
ишен земен живот се е развило в известен агресивен смисъл като особена способност.
Скованият повърхностен филистър би казал: - Така се изгубва цялата прелест на личността; аз искам да я имам с нейните елементарни свойства. - Скованият филистър може да го каже, той има и своето човешко право, и дори според своята карма има право да си бъде скован филистър. Но той достига само до известен градус на истината. Разгледат ли се фактите задълбочено, на дневна светлина излиза задкулисната истина. И тогава би трябвало да кажем: - Животът, също и животът на отделния човек не става по-беден в своето значение, а безкрайно по-богат, когато се разгледат неговите основи, когато наистина се вижда да проблясва от този проблематичен, фрагментарен живот на Хайне от деветнадесето столетие онова, което някога е било една индийска инкарнация и което е преминало тогава в сферата на Меркурий, Венера и Марс през всичките въздействия, като следствия от едно предишно съществуване.
В сферата на Марс е било изградено едно агресивно усещане относно следващото земно съществуване, това, което е било придобито в един предишен земен живот се е развило в известен агресивен смисъл като особена способност.
В сферата на Меркурий, където душата може да си усвои - понеже такава способност кармически се изгражда особено в меркуриевото битие - едно прелитане над чувства и понятия, и в сферата на Венера, където от своя страна е могло да се прибави известна духовна еротика в човешките представни сили. Следователно, когато така разглеждаме един човешки живот, ние същевременно виждаме и в мировото битие, и това, което така виждаме в човека, наистина не е по-бедно от това, което имаме в така нареченото непосредствено елементарно разглеждане, което е само едно филистерско разглеждане. Наистина е така, че виждаме, как предишните исторически събития се пренасят в бъдещето и посредник са звездните светове с техните същества. Едва чрез това историята става действителност, иначе тя си остава само букви - тридесет и две букви. Тогава обаче ние започваме да четем в историята, когато видим, как зад отделните човешки съдби стоят цели божествени светове, стоят дела, само че разпростиращи се още по-грандиозно и мощно от историческите събития на човечеството, където ние винаги намираме вплетени отделните човешки съдби.
към текста >>
В сферата на Меркурий, където душата може да си усвои - понеже такава способност кармически се изгражда особено в меркуриевото битие - едно прелитане над чувства и понятия, и в сферата на Венера, където от своя страна е могло да се прибави известна духовна еротика в човешките п
ред
ставни сили.
- Скованият филистър може да го каже, той има и своето човешко право, и дори според своята карма има право да си бъде скован филистър. Но той достига само до известен градус на истината. Разгледат ли се фактите задълбочено, на дневна светлина излиза задкулисната истина. И тогава би трябвало да кажем: - Животът, също и животът на отделния човек не става по-беден в своето значение, а безкрайно по-богат, когато се разгледат неговите основи, когато наистина се вижда да проблясва от този проблематичен, фрагментарен живот на Хайне от деветнадесето столетие онова, което някога е било една индийска инкарнация и което е преминало тогава в сферата на Меркурий, Венера и Марс през всичките въздействия, като следствия от едно предишно съществуване. В сферата на Марс е било изградено едно агресивно усещане относно следващото земно съществуване, това, което е било придобито в един предишен земен живот се е развило в известен агресивен смисъл като особена способност.
В сферата на Меркурий, където душата може да си усвои - понеже такава способност кармически се изгражда особено в меркуриевото битие - едно прелитане над чувства и понятия, и в сферата на Венера, където от своя страна е могло да се прибави известна духовна еротика в човешките представни сили.
Следователно, когато така разглеждаме един човешки живот, ние същевременно виждаме и в мировото битие, и това, което така виждаме в човека, наистина не е по-бедно от това, което имаме в така нареченото непосредствено елементарно разглеждане, което е само едно филистерско разглеждане. Наистина е така, че виждаме, как предишните исторически събития се пренасят в бъдещето и посредник са звездните светове с техните същества. Едва чрез това историята става действителност, иначе тя си остава само букви - тридесет и две букви. Тогава обаче ние започваме да четем в историята, когато видим, как зад отделните човешки съдби стоят цели божествени светове, стоят дела, само че разпростиращи се още по-грандиозно и мощно от историческите събития на човечеството, където ние винаги намираме вплетени отделните човешки съдби. Нека да вземем един друг пример.
към текста >>
Следователно, когато така разглеждаме един човешки живот, ние същевременно виждаме и в мировото битие, и това, което така виждаме в човека, наистина не е по-бедно от това, което имаме в така нареченото непос
ред
ствено елементарно разглеждане, което е само едно филистерско разглеждане.
Но той достига само до известен градус на истината. Разгледат ли се фактите задълбочено, на дневна светлина излиза задкулисната истина. И тогава би трябвало да кажем: - Животът, също и животът на отделния човек не става по-беден в своето значение, а безкрайно по-богат, когато се разгледат неговите основи, когато наистина се вижда да проблясва от този проблематичен, фрагментарен живот на Хайне от деветнадесето столетие онова, което някога е било една индийска инкарнация и което е преминало тогава в сферата на Меркурий, Венера и Марс през всичките въздействия, като следствия от едно предишно съществуване. В сферата на Марс е било изградено едно агресивно усещане относно следващото земно съществуване, това, което е било придобито в един предишен земен живот се е развило в известен агресивен смисъл като особена способност. В сферата на Меркурий, където душата може да си усвои - понеже такава способност кармически се изгражда особено в меркуриевото битие - едно прелитане над чувства и понятия, и в сферата на Венера, където от своя страна е могло да се прибави известна духовна еротика в човешките представни сили.
Следователно, когато така разглеждаме един човешки живот, ние същевременно виждаме и в мировото битие, и това, което така виждаме в човека, наистина не е по-бедно от това, което имаме в така нареченото непосредствено елементарно разглеждане, което е само едно филистерско разглеждане.
Наистина е така, че виждаме, как предишните исторически събития се пренасят в бъдещето и посредник са звездните светове с техните същества. Едва чрез това историята става действителност, иначе тя си остава само букви - тридесет и две букви. Тогава обаче ние започваме да четем в историята, когато видим, как зад отделните човешки съдби стоят цели божествени светове, стоят дела, само че разпростиращи се още по-грандиозно и мощно от историческите събития на човечеството, където ние винаги намираме вплетени отделните човешки съдби. Нека да вземем един друг пример. Една индивидуалност, която за тогавашното време беше придобила стабилно образование през времето, когато на Земята през Северна Африка към Испания се разпространява Исляма.
към текста >>
Наистина е така, че виждаме, как п
ред
ишните исторически събития се пренасят в бъдещето и пос
ред
ник са звездните светове с техните същества.
Разгледат ли се фактите задълбочено, на дневна светлина излиза задкулисната истина. И тогава би трябвало да кажем: - Животът, също и животът на отделния човек не става по-беден в своето значение, а безкрайно по-богат, когато се разгледат неговите основи, когато наистина се вижда да проблясва от този проблематичен, фрагментарен живот на Хайне от деветнадесето столетие онова, което някога е било една индийска инкарнация и което е преминало тогава в сферата на Меркурий, Венера и Марс през всичките въздействия, като следствия от едно предишно съществуване. В сферата на Марс е било изградено едно агресивно усещане относно следващото земно съществуване, това, което е било придобито в един предишен земен живот се е развило в известен агресивен смисъл като особена способност. В сферата на Меркурий, където душата може да си усвои - понеже такава способност кармически се изгражда особено в меркуриевото битие - едно прелитане над чувства и понятия, и в сферата на Венера, където от своя страна е могло да се прибави известна духовна еротика в човешките представни сили. Следователно, когато така разглеждаме един човешки живот, ние същевременно виждаме и в мировото битие, и това, което така виждаме в човека, наистина не е по-бедно от това, което имаме в така нареченото непосредствено елементарно разглеждане, което е само едно филистерско разглеждане.
Наистина е така, че виждаме, как предишните исторически събития се пренасят в бъдещето и посредник са звездните светове с техните същества.
Едва чрез това историята става действителност, иначе тя си остава само букви - тридесет и две букви. Тогава обаче ние започваме да четем в историята, когато видим, как зад отделните човешки съдби стоят цели божествени светове, стоят дела, само че разпростиращи се още по-грандиозно и мощно от историческите събития на човечеството, където ние винаги намираме вплетени отделните човешки съдби. Нека да вземем един друг пример. Една индивидуалност, която за тогавашното време беше придобила стабилно образование през времето, когато на Земята през Северна Африка към Испания се разпространява Исляма. В Северна Африка имаше още училища, подобни на училището, в което се беше образовал свети Августин[3]; но това беше в едно по-късно време, когато училището вече беше станало декадентно.
към текста >>
В марсовата сфера тя си усвои известен агресивен характер, но освен този агресивен характер, също и лекота езиково да третира всички възможни проблеми, които се съдържаха в душата й от нейните п
ред
ишни земни животи.
Една индивидуалност, която за тогавашното време беше придобила стабилно образование през времето, когато на Земята през Северна Африка към Испания се разпространява Исляма. В Северна Африка имаше още училища, подобни на училището, в което се беше образовал свети Августин[3]; но това беше в едно по-късно време, когато училището вече беше станало декадентно. Тази личност учеше много неща, които бяха характерни за тези училища, където се съдържаше още много от старите мистерии, но то беше стигнало вече до упадък. След това тази индивидуалност беше достигнала Испания и там се свърза не с новата, а със старата юдейска кабалистика, прие много от ранната, не от късната кабалистика и стана един дух, който изпълни душата си с манихейско-кабалистични знания. Тази индивидуалност продължи развитието си през живота между смъртта и едно ново раждане и то особено в обществото на съществата, които имаха общо с марсовото битие.
В марсовата сфера тя си усвои известен агресивен характер, но освен този агресивен характер, също и лекота езиково да третира всички възможни проблеми, които се съдържаха в душата й от нейните предишни земни животи.
С тези качества тя се роди през осемнадесето столетие като Волтер. Виждате ли, да се знае, че Волтеровото битие води назад до събития, които дори са подобни на тези на Августин през неговата младост, подобни са на късните кабалистични опитности с цялата ирония, която се намираше в пра кабалистиката, да се знае, че всичко това е налице, така да се разглеждат взаимните връзки и същевременно чрез свързването на двата земни живота отново да се погледне в това, което лежи между тях в живота между смъртта и новото раждане - едва това прави света цялостен, едва това води до действителността. Когато разглеждаме земните животи в тяхното редуване, ние първо имаме нещо напълно несвързано. Не се вижда как единият прониква в другия. Но те също са само фрагменти.
към текста >>
Когато разглеждаме земните животи в тяхното
ред
уване, ние първо имаме нещо напълно несвързано.
След това тази индивидуалност беше достигнала Испания и там се свърза не с новата, а със старата юдейска кабалистика, прие много от ранната, не от късната кабалистика и стана един дух, който изпълни душата си с манихейско-кабалистични знания. Тази индивидуалност продължи развитието си през живота между смъртта и едно ново раждане и то особено в обществото на съществата, които имаха общо с марсовото битие. В марсовата сфера тя си усвои известен агресивен характер, но освен този агресивен характер, също и лекота езиково да третира всички възможни проблеми, които се съдържаха в душата й от нейните предишни земни животи. С тези качества тя се роди през осемнадесето столетие като Волтер. Виждате ли, да се знае, че Волтеровото битие води назад до събития, които дори са подобни на тези на Августин през неговата младост, подобни са на късните кабалистични опитности с цялата ирония, която се намираше в пра кабалистиката, да се знае, че всичко това е налице, така да се разглеждат взаимните връзки и същевременно чрез свързването на двата земни живота отново да се погледне в това, което лежи между тях в живота между смъртта и новото раждане - едва това прави света цялостен, едва това води до действителността.
Когато разглеждаме земните животи в тяхното редуване, ние първо имаме нещо напълно несвързано.
Не се вижда как единият прониква в другия. Но те също са само фрагменти. Не се разглежда това, което лежи помежду им, но действителността обхваща всичко заедно. И наистина е така, че реалността се достига, само когато се разглежда не само природата, но също и човешката същност с нейните духовни основи. В това отношение в нашето движение от сега нататък би трябвало да настъпи обрат.
към текста >>
Лекцията беше обявена, но не можа да бъде изнесена по простата причина, че там съществуваха оп
ред
елени отношения.
Но те също са само фрагменти. Не се разглежда това, което лежи помежду им, но действителността обхваща всичко заедно. И наистина е така, че реалността се достига, само когато се разглежда не само природата, но също и човешката същност с нейните духовни основи. В това отношение в нашето движение от сега нататък би трябвало да настъпи обрат. Когато беше основана Немската секция на Теософското общество в Берлин през 1902 година, аз обявих като моя първа лекция, която исках да изнеса «Практически упражнения върху кармата»[4].
Лекцията беше обявена, но не можа да бъде изнесена по простата причина, че там съществуваха определени отношения.
Там бяха различните стари членове на теософското движение, които си имаха своите представи за това, какво бива да се каже и какво не бива, и според това се създаваше определена среда, създаваше се цялата атмосфера. Тези, които бяха ръководители, биха направили челна стойка, ако се започнеше да се говори за практически упражнения върху кармата. Просто теософското движение тогава още не беше узряло за това. Трябваше да бъдат подготвени много неща. И наистина, подготовката трая две десетилетия, че и повече.
към текста >>
Там бяха различните стари членове на теософското движение, които си имаха своите п
ред
стави за това, какво бива да се каже и какво не бива, и спо
ред
това се създаваше оп
ред
елена с
ред
а, създаваше се цялата атмосфера.
Не се разглежда това, което лежи помежду им, но действителността обхваща всичко заедно. И наистина е така, че реалността се достига, само когато се разглежда не само природата, но също и човешката същност с нейните духовни основи. В това отношение в нашето движение от сега нататък би трябвало да настъпи обрат. Когато беше основана Немската секция на Теософското общество в Берлин през 1902 година, аз обявих като моя първа лекция, която исках да изнеса «Практически упражнения върху кармата»[4]. Лекцията беше обявена, но не можа да бъде изнесена по простата причина, че там съществуваха определени отношения.
Там бяха различните стари членове на теософското движение, които си имаха своите представи за това, какво бива да се каже и какво не бива, и според това се създаваше определена среда, създаваше се цялата атмосфера.
Тези, които бяха ръководители, биха направили челна стойка, ако се започнеше да се говори за практически упражнения върху кармата. Просто теософското движение тогава още не беше узряло за това. Трябваше да бъдат подготвени много неща. И наистина, подготовката трая две десетилетия, че и повече. Но на Коледното събрание беше излят импулсът безрезервно да се разкрие не само това, което може да се изследва за духовното в природата, а безрезервно да се разкрие и това, което може да се изследва също и за човешката духовна същност.
към текста >>
Много неща трябва да се разберат и вътрешно човек да се проникне с тях, за да може да си усвои поне малко знание в оп
ред
елена област.
Нека вземем само едно качество на човека, което повече или по-малко се среща често. Да вземем мъдростта. Хората казват: - Ние сме умни. - Но колко трудно човек постига мъдростта! Ако някой притежава поне малко мъдрост, то тя е постигната с много усилия.
Много неща трябва да се разберат и вътрешно човек да се проникне с тях, за да може да си усвои поне малко знание в определена област.
Юпитеровите същества не се нуждаят от това. Те са надарени със знанието - не бих казал по рождение, понеже както тук на Земята човекът започва да се развива от ембрион, така не се създават юпитеровите същества. Трябва да си представите, че в обкръжението на Юпитер има нещо подобно на облаците около Земята. Ако си представите, че човешките тела се оформят от облаците и тогава политат надолу към Земята, това би бил начинът по който младите същества на Юпитер се раждат като от облаците. Те притежават мъдростта като тяхно основно качество.
към текста >>
Трябва да си п
ред
ставите, че в обкръжението на Юпитер има нещо подобно на облаците около Земята.
- Но колко трудно човек постига мъдростта! Ако някой притежава поне малко мъдрост, то тя е постигната с много усилия. Много неща трябва да се разберат и вътрешно човек да се проникне с тях, за да може да си усвои поне малко знание в определена област. Юпитеровите същества не се нуждаят от това. Те са надарени със знанието - не бих казал по рождение, понеже както тук на Земята човекът започва да се развива от ембрион, така не се създават юпитеровите същества.
Трябва да си представите, че в обкръжението на Юпитер има нещо подобно на облаците около Земята.
Ако си представите, че човешките тела се оформят от облаците и тогава политат надолу към Земята, това би бил начинът по който младите същества на Юпитер се раждат като от облаците. Те притежават мъдростта като тяхно основно качество. Но тя не е придобивка, не е постижение, те просто си я имат. Поради това те мислят и съвсем различно от човека. Това действа разтърсващо, но човек постепенно трябва да свикне с него.
към текста >>
Ако си п
ред
ставите, че човешките тела се оформят от облаците и тогава политат надолу към Земята, това би бил начинът по който младите същества на Юпитер се раждат като от облаците.
Ако някой притежава поне малко мъдрост, то тя е постигната с много усилия. Много неща трябва да се разберат и вътрешно човек да се проникне с тях, за да може да си усвои поне малко знание в определена област. Юпитеровите същества не се нуждаят от това. Те са надарени със знанието - не бих казал по рождение, понеже както тук на Земята човекът започва да се развива от ембрион, така не се създават юпитеровите същества. Трябва да си представите, че в обкръжението на Юпитер има нещо подобно на облаците около Земята.
Ако си представите, че човешките тела се оформят от облаците и тогава политат надолу към Земята, това би бил начинът по който младите същества на Юпитер се раждат като от облаците.
Те притежават мъдростта като тяхно основно качество. Но тя не е придобивка, не е постижение, те просто си я имат. Поради това те мислят и съвсем различно от човека. Това действа разтърсващо, но човек постепенно трябва да свикне с него. Всичко на Юпитер е проникнато и изпълнено с мъдрост, както тук на Земята всичко е изпълнено с въздух.
към текста >>
Вътре п
ред
имно живеят Херувимите, които в тази взаимовръзка заедно с хората формират човешката карма.
Поради това те мислят и съвсем различно от човека. Това действа разтърсващо, но човек постепенно трябва да свикне с него. Всичко на Юпитер е проникнато и изпълнено с мъдрост, както тук на Земята всичко е изпълнено с въздух. Там мъдростта е субстанциална, тя протича на Юпитер подобно на вятъра и се носи наоколо, събира се като мъгла и се издига нагоре. Това обаче отново са същества, които се издигат от една мъгла от мъдрост.
Вътре предимно живеят Херувимите, които в тази взаимовръзка заедно с хората формират човешката карма.
Но вътре има и други импулси, и това важи безусловно. Каквото един човек е прекарал в един предишен земен живот, се оформя кармически чрез силите на мъдростта, на саморазбиращата се мъдрост. След това той слиза на Земята и носи отпечатък, получен от това, че той оформя като саморазбираща се мъдрост изживяното по-рано на Земята и тя се проявява по различни начини. И за това ще дам пример. Тук имаме една индивидуалност, която ни довежда назад до древна Гърция, в един вид платоническа, но и същевременно ваятелска атмосфера.
към текста >>
Каквото един човек е прекарал в един п
ред
ишен земен живот, се оформя кармически чрез силите на мъдростта, на саморазбиращата се мъдрост.
Всичко на Юпитер е проникнато и изпълнено с мъдрост, както тук на Земята всичко е изпълнено с въздух. Там мъдростта е субстанциална, тя протича на Юпитер подобно на вятъра и се носи наоколо, събира се като мъгла и се издига нагоре. Това обаче отново са същества, които се издигат от една мъгла от мъдрост. Вътре предимно живеят Херувимите, които в тази взаимовръзка заедно с хората формират човешката карма. Но вътре има и други импулси, и това важи безусловно.
Каквото един човек е прекарал в един предишен земен живот, се оформя кармически чрез силите на мъдростта, на саморазбиращата се мъдрост.
След това той слиза на Земята и носи отпечатък, получен от това, че той оформя като саморазбираща се мъдрост изживяното по-рано на Земята и тя се проявява по различни начини. И за това ще дам пример. Тук имаме една индивидуалност, която ни довежда назад до древна Гърция, в един вид платоническа, но и същевременно ваятелска атмосфера. В това характерно ваятелско време тази индивидуалност преживява една от най-важните си инкарнации като скулптор в Гърция. Това, което преживява там, тя пренася в следващи въплъщения, които са били по-маловажни.
към текста >>
Една друга индивидуалност ни довежда назад - във времената п
ред
и Америка да бъде населена с европейско население - в С
ред
на Америка, в Мексико.
И за това ще дам пример. Тук имаме една индивидуалност, която ни довежда назад до древна Гърция, в един вид платоническа, но и същевременно ваятелска атмосфера. В това характерно ваятелско време тази индивидуалност преживява една от най-важните си инкарнации като скулптор в Гърция. Това, което преживява там, тя пренася в следващи въплъщения, които са били по-маловажни. Това е една индивидуалност, която изгражда своята карма за последната си засега земна инкарнация особено в сферата на мъдростта на Юпитер.
Една друга индивидуалност ни довежда назад - във времената преди Америка да бъде населена с европейско население - в Средна Америка, в Мексико.
Там тя живее всред западналите мистерии на предишното мексиканско местно пра население. Когато бяха още живи отношенията между духовните същества и тамошните хора, мистерийните ученици, там тя се научи да познава онова, което е съществувало като мексикански богове. Днес хората говорят, че знаят - отново една особена карма, но не особено щастлива карма за хората - също и за боговете Кветцалкоатл, Тетцкатлипока и Таотл[5]. Чрез техните описания обаче не се научава нищо друго, освен имена. Но индивидуалността, за която разказвам, живееше вътре в макар и западналите мистерии.
към текста >>
Там тя живее вс
ред
западналите мистерии на п
ред
ишното мексиканско местно пра население.
Тук имаме една индивидуалност, която ни довежда назад до древна Гърция, в един вид платоническа, но и същевременно ваятелска атмосфера. В това характерно ваятелско време тази индивидуалност преживява една от най-важните си инкарнации като скулптор в Гърция. Това, което преживява там, тя пренася в следващи въплъщения, които са били по-маловажни. Това е една индивидуалност, която изгражда своята карма за последната си засега земна инкарнация особено в сферата на мъдростта на Юпитер. Една друга индивидуалност ни довежда назад - във времената преди Америка да бъде населена с европейско население - в Средна Америка, в Мексико.
Там тя живее всред западналите мистерии на предишното мексиканско местно пра население.
Когато бяха още живи отношенията между духовните същества и тамошните хора, мистерийните ученици, там тя се научи да познава онова, което е съществувало като мексикански богове. Днес хората говорят, че знаят - отново една особена карма, но не особено щастлива карма за хората - също и за боговете Кветцалкоатл, Тетцкатлипока и Таотл[5]. Чрез техните описания обаче не се научава нищо друго, освен имена. Но индивидуалността, за която разказвам, живееше вътре в макар и западналите мистерии. За нея един бог Таотл, Кветцалкоатл, беше нещо живо.
към текста >>
Тази индивидуалност, която живя като мъж вс
ред
мексиканските мистерии, през живота между смъртта и новото раждане премина през сферата на мъдростта на Юпитер и се роди през осемнадесето, деветнадесето столетие.
Но индивидуалността, за която разказвам, живееше вътре в макар и западналите мистерии. За нея един бог Таотл, Кветцалкоатл, беше нещо живо. В действителност това бяха магьоснически, живи същества. И там в западналите мистерии на Кветцалкоатл по това време тя се вживя в едно напълно суеверно магическо съдържание, в такова същество като Тетцкатлипока - Тетцкатлипока е бил един вид змийски бог, с когото е било възможно човек да се чувства астрално свързан - и за нея то е станало интензивно живо. Тази индивидуалност не преминава след това през други инкарнации както онази другата индивидуалност, която имаше междинни инкарнации и след като изживява живота си между смъртта и едно ново раждане, тя първо се ражда като мъж в Гърция, а после като жена.
Тази индивидуалност, която живя като мъж всред мексиканските мистерии, през живота между смъртта и новото раждане премина през сферата на мъдростта на Юпитер и се роди през осемнадесето, деветнадесето столетие.
Индивидуалността, която живя в Гърция, също мина през юпитеровата сфера, както може да се мине, когато човек е бил скулптор и същевременно по гръцки начин беше изживял този ваятелски начин на мислене и представи, който наистина беше жив през онова време. Тази пластичност, която в Гърция можеше да се изживее при извайването на човешката фигура в юпитеровата сфера на мъдростта, където цялата тази мъдрост беше субстанциална, тя се преобрази в творческо обхващане на целия свят, след това с нейната изразена чрез Юпитер гръцка насоченост се роди в едно човешко тяло като Гьоте. Другата индивидуалност също премина през сферата на Юпитер; в нея също се преобрази това, което тя е могла да научи в мексиканските мистерии. Но в сферата на Юпитер не е могло да се породи същото от един земен живот, изживян в Гърция както описах, и от един земен живот, преминал в Мексико така, както описах. И двамата са преминали през юпитеровата сфера на мъдростта, но от двата живота е станало това, което е могло да бъде оформено съответно на творческите сили от предишния живот.
към текста >>
Индивидуалността, която живя в Гърция, също мина през юпитеровата сфера, както може да се мине, когато човек е бил скулптор и същевременно по гръцки начин беше изживял този ваятелски начин на мислене и п
ред
стави, който наистина беше жив през онова време.
За нея един бог Таотл, Кветцалкоатл, беше нещо живо. В действителност това бяха магьоснически, живи същества. И там в западналите мистерии на Кветцалкоатл по това време тя се вживя в едно напълно суеверно магическо съдържание, в такова същество като Тетцкатлипока - Тетцкатлипока е бил един вид змийски бог, с когото е било възможно човек да се чувства астрално свързан - и за нея то е станало интензивно живо. Тази индивидуалност не преминава след това през други инкарнации както онази другата индивидуалност, която имаше междинни инкарнации и след като изживява живота си между смъртта и едно ново раждане, тя първо се ражда като мъж в Гърция, а после като жена. Тази индивидуалност, която живя като мъж всред мексиканските мистерии, през живота между смъртта и новото раждане премина през сферата на мъдростта на Юпитер и се роди през осемнадесето, деветнадесето столетие.
Индивидуалността, която живя в Гърция, също мина през юпитеровата сфера, както може да се мине, когато човек е бил скулптор и същевременно по гръцки начин беше изживял този ваятелски начин на мислене и представи, който наистина беше жив през онова време.
Тази пластичност, която в Гърция можеше да се изживее при извайването на човешката фигура в юпитеровата сфера на мъдростта, където цялата тази мъдрост беше субстанциална, тя се преобрази в творческо обхващане на целия свят, след това с нейната изразена чрез Юпитер гръцка насоченост се роди в едно човешко тяло като Гьоте. Другата индивидуалност също премина през сферата на Юпитер; в нея също се преобрази това, което тя е могла да научи в мексиканските мистерии. Но в сферата на Юпитер не е могло да се породи същото от един земен живот, изживян в Гърция както описах, и от един земен живот, преминал в Мексико така, както описах. И двамата са преминали през юпитеровата сфера на мъдростта, но от двата живота е станало това, което е могло да бъде оформено съответно на творческите сили от предишния живот. Индивидуалността, която беше преминала през мексиканските мистерии, премина през юпитеровата сфера и отново беше родена като Елифас Леви.
към текста >>
И двамата са преминали през юпитеровата сфера на мъдростта, но от двата живота е станало това, което е могло да бъде оформено съответно на творческите сили от п
ред
ишния живот.
Тази индивидуалност, която живя като мъж всред мексиканските мистерии, през живота между смъртта и новото раждане премина през сферата на мъдростта на Юпитер и се роди през осемнадесето, деветнадесето столетие. Индивидуалността, която живя в Гърция, също мина през юпитеровата сфера, както може да се мине, когато човек е бил скулптор и същевременно по гръцки начин беше изживял този ваятелски начин на мислене и представи, който наистина беше жив през онова време. Тази пластичност, която в Гърция можеше да се изживее при извайването на човешката фигура в юпитеровата сфера на мъдростта, където цялата тази мъдрост беше субстанциална, тя се преобрази в творческо обхващане на целия свят, след това с нейната изразена чрез Юпитер гръцка насоченост се роди в едно човешко тяло като Гьоте. Другата индивидуалност също премина през сферата на Юпитер; в нея също се преобрази това, което тя е могла да научи в мексиканските мистерии. Но в сферата на Юпитер не е могло да се породи същото от един земен живот, изживян в Гърция както описах, и от един земен живот, преминал в Мексико така, както описах.
И двамата са преминали през юпитеровата сфера на мъдростта, но от двата живота е станало това, което е могло да бъде оформено съответно на творческите сили от предишния живот.
Индивидуалността, която беше преминала през мексиканските мистерии, премина през юпитеровата сфера и отново беше родена като Елифас Леви. Тук имате магически ритуални действия, магически култове, преобразени по един забележителен начин в мъдрост. Това е една малоценна юпитерова карма, но въпреки това извънредно умна и мъдра. Тук се вижда, как действат заедно това, което човекът е узнал в земния живот и това, което става между смъртта и едно ново раждане. Наистина по-късният живот се изгражда според предишния, но в същата сфера в кармата може да се преобрази по разнообразен начин това, което един човек е прекарал в даден земен живот.
към текста >>
Това е една малоценна юпитерова карма, но въпреки това извън
ред
но умна и мъдра.
Другата индивидуалност също премина през сферата на Юпитер; в нея също се преобрази това, което тя е могла да научи в мексиканските мистерии. Но в сферата на Юпитер не е могло да се породи същото от един земен живот, изживян в Гърция както описах, и от един земен живот, преминал в Мексико така, както описах. И двамата са преминали през юпитеровата сфера на мъдростта, но от двата живота е станало това, което е могло да бъде оформено съответно на творческите сили от предишния живот. Индивидуалността, която беше преминала през мексиканските мистерии, премина през юпитеровата сфера и отново беше родена като Елифас Леви. Тук имате магически ритуални действия, магически култове, преобразени по един забележителен начин в мъдрост.
Това е една малоценна юпитерова карма, но въпреки това извънредно умна и мъдра.
Тук се вижда, как действат заедно това, което човекът е узнал в земния живот и това, което става между смъртта и едно ново раждане. Наистина по-късният живот се изгражда според предишния, но в същата сфера в кармата може да се преобрази по разнообразен начин това, което един човек е прекарал в даден земен живот. Едва когато така се разгледа изграждането на човешкия живот в кармически смисъл, този човешки живот истински се задълбочава. Тогава той бива обогатен; едва тогава той се появява в цялата своя действителност; едва тогава се опознава в действителност човека и човешкия живот. [1] Изразът се обяснява с края на немската инфлация през ноември 1923.
към текста >>
Наистина по-късният живот се изгражда спо
ред
п
ред
ишния, но в същата сфера в кармата може да се преобрази по разнообразен начин това, което един човек е прекарал в даден земен живот.
И двамата са преминали през юпитеровата сфера на мъдростта, но от двата живота е станало това, което е могло да бъде оформено съответно на творческите сили от предишния живот. Индивидуалността, която беше преминала през мексиканските мистерии, премина през юпитеровата сфера и отново беше родена като Елифас Леви. Тук имате магически ритуални действия, магически култове, преобразени по един забележителен начин в мъдрост. Това е една малоценна юпитерова карма, но въпреки това извънредно умна и мъдра. Тук се вижда, как действат заедно това, което човекът е узнал в земния живот и това, което става между смъртта и едно ново раждане.
Наистина по-късният живот се изгражда според предишния, но в същата сфера в кармата може да се преобрази по разнообразен начин това, което един човек е прекарал в даден земен живот.
Едва когато така се разгледа изграждането на човешкия живот в кармически смисъл, този човешки живот истински се задълбочава. Тогава той бива обогатен; едва тогава той се появява в цялата своя действителност; едва тогава се опознава в действителност човека и човешкия живот. [1] Изразът се обяснява с края на немската инфлация през ноември 1923. [2] Хайнрих Хайне, 1797-1856. [3] Аврелий Августин, 354-430, християнски светец баща на църквата
към текста >>
67.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Най-нап
ред
обръщам вниманието към това, че изобщо не е необходимо да се притежават някакви ясновидски способности, за да се изпълним с усещането, с чувството за съществуването на кармата.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Вроцлав, 11. Юни1924 В хода на нашите разглеждания ние постепенно ще преминем към това, което кармата може да означава в отделния човешки живот, макар че аз винаги ще обръщам вниманието към някои кармични връзки, които са се проявили чрез известни в историята личности. Защото и личното, което ни интересува в нашата собствена карма, което би трябвало близко да ни засяга, ще бъде осветено, когато разгледаме обширните исторически кармични проявления.
Най-напред обръщам вниманието към това, че изобщо не е необходимо да се притежават някакви ясновидски способности, за да се изпълним с усещането, с чувството за съществуването на кармата.
Разбира се, за да се разгледат всички взаимни връзки на кармическите закономерности, такива способности са необходими и някои неща от това, което ви представих тук през изминалите дни, естествено могат да се постигнат само чрез такива способности. Но пътят към такива съзерцания се подготвя, бих искал да кажа, от чувството, от ясното чувство за кармата. То трябва да навлезе във всеки отделен човешки живот, когато този човешки живот не преминава само повърхностно покрай нещата, хвърляйки поглед само на външните сензации, а когато този човешки живот може да придобие нещо в посока към по-интимно изживяване на битието, като разгледа и проникне с чувство, придобивайки един вид предчувствие за това, как известни съдбоносни взаимовръзки застават в живота така, че със своята собствена същност вече показват, че те не могат да бъдат заложени в единствения земен живот между раждането и смъртта. Нека да разгледаме начина, по който ние можем да срещнем други хора в живота ни. От нашата среща в живота с хората зависи голяма част от нашата съдба.
към текста >>
Разбира се, за да се разгледат всички взаимни връзки на кармическите закономерности, такива способности са необходими и някои неща от това, което ви п
ред
ставих тук през изминалите дни, естествено могат да се постигнат само чрез такива способности.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Вроцлав, 11. Юни1924 В хода на нашите разглеждания ние постепенно ще преминем към това, което кармата може да означава в отделния човешки живот, макар че аз винаги ще обръщам вниманието към някои кармични връзки, които са се проявили чрез известни в историята личности. Защото и личното, което ни интересува в нашата собствена карма, което би трябвало близко да ни засяга, ще бъде осветено, когато разгледаме обширните исторически кармични проявления. Най-напред обръщам вниманието към това, че изобщо не е необходимо да се притежават някакви ясновидски способности, за да се изпълним с усещането, с чувството за съществуването на кармата.
Разбира се, за да се разгледат всички взаимни връзки на кармическите закономерности, такива способности са необходими и някои неща от това, което ви представих тук през изминалите дни, естествено могат да се постигнат само чрез такива способности.
Но пътят към такива съзерцания се подготвя, бих искал да кажа, от чувството, от ясното чувство за кармата. То трябва да навлезе във всеки отделен човешки живот, когато този човешки живот не преминава само повърхностно покрай нещата, хвърляйки поглед само на външните сензации, а когато този човешки живот може да придобие нещо в посока към по-интимно изживяване на битието, като разгледа и проникне с чувство, придобивайки един вид предчувствие за това, как известни съдбоносни взаимовръзки застават в живота така, че със своята собствена същност вече показват, че те не могат да бъдат заложени в единствения земен живот между раждането и смъртта. Нека да разгледаме начина, по който ние можем да срещнем други хора в живота ни. От нашата среща в живота с хората зависи голяма част от нашата съдба. Ние срещаме този и онзи.
към текста >>
То трябва да навлезе във всеки отделен човешки живот, когато този човешки живот не преминава само повърхностно покрай нещата, хвърляйки поглед само на външните сензации, а когато този човешки живот може да придобие нещо в посока към по-интимно изживяване на битието, като разгледа и проникне с чувство, придобивайки един вид п
ред
чувствие за това, как известни съдбоносни взаимовръзки застават в живота така, че със своята собствена същност вече показват, че те не могат да бъдат заложени в единствения земен живот между раждането и смъртта.
В хода на нашите разглеждания ние постепенно ще преминем към това, което кармата може да означава в отделния човешки живот, макар че аз винаги ще обръщам вниманието към някои кармични връзки, които са се проявили чрез известни в историята личности. Защото и личното, което ни интересува в нашата собствена карма, което би трябвало близко да ни засяга, ще бъде осветено, когато разгледаме обширните исторически кармични проявления. Най-напред обръщам вниманието към това, че изобщо не е необходимо да се притежават някакви ясновидски способности, за да се изпълним с усещането, с чувството за съществуването на кармата. Разбира се, за да се разгледат всички взаимни връзки на кармическите закономерности, такива способности са необходими и някои неща от това, което ви представих тук през изминалите дни, естествено могат да се постигнат само чрез такива способности. Но пътят към такива съзерцания се подготвя, бих искал да кажа, от чувството, от ясното чувство за кармата.
То трябва да навлезе във всеки отделен човешки живот, когато този човешки живот не преминава само повърхностно покрай нещата, хвърляйки поглед само на външните сензации, а когато този човешки живот може да придобие нещо в посока към по-интимно изживяване на битието, като разгледа и проникне с чувство, придобивайки един вид предчувствие за това, как известни съдбоносни взаимовръзки застават в живота така, че със своята собствена същност вече показват, че те не могат да бъдат заложени в единствения земен живот между раждането и смъртта.
Нека да разгледаме начина, по който ние можем да срещнем други хора в живота ни. От нашата среща в живота с хората зависи голяма част от нашата съдба. Ние срещаме този и онзи. Това, което изживяваме с него, прониква в нашето битие. И точно в това взаимно изживяване с хора в дадена жизнена ситуация, при внимателно наблюдение ще се види, как кармата изобщо не противоречи на това, което ние носим в себе си като свободно усещане, като усещане за това, което в нашите действия подлежи на свободните ни решения.
към текста >>
Ние заставаме най-нап
ред
като дете в битието, в една жизнена епоха, в която не може още да се говори за свобода, доколкото се взима под внимание земния импулс.
Нека да разгледаме начина, по който ние можем да срещнем други хора в живота ни. От нашата среща в живота с хората зависи голяма част от нашата съдба. Ние срещаме този и онзи. Това, което изживяваме с него, прониква в нашето битие. И точно в това взаимно изживяване с хора в дадена жизнена ситуация, при внимателно наблюдение ще се види, как кармата изобщо не противоречи на това, което ние носим в себе си като свободно усещане, като усещане за това, което в нашите действия подлежи на свободните ни решения.
Ние заставаме най-напред като дете в битието, в една жизнена епоха, в която не може още да се говори за свобода, доколкото се взима под внимание земния импулс.
А колко много неща зависят от начина, по който ние сме поставени като деца в битието! Какви способности се развиват от нашето същество, какви пътища ни се показват, е от безкрайно голямо, съдбоносно значение за целия ни земен живот. Разбира се, по-късно като самостоятелни хора ние можем повече или по-малко да вземем собствения си живот в свои ръце, но това можем да направим само на това място, което ни е посочено от детството. И когато внимателно наблюдаваме, ние ще видим, какво ясно и съдбоносно прониква в нашето свободно действие. Нека вземем един случай.
към текста >>
И когато така сме се запознали с някой, ние изобщо не се чувстваме притиснати да се размислим, какво п
ред
ставлява този човек и какво прави той.
Възможно е в този земен живот за първи път да срещнем един човек и веднага да имаме чувството, че сме душевно свързани с този човек. И напълно е възможно да имаме интензивни чувства към този човек, но може би изобщо да не ни интересува как той изглежда, дали е хубав или грозен, дали е вежлив или невежлив. Това, което ни привлича към този човек, се издига нагоре от душата ни, ние изпитваме симпатия към него. Да, в един или друг случай е възможно да изпитаваме и антипатия, която се поражда само от това, че сме се доближили до този човек и сме осъзнали, че той е тук; но това, което изпитваме към него, не зависи от впечатлението, което той ни прави със своите действия или с това, което той ни казва. Такива изживявания застават в земния ни живот като големи въпросителни, както обширните жизнени проблеми, които ни доставя животът.
И когато така сме се запознали с някой, ние изобщо не се чувстваме притиснати да се размислим, какво представлява този човек и какво прави той.
Всичко, което ни привлича към него в известно отношение се събира като сбор от чувства, като сбор от вътрешни усещания, изпълващи нашата душевна нагласа. Ние изобщо не чувстваме нуждата да ги оправдаем, взимайки под внимание какво върши той. Но има и друг вид срещи с хора. Там не се появяват такива усещания. Тези хора започват да ни интересуват, без всъщност да чувстваме в душата си някаква симпатия или антипатия към тях.
към текста >>
Когато нещо такова се случи в живота - а духовнонаучните методи се опитват да проникнат зад такива тайни, - когато в известен смисъл ние изпитаме необяснима симпатия или антипатия при запознаването си с даден човек, се установява, че с този човек по някакъв начин сме били кармически свързани в миналото и че това, което сме изживяли заедно с него, вече през целия ни земен живот всъщност ни е водило да го срещнем в един оп
ред
елен момент.
Ние се чувстваме принудени да разберем, дали те са добри или лоши, благосклонни или недоброжелателни, дали имат някакви способности или нямат. И във времето, което следва едно такова запознанство - да кажем, че сме срещнали някой, който също познава този човек, с когото ние сме се запознали и заговорим за същия човек - се вижда, че ние се чувстваме подтикнати да разговаряме за него. Ние се осведомяваме кой е той, какво прави в живота и т.н.; ние се интересуваме за негова външност. При хората от първия вид може да се случи, когато срещнем някой наш познат, който също го познава, да ни стане напълно неприятно, когато той започне да говори за него. Ние съвсем не искаме да говорим за този човек.
Когато нещо такова се случи в живота - а духовнонаучните методи се опитват да проникнат зад такива тайни, - когато в известен смисъл ние изпитаме необяснима симпатия или антипатия при запознаването си с даден човек, се установява, че с този човек по някакъв начин сме били кармически свързани в миналото и че това, което сме изживяли заедно с него, вече през целия ни земен живот всъщност ни е водило да го срещнем в един определен момент.
И това, което сме имали заедно с него в миналото, то формира нашите чувства, оформя нашите усещания към него. И определящите са тези усещания, тези чувства, а не дали той е хубав или грозен, дали е благосклонен или злонамерен човек. Точно когато съвсем ясно и определено се изпитва такова нещо и когато е възможно духовнонаучното изследване да освети нещо подобно, то ще намери усещането за оправдано чрез това, което самото то може да каже за една формирана в миналото карма. И ние ще намерим потвърждение на това, което казвам още чрез някои други факти. Когато спим и сме извън нашето физическо и етерно тяло, само с аза и с астралното тяло се намираме духовно в света, нашето физическо и нашето етерно тяло са останали да лежат в леглото, отделени от своето духовно-душевно същество, тогава за обикновеното съзнание се появяват сънищата.
към текста >>
И оп
ред
елящите са тези усещания, тези чувства, а не дали той е хубав или грозен, дали е благосклонен или злонамерен човек.
Ние се осведомяваме кой е той, какво прави в живота и т.н.; ние се интересуваме за негова външност. При хората от първия вид може да се случи, когато срещнем някой наш познат, който също го познава, да ни стане напълно неприятно, когато той започне да говори за него. Ние съвсем не искаме да говорим за този човек. Когато нещо такова се случи в живота - а духовнонаучните методи се опитват да проникнат зад такива тайни, - когато в известен смисъл ние изпитаме необяснима симпатия или антипатия при запознаването си с даден човек, се установява, че с този човек по някакъв начин сме били кармически свързани в миналото и че това, което сме изживяли заедно с него, вече през целия ни земен живот всъщност ни е водило да го срещнем в един определен момент. И това, което сме имали заедно с него в миналото, то формира нашите чувства, оформя нашите усещания към него.
И определящите са тези усещания, тези чувства, а не дали той е хубав или грозен, дали е благосклонен или злонамерен човек.
Точно когато съвсем ясно и определено се изпитва такова нещо и когато е възможно духовнонаучното изследване да освети нещо подобно, то ще намери усещането за оправдано чрез това, което самото то може да каже за една формирана в миналото карма. И ние ще намерим потвърждение на това, което казвам още чрез някои други факти. Когато спим и сме извън нашето физическо и етерно тяло, само с аза и с астралното тяло се намираме духовно в света, нашето физическо и нашето етерно тяло са останали да лежат в леглото, отделени от своето духовно-душевно същество, тогава за обикновеното съзнание се появяват сънищата. Попитайте се веднъж при едно интензивно самонаблюдение, не е ли така при известни срещи, които имат такова въздействие, че в душата ни се появяват усещания и чувства, ние същевременно да сънуваме всевъзможни сънища за този човек? Понякога лесно можем да сънуваме един или друг човек, Това показва, че нашата душа е свързана с този човек, преминала е с него през много земни животи, през няколко или дори само през един земен живот; показва, че тази душевно-духовна същност, в която сме сега самите ние, - азът и астралното тяло - има нещо общо с този човек.
към текста >>
Точно когато съвсем ясно и оп
ред
елено се изпитва такова нещо и когато е възможно духовнонаучното изследване да освети нещо подобно, то ще намери усещането за оправдано чрез това, което самото то може да каже за една формирана в миналото карма.
При хората от първия вид може да се случи, когато срещнем някой наш познат, който също го познава, да ни стане напълно неприятно, когато той започне да говори за него. Ние съвсем не искаме да говорим за този човек. Когато нещо такова се случи в живота - а духовнонаучните методи се опитват да проникнат зад такива тайни, - когато в известен смисъл ние изпитаме необяснима симпатия или антипатия при запознаването си с даден човек, се установява, че с този човек по някакъв начин сме били кармически свързани в миналото и че това, което сме изживяли заедно с него, вече през целия ни земен живот всъщност ни е водило да го срещнем в един определен момент. И това, което сме имали заедно с него в миналото, то формира нашите чувства, оформя нашите усещания към него. И определящите са тези усещания, тези чувства, а не дали той е хубав или грозен, дали е благосклонен или злонамерен човек.
Точно когато съвсем ясно и определено се изпитва такова нещо и когато е възможно духовнонаучното изследване да освети нещо подобно, то ще намери усещането за оправдано чрез това, което самото то може да каже за една формирана в миналото карма.
И ние ще намерим потвърждение на това, което казвам още чрез някои други факти. Когато спим и сме извън нашето физическо и етерно тяло, само с аза и с астралното тяло се намираме духовно в света, нашето физическо и нашето етерно тяло са останали да лежат в леглото, отделени от своето духовно-душевно същество, тогава за обикновеното съзнание се появяват сънищата. Попитайте се веднъж при едно интензивно самонаблюдение, не е ли така при известни срещи, които имат такова въздействие, че в душата ни се появяват усещания и чувства, ние същевременно да сънуваме всевъзможни сънища за този човек? Понякога лесно можем да сънуваме един или друг човек, Това показва, че нашата душа е свързана с този човек, преминала е с него през много земни животи, през няколко или дори само през един земен живот; показва, че тази душевно-духовна същност, в която сме сега самите ние, - азът и астралното тяло - има нещо общо с този човек. Ние срещаме и други хора, с тях ни свързва нещо професионално или нещо подобно.
към текста >>
Ние сме свързани с тях само през този земен живот и връзката най-нап
ред
се създава чрез това, което обвързва душевно-духовната същност на човека с физическото и с етерното.
Ние срещаме и други хора, с тях ни свързва нещо професионално или нещо подобно. Те ни интересуват по този начин, който описах. Да, дори се случва да имаме с тях много общи занимания. Животът ни поставя до тях, но ние не ги сънуваме. Не можем да ги сънуваме, сънища не се появяват.
Ние сме свързани с тях само през този земен живот и връзката най-напред се създава чрез това, което обвързва душевно-духовната същност на човека с физическото и с етерното.
И понеже физическото и етерното тяло взимат участие в нашия интерес, който е свързан предимно с външната физиономия и външните действия, а това физическо и етерно тяло остават да лежат в леглото през нощта, докато духовно-душевната същност се отделя, затова не можем да сънуваме такива хора. Тук духовната наука отново ни показва, че там действа кармата, но тя действа така, че кармата сега се създава, че едва от духовното изживяване след смъртта ще погледнем към този земен живот и ще можем да си кажем, че в него са започнали нови кармически отношения. Тук навлизаме в една бъдеща карма. Ние видяхме, как бива изтъкана тази карма, как дълго време върху изграждането на тази карма работи това, което ние преживяваме заедно с висшите духовни същества между смъртта и едно ново раждане. Но когато премислите какво беше казано във връзка със закономерността на кармата, тогава ще трябва да си кажете, че хората се свързват чрез земния живот.
към текста >>
И понеже физическото и етерното тяло взимат участие в нашия интерес, който е свързан п
ред
имно с външната физиономия и външните действия, а това физическо и етерно тяло остават да лежат в леглото през нощта, докато духовно-душевната същност се отделя, затова не можем да сънуваме такива хора.
Те ни интересуват по този начин, който описах. Да, дори се случва да имаме с тях много общи занимания. Животът ни поставя до тях, но ние не ги сънуваме. Не можем да ги сънуваме, сънища не се появяват. Ние сме свързани с тях само през този земен живот и връзката най-напред се създава чрез това, което обвързва душевно-духовната същност на човека с физическото и с етерното.
И понеже физическото и етерното тяло взимат участие в нашия интерес, който е свързан предимно с външната физиономия и външните действия, а това физическо и етерно тяло остават да лежат в леглото през нощта, докато духовно-душевната същност се отделя, затова не можем да сънуваме такива хора.
Тук духовната наука отново ни показва, че там действа кармата, но тя действа така, че кармата сега се създава, че едва от духовното изживяване след смъртта ще погледнем към този земен живот и ще можем да си кажем, че в него са започнали нови кармически отношения. Тук навлизаме в една бъдеща карма. Ние видяхме, как бива изтъкана тази карма, как дълго време върху изграждането на тази карма работи това, което ние преживяваме заедно с висшите духовни същества между смъртта и едно ново раждане. Но когато премислите какво беше казано във връзка със закономерността на кармата, тогава ще трябва да си кажете, че хората се свързват чрез земния живот. Онова, което ги довежда един до друг в земния живот, ги обвързва кармически.
към текста >>
Когато това се разглежда схематично, изглежда така: Времето тече, една оп
ред
елена група от хора, които заедно живеят в оп
ред
елена епоха и са кармически свързани, отново се появява на Земята, след като е преминала през живота между смъртта и едно ново раждане.
Какви са тогава общо взето последиците за земния живот на човека? От това общо взето следва, че хората, които през един земен живот са заедно, понеже точно там се заражда кармата, през следващия земен живот отново ще се стремят един към друг. Там отново ще се зародят кармически взаимовръзки, те отново ще преминат през живота между смъртта и новото раждане - това ще ги обвърже още по-здраво - за да потърсят отново един общ земен живот. И там се появява особеното, че в течение на земното развитие хората всъщност живеят заедно в групи. Наистина е така.
Когато това се разглежда схематично, изглежда така: Времето тече, една определена група от хора, които заедно живеят в определена епоха и са кармически свързани, отново се появява на Земята, след като е преминала през живота между смъртта и едно ново раждане.
Друга човешка група, в която хората също са свързани кармически, отново се появява на Земята, трета също. И понеже времената между смъртта и едно ново раждане са много по-дълги, от това следва, че повечето земни хора всъщност се срещат само между смъртта и едно ново раждане и че кармически особено свързаните хора на групи преминават през развитието на човечеството и винаги отново, и отново се срещат на Земята. Това е и правилото. По правило ние не се срещаме с хора на Земята, които в миналото са били инкарнирани в различно от нашето време. Виждате ли, човек научава това, когато чрез духовното разглеждане на света наистина проникне в събитията на човешките взаимовръзки.
към текста >>
Когато само неп
ред
убедено се помисли за живота, вече се стига дотам, да се намери потвърждение за тези неща, които се казаха въз основа на духовното наблюдение.
Друга човешка група, в която хората също са свързани кармически, отново се появява на Земята, трета също. И понеже времената между смъртта и едно ново раждане са много по-дълги, от това следва, че повечето земни хора всъщност се срещат само между смъртта и едно ново раждане и че кармически особено свързаните хора на групи преминават през развитието на човечеството и винаги отново, и отново се срещат на Земята. Това е и правилото. По правило ние не се срещаме с хора на Земята, които в миналото са били инкарнирани в различно от нашето време. Виждате ли, човек научава това, когато чрез духовното разглеждане на света наистина проникне в събитията на човешките взаимовръзки.
Когато само непредубедено се помисли за живота, вече се стига дотам, да се намери потвърждение за тези неща, които се казаха въз основа на духовното наблюдение.
Както знаете, дълги години през моята младост аз се занимавах с Гьоте. Понеже духовната работа върху Гьоте ми беше дълбоко присърце, често трябваше да се запитвам, какво би било, ако бих бил съвременик на Гьоте. Външно погледнато такова нещо би трябвало да изглежда прелестно за някого. Ако някой обича Гьоте, ако се е занимавал с радост с това, което той е сътворил, ако една част от своя живот някой е посветил на това да го обясни, да го интерпретира, не би ли дошла мисълтта, колко прелестно би било, ако той живее във Ваймар, където Гьоте се разхожда нагоре надолу и някога го срещне, а може би и го заговори? Но това е само едно повърхностно разглеждане, което веднага се коригира, когато точно се разгледат нещата.
към текста >>
Само когато се обхване с поглед конкретното отношение към него, каквото човек има като роден след него и когато тогава се премине към по-фините душевни взаимовръзки точно в един такъв случай, където се докосва една личност, с която човек не живее по едно и също време, следователно с някого с когото жизнената карма не го свързва непос
ред
ствено, а където са налице оплетени кармични отношения, там духовното разглеждане тогава показва: - че ако някой би живял едновременно с една такава личност, тя би въздействала върху душата му като отрова.
Ако някой обича Гьоте, ако се е занимавал с радост с това, което той е сътворил, ако една част от своя живот някой е посветил на това да го обясни, да го интерпретира, не би ли дошла мисълтта, колко прелестно би било, ако той живее във Ваймар, където Гьоте се разхожда нагоре надолу и някога го срещне, а може би и го заговори? Но това е само едно повърхностно разглеждане, което веднага се коригира, когато точно се разгледат нещата. Най-малкото аз си казвах: Мисълта, да живея по едно и също време с Гьоте, всъщност би била напълно непоносима. Защото Гьоте точно затова ми е станал особено скъп, защото всичко, което той е оставил беше там, защото известно време той беше действал тук и човек отново можеше да го потърси в духовните пра дълбини на световното развитие. И това е така: Не би могло да се понесе, да се живее едновременно с Гьоте!
Само когато се обхване с поглед конкретното отношение към него, каквото човек има като роден след него и когато тогава се премине към по-фините душевни взаимовръзки точно в един такъв случай, където се докосва една личност, с която човек не живее по едно и също време, следователно с някого с когото жизнената карма не го свързва непосредствено, а където са налице оплетени кармични отношения, там духовното разглеждане тогава показва: - че ако някой би живял едновременно с една такава личност, тя би въздействала върху душата му като отрова.
Аз знам, че с това е казано твърде много, но това е факт. Човек изобщо не би могъл да дойде на себе си, ако би бил съвременик на тази личност. Също и общо взето, точно чрез такова разглеждане се изостря погледът за човешкия живот, за вътрешната истина и за вътрешните взаимни връзки в човешкия живот. Човек повече не говори само неопределено наоколо. Той съвсем не се изкушава да започне с общо познатите фрази: «Ах, защо не съм живял тогава!
към текста >>
Човек повече не говори само неоп
ред
елено наоколо.
И това е така: Не би могло да се понесе, да се живее едновременно с Гьоте! Само когато се обхване с поглед конкретното отношение към него, каквото човек има като роден след него и когато тогава се премине към по-фините душевни взаимовръзки точно в един такъв случай, където се докосва една личност, с която човек не живее по едно и също време, следователно с някого с когото жизнената карма не го свързва непосредствено, а където са налице оплетени кармични отношения, там духовното разглеждане тогава показва: - че ако някой би живял едновременно с една такава личност, тя би въздействала върху душата му като отрова. Аз знам, че с това е казано твърде много, но това е факт. Човек изобщо не би могъл да дойде на себе си, ако би бил съвременик на тази личност. Също и общо взето, точно чрез такова разглеждане се изостря погледът за човешкия живот, за вътрешната истина и за вътрешните взаимни връзки в човешкия живот.
Човек повече не говори само неопределено наоколо.
Той съвсем не се изкушава да започне с общо познатите фрази: «Ах, защо не съм живял тогава! » Когато бъде истински обяснена, кармата, така да се каже укрепва човека в неговите жизнени условия, поставя го на дадено място, където той живее със своето земно битие. С това обаче се показва истинският съдбоносен характер на кармата. Той изпъква, когато започнем да мислим защо ние сме пристъпили в земния живот точно в едно определено време. До тази епоха ни е довело обстоятелството, че ние сме подготвили нашата карма с други души, с които сме кармически свързани.
към текста >>
Той изпъква, когато започнем да мислим защо ние сме пристъпили в земния живот точно в едно оп
ред
елено време.
Също и общо взето, точно чрез такова разглеждане се изостря погледът за човешкия живот, за вътрешната истина и за вътрешните взаимни връзки в човешкия живот. Човек повече не говори само неопределено наоколо. Той съвсем не се изкушава да започне с общо познатите фрази: «Ах, защо не съм живял тогава! » Когато бъде истински обяснена, кармата, така да се каже укрепва човека в неговите жизнени условия, поставя го на дадено място, където той живее със своето земно битие. С това обаче се показва истинският съдбоносен характер на кармата.
Той изпъква, когато започнем да мислим защо ние сме пристъпили в земния живот точно в едно определено време.
До тази епоха ни е довело обстоятелството, че ние сме подготвили нашата карма с други души, с които сме кармически свързани. Ние сме я подготвили така за времето, когато навлизаме в това физическо земно съществуване. Това, което разгледах е правилото, но в духа всичко е индивидуално. Правилата имат своето значение, но не така, че да ги схващаме като принципи. Който е любител на принципи, който приема правилата така, че те не бива да имат изключения, той всъщност никога не може да навлезе в духовния свят.
към текста >>
Затова хората така трудно идват в духовния свят с техните упражнения, които вярно правят, понеже те се държат за техните преценки, за такива п
ред
убеждения, че цялото е по-голямо от неговите части или че правата е най-късият път между две точки.
В духовния свят правата съвсем не е най-късото растояние, а най-дългото, понеже когато ние идваме от една точка до друга в духовния свят, това става по съвсем друг начин. Във физическия свят всичко става педантично: този път е дълъг, този път е по-дълъг, онзи е най-късия - правата. В духовния свят не е така, а да вървим направо, имаме големи затруднения, понеже всеки крив път е по-къс от правия път. И няма никакъв смисъл да кажем, че правата е най-късият път между две точки, понеже тя фактически е най-дългата. Човек изцяло трябва да се запознае с това, че в духовния свят всичко е различно от физическия свят.
Затова хората така трудно идват в духовния свят с техните упражнения, които вярно правят, понеже те се държат за техните преценки, за такива предубеждения, че цялото е по-голямо от неговите части или че правата е най-късият път между две точки.
Така е с аксиомите. Но когато човек иска да пристъпи в духовния свят, трябва да отвикне и от всички други истини за физическия свят. В духовния свят не може да има принципи, там всичко е индивидуално. Всяко нещо трябва да се разглежда само за себе си. Това логическо обхващане на всичко, това извеждане на всеобщи правила съвсем не се намира в духовния свят.
към текста >>
Този учител по геометрия ми беше извън
ред
но близък, не само докато бях негов ученик, а също и след това.
И за това ще дам един пример: Моля за извинение, че примерите са от собствения ми живот. Но как могат по-добре да се опознаят точно примерите, които се отнасят към такива неща, ако не са взети от собствения живот? В него човек стои със своята индивидуалност. В описанието на моя жизнен път аз описах моя учител по геометрия[1].
Този учител по геометрия ми беше извънредно близък, не само докато бях негов ученик, а също и след това.
Беше ми много интересно да проследя неговата карма. Точно към геометрията аз имах, както се казва, слабост. Още деветгодишен имах щастието да получа от моя учител, който далеч не ме смяташе още узрял за това, един учебник по геометрия. Да мога да узная, че сумата от трите ъгъла на един триъгълник е 180 градуса, ми се струваше извънредно ощастливяващо през деветата ми година. Но аз по-късно станах ученик на този учител по геметрия, който наистина беше една забележителна личност.
към текста >>
Да мога да узная, че сумата от трите ъгъла на един триъгълник е 180 градуса, ми се струваше извън
ред
но ощастливяващо през деветата ми година.
В описанието на моя жизнен път аз описах моя учител по геометрия[1]. Този учител по геометрия ми беше извънредно близък, не само докато бях негов ученик, а също и след това. Беше ми много интересно да проследя неговата карма. Точно към геометрията аз имах, както се казва, слабост. Още деветгодишен имах щастието да получа от моя учител, който далеч не ме смяташе още узрял за това, един учебник по геометрия.
Да мога да узная, че сумата от трите ъгъла на един триъгълник е 180 градуса, ми се струваше извънредно ощастливяващо през деветата ми година.
Но аз по-късно станах ученик на този учител по геметрия, който наистина беше една забележителна личност. Аз бях дванадесетгодишен, когато започнах да уча при него и останах там в продължение на седем години. Наистина, той беше интересна личност, понеже самият той беше цяла геометрия, но по един своеобразен начин той беше дескриптивна, конструктивна геометрия. Когато преминах в по-високите класове, където изучавах аналитична геометрия, там трябваше да се уча при друг учител, защото той не разбираше нищо от нея. Той беше отличен конструктор, конструираше всичко и правеше много силно впечатление.
към текста >>
И аз правех значителни крачки нап
ред
точно в геометрията, защото извън
ред
но много го обичах.
Но аз по-късно станах ученик на този учител по геметрия, който наистина беше една забележителна личност. Аз бях дванадесетгодишен, когато започнах да уча при него и останах там в продължение на седем години. Наистина, той беше интересна личност, понеже самият той беше цяла геометрия, но по един своеобразен начин той беше дескриптивна, конструктивна геометрия. Когато преминах в по-високите класове, където изучавах аналитична геометрия, там трябваше да се уча при друг учител, защото той не разбираше нищо от нея. Той беше отличен конструктор, конструираше всичко и правеше много силно впечатление.
И аз правех значителни крачки напред точно в геометрията, защото извънредно много го обичах.
Любимите ми часове бяха, когато този учител влизаше в класа и по своя начин развиваше своята геометрия. По-късно видях - понеже той запалваше интереса ми, - че не можех да направя всъщност нищо, освен да мисля за взаимовръзките на неговия живот. Но когато човек иска да изследва кармата, наистина е така, че той изобщо не може да я изследва, ако първо разглежда набиващите се в очи жизнени отношения. Ако бях взел под внимание, че той беше отличен учител по геометрия, или това, което той можеше да покаже, аз сигурно никога не бих достигнал до същността на неговата карма. Но върху мен правеше силно впечатление, че той имаше сакат крак.
към текста >>
Един малък навик може да се формира като картинен образ и да въведе кармически в п
ред
ишния живот на конкретния човек.
Единият му крак беше по-къс от другия. Вижте, това са неща, който всъщност обикновено се смятат за маловажни в живота. Това, което дълбоко интересува човека са такива неща, които довеждат вътре в кармическите взаимовръзки, когато човек ги вземе под внимание. Не е необходимо винаги да бъде нещо очебийно. Може да се случи човек да бъде въведен в кармическите взаимовръзки чрез това, че при някого той наблюдава някакъв навик, който винаги се набива в очите и който се формира като една картина.
Един малък навик може да се формира като картинен образ и да въведе кармически в предишния живот на конкретния човек.
Така при един друг учител, който също много обичах, бях въведен в известни кармични отношения - за които сега не искам да говоря, - поради факта, че всеки път, когато този учител заставаше пред нас, първото беше да извади носната си кърпа и да си избърше носа. Никога той не започваше часа по друг начин. Точно че това винаги се повтаряше, беше се запечатало в мен като една картина и ме доведе до предишния земен живот на този човек. Така беше и при другия, който имаше сакат крак. И точно сега от този сакат крак произлезе светлина, която се разпростря над целия духовен капацитет на този човек.
към текста >>
Така при един друг учител, който също много обичах, бях въведен в известни кармични отношения - за които сега не искам да говоря, - поради факта, че всеки път, когато този учител заставаше п
ред
нас, първото беше да извади носната си кърпа и да си избърше носа.
Вижте, това са неща, който всъщност обикновено се смятат за маловажни в живота. Това, което дълбоко интересува човека са такива неща, които довеждат вътре в кармическите взаимовръзки, когато човек ги вземе под внимание. Не е необходимо винаги да бъде нещо очебийно. Може да се случи човек да бъде въведен в кармическите взаимовръзки чрез това, че при някого той наблюдава някакъв навик, който винаги се набива в очите и който се формира като една картина. Един малък навик може да се формира като картинен образ и да въведе кармически в предишния живот на конкретния човек.
Така при един друг учител, който също много обичах, бях въведен в известни кармични отношения - за които сега не искам да говоря, - поради факта, че всеки път, когато този учител заставаше пред нас, първото беше да извади носната си кърпа и да си избърше носа.
Никога той не започваше часа по друг начин. Точно че това винаги се повтаряше, беше се запечатало в мен като една картина и ме доведе до предишния земен живот на този човек. Така беше и при другия, който имаше сакат крак. И точно сега от този сакат крак произлезе светлина, която се разпростря над целия духовен капацитет на този човек. Обикновено хората вярват, че да оформят линии в геометрични фигури, това произлиза от главата.
към текста >>
Точно че това винаги се повтаряше, беше се запечатало в мен като една картина и ме доведе до п
ред
ишния земен живот на този човек.
Не е необходимо винаги да бъде нещо очебийно. Може да се случи човек да бъде въведен в кармическите взаимовръзки чрез това, че при някого той наблюдава някакъв навик, който винаги се набива в очите и който се формира като една картина. Един малък навик може да се формира като картинен образ и да въведе кармически в предишния живот на конкретния човек. Така при един друг учител, който също много обичах, бях въведен в известни кармични отношения - за които сега не искам да говоря, - поради факта, че всеки път, когато този учител заставаше пред нас, първото беше да извади носната си кърпа и да си избърше носа. Никога той не започваше часа по друг начин.
Точно че това винаги се повтаряше, беше се запечатало в мен като една картина и ме доведе до предишния земен живот на този човек.
Така беше и при другия, който имаше сакат крак. И точно сега от този сакат крак произлезе светлина, която се разпростря над целия духовен капацитет на този човек. Обикновено хората вярват, че да оформят линии в геометрични фигури, това произлиза от главата. Но това съвсем не идва от главата, съвсем не е вярно, че човекът изживява геометрията в главата си. Вие не бихте разбрали един ъгъл, ако не бихте го извървявали.
към текста >>
Този човек застана п
ред
мен заедно с с един друг човек, с подобен крак, именно до английския поет лорд Байрон.
и тогава тя, главата изгражда формите, които се намират в геометрията. Тя само наблюдава. И всички тези връзки, този специфичен начин да се подчертае геометрията ми стана ясен, когато проникнах в душевността точно на този човек, който трябваше да върви с един сакат крак и поради това, че той особено силно чувстваше този крак, всъщност бе станал едностранно такъв отличен геометрик. Такива са интимните отношения в живота Но чрез какво аз можах да продължа?
Този човек застана пред мен заедно с с един друг човек, с подобен крак, именно до английския поет лорд Байрон.
Тези двама души, които по външен вид си приличаха, застанаха пред мен един до друг и сега някои факти от живота на Байрон се появиха във взаимна връзка с всичко това, което се беше вмъкнало от една предишна карма в неговите морално-етични жизнени отношения, което обаче се беше проявило и в неговия сакат крак. И тогава, когато човек е докоснал така кармата, тч му се разкрива по-нататък. И аз можах да открия, как тези двама души през Средновековието са живели заедно в Източна Европа, как те заедно са минали през същата съдба. Аз достигнах до същността на техния тогавашен живот. Предишният живот на Байрон никак не приличаше на живота на Байрон през деветнадесето столетие.
към текста >>
Тези двама души, които по външен вид си приличаха, застанаха п
ред
мен един до друг и сега някои факти от живота на Байрон се появиха във взаимна връзка с всичко това, което се беше вмъкнало от една п
ред
ишна карма в неговите морално-етични жизнени отношения, което обаче се беше проявило и в неговия сакат крак.
Тя само наблюдава. И всички тези връзки, този специфичен начин да се подчертае геометрията ми стана ясен, когато проникнах в душевността точно на този човек, който трябваше да върви с един сакат крак и поради това, че той особено силно чувстваше този крак, всъщност бе станал едностранно такъв отличен геометрик. Такива са интимните отношения в живота Но чрез какво аз можах да продължа? Този човек застана пред мен заедно с с един друг човек, с подобен крак, именно до английския поет лорд Байрон.
Тези двама души, които по външен вид си приличаха, застанаха пред мен един до друг и сега някои факти от живота на Байрон се появиха във взаимна връзка с всичко това, което се беше вмъкнало от една предишна карма в неговите морално-етични жизнени отношения, което обаче се беше проявило и в неговия сакат крак.
И тогава, когато човек е докоснал така кармата, тч му се разкрива по-нататък. И аз можах да открия, как тези двама души през Средновековието са живели заедно в Източна Европа, как те заедно са минали през същата съдба. Аз достигнах до същността на техния тогавашен живот. Предишният живот на Байрон никак не приличаше на живота на Байрон през деветнадесето столетие. Предишният живот на моя учител не е подобен на живота му през деветнадесето столетие, но и двамата имаха много интимно изградена едновременна съдба.
към текста >>
И аз можах да открия, как тези двама души през С
ред
новековието са живели заедно в Източна Европа, как те заедно са минали през същата съдба.
Такива са интимните отношения в живота Но чрез какво аз можах да продължа? Този човек застана пред мен заедно с с един друг човек, с подобен крак, именно до английския поет лорд Байрон. Тези двама души, които по външен вид си приличаха, застанаха пред мен един до друг и сега някои факти от живота на Байрон се появиха във взаимна връзка с всичко това, което се беше вмъкнало от една предишна карма в неговите морално-етични жизнени отношения, което обаче се беше проявило и в неговия сакат крак. И тогава, когато човек е докоснал така кармата, тч му се разкрива по-нататък.
И аз можах да открия, как тези двама души през Средновековието са живели заедно в Източна Европа, как те заедно са минали през същата съдба.
Аз достигнах до същността на техния тогавашен живот. Предишният живот на Байрон никак не приличаше на живота на Байрон през деветнадесето столетие. Предишният живот на моя учител не е подобен на живота му през деветнадесето столетие, но и двамата имаха много интимно изградена едновременна съдба. Когато били жители на европейския Изток, те узнали за онази забележителна легенда, която гласи, че някога скъпоценността Паладиумът, който - като притежаващ вълшебната сила за мощта на Троя - беше скрит в Троя и беше обожаван, след това беше пренесен през Африка в Рим, беше останал дълго в Рим и когато кайзер Константин основава Константинопол, с големи жертви и с невероятни церемонии поръчва да се донесе в Константинопол и да се зарови в Земята Паладиумът, който бил подпомагал първо мощта на Троя, после на Рим, за да се утвърди властта на Константин на мястото на Рим. Разказва се и до известна степен е истина, че високомерието на кайзер Константин довежда Паладиума от Рим в Константинопол, че той заповядал да се донесе от Рим една могъща тежка колона и да се постави на мястото, където закопали Паладиума, че тогава накарал да се постави една приличаща на Аполон статуя.
към текста >>
П
ред
ишният живот на Байрон никак не приличаше на живота на Байрон през деветнадесето столетие.
Този човек застана пред мен заедно с с един друг човек, с подобен крак, именно до английския поет лорд Байрон. Тези двама души, които по външен вид си приличаха, застанаха пред мен един до друг и сега някои факти от живота на Байрон се появиха във взаимна връзка с всичко това, което се беше вмъкнало от една предишна карма в неговите морално-етични жизнени отношения, което обаче се беше проявило и в неговия сакат крак. И тогава, когато човек е докоснал така кармата, тч му се разкрива по-нататък. И аз можах да открия, как тези двама души през Средновековието са живели заедно в Източна Европа, как те заедно са минали през същата съдба. Аз достигнах до същността на техния тогавашен живот.
Предишният живот на Байрон никак не приличаше на живота на Байрон през деветнадесето столетие.
Предишният живот на моя учител не е подобен на живота му през деветнадесето столетие, но и двамата имаха много интимно изградена едновременна съдба. Когато били жители на европейския Изток, те узнали за онази забележителна легенда, която гласи, че някога скъпоценността Паладиумът, който - като притежаващ вълшебната сила за мощта на Троя - беше скрит в Троя и беше обожаван, след това беше пренесен през Африка в Рим, беше останал дълго в Рим и когато кайзер Константин основава Константинопол, с големи жертви и с невероятни церемонии поръчва да се донесе в Константинопол и да се зарови в Земята Паладиумът, който бил подпомагал първо мощта на Троя, после на Рим, за да се утвърди властта на Константин на мястото на Рим. Разказва се и до известна степен е истина, че високомерието на кайзер Константин довежда Паладиума от Рим в Константинопол, че той заповядал да се донесе от Рим една могъща тежка колона и да се постави на мястото, където закопали Паладиума, че тогава накарал да се постави една приличаща на Аполон статуя. Било е много трудно да се донесе колоната в Константинопол и да се постави на площада, защото е трябвало да се построи един железен релсов път. Колоната, която някога била донесена от Египет в Рим била толкова тежка, че всеки път, по който тя била карана, потъвал и ставало опасно да се мине по него.
към текста >>
П
ред
ишният живот на моя учител не е подобен на живота му през деветнадесето столетие, но и двамата имаха много интимно изградена едновременна съдба.
Тези двама души, които по външен вид си приличаха, застанаха пред мен един до друг и сега някои факти от живота на Байрон се появиха във взаимна връзка с всичко това, което се беше вмъкнало от една предишна карма в неговите морално-етични жизнени отношения, което обаче се беше проявило и в неговия сакат крак. И тогава, когато човек е докоснал така кармата, тч му се разкрива по-нататък. И аз можах да открия, как тези двама души през Средновековието са живели заедно в Източна Европа, как те заедно са минали през същата съдба. Аз достигнах до същността на техния тогавашен живот. Предишният живот на Байрон никак не приличаше на живота на Байрон през деветнадесето столетие.
Предишният живот на моя учител не е подобен на живота му през деветнадесето столетие, но и двамата имаха много интимно изградена едновременна съдба.
Когато били жители на европейския Изток, те узнали за онази забележителна легенда, която гласи, че някога скъпоценността Паладиумът, който - като притежаващ вълшебната сила за мощта на Троя - беше скрит в Троя и беше обожаван, след това беше пренесен през Африка в Рим, беше останал дълго в Рим и когато кайзер Константин основава Константинопол, с големи жертви и с невероятни церемонии поръчва да се донесе в Константинопол и да се зарови в Земята Паладиумът, който бил подпомагал първо мощта на Троя, после на Рим, за да се утвърди властта на Константин на мястото на Рим. Разказва се и до известна степен е истина, че високомерието на кайзер Константин довежда Паладиума от Рим в Константинопол, че той заповядал да се донесе от Рим една могъща тежка колона и да се постави на мястото, където закопали Паладиума, че тогава накарал да се постави една приличаща на Аполон статуя. Било е много трудно да се донесе колоната в Константинопол и да се постави на площада, защото е трябвало да се построи един железен релсов път. Колоната, която някога била донесена от Египет в Рим била толкова тежка, че всеки път, по който тя била карана, потъвал и ставало опасно да се мине по него. След като тя била изправена, в нейната основа Паладиумът бил скрит и с това добре запазен.
към текста >>
След това той на
ред
ил да се донесе от Ориента парче от кръста, на който е бил разпънат Исус Христос, което било скрито в статуята, а с пирони от кръста, които на
ред
ил да оформят като лъчи, обградили главата на Аполон.
Разказва се и до известна степен е истина, че високомерието на кайзер Константин довежда Паладиума от Рим в Константинопол, че той заповядал да се донесе от Рим една могъща тежка колона и да се постави на мястото, където закопали Паладиума, че тогава накарал да се постави една приличаща на Аполон статуя. Било е много трудно да се донесе колоната в Константинопол и да се постави на площада, защото е трябвало да се построи един железен релсов път. Колоната, която някога била донесена от Египет в Рим била толкова тежка, че всеки път, по който тя била карана, потъвал и ставало опасно да се мине по него. След като тя била изправена, в нейната основа Паладиумът бил скрит и с това добре запазен. На върха на колоната била поставена Аполонова статуя, но тя изобразявала самия кайзер Константин.
След това той наредил да се донесе от Ориента парче от кръста, на който е бил разпънат Исус Христос, което било скрито в статуята, а с пирони от кръста, които наредил да оформят като лъчи, обградили главата на Аполон.
Така според него върху колоната бил застанал Константин и блестял в лъчите, изковани от пироните на Христовия кръст. В по-късни времена се роди нова легенда за Паладиума и тя даже беше отразена в завещанието на Петър Велики[2]. Тя гласеше, че този Паладиум трябва да бъде пренесен от хора на Изтока в главния град на Изтока и че някога ще бъде основана славянската мощ на Изтока с помощта на вълшебната сила на този Паладиум, ако той бъде заровен по на Изток или на Север от Константинопол и че чрез това мощта ще премине при славяните, както някога с този Паладиум е била свързана мощта на Троя, на Рим и на Константинопол. В такива неща са залегнали дълбоки истини, макар че се представят като легенда. В края на краищата, който може да прозре историята на Паладиума, прозира твърде много от хода на развитието на европейската история.
към текста >>
Така спо
ред
него върху колоната бил застанал Константин и блестял в лъчите, изковани от пироните на Христовия кръст.
Било е много трудно да се донесе колоната в Константинопол и да се постави на площада, защото е трябвало да се построи един железен релсов път. Колоната, която някога била донесена от Египет в Рим била толкова тежка, че всеки път, по който тя била карана, потъвал и ставало опасно да се мине по него. След като тя била изправена, в нейната основа Паладиумът бил скрит и с това добре запазен. На върха на колоната била поставена Аполонова статуя, но тя изобразявала самия кайзер Константин. След това той наредил да се донесе от Ориента парче от кръста, на който е бил разпънат Исус Христос, което било скрито в статуята, а с пирони от кръста, които наредил да оформят като лъчи, обградили главата на Аполон.
Така според него върху колоната бил застанал Константин и блестял в лъчите, изковани от пироните на Христовия кръст.
В по-късни времена се роди нова легенда за Паладиума и тя даже беше отразена в завещанието на Петър Велики[2]. Тя гласеше, че този Паладиум трябва да бъде пренесен от хора на Изтока в главния град на Изтока и че някога ще бъде основана славянската мощ на Изтока с помощта на вълшебната сила на този Паладиум, ако той бъде заровен по на Изток или на Север от Константинопол и че чрез това мощта ще премине при славяните, както някога с този Паладиум е била свързана мощта на Троя, на Рим и на Константинопол. В такива неща са залегнали дълбоки истини, макар че се представят като легенда. В края на краищата, който може да прозре историята на Паладиума, прозира твърде много от хода на развитието на европейската история. И тези двама души, за които разказах - Байрон и този, който през ранното Средновековие беше негов другар, чуват за тази легенда и решават да откраднат Паладиума и да го занесат на Север в Русия.
към текста >>
В такива неща са залегнали дълбоки истини, макар че се п
ред
ставят като легенда.
На върха на колоната била поставена Аполонова статуя, но тя изобразявала самия кайзер Константин. След това той наредил да се донесе от Ориента парче от кръста, на който е бил разпънат Исус Христос, което било скрито в статуята, а с пирони от кръста, които наредил да оформят като лъчи, обградили главата на Аполон. Така според него върху колоната бил застанал Константин и блестял в лъчите, изковани от пироните на Христовия кръст. В по-късни времена се роди нова легенда за Паладиума и тя даже беше отразена в завещанието на Петър Велики[2]. Тя гласеше, че този Паладиум трябва да бъде пренесен от хора на Изтока в главния град на Изтока и че някога ще бъде основана славянската мощ на Изтока с помощта на вълшебната сила на този Паладиум, ако той бъде заровен по на Изток или на Север от Константинопол и че чрез това мощта ще премине при славяните, както някога с този Паладиум е била свързана мощта на Троя, на Рим и на Константинопол.
В такива неща са залегнали дълбоки истини, макар че се представят като легенда.
В края на краищата, който може да прозре историята на Паладиума, прозира твърде много от хода на развитието на европейската история. И тези двама души, за които разказах - Байрон и този, който през ранното Средновековие беше негов другар, чуват за тази легенда и решават да откраднат Паладиума и да го занесат на Север в Русия. Това не им се отдава, те не успяват; разбира се, че е трябвало да не успеят. Но нещо им остава оттогава. В кармичните отношения нещо остава на човека по един особен начин.
към текста >>
И тези двама души, за които разказах - Байрон и този, който през ранното С
ред
новековие беше негов другар, чуват за тази легенда и решават да откраднат Паладиума и да го занесат на Север в Русия.
Така според него върху колоната бил застанал Константин и блестял в лъчите, изковани от пироните на Христовия кръст. В по-късни времена се роди нова легенда за Паладиума и тя даже беше отразена в завещанието на Петър Велики[2]. Тя гласеше, че този Паладиум трябва да бъде пренесен от хора на Изтока в главния град на Изтока и че някога ще бъде основана славянската мощ на Изтока с помощта на вълшебната сила на този Паладиум, ако той бъде заровен по на Изток или на Север от Константинопол и че чрез това мощта ще премине при славяните, както някога с този Паладиум е била свързана мощта на Троя, на Рим и на Константинопол. В такива неща са залегнали дълбоки истини, макар че се представят като легенда. В края на краищата, който може да прозре историята на Паладиума, прозира твърде много от хода на развитието на европейската история.
И тези двама души, за които разказах - Байрон и този, който през ранното Средновековие беше негов другар, чуват за тази легенда и решават да откраднат Паладиума и да го занесат на Север в Русия.
Това не им се отдава, те не успяват; разбира се, че е трябвало да не успеят. Но нещо им остава оттогава. В кармичните отношения нещо остава на човека по един особен начин. По-късно Байрон търсеше Паладиума по друг начин, той се присъедини към движението за свобода в Гърция, той пожела да донесе един духовен Паладиум. И това е стремежът, който му беше останал от онова време, за което разказах.
към текста >>
Аз наистина имах п
ред
чувствие, че той трябваше да е там и исках сега просто частно да говоря с един стар учител, понеже го обичах, поне някога п
ред
и много години - вече бяха изминали тридесет години.
Онзи учител по геометрия, който така дълбоко обичах, чиито часове винаги с радост очаквах, този учител по геометрия докато беше мой учител, никога не ми даде възможност да разменя с него дори една единствена дума. Той така се проявяваше, като че ли беше една личност, за която аз само бях чел. Той не беше подходящ за времето си, изглеждаше като погрешно поставен в тази епоха. И така продължи. Когато по-късно дойдох за една антропософска лекция в града, в който той живееше в един пансион, потърсих в адресната книга неговото име.
Аз наистина имах предчувствие, че той трябваше да е там и исках сега просто частно да говоря с един стар учител, понеже го обичах, поне някога преди много години - вече бяха изминали тридесет години.
Междувременно той беше остарял и живееше в университетския град Грац в Австрия. Аз пристигнах в Грац за антропософската лекция, отворих адресната книга, исках съвсем определено да го потърся. Това не можа да стане, понеже непрекъснато имах посещения, бях задържан и не можах да говоря с него частно. Той остана за мен една личност, която беше поставена в моя живот като една сянка, въпреки, че аз много го обичах. Когато пак дойдох в Грац, отново исках да го посетя.
към текста >>
Аз пристигнах в Грац за антропософската лекция, отворих адресната книга, исках съвсем оп
ред
елено да го потърся.
Той не беше подходящ за времето си, изглеждаше като погрешно поставен в тази епоха. И така продължи. Когато по-късно дойдох за една антропософска лекция в града, в който той живееше в един пансион, потърсих в адресната книга неговото име. Аз наистина имах предчувствие, че той трябваше да е там и исках сега просто частно да говоря с един стар учител, понеже го обичах, поне някога преди много години - вече бяха изминали тридесет години. Междувременно той беше остарял и живееше в университетския град Грац в Австрия.
Аз пристигнах в Грац за антропософската лекция, отворих адресната книга, исках съвсем определено да го потърся.
Това не можа да стане, понеже непрекъснато имах посещения, бях задържан и не можах да говоря с него частно. Той остана за мен една личност, която беше поставена в моя живот като една сянка, въпреки, че аз много го обичах. Когато пак дойдох в Грац, отново исках да го посетя. Той вече беше починал. Следователно, остана си това, че аз стоях срещу една личност, която, въпреки че ми беше така близка, беше останала за мен като прочетена в една книга, като една принадлежаща към съвсем други епохи личност.
към текста >>
В нито една от неговите п
ред
ишни инкарнации той не е бил мой съвременник.
Той остана за мен една личност, която беше поставена в моя живот като една сянка, въпреки, че аз много го обичах. Когато пак дойдох в Грац, отново исках да го посетя. Той вече беше починал. Следователно, остана си това, че аз стоях срещу една личност, която, въпреки че ми беше така близка, беше останала за мен като прочетена в една книга, като една принадлежаща към съвсем други епохи личност. Аз бях негов съвременник, но не бях свързан с него кармически.
В нито една от неговите предишни инкарнации той не е бил мой съвременник.
Той стоеше в последния си живот съвсем очевидно извън живеещите тогава кармични групи, в които всъщност би трябвало да стои. Но и другият ми показа, че той не е поставен другояче в тези групи, защото той беше отпаднал от инкарнационната поредица, в която някога беше стоял, понеже вече не беше свързан точно с тази индивидуалност, с която първо беше свързан. Така че Байрон и той не бяха се срещнали повече. Аз ви разказвам такива неща, за да видите, как всъщност действа кармата и как, когато дълбоко се разглежда живота, точно при изживявания, които се представят като загадка - а живота навсякъде се представя като загадка, - може наистина да се види тайнственото чудно тъкане на кармата. Но също както човек може да има съвременници, които му изглеждат като сянка, понеже са поставени извън тяхната кармична редица, от друга страна се забелязва, как повечето хора са поставени в своята епоха по определена силна вътрешна необходимост.
към текста >>
Но и другият ми показа, че той не е поставен другояче в тези групи, защото той беше отпаднал от инкарнационната по
ред
ица, в която някога беше стоял, понеже вече не беше свързан точно с тази индивидуалност, с която първо беше свързан.
Той вече беше починал. Следователно, остана си това, че аз стоях срещу една личност, която, въпреки че ми беше така близка, беше останала за мен като прочетена в една книга, като една принадлежаща към съвсем други епохи личност. Аз бях негов съвременник, но не бях свързан с него кармически. В нито една от неговите предишни инкарнации той не е бил мой съвременник. Той стоеше в последния си живот съвсем очевидно извън живеещите тогава кармични групи, в които всъщност би трябвало да стои.
Но и другият ми показа, че той не е поставен другояче в тези групи, защото той беше отпаднал от инкарнационната поредица, в която някога беше стоял, понеже вече не беше свързан точно с тази индивидуалност, с която първо беше свързан.
Така че Байрон и той не бяха се срещнали повече. Аз ви разказвам такива неща, за да видите, как всъщност действа кармата и как, когато дълбоко се разглежда живота, точно при изживявания, които се представят като загадка - а живота навсякъде се представя като загадка, - може наистина да се види тайнственото чудно тъкане на кармата. Но също както човек може да има съвременници, които му изглеждат като сянка, понеже са поставени извън тяхната кармична редица, от друга страна се забелязва, как повечето хора са поставени в своята епоха по определена силна вътрешна необходимост. Точно това често се вижда при исторически личности. Бих искал и тук да ви покажа един пример.
към текста >>
Аз ви разказвам такива неща, за да видите, как всъщност действа кармата и как, когато дълбоко се разглежда живота, точно при изживявания, които се п
ред
ставят като загадка - а живота навсякъде се п
ред
ставя като загадка, - може наистина да се види тайнственото чудно тъкане на кармата.
Аз бях негов съвременник, но не бях свързан с него кармически. В нито една от неговите предишни инкарнации той не е бил мой съвременник. Той стоеше в последния си живот съвсем очевидно извън живеещите тогава кармични групи, в които всъщност би трябвало да стои. Но и другият ми показа, че той не е поставен другояче в тези групи, защото той беше отпаднал от инкарнационната поредица, в която някога беше стоял, понеже вече не беше свързан точно с тази индивидуалност, с която първо беше свързан. Така че Байрон и той не бяха се срещнали повече.
Аз ви разказвам такива неща, за да видите, как всъщност действа кармата и как, когато дълбоко се разглежда живота, точно при изживявания, които се представят като загадка - а живота навсякъде се представя като загадка, - може наистина да се види тайнственото чудно тъкане на кармата.
Но също както човек може да има съвременници, които му изглеждат като сянка, понеже са поставени извън тяхната кармична редица, от друга страна се забелязва, как повечето хора са поставени в своята епоха по определена силна вътрешна необходимост. Точно това често се вижда при исторически личности. Бих искал и тук да ви покажа един пример. Достатъчно известен е станал италианският борец за свобода Гарибалди - един забележителен живот. Като личност Гарибалди ми беше точно толкова малко симпатичен, колкото онзи, който споменах вчера и който съм проследил кармично.
към текста >>
Но също както човек може да има съвременници, които му изглеждат като сянка, понеже са поставени извън тяхната кармична
ред
ица, от друга страна се забелязва, как повечето хора са поставени в своята епоха по оп
ред
елена силна вътрешна необходимост.
В нито една от неговите предишни инкарнации той не е бил мой съвременник. Той стоеше в последния си живот съвсем очевидно извън живеещите тогава кармични групи, в които всъщност би трябвало да стои. Но и другият ми показа, че той не е поставен другояче в тези групи, защото той беше отпаднал от инкарнационната поредица, в която някога беше стоял, понеже вече не беше свързан точно с тази индивидуалност, с която първо беше свързан. Така че Байрон и той не бяха се срещнали повече. Аз ви разказвам такива неща, за да видите, как всъщност действа кармата и как, когато дълбоко се разглежда живота, точно при изживявания, които се представят като загадка - а живота навсякъде се представя като загадка, - може наистина да се види тайнственото чудно тъкане на кармата.
Но също както човек може да има съвременници, които му изглеждат като сянка, понеже са поставени извън тяхната кармична редица, от друга страна се забелязва, как повечето хора са поставени в своята епоха по определена силна вътрешна необходимост.
Точно това често се вижда при исторически личности. Бих искал и тук да ви покажа един пример. Достатъчно известен е станал италианският борец за свобода Гарибалди - един забележителен живот. Като личност Гарибалди ми беше точно толкова малко симпатичен, колкото онзи, който споменах вчера и който съм проследил кармично. В течение на кармичното изследване той постепенно ми стана по-симпатичен, защото преди кармичното изследване, при него намирах нещо неестествено, изпълнено с фрази, което самият той съвсем не беше.
към текста >>
В течение на кармичното изследване той постепенно ми стана по-симпатичен, защото п
ред
и кармичното изследване, при него намирах нещо неестествено, изпълнено с фрази, което самият той съвсем не беше.
Но също както човек може да има съвременници, които му изглеждат като сянка, понеже са поставени извън тяхната кармична редица, от друга страна се забелязва, как повечето хора са поставени в своята епоха по определена силна вътрешна необходимост. Точно това често се вижда при исторически личности. Бих искал и тук да ви покажа един пример. Достатъчно известен е станал италианският борец за свобода Гарибалди - един забележителен живот. Като личност Гарибалди ми беше точно толкова малко симпатичен, колкото онзи, който споменах вчера и който съм проследил кармично.
В течение на кармичното изследване той постепенно ми стана по-симпатичен, защото преди кармичното изследване, при него намирах нещо неестествено, изпълнено с фрази, което самият той съвсем не беше.
Но във всеки случай тази личност макар и да въздействаше така практически, така радикално политическо-практически в живота, от своя страна, когато човек я наблюдава, тя така забележително се изключва от живота - като че ли е живяла в един измислен свят и като че ли се е носела малко над Земята. Колкото и да беше практичен, Гарибалди беше също и идеалист. Това се вижда и в неговия външен живот. Нужно е да се разгледат само някои характерни черти на живота на Гарибалди и това веднага ще се забележи. Понеже остава малко време, искам само накратко да разкажа.
към текста >>
Той му п
ред
ложил да го покани на обяд и виж ти, това бил бащата на дамата, в която той се влюбил от пръв поглед през далекогледа!
Това, което видял, била една много мила млада дама и Гарибалди се влюбил в нея през далекогледа! Това наистина не е обичайният начин човек да се влюби! Хора, които стоят здраво в живота, не се влюбват през далекоглед. Той обаче наистина се влюбил и отправил кораба в тази посока. Когато пристигнал, любимата не била повече там, но там стоял един мъж.
Той му предложил да го покани на обяд и виж ти, това бил бащата на дамата, в която той се влюбил от пръв поглед през далекогледа!
Той могъл веднага да вземе участие в гощавката, на която дамата присъствала. Той говорил само италиански, а тя само португалски, но те се разбрали чрез езика на сърцето и се сгодили. Това било един взаимен живот, който насърчавал геройството на жената. В неговите военни походи тя истински героично го придружавала. И не се случва непременно често, че в отсъствие на съпруга, отдалечен на няколко мили, се ражда първото дете.
към текста >>
Тя умира, както е известно на тези, които познават биографията на Гарибалди, п
ред
и неговата смърт.
И не се случва непременно често, че в отсъствие на съпруга, отдалечен на няколко мили, се ражда първото дете. Жената трябвало да потърси съпруга си на бойното поле, минавайки през ужасни премеждия. Тя завързала с въже около врата си детето, за да го топли на гърдите си и минавайки през всичко възможно търсила мъжа си, за който чула, че бил убит. Тя го намерила още жив. Това е било една изключителна връзка.
Тя умира, както е известно на тези, които познават биографията на Гарибалди, преди неговата смърт.
След десет години, както се случва в живота, той повторно се сгодил и оженил за една дама по съвсем обикновения граждански обичай, както също се прави най-често между филистерите. Този брак, който бил сключен правилно по обичайния начин, продължил само един ден и след това те се разделили. Както виждате той е бил свързан със земния живот по по-различен начин, отколкото другите хора. Аз бях заинтересован да проследя един такъв живот. Когато го разглеждах, бях отведен отново в областта на ирландските мистерии.
към текста >>
Но в живота на Гарибалди особено ме интересуваше кармично това, че в негово лице п
ред
нас застава една личност, чийто живот трудно може да се обясни.
Този брак, който бил сключен правилно по обичайния начин, продължил само един ден и след това те се разделили. Както виждате той е бил свързан със земния живот по по-различен начин, отколкото другите хора. Аз бях заинтересован да проследя един такъв живот. Когато го разглеждах, бях отведен отново в областта на ирландските мистерии. Също и този Гарибалди е една душа, в която се крие една индивидуалност, минала през мистериите на Хиберния и докато до известна степен той е бил един вид ирландски посветен, се е преселил на Изток, дори в областта на Райн, където е действал заедно с други.
Но в живота на Гарибалди особено ме интересуваше кармично това, че в негово лице пред нас застава една личност, чийто живот трудно може да се обясни.
Защото в известен смисъл Гарибалди е самата истина. Според цялата своя дълбока душевност, според своята душевна нагласа, той беше републиканец. И той беше този, който въпреки неговите републикански възгледи подпомогна Виктор Емануел да стане цар на Италия. Той подпомагаше монархията в лицето на личността на Виктор Емануел. Това първоначално изглежда невероятно.
към текста >>
Спо
ред
цялата своя дълбока душевност, спо
ред
своята душевна нагласа, той беше републиканец.
Аз бях заинтересован да проследя един такъв живот. Когато го разглеждах, бях отведен отново в областта на ирландските мистерии. Също и този Гарибалди е една душа, в която се крие една индивидуалност, минала през мистериите на Хиберния и докато до известна степен той е бил един вид ирландски посветен, се е преселил на Изток, дори в областта на Райн, където е действал заедно с други. Но в живота на Гарибалди особено ме интересуваше кармично това, че в негово лице пред нас застава една личност, чийто живот трудно може да се обясни. Защото в известен смисъл Гарибалди е самата истина.
Според цялата своя дълбока душевност, според своята душевна нагласа, той беше републиканец.
И той беше този, който въпреки неговите републикански възгледи подпомогна Виктор Емануел да стане цар на Италия. Той подпомагаше монархията в лицето на личността на Виктор Емануел. Това първоначално изглежда невероятно. Как е възможно този републиканец да направи Виктор Емануел цар на Италия? Прочетете това в историята.
към текста >>
Те повече не могат да се разделят, поне не през оп
ред
елени инкарнации.
Как тези хора пасват заедно? Това е въпросът. Точно тук се показа нещо, което искам да ви покажа като нещо характерно за кармата. Тук се показва, че тези трима други хора са следвали индивидуалността на Гарибалди като негови ученици, когато той е бил ирландски посветен. Точно на ирландските мистерии е свойствено, че се получава една жизнено необходима връзка между ученици и учител.
Те повече не могат да се разделят, поне не през определени инкарнации.
Там се изгражда една кармическа връзка и човек не може да се отдели. Сега настъпва особеното: Около 1807 година четиримата са родени отново. Единият е роден в Генуа, двама в Турин, третият в Ница, следователно в една и съща земна област и приблизително по едно и също време. Те се раждат по същото време в същата област на Италия. И тук се вижда, че тези, които принадлежат един към друг, отново биват събрани; те се срещат дори и да имат различни възгледи.
към текста >>
Но как хора могат да са свързани в живота и като такива да могат да минават като сенки през живота, когато са извадени от тяхната кармична по
ред
ица, това се показва едва тогава, когато се проследи кармата точно в характерните случаи.
И тук се вижда, че тези, които принадлежат един към друг, отново биват събрани; те се срещат дори и да имат различни възгледи. Така че един такъв убеден републиканец като Гарибалди привързва към себе си съвсем различно устроения Виктор Емануел и човешката свързаност означава за него повече от така наречените убеждения. Аз давам този пример, за да видите, какво значение има човешката принадлежност, когато е кармически основана. Тук някой може да счита за истина това, друг онова; кармичната принадлежност е по-силно свързваща. Човешките взаимовръзки са тези, които действат в живота, а не абстрактното, което имаме чрез разума.
Но как хора могат да са свързани в живота и като такива да могат да минават като сенки през живота, когато са извадени от тяхната кармична поредица, това се показва едва тогава, когато се проследи кармата точно в характерните случаи.
Аз исках да ви кажа това днес. Утре ще продължим тези разглеждания. [1] Този учител в Нойдьорфл се казвал Хайнрих Гангл. Учебникът е бил от Франц Моцник. Сравни автобиографичната лекция на Р.
към текста >>
68.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ние все повече се доближаваме до разбирането на онези жизнени прояви при отделните личности, което може да п
ред
извика п
ред
чувствие за значението на кармата в личното битие.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Вроцлав, 13. Юни1924
Ние все повече се доближаваме до разбирането на онези жизнени прояви при отделните личности, което може да предизвика предчувствие за значението на кармата в личното битие.
Днес, в течението на тези лекции ще бъде моя задача постепенно да достигна до целта, от една страна да посоча как самата инициационна наука може да провери кармата, като първоначално изходи от изживяването на кармата и как човекът първо без инициационната наука, но с известна интимна способност за наблюдение на живота може да получи едно предчувствие за действието на кармата. Нека си спомним за това, което казах, за паметта и за онази маса от мисли, които от дълбините на душевната същност изплуват нагоре или повикани от нашата душа, или също и изкачващи се свободно нагоре, без да са повикани, които ни дават една макар и сянкообразна, повече или по-малко абстрактна, но въпреки това една картина за нашето досегашно земно битие от последното ни раждане досега. През тези дни ние можахме да насочим вниманието към това, което човекът изгубва, когато изгуби паметта си. Той и тогава все още може да бъде умен, да върши напълно разумни неща, но той не действа, изхождайки от целостта на своя живот; той действа така, че в момента, когато започне да действа, няма спомен за досегашния си живот и макар че е дошъл в света като разбиращ, разумен човек, като че ли неговият досегашен живот изобщо не е протекъл на тази Земя. От това ние виждаме, как за изживяването в настоящето обикновено съзнание азът е закотвен в основата на паметната способност.
към текста >>
Днес, в течението на тези лекции ще бъде моя задача постепенно да достигна до целта, от една страна да посоча как самата инициационна наука може да провери кармата, като първоначално изходи от изживяването на кармата и как човекът първо без инициационната наука, но с известна интимна способност за наблюдение на живота може да получи едно п
ред
чувствие за действието на кармата.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Вроцлав, 13. Юни1924 Ние все повече се доближаваме до разбирането на онези жизнени прояви при отделните личности, което може да предизвика предчувствие за значението на кармата в личното битие.
Днес, в течението на тези лекции ще бъде моя задача постепенно да достигна до целта, от една страна да посоча как самата инициационна наука може да провери кармата, като първоначално изходи от изживяването на кармата и как човекът първо без инициационната наука, но с известна интимна способност за наблюдение на живота може да получи едно предчувствие за действието на кармата.
Нека си спомним за това, което казах, за паметта и за онази маса от мисли, които от дълбините на душевната същност изплуват нагоре или повикани от нашата душа, или също и изкачващи се свободно нагоре, без да са повикани, които ни дават една макар и сянкообразна, повече или по-малко абстрактна, но въпреки това една картина за нашето досегашно земно битие от последното ни раждане досега. През тези дни ние можахме да насочим вниманието към това, което човекът изгубва, когато изгуби паметта си. Той и тогава все още може да бъде умен, да върши напълно разумни неща, но той не действа, изхождайки от целостта на своя живот; той действа така, че в момента, когато започне да действа, няма спомен за досегашния си живот и макар че е дошъл в света като разбиращ, разумен човек, като че ли неговият досегашен живот изобщо не е протекъл на тази Земя. От това ние виждаме, как за изживяването в настоящето обикновено съзнание азът е закотвен в основата на паметната способност. В течение на този земен живот азът не може вече сам да се намери по тези пътища на спомените.
към текста >>
Ние можем да сме изпитвали най-интензивни чувства при смъртта на една извън
ред
но скъпа за нас личност, но картината на спомена, която остава, този спомен избледнява, все повече и повече избледнява в чувствата.
Настоящото изживяване е интензивно, но не и това, което вече е преминало във формата на спомена. Така че ние можем да кажем (виж рис. 1): Рис. 1 - Щом това е нашата обхващаща нещата, разбираща душа, нашият дух, които стоят в живо общение с всичко, което вън от външния свят нахлува в нас, то зад този аз, ние изживяваме като една сянка в спомена всичко, което ни остава от това. И точно характерното за това спомняне е, че от спомените все повече и повече се пресяват чувствата и волевите импулси.
Ние можем да сме изпитвали най-интензивни чувства при смъртта на една извънредно скъпа за нас личност, но картината на спомена, която остава, този спомен избледнява, все повече и повече избледнява в чувствата.
А колко малко остава в нас от нашите волеви импулси, които сме имали под външните впечатления на това изживяване! Чувството и волята избледняват; по правило остава спокойната картина на спомена, една сянка на изживяването. И не може да бъде другояче на Земята, освен да ни остава тази сянка от изживяното. Ние заставаме в спомена по по-различен начин, отколкото стоим в настоящото изживяване. Но ние можем също и спрямо това настоящо изживяване да застанем по по-друг начин, отколкото сме свикнали в обикновения живот.
към текста >>
Нека веднъж да се запитаме: - Какво сме ние всъщност в настоящия момент, какво п
ред
ставляваме с нашите знания, с начина на нашето чувстване, с енергията на нашата воля?
И не може да бъде другояче на Земята, освен да ни остава тази сянка от изживяното. Ние заставаме в спомена по по-различен начин, отколкото стоим в настоящото изживяване. Но ние можем също и спрямо това настоящо изживяване да застанем по по-друг начин, отколкото сме свикнали в обикновения живот. Ние можем да зададем нови въпроси относно нашите изживявания. Тогава обаче животът - когато го погледнем ретроспективно - получава един особен образ.
Нека веднъж да се запитаме: - Какво сме ние всъщност в настоящия момент, какво представляваме с нашите знания, с начина на нашето чувстване, с енергията на нашата воля?
- И когато с тези въпроси, с тези новозададени въпроси разгледаме нашите преживявания, ние ще видим колко малко бихме представлявали, когато достигнем определена възраст, ако нямахме изминалите си преживявания! Нека си припомним точно някои младежки преживявания, като по този начин отнесем спомените към настоящето. Колко радостни бяха те! Когато в живота често поглеждаме назад, ние можем да открием нещо много значително за настоящето. Лекотата, с която водим в битието нашата душа, а може би и нашето физическо тяло повече или по-малко умело приспособени към живота, дължим всъщност на обстоятелството, че през нашата младост ни е било позволено радостно, а не в депресия да живеем, с радост сме били довеждани до някои неща.
към текста >>
- И когато с тези въпроси, с тези новозададени въпроси разгледаме нашите преживявания, ние ще видим колко малко бихме п
ред
ставлявали, когато достигнем оп
ред
елена възраст, ако нямахме изминалите си преживявания!
Ние заставаме в спомена по по-различен начин, отколкото стоим в настоящото изживяване. Но ние можем също и спрямо това настоящо изживяване да застанем по по-друг начин, отколкото сме свикнали в обикновения живот. Ние можем да зададем нови въпроси относно нашите изживявания. Тогава обаче животът - когато го погледнем ретроспективно - получава един особен образ. Нека веднъж да се запитаме: - Какво сме ние всъщност в настоящия момент, какво представляваме с нашите знания, с начина на нашето чувстване, с енергията на нашата воля?
- И когато с тези въпроси, с тези новозададени въпроси разгледаме нашите преживявания, ние ще видим колко малко бихме представлявали, когато достигнем определена възраст, ако нямахме изминалите си преживявания!
Нека си припомним точно някои младежки преживявания, като по този начин отнесем спомените към настоящето. Колко радостни бяха те! Когато в живота често поглеждаме назад, ние можем да открием нещо много значително за настоящето. Лекотата, с която водим в битието нашата душа, а може би и нашето физическо тяло повече или по-малко умело приспособени към живота, дължим всъщност на обстоятелството, че през нашата младост ни е било позволено радостно, а не в депресия да живеем, с радост сме били довеждани до някои неща. Тези душевни възприятия на радостта, които обаче са навлезли в по-дълбоки региони, са същите, които по-късно снабдяват живота ни с известно светло и радостно чувство.
към текста >>
Аз не бих могъл да знам, дали иначе не бих п
ред
ставлявал още по-малко.
Лекотата, с която водим в битието нашата душа, а може би и нашето физическо тяло повече или по-малко умело приспособени към живота, дължим всъщност на обстоятелството, че през нашата младост ни е било позволено радостно, а не в депресия да живеем, с радост сме били довеждани до някои неща. Тези душевни възприятия на радостта, които обаче са навлезли в по-дълбоки региони, са същите, които по-късно снабдяват живота ни с известно светло и радостно чувство. Нека се запитаме, колко от това, което е донесло задълбочаване в живота, което е задълбочило душата, се приписва на нашите страдания, на нашите болки и нека се запитаме: - Какво всъщност може да пристъпи в душата, когато с тези въпроси разгледаме нашия живот? - Отговорът на този въпрос не трябва да си дадем с разума, а трябва да отговорим с чувствата. А чувствата отговарят: - Аз трябва да съм благодарен на всичко, което се е случило в живота ми, понеже това, което съм и с което повече или по-малко се идентифицирам, дължа само на него.
Аз не бих могъл да знам, дали иначе не бих представлявал още по-малко.
Понеже чрез малките и големите страдания и радости в моя живот съм станал това, което съм, мога само да бъда благодарен на този живот. Би трябвало да се отговори на характеризирания въпрос с едно чувство на благодарност към живота. И за живота е от голямо значение, ако тази благодарност към земното битие навлезе в човешката душа. При известна задълбоченост на душата винаги се проявява тази благодарност, когато животът се разглежда не с емоции, а от чистата душа. Възможно е да се съжалява за някои неща, които животът е поднесъл, но в повечето случаи това, което изразява едно такова съжаление е чиста заблуда.
към текста >>
Накрая чувството, което човек може да има спрямо живота се
ред
уцира въпреки това до тази благодарност към живота.
Би трябвало да се отговори на характеризирания въпрос с едно чувство на благодарност към живота. И за живота е от голямо значение, ако тази благодарност към земното битие навлезе в човешката душа. При известна задълбоченост на душата винаги се проявява тази благодарност, когато животът се разглежда не с емоции, а от чистата душа. Възможно е да се съжалява за някои неща, които животът е поднесъл, но в повечето случаи това, което изразява едно такова съжаление е чиста заблуда. Защото, ако не бе се случило в живота това, за което се съжалява, човек не би станал това, което е.
Накрая чувството, което човек може да има спрямо живота се редуцира въпреки това до тази благодарност към живота.
Тази благодарност може да се чувства, дори и човек да не е напълно съгласен с живота, когато повече очаква от живота. Човек може и е също благодарен, когато получи от някого и едно малко парче сладкиш, макар че е очаквал голямо парче. Това, че сме очаквало по-голямо парче, наистина не трябва да попречи на благодарността. И така може да се каже: - Каквото и да ни е било отказано от живота според нашето мнение, според нашето убеждение, което между другото може да е и заблуждение, животът при всички обстоятелства ни е донесъл нещо. За това, което той ни е донесъл, би трябвало да изпитваме чувство на благодарност.
към текста >>
И така може да се каже: - Каквото и да ни е било отказано от живота спо
ред
нашето мнение, спо
ред
нашето убеждение, което между другото може да е и заблуждение, животът при всички обстоятелства ни е донесъл нещо.
Защото, ако не бе се случило в живота това, за което се съжалява, човек не би станал това, което е. Накрая чувството, което човек може да има спрямо живота се редуцира въпреки това до тази благодарност към живота. Тази благодарност може да се чувства, дори и човек да не е напълно съгласен с живота, когато повече очаква от живота. Човек може и е също благодарен, когато получи от някого и едно малко парче сладкиш, макар че е очаквал голямо парче. Това, че сме очаквало по-голямо парче, наистина не трябва да попречи на благодарността.
И така може да се каже: - Каквото и да ни е било отказано от живота според нашето мнение, според нашето убеждение, което между другото може да е и заблуждение, животът при всички обстоятелства ни е донесъл нещо.
За това, което той ни е донесъл, би трябвало да изпитваме чувство на благодарност. Но когато с най-дълбока сериозност развиваме чувството на благодарност, трябва - човек има нужда само да се замисли и веднага ще прозре - благодарността да бъде там насреща на нещо друго. Когато някой изпитва благодарност към живота, точно чрез благодарността към живота той ще бъде доведен до признание и до преобразяване на спомнянето в любяща преданост към невидимите духовни дарители на живота. И това е най-хубавият начин човек да бъде воден от собствената личност към свръхсетивното, като се мине през чувството на благодарност към живота. Тази благодарност е също един път към свръхсетивното и тя накрая стига до почит и до любов към животодаряващия дух на човека.
към текста >>
Когато някой изпитва благодарност към живота, точно чрез благодарността към живота той ще бъде доведен до признание и до преобразяване на спомнянето в любяща п
ред
аност към невидимите духовни дарители на живота.
Човек може и е също благодарен, когато получи от някого и едно малко парче сладкиш, макар че е очаквал голямо парче. Това, че сме очаквало по-голямо парче, наистина не трябва да попречи на благодарността. И така може да се каже: - Каквото и да ни е било отказано от живота според нашето мнение, според нашето убеждение, което между другото може да е и заблуждение, животът при всички обстоятелства ни е донесъл нещо. За това, което той ни е донесъл, би трябвало да изпитваме чувство на благодарност. Но когато с най-дълбока сериозност развиваме чувството на благодарност, трябва - човек има нужда само да се замисли и веднага ще прозре - благодарността да бъде там насреща на нещо друго.
Когато някой изпитва благодарност към живота, точно чрез благодарността към живота той ще бъде доведен до признание и до преобразяване на спомнянето в любяща преданост към невидимите духовни дарители на живота.
И това е най-хубавият начин човек да бъде воден от собствената личност към свръхсетивното, като се мине през чувството на благодарност към живота. Тази благодарност е също един път към свръхсетивното и тя накрая стига до почит и до любов към животодаряващия дух на човека. Благодарността ражда любов. Любовта тогава, когато сама е родена от благодарността към живота, ражда разтварянето на сърцето за проникващите живота духовни същества. И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането.
към текста >>
И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с оп
ред
елени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието п
ред
и раждането.
Когато някой изпитва благодарност към живота, точно чрез благодарността към живота той ще бъде доведен до признание и до преобразяване на спомнянето в любяща преданост към невидимите духовни дарители на живота. И това е най-хубавият начин човек да бъде воден от собствената личност към свръхсетивното, като се мине през чувството на благодарност към живота. Тази благодарност е също един път към свръхсетивното и тя накрая стига до почит и до любов към животодаряващия дух на човека. Благодарността ражда любов. Любовта тогава, когато сама е родена от благодарността към живота, ражда разтварянето на сърцето за проникващите живота духовни същества.
И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането.
Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота. Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така. Въпросът, който се поставя тук, може да се отговори само чрез самият действителен живот. Но този действителен живот отговаря така, както аз разясних сега. Когато обаче по този начин разгледаме нашите изживявания, така развием благодарността, развием любовта към животодаряващите духовни същества, тогава при това разглеждане на преживяванията получаваме едно съвсем друго чувство, отколкото при разглеждането на спомените.
към текста >>
Но нека, когато вече сме развили произлизащата от неп
ред
убеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така.
Тази благодарност е също един път към свръхсетивното и тя накрая стига до почит и до любов към животодаряващия дух на човека. Благодарността ражда любов. Любовта тогава, когато сама е родена от благодарността към живота, ражда разтварянето на сърцето за проникващите живота духовни същества. И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането. Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота.
Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така.
Въпросът, който се поставя тук, може да се отговори само чрез самият действителен живот. Но този действителен живот отговаря така, както аз разясних сега. Когато обаче по този начин разгледаме нашите изживявания, така развием благодарността, развием любовта към животодаряващите духовни същества, тогава при това разглеждане на преживяванията получаваме едно съвсем друго чувство, отколкото при разглеждането на спомените. При спомнянето трябва да си кажем: - Ние изживяваме нещата живо, интензивно, реално, а след това те се превръщат в бледи сенки. Спомените дължат своето съществуване на преживяванията, но сега ние стигаме до нещо, което е по-мощно от нашия обикновен аз.
към текста >>
Ние имаме нещо мощно п
ред
очите.
Но този действителен живот отговаря така, както аз разясних сега. Когато обаче по този начин разгледаме нашите изживявания, така развием благодарността, развием любовта към животодаряващите духовни същества, тогава при това разглеждане на преживяванията получаваме едно съвсем друго чувство, отколкото при разглеждането на спомените. При спомнянето трябва да си кажем: - Ние изживяваме нещата живо, интензивно, реално, а след това те се превръщат в бледи сенки. Спомените дължат своето съществуване на преживяванията, но сега ние стигаме до нещо, което е по-мощно от нашия обикновен аз. Защото ние нямаме само нашите призрачни спомени, когато погледнем към впечатленията, които са ни заобикаляли.
Ние имаме нещо мощно пред очите.
Ние имаме нещо пред очите, което не е сянка на нашия, протичащ във времето аз, а творецът на този протичащ във времето земен аз. Там навсякъде навън са събитията, на които дължим нашето битие и когато гледаме тези събития, ние трябва да ги видим като могъщи творци на нашия земен аз. Така ние заставаме с нашия моментен настоящ аз в средата там назад, когато гледаме в нашата душа и виждаме призрачните образи на нашите преживявания; пред нас творящата съдба, следващите едно след друго съдбовни изживявания, които мощно са формирали, изградили са нашия аз. Към това могъщо чувстване на изграждането на съдбата принадлежи преходът от мислене към чувстване, защото благодарност и любов могат да се изживеят само в чувстването. В това чувство на обич най-напред се разкрива предчувствието за пронизващата всичко съдба.
към текста >>
Ние имаме нещо п
ред
очите, което не е сянка на нашия, протичащ във времето аз, а творецът на този протичащ във времето земен аз.
Когато обаче по този начин разгледаме нашите изживявания, така развием благодарността, развием любовта към животодаряващите духовни същества, тогава при това разглеждане на преживяванията получаваме едно съвсем друго чувство, отколкото при разглеждането на спомените. При спомнянето трябва да си кажем: - Ние изживяваме нещата живо, интензивно, реално, а след това те се превръщат в бледи сенки. Спомените дължат своето съществуване на преживяванията, но сега ние стигаме до нещо, което е по-мощно от нашия обикновен аз. Защото ние нямаме само нашите призрачни спомени, когато погледнем към впечатленията, които са ни заобикаляли. Ние имаме нещо мощно пред очите.
Ние имаме нещо пред очите, което не е сянка на нашия, протичащ във времето аз, а творецът на този протичащ във времето земен аз.
Там навсякъде навън са събитията, на които дължим нашето битие и когато гледаме тези събития, ние трябва да ги видим като могъщи творци на нашия земен аз. Така ние заставаме с нашия моментен настоящ аз в средата там назад, когато гледаме в нашата душа и виждаме призрачните образи на нашите преживявания; пред нас творящата съдба, следващите едно след друго съдбовни изживявания, които мощно са формирали, изградили са нашия аз. Към това могъщо чувстване на изграждането на съдбата принадлежи преходът от мислене към чувстване, защото благодарност и любов могат да се изживеят само в чувстването. В това чувство на обич най-напред се разкрива предчувствието за пронизващата всичко съдба. И се започва с това, че се предусеща действащата съдба и след като сме преминали през благодарността и любовта, мощно чувстваме прииждащите събития, които са ни изградили.
към текста >>
Така ние заставаме с нашия моментен настоящ аз в с
ред
ата там назад, когато гледаме в нашата душа и виждаме призрачните образи на нашите преживявания; п
ред
нас творящата съдба, следващите едно след друго съдбовни изживявания, които мощно са формирали, изградили са нашия аз.
Спомените дължат своето съществуване на преживяванията, но сега ние стигаме до нещо, което е по-мощно от нашия обикновен аз. Защото ние нямаме само нашите призрачни спомени, когато погледнем към впечатленията, които са ни заобикаляли. Ние имаме нещо мощно пред очите. Ние имаме нещо пред очите, което не е сянка на нашия, протичащ във времето аз, а творецът на този протичащ във времето земен аз. Там навсякъде навън са събитията, на които дължим нашето битие и когато гледаме тези събития, ние трябва да ги видим като могъщи творци на нашия земен аз.
Така ние заставаме с нашия моментен настоящ аз в средата там назад, когато гледаме в нашата душа и виждаме призрачните образи на нашите преживявания; пред нас творящата съдба, следващите едно след друго съдбовни изживявания, които мощно са формирали, изградили са нашия аз.
Към това могъщо чувстване на изграждането на съдбата принадлежи преходът от мислене към чувстване, защото благодарност и любов могат да се изживеят само в чувстването. В това чувство на обич най-напред се разкрива предчувствието за пронизващата всичко съдба. И се започва с това, че се предусеща действащата съдба и след като сме преминали през благодарността и любовта, мощно чувстваме прииждащите събития, които са ни изградили. Някой достига четиридесетата си година. Той е постигнал нещо.
към текста >>
В това чувство на обич най-нап
ред
се разкрива п
ред
чувствието за пронизващата всичко съдба.
Ние имаме нещо мощно пред очите. Ние имаме нещо пред очите, което не е сянка на нашия, протичащ във времето аз, а творецът на този протичащ във времето земен аз. Там навсякъде навън са събитията, на които дължим нашето битие и когато гледаме тези събития, ние трябва да ги видим като могъщи творци на нашия земен аз. Така ние заставаме с нашия моментен настоящ аз в средата там назад, когато гледаме в нашата душа и виждаме призрачните образи на нашите преживявания; пред нас творящата съдба, следващите едно след друго съдбовни изживявания, които мощно са формирали, изградили са нашия аз. Към това могъщо чувстване на изграждането на съдбата принадлежи преходът от мислене към чувстване, защото благодарност и любов могат да се изживеят само в чувстването.
В това чувство на обич най-напред се разкрива предчувствието за пронизващата всичко съдба.
И се започва с това, че се предусеща действащата съдба и след като сме преминали през благодарността и любовта, мощно чувстваме прииждащите събития, които са ни изградили. Някой достига четиридесетата си година. Той е постигнал нещо. Да кажем, за да вземем един съвсем краен пример, че той е станал прочут поет. Бих могъл да кажа известен психолог, физик, тогава щях да имам по-близък пример, но аз искам да представя един измислен пример.
към текста >>
И се започва с това, че се п
ред
усеща действащата съдба и след като сме преминали през благодарността и любовта, мощно чувстваме прииждащите събития, които са ни изградили.
Ние имаме нещо пред очите, което не е сянка на нашия, протичащ във времето аз, а творецът на този протичащ във времето земен аз. Там навсякъде навън са събитията, на които дължим нашето битие и когато гледаме тези събития, ние трябва да ги видим като могъщи творци на нашия земен аз. Така ние заставаме с нашия моментен настоящ аз в средата там назад, когато гледаме в нашата душа и виждаме призрачните образи на нашите преживявания; пред нас творящата съдба, следващите едно след друго съдбовни изживявания, които мощно са формирали, изградили са нашия аз. Към това могъщо чувстване на изграждането на съдбата принадлежи преходът от мислене към чувстване, защото благодарност и любов могат да се изживеят само в чувстването. В това чувство на обич най-напред се разкрива предчувствието за пронизващата всичко съдба.
И се започва с това, че се предусеща действащата съдба и след като сме преминали през благодарността и любовта, мощно чувстваме прииждащите събития, които са ни изградили.
Някой достига четиридесетата си година. Той е постигнал нещо. Да кажем, за да вземем един съвсем краен пример, че той е станал прочут поет. Бих могъл да кажа известен психолог, физик, тогава щях да имам по-близък пример, но аз искам да представя един измислен пример. Той поглежда назад до осемнадесетата си година.
към текста >>
Бих могъл да кажа известен психолог, физик, тогава щях да имам по-близък пример, но аз искам да п
ред
ставя един измислен пример.
В това чувство на обич най-напред се разкрива предчувствието за пронизващата всичко съдба. И се започва с това, че се предусеща действащата съдба и след като сме преминали през благодарността и любовта, мощно чувстваме прииждащите събития, които са ни изградили. Някой достига четиридесетата си година. Той е постигнал нещо. Да кажем, за да вземем един съвсем краен пример, че той е станал прочут поет.
Бих могъл да кажа известен психолог, физик, тогава щях да имам по-близък пример, но аз искам да представя един измислен пример.
Той поглежда назад до осемнадесетата си година. Спомня си събитията от своята четиридесета година назад до осемнадесетата си година и достига до момента, когато е пропаднал на матурата си. Някога това му е причинило голяма болка. Но той уредил живота си по друг начин, защото нямал пари да повтори годината или да тръгне из света като пропаднал матурант. Всичко това е било подготвено.
към текста >>
Но той у
ред
ил живота си по друг начин, защото нямал пари да повтори годината или да тръгне из света като пропаднал матурант.
Да кажем, за да вземем един съвсем краен пример, че той е станал прочут поет. Бих могъл да кажа известен психолог, физик, тогава щях да имам по-близък пример, но аз искам да представя един измислен пример. Той поглежда назад до осемнадесетата си година. Спомня си събитията от своята четиридесета година назад до осемнадесетата си година и достига до момента, когато е пропаднал на матурата си. Някога това му е причинило голяма болка.
Но той уредил живота си по друг начин, защото нямал пари да повтори годината или да тръгне из света като пропаднал матурант.
Всичко това е било подготвено. Ако беше си взел матурата, той щеше да стане уважаван финансов инспектор, щеше да постигне много, но нямаше да има време да развие лежащите в дълбините на душата му способности и сили. Разбира се, може да се каже: - Когато тези сили на фантазията са налице, те са така силни, че при всички обстоятелства щяха да се проявят въпреки финансовата му дейност. - Това абстрактно може да се каже, казва се също винаги; но не е истина. В действителност някои поети дължат точно своя особен темперамент, това, което са станали, на обстоятелството, че им се е случило нещо подобно на това, което разказах.
към текста >>
Ако цени това, че е станал прочут поет, той ще бъде благодарен, на онези, които са го оставили да пропадне и не са попречили на неговото поприще с това, че са му писали отличен по всеки отделен п
ред
мет.
Всичко това е било подготвено. Ако беше си взел матурата, той щеше да стане уважаван финансов инспектор, щеше да постигне много, но нямаше да има време да развие лежащите в дълбините на душата му способности и сили. Разбира се, може да се каже: - Когато тези сили на фантазията са налице, те са така силни, че при всички обстоятелства щяха да се проявят въпреки финансовата му дейност. - Това абстрактно може да се каже, казва се също винаги; но не е истина. В действителност някои поети дължат точно своя особен темперамент, това, което са станали, на обстоятелството, че им се е случило нещо подобно на това, което разказах.
Ако цени това, че е станал прочут поет, той ще бъде благодарен, на онези, които са го оставили да пропадне и не са попречили на неговото поприще с това, че са му писали отличен по всеки отделен предмет.
Така че ние напълно можем да развием тази благодарност и можем да кажем: - Ние сме изковани от съдбата, която върви с нас и срещу нас. - Но ние наистина трябва да преминем през тези чувства, за да видим пред нас как съдбата преде и твори. Сега искам да включа и това, как същите преживявания разглежда и този, който притежава инициационното познание и може да вижда в духовния свят. Пред него стои отворена възможността да преживее нещата по следния начин: Той насочва към някакво преживяване поглед, който вече е изострен чрез това, че е достигнал до едно имагинативно, до едно инспиративно познание - какво представлява това, вие можете да прочетете в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове?
към текста >>
- Но ние наистина трябва да преминем през тези чувства, за да видим п
ред
нас как съдбата п
ред
е и твори.
Разбира се, може да се каже: - Когато тези сили на фантазията са налице, те са така силни, че при всички обстоятелства щяха да се проявят въпреки финансовата му дейност. - Това абстрактно може да се каже, казва се също винаги; но не е истина. В действителност някои поети дължат точно своя особен темперамент, това, което са станали, на обстоятелството, че им се е случило нещо подобно на това, което разказах. Ако цени това, че е станал прочут поет, той ще бъде благодарен, на онези, които са го оставили да пропадне и не са попречили на неговото поприще с това, че са му писали отличен по всеки отделен предмет. Така че ние напълно можем да развием тази благодарност и можем да кажем: - Ние сме изковани от съдбата, която върви с нас и срещу нас.
- Но ние наистина трябва да преминем през тези чувства, за да видим пред нас как съдбата преде и твори.
Сега искам да включа и това, как същите преживявания разглежда и този, който притежава инициационното познание и може да вижда в духовния свят. Пред него стои отворена възможността да преживее нещата по следния начин: Той насочва към някакво преживяване поглед, който вече е изострен чрез това, че е достигнал до едно имагинативно, до едно инспиративно познание - какво представлява това, вие можете да прочетете в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове? ». Който сгъсти и усили своето познание, той може да насочи това свое познание към някакво настоящо изживяване. Когато човек притежава инициационно познание, бива не по-слабо, а по-силно засегнат от изживяването, отколкото ако няма това познание.
към текста >>
П
ред
него стои отворена възможността да преживее нещата по следния начин:
В действителност някои поети дължат точно своя особен темперамент, това, което са станали, на обстоятелството, че им се е случило нещо подобно на това, което разказах. Ако цени това, че е станал прочут поет, той ще бъде благодарен, на онези, които са го оставили да пропадне и не са попречили на неговото поприще с това, че са му писали отличен по всеки отделен предмет. Така че ние напълно можем да развием тази благодарност и можем да кажем: - Ние сме изковани от съдбата, която върви с нас и срещу нас. - Но ние наистина трябва да преминем през тези чувства, за да видим пред нас как съдбата преде и твори. Сега искам да включа и това, как същите преживявания разглежда и този, който притежава инициационното познание и може да вижда в духовния свят.
Пред него стои отворена възможността да преживее нещата по следния начин:
Той насочва към някакво преживяване поглед, който вече е изострен чрез това, че е достигнал до едно имагинативно, до едно инспиративно познание - какво представлява това, вие можете да прочетете в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове? ». Който сгъсти и усили своето познание, той може да насочи това свое познание към някакво настоящо изживяване. Когато човек притежава инициационно познание, бива не по-слабо, а по-силно засегнат от изживяването, отколкото ако няма това познание. Не бива да се прави заключение от обстоятелството, че този, който има инициационното познание, привидно с много по-голямо спокойствие пресреща събитията, отколкото този, който не го притежава; не бива да се мисли, че той по-малко е засегнат от това. Той дори ще бъде по-силно засегнат, отколкото е засегнат друг.
към текста >>
Той насочва към някакво преживяване поглед, който вече е изострен чрез това, че е достигнал до едно имагинативно, до едно инспиративно познание - какво п
ред
ставлява това, вие можете да прочетете в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове?
Ако цени това, че е станал прочут поет, той ще бъде благодарен, на онези, които са го оставили да пропадне и не са попречили на неговото поприще с това, че са му писали отличен по всеки отделен предмет. Така че ние напълно можем да развием тази благодарност и можем да кажем: - Ние сме изковани от съдбата, която върви с нас и срещу нас. - Но ние наистина трябва да преминем през тези чувства, за да видим пред нас как съдбата преде и твори. Сега искам да включа и това, как същите преживявания разглежда и този, който притежава инициационното познание и може да вижда в духовния свят. Пред него стои отворена възможността да преживее нещата по следния начин:
Той насочва към някакво преживяване поглед, който вече е изострен чрез това, че е достигнал до едно имагинативно, до едно инспиративно познание - какво представлява това, вие можете да прочетете в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове?
». Който сгъсти и усили своето познание, той може да насочи това свое познание към някакво настоящо изживяване. Когато човек притежава инициационно познание, бива не по-слабо, а по-силно засегнат от изживяването, отколкото ако няма това познание. Не бива да се прави заключение от обстоятелството, че този, който има инициационното познание, привидно с много по-голямо спокойствие пресреща събитията, отколкото този, който не го притежава; не бива да се мисли, че той по-малко е засегнат от това. Той дори ще бъде по-силно засегнат, отколкото е засегнат друг. Той само си е изработил силите да посреща външно със спокойствие точно тежките събития в живота; в дълбочината на душата си той ги чувства много по-дълбоко от някой друг.
към текста >>
Оттам събитията се обагрят интензивно и силно, когато надареният със способностите за имагинация и инспирация се изправи срещу тях; и понеже той се е упражнявал - той е правил упражнения за това в този или в п
ред
ишен живот - сам може да превърне тези събития в имагинации, в пълни със съдържание картини.
». Който сгъсти и усили своето познание, той може да насочи това свое познание към някакво настоящо изживяване. Когато човек притежава инициационно познание, бива не по-слабо, а по-силно засегнат от изживяването, отколкото ако няма това познание. Не бива да се прави заключение от обстоятелството, че този, който има инициационното познание, привидно с много по-голямо спокойствие пресреща събитията, отколкото този, който не го притежава; не бива да се мисли, че той по-малко е засегнат от това. Той дори ще бъде по-силно засегнат, отколкото е засегнат друг. Той само си е изработил силите да посреща външно със спокойствие точно тежките събития в живота; в дълбочината на душата си той ги чувства много по-дълбоко от някой друг.
Оттам събитията се обагрят интензивно и силно, когато надареният със способностите за имагинация и инспирация се изправи срещу тях; и понеже той се е упражнявал - той е правил упражнения за това в този или в предишен живот - сам може да превърне тези събития в имагинации, в пълни със съдържание картини.
В какво се състои това превръщане? То се състои в това, че от събитията, от изживяванията се представя не само това, което се вижда с очите, но че дълбоко духовното, духовните взаимовръзки са там, там е една картина, която човек и тогава носи със себе си, когато изживяването вече е привършило; картината обаче веднага се появява. Изживяването е интензивно, а чрез имагинацията вътре се проявяват духовните взаимовръзки; душата бива интензивно докосвана и тогава е възможно да се погледне в духовното и да се задържи преживяното. Когато измине една нощ, тогава преживяването, - което чрез съня се изживява още по-интензивно, понеже астралното тяло и азът излизат от физическото тяло, - се издига в духовния свят. Онова, което във физическия свят човек изживява с физическото и с етерното тяло, може да се изживее в духовния свят с аза и с астралното тяло; обаче при събуждането то отново се изблъсква назад във физическото тяло.
към текста >>
То се състои в това, че от събитията, от изживяванията се п
ред
ставя не само това, което се вижда с очите, но че дълбоко духовното, духовните взаимовръзки са там, там е една картина, която човек и тогава носи със себе си, когато изживяването вече е привършило; картината обаче веднага се появява.
Не бива да се прави заключение от обстоятелството, че този, който има инициационното познание, привидно с много по-голямо спокойствие пресреща събитията, отколкото този, който не го притежава; не бива да се мисли, че той по-малко е засегнат от това. Той дори ще бъде по-силно засегнат, отколкото е засегнат друг. Той само си е изработил силите да посреща външно със спокойствие точно тежките събития в живота; в дълбочината на душата си той ги чувства много по-дълбоко от някой друг. Оттам събитията се обагрят интензивно и силно, когато надареният със способностите за имагинация и инспирация се изправи срещу тях; и понеже той се е упражнявал - той е правил упражнения за това в този или в предишен живот - сам може да превърне тези събития в имагинации, в пълни със съдържание картини. В какво се състои това превръщане?
То се състои в това, че от събитията, от изживяванията се представя не само това, което се вижда с очите, но че дълбоко духовното, духовните взаимовръзки са там, там е една картина, която човек и тогава носи със себе си, когато изживяването вече е привършило; картината обаче веднага се появява.
Изживяването е интензивно, а чрез имагинацията вътре се проявяват духовните взаимовръзки; душата бива интензивно докосвана и тогава е възможно да се погледне в духовното и да се задържи преживяното. Когато измине една нощ, тогава преживяването, - което чрез съня се изживява още по-интензивно, понеже астралното тяло и азът излизат от физическото тяло, - се издига в духовния свят. Онова, което във физическия свят човек изживява с физическото и с етерното тяло, може да се изживее в духовния свят с аза и с астралното тяло; обаче при събуждането то отново се изблъсква назад във физическото тяло. Но сега то не се изблъсква така назад, както го прави физическото тяло, което тогава е зависимо от спомнянето, което постепенно избледнява; човек го изпраща така назад, че като с един фантом прониква цялото си същество и го носи със себе си, осъзнавайки неговото присъствие; и то звучи с голяма интензивност от един образ, изглеждащ като действителната реалност на един друг човек, който телесно застава отпред. Минават още два или три дни.
към текста >>
Но сега то не се изблъсква така назад, както го прави физическото тяло, което тогава е зависимо от спомнянето, което постепенно избледнява; човек го изпраща така назад, че като с един фантом прониква цялото си същество и го носи със себе си, осъзнавайки неговото присъствие; и то звучи с голяма интензивност от един образ, изглеждащ като действителната реалност на един друг човек, който телесно застава отп
ред
.
В какво се състои това превръщане? То се състои в това, че от събитията, от изживяванията се представя не само това, което се вижда с очите, но че дълбоко духовното, духовните взаимовръзки са там, там е една картина, която човек и тогава носи със себе си, когато изживяването вече е привършило; картината обаче веднага се появява. Изживяването е интензивно, а чрез имагинацията вътре се проявяват духовните взаимовръзки; душата бива интензивно докосвана и тогава е възможно да се погледне в духовното и да се задържи преживяното. Когато измине една нощ, тогава преживяването, - което чрез съня се изживява още по-интензивно, понеже астралното тяло и азът излизат от физическото тяло, - се издига в духовния свят. Онова, което във физическия свят човек изживява с физическото и с етерното тяло, може да се изживее в духовния свят с аза и с астралното тяло; обаче при събуждането то отново се изблъсква назад във физическото тяло.
Но сега то не се изблъсква така назад, както го прави физическото тяло, което тогава е зависимо от спомнянето, което постепенно избледнява; човек го изпраща така назад, че като с един фантом прониква цялото си същество и го носи със себе си, осъзнавайки неговото присъствие; и то звучи с голяма интензивност от един образ, изглеждащ като действителната реалност на един друг човек, който телесно застава отпред.
Минават още два или три дни. И това, което става след тези два-три дни и нощи е следното: Каквото човек е изнесъл със своя аз и с астралното си тяло в духовния свят, каквото отново е върнал така, че е навлязло във физическото тяло, където то живее, усилва се и вибрира, то говори - сега се вижда това - и застава зад изживяванията като тъчащата съдба. Събитията не са сами там; те сега са пронизани от това, което ги е предизвикало в предишни животи и което ще продължи да действа и по-нататък в следващите земни животи. Както ние поставяме спомените като призрачни картинни образи зад нас, така този, който има инициационното познание, представя събитията пред себе си така, че изживяванията са непосредствено пред него. Но те стават прозрачни като стъкло и зад тях като в едно мощно световно спомняне застава бъдещата карма, обективният спомен.
към текста >>
Събитията не са сами там; те сега са пронизани от това, което ги е п
ред
извикало в п
ред
ишни животи и което ще продължи да действа и по-нататък в следващите земни животи.
Когато измине една нощ, тогава преживяването, - което чрез съня се изживява още по-интензивно, понеже астралното тяло и азът излизат от физическото тяло, - се издига в духовния свят. Онова, което във физическия свят човек изживява с физическото и с етерното тяло, може да се изживее в духовния свят с аза и с астралното тяло; обаче при събуждането то отново се изблъсква назад във физическото тяло. Но сега то не се изблъсква така назад, както го прави физическото тяло, което тогава е зависимо от спомнянето, което постепенно избледнява; човек го изпраща така назад, че като с един фантом прониква цялото си същество и го носи със себе си, осъзнавайки неговото присъствие; и то звучи с голяма интензивност от един образ, изглеждащ като действителната реалност на един друг човек, който телесно застава отпред. Минават още два или три дни. И това, което става след тези два-три дни и нощи е следното: Каквото човек е изнесъл със своя аз и с астралното си тяло в духовния свят, каквото отново е върнал така, че е навлязло във физическото тяло, където то живее, усилва се и вибрира, то говори - сега се вижда това - и застава зад изживяванията като тъчащата съдба.
Събитията не са сами там; те сега са пронизани от това, което ги е предизвикало в предишни животи и което ще продължи да действа и по-нататък в следващите земни животи.
Както ние поставяме спомените като призрачни картинни образи зад нас, така този, който има инициационното познание, представя събитията пред себе си така, че изживяванията са непосредствено пред него. Но те стават прозрачни като стъкло и зад тях като в едно мощно световно спомняне застава бъдещата карма, обективният спомен. И се вижда, че човекът не само в себе си има призрачните спомени от земния живот, но че около него в световния етер, в хрониката Акаша се е отпечатала неговата карма. Вътре в него са призрачните спомени, там вън е космическият спомен на нашата съдба през земния ни живот, ако и за обикновеното съзнание това да остава несъзнавано. Ние преминаваме така през света, че можем схематично да начертаем нашия път през света по този начин (виж рис.
към текста >>
Както ние поставяме спомените като призрачни картинни образи зад нас, така този, който има инициационното познание, п
ред
ставя събитията п
ред
себе си така, че изживяванията са непос
ред
ствено п
ред
него.
Онова, което във физическия свят човек изживява с физическото и с етерното тяло, може да се изживее в духовния свят с аза и с астралното тяло; обаче при събуждането то отново се изблъсква назад във физическото тяло. Но сега то не се изблъсква така назад, както го прави физическото тяло, което тогава е зависимо от спомнянето, което постепенно избледнява; човек го изпраща така назад, че като с един фантом прониква цялото си същество и го носи със себе си, осъзнавайки неговото присъствие; и то звучи с голяма интензивност от един образ, изглеждащ като действителната реалност на един друг човек, който телесно застава отпред. Минават още два или три дни. И това, което става след тези два-три дни и нощи е следното: Каквото човек е изнесъл със своя аз и с астралното си тяло в духовния свят, каквото отново е върнал така, че е навлязло във физическото тяло, където то живее, усилва се и вибрира, то говори - сега се вижда това - и застава зад изживяванията като тъчащата съдба. Събитията не са сами там; те сега са пронизани от това, което ги е предизвикало в предишни животи и което ще продължи да действа и по-нататък в следващите земни животи.
Както ние поставяме спомените като призрачни картинни образи зад нас, така този, който има инициационното познание, представя събитията пред себе си така, че изживяванията са непосредствено пред него.
Но те стават прозрачни като стъкло и зад тях като в едно мощно световно спомняне застава бъдещата карма, обективният спомен. И се вижда, че човекът не само в себе си има призрачните спомени от земния живот, но че около него в световния етер, в хрониката Акаша се е отпечатала неговата карма. Вътре в него са призрачните спомени, там вън е космическият спомен на нашата съдба през земния ни живот, ако и за обикновеното съзнание това да остава несъзнавано. Ние преминаваме така през света, че можем схематично да начертаем нашия път през света по този начин (виж рис. 2, стр. 229).
към текста >>
Ако си п
ред
ставим един човек и тези призрачни спомени вътре в него, би трябвало да си ги п
ред
ставим като малък облак в областта на неговата глава - там където главата постепенно преминава в тялото, - който облак става все по-призрачен, колкото се приближава към тялото.
И се вижда, че човекът не само в себе си има призрачните спомени от земния живот, но че около него в световния етер, в хрониката Акаша се е отпечатала неговата карма. Вътре в него са призрачните спомени, там вън е космическият спомен на нашата съдба през земния ни живот, ако и за обикновеното съзнание това да остава несъзнавано. Ние преминаваме така през света, че можем схематично да начертаем нашия път през света по този начин (виж рис. 2, стр. 229). Ние вървим по Земята, в нас са призрачните спомени.
Ако си представим един човек и тези призрачни спомени вътре в него, би трябвало да си ги представим като малък облак в областта на неговата глава - там където главата постепенно преминава в тялото, - който облак става все по-призрачен, колкото се приближава към тялото.
Когато човек крачи през света така, той е обгърнат като от една етерна мъгла, в която са записани всички изживявания, но също и всичко това, което в него е било записано от предишния му земен живот. Ние имаме една вътрешна памет и паметта на света извън нас. Всеки човек е обгърнат с тази аура. Не само като спомен в нас е отпечатан настоящият земен живот, Рис.2
към текста >>
Когато човек крачи през света така, той е обгърнат като от една етерна мъгла, в която са записани всички изживявания, но също и всичко това, което в него е било записано от п
ред
ишния му земен живот.
Вътре в него са призрачните спомени, там вън е космическият спомен на нашата съдба през земния ни живот, ако и за обикновеното съзнание това да остава несъзнавано. Ние преминаваме така през света, че можем схематично да начертаем нашия път през света по този начин (виж рис. 2, стр. 229). Ние вървим по Земята, в нас са призрачните спомени. Ако си представим един човек и тези призрачни спомени вътре в него, би трябвало да си ги представим като малък облак в областта на неговата глава - там където главата постепенно преминава в тялото, - който облак става все по-призрачен, колкото се приближава към тялото.
Когато човек крачи през света така, той е обгърнат като от една етерна мъгла, в която са записани всички изживявания, но също и всичко това, което в него е било записано от предишния му земен живот.
Ние имаме една вътрешна памет и паметта на света извън нас. Всеки човек е обгърнат с тази аура. Не само като спомен в нас е отпечатан настоящият земен живот, Рис.2 а около нас са отпечатани предишните земни животи на човека.
към текста >>
а около нас са отпечатани п
ред
ишните земни животи на човека.
Когато човек крачи през света така, той е обгърнат като от една етерна мъгла, в която са записани всички изживявания, но също и всичко това, което в него е било записано от предишния му земен живот. Ние имаме една вътрешна памет и паметта на света извън нас. Всеки човек е обгърнат с тази аура. Не само като спомен в нас е отпечатан настоящият земен живот, Рис.2
а около нас са отпечатани предишните земни животи на човека.
Не винаги е лесно да се разгадае този спомен, но той е там. Разгадаването е трудно и не беше лесно да се опознаят онези случаи, в които през изминалите дни аз ви разказах за такова разгадаване. Но тук всичко е записано. Човекът има една памет не само в себе си, човекът има една аурична памет около себе си. Не е възможно в един единствен миг - там, където човек се доближава до това, което е прекарал в земния живот - да се почерпи от тази памет.
към текста >>
Никога не може да се каже, че някакво изживяване е там и човек трябва да си спомни, какво се е случило в п
ред
ишен земен живот.
Но тук всичко е записано. Човекът има една памет не само в себе си, човекът има една аурична памет около себе си. Не е възможно в един единствен миг - там, където човек се доближава до това, което е прекарал в земния живот - да се почерпи от тази памет. При тази памет винаги са нужни няколко дни. Там трябва да се работи със събуждането и заспиването, както го описах.
Никога не може да се каже, че някакво изживяване е там и човек трябва да си спомни, какво се е случило в предишен земен живот.
Човек трябва ясно и имагинативно, и със своята проникваща го инспирация да разгледа това преживяване и тогава трябва да чака, докато то се разкрие. По отношение на духовния свят никога не бива да се спекулира с изследванията, никога не бива нещо да се измисля, а само да се извърши подготовката, за да може нещо да се разкрие от духовния свят. Който вярва, че ще може да принуди духовния свят да му разкрие това или онова, той съвсем сериозно се заблуждава, от това той ще почерпи само заблуди. Човек трябва да подготви това, което се надява милостиво да му се разкрие от духовния свят. Виждате ли, това е пътят на познанието, който с инициационната наука, с науката на посвещението може да разкрие кармата.
към текста >>
Но за това, което човекът така носи около себе си, може да се получи едно п
ред
чувствие по този път на благодарността към живота, който ви описах.
По отношение на духовния свят никога не бива да се спекулира с изследванията, никога не бива нещо да се измисля, а само да се извърши подготовката, за да може нещо да се разкрие от духовния свят. Който вярва, че ще може да принуди духовния свят да му разкрие това или онова, той съвсем сериозно се заблуждава, от това той ще почерпи само заблуди. Човек трябва да подготви това, което се надява милостиво да му се разкрие от духовния свят. Виждате ли, това е пътят на познанието, който с инициационната наука, с науката на посвещението може да разкрие кармата. Чрез него се разкрива, че всеки един човек носи около себе си кармата като един вид аура.
Но за това, което човекът така носи около себе си, може да се получи едно предчувствие по този път на благодарността към живота, който ви описах.
Човек може да получи предчувствие, че е затворен в една такава кармично-аурична обвивка. Само че тя няма да се прояви в течение на няколко дни както при инициационното познание, а постепенно ще се предусети при едно интимно самонаблюдение на човека, често за отдалечени от настоящето събития, към които ниe насочваме поглед. Но когато определено събитие от миналото на нашия земен живот узрее да бъде така преценено от нас, че в него да видим да се отразяват подготвящите сили на предишни земни животи, ние наистина получаваме тогава едно предчувствие. За съжаление в душевния живот на човека днес рядко се случва това, което така дълбоко навлиза в собствената душа, да дойде до токова разбиране на собствените изживявания, до което може също да се достигне и с чувството на благодарност. Животът днес се взима много повърхностно от хората.
към текста >>
Човек може да получи п
ред
чувствие, че е затворен в една такава кармично-аурична обвивка.
Който вярва, че ще може да принуди духовния свят да му разкрие това или онова, той съвсем сериозно се заблуждава, от това той ще почерпи само заблуди. Човек трябва да подготви това, което се надява милостиво да му се разкрие от духовния свят. Виждате ли, това е пътят на познанието, който с инициационната наука, с науката на посвещението може да разкрие кармата. Чрез него се разкрива, че всеки един човек носи около себе си кармата като един вид аура. Но за това, което човекът така носи около себе си, може да се получи едно предчувствие по този път на благодарността към живота, който ви описах.
Човек може да получи предчувствие, че е затворен в една такава кармично-аурична обвивка.
Само че тя няма да се прояви в течение на няколко дни както при инициационното познание, а постепенно ще се предусети при едно интимно самонаблюдение на човека, често за отдалечени от настоящето събития, към които ниe насочваме поглед. Но когато определено събитие от миналото на нашия земен живот узрее да бъде така преценено от нас, че в него да видим да се отразяват подготвящите сили на предишни земни животи, ние наистина получаваме тогава едно предчувствие. За съжаление в душевния живот на човека днес рядко се случва това, което така дълбоко навлиза в собствената душа, да дойде до токова разбиране на собствените изживявания, до което може също да се достигне и с чувството на благодарност. Животът днес се взима много повърхностно от хората. Човек бърза през живота, не се спира спокойно да почувства отделните събития.
към текста >>
Само че тя няма да се прояви в течение на няколко дни както при инициационното познание, а постепенно ще се п
ред
усети при едно интимно самонаблюдение на човека, често за отдалечени от настоящето събития, към които ниe насочваме поглед.
Човек трябва да подготви това, което се надява милостиво да му се разкрие от духовния свят. Виждате ли, това е пътят на познанието, който с инициационната наука, с науката на посвещението може да разкрие кармата. Чрез него се разкрива, че всеки един човек носи около себе си кармата като един вид аура. Но за това, което човекът така носи около себе си, може да се получи едно предчувствие по този път на благодарността към живота, който ви описах. Човек може да получи предчувствие, че е затворен в една такава кармично-аурична обвивка.
Само че тя няма да се прояви в течение на няколко дни както при инициационното познание, а постепенно ще се предусети при едно интимно самонаблюдение на човека, често за отдалечени от настоящето събития, към които ниe насочваме поглед.
Но когато определено събитие от миналото на нашия земен живот узрее да бъде така преценено от нас, че в него да видим да се отразяват подготвящите сили на предишни земни животи, ние наистина получаваме тогава едно предчувствие. За съжаление в душевния живот на човека днес рядко се случва това, което така дълбоко навлиза в собствената душа, да дойде до токова разбиране на собствените изживявания, до което може също да се достигне и с чувството на благодарност. Животът днес се взима много повърхностно от хората. Човек бърза през живота, не се спира спокойно да почувства отделните събития. Така е, че когато някой е израстнал с известно усещане за космическото значение на човешкия живот, то в наше време може да му изглежда много чудно, да види колко малко хората се намират всъщност в действителността, как мислят, колко силно често пъти просто са грабнати от живота, без в този живот да могат да се проявят като индивидуалности.
към текста >>
Но когато оп
ред
елено събитие от миналото на нашия земен живот узрее да бъде така преценено от нас, че в него да видим да се отразяват подготвящите сили на п
ред
ишни земни животи, ние наистина получаваме тогава едно п
ред
чувствие.
Виждате ли, това е пътят на познанието, който с инициационната наука, с науката на посвещението може да разкрие кармата. Чрез него се разкрива, че всеки един човек носи около себе си кармата като един вид аура. Но за това, което човекът така носи около себе си, може да се получи едно предчувствие по този път на благодарността към живота, който ви описах. Човек може да получи предчувствие, че е затворен в една такава кармично-аурична обвивка. Само че тя няма да се прояви в течение на няколко дни както при инициационното познание, а постепенно ще се предусети при едно интимно самонаблюдение на човека, често за отдалечени от настоящето събития, към които ниe насочваме поглед.
Но когато определено събитие от миналото на нашия земен живот узрее да бъде така преценено от нас, че в него да видим да се отразяват подготвящите сили на предишни земни животи, ние наистина получаваме тогава едно предчувствие.
За съжаление в душевния живот на човека днес рядко се случва това, което така дълбоко навлиза в собствената душа, да дойде до токова разбиране на собствените изживявания, до което може също да се достигне и с чувството на благодарност. Животът днес се взима много повърхностно от хората. Човек бърза през живота, не се спира спокойно да почувства отделните събития. Така е, че когато някой е израстнал с известно усещане за космическото значение на човешкия живот, то в наше време може да му изглежда много чудно, да види колко малко хората се намират всъщност в действителността, как мислят, колко силно често пъти просто са грабнати от живота, без в този живот да могат да се проявят като индивидуалности. Също и тук искам да илюстрирам с конкретни случаи.
към текста >>
Познавах в живота един учител по история[1], един учител, който беше много умен човек и също и п
ред
своите ученици оставяше впечатлението на един много умен мъж, който, би могло да се каже, когато искаше, преподаваше на своите ученици история с известно вътрешно въодушевление, което влагаше в интонацията на своята реч така, че когато се случеше подходящият момент, с този учител можеше да се изпадне в истински ентусиазъм.
За съжаление в душевния живот на човека днес рядко се случва това, което така дълбоко навлиза в собствената душа, да дойде до токова разбиране на собствените изживявания, до което може също да се достигне и с чувството на благодарност. Животът днес се взима много повърхностно от хората. Човек бърза през живота, не се спира спокойно да почувства отделните събития. Така е, че когато някой е израстнал с известно усещане за космическото значение на човешкия живот, то в наше време може да му изглежда много чудно, да види колко малко хората се намират всъщност в действителността, как мислят, колко силно често пъти просто са грабнати от живота, без в този живот да могат да се проявят като индивидуалности. Също и тук искам да илюстрирам с конкретни случаи.
Познавах в живота един учител по история[1], един учител, който беше много умен човек и също и пред своите ученици оставяше впечатлението на един много умен мъж, който, би могло да се каже, когато искаше, преподаваше на своите ученици история с известно вътрешно въодушевление, което влагаше в интонацията на своята реч така, че когато се случеше подходящият момент, с този учител можеше да се изпадне в истински ентусиазъм.
Нещо особено беше този учител по история. Аз го видях, когато той наистина беше запалил ентусиазъм всред своите ученици. След това там, където живееше, животът го понесе, той се отпусна, вече не проявяваше даже и собственото си въодушевление, което по-рано влагаше в своите лекции. Той започна да чете от книги, за които мислеше, че учениците не ги познават и че не могат да ги намерят. Веднъж един ученик го проследил и видял от коя книга е това, което той изнасял.
към текста >>
Аз го видях, когато той наистина беше запалил ентусиазъм вс
ред
своите ученици.
Човек бърза през живота, не се спира спокойно да почувства отделните събития. Така е, че когато някой е израстнал с известно усещане за космическото значение на човешкия живот, то в наше време може да му изглежда много чудно, да види колко малко хората се намират всъщност в действителността, как мислят, колко силно често пъти просто са грабнати от живота, без в този живот да могат да се проявят като индивидуалности. Също и тук искам да илюстрирам с конкретни случаи. Познавах в живота един учител по история[1], един учител, който беше много умен човек и също и пред своите ученици оставяше впечатлението на един много умен мъж, който, би могло да се каже, когато искаше, преподаваше на своите ученици история с известно вътрешно въодушевление, което влагаше в интонацията на своята реч така, че когато се случеше подходящият момент, с този учител можеше да се изпадне в истински ентусиазъм. Нещо особено беше този учител по история.
Аз го видях, когато той наистина беше запалил ентусиазъм всред своите ученици.
След това там, където живееше, животът го понесе, той се отпусна, вече не проявяваше даже и собственото си въодушевление, което по-рано влагаше в своите лекции. Той започна да чете от книги, за които мислеше, че учениците не ги познават и че не могат да ги намерят. Веднъж един ученик го проследил и видял от коя книга е това, което той изнасял. Тогава всичките ученици си купили книгата и научили всичко наизуст и така станали отлични ученици. Постепенно той стана така повърхностен, че изобщо не внимаваше, какво преподава на учениците от класа си.
към текста >>
Отново преминават няколко години и същият преподавател по история, за който чувах учениците му с радост п
ред
и да казват: - Това е учител, той така си обича историята, че при него може да се научи нещо!
Той започна да чете от книги, за които мислеше, че учениците не ги познават и че не могат да ги намерят. Веднъж един ученик го проследил и видял от коя книга е това, което той изнасял. Тогава всичките ученици си купили книгата и научили всичко наизуст и така станали отлични ученици. Постепенно той стана така повърхностен, че изобщо не внимаваше, какво преподава на учениците от класа си. Това се случи в толкова кратко време, че човек се учудва как е възможно, след като по-рано е преподавал с такова въодушевление, така да се изостави.
Отново преминават няколко години и същият преподавател по история, за който чувах учениците му с радост преди да казват: - Това е учител, той така си обича историята, че при него може да се научи нещо!
- сега беше потънал в блатото на тривиалния живот. След няколко години той така беше изпаднал в най-примитивни жизнени условия, че трябваше да живее извън града, в който беше преподавал, понеже получаваше толкова малко уважение, че не можеше да живее в този град. Един такъв обрат в съдбата изглежда като голяма загадка и точно при такива обрати в съдбата, когато животът се наблюдава достатъчно задълбочено, се започва да се поставят въпроси за кармата. Защото повечето хора живеят така, че си остават такива, каквито са, без да преминават през такива крайни промени. Запознае ли се човек с истинското духовно познание, такива съдби като тази, която ви разказах, се превръщат в големи проблеми.
към текста >>
Чрез духовното познание от една страна биваме довеждани до големите проблеми, които ни се показаха вчера на края на една инкарнационна по
ред
ица при Уодроу Уилсън, а от друга страна в живота, който непос
ред
ствено ни заобикаля, ние мисловно се сблъскваме с големите въпроси за съдбата на хората.
- сега беше потънал в блатото на тривиалния живот. След няколко години той така беше изпаднал в най-примитивни жизнени условия, че трябваше да живее извън града, в който беше преподавал, понеже получаваше толкова малко уважение, че не можеше да живее в този град. Един такъв обрат в съдбата изглежда като голяма загадка и точно при такива обрати в съдбата, когато животът се наблюдава достатъчно задълбочено, се започва да се поставят въпроси за кармата. Защото повечето хора живеят така, че си остават такива, каквито са, без да преминават през такива крайни промени. Запознае ли се човек с истинското духовно познание, такива съдби като тази, която ви разказах, се превръщат в големи проблеми.
Чрез духовното познание от една страна биваме довеждани до големите проблеми, които ни се показаха вчера на края на една инкарнационна поредица при Уодроу Уилсън, а от друга страна в живота, който непосредствено ни заобикаля, ние мисловно се сблъскваме с големите въпроси за съдбата на хората.
Когато непредубедено се наблюдава нещо такова, се вижда, че това не може да произлиза от този живот, в който човекът се намира в момента. В един земен живот ще има още многобройни случаи, които не достигат до такъв поврат в съдбата. Там с цялото си изследване на човешката същност човек трябва да се намеси в копнежа за разбиране на такива съдбоносни въпроси. И тогава редом с такива случаи застават и други. Аз искам да ви дам още един пример.
към текста >>
Когато неп
ред
убедено се наблюдава нещо такова, се вижда, че това не може да произлиза от този живот, в който човекът се намира в момента.
След няколко години той така беше изпаднал в най-примитивни жизнени условия, че трябваше да живее извън града, в който беше преподавал, понеже получаваше толкова малко уважение, че не можеше да живее в този град. Един такъв обрат в съдбата изглежда като голяма загадка и точно при такива обрати в съдбата, когато животът се наблюдава достатъчно задълбочено, се започва да се поставят въпроси за кармата. Защото повечето хора живеят така, че си остават такива, каквито са, без да преминават през такива крайни промени. Запознае ли се човек с истинското духовно познание, такива съдби като тази, която ви разказах, се превръщат в големи проблеми. Чрез духовното познание от една страна биваме довеждани до големите проблеми, които ни се показаха вчера на края на една инкарнационна поредица при Уодроу Уилсън, а от друга страна в живота, който непосредствено ни заобикаля, ние мисловно се сблъскваме с големите въпроси за съдбата на хората.
Когато непредубедено се наблюдава нещо такова, се вижда, че това не може да произлиза от този живот, в който човекът се намира в момента.
В един земен живот ще има още многобройни случаи, които не достигат до такъв поврат в съдбата. Там с цялото си изследване на човешката същност човек трябва да се намеси в копнежа за разбиране на такива съдбоносни въпроси. И тогава редом с такива случаи застават и други. Аз искам да ви дам още един пример. Винаги ми се е струвало, че точно тези примери ми бяха поставяни на пътя от моята лична карма, за да се даде необходимата насока на моите възгледи за кармата.
към текста >>
И тогава
ред
ом с такива случаи застават и други.
Запознае ли се човек с истинското духовно познание, такива съдби като тази, която ви разказах, се превръщат в големи проблеми. Чрез духовното познание от една страна биваме довеждани до големите проблеми, които ни се показаха вчера на края на една инкарнационна поредица при Уодроу Уилсън, а от друга страна в живота, който непосредствено ни заобикаля, ние мисловно се сблъскваме с големите въпроси за съдбата на хората. Когато непредубедено се наблюдава нещо такова, се вижда, че това не може да произлиза от този живот, в който човекът се намира в момента. В един земен живот ще има още многобройни случаи, които не достигат до такъв поврат в съдбата. Там с цялото си изследване на човешката същност човек трябва да се намеси в копнежа за разбиране на такива съдбоносни въпроси.
И тогава редом с такива случаи застават и други.
Аз искам да ви дам още един пример. Винаги ми се е струвало, че точно тези примери ми бяха поставяни на пътя от моята лична карма, за да се даде необходимата насока на моите възгледи за кармата. Аз лично познавах една друга личност, също един учител. Той беше още по-уважаван от този другия, за когото ви разказах, беше извънредно много уважаван от учениците. Учениците имаха представа за него, че той е най-големия мъдрец, който в настоящето изобщо съществува в света.
към текста >>
Той беше още по-уважаван от този другия, за когото ви разказах, беше извън
ред
но много уважаван от учениците.
Там с цялото си изследване на човешката същност човек трябва да се намеси в копнежа за разбиране на такива съдбоносни въпроси. И тогава редом с такива случаи застават и други. Аз искам да ви дам още един пример. Винаги ми се е струвало, че точно тези примери ми бяха поставяни на пътя от моята лична карма, за да се даде необходимата насока на моите възгледи за кармата. Аз лично познавах една друга личност, също един учител.
Той беше още по-уважаван от този другия, за когото ви разказах, беше извънредно много уважаван от учениците.
Учениците имаха представа за него, че той е най-големия мъдрец, който в настоящето изобщо съществува в света. - Въпросният човек правеше такова впечатление върху своите ученици - не върху всички, например не и върху мен, но това е личен въпрос, това е частна работа, то не е характерно. Случи се нещо много забележително. Докато това би могло да се вярва, от начина, по който се изграждаха отношенията на този господин с неговите ученици - той с всичкия си ентусиазъм, с всяка фибра на душата си се намираше вътре, така че изглеждаше, че преподаването го удовлетворява, - изведнъж се разбра, че той беше извънредно радостен повече да не трябва да преподава, защото беше назначен за директор на едно много по-малоценно училище от това, в което той преди преподаваше. Той беше радостен да може, да поеме директорските задължения, които бяха по-тривиални от преподаването.
към текста >>
Учениците имаха п
ред
става за него, че той е най-големия мъдрец, който в настоящето изобщо съществува в света.
И тогава редом с такива случаи застават и други. Аз искам да ви дам още един пример. Винаги ми се е струвало, че точно тези примери ми бяха поставяни на пътя от моята лична карма, за да се даде необходимата насока на моите възгледи за кармата. Аз лично познавах една друга личност, също един учител. Той беше още по-уважаван от този другия, за когото ви разказах, беше извънредно много уважаван от учениците.
Учениците имаха представа за него, че той е най-големия мъдрец, който в настоящето изобщо съществува в света.
- Въпросният човек правеше такова впечатление върху своите ученици - не върху всички, например не и върху мен, но това е личен въпрос, това е частна работа, то не е характерно. Случи се нещо много забележително. Докато това би могло да се вярва, от начина, по който се изграждаха отношенията на този господин с неговите ученици - той с всичкия си ентусиазъм, с всяка фибра на душата си се намираше вътре, така че изглеждаше, че преподаването го удовлетворява, - изведнъж се разбра, че той беше извънредно радостен повече да не трябва да преподава, защото беше назначен за директор на едно много по-малоценно училище от това, в което той преди преподаваше. Той беше радостен да може, да поеме директорските задължения, които бяха по-тривиални от преподаването. И най-очевидното, най-фрапиращото беше, че същият този човек, който с въодушевление можеше да говори за Омир и Есхил, който по чудесен начин обясняваше географията на своите ученици, че същият този човек достигна до една тривиално-партийна дейност.
към текста >>
Докато това би могло да се вярва, от начина, по който се изграждаха отношенията на този господин с неговите ученици - той с всичкия си ентусиазъм, с всяка фибра на душата си се намираше вътре, така че изглеждаше, че преподаването го удовлетворява, - изведнъж се разбра, че той беше извън
ред
но радостен повече да не трябва да преподава, защото беше назначен за директор на едно много по-малоценно училище от това, в което той п
ред
и преподаваше.
Аз лично познавах една друга личност, също един учител. Той беше още по-уважаван от този другия, за когото ви разказах, беше извънредно много уважаван от учениците. Учениците имаха представа за него, че той е най-големия мъдрец, който в настоящето изобщо съществува в света. - Въпросният човек правеше такова впечатление върху своите ученици - не върху всички, например не и върху мен, но това е личен въпрос, това е частна работа, то не е характерно. Случи се нещо много забележително.
Докато това би могло да се вярва, от начина, по който се изграждаха отношенията на този господин с неговите ученици - той с всичкия си ентусиазъм, с всяка фибра на душата си се намираше вътре, така че изглеждаше, че преподаването го удовлетворява, - изведнъж се разбра, че той беше извънредно радостен повече да не трябва да преподава, защото беше назначен за директор на едно много по-малоценно училище от това, в което той преди преподаваше.
Той беше радостен да може, да поеме директорските задължения, които бяха по-тривиални от преподаването. И най-очевидното, най-фрапиращото беше, че същият този човек, който с въодушевление можеше да говори за Омир и Есхил, който по чудесен начин обясняваше географията на своите ученици, че същият този човек достигна до една тривиално-партийна дейност. Нещо неразбираемо! Аз давам този пример, само като пример, понеже бих могъл да прибавя още много подобни примери. Това биха били личности от настоящето, при които човек има чувството, че в техния аз, те твърде малко са засегнати от живота.
към текста >>
Когато животът им п
ред
лага повече тривиалности, те така свикват с тривиалното, доволни са от него, че нищо не разтърсва душата им.
И най-очевидното, най-фрапиращото беше, че същият този човек, който с въодушевление можеше да говори за Омир и Есхил, който по чудесен начин обясняваше географията на своите ученици, че същият този човек достигна до една тривиално-партийна дейност. Нещо неразбираемо! Аз давам този пример, само като пример, понеже бих могъл да прибавя още много подобни примери. Това биха били личности от настоящето, при които човек има чувството, че в техния аз, те твърде малко са засегнати от живота. Те застават в живота като личности, които индивидуално слабо са засегнати от живота, а животът ги обгръща само външно.
Когато животът им предлага повече тривиалности, те така свикват с тривиалното, доволни са от него, че нищо не разтърсва душата им.
Ако става въпрос само за ума, за способността за разбиране - колко много хора биха станали днес антропософи! Защото днес милиони и повече хора са достатъчно умни за да станат антропософи. Това, което в нашата епоха пречи на хората да се доближат точно до антропософията, е следното: Душата възприема живота повърхностно, тя съвсем не се докосва до живота, оставя той така да си тече с неговата дълбочина с неговата повърхностност и баналност. От единия живот човек преминава в другия, може известно време да е училищен реформатор, след това през целия ден да стои в кафенето и да играе билярд. Такива неща се случват в нашия живот.
към текста >>
Разглеждането на голям брой такива личности, каквито описах с двата примера, довеждат назад до първите християнски столетия, където тези личности са преминали през техните значителни п
ред
ишни животи, в онези християнски столетия, където християнството на Юг, а също вече и в част от с
ред
ата на Европа придобива такава форма, каквато до голяма степен запазва по-късно за човека; където онази е заглъхнала мистерийна мъдрост, за която показах в моята книга «Християнството като мистичен факт», че от нея е израснало християнството, космическото християнско изживяване, знанието за това, че Христос е слязъл от Слънцето, което е духовно в Космоса и е дошъл на Земята, за да бъде Земята това, което е станала.
Това, което в нашата епоха пречи на хората да се доближат точно до антропософията, е следното: Душата възприема живота повърхностно, тя съвсем не се докосва до живота, оставя той така да си тече с неговата дълбочина с неговата повърхностност и баналност. От единия живот човек преминава в другия, може известно време да е училищен реформатор, след това през целия ден да стои в кафенето и да играе билярд. Такива неща се случват в нашия живот. Вижте, тук се поражда големият въпрос: Защо се случва това? - За многобройни души се показва, че до това се е дошло по забележителен начин.
Разглеждането на голям брой такива личности, каквито описах с двата примера, довеждат назад до първите християнски столетия, където тези личности са преминали през техните значителни предишни животи, в онези християнски столетия, където християнството на Юг, а също вече и в част от средата на Европа придобива такава форма, каквато до голяма степен запазва по-късно за човека; където онази е заглъхнала мистерийна мъдрост, за която показах в моята книга «Християнството като мистичен факт», че от нея е израснало християнството, космическото християнско изживяване, знанието за това, че Христос е слязъл от Слънцето, което е духовно в Космоса и е дошъл на Земята, за да бъде Земята това, което е станала.
Това знание, което се разширява от Земята до космическата духовност, това знание беше познато на повечето християни през първото столетие и то заглъхна през четвъртото, петото, шестото и седмото столетие от раждането на Христос. То заглъхна толкова много, че днес се е стигнало толкова далеч - но някога наистина беше започнало, - че най-големият упрек относно разбирането на Христос чрез антропософията се състои в това, че антропософията разбира Христос като едно космическо същество, като едно слънчево същество. Вие виждате навсякъде при противниците, че се счита за най-големия грях на антропософията, че тя схваща Христос космологически. Там се казва: - Това е притопляне на онова, което вече е било тук като гностично християнство. - Но хората съвсем не знаят, какво изобщо представлява гностичното християнство.
към текста >>
- Но хората съвсем не знаят, какво изобщо п
ред
ставлява гностичното християнство.
Разглеждането на голям брой такива личности, каквито описах с двата примера, довеждат назад до първите християнски столетия, където тези личности са преминали през техните значителни предишни животи, в онези християнски столетия, където християнството на Юг, а също вече и в част от средата на Европа придобива такава форма, каквато до голяма степен запазва по-късно за човека; където онази е заглъхнала мистерийна мъдрост, за която показах в моята книга «Християнството като мистичен факт», че от нея е израснало християнството, космическото християнско изживяване, знанието за това, че Христос е слязъл от Слънцето, което е духовно в Космоса и е дошъл на Земята, за да бъде Земята това, което е станала. Това знание, което се разширява от Земята до космическата духовност, това знание беше познато на повечето християни през първото столетие и то заглъхна през четвъртото, петото, шестото и седмото столетие от раждането на Христос. То заглъхна толкова много, че днес се е стигнало толкова далеч - но някога наистина беше започнало, - че най-големият упрек относно разбирането на Христос чрез антропософията се състои в това, че антропософията разбира Христос като едно космическо същество, като едно слънчево същество. Вие виждате навсякъде при противниците, че се счита за най-големия грях на антропософията, че тя схваща Христос космологически. Там се казва: - Това е притопляне на онова, което вече е било тук като гностично християнство.
- Но хората съвсем не знаят, какво изобщо представлява гностичното християнство.
Защото освен малкото, от което отчасти може нещо да се разбере, както Пистис София, гностиката е станала позната на по-късния свят само чрез противниковите книги. Никой всъщност не познава гностиката. Само от книгите на противниците се знае нещо за нея. Замислете се веднъж върху въпроса: - Ако от антропософията не остане нищо друго, освен книгите на моите днешни противници, ако всичко бъде унищожено, освен противниковите произведения, как би се описвала антропософията на бъдещите хора! - Това се очаква от някои хора и от някои критици - антропософските книги, които вече са така многобройни да се третират както гностическите произведения.
към текста >>
Това би било извън
ред
но интересно.
Никой всъщност не познава гностиката. Само от книгите на противниците се знае нещо за нея. Замислете се веднъж върху въпроса: - Ако от антропософията не остане нищо друго, освен книгите на моите днешни противници, ако всичко бъде унищожено, освен противниковите произведения, как би се описвала антропософията на бъдещите хора! - Това се очаква от някои хора и от някои критици - антропософските книги, които вече са така многобройни да се третират както гностическите произведения. Тогава на разположение биха били само книгите на противниците; те биха били първото, което би се разлистило - само противникови произведения!
Това би било извънредно интересно.
По отношение на гностиката хората не можеха да получат нищо друго за външното изследване, освен книгите на противниците. Така че изречението: - Старата гностика се притопля - е безмислица, защото никой, който сам не познава гностиката от нейните книги, които обаче са изгубени, не може да го направи. От произведения, най-често написани от противници, тя не може да се опознае. Нищо друго обаче не е достигнало до по-късното човечество. Но въпреки това, също и то показва, че се смята за голям грях, когато някой си позволи да свърже Христос с духа на Космоса.
към текста >>
И във времето, когато най-много е било изтривано, са били най-често инкарнирани онези хора, които, ако днес отново биха дошли, не биха могли да намерят връзката с живота, понеже в тяхната п
ред
ишна инкарнация, където те също са били умни и разумни, чрез образованието на епохата е било невъзможно да могат да научат нещо за тази взаимовръзка на Земята с духовния живот в Космоса.
От произведения, най-често написани от противници, тя не може да се опознае. Нищо друго обаче не е достигнало до по-късното човечество. Но въпреки това, също и то показва, че се смята за голям грях, когато някой си позволи да свърже Христос с духа на Космоса. В едно правилно разбиране на Евангелията, всяко изречение трябва да насочи всяка душа към космическото в Христос. Но това постепенно е било изтрито.
И във времето, когато най-много е било изтривано, са били най-често инкарнирани онези хора, които, ако днес отново биха дошли, не биха могли да намерят връзката с живота, понеже в тяхната предишна инкарнация, където те също са били умни и разумни, чрез образованието на епохата е било невъзможно да могат да научат нещо за тази взаимовръзка на Земята с духовния живот в Космоса.
Понеже в известна степен те така са се носили през живота като че ли Земята е била изцяло затворена в самата себе си и там навън няма нищо друго за гледане, освен физически звезди, те се обръщат при своето прераждане същевременно бленувайки към действащия върху тях реален живот. Така се разглежда съдбата на човека. Човек разбира, как образованието на епохата придоби такова влияние върху много голям брой от хората, че ги направи повърхности и те се появяват с предразположението за повърхностност в този живот така, както ви описах. Защото така изживяват тези хора, които някога в една предишна инкарнация са загубили връзката с духовните същества на Космоса. В следващата си инкарнация, която е била определяща за въпросните хора, те не могат да се справят със земния живот.
към текста >>
Човек разбира, как образованието на епохата придоби такова влияние върху много голям брой от хората, че ги направи повърхности и те се появяват с п
ред
разположението за повърхностност в този живот така, както ви описах.
В едно правилно разбиране на Евангелията, всяко изречение трябва да насочи всяка душа към космическото в Христос. Но това постепенно е било изтрито. И във времето, когато най-много е било изтривано, са били най-често инкарнирани онези хора, които, ако днес отново биха дошли, не биха могли да намерят връзката с живота, понеже в тяхната предишна инкарнация, където те също са били умни и разумни, чрез образованието на епохата е било невъзможно да могат да научат нещо за тази взаимовръзка на Земята с духовния живот в Космоса. Понеже в известна степен те така са се носили през живота като че ли Земята е била изцяло затворена в самата себе си и там навън няма нищо друго за гледане, освен физически звезди, те се обръщат при своето прераждане същевременно бленувайки към действащия върху тях реален живот. Така се разглежда съдбата на човека.
Човек разбира, как образованието на епохата придоби такова влияние върху много голям брой от хората, че ги направи повърхности и те се появяват с предразположението за повърхностност в този живот така, както ви описах.
Защото така изживяват тези хора, които някога в една предишна инкарнация са загубили връзката с духовните същества на Космоса. В следващата си инкарнация, която е била определяща за въпросните хора, те не могат да се справят със земния живот. Всички космически мисли не би трябвало обаче да внесат само наблюдения в нашия живот, а воля и дела. И тук ние трябва да помислим как ще бъде в бъдеще, когато към неразбирането на духа в Космоса се прибави също и неразбирането на земния живот, потъването в тривиалността по същия начин, както в дълбочината на живота? Тогава разглеждането на кармата наистина става сериозно.
към текста >>
Защото така изживяват тези хора, които някога в една п
ред
ишна инкарнация са загубили връзката с духовните същества на Космоса.
Но това постепенно е било изтрито. И във времето, когато най-много е било изтривано, са били най-често инкарнирани онези хора, които, ако днес отново биха дошли, не биха могли да намерят връзката с живота, понеже в тяхната предишна инкарнация, където те също са били умни и разумни, чрез образованието на епохата е било невъзможно да могат да научат нещо за тази взаимовръзка на Земята с духовния живот в Космоса. Понеже в известна степен те така са се носили през живота като че ли Земята е била изцяло затворена в самата себе си и там навън няма нищо друго за гледане, освен физически звезди, те се обръщат при своето прераждане същевременно бленувайки към действащия върху тях реален живот. Така се разглежда съдбата на човека. Човек разбира, как образованието на епохата придоби такова влияние върху много голям брой от хората, че ги направи повърхности и те се появяват с предразположението за повърхностност в този живот така, както ви описах.
Защото така изживяват тези хора, които някога в една предишна инкарнация са загубили връзката с духовните същества на Космоса.
В следващата си инкарнация, която е била определяща за въпросните хора, те не могат да се справят със земния живот. Всички космически мисли не би трябвало обаче да внесат само наблюдения в нашия живот, а воля и дела. И тук ние трябва да помислим как ще бъде в бъдеще, когато към неразбирането на духа в Космоса се прибави също и неразбирането на земния живот, потъването в тривиалността по същия начин, както в дълбочината на живота? Тогава разглеждането на кармата наистина става сериозно. То може само по най-сериозен начин да бъде приемано от нас.
към текста >>
В следващата си инкарнация, която е била оп
ред
еляща за въпросните хора, те не могат да се справят със земния живот.
И във времето, когато най-много е било изтривано, са били най-често инкарнирани онези хора, които, ако днес отново биха дошли, не биха могли да намерят връзката с живота, понеже в тяхната предишна инкарнация, където те също са били умни и разумни, чрез образованието на епохата е било невъзможно да могат да научат нещо за тази взаимовръзка на Земята с духовния живот в Космоса. Понеже в известна степен те така са се носили през живота като че ли Земята е била изцяло затворена в самата себе си и там навън няма нищо друго за гледане, освен физически звезди, те се обръщат при своето прераждане същевременно бленувайки към действащия върху тях реален живот. Така се разглежда съдбата на човека. Човек разбира, как образованието на епохата придоби такова влияние върху много голям брой от хората, че ги направи повърхности и те се появяват с предразположението за повърхностност в този живот така, както ви описах. Защото така изживяват тези хора, които някога в една предишна инкарнация са загубили връзката с духовните същества на Космоса.
В следващата си инкарнация, която е била определяща за въпросните хора, те не могат да се справят със земния живот.
Всички космически мисли не би трябвало обаче да внесат само наблюдения в нашия живот, а воля и дела. И тук ние трябва да помислим как ще бъде в бъдеще, когато към неразбирането на духа в Космоса се прибави също и неразбирането на земния живот, потъването в тривиалността по същия начин, както в дълбочината на живота? Тогава разглеждането на кармата наистина става сериозно. То може само по най-сериозен начин да бъде приемано от нас. Днес аз исках да видим едно кармическо разглеждане повече от страната на чувствата.
към текста >>
69.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Това Коледно Тържество трябваше да п
ред
ставлява едно обновяване, бих могъл да кажа едно основаване на Антропософското Общество.
СКАЗКА ПЪРВА Арнхайм, 18 юли 1924 г. Поради късното пристигане вчера не можах да Ви кажа онези думи, които на драго сърце бих казал и които трябва да подхождат на онова, което стана в Антропософското Общество при Гьотеанума от Коледното Тържество насам. Тъй като чрез нашия Бюлетин между приятели е станало по същество известно, какво беше замислено с онова Коледно Тържество, бих искал също да говоря само накратко върху най-същественото и след това в разглежданията, които са свързани повече вътрешно с това, което Коледното Тържество означава за Антропософското Общество, да продължа да говоря по-нататък върху него.
Това Коледно Тържество трябваше да представлява едно обновяване, бих могъл да кажа едно основаване на Антропософското Общество.
До това Коледно Тържество аз постоянно можех да правя разлика между Антропософското Движение и Антропософското Общество. Последното трябваше да представлява един вид земна проекция на нещо, което съществува в определено течение на духовния живот в духовния свят. Това, което се предава като учение тук на Земята, което се съобщава тук като антропософска Мъдрост, трябваше да бъде именно отражение на това, което протича в настоящите времена в духовните светове съобразно фазата на развитие на човечеството. Тогава Антропософското Общество беше така да се каже администратор на онова, което течеше през Антропософското Движение като благо на антропософското учение. Но с течение на времето това не се прояви като нещо, което може да бъде свързано с едно истинско култивиране на антропософското благо.
към текста >>
Последното трябваше да п
ред
ставлява един вид земна проекция на нещо, което съществува в оп
ред
елено течение на духовния живот в духовния свят.
Арнхайм, 18 юли 1924 г. Поради късното пристигане вчера не можах да Ви кажа онези думи, които на драго сърце бих казал и които трябва да подхождат на онова, което стана в Антропософското Общество при Гьотеанума от Коледното Тържество насам. Тъй като чрез нашия Бюлетин между приятели е станало по същество известно, какво беше замислено с онова Коледно Тържество, бих искал също да говоря само накратко върху най-същественото и след това в разглежданията, които са свързани повече вътрешно с това, което Коледното Тържество означава за Антропософското Общество, да продължа да говоря по-нататък върху него. Това Коледно Тържество трябваше да представлява едно обновяване, бих могъл да кажа едно основаване на Антропософското Общество. До това Коледно Тържество аз постоянно можех да правя разлика между Антропософското Движение и Антропософското Общество.
Последното трябваше да представлява един вид земна проекция на нещо, което съществува в определено течение на духовния живот в духовния свят.
Това, което се предава като учение тук на Земята, което се съобщава тук като антропософска Мъдрост, трябваше да бъде именно отражение на това, което протича в настоящите времена в духовните светове съобразно фазата на развитие на човечеството. Тогава Антропософското Общество беше така да се каже администратор на онова, което течеше през Антропософското Движение като благо на антропософското учение. Но с течение на времето това не се прояви като нещо, което може да бъде свързано с едно истинско култивиране на антропософското благо. Ето защо яви се необходимостта аз самият, който до тогава бях само учител на антропософското благо без всякаква официална връзка с Антропософското Общество да поема заедно с президиума от Дорнах ръководството на Антропософското Общество като такова. Чрез това обаче Антропософското Движение и Антропософското Общество станаха едно.
към текста >>
Това, което се п
ред
ава като учение тук на Земята, което се съобщава тук като антропософска Мъдрост, трябваше да бъде именно отражение на това, което протича в настоящите времена в духовните светове съобразно фазата на развитие на човечеството.
Поради късното пристигане вчера не можах да Ви кажа онези думи, които на драго сърце бих казал и които трябва да подхождат на онова, което стана в Антропософското Общество при Гьотеанума от Коледното Тържество насам. Тъй като чрез нашия Бюлетин между приятели е станало по същество известно, какво беше замислено с онова Коледно Тържество, бих искал също да говоря само накратко върху най-същественото и след това в разглежданията, които са свързани повече вътрешно с това, което Коледното Тържество означава за Антропософското Общество, да продължа да говоря по-нататък върху него. Това Коледно Тържество трябваше да представлява едно обновяване, бих могъл да кажа едно основаване на Антропософското Общество. До това Коледно Тържество аз постоянно можех да правя разлика между Антропософското Движение и Антропософското Общество. Последното трябваше да представлява един вид земна проекция на нещо, което съществува в определено течение на духовния живот в духовния свят.
Това, което се предава като учение тук на Земята, което се съобщава тук като антропософска Мъдрост, трябваше да бъде именно отражение на това, което протича в настоящите времена в духовните светове съобразно фазата на развитие на човечеството.
Тогава Антропософското Общество беше така да се каже администратор на онова, което течеше през Антропософското Движение като благо на антропософското учение. Но с течение на времето това не се прояви като нещо, което може да бъде свързано с едно истинско култивиране на антропософското благо. Ето защо яви се необходимостта аз самият, който до тогава бях само учител на антропософското благо без всякаква официална връзка с Антропософското Общество да поема заедно с президиума от Дорнах ръководството на Антропософското Общество като такова. Чрез това обаче Антропософското Движение и Антропософското Общество станаха едно. И от онова Коледно Тържество в Дорнах насам трябва да важи именно противоположното: не трябва вече да се прави разлика между Антропософското Движение и Антропософското Общество, а двете трябва да бъдат едно.
към текста >>
Обаче това означава същевременно, че цялото Антропософско Общество трябва да бъде постепенно поставено на една друга основа, на една основа, която прави възможно, щото езотеричното да тече непос
ред
ствено през Антропософското Общество и това, което в бъдеще ще съставлява същността на Антропософското Общество, трябва да бъде донасянето на съответното настроение, на съответното убеждение в мисли, чувства и воля от страна на онези, които искат да бъдат антропософи.
Ето защо яви се необходимостта аз самият, който до тогава бях само учител на антропософското благо без всякаква официална връзка с Антропософското Общество да поема заедно с президиума от Дорнах ръководството на Антропософското Общество като такова. Чрез това обаче Антропософското Движение и Антропософското Общество станаха едно. И от онова Коледно Тържество в Дорнах насам трябва да важи именно противоположното: не трябва вече да се прави разлика между Антропософското Движение и Антропософското Общество, а двете трябва да бъдат едно. И онези, които са в моя помощ като президиум при Гьотеанума, трябва да бъдат считани като един вид езотеричен президиум. Така щото това, което става чрез този президиум, може да бъде охарактеризирано както следва: провеждане на Антропософия, докато по-рано можеше само да бъде администрирано, управлявано това, което се учеше в Антропософията.
Обаче това означава същевременно, че цялото Антропософско Общество трябва да бъде постепенно поставено на една друга основа, на една основа, която прави възможно, щото езотеричното да тече непосредствено през Антропософското Общество и това, което в бъдеще ще съставлява същността на Антропософското Общество, трябва да бъде донасянето на съответното настроение, на съответното убеждение в мисли, чувства и воля от страна на онези, които искат да бъдат антропософи.
Ето защо трябва да се прави разлика между Общото Антропософско Общество, което в бъдеще ще бъде едно напълно официално общество, така че, както бе оповестено на Коледа, всеки ще може да има циклите с онези съответни клаузи, които представляват един вид идейно-духовно ограничение и основаната от тогава в това Общо Антропософско Общество Школа, която ще обхваща три класа. Досега може да бъде основан първият клас, който иска да бъде член на тази школа, трябва да поеме тогава и други задължения освен онези, които са валидни само за общите членове на Антропософското Общество. Член на Антропософското Общество може да бъде този, който се интересува от Антропософия и приема учението; с това той не поема никакви задължения, освен тези, които всеки благоприличен човек следва от само себе си поради морални причини. Напротив от тези, които искат да станат членове на Школата, ще се изисква, те да застанат в живота като истински представители на Антропософското Движение и да действуват в хармония с езотеричния президиум при Гьотеанума в Дорнах. Следователно с това е казано, че този, който иска да бъде член на Школата, трябва да полага усилия да представлява Антропософията в света чрез неговата собствена личност.
към текста >>
Ето защо трябва да се прави разлика между Общото Антропософско Общество, което в бъдеще ще бъде едно напълно официално общество, така че, както бе оповестено на Коледа, всеки ще може да има циклите с онези съответни клаузи, които п
ред
ставляват един вид идейно-духовно ограничение и основаната от тогава в това Общо Антропософско Общество Школа, която ще обхваща три класа.
Чрез това обаче Антропософското Движение и Антропософското Общество станаха едно. И от онова Коледно Тържество в Дорнах насам трябва да важи именно противоположното: не трябва вече да се прави разлика между Антропософското Движение и Антропософското Общество, а двете трябва да бъдат едно. И онези, които са в моя помощ като президиум при Гьотеанума, трябва да бъдат считани като един вид езотеричен президиум. Така щото това, което става чрез този президиум, може да бъде охарактеризирано както следва: провеждане на Антропософия, докато по-рано можеше само да бъде администрирано, управлявано това, което се учеше в Антропософията. Обаче това означава същевременно, че цялото Антропософско Общество трябва да бъде постепенно поставено на една друга основа, на една основа, която прави възможно, щото езотеричното да тече непосредствено през Антропософското Общество и това, което в бъдеще ще съставлява същността на Антропософското Общество, трябва да бъде донасянето на съответното настроение, на съответното убеждение в мисли, чувства и воля от страна на онези, които искат да бъдат антропософи.
Ето защо трябва да се прави разлика между Общото Антропософско Общество, което в бъдеще ще бъде едно напълно официално общество, така че, както бе оповестено на Коледа, всеки ще може да има циклите с онези съответни клаузи, които представляват един вид идейно-духовно ограничение и основаната от тогава в това Общо Антропософско Общество Школа, която ще обхваща три класа.
Досега може да бъде основан първият клас, който иска да бъде член на тази школа, трябва да поеме тогава и други задължения освен онези, които са валидни само за общите членове на Антропософското Общество. Член на Антропософското Общество може да бъде този, който се интересува от Антропософия и приема учението; с това той не поема никакви задължения, освен тези, които всеки благоприличен човек следва от само себе си поради морални причини. Напротив от тези, които искат да станат членове на Школата, ще се изисква, те да застанат в живота като истински представители на Антропософското Движение и да действуват в хармония с езотеричния президиум при Гьотеанума в Дорнах. Следователно с това е казано, че този, който иска да бъде член на Школата, трябва да полага усилия да представлява Антропософията в света чрез неговата собствена личност. Естествено това обуславя, щото ръководството на Школата да се запази правото да може да обяви, че някой не може да бъде по-нататък член на Школата, ако то счита, че съответният не може да представлява един представител на Антропософското Движение.
към текста >>
Напротив от тези, които искат да станат членове на Школата, ще се изисква, те да застанат в живота като истински п
ред
ставители на Антропософското Движение и да действуват в хармония с езотеричния президиум при Гьотеанума в Дорнах.
Така щото това, което става чрез този президиум, може да бъде охарактеризирано както следва: провеждане на Антропософия, докато по-рано можеше само да бъде администрирано, управлявано това, което се учеше в Антропософията. Обаче това означава същевременно, че цялото Антропософско Общество трябва да бъде постепенно поставено на една друга основа, на една основа, която прави възможно, щото езотеричното да тече непосредствено през Антропософското Общество и това, което в бъдеще ще съставлява същността на Антропософското Общество, трябва да бъде донасянето на съответното настроение, на съответното убеждение в мисли, чувства и воля от страна на онези, които искат да бъдат антропософи. Ето защо трябва да се прави разлика между Общото Антропософско Общество, което в бъдеще ще бъде едно напълно официално общество, така че, както бе оповестено на Коледа, всеки ще може да има циклите с онези съответни клаузи, които представляват един вид идейно-духовно ограничение и основаната от тогава в това Общо Антропософско Общество Школа, която ще обхваща три класа. Досега може да бъде основан първият клас, който иска да бъде член на тази школа, трябва да поеме тогава и други задължения освен онези, които са валидни само за общите членове на Антропософското Общество. Член на Антропософското Общество може да бъде този, който се интересува от Антропософия и приема учението; с това той не поема никакви задължения, освен тези, които всеки благоприличен човек следва от само себе си поради морални причини.
Напротив от тези, които искат да станат членове на Школата, ще се изисква, те да застанат в живота като истински представители на Антропософското Движение и да действуват в хармония с езотеричния президиум при Гьотеанума в Дорнах.
Следователно с това е казано, че този, който иска да бъде член на Школата, трябва да полага усилия да представлява Антропософията в света чрез неговата собствена личност. Естествено това обуславя, щото ръководството на Школата да се запази правото да може да обяви, че някой не може да бъде по-нататък член на Школата, ако то счита, че съответният не може да представлява един представител на Антропософското Движение. Не казвайте, че това е едно възпрепятствуване на човешката свобода. Напротив то е едно свободно договорно отношение между членовете на Школата и ръководството на тази Школа; защото ръководството на школата също трябва да бъде свободно да каже това, което трябва да каже, на онзи, на когото има да го каже. Ето защо то трябва да може да обяви на този, когото счита за недостоен да му говори, това, което подобава.
към текста >>
Следователно с това е казано, че този, който иска да бъде член на Школата, трябва да полага усилия да п
ред
ставлява Антропософията в света чрез неговата собствена личност.
Обаче това означава същевременно, че цялото Антропософско Общество трябва да бъде постепенно поставено на една друга основа, на една основа, която прави възможно, щото езотеричното да тече непосредствено през Антропософското Общество и това, което в бъдеще ще съставлява същността на Антропософското Общество, трябва да бъде донасянето на съответното настроение, на съответното убеждение в мисли, чувства и воля от страна на онези, които искат да бъдат антропософи. Ето защо трябва да се прави разлика между Общото Антропософско Общество, което в бъдеще ще бъде едно напълно официално общество, така че, както бе оповестено на Коледа, всеки ще може да има циклите с онези съответни клаузи, които представляват един вид идейно-духовно ограничение и основаната от тогава в това Общо Антропософско Общество Школа, която ще обхваща три класа. Досега може да бъде основан първият клас, който иска да бъде член на тази школа, трябва да поеме тогава и други задължения освен онези, които са валидни само за общите членове на Антропософското Общество. Член на Антропософското Общество може да бъде този, който се интересува от Антропософия и приема учението; с това той не поема никакви задължения, освен тези, които всеки благоприличен човек следва от само себе си поради морални причини. Напротив от тези, които искат да станат членове на Школата, ще се изисква, те да застанат в живота като истински представители на Антропософското Движение и да действуват в хармония с езотеричния президиум при Гьотеанума в Дорнах.
Следователно с това е казано, че този, който иска да бъде член на Школата, трябва да полага усилия да представлява Антропософията в света чрез неговата собствена личност.
Естествено това обуславя, щото ръководството на Школата да се запази правото да може да обяви, че някой не може да бъде по-нататък член на Школата, ако то счита, че съответният не може да представлява един представител на Антропософското Движение. Не казвайте, че това е едно възпрепятствуване на човешката свобода. Напротив то е едно свободно договорно отношение между членовете на Школата и ръководството на тази Школа; защото ръководството на школата също трябва да бъде свободно да каже това, което трябва да каже, на онзи, на когото има да го каже. Ето защо то трябва да може да обяви на този, когото счита за недостоен да му говори, това, което подобава. В цялото схващане на езотеричното течение, което от сега нататък ще минава през Антропософското Движение, ще се крие благотворното, плодотворното развитие на антропософското дело.
към текста >>
Естествено това обуславя, щото ръководството на Школата да се запази правото да може да обяви, че някой не може да бъде по-нататък член на Школата, ако то счита, че съответният не може да п
ред
ставлява един п
ред
ставител на Антропософското Движение.
Ето защо трябва да се прави разлика между Общото Антропософско Общество, което в бъдеще ще бъде едно напълно официално общество, така че, както бе оповестено на Коледа, всеки ще може да има циклите с онези съответни клаузи, които представляват един вид идейно-духовно ограничение и основаната от тогава в това Общо Антропософско Общество Школа, която ще обхваща три класа. Досега може да бъде основан първият клас, който иска да бъде член на тази школа, трябва да поеме тогава и други задължения освен онези, които са валидни само за общите членове на Антропософското Общество. Член на Антропософското Общество може да бъде този, който се интересува от Антропософия и приема учението; с това той не поема никакви задължения, освен тези, които всеки благоприличен човек следва от само себе си поради морални причини. Напротив от тези, които искат да станат членове на Школата, ще се изисква, те да застанат в живота като истински представители на Антропософското Движение и да действуват в хармония с езотеричния президиум при Гьотеанума в Дорнах. Следователно с това е казано, че този, който иска да бъде член на Школата, трябва да полага усилия да представлява Антропософията в света чрез неговата собствена личност.
Естествено това обуславя, щото ръководството на Школата да се запази правото да може да обяви, че някой не може да бъде по-нататък член на Школата, ако то счита, че съответният не може да представлява един представител на Антропософското Движение.
Не казвайте, че това е едно възпрепятствуване на човешката свобода. Напротив то е едно свободно договорно отношение между членовете на Школата и ръководството на тази Школа; защото ръководството на школата също трябва да бъде свободно да каже това, което трябва да каже, на онзи, на когото има да го каже. Ето защо то трябва да може да обяви на този, когото счита за недостоен да му говори, това, което подобава. В цялото схващане на езотеричното течение, което от сега нататък ще минава през Антропософското Движение, ще се крие благотворното, плодотворното развитие на антропософското дело. Ще се положат усилия, щото нищо бюрократично, нищо външно административно да не засяга Антропософското Общество, а всичко да почива само върху човешкото, което трябва да бъде култивирано сред Обществото.
към текста >>
Ще се положат усилия, щото нищо бюрократично, нищо външно административно да не засяга Антропософското Общество, а всичко да почива само върху човешкото, което трябва да бъде култивирано с
ред
Обществото.
Естествено това обуславя, щото ръководството на Школата да се запази правото да може да обяви, че някой не може да бъде по-нататък член на Школата, ако то счита, че съответният не може да представлява един представител на Антропософското Движение. Не казвайте, че това е едно възпрепятствуване на човешката свобода. Напротив то е едно свободно договорно отношение между членовете на Школата и ръководството на тази Школа; защото ръководството на школата също трябва да бъде свободно да каже това, което трябва да каже, на онзи, на когото има да го каже. Ето защо то трябва да може да обяви на този, когото счита за недостоен да му говори, това, което подобава. В цялото схващане на езотеричното течение, което от сега нататък ще минава през Антропософското Движение, ще се крие благотворното, плодотворното развитие на антропософското дело.
Ще се положат усилия, щото нищо бюрократично, нищо външно административно да не засяга Антропософското Общество, а всичко да почива само върху човешкото, което трябва да бъде култивирано сред Обществото.
Без съмнение също и президиумът при Гьотеанума трябва да администрира всякакви неща; обаче това не ще бъде главното. Същественото ще бъде, президиумът при Гьотеанума да върши това или онова от неговата инициатива. И това, което той прави, което той вече е започнал в неговата разнообразност, ще бъде именно съдържанието на Антропософското Общество. С това ще бъдат основно отстранени някои неща, които се явиха именно като вредни през последните години сред Антропософското Общество и които създават трудни часове за някои членове, защото се родиха всякакви предприятия, които са произтекли от така наречена добра воля, които обаче не можаха да станат това, което се казваше за тях, и които всъщност отклониха Антропософското Движение по странични течения. В бъдеще Антропософското Движение ще бъде по човешки начин онова, което тече през Антропософското Общество.
към текста >>
С това ще бъдат основно отстранени някои неща, които се явиха именно като в
ред
ни през последните години с
ред
Антропософското Общество и които създават трудни часове за някои членове, защото се родиха всякакви п
ред
приятия, които са произтекли от така наречена добра воля, които обаче не можаха да станат това, което се казваше за тях, и които всъщност отклониха Антропософското Движение по странични течения.
В цялото схващане на езотеричното течение, което от сега нататък ще минава през Антропософското Движение, ще се крие благотворното, плодотворното развитие на антропософското дело. Ще се положат усилия, щото нищо бюрократично, нищо външно административно да не засяга Антропософското Общество, а всичко да почива само върху човешкото, което трябва да бъде култивирано сред Обществото. Без съмнение също и президиумът при Гьотеанума трябва да администрира всякакви неща; обаче това не ще бъде главното. Същественото ще бъде, президиумът при Гьотеанума да върши това или онова от неговата инициатива. И това, което той прави, което той вече е започнал в неговата разнообразност, ще бъде именно съдържанието на Антропософското Общество.
С това ще бъдат основно отстранени някои неща, които се явиха именно като вредни през последните години сред Антропософското Общество и които създават трудни часове за някои членове, защото се родиха всякакви предприятия, които са произтекли от така наречена добра воля, които обаче не можаха да станат това, което се казваше за тях, и които всъщност отклониха Антропософското Движение по странични течения.
В бъдеще Антропософското Движение ще бъде по човешки начин онова, което тече през Антропософското Общество. Колкото по-добре бъде разбрано това, толкова по-благотворно ще бъде то за Антропософското Движение. И аз мога да кажа: благодарение на това, че тогава на Коледа при събраните в Гьотеанума царуваше онзи импулс, от онази Коледа насам стана възможно да бъде внесен един съвършено друг тон в Антропософското Движение. И за мое най-дълбоко задоволство мога да отбележа, че навсякъде на различните места, където можах да бъда досега, този тон беше приет най-сърдечно Можем вече да кажем: това, което беше поето на Коледа, беше в известен смисъл една дързост. Защото съществуваше определена евентуалност: тази именно, че може би, поради факта, че ръководството на Антропософското Общество беше непосредствено съединено с преподаването на духовното благо на мъдростта, онези духовни същества, които ръководят Антропософското Движение в духовния свят, да оттеглят тяхната помощ.
към текста >>
Защото съществуваше оп
ред
елена евентуалност: тази именно, че може би, поради факта, че ръководството на Антропософското Общество беше непос
ред
ствено съединено с преподаването на духовното благо на мъдростта, онези духовни същества, които ръководят Антропософското Движение в духовния свят, да оттеглят тяхната помощ.
С това ще бъдат основно отстранени някои неща, които се явиха именно като вредни през последните години сред Антропософското Общество и които създават трудни часове за някои членове, защото се родиха всякакви предприятия, които са произтекли от така наречена добра воля, които обаче не можаха да станат това, което се казваше за тях, и които всъщност отклониха Антропософското Движение по странични течения. В бъдеще Антропософското Движение ще бъде по човешки начин онова, което тече през Антропософското Общество. Колкото по-добре бъде разбрано това, толкова по-благотворно ще бъде то за Антропософското Движение. И аз мога да кажа: благодарение на това, че тогава на Коледа при събраните в Гьотеанума царуваше онзи импулс, от онази Коледа насам стана възможно да бъде внесен един съвършено друг тон в Антропософското Движение. И за мое най-дълбоко задоволство мога да отбележа, че навсякъде на различните места, където можах да бъда досега, този тон беше приет най-сърдечно Можем вече да кажем: това, което беше поето на Коледа, беше в известен смисъл една дързост.
Защото съществуваше определена евентуалност: тази именно, че може би, поради факта, че ръководството на Антропософското Общество беше непосредствено съединено с преподаването на духовното благо на мъдростта, онези духовни същества, които ръководят Антропософското Движение в духовния свят, да оттеглят тяхната помощ.
Мога да кажа, че това не се случи, а се случи именно противоположното: тези духовни същества идват с една по-голяма благодат, с едно по-високо благоговение насреща на онова, което тече през Антропософското Движение. В известен смисъл съществува също едно обещание спрямо духовния свят. Това обещание ще бъде неотклонно изпълнено и ще се види, че в бъдеще нещата ще станат така, както бе обещано пред духовния свят. Така щото отговорност поема не само Антропософското Движение, такава отговорност към Президиума поема също и Антропософското Общество. Само тези няколко думи исках аз да кажа предварително, за да прибавя веднага нещо, което може да бъде казано сега и което е от такова естество, че може да стане съдържание на Антропософското Движение.
към текста >>
Това обещание ще бъде неотклонно изпълнено и ще се види, че в бъдеще нещата ще станат така, както бе обещано п
ред
духовния свят.
И аз мога да кажа: благодарение на това, че тогава на Коледа при събраните в Гьотеанума царуваше онзи импулс, от онази Коледа насам стана възможно да бъде внесен един съвършено друг тон в Антропософското Движение. И за мое най-дълбоко задоволство мога да отбележа, че навсякъде на различните места, където можах да бъда досега, този тон беше приет най-сърдечно Можем вече да кажем: това, което беше поето на Коледа, беше в известен смисъл една дързост. Защото съществуваше определена евентуалност: тази именно, че може би, поради факта, че ръководството на Антропософското Общество беше непосредствено съединено с преподаването на духовното благо на мъдростта, онези духовни същества, които ръководят Антропософското Движение в духовния свят, да оттеглят тяхната помощ. Мога да кажа, че това не се случи, а се случи именно противоположното: тези духовни същества идват с една по-голяма благодат, с едно по-високо благоговение насреща на онова, което тече през Антропософското Движение. В известен смисъл съществува също едно обещание спрямо духовния свят.
Това обещание ще бъде неотклонно изпълнено и ще се види, че в бъдеще нещата ще станат така, както бе обещано пред духовния свят.
Така щото отговорност поема не само Антропософското Движение, такава отговорност към Президиума поема също и Антропософското Общество. Само тези няколко думи исках аз да кажа предварително, за да прибавя веднага нещо, което може да бъде казано сега и което е от такова естество, че може да стане съдържание на Антропософското Движение. Бих искал да кажа нещо, което е свързано с Кармата на самото Антропософско Общество. Когато днес обгърнем с поглед, как Антропософското Общество стои в света като въплъщение на Антропософското Движение, виждаме че в това Антропософско Общество са събрани определен брой хора. Който има поглед за това, той вижда, че в света има и други хора навсякъде се намират такива хора които според тяхната Карма също имат условията за да дойдат в Антропософското Общество.
към текста >>
Само тези няколко думи исках аз да кажа п
ред
варително, за да прибавя веднага нещо, което може да бъде казано сега и което е от такова естество, че може да стане съдържание на Антропософското Движение.
Защото съществуваше определена евентуалност: тази именно, че може би, поради факта, че ръководството на Антропософското Общество беше непосредствено съединено с преподаването на духовното благо на мъдростта, онези духовни същества, които ръководят Антропософското Движение в духовния свят, да оттеглят тяхната помощ. Мога да кажа, че това не се случи, а се случи именно противоположното: тези духовни същества идват с една по-голяма благодат, с едно по-високо благоговение насреща на онова, което тече през Антропософското Движение. В известен смисъл съществува също едно обещание спрямо духовния свят. Това обещание ще бъде неотклонно изпълнено и ще се види, че в бъдеще нещата ще станат така, както бе обещано пред духовния свят. Така щото отговорност поема не само Антропософското Движение, такава отговорност към Президиума поема също и Антропософското Общество.
Само тези няколко думи исках аз да кажа предварително, за да прибавя веднага нещо, което може да бъде казано сега и което е от такова естество, че може да стане съдържание на Антропософското Движение.
Бих искал да кажа нещо, което е свързано с Кармата на самото Антропософско Общество. Когато днес обгърнем с поглед, как Антропософското Общество стои в света като въплъщение на Антропософското Движение, виждаме че в това Антропософско Общество са събрани определен брой хора. Който има поглед за това, той вижда, че в света има и други хора навсякъде се намират такива хора които според тяхната Карма също имат условията за да дойдат в Антропософското Общество. Но тези хора срещат първо трудности, не намират веднага пътя към това Общество; обаче те ще го намерят вече или в настоящото въплъщение или в следващото. Но трябва да имаме предвид това; че онези хора, които идват в Антропософското Движение чрез тяхната карма, са предопределени за това движение.
към текста >>
Когато днес обгърнем с поглед, как Антропософското Общество стои в света като въплъщение на Антропософското Движение, виждаме че в това Антропософско Общество са събрани оп
ред
елен брой хора.
В известен смисъл съществува също едно обещание спрямо духовния свят. Това обещание ще бъде неотклонно изпълнено и ще се види, че в бъдеще нещата ще станат така, както бе обещано пред духовния свят. Така щото отговорност поема не само Антропософското Движение, такава отговорност към Президиума поема също и Антропософското Общество. Само тези няколко думи исках аз да кажа предварително, за да прибавя веднага нещо, което може да бъде казано сега и което е от такова естество, че може да стане съдържание на Антропософското Движение. Бих искал да кажа нещо, което е свързано с Кармата на самото Антропософско Общество.
Когато днес обгърнем с поглед, как Антропософското Общество стои в света като въплъщение на Антропософското Движение, виждаме че в това Антропософско Общество са събрани определен брой хора.
Който има поглед за това, той вижда, че в света има и други хора навсякъде се намират такива хора които според тяхната Карма също имат условията за да дойдат в Антропософското Общество. Но тези хора срещат първо трудности, не намират веднага пътя към това Общество; обаче те ще го намерят вече или в настоящото въплъщение или в следващото. Но трябва да имаме предвид това; че онези хора, които идват в Антропософското Движение чрез тяхната карма, са предопределени за това движение. Всичко, което става сега във физическия сетивен свят, има на своята основа предварителните събития в духовните светове. Нищо не става тук във физическия свят, което да не е било предварително подготвено по духовен начин в духовния свят.
към текста >>
Който има поглед за това, той вижда, че в света има и други хора навсякъде се намират такива хора които спо
ред
тяхната Карма също имат условията за да дойдат в Антропософското Общество.
Това обещание ще бъде неотклонно изпълнено и ще се види, че в бъдеще нещата ще станат така, както бе обещано пред духовния свят. Така щото отговорност поема не само Антропософското Движение, такава отговорност към Президиума поема също и Антропософското Общество. Само тези няколко думи исках аз да кажа предварително, за да прибавя веднага нещо, което може да бъде казано сега и което е от такова естество, че може да стане съдържание на Антропософското Движение. Бих искал да кажа нещо, което е свързано с Кармата на самото Антропософско Общество. Когато днес обгърнем с поглед, как Антропософското Общество стои в света като въплъщение на Антропософското Движение, виждаме че в това Антропософско Общество са събрани определен брой хора.
Който има поглед за това, той вижда, че в света има и други хора навсякъде се намират такива хора които според тяхната Карма също имат условията за да дойдат в Антропософското Общество.
Но тези хора срещат първо трудности, не намират веднага пътя към това Общество; обаче те ще го намерят вече или в настоящото въплъщение или в следващото. Но трябва да имаме предвид това; че онези хора, които идват в Антропософското Движение чрез тяхната карма, са предопределени за това движение. Всичко, което става сега във физическия сетивен свят, има на своята основа предварителните събития в духовните светове. Нищо не става тук във физическия свят, което да не е било предварително подготвено по духовен начин в духовния свят. А това именно е много важно: това, което става тук на земята в 20-то столетие, че определен брой хора се стичат и събират в Антропософското Общество, е било подготвено през първата половина на 19-то столетие чрез това, че душите на тези въплътени днес хора, които се стичат и събират в такъв голям брой, бяха обединени в духовния свят, преди още да бяха слезли във физическия сетивен свят.
към текста >>
Но трябва да имаме п
ред
вид това; че онези хора, които идват в Антропософското Движение чрез тяхната карма, са п
ред
оп
ред
елени за това движение.
Само тези няколко думи исках аз да кажа предварително, за да прибавя веднага нещо, което може да бъде казано сега и което е от такова естество, че може да стане съдържание на Антропософското Движение. Бих искал да кажа нещо, което е свързано с Кармата на самото Антропософско Общество. Когато днес обгърнем с поглед, как Антропософското Общество стои в света като въплъщение на Антропософското Движение, виждаме че в това Антропософско Общество са събрани определен брой хора. Който има поглед за това, той вижда, че в света има и други хора навсякъде се намират такива хора които според тяхната Карма също имат условията за да дойдат в Антропософското Общество. Но тези хора срещат първо трудности, не намират веднага пътя към това Общество; обаче те ще го намерят вече или в настоящото въплъщение или в следващото.
Но трябва да имаме предвид това; че онези хора, които идват в Антропософското Движение чрез тяхната карма, са предопределени за това движение.
Всичко, което става сега във физическия сетивен свят, има на своята основа предварителните събития в духовните светове. Нищо не става тук във физическия свят, което да не е било предварително подготвено по духовен начин в духовния свят. А това именно е много важно: това, което става тук на земята в 20-то столетие, че определен брой хора се стичат и събират в Антропософското Общество, е било подготвено през първата половина на 19-то столетие чрез това, че душите на тези въплътени днес хора, които се стичат и събират в такъв голям брой, бяха обединени в духовния свят, преди още да бяха слезли във физическия сетивен свят. И определен брой души се бяха събрали в задружното действие и провеждаха в духовните светове един вид култ един култ, който беше подготовка за онези копнежи, които се родиха в душите на хората стичащи се сега като въплътени в Антропософското Общество. И който има дарбата, да познае отново душите в техните тела, той познава, как през първата половина на 19-то столетие тези души са действували заедно с него, когато в свръхсетивния свят бяха устроени мощни космически имагинации, представляващи онова, което бих могъл да нарека: новото християнство.
към текста >>
Всичко, което става сега във физическия сетивен свят, има на своята основа п
ред
варителните събития в духовните светове.
Бих искал да кажа нещо, което е свързано с Кармата на самото Антропософско Общество. Когато днес обгърнем с поглед, как Антропософското Общество стои в света като въплъщение на Антропософското Движение, виждаме че в това Антропософско Общество са събрани определен брой хора. Който има поглед за това, той вижда, че в света има и други хора навсякъде се намират такива хора които според тяхната Карма също имат условията за да дойдат в Антропософското Общество. Но тези хора срещат първо трудности, не намират веднага пътя към това Общество; обаче те ще го намерят вече или в настоящото въплъщение или в следващото. Но трябва да имаме предвид това; че онези хора, които идват в Антропософското Движение чрез тяхната карма, са предопределени за това движение.
Всичко, което става сега във физическия сетивен свят, има на своята основа предварителните събития в духовните светове.
Нищо не става тук във физическия свят, което да не е било предварително подготвено по духовен начин в духовния свят. А това именно е много важно: това, което става тук на земята в 20-то столетие, че определен брой хора се стичат и събират в Антропософското Общество, е било подготвено през първата половина на 19-то столетие чрез това, че душите на тези въплътени днес хора, които се стичат и събират в такъв голям брой, бяха обединени в духовния свят, преди още да бяха слезли във физическия сетивен свят. И определен брой души се бяха събрали в задружното действие и провеждаха в духовните светове един вид култ един култ, който беше подготовка за онези копнежи, които се родиха в душите на хората стичащи се сега като въплътени в Антропософското Общество. И който има дарбата, да познае отново душите в техните тела, той познава, как през първата половина на 19-то столетие тези души са действували заедно с него, когато в свръхсетивния свят бяха устроени мощни космически имагинации, представляващи онова, което бих могъл да нарека: новото християнство. Тогава душите бяха обединени, както сега са обединени сега тук въплътени в тела, за да сглобят от това, което бих могъл да нарека космическа субстанциалност и космически сили, да сглобят в действителност онова, което в мощни образи имаше космическо значение и което беше прелюдия на това, което тук на Земята трябва да се осъществи като учение, като антропософско дело.
към текста >>
Нищо не става тук във физическия свят, което да не е било п
ред
варително подготвено по духовен начин в духовния свят.
Когато днес обгърнем с поглед, как Антропософското Общество стои в света като въплъщение на Антропософското Движение, виждаме че в това Антропософско Общество са събрани определен брой хора. Който има поглед за това, той вижда, че в света има и други хора навсякъде се намират такива хора които според тяхната Карма също имат условията за да дойдат в Антропософското Общество. Но тези хора срещат първо трудности, не намират веднага пътя към това Общество; обаче те ще го намерят вече или в настоящото въплъщение или в следващото. Но трябва да имаме предвид това; че онези хора, които идват в Антропософското Движение чрез тяхната карма, са предопределени за това движение. Всичко, което става сега във физическия сетивен свят, има на своята основа предварителните събития в духовните светове.
Нищо не става тук във физическия свят, което да не е било предварително подготвено по духовен начин в духовния свят.
А това именно е много важно: това, което става тук на земята в 20-то столетие, че определен брой хора се стичат и събират в Антропософското Общество, е било подготвено през първата половина на 19-то столетие чрез това, че душите на тези въплътени днес хора, които се стичат и събират в такъв голям брой, бяха обединени в духовния свят, преди още да бяха слезли във физическия сетивен свят. И определен брой души се бяха събрали в задружното действие и провеждаха в духовните светове един вид култ един култ, който беше подготовка за онези копнежи, които се родиха в душите на хората стичащи се сега като въплътени в Антропософското Общество. И който има дарбата, да познае отново душите в техните тела, той познава, как през първата половина на 19-то столетие тези души са действували заедно с него, когато в свръхсетивния свят бяха устроени мощни космически имагинации, представляващи онова, което бих могъл да нарека: новото християнство. Тогава душите бяха обединени, както сега са обединени сега тук въплътени в тела, за да сглобят от това, което бих могъл да нарека космическа субстанциалност и космически сили, да сглобят в действителност онова, което в мощни образи имаше космическо значение и което беше прелюдия на това, което тук на Земята трябва да се осъществи като учение, като антропософско дело. Бих могъл да кажа: по-голяма част от антропософите, които седят заедно, биха могли да кажат едни на други, ако биха прозрели този факт: да, ние се познаваме, ние бяхме заедно в духовните светове и сме имали заедно в един свръхсетивен култ мощни космически имагинации!
към текста >>
А това именно е много важно: това, което става тук на земята в 20-то столетие, че оп
ред
елен брой хора се стичат и събират в Антропософското Общество, е било подготвено през първата половина на 19-то столетие чрез това, че душите на тези въплътени днес хора, които се стичат и събират в такъв голям брой, бяха обединени в духовния свят, п
ред
и още да бяха слезли във физическия сетивен свят.
Който има поглед за това, той вижда, че в света има и други хора навсякъде се намират такива хора които според тяхната Карма също имат условията за да дойдат в Антропософското Общество. Но тези хора срещат първо трудности, не намират веднага пътя към това Общество; обаче те ще го намерят вече или в настоящото въплъщение или в следващото. Но трябва да имаме предвид това; че онези хора, които идват в Антропософското Движение чрез тяхната карма, са предопределени за това движение. Всичко, което става сега във физическия сетивен свят, има на своята основа предварителните събития в духовните светове. Нищо не става тук във физическия свят, което да не е било предварително подготвено по духовен начин в духовния свят.
А това именно е много важно: това, което става тук на земята в 20-то столетие, че определен брой хора се стичат и събират в Антропософското Общество, е било подготвено през първата половина на 19-то столетие чрез това, че душите на тези въплътени днес хора, които се стичат и събират в такъв голям брой, бяха обединени в духовния свят, преди още да бяха слезли във физическия сетивен свят.
И определен брой души се бяха събрали в задружното действие и провеждаха в духовните светове един вид култ един култ, който беше подготовка за онези копнежи, които се родиха в душите на хората стичащи се сега като въплътени в Антропософското Общество. И който има дарбата, да познае отново душите в техните тела, той познава, как през първата половина на 19-то столетие тези души са действували заедно с него, когато в свръхсетивния свят бяха устроени мощни космически имагинации, представляващи онова, което бих могъл да нарека: новото християнство. Тогава душите бяха обединени, както сега са обединени сега тук въплътени в тела, за да сглобят от това, което бих могъл да нарека космическа субстанциалност и космически сили, да сглобят в действителност онова, което в мощни образи имаше космическо значение и което беше прелюдия на това, което тук на Земята трябва да се осъществи като учение, като антропософско дело. Бих могъл да кажа: по-голяма част от антропософите, които седят заедно, биха могли да кажат едни на други, ако биха прозрели този факт: да, ние се познаваме, ние бяхме заедно в духовните светове и сме имали заедно в един свръхсетивен култ мощни космически имагинации! Обаче всичко, което като души се беше събрало по този начин през първата половина на 19-то столетие, за да подготви това, което трябваше да стане Антропософско Движение на Земята, всичко това подготви всъщност предварително онова, което винаги съм наричал: течение на Михаел, което настъпи в последната третина на 19-то столетие и което съставлява най-важната духовна ударна сила в новото развойно течение на човечеството.
към текста >>
И оп
ред
елен брой души се бяха събрали в задружното действие и провеждаха в духовните светове един вид култ един култ, който беше подготовка за онези копнежи, които се родиха в душите на хората стичащи се сега като въплътени в Антропософското Общество.
Но тези хора срещат първо трудности, не намират веднага пътя към това Общество; обаче те ще го намерят вече или в настоящото въплъщение или в следващото. Но трябва да имаме предвид това; че онези хора, които идват в Антропософското Движение чрез тяхната карма, са предопределени за това движение. Всичко, което става сега във физическия сетивен свят, има на своята основа предварителните събития в духовните светове. Нищо не става тук във физическия свят, което да не е било предварително подготвено по духовен начин в духовния свят. А това именно е много важно: това, което става тук на земята в 20-то столетие, че определен брой хора се стичат и събират в Антропософското Общество, е било подготвено през първата половина на 19-то столетие чрез това, че душите на тези въплътени днес хора, които се стичат и събират в такъв голям брой, бяха обединени в духовния свят, преди още да бяха слезли във физическия сетивен свят.
И определен брой души се бяха събрали в задружното действие и провеждаха в духовните светове един вид култ един култ, който беше подготовка за онези копнежи, които се родиха в душите на хората стичащи се сега като въплътени в Антропософското Общество.
И който има дарбата, да познае отново душите в техните тела, той познава, как през първата половина на 19-то столетие тези души са действували заедно с него, когато в свръхсетивния свят бяха устроени мощни космически имагинации, представляващи онова, което бих могъл да нарека: новото християнство. Тогава душите бяха обединени, както сега са обединени сега тук въплътени в тела, за да сглобят от това, което бих могъл да нарека космическа субстанциалност и космически сили, да сглобят в действителност онова, което в мощни образи имаше космическо значение и което беше прелюдия на това, което тук на Земята трябва да се осъществи като учение, като антропософско дело. Бих могъл да кажа: по-голяма част от антропософите, които седят заедно, биха могли да кажат едни на други, ако биха прозрели този факт: да, ние се познаваме, ние бяхме заедно в духовните светове и сме имали заедно в един свръхсетивен култ мощни космически имагинации! Обаче всичко, което като души се беше събрало по този начин през първата половина на 19-то столетие, за да подготви това, което трябваше да стане Антропософско Движение на Земята, всичко това подготви всъщност предварително онова, което винаги съм наричал: течение на Михаел, което настъпи в последната третина на 19-то столетие и което съставлява най-важната духовна ударна сила в новото развойно течение на човечеството. Течението на Михаел: да се приготви пътя на Михаел за неговото земно-небесно действие тази беше задачата на душите, които се бяха събрали в свръхсетивния свят.
към текста >>
И който има дарбата, да познае отново душите в техните тела, той познава, как през първата половина на 19-то столетие тези души са действували заедно с него, когато в свръхсетивния свят бяха устроени мощни космически имагинации, п
ред
ставляващи онова, което бих могъл да нарека: новото християнство.
Но трябва да имаме предвид това; че онези хора, които идват в Антропософското Движение чрез тяхната карма, са предопределени за това движение. Всичко, което става сега във физическия сетивен свят, има на своята основа предварителните събития в духовните светове. Нищо не става тук във физическия свят, което да не е било предварително подготвено по духовен начин в духовния свят. А това именно е много важно: това, което става тук на земята в 20-то столетие, че определен брой хора се стичат и събират в Антропософското Общество, е било подготвено през първата половина на 19-то столетие чрез това, че душите на тези въплътени днес хора, които се стичат и събират в такъв голям брой, бяха обединени в духовния свят, преди още да бяха слезли във физическия сетивен свят. И определен брой души се бяха събрали в задружното действие и провеждаха в духовните светове един вид култ един култ, който беше подготовка за онези копнежи, които се родиха в душите на хората стичащи се сега като въплътени в Антропософското Общество.
И който има дарбата, да познае отново душите в техните тела, той познава, как през първата половина на 19-то столетие тези души са действували заедно с него, когато в свръхсетивния свят бяха устроени мощни космически имагинации, представляващи онова, което бих могъл да нарека: новото християнство.
Тогава душите бяха обединени, както сега са обединени сега тук въплътени в тела, за да сглобят от това, което бих могъл да нарека космическа субстанциалност и космически сили, да сглобят в действителност онова, което в мощни образи имаше космическо значение и което беше прелюдия на това, което тук на Земята трябва да се осъществи като учение, като антропософско дело. Бих могъл да кажа: по-голяма част от антропософите, които седят заедно, биха могли да кажат едни на други, ако биха прозрели този факт: да, ние се познаваме, ние бяхме заедно в духовните светове и сме имали заедно в един свръхсетивен култ мощни космически имагинации! Обаче всичко, което като души се беше събрало по този начин през първата половина на 19-то столетие, за да подготви това, което трябваше да стане Антропософско Движение на Земята, всичко това подготви всъщност предварително онова, което винаги съм наричал: течение на Михаел, което настъпи в последната третина на 19-то столетие и което съставлява най-важната духовна ударна сила в новото развойно течение на човечеството. Течението на Михаел: да се приготви пътя на Михаел за неговото земно-небесно действие тази беше задачата на душите, които се бяха събрали в свръхсетивния свят. Обаче повод за събирането на тези души беше това, което се беше случило с тях в течение на дълго, дълго време в течение на столетия, а за мнозина от тях в течение на хилядолетия.
към текста >>
Обаче всичко, което като души се беше събрало по този начин през първата половина на 19-то столетие, за да подготви това, което трябваше да стане Антропософско Движение на Земята, всичко това подготви всъщност п
ред
варително онова, което винаги съм наричал: течение на Михаел, което настъпи в последната третина на 19-то столетие и което съставлява най-важната духовна ударна сила в новото развойно течение на човечеството.
А това именно е много важно: това, което става тук на земята в 20-то столетие, че определен брой хора се стичат и събират в Антропософското Общество, е било подготвено през първата половина на 19-то столетие чрез това, че душите на тези въплътени днес хора, които се стичат и събират в такъв голям брой, бяха обединени в духовния свят, преди още да бяха слезли във физическия сетивен свят. И определен брой души се бяха събрали в задружното действие и провеждаха в духовните светове един вид култ един култ, който беше подготовка за онези копнежи, които се родиха в душите на хората стичащи се сега като въплътени в Антропософското Общество. И който има дарбата, да познае отново душите в техните тела, той познава, как през първата половина на 19-то столетие тези души са действували заедно с него, когато в свръхсетивния свят бяха устроени мощни космически имагинации, представляващи онова, което бих могъл да нарека: новото християнство. Тогава душите бяха обединени, както сега са обединени сега тук въплътени в тела, за да сглобят от това, което бих могъл да нарека космическа субстанциалност и космически сили, да сглобят в действителност онова, което в мощни образи имаше космическо значение и което беше прелюдия на това, което тук на Земята трябва да се осъществи като учение, като антропософско дело. Бих могъл да кажа: по-голяма част от антропософите, които седят заедно, биха могли да кажат едни на други, ако биха прозрели този факт: да, ние се познаваме, ние бяхме заедно в духовните светове и сме имали заедно в един свръхсетивен култ мощни космически имагинации!
Обаче всичко, което като души се беше събрало по този начин през първата половина на 19-то столетие, за да подготви това, което трябваше да стане Антропософско Движение на Земята, всичко това подготви всъщност предварително онова, което винаги съм наричал: течение на Михаел, което настъпи в последната третина на 19-то столетие и което съставлява най-важната духовна ударна сила в новото развойно течение на човечеството.
Течението на Михаел: да се приготви пътя на Михаел за неговото земно-небесно действие тази беше задачата на душите, които се бяха събрали в свръхсетивния свят. Обаче повод за събирането на тези души беше това, което се беше случило с тях в течение на дълго, дълго време в течение на столетия, а за мнозина от тях в течение на хилядолетия. Сред тези души се намират главно две групи: в едната група влизат тези души, които в първите християнски столетия преживяха онова християнство, което през това време беше разпространено в Южна Европа, отчасти също в Средна Европа. За своите вярващи това Християнство имаше в своя поглед още един Христос, който беше считан като великият божествен пратеник, който е слязъл от Слънцето на Земята, да действува по-нататък между хората. Този Христос беше считан от първите християни на първите столетия с повече или по-малко разбиране като "великият Бог на Слънцето".
към текста >>
С
ред
тези души се намират главно две групи: в едната група влизат тези души, които в първите християнски столетия преживяха онова християнство, което през това време беше разпространено в Южна Европа, отчасти също в С
ред
на Европа.
Тогава душите бяха обединени, както сега са обединени сега тук въплътени в тела, за да сглобят от това, което бих могъл да нарека космическа субстанциалност и космически сили, да сглобят в действителност онова, което в мощни образи имаше космическо значение и което беше прелюдия на това, което тук на Земята трябва да се осъществи като учение, като антропософско дело. Бих могъл да кажа: по-голяма част от антропософите, които седят заедно, биха могли да кажат едни на други, ако биха прозрели този факт: да, ние се познаваме, ние бяхме заедно в духовните светове и сме имали заедно в един свръхсетивен култ мощни космически имагинации! Обаче всичко, което като души се беше събрало по този начин през първата половина на 19-то столетие, за да подготви това, което трябваше да стане Антропософско Движение на Земята, всичко това подготви всъщност предварително онова, което винаги съм наричал: течение на Михаел, което настъпи в последната третина на 19-то столетие и което съставлява най-важната духовна ударна сила в новото развойно течение на човечеството. Течението на Михаел: да се приготви пътя на Михаел за неговото земно-небесно действие тази беше задачата на душите, които се бяха събрали в свръхсетивния свят. Обаче повод за събирането на тези души беше това, което се беше случило с тях в течение на дълго, дълго време в течение на столетия, а за мнозина от тях в течение на хилядолетия.
Сред тези души се намират главно две групи: в едната група влизат тези души, които в първите християнски столетия преживяха онова християнство, което през това време беше разпространено в Южна Европа, отчасти също в Средна Европа.
За своите вярващи това Християнство имаше в своя поглед още един Христос, който беше считан като великият божествен пратеник, който е слязъл от Слънцето на Земята, да действува по-нататък между хората. Този Христос беше считан от първите християни на първите столетия с повече или по-малко разбиране като "великият Бог на Слънцето". Обаче в тези първи християнски столетия не съществуваше вече това, което някога е било инстинктивно ясновидство на човечеството. Хората не виждаха вече в Слънцето великото духовно царство, в центъра на което е живял някога Христос. На мястото на старите инстинктивни ясновидски схващания за слизането на Христос на Земята дойде през първите християнски столетия онова, което беше само предание, предание за това, че Христос е слязъл на Земята идвайки от Слънцето и се е съединил с Исуса от Назарет във физическо тяло.
към текста >>
На мястото на старите инстинктивни ясновидски схващания за слизането на Христос на Земята дойде през първите християнски столетия онова, което беше само п
ред
ание, п
ред
ание за това, че Христос е слязъл на Земята идвайки от Слънцето и се е съединил с Исуса от Назарет във физическо тяло.
Сред тези души се намират главно две групи: в едната група влизат тези души, които в първите християнски столетия преживяха онова християнство, което през това време беше разпространено в Южна Европа, отчасти също в Средна Европа. За своите вярващи това Християнство имаше в своя поглед още един Христос, който беше считан като великият божествен пратеник, който е слязъл от Слънцето на Земята, да действува по-нататък между хората. Този Христос беше считан от първите християни на първите столетия с повече или по-малко разбиране като "великият Бог на Слънцето". Обаче в тези първи християнски столетия не съществуваше вече това, което някога е било инстинктивно ясновидство на човечеството. Хората не виждаха вече в Слънцето великото духовно царство, в центъра на което е живял някога Христос.
На мястото на старите инстинктивни ясновидски схващания за слизането на Христос на Земята дойде през първите християнски столетия онова, което беше само предание, предание за това, че Христос е слязъл на Земята идвайки от Слънцето и се е съединил с Исуса от Назарет във физическо тяло.
Масата на тези християни нямаше вече нищо освен представата, че някога в Палестина е живяло едно същество, Христос-Исус, върху природата и същността на когото започва вече да се спори в съборите, дали той е бог или бог и човек или нещо подобно. Масата на хората все повече и повече имаше само това, което се диктуваше от Рим. Обаче между масата на тези християни живееха отделни личности, които винаги бяха считани като еретици. Те още имаха живия традиционен спомен за това, че Христос беше едно слънчево Същество и че някога в този физически сетивен свят е слязло едно съвършено чуждо на Земята Същество, именно едно слънчево Същество, че това слънчево Същество беше слязло на Земята. Чак до 7-то, 8-то столетие сл. Хр.
към текста >>
Масата на тези християни нямаше вече нищо освен п
ред
ставата, че някога в Палестина е живяло едно същество, Христос-Исус, върху природата и същността на когото започва вече да се спори в съборите, дали той е бог или бог и човек или нещо подобно.
За своите вярващи това Християнство имаше в своя поглед още един Христос, който беше считан като великият божествен пратеник, който е слязъл от Слънцето на Земята, да действува по-нататък между хората. Този Христос беше считан от първите християни на първите столетия с повече или по-малко разбиране като "великият Бог на Слънцето". Обаче в тези първи християнски столетия не съществуваше вече това, което някога е било инстинктивно ясновидство на човечеството. Хората не виждаха вече в Слънцето великото духовно царство, в центъра на което е живял някога Христос. На мястото на старите инстинктивни ясновидски схващания за слизането на Христос на Земята дойде през първите християнски столетия онова, което беше само предание, предание за това, че Христос е слязъл на Земята идвайки от Слънцето и се е съединил с Исуса от Назарет във физическо тяло.
Масата на тези християни нямаше вече нищо освен представата, че някога в Палестина е живяло едно същество, Христос-Исус, върху природата и същността на когото започва вече да се спори в съборите, дали той е бог или бог и човек или нещо подобно.
Масата на хората все повече и повече имаше само това, което се диктуваше от Рим. Обаче между масата на тези християни живееха отделни личности, които винаги бяха считани като еретици. Те още имаха живия традиционен спомен за това, че Христос беше едно слънчево Същество и че някога в този физически сетивен свят е слязло едно съвършено чуждо на Земята Същество, именно едно слънчево Същество, че това слънчево Същество беше слязло на Земята. Чак до 7-то, 8-то столетие сл. Хр. тези души бяха все повече и повече заставени да казват: това, което иде сега като християнство, то не разбира вече Христа!
към текста >>
Другата група души са такива, които са имали тяхното последно меродавно въплъщение в последните п
ред
ихристиянски столетия а не в първите християнски столетия и които още можеха да виждат с ясновиждащ поглед в духовния свят в мистериите на древното, п
ред
ихристиянско езичество.
И имаше просто такива души, които минаха през вратата на смъртта в първите християнски столетия, до 7-то, 8-то столетие, които се бяха уморили от Християнството. Независимо от това, дали са имали едно междинно въплъщение, за тези души стана меродавно въплъщението, което те имаха в първите християнски столетия. Тези души се подготвиха от 8-то, 9-то столетие в духовния свят за онази велика, мощна дейност, за която току що загатнах, като казах: през първата половина на 19-то столетие бе проведен един вид свръхсетивен култ. В този култ взеха участие тези души. Те образуват едната от групите души, които са дошли в Антропософското Общество.
Другата група души са такива, които са имали тяхното последно меродавно въплъщение в последните предихристиянски столетия а не в първите християнски столетия и които още можеха да виждат с ясновиждащ поглед в духовния свят в мистериите на древното, предихристиянско езичество.
Това бяха такива души, които се бяха запознали в древните мистерии с факта, че някога Христос ще слезе на Земята. Тези души не преминаха първите времена на християнското развитие на Земята, а през това време се намираха в свръхсетивния свят и дойдоха на Земята едва по-късно, въплътиха се на Земята след 7-то столетие в едно меродавно въплъщение. Това са такива души, които така да се каже бяха гледали от гледището на свръхсетивния свят навлизането на Христос в земната култура. Те бяха копнеещи за Християнството. Но тези души бяха същевременно такива, които искаха да развият една мощна деятелност, за да донесат в света едно истинско космическо, духовно Християнство.
към текста >>
По този начин стана великото космическо-духовно тържество, което продължава много десетилетия и образува един духовен процес в онзи свят, който граничи непос
ред
ствено с физическия.
Тези души не преминаха първите времена на християнското развитие на Земята, а през това време се намираха в свръхсетивния свят и дойдоха на Земята едва по-късно, въплътиха се на Земята след 7-то столетие в едно меродавно въплъщение. Това са такива души, които така да се каже бяха гледали от гледището на свръхсетивния свят навлизането на Христос в земната култура. Те бяха копнеещи за Християнството. Но тези души бяха същевременно такива, които искаха да развият една мощна деятелност, за да донесат в света едно истинско космическо, духовно Християнство. Тази втора група се съедини с онези души от първата група в онзи свръх сетивен култ, който се проведе през първата половина на 19-то столетие.
По този начин стана великото космическо-духовно тържество, което продължава много десетилетия и образува един духовен процес в онзи свят, който граничи непосредствено с физическия.
Там бяха душите, които след това слязоха и се въплътиха на Земята, тези души, които бяха или души уморени от Християнството на първите столетия или такива копнеещи за Християнството души. Те бяха действували заедно в свръхсетивния свят за следващото земно въплъщение. След това те се въплътиха на Земята към края на 19-то столетие и слизайки на Земята бяха подготвени за това, да дойдат в Антропософското Общество. Всичко това беше подготвено обаче в течение на столетия. Тук на Земята се разви постепенно едно Християнство, което схващаше Евангелията така, като че тези Евангелия говорят само за едно същество Исус от Назарет, което възвестява Христос от някакви абстрактни висини.
към текста >>
Хората нямаха вече никакво п
ред
чувствие, как светът на звездите като израз на духовното е свързан с духовния свят, поради което не можеха да разберат: Христос, като един божествен слънчев герой е слязъл в Исуса, за да сподели съдбата на хората.
Там бяха душите, които след това слязоха и се въплътиха на Земята, тези души, които бяха или души уморени от Християнството на първите столетия или такива копнеещи за Християнството души. Те бяха действували заедно в свръхсетивния свят за следващото земно въплъщение. След това те се въплътиха на Земята към края на 19-то столетие и слизайки на Земята бяха подготвени за това, да дойдат в Антропософското Общество. Всичко това беше подготвено обаче в течение на столетия. Тук на Земята се разви постепенно едно Християнство, което схващаше Евангелията така, като че тези Евангелия говорят само за едно същество Исус от Назарет, което възвестява Христос от някакви абстрактни висини.
Хората нямаха вече никакво предчувствие, как светът на звездите като израз на духовното е свързан с духовния свят, поради което не можеха да разберат: Христос, като един божествен слънчев герой е слязъл в Исуса, за да сподели съдбата на хората.
За онези, които днес разглеждат историята по общоприетия начин, съвсем не съществуват най-важните факти. Преди всичко не съществува никакво истинско разбиране за тези "еретически" души; често пъти самите тези еретически души, които са слезли на Земята към 19-то столетие било като уморени от християнството, било като копнеещи за християнството, не познават себе си. Към 7-то, 8-то столетие постепенно изчезнаха онези предания върху Христос, които живееха между еретиците, ставащи уморени от Християнството. Те останаха да съществуват още само в малки кръгове, където бяха подържани до средата на Средновековието, до 12-то столетие. Тогава съществуваха, бих могъл да кажа, малки кръгове от богопомазани учители, които бяха получили още нещо от преданията на древните времена върху духовното Християнство, върху космологическото Християнство.
към текста >>
П
ред
и всичко не съществува никакво истинско разбиране за тези "еретически" души; често пъти самите тези еретически души, които са слезли на Земята към 19-то столетие било като уморени от християнството, било като копнеещи за християнството, не познават себе си.
След това те се въплътиха на Земята към края на 19-то столетие и слизайки на Земята бяха подготвени за това, да дойдат в Антропософското Общество. Всичко това беше подготвено обаче в течение на столетия. Тук на Земята се разви постепенно едно Християнство, което схващаше Евангелията така, като че тези Евангелия говорят само за едно същество Исус от Назарет, което възвестява Христос от някакви абстрактни висини. Хората нямаха вече никакво предчувствие, как светът на звездите като израз на духовното е свързан с духовния свят, поради което не можеха да разберат: Христос, като един божествен слънчев герой е слязъл в Исуса, за да сподели съдбата на хората. За онези, които днес разглеждат историята по общоприетия начин, съвсем не съществуват най-важните факти.
Преди всичко не съществува никакво истинско разбиране за тези "еретически" души; често пъти самите тези еретически души, които са слезли на Земята към 19-то столетие било като уморени от християнството, било като копнеещи за християнството, не познават себе си.
Към 7-то, 8-то столетие постепенно изчезнаха онези предания върху Христос, които живееха между еретиците, ставащи уморени от Християнството. Те останаха да съществуват още само в малки кръгове, където бяха подържани до средата на Средновековието, до 12-то столетие. Тогава съществуваха, бих могъл да кажа, малки кръгове от богопомазани учители, които бяха получили още нещо от преданията на древните времена върху духовното Християнство, върху космологическото Християнство. Между тези учители имаше също такива, които получиха тези съобщения от древни времена и което изгря като един вид вдъхновение; така щото те още можаха да изживеят един макар и по-силен или по-слаб отблясък на онова, което през първите столетия на християнството хората можеха да виждат под въздействието на едно мощно вдъхновение като сливане на Бога на Слънцето в Тайната на Голгота. Следователно съществуваха две течения.
към текста >>
Към 7-то, 8-то столетие постепенно изчезнаха онези п
ред
ания върху Христос, които живееха между еретиците, ставащи уморени от Християнството.
Всичко това беше подготвено обаче в течение на столетия. Тук на Земята се разви постепенно едно Християнство, което схващаше Евангелията така, като че тези Евангелия говорят само за едно същество Исус от Назарет, което възвестява Христос от някакви абстрактни висини. Хората нямаха вече никакво предчувствие, как светът на звездите като израз на духовното е свързан с духовния свят, поради което не можеха да разберат: Христос, като един божествен слънчев герой е слязъл в Исуса, за да сподели съдбата на хората. За онези, които днес разглеждат историята по общоприетия начин, съвсем не съществуват най-важните факти. Преди всичко не съществува никакво истинско разбиране за тези "еретически" души; често пъти самите тези еретически души, които са слезли на Земята към 19-то столетие било като уморени от християнството, било като копнеещи за християнството, не познават себе си.
Към 7-то, 8-то столетие постепенно изчезнаха онези предания върху Христос, които живееха между еретиците, ставащи уморени от Християнството.
Те останаха да съществуват още само в малки кръгове, където бяха подържани до средата на Средновековието, до 12-то столетие. Тогава съществуваха, бих могъл да кажа, малки кръгове от богопомазани учители, които бяха получили още нещо от преданията на древните времена върху духовното Християнство, върху космологическото Християнство. Между тези учители имаше също такива, които получиха тези съобщения от древни времена и което изгря като един вид вдъхновение; така щото те още можаха да изживеят един макар и по-силен или по-слаб отблясък на онова, което през първите столетия на християнството хората можеха да виждат под въздействието на едно мощно вдъхновение като сливане на Бога на Слънцето в Тайната на Голгота. Следователно съществуваха две течения. Първо онова течение, което произхожда пряко от еретическите движения на първите столетия на Християнството.
към текста >>
Те останаха да съществуват още само в малки кръгове, където бяха подържани до с
ред
ата на С
ред
новековието, до 12-то столетие.
Тук на Земята се разви постепенно едно Християнство, което схващаше Евангелията така, като че тези Евангелия говорят само за едно същество Исус от Назарет, което възвестява Христос от някакви абстрактни висини. Хората нямаха вече никакво предчувствие, как светът на звездите като израз на духовното е свързан с духовния свят, поради което не можеха да разберат: Христос, като един божествен слънчев герой е слязъл в Исуса, за да сподели съдбата на хората. За онези, които днес разглеждат историята по общоприетия начин, съвсем не съществуват най-важните факти. Преди всичко не съществува никакво истинско разбиране за тези "еретически" души; често пъти самите тези еретически души, които са слезли на Земята към 19-то столетие било като уморени от християнството, било като копнеещи за християнството, не познават себе си. Към 7-то, 8-то столетие постепенно изчезнаха онези предания върху Христос, които живееха между еретиците, ставащи уморени от Християнството.
Те останаха да съществуват още само в малки кръгове, където бяха подържани до средата на Средновековието, до 12-то столетие.
Тогава съществуваха, бих могъл да кажа, малки кръгове от богопомазани учители, които бяха получили още нещо от преданията на древните времена върху духовното Християнство, върху космологическото Християнство. Между тези учители имаше също такива, които получиха тези съобщения от древни времена и което изгря като един вид вдъхновение; така щото те още можаха да изживеят един макар и по-силен или по-слаб отблясък на онова, което през първите столетия на християнството хората можеха да виждат под въздействието на едно мощно вдъхновение като сливане на Бога на Слънцето в Тайната на Голгота. Следователно съществуваха две течения. Първо онова течение, което произхожда пряко от еретическите движения на първите столетия на Християнството. Тези души бяха подбуждани още от това, което живееше в древния гръцки платонизъм.
към текста >>
Тогава съществуваха, бих могъл да кажа, малки кръгове от богопомазани учители, които бяха получили още нещо от п
ред
анията на древните времена върху духовното Християнство, върху космологическото Християнство.
Хората нямаха вече никакво предчувствие, как светът на звездите като израз на духовното е свързан с духовния свят, поради което не можеха да разберат: Христос, като един божествен слънчев герой е слязъл в Исуса, за да сподели съдбата на хората. За онези, които днес разглеждат историята по общоприетия начин, съвсем не съществуват най-важните факти. Преди всичко не съществува никакво истинско разбиране за тези "еретически" души; често пъти самите тези еретически души, които са слезли на Земята към 19-то столетие било като уморени от християнството, било като копнеещи за християнството, не познават себе си. Към 7-то, 8-то столетие постепенно изчезнаха онези предания върху Христос, които живееха между еретиците, ставащи уморени от Християнството. Те останаха да съществуват още само в малки кръгове, където бяха подържани до средата на Средновековието, до 12-то столетие.
Тогава съществуваха, бих могъл да кажа, малки кръгове от богопомазани учители, които бяха получили още нещо от преданията на древните времена върху духовното Християнство, върху космологическото Християнство.
Между тези учители имаше също такива, които получиха тези съобщения от древни времена и което изгря като един вид вдъхновение; така щото те още можаха да изживеят един макар и по-силен или по-слаб отблясък на онова, което през първите столетия на християнството хората можеха да виждат под въздействието на едно мощно вдъхновение като сливане на Бога на Слънцето в Тайната на Голгота. Следователно съществуваха две течения. Първо онова течение, което произхожда пряко от еретическите движения на първите столетия на Християнството. Тези души бяха подбуждани още от това, което живееше в древния гръцки платонизъм. Те бяха подбуждани така, че, когато чрез преданията от древните време на настъпваше вътрешният душевен пролом, винаги можеха да виждат слизането и действието на Христос на Земята под въздействието на едно макар и слабо, но все пак съществуващо вдъхновение.
към текста >>
Те бяха подбуждани така, че, когато чрез п
ред
анията от древните време на настъпваше вътрешният душевен пролом, винаги можеха да виждат слизането и действието на Христос на Земята под въздействието на едно макар и слабо, но все пак съществуващо вдъхновение.
Тогава съществуваха, бих могъл да кажа, малки кръгове от богопомазани учители, които бяха получили още нещо от преданията на древните времена върху духовното Християнство, върху космологическото Християнство. Между тези учители имаше също такива, които получиха тези съобщения от древни времена и което изгря като един вид вдъхновение; така щото те още можаха да изживеят един макар и по-силен или по-слаб отблясък на онова, което през първите столетия на християнството хората можеха да виждат под въздействието на едно мощно вдъхновение като сливане на Бога на Слънцето в Тайната на Голгота. Следователно съществуваха две течения. Първо онова течение, което произхожда пряко от еретическите движения на първите столетия на Християнството. Тези души бяха подбуждани още от това, което живееше в древния гръцки платонизъм.
Те бяха подбуждани така, че, когато чрез преданията от древните време на настъпваше вътрешният душевен пролом, винаги можеха да виждат слизането и действието на Христос на Земята под въздействието на едно макар и слабо, но все пак съществуващо вдъхновение.
Това беше платоническото течение. Другото течение беше предназначено за нещо друго. Към него принадлежаха именно онези души, които бяха минали през своето последно меродавно въплъщение във времето преди идването на Христос и тогава бяха гледали на Християнството като на нещо бъдеще. Това беше течението, което трябваше да подготви интелекта за онази епоха, която аз винаги съм посочвал като започваща в първата половина на 15-то столетие. Тогава трябваше да изгрее епохата на съзнателната душа, епохата, в която трябваше да се развие човешкия интелект.
към текста >>
Другото течение беше п
ред
назначено за нещо друго.
Следователно съществуваха две течения. Първо онова течение, което произхожда пряко от еретическите движения на първите столетия на Християнството. Тези души бяха подбуждани още от това, което живееше в древния гръцки платонизъм. Те бяха подбуждани така, че, когато чрез преданията от древните време на настъпваше вътрешният душевен пролом, винаги можеха да виждат слизането и действието на Христос на Земята под въздействието на едно макар и слабо, но все пак съществуващо вдъхновение. Това беше платоническото течение.
Другото течение беше предназначено за нещо друго.
Към него принадлежаха именно онези души, които бяха минали през своето последно меродавно въплъщение във времето преди идването на Христос и тогава бяха гледали на Християнството като на нещо бъдеще. Това беше течението, което трябваше да подготви интелекта за онази епоха, която аз винаги съм посочвал като започваща в първата половина на 15-то столетие. Тогава трябваше да изгрее епохата на съзнателната душа, епохата, в която трябваше да се развие човешкия интелект. Това беше подготвено в противоположност с платониците, но в хармонична противоположност към тях, то беше подготвено от аристотелците. И онези, които разпространяваха аристотелското учение до 12-то столетие, бяха още онези, които бяха минали през тяхното същинско меродавно въплъщение в старото време на езичеството, а именно в елинството.
към текста >>
Към него принадлежаха именно онези души, които бяха минали през своето последно меродавно въплъщение във времето п
ред
и идването на Христос и тогава бяха гледали на Християнството като на нещо бъдеще.
Първо онова течение, което произхожда пряко от еретическите движения на първите столетия на Християнството. Тези души бяха подбуждани още от това, което живееше в древния гръцки платонизъм. Те бяха подбуждани така, че, когато чрез преданията от древните време на настъпваше вътрешният душевен пролом, винаги можеха да виждат слизането и действието на Христос на Земята под въздействието на едно макар и слабо, но все пак съществуващо вдъхновение. Това беше платоническото течение. Другото течение беше предназначено за нещо друго.
Към него принадлежаха именно онези души, които бяха минали през своето последно меродавно въплъщение във времето преди идването на Христос и тогава бяха гледали на Християнството като на нещо бъдеще.
Това беше течението, което трябваше да подготви интелекта за онази епоха, която аз винаги съм посочвал като започваща в първата половина на 15-то столетие. Тогава трябваше да изгрее епохата на съзнателната душа, епохата, в която трябваше да се развие човешкия интелект. Това беше подготвено в противоположност с платониците, но в хармонична противоположност към тях, то беше подготвено от аристотелците. И онези, които разпространяваха аристотелското учение до 12-то столетие, бяха още онези, които бяха минали през тяхното същинско меродавно въплъщение в старото време на езичеството, а именно в елинството. И след това в средата на Средновековието, в 12-то, 13-то столетие дойде великото, чудесното, бих могъл да кажа, обяснение между платониците и аристотелците.
към текста >>
И след това в с
ред
ата на С
ред
новековието, в 12-то, 13-то столетие дойде великото, чудесното, бих могъл да кажа, обяснение между платониците и аристотелците.
Към него принадлежаха именно онези души, които бяха минали през своето последно меродавно въплъщение във времето преди идването на Христос и тогава бяха гледали на Християнството като на нещо бъдеще. Това беше течението, което трябваше да подготви интелекта за онази епоха, която аз винаги съм посочвал като започваща в първата половина на 15-то столетие. Тогава трябваше да изгрее епохата на съзнателната душа, епохата, в която трябваше да се развие човешкия интелект. Това беше подготвено в противоположност с платониците, но в хармонична противоположност към тях, то беше подготвено от аристотелците. И онези, които разпространяваха аристотелското учение до 12-то столетие, бяха още онези, които бяха минали през тяхното същинско меродавно въплъщение в старото време на езичеството, а именно в елинството.
И след това в средата на Средновековието, в 12-то, 13-то столетие дойде великото, чудесното, бих могъл да кажа, обяснение между платониците и аристотелците.
И между тези платоници и аристотелци се намираха също ръководителите на онези, които изисваха Антропософското Движение и които съставляваха двете групи души, които посочих. Към 12-то столетие се разви като чрез една вътрешна необходимост определена школа, в която оживя именно като отглас старото платоническо виждане. Тази школа имаше великите представители, които още притежаваха преданията за тайните на първото Християнство; тя имаше онези представители, в сърцата и душите на които проблесна от такива предания онова, което им позволи да виждат в духовните връзки, в които беше поставено християнството. В школата от Шартр във Франция, където се намира катедралата от Шартр, изградена в толкова много велики подробности, се обедини, концентрира се това, което по-рано беше разпространено в голям размер в малки кръгове. Ако искаме да назовем един от онези, с които можеше да бъде свързана школата от Шартр, която се разцъфтя особено в края на 11-то и в 12-то столетие, ние трябва да назовем Петер от Компостелла, който в своите вдъхновени видения в собствената си душа възобнови старото духовно Християнство.
към текста >>
Към 12-то столетие се разви като чрез една вътрешна необходимост оп
ред
елена школа, в която оживя именно като отглас старото платоническо виждане.
Тогава трябваше да изгрее епохата на съзнателната душа, епохата, в която трябваше да се развие човешкия интелект. Това беше подготвено в противоположност с платониците, но в хармонична противоположност към тях, то беше подготвено от аристотелците. И онези, които разпространяваха аристотелското учение до 12-то столетие, бяха още онези, които бяха минали през тяхното същинско меродавно въплъщение в старото време на езичеството, а именно в елинството. И след това в средата на Средновековието, в 12-то, 13-то столетие дойде великото, чудесното, бих могъл да кажа, обяснение между платониците и аристотелците. И между тези платоници и аристотелци се намираха също ръководителите на онези, които изисваха Антропософското Движение и които съставляваха двете групи души, които посочих.
Към 12-то столетие се разви като чрез една вътрешна необходимост определена школа, в която оживя именно като отглас старото платоническо виждане.
Тази школа имаше великите представители, които още притежаваха преданията за тайните на първото Християнство; тя имаше онези представители, в сърцата и душите на които проблесна от такива предания онова, което им позволи да виждат в духовните връзки, в които беше поставено християнството. В школата от Шартр във Франция, където се намира катедралата от Шартр, изградена в толкова много велики подробности, се обедини, концентрира се това, което по-рано беше разпространено в голям размер в малки кръгове. Ако искаме да назовем един от онези, с които можеше да бъде свързана школата от Шартр, която се разцъфтя особено в края на 11-то и в 12-то столетие, ние трябва да назовем Петер от Компостелла, който в своите вдъхновени видения в собствената си душа възобнови старото духовно Християнство. И наред с него ние се запознаваме с редица чудесни образи, които учеха в Шартр. В това 12-то столетие в школата от Шартр съществуваха твърде забележителни тонове върху Християнството.
към текста >>
Тази школа имаше великите п
ред
ставители, които още притежаваха п
ред
анията за тайните на първото Християнство; тя имаше онези п
ред
ставители, в сърцата и душите на които проблесна от такива п
ред
ания онова, което им позволи да виждат в духовните връзки, в които беше поставено християнството.
Това беше подготвено в противоположност с платониците, но в хармонична противоположност към тях, то беше подготвено от аристотелците. И онези, които разпространяваха аристотелското учение до 12-то столетие, бяха още онези, които бяха минали през тяхното същинско меродавно въплъщение в старото време на езичеството, а именно в елинството. И след това в средата на Средновековието, в 12-то, 13-то столетие дойде великото, чудесното, бих могъл да кажа, обяснение между платониците и аристотелците. И между тези платоници и аристотелци се намираха също ръководителите на онези, които изисваха Антропософското Движение и които съставляваха двете групи души, които посочих. Към 12-то столетие се разви като чрез една вътрешна необходимост определена школа, в която оживя именно като отглас старото платоническо виждане.
Тази школа имаше великите представители, които още притежаваха преданията за тайните на първото Християнство; тя имаше онези представители, в сърцата и душите на които проблесна от такива предания онова, което им позволи да виждат в духовните връзки, в които беше поставено християнството.
В школата от Шартр във Франция, където се намира катедралата от Шартр, изградена в толкова много велики подробности, се обедини, концентрира се това, което по-рано беше разпространено в голям размер в малки кръгове. Ако искаме да назовем един от онези, с които можеше да бъде свързана школата от Шартр, която се разцъфтя особено в края на 11-то и в 12-то столетие, ние трябва да назовем Петер от Компостелла, който в своите вдъхновени видения в собствената си душа възобнови старото духовно Християнство. И наред с него ние се запознаваме с редица чудесни образи, които учеха в Шартр. В това 12-то столетие в школата от Шартр съществуваха твърде забележителни тонове върху Християнството. Там имаме например Бернардус от Шартр, Бернардус Силвестрис, Йохан Селисбъри; там беше именно великият Аланус аб Инсулис.
към текста >>
И на
ред
с него ние се запознаваме с
ред
ица чудесни образи, които учеха в Шартр.
И между тези платоници и аристотелци се намираха също ръководителите на онези, които изисваха Антропософското Движение и които съставляваха двете групи души, които посочих. Към 12-то столетие се разви като чрез една вътрешна необходимост определена школа, в която оживя именно като отглас старото платоническо виждане. Тази школа имаше великите представители, които още притежаваха преданията за тайните на първото Християнство; тя имаше онези представители, в сърцата и душите на които проблесна от такива предания онова, което им позволи да виждат в духовните връзки, в които беше поставено християнството. В школата от Шартр във Франция, където се намира катедралата от Шартр, изградена в толкова много велики подробности, се обедини, концентрира се това, което по-рано беше разпространено в голям размер в малки кръгове. Ако искаме да назовем един от онези, с които можеше да бъде свързана школата от Шартр, която се разцъфтя особено в края на 11-то и в 12-то столетие, ние трябва да назовем Петер от Компостелла, който в своите вдъхновени видения в собствената си душа възобнови старото духовно Християнство.
И наред с него ние се запознаваме с редица чудесни образи, които учеха в Шартр.
В това 12-то столетие в школата от Шартр съществуваха твърде забележителни тонове върху Християнството. Там имаме например Бернардус от Шартр, Бернардус Силвестрис, Йохан Селисбъри; там беше именно великият Аланус аб Инсулис. Мощни учители! Като че между тези духове действуваше самият Платон, тълкувайки Християнството, така говореха те в школата от Шартр. Те учеха духовното съдържание на Християнството.
към текста >>
И сега, обични приятели, бих искал да изложа п
ред
Вашите души, как особено Бернардус Силвестрис, Аланус аб Инсулис са п
ред
авали учението п
ред
своите посветени ученици.
Мощни учители! Като че между тези духове действуваше самият Платон, тълкувайки Християнството, така говореха те в школата от Шартр. Те учеха духовното съдържание на Християнството. Писанията, които произхождат от тях, изглеждат може би абстрактни на днешните хора, когато те ги четат, но това се дължи само на абстрактността на душите на днешните хора. Писанията на тези велики личности описват духовния свят изцяло с царуващите елементи, с действуващия елемент на Христос.
И сега, обични приятели, бих искал да изложа пред Вашите души, как особено Бернардус Силвестрис, Аланус аб Инсулис са предавали учението пред своите посветени ученици.
Колкото и парадоксално да изглежда това за днешния човек все пак такива явления са съществували тогава за ученика от Шартр. Там са учили следното: християнството ще получи едно обновление. То ще бъде отново разбрано в неговото духовно съдържание, когато ще е изтекла Кали-Юга, Тъмната епоха, и ще е настъпила една нова епоха. Но за нас днешните хора тази Тъмна епоха е изтекла в 1899 година; ето защо днешният обрат, който трябваше да настъпи за човечеството с изтичането на Кали-Юга, се дължи на извънредно големия импулс, който навлезе в човечеството две десетилетия преди това чрез влизането в действие на Михаел. Той бе предсказан пророчески в Школата от Шартр още в 12-то столетие, особено от Бернардус Силвестрис и Аланус аб Инсулис.
към текста >>
Но за нас днешните хора тази Тъмна епоха е изтекла в 1899 година; ето защо днешният обрат, който трябваше да настъпи за човечеството с изтичането на Кали-Юга, се дължи на извън
ред
но големия импулс, който навлезе в човечеството две десетилетия п
ред
и това чрез влизането в действие на Михаел.
Писанията на тези велики личности описват духовния свят изцяло с царуващите елементи, с действуващия елемент на Христос. И сега, обични приятели, бих искал да изложа пред Вашите души, как особено Бернардус Силвестрис, Аланус аб Инсулис са предавали учението пред своите посветени ученици. Колкото и парадоксално да изглежда това за днешния човек все пак такива явления са съществували тогава за ученика от Шартр. Там са учили следното: християнството ще получи едно обновление. То ще бъде отново разбрано в неговото духовно съдържание, когато ще е изтекла Кали-Юга, Тъмната епоха, и ще е настъпила една нова епоха.
Но за нас днешните хора тази Тъмна епоха е изтекла в 1899 година; ето защо днешният обрат, който трябваше да настъпи за човечеството с изтичането на Кали-Юга, се дължи на извънредно големия импулс, който навлезе в човечеството две десетилетия преди това чрез влизането в действие на Михаел.
Той бе предсказан пророчески в Школата от Шартр още в 12-то столетие, особено от Бернардус Силвестрис и Аланус аб Инсулис. Обаче тези хора не учеха аристотелски, те не учеха с интелекта. Те учеха изцяло в мощни образи, които разгръщаха пред своите слушатели образи в които беше представено това, което е духовно съдържание на Християнството. Но съществуваха определени пророчески учения. Бих искал да поставя пред Вашите души едно такова пророческо учение в извлечение.
към текста >>
Той бе п
ред
сказан пророчески в Школата от Шартр още в 12-то столетие, особено от Бернардус Силвестрис и Аланус аб Инсулис.
И сега, обични приятели, бих искал да изложа пред Вашите души, как особено Бернардус Силвестрис, Аланус аб Инсулис са предавали учението пред своите посветени ученици. Колкото и парадоксално да изглежда това за днешния човек все пак такива явления са съществували тогава за ученика от Шартр. Там са учили следното: християнството ще получи едно обновление. То ще бъде отново разбрано в неговото духовно съдържание, когато ще е изтекла Кали-Юга, Тъмната епоха, и ще е настъпила една нова епоха. Но за нас днешните хора тази Тъмна епоха е изтекла в 1899 година; ето защо днешният обрат, който трябваше да настъпи за човечеството с изтичането на Кали-Юга, се дължи на извънредно големия импулс, който навлезе в човечеството две десетилетия преди това чрез влизането в действие на Михаел.
Той бе предсказан пророчески в Школата от Шартр още в 12-то столетие, особено от Бернардус Силвестрис и Аланус аб Инсулис.
Обаче тези хора не учеха аристотелски, те не учеха с интелекта. Те учеха изцяло в мощни образи, които разгръщаха пред своите слушатели образи в които беше представено това, което е духовно съдържание на Християнството. Но съществуваха определени пророчески учения. Бих искал да поставя пред Вашите души едно такова пророческо учение в извлечение. Аланус аб Инсулис каза пред тесен кръг на неговите посветени ученици: ние гледаме днес света така, че още познаваме централното положение на Земята, че съдим за всичко от Земята.
към текста >>
Те учеха изцяло в мощни образи, които разгръщаха п
ред
своите слушатели образи в които беше п
ред
ставено това, което е духовно съдържание на Християнството.
Там са учили следното: християнството ще получи едно обновление. То ще бъде отново разбрано в неговото духовно съдържание, когато ще е изтекла Кали-Юга, Тъмната епоха, и ще е настъпила една нова епоха. Но за нас днешните хора тази Тъмна епоха е изтекла в 1899 година; ето защо днешният обрат, който трябваше да настъпи за човечеството с изтичането на Кали-Юга, се дължи на извънредно големия импулс, който навлезе в човечеството две десетилетия преди това чрез влизането в действие на Михаел. Той бе предсказан пророчески в Школата от Шартр още в 12-то столетие, особено от Бернардус Силвестрис и Аланус аб Инсулис. Обаче тези хора не учеха аристотелски, те не учеха с интелекта.
Те учеха изцяло в мощни образи, които разгръщаха пред своите слушатели образи в които беше представено това, което е духовно съдържание на Християнството.
Но съществуваха определени пророчески учения. Бих искал да поставя пред Вашите души едно такова пророческо учение в извлечение. Аланус аб Инсулис каза пред тесен кръг на неговите посветени ученици: ние гледаме днес света така, че още познаваме централното положение на Земята, че съдим за всичко от Земята. Ако бихме оплодили следващите столетия само с този земен възглед, който ни прави способни да имаме нашите образи, нашите имагинации, тогава човечеството не би могло да напредва. Ние трябва да сключим съюз със аристотелците, които внасят в човечеството интелекта, който след това да бъде одухотворен и в 2-то столетие трябва да блести сред човеците по един нов духовен начин.
към текста >>
Но съществуваха оп
ред
елени пророчески учения.
То ще бъде отново разбрано в неговото духовно съдържание, когато ще е изтекла Кали-Юга, Тъмната епоха, и ще е настъпила една нова епоха. Но за нас днешните хора тази Тъмна епоха е изтекла в 1899 година; ето защо днешният обрат, който трябваше да настъпи за човечеството с изтичането на Кали-Юга, се дължи на извънредно големия импулс, който навлезе в човечеството две десетилетия преди това чрез влизането в действие на Михаел. Той бе предсказан пророчески в Школата от Шартр още в 12-то столетие, особено от Бернардус Силвестрис и Аланус аб Инсулис. Обаче тези хора не учеха аристотелски, те не учеха с интелекта. Те учеха изцяло в мощни образи, които разгръщаха пред своите слушатели образи в които беше представено това, което е духовно съдържание на Християнството.
Но съществуваха определени пророчески учения.
Бих искал да поставя пред Вашите души едно такова пророческо учение в извлечение. Аланус аб Инсулис каза пред тесен кръг на неговите посветени ученици: ние гледаме днес света така, че още познаваме централното положение на Земята, че съдим за всичко от Земята. Ако бихме оплодили следващите столетия само с този земен възглед, който ни прави способни да имаме нашите образи, нашите имагинации, тогава човечеството не би могло да напредва. Ние трябва да сключим съюз със аристотелците, които внасят в човечеството интелекта, който след това да бъде одухотворен и в 2-то столетие трябва да блести сред човеците по един нов духовен начин. Ако днес считаме Земята като център на Космоса, ако описваме планетите като кръжащи около Земята, ако описваме цялото звездно небе, така както то се представя първо за физическите очи, така, като че то се върти около Земята, то ще дойде все пак някой и ще каже: нека поставим Слънцето пространствено в центъра на мировата система!
към текста >>
Бих искал да поставя п
ред
Вашите души едно такова пророческо учение в извлечение.
Но за нас днешните хора тази Тъмна епоха е изтекла в 1899 година; ето защо днешният обрат, който трябваше да настъпи за човечеството с изтичането на Кали-Юга, се дължи на извънредно големия импулс, който навлезе в човечеството две десетилетия преди това чрез влизането в действие на Михаел. Той бе предсказан пророчески в Школата от Шартр още в 12-то столетие, особено от Бернардус Силвестрис и Аланус аб Инсулис. Обаче тези хора не учеха аристотелски, те не учеха с интелекта. Те учеха изцяло в мощни образи, които разгръщаха пред своите слушатели образи в които беше представено това, което е духовно съдържание на Християнството. Но съществуваха определени пророчески учения.
Бих искал да поставя пред Вашите души едно такова пророческо учение в извлечение.
Аланус аб Инсулис каза пред тесен кръг на неговите посветени ученици: ние гледаме днес света така, че още познаваме централното положение на Земята, че съдим за всичко от Земята. Ако бихме оплодили следващите столетия само с този земен възглед, който ни прави способни да имаме нашите образи, нашите имагинации, тогава човечеството не би могло да напредва. Ние трябва да сключим съюз със аристотелците, които внасят в човечеството интелекта, който след това да бъде одухотворен и в 2-то столетие трябва да блести сред човеците по един нов духовен начин. Ако днес считаме Земята като център на Космоса, ако описваме планетите като кръжащи около Земята, ако описваме цялото звездно небе, така както то се представя първо за физическите очи, така, като че то се върти около Земята, то ще дойде все пак някой и ще каже: нека поставим Слънцето пространствено в центъра на мировата система! Но когато дойде този, който ще постави Слънцето пространствено в центъра на вселената, светогледът ще опустее.
към текста >>
Аланус аб Инсулис каза п
ред
тесен кръг на неговите посветени ученици: ние гледаме днес света така, че още познаваме централното положение на Земята, че съдим за всичко от Земята.
Той бе предсказан пророчески в Школата от Шартр още в 12-то столетие, особено от Бернардус Силвестрис и Аланус аб Инсулис. Обаче тези хора не учеха аристотелски, те не учеха с интелекта. Те учеха изцяло в мощни образи, които разгръщаха пред своите слушатели образи в които беше представено това, което е духовно съдържание на Християнството. Но съществуваха определени пророчески учения. Бих искал да поставя пред Вашите души едно такова пророческо учение в извлечение.
Аланус аб Инсулис каза пред тесен кръг на неговите посветени ученици: ние гледаме днес света така, че още познаваме централното положение на Земята, че съдим за всичко от Земята.
Ако бихме оплодили следващите столетия само с този земен възглед, който ни прави способни да имаме нашите образи, нашите имагинации, тогава човечеството не би могло да напредва. Ние трябва да сключим съюз със аристотелците, които внасят в човечеството интелекта, който след това да бъде одухотворен и в 2-то столетие трябва да блести сред човеците по един нов духовен начин. Ако днес считаме Земята като център на Космоса, ако описваме планетите като кръжащи около Земята, ако описваме цялото звездно небе, така както то се представя първо за физическите очи, така, като че то се върти около Земята, то ще дойде все пак някой и ще каже: нека поставим Слънцето пространствено в центъра на мировата система! Но когато дойде този, който ще постави Слънцето пространствено в центъра на вселената, светогледът ще опустее. Тогава хората само ще изчисляват пътищата на планетите, ще определят само местата на небесните тела.
към текста >>
Ако бихме оплодили следващите столетия само с този земен възглед, който ни прави способни да имаме нашите образи, нашите имагинации, тогава човечеството не би могло да нап
ред
ва.
Обаче тези хора не учеха аристотелски, те не учеха с интелекта. Те учеха изцяло в мощни образи, които разгръщаха пред своите слушатели образи в които беше представено това, което е духовно съдържание на Християнството. Но съществуваха определени пророчески учения. Бих искал да поставя пред Вашите души едно такова пророческо учение в извлечение. Аланус аб Инсулис каза пред тесен кръг на неговите посветени ученици: ние гледаме днес света така, че още познаваме централното положение на Земята, че съдим за всичко от Земята.
Ако бихме оплодили следващите столетия само с този земен възглед, който ни прави способни да имаме нашите образи, нашите имагинации, тогава човечеството не би могло да напредва.
Ние трябва да сключим съюз със аристотелците, които внасят в човечеството интелекта, който след това да бъде одухотворен и в 2-то столетие трябва да блести сред човеците по един нов духовен начин. Ако днес считаме Земята като център на Космоса, ако описваме планетите като кръжащи около Земята, ако описваме цялото звездно небе, така както то се представя първо за физическите очи, така, като че то се върти около Земята, то ще дойде все пак някой и ще каже: нека поставим Слънцето пространствено в центъра на мировата система! Но когато дойде този, който ще постави Слънцето пространствено в центъра на вселената, светогледът ще опустее. Тогава хората само ще изчисляват пътищата на планетите, ще определят само местата на небесните тела. Те ще говорят за небесните тела само като за газове или физически тела, които горят и горейки светят; ще знаят нещо за звездното небе само по математически-механичен начин.
към текста >>
Ние трябва да сключим съюз със аристотелците, които внасят в човечеството интелекта, който след това да бъде одухотворен и в 2-то столетие трябва да блести с
ред
човеците по един нов духовен начин.
Те учеха изцяло в мощни образи, които разгръщаха пред своите слушатели образи в които беше представено това, което е духовно съдържание на Християнството. Но съществуваха определени пророчески учения. Бих искал да поставя пред Вашите души едно такова пророческо учение в извлечение. Аланус аб Инсулис каза пред тесен кръг на неговите посветени ученици: ние гледаме днес света така, че още познаваме централното положение на Земята, че съдим за всичко от Земята. Ако бихме оплодили следващите столетия само с този земен възглед, който ни прави способни да имаме нашите образи, нашите имагинации, тогава човечеството не би могло да напредва.
Ние трябва да сключим съюз със аристотелците, които внасят в човечеството интелекта, който след това да бъде одухотворен и в 2-то столетие трябва да блести сред човеците по един нов духовен начин.
Ако днес считаме Земята като център на Космоса, ако описваме планетите като кръжащи около Земята, ако описваме цялото звездно небе, така както то се представя първо за физическите очи, така, като че то се върти около Земята, то ще дойде все пак някой и ще каже: нека поставим Слънцето пространствено в центъра на мировата система! Но когато дойде този, който ще постави Слънцето пространствено в центъра на вселената, светогледът ще опустее. Тогава хората само ще изчисляват пътищата на планетите, ще определят само местата на небесните тела. Те ще говорят за небесните тела само като за газове или физически тела, които горят и горейки светят; ще знаят нещо за звездното небе само по математически-механичен начин. Обаче това, което ще се разпространи така като пуст, като празен светоглед, все пак има нещо, макар и твърде мизерно, все пак той ще има нещо: ние гледаме света от Земята; този, който ще дойде, ще гледа света от Слънцето.
към текста >>
Ако днес считаме Земята като център на Космоса, ако описваме планетите като кръжащи около Земята, ако описваме цялото звездно небе, така както то се п
ред
ставя първо за физическите очи, така, като че то се върти около Земята, то ще дойде все пак някой и ще каже: нека поставим Слънцето пространствено в центъра на мировата система!
Но съществуваха определени пророчески учения. Бих искал да поставя пред Вашите души едно такова пророческо учение в извлечение. Аланус аб Инсулис каза пред тесен кръг на неговите посветени ученици: ние гледаме днес света така, че още познаваме централното положение на Земята, че съдим за всичко от Земята. Ако бихме оплодили следващите столетия само с този земен възглед, който ни прави способни да имаме нашите образи, нашите имагинации, тогава човечеството не би могло да напредва. Ние трябва да сключим съюз със аристотелците, които внасят в човечеството интелекта, който след това да бъде одухотворен и в 2-то столетие трябва да блести сред човеците по един нов духовен начин.
Ако днес считаме Земята като център на Космоса, ако описваме планетите като кръжащи около Земята, ако описваме цялото звездно небе, така както то се представя първо за физическите очи, така, като че то се върти около Земята, то ще дойде все пак някой и ще каже: нека поставим Слънцето пространствено в центъра на мировата система!
Но когато дойде този, който ще постави Слънцето пространствено в центъра на вселената, светогледът ще опустее. Тогава хората само ще изчисляват пътищата на планетите, ще определят само местата на небесните тела. Те ще говорят за небесните тела само като за газове или физически тела, които горят и горейки светят; ще знаят нещо за звездното небе само по математически-механичен начин. Обаче това, което ще се разпространи така като пуст, като празен светоглед, все пак има нещо, макар и твърде мизерно, все пак той ще има нещо: ние гледаме света от Земята; този, който ще дойде, ще гледа света от Слънцето. Той ще бъде като някой, който дава само "посоката", посоката към един величествено важен път, изграден с най-чудесните събития и с най-чудесните същества.
към текста >>
Тогава хората само ще изчисляват пътищата на планетите, ще оп
ред
елят само местата на небесните тела.
Аланус аб Инсулис каза пред тесен кръг на неговите посветени ученици: ние гледаме днес света така, че още познаваме централното положение на Земята, че съдим за всичко от Земята. Ако бихме оплодили следващите столетия само с този земен възглед, който ни прави способни да имаме нашите образи, нашите имагинации, тогава човечеството не би могло да напредва. Ние трябва да сключим съюз със аристотелците, които внасят в човечеството интелекта, който след това да бъде одухотворен и в 2-то столетие трябва да блести сред човеците по един нов духовен начин. Ако днес считаме Земята като център на Космоса, ако описваме планетите като кръжащи около Земята, ако описваме цялото звездно небе, така както то се представя първо за физическите очи, така, като че то се върти около Земята, то ще дойде все пак някой и ще каже: нека поставим Слънцето пространствено в центъра на мировата система! Но когато дойде този, който ще постави Слънцето пространствено в центъра на вселената, светогледът ще опустее.
Тогава хората само ще изчисляват пътищата на планетите, ще определят само местата на небесните тела.
Те ще говорят за небесните тела само като за газове или физически тела, които горят и горейки светят; ще знаят нещо за звездното небе само по математически-механичен начин. Обаче това, което ще се разпространи така като пуст, като празен светоглед, все пак има нещо, макар и твърде мизерно, все пак той ще има нещо: ние гледаме света от Земята; този, който ще дойде, ще гледа света от Слънцето. Той ще бъде като някой, който дава само "посоката", посоката към един величествено важен път, изграден с най-чудесните събития и с най-чудесните същества. Но той ще даде само абстрактната посока; с това беше обърнато внимание върху светогледа на Коперник, в неговата пустота, в неговата абстрактност, обаче като посока, защото всичко, което ние застъпваме с нашите имагинации, трябва първо да си отиде, така казваше Аланус аб Инсулис; това трябва да си замине и образът на света трябва да стане така да се каже напълно абстрактен, почти само като един пътеводител на един път с чудесни паметници. Защото в духовния свят ще има един, който ще вземе този пътепоказател, нямащ нищо друго за обновлението на света освен посоката, за да може да основе след това заедно с интелектуализма новата духовност, един, който не ще се нуждае от нищо, освен от този пътепоказател.
към текста >>
Когато Аланус аб Инсулис учеше нещо подобно п
ред
само малко ученици, през Школата от Шартр преминаваше като един чар, като една магия.
Той ще бъде като някой, който дава само "посоката", посоката към един величествено важен път, изграден с най-чудесните събития и с най-чудесните същества. Но той ще даде само абстрактната посока; с това беше обърнато внимание върху светогледа на Коперник, в неговата пустота, в неговата абстрактност, обаче като посока, защото всичко, което ние застъпваме с нашите имагинации, трябва първо да си отиде, така казваше Аланус аб Инсулис; това трябва да си замине и образът на света трябва да стане така да се каже напълно абстрактен, почти само като един пътеводител на един път с чудесни паметници. Защото в духовния свят ще има един, който ще вземе този пътепоказател, нямащ нищо друго за обновлението на света освен посоката, за да може да основе след това заедно с интелектуализма новата духовност, един, който не ще се нуждае от нищо, освен от този пътепоказател. А това ще бъде, както казваше Аланус аб Инсулис, Свети Михаел: за него трябва да бъде освободено полето; той ще посее пътя с нови семена. За това не трябва да има нищо друго освен линия, математическа линия.
Когато Аланус аб Инсулис учеше нещо подобно пред само малко ученици, през Школата от Шартр преминаваше като един чар, като една магия.
Но беше така, като че етерният свят наоколо би бил обхванат от удара на вълните на Михаеловото учение. Така се разпространи над западна Европа до южна Италия това, което даде на този свят духовната атмосфера. И имаше някои, които можеха да схванат това, в душата на които се надигаше нещо като една мощна Инспирация, като едно мощно Вдъхновение и които тогава можеха да виждат в духовния свят. Но в развитието на света е така, че тези, които са посветени във великите тайни на съществуването, каквито бяха до определена степен Аланус аб Инсулис и Бернардус Силвестрис, знаят: човек може да върши в ограничен размер винаги това или онова! Един такъв човек като Аланус аб Инсулис си казваше: ние, платониците, трябва да минем през вратата на смъртта, можем да живеем отначало само в духовния свят.
към текста >>
Но в развитието на света е така, че тези, които са посветени във великите тайни на съществуването, каквито бяха до оп
ред
елена степен Аланус аб Инсулис и Бернардус Силвестрис, знаят: човек може да върши в ограничен размер винаги това или онова!
За това не трябва да има нищо друго освен линия, математическа линия. Когато Аланус аб Инсулис учеше нещо подобно пред само малко ученици, през Школата от Шартр преминаваше като един чар, като една магия. Но беше така, като че етерният свят наоколо би бил обхванат от удара на вълните на Михаеловото учение. Така се разпространи над западна Европа до южна Италия това, което даде на този свят духовната атмосфера. И имаше някои, които можеха да схванат това, в душата на които се надигаше нещо като една мощна Инспирация, като едно мощно Вдъхновение и които тогава можеха да виждат в духовния свят.
Но в развитието на света е така, че тези, които са посветени във великите тайни на съществуването, каквито бяха до определена степен Аланус аб Инсулис и Бернардус Силвестрис, знаят: човек може да върши в ограничен размер винаги това или онова!
Един такъв човек като Аланус аб Инсулис си казваше: ние, платониците, трябва да минем през вратата на смъртта, можем да живеем отначало само в духовния свят. Ние трябва да гледаме от духовния свят и да оставим физическия свят на други, на онези, които развиват интелекта по аристотелски начин. Този интелект трябва да бъде развиван сега. В напреднала възраст Аланус аб Инсулис облече дрехата на ордена на Цистерцинците. А в ордена на Цистерцинците имаше много нещо от такива учения.
към текста >>
В нап
ред
нала възраст Аланус аб Инсулис облече дрехата на ордена на Цистерцинците.
И имаше някои, които можеха да схванат това, в душата на които се надигаше нещо като една мощна Инспирация, като едно мощно Вдъхновение и които тогава можеха да виждат в духовния свят. Но в развитието на света е така, че тези, които са посветени във великите тайни на съществуването, каквито бяха до определена степен Аланус аб Инсулис и Бернардус Силвестрис, знаят: човек може да върши в ограничен размер винаги това или онова! Един такъв човек като Аланус аб Инсулис си казваше: ние, платониците, трябва да минем през вратата на смъртта, можем да живеем отначало само в духовния свят. Ние трябва да гледаме от духовния свят и да оставим физическия свят на други, на онези, които развиват интелекта по аристотелски начин. Този интелект трябва да бъде развиван сега.
В напреднала възраст Аланус аб Инсулис облече дрехата на ордена на Цистерцинците.
А в ордена на Цистерцинците имаше много нещо от такива учения. Обаче тъкмо онзи от Цистерцинците, които имаха по-дълбоките разбирания, си казаха: от сега нататък ние можем да действуваме само от духовния свят, трябва да изоставим полето на аристотелците. Тези аристотелци станаха главно Доминиканците. И така в 13-то столетие ръководството в духовния свят на Европа премина върху тях. Но имаше още нещо, бих могъл да кажа, което се намеси значително в духовния живот на Европа, което остана именно от тези духове: Петер От Компостелла, Аланус аб Инсулис, Бернардус от Шартр, Йоханес Селисбъри и онзи поет, който от школата на Шартр съчини една значителна поема за 7-те свободни изкуства.
към текста >>
Той видя първо разпрострян п
ред
себе си земния свят, какъвто той съществува около човека, обаче в този свят царуваха, не както се казваше по-късно, природни закони, а царуваше великата помощница на божествения Демиург, духовната Природа, която беше приемница на Прозерпина в първите християнски столетия.
Но имаше още нещо, бих могъл да кажа, което се намеси значително в духовния живот на Европа, което остана именно от тези духове: Петер От Компостелла, Аланус аб Инсулис, Бернардус от Шартр, Йоханес Селисбъри и онзи поет, който от школата на Шартр съчини една значителна поема за 7-те свободни изкуства. Това, което ставаше в Школата на Шартр, беше така действено, че неговото влияние се простираше например чак до университета от Орлеан, където през втората половина на 12-то столетие проникна като учение нещо, което се разливаше в такива велики, мощни образи като със сребърни слова от устата на Бернардус Силвестрис, на Аланус аб Инсулис към учениците от Шартр. Но бих могъл да кажа, духовната атмосфера беше така надалече проникната от това, че веднъж един човек, който като италианец се завръщаше от своето посланичество в Испания и при завръщането си, когато бързаше към своята родина, научи, че велфите са били изгонени от тяхната власт. Към това се прибави и един лек слънчев удар, поради което неговото етерно тяло се излъчи и той улови това, което така да се каже лъхаше в етерния свят от Школата на Шартр, лъхаше това, което беше останало от нея. И чрез това, което лъхаше по този начин към него от етерния свят, той получи нещо като една интуиция, една интуиция, която съществуваше при много хора през първите християнски столетия.
Той видя първо разпрострян пред себе си земния свят, какъвто той съществува около човека, обаче в този свят царуваха, не както се казваше по-късно, природни закони, а царуваше великата помощница на божествения Демиург, духовната Природа, която беше приемница на Прозерпина в първите християнски столетия.
Тогава не съществуваха природните закони, абстрактните природни закони; посветените виждаха като живо същество това, което действуваше в природата като една обширна божествена сила. В гръцките мистерии Прозерпина беше представена като царуващо над Природата Същество, което делеше своето време между горния и долния свят. Нейната приемница в първите християнски столетия беше богинята Природа. След като въпросната личност се взря в живота и тъкането на богинята Природа благодарение на получения лек слънчев удар и на полъха на това, което беше развивано в Школата от Шартр, и след това остави тази интуиция да действува по-нататък в нея, тя видя действието на елементите, земя, вода, въздух, огън, както те са били виждане в древните мистерии: мощното тъкане на елементите. След това тя видя тайните на човешката душа, видя онези 7 Същества, за които се знаеше, че те са великите небесни Учители на човешкия род.
към текста >>
В гръцките мистерии Прозерпина беше п
ред
ставена като царуващо над Природата Същество, което делеше своето време между горния и долния свят.
Но бих могъл да кажа, духовната атмосфера беше така надалече проникната от това, че веднъж един човек, който като италианец се завръщаше от своето посланичество в Испания и при завръщането си, когато бързаше към своята родина, научи, че велфите са били изгонени от тяхната власт. Към това се прибави и един лек слънчев удар, поради което неговото етерно тяло се излъчи и той улови това, което така да се каже лъхаше в етерния свят от Школата на Шартр, лъхаше това, което беше останало от нея. И чрез това, което лъхаше по този начин към него от етерния свят, той получи нещо като една интуиция, една интуиция, която съществуваше при много хора през първите християнски столетия. Той видя първо разпрострян пред себе си земния свят, какъвто той съществува около човека, обаче в този свят царуваха, не както се казваше по-късно, природни закони, а царуваше великата помощница на божествения Демиург, духовната Природа, която беше приемница на Прозерпина в първите християнски столетия. Тогава не съществуваха природните закони, абстрактните природни закони; посветените виждаха като живо същество това, което действуваше в природата като една обширна божествена сила.
В гръцките мистерии Прозерпина беше представена като царуващо над Природата Същество, което делеше своето време между горния и долния свят.
Нейната приемница в първите християнски столетия беше богинята Природа. След като въпросната личност се взря в живота и тъкането на богинята Природа благодарение на получения лек слънчев удар и на полъха на това, което беше развивано в Школата от Шартр, и след това остави тази интуиция да действува по-нататък в нея, тя видя действието на елементите, земя, вода, въздух, огън, както те са били виждане в древните мистерии: мощното тъкане на елементите. След това тя видя тайните на човешката душа, видя онези 7 Същества, за които се знаеше, че те са великите небесни Учители на човешкия род. Това хората знаеха през първите християнски столетия. Тогава не се говореше за такива абстрактни учения, както това става днес, когато се учи нещо чрез понятия и идеи.
към текста >>
Хората не си п
ред
ставяха тези 7 Същества абстрактно, както по-късно: те ги виждаха, гледаха ги п
ред
себе си, не мога да кажа в плът, а като духовни същества.
След като въпросната личност се взря в живота и тъкането на богинята Природа благодарение на получения лек слънчев удар и на полъха на това, което беше развивано в Школата от Шартр, и след това остави тази интуиция да действува по-нататък в нея, тя видя действието на елементите, земя, вода, въздух, огън, както те са били виждане в древните мистерии: мощното тъкане на елементите. След това тя видя тайните на човешката душа, видя онези 7 Същества, за които се знаеше, че те са великите небесни Учители на човешкия род. Това хората знаеха през първите християнски столетия. Тогава не се говореше за такива абстрактни учения, както това става днес, когато се учи нещо чрез понятия и идеи. През тези християнски столетия се говореше за това, че хората са поучавани от духовния свят чрез богините Диалектика, Риторика, Граматика, Аритметика, Геометрия, Астрология или Астрономия и Музика.
Хората не си представяха тези 7 Същества абстрактно, както по-късно: те ги виждаха, гледаха ги пред себе си, не мога да кажа в плът, а като духовни същества.
Те се оставяха да бъдат поучавани от тези небесни Същества. По-късно те не се явяваха вече по хората като живите богини Диалектика, Риторика и т.н. в едно единно видение, а в абстрактните форми, в абстрактно-теоретически учения. Тази личност, за която говоря сега, остави всичко това да действува върху нея. А след това тя бе въведена в света на планетите, който същевременно разкрива тайната на човешката душа.
към текста >>
Така следователно цялата поема Божествена Комедия е един последен отблясък на това, което продължаваше да живее по платонически начин на отделни места и което от устата на Силвестрис беше п
ред
авано през 12-то столетие в Школата от Шартр от такива, които бяха подбудени от древните п
ред
ания, така че в тях възникваха тайните на Християнството като в особени инспирации, които след това те можеха да п
ред
адат чрез думи на своите ученици.
Тази личност, за която говоря сега, остави всичко това да действува върху нея. А след това тя бе въведена в света на планетите, който същевременно разкрива тайната на човешката душа. И след като мина през великия миров океан, тя бе въведена в света на звездите от Овидий, който беше минал през вратата на смъртта и беше станал водач на душите в духовния свят. Тази личност, Брунето Латини стана учител на Данте. И това, което Данте научи от Брунето Латини, той го вложи след това по своя поетичен начин в Божествената Комедия.
Така следователно цялата поема Божествена Комедия е един последен отблясък на това, което продължаваше да живее по платонически начин на отделни места и което от устата на Силвестрис беше предавано през 12-то столетие в Школата от Шартр от такива, които бяха подбудени от древните предания, така че в тях възникваха тайните на Християнството като в особени инспирации, които след това те можеха да предадат чрез думи на своите ученици.
Това, което Аланус аб Инсулис внесе в Цистерцинския орден, то премина после върху доминиканците, които култивираха именно интелекта свързвайки се с Аристотел. През 12-то столетие се разцъфтя Школата на Шартр, а през 13-то столетие започна и в ордена на доминиканците мощното действие за схоластиката в смисъла на аристотелизма. Онези, които като велики учители на Школата от Шартр минаха през вратата на смъртта в духовния свят, бяха там още известно време заедно със слизащите за земното въплъщение доминиканци, които след като слязоха на Земята основаха аристотелизма. Ето защо ние трябва да насочим поглед върху едно междинно време, когато като в един велик небесен събор преминалите през вратата на смъртта велики учители от Шартр бяха заедно с онези, които като доминиканци трябваше да развият аристотелизма след слизането си на Земята. Тогава в духовния свят бе сключен великият "небесен договор".
към текста >>
И спо
ред
това споразумение от това, което е Антропософско Движение, трябва да се роди нещо, което трябва да намери своето завършване в края на това столетие.
Това беше един вид подаване на ръка от страна на аристотелците към платониците в течение на 13-то, 14-то и 15-то столетие. И след това също мнозина от онези, които бяха слезли, за да въведат в Европа аристотелизма, бяха отново горе при другите. Обаче по-нататъшното развитие протече така, че както тези, които са били ръководители в Школата от Шартр, така и тези, които имаха ръководните места в ордена на доминиканците, застанаха начело на онези, които през първата половина на 19-то столетие подготвиха антропософското течение в онзи мощен свръх сетивен култ, който се разгърна в посочените образи. Първо трябваше отново да слязат онези, които бяха действували повече или по-малко като аристотелци: защото под влиянието на интелектуализма не беше дошло още времето, за да бъде отново задълбочена духовността. Обаче съществуваше едно непрекъснато споразумение, което действува по-нататък.
И според това споразумение от това, което е Антропософско Движение, трябва да се роди нещо, което трябва да намери своето завършване в края на това столетие.
Защото над Антропософското Общество виси една съдба: съдбата, че мнозина от онези, които днес се намират в Антропософското Общество, трябва отново да слязат на Земята към края на 20-то столетие, обаче тогава съединение също с онези, които са били и самите ръководители в школата от Шартр или са били ученици на тази школа. Така щото, ако цивилизацията не трябва да премине в пълен упадък, преди изтичането на 20-то столетие на Земята трябва да действуват съвместно платониците от Шартр и по-късните аристотелци. Това трябва да приеме в бъдеще с пълно съзнание Антропософското Общество: да разбере нещо от своята карма. Защото в лоното на духовното развитие на човечеството лежат много неща, които особено днес не могат да излязат на повърхността на съществуването. Днес някои неща се явяват твърде външно; обаче когато можем да познаем в неговите симптоми това, което се явява външно, ако можем да го познаем в неговото значение, тогава се разкриват някои неща от това, което живее духовно в столетията.
към текста >>
Така щото, ако цивилизацията не трябва да премине в пълен упадък, п
ред
и изтичането на 20-то столетие на Земята трябва да действуват съвместно платониците от Шартр и по-късните аристотелци.
Обаче по-нататъшното развитие протече така, че както тези, които са били ръководители в Школата от Шартр, така и тези, които имаха ръководните места в ордена на доминиканците, застанаха начело на онези, които през първата половина на 19-то столетие подготвиха антропософското течение в онзи мощен свръх сетивен култ, който се разгърна в посочените образи. Първо трябваше отново да слязат онези, които бяха действували повече или по-малко като аристотелци: защото под влиянието на интелектуализма не беше дошло още времето, за да бъде отново задълбочена духовността. Обаче съществуваше едно непрекъснато споразумение, което действува по-нататък. И според това споразумение от това, което е Антропософско Движение, трябва да се роди нещо, което трябва да намери своето завършване в края на това столетие. Защото над Антропософското Общество виси една съдба: съдбата, че мнозина от онези, които днес се намират в Антропософското Общество, трябва отново да слязат на Земята към края на 20-то столетие, обаче тогава съединение също с онези, които са били и самите ръководители в школата от Шартр или са били ученици на тази школа.
Така щото, ако цивилизацията не трябва да премине в пълен упадък, преди изтичането на 20-то столетие на Земята трябва да действуват съвместно платониците от Шартр и по-късните аристотелци.
Това трябва да приеме в бъдеще с пълно съзнание Антропософското Общество: да разбере нещо от своята карма. Защото в лоното на духовното развитие на човечеството лежат много неща, които особено днес не могат да излязат на повърхността на съществуването. Днес някои неща се явяват твърде външно; обаче когато можем да познаем в неговите симптоми това, което се явява външно, ако можем да го познаем в неговото значение, тогава се разкриват някои неща от това, което живее духовно в столетията. Тук мога да посоча може би някои от тези неща. И защо това да не трябва да бъде посочено сега, когато езотеричната черта, езотеричното течение трябва да мине през Антропософското Общество?
към текста >>
Касае се за това, че тези неща биват п
ред
ставени от езотеричното.
Тук мога да посоча може би някои от тези неща. И защо това да не трябва да бъде посочено сега, когато езотеричната черта, езотеричното течение трябва да мине през Антропософското Общество? Бих искал да посоча някои неща, които трябва да Ви покажат, как едно насочване на погледа върху това, което е около нас, ни позволява да прогледнем в някои връзки на нещата. Когато аз самият, подготвяйки Антропософското Движение, минах по един особен път на съдбата, това се показа в една съвсем странна връзка с Цистерцинския орден, който стои във връзка с Аланус аб Инсулис. Бих искал да избягна да не се образуват легенди от това, което изнасям езотерично.
Касае се за това, че тези неща биват представени от езотеричното.
Чрез външните събития моята съдба ме накара да насоча поглед по един твърде странен начин върху това, което могат да ни научат такива духовни връзки, каквито аз изложих сега. Може би някои от Вас познават статиите "Пътят на моя живот", които са публикувани в списанието "Гьотеанум". Там аз трябваше да разкажа, как в моята младост минах не през една гимназия, а следвах реално училище и усвоих едва по-късно гимназиалното образование. Аз самият трябва да считам това като едно странно съчетание на съдбата. Защото в града, в който прекарах моята младост, имаше само няколко крачки от гимназията до реалното училище и висеше само на косъм аз да отида не в реалното училище, а в гимназията.
към текста >>
Защото аз имах голямо влечение към тези отци, които в голяма част бяха също извън
ред
но учени хора.
Аз самият трябва да считам това като едно странно съчетание на съдбата. Защото в града, в който прекарах моята младост, имаше само няколко крачки от гимназията до реалното училище и висеше само на косъм аз да отида не в реалното училище, а в гимназията. Обаче ако тогава в този град бих отишъл в гимназията, аз бих станал свещеник на Цистерцинския орден. В това няма никакво съмнение. Защото това беше една гимназия, в която преподаваха само цистерцинци.
Защото аз имах голямо влечение към тези отци, които в голяма част бяха също извън редно учени хора.
Аз прочетох много от това, което тези отци бяха написали, то ме засягаше извънредно дълбоко; обичах тези отци. И всъщност аз минах "покрай" Цистерцинския орден само благодарение на това че не отидох да уча в гимназията. Кармата ме водеше по друг начин; обаче цистерцинският орден не ме изпускаше. Това аз също описвам. Бях такава натура, която живееше постоянно общително, и разказвам в "Пътя на моя живот" също, че по-късно в дома на поетесата Мария Евгения делле Грацие общувах с почти всички богослови.
към текста >>
Аз прочетох много от това, което тези отци бяха написали, то ме засягаше извън
ред
но дълбоко; обичах тези отци.
Защото в града, в който прекарах моята младост, имаше само няколко крачки от гимназията до реалното училище и висеше само на косъм аз да отида не в реалното училище, а в гимназията. Обаче ако тогава в този град бих отишъл в гимназията, аз бих станал свещеник на Цистерцинския орден. В това няма никакво съмнение. Защото това беше една гимназия, в която преподаваха само цистерцинци. Защото аз имах голямо влечение към тези отци, които в голяма част бяха също извън редно учени хора.
Аз прочетох много от това, което тези отци бяха написали, то ме засягаше извънредно дълбоко; обичах тези отци.
И всъщност аз минах "покрай" Цистерцинския орден само благодарение на това че не отидох да уча в гимназията. Кармата ме водеше по друг начин; обаче цистерцинският орден не ме изпускаше. Това аз също описвам. Бях такава натура, която живееше постоянно общително, и разказвам в "Пътя на моя живот" също, че по-късно в дома на поетесата Мария Евгения делле Грацие общувах с почти всички богослови. Това бяха почти всички свещеници от Цистерцинския орден.
към текста >>
Ако си п
ред
ставите едно такова облекло така, че имате една жълто-бяла туника, към нея столата и поясите черни тогава имате дрехата на Цистерцинския орден.
Това бяха почти всички свещеници от Цистерцинския орден. Там се създаде така да се каже перспективата да се върна назад. Лично за мене това беше твърде близко: създаде се погледът перспективата да мина обратно през течението на цистерцинския орден и да навляза в духовния живот чак до школата от Шартр. Защото Аланус аб Инсулис беше един цистерцинзец. И странно е: когато по-късно написах моята първа мистерийна драма "Вратата на посвещението", поради естетически необходимости не можах да постъпя по друг начин, освен да изкарам на сцената жените в едно облекло, което се състоеше от една дълга туника и това, което се нарича "стола" /антична женска дреха/.
Ако си представите едно такова облекло така, че имате една жълто-бяла туника, към нея столата и поясите черни тогава имате дрехата на Цистерцинския орден.
Тогава аз мислех само за естетическите необходимости; обаче това облекло беше много близко до дрехите на цистерцинския орден. Тук имате едно указание за това, как се получават връзките за този, който може да проследи явяващите се във външния свят симптоми в тяхното вътрешно духовно значение. На Коледа започнахме с това, да разкриваме все повече и повече тези външни връзки. Те трябва да излязат на бял свят, защото човечеството очаква познанието на вътрешното, след като в течение на много столетия беше научила само външното и днес цивилизацията се намира в едно ужасно положение. Между многото неща, които ще дойдат, трябва да стои указанието за това, как от една страна е действувала Школата от Шартр, как посветените в тази Школа са минали през вратата на смъртта и са намерили в духовния свят онези души, които по-късно са носили на Земята дрехата на Доминиканския орден, за да разпространят аристотелизма с неговата интелектуалност, за да подготвят по-мощен начин епохата на Съзнателната душа.
към текста >>
Аристотелизъм в душите, които п
ред
имно в старото езичество в очакване на Християнството и живяха с копнеж за Християнството, докато като доминиканци можаха да проповядват Християнството чрез интелектуалността; те ще бъдат съединени с онези, които изживяха християнството още по физически начин и чиито най-важни ръководители бяха свързани с школата от Шартр.
Те трябва да излязат на бял свят, защото човечеството очаква познанието на вътрешното, след като в течение на много столетия беше научила само външното и днес цивилизацията се намира в едно ужасно положение. Между многото неща, които ще дойдат, трябва да стои указанието за това, как от една страна е действувала Школата от Шартр, как посветените в тази Школа са минали през вратата на смъртта и са намерили в духовния свят онези души, които по-късно са носили на Земята дрехата на Доминиканския орден, за да разпространят аристотелизма с неговата интелектуалност, за да подготвят по-мощен начин епохата на Съзнателната душа. И така ние имаме, бих могъл да кажа, аристотелизма продължаващ да действува в Антропософското Общество, само че днес одухотворен, и очакващ своето по-нататъшно одухотворение. След това в края на 20-то столетие ще дойдат онези, някои от които са днес тук, обаче съединени с онези, които са били учители в Школата от Шартр. Към това се стреми, към това е насочена целта на Антропософското Движение: да съедини в себе си и двете.
Аристотелизъм в душите, които предимно в старото езичество в очакване на Християнството и живяха с копнеж за Християнството, докато като доминиканци можаха да проповядват Християнството чрез интелектуалността; те ще бъдат съединени с онези, които изживяха християнството още по физически начин и чиито най-важни ръководители бяха свързани с школата от Шартр.
До сега тези последните не са слизали в земно въплъщение, по-добре казано в земно прераждане, въпреки че при моето сближение с Цистерцинския орден можах винаги да срещам вселявания на някои от онези, които бяха в Школата от Шартр. Защото в Цистерцинския орден можеше да бъде срещната някоя личност, която не беше едно превъплъщение, не беше едно прераждане на ученик от Шартр, която обаче имаше моменти в нейния живот, когато часове, дни наред беше проникната от една такава индивидуалност от Школата в Шартр. В този случай имаме следователно "вселявания", а не "въплъщения". И в тези случаи са написани чудесни неща, за които трябва да се запитаме: кой е авторът? Авторът не е "патерът" /отецът/, който тогава се намираше в Цистерцинския орден, в бледожълтата дреха с черната стола и черния пояс; а авторът в този случай беше онази личност, която в този случай се беше настанила за дни или седмици в душата на един такъв брат на цистерцинския орден.
към текста >>
Защото в Цистерцинския орден можеше да бъде срещната някоя личност, която не беше едно превъплъщение, не беше едно прераждане на ученик от Шартр, която обаче имаше моменти в нейния живот, когато часове, дни на
ред
беше проникната от една такава индивидуалност от Школата в Шартр.
И така ние имаме, бих могъл да кажа, аристотелизма продължаващ да действува в Антропософското Общество, само че днес одухотворен, и очакващ своето по-нататъшно одухотворение. След това в края на 20-то столетие ще дойдат онези, някои от които са днес тук, обаче съединени с онези, които са били учители в Школата от Шартр. Към това се стреми, към това е насочена целта на Антропософското Движение: да съедини в себе си и двете. Аристотелизъм в душите, които предимно в старото езичество в очакване на Християнството и живяха с копнеж за Християнството, докато като доминиканци можаха да проповядват Християнството чрез интелектуалността; те ще бъдат съединени с онези, които изживяха християнството още по физически начин и чиито най-важни ръководители бяха свързани с школата от Шартр. До сега тези последните не са слизали в земно въплъщение, по-добре казано в земно прераждане, въпреки че при моето сближение с Цистерцинския орден можах винаги да срещам вселявания на някои от онези, които бяха в Школата от Шартр.
Защото в Цистерцинския орден можеше да бъде срещната някоя личност, която не беше едно превъплъщение, не беше едно прераждане на ученик от Шартр, която обаче имаше моменти в нейния живот, когато часове, дни наред беше проникната от една такава индивидуалност от Школата в Шартр.
В този случай имаме следователно "вселявания", а не "въплъщения". И в тези случаи са написани чудесни неща, за които трябва да се запитаме: кой е авторът? Авторът не е "патерът" /отецът/, който тогава се намираше в Цистерцинския орден, в бледожълтата дреха с черната стола и черния пояс; а авторът в този случай беше онази личност, която в този случай се беше настанила за дни или седмици в душата на един такъв брат на цистерцинския орден. От така написаните неща някои са продължили да действуват по-нататък в такива статии или писания, които са малко познати в литературата. Аз самият имах един странен разговор, за който също разказах в "Пътят на моя живот", имах един такъв разговор с един от принадлежащите на Цистерцинския орден, който беше извънредно учен човек.
към текста >>
Аз самият имах един странен разговор, за който също разказах в "Пътят на моя живот", имах един такъв разговор с един от принадлежащите на Цистерцинския орден, който беше извън
ред
но учен човек.
Защото в Цистерцинския орден можеше да бъде срещната някоя личност, която не беше едно превъплъщение, не беше едно прераждане на ученик от Шартр, която обаче имаше моменти в нейния живот, когато часове, дни наред беше проникната от една такава индивидуалност от Школата в Шартр. В този случай имаме следователно "вселявания", а не "въплъщения". И в тези случаи са написани чудесни неща, за които трябва да се запитаме: кой е авторът? Авторът не е "патерът" /отецът/, който тогава се намираше в Цистерцинския орден, в бледожълтата дреха с черната стола и черния пояс; а авторът в този случай беше онази личност, която в този случай се беше настанила за дни или седмици в душата на един такъв брат на цистерцинския орден. От така написаните неща някои са продължили да действуват по-нататък в такива статии или писания, които са малко познати в литературата.
Аз самият имах един странен разговор, за който също разказах в "Пътят на моя живот", имах един такъв разговор с един от принадлежащите на Цистерцинския орден, който беше извънредно учен човек.
Ние бяхме излезли от едно общество и говорихме върху проблемата "Христос". Аз изложих върху тази проблема моите идеи, които по същество останаха същите, които постоянно изнасям в моите сказки. През време когато обяснявах това, моят събеседник бе обхванат от безпокойство и каза: може би ще стигнем до нещо такова; ние не ще си позволим, да мислим нещо подобно. По същия начин се изказа той и върху други проблеми на Христологията. Но тогава този момент стои много живо пред моята душа както вървяхме из Виена ние спряхме там, където граничат един с друг Шоттенрингът и Бургрингът, от едната страна Хофбургът, от другата Хотел дьо Франс и Обетната църква, и моят събеседник ми каза: "Бих искал да дойдете с мене.
към текста >>
Но тогава този момент стои много живо п
ред
моята душа както вървяхме из Виена ние спряхме там, където граничат един с друг Шоттенрингът и Бургрингът, от едната страна Хофбургът, от другата Хотел дьо Франс и Обетната църква, и моят събеседник ми каза: "Бих искал да дойдете с мене.
Аз самият имах един странен разговор, за който също разказах в "Пътят на моя живот", имах един такъв разговор с един от принадлежащите на Цистерцинския орден, който беше извънредно учен човек. Ние бяхме излезли от едно общество и говорихме върху проблемата "Христос". Аз изложих върху тази проблема моите идеи, които по същество останаха същите, които постоянно изнасям в моите сказки. През време когато обяснявах това, моят събеседник бе обхванат от безпокойство и каза: може би ще стигнем до нещо такова; ние не ще си позволим, да мислим нещо подобно. По същия начин се изказа той и върху други проблеми на Христологията.
Но тогава този момент стои много живо пред моята душа както вървяхме из Виена ние спряхме там, където граничат един с друг Шоттенрингът и Бургрингът, от едната страна Хофбургът, от другата Хотел дьо Франс и Обетната църква, и моят събеседник ми каза: "Бих искал да дойдете с мене.
Ще ви дам една книга от моята библиотека; в нея се намира нещо забележително, което е свързано с това, което току що казахте". Аз отидох с него. Той ми даде една книга върху Друзите. От цялата връзка на нашия разговор с тази на четенето на тази книга аз узнах, че когато изхождайки от Хистологията аз стигнах да говоря за повтарящите се земни съществувания, този основен учен човек излъчи по един странен начин своя дух и, когато дойде на себе си, просто си спомни: аз имам една книга върху друзите, в която е писано нещо върху прераждането. Той знаеше това от една единствена книга.
към текста >>
70.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Когато говорим за едно такова явление като събитието на Михаел, ние трябва да изходим напълно от п
ред
ставите, че светът е изграден така да се каже "на етапи".
СКАЗКА ВТОРА Арнхайм, 19 юли 1924 г. Вчера аз си позволих да изясня за приятелите, които бяха тук, някои неща върху Кармата на Антропософското Общество. Днес бих искал да обясня нещо, което е свързано с това, и ще го кажа така, че днешното да може да бъде разбрано също и от самото него. Всичко, което трябва да бъде извършено в съвременния момент на развитието на човечеството за подготовката на духовните събития на близкото и далечно бъдеще, е свързано с това, което между нашите антропософски приятели аз често пъти нарекох събитието на Михаел, и днес бих искал да кажа именно някои неща върху това събитие на Михаел, които са свързани с Антропософското Движение.
Когато говорим за едно такова явление като събитието на Михаел, ние трябва да изходим напълно от представите, че светът е изграден така да се каже "на етапи".
Когато разглеждаме развитието на света само с онези сили, които са възможни днес за човека чрез неговия земен живот между раждането и смъртта, ние виждаме, как човечеството се е развило на Земята, как древни народи са се образували от още по-древни народи; как после ориенталския свят, чрез индийското, китайското, арабското и халдейско-египетското население се е получило гръцко-римската култура се е получила епохата на средновековието и как накрая се е родила нашата по-нова епоха с всички нейни бъркотии, но също и с всичко това, което тя донесе като нещо велико в техническо отношение. Обаче както "отдолу", бих могъл да кажа, така и "отгоре" на тази плоскост, която обгръщаме в процеса на развитието напред на народите, ние виждаме развития, развития, през които сега минават не хората, но през които минават духовни Същества, но такива духовни същества, които стоят в определена връзка с развитието на човечеството. Непосредствено с развитието на отделните хора има работа царството на Ангелите, на Ангелите в християнския смисъл. Това царство на Ангелите съдържа в себе си онези Същества, които ръководят отделния човек, доколкото той се нуждае от едно такова ръководство, от такива ръководители от един земен живот в друг земен живот; те са закрилници на човека във всичко, в което той се нуждае от такава закрила. Следователно те са свързани, макар и свръхсетивно за земните очи, непосредствено с развитието на човечеството.
към текста >>
Когато разглеждаме развитието на света само с онези сили, които са възможни днес за човека чрез неговия земен живот между раждането и смъртта, ние виждаме, как човечеството се е развило на Земята, как древни народи са се образували от още по-древни народи; как после ориенталския свят, чрез индийското, китайското, арабското и халдейско-египетското население се е получило гръцко-римската култура се е получила епохата на с
ред
новековието и как накрая се е родила нашата по-нова епоха с всички нейни бъркотии, но също и с всичко това, което тя донесе като нещо велико в техническо отношение.
Арнхайм, 19 юли 1924 г. Вчера аз си позволих да изясня за приятелите, които бяха тук, някои неща върху Кармата на Антропософското Общество. Днес бих искал да обясня нещо, което е свързано с това, и ще го кажа така, че днешното да може да бъде разбрано също и от самото него. Всичко, което трябва да бъде извършено в съвременния момент на развитието на човечеството за подготовката на духовните събития на близкото и далечно бъдеще, е свързано с това, което между нашите антропософски приятели аз често пъти нарекох събитието на Михаел, и днес бих искал да кажа именно някои неща върху това събитие на Михаел, които са свързани с Антропософското Движение. Когато говорим за едно такова явление като събитието на Михаел, ние трябва да изходим напълно от представите, че светът е изграден така да се каже "на етапи".
Когато разглеждаме развитието на света само с онези сили, които са възможни днес за човека чрез неговия земен живот между раждането и смъртта, ние виждаме, как човечеството се е развило на Земята, как древни народи са се образували от още по-древни народи; как после ориенталския свят, чрез индийското, китайското, арабското и халдейско-египетското население се е получило гръцко-римската култура се е получила епохата на средновековието и как накрая се е родила нашата по-нова епоха с всички нейни бъркотии, но също и с всичко това, което тя донесе като нещо велико в техническо отношение.
Обаче както "отдолу", бих могъл да кажа, така и "отгоре" на тази плоскост, която обгръщаме в процеса на развитието напред на народите, ние виждаме развития, развития, през които сега минават не хората, но през които минават духовни Същества, но такива духовни същества, които стоят в определена връзка с развитието на човечеството. Непосредствено с развитието на отделните хора има работа царството на Ангелите, на Ангелите в християнския смисъл. Това царство на Ангелите съдържа в себе си онези Същества, които ръководят отделния човек, доколкото той се нуждае от едно такова ръководство, от такива ръководители от един земен живот в друг земен живот; те са закрилници на човека във всичко, в което той се нуждае от такава закрила. Следователно те са свързани, макар и свръхсетивно за земните очи, непосредствено с развитието на човечеството. Обаче в непосредствено граничещото духовно царство развиват тяхната дейност онези Същества, които наричаме йерархия на Архангелите, Архангели.
към текста >>
Обаче както "отдолу", бих могъл да кажа, така и "отгоре" на тази плоскост, която обгръщаме в процеса на развитието нап
ред
на народите, ние виждаме развития, развития, през които сега минават не хората, но през които минават духовни Същества, но такива духовни същества, които стоят в оп
ред
елена връзка с развитието на човечеството.
Вчера аз си позволих да изясня за приятелите, които бяха тук, някои неща върху Кармата на Антропософското Общество. Днес бих искал да обясня нещо, което е свързано с това, и ще го кажа така, че днешното да може да бъде разбрано също и от самото него. Всичко, което трябва да бъде извършено в съвременния момент на развитието на човечеството за подготовката на духовните събития на близкото и далечно бъдеще, е свързано с това, което между нашите антропософски приятели аз често пъти нарекох събитието на Михаел, и днес бих искал да кажа именно някои неща върху това събитие на Михаел, които са свързани с Антропософското Движение. Когато говорим за едно такова явление като събитието на Михаел, ние трябва да изходим напълно от представите, че светът е изграден така да се каже "на етапи". Когато разглеждаме развитието на света само с онези сили, които са възможни днес за човека чрез неговия земен живот между раждането и смъртта, ние виждаме, как човечеството се е развило на Земята, как древни народи са се образували от още по-древни народи; как после ориенталския свят, чрез индийското, китайското, арабското и халдейско-египетското население се е получило гръцко-римската култура се е получила епохата на средновековието и как накрая се е родила нашата по-нова епоха с всички нейни бъркотии, но също и с всичко това, което тя донесе като нещо велико в техническо отношение.
Обаче както "отдолу", бих могъл да кажа, така и "отгоре" на тази плоскост, която обгръщаме в процеса на развитието напред на народите, ние виждаме развития, развития, през които сега минават не хората, но през които минават духовни Същества, но такива духовни същества, които стоят в определена връзка с развитието на човечеството.
Непосредствено с развитието на отделните хора има работа царството на Ангелите, на Ангелите в християнския смисъл. Това царство на Ангелите съдържа в себе си онези Същества, които ръководят отделния човек, доколкото той се нуждае от едно такова ръководство, от такива ръководители от един земен живот в друг земен живот; те са закрилници на човека във всичко, в което той се нуждае от такава закрила. Следователно те са свързани, макар и свръхсетивно за земните очи, непосредствено с развитието на човечеството. Обаче в непосредствено граничещото духовно царство развиват тяхната дейност онези Същества, които наричаме йерархия на Архангелите, Архангели. Тези Архангели имат работа с много неща, които играят роля също в развитието на човечеството, не с отделния човек, а с връзките от хора.
към текста >>
Непос
ред
ствено с развитието на отделните хора има работа царството на Ангелите, на Ангелите в християнския смисъл.
Днес бих искал да обясня нещо, което е свързано с това, и ще го кажа така, че днешното да може да бъде разбрано също и от самото него. Всичко, което трябва да бъде извършено в съвременния момент на развитието на човечеството за подготовката на духовните събития на близкото и далечно бъдеще, е свързано с това, което между нашите антропософски приятели аз често пъти нарекох събитието на Михаел, и днес бих искал да кажа именно някои неща върху това събитие на Михаел, които са свързани с Антропософското Движение. Когато говорим за едно такова явление като събитието на Михаел, ние трябва да изходим напълно от представите, че светът е изграден така да се каже "на етапи". Когато разглеждаме развитието на света само с онези сили, които са възможни днес за човека чрез неговия земен живот между раждането и смъртта, ние виждаме, как човечеството се е развило на Земята, как древни народи са се образували от още по-древни народи; как после ориенталския свят, чрез индийското, китайското, арабското и халдейско-египетското население се е получило гръцко-римската култура се е получила епохата на средновековието и как накрая се е родила нашата по-нова епоха с всички нейни бъркотии, но също и с всичко това, което тя донесе като нещо велико в техническо отношение. Обаче както "отдолу", бих могъл да кажа, така и "отгоре" на тази плоскост, която обгръщаме в процеса на развитието напред на народите, ние виждаме развития, развития, през които сега минават не хората, но през които минават духовни Същества, но такива духовни същества, които стоят в определена връзка с развитието на човечеството.
Непосредствено с развитието на отделните хора има работа царството на Ангелите, на Ангелите в християнския смисъл.
Това царство на Ангелите съдържа в себе си онези Същества, които ръководят отделния човек, доколкото той се нуждае от едно такова ръководство, от такива ръководители от един земен живот в друг земен живот; те са закрилници на човека във всичко, в което той се нуждае от такава закрила. Следователно те са свързани, макар и свръхсетивно за земните очи, непосредствено с развитието на човечеството. Обаче в непосредствено граничещото духовно царство развиват тяхната дейност онези Същества, които наричаме йерархия на Архангелите, Архангели. Тези Архангели имат работа с много неща, които играят роля също в развитието на човечеството, не с отделния човек, а с връзките от хора. Например такъв е случаят с това, което аз често пъти съм споменавал в антропософските сказки, че развитията на народите се управляват от архангелските Същества.
към текста >>
Следователно те са свързани, макар и свръхсетивно за земните очи, непос
ред
ствено с развитието на човечеството.
Когато говорим за едно такова явление като събитието на Михаел, ние трябва да изходим напълно от представите, че светът е изграден така да се каже "на етапи". Когато разглеждаме развитието на света само с онези сили, които са възможни днес за човека чрез неговия земен живот между раждането и смъртта, ние виждаме, как човечеството се е развило на Земята, как древни народи са се образували от още по-древни народи; как после ориенталския свят, чрез индийското, китайското, арабското и халдейско-египетското население се е получило гръцко-римската култура се е получила епохата на средновековието и как накрая се е родила нашата по-нова епоха с всички нейни бъркотии, но също и с всичко това, което тя донесе като нещо велико в техническо отношение. Обаче както "отдолу", бих могъл да кажа, така и "отгоре" на тази плоскост, която обгръщаме в процеса на развитието напред на народите, ние виждаме развития, развития, през които сега минават не хората, но през които минават духовни Същества, но такива духовни същества, които стоят в определена връзка с развитието на човечеството. Непосредствено с развитието на отделните хора има работа царството на Ангелите, на Ангелите в християнския смисъл. Това царство на Ангелите съдържа в себе си онези Същества, които ръководят отделния човек, доколкото той се нуждае от едно такова ръководство, от такива ръководители от един земен живот в друг земен живот; те са закрилници на човека във всичко, в което той се нуждае от такава закрила.
Следователно те са свързани, макар и свръхсетивно за земните очи, непосредствено с развитието на човечеството.
Обаче в непосредствено граничещото духовно царство развиват тяхната дейност онези Същества, които наричаме йерархия на Архангелите, Архангели. Тези Архангели имат работа с много неща, които играят роля също в развитието на човечеството, не с отделния човек, а с връзките от хора. Например такъв е случаят с това, което аз често пъти съм споменавал в антропософските сказки, че развитията на народите се управляват от архангелските Същества. Но работата стои също така, че определени епохи в развитието на Земята са импулсирани, определяни предимно от напълно определени архангелски Същества. Например в трите столетия, които предхождаха последната третина на 19-ия век, следователно в 19-ия, 18-ия, 17-ия и в част от 16-ия век, трябва да си представим цивилизования свят главно под господството на онова архангелско Същество, което християните можещи да говорят за тези неща са наричали Габриел.
към текста >>
Обаче в непос
ред
ствено граничещото духовно царство развиват тяхната дейност онези Същества, които наричаме йерархия на Архангелите, Архангели.
Когато разглеждаме развитието на света само с онези сили, които са възможни днес за човека чрез неговия земен живот между раждането и смъртта, ние виждаме, как човечеството се е развило на Земята, как древни народи са се образували от още по-древни народи; как после ориенталския свят, чрез индийското, китайското, арабското и халдейско-египетското население се е получило гръцко-римската култура се е получила епохата на средновековието и как накрая се е родила нашата по-нова епоха с всички нейни бъркотии, но също и с всичко това, което тя донесе като нещо велико в техническо отношение. Обаче както "отдолу", бих могъл да кажа, така и "отгоре" на тази плоскост, която обгръщаме в процеса на развитието напред на народите, ние виждаме развития, развития, през които сега минават не хората, но през които минават духовни Същества, но такива духовни същества, които стоят в определена връзка с развитието на човечеството. Непосредствено с развитието на отделните хора има работа царството на Ангелите, на Ангелите в християнския смисъл. Това царство на Ангелите съдържа в себе си онези Същества, които ръководят отделния човек, доколкото той се нуждае от едно такова ръководство, от такива ръководители от един земен живот в друг земен живот; те са закрилници на човека във всичко, в което той се нуждае от такава закрила. Следователно те са свързани, макар и свръхсетивно за земните очи, непосредствено с развитието на човечеството.
Обаче в непосредствено граничещото духовно царство развиват тяхната дейност онези Същества, които наричаме йерархия на Архангелите, Архангели.
Тези Архангели имат работа с много неща, които играят роля също в развитието на човечеството, не с отделния човек, а с връзките от хора. Например такъв е случаят с това, което аз често пъти съм споменавал в антропософските сказки, че развитията на народите се управляват от архангелските Същества. Но работата стои също така, че определени епохи в развитието на Земята са импулсирани, определяни предимно от напълно определени архангелски Същества. Например в трите столетия, които предхождаха последната третина на 19-ия век, следователно в 19-ия, 18-ия, 17-ия и в част от 16-ия век, трябва да си представим цивилизования свят главно под господството на онова архангелско Същество, което християните можещи да говорят за тези неща са наричали Габриел. Следователно през време на този период е била епохата на Габриел.
към текста >>
Но работата стои също така, че оп
ред
елени епохи в развитието на Земята са импулсирани, оп
ред
еляни п
ред
имно от напълно оп
ред
елени архангелски Същества.
Това царство на Ангелите съдържа в себе си онези Същества, които ръководят отделния човек, доколкото той се нуждае от едно такова ръководство, от такива ръководители от един земен живот в друг земен живот; те са закрилници на човека във всичко, в което той се нуждае от такава закрила. Следователно те са свързани, макар и свръхсетивно за земните очи, непосредствено с развитието на човечеството. Обаче в непосредствено граничещото духовно царство развиват тяхната дейност онези Същества, които наричаме йерархия на Архангелите, Архангели. Тези Архангели имат работа с много неща, които играят роля също в развитието на човечеството, не с отделния човек, а с връзките от хора. Например такъв е случаят с това, което аз често пъти съм споменавал в антропософските сказки, че развитията на народите се управляват от архангелските Същества.
Но работата стои също така, че определени епохи в развитието на Земята са импулсирани, определяни предимно от напълно определени архангелски Същества.
Например в трите столетия, които предхождаха последната третина на 19-ия век, следователно в 19-ия, 18-ия, 17-ия и в част от 16-ия век, трябва да си представим цивилизования свят главно под господството на онова архангелско Същество, което християните можещи да говорят за тези неща са наричали Габриел. Следователно през време на този период е била епохата на Габриел. Тази епоха на Габриел има голямо значение за цялото по-ново развитие на човечеството. Защото всъщност от Тайната на Голгота насам е било така, че хората са изживели на Земята: висшето слънчево същество Христос е слязло на Земята от Слънцето, приело е едно тяло в тялото на Исуса от Назарет, свързало се е със съдбата на Земята. Обаче оставайки свързано по този начин със Земята Христовото Същество, Христовият Импулс не можа да обхване вътрешното естество на физическото и етерното тяло на човечеството през цялото редуване на господствата на Архангелите от Тайната на Голгота насам до господството на Габриел.
към текста >>
Например в трите столетия, които п
ред
хождаха последната третина на 19-ия век, следователно в 19-ия, 18-ия, 17-ия и в част от 16-ия век, трябва да си п
ред
ставим цивилизования свят главно под господството на онова архангелско Същество, което християните можещи да говорят за тези неща са наричали Габриел.
Следователно те са свързани, макар и свръхсетивно за земните очи, непосредствено с развитието на човечеството. Обаче в непосредствено граничещото духовно царство развиват тяхната дейност онези Същества, които наричаме йерархия на Архангелите, Архангели. Тези Архангели имат работа с много неща, които играят роля също в развитието на човечеството, не с отделния човек, а с връзките от хора. Например такъв е случаят с това, което аз често пъти съм споменавал в антропософските сказки, че развитията на народите се управляват от архангелските Същества. Но работата стои също така, че определени епохи в развитието на Земята са импулсирани, определяни предимно от напълно определени архангелски Същества.
Например в трите столетия, които предхождаха последната третина на 19-ия век, следователно в 19-ия, 18-ия, 17-ия и в част от 16-ия век, трябва да си представим цивилизования свят главно под господството на онова архангелско Същество, което християните можещи да говорят за тези неща са наричали Габриел.
Следователно през време на този период е била епохата на Габриел. Тази епоха на Габриел има голямо значение за цялото по-ново развитие на човечеството. Защото всъщност от Тайната на Голгота насам е било така, че хората са изживели на Земята: висшето слънчево същество Христос е слязло на Земята от Слънцето, приело е едно тяло в тялото на Исуса от Назарет, свързало се е със съдбата на Земята. Обаче оставайки свързано по този начин със Земята Христовото Същество, Христовият Импулс не можа да обхване вътрешното естество на физическото и етерното тяло на човечеството през цялото редуване на господствата на Архангелите от Тайната на Голгота насам до господството на Габриел. Това беше възможно едва под импулса на Габриел, който започна да действува около три столетия преди последната третина на 19-то столетие.
към текста >>
Обаче оставайки свързано по този начин със Земята Христовото Същество, Христовият Импулс не можа да обхване вътрешното естество на физическото и етерното тяло на човечеството през цялото
ред
уване на господствата на Архангелите от Тайната на Голгота насам до господството на Габриел.
Но работата стои също така, че определени епохи в развитието на Земята са импулсирани, определяни предимно от напълно определени архангелски Същества. Например в трите столетия, които предхождаха последната третина на 19-ия век, следователно в 19-ия, 18-ия, 17-ия и в част от 16-ия век, трябва да си представим цивилизования свят главно под господството на онова архангелско Същество, което християните можещи да говорят за тези неща са наричали Габриел. Следователно през време на този период е била епохата на Габриел. Тази епоха на Габриел има голямо значение за цялото по-ново развитие на човечеството. Защото всъщност от Тайната на Голгота насам е било така, че хората са изживели на Земята: висшето слънчево същество Христос е слязло на Земята от Слънцето, приело е едно тяло в тялото на Исуса от Назарет, свързало се е със съдбата на Земята.
Обаче оставайки свързано по този начин със Земята Христовото Същество, Христовият Импулс не можа да обхване вътрешното естество на физическото и етерното тяло на човечеството през цялото редуване на господствата на Архангелите от Тайната на Голгота насам до господството на Габриел.
Това беше възможно едва под импулса на Габриел, който започна да действува около три столетия преди последната третина на 19-то столетие. Следователно едва от това време насам съществува едно човечество, което може да бъде проникнато от Христовия Импулс вече чрез силите на наследствеността макар и то да не е сторило това до днес. Защото Габриел царува сред човечеството над всичко, което е физически сили на наследствеността. Той е именно свръхсетивния Дух, който е свързан с редуването на поколенията, който, бих могъл да кажа, е великият обхватен Дух-закрилник на майките, доколкото тези майки раждат човешки чеда в света Габриел има работа с ражданията, той има работа със зародишното развитие на човека. Силите на Габриел се крият във всичко онова, което стои като нещо духовно на основата на размножението; така щото едва от това последното господство на Габриел насам физическото размножение на човечеството е дошло във връзка с Христовия Импулс.
към текста >>
Това беше възможно едва под импулса на Габриел, който започна да действува около три столетия п
ред
и последната третина на 19-то столетие.
Например в трите столетия, които предхождаха последната третина на 19-ия век, следователно в 19-ия, 18-ия, 17-ия и в част от 16-ия век, трябва да си представим цивилизования свят главно под господството на онова архангелско Същество, което християните можещи да говорят за тези неща са наричали Габриел. Следователно през време на този период е била епохата на Габриел. Тази епоха на Габриел има голямо значение за цялото по-ново развитие на човечеството. Защото всъщност от Тайната на Голгота насам е било така, че хората са изживели на Земята: висшето слънчево същество Христос е слязло на Земята от Слънцето, приело е едно тяло в тялото на Исуса от Назарет, свързало се е със съдбата на Земята. Обаче оставайки свързано по този начин със Земята Христовото Същество, Христовият Импулс не можа да обхване вътрешното естество на физическото и етерното тяло на човечеството през цялото редуване на господствата на Архангелите от Тайната на Голгота насам до господството на Габриел.
Това беше възможно едва под импулса на Габриел, който започна да действува около три столетия преди последната третина на 19-то столетие.
Следователно едва от това време насам съществува едно човечество, което може да бъде проникнато от Христовия Импулс вече чрез силите на наследствеността макар и то да не е сторило това до днес. Защото Габриел царува сред човечеството над всичко, което е физически сили на наследствеността. Той е именно свръхсетивния Дух, който е свързан с редуването на поколенията, който, бих могъл да кажа, е великият обхватен Дух-закрилник на майките, доколкото тези майки раждат човешки чеда в света Габриел има работа с ражданията, той има работа със зародишното развитие на човека. Силите на Габриел се крият във всичко онова, което стои като нещо духовно на основата на размножението; така щото едва от това последното господство на Габриел насам физическото размножение на човечеството е дошло във връзка с Христовия Импулс. След това от края на 70-те години на миналото столетие започва господството на Михаел.
към текста >>
Защото Габриел царува с
ред
човечеството над всичко, което е физически сили на наследствеността.
Тази епоха на Габриел има голямо значение за цялото по-ново развитие на човечеството. Защото всъщност от Тайната на Голгота насам е било така, че хората са изживели на Земята: висшето слънчево същество Христос е слязло на Земята от Слънцето, приело е едно тяло в тялото на Исуса от Назарет, свързало се е със съдбата на Земята. Обаче оставайки свързано по този начин със Земята Христовото Същество, Христовият Импулс не можа да обхване вътрешното естество на физическото и етерното тяло на човечеството през цялото редуване на господствата на Архангелите от Тайната на Голгота насам до господството на Габриел. Това беше възможно едва под импулса на Габриел, който започна да действува около три столетия преди последната третина на 19-то столетие. Следователно едва от това време насам съществува едно човечество, което може да бъде проникнато от Христовия Импулс вече чрез силите на наследствеността макар и то да не е сторило това до днес.
Защото Габриел царува сред човечеството над всичко, което е физически сили на наследствеността.
Той е именно свръхсетивния Дух, който е свързан с редуването на поколенията, който, бих могъл да кажа, е великият обхватен Дух-закрилник на майките, доколкото тези майки раждат човешки чеда в света Габриел има работа с ражданията, той има работа със зародишното развитие на човека. Силите на Габриел се крият във всичко онова, което стои като нещо духовно на основата на размножението; така щото едва от това последното господство на Габриел насам физическото размножение на човечеството е дошло във връзка с Христовия Импулс. След това от края на 70-те години на миналото столетие започва господството на Михаел. То е съвършено различно от господството, от царуването на Габриел. Докато господството на Архангелите в предидущите три столетия трябваше да бъде търсено в духовните импулси на физическото, то във всичко, което от края на миналото столетие насам се разпространява като господство на Михаел, трябва да виждаме онзи Архангел, който има работа с духовните, с разумните качества на човечеството, следователно с всичко онова, което се отнася за духовната култура.
към текста >>
Той е именно свръхсетивния Дух, който е свързан с
ред
уването на поколенията, който, бих могъл да кажа, е великият обхватен Дух-закрилник на майките, доколкото тези майки раждат човешки чеда в света Габриел има работа с ражданията, той има работа със зародишното развитие на човека.
Защото всъщност от Тайната на Голгота насам е било така, че хората са изживели на Земята: висшето слънчево същество Христос е слязло на Земята от Слънцето, приело е едно тяло в тялото на Исуса от Назарет, свързало се е със съдбата на Земята. Обаче оставайки свързано по този начин със Земята Христовото Същество, Христовият Импулс не можа да обхване вътрешното естество на физическото и етерното тяло на човечеството през цялото редуване на господствата на Архангелите от Тайната на Голгота насам до господството на Габриел. Това беше възможно едва под импулса на Габриел, който започна да действува около три столетия преди последната третина на 19-то столетие. Следователно едва от това време насам съществува едно човечество, което може да бъде проникнато от Христовия Импулс вече чрез силите на наследствеността макар и то да не е сторило това до днес. Защото Габриел царува сред човечеството над всичко, което е физически сили на наследствеността.
Той е именно свръхсетивния Дух, който е свързан с редуването на поколенията, който, бих могъл да кажа, е великият обхватен Дух-закрилник на майките, доколкото тези майки раждат човешки чеда в света Габриел има работа с ражданията, той има работа със зародишното развитие на човека.
Силите на Габриел се крият във всичко онова, което стои като нещо духовно на основата на размножението; така щото едва от това последното господство на Габриел насам физическото размножение на човечеството е дошло във връзка с Христовия Импулс. След това от края на 70-те години на миналото столетие започва господството на Михаел. То е съвършено различно от господството, от царуването на Габриел. Докато господството на Архангелите в предидущите три столетия трябваше да бъде търсено в духовните импулси на физическото, то във всичко, което от края на миналото столетие насам се разпространява като господство на Михаел, трябва да виждаме онзи Архангел, който има работа с духовните, с разумните качества на човечеството, следователно с всичко онова, което се отнася за духовната култура. И за разглеждането на земната връзка на човечеството има извънредно голямо значение, че господството на Габриел, което, бих могъл да кажа, обхваща в духовно то това, което е най-много физическо, е винаги заменено от господството на Михаел, който има всъщност работа с всичко онова, което в културата е така нареченото духовно.
към текста >>
Докато господството на Архангелите в п
ред
идущите три столетия трябваше да бъде търсено в духовните импулси на физическото, то във всичко, което от края на миналото столетие насам се разпространява като господство на Михаел, трябва да виждаме онзи Архангел, който има работа с духовните, с разумните качества на човечеството, следователно с всичко онова, което се отнася за духовната култура.
Защото Габриел царува сред човечеството над всичко, което е физически сили на наследствеността. Той е именно свръхсетивния Дух, който е свързан с редуването на поколенията, който, бих могъл да кажа, е великият обхватен Дух-закрилник на майките, доколкото тези майки раждат човешки чеда в света Габриел има работа с ражданията, той има работа със зародишното развитие на човека. Силите на Габриел се крият във всичко онова, което стои като нещо духовно на основата на размножението; така щото едва от това последното господство на Габриел насам физическото размножение на човечеството е дошло във връзка с Христовия Импулс. След това от края на 70-те години на миналото столетие започва господството на Михаел. То е съвършено различно от господството, от царуването на Габриел.
Докато господството на Архангелите в предидущите три столетия трябваше да бъде търсено в духовните импулси на физическото, то във всичко, което от края на миналото столетие насам се разпространява като господство на Михаел, трябва да виждаме онзи Архангел, който има работа с духовните, с разумните качества на човечеството, следователно с всичко онова, което се отнася за духовната култура.
И за разглеждането на земната връзка на човечеството има извънредно голямо значение, че господството на Габриел, което, бих могъл да кажа, обхваща в духовно то това, което е най-много физическо, е винаги заменено от господството на Михаел, който има всъщност работа с всичко онова, което в културата е така нареченото духовно. Следователно когато искаме да насочим поглед върху архангелското закрилящо божество за физическото размножение, ние насочваме погледа нагоре към архангела Габриел; когато искаме да насочим поглед нагоре към онзи дух, който в епохата на цивилизациите има работа с развитието на науките, с разгръщането на изкуствата и т.н., тогава ние насочваме погледа нагоре към онова архангелско същество, което в християнството носи името Михаел. В онези култури, които са винаги меродавните в епохите, винаги се редуват господствата на 7 Архангели; така щото господството на Михаел е предхождано от 6 други архангелски господства. И когато от Габриел отидем в миналото по-нататък в царуването на Архангелите, ние стигаме до една епоха, в която Михаел отново е осъществявал своето влияние на Земята. Така щото винаги едно такова царуване на даден Архангел е повторение на минали, аналогични царувания на този Архангел.
към текста >>
И за разглеждането на земната връзка на човечеството има извън
ред
но голямо значение, че господството на Габриел, което, бих могъл да кажа, обхваща в духовно то това, което е най-много физическо, е винаги заменено от господството на Михаел, който има всъщност работа с всичко онова, което в културата е така нареченото духовно.
Той е именно свръхсетивния Дух, който е свързан с редуването на поколенията, който, бих могъл да кажа, е великият обхватен Дух-закрилник на майките, доколкото тези майки раждат човешки чеда в света Габриел има работа с ражданията, той има работа със зародишното развитие на човека. Силите на Габриел се крият във всичко онова, което стои като нещо духовно на основата на размножението; така щото едва от това последното господство на Габриел насам физическото размножение на човечеството е дошло във връзка с Христовия Импулс. След това от края на 70-те години на миналото столетие започва господството на Михаел. То е съвършено различно от господството, от царуването на Габриел. Докато господството на Архангелите в предидущите три столетия трябваше да бъде търсено в духовните импулси на физическото, то във всичко, което от края на миналото столетие насам се разпространява като господство на Михаел, трябва да виждаме онзи Архангел, който има работа с духовните, с разумните качества на човечеството, следователно с всичко онова, което се отнася за духовната култура.
И за разглеждането на земната връзка на човечеството има извънредно голямо значение, че господството на Габриел, което, бих могъл да кажа, обхваща в духовно то това, което е най-много физическо, е винаги заменено от господството на Михаел, който има всъщност работа с всичко онова, което в културата е така нареченото духовно.
Следователно когато искаме да насочим поглед върху архангелското закрилящо божество за физическото размножение, ние насочваме погледа нагоре към архангела Габриел; когато искаме да насочим поглед нагоре към онзи дух, който в епохата на цивилизациите има работа с развитието на науките, с разгръщането на изкуствата и т.н., тогава ние насочваме погледа нагоре към онова архангелско същество, което в християнството носи името Михаел. В онези култури, които са винаги меродавните в епохите, винаги се редуват господствата на 7 Архангели; така щото господството на Михаел е предхождано от 6 други архангелски господства. И когато от Габриел отидем в миналото по-нататък в царуването на Архангелите, ние стигаме до една епоха, в която Михаел отново е осъществявал своето влияние на Земята. Така щото винаги едно такова царуване на даден Архангел е повторение на минали, аналогични царувания на този Архангел. Самото развитие на Архангелите става същевременно чрез този напредък.
към текста >>
В онези култури, които са винаги меродавните в епохите, винаги се
ред
уват господствата на 7 Архангели; така щото господството на Михаел е п
ред
хождано от 6 други архангелски господства.
След това от края на 70-те години на миналото столетие започва господството на Михаел. То е съвършено различно от господството, от царуването на Габриел. Докато господството на Архангелите в предидущите три столетия трябваше да бъде търсено в духовните импулси на физическото, то във всичко, което от края на миналото столетие насам се разпространява като господство на Михаел, трябва да виждаме онзи Архангел, който има работа с духовните, с разумните качества на човечеството, следователно с всичко онова, което се отнася за духовната култура. И за разглеждането на земната връзка на човечеството има извънредно голямо значение, че господството на Габриел, което, бих могъл да кажа, обхваща в духовно то това, което е най-много физическо, е винаги заменено от господството на Михаел, който има всъщност работа с всичко онова, което в културата е така нареченото духовно. Следователно когато искаме да насочим поглед върху архангелското закрилящо божество за физическото размножение, ние насочваме погледа нагоре към архангела Габриел; когато искаме да насочим поглед нагоре към онзи дух, който в епохата на цивилизациите има работа с развитието на науките, с разгръщането на изкуствата и т.н., тогава ние насочваме погледа нагоре към онова архангелско същество, което в християнството носи името Михаел.
В онези култури, които са винаги меродавните в епохите, винаги се редуват господствата на 7 Архангели; така щото господството на Михаел е предхождано от 6 други архангелски господства.
И когато от Габриел отидем в миналото по-нататък в царуването на Архангелите, ние стигаме до една епоха, в която Михаел отново е осъществявал своето влияние на Земята. Така щото винаги едно такова царуване на даден Архангел е повторение на минали, аналогични царувания на този Архангел. Самото развитие на Архангелите става същевременно чрез този напредък. Винаги след определено време, след около 2000 години, идва същият Архангел да царува сред меродавната цивилизация. Обаче тези царувания, които траят около 300 години и малко повече, се различават съществено едни от други.
към текста >>
Самото развитие на Архангелите става същевременно чрез този нап
ред
ък.
И за разглеждането на земната връзка на човечеството има извънредно голямо значение, че господството на Габриел, което, бих могъл да кажа, обхваща в духовно то това, което е най-много физическо, е винаги заменено от господството на Михаел, който има всъщност работа с всичко онова, което в културата е така нареченото духовно. Следователно когато искаме да насочим поглед върху архангелското закрилящо божество за физическото размножение, ние насочваме погледа нагоре към архангела Габриел; когато искаме да насочим поглед нагоре към онзи дух, който в епохата на цивилизациите има работа с развитието на науките, с разгръщането на изкуствата и т.н., тогава ние насочваме погледа нагоре към онова архангелско същество, което в християнството носи името Михаел. В онези култури, които са винаги меродавните в епохите, винаги се редуват господствата на 7 Архангели; така щото господството на Михаел е предхождано от 6 други архангелски господства. И когато от Габриел отидем в миналото по-нататък в царуването на Архангелите, ние стигаме до една епоха, в която Михаел отново е осъществявал своето влияние на Земята. Така щото винаги едно такова царуване на даден Архангел е повторение на минали, аналогични царувания на този Архангел.
Самото развитие на Архангелите става същевременно чрез този напредък.
Винаги след определено време, след около 2000 години, идва същият Архангел да царува сред меродавната цивилизация. Обаче тези царувания, които траят около 300 години и малко повече, се различават съществено едни от други. Те не се различават винаги така силно, както царуването на Михаел от царуването на Габриел, но те се различават съществено едни от други. И тук ние можем да кажем: винаги, когато царува Габриел, се подготвя за следващото време онази епоха, която разделя народите едни от други, диференцира ги, епохата, в която народите стават повече националистични. Вие можете да запитате: как става, че в настоящото време, когато настъпила епохата на Михаел, на Земята се явява един толкова силен националистичен елемент?
към текста >>
Винаги след оп
ред
елено време, след около 2000 години, идва същият Архангел да царува с
ред
меродавната цивилизация.
Следователно когато искаме да насочим поглед върху архангелското закрилящо божество за физическото размножение, ние насочваме погледа нагоре към архангела Габриел; когато искаме да насочим поглед нагоре към онзи дух, който в епохата на цивилизациите има работа с развитието на науките, с разгръщането на изкуствата и т.н., тогава ние насочваме погледа нагоре към онова архангелско същество, което в християнството носи името Михаел. В онези култури, които са винаги меродавните в епохите, винаги се редуват господствата на 7 Архангели; така щото господството на Михаел е предхождано от 6 други архангелски господства. И когато от Габриел отидем в миналото по-нататък в царуването на Архангелите, ние стигаме до една епоха, в която Михаел отново е осъществявал своето влияние на Земята. Така щото винаги едно такова царуване на даден Архангел е повторение на минали, аналогични царувания на този Архангел. Самото развитие на Архангелите става същевременно чрез този напредък.
Винаги след определено време, след около 2000 години, идва същият Архангел да царува сред меродавната цивилизация.
Обаче тези царувания, които траят около 300 години и малко повече, се различават съществено едни от други. Те не се различават винаги така силно, както царуването на Михаел от царуването на Габриел, но те се различават съществено едни от други. И тук ние можем да кажем: винаги, когато царува Габриел, се подготвя за следващото време онази епоха, която разделя народите едни от други, диференцира ги, епохата, в която народите стават повече националистични. Вие можете да запитате: как става, че в настоящото време, когато настъпила епохата на Михаел, на Земята се явява един толкова силен националистичен елемент? Да, духовно това е било подготвено дълго време преди това; след това то продължава да действува, трепти по-нататък и още дълго време съществуват неговите последици, които често пъти са по-лоши от не посредствената епоха.
към текста >>
Да, духовно това е било подготвено дълго време п
ред
и това; след това то продължава да действува, трепти по-нататък и още дълго време съществуват неговите последици, които често пъти са по-лоши от не пос
ред
ствената епоха.
Винаги след определено време, след около 2000 години, идва същият Архангел да царува сред меродавната цивилизация. Обаче тези царувания, които траят около 300 години и малко повече, се различават съществено едни от други. Те не се различават винаги така силно, както царуването на Михаел от царуването на Габриел, но те се различават съществено едни от други. И тук ние можем да кажем: винаги, когато царува Габриел, се подготвя за следващото време онази епоха, която разделя народите едни от други, диференцира ги, епохата, в която народите стават повече националистични. Вие можете да запитате: как става, че в настоящото време, когато настъпила епохата на Михаел, на Земята се явява един толкова силен националистичен елемент?
Да, духовно това е било подготвено дълго време преди това; след това то продължава да действува, трепти по-нататък и още дълго време съществуват неговите последици, които често пъти са по-лоши от не посредствената епоха.
Защото импулсивността на Михаел се провира само постепенно в това, което в голяма част е било оставено от царуването на Габриел. Обаче винаги, когато започва епохата на Михаел, за човечеството на Земята започва един копнеж да преодолее всички народностни различия и да разпространи над народите, които населяват през това време Земята, онова, което се е родило като най-висша култура, като най-висше духовно съдържание в определена епоха. Господството на Михаел се характеризира винаги с вземането на надмощие на един космополитски принцип, с разпространението на висшето духовно развитие на Земята между онези народи независимо какви езици говорят те които са достъпни за това духовно равнище. Ето защо между 7-те Архангели, които изпращат своите импулси в развитието на човечеството, Михаел е винаги онзи, който дава на човечеството импулса на космополитизма и същевременно импулса да бъде разпространено между човечеството най-ценното, което съществува в една епоха. Когато отидем сега назад в развитието на човечеството и запитаме: коя е най-близката епоха на Михаел, която е предхождала настоящата?
към текста >>
Обаче винаги, когато започва епохата на Михаел, за човечеството на Земята започва един копнеж да преодолее всички народностни различия и да разпространи над народите, които населяват през това време Земята, онова, което се е родило като най-висша култура, като най-висше духовно съдържание в оп
ред
елена епоха.
Те не се различават винаги така силно, както царуването на Михаел от царуването на Габриел, но те се различават съществено едни от други. И тук ние можем да кажем: винаги, когато царува Габриел, се подготвя за следващото време онази епоха, която разделя народите едни от други, диференцира ги, епохата, в която народите стават повече националистични. Вие можете да запитате: как става, че в настоящото време, когато настъпила епохата на Михаел, на Земята се явява един толкова силен националистичен елемент? Да, духовно това е било подготвено дълго време преди това; след това то продължава да действува, трепти по-нататък и още дълго време съществуват неговите последици, които често пъти са по-лоши от не посредствената епоха. Защото импулсивността на Михаел се провира само постепенно в това, което в голяма част е било оставено от царуването на Габриел.
Обаче винаги, когато започва епохата на Михаел, за човечеството на Земята започва един копнеж да преодолее всички народностни различия и да разпространи над народите, които населяват през това време Земята, онова, което се е родило като най-висша култура, като най-висше духовно съдържание в определена епоха.
Господството на Михаел се характеризира винаги с вземането на надмощие на един космополитски принцип, с разпространението на висшето духовно развитие на Земята между онези народи независимо какви езици говорят те които са достъпни за това духовно равнище. Ето защо между 7-те Архангели, които изпращат своите импулси в развитието на човечеството, Михаел е винаги онзи, който дава на човечеството импулса на космополитизма и същевременно импулса да бъде разпространено между човечеството най-ценното, което съществува в една епоха. Когато отидем сега назад в развитието на човечеството и запитаме: коя е най-близката епоха на Михаел, която е предхождала настоящата? ние стигаме до онази епоха, която е намерила своя завършек с онези космополитни дела, които са станали на основата на тогавашния най-ценен гръцки духовен живот, разнесен в Азия чрез походите на Александър Велики. Ние виждаме тук, как на основата на древното развитие на цивилизацията се е развил стремежът да бъде разнесено при източните народи, да бъде разнесено в Египет онова, което е било постигнато като духовна култура в Гърция в малката Гърция да бъде то разпространено по един космополитен начин между народите, които са били достъпни за това.
към текста >>
Когато отидем сега назад в развитието на човечеството и запитаме: коя е най-близката епоха на Михаел, която е п
ред
хождала настоящата?
Да, духовно това е било подготвено дълго време преди това; след това то продължава да действува, трепти по-нататък и още дълго време съществуват неговите последици, които често пъти са по-лоши от не посредствената епоха. Защото импулсивността на Михаел се провира само постепенно в това, което в голяма част е било оставено от царуването на Габриел. Обаче винаги, когато започва епохата на Михаел, за човечеството на Земята започва един копнеж да преодолее всички народностни различия и да разпространи над народите, които населяват през това време Земята, онова, което се е родило като най-висша култура, като най-висше духовно съдържание в определена епоха. Господството на Михаел се характеризира винаги с вземането на надмощие на един космополитски принцип, с разпространението на висшето духовно развитие на Земята между онези народи независимо какви езици говорят те които са достъпни за това духовно равнище. Ето защо между 7-те Архангели, които изпращат своите импулси в развитието на човечеството, Михаел е винаги онзи, който дава на човечеството импулса на космополитизма и същевременно импулса да бъде разпространено между човечеството най-ценното, което съществува в една епоха.
Когато отидем сега назад в развитието на човечеството и запитаме: коя е най-близката епоха на Михаел, която е предхождала настоящата?
ние стигаме до онази епоха, която е намерила своя завършек с онези космополитни дела, които са станали на основата на тогавашния най-ценен гръцки духовен живот, разнесен в Азия чрез походите на Александър Велики. Ние виждаме тук, как на основата на древното развитие на цивилизацията се е развил стремежът да бъде разнесено при източните народи, да бъде разнесено в Египет онова, което е било постигнато като духовна култура в Гърция в малката Гърция да бъде то разпространено по един космополитен начин между народите, които са били достъпни за това. Става извънредно важното събитие, че от тази епоха на Михаел се разгръща космополитното разпространение на онова, което е било постигнато за човечеството от гръцкия народ. И когато в северна Африка се разцъфтява градът Александрия, в определен смисъл това разцъфтяване е едно увенчание на тогавашната епоха на Михаел. Това беше предидущата епоха на Михаел.
към текста >>
Става извън
ред
но важното събитие, че от тази епоха на Михаел се разгръща космополитното разпространение на онова, което е било постигнато за човечеството от гръцкия народ.
Господството на Михаел се характеризира винаги с вземането на надмощие на един космополитски принцип, с разпространението на висшето духовно развитие на Земята между онези народи независимо какви езици говорят те които са достъпни за това духовно равнище. Ето защо между 7-те Архангели, които изпращат своите импулси в развитието на човечеството, Михаел е винаги онзи, който дава на човечеството импулса на космополитизма и същевременно импулса да бъде разпространено между човечеството най-ценното, което съществува в една епоха. Когато отидем сега назад в развитието на човечеството и запитаме: коя е най-близката епоха на Михаел, която е предхождала настоящата? ние стигаме до онази епоха, която е намерила своя завършек с онези космополитни дела, които са станали на основата на тогавашния най-ценен гръцки духовен живот, разнесен в Азия чрез походите на Александър Велики. Ние виждаме тук, как на основата на древното развитие на цивилизацията се е развил стремежът да бъде разнесено при източните народи, да бъде разнесено в Египет онова, което е било постигнато като духовна култура в Гърция в малката Гърция да бъде то разпространено по един космополитен начин между народите, които са били достъпни за това.
Става извънредно важното събитие, че от тази епоха на Михаел се разгръща космополитното разпространение на онова, което е било постигнато за човечеството от гръцкия народ.
И когато в северна Африка се разцъфтява градът Александрия, в определен смисъл това разцъфтяване е едно увенчание на тогавашната епоха на Михаел. Това беше предидущата епоха на Михаел. След това идват на власт другите шест Архангели. И в последната третина на 19-то столетие, в края на 70-те години на това столетие, отново започва една нова епоха на Михаел. Обаче още никога в цялото земно развитие не е имало такава голяма разлика между редуващите се епохи на Михаел, както между времето на Александър Велики и онова, в което се намира сега от края на 70-те години на миналото столетие.
към текста >>
И когато в северна Африка се разцъфтява градът Александрия, в оп
ред
елен смисъл това разцъфтяване е едно увенчание на тогавашната епоха на Михаел.
Ето защо между 7-те Архангели, които изпращат своите импулси в развитието на човечеството, Михаел е винаги онзи, който дава на човечеството импулса на космополитизма и същевременно импулса да бъде разпространено между човечеството най-ценното, което съществува в една епоха. Когато отидем сега назад в развитието на човечеството и запитаме: коя е най-близката епоха на Михаел, която е предхождала настоящата? ние стигаме до онази епоха, която е намерила своя завършек с онези космополитни дела, които са станали на основата на тогавашния най-ценен гръцки духовен живот, разнесен в Азия чрез походите на Александър Велики. Ние виждаме тук, как на основата на древното развитие на цивилизацията се е развил стремежът да бъде разнесено при източните народи, да бъде разнесено в Египет онова, което е било постигнато като духовна култура в Гърция в малката Гърция да бъде то разпространено по един космополитен начин между народите, които са били достъпни за това. Става извънредно важното събитие, че от тази епоха на Михаел се разгръща космополитното разпространение на онова, което е било постигнато за човечеството от гръцкия народ.
И когато в северна Африка се разцъфтява градът Александрия, в определен смисъл това разцъфтяване е едно увенчание на тогавашната епоха на Михаел.
Това беше предидущата епоха на Михаел. След това идват на власт другите шест Архангели. И в последната третина на 19-то столетие, в края на 70-те години на това столетие, отново започва една нова епоха на Михаел. Обаче още никога в цялото земно развитие не е имало такава голяма разлика между редуващите се епохи на Михаел, както между времето на Александър Велики и онова, в което се намира сега от края на 70-те години на миналото столетие. Между тези две епохи на Михаел се пада онова събитие, което дава същинския смисъл на земното развитие: Тайната на Голгота!
към текста >>
Това беше п
ред
идущата епоха на Михаел.
Когато отидем сега назад в развитието на човечеството и запитаме: коя е най-близката епоха на Михаел, която е предхождала настоящата? ние стигаме до онази епоха, която е намерила своя завършек с онези космополитни дела, които са станали на основата на тогавашния най-ценен гръцки духовен живот, разнесен в Азия чрез походите на Александър Велики. Ние виждаме тук, как на основата на древното развитие на цивилизацията се е развил стремежът да бъде разнесено при източните народи, да бъде разнесено в Египет онова, което е било постигнато като духовна култура в Гърция в малката Гърция да бъде то разпространено по един космополитен начин между народите, които са били достъпни за това. Става извънредно важното събитие, че от тази епоха на Михаел се разгръща космополитното разпространение на онова, което е било постигнато за човечеството от гръцкия народ. И когато в северна Африка се разцъфтява градът Александрия, в определен смисъл това разцъфтяване е едно увенчание на тогавашната епоха на Михаел.
Това беше предидущата епоха на Михаел.
След това идват на власт другите шест Архангели. И в последната третина на 19-то столетие, в края на 70-те години на това столетие, отново започва една нова епоха на Михаел. Обаче още никога в цялото земно развитие не е имало такава голяма разлика между редуващите се епохи на Михаел, както между времето на Александър Велики и онова, в което се намира сега от края на 70-те години на миналото столетие. Между тези две епохи на Михаел се пада онова събитие, което дава същинския смисъл на земното развитие: Тайната на Голгота! Сега трябва да помислим, какво има всъщност Михаел да управлява в целостта на духовния Космос: той има за управление онова, което е наистина духовно, което обаче след това завършва в интелектуалното разбиране на човека.
към текста >>
Обаче още никога в цялото земно развитие не е имало такава голяма разлика между
ред
уващите се епохи на Михаел, както между времето на Александър Велики и онова, в което се намира сега от края на 70-те години на миналото столетие.
Става извънредно важното събитие, че от тази епоха на Михаел се разгръща космополитното разпространение на онова, което е било постигнато за човечеството от гръцкия народ. И когато в северна Африка се разцъфтява градът Александрия, в определен смисъл това разцъфтяване е едно увенчание на тогавашната епоха на Михаел. Това беше предидущата епоха на Михаел. След това идват на власт другите шест Архангели. И в последната третина на 19-то столетие, в края на 70-те години на това столетие, отново започва една нова епоха на Михаел.
Обаче още никога в цялото земно развитие не е имало такава голяма разлика между редуващите се епохи на Михаел, както между времето на Александър Велики и онова, в което се намира сега от края на 70-те години на миналото столетие.
Между тези две епохи на Михаел се пада онова събитие, което дава същинския смисъл на земното развитие: Тайната на Голгота! Сега трябва да помислим, какво има всъщност Михаел да управлява в целостта на духовния Космос: той има за управление онова, което е наистина духовно, което обаче след това завършва в интелектуалното разбиране на човека. Михаел не е онзи Дух, който култивира интелектуалността; обаче всичко, което той дава като спиритуалност, като духовност, то трябва да бъде прието, да бъде разбрано от човечеството под формата на идеи, под формата на мисли обаче под формата на мисли, които обхващат духовното. Михаел иска човекът да бъде едно свободно същество, което да разбира в своите понятия и идеи също и това, което получава като откровение от духовните светове. Нека разгледаме тази епоха на Михаел, каквато тя е била във времето на Александър Велики.
към текста >>
те имат понятия, идеи, п
ред
стави, интелектуалистични са, имат една само изтъкана интелектуалност.
Сега трябва да помислим, какво има всъщност Михаел да управлява в целостта на духовния Космос: той има за управление онова, което е наистина духовно, което обаче след това завършва в интелектуалното разбиране на човека. Михаел не е онзи Дух, който култивира интелектуалността; обаче всичко, което той дава като спиритуалност, като духовност, то трябва да бъде прието, да бъде разбрано от човечеството под формата на идеи, под формата на мисли обаче под формата на мисли, които обхващат духовното. Михаел иска човекът да бъде едно свободно същество, което да разбира в своите понятия и идеи също и това, което получава като откровение от духовните светове. Нека разгледаме тази епоха на Михаел, каквато тя е била във времето на Александър Велики. Аз често пъти съм казвал: в нашата епоха хората са много, много умни, т.е.
те имат понятия, идеи, представи, интелектуалистични са, имат една само изтъкана интелектуалност.
Но хора та са били умни също и в епохата на Александър Велики. Само че, ако някой би ги запитал тогава: от къде имате вие вашите идеи, вашите понятия? Те не биха казали: добили сме ги от самите нас. А те са получавали духовните откровения и заедно с тези откровения идеите. Така щото идеите не са били считани като нещо, което човек сам изгражда, а като нещо, което се разкрива на хората заедно с духовността.
към текста >>
И непос
ред
ствено изпълняващият Дух, който изпраща на Земята интелектуалността по духовен начин, това е Михаел!
Така щото идеите не са били считани като нещо, което човек сам изгражда, а като нещо, което се разкрива на хората заедно с духовността. И тази противоположна на днешната земна небесна интелектуалност имаше да управлява Михаел тогава във времето на Александър Велики. Между Архангелите, доколкото те населяват Слънцето, той беше най-изпъкващият. Той беше онзи Дух, който изпращаше от Слънцето не само физическо-етерните слънчеви лъчи изпращаше на Земята вдъхновяващата интелектуалност. Защото тогава хората са знае ли: това, което те развиват на Земята като сила на интелигентността, е дар на Небето, дар на Слънцето, който се изпраща на Земята от Слънцето.
И непосредствено изпълняващият Дух, който изпраща на Земята интелектуалността по духовен начин, това е Михаел!
Това съществуваше също в древните мистерии на Слънцето като едно чудесно учение на посветените: че на Слънцето обитава Михаел, че там той управлява космическата интелигентност вдъхновява хората, тя е един дар на Михаел. Но настъпи онази епоха, в която все повече и повече трябва да бъде подготвена способността на човека да развива интелекта от своята собствена сила на душата; не само да получава в откровение интелигентността на Космоса, а самият той да стане интелигентен от собствена сила. Това бе подготвено после от аристотелизма, чрез онзи особен, явяващ се в залеза на гръцката култура философски светоглед, който след това даде импулса за походите на Александър Велики в Азия и Африка. В аристотелизма се криеше, бих могъл да кажа, откъсването, отделянето на земната интелигентност от космическата Интелигентност. В това, което после по-късно бе наречено логика на Аристотел, се крие отделянето на онзи мислен скелет, който след това се превърна в човешка интелигентност във всички следващи столетия.
към текста >>
Онези човешки души, които при господството на Михаел в епохата на Александър Велики бяха съдействували в деянията, за които току що говорих, бяха събрани в началото на християнската епоха с
ред
Слънцето около Архангел Михаел, който обаче присъствува и преживя напускането на Слънцето от Христос заедно с онези, които като човешки души трябваше да му служат.
А сега трябва да помислите, че като едно последно деяние, което произхождаше от импулсите на Михаел, имаме основаването на земно-човешката интелигентност и внасянето на гръцката култура чрез походите на Александър Велики в онези народи, които имаха заложба за космополитното. Това е едно единно дело. След това епохата на Михаел бе заменена от тази на Орифиел. Господствуващ стана Архангелът Орифиел /Архангелът на планетата Сатурн/. Настъпи Тайната на Голгота.
Онези човешки души, които при господството на Михаел в епохата на Александър Велики бяха съдействували в деянията, за които току що говорих, бяха събрани в началото на християнската епоха сред Слънцето около Архангел Михаел, който обаче присъствува и преживя напускането на Слънцето от Христос заедно с онези, които като човешки души трябваше да му служат.
И това е също едно от събитията, които трябва да обгърнем с поглед: че в онези човешки души, които са свързани с Антропософското Движение, се е отпечатала картината: ние сме съединени с Михаел на Слънцето, Христос, който до сега изпращаше своите импулси на Земята от Слънцето, напуска Слънцето, за да се свърже с развитието на Земята! Да, представете си само това пълно със значение, свръхземно-космическо събитие, тази особена гледка, която имаха онези души, които тогава бяха събрани около Михаел като служители на Ангелите, след като Михаел беше завършил своето господство на Земята, и които преживяват сред слънчевата област, как Христос напуска Слънцето, за да свърже своята съдба със съдбата на земното човечество. "Той заминава! ", това беше великото преживяване. В действителност човешките души получават техните насоки не само на Земята, те получават тези насоки също и в живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Да, п
ред
ставете си само това пълно със значение, свръхземно-космическо събитие, тази особена гледка, която имаха онези души, които тогава бяха събрани около Михаел като служители на Ангелите, след като Михаел беше завършил своето господство на Земята, и които преживяват с
ред
слънчевата област, как Христос напуска Слънцето, за да свърже своята съдба със съдбата на земното човечество.
След това епохата на Михаел бе заменена от тази на Орифиел. Господствуващ стана Архангелът Орифиел /Архангелът на планетата Сатурн/. Настъпи Тайната на Голгота. Онези човешки души, които при господството на Михаел в епохата на Александър Велики бяха съдействували в деянията, за които току що говорих, бяха събрани в началото на християнската епоха сред Слънцето около Архангел Михаел, който обаче присъствува и преживя напускането на Слънцето от Христос заедно с онези, които като човешки души трябваше да му служат. И това е също едно от събитията, които трябва да обгърнем с поглед: че в онези човешки души, които са свързани с Антропософското Движение, се е отпечатала картината: ние сме съединени с Михаел на Слънцето, Христос, който до сега изпращаше своите импулси на Земята от Слънцето, напуска Слънцето, за да се свърже с развитието на Земята!
Да, представете си само това пълно със значение, свръхземно-космическо събитие, тази особена гледка, която имаха онези души, които тогава бяха събрани около Михаел като служители на Ангелите, след като Михаел беше завършил своето господство на Земята, и които преживяват сред слънчевата област, как Христос напуска Слънцето, за да свърже своята съдба със съдбата на земното човечество.
"Той заминава! ", това беше великото преживяване. В действителност човешките души получават техните насоки не само на Земята, те получават тези насоки също и в живота между смъртта и едно ново раждане. Така беше преди всичко за онези, които бяха преживяли епохата на Александър Велики. Един велик, мощен импулс бликна от космическо-световноисторическия момент, когато тези души видяха, как Христос напусна Слънцето.
към текста >>
Така беше п
ред
и всичко за онези, които бяха преживяли епохата на Александър Велики.
И това е също едно от събитията, които трябва да обгърнем с поглед: че в онези човешки души, които са свързани с Антропософското Движение, се е отпечатала картината: ние сме съединени с Михаел на Слънцето, Христос, който до сега изпращаше своите импулси на Земята от Слънцето, напуска Слънцето, за да се свърже с развитието на Земята! Да, представете си само това пълно със значение, свръхземно-космическо събитие, тази особена гледка, която имаха онези души, които тогава бяха събрани около Михаел като служители на Ангелите, след като Михаел беше завършил своето господство на Земята, и които преживяват сред слънчевата област, как Христос напуска Слънцето, за да свърже своята съдба със съдбата на земното човечество. "Той заминава! ", това беше великото преживяване. В действителност човешките души получават техните насоки не само на Земята, те получават тези насоки също и в живота между смъртта и едно ново раждане.
Така беше преди всичко за онези, които бяха преживяли епохата на Александър Велики.
Един велик, мощен импулс бликна от космическо-световноисторическия момент, когато тези души видяха, как Христос напусна Слънцето. И на тях им беше ясен фактът: сега космическата интелигентност преминава постепенно от Космоса върху Земята. И Михаел и онези, които бяха около него, видяха така да се каже, как постепенно всичко, което по-рано се разливаше от Космоса като Интелигентност, се спусна на Земята. И Михаел и неговите последователи било когато бяха горе в духовния свят, било когато за кратко време бяха въплътени на Земята видяха, как в 8-то следхристиянско столетие лъчите на интелигентния живот слезе в областта на Земята, те знаеха: там долу интелигентността ще се развива по-нататък! И на Земята можеше да се забележи, как се явиха първите мислители.
към текста >>
И с
ред
хора на Архангелите в областта на Слънцето от съществото на Михаел прозвуча мощното слово: "това, което беше сила на моето царство, което аз управлявах от тук, не е вече тук; то трябва да тече и се вълнува по-нататък там долу на Земята!
И Михаел и онези, които бяха около него, видяха така да се каже, как постепенно всичко, което по-рано се разливаше от Космоса като Интелигентност, се спусна на Земята. И Михаел и неговите последователи било когато бяха горе в духовния свят, било когато за кратко време бяха въплътени на Земята видяха, как в 8-то следхристиянско столетие лъчите на интелигентния живот слезе в областта на Земята, те знаеха: там долу интелигентността ще се развива по-нататък! И на Земята можеше да се забележи, как се явиха първите мислители. Другите, които по-рано бяха се явили като велики същества, бяха вдъхновени притежатели на мисълта. Собствено мислещи хора се явиха едва от това 8 следхристиянско столетие насам.
И сред хора на Архангелите в областта на Слънцето от съществото на Михаел прозвуча мощното слово: "това, което беше сила на моето царство, което аз управлявах от тук, не е вече тук; то трябва да тече и се вълнува по-нататък там долу на Земята!
" Този беше изгледът на Земята гледан от Слънцето от 8-то столетие насам. Тази беше също великата тайна, че силите, които са предимно силите на Михаел, слязоха от небето на Земята. Тази беше също великата тайна, която бе предадена на някои посветени в школите от рода на тези, за които аз говорих вчера, например във висшата Школа от Шартр. Бихме могли да кажем: по-рано, когато човек искаше да знае, що е интелигентност, той трябваше да насочи поглед към Слънцето чрез мистериите.
към текста >>
Тази беше също великата тайна, че силите, които са п
ред
имно силите на Михаел, слязоха от небето на Земята.
Другите, които по-рано бяха се явили като велики същества, бяха вдъхновени притежатели на мисълта. Собствено мислещи хора се явиха едва от това 8 следхристиянско столетие насам. И сред хора на Архангелите в областта на Слънцето от съществото на Михаел прозвуча мощното слово: "това, което беше сила на моето царство, което аз управлявах от тук, не е вече тук; то трябва да тече и се вълнува по-нататък там долу на Земята! " Този беше изгледът на Земята гледан от Слънцето от 8-то столетие насам.
Тази беше също великата тайна, че силите, които са предимно силите на Михаел, слязоха от небето на Земята.
Тази беше също великата тайна, която бе предадена на някои посветени в школите от рода на тези, за които аз говорих вчера, например във висшата Школа от Шартр. Бихме могли да кажем: по-рано, когато човек искаше да знае, що е интелигентност, той трябваше да насочи поглед към Слънцето чрез мистериите. Сега Интелигентността не беше още така видима на Земята, но постепенно се признаваше, че на Земята се развиват хора, които имат собствено мислене, собствена интелигентност. Един от онези, които сред европейската цивилизация имаха първи проникнала в тяхната душа искрата на собственото мислене, беше без съмнение често споменаваният от мене Скотус Еригена. Обаче той е бил предшествуван вече от някои, които са имали собствено мислене, а не вече само вдъхновено мислене, разкрито отгоре мислене.
към текста >>
Тази беше също великата тайна, която бе п
ред
адена на някои посветени в школите от рода на тези, за които аз говорих вчера, например във висшата Школа от Шартр.
Собствено мислещи хора се явиха едва от това 8 следхристиянско столетие насам. И сред хора на Архангелите в областта на Слънцето от съществото на Михаел прозвуча мощното слово: "това, което беше сила на моето царство, което аз управлявах от тук, не е вече тук; то трябва да тече и се вълнува по-нататък там долу на Земята! " Този беше изгледът на Земята гледан от Слънцето от 8-то столетие насам. Тази беше също великата тайна, че силите, които са предимно силите на Михаел, слязоха от небето на Земята.
Тази беше също великата тайна, която бе предадена на някои посветени в школите от рода на тези, за които аз говорих вчера, например във висшата Школа от Шартр.
Бихме могли да кажем: по-рано, когато човек искаше да знае, що е интелигентност, той трябваше да насочи поглед към Слънцето чрез мистериите. Сега Интелигентността не беше още така видима на Земята, но постепенно се признаваше, че на Земята се развиват хора, които имат собствено мислене, собствена интелигентност. Един от онези, които сред европейската цивилизация имаха първи проникнала в тяхната душа искрата на собственото мислене, беше без съмнение често споменаваният от мене Скотус Еригена. Обаче той е бил предшествуван вече от някои, които са имали собствено мислене, а не вече само вдъхновено мислене, разкрито отгоре мислене. И все повече и повече се разпространяваше това собствено мислене.
към текста >>
Един от онези, които с
ред
европейската цивилизация имаха първи проникнала в тяхната душа искрата на собственото мислене, беше без съмнение често споменаваният от мене Скотус Еригена.
Този беше изгледът на Земята гледан от Слънцето от 8-то столетие насам. Тази беше също великата тайна, че силите, които са предимно силите на Михаел, слязоха от небето на Земята. Тази беше също великата тайна, която бе предадена на някои посветени в школите от рода на тези, за които аз говорих вчера, например във висшата Школа от Шартр. Бихме могли да кажем: по-рано, когато човек искаше да знае, що е интелигентност, той трябваше да насочи поглед към Слънцето чрез мистериите. Сега Интелигентността не беше още така видима на Земята, но постепенно се признаваше, че на Земята се развиват хора, които имат собствено мислене, собствена интелигентност.
Един от онези, които сред европейската цивилизация имаха първи проникнала в тяхната душа искрата на собственото мислене, беше без съмнение често споменаваният от мене Скотус Еригена.
Обаче той е бил предшествуван вече от някои, които са имали собствено мислене, а не вече само вдъхновено мислене, разкрито отгоре мислене. И все повече и повече се разпространяваше това собствено мислене. Обаче в земното развитие съществуваше една възможност това собствено мислене да бъде поставено в една особена служба. Защото помислете: това собствено мислене беше сборът от импулсите слезли на Земята от Небето от областта на Михаел. Михаел беше призван първо за това, да остави тази интелигентност да се развие по-нататък на Земята.
към текста >>
Обаче той е бил п
ред
шествуван вече от някои, които са имали собствено мислене, а не вече само вдъхновено мислене, разкрито отгоре мислене.
Тази беше също великата тайна, че силите, които са предимно силите на Михаел, слязоха от небето на Земята. Тази беше също великата тайна, която бе предадена на някои посветени в школите от рода на тези, за които аз говорих вчера, например във висшата Школа от Шартр. Бихме могли да кажем: по-рано, когато човек искаше да знае, що е интелигентност, той трябваше да насочи поглед към Слънцето чрез мистериите. Сега Интелигентността не беше още така видима на Земята, но постепенно се признаваше, че на Земята се развиват хора, които имат собствено мислене, собствена интелигентност. Един от онези, които сред европейската цивилизация имаха първи проникнала в тяхната душа искрата на собственото мислене, беше без съмнение често споменаваният от мене Скотус Еригена.
Обаче той е бил предшествуван вече от някои, които са имали собствено мислене, а не вече само вдъхновено мислене, разкрито отгоре мислене.
И все повече и повече се разпространяваше това собствено мислене. Обаче в земното развитие съществуваше една възможност това собствено мислене да бъде поставено в една особена служба. Защото помислете: това собствено мислене беше сборът от импулсите слезли на Земята от Небето от областта на Михаел. Михаел беше призван първо за това, да остави тази интелигентност да се развие по-нататък на Земята. Той не участвуваше още в това развитие, а трябваше да слезе отново на Земята едва в 1879 година.
към текста >>
Тази тайна, за която току що говорих, беше стигнала до неговите посветени или знаещи поне до оп
ред
елена степен съветници.
Тази дълбока тайна, която царуваше в развитието на човечеството на Земята, беше позната в отделни, малко на брой източни мистерии. И така в тези малко на брой източни мистерии учители с основни духовни заложби, които те бяха развили, можаха да посветят ученици в тази велика тайна. И чрез едно съчетание от рода на тези, които са трудно разбираеми за обикновения земен ум, случи се, че тази тайна стигна до онзи владетелски дворец, за който аз говорих в Гьотеанума и на други места. Именно в 8-то и началото на 9-то столетие в този владетелски дворец царуваше Харун ал Рашид. Харун ал Рашид беше произлязъл от културата на арабизма, от повлияната от мохамеданизма култура.
Тази тайна, за която току що говорих, беше стигнала до неговите посветени или знаещи поне до определена степен съветници.
Именно защото тази тайна беше стигнала до Багдадския дворец при царуването на Харун ал Рашид, затова този дворец беше така блестящ. Всичко, което съществуваше като мъдрости, като изкуство, като дълбока религиозност на изток, се концентрира обаче под мохамеданско оцветение в дворецът на Харун ал Рашид. Докато при двореца на Карл Велики в Европа, който беше съвременник на Харун ал Рашид, хората се занимаваха с това, да съставят първите елементи на една граматика и всичко беше още варварско, Багдад беше столица, блестящият културен център на източния, предноазиатски духовен живот. Харун ал Рашид обедини около себе си онези, които знаеха за великите предания на източните мистерии. И той имаше пред себе си именно един съветник, който в минали времена беше посветен, върху духовната импулсивност на когото още действуваха неговите минали въплъщения и който стана организатор на всичко, което се развиваше при двореца на Харун ал Рашид като геометрия, физика и химия, музика, архитектура и други изкуства, обаче особено поетическото изкуство.
към текста >>
Докато при двореца на Карл Велики в Европа, който беше съвременник на Харун ал Рашид, хората се занимаваха с това, да съставят първите елементи на една граматика и всичко беше още варварско, Багдад беше столица, блестящият културен център на източния, п
ред
ноазиатски духовен живот.
Именно в 8-то и началото на 9-то столетие в този владетелски дворец царуваше Харун ал Рашид. Харун ал Рашид беше произлязъл от културата на арабизма, от повлияната от мохамеданизма култура. Тази тайна, за която току що говорих, беше стигнала до неговите посветени или знаещи поне до определена степен съветници. Именно защото тази тайна беше стигнала до Багдадския дворец при царуването на Харун ал Рашид, затова този дворец беше така блестящ. Всичко, което съществуваше като мъдрости, като изкуство, като дълбока религиозност на изток, се концентрира обаче под мохамеданско оцветение в дворецът на Харун ал Рашид.
Докато при двореца на Карл Велики в Европа, който беше съвременник на Харун ал Рашид, хората се занимаваха с това, да съставят първите елементи на една граматика и всичко беше още варварско, Багдад беше столица, блестящият културен център на източния, предноазиатски духовен живот.
Харун ал Рашид обедини около себе си онези, които знаеха за великите предания на източните мистерии. И той имаше пред себе си именно един съветник, който в минали времена беше посветен, върху духовната импулсивност на когото още действуваха неговите минали въплъщения и който стана организатор на всичко, което се развиваше при двореца на Харун ал Рашид като геометрия, физика и химия, музика, архитектура и други изкуства, обаче особено поетическото изкуство. В този блестящ сбор от мъдреци при този дворец съществуваше едно повече или по-малко съзнателно чувство за това: интелигентността на Земята, която беше слязла от Небето на Земята, трябва да бъде поставена в служба на мохамеданския духовен способ! А сега помислете: от времето на Мохамед, от епохата на халифите насам мохамеданизмът беше пренесен от Азия през Северна Африка в Европа. Там той се разпространи чрез война.
към текста >>
Харун ал Рашид обедини около себе си онези, които знаеха за великите п
ред
ания на източните мистерии.
Харун ал Рашид беше произлязъл от културата на арабизма, от повлияната от мохамеданизма култура. Тази тайна, за която току що говорих, беше стигнала до неговите посветени или знаещи поне до определена степен съветници. Именно защото тази тайна беше стигнала до Багдадския дворец при царуването на Харун ал Рашид, затова този дворец беше така блестящ. Всичко, което съществуваше като мъдрости, като изкуство, като дълбока религиозност на изток, се концентрира обаче под мохамеданско оцветение в дворецът на Харун ал Рашид. Докато при двореца на Карл Велики в Европа, който беше съвременник на Харун ал Рашид, хората се занимаваха с това, да съставят първите елементи на една граматика и всичко беше още варварско, Багдад беше столица, блестящият културен център на източния, предноазиатски духовен живот.
Харун ал Рашид обедини около себе си онези, които знаеха за великите предания на източните мистерии.
И той имаше пред себе си именно един съветник, който в минали времена беше посветен, върху духовната импулсивност на когото още действуваха неговите минали въплъщения и който стана организатор на всичко, което се развиваше при двореца на Харун ал Рашид като геометрия, физика и химия, музика, архитектура и други изкуства, обаче особено поетическото изкуство. В този блестящ сбор от мъдреци при този дворец съществуваше едно повече или по-малко съзнателно чувство за това: интелигентността на Земята, която беше слязла от Небето на Земята, трябва да бъде поставена в служба на мохамеданския духовен способ! А сега помислете: от времето на Мохамед, от епохата на халифите насам мохамеданизмът беше пренесен от Азия през Северна Африка в Европа. Там той се разпространи чрез война. Обаче заедно с онези, които разпространиха арабизма по военен начин чак до Испания от това беше засегната духовно Франция и цялата западна Европа с тях дойдоха също забележителни личности.
към текста >>
И той имаше п
ред
себе си именно един съветник, който в минали времена беше посветен, върху духовната импулсивност на когото още действуваха неговите минали въплъщения и който стана организатор на всичко, което се развиваше при двореца на Харун ал Рашид като геометрия, физика и химия, музика, архитектура и други изкуства, обаче особено поетическото изкуство.
Тази тайна, за която току що говорих, беше стигнала до неговите посветени или знаещи поне до определена степен съветници. Именно защото тази тайна беше стигнала до Багдадския дворец при царуването на Харун ал Рашид, затова този дворец беше така блестящ. Всичко, което съществуваше като мъдрости, като изкуство, като дълбока религиозност на изток, се концентрира обаче под мохамеданско оцветение в дворецът на Харун ал Рашид. Докато при двореца на Карл Велики в Европа, който беше съвременник на Харун ал Рашид, хората се занимаваха с това, да съставят първите елементи на една граматика и всичко беше още варварско, Багдад беше столица, блестящият културен център на източния, предноазиатски духовен живот. Харун ал Рашид обедини около себе си онези, които знаеха за великите предания на източните мистерии.
И той имаше пред себе си именно един съветник, който в минали времена беше посветен, върху духовната импулсивност на когото още действуваха неговите минали въплъщения и който стана организатор на всичко, което се развиваше при двореца на Харун ал Рашид като геометрия, физика и химия, музика, архитектура и други изкуства, обаче особено поетическото изкуство.
В този блестящ сбор от мъдреци при този дворец съществуваше едно повече или по-малко съзнателно чувство за това: интелигентността на Земята, която беше слязла от Небето на Земята, трябва да бъде поставена в служба на мохамеданския духовен способ! А сега помислете: от времето на Мохамед, от епохата на халифите насам мохамеданизмът беше пренесен от Азия през Северна Африка в Европа. Там той се разпространи чрез война. Обаче заедно с онези, които разпространиха арабизма по военен начин чак до Испания от това беше засегната духовно Франция и цялата западна Европа с тях дойдоха също забележителни личности. И на всички Вас са известни онези военни походи на франкските царе против маврите, против арабизма.
към текста >>
Ето защо ние виждаме, че след като Харун ал Рашид беше минал през вратата на смъртта, неговата душа минавайки през духовния свят, през света на звездите, имаше погледа постоянно насочен от Азия, от Багдад, през Африка, през Испания, през западна Европа чак до Англия, имаше своя поглед насочен от Багдад през п
ред
на Азия, през Гърция, през Рим в Испания, Франция, даже чак до Англия.
Обаче заедно с онези, които разпространиха арабизма по военен начин чак до Испания от това беше засегната духовно Франция и цялата западна Европа с тях дойдоха също забележителни личности. И на всички Вас са известни онези военни походи на франкските царе против маврите, против арабизма. Обаче това е външната страна, която протича в историята, а много по-голямо значение има това, как духовните течения постоянно протичат във вътрешността на развитието на човечеството. След това Харун ал Рашид както и неговият знаменит съветник минаха през вратата на смъртта. Но след като минаха през смъртта и се намираха в съществуването между смъртта и едно ново раждане, те преследваха по особен начин тяхната цел, да внесат арабския начин на мислене с помощта на разпространяващия се в Европа интелигентен принцип.
Ето защо ние виждаме, че след като Харун ал Рашид беше минал през вратата на смъртта, неговата душа минавайки през духовния свят, през света на звездите, имаше погледа постоянно насочен от Азия, от Багдад, през Африка, през Испания, през западна Европа чак до Англия, имаше своя поглед насочен от Багдад през предна Азия, през Гърция, през Рим в Испания, Франция, даже чак до Англия.
Това беше един живот между смъртта и едно ново раждане, който насочваше своето внимание непрестанно върху южна и западна Европа. След това Харун ал Рашид отново се въплъти и стана Лорд Бейкън, Бейко от Верулам. Самият Бейкън е Харун ал Рашид, който в помеждутъка между смъртта и едно ново раждане беше действувал по начина, който аз току що обясних. Обаче другият, който беше неговият мъдър съветник, избра другия път от Багдад през Черно море, през Русия към средна Европа. Двете личности, двете индивидуалности минаха по две различни посоки: Харун ал Рашид до неговата следваща земна цел като лорд Бейкън, като Бейко от Велурам; мъдрият съветник не отвърна поглед през време на живота между смъртта и едно ново раждане от това, което може да бъде все повече и повече повлияно от изтока, да получи отпечатъка на изтока, и той се прероди отново в лицето на великия педагог и автор на "Пансофия" Амос Комениус.
към текста >>
Обаче другият, който беше неговият мъдър съветник, избра другия път от Багдад през Черно море, през Русия към с
ред
на Европа.
Но след като минаха през смъртта и се намираха в съществуването между смъртта и едно ново раждане, те преследваха по особен начин тяхната цел, да внесат арабския начин на мислене с помощта на разпространяващия се в Европа интелигентен принцип. Ето защо ние виждаме, че след като Харун ал Рашид беше минал през вратата на смъртта, неговата душа минавайки през духовния свят, през света на звездите, имаше погледа постоянно насочен от Азия, от Багдад, през Африка, през Испания, през западна Европа чак до Англия, имаше своя поглед насочен от Багдад през предна Азия, през Гърция, през Рим в Испания, Франция, даже чак до Англия. Това беше един живот между смъртта и едно ново раждане, който насочваше своето внимание непрестанно върху южна и западна Европа. След това Харун ал Рашид отново се въплъти и стана Лорд Бейкън, Бейко от Верулам. Самият Бейкън е Харун ал Рашид, който в помеждутъка между смъртта и едно ново раждане беше действувал по начина, който аз току що обясних.
Обаче другият, който беше неговият мъдър съветник, избра другия път от Багдад през Черно море, през Русия към средна Европа.
Двете личности, двете индивидуалности минаха по две различни посоки: Харун ал Рашид до неговата следваща земна цел като лорд Бейкън, като Бейко от Велурам; мъдрият съветник не отвърна поглед през време на живота между смъртта и едно ново раждане от това, което може да бъде все повече и повече повлияно от изтока, да получи отпечатъка на изтока, и той се прероди отново в лицето на великия педагог и автор на "Пансофия" Амос Комениус. И от съвместното действие на тези действуващи някога в двореца от Багдад индивидуалности се роди след това в Европа онова, което се разви като остарял арабизъм повече или по-малко настрана от Християнството обаче под влиянието на интелигентността, която се беше откъснала от Слънцето от властта на Михаел. Това, което стана външно-физически във войните, то бе отблъснато чрез царете на франките и другите европейци. Ние виждаме, как явяващите се с голяма ударна сила походи на арабите и разпространяваната от тях мохамеданска култура биват пресечени на запад, как те не могат да проникнат по-нататък; виждаме как мохамеданизмът изчезва за Западна Европа. Обаче като изгубваше това, което имаше като външна форма и основаваше като външна култура, по-новият арабизъм се превърна в модерната естествена наука, превърна се в това, което Амос Комениус основа за света в един педагогически смисъл.
към текста >>
Докато чрез великите дела на Александър Велики аристотелизмът бе пренесен в Азия като естествена наука чрез всичко, което се беше развило по един мощен начин от гръцката култура, след това бе завладяно от арабизма, аристотелизмът се разпространи с
ред
стремящата се нагоре християнска култура на Европа първо, бих могъл да кажа, "в една слаба отвара".
И така стана, че в 17-то столетие земната интелигентност се разпространи така да се каже окупирана от арабизма. С това обърнахме вниманието на нещо, което стои на основата на онова, в което днес трябва да посеем семето на Антропософията. Това трябва да разгледаме действително добре в неговата духовна вътрешност. Обаче през време когато се получи това от Азия като духовно продължение на блестящия дворец от Багдад, в Европа се разпространи Християнството. Но то дойде така, че в Европа, бих могъл да кажа, аристотелизмът се разпространи при най-големи трудности.
Докато чрез великите дела на Александър Велики аристотелизмът бе пренесен в Азия като естествена наука чрез всичко, което се беше развило по един мощен начин от гръцката култура, след това бе завладяно от арабизма, аристотелизмът се разпространи сред стремящата се нагоре християнска култура на Европа първо, бих могъл да кажа, "в една слаба отвара".
И тук той се свърза с платонизма, който се коренеше напълно в древните гръцки мистерии; свързва се така, както посочих това в първата сказка. Обаче ние виждаме първо, аристотелизмът се разпространи съвсем тихо в Европа, докато платонизмът образува навсякъде школи. И една от най-важните беше именно онази Школа от Шартр в 12-то столетие, в която действуваха онези велики духове, които аз посочих: Бернардус Силвестрис, Бернардус от Шартр, Йоханес Селисбъри, и особено Аланус аб Инсулис. В тази Школа от Шартр се говореше още по начин различен от това, което се разпространи като отзвук на арабизма. В тази Школа от Шартр имаше истинско Християнство, обаче истинско Християнство в блясъка на древните мистерии, както именно хората още можеха да имат тази мъдрост на мистериите.
към текста >>
И ние трябва да си п
ред
ставим, защо това отговаря на истината, че на този поврат от 12-то към 13-то столетие се събраха души, които бяха дошли горе в духовния свят от християнските центрове на посвещение, каквато беше Школата от Шартр, и такива души, които бяха готови да слязат долу на Земята и които си бяха запазили в духовните области сега не платонизма, а аристотелизма, вътрешното действие на интелигентността, която произхождаше още от времето на Александър Велики.
Тогава стана важното: стоящите съвсем далече от арабизма, но с техния платонизъм напълно потопени в християнските тайни велики учители от Шартр минаха през вратата на смъртта. И имаше едно кратко време, в началото на 13-то столетие, когато бе проведен така да се каже един велик небесен събор. Когато най-добрите учители, първо Аланус аб Инсулис, умряха, т.е. намираха се вече отвъд в духовния свят, те се събраха за едно велико космическо дело с онези, които още се намираха горе в духовния свят и трябваше скоро да слязат на Земята, където трябваше да застъпват аристотелизма по един нов начин. И между тези, които трябва да слязат, имаше именно такива, които с цялата си душа, с много интензивна душевна сила бяха взели участие в действието на Михаеловите импулси през времето на Александър Велики.
И ние трябва да си представим, защо това отговаря на истината, че на този поврат от 12-то към 13-то столетие се събраха души, които бяха дошли горе в духовния свят от християнските центрове на посвещение, каквато беше Школата от Шартр, и такива души, които бяха готови да слязат долу на Земята и които си бяха запазили в духовните области сега не платонизма, а аристотелизма, вътрешното действие на интелигентността, която произхождаше още от времето на Александър Велики.
Там бяха също тези, които си казваха: ние бяхме около Михаел, когато видяхме заедно с него, как интелигентността се разливаше надолу към Земята, ние бяхме обединени с него също при онова велико космополитно дело, което бе извършено още под старото господство на Михаел над интелигентността, когато интелигентността беше управлявана космически. И тогава стана именно така, че учителите от Шартр прехвърляха първо на аристотелците управлението на духовните работи на Земята. Следователно на онези, които трябваше сега да слязат на Земята и които бяха годни да приемат управлението на интелигентния живот, на собствената интелигентност на Земята на тях платониците, които всъщност можеха да стоят още само под такова влияние, според което Интелигентността се управлява "от небето", на тях платониците, тези учители от Шартр, предадоха управлението на духовния живот на Земята. Тези духове дойдоха именно в ордена на доминиканците, те още носеха в своите души един отзвук от импулса на Михаел от неговата минала епоха. И именно от ордена на доминиканците се роди схоластиката, онази схоластика, която след това трябваше да води остра, но величествена борба с въпроса: как стои въпросът с интелигентното мислене?
към текста >>
Следователно на онези, които трябваше сега да слязат на Земята и които бяха годни да приемат управлението на интелигентния живот, на собствената интелигентност на Земята на тях платониците, които всъщност можеха да стоят още само под такова влияние, спо
ред
което Интелигентността се управлява "от небето", на тях платониците, тези учители от Шартр, п
ред
адоха управлението на духовния живот на Земята.
намираха се вече отвъд в духовния свят, те се събраха за едно велико космическо дело с онези, които още се намираха горе в духовния свят и трябваше скоро да слязат на Земята, където трябваше да застъпват аристотелизма по един нов начин. И между тези, които трябва да слязат, имаше именно такива, които с цялата си душа, с много интензивна душевна сила бяха взели участие в действието на Михаеловите импулси през времето на Александър Велики. И ние трябва да си представим, защо това отговаря на истината, че на този поврат от 12-то към 13-то столетие се събраха души, които бяха дошли горе в духовния свят от християнските центрове на посвещение, каквато беше Школата от Шартр, и такива души, които бяха готови да слязат долу на Земята и които си бяха запазили в духовните области сега не платонизма, а аристотелизма, вътрешното действие на интелигентността, която произхождаше още от времето на Александър Велики. Там бяха също тези, които си казваха: ние бяхме около Михаел, когато видяхме заедно с него, как интелигентността се разливаше надолу към Земята, ние бяхме обединени с него също при онова велико космополитно дело, което бе извършено още под старото господство на Михаел над интелигентността, когато интелигентността беше управлявана космически. И тогава стана именно така, че учителите от Шартр прехвърляха първо на аристотелците управлението на духовните работи на Земята.
Следователно на онези, които трябваше сега да слязат на Земята и които бяха годни да приемат управлението на интелигентния живот, на собствената интелигентност на Земята на тях платониците, които всъщност можеха да стоят още само под такова влияние, според което Интелигентността се управлява "от небето", на тях платониците, тези учители от Шартр, предадоха управлението на духовния живот на Земята.
Тези духове дойдоха именно в ордена на доминиканците, те още носеха в своите души един отзвук от импулса на Михаел от неговата минала епоха. И именно от ордена на доминиканците се роди схоластиката, онази схоластика, която след това трябваше да води остра, но величествена борба с въпроса: как стои въпросът с интелигентното мислене? Този беше великият въпрос, който след това залегна дълбоко в душите на основателите на схоластиката в 13-то столетие този беше изгарящия въпрос: какво става с господството на Михаел? Имаше хора, които по-късно бяха наречени номиналисти те казваха: понятията и идеите са само имена, те не са нещо действително. Те бяха под влиянието на Ариман; защото номиналистите искаха да прогонят от Земята всяко господство на Михаел.
към текста >>
При това, което имаме п
ред
себе си като агне, идеята агне и привлякла така да се каже материята и я е привела във формата на агне; същото е и при вълка: идеята вълк е привлякла материята, която се намира във вълка, и и е дала форма.
"Агне" е само едно име, като идея то не е нещо действително. Същото е положението и при вълка: като идея той също не е нещо действително, а само едно име. Обаче ние лесно можем да оборим номиналистите, каза добрият Кнауер, защото достатъчно е само да им обясним: лишете вълка за известно време от всякаква друга храна и му давайте да яде само агнешко месо: щом "идеята" агне няма никаква действителност, щом тя е само едно нищо, само едно име, и щом материята в агнето е всичко, тогава вълкът би трябвало постепенно да се превърне в агне. Обаче той не се превръща в агне. На против, той продължава да бъде действителността вълк.
При това, което имаме пред себе си като агне, идеята агне и привлякла така да се каже материята и я е привела във формата на агне; същото е и при вълка: идеята вълк е привлякла материята, която се намира във вълка, и и е дала форма.
Обаче този спор беше всъщност това, за което номиналистите и реалистите се бореха едни срещу други: касаеше се за действителността на това, което може да бъде обхванато чрез интелигентността. Така доминиканците трябваше навреме да работят предварително за следващото господство на Михаел. И докато платониците, например учителите от Шартр, след завръщането на станалия на небето в началото на 13-то столетие небесен събор останаха в духовния свят, нямаха никакво меродавно прераждане, аристотелците трябваше да работят тогава за земните работи на интелигентността. И от схоластиката която в модерно време Рим изопачи и окарикатури, ариманизира изходи сега всеки модерен интелигентен стремеж, доколкото този стремеж не беше завладян от арабизма. Така ние виждаме в това време в средна и западна Европа да текат две течения: от една страна течението, с което са свързани Бейкън и Амос Комениус, и от друга страна имаме течението на схоластиката, т.е.
към текста >>
Така доминиканците трябваше навреме да работят п
ред
варително за следващото господство на Михаел.
Обаче ние лесно можем да оборим номиналистите, каза добрият Кнауер, защото достатъчно е само да им обясним: лишете вълка за известно време от всякаква друга храна и му давайте да яде само агнешко месо: щом "идеята" агне няма никаква действителност, щом тя е само едно нищо, само едно име, и щом материята в агнето е всичко, тогава вълкът би трябвало постепенно да се превърне в агне. Обаче той не се превръща в агне. На против, той продължава да бъде действителността вълк. При това, което имаме пред себе си като агне, идеята агне и привлякла така да се каже материята и я е привела във формата на агне; същото е и при вълка: идеята вълк е привлякла материята, която се намира във вълка, и и е дала форма. Обаче този спор беше всъщност това, за което номиналистите и реалистите се бореха едни срещу други: касаеше се за действителността на това, което може да бъде обхванато чрез интелигентността.
Така доминиканците трябваше навреме да работят предварително за следващото господство на Михаел.
И докато платониците, например учителите от Шартр, след завръщането на станалия на небето в началото на 13-то столетие небесен събор останаха в духовния свят, нямаха никакво меродавно прераждане, аристотелците трябваше да работят тогава за земните работи на интелигентността. И от схоластиката която в модерно време Рим изопачи и окарикатури, ариманизира изходи сега всеки модерен интелигентен стремеж, доколкото този стремеж не беше завладян от арабизма. Така ние виждаме в това време в средна и западна Европа да текат две течения: от една страна течението, с което са свързани Бейкън и Амос Комениус, и от друга страна имаме течението на схоластиката, т.е. поставянето в духовното развитие на цивилизацията но онова, което беше християнски аристотелизъм и е такъв и което трябваше да подготви новата епоха на Михаел. Когато през времето на царуването на предишния Архангел схоластиците искаха да насочат поглед към духовните области, те си казваха: там се намира Михаел, царуването на когото трябва да очакваме.
към текста >>
Така ние виждаме в това време в с
ред
на и западна Европа да текат две течения: от една страна течението, с което са свързани Бейкън и Амос Комениус, и от друга страна имаме течението на схоластиката, т.е.
При това, което имаме пред себе си като агне, идеята агне и привлякла така да се каже материята и я е привела във формата на агне; същото е и при вълка: идеята вълк е привлякла материята, която се намира във вълка, и и е дала форма. Обаче този спор беше всъщност това, за което номиналистите и реалистите се бореха едни срещу други: касаеше се за действителността на това, което може да бъде обхванато чрез интелигентността. Така доминиканците трябваше навреме да работят предварително за следващото господство на Михаел. И докато платониците, например учителите от Шартр, след завръщането на станалия на небето в началото на 13-то столетие небесен събор останаха в духовния свят, нямаха никакво меродавно прераждане, аристотелците трябваше да работят тогава за земните работи на интелигентността. И от схоластиката която в модерно време Рим изопачи и окарикатури, ариманизира изходи сега всеки модерен интелигентен стремеж, доколкото този стремеж не беше завладян от арабизма.
Така ние виждаме в това време в средна и западна Европа да текат две течения: от една страна течението, с което са свързани Бейкън и Амос Комениус, и от друга страна имаме течението на схоластиката, т.е.
поставянето в духовното развитие на цивилизацията но онова, което беше християнски аристотелизъм и е такъв и което трябваше да подготви новата епоха на Михаел. Когато през времето на царуването на предишния Архангел схоластиците искаха да насочат поглед към духовните области, те си казваха: там се намира Михаел, царуването на когото трябва да очакваме. Трябва да бъде подготвено това, което той трябва отново да поеме под своята власт в подходящото време на Земята, след като съобразно с космическото развитието трябваше да отпадне от неговото господство! Така се разви едно течение, което след това бе отклонено по един погрешен страничен път само от католическия ултрамонтанизъм, което обаче остава за себе си и продължава онова, което бе основано в 13-то столетие. Следователно образува се едно течение, което работеше непосредствено в управлението на земната интелигентност на основата на аристотелизма.
към текста >>
Когато през времето на царуването на п
ред
ишния Архангел схоластиците искаха да насочат поглед към духовните области, те си казваха: там се намира Михаел, царуването на когото трябва да очакваме.
Така доминиканците трябваше навреме да работят предварително за следващото господство на Михаел. И докато платониците, например учителите от Шартр, след завръщането на станалия на небето в началото на 13-то столетие небесен събор останаха в духовния свят, нямаха никакво меродавно прераждане, аристотелците трябваше да работят тогава за земните работи на интелигентността. И от схоластиката която в модерно време Рим изопачи и окарикатури, ариманизира изходи сега всеки модерен интелигентен стремеж, доколкото този стремеж не беше завладян от арабизма. Така ние виждаме в това време в средна и западна Европа да текат две течения: от една страна течението, с което са свързани Бейкън и Амос Комениус, и от друга страна имаме течението на схоластиката, т.е. поставянето в духовното развитие на цивилизацията но онова, което беше християнски аристотелизъм и е такъв и което трябваше да подготви новата епоха на Михаел.
Когато през времето на царуването на предишния Архангел схоластиците искаха да насочат поглед към духовните области, те си казваха: там се намира Михаел, царуването на когото трябва да очакваме.
Трябва да бъде подготвено това, което той трябва отново да поеме под своята власт в подходящото време на Земята, след като съобразно с космическото развитието трябваше да отпадне от неговото господство! Така се разви едно течение, което след това бе отклонено по един погрешен страничен път само от католическия ултрамонтанизъм, което обаче остава за себе си и продължава онова, което бе основано в 13-то столетие. Следователно образува се едно течение, което работеше непосредствено в управлението на земната интелигентност на основата на аристотелизма. В него живееше после също онова, за което вчера казах, че някой, който беше останал по-дълго време при Аланус аб Инсулис в духовния свят, слезе като по-млад доминиканец и донесе едно послание от Аланус аб Инсулис на един по-стар доминиканец, който беше слязъл вече преди него на Земята. Тогава в европейския духовен живот живееше онази силна воля за мощно обхващане на мислите.
към текста >>
Следователно образува се едно течение, което работеше непос
ред
ствено в управлението на земната интелигентност на основата на аристотелизма.
Така ние виждаме в това време в средна и западна Европа да текат две течения: от една страна течението, с което са свързани Бейкън и Амос Комениус, и от друга страна имаме течението на схоластиката, т.е. поставянето в духовното развитие на цивилизацията но онова, което беше християнски аристотелизъм и е такъв и което трябваше да подготви новата епоха на Михаел. Когато през времето на царуването на предишния Архангел схоластиците искаха да насочат поглед към духовните области, те си казваха: там се намира Михаел, царуването на когото трябва да очакваме. Трябва да бъде подготвено това, което той трябва отново да поеме под своята власт в подходящото време на Земята, след като съобразно с космическото развитието трябваше да отпадне от неговото господство! Така се разви едно течение, което след това бе отклонено по един погрешен страничен път само от католическия ултрамонтанизъм, което обаче остава за себе си и продължава онова, което бе основано в 13-то столетие.
Следователно образува се едно течение, което работеше непосредствено в управлението на земната интелигентност на основата на аристотелизма.
В него живееше после също онова, за което вчера казах, че някой, който беше останал по-дълго време при Аланус аб Инсулис в духовния свят, слезе като по-млад доминиканец и донесе едно послание от Аланус аб Инсулис на един по-стар доминиканец, който беше слязъл вече преди него на Земята. Тогава в европейския духовен живот живееше онази силна воля за мощно обхващане на мислите. И чрез земния живот от всичко това произлезе после всичко онова, което след това доведе в началото на 19-то столетие до едно велико, обхватно учредяване в духовния свят, където в мощни имагинации бе представено това, което по-късно трябваше да стане Антропософия на Земята. В първата половина на 19-то столетие, даже малко в края на 18-то, в небесните области бяха събрани всички онези, които на Земята бяха платоници под ръководството на Школата от Шартр и сега се намираха между смъртта и едно ново раждане, а също и тези, които бяха основали аристотелизма в Европа и междувременно отдавна бяха минали през вратата на смъртта. Всички те се събраха там, за да изпълнят един свръхземен култ, в който в действителни имагинации беше представено това, което трябва да бъде отново основано в новото Християнство в 12-то столетие по един духовен начин, след като новата епоха на Михаел беше започнала в последната третина на 19то столетие.
към текста >>
В него живееше после също онова, за което вчера казах, че някой, който беше останал по-дълго време при Аланус аб Инсулис в духовния свят, слезе като по-млад доминиканец и донесе едно послание от Аланус аб Инсулис на един по-стар доминиканец, който беше слязъл вече п
ред
и него на Земята.
поставянето в духовното развитие на цивилизацията но онова, което беше християнски аристотелизъм и е такъв и което трябваше да подготви новата епоха на Михаел. Когато през времето на царуването на предишния Архангел схоластиците искаха да насочат поглед към духовните области, те си казваха: там се намира Михаел, царуването на когото трябва да очакваме. Трябва да бъде подготвено това, което той трябва отново да поеме под своята власт в подходящото време на Земята, след като съобразно с космическото развитието трябваше да отпадне от неговото господство! Така се разви едно течение, което след това бе отклонено по един погрешен страничен път само от католическия ултрамонтанизъм, което обаче остава за себе си и продължава онова, което бе основано в 13-то столетие. Следователно образува се едно течение, което работеше непосредствено в управлението на земната интелигентност на основата на аристотелизма.
В него живееше после също онова, за което вчера казах, че някой, който беше останал по-дълго време при Аланус аб Инсулис в духовния свят, слезе като по-млад доминиканец и донесе едно послание от Аланус аб Инсулис на един по-стар доминиканец, който беше слязъл вече преди него на Земята.
Тогава в европейския духовен живот живееше онази силна воля за мощно обхващане на мислите. И чрез земния живот от всичко това произлезе после всичко онова, което след това доведе в началото на 19-то столетие до едно велико, обхватно учредяване в духовния свят, където в мощни имагинации бе представено това, което по-късно трябваше да стане Антропософия на Земята. В първата половина на 19-то столетие, даже малко в края на 18-то, в небесните области бяха събрани всички онези, които на Земята бяха платоници под ръководството на Школата от Шартр и сега се намираха между смъртта и едно ново раждане, а също и тези, които бяха основали аристотелизма в Европа и междувременно отдавна бяха минали през вратата на смъртта. Всички те се събраха там, за да изпълнят един свръхземен култ, в който в действителни имагинации беше представено това, което трябва да бъде отново основано в новото Християнство в 12-то столетие по един духовен начин, след като новата епоха на Михаел беше започнала в последната третина на 19то столетие. От този случай нещо се процеди.
към текста >>
И чрез земния живот от всичко това произлезе после всичко онова, което след това доведе в началото на 19-то столетие до едно велико, обхватно уч
ред
яване в духовния свят, където в мощни имагинации бе п
ред
ставено това, което по-късно трябваше да стане Антропософия на Земята.
Трябва да бъде подготвено това, което той трябва отново да поеме под своята власт в подходящото време на Земята, след като съобразно с космическото развитието трябваше да отпадне от неговото господство! Така се разви едно течение, което след това бе отклонено по един погрешен страничен път само от католическия ултрамонтанизъм, което обаче остава за себе си и продължава онова, което бе основано в 13-то столетие. Следователно образува се едно течение, което работеше непосредствено в управлението на земната интелигентност на основата на аристотелизма. В него живееше после също онова, за което вчера казах, че някой, който беше останал по-дълго време при Аланус аб Инсулис в духовния свят, слезе като по-млад доминиканец и донесе едно послание от Аланус аб Инсулис на един по-стар доминиканец, който беше слязъл вече преди него на Земята. Тогава в европейския духовен живот живееше онази силна воля за мощно обхващане на мислите.
И чрез земния живот от всичко това произлезе после всичко онова, което след това доведе в началото на 19-то столетие до едно велико, обхватно учредяване в духовния свят, където в мощни имагинации бе представено това, което по-късно трябваше да стане Антропософия на Земята.
В първата половина на 19-то столетие, даже малко в края на 18-то, в небесните области бяха събрани всички онези, които на Земята бяха платоници под ръководството на Школата от Шартр и сега се намираха между смъртта и едно ново раждане, а също и тези, които бяха основали аристотелизма в Европа и междувременно отдавна бяха минали през вратата на смъртта. Всички те се събраха там, за да изпълнят един свръхземен култ, в който в действителни имагинации беше представено това, което трябва да бъде отново основано в новото Християнство в 12-то столетие по един духовен начин, след като новата епоха на Михаел беше започнала в последната третина на 19то столетие. От този случай нещо се процеди. Горе в духовния свят се проведе в мощни космически имагинации подготовка за онова интелигентно, но напълно духовно творение, което след това трябваше да се яви като Антропософия. Това, което се процеди така: то направи определено впечатление върху Гьоте.
към текста >>
Всички те се събраха там, за да изпълнят един свръхземен култ, в който в действителни имагинации беше п
ред
ставено това, което трябва да бъде отново основано в новото Християнство в 12-то столетие по един духовен начин, след като новата епоха на Михаел беше започнала в последната третина на 19то столетие.
Следователно образува се едно течение, което работеше непосредствено в управлението на земната интелигентност на основата на аристотелизма. В него живееше после също онова, за което вчера казах, че някой, който беше останал по-дълго време при Аланус аб Инсулис в духовния свят, слезе като по-млад доминиканец и донесе едно послание от Аланус аб Инсулис на един по-стар доминиканец, който беше слязъл вече преди него на Земята. Тогава в европейския духовен живот живееше онази силна воля за мощно обхващане на мислите. И чрез земния живот от всичко това произлезе после всичко онова, което след това доведе в началото на 19-то столетие до едно велико, обхватно учредяване в духовния свят, където в мощни имагинации бе представено това, което по-късно трябваше да стане Антропософия на Земята. В първата половина на 19-то столетие, даже малко в края на 18-то, в небесните области бяха събрани всички онези, които на Земята бяха платоници под ръководството на Школата от Шартр и сега се намираха между смъртта и едно ново раждане, а също и тези, които бяха основали аристотелизма в Европа и междувременно отдавна бяха минали през вратата на смъртта.
Всички те се събраха там, за да изпълнят един свръхземен култ, в който в действителни имагинации беше представено това, което трябва да бъде отново основано в новото Християнство в 12-то столетие по един духовен начин, след като новата епоха на Михаел беше започнала в последната третина на 19то столетие.
От този случай нещо се процеди. Горе в духовния свят се проведе в мощни космически имагинации подготовка за онова интелигентно, но напълно духовно творение, което след това трябваше да се яви като Антропософия. Това, което се процеди така: то направи определено впечатление върху Гьоте. Бих могъл да кажа, че при него то се прояви в миниатюрни образи. Великите, мощни образи, които се развиха горе, тях Гьоте не познаваше.
към текста >>
Това, което се процеди така: то направи оп
ред
елено впечатление върху Гьоте.
И чрез земния живот от всичко това произлезе после всичко онова, което след това доведе в началото на 19-то столетие до едно велико, обхватно учредяване в духовния свят, където в мощни имагинации бе представено това, което по-късно трябваше да стане Антропософия на Земята. В първата половина на 19-то столетие, даже малко в края на 18-то, в небесните области бяха събрани всички онези, които на Земята бяха платоници под ръководството на Школата от Шартр и сега се намираха между смъртта и едно ново раждане, а също и тези, които бяха основали аристотелизма в Европа и междувременно отдавна бяха минали през вратата на смъртта. Всички те се събраха там, за да изпълнят един свръхземен култ, в който в действителни имагинации беше представено това, което трябва да бъде отново основано в новото Християнство в 12-то столетие по един духовен начин, след като новата епоха на Михаел беше започнала в последната третина на 19то столетие. От този случай нещо се процеди. Горе в духовния свят се проведе в мощни космически имагинации подготовка за онова интелигентно, но напълно духовно творение, което след това трябваше да се яви като Антропософия.
Това, което се процеди така: то направи определено впечатление върху Гьоте.
Бих могъл да кажа, че при него то се прояви в миниатюрни образи. Великите, мощни образи, които се развиха горе, тях Гьоте не познаваше. Той преработи тези миниатюрни образи в своята "Приказка за зелената змия и прекрасната лилия". Едно чудесно явление! Ние имаме целите течения, които описах, продължаващи така, че те водят до онези мощни имагинации, които се разгръщат в духовния свят под ръководството на Аланус аб Инсулис и на други; имаме мощен процес, че тук се процеждат някои неща, които въодушевяват Гьоте на поврата на 18-то към 19-то столетие и той създава своята духовна приказка за зелената змия и прекрасната лилия.
към текста >>
Ето защо не трябва да Ви бъде чудно, че във връзка с този свръхсетивен култ, който стана в първата половина на 19-то столетие, моята първа мистерийна драма "Вратата на посвещението", която трябваше да п
ред
аде по оп
ред
елен начин в драматична форма това, което стана в началото на 19-то столетие, получи външно една структура подобна на това, което Гьоте беше п
ред
ставил в своята Приказка за зелената змия и прекрасната Лилия.
Великите, мощни образи, които се развиха горе, тях Гьоте не познаваше. Той преработи тези миниатюрни образи в своята "Приказка за зелената змия и прекрасната лилия". Едно чудесно явление! Ние имаме целите течения, които описах, продължаващи така, че те водят до онези мощни имагинации, които се разгръщат в духовния свят под ръководството на Аланус аб Инсулис и на други; имаме мощен процес, че тук се процеждат някои неща, които въодушевяват Гьоте на поврата на 18-то към 19-то столетие и той създава своята духовна приказка за зелената змия и прекрасната лилия. Това беше така да се каже едно излизане на яве на онова, което се разгърна първо в мощни имагинации в началото на 19-то, даже още в края на 18-то столетие в духовния свят.
Ето защо не трябва да Ви бъде чудно, че във връзка с този свръхсетивен култ, който стана в първата половина на 19-то столетие, моята първа мистерийна драма "Вратата на посвещението", която трябваше да предаде по определен начин в драматична форма това, което стана в началото на 19-то столетие, получи външно една структура подобна на това, което Гьоте беше представил в своята Приказка за зелената змия и прекрасната Лилия.
Защото от формата, в която Антропософията живя в първите времена имагинативно в свръхсетивните области, тя трябваше да слезе в земната област. Защото по онова време в свръхсетивните области стана нещо. Голям брой души, които са били засегнати от Християнството през различните времена, се съединиха с такива души, които бяха по-малко засегнати от Християнството, които бяха живели във времето, когато на Земята стана Тайната на Голгота, и преди това. Тези две групи души се съединиха, за да подготвят Антропософията в свръхземните области. Там се намираха описаните индивидуалност, които бяха около Аланус аб Инсулис, и тези, които сред течението на доминиканците бяха основали аристотелизма в Европа, съединени също с великия учител на Данте, с Брунето Латини.
към текста >>
Голям брой души, които са били засегнати от Християнството през различните времена, се съединиха с такива души, които бяха по-малко засегнати от Християнството, които бяха живели във времето, когато на Земята стана Тайната на Голгота, и п
ред
и това.
Ние имаме целите течения, които описах, продължаващи така, че те водят до онези мощни имагинации, които се разгръщат в духовния свят под ръководството на Аланус аб Инсулис и на други; имаме мощен процес, че тук се процеждат някои неща, които въодушевяват Гьоте на поврата на 18-то към 19-то столетие и той създава своята духовна приказка за зелената змия и прекрасната лилия. Това беше така да се каже едно излизане на яве на онова, което се разгърна първо в мощни имагинации в началото на 19-то, даже още в края на 18-то столетие в духовния свят. Ето защо не трябва да Ви бъде чудно, че във връзка с този свръхсетивен култ, който стана в първата половина на 19-то столетие, моята първа мистерийна драма "Вратата на посвещението", която трябваше да предаде по определен начин в драматична форма това, което стана в началото на 19-то столетие, получи външно една структура подобна на това, което Гьоте беше представил в своята Приказка за зелената змия и прекрасната Лилия. Защото от формата, в която Антропософията живя в първите времена имагинативно в свръхсетивните области, тя трябваше да слезе в земната област. Защото по онова време в свръхсетивните области стана нещо.
Голям брой души, които са били засегнати от Християнството през различните времена, се съединиха с такива души, които бяха по-малко засегнати от Християнството, които бяха живели във времето, когато на Земята стана Тайната на Голгота, и преди това.
Тези две групи души се съединиха, за да подготвят Антропософията в свръхземните области. Там се намираха описаните индивидуалност, които бяха около Аланус аб Инсулис, и тези, които сред течението на доминиканците бяха основали аристотелизма в Европа, съединени също с великия учител на Данте, с Брунето Латини. И в този голям отряд от души се намираше голяма част от онези, които днес, след като отново са слезли на Земята, са включени в Антропософското Общество. тези, които днес изпитват стремеж да се съберат в Антропософското Общество, бяха заедно в началото на 19-то столетие в свръхсетивния свят, за да изпълнят онзи мощен култ в имагинации, за който говорих. Това е също нещо, което е свързано с Кармата на Антропософското Движение.
към текста >>
Там се намираха описаните индивидуалност, които бяха около Аланус аб Инсулис, и тези, които с
ред
течението на доминиканците бяха основали аристотелизма в Европа, съединени също с великия учител на Данте, с Брунето Латини.
Ето защо не трябва да Ви бъде чудно, че във връзка с този свръхсетивен култ, който стана в първата половина на 19-то столетие, моята първа мистерийна драма "Вратата на посвещението", която трябваше да предаде по определен начин в драматична форма това, което стана в началото на 19-то столетие, получи външно една структура подобна на това, което Гьоте беше представил в своята Приказка за зелената змия и прекрасната Лилия. Защото от формата, в която Антропософията живя в първите времена имагинативно в свръхсетивните области, тя трябваше да слезе в земната област. Защото по онова време в свръхсетивните области стана нещо. Голям брой души, които са били засегнати от Християнството през различните времена, се съединиха с такива души, които бяха по-малко засегнати от Християнството, които бяха живели във времето, когато на Земята стана Тайната на Голгота, и преди това. Тези две групи души се съединиха, за да подготвят Антропософията в свръхземните области.
Там се намираха описаните индивидуалност, които бяха около Аланус аб Инсулис, и тези, които сред течението на доминиканците бяха основали аристотелизма в Европа, съединени също с великия учител на Данте, с Брунето Латини.
И в този голям отряд от души се намираше голяма част от онези, които днес, след като отново са слезли на Земята, са включени в Антропософското Общество. тези, които днес изпитват стремеж да се съберат в Антропософското Общество, бяха заедно в началото на 19-то столетие в свръхсетивния свят, за да изпълнят онзи мощен култ в имагинации, за който говорих. Това е също нещо, което е свързано с Кармата на Антропософското Движение. То е нещо, до което стигаме, когато не разглеждаме това Антропософско Движение само рационалистично и в нейната външна земна форма, а когато разглеждаме нишките, които водят в духовните области. Тогава ние виждаме, как така да се каже Антропософското Движение слиза на Земята.
към текста >>
Да, небесното Антропософско Движение се развива в края на 18-то и в началото на 19-то столетие: от това се процежда нещо, което Гьоте п
ред
ава в миниатюрни образи в приказката за зелената змия и прекрасната лилия.
И в този голям отряд от души се намираше голяма част от онези, които днес, след като отново са слезли на Земята, са включени в Антропософското Общество. тези, които днес изпитват стремеж да се съберат в Антропософското Общество, бяха заедно в началото на 19-то столетие в свръхсетивния свят, за да изпълнят онзи мощен култ в имагинации, за който говорих. Това е също нещо, което е свързано с Кармата на Антропософското Движение. То е нещо, до което стигаме, когато не разглеждаме това Антропософско Движение само рационалистично и в нейната външна земна форма, а когато разглеждаме нишките, които водят в духовните области. Тогава ние виждаме, как така да се каже Антропософското Движение слиза на Земята.
Да, небесното Антропософско Движение се развива в края на 18-то и в началото на 19-то столетие: от това се процежда нещо, което Гьоте предава в миниатюрни образи в приказката за зелената змия и прекрасната лилия.
Но след това то трябваше да слезе долу, когато в последната третина на 19-то столетие Михаел иска да овладее земната интелигентност на хората, сега обаче слизайки от небето на Земята. От Тайната на Голгота насам Христос бе съединен със Земята. Земното човечество не можа първо да го разбере външно. Господството на Михаел бе управлявало последната фаза на космическата Интелигентност през времето на Александър Велики. С настъпването на 8-то следхристиянско столетие космическата
към текста >>
Онези, които бяха свързани с Михаел, след споразуменията с платониците, п
ред
приеха да подготвят тази земна интелигентност в схоластичния реализъм така, че Михаел да може отново да се съедини с нея, когато отново ще поеме своето господство в нап
ред
ващата цивилизация в края на 70-те години на 19-то столетие.
От Тайната на Голгота насам Христос бе съединен със Земята. Земното човечество не можа първо да го разбере външно. Господството на Михаел бе управлявало последната фаза на космическата Интелигентност през времето на Александър Велики. С настъпването на 8-то следхристиянско столетие космическата Интелигентност беше слязла изцяло в областта на Земята.
Онези, които бяха свързани с Михаел, след споразуменията с платониците, предприеха да подготвят тази земна интелигентност в схоластичния реализъм така, че Михаел да може отново да се съедини с нея, когато отново ще поеме своето господство в напредващата цивилизация в края на 70-те години на 19-то столетие.
Сега се касаеше за това, Антропософското Общество да обхване тази нейна вътрешна задача, която се състои в това, човешкото мислене да не бъде оспорвано на Михаел. Тук ние не можем да бъдем фаталисти. Тук ние можем само да кажем: хората трябва да работят съвместно с Боговете. Михаел одушевлява хората със самия Михаел, за да се яви на Земята една духовност, която да бъде по силите на собствената интелигентност на хората, за да могат хората да мислят и едновременно да бъдат духовни човеци; защото това означава първо господството на Михаел. За това трябва да се води борба сред Антропософското Движение.
към текста >>
За това трябва да се води борба с
ред
Антропософското Движение.
Онези, които бяха свързани с Михаел, след споразуменията с платониците, предприеха да подготвят тази земна интелигентност в схоластичния реализъм така, че Михаел да може отново да се съедини с нея, когато отново ще поеме своето господство в напредващата цивилизация в края на 70-те години на 19-то столетие. Сега се касаеше за това, Антропософското Общество да обхване тази нейна вътрешна задача, която се състои в това, човешкото мислене да не бъде оспорвано на Михаел. Тук ние не можем да бъдем фаталисти. Тук ние можем само да кажем: хората трябва да работят съвместно с Боговете. Михаел одушевлява хората със самия Михаел, за да се яви на Земята една духовност, която да бъде по силите на собствената интелигентност на хората, за да могат хората да мислят и едновременно да бъдат духовни човеци; защото това означава първо господството на Михаел.
За това трябва да се води борба сред Антропософското Движение.
Тогава онези, които днес действуват за Антропософското Движение, отново ще се преродят в края на 20-то столетие и ще бъдат свързани на Земята с онези, които бяха учители в Школата от Шартр. Защото това е споразумението постигнато в онзи небесен събор в началото на 13-то столетие, че платониците и аристотелците трябва да се явят заедно на Земята и да работят за това, щото Антропософското Движение да се разцъфти все повече и повече в 20-то столетие, за да може Антропософията да постигне в края на това столетие, чрез съюза на платониците и аристотелците определена връхна точка в земната цивилизация. Ако нещо подобно ще може да бъде изработено, както е предопределено от Михаел, тогава Европа, модерната цивилизация ще излезе от своя упадък. Обаче това не ще може да се постигне по някакъв друг начин! Това извеждане на цивилизацията от упадъка е свързано с разбирането на Михаел.
към текста >>
Защото това е споразумението постигнато в онзи небесен събор в началото на 13-то столетие, че платониците и аристотелците трябва да се явят заедно на Земята и да работят за това, щото Антропософското Движение да се разцъфти все повече и повече в 20-то столетие, за да може Антропософията да постигне в края на това столетие, чрез съюза на платониците и аристотелците оп
ред
елена връхна точка в земната цивилизация.
Тук ние не можем да бъдем фаталисти. Тук ние можем само да кажем: хората трябва да работят съвместно с Боговете. Михаел одушевлява хората със самия Михаел, за да се яви на Земята една духовност, която да бъде по силите на собствената интелигентност на хората, за да могат хората да мислят и едновременно да бъдат духовни човеци; защото това означава първо господството на Михаел. За това трябва да се води борба сред Антропософското Движение. Тогава онези, които днес действуват за Антропософското Движение, отново ще се преродят в края на 20-то столетие и ще бъдат свързани на Земята с онези, които бяха учители в Школата от Шартр.
Защото това е споразумението постигнато в онзи небесен събор в началото на 13-то столетие, че платониците и аристотелците трябва да се явят заедно на Земята и да работят за това, щото Антропософското Движение да се разцъфти все повече и повече в 20-то столетие, за да може Антропософията да постигне в края на това столетие, чрез съюза на платониците и аристотелците определена връхна точка в земната цивилизация.
Ако нещо подобно ще може да бъде изработено, както е предопределено от Михаел, тогава Европа, модерната цивилизация ще излезе от своя упадък. Обаче това не ще може да се постигне по някакъв друг начин! Това извеждане на цивилизацията от упадъка е свързано с разбирането на Михаел. С това, обични приятели, аз Ви доведох до разбирането на тайната на Михаел, която царува именно в настоящето над мислещото и стремящото се към мъдрост, към духовна мъдрост човечество. Че с това чрез Антропософията в духовното земно развитие трябва да бъде внесено нещо, което на мнозина изглежда парадоксално, това Вие можете да разберете, защото всякакви демонично-ариманически същества обсебват хората.
към текста >>
Ако нещо подобно ще може да бъде изработено, както е п
ред
оп
ред
елено от Михаел, тогава Европа, модерната цивилизация ще излезе от своя упадък.
Тук ние можем само да кажем: хората трябва да работят съвместно с Боговете. Михаел одушевлява хората със самия Михаел, за да се яви на Земята една духовност, която да бъде по силите на собствената интелигентност на хората, за да могат хората да мислят и едновременно да бъдат духовни човеци; защото това означава първо господството на Михаел. За това трябва да се води борба сред Антропософското Движение. Тогава онези, които днес действуват за Антропософското Движение, отново ще се преродят в края на 20-то столетие и ще бъдат свързани на Земята с онези, които бяха учители в Школата от Шартр. Защото това е споразумението постигнато в онзи небесен събор в началото на 13-то столетие, че платониците и аристотелците трябва да се явят заедно на Земята и да работят за това, щото Антропософското Движение да се разцъфти все повече и повече в 20-то столетие, за да може Антропософията да постигне в края на това столетие, чрез съюза на платониците и аристотелците определена връхна точка в земната цивилизация.
Ако нещо подобно ще може да бъде изработено, както е предопределено от Михаел, тогава Европа, модерната цивилизация ще излезе от своя упадък.
Обаче това не ще може да се постигне по някакъв друг начин! Това извеждане на цивилизацията от упадъка е свързано с разбирането на Михаел. С това, обични приятели, аз Ви доведох до разбирането на тайната на Михаел, която царува именно в настоящето над мислещото и стремящото се към мъдрост, към духовна мъдрост човечество. Че с това чрез Антропософията в духовното земно развитие трябва да бъде внесено нещо, което на мнозина изглежда парадоксално, това Вие можете да разберете, защото всякакви демонично-ариманически същества обсебват хората. Така щото ариманическите същества вече тържествуваха в някои човешки тела, че Михаел не ще може вече да получи под своята власт космическата Интелигентност, която беше слязла на Земята.
към текста >>
И това тържествуване, това ликуване беше особено силно към с
ред
ата на 19-то столетие, когато Ариман вярваше вече, че Михаел не ще може да намери отново своята някогашна космическа Интелигентност, която беше намерила пътя от небето към Земята.
Обаче това не ще може да се постигне по някакъв друг начин! Това извеждане на цивилизацията от упадъка е свързано с разбирането на Михаел. С това, обични приятели, аз Ви доведох до разбирането на тайната на Михаел, която царува именно в настоящето над мислещото и стремящото се към мъдрост, към духовна мъдрост човечество. Че с това чрез Антропософията в духовното земно развитие трябва да бъде внесено нещо, което на мнозина изглежда парадоксално, това Вие можете да разберете, защото всякакви демонично-ариманически същества обсебват хората. Така щото ариманическите същества вече тържествуваха в някои човешки тела, че Михаел не ще може вече да получи под своята власт космическата Интелигентност, която беше слязла на Земята.
И това тържествуване, това ликуване беше особено силно към средата на 19-то столетие, когато Ариман вярваше вече, че Михаел не ще може да намери отново своята някогашна космическа Интелигентност, която беше намерила пътя от небето към Земята.
Касае се за нещо велико, за нещо великанско! Ето защо никак не е чудно, ако стоящите вътре в тази борба трябва да изпитат някои странни неща. Всъщност никога още не е говорено така странно върху едно духовно движение, както върху антропософското. Именно по куриозния начин, да се говори върху Антропософското Движение, Вие виждате, как то не може да бъде разбрано от най-просветените духове на съвремието с неговия духовен характер и с негова та връзка с Тайната на Голгота. Защото казва ли Ви някой, че е видял един човек, който е същевременно черен и бял?
към текста >>
И той казва по-нататък: "когато Рудолф Щайнер не се заблуждава в може би вероятни, но никога достъпни за проверка видения на доисторическите времена, когато той не се заблуждава в астралните форми на говорене върху живота върху други звезди, той е един ясен и проницателен дух, осветлил е смисъла на този съд" става въпрос за озирификацията "и това приравняване на душата с Бога извън
ред
но добре".
Не вярвам, че бихте считали един човек с ума си, ако би Ви казал нещо подобно. Обаче днес хората си позволяват да пишат нещо подобно върху Антропософията. Така например Морис Метерлинк си позволява в своята книга "Великата загадка" да развива върху самия мене, доколкото съм носител на Антропософското Движение, една логика, която е напълно подобна на онази, когато някой би казал, че е видял един човек, който е същевременно черен и бял, европеец и мавър. Човек може да бъде едно от двете, но не същевременно и двете. Въпреки това Метерлинк казва: "това, което четем във ведите, казва Рудолф Щайнер, един от най-учените и също от най-обърканите съвременни окултисти..." Ако някой би казал, че е видял един човек, който е същевременно европеец и негър, хората биха го счита ли за побъркан; обаче Метерлинк си позволява да постави заедно "един от най-учените и най-обърканите".
И той казва по-нататък: "когато Рудолф Щайнер не се заблуждава в може би вероятни, но никога достъпни за проверка видения на доисторическите времена, когато той не се заблуждава в астралните форми на говорене върху живота върху други звезди, той е един ясен и проницателен дух, осветлил е смисъла на този съд" става въпрос за озирификацията "и това приравняване на душата с Бога извънредно добре".
Следователно това значи: когато не говори направо върху Антропософията, той е един ясен и проницателен дух. Това може още да каже Метерлинк. Той може да каже още повече, неща, които са изцяло странни, защото намира възможно да каже следното: "Щайнер е употребил своите интуитивни методи, които са един вид трансцендет на психометрия, за да реконструира историята на атлантците и да ни разкрие, какво става на Слънцето, на Луната и в други светове. Той ни описва редуващите се преобразования на съществата, които стават човеци, и прави това с такава сигурност, щото човек се пита, след като е следил с интерес увода, който показва един много преценяващ, логически и широк дух, дали внезапно се е побъркал или дали има работа с един шарлатанин или с един действителен визионерин". /стр. 157/.
към текста >>
Той ни описва
ред
уващите се преобразования на съществата, които стават човеци, и прави това с такава сигурност, щото човек се пита, след като е следил с интерес увода, който показва един много преценяващ, логически и широк дух, дали внезапно се е побъркал или дали има работа с един шарлатанин или с един действителен визионерин".
Въпреки това Метерлинк казва: "това, което четем във ведите, казва Рудолф Щайнер, един от най-учените и също от най-обърканите съвременни окултисти..." Ако някой би казал, че е видял един човек, който е същевременно европеец и негър, хората биха го счита ли за побъркан; обаче Метерлинк си позволява да постави заедно "един от най-учените и най-обърканите". И той казва по-нататък: "когато Рудолф Щайнер не се заблуждава в може би вероятни, но никога достъпни за проверка видения на доисторическите времена, когато той не се заблуждава в астралните форми на говорене върху живота върху други звезди, той е един ясен и проницателен дух, осветлил е смисъла на този съд" става въпрос за озирификацията "и това приравняване на душата с Бога извънредно добре". Следователно това значи: когато не говори направо върху Антропософията, той е един ясен и проницателен дух. Това може още да каже Метерлинк. Той може да каже още повече, неща, които са изцяло странни, защото намира възможно да каже следното: "Щайнер е употребил своите интуитивни методи, които са един вид трансцендет на психометрия, за да реконструира историята на атлантците и да ни разкрие, какво става на Слънцето, на Луната и в други светове.
Той ни описва редуващите се преобразования на съществата, които стават човеци, и прави това с такава сигурност, щото човек се пита, след като е следил с интерес увода, който показва един много преценяващ, логически и широк дух, дали внезапно се е побъркал или дали има работа с един шарлатанин или с един действителен визионерин".
/стр. 157/. А сега помислете само, що значи това: Метерлинк твърди, че когато аз пиша книги, тогава уводите са винаги такива, че той трябва да каже: тук имаме работа с един "много преценяващ, логичен и широк дух". Но когато чете по-нататък в моите книги, той не знае, дали аз внезапно съм се побъркал или съм един шарлатанин или истински визионер. Но аз не съм написал само отделни книги и при всяка книга написвам съответния увод. Следователно аз съм написал една книга, Метерлинк чете увода.
към текста >>
Тогава аз му се п
ред
ставям като един "много преценяващ, логичен и широк дух"; тогава той чете по-нататък и сега ме намира такъв, че казва: не зная, дали Рудолф Щайнер не се е побъркал внезапно или е един шарлатанин или истински визионер.
/стр. 157/. А сега помислете само, що значи това: Метерлинк твърди, че когато аз пиша книги, тогава уводите са винаги такива, че той трябва да каже: тук имаме работа с един "много преценяващ, логичен и широк дух". Но когато чете по-нататък в моите книги, той не знае, дали аз внезапно съм се побъркал или съм един шарлатанин или истински визионер. Но аз не съм написал само отделни книги и при всяка книга написвам съответния увод. Следователно аз съм написал една книга, Метерлинк чете увода.
Тогава аз му се представям като един "много преценяващ, логичен и широк дух"; тогава той чете по-нататък и сега ме намира такъв, че казва: не зная, дали Рудолф Щайнер не се е побъркал внезапно или е един шарлатанин или истински визионер.
След това върви по-нататък... Аз написвам втора книга: когато Метерлинк чете увода, там аз отново съм за него "много преценяващ, логичен и широк дух"; после чете по-нататъшното съдържание и го намира отново такова, че не знае, дали аз съм се побъркал или съм един шарлатанин или истински визионер. Но помислете, че хората стигат до там да кажат: когато чета уводната част на твоите книги, ти ми изглеждаш умен, разсъдлив, логичен; но след това внезапно се побъркваш! Що за чудни хора са това, които, когато започват да пишат, са логични, а след това като продължават да пишат те внезапно се побъркват; след това при следващата книга те отново се превключват, в началото са логични, после по-нататък се побъркват! И така ритмично по-нататък. "Ритми" съществуват в света.
към текста >>
Но от този пример можете да видите, как най-просветените духове на съвременността приемат това, което трябва да бъде основано като епоха на Михаел в света, което трябва да бъде направено, за да може Михаел отново да намери с
ред
земното човечество космическата Интелигентност, която съгласно космическия порядък на нещата трябваше да се откъсне от неговото господство в 8-то столетие.
След това върви по-нататък... Аз написвам втора книга: когато Метерлинк чете увода, там аз отново съм за него "много преценяващ, логичен и широк дух"; после чете по-нататъшното съдържание и го намира отново такова, че не знае, дали аз съм се побъркал или съм един шарлатанин или истински визионер. Но помислете, че хората стигат до там да кажат: когато чета уводната част на твоите книги, ти ми изглеждаш умен, разсъдлив, логичен; но след това внезапно се побъркваш! Що за чудни хора са това, които, когато започват да пишат, са логични, а след това като продължават да пишат те внезапно се побъркват; след това при следващата книга те отново се превключват, в началото са логични, после по-нататък се побъркват! И така ритмично по-нататък. "Ритми" съществуват в света.
Но от този пример можете да видите, как най-просветените духове на съвременността приемат това, което трябва да бъде основано като епоха на Михаел в света, което трябва да бъде направено, за да може Михаел отново да намери сред земното човечество космическата Интелигентност, която съгласно космическия порядък на нещата трябваше да се откъсне от неговото господство в 8-то столетие.
Цялата традиция на Михаел трябва да бъде отново разгледана. Михаел с нозе стъпили върху змея: ние с право съзираме тази картина, която представя борещия се Михаел, как той представлява космическия дух срещу ариманическите същества, които той има под своите нозе. Повече от всяка друга борба е поставена в човешкото сърце. Вътре в това сърце е закотвена тя от последна та третина на 19-то столетие насам. Решаващо трябва да стане онова, което човешките сърца правят с тази мирова работа на Михаел в течение на 20-то столетие.
към текста >>
Михаел с нозе стъпили върху змея: ние с право съзираме тази картина, която п
ред
ставя борещия се Михаел, как той п
ред
ставлява космическия дух срещу ариманическите същества, които той има под своите нозе.
Що за чудни хора са това, които, когато започват да пишат, са логични, а след това като продължават да пишат те внезапно се побъркват; след това при следващата книга те отново се превключват, в началото са логични, после по-нататък се побъркват! И така ритмично по-нататък. "Ритми" съществуват в света. Но от този пример можете да видите, как най-просветените духове на съвременността приемат това, което трябва да бъде основано като епоха на Михаел в света, което трябва да бъде направено, за да може Михаел отново да намери сред земното човечество космическата Интелигентност, която съгласно космическия порядък на нещата трябваше да се откъсне от неговото господство в 8-то столетие. Цялата традиция на Михаел трябва да бъде отново разгледана.
Михаел с нозе стъпили върху змея: ние с право съзираме тази картина, която представя борещия се Михаел, как той представлява космическия дух срещу ариманическите същества, които той има под своите нозе.
Повече от всяка друга борба е поставена в човешкото сърце. Вътре в това сърце е закотвена тя от последна та третина на 19-то столетие насам. Решаващо трябва да стане онова, което човешките сърца правят с тази мирова работа на Михаел в течение на 20-то столетие. И в течение на това 20-то столетие, когато ще са изтекли първите 100 години от края на Кали-Юга, човечеството ще стои или до гроба на всяка цивилизация или в началото на онази епоха, когато в душите на хората, които свързват в тяхното сърце интелигентността с духовността, борбата на Михаел ще бъде водена в полза на Михаеловия импулс.
към текста >>
71.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
От това, което вчера разясних върху господството на Михаел в духовна, космическа връзка, можахте да видите, че Михаел заема едно особено положение между онези духовни Същества, които спо
ред
наименованието възникнало от древни време на с
ред
християнските общности ние наричаме Архангели.
СКАЗКА ТРЕТА Арнхайм, 20 юли 1924 г.
От това, което вчера разясних върху господството на Михаел в духовна, космическа връзка, можахте да видите, че Михаел заема едно особено положение между онези духовни Същества, които според наименованието възникнало от древни време на сред християнските общности ние наричаме Архангели.
И за нас ще бъде важно именно за това, което има голямо значение в нашите дни, че в столетията преди основаването на Християнството Михаел още изпращаше своите импулси на Земята изцяло от Слънцето, от областта на Слънцето, изпращаше, бих могъл да кажа, космополитни импулси: че след това тези космополитни импулси се изгубват, космическата интелигентност се откъсва от властта на Михаел и в 8-то следхристиянско столетие идва в областта на Земята. Така щото тогава ние намираме сред земното развитие хора, които притежават качества да изработват собствени мисли, да имат собствено мислене, че след това така добитото мислене бе развито и развиващо се извоювано за едно следващо господство на Михаел, както обясних вчера това. Това извоюване бе постигнато като мъдреците от Школата на Шартр се споразумяха с онези, които произхождат от старото господство на Михаел и които са предопределени да развият по-нататък предишната космическа, а сега земна Интелигентност. Споразумяха се да работят съвместно за тази цел, докато в 19-то столетие настъпи възможността да бъде подготвено първо сред духовния свят, чрез онзи култ в имагинации, онова, което трябваше да бъде преследвано с Антропософското Движение. От последната третина на 19-то столетие, но особено в наше време, ние стоим в началото на новото господство на Михаел; чрез това господство на Михаел се подготвя онова, което трябва да настъпи в настоящето столетие: а именно един по-голям брой хора – именно онези, които стигат до едно действително разбиране на Антропософията да изминат преди края на столетието ускорено времето между смъртта и едно ново раждане и да се обединят отново на Земята под ръководството сега така да се каже на двата вида духовни същества под ръководството на учителите от Шартр и на онези, които са останали непосредствено свързани с господството на Михаел за да дадат под ръководството на тези два вида духовни същества последния, ако мога да се изразя така, свещен импулс за по-нататъшното развитие на духовния живот на Земята.
към текста >>
И за нас ще бъде важно именно за това, което има голямо значение в нашите дни, че в столетията п
ред
и основаването на Християнството Михаел още изпращаше своите импулси на Земята изцяло от Слънцето, от областта на Слънцето, изпращаше, бих могъл да кажа, космополитни импулси: че след това тези космополитни импулси се изгубват, космическата интелигентност се откъсва от властта на Михаел и в 8-то следхристиянско столетие идва в областта на Земята.
СКАЗКА ТРЕТА Арнхайм, 20 юли 1924 г. От това, което вчера разясних върху господството на Михаел в духовна, космическа връзка, можахте да видите, че Михаел заема едно особено положение между онези духовни Същества, които според наименованието възникнало от древни време на сред християнските общности ние наричаме Архангели.
И за нас ще бъде важно именно за това, което има голямо значение в нашите дни, че в столетията преди основаването на Християнството Михаел още изпращаше своите импулси на Земята изцяло от Слънцето, от областта на Слънцето, изпращаше, бих могъл да кажа, космополитни импулси: че след това тези космополитни импулси се изгубват, космическата интелигентност се откъсва от властта на Михаел и в 8-то следхристиянско столетие идва в областта на Земята.
Така щото тогава ние намираме сред земното развитие хора, които притежават качества да изработват собствени мисли, да имат собствено мислене, че след това така добитото мислене бе развито и развиващо се извоювано за едно следващо господство на Михаел, както обясних вчера това. Това извоюване бе постигнато като мъдреците от Школата на Шартр се споразумяха с онези, които произхождат от старото господство на Михаел и които са предопределени да развият по-нататък предишната космическа, а сега земна Интелигентност. Споразумяха се да работят съвместно за тази цел, докато в 19-то столетие настъпи възможността да бъде подготвено първо сред духовния свят, чрез онзи култ в имагинации, онова, което трябваше да бъде преследвано с Антропософското Движение. От последната третина на 19-то столетие, но особено в наше време, ние стоим в началото на новото господство на Михаел; чрез това господство на Михаел се подготвя онова, което трябва да настъпи в настоящето столетие: а именно един по-голям брой хора – именно онези, които стигат до едно действително разбиране на Антропософията да изминат преди края на столетието ускорено времето между смъртта и едно ново раждане и да се обединят отново на Земята под ръководството сега така да се каже на двата вида духовни същества под ръководството на учителите от Шартр и на онези, които са останали непосредствено свързани с господството на Михаел за да дадат под ръководството на тези два вида духовни същества последния, ако мога да се изразя така, свещен импулс за по-нататъшното развитие на духовния живот на Земята. Антропософията ще може да добие едно действително значение за онези, които искат да участвуват в нея, само тогава, когато те ще осъзнаят с определено вътрешно свещено усърдие, че могат да стоят вътре в една такава връзка, която може да бъде охарактеризирана така, както това стана вчера.
към текста >>
Така щото тогава ние намираме с
ред
земното развитие хора, които притежават качества да изработват собствени мисли, да имат собствено мислене, че след това така добитото мислене бе развито и развиващо се извоювано за едно следващо господство на Михаел, както обясних вчера това.
СКАЗКА ТРЕТА Арнхайм, 20 юли 1924 г. От това, което вчера разясних върху господството на Михаел в духовна, космическа връзка, можахте да видите, че Михаел заема едно особено положение между онези духовни Същества, които според наименованието възникнало от древни време на сред християнските общности ние наричаме Архангели. И за нас ще бъде важно именно за това, което има голямо значение в нашите дни, че в столетията преди основаването на Християнството Михаел още изпращаше своите импулси на Земята изцяло от Слънцето, от областта на Слънцето, изпращаше, бих могъл да кажа, космополитни импулси: че след това тези космополитни импулси се изгубват, космическата интелигентност се откъсва от властта на Михаел и в 8-то следхристиянско столетие идва в областта на Земята.
Така щото тогава ние намираме сред земното развитие хора, които притежават качества да изработват собствени мисли, да имат собствено мислене, че след това така добитото мислене бе развито и развиващо се извоювано за едно следващо господство на Михаел, както обясних вчера това.
Това извоюване бе постигнато като мъдреците от Школата на Шартр се споразумяха с онези, които произхождат от старото господство на Михаел и които са предопределени да развият по-нататък предишната космическа, а сега земна Интелигентност. Споразумяха се да работят съвместно за тази цел, докато в 19-то столетие настъпи възможността да бъде подготвено първо сред духовния свят, чрез онзи култ в имагинации, онова, което трябваше да бъде преследвано с Антропософското Движение. От последната третина на 19-то столетие, но особено в наше време, ние стоим в началото на новото господство на Михаел; чрез това господство на Михаел се подготвя онова, което трябва да настъпи в настоящето столетие: а именно един по-голям брой хора – именно онези, които стигат до едно действително разбиране на Антропософията да изминат преди края на столетието ускорено времето между смъртта и едно ново раждане и да се обединят отново на Земята под ръководството сега така да се каже на двата вида духовни същества под ръководството на учителите от Шартр и на онези, които са останали непосредствено свързани с господството на Михаел за да дадат под ръководството на тези два вида духовни същества последния, ако мога да се изразя така, свещен импулс за по-нататъшното развитие на духовния живот на Земята. Антропософията ще може да добие едно действително значение за онези, които искат да участвуват в нея, само тогава, когато те ще осъзнаят с определено вътрешно свещено усърдие, че могат да стоят вътре в една такава връзка, която може да бъде охарактеризирана така, както това стана вчера. Това ще даде вътрешния ентусиазъм, ще даде обаче също и сила.
към текста >>
Това извоюване бе постигнато като мъдреците от Школата на Шартр се споразумяха с онези, които произхождат от старото господство на Михаел и които са п
ред
оп
ред
елени да развият по-нататък п
ред
ишната космическа, а сега земна Интелигентност.
СКАЗКА ТРЕТА Арнхайм, 20 юли 1924 г. От това, което вчера разясних върху господството на Михаел в духовна, космическа връзка, можахте да видите, че Михаел заема едно особено положение между онези духовни Същества, които според наименованието възникнало от древни време на сред християнските общности ние наричаме Архангели. И за нас ще бъде важно именно за това, което има голямо значение в нашите дни, че в столетията преди основаването на Християнството Михаел още изпращаше своите импулси на Земята изцяло от Слънцето, от областта на Слънцето, изпращаше, бих могъл да кажа, космополитни импулси: че след това тези космополитни импулси се изгубват, космическата интелигентност се откъсва от властта на Михаел и в 8-то следхристиянско столетие идва в областта на Земята. Така щото тогава ние намираме сред земното развитие хора, които притежават качества да изработват собствени мисли, да имат собствено мислене, че след това така добитото мислене бе развито и развиващо се извоювано за едно следващо господство на Михаел, както обясних вчера това.
Това извоюване бе постигнато като мъдреците от Школата на Шартр се споразумяха с онези, които произхождат от старото господство на Михаел и които са предопределени да развият по-нататък предишната космическа, а сега земна Интелигентност.
Споразумяха се да работят съвместно за тази цел, докато в 19-то столетие настъпи възможността да бъде подготвено първо сред духовния свят, чрез онзи култ в имагинации, онова, което трябваше да бъде преследвано с Антропософското Движение. От последната третина на 19-то столетие, но особено в наше време, ние стоим в началото на новото господство на Михаел; чрез това господство на Михаел се подготвя онова, което трябва да настъпи в настоящето столетие: а именно един по-голям брой хора – именно онези, които стигат до едно действително разбиране на Антропософията да изминат преди края на столетието ускорено времето между смъртта и едно ново раждане и да се обединят отново на Земята под ръководството сега така да се каже на двата вида духовни същества под ръководството на учителите от Шартр и на онези, които са останали непосредствено свързани с господството на Михаел за да дадат под ръководството на тези два вида духовни същества последния, ако мога да се изразя така, свещен импулс за по-нататъшното развитие на духовния живот на Земята. Антропософията ще може да добие едно действително значение за онези, които искат да участвуват в нея, само тогава, когато те ще осъзнаят с определено вътрешно свещено усърдие, че могат да стоят вътре в една такава връзка, която може да бъде охарактеризирана така, както това стана вчера. Това ще даде вътрешния ентусиазъм, ще даде обаче също и сила. Това ще ги накара да разберат, да знаят, че трябва да работят в посоката, да станат все повече и повече продължители на онова, което някога е живяло в мистериите.
към текста >>
Споразумяха се да работят съвместно за тази цел, докато в 19-то столетие настъпи възможността да бъде подготвено първо с
ред
духовния свят, чрез онзи култ в имагинации, онова, което трябваше да бъде преследвано с Антропософското Движение.
Арнхайм, 20 юли 1924 г. От това, което вчера разясних върху господството на Михаел в духовна, космическа връзка, можахте да видите, че Михаел заема едно особено положение между онези духовни Същества, които според наименованието възникнало от древни време на сред християнските общности ние наричаме Архангели. И за нас ще бъде важно именно за това, което има голямо значение в нашите дни, че в столетията преди основаването на Християнството Михаел още изпращаше своите импулси на Земята изцяло от Слънцето, от областта на Слънцето, изпращаше, бих могъл да кажа, космополитни импулси: че след това тези космополитни импулси се изгубват, космическата интелигентност се откъсва от властта на Михаел и в 8-то следхристиянско столетие идва в областта на Земята. Така щото тогава ние намираме сред земното развитие хора, които притежават качества да изработват собствени мисли, да имат собствено мислене, че след това така добитото мислене бе развито и развиващо се извоювано за едно следващо господство на Михаел, както обясних вчера това. Това извоюване бе постигнато като мъдреците от Школата на Шартр се споразумяха с онези, които произхождат от старото господство на Михаел и които са предопределени да развият по-нататък предишната космическа, а сега земна Интелигентност.
Споразумяха се да работят съвместно за тази цел, докато в 19-то столетие настъпи възможността да бъде подготвено първо сред духовния свят, чрез онзи култ в имагинации, онова, което трябваше да бъде преследвано с Антропософското Движение.
От последната третина на 19-то столетие, но особено в наше време, ние стоим в началото на новото господство на Михаел; чрез това господство на Михаел се подготвя онова, което трябва да настъпи в настоящето столетие: а именно един по-голям брой хора – именно онези, които стигат до едно действително разбиране на Антропософията да изминат преди края на столетието ускорено времето между смъртта и едно ново раждане и да се обединят отново на Земята под ръководството сега така да се каже на двата вида духовни същества под ръководството на учителите от Шартр и на онези, които са останали непосредствено свързани с господството на Михаел за да дадат под ръководството на тези два вида духовни същества последния, ако мога да се изразя така, свещен импулс за по-нататъшното развитие на духовния живот на Земята. Антропософията ще може да добие едно действително значение за онези, които искат да участвуват в нея, само тогава, когато те ще осъзнаят с определено вътрешно свещено усърдие, че могат да стоят вътре в една такава връзка, която може да бъде охарактеризирана така, както това стана вчера. Това ще даде вътрешния ентусиазъм, ще даде обаче също и сила. Това ще ги накара да разберат, да знаят, че трябва да работят в посоката, да станат все повече и повече продължители на онова, което някога е живяло в мистериите. Обаче едно такова съзнание трябва да бъде задълбочено във всички направления.
към текста >>
От последната третина на 19-то столетие, но особено в наше време, ние стоим в началото на новото господство на Михаел; чрез това господство на Михаел се подготвя онова, което трябва да настъпи в настоящето столетие: а именно един по-голям брой хора – именно онези, които стигат до едно действително разбиране на Антропософията да изминат п
ред
и края на столетието ускорено времето между смъртта и едно ново раждане и да се обединят отново на Земята под ръководството сега така да се каже на двата вида духовни същества под ръководството на учителите от Шартр и на онези, които са останали непос
ред
ствено свързани с господството на Михаел за да дадат под ръководството на тези два вида духовни същества последния, ако мога да се изразя така, свещен импулс за по-нататъшното развитие на духовния живот на Земята.
От това, което вчера разясних върху господството на Михаел в духовна, космическа връзка, можахте да видите, че Михаел заема едно особено положение между онези духовни Същества, които според наименованието възникнало от древни време на сред християнските общности ние наричаме Архангели. И за нас ще бъде важно именно за това, което има голямо значение в нашите дни, че в столетията преди основаването на Християнството Михаел още изпращаше своите импулси на Земята изцяло от Слънцето, от областта на Слънцето, изпращаше, бих могъл да кажа, космополитни импулси: че след това тези космополитни импулси се изгубват, космическата интелигентност се откъсва от властта на Михаел и в 8-то следхристиянско столетие идва в областта на Земята. Така щото тогава ние намираме сред земното развитие хора, които притежават качества да изработват собствени мисли, да имат собствено мислене, че след това така добитото мислене бе развито и развиващо се извоювано за едно следващо господство на Михаел, както обясних вчера това. Това извоюване бе постигнато като мъдреците от Школата на Шартр се споразумяха с онези, които произхождат от старото господство на Михаел и които са предопределени да развият по-нататък предишната космическа, а сега земна Интелигентност. Споразумяха се да работят съвместно за тази цел, докато в 19-то столетие настъпи възможността да бъде подготвено първо сред духовния свят, чрез онзи култ в имагинации, онова, което трябваше да бъде преследвано с Антропософското Движение.
От последната третина на 19-то столетие, но особено в наше време, ние стоим в началото на новото господство на Михаел; чрез това господство на Михаел се подготвя онова, което трябва да настъпи в настоящето столетие: а именно един по-голям брой хора – именно онези, които стигат до едно действително разбиране на Антропософията да изминат преди края на столетието ускорено времето между смъртта и едно ново раждане и да се обединят отново на Земята под ръководството сега така да се каже на двата вида духовни същества под ръководството на учителите от Шартр и на онези, които са останали непосредствено свързани с господството на Михаел за да дадат под ръководството на тези два вида духовни същества последния, ако мога да се изразя така, свещен импулс за по-нататъшното развитие на духовния живот на Земята.
Антропософията ще може да добие едно действително значение за онези, които искат да участвуват в нея, само тогава, когато те ще осъзнаят с определено вътрешно свещено усърдие, че могат да стоят вътре в една такава връзка, която може да бъде охарактеризирана така, както това стана вчера. Това ще даде вътрешния ентусиазъм, ще даде обаче също и сила. Това ще ги накара да разберат, да знаят, че трябва да работят в посоката, да станат все повече и повече продължители на онова, което някога е живяло в мистериите. Обаче едно такова съзнание трябва да бъде задълбочено във всички направления. Защото в смисъла на обясненото вчера ние насочваме поглед в миналото към онова време, когато в духовната област на Слънцето Михаел беше съединен с определен брой свръхземни същества, когато от тази духовна област на Слънцето изпрати на Земята такива знамения, че те можаха да създадат въодушевление от една страна за делата на Александър Велики, от друга страна за Аристотеловата философия; че можаха да произведат така да се каже последната фаза на вдъхновена интелигентност, духовна интелигентност на Земята; че след това заедно с онези човешки души, които бяха изпълнели по негово поръчение такива неща на Земята, Михаел заедно със своите духовни отряди и с отрядите на онези човешки души, които се намираха около такива ръководещи човешки души, наблюдава Тайната на Голгота от Небето.
към текста >>
Антропософията ще може да добие едно действително значение за онези, които искат да участвуват в нея, само тогава, когато те ще осъзнаят с оп
ред
елено вътрешно свещено усърдие, че могат да стоят вътре в една такава връзка, която може да бъде охарактеризирана така, както това стана вчера.
И за нас ще бъде важно именно за това, което има голямо значение в нашите дни, че в столетията преди основаването на Християнството Михаел още изпращаше своите импулси на Земята изцяло от Слънцето, от областта на Слънцето, изпращаше, бих могъл да кажа, космополитни импулси: че след това тези космополитни импулси се изгубват, космическата интелигентност се откъсва от властта на Михаел и в 8-то следхристиянско столетие идва в областта на Земята. Така щото тогава ние намираме сред земното развитие хора, които притежават качества да изработват собствени мисли, да имат собствено мислене, че след това така добитото мислене бе развито и развиващо се извоювано за едно следващо господство на Михаел, както обясних вчера това. Това извоюване бе постигнато като мъдреците от Школата на Шартр се споразумяха с онези, които произхождат от старото господство на Михаел и които са предопределени да развият по-нататък предишната космическа, а сега земна Интелигентност. Споразумяха се да работят съвместно за тази цел, докато в 19-то столетие настъпи възможността да бъде подготвено първо сред духовния свят, чрез онзи култ в имагинации, онова, което трябваше да бъде преследвано с Антропософското Движение. От последната третина на 19-то столетие, но особено в наше време, ние стоим в началото на новото господство на Михаел; чрез това господство на Михаел се подготвя онова, което трябва да настъпи в настоящето столетие: а именно един по-голям брой хора – именно онези, които стигат до едно действително разбиране на Антропософията да изминат преди края на столетието ускорено времето между смъртта и едно ново раждане и да се обединят отново на Земята под ръководството сега така да се каже на двата вида духовни същества под ръководството на учителите от Шартр и на онези, които са останали непосредствено свързани с господството на Михаел за да дадат под ръководството на тези два вида духовни същества последния, ако мога да се изразя така, свещен импулс за по-нататъшното развитие на духовния живот на Земята.
Антропософията ще може да добие едно действително значение за онези, които искат да участвуват в нея, само тогава, когато те ще осъзнаят с определено вътрешно свещено усърдие, че могат да стоят вътре в една такава връзка, която може да бъде охарактеризирана така, както това стана вчера.
Това ще даде вътрешния ентусиазъм, ще даде обаче също и сила. Това ще ги накара да разберат, да знаят, че трябва да работят в посоката, да станат все повече и повече продължители на онова, което някога е живяло в мистериите. Обаче едно такова съзнание трябва да бъде задълбочено във всички направления. Защото в смисъла на обясненото вчера ние насочваме поглед в миналото към онова време, когато в духовната област на Слънцето Михаел беше съединен с определен брой свръхземни същества, когато от тази духовна област на Слънцето изпрати на Земята такива знамения, че те можаха да създадат въодушевление от една страна за делата на Александър Велики, от друга страна за Аристотеловата философия; че можаха да произведат така да се каже последната фаза на вдъхновена интелигентност, духовна интелигентност на Земята; че след това заедно с онези човешки души, които бяха изпълнели по негово поръчение такива неща на Земята, Михаел заедно със своите духовни отряди и с отрядите на онези човешки души, които се намираха около такива ръководещи човешки души, наблюдава Тайната на Голгота от Небето. И човек може вече да се проникне с нещо, което действува в душата, когато той поставя пред погледа си онзи момент, в който Михаел заедно с определен брой Ангели, Архангели и човешки души виждаха как Христос напуска Слънцето, за да влезе в тялото на един човек и чрез това, което може да изживее в човешкото тяло на Земята, да се свърже с по-нататъшното развитие на човечеството на Земята.
към текста >>
Защото в смисъла на обясненото вчера ние насочваме поглед в миналото към онова време, когато в духовната област на Слънцето Михаел беше съединен с оп
ред
елен брой свръхземни същества, когато от тази духовна област на Слънцето изпрати на Земята такива знамения, че те можаха да създадат въодушевление от една страна за делата на Александър Велики, от друга страна за Аристотеловата философия; че можаха да произведат така да се каже последната фаза на вдъхновена интелигентност, духовна интелигентност на Земята; че след това заедно с онези човешки души, които бяха изпълнели по негово поръчение такива неща на Земята, Михаел заедно със своите духовни отряди и с отрядите на онези човешки души, които се намираха около такива ръководещи човешки души, наблюдава Тайната на Голгота от Небето.
От последната третина на 19-то столетие, но особено в наше време, ние стоим в началото на новото господство на Михаел; чрез това господство на Михаел се подготвя онова, което трябва да настъпи в настоящето столетие: а именно един по-голям брой хора – именно онези, които стигат до едно действително разбиране на Антропософията да изминат преди края на столетието ускорено времето между смъртта и едно ново раждане и да се обединят отново на Земята под ръководството сега така да се каже на двата вида духовни същества под ръководството на учителите от Шартр и на онези, които са останали непосредствено свързани с господството на Михаел за да дадат под ръководството на тези два вида духовни същества последния, ако мога да се изразя така, свещен импулс за по-нататъшното развитие на духовния живот на Земята. Антропософията ще може да добие едно действително значение за онези, които искат да участвуват в нея, само тогава, когато те ще осъзнаят с определено вътрешно свещено усърдие, че могат да стоят вътре в една такава връзка, която може да бъде охарактеризирана така, както това стана вчера. Това ще даде вътрешния ентусиазъм, ще даде обаче също и сила. Това ще ги накара да разберат, да знаят, че трябва да работят в посоката, да станат все повече и повече продължители на онова, което някога е живяло в мистериите. Обаче едно такова съзнание трябва да бъде задълбочено във всички направления.
Защото в смисъла на обясненото вчера ние насочваме поглед в миналото към онова време, когато в духовната област на Слънцето Михаел беше съединен с определен брой свръхземни същества, когато от тази духовна област на Слънцето изпрати на Земята такива знамения, че те можаха да създадат въодушевление от една страна за делата на Александър Велики, от друга страна за Аристотеловата философия; че можаха да произведат така да се каже последната фаза на вдъхновена интелигентност, духовна интелигентност на Земята; че след това заедно с онези човешки души, които бяха изпълнели по негово поръчение такива неща на Земята, Михаел заедно със своите духовни отряди и с отрядите на онези човешки души, които се намираха около такива ръководещи човешки души, наблюдава Тайната на Голгота от Небето.
И човек може вече да се проникне с нещо, което действува в душата, когато той поставя пред погледа си онзи момент, в който Михаел заедно с определен брой Ангели, Архангели и човешки души виждаха как Христос напуска Слънцето, за да влезе в тялото на един човек и чрез това, което може да изживее в човешкото тяло на Земята, да се свърже с по-нататъшното развитие на човечеството на Земята. Обаче същевременно това беше за Михаел знак, че от сега нататък управляваната до тогава от него небесна Интелигентност трябваше да се разлее така да се каже като един свещен дъжд върху Земята, постепенно да напусне небето. И в 8-то следхристиянско столетие беше така, че онези, които бяха около Михаел видяха, че субстанциалното, което Михаел съхраняваше до тогава, сега вече се намира на Земята. Сега се касае за това, че в пълно съзвучие с господството на Михаел стана онова, което дойде в света чрез учителите от Шартр, но също и всичко, което дойде чрез избраните от ордена на доминиканците: така щото, накратко казано, бе произведено онова развитие на човечеството, което от началото на 15-то столетие можа да сложи началото на развитието на Съзнателната душа в човечеството. Защото приблизително в първата третина на предшествуващото развитие, т.е.
към текста >>
И човек може вече да се проникне с нещо, което действува в душата, когато той поставя п
ред
погледа си онзи момент, в който Михаел заедно с оп
ред
елен брой Ангели, Архангели и човешки души виждаха как Христос напуска Слънцето, за да влезе в тялото на един човек и чрез това, което може да изживее в човешкото тяло на Земята, да се свърже с по-нататъшното развитие на човечеството на Земята.
Антропософията ще може да добие едно действително значение за онези, които искат да участвуват в нея, само тогава, когато те ще осъзнаят с определено вътрешно свещено усърдие, че могат да стоят вътре в една такава връзка, която може да бъде охарактеризирана така, както това стана вчера. Това ще даде вътрешния ентусиазъм, ще даде обаче също и сила. Това ще ги накара да разберат, да знаят, че трябва да работят в посоката, да станат все повече и повече продължители на онова, което някога е живяло в мистериите. Обаче едно такова съзнание трябва да бъде задълбочено във всички направления. Защото в смисъла на обясненото вчера ние насочваме поглед в миналото към онова време, когато в духовната област на Слънцето Михаел беше съединен с определен брой свръхземни същества, когато от тази духовна област на Слънцето изпрати на Земята такива знамения, че те можаха да създадат въодушевление от една страна за делата на Александър Велики, от друга страна за Аристотеловата философия; че можаха да произведат така да се каже последната фаза на вдъхновена интелигентност, духовна интелигентност на Земята; че след това заедно с онези човешки души, които бяха изпълнели по негово поръчение такива неща на Земята, Михаел заедно със своите духовни отряди и с отрядите на онези човешки души, които се намираха около такива ръководещи човешки души, наблюдава Тайната на Голгота от Небето.
И човек може вече да се проникне с нещо, което действува в душата, когато той поставя пред погледа си онзи момент, в който Михаел заедно с определен брой Ангели, Архангели и човешки души виждаха как Христос напуска Слънцето, за да влезе в тялото на един човек и чрез това, което може да изживее в човешкото тяло на Земята, да се свърже с по-нататъшното развитие на човечеството на Земята.
Обаче същевременно това беше за Михаел знак, че от сега нататък управляваната до тогава от него небесна Интелигентност трябваше да се разлее така да се каже като един свещен дъжд върху Земята, постепенно да напусне небето. И в 8-то следхристиянско столетие беше така, че онези, които бяха около Михаел видяха, че субстанциалното, което Михаел съхраняваше до тогава, сега вече се намира на Земята. Сега се касае за това, че в пълно съзвучие с господството на Михаел стана онова, което дойде в света чрез учителите от Шартр, но също и всичко, което дойде чрез избраните от ордена на доминиканците: така щото, накратко казано, бе произведено онова развитие на човечеството, което от началото на 15-то столетие можа да сложи началото на развитието на Съзнателната душа в човечеството. Защото приблизително в първата третина на предшествуващото развитие, т.е. в първата третина на развитието на Разсъдъчната или Чувствуващата душа имаме разпространението на свръхземната Интелигентност над Азия, Африка и една част от Европа чрез Александризма.
към текста >>
Защото приблизително в първата третина на п
ред
шествуващото развитие, т.е.
Защото в смисъла на обясненото вчера ние насочваме поглед в миналото към онова време, когато в духовната област на Слънцето Михаел беше съединен с определен брой свръхземни същества, когато от тази духовна област на Слънцето изпрати на Земята такива знамения, че те можаха да създадат въодушевление от една страна за делата на Александър Велики, от друга страна за Аристотеловата философия; че можаха да произведат така да се каже последната фаза на вдъхновена интелигентност, духовна интелигентност на Земята; че след това заедно с онези човешки души, които бяха изпълнели по негово поръчение такива неща на Земята, Михаел заедно със своите духовни отряди и с отрядите на онези човешки души, които се намираха около такива ръководещи човешки души, наблюдава Тайната на Голгота от Небето. И човек може вече да се проникне с нещо, което действува в душата, когато той поставя пред погледа си онзи момент, в който Михаел заедно с определен брой Ангели, Архангели и човешки души виждаха как Христос напуска Слънцето, за да влезе в тялото на един човек и чрез това, което може да изживее в човешкото тяло на Земята, да се свърже с по-нататъшното развитие на човечеството на Земята. Обаче същевременно това беше за Михаел знак, че от сега нататък управляваната до тогава от него небесна Интелигентност трябваше да се разлее така да се каже като един свещен дъжд върху Земята, постепенно да напусне небето. И в 8-то следхристиянско столетие беше така, че онези, които бяха около Михаел видяха, че субстанциалното, което Михаел съхраняваше до тогава, сега вече се намира на Земята. Сега се касае за това, че в пълно съзвучие с господството на Михаел стана онова, което дойде в света чрез учителите от Шартр, но също и всичко, което дойде чрез избраните от ордена на доминиканците: така щото, накратко казано, бе произведено онова развитие на човечеството, което от началото на 15-то столетие можа да сложи началото на развитието на Съзнателната душа в човечеството.
Защото приблизително в първата третина на предшествуващото развитие, т.е.
в първата третина на развитието на Разсъдъчната или Чувствуващата душа имаме разпространението на свръхземната Интелигентност над Азия, Африка и една част от Европа чрез Александризма. Но сега настъпи едно особено време, едно време, което ни показва Михаела, най-изпъкващия архангелски Дух на Слънцето, показва ни го сред това Слънце така, че той знае, как неговото управление на космическата Интелигентност е отпаднала от Слънцето; че той знае: уредени са също и работите, които могат да продължат по-нататъшното развитие на тази интелигентност на Земята. Това време настъпва към 16-то, 17-то следхристиянско столетие. Тогава Михаел е така да се каже свободен от своите предишни задължения в Космоса. Земните развития управлява Габриел по начина, както описах това вчера.
към текста >>
Но сега настъпи едно особено време, едно време, което ни показва Михаела, най-изпъкващия архангелски Дух на Слънцето, показва ни го с
ред
това Слънце така, че той знае, как неговото управление на космическата Интелигентност е отпаднала от Слънцето; че той знае: у
ред
ени са също и работите, които могат да продължат по-нататъшното развитие на тази интелигентност на Земята.
Обаче същевременно това беше за Михаел знак, че от сега нататък управляваната до тогава от него небесна Интелигентност трябваше да се разлее така да се каже като един свещен дъжд върху Земята, постепенно да напусне небето. И в 8-то следхристиянско столетие беше така, че онези, които бяха около Михаел видяха, че субстанциалното, което Михаел съхраняваше до тогава, сега вече се намира на Земята. Сега се касае за това, че в пълно съзвучие с господството на Михаел стана онова, което дойде в света чрез учителите от Шартр, но също и всичко, което дойде чрез избраните от ордена на доминиканците: така щото, накратко казано, бе произведено онова развитие на човечеството, което от началото на 15-то столетие можа да сложи началото на развитието на Съзнателната душа в човечеството. Защото приблизително в първата третина на предшествуващото развитие, т.е. в първата третина на развитието на Разсъдъчната или Чувствуващата душа имаме разпространението на свръхземната Интелигентност над Азия, Африка и една част от Европа чрез Александризма.
Но сега настъпи едно особено време, едно време, което ни показва Михаела, най-изпъкващия архангелски Дух на Слънцето, показва ни го сред това Слънце така, че той знае, как неговото управление на космическата Интелигентност е отпаднала от Слънцето; че той знае: уредени са също и работите, които могат да продължат по-нататъшното развитие на тази интелигентност на Земята.
Това време настъпва към 16-то, 17-то следхристиянско столетие. Тогава Михаел е така да се каже свободен от своите предишни задължения в Космоса. Земните развития управлява Габриел по начина, както описах това вчера. Михаел се намира сега в едно особено положение. Когато един Архангел не е иначе управляващ княз на земните работи, той прави въпреки това неговите импулси да се вливат в това, което другите вършат.
към текста >>
Тогава Михаел е така да се каже свободен от своите п
ред
ишни задължения в Космоса.
Сега се касае за това, че в пълно съзвучие с господството на Михаел стана онова, което дойде в света чрез учителите от Шартр, но също и всичко, което дойде чрез избраните от ордена на доминиканците: така щото, накратко казано, бе произведено онова развитие на човечеството, което от началото на 15-то столетие можа да сложи началото на развитието на Съзнателната душа в човечеството. Защото приблизително в първата третина на предшествуващото развитие, т.е. в първата третина на развитието на Разсъдъчната или Чувствуващата душа имаме разпространението на свръхземната Интелигентност над Азия, Африка и една част от Европа чрез Александризма. Но сега настъпи едно особено време, едно време, което ни показва Михаела, най-изпъкващия архангелски Дух на Слънцето, показва ни го сред това Слънце така, че той знае, как неговото управление на космическата Интелигентност е отпаднала от Слънцето; че той знае: уредени са също и работите, които могат да продължат по-нататъшното развитие на тази интелигентност на Земята. Това време настъпва към 16-то, 17-то следхристиянско столетие.
Тогава Михаел е така да се каже свободен от своите предишни задължения в Космоса.
Земните развития управлява Габриел по начина, както описах това вчера. Михаел се намира сега в едно особено положение. Когато един Архангел не е иначе управляващ княз на земните работи, той прави въпреки това неговите импулси да се вливат в това, което другите вършат. Защо то от редуващите се едно друго господства на Архангелите, от всичките 7 господства на Архангелите постоянно се вливат импулси: само един е винаги главният. Когато например в минали епохи Габриел е бил ръководният дух в развитието на човечеството, от него се вливаше главно това, което той трябваше да управлява, в земното развитие; обаче другите Архангели съдействуваха.
към текста >>
Защо то от
ред
уващите се едно друго господства на Архангелите, от всичките 7 господства на Архангелите постоянно се вливат импулси: само един е винаги главният.
Това време настъпва към 16-то, 17-то следхристиянско столетие. Тогава Михаел е така да се каже свободен от своите предишни задължения в Космоса. Земните развития управлява Габриел по начина, както описах това вчера. Михаел се намира сега в едно особено положение. Когато един Архангел не е иначе управляващ княз на земните работи, той прави въпреки това неговите импулси да се вливат в това, което другите вършат.
Защо то от редуващите се едно друго господства на Архангелите, от всичките 7 господства на Архангелите постоянно се вливат импулси: само един е винаги главният.
Когато например в минали епохи Габриел е бил ръководният дух в развитието на човечеството, от него се вливаше главно това, което той трябваше да управлява, в земното развитие; обаче другите Архангели съдействуваха. Но сега, когато Габриел упражняваше своето господство, Михаел се намираше в едно особено положение, в положени ето именно, да не може да съдействува от Слънцето при земните работи. Това е едно твърде особено положение за един ръководещ Архангел: да вижда, че неговата дейност, която е била упражнявана през дълги периоди, е престанала така да се каже. И така стана, че Михаел каза на своите: необходимо е, щото за времето, в което не можем да изпращаме импулси на Земята за времето, което ще завърши към 1879 година да си търсим една особена задача, да си търсим една задача сред слънчевата област. За онези души, които тяхната Карма беше довела в Антропософското Движение, трябваше да съществува възможността, да гледат в областта на Слънцето онова, което Михаел и неговите вършеха през времето, което на Земята беше време на господството на Габриел.
към текста >>
И така стана, че Михаел каза на своите: необходимо е, щото за времето, в което не можем да изпращаме импулси на Земята за времето, което ще завърши към 1879 година да си търсим една особена задача, да си търсим една задача с
ред
слънчевата област.
Когато един Архангел не е иначе управляващ княз на земните работи, той прави въпреки това неговите импулси да се вливат в това, което другите вършат. Защо то от редуващите се едно друго господства на Архангелите, от всичките 7 господства на Архангелите постоянно се вливат импулси: само един е винаги главният. Когато например в минали епохи Габриел е бил ръководният дух в развитието на човечеството, от него се вливаше главно това, което той трябваше да управлява, в земното развитие; обаче другите Архангели съдействуваха. Но сега, когато Габриел упражняваше своето господство, Михаел се намираше в едно особено положение, в положени ето именно, да не може да съдействува от Слънцето при земните работи. Това е едно твърде особено положение за един ръководещ Архангел: да вижда, че неговата дейност, която е била упражнявана през дълги периоди, е престанала така да се каже.
И така стана, че Михаел каза на своите: необходимо е, щото за времето, в което не можем да изпращаме импулси на Земята за времето, което ще завърши към 1879 година да си търсим една особена задача, да си търсим една задача сред слънчевата област.
За онези души, които тяхната Карма беше довела в Антропософското Движение, трябваше да съществува възможността, да гледат в областта на Слънцето онова, което Михаел и неговите вършеха през времето, което на Земята беше време на господството на Габриел. Това беше нещо, което така да се каже излизаше вън от всички останали редовно протичащи действия между Богове и човеци. Душите свързани с Михаел ръководещите човешки души от времето на Александър Велики, онези от великото време на доминиканците и тези, които се бяха събрали около тях по-малко ръководещи, и голям брой стремящи се, развиващи се хора в съюз с ръководещите духове всички те се чувствуваха като откъснати от традиционната връзка с духовния свят. Тогава човешките души, които бяха предопределени да станат антропософи, изживяха в свръхсетивния свят нещо, което никога по-рано не е било изживявано в свръхземните области от човешките души намиращи се между смъртта и едно ново раждане. По-рано душите изживяваха, че през времето между смъртта и едно ново раждане човешките души в съюз с ръководещите духовни Същества изработваха Кармата за бъдещето земно съществуване.
към текста >>
Това беше нещо, което така да се каже излизаше вън от всички останали
ред
овно протичащи действия между Богове и човеци.
Когато например в минали епохи Габриел е бил ръководният дух в развитието на човечеството, от него се вливаше главно това, което той трябваше да управлява, в земното развитие; обаче другите Архангели съдействуваха. Но сега, когато Габриел упражняваше своето господство, Михаел се намираше в едно особено положение, в положени ето именно, да не може да съдействува от Слънцето при земните работи. Това е едно твърде особено положение за един ръководещ Архангел: да вижда, че неговата дейност, която е била упражнявана през дълги периоди, е престанала така да се каже. И така стана, че Михаел каза на своите: необходимо е, щото за времето, в което не можем да изпращаме импулси на Земята за времето, което ще завърши към 1879 година да си търсим една особена задача, да си търсим една задача сред слънчевата област. За онези души, които тяхната Карма беше довела в Антропософското Движение, трябваше да съществува възможността, да гледат в областта на Слънцето онова, което Михаел и неговите вършеха през времето, което на Земята беше време на господството на Габриел.
Това беше нещо, което така да се каже излизаше вън от всички останали редовно протичащи действия между Богове и човеци.
Душите свързани с Михаел ръководещите човешки души от времето на Александър Велики, онези от великото време на доминиканците и тези, които се бяха събрали около тях по-малко ръководещи, и голям брой стремящи се, развиващи се хора в съюз с ръководещите духове всички те се чувствуваха като откъснати от традиционната връзка с духовния свят. Тогава човешките души, които бяха предопределени да станат антропософи, изживяха в свръхсетивния свят нещо, което никога по-рано не е било изживявано в свръхземните области от човешките души намиращи се между смъртта и едно ново раждане. По-рано душите изживяваха, че през времето между смъртта и едно ново раждане човешките души в съюз с ръководещите духовни Същества изработваха Кармата за бъдещето земно съществуване. Обаче по-рано никоя Карма не беше изработвана така, както сега Кармата на онези, които благодарение на дадените неща бяха предопределени да станат антропософи. Никога по-рано между смъртта и едно ново раждане в областта на Слънцето не се работеше така, както можеше да се работи сега под освободеното от земните работи господство на Михаел.
към текста >>
Тогава човешките души, които бяха п
ред
оп
ред
елени да станат антропософи, изживяха в свръхсетивния свят нещо, което никога по-рано не е било изживявано в свръхземните области от човешките души намиращи се между смъртта и едно ново раждане.
Това е едно твърде особено положение за един ръководещ Архангел: да вижда, че неговата дейност, която е била упражнявана през дълги периоди, е престанала така да се каже. И така стана, че Михаел каза на своите: необходимо е, щото за времето, в което не можем да изпращаме импулси на Земята за времето, което ще завърши към 1879 година да си търсим една особена задача, да си търсим една задача сред слънчевата област. За онези души, които тяхната Карма беше довела в Антропософското Движение, трябваше да съществува възможността, да гледат в областта на Слънцето онова, което Михаел и неговите вършеха през времето, което на Земята беше време на господството на Габриел. Това беше нещо, което така да се каже излизаше вън от всички останали редовно протичащи действия между Богове и човеци. Душите свързани с Михаел ръководещите човешки души от времето на Александър Велики, онези от великото време на доминиканците и тези, които се бяха събрали около тях по-малко ръководещи, и голям брой стремящи се, развиващи се хора в съюз с ръководещите духове всички те се чувствуваха като откъснати от традиционната връзка с духовния свят.
Тогава човешките души, които бяха предопределени да станат антропософи, изживяха в свръхсетивния свят нещо, което никога по-рано не е било изживявано в свръхземните области от човешките души намиращи се между смъртта и едно ново раждане.
По-рано душите изживяваха, че през времето между смъртта и едно ново раждане човешките души в съюз с ръководещите духовни Същества изработваха Кармата за бъдещето земно съществуване. Обаче по-рано никоя Карма не беше изработвана така, както сега Кармата на онези, които благодарение на дадените неща бяха предопределени да станат антропософи. Никога по-рано между смъртта и едно ново раждане в областта на Слънцето не се работеше така, както можеше да се работи сега под освободеното от земните работи господство на Михаел. Тогава се случи нещо, което беше събитие в свръхсетивните области, нещо, което днес почива в най-дълбоката вътрешност на по-голяма част от антропософите, макар и несъзнателно, спящо, сънуващо. И антропософът може да стори добре, ако, обръщайки се към своето сърце, казва: там вътре се крие днес може би една несъзнателна тайна, която е отблясък на делата на Михаел от 16-то, 17-то, 18-то столетие в свръхземните области, когато преди моето сегашно слизане в областта на Земята аз работих под ръководството на Михаел, който можа да изработи нещо особено, защото беше свободен така да се каже от своите текущи задължения и задачи.
към текста >>
Обаче по-рано никоя Карма не беше изработвана така, както сега Кармата на онези, които благодарение на дадените неща бяха п
ред
оп
ред
елени да станат антропософи.
За онези души, които тяхната Карма беше довела в Антропософското Движение, трябваше да съществува възможността, да гледат в областта на Слънцето онова, което Михаел и неговите вършеха през времето, което на Земята беше време на господството на Габриел. Това беше нещо, което така да се каже излизаше вън от всички останали редовно протичащи действия между Богове и човеци. Душите свързани с Михаел ръководещите човешки души от времето на Александър Велики, онези от великото време на доминиканците и тези, които се бяха събрали около тях по-малко ръководещи, и голям брой стремящи се, развиващи се хора в съюз с ръководещите духове всички те се чувствуваха като откъснати от традиционната връзка с духовния свят. Тогава човешките души, които бяха предопределени да станат антропософи, изживяха в свръхсетивния свят нещо, което никога по-рано не е било изживявано в свръхземните области от човешките души намиращи се между смъртта и едно ново раждане. По-рано душите изживяваха, че през времето между смъртта и едно ново раждане човешките души в съюз с ръководещите духовни Същества изработваха Кармата за бъдещето земно съществуване.
Обаче по-рано никоя Карма не беше изработвана така, както сега Кармата на онези, които благодарение на дадените неща бяха предопределени да станат антропософи.
Никога по-рано между смъртта и едно ново раждане в областта на Слънцето не се работеше така, както можеше да се работи сега под освободеното от земните работи господство на Михаел. Тогава се случи нещо, което беше събитие в свръхсетивните области, нещо, което днес почива в най-дълбоката вътрешност на по-голяма част от антропософите, макар и несъзнателно, спящо, сънуващо. И антропософът може да стори добре, ако, обръщайки се към своето сърце, казва: там вътре се крие днес може би една несъзнателна тайна, която е отблясък на делата на Михаел от 16-то, 17-то, 18-то столетие в свръхземните области, когато преди моето сегашно слизане в областта на Земята аз работих под ръководството на Михаел, който можа да изработи нещо особено, защото беше свободен така да се каже от своите текущи задължения и задачи. И Михаел събра своите отряди, събра онези, които като свръхсетивни същества принадлежаха към него от областта на Ангелите, Архангелите, събра обаче също и човешките души, които бяха дошли в някаква връзка с него. И роди се нещо подобно като една мощно разпространяваща се свръхсетивна школа.
към текста >>
И антропософът може да стори добре, ако, обръщайки се към своето сърце, казва: там вътре се крие днес може би една несъзнателна тайна, която е отблясък на делата на Михаел от 16-то, 17-то, 18-то столетие в свръхземните области, когато п
ред
и моето сегашно слизане в областта на Земята аз работих под ръководството на Михаел, който можа да изработи нещо особено, защото беше свободен така да се каже от своите текущи задължения и задачи.
Тогава човешките души, които бяха предопределени да станат антропософи, изживяха в свръхсетивния свят нещо, което никога по-рано не е било изживявано в свръхземните области от човешките души намиращи се между смъртта и едно ново раждане. По-рано душите изживяваха, че през времето между смъртта и едно ново раждане човешките души в съюз с ръководещите духовни Същества изработваха Кармата за бъдещето земно съществуване. Обаче по-рано никоя Карма не беше изработвана така, както сега Кармата на онези, които благодарение на дадените неща бяха предопределени да станат антропософи. Никога по-рано между смъртта и едно ново раждане в областта на Слънцето не се работеше така, както можеше да се работи сега под освободеното от земните работи господство на Михаел. Тогава се случи нещо, което беше събитие в свръхсетивните области, нещо, което днес почива в най-дълбоката вътрешност на по-голяма част от антропософите, макар и несъзнателно, спящо, сънуващо.
И антропософът може да стори добре, ако, обръщайки се към своето сърце, казва: там вътре се крие днес може би една несъзнателна тайна, която е отблясък на делата на Михаел от 16-то, 17-то, 18-то столетие в свръхземните области, когато преди моето сегашно слизане в областта на Земята аз работих под ръководството на Михаел, който можа да изработи нещо особено, защото беше свободен така да се каже от своите текущи задължения и задачи.
И Михаел събра своите отряди, събра онези, които като свръхсетивни същества принадлежаха към него от областта на Ангелите, Архангелите, събра обаче също и човешките души, които бяха дошли в някаква връзка с него. И роди се нещо подобно като една мощно разпространяваща се свръхсетивна школа. Както в началото на 13-то столетие онези, които можеха да действуват задружно, проведоха така да се каже един вид небесен събор, така сега непосредствено под ръководството на Михаел бе проведено от 16-то до 18-то столетие едно свръхсетивно школуване, едно свръхсетивно обучение, за велик Учител на което мировият ред избра самия Михаел. Следователно онова, за което Ви разказах, че е било проведено от първата половина на 19-то столетие като свръхсетивен култ протичащ в мощни имагинации, бе произхождано от едно свръхсетивно школуване, от едно свръхсетивно обучение, резултатите от което тези човешки души носят сега несъзнателно в тяхната вътрешност. Резултатът на това обучение се проявява само благодарение на това, че тези човешки души долавят стремежа към Антропософията.
към текста >>
Както в началото на 13-то столетие онези, които можеха да действуват задружно, проведоха така да се каже един вид небесен събор, така сега непос
ред
ствено под ръководството на Михаел бе проведено от 16-то до 18-то столетие едно свръхсетивно школуване, едно свръхсетивно обучение, за велик Учител на което мировият
ред
избра самия Михаел.
Никога по-рано между смъртта и едно ново раждане в областта на Слънцето не се работеше така, както можеше да се работи сега под освободеното от земните работи господство на Михаел. Тогава се случи нещо, което беше събитие в свръхсетивните области, нещо, което днес почива в най-дълбоката вътрешност на по-голяма част от антропософите, макар и несъзнателно, спящо, сънуващо. И антропософът може да стори добре, ако, обръщайки се към своето сърце, казва: там вътре се крие днес може би една несъзнателна тайна, която е отблясък на делата на Михаел от 16-то, 17-то, 18-то столетие в свръхземните области, когато преди моето сегашно слизане в областта на Земята аз работих под ръководството на Михаел, който можа да изработи нещо особено, защото беше свободен така да се каже от своите текущи задължения и задачи. И Михаел събра своите отряди, събра онези, които като свръхсетивни същества принадлежаха към него от областта на Ангелите, Архангелите, събра обаче също и човешките души, които бяха дошли в някаква връзка с него. И роди се нещо подобно като една мощно разпространяваща се свръхсетивна школа.
Както в началото на 13-то столетие онези, които можеха да действуват задружно, проведоха така да се каже един вид небесен събор, така сега непосредствено под ръководството на Михаел бе проведено от 16-то до 18-то столетие едно свръхсетивно школуване, едно свръхсетивно обучение, за велик Учител на което мировият ред избра самия Михаел.
Следователно онова, за което Ви разказах, че е било проведено от първата половина на 19-то столетие като свръхсетивен култ протичащ в мощни имагинации, бе произхождано от едно свръхсетивно школуване, от едно свръхсетивно обучение, резултатите от което тези човешки души носят сега несъзнателно в тяхната вътрешност. Резултатът на това обучение се проявява само благодарение на това, че тези човешки души долавят стремежа към Антропософията. Този стремеж към Антропософията е резултатът на това школуване. И можем да кажем: в миналото, в края на 15-то столетие, Михаел събра своите отряди от Богове и човешки души в областта на Слънцето и им говори в едно слова, което се простира през дълги периоди от време, говори им както следва: Откакто човешкият род населява Земята в човешка форма, на Земята е имало мистерии: Мистерии на Слънцето, Мистерии на Меркурий, Мистерии на Венера, Мистерии на Марс, Мистерии на Юпитер, Мистерии на Сатурн.
към текста >>
Това казваше Михаел на своите е изчезнало на Земята с изключение на малко п
ред
ания; то не съществува вече.
Откакто човешкият род населява Земята в човешка форма, на Земята е имало мистерии: Мистерии на Слънцето, Мистерии на Меркурий, Мистерии на Венера, Мистерии на Марс, Мистерии на Юпитер, Мистерии на Сатурн. В тези мистерии Боговете са изпращали техните тайни; там били по свещавани годните за това хора. Така щото хората на Земята можеха да знаят, какво става на Сатурн, на Юпитер, на Марс и т.н. и как това, което става там, действува в развитието на човечеството на Земята Винаги е имало посветени, които в мистериите са общували с Боговете. Посветените са приемали по инстинктивен древен ясновидски начин това, което е идвало чрез импулси в мистериите при тях.
Това казваше Михаел на своите е изчезнало на Земята с изключение на малко предания; то не съществува вече.
Импулсите не могат вече да се вливат в Земята. Единствено във второстепенната област, в областта на размножението, Габриел още има силата да прави влиянията на Луната да се вливат в развитието на човечеството. Старите предания са изчезнали повече или по-малко от Земята и с това изчезнала е и възможността да бъдат развивани импулсите проникващи в подсъзнанието и с това в различните тела на човека. Но сега ние насочваме поглед назад върху всичко това, което някога е било донасяно в мистериите като един дар на небето за човека, ние насочваме поглед надолу в течащото време: ние намираме там мистерийните центрове, виждаме, как небесната мъдрост се е вливала в тези мистерии, как хората са били посвещавани от нея, как именно от нашето свещено Слънце космическата интелигентност е слизала при човеците, така щото великите учители на човечеството са имали мисли, понятия, които са били духовни, които обаче им бяха вдъхновени от осветения център на нашето Слънце. Това е изчезнало от Земята.
към текста >>
Старите п
ред
ания са изчезнали повече или по-малко от Земята и с това изчезнала е и възможността да бъдат развивани импулсите проникващи в подсъзнанието и с това в различните тела на човека.
и как това, което става там, действува в развитието на човечеството на Земята Винаги е имало посветени, които в мистериите са общували с Боговете. Посветените са приемали по инстинктивен древен ясновидски начин това, което е идвало чрез импулси в мистериите при тях. Това казваше Михаел на своите е изчезнало на Земята с изключение на малко предания; то не съществува вече. Импулсите не могат вече да се вливат в Земята. Единствено във второстепенната област, в областта на размножението, Габриел още има силата да прави влиянията на Луната да се вливат в развитието на човечеството.
Старите предания са изчезнали повече или по-малко от Земята и с това изчезнала е и възможността да бъдат развивани импулсите проникващи в подсъзнанието и с това в различните тела на човека.
Но сега ние насочваме поглед назад върху всичко това, което някога е било донасяно в мистериите като един дар на небето за човека, ние насочваме поглед надолу в течащото време: ние намираме там мистерийните центрове, виждаме, как небесната мъдрост се е вливала в тези мистерии, как хората са били посвещавани от нея, как именно от нашето свещено Слънце космическата интелигентност е слизала при човеците, така щото великите учители на човечеството са имали мисли, понятия, които са били духовни, които обаче им бяха вдъхновени от осветения център на нашето Слънце. Това е изчезнало от Земята. Насочвайки поглед назад върху древните епохи на Земята ние го виждаме как то постепенно изчезва в развитието на Земята през времето на Александър Велики и неговото последействие, а долу виждаме да се разпространява между хората постепенно Интелигентността, която е станала земна. Но ние имаме това зрелище, което ни е останало: ние гледаме тайните, в които някога са били въвеждани посветените в мистериите. Нека доведем тези тайни до нашето съзнание!
към текста >>
Нека скицираме великото учение на посветените, което някога се е вливало по стария начин на Земята чрез мистериите нека скицираме това учение п
ред
душите на онези, които са свързани по интелигентен начин с Михаела
Насочвайки поглед назад върху древните епохи на Земята ние го виждаме как то постепенно изчезва в развитието на Земята през времето на Александър Велики и неговото последействие, а долу виждаме да се разпространява между хората постепенно Интелигентността, която е станала земна. Но ние имаме това зрелище, което ни е останало: ние гледаме тайните, в които някога са били въвеждани посветените в мистериите. Нека доведем тези тайни до нашето съзнание! Нека ги доведем до съзнанието на онези духовни Същества, които намирайки се около мене никога не са се явили в земно тяло, а живеят само по етерен начин. Нека ги доведем обаче и до съзнанието на онези души, които често пъти са били на Земята в земни тела, но сага са имен но тук и принадлежат към общността на Михаел, нека ги доведем до съзнанието на тези човешки души.
Нека скицираме великото учение на посветените, което някога се е вливало по стария начин на Земята чрез мистериите нека скицираме това учение пред душите на онези, които са свързани по интелигентен начин с Михаела
И там бе "Прегледана като учебна материя" ако мога да си послужа с този тривиално звучащ израз там бе премината като учебен материал старата мъдрост на посвещението. Имаше едно велика, обхватна небесна Школа. В нея беше преподавано от Михаел това, което той не можеше вече сега сам да управлява. Това беше нещо извънредно велико, което обезпокои много дълбоко ариманическите демони на Земята в 15-то, 16-то, 17-то и чак до 18-то столетие, което ги доведе в ужасна възбуда, така че стана нещо знаменателно. Стана именно това, което показа една полярна противоположност между небесните дела в това време и земни дела в същото време: горе в духовния свят една висша школа, която резюмира по един нов начин в свръхсетивното древната мъдрост на посвещението, която повдигна в интелигентното съзнание, в Съзнателната душа на предназначените за това и намиращи се между смъртта е едно ново раждане човешки души това, което по-рано в древни времена беше притежавана от хората мъдрост, обаче в Разсъдъчната или Чувствуващата душа, в Сетивната душа и т.н.
към текста >>
Това беше нещо извън
ред
но велико, което обезпокои много дълбоко ариманическите демони на Земята в 15-то, 16-то, 17-то и чак до 18-то столетие, което ги доведе в ужасна възбуда, така че стана нещо знаменателно.
Нека ги доведем обаче и до съзнанието на онези души, които често пъти са били на Земята в земни тела, но сага са имен но тук и принадлежат към общността на Михаел, нека ги доведем до съзнанието на тези човешки души. Нека скицираме великото учение на посветените, което някога се е вливало по стария начин на Земята чрез мистериите нека скицираме това учение пред душите на онези, които са свързани по интелигентен начин с Михаела И там бе "Прегледана като учебна материя" ако мога да си послужа с този тривиално звучащ израз там бе премината като учебен материал старата мъдрост на посвещението. Имаше едно велика, обхватна небесна Школа. В нея беше преподавано от Михаел това, което той не можеше вече сега сам да управлява.
Това беше нещо извънредно велико, което обезпокои много дълбоко ариманическите демони на Земята в 15-то, 16-то, 17-то и чак до 18-то столетие, което ги доведе в ужасна възбуда, така че стана нещо знаменателно.
Стана именно това, което показа една полярна противоположност между небесните дела в това време и земни дела в същото време: горе в духовния свят една висша школа, която резюмира по един нов начин в свръхсетивното древната мъдрост на посвещението, която повдигна в интелигентното съзнание, в Съзнателната душа на предназначените за това и намиращи се между смъртта е едно ново раждане човешки души това, което по-рано в древни времена беше притежавана от хората мъдрост, обаче в Разсъдъчната или Чувствуващата душа, в Сетивната душа и т.н. По начина както може да се говори във вътрешното слово, което в много отношения е същевременно сурово, обясни Михаел на своите отношенията на световете, космическите отношения, антропософските отношения Тези души получиха едно учение, което разкриваше тайните на световете. Долу на Земята действуваха ариманическите духове. И на това място е необходимо да посочим съвсем открито една тайна на истината, която външно погледнато несъмнено ще изглежда като нещо съвсем не на място по отношение на съвременната цивилизация, която обаче е една божествена тайна, която антропософите трябва да знаят, за да могат да придвижат по правилен начин цивилизацията напред в края на настоящото столетие, така както аз посочих това. През време когато горе Михаел обучаваше своите отряди, непосредствено под повърхността на Земята бе основана един вид подземна ариманическа Школа.
към текста >>
Стана именно това, което показа една полярна противоположност между небесните дела в това време и земни дела в същото време: горе в духовния свят една висша школа, която резюмира по един нов начин в свръхсетивното древната мъдрост на посвещението, която повдигна в интелигентното съзнание, в Съзнателната душа на п
ред
назначените за това и намиращи се между смъртта е едно ново раждане човешки души това, което по-рано в древни времена беше притежавана от хората мъдрост, обаче в Разсъдъчната или Чувствуващата душа, в Сетивната душа и т.н.
Нека скицираме великото учение на посветените, което някога се е вливало по стария начин на Земята чрез мистериите нека скицираме това учение пред душите на онези, които са свързани по интелигентен начин с Михаела И там бе "Прегледана като учебна материя" ако мога да си послужа с този тривиално звучащ израз там бе премината като учебен материал старата мъдрост на посвещението. Имаше едно велика, обхватна небесна Школа. В нея беше преподавано от Михаел това, което той не можеше вече сега сам да управлява. Това беше нещо извънредно велико, което обезпокои много дълбоко ариманическите демони на Земята в 15-то, 16-то, 17-то и чак до 18-то столетие, което ги доведе в ужасна възбуда, така че стана нещо знаменателно.
Стана именно това, което показа една полярна противоположност между небесните дела в това време и земни дела в същото време: горе в духовния свят една висша школа, която резюмира по един нов начин в свръхсетивното древната мъдрост на посвещението, която повдигна в интелигентното съзнание, в Съзнателната душа на предназначените за това и намиращи се между смъртта е едно ново раждане човешки души това, което по-рано в древни времена беше притежавана от хората мъдрост, обаче в Разсъдъчната или Чувствуващата душа, в Сетивната душа и т.н.
По начина както може да се говори във вътрешното слово, което в много отношения е същевременно сурово, обясни Михаел на своите отношенията на световете, космическите отношения, антропософските отношения Тези души получиха едно учение, което разкриваше тайните на световете. Долу на Земята действуваха ариманическите духове. И на това място е необходимо да посочим съвсем открито една тайна на истината, която външно погледнато несъмнено ще изглежда като нещо съвсем не на място по отношение на съвременната цивилизация, която обаче е една божествена тайна, която антропософите трябва да знаят, за да могат да придвижат по правилен начин цивилизацията напред в края на настоящото столетие, така както аз посочих това. През време когато горе Михаел обучаваше своите отряди, непосредствено под повърхността на Земята бе основана един вид подземна ариманическа Школа. Ето защо можем да говорим за това, че в свръхземна та област се намираше Школата на Михаел; непосредствено под областта, върху която ние стоим защото и в подземната област работи и действува нещо духовно бе основана контрашколата на Ариман.
към текста >>
И на това място е необходимо да посочим съвсем открито една тайна на истината, която външно погледнато несъмнено ще изглежда като нещо съвсем не на място по отношение на съвременната цивилизация, която обаче е една божествена тайна, която антропософите трябва да знаят, за да могат да придвижат по правилен начин цивилизацията нап
ред
в края на настоящото столетие, така както аз посочих това.
В нея беше преподавано от Михаел това, което той не можеше вече сега сам да управлява. Това беше нещо извънредно велико, което обезпокои много дълбоко ариманическите демони на Земята в 15-то, 16-то, 17-то и чак до 18-то столетие, което ги доведе в ужасна възбуда, така че стана нещо знаменателно. Стана именно това, което показа една полярна противоположност между небесните дела в това време и земни дела в същото време: горе в духовния свят една висша школа, която резюмира по един нов начин в свръхсетивното древната мъдрост на посвещението, която повдигна в интелигентното съзнание, в Съзнателната душа на предназначените за това и намиращи се между смъртта е едно ново раждане човешки души това, което по-рано в древни времена беше притежавана от хората мъдрост, обаче в Разсъдъчната или Чувствуващата душа, в Сетивната душа и т.н. По начина както може да се говори във вътрешното слово, което в много отношения е същевременно сурово, обясни Михаел на своите отношенията на световете, космическите отношения, антропософските отношения Тези души получиха едно учение, което разкриваше тайните на световете. Долу на Земята действуваха ариманическите духове.
И на това място е необходимо да посочим съвсем открито една тайна на истината, която външно погледнато несъмнено ще изглежда като нещо съвсем не на място по отношение на съвременната цивилизация, която обаче е една божествена тайна, която антропософите трябва да знаят, за да могат да придвижат по правилен начин цивилизацията напред в края на настоящото столетие, така както аз посочих това.
През време когато горе Михаел обучаваше своите отряди, непосредствено под повърхността на Земята бе основана един вид подземна ариманическа Школа. Ето защо можем да говорим за това, че в свръхземна та област се намираше Школата на Михаел; непосредствено под областта, върху която ние стоим защото и в подземната област работи и действува нещо духовно бе основана контрашколата на Ариман. И ако сега точно в това време от Михаел не се разливат надолу никакви импулси, за да вдъхновят небесно интелигентността, ако на Земята интелигентността е оставена първо на самата себе си, толкова повече ариманическите пълчища се стараеха да изпратят отдолу импулси в интелигентното развитие на човечеството. Това е една мощна картина, която може да застане тук пред очите ни. Нека си представим: повърхността на Земята, горе Михаел поучавайки своите отряди, разкривайки им с велики, мощни мирови слова това, което беше древната мъдрост на посвещението; срещуположно стояща школата на Ариман в подпочвата на Земята.
към текста >>
През време когато горе Михаел обучаваше своите отряди, непос
ред
ствено под повърхността на Земята бе основана един вид подземна ариманическа Школа.
Това беше нещо извънредно велико, което обезпокои много дълбоко ариманическите демони на Земята в 15-то, 16-то, 17-то и чак до 18-то столетие, което ги доведе в ужасна възбуда, така че стана нещо знаменателно. Стана именно това, което показа една полярна противоположност между небесните дела в това време и земни дела в същото време: горе в духовния свят една висша школа, която резюмира по един нов начин в свръхсетивното древната мъдрост на посвещението, която повдигна в интелигентното съзнание, в Съзнателната душа на предназначените за това и намиращи се между смъртта е едно ново раждане човешки души това, което по-рано в древни времена беше притежавана от хората мъдрост, обаче в Разсъдъчната или Чувствуващата душа, в Сетивната душа и т.н. По начина както може да се говори във вътрешното слово, което в много отношения е същевременно сурово, обясни Михаел на своите отношенията на световете, космическите отношения, антропософските отношения Тези души получиха едно учение, което разкриваше тайните на световете. Долу на Земята действуваха ариманическите духове. И на това място е необходимо да посочим съвсем открито една тайна на истината, която външно погледнато несъмнено ще изглежда като нещо съвсем не на място по отношение на съвременната цивилизация, която обаче е една божествена тайна, която антропософите трябва да знаят, за да могат да придвижат по правилен начин цивилизацията напред в края на настоящото столетие, така както аз посочих това.
През време когато горе Михаел обучаваше своите отряди, непосредствено под повърхността на Земята бе основана един вид подземна ариманическа Школа.
Ето защо можем да говорим за това, че в свръхземна та област се намираше Школата на Михаел; непосредствено под областта, върху която ние стоим защото и в подземната област работи и действува нещо духовно бе основана контрашколата на Ариман. И ако сега точно в това време от Михаел не се разливат надолу никакви импулси, за да вдъхновят небесно интелигентността, ако на Земята интелигентността е оставена първо на самата себе си, толкова повече ариманическите пълчища се стараеха да изпратят отдолу импулси в интелигентното развитие на човечеството. Това е една мощна картина, която може да застане тук пред очите ни. Нека си представим: повърхността на Земята, горе Михаел поучавайки своите отряди, разкривайки им с велики, мощни мирови слова това, което беше древната мъдрост на посвещението; срещуположно стояща школата на Ариман в подпочвата на Земята. На Земята развиваща се падналата от небето Интелигентност; Михаел подържащ отначало своята школа в небесната самотност по отношение на земното никакви течения не отиват отгоре надолу напротив ариманическите същества изпращащи толкова по-силно техните импулси нагоре.
към текста >>
Ето защо можем да говорим за това, че в свръхземна та област се намираше Школата на Михаел; непос
ред
ствено под областта, върху която ние стоим защото и в подземната област работи и действува нещо духовно бе основана контрашколата на Ариман.
Стана именно това, което показа една полярна противоположност между небесните дела в това време и земни дела в същото време: горе в духовния свят една висша школа, която резюмира по един нов начин в свръхсетивното древната мъдрост на посвещението, която повдигна в интелигентното съзнание, в Съзнателната душа на предназначените за това и намиращи се между смъртта е едно ново раждане човешки души това, което по-рано в древни времена беше притежавана от хората мъдрост, обаче в Разсъдъчната или Чувствуващата душа, в Сетивната душа и т.н. По начина както може да се говори във вътрешното слово, което в много отношения е същевременно сурово, обясни Михаел на своите отношенията на световете, космическите отношения, антропософските отношения Тези души получиха едно учение, което разкриваше тайните на световете. Долу на Земята действуваха ариманическите духове. И на това място е необходимо да посочим съвсем открито една тайна на истината, която външно погледнато несъмнено ще изглежда като нещо съвсем не на място по отношение на съвременната цивилизация, която обаче е една божествена тайна, която антропософите трябва да знаят, за да могат да придвижат по правилен начин цивилизацията напред в края на настоящото столетие, така както аз посочих това. През време когато горе Михаел обучаваше своите отряди, непосредствено под повърхността на Земята бе основана един вид подземна ариманическа Школа.
Ето защо можем да говорим за това, че в свръхземна та област се намираше Школата на Михаел; непосредствено под областта, върху която ние стоим защото и в подземната област работи и действува нещо духовно бе основана контрашколата на Ариман.
И ако сега точно в това време от Михаел не се разливат надолу никакви импулси, за да вдъхновят небесно интелигентността, ако на Земята интелигентността е оставена първо на самата себе си, толкова повече ариманическите пълчища се стараеха да изпратят отдолу импулси в интелигентното развитие на човечеството. Това е една мощна картина, която може да застане тук пред очите ни. Нека си представим: повърхността на Земята, горе Михаел поучавайки своите отряди, разкривайки им с велики, мощни мирови слова това, което беше древната мъдрост на посвещението; срещуположно стояща школата на Ариман в подпочвата на Земята. На Земята развиваща се падналата от небето Интелигентност; Михаел подържащ отначало своята школа в небесната самотност по отношение на земното никакви течения не отиват отгоре надолу напротив ариманическите същества изпращащи толкова по-силно техните импулси нагоре. Винаги на Земята е имало въплътени души, които в посочените столетия са долавяли това зловещо положение.
към текста >>
Това е една мощна картина, която може да застане тук п
ред
очите ни.
Долу на Земята действуваха ариманическите духове. И на това място е необходимо да посочим съвсем открито една тайна на истината, която външно погледнато несъмнено ще изглежда като нещо съвсем не на място по отношение на съвременната цивилизация, която обаче е една божествена тайна, която антропософите трябва да знаят, за да могат да придвижат по правилен начин цивилизацията напред в края на настоящото столетие, така както аз посочих това. През време когато горе Михаел обучаваше своите отряди, непосредствено под повърхността на Земята бе основана един вид подземна ариманическа Школа. Ето защо можем да говорим за това, че в свръхземна та област се намираше Школата на Михаел; непосредствено под областта, върху която ние стоим защото и в подземната област работи и действува нещо духовно бе основана контрашколата на Ариман. И ако сега точно в това време от Михаел не се разливат надолу никакви импулси, за да вдъхновят небесно интелигентността, ако на Земята интелигентността е оставена първо на самата себе си, толкова повече ариманическите пълчища се стараеха да изпратят отдолу импулси в интелигентното развитие на човечеството.
Това е една мощна картина, която може да застане тук пред очите ни.
Нека си представим: повърхността на Земята, горе Михаел поучавайки своите отряди, разкривайки им с велики, мощни мирови слова това, което беше древната мъдрост на посвещението; срещуположно стояща школата на Ариман в подпочвата на Земята. На Земята развиваща се падналата от небето Интелигентност; Михаел подържащ отначало своята школа в небесната самотност по отношение на земното никакви течения не отиват отгоре надолу напротив ариманическите същества изпращащи толкова по-силно техните импулси нагоре. Винаги на Земята е имало въплътени души, които в посочените столетия са долавяли това зловещо положение. Който познава духовната история от тези времена, а именно духовната история на Европа, той навсякъде открива странни факти, че понякога тук или там живеят съвсем прости хора, които долавят зловещността на това положение: това изоставяне на човечеството от господството на Михаел и тези надигащи се отдолу демонически духовни пари, съставляващи импулсите, които искат да завладеят интелигентността. Забележително е, колко тясно трябва да бъдат свързани с човека откровенията на живота на мъдростта, ако всичко израстващо от това трябва да стане добро.
към текста >>
Нека си п
ред
ставим: повърхността на Земята, горе Михаел поучавайки своите отряди, разкривайки им с велики, мощни мирови слова това, което беше древната мъдрост на посвещението; срещуположно стояща школата на Ариман в подпочвата на Земята.
И на това място е необходимо да посочим съвсем открито една тайна на истината, която външно погледнато несъмнено ще изглежда като нещо съвсем не на място по отношение на съвременната цивилизация, която обаче е една божествена тайна, която антропософите трябва да знаят, за да могат да придвижат по правилен начин цивилизацията напред в края на настоящото столетие, така както аз посочих това. През време когато горе Михаел обучаваше своите отряди, непосредствено под повърхността на Земята бе основана един вид подземна ариманическа Школа. Ето защо можем да говорим за това, че в свръхземна та област се намираше Школата на Михаел; непосредствено под областта, върху която ние стоим защото и в подземната област работи и действува нещо духовно бе основана контрашколата на Ариман. И ако сега точно в това време от Михаел не се разливат надолу никакви импулси, за да вдъхновят небесно интелигентността, ако на Земята интелигентността е оставена първо на самата себе си, толкова повече ариманическите пълчища се стараеха да изпратят отдолу импулси в интелигентното развитие на човечеството. Това е една мощна картина, която може да застане тук пред очите ни.
Нека си представим: повърхността на Земята, горе Михаел поучавайки своите отряди, разкривайки им с велики, мощни мирови слова това, което беше древната мъдрост на посвещението; срещуположно стояща школата на Ариман в подпочвата на Земята.
На Земята развиваща се падналата от небето Интелигентност; Михаел подържащ отначало своята школа в небесната самотност по отношение на земното никакви течения не отиват отгоре надолу напротив ариманическите същества изпращащи толкова по-силно техните импулси нагоре. Винаги на Земята е имало въплътени души, които в посочените столетия са долавяли това зловещо положение. Който познава духовната история от тези времена, а именно духовната история на Европа, той навсякъде открива странни факти, че понякога тук или там живеят съвсем прости хора, които долавят зловещността на това положение: това изоставяне на човечеството от господството на Михаел и тези надигащи се отдолу демонически духовни пари, съставляващи импулсите, които искат да завладеят интелигентността. Забележително е, колко тясно трябва да бъдат свързани с човека откровенията на живота на мъдростта, ако всичко израстващо от това трябва да стане добро. Тази е именно тайната на истината, която трябва да бъде засегната тук.
към текста >>
Тя се превръща в една ариманическа духовна сила, когато бива фиксирана чрез механическото, фиксирана е така да се каже от другата страна на света, когато се явява като напечатана буква п
ред
очите на човека.
Но въпреки че то трябва да бъде понасяно, въпреки че принадлежи на нашето време, с него е свързано едно зловещо чувство, когато виждаме това, което е Мъдрост на Михаел, което човек написва на драго сърце и го съобщава на хората като нещо, което трябва да бъде прочетено, когато виждаме това размножено по механичен начин в напечатани книги. Това зловещо чувство по отношение на напечатаната книга съществува напълно при онзи, който стои с това, което има да възвести, в духовния живот. Във връзка с вчерашната сказка някой ме запита, дали буквата не е последен резултат на духовния живот нещо върху което още Сведенборг е обърнал вниманието. Така е! Буквата е това нещо до тогава, докато тя тече в непрекъснат развой от духовното чрез един човек.
Тя се превръща в една ариманическа духовна сила, когато бива фиксирана чрез механическото, фиксирана е така да се каже от другата страна на света, когато се явява като напечатана буква пред очите на човека.
Защото това е именно особеното, че онази Школа на Ариман, която беше основана като контрашкола на Михаел и беше действувала в 15-то, 16-то, 17-то, 18-то столетие, е тази, която донесе на Европа печатарското изкуство с всички последствия на това печатарско изкуство. От печатарското изкуство могат да букнат демоническите същества, които са пригодни да водят борба срещу господството на Михаел. Когато човек е антропософ, той трябва да прозре в неговото действително значение това, което е реално в живота. Той трябва да вижда в печатарското изкуство наистина една духовна сила, обаче именно духовната сила, която Ариман противопоставя на Михаел. Затова и това постоянно предупреждение на Михаел към онези, които той някога обучаваше в своята Школа, постоянното предупреждение: когато отново ще слезете на Земята, за да изпълните това, което бе заложено тук, тогава събирайте хората около себе си, възвестявайте най-важното от уста на ухо и не считайте като най-важно това, че в света може да се действува "литературно" само чрез напечатаната книга.
към текста >>
Затова и това постоянно п
ред
упреждение на Михаел към онези, които той някога обучаваше в своята Школа, постоянното п
ред
упреждение: когато отново ще слезете на Земята, за да изпълните това, което бе заложено тук, тогава събирайте хората около себе си, възвестявайте най-важното от уста на ухо и не считайте като най-важно това, че в света може да се действува "литературно" само чрез напечатаната книга.
Тя се превръща в една ариманическа духовна сила, когато бива фиксирана чрез механическото, фиксирана е така да се каже от другата страна на света, когато се явява като напечатана буква пред очите на човека. Защото това е именно особеното, че онази Школа на Ариман, която беше основана като контрашкола на Михаел и беше действувала в 15-то, 16-то, 17-то, 18-то столетие, е тази, която донесе на Европа печатарското изкуство с всички последствия на това печатарско изкуство. От печатарското изкуство могат да букнат демоническите същества, които са пригодни да водят борба срещу господството на Михаел. Когато човек е антропософ, той трябва да прозре в неговото действително значение това, което е реално в живота. Той трябва да вижда в печатарското изкуство наистина една духовна сила, обаче именно духовната сила, която Ариман противопоставя на Михаел.
Затова и това постоянно предупреждение на Михаел към онези, които той някога обучаваше в своята Школа, постоянното предупреждение: когато отново ще слезете на Земята, за да изпълните това, което бе заложено тук, тогава събирайте хората около себе си, възвестявайте най-важното от уста на ухо и не считайте като най-важно това, че в света може да се действува "литературно" само чрез напечатаната книга.
Ето защо по-интимният начин да се действува от човека на човек е онзи, което е в посоката на действието на Михаел. И когато вместо да действуваме само чрез книги ние се събираме и приемаме най-важните импулси човешко-лични защото това трябва да бъде така, защото иначе Ариман би добил извънредно голяма сила и власт, когато също завладяваме неговото изкуство и използуваме тогава друго то само, за да имаме така да се каже "помощник на паметта", за да имаме това, което се съобразява с ариманическия дух на времето: нека вършим това по такъв начин, че да не унищожаваме на печатаната книга, но да дадем правилното отношение към това, което действува непосредствено човешки, тогава ние слагаме началото на това, което първо трябва да тече независимо като течение на Михаел през Антропософското Общество. Защото не би било правилно, изхождайки от нещо подобно, каквото сега изложих, да кажем сега: следователно да премахнем антропософските книги! Чрез това ние бихме предали печатарското изкуство на най-силните врагове на Мъдростта на Михаел; тогава ние бихме направили невъзможно продължението на нашата антропософска работа до края на столетието, защото антропософската работа трябва да се разцъфтява до края на 20-то столетие именно и чрез антропософската литература. Обаче ние трябва да облагородим печатарското изкуство чрез свещено настроение спрямо това, което живее в мъдростта на Михаел!
към текста >>
И когато вместо да действуваме само чрез книги ние се събираме и приемаме най-важните импулси човешко-лични защото това трябва да бъде така, защото иначе Ариман би добил извън
ред
но голяма сила и власт, когато също завладяваме неговото изкуство и използуваме тогава друго то само, за да имаме така да се каже "помощник на паметта", за да имаме това, което се съобразява с ариманическия дух на времето: нека вършим това по такъв начин, че да не унищожаваме на печатаната книга, но да дадем правилното отношение към това, което действува непос
ред
ствено човешки, тогава ние слагаме началото на това, което първо трябва да тече независимо като течение на Михаел през Антропософското Общество.
От печатарското изкуство могат да букнат демоническите същества, които са пригодни да водят борба срещу господството на Михаел. Когато човек е антропософ, той трябва да прозре в неговото действително значение това, което е реално в живота. Той трябва да вижда в печатарското изкуство наистина една духовна сила, обаче именно духовната сила, която Ариман противопоставя на Михаел. Затова и това постоянно предупреждение на Михаел към онези, които той някога обучаваше в своята Школа, постоянното предупреждение: когато отново ще слезете на Земята, за да изпълните това, което бе заложено тук, тогава събирайте хората около себе си, възвестявайте най-важното от уста на ухо и не считайте като най-важно това, че в света може да се действува "литературно" само чрез напечатаната книга. Ето защо по-интимният начин да се действува от човека на човек е онзи, което е в посоката на действието на Михаел.
И когато вместо да действуваме само чрез книги ние се събираме и приемаме най-важните импулси човешко-лични защото това трябва да бъде така, защото иначе Ариман би добил извънредно голяма сила и власт, когато също завладяваме неговото изкуство и използуваме тогава друго то само, за да имаме така да се каже "помощник на паметта", за да имаме това, което се съобразява с ариманическия дух на времето: нека вършим това по такъв начин, че да не унищожаваме на печатаната книга, но да дадем правилното отношение към това, което действува непосредствено човешки, тогава ние слагаме началото на това, което първо трябва да тече независимо като течение на Михаел през Антропософското Общество.
Защото не би било правилно, изхождайки от нещо подобно, каквото сега изложих, да кажем сега: следователно да премахнем антропософските книги! Чрез това ние бихме предали печатарското изкуство на най-силните врагове на Мъдростта на Михаел; тогава ние бихме направили невъзможно продължението на нашата антропософска работа до края на столетието, защото антропософската работа трябва да се разцъфтява до края на 20-то столетие именно и чрез антропософската литература. Обаче ние трябва да облагородим печатарското изкуство чрез свещено настроение спрямо това, което живее в мъдростта на Михаел! Защото какво иска Ариман по отношение на Михаел чрез печатарското изкуство? Той иска Вие виждате това да се разраства днес навсякъде завладяването на Интелигентността, онова завладяване на Интелигентността, което иска да сложи ръка навсякъде там, където условията са благоприятни за това.
към текста >>
Чрез това ние бихме п
ред
али печатарското изкуство на най-силните врагове на Мъдростта на Михаел; тогава ние бихме направили невъзможно продължението на нашата антропософска работа до края на столетието, защото антропософската работа трябва да се разцъфтява до края на 20-то столетие именно и чрез антропософската литература.
Той трябва да вижда в печатарското изкуство наистина една духовна сила, обаче именно духовната сила, която Ариман противопоставя на Михаел. Затова и това постоянно предупреждение на Михаел към онези, които той някога обучаваше в своята Школа, постоянното предупреждение: когато отново ще слезете на Земята, за да изпълните това, което бе заложено тук, тогава събирайте хората около себе си, възвестявайте най-важното от уста на ухо и не считайте като най-важно това, че в света може да се действува "литературно" само чрез напечатаната книга. Ето защо по-интимният начин да се действува от човека на човек е онзи, което е в посоката на действието на Михаел. И когато вместо да действуваме само чрез книги ние се събираме и приемаме най-важните импулси човешко-лични защото това трябва да бъде така, защото иначе Ариман би добил извънредно голяма сила и власт, когато също завладяваме неговото изкуство и използуваме тогава друго то само, за да имаме така да се каже "помощник на паметта", за да имаме това, което се съобразява с ариманическия дух на времето: нека вършим това по такъв начин, че да не унищожаваме на печатаната книга, но да дадем правилното отношение към това, което действува непосредствено човешки, тогава ние слагаме началото на това, което първо трябва да тече независимо като течение на Михаел през Антропософското Общество. Защото не би било правилно, изхождайки от нещо подобно, каквото сега изложих, да кажем сега: следователно да премахнем антропософските книги!
Чрез това ние бихме предали печатарското изкуство на най-силните врагове на Мъдростта на Михаел; тогава ние бихме направили невъзможно продължението на нашата антропософска работа до края на столетието, защото антропософската работа трябва да се разцъфтява до края на 20-то столетие именно и чрез антропософската литература.
Обаче ние трябва да облагородим печатарското изкуство чрез свещено настроение спрямо това, което живее в мъдростта на Михаел! Защото какво иска Ариман по отношение на Михаел чрез печатарското изкуство? Той иска Вие виждате това да се разраства днес навсякъде завладяването на Интелигентността, онова завладяване на Интелигентността, което иска да сложи ръка навсякъде там, където условията са благоприятни за това. В какво се състои най-главното действие на ариманическите духове в тяхната борба срещу идваща епоха на Михаел? Действеното се състои в това, че през времена, когато съзнанията на хората са понижени, затъпени, те един вид "обсебват" хората, намесват се, посягат в човешките съзнания.
към текста >>
Те имаха правилния поглед за това; те се страхуваха извън
ред
но много п
ред
тези малки демони А, Б и т.н., както ги виждаха в напечатаните книги.
И в техните затъпени съзнания пълчищата на Ариман водиха световната война чрез хората. И никога хората не ще открият причините на тази война по външен документален начин от архивите; а те трябва да се вгледат в историята и да видят: ето там имаше една меродавна личност, татък отново една друга такава, които имаха понижено, затъпено съзнание. Този беше случаят Ариман да обсеби хората. И когато искаме да знаем, колко лесно може да се случи, щото в нашата епоха хората да могат да бъдат обсебени от Ариман, достатъчно е само да помислим за нещо такова, както това се случи, когато европейците дойдоха в Америка с техните напечатани книги, които бяха донесли със себе си, по времето, когато в източната част на Северна Америка още имаше индианци. Когато индианците видяха у европейците тези странни писмени знаци, те ги счетоха за малки демони.
Те имаха правилния поглед за това; те се страхуваха извънредно много пред тези малки демони А, Б и т.н., както ги виждаха в напечатаните книги.
Защото в тези възпроизведени по най-различен начин букви се крие за днешните хора нещо извънредно пленяващо, омагьосващо; и само доброто михаеловско разбиране и убеждение, което може да вижда човешкото в проповядването на истината, то може да изведе хората вън от това омагьосване. Но по този път може да се случи нещо странно. Във връзка с това бих могъл да Ви кажа следното. Съществуват определени тайни на светогледа, които могат да бъдат прозрени само тогава, когато човек е достигнал доста напреднала възраст. Когато човек притежава науката на посвещението, отделните възрасти на живота му позволяват да вижда отделните тайни на съществуването.
към текста >>
Защото в тези възпроизведени по най-различен начин букви се крие за днешните хора нещо извън
ред
но пленяващо, омагьосващо; и само доброто михаеловско разбиране и убеждение, което може да вижда човешкото в проповядването на истината, то може да изведе хората вън от това омагьосване.
И никога хората не ще открият причините на тази война по външен документален начин от архивите; а те трябва да се вгледат в историята и да видят: ето там имаше една меродавна личност, татък отново една друга такава, които имаха понижено, затъпено съзнание. Този беше случаят Ариман да обсеби хората. И когато искаме да знаем, колко лесно може да се случи, щото в нашата епоха хората да могат да бъдат обсебени от Ариман, достатъчно е само да помислим за нещо такова, както това се случи, когато европейците дойдоха в Америка с техните напечатани книги, които бяха донесли със себе си, по времето, когато в източната част на Северна Америка още имаше индианци. Когато индианците видяха у европейците тези странни писмени знаци, те ги счетоха за малки демони. Те имаха правилния поглед за това; те се страхуваха извънредно много пред тези малки демони А, Б и т.н., както ги виждаха в напечатаните книги.
Защото в тези възпроизведени по най-различен начин букви се крие за днешните хора нещо извънредно пленяващо, омагьосващо; и само доброто михаеловско разбиране и убеждение, което може да вижда човешкото в проповядването на истината, то може да изведе хората вън от това омагьосване.
Но по този път може да се случи нещо странно. Във връзка с това бих могъл да Ви кажа следното. Съществуват определени тайни на светогледа, които могат да бъдат прозрени само тогава, когато човек е достигнал доста напреднала възраст. Когато човек притежава науката на посвещението, отделните възрасти на живота му позволяват да вижда отделните тайни на съществуването. Така между 21-та и 42-та година той може да вижда отношението на Слънцето не обаче преди това.
към текста >>
Съществуват оп
ред
елени тайни на светогледа, които могат да бъдат прозрени само тогава, когато човек е достигнал доста нап
ред
нала възраст.
Когато индианците видяха у европейците тези странни писмени знаци, те ги счетоха за малки демони. Те имаха правилния поглед за това; те се страхуваха извънредно много пред тези малки демони А, Б и т.н., както ги виждаха в напечатаните книги. Защото в тези възпроизведени по най-различен начин букви се крие за днешните хора нещо извънредно пленяващо, омагьосващо; и само доброто михаеловско разбиране и убеждение, което може да вижда човешкото в проповядването на истината, то може да изведе хората вън от това омагьосване. Но по този път може да се случи нещо странно. Във връзка с това бих могъл да Ви кажа следното.
Съществуват определени тайни на светогледа, които могат да бъдат прозрени само тогава, когато човек е достигнал доста напреднала възраст.
Когато човек притежава науката на посвещението, отделните възрасти на живота му позволяват да вижда отделните тайни на съществуването. Така между 21-та и 42-та година той може да вижда отношението на Слънцето не обаче преди това. Така между 42та и 49-та година той може да вижда тайните на Марс; между 49-та и 56-та може да се вижда тайните на Юпитер. Обаче когато посветеният иска да гледа мировите тайни в тяхната връзка, той трябва да има вече над 63 години. Ето защо аз не бих могъл да разкажа определени неща, които сега разказвам открито, преди да бъда именно в това положение.
към текста >>
Така между 21-та и 42-та година той може да вижда отношението на Слънцето не обаче п
ред
и това.
Защото в тези възпроизведени по най-различен начин букви се крие за днешните хора нещо извънредно пленяващо, омагьосващо; и само доброто михаеловско разбиране и убеждение, което може да вижда човешкото в проповядването на истината, то може да изведе хората вън от това омагьосване. Но по този път може да се случи нещо странно. Във връзка с това бих могъл да Ви кажа следното. Съществуват определени тайни на светогледа, които могат да бъдат прозрени само тогава, когато човек е достигнал доста напреднала възраст. Когато човек притежава науката на посвещението, отделните възрасти на живота му позволяват да вижда отделните тайни на съществуването.
Така между 21-та и 42-та година той може да вижда отношението на Слънцето не обаче преди това.
Така между 42та и 49-та година той може да вижда тайните на Марс; между 49-та и 56-та може да се вижда тайните на Юпитер. Обаче когато посветеният иска да гледа мировите тайни в тяхната връзка, той трябва да има вече над 63 години. Ето защо аз не бих могъл да разкажа определени неща, които сега разказвам открито, преди да бъда именно в това положение. Защото когато искаме да прозрем това, което се отнася именно за тайните на Михаел, което действува от духовната област на Слънцето, ние трябва да гледаме от земята мировите тайни чрез Мъдростта на Сатурн. Тогава трябва да доловим онова смрачаване в духовния свят, което произхожда от царуващия на Сатурн Орифиел, който беше ръководителят Архангел по времето на Тайната на Голгота и отново ще бъде ръководен Архангел, след като изтече епохата на Михаел.
към текста >>
Ето защо аз не бих могъл да разкажа оп
ред
елени неща, които сега разказвам открито, п
ред
и да бъда именно в това положение.
Съществуват определени тайни на светогледа, които могат да бъдат прозрени само тогава, когато човек е достигнал доста напреднала възраст. Когато човек притежава науката на посвещението, отделните възрасти на живота му позволяват да вижда отделните тайни на съществуването. Така между 21-та и 42-та година той може да вижда отношението на Слънцето не обаче преди това. Така между 42та и 49-та година той може да вижда тайните на Марс; между 49-та и 56-та може да се вижда тайните на Юпитер. Обаче когато посветеният иска да гледа мировите тайни в тяхната връзка, той трябва да има вече над 63 години.
Ето защо аз не бих могъл да разкажа определени неща, които сега разказвам открито, преди да бъда именно в това положение.
Защото когато искаме да прозрем това, което се отнася именно за тайните на Михаел, което действува от духовната област на Слънцето, ние трябва да гледаме от земята мировите тайни чрез Мъдростта на Сатурн. Тогава трябва да доловим онова смрачаване в духовния свят, което произхожда от царуващия на Сатурн Орифиел, който беше ръководителят Архангел по времето на Тайната на Голгота и отново ще бъде ръководен Архангел, след като изтече епохата на Михаел. Но тогава се разкриват потресающи истини за днешното време, много потресающи истини! Защото поради това, че тази Школа на Ариман разпространи в борбата срещу Школата на Михаел печатарското изкуство на Земята, на земята се появи "писателството" в широк обхват. Кой беше писател по-рано, когато още не се печатаха книги?
към текста >>
Защото в колко ръце стигаше една книга по-рано, п
ред
и да бъде разпространено печатарското изкуство?
Тогава трябва да доловим онова смрачаване в духовния свят, което произхожда от царуващия на Сатурн Орифиел, който беше ръководителят Архангел по времето на Тайната на Голгота и отново ще бъде ръководен Архангел, след като изтече епохата на Михаел. Но тогава се разкриват потресающи истини за днешното време, много потресающи истини! Защото поради това, че тази Школа на Ариман разпространи в борбата срещу Школата на Михаел печатарското изкуство на Земята, на земята се появи "писателството" в широк обхват. Кой беше писател по-рано, когато още не се печатаха книги? Писателите бяха такива хора, които всъщност можеха да разпространяват техни те съчинения само в ограничени кръгове, които впрочем бяха подготвени за това.
Защото в колко ръце стигаше една книга по-рано, преди да бъде разпространено печатарското изкуство?
Какво беше положението в това отношение може да се прецени, когато размислим върху следното: един вид заместител на печатарското изкуство, разцъфтяло се до високо съвършенство, е съществувало още в древната китайска култура. Тогава е съществувало вече един вид печатарско изкуство, основано също в едно време, когато господството на Михаел беше горе и долу имаше едно насрещно господство на Ариман. Обаче то не стигна до нищо особено; тогава Ариман не беше още силен. Той не можеше още да направи особени опити, за да извоюва от Михаела господството над Интелигентността. Този опит бе възобновен по времето на Александър Велики, но той отново не успя.
към текста >>
Той е само тъкмо онзи дух, който не е подходящ за нап
ред
ващото развитие на човечеството на Земята в смисъла на добрите Богове, а води борба срещу тези последните.
Налице са първите опити, които могат да бъдат отбелязани от областта на Михаел: Ариман се яви като писател! Това съставлява днес едно важно събитие в кръговете на Михаел. Ариман като писател! Не само, че хора са били обсебва ни от него, както посочих това за избухването на войната, но, проявявайки се на Земята чрез човешките души, Ариман се яви сам като писател. Че той е един блестящ писател, това не трябва да ни учудва; защото Ариман е един велик обхватен, мощен дух.
Той е само тъкмо онзи дух, който не е подходящ за напредващото развитие на човечеството на Земята в смисъла на добрите Богове, а води борба срещу тези последните.
На неговата собствена област той е не само едно напълно полезно, но едно благотворно същество; защото онези същества, които са благотворни на определено равнище на мировите процеси, стават извънредно вредни на едно друго равнище. Ето защо не е нужно да се предположи, когато искаме да охарактеризираме творенията на Ариман, че тези творения трябва да бъдат особено поругани. Ние можем даже да им се удивляваме, когато имаме съзнание за това, което стои пред нас. Но ние трябва именно да познаем ариманическия характер на тези съчинения! Михаел ни учи днес да познаваме това, когато искаме да го слушаме.
към текста >>
На неговата собствена област той е не само едно напълно полезно, но едно благотворно същество; защото онези същества, които са благотворни на оп
ред
елено равнище на мировите процеси, стават извън
ред
но в
ред
ни на едно друго равнище.
Това съставлява днес едно важно събитие в кръговете на Михаел. Ариман като писател! Не само, че хора са били обсебва ни от него, както посочих това за избухването на войната, но, проявявайки се на Земята чрез човешките души, Ариман се яви сам като писател. Че той е един блестящ писател, това не трябва да ни учудва; защото Ариман е един велик обхватен, мощен дух. Той е само тъкмо онзи дух, който не е подходящ за напредващото развитие на човечеството на Земята в смисъла на добрите Богове, а води борба срещу тези последните.
На неговата собствена област той е не само едно напълно полезно, но едно благотворно същество; защото онези същества, които са благотворни на определено равнище на мировите процеси, стават извънредно вредни на едно друго равнище.
Ето защо не е нужно да се предположи, когато искаме да охарактеризираме творенията на Ариман, че тези творения трябва да бъдат особено поругани. Ние можем даже да им се удивляваме, когато имаме съзнание за това, което стои пред нас. Но ние трябва именно да познаем ариманическия характер на тези съчинения! Михаел ни учи днес да познаваме това, когато искаме да го слушаме. Защото Школата на Михаел е продължило да действува и ние можем да стигнем и днес до нея.
към текста >>
Ето защо не е нужно да се п
ред
положи, когато искаме да охарактеризираме творенията на Ариман, че тези творения трябва да бъдат особено поругани.
Ариман като писател! Не само, че хора са били обсебва ни от него, както посочих това за избухването на войната, но, проявявайки се на Земята чрез човешките души, Ариман се яви сам като писател. Че той е един блестящ писател, това не трябва да ни учудва; защото Ариман е един велик обхватен, мощен дух. Той е само тъкмо онзи дух, който не е подходящ за напредващото развитие на човечеството на Земята в смисъла на добрите Богове, а води борба срещу тези последните. На неговата собствена област той е не само едно напълно полезно, но едно благотворно същество; защото онези същества, които са благотворни на определено равнище на мировите процеси, стават извънредно вредни на едно друго равнище.
Ето защо не е нужно да се предположи, когато искаме да охарактеризираме творенията на Ариман, че тези творения трябва да бъдат особено поругани.
Ние можем даже да им се удивляваме, когато имаме съзнание за това, което стои пред нас. Но ние трябва именно да познаем ариманическия характер на тези съчинения! Михаел ни учи днес да познаваме това, когато искаме да го слушаме. Защото Школата на Михаел е продължило да действува и ние можем да стигнем и днес до нея. Тогава тя ни учи, как веднъж Ариман е направил опити като писател, първи опити имащи един потресающ, дълбоко трагичен характер, които естествено са се проявили чрез един човек: "Антихристът" от Ницше, "Ecce homo", автобиографията на Ницше и всичко онова, което са бележки във "Волята за сила" най-блестящите глави на модерното писателство, с тяхното често пъти така дяволско съдържание!
към текста >>
Ние можем даже да им се удивляваме, когато имаме съзнание за това, което стои п
ред
нас.
Не само, че хора са били обсебва ни от него, както посочих това за избухването на войната, но, проявявайки се на Земята чрез човешките души, Ариман се яви сам като писател. Че той е един блестящ писател, това не трябва да ни учудва; защото Ариман е един велик обхватен, мощен дух. Той е само тъкмо онзи дух, който не е подходящ за напредващото развитие на човечеството на Земята в смисъла на добрите Богове, а води борба срещу тези последните. На неговата собствена област той е не само едно напълно полезно, но едно благотворно същество; защото онези същества, които са благотворни на определено равнище на мировите процеси, стават извънредно вредни на едно друго равнище. Ето защо не е нужно да се предположи, когато искаме да охарактеризираме творенията на Ариман, че тези творения трябва да бъдат особено поругани.
Ние можем даже да им се удивляваме, когато имаме съзнание за това, което стои пред нас.
Но ние трябва именно да познаем ариманическия характер на тези съчинения! Михаел ни учи днес да познаваме това, когато искаме да го слушаме. Защото Школата на Михаел е продължило да действува и ние можем да стигнем и днес до нея. Тогава тя ни учи, как веднъж Ариман е направил опити като писател, първи опити имащи един потресающ, дълбоко трагичен характер, които естествено са се проявили чрез един човек: "Антихристът" от Ницше, "Ecce homo", автобиографията на Ницше и всичко онова, което са бележки във "Волята за сила" най-блестящите глави на модерното писателство, с тяхното често пъти така дяволско съдържание! Написа ги Ариман, упражнявайки своето господство над това, което на Земята може да бъде подчинено на негова та власт в букви чрез печатарското изкуство.
към текста >>
Ще трябва да бъдат положени усилия да бъде разпространено в земната област онова, което някога Михаел п
ред
аде на п
ред
оп
ред
елени за това души в своята свръхсетивна Школа, ще бъде необходимо членовете в Антропософското Общество да хранят благоговение към тези познания и да ги п
ред
адат на тези, които ще дойдат в следващите въплъщения, докато настъпи краят на 20-то столетие.
Необходимо е в бъдеще хората да могат да бъдат будни на Земята, за да не приемат като равностойно всичко, което срещат като писателство. Ще се явят книги, но отделни хора трябва да знаят, че има един, който се обучава, за да стане един от най-блестящите писатели на близкото бъдеще: Ариман! Съчиненията ще бъдат написани от човешки ръце, обаче писателя ще бъде Ариман. Както старите евангелисти бяха вдъхновени и написаха творенията на свръхсетивните Същества, които ги въодушевяваха, така в съчиненията на Ариман ще бъдат написани. И две неща ще има в по-нататъшното развитие на човечеството, две неща ще има в историята на това развитие.
Ще трябва да бъдат положени усилия да бъде разпространено в земната област онова, което някога Михаел предаде на предопределени за това души в своята свръхсетивна Школа, ще бъде необходимо членовете в Антропософското Общество да хранят благоговение към тези познания и да ги предадат на тези, които ще дойдат в следващите въплъщения, докато настъпи краят на 20-то столетие.
Тогава някои от тези, които днес за първи път научават тези неща, ще слязат отново на Земята, което значи ще бъде скоро. Но междувременно на Земята ще се явят много неща, ще се издадат много съчинения, които са написани от Ариман. Едната задача на антропософите ще бъде: да се грижат вярно за мъдростта на Михаел, да се застъпват с мъжествено сърце за мъдростта на Михаел и да виждат първото проникване на земната интелигентност с духовния меч на Михаел в това, че сега този духовен меч на Михаел ще бъде размахван, манипулиран от сърцата, в които е влязла мъдростта на Михаел, така, щото образът на Михаел, ще се яви като един въодушевяващ отделните антропософи образ в една нова форма: Михаел стоящ в сърцата на хората, под неговите нозе това, което ще бъде ариманическо писателство. Той не ще се нуждае от едно външно нарисуване, както често пъти през време на доминиканците е бил фиксиран образът: горестоящи доминиканците схоластици с техните книги, отдолу езическата мъдрост, представена чрез Аверое, Авицена и т.н., които ще бъдат тъпкани от техните нозе тези карти ни могат да се видят навсякъде там, където борбата на християнската схоластика трябвало да бъде изобразена в картини обаче хората ще трябва да имат тази картина духом: всеотдайност спрямо проникващия в света и завладяващ интелигентността на Земята Михаел, и будност така щото човек да може да се издигне над себе си спрямо блестящата, ослепителна работа на Ариман като писател, която действува през цялото 20-то столетие. Той ще пише своите съчинения на най-странните места, но тези съчинения ще бъдат налице и той ще си създаде ученици.
към текста >>
Той не ще се нуждае от едно външно нарисуване, както често пъти през време на доминиканците е бил фиксиран образът: горестоящи доминиканците схоластици с техните книги, отдолу езическата мъдрост, п
ред
ставена чрез Аверое, Авицена и т.н., които ще бъдат тъпкани от техните нозе тези карти ни могат да се видят навсякъде там, където борбата на християнската схоластика трябвало да бъде изобразена в картини обаче хората ще трябва да имат тази картина духом: всеотдайност спрямо проникващия в света и завладяващ интелигентността на Земята Михаел, и будност така щото човек да може да се издигне над себе си спрямо блестящата, ослепителна работа на Ариман като писател, която действува през цялото 20-то столетие.
И две неща ще има в по-нататъшното развитие на човечеството, две неща ще има в историята на това развитие. Ще трябва да бъдат положени усилия да бъде разпространено в земната област онова, което някога Михаел предаде на предопределени за това души в своята свръхсетивна Школа, ще бъде необходимо членовете в Антропософското Общество да хранят благоговение към тези познания и да ги предадат на тези, които ще дойдат в следващите въплъщения, докато настъпи краят на 20-то столетие. Тогава някои от тези, които днес за първи път научават тези неща, ще слязат отново на Земята, което значи ще бъде скоро. Но междувременно на Земята ще се явят много неща, ще се издадат много съчинения, които са написани от Ариман. Едната задача на антропософите ще бъде: да се грижат вярно за мъдростта на Михаел, да се застъпват с мъжествено сърце за мъдростта на Михаел и да виждат първото проникване на земната интелигентност с духовния меч на Михаел в това, че сега този духовен меч на Михаел ще бъде размахван, манипулиран от сърцата, в които е влязла мъдростта на Михаел, така, щото образът на Михаел, ще се яви като един въодушевяващ отделните антропософи образ в една нова форма: Михаел стоящ в сърцата на хората, под неговите нозе това, което ще бъде ариманическо писателство.
Той не ще се нуждае от едно външно нарисуване, както често пъти през време на доминиканците е бил фиксиран образът: горестоящи доминиканците схоластици с техните книги, отдолу езическата мъдрост, представена чрез Аверое, Авицена и т.н., които ще бъдат тъпкани от техните нозе тези карти ни могат да се видят навсякъде там, където борбата на християнската схоластика трябвало да бъде изобразена в картини обаче хората ще трябва да имат тази картина духом: всеотдайност спрямо проникващия в света и завладяващ интелигентността на Земята Михаел, и будност така щото човек да може да се издигне над себе си спрямо блестящата, ослепителна работа на Ариман като писател, която действува през цялото 20-то столетие.
Той ще пише своите съчинения на най-странните места, но тези съчинения ще бъдат налице и той ще си създаде ученици. Някои неща се явяват даже в наше време, които неща обработват първо подсъзнателните души, за да се въплътят те бързо отново и да могат да бъдат оръдия на Ариман като писател. Той ще пише във всички области: ще пише в областта на философията, ще пише в областта на поезията, ще пише в областта на драматиката и на епиката; ще пише в областта на медицината, на юриспруденцията, на социологията! Във всички области ще пише Ариман! Това ще бъде положението, с което човечеството ще се сблъска в своя живот в края на 20-то столетие.
към текста >>
Обични приятели, ако можем да се проникнем с нещо подобно, ако можем да бъдем в състояние да чувствуваме, че стоим в живота така, както показва изнесеното от мене п
ред
Вас, тогава ние ще застанем като истински антропософи в съвременната цивилизация.
Той ще пише във всички области: ще пише в областта на философията, ще пише в областта на поезията, ще пише в областта на драматиката и на епиката; ще пише в областта на медицината, на юриспруденцията, на социологията! Във всички области ще пише Ариман! Това ще бъде положението, с което човечеството ще се сблъска в своя живот в края на 20-то столетие. И онези, които днес са още млади ще видят някои неща от това, как Ариман ще се яви като писател. Хората ще трябва да проявяват будност във всички области и да имат един свещен ентусиазъм за Мъдростта на Михаел.
Обични приятели, ако можем да се проникнем с нещо подобно, ако можем да бъдем в състояние да чувствуваме, че стоим в живота така, както показва изнесеното от мене пред Вас, тогава ние ще застанем като истински антропософи в съвременната цивилизация.
Тогава може би ние все повече и повече ще долавяме, че от Коледното Тържество насам от Гьотеанума излиза едно ново течение, че всъщност едва сега пред Антропософското Общество е поставено онова, в което то може да се огледа като в едно "мирово огледало", че също и отделният антропософ с неговата водеща го в Антропософското Общество Карма ще може да се оглежда. Това е, което исках първо да поставя на сърцето Ви чрез тези сказки. Защото аз трябва да говоря предимно на сърцата. Сърцата трябва да станат помощници на Михаел в завладяването на падналата от небето на Земята Интелигентност. Както старата змия трябваше да бъде потъпкана от Михаел, така превърналата се в змия Интелигентност трябва да бъде завладяна от Михаел.
към текста >>
Тогава може би ние все повече и повече ще долавяме, че от Коледното Тържество насам от Гьотеанума излиза едно ново течение, че всъщност едва сега п
ред
Антропософското Общество е поставено онова, в което то може да се огледа като в едно "мирово огледало", че също и отделният антропософ с неговата водеща го в Антропософското Общество Карма ще може да се оглежда.
Във всички области ще пише Ариман! Това ще бъде положението, с което човечеството ще се сблъска в своя живот в края на 20-то столетие. И онези, които днес са още млади ще видят някои неща от това, как Ариман ще се яви като писател. Хората ще трябва да проявяват будност във всички области и да имат един свещен ентусиазъм за Мъдростта на Михаел. Обични приятели, ако можем да се проникнем с нещо подобно, ако можем да бъдем в състояние да чувствуваме, че стоим в живота така, както показва изнесеното от мене пред Вас, тогава ние ще застанем като истински антропософи в съвременната цивилизация.
Тогава може би ние все повече и повече ще долавяме, че от Коледното Тържество насам от Гьотеанума излиза едно ново течение, че всъщност едва сега пред Антропософското Общество е поставено онова, в което то може да се огледа като в едно "мирово огледало", че също и отделният антропософ с неговата водеща го в Антропософското Общество Карма ще може да се оглежда.
Това е, което исках първо да поставя на сърцето Ви чрез тези сказки. Защото аз трябва да говоря предимно на сърцата. Сърцата трябва да станат помощници на Михаел в завладяването на падналата от небето на Земята Интелигентност. Както старата змия трябваше да бъде потъпкана от Михаел, така превърналата се в змия Интелигентност трябва да бъде завладяна от Михаел. И навсякъде, където тя се явява като противник не одухотворена, а ариманизирана духом там тя трябва да бъде позната по правилния начин чрез възпитаната чрез Михаеловия начин на мислене будност на антропософския дух.
към текста >>
Защото аз трябва да говоря п
ред
имно на сърцата.
И онези, които днес са още млади ще видят някои неща от това, как Ариман ще се яви като писател. Хората ще трябва да проявяват будност във всички области и да имат един свещен ентусиазъм за Мъдростта на Михаел. Обични приятели, ако можем да се проникнем с нещо подобно, ако можем да бъдем в състояние да чувствуваме, че стоим в живота така, както показва изнесеното от мене пред Вас, тогава ние ще застанем като истински антропософи в съвременната цивилизация. Тогава може би ние все повече и повече ще долавяме, че от Коледното Тържество насам от Гьотеанума излиза едно ново течение, че всъщност едва сега пред Антропософското Общество е поставено онова, в което то може да се огледа като в едно "мирово огледало", че също и отделният антропософ с неговата водеща го в Антропософското Общество Карма ще може да се оглежда. Това е, което исках първо да поставя на сърцето Ви чрез тези сказки.
Защото аз трябва да говоря предимно на сърцата.
Сърцата трябва да станат помощници на Михаел в завладяването на падналата от небето на Земята Интелигентност. Както старата змия трябваше да бъде потъпкана от Михаел, така превърналата се в змия Интелигентност трябва да бъде завладяна от Михаел. И навсякъде, където тя се явява като противник не одухотворена, а ариманизирана духом там тя трябва да бъде позната по правилния начин чрез възпитаната чрез Михаеловия начин на мислене будност на антропософския дух.
към текста >>
72.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Днес за първи път след Коледното Тържество при Гьотеанума мога отново да говоря п
ред
Вас.
Задълбочаване на християнството чрез слънчевите сили на Михаел. * СКАЗКА ЧЕТВЪРТА Торки, 12 август 1924 г.
Днес за първи път след Коледното Тържество при Гьотеанума мога отново да говоря пред Вас.
И преди започването на по-нататъшните обяснения трябва да изкажа онова, което е свързано с онзи импулс, който дойде в Антропософското Движение чрез последното Коледно Събрание при Гьотеанума. Ние имаме радостта при това Коледно Събрание да можем да поздравим в Дорнах редица членове на английското местно Общество, преди всичко нашия обичен, стар и изпитан мистър Колисън, председател на Английското Антропософско Общество. И в този момент бих искал да възобновя тук онзи поздрав, който му изказах тогава в Дорнах като на представител на английското местно Антропософско Общество. Това, което дойде като импулс в Антропософското Общество чрез Коледното Тържество, представлява действително нещо дълбоко проникващо, така щото някои неща, върху които бяха направени изказвания преди Коледното Тържество, трябва да бъдат разгледани сега в противоположен смисъл. Над това Общество дойде също и във вътрешен окултен смисъл едно тежко бреме, а именно чрез това, че през времето след войната от различни места от лоното на Антропософското Общество бяха опитани най-различни неща и се наложи да внесем един вид възобновяване за Обществото.
към текста >>
И п
ред
и започването на по-нататъшните обяснения трябва да изкажа онова, което е свързано с онзи импулс, който дойде в Антропософското Движение чрез последното Коледно Събрание при Гьотеанума.
слънчевите сили на Михаел. * СКАЗКА ЧЕТВЪРТА Торки, 12 август 1924 г. Днес за първи път след Коледното Тържество при Гьотеанума мога отново да говоря пред Вас.
И преди започването на по-нататъшните обяснения трябва да изкажа онова, което е свързано с онзи импулс, който дойде в Антропософското Движение чрез последното Коледно Събрание при Гьотеанума.
Ние имаме радостта при това Коледно Събрание да можем да поздравим в Дорнах редица членове на английското местно Общество, преди всичко нашия обичен, стар и изпитан мистър Колисън, председател на Английското Антропософско Общество. И в този момент бих искал да възобновя тук онзи поздрав, който му изказах тогава в Дорнах като на представител на английското местно Антропософско Общество. Това, което дойде като импулс в Антропософското Общество чрез Коледното Тържество, представлява действително нещо дълбоко проникващо, така щото някои неща, върху които бяха направени изказвания преди Коледното Тържество, трябва да бъдат разгледани сега в противоположен смисъл. Над това Общество дойде също и във вътрешен окултен смисъл едно тежко бреме, а именно чрез това, че през времето след войната от различни места от лоното на Антропософското Общество бяха опитани най-различни неща и се наложи да внесем един вид възобновяване за Обществото. Това възобновяване беше свързано за самия мене и аз трябва да спомена това тук това възобновяване беше свързано с нещо много, много важно.
към текста >>
Ние имаме радостта при това Коледно Събрание да можем да поздравим в Дорнах
ред
ица членове на английското местно Общество, п
ред
и всичко нашия обичен, стар и изпитан мистър Колисън, п
ред
седател на Английското Антропософско Общество.
* СКАЗКА ЧЕТВЪРТА Торки, 12 август 1924 г. Днес за първи път след Коледното Тържество при Гьотеанума мога отново да говоря пред Вас. И преди започването на по-нататъшните обяснения трябва да изкажа онова, което е свързано с онзи импулс, който дойде в Антропософското Движение чрез последното Коледно Събрание при Гьотеанума.
Ние имаме радостта при това Коледно Събрание да можем да поздравим в Дорнах редица членове на английското местно Общество, преди всичко нашия обичен, стар и изпитан мистър Колисън, председател на Английското Антропософско Общество.
И в този момент бих искал да възобновя тук онзи поздрав, който му изказах тогава в Дорнах като на представител на английското местно Антропософско Общество. Това, което дойде като импулс в Антропософското Общество чрез Коледното Тържество, представлява действително нещо дълбоко проникващо, така щото някои неща, върху които бяха направени изказвания преди Коледното Тържество, трябва да бъдат разгледани сега в противоположен смисъл. Над това Общество дойде също и във вътрешен окултен смисъл едно тежко бреме, а именно чрез това, че през времето след войната от различни места от лоното на Антропософското Общество бяха опитани най-различни неща и се наложи да внесем един вид възобновяване за Обществото. Това възобновяване беше свързано за самия мене и аз трябва да спомена това тук това възобновяване беше свързано с нещо много, много важно. През времето преди Коледа пред мене възникна един въпрос, след като дълго време съществуваше намерението на Коледа да основем отново по определен начин или поне в една нова форма Обществото.
към текста >>
И в този момент бих искал да възобновя тук онзи поздрав, който му изказах тогава в Дорнах като на п
ред
ставител на английското местно Антропософско Общество.
СКАЗКА ЧЕТВЪРТА Торки, 12 август 1924 г. Днес за първи път след Коледното Тържество при Гьотеанума мога отново да говоря пред Вас. И преди започването на по-нататъшните обяснения трябва да изкажа онова, което е свързано с онзи импулс, който дойде в Антропософското Движение чрез последното Коледно Събрание при Гьотеанума. Ние имаме радостта при това Коледно Събрание да можем да поздравим в Дорнах редица членове на английското местно Общество, преди всичко нашия обичен, стар и изпитан мистър Колисън, председател на Английското Антропософско Общество.
И в този момент бих искал да възобновя тук онзи поздрав, който му изказах тогава в Дорнах като на представител на английското местно Антропософско Общество.
Това, което дойде като импулс в Антропософското Общество чрез Коледното Тържество, представлява действително нещо дълбоко проникващо, така щото някои неща, върху които бяха направени изказвания преди Коледното Тържество, трябва да бъдат разгледани сега в противоположен смисъл. Над това Общество дойде също и във вътрешен окултен смисъл едно тежко бреме, а именно чрез това, че през времето след войната от различни места от лоното на Антропософското Общество бяха опитани най-различни неща и се наложи да внесем един вид възобновяване за Обществото. Това възобновяване беше свързано за самия мене и аз трябва да спомена това тук това възобновяване беше свързано с нещо много, много важно. През времето преди Коледа пред мене възникна един въпрос, след като дълго време съществуваше намерението на Коледа да основем отново по определен начин или поне в една нова форма Обществото. Пред мене изникна необходимостта да се реша да сторя онова, което поради много основателни причини аз отхвърлих по онова време, когато Антропософското Общество бе отделено от Теософското Общество.
към текста >>
Това, което дойде като импулс в Антропософското Общество чрез Коледното Тържество, п
ред
ставлява действително нещо дълбоко проникващо, така щото някои неща, върху които бяха направени изказвания п
ред
и Коледното Тържество, трябва да бъдат разгледани сега в противоположен смисъл.
Торки, 12 август 1924 г. Днес за първи път след Коледното Тържество при Гьотеанума мога отново да говоря пред Вас. И преди започването на по-нататъшните обяснения трябва да изкажа онова, което е свързано с онзи импулс, който дойде в Антропософското Движение чрез последното Коледно Събрание при Гьотеанума. Ние имаме радостта при това Коледно Събрание да можем да поздравим в Дорнах редица членове на английското местно Общество, преди всичко нашия обичен, стар и изпитан мистър Колисън, председател на Английското Антропософско Общество. И в този момент бих искал да възобновя тук онзи поздрав, който му изказах тогава в Дорнах като на представител на английското местно Антропософско Общество.
Това, което дойде като импулс в Антропософското Общество чрез Коледното Тържество, представлява действително нещо дълбоко проникващо, така щото някои неща, върху които бяха направени изказвания преди Коледното Тържество, трябва да бъдат разгледани сега в противоположен смисъл.
Над това Общество дойде също и във вътрешен окултен смисъл едно тежко бреме, а именно чрез това, че през времето след войната от различни места от лоното на Антропософското Общество бяха опитани най-различни неща и се наложи да внесем един вид възобновяване за Обществото. Това възобновяване беше свързано за самия мене и аз трябва да спомена това тук това възобновяване беше свързано с нещо много, много важно. През времето преди Коледа пред мене възникна един въпрос, след като дълго време съществуваше намерението на Коледа да основем отново по определен начин или поне в една нова форма Обществото. Пред мене изникна необходимостта да се реша да сторя онова, което поради много основателни причини аз отхвърлих по онова време, когато Антропософското Общество бе отделено от Теософското Общество. Тогава аз изходих от предпоставката, че ако се оттегля от всякакви въпроси свързани с управлението, с ръководството на Обществото, за да се занимавам само с учението, определени неща биха могли да бъдат изградени по-малко трудно, отколкото ако предаващият учението би изпълнявал същевременно и администраторската служба.
към текста >>
През времето п
ред
и Коледа п
ред
мене възникна един въпрос, след като дълго време съществуваше намерението на Коледа да основем отново по оп
ред
елен начин или поне в една нова форма Обществото.
Ние имаме радостта при това Коледно Събрание да можем да поздравим в Дорнах редица членове на английското местно Общество, преди всичко нашия обичен, стар и изпитан мистър Колисън, председател на Английското Антропософско Общество. И в този момент бих искал да възобновя тук онзи поздрав, който му изказах тогава в Дорнах като на представител на английското местно Антропософско Общество. Това, което дойде като импулс в Антропософското Общество чрез Коледното Тържество, представлява действително нещо дълбоко проникващо, така щото някои неща, върху които бяха направени изказвания преди Коледното Тържество, трябва да бъдат разгледани сега в противоположен смисъл. Над това Общество дойде също и във вътрешен окултен смисъл едно тежко бреме, а именно чрез това, че през времето след войната от различни места от лоното на Антропософското Общество бяха опитани най-различни неща и се наложи да внесем един вид възобновяване за Обществото. Това възобновяване беше свързано за самия мене и аз трябва да спомена това тук това възобновяване беше свързано с нещо много, много важно.
През времето преди Коледа пред мене възникна един въпрос, след като дълго време съществуваше намерението на Коледа да основем отново по определен начин или поне в една нова форма Обществото.
Пред мене изникна необходимостта да се реша да сторя онова, което поради много основателни причини аз отхвърлих по онова време, когато Антропософското Общество бе отделено от Теософското Общество. Тогава аз изходих от предпоставката, че ако се оттегля от всякакви въпроси свързани с управлението, с ръководството на Обществото, за да се занимавам само с учението, определени неща биха могли да бъдат изградени по-малко трудно, отколкото ако предаващият учението би изпълнявал същевременно и администраторската служба. Обаче тези неща, които бяха предположени тогава, през годините 1912, 1913, когато Антропософското Общество бе отделеното Теософското Общество, тези неща именно не настъпиха. Предположенията не се изпълниха сред Антропософското Общество. И така за мене се наложи, да преценя действително сериозно въпроса, дали сега трябва да поема председателството на Антропософското Общество или не.
към текста >>
П
ред
мене изникна необходимостта да се реша да сторя онова, което поради много основателни причини аз отхвърлих по онова време, когато Антропософското Общество бе отделено от Теософското Общество.
И в този момент бих искал да възобновя тук онзи поздрав, който му изказах тогава в Дорнах като на представител на английското местно Антропософско Общество. Това, което дойде като импулс в Антропософското Общество чрез Коледното Тържество, представлява действително нещо дълбоко проникващо, така щото някои неща, върху които бяха направени изказвания преди Коледното Тържество, трябва да бъдат разгледани сега в противоположен смисъл. Над това Общество дойде също и във вътрешен окултен смисъл едно тежко бреме, а именно чрез това, че през времето след войната от различни места от лоното на Антропософското Общество бяха опитани най-различни неща и се наложи да внесем един вид възобновяване за Обществото. Това възобновяване беше свързано за самия мене и аз трябва да спомена това тук това възобновяване беше свързано с нещо много, много важно. През времето преди Коледа пред мене възникна един въпрос, след като дълго време съществуваше намерението на Коледа да основем отново по определен начин или поне в една нова форма Обществото.
Пред мене изникна необходимостта да се реша да сторя онова, което поради много основателни причини аз отхвърлих по онова време, когато Антропософското Общество бе отделено от Теософското Общество.
Тогава аз изходих от предпоставката, че ако се оттегля от всякакви въпроси свързани с управлението, с ръководството на Обществото, за да се занимавам само с учението, определени неща биха могли да бъдат изградени по-малко трудно, отколкото ако предаващият учението би изпълнявал същевременно и администраторската служба. Обаче тези неща, които бяха предположени тогава, през годините 1912, 1913, когато Антропософското Общество бе отделеното Теософското Общество, тези неща именно не настъпиха. Предположенията не се изпълниха сред Антропософското Общество. И така за мене се наложи, да преценя действително сериозно въпроса, дали сега трябва да поема председателството на Антропософското Общество или не. И аз видях, че е необходимо да поема това председателство.
към текста >>
Тогава аз изходих от п
ред
поставката, че ако се оттегля от всякакви въпроси свързани с управлението, с ръководството на Обществото, за да се занимавам само с учението, оп
ред
елени неща биха могли да бъдат изградени по-малко трудно, отколкото ако п
ред
аващият учението би изпълнявал същевременно и администраторската служба.
Това, което дойде като импулс в Антропософското Общество чрез Коледното Тържество, представлява действително нещо дълбоко проникващо, така щото някои неща, върху които бяха направени изказвания преди Коледното Тържество, трябва да бъдат разгледани сега в противоположен смисъл. Над това Общество дойде също и във вътрешен окултен смисъл едно тежко бреме, а именно чрез това, че през времето след войната от различни места от лоното на Антропософското Общество бяха опитани най-различни неща и се наложи да внесем един вид възобновяване за Обществото. Това възобновяване беше свързано за самия мене и аз трябва да спомена това тук това възобновяване беше свързано с нещо много, много важно. През времето преди Коледа пред мене възникна един въпрос, след като дълго време съществуваше намерението на Коледа да основем отново по определен начин или поне в една нова форма Обществото. Пред мене изникна необходимостта да се реша да сторя онова, което поради много основателни причини аз отхвърлих по онова време, когато Антропософското Общество бе отделено от Теософското Общество.
Тогава аз изходих от предпоставката, че ако се оттегля от всякакви въпроси свързани с управлението, с ръководството на Обществото, за да се занимавам само с учението, определени неща биха могли да бъдат изградени по-малко трудно, отколкото ако предаващият учението би изпълнявал същевременно и администраторската служба.
Обаче тези неща, които бяха предположени тогава, през годините 1912, 1913, когато Антропософското Общество бе отделеното Теософското Общество, тези неща именно не настъпиха. Предположенията не се изпълниха сред Антропософското Общество. И така за мене се наложи, да преценя действително сериозно въпроса, дали сега трябва да поема председателството на Антропософското Общество или не. И аз видях, че е необходимо да поема това председателство. Бих искал обаче да подчертая съвсем рязко, също и в кръга на нашите обични английски приятели, нещо, което е абсолютно необходимо да бъде подчертано във връзка с онова решение да поема председателството на Антропософското Общество.
към текста >>
Обаче тези неща, които бяха п
ред
положени тогава, през годините 1912, 1913, когато Антропософското Общество бе отделеното Теософското Общество, тези неща именно не настъпиха.
Над това Общество дойде също и във вътрешен окултен смисъл едно тежко бреме, а именно чрез това, че през времето след войната от различни места от лоното на Антропософското Общество бяха опитани най-различни неща и се наложи да внесем един вид възобновяване за Обществото. Това възобновяване беше свързано за самия мене и аз трябва да спомена това тук това възобновяване беше свързано с нещо много, много важно. През времето преди Коледа пред мене възникна един въпрос, след като дълго време съществуваше намерението на Коледа да основем отново по определен начин или поне в една нова форма Обществото. Пред мене изникна необходимостта да се реша да сторя онова, което поради много основателни причини аз отхвърлих по онова време, когато Антропософското Общество бе отделено от Теософското Общество. Тогава аз изходих от предпоставката, че ако се оттегля от всякакви въпроси свързани с управлението, с ръководството на Обществото, за да се занимавам само с учението, определени неща биха могли да бъдат изградени по-малко трудно, отколкото ако предаващият учението би изпълнявал същевременно и администраторската служба.
Обаче тези неща, които бяха предположени тогава, през годините 1912, 1913, когато Антропософското Общество бе отделеното Теософското Общество, тези неща именно не настъпиха.
Предположенията не се изпълниха сред Антропософското Общество. И така за мене се наложи, да преценя действително сериозно въпроса, дали сега трябва да поема председателството на Антропософското Общество или не. И аз видях, че е необходимо да поема това председателство. Бих искал обаче да подчертая съвсем рязко, също и в кръга на нашите обични английски приятели, нещо, което е абсолютно необходимо да бъде подчертано във връзка с онова решение да поема председателството на Антропософското Общество. По отношение на цялото Движение беше едно абсолютно дръзновение да изпълня това, защото с това аз се поставих пред една съвсем определена евентуалност.
към текста >>
П
ред
положенията не се изпълниха с
ред
Антропософското Общество.
Това възобновяване беше свързано за самия мене и аз трябва да спомена това тук това възобновяване беше свързано с нещо много, много важно. През времето преди Коледа пред мене възникна един въпрос, след като дълго време съществуваше намерението на Коледа да основем отново по определен начин или поне в една нова форма Обществото. Пред мене изникна необходимостта да се реша да сторя онова, което поради много основателни причини аз отхвърлих по онова време, когато Антропософското Общество бе отделено от Теософското Общество. Тогава аз изходих от предпоставката, че ако се оттегля от всякакви въпроси свързани с управлението, с ръководството на Обществото, за да се занимавам само с учението, определени неща биха могли да бъдат изградени по-малко трудно, отколкото ако предаващият учението би изпълнявал същевременно и администраторската служба. Обаче тези неща, които бяха предположени тогава, през годините 1912, 1913, когато Антропософското Общество бе отделеното Теософското Общество, тези неща именно не настъпиха.
Предположенията не се изпълниха сред Антропософското Общество.
И така за мене се наложи, да преценя действително сериозно въпроса, дали сега трябва да поема председателството на Антропософското Общество или не. И аз видях, че е необходимо да поема това председателство. Бих искал обаче да подчертая съвсем рязко, също и в кръга на нашите обични английски приятели, нещо, което е абсолютно необходимо да бъде подчертано във връзка с онова решение да поема председателството на Антропософското Общество. По отношение на цялото Движение беше едно абсолютно дръзновение да изпълня това, защото с това аз се поставих пред една съвсем определена евентуалност. Антропософското Движение почива на това, че от духовния свят се изливат действителни откровения относно съдържанието на духовните познания.
към текста >>
И така за мене се наложи, да преценя действително сериозно въпроса, дали сега трябва да поема п
ред
седателството на Антропософското Общество или не.
През времето преди Коледа пред мене възникна един въпрос, след като дълго време съществуваше намерението на Коледа да основем отново по определен начин или поне в една нова форма Обществото. Пред мене изникна необходимостта да се реша да сторя онова, което поради много основателни причини аз отхвърлих по онова време, когато Антропософското Общество бе отделено от Теософското Общество. Тогава аз изходих от предпоставката, че ако се оттегля от всякакви въпроси свързани с управлението, с ръководството на Обществото, за да се занимавам само с учението, определени неща биха могли да бъдат изградени по-малко трудно, отколкото ако предаващият учението би изпълнявал същевременно и администраторската служба. Обаче тези неща, които бяха предположени тогава, през годините 1912, 1913, когато Антропософското Общество бе отделеното Теософското Общество, тези неща именно не настъпиха. Предположенията не се изпълниха сред Антропософското Общество.
И така за мене се наложи, да преценя действително сериозно въпроса, дали сега трябва да поема председателството на Антропософското Общество или не.
И аз видях, че е необходимо да поема това председателство. Бих искал обаче да подчертая съвсем рязко, също и в кръга на нашите обични английски приятели, нещо, което е абсолютно необходимо да бъде подчертано във връзка с онова решение да поема председателството на Антропософското Общество. По отношение на цялото Движение беше едно абсолютно дръзновение да изпълня това, защото с това аз се поставих пред една съвсем определена евентуалност. Антропософското Движение почива на това, че от духовния свят се изливат действителни откровения относно съдържанието на духовните познания. Когато човек иска да върши делото на Антропософското Движение, той не може да върши само човешко дело.
към текста >>
И аз видях, че е необходимо да поема това п
ред
седателство.
Пред мене изникна необходимостта да се реша да сторя онова, което поради много основателни причини аз отхвърлих по онова време, когато Антропософското Общество бе отделено от Теософското Общество. Тогава аз изходих от предпоставката, че ако се оттегля от всякакви въпроси свързани с управлението, с ръководството на Обществото, за да се занимавам само с учението, определени неща биха могли да бъдат изградени по-малко трудно, отколкото ако предаващият учението би изпълнявал същевременно и администраторската служба. Обаче тези неща, които бяха предположени тогава, през годините 1912, 1913, когато Антропософското Общество бе отделеното Теософското Общество, тези неща именно не настъпиха. Предположенията не се изпълниха сред Антропософското Общество. И така за мене се наложи, да преценя действително сериозно въпроса, дали сега трябва да поема председателството на Антропософското Общество или не.
И аз видях, че е необходимо да поема това председателство.
Бих искал обаче да подчертая съвсем рязко, също и в кръга на нашите обични английски приятели, нещо, което е абсолютно необходимо да бъде подчертано във връзка с онова решение да поема председателството на Антропософското Общество. По отношение на цялото Движение беше едно абсолютно дръзновение да изпълня това, защото с това аз се поставих пред една съвсем определена евентуалност. Антропософското Движение почива на това, че от духовния свят се изливат действителни откровения относно съдържанието на духовните познания. Когато човек иска да върши делото на Антропософското Движение, той не може да върши само човешко дело. Той трябва да бъде отворен за това, което се излива надолу от духовните светове.
към текста >>
Бих искал обаче да подчертая съвсем рязко, също и в кръга на нашите обични английски приятели, нещо, което е абсолютно необходимо да бъде подчертано във връзка с онова решение да поема п
ред
седателството на Антропософското Общество.
Тогава аз изходих от предпоставката, че ако се оттегля от всякакви въпроси свързани с управлението, с ръководството на Обществото, за да се занимавам само с учението, определени неща биха могли да бъдат изградени по-малко трудно, отколкото ако предаващият учението би изпълнявал същевременно и администраторската служба. Обаче тези неща, които бяха предположени тогава, през годините 1912, 1913, когато Антропософското Общество бе отделеното Теософското Общество, тези неща именно не настъпиха. Предположенията не се изпълниха сред Антропософското Общество. И така за мене се наложи, да преценя действително сериозно въпроса, дали сега трябва да поема председателството на Антропософското Общество или не. И аз видях, че е необходимо да поема това председателство.
Бих искал обаче да подчертая съвсем рязко, също и в кръга на нашите обични английски приятели, нещо, което е абсолютно необходимо да бъде подчертано във връзка с онова решение да поема председателството на Антропософското Общество.
По отношение на цялото Движение беше едно абсолютно дръзновение да изпълня това, защото с това аз се поставих пред една съвсем определена евентуалност. Антропософското Движение почива на това, че от духовния свят се изливат действителни откровения относно съдържанието на духовните познания. Когато човек иска да върши делото на Антропософското Движение, той не може да върши само човешко дело. Той трябва да бъде отворен за това, което се излива надолу от духовните светове. Законите на духовните светове са напълно определени, а не такива, които могат да се напипват.
към текста >>
По отношение на цялото Движение беше едно абсолютно дръзновение да изпълня това, защото с това аз се поставих п
ред
една съвсем оп
ред
елена евентуалност.
Обаче тези неща, които бяха предположени тогава, през годините 1912, 1913, когато Антропософското Общество бе отделеното Теософското Общество, тези неща именно не настъпиха. Предположенията не се изпълниха сред Антропософското Общество. И така за мене се наложи, да преценя действително сериозно въпроса, дали сега трябва да поема председателството на Антропософското Общество или не. И аз видях, че е необходимо да поема това председателство. Бих искал обаче да подчертая съвсем рязко, също и в кръга на нашите обични английски приятели, нещо, което е абсолютно необходимо да бъде подчертано във връзка с онова решение да поема председателството на Антропософското Общество.
По отношение на цялото Движение беше едно абсолютно дръзновение да изпълня това, защото с това аз се поставих пред една съвсем определена евентуалност.
Антропософското Движение почива на това, че от духовния свят се изливат действителни откровения относно съдържанието на духовните познания. Когато човек иска да върши делото на Антропософското Движение, той не може да върши само човешко дело. Той трябва да бъде отворен за това, което се излива надолу от духовните светове. Законите на духовните светове са напълно определени, а не такива, които могат да се напипват. Те трябва строго да се спазват.
към текста >>
Законите на духовните светове са напълно оп
ред
елени, а не такива, които могат да се напипват.
Бих искал обаче да подчертая съвсем рязко, също и в кръга на нашите обични английски приятели, нещо, което е абсолютно необходимо да бъде подчертано във връзка с онова решение да поема председателството на Антропософското Общество. По отношение на цялото Движение беше едно абсолютно дръзновение да изпълня това, защото с това аз се поставих пред една съвсем определена евентуалност. Антропософското Движение почива на това, че от духовния свят се изливат действителни откровения относно съдържанието на духовните познания. Когато човек иска да върши делото на Антропософското Движение, той не може да върши само човешко дело. Той трябва да бъде отворен за това, което се излива надолу от духовните светове.
Законите на духовните светове са напълно определени, а не такива, които могат да се напипват.
Те трябва строго да се спазват. И в наше време е трудно да бъде съчетано това, което изисква една външна служба, макар и службата на председател на Антропософското Общество, с окултните задължения спрямо откровенията на духовния свят. Така щото още тогава аз трябваше да поставя пред себе си въпроса: дали духовните същества, които досега дариха Антропософското Общество с онова, което може да се разлива от тях, дали тези духовни същества ще даряват и по-нататък, бих могъл да кажа, по този начин Антропософското Движение? Без съмнение Вие можете да оцените цялото значение на една така евентуалност. Аз трябваше да застана пред възможността, духовните Същества да кажат: това не върви, не може да бъде приета една външна служба.
към текста >>
И в наше време е трудно да бъде съчетано това, което изисква една външна служба, макар и службата на п
ред
седател на Антропософското Общество, с окултните задължения спрямо откровенията на духовния свят.
Антропософското Движение почива на това, че от духовния свят се изливат действителни откровения относно съдържанието на духовните познания. Когато човек иска да върши делото на Антропософското Движение, той не може да върши само човешко дело. Той трябва да бъде отворен за това, което се излива надолу от духовните светове. Законите на духовните светове са напълно определени, а не такива, които могат да се напипват. Те трябва строго да се спазват.
И в наше време е трудно да бъде съчетано това, което изисква една външна служба, макар и службата на председател на Антропософското Общество, с окултните задължения спрямо откровенията на духовния свят.
Така щото още тогава аз трябваше да поставя пред себе си въпроса: дали духовните същества, които досега дариха Антропософското Общество с онова, което може да се разлива от тях, дали тези духовни същества ще даряват и по-нататък, бих могъл да кажа, по този начин Антропософското Движение? Без съмнение Вие можете да оцените цялото значение на една така евентуалност. Аз трябваше да застана пред възможността, духовните Същества да кажат: това не върви, не може да бъде приета една външна служба. Днес обаче можем действително да кажем по отношение на всички духовни Същества, които са свързани с Антропософското Движение, че онези връзки, които съществуват между духовните светове и откровенията, които трябва да текат през Антропософското Движение, започнаха да текат по-обилно, по-интимно, по-решително отколкото по-рано, че следователно фактически от двете евентуалности, които можеха да настъпят, едната, която е възможно най-благоприятно за по-нататъшното развитие на Антропософското Движение, действително настъпи. Можем да кажем: от основаването на Антропософското Общество при Гьотеанума ние виждаме как непрестанно онези духовни същества, от които имаме нашите откровения, проявяват още по-голямо благоговение към нас, отколкото беше случаят по-рано.
към текста >>
Така щото още тогава аз трябваше да поставя п
ред
себе си въпроса: дали духовните същества, които досега дариха Антропософското Общество с онова, което може да се разлива от тях, дали тези духовни същества ще даряват и по-нататък, бих могъл да кажа, по този начин Антропософското Движение?
Когато човек иска да върши делото на Антропософското Движение, той не може да върши само човешко дело. Той трябва да бъде отворен за това, което се излива надолу от духовните светове. Законите на духовните светове са напълно определени, а не такива, които могат да се напипват. Те трябва строго да се спазват. И в наше време е трудно да бъде съчетано това, което изисква една външна служба, макар и службата на председател на Антропософското Общество, с окултните задължения спрямо откровенията на духовния свят.
Така щото още тогава аз трябваше да поставя пред себе си въпроса: дали духовните същества, които досега дариха Антропософското Общество с онова, което може да се разлива от тях, дали тези духовни същества ще даряват и по-нататък, бих могъл да кажа, по този начин Антропософското Движение?
Без съмнение Вие можете да оцените цялото значение на една така евентуалност. Аз трябваше да застана пред възможността, духовните Същества да кажат: това не върви, не може да бъде приета една външна служба. Днес обаче можем действително да кажем по отношение на всички духовни Същества, които са свързани с Антропософското Движение, че онези връзки, които съществуват между духовните светове и откровенията, които трябва да текат през Антропософското Движение, започнаха да текат по-обилно, по-интимно, по-решително отколкото по-рано, че следователно фактически от двете евентуалности, които можеха да настъпят, едната, която е възможно най-благоприятно за по-нататъшното развитие на Антропософското Движение, действително настъпи. Можем да кажем: от основаването на Антропософското Общество при Гьотеанума ние виждаме как непрестанно онези духовни същества, от които имаме нашите откровения, проявяват още по-голямо благоговение към нас, отколкото беше случаят по-рано. Така щото в тази насока още от доста дълго време насам от Антропософското Общество можа да бъде отнет един тежък кошмар.
към текста >>
Аз трябваше да застана п
ред
възможността, духовните Същества да кажат: това не върви, не може да бъде приета една външна служба.
Законите на духовните светове са напълно определени, а не такива, които могат да се напипват. Те трябва строго да се спазват. И в наше време е трудно да бъде съчетано това, което изисква една външна служба, макар и службата на председател на Антропософското Общество, с окултните задължения спрямо откровенията на духовния свят. Така щото още тогава аз трябваше да поставя пред себе си въпроса: дали духовните същества, които досега дариха Антропософското Общество с онова, което може да се разлива от тях, дали тези духовни същества ще даряват и по-нататък, бих могъл да кажа, по този начин Антропософското Движение? Без съмнение Вие можете да оцените цялото значение на една така евентуалност.
Аз трябваше да застана пред възможността, духовните Същества да кажат: това не върви, не може да бъде приета една външна служба.
Днес обаче можем действително да кажем по отношение на всички духовни Същества, които са свързани с Антропософското Движение, че онези връзки, които съществуват между духовните светове и откровенията, които трябва да текат през Антропософското Движение, започнаха да текат по-обилно, по-интимно, по-решително отколкото по-рано, че следователно фактически от двете евентуалности, които можеха да настъпят, едната, която е възможно най-благоприятно за по-нататъшното развитие на Антропософското Движение, действително настъпи. Можем да кажем: от основаването на Антропософското Общество при Гьотеанума ние виждаме как непрестанно онези духовни същества, от които имаме нашите откровения, проявяват още по-голямо благоговение към нас, отколкото беше случаят по-рано. Така щото в тази насока още от доста дълго време насам от Антропософското Общество можа да бъде отнет един тежък кошмар. Преди още да бъде проведено това Коледно Тържество при Гьотеанума, аз често пъти трябваше да подчертавам, че трябва да се прави разлика между Антропософското Движение, което е едно духовно течение в неговото отражение на Земята, и Антропософското Общество, което е именно едно общество управлявано по външен начин, като неговите функционери се избраха или се определяха по друг начин. От Коледа насам трябва да кажем противоположното.
към текста >>
П
ред
и още да бъде проведено това Коледно Тържество при Гьотеанума, аз често пъти трябваше да подчертавам, че трябва да се прави разлика между Антропософското Движение, което е едно духовно течение в неговото отражение на Земята, и Антропософското Общество, което е именно едно общество управлявано по външен начин, като неговите функционери се избраха или се оп
ред
еляха по друг начин.
Без съмнение Вие можете да оцените цялото значение на една така евентуалност. Аз трябваше да застана пред възможността, духовните Същества да кажат: това не върви, не може да бъде приета една външна служба. Днес обаче можем действително да кажем по отношение на всички духовни Същества, които са свързани с Антропософското Движение, че онези връзки, които съществуват между духовните светове и откровенията, които трябва да текат през Антропософското Движение, започнаха да текат по-обилно, по-интимно, по-решително отколкото по-рано, че следователно фактически от двете евентуалности, които можеха да настъпят, едната, която е възможно най-благоприятно за по-нататъшното развитие на Антропософското Движение, действително настъпи. Можем да кажем: от основаването на Антропософското Общество при Гьотеанума ние виждаме как непрестанно онези духовни същества, от които имаме нашите откровения, проявяват още по-голямо благоговение към нас, отколкото беше случаят по-рано. Така щото в тази насока още от доста дълго време насам от Антропософското Общество можа да бъде отнет един тежък кошмар.
Преди още да бъде проведено това Коледно Тържество при Гьотеанума, аз често пъти трябваше да подчертавам, че трябва да се прави разлика между Антропософското Движение, което е едно духовно течение в неговото отражение на Земята, и Антропософското Общество, което е именно едно общество управлявано по външен начин, като неговите функционери се избраха или се определяха по друг начин.
От Коледа насам трябва да кажем противоположното. Вече не може да се прави разлика между Антропософско Движение и Антропософско Общество. И двете станаха едно: защото благодарение на това, че аз самият станах председател на обществото, Антропософското Движение стана едно с Антропософското Общество. Това направи необходимо, щото на Коледа в Дорнах да не бъде поставен един председател, който да бъде във външен смисъл, а бе поставен един президиум, който трябва да се счита езотеричен президиум, който е отговорен за това, само пред духовните Същества, който не бе избран, а бе образуван. Всички неща, които иначе стават при учредителни събрания, станаха различно на Коледа.
към текста >>
И двете станаха едно: защото благодарение на това, че аз самият станах п
ред
седател на обществото, Антропософското Движение стана едно с Антропософското Общество.
Можем да кажем: от основаването на Антропософското Общество при Гьотеанума ние виждаме как непрестанно онези духовни същества, от които имаме нашите откровения, проявяват още по-голямо благоговение към нас, отколкото беше случаят по-рано. Така щото в тази насока още от доста дълго време насам от Антропософското Общество можа да бъде отнет един тежък кошмар. Преди още да бъде проведено това Коледно Тържество при Гьотеанума, аз често пъти трябваше да подчертавам, че трябва да се прави разлика между Антропософското Движение, което е едно духовно течение в неговото отражение на Земята, и Антропософското Общество, което е именно едно общество управлявано по външен начин, като неговите функционери се избраха или се определяха по друг начин. От Коледа насам трябва да кажем противоположното. Вече не може да се прави разлика между Антропософско Движение и Антропософско Общество.
И двете станаха едно: защото благодарение на това, че аз самият станах председател на обществото, Антропософското Движение стана едно с Антропософското Общество.
Това направи необходимо, щото на Коледа в Дорнах да не бъде поставен един председател, който да бъде във външен смисъл, а бе поставен един президиум, който трябва да се счита езотеричен президиум, който е отговорен за това, само пред духовните Същества, който не бе избран, а бе образуван. Всички неща, които иначе стават при учредителни събрания, станаха различно на Коледа. И този президиум е онова, което бих могъл да нарека един инициативен президиум, един президиум, който вижда своите задачи в това, което върши. Ето защо на Коледното Тържество не бяха изработени статути /устави/, както иначе звучат уставите, а просто бе казано, какво отношение трябва да съществува от човек на човек, между президиума и другите членове, между самите отделни членове и т.н. Това, което президиумът ще възнамерява, то се намира в това, което не е никакъв устав, което е приело само формата на устав, а всъщност е само един разказ на това, което искаме да направим.
към текста >>
Това направи необходимо, щото на Коледа в Дорнах да не бъде поставен един п
ред
седател, който да бъде във външен смисъл, а бе поставен един президиум, който трябва да се счита езотеричен президиум, който е отговорен за това, само п
ред
духовните Същества, който не бе избран, а бе образуван.
Така щото в тази насока още от доста дълго време насам от Антропософското Общество можа да бъде отнет един тежък кошмар. Преди още да бъде проведено това Коледно Тържество при Гьотеанума, аз често пъти трябваше да подчертавам, че трябва да се прави разлика между Антропософското Движение, което е едно духовно течение в неговото отражение на Земята, и Антропософското Общество, което е именно едно общество управлявано по външен начин, като неговите функционери се избраха или се определяха по друг начин. От Коледа насам трябва да кажем противоположното. Вече не може да се прави разлика между Антропософско Движение и Антропософско Общество. И двете станаха едно: защото благодарение на това, че аз самият станах председател на обществото, Антропософското Движение стана едно с Антропософското Общество.
Това направи необходимо, щото на Коледа в Дорнах да не бъде поставен един председател, който да бъде във външен смисъл, а бе поставен един президиум, който трябва да се счита езотеричен президиум, който е отговорен за това, само пред духовните Същества, който не бе избран, а бе образуван.
Всички неща, които иначе стават при учредителни събрания, станаха различно на Коледа. И този президиум е онова, което бих могъл да нарека един инициативен президиум, един президиум, който вижда своите задачи в това, което върши. Ето защо на Коледното Тържество не бяха изработени статути /устави/, както иначе звучат уставите, а просто бе казано, какво отношение трябва да съществува от човек на човек, между президиума и другите членове, между самите отделни членове и т.н. Това, което президиумът ще възнамерява, то се намира в това, което не е никакъв устав, което е приело само формата на устав, а всъщност е само един разказ на това, което искаме да направим. Всичко беше различно от това, което иначе става при общества.
към текста >>
Всички неща, които иначе стават при уч
ред
ителни събрания, станаха различно на Коледа.
Преди още да бъде проведено това Коледно Тържество при Гьотеанума, аз често пъти трябваше да подчертавам, че трябва да се прави разлика между Антропософското Движение, което е едно духовно течение в неговото отражение на Земята, и Антропософското Общество, което е именно едно общество управлявано по външен начин, като неговите функционери се избраха или се определяха по друг начин. От Коледа насам трябва да кажем противоположното. Вече не може да се прави разлика между Антропософско Движение и Антропософско Общество. И двете станаха едно: защото благодарение на това, че аз самият станах председател на обществото, Антропософското Движение стана едно с Антропософското Общество. Това направи необходимо, щото на Коледа в Дорнах да не бъде поставен един председател, който да бъде във външен смисъл, а бе поставен един президиум, който трябва да се счита езотеричен президиум, който е отговорен за това, само пред духовните Същества, който не бе избран, а бе образуван.
Всички неща, които иначе стават при учредителни събрания, станаха различно на Коледа.
И този президиум е онова, което бих могъл да нарека един инициативен президиум, един президиум, който вижда своите задачи в това, което върши. Ето защо на Коледното Тържество не бяха изработени статути /устави/, както иначе звучат уставите, а просто бе казано, какво отношение трябва да съществува от човек на човек, между президиума и другите членове, между самите отделни членове и т.н. Това, което президиумът ще възнамерява, то се намира в това, което не е никакъв устав, което е приело само формата на устав, а всъщност е само един разказ на това, което искаме да направим. Всичко беше различно от това, което иначе става при общества. И това е същественото, че от сега нататък в Антропософското Общество дойде едно езотерично течение.
към текста >>
Естествено някои счетоха, че може също да се направи един печат с моя подпис и работата да бъде извън
ред
но много улеснена по този начин Обаче в Антропософското Общество трябва от сега нататък да има един индивидуален, човешки характер.
Трябва да се изисква не параграф 1, параграф 2 и т.н., а онова, което е действителен духовен живот, безрезервно, без при това да се възнамерява нещо друго. Видите ли, тук бих искал да приведа нещо привидно съвсем незначително. Бяха възобновени и ще продължават да се възобновяват членските карти на членовете на Антропософското Общество. Тъй като нашето Общество има сега вече 12,000 членове в света, трябваше да бъдат издадени 12,000 нови членски карти. Всички тези членски карти трябва да бъдат подписани сега от мен.
Естествено някои счетоха, че може също да се направи един печат с моя подпис и работата да бъде извънредно много улеснена по този начин Обаче в Антропософското Общество трябва от сега нататък да има един индивидуален, човешки характер.
Ето защо и в една такава дребна работа аз трябва да спазвам това. Всяка членска карта трябва да стои пред моите очи, аз да прочета името, да сложа със собствената си ръка моя подпис отдолу. Така се създава първо едно малко, обаче човешко отношение към всеки отделен член на нашето Общество. Естествено би било много по-просто някой да постави печата с моето име под всичките 12,000 членски карти, но това не трябва да става. Това трябва да ни покаже първо, бих могъл да кажа, символично, че в бъдеще важното ще бъде само това, което царува като човешко през Обществото.
към текста >>
Всяка членска карта трябва да стои п
ред
моите очи, аз да прочета името, да сложа със собствената си ръка моя подпис отдолу.
Бяха възобновени и ще продължават да се възобновяват членските карти на членовете на Антропософското Общество. Тъй като нашето Общество има сега вече 12,000 членове в света, трябваше да бъдат издадени 12,000 нови членски карти. Всички тези членски карти трябва да бъдат подписани сега от мен. Естествено някои счетоха, че може също да се направи един печат с моя подпис и работата да бъде извънредно много улеснена по този начин Обаче в Антропософското Общество трябва от сега нататък да има един индивидуален, човешки характер. Ето защо и в една такава дребна работа аз трябва да спазвам това.
Всяка членска карта трябва да стои пред моите очи, аз да прочета името, да сложа със собствената си ръка моя подпис отдолу.
Така се създава първо едно малко, обаче човешко отношение към всеки отделен член на нашето Общество. Естествено би било много по-просто някой да постави печата с моето име под всичките 12,000 членски карти, но това не трябва да става. Това трябва да ни покаже първо, бих могъл да кажа, символично, че в бъдеще важното ще бъде само това, което царува като човешко през Обществото. Ако по този начин се прояви разбиране към президиума при Гьотеанума, тогава ще се види естествено всичко ще върви по-бавно, трябва да имате търпение, обични приятели; но макар и да върви бавно; възнамеренията заложени на Коледа ще бъдат всички постепенно изпълнени. Само че трябва да се прояви също разбиране към президиума при Гьотеанума, той не може да направи петата крачка преди втората, втората преди първата.
към текста >>
Само че трябва да се прояви също разбиране към президиума при Гьотеанума, той не може да направи петата крачка п
ред
и втората, втората п
ред
и първата.
Всяка членска карта трябва да стои пред моите очи, аз да прочета името, да сложа със собствената си ръка моя подпис отдолу. Така се създава първо едно малко, обаче човешко отношение към всеки отделен член на нашето Общество. Естествено би било много по-просто някой да постави печата с моето име под всичките 12,000 членски карти, но това не трябва да става. Това трябва да ни покаже първо, бих могъл да кажа, символично, че в бъдеще важното ще бъде само това, което царува като човешко през Обществото. Ако по този начин се прояви разбиране към президиума при Гьотеанума, тогава ще се види естествено всичко ще върви по-бавно, трябва да имате търпение, обични приятели; но макар и да върви бавно; възнамеренията заложени на Коледа ще бъдат всички постепенно изпълнени.
Само че трябва да се прояви също разбиране към президиума при Гьотеанума, той не може да направи петата крачка преди втората, втората преди първата.
И ако до сега той е стигнал само да направи половин крачка, нещата все пак ще вървят, ще дойде вече време, когато той ще стигне и до петата крачка. Защото когато нещата трябва да бъдат извършени човешки, тогава не можем да стоим при абстрактното, а навсякъде трябва да навлезем в конкретното. И така Антропософското Движение ще получи действително едно ново течение, една нова черта. То ще бъде езотерично по дух, не ще търси вече езотеричното във външни неща. Езотерични ще бъдат определени истини, които могат да бъдат съобщавани само в това Движение, защото само онзи, който минава живо през всичко това, което е в Обществото, ще може да преработи в себе си такива истини, да ги преработи в своето сърце.
към текста >>
Езотерични ще бъдат оп
ред
елени истини, които могат да бъдат съобщавани само в това Движение, защото само онзи, който минава живо през всичко това, което е в Обществото, ще може да преработи в себе си такива истини, да ги преработи в своето сърце.
Само че трябва да се прояви също разбиране към президиума при Гьотеанума, той не може да направи петата крачка преди втората, втората преди първата. И ако до сега той е стигнал само да направи половин крачка, нещата все пак ще вървят, ще дойде вече време, когато той ще стигне и до петата крачка. Защото когато нещата трябва да бъдат извършени човешки, тогава не можем да стоим при абстрактното, а навсякъде трябва да навлезем в конкретното. И така Антропософското Движение ще получи действително едно ново течение, една нова черта. То ще бъде езотерично по дух, не ще търси вече езотеричното във външни неща.
Езотерични ще бъдат определени истини, които могат да бъдат съобщавани само в това Движение, защото само онзи, който минава живо през всичко това, което е в Обществото, ще може да преработи в себе си такива истини, да ги преработи в своето сърце.
Обаче циклите не ще бъдат вече запечатани за външния свят, както това ставаше до сега. Вярно е, че циклите не ще се продават чрез книжарниците, обаче онзи, който иска да ги има, ще може да ги има. Само че, като вече загатнахме, ние ще теглим една духовна граница: ще кажем, че не можем да признаем никакви възражения, никакво критика, освен само на онези, които също стоят на почвата, на която стоят циклите. Нека от сега нататък в бъдеще хората да приказват каквото си щат в окултното се работи в положителното, не в отрицателното. Всички тези неща трябва да бъдат постепенно разбрани.
към текста >>
Тогава ще се разбере, как президиумът при Гьотеанума се чувствува отговорен само п
ред
същността на духовния свят; обаче членовете ще се чувствуват също в цялото общество свързани с този президиум.
Вярно е, че циклите не ще се продават чрез книжарниците, обаче онзи, който иска да ги има, ще може да ги има. Само че, като вече загатнахме, ние ще теглим една духовна граница: ще кажем, че не можем да признаем никакви възражения, никакво критика, освен само на онези, които също стоят на почвата, на която стоят циклите. Нека от сега нататък в бъдеще хората да приказват каквото си щат в окултното се работи в положителното, не в отрицателното. Всички тези неща трябва да бъдат постепенно разбрани. Когато бъдат разбрани, тогава в Антропософското Движение ще дойде едно съвършено ново течение.
Тогава ще се разбере, как президиумът при Гьотеанума се чувствува отговорен само пред същността на духовния свят; обаче членовете ще се чувствуват също в цялото общество свързани с този президиум.
И тогава може би чрез това ново течение ще може да се постигне онова, което трябва да бъде постигнато с Антропософското Движение, ако то трябва да стане това, което аз ще изложа тук в течение на тези сказки от вътрешността на духовния живот. С това кратко указание бих искал да считам, че съм направил един увод към сказките, които ще имам да изнеса пред Вас, и след като изказаното до сега бъде преведено, ще започна със същинските обяснения. * /* Тук сказчикът прекъсна своето говорене и последва превода на английски. Тези прекъсвания са посочени в настоящия том чрез едно по-голямо пространство между текстът./. В течения на столетия човечеството е стигнало до там, да насочва все по-малко и по-малко поглед към духовния свят.
към текста >>
С това кратко указание бих искал да считам, че съм направил един увод към сказките, които ще имам да изнеса п
ред
Вас, и след като изказаното до сега бъде преведено, ще започна със същинските обяснения.
Нека от сега нататък в бъдеще хората да приказват каквото си щат в окултното се работи в положителното, не в отрицателното. Всички тези неща трябва да бъдат постепенно разбрани. Когато бъдат разбрани, тогава в Антропософското Движение ще дойде едно съвършено ново течение. Тогава ще се разбере, как президиумът при Гьотеанума се чувствува отговорен само пред същността на духовния свят; обаче членовете ще се чувствуват също в цялото общество свързани с този президиум. И тогава може би чрез това ново течение ще може да се постигне онова, което трябва да бъде постигнато с Антропософското Движение, ако то трябва да стане това, което аз ще изложа тук в течение на тези сказки от вътрешността на духовния живот.
С това кратко указание бих искал да считам, че съм направил един увод към сказките, които ще имам да изнеса пред Вас, и след като изказаното до сега бъде преведено, ще започна със същинските обяснения.
* /* Тук сказчикът прекъсна своето говорене и последва превода на английски. Тези прекъсвания са посочени в настоящия том чрез едно по-голямо пространство между текстът./. В течения на столетия човечеството е стигнало до там, да насочва все по-малко и по-малко поглед към духовния свят. Ние с право говорим за това, че последните столетия са донесли една материалистична епоха, че тази материалистична епоха е обхванала не само човешкото мислене, но също и човешката воля, човешката деятелност, така щото целият живот е навлязъл постепенно в знака на материализма. И тогава ние добиваме съзнание сред Антропософското Общество, че това Общество би искало да бъде будител на сили, които отново ще изведат хората от привързаността към материалното, от привързаността към това, което отрича духовното.
към текста >>
И тогава ние добиваме съзнание с
ред
Антропософското Общество, че това Общество би искало да бъде будител на сили, които отново ще изведат хората от привързаността към материалното, от привързаността към това, което отрича духовното.
С това кратко указание бих искал да считам, че съм направил един увод към сказките, които ще имам да изнеса пред Вас, и след като изказаното до сега бъде преведено, ще започна със същинските обяснения. * /* Тук сказчикът прекъсна своето говорене и последва превода на английски. Тези прекъсвания са посочени в настоящия том чрез едно по-голямо пространство между текстът./. В течения на столетия човечеството е стигнало до там, да насочва все по-малко и по-малко поглед към духовния свят. Ние с право говорим за това, че последните столетия са донесли една материалистична епоха, че тази материалистична епоха е обхванала не само човешкото мислене, но също и човешката воля, човешката деятелност, така щото целият живот е навлязъл постепенно в знака на материализма.
И тогава ние добиваме съзнание сред Антропософското Общество, че това Общество би искало да бъде будител на сили, които отново ще изведат хората от привързаността към материалното, от привързаността към това, което отрича духовното.
Обаче, ако Антропософското Движение трябва да стане импулсът сред цялото развитие на човечеството, импулс, който е необходим, тогава ние трябва да се отнесем с цялата сериозност към всичко това, което вече от години е протекло през Антропософското Движение като учение, като блага на мъдростта. Тогава трябва например да се вземе напълно сериозно предвид: как живее съвременният човек сред света? Той влиза в този свят чрез раждането, като приема признаците наследени от родители и прародители, като се оставя да бъде възпитан според възгледите, които са вече нещо обичайно в настоящето, като в определено време на неговия външен живот добива съзнанието, събужда се един вид за външния живот. Тогава той насочва също поглед към онова, което съществува в заобикалящия го свят като възгледи, като мисли, дела, импулси и т.н. Той се стреми да разбере себе си като един член на своя народ, стреми се да разбере себе си като един член на съвременното човечество и т.н.
към текста >>
Обаче, ако Антропософското Движение трябва да стане импулсът с
ред
цялото развитие на човечеството, импулс, който е необходим, тогава ние трябва да се отнесем с цялата сериозност към всичко това, което вече от години е протекло през Антропософското Движение като учение, като блага на мъдростта.
* /* Тук сказчикът прекъсна своето говорене и последва превода на английски. Тези прекъсвания са посочени в настоящия том чрез едно по-голямо пространство между текстът./. В течения на столетия човечеството е стигнало до там, да насочва все по-малко и по-малко поглед към духовния свят. Ние с право говорим за това, че последните столетия са донесли една материалистична епоха, че тази материалистична епоха е обхванала не само човешкото мислене, но също и човешката воля, човешката деятелност, така щото целият живот е навлязъл постепенно в знака на материализма. И тогава ние добиваме съзнание сред Антропософското Общество, че това Общество би искало да бъде будител на сили, които отново ще изведат хората от привързаността към материалното, от привързаността към това, което отрича духовното.
Обаче, ако Антропософското Движение трябва да стане импулсът сред цялото развитие на човечеството, импулс, който е необходим, тогава ние трябва да се отнесем с цялата сериозност към всичко това, което вече от години е протекло през Антропософското Движение като учение, като блага на мъдростта.
Тогава трябва например да се вземе напълно сериозно предвид: как живее съвременният човек сред света? Той влиза в този свят чрез раждането, като приема признаците наследени от родители и прародители, като се оставя да бъде възпитан според възгледите, които са вече нещо обичайно в настоящето, като в определено време на неговия външен живот добива съзнанието, събужда се един вид за външния живот. Тогава той насочва също поглед към онова, което съществува в заобикалящия го свят като възгледи, като мисли, дела, импулси и т.н. Той се стреми да разбере себе си като един член на своя народ, стреми се да разбере себе си като един член на съвременното човечество и т.н. В Антропософското Движение ние приемаме светещата, огнена Истина: така както седим тук, ние се намираме в този живот като в едно повторение на минали земни съществувания.
към текста >>
Тогава трябва например да се вземе напълно сериозно п
ред
вид: как живее съвременният човек с
ред
света?
Тези прекъсвания са посочени в настоящия том чрез едно по-голямо пространство между текстът./. В течения на столетия човечеството е стигнало до там, да насочва все по-малко и по-малко поглед към духовния свят. Ние с право говорим за това, че последните столетия са донесли една материалистична епоха, че тази материалистична епоха е обхванала не само човешкото мислене, но също и човешката воля, човешката деятелност, така щото целият живот е навлязъл постепенно в знака на материализма. И тогава ние добиваме съзнание сред Антропософското Общество, че това Общество би искало да бъде будител на сили, които отново ще изведат хората от привързаността към материалното, от привързаността към това, което отрича духовното. Обаче, ако Антропософското Движение трябва да стане импулсът сред цялото развитие на човечеството, импулс, който е необходим, тогава ние трябва да се отнесем с цялата сериозност към всичко това, което вече от години е протекло през Антропософското Движение като учение, като блага на мъдростта.
Тогава трябва например да се вземе напълно сериозно предвид: как живее съвременният човек сред света?
Той влиза в този свят чрез раждането, като приема признаците наследени от родители и прародители, като се оставя да бъде възпитан според възгледите, които са вече нещо обичайно в настоящето, като в определено време на неговия външен живот добива съзнанието, събужда се един вид за външния живот. Тогава той насочва също поглед към онова, което съществува в заобикалящия го свят като възгледи, като мисли, дела, импулси и т.н. Той се стреми да разбере себе си като един член на своя народ, стреми се да разбере себе си като един член на съвременното човечество и т.н. В Антропософското Движение ние приемаме светещата, огнена Истина: така както седим тук, ние се намираме в този живот като в едно повторение на минали земни съществувания. От миналите земни съществувания ние внасяме в сегашното резултатите на тези минали земни съществувания.
към текста >>
Той влиза в този свят чрез раждането, като приема признаците наследени от родители и прародители, като се оставя да бъде възпитан спо
ред
възгледите, които са вече нещо обичайно в настоящето, като в оп
ред
елено време на неговия външен живот добива съзнанието, събужда се един вид за външния живот.
В течения на столетия човечеството е стигнало до там, да насочва все по-малко и по-малко поглед към духовния свят. Ние с право говорим за това, че последните столетия са донесли една материалистична епоха, че тази материалистична епоха е обхванала не само човешкото мислене, но също и човешката воля, човешката деятелност, така щото целият живот е навлязъл постепенно в знака на материализма. И тогава ние добиваме съзнание сред Антропософското Общество, че това Общество би искало да бъде будител на сили, които отново ще изведат хората от привързаността към материалното, от привързаността към това, което отрича духовното. Обаче, ако Антропософското Движение трябва да стане импулсът сред цялото развитие на човечеството, импулс, който е необходим, тогава ние трябва да се отнесем с цялата сериозност към всичко това, което вече от години е протекло през Антропософското Движение като учение, като блага на мъдростта. Тогава трябва например да се вземе напълно сериозно предвид: как живее съвременният човек сред света?
Той влиза в този свят чрез раждането, като приема признаците наследени от родители и прародители, като се оставя да бъде възпитан според възгледите, които са вече нещо обичайно в настоящето, като в определено време на неговия външен живот добива съзнанието, събужда се един вид за външния живот.
Тогава той насочва също поглед към онова, което съществува в заобикалящия го свят като възгледи, като мисли, дела, импулси и т.н. Той се стреми да разбере себе си като един член на своя народ, стреми се да разбере себе си като един член на съвременното човечество и т.н. В Антропософското Движение ние приемаме светещата, огнена Истина: така както седим тук, ние се намираме в този живот като в едно повторение на минали земни съществувания. От миналите земни съществувания ние внасяме в сегашното резултатите на тези минали земни съществувания. И би трябвало да се чувствуваме всъщност, че не само да насочваме поглед назад към онова, което сме сред настоящия народ, сред настоящото човечество, би трябвало да се чувствуваме като идващи напипвайки в този живот, като сме минали през редица земни съществувания и сме работили в други съществувания между смъртта и едно ново раждане върху нашето Себе, върху нашата индивидуалност, за да направим от нас това, което сме днес.
към текста >>
И би трябвало да се чувствуваме всъщност, че не само да насочваме поглед назад към онова, което сме с
ред
настоящия народ, с
ред
настоящото човечество, би трябвало да се чувствуваме като идващи напипвайки в този живот, като сме минали през
ред
ица земни съществувания и сме работили в други съществувания между смъртта и едно ново раждане върху нашето Себе, върху нашата индивидуалност, за да направим от нас това, което сме днес.
Той влиза в този свят чрез раждането, като приема признаците наследени от родители и прародители, като се оставя да бъде възпитан според възгледите, които са вече нещо обичайно в настоящето, като в определено време на неговия външен живот добива съзнанието, събужда се един вид за външния живот. Тогава той насочва също поглед към онова, което съществува в заобикалящия го свят като възгледи, като мисли, дела, импулси и т.н. Той се стреми да разбере себе си като един член на своя народ, стреми се да разбере себе си като един член на съвременното човечество и т.н. В Антропософското Движение ние приемаме светещата, огнена Истина: така както седим тук, ние се намираме в този живот като в едно повторение на минали земни съществувания. От миналите земни съществувания ние внасяме в сегашното резултатите на тези минали земни съществувания.
И би трябвало да се чувствуваме всъщност, че не само да насочваме поглед назад към онова, което сме сред настоящия народ, сред настоящото човечество, би трябвало да се чувствуваме като идващи напипвайки в този живот, като сме минали през редица земни съществувания и сме работили в други съществувания между смъртта и едно ново раждане върху нашето Себе, върху нашата индивидуалност, за да направим от нас това, което сме днес.
Обаче колкото далече е всъщност още всекидневното съзнание от това, да се отнася съвсем сериозно с положението: да, аз съм минал през минали земни съществувания, държа сметка за тези минали земни съществувания. Но ние не ще можем да сторим това при себе си, ако не поставим цялото разглеждане на живота в гледната точка на Кармата, на образуването на съдбата, която преминава от един земен живот в друг земен живот. Преди всичко обаче тогава в тази гледна точка трябва да бъде поставен историческият живот на човечеството. Тогава ние трябва да си кажем: тук или там се е явила една меродавна личност, която е произвела нещо важно в човечеството. Разбираме ли ние тази личност, когато я виждаме само да се ражда в определен момент, минавайки през земния живот, разглеждайки я само според онези съдържания, които тя е имала в този един земен живот?
към текста >>
П
ред
и всичко обаче тогава в тази гледна точка трябва да бъде поставен историческият живот на човечеството.
В Антропософското Движение ние приемаме светещата, огнена Истина: така както седим тук, ние се намираме в този живот като в едно повторение на минали земни съществувания. От миналите земни съществувания ние внасяме в сегашното резултатите на тези минали земни съществувания. И би трябвало да се чувствуваме всъщност, че не само да насочваме поглед назад към онова, което сме сред настоящия народ, сред настоящото човечество, би трябвало да се чувствуваме като идващи напипвайки в този живот, като сме минали през редица земни съществувания и сме работили в други съществувания между смъртта и едно ново раждане върху нашето Себе, върху нашата индивидуалност, за да направим от нас това, което сме днес. Обаче колкото далече е всъщност още всекидневното съзнание от това, да се отнася съвсем сериозно с положението: да, аз съм минал през минали земни съществувания, държа сметка за тези минали земни съществувания. Но ние не ще можем да сторим това при себе си, ако не поставим цялото разглеждане на живота в гледната точка на Кармата, на образуването на съдбата, която преминава от един земен живот в друг земен живот.
Преди всичко обаче тогава в тази гледна точка трябва да бъде поставен историческият живот на човечеството.
Тогава ние трябва да си кажем: тук или там се е явила една меродавна личност, която е произвела нещо важно в човечеството. Разбираме ли ние тази личност, когато я виждаме само да се ражда в определен момент, минавайки през земния живот, разглеждайки я само според онези съдържания, които тя е имала в този един земен живот? Ако се отнасяме сериозно към ученията, които са протекли през Антропософското Движение, не трябва ли напротив да кажем: ние насочваме поглед към една личност; тя представлява в нейния днешен или в нейния последен земен живот едно повторение на минали земни съществувания и ние не можем да я разберем, ако не я схващаме така, както тя се представя с резултатите на миналите земни съществувания. Когато се отнесем сериозно с едно такова схващане, с една такава гледна точка, ние трябва да направим да настъпи едно разглеждане на историята съвършено различно от онова, което днес е общоприето. Днес се разказват фактите на различните епохи на историческото развитие на човечеството.
към текста >>
Разбираме ли ние тази личност, когато я виждаме само да се ражда в оп
ред
елен момент, минавайки през земния живот, разглеждайки я само спо
ред
онези съдържания, които тя е имала в този един земен живот?
И би трябвало да се чувствуваме всъщност, че не само да насочваме поглед назад към онова, което сме сред настоящия народ, сред настоящото човечество, би трябвало да се чувствуваме като идващи напипвайки в този живот, като сме минали през редица земни съществувания и сме работили в други съществувания между смъртта и едно ново раждане върху нашето Себе, върху нашата индивидуалност, за да направим от нас това, което сме днес. Обаче колкото далече е всъщност още всекидневното съзнание от това, да се отнася съвсем сериозно с положението: да, аз съм минал през минали земни съществувания, държа сметка за тези минали земни съществувания. Но ние не ще можем да сторим това при себе си, ако не поставим цялото разглеждане на живота в гледната точка на Кармата, на образуването на съдбата, която преминава от един земен живот в друг земен живот. Преди всичко обаче тогава в тази гледна точка трябва да бъде поставен историческият живот на човечеството. Тогава ние трябва да си кажем: тук или там се е явила една меродавна личност, която е произвела нещо важно в човечеството.
Разбираме ли ние тази личност, когато я виждаме само да се ражда в определен момент, минавайки през земния живот, разглеждайки я само според онези съдържания, които тя е имала в този един земен живот?
Ако се отнасяме сериозно към ученията, които са протекли през Антропософското Движение, не трябва ли напротив да кажем: ние насочваме поглед към една личност; тя представлява в нейния днешен или в нейния последен земен живот едно повторение на минали земни съществувания и ние не можем да я разберем, ако не я схващаме така, както тя се представя с резултатите на миналите земни съществувания. Когато се отнесем сериозно с едно такова схващане, с една такава гледна точка, ние трябва да направим да настъпи едно разглеждане на историята съвършено различно от онова, което днес е общоприето. Днес се разказват фактите на различните епохи на историческото развитие на човечеството. Стига се до един държавник, до един живописец, до някоя друга важна личност. Разказва се това, което тя е направила от нейното раждане на Земята.
към текста >>
Ако се отнасяме сериозно към ученията, които са протекли през Антропософското Движение, не трябва ли напротив да кажем: ние насочваме поглед към една личност; тя п
ред
ставлява в нейния днешен или в нейния последен земен живот едно повторение на минали земни съществувания и ние не можем да я разберем, ако не я схващаме така, както тя се п
ред
ставя с резултатите на миналите земни съществувания.
Обаче колкото далече е всъщност още всекидневното съзнание от това, да се отнася съвсем сериозно с положението: да, аз съм минал през минали земни съществувания, държа сметка за тези минали земни съществувания. Но ние не ще можем да сторим това при себе си, ако не поставим цялото разглеждане на живота в гледната точка на Кармата, на образуването на съдбата, която преминава от един земен живот в друг земен живот. Преди всичко обаче тогава в тази гледна точка трябва да бъде поставен историческият живот на човечеството. Тогава ние трябва да си кажем: тук или там се е явила една меродавна личност, която е произвела нещо важно в човечеството. Разбираме ли ние тази личност, когато я виждаме само да се ражда в определен момент, минавайки през земния живот, разглеждайки я само според онези съдържания, които тя е имала в този един земен живот?
Ако се отнасяме сериозно към ученията, които са протекли през Антропософското Движение, не трябва ли напротив да кажем: ние насочваме поглед към една личност; тя представлява в нейния днешен или в нейния последен земен живот едно повторение на минали земни съществувания и ние не можем да я разберем, ако не я схващаме така, както тя се представя с резултатите на миналите земни съществувания.
Когато се отнесем сериозно с едно такова схващане, с една такава гледна точка, ние трябва да направим да настъпи едно разглеждане на историята съвършено различно от онова, което днес е общоприето. Днес се разказват фактите на различните епохи на историческото развитие на човечеството. Стига се до един държавник, до един живописец, до някоя друга важна личност. Разказва се това, което тя е направила от нейното раждане на Земята. Обаче не се проявява сериозност нещата да бъдат схващани така: тази личност е тук; минали земни съществувания светят в настоящето земно съществувание на тази личност.
към текста >>
Хората, които днес живеят или които са живели п
ред
и столетия, са живели и п
ред
и това на Земята и от минали време на пренасят онова, което са мислили, което са изживели, в по-новите времена.
Днес се разказват фактите на различните епохи на историческото развитие на човечеството. Стига се до един държавник, до един живописец, до някоя друга важна личност. Разказва се това, което тя е направила от нейното раждане на Земята. Обаче не се проявява сериозност нещата да бъдат схващани така: тази личност е тук; минали земни съществувания светят в настоящето земно съществувание на тази личност. Но ние ще разберем историята само тогава, когато ще знаем: онова, което става в една по-късна епоха, то е пренесено от самите хора от минали епохи в по-късните.
Хората, които днес живеят или които са живели преди столетия, са живели и преди това на Земята и от минали време на пренасят онова, което са мислили, което са изживели, в по-новите времена.
Към тази връзка трябва да бъде насочен погледът. Как трябва да разберем например следното, което минава потресающо през нашето време? От една страна имаме близо две хилядолетия насам онова, което е било основано чрез Тайната на Голгота, имаме царуващ Христовия Импулс, имаме този Импулс тъчащ през новата цивилизация в европейските, в западните области. Но в същия този живот, през който минава този Христов Импулс стопляйки сърцата, озарявайки духовете, имаме същевременно един друг елемент. В този живот ние имаме всичко това, което вече нашите деца получават в народното училище от модерната наука, което поглъщаме всяка сутрин като модерно образование, когато седнали на кафе четем вестник.
към текста >>
Да вземем например една личност, която е станала извън
ред
но меродавна в по-ново време за външния живот, а именно за всичко, което е повлияно от науката: Лорд Бейкън, Бейко от Верулам.
Докато казваме само: тук стои тази личност, тя действува като учен, получила е такова възпитание, израснала е, направила е тези или онези научни изследвания, докато казваме само: тук имаме един държавник, той е получил това или онова възпитание, имал е това или онова либерално или консервативно схващане и убеждение в неговите политически мероприятия ние не ще разберем, как през същата цивилизация на настоящето може да тече от една страна Христовия Импулс, а от друга страна нещо, което не иска да има нещо общо с християнството. От къде иде това? Ние ще разберем един такъв въпрос, когато насочим поглед върху повтарящите се земни съществувания на една такава меродавна личност. Тогава ще разберем, как от минали цивилизации хората пренасят в по-късните земни епохи онова, което са приели в себе си в тези минали земни съществувания като мисли, като волеви импулси. Ние виждаме да се явяват личности в онова, което е станало меродавно за нашата епоха.
Да вземем например една личност, която е станала извънредно меродавна в по-ново време за външния живот, а именно за всичко, което е повлияно от науката: Лорд Бейкън, Бейко от Верулам.
Тази личност се явява, ние се запознаваме с нейния живот. Ние разглеждаме тази личност сред християнската цивилизация. Нищо в това, което е външно писателство на Бако /Бейко/ от Варулам не напомня за християнските импулси. Той би могъл да израсне също така добре от една нехристиянска цивилизация. Това, което той казва върху Християнството, е твърде повърхностно в сравнение с това, което е неговият същински импулс на сърцето.
към текста >>
Ние разглеждаме тази личност с
ред
християнската цивилизация.
Ние ще разберем един такъв въпрос, когато насочим поглед върху повтарящите се земни съществувания на една такава меродавна личност. Тогава ще разберем, как от минали цивилизации хората пренасят в по-късните земни епохи онова, което са приели в себе си в тези минали земни съществувания като мисли, като волеви импулси. Ние виждаме да се явяват личности в онова, което е станало меродавно за нашата епоха. Да вземем например една личност, която е станала извънредно меродавна в по-ново време за външния живот, а именно за всичко, което е повлияно от науката: Лорд Бейкън, Бейко от Верулам. Тази личност се явява, ние се запознаваме с нейния живот.
Ние разглеждаме тази личност сред християнската цивилизация.
Нищо в това, което е външно писателство на Бако /Бейко/ от Варулам не напомня за християнските импулси. Той би могъл да израсне също така добре от една нехристиянска цивилизация. Това, което той казва върху Християнството, е твърде повърхностно в сравнение с това, което е неговият същински импулс на сърцето. Ние забелязваме тази особеност на характера при него като учен, като философ и като държавник. Или да разгледаме една личност като Дарвин.
към текста >>
С такива съзерцания искаме да започнем сега, искаме да обгърнем първо нещо историческо, за да се отнесем съвсем сериозно с разглежданията на Кармата, за да разберем прогреса в развитието на човечеството по отношение на цивилизацията и на всичко онова, което човечеството прави, така, че да можем да доловим, как хората пренасят от една епоха в друга онова, което са усвоили в п
ред
ишни епохи.
или при Дарвин? Какво са донесли те от техните мина ли земни съществувания в този земен живот? От сега нататък този въпрос за повтарящите се земни съществувания не трябва да бъде поставян само абстрактно, ако Антропософското Общество трябва да получи неговия истински смисъл. Да знаем: ние не живеем само веднъж на Земята, а сме живели и ще живеем още много пъти, да знаем, че това или онова бива пренесено от един земен живот в друг тези възгледи са без съмнение нещо много хубаво, обаче все пак относително наивно и безобидното се превръща само в едно общо изповедание, в една вяра. Работата започва да става сериозна едва тогава, когато насочим поглед върху напълно конкретния човек и когато разберем неговия конкретен живот в една по-късна епоха изхождайки от неговия конкретен живот в минали епохи.
С такива съзерцания искаме да започнем сега, искаме да обгърнем първо нещо историческо, за да се отнесем съвсем сериозно с разглежданията на Кармата, за да разберем прогреса в развитието на човечеството по отношение на цивилизацията и на всичко онова, което човечеството прави, така, че да можем да доловим, как хората пренасят от една епоха в друга онова, което са усвоили в предишни епохи.
Ние виждаме, да речем, как Бейко от Верулам се явява в една епоха, виждаме, как по-късно се явява Дарвин: виждаме в тях нещо сродно. Когато някой е повърхностен, той проучва, как Бейко, как Дарвин са стигнали до техните възгледи. Когато човек иска да вникне по-надълбоко, той намира, как те поставят в християнската цивилизация нещо, което отначало съвсем не може да бъде разбрано от християнската цивилизация. Когато насочим поглед назад, трябва да изникне въпросът: нима не трябва Бейкън, не трябва Дарвин да са имали един минал земен живот? От тези минали земни съществувания те са пренесли онова, което застава пред погледа ни от техния по-късен земен живот.
към текста >>
От тези минали земни съществувания те са пренесли онова, което застава п
ред
погледа ни от техния по-късен земен живот.
С такива съзерцания искаме да започнем сега, искаме да обгърнем първо нещо историческо, за да се отнесем съвсем сериозно с разглежданията на Кармата, за да разберем прогреса в развитието на човечеството по отношение на цивилизацията и на всичко онова, което човечеството прави, така, че да можем да доловим, как хората пренасят от една епоха в друга онова, което са усвоили в предишни епохи. Ние виждаме, да речем, как Бейко от Верулам се явява в една епоха, виждаме, как по-късно се явява Дарвин: виждаме в тях нещо сродно. Когато някой е повърхностен, той проучва, как Бейко, как Дарвин са стигнали до техните възгледи. Когато човек иска да вникне по-надълбоко, той намира, как те поставят в християнската цивилизация нещо, което отначало съвсем не може да бъде разбрано от християнската цивилизация. Когато насочим поглед назад, трябва да изникне въпросът: нима не трябва Бейкън, не трябва Дарвин да са имали един минал земен живот?
От тези минали земни съществувания те са пренесли онова, което застава пред погледа ни от техния по-късен земен живот.
Ние ги разбираме исторически едва тогава, когато ги разберем индивидуално. Защото когато вземем сериозно Кармата, историята се разтваря в човешките течения от далечни минали времена в настоящето, в бъдещето. От сега нататък върху тези неща не трябва да говорим въздържайки се; трябва да говорим, как стоят нещата в духовния живот, така щото външния свят на историята и природата да застанат пред нас по такъв начин, че в този външен свят на историята и на природата да се открие онова, което тече зад тях като духовен факт. При всички обстоятелства човек ще вземе отначало поставянето и третирането на такива въпроси, каквито аз посочих тук, по-повърхностно отколкото те трябва да бъдат схващани по отношение на духовните и физически светове, в които живеем. Защото, видите ли, така, както хората мислят върху нещата на обикновения живот, те не могат да вземат решения по отношение на тези неща.
към текста >>
От сега нататък върху тези неща не трябва да говорим въздържайки се; трябва да говорим, как стоят нещата в духовния живот, така щото външния свят на историята и природата да застанат п
ред
нас по такъв начин, че в този външен свят на историята и на природата да се открие онова, което тече зад тях като духовен факт.
Когато човек иска да вникне по-надълбоко, той намира, как те поставят в християнската цивилизация нещо, което отначало съвсем не може да бъде разбрано от християнската цивилизация. Когато насочим поглед назад, трябва да изникне въпросът: нима не трябва Бейкън, не трябва Дарвин да са имали един минал земен живот? От тези минали земни съществувания те са пренесли онова, което застава пред погледа ни от техния по-късен земен живот. Ние ги разбираме исторически едва тогава, когато ги разберем индивидуално. Защото когато вземем сериозно Кармата, историята се разтваря в човешките течения от далечни минали времена в настоящето, в бъдещето.
От сега нататък върху тези неща не трябва да говорим въздържайки се; трябва да говорим, как стоят нещата в духовния живот, така щото външния свят на историята и природата да застанат пред нас по такъв начин, че в този външен свят на историята и на природата да се открие онова, което тече зад тях като духовен факт.
При всички обстоятелства човек ще вземе отначало поставянето и третирането на такива въпроси, каквито аз посочих тук, по-повърхностно отколкото те трябва да бъдат схващани по отношение на духовните и физически светове, в които живеем. Защото, видите ли, така, както хората мислят върху нещата на обикновения живот, те не могат да вземат решения по отношение на тези неща. И за да Ви запозная с всички подоснови, които се вземат под внимание при такива въпроси, днес на края на първото разглеждане, което правим върху тези неща, преди да премина към отговора на въпросите: Кой е бил Бейкън в предидущия живот? Кой е бил Дарвин в предидущия живот? бих искал да направя една лична забележка, която обаче вземам съвършено обективно.
към текста >>
И за да Ви запозная с всички подоснови, които се вземат под внимание при такива въпроси, днес на края на първото разглеждане, което правим върху тези неща, п
ред
и да премина към отговора на въпросите: Кой е бил Бейкън в п
ред
идущия живот?
Ние ги разбираме исторически едва тогава, когато ги разберем индивидуално. Защото когато вземем сериозно Кармата, историята се разтваря в човешките течения от далечни минали времена в настоящето, в бъдещето. От сега нататък върху тези неща не трябва да говорим въздържайки се; трябва да говорим, как стоят нещата в духовния живот, така щото външния свят на историята и природата да застанат пред нас по такъв начин, че в този външен свят на историята и на природата да се открие онова, което тече зад тях като духовен факт. При всички обстоятелства човек ще вземе отначало поставянето и третирането на такива въпроси, каквито аз посочих тук, по-повърхностно отколкото те трябва да бъдат схващани по отношение на духовните и физически светове, в които живеем. Защото, видите ли, така, както хората мислят върху нещата на обикновения живот, те не могат да вземат решения по отношение на тези неща.
И за да Ви запозная с всички подоснови, които се вземат под внимание при такива въпроси, днес на края на първото разглеждане, което правим върху тези неща, преди да премина към отговора на въпросите: Кой е бил Бейкън в предидущия живот?
Кой е бил Дарвин в предидущия живот? бих искал да направя една лична забележка, която обаче вземам съвършено обективно. Сега в текущите броеве на списанието "Гьотеанум" аз описвам пътя на моя живот Обаче в една книга, която може да чете също и външният свят, не може да бъде изложено всичко, за което се касае, и тук и там е необходимо едно допълнение за онези, които искат сериозно да намерят техния път сред нашето Движение в духовния свят. И така, преди да преминем в следващата сказка към отговорите на въпросите, които поставих тук, бих искал именно да направя тази лична, индивидуална забележка. Видите ли, ако някой би живял така, както аз самият живях от 60-те години на миналото столетие до настоящето, той би живял в онова време, което аз често пъти съм Ви охарактеризирал като време, в което е настъпило господството на Михаел в човешката цивилизация, за разлика от продължилото преди това три столетия и половина господство на Габриел.
към текста >>
Кой е бил Дарвин в п
ред
идущия живот?
Защото когато вземем сериозно Кармата, историята се разтваря в човешките течения от далечни минали времена в настоящето, в бъдещето. От сега нататък върху тези неща не трябва да говорим въздържайки се; трябва да говорим, как стоят нещата в духовния живот, така щото външния свят на историята и природата да застанат пред нас по такъв начин, че в този външен свят на историята и на природата да се открие онова, което тече зад тях като духовен факт. При всички обстоятелства човек ще вземе отначало поставянето и третирането на такива въпроси, каквито аз посочих тук, по-повърхностно отколкото те трябва да бъдат схващани по отношение на духовните и физически светове, в които живеем. Защото, видите ли, така, както хората мислят върху нещата на обикновения живот, те не могат да вземат решения по отношение на тези неща. И за да Ви запозная с всички подоснови, които се вземат под внимание при такива въпроси, днес на края на първото разглеждане, което правим върху тези неща, преди да премина към отговора на въпросите: Кой е бил Бейкън в предидущия живот?
Кой е бил Дарвин в предидущия живот?
бих искал да направя една лична забележка, която обаче вземам съвършено обективно. Сега в текущите броеве на списанието "Гьотеанум" аз описвам пътя на моя живот Обаче в една книга, която може да чете също и външният свят, не може да бъде изложено всичко, за което се касае, и тук и там е необходимо едно допълнение за онези, които искат сериозно да намерят техния път сред нашето Движение в духовния свят. И така, преди да преминем в следващата сказка към отговорите на въпросите, които поставих тук, бих искал именно да направя тази лична, индивидуална забележка. Видите ли, ако някой би живял така, както аз самият живях от 60-те години на миналото столетие до настоящето, той би живял в онова време, което аз често пъти съм Ви охарактеризирал като време, в което е настъпило господството на Михаел в човешката цивилизация, за разлика от продължилото преди това три столетия и половина господство на Габриел. Господството на Михаел, т.е.
към текста >>
Сега в текущите броеве на списанието "Гьотеанум" аз описвам пътя на моя живот Обаче в една книга, която може да чете също и външният свят, не може да бъде изложено всичко, за което се касае, и тук и там е необходимо едно допълнение за онези, които искат сериозно да намерят техния път с
ред
нашето Движение в духовния свят.
При всички обстоятелства човек ще вземе отначало поставянето и третирането на такива въпроси, каквито аз посочих тук, по-повърхностно отколкото те трябва да бъдат схващани по отношение на духовните и физически светове, в които живеем. Защото, видите ли, така, както хората мислят върху нещата на обикновения живот, те не могат да вземат решения по отношение на тези неща. И за да Ви запозная с всички подоснови, които се вземат под внимание при такива въпроси, днес на края на първото разглеждане, което правим върху тези неща, преди да премина към отговора на въпросите: Кой е бил Бейкън в предидущия живот? Кой е бил Дарвин в предидущия живот? бих искал да направя една лична забележка, която обаче вземам съвършено обективно.
Сега в текущите броеве на списанието "Гьотеанум" аз описвам пътя на моя живот Обаче в една книга, която може да чете също и външният свят, не може да бъде изложено всичко, за което се касае, и тук и там е необходимо едно допълнение за онези, които искат сериозно да намерят техния път сред нашето Движение в духовния свят.
И така, преди да преминем в следващата сказка към отговорите на въпросите, които поставих тук, бих искал именно да направя тази лична, индивидуална забележка. Видите ли, ако някой би живял така, както аз самият живях от 60-те години на миналото столетие до настоящето, той би живял в онова време, което аз често пъти съм Ви охарактеризирал като време, в което е настъпило господството на Михаел в човешката цивилизация, за разлика от продължилото преди това три столетия и половина господство на Габриел. Господството на Михаел, т.е. влизането на слънчевия импулс на Михаел в цялата цивилизация в напредъка на човечеството, настъпи в края на 70-те години на миналото столетие. Когато човек е живял във времето, което последва непосредствено настъпването на влиянието на Михаел, и с такива другари от младостта, че тогава, следователно в 80-те, 90-те години, когато беше започнало господството на Михаел, да прояви своето влияние, да се наложи зад кулисите на външните събития, да развие своята Чувствуваща или Разсъдъчна душа Вие знаете, човек развива тази душа между 28-та и 35-та година, тогава живеейки в тази Чувствуваща или Разсъдъчна душа, той живееше вън от физическия свят.
към текста >>
И така, п
ред
и да преминем в следващата сказка към отговорите на въпросите, които поставих тук, бих искал именно да направя тази лична, индивидуална забележка.
Защото, видите ли, така, както хората мислят върху нещата на обикновения живот, те не могат да вземат решения по отношение на тези неща. И за да Ви запозная с всички подоснови, които се вземат под внимание при такива въпроси, днес на края на първото разглеждане, което правим върху тези неща, преди да премина към отговора на въпросите: Кой е бил Бейкън в предидущия живот? Кой е бил Дарвин в предидущия живот? бих искал да направя една лична забележка, която обаче вземам съвършено обективно. Сега в текущите броеве на списанието "Гьотеанум" аз описвам пътя на моя живот Обаче в една книга, която може да чете също и външният свят, не може да бъде изложено всичко, за което се касае, и тук и там е необходимо едно допълнение за онези, които искат сериозно да намерят техния път сред нашето Движение в духовния свят.
И така, преди да преминем в следващата сказка към отговорите на въпросите, които поставих тук, бих искал именно да направя тази лична, индивидуална забележка.
Видите ли, ако някой би живял така, както аз самият живях от 60-те години на миналото столетие до настоящето, той би живял в онова време, което аз често пъти съм Ви охарактеризирал като време, в което е настъпило господството на Михаел в човешката цивилизация, за разлика от продължилото преди това три столетия и половина господство на Габриел. Господството на Михаел, т.е. влизането на слънчевия импулс на Михаел в цялата цивилизация в напредъка на човечеството, настъпи в края на 70-те години на миналото столетие. Когато човек е живял във времето, което последва непосредствено настъпването на влиянието на Михаел, и с такива другари от младостта, че тогава, следователно в 80-те, 90-те години, когато беше започнало господството на Михаел, да прояви своето влияние, да се наложи зад кулисите на външните събития, да развие своята Чувствуваща или Разсъдъчна душа Вие знаете, човек развива тази душа между 28-та и 35-та година, тогава живеейки в тази Чувствуваща или Разсъдъчна душа, той живееше вън от физическия свят. Когато човек живее себе си, когато има изживявания в Чувствуващата или Разсъдъчна душа, той живее вън от физическия свят.
към текста >>
Видите ли, ако някой би живял така, както аз самият живях от 60-те години на миналото столетие до настоящето, той би живял в онова време, което аз често пъти съм Ви охарактеризирал като време, в което е настъпило господството на Михаел в човешката цивилизация, за разлика от продължилото п
ред
и това три столетия и половина господство на Габриел.
И за да Ви запозная с всички подоснови, които се вземат под внимание при такива въпроси, днес на края на първото разглеждане, което правим върху тези неща, преди да премина към отговора на въпросите: Кой е бил Бейкън в предидущия живот? Кой е бил Дарвин в предидущия живот? бих искал да направя една лична забележка, която обаче вземам съвършено обективно. Сега в текущите броеве на списанието "Гьотеанум" аз описвам пътя на моя живот Обаче в една книга, която може да чете също и външният свят, не може да бъде изложено всичко, за което се касае, и тук и там е необходимо едно допълнение за онези, които искат сериозно да намерят техния път сред нашето Движение в духовния свят. И така, преди да преминем в следващата сказка към отговорите на въпросите, които поставих тук, бих искал именно да направя тази лична, индивидуална забележка.
Видите ли, ако някой би живял така, както аз самият живях от 60-те години на миналото столетие до настоящето, той би живял в онова време, което аз често пъти съм Ви охарактеризирал като време, в което е настъпило господството на Михаел в човешката цивилизация, за разлика от продължилото преди това три столетия и половина господство на Габриел.
Господството на Михаел, т.е. влизането на слънчевия импулс на Михаел в цялата цивилизация в напредъка на човечеството, настъпи в края на 70-те години на миналото столетие. Когато човек е живял във времето, което последва непосредствено настъпването на влиянието на Михаел, и с такива другари от младостта, че тогава, следователно в 80-те, 90-те години, когато беше започнало господството на Михаел, да прояви своето влияние, да се наложи зад кулисите на външните събития, да развие своята Чувствуваща или Разсъдъчна душа Вие знаете, човек развива тази душа между 28-та и 35-та година, тогава живеейки в тази Чувствуваща или Разсъдъчна душа, той живееше вън от физическия свят. Когато човек живее себе си, когато има изживявания в Чувствуващата или Разсъдъчна душа, той живее вън от физическия свят. Ние делим човека на физическо тяло, етерно тяло и сетивно тяло.
към текста >>
влизането на слънчевия импулс на Михаел в цялата цивилизация в нап
ред
ъка на човечеството, настъпи в края на 70-те години на миналото столетие.
бих искал да направя една лична забележка, която обаче вземам съвършено обективно. Сега в текущите броеве на списанието "Гьотеанум" аз описвам пътя на моя живот Обаче в една книга, която може да чете също и външният свят, не може да бъде изложено всичко, за което се касае, и тук и там е необходимо едно допълнение за онези, които искат сериозно да намерят техния път сред нашето Движение в духовния свят. И така, преди да преминем в следващата сказка към отговорите на въпросите, които поставих тук, бих искал именно да направя тази лична, индивидуална забележка. Видите ли, ако някой би живял така, както аз самият живях от 60-те години на миналото столетие до настоящето, той би живял в онова време, което аз често пъти съм Ви охарактеризирал като време, в което е настъпило господството на Михаел в човешката цивилизация, за разлика от продължилото преди това три столетия и половина господство на Габриел. Господството на Михаел, т.е.
влизането на слънчевия импулс на Михаел в цялата цивилизация в напредъка на човечеството, настъпи в края на 70-те години на миналото столетие.
Когато човек е живял във времето, което последва непосредствено настъпването на влиянието на Михаел, и с такива другари от младостта, че тогава, следователно в 80-те, 90-те години, когато беше започнало господството на Михаел, да прояви своето влияние, да се наложи зад кулисите на външните събития, да развие своята Чувствуваща или Разсъдъчна душа Вие знаете, човек развива тази душа между 28-та и 35-та година, тогава живеейки в тази Чувствуваща или Разсъдъчна душа, той живееше вън от физическия свят. Когато човек живее себе си, когато има изживявания в Чувствуващата или Разсъдъчна душа, той живее вън от физическия свят. Ние делим човека на физическо тяло, етерно тяло и сетивно тяло. С физическото тяло той стои ясно вътре във физическия свят. С етерното тяло той също живее във външния свят, също и със сетивното тяло той живее силно във външния свят.
към текста >>
Когато човек е живял във времето, което последва непос
ред
ствено настъпването на влиянието на Михаел, и с такива другари от младостта, че тогава, следователно в 80-те, 90-те години, когато беше започнало господството на Михаел, да прояви своето влияние, да се наложи зад кулисите на външните събития, да развие своята Чувствуваща или Разсъдъчна душа Вие знаете, човек развива тази душа между 28-та и 35-та година, тогава живеейки в тази Чувствуваща или Разсъдъчна душа, той живееше вън от физическия свят.
Сега в текущите броеве на списанието "Гьотеанум" аз описвам пътя на моя живот Обаче в една книга, която може да чете също и външният свят, не може да бъде изложено всичко, за което се касае, и тук и там е необходимо едно допълнение за онези, които искат сериозно да намерят техния път сред нашето Движение в духовния свят. И така, преди да преминем в следващата сказка към отговорите на въпросите, които поставих тук, бих искал именно да направя тази лична, индивидуална забележка. Видите ли, ако някой би живял така, както аз самият живях от 60-те години на миналото столетие до настоящето, той би живял в онова време, което аз често пъти съм Ви охарактеризирал като време, в което е настъпило господството на Михаел в човешката цивилизация, за разлика от продължилото преди това три столетия и половина господство на Габриел. Господството на Михаел, т.е. влизането на слънчевия импулс на Михаел в цялата цивилизация в напредъка на човечеството, настъпи в края на 70-те години на миналото столетие.
Когато човек е живял във времето, което последва непосредствено настъпването на влиянието на Михаел, и с такива другари от младостта, че тогава, следователно в 80-те, 90-те години, когато беше започнало господството на Михаел, да прояви своето влияние, да се наложи зад кулисите на външните събития, да развие своята Чувствуваща или Разсъдъчна душа Вие знаете, човек развива тази душа между 28-та и 35-та година, тогава живеейки в тази Чувствуваща или Разсъдъчна душа, той живееше вън от физическия свят.
Когато човек живее себе си, когато има изживявания в Чувствуващата или Разсъдъчна душа, той живее вън от физическия свят. Ние делим човека на физическо тяло, етерно тяло и сетивно тяло. С физическото тяло той стои ясно вътре във физическия свят. С етерното тяло той също живее във външния свят, също и със сетивното тяло той живее силно във външния свят. В сетивната душа той още живее в този свят.
към текста >>
Обаче човек може да живее напълно вън от външния свят тогава, когато живее напълно съзнателно в Разсъдъчната или Чувствуващата душа п
ред
и пробуждането на Съзнателната душа, което настъпва в 35-та година.
Когато човек живее себе си, когато има изживявания в Чувствуващата или Разсъдъчна душа, той живее вън от физическия свят. Ние делим човека на физическо тяло, етерно тяло и сетивно тяло. С физическото тяло той стои ясно вътре във физическия свят. С етерното тяло той също живее във външния свят, също и със сетивното тяло той живее силно във външния свят. В сетивната душа той още живее в този свят.
Обаче човек може да живее напълно вън от външния свят тогава, когато живее напълно съзнателно в Разсъдъчната или Чувствуващата душа преди пробуждането на Съзнателната душа, което настъпва в 35-та година.
Тогава човек може да навлезе изцяло в душевното естество. Ето защо тогава, в 80-те, 90те години на миналото столетие, за някого, който имаше заложби за това, беше даден случаят да живее със своята Разсъдъчна или Чувствуваща душа напълно или повече или по-малко вън от физическия свят. Що значи това? Това значи, благодарение на това, че някой живееше със своята Разсъдъчна или Чувствуваща душа вън от физическия свят, той можеше да живее в областта, в сферата, в която именно Михаел навлезе в земния живот Защото видите ли, през 80-те, 90-те години станаха някои неща, на които хората се удивляваха, в които те бяха възпитани, при които те самите се възпитаваха.
към текста >>
Имаше едно тънко було и зад това тънко було имаше един свят, който непос
ред
ствено граничеше с нашия физически свят.
Защото видите ли, през 80-те, 90-те години станаха някои неща, на които хората се удивляваха, в които те бяха възпитани, при които те самите се възпитаваха. За литераторите на тази епоха се говори с много високопарни думи. Вземете всичко, което списанията са донесли, което изкуство е донесло, което се е появило в 80-те, 90-те години на миналото столетие, то протича така: 1879 г., 1880 г., 1890 г. и т.н. Обаче именно в тези години имаше още едно друго събитие.
Имаше едно тънко було и зад това тънко було имаше един свят, който непосредствено граничеше с нашия физически свят.
Това беше особеното в края на 19-то столетие. Това беше особеното преди изтичането на Кали-Юга Кали-Юга завърши в 19-то столетие че като през едно тънко було, подобен на паякова мрежа, само че през него не можеше да проникне обикновеното съзнание, граничеше един свят: там се разиграваше това, което трябва все повече и повече да се прояви във физическия свят, да се покаже в неговите действия, в неговите следствия. Действително с тази епоха от края на 19-то столетие беше свързано нещо пълно с тайнственост. Зад едно було се разиграваха мощни явления, които всички се групираха около духовното Същество, което наричаме Михаел. Там имаше мощни привърженици на Михаел, човешки души, които тогава не се намираха във физическо тяло, а бяха в периода между смъртта и едно ново раждане, но имаше също и мощни демонични същества, които под влиянието на Ариман се бунтуваха против това, което трябваше да дойде в света чрез Михаел.
към текста >>
Това беше особеното п
ред
и изтичането на Кали-Юга Кали-Юга завърши в 19-то столетие че като през едно тънко було, подобен на паякова мрежа, само че през него не можеше да проникне обикновеното съзнание, граничеше един свят: там се разиграваше това, което трябва все повече и повече да се прояви във физическия свят, да се покаже в неговите действия, в неговите следствия.
Вземете всичко, което списанията са донесли, което изкуство е донесло, което се е появило в 80-те, 90-те години на миналото столетие, то протича така: 1879 г., 1880 г., 1890 г. и т.н. Обаче именно в тези години имаше още едно друго събитие. Имаше едно тънко було и зад това тънко було имаше един свят, който непосредствено граничеше с нашия физически свят. Това беше особеното в края на 19-то столетие.
Това беше особеното преди изтичането на Кали-Юга Кали-Юга завърши в 19-то столетие че като през едно тънко було, подобен на паякова мрежа, само че през него не можеше да проникне обикновеното съзнание, граничеше един свят: там се разиграваше това, което трябва все повече и повече да се прояви във физическия свят, да се покаже в неговите действия, в неговите следствия.
Действително с тази епоха от края на 19-то столетие беше свързано нещо пълно с тайнственост. Зад едно було се разиграваха мощни явления, които всички се групираха около духовното Същество, което наричаме Михаел. Там имаше мощни привърженици на Михаел, човешки души, които тогава не се намираха във физическо тяло, а бяха в периода между смъртта и едно ново раждане, но имаше също и мощни демонични същества, които под влиянието на Ариман се бунтуваха против това, което трябваше да дойде в света чрез Михаел. Видите ли, ако мога да направя тук една лична забележка, то тя е тази: аз самият израснах така, че всъщност никога не изпитах трудностите в схаващането на духовния свят. Това, което ми донасяше насреща духовният свят, то проникваше в моята душа, развиваше се в идеи, можеше да се оформи в мисли.
към текста >>
Външния живот не п
ред
лагаше никак повод за това.
Аз можех да схващам ондулационната теория, възгледите на математиците, физиците, химиците, можех да схващам всичко това с леснота; но не можех да позная напротив един минерал отново, след като съм го видял един, два пъти, както другите хора, а трябваше да го виждам тридесет, четирдесет пъти. Фактите на външния физически свят ми оказваха съпротивление по отношение на тяхното запомняне и разбиране. Аз не можех да вникна лесно в този физически сетивен свят. Благодарение на това аз трябваше да стоя в този свят зад булото, с цялата Разсъдъчна или Чувствуваща душа, в тази област на Михаел трябваше да изпитам това, което ставаше там. Така се явяват именно великите изисквания да се отнасяме сериозно с духовния живот, да подхвърляме въпроси от такава величина.
Външния живот не предлагаше никак повод за това.
Външният живот пишеше старата еснафска биография на Дарвин и на Бейкън, продължаваше да пише тази биография по-нататък. Обаче там зад кулисите, зад това було, в областта на Михаел, там бяха повдигнати великите въпроси на живота. И там човек се научаваше да познава преди всичко едно нещо: каква голяма разлика има в това, да повдигнеш този въпрос в своето сърце и да говориш с думи за него. Днешният човек мисли: аз мога да говоря с думи върху това, което зная. И това, което днешният човек изпитва, бива колкото е възможно по-бързо превърнато в думи и изказано в думи.
към текста >>
И там човек се научаваше да познава п
ред
и всичко едно нещо: каква голяма разлика има в това, да повдигнеш този въпрос в своето сърце и да говориш с думи за него.
Благодарение на това аз трябваше да стоя в този свят зад булото, с цялата Разсъдъчна или Чувствуваща душа, в тази област на Михаел трябваше да изпитам това, което ставаше там. Така се явяват именно великите изисквания да се отнасяме сериозно с духовния живот, да подхвърляме въпроси от такава величина. Външния живот не предлагаше никак повод за това. Външният живот пишеше старата еснафска биография на Дарвин и на Бейкън, продължаваше да пише тази биография по-нататък. Обаче там зад кулисите, зад това було, в областта на Михаел, там бяха повдигнати великите въпроси на живота.
И там човек се научаваше да познава преди всичко едно нещо: каква голяма разлика има в това, да повдигнеш този въпрос в своето сърце и да говориш с думи за него.
Днешният човек мисли: аз мога да говоря с думи върху това, което зная. И това, което днешният човек изпитва, бива колкото е възможно по-бързо превърнато в думи и изказано в думи. Въпросите, които възникваха в областта на Михаел именно в 80-те, 90-те години тези въпроси действуваха по-нататък, когато се отлагаха в един човек, действуваха по-нататък в 20-то столетие. И всеки път, когато човек е стоял вече в продължение на десетилетия под влиянието на тези въпроси и е живял под тяхното влияние и когато искаше да изкаже тези неща, се получаваше така, като че винаги идваха враговете на Михаел и сковаваха езика му, защото върху определени неща не трябваше да се говори. И, видите ли, също и в лоното на Антропософското Движение много неща, които останаха така да се каже тайни на Михаел, трябваше да бъдат носени по-нататък.
към текста >>
И всеки път, когато човек е стоял вече в продължение на десетилетия под влиянието на тези въпроси и е живял под тяхното влияние и когато искаше да изкаже тези неща, се получаваше така, като че винаги идваха враговете на Михаел и сковаваха езика му, защото върху оп
ред
елени неща не трябваше да се говори.
Обаче там зад кулисите, зад това було, в областта на Михаел, там бяха повдигнати великите въпроси на живота. И там човек се научаваше да познава преди всичко едно нещо: каква голяма разлика има в това, да повдигнеш този въпрос в своето сърце и да говориш с думи за него. Днешният човек мисли: аз мога да говоря с думи върху това, което зная. И това, което днешният човек изпитва, бива колкото е възможно по-бързо превърнато в думи и изказано в думи. Въпросите, които възникваха в областта на Михаел именно в 80-те, 90-те години тези въпроси действуваха по-нататък, когато се отлагаха в един човек, действуваха по-нататък в 20-то столетие.
И всеки път, когато човек е стоял вече в продължение на десетилетия под влиянието на тези въпроси и е живял под тяхното влияние и когато искаше да изкаже тези неща, се получаваше така, като че винаги идваха враговете на Михаел и сковаваха езика му, защото върху определени неща не трябваше да се говори.
И, видите ли, също и в лоното на Антропософското Движение много неща, които останаха така да се каже тайни на Михаел, трябваше да бъдат носени по-нататък. Към тях принадлежат преди всичко онези истини, които се отнасяха за такива исторически връзки. От известно време върху тези неща може да се говори открито и без задръжки. Сега от месеци насам съществуват възможности именно това стана възможно също и за мене да се говори без задръжки върху тези неща. Ето защо става и стана и трябва и тук да стане това, че сега вече може да се говори направо върху връзките в земния живот.
към текста >>
Към тях принадлежат п
ред
и всичко онези истини, които се отнасяха за такива исторически връзки.
Днешният човек мисли: аз мога да говоря с думи върху това, което зная. И това, което днешният човек изпитва, бива колкото е възможно по-бързо превърнато в думи и изказано в думи. Въпросите, които възникваха в областта на Михаел именно в 80-те, 90-те години тези въпроси действуваха по-нататък, когато се отлагаха в един човек, действуваха по-нататък в 20-то столетие. И всеки път, когато човек е стоял вече в продължение на десетилетия под влиянието на тези въпроси и е живял под тяхното влияние и когато искаше да изкаже тези неща, се получаваше така, като че винаги идваха враговете на Михаел и сковаваха езика му, защото върху определени неща не трябваше да се говори. И, видите ли, също и в лоното на Антропософското Движение много неща, които останаха така да се каже тайни на Михаел, трябваше да бъдат носени по-нататък.
Към тях принадлежат преди всичко онези истини, които се отнасяха за такива исторически връзки.
От известно време върху тези неща може да се говори открито и без задръжки. Сега от месеци насам съществуват възможности именно това стана възможно също и за мене да се говори без задръжки върху тези неща. Ето защо става и стана и трябва и тук да стане това, че сега вече може да се говори направо върху връзките в земния живот. Защото това е свързано с разкриването на тайните на Михаел, които станаха по този начин, както Ви описах това. Това е едно от конкретните неща, за които по-рано аз говорих абстрактно.
към текста >>
Тези неща не трябва да се вземат лекомислено, а трябва да бъдат приети само така, като имаме необходимото уважение п
ред
тях.
Защото това е свързано с разкриването на тайните на Михаел, които станаха по този начин, както Ви описах това. Това е едно от конкретните неща, за които по-рано аз говорих абстрактно. В първата част аз казах по отношение на една евентуалност: че духовният свят би могъл да се откаже /да ни дава по-нататък своите откровения/. Действително, чрез всичко онова, което именно от Коледното Тържество на сам стана възможно да се дава на Антропософското Общество, чрез начина, по който ни бе позволено да работя окултно от онова време насам това не са нови неща, в окултната област човек не може да съобщи веднага днес неща, които е открил вчера, това са стари неща, неща, които са били изживени по начина, който Ви описах обаче случи се така, че демоните, които по-рано не позволяваха да бъдат изказани тези неща, трябваше да замълчат. С това аз посочих един такъв обрат и Ви разказвам тези неща поради това, за да ги разберете с необходима та сериозност, когато в бъдеще ще говорим за конкретните повтарящи се земни съществувания при важни и незначителни личности.
Тези неща не трябва да се вземат лекомислено, а трябва да бъдат приети само така, като имаме необходимото уважение пред тях.
А сега, аз искам да дам тези указания; те ще бъдат допълнени по-нататък в течение на сказките и от тях ще се получат и други неща. Но преди да говоря за минали земни съществувания на Дарвин и на други, исках първо да обърна вниманието Ви върху това, в каква духовна атмосфера, от каква духовна светлина осветени трябва да виждаме такива неща. След това следващият път, когато ще се съберем тук на събрание на членовете, искаме да говорим по-нататък върху тези неща /Последва английският превод и отговарянето на въпросите, които се отнасят до секциите/. Искам да кажа, че сега сме включили в Антропософското Движение едно езотерично движение в по-тесен смисъл, което е разделено на няколко секции. Преди всичко съществува общата секция, която ще съдържа езотеричното за всички човешки души След това имаме педагогическата секция с нещата ще се запознаете още допълнително и имаме медицинската секция.
към текста >>
Но п
ред
и да говоря за минали земни съществувания на Дарвин и на други, исках първо да обърна вниманието Ви върху това, в каква духовна атмосфера, от каква духовна светлина осветени трябва да виждаме такива неща.
В първата част аз казах по отношение на една евентуалност: че духовният свят би могъл да се откаже /да ни дава по-нататък своите откровения/. Действително, чрез всичко онова, което именно от Коледното Тържество на сам стана възможно да се дава на Антропософското Общество, чрез начина, по който ни бе позволено да работя окултно от онова време насам това не са нови неща, в окултната област човек не може да съобщи веднага днес неща, които е открил вчера, това са стари неща, неща, които са били изживени по начина, който Ви описах обаче случи се така, че демоните, които по-рано не позволяваха да бъдат изказани тези неща, трябваше да замълчат. С това аз посочих един такъв обрат и Ви разказвам тези неща поради това, за да ги разберете с необходима та сериозност, когато в бъдеще ще говорим за конкретните повтарящи се земни съществувания при важни и незначителни личности. Тези неща не трябва да се вземат лекомислено, а трябва да бъдат приети само така, като имаме необходимото уважение пред тях. А сега, аз искам да дам тези указания; те ще бъдат допълнени по-нататък в течение на сказките и от тях ще се получат и други неща.
Но преди да говоря за минали земни съществувания на Дарвин и на други, исках първо да обърна вниманието Ви върху това, в каква духовна атмосфера, от каква духовна светлина осветени трябва да виждаме такива неща.
След това следващият път, когато ще се съберем тук на събрание на членовете, искаме да говорим по-нататък върху тези неща /Последва английският превод и отговарянето на въпросите, които се отнасят до секциите/. Искам да кажа, че сега сме включили в Антропософското Движение едно езотерично движение в по-тесен смисъл, което е разделено на няколко секции. Преди всичко съществува общата секция, която ще съдържа езотеричното за всички човешки души След това имаме педагогическата секция с нещата ще се запознаете още допълнително и имаме медицинската секция. Имаме две секции на изкуството, едната за изобразителните изкуства, другата за музикалните изкуства и за изкуствата на словото. Имаме една секция по естествените науки.
към текста >>
П
ред
и всичко съществува общата секция, която ще съдържа езотеричното за всички човешки души След това имаме педагогическата секция с нещата ще се запознаете още допълнително и имаме медицинската секция.
Тези неща не трябва да се вземат лекомислено, а трябва да бъдат приети само така, като имаме необходимото уважение пред тях. А сега, аз искам да дам тези указания; те ще бъдат допълнени по-нататък в течение на сказките и от тях ще се получат и други неща. Но преди да говоря за минали земни съществувания на Дарвин и на други, исках първо да обърна вниманието Ви върху това, в каква духовна атмосфера, от каква духовна светлина осветени трябва да виждаме такива неща. След това следващият път, когато ще се съберем тук на събрание на членовете, искаме да говорим по-нататък върху тези неща /Последва английският превод и отговарянето на въпросите, които се отнасят до секциите/. Искам да кажа, че сега сме включили в Антропософското Движение едно езотерично движение в по-тесен смисъл, което е разделено на няколко секции.
Преди всичко съществува общата секция, която ще съдържа езотеричното за всички човешки души След това имаме педагогическата секция с нещата ще се запознаете още допълнително и имаме медицинската секция.
Имаме две секции на изкуството, едната за изобразителните изкуства, другата за музикалните изкуства и за изкуствата на словото. Имаме една секция по естествените науки. Имаме една секция по астрономия и математики. Върху тези неща аз ще направя допълнителни съобщения при подходящ случай. Общата секция е представена сега пред света като клас чрез нейния първи клас и класните часове се провеждат вече в Дорнах от доста дълго време, те бяха проведени също и на различни други места, например в Прага, Бреслау, Париж под мое ръководство.
към текста >>
Общата секция е п
ред
ставена сега п
ред
света като клас чрез нейния първи клас и класните часове се провеждат вече в Дорнах от доста дълго време, те бяха проведени също и на различни други места, например в Прага, Бреслау, Париж под мое ръководство.
Преди всичко съществува общата секция, която ще съдържа езотеричното за всички човешки души След това имаме педагогическата секция с нещата ще се запознаете още допълнително и имаме медицинската секция. Имаме две секции на изкуството, едната за изобразителните изкуства, другата за музикалните изкуства и за изкуствата на словото. Имаме една секция по естествените науки. Имаме една секция по астрономия и математики. Върху тези неща аз ще направя допълнителни съобщения при подходящ случай.
Общата секция е представена сега пред света като клас чрез нейния първи клас и класните часове се провеждат вече в Дорнах от доста дълго време, те бяха проведени също и на различни други места, например в Прага, Бреслау, Париж под мое ръководство.
Сега в тези неща, които се разглеждат тук между нас, трябва да бъде въведен също и този класен час, и за следващия вторник е предвидено и тук да се проведе един класен час. За целта е необходимо, онези приятели, които са в състояние да станат членове на този клас, въобще на езотеричното движение, да бъдат приети. После аз ще говоря за строгите условия при първия класов час. Първо ще се касае обаче за това, че само онези приятели трябва да се стремят да бъдат приети в първи клас, които са членове на Антропософското Движение най-малко две години. Изключения могат да се направят само в редки случаи.
към текста >>
Сега в тези неща, които се разглеждат тук между нас, трябва да бъде въведен също и този класен час, и за следващия вторник е п
ред
видено и тук да се проведе един класен час.
Имаме две секции на изкуството, едната за изобразителните изкуства, другата за музикалните изкуства и за изкуствата на словото. Имаме една секция по естествените науки. Имаме една секция по астрономия и математики. Върху тези неща аз ще направя допълнителни съобщения при подходящ случай. Общата секция е представена сега пред света като клас чрез нейния първи клас и класните часове се провеждат вече в Дорнах от доста дълго време, те бяха проведени също и на различни други места, например в Прага, Бреслау, Париж под мое ръководство.
Сега в тези неща, които се разглеждат тук между нас, трябва да бъде въведен също и този класен час, и за следващия вторник е предвидено и тук да се проведе един класен час.
За целта е необходимо, онези приятели, които са в състояние да станат членове на този клас, въобще на езотеричното движение, да бъдат приети. После аз ще говоря за строгите условия при първия класов час. Първо ще се касае обаче за това, че само онези приятели трябва да се стремят да бъдат приети в първи клас, които са членове на Антропософското Движение най-малко две години. Изключения могат да се направят само в редки случаи. Освен това ръководството при Гьотеанума си запазва правото да раздава членството, а също и да го отказва.
към текста >>
Изключения могат да се направят само в
ред
ки случаи.
Общата секция е представена сега пред света като клас чрез нейния първи клас и класните часове се провеждат вече в Дорнах от доста дълго време, те бяха проведени също и на различни други места, например в Прага, Бреслау, Париж под мое ръководство. Сега в тези неща, които се разглеждат тук между нас, трябва да бъде въведен също и този класен час, и за следващия вторник е предвидено и тук да се проведе един класен час. За целта е необходимо, онези приятели, които са в състояние да станат членове на този клас, въобще на езотеричното движение, да бъдат приети. После аз ще говоря за строгите условия при първия класов час. Първо ще се касае обаче за това, че само онези приятели трябва да се стремят да бъдат приети в първи клас, които са членове на Антропософското Движение най-малко две години.
Изключения могат да се направят само в редки случаи.
Освен това ръководството при Гьотеанума си запазва правото да раздава членството, а също и да го отказва. И предварително трябва да кажем, че в бъдеще всеки, който проявява интерес и копнеж към духовните светове, може да влезе в Антропософското Общество. Той не ще бъде задължен за нищо друго освен за това, за което всъщност всеки честно мислещ човек е задължен. Напротив Школата, която трябва да отвори пътя в самия духовен свят, трябва да прояви нейните много сериозни изисквания. Онзи, който иска да бъде член на Школата, трябва да бъде само един действителен представител на антропософското дело пред света.
към текста >>
И п
ред
варително трябва да кажем, че в бъдеще всеки, който проявява интерес и копнеж към духовните светове, може да влезе в Антропософското Общество.
За целта е необходимо, онези приятели, които са в състояние да станат членове на този клас, въобще на езотеричното движение, да бъдат приети. После аз ще говоря за строгите условия при първия класов час. Първо ще се касае обаче за това, че само онези приятели трябва да се стремят да бъдат приети в първи клас, които са членове на Антропософското Движение най-малко две години. Изключения могат да се направят само в редки случаи. Освен това ръководството при Гьотеанума си запазва правото да раздава членството, а също и да го отказва.
И предварително трябва да кажем, че в бъдеще всеки, който проявява интерес и копнеж към духовните светове, може да влезе в Антропософското Общество.
Той не ще бъде задължен за нищо друго освен за това, за което всъщност всеки честно мислещ човек е задължен. Напротив Школата, която трябва да отвори пътя в самия духовен свят, трябва да прояви нейните много сериозни изисквания. Онзи, който иска да бъде член на Школата, трябва да бъде само един действителен представител на антропософското дело пред света. Не считайте това за едно ограничение на човешката свобода! Свободата трябва да бъде взаимообразна.
към текста >>
Онзи, който иска да бъде член на Школата, трябва да бъде само един действителен п
ред
ставител на антропософското дело п
ред
света.
Изключения могат да се направят само в редки случаи. Освен това ръководството при Гьотеанума си запазва правото да раздава членството, а също и да го отказва. И предварително трябва да кажем, че в бъдеще всеки, който проявява интерес и копнеж към духовните светове, може да влезе в Антропософското Общество. Той не ще бъде задължен за нищо друго освен за това, за което всъщност всеки честно мислещ човек е задължен. Напротив Школата, която трябва да отвори пътя в самия духовен свят, трябва да прояви нейните много сериозни изисквания.
Онзи, който иска да бъде член на Школата, трябва да бъде само един действителен представител на антропософското дело пред света.
Не считайте това за едно ограничение на човешката свобода! Свободата трябва да бъде взаимообразна. Онзи, който става член на Школата, е първо един свободен човек, но ръководството на Школата също трябва да бъде свободно. То трябва да бъде свободно да решава, на кого иска да предаде духовните блага на Школата. Това е така да се каже един духовен договор, който се сключва между ръководството на Школата е нейните отделни членове.
към текста >>
То трябва да бъде свободно да решава, на кого иска да п
ред
аде духовните блага на Школата.
Напротив Школата, която трябва да отвори пътя в самия духовен свят, трябва да прояви нейните много сериозни изисквания. Онзи, който иска да бъде член на Школата, трябва да бъде само един действителен представител на антропософското дело пред света. Не считайте това за едно ограничение на човешката свобода! Свободата трябва да бъде взаимообразна. Онзи, който става член на Школата, е първо един свободен човек, но ръководството на Школата също трябва да бъде свободно.
То трябва да бъде свободно да решава, на кого иска да предаде духовните блага на Школата.
Това е така да се каже един духовен договор, който се сключва между ръководството на Школата е нейните отделни членове. Ето защо Школата трябва също да си запази правото, когато трябва да се установи, че някой, който е станал член на Школата, не действува в хармония с това, което импулсите на Школата искат да дадат, не действува в живота така, че да се представя като представител на Школата, поради което Школата трябва да бъде свободна да реши: въпросният човек не може да бъде вече член на Школата или не може да бъде такъв за определено време. Че тези неща се вземат сериозно, можете да видите от това, че преди още да е станало възможно да проведем тук сред Вас един класов час което трябва да стане за първи път следващия вторник и след това по-нататък че в течение на дейността на Школата се наложи необходимостта да бъдат изключени от нея 16, 17 членове. Нещата, които се отнасят за окултния живот, трябва да се вземат именно в тяхната пълна действителност. Следователно ако някой е на мнение, че може действително да се стреми да влезе в Школата като представител на антропософското дело, той може да се представи.
към текста >>
Ето защо Школата трябва също да си запази правото, когато трябва да се установи, че някой, който е станал член на Школата, не действува в хармония с това, което импулсите на Школата искат да дадат, не действува в живота така, че да се п
ред
ставя като п
ред
ставител на Школата, поради което Школата трябва да бъде свободна да реши: въпросният човек не може да бъде вече член на Школата или не може да бъде такъв за оп
ред
елено време.
Не считайте това за едно ограничение на човешката свобода! Свободата трябва да бъде взаимообразна. Онзи, който става член на Школата, е първо един свободен човек, но ръководството на Школата също трябва да бъде свободно. То трябва да бъде свободно да решава, на кого иска да предаде духовните блага на Школата. Това е така да се каже един духовен договор, който се сключва между ръководството на Школата е нейните отделни членове.
Ето защо Школата трябва също да си запази правото, когато трябва да се установи, че някой, който е станал член на Школата, не действува в хармония с това, което импулсите на Школата искат да дадат, не действува в живота така, че да се представя като представител на Школата, поради което Школата трябва да бъде свободна да реши: въпросният човек не може да бъде вече член на Школата или не може да бъде такъв за определено време.
Че тези неща се вземат сериозно, можете да видите от това, че преди още да е станало възможно да проведем тук сред Вас един класов час което трябва да стане за първи път следващия вторник и след това по-нататък че в течение на дейността на Школата се наложи необходимостта да бъдат изключени от нея 16, 17 членове. Нещата, които се отнасят за окултния живот, трябва да се вземат именно в тяхната пълна действителност. Следователно ако някой е на мнение, че може действително да се стреми да влезе в Школата като представител на антропософското дело, той може да се представи. Едно външно условие е първо, че трябва да е бил член на Антропософското Движение най-малко две години. Приятелите, които са членове повече от две години, могат също да се представят, доколко не са получили още своето синьо свидетелство.
към текста >>
Че тези неща се вземат сериозно, можете да видите от това, че п
ред
и още да е станало възможно да проведем тук с
ред
Вас един класов час което трябва да стане за първи път следващия вторник и след това по-нататък че в течение на дейността на Школата се наложи необходимостта да бъдат изключени от нея 16, 17 членове.
Свободата трябва да бъде взаимообразна. Онзи, който става член на Школата, е първо един свободен човек, но ръководството на Школата също трябва да бъде свободно. То трябва да бъде свободно да решава, на кого иска да предаде духовните блага на Школата. Това е така да се каже един духовен договор, който се сключва между ръководството на Школата е нейните отделни членове. Ето защо Школата трябва също да си запази правото, когато трябва да се установи, че някой, който е станал член на Школата, не действува в хармония с това, което импулсите на Школата искат да дадат, не действува в живота така, че да се представя като представител на Школата, поради което Школата трябва да бъде свободна да реши: въпросният човек не може да бъде вече член на Школата или не може да бъде такъв за определено време.
Че тези неща се вземат сериозно, можете да видите от това, че преди още да е станало възможно да проведем тук сред Вас един класов час което трябва да стане за първи път следващия вторник и след това по-нататък че в течение на дейността на Школата се наложи необходимостта да бъдат изключени от нея 16, 17 членове.
Нещата, които се отнасят за окултния живот, трябва да се вземат именно в тяхната пълна действителност. Следователно ако някой е на мнение, че може действително да се стреми да влезе в Школата като представител на антропософското дело, той може да се представи. Едно външно условие е първо, че трябва да е бил член на Антропософското Движение най-малко две години. Приятелите, които са членове повече от две години, могат също да се представят, доколко не са получили още своето синьо свидетелство. В бъде ще всеки ще има червеното свидетелство като член на Антропософското Общество и синьото свидетелство като член на Школата.
към текста >>
Следователно ако някой е на мнение, че може действително да се стреми да влезе в Школата като п
ред
ставител на антропософското дело, той може да се п
ред
стави.
То трябва да бъде свободно да решава, на кого иска да предаде духовните блага на Школата. Това е така да се каже един духовен договор, който се сключва между ръководството на Школата е нейните отделни членове. Ето защо Школата трябва също да си запази правото, когато трябва да се установи, че някой, който е станал член на Школата, не действува в хармония с това, което импулсите на Школата искат да дадат, не действува в живота така, че да се представя като представител на Школата, поради което Школата трябва да бъде свободна да реши: въпросният човек не може да бъде вече член на Школата или не може да бъде такъв за определено време. Че тези неща се вземат сериозно, можете да видите от това, че преди още да е станало възможно да проведем тук сред Вас един класов час което трябва да стане за първи път следващия вторник и след това по-нататък че в течение на дейността на Школата се наложи необходимостта да бъдат изключени от нея 16, 17 членове. Нещата, които се отнасят за окултния живот, трябва да се вземат именно в тяхната пълна действителност.
Следователно ако някой е на мнение, че може действително да се стреми да влезе в Школата като представител на антропософското дело, той може да се представи.
Едно външно условие е първо, че трябва да е бил член на Антропософското Движение най-малко две години. Приятелите, които са членове повече от две години, могат също да се представят, доколко не са получили още своето синьо свидетелство. В бъде ще всеки ще има червеното свидетелство като член на Антропософското Общество и синьото свидетелство като член на Школата. Следователно онези приятели, които искат да станат членове на Школата, които, както казах, не са получили още свидетелство, даже ако вече са писали и тяхното писмо не е могло още да бъде още уредено, следователно ако не са получили още синьото свидетелство, моля да се представят още тази вечер или поне в следващите дни, най-добре колкото е възможно по-скоро, тук при д-р Вахсмут. Чрез това ще можем да имаме еди списък на онези, които още се представят и след това онези, които могат да бъдат приети в Школата, ще получат своето синьо свидетелство за първия класен час, който, както казах, е предвиден за следващия вторник.
към текста >>
Приятелите, които са членове повече от две години, могат също да се п
ред
ставят, доколко не са получили още своето синьо свидетелство.
Ето защо Школата трябва също да си запази правото, когато трябва да се установи, че някой, който е станал член на Школата, не действува в хармония с това, което импулсите на Школата искат да дадат, не действува в живота така, че да се представя като представител на Школата, поради което Школата трябва да бъде свободна да реши: въпросният човек не може да бъде вече член на Школата или не може да бъде такъв за определено време. Че тези неща се вземат сериозно, можете да видите от това, че преди още да е станало възможно да проведем тук сред Вас един класов час което трябва да стане за първи път следващия вторник и след това по-нататък че в течение на дейността на Школата се наложи необходимостта да бъдат изключени от нея 16, 17 членове. Нещата, които се отнасят за окултния живот, трябва да се вземат именно в тяхната пълна действителност. Следователно ако някой е на мнение, че може действително да се стреми да влезе в Школата като представител на антропософското дело, той може да се представи. Едно външно условие е първо, че трябва да е бил член на Антропософското Движение най-малко две години.
Приятелите, които са членове повече от две години, могат също да се представят, доколко не са получили още своето синьо свидетелство.
В бъде ще всеки ще има червеното свидетелство като член на Антропософското Общество и синьото свидетелство като член на Школата. Следователно онези приятели, които искат да станат членове на Школата, които, както казах, не са получили още свидетелство, даже ако вече са писали и тяхното писмо не е могло още да бъде още уредено, следователно ако не са получили още синьото свидетелство, моля да се представят още тази вечер или поне в следващите дни, най-добре колкото е възможно по-скоро, тук при д-р Вахсмут. Чрез това ще можем да имаме еди списък на онези, които още се представят и след това онези, които могат да бъдат приети в Школата, ще получат своето синьо свидетелство за първия класен час, който, както казах, е предвиден за следващия вторник.
към текста >>
Следователно онези приятели, които искат да станат членове на Школата, които, както казах, не са получили още свидетелство, даже ако вече са писали и тяхното писмо не е могло още да бъде още у
ред
ено, следователно ако не са получили още синьото свидетелство, моля да се п
ред
ставят още тази вечер или поне в следващите дни, най-добре колкото е възможно по-скоро, тук при д-р Вахсмут.
Нещата, които се отнасят за окултния живот, трябва да се вземат именно в тяхната пълна действителност. Следователно ако някой е на мнение, че може действително да се стреми да влезе в Школата като представител на антропософското дело, той може да се представи. Едно външно условие е първо, че трябва да е бил член на Антропософското Движение най-малко две години. Приятелите, които са членове повече от две години, могат също да се представят, доколко не са получили още своето синьо свидетелство. В бъде ще всеки ще има червеното свидетелство като член на Антропософското Общество и синьото свидетелство като член на Школата.
Следователно онези приятели, които искат да станат членове на Школата, които, както казах, не са получили още свидетелство, даже ако вече са писали и тяхното писмо не е могло още да бъде още уредено, следователно ако не са получили още синьото свидетелство, моля да се представят още тази вечер или поне в следващите дни, най-добре колкото е възможно по-скоро, тук при д-р Вахсмут.
Чрез това ще можем да имаме еди списък на онези, които още се представят и след това онези, които могат да бъдат приети в Школата, ще получат своето синьо свидетелство за първия класен час, който, както казах, е предвиден за следващия вторник.
към текста >>
Чрез това ще можем да имаме еди списък на онези, които още се п
ред
ставят и след това онези, които могат да бъдат приети в Школата, ще получат своето синьо свидетелство за първия класен час, който, както казах, е п
ред
виден за следващия вторник.
Следователно ако някой е на мнение, че може действително да се стреми да влезе в Школата като представител на антропософското дело, той може да се представи. Едно външно условие е първо, че трябва да е бил член на Антропософското Движение най-малко две години. Приятелите, които са членове повече от две години, могат също да се представят, доколко не са получили още своето синьо свидетелство. В бъде ще всеки ще има червеното свидетелство като член на Антропософското Общество и синьото свидетелство като член на Школата. Следователно онези приятели, които искат да станат членове на Школата, които, както казах, не са получили още свидетелство, даже ако вече са писали и тяхното писмо не е могло още да бъде още уредено, следователно ако не са получили още синьото свидетелство, моля да се представят още тази вечер или поне в следващите дни, най-добре колкото е възможно по-скоро, тук при д-р Вахсмут.
Чрез това ще можем да имаме еди списък на онези, които още се представят и след това онези, които могат да бъдат приети в Школата, ще получат своето синьо свидетелство за първия класен час, който, както казах, е предвиден за следващия вторник.
към текста >>
73.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
И, за да създам основите за по-нататъшни разглеждания, днес бих искал първо да обърна вниманието върху оп
ред
елени връзки, които са съществували в
ред
уващите се земни съществувания на различни личности.
СКАЗКА ПЕТА Торки, 14 август 1924 г. Аз подхвърлих въпроса: как можем да намерим обяснение за един по-късен земен живот чрез миналите земни съществувания за една историческа личност, а също и за една неисторическа личност, която обаче може да събуди нашия интерес чрез нейната деятелност?
И, за да създам основите за по-нататъшни разглеждания, днес бих искал първо да обърна вниманието върху определени връзки, които са съществували в редуващите се земни съществувания на различни личности.
Днес ще изложа пред Вас първо онова, което е резултат на определено духовно изследване, за да изградя след това именно на основата, която ще бъде дадена чрез разказване, един вид познание, как може да се стигне до там, да бъдат обгърнати с поглед редуващите се земни съществувания на личности. Искам първо да вземем такива характерни личности, каквито са тези чиито имена аз споменах последния път. Такива личности обръщат първо нашето внимание върху това, как проникват в нашата настояща цивилизация различни духовни импулси. Почти в течение на две хилядолетия казах аз вече в предидущото разглеждане в западните страни и в голяма част от техните колонии царува Християнството, Християнството, което се е вляло във всички цивилизации повече отколкото се мисли И работата стои вече така, че много от това, при което не проличава веднага, че в него живеят християнски импулси, въпреки това, когато бъде проучено точно, веднага се вижда, че то е проникнато от християнски импулси. Обаче не може да се отрече аз загатнах вече и затова че в нашата цивилизация прониква нещо, което не издава една непосредствена пряка връзка с Християнството.
към текста >>
Днес ще изложа п
ред
Вас първо онова, което е резултат на оп
ред
елено духовно изследване, за да изградя след това именно на основата, която ще бъде дадена чрез разказване, един вид познание, как може да се стигне до там, да бъдат обгърнати с поглед
ред
уващите се земни съществувания на личности.
СКАЗКА ПЕТА Торки, 14 август 1924 г. Аз подхвърлих въпроса: как можем да намерим обяснение за един по-късен земен живот чрез миналите земни съществувания за една историческа личност, а също и за една неисторическа личност, която обаче може да събуди нашия интерес чрез нейната деятелност? И, за да създам основите за по-нататъшни разглеждания, днес бих искал първо да обърна вниманието върху определени връзки, които са съществували в редуващите се земни съществувания на различни личности.
Днес ще изложа пред Вас първо онова, което е резултат на определено духовно изследване, за да изградя след това именно на основата, която ще бъде дадена чрез разказване, един вид познание, как може да се стигне до там, да бъдат обгърнати с поглед редуващите се земни съществувания на личности.
Искам първо да вземем такива характерни личности, каквито са тези чиито имена аз споменах последния път. Такива личности обръщат първо нашето внимание върху това, как проникват в нашата настояща цивилизация различни духовни импулси. Почти в течение на две хилядолетия казах аз вече в предидущото разглеждане в западните страни и в голяма част от техните колонии царува Християнството, Християнството, което се е вляло във всички цивилизации повече отколкото се мисли И работата стои вече така, че много от това, при което не проличава веднага, че в него живеят християнски импулси, въпреки това, когато бъде проучено точно, веднага се вижда, че то е проникнато от християнски импулси. Обаче не може да се отрече аз загатнах вече и затова че в нашата цивилизация прониква нещо, което не издава една непосредствена пряка връзка с Християнството. Определени възгледи, също определени практики на живота, проникват и се настаняват в нашата цивилизация, които не издават една непосредствена връзка с Християнството.
към текста >>
Почти в течение на две хилядолетия казах аз вече в п
ред
идущото разглеждане в западните страни и в голяма част от техните колонии царува Християнството, Християнството, което се е вляло във всички цивилизации повече отколкото се мисли И работата стои вече така, че много от това, при което не проличава веднага, че в него живеят християнски импулси, въпреки това, когато бъде проучено точно, веднага се вижда, че то е проникнато от християнски импулси.
Аз подхвърлих въпроса: как можем да намерим обяснение за един по-късен земен живот чрез миналите земни съществувания за една историческа личност, а също и за една неисторическа личност, която обаче може да събуди нашия интерес чрез нейната деятелност? И, за да създам основите за по-нататъшни разглеждания, днес бих искал първо да обърна вниманието върху определени връзки, които са съществували в редуващите се земни съществувания на различни личности. Днес ще изложа пред Вас първо онова, което е резултат на определено духовно изследване, за да изградя след това именно на основата, която ще бъде дадена чрез разказване, един вид познание, как може да се стигне до там, да бъдат обгърнати с поглед редуващите се земни съществувания на личности. Искам първо да вземем такива характерни личности, каквито са тези чиито имена аз споменах последния път. Такива личности обръщат първо нашето внимание върху това, как проникват в нашата настояща цивилизация различни духовни импулси.
Почти в течение на две хилядолетия казах аз вече в предидущото разглеждане в западните страни и в голяма част от техните колонии царува Християнството, Християнството, което се е вляло във всички цивилизации повече отколкото се мисли И работата стои вече така, че много от това, при което не проличава веднага, че в него живеят християнски импулси, въпреки това, когато бъде проучено точно, веднага се вижда, че то е проникнато от християнски импулси.
Обаче не може да се отрече аз загатнах вече и затова че в нашата цивилизация прониква нещо, което не издава една непосредствена пряка връзка с Християнството. Определени възгледи, също определени практики на живота, проникват и се настаняват в нашата цивилизация, които не издават една непосредствена връзка с Християнството. И тогава онзи, който иска да разбере на историческото развитие на нашия духовен живот от по-дълбоки вътрешни причини и иска да вземе за това разбиране в помощ духовното изследване, се вижда насочен към едно явление, на което твърде малко се обръща внимание, когато се говори за развитието на западната цивилизация. Той се вижда принуден да насочи поглед върху онова историческо явление, което е протекло успоредно с явяването и дейността на Карл Велики на запад. Той се вижда принуден да насочи поглед към онзи дворец на изток, в който царуваше, бих могъл да кажа, с истински източен блясък Харун ал Рашид, съвременникът на Карл Велики.
към текста >>
Обаче не може да се отрече аз загатнах вече и затова че в нашата цивилизация прониква нещо, което не издава една непос
ред
ствена пряка връзка с Християнството.
И, за да създам основите за по-нататъшни разглеждания, днес бих искал първо да обърна вниманието върху определени връзки, които са съществували в редуващите се земни съществувания на различни личности. Днес ще изложа пред Вас първо онова, което е резултат на определено духовно изследване, за да изградя след това именно на основата, която ще бъде дадена чрез разказване, един вид познание, как може да се стигне до там, да бъдат обгърнати с поглед редуващите се земни съществувания на личности. Искам първо да вземем такива характерни личности, каквито са тези чиито имена аз споменах последния път. Такива личности обръщат първо нашето внимание върху това, как проникват в нашата настояща цивилизация различни духовни импулси. Почти в течение на две хилядолетия казах аз вече в предидущото разглеждане в западните страни и в голяма част от техните колонии царува Християнството, Християнството, което се е вляло във всички цивилизации повече отколкото се мисли И работата стои вече така, че много от това, при което не проличава веднага, че в него живеят християнски импулси, въпреки това, когато бъде проучено точно, веднага се вижда, че то е проникнато от християнски импулси.
Обаче не може да се отрече аз загатнах вече и затова че в нашата цивилизация прониква нещо, което не издава една непосредствена пряка връзка с Християнството.
Определени възгледи, също определени практики на живота, проникват и се настаняват в нашата цивилизация, които не издават една непосредствена връзка с Християнството. И тогава онзи, който иска да разбере на историческото развитие на нашия духовен живот от по-дълбоки вътрешни причини и иска да вземе за това разбиране в помощ духовното изследване, се вижда насочен към едно явление, на което твърде малко се обръща внимание, когато се говори за развитието на западната цивилизация. Той се вижда принуден да насочи поглед върху онова историческо явление, което е протекло успоредно с явяването и дейността на Карл Велики на запад. Той се вижда принуден да насочи поглед към онзи дворец на изток, в който царуваше, бих могъл да кажа, с истински източен блясък Харун ал Рашид, съвременникът на Карл Велики. Всичко, което Карл Велики е извършил на запад, изглежда слабо и бледо в сравнение с огромния блясък и величие на това, което в същото време е излязло от двореца на Харун ал Рашид.
към текста >>
Оп
ред
елени възгледи, също оп
ред
елени практики на живота, проникват и се настаняват в нашата цивилизация, които не издават една непос
ред
ствена връзка с Християнството.
Днес ще изложа пред Вас първо онова, което е резултат на определено духовно изследване, за да изградя след това именно на основата, която ще бъде дадена чрез разказване, един вид познание, как може да се стигне до там, да бъдат обгърнати с поглед редуващите се земни съществувания на личности. Искам първо да вземем такива характерни личности, каквито са тези чиито имена аз споменах последния път. Такива личности обръщат първо нашето внимание върху това, как проникват в нашата настояща цивилизация различни духовни импулси. Почти в течение на две хилядолетия казах аз вече в предидущото разглеждане в западните страни и в голяма част от техните колонии царува Християнството, Християнството, което се е вляло във всички цивилизации повече отколкото се мисли И работата стои вече така, че много от това, при което не проличава веднага, че в него живеят християнски импулси, въпреки това, когато бъде проучено точно, веднага се вижда, че то е проникнато от християнски импулси. Обаче не може да се отрече аз загатнах вече и затова че в нашата цивилизация прониква нещо, което не издава една непосредствена пряка връзка с Християнството.
Определени възгледи, също определени практики на живота, проникват и се настаняват в нашата цивилизация, които не издават една непосредствена връзка с Християнството.
И тогава онзи, който иска да разбере на историческото развитие на нашия духовен живот от по-дълбоки вътрешни причини и иска да вземе за това разбиране в помощ духовното изследване, се вижда насочен към едно явление, на което твърде малко се обръща внимание, когато се говори за развитието на западната цивилизация. Той се вижда принуден да насочи поглед върху онова историческо явление, което е протекло успоредно с явяването и дейността на Карл Велики на запад. Той се вижда принуден да насочи поглед към онзи дворец на изток, в който царуваше, бих могъл да кажа, с истински източен блясък Харун ал Рашид, съвременникът на Карл Велики. Всичко, което Карл Велики е извършил на запад, изглежда слабо и бледо в сравнение с огромния блясък и величие на това, което в същото време е излязло от двореца на Харун ал Рашид. Трябва само да помислим, какъв духовен живот се е влял в предноазиатския дворец.
към текста >>
Той се вижда принуден да насочи поглед върху онова историческо явление, което е протекло успо
ред
но с явяването и дейността на Карл Велики на запад.
Такива личности обръщат първо нашето внимание върху това, как проникват в нашата настояща цивилизация различни духовни импулси. Почти в течение на две хилядолетия казах аз вече в предидущото разглеждане в западните страни и в голяма част от техните колонии царува Християнството, Християнството, което се е вляло във всички цивилизации повече отколкото се мисли И работата стои вече така, че много от това, при което не проличава веднага, че в него живеят християнски импулси, въпреки това, когато бъде проучено точно, веднага се вижда, че то е проникнато от християнски импулси. Обаче не може да се отрече аз загатнах вече и затова че в нашата цивилизация прониква нещо, което не издава една непосредствена пряка връзка с Християнството. Определени възгледи, също определени практики на живота, проникват и се настаняват в нашата цивилизация, които не издават една непосредствена връзка с Християнството. И тогава онзи, който иска да разбере на историческото развитие на нашия духовен живот от по-дълбоки вътрешни причини и иска да вземе за това разбиране в помощ духовното изследване, се вижда насочен към едно явление, на което твърде малко се обръща внимание, когато се говори за развитието на западната цивилизация.
Той се вижда принуден да насочи поглед върху онова историческо явление, което е протекло успоредно с явяването и дейността на Карл Велики на запад.
Той се вижда принуден да насочи поглед към онзи дворец на изток, в който царуваше, бих могъл да кажа, с истински източен блясък Харун ал Рашид, съвременникът на Карл Велики. Всичко, което Карл Велики е извършил на запад, изглежда слабо и бледо в сравнение с огромния блясък и величие на това, което в същото време е излязло от двореца на Харун ал Рашид. Трябва само да помислим, какъв духовен живот се е влял в предноазиатския дворец. Трябва да помислим за това, как в древни времена гръцката култура е била пренесена чрез походите на Александър Велики в Азия в една форма, за която днес хората имат малко предчувствие. Александър Велики е пренесъл в Азия по един гениален начин всичко, което е живяло на основата на гръцката култура.
към текста >>
Трябва само да помислим, какъв духовен живот се е влял в п
ред
ноазиатския дворец.
Определени възгледи, също определени практики на живота, проникват и се настаняват в нашата цивилизация, които не издават една непосредствена връзка с Християнството. И тогава онзи, който иска да разбере на историческото развитие на нашия духовен живот от по-дълбоки вътрешни причини и иска да вземе за това разбиране в помощ духовното изследване, се вижда насочен към едно явление, на което твърде малко се обръща внимание, когато се говори за развитието на западната цивилизация. Той се вижда принуден да насочи поглед върху онова историческо явление, което е протекло успоредно с явяването и дейността на Карл Велики на запад. Той се вижда принуден да насочи поглед към онзи дворец на изток, в който царуваше, бих могъл да кажа, с истински източен блясък Харун ал Рашид, съвременникът на Карл Велики. Всичко, което Карл Велики е извършил на запад, изглежда слабо и бледо в сравнение с огромния блясък и величие на това, което в същото време е излязло от двореца на Харун ал Рашид.
Трябва само да помислим, какъв духовен живот се е влял в предноазиатския дворец.
Трябва да помислим за това, как в древни времена гръцката култура е била пренесена чрез походите на Александър Велики в Азия в една форма, за която днес хората имат малко предчувствие. Александър Велики е пренесъл в Азия по един гениален начин всичко, което е живяло на основата на гръцката култура. И в много учени центрове на изтока, които са били пренесени от Александър Велики в Азия, се е подържал един възглед за живота и за света, който съхраняваше с вярност много от старата мъдрост и отхвърляше много неща от тази мъдрост. Този възглед се разля после на запад върху старото. Преди всичко в Азия беше пренесена от Александър Велики една рационална, здрава, научна мистика, така щото онези, които изповядваха повече философския възглед, дошъл по този начин в Азия, виждаха разпространена навсякъде в света космическата Интелигентност.
към текста >>
Трябва да помислим за това, как в древни времена гръцката култура е била пренесена чрез походите на Александър Велики в Азия в една форма, за която днес хората имат малко п
ред
чувствие.
И тогава онзи, който иска да разбере на историческото развитие на нашия духовен живот от по-дълбоки вътрешни причини и иска да вземе за това разбиране в помощ духовното изследване, се вижда насочен към едно явление, на което твърде малко се обръща внимание, когато се говори за развитието на западната цивилизация. Той се вижда принуден да насочи поглед върху онова историческо явление, което е протекло успоредно с явяването и дейността на Карл Велики на запад. Той се вижда принуден да насочи поглед към онзи дворец на изток, в който царуваше, бих могъл да кажа, с истински източен блясък Харун ал Рашид, съвременникът на Карл Велики. Всичко, което Карл Велики е извършил на запад, изглежда слабо и бледо в сравнение с огромния блясък и величие на това, което в същото време е излязло от двореца на Харун ал Рашид. Трябва само да помислим, какъв духовен живот се е влял в предноазиатския дворец.
Трябва да помислим за това, как в древни времена гръцката култура е била пренесена чрез походите на Александър Велики в Азия в една форма, за която днес хората имат малко предчувствие.
Александър Велики е пренесъл в Азия по един гениален начин всичко, което е живяло на основата на гръцката култура. И в много учени центрове на изтока, които са били пренесени от Александър Велики в Азия, се е подържал един възглед за живота и за света, който съхраняваше с вярност много от старата мъдрост и отхвърляше много неща от тази мъдрост. Този възглед се разля после на запад върху старото. Преди всичко в Азия беше пренесена от Александър Велики една рационална, здрава, научна мистика, така щото онези, които изповядваха повече философския възглед, дошъл по този начин в Азия, виждаха разпространена навсякъде в света космическата Интелигентност. Всичко в света е проникнато от космическата Интелигентност.
към текста >>
П
ред
и всичко в Азия беше пренесена от Александър Велики една рационална, здрава, научна мистика, така щото онези, които изповядваха повече философския възглед, дошъл по този начин в Азия, виждаха разпространена навсякъде в света космическата Интелигентност.
Трябва само да помислим, какъв духовен живот се е влял в предноазиатския дворец. Трябва да помислим за това, как в древни времена гръцката култура е била пренесена чрез походите на Александър Велики в Азия в една форма, за която днес хората имат малко предчувствие. Александър Велики е пренесъл в Азия по един гениален начин всичко, което е живяло на основата на гръцката култура. И в много учени центрове на изтока, които са били пренесени от Александър Велики в Азия, се е подържал един възглед за живота и за света, който съхраняваше с вярност много от старата мъдрост и отхвърляше много неща от тази мъдрост. Този възглед се разля после на запад върху старото.
Преди всичко в Азия беше пренесена от Александър Велики една рационална, здрава, научна мистика, така щото онези, които изповядваха повече философския възглед, дошъл по този начин в Азия, виждаха разпространена навсякъде в света космическата Интелигентност.
Всичко в света е проникнато от космическата Интелигентност. В Азия хората казваха: аз си измислям нещо, аз съм едно интелигентно същество, а казваха: всичко, което се мисли, мислят го Боговете, мисли го преди всичко Единният Бог, който играеше роля още в аристотелизма. Това, което е отделната човешка интелигентност, то е една капка от всемирната Интелигентност и се изявява в съществото на отделния човек, така щото отделният човек се чувствуваше, бих могъл да кажа, като стоящ със своята глава и със своето сърце във все мирната Интелигентност. Това беше настроението. Това настроение царуваше също и в двореца на Харун ал Рашид.
към текста >>
В Азия хората казваха: аз си измислям нещо, аз съм едно интелигентно същество, а казваха: всичко, което се мисли, мислят го Боговете, мисли го п
ред
и всичко Единният Бог, който играеше роля още в аристотелизма.
Александър Велики е пренесъл в Азия по един гениален начин всичко, което е живяло на основата на гръцката култура. И в много учени центрове на изтока, които са били пренесени от Александър Велики в Азия, се е подържал един възглед за живота и за света, който съхраняваше с вярност много от старата мъдрост и отхвърляше много неща от тази мъдрост. Този възглед се разля после на запад върху старото. Преди всичко в Азия беше пренесена от Александър Велики една рационална, здрава, научна мистика, така щото онези, които изповядваха повече философския възглед, дошъл по този начин в Азия, виждаха разпространена навсякъде в света космическата Интелигентност. Всичко в света е проникнато от космическата Интелигентност.
В Азия хората казваха: аз си измислям нещо, аз съм едно интелигентно същество, а казваха: всичко, което се мисли, мислят го Боговете, мисли го преди всичко Единният Бог, който играеше роля още в аристотелизма.
Това, което е отделната човешка интелигентност, то е една капка от всемирната Интелигентност и се изявява в съществото на отделния човек, така щото отделният човек се чувствуваше, бих могъл да кажа, като стоящ със своята глава и със своето сърце във все мирната Интелигентност. Това беше настроението. Това настроение царуваше също и в двореца на Харун ал Рашид. То още царуваше в 8-то и 9-то християнско столетие. И след това дойдоха онези гръцки учени, които трябваше да побягнат от Европа, защото гръцката философия бе изкоренена в Европа.
към текста >>
Всичко това се сля в двореца на Харун ал Рашид, защото този обичащ блясъка, но също така извън
ред
но надарен в известно отношение човек за всичко организаторско събра в своя дворец онези хора, които в онези времена бяха най-големи учени, които бяха запазили много нещо от мъдростта на мистериите, които не бяха непос
ред
ствено посветени, но съхраняваха много от старата мъдрост на мистериите и живееха още живо в тази мъдрост на мистериите.
Това настроение царуваше също и в двореца на Харун ал Рашид. То още царуваше в 8-то и 9-то християнско столетие. И след това дойдоха онези гръцки учени, които трябваше да побягнат от Европа, защото гръцката философия бе изкоренена в Европа. Останало беше и много нещо от източната мъдрост. Всичко това се сля, сля се всичко, което тогава съществуваше като мощна мистична астрономия, като мощна архитектура пропита от вътрешна образност и като друго изкуство, също и като поезия, сля се всичко, което беше възможно като други науки и като практически занимания на живота.
Всичко това се сля в двореца на Харун ал Рашид, защото този обичащ блясъка, но също така извънредно надарен в известно отношение човек за всичко организаторско събра в своя дворец онези хора, които в онези времена бяха най-големи учени, които бяха запазили много нещо от мъдростта на мистериите, които не бяха непосредствено посветени, но съхраняваха много от старата мъдрост на мистериите и живееха още живо в тази мъдрост на мистериите.
Там имаше особено една личност, един много мъдър съветник на Харун ал Рашид, когото искаме да разгледаме по-отблизо. Неговото име няма значение, то не се е предало на по-късните времена. Обаче това е била една извънредно мъдра личност За да я разберем, трябва да насочим поглед върху нещо, на което особено познавателите на Духовната наука могат да се удивляват. Видите ли, обични приятели, Вие всички можете да подхвърлите един въпрос. Можете да кажете: Духовната наука, Антропософията ни разказва, че някога е имало посветени.
към текста >>
Неговото име няма значение, то не се е п
ред
ало на по-късните времена.
И след това дойдоха онези гръцки учени, които трябваше да побягнат от Европа, защото гръцката философия бе изкоренена в Европа. Останало беше и много нещо от източната мъдрост. Всичко това се сля, сля се всичко, което тогава съществуваше като мощна мистична астрономия, като мощна архитектура пропита от вътрешна образност и като друго изкуство, също и като поезия, сля се всичко, което беше възможно като други науки и като практически занимания на живота. Всичко това се сля в двореца на Харун ал Рашид, защото този обичащ блясъка, но също така извънредно надарен в известно отношение човек за всичко организаторско събра в своя дворец онези хора, които в онези времена бяха най-големи учени, които бяха запазили много нещо от мъдростта на мистериите, които не бяха непосредствено посветени, но съхраняваха много от старата мъдрост на мистериите и живееха още живо в тази мъдрост на мистериите. Там имаше особено една личност, един много мъдър съветник на Харун ал Рашид, когото искаме да разгледаме по-отблизо.
Неговото име няма значение, то не се е предало на по-късните времена.
Обаче това е била една извънредно мъдра личност За да я разберем, трябва да насочим поглед върху нещо, на което особено познавателите на Духовната наука могат да се удивляват. Видите ли, обични приятели, Вие всички можете да подхвърлите един въпрос. Можете да кажете: Духовната наука, Антропософията ни разказва, че някога е имало посветени. Тук и там е имало посветени. Тези посветени са притежавали едно обширно велико знание, една извънредно голяма мъдрост.
към текста >>
Обаче това е била една извън
ред
но мъдра личност За да я разберем, трябва да насочим поглед върху нещо, на което особено познавателите на Духовната наука могат да се удивляват.
Останало беше и много нещо от източната мъдрост. Всичко това се сля, сля се всичко, което тогава съществуваше като мощна мистична астрономия, като мощна архитектура пропита от вътрешна образност и като друго изкуство, също и като поезия, сля се всичко, което беше възможно като други науки и като практически занимания на живота. Всичко това се сля в двореца на Харун ал Рашид, защото този обичащ блясъка, но също така извънредно надарен в известно отношение човек за всичко организаторско събра в своя дворец онези хора, които в онези времена бяха най-големи учени, които бяха запазили много нещо от мъдростта на мистериите, които не бяха непосредствено посветени, но съхраняваха много от старата мъдрост на мистериите и живееха още живо в тази мъдрост на мистериите. Там имаше особено една личност, един много мъдър съветник на Харун ал Рашид, когото искаме да разгледаме по-отблизо. Неговото име няма значение, то не се е предало на по-късните времена.
Обаче това е била една извънредно мъдра личност За да я разберем, трябва да насочим поглед върху нещо, на което особено познавателите на Духовната наука могат да се удивляват.
Видите ли, обични приятели, Вие всички можете да подхвърлите един въпрос. Можете да кажете: Духовната наука, Антропософията ни разказва, че някога е имало посветени. Тук и там е имало посветени. Тези посветени са притежавали едно обширно велико знание, една извънредно голяма мъдрост. Но тъй като хората отново се връщат на Земята в повтарящи се земни съществувания, как става тогава, че например днес не може да се забележи, че съществуват преродили се древни посветени?
към текста >>
Тези посветени са притежавали едно обширно велико знание, една извън
ред
но голяма мъдрост.
Неговото име няма значение, то не се е предало на по-късните времена. Обаче това е била една извънредно мъдра личност За да я разберем, трябва да насочим поглед върху нещо, на което особено познавателите на Духовната наука могат да се удивляват. Видите ли, обични приятели, Вие всички можете да подхвърлите един въпрос. Можете да кажете: Духовната наука, Антропософията ни разказва, че някога е имало посветени. Тук и там е имало посветени.
Тези посветени са притежавали едно обширно велико знание, една извънредно голяма мъдрост.
Но тъй като хората отново се връщат на Земята в повтарящи се земни съществувания, как става тогава, че например днес не може да се забележи, че съществуват преродили се древни посветени? Това е един оправдан въпрос, който можете да зададете. Обаче който познава условията на земния живот, той знае също, че една човешка индивидуалност, която съобразно нейната Карма трябва отново да слезе и се роди на Земята в определена епоха идвайки от преди земното съществуване, трябва да вземе върху себе си именно наследените качества, които тя може да получи в тази епоха, трябва да приеме това, което съществува като възможности на възпитанието. И така за една индивидуалност положението може да бъде такова, че в минали времена тя да е била един посветен, но че онова, което тя е знаела като посветен, да остане за определена епоха в подсъзнанието, а горното съзнание, дневното съзнание може да прояви нещо забележително в живота, но то не може да бъде непосредствено едно откровение на това, което тази личност е притежавала в минали земни съществувания в своята душа като посветен. Такава една личност е била тази, за която Ви говоря, че е била съветник на Харун ал Рашид.
към текста >>
Обаче който познава условията на земния живот, той знае също, че една човешка индивидуалност, която съобразно нейната Карма трябва отново да слезе и се роди на Земята в оп
ред
елена епоха идвайки от п
ред
и земното съществуване, трябва да вземе върху себе си именно наследените качества, които тя може да получи в тази епоха, трябва да приеме това, което съществува като възможности на възпитанието.
Можете да кажете: Духовната наука, Антропософията ни разказва, че някога е имало посветени. Тук и там е имало посветени. Тези посветени са притежавали едно обширно велико знание, една извънредно голяма мъдрост. Но тъй като хората отново се връщат на Земята в повтарящи се земни съществувания, как става тогава, че например днес не може да се забележи, че съществуват преродили се древни посветени? Това е един оправдан въпрос, който можете да зададете.
Обаче който познава условията на земния живот, той знае също, че една човешка индивидуалност, която съобразно нейната Карма трябва отново да слезе и се роди на Земята в определена епоха идвайки от преди земното съществуване, трябва да вземе върху себе си именно наследените качества, които тя може да получи в тази епоха, трябва да приеме това, което съществува като възможности на възпитанието.
И така за една индивидуалност положението може да бъде такова, че в минали времена тя да е била един посветен, но че онова, което тя е знаела като посветен, да остане за определена епоха в подсъзнанието, а горното съзнание, дневното съзнание може да прояви нещо забележително в живота, но то не може да бъде непосредствено едно откровение на това, което тази личност е притежавала в минали земни съществувания в своята душа като посветен. Такава една личност е била тази, за която Ви говоря, че е била съветник на Харун ал Рашид. Този съветник е бил един посветен в много древни мистерии. Той се беше преродил и като прероден посветен живееше в двореца на Харун ал Рашид Тук това, което той притежаваше в миналото като посвещение, се прояви като гениална организаторска дарба, като велика управленска дарба за другите учени, които живееха в двореца на Харун ал Рашид; но той не правеше впечатлението на един непосредствен посветен. Той притежаваше чрез своето собствено същество, а не са само чрез посвещението, древната наука на посвещение то, но самият той не правеше впечатлението на един посветен.
към текста >>
И така за една индивидуалност положението може да бъде такова, че в минали времена тя да е била един посветен, но че онова, което тя е знаела като посветен, да остане за оп
ред
елена епоха в подсъзнанието, а горното съзнание, дневното съзнание може да прояви нещо забележително в живота, но то не може да бъде непос
ред
ствено едно откровение на това, което тази личност е притежавала в минали земни съществувания в своята душа като посветен.
Тук и там е имало посветени. Тези посветени са притежавали едно обширно велико знание, една извънредно голяма мъдрост. Но тъй като хората отново се връщат на Земята в повтарящи се земни съществувания, как става тогава, че например днес не може да се забележи, че съществуват преродили се древни посветени? Това е един оправдан въпрос, който можете да зададете. Обаче който познава условията на земния живот, той знае също, че една човешка индивидуалност, която съобразно нейната Карма трябва отново да слезе и се роди на Земята в определена епоха идвайки от преди земното съществуване, трябва да вземе върху себе си именно наследените качества, които тя може да получи в тази епоха, трябва да приеме това, което съществува като възможности на възпитанието.
И така за една индивидуалност положението може да бъде такова, че в минали времена тя да е била един посветен, но че онова, което тя е знаела като посветен, да остане за определена епоха в подсъзнанието, а горното съзнание, дневното съзнание може да прояви нещо забележително в живота, но то не може да бъде непосредствено едно откровение на това, което тази личност е притежавала в минали земни съществувания в своята душа като посветен.
Такава една личност е била тази, за която Ви говоря, че е била съветник на Харун ал Рашид. Този съветник е бил един посветен в много древни мистерии. Той се беше преродил и като прероден посветен живееше в двореца на Харун ал Рашид Тук това, което той притежаваше в миналото като посвещение, се прояви като гениална организаторска дарба, като велика управленска дарба за другите учени, които живееха в двореца на Харун ал Рашид; но той не правеше впечатлението на един непосредствен посветен. Той притежаваше чрез своето собствено същество, а не са само чрез посвещението, древната наука на посвещение то, но самият той не правеше впечатлението на един посветен. Но Харун ал Рашид държеше много на този мъдър човек.
към текста >>
Той се беше преродил и като прероден посветен живееше в двореца на Харун ал Рашид Тук това, което той притежаваше в миналото като посвещение, се прояви като гениална организаторска дарба, като велика управленска дарба за другите учени, които живееха в двореца на Харун ал Рашид; но той не правеше впечатлението на един непос
ред
ствен посветен.
Това е един оправдан въпрос, който можете да зададете. Обаче който познава условията на земния живот, той знае също, че една човешка индивидуалност, която съобразно нейната Карма трябва отново да слезе и се роди на Земята в определена епоха идвайки от преди земното съществуване, трябва да вземе върху себе си именно наследените качества, които тя може да получи в тази епоха, трябва да приеме това, което съществува като възможности на възпитанието. И така за една индивидуалност положението може да бъде такова, че в минали времена тя да е била един посветен, но че онова, което тя е знаела като посветен, да остане за определена епоха в подсъзнанието, а горното съзнание, дневното съзнание може да прояви нещо забележително в живота, но то не може да бъде непосредствено едно откровение на това, което тази личност е притежавала в минали земни съществувания в своята душа като посветен. Такава една личност е била тази, за която Ви говоря, че е била съветник на Харун ал Рашид. Този съветник е бил един посветен в много древни мистерии.
Той се беше преродил и като прероден посветен живееше в двореца на Харун ал Рашид Тук това, което той притежаваше в миналото като посвещение, се прояви като гениална организаторска дарба, като велика управленска дарба за другите учени, които живееха в двореца на Харун ал Рашид; но той не правеше впечатлението на един непосредствен посветен.
Той притежаваше чрез своето собствено същество, а не са само чрез посвещението, древната наука на посвещение то, но самият той не правеше впечатлението на един посветен. Но Харун ал Рашид държеше много на този мъдър човек. Той му предаде работата по организирането на това, което блестеше като науки и като изкуства в двореца на Харун ал Рашид. Той се радваше, че има този човек, и се чувствуваше непосредствено като негов приятел. Тези две личности, Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник, искаме сега да разгледаме, искаме да вземем също под внимание, че в 8-то, 9-то следхристиянско столетие в християнската култура в Европа беше поставено началото на това, бих могъл да кажа, че социално високостоящите хора правеха първите опити да се учат да пишат, даже самият Карл Велики правеше първите опити да състави граматиката на езика.
към текста >>
Той му п
ред
аде работата по организирането на това, което блестеше като науки и като изкуства в двореца на Харун ал Рашид.
Такава една личност е била тази, за която Ви говоря, че е била съветник на Харун ал Рашид. Този съветник е бил един посветен в много древни мистерии. Той се беше преродил и като прероден посветен живееше в двореца на Харун ал Рашид Тук това, което той притежаваше в миналото като посвещение, се прояви като гениална организаторска дарба, като велика управленска дарба за другите учени, които живееха в двореца на Харун ал Рашид; но той не правеше впечатлението на един непосредствен посветен. Той притежаваше чрез своето собствено същество, а не са само чрез посвещението, древната наука на посвещение то, но самият той не правеше впечатлението на един посветен. Но Харун ал Рашид държеше много на този мъдър човек.
Той му предаде работата по организирането на това, което блестеше като науки и като изкуства в двореца на Харун ал Рашид.
Той се радваше, че има този човек, и се чувствуваше непосредствено като негов приятел. Тези две личности, Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник, искаме сега да разгледаме, искаме да вземем също под внимание, че в 8-то, 9-то следхристиянско столетие в християнската култура в Европа беше поставено началото на това, бих могъл да кажа, че социално високостоящите хора правеха първите опити да се учат да пишат, даже самият Карл Велики правеше първите опити да състави граматиката на езика. Когато в Европа всичко беше първобитно, отвъд в Азия във владетеля, когото Карл Велики почиташе извънредно много, в Харун ал Рашид, беше въплътена една мощна, блестяща духовна култура, обаче една култура, която не знаеше нищо за Христос, която също не искаше да знае нищо за Християнството, в която живееха най-добрите елементи на мохамеданизма, най-добрите елементи на арабизма, в която живееха също стари форми на аристотелизма, онези форми, които наистина не се бяха разпространили в Европа, защото в Европа се беше разпространила повече логиката, диалектиката на аристотелизма. Тя бе преработена от отците на църквата, а по-късно от схоластиците. Отвъд в Азия хората бяха развили чрез това, което беше направил Александър Велики, повече вътрешните мистично-естественонаучни познания на Аристотел.
към текста >>
Той се радваше, че има този човек, и се чувствуваше непос
ред
ствено като негов приятел.
Този съветник е бил един посветен в много древни мистерии. Той се беше преродил и като прероден посветен живееше в двореца на Харун ал Рашид Тук това, което той притежаваше в миналото като посвещение, се прояви като гениална организаторска дарба, като велика управленска дарба за другите учени, които живееха в двореца на Харун ал Рашид; но той не правеше впечатлението на един непосредствен посветен. Той притежаваше чрез своето собствено същество, а не са само чрез посвещението, древната наука на посвещение то, но самият той не правеше впечатлението на един посветен. Но Харун ал Рашид държеше много на този мъдър човек. Той му предаде работата по организирането на това, което блестеше като науки и като изкуства в двореца на Харун ал Рашид.
Той се радваше, че има този човек, и се чувствуваше непосредствено като негов приятел.
Тези две личности, Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник, искаме сега да разгледаме, искаме да вземем също под внимание, че в 8-то, 9-то следхристиянско столетие в християнската култура в Европа беше поставено началото на това, бих могъл да кажа, че социално високостоящите хора правеха първите опити да се учат да пишат, даже самият Карл Велики правеше първите опити да състави граматиката на езика. Когато в Европа всичко беше първобитно, отвъд в Азия във владетеля, когото Карл Велики почиташе извънредно много, в Харун ал Рашид, беше въплътена една мощна, блестяща духовна култура, обаче една култура, която не знаеше нищо за Христос, която също не искаше да знае нищо за Християнството, в която живееха най-добрите елементи на мохамеданизма, най-добрите елементи на арабизма, в която живееха също стари форми на аристотелизма, онези форми, които наистина не се бяха разпространили в Европа, защото в Европа се беше разпространила повече логиката, диалектиката на аристотелизма. Тя бе преработена от отците на църквата, а по-късно от схоластиците. Отвъд в Азия хората бяха развили чрез това, което беше направил Александър Велики, повече вътрешните мистично-естественонаучни познания на Аристотел. И всичко това те бяха развили под влиянието на извънредно силната интелигентност на арабизма, обаче взета като дадена чрез откровението, като дадена чрез вдъхновение интелигентност.
към текста >>
Когато в Европа всичко беше първобитно, отвъд в Азия във владетеля, когото Карл Велики почиташе извън
ред
но много, в Харун ал Рашид, беше въплътена една мощна, блестяща духовна култура, обаче една култура, която не знаеше нищо за Христос, която също не искаше да знае нищо за Християнството, в която живееха най-добрите елементи на мохамеданизма, най-добрите елементи на арабизма, в която живееха също стари форми на аристотелизма, онези форми, които наистина не се бяха разпространили в Европа, защото в Европа се беше разпространила повече логиката, диалектиката на аристотелизма.
Той притежаваше чрез своето собствено същество, а не са само чрез посвещението, древната наука на посвещение то, но самият той не правеше впечатлението на един посветен. Но Харун ал Рашид държеше много на този мъдър човек. Той му предаде работата по организирането на това, което блестеше като науки и като изкуства в двореца на Харун ал Рашид. Той се радваше, че има този човек, и се чувствуваше непосредствено като негов приятел. Тези две личности, Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник, искаме сега да разгледаме, искаме да вземем също под внимание, че в 8-то, 9-то следхристиянско столетие в християнската култура в Европа беше поставено началото на това, бих могъл да кажа, че социално високостоящите хора правеха първите опити да се учат да пишат, даже самият Карл Велики правеше първите опити да състави граматиката на езика.
Когато в Европа всичко беше първобитно, отвъд в Азия във владетеля, когото Карл Велики почиташе извънредно много, в Харун ал Рашид, беше въплътена една мощна, блестяща духовна култура, обаче една култура, която не знаеше нищо за Христос, която също не искаше да знае нищо за Християнството, в която живееха най-добрите елементи на мохамеданизма, най-добрите елементи на арабизма, в която живееха също стари форми на аристотелизма, онези форми, които наистина не се бяха разпространили в Европа, защото в Европа се беше разпространила повече логиката, диалектиката на аристотелизма.
Тя бе преработена от отците на църквата, а по-късно от схоластиците. Отвъд в Азия хората бяха развили чрез това, което беше направил Александър Велики, повече вътрешните мистично-естественонаучни познания на Аристотел. И всичко това те бяха развили под влиянието на извънредно силната интелигентност на арабизма, обаче взета като дадена чрез откровението, като дадена чрез вдъхновение интелигентност. В двореца на Харун ал Рашид беше така, че там знаеха за Християнството, обаче в сравнение с извънредно големия блясък, който се развиваше там, то беше считано като едно първобитно Християнство, така както се представяше тогава. Нека изходим от тези две личности и да проследим по-нататък историческото развитие.
към текста >>
И всичко това те бяха развили под влиянието на извън
ред
но силната интелигентност на арабизма, обаче взета като дадена чрез откровението, като дадена чрез вдъхновение интелигентност.
Той се радваше, че има този човек, и се чувствуваше непосредствено като негов приятел. Тези две личности, Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник, искаме сега да разгледаме, искаме да вземем също под внимание, че в 8-то, 9-то следхристиянско столетие в християнската култура в Европа беше поставено началото на това, бих могъл да кажа, че социално високостоящите хора правеха първите опити да се учат да пишат, даже самият Карл Велики правеше първите опити да състави граматиката на езика. Когато в Европа всичко беше първобитно, отвъд в Азия във владетеля, когото Карл Велики почиташе извънредно много, в Харун ал Рашид, беше въплътена една мощна, блестяща духовна култура, обаче една култура, която не знаеше нищо за Христос, която също не искаше да знае нищо за Християнството, в която живееха най-добрите елементи на мохамеданизма, най-добрите елементи на арабизма, в която живееха също стари форми на аристотелизма, онези форми, които наистина не се бяха разпространили в Европа, защото в Европа се беше разпространила повече логиката, диалектиката на аристотелизма. Тя бе преработена от отците на църквата, а по-късно от схоластиците. Отвъд в Азия хората бяха развили чрез това, което беше направил Александър Велики, повече вътрешните мистично-естественонаучни познания на Аристотел.
И всичко това те бяха развили под влиянието на извънредно силната интелигентност на арабизма, обаче взета като дадена чрез откровението, като дадена чрез вдъхновение интелигентност.
В двореца на Харун ал Рашид беше така, че там знаеха за Християнството, обаче в сравнение с извънредно големия блясък, който се развиваше там, то беше считано като едно първобитно Християнство, така както се представяше тогава. Нека изходим от тези две личности и да проследим по-нататък историческото развитие. Тези две индивидуалности, Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник, след като бяха действували така, както описах, минаха през вратата на смъртта, като занесоха със себе си силния импулс, да се грижат, щото онзи начин на чувствуване, онзи светоглед, онзи духовен подход, който беше развиван при този дворец, да проникне по-нататък в света. Нека си представим това, което стана, с възможно най-голямо спокойствие, с възможно най-голяма сериозност. Ние виждаме следователно, как от Азия изхождат две индивидуалности; мъдрият съветник и Харун ал Рашид, неговият владетел.
към текста >>
В двореца на Харун ал Рашид беше така, че там знаеха за Християнството, обаче в сравнение с извън
ред
но големия блясък, който се развиваше там, то беше считано като едно първобитно Християнство, така както се п
ред
ставяше тогава.
Тези две личности, Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник, искаме сега да разгледаме, искаме да вземем също под внимание, че в 8-то, 9-то следхристиянско столетие в християнската култура в Европа беше поставено началото на това, бих могъл да кажа, че социално високостоящите хора правеха първите опити да се учат да пишат, даже самият Карл Велики правеше първите опити да състави граматиката на езика. Когато в Европа всичко беше първобитно, отвъд в Азия във владетеля, когото Карл Велики почиташе извънредно много, в Харун ал Рашид, беше въплътена една мощна, блестяща духовна култура, обаче една култура, която не знаеше нищо за Христос, която също не искаше да знае нищо за Християнството, в която живееха най-добрите елементи на мохамеданизма, най-добрите елементи на арабизма, в която живееха също стари форми на аристотелизма, онези форми, които наистина не се бяха разпространили в Европа, защото в Европа се беше разпространила повече логиката, диалектиката на аристотелизма. Тя бе преработена от отците на църквата, а по-късно от схоластиците. Отвъд в Азия хората бяха развили чрез това, което беше направил Александър Велики, повече вътрешните мистично-естественонаучни познания на Аристотел. И всичко това те бяха развили под влиянието на извънредно силната интелигентност на арабизма, обаче взета като дадена чрез откровението, като дадена чрез вдъхновение интелигентност.
В двореца на Харун ал Рашид беше така, че там знаеха за Християнството, обаче в сравнение с извънредно големия блясък, който се развиваше там, то беше считано като едно първобитно Християнство, така както се представяше тогава.
Нека изходим от тези две личности и да проследим по-нататък историческото развитие. Тези две индивидуалности, Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник, след като бяха действували така, както описах, минаха през вратата на смъртта, като занесоха със себе си силния импулс, да се грижат, щото онзи начин на чувствуване, онзи светоглед, онзи духовен подход, който беше развиван при този дворец, да проникне по-нататък в света. Нека си представим това, което стана, с възможно най-голямо спокойствие, с възможно най-голяма сериозност. Ние виждаме следователно, как от Азия изхождат две индивидуалности; мъдрият съветник и Харун ал Рашид, неговият владетел. Те вървят известно време заедно.
към текста >>
Нека си п
ред
ставим това, което стана, с възможно най-голямо спокойствие, с възможно най-голяма сериозност.
Отвъд в Азия хората бяха развили чрез това, което беше направил Александър Велики, повече вътрешните мистично-естественонаучни познания на Аристотел. И всичко това те бяха развили под влиянието на извънредно силната интелигентност на арабизма, обаче взета като дадена чрез откровението, като дадена чрез вдъхновение интелигентност. В двореца на Харун ал Рашид беше така, че там знаеха за Християнството, обаче в сравнение с извънредно големия блясък, който се развиваше там, то беше считано като едно първобитно Християнство, така както се представяше тогава. Нека изходим от тези две личности и да проследим по-нататък историческото развитие. Тези две индивидуалности, Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник, след като бяха действували така, както описах, минаха през вратата на смъртта, като занесоха със себе си силния импулс, да се грижат, щото онзи начин на чувствуване, онзи светоглед, онзи духовен подход, който беше развиван при този дворец, да проникне по-нататък в света.
Нека си представим това, което стана, с възможно най-голямо спокойствие, с възможно най-голяма сериозност.
Ние виждаме следователно, как от Азия изхождат две индивидуалности; мъдрият съветник и Харун ал Рашид, неговият владетел. Те вървят известно време заедно. Те дължаха това, което бяха приели в техните души, на александризма, на аристотелизма. Но бяха приели в себе си също всичко онова, което беше станало в преобразуването на аристотелизма, на александризма в по-късни времена. Ние разбираме действително света само в една негова много малка част, когато не обгръщаме с поглед това, което става в духовния свят, докато тук долу в земния живот стават обикновените физически събития на физическия свят.
към текста >>
Но докато става всичко това, което историята разказва, за Азия, за Европа, за 8-то и 9-то столетие и по-нататък в С
ред
новековието, над този физически живот се разигра в духовния свят едно друго мощно събитие.
Те вървят известно време заедно. Те дължаха това, което бяха приели в техните души, на александризма, на аристотелизма. Но бяха приели в себе си също всичко онова, което беше станало в преобразуването на аристотелизма, на александризма в по-късни времена. Ние разбираме действително света само в една негова много малка част, когато не обгръщаме с поглед това, което става в духовния свят, докато тук долу в земния живот стават обикновените физически събития на физическия свят. Епохата на Карл Велики, на Харун ал Рашид беше последвана от нещо друго, което Вие познавате от историята.
Но докато става всичко това, което историята разказва, за Азия, за Европа, за 8-то и 9-то столетие и по-нататък в Средновековието, над този физически живот се разигра в духовния свят едно друго мощно събитие.
И не трябва да се забравя, когато тук долу тече физическият живот /нарисувано е на дъската/, а тук горе протича духовният живот, че тогава душите, които не живеят на Земята, а се намират в живота между смъртта и едно ново раждане, постоянно упражняват влияние върху земния живот. Така щото можем да кажем: важно е също и това, което изживяват и вършат в една такава епоха душите, когато те не се намират на Земята, а горе в духовния свят между смъртта и едно ново раждане. Човешкият живот може да ни стане напълно ясен и осветлен в неговото историческо протичане само тогава, когато насочим поглед върху това, което става така да се каже зад кулисите на външната световна история в духовния свят. Да, впечатленията, които душите занасят със себе си през вратата на смъртта, се различават често пъти извънредно силно от впечатленията, които тези души са имали тук на Земята в земния живот. И онзи, който не проявява безпристрастие в разглеждането на духовния живот, не може така лесно да разпознае един земен човек, който е минал през вратата на смъртта и се показва тогава на духовно наблюдаващия поглед.
към текста >>
Да, впечатленията, които душите занасят със себе си през вратата на смъртта, се различават често пъти извън
ред
но силно от впечатленията, които тези души са имали тук на Земята в земния живот.
Епохата на Карл Велики, на Харун ал Рашид беше последвана от нещо друго, което Вие познавате от историята. Но докато става всичко това, което историята разказва, за Азия, за Европа, за 8-то и 9-то столетие и по-нататък в Средновековието, над този физически живот се разигра в духовния свят едно друго мощно събитие. И не трябва да се забравя, когато тук долу тече физическият живот /нарисувано е на дъската/, а тук горе протича духовният живот, че тогава душите, които не живеят на Земята, а се намират в живота между смъртта и едно ново раждане, постоянно упражняват влияние върху земния живот. Така щото можем да кажем: важно е също и това, което изживяват и вършат в една такава епоха душите, когато те не се намират на Земята, а горе в духовния свят между смъртта и едно ново раждане. Човешкият живот може да ни стане напълно ясен и осветлен в неговото историческо протичане само тогава, когато насочим поглед върху това, което става така да се каже зад кулисите на външната световна история в духовния свят.
Да, впечатленията, които душите занасят със себе си през вратата на смъртта, се различават често пъти извънредно силно от впечатленията, които тези души са имали тук на Земята в земния живот.
И онзи, който не проявява безпристрастие в разглеждането на духовния живот, не може така лесно да разпознае един земен човек, който е минал през вратата на смъртта и се показва тогава на духовно наблюдаващия поглед. Обаче съществуват духовни средства, чрез които можем да проследим не само онзи духовен живот, който е свързан непосредствено със земния живот. Върху това аз вече говорих в други сказки, които държах преди обед. След това аз ще говоря по-нататък върху по-нататъшното протичане на живота между смъртта и едно ново раждане; тогава ще се види, какви са средствата, които позволяват да проследим и по-нататък така наречените мъртви. И именно с такива средства могат да бъдат проследени тогава такива животи като този на Харун ал Рашид и на неговия мъдър съветник.
към текста >>
Обаче съществуват духовни с
ред
ства, чрез които можем да проследим не само онзи духовен живот, който е свързан непос
ред
ствено със земния живот.
И не трябва да се забравя, когато тук долу тече физическият живот /нарисувано е на дъската/, а тук горе протича духовният живот, че тогава душите, които не живеят на Земята, а се намират в живота между смъртта и едно ново раждане, постоянно упражняват влияние върху земния живот. Така щото можем да кажем: важно е също и това, което изживяват и вършат в една такава епоха душите, когато те не се намират на Земята, а горе в духовния свят между смъртта и едно ново раждане. Човешкият живот може да ни стане напълно ясен и осветлен в неговото историческо протичане само тогава, когато насочим поглед върху това, което става така да се каже зад кулисите на външната световна история в духовния свят. Да, впечатленията, които душите занасят със себе си през вратата на смъртта, се различават често пъти извънредно силно от впечатленията, които тези души са имали тук на Земята в земния живот. И онзи, който не проявява безпристрастие в разглеждането на духовния живот, не може така лесно да разпознае един земен човек, който е минал през вратата на смъртта и се показва тогава на духовно наблюдаващия поглед.
Обаче съществуват духовни средства, чрез които можем да проследим не само онзи духовен живот, който е свързан непосредствено със земния живот.
Върху това аз вече говорих в други сказки, които държах преди обед. След това аз ще говоря по-нататък върху по-нататъшното протичане на живота между смъртта и едно ново раждане; тогава ще се види, какви са средствата, които позволяват да проследим и по-нататък така наречените мъртви. И именно с такива средства могат да бъдат проследени тогава такива животи като този на Харун ал Рашид и на неговия мъдър съветник. За да се открие едно разбиране за по-късни събития в цивилизацията на Европа, извънредно важно е именно да се вземе под внимание вътрешната свързаност в начина на мислене, в начина на действие, които Харун ал Рашид и неговият съветник са имали. Харун ал Рашид и неговият съветник занесоха през вратата на смъртта един извънредно силен афинитет, един извънредно силен копнеж към Аристотел и Александър Велики, които бяха преминали в духовния свят стотици години преди тях.
към текста >>
Върху това аз вече говорих в други сказки, които държах п
ред
и обед.
Така щото можем да кажем: важно е също и това, което изживяват и вършат в една такава епоха душите, когато те не се намират на Земята, а горе в духовния свят между смъртта и едно ново раждане. Човешкият живот може да ни стане напълно ясен и осветлен в неговото историческо протичане само тогава, когато насочим поглед върху това, което става така да се каже зад кулисите на външната световна история в духовния свят. Да, впечатленията, които душите занасят със себе си през вратата на смъртта, се различават често пъти извънредно силно от впечатленията, които тези души са имали тук на Земята в земния живот. И онзи, който не проявява безпристрастие в разглеждането на духовния живот, не може така лесно да разпознае един земен човек, който е минал през вратата на смъртта и се показва тогава на духовно наблюдаващия поглед. Обаче съществуват духовни средства, чрез които можем да проследим не само онзи духовен живот, който е свързан непосредствено със земния живот.
Върху това аз вече говорих в други сказки, които държах преди обед.
След това аз ще говоря по-нататък върху по-нататъшното протичане на живота между смъртта и едно ново раждане; тогава ще се види, какви са средствата, които позволяват да проследим и по-нататък така наречените мъртви. И именно с такива средства могат да бъдат проследени тогава такива животи като този на Харун ал Рашид и на неговия мъдър съветник. За да се открие едно разбиране за по-късни събития в цивилизацията на Европа, извънредно важно е именно да се вземе под внимание вътрешната свързаност в начина на мислене, в начина на действие, които Харун ал Рашид и неговият съветник са имали. Харун ал Рашид и неговият съветник занесоха през вратата на смъртта един извънредно силен афинитет, един извънредно силен копнеж към Аристотел и Александър Велики, които бяха преминали в духовния свят стотици години преди тях. Те копнееха да се срещнат отново, да се срещнат действително с Александър Велики и Аристотел.
към текста >>
След това аз ще говоря по-нататък върху по-нататъшното протичане на живота между смъртта и едно ново раждане; тогава ще се види, какви са с
ред
ствата, които позволяват да проследим и по-нататък така наречените мъртви.
Човешкият живот може да ни стане напълно ясен и осветлен в неговото историческо протичане само тогава, когато насочим поглед върху това, което става така да се каже зад кулисите на външната световна история в духовния свят. Да, впечатленията, които душите занасят със себе си през вратата на смъртта, се различават често пъти извънредно силно от впечатленията, които тези души са имали тук на Земята в земния живот. И онзи, който не проявява безпристрастие в разглеждането на духовния живот, не може така лесно да разпознае един земен човек, който е минал през вратата на смъртта и се показва тогава на духовно наблюдаващия поглед. Обаче съществуват духовни средства, чрез които можем да проследим не само онзи духовен живот, който е свързан непосредствено със земния живот. Върху това аз вече говорих в други сказки, които държах преди обед.
След това аз ще говоря по-нататък върху по-нататъшното протичане на живота между смъртта и едно ново раждане; тогава ще се види, какви са средствата, които позволяват да проследим и по-нататък така наречените мъртви.
И именно с такива средства могат да бъдат проследени тогава такива животи като този на Харун ал Рашид и на неговия мъдър съветник. За да се открие едно разбиране за по-късни събития в цивилизацията на Европа, извънредно важно е именно да се вземе под внимание вътрешната свързаност в начина на мислене, в начина на действие, които Харун ал Рашид и неговият съветник са имали. Харун ал Рашид и неговият съветник занесоха през вратата на смъртта един извънредно силен афинитет, един извънредно силен копнеж към Аристотел и Александър Велики, които бяха преминали в духовния свят стотици години преди тях. Те копнееха да се срещнат отново, да се срещнат действително с Александър Велики и Аристотел. И тази среща стана и че тя стана, това има извънредно голяма значение.
към текста >>
И именно с такива с
ред
ства могат да бъдат проследени тогава такива животи като този на Харун ал Рашид и на неговия мъдър съветник.
Да, впечатленията, които душите занасят със себе си през вратата на смъртта, се различават често пъти извънредно силно от впечатленията, които тези души са имали тук на Земята в земния живот. И онзи, който не проявява безпристрастие в разглеждането на духовния живот, не може така лесно да разпознае един земен човек, който е минал през вратата на смъртта и се показва тогава на духовно наблюдаващия поглед. Обаче съществуват духовни средства, чрез които можем да проследим не само онзи духовен живот, който е свързан непосредствено със земния живот. Върху това аз вече говорих в други сказки, които държах преди обед. След това аз ще говоря по-нататък върху по-нататъшното протичане на живота между смъртта и едно ново раждане; тогава ще се види, какви са средствата, които позволяват да проследим и по-нататък така наречените мъртви.
И именно с такива средства могат да бъдат проследени тогава такива животи като този на Харун ал Рашид и на неговия мъдър съветник.
За да се открие едно разбиране за по-късни събития в цивилизацията на Европа, извънредно важно е именно да се вземе под внимание вътрешната свързаност в начина на мислене, в начина на действие, които Харун ал Рашид и неговият съветник са имали. Харун ал Рашид и неговият съветник занесоха през вратата на смъртта един извънредно силен афинитет, един извънредно силен копнеж към Аристотел и Александър Велики, които бяха преминали в духовния свят стотици години преди тях. Те копнееха да се срещнат отново, да се срещнат действително с Александър Велики и Аристотел. И тази среща стана и че тя стана, това има извънредно голяма значение. Следователно Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник се движеха известно време в свръхсетивния свят, като от този свръхсетивен свят имаха погледа насочен главно върху това, което ставаше в цивилизацията, която се намира по-далече на запад, върху онова, което се развиваше като цивилизация в Гърция и някои области, които се намират на север от днешното Черно море.
към текста >>
За да се открие едно разбиране за по-късни събития в цивилизацията на Европа, извън
ред
но важно е именно да се вземе под внимание вътрешната свързаност в начина на мислене, в начина на действие, които Харун ал Рашид и неговият съветник са имали.
И онзи, който не проявява безпристрастие в разглеждането на духовния живот, не може така лесно да разпознае един земен човек, който е минал през вратата на смъртта и се показва тогава на духовно наблюдаващия поглед. Обаче съществуват духовни средства, чрез които можем да проследим не само онзи духовен живот, който е свързан непосредствено със земния живот. Върху това аз вече говорих в други сказки, които държах преди обед. След това аз ще говоря по-нататък върху по-нататъшното протичане на живота между смъртта и едно ново раждане; тогава ще се види, какви са средствата, които позволяват да проследим и по-нататък така наречените мъртви. И именно с такива средства могат да бъдат проследени тогава такива животи като този на Харун ал Рашид и на неговия мъдър съветник.
За да се открие едно разбиране за по-късни събития в цивилизацията на Европа, извънредно важно е именно да се вземе под внимание вътрешната свързаност в начина на мислене, в начина на действие, които Харун ал Рашид и неговият съветник са имали.
Харун ал Рашид и неговият съветник занесоха през вратата на смъртта един извънредно силен афинитет, един извънредно силен копнеж към Аристотел и Александър Велики, които бяха преминали в духовния свят стотици години преди тях. Те копнееха да се срещнат отново, да се срещнат действително с Александър Велики и Аристотел. И тази среща стана и че тя стана, това има извънредно голяма значение. Следователно Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник се движеха известно време в свръхсетивния свят, като от този свръхсетивен свят имаха погледа насочен главно върху това, което ставаше в цивилизацията, която се намира по-далече на запад, върху онова, което се развиваше като цивилизация в Гърция и някои области, които се намират на север от днешното Черно море. Бих могъл да кажа, те гледаха надолу към тази цивилизация и между събитията, върху които падна тогава техния поглед, беше и онова, за което аз говорих в друга връзка в антропософ ски сказки: онова събитие, което стана в 869 година, а именно осмият вселенски събор в Константинопол.
към текста >>
Харун ал Рашид и неговият съветник занесоха през вратата на смъртта един извън
ред
но силен афинитет, един извън
ред
но силен копнеж към Аристотел и Александър Велики, които бяха преминали в духовния свят стотици години п
ред
и тях.
Обаче съществуват духовни средства, чрез които можем да проследим не само онзи духовен живот, който е свързан непосредствено със земния живот. Върху това аз вече говорих в други сказки, които държах преди обед. След това аз ще говоря по-нататък върху по-нататъшното протичане на живота между смъртта и едно ново раждане; тогава ще се види, какви са средствата, които позволяват да проследим и по-нататък така наречените мъртви. И именно с такива средства могат да бъдат проследени тогава такива животи като този на Харун ал Рашид и на неговия мъдър съветник. За да се открие едно разбиране за по-късни събития в цивилизацията на Европа, извънредно важно е именно да се вземе под внимание вътрешната свързаност в начина на мислене, в начина на действие, които Харун ал Рашид и неговият съветник са имали.
Харун ал Рашид и неговият съветник занесоха през вратата на смъртта един извънредно силен афинитет, един извънредно силен копнеж към Аристотел и Александър Велики, които бяха преминали в духовния свят стотици години преди тях.
Те копнееха да се срещнат отново, да се срещнат действително с Александър Велики и Аристотел. И тази среща стана и че тя стана, това има извънредно голяма значение. Следователно Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник се движеха известно време в свръхсетивния свят, като от този свръхсетивен свят имаха погледа насочен главно върху това, което ставаше в цивилизацията, която се намира по-далече на запад, върху онова, което се развиваше като цивилизация в Гърция и някои области, които се намират на север от днешното Черно море. Бих могъл да кажа, те гледаха надолу към тази цивилизация и между събитията, върху които падна тогава техния поглед, беше и онова, за което аз говорих в друга връзка в антропософ ски сказки: онова събитие, което стана в 869 година, а именно осмият вселенски събор в Константинопол. Този 8-ми вселенски събор в Константинопол има голямо значение за цивилизацията на запад, защото на него бе решено, че трихотомията, възгледът, че човекът се състои от тяло, душа и дух е еретически, че трябва да се говори само за това ако някой иска да бъде истински християнин че човекът се състои от две същности, от тяло и душа и че душата има някои духовни качества.
към текста >>
И тази среща стана и че тя стана, това има извън
ред
но голяма значение.
След това аз ще говоря по-нататък върху по-нататъшното протичане на живота между смъртта и едно ново раждане; тогава ще се види, какви са средствата, които позволяват да проследим и по-нататък така наречените мъртви. И именно с такива средства могат да бъдат проследени тогава такива животи като този на Харун ал Рашид и на неговия мъдър съветник. За да се открие едно разбиране за по-късни събития в цивилизацията на Европа, извънредно важно е именно да се вземе под внимание вътрешната свързаност в начина на мислене, в начина на действие, които Харун ал Рашид и неговият съветник са имали. Харун ал Рашид и неговият съветник занесоха през вратата на смъртта един извънредно силен афинитет, един извънредно силен копнеж към Аристотел и Александър Велики, които бяха преминали в духовния свят стотици години преди тях. Те копнееха да се срещнат отново, да се срещнат действително с Александър Велики и Аристотел.
И тази среща стана и че тя стана, това има извънредно голяма значение.
Следователно Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник се движеха известно време в свръхсетивния свят, като от този свръхсетивен свят имаха погледа насочен главно върху това, което ставаше в цивилизацията, която се намира по-далече на запад, върху онова, което се развиваше като цивилизация в Гърция и някои области, които се намират на север от днешното Черно море. Бих могъл да кажа, те гледаха надолу към тази цивилизация и между събитията, върху които падна тогава техния поглед, беше и онова, за което аз говорих в друга връзка в антропософ ски сказки: онова събитие, което стана в 869 година, а именно осмият вселенски събор в Константинопол. Този 8-ми вселенски събор в Константинопол има голямо значение за цивилизацията на запад, защото на него бе решено, че трихотомията, възгледът, че човекът се състои от тяло, душа и дух е еретически, че трябва да се говори само за това ако някой иска да бъде истински християнин че човекът се състои от две същности, от тяло и душа и че душата има някои духовни качества. Ето защо в западната християнска цивилизация можеше да се долови толкова малко от една склонност към духовното, защото познанието на духа бе обявено за нещо еретическо на 8-ия вселенски събор в 869 година. Това беше едно важно, решаващо събитие.
към текста >>
Трябва да помислите: животът на Александър Велики и животът на Аристотел в онова въплъщение от времето на Александър Велики беше такъв, че той означаваше завършек, че той означаваше оп
ред
елен завършек, че така да се каже импулсът, който беше даден със старите култури, който след това се прояви от една страна в Гърция, бе обхванат от Аристотел в понятия, които като идеи дълго време господствуваха над западния свят и въобще над цивилизацията.
Можем да кажем: тогава духът бе премахнат и човекът трябваше да се състои само от тяло и душа. Хората не вземат достатъчно силно под внимание едно такова решаващо, важно събитие. Обаче потресающото за наблюдателя на духовния живот, за изживяващия духовния живот е, че именно когато тук на Земята стана премахването на духа в 869 година, горе в духовния свят стана срещата на Харун ал Рашид и на неговия съветник с Александър Велики и с Аристотел, т.е. с техните души в духовния свят. Сега трябва да помислите върху следващото, и трябва да привикнете с това, че от сега нататък в антропософското поле ще се говори върху свръхсетивните събития със същата самопонятност както върху събития та на физическия свят.
Трябва да помислите: животът на Александър Велики и животът на Аристотел в онова въплъщение от времето на Александър Велики беше такъв, че той означаваше завършек, че той означаваше определен завършек, че така да се каже импулсът, който беше даден със старите култури, който след това се прояви от една страна в Гърция, бе обхванат от Аристотел в понятия, които като идеи дълго време господствуваха над западния свят и въобще над цивилизацията.
Трябва да помислите, че Александър Велики, съвременник, ученик и приятел на Аристотел, разпространи с извънредно голяма сила импулса, който беше даден от Аристотел, върху голяма част от познатия по време то на Александър свят. Този импулс оказа своето въздействие чак до времето на Харун ал Рашид в Азия и дълго време имаше в Александрия един блестящ център, но същевременно повлия определящо цялата източна култура по множество скрити канали. С това обаче беше даден един вид завършек. В александризма и аристотелството се бяха влели и слели най-различните импулси на древната духовност. В света възникна Християнството.
към текста >>
Трябва да помислите, че Александър Велики, съвременник, ученик и приятел на Аристотел, разпространи с извън
ред
но голяма сила импулса, който беше даден от Аристотел, върху голяма част от познатия по време то на Александър свят.
Хората не вземат достатъчно силно под внимание едно такова решаващо, важно събитие. Обаче потресающото за наблюдателя на духовния живот, за изживяващия духовния живот е, че именно когато тук на Земята стана премахването на духа в 869 година, горе в духовния свят стана срещата на Харун ал Рашид и на неговия съветник с Александър Велики и с Аристотел, т.е. с техните души в духовния свят. Сега трябва да помислите върху следващото, и трябва да привикнете с това, че от сега нататък в антропософското поле ще се говори върху свръхсетивните събития със същата самопонятност както върху събития та на физическия свят. Трябва да помислите: животът на Александър Велики и животът на Аристотел в онова въплъщение от времето на Александър Велики беше такъв, че той означаваше завършек, че той означаваше определен завършек, че така да се каже импулсът, който беше даден със старите култури, който след това се прояви от една страна в Гърция, бе обхванат от Аристотел в понятия, които като идеи дълго време господствуваха над западния свят и въобще над цивилизацията.
Трябва да помислите, че Александър Велики, съвременник, ученик и приятел на Аристотел, разпространи с извънредно голяма сила импулса, който беше даден от Аристотел, върху голяма част от познатия по време то на Александър свят.
Този импулс оказа своето въздействие чак до времето на Харун ал Рашид в Азия и дълго време имаше в Александрия един блестящ център, но същевременно повлия определящо цялата източна култура по множество скрити канали. С това обаче беше даден един вид завършек. В александризма и аристотелството се бяха влели и слели най-различните импулси на древната духовност. В света възникна Християнството. Стана Тайната на Голгота.
към текста >>
Този импулс оказа своето въздействие чак до времето на Харун ал Рашид в Азия и дълго време имаше в Александрия един блестящ център, но същевременно повлия оп
ред
елящо цялата източна култура по множество скрити канали.
Обаче потресающото за наблюдателя на духовния живот, за изживяващия духовния живот е, че именно когато тук на Земята стана премахването на духа в 869 година, горе в духовния свят стана срещата на Харун ал Рашид и на неговия съветник с Александър Велики и с Аристотел, т.е. с техните души в духовния свят. Сега трябва да помислите върху следващото, и трябва да привикнете с това, че от сега нататък в антропософското поле ще се говори върху свръхсетивните събития със същата самопонятност както върху събития та на физическия свят. Трябва да помислите: животът на Александър Велики и животът на Аристотел в онова въплъщение от времето на Александър Велики беше такъв, че той означаваше завършек, че той означаваше определен завършек, че така да се каже импулсът, който беше даден със старите култури, който след това се прояви от една страна в Гърция, бе обхванат от Аристотел в понятия, които като идеи дълго време господствуваха над западния свят и въобще над цивилизацията. Трябва да помислите, че Александър Велики, съвременник, ученик и приятел на Аристотел, разпространи с извънредно голяма сила импулса, който беше даден от Аристотел, върху голяма част от познатия по време то на Александър свят.
Този импулс оказа своето въздействие чак до времето на Харун ал Рашид в Азия и дълго време имаше в Александрия един блестящ център, но същевременно повлия определящо цялата източна култура по множество скрити канали.
С това обаче беше даден един вид завършек. В александризма и аристотелството се бяха влели и слели най-различните импулси на древната духовност. В света възникна Християнството. Стана Тайната на Голгота. То стана в едно време, когато индивидуалностите, душите на Александър и на Аристотел не бяха на Земята, а се намираха в духовния свят и там бяха в тесен вътрешен съюз с това, което се нарича господство на Михаел, чието господство на Земята също беше завършило в онова време, защото тогава господствуващият Дух на времето беше Орифиел.
към текста >>
Тъй като тяхната Карма ги доведе отново долу на Земята, п
ред
и още да беше станало това събитие на срещата с Харун ал Рашид, те живяха всъщност като незабелязани, като непознати, рано починали личности в един важен за Антропософията ъгъл на Европа.
Всичко това виждаха и двамата в течение на столетията от духовния свят, те го бяха следили в течение на столетията, които последваха, в които стана и Тайната на Голгота; и те следяха с поглед всичко, което стана по-нататък за разпространение учението на Тайната на Голгота. През всички онези столетия те следяха с поглед, как долу на Земята се разпространява тяхното дело, как то се разпространява също и чрез такива гении като Харун ал Рашид и неговия мъдър съветник. Обаче за това, което тези две индивидуалности Александър и Аристотел бяха, за това съществуваше изискването за нещо ново, изискването да се започне по съвършено нов начин, не да продължават това, което беше на Земята, а да започнат по един нов начин. Естествено чрез това се получава само един вид продължение. Старото не се премахва от света, обаче това, с което Александър и Аристотел се бяха проникнали и пропили, беше да се внесе в земната цивилизация един мощен нов импулс, Християнството да бъде внесено в света, в земната цивилизация по един особен начин.
Тъй като тяхната Карма ги доведе отново долу на Земята, преди още да беше станало това събитие на срещата с Харун ал Рашид, те живяха всъщност като незабелязани, като непознати, рано починали личности в един важен за Антропософията ъгъл на Европа.
Но въпреки техния кратък живот, те можаха през това кратко време да вникнат с погледа в европейската цивилизация, да приемат впечатленията и импулси, но без да дадат по някакъв начин импулси. Те трябваше да си запазят това за по-късни времена. След това те отново се върнаха в духовния свят. Те се намираха в духовния свят, когато на Земята стана това събитие в 869 година, този 8-ми вселенски събор. Именно в този момент стана срещата между Александър и Аристотел от една страна, Харун ал Рашид и неговия мъдър съветник от друга страна.
към текста >>
Това беше едно обяснение от голямо, извън
ред
но голямо значение в свръхсетивните светове, защото трябва да си п
ред
ставим, че обясненията в духовния свят не само разисквания в думи.
Но въпреки техния кратък живот, те можаха през това кратко време да вникнат с погледа в европейската цивилизация, да приемат впечатленията и импулси, но без да дадат по някакъв начин импулси. Те трябваше да си запазят това за по-късни времена. След това те отново се върнаха в духовния свят. Те се намираха в духовния свят, когато на Земята стана това събитие в 869 година, този 8-ми вселенски събор. Именно в този момент стана срещата между Александър и Аристотел от една страна, Харун ал Рашид и неговия мъдър съветник от друга страна.
Това беше едно обяснение от голямо, извънредно голямо значение в свръхсетивните светове, защото трябва да си представим, че обясненията в духовния свят не само разисквания в думи.
Когато виждаме на Земята хората да седят така и да разискват, когато думите се изпращат насам и нататък, без разискващите да си причиняват болка едни на други, това съвсем не е едно сянковидно копие на онова, което става, когато в духовния свят, в свръхсетивните светове се вземат великите решения също и в духовния живот. И така стана тогава, че Аристотел и Александър настояваха от една страна, като казваха: това, което е било основано по-рано, то трябва да бъде насочено и влято в най-строгия смисъл на думата в господството на Михаел. Защото те знаеха, че господството на Михаел в света ще започне отново в 19-то столетие. Нека в тази точка да се разберем добре, обични приятели! Развитието на света протича така, че винаги в течение на три до три и половина столетия един Архангел е главният регент на земната цивилизация.
към текста >>
Когато добре разбираме духовния живот, ние стоим непос
ред
ствено под импулса на Михаел.
След това идва господството на Анаел, господството на Захариел, всички траещи три до четири столетия, после господството на Рафаел, последвано от това на Самаел, простиращо се до 14-то столетие. В 15-то до 18-то столетие идва господството на Габриел, а в 19-то столетие, в последната третина на това столетие, отново настъпва господството на Михаел. Седем от Архангелите се сменят един друг. След като господството на Михаел от времето на Александър бе последвано от това на шестте други Архангели, в края на 19-то столетие отново настъпи господството на Михаел. То е царуващо в нашето време.
Когато добре разбираме духовния живот, ние стоим непосредствено под импулса на Михаел.
Така, когато стана срещата с Харун ал Рашид, Александър и Аристотел обгърнаха с поглед онова столетие от старото господство на Михаел, когато те бяха действували на Земята, те обгърнаха с поглед Тайната на Голгота, която бяха преживяли с общността на Михаел, обаче не от Земята, а от сферата на Слънцето, защото тогава господството на Михаел беше завършило. Михаел и неговите сподвижници, към които принадлежаха именно също и Александър и Аристотел, преживяха Тайната на Голгота не от гледната точка на Земята. Те не видяха, как Христос идва на Земята; видяха го, как той се сбогува със Слънцето. Обаче всичко, което те преживяха, се оформи при тях в онзи импулс. При всичко обстоятелствата трябва да се работи с оглед на това, щото новото господство на Михаел, на което Александър и Аристотел искаха да останат верни с всички нишки на тяхната душа, щото това ново господство на Михаел да донесе не само едно дълбоко основано, а също интензивно Християнство.
към текста >>
Ние живеем сега в епохата на това господство на Михаел и антропософите би трябвало п
ред
и всички да разберат, що значи, да живеят в тази епоха на Михаел, на господството на Михаел.
Михаел и неговите сподвижници, към които принадлежаха именно също и Александър и Аристотел, преживяха Тайната на Голгота не от гледната точка на Земята. Те не видяха, как Христос идва на Земята; видяха го, как той се сбогува със Слънцето. Обаче всичко, което те преживяха, се оформи при тях в онзи импулс. При всичко обстоятелствата трябва да се работи с оглед на това, щото новото господство на Михаел, на което Александър и Аристотел искаха да останат верни с всички нишки на тяхната душа, щото това ново господство на Михаел да донесе не само едно дълбоко основано, а също интензивно Християнство. То трябваше да започне 1879 година и да трае три до четири столетия.
Ние живеем сега в епохата на това господство на Михаел и антропософите би трябвало преди всички да разберат, що значи, да живеят в тази епоха на Михаел, на господството на Михаел.
За това не искаше да чуе Харун ал Рашид, а също и неговият съветник. Те искаха преди всичко онези импулси, които бяха хванали силно корени в мохамеданизма, да станат всецаруващи в света. Между другите, които взеха участие в тази борба в 9-то следхристиянско столетие, стояха твърдо едни срещу други от едната страна Харун ал Рашид и неговият съветник, от друга страна Александър и Аристотел, т.е. индивидуалностите, които бяха живели в тези последните двама. Това, което се разигра там като духовна борба, то оказа своето последействие в европейската цивилизация, продължава да действува и до днес.
към текста >>
Те искаха п
ред
и всичко онези импулси, които бяха хванали силно корени в мохамеданизма, да станат всецаруващи в света.
Обаче всичко, което те преживяха, се оформи при тях в онзи импулс. При всичко обстоятелствата трябва да се работи с оглед на това, щото новото господство на Михаел, на което Александър и Аристотел искаха да останат верни с всички нишки на тяхната душа, щото това ново господство на Михаел да донесе не само едно дълбоко основано, а също интензивно Християнство. То трябваше да започне 1879 година и да трае три до четири столетия. Ние живеем сега в епохата на това господство на Михаел и антропософите би трябвало преди всички да разберат, що значи, да живеят в тази епоха на Михаел, на господството на Михаел. За това не искаше да чуе Харун ал Рашид, а също и неговият съветник.
Те искаха преди всичко онези импулси, които бяха хванали силно корени в мохамеданизма, да станат всецаруващи в света.
Между другите, които взеха участие в тази борба в 9-то следхристиянско столетие, стояха твърдо едни срещу други от едната страна Харун ал Рашид и неговият съветник, от друга страна Александър и Аристотел, т.е. индивидуалностите, които бяха живели в тези последните двама. Това, което се разигра там като духовна борба, то оказа своето последействие в европейската цивилизация, продължава да действува и до днес. Защото това, което става там горе, то действува върху земните събития. И именно от онази съпротива, която Харун ал Рашид и неговият съветник проявиха тогава спрямо Александър и Аристотел, се засили по определен начин импулсът, така щото от онази среща изникна действието на две течения: едното, което протича в арабизма, и другото, което пренася аристотелството и александризма в християнството чрез Импулса на господството на Михаел.
към текста >>
И именно от онази съпротива, която Харун ал Рашид и неговият съветник проявиха тогава спрямо Александър и Аристотел, се засили по оп
ред
елен начин импулсът, така щото от онази среща изникна действието на две течения: едното, което протича в арабизма, и другото, което пренася аристотелството и александризма в християнството чрез Импулса на господството на Михаел.
Те искаха преди всичко онези импулси, които бяха хванали силно корени в мохамеданизма, да станат всецаруващи в света. Между другите, които взеха участие в тази борба в 9-то следхристиянско столетие, стояха твърдо едни срещу други от едната страна Харун ал Рашид и неговият съветник, от друга страна Александър и Аристотел, т.е. индивидуалностите, които бяха живели в тези последните двама. Това, което се разигра там като духовна борба, то оказа своето последействие в европейската цивилизация, продължава да действува и до днес. Защото това, което става там горе, то действува върху земните събития.
И именно от онази съпротива, която Харун ал Рашид и неговият съветник проявиха тогава спрямо Александър и Аристотел, се засили по определен начин импулсът, така щото от онази среща изникна действието на две течения: едното, което протича в арабизма, и другото, което пренася аристотелството и александризма в християнството чрез Импулса на господството на Михаел.
След като имаха тази среща, и двамата, както Харун ал Рашид така и неговият мъдър съветник, продължиха своя път към запад, постоянно наблюдавайки, какво става в земния живот. От свръхсетивното битие единият взе интензивно участие във всичко онова, което ставаше в северна Африка, в южна Европа, в Испания, във Франция. Приблизително в същото време другият премина през всичко онова, което ставаше в източния духовен живот, при Черно море, по-нататък през областите на Европа чак до Холандия, а също и до Англия. И след това тези двамата се преродиха почти в същото време в европейската култура. При такова едно прераждане не е нужно да има една външна прилика.
към текста >>
Обикновено се греши напълно, когато се вярва, че онзи, който има оп
ред
елена духовност, се преражда със същата духовност.
След като имаха тази среща, и двамата, както Харун ал Рашид така и неговият мъдър съветник, продължиха своя път към запад, постоянно наблюдавайки, какво става в земния живот. От свръхсетивното битие единият взе интензивно участие във всичко онова, което ставаше в северна Африка, в южна Европа, в Испания, във Франция. Приблизително в същото време другият премина през всичко онова, което ставаше в източния духовен живот, при Черно море, по-нататък през областите на Европа чак до Холандия, а също и до Англия. И след това тези двамата се преродиха почти в същото време в европейската култура. При такова едно прераждане не е нужно да има една външна прилика.
Обикновено се греши напълно, когато се вярва, че онзи, който има определена духовност, се преражда със същата духовност.
Трябва да се проникне по-надълбоко, да се вникне по-дълбоко в основните импулси на човешката душа, когато искаме да говорим по правилен начин за прераждания и за повтарящи се земни съществувания. Така например имаше един папа, прословутия Григорий VІІ, който преди да стане папа беше живеещият в средна Европа калугер Хилдебранд. Този папа беше една силна личност, прояви интензивна дейност в католицизма и издигна папството на голяма висота в Средновековието. Той се прероди отново в 19-то столетие в лицето на Ернст Хекел, бореца против папството. Хекел е прероденият абат Хилдебранд, папата Григорий VІІ.
към текста >>
Така например имаше един папа, прословутия Григорий VІІ, който п
ред
и да стане папа беше живеещият в с
ред
на Европа калугер Хилдебранд.
Приблизително в същото време другият премина през всичко онова, което ставаше в източния духовен живот, при Черно море, по-нататък през областите на Европа чак до Холандия, а също и до Англия. И след това тези двамата се преродиха почти в същото време в европейската култура. При такова едно прераждане не е нужно да има една външна прилика. Обикновено се греши напълно, когато се вярва, че онзи, който има определена духовност, се преражда със същата духовност. Трябва да се проникне по-надълбоко, да се вникне по-дълбоко в основните импулси на човешката душа, когато искаме да говорим по правилен начин за прераждания и за повтарящи се земни съществувания.
Така например имаше един папа, прословутия Григорий VІІ, който преди да стане папа беше живеещият в средна Европа калугер Хилдебранд.
Този папа беше една силна личност, прояви интензивна дейност в католицизма и издигна папството на голяма висота в Средновековието. Той се прероди отново в 19-то столетие в лицето на Ернст Хекел, бореца против папството. Хекел е прероденият абат Хилдебранд, папата Григорий VІІ. С това искам само да покажа, че на външната прилика на духовно то състояние, а вътрешните душевни импулси са онова, което човек пренася от един земен живот в друг. Така също и двамата, Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник, имаха заложбата, първо, когато военните действия на арабите преминаха през Африка в Испания, да вземат участие в тези походи на арабите подкрепяйки ги, покровителствувайки ги.
към текста >>
Този папа беше една силна личност, прояви интензивна дейност в католицизма и издигна папството на голяма висота в С
ред
новековието.
И след това тези двамата се преродиха почти в същото време в европейската култура. При такова едно прераждане не е нужно да има една външна прилика. Обикновено се греши напълно, когато се вярва, че онзи, който има определена духовност, се преражда със същата духовност. Трябва да се проникне по-надълбоко, да се вникне по-дълбоко в основните импулси на човешката душа, когато искаме да говорим по правилен начин за прераждания и за повтарящи се земни съществувания. Така например имаше един папа, прословутия Григорий VІІ, който преди да стане папа беше живеещият в средна Европа калугер Хилдебранд.
Този папа беше една силна личност, прояви интензивна дейност в католицизма и издигна папството на голяма висота в Средновековието.
Той се прероди отново в 19-то столетие в лицето на Ернст Хекел, бореца против папството. Хекел е прероденият абат Хилдебранд, папата Григорий VІІ. С това искам само да покажа, че на външната прилика на духовно то състояние, а вътрешните душевни импулси са онова, което човек пренася от един земен живот в друг. Така също и двамата, Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник, имаха заложбата, първо, когато военните действия на арабите преминаха през Африка в Испания, да вземат участие в тези походи на арабите подкрепяйки ги, покровителствувайки ги. След това мохамеданизмът загина като външно явление, обаче тези двама духове пренесоха неговото вътрешно душевно настроение през духовния живот при тяхното преминаване между смъртта и едно ново раждане отнасяйки го в бъдещето.
към текста >>
А от друга страна вземете онези
ред
ове написани от Бейкън, от лорд Бейкън, вземете всичко това, което действува в така наречената нагледност на Амос Комениус: вие имате в това една загадка.
Неговият мъдър съветник също се преражда и се явява почти едновременно като Амос Комениус, педагогът. Разгледайте това, което бе произведено от една страна чрез Бейко от Верулам, който беше християнин само външно, който внесе напълно абстрактното на арабизма в европейската наука, и разгледайте онова, което Амос Комениус внесе в педагогиката като външна материална нагледност на обучението и на цялото третиране на материала в обучението. Това е един елемент, който пряко няма нищо общо с Християнството. Макар и Амос Комениус да действува между моравските братя и т.н. това, което той пряко произведе, се осветлява от една страна чрез факта, че в един минал земен живот той е стоял към цялото развитие на човечеството така както процъфтяващата духовна култура в двореца на Харун ал Рашид.
А от друга страна вземете онези редове написани от Бейкън, от лорд Бейкън, вземете всичко това, което действува в така наречената нагледност на Амос Комениус: вие имате в това една загадка.
Нека вземем само този лорд Бейкън. Той беше обладан от истинска ярост в борбата против аристотелството. Във всички има истинска бясна ярост, от която се вижда, че тя прониква дълбоко в душата. Духовният изследовател, който прониква с погледа духовните неща и ги осветлява, насочва поглед към Бейко от Верулам, към Амос Комениус, проследява обратно живота, но също и в свръхсетивния свят, където човекът живее между смъртта и едно ново раждане. Ние имаме пред себе си съчиненията на Бейко от Верулам, имаме пред себе си съчиненията на Амос Комениус, и в това, който царува в тези съчинения, във всичко намираме едно разбунтуване против аристотелството.
към текста >>
Ние имаме п
ред
себе си съчиненията на Бейко от Верулам, имаме п
ред
себе си съчиненията на Амос Комениус, и в това, който царува в тези съчинения, във всичко намираме едно разбунтуване против аристотелството.
А от друга страна вземете онези редове написани от Бейкън, от лорд Бейкън, вземете всичко това, което действува в така наречената нагледност на Амос Комениус: вие имате в това една загадка. Нека вземем само този лорд Бейкън. Той беше обладан от истинска ярост в борбата против аристотелството. Във всички има истинска бясна ярост, от която се вижда, че тя прониква дълбоко в душата. Духовният изследовател, който прониква с погледа духовните неща и ги осветлява, насочва поглед към Бейко от Верулам, към Амос Комениус, проследява обратно живота, но също и в свръхсетивния свят, където човекът живее между смъртта и едно ново раждане.
Ние имаме пред себе си съчиненията на Бейко от Верулам, имаме пред себе си съчиненията на Амос Комениус, и в това, който царува в тези съчинения, във всичко намираме едно разбунтуване против аристотелството.
Как може да се обясни това. Трябва само да помислим: когато Бейкън слезе в своя земен живот, когато Амос Комениус слезе в своя земен живот, отново беше минало вече времето, когато също и Александър и Аристотел бяха отново въплътени на Земята в средновековната цивилизация, където от тяхна страна те вече бяха изпълнели онова, което трябваше да се направи за аристотелството, където вече съществуваше едно аристотелство различно от онова, което Бейкън, т.е. Харун ал Рашид /защото това са същите личности/ бяха развили от тяхна страна. А сега представете си цялото положение. Вземете онова интервю, онзи разговор, ако мога да се изразя така, който стана в 869 година, помислете, как под това влияние в Харун ал Рашид се родиха импулси, които намират сега това, което вече е осъществено на Земята, защото Александър и Аристотел са били вече отново на Земята и защото това, което те искаха да осъществят, не бе осъществено като продължение на онова, което те са били като земни хора в предихристиянското време Когато помислите върху това, тогава Вие ще разберете напълно душевните импулси, които се развиха при онази среща.
към текста >>
Трябва само да помислим: когато Бейкън слезе в своя земен живот, когато Амос Комениус слезе в своя земен живот, отново беше минало вече времето, когато също и Александър и Аристотел бяха отново въплътени на Земята в с
ред
новековната цивилизация, където от тяхна страна те вече бяха изпълнели онова, което трябваше да се направи за аристотелството, където вече съществуваше едно аристотелство различно от онова, което Бейкън, т.е.
Той беше обладан от истинска ярост в борбата против аристотелството. Във всички има истинска бясна ярост, от която се вижда, че тя прониква дълбоко в душата. Духовният изследовател, който прониква с погледа духовните неща и ги осветлява, насочва поглед към Бейко от Верулам, към Амос Комениус, проследява обратно живота, но също и в свръхсетивния свят, където човекът живее между смъртта и едно ново раждане. Ние имаме пред себе си съчиненията на Бейко от Верулам, имаме пред себе си съчиненията на Амос Комениус, и в това, който царува в тези съчинения, във всичко намираме едно разбунтуване против аристотелството. Как може да се обясни това.
Трябва само да помислим: когато Бейкън слезе в своя земен живот, когато Амос Комениус слезе в своя земен живот, отново беше минало вече времето, когато също и Александър и Аристотел бяха отново въплътени на Земята в средновековната цивилизация, където от тяхна страна те вече бяха изпълнели онова, което трябваше да се направи за аристотелството, където вече съществуваше едно аристотелство различно от онова, което Бейкън, т.е.
Харун ал Рашид /защото това са същите личности/ бяха развили от тяхна страна. А сега представете си цялото положение. Вземете онова интервю, онзи разговор, ако мога да се изразя така, който стана в 869 година, помислете, как под това влияние в Харун ал Рашид се родиха импулси, които намират сега това, което вече е осъществено на Земята, защото Александър и Аристотел са били вече отново на Земята и защото това, което те искаха да осъществят, не бе осъществено като продължение на онова, което те са били като земни хора в предихристиянското време Когато помислите върху това, тогава Вие ще разберете напълно душевните импулси, които се развиха при онази среща. И от обстоятелството, че сега Бейкън и Амос Комениус можаха да видят, какво беше станало от александризма и от аристотелството, Вие можете да разберете, защо в техните писания царува онзи определен тон, именно при Бейкън, но също и при Амос Комениус. Видите ли, обични приятели, истинското разглеждане на историята води от Земята на небето.
към текста >>
А сега п
ред
ставете си цялото положение.
Духовният изследовател, който прониква с погледа духовните неща и ги осветлява, насочва поглед към Бейко от Верулам, към Амос Комениус, проследява обратно живота, но също и в свръхсетивния свят, където човекът живее между смъртта и едно ново раждане. Ние имаме пред себе си съчиненията на Бейко от Верулам, имаме пред себе си съчиненията на Амос Комениус, и в това, който царува в тези съчинения, във всичко намираме едно разбунтуване против аристотелството. Как може да се обясни това. Трябва само да помислим: когато Бейкън слезе в своя земен живот, когато Амос Комениус слезе в своя земен живот, отново беше минало вече времето, когато също и Александър и Аристотел бяха отново въплътени на Земята в средновековната цивилизация, където от тяхна страна те вече бяха изпълнели онова, което трябваше да се направи за аристотелството, където вече съществуваше едно аристотелство различно от онова, което Бейкън, т.е. Харун ал Рашид /защото това са същите личности/ бяха развили от тяхна страна.
А сега представете си цялото положение.
Вземете онова интервю, онзи разговор, ако мога да се изразя така, който стана в 869 година, помислете, как под това влияние в Харун ал Рашид се родиха импулси, които намират сега това, което вече е осъществено на Земята, защото Александър и Аристотел са били вече отново на Земята и защото това, което те искаха да осъществят, не бе осъществено като продължение на онова, което те са били като земни хора в предихристиянското време Когато помислите върху това, тогава Вие ще разберете напълно душевните импулси, които се развиха при онази среща. И от обстоятелството, че сега Бейкън и Амос Комениус можаха да видят, какво беше станало от александризма и от аристотелството, Вие можете да разберете, защо в техните писания царува онзи определен тон, именно при Бейкън, но също и при Амос Комениус. Видите ли, обични приятели, истинското разглеждане на историята води от Земята на небето. Трябва да се вземат под внимание събитията, които могат да се разкрият само в свръхсетивния свят. Ако искате да разберете Бейко от Верулам, ако искате да разберете Амос Комениус, Вие трябва да ги проследите в миналото първо до онова, което те са били по-рано на Земята, следователно трябва да проследите в миналото разпространения чрез схоластиката аристотелизъм до онова интервю, което стана около 869 година, по времето на вселенския събор, да проследите нещата до там, където Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник развиваха аристотелството и александризма, който можеше именно да бъде развиван едва в това действуване на свръхсетивния свят във физическия сетивен свят, в него става разбираемо това, което става в земния живот.
към текста >>
Вземете онова интервю, онзи разговор, ако мога да се изразя така, който стана в 869 година, помислете, как под това влияние в Харун ал Рашид се родиха импулси, които намират сега това, което вече е осъществено на Земята, защото Александър и Аристотел са били вече отново на Земята и защото това, което те искаха да осъществят, не бе осъществено като продължение на онова, което те са били като земни хора в п
ред
ихристиянското време Когато помислите върху това, тогава Вие ще разберете напълно душевните импулси, които се развиха при онази среща.
Ние имаме пред себе си съчиненията на Бейко от Верулам, имаме пред себе си съчиненията на Амос Комениус, и в това, който царува в тези съчинения, във всичко намираме едно разбунтуване против аристотелството. Как може да се обясни това. Трябва само да помислим: когато Бейкън слезе в своя земен живот, когато Амос Комениус слезе в своя земен живот, отново беше минало вече времето, когато също и Александър и Аристотел бяха отново въплътени на Земята в средновековната цивилизация, където от тяхна страна те вече бяха изпълнели онова, което трябваше да се направи за аристотелството, където вече съществуваше едно аристотелство различно от онова, което Бейкън, т.е. Харун ал Рашид /защото това са същите личности/ бяха развили от тяхна страна. А сега представете си цялото положение.
Вземете онова интервю, онзи разговор, ако мога да се изразя така, който стана в 869 година, помислете, как под това влияние в Харун ал Рашид се родиха импулси, които намират сега това, което вече е осъществено на Земята, защото Александър и Аристотел са били вече отново на Земята и защото това, което те искаха да осъществят, не бе осъществено като продължение на онова, което те са били като земни хора в предихристиянското време Когато помислите върху това, тогава Вие ще разберете напълно душевните импулси, които се развиха при онази среща.
И от обстоятелството, че сега Бейкън и Амос Комениус можаха да видят, какво беше станало от александризма и от аристотелството, Вие можете да разберете, защо в техните писания царува онзи определен тон, именно при Бейкън, но също и при Амос Комениус. Видите ли, обични приятели, истинското разглеждане на историята води от Земята на небето. Трябва да се вземат под внимание събитията, които могат да се разкрият само в свръхсетивния свят. Ако искате да разберете Бейко от Верулам, ако искате да разберете Амос Комениус, Вие трябва да ги проследите в миналото първо до онова, което те са били по-рано на Земята, следователно трябва да проследите в миналото разпространения чрез схоластиката аристотелизъм до онова интервю, което стана около 869 година, по времето на вселенския събор, да проследите нещата до там, където Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник развиваха аристотелството и александризма, който можеше именно да бъде развиван едва в това действуване на свръхсетивния свят във физическия сетивен свят, в него става разбираемо това, което става в земния живот. Това е, което бих искал да изложа пред Вас, за да насоча вниманието Ви върху това, как фактически проследяването на повтарящите се земни съществувания може да направи разбираемо това, което се проявява в такива личности на Земята*.
към текста >>
И от обстоятелството, че сега Бейкън и Амос Комениус можаха да видят, какво беше станало от александризма и от аристотелството, Вие можете да разберете, защо в техните писания царува онзи оп
ред
елен тон, именно при Бейкън, но също и при Амос Комениус.
Как може да се обясни това. Трябва само да помислим: когато Бейкън слезе в своя земен живот, когато Амос Комениус слезе в своя земен живот, отново беше минало вече времето, когато също и Александър и Аристотел бяха отново въплътени на Земята в средновековната цивилизация, където от тяхна страна те вече бяха изпълнели онова, което трябваше да се направи за аристотелството, където вече съществуваше едно аристотелство различно от онова, което Бейкън, т.е. Харун ал Рашид /защото това са същите личности/ бяха развили от тяхна страна. А сега представете си цялото положение. Вземете онова интервю, онзи разговор, ако мога да се изразя така, който стана в 869 година, помислете, как под това влияние в Харун ал Рашид се родиха импулси, които намират сега това, което вече е осъществено на Земята, защото Александър и Аристотел са били вече отново на Земята и защото това, което те искаха да осъществят, не бе осъществено като продължение на онова, което те са били като земни хора в предихристиянското време Когато помислите върху това, тогава Вие ще разберете напълно душевните импулси, които се развиха при онази среща.
И от обстоятелството, че сега Бейкън и Амос Комениус можаха да видят, какво беше станало от александризма и от аристотелството, Вие можете да разберете, защо в техните писания царува онзи определен тон, именно при Бейкън, но също и при Амос Комениус.
Видите ли, обични приятели, истинското разглеждане на историята води от Земята на небето. Трябва да се вземат под внимание събитията, които могат да се разкрият само в свръхсетивния свят. Ако искате да разберете Бейко от Верулам, ако искате да разберете Амос Комениус, Вие трябва да ги проследите в миналото първо до онова, което те са били по-рано на Земята, следователно трябва да проследите в миналото разпространения чрез схоластиката аристотелизъм до онова интервю, което стана около 869 година, по времето на вселенския събор, да проследите нещата до там, където Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник развиваха аристотелството и александризма, който можеше именно да бъде развиван едва в това действуване на свръхсетивния свят във физическия сетивен свят, в него става разбираемо това, което става в земния живот. Това е, което бих искал да изложа пред Вас, за да насоча вниманието Ви върху това, как фактически проследяването на повтарящите се земни съществувания може да направи разбираемо това, което се проявява в такива личности на Земята*. /*Тук Р.
към текста >>
Това е, което бих искал да изложа п
ред
Вас, за да насоча вниманието Ви върху това, как фактически проследяването на повтарящите се земни съществувания може да направи разбираемо това, което се проявява в такива личности на Земята*.
Вземете онова интервю, онзи разговор, ако мога да се изразя така, който стана в 869 година, помислете, как под това влияние в Харун ал Рашид се родиха импулси, които намират сега това, което вече е осъществено на Земята, защото Александър и Аристотел са били вече отново на Земята и защото това, което те искаха да осъществят, не бе осъществено като продължение на онова, което те са били като земни хора в предихристиянското време Когато помислите върху това, тогава Вие ще разберете напълно душевните импулси, които се развиха при онази среща. И от обстоятелството, че сега Бейкън и Амос Комениус можаха да видят, какво беше станало от александризма и от аристотелството, Вие можете да разберете, защо в техните писания царува онзи определен тон, именно при Бейкън, но също и при Амос Комениус. Видите ли, обични приятели, истинското разглеждане на историята води от Земята на небето. Трябва да се вземат под внимание събитията, които могат да се разкрият само в свръхсетивния свят. Ако искате да разберете Бейко от Верулам, ако искате да разберете Амос Комениус, Вие трябва да ги проследите в миналото първо до онова, което те са били по-рано на Земята, следователно трябва да проследите в миналото разпространения чрез схоластиката аристотелизъм до онова интервю, което стана около 869 година, по времето на вселенския събор, да проследите нещата до там, където Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник развиваха аристотелството и александризма, който можеше именно да бъде развиван едва в това действуване на свръхсетивния свят във физическия сетивен свят, в него става разбираемо това, което става в земния живот.
Това е, което бих искал да изложа пред Вас, за да насоча вниманието Ви върху това, как фактически проследяването на повтарящите се земни съществувания може да направи разбираемо това, което се проявява в такива личности на Земята*.
/*Тук Р. Щайнер прекъсна своята сказка, за да бъде преведено казаното на английски/. Времето е твърде напреднало, за да можем още днес да разгледаме и други неща в тази област, и аз ще изкажа само с малко думи това, което трябва да закръгли и приключи разглежданията. Когато разглеждаме напредъка на цивилизацията на човечеството по начина, както вече сторихме това, ние намираме, че в християнското развитие се е промъкнало чрез такива индивидуалности, като тези на Харун ал Рашид и на този, който по-късно стана Амос Комениус, нещо, което не иска да израсне в Християнството, което силно клони към арабизма. Така в нашето настояще време ние имаме от една страна, бих могъл да кажа, праволинейният ход напред на Християнството, а от друга страна проникващ в него арабизъм, особено обаче в абстрактната наука.
към текста >>
Времето е твърде нап
ред
нало, за да можем още днес да разгледаме и други неща в тази област, и аз ще изкажа само с малко думи това, което трябва да закръгли и приключи разглежданията.
Трябва да се вземат под внимание събитията, които могат да се разкрият само в свръхсетивния свят. Ако искате да разберете Бейко от Верулам, ако искате да разберете Амос Комениус, Вие трябва да ги проследите в миналото първо до онова, което те са били по-рано на Земята, следователно трябва да проследите в миналото разпространения чрез схоластиката аристотелизъм до онова интервю, което стана около 869 година, по времето на вселенския събор, да проследите нещата до там, където Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник развиваха аристотелството и александризма, който можеше именно да бъде развиван едва в това действуване на свръхсетивния свят във физическия сетивен свят, в него става разбираемо това, което става в земния живот. Това е, което бих искал да изложа пред Вас, за да насоча вниманието Ви върху това, как фактически проследяването на повтарящите се земни съществувания може да направи разбираемо това, което се проявява в такива личности на Земята*. /*Тук Р. Щайнер прекъсна своята сказка, за да бъде преведено казаното на английски/.
Времето е твърде напреднало, за да можем още днес да разгледаме и други неща в тази област, и аз ще изкажа само с малко думи това, което трябва да закръгли и приключи разглежданията.
Когато разглеждаме напредъка на цивилизацията на човечеството по начина, както вече сторихме това, ние намираме, че в християнското развитие се е промъкнало чрез такива индивидуалности, като тези на Харун ал Рашид и на този, който по-късно стана Амос Комениус, нещо, което не иска да израсне в Християнството, което силно клони към арабизма. Така в нашето настояще време ние имаме от една страна, бих могъл да кажа, праволинейният ход напред на Християнството, а от друга страна проникващ в него арабизъм, особено обаче в абстрактната наука. Това, което бих искал особено да сложа на сърцето Ви, е следното: когато проследим тези две течения, ние сме принудени, когато провеждаме духовни разглеждания, да насочим поглед нагоре към всякакви събития, които са станали също и в духовния свят, като например към нещо подобно на срещата на Аристотел и Александър с Харун ал Рашид и неговия мъдър съветник. По този начин са станали много неща, които след това са се превърнали в импулс за разпространението на истинското Християнство, от друга страна отново за развитието на пречки, на съпротивления за това истинско Християнство. Обаче благодарение на това, че в свръхсетивния свят развитието на Михаел е поело онзи ход, който аз Ви описах, явява се една мощна перспектива за бъдещето, Християнството да получи неговата истинска форма под знака на Михаеловия импулс.
към текста >>
Когато разглеждаме нап
ред
ъка на цивилизацията на човечеството по начина, както вече сторихме това, ние намираме, че в християнското развитие се е промъкнало чрез такива индивидуалности, като тези на Харун ал Рашид и на този, който по-късно стана Амос Комениус, нещо, което не иска да израсне в Християнството, което силно клони към арабизма.
Ако искате да разберете Бейко от Верулам, ако искате да разберете Амос Комениус, Вие трябва да ги проследите в миналото първо до онова, което те са били по-рано на Земята, следователно трябва да проследите в миналото разпространения чрез схоластиката аристотелизъм до онова интервю, което стана около 869 година, по времето на вселенския събор, да проследите нещата до там, където Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник развиваха аристотелството и александризма, който можеше именно да бъде развиван едва в това действуване на свръхсетивния свят във физическия сетивен свят, в него става разбираемо това, което става в земния живот. Това е, което бих искал да изложа пред Вас, за да насоча вниманието Ви върху това, как фактически проследяването на повтарящите се земни съществувания може да направи разбираемо това, което се проявява в такива личности на Земята*. /*Тук Р. Щайнер прекъсна своята сказка, за да бъде преведено казаното на английски/. Времето е твърде напреднало, за да можем още днес да разгледаме и други неща в тази област, и аз ще изкажа само с малко думи това, което трябва да закръгли и приключи разглежданията.
Когато разглеждаме напредъка на цивилизацията на човечеството по начина, както вече сторихме това, ние намираме, че в християнското развитие се е промъкнало чрез такива индивидуалности, като тези на Харун ал Рашид и на този, който по-късно стана Амос Комениус, нещо, което не иска да израсне в Християнството, което силно клони към арабизма.
Така в нашето настояще време ние имаме от една страна, бих могъл да кажа, праволинейният ход напред на Християнството, а от друга страна проникващ в него арабизъм, особено обаче в абстрактната наука. Това, което бих искал особено да сложа на сърцето Ви, е следното: когато проследим тези две течения, ние сме принудени, когато провеждаме духовни разглеждания, да насочим поглед нагоре към всякакви събития, които са станали също и в духовния свят, като например към нещо подобно на срещата на Аристотел и Александър с Харун ал Рашид и неговия мъдър съветник. По този начин са станали много неща, които след това са се превърнали в импулс за разпространението на истинското Християнство, от друга страна отново за развитието на пречки, на съпротивления за това истинско Християнство. Обаче благодарение на това, че в свръхсетивния свят развитието на Михаел е поело онзи ход, който аз Ви описах, явява се една мощна перспектива за бъдещето, Християнството да получи неговата истинска форма под знака на Михаеловия импулс. Защото под знака на Михаловите импулси са били проведени в свръхсетивния свят също обясненията с други течения.
към текста >>
Така в нашето настояще време ние имаме от една страна, бих могъл да кажа, праволинейният ход нап
ред
на Християнството, а от друга страна проникващ в него арабизъм, особено обаче в абстрактната наука.
Това е, което бих искал да изложа пред Вас, за да насоча вниманието Ви върху това, как фактически проследяването на повтарящите се земни съществувания може да направи разбираемо това, което се проявява в такива личности на Земята*. /*Тук Р. Щайнер прекъсна своята сказка, за да бъде преведено казаното на английски/. Времето е твърде напреднало, за да можем още днес да разгледаме и други неща в тази област, и аз ще изкажа само с малко думи това, което трябва да закръгли и приключи разглежданията. Когато разглеждаме напредъка на цивилизацията на човечеството по начина, както вече сторихме това, ние намираме, че в християнското развитие се е промъкнало чрез такива индивидуалности, като тези на Харун ал Рашид и на този, който по-късно стана Амос Комениус, нещо, което не иска да израсне в Християнството, което силно клони към арабизма.
Така в нашето настояще време ние имаме от една страна, бих могъл да кажа, праволинейният ход напред на Християнството, а от друга страна проникващ в него арабизъм, особено обаче в абстрактната наука.
Това, което бих искал особено да сложа на сърцето Ви, е следното: когато проследим тези две течения, ние сме принудени, когато провеждаме духовни разглеждания, да насочим поглед нагоре към всякакви събития, които са станали също и в духовния свят, като например към нещо подобно на срещата на Аристотел и Александър с Харун ал Рашид и неговия мъдър съветник. По този начин са станали много неща, които след това са се превърнали в импулс за разпространението на истинското Християнство, от друга страна отново за развитието на пречки, на съпротивления за това истинско Християнство. Обаче благодарение на това, че в свръхсетивния свят развитието на Михаел е поело онзи ход, който аз Ви описах, явява се една мощна перспектива за бъдещето, Християнството да получи неговата истинска форма под знака на Михаеловия импулс. Защото под знака на Михаловите импулси са били проведени в свръхсетивния свят също обясненията с други течения. Сега бих искал само да кажа: в Антропософията са обединени всякакъв вид личности.
към текста >>
Също и тези личности имат своята Карма, която води в миналото, в минали времена, която се проявява по най-различни начини, когато отидем първо в миналото в онзи живот, който е бил прекаран п
ред
и земния живот и след това отидем по-нататък в миналото до минали земни съществувания.
Това, което бих искал особено да сложа на сърцето Ви, е следното: когато проследим тези две течения, ние сме принудени, когато провеждаме духовни разглеждания, да насочим поглед нагоре към всякакви събития, които са станали също и в духовния свят, като например към нещо подобно на срещата на Аристотел и Александър с Харун ал Рашид и неговия мъдър съветник. По този начин са станали много неща, които след това са се превърнали в импулс за разпространението на истинското Християнство, от друга страна отново за развитието на пречки, на съпротивления за това истинско Християнство. Обаче благодарение на това, че в свръхсетивния свят развитието на Михаел е поело онзи ход, който аз Ви описах, явява се една мощна перспектива за бъдещето, Християнството да получи неговата истинска форма под знака на Михаеловия импулс. Защото под знака на Михаловите импулси са били проведени в свръхсетивния свят също обясненията с други течения. Сега бих искал само да кажа: в Антропософията са обединени всякакъв вид личности.
Също и тези личности имат своята Карма, която води в миналото, в минали времена, която се проявява по най-различни начини, когато отидем първо в миналото в онзи живот, който е бил прекаран преди земния живот и след това отидем по-нататък в миналото до минали земни съществувания.
Могат да се намерят само малко хора, които идват честно в Антропософското Движение, без да са участвува ли с тяхната Карма в такива събития, каквито Ви описах сега. Онези, които изпитват по честен начин стремежа да дойдат в Антропософското Общество, са свързани по един или друг начин с това, което е станало, като срещите на Александър и Аристотел с Харун ал Рашид и неговия мъдър съветник, или с други подобни събития. Нещо подобно е определило Кармата, която след това се проявява така в настоящия земен живот, че се ражда стремежът в тези личности да получат духовното по начина, както то се разглежда в Антропософското Движение. С това обаче е свързано нещо друго. С него е свързано това, че благодарение на особената форма, която господството на Михаел приема, онези личности, които чрез тяхната Карма във връзка с господството на Михаел влизат в Антропософското Движение, ще се преродят отново към прехода от 20-то към 21-то столетие, нарушавайки законите на прераждането следователно ще се преродят за по-малко от едно столетие за да доведат тогава до увенчание, до пълен израз това, което сега могат да направят в служба на Антропософията, която се развива под господството на Михаел.
към текста >>
Нещо подобно е оп
ред
елило Кармата, която след това се проявява така в настоящия земен живот, че се ражда стремежът в тези личности да получат духовното по начина, както то се разглежда в Антропософското Движение.
Защото под знака на Михаловите импулси са били проведени в свръхсетивния свят също обясненията с други течения. Сега бих искал само да кажа: в Антропософията са обединени всякакъв вид личности. Също и тези личности имат своята Карма, която води в миналото, в минали времена, която се проявява по най-различни начини, когато отидем първо в миналото в онзи живот, който е бил прекаран преди земния живот и след това отидем по-нататък в миналото до минали земни съществувания. Могат да се намерят само малко хора, които идват честно в Антропософското Движение, без да са участвува ли с тяхната Карма в такива събития, каквито Ви описах сега. Онези, които изпитват по честен начин стремежа да дойдат в Антропософското Общество, са свързани по един или друг начин с това, което е станало, като срещите на Александър и Аристотел с Харун ал Рашид и неговия мъдър съветник, или с други подобни събития.
Нещо подобно е определило Кармата, която след това се проявява така в настоящия земен живот, че се ражда стремежът в тези личности да получат духовното по начина, както то се разглежда в Антропософското Движение.
С това обаче е свързано нещо друго. С него е свързано това, че благодарение на особената форма, която господството на Михаел приема, онези личности, които чрез тяхната Карма във връзка с господството на Михаел влизат в Антропософското Движение, ще се преродят отново към прехода от 20-то към 21-то столетие, нарушавайки законите на прераждането следователно ще се преродят за по-малко от едно столетие за да доведат тогава до увенчание, до пълен израз това, което сега могат да направят в служба на Антропософията, която се развива под господството на Михаел. В интереса, който човек може да проявява към такива неща, каквито бяха изнесени днес, когато този интерес е достатъчно силен, се изразява вътрешният стремеж, той да бъде истински антропософ. Обаче именно с това че някой разбира тези неща, той приема също и себе си импулса да се яви отново на Земята след по-малко от едно столетие, за да доведе до пълнота онова, което Антропософията иска. Размишлявайте, обични приятели, почувствувайте малкото ориентиращи думи, които свързах днес с настоящото разглеждане.
към текста >>
При оп
ред
елени обстоятелства Вие ще намерите именно в тези малко думи много от това което може да Ви постави по правилен начин в Антропософското Движение, което може правилно да Ви ориентира, така че да можете да почувствувате Вашата принадлежност към това Движение дълбоко свързана с Вашата Карма.
С това обаче е свързано нещо друго. С него е свързано това, че благодарение на особената форма, която господството на Михаел приема, онези личности, които чрез тяхната Карма във връзка с господството на Михаел влизат в Антропософското Движение, ще се преродят отново към прехода от 20-то към 21-то столетие, нарушавайки законите на прераждането следователно ще се преродят за по-малко от едно столетие за да доведат тогава до увенчание, до пълен израз това, което сега могат да направят в служба на Антропософията, която се развива под господството на Михаел. В интереса, който човек може да проявява към такива неща, каквито бяха изнесени днес, когато този интерес е достатъчно силен, се изразява вътрешният стремеж, той да бъде истински антропософ. Обаче именно с това че някой разбира тези неща, той приема също и себе си импулса да се яви отново на Земята след по-малко от едно столетие, за да доведе до пълнота онова, което Антропософията иска. Размишлявайте, обични приятели, почувствувайте малкото ориентиращи думи, които свързах днес с настоящото разглеждане.
При определени обстоятелства Вие ще намерите именно в тези малко думи много от това което може да Ви постави по правилен начин в Антропософското Движение, което може правилно да Ви ориентира, така че да можете да почувствувате Вашата принадлежност към това Движение дълбоко свързана с Вашата Карма.
към текста >>
74.
8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Ако прекараме погледа върху историческото развитие на човечеството, тогава в течение на времената се явяват събития след събития и в по-ново време хората са свикнали твърде много да разглеждат просто историческите явления, които се явяват, така, че в по-късните времена се търсят следствията на п
ред
шествуващите ги времена, даже в историята се говори за причини и следствия, както във външния физически свят се говори за причини и следствия.
СКАЗКА ОСМА Лондон, 24 август 1924 г.
Ако прекараме погледа върху историческото развитие на човечеството, тогава в течение на времената се явяват събития след събития и в по-ново време хората са свикнали твърде много да разглеждат просто историческите явления, които се явяват, така, че в по-късните времена се търсят следствията на предшествуващите ги времена, даже в историята се говори за причини и следствия, както във външния физически свят се говори за причини и следствия.
Когато историческия живот се обгръща с поглед по този начин, хората трябва да си признаят, че почти всичко остава неизяснено. Вие не ще успеете например да изведете световната война като едно следствие от събитията от началото на 19-то столетие до 1914 година. Не ще успеете просто да изведете избухналата в края на 18-то столетие френска революция от това, което е било по-рано. Правят се различни исторически построения, но с тях не се стига много далече и накрая хората все пак чувствуват, че това са изкуствени исторически построения. Онова, което става в историческия живот на хората, става ясно, обяснимо, когато разгледаме историческите личности, които играят важна роля във възникването на историческите събития, когато разгледаме тези личности по отношение на техните повтарящи се земни съществувания.
към текста >>
И когато с цялата сериозност поставим п
ред
нашия поглед точно и конкретно онова, което често пъти се разглежда само теоретически по отношение на Кармата и на повтарящите се земни съществувания, ние ще си кажем: всички ние, които седим тук, сме били често пъти на Земята и носим в настоящия земен живот резултатите от минали земни съществувания.
Правят се различни исторически построения, но с тях не се стига много далече и накрая хората все пак чувствуват, че това са изкуствени исторически построения. Онова, което става в историческия живот на хората, става ясно, обяснимо, когато разгледаме историческите личности, които играят важна роля във възникването на историческите събития, когато разгледаме тези личности по отношение на техните повтарящи се земни съществувания. И едва когато сме се занимавали известно време с това, да разгледаме Кармата на такива исторически личности в течение на повтарящите се земни съществувания, тогава усвояваме едно душевно настроение за това, как стои въпросът със собствената Карма. Ето защо днес искаме да разгледаме историческата Карма, личности на историята, които са извършили това или онова, за което знаем, и след това да извлечем това познато от онова, което е било така да се каже записано в тяхната Карма от повтарянето на техния земен живот. Благодарение на това ще стигнем до възгледа, че нещата, които стават в една историческа епоха, са пренесени в нея от хората от минали епохи.
И когато с цялата сериозност поставим пред нашия поглед точно и конкретно онова, което често пъти се разглежда само теоретически по отношение на Кармата и на повтарящите се земни съществувания, ние ще си кажем: всички ние, които седим тук, сме били често пъти на Земята и носим в настоящия земен живот резултатите от минали земни съществувания.
Едва когато вземем напълно сериозно това, ние ще можем да кажем, че познаваме този възглед за Кармата. Обаче ние можем да се поучим от възгледа на Кармата, само тогава, когато това, което приемаме като идеи върху Кармата, го оформим като един велик въпрос за историческия живот. Тогава вече не ще си казваме: това, което е станало в 1914 година, е последствие на това, което е станало в 1910 година, че то е последствие на онова, което е станало в 1900 година и т.н. А тогава ние ще се стремим да разберем, как личностите, които се явяват в човешкия живот, сами пренасят от минали епохи в по-късни епохи това, за което става дума. И само по този начин може да се роди едно истинско разглеждане на историята, когато виждаме задните основи на човешките съдби по отношение на предните планове на събитията, които срещаме външно в историята.
към текста >>
И само по този начин може да се роди едно истинско разглеждане на историята, когато виждаме задните основи на човешките съдби по отношение на п
ред
ните планове на събитията, които срещаме външно в историята.
И когато с цялата сериозност поставим пред нашия поглед точно и конкретно онова, което често пъти се разглежда само теоретически по отношение на Кармата и на повтарящите се земни съществувания, ние ще си кажем: всички ние, които седим тук, сме били често пъти на Земята и носим в настоящия земен живот резултатите от минали земни съществувания. Едва когато вземем напълно сериозно това, ние ще можем да кажем, че познаваме този възглед за Кармата. Обаче ние можем да се поучим от възгледа на Кармата, само тогава, когато това, което приемаме като идеи върху Кармата, го оформим като един велик въпрос за историческия живот. Тогава вече не ще си казваме: това, което е станало в 1914 година, е последствие на това, което е станало в 1910 година, че то е последствие на онова, което е станало в 1900 година и т.н. А тогава ние ще се стремим да разберем, как личностите, които се явяват в човешкия живот, сами пренасят от минали епохи в по-късни епохи това, за което става дума.
И само по този начин може да се роди едно истинско разглеждане на историята, когато виждаме задните основи на човешките съдби по отношение на предните планове на събитията, които срещаме външно в историята.
Историята ни предлага толкова много загадъчни неща! Обаче някои загадъчни неща се изясняват, когато търсим едно такова обяснение, каквото току що изказах. Видите ли, обични приятели, често пъти в историята се явяват личности, бихме могли да кажем като метеори. Ние се чудим на това, че те се явяват в определено време. Ако проверим тяхното възпитание, ние не можем да обясним тяхното възпитание, защо те се явяват по този начин.
към текста >>
Историята ни п
ред
лага толкова много загадъчни неща!
Едва когато вземем напълно сериозно това, ние ще можем да кажем, че познаваме този възглед за Кармата. Обаче ние можем да се поучим от възгледа на Кармата, само тогава, когато това, което приемаме като идеи върху Кармата, го оформим като един велик въпрос за историческия живот. Тогава вече не ще си казваме: това, което е станало в 1914 година, е последствие на това, което е станало в 1910 година, че то е последствие на онова, което е станало в 1900 година и т.н. А тогава ние ще се стремим да разберем, как личностите, които се явяват в човешкия живот, сами пренасят от минали епохи в по-късни епохи това, за което става дума. И само по този начин може да се роди едно истинско разглеждане на историята, когато виждаме задните основи на човешките съдби по отношение на предните планове на събитията, които срещаме външно в историята.
Историята ни предлага толкова много загадъчни неща!
Обаче някои загадъчни неща се изясняват, когато търсим едно такова обяснение, каквото току що изказах. Видите ли, обични приятели, често пъти в историята се явяват личности, бихме могли да кажем като метеори. Ние се чудим на това, че те се явяват в определено време. Ако проверим тяхното възпитание, ние не можем да обясним тяхното възпитание, защо те се явяват по този начин. Ако проверим тяхната епоха, също не можем да обясним, защо те се явяват по този начин.
към текста >>
Ние се чудим на това, че те се явяват в оп
ред
елено време.
А тогава ние ще се стремим да разберем, как личностите, които се явяват в човешкия живот, сами пренасят от минали епохи в по-късни епохи това, за което става дума. И само по този начин може да се роди едно истинско разглеждане на историята, когато виждаме задните основи на човешките съдби по отношение на предните планове на събитията, които срещаме външно в историята. Историята ни предлага толкова много загадъчни неща! Обаче някои загадъчни неща се изясняват, когато търсим едно такова обяснение, каквото току що изказах. Видите ли, обични приятели, често пъти в историята се явяват личности, бихме могли да кажем като метеори.
Ние се чудим на това, че те се явяват в определено време.
Ако проверим тяхното възпитание, ние не можем да обясним тяхното възпитание, защо те се явяват по този начин. Ако проверим тяхната епоха, също не можем да обясним, защо те се явяват по този начин. Едва кармическите връзки ни дават истинските обяснения. Искам да обърна вниманието върху отделни такива личности, при които на драго сърце се поставят два вида въпроси, когато това са личности, които стоят близо до нашия настоящ живот, т.е., когато те не са живели в далечни минали времена. Тогава на драго сърце се пита: Как е изглеждало в техния минал земен живот?
към текста >>
За него не беше трудно да бъде обичан от мене, защо то в моите момчешки години аз обичах извън
ред
но много геометрията.
Когато именно един минал исторически живот е направил съответната личност знаменита, ние се питаме: като какви са дошли те отново на земята? Ние искаме да имаме по отношение на този техен исторически земен живот други; може би това е отново един исторически или друг някой знаменит земен живот но ние бихме искали именно да се запознаем с връзките на тези земни съществувания. Но такива връзки могат действително да бъдат много трудно изследвани, и за това бих искал първо да Ви дам едно понятие за начина, по който трябва да насочим погледа върху целия човек, когато искаме да изследваме кармически връзки, а не само върху това, което е особено изразително, особено характерно при дадената личност. Бих искал да приведа първо един пример, който отначало ще изглежда привидно личен. Като ученик имах един учител по геометрия, когото много обичах.
За него не беше трудно да бъде обичан от мене, защо то в моите момчешки години аз обичах извънредно много геометрията.
Обаче учителят имаше в себе си действително нещо твърде, твърде особено. Той имаше една специфична дарба в геометрията, която омагьосваше, въпреки че върху хора, които не могат да приемат дълбоки впечатления от други хора, той лесно правеше едно сухо, прозаично впечатление. Но въпреки че беше сух и прозаичен, все пак чрез въздействието, което излизаше от него, човек можеше да бъде засегнат, наистина нелирично, обаче извънредно художествено. Аз изпитвах нужда постоянно да проникна зад тайната на личността на този учител. И тогава се опитах да приложа онези средства на окултното изследване, които могат да доведат до целта в такива неща.
към текста >>
Но въпреки че беше сух и прозаичен, все пак чрез въздействието, което излизаше от него, човек можеше да бъде засегнат, наистина нелирично, обаче извън
ред
но художествено.
Бих искал да приведа първо един пример, който отначало ще изглежда привидно личен. Като ученик имах един учител по геометрия, когото много обичах. За него не беше трудно да бъде обичан от мене, защо то в моите момчешки години аз обичах извънредно много геометрията. Обаче учителят имаше в себе си действително нещо твърде, твърде особено. Той имаше една специфична дарба в геометрията, която омагьосваше, въпреки че върху хора, които не могат да приемат дълбоки впечатления от други хора, той лесно правеше едно сухо, прозаично впечатление.
Но въпреки че беше сух и прозаичен, все пак чрез въздействието, което излизаше от него, човек можеше да бъде засегнат, наистина нелирично, обаче извънредно художествено.
Аз изпитвах нужда постоянно да проникна зад тайната на личността на този учител. И тогава се опитах да приложа онези средства на окултното изследване, които могат да доведат до целта в такива неща. Оттатък в Торки аз вече говорих за това и тук бих искал само да повторя, че, когато човек напредне в развитието на окултните сили на душата, както аз описах това също и тук в кръжочната сказка преди една година* /*Виж: Човека като образ на духовните същества на Земята, Лондон, 2 септември 1923 година/, и стигне до празното съзнание, когато след това празното съзнание се изпълва с това, което звучи от духовния свят, и когато приложи после такива неща, каквито описах днес преди обед, той може вече да стигне до там, да има интуиции, които са съвсем точни както една математическа истина и които от определени явления в настоящия живот на един човек сочат към миналия земен живот. Благодарение на геометричните намерения, бих могъл да кажа, благодарение на начина, по който учителят третираше геометрията, у мене можа да се събуди голям интерес за този учител. И този интерес остана в мене и личността продължи да стои през мене и тогава, когато тя почина в напреднала възраст.
към текста >>
И тогава се опитах да приложа онези с
ред
ства на окултното изследване, които могат да доведат до целта в такива неща.
За него не беше трудно да бъде обичан от мене, защо то в моите момчешки години аз обичах извънредно много геометрията. Обаче учителят имаше в себе си действително нещо твърде, твърде особено. Той имаше една специфична дарба в геометрията, която омагьосваше, въпреки че върху хора, които не могат да приемат дълбоки впечатления от други хора, той лесно правеше едно сухо, прозаично впечатление. Но въпреки че беше сух и прозаичен, все пак чрез въздействието, което излизаше от него, човек можеше да бъде засегнат, наистина нелирично, обаче извънредно художествено. Аз изпитвах нужда постоянно да проникна зад тайната на личността на този учител.
И тогава се опитах да приложа онези средства на окултното изследване, които могат да доведат до целта в такива неща.
Оттатък в Торки аз вече говорих за това и тук бих искал само да повторя, че, когато човек напредне в развитието на окултните сили на душата, както аз описах това също и тук в кръжочната сказка преди една година* /*Виж: Човека като образ на духовните същества на Земята, Лондон, 2 септември 1923 година/, и стигне до празното съзнание, когато след това празното съзнание се изпълва с това, което звучи от духовния свят, и когато приложи после такива неща, каквито описах днес преди обед, той може вече да стигне до там, да има интуиции, които са съвсем точни както една математическа истина и които от определени явления в настоящия живот на един човек сочат към миналия земен живот. Благодарение на геометричните намерения, бих могъл да кажа, благодарение на начина, по който учителят третираше геометрията, у мене можа да се събуди голям интерес за този учител. И този интерес остана в мене и личността продължи да стои през мене и тогава, когато тя почина в напреднала възраст. След като напуснах училището, където преподаваше този учител, съдбата ми се разви така, че аз не можах вече да се срещна с него. Обаче духом, като действителност, тази личност стоеше пред мене до нейната смърт и особено ясно след нейната смърт с всички подробности на нейната работа и действие.
към текста >>
Оттатък в Торки аз вече говорих за това и тук бих искал само да повторя, че, когато човек нап
ред
не в развитието на окултните сили на душата, както аз описах това също и тук в кръжочната сказка п
ред
и една година* /*Виж: Човека като образ на духовните същества на Земята, Лондон, 2 септември 1923 година/, и стигне до празното съзнание, когато след това празното съзнание се изпълва с това, което звучи от духовния свят, и когато приложи после такива неща, каквито описах днес п
ред
и обед, той може вече да стигне до там, да има интуиции, които са съвсем точни както една математическа истина и които от оп
ред
елени явления в настоящия живот на един човек сочат към миналия земен живот.
Обаче учителят имаше в себе си действително нещо твърде, твърде особено. Той имаше една специфична дарба в геометрията, която омагьосваше, въпреки че върху хора, които не могат да приемат дълбоки впечатления от други хора, той лесно правеше едно сухо, прозаично впечатление. Но въпреки че беше сух и прозаичен, все пак чрез въздействието, което излизаше от него, човек можеше да бъде засегнат, наистина нелирично, обаче извънредно художествено. Аз изпитвах нужда постоянно да проникна зад тайната на личността на този учител. И тогава се опитах да приложа онези средства на окултното изследване, които могат да доведат до целта в такива неща.
Оттатък в Торки аз вече говорих за това и тук бих искал само да повторя, че, когато човек напредне в развитието на окултните сили на душата, както аз описах това също и тук в кръжочната сказка преди една година* /*Виж: Човека като образ на духовните същества на Земята, Лондон, 2 септември 1923 година/, и стигне до празното съзнание, когато след това празното съзнание се изпълва с това, което звучи от духовния свят, и когато приложи после такива неща, каквито описах днес преди обед, той може вече да стигне до там, да има интуиции, които са съвсем точни както една математическа истина и които от определени явления в настоящия живот на един човек сочат към миналия земен живот.
Благодарение на геометричните намерения, бих могъл да кажа, благодарение на начина, по който учителят третираше геометрията, у мене можа да се събуди голям интерес за този учител. И този интерес остана в мене и личността продължи да стои през мене и тогава, когато тя почина в напреднала възраст. След като напуснах училището, където преподаваше този учител, съдбата ми се разви така, че аз не можах вече да се срещна с него. Обаче духом, като действителност, тази личност стоеше пред мене до нейната смърт и особено ясно след нейната смърт с всички подробности на нейната работа и действие. На мене ми се даде възможност да получа от настоящия живот на тази личност интуицията за нейния минал или за нейния меродавен минал земен живот, даде ми се възможност да получа тази интуиция от факта, че тази личност имаше един изкривен крак, единият и крак беше по-къс от другия, следователно тя ходеше с един по-къс крак.
към текста >>
И този интерес остана в мене и личността продължи да стои през мене и тогава, когато тя почина в нап
ред
нала възраст.
Но въпреки че беше сух и прозаичен, все пак чрез въздействието, което излизаше от него, човек можеше да бъде засегнат, наистина нелирично, обаче извънредно художествено. Аз изпитвах нужда постоянно да проникна зад тайната на личността на този учител. И тогава се опитах да приложа онези средства на окултното изследване, които могат да доведат до целта в такива неща. Оттатък в Торки аз вече говорих за това и тук бих искал само да повторя, че, когато човек напредне в развитието на окултните сили на душата, както аз описах това също и тук в кръжочната сказка преди една година* /*Виж: Човека като образ на духовните същества на Земята, Лондон, 2 септември 1923 година/, и стигне до празното съзнание, когато след това празното съзнание се изпълва с това, което звучи от духовния свят, и когато приложи после такива неща, каквито описах днес преди обед, той може вече да стигне до там, да има интуиции, които са съвсем точни както една математическа истина и които от определени явления в настоящия живот на един човек сочат към миналия земен живот. Благодарение на геометричните намерения, бих могъл да кажа, благодарение на начина, по който учителят третираше геометрията, у мене можа да се събуди голям интерес за този учител.
И този интерес остана в мене и личността продължи да стои през мене и тогава, когато тя почина в напреднала възраст.
След като напуснах училището, където преподаваше този учител, съдбата ми се разви така, че аз не можах вече да се срещна с него. Обаче духом, като действителност, тази личност стоеше пред мене до нейната смърт и особено ясно след нейната смърт с всички подробности на нейната работа и действие. На мене ми се даде възможност да получа от настоящия живот на тази личност интуицията за нейния минал или за нейния меродавен минал земен живот, даде ми се възможност да получа тази интуиция от факта, че тази личност имаше един изкривен крак, единият и крак беше по-къс от другия, следователно тя ходеше с един по-къс крак. Когато помислим, че при преминаването от един земен живот в другия онова, което в предишния живот е било организъм на главата, се превръща в организъм на краката, а това, което по-рано е било организъм на краката, организъм на крайниците, се превръща в организъм на главата Вие знаете това от моите минали сказки тогава ще разберем вече, че такава една външна проява в тялото може да има определено значение в живота на човека, тъй като този живот обхваща повтарящи се земни съществувания. От този изкривен крак аз можах да проследя в миналото личността на този учител.
към текста >>
Обаче духом, като действителност, тази личност стоеше п
ред
мене до нейната смърт и особено ясно след нейната смърт с всички подробности на нейната работа и действие.
И тогава се опитах да приложа онези средства на окултното изследване, които могат да доведат до целта в такива неща. Оттатък в Торки аз вече говорих за това и тук бих искал само да повторя, че, когато човек напредне в развитието на окултните сили на душата, както аз описах това също и тук в кръжочната сказка преди една година* /*Виж: Човека като образ на духовните същества на Земята, Лондон, 2 септември 1923 година/, и стигне до празното съзнание, когато след това празното съзнание се изпълва с това, което звучи от духовния свят, и когато приложи после такива неща, каквито описах днес преди обед, той може вече да стигне до там, да има интуиции, които са съвсем точни както една математическа истина и които от определени явления в настоящия живот на един човек сочат към миналия земен живот. Благодарение на геометричните намерения, бих могъл да кажа, благодарение на начина, по който учителят третираше геометрията, у мене можа да се събуди голям интерес за този учител. И този интерес остана в мене и личността продължи да стои през мене и тогава, когато тя почина в напреднала възраст. След като напуснах училището, където преподаваше този учител, съдбата ми се разви така, че аз не можах вече да се срещна с него.
Обаче духом, като действителност, тази личност стоеше пред мене до нейната смърт и особено ясно след нейната смърт с всички подробности на нейната работа и действие.
На мене ми се даде възможност да получа от настоящия живот на тази личност интуицията за нейния минал или за нейния меродавен минал земен живот, даде ми се възможност да получа тази интуиция от факта, че тази личност имаше един изкривен крак, единият и крак беше по-къс от другия, следователно тя ходеше с един по-къс крак. Когато помислим, че при преминаването от един земен живот в другия онова, което в предишния живот е било организъм на главата, се превръща в организъм на краката, а това, което по-рано е било организъм на краката, организъм на крайниците, се превръща в организъм на главата Вие знаете това от моите минали сказки тогава ще разберем вече, че такава една външна проява в тялото може да има определено значение в живота на човека, тъй като този живот обхваща повтарящи се земни съществувания. От този изкривен крак аз можах да проследя в миналото личността на този учител. И въпреки че тя стои бих могъл да кажа в този живот като една незнаменита личност обаче като една личност, която в кръга, в който действуваше, можа да направи много силно впечатление върху мене и върху други имаше извънредно силно влияние също и върху живота на много хора аз можах да проследя, как разглеждането на тази личност доведе в същата област на историческото развитие, където трябва да търсим и лорд Байрон. Лорд Байрон също имаше един изкривен крак.
към текста >>
Когато помислим, че при преминаването от един земен живот в другия онова, което в п
ред
ишния живот е било организъм на главата, се превръща в организъм на краката, а това, което по-рано е било организъм на краката, организъм на крайниците, се превръща в организъм на главата Вие знаете това от моите минали сказки тогава ще разберем вече, че такава една външна проява в тялото може да има оп
ред
елено значение в живота на човека, тъй като този живот обхваща повтарящи се земни съществувания.
Благодарение на геометричните намерения, бих могъл да кажа, благодарение на начина, по който учителят третираше геометрията, у мене можа да се събуди голям интерес за този учител. И този интерес остана в мене и личността продължи да стои през мене и тогава, когато тя почина в напреднала възраст. След като напуснах училището, където преподаваше този учител, съдбата ми се разви така, че аз не можах вече да се срещна с него. Обаче духом, като действителност, тази личност стоеше пред мене до нейната смърт и особено ясно след нейната смърт с всички подробности на нейната работа и действие. На мене ми се даде възможност да получа от настоящия живот на тази личност интуицията за нейния минал или за нейния меродавен минал земен живот, даде ми се възможност да получа тази интуиция от факта, че тази личност имаше един изкривен крак, единият и крак беше по-къс от другия, следователно тя ходеше с един по-къс крак.
Когато помислим, че при преминаването от един земен живот в другия онова, което в предишния живот е било организъм на главата, се превръща в организъм на краката, а това, което по-рано е било организъм на краката, организъм на крайниците, се превръща в организъм на главата Вие знаете това от моите минали сказки тогава ще разберем вече, че такава една външна проява в тялото може да има определено значение в живота на човека, тъй като този живот обхваща повтарящи се земни съществувания.
От този изкривен крак аз можах да проследя в миналото личността на този учител. И въпреки че тя стои бих могъл да кажа в този живот като една незнаменита личност обаче като една личност, която в кръга, в който действуваше, можа да направи много силно впечатление върху мене и върху други имаше извънредно силно влияние също и върху живота на много хора аз можах да проследя, как разглеждането на тази личност доведе в същата област на историческото развитие, където трябва да търсим и лорд Байрон. Лорд Байрон също имаше един изкривен крак. И тези особености привидно външно обаче това, което в един живот и външно телесно, в един друг живот то е духовно-душевно тези особености ме доведоха до там, да позная, че и двете личности, които сега не живееха в същия земен живот моят учител по геометрия с кривия крак живееше по-късно от Байрон с кривия крак са били свързани една с друга в един минал земен живот. Следователно тези двамата: единият като гениален поет, другият като гениален геометрик, единият издигнал се до голяма знаменитост, другият правещ само интимно впечатление върху отделни хора, но впечатление, което определяше съдбата на някои хора, тези двамата значи са стояли един до друг в техния минал земен живот през Средновековието.
към текста >>
И въпреки че тя стои бих могъл да кажа в този живот като една незнаменита личност обаче като една личност, която в кръга, в който действуваше, можа да направи много силно впечатление върху мене и върху други имаше извън
ред
но силно влияние също и върху живота на много хора аз можах да проследя, как разглеждането на тази личност доведе в същата област на историческото развитие, където трябва да търсим и лорд Байрон.
След като напуснах училището, където преподаваше този учител, съдбата ми се разви така, че аз не можах вече да се срещна с него. Обаче духом, като действителност, тази личност стоеше пред мене до нейната смърт и особено ясно след нейната смърт с всички подробности на нейната работа и действие. На мене ми се даде възможност да получа от настоящия живот на тази личност интуицията за нейния минал или за нейния меродавен минал земен живот, даде ми се възможност да получа тази интуиция от факта, че тази личност имаше един изкривен крак, единият и крак беше по-къс от другия, следователно тя ходеше с един по-къс крак. Когато помислим, че при преминаването от един земен живот в другия онова, което в предишния живот е било организъм на главата, се превръща в организъм на краката, а това, което по-рано е било организъм на краката, организъм на крайниците, се превръща в организъм на главата Вие знаете това от моите минали сказки тогава ще разберем вече, че такава една външна проява в тялото може да има определено значение в живота на човека, тъй като този живот обхваща повтарящи се земни съществувания. От този изкривен крак аз можах да проследя в миналото личността на този учител.
И въпреки че тя стои бих могъл да кажа в този живот като една незнаменита личност обаче като една личност, която в кръга, в който действуваше, можа да направи много силно впечатление върху мене и върху други имаше извънредно силно влияние също и върху живота на много хора аз можах да проследя, как разглеждането на тази личност доведе в същата област на историческото развитие, където трябва да търсим и лорд Байрон.
Лорд Байрон също имаше един изкривен крак. И тези особености привидно външно обаче това, което в един живот и външно телесно, в един друг живот то е духовно-душевно тези особености ме доведоха до там, да позная, че и двете личности, които сега не живееха в същия земен живот моят учител по геометрия с кривия крак живееше по-късно от Байрон с кривия крак са били свързани една с друга в един минал земен живот. Следователно тези двамата: единият като гениален поет, другият като гениален геометрик, единият издигнал се до голяма знаменитост, другият правещ само интимно впечатление върху отделни хора, но впечатление, което определяше съдбата на някои хора, тези двамата значи са стояли един до друг в техния минал земен живот през Средновековието. И двамата те бяха чули за легендата относно Паладиума, който някога е бил скъпоценност, съкровище на Троя, свещеното съкровище, което след това Еней пренесе в Италия, и Рим го считаше като едно съкровище, от което е зависило неговото щастие. По-късно императорът Константин го пренесе в Константинопол.
към текста >>
Следователно тези двамата: единият като гениален поет, другият като гениален геометрик, единият издигнал се до голяма знаменитост, другият правещ само интимно впечатление върху отделни хора, но впечатление, което оп
ред
еляше съдбата на някои хора, тези двамата значи са стояли един до друг в техния минал земен живот през С
ред
новековието.
Когато помислим, че при преминаването от един земен живот в другия онова, което в предишния живот е било организъм на главата, се превръща в организъм на краката, а това, което по-рано е било организъм на краката, организъм на крайниците, се превръща в организъм на главата Вие знаете това от моите минали сказки тогава ще разберем вече, че такава една външна проява в тялото може да има определено значение в живота на човека, тъй като този живот обхваща повтарящи се земни съществувания. От този изкривен крак аз можах да проследя в миналото личността на този учител. И въпреки че тя стои бих могъл да кажа в този живот като една незнаменита личност обаче като една личност, която в кръга, в който действуваше, можа да направи много силно впечатление върху мене и върху други имаше извънредно силно влияние също и върху живота на много хора аз можах да проследя, как разглеждането на тази личност доведе в същата област на историческото развитие, където трябва да търсим и лорд Байрон. Лорд Байрон също имаше един изкривен крак. И тези особености привидно външно обаче това, което в един живот и външно телесно, в един друг живот то е духовно-душевно тези особености ме доведоха до там, да позная, че и двете личности, които сега не живееха в същия земен живот моят учител по геометрия с кривия крак живееше по-късно от Байрон с кривия крак са били свързани една с друга в един минал земен живот.
Следователно тези двамата: единият като гениален поет, другият като гениален геометрик, единият издигнал се до голяма знаменитост, другият правещ само интимно впечатление върху отделни хора, но впечатление, което определяше съдбата на някои хора, тези двамата значи са стояли един до друг в техния минал земен живот през Средновековието.
И двамата те бяха чули за легендата относно Паладиума, който някога е бил скъпоценност, съкровище на Троя, свещеното съкровище, което след това Еней пренесе в Италия, и Рим го считаше като едно съкровище, от което е зависило неговото щастие. По-късно императорът Константин го пренесе в Константинопол. Отново се вярваше, че щастието, което беше свързано исторически с Константинопол, за висеше от този Паладиум. И легендата разказва по-нататък, гледайки пророчески в бъдещето: който добие този Паладиум, той ще има в бъдеще световното господство. Тук няма никакъв повод да се впускам върху истинността и съдържанието на тази легенда.
към текста >>
Искам само да кажа, че тези двама човеци, които в С
ред
новековието бяха въплътени в Русия, п
ред
приеха с ентусиазъм едно пътешествие за Константинопол с цел да добият този Паладиум, обаче не успяха да сторят това, но запазиха ентусиазма в сърцата си.
И двамата те бяха чули за легендата относно Паладиума, който някога е бил скъпоценност, съкровище на Троя, свещеното съкровище, което след това Еней пренесе в Италия, и Рим го считаше като едно съкровище, от което е зависило неговото щастие. По-късно императорът Константин го пренесе в Константинопол. Отново се вярваше, че щастието, което беше свързано исторически с Константинопол, за висеше от този Паладиум. И легендата разказва по-нататък, гледайки пророчески в бъдещето: който добие този Паладиум, той ще има в бъдеще световното господство. Тук няма никакъв повод да се впускам върху истинността и съдържанието на тази легенда.
Искам само да кажа, че тези двама човеци, които в Средновековието бяха въплътени в Русия, предприеха с ентусиазъм едно пътешествие за Константинопол с цел да добият този Паладиум, обаче не успяха да сторят това, но запазиха ентусиазма в сърцата си.
И сега можеше действително да се види, как Байрон искаше да вземе Паладиума по друг начин като участник в борбата на гръцкия народ за освобождение. И когато изпитаме живота на Лорд Байрон, ние ще открием, колко много неща при тази гениална поетическа личност зависеха от това, че тя е изпитала една такава ентусиазирана подбуда в един минал живот. И отново, когато насоча поглед назад върху моя учител по геометрия, въпреки скромните качества, които той имаше, на мене ми става ясно, че очарователните, симпатичните качества, които можеше да развие, той ги дължеше на това предприятие от неговия минал земен живот, въпреки че играеше второстепенна роля в него. Ако той би участвувал напълно както Лорд Байрон в това предприятие за отнемане на Паладиума, тогава в своя следващ живот той би бил съвременник на Лорд Байрон. Аз привеждам този пример, че трябва да насочваме поглед върху целия човек, например също и върху неговите телесни недостатъци, когато искаме да изследваме кармически връзки.
към текста >>
И отново, когато насоча поглед назад върху моя учител по геометрия, въпреки скромните качества, които той имаше, на мене ми става ясно, че очарователните, симпатичните качества, които можеше да развие, той ги дължеше на това п
ред
приятие от неговия минал земен живот, въпреки че играеше второстепенна роля в него.
И легендата разказва по-нататък, гледайки пророчески в бъдещето: който добие този Паладиум, той ще има в бъдеще световното господство. Тук няма никакъв повод да се впускам върху истинността и съдържанието на тази легенда. Искам само да кажа, че тези двама човеци, които в Средновековието бяха въплътени в Русия, предприеха с ентусиазъм едно пътешествие за Константинопол с цел да добият този Паладиум, обаче не успяха да сторят това, но запазиха ентусиазма в сърцата си. И сега можеше действително да се види, как Байрон искаше да вземе Паладиума по друг начин като участник в борбата на гръцкия народ за освобождение. И когато изпитаме живота на Лорд Байрон, ние ще открием, колко много неща при тази гениална поетическа личност зависеха от това, че тя е изпитала една такава ентусиазирана подбуда в един минал живот.
И отново, когато насоча поглед назад върху моя учител по геометрия, въпреки скромните качества, които той имаше, на мене ми става ясно, че очарователните, симпатичните качества, които можеше да развие, той ги дължеше на това предприятие от неговия минал земен живот, въпреки че играеше второстепенна роля в него.
Ако той би участвувал напълно както Лорд Байрон в това предприятие за отнемане на Паладиума, тогава в своя следващ живот той би бил съвременник на Лорд Байрон. Аз привеждам този пример, че трябва да насочваме поглед върху целия човек, например също и върху неговите телесни недостатъци, когато искаме да изследваме кармически връзки. Когато откриваме, че някоя личност има един изпъкващ духовен белег в определен земен живот, че е бил един велик художник да речем, тогава от това не трябва да заключим по един абстрактен начин, че и в неговия минал живот той също е бил велик художник. Това, което се явява на повърхността на душата, са само вълните, които са изтъкани от Кармата. Кармата протича много по-дълбоко и има работа с тялото, душата и духа на човека.
към текста >>
Ако той би участвувал напълно както Лорд Байрон в това п
ред
приятие за отнемане на Паладиума, тогава в своя следващ живот той би бил съвременник на Лорд Байрон.
Тук няма никакъв повод да се впускам върху истинността и съдържанието на тази легенда. Искам само да кажа, че тези двама човеци, които в Средновековието бяха въплътени в Русия, предприеха с ентусиазъм едно пътешествие за Константинопол с цел да добият този Паладиум, обаче не успяха да сторят това, но запазиха ентусиазма в сърцата си. И сега можеше действително да се види, как Байрон искаше да вземе Паладиума по друг начин като участник в борбата на гръцкия народ за освобождение. И когато изпитаме живота на Лорд Байрон, ние ще открием, колко много неща при тази гениална поетическа личност зависеха от това, че тя е изпитала една такава ентусиазирана подбуда в един минал живот. И отново, когато насоча поглед назад върху моя учител по геометрия, въпреки скромните качества, които той имаше, на мене ми става ясно, че очарователните, симпатичните качества, които можеше да развие, той ги дължеше на това предприятие от неговия минал земен живот, въпреки че играеше второстепенна роля в него.
Ако той би участвувал напълно както Лорд Байрон в това предприятие за отнемане на Паладиума, тогава в своя следващ живот той би бил съвременник на Лорд Байрон.
Аз привеждам този пример, че трябва да насочваме поглед върху целия човек, например също и върху неговите телесни недостатъци, когато искаме да изследваме кармически връзки. Когато откриваме, че някоя личност има един изпъкващ духовен белег в определен земен живот, че е бил един велик художник да речем, тогава от това не трябва да заключим по един абстрактен начин, че и в неговия минал живот той също е бил велик художник. Това, което се явява на повърхността на душата, са само вълните, които са изтъкани от Кармата. Кармата протича много по-дълбоко и има работа с тялото, душата и духа на човека. Ние трябва да имаме поглед за цялостния земен живот.
към текста >>
Когато откриваме, че някоя личност има един изпъкващ духовен белег в оп
ред
елен земен живот, че е бил един велик художник да речем, тогава от това не трябва да заключим по един абстрактен начин, че и в неговия минал живот той също е бил велик художник.
И сега можеше действително да се види, как Байрон искаше да вземе Паладиума по друг начин като участник в борбата на гръцкия народ за освобождение. И когато изпитаме живота на Лорд Байрон, ние ще открием, колко много неща при тази гениална поетическа личност зависеха от това, че тя е изпитала една такава ентусиазирана подбуда в един минал живот. И отново, когато насоча поглед назад върху моя учител по геометрия, въпреки скромните качества, които той имаше, на мене ми става ясно, че очарователните, симпатичните качества, които можеше да развие, той ги дължеше на това предприятие от неговия минал земен живот, въпреки че играеше второстепенна роля в него. Ако той би участвувал напълно както Лорд Байрон в това предприятие за отнемане на Паладиума, тогава в своя следващ живот той би бил съвременник на Лорд Байрон. Аз привеждам този пример, че трябва да насочваме поглед върху целия човек, например също и върху неговите телесни недостатъци, когато искаме да изследваме кармически връзки.
Когато откриваме, че някоя личност има един изпъкващ духовен белег в определен земен живот, че е бил един велик художник да речем, тогава от това не трябва да заключим по един абстрактен начин, че и в неговия минал живот той също е бил велик художник.
Това, което се явява на повърхността на душата, са само вълните, които са изтъкани от Кармата. Кармата протича много по-дълбоко и има работа с тялото, душата и духа на човека. Ние трябва да имаме поглед за цялостния земен живот. Понякога при тези особености на човешкия живот ние можем да бъдем доведени до кармически връзки чрез начина, по който някой движи своите пръсти, и то много повече, отколкото биха ни довели иначе неговите меродавни възможности за действие в живота. Аз вече имах веднъж опитността, да бъда доведен до интимните кармически връзки на една личност чрез нещо второстепенно.
към текста >>
При тази личност, която често трябваше да преподава като професор в университета, на мене ми на прави дълбоко впечатление фактът, че всеки път, п
ред
и да започне своята лекция, тя изваждаше носната си кърпа от джоба и си избърсваше носа.
Това, което се явява на повърхността на душата, са само вълните, които са изтъкани от Кармата. Кармата протича много по-дълбоко и има работа с тялото, душата и духа на човека. Ние трябва да имаме поглед за цялостния земен живот. Понякога при тези особености на човешкия живот ние можем да бъдем доведени до кармически връзки чрез начина, по който някой движи своите пръсти, и то много повече, отколкото биха ни довели иначе неговите меродавни възможности за действие в живота. Аз вече имах веднъж опитността, да бъда доведен до интимните кармически връзки на една личност чрез нещо второстепенно.
При тази личност, която често трябваше да преподава като професор в университета, на мене ми на прави дълбоко впечатление фактът, че всеки път, преди да започне своята лекция, тя изваждаше носната си кърпа от джоба и си избърсваше носа.
Този човек никога не започваше своята лекция по друг начин, това беше една дълбоко вкоренена в него особеност. В значителното впечатление, което получих от това, аз можах да намеря една интуиция, за да стигна в миналото до важни неща, до пълни със значение неща в миналия живот на тази личност. Ние трябва да намерим знаци, знаци, нещо у човека, което често пъти означава важни неща: тогава можем да проникнем в минали земни съществувания. Сега, след като поставих пред Вашите души това, бих искал да обърна вниманието върху факта, колко интересен става от историческа гледна точка въпросът за Кармата. Вземете само отделни конкретни случаи.
към текста >>
Сега, след като поставих п
ред
Вашите души това, бих искал да обърна вниманието върху факта, колко интересен става от историческа гледна точка въпросът за Кармата.
Аз вече имах веднъж опитността, да бъда доведен до интимните кармически връзки на една личност чрез нещо второстепенно. При тази личност, която често трябваше да преподава като професор в университета, на мене ми на прави дълбоко впечатление фактът, че всеки път, преди да започне своята лекция, тя изваждаше носната си кърпа от джоба и си избърсваше носа. Този човек никога не започваше своята лекция по друг начин, това беше една дълбоко вкоренена в него особеност. В значителното впечатление, което получих от това, аз можах да намеря една интуиция, за да стигна в миналото до важни неща, до пълни със значение неща в миналия живот на тази личност. Ние трябва да намерим знаци, знаци, нещо у човека, което често пъти означава важни неща: тогава можем да проникнем в минали земни съществувания.
Сега, след като поставих пред Вашите души това, бих искал да обърна вниманието върху факта, колко интересен става от историческа гледна точка въпросът за Кармата.
Вземете само отделни конкретни случаи. Вземете например случая: през 18-то столетие се яви по един съвсем странен начин Сведенборг. Миналата година в Пемнемавър аз говорих върху духовната особеност на Сведенборг от една съвършено друга гледна точка, но тогава не засегнах неговата Карма. Сведенборг е една чудна личност. Той надхвърля вече 40-на възраст и до тази възраст е един извънредно голям, знаменит учен, толкава знаменит, че написва много чисто научни трудове, които учените много ценят; толкова знаменит, че и сега още шведската академия на науките се занимава с това, да издаде многото томове, които още не са били издадени, които са останали като наследство чисто научни трудове.
към текста >>
Той надхвърля вече 40-на възраст и до тази възраст е един извън
ред
но голям, знаменит учен, толкава знаменит, че написва много чисто научни трудове, които учените много ценят; толкова знаменит, че и сега още шведската академия на науките се занимава с това, да издаде многото томове, които още не са били издадени, които са останали като наследство чисто научни трудове.
Сега, след като поставих пред Вашите души това, бих искал да обърна вниманието върху факта, колко интересен става от историческа гледна точка въпросът за Кармата. Вземете само отделни конкретни случаи. Вземете например случая: през 18-то столетие се яви по един съвсем странен начин Сведенборг. Миналата година в Пемнемавър аз говорих върху духовната особеност на Сведенборг от една съвършено друга гледна точка, но тогава не засегнах неговата Карма. Сведенборг е една чудна личност.
Той надхвърля вече 40-на възраст и до тази възраст е един извънредно голям, знаменит учен, толкава знаменит, че написва много чисто научни трудове, които учените много ценят; толкова знаменит, че и сега още шведската академия на науките се занимава с това, да издаде многото томове, които още не са били издадени, които са останали като наследство чисто научни трудове.
С издаването на тези много точни научни трудове се занимава например Арениус, и трябва вече да кажем, че в тези трудове се намира нещо до най-висока степен недуховно, щом Арениус се интересува от тях! Следователно до неговата 40-та година никой не можеше да каже за Сведенборг, че той би имал нещо духовно в своите познания. След това той внезапно започва както казват учените да става побъркан, започва внезапно да дава големи, обширни описания на духовния свят, както той го виждал. Това се явява като нещо съвършено ново, като една комета в този живот на Сведенборг. Ние се питаме: какъв ще е бил неговият минал земен живот, за да може да се случи нещо подобно в настоящия земен живот?
към текста >>
По-нататък в своето житейско странствуване тази личност премина отсам в Испания, прие там в себе си онова, което бихме могли да наречем ранно кабалистично учение, кабалистично учение, чрез което човек обгръща с поглед велики връзки в мировия
ред
.
И можем да посочим още един друг случай, именно в днешно време, когато от задните основи на съществуването отново се показва нещо твърде агресивно: да разгледаме една такава личност, като тази на починалия в 16-то столетие Игнациус де Лоайола, основателят на обществото на Исуса, на ордена на йезуитите. Когато вземем забележителната съдба на ордена на Йезуитите, ние трябва да зададем въпроса: по какъв начин е живял, и ако отново и дошъл на земята, по какъв начин живее по-нататък в историческото развитие Игнациус де Лоайола, след като на земния живот е минал през вратата на смъртта? Тук имате такива въпроси, които, когато се отговори на тях, са несъмнено в състояние да осветлят историческите основи на някои неща, които са станали. Например интуитивният поглед ме доведе в миналото до една душа, която е получила своето образование в училищата от северна Африка през времето, което скоро е последвало след Августина, получила е своето образование в тези училища също както самия Августин. Тази личност, за която говоря като принадлежаща приблизително на 5-то столетие на християнското летоброене, можа да посещава в Африка онези училища, които беше посещавал също и свети Августин, и там тя се запозна с всичко онова, което беше възникнало от науката на манихеите, от това, което произхождаше от дълбоко източна, но изменена в по-късни времена мъдрост.
По-нататък в своето житейско странствуване тази личност премина отсам в Испания, прие там в себе си онова, което бихме могли да наречем ранно кабалистично учение, кабалистично учение, чрез което човек обгръща с поглед велики връзки в мировия ред.
Така щото в Африка, в Испания тази личност можа да бъде надарена с извънредно широк поглед, но в същото време с едно познание, което отчасти се намираше вече в упадък, отчасти в разцвет, което задълбочи в известно отношение душата и в същото време я остави в неясност. След като тази личност мина през вратата на смъртта, тя предприе първо пътувания и стигна чрез въздействието на нейната Карма на едно място между смъртта и едно ново раждане в допир с един особен гений, с едно особено духовно същество, което принадлежеше на света на Марс. Видите ли, работата стои така, че през времето между смъртта и едно ново раждане човекът изгражда заедно с други човешки души, с които е свързан кармически, своята следваща Карма, която свързва със себе си в следващите земни съществувания, той изгражда духовно своята бъдеща Карма. Но в изграждането на тази Карма вземат участие не само други човешки души, а също и същества на различните духовни йерархии, които получават задачи именно чрез това, което съответната душа донася със себе си от своите минали съществувания. И така тази душа, за която говоря тук, благодарение на това, което тя беше вършила, мислила и чувствувала в минали земни съществувания, а именно в онзи земен живот, който беше меродавен, който аз току що описах скицирайки го, благодарение също на това, което тя беше приела в себе си в този минал земен живот, беше доведена при кармическото изграждане на нейния следващ живот в близост до едно духовно същество, което принадлежеше на световете на Марс.
към текста >>
Така щото в Африка, в Испания тази личност можа да бъде надарена с извън
ред
но широк поглед, но в същото време с едно познание, което отчасти се намираше вече в упадък, отчасти в разцвет, което задълбочи в известно отношение душата и в същото време я остави в неясност.
Когато вземем забележителната съдба на ордена на Йезуитите, ние трябва да зададем въпроса: по какъв начин е живял, и ако отново и дошъл на земята, по какъв начин живее по-нататък в историческото развитие Игнациус де Лоайола, след като на земния живот е минал през вратата на смъртта? Тук имате такива въпроси, които, когато се отговори на тях, са несъмнено в състояние да осветлят историческите основи на някои неща, които са станали. Например интуитивният поглед ме доведе в миналото до една душа, която е получила своето образование в училищата от северна Африка през времето, което скоро е последвало след Августина, получила е своето образование в тези училища също както самия Августин. Тази личност, за която говоря като принадлежаща приблизително на 5-то столетие на християнското летоброене, можа да посещава в Африка онези училища, които беше посещавал също и свети Августин, и там тя се запозна с всичко онова, което беше възникнало от науката на манихеите, от това, което произхождаше от дълбоко източна, но изменена в по-късни времена мъдрост. По-нататък в своето житейско странствуване тази личност премина отсам в Испания, прие там в себе си онова, което бихме могли да наречем ранно кабалистично учение, кабалистично учение, чрез което човек обгръща с поглед велики връзки в мировия ред.
Така щото в Африка, в Испания тази личност можа да бъде надарена с извънредно широк поглед, но в същото време с едно познание, което отчасти се намираше вече в упадък, отчасти в разцвет, което задълбочи в известно отношение душата и в същото време я остави в неясност.
След като тази личност мина през вратата на смъртта, тя предприе първо пътувания и стигна чрез въздействието на нейната Карма на едно място между смъртта и едно ново раждане в допир с един особен гений, с едно особено духовно същество, което принадлежеше на света на Марс. Видите ли, работата стои така, че през времето между смъртта и едно ново раждане човекът изгражда заедно с други човешки души, с които е свързан кармически, своята следваща Карма, която свързва със себе си в следващите земни съществувания, той изгражда духовно своята бъдеща Карма. Но в изграждането на тази Карма вземат участие не само други човешки души, а също и същества на различните духовни йерархии, които получават задачи именно чрез това, което съответната душа донася със себе си от своите минали съществувания. И така тази душа, за която говоря тук, благодарение на това, което тя беше вършила, мислила и чувствувала в минали земни съществувания, а именно в онзи земен живот, който беше меродавен, който аз току що описах скицирайки го, благодарение също на това, което тя беше приела в себе си в този минал земен живот, беше доведена при кармическото изграждане на нейния следващ живот в близост до едно духовно същество, което принадлежеше на световете на Марс. Там тя получи едно силно агресивно чувство, но от друга страна също извънредно голяма езикова сръчност, защото всичко, което се влива някога в един език, то бива подготвено от Космоса чрез съществата на Марс и вложено в Кармата на хората.
към текста >>
След като тази личност мина през вратата на смъртта, тя п
ред
прие първо пътувания и стигна чрез въздействието на нейната Карма на едно място между смъртта и едно ново раждане в допир с един особен гений, с едно особено духовно същество, което принадлежеше на света на Марс.
Тук имате такива въпроси, които, когато се отговори на тях, са несъмнено в състояние да осветлят историческите основи на някои неща, които са станали. Например интуитивният поглед ме доведе в миналото до една душа, която е получила своето образование в училищата от северна Африка през времето, което скоро е последвало след Августина, получила е своето образование в тези училища също както самия Августин. Тази личност, за която говоря като принадлежаща приблизително на 5-то столетие на християнското летоброене, можа да посещава в Африка онези училища, които беше посещавал също и свети Августин, и там тя се запозна с всичко онова, което беше възникнало от науката на манихеите, от това, което произхождаше от дълбоко източна, но изменена в по-късни времена мъдрост. По-нататък в своето житейско странствуване тази личност премина отсам в Испания, прие там в себе си онова, което бихме могли да наречем ранно кабалистично учение, кабалистично учение, чрез което човек обгръща с поглед велики връзки в мировия ред. Така щото в Африка, в Испания тази личност можа да бъде надарена с извънредно широк поглед, но в същото време с едно познание, което отчасти се намираше вече в упадък, отчасти в разцвет, което задълбочи в известно отношение душата и в същото време я остави в неясност.
След като тази личност мина през вратата на смъртта, тя предприе първо пътувания и стигна чрез въздействието на нейната Карма на едно място между смъртта и едно ново раждане в допир с един особен гений, с едно особено духовно същество, което принадлежеше на света на Марс.
Видите ли, работата стои така, че през времето между смъртта и едно ново раждане човекът изгражда заедно с други човешки души, с които е свързан кармически, своята следваща Карма, която свързва със себе си в следващите земни съществувания, той изгражда духовно своята бъдеща Карма. Но в изграждането на тази Карма вземат участие не само други човешки души, а също и същества на различните духовни йерархии, които получават задачи именно чрез това, което съответната душа донася със себе си от своите минали съществувания. И така тази душа, за която говоря тук, благодарение на това, което тя беше вършила, мислила и чувствувала в минали земни съществувания, а именно в онзи земен живот, който беше меродавен, който аз току що описах скицирайки го, благодарение също на това, което тя беше приела в себе си в този минал земен живот, беше доведена при кармическото изграждане на нейния следващ живот в близост до едно духовно същество, което принадлежеше на световете на Марс. Там тя получи едно силно агресивно чувство, но от друга страна също извънредно голяма езикова сръчност, защото всичко, което се влива някога в един език, то бива подготвено от Космоса чрез съществата на Марс и вложено в Кармата на хората. Това, което се явява като езикова сръчност, като езиково изкуство в Кармата на човека, произхожда винаги от това, че според нейните кармически изживявания съответната личност идва в близост до същества на Марс.
към текста >>
Там тя получи едно силно агресивно чувство, но от друга страна също извън
ред
но голяма езикова сръчност, защото всичко, което се влива някога в един език, то бива подготвено от Космоса чрез съществата на Марс и вложено в Кармата на хората.
Така щото в Африка, в Испания тази личност можа да бъде надарена с извънредно широк поглед, но в същото време с едно познание, което отчасти се намираше вече в упадък, отчасти в разцвет, което задълбочи в известно отношение душата и в същото време я остави в неясност. След като тази личност мина през вратата на смъртта, тя предприе първо пътувания и стигна чрез въздействието на нейната Карма на едно място между смъртта и едно ново раждане в допир с един особен гений, с едно особено духовно същество, което принадлежеше на света на Марс. Видите ли, работата стои така, че през времето между смъртта и едно ново раждане човекът изгражда заедно с други човешки души, с които е свързан кармически, своята следваща Карма, която свързва със себе си в следващите земни съществувания, той изгражда духовно своята бъдеща Карма. Но в изграждането на тази Карма вземат участие не само други човешки души, а също и същества на различните духовни йерархии, които получават задачи именно чрез това, което съответната душа донася със себе си от своите минали съществувания. И така тази душа, за която говоря тук, благодарение на това, което тя беше вършила, мислила и чувствувала в минали земни съществувания, а именно в онзи земен живот, който беше меродавен, който аз току що описах скицирайки го, благодарение също на това, което тя беше приела в себе си в този минал земен живот, беше доведена при кармическото изграждане на нейния следващ живот в близост до едно духовно същество, което принадлежеше на световете на Марс.
Там тя получи едно силно агресивно чувство, но от друга страна също извънредно голяма езикова сръчност, защото всичко, което се влива някога в един език, то бива подготвено от Космоса чрез съществата на Марс и вложено в Кармата на хората.
Това, което се явява като езикова сръчност, като езиково изкуство в Кармата на човека, произхожда винаги от това, че според нейните кармически изживявания съответната личност идва в близост до същества на Марс. Тази личност, за която говорих, тази индивидуалност, която сега беше стигнала в близост до едно особено същество на Марс което същество на Марс започна да ме интересува до най-висока степен тази индивидуалност се прероди след това отново в 19-то столетие в лицето на Волтер. Така щото Волтер носеше в себе си всичко това, което Ви описах за северно африканските, за испанските хора, носеше го в себе си от един минал земен живот, но преработено така, че образуването на Кармата беше станало чрез помощта на това същество на Марс, на този особен марсов дух. Когато вземете голямата езикова сръчност на Волтер, когато вземете неговата не устойчивост в много неща, когато вземете не толкова много съдържанието на това, което той е написал, а напротив цялото държани и хабитуса на неговата дейност, Вие ще намерите част по част разбираемо, защо Волтер стана такъв под въздействието, които аз Ви описах като неговите кармически влияния. И когато виждаме сега, как Волтер преминава от своя минал земен живот в настоящия със своето агресивно чувство, със своята езикова сръчност, със своята склонност да се подиграва върху много неща, с неговата отчасти прикрита неискреност, но отново с голям ентусиазъм за широката истина, когато вземем това от една страна в отношение с минали земни съществувания, и го довеждаме от друга страна във връзка с това същество на Марс, тогава започва да ни интересува както самият Волтер, а още повече от окултна гледна точка това същество на Марс.
към текста >>
Това, което се явява като езикова сръчност, като езиково изкуство в Кармата на човека, произхожда винаги от това, че спо
ред
нейните кармически изживявания съответната личност идва в близост до същества на Марс.
След като тази личност мина през вратата на смъртта, тя предприе първо пътувания и стигна чрез въздействието на нейната Карма на едно място между смъртта и едно ново раждане в допир с един особен гений, с едно особено духовно същество, което принадлежеше на света на Марс. Видите ли, работата стои така, че през времето между смъртта и едно ново раждане човекът изгражда заедно с други човешки души, с които е свързан кармически, своята следваща Карма, която свързва със себе си в следващите земни съществувания, той изгражда духовно своята бъдеща Карма. Но в изграждането на тази Карма вземат участие не само други човешки души, а също и същества на различните духовни йерархии, които получават задачи именно чрез това, което съответната душа донася със себе си от своите минали съществувания. И така тази душа, за която говоря тук, благодарение на това, което тя беше вършила, мислила и чувствувала в минали земни съществувания, а именно в онзи земен живот, който беше меродавен, който аз току що описах скицирайки го, благодарение също на това, което тя беше приела в себе си в този минал земен живот, беше доведена при кармическото изграждане на нейния следващ живот в близост до едно духовно същество, което принадлежеше на световете на Марс. Там тя получи едно силно агресивно чувство, но от друга страна също извънредно голяма езикова сръчност, защото всичко, което се влива някога в един език, то бива подготвено от Космоса чрез съществата на Марс и вложено в Кармата на хората.
Това, което се явява като езикова сръчност, като езиково изкуство в Кармата на човека, произхожда винаги от това, че според нейните кармически изживявания съответната личност идва в близост до същества на Марс.
Тази личност, за която говорих, тази индивидуалност, която сега беше стигнала в близост до едно особено същество на Марс което същество на Марс започна да ме интересува до най-висока степен тази индивидуалност се прероди след това отново в 19-то столетие в лицето на Волтер. Така щото Волтер носеше в себе си всичко това, което Ви описах за северно африканските, за испанските хора, носеше го в себе си от един минал земен живот, но преработено така, че образуването на Кармата беше станало чрез помощта на това същество на Марс, на този особен марсов дух. Когато вземете голямата езикова сръчност на Волтер, когато вземете неговата не устойчивост в много неща, когато вземете не толкова много съдържанието на това, което той е написал, а напротив цялото държани и хабитуса на неговата дейност, Вие ще намерите част по част разбираемо, защо Волтер стана такъв под въздействието, които аз Ви описах като неговите кармически влияния. И когато виждаме сега, как Волтер преминава от своя минал земен живот в настоящия със своето агресивно чувство, със своята езикова сръчност, със своята склонност да се подиграва върху много неща, с неговата отчасти прикрита неискреност, но отново с голям ентусиазъм за широката истина, когато вземем това от една страна в отношение с минали земни съществувания, и го довеждаме от друга страна във връзка с това същество на Марс, тогава започва да ни интересува както самият Волтер, а още повече от окултна гледна точка това същество на Марс. Да проследя това същество на Марс, това беше за мене една определена задача в определено време.
към текста >>
Да проследя това същество на Марс, това беше за мене една оп
ред
елена задача в оп
ред
елено време.
Това, което се явява като езикова сръчност, като езиково изкуство в Кармата на човека, произхожда винаги от това, че според нейните кармически изживявания съответната личност идва в близост до същества на Марс. Тази личност, за която говорих, тази индивидуалност, която сега беше стигнала в близост до едно особено същество на Марс което същество на Марс започна да ме интересува до най-висока степен тази индивидуалност се прероди след това отново в 19-то столетие в лицето на Волтер. Така щото Волтер носеше в себе си всичко това, което Ви описах за северно африканските, за испанските хора, носеше го в себе си от един минал земен живот, но преработено така, че образуването на Кармата беше станало чрез помощта на това същество на Марс, на този особен марсов дух. Когато вземете голямата езикова сръчност на Волтер, когато вземете неговата не устойчивост в много неща, когато вземете не толкова много съдържанието на това, което той е написал, а напротив цялото държани и хабитуса на неговата дейност, Вие ще намерите част по част разбираемо, защо Волтер стана такъв под въздействието, които аз Ви описах като неговите кармически влияния. И когато виждаме сега, как Волтер преминава от своя минал земен живот в настоящия със своето агресивно чувство, със своята езикова сръчност, със своята склонност да се подиграва върху много неща, с неговата отчасти прикрита неискреност, но отново с голям ентусиазъм за широката истина, когато вземем това от една страна в отношение с минали земни съществувания, и го довеждаме от друга страна във връзка с това същество на Марс, тогава започва да ни интересува както самият Волтер, а още повече от окултна гледна точка това същество на Марс.
Да проследя това същество на Марс, това беше за мене една определена задача в определено време.
И чрез това същество на Марс бе осветлено отново следното, което съставлява земни събития. В историята наше то внимание е привлечено от странната фигура на Игнациус де Лоайола, основателят на Обществото на Исус: Игнациус де Лоайола, който отначало е бил военен, след това е хвърлен на легло от една тежка болест и през време на тази тежка болест прави всякакви психически упражнения, чрез които се изпълва с вътрешна духовна сила, може да си постави задачата да спаси старото католическо християнство срещу разпространяващите се евангелиски стремежи. Този Игнациус де Лоайола, който успява да основе в самия себе си ордена на Йезуитите с помощта на онези сили, които имаше благодарение на своя ранен крак и това е интересното който пренася по най-силен начин окултни упражнения на волята в практическия религиозен живот, който всъщност независимо от това, какво становище можем да заемем, за това не става въпрос но който иска по особен величествен начин да защищава делото на Исуса по един чисто материален начин чрез упражнения на волята, иска да защищава по този начин делото на Исуса на Земята и основава този орден на Йезуитите. Който се задълбочава в живота на Игнациус де Лоайола, стига вече до там да се удивлява по определен начин на този забележителен живот. И когато проследим въпроса именно с интуитивно-окултния поглед, ние стигаме до нещо важно.
към текста >>
Който се задълбочава в живота на Игнациус де Лоайола, стига вече до там да се удивлява по оп
ред
елен начин на този забележителен живот.
И когато виждаме сега, как Волтер преминава от своя минал земен живот в настоящия със своето агресивно чувство, със своята езикова сръчност, със своята склонност да се подиграва върху много неща, с неговата отчасти прикрита неискреност, но отново с голям ентусиазъм за широката истина, когато вземем това от една страна в отношение с минали земни съществувания, и го довеждаме от друга страна във връзка с това същество на Марс, тогава започва да ни интересува както самият Волтер, а още повече от окултна гледна точка това същество на Марс. Да проследя това същество на Марс, това беше за мене една определена задача в определено време. И чрез това същество на Марс бе осветлено отново следното, което съставлява земни събития. В историята наше то внимание е привлечено от странната фигура на Игнациус де Лоайола, основателят на Обществото на Исус: Игнациус де Лоайола, който отначало е бил военен, след това е хвърлен на легло от една тежка болест и през време на тази тежка болест прави всякакви психически упражнения, чрез които се изпълва с вътрешна духовна сила, може да си постави задачата да спаси старото католическо християнство срещу разпространяващите се евангелиски стремежи. Този Игнациус де Лоайола, който успява да основе в самия себе си ордена на Йезуитите с помощта на онези сили, които имаше благодарение на своя ранен крак и това е интересното който пренася по най-силен начин окултни упражнения на волята в практическия религиозен живот, който всъщност независимо от това, какво становище можем да заемем, за това не става въпрос но който иска по особен величествен начин да защищава делото на Исуса по един чисто материален начин чрез упражнения на волята, иска да защищава по този начин делото на Исуса на Земята и основава този орден на Йезуитите.
Който се задълбочава в живота на Игнациус де Лоайола, стига вече до там да се удивлява по определен начин на този забележителен живот.
И когато проследим въпроса именно с интуитивно-окултния поглед, ние стигаме до нещо важно. Чрез Игнациус де Лоайола се роди този орден на Йезуитите, който допринесе наймного за потъване на Християнството в земно-материалния живот, но го направи да потъне с мощна духовна сила. Този орден на Йезуитите има едно правило, което отблъсква напълно моралния човек, което обаче в много отношения означава най-големите от неговите въздействия. Освен обикновените калугерски обети орденът на Йезуитите има освен упражненията, освен всичко онова, през което трябва да минат развиващите се йезуити, за да станат въобще свещеници, също още една правило, съгласно което той се подчинява безусловно на заповедта на римския папа. Каквото и да изисква римският папа, в йезуитския орден не се питат какво трябва да мислят по-нататък върху това: то се изпълнява, защото йезуитите са убедени, че чрез римския папа се проявяват по-висши неща и по отношение на Рим трябва да изпълняват заповедта на тази висша власт.
към текста >>
Макар и това да е нещо съмнително, то показва едно себеотрицание, което съществува в царуването на йезуитизма, което обаче отново означава едно извън
ред
но голямо укрепване на силата, защото всичко, което човек върши по този начин, като го върши с извън
ред
но голямо напрежение на силите и с извън
ред
на интензивност в служба на нещо, върши го не от емоция, то дава една могъща сила.
И когато проследим въпроса именно с интуитивно-окултния поглед, ние стигаме до нещо важно. Чрез Игнациус де Лоайола се роди този орден на Йезуитите, който допринесе наймного за потъване на Християнството в земно-материалния живот, но го направи да потъне с мощна духовна сила. Този орден на Йезуитите има едно правило, което отблъсква напълно моралния човек, което обаче в много отношения означава най-големите от неговите въздействия. Освен обикновените калугерски обети орденът на Йезуитите има освен упражненията, освен всичко онова, през което трябва да минат развиващите се йезуити, за да станат въобще свещеници, също още една правило, съгласно което той се подчинява безусловно на заповедта на римския папа. Каквото и да изисква римският папа, в йезуитския орден не се питат какво трябва да мислят по-нататък върху това: то се изпълнява, защото йезуитите са убедени, че чрез римския папа се проявяват по-висши неща и по отношение на Рим трябва да изпълняват заповедта на тази висша власт.
Макар и това да е нещо съмнително, то показва едно себеотрицание, което съществува в царуването на йезуитизма, което обаче отново означава едно извънредно голямо укрепване на силата, защото всичко, което човек върши по този начин, като го върши с извънредно голямо напрежение на силите и с извънредна интензивност в служба на нещо, върши го не от емоция, то дава една могъща сила.
Тази сила се движи така да се каже в ниския облак на материалното, но тя е една духовна сила. Това е нещо твърде особено. И сега, когато проследим тези странни, биещи на очи, величествени явления, ние стигаме до откритието, че същият този марсов дух, за който Ви говорих, който стои на основата на Волтеровия живот, че същият този дух е онзи, който упражнявайки свръхсетивни влияния придружава Игнациус де Лоайола от момента, кога то Игнациус де Лоайола е минал през вратата на смъртта. Игнациус де Лоайола е стоял винаги под влиянието на този марсов дух. Непосредствено след като Игнациус де Лоайола мина през вратата на смъртта, положението при него беше съвършено различно от това при другите хора.
към текста >>
Непос
ред
ствено след като Игнациус де Лоайола мина през вратата на смъртта, положението при него беше съвършено различно от това при другите хора.
Макар и това да е нещо съмнително, то показва едно себеотрицание, което съществува в царуването на йезуитизма, което обаче отново означава едно извънредно голямо укрепване на силата, защото всичко, което човек върши по този начин, като го върши с извънредно голямо напрежение на силите и с извънредна интензивност в служба на нещо, върши го не от емоция, то дава една могъща сила. Тази сила се движи така да се каже в ниския облак на материалното, но тя е една духовна сила. Това е нещо твърде особено. И сега, когато проследим тези странни, биещи на очи, величествени явления, ние стигаме до откритието, че същият този марсов дух, за който Ви говорих, който стои на основата на Волтеровия живот, че същият този дух е онзи, който упражнявайки свръхсетивни влияния придружава Игнациус де Лоайола от момента, кога то Игнациус де Лоайола е минал през вратата на смъртта. Игнациус де Лоайола е стоял винаги под влиянието на този марсов дух.
Непосредствено след като Игнациус де Лоайола мина през вратата на смъртта, положението при него беше съвършено различно от това при другите хора.
Когато непосредствено след смъртта другите хора отлагат след малко дни тяхното етерно тяло, те имат един кратък обзор върху техния земен живот, преди да започнат своя път през света на душите /астралния свят/. Игнациус де Лоайола имаше един дълъг обзор. Именно благодарение на този особен род упражнения, които бяха залегнали в душата на Игнациус де Лоайола, се роди една особена силна връзка с марсовия дух, защото между този марсов дух и това, което стана в душата на този болен военен, който беше хвърлен на легло чрез заболяването на крака и от военен човек стана такъв, който не можеше да използува своя крак, между марсовия дух и това, което ставаше в душата на Игнациус де Лоайола един вид активност, съществуваше един вид родство, едно привличащо родство. Всичко това имаше извънредно силно влияние и когато насочим погледа върху целия човек, ние виждаме това, разбираме го. И това доведе този Игнациус де Лоайола във връзка с този марсов дух, с който аз се запознах обаче по другия път.
към текста >>
Когато непос
ред
ствено след смъртта другите хора отлагат след малко дни тяхното етерно тяло, те имат един кратък обзор върху техния земен живот, п
ред
и да започнат своя път през света на душите /астралния свят/.
Тази сила се движи така да се каже в ниския облак на материалното, но тя е една духовна сила. Това е нещо твърде особено. И сега, когато проследим тези странни, биещи на очи, величествени явления, ние стигаме до откритието, че същият този марсов дух, за който Ви говорих, който стои на основата на Волтеровия живот, че същият този дух е онзи, който упражнявайки свръхсетивни влияния придружава Игнациус де Лоайола от момента, кога то Игнациус де Лоайола е минал през вратата на смъртта. Игнациус де Лоайола е стоял винаги под влиянието на този марсов дух. Непосредствено след като Игнациус де Лоайола мина през вратата на смъртта, положението при него беше съвършено различно от това при другите хора.
Когато непосредствено след смъртта другите хора отлагат след малко дни тяхното етерно тяло, те имат един кратък обзор върху техния земен живот, преди да започнат своя път през света на душите /астралния свят/.
Игнациус де Лоайола имаше един дълъг обзор. Именно благодарение на този особен род упражнения, които бяха залегнали в душата на Игнациус де Лоайола, се роди една особена силна връзка с марсовия дух, защото между този марсов дух и това, което стана в душата на този болен военен, който беше хвърлен на легло чрез заболяването на крака и от военен човек стана такъв, който не можеше да използува своя крак, между марсовия дух и това, което ставаше в душата на Игнациус де Лоайола един вид активност, съществуваше един вид родство, едно привличащо родство. Всичко това имаше извънредно силно влияние и когато насочим погледа върху целия човек, ние виждаме това, разбираме го. И това доведе този Игнациус де Лоайола във връзка с този марсов дух, с който аз се запознах обаче по другия път. И това, което се образува тук чрез тази връзка, то направи възможно, щото сега за Игнациус де Лоайола това пълно със значение ретроспективно виждане на изминалия земен живот да не престане никак, докато за другите хора то трае само няколко дни след смъртта; това ретроспективно виждане не престана да съществува.
към текста >>
Всичко това имаше извън
ред
но силно влияние и когато насочим погледа върху целия човек, ние виждаме това, разбираме го.
Игнациус де Лоайола е стоял винаги под влиянието на този марсов дух. Непосредствено след като Игнациус де Лоайола мина през вратата на смъртта, положението при него беше съвършено различно от това при другите хора. Когато непосредствено след смъртта другите хора отлагат след малко дни тяхното етерно тяло, те имат един кратък обзор върху техния земен живот, преди да започнат своя път през света на душите /астралния свят/. Игнациус де Лоайола имаше един дълъг обзор. Именно благодарение на този особен род упражнения, които бяха залегнали в душата на Игнациус де Лоайола, се роди една особена силна връзка с марсовия дух, защото между този марсов дух и това, което стана в душата на този болен военен, който беше хвърлен на легло чрез заболяването на крака и от военен човек стана такъв, който не можеше да използува своя крак, между марсовия дух и това, което ставаше в душата на Игнациус де Лоайола един вид активност, съществуваше един вид родство, едно привличащо родство.
Всичко това имаше извънредно силно влияние и когато насочим погледа върху целия човек, ние виждаме това, разбираме го.
И това доведе този Игнациус де Лоайола във връзка с този марсов дух, с който аз се запознах обаче по другия път. И това, което се образува тук чрез тази връзка, то направи възможно, щото сега за Игнациус де Лоайола това пълно със значение ретроспективно виждане на изминалия земен живот да не престане никак, докато за другите хора то трае само няколко дни след смъртта; това ретроспективно виждане не престана да съществува. В това ретроспективно виждане на своя земен живот остана Игнациус де Лоайола и можа да приеме върху себе си една ретроспективна виждаща връзка за всички онези, които го последваха в ордена на Йезуитите. Той остана свързан със своя орден в ретроспективното гледане на своя собствен земен живот. В това ретроспективно виждане на самия Игнациус де Лоайола се развиха силите, които задържаха в съществуване ордена, тези сили, които бяха именно толкова анормални, че те обуславяха също анормалните съд би на ордена на Йезуитите: да се подчинява така безусловно послушно на папата, въпреки че папата разтури ордена, въпреки също многото преследвания!
към текста >>
Но този пример показва още нещо друго, нещо, което разпространява искряща светлина върху оп
ред
елени исторически връзки.
И това, което се образува тук чрез тази връзка, то направи възможно, щото сега за Игнациус де Лоайола това пълно със значение ретроспективно виждане на изминалия земен живот да не престане никак, докато за другите хора то трае само няколко дни след смъртта; това ретроспективно виждане не престана да съществува. В това ретроспективно виждане на своя земен живот остана Игнациус де Лоайола и можа да приеме върху себе си една ретроспективна виждаща връзка за всички онези, които го последваха в ордена на Йезуитите. Той остана свързан със своя орден в ретроспективното гледане на своя собствен земен живот. В това ретроспективно виждане на самия Игнациус де Лоайола се развиха силите, които задържаха в съществуване ордена, тези сили, които бяха именно толкова анормални, че те обуславяха също анормалните съд би на ордена на Йезуитите: да се подчинява така безусловно послушно на папата, въпреки че папата разтури ордена, въпреки също многото преследвания! Но също и това, което самите йезуити произведоха в света, всичко това беше произведено чрез тази особена връзка, която аз описах.
Но този пример показва още нещо друго, нещо, което разпространява искряща светлина върху определени исторически връзки.
Видите ли, след като Игнациус де Лоайола живя, той остана винаги всъщност близо до Земята, защото човек се намира близо до Земята, когато има това ретроспективно виждане. Когато това ретроспективно виждане се разпростира, то не може все пак да се разпростре върху много столетия, защото всъщност разпространявайки върху дълги периоди, то е нещо анормално но в мировата връзка винаги се явяват анормални неща. И така след като мина през вратата на смъртта Игнациус де Лоайола се прероди относително скоро след това в лицето на Емануел Сведенборг. Това е нещо извънредно фрапиращо но същевременно извънредно поясняващо. Защото вземете искрящата историческа светлина, която се разпространява тук: орденът на йезуитите продължи да съществува по-нататък; обаче този, който го беше подържал до определен момент, беше станал съвършено друг, той се яви като индивидуалност на Емануел Сведенборг, така щото чрез одухотворението на Емануел Сведенборг орденът на йезуитите е ръководен чрез съвършено други импулси, различни от тези на неговия първи основател.
към текста >>
Това е нещо извън
ред
но фрапиращо но същевременно извън
ред
но поясняващо.
Но също и това, което самите йезуити произведоха в света, всичко това беше произведено чрез тази особена връзка, която аз описах. Но този пример показва още нещо друго, нещо, което разпространява искряща светлина върху определени исторически връзки. Видите ли, след като Игнациус де Лоайола живя, той остана винаги всъщност близо до Земята, защото човек се намира близо до Земята, когато има това ретроспективно виждане. Когато това ретроспективно виждане се разпростира, то не може все пак да се разпростре върху много столетия, защото всъщност разпространявайки върху дълги периоди, то е нещо анормално но в мировата връзка винаги се явяват анормални неща. И така след като мина през вратата на смъртта Игнациус де Лоайола се прероди относително скоро след това в лицето на Емануел Сведенборг.
Това е нещо извънредно фрапиращо но същевременно извънредно поясняващо.
Защото вземете искрящата историческа светлина, която се разпространява тук: орденът на йезуитите продължи да съществува по-нататък; обаче този, който го беше подържал до определен момент, беше станал съвършено друг, той се яви като индивидуалност на Емануел Сведенборг, така щото чрез одухотворението на Емануел Сведенборг орденът на йезуитите е ръководен чрез съвършено други импулси, различни от тези на неговия първи основател. Ние виждаме именно в историческото развитие основателите на нещо, онези личности, които са били дълбоко свързани с нещо, когато проследим протичането на Кармата, ние ги виждаме, как те се отделят от тези движения и ги предават на съвършено други сили. Така щото научаваме: няма никакъв исторически смисъл да говорим за днешния орден на йезуитите така, че да го приписваме на Игнациус де Лоайола. Официалната история прави това. Обаче вътрешното познание не може да прави това, защото ние виждаме, как индивидуалностите се отделят от техните движения.
към текста >>
Защото вземете искрящата историческа светлина, която се разпространява тук: орденът на йезуитите продължи да съществува по-нататък; обаче този, който го беше подържал до оп
ред
елен момент, беше станал съвършено друг, той се яви като индивидуалност на Емануел Сведенборг, така щото чрез одухотворението на Емануел Сведенборг орденът на йезуитите е ръководен чрез съвършено други импулси, различни от тези на неговия първи основател.
Но този пример показва още нещо друго, нещо, което разпространява искряща светлина върху определени исторически връзки. Видите ли, след като Игнациус де Лоайола живя, той остана винаги всъщност близо до Земята, защото човек се намира близо до Земята, когато има това ретроспективно виждане. Когато това ретроспективно виждане се разпростира, то не може все пак да се разпростре върху много столетия, защото всъщност разпространявайки върху дълги периоди, то е нещо анормално но в мировата връзка винаги се явяват анормални неща. И така след като мина през вратата на смъртта Игнациус де Лоайола се прероди относително скоро след това в лицето на Емануел Сведенборг. Това е нещо извънредно фрапиращо но същевременно извънредно поясняващо.
Защото вземете искрящата историческа светлина, която се разпространява тук: орденът на йезуитите продължи да съществува по-нататък; обаче този, който го беше подържал до определен момент, беше станал съвършено друг, той се яви като индивидуалност на Емануел Сведенборг, така щото чрез одухотворението на Емануел Сведенборг орденът на йезуитите е ръководен чрез съвършено други импулси, различни от тези на неговия първи основател.
Ние виждаме именно в историческото развитие основателите на нещо, онези личности, които са били дълбоко свързани с нещо, когато проследим протичането на Кармата, ние ги виждаме, как те се отделят от тези движения и ги предават на съвършено други сили. Така щото научаваме: няма никакъв исторически смисъл да говорим за днешния орден на йезуитите така, че да го приписваме на Игнациус де Лоайола. Официалната история прави това. Обаче вътрешното познание не може да прави това, защото ние виждаме, как индивидуалностите се отделят от техните движения. Така някои исторически явления се приписват според външното протичане на този или онзи основател; обаче когато познаем по-късния земен живот на основателя, ние знаем, че той отдавна са е отделил от явлението, което е основал исторически, тогава, както изложихме, цялата история изгубва своя смисъл за много неща, когато искаме да намерим истинските окултни факти, които стоят зад тези явления в кармическото развитие.
към текста >>
Ние виждаме именно в историческото развитие основателите на нещо, онези личности, които са били дълбоко свързани с нещо, когато проследим протичането на Кармата, ние ги виждаме, как те се отделят от тези движения и ги п
ред
ават на съвършено други сили.
Видите ли, след като Игнациус де Лоайола живя, той остана винаги всъщност близо до Земята, защото човек се намира близо до Земята, когато има това ретроспективно виждане. Когато това ретроспективно виждане се разпростира, то не може все пак да се разпростре върху много столетия, защото всъщност разпространявайки върху дълги периоди, то е нещо анормално но в мировата връзка винаги се явяват анормални неща. И така след като мина през вратата на смъртта Игнациус де Лоайола се прероди относително скоро след това в лицето на Емануел Сведенборг. Това е нещо извънредно фрапиращо но същевременно извънредно поясняващо. Защото вземете искрящата историческа светлина, която се разпространява тук: орденът на йезуитите продължи да съществува по-нататък; обаче този, който го беше подържал до определен момент, беше станал съвършено друг, той се яви като индивидуалност на Емануел Сведенборг, така щото чрез одухотворението на Емануел Сведенборг орденът на йезуитите е ръководен чрез съвършено други импулси, различни от тези на неговия първи основател.
Ние виждаме именно в историческото развитие основателите на нещо, онези личности, които са били дълбоко свързани с нещо, когато проследим протичането на Кармата, ние ги виждаме, как те се отделят от тези движения и ги предават на съвършено други сили.
Така щото научаваме: няма никакъв исторически смисъл да говорим за днешния орден на йезуитите така, че да го приписваме на Игнациус де Лоайола. Официалната история прави това. Обаче вътрешното познание не може да прави това, защото ние виждаме, как индивидуалностите се отделят от техните движения. Така някои исторически явления се приписват според външното протичане на този или онзи основател; обаче когато познаем по-късния земен живот на основателя, ние знаем, че той отдавна са е отделил от явлението, което е основал исторически, тогава, както изложихме, цялата история изгубва своя смисъл за много неща, когато искаме да намерим истинските окултни факти, които стоят зад тези явления в кармическото развитие. Това е едното.
към текста >>
Така някои исторически явления се приписват спо
ред
външното протичане на този или онзи основател; обаче когато познаем по-късния земен живот на основателя, ние знаем, че той отдавна са е отделил от явлението, което е основал исторически, тогава, както изложихме, цялата история изгубва своя смисъл за много неща, когато искаме да намерим истинските окултни факти, които стоят зад тези явления в кармическото развитие.
Защото вземете искрящата историческа светлина, която се разпространява тук: орденът на йезуитите продължи да съществува по-нататък; обаче този, който го беше подържал до определен момент, беше станал съвършено друг, той се яви като индивидуалност на Емануел Сведенборг, така щото чрез одухотворението на Емануел Сведенборг орденът на йезуитите е ръководен чрез съвършено други импулси, различни от тези на неговия първи основател. Ние виждаме именно в историческото развитие основателите на нещо, онези личности, които са били дълбоко свързани с нещо, когато проследим протичането на Кармата, ние ги виждаме, как те се отделят от тези движения и ги предават на съвършено други сили. Така щото научаваме: няма никакъв исторически смисъл да говорим за днешния орден на йезуитите така, че да го приписваме на Игнациус де Лоайола. Официалната история прави това. Обаче вътрешното познание не може да прави това, защото ние виждаме, как индивидуалностите се отделят от техните движения.
Така някои исторически явления се приписват според външното протичане на този или онзи основател; обаче когато познаем по-късния земен живот на основателя, ние знаем, че той отдавна са е отделил от явлението, което е основал исторически, тогава, както изложихме, цялата история изгубва своя смисъл за много неща, когато искаме да намерим истинските окултни факти, които стоят зад тези явления в кармическото развитие.
Това е едното. Другото е следното: сега душата на Игнациус де Лоайола, на Сведенборг, влезе в един организъм, който постигна здравето на своята глава, извънредно крепко здраве на главата благодарение на факта, че в миналия живот като Игнациус де Лоайола този последният е имал болен крак. И така тази душа, която беше останала постоянно в близост до Земята, тази душа не можа да влезе напълно в земното тяло, което и бе дадено в лицето на Емануел Сведенборг, не може да се потопи напълно в това тяло. Тялото остана така, че до неговите 40 години Емануел Сведенборг имаше една извънредно здраво тяло, с един здрав мозък, едно извънредно здраво етерно тяло със здрава организация, едно здраво астрално тяло, обаче като разви в тези свои организми най-високата ученост на неговото време, той стигна едва в неговата 40-та година, след развитието на Аза, когато навлезе в развитие то на Духовното Себе, той стигна едва тогава под едно влияние, което беше само малко изтласкано на заден план: през първите 40 години на Сведенборг; след това той попадна под влиянието на същия онзи марсов дух, за който аз вече говорих. И този марсов дух говори сега с всичко, кое то той знае за вселената Защото той беше сега този, който говореше чрез Емануел Сведенборг.
към текста >>
Другото е следното: сега душата на Игнациус де Лоайола, на Сведенборг, влезе в един организъм, който постигна здравето на своята глава, извън
ред
но крепко здраве на главата благодарение на факта, че в миналия живот като Игнациус де Лоайола този последният е имал болен крак.
Така щото научаваме: няма никакъв исторически смисъл да говорим за днешния орден на йезуитите така, че да го приписваме на Игнациус де Лоайола. Официалната история прави това. Обаче вътрешното познание не може да прави това, защото ние виждаме, как индивидуалностите се отделят от техните движения. Така някои исторически явления се приписват според външното протичане на този или онзи основател; обаче когато познаем по-късния земен живот на основателя, ние знаем, че той отдавна са е отделил от явлението, което е основал исторически, тогава, както изложихме, цялата история изгубва своя смисъл за много неща, когато искаме да намерим истинските окултни факти, които стоят зад тези явления в кармическото развитие. Това е едното.
Другото е следното: сега душата на Игнациус де Лоайола, на Сведенборг, влезе в един организъм, който постигна здравето на своята глава, извънредно крепко здраве на главата благодарение на факта, че в миналия живот като Игнациус де Лоайола този последният е имал болен крак.
И така тази душа, която беше останала постоянно в близост до Земята, тази душа не можа да влезе напълно в земното тяло, което и бе дадено в лицето на Емануел Сведенборг, не може да се потопи напълно в това тяло. Тялото остана така, че до неговите 40 години Емануел Сведенборг имаше една извънредно здраво тяло, с един здрав мозък, едно извънредно здраво етерно тяло със здрава организация, едно здраво астрално тяло, обаче като разви в тези свои организми най-високата ученост на неговото време, той стигна едва в неговата 40-та година, след развитието на Аза, когато навлезе в развитие то на Духовното Себе, той стигна едва тогава под едно влияние, което беше само малко изтласкано на заден план: през първите 40 години на Сведенборг; след това той попадна под влиянието на същия онзи марсов дух, за който аз вече говорих. И този марсов дух говори сега с всичко, кое то той знае за вселената Защото той беше сега този, който говореше чрез Емануел Сведенборг. И така се явява блестящият, величествен, гениален описател на царството на духа макар и в образи, които будят съмнение в Емануел Сведенборг, като великата духовна воля на Игнациус де Лоайола се преобрази по този начин. Винаги е така: ако проследим конкретните връзки, от това се получава по правило нещо фрапиращо.
към текста >>
Тялото остана така, че до неговите 40 години Емануел Сведенборг имаше една извън
ред
но здраво тяло, с един здрав мозък, едно извън
ред
но здраво етерно тяло със здрава организация, едно здраво астрално тяло, обаче като разви в тези свои организми най-високата ученост на неговото време, той стигна едва в неговата 40-та година, след развитието на Аза, когато навлезе в развитие то на Духовното Себе, той стигна едва тогава под едно влияние, което беше само малко изтласкано на заден план: през първите 40 години на Сведенборг; след това той попадна под влиянието на същия онзи марсов дух, за който аз вече говорих.
Обаче вътрешното познание не може да прави това, защото ние виждаме, как индивидуалностите се отделят от техните движения. Така някои исторически явления се приписват според външното протичане на този или онзи основател; обаче когато познаем по-късния земен живот на основателя, ние знаем, че той отдавна са е отделил от явлението, което е основал исторически, тогава, както изложихме, цялата история изгубва своя смисъл за много неща, когато искаме да намерим истинските окултни факти, които стоят зад тези явления в кармическото развитие. Това е едното. Другото е следното: сега душата на Игнациус де Лоайола, на Сведенборг, влезе в един организъм, който постигна здравето на своята глава, извънредно крепко здраве на главата благодарение на факта, че в миналия живот като Игнациус де Лоайола този последният е имал болен крак. И така тази душа, която беше останала постоянно в близост до Земята, тази душа не можа да влезе напълно в земното тяло, което и бе дадено в лицето на Емануел Сведенборг, не може да се потопи напълно в това тяло.
Тялото остана така, че до неговите 40 години Емануел Сведенборг имаше една извънредно здраво тяло, с един здрав мозък, едно извънредно здраво етерно тяло със здрава организация, едно здраво астрално тяло, обаче като разви в тези свои организми най-високата ученост на неговото време, той стигна едва в неговата 40-та година, след развитието на Аза, когато навлезе в развитие то на Духовното Себе, той стигна едва тогава под едно влияние, което беше само малко изтласкано на заден план: през първите 40 години на Сведенборг; след това той попадна под влиянието на същия онзи марсов дух, за който аз вече говорих.
И този марсов дух говори сега с всичко, кое то той знае за вселената Защото той беше сега този, който говореше чрез Емануел Сведенборг. И така се явява блестящият, величествен, гениален описател на царството на духа макар и в образи, които будят съмнение в Емануел Сведенборг, като великата духовна воля на Игнациус де Лоайола се преобрази по този начин. Винаги е така: ако проследим конкретните връзки, от това се получава по правило нещо фрапиращо. Онова, което много често се мъдрува върху повтарящите се земни съществувания, то е нещо "измъдрувано". Когато нещата бъдат изследвани действително точно, получава се често пъти нещо извънредно фрапиращо; защото това, което продължава да се движи напред като кармическо развитие от един земен живот в друг земен живот, то е всъщност дълбоко, дълбоко скрито под всичко онова, което човек изживява между раждането и смъртта.
към текста >>
Когато нещата бъдат изследвани действително точно, получава се често пъти нещо извън
ред
но фрапиращо; защото това, което продължава да се движи нап
ред
като кармическо развитие от един земен живот в друг земен живот, то е всъщност дълбоко, дълбоко скрито под всичко онова, което човек изживява между раждането и смъртта.
Тялото остана така, че до неговите 40 години Емануел Сведенборг имаше една извънредно здраво тяло, с един здрав мозък, едно извънредно здраво етерно тяло със здрава организация, едно здраво астрално тяло, обаче като разви в тези свои организми най-високата ученост на неговото време, той стигна едва в неговата 40-та година, след развитието на Аза, когато навлезе в развитие то на Духовното Себе, той стигна едва тогава под едно влияние, което беше само малко изтласкано на заден план: през първите 40 години на Сведенборг; след това той попадна под влиянието на същия онзи марсов дух, за който аз вече говорих. И този марсов дух говори сега с всичко, кое то той знае за вселената Защото той беше сега този, който говореше чрез Емануел Сведенборг. И така се явява блестящият, величествен, гениален описател на царството на духа макар и в образи, които будят съмнение в Емануел Сведенборг, като великата духовна воля на Игнациус де Лоайола се преобрази по този начин. Винаги е така: ако проследим конкретните връзки, от това се получава по правило нещо фрапиращо. Онова, което много често се мъдрува върху повтарящите се земни съществувания, то е нещо "измъдрувано".
Когато нещата бъдат изследвани действително точно, получава се често пъти нещо извънредно фрапиращо; защото това, което продължава да се движи напред като кармическо развитие от един земен живот в друг земен живот, то е всъщност дълбоко, дълбоко скрито под всичко онова, което човек изживява между раждането и смъртта.
Исках да Ви приведа този пример с една личност, която може да бъде добре позната, за да видите, колко скрито може да бъде онова, което продължава да тече по-нататък кармически от един земен живот в друг земен живот. Когато изследваме тази скрита страна на живота, едва тогава получаваме всъщност действителните обяснения. Разгледайте живота на Емануел Сведенборг и Вие навсякъде ще откриете обяснение над обяснение, когато познавате връзките, за които Ви говорих. В началото на това столетие аз бях много пъти в Лондон. При едно от моите пребивавания тук получих известно ориентиране, отначало външно литературно, върху една извънредна важна личност.
към текста >>
При едно от моите пребивавания тук получих известно ориентиране, отначало външно литературно, върху една извън
ред
на важна личност.
Когато нещата бъдат изследвани действително точно, получава се често пъти нещо извънредно фрапиращо; защото това, което продължава да се движи напред като кармическо развитие от един земен живот в друг земен живот, то е всъщност дълбоко, дълбоко скрито под всичко онова, което човек изживява между раждането и смъртта. Исках да Ви приведа този пример с една личност, която може да бъде добре позната, за да видите, колко скрито може да бъде онова, което продължава да тече по-нататък кармически от един земен живот в друг земен живот. Когато изследваме тази скрита страна на живота, едва тогава получаваме всъщност действителните обяснения. Разгледайте живота на Емануел Сведенборг и Вие навсякъде ще откриете обяснение над обяснение, когато познавате връзките, за които Ви говорих. В началото на това столетие аз бях много пъти в Лондон.
При едно от моите пребивавания тук получих известно ориентиране, отначало външно литературно, върху една извънредна важна личност.
И тогава през време на моите идвания в Лондон при пътуванията имаше по-продължително междинни времена, отколко то е случаят сега, аз помолих да ми се дадат от Теософската Библиотека книгите, които са написани от тази личност: от Лоренс Олифант. Лоренс Олифант е една извънредно интересна личност, една личност, която веднага ни се явява като много важна, когато изучаваме нейните книги. Книгите, които третират върху аналогичното в различните религии, върху духовните религии и т.н., всички тези книги свидетелствуват за едно дълбоко познаване от страна на Лоренс Олифант на връзката на човека с неговите различни процеси, в телесните и в душевните процеси, с тайните на вселената. И когато четем съчиненията на Лоренс Олифант ние получаваме всъщност впечатлението: тук е описан човекът в неговия земен живот изхождайки от дълбоки космически инстинкти. И отново, процесите на човешкия живот, които са свързани с раждането, със зародишния живот, с неговия произход и т.н., са така описани, че в светлината, в която се явяват при Лоренс Олифант, те показват, как като микрокосмос човекът се корени чудесно в Макрокосмоса.
към текста >>
Лоренс Олифант е една извън
ред
но интересна личност, една личност, която веднага ни се явява като много важна, когато изучаваме нейните книги.
Когато изследваме тази скрита страна на живота, едва тогава получаваме всъщност действителните обяснения. Разгледайте живота на Емануел Сведенборг и Вие навсякъде ще откриете обяснение над обяснение, когато познавате връзките, за които Ви говорих. В началото на това столетие аз бях много пъти в Лондон. При едно от моите пребивавания тук получих известно ориентиране, отначало външно литературно, върху една извънредна важна личност. И тогава през време на моите идвания в Лондон при пътуванията имаше по-продължително междинни времена, отколко то е случаят сега, аз помолих да ми се дадат от Теософската Библиотека книгите, които са написани от тази личност: от Лоренс Олифант.
Лоренс Олифант е една извънредно интересна личност, една личност, която веднага ни се явява като много важна, когато изучаваме нейните книги.
Книгите, които третират върху аналогичното в различните религии, върху духовните религии и т.н., всички тези книги свидетелствуват за едно дълбоко познаване от страна на Лоренс Олифант на връзката на човека с неговите различни процеси, в телесните и в душевните процеси, с тайните на вселената. И когато четем съчиненията на Лоренс Олифант ние получаваме всъщност впечатлението: тук е описан човекът в неговия земен живот изхождайки от дълбоки космически инстинкти. И отново, процесите на човешкия живот, които са свързани с раждането, със зародишния живот, с неговия произход и т.н., са така описани, че в светлината, в която се явяват при Лоренс Олифант, те показват, как като микрокосмос човекът се корени чудесно в Макрокосмоса. Но изучаването на Олифант скоро ме доведе до там, образът на починалия Лоренс Олифант да застане пред мене, обаче много по-малко в такава форма да ми се струва, че имам работа с индивидуалността, както тя живее сега след смъртта; напротив тя изникна пред мене от оживяването, от одухотворението на това, което се съдържа в тези, бих могъл да кажа, космическо-физиологични, космическо-анатомически съчинения, изникна един не веднага ясен образ, който стоеше пред мене при различни случаи. Аз можах да направя окултни изследвания в тази или онази област: този образ, който не можех освен да поставя във връзка с това, което беше възникнало за мене от четенето на Лоренс Олифант, този образ застава често пред мене; той беше пред мене, стоеше пред мене.
към текста >>
Но изучаването на Олифант скоро ме доведе до там, образът на починалия Лоренс Олифант да застане п
ред
мене, обаче много по-малко в такава форма да ми се струва, че имам работа с индивидуалността, както тя живее сега след смъртта; напротив тя изникна п
ред
мене от оживяването, от одухотворението на това, което се съдържа в тези, бих могъл да кажа, космическо-физиологични, космическо-анатомически съчинения, изникна един не веднага ясен образ, който стоеше п
ред
мене при различни случаи.
И тогава през време на моите идвания в Лондон при пътуванията имаше по-продължително междинни времена, отколко то е случаят сега, аз помолих да ми се дадат от Теософската Библиотека книгите, които са написани от тази личност: от Лоренс Олифант. Лоренс Олифант е една извънредно интересна личност, една личност, която веднага ни се явява като много важна, когато изучаваме нейните книги. Книгите, които третират върху аналогичното в различните религии, върху духовните религии и т.н., всички тези книги свидетелствуват за едно дълбоко познаване от страна на Лоренс Олифант на връзката на човека с неговите различни процеси, в телесните и в душевните процеси, с тайните на вселената. И когато четем съчиненията на Лоренс Олифант ние получаваме всъщност впечатлението: тук е описан човекът в неговия земен живот изхождайки от дълбоки космически инстинкти. И отново, процесите на човешкия живот, които са свързани с раждането, със зародишния живот, с неговия произход и т.н., са така описани, че в светлината, в която се явяват при Лоренс Олифант, те показват, как като микрокосмос човекът се корени чудесно в Макрокосмоса.
Но изучаването на Олифант скоро ме доведе до там, образът на починалия Лоренс Олифант да застане пред мене, обаче много по-малко в такава форма да ми се струва, че имам работа с индивидуалността, както тя живее сега след смъртта; напротив тя изникна пред мене от оживяването, от одухотворението на това, което се съдържа в тези, бих могъл да кажа, космическо-физиологични, космическо-анатомически съчинения, изникна един не веднага ясен образ, който стоеше пред мене при различни случаи.
Аз можах да направя окултни изследвания в тази или онази област: този образ, който не можех освен да поставя във връзка с това, което беше възникнало за мене от четенето на Лоренс Олифант, този образ застава често пред мене; той беше пред мене, стоеше пред мене. Отначало аз често пъти не можех да си дам сметка, какво искаше този образ, какво означават неговите прояви. Обаче от целия начин, по който този образ се проявяваше, за който аз точно знаех, че това е индивидуалността на Лоренс Олифант, се показа, че този образ е имал един дълъг живот във времето между смъртта и едно ново раждане, т.е. именно раждането на Лоренс Олифант, вероятно прекъснат само веднъж чрез един земен живот, който обаче е бил много важен за другия свят. Така щото в тази личност Лоренс Олифант можеше да се крие много нещо.
към текста >>
Аз можах да направя окултни изследвания в тази или онази област: този образ, който не можех освен да поставя във връзка с това, което беше възникнало за мене от четенето на Лоренс Олифант, този образ застава често п
ред
мене; той беше п
ред
мене, стоеше п
ред
мене.
Лоренс Олифант е една извънредно интересна личност, една личност, която веднага ни се явява като много важна, когато изучаваме нейните книги. Книгите, които третират върху аналогичното в различните религии, върху духовните религии и т.н., всички тези книги свидетелствуват за едно дълбоко познаване от страна на Лоренс Олифант на връзката на човека с неговите различни процеси, в телесните и в душевните процеси, с тайните на вселената. И когато четем съчиненията на Лоренс Олифант ние получаваме всъщност впечатлението: тук е описан човекът в неговия земен живот изхождайки от дълбоки космически инстинкти. И отново, процесите на човешкия живот, които са свързани с раждането, със зародишния живот, с неговия произход и т.н., са така описани, че в светлината, в която се явяват при Лоренс Олифант, те показват, как като микрокосмос човекът се корени чудесно в Макрокосмоса. Но изучаването на Олифант скоро ме доведе до там, образът на починалия Лоренс Олифант да застане пред мене, обаче много по-малко в такава форма да ми се струва, че имам работа с индивидуалността, както тя живее сега след смъртта; напротив тя изникна пред мене от оживяването, от одухотворението на това, което се съдържа в тези, бих могъл да кажа, космическо-физиологични, космическо-анатомически съчинения, изникна един не веднага ясен образ, който стоеше пред мене при различни случаи.
Аз можах да направя окултни изследвания в тази или онази област: този образ, който не можех освен да поставя във връзка с това, което беше възникнало за мене от четенето на Лоренс Олифант, този образ застава често пред мене; той беше пред мене, стоеше пред мене.
Отначало аз често пъти не можех да си дам сметка, какво искаше този образ, какво означават неговите прояви. Обаче от целия начин, по който този образ се проявяваше, за който аз точно знаех, че това е индивидуалността на Лоренс Олифант, се показа, че този образ е имал един дълъг живот във времето между смъртта и едно ново раждане, т.е. именно раждането на Лоренс Олифант, вероятно прекъснат само веднъж чрез един земен живот, който обаче е бил много важен за другия свят. Така щото в тази личност Лоренс Олифант можеше да се крие много нещо. Накратко казано, това явяване на образа на Лоренс Олифант винаги сочеше към един важен кармически въпрос.
към текста >>
Ние срещаме обаче такива духовни същества също и тогава, когато п
ред
приемаме такива изследвания, за които споменах, че те ще излязат в книгата, която е изработена от д-р Ита Вегман заедно с мене в областта на медицината, която сега е напечатана в нейната първа част.
Аз винаги съм бил близо до това. Самата моя книга "Философия на свободата", която на английски е преведена под заглавието "Философия на духовната дейност", води в космически разглеждания на човешкия волев живот. Такива неща са били винаги близки за мене. И въпросите, които сега стоят в областта на задачите на Антропософското Движение, водят до кармически изследвания, макар и да не се изчерпват в това, макар и това може да бъде само една част. И отново, винаги кармически изследвания водят до такива Същества, каквито е този дух на Марс, за който Ви говорих.
Ние срещаме обаче такива духовни същества също и тогава, когато предприемаме такива изследвания, за които споменах, че те ще излязат в книгата, която е изработена от д-р Ита Вегман заедно с мене в областта на медицината, която сега е напечатана в нейната първа част.
Когато търсим по този начин природопознанието на посвещението, ние стигаме по подобен начин до духове на Меркурий, които застават срещу нас поради това, че духовете на Меркурий играят една особена роля в Кармата на хората. Когато човекът минава през живота между смъртта и едно ново раждане, първо той бива пречистен под влиянието на лунните Същества по отношение на неговите морални качества. Чрез духовете на Меркурий неговите болести биват превърнати в духовни качества. Така щото онова, което човекът прекарва в живота като болести, той го получава преобразено от духовете на Меркурий като духовни енергии, като духовни качества. Това е една извънредно важна връзка.
към текста >>
Това е една извън
ред
но важна връзка.
Ние срещаме обаче такива духовни същества също и тогава, когато предприемаме такива изследвания, за които споменах, че те ще излязат в книгата, която е изработена от д-р Ита Вегман заедно с мене в областта на медицината, която сега е напечатана в нейната първа част. Когато търсим по този начин природопознанието на посвещението, ние стигаме по подобен начин до духове на Меркурий, които застават срещу нас поради това, че духовете на Меркурий играят една особена роля в Кармата на хората. Когато човекът минава през живота между смъртта и едно ново раждане, първо той бива пречистен под влиянието на лунните Същества по отношение на неговите морални качества. Чрез духовете на Меркурий неговите болести биват превърнати в духовни качества. Така щото онова, което човекът прекарва в живота като болести, той го получава преобразено от духовете на Меркурий като духовни енергии, като духовни качества.
Това е една извънредно важна връзка.
Обаче тази връзка води тогава по-нататък, именно към страната, която е свързана по някакъв начин с патологичното, тя води към изследването на кармическите въпроси. А изследванията, които аз описах именно сега в Торки, ме доведоха до там, да се запозная по един по-подробен начин с един такъв дух, какъвто е бил Брунето Латини, учителят на Данте. Благодарение на това, че проникваме в тези духовни светове по описания начин, ние можем да срещнем също индивидуалности в образа, в който те са живели в определено време. И така срещу нас може да застане интересно в 13-то столетие на християнското летоброене Брунето Латини, великият учител на Данте, който още притежаваше едно познание на природата, в което природата беше разглеждана не в такива абстракции както днес в природни закони, а под живото влияние именно на живи духовни Същества. И когато Брунето Латини се връщаше от своя пост като посланик в Испания в своето отечество, в своя роден град Флоренция, той научи подтискащи, възбуждащи неща за своя роден град и освен това получи лек слънчев удар.
към текста >>
Благодарение на това, че проникваме в тези духовни светове по описания начин, ние можем да срещнем също индивидуалности в образа, в който те са живели в оп
ред
елено време.
Чрез духовете на Меркурий неговите болести биват превърнати в духовни качества. Така щото онова, което човекът прекарва в живота като болести, той го получава преобразено от духовете на Меркурий като духовни енергии, като духовни качества. Това е една извънредно важна връзка. Обаче тази връзка води тогава по-нататък, именно към страната, която е свързана по някакъв начин с патологичното, тя води към изследването на кармическите въпроси. А изследванията, които аз описах именно сега в Торки, ме доведоха до там, да се запозная по един по-подробен начин с един такъв дух, какъвто е бил Брунето Латини, учителят на Данте.
Благодарение на това, че проникваме в тези духовни светове по описания начин, ние можем да срещнем също индивидуалности в образа, в който те са живели в определено време.
И така срещу нас може да застане интересно в 13-то столетие на християнското летоброене Брунето Латини, великият учител на Данте, който още притежаваше едно познание на природата, в което природата беше разглеждана не в такива абстракции както днес в природни закони, а под живото влияние именно на живи духовни Същества. И когато Брунето Латини се връщаше от своя пост като посланик в Испания в своето отечество, в своя роден град Флоренция, той научи подтискащи, възбуждащи неща за своя роден град и освен това получи лек слънчев удар. И именно при това състояние, под влиянието също на патологичните вълнения, през които минаваше, той има прозрения в творчеството на природата, в космическото творчество, прозрения във връзка на човека с планетарния свят, които са величествени и които, бих могъл да кажа, след това бяха вложени само като в една сянкообразна форма в мощното творение на Данте "Божествена комедия". Обаче когато проследим сега този Брунето Латини, ние виждаме, че в един решаващ момент, когато познанието иска да го смаже, когато му се струва така, като че от едно истинско познание би могъл да изпадне в грешка, в този момент негов водач става Овидий, древният римски писател, който е написал метаморфозите, в които е приел величествени разбирания от древното гръцко време, макар и по един прозаичен римски начин, по един латински прозаичен начин. Сега този Овидий, индивидуалността на Овидий ни се явява във връзка с Брунето Латини.
към текста >>
Ако сме схванали вътрешно тази връзка, тогава във времето п
ред
и Дантевата епоха Брунето Латини действително ни се явява заедно с индивидуалността на Овидий.
И така срещу нас може да застане интересно в 13-то столетие на християнското летоброене Брунето Латини, великият учител на Данте, който още притежаваше едно познание на природата, в което природата беше разглеждана не в такива абстракции както днес в природни закони, а под живото влияние именно на живи духовни Същества. И когато Брунето Латини се връщаше от своя пост като посланик в Испания в своето отечество, в своя роден град Флоренция, той научи подтискащи, възбуждащи неща за своя роден град и освен това получи лек слънчев удар. И именно при това състояние, под влиянието също на патологичните вълнения, през които минаваше, той има прозрения в творчеството на природата, в космическото творчество, прозрения във връзка на човека с планетарния свят, които са величествени и които, бих могъл да кажа, след това бяха вложени само като в една сянкообразна форма в мощното творение на Данте "Божествена комедия". Обаче когато проследим сега този Брунето Латини, ние виждаме, че в един решаващ момент, когато познанието иска да го смаже, когато му се струва така, като че от едно истинско познание би могъл да изпадне в грешка, в този момент негов водач става Овидий, древният римски писател, който е написал метаморфозите, в които е приел величествени разбирания от древното гръцко време, макар и по един прозаичен римски начин, по един латински прозаичен начин. Сега този Овидий, индивидуалността на Овидий ни се явява във връзка с Брунето Латини.
Ако сме схванали вътрешно тази връзка, тогава във времето преди Дантевата епоха Брунето Латини действително ни се явява заедно с индивидуалността на Овидий.
Овидий също се намира там. И именно във връзка с природонаучни-медицински изследвания този Овидий се разкри като Лоренс Олифант. След този дълъг живот, между древното време на Овидий, прескачайки Християнството, Овидий се явява само веднъж на Земята в едно незначително за външния свят въплъщение, в едно въплъщение като жена, след което се преражда като Лоренс Олифант, преобразен в модерното време по отношение на неговото душевно съдържание. И не само Брунето Латини, а също и други личности от средновековния духовен живот постоянно изнасят, че Овидий е бил техен ръководител. Това изглежда на първо време като една традиция, която продължава да се изживява, нали?
към текста >>
И не само Брунето Латини, а също и други личности от с
ред
новековния духовен живот постоянно изнасят, че Овидий е бил техен ръководител.
Сега този Овидий, индивидуалността на Овидий ни се явява във връзка с Брунето Латини. Ако сме схванали вътрешно тази връзка, тогава във времето преди Дантевата епоха Брунето Латини действително ни се явява заедно с индивидуалността на Овидий. Овидий също се намира там. И именно във връзка с природонаучни-медицински изследвания този Овидий се разкри като Лоренс Олифант. След този дълъг живот, между древното време на Овидий, прескачайки Християнството, Овидий се явява само веднъж на Земята в едно незначително за външния свят въплъщение, в едно въплъщение като жена, след което се преражда като Лоренс Олифант, преобразен в модерното време по отношение на неговото душевно съдържание.
И не само Брунето Латини, а също и други личности от средновековния духовен живот постоянно изнасят, че Овидий е бил техен ръководител.
Това изглежда на първо време като една традиция, която продължава да се изживява, нали? В действителност, обични приятели, действителният Овидий е бил ръководител в духовния свят за много посветени, както след това той отново се явява като Лоренс Олифант за величествени космично-анатомичен, космично-физиологичен възглед. Бих могъл да кажа, че това е един от най-блестящите и най-показателните примери, един пример, който ни се разкрива чрез тази връзка между Лоренс Олифант и Овидий и който има извънредно голямо значение. Върху тези неща ще говоря по-нататък в следващия час.
към текста >>
Бих могъл да кажа, че това е един от най-блестящите и най-показателните примери, един пример, който ни се разкрива чрез тази връзка между Лоренс Олифант и Овидий и който има извън
ред
но голямо значение.
И именно във връзка с природонаучни-медицински изследвания този Овидий се разкри като Лоренс Олифант. След този дълъг живот, между древното време на Овидий, прескачайки Християнството, Овидий се явява само веднъж на Земята в едно незначително за външния свят въплъщение, в едно въплъщение като жена, след което се преражда като Лоренс Олифант, преобразен в модерното време по отношение на неговото душевно съдържание. И не само Брунето Латини, а също и други личности от средновековния духовен живот постоянно изнасят, че Овидий е бил техен ръководител. Това изглежда на първо време като една традиция, която продължава да се изживява, нали? В действителност, обични приятели, действителният Овидий е бил ръководител в духовния свят за много посветени, както след това той отново се явява като Лоренс Олифант за величествени космично-анатомичен, космично-физиологичен възглед.
Бих могъл да кажа, че това е един от най-блестящите и най-показателните примери, един пример, който ни се разкрива чрез тази връзка между Лоренс Олифант и Овидий и който има извънредно голямо значение.
Върху тези неща ще говоря по-нататък в следващия час.
към текста >>
75.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
От тях Вие знаете, че Луната, която днес съпровожда Земята и се движи обаче свободно в мировото пространство, някога е била свързана със Земята, че е образувала едно единно тяло със Земята, че в оп
ред
елен момент се е отделила от Земята и е излязла във вселената и образува сега във вселената един вид колония на Земята.
Но също и другите звезди на далечната вселена са обитавани с духовно-душевни същества, само че през време на живота между раждането и смъртта човекът има само едно много косвено отношение към същинското духовно-душевно на далечните звезди. Само двете споменати звезди, Слънцето и Луната, правят изключение от това. Те са така да се каже за нас хората двете врати, чрез които и през време на физическия земен живот ние стоим във връзка с духовния свят. И самите те, Слънцето и Луната стоят в отношение с нас, а именно така, че Слънцето стои в отношение с нашия Аз, а Луната с нашето астрално тяло. Ние ще се приближим до разбирането на онова, което току що казах, ако насочим малко погледа върху онова, което намираме изнесено в книгите и различните цикли.
От тях Вие знаете, че Луната, която днес съпровожда Земята и се движи обаче свободно в мировото пространство, някога е била свързана със Земята, че е образувала едно единно тяло със Земята, че в определен момент се е отделила от Земята и е излязла във вселената и образува сега във вселената един вид колония на Земята.
Обаче този е случаят не само по отношение на онова, което ни гледа надолу като физическо естество на Луната, този е също случаят със съществата, които я обитават. Вие знаете също и това, че някога Земята е била обитавана не само от човеци, а и от един вид по-висши същества, които са били първите велики учители на човечеството. Тези същества не живееха на Земята, както човекът сега, в едно физическо тяло, а само в едно фино етерно тяло. Обаче въпреки това съществуваше общение между хората и тези същества още чак до атлантската епоха. Това общение се състоеше във факта, че хората от тези прадревни времена на Земята бяха заставени по определен начин да въдворят тишина в тяхната душа, да не възприемат нищо от заобикалящия ги физически свят, а да постоянствуват със спокойна душа в пълен покой.
към текста >>
Това общение се състоеше във факта, че хората от тези прадревни времена на Земята бяха заставени по оп
ред
елен начин да въдворят тишина в тяхната душа, да не възприемат нищо от заобикалящия ги физически свят, а да постоянствуват със спокойна душа в пълен покой.
От тях Вие знаете, че Луната, която днес съпровожда Земята и се движи обаче свободно в мировото пространство, някога е била свързана със Земята, че е образувала едно единно тяло със Земята, че в определен момент се е отделила от Земята и е излязла във вселената и образува сега във вселената един вид колония на Земята. Обаче този е случаят не само по отношение на онова, което ни гледа надолу като физическо естество на Луната, този е също случаят със съществата, които я обитават. Вие знаете също и това, че някога Земята е била обитавана не само от човеци, а и от един вид по-висши същества, които са били първите велики учители на човечеството. Тези същества не живееха на Земята, както човекът сега, в едно физическо тяло, а само в едно фино етерно тяло. Обаче въпреки това съществуваше общение между хората и тези същества още чак до атлантската епоха.
Това общение се състоеше във факта, че хората от тези прадревни времена на Земята бяха заставени по определен начин да въдворят тишина в тяхната душа, да не възприемат нищо от заобикалящия ги физически свят, а да постоянствуват със спокойна душа в пълен покой.
И тогава с тези хора на прадревните времена т.е. с нас самите, защото всички ние сме били в минали земни съществувания на нашата Земя тогава с тези хора на прадревните времена ставаше така, като че въпросните Същества им говореха отвътре и хората чувствуваха и долавяха това като вдъхновение. Тези напреднали Същества съобщаваха на хората това, което имаха да им съобщават, не така, както ние си съобщаваме неща един на друг, а по начина, който Ви посочих. От всичко това хората създадоха една чудесна мъдрост. Всъщност съвременния човек е ужасно горд, той се счита безгранично умен.
към текста >>
Тези нап
ред
нали Същества съобщаваха на хората това, което имаха да им съобщават, не така, както ние си съобщаваме неща един на друг, а по начина, който Ви посочих.
Тези същества не живееха на Земята, както човекът сега, в едно физическо тяло, а само в едно фино етерно тяло. Обаче въпреки това съществуваше общение между хората и тези същества още чак до атлантската епоха. Това общение се състоеше във факта, че хората от тези прадревни времена на Земята бяха заставени по определен начин да въдворят тишина в тяхната душа, да не възприемат нищо от заобикалящия ги физически свят, а да постоянствуват със спокойна душа в пълен покой. И тогава с тези хора на прадревните времена т.е. с нас самите, защото всички ние сме били в минали земни съществувания на нашата Земя тогава с тези хора на прадревните времена ставаше така, като че въпросните Същества им говореха отвътре и хората чувствуваха и долавяха това като вдъхновение.
Тези напреднали Същества съобщаваха на хората това, което имаха да им съобщават, не така, както ние си съобщаваме неща един на друг, а по начина, който Ви посочих.
От всичко това хората създадоха една чудесна мъдрост. Всъщност съвременния човек е ужасно горд, той се счита безгранично умен. И в сравнение с първобитните хора той е действително такъв, обаче само умът не води до мъдростта, не води до знанието. Остроумието иде от ума, а умът не е единственият инструмент, който води до знание. По-дълбоки сили на душата бяха тези, които в прадревни времена водеха хората до знанието, което те също не изразяваха във формули на ума, нито в нашата еснафска граматика, защото всяка граматика е еснафска, а в полупоетичните творения.
към текста >>
Тези прадревни мъдреци, които учеха човечеството чрез вдъхновението на тези нап
ред
нали Същества, изразяваха онова, което е останало като външни документи чак до нашите времена, в творения, които бяха наполовина поезия, изразяваха го в безгранично красиви, образни описания.
От всичко това хората създадоха една чудесна мъдрост. Всъщност съвременния човек е ужасно горд, той се счита безгранично умен. И в сравнение с първобитните хора той е действително такъв, обаче само умът не води до мъдростта, не води до знанието. Остроумието иде от ума, а умът не е единственият инструмент, който води до знание. По-дълбоки сили на душата бяха тези, които в прадревни времена водеха хората до знанието, което те също не изразяваха във формули на ума, нито в нашата еснафска граматика, защото всяка граматика е еснафска, а в полупоетичните творения.
Тези прадревни мъдреци, които учеха човечеството чрез вдъхновението на тези напреднали Същества, изразяваха онова, което е останало като външни документи чак до нашите времена, в творения, които бяха наполовина поезия, изразяваха го в безгранично красиви, образни описания.
Нека вземем литературата на Ведите, които индийците имат, философията Йога, философията Веданта, персийските документи, египетските документи, ние се удивляваме на всичко това, и сме наистина глупави, ако не се удивляваме. Колкото повече се вживяваме в нещата, колкото повече им се отдаваме, толкова повече ние си казваме: да, днес ние сме умни, а тези древни хора не бяха умни като нас, обаче това, което те са описали като знание в една чудесна поетическа форма, е дълбоко, води дълбоко в тайните на света. И външните документи на които така много се удивляваме днес, от които сме разтресени, когато правилно чувствуваме нещата, тези външни документи са само последните остатъци на онова, което някога е съществувало в човечеството чрез едно устно предание, което сега само Духовната Наука може да открие като чудесна, прадревна Мъдрост. Обаче хората са израснали така да се каже от тази прамъдрост. Те биха останали непълнолетни и не биха стигнали до свободата на едно знание чрез собствена сила, ако биха останали винаги при тази пра-Мъдрост.
към текста >>
И външните документи на които така много се удивляваме днес, от които сме разтресени, когато правилно чувствуваме нещата, тези външни документи са само последните остатъци на онова, което някога е съществувало в човечеството чрез едно устно п
ред
ание, което сега само Духовната Наука може да открие като чудесна, прадревна Мъдрост.
Остроумието иде от ума, а умът не е единственият инструмент, който води до знание. По-дълбоки сили на душата бяха тези, които в прадревни времена водеха хората до знанието, което те също не изразяваха във формули на ума, нито в нашата еснафска граматика, защото всяка граматика е еснафска, а в полупоетичните творения. Тези прадревни мъдреци, които учеха човечеството чрез вдъхновението на тези напреднали Същества, изразяваха онова, което е останало като външни документи чак до нашите времена, в творения, които бяха наполовина поезия, изразяваха го в безгранично красиви, образни описания. Нека вземем литературата на Ведите, които индийците имат, философията Йога, философията Веданта, персийските документи, египетските документи, ние се удивляваме на всичко това, и сме наистина глупави, ако не се удивляваме. Колкото повече се вживяваме в нещата, колкото повече им се отдаваме, толкова повече ние си казваме: да, днес ние сме умни, а тези древни хора не бяха умни като нас, обаче това, което те са описали като знание в една чудесна поетическа форма, е дълбоко, води дълбоко в тайните на света.
И външните документи на които така много се удивляваме днес, от които сме разтресени, когато правилно чувствуваме нещата, тези външни документи са само последните остатъци на онова, което някога е съществувало в човечеството чрез едно устно предание, което сега само Духовната Наука може да открие като чудесна, прадревна Мъдрост.
Обаче хората са израснали така да се каже от тази прамъдрост. Те биха останали непълнолетни и не биха стигнали до свободата на едно знание чрез собствена сила, ако биха останали винаги при тази пра-Мъдрост. С това обаче онези велики пра-Учители нямаха вече никаква задача на Земята. Те напуснаха Земята. Както физическата част на Луната се отдели от Земята и отиде навън в ширините на вселената, така заедно с Луната излязоха и великите пра-Учители.
към текста >>
Когато слизаме на Земята от нашето съществуване п
ред
и раждането, в което се намираме между смъртта и едно ново раждане, когато слизаме на Земята от мировите ширини, ние минаваме през сферата на Луната и сме вътрешно докоснати от онова, което е за писано във великото книговодство на лунните Същества върху нашето минало.
Обаче тогава ние научаваме нещо твърде особено: ние научаваме от тях, че въпреки и днес да не се намират на Земята, те имат една важна задача за Земята. Трудно е да опишем със земни думи, да изразим със земни думи, които не са подходящи за това, каква важна задача за човечеството имат тези лунни Същества. Те водят така да се каже книга за цялото минало на човечеството, за всеки отделен човек. Не такива книги, каквито ние имаме в библиотеките, но все пак нещо, което можем да наречем книги, и в тези книги е записано за всеки човек онова, което е било изживяно от него в неговите последователни земни съществувания. Да се научим да познаваме Луната, това значи да се научим да познаваме човешкото минало.
Когато слизаме на Земята от нашето съществуване преди раждането, в което се намираме между смъртта и едно ново раждане, когато слизаме на Земята от мировите ширини, ние минаваме през сферата на Луната и сме вътрешно докоснати от онова, което е за писано във великото книговодство на лунните Същества върху нашето минало.
Преди да слезем на Земята, това наше минало се отпечатва в нашето астрално тяло. В нашето астрално тяло, което донасяме долу в земното съществуване, ние намираме записките на тези лунни Същества. При обикновените условия това не преминава в нашата глава. За повечето неща през време на нейното земно съществуване главата въобще не е един толкова извънредно важен орган. Тя има голямо значение за външните материални понятия и идеи.
към текста >>
П
ред
и да слезем на Земята, това наше минало се отпечатва в нашето астрално тяло.
Трудно е да опишем със земни думи, да изразим със земни думи, които не са подходящи за това, каква важна задача за човечеството имат тези лунни Същества. Те водят така да се каже книга за цялото минало на човечеството, за всеки отделен човек. Не такива книги, каквито ние имаме в библиотеките, но все пак нещо, което можем да наречем книги, и в тези книги е записано за всеки човек онова, което е било изживяно от него в неговите последователни земни съществувания. Да се научим да познаваме Луната, това значи да се научим да познаваме човешкото минало. Когато слизаме на Земята от нашето съществуване преди раждането, в което се намираме между смъртта и едно ново раждане, когато слизаме на Земята от мировите ширини, ние минаваме през сферата на Луната и сме вътрешно докоснати от онова, което е за писано във великото книговодство на лунните Същества върху нашето минало.
Преди да слезем на Земята, това наше минало се отпечатва в нашето астрално тяло.
В нашето астрално тяло, което донасяме долу в земното съществуване, ние намираме записките на тези лунни Същества. При обикновените условия това не преминава в нашата глава. За повечето неща през време на нейното земно съществуване главата въобще не е един толкова извънредно важен орган. Тя има голямо значение за външните материални понятия и идеи. Онова, което лунните Същества записват в човешкото същество в последната фаза на неговото слизане от Вселената на Земята, то ако щете вярвайте или недейте вярва това то е записано в онази част на нашето човешко същество, което наричаме духовната страна на нашата система на обмяната на веществата и на крайниците.
към текста >>
За повечето неща през време на нейното земно съществуване главата въобще не е един толкова извън
ред
но важен орган.
Да се научим да познаваме Луната, това значи да се научим да познаваме човешкото минало. Когато слизаме на Земята от нашето съществуване преди раждането, в което се намираме между смъртта и едно ново раждане, когато слизаме на Земята от мировите ширини, ние минаваме през сферата на Луната и сме вътрешно докоснати от онова, което е за писано във великото книговодство на лунните Същества върху нашето минало. Преди да слезем на Земята, това наше минало се отпечатва в нашето астрално тяло. В нашето астрално тяло, което донасяме долу в земното съществуване, ние намираме записките на тези лунни Същества. При обикновените условия това не преминава в нашата глава.
За повечето неща през време на нейното земно съществуване главата въобще не е един толкова извънредно важен орган.
Тя има голямо значение за външните материални понятия и идеи. Онова, което лунните Същества записват в човешкото същество в последната фаза на неговото слизане от Вселената на Земята, то ако щете вярвайте или недейте вярва това то е записано в онази част на нашето човешко същество, което наричаме духовната страна на нашата система на обмяната на веществата и на крайниците. Ето защо то почива изцяло в подсъзнанието, но то е там, преминава в растежа, преминава в здравето и преминава именно в онова, което бих могъл да нарека излечимост на един човек, когато той се разболява на Земята. Естествено това е една важна работа да познаем, коя е същността на болестта, обаче още по-важна работа е да познаем, как можем да се излекуваме. Свръхсетивното познание е вече едно съществено помощно средство при познаване същността на болестта; обаче това е познанието на онова, което е записано по този начин в растежа, в силите на храненето, в силите на дишането от акашовите записи на лунните същества.
към текста >>
Свръхсетивното познание е вече едно съществено помощно с
ред
ство при познаване същността на болестта; обаче това е познанието на онова, което е записано по този начин в растежа, в силите на храненето, в силите на дишането от акашовите записи на лунните същества.
За повечето неща през време на нейното земно съществуване главата въобще не е един толкова извънредно важен орган. Тя има голямо значение за външните материални понятия и идеи. Онова, което лунните Същества записват в човешкото същество в последната фаза на неговото слизане от Вселената на Земята, то ако щете вярвайте или недейте вярва това то е записано в онази част на нашето човешко същество, което наричаме духовната страна на нашата система на обмяната на веществата и на крайниците. Ето защо то почива изцяло в подсъзнанието, но то е там, преминава в растежа, преминава в здравето и преминава именно в онова, което бих могъл да нарека излечимост на един човек, когато той се разболява на Земята. Естествено това е една важна работа да познаем, коя е същността на болестта, обаче още по-важна работа е да познаем, как можем да се излекуваме.
Свръхсетивното познание е вече едно съществено помощно средство при познаване същността на болестта; обаче това е познанието на онова, което е записано по този начин в растежа, в силите на храненето, в силите на дишането от акашовите записи на лунните същества.
То е онова, което прави, щото човек да противопоставя по-голяма или по-малка устойчивост на едно излечение. Един човек се излекува по-лесно, друг някой по-трудно. Това зависи напълно от факта, как са направени записванията от неговия минал земен живот, от неговата Карма. Видите ли, когато насочим поглед върху онова, което Луната представлява там на вън с нейните обитатели, ние стигаме до там да кажем: Луната е свързана вътрешно с всичко онова, което е нашето минало, което се простира върху нашите минали земни съществувания. Да разберем правилно съществуването на Луната както то съществува навън в ширините на Вселената, това значи да чувствуваме и усещаме на Земята миналото на хората.
към текста >>
Видите ли, когато насочим поглед върху онова, което Луната п
ред
ставлява там на вън с нейните обитатели, ние стигаме до там да кажем: Луната е свързана вътрешно с всичко онова, което е нашето минало, което се простира върху нашите минали земни съществувания.
Естествено това е една важна работа да познаем, коя е същността на болестта, обаче още по-важна работа е да познаем, как можем да се излекуваме. Свръхсетивното познание е вече едно съществено помощно средство при познаване същността на болестта; обаче това е познанието на онова, което е записано по този начин в растежа, в силите на храненето, в силите на дишането от акашовите записи на лунните същества. То е онова, което прави, щото човек да противопоставя по-голяма или по-малка устойчивост на едно излечение. Един човек се излекува по-лесно, друг някой по-трудно. Това зависи напълно от факта, как са направени записванията от неговия минал земен живот, от неговата Карма.
Видите ли, когато насочим поглед върху онова, което Луната представлява там на вън с нейните обитатели, ние стигаме до там да кажем: Луната е свързана вътрешно с всичко онова, което е нашето минало, което се простира върху нашите минали земни съществувания.
Да разберем правилно съществуването на Луната както то съществува навън в ширините на Вселената, това значи да чувствуваме и усещаме на Земята миналото на хората. Човешката съдба е съставена от онова, което ние донасяме от нашия минал земен живот, т.е. от нашето минало, и това, което можем да изпитаме през време на нашия живот в настоящето. И от онова, което можем да изпитаме в настоящето, заедно с нашето минало, се образува нашата съдба по-нататък в бъдещето през следващите земни съществувания. Следователно разгледа на космически, Луната заедно с нейните Същества ни се явява като онова, което вгражда нашето минало в нашата съдба.
към текста >>
Онзи, който днес описва Луната физически, мисли, п
ред
ставя си, че това, което намира изобразено върху картите на Луната като планини, винаги е било там.
от нашето минало, и това, което можем да изпитаме през време на нашия живот в настоящето. И от онова, което можем да изпитаме в настоящето, заедно с нашето минало, се образува нашата съдба по-нататък в бъдещето през следващите земни съществувания. Следователно разгледа на космически, Луната заедно с нейните Същества ни се явява като онова, което вгражда нашето минало в нашата съдба. От това Вие виждате, колко малко знае съвременното познание за това, какво са всъщност небесните тела от външния свят. Физическото познание на Луната, с което сме свикнали днес, не е всъщност никакво позна ние.
Онзи, който днес описва Луната физически, мисли, представя си, че това, което намира изобразено върху картите на Луната като планини, винаги е било там.
Наивно е да се вярва това. Лунните Същества са били винаги там, духовно-душевното естество на Луната е било там, не обаче физическата материя. Можете да си изясните това, когато насочите поглед върху самия човек. В течение на своя земен живот човекът непрестанно променя, заменя своите физически същества. След 7 години ние нямаме вече нищо от веществата, които сега носим в себе си.
към текста >>
Това материално познание е без съмнение извън
ред
но умно, остроумно, то може п
ред
и всичко да изчислява и изчислява абсолютно сигурно.
След 7 години ние нямаме вече нищо от веществата, които сега носим в себе си. Всичко ще бъде заменено. Това, което остава в нас, е духовно-душевното, и така също и с небесните тела. Вие можете да гледате днес нагоре към Луната: нейното вещество, макар и да трае по-дълго от човешкото вещество, е станало съвършено друго в течение на времето; само духовно-душевното остава. Когато обгърнем с поглед тези неща, ние получаваме един съвършено друг поглед върху Вселената, съвършено различен от този, който ни дава днешното материално познание.
Това материално познание е без съмнение извънредно умно, остроумно, то може преди всичко да изчислява и изчислява абсолютно сигурно.
Изчисленията са винаги правилни, верни, обаче те не отговарят на истината. Видите, някой днес може да изчисли структурата на сърцето. Той наблюдава тази структура днес, и в течение на един месец я наблюдава отново: тя се е изменила, не много. След още един месец тя пак не се е изменила много. Тогава въпросният изследовател пресмята, колко се е изменила структурата на сърцето за една година.
към текста >>
Тогава той може да изчисли, каква е била структурата на сърцето п
ред
и 300 години, каква ще бъде след 300 години, и изчислението положително ще бъде вярно.
Видите, някой днес може да изчисли структурата на сърцето. Той наблюдава тази структура днес, и в течение на един месец я наблюдава отново: тя се е изменила, не много. След още един месец тя пак не се е изменила много. Тогава въпросният изследовател пресмята, колко се е изменила структурата на сърцето за една година. Достатъчно е само да се умножи, и ще има изменението на структурата на сърцето за 10 години.
Тогава той може да изчисли, каква е била структурата на сърцето преди 300 години, каква ще бъде след 300 години, и изчислението положително ще бъде вярно.
Само че преди 300 години това сърце не е съществувало и то не ще съществува вече след 300 години. Така се постъпва и по отношение на други неща. Изчисленията са винаги правилни, обаче те не отговарят на действителността. Така е също и по отношение на външното вещество на небесните тела. Те променят тяхното вещество, обаче духовно-душевното остава.
към текста >>
Само че п
ред
и 300 години това сърце не е съществувало и то не ще съществува вече след 300 години.
Той наблюдава тази структура днес, и в течение на един месец я наблюдава отново: тя се е изменила, не много. След още един месец тя пак не се е изменила много. Тогава въпросният изследовател пресмята, колко се е изменила структурата на сърцето за една година. Достатъчно е само да се умножи, и ще има изменението на структурата на сърцето за 10 години. Тогава той може да изчисли, каква е била структурата на сърцето преди 300 години, каква ще бъде след 300 години, и изчислението положително ще бъде вярно.
Само че преди 300 години това сърце не е съществувало и то не ще съществува вече след 300 години.
Така се постъпва и по отношение на други неща. Изчисленията са винаги правилни, обаче те не отговарят на действителността. Така е също и по отношение на външното вещество на небесните тела. Те променят тяхното вещество, обаче духовно-душевното остава. А за Луната това духовно-душевно естество е онова, което великите регистратори на нашето минало, на нашия минал живот втъкават в нашата съдба, което е свързано именно с една част на тези наша тъкан на съдбата като човек.
към текста >>
Когато казвам "в Слънцето", Вие трябва да си п
ред
ставите тези Същества в цялата сфера на Слънцето, в целия поток на светлината, който излиза от Слънцето.
Сега тъкането на съдбата става напълно в подсъзнанието. По-нататък ще чуем още някои неща върху този въпрос. Съществува още и една друга врата за духовния свят: това е Слънцето. Когато се запознаваме със Слънцето чрез науката на посвещението, тогава ние не намираме Същества, които са свързани с нашата Земя както лунните Същества; ние не намираме в Слънцето същества, които да са били някога обитатели на Земята. Ние намираме онези Същества, които намирате назовани в моята книга "Тайната наука" с името Ангели и другите по-висши Същества на йерархиите.
Когато казвам "в Слънцето", Вие трябва да си представите тези Същества в цялата сфера на Слънцето, в целия поток на светлината, който излиза от Слънцето.
Слънцето е жилище на Ангелите, на онези Същества, от които винаги едно е свързано с един човешки индивид. И по отношение на нашия Аз ние хората сме свързани с тези по-висши индивиди, ние сме свързани заедно с тези по-висши индивиди чрез слънчевото съществуване. Ангелите са така да се каже космически образци на човека, защото някога човекът ще достигне степента на Ангелите. На Слънцето живеят онези Същества, до които ние самите се приближаваме по отношение на тяхното устройство. От това Вие ще видите, че също както с лунното съществуване е свързано нашето минало, така със слънчевото съществуване е свързано нашето бъдеще.
към текста >>
Луната и Слънцето п
ред
ставляват един свят на нашето минало и на нашето бъдеще и ако от една страна виждаме, че лунните Същества са книговодителите на нашето минало, че така да се каже нашите минали земни съществувания са записани върху листовете на техните книги, така чрез науката на посвещението ни става ясно, че ние трябва да гледаме към Ангелите, когато се интересуваме, когато сме загрижени за нашето бъдеще.
Слънцето е жилище на Ангелите, на онези Същества, от които винаги едно е свързано с един човешки индивид. И по отношение на нашия Аз ние хората сме свързани с тези по-висши индивиди, ние сме свързани заедно с тези по-висши индивиди чрез слънчевото съществуване. Ангелите са така да се каже космически образци на човека, защото някога човекът ще достигне степента на Ангелите. На Слънцето живеят онези Същества, до които ние самите се приближаваме по отношение на тяхното устройство. От това Вие ще видите, че също както с лунното съществуване е свързано нашето минало, така със слънчевото съществуване е свързано нашето бъдеще.
Луната и Слънцето представляват един свят на нашето минало и на нашето бъдеще и ако от една страна виждаме, че лунните Същества са книговодителите на нашето минало, че така да се каже нашите минали земни съществувания са записани върху листовете на техните книги, така чрез науката на посвещението ни става ясно, че ние трябва да гледаме към Ангелите, когато се интересуваме, когато сме загрижени за нашето бъдеще.
Ние постоянно правим нещо, може би не всички, но по-голяма част от хората правят нещо. също както онова, което сме извършили в миналото, действува в нашия настоящ живот, така и онези неща, които вършим в настоящето действуват в бъдещето. Обаче те могат да действуват в бъдещето само благодарение на това, че така да се каже Ангелите насочват техните душевни погледи върху онова, което човекът върши в настоящето, и правят то да действува в бъдещето. Едно много добро чувство е това, когато считаме с тази професия на Ангелите в света Ние вършим някои неща, които ще донесат плодове в бъдещето. Съвременното човечество е станало ужасно лишено от мисли по отношение на такива неща.
към текста >>
То трябва да взема п
ред
вид такива неща и когато човек върши нещо, той трябва да мисли за своя Ангел приблизително така: "нека моят дух-пазител приеме това, което е мое дело, като един корен и произведе плодове от него".
Ние постоянно правим нещо, може би не всички, но по-голяма част от хората правят нещо. също както онова, което сме извършили в миналото, действува в нашия настоящ живот, така и онези неща, които вършим в настоящето действуват в бъдещето. Обаче те могат да действуват в бъдещето само благодарение на това, че така да се каже Ангелите насочват техните душевни погледи върху онова, което човекът върши в настоящето, и правят то да действува в бъдещето. Едно много добро чувство е това, когато считаме с тази професия на Ангелите в света Ние вършим някои неща, които ще донесат плодове в бъдещето. Съвременното човечество е станало ужасно лишено от мисли по отношение на такива неща.
То трябва да взема предвид такива неща и когато човек върши нещо, той трябва да мисли за своя Ангел приблизително така: "нека моят дух-пазител приеме това, което е мое дело, като един корен и произведе плодове от него".
Следователно, колкото по-образно свързва един човек едно такова обръщение, едно такова приветствие със своя Ангел за дела, които трябва да донесат плодове в бъдеще, толкова повече ще съществуват от тези плодове в бъдещето. Така следователно, както лунните Същества съхраняват нашата минала съдба, така слънчевите Същества тъкат нова съдба в бъдещето. В действителност от Слънцето е изпратена на Земята не само слънчевата светлина, не само външната светлина на Луната; но когато насочим духовния поглед към Слънцето и Луната, ние знаем, че Луната стои във връзка с нашето астрално тяло. Чрез тази връзка с нашето астрално тяло Луната е изходната точка за всичко онова, което се втъкава от миналото в нашата съдба. Слънцето стои във връзка с нашия Аз, и чрез Съществата, които са за нас един образец за нашето космическо бъдеще, Слънцето стои във връзка с това, което е наша бъдеща съдба.
към текста >>
Когато онзи, който действително е стигнал толкова далече, колкото е необходимо аз описах това в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове" наблюдава пълната Луна, тогава той вижда не само това, което обикновеното човешко съзнание вижда, а той вижда п
ред
и всичко в п
ред
адената светлина своята минала съдба, съдържанието на своя минал земен живот.
В действителност от Слънцето е изпратена на Земята не само слънчевата светлина, не само външната светлина на Луната; но когато насочим духовния поглед към Слънцето и Луната, ние знаем, че Луната стои във връзка с нашето астрално тяло. Чрез тази връзка с нашето астрално тяло Луната е изходната точка за всичко онова, което се втъкава от миналото в нашата съдба. Слънцето стои във връзка с нашия Аз, и чрез Съществата, които са за нас един образец за нашето космическо бъдеще, Слънцето стои във връзка с това, което е наша бъдеща съдба. Така в Слънцето и Луната, които външно стоят във взаимни отношения на светлината, в образа на взаимоотношенията на Слънцето и Луната се тъкат небесните отражения на нашата съдба. Науката на посвещението доставя в това отношение едно истинско обяснение на състоянието на нещата.
Когато онзи, който действително е стигнал толкова далече, колкото е необходимо аз описах това в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове" наблюдава пълната Луна, тогава той вижда не само това, което обикновеното човешко съзнание вижда, а той вижда преди всичко в предадената светлина своята минала съдба, съдържанието на своя минал земен живот.
И когато е изострил съответния духовен поглед и насочва поглед към едно място, където се намира новата Луна, която не се вижда с физическите очи, тогава онова, което изпраща срещу него тъмнината от тъмната Луна, което изпраща своята сянка от тъмната Луна, е за него великият напомнител, великият предупредител от неговата съдба, който му вика, как трябва да се държи по отношение на нещата на своето минало в миналия земен живот, за да ги изправи отново в кармическото развитие. В едно подобно отношение може човекът да гледа също и Слънцето. И там също той може да предчувствува онова, което му прави знак като бъдещи определения на съдбата, поне в общи черти, ако не специално. Когато сега се абстрахираме от космическото и насочваме поглед към самия човек, тогава виждаме как човешката съдба действително е изтъкана по един чудесен начин от два елемента. Когато двама човеци се срещат, единият да речем в неговата 25 годишна възраст, другият в неговата 30 годишна възраст, може да се яви случаят това не става винаги щото, когато единият или другият насочи погледа в миналото върху неговия досегашен земен живот, на него му става съвършено ясно: те са изминали техния жизнен път така, като че са се търсили един друг.
към текста >>
И когато е изострил съответния духовен поглед и насочва поглед към едно място, където се намира новата Луна, която не се вижда с физическите очи, тогава онова, което изпраща срещу него тъмнината от тъмната Луна, което изпраща своята сянка от тъмната Луна, е за него великият напомнител, великият п
ред
уп
ред
ител от неговата съдба, който му вика, как трябва да се държи по отношение на нещата на своето минало в миналия земен живот, за да ги изправи отново в кармическото развитие.
Чрез тази връзка с нашето астрално тяло Луната е изходната точка за всичко онова, което се втъкава от миналото в нашата съдба. Слънцето стои във връзка с нашия Аз, и чрез Съществата, които са за нас един образец за нашето космическо бъдеще, Слънцето стои във връзка с това, което е наша бъдеща съдба. Така в Слънцето и Луната, които външно стоят във взаимни отношения на светлината, в образа на взаимоотношенията на Слънцето и Луната се тъкат небесните отражения на нашата съдба. Науката на посвещението доставя в това отношение едно истинско обяснение на състоянието на нещата. Когато онзи, който действително е стигнал толкова далече, колкото е необходимо аз описах това в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове" наблюдава пълната Луна, тогава той вижда не само това, което обикновеното човешко съзнание вижда, а той вижда преди всичко в предадената светлина своята минала съдба, съдържанието на своя минал земен живот.
И когато е изострил съответния духовен поглед и насочва поглед към едно място, където се намира новата Луна, която не се вижда с физическите очи, тогава онова, което изпраща срещу него тъмнината от тъмната Луна, което изпраща своята сянка от тъмната Луна, е за него великият напомнител, великият предупредител от неговата съдба, който му вика, как трябва да се държи по отношение на нещата на своето минало в миналия земен живот, за да ги изправи отново в кармическото развитие.
В едно подобно отношение може човекът да гледа също и Слънцето. И там също той може да предчувствува онова, което му прави знак като бъдещи определения на съдбата, поне в общи черти, ако не специално. Когато сега се абстрахираме от космическото и насочваме поглед към самия човек, тогава виждаме как човешката съдба действително е изтъкана по един чудесен начин от два елемента. Когато двама човеци се срещат, единият да речем в неговата 25 годишна възраст, другият в неговата 30 годишна възраст, може да се яви случаят това не става винаги щото, когато единият или другият насочи погледа в миналото върху неговия досегашен земен живот, на него му става съвършено ясно: те са изминали техния жизнен път така, като че са се търсили един друг. Ние проявяваме просто една липса на мислене, когато не обръщаме внимание на такива неща.
към текста >>
И там също той може да п
ред
чувствува онова, което му прави знак като бъдещи оп
ред
еления на съдбата, поне в общи черти, ако не специално.
Така в Слънцето и Луната, които външно стоят във взаимни отношения на светлината, в образа на взаимоотношенията на Слънцето и Луната се тъкат небесните отражения на нашата съдба. Науката на посвещението доставя в това отношение едно истинско обяснение на състоянието на нещата. Когато онзи, който действително е стигнал толкова далече, колкото е необходимо аз описах това в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове" наблюдава пълната Луна, тогава той вижда не само това, което обикновеното човешко съзнание вижда, а той вижда преди всичко в предадената светлина своята минала съдба, съдържанието на своя минал земен живот. И когато е изострил съответния духовен поглед и насочва поглед към едно място, където се намира новата Луна, която не се вижда с физическите очи, тогава онова, което изпраща срещу него тъмнината от тъмната Луна, което изпраща своята сянка от тъмната Луна, е за него великият напомнител, великият предупредител от неговата съдба, който му вика, как трябва да се държи по отношение на нещата на своето минало в миналия земен живот, за да ги изправи отново в кармическото развитие. В едно подобно отношение може човекът да гледа също и Слънцето.
И там също той може да предчувствува онова, което му прави знак като бъдещи определения на съдбата, поне в общи черти, ако не специално.
Когато сега се абстрахираме от космическото и насочваме поглед към самия човек, тогава виждаме как човешката съдба действително е изтъкана по един чудесен начин от два елемента. Когато двама човеци се срещат, единият да речем в неговата 25 годишна възраст, другият в неговата 30 годишна възраст, може да се яви случаят това не става винаги щото, когато единият или другият насочи погледа в миналото върху неговия досегашен земен живот, на него му става съвършено ясно: те са изминали техния жизнен път така, като че са се търсили един друг. Ние проявяваме просто една липса на мислене, когато не обръщаме внимание на такива неща. Още детето е поело посоката на пътя, който трябваше да го доведе до там, където ще срещне другия човек, и другия човек, също е поел този път и всичко до момента на срещата е станало в подсъзнанието, включително и мястото на срещата. Но какво е действувало в подсъзнанието?
към текста >>
Ако единият е А и другият е Б, А е слязъл през сферата на Луната, п
ред
и да навлезе в земния живот.
Когато сега се абстрахираме от космическото и насочваме поглед към самия човек, тогава виждаме как човешката съдба действително е изтъкана по един чудесен начин от два елемента. Когато двама човеци се срещат, единият да речем в неговата 25 годишна възраст, другият в неговата 30 годишна възраст, може да се яви случаят това не става винаги щото, когато единият или другият насочи погледа в миналото върху неговия досегашен земен живот, на него му става съвършено ясно: те са изминали техния жизнен път така, като че са се търсили един друг. Ние проявяваме просто една липса на мислене, когато не обръщаме внимание на такива неща. Още детето е поело посоката на пътя, който трябваше да го доведе до там, където ще срещне другия човек, и другия човек, също е поел този път и всичко до момента на срещата е станало в подсъзнанието, включително и мястото на срещата. Но какво е действувало в подсъзнанието?
Ако единият е А и другият е Б, А е слязъл през сферата на Луната, преди да навлезе в земния живот.
Лунните Същества са записали в техните книги, а също и в астралното тяло онова, което той е имал общо с Б в миналия земен живот и тези записи в Акашовата хроника на Луната са повлияли на пътя, също и при Б. В момента, когато и двамата човеци се срещат, подсъзнателно престава да има единственото значение, защото тогава тези двама души се виждат един друг. Те правят впечатление един върху другия. Изпитват симпатия или антипатия един към друг. Сега действува вече не едно запазване на миналото, а действува настоящето.
към текста >>
П
ред
Вас стои един човек, той Ви разказва нещо, Вие го слушате.
Прочетете първо една единствена антропософска книга, тогава може да се случи да я оставите настрана, защото сте свикнали да виждате всичко доказано осезателно, Вие ще я оставите настрана, защото в нея нищо не е доказано. Но четете все повече и повече, тогава ще откриете, че идеите се подкрепят едни други взаимно и се подържат както небесните тела. Човек може да разбере вече нещата, даже и когато не е един посветен, обаче чрез науката на посвещението нещата стават още по-значително плътни Те се изживяват по друг начин. Ето защо онзи, който е стигнал достатъчно далече, може също да говори в една друга форма върху тази човешка съдба изтъкана от миналото, настоящето и бъдещето. Онзи, който е минал до известна степен през посвещението, при него изживяванията стават много по-конкретни.
Пред Вас стои един човек, той Ви разказва нещо, Вие го слушате.
Така както се слуша външното, посветеният може да чува и вътрешното, духовния език, който не е по-малко ясен от човешкия език. За посветения човекът, с който е бил кармически свързан в миналото, говори с пълната яснота, с която хората Ви говорят обикновено, когато той отново го среща в настоящия живот. Той слуша един вътрешен говор. Ще кажете, че посветеният има цял вързоп хора в себе си, от които единият му говори повече, другият по-малко ясно. Такъв е действително случаят.
към текста >>
Това, което ние мислим и вършим в настоящето, то не ни говори, обаче след оп
ред
елено време, след не толкова продължително време онова, което сме направили, което е зарегистрирано на Луната, става говорещо и живо.
Той слуша един вътрешен говор. Ще кажете, че посветеният има цял вързоп хора в себе си, от които единият му говори повече, другият по-малко ясно. Такъв е действително случаят. Но това е същевременно нагледното доказателство за начина, по който човек е прекарал своя минал земен живот. Аз казах, че великите регистратори, лунните Същества нанасят съдбата; обаче в момента, когато посветеният среща един човек, с когото е бил кармически свързан в миналия земен живот, той е озарен като от светлината на пълната луна от записванията направени за другия човек, с който той е свързан кармически.
Това, което ние мислим и вършим в настоящето, то не ни говори, обаче след определено време, след не толкова продължително време онова, което сме направили, което е зарегистрирано на Луната, става говорещо и живо.
Акашовите образи са живи образи: когато срещате съдържанието на един минал земен живот, вие се научавате да познавате самия себе си и да познавате един друг човек. Общото от миналия земен живот отново оживява; ето защо не е никак чудно, че ние можем да чуваме да говори това оживяващо отново от вътрешността на другия човек. Ние сме вътрешно заедно с онова, с което сме били заедно в миналия земен живот. Този ще бъде пътят на хората в бъдещето: хората ще трябва първо да си усвоят едно тънко чувство за това, за да може да бъде изживяна тяхната воля в срещата на един друг човек, така че да чувствуват този човек. В една епоха, която ще дойде след 7,000 до 9,000 години, всички хора на Земята ще чуват да им говорят вътрешно другите хора, с които са свързани кармически.
към текста >>
Когато се срещнем с един човек, с който не сме били свързани кармически, когато срещаме за първи път, това също се п
ред
ставя различно, след като сме получили посвещението.
Акашовите образи са живи образи: когато срещате съдържанието на един минал земен живот, вие се научавате да познавате самия себе си и да познавате един друг човек. Общото от миналия земен живот отново оживява; ето защо не е никак чудно, че ние можем да чуваме да говори това оживяващо отново от вътрешността на другия човек. Ние сме вътрешно заедно с онова, с което сме били заедно в миналия земен живот. Този ще бъде пътят на хората в бъдещето: хората ще трябва първо да си усвоят едно тънко чувство за това, за да може да бъде изживяна тяхната воля в срещата на един друг човек, така че да чувствуват този човек. В една епоха, която ще дойде след 7,000 до 9,000 години, всички хора на Земята ще чуват да им говорят вътрешно другите хора, с които са свързани кармически.
Когато се срещнем с един човек, с който не сме били свързани кармически, когато срещаме за първи път, това също се представя различно, след като сме получили посвещението.
Естествено посветеният може да срещне в живота хора, с които не е свързан кармически. Обаче това отношение ще бъде различно от онова, което съществува за обикновеното съзнание. Той чувствува с определена тънкост нови факти в космическия човек. Ние виждаме чрез един човек, когото срещаме за първи път, по-дълбоко в света. Щастие е също, да срещнем за първи път един човек, и този факт, че чрез един човек, когото за първи път срещаме, ние се научаваме да познаваме по-добре света, трябва отново да се развие като едно тънко чувство.
към текста >>
Той чувствува с оп
ред
елена тънкост нови факти в космическия човек.
Този ще бъде пътят на хората в бъдещето: хората ще трябва първо да си усвоят едно тънко чувство за това, за да може да бъде изживяна тяхната воля в срещата на един друг човек, така че да чувствуват този човек. В една епоха, която ще дойде след 7,000 до 9,000 години, всички хора на Земята ще чуват да им говорят вътрешно другите хора, с които са свързани кармически. Когато се срещнем с един човек, с който не сме били свързани кармически, когато срещаме за първи път, това също се представя различно, след като сме получили посвещението. Естествено посветеният може да срещне в живота хора, с които не е свързан кармически. Обаче това отношение ще бъде различно от онова, което съществува за обикновеното съзнание.
Той чувствува с определена тънкост нови факти в космическия човек.
Ние виждаме чрез един човек, когото срещаме за първи път, по-дълбоко в света. Щастие е също, да срещнем за първи път един човек, и този факт, че чрез един човек, когото за първи път срещаме, ние се научаваме да познаваме по-добре света, трябва отново да се развие като едно тънко чувство. Когато срещнем един човек, когото не е свързан кармически, когато той застава така да се каже за първи път срещу този човек, посветеният разбира веднага, че има по отношение на този човек една задача: той веднага има задачата, да са свърже с духа-пазител от сферата на Ангелите, който е натоварен да пази особено този човек. Той трябва да се запознае не само с този човек, а трябва да се запознае и с духа-пазител на този човек. Ангелът на този човек също говори с голяма яснота от собствената вътрешност, когато посветеният се среща с различни хора, с които не е свързан кармически, тогава той чува да му говори отвътре не що напълно ясно.
към текста >>
Това п
ред
ава на посветения един особен характер в неговата обхода с хората.
Щастие е също, да срещнем за първи път един човек, и този факт, че чрез един човек, когото за първи път срещаме, ние се научаваме да познаваме по-добре света, трябва отново да се развие като едно тънко чувство. Когато срещнем един човек, когото не е свързан кармически, когато той застава така да се каже за първи път срещу този човек, посветеният разбира веднага, че има по отношение на този човек една задача: той веднага има задачата, да са свърже с духа-пазител от сферата на Ангелите, който е натоварен да пази особено този човек. Той трябва да се запознае не само с този човек, а трябва да се запознае и с духа-пазител на този човек. Ангелът на този човек също говори с голяма яснота от собствената вътрешност, когато посветеният се среща с различни хора, с които не е свързан кармически, тогава той чува да му говори отвътре не що напълно ясно. Той чува думите на Ангелите на тези хора от своята вътрешност.
Това предава на посветения един особен характер в неговата обхода с хората.
Той сам приема нещо, което Ангелът иска да каже на човека, с когото се запознава, превръща се в негов Ангел. Чрез това онова, което може да се говори на хората, става по-интимно поради една причина различна от първата, то става по-интимно, отколкото става за обикновеното съзнание. Ето защо става така, че за всеки човек, когото среща за първи път в Космоса, посветеният е един друг, той е в този момент нещо от Ангела на този човек. На това почива способността за преобразуване на онези хора със силата на посвещението. Сега несъмнено хората имат една много малка способност да чувствуват такива неща.
към текста >>
Тогава можеше да се случи, един мъдър човек да стои п
ред
ред
ица други хора и всеки един от тях да го опише по различен начин.
Чрез това онова, което може да се говори на хората, става по-интимно поради една причина различна от първата, то става по-интимно, отколкото става за обикновеното съзнание. Ето защо става така, че за всеки човек, когото среща за първи път в Космоса, посветеният е един друг, той е в този момент нещо от Ангела на този човек. На това почива способността за преобразуване на онези хора със силата на посвещението. Сега несъмнено хората имат една много малка способност да чувствуват такива неща. Обаче не са така далече от нас в миналото столетията, когато човечеството е имало много по-голяма способност да чувствува тези неща.
Тогава можеше да се случи, един мъдър човек да стои пред редица други хора и всеки един от тях да го опише по различен начин.
Ако постъпваме еснафски, тогава ние ще кажем: една интересна личност е била описана от 20 души и всеки един я е описал по различен начин, следователно никой от тях не я е видял. Обаче може би и 20-те са го видели. Той се е преобразил за всеки един от тях, като се е поставил в отношение с Ангела на всеки един от тези хора. Видите ли, в това отношение царува действително една пропаст между онова, което днес е обичайно за хората, и онова, което е било обичайно в едно недалечно минало. Днес хората учат много, но те учат съвършено различно от това, което се е учело в миналото.
към текста >>
И още нещо друго: на вас ще ви направи извън
ред
но силно впечатление и аз говорих върху това в моята книга "Християнството като мистичен факт" как изглеждат биографиите, които са запазени за древните посветени; едната прилича на другата!
Видите ли, в това отношение царува действително една пропаст между онова, което днес е обичайно за хората, и онова, което е било обичайно в едно недалечно минало. Днес хората учат много, но те учат съвършено различно от това, което се е учело в миналото. По-висшето обучение, през което хората са минавали в едно недалечно минало, даваше указание, как онези, които като свещеници или учители трябваше да ръководят и напътват други хора; можеха да добият способността да се свържат с Ангела на един друг човек. Хората са изгубили даже и спомена за това. Учението на Ангелите беше една наука за онези, които искаха да станат ръководители на човечеството, за да добият способността да се преобразяват.
И още нещо друго: на вас ще ви направи извънредно силно впечатление и аз говорих върху това в моята книга "Християнството като мистичен факт" как изглеждат биографиите, които са запазени за древните посветени; едната прилича на другата!
Опитайте се да проучите биографиите на посветените и ще видите, че едната прилича на другата, защото по отношение на духовния живот посветените са изживели подобни биографии. Обаче това не са биографии, които са били написани от хора, защото тези биографии не приличат една на друга. Когато всички онези, които, да речем, са изживели Заратустра, биха написали една характеристика на Заратустра, всеки един би я написал различно, защото Заратустра се е преобразявал за всеки един човек. Онова, което светът трябваше да знае за посветените, беше една биография вдъхновена от висшите Духове. Така ние можем да кажем: онзи, който със силата на посвещението застава срещу един човек, с който е свързан кармически, възприема неговото минало като свое собствено, научава се да познава това минало чрез духовно-душевното естество на лунните същества.
към текста >>
С това той получава пос
ред
ници за по-висшите йерархии.
Тогава той се научава да познава много неща от външния свят. Наистина Ангелите му говорят отвътре, Ангелите говорят общо взето вътре в нас, и ние сме един външен свят. В действителност ние не можем никак да познаем други хора по-дълбоко с духовни сили, без да познаем войнството от Ангели. Напълно невъзможно е, да постигнем истинско познание на човека, без да имаме познание на Ангелите. Също така, както трябва да кажа, че и обикновеното тънко чувство, когато то се среща с хората, които не са кармически свързани, се научава да познава заобикалящия свят, така и посветеният се научава да познава добре същинския външен свят, света на Ангелите.
С това той получава посредници за по-висшите йерархии.
Също и нещо друго може да обърне вниманието ни, как сме свързани кармически с един човек в живота. Ние срещаме в живота един човек, срещаме някой друг. Достатъчно е само да бъдем внимателни: можем да срещнем един човек, да имаме много работа с него, да работим с него и т.н., обаче не можем да сънуваме за него. Ние не можем да сънуваме за него, защото той не е свързан с нашето астрално тяло, а само с нашия Аз. Срещаме други хора, видели сме ги само бегло и те ни преследват в нашите сънища, даже и в будните сънища.
към текста >>
Това е едно п
ред
ставяне оформено вътре, което няма нищо общо с проявите на човек, с неговата външност, защото сме кармически свързани с него.
Също и нещо друго може да обърне вниманието ни, как сме свързани кармически с един човек в живота. Ние срещаме в живота един човек, срещаме някой друг. Достатъчно е само да бъдем внимателни: можем да срещнем един човек, да имаме много работа с него, да работим с него и т.н., обаче не можем да сънуваме за него. Ние не можем да сънуваме за него, защото той не е свързан с нашето астрално тяло, а само с нашия Аз. Срещаме други хора, видели сме ги само бегло и те ни преследват в нашите сънища, даже и в будните сънища.
Това е едно представяне оформено вътре, което няма нищо общо с проявите на човек, с неговата външност, защото сме кармически свързани с него.
Срещаме един човек, с който сме били кармически свързани, и веднага сме заставени да си създадем един образ за този човек. Ако съответния човек е художник, т.е. ако ние сме художници, би могло да се случи веднага да нарисуваме един портрет на срещнатия, който портрет един човек еснафин ще намери за съвсем неприличащ на оригинала, докато посветеният намира едно минало въплъщение на човека, когото е нарисуван. Ние се научаваме да познаваме другия човек в глъбини те на неговото същество, макар и в подсъзнанието, когато сме кармически свързани с него. Чрез онези хора, които срещаме за първи път в живота, с които не сме свързани кармически, ние се научаваме да познаваме човечеството изобщо.
към текста >>
Хората се отнасят също спо
ред
това.
Срещаме един човек, с който сме били кармически свързани, и веднага сме заставени да си създадем един образ за този човек. Ако съответния човек е художник, т.е. ако ние сме художници, би могло да се случи веднага да нарисуваме един портрет на срещнатия, който портрет един човек еснафин ще намери за съвсем неприличащ на оригинала, докато посветеният намира едно минало въплъщение на човека, когото е нарисуван. Ние се научаваме да познаваме другия човек в глъбини те на неговото същество, макар и в подсъзнанието, когато сме кармически свързани с него. Чрез онези хора, които срещаме за първи път в живота, с които не сме свързани кармически, ние се научаваме да познаваме човечеството изобщо.
Хората се отнасят също според това.
Ако при "Файф ъ клок на чай" или при други случаи се събирате с хора, опитайте се някога да се вслушате в живота: когато един човек е срещнал друг човек, с когото е кармически свързан, той не казва много нещо за други хора, обаче за този човек казва нещо важно. Той обръща вниманието върху нещо важно, особено тогава, когато е несъзнателен в такива неща. Обърнете внимание на живота: на чай в 5 часа влизате в разговор с някого, с когото не сте свързани кармически. Все пак той Ви интересува външно, разказва Ви така, като че е представител на цялото общество участвуващо в чая от 5 часа Това е едно краткотрайно общество, там могат да се чуят много работи от света, от хора, които са големи политици Вие слушате само този единствен човек и според този човек съдите може би погрешно за цялото присъствуващо общество. Ние се научаваме да познаваме другите неща от света чрез хора, с които не сме свързани кармически.
към текста >>
Все пак той Ви интересува външно, разказва Ви така, като че е п
ред
ставител на цялото общество участвуващо в чая от 5 часа Това е едно краткотрайно общество, там могат да се чуят много работи от света, от хора, които са големи политици Вие слушате само този единствен човек и спо
ред
този човек съдите може би погрешно за цялото присъствуващо общество.
Чрез онези хора, които срещаме за първи път в живота, с които не сме свързани кармически, ние се научаваме да познаваме човечеството изобщо. Хората се отнасят също според това. Ако при "Файф ъ клок на чай" или при други случаи се събирате с хора, опитайте се някога да се вслушате в живота: когато един човек е срещнал друг човек, с когото е кармически свързан, той не казва много нещо за други хора, обаче за този човек казва нещо важно. Той обръща вниманието върху нещо важно, особено тогава, когато е несъзнателен в такива неща. Обърнете внимание на живота: на чай в 5 часа влизате в разговор с някого, с когото не сте свързани кармически.
Все пак той Ви интересува външно, разказва Ви така, като че е представител на цялото общество участвуващо в чая от 5 часа Това е едно краткотрайно общество, там могат да се чуят много работи от света, от хора, които са големи политици Вие слушате само този единствен човек и според този човек съдите може би погрешно за цялото присъствуващо общество.
Ние се научаваме да познаваме другите неща от света чрез хора, с които не сме свързани кармически. Един пътник, който веднъж минал в полунощ през гарата Кьонигсберг и поискал там да му се даде едно кафе, бил посрещнат много грубо от келнера, когото повикал и който имал червена коса и бил заспал. Върху този случай пътникът записал в своя дневник: кьонигбергийци имат червени коси, сънливи са и груби. Според този среднощен келнер, с когото не е бил кармически свързан, съответният пътник отсъдил за жителите на Кьонигсберг. Видите ли, чрез такива разглеждания ние добиваме стойности на живота, сближаваме се с хората, научаваме се да бъдем свързани по друг начин с тях.
към текста >>
Спо
ред
този с
ред
нощен келнер, с когото не е бил кармически свързан, съответният пътник отсъдил за жителите на Кьонигсберг.
Обърнете внимание на живота: на чай в 5 часа влизате в разговор с някого, с когото не сте свързани кармически. Все пак той Ви интересува външно, разказва Ви така, като че е представител на цялото общество участвуващо в чая от 5 часа Това е едно краткотрайно общество, там могат да се чуят много работи от света, от хора, които са големи политици Вие слушате само този единствен човек и според този човек съдите може би погрешно за цялото присъствуващо общество. Ние се научаваме да познаваме другите неща от света чрез хора, с които не сме свързани кармически. Един пътник, който веднъж минал в полунощ през гарата Кьонигсберг и поискал там да му се даде едно кафе, бил посрещнат много грубо от келнера, когото повикал и който имал червена коса и бил заспал. Върху този случай пътникът записал в своя дневник: кьонигбергийци имат червени коси, сънливи са и груби.
Според този среднощен келнер, с когото не е бил кармически свързан, съответният пътник отсъдил за жителите на Кьонигсберг.
Видите ли, чрез такива разглеждания ние добиваме стойности на живота, сближаваме се с хората, научаваме се да бъдем свързани по друг начин с тях. Но ние се научаваме да познаваме не само живота на хората, и това трябва да бъде именно същественото за Антропософията, че тя действително навлиза в живота, ние се научаваме също да чувствуваме, да усещаме и да познаваме космическия живот. Слънцето и Луната изгубват всичко абстрактно и стават нещо живо, към което гледаме в Космоса и което по отношение на малката съдба на хората тук на Земята е съответното велико във вселената. Така в нашия живот е съединено действието на Слънцето и действието на Луната. Всичко онова, което свети долу към нас от Луната, е свързано с нашето космическо минало, а Слънцето е свързано с нашето космическо бъдеще.
към текста >>
Ето защо това Коледно Тържество не трябваше да бъде един празник, на който са се събрали оп
ред
елен брой антропософи, то трябваше да продължи да живее в неговата действеност и в неговите импулси.
Слънцето и Луната изгубват всичко абстрактно и стават нещо живо, към което гледаме в Космоса и което по отношение на малката съдба на хората тук на Земята е съответното велико във вселената. Така в нашия живот е съединено действието на Слънцето и действието на Луната. Всичко онова, което свети долу към нас от Луната, е свързано с нашето космическо минало, а Слънцето е свързано с нашето космическо бъдеще. Върху тази важна за живота страна на живота, чрез тази страна, която доставя стойности на живота, искаше да обърне особено вниманието нашето Коледно Тържество, което основа отново Антропософското Общество. Там трябваше да се каже и беше казано, че между нас трябва отново да живее езотериката в истинския смисъл на думата.
Ето защо това Коледно Тържество не трябваше да бъде един празник, на който са се събрали определен брой антропософи, то трябваше да продължи да живее в неговата действеност и в неговите импулси.
Планира се едно ново устройство на един бюлетин той вече съществува и са излезли от печат вече първите три броя. Първо един бюлетин върху процесите в цялото Антропософско Общество, върху това, което става в Антропософското Общество. Това общество трябва да стане по този начин един жив духовен организъм. На мене винаги ми се е случвало при моите пътувания, че например хората в Хага казваха: но ние не знаем, какво става с хората във Виена, а принадлежим на едно и също Антропософско Общество! Колко много са онези хора тук, които бих могъл да запитам, какво става в антропософските клонове в Лайпциг, в Хамбург?
към текста >>
Тези неща трябва да отидат толкова далече, че онзи, който е член на клона в Нова Зеландия, да има действително една п
ред
става за това, което става във Виена.
Първо един бюлетин върху процесите в цялото Антропософско Общество, върху това, което става в Антропософското Общество. Това общество трябва да стане по този начин един жив духовен организъм. На мене винаги ми се е случвало при моите пътувания, че например хората в Хага казваха: но ние не знаем, какво става с хората във Виена, а принадлежим на едно и също Антропософско Общество! Колко много са онези хора тук, които бих могъл да запитам, какво става в антропософските клонове в Лайпциг, в Хамбург? Но така трябва да бъде в бъдеще.
Тези неща трябва да отидат толкова далече, че онзи, който е член на клона в Нова Зеландия, да има действително една представа за това, което става във Виена.
Членовете на Антропософското Общество ще направят добре да съобщават на редакцията на бюлетина онова, което са изживели вътре и вън от Антропософското Общество. Това ще бъде после преработено и винаги ще може да се прочита за това, което става в Антропософското Общество. Аз възнамерявам в бъдеще да включвам във всеки брой малки, кратки афоризми, които резюмират важни съдържания на живота, така щото такива афоризми ще могат да се използуват в клоновете или при други случаи. Чрез всичко това ще трябва да се влее действителен живот, пулсиращ живот в Антропософското Общество. Това искаше нашето Коледно Тържество.
към текста >>
Членовете на Антропософското Общество ще направят добре да съобщават на
ред
акцията на бюлетина онова, което са изживели вътре и вън от Антропософското Общество.
Това общество трябва да стане по този начин един жив духовен организъм. На мене винаги ми се е случвало при моите пътувания, че например хората в Хага казваха: но ние не знаем, какво става с хората във Виена, а принадлежим на едно и също Антропософско Общество! Колко много са онези хора тук, които бих могъл да запитам, какво става в антропософските клонове в Лайпциг, в Хамбург? Но така трябва да бъде в бъдеще. Тези неща трябва да отидат толкова далече, че онзи, който е член на клона в Нова Зеландия, да има действително една представа за това, което става във Виена.
Членовете на Антропософското Общество ще направят добре да съобщават на редакцията на бюлетина онова, което са изживели вътре и вън от Антропософското Общество.
Това ще бъде после преработено и винаги ще може да се прочита за това, което става в Антропософското Общество. Аз възнамерявам в бъдеще да включвам във всеки брой малки, кратки афоризми, които резюмират важни съдържания на живота, така щото такива афоризми ще могат да се използуват в клоновете или при други случаи. Чрез всичко това ще трябва да се влее действителен живот, пулсиращ живот в Антропософското Общество. Това искаше нашето Коледно Тържество. За това трябва да има съзнание всеки отделен член.
към текста >>
И само поради факта, че това би трябвало да бъде така и всъщност трябва да бъде така, ако самата Антропософия трябва да има по един правилен начин своето минало и своето бъдеще, след като години на
ред
стоях настрана, аз реших да поема управлението и п
ред
седателството на Обществото заедно с такива членове на президиума, за които зная, че те ще работят плодотворно от Гьотеанума.
Това ще бъде после преработено и винаги ще може да се прочита за това, което става в Антропософското Общество. Аз възнамерявам в бъдеще да включвам във всеки брой малки, кратки афоризми, които резюмират важни съдържания на живота, така щото такива афоризми ще могат да се използуват в клоновете или при други случаи. Чрез всичко това ще трябва да се влее действителен живот, пулсиращ живот в Антропософското Общество. Това искаше нашето Коледно Тържество. За това трябва да има съзнание всеки отделен член.
И само поради факта, че това би трябвало да бъде така и всъщност трябва да бъде така, ако самата Антропософия трябва да има по един правилен начин своето минало и своето бъдеще, след като години наред стоях настрана, аз реших да поема управлението и председателството на Обществото заедно с такива членове на президиума, за които зная, че те ще работят плодотворно от Гьотеанума.
Наистина при моята възраст аз не бих се решил да работя отново така, както съм вършил това на младини, да започна отново, ако не беше налице една абсолютна необходимост. Същевременно бих искал да апелирам към всеки член на Антропософското Общество, да помага, бих искал това Коледно Тържество да залегне в сърцето на всеки член и да не престава да живее, да продължава да се развива все по-нататък и по-нататък като едно семе на живота, така че в Антропософското Общество да се влее един все по-активен и по-активен живот. Тогава също Антропософското Общество ще може да действува в света.
към текста >>
76.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Без съмнение онова, което днес знаем по този начин, едно древно човечество не е познавало, не е знаело, за това Земята трябваше да мине през оп
ред
елено развитие и с нея заедно и човекът.
Вие сте проследили в моята книга "Тайната наука" и в други книги, че там се говори за един момент, когато физическата Луна се е отделила от Земята. Там е обърнато вниманието върху това, как някога физическата Луна и Земята са образували едно единно небесно тяло във Вселената, как след това тази физическа Луна се е отделила от Земята. Обаче това физическо отделяне или етерно отделяне не е всичко, което трябва да ни занимава по отношение на съществуването на Луната и на човешкия живот, а в отделянето на Луната имаме същевременно работа с един пълен със значение духовен факт. Аз често пъти съм обръщал вниманието и на това, че в прадревни времена на Земята човекът е притежавал една така наречена пра-мъдрост. Ние се гордеем днес с разбирането на нашия ум, с нашето така наречено знание на ума и на наблюдението.
Без съмнение онова, което днес знаем по този начин, едно древно човечество не е познавало, не е знаело, за това Земята трябваше да мине през определено развитие и с нея заедно и човекът.
Едва чрез това развитие човекът можа да използува своето физическо тяло, с високо развита нервна система, така, че може да добие едно знание на ума. Прадревното знание на човечеството беше едно инстинктивно знание, то се проявява по различен начин в сравнение с днешното знание. Това, което човечеството знаеше за тайните на света в прадревни времена се разгръщаше в мощни поетически форми. И в онова, което се е запазило по предание, което днес може да се проследи в документите, в него се намира само един отзвук от величието и мощността на прадревната мъдрост, която човечеството е притежавало някога на Земята. Обаче днес ние можем да изпаднем в дълбоко удивление, когато оставим да действува върху нас нещо такова като индийските Веди или философията Веданта.
към текста >>
И в онова, което се е запазило по п
ред
ание, което днес може да се проследи в документите, в него се намира само един отзвук от величието и мощността на прадревната мъдрост, която човечеството е притежавало някога на Земята.
Ние се гордеем днес с разбирането на нашия ум, с нашето така наречено знание на ума и на наблюдението. Без съмнение онова, което днес знаем по този начин, едно древно човечество не е познавало, не е знаело, за това Земята трябваше да мине през определено развитие и с нея заедно и човекът. Едва чрез това развитие човекът можа да използува своето физическо тяло, с високо развита нервна система, така, че може да добие едно знание на ума. Прадревното знание на човечеството беше едно инстинктивно знание, то се проявява по различен начин в сравнение с днешното знание. Това, което човечеството знаеше за тайните на света в прадревни времена се разгръщаше в мощни поетически форми.
И в онова, което се е запазило по предание, което днес може да се проследи в документите, в него се намира само един отзвук от величието и мощността на прадревната мъдрост, която човечеството е притежавало някога на Земята.
Обаче днес ние можем да изпаднем в дълбоко удивление, когато оставим да действува върху нас нещо такова като индийските Веди или философията Веданта. Ние се удивляваме на величествените стихове на Бхагават-Гита, виждаме във всичко това нещо велико. Обаче трябва да имаме съзнанието: все пак това са последните остатъци на нещо много по-велико, на нещо много по-мощно, което е съществувало някога за човечеството. И това велико, това мощно, което е съществувало някога, човечеството го дължеше на факта, че в прадревни времена живееше в общение със Съществата, които в тяхното съществуване стояха по-високо от днешното човечество и естествено по-високо от тогавашното човечество, Същества, които нямаха едно физическо тяло както днешния човек, а ходеха по Земята облечени само в едно етерно тяло и които въпреки това водеха един живот в общение с тогавашните хора. Тъй като тези Същества нямаха физически тяло, те не можеха естествено да говорят с хората по начина, както сме свикнали днес, един човек да говори на друг човек.
към текста >>
Обаче в оп
ред
елени състояния на съзнанието хората от прадревните време на чувствуваха и в крайна сметка това сме били ние всички на нашите минали земни съществувания ние следователно, мога да кажа, чувствувахме в прадревни времена на земното развитие в особени състояния на съзнанието, как в нас изникваха вътрешно усещания, мисли, за които знаехме: те не идват от самия човек, който ги развива, както днес не идват от нас самите това, което слушаме чрез устно съобщение от един друг човек.
Обаче днес ние можем да изпаднем в дълбоко удивление, когато оставим да действува върху нас нещо такова като индийските Веди или философията Веданта. Ние се удивляваме на величествените стихове на Бхагават-Гита, виждаме във всичко това нещо велико. Обаче трябва да имаме съзнанието: все пак това са последните остатъци на нещо много по-велико, на нещо много по-мощно, което е съществувало някога за човечеството. И това велико, това мощно, което е съществувало някога, човечеството го дължеше на факта, че в прадревни времена живееше в общение със Съществата, които в тяхното съществуване стояха по-високо от днешното човечество и естествено по-високо от тогавашното човечество, Същества, които нямаха едно физическо тяло както днешния човек, а ходеха по Земята облечени само в едно етерно тяло и които въпреки това водеха един живот в общение с тогавашните хора. Тъй като тези Същества нямаха физически тяло, те не можеха естествено да говорят с хората по начина, както сме свикнали днес, един човек да говори на друг човек.
Обаче в определени състояния на съзнанието хората от прадревните време на чувствуваха и в крайна сметка това сме били ние всички на нашите минали земни съществувания ние следователно, мога да кажа, чувствувахме в прадревни времена на земното развитие в особени състояния на съзнанието, как в нас изникваха вътрешно усещания, мисли, за които знаехме: те не идват от самия човек, който ги развива, както днес не идват от нас самите това, което слушаме чрез устно съобщение от един друг човек.
Ходещите по Земята етерни Свръхчовеци вдъхновяваха, бихме могли да кажем, на хората много по-висшето, много по-мощното знание, което тези Същества притежаваха. Следователно в минали земни съществувания в прадревните времена на Земята ние сме имали общение със същества от нефизическо естество. Тези Същества не са вече днес тук на Земята. Те вече отдавна не са сред земния живот. Те са се оттеглили от общуването с хората и човечеството има незначителни остатъци от това, което някога са научили върху тайните на Вселената от тези прадревни Същества, незначителни остатъци е запазило човечеството в различните документи.
към текста >>
Те вече отдавна не са с
ред
земния живот.
Тъй като тези Същества нямаха физически тяло, те не можеха естествено да говорят с хората по начина, както сме свикнали днес, един човек да говори на друг човек. Обаче в определени състояния на съзнанието хората от прадревните време на чувствуваха и в крайна сметка това сме били ние всички на нашите минали земни съществувания ние следователно, мога да кажа, чувствувахме в прадревни времена на земното развитие в особени състояния на съзнанието, как в нас изникваха вътрешно усещания, мисли, за които знаехме: те не идват от самия човек, който ги развива, както днес не идват от нас самите това, което слушаме чрез устно съобщение от един друг човек. Ходещите по Земята етерни Свръхчовеци вдъхновяваха, бихме могли да кажем, на хората много по-висшето, много по-мощното знание, което тези Същества притежаваха. Следователно в минали земни съществувания в прадревните времена на Земята ние сме имали общение със същества от нефизическо естество. Тези Същества не са вече днес тук на Земята.
Те вече отдавна не са сред земния живот.
Те са се оттеглили от общуването с хората и човечеството има незначителни остатъци от това, което някога са научили върху тайните на Вселената от тези прадревни Същества, незначителни остатъци е запазило човечеството в различните документи. И всъщност можем да кажем, че то едва ли вече разбира нещо от тези незначителни остатъци. Къде са се оттеглили тези прадревни Същества? Видите ли, също както физическата Луна се е отделила от Земята, така заедно с това небесно тяло на Луната са се оттеглили и тези Същества в обширната Вселена. Аз вече говорих за нещо подобно Днес искаме да се запознаем с нещо повече върху тези Същества, така че когато насочим поглед върху това небесно тяло на Луната можем да кажем: то е населено от същества, които някога са били другари на човечеството на Земята и които са се оттеглили в тази колония на Луната.
към текста >>
Помислете само: двама хора се срещат в оп
ред
елена възраст.
Че тези Същества са свързани по някакъв начин с човешкото минало, това можем да видим от факта, че в миналото те са били другари на човечеството на Земята. И те са останали свързани с миналото на човека. Когато разглеждаме човека, как той завършва своя живот във физическото тяло тук на Земята, ние откриваме, че в този живот се втъкава онова, което наричаме съдба. Тази съдба, която сме свикнали да наричаме с източното име Карма, се очертава като нещо пълно с тайнственост в човешкия живот. Обаче хората не винаги разглеждат това пълно с тайнственост нещо в неговите пълни със значение връзки.
Помислете само: двама хора се срещат в определена възраст.
Те не са се виждали по-рано. От момента, когато са се срещнали, в техния живот влиза нещо, което е свързано с тяхната общност. Те се опознават един друг и знаят, че сега ще имат много работа един с друг. Когато обаче такива хора погледнат в миналото на своя живот, който са прекарали от детството насам на Земята, оказва се, ако разглеждат нещата достатъчно без пристрастно, че всичко, което са вършили до момента, когато са се срещнали, всичко е било пълно със смисъл и всяка стъпка, която са направили от детството още, е била така насочена, за да стигнат именно на онова място, където и двамата да се срещат. От този момент, когато са се срещнали, те поглеждат назад и виждат, че изминалият до тогава земен живот е протекъл така, щото могат да си кажат: тази е моята изходна точка в далечното детство, обаче аз съм направил всяка стъпка така, че накрая моят път трябваше да ме доведе там, където да срещна другия.
към текста >>
Той е тук п
ред
нас, ние го виждаме, разбираме онова, което той говори и насочваме нашите действия спо
ред
това, както той се проявява, както той застава срещу нас във външния живот.
Те се опознават един друг и знаят, че сега ще имат много работа един с друг. Когато обаче такива хора погледнат в миналото на своя живот, който са прекарали от детството насам на Земята, оказва се, ако разглеждат нещата достатъчно без пристрастно, че всичко, което са вършили до момента, когато са се срещнали, всичко е било пълно със смисъл и всяка стъпка, която са направили от детството още, е била така насочена, за да стигнат именно на онова място, където и двамата да се срещат. От този момент, когато са се срещнали, те поглеждат назад и виждат, че изминалият до тогава земен живот е протекъл така, щото могат да си кажат: тази е моята изходна точка в далечното детство, обаче аз съм направил всяка стъпка така, че накрая моят път трябваше да ме доведе там, където да срещна другия. Всичко, което съм извършил по един пълен със смисъл начин, всичко това е станало напълно несъзнателно; онова, което стана съзнателно, настъпи едва след срещата, обаче несъзнателното се свързва по един чудесен начин със съзнателното. И има голяма разлика в тъкането на съдбата по отношение на онова, което сме устроили несъзнателно като наш земен път, за да срещнем другия, и онова което вършим след това, когато сме го срещнали.
Той е тук пред нас, ние го виждаме, разбираме онова, което той говори и насочваме нашите действия според това, както той се проявява, както той застава срещу нас във външния живот.
Ние водим с него един общ живот, който е достъпен за нашите сетива, за нашия ум. Обаче ние ще видим, как в този общ живот, достъпен за нашите сетива и за нашия ум, отново се намесва несъзнателно онова, което ни е ръководило в пътя до момента, когато сме се срещнали. Можем да запитаме: какво действува и живее в тези насоки, във всички тези сили с които се движим по посоката към другия? Това може да бъде също някое събитие, към което ние се движим. Тук трябва да се вземе под внимание всичко, което е свързано със съдбата.
към текста >>
Ние се запознаваме с човека; това, което той е, което върши общо с нас, е така, че ние го чувствуваме в самите нас проявяващо се в нашата воля, че искаме п
ред
и всичко да мислим така, както той мисли, да чувствуваме, както той чувствува, да искаме както той иска.
Това може да бъде също някое събитие, към което ние се движим. Тук трябва да се вземе под внимание всичко, което е свързано със съдбата. Ние ще открием, че тук има голяма разлика в земния живот между единия вид изживявания и другия. Ние можем да се срещнем с един човек в живота по два начина. При единия вид среща веднага добиваме чувството или получаваме това чувство, след като после сме се запознали с един човек или с едно събитие а именно чувството, което приемаме в нашата воля.
Ние се запознаваме с човека; това, което той е, което върши общо с нас, е така, че ние го чувствуваме в самите нас проявяващо се в нашата воля, че искаме преди всичко да мислим така, както той мисли, да чувствуваме, както той чувствува, да искаме както той иска.
Да, ние чувствуваме: този човек започва да проявява сила в самите нас. Ние го чувствуваме вътре в нас. Той възбужда нещо в нашата вътрешност, което идва от него, което обаче все пак живее в нашата воля, което от волята прониква нашето чувство, нашата душа. Даже по този начин ние се научаваме да познаваме по-добре самите себе си, като чувствуваме по отношение на нашата воля и на свързаното по-дълбоко с волята чувство: този човек не е само тук, за да действува отвън върху нас, а той раздвижва и подбужда нещо в нас, което се намира в самите нас. Този е единият начин, по който срещаме съдбовно хора в живота.
към текста >>
Другият начин е този, когато при запознаването с един човек в самите нас става по-слабо раздвижване, по-малко възбуждане, когато гледаме този човек повече от вън, когато съдим за него спо
ред
впечатлението, което той прави върху нашия ум, спо
ред
естетическото впечатление, което той ни прави.
Да, ние чувствуваме: този човек започва да проявява сила в самите нас. Ние го чувствуваме вътре в нас. Той възбужда нещо в нашата вътрешност, което идва от него, което обаче все пак живее в нашата воля, което от волята прониква нашето чувство, нашата душа. Даже по този начин ние се научаваме да познаваме по-добре самите себе си, като чувствуваме по отношение на нашата воля и на свързаното по-дълбоко с волята чувство: този човек не е само тук, за да действува отвън върху нас, а той раздвижва и подбужда нещо в нас, което се намира в самите нас. Този е единият начин, по който срещаме съдбовно хора в живота.
Другият начин е този, когато при запознаването с един човек в самите нас става по-слабо раздвижване, по-малко възбуждане, когато гледаме този човек повече от вън, когато съдим за него според впечатлението, което той прави върху нашия ум, според естетическото впечатление, което той ни прави.
Помислете само, каква голяма разлика има между двата вида, по които се запознаваме с други хора. Представете си само: вие се запознавате с единия или с другия човек, след това отивате някъде другаде и сте изкушени да говорите върху това ваше запознанство, съответно върху другия човек, с който сте се запознали. Начинът, по който говорим в такъв случай, се различава извънредно много по отношение запознаването с хора в живота. Единият път говорим така, щото всеки забелязва, че сме свързани вътрешно с нашите думи, че даваме нещо от самите нас, когато говорим за другия човек и говорим неща, които съвсем не са разбираеми за другите хора. Ние говорим за другия човек в красиви думи, обаче той е грозен и около нас има хора, които съвсем не могат да разберат, как можем да говорим така, защото върху тях прави впечатление грозотата на човека.
към текста >>
П
ред
ставете си само: вие се запознавате с единия или с другия човек, след това отивате някъде другаде и сте изкушени да говорите върху това ваше запознанство, съответно върху другия човек, с който сте се запознали.
Той възбужда нещо в нашата вътрешност, което идва от него, което обаче все пак живее в нашата воля, което от волята прониква нашето чувство, нашата душа. Даже по този начин ние се научаваме да познаваме по-добре самите себе си, като чувствуваме по отношение на нашата воля и на свързаното по-дълбоко с волята чувство: този човек не е само тук, за да действува отвън върху нас, а той раздвижва и подбужда нещо в нас, което се намира в самите нас. Този е единият начин, по който срещаме съдбовно хора в живота. Другият начин е този, когато при запознаването с един човек в самите нас става по-слабо раздвижване, по-малко възбуждане, когато гледаме този човек повече от вън, когато съдим за него според впечатлението, което той прави върху нашия ум, според естетическото впечатление, което той ни прави. Помислете само, каква голяма разлика има между двата вида, по които се запознаваме с други хора.
Представете си само: вие се запознавате с единия или с другия човек, след това отивате някъде другаде и сте изкушени да говорите върху това ваше запознанство, съответно върху другия човек, с който сте се запознали.
Начинът, по който говорим в такъв случай, се различава извънредно много по отношение запознаването с хора в живота. Единият път говорим така, щото всеки забелязва, че сме свързани вътрешно с нашите думи, че даваме нещо от самите нас, когато говорим за другия човек и говорим неща, които съвсем не са разбираеми за другите хора. Ние говорим за другия човек в красиви думи, обаче той е грозен и около нас има хора, които съвсем не могат да разберат, как можем да говорим така, защото върху тях прави впечатление грозотата на човека. Те не могат да разберат, как можем да говорим в химни за човека, когото те виждат, че е грозен. Обаче нас никак не ни интересува това, което другите намират у него като грозно от естетическа гледна точка, ние не говорим за това, което предава впечатлението получено от неговата външност.
към текста >>
Начинът, по който говорим в такъв случай, се различава извън
ред
но много по отношение запознаването с хора в живота.
Даже по този начин ние се научаваме да познаваме по-добре самите себе си, като чувствуваме по отношение на нашата воля и на свързаното по-дълбоко с волята чувство: този човек не е само тук, за да действува отвън върху нас, а той раздвижва и подбужда нещо в нас, което се намира в самите нас. Този е единият начин, по който срещаме съдбовно хора в живота. Другият начин е този, когато при запознаването с един човек в самите нас става по-слабо раздвижване, по-малко възбуждане, когато гледаме този човек повече от вън, когато съдим за него според впечатлението, което той прави върху нашия ум, според естетическото впечатление, което той ни прави. Помислете само, каква голяма разлика има между двата вида, по които се запознаваме с други хора. Представете си само: вие се запознавате с единия или с другия човек, след това отивате някъде другаде и сте изкушени да говорите върху това ваше запознанство, съответно върху другия човек, с който сте се запознали.
Начинът, по който говорим в такъв случай, се различава извънредно много по отношение запознаването с хора в живота.
Единият път говорим така, щото всеки забелязва, че сме свързани вътрешно с нашите думи, че даваме нещо от самите нас, когато говорим за другия човек и говорим неща, които съвсем не са разбираеми за другите хора. Ние говорим за другия човек в красиви думи, обаче той е грозен и около нас има хора, които съвсем не могат да разберат, как можем да говорим така, защото върху тях прави впечатление грозотата на човека. Те не могат да разберат, как можем да говорим в химни за човека, когото те виждат, че е грозен. Обаче нас никак не ни интересува това, което другите намират у него като грозно от естетическа гледна точка, ние не говорим за това, което предава впечатлението получено от неговата външност. Ние говорим за това, което той е възбудил, което той е раздвижил вътре в нас, и това, което говорим за този човек, не е нужно да бъде в съгласие с впечатлението, което другите хора имат.
към текста >>
Обаче нас никак не ни интересува това, което другите намират у него като грозно от естетическа гледна точка, ние не говорим за това, което п
ред
ава впечатлението получено от неговата външност.
Представете си само: вие се запознавате с единия или с другия човек, след това отивате някъде другаде и сте изкушени да говорите върху това ваше запознанство, съответно върху другия човек, с който сте се запознали. Начинът, по който говорим в такъв случай, се различава извънредно много по отношение запознаването с хора в живота. Единият път говорим така, щото всеки забелязва, че сме свързани вътрешно с нашите думи, че даваме нещо от самите нас, когато говорим за другия човек и говорим неща, които съвсем не са разбираеми за другите хора. Ние говорим за другия човек в красиви думи, обаче той е грозен и около нас има хора, които съвсем не могат да разберат, как можем да говорим така, защото върху тях прави впечатление грозотата на човека. Те не могат да разберат, как можем да говорим в химни за човека, когото те виждат, че е грозен.
Обаче нас никак не ни интересува това, което другите намират у него като грозно от естетическа гледна точка, ние не говорим за това, което предава впечатлението получено от неговата външност.
Ние говорим за това, което той е възбудил, което той е раздвижил вътре в нас, и това, което говорим за този човек, не е нужно да бъде в съгласие с впечатлението, което другите хора имат. Обаче при други хора положението е различно. Ние добре виждаме, че те са красиви или грозни. Ние говорим за тях така, че се вижда: меродавни са впечатлението на сетивата, естетическото впечатление, впечатлението върху ума. Ние говорим така, че може би казваме: това е един отличен човек!
към текста >>
Че нещо сочи в миналото към п
ред
ишни въплъщения, в които сме живели заедно с този човек, това е, което се проявява по този начин в нашите чувства при първия вид срещи и при първия вид съждение по отношение на този човек.
Ние говорим така, че може би казваме: това е един отличен човек! Вие знаете, че в живота има познанства, при които съвсем не ни хрумва да говорим по този външен начин за един човек. Ние говорим също така, че другите веднага могат да разберат нещата, ако и те също познават съответния човек или когато се запознаят с него. Тези два начина да описваме срещата си с хора, въобще да гледаме на срещата си с хора, тези два начина просто съществуват. Само че първият начин е онзи, който сочи в миналото към това, че при срещата със съответния човек се раздвижва и възбужда в нас задружния живот от миналия земен живот.
Че нещо сочи в миналото към предишни въплъщения, в които сме живели заедно с този човек, това е, което се проявява по този начин в нашите чувства при първия вид срещи и при първия вид съждение по отношение на този човек.
При втория вид е така, че ние съдим външно, съдим по такъв начин, както могат да разберат това също и другите, защото не сме били заедно с този човек в минали земни съществувания, може би го срещаме за първи път в този наш живот. Когато обаче след това проверим с духовното разбиране, какво стои на основата на тази съдбовна среща, което се проявява по толкова характерен начин в първия случай, ние откриваме, че преди да слезе в земното съществуване когато след като е минал през други небесни сфери, преди това слизане минава през сферата на Луната в астралното тяло на човека е втъкано, посадено това, което е негова обща Карма с другите хора; то бива посадено в него за неговия днешен живот от онези другари на човека, които някога са живели заедно с хората на Земята, както ви описах това по-рано, и които са се оттеглили в лунното съществуване. Това са Съществата, през сферата на които ние минаваме, преди да слезем в земното съществуване. Това са Съществата, които от онова време насам, откакто са напуснали Земята и съвместния живот с хората, се занимават със записването на съдбата, което хора та преживяват заедно едни с други. И така е, че ние можем да насочим поглед назад върху онова, което се намира в самите нас, което се раздвижва, когато се срещаме с един човек по първия начин.
към текста >>
Когато обаче след това проверим с духовното разбиране, какво стои на основата на тази съдбовна среща, което се проявява по толкова характерен начин в първия случай, ние откриваме, че п
ред
и да слезе в земното съществуване когато след като е минал през други небесни сфери, п
ред
и това слизане минава през сферата на Луната в астралното тяло на човека е втъкано, посадено това, което е негова обща Карма с другите хора; то бива посадено в него за неговия днешен живот от онези другари на човека, които някога са живели заедно с хората на Земята, както ви описах това по-рано, и които са се оттеглили в лунното съществуване.
Ние говорим също така, че другите веднага могат да разберат нещата, ако и те също познават съответния човек или когато се запознаят с него. Тези два начина да описваме срещата си с хора, въобще да гледаме на срещата си с хора, тези два начина просто съществуват. Само че първият начин е онзи, който сочи в миналото към това, че при срещата със съответния човек се раздвижва и възбужда в нас задружния живот от миналия земен живот. Че нещо сочи в миналото към предишни въплъщения, в които сме живели заедно с този човек, това е, което се проявява по този начин в нашите чувства при първия вид срещи и при първия вид съждение по отношение на този човек. При втория вид е така, че ние съдим външно, съдим по такъв начин, както могат да разберат това също и другите, защото не сме били заедно с този човек в минали земни съществувания, може би го срещаме за първи път в този наш живот.
Когато обаче след това проверим с духовното разбиране, какво стои на основата на тази съдбовна среща, което се проявява по толкова характерен начин в първия случай, ние откриваме, че преди да слезе в земното съществуване когато след като е минал през други небесни сфери, преди това слизане минава през сферата на Луната в астралното тяло на човека е втъкано, посадено това, което е негова обща Карма с другите хора; то бива посадено в него за неговия днешен живот от онези другари на човека, които някога са живели заедно с хората на Земята, както ви описах това по-рано, и които са се оттеглили в лунното съществуване.
Това са Съществата, през сферата на които ние минаваме, преди да слезем в земното съществуване. Това са Съществата, които от онова време насам, откакто са напуснали Земята и съвместния живот с хората, се занимават със записването на съдбата, което хора та преживяват заедно едни с други. И така е, че ние можем да насочим поглед назад върху онова, което се намира в самите нас, което се раздвижва, когато се срещаме с един човек по първия начин. И това, което се намира в самите нас, ние го намираме същевременно записано в онези големи книги на съдбата, които тези лунни Същества водят с тяхното познаване на човешкия земен живот. Това са книги, които могат да бъдат водени в духовното.
към текста >>
Това са Съществата, през сферата на които ние минаваме, п
ред
и да слезем в земното съществуване.
Тези два начина да описваме срещата си с хора, въобще да гледаме на срещата си с хора, тези два начина просто съществуват. Само че първият начин е онзи, който сочи в миналото към това, че при срещата със съответния човек се раздвижва и възбужда в нас задружния живот от миналия земен живот. Че нещо сочи в миналото към предишни въплъщения, в които сме живели заедно с този човек, това е, което се проявява по този начин в нашите чувства при първия вид срещи и при първия вид съждение по отношение на този човек. При втория вид е така, че ние съдим външно, съдим по такъв начин, както могат да разберат това също и другите, защото не сме били заедно с този човек в минали земни съществувания, може би го срещаме за първи път в този наш живот. Когато обаче след това проверим с духовното разбиране, какво стои на основата на тази съдбовна среща, което се проявява по толкова характерен начин в първия случай, ние откриваме, че преди да слезе в земното съществуване когато след като е минал през други небесни сфери, преди това слизане минава през сферата на Луната в астралното тяло на човека е втъкано, посадено това, което е негова обща Карма с другите хора; то бива посадено в него за неговия днешен живот от онези другари на човека, които някога са живели заедно с хората на Земята, както ви описах това по-рано, и които са се оттеглили в лунното съществуване.
Това са Съществата, през сферата на които ние минаваме, преди да слезем в земното съществуване.
Това са Съществата, които от онова време насам, откакто са напуснали Земята и съвместния живот с хората, се занимават със записването на съдбата, което хора та преживяват заедно едни с други. И така е, че ние можем да насочим поглед назад върху онова, което се намира в самите нас, което се раздвижва, когато се срещаме с един човек по първия начин. И това, което се намира в самите нас, ние го намираме същевременно записано в онези големи книги на съдбата, които тези лунни Същества водят с тяхното познаване на човешкия земен живот. Това са книги, които могат да бъдат водени в духовното. Това са книги, които съдържат всичко, което сме преживяли заедно с другите хора.
към текста >>
Ние четем заедно в тези книги онова, което след това донасяме долу на Земята, четем го когато минаваме през сферата на Луната, и с това, което сме прочели в тези книги, ние насочваме нашия път може би в течение на 25 до 30 години докато намерим в земното съществуване онзи, за когото е било написано в книгите на Луната, п
ред
и да слезем на Земята, че сме прекарали заедно с него този или онзи минал земен живот.
Това са Съществата, които от онова време насам, откакто са напуснали Земята и съвместния живот с хората, се занимават със записването на съдбата, което хора та преживяват заедно едни с други. И така е, че ние можем да насочим поглед назад върху онова, което се намира в самите нас, което се раздвижва, когато се срещаме с един човек по първия начин. И това, което се намира в самите нас, ние го намираме същевременно записано в онези големи книги на съдбата, които тези лунни Същества водят с тяхното познаване на човешкия земен живот. Това са книги, които могат да бъдат водени в духовното. Това са книги, които съдържат всичко, което сме преживяли заедно с другите хора.
Ние четем заедно в тези книги онова, което след това донасяме долу на Земята, четем го когато минаваме през сферата на Луната, и с това, което сме прочели в тези книги, ние насочваме нашия път може би в течение на 25 до 30 години докато намерим в земното съществуване онзи, за когото е било написано в книгите на Луната, преди да слезем на Земята, че сме прекарали заедно с него този или онзи минал земен живот.
Така чудесно са устроени пълните с тайнственост връзки във Вселената. И така ние трябва да гледаме с едно задълбочено чувство, с едно чувство задълбочено чрез Антропософията, нагоре към лунното съществуване и да обгръщаме с поглед не само онова, което една физическа наука описва за Луната, а да обгърнем с поглед онова, което една Духовна Наука може да ни каже за духовно-душевното, за духовното, което съществува на Луната. Нека помислим само веднъж, как навсякъде се намират притчи за онова, което прави разбираема тази небесна сфера! По отношение на земната сравнение, на земната притча, днес съществува едно знание, което не се взема под внимание за живота; но то съществува като знание все пак. И в нашите редове често пъти беше подчертано: човекът сменя своето физическо вещество на всеки 7 до 8 години.
към текста >>
И в нашите
ред
ове често пъти беше подчертано: човекът сменя своето физическо вещество на всеки 7 до 8 години.
Ние четем заедно в тези книги онова, което след това донасяме долу на Земята, четем го когато минаваме през сферата на Луната, и с това, което сме прочели в тези книги, ние насочваме нашия път може би в течение на 25 до 30 години докато намерим в земното съществуване онзи, за когото е било написано в книгите на Луната, преди да слезем на Земята, че сме прекарали заедно с него този или онзи минал земен живот. Така чудесно са устроени пълните с тайнственост връзки във Вселената. И така ние трябва да гледаме с едно задълбочено чувство, с едно чувство задълбочено чрез Антропософията, нагоре към лунното съществуване и да обгръщаме с поглед не само онова, което една физическа наука описва за Луната, а да обгърнем с поглед онова, което една Духовна Наука може да ни каже за духовно-душевното, за духовното, което съществува на Луната. Нека помислим само веднъж, как навсякъде се намират притчи за онова, което прави разбираема тази небесна сфера! По отношение на земната сравнение, на земната притча, днес съществува едно знание, което не се взема под внимание за живота; но то съществува като знание все пак.
И в нашите редове често пъти беше подчертано: човекът сменя своето физическо вещество на всеки 7 до 8 години.
Вие знаете, че човекът изтласква навън своето физическо вещество в кожата, той си изрязва ноктите, косите. Всичко това ни сочи и е действително така, че човекът постоянно изтласква материята от своя център и постоянно я заменя с нова. Това, което изрязвате днес от Вашите нокти, то беше преди 7 или 8 години едно вещество сред Вашия организъм, Вие го изтласквате на вън, то отпада. Физическото вещество се възобновява. За онези, които са седели тук преди 10 години, положението е такова, че те не трябва да си въобразяват: същите мускули и същите материални съставни части, които някога са седели върху тези столове тук, днес отново седят на тях.
към текста >>
Това, което изрязвате днес от Вашите нокти, то беше п
ред
и 7 или 8 години едно вещество с
ред
Вашия организъм, Вие го изтласквате на вън, то отпада.
Нека помислим само веднъж, как навсякъде се намират притчи за онова, което прави разбираема тази небесна сфера! По отношение на земната сравнение, на земната притча, днес съществува едно знание, което не се взема под внимание за живота; но то съществува като знание все пак. И в нашите редове често пъти беше подчертано: човекът сменя своето физическо вещество на всеки 7 до 8 години. Вие знаете, че човекът изтласква навън своето физическо вещество в кожата, той си изрязва ноктите, косите. Всичко това ни сочи и е действително така, че човекът постоянно изтласква материята от своя център и постоянно я заменя с нова.
Това, което изрязвате днес от Вашите нокти, то беше преди 7 или 8 години едно вещество сред Вашия организъм, Вие го изтласквате на вън, то отпада.
Физическото вещество се възобновява. За онези, които са седели тук преди 10 години, положението е такова, че те не трябва да си въобразяват: същите мускули и същите материални съставни части, които някога са седели върху тези столове тук, днес отново седят на тях. От всичко това не съществува вече нищо; обаче духовно-душевното естество съществува, то е отново тук. Същото е обаче, когато насочим поглед към небесните тела. Физическият наблюдател иска да гледа нещата само според физическото вещество и говори така, като че Луната, която се намира там горе, би била по физическия си състав същата, каквато е била по времето, когато се е отделила от Земята.
към текста >>
За онези, които са седели тук п
ред
и 10 години, положението е такова, че те не трябва да си въобразяват: същите мускули и същите материални съставни части, които някога са седели върху тези столове тук, днес отново седят на тях.
И в нашите редове често пъти беше подчертано: човекът сменя своето физическо вещество на всеки 7 до 8 години. Вие знаете, че човекът изтласква навън своето физическо вещество в кожата, той си изрязва ноктите, косите. Всичко това ни сочи и е действително така, че човекът постоянно изтласква материята от своя център и постоянно я заменя с нова. Това, което изрязвате днес от Вашите нокти, то беше преди 7 или 8 години едно вещество сред Вашия организъм, Вие го изтласквате на вън, то отпада. Физическото вещество се възобновява.
За онези, които са седели тук преди 10 години, положението е такова, че те не трябва да си въобразяват: същите мускули и същите материални съставни части, които някога са седели върху тези столове тук, днес отново седят на тях.
От всичко това не съществува вече нищо; обаче духовно-душевното естество съществува, то е отново тук. Същото е обаче, когато насочим поглед към небесните тела. Физическият наблюдател иска да гледа нещата само според физическото вещество и говори така, като че Луната, която се намира там горе, би била по физическия си състав същата, каквато е била по времето, когато се е отделила от Земята. Това е също така лишено от смисъла, както ако бихте вярвали, че тези мускули, тези физически съставни части, които са седели тук на тези столове преди 10 години, седят и днес тук. Без съмнение, при небесните тела веществата се сменят за по-продължително време, но все пак те се сменят.
към текста >>
Физическият наблюдател иска да гледа нещата само спо
ред
физическото вещество и говори така, като че Луната, която се намира там горе, би била по физическия си състав същата, каквато е била по времето, когато се е отделила от Земята.
Това, което изрязвате днес от Вашите нокти, то беше преди 7 или 8 години едно вещество сред Вашия организъм, Вие го изтласквате на вън, то отпада. Физическото вещество се възобновява. За онези, които са седели тук преди 10 години, положението е такова, че те не трябва да си въобразяват: същите мускули и същите материални съставни части, които някога са седели върху тези столове тук, днес отново седят на тях. От всичко това не съществува вече нищо; обаче духовно-душевното естество съществува, то е отново тук. Същото е обаче, когато насочим поглед към небесните тела.
Физическият наблюдател иска да гледа нещата само според физическото вещество и говори така, като че Луната, която се намира там горе, би била по физическия си състав същата, каквато е била по времето, когато се е отделила от Земята.
Това е също така лишено от смисъла, както ако бихте вярвали, че тези мускули, тези физически съставни части, които са седели тук на тези столове преди 10 години, седят и днес тук. Без съмнение, при небесните тела веществата се сменят за по-продължително време, но все пак те се сменят. Физическата Луна, за която говори физическата Луна, не е нещо, за което може да се говори така, както обикновено се говори. Това, което е останало непроменено, това са духовно-душевните Същества, които на Земята са били някога съжители на хората. Онова, което представлява съществуването на Луната, върху което те живеят, то се е променило като физическо вещество, било е сменено от друго физическо вещество.
към текста >>
Това е също така лишено от смисъла, както ако бихте вярвали, че тези мускули, тези физически съставни части, които са седели тук на тези столове п
ред
и 10 години, седят и днес тук.
Физическото вещество се възобновява. За онези, които са седели тук преди 10 години, положението е такова, че те не трябва да си въобразяват: същите мускули и същите материални съставни части, които някога са седели върху тези столове тук, днес отново седят на тях. От всичко това не съществува вече нищо; обаче духовно-душевното естество съществува, то е отново тук. Същото е обаче, когато насочим поглед към небесните тела. Физическият наблюдател иска да гледа нещата само според физическото вещество и говори така, като че Луната, която се намира там горе, би била по физическия си състав същата, каквато е била по времето, когато се е отделила от Земята.
Това е също така лишено от смисъла, както ако бихте вярвали, че тези мускули, тези физически съставни части, които са седели тук на тези столове преди 10 години, седят и днес тук.
Без съмнение, при небесните тела веществата се сменят за по-продължително време, но все пак те се сменят. Физическата Луна, за която говори физическата Луна, не е нещо, за което може да се говори така, както обикновено се говори. Това, което е останало непроменено, това са духовно-душевните Същества, които на Земята са били някога съжители на хората. Онова, което представлява съществуването на Луната, върху което те живеят, то се е променило като физическо вещество, било е сменено от друго физическо вещество. Съществата от духовно-душевно естество, които съставляват всъщност действителното съществуването на Луната както Вашето духовно-душевно съществуване образува връзката на Вашето същество от преди 10 години с днешното тези духовно-душевни Същества са онези, които регистрират така да се каже нашето минало.
към текста >>
Онова, което п
ред
ставлява съществуването на Луната, върху което те живеят, то се е променило като физическо вещество, било е сменено от друго физическо вещество.
Физическият наблюдател иска да гледа нещата само според физическото вещество и говори така, като че Луната, която се намира там горе, би била по физическия си състав същата, каквато е била по времето, когато се е отделила от Земята. Това е също така лишено от смисъла, както ако бихте вярвали, че тези мускули, тези физически съставни части, които са седели тук на тези столове преди 10 години, седят и днес тук. Без съмнение, при небесните тела веществата се сменят за по-продължително време, но все пак те се сменят. Физическата Луна, за която говори физическата Луна, не е нещо, за което може да се говори така, както обикновено се говори. Това, което е останало непроменено, това са духовно-душевните Същества, които на Земята са били някога съжители на хората.
Онова, което представлява съществуването на Луната, върху което те живеят, то се е променило като физическо вещество, било е сменено от друго физическо вещество.
Съществата от духовно-душевно естество, които съставляват всъщност действителното съществуването на Луната както Вашето духовно-душевно съществуване образува връзката на Вашето същество от преди 10 години с днешното тези духовно-душевни Същества са онези, които регистрират така да се каже нашето минало. Онова, което може да се опише по този начин, може да бъде още задълбочено, когато се опитаме да го опишем с помощта на науката на посвещението. Досега аз го описах така, че обърнах вниманието Ви върху факта, как онова, което започва да се раздвижва в нас при запознанства от първия род, а това, което лунните Същества са ни оставили да прочетем в техните книги, преди да слезем на Земята. Посветеният възприема онова, което среща по този начин в живота, също и под една друга форма. Той също среща в живота някой човек: докато за обикновения човек съществува само вътрешното чувство, че той приема другия човек в своята воля, не съди за него според външното впечатление, за посветения настъпва това, че за него става фактически видимо онова, което е било минали земни съществувания на личностите, с които се среща.
към текста >>
Съществата от духовно-душевно естество, които съставляват всъщност действителното съществуването на Луната както Вашето духовно-душевно съществуване образува връзката на Вашето същество от п
ред
и 10 години с днешното тези духовно-душевни Същества са онези, които регистрират така да се каже нашето минало.
Това е също така лишено от смисъла, както ако бихте вярвали, че тези мускули, тези физически съставни части, които са седели тук на тези столове преди 10 години, седят и днес тук. Без съмнение, при небесните тела веществата се сменят за по-продължително време, но все пак те се сменят. Физическата Луна, за която говори физическата Луна, не е нещо, за което може да се говори така, както обикновено се говори. Това, което е останало непроменено, това са духовно-душевните Същества, които на Земята са били някога съжители на хората. Онова, което представлява съществуването на Луната, върху което те живеят, то се е променило като физическо вещество, било е сменено от друго физическо вещество.
Съществата от духовно-душевно естество, които съставляват всъщност действителното съществуването на Луната както Вашето духовно-душевно съществуване образува връзката на Вашето същество от преди 10 години с днешното тези духовно-душевни Същества са онези, които регистрират така да се каже нашето минало.
Онова, което може да се опише по този начин, може да бъде още задълбочено, когато се опитаме да го опишем с помощта на науката на посвещението. Досега аз го описах така, че обърнах вниманието Ви върху факта, как онова, което започва да се раздвижва в нас при запознанства от първия род, а това, което лунните Същества са ни оставили да прочетем в техните книги, преди да слезем на Земята. Посветеният възприема онова, което среща по този начин в живота, също и под една друга форма. Той също среща в живота някой човек: докато за обикновения човек съществува само вътрешното чувство, че той приема другия човек в своята воля, не съди за него според външното впечатление, за посветения настъпва това, че за него става фактически видимо онова, което е било минали земни съществувания на личностите, с които се среща. Тогава се явява не само този физически човек с неговите духовно-душевни съдържания, а зад него се явява като сянка миналият земен живот, може би няколко минали земни съществувания.
към текста >>
Досега аз го описах така, че обърнах вниманието Ви върху факта, как онова, което започва да се раздвижва в нас при запознанства от първия род, а това, което лунните Същества са ни оставили да прочетем в техните книги, п
ред
и да слезем на Земята.
Физическата Луна, за която говори физическата Луна, не е нещо, за което може да се говори така, както обикновено се говори. Това, което е останало непроменено, това са духовно-душевните Същества, които на Земята са били някога съжители на хората. Онова, което представлява съществуването на Луната, върху което те живеят, то се е променило като физическо вещество, било е сменено от друго физическо вещество. Съществата от духовно-душевно естество, които съставляват всъщност действителното съществуването на Луната както Вашето духовно-душевно съществуване образува връзката на Вашето същество от преди 10 години с днешното тези духовно-душевни Същества са онези, които регистрират така да се каже нашето минало. Онова, което може да се опише по този начин, може да бъде още задълбочено, когато се опитаме да го опишем с помощта на науката на посвещението.
Досега аз го описах така, че обърнах вниманието Ви върху факта, как онова, което започва да се раздвижва в нас при запознанства от първия род, а това, което лунните Същества са ни оставили да прочетем в техните книги, преди да слезем на Земята.
Посветеният възприема онова, което среща по този начин в живота, също и под една друга форма. Той също среща в живота някой човек: докато за обикновения човек съществува само вътрешното чувство, че той приема другия човек в своята воля, не съди за него според външното впечатление, за посветения настъпва това, че за него става фактически видимо онова, което е било минали земни съществувания на личностите, с които се среща. Тогава се явява не само този физически човек с неговите духовно-душевни съдържания, а зад него се явява като сянка миналият земен живот, може би няколко минали земни съществувания. Посветеният се запознава с един друг човек така, че пред него застава за духовно-душевното виждане цяла редица от хора. Заедно с едно запознанство той се запознава с цяла редица личности, които застават така обективно пред него, както пред него стои обективно физическият човек, с който се запознава.
към текста >>
Той също среща в живота някой човек: докато за обикновения човек съществува само вътрешното чувство, че той приема другия човек в своята воля, не съди за него спо
ред
външното впечатление, за посветения настъпва това, че за него става фактически видимо онова, което е било минали земни съществувания на личностите, с които се среща.
Онова, което представлява съществуването на Луната, върху което те живеят, то се е променило като физическо вещество, било е сменено от друго физическо вещество. Съществата от духовно-душевно естество, които съставляват всъщност действителното съществуването на Луната както Вашето духовно-душевно съществуване образува връзката на Вашето същество от преди 10 години с днешното тези духовно-душевни Същества са онези, които регистрират така да се каже нашето минало. Онова, което може да се опише по този начин, може да бъде още задълбочено, когато се опитаме да го опишем с помощта на науката на посвещението. Досега аз го описах така, че обърнах вниманието Ви върху факта, как онова, което започва да се раздвижва в нас при запознанства от първия род, а това, което лунните Същества са ни оставили да прочетем в техните книги, преди да слезем на Земята. Посветеният възприема онова, което среща по този начин в живота, също и под една друга форма.
Той също среща в живота някой човек: докато за обикновения човек съществува само вътрешното чувство, че той приема другия човек в своята воля, не съди за него според външното впечатление, за посветения настъпва това, че за него става фактически видимо онова, което е било минали земни съществувания на личностите, с които се среща.
Тогава се явява не само този физически човек с неговите духовно-душевни съдържания, а зад него се явява като сянка миналият земен живот, може би няколко минали земни съществувания. Посветеният се запознава с един друг човек така, че пред него застава за духовно-душевното виждане цяла редица от хора. Заедно с едно запознанство той се запознава с цяла редица личности, които застават така обективно пред него, както пред него стои обективно физическият човек, с който се запознава. В цивилизации, в които хората още са предчувствували подобни неща, те са ги рисували. Помислете само, че съществуват стари картини, в които виждате една човешка форма, зад нея една втора по-висока, зад тази втората една трета малко по-висока.
към текста >>
Посветеният се запознава с един друг човек така, че п
ред
него застава за духовно-душевното виждане цяла
ред
ица от хора.
Онова, което може да се опише по този начин, може да бъде още задълбочено, когато се опитаме да го опишем с помощта на науката на посвещението. Досега аз го описах така, че обърнах вниманието Ви върху факта, как онова, което започва да се раздвижва в нас при запознанства от първия род, а това, което лунните Същества са ни оставили да прочетем в техните книги, преди да слезем на Земята. Посветеният възприема онова, което среща по този начин в живота, също и под една друга форма. Той също среща в живота някой човек: докато за обикновения човек съществува само вътрешното чувство, че той приема другия човек в своята воля, не съди за него според външното впечатление, за посветения настъпва това, че за него става фактически видимо онова, което е било минали земни съществувания на личностите, с които се среща. Тогава се явява не само този физически човек с неговите духовно-душевни съдържания, а зад него се явява като сянка миналият земен живот, може би няколко минали земни съществувания.
Посветеният се запознава с един друг човек така, че пред него застава за духовно-душевното виждане цяла редица от хора.
Заедно с едно запознанство той се запознава с цяла редица личности, които застават така обективно пред него, както пред него стои обективно физическият човек, с който се запознава. В цивилизации, в които хората още са предчувствували подобни неща, те са ги рисували. Помислете само, че съществуват стари картини, в които виждате една човешка форма, зад нея една втора по-висока, зад тази втората една трета малко по-висока. Това е нещо, което хората са искали да запазят чрез живописта като едно впечатление, което посветеният има чрез едно запознанство при което срещнатият човек застава пред него така, че той узнава не само за настоящия човек, но и за миналите земни съществувания на този човек. Така щото онова, което за обикновеното съзнание е само един вид чувство и усещане, за съзнанието на посветения то се явява в пълна нагледност.
към текста >>
Заедно с едно запознанство той се запознава с цяла
ред
ица личности, които застават така обективно п
ред
него, както п
ред
него стои обективно физическият човек, с който се запознава.
Досега аз го описах така, че обърнах вниманието Ви върху факта, как онова, което започва да се раздвижва в нас при запознанства от първия род, а това, което лунните Същества са ни оставили да прочетем в техните книги, преди да слезем на Земята. Посветеният възприема онова, което среща по този начин в живота, също и под една друга форма. Той също среща в живота някой човек: докато за обикновения човек съществува само вътрешното чувство, че той приема другия човек в своята воля, не съди за него според външното впечатление, за посветения настъпва това, че за него става фактически видимо онова, което е било минали земни съществувания на личностите, с които се среща. Тогава се явява не само този физически човек с неговите духовно-душевни съдържания, а зад него се явява като сянка миналият земен живот, може би няколко минали земни съществувания. Посветеният се запознава с един друг човек така, че пред него застава за духовно-душевното виждане цяла редица от хора.
Заедно с едно запознанство той се запознава с цяла редица личности, които застават така обективно пред него, както пред него стои обективно физическият човек, с който се запознава.
В цивилизации, в които хората още са предчувствували подобни неща, те са ги рисували. Помислете само, че съществуват стари картини, в които виждате една човешка форма, зад нея една втора по-висока, зад тази втората една трета малко по-висока. Това е нещо, което хората са искали да запазят чрез живописта като едно впечатление, което посветеният има чрез едно запознанство при което срещнатият човек застава пред него така, че той узнава не само за настоящия човек, но и за миналите земни съществувания на този човек. Така щото онова, което за обикновеното съзнание е само един вид чувство и усещане, за съзнанието на посветения то се явява в пълна нагледност. И в смисъла на Духовната Наука можем да кажем, че нещата се представят фактически така: онова, което в един друг човек е кармически свързано с него и за посветения се явява като виждане, то се явява като едно смътно чувство, когато става дума не за съзнанието на един посветен, а за обикновено съзнание.
към текста >>
В цивилизации, в които хората още са п
ред
чувствували подобни неща, те са ги рисували.
Посветеният възприема онова, което среща по този начин в живота, също и под една друга форма. Той също среща в живота някой човек: докато за обикновения човек съществува само вътрешното чувство, че той приема другия човек в своята воля, не съди за него според външното впечатление, за посветения настъпва това, че за него става фактически видимо онова, което е било минали земни съществувания на личностите, с които се среща. Тогава се явява не само този физически човек с неговите духовно-душевни съдържания, а зад него се явява като сянка миналият земен живот, може би няколко минали земни съществувания. Посветеният се запознава с един друг човек така, че пред него застава за духовно-душевното виждане цяла редица от хора. Заедно с едно запознанство той се запознава с цяла редица личности, които застават така обективно пред него, както пред него стои обективно физическият човек, с който се запознава.
В цивилизации, в които хората още са предчувствували подобни неща, те са ги рисували.
Помислете само, че съществуват стари картини, в които виждате една човешка форма, зад нея една втора по-висока, зад тази втората една трета малко по-висока. Това е нещо, което хората са искали да запазят чрез живописта като едно впечатление, което посветеният има чрез едно запознанство при което срещнатият човек застава пред него така, че той узнава не само за настоящия човек, но и за миналите земни съществувания на този човек. Така щото онова, което за обикновеното съзнание е само един вид чувство и усещане, за съзнанието на посветения то се явява в пълна нагледност. И в смисъла на Духовната Наука можем да кажем, че нещата се представят фактически така: онова, което в един друг човек е кармически свързано с него и за посветения се явява като виждане, то се явява като едно смътно чувство, когато става дума не за съзнанието на един посветен, а за обикновено съзнание. Така ние можем да наречем това, което действува и тъче нашата съдба от нашето минало, можем да го наречем намиращо се в нас лунно естество.
към текста >>
Това е нещо, което хората са искали да запазят чрез живописта като едно впечатление, което посветеният има чрез едно запознанство при което срещнатият човек застава п
ред
него така, че той узнава не само за настоящия човек, но и за миналите земни съществувания на този човек.
Тогава се явява не само този физически човек с неговите духовно-душевни съдържания, а зад него се явява като сянка миналият земен живот, може би няколко минали земни съществувания. Посветеният се запознава с един друг човек така, че пред него застава за духовно-душевното виждане цяла редица от хора. Заедно с едно запознанство той се запознава с цяла редица личности, които застават така обективно пред него, както пред него стои обективно физическият човек, с който се запознава. В цивилизации, в които хората още са предчувствували подобни неща, те са ги рисували. Помислете само, че съществуват стари картини, в които виждате една човешка форма, зад нея една втора по-висока, зад тази втората една трета малко по-висока.
Това е нещо, което хората са искали да запазят чрез живописта като едно впечатление, което посветеният има чрез едно запознанство при което срещнатият човек застава пред него така, че той узнава не само за настоящия човек, но и за миналите земни съществувания на този човек.
Така щото онова, което за обикновеното съзнание е само един вид чувство и усещане, за съзнанието на посветения то се явява в пълна нагледност. И в смисъла на Духовната Наука можем да кажем, че нещата се представят фактически така: онова, което в един друг човек е кармически свързано с него и за посветения се явява като виждане, то се явява като едно смътно чувство, когато става дума не за съзнанието на един посветен, а за обикновено съзнание. Така ние можем да наречем това, което действува и тъче нашата съдба от нашето минало, можем да го наречем намиращо се в нас лунно естество. Ние насочваме поглед назад върху нашия земен живот: лунното естество действува в нас. То действува така, че, когато срещаме хора и се запознаваме с тях, ние срещаме всъщност нещо многократно, ако тези хора са кармически свързани с нас.
към текста >>
И в смисъла на Духовната Наука можем да кажем, че нещата се п
ред
ставят фактически така: онова, което в един друг човек е кармически свързано с него и за посветения се явява като виждане, то се явява като едно смътно чувство, когато става дума не за съзнанието на един посветен, а за обикновено съзнание.
Заедно с едно запознанство той се запознава с цяла редица личности, които застават така обективно пред него, както пред него стои обективно физическият човек, с който се запознава. В цивилизации, в които хората още са предчувствували подобни неща, те са ги рисували. Помислете само, че съществуват стари картини, в които виждате една човешка форма, зад нея една втора по-висока, зад тази втората една трета малко по-висока. Това е нещо, което хората са искали да запазят чрез живописта като едно впечатление, което посветеният има чрез едно запознанство при което срещнатият човек застава пред него така, че той узнава не само за настоящия човек, но и за миналите земни съществувания на този човек. Така щото онова, което за обикновеното съзнание е само един вид чувство и усещане, за съзнанието на посветения то се явява в пълна нагледност.
И в смисъла на Духовната Наука можем да кажем, че нещата се представят фактически така: онова, което в един друг човек е кармически свързано с него и за посветения се явява като виждане, то се явява като едно смътно чувство, когато става дума не за съзнанието на един посветен, а за обикновено съзнание.
Така ние можем да наречем това, което действува и тъче нашата съдба от нашето минало, можем да го наречем намиращо се в нас лунно естество. Ние насочваме поглед назад върху нашия земен живот: лунното естество действува в нас. То действува така, че, когато срещаме хора и се запознаваме с тях, ние срещаме всъщност нещо многократно, ако тези хора са кармически свързани с нас. За посветения едно такова запознанство е запознанство с няколко човека в него, най-малко с няколко човека в него. Защото това запознанство с миналите земни съществувания е поне толкова живо, колкото е живо запознанството с живота на настоящия човек
към текста >>
А сега да разгледаме другия вид запознаване, при което хората съдят един за друг повече спо
ред
външното впечатление, повече спо
ред
това, което умът им казва, което сетивата има казват за другите, което всеки веднага разбира, спо
ред
естетическото впечатление и т.н.
Така ние можем да наречем това, което действува и тъче нашата съдба от нашето минало, можем да го наречем намиращо се в нас лунно естество. Ние насочваме поглед назад върху нашия земен живот: лунното естество действува в нас. То действува така, че, когато срещаме хора и се запознаваме с тях, ние срещаме всъщност нещо многократно, ако тези хора са кармически свързани с нас. За посветения едно такова запознанство е запознанство с няколко човека в него, най-малко с няколко човека в него. Защото това запознанство с миналите земни съществувания е поне толкова живо, колкото е живо запознанството с живота на настоящия човек
А сега да разгледаме другия вид запознаване, при което хората съдят един за друг повече според външното впечатление, повече според това, което умът им казва, което сетивата има казват за другите, което всеки веднага разбира, според естетическото впечатление и т.н.
Когато в този случай разгледаме нещата духовно-научно, нищо не ни води в миналото, няма никакви същества в сферата на Луната, които да посредничат за пътя до това запознаване в земния живот. В този случай не е било също записано нищо в сферата на Луната в астралното тяло на човека. Но тук действуват именно други сили. Тук действуват силите, които като духовно-душевни сили са свързани със слънчевото съществуване. Духовно-душевните сили на слънчевото съществуване действуват върху този втори вид запознаване и изтъкават съдбата от една друга страна.
към текста >>
Когато в този случай разгледаме нещата духовно-научно, нищо не ни води в миналото, няма никакви същества в сферата на Луната, които да пос
ред
ничат за пътя до това запознаване в земния живот.
Ние насочваме поглед назад върху нашия земен живот: лунното естество действува в нас. То действува така, че, когато срещаме хора и се запознаваме с тях, ние срещаме всъщност нещо многократно, ако тези хора са кармически свързани с нас. За посветения едно такова запознанство е запознанство с няколко човека в него, най-малко с няколко човека в него. Защото това запознанство с миналите земни съществувания е поне толкова живо, колкото е живо запознанството с живота на настоящия човек А сега да разгледаме другия вид запознаване, при което хората съдят един за друг повече според външното впечатление, повече според това, което умът им казва, което сетивата има казват за другите, което всеки веднага разбира, според естетическото впечатление и т.н.
Когато в този случай разгледаме нещата духовно-научно, нищо не ни води в миналото, няма никакви същества в сферата на Луната, които да посредничат за пътя до това запознаване в земния живот.
В този случай не е било също записано нищо в сферата на Луната в астралното тяло на човека. Но тук действуват именно други сили. Тук действуват силите, които като духовно-душевни сили са свързани със слънчевото съществуване. Духовно-душевните сили на слънчевото съществуване действуват върху този втори вид запознаване и изтъкават съдбата от една друга страна. За едно духовно разглеждане нещата се представят така, като че, бих могъл да кажа, ние сме изживели като една пълна с тайнственост нощ онова, което ни довежда до хора, с които сме извършили нещо в миналия земен живот.
към текста >>
За едно духовно разглеждане нещата се п
ред
ставят така, като че, бих могъл да кажа, ние сме изживели като една пълна с тайнственост нощ онова, което ни довежда до хора, с които сме извършили нещо в миналия земен живот.
Когато в този случай разгледаме нещата духовно-научно, нищо не ни води в миналото, няма никакви същества в сферата на Луната, които да посредничат за пътя до това запознаване в земния живот. В този случай не е било също записано нищо в сферата на Луната в астралното тяло на човека. Но тук действуват именно други сили. Тук действуват силите, които като духовно-душевни сили са свързани със слънчевото съществуване. Духовно-душевните сили на слънчевото съществуване действуват върху този втори вид запознаване и изтъкават съдбата от една друга страна.
За едно духовно разглеждане нещата се представят така, като че, бих могъл да кажа, ние сме изживели като една пълна с тайнственост нощ онова, което ни довежда до хора, с които сме извършили нещо в миналия земен живот.
Тогава ние заставаме срещу самите тези хора: сега ние се насочваме повече според това, което те предизвикват в нас като впечатление, сега е така, като че на мястото на тайнствената нощ настъпва ясният ден, настъпва Слънцето. И от духовната страна е също така: сега и за онези, които са вече отдавна свързани кармически, сега и за тях се явява не само миналото, а настоящето и бъдещето. Съдбата се тъче по-нататък. При човека идва нещо духовно-слънчево. Обаче също и за онези, които не са прекарали нищо заедно в минали земни съществувания, и за тях се явява това изтъкаване на съдбата в настоящето и бъдещето и отново: онзи, който разглежда нещо подобно с разбирането на посветения, се за познава с един човек, с когото не е бил заедно в минали земни съществувания, а с когото се събира за първи път или веднъж за първи път, не така, че да вижда зад него като сенки земните съществувания.
към текста >>
Тогава ние заставаме срещу самите тези хора: сега ние се насочваме повече спо
ред
това, което те п
ред
извикват в нас като впечатление, сега е така, като че на мястото на тайнствената нощ настъпва ясният ден, настъпва Слънцето.
В този случай не е било също записано нищо в сферата на Луната в астралното тяло на човека. Но тук действуват именно други сили. Тук действуват силите, които като духовно-душевни сили са свързани със слънчевото съществуване. Духовно-душевните сили на слънчевото съществуване действуват върху този втори вид запознаване и изтъкават съдбата от една друга страна. За едно духовно разглеждане нещата се представят така, като че, бих могъл да кажа, ние сме изживели като една пълна с тайнственост нощ онова, което ни довежда до хора, с които сме извършили нещо в миналия земен живот.
Тогава ние заставаме срещу самите тези хора: сега ние се насочваме повече според това, което те предизвикват в нас като впечатление, сега е така, като че на мястото на тайнствената нощ настъпва ясният ден, настъпва Слънцето.
И от духовната страна е също така: сега и за онези, които са вече отдавна свързани кармически, сега и за тях се явява не само миналото, а настоящето и бъдещето. Съдбата се тъче по-нататък. При човека идва нещо духовно-слънчево. Обаче също и за онези, които не са прекарали нищо заедно в минали земни съществувания, и за тях се явява това изтъкаване на съдбата в настоящето и бъдещето и отново: онзи, който разглежда нещо подобно с разбирането на посветения, се за познава с един човек, с когото не е бил заедно в минали земни съществувания, а с когото се събира за първи път или веднъж за първи път, не така, че да вижда зад него като сенки земните съществувания. А когато среща човека, той вижда зад него Съществата на висшите йерархии, Съществата от рода на тези, до които човекът още не е стигнал.
към текста >>
Това, което сега е още настояще, е било бъдеще за п
ред
идущия момент.
За разбирането на посветения има голяма разлика, дали някой среща един друг човек, с когото вече е бил заедно в миналия земен живот, или го среща за първи път. Ако е бил заедно с него продължително време в миналия земен живот, тогава зад него се явяват миналите земни съществувания. Ако не е бил заедно с него, тогава зад него се явяват Същества от първата по-висша от човека йерархия, а именно такива Същества, които проникват на Земята до нас със слънчевите лъчи, със светенето на слънчевите лъчи. И също както лунните Същества втъкават в нас, в нашето астрално тяло Кармата, която е минала, тези слънчеви Същества втъкават в нашия Азов организъм в подсъзнателния организъм на Аза на човека онова, което става, след като тук на Земята сме се запознали с един друг човек: това, което е основа за една по-нататъшна карма в бъдещето. Настоящето постоянно се превръща в бъдеще.
Това, което сега е още настояще, е било бъдеще за предидущия момент.
Така щото всъщност нашето развитие протича от миналото в бъдещето. Онова, което виждаме да напредва от миналото в бъдещето при човека ние го виждаме навън в Космоса в неговия насрещен образ, като наблюдаваме движещата се в небесното пространство Луна и после след нея или преди нея наблюдаваме Слънцето. Както Слънцето и Луната се отнасят в тяхното движение в света, така се отнасят миналото и бъдещето в течението на човешкия живот с неговата изтъкана с тайнственост съдба. Също както при срещата с един човек си казваме с помощта на науката на посвещението от едно дълбоко, много дълбоко и развълнувано чувство: това, което виждаш зад него, което лунните същества са записали в неговото астрално тяло, то принадлежи еднакво на тебе както и на него, чрез него ти си се сраснал с него. Така, Когато с помощта на науката на посвещението срещаме за първи път един човек в света ние си казваме: зад него стоят Ангели, Архангели.
към текста >>
Онова, което виждаме да нап
ред
ва от миналото в бъдещето при човека ние го виждаме навън в Космоса в неговия насрещен образ, като наблюдаваме движещата се в небесното пространство Луна и после след нея или п
ред
и нея наблюдаваме Слънцето.
Ако не е бил заедно с него, тогава зад него се явяват Същества от първата по-висша от човека йерархия, а именно такива Същества, които проникват на Земята до нас със слънчевите лъчи, със светенето на слънчевите лъчи. И също както лунните Същества втъкават в нас, в нашето астрално тяло Кармата, която е минала, тези слънчеви Същества втъкават в нашия Азов организъм в подсъзнателния организъм на Аза на човека онова, което става, след като тук на Земята сме се запознали с един друг човек: това, което е основа за една по-нататъшна карма в бъдещето. Настоящето постоянно се превръща в бъдеще. Това, което сега е още настояще, е било бъдеще за предидущия момент. Така щото всъщност нашето развитие протича от миналото в бъдещето.
Онова, което виждаме да напредва от миналото в бъдещето при човека ние го виждаме навън в Космоса в неговия насрещен образ, като наблюдаваме движещата се в небесното пространство Луна и после след нея или преди нея наблюдаваме Слънцето.
Както Слънцето и Луната се отнасят в тяхното движение в света, така се отнасят миналото и бъдещето в течението на човешкия живот с неговата изтъкана с тайнственост съдба. Също както при срещата с един човек си казваме с помощта на науката на посвещението от едно дълбоко, много дълбоко и развълнувано чувство: това, което виждаш зад него, което лунните същества са записали в неговото астрално тяло, то принадлежи еднакво на тебе както и на него, чрез него ти си се сраснал с него. Така, Когато с помощта на науката на посвещението срещаме за първи път един човек в света ние си казваме: зад него стоят Ангели, Архангели. Всеки от тях сочи така да се каже с пръст към бъдещето. Тук се явяват много възможности, възможности на един бъдещ съдбовен живот.
към текста >>
Така п
ред
едно духовно разглеждане природното съществуване и моралното съществуване се втъкават в едно.
Тогава лунното съществуване ни извежда вън от нашето физическо и етерно тяло и ни въвежда в духовния свят. И когато насочваме поглед към Слънцето, ние си казваме: чрез онова, което принадлежи на Слънцето като негово духовно-душевно естество, аз съм отведен през една врата в един свят, който е от същото естество както моята Азова същност; аз съм въведен не в един свят, който е равностоен на моето физическо тяло и на моето астрално тяло, а в един свят, който е равностоен на моето Азово същество, чрез което аз се явявам в света като съзнателно същество с онова, което ни се явява втъкано като една необходимост в нашата съдба, което ние следваме, защото имаме тази или онази физическа заложба, този или онзи темперамент, този или онзи характер. Всичко това е израз за нашата Карма. Във всичко, което ние следваме като необходимост на нашето тяло, във всичко, което поетът изразява с думи: "така трябва да бъдеш ти, ти не можеш да избягаш от себе си" във всичко това живее човешкото минало на лунното съществуване. И във всичко, което живее в нас като свобода, така че ние можем съзнателно да се намесим в него искаме го от нашата пълна разсъдливост в него действува слънчевото съществуване.
Така пред едно духовно разглеждане природното съществуване и моралното съществуване се втъкават в едно.
Пред едно такова духовно разглеждане ние имаме от една страна природата с нейната скована необходимост и от друга страна духовно-душевното, което не може да има никаква връзка с това, което живее като един отделен морален ред на света; не, ние нямаме този антигонизъм, а имаме възможността да намерим в явленията на природата същевременно това, което живее в нас като морално. Без съмнение ние трябва да излезем от обикновените природни явления и да навлезем в онова, което ни се представя в духовното съществуване на Слънцето, в духовното съществуване на Луната. Видите ли, пред едно такова разглеждане се явява въобще и главно възможността, да се издигнем от природното съществуване на човека до духовно-душевното съществуване. Ние гледаме така навън в природата, че през време на това гледане макар и да не можем да разберем това с обикновеното съзнание виждаме онова, което в заобикалящия ни земен свят или също в мировия заобикалящ свят ни донася болестта. То се намира навсякъде в този заобикалящ ни свят.
към текста >>
П
ред
едно такова духовно разглеждане ние имаме от една страна природата с нейната скована необходимост и от друга страна духовно-душевното, което не може да има никаква връзка с това, което живее като един отделен морален
ред
на света; не, ние нямаме този антигонизъм, а имаме възможността да намерим в явленията на природата същевременно това, което живее в нас като морално.
И когато насочваме поглед към Слънцето, ние си казваме: чрез онова, което принадлежи на Слънцето като негово духовно-душевно естество, аз съм отведен през една врата в един свят, който е от същото естество както моята Азова същност; аз съм въведен не в един свят, който е равностоен на моето физическо тяло и на моето астрално тяло, а в един свят, който е равностоен на моето Азово същество, чрез което аз се явявам в света като съзнателно същество с онова, което ни се явява втъкано като една необходимост в нашата съдба, което ние следваме, защото имаме тази или онази физическа заложба, този или онзи темперамент, този или онзи характер. Всичко това е израз за нашата Карма. Във всичко, което ние следваме като необходимост на нашето тяло, във всичко, което поетът изразява с думи: "така трябва да бъдеш ти, ти не можеш да избягаш от себе си" във всичко това живее човешкото минало на лунното съществуване. И във всичко, което живее в нас като свобода, така че ние можем съзнателно да се намесим в него искаме го от нашата пълна разсъдливост в него действува слънчевото съществуване. Така пред едно духовно разглеждане природното съществуване и моралното съществуване се втъкават в едно.
Пред едно такова духовно разглеждане ние имаме от една страна природата с нейната скована необходимост и от друга страна духовно-душевното, което не може да има никаква връзка с това, което живее като един отделен морален ред на света; не, ние нямаме този антигонизъм, а имаме възможността да намерим в явленията на природата същевременно това, което живее в нас като морално.
Без съмнение ние трябва да излезем от обикновените природни явления и да навлезем в онова, което ни се представя в духовното съществуване на Слънцето, в духовното съществуване на Луната. Видите ли, пред едно такова разглеждане се явява въобще и главно възможността, да се издигнем от природното съществуване на човека до духовно-душевното съществуване. Ние гледаме така навън в природата, че през време на това гледане макар и да не можем да разберем това с обикновеното съзнание виждаме онова, което в заобикалящия ни земен свят или също в мировия заобикалящ свят ни донася болестта. То се намира навсякъде в този заобикалящ ни свят. Нашият организъм е за себе си здрав, защото той е роден от един здрав Аз, от едно здраво астрално тяло и всъщност също от едно здраво етерно тяло.
към текста >>
Без съмнение ние трябва да излезем от обикновените природни явления и да навлезем в онова, което ни се п
ред
ставя в духовното съществуване на Слънцето, в духовното съществуване на Луната.
Всичко това е израз за нашата Карма. Във всичко, което ние следваме като необходимост на нашето тяло, във всичко, което поетът изразява с думи: "така трябва да бъдеш ти, ти не можеш да избягаш от себе си" във всичко това живее човешкото минало на лунното съществуване. И във всичко, което живее в нас като свобода, така че ние можем съзнателно да се намесим в него искаме го от нашата пълна разсъдливост в него действува слънчевото съществуване. Така пред едно духовно разглеждане природното съществуване и моралното съществуване се втъкават в едно. Пред едно такова духовно разглеждане ние имаме от една страна природата с нейната скована необходимост и от друга страна духовно-душевното, което не може да има никаква връзка с това, което живее като един отделен морален ред на света; не, ние нямаме този антигонизъм, а имаме възможността да намерим в явленията на природата същевременно това, което живее в нас като морално.
Без съмнение ние трябва да излезем от обикновените природни явления и да навлезем в онова, което ни се представя в духовното съществуване на Слънцето, в духовното съществуване на Луната.
Видите ли, пред едно такова разглеждане се явява въобще и главно възможността, да се издигнем от природното съществуване на човека до духовно-душевното съществуване. Ние гледаме така навън в природата, че през време на това гледане макар и да не можем да разберем това с обикновеното съзнание виждаме онова, което в заобикалящия ни земен свят или също в мировия заобикалящ свят ни донася болестта. То се намира навсякъде в този заобикалящ ни свят. Нашият организъм е за себе си здрав, защото той е роден от един здрав Аз, от едно здраво астрално тяло и всъщност също от едно здраво етерно тяло. Тук на Земята може да ни разболее само нещо, което идва до човека от вън и което човек не може, не е в състояние да преобрази напълно съобразно с неговото вътрешно същество.
към текста >>
Видите ли, п
ред
едно такова разглеждане се явява въобще и главно възможността, да се издигнем от природното съществуване на човека до духовно-душевното съществуване.
Във всичко, което ние следваме като необходимост на нашето тяло, във всичко, което поетът изразява с думи: "така трябва да бъдеш ти, ти не можеш да избягаш от себе си" във всичко това живее човешкото минало на лунното съществуване. И във всичко, което живее в нас като свобода, така че ние можем съзнателно да се намесим в него искаме го от нашата пълна разсъдливост в него действува слънчевото съществуване. Така пред едно духовно разглеждане природното съществуване и моралното съществуване се втъкават в едно. Пред едно такова духовно разглеждане ние имаме от една страна природата с нейната скована необходимост и от друга страна духовно-душевното, което не може да има никаква връзка с това, което живее като един отделен морален ред на света; не, ние нямаме този антигонизъм, а имаме възможността да намерим в явленията на природата същевременно това, което живее в нас като морално. Без съмнение ние трябва да излезем от обикновените природни явления и да навлезем в онова, което ни се представя в духовното съществуване на Слънцето, в духовното съществуване на Луната.
Видите ли, пред едно такова разглеждане се явява въобще и главно възможността, да се издигнем от природното съществуване на човека до духовно-душевното съществуване.
Ние гледаме така навън в природата, че през време на това гледане макар и да не можем да разберем това с обикновеното съзнание виждаме онова, което в заобикалящия ни земен свят или също в мировия заобикалящ свят ни донася болестта. То се намира навсякъде в този заобикалящ ни свят. Нашият организъм е за себе си здрав, защото той е роден от един здрав Аз, от едно здраво астрално тяло и всъщност също от едно здраво етерно тяло. Тук на Земята може да ни разболее само нещо, което идва до човека от вън и което човек не може, не е в състояние да преобрази напълно съобразно с неговото вътрешно същество. Можете да наблюдавате това и при най-простите явления.
към текста >>
П
ред
ставете си само, че се намирате някъде в едно толкова и толкова топло пространство, или също в едно студено пространство и приемете в себе си топлина или студ.
Ние гледаме така навън в природата, че през време на това гледане макар и да не можем да разберем това с обикновеното съзнание виждаме онова, което в заобикалящия ни земен свят или също в мировия заобикалящ свят ни донася болестта. То се намира навсякъде в този заобикалящ ни свят. Нашият организъм е за себе си здрав, защото той е роден от един здрав Аз, от едно здраво астрално тяло и всъщност също от едно здраво етерно тяло. Тук на Земята може да ни разболее само нещо, което идва до човека от вън и което човек не може, не е в състояние да преобрази напълно съобразно с неговото вътрешно същество. Можете да наблюдавате това и при най-простите явления.
Представете си само, че се намирате някъде в едно толкова и толкова топло пространство, или също в едно студено пространство и приемете в себе си топлина или студ.
Топлината или студът не могат да минат през Вас както през едно дърво или през едно парче камък. Вие не стоите в едно топло или студено пространство както едно парче дърво или камък и чрез това не се затопляте или изстудявате както дървото или камъка, а преработвате топлината, която се намира вън от Вас. Външното само Ви подбужда; топлината, която носите в себе си, вие сам я произвеждате във вашия организъм. Обаче ако не можете да сторите това, ако стоите в заобикалящия Ви свят като парче дърво или камък и ако заобикалящият Ви свят се отнася с Вас както с едно парче дърво или камък, ако нещо външно прониква във Вас, без да можете да го преобразите: вие веднага се изстудявате. Човекът не може да приеме в себе си заобикалящата го среда без да я преобрази, това важи и за хранителните вещества.
към текста >>
Човекът не може да приеме в себе си заобикалящата го с
ред
а без да я преобрази, това важи и за хранителните вещества.
Представете си само, че се намирате някъде в едно толкова и толкова топло пространство, или също в едно студено пространство и приемете в себе си топлина или студ. Топлината или студът не могат да минат през Вас както през едно дърво или през едно парче камък. Вие не стоите в едно топло или студено пространство както едно парче дърво или камък и чрез това не се затопляте или изстудявате както дървото или камъка, а преработвате топлината, която се намира вън от Вас. Външното само Ви подбужда; топлината, която носите в себе си, вие сам я произвеждате във вашия организъм. Обаче ако не можете да сторите това, ако стоите в заобикалящия Ви свят като парче дърво или камък и ако заобикалящият Ви свят се отнася с Вас както с едно парче дърво или камък, ако нещо външно прониква във Вас, без да можете да го преобразите: вие веднага се изстудявате.
Човекът не може да приеме в себе си заобикалящата го среда без да я преобрази, това важи и за хранителните вещества.
Когато някой мисли така, това е само една научна фантазия. Човекът преобразява храната също така както всичко, което се намира в заобикалящия го свят. Ако не може да стори това, тогава той се разболява: тази е физическата причина на болестта. Обаче болестта е свързана също със съдбата, тя се явява в живота като нещо съдбовно. Видите ли, когато в този земен живот ние сме такива, каквито стоим сега от някоя година на 19-то или 20-то столетие до 6 февруари 1924 година, когато стоим в този земен живот и разглеждаме само този земен живот, ние можем вече да кажем: когато в този живот искаме да се разболеем чрез заобикалящия ни свят, този свят трябва да действува силно върху нас.
към текста >>
Върху нас трябва да действува силно поне топлината или студа или някой в
ред
ен въздух или нещо подобно.
Когато някой мисли така, това е само една научна фантазия. Човекът преобразява храната също така както всичко, което се намира в заобикалящия го свят. Ако не може да стори това, тогава той се разболява: тази е физическата причина на болестта. Обаче болестта е свързана също със съдбата, тя се явява в живота като нещо съдбовно. Видите ли, когато в този земен живот ние сме такива, каквито стоим сега от някоя година на 19-то или 20-то столетие до 6 февруари 1924 година, когато стоим в този земен живот и разглеждаме само този земен живот, ние можем вече да кажем: когато в този живот искаме да се разболеем чрез заобикалящия ни свят, този свят трябва да действува силно върху нас.
Върху нас трябва да действува силно поне топлината или студа или някой вреден въздух или нещо подобно.
Трябва да бъде нещо силно, което идва от вън, което действува върху нас и причинява нашето заболяване. Накратко казано, когато имаме само впечатлението за душевното, ние не се разболяваме. За да се разболеем, трябва върху нас да действува нещо силно от външната среда. Но сега предположете следното. В настоящето има толкова много хора които живеят материалистично, които също искат да имат материалистични впечатления от заобикалящия свят.
към текста >>
За да се разболеем, трябва върху нас да действува нещо силно от външната с
ред
а.
Обаче болестта е свързана също със съдбата, тя се явява в живота като нещо съдбовно. Видите ли, когато в този земен живот ние сме такива, каквито стоим сега от някоя година на 19-то или 20-то столетие до 6 февруари 1924 година, когато стоим в този земен живот и разглеждаме само този земен живот, ние можем вече да кажем: когато в този живот искаме да се разболеем чрез заобикалящия ни свят, този свят трябва да действува силно върху нас. Върху нас трябва да действува силно поне топлината или студа или някой вреден въздух или нещо подобно. Трябва да бъде нещо силно, което идва от вън, което действува върху нас и причинява нашето заболяване. Накратко казано, когато имаме само впечатлението за душевното, ние не се разболяваме.
За да се разболеем, трябва върху нас да действува нещо силно от външната среда.
Но сега предположете следното. В настоящето има толкова много хора които живеят материалистично, които също искат да имат материалистични впечатления от заобикалящия свят. В този живот те ще пренебрегнат да бъдат материалисти също и по отношение на определени действия на тяхното тяло. Те ядат духовното на растенията, душевното на животните, ядат го заедно с физическото вещество; защото ако биха били истински материалисти по отношение на яденето, те би трябвало да ядат само камъни, само неорганичните вещества, които са мъртви. Обаче в тяхната душевна природа те приемат в себе си само идеи, понятия за неживото вещество.
към текста >>
Но сега п
ред
положете следното.
Видите ли, когато в този земен живот ние сме такива, каквито стоим сега от някоя година на 19-то или 20-то столетие до 6 февруари 1924 година, когато стоим в този земен живот и разглеждаме само този земен живот, ние можем вече да кажем: когато в този живот искаме да се разболеем чрез заобикалящия ни свят, този свят трябва да действува силно върху нас. Върху нас трябва да действува силно поне топлината или студа или някой вреден въздух или нещо подобно. Трябва да бъде нещо силно, което идва от вън, което действува върху нас и причинява нашето заболяване. Накратко казано, когато имаме само впечатлението за душевното, ние не се разболяваме. За да се разболеем, трябва върху нас да действува нещо силно от външната среда.
Но сега предположете следното.
В настоящето има толкова много хора които живеят материалистично, които също искат да имат материалистични впечатления от заобикалящия свят. В този живот те ще пренебрегнат да бъдат материалисти също и по отношение на определени действия на тяхното тяло. Те ядат духовното на растенията, душевното на животните, ядат го заедно с физическото вещество; защото ако биха били истински материалисти по отношение на яденето, те би трябвало да ядат само камъни, само неорганичните вещества, които са мъртви. Обаче в тяхната душевна природа те приемат в себе си само идеи, понятия за неживото вещество. Онова, което се свързва духовно-душевно с душата на човека, се превръща след това в сила на болестта през следващия земен живот.
към текста >>
В този живот те ще пренебрегнат да бъдат материалисти също и по отношение на оп
ред
елени действия на тяхното тяло.
Трябва да бъде нещо силно, което идва от вън, което действува върху нас и причинява нашето заболяване. Накратко казано, когато имаме само впечатлението за душевното, ние не се разболяваме. За да се разболеем, трябва върху нас да действува нещо силно от външната среда. Но сега предположете следното. В настоящето има толкова много хора които живеят материалистично, които също искат да имат материалистични впечатления от заобикалящия свят.
В този живот те ще пренебрегнат да бъдат материалисти също и по отношение на определени действия на тяхното тяло.
Те ядат духовното на растенията, душевното на животните, ядат го заедно с физическото вещество; защото ако биха били истински материалисти по отношение на яденето, те би трябвало да ядат само камъни, само неорганичните вещества, които са мъртви. Обаче в тяхната душевна природа те приемат в себе си само идеи, понятия за неживото вещество. Онова, което се свързва духовно-душевно с душата на човека, се превръща след това в сила на болестта през следващия земен живот. В този следващ земен живот ще действуват впечатленията, те ще се преобразяват, така, че ще могат да се превърнат във физически действуващи сили. Ние донасяме съдбовното естество на болестта от минали земни съществувания в нашия сегашен земен живот, защото ставаме възприемчиви за болестта благодарение на това, че в минали земни съществувания сме имали определени впечатления, които не подхождат на човека.
към текста >>
Ние донасяме съдбовното естество на болестта от минали земни съществувания в нашия сегашен земен живот, защото ставаме възприемчиви за болестта благодарение на това, че в минали земни съществувания сме имали оп
ред
елени впечатления, които не подхождат на човека.
В този живот те ще пренебрегнат да бъдат материалисти също и по отношение на определени действия на тяхното тяло. Те ядат духовното на растенията, душевното на животните, ядат го заедно с физическото вещество; защото ако биха били истински материалисти по отношение на яденето, те би трябвало да ядат само камъни, само неорганичните вещества, които са мъртви. Обаче в тяхната душевна природа те приемат в себе си само идеи, понятия за неживото вещество. Онова, което се свързва духовно-душевно с душата на човека, се превръща след това в сила на болестта през следващия земен живот. В този следващ земен живот ще действуват впечатленията, те ще се преобразяват, така, че ще могат да се превърнат във физически действуващи сили.
Ние донасяме съдбовното естество на болестта от минали земни съществувания в нашия сегашен земен живот, защото ставаме възприемчиви за болестта благодарение на това, че в минали земни съществувания сме имали определени впечатления, които не подхождат на човека.
Тези впечатления действуват сега така, както действуват силните физически причинители на болестта в сегашния земен живот. Всичко, което в един земен живот е само идея, усещане, вътрешно душевно битие, при преминаване през времето, което прекарваме между смъртта и едно ново раждане, се превръща във физически действуващи сили в човешкия живот и ние носим в нас много физически действуващи сили, които са били чисто душевни прояви в минали земни съществувания. По този начин ние трябва да намираме също и в болестта нещо свързано със съдбата, не трябва да изпадаме в суеверието, че можем да излекуваме болести те само с духовни средства. За целта са необходими физически, подобни на физическото средства. Обаче когато имаме пълно разбиране за факта, че физически действуващото в настоящия живот е свързано с нещо действуващо в един минал земен живот, ние можем да си кажем: онова, което бихме пренесли със себе си от болестта в следващия земен живот, ние го излекуваме за един следващ живот, като отклоняваме мислите от онова, което е било несъвършено у човека и ги насочваме върху онова, което е съвършено у човека.
към текста >>
По този начин ние трябва да намираме също и в болестта нещо свързано със съдбата, не трябва да изпадаме в суеверието, че можем да излекуваме болести те само с духовни с
ред
ства.
Онова, което се свързва духовно-душевно с душата на човека, се превръща след това в сила на болестта през следващия земен живот. В този следващ земен живот ще действуват впечатленията, те ще се преобразяват, така, че ще могат да се превърнат във физически действуващи сили. Ние донасяме съдбовното естество на болестта от минали земни съществувания в нашия сегашен земен живот, защото ставаме възприемчиви за болестта благодарение на това, че в минали земни съществувания сме имали определени впечатления, които не подхождат на човека. Тези впечатления действуват сега така, както действуват силните физически причинители на болестта в сегашния земен живот. Всичко, което в един земен живот е само идея, усещане, вътрешно душевно битие, при преминаване през времето, което прекарваме между смъртта и едно ново раждане, се превръща във физически действуващи сили в човешкия живот и ние носим в нас много физически действуващи сили, които са били чисто душевни прояви в минали земни съществувания.
По този начин ние трябва да намираме също и в болестта нещо свързано със съдбата, не трябва да изпадаме в суеверието, че можем да излекуваме болести те само с духовни средства.
За целта са необходими физически, подобни на физическото средства. Обаче когато имаме пълно разбиране за факта, че физически действуващото в настоящия живот е свързано с нещо действуващо в един минал земен живот, ние можем да си кажем: онова, което бихме пренесли със себе си от болестта в следващия земен живот, ние го излекуваме за един следващ живот, като отклоняваме мислите от онова, което е било несъвършено у човека и ги насочваме върху онова, което е съвършено у човека. Когато например имаме сигурността, че някоя болест е свързана с един материалистичен душевен живот в едно минало земно съществуване, ние можем да бъдем сигурни, че можем да отстраним тази болест само като третираме болестта от духовни възгледи и идеи. Всичко, което действува в Антропософията, действува именно така, че то не е само просто теория, а има непосредствено връзка с живота, ражда усещания и чувства за живота. Защото как звездното небе, заобикалящият Земята свят се променя за нашия възглед, когато можем да гледаме в светлината, която Антропософията излъчва от себе си, когато тя се живее по един правилен начин?
към текста >>
За целта са необходими физически, подобни на физическото с
ред
ства.
В този следващ земен живот ще действуват впечатленията, те ще се преобразяват, така, че ще могат да се превърнат във физически действуващи сили. Ние донасяме съдбовното естество на болестта от минали земни съществувания в нашия сегашен земен живот, защото ставаме възприемчиви за болестта благодарение на това, че в минали земни съществувания сме имали определени впечатления, които не подхождат на човека. Тези впечатления действуват сега така, както действуват силните физически причинители на болестта в сегашния земен живот. Всичко, което в един земен живот е само идея, усещане, вътрешно душевно битие, при преминаване през времето, което прекарваме между смъртта и едно ново раждане, се превръща във физически действуващи сили в човешкия живот и ние носим в нас много физически действуващи сили, които са били чисто душевни прояви в минали земни съществувания. По този начин ние трябва да намираме също и в болестта нещо свързано със съдбата, не трябва да изпадаме в суеверието, че можем да излекуваме болести те само с духовни средства.
За целта са необходими физически, подобни на физическото средства.
Обаче когато имаме пълно разбиране за факта, че физически действуващото в настоящия живот е свързано с нещо действуващо в един минал земен живот, ние можем да си кажем: онова, което бихме пренесли със себе си от болестта в следващия земен живот, ние го излекуваме за един следващ живот, като отклоняваме мислите от онова, което е било несъвършено у човека и ги насочваме върху онова, което е съвършено у човека. Когато например имаме сигурността, че някоя болест е свързана с един материалистичен душевен живот в едно минало земно съществуване, ние можем да бъдем сигурни, че можем да отстраним тази болест само като третираме болестта от духовни възгледи и идеи. Всичко, което действува в Антропософията, действува именно така, че то не е само просто теория, а има непосредствено връзка с живота, ражда усещания и чувства за живота. Защото как звездното небе, заобикалящият Земята свят се променя за нашия възглед, когато можем да гледаме в светлината, която Антропософията излъчва от себе си, когато тя се живее по един правилен начин? Колко сродни ни стават Слънцето, Луната, когато ние ги гледаме по този начин като външни космически образи на нашето собствено минало и на нашето собствено бъдеще: колко дълбоко носим ние тогава в нас съзнанието за нашето родство с Космоса и със света: ние гледаме как миналото и бъдещето тъкат в нас нашата съдба; ние гледаме навън, гледаме Слънцето и Луната, гледаме как в Слънцето и Луната срещу нас застава мировата съдба, изявявайки се външно.
към текста >>
Всичко, което действува в Антропософията, действува именно така, че то не е само просто теория, а има непос
ред
ствено връзка с живота, ражда усещания и чувства за живота.
Всичко, което в един земен живот е само идея, усещане, вътрешно душевно битие, при преминаване през времето, което прекарваме между смъртта и едно ново раждане, се превръща във физически действуващи сили в човешкия живот и ние носим в нас много физически действуващи сили, които са били чисто душевни прояви в минали земни съществувания. По този начин ние трябва да намираме също и в болестта нещо свързано със съдбата, не трябва да изпадаме в суеверието, че можем да излекуваме болести те само с духовни средства. За целта са необходими физически, подобни на физическото средства. Обаче когато имаме пълно разбиране за факта, че физически действуващото в настоящия живот е свързано с нещо действуващо в един минал земен живот, ние можем да си кажем: онова, което бихме пренесли със себе си от болестта в следващия земен живот, ние го излекуваме за един следващ живот, като отклоняваме мислите от онова, което е било несъвършено у човека и ги насочваме върху онова, което е съвършено у човека. Когато например имаме сигурността, че някоя болест е свързана с един материалистичен душевен живот в едно минало земно съществуване, ние можем да бъдем сигурни, че можем да отстраним тази болест само като третираме болестта от духовни възгледи и идеи.
Всичко, което действува в Антропософията, действува именно така, че то не е само просто теория, а има непосредствено връзка с живота, ражда усещания и чувства за живота.
Защото как звездното небе, заобикалящият Земята свят се променя за нашия възглед, когато можем да гледаме в светлината, която Антропософията излъчва от себе си, когато тя се живее по един правилен начин? Колко сродни ни стават Слънцето, Луната, когато ние ги гледаме по този начин като външни космически образи на нашето собствено минало и на нашето собствено бъдеще: колко дълбоко носим ние тогава в нас съзнанието за нашето родство с Космоса и със света: ние гледаме как миналото и бъдещето тъкат в нас нашата съдба; ние гледаме навън, гледаме Слънцето и Луната, гледаме как в Слънцето и Луната срещу нас застава мировата съдба, изявявайки се външно. Ние чувствуваме в нашето минало нещо, което застава до настоящето и бъдещето така, както Слънцето и Луната застават във Вселената. Нашето благоговение, нашата отдайност, нашата самопожертвувателност за Вселената се повишава, когато разбираме да разширим по този начин нашето съществуване до мировото съществуване, за да видим в подробности родството на онова, което живее в нас, с онова, което тъче във Вселената. Видите ли, да се срасне човек по този начин със света, това е също една от задачите, които Антропософията си поставя в нейната дейност.
към текста >>
Така ние се постарахме да поставим на мястото на абстракциите чисто човешкото, непос
ред
ственото човешкото още в "устава".
И който вижда в живото, което живее в Дорнах, нещо оправдано, той се присъединява към Обществото. Не се говори за абстрактни принципи, а за нещо живо, за нещо, което съществува. И в тези така наречени устави не се изисква живот на Обществото под формата на абстракции, които устави всъщност не са никакви устави, а един разказ за онова, което съществува в Дорнах и което искаме да направим от там. Тези принципи са едно разказване, а не устави. Аз обърнах вниманието на това, че Обществото трябва да има един президиум, който върши, действува, който в действието, в своята инициатива вижда онова, което го съставлява, кое то го образува.
Така ние се постарахме да поставим на мястото на абстракциите чисто човешкото, непосредственото човешкото още в "устава".
Така може единствено да живее едно Общества, което трябва да бъде един организъм за нещо духовно, което се влива в света. Видите ли, аз бих могъл да кажа: този президиум, който бе образуван в Дорнах на Коледното Тържество, почива на един вид хипотетично съждение. Когато Обществото иска да приемем това, което той върши, тогава той ще бъде президиумът; ако то не иска да го приеме, тогава този президиум не ще бъде въобще нищо. Но ние ще можем да го приеме също така, бих могъл да кажа, като център на живото действие С това аз мога само да загатна защото казах, че бих искал да кажа само малко думи, всичко останало се казва ясно в "Бюлетините" мога само да загатна, че фактически чрез Коледното Тържество бе направен опит да се внесе един нов дух в Антропософското Общество. Обаче желателно е да се разбере, от какъв род е този нов дух: че това е един дух на живота в сравнение с духа на абстракциите, че това е един дух, който би искал да говори не на главите, на умовете, а на сърцата.
към текста >>
Естествено то беше в оп
ред
елен смисъл тук в света.
То ще бъде нищо, ако не намери своето продължение, ако е било само едно празненство, на което сме се порадвали малко; след това забравяме всичко и живеем по старите пътища. Тогава то няма никакво съдържание, нищо не се отразява обратно върху него. То получава своето съдържание само от живота върху различните области на Обществото, то е една действителност едва чрез това, което става чрез него, което непрестанно става чрез него в живота на Антропософското Общество. Коледното Тържество става действително едва чрез това, което става по-нататък от него. Да насочваме поглед към Коледното Тържество ни задължава вече известна отговорност в душата, да направим от него нещо действително, докато иначе то ще се оттегли от земното съществуване, ще върви в същата посока, която днес описах за лунната същност.
Естествено то беше в определен смисъл тук в света.
Дали ще бъде действено като Коледното Тържество за живота, зависи, дали то ще бъде продължено. Видите ли, ние изразихме много ясно това. В сърцето на всеки участник бе положен духовният камък на Антропософското Общество. Ние наистина приключихме формално, обаче всъщност Коледното Тържество не трябва да приключва никога, а да продължава да трае в Антропософското Общество. Ето защо бих искал да Ви помоля, да приемете с цялата сериозност това, което се съдържа в Бюлетина, да гледате действително с цялата сериозност на това, което ще дойде при Вас не само в описанието, а като действителност.
към текста >>
И тогава в различните антропософски клонове членовете ще имат случая да кажат: от Дорнах ни е изпратена тази или онази мисъл като насочваща линия: нека на
ред
с другото да говорим в нашите клонове п
ред
и всичко всяка седмица върху това, което ни се изпраща от Дорнах като мисъл, която е изразена в бюлетина.
Постоянно идват някои и питат: как трябва да бъде направено това и това? Естествено не всичко може да стане за един ден. Вие ще видите, че скоро в бюлетина "Какво става в Антропософското Общество" всяка седмица ще бъдат публикувани насочващи линии ако мога да се изразя абстрактно във формата на тезиси. Всяка седмица там ще намерите кратки изречения, кратки статии върху антропософските истини по отношение на човек човешкия живот, религията, изкуството и т.н. в този бюлетин носещ името "Какво става в Антропософското Общество".
И тогава в различните антропософски клонове членовете ще имат случая да кажат: от Дорнах ни е изпратена тази или онази мисъл като насочваща линия: нека наред с другото да говорим в нашите клонове преди всичко всяка седмица върху това, което ни се изпраща от Дорнах като мисъл, която е изразена в бюлетина.
Чрез това ще дойде единство в различните области на антропософския живот в Обществото. И така по този начин ще се родят постепенно много неща, които ще проникват фактически като кръв Антропософското Общество, не само за да се говори за единство, а за да се внесе нещо в него, което може да го проникне с един на духовна кръв. Върху това искахме да обърнем вниманието на Коледното Тържество. Тогава присъствуващите можаха да почувствуват това сега членовете на Обществото ще го видят по-нататък. Но това е необходимо особено тук в Германия.
към текста >>
Можем да кажем, че бяхме изправени п
ред
едно много трудно решение, да обърнем в Антропософското Общество това, което е най-отдолу, отгоре.
Но това е необходимо особено тук в Германия. Действително в Германия членовете стоят в антропософския живот по един съвършено различен начин в сравнение с другаде. Другаде враждебността против Антропософското Общество, въобще против Антропософията не се е развила така както тук. Може да се види, че, когато тази враждебност се явява някъде другаде, тя е внесена от тук, макар и да съществува навсякъде един вид враждебност, особено около самия Дорнах. Но отново един особен род враждебност е тази, която срещаме в Германия, бих могъл да кажа: една много силна враждебност, която работи систематично, напълно съзнателно, организирано.
Можем да кажем, че бяхме изправени пред едно много трудно решение, да обърнем в Антропософското Общество това, което е най-отдолу, отгоре.
Защото така стана в самите факти. Когато бе основано Антропософското Общество в 1912 -1913 година да, достатъчно е само да помислите: аз не бях натоварен в Антропософското Общество нито с някаква длъжност, нито пък бях въобще член на това общество. Аз не бях член на Антропософското Общество от неговото основаване, често пъти съм подчертавал това, само че членовете не се вслушаха правилно в значението на това положение, защото исках Антропософското Общество да ме има само като учител, като такъв, който води до изворите на антропософския живот и т.н. И трябваше първо да направим опит, за да видим, какво може да стане по този начин. И сега Вие виждате, случи се именно така, че при една възраст, когато обикновено човек се пенсионира вече, аз трябва да започна първо сега, защото фактически гледам на това, което стана на Коледното Тържество в Дорнах, като на едно начало, като на едно истинско начало в живота.
към текста >>
И бих искал да се почувствува те, че ние стоим п
ред
едно начало.
Защото така стана в самите факти. Когато бе основано Антропософското Общество в 1912 -1913 година да, достатъчно е само да помислите: аз не бях натоварен в Антропософското Общество нито с някаква длъжност, нито пък бях въобще член на това общество. Аз не бях член на Антропософското Общество от неговото основаване, често пъти съм подчертавал това, само че членовете не се вслушаха правилно в значението на това положение, защото исках Антропософското Общество да ме има само като учител, като такъв, който води до изворите на антропософския живот и т.н. И трябваше първо да направим опит, за да видим, какво може да стане по този начин. И сега Вие виждате, случи се именно така, че при една възраст, когато обикновено човек се пенсионира вече, аз трябва да започна първо сега, защото фактически гледам на това, което стана на Коледното Тържество в Дорнах, като на едно начало, като на едно истинско начало в живота.
И бих искал да се почувствува те, че ние стоим пред едно начало.
И когато чувствуваме правилно, че стоим пред едно начало, тогава от това начало може да стане нещо, тъй като това начало носи нещо в себе си. Както казах, Само от една необходимост аз станах член на Антропософското Общество, станах даже председател на Антропософското Общество и бих искал на драго сърце, да бъде разбрана цялата сериозност на това, което е свързано с Коледното Тържество. Ако това бъде разбрано, тогава може би чрез този опит ще стане възможно, в съвместната работа от всички места с онова, което трябва да изхожда от Дорнах, през Антропософското Общество да протече истински антропософски живот. С това разбиране, с това убеждение а за това убеждение ще се касае предимно в Антропософското Общество с това убеждение бих искал да отговоря най-сърдечно на приветствието, което ми бе отправено чрез д-р Колиско след Коледното Тържество, след като за първи път съм отново между Вас, бих искал да отговоря с един също така сърдечен поздрав, така щото поздрав да кажа, сърце на сърце да каже: ние искаме да действуваме съвместно с духа, който бе замислен с Коледното Тържество, така, че действуващият импулс на това Коледно Тържество да не престане никога между антропософите, които се стремят да познаят правилно условията на антропософския живот; искаме, щото чрез този антропософски стремеж тържеството в Дорнах да получи все повече и повече своето истинско съдържание; искаме, щото чрез онова, което антропософите ще направят от него навсякъде в света, това тържество в Дорнах да не престане никога да живее; искаме, щото духът, който бе призован там, да просъществува винаги там чрез добрата воля, чрез проникващото разбиране на членовете, чрез тяхната отдайност за Антропософията и за антропософския живот. Така искаме ние да действуваме съвместно, искаме обаче също да считаме Тържеството от Дорнах действително като нещо оправдано, като нещо сериозно, да не гледаме на него като на нещо, което може да ни бъде безразлично, а да гледаме на него като нещо, което фактически прониква дълбоко, дълбоко в сърцето, в душата, в съвестта.
към текста >>
И когато чувствуваме правилно, че стоим п
ред
едно начало, тогава от това начало може да стане нещо, тъй като това начало носи нещо в себе си.
Когато бе основано Антропософското Общество в 1912 -1913 година да, достатъчно е само да помислите: аз не бях натоварен в Антропософското Общество нито с някаква длъжност, нито пък бях въобще член на това общество. Аз не бях член на Антропософското Общество от неговото основаване, често пъти съм подчертавал това, само че членовете не се вслушаха правилно в значението на това положение, защото исках Антропософското Общество да ме има само като учител, като такъв, който води до изворите на антропософския живот и т.н. И трябваше първо да направим опит, за да видим, какво може да стане по този начин. И сега Вие виждате, случи се именно така, че при една възраст, когато обикновено човек се пенсионира вече, аз трябва да започна първо сега, защото фактически гледам на това, което стана на Коледното Тържество в Дорнах, като на едно начало, като на едно истинско начало в живота. И бих искал да се почувствува те, че ние стоим пред едно начало.
И когато чувствуваме правилно, че стоим пред едно начало, тогава от това начало може да стане нещо, тъй като това начало носи нещо в себе си.
Както казах, Само от една необходимост аз станах член на Антропософското Общество, станах даже председател на Антропософското Общество и бих искал на драго сърце, да бъде разбрана цялата сериозност на това, което е свързано с Коледното Тържество. Ако това бъде разбрано, тогава може би чрез този опит ще стане възможно, в съвместната работа от всички места с онова, което трябва да изхожда от Дорнах, през Антропософското Общество да протече истински антропософски живот. С това разбиране, с това убеждение а за това убеждение ще се касае предимно в Антропософското Общество с това убеждение бих искал да отговоря най-сърдечно на приветствието, което ми бе отправено чрез д-р Колиско след Коледното Тържество, след като за първи път съм отново между Вас, бих искал да отговоря с един също така сърдечен поздрав, така щото поздрав да кажа, сърце на сърце да каже: ние искаме да действуваме съвместно с духа, който бе замислен с Коледното Тържество, така, че действуващият импулс на това Коледно Тържество да не престане никога между антропософите, които се стремят да познаят правилно условията на антропософския живот; искаме, щото чрез този антропософски стремеж тържеството в Дорнах да получи все повече и повече своето истинско съдържание; искаме, щото чрез онова, което антропософите ще направят от него навсякъде в света, това тържество в Дорнах да не престане никога да живее; искаме, щото духът, който бе призован там, да просъществува винаги там чрез добрата воля, чрез проникващото разбиране на членовете, чрез тяхната отдайност за Антропософията и за антропософския живот. Така искаме ние да действуваме съвместно, искаме обаче също да считаме Тържеството от Дорнах действително като нещо оправдано, като нещо сериозно, да не гледаме на него като на нещо, което може да ни бъде безразлично, а да гледаме на него като нещо, което фактически прониква дълбоко, дълбоко в сърцето, в душата, в съвестта. Тогава в Коледното Тържество ние ще сме имали по един правилен начин не само една празнична седмица, а нещо действуващо в света, нещо определящо съдбата на човек.
към текста >>
Както казах, Само от една необходимост аз станах член на Антропософското Общество, станах даже п
ред
седател на Антропософското Общество и бих искал на драго сърце, да бъде разбрана цялата сериозност на това, което е свързано с Коледното Тържество.
Аз не бях член на Антропософското Общество от неговото основаване, често пъти съм подчертавал това, само че членовете не се вслушаха правилно в значението на това положение, защото исках Антропософското Общество да ме има само като учител, като такъв, който води до изворите на антропософския живот и т.н. И трябваше първо да направим опит, за да видим, какво може да стане по този начин. И сега Вие виждате, случи се именно така, че при една възраст, когато обикновено човек се пенсионира вече, аз трябва да започна първо сега, защото фактически гледам на това, което стана на Коледното Тържество в Дорнах, като на едно начало, като на едно истинско начало в живота. И бих искал да се почувствува те, че ние стоим пред едно начало. И когато чувствуваме правилно, че стоим пред едно начало, тогава от това начало може да стане нещо, тъй като това начало носи нещо в себе си.
Както казах, Само от една необходимост аз станах член на Антропософското Общество, станах даже председател на Антропософското Общество и бих искал на драго сърце, да бъде разбрана цялата сериозност на това, което е свързано с Коледното Тържество.
Ако това бъде разбрано, тогава може би чрез този опит ще стане възможно, в съвместната работа от всички места с онова, което трябва да изхожда от Дорнах, през Антропософското Общество да протече истински антропософски живот. С това разбиране, с това убеждение а за това убеждение ще се касае предимно в Антропософското Общество с това убеждение бих искал да отговоря най-сърдечно на приветствието, което ми бе отправено чрез д-р Колиско след Коледното Тържество, след като за първи път съм отново между Вас, бих искал да отговоря с един също така сърдечен поздрав, така щото поздрав да кажа, сърце на сърце да каже: ние искаме да действуваме съвместно с духа, който бе замислен с Коледното Тържество, така, че действуващият импулс на това Коледно Тържество да не престане никога между антропософите, които се стремят да познаят правилно условията на антропософския живот; искаме, щото чрез този антропософски стремеж тържеството в Дорнах да получи все повече и повече своето истинско съдържание; искаме, щото чрез онова, което антропософите ще направят от него навсякъде в света, това тържество в Дорнах да не престане никога да живее; искаме, щото духът, който бе призован там, да просъществува винаги там чрез добрата воля, чрез проникващото разбиране на членовете, чрез тяхната отдайност за Антропософията и за антропософския живот. Така искаме ние да действуваме съвместно, искаме обаче също да считаме Тържеството от Дорнах действително като нещо оправдано, като нещо сериозно, да не гледаме на него като на нещо, което може да ни бъде безразлично, а да гледаме на него като нещо, което фактически прониква дълбоко, дълбоко в сърцето, в душата, в съвестта. Тогава в Коледното Тържество ние ще сме имали по един правилен начин не само една празнична седмица, а нещо действуващо в света, нещо определящо съдбата на човек. И всичко действуващо в света, определящо съдбата на човека може да бъде истински импулс за антропософската работа, за антропософското действие, за антропософския живот.
към текста >>
С това разбиране, с това убеждение а за това убеждение ще се касае п
ред
имно в Антропософското Общество с това убеждение бих искал да отговоря най-сърдечно на приветствието, което ми бе отправено чрез д-р Колиско след Коледното Тържество, след като за първи път съм отново между Вас, бих искал да отговоря с един също така сърдечен поздрав, така щото поздрав да кажа, сърце на сърце да каже: ние искаме да действуваме съвместно с духа, който бе замислен с Коледното Тържество, така, че действуващият импулс на това Коледно Тържество да не престане никога между антропософите, които се стремят да познаят правилно условията на антропософския живот; искаме, щото чрез този антропософски стремеж тържеството в Дорнах да получи все повече и повече своето истинско съдържание; искаме, щото чрез онова, което антропософите ще направят от него навсякъде в света, това тържество в Дорнах да не престане никога да живее; искаме, щото духът, който бе призован там, да просъществува винаги там чрез добрата воля, чрез проникващото разбиране на членовете, чрез тяхната отдайност за Антропософията и за антропософския живот.
И сега Вие виждате, случи се именно така, че при една възраст, когато обикновено човек се пенсионира вече, аз трябва да започна първо сега, защото фактически гледам на това, което стана на Коледното Тържество в Дорнах, като на едно начало, като на едно истинско начало в живота. И бих искал да се почувствува те, че ние стоим пред едно начало. И когато чувствуваме правилно, че стоим пред едно начало, тогава от това начало може да стане нещо, тъй като това начало носи нещо в себе си. Както казах, Само от една необходимост аз станах член на Антропософското Общество, станах даже председател на Антропософското Общество и бих искал на драго сърце, да бъде разбрана цялата сериозност на това, което е свързано с Коледното Тържество. Ако това бъде разбрано, тогава може би чрез този опит ще стане възможно, в съвместната работа от всички места с онова, което трябва да изхожда от Дорнах, през Антропософското Общество да протече истински антропософски живот.
С това разбиране, с това убеждение а за това убеждение ще се касае предимно в Антропософското Общество с това убеждение бих искал да отговоря най-сърдечно на приветствието, което ми бе отправено чрез д-р Колиско след Коледното Тържество, след като за първи път съм отново между Вас, бих искал да отговоря с един също така сърдечен поздрав, така щото поздрав да кажа, сърце на сърце да каже: ние искаме да действуваме съвместно с духа, който бе замислен с Коледното Тържество, така, че действуващият импулс на това Коледно Тържество да не престане никога между антропософите, които се стремят да познаят правилно условията на антропософския живот; искаме, щото чрез този антропософски стремеж тържеството в Дорнах да получи все повече и повече своето истинско съдържание; искаме, щото чрез онова, което антропософите ще направят от него навсякъде в света, това тържество в Дорнах да не престане никога да живее; искаме, щото духът, който бе призован там, да просъществува винаги там чрез добрата воля, чрез проникващото разбиране на членовете, чрез тяхната отдайност за Антропософията и за антропософския живот.
Така искаме ние да действуваме съвместно, искаме обаче също да считаме Тържеството от Дорнах действително като нещо оправдано, като нещо сериозно, да не гледаме на него като на нещо, което може да ни бъде безразлично, а да гледаме на него като нещо, което фактически прониква дълбоко, дълбоко в сърцето, в душата, в съвестта. Тогава в Коледното Тържество ние ще сме имали по един правилен начин не само една празнична седмица, а нещо действуващо в света, нещо определящо съдбата на човек. И всичко действуващо в света, определящо съдбата на човека може да бъде истински импулс за антропософската работа, за антропософското действие, за антропософския живот.
към текста >>
Тогава в Коледното Тържество ние ще сме имали по един правилен начин не само една празнична седмица, а нещо действуващо в света, нещо оп
ред
елящо съдбата на човек.
И когато чувствуваме правилно, че стоим пред едно начало, тогава от това начало може да стане нещо, тъй като това начало носи нещо в себе си. Както казах, Само от една необходимост аз станах член на Антропософското Общество, станах даже председател на Антропософското Общество и бих искал на драго сърце, да бъде разбрана цялата сериозност на това, което е свързано с Коледното Тържество. Ако това бъде разбрано, тогава може би чрез този опит ще стане възможно, в съвместната работа от всички места с онова, което трябва да изхожда от Дорнах, през Антропософското Общество да протече истински антропософски живот. С това разбиране, с това убеждение а за това убеждение ще се касае предимно в Антропософското Общество с това убеждение бих искал да отговоря най-сърдечно на приветствието, което ми бе отправено чрез д-р Колиско след Коледното Тържество, след като за първи път съм отново между Вас, бих искал да отговоря с един също така сърдечен поздрав, така щото поздрав да кажа, сърце на сърце да каже: ние искаме да действуваме съвместно с духа, който бе замислен с Коледното Тържество, така, че действуващият импулс на това Коледно Тържество да не престане никога между антропософите, които се стремят да познаят правилно условията на антропософския живот; искаме, щото чрез този антропософски стремеж тържеството в Дорнах да получи все повече и повече своето истинско съдържание; искаме, щото чрез онова, което антропософите ще направят от него навсякъде в света, това тържество в Дорнах да не престане никога да живее; искаме, щото духът, който бе призован там, да просъществува винаги там чрез добрата воля, чрез проникващото разбиране на членовете, чрез тяхната отдайност за Антропософията и за антропософския живот. Така искаме ние да действуваме съвместно, искаме обаче също да считаме Тържеството от Дорнах действително като нещо оправдано, като нещо сериозно, да не гледаме на него като на нещо, което може да ни бъде безразлично, а да гледаме на него като нещо, което фактически прониква дълбоко, дълбоко в сърцето, в душата, в съвестта.
Тогава в Коледното Тържество ние ще сме имали по един правилен начин не само една празнична седмица, а нещо действуващо в света, нещо определящо съдбата на човек.
И всичко действуващо в света, определящо съдбата на човека може да бъде истински импулс за антропософската работа, за антропософското действие, за антропософския живот.
към текста >>
И всичко действуващо в света, оп
ред
елящо съдбата на човека може да бъде истински импулс за антропософската работа, за антропософското действие, за антропософския живот.
Както казах, Само от една необходимост аз станах член на Антропософското Общество, станах даже председател на Антропософското Общество и бих искал на драго сърце, да бъде разбрана цялата сериозност на това, което е свързано с Коледното Тържество. Ако това бъде разбрано, тогава може би чрез този опит ще стане възможно, в съвместната работа от всички места с онова, което трябва да изхожда от Дорнах, през Антропософското Общество да протече истински антропософски живот. С това разбиране, с това убеждение а за това убеждение ще се касае предимно в Антропософското Общество с това убеждение бих искал да отговоря най-сърдечно на приветствието, което ми бе отправено чрез д-р Колиско след Коледното Тържество, след като за първи път съм отново между Вас, бих искал да отговоря с един също така сърдечен поздрав, така щото поздрав да кажа, сърце на сърце да каже: ние искаме да действуваме съвместно с духа, който бе замислен с Коледното Тържество, така, че действуващият импулс на това Коледно Тържество да не престане никога между антропософите, които се стремят да познаят правилно условията на антропософския живот; искаме, щото чрез този антропософски стремеж тържеството в Дорнах да получи все повече и повече своето истинско съдържание; искаме, щото чрез онова, което антропософите ще направят от него навсякъде в света, това тържество в Дорнах да не престане никога да живее; искаме, щото духът, който бе призован там, да просъществува винаги там чрез добрата воля, чрез проникващото разбиране на членовете, чрез тяхната отдайност за Антропософията и за антропософския живот. Така искаме ние да действуваме съвместно, искаме обаче също да считаме Тържеството от Дорнах действително като нещо оправдано, като нещо сериозно, да не гледаме на него като на нещо, което може да ни бъде безразлично, а да гледаме на него като нещо, което фактически прониква дълбоко, дълбоко в сърцето, в душата, в съвестта. Тогава в Коледното Тържество ние ще сме имали по един правилен начин не само една празнична седмица, а нещо действуващо в света, нещо определящо съдбата на човек.
И всичко действуващо в света, определящо съдбата на човека може да бъде истински импулс за антропософската работа, за антропософското действие, за антропософския живот.
към текста >>
77.
Съдържание
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Всеобщи изисквания, които трябва да постави п
ред
самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие
СЪДЪРЖАНИЕ Увод. Задачата на Духовната наука Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904 I ВСЕОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ (СЪПРОВОЖДАЩИ УПРАЖНЕНИЯ)
Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие
Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания» За дните на седмицата Дванадесет добродетели за медитиране и съблюдаване в живота II ГЛАВНИ УПРАЖНЕНИЯ
към текста >>
Обяснения към двете п
ред
ходни главни упражнения
За дните на седмицата Дванадесет добродетели за медитиране и съблюдаване в живота II ГЛАВНИ УПРАЖНЕНИЯ Две общо дадени главни упражнения
Обяснения към двете предходни главни упражнения
Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици III МАНТРИ за медитиране извън главните и съпровождащите упражнения Медитации, които обхващат времевата същност на Йерархиите (дневни мантри)
към текста >>
Бележка на
ред
актора
ДРЕВНИ И СЪВРЕМЕННИ ДУХОВНИ УПРАЖНЕНИЯ Две лекции от Рудолф Щайнер, включени допълнително към немското издание Лекция от 27 Май 1922, Дорнах Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд Послесловие на немския издател
Бележка на редактора
Бележки Литература Рудолф Щайнер - Обзор върху литературното му и художествено дело
към текста >>
78.
Две общо дадени главни упражнения
GA_245 Указания за езотеричното обучение
За да постигне по-лесно вътрешната тишина в себе си, човек насочва вниманието си най-нап
ред
към една единствена п
ред
става като например «Ruhe» - покой, спокойствие, тишина, почивка; изцяло се потапя в нея, след което я оставя да изчезне от съзнанието, така че остава без никаква п
ред
става в душата си и оставя съдържанието на следните седем
ред
а да оживее в нея.
Две общо дадени главни упражнения Рано сутрин, веднага след събуждане, когато през душата още не са минали други впечатления, човек се отдава на своята медитация. Опитва се да бъде вътрешно съвсем спокоен, тоест напълно отклонява вниманието си от външни впечатления и всички спомени от всекидневния живот. Стреми се да освободи душата си от всички грижи и безпокойства, които го гнетят в това време. Тогава започва медитацията[1].
За да постигне по-лесно вътрешната тишина в себе си, човек насочва вниманието си най-напред към една единствена представа като например «Ruhe» - покой, спокойствие, тишина, почивка; изцяло се потапя в нея, след което я оставя да изчезне от съзнанието, така че остава без никаква представа в душата си и оставя съдържанието на следните седем реда да оживее в нея.
Тези седем реда трябва да живеят в съзнанието пет минути. Ако други представи искат да се натрапят, тогава човек винаги отново се връща към тези седем реда, в които напълно потъва. In den reinen Strahlen des Lichtes Erglänzt die Gottheit der Welt. In der reinen Liebe zu allen Wesen
към текста >>
Тези седем
ред
а трябва да живеят в съзнанието пет минути.
Рано сутрин, веднага след събуждане, когато през душата още не са минали други впечатления, човек се отдава на своята медитация. Опитва се да бъде вътрешно съвсем спокоен, тоест напълно отклонява вниманието си от външни впечатления и всички спомени от всекидневния живот. Стреми се да освободи душата си от всички грижи и безпокойства, които го гнетят в това време. Тогава започва медитацията[1]. За да постигне по-лесно вътрешната тишина в себе си, човек насочва вниманието си най-напред към една единствена представа като например «Ruhe» - покой, спокойствие, тишина, почивка; изцяло се потапя в нея, след което я оставя да изчезне от съзнанието, така че остава без никаква представа в душата си и оставя съдържанието на следните седем реда да оживее в нея.
Тези седем реда трябва да живеят в съзнанието пет минути.
Ако други представи искат да се натрапят, тогава човек винаги отново се връща към тези седем реда, в които напълно потъва. In den reinen Strahlen des Lichtes Erglänzt die Gottheit der Welt. In der reinen Liebe zu allen Wesen Erstrahlt die Göttlichkeit meiner Seele.
към текста >>
Ако други п
ред
стави искат да се натрапят, тогава човек винаги отново се връща към тези седем
ред
а, в които напълно потъва.
Опитва се да бъде вътрешно съвсем спокоен, тоест напълно отклонява вниманието си от външни впечатления и всички спомени от всекидневния живот. Стреми се да освободи душата си от всички грижи и безпокойства, които го гнетят в това време. Тогава започва медитацията[1]. За да постигне по-лесно вътрешната тишина в себе си, човек насочва вниманието си най-напред към една единствена представа като например «Ruhe» - покой, спокойствие, тишина, почивка; изцяло се потапя в нея, след което я оставя да изчезне от съзнанието, така че остава без никаква представа в душата си и оставя съдържанието на следните седем реда да оживее в нея. Тези седем реда трябва да живеят в съзнанието пет минути.
Ако други представи искат да се натрапят, тогава човек винаги отново се връща към тези седем реда, в които напълно потъва.
In den reinen Strahlen des Lichtes Erglänzt die Gottheit der Welt. In der reinen Liebe zu allen Wesen Erstrahlt die Göttlichkeit meiner Seele. Ich ruhe in der Gottheit der Welt;
към текста >>
Трябва да се спазват приблизително следните съотношения: Времето за вдишване е произволно, всеки го оп
ред
еля спо
ред
своите сили.
Аз себе си ще намеря Във Мировия Бог. След като това е упражнявано пет минути, преминава се към следното: Прави се едно спокойно, силно вдишване; след вдишването пак спокойно и силно се издишва веднага, така че между вдишването и издишването да няма пауза. Стремежът е да се издиша всичкият въздух и след издишването дишането да се задържи за малко време.
Трябва да се спазват приблизително следните съотношения: Времето за вдишване е произволно, всеки го определя според своите сили.
Издишването трябва да трае два пъти по-дълго от вдишването и задържането на дъха да е три пъти по-дълго от вдишването. Например ако за вдишването се употребят две секунди, тогава за издишването се падат четири секунди, за задържането на дишането шест секунди. Това вдишване, издишване и задържане се повтаря четири пъти. При вдишване и издишване човек не мисли за нищо, а съсредоточава вниманието си върху дишането. При първото задържане на дишането той изцяло се концентрира в точката между веждите и малко навътре (към вътрешността на предния мозък), при което изпълва съзнанието си само с думите:
към текста >>
При вдишване и издишване човек не мисли за нищо, а със
ред
оточава вниманието си върху дишането.
Стремежът е да се издиша всичкият въздух и след издишването дишането да се задържи за малко време. Трябва да се спазват приблизително следните съотношения: Времето за вдишване е произволно, всеки го определя според своите сили. Издишването трябва да трае два пъти по-дълго от вдишването и задържането на дъха да е три пъти по-дълго от вдишването. Например ако за вдишването се употребят две секунди, тогава за издишването се падат четири секунди, за задържането на дишането шест секунди. Това вдишване, издишване и задържане се повтаря четири пъти.
При вдишване и издишване човек не мисли за нищо, а съсредоточава вниманието си върху дишането.
При първото задържане на дишането той изцяло се концентрира в точката между веждите и малко навътре (към вътрешността на предния мозък), при което изпълва съзнанието си само с думите: Ich bin - Аз съм. По време на второто задържане човек се съсредоточава в една точка вътре в ларинкса и изпълва съзнанието си само с представата: Es denkt - То мисли. При третото задържане се концентрира в двете си ръце и китки, при което китките се държат така, че те или са сключени, или дясната лежи върху лявата.
към текста >>
При първото задържане на дишането той изцяло се концентрира в точката между веждите и малко навътре (към вътрешността на п
ред
ния мозък), при което изпълва съзнанието си само с думите:
Трябва да се спазват приблизително следните съотношения: Времето за вдишване е произволно, всеки го определя според своите сили. Издишването трябва да трае два пъти по-дълго от вдишването и задържането на дъха да е три пъти по-дълго от вдишването. Например ако за вдишването се употребят две секунди, тогава за издишването се падат четири секунди, за задържането на дишането шест секунди. Това вдишване, издишване и задържане се повтаря четири пъти. При вдишване и издишване човек не мисли за нищо, а съсредоточава вниманието си върху дишането.
При първото задържане на дишането той изцяло се концентрира в точката между веждите и малко навътре (към вътрешността на предния мозък), при което изпълва съзнанието си само с думите:
Ich bin - Аз съм. По време на второто задържане човек се съсредоточава в една точка вътре в ларинкса и изпълва съзнанието си само с представата: Es denkt - То мисли. При третото задържане се концентрира в двете си ръце и китки, при което китките се държат така, че те или са сключени, или дясната лежи върху лявата. Съзнанието се изпълва само с представата:
към текста >>
По време на второто задържане човек се със
ред
оточава в една точка вътре в ларинкса и изпълва съзнанието си само с п
ред
ставата:
Например ако за вдишването се употребят две секунди, тогава за издишването се падат четири секунди, за задържането на дишането шест секунди. Това вдишване, издишване и задържане се повтаря четири пъти. При вдишване и издишване човек не мисли за нищо, а съсредоточава вниманието си върху дишането. При първото задържане на дишането той изцяло се концентрира в точката между веждите и малко навътре (към вътрешността на предния мозък), при което изпълва съзнанието си само с думите: Ich bin - Аз съм.
По време на второто задържане човек се съсредоточава в една точка вътре в ларинкса и изпълва съзнанието си само с представата:
Es denkt - То мисли. При третото задържане се концентрира в двете си ръце и китки, при което китките се държат така, че те или са сключени, или дясната лежи върху лявата. Съзнанието се изпълва само с представата: Sie fuhlt - Тя чувства. При четвъртото задържане човек се съсредоточава върху повърхността на тялото, като по възможност съвсем ясно си представя своето тяло и изпълва съзнанието си с представата:
към текста >>
Съзнанието се изпълва само с п
ред
ставата:
При първото задържане на дишането той изцяло се концентрира в точката между веждите и малко навътре (към вътрешността на предния мозък), при което изпълва съзнанието си само с думите: Ich bin - Аз съм. По време на второто задържане човек се съсредоточава в една точка вътре в ларинкса и изпълва съзнанието си само с представата: Es denkt - То мисли. При третото задържане се концентрира в двете си ръце и китки, при което китките се държат така, че те или са сключени, или дясната лежи върху лявата.
Съзнанието се изпълва само с представата:
Sie fuhlt - Тя чувства. При четвъртото задържане човек се съсредоточава върху повърхността на тялото, като по възможност съвсем ясно си представя своето тяло и изпълва съзнанието си с представата: Er will - Той иска (Той проявява волята си). Ако е правил тези концентрации няколко седмици, човек ще получи особени усещания в местата, върху които се е концентрирал, а именно в корена на носа, в ларинкса, ще усети като че ли един поток протича по продължение на ръцете до края на пръстите и по цялата външна повърхност на тялото. При концентрирането върху ръцете той ще почувства как в тях протича сила, която ги отблъсква една от друга, той ги оставя да се отделят една от друга, тоест да последват силата, а не да си внушава това.
към текста >>
При четвъртото задържане човек се със
ред
оточава върху повърхността на тялото, като по възможност съвсем ясно си п
ред
ставя своето тяло и изпълва съзнанието си с п
ред
ставата:
По време на второто задържане човек се съсредоточава в една точка вътре в ларинкса и изпълва съзнанието си само с представата: Es denkt - То мисли. При третото задържане се концентрира в двете си ръце и китки, при което китките се държат така, че те или са сключени, или дясната лежи върху лявата. Съзнанието се изпълва само с представата: Sie fuhlt - Тя чувства.
При четвъртото задържане човек се съсредоточава върху повърхността на тялото, като по възможност съвсем ясно си представя своето тяло и изпълва съзнанието си с представата:
Er will - Той иска (Той проявява волята си). Ако е правил тези концентрации няколко седмици, човек ще получи особени усещания в местата, върху които се е концентрирал, а именно в корена на носа, в ларинкса, ще усети като че ли един поток протича по продължение на ръцете до края на пръстите и по цялата външна повърхност на тялото. При концентрирането върху ръцете той ще почувства как в тях протича сила, която ги отблъсква една от друга, той ги оставя да се отделят една от друга, тоест да последват силата, а не да си внушава това. Това трябва да се получи напълно от само себе си. В горепосоченото «То мисли» това «То» е «Общото световно мислене» и в нашите думи трябва да го изживяваме безлично.
към текста >>
След завършване на тези четири упражнения за известно време човек изцяло да изпълни съзнанието си с една п
ред
става, в която напълно да се потопи така, че душата да не чувства нищо друго.
При концентрирането върху ръцете той ще почувства как в тях протича сила, която ги отблъсква една от друга, той ги оставя да се отделят една от друга, тоест да последват силата, а не да си внушава това. Това трябва да се получи напълно от само себе си. В горепосоченото «То мисли» това «То» е «Общото световно мислене» и в нашите думи трябва да го изживяваме безлично. При «Тя чувства» «Тя» означава «Световната душа», тоест не трябва да чувстваме това лично, а безлично, в смисъла на Световната душа. При «Той иска» «Той» означава «Бог», в чиято воля поставяме цялото наше същество.
След завършване на тези четири упражнения за известно време човек изцяло да изпълни съзнанието си с една представа, в която напълно да се потопи така, че душата да не чувства нищо друго.
Тази представа е: според личността на ученика дадени от Рудолф Щайнер, например: «Meine Kraft» - «Моята сила» или «Ich in mir» - «Аз в себе си»
към текста >>
Тази п
ред
става е:
Това трябва да се получи напълно от само себе си. В горепосоченото «То мисли» това «То» е «Общото световно мислене» и в нашите думи трябва да го изживяваме безлично. При «Тя чувства» «Тя» означава «Световната душа», тоест не трябва да чувстваме това лично, а безлично, в смисъла на Световната душа. При «Той иска» «Той» означава «Бог», в чиято воля поставяме цялото наше същество. След завършване на тези четири упражнения за известно време човек изцяло да изпълни съзнанието си с една представа, в която напълно да се потопи така, че душата да не чувства нищо друго.
Тази представа е:
според личността на ученика дадени от Рудолф Щайнер, например: «Meine Kraft» - «Моята сила» или «Ich in mir» - «Аз в себе си» или
към текста >>
спо
ред
личността на ученика дадени от Рудолф Щайнер, например:
В горепосоченото «То мисли» това «То» е «Общото световно мислене» и в нашите думи трябва да го изживяваме безлично. При «Тя чувства» «Тя» означава «Световната душа», тоест не трябва да чувстваме това лично, а безлично, в смисъла на Световната душа. При «Той иска» «Той» означава «Бог», в чиято воля поставяме цялото наше същество. След завършване на тези четири упражнения за известно време човек изцяло да изпълни съзнанието си с една представа, в която напълно да се потопи така, че душата да не чувства нищо друго. Тази представа е:
според личността на ученика дадени от Рудолф Щайнер, например:
«Meine Kraft» - «Моята сила» или «Ich in mir» - «Аз в себе си» или «Ich will» - «Аз искам (аз действам волево)»
към текста >>
Всяко дадено по-горе времетраене се оп
ред
еля не по часовник, а по усет.
или «Seelenwarme durchdringet mich» - «Душевна топлота ме прониква» След това човек за пет минути изцяло се потопява в своя собствен божествен идеал. Това трябва да се прави с пълно благоговение, Devotion (Andacht). Цялата тази медитация не трябва да трае повече от 15 минути.
Всяко дадено по-горе времетраене се определя не по часовник, а по усет.
Да се заеме положение на тялото, което да не изморява и да не отклонява вниманието. Предишната мантра, в известна степен индивидуализирана[2]: In den reinen Strahlen des Lichtes Erglänzt die Gotheit der Welt. In dem reinen Feuer des Äthers
към текста >>
П
ред
ишната мантра, в известна степен индивидуализирана[2]:
След това човек за пет минути изцяло се потопява в своя собствен божествен идеал. Това трябва да се прави с пълно благоговение, Devotion (Andacht). Цялата тази медитация не трябва да трае повече от 15 минути. Всяко дадено по-горе времетраене се определя не по часовник, а по усет. Да се заеме положение на тялото, което да не изморява и да не отклонява вниманието.
Предишната мантра, в известна степен индивидуализирана[2]:
In den reinen Strahlen des Lichtes Erglänzt die Gotheit der Welt. In dem reinen Feuer des Äthers Erstrahlt der Ichheit hohe Kraft. Ich ruhe im Geiste der Welt,
към текста >>
1. Има една сутрешна медитация, която трябва да се прави по следния начин и в следните размери: Рано сутрин п
ред
и всяка ежедневна работа и п
ред
и да се приеме някаква храна, трябва да се възцари съвършено спокойствие на душата.
се излъчва Азовата висша сила. Покой намирам аз във Мировия Дух И все там ще се откривам В Духа вечен на Всемира II
1. Има една сутрешна медитация, която трябва да се прави по следния начин и в следните размери: Рано сутрин преди всяка ежедневна работа и преди да се приеме някаква храна, трябва да се възцари съвършено спокойствие на душата.
Вниманието да се освободи от всички външни сетивни впечатления и от всички обикновени умствени представи. Напълно трябва да замлъкнат всички спомени за обикновените изживявания. На първо място всички житейски грижи и тревоги трябва да бъдат доведени до пълно мълчание. Тогава от напълно успокоената душа трябва да изплува представата: Горе всичко като долу
към текста >>
Вниманието да се освободи от всички външни сетивни впечатления и от всички обикновени умствени п
ред
стави.
Покой намирам аз във Мировия Дух И все там ще се откривам В Духа вечен на Всемира II 1. Има една сутрешна медитация, която трябва да се прави по следния начин и в следните размери: Рано сутрин преди всяка ежедневна работа и преди да се приеме някаква храна, трябва да се възцари съвършено спокойствие на душата.
Вниманието да се освободи от всички външни сетивни впечатления и от всички обикновени умствени представи.
Напълно трябва да замлъкнат всички спомени за обикновените изживявания. На първо място всички житейски грижи и тревоги трябва да бъдат доведени до пълно мълчание. Тогава от напълно успокоената душа трябва да изплува представата: Горе всичко като долу Долу всичко като горе.
към текста >>
Тогава от напълно успокоената душа трябва да изплува п
ред
ставата:
II 1. Има една сутрешна медитация, която трябва да се прави по следния начин и в следните размери: Рано сутрин преди всяка ежедневна работа и преди да се приеме някаква храна, трябва да се възцари съвършено спокойствие на душата. Вниманието да се освободи от всички външни сетивни впечатления и от всички обикновени умствени представи. Напълно трябва да замлъкнат всички спомени за обикновените изживявания. На първо място всички житейски грижи и тревоги трябва да бъдат доведени до пълно мълчание.
Тогава от напълно успокоената душа трябва да изплува представата:
Горе всичко като долу Долу всичко като горе. В продължение точно на десет минути (не по часовник, а по чувство) човек трябва да се потопи в такива представи, които се извличат от горната представа, когато тя се приложи към явленията на света. Не става въпрос за това, всичките тези представи да са верни, а за това, човек да изгражда представите си по този начин. Все пак той трябва да се постарае да си съставя по възможност само верни представи.
към текста >>
В продължение точно на десет минути (не по часовник, а по чувство) човек трябва да се потопи в такива п
ред
стави, които се извличат от горната п
ред
става, когато тя се приложи към явленията на света.
Напълно трябва да замлъкнат всички спомени за обикновените изживявания. На първо място всички житейски грижи и тревоги трябва да бъдат доведени до пълно мълчание. Тогава от напълно успокоената душа трябва да изплува представата: Горе всичко като долу Долу всичко като горе.
В продължение точно на десет минути (не по часовник, а по чувство) човек трябва да се потопи в такива представи, които се извличат от горната представа, когато тя се приложи към явленията на света.
Не става въпрос за това, всичките тези представи да са верни, а за това, човек да изгражда представите си по този начин. Все пак той трябва да се постарае да си съставя по възможност само верни представи. След като това е направено, да се премине към следното: Да се направят седем вдишвания и издишвания така, че вдишването да е толкова дълго, че това, което следва след него, да не причинява умора и вреда. Вдишва се; веднага се издишва и известно време се остава без въздух, дишането се задържа. Трябва да се спазват следните времена:
към текста >>
Не става въпрос за това, всичките тези п
ред
стави да са верни, а за това, човек да изгражда п
ред
ставите си по този начин.
На първо място всички житейски грижи и тревоги трябва да бъдат доведени до пълно мълчание. Тогава от напълно успокоената душа трябва да изплува представата: Горе всичко като долу Долу всичко като горе. В продължение точно на десет минути (не по часовник, а по чувство) човек трябва да се потопи в такива представи, които се извличат от горната представа, когато тя се приложи към явленията на света.
Не става въпрос за това, всичките тези представи да са верни, а за това, човек да изгражда представите си по този начин.
Все пак той трябва да се постарае да си съставя по възможност само верни представи. След като това е направено, да се премине към следното: Да се направят седем вдишвания и издишвания така, че вдишването да е толкова дълго, че това, което следва след него, да не причинява умора и вреда. Вдишва се; веднага се издишва и известно време се остава без въздух, дишането се задържа. Трябва да се спазват следните времена: Вдишване: произволно в горния смисъл
към текста >>
Все пак той трябва да се постарае да си съставя по възможност само верни п
ред
стави.
Тогава от напълно успокоената душа трябва да изплува представата: Горе всичко като долу Долу всичко като горе. В продължение точно на десет минути (не по часовник, а по чувство) човек трябва да се потопи в такива представи, които се извличат от горната представа, когато тя се приложи към явленията на света. Не става въпрос за това, всичките тези представи да са верни, а за това, човек да изгражда представите си по този начин.
Все пак той трябва да се постарае да си съставя по възможност само верни представи.
След като това е направено, да се премине към следното: Да се направят седем вдишвания и издишвания така, че вдишването да е толкова дълго, че това, което следва след него, да не причинява умора и вреда. Вдишва се; веднага се издишва и известно време се остава без въздух, дишането се задържа. Трябва да се спазват следните времена: Вдишване: произволно в горния смисъл Издишване: двойно по-дълго от вдишването
към текста >>
След като това е направено, да се премине към следното: Да се направят седем вдишвания и издишвания така, че вдишването да е толкова дълго, че това, което следва след него, да не причинява умора и в
ред
а.
Горе всичко като долу Долу всичко като горе. В продължение точно на десет минути (не по часовник, а по чувство) човек трябва да се потопи в такива представи, които се извличат от горната представа, когато тя се приложи към явленията на света. Не става въпрос за това, всичките тези представи да са верни, а за това, човек да изгражда представите си по този начин. Все пак той трябва да се постарае да си съставя по възможност само верни представи.
След като това е направено, да се премине към следното: Да се направят седем вдишвания и издишвания така, че вдишването да е толкова дълго, че това, което следва след него, да не причинява умора и вреда.
Вдишва се; веднага се издишва и известно време се остава без въздух, дишането се задържа. Трябва да се спазват следните времена: Вдишване: произволно в горния смисъл Издишване: двойно по-дълго от вдишването Задържане на дишането: четири пъти по-дълго от вдишването (това в началото, след това постепенно се увеличава до десет пъти по-дълго от вдишването).
към текста >>
При първото и второто задържане на дишането ученикът изцяло да се потопи в п
ред
ставата:
Вдишва се; веднага се издишва и известно време се остава без въздух, дишането се задържа. Трябва да се спазват следните времена: Вдишване: произволно в горния смисъл Издишване: двойно по-дълго от вдишването Задържане на дишането: четири пъти по-дълго от вдишването (това в началото, след това постепенно се увеличава до десет пъти по-дълго от вдишването).
При първото и второто задържане на дишането ученикът изцяло да се потопи в представата:
Ich bin - Аз съм и при това да се концентрира в точката между веждите в корена на носа. (Тази точка се открива, като от точката между веждите се прекара хоризонтална линия назад – тя лежи на разстояние около един сантиметър назад.) При третото и четвъртото задържане ученикът се потопява в представата: Es denkt - То мисли
към текста >>
При третото и четвъртото задържане ученикът се потопява в п
ред
ставата:
Задържане на дишането: четири пъти по-дълго от вдишването (това в началото, след това постепенно се увеличава до десет пъти по-дълго от вдишването). При първото и второто задържане на дишането ученикът изцяло да се потопи в представата: Ich bin - Аз съм и при това да се концентрира в точката между веждите в корена на носа. (Тази точка се открива, като от точката между веждите се прекара хоризонтална линия назад – тя лежи на разстояние около един сантиметър назад.)
При третото и четвъртото задържане ученикът се потопява в представата:
Es denkt - То мисли и се концентрира в ларинкса. При петото и шестото задържане трябва да потъне в представата: Sie fuhlt - Тя чувства и да се концентрира в сърцето.
към текста >>
При петото и шестото задържане трябва да потъне в п
ред
ставата:
и при това да се концентрира в точката между веждите в корена на носа. (Тази точка се открива, като от точката между веждите се прекара хоризонтална линия назад – тя лежи на разстояние около един сантиметър назад.) При третото и четвъртото задържане ученикът се потопява в представата: Es denkt - То мисли и се концентрира в ларинкса.
При петото и шестото задържане трябва да потъне в представата:
Sie fuhlt - Тя чувства и да се концентрира в сърцето. При седмото задържане ученикът се потопява в представата: Er will - Той иска и при това се концентрира в пъпа, като оттам мислено препраща лъчи, които облъчват цялата долна част на тялото.
към текста >>
При седмото задържане ученикът се потопява в п
ред
ставата:
Es denkt - То мисли и се концентрира в ларинкса. При петото и шестото задържане трябва да потъне в представата: Sie fuhlt - Тя чувства и да се концентрира в сърцето.
При седмото задържане ученикът се потопява в представата:
Er will - Той иска и при това се концентрира в пъпа, като оттам мислено препраща лъчи, които облъчват цялата долна част на тялото. При вдишването и издишването ученикът се въздържа от всяко мислене.( «Es» = «То» означава: Световното мислене. «Sie» = «Тя» означава Световната душа. «Ег» = «Той» означава Световният дух.
към текста >>
Тези п
ред
стави обаче са само за ориентираш.
Er will - Той иска и при това се концентрира в пъпа, като оттам мислено препраща лъчи, които облъчват цялата долна част на тялото. При вдишването и издишването ученикът се въздържа от всяко мислене.( «Es» = «То» означава: Световното мислене. «Sie» = «Тя» означава Световната душа. «Ег» = «Той» означава Световният дух.
Тези представи обаче са само за ориентираш.
По време на медитацията те не трябва да присъстват в съзнанието. Иначе само ще пречат на мантрическия характер на горепосочените формули.) Цялото това упражнение да завършва с това, че ученикът за пет минути с благоговение да потъне в своя божествен идеал. 2. През деня да се упражняват специално предписаните съпровождащи упражнения. 3. Вечерта ретроспективно припомняне на преживяното през деня.
към текста >>
2. През деня да се упражняват специално п
ред
писаните съпровождащи упражнения.
«Ег» = «Той» означава Световният дух. Тези представи обаче са само за ориентираш. По време на медитацията те не трябва да присъстват в съзнанието. Иначе само ще пречат на мантрическия характер на горепосочените формули.) Цялото това упражнение да завършва с това, че ученикът за пет минути с благоговение да потъне в своя божествен идеал.
2. През деня да се упражняват специално предписаните съпровождащи упражнения.
3. Вечерта ретроспективно припомняне на преживяното през деня. Алкохолът абсолютно да се избягва[3]. Вегетарианска храна - не безусловно, но тя благоприятства. [1] Тези главни упражнения, дадени общо или поне на определен кръг ученици, вероятно заедно със съпровождащите упражнения «Общи изисквания...» са записани за размножаване в 1906. За упражнение I е налице ръкопис, за упражнение II - отпечатано за пръв път в това издание - само един екземпляр от размножените.
към текста >>
[1] Тези главни упражнения, дадени общо или поне на оп
ред
елен кръг ученици, вероятно заедно със съпровождащите упражнения «Общи изисквания...» са записани за размножаване в 1906.
Цялото това упражнение да завършва с това, че ученикът за пет минути с благоговение да потъне в своя божествен идеал. 2. През деня да се упражняват специално предписаните съпровождащи упражнения. 3. Вечерта ретроспективно припомняне на преживяното през деня. Алкохолът абсолютно да се избягва[3]. Вегетарианска храна - не безусловно, но тя благоприятства.
[1] Тези главни упражнения, дадени общо или поне на определен кръг ученици, вероятно заедно със съпровождащите упражнения «Общи изисквания...» са записани за размножаване в 1906.
За упражнение I е налице ръкопис, за упражнение II - отпечатано за пръв път в това издание - само един екземпляр от размножените. При отпечатването в тетрадка I на «От съдържанието на Езотеричното училище» даденото за упражнение I означение «Съдържание на един отделен езотеричен урок» се дължи на недоглеждане. [2] За първото отпечатване на Мария Щайнер е послужил ръкопис на Йохана Мюке, икономическата ръководителка на Философско-антропософското издателство, която вероятно е получила този дословен текст лично от Рудолф Щайнер. [3] Това изискване е важало общо за всички в Езотеричното училище и е съобщавано само в началото на училището, по-късно се е разбирало от само себе си.
към текста >>
79.
Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици
GA_245 Указания за езотеричното обучение
В така изпразнената душа човек да се почувства най-нап
ред
изпълнен с п
ред
ставата «Ruhe - покой, спокойствие» и то така, като че ли това усещане на покой се разлива в цялото тяло.
Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици[1] I Главни упражнения за сутрин и вечер. Сутрин колкото е възможно по-скоро след събуждането: Да се оттегли вниманието от всички външни сетивни впечатления, също от всички спомени, свързани с ежедневния живот.
В така изпразнената душа човек да се почувства най-напред изпълнен с представата «Ruhe - покой, спокойствие» и то така, като че ли това усещане на покой се разлива в цялото тяло.
Все пак това трябва да стане за съвсем кратко време (две до пет секунди). Тогава за около пет минути душата се изпълва със следните седем реда: Lichterstrahlende Gebilde Glänzendes Wogenmeer des Geistes, Euch verliess die Seele.
към текста >>
Тогава за около пет минути душата се изпълва със следните седем
ред
а:
Главни упражнения за сутрин и вечер. Сутрин колкото е възможно по-скоро след събуждането: Да се оттегли вниманието от всички външни сетивни впечатления, също от всички спомени, свързани с ежедневния живот. В така изпразнената душа човек да се почувства най-напред изпълнен с представата «Ruhe - покой, спокойствие» и то така, като че ли това усещане на покой се разлива в цялото тяло. Все пак това трябва да стане за съвсем кратко време (две до пет секунди).
Тогава за около пет минути душата се изпълва със следните седем реда:
Lichterstrahlende Gebilde Glänzendes Wogenmeer des Geistes, Euch verliess die Seele. In dem Göttlichen weilte sie, In ihm ruhte ihr Wesen.
към текста >>
Ученикът да се опитва да си п
ред
ставя тези
ред
ове колкото се може по-картинно: при първите два
ред
а си п
ред
ставя море от светлина, в което се формират образи; при третия, четвъртия и петия
ред
си п
ред
ставя как при събуждането душата изплува от това светлинно море.
Вас душата ви напусна. В света божествен беше тя Там почиваше същността й. В царството на обвивките на битието Съзнателно пристъпва моят «Аз».
Ученикът да се опитва да си представя тези редове колкото се може по-картинно: при първите два реда си представя море от светлина, в което се формират образи; при третия, четвъртия и петия ред си представя как при събуждането душата изплува от това светлинно море.
При шестия и седмия ред си представя как при събуждането навлиза в обвивките на тялото. През деня да се правят съпровождащите упражнения. При тях не е толкова важно човек да се придържа към определен час. Вечер: «През целия ден получавах впечатления от фи-зическо-сетивния външен свят и си съставях представи за тях. През нощта няма да имам такива впечатления; ще бъда в духовния свят.
към текста >>
При шестия и седмия
ред
си п
ред
ставя как при събуждането навлиза в обвивките на тялото.
В света божествен беше тя Там почиваше същността й. В царството на обвивките на битието Съзнателно пристъпва моят «Аз». Ученикът да се опитва да си представя тези редове колкото се може по-картинно: при първите два реда си представя море от светлина, в което се формират образи; при третия, четвъртия и петия ред си представя как при събуждането душата изплува от това светлинно море.
При шестия и седмия ред си представя как при събуждането навлиза в обвивките на тялото.
През деня да се правят съпровождащите упражнения. При тях не е толкова важно човек да се придържа към определен час. Вечер: «През целия ден получавах впечатления от фи-зическо-сетивния външен свят и си съставях представи за тях. През нощта няма да имам такива впечатления; ще бъда в духовния свят. Сега ще си представя свръхсетивния свят в сетивни картини, за да ме въведат тези сетивни картини лека-полека в този свръхсетивен свят.
към текста >>
При тях не е толкова важно човек да се придържа към оп
ред
елен час.
В царството на обвивките на битието Съзнателно пристъпва моят «Аз». Ученикът да се опитва да си представя тези редове колкото се може по-картинно: при първите два реда си представя море от светлина, в което се формират образи; при третия, четвъртия и петия ред си представя как при събуждането душата изплува от това светлинно море. При шестия и седмия ред си представя как при събуждането навлиза в обвивките на тялото. През деня да се правят съпровождащите упражнения.
При тях не е толкова важно човек да се придържа към определен час.
Вечер: «През целия ден получавах впечатления от фи-зическо-сетивния външен свят и си съставях представи за тях. През нощта няма да имам такива впечатления; ще бъда в духовния свят. Сега ще си представя свръхсетивния свят в сетивни картини, за да ме въведат тези сетивни картини лека-полека в този свръхсетивен свят. Представям си, че пространството около мене е изпълнено от свръхсетивна светлина, като че ли едно море от светлина сияе в различни цветове и в него текат потоци топлина; един от тези топлинни потоци се влива в моето сърце. (Светлина - символ на божествена мъдрост; топлина - символ на божествена любов.)»
към текста >>
Вечер: «През целия ден получавах впечатления от фи-зическо-сетивния външен свят и си съставях п
ред
стави за тях.
Съзнателно пристъпва моят «Аз». Ученикът да се опитва да си представя тези редове колкото се може по-картинно: при първите два реда си представя море от светлина, в което се формират образи; при третия, четвъртия и петия ред си представя как при събуждането душата изплува от това светлинно море. При шестия и седмия ред си представя как при събуждането навлиза в обвивките на тялото. През деня да се правят съпровождащите упражнения. При тях не е толкова важно човек да се придържа към определен час.
Вечер: «През целия ден получавах впечатления от фи-зическо-сетивния външен свят и си съставях представи за тях.
През нощта няма да имам такива впечатления; ще бъда в духовния свят. Сега ще си представя свръхсетивния свят в сетивни картини, за да ме въведат тези сетивни картини лека-полека в този свръхсетивен свят. Представям си, че пространството около мене е изпълнено от свръхсетивна светлина, като че ли едно море от светлина сияе в различни цветове и в него текат потоци топлина; един от тези топлинни потоци се влива в моето сърце. (Светлина - символ на божествена мъдрост; топлина - символ на божествена любов.)» В съвършена душевна тишина, в пълен душевен покой за три-четири минути медитативно да се потъне в тази представа и тогава да се задържи в душата впечатлението от дадената в седем реда медитация, но със съответно протичащите в обратен ред представи:
към текста >>
Сега ще си п
ред
ставя свръхсетивния свят в сетивни картини, за да ме въведат тези сетивни картини лека-полека в този свръхсетивен свят.
При шестия и седмия ред си представя как при събуждането навлиза в обвивките на тялото. През деня да се правят съпровождащите упражнения. При тях не е толкова важно човек да се придържа към определен час. Вечер: «През целия ден получавах впечатления от фи-зическо-сетивния външен свят и си съставях представи за тях. През нощта няма да имам такива впечатления; ще бъда в духовния свят.
Сега ще си представя свръхсетивния свят в сетивни картини, за да ме въведат тези сетивни картини лека-полека в този свръхсетивен свят.
Представям си, че пространството около мене е изпълнено от свръхсетивна светлина, като че ли едно море от светлина сияе в различни цветове и в него текат потоци топлина; един от тези топлинни потоци се влива в моето сърце. (Светлина - символ на божествена мъдрост; топлина - символ на божествена любов.)» В съвършена душевна тишина, в пълен душевен покой за три-четири минути медитативно да се потъне в тази представа и тогава да се задържи в душата впечатлението от дадената в седем реда медитация, но със съответно протичащите в обратен ред представи: Es tritt bewusst mein Ich Aus dem Reich der Daseinshüllen,
към текста >>
П
ред
ставям си, че пространството около мене е изпълнено от свръхсетивна светлина, като че ли едно море от светлина сияе в различни цветове и в него текат потоци топлина; един от тези топлинни потоци се влива в моето сърце.
През деня да се правят съпровождащите упражнения. При тях не е толкова важно човек да се придържа към определен час. Вечер: «През целия ден получавах впечатления от фи-зическо-сетивния външен свят и си съставях представи за тях. През нощта няма да имам такива впечатления; ще бъда в духовния свят. Сега ще си представя свръхсетивния свят в сетивни картини, за да ме въведат тези сетивни картини лека-полека в този свръхсетивен свят.
Представям си, че пространството около мене е изпълнено от свръхсетивна светлина, като че ли едно море от светлина сияе в различни цветове и в него текат потоци топлина; един от тези топлинни потоци се влива в моето сърце.
(Светлина - символ на божествена мъдрост; топлина - символ на божествена любов.)» В съвършена душевна тишина, в пълен душевен покой за три-четири минути медитативно да се потъне в тази представа и тогава да се задържи в душата впечатлението от дадената в седем реда медитация, но със съответно протичащите в обратен ред представи: Es tritt bewusst mein Ich Aus dem Reich der Daseinshüllen, Zu ruhen in der Welten Wesen.
към текста >>
В съвършена душевна тишина, в пълен душевен покой за три-четири минути медитативно да се потъне в тази п
ред
става и тогава да се задържи в душата впечатлението от дадената в седем
ред
а медитация, но със съответно протичащите в обратен
ред
п
ред
стави:
Вечер: «През целия ден получавах впечатления от фи-зическо-сетивния външен свят и си съставях представи за тях. През нощта няма да имам такива впечатления; ще бъда в духовния свят. Сега ще си представя свръхсетивния свят в сетивни картини, за да ме въведат тези сетивни картини лека-полека в този свръхсетивен свят. Представям си, че пространството около мене е изпълнено от свръхсетивна светлина, като че ли едно море от светлина сияе в различни цветове и в него текат потоци топлина; един от тези топлинни потоци се влива в моето сърце. (Светлина - символ на божествена мъдрост; топлина - символ на божествена любов.)»
В съвършена душевна тишина, в пълен душевен покой за три-четири минути медитативно да се потъне в тази представа и тогава да се задържи в душата впечатлението от дадената в седем реда медитация, но със съответно протичащите в обратен ред представи:
Es tritt bewusst mein Ich Aus dem Reich der Daseinshüllen, Zu ruhen in der Welten Wesen. Ins Göttliche strebet es. Gewinne Seele dieses Reich;
към текста >>
(Ретроспекция на деня, картинно и в обратен
ред
.)
Да отдъхне в същността на световете. Към божественото той се устремява. Спечели туй царство, душа моя; На Духа блестящо развълнувано море, На светлината образите лъчезарни.
(Ретроспекция на деня, картинно и в обратен ред.)
II Вечер: В символи се изживява съдържанието на светлина, на топлина; тогава: In der Gottheit der Welt Werde ich mich selber finden,
към текста >>
П
ред
става за Кръста с розите.
Засиява Божествеността на моята душа В чистата любов към всички същества, Заблестява Мировият Бог В чистите лъчи на светлината (Да се отдадем на въздействието за пет минути, тогава ретроспекция на събитията през деня за седем-осем минути.)
Представа за Кръста с розите.
В сърцето ми живее светлината на света Сутрин: Отново събуждане на картините. In den reinen Strahlen des Lichts Erglänzt die Gottheit der Welt.
към текста >>
П
ред
става за едно израстващо растение; мислено п
ред
себе си да се остави съвсем бавно да расте: лист по лист, цвят, плод.
Аз почивам в Мировия Бог; Аз себе си ще намеря Във Мировия Бог. (За пет минути се отдаваме на въздействието. Тогава: душевен мир, душевен покой.)
Представа за едно израстващо растение; мислено пред себе си да се остави съвсем бавно да расте: лист по лист, цвят, плод.
Представя се силата: как тя въздейства на израстването. Представя се как тази сила протича в собственото сърце. (Концентриране върху това за две-три минути.) In meinem Herzen wohne Weltenwort. В моето сърце живее Мировото Слово.
към текста >>
П
ред
ставя се силата: как тя въздейства на израстването.
Аз себе си ще намеря Във Мировия Бог. (За пет минути се отдаваме на въздействието. Тогава: душевен мир, душевен покой.) Представа за едно израстващо растение; мислено пред себе си да се остави съвсем бавно да расте: лист по лист, цвят, плод.
Представя се силата: как тя въздейства на израстването.
Представя се как тази сила протича в собственото сърце. (Концентриране върху това за две-три минути.) In meinem Herzen wohne Weltenwort. В моето сърце живее Мировото Слово. През деня: допълнителните, съпровождащите упражнения.
към текста >>
П
ред
ставя се как тази сила протича в собственото сърце.
Във Мировия Бог. (За пет минути се отдаваме на въздействието. Тогава: душевен мир, душевен покой.) Представа за едно израстващо растение; мислено пред себе си да се остави съвсем бавно да расте: лист по лист, цвят, плод. Представя се силата: как тя въздейства на израстването.
Представя се как тази сила протича в собственото сърце.
(Концентриране върху това за две-три минути.) In meinem Herzen wohne Weltenwort. В моето сърце живее Мировото Слово. През деня: допълнителните, съпровождащите упражнения. III
към текста >>
П
ред
става за Кръста с розите16[5]
И Словото да внедри божествена сила в Моята воля. През деня съпровождащите упражнения IV Вечер:
Представа за Кръста с розите16[5]
Du meine Seele, Blicke hin auf dieses Zeichen: Ausdruck sei es dir Des Weltengeistes, Der erfüllet Weltenweiten,
към текста >>
П
ред
става на Кръста с розите
Божествена съкровеност В моето сърце, В моя Дух. (Душевен мир) Сутрин:
Представа на Кръста с розите
In meinem Geist In meinem Herzen Gottinnigkeit. Zeige mir der Welten Seele Der Liebe reine Wärme;
към текста >>
Отправи п
ред
чувствайки в мировите ширини
Und sende in meines Herzens Tiefen Licht, Liebe, Leben, Aus Geisteswelten. (Seelenruhe) Благочестиво и страхопочитателно
Отправи предчувствайки в мировите ширини
Душа моя чувстващия поглед И този поглед да поеме И изпрати в дълбините на сърцето ми Светлина, любов, живот От духовни светове.
към текста >>
П
ред
става за Кръста с розите
И изпрати в дълбините на сърцето ми Светлина, любов, живот От духовни светове. (Душевен мир) Сутрин:
Представа за Кръста с розите
Was in diesem Sinnbild Zu mir spricht Der Welten hoher Geist, Erfülle meine Seele Zu aller Zeit
към текста >>
За вече по-нап
ред
нали: медиативни слова, които обхващат чувствата.[10]
Отвежда по време на сън: Донасям си душевна сила От дейната световна мощ, Да се стремя нагоре към Духа. IX
За вече по-напреднали: медиативни слова, които обхващат чувствата.[10]
Вечер: 1. Ретроспекция 2. В представите си ученикът се пренася в осветените от Луната нощни простори; в които да се изживява чувствайки: Im Urbeginn war Jahve Und Jahve war bei den Elohim
към текста >>
2. В п
ред
ставите си ученикът се пренася в осветените от Луната нощни простори; в които да се изживява чувствайки:
Да се стремя нагоре към Духа. IX За вече по-напреднали: медиативни слова, които обхващат чувствата.[10] Вечер: 1. Ретроспекция
2. В представите си ученикът се пренася в осветените от Луната нощни простори; в които да се изживява чувствайки:
Im Urbeginn war Jahve Und Jahve war bei den Elohim Und Jahve war einer der Elohim Und Jahve lebt in mir. *
към текста >>
Тогава, п
ред
ставяйки си, ученикът оставя осветеното от Луната пространство да се превърне в осветеното от Слънцето дневно пространство, в което той да се изживява чувствайки.
* В началото бе Яхве И Яхве бе при Елохимите И Яхве бе един от Елохимите И Яхве живее в мен.
Тогава, представяйки си, ученикът оставя осветеното от Луната пространство да се превърне в осветеното от Слънцето дневно пространство, в което той да се изживява чувствайки.
Und Christus lebt in mir Und Cristus ist einer der Elohim Und Christus ist bei den Elohim Am Ende wird sein Christus. *
към текста >>
Тогава п
ред
става - Слънце над главата:
До края Христос ще пребъдва. Сутрин: Първо: пространството, осветено през деня от Слънцето - да се изживява чувствайки в настроение на вечерно здрачаване: Am Ende wird sein Christus Христос ще пребъдва до края
Тогава представа - Слънце над главата:
Und Christus ist in mir И Христос е в мене След това представата за дневно пространство - да се изживява чувствайки в утринно настроение: Und ich bin in durchchristeter Welt. И аз съм в света, проникнат от Христос.
към текста >>
След това п
ред
ставата за дневно пространство - да се изживява чувствайки в утринно настроение:
Am Ende wird sein Christus Христос ще пребъдва до края Тогава представа - Слънце над главата: Und Christus ist in mir И Христос е в мене
След това представата за дневно пространство - да се изживява чувствайки в утринно настроение:
Und ich bin in durchchristeter Welt. И аз съм в света, проникнат от Христос. Към това шест допълнителни упражнения. X XI
към текста >>
В обратен
ред
съвсем картинно.
В началото бе Словото XII Сутрин:[11] Вечер: Ретроспекция на изживяванията през деня.
В обратен ред съвсем картинно.
ХIII Друга редакция на предшестващото упражнение Сутрин: Вечер: Ретроспекция на преживяванията през деня.
към текста >>
Друга
ред
акция на п
ред
шестващото упражнение
Сутрин:[11] Вечер: Ретроспекция на изживяванията през деня. В обратен ред съвсем картинно. ХIII
Друга редакция на предшестващото упражнение
Сутрин: Вечер: Ретроспекция на преживяванията през деня. Картинно, образно в обратен ред. [1] Не може да се определи точно времето на съдържащите се в тази част главни упражнения.
към текста >>
Картинно, образно в обратен
ред
.
ХIII Друга редакция на предшестващото упражнение Сутрин: Вечер: Ретроспекция на преживяванията през деня.
Картинно, образно в обратен ред.
[1] Не може да се определи точно времето на съдържащите се в тази част главни упражнения. Някои от тях може да са били дадени след прекратяване на езотеричното училище. [2] Оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер. [3] Ръкопис на Мария Щайнер. [4] Ръкопис на Мария Щайнер със забележката «дадено на един руснак, който заминаваше на курс в Хелзинки».
към текста >>
[1] Не може да се оп
ред
ели точно времето на съдържащите се в тази част главни упражнения.
Друга редакция на предшестващото упражнение Сутрин: Вечер: Ретроспекция на преживяванията през деня. Картинно, образно в обратен ред.
[1] Не може да се определи точно времето на съдържащите се в тази част главни упражнения.
Някои от тях може да са били дадени след прекратяване на езотеричното училище. [2] Оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер. [3] Ръкопис на Мария Щайнер. [4] Ръкопис на Мария Щайнер със забележката «дадено на един руснак, който заминаваше на курс в Хелзинки». Упражнението е било преведено за него на руски от Мария Щайнер.
към текста >>
[5] При първото отпечатване е било възпроизведено от Мария Щай-нер от п
ред
оставен й препис.
Някои от тях може да са били дадени след прекратяване на езотеричното училище. [2] Оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер. [3] Ръкопис на Мария Щайнер. [4] Ръкопис на Мария Щайнер със забележката «дадено на един руснак, който заминаваше на курс в Хелзинки». Упражнението е било преведено за него на руски от Мария Щайнер.
[5] При първото отпечатване е било възпроизведено от Мария Щай-нер от предоставен й препис.
[6] Оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер. Отпечатано първо в английското издание на «Стихове и медитации от Рудолф Щайнер», Лондон 1961. [7] В архива няма оригинален документ. Отпечатано е за първи път в английското издание, както горното. [8] Оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер.
към текста >>
80.
Медитации, които обхващат времевата същност на Йерархиите (дневни мантри)
GA_245 Указания за езотеричното обучение
върху които може да се медитира на
ред
Мантри
върху които може да се медитира наред
с главните и съпровождащите упражнения МЕДИТАЦИИ КОИТО ОБХВАЩАТ ВРЕМЕВАТА СЪЩНОСТ НА ЙЕРАРХИИТЕ[1] (Мантри за дните) «...седем мантри (сентенции), предназначени за седемте дни на седмицата.
към текста >>
«...седем мантри (сентенции), п
ред
назначени за седемте дни на седмицата.
върху които може да се медитира наред с главните и съпровождащите упражнения МЕДИТАЦИИ КОИТО ОБХВАЩАТ ВРЕМЕВАТА СЪЩНОСТ НА ЙЕРАРХИИТЕ[1] (Мантри за дните)
«...седем мантри (сентенции), предназначени за седемте дни на седмицата.
Упражняват се така, че в петък човек се задълбочава в мантрата за събота, в събота - в мантрата за неделя и т.н. Можете да ги правите повече пъти на ден и да се опитате 20-30 минути да изчерпате дълбочината на една такава мантра. От тях ще имате много голяма полза за придобиване на връзка с мистерията на всепроникващата седмократно ст.» В окултен смисъл денят започва в шест часа следобед. FREITAG FÜR SAMSTAG
към текста >>
КЪМ П
РЕД
ИШНОТО ВСЕКИ ДЕН
daß Verständnis fasse mein Ich für Deines Lichtes Leuchten, Deines Lebens Liebewärme Deines Wesens Schöpferworte Du bist.
КЪМ ПРЕДИШНОТО ВСЕКИ ДЕН
Велик всеобхватен Дух, моят Аз се издига отдолу нагоре иска да те долови във всеобхватността. Духът на моето същество се просветлява от светлината на Твоите вестители,
към текста >>
В съответствие с това правилото «Към п
ред
ишното всеки ден» за осмата мантра беше дадено по-късно.
за Творческото Слово на Твоето Същество. Ти си. [1] Това наименование е дадено от Мария Щайнер при първото отпечатване в третата тетрадка «От съдържанията на Езотеричното училище». Този текст е взет дословно от едно писмо от 4. Август 1907 до един ученик.
В съответствие с това правилото «Към предишното всеки ден» за осмата мантра беше дадено по-късно.
С голяма вероятност може да се приеме, че в началото тези медитации са били давани само на малко ученици и едва по-късно общо на всички, тъй като в общите езотерични уроци за тях се споменава едва от 1909/10. Текстът е възпроизведен според един оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер, в който обаче в медитацията от петък срещу събота липсва третият ред отдолу нагоре и поради това го няма в първото издание на третата тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище». Вероятно този ред е бил добавен от Рудолф Щайнер по-късно, тъй като се съдържа в различни други налични ръкописи, също и на Мария Щайнер.
към текста >>
Текстът е възпроизведен спо
ред
един оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер, в който обаче в медитацията от петък срещу събота липсва третият
ред
отдолу нагоре и поради това го няма в първото издание на третата тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище».
[1] Това наименование е дадено от Мария Щайнер при първото отпечатване в третата тетрадка «От съдържанията на Езотеричното училище». Този текст е взет дословно от едно писмо от 4. Август 1907 до един ученик. В съответствие с това правилото «Към предишното всеки ден» за осмата мантра беше дадено по-късно. С голяма вероятност може да се приеме, че в началото тези медитации са били давани само на малко ученици и едва по-късно общо на всички, тъй като в общите езотерични уроци за тях се споменава едва от 1909/10.
Текстът е възпроизведен според един оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер, в който обаче в медитацията от петък срещу събота липсва третият ред отдолу нагоре и поради това го няма в първото издание на третата тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище».
Вероятно този ред е бил добавен от Рудолф Щайнер по-късно, тъй като се съдържа в различни други налични ръкописи, също и на Мария Щайнер.
към текста >>
Вероятно този
ред
е бил добавен от Рудолф Щайнер по-късно, тъй като се съдържа в различни други налични ръкописи, също и на Мария Щайнер.
Този текст е взет дословно от едно писмо от 4. Август 1907 до един ученик. В съответствие с това правилото «Към предишното всеки ден» за осмата мантра беше дадено по-късно. С голяма вероятност може да се приеме, че в началото тези медитации са били давани само на малко ученици и едва по-късно общо на всички, тъй като в общите езотерични уроци за тях се споменава едва от 1909/10. Текстът е възпроизведен според един оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер, в който обаче в медитацията от петък срещу събота липсва третият ред отдолу нагоре и поради това го няма в първото издание на третата тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище».
Вероятно този ред е бил добавен от Рудолф Щайнер по-късно, тъй като се съдържа в различни други налични ръкописи, също и на Мария Щайнер.
към текста >>
81.
Други мантри - медитации
GA_245 Указания за езотеричното обучение
[1] Тази медитация е била п
ред
назначена от самото начало за всички ученици и вероятно е дадена за пръв път през октомври 1906.
Запали състраданието, Та саможертвата, Поток жизнен всечовешки, Да бликне кат извор На духовното възраждане.
[1] Тази медитация е била предназначена от самото начало за всички ученици и вероятно е дадена за пръв път през октомври 1906.
Във всеки случай тя се споменава за първи път в бележките на Мария Щайнер за езотеричния урок на 2 октомври 1908. От текста на тази медитация е налице ръкопис на Рудолф Щайнер. Но тя разкрива съвсем незначителни различия от текста тук и в първото издание. В първото издание Мария Щайнер е използвала текст, предоставен й от човек, принадлежал към Езотеричното училище. Вероятно по-късно Рудолф Щайнер е променил още нещо в тази медитация.
към текста >>
В първото издание Мария Щайнер е използвала текст, п
ред
оставен й от човек, принадлежал към Езотеричното училище.
На духовното възраждане. [1] Тази медитация е била предназначена от самото начало за всички ученици и вероятно е дадена за пръв път през октомври 1906. Във всеки случай тя се споменава за първи път в бележките на Мария Щайнер за езотеричния урок на 2 октомври 1908. От текста на тази медитация е налице ръкопис на Рудолф Щайнер. Но тя разкрива съвсем незначителни различия от текста тук и в първото издание.
В първото издание Мария Щайнер е използвала текст, предоставен й от човек, принадлежал към Езотеричното училище.
Вероятно по-късно Рудолф Щайнер е променил още нещо в тази медитация. Според налично съобщение на човек, принадлежал към Езотерич-ното училище, в езотеричните часове преди тази мантра Рудолф Щайнер винаги е казвал розенкройцерската сентенция... От Бога се раждаме - в Христос умираме - чрез Светия Дух се възраждаме (отново оживяваме) - и е завършвал: «И Учителят на Мъдростта и на съзвучието на чувството дава обяснението: В Духа бе заложен зародишът на моето тяло... » [2] Тази медитация Рудолф Щайнер е дал и обяснил в лекцията си в Лондон на 2. Септември 1923, отпечатана в «Инициационна наука и познание за звездите», Събр.Съч. № 228.
към текста >>
Спо
ред
налично съобщение на човек, принадлежал към Езотерич-ното училище, в езотеричните часове п
ред
и тази мантра Рудолф Щайнер винаги е казвал розенкройцерската сентенция... От Бога се раждаме - в Христос умираме - чрез Светия Дух се възраждаме (отново оживяваме) - и е завършвал: «И Учителят на Мъдростта и на съзвучието на чувството дава обяснението: В Духа бе заложен зародишът на моето тяло... »
Във всеки случай тя се споменава за първи път в бележките на Мария Щайнер за езотеричния урок на 2 октомври 1908. От текста на тази медитация е налице ръкопис на Рудолф Щайнер. Но тя разкрива съвсем незначителни различия от текста тук и в първото издание. В първото издание Мария Щайнер е използвала текст, предоставен й от човек, принадлежал към Езотеричното училище. Вероятно по-късно Рудолф Щайнер е променил още нещо в тази медитация.
Според налично съобщение на човек, принадлежал към Езотерич-ното училище, в езотеричните часове преди тази мантра Рудолф Щайнер винаги е казвал розенкройцерската сентенция... От Бога се раждаме - в Христос умираме - чрез Светия Дух се възраждаме (отново оживяваме) - и е завършвал: «И Учителят на Мъдростта и на съзвучието на чувството дава обяснението: В Духа бе заложен зародишът на моето тяло... »
[2] Тази медитация Рудолф Щайнер е дал и обяснил в лекцията си в Лондон на 2. Септември 1923, отпечатана в «Инициационна наука и познание за звездите», Събр.Съч. № 228. Макар че медитацията не е била дадена във връзка с Езотеричното училище, тя все пак беше оставена и в това ново издание, понеже беше публикувана от Мария Щайнер във втората тетрадка на «Из съдържанията на Езотеричното училище», навярно и поради това, че Рудолф Щай-нер я обозначава «като вид медитация за придобиване на Аза», и нейните слова «могат да бъдат записани в душата на всеки съвременен човек». За следващите пет медитации, които са били дадени на отделни ученици, не може да се удостовери дали това е станало вътре в Езотеричното училище или извън него.
към текста >>
[3] Спо
ред
оригинален текст на Рудолф Щайнер.
[2] Тази медитация Рудолф Щайнер е дал и обяснил в лекцията си в Лондон на 2. Септември 1923, отпечатана в «Инициационна наука и познание за звездите», Събр.Съч. № 228. Макар че медитацията не е била дадена във връзка с Езотеричното училище, тя все пак беше оставена и в това ново издание, понеже беше публикувана от Мария Щайнер във втората тетрадка на «Из съдържанията на Езотеричното училище», навярно и поради това, че Рудолф Щай-нер я обозначава «като вид медитация за придобиване на Аза», и нейните слова «могат да бъдат записани в душата на всеки съвременен човек». За следващите пет медитации, които са били дадени на отделни ученици, не може да се удостовери дали това е станало вътре в Езотеричното училище или извън него.
[3] Според оригинален текст на Рудолф Щайнер.
Първата от тях е позната под наименованието «Молитва за болни». [4] Медитацията е предоставена на Мария Щайнер за първо печатане във второто издание на първата тетрадка «От съдържанията на Езотеричното училище» от получателя на медитацията. В издателството не се намира оригиналният ръкопис. [5] Следващите три медитации са публикувани от Мария Щайнер в «От съдържанията на Езотеричното училище» според предоставени й текстове. В архива няма оригинални ръкописи.
към текста >>
[4] Медитацията е п
ред
оставена на Мария Щайнер за първо печатане във второто издание на първата тетрадка «От съдържанията на Езотеричното училище» от получателя на медитацията.
№ 228. Макар че медитацията не е била дадена във връзка с Езотеричното училище, тя все пак беше оставена и в това ново издание, понеже беше публикувана от Мария Щайнер във втората тетрадка на «Из съдържанията на Езотеричното училище», навярно и поради това, че Рудолф Щай-нер я обозначава «като вид медитация за придобиване на Аза», и нейните слова «могат да бъдат записани в душата на всеки съвременен човек». За следващите пет медитации, които са били дадени на отделни ученици, не може да се удостовери дали това е станало вътре в Езотеричното училище или извън него. [3] Според оригинален текст на Рудолф Щайнер. Първата от тях е позната под наименованието «Молитва за болни».
[4] Медитацията е предоставена на Мария Щайнер за първо печатане във второто издание на първата тетрадка «От съдържанията на Езотеричното училище» от получателя на медитацията.
В издателството не се намира оригиналният ръкопис. [5] Следващите три медитации са публикувани от Мария Щайнер в «От съдържанията на Езотеричното училище» според предоставени й текстове. В архива няма оригинални ръкописи. [6] Наименованието «Мантра-медитация, която обхваща волята» за медитацията «Победоносен Дух... » е дадено от Мария Щайнер при публикуването в «Из съдържанията на Езотеричното училище». В един наличен текст тя се нарича също «Молба за силна воля».
към текста >>
[5] Следващите три медитации са публикувани от Мария Щайнер в «От съдържанията на Езотеричното училище» спо
ред
п
ред
оставени й текстове.
За следващите пет медитации, които са били дадени на отделни ученици, не може да се удостовери дали това е станало вътре в Езотеричното училище или извън него. [3] Според оригинален текст на Рудолф Щайнер. Първата от тях е позната под наименованието «Молитва за болни». [4] Медитацията е предоставена на Мария Щайнер за първо печатане във второто издание на първата тетрадка «От съдържанията на Езотеричното училище» от получателя на медитацията. В издателството не се намира оригиналният ръкопис.
[5] Следващите три медитации са публикувани от Мария Щайнер в «От съдържанията на Езотеричното училище» според предоставени й текстове.
В архива няма оригинални ръкописи. [6] Наименованието «Мантра-медитация, която обхваща волята» за медитацията «Победоносен Дух... » е дадено от Мария Щайнер при публикуването в «Из съдържанията на Езотеричното училище». В един наличен текст тя се нарича също «Молба за силна воля». Според два налични еднакви текста последният ред на тази мантра е «...да бликне кат извор». А не «блика кат извор», както е в първото издание.
към текста >>
Спо
ред
два налични еднакви текста последният
ред
на тази мантра е «...да бликне кат извор».
В издателството не се намира оригиналният ръкопис. [5] Следващите три медитации са публикувани от Мария Щайнер в «От съдържанията на Езотеричното училище» според предоставени й текстове. В архива няма оригинални ръкописи. [6] Наименованието «Мантра-медитация, която обхваща волята» за медитацията «Победоносен Дух... » е дадено от Мария Щайнер при публикуването в «Из съдържанията на Езотеричното училище». В един наличен текст тя се нарича също «Молба за силна воля».
Според два налични еднакви текста последният ред на тази мантра е «...да бликне кат извор».
А не «блика кат извор», както е в първото издание.
към текста >>
82.
Бележки от езотеричния час в Берлин, 13. Април 1906, Разпети петък.
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Когато във вечерната ретроспекция ученикът отправя поглед към изминалия ден и си спомня сцените през деня, радостите и болките, които е изживял, но протичащи в обратен
ред
; когато си спомня радостите и болките, свързани със събитията на деня, и отново като спомен ги накара да преминат през душата, тогава той се поставя във връзка с този живот, който остава да съществува, който още е налице и без материалната действителност.
И в първообраза на Земята се съдържат всички други първообрази на физическия свят. Както първообразът на Земята и те не възникват и не умират, те също са вечни. Както Земята има своя вечен първообраз, така също всеки минерал, всяко растение, всяко животно, всеки човек има своя първообраз , който сияе във вечността в красота и великолепие. Човек трябва да се научи все повече да се съединява с първообразите на нещата; трябва да се извиси до тях. През живота си той се учи да се свързва с тях чрез спомена.
Когато във вечерната ретроспекция ученикът отправя поглед към изминалия ден и си спомня сцените през деня, радостите и болките, които е изживял, но протичащи в обратен ред; когато си спомня радостите и болките, свързани със събитията на деня, и отново като спомен ги накара да преминат през душата, тогава той се поставя във връзка с този живот, който остава да съществува, който още е налице и без материалната действителност.
Чрез своята фантазия човек трябва да извиква в обратен ред събитията (започвайки от настоящите и преминавайки към отминалите) на своя собствен живот и живота на другите, да накара да потекат през неговата душа радост и болка, които са били свързани с тези събития: по този начин той се учи да се извисява до съществата, които се въплътяват в радост и скръб, и се научава да живее съзнателно в душевния свят. Ние постоянно сме заобиколени от такива същества. Тогава се научаваме да ги възприемаме. Когато се опитваме да извикаме в спомена събития от миналото, при които сме присъствали, това е нещо различно от случая, когато мислим за минали събития, за които само сме чели и слушали. Разликата е в това, че при първите ние сме присъствали с нашия Аз, с нашето Себе.
към текста >>
Чрез своята фантазия човек трябва да извиква в обратен
ред
събитията (започвайки от настоящите и преминавайки към отминалите) на своя собствен живот и живота на другите, да накара да потекат през неговата душа радост и болка, които са били свързани с тези събития: по този начин той се учи да се извисява до съществата, които се въплътяват в радост и скръб, и се научава да живее съзнателно в душевния свят.
Както първообразът на Земята и те не възникват и не умират, те също са вечни. Както Земята има своя вечен първообраз, така също всеки минерал, всяко растение, всяко животно, всеки човек има своя първообраз , който сияе във вечността в красота и великолепие. Човек трябва да се научи все повече да се съединява с първообразите на нещата; трябва да се извиси до тях. През живота си той се учи да се свързва с тях чрез спомена. Когато във вечерната ретроспекция ученикът отправя поглед към изминалия ден и си спомня сцените през деня, радостите и болките, които е изживял, но протичащи в обратен ред; когато си спомня радостите и болките, свързани със събитията на деня, и отново като спомен ги накара да преминат през душата, тогава той се поставя във връзка с този живот, който остава да съществува, който още е налице и без материалната действителност.
Чрез своята фантазия човек трябва да извиква в обратен ред събитията (започвайки от настоящите и преминавайки към отминалите) на своя собствен живот и живота на другите, да накара да потекат през неговата душа радост и болка, които са били свързани с тези събития: по този начин той се учи да се извисява до съществата, които се въплътяват в радост и скръб, и се научава да живее съзнателно в душевния свят.
Ние постоянно сме заобиколени от такива същества. Тогава се научаваме да ги възприемаме. Когато се опитваме да извикаме в спомена събития от миналото, при които сме присъствали, това е нещо различно от случая, когато мислим за минали събития, за които само сме чели и слушали. Разликата е в това, че при първите ние сме присъствали с нашия Аз, с нашето Себе. И това е важ-ното.
към текста >>
На този, който още не е можел сам да постигне това, посветените са п
ред
ставяли драматични картини за събуждане на душевните му органи, п
ред
ставяни му били сцени от човешкия живот, при които човек е учил, - също и без грубата действителност - да усети и почувства това, което иначе е свързано със самите събития.
Ние виждаме нещата, както са наистина в действителност, когато можем да постигнем действително да чувстваме една болка, една радост, която в момента нямаме. Ако сме способни да накараме да изплуват образи от това, което в момента не виждаме, с това се приближаваме до творящата божественост. Такива учения са давани на учениците в Розенкройцер-ските училища. Трябвало е по своя воля да оставят да преминават през душите им удоволствие и неудоволствие, свързани със случки от живота, сега без грубата действителност. Ако човек остави да се надигат удоволствие и неудоволствие в душата му по този начин, тогава той събужда душевните органи.
На този, който още не е можел сам да постигне това, посветените са представяли драматични картини за събуждане на душевните му органи, представяни му били сцени от човешкия живот, при които човек е учил, - също и без грубата действителност - да усети и почувства това, което иначе е свързано със самите събития.
Именно това е, което остава от събитията в света. Към това човек трябва да се научи да се извисява. Човекът до такава степен и толкова ще си спомня за предишните земни животи, до каквато степен е научил да познава вечното в нещата, и колкото самият той внася в света от това вечно. Ученикът-йога прави дихателни упражнения. Дишането на обикновения човек е неправилно, неритмично.
към текста >>
Човекът до такава степен и толкова ще си спомня за п
ред
ишните земни животи, до каквато степен е научил да познава вечното в нещата, и колкото самият той внася в света от това вечно.
Трябвало е по своя воля да оставят да преминават през душите им удоволствие и неудоволствие, свързани със случки от живота, сега без грубата действителност. Ако човек остави да се надигат удоволствие и неудоволствие в душата му по този начин, тогава той събужда душевните органи. На този, който още не е можел сам да постигне това, посветените са представяли драматични картини за събуждане на душевните му органи, представяни му били сцени от човешкия живот, при които човек е учил, - също и без грубата действителност - да усети и почувства това, което иначе е свързано със самите събития. Именно това е, което остава от събитията в света. Към това човек трябва да се научи да се извисява.
Човекът до такава степен и толкова ще си спомня за предишните земни животи, до каквато степен е научил да познава вечното в нещата, и колкото самият той внася в света от това вечно.
Ученикът-йога прави дихателни упражнения. Дишането на обикновения човек е неправилно, неритмично. Йога-ученикът се учи да диша в ритъм. Неритмичното дишане е всъщност едно умъртвяване. Чрез своя дъх, който човек издишва, той убива, умъртвява.
към текста >>
Обаче и при всички развити човеци най-нап
ред
дишането е еднакво; човек трябва да се научи да индивидуализира своето дишане.
Чрез своя дъх, който човек издишва, той убива, умъртвява. Докато дишането не е станало ритмично и живо чрез йога-упражнения, чрез него човек носи смъртта на себе си и на другите живи същества. Чрез ритмичното дишане дишането на човека става също и индивидуално, индивидуализира се. При диваците и самите им действия са малко индивидуални. Колкото по-високо се издига човек в своето развитие, толкова повече неговите действия и постъпки придобиват индивидуален отпечатък.
Обаче и при всички развити човеци най-напред дишането е еднакво; човек трябва да се научи да индивидуализира своето дишане.
Така в дихателния процес той по характерен начин ще изгражда себе си и все повече ще се включва в околния свят. И колкото повече със своето дишане той отпечатва себе си в околния свят, толкова повече от него остава нещо вечно и непреходно, толкова повече от себе си ще намери във всички следващи въплъщения. Чрез ритмичния дихателен процес той преобразява околния свят и така става сътрудник в космичните процеси. Човек участва като сътворец тук на Земята. Докато дишането на обикновения човек умъртвява, дишането на пречистения човек носи живот на околния свят.
към текста >>
Съответните работи той п
ред
приема всяка година във връзка с природата и така се поставя в много по-вътрешна връзка със световните закони, отколкото гражданинът, който съвсем не се съобразява с тези световни закони.
Въздухът в градовете е по-лош не само защото се замърсява от всякакви физически вещества, а също и защото неритмичното, непречистеното дишане на човека разваля въздуха. Въздухът в градовете е пълен с отрова поради неморалността на хората. На село въздухът е по-чист от този в градовете. Там хората все още водят по-прост, по-ритмичен живот с по-голямо спокойствие. Докато човекът в градовете е изпълнен с мисли за хиляди неща, които нахлуват неритмично и в безпорядък в неговия живот, човекът на село има навик да свързва своя живот с ритмичното протичане на природата, с настъпващото и отминаващото, с ритъма на годишните времена.
Съответните работи той предприема всяка година във връзка с природата и така се поставя в много по-вътрешна връзка със световните закони, отколкото гражданинът, който съвсем не се съобразява с тези световни закони.
С това ритмично включване в течението на световния живот човекът на село внася ритмичност също и в своя живот. Чрез такъв ритъм издишваният от него въздух също става по-ритмичен, по-чист и по-добър. Растенията отделят чист въздух. Те са чисти, несебични, без желания; затова човек се чувства добре сред растенията: те излъчват живот. Обикновеният човек обаче със своето дишане носи смърт на околния свят.
към текста >>
Те са чисти, несебични, без желания; затова човек се чувства добре с
ред
растенията: те излъчват живот.
Докато човекът в градовете е изпълнен с мисли за хиляди неща, които нахлуват неритмично и в безпорядък в неговия живот, човекът на село има навик да свързва своя живот с ритмичното протичане на природата, с настъпващото и отминаващото, с ритъма на годишните времена. Съответните работи той предприема всяка година във връзка с природата и така се поставя в много по-вътрешна връзка със световните закони, отколкото гражданинът, който съвсем не се съобразява с тези световни закони. С това ритмично включване в течението на световния живот човекът на село внася ритмичност също и в своя живот. Чрез такъв ритъм издишваният от него въздух също става по-ритмичен, по-чист и по-добър. Растенията отделят чист въздух.
Те са чисти, несебични, без желания; затова човек се чувства добре сред растенията: те излъчват живот.
Обикновеният човек обаче със своето дишане носи смърт на околния свят. Чрез чист, морален, несебичен живот той трябва да преобрази своето дишане в чисто и животворно дишане, а чрез йога-упражнения трябва да го направи ритмично. Тогава трябва да се научи да излъчва в издишването своята индивидуалност, да я отпечатва в света: с това той ще дава живот на околния свят. Чрез продължително обучение по този начин йога се научава да се изнася и да витае над чисто физическото равнище и да се пренася във вечното. Чрез това той се извисява до вечните, непреходните първообрази на нещата, които не възникват и не преминават.
към текста >>
Тогава човекът става същество, което сътрудничи в нап
ред
ъка на света.
Както около Великден от Земята навсякъде избуява нов живот, след като зърното, семето се е пожертвало и е изгнило в Земята, за да даде възможност да възникне нов живот, така също трябва да умре всичко низше в човека. Той трябва да пожертва нисшата природа, за да може да се издигне до вечните първообрази на нещата. Затова Християнският свят празнува в това време пробуждането на природата от зимния сън, от смъртта, както и възкресението на Спасителя. Човекът също трябва първо да умре, та тогава да изживее възкръсването в Духа. Само който преодолее привързаността към преходното, само той може да стане непреходен като вечния първообраз, той може да почива на крилата на голямата птица Аум.
Тогава човекът става същество, което сътрудничи в напредъка на света.
Тогава той участва в преобразяването на света за едно бъдещо съществуване. Тогава от своята дълбока същност той магически въздейства върху света. Urselbst, von dem wir ausgegangen sind, Urselbst, welches in allen Dingen lebt, Zu dir, du höheres Selbst, kehren wir zurück
към текста >>
Текст спо
ред
наличния ръкопис на един слушател.
Изначален Аз, от когото ний сме произлезли, Изначален Аз, Ти, който живееш във всички неща, Към Тебе, Аз-Всевисш, ние се завръщаме. [1] 13. Април 1906.
Текст според наличния ръкопис на един слушател.
Поставеният в края стих «Изначален Аз, от който ний сме произлезли... » в друга редакция се намира в «Поетични слова», Събр.Съч. № 40 «Ученикът по Йога прави дихателни упражнения» сравни с описанията на ориенталския, християнския и християнс-ко-розенкройцерския път на обучение в томовете «Пред прага на Теософията» Събр.Съч. № 95; «Теософия на розенкройцерите» Събр.Съч. № 99.
към текста >>
Поставеният в края стих «Изначален Аз, от който ний сме произлезли... » в друга
ред
акция се намира в «Поетични слова», Събр.Съч.
Изначален Аз, Ти, който живееш във всички неща, Към Тебе, Аз-Всевисш, ние се завръщаме. [1] 13. Април 1906. Текст според наличния ръкопис на един слушател.
Поставеният в края стих «Изначален Аз, от който ний сме произлезли... » в друга редакция се намира в «Поетични слова», Събр.Съч.
№ 40 «Ученикът по Йога прави дихателни упражнения» сравни с описанията на ориенталския, християнския и християнс-ко-розенкройцерския път на обучение в томовете «Пред прага на Теософията» Събр.Съч. № 95; «Теософия на розенкройцерите» Събр.Съч. № 99.
към текста >>
№ 40 «Ученикът по Йога прави дихателни упражнения» сравни с описанията на ориенталския, християнския и християнс-ко-розенкройцерския път на обучение в томовете «П
ред
прага на Теософията» Събр.Съч.
Към Тебе, Аз-Всевисш, ние се завръщаме. [1] 13. Април 1906. Текст според наличния ръкопис на един слушател. Поставеният в края стих «Изначален Аз, от който ний сме произлезли... » в друга редакция се намира в «Поетични слова», Събр.Съч.
№ 40 «Ученикът по Йога прави дихателни упражнения» сравни с описанията на ориенталския, християнския и християнс-ко-розенкройцерския път на обучение в томовете «Пред прага на Теософията» Събр.Съч.
№ 95; «Теософия на розенкройцерите» Събр.Съч. № 99.
към текста >>
83.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Който нап
ред
не по-нататък принадлежи към «упражняващите се».
Юни 1907[1] ОСНОВИ НА ЕЗОТЕРИЧНОТО ОБУЧЕНИЕ Ние трябва да сме наясно кои са в действителност основите на езотеричното обучение и каква е истинската им същност. Училището, към което принадлежим, е организирано така, че в него има различни кръгове. Всички новодошли са «търсещите».
Който напредне по-нататък принадлежи към «упражняващите се».
И тогава настъпва същинското «обучение». Нашето училище е разделено на тези три кръга. Ние всички сме постъпили в езотеричното училище, за да развием вътре в себе си известни органи, които да ни направят способни, сами да изживяваме висшите светове. Как човек развива органи в себе си? Всички наши органи са породени от наша предишна дейност.
към текста >>
Всички наши органи са породени от наша п
ред
ишна дейност.
Който напредне по-нататък принадлежи към «упражняващите се». И тогава настъпва същинското «обучение». Нашето училище е разделено на тези три кръга. Ние всички сме постъпили в езотеричното училище, за да развием вътре в себе си известни органи, които да ни направят способни, сами да изживяваме висшите светове. Как човек развива органи в себе си?
Всички наши органи са породени от наша предишна дейност.
Да онагледим това с един пример: Било е време, когато всички ние не сме имали очи. Тогава човекът се е движел, като се е носел и плувал в едно воднисто праморе. За да се ориентира, той е имал един орган, който е останал днес само като рудимент. Това е тъй наречената шишарковидна жлеза /епифиза/. Намира се горе в средата на главата, обърната малко навътре.
към текста >>
Намира се горе в с
ред
ата на главата, обърната малко навътре.
Всички наши органи са породени от наша предишна дейност. Да онагледим това с един пример: Било е време, когато всички ние не сме имали очи. Тогава човекът се е движел, като се е носел и плувал в едно воднисто праморе. За да се ориентира, той е имал един орган, който е останал днес само като рудимент. Това е тъй наречената шишарковидна жлеза /епифиза/.
Намира се горе в средата на главата, обърната малко навътре.
Може да се види при някои животни, като се отвори черепната обвивка. С този орган прадревният човек е могъл да възприема дали приближава полезно или вредно нещо. Преди всичко обаче това е бил орган за възприемане на топлина и студ. Когато Слънцето е огрявало Земята, човекът наистина не го е виждал, обаче епифизата го е насочвала към мястото на воднистото море, където Слънцето е стопляло водата. И тази топлина му е доставяла чувство на голямо блаженство.
към текста >>
С този орган прадревният човек е могъл да възприема дали приближава полезно или в
ред
но нещо.
Тогава човекът се е движел, като се е носел и плувал в едно воднисто праморе. За да се ориентира, той е имал един орган, който е останал днес само като рудимент. Това е тъй наречената шишарковидна жлеза /епифиза/. Намира се горе в средата на главата, обърната малко навътре. Може да се види при някои животни, като се отвори черепната обвивка.
С този орган прадревният човек е могъл да възприема дали приближава полезно или вредно нещо.
Преди всичко обаче това е бил орган за възприемане на топлина и студ. Когато Слънцето е огрявало Земята, човекът наистина не го е виждал, обаче епифизата го е насочвала към мястото на воднистото море, където Слънцето е стопляло водата. И тази топлина му е доставяла чувство на голямо блаженство. На такива места във водата човекът е оставал дълго време и е идвал чак до повърхността, където слънчевите лъчи са могли да го срещат. И поради това че слънчевите лъчи са падали направо върху неговото тяло, са се образували нашите очи.
към текста >>
П
ред
и всичко обаче това е бил орган за възприемане на топлина и студ.
За да се ориентира, той е имал един орган, който е останал днес само като рудимент. Това е тъй наречената шишарковидна жлеза /епифиза/. Намира се горе в средата на главата, обърната малко навътре. Може да се види при някои животни, като се отвори черепната обвивка. С този орган прадревният човек е могъл да възприема дали приближава полезно или вредно нещо.
Преди всичко обаче това е бил орган за възприемане на топлина и студ.
Когато Слънцето е огрявало Земята, човекът наистина не го е виждал, обаче епифизата го е насочвала към мястото на воднистото море, където Слънцето е стопляло водата. И тази топлина му е доставяла чувство на голямо блаженство. На такива места във водата човекът е оставал дълго време и е идвал чак до повърхността, където слънчевите лъчи са могли да го срещат. И поради това че слънчевите лъчи са падали направо върху неговото тяло, са се образували нашите очи. Следователно за да възникнат очите, са били необходими две неща: трябвало е първо Слънцето да свети надолу към Земята и от друга страна, хората е трябвало да доплуват до затоплените от Слънцето места и да се изложат на Слънцето.
към текста >>
Местата, където духовното Слънце свети за нас, това са езотеричните училища, и всички лица, които се занимават в езотеричните училища, биват огрявани от неговите лъчи, ако тези лица работят спо
ред
указанията на училището.
Точно така трябва да мислим сега при развиване на духовните очи. Не трябва да си казваме: Висшите светове се намират вече в мене, аз трябва само да ги развия. - Онези хора също не можеха да развият Слънцето отвътре в себе си, обаче развиха органите, за да го виждат. Така и ние можем само да изградим органите, за да виждаме духовното Слънце, да виждаме висшите светове, но не можем да ги развием от себе си. Никога не можем да си развием органите, ако от една страна не ни огрява духовното Слънце и ако от друга страна не побързаме да застанем така, че то да може да ни огрява.
Местата, където духовното Слънце свети за нас, това са езотеричните училища, и всички лица, които се занимават в езотеричните училища, биват огрявани от неговите лъчи, ако тези лица работят според указанията на училището.
Всеки орган, който има минало, ще има и бъдеще. В бъдеще епифизата също ще бъде важен орган. И лицата, които са в езотеричните училища, вече работят за нейното изграждане. Упражненията, които получаваме, действат не само върху астралното и етерното тяло, но също и върху епифизата. И когато въздействието стане достатъчно силно, то минава от епифизата в лимфните съдове и оттам в кръвта.
към текста >>
Сега ще разгледаме дадените упражнения по-отблизо, като при това имаме п
ред
вид, че тези упражнения правят душите ни възприемливи за духовните лъчи на Слънцето.
И когато въздействието стане достатъчно силно, то минава от епифизата в лимфните съдове и оттам в кръвта. Но в бъдеще изградена епифиза ще имат не само лицата, които правят сега окултни упражнения, а всички хора. И при хората, които ще образуват злата раса, тя ще бъде орган за най-лошите и най-страшните импулси и ще е толкова голяма, че ще съставлява най-голямата част на тялото. Както много мушици в далечината изглеждат като рояк мухи, така и самата Земя, гледана от Всемира тогава би могла да се види като една голяма жлеза, защото много жлезоподобни тела ще се движат по нея. Обаче при лицата, които изградят своята епифиза по правилен начин, тя ще бъде един много благороден и съвършен орган.
Сега ще разгледаме дадените упражнения по-отблизо, като при това имаме предвид, че тези упражнения правят душите ни възприемливи за духовните лъчи на Слънцето.
Като подготовка за същинските окултни упражнения служат до известна степен шестте съпровождащи /допълнителни/ упражнения. Който им се отдаде с искрена сериозност и старание, в него те ще произведат онова основно настроение на душата, което е необходимо, за да се добият подобаващите плодове на окултните упражнения. 1. Контрол на мислите: Най-малко пет минути на ден човек трябва да се освободи и да размишлява върху една по възможност незначителна мисъл, от която преди това никак не се е интересувал, като свързва логически с нея всичко, което може да се мисли на тази тема. Важното е темата да е незначителна, тъй като тъкмо силата на волята, с която човек се заставя да остане дълго при нея, е това, което събужда спящите способности на душата. След известно време човек забелязва в душата си чувство на твърдост, устойчивост и сигурност.
към текста >>
1. Контрол на мислите: Най-малко пет минути на ден човек трябва да се освободи и да размишлява върху една по възможност незначителна мисъл, от която п
ред
и това никак не се е интересувал, като свързва логически с нея всичко, което може да се мисли на тази тема.
Както много мушици в далечината изглеждат като рояк мухи, така и самата Земя, гледана от Всемира тогава би могла да се види като една голяма жлеза, защото много жлезоподобни тела ще се движат по нея. Обаче при лицата, които изградят своята епифиза по правилен начин, тя ще бъде един много благороден и съвършен орган. Сега ще разгледаме дадените упражнения по-отблизо, като при това имаме предвид, че тези упражнения правят душите ни възприемливи за духовните лъчи на Слънцето. Като подготовка за същинските окултни упражнения служат до известна степен шестте съпровождащи /допълнителни/ упражнения. Който им се отдаде с искрена сериозност и старание, в него те ще произведат онова основно настроение на душата, което е необходимо, за да се добият подобаващите плодове на окултните упражнения.
1. Контрол на мислите: Най-малко пет минути на ден човек трябва да се освободи и да размишлява върху една по възможност незначителна мисъл, от която преди това никак не се е интересувал, като свързва логически с нея всичко, което може да се мисли на тази тема.
Важното е темата да е незначителна, тъй като тъкмо силата на волята, с която човек се заставя да остане дълго при нея, е това, което събужда спящите способности на душата. След известно време човек забелязва в душата си чувство на твърдост, устойчивост и сигурност. Не трябва обаче да си представя, че това чувство често ще го сполетява. Не, то е съвсем фино, нежно чувство; за него човек трябва да се ослуша, за да го долови. Които твърдят, че съвсем не са могли да усетят това чувство в себе си, приличат най-често на хората, които излизат да търсят един съвсем малък и фин предмет между много други предмети.
към текста >>
Не трябва обаче да си п
ред
ставя, че това чувство често ще го сполетява.
Като подготовка за същинските окултни упражнения служат до известна степен шестте съпровождащи /допълнителни/ упражнения. Който им се отдаде с искрена сериозност и старание, в него те ще произведат онова основно настроение на душата, което е необходимо, за да се добият подобаващите плодове на окултните упражнения. 1. Контрол на мислите: Най-малко пет минути на ден човек трябва да се освободи и да размишлява върху една по възможност незначителна мисъл, от която преди това никак не се е интересувал, като свързва логически с нея всичко, което може да се мисли на тази тема. Важното е темата да е незначителна, тъй като тъкмо силата на волята, с която човек се заставя да остане дълго при нея, е това, което събужда спящите способности на душата. След известно време човек забелязва в душата си чувство на твърдост, устойчивост и сигурност.
Не трябва обаче да си представя, че това чувство често ще го сполетява.
Не, то е съвсем фино, нежно чувство; за него човек трябва да се ослуша, за да го долови. Които твърдят, че съвсем не са могли да усетят това чувство в себе си, приличат най-често на хората, които излизат да търсят един съвсем малък и фин предмет между много други предмети. Те наистина търсят, но повърхностно и така не могат да намерят малкия предмет, пропускат го. Човек трябва съвсем притихнал да се ослушва в себе си, тогава усеща това чувство и то наистина се появява предимно в предната част на главата. Усети ли го човек там, да го влее в мисълта, в мозъка и в гръбначния мозък.
към текста >>
Които твърдят, че съвсем не са могли да усетят това чувство в себе си, приличат най-често на хората, които излизат да търсят един съвсем малък и фин п
ред
мет между много други п
ред
мети.
1. Контрол на мислите: Най-малко пет минути на ден човек трябва да се освободи и да размишлява върху една по възможност незначителна мисъл, от която преди това никак не се е интересувал, като свързва логически с нея всичко, което може да се мисли на тази тема. Важното е темата да е незначителна, тъй като тъкмо силата на волята, с която човек се заставя да остане дълго при нея, е това, което събужда спящите способности на душата. След известно време човек забелязва в душата си чувство на твърдост, устойчивост и сигурност. Не трябва обаче да си представя, че това чувство често ще го сполетява. Не, то е съвсем фино, нежно чувство; за него човек трябва да се ослуша, за да го долови.
Които твърдят, че съвсем не са могли да усетят това чувство в себе си, приличат най-често на хората, които излизат да търсят един съвсем малък и фин предмет между много други предмети.
Те наистина търсят, но повърхностно и така не могат да намерят малкия предмет, пропускат го. Човек трябва съвсем притихнал да се ослушва в себе си, тогава усеща това чувство и то наистина се появява предимно в предната част на главата. Усети ли го човек там, да го влее в мисълта, в мозъка и в гръбначния мозък. Постепенно той забелязва, че лъчи минават от предната част на главата чак до гръбначния мозък. 2. Инициатива за действие: За това човек трябва да си избере едно действие, което той сам си е измислил.
към текста >>
Те наистина търсят, но повърхностно и така не могат да намерят малкия п
ред
мет, пропускат го.
Важното е темата да е незначителна, тъй като тъкмо силата на волята, с която човек се заставя да остане дълго при нея, е това, което събужда спящите способности на душата. След известно време човек забелязва в душата си чувство на твърдост, устойчивост и сигурност. Не трябва обаче да си представя, че това чувство често ще го сполетява. Не, то е съвсем фино, нежно чувство; за него човек трябва да се ослуша, за да го долови. Които твърдят, че съвсем не са могли да усетят това чувство в себе си, приличат най-често на хората, които излизат да търсят един съвсем малък и фин предмет между много други предмети.
Те наистина търсят, но повърхностно и така не могат да намерят малкия предмет, пропускат го.
Човек трябва съвсем притихнал да се ослушва в себе си, тогава усеща това чувство и то наистина се появява предимно в предната част на главата. Усети ли го човек там, да го влее в мисълта, в мозъка и в гръбначния мозък. Постепенно той забелязва, че лъчи минават от предната част на главата чак до гръбначния мозък. 2. Инициатива за действие: За това човек трябва да си избере едно действие, което той сам си е измислил. Който например взе като упражнение за дейност поливането на едно цвете, както стои в указанията като пример, той върши нещо съвсем безсмислено, понеже действието трябва да произлезе от собствената инициатива, човек сам трябва да си го измисли.
към текста >>
Човек трябва съвсем притихнал да се ослушва в себе си, тогава усеща това чувство и то наистина се появява п
ред
имно в п
ред
ната част на главата.
След известно време човек забелязва в душата си чувство на твърдост, устойчивост и сигурност. Не трябва обаче да си представя, че това чувство често ще го сполетява. Не, то е съвсем фино, нежно чувство; за него човек трябва да се ослуша, за да го долови. Които твърдят, че съвсем не са могли да усетят това чувство в себе си, приличат най-често на хората, които излизат да търсят един съвсем малък и фин предмет между много други предмети. Те наистина търсят, но повърхностно и така не могат да намерят малкия предмет, пропускат го.
Човек трябва съвсем притихнал да се ослушва в себе си, тогава усеща това чувство и то наистина се появява предимно в предната част на главата.
Усети ли го човек там, да го влее в мисълта, в мозъка и в гръбначния мозък. Постепенно той забелязва, че лъчи минават от предната част на главата чак до гръбначния мозък. 2. Инициатива за действие: За това човек трябва да си избере едно действие, което той сам си е измислил. Който например взе като упражнение за дейност поливането на едно цвете, както стои в указанията като пример, той върши нещо съвсем безсмислено, понеже действието трябва да произлезе от собствената инициатива, човек сам трябва да си го измисли. Тогава скоро се забелязва едно чувство като: «Аз мога нещо да постигна», «Аз съм повече деен и усърден отколкото преди», «Аз чувствам порив за дейност».
към текста >>
Постепенно той забелязва, че лъчи минават от п
ред
ната част на главата чак до гръбначния мозък.
Не, то е съвсем фино, нежно чувство; за него човек трябва да се ослуша, за да го долови. Които твърдят, че съвсем не са могли да усетят това чувство в себе си, приличат най-често на хората, които излизат да търсят един съвсем малък и фин предмет между много други предмети. Те наистина търсят, но повърхностно и така не могат да намерят малкия предмет, пропускат го. Човек трябва съвсем притихнал да се ослушва в себе си, тогава усеща това чувство и то наистина се появява предимно в предната част на главата. Усети ли го човек там, да го влее в мисълта, в мозъка и в гръбначния мозък.
Постепенно той забелязва, че лъчи минават от предната част на главата чак до гръбначния мозък.
2. Инициатива за действие: За това човек трябва да си избере едно действие, което той сам си е измислил. Който например взе като упражнение за дейност поливането на едно цвете, както стои в указанията като пример, той върши нещо съвсем безсмислено, понеже действието трябва да произлезе от собствената инициатива, човек сам трябва да си го измисли. Тогава скоро се забелязва едно чувство като: «Аз мога нещо да постигна», «Аз съм повече деен и усърден отколкото преди», «Аз чувствам порив за дейност». В действителност човек чувства това в цялата горна част на тялото. Тогава той се опитва да накара това чувство да потече към сърцето.
към текста >>
Тогава скоро се забелязва едно чувство като: «Аз мога нещо да постигна», «Аз съм повече деен и усърден отколкото п
ред
и», «Аз чувствам порив за дейност».
Човек трябва съвсем притихнал да се ослушва в себе си, тогава усеща това чувство и то наистина се появява предимно в предната част на главата. Усети ли го човек там, да го влее в мисълта, в мозъка и в гръбначния мозък. Постепенно той забелязва, че лъчи минават от предната част на главата чак до гръбначния мозък. 2. Инициатива за действие: За това човек трябва да си избере едно действие, което той сам си е измислил. Който например взе като упражнение за дейност поливането на едно цвете, както стои в указанията като пример, той върши нещо съвсем безсмислено, понеже действието трябва да произлезе от собствената инициатива, човек сам трябва да си го измисли.
Тогава скоро се забелязва едно чувство като: «Аз мога нещо да постигна», «Аз съм повече деен и усърден отколкото преди», «Аз чувствам порив за дейност».
В действителност човек чувства това в цялата горна част на тялото. Тогава той се опитва да накара това чувство да потече към сърцето. 3. Извисяване над удоволствие и неудоволствие, над наслада и страдание. Понякога човек го прихваща да плаче. Тогава е време да прави това упражнение.
към текста >>
5. Неп
ред
убеденост: Човек трябва да поддържа своя ум пъргав, да е винаги способен да възприема още нови неща.
Това упражнение се нуждае от сериозно себенаблюдение, което човек трябва да прави най-малко четвърт час на ден. 4. Позитивност: Човек трябва да може във всяко зло да намира зрънцето добро, във всяко грозно нещо - красивото, във всеки престъпник - искрата божественост. Тогава получава чувството, като че ли се разширява навън от кожата си. То е подобно на чувството за разширяване, уголемяване, разрастване, каквото етерното тяло има след смъртта. Усети ли това чувство, човек да го остави да се излъчва през очите, ушите и цялата кожа, главно през очите.
5. Непредубеденост: Човек трябва да поддържа своя ум пъргав, да е винаги способен да възприема още нови неща.
Ако някой ни разкаже нещо, което звучи невероятно, ние трябва все пак да оставим в сърцето си едно ъгълче, където да си кажем: Този все пак може да е прав. - Това не иска да ни направи безкритични, ние можем да проверим. Тогава ни обзема чувство, сякаш нещо се втича отвън в нас. Това го поемаме през очите, ушите и цялата кожа. 6. Равновесие: Предшестващите пет усещания трябва да бъдат приведени в хармония, като на всички тях се отдава еднакво внимание.
към текста >>
6. Равновесие: П
ред
шестващите пет усещания трябва да бъдат приведени в хармония, като на всички тях се отдава еднакво внимание.
5. Непредубеденост: Човек трябва да поддържа своя ум пъргав, да е винаги способен да възприема още нови неща. Ако някой ни разкаже нещо, което звучи невероятно, ние трябва все пак да оставим в сърцето си едно ъгълче, където да си кажем: Този все пак може да е прав. - Това не иска да ни направи безкритични, ние можем да проверим. Тогава ни обзема чувство, сякаш нещо се втича отвън в нас. Това го поемаме през очите, ушите и цялата кожа.
6. Равновесие: Предшестващите пет усещания трябва да бъдат приведени в хармония, като на всички тях се отдава еднакво внимание.
Не е необходимо тези упражнения да се правят точно по един месец. Трябваше изобщо да се определи някакво време. Важното в случая е тези упражнения да се правят в тази последователност, в този ред. Който прави второто упражнение преди първото, няма да има никаква полза от това. Тъй като тъкмо редът е важен тук.
към текста >>
Трябваше изобщо да се оп
ред
ели някакво време.
- Това не иска да ни направи безкритични, ние можем да проверим. Тогава ни обзема чувство, сякаш нещо се втича отвън в нас. Това го поемаме през очите, ушите и цялата кожа. 6. Равновесие: Предшестващите пет усещания трябва да бъдат приведени в хармония, като на всички тях се отдава еднакво внимание. Не е необходимо тези упражнения да се правят точно по един месец.
Трябваше изобщо да се определи някакво време.
Важното в случая е тези упражнения да се правят в тази последователност, в този ред. Който прави второто упражнение преди първото, няма да има никаква полза от това. Тъй като тъкмо редът е важен тук. Някои даже смятат, че трябва да започнат с шестото упражнение, с хармонизирането. Но как ще се хармонизира нещо, когато там няма нищо?
към текста >>
Важното в случая е тези упражнения да се правят в тази последователност, в този
ред
.
Тогава ни обзема чувство, сякаш нещо се втича отвън в нас. Това го поемаме през очите, ушите и цялата кожа. 6. Равновесие: Предшестващите пет усещания трябва да бъдат приведени в хармония, като на всички тях се отдава еднакво внимание. Не е необходимо тези упражнения да се правят точно по един месец. Трябваше изобщо да се определи някакво време.
Важното в случая е тези упражнения да се правят в тази последователност, в този ред.
Който прави второто упражнение преди първото, няма да има никаква полза от това. Тъй като тъкмо редът е важен тук. Някои даже смятат, че трябва да започнат с шестото упражнение, с хармонизирането. Но как ще се хармонизира нещо, когато там няма нищо? Който не иска да прави упражненията в посочения ред, те няма да му донесат никаква полза.
към текста >>
Който прави второто упражнение п
ред
и първото, няма да има никаква полза от това.
Това го поемаме през очите, ушите и цялата кожа. 6. Равновесие: Предшестващите пет усещания трябва да бъдат приведени в хармония, като на всички тях се отдава еднакво внимание. Не е необходимо тези упражнения да се правят точно по един месец. Трябваше изобщо да се определи някакво време. Важното в случая е тези упражнения да се правят в тази последователност, в този ред.
Който прави второто упражнение преди първото, няма да има никаква полза от това.
Тъй като тъкмо редът е важен тук. Някои даже смятат, че трябва да започнат с шестото упражнение, с хармонизирането. Но как ще се хармонизира нещо, когато там няма нищо? Който не иска да прави упражненията в посочения ред, те няма да му донесат никаква полза. Както ако някой трябва да направи шест крачки по едно тясно мостче, а той иска да направи най-напред шестата крачка, също така безсмислено е да иска да започне с шестото упражнение.
към текста >>
Тъй като тъкмо
ред
ът е важен тук.
6. Равновесие: Предшестващите пет усещания трябва да бъдат приведени в хармония, като на всички тях се отдава еднакво внимание. Не е необходимо тези упражнения да се правят точно по един месец. Трябваше изобщо да се определи някакво време. Важното в случая е тези упражнения да се правят в тази последователност, в този ред. Който прави второто упражнение преди първото, няма да има никаква полза от това.
Тъй като тъкмо редът е важен тук.
Някои даже смятат, че трябва да започнат с шестото упражнение, с хармонизирането. Но как ще се хармонизира нещо, когато там няма нищо? Който не иска да прави упражненията в посочения ред, те няма да му донесат никаква полза. Както ако някой трябва да направи шест крачки по едно тясно мостче, а той иска да направи най-напред шестата крачка, също така безсмислено е да иска да започне с шестото упражнение. Тогава повечето от нас получиха една сутрешна медитация.
към текста >>
Който не иска да прави упражненията в посочения
ред
, те няма да му донесат никаква полза.
Важното в случая е тези упражнения да се правят в тази последователност, в този ред. Който прави второто упражнение преди първото, няма да има никаква полза от това. Тъй като тъкмо редът е важен тук. Някои даже смятат, че трябва да започнат с шестото упражнение, с хармонизирането. Но как ще се хармонизира нещо, когато там няма нищо?
Който не иска да прави упражненията в посочения ред, те няма да му донесат никаква полза.
Както ако някой трябва да направи шест крачки по едно тясно мостче, а той иска да направи най-напред шестата крачка, също така безсмислено е да иска да започне с шестото упражнение. Тогава повечето от нас получиха една сутрешна медитация. Тя трябва да се прави сутрин рано в час, който всеки сам си определи и който той по възможност строго спазва. Най-напред се вдълбочава в седем реда. При някои от нас те звучат по следния начин:
към текста >>
Както ако някой трябва да направи шест крачки по едно тясно мостче, а той иска да направи най-нап
ред
шестата крачка, също така безсмислено е да иска да започне с шестото упражнение.
Който прави второто упражнение преди първото, няма да има никаква полза от това. Тъй като тъкмо редът е важен тук. Някои даже смятат, че трябва да започнат с шестото упражнение, с хармонизирането. Но как ще се хармонизира нещо, когато там няма нищо? Който не иска да прави упражненията в посочения ред, те няма да му донесат никаква полза.
Както ако някой трябва да направи шест крачки по едно тясно мостче, а той иска да направи най-напред шестата крачка, също така безсмислено е да иска да започне с шестото упражнение.
Тогава повечето от нас получиха една сутрешна медитация. Тя трябва да се прави сутрин рано в час, който всеки сам си определи и който той по възможност строго спазва. Най-напред се вдълбочава в седем реда. При някои от нас те звучат по следния начин: In den reinen Strahlen des Lichtes
към текста >>
Тя трябва да се прави сутрин рано в час, който всеки сам си оп
ред
ели и който той по възможност строго спазва.
Някои даже смятат, че трябва да започнат с шестото упражнение, с хармонизирането. Но как ще се хармонизира нещо, когато там няма нищо? Който не иска да прави упражненията в посочения ред, те няма да му донесат никаква полза. Както ако някой трябва да направи шест крачки по едно тясно мостче, а той иска да направи най-напред шестата крачка, също така безсмислено е да иска да започне с шестото упражнение. Тогава повечето от нас получиха една сутрешна медитация.
Тя трябва да се прави сутрин рано в час, който всеки сам си определи и който той по възможност строго спазва.
Най-напред се вдълбочава в седем реда. При някои от нас те звучат по следния начин: In den reinen Strahlen des Lichtes Erglänzt die Gottheit der Welt! In der reinen Liebe zu allen Wesen
към текста >>
Най-нап
ред
се вдълбочава в седем
ред
а.
Но как ще се хармонизира нещо, когато там няма нищо? Който не иска да прави упражненията в посочения ред, те няма да му донесат никаква полза. Както ако някой трябва да направи шест крачки по едно тясно мостче, а той иска да направи най-напред шестата крачка, също така безсмислено е да иска да започне с шестото упражнение. Тогава повечето от нас получиха една сутрешна медитация. Тя трябва да се прави сутрин рано в час, който всеки сам си определи и който той по възможност строго спазва.
Най-напред се вдълбочава в седем реда.
При някои от нас те звучат по следния начин: In den reinen Strahlen des Lichtes Erglänzt die Gottheit der Welt! In der reinen Liebe zu allen Wesen Erstrahlt die Göttlichkeit meiner Seele.
към текста >>
При медитацията не трябва да се спекулира върху тези седем
ред
а, а изцяло да се живее в тях.
В чистата любов към всички същества сияе божествеността на моята душа. Аз почивам в мировия Бог. Аз себе си ще намеря В мировия Бог!
При медитацията не трябва да се спекулира върху тези седем реда, а изцяло да се живее в тях.
Трябва да си ги представим наистина картинно, живо, образно. Следователно: In den reinen Strahlen des Lichtes В чистите лъчи на светлината тук човек се чувства облян от лъчистите потоци на светлината, които се изливат върху него от всички страни; той вижда техния блясък колкото е възможно по-ясно. Ergldnzt die Gottheit der Welt!
към текста >>
Трябва да си ги п
ред
ставим наистина картинно, живо, образно. Следователно:
сияе божествеността на моята душа. Аз почивам в мировия Бог. Аз себе си ще намеря В мировия Бог! При медитацията не трябва да се спекулира върху тези седем реда, а изцяло да се живее в тях.
Трябва да си ги представим наистина картинно, живо, образно. Следователно:
In den reinen Strahlen des Lichtes В чистите лъчи на светлината тук човек се чувства облян от лъчистите потоци на светлината, които се изливат върху него от всички страни; той вижда техния блясък колкото е възможно по-ясно. Ergldnzt die Gottheit der Welt! Мировият Бог блести!
към текста >>
Човек си п
ред
ставя, че това, което в лъчите се излива върху него, е самият Бог; стреми се да го почувства и да го поеме в себе си.
In den reinen Strahlen des Lichtes В чистите лъчи на светлината тук човек се чувства облян от лъчистите потоци на светлината, които се изливат върху него от всички страни; той вижда техния блясък колкото е възможно по-ясно. Ergldnzt die Gottheit der Welt! Мировият Бог блести!
Човек си представя, че това, което в лъчите се излива върху него, е самият Бог; стреми се да го почувства и да го поеме в себе си.
In der reinen Liebe zu alien Wesen Erstrahlt die Gottlichkeit meiner Seele. В чистата любов към всички същества сияе божествеността на моята душа. Човек си представя как оставя божествените лъчи, които е поел в себе си, отново да се излъчват от него за щастието на всички живи същества.
към текста >>
Човек си п
ред
ставя как оставя божествените лъчи, които е поел в себе си, отново да се излъчват от него за щастието на всички живи същества.
Човек си представя, че това, което в лъчите се излива върху него, е самият Бог; стреми се да го почувства и да го поеме в себе си. In der reinen Liebe zu alien Wesen Erstrahlt die Gottlichkeit meiner Seele. В чистата любов към всички същества сияе божествеността на моята душа.
Човек си представя как оставя божествените лъчи, които е поел в себе си, отново да се излъчват от него за щастието на всички живи същества.
Останалите три реда трябва да събудят в ученика представата и усещането, че той целият като в люлка е приютен в божествените лъчи и че самият той намира себе си в тях. Който си представи това особено картинно, може накрая да си представи също едно дърво, което той обича и към което с радост се завръща. След тези седем реда ни се даде една дума или изречение за съсредоточаване. Тази концентрация върху едно изречение или една дума, например думата «Starke - сила», е много важна. Това е един вид ключова дума, силова дума, която е подходяща за душевното устройство на всеки отделен ученик.
към текста >>
Останалите три
ред
а трябва да събудят в ученика п
ред
ставата и усещането, че той целият като в люлка е приютен в божествените лъчи и че самият той намира себе си в тях.
In der reinen Liebe zu alien Wesen Erstrahlt die Gottlichkeit meiner Seele. В чистата любов към всички същества сияе божествеността на моята душа. Човек си представя как оставя божествените лъчи, които е поел в себе си, отново да се излъчват от него за щастието на всички живи същества.
Останалите три реда трябва да събудят в ученика представата и усещането, че той целият като в люлка е приютен в божествените лъчи и че самият той намира себе си в тях.
Който си представи това особено картинно, може накрая да си представи също едно дърво, което той обича и към което с радост се завръща. След тези седем реда ни се даде една дума или изречение за съсредоточаване. Тази концентрация върху едно изречение или една дума, например думата «Starke - сила», е много важна. Това е един вид ключова дума, силова дума, която е подходяща за душевното устройство на всеки отделен ученик. Тази дума трябва да прозвучи в душата приблизително така, както когато се удари камертон.
към текста >>
Който си п
ред
стави това особено картинно, може накрая да си п
ред
стави също едно дърво, което той обича и към което с радост се завръща.
Erstrahlt die Gottlichkeit meiner Seele. В чистата любов към всички същества сияе божествеността на моята душа. Човек си представя как оставя божествените лъчи, които е поел в себе си, отново да се излъчват от него за щастието на всички живи същества. Останалите три реда трябва да събудят в ученика представата и усещането, че той целият като в люлка е приютен в божествените лъчи и че самият той намира себе си в тях.
Който си представи това особено картинно, може накрая да си представи също едно дърво, което той обича и към което с радост се завръща.
След тези седем реда ни се даде една дума или изречение за съсредоточаване. Тази концентрация върху едно изречение или една дума, например думата «Starke - сила», е много важна. Това е един вид ключова дума, силова дума, която е подходяща за душевното устройство на всеки отделен ученик. Тази дума трябва да прозвучи в душата приблизително така, както когато се удари камертон. И както човек се ослушва, за да чуе звученето на камертона, така трябва след потъването в думата да я остави тихо да отзвучи в душата и да се отдаде на въздействието на тази дума или сентенция върху душата му.
към текста >>
След тези седем
ред
а ни се даде една дума или изречение за със
ред
оточаване.
В чистата любов към всички същества сияе божествеността на моята душа. Човек си представя как оставя божествените лъчи, които е поел в себе си, отново да се излъчват от него за щастието на всички живи същества. Останалите три реда трябва да събудят в ученика представата и усещането, че той целият като в люлка е приютен в божествените лъчи и че самият той намира себе си в тях. Който си представи това особено картинно, може накрая да си представи също едно дърво, което той обича и към което с радост се завръща.
След тези седем реда ни се даде една дума или изречение за съсредоточаване.
Тази концентрация върху едно изречение или една дума, например думата «Starke - сила», е много важна. Това е един вид ключова дума, силова дума, която е подходяща за душевното устройство на всеки отделен ученик. Тази дума трябва да прозвучи в душата приблизително така, както когато се удари камертон. И както човек се ослушва, за да чуе звученето на камертона, така трябва след потъването в думата да я остави тихо да отзвучи в душата и да се отдаде на въздействието на тази дума или сентенция върху душата му. В заключение ученикът се потопява още пет минути в своя собствен божествен идеал.
към текста >>
Но те можаха да се насочат към звездното небе, което все пак при всеки човек п
ред
извиква чувство на страхопочитание и благоговение.
И както човек се ослушва, за да чуе звученето на камертона, така трябва след потъването в думата да я остави тихо да отзвучи в душата и да се отдаде на въздействието на тази дума или сентенция върху душата му. В заключение ученикът се потопява още пет минути в своя собствен божествен идеал. Без значение е какъв е този идеал, важно е да се произведе правилно душевно настроение. Дали се мисли за Учителя или за звездното небе, е все едно. Идваха атеисти, които мислеха, че нямат абсолютно никакъв божествен идеал.
Но те можаха да се насочат към звездното небе, което все пак при всеки човек предизвиква чувство на страхопочитание и благоговение.
Който веднъж е започнал тези упражнения, трябва да остане при тях и да не прекъсва, когато му хрумне. Астралното и етерното тяло скоро свикват с тези упражнения и ако не ги получават, те се бунтуват. Прекъсване или пълно прекратяване при всички обстоятелства е много опасно. Важна е също вечерната ретроспекция. Тя трябва да се прави отзад напред, понеже трябва да привикнем за възприемането на астралния план.
към текста >>
Тя трябва да се прави отзад нап
ред
, понеже трябва да привикнем за възприемането на астралния план.
Но те можаха да се насочат към звездното небе, което все пак при всеки човек предизвиква чувство на страхопочитание и благоговение. Който веднъж е започнал тези упражнения, трябва да остане при тях и да не прекъсва, когато му хрумне. Астралното и етерното тяло скоро свикват с тези упражнения и ако не ги получават, те се бунтуват. Прекъсване или пълно прекратяване при всички обстоятелства е много опасно. Важна е също вечерната ретроспекция.
Тя трябва да се прави отзад напред, понеже трябва да привикнем за възприемането на астралния план.
При ретроспекцията човек трябва да си представя всичко по възможност най-картинно. Разбира се, в началото, ако човек е имал осемдесет значителни изживявания през деня, не може картинно да извика всичките пред душата си. Трябва да прави разумен избор, докато впоследствие целият живот през деня се разгъне като табло пред душата. Отново по-голямо значение имат малките незначителни постъпки, тъй като тъкмо усилието е това, което събужда силата на душата. [1] Текст според налични ръкописни бележки на слушател.
към текста >>
При ретроспекцията човек трябва да си п
ред
ставя всичко по възможност най-картинно.
Който веднъж е започнал тези упражнения, трябва да остане при тях и да не прекъсва, когато му хрумне. Астралното и етерното тяло скоро свикват с тези упражнения и ако не ги получават, те се бунтуват. Прекъсване или пълно прекратяване при всички обстоятелства е много опасно. Важна е също вечерната ретроспекция. Тя трябва да се прави отзад напред, понеже трябва да привикнем за възприемането на астралния план.
При ретроспекцията човек трябва да си представя всичко по възможност най-картинно.
Разбира се, в началото, ако човек е имал осемдесет значителни изживявания през деня, не може картинно да извика всичките пред душата си. Трябва да прави разумен избор, докато впоследствие целият живот през деня се разгъне като табло пред душата. Отново по-голямо значение имат малките незначителни постъпки, тъй като тъкмо усилието е това, което събужда силата на душата. [1] Текст според налични ръкописни бележки на слушател. Първо отпечатване в това издание.
към текста >>
Разбира се, в началото, ако човек е имал осемдесет значителни изживявания през деня, не може картинно да извика всичките п
ред
душата си.
Астралното и етерното тяло скоро свикват с тези упражнения и ако не ги получават, те се бунтуват. Прекъсване или пълно прекратяване при всички обстоятелства е много опасно. Важна е също вечерната ретроспекция. Тя трябва да се прави отзад напред, понеже трябва да привикнем за възприемането на астралния план. При ретроспекцията човек трябва да си представя всичко по възможност най-картинно.
Разбира се, в началото, ако човек е имал осемдесет значителни изживявания през деня, не може картинно да извика всичките пред душата си.
Трябва да прави разумен избор, докато впоследствие целият живот през деня се разгъне като табло пред душата. Отново по-голямо значение имат малките незначителни постъпки, тъй като тъкмо усилието е това, което събужда силата на душата. [1] Текст според налични ръкописни бележки на слушател. Първо отпечатване в това издание.
към текста >>
Трябва да прави разумен избор, докато впоследствие целият живот през деня се разгъне като табло п
ред
душата.
Прекъсване или пълно прекратяване при всички обстоятелства е много опасно. Важна е също вечерната ретроспекция. Тя трябва да се прави отзад напред, понеже трябва да привикнем за възприемането на астралния план. При ретроспекцията човек трябва да си представя всичко по възможност най-картинно. Разбира се, в началото, ако човек е имал осемдесет значителни изживявания през деня, не може картинно да извика всичките пред душата си.
Трябва да прави разумен избор, докато впоследствие целият живот през деня се разгъне като табло пред душата.
Отново по-голямо значение имат малките незначителни постъпки, тъй като тъкмо усилието е това, което събужда силата на душата. [1] Текст според налични ръкописни бележки на слушател. Първо отпечатване в това издание.
към текста >>
[1] Текст спо
ред
налични ръкописни бележки на слушател.
Тя трябва да се прави отзад напред, понеже трябва да привикнем за възприемането на астралния план. При ретроспекцията човек трябва да си представя всичко по възможност най-картинно. Разбира се, в началото, ако човек е имал осемдесет значителни изживявания през деня, не може картинно да извика всичките пред душата си. Трябва да прави разумен избор, докато впоследствие целият живот през деня се разгъне като табло пред душата. Отново по-голямо значение имат малките незначителни постъпки, тъй като тъкмо усилието е това, което събужда силата на душата.
[1] Текст според налични ръкописни бележки на слушател.
Първо отпечатване в това издание.
към текста >>
84.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
На така любезната покана да говоря днес тук, ще отговоря, като съобщя някои неща за това, как чрез непос
ред
ствено изследване човек идва до онова духовно познание, чиито възпитателни последствия ще бъдат разяснени тук.
Лекция от 20. Август 1922, Оксфорд включена в “Тайната на Троицата. Човекът и неговото отношение към духовния свят в поврата на времената”, Събр.Съч. №214
На така любезната покана да говоря днес тук, ще отговоря, като съобщя някои неща за това, как чрез непосредствено изследване човек идва до онова духовно познание, чиито възпитателни последствия ще бъдат разяснени тук.
Предварително отбелязвам, че днес ще говоря предимно за метода, по който изследването може да проникне в свръхсетивните светове. Освен това като въведение трябва да кажа, че всичко, което имам да кажа днес, се отнася в строгия смисъл до изследването на духовните, на свръхсетивните светове, а не до разбирането на свръхсетивните познания. Свръхсе-тивните познания, когато бъдат изследвани и съобщени, могат да бъдат схванати от обикновения здрав човешки разум, стига само този здрав човешки разум да подходи обективно и да не се ръководи от това, което във външния свят се нарича доказателства, логически изводи и подобни. Само поради тези препятствия често се казва, че човек не би могъл да разбере резултатите от свръхсетивното изследване, ако самият той не може да стане изследовател на свръхсетивния свят. Това, което ще бъде съобщено тук, е предмет на така нареченото инициационно познание, познание на посвещението, на онова посвещение, което в по-древните времена на човешкото развитие е придобивано в по-друга форма, отколкото трябва да го придобиваме ние днес в нашата епоха.
към текста >>
П
ред
варително отбелязвам, че днес ще говоря п
ред
имно за метода, по който изследването може да проникне в свръхсетивните светове.
Август 1922, Оксфорд включена в “Тайната на Троицата. Човекът и неговото отношение към духовния свят в поврата на времената”, Събр.Съч. №214 На така любезната покана да говоря днес тук, ще отговоря, като съобщя някои неща за това, как чрез непосредствено изследване човек идва до онова духовно познание, чиито възпитателни последствия ще бъдат разяснени тук.
Предварително отбелязвам, че днес ще говоря предимно за метода, по който изследването може да проникне в свръхсетивните светове.
Освен това като въведение трябва да кажа, че всичко, което имам да кажа днес, се отнася в строгия смисъл до изследването на духовните, на свръхсетивните светове, а не до разбирането на свръхсетивните познания. Свръхсе-тивните познания, когато бъдат изследвани и съобщени, могат да бъдат схванати от обикновения здрав човешки разум, стига само този здрав човешки разум да подходи обективно и да не се ръководи от това, което във външния свят се нарича доказателства, логически изводи и подобни. Само поради тези препятствия често се казва, че човек не би могъл да разбере резултатите от свръхсетивното изследване, ако самият той не може да стане изследовател на свръхсетивния свят. Това, което ще бъде съобщено тук, е предмет на така нареченото инициационно познание, познание на посвещението, на онова посвещение, което в по-древните времена на човешкото развитие е придобивано в по-друга форма, отколкото трябва да го придобиваме ние днес в нашата епоха. Не трябва да възстановяваме отново старото - това вече съм го казвал в други лекции, - а да встъпим и да вървим по изследователския път към свръхсетивните светове в смисъла на мисленето и чувстването на нашето време.
към текста >>
Това, което ще бъде съобщено тук, е п
ред
мет на така нареченото инициационно познание, познание на посвещението, на онова посвещение, което в по-древните времена на човешкото развитие е придобивано в по-друга форма, отколкото трябва да го придобиваме ние днес в нашата епоха.
На така любезната покана да говоря днес тук, ще отговоря, като съобщя някои неща за това, как чрез непосредствено изследване човек идва до онова духовно познание, чиито възпитателни последствия ще бъдат разяснени тук. Предварително отбелязвам, че днес ще говоря предимно за метода, по който изследването може да проникне в свръхсетивните светове. Освен това като въведение трябва да кажа, че всичко, което имам да кажа днес, се отнася в строгия смисъл до изследването на духовните, на свръхсетивните светове, а не до разбирането на свръхсетивните познания. Свръхсе-тивните познания, когато бъдат изследвани и съобщени, могат да бъдат схванати от обикновения здрав човешки разум, стига само този здрав човешки разум да подходи обективно и да не се ръководи от това, което във външния свят се нарича доказателства, логически изводи и подобни. Само поради тези препятствия често се казва, че човек не би могъл да разбере резултатите от свръхсетивното изследване, ако самият той не може да стане изследовател на свръхсетивния свят.
Това, което ще бъде съобщено тук, е предмет на така нареченото инициационно познание, познание на посвещението, на онова посвещение, което в по-древните времена на човешкото развитие е придобивано в по-друга форма, отколкото трябва да го придобиваме ние днес в нашата епоха.
Не трябва да възстановяваме отново старото - това вече съм го казвал в други лекции, - а да встъпим и да вървим по изследователския път към свръхсетивните светове в смисъла на мисленето и чувстването на нашето време. И тук тъкмо по отношение на познанието на посвещението въпросът е преди всичко в това, човек да е в състояние да извърши принципна преориентация на цялото си душевно устройство. Който притежава познанието на посвещението, се различава от този, който притежава другото познание в днешния смисъл на думата, не само по това, че неговото познание на посвещението е по-високо стъпало спрямо обикновеното познание. Това познание се постига във всеки случай на основата на обикновеното познание; тази основа трябва да е налице; интелектуалното познание трябва да е напълно развито, когато човек иска да стигне до инициационното познание. Тогава обаче е необходима принципна преориентация, така че притежателят на инициационното познание трябва да започне да гледа на света от съвсем друга гледна точка, отколкото светът бива разглеждан без това познание на посвещението.
към текста >>
И тук тъкмо по отношение на познанието на посвещението въпросът е п
ред
и всичко в това, човек да е в състояние да извърши принципна преориентация на цялото си душевно устройство.
Освен това като въведение трябва да кажа, че всичко, което имам да кажа днес, се отнася в строгия смисъл до изследването на духовните, на свръхсетивните светове, а не до разбирането на свръхсетивните познания. Свръхсе-тивните познания, когато бъдат изследвани и съобщени, могат да бъдат схванати от обикновения здрав човешки разум, стига само този здрав човешки разум да подходи обективно и да не се ръководи от това, което във външния свят се нарича доказателства, логически изводи и подобни. Само поради тези препятствия често се казва, че човек не би могъл да разбере резултатите от свръхсетивното изследване, ако самият той не може да стане изследовател на свръхсетивния свят. Това, което ще бъде съобщено тук, е предмет на така нареченото инициационно познание, познание на посвещението, на онова посвещение, което в по-древните времена на човешкото развитие е придобивано в по-друга форма, отколкото трябва да го придобиваме ние днес в нашата епоха. Не трябва да възстановяваме отново старото - това вече съм го казвал в други лекции, - а да встъпим и да вървим по изследователския път към свръхсетивните светове в смисъла на мисленето и чувстването на нашето време.
И тук тъкмо по отношение на познанието на посвещението въпросът е преди всичко в това, човек да е в състояние да извърши принципна преориентация на цялото си душевно устройство.
Който притежава познанието на посвещението, се различава от този, който притежава другото познание в днешния смисъл на думата, не само по това, че неговото познание на посвещението е по-високо стъпало спрямо обикновеното познание. Това познание се постига във всеки случай на основата на обикновеното познание; тази основа трябва да е налице; интелектуалното познание трябва да е напълно развито, когато човек иска да стигне до инициационното познание. Тогава обаче е необходима принципна преориентация, така че притежателят на инициационното познание трябва да започне да гледа на света от съвсем друга гледна точка, отколкото светът бива разглеждан без това познание на посвещението. Аз мога с една проста формула да изразя по какво инициационното познание принципно се различава от обикновеното познание. В обикновеното познание ние осъзнаваме нашето мислене, осъзнаваме, че придобиваме познания чрез своите вътрешни душевни изживявания, като субект на познанието.
към текста >>
Обектите трябва да застанат п
ред
нас, да ни се разкрият, за да можем да ги обхванем с нашите мисли, да можем да приложим към тях нашите мисли.
В обикновеното познание ние осъзнаваме нашето мислене, осъзнаваме, че придобиваме познания чрез своите вътрешни душевни изживявания, като субект на познанието. Ние мислим и вярваме, че познаваме нещо чрез мислите. Когато се схващаме като мислещи човеци, тогава ние сме субектът. Ние търсим обектите, когато наблюдаваме природата, когато наблюдаваме човешкия живот, когато експериментираме. Ние винаги търсим обектите.
Обектите трябва да застанат пред нас, да ни се разкрият, за да можем да ги обхванем с нашите мисли, да можем да приложим към тях нашите мисли.
Ние сме субектът; това, което пристъпва към нас, са обектите. При човека, който се стреми към познанието на посвещението, настъпва напълно друга ориентация. Той трябва да съзнава, че той като човек е обект и че той трябва да търси субекта за този обект-човек. Следователно настъпва напълно противоположно положение. В обикновеното познание ние се чувстваме като субект и търсим обектите, които се намират вън от нас.
към текста >>
Но това е п
ред
мет на едно едва по-късно познание.
При човека, който се стреми към познанието на посвещението, настъпва напълно друга ориентация. Той трябва да съзнава, че той като човек е обект и че той трябва да търси субекта за този обект-човек. Следователно настъпва напълно противоположно положение. В обикновеното познание ние се чувстваме като субект и търсим обектите, които се намират вън от нас. В инициационното познание самите ние сме обектът и търсим субекта за него; Съответно в действителното инициационно познание субектите се явяват като резултат от него.
Но това е предмет на едно едва по-късно познание.
Виждате следователно - защото това може да се разбере дори само с обикновените понятийни определения, - че при инициационното познание ние всъщност трябва да излезем от себе си, трябва да станем като растенията, като камъните, като светкавицата и гръмотевицата, които са обекти за нас. В известна степен в инициационното познание ние се излюпваме, измъкваме се от самите себе си, превръщаме се в обект и търсим субектите за него. Ако мога да се изразя малко парадоксално, бих желал да кажа, че - като насочим поглед към мисленето - при обикновеното познание ние мислим за нещата; при инициационното познание ние трябва да търсим как ние сме мислени в Космоса. Това са само абстрактни насоки, но тези абстрактни насоки вие ще откриете да следват навсякъде в конкретните факти на метода на посвещението. Ако днес искаме да получим сведения само за съвременното, само за валидното днес инициационното познание, трябва да се изтъкне най-напред, че това инициационно познание се основава и тръгва от мисленето.
към текста >>
Виждате следователно - защото това може да се разбере дори само с обикновените понятийни оп
ред
еления, - че при инициационното познание ние всъщност трябва да излезем от себе си, трябва да станем като растенията, като камъните, като светкавицата и гръмотевицата, които са обекти за нас.
Той трябва да съзнава, че той като човек е обект и че той трябва да търси субекта за този обект-човек. Следователно настъпва напълно противоположно положение. В обикновеното познание ние се чувстваме като субект и търсим обектите, които се намират вън от нас. В инициационното познание самите ние сме обектът и търсим субекта за него; Съответно в действителното инициационно познание субектите се явяват като резултат от него. Но това е предмет на едно едва по-късно познание.
Виждате следователно - защото това може да се разбере дори само с обикновените понятийни определения, - че при инициационното познание ние всъщност трябва да излезем от себе си, трябва да станем като растенията, като камъните, като светкавицата и гръмотевицата, които са обекти за нас.
В известна степен в инициационното познание ние се излюпваме, измъкваме се от самите себе си, превръщаме се в обект и търсим субектите за него. Ако мога да се изразя малко парадоксално, бих желал да кажа, че - като насочим поглед към мисленето - при обикновеното познание ние мислим за нещата; при инициационното познание ние трябва да търсим как ние сме мислени в Космоса. Това са само абстрактни насоки, но тези абстрактни насоки вие ще откриете да следват навсякъде в конкретните факти на метода на посвещението. Ако днес искаме да получим сведения само за съвременното, само за валидното днес инициационното познание, трябва да се изтъкне най-напред, че това инициационно познание се основава и тръгва от мисленето. Мисловният живот трябва да е напълно развит, когато днес човек иска да достигне до инициационното познание.
към текста >>
Ако днес искаме да получим сведения само за съвременното, само за валидното днес инициационното познание, трябва да се изтъкне най-нап
ред
, че това инициационно познание се основава и тръгва от мисленето.
Но това е предмет на едно едва по-късно познание. Виждате следователно - защото това може да се разбере дори само с обикновените понятийни определения, - че при инициационното познание ние всъщност трябва да излезем от себе си, трябва да станем като растенията, като камъните, като светкавицата и гръмотевицата, които са обекти за нас. В известна степен в инициационното познание ние се излюпваме, измъкваме се от самите себе си, превръщаме се в обект и търсим субектите за него. Ако мога да се изразя малко парадоксално, бих желал да кажа, че - като насочим поглед към мисленето - при обикновеното познание ние мислим за нещата; при инициационното познание ние трябва да търсим как ние сме мислени в Космоса. Това са само абстрактни насоки, но тези абстрактни насоки вие ще откриете да следват навсякъде в конкретните факти на метода на посвещението.
Ако днес искаме да получим сведения само за съвременното, само за валидното днес инициационното познание, трябва да се изтъкне най-напред, че това инициационно познание се основава и тръгва от мисленето.
Мисловният живот трябва да е напълно развит, когато днес човек иска да достигне до инициационното познание. Този мисловен живот може да бъде особено добре обучен, ако човек се задълбочи в природонаучното развитие на последните векове, особено на 19. век. Това природонаучно знание се възприема от хората по различен начин. Едни възприемат природонаучното познание, дори слушат с известна - бих желал да кажа - наивност, как органичните същества от най-прости, най-примитивни са се развили до човека. Те си изграждат идеи за това развитие и малко поглеждат назад към себе си, за да видят, че те са тези, които имат идея, че вътре в самите себе си при наблюдаването на външните процеси те са развили нещо, което е мисловен живот.
към текста >>
И п
ред
и всички неща е необходимо нещо, което никой човек не може да даде на друг: човек сам да си обещае нещо и да може да го съблюдава.
Трябва да се извърши нещо със самото мислене. С мисленето трябва да се извърши това, което в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове» съм описал като медитация. За медитацията не трябва да се мисли «мистично», но за нея не трябва да се мисли също и повърхностно. Медитацията трябва да бъде нещо напълно ясно в нашия съвременен смисъл. Тя обаче същевременно е нещо, което принадлежи към търпението и вътрешната душевна енергия.
И преди всички неща е необходимо нещо, което никой човек не може да даде на друг: човек сам да си обещае нещо и да може да го съблюдава.
Когато човекът започне някога да прави медитации, с това той извършва единствената действително напълно свободна постъпка в този си човешки живот. В себе си ние винаги имаме тенденцията към свобода, ние дори сме осъществили една част от свободата. Но когато размислим, ще открием: за едно сме зависими от нашето наследство, за друго от нашето възпитание, за трето от нашия живот. Запитайте се, доколко сме в състояние внезапно да изоставим това, което сме усвоили по наследство, от възпитанието и от нашия живот. Ако бихме поискали да изоставим внезапно всичко това, бихме застанали срещу нищото.
към текста >>
При все това ако можем да останем верни ако си обещаем, не на някой друг, а на самите себе си, че ще останем верни на това медитиране, тогава само по себе си това п
ред
ставлява огромна сила на душата, а именно самото това да останем верни.
Ако бихме поискали да изоставим внезапно всичко това, бихме застанали срещу нищото. Ако обаче започнем да правим медитация сутрин и вечер, за да учим постепенно да проникваме в свръхсетивния свят, това винаги можем да направим или да изоставим, нищо не ни пречи. Опитът също учи, че повечето пристъпват с голямо усърдие към медитативния живот, но скоро го изоставят. В това ние сме напълно свободни. Това медитиране е прасвободно действие.
При все това ако можем да останем верни ако си обещаем, не на някой друг, а на самите себе си, че ще останем верни на това медитиране, тогава само по себе си това представлява огромна сила на душата, а именно самото това да останем верни.
След като разгледах тези въпроси, бих желал да насоча вниманието, как се извършва самата медитация в нейните най-прости форми. Днес мога да обсъдя само с принцип-ната страна. Става дума за това, да извикаме в центъра на нашето съзнание някаква представа или комплекс от представи. Съвсем не е важно какво е съдържанието на този комплекс от представи; обаче трябва да е непосредствен, да не представлява реминисценция от спомен или нещо подобно. Добре е следователно, ако извадим тази представа или тази съвкупност от представи не от нашата съкровищница на спомените, а получим медитацията от някой друг, който има опит в тези неща, и то не защото той ще упражни някакво внушение върху нас, а да сме сигурни, че това, върху което медитираме, е нещо ново за нас.
към текста >>
Става дума за това, да извикаме в центъра на нашето съзнание някаква п
ред
става или комплекс от п
ред
стави.
В това ние сме напълно свободни. Това медитиране е прасвободно действие. При все това ако можем да останем верни ако си обещаем, не на някой друг, а на самите себе си, че ще останем верни на това медитиране, тогава само по себе си това представлява огромна сила на душата, а именно самото това да останем верни. След като разгледах тези въпроси, бих желал да насоча вниманието, как се извършва самата медитация в нейните най-прости форми. Днес мога да обсъдя само с принцип-ната страна.
Става дума за това, да извикаме в центъра на нашето съзнание някаква представа или комплекс от представи.
Съвсем не е важно какво е съдържанието на този комплекс от представи; обаче трябва да е непосредствен, да не представлява реминисценция от спомен или нещо подобно. Добре е следователно, ако извадим тази представа или тази съвкупност от представи не от нашата съкровищница на спомените, а получим медитацията от някой друг, който има опит в тези неща, и то не защото той ще упражни някакво внушение върху нас, а да сме сигурни, че това, върху което медитираме, е нещо ново за нас. Можем също да вземем някаква стара книга, за която сме съвсем сигурни, че не сме я чели и да си потърсим в нея едно медитативно изречение. Отнася се за това да не изваждаме от подсъзнанието или от областта на несъзнателното изречение, което силно ни въздейства. Това е необозримо, то не може да се обхване, защото се намесват всякакви остатъци от усещания и чувства.
към текста >>
Съвсем не е важно какво е съдържанието на този комплекс от п
ред
стави; обаче трябва да е непос
ред
ствен, да не п
ред
ставлява реминисценция от спомен или нещо подобно.
Това медитиране е прасвободно действие. При все това ако можем да останем верни ако си обещаем, не на някой друг, а на самите себе си, че ще останем верни на това медитиране, тогава само по себе си това представлява огромна сила на душата, а именно самото това да останем верни. След като разгледах тези въпроси, бих желал да насоча вниманието, как се извършва самата медитация в нейните най-прости форми. Днес мога да обсъдя само с принцип-ната страна. Става дума за това, да извикаме в центъра на нашето съзнание някаква представа или комплекс от представи.
Съвсем не е важно какво е съдържанието на този комплекс от представи; обаче трябва да е непосредствен, да не представлява реминисценция от спомен или нещо подобно.
Добре е следователно, ако извадим тази представа или тази съвкупност от представи не от нашата съкровищница на спомените, а получим медитацията от някой друг, който има опит в тези неща, и то не защото той ще упражни някакво внушение върху нас, а да сме сигурни, че това, върху което медитираме, е нещо ново за нас. Можем също да вземем някаква стара книга, за която сме съвсем сигурни, че не сме я чели и да си потърсим в нея едно медитативно изречение. Отнася се за това да не изваждаме от подсъзнанието или от областта на несъзнателното изречение, което силно ни въздейства. Това е необозримо, то не може да се обхване, защото се намесват всякакви остатъци от усещания и чувства. Касае се за това, всичко да бъде така обозримо, както е едно математическо правило.
към текста >>
Добре е следователно, ако извадим тази п
ред
става или тази съвкупност от п
ред
стави не от нашата съкровищница на спомените, а получим медитацията от някой друг, който има опит в тези неща, и то не защото той ще упражни някакво внушение върху нас, а да сме сигурни, че това, върху което медитираме, е нещо ново за нас.
При все това ако можем да останем верни ако си обещаем, не на някой друг, а на самите себе си, че ще останем верни на това медитиране, тогава само по себе си това представлява огромна сила на душата, а именно самото това да останем верни. След като разгледах тези въпроси, бих желал да насоча вниманието, как се извършва самата медитация в нейните най-прости форми. Днес мога да обсъдя само с принцип-ната страна. Става дума за това, да извикаме в центъра на нашето съзнание някаква представа или комплекс от представи. Съвсем не е важно какво е съдържанието на този комплекс от представи; обаче трябва да е непосредствен, да не представлява реминисценция от спомен или нещо подобно.
Добре е следователно, ако извадим тази представа или тази съвкупност от представи не от нашата съкровищница на спомените, а получим медитацията от някой друг, който има опит в тези неща, и то не защото той ще упражни някакво внушение върху нас, а да сме сигурни, че това, върху което медитираме, е нещо ново за нас.
Можем също да вземем някаква стара книга, за която сме съвсем сигурни, че не сме я чели и да си потърсим в нея едно медитативно изречение. Отнася се за това да не изваждаме от подсъзнанието или от областта на несъзнателното изречение, което силно ни въздейства. Това е необозримо, то не може да се обхване, защото се намесват всякакви остатъци от усещания и чувства. Касае се за това, всичко да бъде така обозримо, както е едно математическо правило. Да вземем нещо съвсем просто: «В светлината живее мъдростта.» На първо място съвсем не се налага да проверяваме, дали това е вярно.
към текста >>
Въпросът е да бъде събран целият душевен човек, та всичко, което в нас е мисловна сила и сила на усещанията и чувствата, да бъде изцяло концентрирано върху съдържанието на избраната мисъл или п
ред
става.
То е една картина, един образ. Работата не е в това да се занимаваме по някакъв начин със съдържанието като такова, а да го обхванем вътрешно с душевен поглед, да се отпуснем върху него със съзнанието си. В началото ще задържаме съзнанието в покой върху такова съдържание за много кратко време. Но времето ще става все по-дълго и по-дълго. В какво се състои въпросът?
Въпросът е да бъде събран целият душевен човек, та всичко, което в нас е мисловна сила и сила на усещанията и чувствата, да бъде изцяло концентрирано върху съдържанието на избраната мисъл или представа.
Както мускулите на ръцете заякват, когато работим с тях, така укрепват душевните сили от това, че те отново и отново биват насочвани върху дадено съдържание. По възможност това съдържание трябва да остане същото в продължение на месеци, може би на години, тъй като за действителното свръхсетивно познание трябва първо да бъдат укрепени и затвърдени душевните сили. Ако човек продължи да се упражнява по този начин, идва денят, бих желал да кажа, великият ден, в който човек постига едно съвсем определено наблюдение, наблюдението, че той постепенно навлиза в душевна дейност, която е съвсем независима от тялото. И той забелязва също: Преди е бил с цялото си мислене и чувстване зависим от тялото, с представната дейност от сетивно-нервната система, с чувстването от системата на кръвообращението и т. н.; сега той се чувства в една духовно-душевна дейност, която е независима от каквато и да било телесна дейност.
към текста >>
Ако човек продължи да се упражнява по този начин, идва денят, бих желал да кажа, великият ден, в който човек постига едно съвсем оп
ред
елено наблюдение, наблюдението, че той постепенно навлиза в душевна дейност, която е съвсем независима от тялото.
Но времето ще става все по-дълго и по-дълго. В какво се състои въпросът? Въпросът е да бъде събран целият душевен човек, та всичко, което в нас е мисловна сила и сила на усещанията и чувствата, да бъде изцяло концентрирано върху съдържанието на избраната мисъл или представа. Както мускулите на ръцете заякват, когато работим с тях, така укрепват душевните сили от това, че те отново и отново биват насочвани върху дадено съдържание. По възможност това съдържание трябва да остане същото в продължение на месеци, може би на години, тъй като за действителното свръхсетивно познание трябва първо да бъдат укрепени и затвърдени душевните сили.
Ако човек продължи да се упражнява по този начин, идва денят, бих желал да кажа, великият ден, в който човек постига едно съвсем определено наблюдение, наблюдението, че той постепенно навлиза в душевна дейност, която е съвсем независима от тялото.
И той забелязва също: Преди е бил с цялото си мислене и чувстване зависим от тялото, с представната дейност от сетивно-нервната система, с чувстването от системата на кръвообращението и т. н.; сега той се чувства в една духовно-душевна дейност, която е независима от каквато и да било телесна дейност. При това човек забелязва, че вече е в състояние сам да поставя във вибрация нещо в главата си, което по-рано е оставало неосъзнато. Сега именно той прави едно забележително откритие. Прави откритието, в какво се състои разликата между спането и будното състояние.
към текста >>
И той забелязва също: П
ред
и е бил с цялото си мислене и чувстване зависим от тялото, с п
ред
ставната дейност от сетивно-нервната система, с чувстването от системата на кръвообращението и т.
В какво се състои въпросът? Въпросът е да бъде събран целият душевен човек, та всичко, което в нас е мисловна сила и сила на усещанията и чувствата, да бъде изцяло концентрирано върху съдържанието на избраната мисъл или представа. Както мускулите на ръцете заякват, когато работим с тях, така укрепват душевните сили от това, че те отново и отново биват насочвани върху дадено съдържание. По възможност това съдържание трябва да остане същото в продължение на месеци, може би на години, тъй като за действителното свръхсетивно познание трябва първо да бъдат укрепени и затвърдени душевните сили. Ако човек продължи да се упражнява по този начин, идва денят, бих желал да кажа, великият ден, в който човек постига едно съвсем определено наблюдение, наблюдението, че той постепенно навлиза в душевна дейност, която е съвсем независима от тялото.
И той забелязва също: Преди е бил с цялото си мислене и чувстване зависим от тялото, с представната дейност от сетивно-нервната система, с чувстването от системата на кръвообращението и т.
н.; сега той се чувства в една духовно-душевна дейност, която е независима от каквато и да било телесна дейност. При това човек забелязва, че вече е в състояние сам да поставя във вибрация нещо в главата си, което по-рано е оставало неосъзнато. Сега именно той прави едно забележително откритие. Прави откритието, в какво се състои разликата между спането и будното състояние. Разликата е именно в това, че когато човек е буден, в целия човешки организъм нещо вибрира; само не в главата; там се намира в покой същото онова, което иначе в останалия човешки организъм е в движение.
към текста >>
Така че за твърдия състав при човека можем да говорим само в един неоп
ред
елен смисъл.
Сега именно той прави едно забележително откритие. Прави откритието, в какво се състои разликата между спането и будното състояние. Разликата е именно в това, че когато човек е буден, в целия човешки организъм нещо вибрира; само не в главата; там се намира в покой същото онова, което иначе в останалия човешки организъм е в движение. За какво става дума тук, ще разберем по-добре, когато ви обърна внимание, че като хора ние не сме тези яки, набити и твърди тела, които обикновено мислим, че сме. Ние сме съставени приблизително до 90 % от течност и твърдите съставни части от около 10 % са потопени в тази течност и плуват в нея.
Така че за твърдия състав при човека можем да говорим само в един неопределен смисъл.
Ние сме към 90 % вода, ако мога така да кажа. И в тази вода пулсира известна част въздух, а също и топлина. Ако така си представите човека, който в минимална част е твърдо тяло, в по-голямата част е вода, въздух и вибрираща вътре в тях топлина, тогава вече няма да намирате толкова невероятно, че в него има нещо още по-фино. И това по-фино нещо сега аз ще назова етерно тяло. Това етерно тяло е по-фино от въздуха, то е така фино, че ни прониква, без ние в обикновения живот да знаем това.
към текста >>
Ако така си п
ред
ставите човека, който в минимална част е твърдо тяло, в по-голямата част е вода, въздух и вибрираща вътре в тях топлина, тогава вече няма да намирате толкова невероятно, че в него има нещо още по-фино.
За какво става дума тук, ще разберем по-добре, когато ви обърна внимание, че като хора ние не сме тези яки, набити и твърди тела, които обикновено мислим, че сме. Ние сме съставени приблизително до 90 % от течност и твърдите съставни части от около 10 % са потопени в тази течност и плуват в нея. Така че за твърдия състав при човека можем да говорим само в един неопределен смисъл. Ние сме към 90 % вода, ако мога така да кажа. И в тази вода пулсира известна част въздух, а също и топлина.
Ако така си представите човека, който в минимална част е твърдо тяло, в по-голямата част е вода, въздух и вибрираща вътре в тях топлина, тогава вече няма да намирате толкова невероятно, че в него има нещо още по-фино.
И това по-фино нещо сега аз ще назова етерно тяло. Това етерно тяло е по-фино от въздуха, то е така фино, че ни прониква, без ние в обикновения живот да знаем това. Именно това етерно тяло по време на будност се намира във вътрешно закономерно движение в цялата останала част на човешкото тяло, само не в главата. В главата етерното тяло е във вътрешен покой. По време на сън положението е друго.
към текста >>
Те ни се п
ред
ставят като сънища.
В главата етерното тяло е във вътрешен покой. По време на сън положението е друго. Спането започва с това - и продължава по същия начин, - че етерното тяло започва да се движи и в главата. Така че по време на спане ние като цял човек, както главата така и останалият човек, имаме едно вътрешно подвижно етерно тяло. И когато сънуваме, да кажем при събуждане, тогава става така, че ние възприемаме тъкмо в самото събуждане последните движения на етерното тяло.
Те ни се представят като сънища.
При събуждането ние успяваме да възприемем последните движения на етерното тяло; при бързото събуждане това не може да се осъществи. Който медитира дълго време по посочения начин, той идва до положението постепенно да оформя образи и картини в спокойното етерно тяло на главата. В книгата, която цитирах, аз наричам това имагинации. И тези имагинации, които се изживяват в етерното тяло независимо от физическото тяло, са първото свръхсетивно впечатление, което можем да имаме. То ни поставя в положение напълно да се абстрахираме от физическото си тяло и да обхванем с вътрешен поглед назад чак до раждането нашия живот с неговите действия, с неговото движение, както при една картина.
към текста >>
Това, което често е описвано от хора, които са потъвали във вода, които са се давили; а именно че виждат в обратен
ред
своя живот в подвижни картини - тук може систематично да бъде изградено, така че човек да може да види всички резултати от своя съвременен земен живот.
При събуждането ние успяваме да възприемем последните движения на етерното тяло; при бързото събуждане това не може да се осъществи. Който медитира дълго време по посочения начин, той идва до положението постепенно да оформя образи и картини в спокойното етерно тяло на главата. В книгата, която цитирах, аз наричам това имагинации. И тези имагинации, които се изживяват в етерното тяло независимо от физическото тяло, са първото свръхсетивно впечатление, което можем да имаме. То ни поставя в положение напълно да се абстрахираме от физическото си тяло и да обхванем с вътрешен поглед назад чак до раждането нашия живот с неговите действия, с неговото движение, както при една картина.
Това, което често е описвано от хора, които са потъвали във вода, които са се давили; а именно че виждат в обратен ред своя живот в подвижни картини - тук може систематично да бъде изградено, така че човек да може да види всички резултати от своя съвременен земен живот.
Първото, което познанието на посвещението дава, е съзерцанието на собствения душевен живот. Във всеки случай това сега е различно от това, което обикновено се предполага. Обикновено абстрактно се смята, че този душевен живот е нещо, изтъкано от представи. Когато го опознаем в неговия истински образ, той се явява нещо творческо, там същевременно е онова, което е действало в нашето детство, което е изваяло нашия мозък, което пронизва останалото ни тяло и разгръща в него пластична, ваятелска дейност, като ежедневно осъществява нашето бодърстване, даже нашата храносмилателна дейност. Този деен фактор в организма ние разглеждаме като етерното тяло на човека.
към текста >>
Във всеки случай това сега е различно от това, което обикновено се п
ред
полага.
В книгата, която цитирах, аз наричам това имагинации. И тези имагинации, които се изживяват в етерното тяло независимо от физическото тяло, са първото свръхсетивно впечатление, което можем да имаме. То ни поставя в положение напълно да се абстрахираме от физическото си тяло и да обхванем с вътрешен поглед назад чак до раждането нашия живот с неговите действия, с неговото движение, както при една картина. Това, което често е описвано от хора, които са потъвали във вода, които са се давили; а именно че виждат в обратен ред своя живот в подвижни картини - тук може систематично да бъде изградено, така че човек да може да види всички резултати от своя съвременен земен живот. Първото, което познанието на посвещението дава, е съзерцанието на собствения душевен живот.
Във всеки случай това сега е различно от това, което обикновено се предполага.
Обикновено абстрактно се смята, че този душевен живот е нещо, изтъкано от представи. Когато го опознаем в неговия истински образ, той се явява нещо творческо, там същевременно е онова, което е действало в нашето детство, което е изваяло нашия мозък, което пронизва останалото ни тяло и разгръща в него пластична, ваятелска дейност, като ежедневно осъществява нашето бодърстване, даже нашата храносмилателна дейност. Този деен фактор в организма ние разглеждаме като етерното тяло на човека. То не е пространствено тяло, то е времево тяло, тяло на времето. Поради това вие можете да опишете етерното тяло като пространствена форма само ако съзнавате, че при това вие вършите същото, както ако рисувате една светкавица.
към текста >>
Обикновено абстрактно се смята, че този душевен живот е нещо, изтъкано от п
ред
стави.
И тези имагинации, които се изживяват в етерното тяло независимо от физическото тяло, са първото свръхсетивно впечатление, което можем да имаме. То ни поставя в положение напълно да се абстрахираме от физическото си тяло и да обхванем с вътрешен поглед назад чак до раждането нашия живот с неговите действия, с неговото движение, както при една картина. Това, което често е описвано от хора, които са потъвали във вода, които са се давили; а именно че виждат в обратен ред своя живот в подвижни картини - тук може систематично да бъде изградено, така че човек да може да види всички резултати от своя съвременен земен живот. Първото, което познанието на посвещението дава, е съзерцанието на собствения душевен живот. Във всеки случай това сега е различно от това, което обикновено се предполага.
Обикновено абстрактно се смята, че този душевен живот е нещо, изтъкано от представи.
Когато го опознаем в неговия истински образ, той се явява нещо творческо, там същевременно е онова, което е действало в нашето детство, което е изваяло нашия мозък, което пронизва останалото ни тяло и разгръща в него пластична, ваятелска дейност, като ежедневно осъществява нашето бодърстване, даже нашата храносмилателна дейност. Този деен фактор в организма ние разглеждаме като етерното тяло на човека. То не е пространствено тяло, то е времево тяло, тяло на времето. Поради това вие можете да опишете етерното тяло като пространствена форма само ако съзнавате, че при това вие вършите същото, както ако рисувате една светкавица. Когато рисувате светкавицата, вие естествено рисувате един миг; вие задържате този миг.
към текста >>
Това е първото нещо, което най-нап
ред
можем да открием като свръхсетивна заложба в себе си.
Поради това вие можете да опишете етерното тяло като пространствена форма само ако съзнавате, че при това вие вършите същото, както ако рисувате една светкавица. Когато рисувате светкавицата, вие естествено рисувате един миг; вие задържате този миг. Човешкото етерно тяло също може да бъде уловено пространствено, но това е само един миг от него. В действителност имаме едно физическо пространствено тяло и едно времево тяло, едно етерно тяло, което постоянно е в движение. Има смисъл да говорим за етерното тяло само ако говорим за него като за времево тяло, което обхващаме с вътрешния поглед като едно единство чак до нашето раждане от мига, в който сме в състояние да направим това откритие.
Това е първото нещо, което най-напред можем да открием като свръхсетивна заложба в себе си.
Това, което се постига в развитието на душата чрез такива душевни процеси, както ги описах, се проявява преди всичко в цялостната промяна на душевната настройка, на душевното устройство на човека, който се стреми към ини-циационното познание. Моля да не ме разберете погрешно. Нямам предвид, че движещият се към посвещение изведнъж става напълно променен, напълно друг човек. Напротив, съвременното инициационно познание трябва да накара човека да остане изцяло вътре в света, така че и когато достигне посвещение, той да е в състояние да продължи живота си така, както някога го е започнал. Ала в часовете и миговете, в които върши свръхсетивно изследване, човекът във всеки случай е станал друг вследствие на посвещението, различен от това, което е в обикновения живот.
към текста >>
Това, което се постига в развитието на душата чрез такива душевни процеси, както ги описах, се проявява п
ред
и всичко в цялостната промяна на душевната настройка, на душевното устройство на човека, който се стреми към ини-циационното познание.
Когато рисувате светкавицата, вие естествено рисувате един миг; вие задържате този миг. Човешкото етерно тяло също може да бъде уловено пространствено, но това е само един миг от него. В действителност имаме едно физическо пространствено тяло и едно времево тяло, едно етерно тяло, което постоянно е в движение. Има смисъл да говорим за етерното тяло само ако говорим за него като за времево тяло, което обхващаме с вътрешния поглед като едно единство чак до нашето раждане от мига, в който сме в състояние да направим това откритие. Това е първото нещо, което най-напред можем да открием като свръхсетивна заложба в себе си.
Това, което се постига в развитието на душата чрез такива душевни процеси, както ги описах, се проявява преди всичко в цялостната промяна на душевната настройка, на душевното устройство на човека, който се стреми към ини-циационното познание.
Моля да не ме разберете погрешно. Нямам предвид, че движещият се към посвещение изведнъж става напълно променен, напълно друг човек. Напротив, съвременното инициационно познание трябва да накара човека да остане изцяло вътре в света, така че и когато достигне посвещение, той да е в състояние да продължи живота си така, както някога го е започнал. Ала в часовете и миговете, в които върши свръхсетивно изследване, човекът във всеки случай е станал друг вследствие на посвещението, различен от това, което е в обикновения живот. Преди всичко бих желал да изтъкна един важен момент, който отличава познанието на посвещението: човекът все повече и повече чувства как колкото по-навътре прониква в живота на свръхсетивния свят, толкова повече неговата телесност изчезва по отношение на това, в което тази телесност участва в обикновения живот.
към текста >>
Нямам п
ред
вид, че движещият се към посвещение изведнъж става напълно променен, напълно друг човек.
В действителност имаме едно физическо пространствено тяло и едно времево тяло, едно етерно тяло, което постоянно е в движение. Има смисъл да говорим за етерното тяло само ако говорим за него като за времево тяло, което обхващаме с вътрешния поглед като едно единство чак до нашето раждане от мига, в който сме в състояние да направим това откритие. Това е първото нещо, което най-напред можем да открием като свръхсетивна заложба в себе си. Това, което се постига в развитието на душата чрез такива душевни процеси, както ги описах, се проявява преди всичко в цялостната промяна на душевната настройка, на душевното устройство на човека, който се стреми към ини-циационното познание. Моля да не ме разберете погрешно.
Нямам предвид, че движещият се към посвещение изведнъж става напълно променен, напълно друг човек.
Напротив, съвременното инициационно познание трябва да накара човека да остане изцяло вътре в света, така че и когато достигне посвещение, той да е в състояние да продължи живота си така, както някога го е започнал. Ала в часовете и миговете, в които върши свръхсетивно изследване, човекът във всеки случай е станал друг вследствие на посвещението, различен от това, което е в обикновения живот. Преди всичко бих желал да изтъкна един важен момент, който отличава познанието на посвещението: човекът все повече и повече чувства как колкото по-навътре прониква в живота на свръхсетивния свят, толкова повече неговата телесност изчезва по отношение на това, в което тази телесност участва в обикновения живот. Да се запитаме как се осъществяват нашите преценки в живота. В нашия живот здраво се установяват симпатия и антипатия.
към текста >>
П
ред
и всичко бих желал да изтъкна един важен момент, който отличава познанието на посвещението: човекът все повече и повече чувства как колкото по-навътре прониква в живота на свръхсетивния свят, толкова повече неговата телесност изчезва по отношение на това, в което тази телесност участва в обикновения живот.
Това, което се постига в развитието на душата чрез такива душевни процеси, както ги описах, се проявява преди всичко в цялостната промяна на душевната настройка, на душевното устройство на човека, който се стреми към ини-циационното познание. Моля да не ме разберете погрешно. Нямам предвид, че движещият се към посвещение изведнъж става напълно променен, напълно друг човек. Напротив, съвременното инициационно познание трябва да накара човека да остане изцяло вътре в света, така че и когато достигне посвещение, той да е в състояние да продължи живота си така, както някога го е започнал. Ала в часовете и миговете, в които върши свръхсетивно изследване, човекът във всеки случай е станал друг вследствие на посвещението, различен от това, което е в обикновения живот.
Преди всичко бих желал да изтъкна един важен момент, който отличава познанието на посвещението: човекът все повече и повече чувства как колкото по-навътре прониква в живота на свръхсетивния свят, толкова повече неговата телесност изчезва по отношение на това, в което тази телесност участва в обикновения живот.
Да се запитаме как се осъществяват нашите преценки в живота. В нашия живот здраво се установяват симпатия и антипатия. Симпатия и антипатия към природните явления и преди всичко симпатия и антипатия към другите хора. Във всичко това участва нашето тяло. Разбира се, ние влагаме в него тази симпатия и антипатия, които в голямата си част имат своето основание пряко във физическите процеси на нашето тяло.
към текста >>
Симпатия и антипатия към природните явления и п
ред
и всичко симпатия и антипатия към другите хора.
Напротив, съвременното инициационно познание трябва да накара човека да остане изцяло вътре в света, така че и когато достигне посвещение, той да е в състояние да продължи живота си така, както някога го е започнал. Ала в часовете и миговете, в които върши свръхсетивно изследване, човекът във всеки случай е станал друг вследствие на посвещението, различен от това, което е в обикновения живот. Преди всичко бих желал да изтъкна един важен момент, който отличава познанието на посвещението: човекът все повече и повече чувства как колкото по-навътре прониква в живота на свръхсетивния свят, толкова повече неговата телесност изчезва по отношение на това, в което тази телесност участва в обикновения живот. Да се запитаме как се осъществяват нашите преценки в живота. В нашия живот здраво се установяват симпатия и антипатия.
Симпатия и антипатия към природните явления и преди всичко симпатия и антипатия към другите хора.
Във всичко това участва нашето тяло. Разбира се, ние влагаме в него тази симпатия и антипатия, които в голямата си част имат своето основание пряко във физическите процеси на нашето тяло. В мига, в който посветеният се издигне в свръхсетивния свят, той заживява в един свят, в който симпатията и антипатията, свързани с телесността, му стават все по-чужди и по-чужди по времето на пребиваване в свръхсетивната област. Той се е отдалечил и се е откъснал от това, с което е свързан чрез своята телесност. И когато иска отново да поеме обикновения живот, той трябва в известен смисъл първо отново да се вмъква в обичайните симпатии и антипатии, което иначе става от само себе си.
към текста >>
Когато се събуди сутрин, човек е навлязъл в своето тяло, разгръща същата любов към нещата и хората, същата симпатия и антипатия, които е имал п
ред
и това.
Във всичко това участва нашето тяло. Разбира се, ние влагаме в него тази симпатия и антипатия, които в голямата си част имат своето основание пряко във физическите процеси на нашето тяло. В мига, в който посветеният се издигне в свръхсетивния свят, той заживява в един свят, в който симпатията и антипатията, свързани с телесността, му стават все по-чужди и по-чужди по времето на пребиваване в свръхсетивната област. Той се е отдалечил и се е откъснал от това, с което е свързан чрез своята телесност. И когато иска отново да поеме обикновения живот, той трябва в известен смисъл първо отново да се вмъква в обичайните симпатии и антипатии, което иначе става от само себе си.
Когато се събуди сутрин, човек е навлязъл в своето тяло, разгръща същата любов към нещата и хората, същата симпатия и антипатия, които е имал преди това.
Това става от само себе си. Но когато е пребивавал в свръхсетивния свят и отново иска да се завърне към своите симпатии и антипатии, тогава той трябва да направи това с усилие, тогава трябва в известен смисъл да се гмурне, да се потопи в своята телесност. Това откъсване от собствената телесност е едно от явленията, което показва, че е направен известен напредък. Общо взето появата на по-великодушни симпатии и антипатии е нещо, което постепенно става принадлежност на посветения. Развитието към инициация се проявява особено силно в едно отношение: в действието на паметта, на спомена за изживяното по време на инициационното познание.
към текста >>
Това откъсване от собствената телесност е едно от явленията, което показва, че е направен известен нап
ред
ък.
Той се е отдалечил и се е откъснал от това, с което е свързан чрез своята телесност. И когато иска отново да поеме обикновения живот, той трябва в известен смисъл първо отново да се вмъква в обичайните симпатии и антипатии, което иначе става от само себе си. Когато се събуди сутрин, човек е навлязъл в своето тяло, разгръща същата любов към нещата и хората, същата симпатия и антипатия, които е имал преди това. Това става от само себе си. Но когато е пребивавал в свръхсетивния свят и отново иска да се завърне към своите симпатии и антипатии, тогава той трябва да направи това с усилие, тогава трябва в известен смисъл да се гмурне, да се потопи в своята телесност.
Това откъсване от собствената телесност е едно от явленията, което показва, че е направен известен напредък.
Общо взето появата на по-великодушни симпатии и антипатии е нещо, което постепенно става принадлежност на посветения. Развитието към инициация се проявява особено силно в едно отношение: в действието на паметта, на спомена за изживяното по време на инициационното познание. - В обикновения живот ние изживяваме себе си. Нашият спомен, нашата памет е понякога малко по-добра, понякога малко по-лоша, но ние се сдобиваме с памет. Ние имаме изживявания и по-късно си спомняме за тях.
към текста >>
И ако трябва отново да застане п
ред
душата, то трябва да бъде изживяно отново.
- В обикновения живот ние изживяваме себе си. Нашият спомен, нашата памет е понякога малко по-добра, понякога малко по-лоша, но ние се сдобиваме с памет. Ние имаме изживявания и по-късно си спомняме за тях. С това, което изживяваме в свръхсетивните светове, нещата не стоят така. Може да го изживеем в неговото величие, в неговата красота, в неговата важност - но след като е било изживяно, то отминава.
И ако трябва отново да застане пред душата, то трябва да бъде изживяно отново.
То не се запомня в обикновения смисъл. То се запомня, то се отпечатва в паметта само тогава, когато човек с най-голямо усилие облече в понятия това, което вижда в свръхсетивния свят, когато пренесе със себе си своя разум в свръхсетивния свят. Това е съвсем трудно. Тъй като там, отвъд, човек трябва да мисли по същия начин, без неговото тяло да му помага при това мислене. Ето защо човек трябва предварително да е укрепил своите понятия, предварително да е придобил здрава логика в мисленето, та когато погледне отвъд, да не забравя постоянно тази логика.
към текста >>
Ето защо човек трябва п
ред
варително да е укрепил своите понятия, п
ред
варително да е придобил здрава логика в мисленето, та когато погледне отвъд, да не забравя постоянно тази логика.
И ако трябва отново да застане пред душата, то трябва да бъде изживяно отново. То не се запомня в обикновения смисъл. То се запомня, то се отпечатва в паметта само тогава, когато човек с най-голямо усилие облече в понятия това, което вижда в свръхсетивния свят, когато пренесе със себе си своя разум в свръхсетивния свят. Това е съвсем трудно. Тъй като там, отвъд, човек трябва да мисли по същия начин, без неговото тяло да му помага при това мислене.
Ето защо човек трябва предварително да е укрепил своите понятия, предварително да е придобил здрава логика в мисленето, та когато погледне отвъд, да не забравя постоянно тази логика.
Примитивните ясновидци могат да видят някои неща, но тъкмо те забравят логиката, когато са отвъд. И когато трябва да съобщи някому свръхсетивни истини, тъкмо тогава човек забелязва тази промяна на паметта по отношение на свръхсетивните истини. И от това вижда как нашето физическо тяло участва при осъществяването на паметта, не при мисленето, а при употребата на паметта, която постоянно се намесва в свръхсетивното. Ако мога да кажа нещо лично, то е това: когато аз самият изнасям лекции, то е нещо различно от това, когато иначе се изнасят лекции. Там често се говори на основата на спомена; често от спомена се развива това, което е било заучено или помислено.
към текста >>
Човек може да се задълбочи в живота на животните спо
ред
тяхната форма и особено в живота на другите хора.
Естествено това и в другите случаи е така, но в повишена степен е така, когато е налице тази независимост от паметта, това пренасяне в един вътрешен живот, когато е достигната вътрешната степен на паметта. Това, което ви разказах сега за способността на човека да внася в етерното тяло на своята глава форми, които му дават възможност да опознава времевото, етерното тяло чак до своето рождение, всичко това изобщо води до едно особено настроение спрямо Космоса. Човек, така да се каже, загубва собствената си телесност, но се чувства живеещ в Космоса. В известна степен съзнанието се разширява в просторите на етера. Човек вече не може да погледне едно растение, без при това да се потопи в процеса на неговото израстване; той го проследява от корена до цъфтежа; живее в неговите сокове, в неговото цъфтене, в неговите плодове.
Човек може да се задълбочи в живота на животните според тяхната форма и особено в живота на другите хора.
И най-лекият порив, който приижда от човека пред нас, ни въвежда в целия душевен живот и ние чувстваме, че не сме в себе си, а по време на това свръхсетивно познание се намираме извън себе си. Необходимо е обаче да можем винаги да се завръщаме, иначе ставаме инертен, занесен мистик, екзалтиран фанатик, а не изследовател на свръхсетивните светове. Човек трябва да може по едно и също време да живее в свръхсетивните светове и същевременно да може да се връща назад, следователно да може здраво да стои на двата си крака. Затова когато разглеждам такива неща относно свръхсетивните светове, трябва да подчертавам, че според мене един добър философ трябва да притежава не само логика, но много повече трябва да знае как се шие обувка или дреха, наистина да стои практически в живота. Всъщност човек не трябва да разсъждава върху живота, ако не стои истински в практиката на живота.
към текста >>
И най-лекият порив, който приижда от човека п
ред
нас, ни въвежда в целия душевен живот и ние чувстваме, че не сме в себе си, а по време на това свръхсетивно познание се намираме извън себе си.
Това, което ви разказах сега за способността на човека да внася в етерното тяло на своята глава форми, които му дават възможност да опознава времевото, етерното тяло чак до своето рождение, всичко това изобщо води до едно особено настроение спрямо Космоса. Човек, така да се каже, загубва собствената си телесност, но се чувства живеещ в Космоса. В известна степен съзнанието се разширява в просторите на етера. Човек вече не може да погледне едно растение, без при това да се потопи в процеса на неговото израстване; той го проследява от корена до цъфтежа; живее в неговите сокове, в неговото цъфтене, в неговите плодове. Човек може да се задълбочи в живота на животните според тяхната форма и особено в живота на другите хора.
И най-лекият порив, който приижда от човека пред нас, ни въвежда в целия душевен живот и ние чувстваме, че не сме в себе си, а по време на това свръхсетивно познание се намираме извън себе си.
Необходимо е обаче да можем винаги да се завръщаме, иначе ставаме инертен, занесен мистик, екзалтиран фанатик, а не изследовател на свръхсетивните светове. Човек трябва да може по едно и също време да живее в свръхсетивните светове и същевременно да може да се връща назад, следователно да може здраво да стои на двата си крака. Затова когато разглеждам такива неща относно свръхсетивните светове, трябва да подчертавам, че според мене един добър философ трябва да притежава не само логика, но много повече трябва да знае как се шие обувка или дреха, наистина да стои практически в живота. Всъщност човек не трябва да разсъждава върху живота, ако не стои истински в практиката на живота. Обаче това още повече важи за онези, които търсят свръхсетивни познания.
към текста >>
Затова когато разглеждам такива неща относно свръхсетивните светове, трябва да подчертавам, че спо
ред
мене един добър философ трябва да притежава не само логика, но много повече трябва да знае как се шие обувка или дреха, наистина да стои практически в живота.
Човек вече не може да погледне едно растение, без при това да се потопи в процеса на неговото израстване; той го проследява от корена до цъфтежа; живее в неговите сокове, в неговото цъфтене, в неговите плодове. Човек може да се задълбочи в живота на животните според тяхната форма и особено в живота на другите хора. И най-лекият порив, който приижда от човека пред нас, ни въвежда в целия душевен живот и ние чувстваме, че не сме в себе си, а по време на това свръхсетивно познание се намираме извън себе си. Необходимо е обаче да можем винаги да се завръщаме, иначе ставаме инертен, занесен мистик, екзалтиран фанатик, а не изследовател на свръхсетивните светове. Човек трябва да може по едно и също време да живее в свръхсетивните светове и същевременно да може да се връща назад, следователно да може здраво да стои на двата си крака.
Затова когато разглеждам такива неща относно свръхсетивните светове, трябва да подчертавам, че според мене един добър философ трябва да притежава не само логика, но много повече трябва да знае как се шие обувка или дреха, наистина да стои практически в живота.
Всъщност човек не трябва да разсъждава върху живота, ако не стои истински в практиката на живота. Обаче това още повече важи за онези, които търсят свръхсетивни познания. Свръх-сетивен изследовател не може да стане никой фантазьор, никой мечтател, никой човек, който не стои здраво на двата си крака. Иначе човек се загубва, защото той действително трябва да излезе извън себе си. Обаче това излизане извън себе си не трябва да води до това, той да се загуби.
към текста >>
Най-нап
ред
човек почива върху оп
ред
елени п
ред
стави или комплекс от п
ред
стави и с това засилва душевния си живот.
Иначе човек се загубва, защото той действително трябва да излезе извън себе си. Обаче това излизане извън себе си не трябва да води до това, той да се загуби. От такова познание, което ви описах, е написана книгата «Въведение в Тайната наука». Сега обаче става дума за това, че човек може да проникне по-нататък в свръхсетивното познание. Това става, като се развива и усъвършенства медитацията.
Най-напред човек почива върху определени представи или комплекс от представи и с това засилва душевния си живот.
Това още не е достатъчно, за да се навлезе в свръхсетивния свят; за постигане на това още е необходимо човек да се упражнява не само да почива върху представите, не само да концентрира цялата си душа върху тези представи, а също да може по своя воля да ги отстрани, да ги изхвърли от съзнанието си. Както в обикновения живот той може да насочи погледа си към дадено нещо и също да го отклони, така трябва да се научи силно да се концентрира върху дадено душевно съдържание и също така да може да го изхвърли от душата си. Понякога това не е лесно дори в обикновения живот. Помислете колко малко човекът може да прогони своите мисли. Мисли, особено ако са неприятни, понякога преследват човека в продължение на дни.
към текста >>
Това още не е достатъчно, за да се навлезе в свръхсетивния свят; за постигане на това още е необходимо човек да се упражнява не само да почива върху п
ред
ставите, не само да концентрира цялата си душа върху тези п
ред
стави, а също да може по своя воля да ги отстрани, да ги изхвърли от съзнанието си.
Обаче това излизане извън себе си не трябва да води до това, той да се загуби. От такова познание, което ви описах, е написана книгата «Въведение в Тайната наука». Сега обаче става дума за това, че човек може да проникне по-нататък в свръхсетивното познание. Това става, като се развива и усъвършенства медитацията. Най-напред човек почива върху определени представи или комплекс от представи и с това засилва душевния си живот.
Това още не е достатъчно, за да се навлезе в свръхсетивния свят; за постигане на това още е необходимо човек да се упражнява не само да почива върху представите, не само да концентрира цялата си душа върху тези представи, а също да може по своя воля да ги отстрани, да ги изхвърли от съзнанието си.
Както в обикновения живот той може да насочи погледа си към дадено нещо и също да го отклони, така трябва да се научи силно да се концентрира върху дадено душевно съдържание и също така да може да го изхвърли от душата си. Понякога това не е лесно дори в обикновения живот. Помислете колко малко човекът може да прогони своите мисли. Мисли, особено ако са неприятни, понякога преследват човека в продължение на дни. Той не може да ги отпъди.
към текста >>
Но първо трябва да узреем за това; чрез премахване на медитираните п
ред
стави ние трябва да усвоим силата да отстраняваме този душевен колос, този душевен гигант; цялата ужасна акула на нашия досегашен живот между сегашния момент и раждането, която стои п
ред
нас, - нея трябва да отстраним.
Той не може да ги отпъди. И това е още по-трудно, когато вече сме се научили да се концентрираме върху мислите. Дадено мисловно съдържание, върху което сме се концентрирали, в края на краищата започва здраво да ни завладява и ние трябва да употребим всичките си усилия, за да го отстраним. Ако сме се упражнявали в това продължително време, ние ще достигнем до там да можем да отстраняваме, да изхвърляме от своето съзнание този ретроспективен поглед върху живота чак до раждането, цялото това етерно тяло или както го нарекох, тяло на времето. Естествено това е едно стъпало на развитието, което трябва да достигнем.
Но първо трябва да узреем за това; чрез премахване на медитираните представи ние трябва да усвоим силата да отстраняваме този душевен колос, този душевен гигант; цялата ужасна акула на нашия досегашен живот между сегашния момент и раждането, която стои пред нас, - нея трябва да отстраним.
Отстраним ли я, за нас настъпва нещо, което бих желал да нарека «по-будно съзнание». Тогава ние просто сме будни, без да има нещо в будното съзнание. Но сега то се изпълва. Тъй както в белия дроб нахлува въздухът, от който се нуждаем, така сега в празното съзнание, изпразнено по описания начин, нахлува действителният духовен свят. Това е инспирацията.
към текста >>
Чрез инспирацията Духът навлиза в човека и първото нещо, което сега изживяваме е животът на нашата душа и на нашия дух п
ред
и раждането, съответно п
ред
и зачатието.
Същото е както ако имам в портмонето - да кажем - голямото състояние от пет шилинга и дам един шилинг, остават ми четири шилинга, давам още един, остават три и т.н., докато не остане нито един. Тогава аз мога да направя дългове. Когато имам да дължа един шилинг, тогава имам по-малко отколкото ако нямам никакъв шилинг. Когато чрез посочения метод съм отстранил етерното тяло, аз не навлизам в още по-фин етер, а в нещо, което е противоположно на етера, както задължението към притежаваното състояние. И едва сега аз от опит зная какво е Духът.
Чрез инспирацията Духът навлиза в човека и първото нещо, което сега изживяваме е животът на нашата душа и на нашия дух преди раждането, съответно преди зачатието.
Това е преекзистентният, предрожденият живот на нашата душа и нашия Дух. Преди това ние виждахме в етера назад до нашето раждане. Сега виждаме в духовно-душевния свят отвъд раждането, отвъд зачатието и достигаме до това да възприемаме какви сме били, преди да сме слезли от духовните светове и преди да сме приели физическо тяло по линия на наследствеността. За инициационното познание тези неща не са философски истини, които човек измисля, те са опитности, ала опитности, които човек първо трябва да придобива, като се подготви за тях така, както посочих сега. И така първото нещо, което ни се явява, когато навлезем в духовния свят, е истината за преекзистенцията, за предсъществуването на човешката душа, съответно на човешкия Дух, и сега ние се учим да гледаме, непосредствено да съзерцаваме вечното.
към текста >>
Това е преекзистентният, п
ред
рожденият живот на нашата душа и нашия Дух.
Тогава аз мога да направя дългове. Когато имам да дължа един шилинг, тогава имам по-малко отколкото ако нямам никакъв шилинг. Когато чрез посочения метод съм отстранил етерното тяло, аз не навлизам в още по-фин етер, а в нещо, което е противоположно на етера, както задължението към притежаваното състояние. И едва сега аз от опит зная какво е Духът. Чрез инспирацията Духът навлиза в човека и първото нещо, което сега изживяваме е животът на нашата душа и на нашия дух преди раждането, съответно преди зачатието.
Това е преекзистентният, предрожденият живот на нашата душа и нашия Дух.
Преди това ние виждахме в етера назад до нашето раждане. Сега виждаме в духовно-душевния свят отвъд раждането, отвъд зачатието и достигаме до това да възприемаме какви сме били, преди да сме слезли от духовните светове и преди да сме приели физическо тяло по линия на наследствеността. За инициационното познание тези неща не са философски истини, които човек измисля, те са опитности, ала опитности, които човек първо трябва да придобива, като се подготви за тях така, както посочих сега. И така първото нещо, което ни се явява, когато навлезем в духовния свят, е истината за преекзистенцията, за предсъществуването на човешката душа, съответно на човешкия Дух, и сега ние се учим да гледаме, непосредствено да съзерцаваме вечното. От много векове насам европейското човечество е разглеждало вечността винаги само от едната страна, от страната на безсмъртието.
към текста >>
П
ред
и това ние виждахме в етера назад до нашето раждане.
Когато имам да дължа един шилинг, тогава имам по-малко отколкото ако нямам никакъв шилинг. Когато чрез посочения метод съм отстранил етерното тяло, аз не навлизам в още по-фин етер, а в нещо, което е противоположно на етера, както задължението към притежаваното състояние. И едва сега аз от опит зная какво е Духът. Чрез инспирацията Духът навлиза в човека и първото нещо, което сега изживяваме е животът на нашата душа и на нашия дух преди раждането, съответно преди зачатието. Това е преекзистентният, предрожденият живот на нашата душа и нашия Дух.
Преди това ние виждахме в етера назад до нашето раждане.
Сега виждаме в духовно-душевния свят отвъд раждането, отвъд зачатието и достигаме до това да възприемаме какви сме били, преди да сме слезли от духовните светове и преди да сме приели физическо тяло по линия на наследствеността. За инициационното познание тези неща не са философски истини, които човек измисля, те са опитности, ала опитности, които човек първо трябва да придобива, като се подготви за тях така, както посочих сега. И така първото нещо, което ни се явява, когато навлезем в духовния свят, е истината за преекзистенцията, за предсъществуването на човешката душа, съответно на човешкия Дух, и сега ние се учим да гледаме, непосредствено да съзерцаваме вечното. От много векове насам европейското човечество е разглеждало вечността винаги само от едната страна, от страната на безсмъртието. То винаги единствено е питало: Какво става с душата, когато след смъртта напусне тялото?
към текста >>
Сега виждаме в духовно-душевния свят отвъд раждането, отвъд зачатието и достигаме до това да възприемаме какви сме били, п
ред
и да сме слезли от духовните светове и п
ред
и да сме приели физическо тяло по линия на наследствеността.
Когато чрез посочения метод съм отстранил етерното тяло, аз не навлизам в още по-фин етер, а в нещо, което е противоположно на етера, както задължението към притежаваното състояние. И едва сега аз от опит зная какво е Духът. Чрез инспирацията Духът навлиза в човека и първото нещо, което сега изживяваме е животът на нашата душа и на нашия дух преди раждането, съответно преди зачатието. Това е преекзистентният, предрожденият живот на нашата душа и нашия Дух. Преди това ние виждахме в етера назад до нашето раждане.
Сега виждаме в духовно-душевния свят отвъд раждането, отвъд зачатието и достигаме до това да възприемаме какви сме били, преди да сме слезли от духовните светове и преди да сме приели физическо тяло по линия на наследствеността.
За инициационното познание тези неща не са философски истини, които човек измисля, те са опитности, ала опитности, които човек първо трябва да придобива, като се подготви за тях така, както посочих сега. И така първото нещо, което ни се явява, когато навлезем в духовния свят, е истината за преекзистенцията, за предсъществуването на човешката душа, съответно на човешкия Дух, и сега ние се учим да гледаме, непосредствено да съзерцаваме вечното. От много векове насам европейското човечество е разглеждало вечността винаги само от едната страна, от страната на безсмъртието. То винаги единствено е питало: Какво става с душата, когато след смъртта напусне тялото? Да, това е егоистичното право на хората, тъй като хората по егоистични причини се интересуват за това, какво ще последва, когато настъпи смъртта.
към текста >>
И така първото нещо, което ни се явява, когато навлезем в духовния свят, е истината за преекзистенцията, за п
ред
съществуването на човешката душа, съответно на човешкия Дух, и сега ние се учим да гледаме, непос
ред
ствено да съзерцаваме вечното.
Чрез инспирацията Духът навлиза в човека и първото нещо, което сега изживяваме е животът на нашата душа и на нашия дух преди раждането, съответно преди зачатието. Това е преекзистентният, предрожденият живот на нашата душа и нашия Дух. Преди това ние виждахме в етера назад до нашето раждане. Сега виждаме в духовно-душевния свят отвъд раждането, отвъд зачатието и достигаме до това да възприемаме какви сме били, преди да сме слезли от духовните светове и преди да сме приели физическо тяло по линия на наследствеността. За инициационното познание тези неща не са философски истини, които човек измисля, те са опитности, ала опитности, които човек първо трябва да придобива, като се подготви за тях така, както посочих сега.
И така първото нещо, което ни се явява, когато навлезем в духовния свят, е истината за преекзистенцията, за предсъществуването на човешката душа, съответно на човешкия Дух, и сега ние се учим да гледаме, непосредствено да съзерцаваме вечното.
От много векове насам европейското човечество е разглеждало вечността винаги само от едната страна, от страната на безсмъртието. То винаги единствено е питало: Какво става с душата, когато след смъртта напусне тялото? Да, това е егоистичното право на хората, тъй като хората по егоистични причини се интересуват за това, какво ще последва, когато настъпи смъртта. След малко ще видим, че можем да говорим и за безсмъртието; но за безсмъртието най-вече се говори по егоистични причини. Хората по-малко се интересуват за това, което е било преди раждането.
към текста >>
Хората по-малко се интересуват за това, което е било п
ред
и раждането.
И така първото нещо, което ни се явява, когато навлезем в духовния свят, е истината за преекзистенцията, за предсъществуването на човешката душа, съответно на човешкия Дух, и сега ние се учим да гледаме, непосредствено да съзерцаваме вечното. От много векове насам европейското човечество е разглеждало вечността винаги само от едната страна, от страната на безсмъртието. То винаги единствено е питало: Какво става с душата, когато след смъртта напусне тялото? Да, това е егоистичното право на хората, тъй като хората по егоистични причини се интересуват за това, какво ще последва, когато настъпи смъртта. След малко ще видим, че можем да говорим и за безсмъртието; но за безсмъртието най-вече се говори по егоистични причини.
Хората по-малко се интересуват за това, което е било преди раждането.
Те си казват: Важното е, че сме тук. Миналото, което е било преди това, има само познавателна стойност. Обаче човек не може да придобие истинска познавателна стойност, ако не насочи познанието си към това, което се съдържа в нашето съществуване преди раждането, съответно преди зачатието. В съвременния език ние се нуждаем от дума, чрез която вечното да бъде изцяло обхванато. Би трябвало да говорим не само за безсмъртност, ние би трябвало да говорим също - това е малко трудно за превеждане - и за нероденост, защото вечността се състои от безсмъртност и нероденост, и инициационното познание открива неродеността преди безсмъртността.
към текста >>
Миналото, което е било п
ред
и това, има само познавателна стойност.
То винаги единствено е питало: Какво става с душата, когато след смъртта напусне тялото? Да, това е егоистичното право на хората, тъй като хората по егоистични причини се интересуват за това, какво ще последва, когато настъпи смъртта. След малко ще видим, че можем да говорим и за безсмъртието; но за безсмъртието най-вече се говори по егоистични причини. Хората по-малко се интересуват за това, което е било преди раждането. Те си казват: Важното е, че сме тук.
Миналото, което е било преди това, има само познавателна стойност.
Обаче човек не може да придобие истинска познавателна стойност, ако не насочи познанието си към това, което се съдържа в нашето съществуване преди раждането, съответно преди зачатието. В съвременния език ние се нуждаем от дума, чрез която вечното да бъде изцяло обхванато. Би трябвало да говорим не само за безсмъртност, ние би трябвало да говорим също - това е малко трудно за превеждане - и за нероденост, защото вечността се състои от безсмъртност и нероденост, и инициационното познание открива неродеността преди безсмъртността. Следващото стъпало в развитието към свръхсетивния свят може да бъде достигнато чрез това, че в нашата духов-но-душевна работа ние се стремим да се освободим още повече от телесната опора. Това може да се осъществи, като упражненията по медитация и концентрация насочим повече към упражняване на волята.
към текста >>
Обаче човек не може да придобие истинска познавателна стойност, ако не насочи познанието си към това, което се съдържа в нашето съществуване п
ред
и раждането, съответно п
ред
и зачатието.
Да, това е егоистичното право на хората, тъй като хората по егоистични причини се интересуват за това, какво ще последва, когато настъпи смъртта. След малко ще видим, че можем да говорим и за безсмъртието; но за безсмъртието най-вече се говори по егоистични причини. Хората по-малко се интересуват за това, което е било преди раждането. Те си казват: Важното е, че сме тук. Миналото, което е било преди това, има само познавателна стойност.
Обаче човек не може да придобие истинска познавателна стойност, ако не насочи познанието си към това, което се съдържа в нашето съществуване преди раждането, съответно преди зачатието.
В съвременния език ние се нуждаем от дума, чрез която вечното да бъде изцяло обхванато. Би трябвало да говорим не само за безсмъртност, ние би трябвало да говорим също - това е малко трудно за превеждане - и за нероденост, защото вечността се състои от безсмъртност и нероденост, и инициационното познание открива неродеността преди безсмъртността. Следващото стъпало в развитието към свръхсетивния свят може да бъде достигнато чрез това, че в нашата духов-но-душевна работа ние се стремим да се освободим още повече от телесната опора. Това може да се осъществи, като упражненията по медитация и концентрация насочим повече към упражняване на волята. Сега като конкретен пример бих желал да поднеса пред вашите души едно просто упражнение на волята, по което ще можете да проучите принципа, за който тук става дума.
към текста >>
Би трябвало да говорим не само за безсмъртност, ние би трябвало да говорим също - това е малко трудно за превеждане - и за нероденост, защото вечността се състои от безсмъртност и нероденост, и инициационното познание открива неродеността п
ред
и безсмъртността.
Хората по-малко се интересуват за това, което е било преди раждането. Те си казват: Важното е, че сме тук. Миналото, което е било преди това, има само познавателна стойност. Обаче човек не може да придобие истинска познавателна стойност, ако не насочи познанието си към това, което се съдържа в нашето съществуване преди раждането, съответно преди зачатието. В съвременния език ние се нуждаем от дума, чрез която вечното да бъде изцяло обхванато.
Би трябвало да говорим не само за безсмъртност, ние би трябвало да говорим също - това е малко трудно за превеждане - и за нероденост, защото вечността се състои от безсмъртност и нероденост, и инициационното познание открива неродеността преди безсмъртността.
Следващото стъпало в развитието към свръхсетивния свят може да бъде достигнато чрез това, че в нашата духов-но-душевна работа ние се стремим да се освободим още повече от телесната опора. Това може да се осъществи, като упражненията по медитация и концентрация насочим повече към упражняване на волята. Сега като конкретен пример бих желал да поднеса пред вашите души едно просто упражнение на волята, по което ще можете да проучите принципа, за който тук става дума. - В обикновения живот ние сме свикнали да мислим съоб-разно протичането на събитията в света. Оставяме нещата да пристъпват към нас така, както те се случват.
към текста >>
Сега като конкретен пример бих желал да поднеса п
ред
вашите души едно просто упражнение на волята, по което ще можете да проучите принципа, за който тук става дума.
Обаче човек не може да придобие истинска познавателна стойност, ако не насочи познанието си към това, което се съдържа в нашето съществуване преди раждането, съответно преди зачатието. В съвременния език ние се нуждаем от дума, чрез която вечното да бъде изцяло обхванато. Би трябвало да говорим не само за безсмъртност, ние би трябвало да говорим също - това е малко трудно за превеждане - и за нероденост, защото вечността се състои от безсмъртност и нероденост, и инициационното познание открива неродеността преди безсмъртността. Следващото стъпало в развитието към свръхсетивния свят може да бъде достигнато чрез това, че в нашата духов-но-душевна работа ние се стремим да се освободим още повече от телесната опора. Това може да се осъществи, като упражненията по медитация и концентрация насочим повече към упражняване на волята.
Сега като конкретен пример бих желал да поднеса пред вашите души едно просто упражнение на волята, по което ще можете да проучите принципа, за който тук става дума.
- В обикновения живот ние сме свикнали да мислим съоб-разно протичането на събитията в света. Оставяме нещата да пристъпват към нас така, както те се случват. Това, което пристъпва към нас по-рано, ние го мислим по-рано, което пристъпва към нас по-късно, мислим го по-късно. Дори когато в предимно логическото мислене не се съобразяваме с протичането на времето и тогава на заден план все пак съществува нагласата да се придържаме към външното, към действителното протичане на даден факт. За да се упражняваме в съотношението на духовно-душевните сили, трябва да се освободим от външното протичане на нещата.
към текста >>
Дори когато в п
ред
имно логическото мислене не се съобразяваме с протичането на времето и тогава на заден план все пак съществува нагласата да се придържаме към външното, към действителното протичане на даден факт.
Това може да се осъществи, като упражненията по медитация и концентрация насочим повече към упражняване на волята. Сега като конкретен пример бих желал да поднеса пред вашите души едно просто упражнение на волята, по което ще можете да проучите принципа, за който тук става дума. - В обикновения живот ние сме свикнали да мислим съоб-разно протичането на събитията в света. Оставяме нещата да пристъпват към нас така, както те се случват. Това, което пристъпва към нас по-рано, ние го мислим по-рано, което пристъпва към нас по-късно, мислим го по-късно.
Дори когато в предимно логическото мислене не се съобразяваме с протичането на времето и тогава на заден план все пак съществува нагласата да се придържаме към външното, към действителното протичане на даден факт.
За да се упражняваме в съотношението на духовно-душевните сили, трябва да се освободим от външното протичане на нещата. За тази цел има едно добро упражнение, което е същевременно упражнение на волята, а то е, като се опитваме да премисляме събитията, които сме преживели от сутринта до вечерта, но не както са протекли от сутринта към вечерта, а в обратна посока, от вечерта обратно до сутринта като при това навлизаме възможно повече в подробностите. Да предположим, че при такава ретроспекция на живота през деня постигаме следното: изкачили сме една стълба. Сега си представяме, че първоначално сме горе, тогава стъпваме на последното стъпало, после на предпоследното и т.н. Така ние слизаме обратно надолу.
към текста >>
Да п
ред
положим, че при такава ретроспекция на живота през деня постигаме следното: изкачили сме една стълба.
Оставяме нещата да пристъпват към нас така, както те се случват. Това, което пристъпва към нас по-рано, ние го мислим по-рано, което пристъпва към нас по-късно, мислим го по-късно. Дори когато в предимно логическото мислене не се съобразяваме с протичането на времето и тогава на заден план все пак съществува нагласата да се придържаме към външното, към действителното протичане на даден факт. За да се упражняваме в съотношението на духовно-душевните сили, трябва да се освободим от външното протичане на нещата. За тази цел има едно добро упражнение, което е същевременно упражнение на волята, а то е, като се опитваме да премисляме събитията, които сме преживели от сутринта до вечерта, но не както са протекли от сутринта към вечерта, а в обратна посока, от вечерта обратно до сутринта като при това навлизаме възможно повече в подробностите.
Да предположим, че при такава ретроспекция на живота през деня постигаме следното: изкачили сме една стълба.
Сега си представяме, че първоначално сме горе, тогава стъпваме на последното стъпало, после на предпоследното и т.н. Така ние слизаме обратно надолу. - Първо-начално ще бъдем в състояние да си представяме по този начин в обратен ред само отделни епизоди от живота през деня например от шест до три часа, от дванайсет до девет и т.н. та чак до момента на събуждането. Но постепенно ние ще придобием един вид техника, с която действително сме в състояние вечерта или на следващата сутрин като в една обърната панорама да накараме да премине в картини в обратен ред животът ни, протекъл през изминалия ден или през предишния ден.
към текста >>
Сега си п
ред
ставяме, че първоначално сме горе, тогава стъпваме на последното стъпало, после на п
ред
последното и т.н.
Това, което пристъпва към нас по-рано, ние го мислим по-рано, което пристъпва към нас по-късно, мислим го по-късно. Дори когато в предимно логическото мислене не се съобразяваме с протичането на времето и тогава на заден план все пак съществува нагласата да се придържаме към външното, към действителното протичане на даден факт. За да се упражняваме в съотношението на духовно-душевните сили, трябва да се освободим от външното протичане на нещата. За тази цел има едно добро упражнение, което е същевременно упражнение на волята, а то е, като се опитваме да премисляме събитията, които сме преживели от сутринта до вечерта, но не както са протекли от сутринта към вечерта, а в обратна посока, от вечерта обратно до сутринта като при това навлизаме възможно повече в подробностите. Да предположим, че при такава ретроспекция на живота през деня постигаме следното: изкачили сме една стълба.
Сега си представяме, че първоначално сме горе, тогава стъпваме на последното стъпало, после на предпоследното и т.н.
Така ние слизаме обратно надолу. - Първо-начално ще бъдем в състояние да си представяме по този начин в обратен ред само отделни епизоди от живота през деня например от шест до три часа, от дванайсет до девет и т.н. та чак до момента на събуждането. Но постепенно ние ще придобием един вид техника, с която действително сме в състояние вечерта или на следващата сутрин като в една обърната панорама да накараме да премине в картини в обратен ред животът ни, протекъл през изминалия ден или през предишния ден. Когато сме в състояние - и това е важното - с нашето мислене напълно да се освободим от начина, по който действителността протича триизмерно, тогава ще видим, как настъпва едно невероятно усилване на нашата воля.
към текста >>
- Първо-начално ще бъдем в състояние да си п
ред
ставяме по този начин в обратен
ред
само отделни епизоди от живота през деня например от шест до три часа, от дванайсет до девет и т.н.
За да се упражняваме в съотношението на духовно-душевните сили, трябва да се освободим от външното протичане на нещата. За тази цел има едно добро упражнение, което е същевременно упражнение на волята, а то е, като се опитваме да премисляме събитията, които сме преживели от сутринта до вечерта, но не както са протекли от сутринта към вечерта, а в обратна посока, от вечерта обратно до сутринта като при това навлизаме възможно повече в подробностите. Да предположим, че при такава ретроспекция на живота през деня постигаме следното: изкачили сме една стълба. Сега си представяме, че първоначално сме горе, тогава стъпваме на последното стъпало, после на предпоследното и т.н. Така ние слизаме обратно надолу.
- Първо-начално ще бъдем в състояние да си представяме по този начин в обратен ред само отделни епизоди от живота през деня например от шест до три часа, от дванайсет до девет и т.н.
та чак до момента на събуждането. Но постепенно ние ще придобием един вид техника, с която действително сме в състояние вечерта или на следващата сутрин като в една обърната панорама да накараме да премине в картини в обратен ред животът ни, протекъл през изминалия ден или през предишния ден. Когато сме в състояние - и това е важното - с нашето мислене напълно да се освободим от начина, по който действителността протича триизмерно, тогава ще видим, как настъпва едно невероятно усилване на нашата воля. Ще достигнем това също и когато сме в състояние да усещаме една мелодия в обратен ред или когато си представяме една драма от пет действия да протича в обратен ред от петото към четвъртото и т.н. до първото действие.
към текста >>
Но постепенно ние ще придобием един вид техника, с която действително сме в състояние вечерта или на следващата сутрин като в една обърната панорама да накараме да премине в картини в обратен
ред
животът ни, протекъл през изминалия ден или през п
ред
ишния ден.
Да предположим, че при такава ретроспекция на живота през деня постигаме следното: изкачили сме една стълба. Сега си представяме, че първоначално сме горе, тогава стъпваме на последното стъпало, после на предпоследното и т.н. Така ние слизаме обратно надолу. - Първо-начално ще бъдем в състояние да си представяме по този начин в обратен ред само отделни епизоди от живота през деня например от шест до три часа, от дванайсет до девет и т.н. та чак до момента на събуждането.
Но постепенно ние ще придобием един вид техника, с която действително сме в състояние вечерта или на следващата сутрин като в една обърната панорама да накараме да премине в картини в обратен ред животът ни, протекъл през изминалия ден или през предишния ден.
Когато сме в състояние - и това е важното - с нашето мислене напълно да се освободим от начина, по който действителността протича триизмерно, тогава ще видим, как настъпва едно невероятно усилване на нашата воля. Ще достигнем това също и когато сме в състояние да усещаме една мелодия в обратен ред или когато си представяме една драма от пет действия да протича в обратен ред от петото към четвъртото и т.н. до първото действие. Чрез всички тези средства ние усилваме волята, при което я засилваме вътрешно и я откъсваме от нейната сетивна свързаност със събитията. Към това могат да се прибавят такива упражнения, както загатнах в предишни лекции, с които да си изясним по какъв начин имаме един или друг навик.
към текста >>
Ще достигнем това също и когато сме в състояние да усещаме една мелодия в обратен
ред
или когато си п
ред
ставяме една драма от пет действия да протича в обратен
ред
от петото към четвъртото и т.н.
Така ние слизаме обратно надолу. - Първо-начално ще бъдем в състояние да си представяме по този начин в обратен ред само отделни епизоди от живота през деня например от шест до три часа, от дванайсет до девет и т.н. та чак до момента на събуждането. Но постепенно ние ще придобием един вид техника, с която действително сме в състояние вечерта или на следващата сутрин като в една обърната панорама да накараме да премине в картини в обратен ред животът ни, протекъл през изминалия ден или през предишния ден. Когато сме в състояние - и това е важното - с нашето мислене напълно да се освободим от начина, по който действителността протича триизмерно, тогава ще видим, как настъпва едно невероятно усилване на нашата воля.
Ще достигнем това също и когато сме в състояние да усещаме една мелодия в обратен ред или когато си представяме една драма от пет действия да протича в обратен ред от петото към четвъртото и т.н.
до първото действие. Чрез всички тези средства ние усилваме волята, при което я засилваме вътрешно и я откъсваме от нейната сетивна свързаност със събитията. Към това могат да се прибавят такива упражнения, както загатнах в предишни лекции, с които да си изясним по какъв начин имаме един или друг навик. Твърдо си поставяме задача и прилагаме желязна воля, за няколко години да придобием друг навик. Отбелязвам само като пример, че всеки човек има в почерка си нещо, което се нарича характер на същия.
към текста >>
Чрез всички тези с
ред
ства ние усилваме волята, при което я засилваме вътрешно и я откъсваме от нейната сетивна свързаност със събитията.
та чак до момента на събуждането. Но постепенно ние ще придобием един вид техника, с която действително сме в състояние вечерта или на следващата сутрин като в една обърната панорама да накараме да премине в картини в обратен ред животът ни, протекъл през изминалия ден или през предишния ден. Когато сме в състояние - и това е важното - с нашето мислене напълно да се освободим от начина, по който действителността протича триизмерно, тогава ще видим, как настъпва едно невероятно усилване на нашата воля. Ще достигнем това също и когато сме в състояние да усещаме една мелодия в обратен ред или когато си представяме една драма от пет действия да протича в обратен ред от петото към четвъртото и т.н. до първото действие.
Чрез всички тези средства ние усилваме волята, при което я засилваме вътрешно и я откъсваме от нейната сетивна свързаност със събитията.
Към това могат да се прибавят такива упражнения, както загатнах в предишни лекции, с които да си изясним по какъв начин имаме един или друг навик. Твърдо си поставяме задача и прилагаме желязна воля, за няколко години да придобием друг навик. Отбелязвам само като пример, че всеки човек има в почерка си нещо, което се нарича характер на същия. Ако ние с желязна воля старателно се заемем да придобием друг почерк, който никак да не прилича на предишния, за това е необходима мощна вътрешна сила. И тогава вторият почерк трябва да стане също така обичаен, също така употребим както първия.
към текста >>
Към това могат да се прибавят такива упражнения, както загатнах в п
ред
ишни лекции, с които да си изясним по какъв начин имаме един или друг навик.
Но постепенно ние ще придобием един вид техника, с която действително сме в състояние вечерта или на следващата сутрин като в една обърната панорама да накараме да премине в картини в обратен ред животът ни, протекъл през изминалия ден или през предишния ден. Когато сме в състояние - и това е важното - с нашето мислене напълно да се освободим от начина, по който действителността протича триизмерно, тогава ще видим, как настъпва едно невероятно усилване на нашата воля. Ще достигнем това също и когато сме в състояние да усещаме една мелодия в обратен ред или когато си представяме една драма от пет действия да протича в обратен ред от петото към четвъртото и т.н. до първото действие. Чрез всички тези средства ние усилваме волята, при което я засилваме вътрешно и я откъсваме от нейната сетивна свързаност със събитията.
Към това могат да се прибавят такива упражнения, както загатнах в предишни лекции, с които да си изясним по какъв начин имаме един или друг навик.
Твърдо си поставяме задача и прилагаме желязна воля, за няколко години да придобием друг навик. Отбелязвам само като пример, че всеки човек има в почерка си нещо, което се нарича характер на същия. Ако ние с желязна воля старателно се заемем да придобием друг почерк, който никак да не прилича на предишния, за това е необходима мощна вътрешна сила. И тогава вторият почерк трябва да стане също така обичаен, също така употребим както първия. Това е само една дреболия: има много неща, чрез които ние можем със собствената си енергия да променим цялата основна насока на нашата воля.
към текста >>
Ако ние с желязна воля старателно се заемем да придобием друг почерк, който никак да не прилича на п
ред
ишния, за това е необходима мощна вътрешна сила.
до първото действие. Чрез всички тези средства ние усилваме волята, при което я засилваме вътрешно и я откъсваме от нейната сетивна свързаност със събитията. Към това могат да се прибавят такива упражнения, както загатнах в предишни лекции, с които да си изясним по какъв начин имаме един или друг навик. Твърдо си поставяме задача и прилагаме желязна воля, за няколко години да придобием друг навик. Отбелязвам само като пример, че всеки човек има в почерка си нещо, което се нарича характер на същия.
Ако ние с желязна воля старателно се заемем да придобием друг почерк, който никак да не прилича на предишния, за това е необходима мощна вътрешна сила.
И тогава вторият почерк трябва да стане също така обичаен, също така употребим както първия. Това е само една дреболия: има много неща, чрез които ние можем със собствената си енергия да променим цялата основна насока на нашата воля. По този начин ние постепенно успяваме не само да възприемаме духовния свят като инспирация, но с нашия освободен от тялото Дух ще смогваме да навлизаме в другите духовни същества, които са вън от нас. Тъй като истинското духовно познание представлява потопяване в съществата, които духовно се намират около нас, когато наблюдаваме физическите неща. Когато искаме да опознаем духовното, първо трябва да излезем от себе си.
към текста >>
Тъй като истинското духовно познание п
ред
ставлява потопяване в съществата, които духовно се намират около нас, когато наблюдаваме физическите неща.
Отбелязвам само като пример, че всеки човек има в почерка си нещо, което се нарича характер на същия. Ако ние с желязна воля старателно се заемем да придобием друг почерк, който никак да не прилича на предишния, за това е необходима мощна вътрешна сила. И тогава вторият почерк трябва да стане също така обичаен, също така употребим както първия. Това е само една дреболия: има много неща, чрез които ние можем със собствената си енергия да променим цялата основна насока на нашата воля. По този начин ние постепенно успяваме не само да възприемаме духовния свят като инспирация, но с нашия освободен от тялото Дух ще смогваме да навлизаме в другите духовни същества, които са вън от нас.
Тъй като истинското духовно познание представлява потопяване в съществата, които духовно се намират около нас, когато наблюдаваме физическите неща.
Когато искаме да опознаем духовното, първо трябва да излезем от себе си. Аз описах това. След това обаче трябва да придобием способността да навлизаме в нещата, а именно в духовните неща и същества. Това ние ще можем, след като сме правили такива инициационни упражнения, които току-що ви описах, когато действително няма да бъдем повече смущавани от собственото си тяло и ще можем да проникваме и да се потопяваме в духовната страна на нещата; когато пред нас няма повече да се явяват багрите на растенията, а самите ние ще потъваме в багрите на растенията и ще виждаме вече не обагрените растения, а себе си обагрени. Когато не само знаем, че цикорията, която расте край пътя, е синя, а че можем да потънем вътре в цвета и да участваме в създаването на синия цвят, тогава интуитивно навлизаме вътре в този процес и тръгвайки оттук все повече и повече можем да разширяваме духовното си познание.
към текста >>
Това ние ще можем, след като сме правили такива инициационни упражнения, които току-що ви описах, когато действително няма да бъдем повече смущавани от собственото си тяло и ще можем да проникваме и да се потопяваме в духовната страна на нещата; когато п
ред
нас няма повече да се явяват багрите на растенията, а самите ние ще потъваме в багрите на растенията и ще виждаме вече не обагрените растения, а себе си обагрени.
По този начин ние постепенно успяваме не само да възприемаме духовния свят като инспирация, но с нашия освободен от тялото Дух ще смогваме да навлизаме в другите духовни същества, които са вън от нас. Тъй като истинското духовно познание представлява потопяване в съществата, които духовно се намират около нас, когато наблюдаваме физическите неща. Когато искаме да опознаем духовното, първо трябва да излезем от себе си. Аз описах това. След това обаче трябва да придобием способността да навлизаме в нещата, а именно в духовните неща и същества.
Това ние ще можем, след като сме правили такива инициационни упражнения, които току-що ви описах, когато действително няма да бъдем повече смущавани от собственото си тяло и ще можем да проникваме и да се потопяваме в духовната страна на нещата; когато пред нас няма повече да се явяват багрите на растенията, а самите ние ще потъваме в багрите на растенията и ще виждаме вече не обагрените растения, а себе си обагрени.
Когато не само знаем, че цикорията, която расте край пътя, е синя, а че можем да потънем вътре в цвета и да участваме в създаването на синия цвят, тогава интуитивно навлизаме вътре в този процес и тръгвайки оттук все повече и повече можем да разширяваме духовното си познание. Че наистина сме напреднали с такива упражнения, можем да разберем по определени симптоми. Бих желал да ви приведа два, но такива има много. Първият се състои в това, че получаваме съвсем други възгледи за моралния свят, различни от тези, които сме имали преди. За чистия интелектуализъм моралният свят съдържа нещо нереално.
към текста >>
Че наистина сме нап
ред
нали с такива упражнения, можем да разберем по оп
ред
елени симптоми.
Когато искаме да опознаем духовното, първо трябва да излезем от себе си. Аз описах това. След това обаче трябва да придобием способността да навлизаме в нещата, а именно в духовните неща и същества. Това ние ще можем, след като сме правили такива инициационни упражнения, които току-що ви описах, когато действително няма да бъдем повече смущавани от собственото си тяло и ще можем да проникваме и да се потопяваме в духовната страна на нещата; когато пред нас няма повече да се явяват багрите на растенията, а самите ние ще потъваме в багрите на растенията и ще виждаме вече не обагрените растения, а себе си обагрени. Когато не само знаем, че цикорията, която расте край пътя, е синя, а че можем да потънем вътре в цвета и да участваме в създаването на синия цвят, тогава интуитивно навлизаме вътре в този процес и тръгвайки оттук все повече и повече можем да разширяваме духовното си познание.
Че наистина сме напреднали с такива упражнения, можем да разберем по определени симптоми.
Бих желал да ви приведа два, но такива има много. Първият се състои в това, че получаваме съвсем други възгледи за моралния свят, различни от тези, които сме имали преди. За чистия интелектуализъм моралният свят съдържа нещо нереално. Разбира се, ако все още е останал порядъчен в рамките на материалистичното време, човекът се смята длъжен да прави по задължение това, което по традиция се смята за добро, но все пак, макар и да не си го признава, той мисли: с това, че е направено добро, не се е случило нещо, както когато през пространството премине светкавица или тътен на гръмотевица. Той не мисли за това, като за нещо реално.
към текста >>
Първият се състои в това, че получаваме съвсем други възгледи за моралния свят, различни от тези, които сме имали п
ред
и.
След това обаче трябва да придобием способността да навлизаме в нещата, а именно в духовните неща и същества. Това ние ще можем, след като сме правили такива инициационни упражнения, които току-що ви описах, когато действително няма да бъдем повече смущавани от собственото си тяло и ще можем да проникваме и да се потопяваме в духовната страна на нещата; когато пред нас няма повече да се явяват багрите на растенията, а самите ние ще потъваме в багрите на растенията и ще виждаме вече не обагрените растения, а себе си обагрени. Когато не само знаем, че цикорията, която расте край пътя, е синя, а че можем да потънем вътре в цвета и да участваме в създаването на синия цвят, тогава интуитивно навлизаме вътре в този процес и тръгвайки оттук все повече и повече можем да разширяваме духовното си познание. Че наистина сме напреднали с такива упражнения, можем да разберем по определени симптоми. Бих желал да ви приведа два, но такива има много.
Първият се състои в това, че получаваме съвсем други възгледи за моралния свят, различни от тези, които сме имали преди.
За чистия интелектуализъм моралният свят съдържа нещо нереално. Разбира се, ако все още е останал порядъчен в рамките на материалистичното време, човекът се смята длъжен да прави по задължение това, което по традиция се смята за добро, но все пак, макар и да не си го признава, той мисли: с това, че е направено добро, не се е случило нещо, както когато през пространството премине светкавица или тътен на гръмотевица. Той не мисли за това, като за нещо реално. Когато заживее и опознае духовния свят, човек осъзнава, че моралният световен ред не само е така реален както физическия, но притежава една по-висша реалност. Постепенно той започва да разбира, че цялата тази епоха със своите физически съставки и процеси може да загине, да се разпадне; но това, което морално изтича от нас, устоява и продължава да действа.
към текста >>
Когато заживее и опознае духовния свят, човек осъзнава, че моралният световен
ред
не само е така реален както физическия, но притежава една по-висша реалност.
Бих желал да ви приведа два, но такива има много. Първият се състои в това, че получаваме съвсем други възгледи за моралния свят, различни от тези, които сме имали преди. За чистия интелектуализъм моралният свят съдържа нещо нереално. Разбира се, ако все още е останал порядъчен в рамките на материалистичното време, човекът се смята длъжен да прави по задължение това, което по традиция се смята за добро, но все пак, макар и да не си го признава, той мисли: с това, че е направено добро, не се е случило нещо, както когато през пространството премине светкавица или тътен на гръмотевица. Той не мисли за това, като за нещо реално.
Когато заживее и опознае духовния свят, човек осъзнава, че моралният световен ред не само е така реален както физическия, но притежава една по-висша реалност.
Постепенно той започва да разбира, че цялата тази епоха със своите физически съставки и процеси може да загине, да се разпадне; но това, което морално изтича от нас, устоява и продължава да действа. Просветва ни реалността на моралния свят. Физически и морален свят, съществуване и бъдеще стават едно. Ние действително изживяваме, че светът притежава също и морални закони като обективни закони. Това повишава отговорността спрямо света.
към текста >>
Това съвременно човечество, което разглежда възникването на Земята, как Земята се е образувала от една първична мъглявина, как от тази мъглявина е възникнал животът, човекът, и от него като един вид Fata morgana (мираж) се е появил светът на идеите; това човечество, което е насочило поглед към топлинната смърт и смята, че всичко, в което човечеството живее, отново ще бъде заровено в едно голямо гробище: това човечество се нуждае от познание за моралния световен
ред
.
Просветва ни реалността на моралния свят. Физически и морален свят, съществуване и бъдеще стават едно. Ние действително изживяваме, че светът притежава също и морални закони като обективни закони. Това повишава отговорността спрямо света. Изобщо това ни дава едно съвсем друго съзнание, едно съзнание, от което съвременното човечество твърде много се нуждае.
Това съвременно човечество, което разглежда възникването на Земята, как Земята се е образувала от една първична мъглявина, как от тази мъглявина е възникнал животът, човекът, и от него като един вид Fata morgana (мираж) се е появил светът на идеите; това човечество, което е насочило поглед към топлинната смърт и смята, че всичко, в което човечеството живее, отново ще бъде заровено в едно голямо гробище: това човечество се нуждае от познание за моралния световен ред.
Всъщност то може да бъде напълно постигнато чрез духовното познание. Това сега аз мога само да скицирам. Обаче човек не може да постигне това интуитивно познание, това потъване във външните неща, без да е преминал през силно страдание, през силна болка, по-силна от онази болка, която по-рано трябваше да характеризирам при имагинативното познание, когато казах, че човек трябва отново да се върне към своите симпатии и антипатии с усилие, което причинява болка винаги, когато това трябва да се извърши. Сега болката се превръща в космическо съпреживяване на цялото страдание, което е заложено в основата на съществуването. Лесно може да се попита: защо Бог или Боговете създават болката.
към текста >>
Че ние имаме очи - ще се изразя популярно, - произлиза от това, че в един още недиференциран организъм най-нап
ред
е било издълбано това органично устройство, което води до зрителната сила и преобразено след това, до създаване на окото.
Това сега аз мога само да скицирам. Обаче човек не може да постигне това интуитивно познание, това потъване във външните неща, без да е преминал през силно страдание, през силна болка, по-силна от онази болка, която по-рано трябваше да характеризирам при имагинативното познание, когато казах, че човек трябва отново да се върне към своите симпатии и антипатии с усилие, което причинява болка винаги, когато това трябва да се извърши. Сега болката се превръща в космическо съпреживяване на цялото страдание, което е заложено в основата на съществуването. Лесно може да се попита: защо Бог или Боговете създават болката. Страданието трябва да съществува, за да може светът да се издигне до своята красота.
Че ние имаме очи - ще се изразя популярно, - произлиза от това, че в един още недиференциран организъм най-напред е било издълбано това органично устройство, което води до зрителната сила и преобразено след това, до създаване на окото.
Ако днес още бихме забелязвали малките, най-незначителните процеси, които при зрението стават в нашата ретина, бихме открили, че дори това представлява една заложена в основата на битието болка. Всяка красота почива на основата на страданието, красота може да израсне само от болката. Човек трябва да може да чувства тази болка, това страдание. Само като премине през болката, човек може да се издигне в свръхсетивния свят. В по-малка степен това може да се каже и за едно по-ниско стъпало на познанието.
към текста >>
Ако днес още бихме забелязвали малките, най-незначителните процеси, които при зрението стават в нашата ретина, бихме открили, че дори това п
ред
ставлява една заложена в основата на битието болка.
Обаче човек не може да постигне това интуитивно познание, това потъване във външните неща, без да е преминал през силно страдание, през силна болка, по-силна от онази болка, която по-рано трябваше да характеризирам при имагинативното познание, когато казах, че човек трябва отново да се върне към своите симпатии и антипатии с усилие, което причинява болка винаги, когато това трябва да се извърши. Сега болката се превръща в космическо съпреживяване на цялото страдание, което е заложено в основата на съществуването. Лесно може да се попита: защо Бог или Боговете създават болката. Страданието трябва да съществува, за да може светът да се издигне до своята красота. Че ние имаме очи - ще се изразя популярно, - произлиза от това, че в един още недиференциран организъм най-напред е било издълбано това органично устройство, което води до зрителната сила и преобразено след това, до създаване на окото.
Ако днес още бихме забелязвали малките, най-незначителните процеси, които при зрението стават в нашата ретина, бихме открили, че дори това представлява една заложена в основата на битието болка.
Всяка красота почива на основата на страданието, красота може да израсне само от болката. Човек трябва да може да чувства тази болка, това страдание. Само като премине през болката, човек може да се издигне в свръхсетивния свят. В по-малка степен това може да се каже и за едно по-ниско стъпало на познанието. Всеки, който е придобил някакво познание, ще може да направи признанието и ще каже: за това, което съм имал през живота си като радост и щастие, съм благодарен на своята съдба.
към текста >>
И това не е философска спекулация, дадена от познанието на посвещението за безсмъртието, а е опитност, - бих желал да кажа - п
ред
варителна опитност, п
ред
варително изживяване.
Тогава човек се намира изцяло в едно познавателно изживяване, което вече не е свързано с тялото, което свободно може да се завръща в тялото, за да пребивава отново в сетивния свят до смъртта, и което сега добре знае, какво значи да бъдеш реален, действително да бъдеш духовно-душевно вън от тялото. Ако е разбрал това, човек има познавателна картина на това, което се случва, когато при смъртта се изоставя физическото тяло; тогава той знае, какво означава да се премине през портата на смъртта. Действителният процес, който става с човека, а именно че когато напусне тялото си, духовно-душевното преминава в един духовно-душевен свят, този факт човек изживява познавателно, когато се е издигнал до интуитивното познание, тоест когато знае какво означава да живее в света без тяло, което да му служи за опора. С това познание, когато го е превърнал в понятие, човек се завръща обратно в тялото. И същественото е, че той се научава да живее и без тялото, и с това добива познание, какво е положението, когато вече няма нужда от тялото, когато го напусне при смъртта и премине в един духовно-душевен свят.
И това не е философска спекулация, дадена от познанието на посвещението за безсмъртието, а е опитност, - бих желал да кажа - предварителна опитност, предварително изживяване.
Човек узнава как това ще стане по-късно. Той не изживява пълната реалност, а изживява една реална картина, която в известна степен се покрива с пълната реалност на умирането. Човек изживява безсмъртието. Това е едно изживяване, което бива въведено в познанието. Опитах се да ви опиша как чрез имагинацията човек се изкачва към инспирацията и интуицията, и как с това опознава първо себе си като човек в своята пълна реалност.
към текста >>
Бих желал да подчертая още веднъж: Ако нещата бъдат изследвани, тогава всеки, ако се отнесе към тях с неп
ред
у-беден ум, може да ги разбере с обикновения здрав човешки разсъдък.
Опитах се да ви опиша как чрез имагинацията човек се изкачва към инспирацията и интуицията, и как с това опознава първо себе си като човек в своята пълна реалност. Човек се учи да познава себе си в тялото, докато се намира в тялото. Когато с духовно-душевната си същност стане свободен от тялото, чак тогава се освобождава целият човек. Защото каквото се опознава чрез тялото, чрез сетивата, чрез това, което се присъединява към сетивните опитности като мислене и което за обикновеното мислене все пак е свързано с тялото, по-точно със сетивно-нервната система: с това се опознава само една част от човека. Целият човек може да бъде напълно опознат само ако човек има волята да се изкачи до онези познания, които идват именно от науката на посвещението.
Бих желал да подчертая още веднъж: Ако нещата бъдат изследвани, тогава всеки, ако се отнесе към тях с непреду-беден ум, може да ги разбере с обикновения здрав човешки разсъдък.
Също както със здравия човешки разум може да се провери това, което казват за света астронавтите, биолозите. И тогава ще се открие, че тази проверка представлява първото стъпало на инициационното познание. И понеже човек не се привлича от неистината и заблуждението, а от истината, той трябва първо да има едно истинно впечатление от инициационното познание и след това, доколкото съдбата прави това възможно, ще може още в този земен живот да прониква все повече и повече в духовния свят. Също и в по-новото време, и то по един по-висш начин трябва да се изпълни това, което като призив е стояло над гръцкия храм: «Човеко, познай себе си! » Разбира се, това не е имало предвид навлизане в човешката вътрешност, а е призив да се изследва цялостната човешка същност; същността на безсмъртието = тялото, същността на неродеността = безсмъртният Дух и същността на посредника между Земята, между временното и Духа = Душата.
към текста >>
И тогава ще се открие, че тази проверка п
ред
ставлява първото стъпало на инициационното познание.
Когато с духовно-душевната си същност стане свободен от тялото, чак тогава се освобождава целият човек. Защото каквото се опознава чрез тялото, чрез сетивата, чрез това, което се присъединява към сетивните опитности като мислене и което за обикновеното мислене все пак е свързано с тялото, по-точно със сетивно-нервната система: с това се опознава само една част от човека. Целият човек може да бъде напълно опознат само ако човек има волята да се изкачи до онези познания, които идват именно от науката на посвещението. Бих желал да подчертая още веднъж: Ако нещата бъдат изследвани, тогава всеки, ако се отнесе към тях с непреду-беден ум, може да ги разбере с обикновения здрав човешки разсъдък. Също както със здравия човешки разум може да се провери това, което казват за света астронавтите, биолозите.
И тогава ще се открие, че тази проверка представлява първото стъпало на инициационното познание.
И понеже човек не се привлича от неистината и заблуждението, а от истината, той трябва първо да има едно истинно впечатление от инициационното познание и след това, доколкото съдбата прави това възможно, ще може още в този земен живот да прониква все повече и повече в духовния свят. Също и в по-новото време, и то по един по-висш начин трябва да се изпълни това, което като призив е стояло над гръцкия храм: «Човеко, познай себе си! » Разбира се, това не е имало предвид навлизане в човешката вътрешност, а е призив да се изследва цялостната човешка същност; същността на безсмъртието = тялото, същността на неродеността = безсмъртният Дух и същността на посредника между Земята, между временното и Духа = Душата. Защото истинският, действителният човек се състои от тяло, душа и дух. Тялото може да опознае тялото, душата може да опознае душата и само Духът може да опознае Духа.
към текста >>
» Разбира се, това не е имало п
ред
вид навлизане в човешката вътрешност, а е призив да се изследва цялостната човешка същност; същността на безсмъртието = тялото, същността на неродеността = безсмъртният Дух и същността на пос
ред
ника между Земята, между временното и Духа = Душата.
Бих желал да подчертая още веднъж: Ако нещата бъдат изследвани, тогава всеки, ако се отнесе към тях с непреду-беден ум, може да ги разбере с обикновения здрав човешки разсъдък. Също както със здравия човешки разум може да се провери това, което казват за света астронавтите, биолозите. И тогава ще се открие, че тази проверка представлява първото стъпало на инициационното познание. И понеже човек не се привлича от неистината и заблуждението, а от истината, той трябва първо да има едно истинно впечатление от инициационното познание и след това, доколкото съдбата прави това възможно, ще може още в този земен живот да прониква все повече и повече в духовния свят. Също и в по-новото време, и то по един по-висш начин трябва да се изпълни това, което като призив е стояло над гръцкия храм: «Човеко, познай себе си!
» Разбира се, това не е имало предвид навлизане в човешката вътрешност, а е призив да се изследва цялостната човешка същност; същността на безсмъртието = тялото, същността на неродеността = безсмъртният Дух и същността на посредника между Земята, между временното и Духа = Душата.
Защото истинският, действителният човек се състои от тяло, душа и дух. Тялото може да опознае тялото, душата може да опознае душата и само Духът може да опознае Духа. Затова човек трябва да направи опит сам да намери Духа, който действа в него, за да може да опознае също Духа, който действа в света.
към текста >>
85.
Бележка на редактора
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Бележка на
ред
актора
Бележка на редактора
С тези няколко думи, обръщайки се към читателите, искам да направя няколко пояснения относно употребения от Рудолф Щайнер начин за изразяване и съответния превод, който се опитва да запази автентичността на този начин на изразяване. Характерно за немския език е дългото изречение (което е присъщо и за Рудолф Щайнер), при което конструкцията на главното изречение така се прекъсва, че в него се вместват повече подчинени изречения и често глаголът на главното изречение се намира съвсем накрая. Така е необходима по-голяма концентрация, което създава чувството, че текстът е труден за четене, но пък за това е един вид упражнение на паметта и на волята, защото по-дълго време се остава в същността на текста на изречението. Този начин на изразяване се опростява в съвременните немски учлилища, като вече се предпочитат по-късите изречения. Това от една страна улеснява учащите се, от друга страна не поощрява тяхното вътрешно развитие.
към текста >>
Този начин на изразяване се опростява в съвременните немски учлилища, като вече се п
ред
почитат по-късите изречения.
Бележка на редактора С тези няколко думи, обръщайки се към читателите, искам да направя няколко пояснения относно употребения от Рудолф Щайнер начин за изразяване и съответния превод, който се опитва да запази автентичността на този начин на изразяване. Характерно за немския език е дългото изречение (което е присъщо и за Рудолф Щайнер), при което конструкцията на главното изречение така се прекъсва, че в него се вместват повече подчинени изречения и често глаголът на главното изречение се намира съвсем накрая. Така е необходима по-голяма концентрация, което създава чувството, че текстът е труден за четене, но пък за това е един вид упражнение на паметта и на волята, защото по-дълго време се остава в същността на текста на изречението.
Този начин на изразяване се опростява в съвременните немски учлилища, като вече се предпочитат по-късите изречения.
Това от една страна улеснява учащите се, от друга страна не поощрява тяхното вътрешно развитие. Като втора особеност се явяват многократните повторния на изрази и думи. Нещо се казва и казаното се повтаря, подобно на вариации върху една музикална тема. Тук е важно не само какво е казано, защото често то може да се изрази с едно кратко изречение, а важно е как е казано. Повторенията, освен че поясняват същността на изказаната мисъл, въздействат директно на етерното тяло, което освен всичко друго е и времево тяло и се изживява в повторения, в сменящи се и повтарящи се, но въпреки това носещи нещо ново, ритмични цикли.
към текста >>
Подобни на този начин на изразяване са и припевите в народните песни, повторенията при поемите на минезингерите от С
ред
новековието.
Това от една страна улеснява учащите се, от друга страна не поощрява тяхното вътрешно развитие. Като втора особеност се явяват многократните повторния на изрази и думи. Нещо се казва и казаното се повтаря, подобно на вариации върху една музикална тема. Тук е важно не само какво е казано, защото често то може да се изрази с едно кратко изречение, а важно е как е казано. Повторенията, освен че поясняват същността на изказаната мисъл, въздействат директно на етерното тяло, което освен всичко друго е и времево тяло и се изживява в повторения, в сменящи се и повтарящи се, но въпреки това носещи нещо ново, ритмични цикли.
Подобни на този начин на изразяване са и припевите в народните песни, повторенията при поемите на минезингерите от Средновековието.
Като трета особеност се явява честата употреба на думи като например: това, такова, онова, тези и т.н. Това също е преднамерено. С тяхната употреба се избягват дефинициите. Дадени духовни събития или духовни същества се описват от различни страни, като се оставя възможността, човек сам да си създаде картинни представи и подвижни понятия, а не да се ограничи във фиксирани дефиниции, които в никакъв случай не могат да изчерпят същността на нещата. Начинът на изразяване при Рудолф Щайнер е преднамерен и специлано обмислен от него.
към текста >>
Това също е п
ред
намерено.
Нещо се казва и казаното се повтаря, подобно на вариации върху една музикална тема. Тук е важно не само какво е казано, защото често то може да се изрази с едно кратко изречение, а важно е как е казано. Повторенията, освен че поясняват същността на изказаната мисъл, въздействат директно на етерното тяло, което освен всичко друго е и времево тяло и се изживява в повторения, в сменящи се и повтарящи се, но въпреки това носещи нещо ново, ритмични цикли. Подобни на този начин на изразяване са и припевите в народните песни, повторенията при поемите на минезингерите от Средновековието. Като трета особеност се явява честата употреба на думи като например: това, такова, онова, тези и т.н.
Това също е преднамерено.
С тяхната употреба се избягват дефинициите. Дадени духовни събития или духовни същества се описват от различни страни, като се оставя възможността, човек сам да си създаде картинни представи и подвижни понятия, а не да се ограничи във фиксирани дефиниции, които в никакъв случай не могат да изчерпят същността на нещата. Начинът на изразяване при Рудолф Щайнер е преднамерен и специлано обмислен от него. Преводачът се е опитал да запази тази автентичност, която сама по себе си представлява творческа сила в окултното обучение.
към текста >>
Дадени духовни събития или духовни същества се описват от различни страни, като се оставя възможността, човек сам да си създаде картинни п
ред
стави и подвижни понятия, а не да се ограничи във фиксирани дефиниции, които в никакъв случай не могат да изчерпят същността на нещата.
Повторенията, освен че поясняват същността на изказаната мисъл, въздействат директно на етерното тяло, което освен всичко друго е и времево тяло и се изживява в повторения, в сменящи се и повтарящи се, но въпреки това носещи нещо ново, ритмични цикли. Подобни на този начин на изразяване са и припевите в народните песни, повторенията при поемите на минезингерите от Средновековието. Като трета особеност се явява честата употреба на думи като например: това, такова, онова, тези и т.н. Това също е преднамерено. С тяхната употреба се избягват дефинициите.
Дадени духовни събития или духовни същества се описват от различни страни, като се оставя възможността, човек сам да си създаде картинни представи и подвижни понятия, а не да се ограничи във фиксирани дефиниции, които в никакъв случай не могат да изчерпят същността на нещата.
Начинът на изразяване при Рудолф Щайнер е преднамерен и специлано обмислен от него. Преводачът се е опитал да запази тази автентичност, която сама по себе си представлява творческа сила в окултното обучение.
към текста >>
Начинът на изразяване при Рудолф Щайнер е п
ред
намерен и специлано обмислен от него.
Подобни на този начин на изразяване са и припевите в народните песни, повторенията при поемите на минезингерите от Средновековието. Като трета особеност се явява честата употреба на думи като например: това, такова, онова, тези и т.н. Това също е преднамерено. С тяхната употреба се избягват дефинициите. Дадени духовни събития или духовни същества се описват от различни страни, като се оставя възможността, човек сам да си създаде картинни представи и подвижни понятия, а не да се ограничи във фиксирани дефиниции, които в никакъв случай не могат да изчерпят същността на нещата.
Начинът на изразяване при Рудолф Щайнер е преднамерен и специлано обмислен от него.
Преводачът се е опитал да запази тази автентичност, която сама по себе си представлява творческа сила в окултното обучение.
към текста >>
Преводачът се е опитал да запази тази автентичност, която сама по себе си п
ред
ставлява творческа сила в окултното обучение.
Като трета особеност се явява честата употреба на думи като например: това, такова, онова, тези и т.н. Това също е преднамерено. С тяхната употреба се избягват дефинициите. Дадени духовни събития или духовни същества се описват от различни страни, като се оставя възможността, човек сам да си създаде картинни представи и подвижни понятия, а не да се ограничи във фиксирани дефиниции, които в никакъв случай не могат да изчерпят същността на нещата. Начинът на изразяване при Рудолф Щайнер е преднамерен и специлано обмислен от него.
Преводачът се е опитал да запази тази автентичност, която сама по себе си представлява творческа сила в окултното обучение.
към текста >>
86.
Бележки
GA_245 Указания за езотеричното обучение
(бележките са разп
ред
елени в темите с изключение на 39-та, която не е намерена)
БЕЛЕЖКИ
(бележките са разпределени в темите с изключение на 39-та, която не е намерена)
Съчиненията на Рудолф Щайнер са обозначенис поред библиографс-кия им номер (Събр.Съч. №) в тяхното пълно издание, осъществено от Rudolf Steiner - Nachlassverwaltung, Dornach/Schweiz. 1. Буквално «Най дълбоката мисъл е свързана с Христовия Образ, с историческия и външния, и точно това е великото на християнската религия, че при всичката тази дълбочина е лесно тя да се обхване от съзнанието във външен смисъл и същевременно подканя към най-дълбокото проникване. Така тя е подходяща за всяка степен на образование и същевременно удовлетворява най-високите претенции.» Из «Лекции върху философията на историята». Трети раздел, 3 глава: Християнството, 9 том, страница 403 на цялостното издание, 3 издание Берлин 1848.
към текста >>
Съчиненията на Рудолф Щайнер са обозначенис по
ред
библиографс-кия им номер (Събр.Съч.
БЕЛЕЖКИ (бележките са разпределени в темите с изключение на 39-та, която не е намерена)
Съчиненията на Рудолф Щайнер са обозначенис поред библиографс-кия им номер (Събр.Съч.
№) в тяхното пълно издание, осъществено от Rudolf Steiner - Nachlassverwaltung, Dornach/Schweiz. 1. Буквално «Най дълбоката мисъл е свързана с Христовия Образ, с историческия и външния, и точно това е великото на християнската религия, че при всичката тази дълбочина е лесно тя да се обхване от съзнанието във външен смисъл и същевременно подканя към най-дълбокото проникване. Така тя е подходяща за всяка степен на образование и същевременно удовлетворява най-високите претенции.» Из «Лекции върху философията на историята». Трети раздел, 3 глава: Християнството, 9 том, страница 403 на цялостното издание, 3 издание Берлин 1848. 2. Бележките от тази берлинска лекция са без дата, предполага се че са от 1903 или 1904 година от Мария Щайнер - фон Сиверс.
към текста >>
2. Бележките от тази берлинска лекция са без дата, п
ред
полага се че са от 1903 или 1904 година от Мария Щайнер - фон Сиверс.
Съчиненията на Рудолф Щайнер са обозначенис поред библиографс-кия им номер (Събр.Съч. №) в тяхното пълно издание, осъществено от Rudolf Steiner - Nachlassverwaltung, Dornach/Schweiz. 1. Буквално «Най дълбоката мисъл е свързана с Христовия Образ, с историческия и външния, и точно това е великото на християнската религия, че при всичката тази дълбочина е лесно тя да се обхване от съзнанието във външен смисъл и същевременно подканя към най-дълбокото проникване. Така тя е подходяща за всяка степен на образование и същевременно удовлетворява най-високите претенции.» Из «Лекции върху философията на историята». Трети раздел, 3 глава: Християнството, 9 том, страница 403 на цялостното издание, 3 издание Берлин 1848.
2. Бележките от тази берлинска лекция са без дата, предполага се че са от 1903 или 1904 година от Мария Щайнер - фон Сиверс.
3. Отнася се за Геометрията на Евклид. 4. Под това означение следните така наречени съпровождащи упражнения от Рудолф Щайнер са били написани и дадени за размножаване през Октомври 1905, след като малко преди това са били обсъдени в лекционния цикъл «Пред прага на теософията» (Щутгарт Август/Септември 1906), Събр.Съч. № 95, 1978. Споменатата персийска легенда за Исус Христос (на стр. 18) се намира в Гьотевите «Бележки и студии за по-добро разбиране на западно-източния диван.»
към текста >>
4. Под това означение следните така наречени съпровождащи упражнения от Рудолф Щайнер са били написани и дадени за размножаване през Октомври 1905, след като малко п
ред
и това са били обсъдени в лекционния цикъл «П
ред
прага на теософията» (Щутгарт Август/Септември 1906), Събр.Съч.
1. Буквално «Най дълбоката мисъл е свързана с Христовия Образ, с историческия и външния, и точно това е великото на християнската религия, че при всичката тази дълбочина е лесно тя да се обхване от съзнанието във външен смисъл и същевременно подканя към най-дълбокото проникване. Така тя е подходяща за всяка степен на образование и същевременно удовлетворява най-високите претенции.» Из «Лекции върху философията на историята». Трети раздел, 3 глава: Християнството, 9 том, страница 403 на цялостното издание, 3 издание Берлин 1848. 2. Бележките от тази берлинска лекция са без дата, предполага се че са от 1903 или 1904 година от Мария Щайнер - фон Сиверс. 3. Отнася се за Геометрията на Евклид.
4. Под това означение следните така наречени съпровождащи упражнения от Рудолф Щайнер са били написани и дадени за размножаване през Октомври 1905, след като малко преди това са били обсъдени в лекционния цикъл «Пред прага на теософията» (Щутгарт Август/Септември 1906), Събр.Съч.
№ 95, 1978. Споменатата персийска легенда за Исус Христос (на стр. 18) се намира в Гьотевите «Бележки и студии за по-добро разбиране на западно-източния диван.» 5. Този текст беше написан от Рудолф Щайнер и размножен през 1907. Заглавието тогава беше: «Правила за всички тези, които вече са се постарали да изпълнят онези изисквания, които бяха поставени пред тях от първите лекции.»
към текста >>
Заглавието тогава беше: «Правила за всички тези, които вече са се постарали да изпълнят онези изисквания, които бяха поставени п
ред
тях от първите лекции.»
4. Под това означение следните така наречени съпровождащи упражнения от Рудолф Щайнер са били написани и дадени за размножаване през Октомври 1905, след като малко преди това са били обсъдени в лекционния цикъл «Пред прага на теософията» (Щутгарт Август/Септември 1906), Събр.Съч. № 95, 1978. Споменатата персийска легенда за Исус Христос (на стр. 18) се намира в Гьотевите «Бележки и студии за по-добро разбиране на западно-източния диван.» 5. Този текст беше написан от Рудолф Щайнер и размножен през 1907.
Заглавието тогава беше: «Правила за всички тези, които вече са се постарали да изпълнят онези изисквания, които бяха поставени пред тях от първите лекции.»
6. За настоящото ново издание беше използван различен текст от напечатания в тетрадка III «От съдържанието на Езотеричното училище», Дорнах 1951. Една оригинална записка на Рудолф Щайнер за това не се намира в архива. Сравни за тези упражнения главата «За някои въздействия на посвещението» в «Как се постигат познания за висшите светове» (1904/05) Събр.Съч. № 10, 1975, както и лекционния цикъл «Евангелието на Лука», (Базел 1909), Събр.Съч. № 114, 1977, 3 лекция.
към текста >>
8. Тези главни упражнения, дадени общо или поне на оп
ред
елен кръг ученици, вероятно заедно със съпровождащите упражнения «Общи изисквания...» са записани за размножаване в 1906.
7. Това означение и преводът на немски, на вероятно дадените от Е. П. Блаватска на английски език месечни добродетели и разширенията («се превръща в ...») произхождат от Рудолф Щайнер. По отношение на превеждането на английските наименования на немски в документите има няколко варианти, които са поставени в скоби. Оригинални документи не се намират в архива. Първото печатане е това издание.
8. Тези главни упражнения, дадени общо или поне на определен кръг ученици, вероятно заедно със съпровождащите упражнения «Общи изисквания...» са записани за размножаване в 1906.
За упражнение I е налице ръкопис, за упражнение II - отпечатано за пръв път в това издание - само един екземпляр от размножените. При отпечатването в тетрадка I на «От съдържанието на Езотеричното училище» даденото за упражнение I означение «Съдържание на един отделен езотеричен урок» се дължи на недоглеждане. 9. За първото отпечатване на Мария Щайнер е послужил ръкопис на Йохана Мюке, икономическата ръководителка на Философско-антропософското издателство, която вероятно е получила този дословен текст лично от Рудолф Щайнер. 10. Това изискване е важало общо за всички в Езотеричното училище и е съобщавано само в началото на училището, по-късно се е разбирало от само себе си. 11. Тук не се отнася за забележка от един езотеричен час - както се предполагаше в изданието в 1968, а както беше установено след това, за записки на Рудолф Щайнер, от чийто ръкопис бе намерен един лист.
към текста >>
11. Тук не се отнася за забележка от един езотеричен час - както се п
ред
полагаше в изданието в 1968, а както беше установено след това, за записки на Рудолф Щайнер, от чийто ръкопис бе намерен един лист.
8. Тези главни упражнения, дадени общо или поне на определен кръг ученици, вероятно заедно със съпровождащите упражнения «Общи изисквания...» са записани за размножаване в 1906. За упражнение I е налице ръкопис, за упражнение II - отпечатано за пръв път в това издание - само един екземпляр от размножените. При отпечатването в тетрадка I на «От съдържанието на Езотеричното училище» даденото за упражнение I означение «Съдържание на един отделен езотеричен урок» се дължи на недоглеждане. 9. За първото отпечатване на Мария Щайнер е послужил ръкопис на Йохана Мюке, икономическата ръководителка на Философско-антропософското издателство, която вероятно е получила този дословен текст лично от Рудолф Щайнер. 10. Това изискване е важало общо за всички в Езотеричното училище и е съобщавано само в началото на училището, по-късно се е разбирало от само себе си.
11. Тук не се отнася за забележка от един езотеричен час - както се предполагаше в изданието в 1968, а както беше установено след това, за записки на Рудолф Щайнер, от чийто ръкопис бе намерен един лист.
Вероятно текстът е бил записан едновременно с общо дадените главни упражнения през 1906/07. 12. Не може да се определи точно времето на съдържащите се в тази част главни упражнения. Някои от тях може да са били дадени след прекратяване на езотеричното училище. 13. Оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер. 14. Ръкопис на Мария Щайнер.
към текста >>
12. Не може да се оп
ред
ели точно времето на съдържащите се в тази част главни упражнения.
При отпечатването в тетрадка I на «От съдържанието на Езотеричното училище» даденото за упражнение I означение «Съдържание на един отделен езотеричен урок» се дължи на недоглеждане. 9. За първото отпечатване на Мария Щайнер е послужил ръкопис на Йохана Мюке, икономическата ръководителка на Философско-антропософското издателство, която вероятно е получила този дословен текст лично от Рудолф Щайнер. 10. Това изискване е важало общо за всички в Езотеричното училище и е съобщавано само в началото на училището, по-късно се е разбирало от само себе си. 11. Тук не се отнася за забележка от един езотеричен час - както се предполагаше в изданието в 1968, а както беше установено след това, за записки на Рудолф Щайнер, от чийто ръкопис бе намерен един лист. Вероятно текстът е бил записан едновременно с общо дадените главни упражнения през 1906/07.
12. Не може да се определи точно времето на съдържащите се в тази част главни упражнения.
Някои от тях може да са били дадени след прекратяване на езотеричното училище. 13. Оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер. 14. Ръкопис на Мария Щайнер. 15. Ръкопис на Мария Щайнер със забележката «дадено на един руснак, който заминаваше на курс в Хелзинки». Упражнението е било преведено за него на руски от Мария Щайнер.
към текста >>
16. При първото отпечатване е било възпроизведено от Мария Щайнер от п
ред
оставен й препис.
Някои от тях може да са били дадени след прекратяване на езотеричното училище. 13. Оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер. 14. Ръкопис на Мария Щайнер. 15. Ръкопис на Мария Щайнер със забележката «дадено на един руснак, който заминаваше на курс в Хелзинки». Упражнението е било преведено за него на руски от Мария Щайнер.
16. При първото отпечатване е било възпроизведено от Мария Щайнер от предоставен й препис.
17. Оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер. Отпечатано първо в английското издание на «Стихове и медитации от Рудолф Щайнер», Лондон 1961. 18. В архива няма оригинален документ. Отпечатано е за първи път в английското издание, както горното. 19. Оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер.
към текста >>
В съответствие с това правилото «Към п
ред
ишното всеки ден» за осмата мантра беше дадено по-късно.
22. Оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер. Публикува се за първи път в това издание на книгата. 23. Това наименование е дадено от Мария Щайнер при първото отпечатване в третата тетрадка «От съдържанията на Езотеричното училище». Този текст е взет дословно от едно писмо от 4. Август 1907 до един ученик.
В съответствие с това правилото «Към предишното всеки ден» за осмата мантра беше дадено по-късно.
С голяма вероятност може да се приеме, че в началото тези медитации са били давани само на малко ученици и едва по-късно общо на всички, тъй като в общите езотерични уроци за тях се споменава едва от 1909/10. Текстът е възпроизведен според един оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер, в който обаче в медитацията от петък срещу събота липсва третият ред отдолу нагоре и поради това го няма в първото издание на третата тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище». Вероятно този ред е бил добавен от Рудолф Щайнер по-късно, тъй като се съдържа в различни други налични ръкописи, също и на Мария Щайнер. 24. Тази медитация е била предназначена от самото начало за всички ученици и вероятно е дадена за пръв път през октомври 1906. Във всеки случай тя се споменава за първи път в бележките на Мария Щайнер за езотеричния урок на 2 октомври 1908.
към текста >>
Текстът е възпроизведен спо
ред
един оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер, в който обаче в медитацията от петък срещу събота липсва третият
ред
отдолу нагоре и поради това го няма в първото издание на третата тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище».
23. Това наименование е дадено от Мария Щайнер при първото отпечатване в третата тетрадка «От съдържанията на Езотеричното училище». Този текст е взет дословно от едно писмо от 4. Август 1907 до един ученик. В съответствие с това правилото «Към предишното всеки ден» за осмата мантра беше дадено по-късно. С голяма вероятност може да се приеме, че в началото тези медитации са били давани само на малко ученици и едва по-късно общо на всички, тъй като в общите езотерични уроци за тях се споменава едва от 1909/10.
Текстът е възпроизведен според един оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер, в който обаче в медитацията от петък срещу събота липсва третият ред отдолу нагоре и поради това го няма в първото издание на третата тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище».
Вероятно този ред е бил добавен от Рудолф Щайнер по-късно, тъй като се съдържа в различни други налични ръкописи, също и на Мария Щайнер. 24. Тази медитация е била предназначена от самото начало за всички ученици и вероятно е дадена за пръв път през октомври 1906. Във всеки случай тя се споменава за първи път в бележките на Мария Щайнер за езотеричния урок на 2 октомври 1908. От текста на тази медитация е налице ръкопис на Рудолф Щайнер. Но тя разкрива съвсем незначителни различия от текста тук и в първото издание.
към текста >>
Вероятно този
ред
е бил добавен от Рудолф Щайнер по-късно, тъй като се съдържа в различни други налични ръкописи, също и на Мария Щайнер.
Този текст е взет дословно от едно писмо от 4. Август 1907 до един ученик. В съответствие с това правилото «Към предишното всеки ден» за осмата мантра беше дадено по-късно. С голяма вероятност може да се приеме, че в началото тези медитации са били давани само на малко ученици и едва по-късно общо на всички, тъй като в общите езотерични уроци за тях се споменава едва от 1909/10. Текстът е възпроизведен според един оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер, в който обаче в медитацията от петък срещу събота липсва третият ред отдолу нагоре и поради това го няма в първото издание на третата тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище».
Вероятно този ред е бил добавен от Рудолф Щайнер по-късно, тъй като се съдържа в различни други налични ръкописи, също и на Мария Щайнер.
24. Тази медитация е била предназначена от самото начало за всички ученици и вероятно е дадена за пръв път през октомври 1906. Във всеки случай тя се споменава за първи път в бележките на Мария Щайнер за езотеричния урок на 2 октомври 1908. От текста на тази медитация е налице ръкопис на Рудолф Щайнер. Но тя разкрива съвсем незначителни различия от текста тук и в първото издание. В първото издание Мария Щайнер е използвала текст, предоставен й от човек, принадлежал към Езотеричното училище.
към текста >>
24. Тази медитация е била п
ред
назначена от самото начало за всички ученици и вероятно е дадена за пръв път през октомври 1906.
Август 1907 до един ученик. В съответствие с това правилото «Към предишното всеки ден» за осмата мантра беше дадено по-късно. С голяма вероятност може да се приеме, че в началото тези медитации са били давани само на малко ученици и едва по-късно общо на всички, тъй като в общите езотерични уроци за тях се споменава едва от 1909/10. Текстът е възпроизведен според един оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер, в който обаче в медитацията от петък срещу събота липсва третият ред отдолу нагоре и поради това го няма в първото издание на третата тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище». Вероятно този ред е бил добавен от Рудолф Щайнер по-късно, тъй като се съдържа в различни други налични ръкописи, също и на Мария Щайнер.
24. Тази медитация е била предназначена от самото начало за всички ученици и вероятно е дадена за пръв път през октомври 1906.
Във всеки случай тя се споменава за първи път в бележките на Мария Щайнер за езотеричния урок на 2 октомври 1908. От текста на тази медитация е налице ръкопис на Рудолф Щайнер. Но тя разкрива съвсем незначителни различия от текста тук и в първото издание. В първото издание Мария Щайнер е използвала текст, предоставен й от човек, принадлежал към Езотеричното училище. Вероятно по-късно Рудолф Щайнер е променил още нещо в тази медитация.
към текста >>
В първото издание Мария Щайнер е използвала текст, п
ред
оставен й от човек, принадлежал към Езотеричното училище.
Вероятно този ред е бил добавен от Рудолф Щайнер по-късно, тъй като се съдържа в различни други налични ръкописи, също и на Мария Щайнер. 24. Тази медитация е била предназначена от самото начало за всички ученици и вероятно е дадена за пръв път през октомври 1906. Във всеки случай тя се споменава за първи път в бележките на Мария Щайнер за езотеричния урок на 2 октомври 1908. От текста на тази медитация е налице ръкопис на Рудолф Щайнер. Но тя разкрива съвсем незначителни различия от текста тук и в първото издание.
В първото издание Мария Щайнер е използвала текст, предоставен й от човек, принадлежал към Езотеричното училище.
Вероятно по-късно Рудолф Щайнер е променил още нещо в тази медитация. Според налично съобщение на човек, принадлежал към Езотеричното училище, в езотеричните часове преди тази мантра Рудолф Щайнер винаги е казвал розенкройцерската сентенция... От Бога се раждаме - в Христос умираме - чрез Светия Дух се възраждаме (отново оживяваме) - и е завършвал: «И Учителят на Мъдростта и на съзвучието на чувството дава обяснението: В Духа бе заложен зародишът на моето тяло... » 25. Тази медитация Рудолф Щайнер е дал и обяснил в лекцията си в Лондон на 2. Септември 1923, отпечатана в «Инициационна наука и познание за звездите», Събр.Съч. № 228.
към текста >>
Спо
ред
налично съобщение на човек, принадлежал към Езотеричното училище, в езотеричните часове п
ред
и тази мантра Рудолф Щайнер винаги е казвал розенкройцерската сентенция... От Бога се раждаме - в Христос умираме - чрез Светия Дух се възраждаме (отново оживяваме) - и е завършвал: «И Учителят на Мъдростта и на съзвучието на чувството дава обяснението: В Духа бе заложен зародишът на моето тяло... »
Във всеки случай тя се споменава за първи път в бележките на Мария Щайнер за езотеричния урок на 2 октомври 1908. От текста на тази медитация е налице ръкопис на Рудолф Щайнер. Но тя разкрива съвсем незначителни различия от текста тук и в първото издание. В първото издание Мария Щайнер е използвала текст, предоставен й от човек, принадлежал към Езотеричното училище. Вероятно по-късно Рудолф Щайнер е променил още нещо в тази медитация.
Според налично съобщение на човек, принадлежал към Езотеричното училище, в езотеричните часове преди тази мантра Рудолф Щайнер винаги е казвал розенкройцерската сентенция... От Бога се раждаме - в Христос умираме - чрез Светия Дух се възраждаме (отново оживяваме) - и е завършвал: «И Учителят на Мъдростта и на съзвучието на чувството дава обяснението: В Духа бе заложен зародишът на моето тяло... »
25. Тази медитация Рудолф Щайнер е дал и обяснил в лекцията си в Лондон на 2. Септември 1923, отпечатана в «Инициационна наука и познание за звездите», Събр.Съч. № 228. Макар че медитацията не е била дадена във връзка с Езотеричното училище, тя все пак беше оставена и в това ново издание, понеже беше публикувана от Мария Щайнер във втората тетрадка на «Из съдържанията на Езотеричното училище», навярно и поради това, че Рудолф Щай-нер я обозначава «като вид медитация за придобиване на Аза», и нейните слова «могат да бъдат записани в душата на всеки съвременен човек». За следващите пет медитации, които са били дадени на отделни ученици, не може да се удостовери дали това е станало вътре в Езотеричното училище или извън него:
към текста >>
26. Спо
ред
оригинален текст на Рудолф Щайнер.
25. Тази медитация Рудолф Щайнер е дал и обяснил в лекцията си в Лондон на 2. Септември 1923, отпечатана в «Инициационна наука и познание за звездите», Събр.Съч. № 228. Макар че медитацията не е била дадена във връзка с Езотеричното училище, тя все пак беше оставена и в това ново издание, понеже беше публикувана от Мария Щайнер във втората тетрадка на «Из съдържанията на Езотеричното училище», навярно и поради това, че Рудолф Щай-нер я обозначава «като вид медитация за придобиване на Аза», и нейните слова «могат да бъдат записани в душата на всеки съвременен човек». За следващите пет медитации, които са били дадени на отделни ученици, не може да се удостовери дали това е станало вътре в Езотеричното училище или извън него:
26. Според оригинален текст на Рудолф Щайнер.
Първата от тях е позната под наименованието «Молитва за болни». 27. Медитацията е предоставена на Мария Щайнер за първо печатане във второто издание на първата тетрадка «От съдържанията на Езотеричното училище» от получателя на медитацията. В издателството не се намира оригиналният ръкопис. 28. Следващите три медитации са публикувани от Мария Щайнер в «От съдържанията на Езотеричното училище» според предоставени й текстове. В архива няма оригинални ръкописи.
към текста >>
27. Медитацията е п
ред
оставена на Мария Щайнер за първо печатане във второто издание на първата тетрадка «От съдържанията на Езотеричното училище» от получателя на медитацията.
№ 228. Макар че медитацията не е била дадена във връзка с Езотеричното училище, тя все пак беше оставена и в това ново издание, понеже беше публикувана от Мария Щайнер във втората тетрадка на «Из съдържанията на Езотеричното училище», навярно и поради това, че Рудолф Щай-нер я обозначава «като вид медитация за придобиване на Аза», и нейните слова «могат да бъдат записани в душата на всеки съвременен човек». За следващите пет медитации, които са били дадени на отделни ученици, не може да се удостовери дали това е станало вътре в Езотеричното училище или извън него: 26. Според оригинален текст на Рудолф Щайнер. Първата от тях е позната под наименованието «Молитва за болни».
27. Медитацията е предоставена на Мария Щайнер за първо печатане във второто издание на първата тетрадка «От съдържанията на Езотеричното училище» от получателя на медитацията.
В издателството не се намира оригиналният ръкопис. 28. Следващите три медитации са публикувани от Мария Щайнер в «От съдържанията на Езотеричното училище» според предоставени й текстове. В архива няма оригинални ръкописи. 29. Наименованието «Мантра-медитация, която обхваща волята» за медитацията «Победоносен Дух... » е дадено от Мария Щайнер при публикуването в «Из съдържанията на Езотеричното училище». В един наличен текст тя се нарича също «Молба за силна воля».
към текста >>
28. Следващите три медитации са публикувани от Мария Щайнер в «От съдържанията на Езотеричното училище» спо
ред
п
ред
оставени й текстове.
За следващите пет медитации, които са били дадени на отделни ученици, не може да се удостовери дали това е станало вътре в Езотеричното училище или извън него: 26. Според оригинален текст на Рудолф Щайнер. Първата от тях е позната под наименованието «Молитва за болни». 27. Медитацията е предоставена на Мария Щайнер за първо печатане във второто издание на първата тетрадка «От съдържанията на Езотеричното училище» от получателя на медитацията. В издателството не се намира оригиналният ръкопис.
28. Следващите три медитации са публикувани от Мария Щайнер в «От съдържанията на Езотеричното училище» според предоставени й текстове.
В архива няма оригинални ръкописи. 29. Наименованието «Мантра-медитация, която обхваща волята» за медитацията «Победоносен Дух... » е дадено от Мария Щайнер при публикуването в «Из съдържанията на Езотеричното училище». В един наличен текст тя се нарича също «Молба за силна воля». Според два налични еднакви текста последният ред на тази мантра е «...да бликне кат извор». А не «блика кат извор», както е в първото издание.
към текста >>
Спо
ред
два налични еднакви текста последният
ред
на тази мантра е «...да бликне кат извор».
В издателството не се намира оригиналният ръкопис. 28. Следващите три медитации са публикувани от Мария Щайнер в «От съдържанията на Езотеричното училище» според предоставени й текстове. В архива няма оригинални ръкописи. 29. Наименованието «Мантра-медитация, която обхваща волята» за медитацията «Победоносен Дух... » е дадено от Мария Щайнер при публикуването в «Из съдържанията на Езотеричното училище». В един наличен текст тя се нарича също «Молба за силна воля».
Според два налични еднакви текста последният ред на тази мантра е «...да бликне кат извор».
А не «блика кат извор», както е в първото издание. 30. Из едно писмо на Рудолф Щайнер до член на Езотеричното училище от 31 Декември 1905. Виж също «Нашите покойници». Събр.Съч. № 261. 31. Това е единственият записан от самия Рудолф Щайнер езотери-чен урок.
към текста >>
Текст спо
ред
наличния ръкопис на един слушател.
и съществува на много езици. Трябва да се приеме, че преводът на немски е направен от Рудолф Щайнер. По-късно той замества тази медитационна формула със създадената от самия него: «В чистите лъчи на светлината заблестява Божеството на света... » 32. 13. Април 1906.
Текст според наличния ръкопис на един слушател.
Поставеният в края стих «Изначален Аз, от който ний сме произлезли... » в друга редакция се намира в «Поетични слова», Събр.Съч. № 40 «Ученикът по Йога прави дихателни упражнения» сравни с описанията на ориенталския, християнския и християнс-ко-розенкройцерския път на обучение в томовете «Пред прага на Теософията» Събр.Съч. № 95; «Теософия на розенкройцерите» Събр.Съч. № 99. 33. Първият текст е според ръкописа на Мария Щайнер, в който Рудолф Щайнер собственоръчно е направил рисунката; вторият текст е според ръкописа на друг слушател.
към текста >>
Поставеният в края стих «Изначален Аз, от който ний сме произлезли... » в друга
ред
акция се намира в «Поетични слова», Събр.Съч.
Трябва да се приеме, че преводът на немски е направен от Рудолф Щайнер. По-късно той замества тази медитационна формула със създадената от самия него: «В чистите лъчи на светлината заблестява Божеството на света... » 32. 13. Април 1906. Текст според наличния ръкопис на един слушател.
Поставеният в края стих «Изначален Аз, от който ний сме произлезли... » в друга редакция се намира в «Поетични слова», Събр.Съч.
№ 40 «Ученикът по Йога прави дихателни упражнения» сравни с описанията на ориенталския, християнския и християнс-ко-розенкройцерския път на обучение в томовете «Пред прага на Теософията» Събр.Съч. № 95; «Теософия на розенкройцерите» Събр.Съч. № 99. 33. Първият текст е според ръкописа на Мария Щайнер, в който Рудолф Щайнер собственоръчно е направил рисунката; вторият текст е според ръкописа на друг слушател. Първо отпечатване в това издание.
към текста >>
№ 40 «Ученикът по Йога прави дихателни упражнения» сравни с описанията на ориенталския, християнския и християнс-ко-розенкройцерския път на обучение в томовете «П
ред
прага на Теософията» Събр.Съч.
По-късно той замества тази медитационна формула със създадената от самия него: «В чистите лъчи на светлината заблестява Божеството на света... » 32. 13. Април 1906. Текст според наличния ръкопис на един слушател. Поставеният в края стих «Изначален Аз, от който ний сме произлезли... » в друга редакция се намира в «Поетични слова», Събр.Съч.
№ 40 «Ученикът по Йога прави дихателни упражнения» сравни с описанията на ориенталския, християнския и християнс-ко-розенкройцерския път на обучение в томовете «Пред прага на Теософията» Събр.Съч.
№ 95; «Теософия на розенкройцерите» Събр.Съч. № 99. 33. Първият текст е според ръкописа на Мария Щайнер, в който Рудолф Щайнер собственоръчно е направил рисунката; вторият текст е според ръкописа на друг слушател. Първо отпечатване в това издание. Що се отнася до споменатите епохи от развитието на човечеството: пета, шеста основна раса, подраси и т.н.
към текста >>
33. Първият текст е спо
ред
ръкописа на Мария Щайнер, в който Рудолф Щайнер собственоръчно е направил рисунката; вторият текст е спо
ред
ръкописа на друг слушател.
Текст според наличния ръкопис на един слушател. Поставеният в края стих «Изначален Аз, от който ний сме произлезли... » в друга редакция се намира в «Поетични слова», Събр.Съч. № 40 «Ученикът по Йога прави дихателни упражнения» сравни с описанията на ориенталския, християнския и християнс-ко-розенкройцерския път на обучение в томовете «Пред прага на Теософията» Събр.Съч. № 95; «Теософия на розенкройцерите» Събр.Съч. № 99.
33. Първият текст е според ръкописа на Мария Щайнер, в който Рудолф Щайнер собственоръчно е направил рисунката; вторият текст е според ръкописа на друг слушател.
Първо отпечатване в това издание. Що се отнася до споменатите епохи от развитието на човечеството: пета, шеста основна раса, подраси и т.н. сравни «Въведение в Тайната наука» 1910, Събр.Съч. № 13. 34. Текст според налични ръкописни бележки на слушател.
към текста >>
34. Текст спо
ред
налични ръкописни бележки на слушател.
33. Първият текст е според ръкописа на Мария Щайнер, в който Рудолф Щайнер собственоръчно е направил рисунката; вторият текст е според ръкописа на друг слушател. Първо отпечатване в това издание. Що се отнася до споменатите епохи от развитието на човечеството: пета, шеста основна раса, подраси и т.н. сравни «Въведение в Тайната наука» 1910, Събр.Съч. № 13.
34. Текст според налични ръкописни бележки на слушател.
35. Текст според налични ръкописни бележки на слушател. Първо отпечатване в това издание. 36. Текст според налични ръкописни бележки на слушател. Поправки спрямо първото отпечатване в първа тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище», които още от Мария Щайнер са били предвидени за ново издание. В абзаца: «В 1250 започва духовно течение, което достига своята връхна точка в 1459... » годината 1250 е била посочена първо като «1050», което явно почива на грешка на записващия; сравни по този въпрос данните на Рудолф Щайнер в «Духовното ръководство на човека и на човечеството» 1911, Събр.Съч.
към текста >>
35. Текст спо
ред
налични ръкописни бележки на слушател.
Първо отпечатване в това издание. Що се отнася до споменатите епохи от развитието на човечеството: пета, шеста основна раса, подраси и т.н. сравни «Въведение в Тайната наука» 1910, Събр.Съч. № 13. 34. Текст според налични ръкописни бележки на слушател.
35. Текст според налични ръкописни бележки на слушател.
Първо отпечатване в това издание. 36. Текст според налични ръкописни бележки на слушател. Поправки спрямо първото отпечатване в първа тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище», които още от Мария Щайнер са били предвидени за ново издание. В абзаца: «В 1250 започва духовно течение, което достига своята връхна точка в 1459... » годината 1250 е била посочена първо като «1050», което явно почива на грешка на записващия; сравни по този въпрос данните на Рудолф Щайнер в «Духовното ръководство на човека и на човечеството» 1911, Събр.Съч. № 15; както и «Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството» 1911/12, Събр.Съч.
към текста >>
36. Текст спо
ред
налични ръкописни бележки на слушател.
сравни «Въведение в Тайната наука» 1910, Събр.Съч. № 13. 34. Текст според налични ръкописни бележки на слушател. 35. Текст според налични ръкописни бележки на слушател. Първо отпечатване в това издание.
36. Текст според налични ръкописни бележки на слушател.
Поправки спрямо първото отпечатване в първа тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище», които още от Мария Щайнер са били предвидени за ново издание. В абзаца: «В 1250 започва духовно течение, което достига своята връхна точка в 1459... » годината 1250 е била посочена първо като «1050», което явно почива на грешка на записващия; сравни по този въпрос данните на Рудолф Щайнер в «Духовното ръководство на човека и на човечеството» 1911, Събр.Съч. № 15; както и «Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството» 1911/12, Събр.Съч. № 130. В същия абзац по-нататък е коригирано сведението за началото на епохата на Гавраил от първоначално «1050» на «1510» в съответствие с последвалите бележки на Рудолф Щайнер към лекционния курс «Инициационното съзнание», Торквай, Август 1924, Събр.Съч.
към текста >>
Поправки спрямо първото отпечатване в първа тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище», които още от Мария Щайнер са били п
ред
видени за ново издание.
№ 13. 34. Текст според налични ръкописни бележки на слушател. 35. Текст според налични ръкописни бележки на слушател. Първо отпечатване в това издание. 36. Текст според налични ръкописни бележки на слушател.
Поправки спрямо първото отпечатване в първа тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище», които още от Мария Щайнер са били предвидени за ново издание.
В абзаца: «В 1250 започва духовно течение, което достига своята връхна точка в 1459... » годината 1250 е била посочена първо като «1050», което явно почива на грешка на записващия; сравни по този въпрос данните на Рудолф Щайнер в «Духовното ръководство на човека и на човечеството» 1911, Събр.Съч. № 15; както и «Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството» 1911/12, Събр.Съч. № 130. В същия абзац по-нататък е коригирано сведението за началото на епохата на Гавраил от първоначално «1050» на «1510» в съответствие с последвалите бележки на Рудолф Щайнер към лекционния курс «Инициационното съзнание», Торквай, Август 1924, Събр.Съч. № 243.
към текста >>
Подробно п
ред
ставяне на значението на годината 1879 се намира например в книгата «Духовните причини на външния свят.
1879–1510 Гавраил /Луна/ 850–500 Захариел /Юпитер/ 1510–1190 Самаил /Марс/ 500–150 Анаел /Венера/ 1190–850 Рафаил /Меркурий/ 150–200 пр. Хр. Орифиел /Сатурн/ Трябва да се допълни, че епохата на Михаил се смята от 1879 до 1300.
Подробно представяне на значението на годината 1879 се намира например в книгата «Духовните причини на външния свят.
Пропадане на Духовете на мрака» Дорнах 1917, Събр.Съч. № 177. 37. Текст според налични ръкописни бележки на слушател. Първо отпечатване в това издание. Към обясненията сравни лекция в Дорнах на 3 януари 1915 «Относно бъдещето Юпитерово съществуване и неговите същности» в «Изкуството в светлината на мистерийната мъдрост» Дорнах 1914/15, Събр.Съч.
към текста >>
37. Текст спо
ред
налични ръкописни бележки на слушател.
Орифиел /Сатурн/ Трябва да се допълни, че епохата на Михаил се смята от 1879 до 1300. Подробно представяне на значението на годината 1879 се намира например в книгата «Духовните причини на външния свят. Пропадане на Духовете на мрака» Дорнах 1917, Събр.Съч. № 177.
37. Текст според налични ръкописни бележки на слушател.
Първо отпечатване в това издание. Към обясненията сравни лекция в Дорнах на 3 януари 1915 «Относно бъдещето Юпитерово съществуване и неговите същности» в «Изкуството в светлината на мистерийната мъдрост» Дорнах 1914/15, Събр.Съч. № 275. 38. Това слово, произнесено в края на тържеството по полагане Основния камък и то напълно в стила на един езотеричен урок, беше включено от Мария Щайнер в публикацията на «Из съдържанията на Езотеричното училище». Макар и непълен текстът на това слово се е запазил само поради това, че слушател, владеещ стенография, се опитал да го запише, пишейки върху гърба на стоящия до него участник при извънредно неблагоприятните условия - лошо време, на светлината на факли, тъй като тържеството се е състояло в края на Септември от около 18.30 до към 20.30 часа.
към текста >>
Макар и непълен текстът на това слово се е запазил само поради това, че слушател, владеещ стенография, се опитал да го запише, пишейки върху гърба на стоящия до него участник при извън
ред
но неблагоприятните условия - лошо време, на светлината на факли, тъй като тържеството се е състояло в края на Септември от около 18.30 до към 20.30 часа.
37. Текст според налични ръкописни бележки на слушател. Първо отпечатване в това издание. Към обясненията сравни лекция в Дорнах на 3 януари 1915 «Относно бъдещето Юпитерово съществуване и неговите същности» в «Изкуството в светлината на мистерийната мъдрост» Дорнах 1914/15, Събр.Съч. № 275. 38. Това слово, произнесено в края на тържеството по полагане Основния камък и то напълно в стила на един езотеричен урок, беше включено от Мария Щайнер в публикацията на «Из съдържанията на Езотеричното училище».
Макар и непълен текстът на това слово се е запазил само поради това, че слушател, владеещ стенография, се опитал да го запише, пишейки върху гърба на стоящия до него участник при извънредно неблагоприятните условия - лошо време, на светлината на факли, тъй като тържеството се е състояло в края на Септември от около 18.30 до към 20.30 часа.
Неговият ръкописен пренос на тези бележки се намира днес в архива. Някои корекции и допълнения в сравнение с първото отпечатване се дължат на сравняване с този ръкопис, а следващите смислови поправки са от Мария Щайнер. «...ако не се чуе онзи вик на копнеж по Духа»: в бележките е: «не последвал». Ариманичното нападение на маврите: тук в записките допълнително следва: «когато от другата страна е бил привлечен добрият Ариман», което поради своята неразбираемост, съответно непълнота, е било изпуснато от Мария Щайнер още в първото отпечатване 39. По-обширни обяснения виж «Из изследването на Акаша - Петото Евангелие» (Отделни лекции през 1913/14) Събр.Съч.
към текста >>
87.
Съдържание
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Духовната Наука и принципът, следван от екзотериците от с
ред
ата на XIX век.
Ясновидство и мислене. Символизмът на школите за Посвещение. Конфликтът между езотерици и екзотерици за публикуването на езотерично знание. Компромисът, постигнат чрез въвеждането на медиумизма и спиритуализма. Неуспех на опита.
Духовната Наука и принципът, следван от екзотериците от средата на XIX век.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год. Медиумни методи на изследване в Теософското Общество. Пътят на познанието в Духовната Наука. Целите на определени тайни Ордени. Крахът на спиритуализма.
към текста >>
Целите на оп
ред
елени тайни Ордени.
Неуспех на опита. Духовната Наука и принципът, следван от екзотериците от средата на XIX век. 2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год. Медиумни методи на изследване в Теософското Общество. Пътят на познанието в Духовната Наука.
Целите на определени тайни Ордени.
Крахът на спиритуализма. Уникалната личност на Елена Блаватска. Основаването на Теософското Общество. Събитията, предшестващи основаването на Германската секция на Теософското Общество и развитието на духовно-научното Движение. 3. Трета лекция, 16 Октомври 1915 год.
към текста >>
Събитията, п
ред
шестващи основаването на Германската секция на Теософското Общество и развитието на духовно-научното Движение.
Пътят на познанието в Духовната Наука. Целите на определени тайни Ордени. Крахът на спиритуализма. Уникалната личност на Елена Блаватска. Основаването на Теософското Общество.
Събитията, предшестващи основаването на Германската секция на Теософското Общество и развитието на духовно-научното Движение.
3. Трета лекция, 16 Октомври 1915 год. Материализмът на XIX век. Размисли относно мисловната необходимост от разпознаване на безплодието на материалистичната картина на света. Истинският произход на атомизма. 4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год.
към текста >>
Опитът на окултистите да п
ред
отвратят падението в материализма.
3. Трета лекция, 16 Октомври 1915 год. Материализмът на XIX век. Размисли относно мисловната необходимост от разпознаване на безплодието на материалистичната картина на света. Истинският произход на атомизма. 4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год.
Опитът на окултистите да предотвратят падението в материализма.
Материализмът в света на мислите през XIX век. Заблудите на медиумизма. Изопачаване на учението за Осмата Сфера при Синет и Блаватска и произхода на това изкривяване. 5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год. Осмата Сфера.
към текста >>
В периода на Камалока след смъртта човек изживява в обратен
ред
опитностите, изпитани по време на сън.
Ревитализацията на етерното тяло във връзка с новото явяване на Христос. Древното знание все още присъства в епохата на зараждащия се материализъм, например в Хайнрот и Гьоте (Макариа във "Вилхелм Майстер"). 7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год. Изследване на живота между смъртта и новото раждане. Трансформацията на неизползвани физически сили в духовни сили след смъртта.
В периода на Камалока след смъртта човек изживява в обратен ред опитностите, изпитани по време на сън.
Границите, поставени от науката и религията за да спират навлизането в духовните светове. 8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год. Целта на използването на символи в т.н. тайни Общества или Ордени. Проблемът за публикуването на досега пазеното в тайна знание.
към текста >>
Следните лекции бяха изнесени от Рудолф Щайнер п
ред
аудитория, запозната с общата основа на неговото антропософско учение.
Човешкото съзнание между обективната и субективната реалност, между Ариманическия и Луциферическия свят. Нарушения на съзнанието и тяхната корекция. Митът за Тантал. Водещите принципи на Духовната Наука. * * *
Следните лекции бяха изнесени от Рудолф Щайнер пред аудитория, запозната с общата основа на неговото антропософско учение.
Той често подчертаваше разликата между своите писмени трудове и записките от лекции, изнесени устно и първоначално непланирани за издаване. Трябва да се напомни, че определени по-напред упоменати условия бяха взети за дадени, когато тези съобщения бяха изнесени. "Тези условия", пише Рудолф Щайнер в своята автобиография, "включват поне антропософско познание за Човека и Космоса в неговата духовна същност; също и на това, което може да се нарече “антропософска история", разказано като резултат от проучване в духовния свят."
към текста >>
Трябва да се напомни, че оп
ред
елени по-нап
ред
упоменати условия бяха взети за дадени, когато тези съобщения бяха изнесени.
Митът за Тантал. Водещите принципи на Духовната Наука. * * * Следните лекции бяха изнесени от Рудолф Щайнер пред аудитория, запозната с общата основа на неговото антропософско учение. Той често подчертаваше разликата между своите писмени трудове и записките от лекции, изнесени устно и първоначално непланирани за издаване.
Трябва да се напомни, че определени по-напред упоменати условия бяха взети за дадени, когато тези съобщения бяха изнесени.
"Тези условия", пише Рудолф Щайнер в своята автобиография, "включват поне антропософско познание за Човека и Космоса в неговата духовна същност; също и на това, което може да се нарече “антропософска история", разказано като резултат от проучване в духовния свят."
към текста >>
88.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
По този случай бих желал да ми позволите да включа оп
ред
елени лични отношения на
ред
със съдържанието на самата история, защото онова, което трябва да се добави по темата третирана в лекцията вчера, е необходимо за нашето проучване днес и след внимателно обмисляне вярвам, че е правилно да вмъкна повече подробности.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
По този случай бих желал да ми позволите да включа определени лични отношения наред със съдържанието на самата история, защото онова, което трябва да се добави по темата третирана в лекцията вчера, е необходимо за нашето проучване днес и след внимателно обмисляне вярвам, че е правилно да вмъкна повече подробности.
Искам най-напред да разкажа за едно лично преживяване, свързано с нашето Движение. Знаете, че погледното отвън ние започнахме с присъединяването си но само на външен вид към Теософското Общество, и че основахме т.н. Германска Секция на това Общество през есента на 1902 год. в Берлин. В течение на 1904 год.
към текста >>
Искам най-нап
ред
да разкажа за едно лично преживяване, свързано с нашето Движение.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ По този случай бих желал да ми позволите да включа определени лични отношения наред със съдържанието на самата история, защото онова, което трябва да се добави по темата третирана в лекцията вчера, е необходимо за нашето проучване днес и след внимателно обмисляне вярвам, че е правилно да вмъкна повече подробности.
Искам най-напред да разкажа за едно лично преживяване, свързано с нашето Движение.
Знаете, че погледното отвън ние започнахме с присъединяването си но само на външен вид към Теософското Общество, и че основахме т.н. Германска Секция на това Общество през есента на 1902 год. в Берлин. В течение на 1904 год. бяхме посещавани в различни градове на Германия от видни членове на Теософското Общество, и епизодът от който искам да започна се случи по време на една от тези визити.
към текста >>
Тези материали бяха по-късно издадени като отделна книга, озаглавена "Нашите атлантски п
ред
ци".
В течение на 1904 год. бяхме посещавани в различни градове на Германия от видни членове на Теософското Общество, и епизодът от който искам да започна се случи по време на една от тези визити. Първото издание на моята книга "Теософия" точно беше публикувано през пролетта на 1904 год. и излизаше периодичното списание "Луцифер Гнозис". В това списание бях публикувал статии, занимаващи се с темата за Атлантида и ролята на Атлантската епоха.
Тези материали бяха по-късно издадени като отделна книга, озаглавена "Нашите атлантски предци".
(Публикациите на д-р Щайнер в "Луцифер Гнозис" са събрани в книга, озаглавена "От хрониката Акаша" бел. англ. пр.) Статиите съдържаха известен брой сведения за Атлантския свят и за предходната, т.н. Лемурийска епоха. Няколко публикации от този род бяха следователно вече излезли, и точно по времето, когато членовете на Теософското Общество ни посещаваха, много броеве от списанието, съдържащи важни сведения, бяха готови и изпратени на абонираните. Един много уважаван член в Теософското Общество бе прочел тези материали, отнасящи се за Атлантида, и ми зададе един въпрос.
към текста >>
пр.) Статиите съдържаха известен брой сведения за Атлантския свят и за п
ред
ходната, т.н.
Първото издание на моята книга "Теософия" точно беше публикувано през пролетта на 1904 год. и излизаше периодичното списание "Луцифер Гнозис". В това списание бях публикувал статии, занимаващи се с темата за Атлантида и ролята на Атлантската епоха. Тези материали бяха по-късно издадени като отделна книга, озаглавена "Нашите атлантски предци". (Публикациите на д-р Щайнер в "Луцифер Гнозис" са събрани в книга, озаглавена "От хрониката Акаша" бел. англ.
пр.) Статиите съдържаха известен брой сведения за Атлантския свят и за предходната, т.н.
Лемурийска епоха. Няколко публикации от този род бяха следователно вече излезли, и точно по времето, когато членовете на Теософското Общество ни посещаваха, много броеве от списанието, съдържащи важни сведения, бяха готови и изпратени на абонираните. Един много уважаван член в Теософското Общество бе прочел тези материали, отнасящи се за Атлантида, и ми зададе един въпрос. И това е въпросът, който искам да спомена като достойна за внимание опитност, във връзка с казаното във вчерашната лекция. Този член на Теософското Общество, който по време на неговото основаване от Блаватска бе вземал участие в най-важните заседания, т.е.
към текста >>
" Въпросът бе много показателен, защото дотогава този член беше запознат само с методите, чрез които такива сведения бяха достигани в Теософското Общество, а именно, чрез оп
ред
елен вид медиумно изследване.
Няколко публикации от този род бяха следователно вече излезли, и точно по времето, когато членовете на Теософското Общество ни посещаваха, много броеве от списанието, съдържащи важни сведения, бяха готови и изпратени на абонираните. Един много уважаван член в Теософското Общество бе прочел тези материали, отнасящи се за Атлантида, и ми зададе един въпрос. И това е въпросът, който искам да спомена като достойна за внимание опитност, във връзка с казаното във вчерашната лекция. Този член на Теософското Общество, който по време на неговото основаване от Блаватска бе вземал участие в най-важните заседания, т.е. един член, най-сериозно участвал в дейността на Обществото, постави въпроса: "По какъв начин тази информация за света на Атлантида е била придобита?
" Въпросът бе много показателен, защото дотогава този член беше запознат само с методите, чрез които такива сведения бяха достигани в Теософското Общество, а именно, чрез определен вид медиумно изследване.
Данните, вече изнесени в Теософското Общество по онова време, се основаваха на проучвания, свързани в определено отношение с медиумизъм. С други думи, някой бе поставян в нещо като медиумно състояние не може да се нарече транс, но е медиумно състояние и ако условията бяха подходящи, то ставаше възможно за лицето, макар и не в състояние на нормално съзнание, да съобщава определена информация по въпроси отвъд обсега на обикновеното съзнание. Ето как се правеха разкритията по онова време и въпросният член на Теософското Общество, който смяташе, че сведения за предисторически събития можеха да бъдат достигани само по този начин, разпитваше каква личност имаме сред нас, която можем да използваме като медиум за такива изследвания. След като аз бях, естествено, отказал да възприема този метод на проучване и наблягах от самото начало върху строго индивидуалното изследване, и тъй като разкритото от мен по онова време бе резултат изцяло от моите собствени, лични проучвания, задаващият въпроса не ме разбра изобщо, не разбра, че това беше нещо съвсем различно от всичко, направено дотогава в Теософското Общество. Пътят, който бях определил за себе си обаче, бе следният: Да се отхвърлят всички предишни начини на изследване и разбира се, чрез свръхсетивни възприятия да се изследва чрез употреба само на разкритото от онзи, който е самият той изследовател.
към текста >>
Данните, вече изнесени в Теософското Общество по онова време, се основаваха на проучвания, свързани в оп
ред
елено отношение с медиумизъм.
Един много уважаван член в Теософското Общество бе прочел тези материали, отнасящи се за Атлантида, и ми зададе един въпрос. И това е въпросът, който искам да спомена като достойна за внимание опитност, във връзка с казаното във вчерашната лекция. Този член на Теософското Общество, който по време на неговото основаване от Блаватска бе вземал участие в най-важните заседания, т.е. един член, най-сериозно участвал в дейността на Обществото, постави въпроса: "По какъв начин тази информация за света на Атлантида е била придобита? " Въпросът бе много показателен, защото дотогава този член беше запознат само с методите, чрез които такива сведения бяха достигани в Теософското Общество, а именно, чрез определен вид медиумно изследване.
Данните, вече изнесени в Теософското Общество по онова време, се основаваха на проучвания, свързани в определено отношение с медиумизъм.
С други думи, някой бе поставян в нещо като медиумно състояние не може да се нарече транс, но е медиумно състояние и ако условията бяха подходящи, то ставаше възможно за лицето, макар и не в състояние на нормално съзнание, да съобщава определена информация по въпроси отвъд обсега на обикновеното съзнание. Ето как се правеха разкритията по онова време и въпросният член на Теософското Общество, който смяташе, че сведения за предисторически събития можеха да бъдат достигани само по този начин, разпитваше каква личност имаме сред нас, която можем да използваме като медиум за такива изследвания. След като аз бях, естествено, отказал да възприема този метод на проучване и наблягах от самото начало върху строго индивидуалното изследване, и тъй като разкритото от мен по онова време бе резултат изцяло от моите собствени, лични проучвания, задаващият въпроса не ме разбра изобщо, не разбра, че това беше нещо съвсем различно от всичко, направено дотогава в Теософското Общество. Пътят, който бях определил за себе си обаче, бе следният: Да се отхвърлят всички предишни начини на изследване и разбира се, чрез свръхсетивни възприятия да се изследва чрез употреба само на разкритото от онзи, който е самият той изследовател. Съгласно позицията, която трябва да заема в духовното Движение, никакъв друг курс не е възможен за мен, освен стриктно да приведа в действие онези методи на изследване, които са подходящи за съвременния свят и за съвременното човечество.
към текста >>
С други думи, някой бе поставян в нещо като медиумно състояние не може да се нарече транс, но е медиумно състояние и ако условията бяха подходящи, то ставаше възможно за лицето, макар и не в състояние на нормално съзнание, да съобщава оп
ред
елена информация по въпроси отвъд обсега на обикновеното съзнание.
И това е въпросът, който искам да спомена като достойна за внимание опитност, във връзка с казаното във вчерашната лекция. Този член на Теософското Общество, който по време на неговото основаване от Блаватска бе вземал участие в най-важните заседания, т.е. един член, най-сериозно участвал в дейността на Обществото, постави въпроса: "По какъв начин тази информация за света на Атлантида е била придобита? " Въпросът бе много показателен, защото дотогава този член беше запознат само с методите, чрез които такива сведения бяха достигани в Теософското Общество, а именно, чрез определен вид медиумно изследване. Данните, вече изнесени в Теософското Общество по онова време, се основаваха на проучвания, свързани в определено отношение с медиумизъм.
С други думи, някой бе поставян в нещо като медиумно състояние не може да се нарече транс, но е медиумно състояние и ако условията бяха подходящи, то ставаше възможно за лицето, макар и не в състояние на нормално съзнание, да съобщава определена информация по въпроси отвъд обсега на обикновеното съзнание.
Ето как се правеха разкритията по онова време и въпросният член на Теософското Общество, който смяташе, че сведения за предисторически събития можеха да бъдат достигани само по този начин, разпитваше каква личност имаме сред нас, която можем да използваме като медиум за такива изследвания. След като аз бях, естествено, отказал да възприема този метод на проучване и наблягах от самото начало върху строго индивидуалното изследване, и тъй като разкритото от мен по онова време бе резултат изцяло от моите собствени, лични проучвания, задаващият въпроса не ме разбра изобщо, не разбра, че това беше нещо съвсем различно от всичко, направено дотогава в Теософското Общество. Пътят, който бях определил за себе си обаче, бе следният: Да се отхвърлят всички предишни начини на изследване и разбира се, чрез свръхсетивни възприятия да се изследва чрез употреба само на разкритото от онзи, който е самият той изследовател. Съгласно позицията, която трябва да заема в духовното Движение, никакъв друг курс не е възможен за мен, освен стриктно да приведа в действие онези методи на изследване, които са подходящи за съвременния свят и за съвременното човечество. Има значителна разлика, както виждате, между методите на изследване, практикувани в Духовната Наука, и онези, които бяха прилагани в Теософското Общество.
към текста >>
Ето как се правеха разкритията по онова време и въпросният член на Теософското Общество, който смяташе, че сведения за п
ред
исторически събития можеха да бъдат достигани само по този начин, разпитваше каква личност имаме с
ред
нас, която можем да използваме като медиум за такива изследвания.
Този член на Теософското Общество, който по време на неговото основаване от Блаватска бе вземал участие в най-важните заседания, т.е. един член, най-сериозно участвал в дейността на Обществото, постави въпроса: "По какъв начин тази информация за света на Атлантида е била придобита? " Въпросът бе много показателен, защото дотогава този член беше запознат само с методите, чрез които такива сведения бяха достигани в Теософското Общество, а именно, чрез определен вид медиумно изследване. Данните, вече изнесени в Теософското Общество по онова време, се основаваха на проучвания, свързани в определено отношение с медиумизъм. С други думи, някой бе поставян в нещо като медиумно състояние не може да се нарече транс, но е медиумно състояние и ако условията бяха подходящи, то ставаше възможно за лицето, макар и не в състояние на нормално съзнание, да съобщава определена информация по въпроси отвъд обсега на обикновеното съзнание.
Ето как се правеха разкритията по онова време и въпросният член на Теософското Общество, който смяташе, че сведения за предисторически събития можеха да бъдат достигани само по този начин, разпитваше каква личност имаме сред нас, която можем да използваме като медиум за такива изследвания.
След като аз бях, естествено, отказал да възприема този метод на проучване и наблягах от самото начало върху строго индивидуалното изследване, и тъй като разкритото от мен по онова време бе резултат изцяло от моите собствени, лични проучвания, задаващият въпроса не ме разбра изобщо, не разбра, че това беше нещо съвсем различно от всичко, направено дотогава в Теософското Общество. Пътят, който бях определил за себе си обаче, бе следният: Да се отхвърлят всички предишни начини на изследване и разбира се, чрез свръхсетивни възприятия да се изследва чрез употреба само на разкритото от онзи, който е самият той изследовател. Съгласно позицията, която трябва да заема в духовното Движение, никакъв друг курс не е възможен за мен, освен стриктно да приведа в действие онези методи на изследване, които са подходящи за съвременния свят и за съвременното човечество. Има значителна разлика, както виждате, между методите на изследване, практикувани в Духовната Наука, и онези, които бяха прилагани в Теософското Общество. Всички съобщения, получени чрез това Общество от духовния свят включително например дадените в книгата на Скот-Елиът за Атлантида дойдоха изцяло по описания начин, защото само той се считаше за авторитетен и обективен.
към текста >>
Пътят, който бях оп
ред
елил за себе си обаче, бе следният: Да се отхвърлят всички п
ред
ишни начини на изследване и разбира се, чрез свръхсетивни възприятия да се изследва чрез употреба само на разкритото от онзи, който е самият той изследовател.
" Въпросът бе много показателен, защото дотогава този член беше запознат само с методите, чрез които такива сведения бяха достигани в Теософското Общество, а именно, чрез определен вид медиумно изследване. Данните, вече изнесени в Теософското Общество по онова време, се основаваха на проучвания, свързани в определено отношение с медиумизъм. С други думи, някой бе поставян в нещо като медиумно състояние не може да се нарече транс, но е медиумно състояние и ако условията бяха подходящи, то ставаше възможно за лицето, макар и не в състояние на нормално съзнание, да съобщава определена информация по въпроси отвъд обсега на обикновеното съзнание. Ето как се правеха разкритията по онова време и въпросният член на Теософското Общество, който смяташе, че сведения за предисторически събития можеха да бъдат достигани само по този начин, разпитваше каква личност имаме сред нас, която можем да използваме като медиум за такива изследвания. След като аз бях, естествено, отказал да възприема този метод на проучване и наблягах от самото начало върху строго индивидуалното изследване, и тъй като разкритото от мен по онова време бе резултат изцяло от моите собствени, лични проучвания, задаващият въпроса не ме разбра изобщо, не разбра, че това беше нещо съвсем различно от всичко, направено дотогава в Теософското Общество.
Пътят, който бях определил за себе си обаче, бе следният: Да се отхвърлят всички предишни начини на изследване и разбира се, чрез свръхсетивни възприятия да се изследва чрез употреба само на разкритото от онзи, който е самият той изследовател.
Съгласно позицията, която трябва да заема в духовното Движение, никакъв друг курс не е възможен за мен, освен стриктно да приведа в действие онези методи на изследване, които са подходящи за съвременния свят и за съвременното човечество. Има значителна разлика, както виждате, между методите на изследване, практикувани в Духовната Наука, и онези, които бяха прилагани в Теософското Общество. Всички съобщения, получени чрез това Общество от духовния свят включително например дадените в книгата на Скот-Елиът за Атлантида дойдоха изцяло по описания начин, защото само той се считаше за авторитетен и обективен. По този повод, въвеждането на нашата духовно-научна насока на работата бе от самото начало нещо съвсем ново в Теософското Общество. Тя сериозно взема под внимание нови научни методи, които е нужно да бъдат разработени и доразвити, за да направят издигането до духовната област възможно.
към текста >>
Аз казах, че ясновидството постепенно изчезна, и че останаха малцина отделни ясновидци, при които можеха да бъдат п
ред
извиквани медиумни състояния, и от които можеше да бъдат извлечени някакви сведения.
По този повод, въвеждането на нашата духовно-научна насока на работата бе от самото начало нещо съвсем ново в Теософското Общество. Тя сериозно взема под внимание нови научни методи, които е нужно да бъдат разработени и доразвити, за да направят издигането до духовната област възможно. Разговорът беше показателен. Той се проведе през 1904 год., и показа колко голяма беше разликата между прилаганото в Духовната Наука и прилаганото от останалите в Теософското Общество; показа, че това, което имаме в Духовната Наука, беше непознато в Теософското Общество по онова време, и че Теософското Общество продължаваше методите, които бяха приети като компромис между екзотерици и езотерици. Такъв бе неизбежният резултат от развитието, което описах в лекцията вчера.
Аз казах, че ясновидството постепенно изчезна, и че останаха малцина отделни ясновидци, при които можеха да бъдат предизвиквани медиумни състояния, и от които можеше да бъдат извлечени някакви сведения.
По този начин възникнаха, както бяха наречени, "Окултните Ордени". Ордени, в които имаше, и това е вярно, много хора, които бяха посветени, но не и ясновидци. Сред господстващия материализъм тези Ордени бяха изправени пред необходимостта от развиване и усложняване на методи, които дълго са били на мода, и трябваше да се търсят средства за изследване сред личностите, в които медиумните способности с други думи, атавистичното ясновидство можеше все още да бъде развито и да даде някакви резултати. В тези кръгове имаше учения с голямо значение и, в допълнение, символи. Обаче онези, които желаеха да се захванат с истинско проучване, трябваше да разчитат на помощта на хората, притежаващи атавистично ясновидство.
към текста >>
С
ред
господстващия материализъм тези Ордени бяха изправени п
ред
необходимостта от развиване и усложняване на методи, които дълго са били на мода, и трябваше да се търсят с
ред
ства за изследване с
ред
личностите, в които медиумните способности с други думи, атавистичното ясновидство можеше все още да бъде развито и да даде някакви резултати.
Той се проведе през 1904 год., и показа колко голяма беше разликата между прилаганото в Духовната Наука и прилаганото от останалите в Теософското Общество; показа, че това, което имаме в Духовната Наука, беше непознато в Теософското Общество по онова време, и че Теософското Общество продължаваше методите, които бяха приети като компромис между екзотерици и езотерици. Такъв бе неизбежният резултат от развитието, което описах в лекцията вчера. Аз казах, че ясновидството постепенно изчезна, и че останаха малцина отделни ясновидци, при които можеха да бъдат предизвиквани медиумни състояния, и от които можеше да бъдат извлечени някакви сведения. По този начин възникнаха, както бяха наречени, "Окултните Ордени". Ордени, в които имаше, и това е вярно, много хора, които бяха посветени, но не и ясновидци.
Сред господстващия материализъм тези Ордени бяха изправени пред необходимостта от развиване и усложняване на методи, които дълго са били на мода, и трябваше да се търсят средства за изследване сред личностите, в които медиумните способности с други думи, атавистичното ясновидство можеше все още да бъде развито и да даде някакви резултати.
В тези кръгове имаше учения с голямо значение и, в допълнение, символи. Обаче онези, които желаеха да се захванат с истинско проучване, трябваше да разчитат на помощта на хората, притежаващи атавистично ясновидство. Тези методи бяха след това продължени по определен начин в Теософското Общество, и компромисът, за който говорих вчера, наистина не означава нищо друго освен това, че в Ложите и Ордените бяха направени опити, посредством които в света можеха да бъдат представяни духовни въздействия. Желанието бе да се демонстрира, че въздействията от духовния свят се проявяват върху човека. Похватите, възприети в езотеричните школи, бяха следователно приведени в действие.
към текста >>
Тези методи бяха след това продължени по оп
ред
елен начин в Теософското Общество, и компромисът, за който говорих вчера, наистина не означава нищо друго освен това, че в Ложите и Ордените бяха направени опити, пос
ред
ством които в света можеха да бъдат п
ред
ставяни духовни въздействия.
По този начин възникнаха, както бяха наречени, "Окултните Ордени". Ордени, в които имаше, и това е вярно, много хора, които бяха посветени, но не и ясновидци. Сред господстващия материализъм тези Ордени бяха изправени пред необходимостта от развиване и усложняване на методи, които дълго са били на мода, и трябваше да се търсят средства за изследване сред личностите, в които медиумните способности с други думи, атавистичното ясновидство можеше все още да бъде развито и да даде някакви резултати. В тези кръгове имаше учения с голямо значение и, в допълнение, символи. Обаче онези, които желаеха да се захванат с истинско проучване, трябваше да разчитат на помощта на хората, притежаващи атавистично ясновидство.
Тези методи бяха след това продължени по определен начин в Теософското Общество, и компромисът, за който говорих вчера, наистина не означава нищо друго освен това, че в Ложите и Ордените бяха направени опити, посредством които в света можеха да бъдат представяни духовни въздействия.
Желанието бе да се демонстрира, че въздействията от духовния свят се проявяват върху човека. Похватите, възприети в езотеричните школи, бяха следователно приведени в действие. Този опит бе пълен провал, защото докато се очакваше чрез медиумите духовните закони, господстващи в околния свят да бъдат извадени наяве, то единственият резултат беше, че почти всички медиуми изпаднаха в заблуждението да считат, че всичко идва от мъртвите, и го разкрасиха в съобщенията, за които говореха, че са им били направени от мъртвите. Това доведе до точно определено последствие. Ако по-старите членове измежду вас се върнат мислено назад до най-ранния период на Теософското Общество и проучат литературата, публикувана под неговата егида, то ще намерите, че астралният свят т.е.
към текста >>
Това доведе до точно оп
ред
елено последствие.
Обаче онези, които желаеха да се захванат с истинско проучване, трябваше да разчитат на помощта на хората, притежаващи атавистично ясновидство. Тези методи бяха след това продължени по определен начин в Теософското Общество, и компромисът, за който говорих вчера, наистина не означава нищо друго освен това, че в Ложите и Ордените бяха направени опити, посредством които в света можеха да бъдат представяни духовни въздействия. Желанието бе да се демонстрира, че въздействията от духовния свят се проявяват върху човека. Похватите, възприети в езотеричните школи, бяха следователно приведени в действие. Този опит бе пълен провал, защото докато се очакваше чрез медиумите духовните закони, господстващи в околния свят да бъдат извадени наяве, то единственият резултат беше, че почти всички медиуми изпаднаха в заблуждението да считат, че всичко идва от мъртвите, и го разкрасиха в съобщенията, за които говореха, че са им били направени от мъртвите.
Това доведе до точно определено последствие.
Ако по-старите членове измежду вас се върнат мислено назад до най-ранния период на Теософското Общество и проучат литературата, публикувана под неговата егида, то ще намерите, че астралният свят т.е. светът непосредствено след смъртта беше описан в книги на Безант, които само преповтарят онова, което се съдържа в "Тайната Доктрина" на Блаватска или може да се прочете в книги на Ледбитер. Това бе също и източникът на всичко оповестено относно човешкия живот между смъртта и новото раждане. Ако сравните с казаното в моята книга "Теософия" за Душевния свят и за Духовния свят първоначално хората се опитваха винаги да го опровергават, но аз считам, че днес достатъчен брой са способни да мислят обективно по темата вие ще намерите много значими различия, точно защото по отношение също и на тези сфери методите на изследване бяха различни. Понеже всички методи на проучване, използвани в Теософското Общество, включително дори и онези, използвани за изследване живота на мъртвите, водеха началото си от похватите за които говорих.
към текста >>
светът непос
ред
ствено след смъртта беше описан в книги на Безант, които само преповтарят онова, което се съдържа в "Тайната Доктрина" на Блаватска или може да се прочете в книги на Ледбитер.
Желанието бе да се демонстрира, че въздействията от духовния свят се проявяват върху човека. Похватите, възприети в езотеричните школи, бяха следователно приведени в действие. Този опит бе пълен провал, защото докато се очакваше чрез медиумите духовните закони, господстващи в околния свят да бъдат извадени наяве, то единственият резултат беше, че почти всички медиуми изпаднаха в заблуждението да считат, че всичко идва от мъртвите, и го разкрасиха в съобщенията, за които говореха, че са им били направени от мъртвите. Това доведе до точно определено последствие. Ако по-старите членове измежду вас се върнат мислено назад до най-ранния период на Теософското Общество и проучат литературата, публикувана под неговата егида, то ще намерите, че астралният свят т.е.
светът непосредствено след смъртта беше описан в книги на Безант, които само преповтарят онова, което се съдържа в "Тайната Доктрина" на Блаватска или може да се прочете в книги на Ледбитер.
Това бе също и източникът на всичко оповестено относно човешкия живот между смъртта и новото раждане. Ако сравните с казаното в моята книга "Теософия" за Душевния свят и за Духовния свят първоначално хората се опитваха винаги да го опровергават, но аз считам, че днес достатъчен брой са способни да мислят обективно по темата вие ще намерите много значими различия, точно защото по отношение също и на тези сфери методите на изследване бяха различни. Понеже всички методи на проучване, използвани в Теософското Общество, включително дори и онези, използвани за изследване живота на мъртвите, водеха началото си от похватите за които говорих. Така че виждате, каквото Теософското Общество имаше да предложи на света беше, преди всичко, в определено отношение продължаване на опита, направен по-рано от окултистите. Но може и да се каже, че това не бе случаят, за който ще чуем след малко.
към текста >>
Така че виждате, каквото Теософското Общество имаше да п
ред
ложи на света беше, п
ред
и всичко, в оп
ред
елено отношение продължаване на опита, направен по-рано от окултистите.
Ако по-старите членове измежду вас се върнат мислено назад до най-ранния период на Теософското Общество и проучат литературата, публикувана под неговата егида, то ще намерите, че астралният свят т.е. светът непосредствено след смъртта беше описан в книги на Безант, които само преповтарят онова, което се съдържа в "Тайната Доктрина" на Блаватска или може да се прочете в книги на Ледбитер. Това бе също и източникът на всичко оповестено относно човешкия живот между смъртта и новото раждане. Ако сравните с казаното в моята книга "Теософия" за Душевния свят и за Духовния свят първоначално хората се опитваха винаги да го опровергават, но аз считам, че днес достатъчен брой са способни да мислят обективно по темата вие ще намерите много значими различия, точно защото по отношение също и на тези сфери методите на изследване бяха различни. Понеже всички методи на проучване, използвани в Теософското Общество, включително дори и онези, използвани за изследване живота на мъртвите, водеха началото си от похватите за които говорих.
Така че виждате, каквото Теософското Общество имаше да предложи на света беше, преди всичко, в определено отношение продължаване на опита, направен по-рано от окултистите.
Но може и да се каже, че това не бе случаят, за който ще чуем след малко. Взето като цяло обаче, то бе продължение на опита, който от средата на XIX век бе последствие от компромиса между екзотерици и езотерици, като изключим това, че по-късно нещата бяха направени доста по-езотерични от Теософското Общество. Докато предшестващият опит бе направен, за да представи медиумите пред света, членовете на Теософското Общество предпочитаха да работят само в своя тесен кръг и просто да съобщават резултатите. Това бе важно различие, защото там някои хора се връщаха към метод на изследване, установен като общоприета традиция от различните Ордени преди средата на XIX век. Изложих това, защото трябва силно да подчертаем факта, че с появата на нашата Духовна Наука един напълно нов метод, който взе изцяло под внимание дейността и становището на съвременната наука, бе внесен в окултното Движение.
към текста >>
Взето като цяло обаче, то бе продължение на опита, който от с
ред
ата на XIX век бе последствие от компромиса между екзотерици и езотерици, като изключим това, че по-късно нещата бяха направени доста по-езотерични от Теософското Общество.
Това бе също и източникът на всичко оповестено относно човешкия живот между смъртта и новото раждане. Ако сравните с казаното в моята книга "Теософия" за Душевния свят и за Духовния свят първоначално хората се опитваха винаги да го опровергават, но аз считам, че днес достатъчен брой са способни да мислят обективно по темата вие ще намерите много значими различия, точно защото по отношение също и на тези сфери методите на изследване бяха различни. Понеже всички методи на проучване, използвани в Теософското Общество, включително дори и онези, използвани за изследване живота на мъртвите, водеха началото си от похватите за които говорих. Така че виждате, каквото Теософското Общество имаше да предложи на света беше, преди всичко, в определено отношение продължаване на опита, направен по-рано от окултистите. Но може и да се каже, че това не бе случаят, за който ще чуем след малко.
Взето като цяло обаче, то бе продължение на опита, който от средата на XIX век бе последствие от компромиса между екзотерици и езотерици, като изключим това, че по-късно нещата бяха направени доста по-езотерични от Теософското Общество.
Докато предшестващият опит бе направен, за да представи медиумите пред света, членовете на Теософското Общество предпочитаха да работят само в своя тесен кръг и просто да съобщават резултатите. Това бе важно различие, защото там някои хора се връщаха към метод на изследване, установен като общоприета традиция от различните Ордени преди средата на XIX век. Изложих това, защото трябва силно да подчертаем факта, че с появата на нашата Духовна Наука един напълно нов метод, който взе изцяло под внимание дейността и становището на съвременната наука, бе внесен в окултното Движение. Както ви разказах, компромисът постигнат от екзотерици и езотерици за да убеди материалистичния свят чрез всевъзможни медиуми в съществуването на духовния свят бе пълен провал, тъй като медиумите говореха винаги за един свят, който при съществуващите условия просто не можеше да бъде достъпен за тях, а именно светът на мъртвите. Медиумите разказваха за инспирации, за които твърдяха, че са били получени от един свят, в който живеят мъртвите.
към текста >>
Докато п
ред
шестващият опит бе направен, за да п
ред
стави медиумите п
ред
света, членовете на Теософското Общество п
ред
почитаха да работят само в своя тесен кръг и просто да съобщават резултатите.
Ако сравните с казаното в моята книга "Теософия" за Душевния свят и за Духовния свят първоначално хората се опитваха винаги да го опровергават, но аз считам, че днес достатъчен брой са способни да мислят обективно по темата вие ще намерите много значими различия, точно защото по отношение също и на тези сфери методите на изследване бяха различни. Понеже всички методи на проучване, използвани в Теософското Общество, включително дори и онези, използвани за изследване живота на мъртвите, водеха началото си от похватите за които говорих. Така че виждате, каквото Теософското Общество имаше да предложи на света беше, преди всичко, в определено отношение продължаване на опита, направен по-рано от окултистите. Но може и да се каже, че това не бе случаят, за който ще чуем след малко. Взето като цяло обаче, то бе продължение на опита, който от средата на XIX век бе последствие от компромиса между екзотерици и езотерици, като изключим това, че по-късно нещата бяха направени доста по-езотерични от Теософското Общество.
Докато предшестващият опит бе направен, за да представи медиумите пред света, членовете на Теософското Общество предпочитаха да работят само в своя тесен кръг и просто да съобщават резултатите.
Това бе важно различие, защото там някои хора се връщаха към метод на изследване, установен като общоприета традиция от различните Ордени преди средата на XIX век. Изложих това, защото трябва силно да подчертаем факта, че с появата на нашата Духовна Наука един напълно нов метод, който взе изцяло под внимание дейността и становището на съвременната наука, бе внесен в окултното Движение. Както ви разказах, компромисът постигнат от екзотерици и езотерици за да убеди материалистичния свят чрез всевъзможни медиуми в съществуването на духовния свят бе пълен провал, тъй като медиумите говореха винаги за един свят, който при съществуващите условия просто не можеше да бъде достъпен за тях, а именно светът на мъртвите. Медиумите разказваха за инспирации, за които твърдяха, че са били получени от един свят, в който живеят мъртвите. Ситуацията беше такава, че опитът направен от екзотерици и езотерици не постигна желания от тях резултат.
към текста >>
Това бе важно различие, защото там някои хора се връщаха към метод на изследване, установен като общоприета традиция от различните Ордени п
ред
и с
ред
ата на XIX век.
Понеже всички методи на проучване, използвани в Теософското Общество, включително дори и онези, използвани за изследване живота на мъртвите, водеха началото си от похватите за които говорих. Така че виждате, каквото Теософското Общество имаше да предложи на света беше, преди всичко, в определено отношение продължаване на опита, направен по-рано от окултистите. Но може и да се каже, че това не бе случаят, за който ще чуем след малко. Взето като цяло обаче, то бе продължение на опита, който от средата на XIX век бе последствие от компромиса между екзотерици и езотерици, като изключим това, че по-късно нещата бяха направени доста по-езотерични от Теософското Общество. Докато предшестващият опит бе направен, за да представи медиумите пред света, членовете на Теософското Общество предпочитаха да работят само в своя тесен кръг и просто да съобщават резултатите.
Това бе важно различие, защото там някои хора се връщаха към метод на изследване, установен като общоприета традиция от различните Ордени преди средата на XIX век.
Изложих това, защото трябва силно да подчертаем факта, че с появата на нашата Духовна Наука един напълно нов метод, който взе изцяло под внимание дейността и становището на съвременната наука, бе внесен в окултното Движение. Както ви разказах, компромисът постигнат от екзотерици и езотерици за да убеди материалистичния свят чрез всевъзможни медиуми в съществуването на духовния свят бе пълен провал, тъй като медиумите говореха винаги за един свят, който при съществуващите условия просто не можеше да бъде достъпен за тях, а именно светът на мъртвите. Медиумите разказваха за инспирации, за които твърдяха, че са били получени от един свят, в който живеят мъртвите. Ситуацията беше такава, че опитът направен от екзотерици и езотерици не постигна желания от тях резултат. Как се стигна до такова положение на нещата?
към текста >>
Развръзката беше, че посветени от оп
ред
елена група изтръгнаха властта от ръцете на онези, които бяха направили компромиса.
Както ви разказах, компромисът постигнат от екзотерици и езотерици за да убеди материалистичния свят чрез всевъзможни медиуми в съществуването на духовния свят бе пълен провал, тъй като медиумите говореха винаги за един свят, който при съществуващите условия просто не можеше да бъде достъпен за тях, а именно светът на мъртвите. Медиумите разказваха за инспирации, за които твърдяха, че са били получени от един свят, в който живеят мъртвите. Ситуацията беше такава, че опитът направен от екзотерици и езотерици не постигна желания от тях резултат. Как се стигна до такова положение на нещата? Каква бе развръзката на забележителния опит, направен като резултат от компромиса?
Развръзката беше, че посветени от определена група изтръгнаха властта от ръцете на онези, които бяха направили компромиса.
Посветените от крайната левица овладяха заседанията, провеждани по описания начин. Те придобиха огромно влияние, защото достиганото от медиумите изобщо не произлизаше от царството на мъртвите, а от царството на живите от посветени, които бяха в далечен или близък контакт с медиумите. Защото всичко беше причинено от тези посветени и медиуми, беше оцветено с теориите на онези, които искаха да поставят медиумите под свой контрол. Желанието на онези сред екзотериците и езотериците, които бяха направили компромиса, бе да накарат хората да разберат, че наистина има духовен свят. Това е което те искаха да внушат.
към текста >>
Желанието на онези с
ред
екзотериците и езотериците, които бяха направили компромиса, бе да накарат хората да разберат, че наистина има духовен свят.
Каква бе развръзката на забележителния опит, направен като резултат от компромиса? Развръзката беше, че посветени от определена група изтръгнаха властта от ръцете на онези, които бяха направили компромиса. Посветените от крайната левица овладяха заседанията, провеждани по описания начин. Те придобиха огромно влияние, защото достиганото от медиумите изобщо не произлизаше от царството на мъртвите, а от царството на живите от посветени, които бяха в далечен или близък контакт с медиумите. Защото всичко беше причинено от тези посветени и медиуми, беше оцветено с теориите на онези, които искаха да поставят медиумите под свой контрол.
Желанието на онези сред екзотериците и езотериците, които бяха направили компромиса, бе да накарат хората да разберат, че наистина има духовен свят.
Това е което те искаха да внушат. Но когато онези, които се мислеха за способни да ръководят ги изпуснаха от контрол, окултистите от крайната левица влязоха във владение и се постараха чрез медиумите ако мога да използвам тази тафтология да съобщят своите теории и своите възгледи на света. За онези, които бяха направили компромиса за доброто на човечеството, положението беше катастрофално, защото чувстваха все по-силно, че невярна доктрина за свръхсетивното се внася в света. Такова беше положението в развитието на окултизма през 40-те, 50-те и дори 60-те години на XIX век. Докато обсъждането още продължаваше в кръговете на почтените окултисти, ситуацията беше застрашителна.
към текста >>
С
ред
ната партия беше за това, езотеричното знание да се направи екзотерично, което е нужно в нашето време, за да повиши интересите на човечеството във всеобщи.
Такова беше положението в развитието на окултизма през 40-те, 50-те и дори 60-те години на XIX век. Докато обсъждането още продължаваше в кръговете на почтените окултисти, ситуацията беше застрашителна. Защото колкото повече окултистите клоняха наляво, толкова по-малко те бяха загрижени да допринасят за онова, което единствено е оправдано, а именно всеобщо-човешкото. В окултизма един човек принадлежи към "левицата", когато се опитва да постигне някаква крайна цел с помощта на наученото от окултното учение. Друг човек принадлежи към "десницата" в окултизма, когато желае тази цел само заради самата цел.
Средната партия беше за това, езотеричното знание да се направи екзотерично, което е нужно в нашето време, за да повиши интересите на човечеството във всеобщи.
Но онези, принадлежащи към крайната левица са всъщност тези, които смесват определени лично техни цели с онова, което разпространяват като окултно учение. Човек е в такава степен "наляво", в каквато предследва особени цели, води хората към духовния свят, дава им всякакви видове доказателства за него, и насажда у тях по забранен начин подбуди, които просто спомагат за изпълняването на тези определени стремежи. Водещият кръг от съвременни посветени беше изправен пред тази ситуация. Бе осъзнато, че властта е попаднала в ръцете на хора, преследващи свои собствени особени цели. Такова беше положението на нещата, пред които бяха изправени екзотериците и езотериците, направили споменатия компромис.
към текста >>
Но онези, принадлежащи към крайната левица са всъщност тези, които смесват оп
ред
елени лично техни цели с онова, което разпространяват като окултно учение.
Докато обсъждането още продължаваше в кръговете на почтените окултисти, ситуацията беше застрашителна. Защото колкото повече окултистите клоняха наляво, толкова по-малко те бяха загрижени да допринасят за онова, което единствено е оправдано, а именно всеобщо-човешкото. В окултизма един човек принадлежи към "левицата", когато се опитва да постигне някаква крайна цел с помощта на наученото от окултното учение. Друг човек принадлежи към "десницата" в окултизма, когато желае тази цел само заради самата цел. Средната партия беше за това, езотеричното знание да се направи екзотерично, което е нужно в нашето време, за да повиши интересите на човечеството във всеобщи.
Но онези, принадлежащи към крайната левица са всъщност тези, които смесват определени лично техни цели с онова, което разпространяват като окултно учение.
Човек е в такава степен "наляво", в каквато предследва особени цели, води хората към духовния свят, дава им всякакви видове доказателства за него, и насажда у тях по забранен начин подбуди, които просто спомагат за изпълняването на тези определени стремежи. Водещият кръг от съвременни посветени беше изправен пред тази ситуация. Бе осъзнато, че властта е попаднала в ръцете на хора, преследващи свои собствени особени цели. Такова беше положението на нещата, пред които бяха изправени екзотериците и езотериците, направили споменатия компромис. Тогава беше "дочуто" изразът може да не е съвсем точен, но абсолютно точни думи не могат да се намерят, защото те са зависими от външния език, а общуването сред окултистите е различно от всичко, което повърхностният език е способен да опише беше "чуто", че наближава събитие от значение за по-нататъшното продължаване на духовното развитие на Земята.
към текста >>
Човек е в такава степен "наляво", в каквато п
ред
следва особени цели, води хората към духовния свят, дава им всякакви видове доказателства за него, и насажда у тях по забранен начин подбуди, които просто спомагат за изпълняването на тези оп
ред
елени стремежи.
Защото колкото повече окултистите клоняха наляво, толкова по-малко те бяха загрижени да допринасят за онова, което единствено е оправдано, а именно всеобщо-човешкото. В окултизма един човек принадлежи към "левицата", когато се опитва да постигне някаква крайна цел с помощта на наученото от окултното учение. Друг човек принадлежи към "десницата" в окултизма, когато желае тази цел само заради самата цел. Средната партия беше за това, езотеричното знание да се направи екзотерично, което е нужно в нашето време, за да повиши интересите на човечеството във всеобщи. Но онези, принадлежащи към крайната левица са всъщност тези, които смесват определени лично техни цели с онова, което разпространяват като окултно учение.
Човек е в такава степен "наляво", в каквато предследва особени цели, води хората към духовния свят, дава им всякакви видове доказателства за него, и насажда у тях по забранен начин подбуди, които просто спомагат за изпълняването на тези определени стремежи.
Водещият кръг от съвременни посветени беше изправен пред тази ситуация. Бе осъзнато, че властта е попаднала в ръцете на хора, преследващи свои собствени особени цели. Такова беше положението на нещата, пред които бяха изправени екзотериците и езотериците, направили споменатия компромис. Тогава беше "дочуто" изразът може да не е съвсем точен, но абсолютно точни думи не могат да се намерят, защото те са зависими от външния език, а общуването сред окултистите е различно от всичко, което повърхностният език е способен да опише беше "чуто", че наближава събитие от значение за по-нататъшното продължаване на духовното развитие на Земята. Мога да опиша това събитие само по следния начин.
към текста >>
Водещият кръг от съвременни посветени беше изправен п
ред
тази ситуация.
В окултизма един човек принадлежи към "левицата", когато се опитва да постигне някаква крайна цел с помощта на наученото от окултното учение. Друг човек принадлежи към "десницата" в окултизма, когато желае тази цел само заради самата цел. Средната партия беше за това, езотеричното знание да се направи екзотерично, което е нужно в нашето време, за да повиши интересите на човечеството във всеобщи. Но онези, принадлежащи към крайната левица са всъщност тези, които смесват определени лично техни цели с онова, което разпространяват като окултно учение. Човек е в такава степен "наляво", в каквато предследва особени цели, води хората към духовния свят, дава им всякакви видове доказателства за него, и насажда у тях по забранен начин подбуди, които просто спомагат за изпълняването на тези определени стремежи.
Водещият кръг от съвременни посветени беше изправен пред тази ситуация.
Бе осъзнато, че властта е попаднала в ръцете на хора, преследващи свои собствени особени цели. Такова беше положението на нещата, пред които бяха изправени екзотериците и езотериците, направили споменатия компромис. Тогава беше "дочуто" изразът може да не е съвсем точен, но абсолютно точни думи не могат да се намерят, защото те са зависими от външния език, а общуването сред окултистите е различно от всичко, което повърхностният език е способен да опише беше "чуто", че наближава събитие от значение за по-нататъшното продължаване на духовното развитие на Земята. Мога да опиша това събитие само по следния начин. В изследванията, провеждани от отделните Ордени, те дълго време предпочитаха да използват по-рядко жени за медиуми.
към текста >>
Такова беше положението на нещата, п
ред
които бяха изправени екзотериците и езотериците, направили споменатия компромис.
Средната партия беше за това, езотеричното знание да се направи екзотерично, което е нужно в нашето време, за да повиши интересите на човечеството във всеобщи. Но онези, принадлежащи към крайната левица са всъщност тези, които смесват определени лично техни цели с онова, което разпространяват като окултно учение. Човек е в такава степен "наляво", в каквато предследва особени цели, води хората към духовния свят, дава им всякакви видове доказателства за него, и насажда у тях по забранен начин подбуди, които просто спомагат за изпълняването на тези определени стремежи. Водещият кръг от съвременни посветени беше изправен пред тази ситуация. Бе осъзнато, че властта е попаднала в ръцете на хора, преследващи свои собствени особени цели.
Такова беше положението на нещата, пред които бяха изправени екзотериците и езотериците, направили споменатия компромис.
Тогава беше "дочуто" изразът може да не е съвсем точен, но абсолютно точни думи не могат да се намерят, защото те са зависими от външния език, а общуването сред окултистите е различно от всичко, което повърхностният език е способен да опише беше "чуто", че наближава събитие от значение за по-нататъшното продължаване на духовното развитие на Земята. Мога да опиша това събитие само по следния начин. В изследванията, провеждани от отделните Ордени, те дълго време предпочитаха да използват по-рядко жени за медиуми. В строгите Ордени, където бе желателно да се заеме дясното становище, никога жени медиуми не бяха използвани за получаване на откровения от духовните светове. Женският организъм е пригоден от природата да запази атавистично ясновидство за по-дълго, отколкото мъжкият организъм.
към текста >>
Тогава беше "дочуто" изразът може да не е съвсем точен, но абсолютно точни думи не могат да се намерят, защото те са зависими от външния език, а общуването с
ред
окултистите е различно от всичко, което повърхностният език е способен да опише беше "чуто", че наближава събитие от значение за по-нататъшното продължаване на духовното развитие на Земята.
Но онези, принадлежащи към крайната левица са всъщност тези, които смесват определени лично техни цели с онова, което разпространяват като окултно учение. Човек е в такава степен "наляво", в каквато предследва особени цели, води хората към духовния свят, дава им всякакви видове доказателства за него, и насажда у тях по забранен начин подбуди, които просто спомагат за изпълняването на тези определени стремежи. Водещият кръг от съвременни посветени беше изправен пред тази ситуация. Бе осъзнато, че властта е попаднала в ръцете на хора, преследващи свои собствени особени цели. Такова беше положението на нещата, пред които бяха изправени екзотериците и езотериците, направили споменатия компромис.
Тогава беше "дочуто" изразът може да не е съвсем точен, но абсолютно точни думи не могат да се намерят, защото те са зависими от външния език, а общуването сред окултистите е различно от всичко, което повърхностният език е способен да опише беше "чуто", че наближава събитие от значение за по-нататъшното продължаване на духовното развитие на Земята.
Мога да опиша това събитие само по следния начин. В изследванията, провеждани от отделните Ордени, те дълго време предпочитаха да използват по-рядко жени за медиуми. В строгите Ордени, където бе желателно да се заеме дясното становище, никога жени медиуми не бяха използвани за получаване на откровения от духовните светове. Женският организъм е пригоден от природата да запази атавистично ясновидство за по-дълго, отколкото мъжкият организъм. Докато за мъже медиуми вече почти не се чуваше, жени медиуми още се намираха и голям брой бяха използвани, докато компромисът все още се поддържаше.
към текста >>
В изследванията, провеждани от отделните Ордени, те дълго време п
ред
почитаха да използват по-рядко жени за медиуми.
Водещият кръг от съвременни посветени беше изправен пред тази ситуация. Бе осъзнато, че властта е попаднала в ръцете на хора, преследващи свои собствени особени цели. Такова беше положението на нещата, пред които бяха изправени екзотериците и езотериците, направили споменатия компромис. Тогава беше "дочуто" изразът може да не е съвсем точен, но абсолютно точни думи не могат да се намерят, защото те са зависими от външния език, а общуването сред окултистите е различно от всичко, което повърхностният език е способен да опише беше "чуто", че наближава събитие от значение за по-нататъшното продължаване на духовното развитие на Земята. Мога да опиша това събитие само по следния начин.
В изследванията, провеждани от отделните Ордени, те дълго време предпочитаха да използват по-рядко жени за медиуми.
В строгите Ордени, където бе желателно да се заеме дясното становище, никога жени медиуми не бяха използвани за получаване на откровения от духовните светове. Женският организъм е пригоден от природата да запази атавистично ясновидство за по-дълго, отколкото мъжкият организъм. Докато за мъже медиуми вече почти не се чуваше, жени медиуми още се намираха и голям брой бяха използвани, докато компромисът все още се поддържаше. Но сега навлизаме в полето на окултистите и наблюдаваме индивидуалност, притежаваща медиумни способности в наистина най-висока степен. Това бе Елена Блаватска, личност много специално пригодена чрез определени подсъзнателни органи на нейния организъм да изтегли много, наистина много от духовния свят.
към текста >>
Това бе Елена Блаватска, личност много специално пригодена чрез оп
ред
елени подсъзнателни органи на нейния организъм да изтегли много, наистина много от духовния свят.
В изследванията, провеждани от отделните Ордени, те дълго време предпочитаха да използват по-рядко жени за медиуми. В строгите Ордени, където бе желателно да се заеме дясното становище, никога жени медиуми не бяха използвани за получаване на откровения от духовните светове. Женският организъм е пригоден от природата да запази атавистично ясновидство за по-дълго, отколкото мъжкият организъм. Докато за мъже медиуми вече почти не се чуваше, жени медиуми още се намираха и голям брой бяха използвани, докато компромисът все още се поддържаше. Но сега навлизаме в полето на окултистите и наблюдаваме индивидуалност, притежаваща медиумни способности в наистина най-висока степен.
Това бе Елена Блаватска, личност много специално пригодена чрез определени подсъзнателни органи на нейния организъм да изтегли много, наистина много от духовния свят.
А сега помислете какви възможности откри това за света! В един от най-съдбоносните моменти в развитието на окултизма се появи личност, която чрез особената природа на нейния организъм бе способна да изтегли много, много неща от духовния свят чрез своите подсъзнателни способности. Един окултист, който по онова време бе буден за знаменията на времето, не можеше да не си каже: Сега, в точния момент се появи личност, която чрез специфичната структура на своя организъм може да изнесе най-сигурни доказателства за древното, предаващо се от поколение на поколение учение, съществуващо сред нас под формата само на символи. Категорично това беше случай, при който тук бе личност, която просто заради своята организмова конструкция даваше възможността отново за доказване на много неща, които дълго време се знаеха само от традицията. Това беше фактът, изправен пред окултистите точно след крахът, довел до същинска задънена улица.
към текста >>
Един окултист, който по онова време бе буден за знаменията на времето, не можеше да не си каже: Сега, в точния момент се появи личност, която чрез специфичната структура на своя организъм може да изнесе най-сигурни доказателства за древното, п
ред
аващо се от поколение на поколение учение, съществуващо с
ред
нас под формата само на символи.
Докато за мъже медиуми вече почти не се чуваше, жени медиуми още се намираха и голям брой бяха използвани, докато компромисът все още се поддържаше. Но сега навлизаме в полето на окултистите и наблюдаваме индивидуалност, притежаваща медиумни способности в наистина най-висока степен. Това бе Елена Блаватска, личност много специално пригодена чрез определени подсъзнателни органи на нейния организъм да изтегли много, наистина много от духовния свят. А сега помислете какви възможности откри това за света! В един от най-съдбоносните моменти в развитието на окултизма се появи личност, която чрез особената природа на нейния организъм бе способна да изтегли много, много неща от духовния свят чрез своите подсъзнателни способности.
Един окултист, който по онова време бе буден за знаменията на времето, не можеше да не си каже: Сега, в точния момент се появи личност, която чрез специфичната структура на своя организъм може да изнесе най-сигурни доказателства за древното, предаващо се от поколение на поколение учение, съществуващо сред нас под формата само на символи.
Категорично това беше случай, при който тук бе личност, която просто заради своята организмова конструкция даваше възможността отново за доказване на много неща, които дълго време се знаеха само от традицията. Това беше фактът, изправен пред окултистите точно след крахът, довел до същинска задънена улица. Нека бъдем съвсем ясни по темата: Блаватска беше считана за личност от която, както елекрични искри от електрично-заредена Лайденска стъкленица, можеха да се възпроизведат окултни истини. Бихме отишли твърде далеч, ако ви разкажа за всички междинни етапи, но определени важни неща трябва да се споменат. Беше дошъл действително решителен момент, който мога да посоча по следния начин, който макар и изказан донякъде символично, е в пълно съгласие с фактите: Окултистите от десницата, които заедно със средната група се бяха съгласили на компромиса, можеха да си кажат: Напълно е възможно нещо много забележително да произлезе от тази личност.
към текста >>
Това беше фактът, изправен п
ред
окултистите точно след крахът, довел до същинска задънена улица.
Това бе Елена Блаватска, личност много специално пригодена чрез определени подсъзнателни органи на нейния организъм да изтегли много, наистина много от духовния свят. А сега помислете какви възможности откри това за света! В един от най-съдбоносните моменти в развитието на окултизма се появи личност, която чрез особената природа на нейния организъм бе способна да изтегли много, много неща от духовния свят чрез своите подсъзнателни способности. Един окултист, който по онова време бе буден за знаменията на времето, не можеше да не си каже: Сега, в точния момент се появи личност, която чрез специфичната структура на своя организъм може да изнесе най-сигурни доказателства за древното, предаващо се от поколение на поколение учение, съществуващо сред нас под формата само на символи. Категорично това беше случай, при който тук бе личност, която просто заради своята организмова конструкция даваше възможността отново за доказване на много неща, които дълго време се знаеха само от традицията.
Това беше фактът, изправен пред окултистите точно след крахът, довел до същинска задънена улица.
Нека бъдем съвсем ясни по темата: Блаватска беше считана за личност от която, както елекрични искри от електрично-заредена Лайденска стъкленица, можеха да се възпроизведат окултни истини. Бихме отишли твърде далеч, ако ви разкажа за всички междинни етапи, но определени важни неща трябва да се споменат. Беше дошъл действително решителен момент, който мога да посоча по следния начин, който макар и изказан донякъде символично, е в пълно съгласие с фактите: Окултистите от десницата, които заедно със средната група се бяха съгласили на компромиса, можеха да си кажат: Напълно е възможно нещо много забележително да произлезе от тази личност. Но принадлежащите на левицата можеха също да кажат с увереност: Възможно е да постигнем нещо крайно ефективно в света с помощта на тази личност! И така същинска битка се разрази около нея, от едната страна с почтената цел да се потвърди колкото се може повече от знанието на посветените; от другата страна в интерес на важни, специални цели.
към текста >>
Нека бъдем съвсем ясни по темата: Блаватска беше считана за личност от която, както елекрични искри от електрично-за
ред
ена Лайденска стъкленица, можеха да се възпроизведат окултни истини.
А сега помислете какви възможности откри това за света! В един от най-съдбоносните моменти в развитието на окултизма се появи личност, която чрез особената природа на нейния организъм бе способна да изтегли много, много неща от духовния свят чрез своите подсъзнателни способности. Един окултист, който по онова време бе буден за знаменията на времето, не можеше да не си каже: Сега, в точния момент се появи личност, която чрез специфичната структура на своя организъм може да изнесе най-сигурни доказателства за древното, предаващо се от поколение на поколение учение, съществуващо сред нас под формата само на символи. Категорично това беше случай, при който тук бе личност, която просто заради своята организмова конструкция даваше възможността отново за доказване на много неща, които дълго време се знаеха само от традицията. Това беше фактът, изправен пред окултистите точно след крахът, довел до същинска задънена улица.
Нека бъдем съвсем ясни по темата: Блаватска беше считана за личност от която, както елекрични искри от електрично-заредена Лайденска стъкленица, можеха да се възпроизведат окултни истини.
Бихме отишли твърде далеч, ако ви разкажа за всички междинни етапи, но определени важни неща трябва да се споменат. Беше дошъл действително решителен момент, който мога да посоча по следния начин, който макар и изказан донякъде символично, е в пълно съгласие с фактите: Окултистите от десницата, които заедно със средната група се бяха съгласили на компромиса, можеха да си кажат: Напълно е възможно нещо много забележително да произлезе от тази личност. Но принадлежащите на левицата можеха също да кажат с увереност: Възможно е да постигнем нещо крайно ефективно в света с помощта на тази личност! И така същинска битка се разрази около нея, от едната страна с почтената цел да се потвърди колкото се може повече от знанието на посветените; от другата страна в интерес на важни, специални цели. Често съм засягал ранните периоди в живота на Елена Блаватска и съм показвал, че преди всичко, бяха направени опити да се вземат големи знания от нея.
към текста >>
Бихме отишли твърде далеч, ако ви разкажа за всички междинни етапи, но оп
ред
елени важни неща трябва да се споменат.
В един от най-съдбоносните моменти в развитието на окултизма се появи личност, която чрез особената природа на нейния организъм бе способна да изтегли много, много неща от духовния свят чрез своите подсъзнателни способности. Един окултист, който по онова време бе буден за знаменията на времето, не можеше да не си каже: Сега, в точния момент се появи личност, която чрез специфичната структура на своя организъм може да изнесе най-сигурни доказателства за древното, предаващо се от поколение на поколение учение, съществуващо сред нас под формата само на символи. Категорично това беше случай, при който тук бе личност, която просто заради своята организмова конструкция даваше възможността отново за доказване на много неща, които дълго време се знаеха само от традицията. Това беше фактът, изправен пред окултистите точно след крахът, довел до същинска задънена улица. Нека бъдем съвсем ясни по темата: Блаватска беше считана за личност от която, както елекрични искри от електрично-заредена Лайденска стъкленица, можеха да се възпроизведат окултни истини.
Бихме отишли твърде далеч, ако ви разкажа за всички междинни етапи, но определени важни неща трябва да се споменат.
Беше дошъл действително решителен момент, който мога да посоча по следния начин, който макар и изказан донякъде символично, е в пълно съгласие с фактите: Окултистите от десницата, които заедно със средната група се бяха съгласили на компромиса, можеха да си кажат: Напълно е възможно нещо много забележително да произлезе от тази личност. Но принадлежащите на левицата можеха също да кажат с увереност: Възможно е да постигнем нещо крайно ефективно в света с помощта на тази личност! И така същинска битка се разрази около нея, от едната страна с почтената цел да се потвърди колкото се може повече от знанието на посветените; от другата страна в интерес на важни, специални цели. Често съм засягал ранните периоди в живота на Елена Блаватска и съм показвал, че преди всичко, бяха направени опити да се вземат големи знания от нея. Но в сравнително кратко време положението бързо се промени, вследствие на факта, че скоро тя влезе в групата на онези, които принадлежаха към левицата.
към текста >>
Беше дошъл действително решителен момент, който мога да посоча по следния начин, който макар и изказан донякъде символично, е в пълно съгласие с фактите: Окултистите от десницата, които заедно със с
ред
ната група се бяха съгласили на компромиса, можеха да си кажат: Напълно е възможно нещо много забележително да произлезе от тази личност.
Един окултист, който по онова време бе буден за знаменията на времето, не можеше да не си каже: Сега, в точния момент се появи личност, която чрез специфичната структура на своя организъм може да изнесе най-сигурни доказателства за древното, предаващо се от поколение на поколение учение, съществуващо сред нас под формата само на символи. Категорично това беше случай, при който тук бе личност, която просто заради своята организмова конструкция даваше възможността отново за доказване на много неща, които дълго време се знаеха само от традицията. Това беше фактът, изправен пред окултистите точно след крахът, довел до същинска задънена улица. Нека бъдем съвсем ясни по темата: Блаватска беше считана за личност от която, както елекрични искри от електрично-заредена Лайденска стъкленица, можеха да се възпроизведат окултни истини. Бихме отишли твърде далеч, ако ви разкажа за всички междинни етапи, но определени важни неща трябва да се споменат.
Беше дошъл действително решителен момент, който мога да посоча по следния начин, който макар и изказан донякъде символично, е в пълно съгласие с фактите: Окултистите от десницата, които заедно със средната група се бяха съгласили на компромиса, можеха да си кажат: Напълно е възможно нещо много забележително да произлезе от тази личност.
Но принадлежащите на левицата можеха също да кажат с увереност: Възможно е да постигнем нещо крайно ефективно в света с помощта на тази личност! И така същинска битка се разрази около нея, от едната страна с почтената цел да се потвърди колкото се може повече от знанието на посветените; от другата страна в интерес на важни, специални цели. Често съм засягал ранните периоди в живота на Елена Блаватска и съм показвал, че преди всичко, бяха направени опити да се вземат големи знания от нея. Но в сравнително кратко време положението бързо се промени, вследствие на факта, че скоро тя влезе в групата на онези, които принадлежаха към левицата. И въпреки че Елена Блаватска знаеше много добре какво самата тя бе способна да вижда защото тя беше особено забележителна в това, че не бе просто пасивен медиум, а имаше колосална памет за всичко, разкриващо и се от висшите светове въпреки всичко тя немимуемо беше под влиянието на определени личности, когато искаше да предизвика прояви на духовния свят.
към текста >>
Често съм засягал ранните периоди в живота на Елена Блаватска и съм показвал, че п
ред
и всичко, бяха направени опити да се вземат големи знания от нея.
Нека бъдем съвсем ясни по темата: Блаватска беше считана за личност от която, както елекрични искри от електрично-заредена Лайденска стъкленица, можеха да се възпроизведат окултни истини. Бихме отишли твърде далеч, ако ви разкажа за всички междинни етапи, но определени важни неща трябва да се споменат. Беше дошъл действително решителен момент, който мога да посоча по следния начин, който макар и изказан донякъде символично, е в пълно съгласие с фактите: Окултистите от десницата, които заедно със средната група се бяха съгласили на компромиса, можеха да си кажат: Напълно е възможно нещо много забележително да произлезе от тази личност. Но принадлежащите на левицата можеха също да кажат с увереност: Възможно е да постигнем нещо крайно ефективно в света с помощта на тази личност! И така същинска битка се разрази около нея, от едната страна с почтената цел да се потвърди колкото се може повече от знанието на посветените; от другата страна в интерес на важни, специални цели.
Често съм засягал ранните периоди в живота на Елена Блаватска и съм показвал, че преди всичко, бяха направени опити да се вземат големи знания от нея.
Но в сравнително кратко време положението бързо се промени, вследствие на факта, че скоро тя влезе в групата на онези, които принадлежаха към левицата. И въпреки че Елена Блаватска знаеше много добре какво самата тя бе способна да вижда защото тя беше особено забележителна в това, че не бе просто пасивен медиум, а имаше колосална памет за всичко, разкриващо и се от висшите светове въпреки всичко тя немимуемо беше под влиянието на определени личности, когато искаше да предизвика прояви на духовния свят. И така тя винаги споменаваше онова, което беше желателно всъщност да бъде оставено настрана тя винаги се насочваше към "Махатмите". Те можеха да бъдат там на заден план, но това не е фактор, когато става въпрос за подкрепа на интересите на човечеството. И не след дълго Елена Блаватска трябваше да вземе решение.
към текста >>
И въпреки че Елена Блаватска знаеше много добре какво самата тя бе способна да вижда защото тя беше особено забележителна в това, че не бе просто пасивен медиум, а имаше колосална памет за всичко, разкриващо и се от висшите светове въпреки всичко тя немимуемо беше под влиянието на оп
ред
елени личности, когато искаше да п
ред
извика прояви на духовния свят.
Беше дошъл действително решителен момент, който мога да посоча по следния начин, който макар и изказан донякъде символично, е в пълно съгласие с фактите: Окултистите от десницата, които заедно със средната група се бяха съгласили на компромиса, можеха да си кажат: Напълно е възможно нещо много забележително да произлезе от тази личност. Но принадлежащите на левицата можеха също да кажат с увереност: Възможно е да постигнем нещо крайно ефективно в света с помощта на тази личност! И така същинска битка се разрази около нея, от едната страна с почтената цел да се потвърди колкото се може повече от знанието на посветените; от другата страна в интерес на важни, специални цели. Често съм засягал ранните периоди в живота на Елена Блаватска и съм показвал, че преди всичко, бяха направени опити да се вземат големи знания от нея. Но в сравнително кратко време положението бързо се промени, вследствие на факта, че скоро тя влезе в групата на онези, които принадлежаха към левицата.
И въпреки че Елена Блаватска знаеше много добре какво самата тя бе способна да вижда защото тя беше особено забележителна в това, че не бе просто пасивен медиум, а имаше колосална памет за всичко, разкриващо и се от висшите светове въпреки всичко тя немимуемо беше под влиянието на определени личности, когато искаше да предизвика прояви на духовния свят.
И така тя винаги споменаваше онова, което беше желателно всъщност да бъде оставено настрана тя винаги се насочваше към "Махатмите". Те можеха да бъдат там на заден план, но това не е фактор, когато става въпрос за подкрепа на интересите на човечеството. И не след дълго Елена Блаватска трябваше да вземе решение. Един намек стигна до нея от източник от страната на левицата, че тя беше личност с ключово значение. Тя знаеше много добре какво бе видяното от нея, но не съзнаваше колко забележителна беше като личност.
към текста >>
Това най-нап
ред
и бе разкрито от левицата.
И така тя винаги споменаваше онова, което беше желателно всъщност да бъде оставено настрана тя винаги се насочваше към "Махатмите". Те можеха да бъдат там на заден план, но това не е фактор, когато става въпрос за подкрепа на интересите на човечеството. И не след дълго Елена Блаватска трябваше да вземе решение. Един намек стигна до нея от източник от страната на левицата, че тя беше личност с ключово значение. Тя знаеше много добре какво бе видяното от нея, но не съзнаваше колко забележителна беше като личност.
Това най-напред и бе разкрито от левицата.
Но тя бе принципно почтена по природа и след като това загатване и бе направено за нещо, което отначало тя трудно можеше да одобри поради своята почтенност, тя се опита от своя страна да достигне до нещо като компромис с едно окултно Братство в Европа. Нещо чудесно можеше да произлезе от това, защото чрез своята голяма дарба за медиумизъм тя щеше да бъде способна да даде потвърждения от изключителна важност във връзка с онова, което се знаеше от посветените чрез теориите и символизма. Но тя не само беше напълно почтена, тя беше също и онова, което в Германия наричат "Frechdachs" "безочливо същество". И тя безспорно беше! Тя имаше в своята природа определена характерна черта, която е особено разпространена сред предразположените към медиумизъм, а именно липсата на постоянство във външното поведение.
към текста >>
Тя имаше в своята природа оп
ред
елена характерна черта, която е особено разпространена с
ред
п
ред
разположените към медиумизъм, а именно липсата на постоянство във външното поведение.
Това най-напред и бе разкрито от левицата. Но тя бе принципно почтена по природа и след като това загатване и бе направено за нещо, което отначало тя трудно можеше да одобри поради своята почтенност, тя се опита от своя страна да достигне до нещо като компромис с едно окултно Братство в Европа. Нещо чудесно можеше да произлезе от това, защото чрез своята голяма дарба за медиумизъм тя щеше да бъде способна да даде потвърждения от изключителна важност във връзка с онова, което се знаеше от посветените чрез теориите и символизма. Но тя не само беше напълно почтена, тя беше също и онова, което в Германия наричат "Frechdachs" "безочливо същество". И тя безспорно беше!
Тя имаше в своята природа определена характерна черта, която е особено разпространена сред предразположените към медиумизъм, а именно липсата на постоянство във външното поведение.
И така, имаше моменти, когато тя можеше да бъде много нагла и в едно от тези настроения на безочливост наложи на окултното Братство, което се беше решило да направи опит с нея, изисквания които не можеха да бъдат задоволени. Но като знаеше, че наистина много би могло да бъде постигнато с нейното сътрудничество, тя реши да повдигне въпроса пред други Братства. И така тя стигна до едно Американско Братство. Това Американско Братство беше такова, че там мнозинството винаги се колебаеше между десницата и левицата, но във всички случаи имаше изгледи за откриване на неща от огромно значение относно духовния свят. Това беше периодът, когато силен интерес бе проявен към Елена Блаватска от други Братства от левицата.
към текста >>
Но като знаеше, че наистина много би могло да бъде постигнато с нейното сътрудничество, тя реши да повдигне въпроса п
ред
други Братства.
Нещо чудесно можеше да произлезе от това, защото чрез своята голяма дарба за медиумизъм тя щеше да бъде способна да даде потвърждения от изключителна важност във връзка с онова, което се знаеше от посветените чрез теориите и символизма. Но тя не само беше напълно почтена, тя беше също и онова, което в Германия наричат "Frechdachs" "безочливо същество". И тя безспорно беше! Тя имаше в своята природа определена характерна черта, която е особено разпространена сред предразположените към медиумизъм, а именно липсата на постоянство във външното поведение. И така, имаше моменти, когато тя можеше да бъде много нагла и в едно от тези настроения на безочливост наложи на окултното Братство, което се беше решило да направи опит с нея, изисквания които не можеха да бъдат задоволени.
Но като знаеше, че наистина много би могло да бъде постигнато с нейното сътрудничество, тя реши да повдигне въпроса пред други Братства.
И така тя стигна до едно Американско Братство. Това Американско Братство беше такова, че там мнозинството винаги се колебаеше между десницата и левицата, но във всички случаи имаше изгледи за откриване на неща от огромно значение относно духовния свят. Това беше периодът, когато силен интерес бе проявен към Елена Блаватска от други Братства от левицата. По това време тези леви Братя вече имаха свои собствени особени интереси. В момента не възнамерявам да говоря за тези интереси.
към текста >>
Засега е достатъчно да кажем, че това бяха Братя, които имаха свои оп
ред
елени интереси, най-вече от силно политически характер; те си п
ред
ставяха възможността за постигане на нещо от политическо естество в Америка пос
ред
ством личности, които по-рано бяха преминали през окултна подготовка.
Това Американско Братство беше такова, че там мнозинството винаги се колебаеше между десницата и левицата, но във всички случаи имаше изгледи за откриване на неща от огромно значение относно духовния свят. Това беше периодът, когато силен интерес бе проявен към Елена Блаватска от други Братства от левицата. По това време тези леви Братя вече имаха свои собствени особени интереси. В момента не възнамерявам да говоря за тези интереси. Ако е необходимо, бих могъл да го направя някой път.
Засега е достатъчно да кажем, че това бяха Братя, които имаха свои определени интереси, най-вече от силно политически характер; те си представяха възможността за постигане на нещо от политическо естество в Америка посредством личности, които по-рано бяха преминали през окултна подготовка.
Последствието беше, че в момента когато Елена Блаватска бе вече придобила несметно количество от окултно знание чрез работата си с Американската Ложа, тя трябваше да бъде изключена от там, защото се разкри, че има нещо политическо на заден план. Така нещата не можеха да продължават. Ситуацията сега беше извънредно трудна, ужасно трудна. Защото каквото бе предприето с цел да насочи световното внимание към съществуването на духовен свят, трябваше в определено отношение да бъде върнато назад от сериозните окултисти, защото то бе един провал. Беше необходимо да се покаже, че не може да се има никакво доверие на представяното от спиритуализма, въпреки факта, че той имаше много привърженици.
към текста >>
Ситуацията сега беше извън
ред
но трудна, ужасно трудна.
В момента не възнамерявам да говоря за тези интереси. Ако е необходимо, бих могъл да го направя някой път. Засега е достатъчно да кажем, че това бяха Братя, които имаха свои определени интереси, най-вече от силно политически характер; те си представяха възможността за постигане на нещо от политическо естество в Америка посредством личности, които по-рано бяха преминали през окултна подготовка. Последствието беше, че в момента когато Елена Блаватска бе вече придобила несметно количество от окултно знание чрез работата си с Американската Ложа, тя трябваше да бъде изключена от там, защото се разкри, че има нещо политическо на заден план. Така нещата не можеха да продължават.
Ситуацията сега беше извънредно трудна, ужасно трудна.
Защото каквото бе предприето с цел да насочи световното внимание към съществуването на духовен свят, трябваше в определено отношение да бъде върнато назад от сериозните окултисти, защото то бе един провал. Беше необходимо да се покаже, че не може да се има никакво доверие на представяното от спиритуализма, въпреки факта, че той имаше много привърженици. Той беше изцяло материалистичен, беше чисто дилетантство. Единствените хора на науката, занимаващи се с него бяха онези, които искаха да добият информация по повърхностен, материалистичен начин относно духовния свят. Освен това, Елена Блаватска бе казала ясно на Американската Ложа при напускането си, че няма никакво намерение да крие от света онова, което знаеше.
към текста >>
Защото каквото бе п
ред
прието с цел да насочи световното внимание към съществуването на духовен свят, трябваше в оп
ред
елено отношение да бъде върнато назад от сериозните окултисти, защото то бе един провал.
Ако е необходимо, бих могъл да го направя някой път. Засега е достатъчно да кажем, че това бяха Братя, които имаха свои определени интереси, най-вече от силно политически характер; те си представяха възможността за постигане на нещо от политическо естество в Америка посредством личности, които по-рано бяха преминали през окултна подготовка. Последствието беше, че в момента когато Елена Блаватска бе вече придобила несметно количество от окултно знание чрез работата си с Американската Ложа, тя трябваше да бъде изключена от там, защото се разкри, че има нещо политическо на заден план. Така нещата не можеха да продължават. Ситуацията сега беше извънредно трудна, ужасно трудна.
Защото каквото бе предприето с цел да насочи световното внимание към съществуването на духовен свят, трябваше в определено отношение да бъде върнато назад от сериозните окултисти, защото то бе един провал.
Беше необходимо да се покаже, че не може да се има никакво доверие на представяното от спиритуализма, въпреки факта, че той имаше много привърженици. Той беше изцяло материалистичен, беше чисто дилетантство. Единствените хора на науката, занимаващи се с него бяха онези, които искаха да добият информация по повърхностен, материалистичен начин относно духовния свят. Освен това, Елена Блаватска бе казала ясно на Американската Ложа при напускането си, че няма никакво намерение да крие от света онова, което знаеше. А тя знаеше много, защото можеше след това да си спомня предаденото чрез нея.
към текста >>
Беше необходимо да се покаже, че не може да се има никакво доверие на п
ред
ставяното от спиритуализма, въпреки факта, че той имаше много привърженици.
Засега е достатъчно да кажем, че това бяха Братя, които имаха свои определени интереси, най-вече от силно политически характер; те си представяха възможността за постигане на нещо от политическо естество в Америка посредством личности, които по-рано бяха преминали през окултна подготовка. Последствието беше, че в момента когато Елена Блаватска бе вече придобила несметно количество от окултно знание чрез работата си с Американската Ложа, тя трябваше да бъде изключена от там, защото се разкри, че има нещо политическо на заден план. Така нещата не можеха да продължават. Ситуацията сега беше извънредно трудна, ужасно трудна. Защото каквото бе предприето с цел да насочи световното внимание към съществуването на духовен свят, трябваше в определено отношение да бъде върнато назад от сериозните окултисти, защото то бе един провал.
Беше необходимо да се покаже, че не може да се има никакво доверие на представяното от спиритуализма, въпреки факта, че той имаше много привърженици.
Той беше изцяло материалистичен, беше чисто дилетантство. Единствените хора на науката, занимаващи се с него бяха онези, които искаха да добият информация по повърхностен, материалистичен начин относно духовния свят. Освен това, Елена Блаватска бе казала ясно на Американската Ложа при напускането си, че няма никакво намерение да крие от света онова, което знаеше. А тя знаеше много, защото можеше след това да си спомня предаденото чрез нея. Тя имаше дързост в излишък!
към текста >>
А тя знаеше много, защото можеше след това да си спомня п
ред
аденото чрез нея.
Защото каквото бе предприето с цел да насочи световното внимание към съществуването на духовен свят, трябваше в определено отношение да бъде върнато назад от сериозните окултисти, защото то бе един провал. Беше необходимо да се покаже, че не може да се има никакво доверие на представяното от спиритуализма, въпреки факта, че той имаше много привърженици. Той беше изцяло материалистичен, беше чисто дилетантство. Единствените хора на науката, занимаващи се с него бяха онези, които искаха да добият информация по повърхностен, материалистичен начин относно духовния свят. Освен това, Елена Блаватска бе казала ясно на Американската Ложа при напускането си, че няма никакво намерение да крие от света онова, което знаеше.
А тя знаеше много, защото можеше след това да си спомня предаденото чрез нея.
Тя имаше дързост в излишък! "Добрият съвет е безценен", казва поговорката. Какво щеше да стане? И тогава се случи нещо, на което съм обръщал внимание по различни поводи, понеже разказваното днес във връзка с това съм го разказвал и другаде. Случи се нещо, наречено в Окултизма "Окултен плен".
към текста >>
Чрез такива действия, каквито могат да се извършат само от оп
ред
елени Братя и се п
ред
приемат при това само от Братства, позволяващи си да се занимават със забранени изкуства чрез оп
ред
елени действия и интриги те успяха да принудят неудържимата Елена Блаватска да живее за известно време в един свят, в който всичките и окултни знания бяха изтласкани навътре.
И тогава се случи нещо, на което съм обръщал внимание по различни поводи, понеже разказваното днес във връзка с това съм го разказвал и другаде. Случи се нещо, наречено в Окултизма "Окултен плен". (Вижте: "Човекът в светлината на Окултизма, Теософията и Философията", лекции 7-ма и 10-та; "Земен и космически човек", лекция 1-ва; "Дървото на живота и дървото на познанието за добро и зло, лекция 4-та. "Нещата в настоящето и миналото в Духа на човека", лекция 5-та; вижте също и бележките в края на петата лекция в тази книга бел. англ. пр.) Елена Блаватска беше поставена в окултен плен.
Чрез такива действия, каквито могат да се извършат само от определени Братя и се предприемат при това само от Братства, позволяващи си да се занимават със забранени изкуства чрез определени действия и интриги те успяха да принудят неудържимата Елена Блаватска да живее за известно време в един свят, в който всичките и окултни знания бяха изтласкани навътре.
Помислете за това по следния начин: Окултното знание беше в нейната аура; като резултат от определени процеси, приведени в действие стана така, че за дълго време всичко в тази аура бе изхвърлено обратно в нейната душа. С други думи, всичкото притежавано от нея окултно знание бе затворено; тя беше изолирана, доколкото външният свят и нейният окултизъм имаха нещо общо. Това се случи по времето, когато Елена Блаватска можеше да стане много опасна с разпространяването на неща, които са сред най-търсените от всичко в обсега на Окултното Движение. Определени индийски окултисти научиха за тази история, окултисти, които от своя страна клоняха силно наляво, и чиито основен интерес беше да насочат окултизма, който можеше да се даде на света чрез Елена Блаватска, в посока да въздейства на света в съгласие с техни специални цели. Чрез усилията на тези индийски окултисти, опитни в съответните умения, тя бе освободена от това затворничество в своята аура; тя беше свободна отново и сега можеше да използва своите духовни способности по правилния начин.
към текста >>
Помислете за това по следния начин: Окултното знание беше в нейната аура; като резултат от оп
ред
елени процеси, приведени в действие стана така, че за дълго време всичко в тази аура бе изхвърлено обратно в нейната душа.
Случи се нещо, наречено в Окултизма "Окултен плен". (Вижте: "Човекът в светлината на Окултизма, Теософията и Философията", лекции 7-ма и 10-та; "Земен и космически човек", лекция 1-ва; "Дървото на живота и дървото на познанието за добро и зло, лекция 4-та. "Нещата в настоящето и миналото в Духа на човека", лекция 5-та; вижте също и бележките в края на петата лекция в тази книга бел. англ. пр.) Елена Блаватска беше поставена в окултен плен. Чрез такива действия, каквито могат да се извършат само от определени Братя и се предприемат при това само от Братства, позволяващи си да се занимават със забранени изкуства чрез определени действия и интриги те успяха да принудят неудържимата Елена Блаватска да живее за известно време в един свят, в който всичките и окултни знания бяха изтласкани навътре.
Помислете за това по следния начин: Окултното знание беше в нейната аура; като резултат от определени процеси, приведени в действие стана така, че за дълго време всичко в тази аура бе изхвърлено обратно в нейната душа.
С други думи, всичкото притежавано от нея окултно знание бе затворено; тя беше изолирана, доколкото външният свят и нейният окултизъм имаха нещо общо. Това се случи по времето, когато Елена Блаватска можеше да стане много опасна с разпространяването на неща, които са сред най-търсените от всичко в обсега на Окултното Движение. Определени индийски окултисти научиха за тази история, окултисти, които от своя страна клоняха силно наляво, и чиито основен интерес беше да насочат окултизма, който можеше да се даде на света чрез Елена Блаватска, в посока да въздейства на света в съгласие с техни специални цели. Чрез усилията на тези индийски окултисти, опитни в съответните умения, тя бе освободена от това затворничество в своята аура; тя беше свободна отново и сега можеше да използва своите духовни способности по правилния начин. От това можете да добиете представа за случилото се в тази душа, и какво съчетание от фактори, всички появили се в света заради Елена Блаватска, се получи.
към текста >>
Това се случи по времето, когато Елена Блаватска можеше да стане много опасна с разпространяването на неща, които са с
ред
най-търсените от всичко в обсега на Окултното Движение.
"Нещата в настоящето и миналото в Духа на човека", лекция 5-та; вижте също и бележките в края на петата лекция в тази книга бел. англ. пр.) Елена Блаватска беше поставена в окултен плен. Чрез такива действия, каквито могат да се извършат само от определени Братя и се предприемат при това само от Братства, позволяващи си да се занимават със забранени изкуства чрез определени действия и интриги те успяха да принудят неудържимата Елена Блаватска да живее за известно време в един свят, в който всичките и окултни знания бяха изтласкани навътре. Помислете за това по следния начин: Окултното знание беше в нейната аура; като резултат от определени процеси, приведени в действие стана така, че за дълго време всичко в тази аура бе изхвърлено обратно в нейната душа. С други думи, всичкото притежавано от нея окултно знание бе затворено; тя беше изолирана, доколкото външният свят и нейният окултизъм имаха нещо общо.
Това се случи по времето, когато Елена Блаватска можеше да стане много опасна с разпространяването на неща, които са сред най-търсените от всичко в обсега на Окултното Движение.
Определени индийски окултисти научиха за тази история, окултисти, които от своя страна клоняха силно наляво, и чиито основен интерес беше да насочат окултизма, който можеше да се даде на света чрез Елена Блаватска, в посока да въздейства на света в съгласие с техни специални цели. Чрез усилията на тези индийски окултисти, опитни в съответните умения, тя бе освободена от това затворничество в своята аура; тя беше свободна отново и сега можеше да използва своите духовни способности по правилния начин. От това можете да добиете представа за случилото се в тази душа, и какво съчетание от фактори, всички появили се в света заради Елена Блаватска, се получи. Но понеже определени индийски окултисти имаха заслугата за освобождаването и от нейния плен, те я държаха в ръцете си в определено отношение. И просто нямаше възможност да им се попречи да я използват за предаване на света на онази част от окултизма, подходяща за техните стремежи.
към текста >>
Оп
ред
елени индийски окултисти научиха за тази история, окултисти, които от своя страна клоняха силно наляво, и чиито основен интерес беше да насочат окултизма, който можеше да се даде на света чрез Елена Блаватска, в посока да въздейства на света в съгласие с техни специални цели.
пр.) Елена Блаватска беше поставена в окултен плен. Чрез такива действия, каквито могат да се извършат само от определени Братя и се предприемат при това само от Братства, позволяващи си да се занимават със забранени изкуства чрез определени действия и интриги те успяха да принудят неудържимата Елена Блаватска да живее за известно време в един свят, в който всичките и окултни знания бяха изтласкани навътре. Помислете за това по следния начин: Окултното знание беше в нейната аура; като резултат от определени процеси, приведени в действие стана така, че за дълго време всичко в тази аура бе изхвърлено обратно в нейната душа. С други думи, всичкото притежавано от нея окултно знание бе затворено; тя беше изолирана, доколкото външният свят и нейният окултизъм имаха нещо общо. Това се случи по времето, когато Елена Блаватска можеше да стане много опасна с разпространяването на неща, които са сред най-търсените от всичко в обсега на Окултното Движение.
Определени индийски окултисти научиха за тази история, окултисти, които от своя страна клоняха силно наляво, и чиито основен интерес беше да насочат окултизма, който можеше да се даде на света чрез Елена Блаватска, в посока да въздейства на света в съгласие с техни специални цели.
Чрез усилията на тези индийски окултисти, опитни в съответните умения, тя бе освободена от това затворничество в своята аура; тя беше свободна отново и сега можеше да използва своите духовни способности по правилния начин. От това можете да добиете представа за случилото се в тази душа, и какво съчетание от фактори, всички появили се в света заради Елена Блаватска, се получи. Но понеже определени индийски окултисти имаха заслугата за освобождаването и от нейния плен, те я държаха в ръцете си в определено отношение. И просто нямаше възможност да им се попречи да я използват за предаване на света на онази част от окултизма, подходяща за техните стремежи. И така нещо много необикновено беше "уредено" ако мога да използвам тази нескопосана дума.
към текста >>
От това можете да добиете п
ред
става за случилото се в тази душа, и какво съчетание от фактори, всички появили се в света заради Елена Блаватска, се получи.
Помислете за това по следния начин: Окултното знание беше в нейната аура; като резултат от определени процеси, приведени в действие стана така, че за дълго време всичко в тази аура бе изхвърлено обратно в нейната душа. С други думи, всичкото притежавано от нея окултно знание бе затворено; тя беше изолирана, доколкото външният свят и нейният окултизъм имаха нещо общо. Това се случи по времето, когато Елена Блаватска можеше да стане много опасна с разпространяването на неща, които са сред най-търсените от всичко в обсега на Окултното Движение. Определени индийски окултисти научиха за тази история, окултисти, които от своя страна клоняха силно наляво, и чиито основен интерес беше да насочат окултизма, който можеше да се даде на света чрез Елена Блаватска, в посока да въздейства на света в съгласие с техни специални цели. Чрез усилията на тези индийски окултисти, опитни в съответните умения, тя бе освободена от това затворничество в своята аура; тя беше свободна отново и сега можеше да използва своите духовни способности по правилния начин.
От това можете да добиете представа за случилото се в тази душа, и какво съчетание от фактори, всички появили се в света заради Елена Блаватска, се получи.
Но понеже определени индийски окултисти имаха заслугата за освобождаването и от нейния плен, те я държаха в ръцете си в определено отношение. И просто нямаше възможност да им се попречи да я използват за предаване на света на онази част от окултизма, подходяща за техните стремежи. И така нещо много необикновено беше "уредено" ако мога да използвам тази нескопосана дума. Какво беше уредено, може да се изрази приблизително по следния начин: Индийските окултисти искаха да отстояват свои особени цели в противоречие с тези на другите окултисти, и за тази цел те използваха Елена Блаватска. Бяха и дадени инструкции да се постави под определено влияние, за да може в нейния случай медиумните състояния винаги да се причиняват отвън а това също правеше възможно да се внесат всякакви неща в света чрез нея.
към текста >>
Но понеже оп
ред
елени индийски окултисти имаха заслугата за освобождаването и от нейния плен, те я държаха в ръцете си в оп
ред
елено отношение.
С други думи, всичкото притежавано от нея окултно знание бе затворено; тя беше изолирана, доколкото външният свят и нейният окултизъм имаха нещо общо. Това се случи по времето, когато Елена Блаватска можеше да стане много опасна с разпространяването на неща, които са сред най-търсените от всичко в обсега на Окултното Движение. Определени индийски окултисти научиха за тази история, окултисти, които от своя страна клоняха силно наляво, и чиито основен интерес беше да насочат окултизма, който можеше да се даде на света чрез Елена Блаватска, в посока да въздейства на света в съгласие с техни специални цели. Чрез усилията на тези индийски окултисти, опитни в съответните умения, тя бе освободена от това затворничество в своята аура; тя беше свободна отново и сега можеше да използва своите духовни способности по правилния начин. От това можете да добиете представа за случилото се в тази душа, и какво съчетание от фактори, всички появили се в света заради Елена Блаватска, се получи.
Но понеже определени индийски окултисти имаха заслугата за освобождаването и от нейния плен, те я държаха в ръцете си в определено отношение.
И просто нямаше възможност да им се попречи да я използват за предаване на света на онази част от окултизма, подходяща за техните стремежи. И така нещо много необикновено беше "уредено" ако мога да използвам тази нескопосана дума. Какво беше уредено, може да се изрази приблизително по следния начин: Индийските окултисти искаха да отстояват свои особени цели в противоречие с тези на другите окултисти, и за тази цел те използваха Елена Блаватска. Бяха и дадени инструкции да се постави под определено влияние, за да може в нейния случай медиумните състояния винаги да се причиняват отвън а това също правеше възможно да се внесат всякакви неща в света чрез нея. По това време тя се свърза с една личност, която в самото начало всъщност нямаше точно теософски интереси, но имаше блестящ талант за организиране, а именно Колонел Олкът.
към текста >>
И просто нямаше възможност да им се попречи да я използват за п
ред
аване на света на онази част от окултизма, подходяща за техните стремежи.
Това се случи по времето, когато Елена Блаватска можеше да стане много опасна с разпространяването на неща, които са сред най-търсените от всичко в обсега на Окултното Движение. Определени индийски окултисти научиха за тази история, окултисти, които от своя страна клоняха силно наляво, и чиито основен интерес беше да насочат окултизма, който можеше да се даде на света чрез Елена Блаватска, в посока да въздейства на света в съгласие с техни специални цели. Чрез усилията на тези индийски окултисти, опитни в съответните умения, тя бе освободена от това затворничество в своята аура; тя беше свободна отново и сега можеше да използва своите духовни способности по правилния начин. От това можете да добиете представа за случилото се в тази душа, и какво съчетание от фактори, всички появили се в света заради Елена Блаватска, се получи. Но понеже определени индийски окултисти имаха заслугата за освобождаването и от нейния плен, те я държаха в ръцете си в определено отношение.
И просто нямаше възможност да им се попречи да я използват за предаване на света на онази част от окултизма, подходяща за техните стремежи.
И така нещо много необикновено беше "уредено" ако мога да използвам тази нескопосана дума. Какво беше уредено, може да се изрази приблизително по следния начин: Индийските окултисти искаха да отстояват свои особени цели в противоречие с тези на другите окултисти, и за тази цел те използваха Елена Блаватска. Бяха и дадени инструкции да се постави под определено влияние, за да може в нейния случай медиумните състояния винаги да се причиняват отвън а това също правеше възможно да се внесат всякакви неща в света чрез нея. По това време тя се свърза с една личност, която в самото начало всъщност нямаше точно теософски интереси, но имаше блестящ талант за организиране, а именно Колонел Олкът. Не мога да кажа със сигурност, но предполагам, че вече е имало някакво общуване между тях по времето, когато Блаватска принадлежеше към Американската Ложа.
към текста >>
И така нещо много необикновено беше "у
ред
ено" ако мога да използвам тази нескопосана дума.
Определени индийски окултисти научиха за тази история, окултисти, които от своя страна клоняха силно наляво, и чиито основен интерес беше да насочат окултизма, който можеше да се даде на света чрез Елена Блаватска, в посока да въздейства на света в съгласие с техни специални цели. Чрез усилията на тези индийски окултисти, опитни в съответните умения, тя бе освободена от това затворничество в своята аура; тя беше свободна отново и сега можеше да използва своите духовни способности по правилния начин. От това можете да добиете представа за случилото се в тази душа, и какво съчетание от фактори, всички появили се в света заради Елена Блаватска, се получи. Но понеже определени индийски окултисти имаха заслугата за освобождаването и от нейния плен, те я държаха в ръцете си в определено отношение. И просто нямаше възможност да им се попречи да я използват за предаване на света на онази част от окултизма, подходяща за техните стремежи.
И така нещо много необикновено беше "уредено" ако мога да използвам тази нескопосана дума.
Какво беше уредено, може да се изрази приблизително по следния начин: Индийските окултисти искаха да отстояват свои особени цели в противоречие с тези на другите окултисти, и за тази цел те използваха Елена Блаватска. Бяха и дадени инструкции да се постави под определено влияние, за да може в нейния случай медиумните състояния винаги да се причиняват отвън а това също правеше възможно да се внесат всякакви неща в света чрез нея. По това време тя се свърза с една личност, която в самото начало всъщност нямаше точно теософски интереси, но имаше блестящ талант за организиране, а именно Колонел Олкът. Не мога да кажа със сигурност, но предполагам, че вече е имало някакво общуване между тях по времето, когато Блаватска принадлежеше към Американската Ложа. След това, под маската на по-ранна индивидуалност в обсега на духовното виждане на Блаватска се появи личност, която беше в основата си комуникационното средство за онова, което желаеха от Индия да лансират в света.
към текста >>
Какво беше у
ред
ено, може да се изрази приблизително по следния начин: Индийските окултисти искаха да отстояват свои особени цели в противоречие с тези на другите окултисти, и за тази цел те използваха Елена Блаватска.
Чрез усилията на тези индийски окултисти, опитни в съответните умения, тя бе освободена от това затворничество в своята аура; тя беше свободна отново и сега можеше да използва своите духовни способности по правилния начин. От това можете да добиете представа за случилото се в тази душа, и какво съчетание от фактори, всички появили се в света заради Елена Блаватска, се получи. Но понеже определени индийски окултисти имаха заслугата за освобождаването и от нейния плен, те я държаха в ръцете си в определено отношение. И просто нямаше възможност да им се попречи да я използват за предаване на света на онази част от окултизма, подходяща за техните стремежи. И така нещо много необикновено беше "уредено" ако мога да използвам тази нескопосана дума.
Какво беше уредено, може да се изрази приблизително по следния начин: Индийските окултисти искаха да отстояват свои особени цели в противоречие с тези на другите окултисти, и за тази цел те използваха Елена Блаватска.
Бяха и дадени инструкции да се постави под определено влияние, за да може в нейния случай медиумните състояния винаги да се причиняват отвън а това също правеше възможно да се внесат всякакви неща в света чрез нея. По това време тя се свърза с една личност, която в самото начало всъщност нямаше точно теософски интереси, но имаше блестящ талант за организиране, а именно Колонел Олкът. Не мога да кажа със сигурност, но предполагам, че вече е имало някакво общуване между тях по времето, когато Блаватска принадлежеше към Американската Ложа. След това, под маската на по-ранна индивидуалност в обсега на духовното виждане на Блаватска се появи личност, която беше в основата си комуникационното средство за онова, което желаеха от Индия да лансират в света. Някои от вас може би знаят, че в своята книга "Хора от другият свят" Колонел Олкът е написал много за тази индивидуалност, сега появяваща се в полето на виждане на Елена Блаватска под маската на по-ранна личност, обозначена като Махатма Кат-Хами.
към текста >>
Бяха и дадени инструкции да се постави под оп
ред
елено влияние, за да може в нейния случай медиумните състояния винаги да се причиняват отвън а това също правеше възможно да се внесат всякакви неща в света чрез нея.
От това можете да добиете представа за случилото се в тази душа, и какво съчетание от фактори, всички появили се в света заради Елена Блаватска, се получи. Но понеже определени индийски окултисти имаха заслугата за освобождаването и от нейния плен, те я държаха в ръцете си в определено отношение. И просто нямаше възможност да им се попречи да я използват за предаване на света на онази част от окултизма, подходяща за техните стремежи. И така нещо много необикновено беше "уредено" ако мога да използвам тази нескопосана дума. Какво беше уредено, може да се изрази приблизително по следния начин: Индийските окултисти искаха да отстояват свои особени цели в противоречие с тези на другите окултисти, и за тази цел те използваха Елена Блаватска.
Бяха и дадени инструкции да се постави под определено влияние, за да може в нейния случай медиумните състояния винаги да се причиняват отвън а това също правеше възможно да се внесат всякакви неща в света чрез нея.
По това време тя се свърза с една личност, която в самото начало всъщност нямаше точно теософски интереси, но имаше блестящ талант за организиране, а именно Колонел Олкът. Не мога да кажа със сигурност, но предполагам, че вече е имало някакво общуване между тях по времето, когато Блаватска принадлежеше към Американската Ложа. След това, под маската на по-ранна индивидуалност в обсега на духовното виждане на Блаватска се появи личност, която беше в основата си комуникационното средство за онова, което желаеха от Индия да лансират в света. Някои от вас може би знаят, че в своята книга "Хора от другият свят" Колонел Олкът е написал много за тази индивидуалност, сега появяваща се в полето на виждане на Елена Блаватска под маската на по-ранна личност, обозначена като Махатма Кат-Хами. Вие може би знаете, че Колонел Олкът е написал много неща за този Махатма Кат-Хами, сред които и това, че през 1874 год.
към текста >>
Не мога да кажа със сигурност, но п
ред
полагам, че вече е имало някакво общуване между тях по времето, когато Блаватска принадлежеше към Американската Ложа.
И просто нямаше възможност да им се попречи да я използват за предаване на света на онази част от окултизма, подходяща за техните стремежи. И така нещо много необикновено беше "уредено" ако мога да използвам тази нескопосана дума. Какво беше уредено, може да се изрази приблизително по следния начин: Индийските окултисти искаха да отстояват свои особени цели в противоречие с тези на другите окултисти, и за тази цел те използваха Елена Блаватска. Бяха и дадени инструкции да се постави под определено влияние, за да може в нейния случай медиумните състояния винаги да се причиняват отвън а това също правеше възможно да се внесат всякакви неща в света чрез нея. По това време тя се свърза с една личност, която в самото начало всъщност нямаше точно теософски интереси, но имаше блестящ талант за организиране, а именно Колонел Олкът.
Не мога да кажа със сигурност, но предполагам, че вече е имало някакво общуване между тях по времето, когато Блаватска принадлежеше към Американската Ложа.
След това, под маската на по-ранна индивидуалност в обсега на духовното виждане на Блаватска се появи личност, която беше в основата си комуникационното средство за онова, което желаеха от Индия да лансират в света. Някои от вас може би знаят, че в своята книга "Хора от другият свят" Колонел Олкът е написал много за тази индивидуалност, сега появяваща се в полето на виждане на Елена Блаватска под маската на по-ранна личност, обозначена като Махатма Кат-Хами. Вие може би знаете, че Колонел Олкът е написал много неща за този Махатма Кат-Хами, сред които и това, че през 1874 год. този Махатма Кат-Хами е заявил каква индивидуалност живее в него. Той е посочил, че тази индивидуалност е по име Джон Кинг, могъщ морски пират на XVII век.
към текста >>
След това, под маската на по-ранна индивидуалност в обсега на духовното виждане на Блаватска се появи личност, която беше в основата си комуникационното с
ред
ство за онова, което желаеха от Индия да лансират в света.
И така нещо много необикновено беше "уредено" ако мога да използвам тази нескопосана дума. Какво беше уредено, може да се изрази приблизително по следния начин: Индийските окултисти искаха да отстояват свои особени цели в противоречие с тези на другите окултисти, и за тази цел те използваха Елена Блаватска. Бяха и дадени инструкции да се постави под определено влияние, за да може в нейния случай медиумните състояния винаги да се причиняват отвън а това също правеше възможно да се внесат всякакви неща в света чрез нея. По това време тя се свърза с една личност, която в самото начало всъщност нямаше точно теософски интереси, но имаше блестящ талант за организиране, а именно Колонел Олкът. Не мога да кажа със сигурност, но предполагам, че вече е имало някакво общуване между тях по времето, когато Блаватска принадлежеше към Американската Ложа.
След това, под маската на по-ранна индивидуалност в обсега на духовното виждане на Блаватска се появи личност, която беше в основата си комуникационното средство за онова, което желаеха от Индия да лансират в света.
Някои от вас може би знаят, че в своята книга "Хора от другият свят" Колонел Олкът е написал много за тази индивидуалност, сега появяваща се в полето на виждане на Елена Блаватска под маската на по-ранна личност, обозначена като Махатма Кат-Хами. Вие може би знаете, че Колонел Олкът е написал много неща за този Махатма Кат-Хами, сред които и това, че през 1874 год. този Махатма Кат-Хами е заявил каква индивидуалност живее в него. Той е посочил, че тази индивидуалност е по име Джон Кинг, могъщ морски пират на XVII век. Това може да се прочете в книгата на Олкът "Хора от другият свят".
към текста >>
Вие може би знаете, че Колонел Олкът е написал много неща за този Махатма Кат-Хами, с
ред
които и това, че през 1874 год.
Бяха и дадени инструкции да се постави под определено влияние, за да може в нейния случай медиумните състояния винаги да се причиняват отвън а това също правеше възможно да се внесат всякакви неща в света чрез нея. По това време тя се свърза с една личност, която в самото начало всъщност нямаше точно теософски интереси, но имаше блестящ талант за организиране, а именно Колонел Олкът. Не мога да кажа със сигурност, но предполагам, че вече е имало някакво общуване между тях по времето, когато Блаватска принадлежеше към Американската Ложа. След това, под маската на по-ранна индивидуалност в обсега на духовното виждане на Блаватска се появи личност, която беше в основата си комуникационното средство за онова, което желаеха от Индия да лансират в света. Някои от вас може би знаят, че в своята книга "Хора от другият свят" Колонел Олкът е написал много за тази индивидуалност, сега появяваща се в полето на виждане на Елена Блаватска под маската на по-ранна личност, обозначена като Махатма Кат-Хами.
Вие може би знаете, че Колонел Олкът е написал много неща за този Махатма Кат-Хами, сред които и това, че през 1874 год.
този Махатма Кат-Хами е заявил каква индивидуалност живее в него. Той е посочил, че тази индивидуалност е по име Джон Кинг, могъщ морски пират на XVII век. Това може да се прочете в книгата на Олкът "Хора от другият свят". В Махатма Кат-Хами следователно си имаме работа с духа на смел пират от XVII век, който тогава, през XIX век, бе замесен в забележителни прояви, направени с помощта на Елена Блаватска и др. Той носеше чаени чаши от разстояние, позволяваше всякакви видове документи да бъдат представени от ковчега на бащата на Елена Блаватска, и т.н.
към текста >>
Той носеше чаени чаши от разстояние, позволяваше всякакви видове документи да бъдат п
ред
ставени от ковчега на бащата на Елена Блаватска, и т.н.
Вие може би знаете, че Колонел Олкът е написал много неща за този Махатма Кат-Хами, сред които и това, че през 1874 год. този Махатма Кат-Хами е заявил каква индивидуалност живее в него. Той е посочил, че тази индивидуалност е по име Джон Кинг, могъщ морски пират на XVII век. Това може да се прочете в книгата на Олкът "Хора от другият свят". В Махатма Кат-Хами следователно си имаме работа с духа на смел пират от XVII век, който тогава, през XIX век, бе замесен в забележителни прояви, направени с помощта на Елена Блаватска и др.
Той носеше чаени чаши от разстояние, позволяваше всякакви видове документи да бъдат представени от ковчега на бащата на Елена Блаватска, и т.н.
(Вероятно чрез процеса, познат в спиритуализма като "пресипитация" (внезапно изпадане в някакво състояние) бел. англ. и бълг. пр.) Колонел Олкът говори по особен начин за този Джон Кинг. Той казва, че може би си имаме работа не с духа на този пират, а може би със създание на Орден който, доколкото разчита на невидими агенти за своите резултати, съществува сред физическите хора. Според това обяснение, Кат-Хами може да е бил член на Орден, занимаващ се с дейности като онези, които вече описах, и резултата от които беше връзката му със света чрез Елена Блаватска, връзка обвързана с всякакви видове особени цели.
към текста >>
Той казва, че може би си имаме работа не с духа на този пират, а може би със създание на Орден който, доколкото разчита на невидими агенти за своите резултати, съществува с
ред
физическите хора.
В Махатма Кат-Хами следователно си имаме работа с духа на смел пират от XVII век, който тогава, през XIX век, бе замесен в забележителни прояви, направени с помощта на Елена Блаватска и др. Той носеше чаени чаши от разстояние, позволяваше всякакви видове документи да бъдат представени от ковчега на бащата на Елена Блаватска, и т.н. (Вероятно чрез процеса, познат в спиритуализма като "пресипитация" (внезапно изпадане в някакво състояние) бел. англ. и бълг. пр.) Колонел Олкът говори по особен начин за този Джон Кинг.
Той казва, че може би си имаме работа не с духа на този пират, а може би със създание на Орден който, доколкото разчита на невидими агенти за своите резултати, съществува сред физическите хора.
Според това обяснение, Кат-Хами може да е бил член на Орден, занимаващ се с дейности като онези, които вече описах, и резултата от които беше връзката му със света чрез Елена Блаватска, връзка обвързана с всякакви видове особени цели. А те бяха специфично индийско учение да бъде разпространено в света. Горе-долу това беше положението през 70-те години на XIX век. Следователно имаме данни за много показателни събития, които трябва да се разгледат в обща рамка, когато проследяваме целия ход на събитията в Окултното Движение. Това бе същият този Джон Кинг, който, посредством "внезапно изпадане в някакво състояние", причини написването на книгите на Синет, на първата от тях, "Послания за окултния свят" и особено на "Езотеричен Будизъм".
към текста >>
Спо
ред
това обяснение, Кат-Хами може да е бил член на Орден, занимаващ се с дейности като онези, които вече описах, и резултата от които беше връзката му със света чрез Елена Блаватска, връзка обвързана с всякакви видове особени цели.
Той носеше чаени чаши от разстояние, позволяваше всякакви видове документи да бъдат представени от ковчега на бащата на Елена Блаватска, и т.н. (Вероятно чрез процеса, познат в спиритуализма като "пресипитация" (внезапно изпадане в някакво състояние) бел. англ. и бълг. пр.) Колонел Олкът говори по особен начин за този Джон Кинг. Той казва, че може би си имаме работа не с духа на този пират, а може би със създание на Орден който, доколкото разчита на невидими агенти за своите резултати, съществува сред физическите хора.
Според това обяснение, Кат-Хами може да е бил член на Орден, занимаващ се с дейности като онези, които вече описах, и резултата от които беше връзката му със света чрез Елена Блаватска, връзка обвързана с всякакви видове особени цели.
А те бяха специфично индийско учение да бъде разпространено в света. Горе-долу това беше положението през 70-те години на XIX век. Следователно имаме данни за много показателни събития, които трябва да се разгледат в обща рамка, когато проследяваме целия ход на събитията в Окултното Движение. Това бе същият този Джон Кинг, който, посредством "внезапно изпадане в някакво състояние", причини написването на книгите на Синет, на първата от тях, "Послания за окултния свят" и особено на "Езотеричен Будизъм". Тази книга "Езотеричен Будизъм" попадна в ръцете ми скоро след нейното издаване всъщност след няколко седмици и можах да разбера от нея, че са положени усилия, особено от определени кръгове, да се придаде изцяло материалистична форма на духовното учение.
към текста >>
Това бе същият този Джон Кинг, който, пос
ред
ством "внезапно изпадане в някакво състояние", причини написването на книгите на Синет, на първата от тях, "Послания за окултния свят" и особено на "Езотеричен Будизъм".
Той казва, че може би си имаме работа не с духа на този пират, а може би със създание на Орден който, доколкото разчита на невидими агенти за своите резултати, съществува сред физическите хора. Според това обяснение, Кат-Хами може да е бил член на Орден, занимаващ се с дейности като онези, които вече описах, и резултата от които беше връзката му със света чрез Елена Блаватска, връзка обвързана с всякакви видове особени цели. А те бяха специфично индийско учение да бъде разпространено в света. Горе-долу това беше положението през 70-те години на XIX век. Следователно имаме данни за много показателни събития, които трябва да се разгледат в обща рамка, когато проследяваме целия ход на събитията в Окултното Движение.
Това бе същият този Джон Кинг, който, посредством "внезапно изпадане в някакво състояние", причини написването на книгите на Синет, на първата от тях, "Послания за окултния свят" и особено на "Езотеричен Будизъм".
Тази книга "Езотеричен Будизъм" попадна в ръцете ми скоро след нейното издаване всъщност след няколко седмици и можах да разбера от нея, че са положени усилия, особено от определени кръгове, да се придаде изцяло материалистична форма на духовното учение. Ако проучите "Езотеричен Будизъм" с придобита с течение на времето проницателност, ще бъдете удивени от материалистичните начини, по които фактите са представени там. Това е материализъм в неговите наистина най-лоши форми. Духовният свят е представен по съвсем материалистичен начин. Никой, който се е повлиял от тази книга, не може да се отърве от материализма.
към текста >>
Тази книга "Езотеричен Будизъм" попадна в ръцете ми скоро след нейното издаване всъщност след няколко седмици и можах да разбера от нея, че са положени усилия, особено от оп
ред
елени кръгове, да се придаде изцяло материалистична форма на духовното учение.
Според това обяснение, Кат-Хами може да е бил член на Орден, занимаващ се с дейности като онези, които вече описах, и резултата от които беше връзката му със света чрез Елена Блаватска, връзка обвързана с всякакви видове особени цели. А те бяха специфично индийско учение да бъде разпространено в света. Горе-долу това беше положението през 70-те години на XIX век. Следователно имаме данни за много показателни събития, които трябва да се разгледат в обща рамка, когато проследяваме целия ход на събитията в Окултното Движение. Това бе същият този Джон Кинг, който, посредством "внезапно изпадане в някакво състояние", причини написването на книгите на Синет, на първата от тях, "Послания за окултния свят" и особено на "Езотеричен Будизъм".
Тази книга "Езотеричен Будизъм" попадна в ръцете ми скоро след нейното издаване всъщност след няколко седмици и можах да разбера от нея, че са положени усилия, особено от определени кръгове, да се придаде изцяло материалистична форма на духовното учение.
Ако проучите "Езотеричен Будизъм" с придобита с течение на времето проницателност, ще бъдете удивени от материалистичните начини, по които фактите са представени там. Това е материализъм в неговите наистина най-лоши форми. Духовният свят е представен по съвсем материалистичен начин. Никой, който се е повлиял от тази книга, не може да се отърве от материализма. Разглежданата тема е умело скрита, но в никоя книга на Синет не можем да се отървем от материализъм, колкото и високи върхове тя да претендира, че е превзела.
към текста >>
Ако проучите "Езотеричен Будизъм" с придобита с течение на времето проницателност, ще бъдете удивени от материалистичните начини, по които фактите са п
ред
ставени там.
А те бяха специфично индийско учение да бъде разпространено в света. Горе-долу това беше положението през 70-те години на XIX век. Следователно имаме данни за много показателни събития, които трябва да се разгледат в обща рамка, когато проследяваме целия ход на събитията в Окултното Движение. Това бе същият този Джон Кинг, който, посредством "внезапно изпадане в някакво състояние", причини написването на книгите на Синет, на първата от тях, "Послания за окултния свят" и особено на "Езотеричен Будизъм". Тази книга "Езотеричен Будизъм" попадна в ръцете ми скоро след нейното издаване всъщност след няколко седмици и можах да разбера от нея, че са положени усилия, особено от определени кръгове, да се придаде изцяло материалистична форма на духовното учение.
Ако проучите "Езотеричен Будизъм" с придобита с течение на времето проницателност, ще бъдете удивени от материалистичните начини, по които фактите са представени там.
Това е материализъм в неговите наистина най-лоши форми. Духовният свят е представен по съвсем материалистичен начин. Никой, който се е повлиял от тази книга, не може да се отърве от материализма. Разглежданата тема е умело скрита, но в никоя книга на Синет не можем да се отървем от материализъм, колкото и високи върхове тя да претендира, че е превзела. И така, онези които бяха духовни "хранители" на Елена Блаватска забравете материалистичната аналогия не само имаха специални цели обвързани с индийски интереси, но също и рязко отстъпваха пред материалистичния дух на епохата.
към текста >>
Духовният свят е п
ред
ставен по съвсем материалистичен начин.
Следователно имаме данни за много показателни събития, които трябва да се разгледат в обща рамка, когато проследяваме целия ход на събитията в Окултното Движение. Това бе същият този Джон Кинг, който, посредством "внезапно изпадане в някакво състояние", причини написването на книгите на Синет, на първата от тях, "Послания за окултния свят" и особено на "Езотеричен Будизъм". Тази книга "Езотеричен Будизъм" попадна в ръцете ми скоро след нейното издаване всъщност след няколко седмици и можах да разбера от нея, че са положени усилия, особено от определени кръгове, да се придаде изцяло материалистична форма на духовното учение. Ако проучите "Езотеричен Будизъм" с придобита с течение на времето проницателност, ще бъдете удивени от материалистичните начини, по които фактите са представени там. Това е материализъм в неговите наистина най-лоши форми.
Духовният свят е представен по съвсем материалистичен начин.
Никой, който се е повлиял от тази книга, не може да се отърве от материализма. Разглежданата тема е умело скрита, но в никоя книга на Синет не можем да се отървем от материализъм, колкото и високи върхове тя да претендира, че е превзела. И така, онези които бяха духовни "хранители" на Елена Блаватска забравете материалистичната аналогия не само имаха специални цели обвързани с индийски интереси, но също и рязко отстъпваха пред материалистичния дух на епохата. И въздействието, което книгите на Синет имаха върху много голям брой хора, показва колко умело се спекулираше. (Виж бележките в края на петата лекция бел. англ.
към текста >>
И така, онези които бяха духовни "хранители" на Елена Блаватска забравете материалистичната аналогия не само имаха специални цели обвързани с индийски интереси, но също и рязко отстъпваха п
ред
материалистичния дух на епохата.
Ако проучите "Езотеричен Будизъм" с придобита с течение на времето проницателност, ще бъдете удивени от материалистичните начини, по които фактите са представени там. Това е материализъм в неговите наистина най-лоши форми. Духовният свят е представен по съвсем материалистичен начин. Никой, който се е повлиял от тази книга, не може да се отърве от материализма. Разглежданата тема е умело скрита, но в никоя книга на Синет не можем да се отървем от материализъм, колкото и високи върхове тя да претендира, че е превзела.
И така, онези които бяха духовни "хранители" на Елена Блаватска забравете материалистичната аналогия не само имаха специални цели обвързани с индийски интереси, но също и рязко отстъпваха пред материалистичния дух на епохата.
И въздействието, което книгите на Синет имаха върху много голям брой хора, показва колко умело се спекулираше. (Виж бележките в края на петата лекция бел. англ. пр.) Срещал съм учени, възхитени от тази книга, защото всичко пасваше на техните присъщи знания, и все пак те можеха да си представят съществуването на духовен свят. Книгата задоволи всички искания за материализъм и все пак можеше да посрещне нуждата от духовен свят и да потвърди неговото съществуване. Вие знаете, че в по-нататъшното развитие на тези събития, Елена Блаватска написа "Тайната Доктрина" през 80-те години на XIX век, и през 1891 год.
към текста >>
пр.) Срещал съм учени, възхитени от тази книга, защото всичко пасваше на техните присъщи знания, и все пак те можеха да си п
ред
ставят съществуването на духовен свят.
Никой, който се е повлиял от тази книга, не може да се отърве от материализма. Разглежданата тема е умело скрита, но в никоя книга на Синет не можем да се отървем от материализъм, колкото и високи върхове тя да претендира, че е превзела. И така, онези които бяха духовни "хранители" на Елена Блаватска забравете материалистичната аналогия не само имаха специални цели обвързани с индийски интереси, но също и рязко отстъпваха пред материалистичния дух на епохата. И въздействието, което книгите на Синет имаха върху много голям брой хора, показва колко умело се спекулираше. (Виж бележките в края на петата лекция бел. англ.
пр.) Срещал съм учени, възхитени от тази книга, защото всичко пасваше на техните присъщи знания, и все пак те можеха да си представят съществуването на духовен свят.
Книгата задоволи всички искания за материализъм и все пак можеше да посрещне нуждата от духовен свят и да потвърди неговото съществуване. Вие знаете, че в по-нататъшното развитие на тези събития, Елена Блаватска написа "Тайната Доктрина" през 80-те години на XIX век, и през 1891 год. тя почина. "Тайната Доктрина" е написана в същия стил като "Езотеричен Будизъм", с изключение на това, че поправи определени груби грешки, които всеки окултист можеше веднага да коригира. Често съм говорил за присъщите особености на книгата на Блаватска и не е нужно сега отново да навлизаме в тази тема.
към текста >>
"Тайната Доктрина" е написана в същия стил като "Езотеричен Будизъм", с изключение на това, че поправи оп
ред
елени груби грешки, които всеки окултист можеше веднага да коригира.
(Виж бележките в края на петата лекция бел. англ. пр.) Срещал съм учени, възхитени от тази книга, защото всичко пасваше на техните присъщи знания, и все пак те можеха да си представят съществуването на духовен свят. Книгата задоволи всички искания за материализъм и все пак можеше да посрещне нуждата от духовен свят и да потвърди неговото съществуване. Вие знаете, че в по-нататъшното развитие на тези събития, Елена Блаватска написа "Тайната Доктрина" през 80-те години на XIX век, и през 1891 год. тя почина.
"Тайната Доктрина" е написана в същия стил като "Езотеричен Будизъм", с изключение на това, че поправи определени груби грешки, които всеки окултист можеше веднага да коригира.
Често съм говорил за присъщите особености на книгата на Блаватска и не е нужно сега отново да навлизаме в тази тема. И след това, на основата на случилото се, беше основано Теософското Общество, и принципно казано, то запази своята индийска насоченост. Макар и вече не с интензивността, породена от влиянието на Джон Кинг, склонноста към Индия остана. Това, което сега ви описах, бе един нов път, който правеше големи отстъпки пред материализма на епохата, но въпреки това се предвиждаше да покаже на човечеството, че духовния свят, също както и външния, материален свят, трябва да се взема под внимание. Много подробности би трябвало да се добавят към казаното от мен досега, но времето е твърде малко.
към текста >>
Това, което сега ви описах, бе един нов път, който правеше големи отстъпки п
ред
материализма на епохата, но въпреки това се п
ред
виждаше да покаже на човечеството, че духовния свят, също както и външния, материален свят, трябва да се взема под внимание.
тя почина. "Тайната Доктрина" е написана в същия стил като "Езотеричен Будизъм", с изключение на това, че поправи определени груби грешки, които всеки окултист можеше веднага да коригира. Често съм говорил за присъщите особености на книгата на Блаватска и не е нужно сега отново да навлизаме в тази тема. И след това, на основата на случилото се, беше основано Теософското Общество, и принципно казано, то запази своята индийска насоченост. Макар и вече не с интензивността, породена от влиянието на Джон Кинг, склонноста към Индия остана.
Това, което сега ви описах, бе един нов път, който правеше големи отстъпки пред материализма на епохата, но въпреки това се предвиждаше да покаже на човечеството, че духовния свят, също както и външния, материален свят, трябва да се взема под внимание.
Много подробности би трябвало да се добавят към казаното от мен досега, но времето е твърде малко. Незабавно ще продължа, за да ви покажа как нашето духовно-научно Движение зае мястото си във вече съществуващото Движение. Вие знаете, че основахме Германската Секция на Теософското Общество през Октомври 1902 год. През зимите на 1900 и 1901 год. аз вече изнасях лекции в Берлин, които могат да се нарекат "теософски" лекции, защото бяха държани в кръга на Берлинските теософи по тяхна покана.
към текста >>
Тези лекции бяха изнесени п
ред
кръг от членове на Теософското Общество, на което аз самият тогава не бях член.
Незабавно ще продължа, за да ви покажа как нашето духовно-научно Движение зае мястото си във вече съществуващото Движение. Вие знаете, че основахме Германската Секция на Теософското Общество през Октомври 1902 год. През зимите на 1900 и 1901 год. аз вече изнасях лекции в Берлин, които могат да се нарекат "теософски" лекции, защото бяха държани в кръга на Берлинските теософи по тяхна покана. Първите лекции бяха онези, които в основата си се превърнаха в книга, озаглавена "Мистиката в зората на съвременната културна епоха".
Тези лекции бяха изнесени пред кръг от членове на Теософското Общество, на което аз самият тогава не бях член.
Трябва да се има в предвид от самото начало, че си имахме работа с учение, което вече беше широко разпространено и накарало много хора да променят своето мнение за духовния свят. Така навсякъде по света имаше хора, които до известна степен бяха готови и искаха да знаят нещо за духовния свят. За нещата, които ви казах днес, те не знаеха нищо, нямаха ни най-малка представа за тях. Но те имаха искрен копнеж за духовния свят, и по тази причина бяха свързали себе си с Движението, в което този копнеж можеше да бъде задоволен. И така в това Движение можеха да се намерят личности, чиито сърца копнееха за познание за духовния свят.
към текста >>
Трябва да се има в п
ред
вид от самото начало, че си имахме работа с учение, което вече беше широко разпространено и накарало много хора да променят своето мнение за духовния свят.
Вие знаете, че основахме Германската Секция на Теософското Общество през Октомври 1902 год. През зимите на 1900 и 1901 год. аз вече изнасях лекции в Берлин, които могат да се нарекат "теософски" лекции, защото бяха държани в кръга на Берлинските теософи по тяхна покана. Първите лекции бяха онези, които в основата си се превърнаха в книга, озаглавена "Мистиката в зората на съвременната културна епоха". Тези лекции бяха изнесени пред кръг от членове на Теософското Общество, на което аз самият тогава не бях член.
Трябва да се има в предвид от самото начало, че си имахме работа с учение, което вече беше широко разпространено и накарало много хора да променят своето мнение за духовния свят.
Така навсякъде по света имаше хора, които до известна степен бяха готови и искаха да знаят нещо за духовния свят. За нещата, които ви казах днес, те не знаеха нищо, нямаха ни най-малка представа за тях. Но те имаха искрен копнеж за духовния свят, и по тази причина бяха свързали себе си с Движението, в което този копнеж можеше да бъде задоволен. И така в това Движение можеха да се намерят личности, чиито сърца копнееха за познание за духовния свят. Вие знаете, че по гротесков и абсурден начин бях обвинен, че съм направил внезапен обрат от изцяло различен светоглед, представен в моята книга "Възгледи за света и живота през XIX век" (Съдържанието на тази книга е включено в "Загадките на философията" бел. англ.
към текста >>
За нещата, които ви казах днес, те не знаеха нищо, нямаха ни най-малка п
ред
става за тях.
аз вече изнасях лекции в Берлин, които могат да се нарекат "теософски" лекции, защото бяха държани в кръга на Берлинските теософи по тяхна покана. Първите лекции бяха онези, които в основата си се превърнаха в книга, озаглавена "Мистиката в зората на съвременната културна епоха". Тези лекции бяха изнесени пред кръг от членове на Теософското Общество, на което аз самият тогава не бях член. Трябва да се има в предвид от самото начало, че си имахме работа с учение, което вече беше широко разпространено и накарало много хора да променят своето мнение за духовния свят. Така навсякъде по света имаше хора, които до известна степен бяха готови и искаха да знаят нещо за духовния свят.
За нещата, които ви казах днес, те не знаеха нищо, нямаха ни най-малка представа за тях.
Но те имаха искрен копнеж за духовния свят, и по тази причина бяха свързали себе си с Движението, в което този копнеж можеше да бъде задоволен. И така в това Движение можеха да се намерят личности, чиито сърца копнееха за познание за духовния свят. Вие знаете, че по гротесков и абсурден начин бях обвинен, че съм направил внезапен обрат от изцяло различен светоглед, представен в моята книга "Възгледи за света и живота през XIX век" (Съдържанието на тази книга е включено в "Загадките на философията" бел. англ. пр.) Първата част бе издадена през Февруари 1900 год., а втората част през Октомври същата година. Бях обвинен, че неочаквано съм променил някои страни и съм преминал отвъд Теософията.
към текста >>
Вие знаете, че по гротесков и абсурден начин бях обвинен, че съм направил внезапен обрат от изцяло различен светоглед, п
ред
ставен в моята книга "Възгледи за света и живота през XIX век" (Съдържанието на тази книга е включено в "Загадките на философията" бел. англ.
Трябва да се има в предвид от самото начало, че си имахме работа с учение, което вече беше широко разпространено и накарало много хора да променят своето мнение за духовния свят. Така навсякъде по света имаше хора, които до известна степен бяха готови и искаха да знаят нещо за духовния свят. За нещата, които ви казах днес, те не знаеха нищо, нямаха ни най-малка представа за тях. Но те имаха искрен копнеж за духовния свят, и по тази причина бяха свързали себе си с Движението, в което този копнеж можеше да бъде задоволен. И така в това Движение можеха да се намерят личности, чиито сърца копнееха за познание за духовния свят.
Вие знаете, че по гротесков и абсурден начин бях обвинен, че съм направил внезапен обрат от изцяло различен светоглед, представен в моята книга "Възгледи за света и живота през XIX век" (Съдържанието на тази книга е включено в "Загадките на философията" бел. англ.
пр.) Първата част бе издадена през Февруари 1900 год., а втората част през Октомври същата година. Бях обвинен, че неочаквано съм променил някои страни и съм преминал отвъд Теософията. Често съм ви казвал, че не само имах книгите на Синет, например, в ръцете си непосредствено след тяхното излизане, но и че имах също и тесни връзки с младото Теософско Общество във Виена. Добре е да разберете какви бяха обстоятелствата по онова време, но искам също и да ви дам много кратък, обективен поглед върху миналото на Германската Секция. Имаше хора в Теософското Общество, които бленуваха да знаят за духовния свят, и аз изнасях лекции в техния кръг.
към текста >>
Често съм ви казвал, че не само имах книгите на Синет, например, в ръцете си непос
ред
ствено след тяхното излизане, но и че имах също и тесни връзки с младото Теософско Общество във Виена.
Но те имаха искрен копнеж за духовния свят, и по тази причина бяха свързали себе си с Движението, в което този копнеж можеше да бъде задоволен. И така в това Движение можеха да се намерят личности, чиито сърца копнееха за познание за духовния свят. Вие знаете, че по гротесков и абсурден начин бях обвинен, че съм направил внезапен обрат от изцяло различен светоглед, представен в моята книга "Възгледи за света и живота през XIX век" (Съдържанието на тази книга е включено в "Загадките на философията" бел. англ. пр.) Първата част бе издадена през Февруари 1900 год., а втората част през Октомври същата година. Бях обвинен, че неочаквано съм променил някои страни и съм преминал отвъд Теософията.
Често съм ви казвал, че не само имах книгите на Синет, например, в ръцете си непосредствено след тяхното излизане, но и че имах също и тесни връзки с младото Теософско Общество във Виена.
Добре е да разберете какви бяха обстоятелствата по онова време, но искам също и да ви дам много кратък, обективен поглед върху миналото на Германската Секция. Имаше хора в Теософското Общество, които бленуваха да знаят за духовния свят, и аз изнасях лекции в техния кръг. Това бяха лекциите за Мистицизма и Мистиците, които държах в една малка стая в къщата на граф Брокдорф. По това време аз самият не бях член. Предговора в отпечатаните книги, съдържащи тези лекции, е с дата Септември 1901 год.
към текста >>
П
ред
говора в отпечатаните книги, съдържащи тези лекции, е с дата Септември 1901 год.
Често съм ви казвал, че не само имах книгите на Синет, например, в ръцете си непосредствено след тяхното излизане, но и че имах също и тесни връзки с младото Теософско Общество във Виена. Добре е да разберете какви бяха обстоятелствата по онова време, но искам също и да ви дам много кратък, обективен поглед върху миналото на Германската Секция. Имаше хора в Теософското Общество, които бленуваха да знаят за духовния свят, и аз изнасях лекции в техния кръг. Това бяха лекциите за Мистицизма и Мистиците, които държах в една малка стая в къщата на граф Брокдорф. По това време аз самият не бях член.
Предговора в отпечатаните книги, съдържащи тези лекции, е с дата Септември 1901 год.
През лятото на 1901 год. бях събрал изнесените предходната зима лекции в книга, публикувана през Септември 1901 год. под заглавие "Мистиката в зората на съвременната културна епоха". Ще прочета първите редове на предисловието на тази книга: "Изказаното в този труд формира съдържанието на лекциите, изнесени от мен миналата зима в Теософската Библиотека в Берлин. Бях поканен от граф и графиня Брокдорф да говоря за мистицизма пред аудитория, сериозно интересуваща се от тази тема.
към текста >>
бях събрал изнесените п
ред
ходната зима лекции в книга, публикувана през Септември 1901 год.
Имаше хора в Теософското Общество, които бленуваха да знаят за духовния свят, и аз изнасях лекции в техния кръг. Това бяха лекциите за Мистицизма и Мистиците, които държах в една малка стая в къщата на граф Брокдорф. По това време аз самият не бях член. Предговора в отпечатаните книги, съдържащи тези лекции, е с дата Септември 1901 год. През лятото на 1901 год.
бях събрал изнесените предходната зима лекции в книга, публикувана през Септември 1901 год.
под заглавие "Мистиката в зората на съвременната културна епоха". Ще прочета първите редове на предисловието на тази книга: "Изказаното в този труд формира съдържанието на лекциите, изнесени от мен миналата зима в Теософската Библиотека в Берлин. Бях поканен от граф и графиня Брокдорф да говоря за мистицизма пред аудитория, сериозно интересуваща се от тази тема. Десет години по-рано не бих си позволил да отговоря на подобна молба. Не защото светът от идеи, които сега изразявам, още не бе готов вътре в мен.
към текста >>
Ще прочета първите
ред
ове на п
ред
исловието на тази книга: "Изказаното в този труд формира съдържанието на лекциите, изнесени от мен миналата зима в Теософската Библиотека в Берлин.
По това време аз самият не бях член. Предговора в отпечатаните книги, съдържащи тези лекции, е с дата Септември 1901 год. През лятото на 1901 год. бях събрал изнесените предходната зима лекции в книга, публикувана през Септември 1901 год. под заглавие "Мистиката в зората на съвременната културна епоха".
Ще прочета първите редове на предисловието на тази книга: "Изказаното в този труд формира съдържанието на лекциите, изнесени от мен миналата зима в Теософската Библиотека в Берлин.
Бях поканен от граф и графиня Брокдорф да говоря за мистицизма пред аудитория, сериозно интересуваща се от тази тема. Десет години по-рано не бих си позволил да отговоря на подобна молба. Не защото светът от идеи, които сега изразявам, още не бе готов вътре в мен. Този свят от идеи е представен в моята "Философия на свободата", публикувана от Емил Фелбер, Берлин, 1894 год. Но да изразя този свят от идеи, както правя това днес, и така да го направя основа на изучаване както в настоящата книга, изисква нещо съвсем различно от една действително непоколебима увереност в неговите интелектуални истини.
към текста >>
Бях поканен от граф и графиня Брокдорф да говоря за мистицизма п
ред
аудитория, сериозно интересуваща се от тази тема.
Предговора в отпечатаните книги, съдържащи тези лекции, е с дата Септември 1901 год. През лятото на 1901 год. бях събрал изнесените предходната зима лекции в книга, публикувана през Септември 1901 год. под заглавие "Мистиката в зората на съвременната културна епоха". Ще прочета първите редове на предисловието на тази книга: "Изказаното в този труд формира съдържанието на лекциите, изнесени от мен миналата зима в Теософската Библиотека в Берлин.
Бях поканен от граф и графиня Брокдорф да говоря за мистицизма пред аудитория, сериозно интересуваща се от тази тема.
Десет години по-рано не бих си позволил да отговоря на подобна молба. Не защото светът от идеи, които сега изразявам, още не бе готов вътре в мен. Този свят от идеи е представен в моята "Философия на свободата", публикувана от Емил Фелбер, Берлин, 1894 год. Но да изразя този свят от идеи, както правя това днес, и така да го направя основа на изучаване както в настоящата книга, изисква нещо съвсем различно от една действително непоколебима увереност в неговите интелектуални истини. Това изисква задълбочено общуване с този свят на идеи, каквото може да бъде постигнато само след много години.
към текста >>
Този свят от идеи е п
ред
ставен в моята "Философия на свободата", публикувана от Емил Фелбер, Берлин, 1894 год.
под заглавие "Мистиката в зората на съвременната културна епоха". Ще прочета първите редове на предисловието на тази книга: "Изказаното в този труд формира съдържанието на лекциите, изнесени от мен миналата зима в Теософската Библиотека в Берлин. Бях поканен от граф и графиня Брокдорф да говоря за мистицизма пред аудитория, сериозно интересуваща се от тази тема. Десет години по-рано не бих си позволил да отговоря на подобна молба. Не защото светът от идеи, които сега изразявам, още не бе готов вътре в мен.
Този свят от идеи е представен в моята "Философия на свободата", публикувана от Емил Фелбер, Берлин, 1894 год.
Но да изразя този свят от идеи, както правя това днес, и така да го направя основа на изучаване както в настоящата книга, изисква нещо съвсем различно от една действително непоколебима увереност в неговите интелектуални истини. Това изисква задълбочено общуване с този свят на идеи, каквото може да бъде постигнато само след много години. Едва сега, след като бях удостоен с такова задълбочено общуване, то направи така, че да се осмеля да говоря по начина, по който е написана тази книга." Сега можете да схванете защо позволих съдържанието на лекции, изнесени в доста различни кръгове, да намерят място в едно окултното движение. В първото издание на книгата "Възгледи за света и живота през XIX век" в главата за Шелинг пише следното.
към текста >>
Ще прочета няколко пасажа от книгата, за която хората казваха, че води началото си от светоглед, съвсем различен от п
ред
ставения в книгата за Мистицизма.
Това изисква задълбочено общуване с този свят на идеи, каквото може да бъде постигнато само след много години. Едва сега, след като бях удостоен с такова задълбочено общуване, то направи така, че да се осмеля да говоря по начина, по който е написана тази книга." Сега можете да схванете защо позволих съдържанието на лекции, изнесени в доста различни кръгове, да намерят място в едно окултното движение. В първото издание на книгата "Възгледи за света и живота през XIX век" в главата за Шелинг пише следното. Цитирам първото издание, посветено на Ернст Хекел и публикувано през Февруари 1900 год.
Ще прочета няколко пасажа от книгата, за която хората казваха, че води началото си от светоглед, съвсем различен от представения в книгата за Мистицизма.
"Сега има два възможни начина за описване на същество, което е едновременно Дух и Природа. Първият е: излагам закономерностите, които са активни в Реалността. Или, показвам как духът действа, за да стигне до тези закономерности. Едно и също нещо ме ръководи и в двата случая. Едното ми показва в съгласие със законите, каквито те са активни в природата; другото ми показва какво духът прави, за да си представи същите тези природни закони.
към текста >>
Едното ми показва в съгласие със законите, каквито те са активни в природата; другото ми показва какво духът прави, за да си п
ред
стави същите тези природни закони.
Ще прочета няколко пасажа от книгата, за която хората казваха, че води началото си от светоглед, съвсем различен от представения в книгата за Мистицизма. "Сега има два възможни начина за описване на същество, което е едновременно Дух и Природа. Първият е: излагам закономерностите, които са активни в Реалността. Или, показвам как духът действа, за да стигне до тези закономерности. Едно и също нещо ме ръководи и в двата случая.
Едното ми показва в съгласие със законите, каквито те са активни в природата; другото ми показва какво духът прави, за да си представи същите тези природни закони.
В единия случай следвам естествената наука, в другия духовната наука. Как тези двете са свързани, Шелинг описва по интересен начин. Той казва: "Необходимата насока на всяка духовна наука е да се издигне от природата до разума. Това и нищо друго лежи в основата на усилията да се внесе теория в природните явления. Най-високата точка на естествената наука би била пълното одухотворяване на всички природни закони в закони на наблюдението и мисълта.
към текста >>
Този възглед за света не е оставен настрана и аз казвам по-нататък: "С такива възгледи, Шелинг доказва себе си като най-смелия, най-решителния с
ред
онези философи, които позволиха да бъдат подтикнати от Кант към възприемане на един идеалистичен възглед за света.
написа своите "Философски изследвания върху същността на човешката свобода и свързаните с това теми". Всички въпроси относно схващанията за света сега идваха при него в нова светлина: Ако всички неща са божествени, как се стига до това да има зло в света, след като Бог може да бъде само съвършена Доброта? Ако душата на човека е в Бог, как се стига до това, че тя следва своите собствени егоистични интереси? И ако е Бог този, който действа в мен, как мога аз, който следователно по никакъв начин не действам като независимо същество, да бъда наречен свободен? "
Този възглед за света не е оставен настрана и аз казвам по-нататък: "С такива възгледи, Шелинг доказва себе си като най-смелия, най-решителния сред онези философи, които позволиха да бъдат подтикнати от Кант към възприемане на един идеалистичен възглед за света.
Под влиянието на този стимул, човекът изостави философстването за неща, лежащи отвъд човешките сетива, и също мисленето относно тези наблюдения. Хората се опитаха да се задоволят с онова, което лежи в полето на наблюдението и мисленето. Но докато Кант извличаше от това неизбежното заключение, че човекът не може да знае нищо за нещата отвъд, наследилите го заявиха: Тъй като наблюдението и мисленето не показват нищо божествено в това "отвъд", те самите са божествени. Сред заявилите това, Шелинг бе най-убедителен. Фихте събра всичко в азовостта; Шелинг разпростря азовостта върху всичко.
към текста >>
С
ред
заявилите това, Шелинг бе най-убедителен.
" Този възглед за света не е оставен настрана и аз казвам по-нататък: "С такива възгледи, Шелинг доказва себе си като най-смелия, най-решителния сред онези философи, които позволиха да бъдат подтикнати от Кант към възприемане на един идеалистичен възглед за света. Под влиянието на този стимул, човекът изостави философстването за неща, лежащи отвъд човешките сетива, и също мисленето относно тези наблюдения. Хората се опитаха да се задоволят с онова, което лежи в полето на наблюдението и мисленето. Но докато Кант извличаше от това неизбежното заключение, че човекът не може да знае нищо за нещата отвъд, наследилите го заявиха: Тъй като наблюдението и мисленето не показват нищо божествено в това "отвъд", те самите са божествени.
Сред заявилите това, Шелинг бе най-убедителен.
Фихте събра всичко в азовостта; Шелинг разпростря азовостта върху всичко. Той не желаеше, както Фихте, да покаже че азовостта е всичко, а напротив, че всичко е азовост. И Шелинг имаше куража да заяви, не само че идеите на Аза са божествени, а също и цялата човешка духовна индивидуалност. Той направи божествен не само човешкия Разум, а също и от съдържанието на човешкия живот божествено, лично същество. Антропоморфизъм се нарича такова обяснение на света, което тръгвайки от човека си представя, че в основата на целия ход на света има едно същество, което ръководи този ход, както човек управлява своите собствени действия.
към текста >>
Антропоморфизъм се нарича такова обяснение на света, което тръгвайки от човека си п
ред
ставя, че в основата на целия ход на света има едно същество, което ръководи този ход, както човек управлява своите собствени действия.
Сред заявилите това, Шелинг бе най-убедителен. Фихте събра всичко в азовостта; Шелинг разпростря азовостта върху всичко. Той не желаеше, както Фихте, да покаже че азовостта е всичко, а напротив, че всичко е азовост. И Шелинг имаше куража да заяви, не само че идеите на Аза са божествени, а също и цялата човешка духовна индивидуалност. Той направи божествен не само човешкия Разум, а също и от съдържанието на човешкия живот божествено, лично същество.
Антропоморфизъм се нарича такова обяснение на света, което тръгвайки от човека си представя, че в основата на целия ход на света има едно същество, което ръководи този ход, както човек управлява своите собствени действия.
Онези, които предполагат един всеобщ космически Разум в основата на събитията, те също обясняват света в антропоморфен смисъл. Защото тази космическа Интелигентност не е нищо друго освен човешкия Разум, направен всеобщ и всемирен. Когато Гьоте казва: "Хората никога не осъзнават колко антропоморфен е Той", неговото съзнание е завладяно от мисълта, че скрит антропоморфизъм се съдържа и в най-простото изказване, което правим за природата. Когато казваме "едно тяло се търкаля, защото друго го е ударило", ние формираме такава идея от нашия Аз. Удряме тяло и то се търкаля.
към текста >>
Онези, които п
ред
полагат един всеобщ космически Разум в основата на събитията, те също обясняват света в антропоморфен смисъл.
Фихте събра всичко в азовостта; Шелинг разпростря азовостта върху всичко. Той не желаеше, както Фихте, да покаже че азовостта е всичко, а напротив, че всичко е азовост. И Шелинг имаше куража да заяви, не само че идеите на Аза са божествени, а също и цялата човешка духовна индивидуалност. Той направи божествен не само човешкия Разум, а също и от съдържанието на човешкия живот божествено, лично същество. Антропоморфизъм се нарича такова обяснение на света, което тръгвайки от човека си представя, че в основата на целия ход на света има едно същество, което ръководи този ход, както човек управлява своите собствени действия.
Онези, които предполагат един всеобщ космически Разум в основата на събитията, те също обясняват света в антропоморфен смисъл.
Защото тази космическа Интелигентност не е нищо друго освен човешкия Разум, направен всеобщ и всемирен. Когато Гьоте казва: "Хората никога не осъзнават колко антропоморфен е Той", неговото съзнание е завладяно от мисълта, че скрит антропоморфизъм се съдържа и в най-простото изказване, което правим за природата. Когато казваме "едно тяло се търкаля, защото друго го е ударило", ние формираме такава идея от нашия Аз. Удряме тяло и то се търкаля. Ако видим, че една топка бута напред друга и тази друга топка се търкаля напред, ние мислим за удрянето на втората от първата като аналогия на ударния ефект, който ние самите причиняваме.
към текста >>
Ако видим, че една топка бута нап
ред
друга и тази друга топка се търкаля нап
ред
, ние мислим за удрянето на втората от първата като аналогия на ударния ефект, който ние самите причиняваме.
Онези, които предполагат един всеобщ космически Разум в основата на събитията, те също обясняват света в антропоморфен смисъл. Защото тази космическа Интелигентност не е нищо друго освен човешкия Разум, направен всеобщ и всемирен. Когато Гьоте казва: "Хората никога не осъзнават колко антропоморфен е Той", неговото съзнание е завладяно от мисълта, че скрит антропоморфизъм се съдържа и в най-простото изказване, което правим за природата. Когато казваме "едно тяло се търкаля, защото друго го е ударило", ние формираме такава идея от нашия Аз. Удряме тяло и то се търкаля.
Ако видим, че една топка бута напред друга и тази друга топка се търкаля напред, ние мислим за удрянето на втората от първата като аналогия на ударния ефект, който ние самите причиняваме.
Ернст Хекел изказа една антропоморфична догма: "Божественото сътворение на света и божественото устройство на света са подобни на механичните продукти на гениален техник или инженер и на ръководството на мъдър владетел. Господ Бог като Творец, Вседържител и Властелин на Космоса е представен тук съвсем като човек в Неговите мисли и действия." Шелинг имаше куража да изведе антропоморфизма до неговите най-крайни изводи. Той провъзгласи човека и цялото му жизнено съдържание за божествени; и тъй като не само разумното принадлежи към това жизнено съдържание, а също и неразумното, той можеше да обясни съществуването на неразумността в света. За тази цел той трябваше да разшири разумните възгледи на мислещото съзнание чрез добавяне на нещо друго, чиито произход не лежи в мисленето.
към текста >>
Господ Бог като Творец, Вседържител и Властелин на Космоса е п
ред
ставен тук съвсем като човек в Неговите мисли и действия." Шелинг имаше куража да изведе антропоморфизма до неговите най-крайни изводи.
Когато казваме "едно тяло се търкаля, защото друго го е ударило", ние формираме такава идея от нашия Аз. Удряме тяло и то се търкаля. Ако видим, че една топка бута напред друга и тази друга топка се търкаля напред, ние мислим за удрянето на втората от първата като аналогия на ударния ефект, който ние самите причиняваме. Ернст Хекел изказа една антропоморфична догма: "Божественото сътворение на света и божественото устройство на света са подобни на механичните продукти на гениален техник или инженер и на ръководството на мъдър владетел.
Господ Бог като Творец, Вседържител и Властелин на Космоса е представен тук съвсем като човек в Неговите мисли и действия." Шелинг имаше куража да изведе антропоморфизма до неговите най-крайни изводи.
Той провъзгласи човека и цялото му жизнено съдържание за божествени; и тъй като не само разумното принадлежи към това жизнено съдържание, а също и неразумното, той можеше да обясни съществуването на неразумността в света. За тази цел той трябваше да разшири разумните възгледи на мислещото съзнание чрез добавяне на нещо друго, чиито произход не лежи в мисленето. Този според него по-висш възглед, той нарече "позитивна философия". "Това", казва той, "е истински свободната философия; всеки, който не я желае, може да я отхвърли; аз оставям всекиго свободен; аз казвам само, че ако някой желае например да установи действителната посока на развитие на нещата, да има едно волево сътворение на света и т.н., той може да успее само следвайки пътя на философия като тази. Ако рационалната философия го задоволява и той не желае нищо повече, нека си остане доволен с нея, но ще трябва да се откаже в опита си да намери в рационалната философия онова, което за съжаление тя не може да съдържа, а именно, истинския Бог и реалността, лежаща в основата на развитието на нещата, и едно свободно отношение на Бог към света." Негативната философия ще "остане в най-крайна степен философия за училищата, а Позитивната философия такава за живота.
към текста >>
Този спо
ред
него по-висш възглед, той нарече "позитивна философия".
Ернст Хекел изказа една антропоморфична догма: "Божественото сътворение на света и божественото устройство на света са подобни на механичните продукти на гениален техник или инженер и на ръководството на мъдър владетел. Господ Бог като Творец, Вседържител и Властелин на Космоса е представен тук съвсем като човек в Неговите мисли и действия." Шелинг имаше куража да изведе антропоморфизма до неговите най-крайни изводи. Той провъзгласи човека и цялото му жизнено съдържание за божествени; и тъй като не само разумното принадлежи към това жизнено съдържание, а също и неразумното, той можеше да обясни съществуването на неразумността в света. За тази цел той трябваше да разшири разумните възгледи на мислещото съзнание чрез добавяне на нещо друго, чиито произход не лежи в мисленето.
Този според него по-висш възглед, той нарече "позитивна философия".
"Това", казва той, "е истински свободната философия; всеки, който не я желае, може да я отхвърли; аз оставям всекиго свободен; аз казвам само, че ако някой желае например да установи действителната посока на развитие на нещата, да има едно волево сътворение на света и т.н., той може да успее само следвайки пътя на философия като тази. Ако рационалната философия го задоволява и той не желае нищо повече, нека си остане доволен с нея, но ще трябва да се откаже в опита си да намери в рационалната философия онова, което за съжаление тя не може да съдържа, а именно, истинския Бог и реалността, лежаща в основата на развитието на нещата, и едно свободно отношение на Бог към света." Негативната философия ще "остане в най-крайна степен философия за училищата, а Позитивната философия такава за живота. Само чрез двете заедно ще дойде посвещаването, което хората могат да очакват от философията. Добре е известно, че Елевзинските Посветени разграничаваха Малките от Големите Мистерии; Малките бяха подготовка за Големите.... Позитивната философия е необходимата последица от Негативната философия, когато това се разбира правилно. Следователно може да се каже: В Негативната философия се честват Малките Мистерии, а в Позитивната философия Големите."
към текста >>
Но ние не можем да разпознаем едно свободно сътворение през законите на Разума; то трябва да разкрие себе си чрез други с
ред
ства."
Следователно може да се каже: В Негативната философия се честват Малките Мистерии, а в Позитивната философия Големите." Тази глава на моята книга завършва с пасажа: "Ако вътрешният живот бъде обявен за божествен, изглежда нелогично да се ограничаваме в една част от него. Шелинг не изпадна в това противоречие. Когато той каза, че да обясняваш природата е да създаваш природа, той означи посоката на своя собствен възглед за живота. Ако мисловното изучаване на природата е повторение на нейното създаване, основният характер на това сътворение би трябвало да съответства на човешко действие; трябва да бъде един акт на свободна духовна активност, а не например на геометрична необходимост.
Но ние не можем да разпознаем едно свободно сътворение през законите на Разума; то трябва да разкрие себе си чрез други средства."
Аз пишех история на светогледите, застъпени през XIX век. Не можех да отида отвъд това, защото господстващи по онова време в напредващата еволюция бяха чисто дилетантски опити, които не оказваха влияние върху философските търсения. Подобни неща не можеха да участват в тази книга. Но Теософия, доколкото тя е внесена в задълбоченото мислене именно това ще намерите в главата на Шелинг. Втората част на книгата, която се занимава най-напред с Хегел, е датирана Октомври 1900 год.
към текста >>
Не можех да отида отвъд това, защото господстващи по онова време в нап
ред
ващата еволюция бяха чисто дилетантски опити, които не оказваха влияние върху философските търсения.
Шелинг не изпадна в това противоречие. Когато той каза, че да обясняваш природата е да създаваш природа, той означи посоката на своя собствен възглед за живота. Ако мисловното изучаване на природата е повторение на нейното създаване, основният характер на това сътворение би трябвало да съответства на човешко действие; трябва да бъде един акт на свободна духовна активност, а не например на геометрична необходимост. Но ние не можем да разпознаем едно свободно сътворение през законите на Разума; то трябва да разкрие себе си чрез други средства." Аз пишех история на светогледите, застъпени през XIX век.
Не можех да отида отвъд това, защото господстващи по онова време в напредващата еволюция бяха чисто дилетантски опити, които не оказваха влияние върху философските търсения.
Подобни неща не можеха да участват в тази книга. Но Теософия, доколкото тя е внесена в задълбоченото мислене именно това ще намерите в главата на Шелинг. Втората част на книгата, която се занимава най-напред с Хегел, е датирана Октомври 1900 год. Това беше когато точно бях започнал да изнасям исканите лекции, и през Септември 1901 год. книгата на мистицизма беше вече издадена.
към текста >>
Втората част на книгата, която се занимава най-нап
ред
с Хегел, е датирана Октомври 1900 год.
Но ние не можем да разпознаем едно свободно сътворение през законите на Разума; то трябва да разкрие себе си чрез други средства." Аз пишех история на светогледите, застъпени през XIX век. Не можех да отида отвъд това, защото господстващи по онова време в напредващата еволюция бяха чисто дилетантски опити, които не оказваха влияние върху философските търсения. Подобни неща не можеха да участват в тази книга. Но Теософия, доколкото тя е внесена в задълбоченото мислене именно това ще намерите в главата на Шелинг.
Втората част на книгата, която се занимава най-напред с Хегел, е датирана Октомври 1900 год.
Това беше когато точно бях започнал да изнасям исканите лекции, и през Септември 1901 год. книгата на мистицизма беше вече издадена. Наистина не заради изтъкване на лични проблеми, а с цел да ви помогна да направите една непредубедена преценка, бих желал да обърна вниманието ви към една критична статия за книгата "Възгледи за света и живота през XIX век", отпечатана на 15 Декември 1901 год. в журнала на Немския Съюз на Свободните Мислители "Свободомислещият". Тук, след въведение и коментар на впечатлението, че нямало ясно представяне на развитието на мисълта през XIX век, следва: "Особено в сферата на философията, в която споровете могат се водят с подходящи думи, много нарушения се извършват в популярните писания.
към текста >>
Наистина не заради изтъкване на лични проблеми, а с цел да ви помогна да направите една неп
ред
убедена преценка, бих желал да обърна вниманието ви към една критична статия за книгата "Възгледи за света и живота през XIX век", отпечатана на 15 Декември 1901 год.
Подобни неща не можеха да участват в тази книга. Но Теософия, доколкото тя е внесена в задълбоченото мислене именно това ще намерите в главата на Шелинг. Втората част на книгата, която се занимава най-напред с Хегел, е датирана Октомври 1900 год. Това беше когато точно бях започнал да изнасям исканите лекции, и през Септември 1901 год. книгата на мистицизма беше вече издадена.
Наистина не заради изтъкване на лични проблеми, а с цел да ви помогна да направите една непредубедена преценка, бих желал да обърна вниманието ви към една критична статия за книгата "Възгледи за света и живота през XIX век", отпечатана на 15 Декември 1901 год.
в журнала на Немския Съюз на Свободните Мислители "Свободомислещият". Тук, след въведение и коментар на впечатлението, че нямало ясно представяне на развитието на мисълта през XIX век, следва: "Особено в сферата на философията, в която споровете могат се водят с подходящи думи, много нарушения се извършват в популярните писания. "Наблюдателите на Цион" и организации от всякакъв вид, с техните научни кръгове, към които за нещастие толкова много университетски преподаватели принадлежат, заслужават порицание най-много." Цитирането на следния откъс се прави само с цел да покаже благоволението, с което книгата се ползваше по онова време: "Така че още повече трябва да приветстваме факта, че д-р Рудолф Щайнер, автор добре познат като модерен мислител и протагонист, се е заел със задачата да даде на немската публика едно обективно представяне на духовните конфликти в Германия през XIX век относно възгледи и разбирания за света." После, след откъс от книгата, следва забележително изречение и трябва да ви го прочета цялото.
към текста >>
Тук, след въведение и коментар на впечатлението, че нямало ясно п
ред
ставяне на развитието на мисълта през XIX век, следва: "Особено в сферата на философията, в която споровете могат се водят с подходящи думи, много нарушения се извършват в популярните писания.
Втората част на книгата, която се занимава най-напред с Хегел, е датирана Октомври 1900 год. Това беше когато точно бях започнал да изнасям исканите лекции, и през Септември 1901 год. книгата на мистицизма беше вече издадена. Наистина не заради изтъкване на лични проблеми, а с цел да ви помогна да направите една непредубедена преценка, бих желал да обърна вниманието ви към една критична статия за книгата "Възгледи за света и живота през XIX век", отпечатана на 15 Декември 1901 год. в журнала на Немския Съюз на Свободните Мислители "Свободомислещият".
Тук, след въведение и коментар на впечатлението, че нямало ясно представяне на развитието на мисълта през XIX век, следва: "Особено в сферата на философията, в която споровете могат се водят с подходящи думи, много нарушения се извършват в популярните писания.
"Наблюдателите на Цион" и организации от всякакъв вид, с техните научни кръгове, към които за нещастие толкова много университетски преподаватели принадлежат, заслужават порицание най-много." Цитирането на следния откъс се прави само с цел да покаже благоволението, с което книгата се ползваше по онова време: "Така че още повече трябва да приветстваме факта, че д-р Рудолф Щайнер, автор добре познат като модерен мислител и протагонист, се е заел със задачата да даде на немската публика едно обективно представяне на духовните конфликти в Германия през XIX век относно възгледи и разбирания за света." После, след откъс от книгата, следва забележително изречение и трябва да ви го прочета цялото. Авторът на тази рецензия съжалява за липсата на нещо в книгата, и изразява това в следните думи: "Въпреки че спиритуализмът на Дьо Прел и самобитното отшелническо Християнство на Толстой са безполезни за културна дейност, основана на идеята за еволюция, все още симптоматично те имат стойност колкото да не бъдат пренебрегвани. Същото може да се каже за Нео-Будизма (Теософия), който е развил своя собствена терминология, нещо от сорта на мистичен жаргон.
към текста >>
Цитирането на следния откъс се прави само с цел да покаже благоволението, с което книгата се ползваше по онова време: "Така че още повече трябва да приветстваме факта, че д-р Рудолф Щайнер, автор добре познат като модерен мислител и протагонист, се е заел със задачата да даде на немската публика едно обективно п
ред
ставяне на духовните конфликти в Германия през XIX век относно възгледи и разбирания за света."
книгата на мистицизма беше вече издадена. Наистина не заради изтъкване на лични проблеми, а с цел да ви помогна да направите една непредубедена преценка, бих желал да обърна вниманието ви към една критична статия за книгата "Възгледи за света и живота през XIX век", отпечатана на 15 Декември 1901 год. в журнала на Немския Съюз на Свободните Мислители "Свободомислещият". Тук, след въведение и коментар на впечатлението, че нямало ясно представяне на развитието на мисълта през XIX век, следва: "Особено в сферата на философията, в която споровете могат се водят с подходящи думи, много нарушения се извършват в популярните писания. "Наблюдателите на Цион" и организации от всякакъв вид, с техните научни кръгове, към които за нещастие толкова много университетски преподаватели принадлежат, заслужават порицание най-много."
Цитирането на следния откъс се прави само с цел да покаже благоволението, с което книгата се ползваше по онова време: "Така че още повече трябва да приветстваме факта, че д-р Рудолф Щайнер, автор добре познат като модерен мислител и протагонист, се е заел със задачата да даде на немската публика едно обективно представяне на духовните конфликти в Германия през XIX век относно възгледи и разбирания за света."
После, след откъс от книгата, следва забележително изречение и трябва да ви го прочета цялото. Авторът на тази рецензия съжалява за липсата на нещо в книгата, и изразява това в следните думи: "Въпреки че спиритуализмът на Дьо Прел и самобитното отшелническо Християнство на Толстой са безполезни за културна дейност, основана на идеята за еволюция, все още симптоматично те имат стойност колкото да не бъдат пренебрегвани. Същото може да се каже за Нео-Будизма (Теософия), който е развил своя собствена терминология, нещо от сорта на мистичен жаргон. Една психология на модерните вярвания в духове на човек от мисловния калибър на Щайнер би била несъмнено приветствана. Езикът на неговата книга е лесен за разбиране.
към текста >>
По-голямата част от "Мистицизмът и модерната мисъл" беше веднага преведена на английски език, още п
ред
и да бъда член на Теософското Общество.
Може правилно да се каже, че тогава имаше искане, публично искане, и аз трябваше да говоря за целта и намеренията на Теософията. Това не беше въпрос на случаен избор, а беше, както се казва, ясен зов на Кармата. През зимата на 1900-1901 год., изнесох лекциите върху Мистицизма, а през тази на 1901-1902 год. онези, третиращи Египетските и Гръцките Мистерии в доста големи подробности. Тези лекции бяха впоследствие отпечатани в книгата "Християнството като мистичен факт", излязла през лятото на 1902 год.
По-голямата част от "Мистицизмът и модерната мисъл" беше веднага преведена на английски език, още преди да бъда член на Теософското Общество.
Бих могъл да ви кажа голям брой значими неща, но сега времето не ни го позволява; те могат да бъдат разказани и друг път. Едно нещо обаче трябва да добавя. Виждате ясно, че никъде в развитието на нещата нямаше никакви внезапни скокове; едно нещо довеждаше до друго съвсем естествено. В началото на курса от лекции за Гръцките и Египетските Мистерии изнесени отново в библиотеката на граф Брокдорф и също по времето на втория цикъл аз имах възможността да дочуя някои неща, които не бяха чак толкова сериозни по онова време, но които в края на краищата доведоха до неща, за които тук се говори като за "мистична ексцентричност". И така през 1901-1902 год.
към текста >>
Неизменният похват на онези, които не желаеха Движение, в което преобладава здраво и скрито чувство за научна отговорност, беше да п
ред
ставят погрешно целта, която преследвахме, за да угодят на свои собствени цели.
В тази програма нямаше място за нездравословни дейности, но естествено дойдоха малко хора с такива наклонности; това бяха хора, повлияни от Движението, за което говорих. Но от разговора цитиран в началото на тази лекция, който имах с един член на Английското Теософско Общество ще видите, че в тази програма бе включено пълното отхвърляне на всичко в природата на медиумизъм и атавизъм. Пътят, който следваме от дълги години, бе поет с пълно съзнание. Въпреки че не са липсвали и елементи на медиумистично и атавистично ясновидство, не е имало отклонение от този път, и той доведе до нашето сегашно положение. Аз трябваше, разбира се, да разчитам да намеря вътре в Теософското Общество хора, които желаеха и можеха да приемат изцяло здравословни методи на работа.
Неизменният похват на онези, които не желаеха Движение, в което преобладава здраво и скрито чувство за научна отговорност, беше да представят погрешно целта, която преследвахме, за да угодят на свои собствени цели.
Самата история на нашето Движение предоставя богати доказателства, че не е имало отказ от проникване в по-висшите духовни светове, до такава степен, в каквато те могат сега, по милост, да бъдат разкрити на човечеството; но че от друга страна всичко, което не може да се достигне по един здравословен път, чрез правилните методи за влизане в духовните светове, бе строго отхвърляно. Онези, които приемат това и проследят историята на Движението, няма нужда да вземат това като уверяване, защото то е очевидно от цялото естество на работата, която продължава вече години наред. Ние бяхме способни да отидем много, наистина много по-далеч в действителното изследване на духовния свят, отколкото е било възможно когато и да било в Теософското Общество. Но ние поехме по сигурни, а не по съмнителни пътища. Това може да се каже прямо и свободно.
към текста >>
Самата история на нашето Движение п
ред
оставя богати доказателства, че не е имало отказ от проникване в по-висшите духовни светове, до такава степен, в каквато те могат сега, по милост, да бъдат разкрити на човечеството; но че от друга страна всичко, което не може да се достигне по един здравословен път, чрез правилните методи за влизане в духовните светове, бе строго отхвърляно.
Но от разговора цитиран в началото на тази лекция, който имах с един член на Английското Теософско Общество ще видите, че в тази програма бе включено пълното отхвърляне на всичко в природата на медиумизъм и атавизъм. Пътят, който следваме от дълги години, бе поет с пълно съзнание. Въпреки че не са липсвали и елементи на медиумистично и атавистично ясновидство, не е имало отклонение от този път, и той доведе до нашето сегашно положение. Аз трябваше, разбира се, да разчитам да намеря вътре в Теософското Общество хора, които желаеха и можеха да приемат изцяло здравословни методи на работа. Неизменният похват на онези, които не желаеха Движение, в което преобладава здраво и скрито чувство за научна отговорност, беше да представят погрешно целта, която преследвахме, за да угодят на свои собствени цели.
Самата история на нашето Движение предоставя богати доказателства, че не е имало отказ от проникване в по-висшите духовни светове, до такава степен, в каквато те могат сега, по милост, да бъдат разкрити на човечеството; но че от друга страна всичко, което не може да се достигне по един здравословен път, чрез правилните методи за влизане в духовните светове, бе строго отхвърляно.
Онези, които приемат това и проследят историята на Движението, няма нужда да вземат това като уверяване, защото то е очевидно от цялото естество на работата, която продължава вече години наред. Ние бяхме способни да отидем много, наистина много по-далеч в действителното изследване на духовния свят, отколкото е било възможно когато и да било в Теософското Общество. Но ние поехме по сигурни, а не по съмнителни пътища. Това може да се каже прямо и свободно. Винаги съм отказвал да имам нещо общо с форми на античен окултизъм, и с каквито и да било Братства и Общности от този род в областта на езотеризма.
към текста >>
Онези, които приемат това и проследят историята на Движението, няма нужда да вземат това като уверяване, защото то е очевидно от цялото естество на работата, която продължава вече години на
ред
.
Пътят, който следваме от дълги години, бе поет с пълно съзнание. Въпреки че не са липсвали и елементи на медиумистично и атавистично ясновидство, не е имало отклонение от този път, и той доведе до нашето сегашно положение. Аз трябваше, разбира се, да разчитам да намеря вътре в Теософското Общество хора, които желаеха и можеха да приемат изцяло здравословни методи на работа. Неизменният похват на онези, които не желаеха Движение, в което преобладава здраво и скрито чувство за научна отговорност, беше да представят погрешно целта, която преследвахме, за да угодят на свои собствени цели. Самата история на нашето Движение предоставя богати доказателства, че не е имало отказ от проникване в по-висшите духовни светове, до такава степен, в каквато те могат сега, по милост, да бъдат разкрити на човечеството; но че от друга страна всичко, което не може да се достигне по един здравословен път, чрез правилните методи за влизане в духовните светове, бе строго отхвърляно.
Онези, които приемат това и проследят историята на Движението, няма нужда да вземат това като уверяване, защото то е очевидно от цялото естество на работата, която продължава вече години наред.
Ние бяхме способни да отидем много, наистина много по-далеч в действителното изследване на духовния свят, отколкото е било възможно когато и да било в Теософското Общество. Но ние поехме по сигурни, а не по съмнителни пътища. Това може да се каже прямо и свободно. Винаги съм отказвал да имам нещо общо с форми на античен окултизъм, и с каквито и да било Братства и Общности от този род в областта на езотеризма. И беше въпрос на пълна независимост, че работех за известно време в определена връзка с Теософското Общество и неговите езотерични прояви, и никога в посоката, която то следваше.
към текста >>
И беше въпрос на пълна независимост, че работех за известно време в оп
ред
елена връзка с Теософското Общество и неговите езотерични прояви, и никога в посоката, която то следваше.
Онези, които приемат това и проследят историята на Движението, няма нужда да вземат това като уверяване, защото то е очевидно от цялото естество на работата, която продължава вече години наред. Ние бяхме способни да отидем много, наистина много по-далеч в действителното изследване на духовния свят, отколкото е било възможно когато и да било в Теософското Общество. Но ние поехме по сигурни, а не по съмнителни пътища. Това може да се каже прямо и свободно. Винаги съм отказвал да имам нещо общо с форми на античен окултизъм, и с каквито и да било Братства и Общности от този род в областта на езотеризма.
И беше въпрос на пълна независимост, че работех за известно време в определена връзка с Теософското Общество и неговите езотерични прояви, и никога в посоката, която то следваше.
През 1907 год. вече всичко наистина езотерично бе изчезнало от Теософското Общество, и по-късните събития са ви достатъчно добре известни. Случи се също така, че Окултни Братства ми отправяха предложения от един или друг вид. Определено много уважавано Окултно Братство ми предложи да взема участие в разпространяването на вид Окултизъм, наричащ себе си "Розенкройцерство", но аз оставих това предложение без отговор, въпреки че то дойде от много почитано Окултно Братство. Казвам това с цел да покажа, че самите ние следваме самостоятелен път, подходящ за нуждите на съвременната епоха, и че нездравословни елементи неминуемо се считат от нас за крайно нежелателни.
към текста >>
Случи се също така, че Окултни Братства ми отправяха п
ред
ложения от един или друг вид.
Това може да се каже прямо и свободно. Винаги съм отказвал да имам нещо общо с форми на античен окултизъм, и с каквито и да било Братства и Общности от този род в областта на езотеризма. И беше въпрос на пълна независимост, че работех за известно време в определена връзка с Теософското Общество и неговите езотерични прояви, и никога в посоката, която то следваше. През 1907 год. вече всичко наистина езотерично бе изчезнало от Теософското Общество, и по-късните събития са ви достатъчно добре известни.
Случи се също така, че Окултни Братства ми отправяха предложения от един или друг вид.
Определено много уважавано Окултно Братство ми предложи да взема участие в разпространяването на вид Окултизъм, наричащ себе си "Розенкройцерство", но аз оставих това предложение без отговор, въпреки че то дойде от много почитано Окултно Братство. Казвам това с цел да покажа, че самите ние следваме самостоятелен път, подходящ за нуждите на съвременната епоха, и че нездравословни елементи неминуемо се считат от нас за крайно нежелателни.
към текста >>
Оп
ред
елено много уважавано Окултно Братство ми п
ред
ложи да взема участие в разпространяването на вид Окултизъм, наричащ себе си "Розенкройцерство", но аз оставих това п
ред
ложение без отговор, въпреки че то дойде от много почитано Окултно Братство.
Винаги съм отказвал да имам нещо общо с форми на античен окултизъм, и с каквито и да било Братства и Общности от този род в областта на езотеризма. И беше въпрос на пълна независимост, че работех за известно време в определена връзка с Теософското Общество и неговите езотерични прояви, и никога в посоката, която то следваше. През 1907 год. вече всичко наистина езотерично бе изчезнало от Теософското Общество, и по-късните събития са ви достатъчно добре известни. Случи се също така, че Окултни Братства ми отправяха предложения от един или друг вид.
Определено много уважавано Окултно Братство ми предложи да взема участие в разпространяването на вид Окултизъм, наричащ себе си "Розенкройцерство", но аз оставих това предложение без отговор, въпреки че то дойде от много почитано Окултно Братство.
Казвам това с цел да покажа, че самите ние следваме самостоятелен път, подходящ за нуждите на съвременната епоха, и че нездравословни елементи неминуемо се считат от нас за крайно нежелателни.
към текста >>
89.
4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Искам днес да добавя оп
ред
елени неща като продължение на казаното в тези лекции за развитието на духовния живот през XIX век.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
Искам днес да добавя определени неща като продължение на казаното в тези лекции за развитието на духовния живот през XIX век.
Трябва да насочим нашето внимание, от една страна към ролята на материалистичния възглед за света и опита, направен да се противодейства на неизбежното навлизане на този материалистичен поглед от духовното Движение на XIX век; и по-нататък, как от различни страни сред Окултистите бе направен един опит да се спаси човечеството от цялостно потъване в материализма. От друга страна, ще бъде добре да свържем с тази тема изучаването на въпроси, с които подробно се занимаваме точно сега. Това ще ни помогне да разберем характера на онези въздействия и сили, оказващи външно влияние на физически план по начин, който вече ни струваше много разисквания и поне така предполагам ще ви причини много напрягане на мозъка. (Намек за дискусиите, състояли се по онова време във връзка с определени вътрешни дела на Обществото бел. англ. пр.)
към текста >>
Трябва да насочим нашето внимание, от една страна към ролята на материалистичния възглед за света и опита, направен да се противодейства на неизбежното навлизане на този материалистичен поглед от духовното Движение на XIX век; и по-нататък, как от различни страни с
ред
Окултистите бе направен един опит да се спаси човечеството от цялостно потъване в материализма.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Искам днес да добавя определени неща като продължение на казаното в тези лекции за развитието на духовния живот през XIX век.
Трябва да насочим нашето внимание, от една страна към ролята на материалистичния възглед за света и опита, направен да се противодейства на неизбежното навлизане на този материалистичен поглед от духовното Движение на XIX век; и по-нататък, как от различни страни сред Окултистите бе направен един опит да се спаси човечеството от цялостно потъване в материализма.
От друга страна, ще бъде добре да свържем с тази тема изучаването на въпроси, с които подробно се занимаваме точно сега. Това ще ни помогне да разберем характера на онези въздействия и сили, оказващи външно влияние на физически план по начин, който вече ни струваше много разисквания и поне така предполагам ще ви причини много напрягане на мозъка. (Намек за дискусиите, състояли се по онова време във връзка с определени вътрешни дела на Обществото бел. англ. пр.) Съществува свързваща линия между определени важни фактори в духовното развитие на XIX век и въпросите, с които сега се занимаваме.
към текста >>
Това ще ни помогне да разберем характера на онези въздействия и сили, оказващи външно влияние на физически план по начин, който вече ни струваше много разисквания и поне така п
ред
полагам ще ви причини много напрягане на мозъка.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Искам днес да добавя определени неща като продължение на казаното в тези лекции за развитието на духовния живот през XIX век. Трябва да насочим нашето внимание, от една страна към ролята на материалистичния възглед за света и опита, направен да се противодейства на неизбежното навлизане на този материалистичен поглед от духовното Движение на XIX век; и по-нататък, как от различни страни сред Окултистите бе направен един опит да се спаси човечеството от цялостно потъване в материализма. От друга страна, ще бъде добре да свържем с тази тема изучаването на въпроси, с които подробно се занимаваме точно сега.
Това ще ни помогне да разберем характера на онези въздействия и сили, оказващи външно влияние на физически план по начин, който вече ни струваше много разисквания и поне така предполагам ще ви причини много напрягане на мозъка.
(Намек за дискусиите, състояли се по онова време във връзка с определени вътрешни дела на Обществото бел. англ. пр.) Съществува свързваща линия между определени важни фактори в духовното развитие на XIX век и въпросите, с които сега се занимаваме. Длъжен съм да направя голям завой днес и ви моля да разгледате различните сведения, които ще изнеса, с определена предпазливост по простата причина, че те се отнасят за теми по които, както ще осъзнаете, понастоящем може да се знае само съвсем малко. По-късно те ще се окажат напълно потвърдени.
към текста >>
(Намек за дискусиите, състояли се по онова време във връзка с оп
ред
елени вътрешни дела на Обществото бел.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Искам днес да добавя определени неща като продължение на казаното в тези лекции за развитието на духовния живот през XIX век. Трябва да насочим нашето внимание, от една страна към ролята на материалистичния възглед за света и опита, направен да се противодейства на неизбежното навлизане на този материалистичен поглед от духовното Движение на XIX век; и по-нататък, как от различни страни сред Окултистите бе направен един опит да се спаси човечеството от цялостно потъване в материализма. От друга страна, ще бъде добре да свържем с тази тема изучаването на въпроси, с които подробно се занимаваме точно сега. Това ще ни помогне да разберем характера на онези въздействия и сили, оказващи външно влияние на физически план по начин, който вече ни струваше много разисквания и поне така предполагам ще ви причини много напрягане на мозъка.
(Намек за дискусиите, състояли се по онова време във връзка с определени вътрешни дела на Обществото бел.
англ. пр.) Съществува свързваща линия между определени важни фактори в духовното развитие на XIX век и въпросите, с които сега се занимаваме. Длъжен съм да направя голям завой днес и ви моля да разгледате различните сведения, които ще изнеса, с определена предпазливост по простата причина, че те се отнасят за теми по които, както ще осъзнаете, понастоящем може да се знае само съвсем малко. По-късно те ще се окажат напълно потвърдени. Ще вземем за наша отправна точка факта, че XIX век бе епохата, когато материализмът като мироглед възникна в естествения ход на развитието, и че средата на този век беше времето, когато цялото човечество щеше, така да се каже, да бъде поставено на изпитание с настъпването на материализма.
към текста >>
Съществува свързваща линия между оп
ред
елени важни фактори в духовното развитие на XIX век и въпросите, с които сега се занимаваме.
Трябва да насочим нашето внимание, от една страна към ролята на материалистичния възглед за света и опита, направен да се противодейства на неизбежното навлизане на този материалистичен поглед от духовното Движение на XIX век; и по-нататък, как от различни страни сред Окултистите бе направен един опит да се спаси човечеството от цялостно потъване в материализма. От друга страна, ще бъде добре да свържем с тази тема изучаването на въпроси, с които подробно се занимаваме точно сега. Това ще ни помогне да разберем характера на онези въздействия и сили, оказващи външно влияние на физически план по начин, който вече ни струваше много разисквания и поне така предполагам ще ви причини много напрягане на мозъка. (Намек за дискусиите, състояли се по онова време във връзка с определени вътрешни дела на Обществото бел. англ. пр.)
Съществува свързваща линия между определени важни фактори в духовното развитие на XIX век и въпросите, с които сега се занимаваме.
Длъжен съм да направя голям завой днес и ви моля да разгледате различните сведения, които ще изнеса, с определена предпазливост по простата причина, че те се отнасят за теми по които, както ще осъзнаете, понастоящем може да се знае само съвсем малко. По-късно те ще се окажат напълно потвърдени. Ще вземем за наша отправна точка факта, че XIX век бе епохата, когато материализмът като мироглед възникна в естествения ход на развитието, и че средата на този век беше времето, когато цялото човечество щеше, така да се каже, да бъде поставено на изпитание с настъпването на материализма. Материализмът щеше да застане на хоризонта като Цирцея (или Кирка митична гръцка магьосница, превърнала с измама другарите на Одисей в прасета, но надхитрена от него с помощта на Хермес /виж "Одисея" на Омир, глава X/ бел. бълг. пр.), като изкусителка, и човешките склонности и чувства щяха да свършат буквално влюбени в нея.
към текста >>
Длъжен съм да направя голям завой днес и ви моля да разгледате различните сведения, които ще изнеса, с оп
ред
елена п
ред
пазливост по простата причина, че те се отнасят за теми по които, както ще осъзнаете, понастоящем може да се знае само съвсем малко.
От друга страна, ще бъде добре да свържем с тази тема изучаването на въпроси, с които подробно се занимаваме точно сега. Това ще ни помогне да разберем характера на онези въздействия и сили, оказващи външно влияние на физически план по начин, който вече ни струваше много разисквания и поне така предполагам ще ви причини много напрягане на мозъка. (Намек за дискусиите, състояли се по онова време във връзка с определени вътрешни дела на Обществото бел. англ. пр.) Съществува свързваща линия между определени важни фактори в духовното развитие на XIX век и въпросите, с които сега се занимаваме.
Длъжен съм да направя голям завой днес и ви моля да разгледате различните сведения, които ще изнеса, с определена предпазливост по простата причина, че те се отнасят за теми по които, както ще осъзнаете, понастоящем може да се знае само съвсем малко.
По-късно те ще се окажат напълно потвърдени. Ще вземем за наша отправна точка факта, че XIX век бе епохата, когато материализмът като мироглед възникна в естествения ход на развитието, и че средата на този век беше времето, когато цялото човечество щеше, така да се каже, да бъде поставено на изпитание с настъпването на материализма. Материализмът щеше да застане на хоризонта като Цирцея (или Кирка митична гръцка магьосница, превърнала с измама другарите на Одисей в прасета, но надхитрена от него с помощта на Хермес /виж "Одисея" на Омир, глава X/ бел. бълг. пр.), като изкусителка, и човешките склонности и чувства щяха да свършат буквално влюбени в нея. Затова наистина може да се каже, че хората на XIX век бяха влюбени в материализма.
към текста >>
Ще вземем за наша отправна точка факта, че XIX век бе епохата, когато материализмът като мироглед възникна в естествения ход на развитието, и че с
ред
ата на този век беше времето, когато цялото човечество щеше, така да се каже, да бъде поставено на изпитание с настъпването на материализма.
(Намек за дискусиите, състояли се по онова време във връзка с определени вътрешни дела на Обществото бел. англ. пр.) Съществува свързваща линия между определени важни фактори в духовното развитие на XIX век и въпросите, с които сега се занимаваме. Длъжен съм да направя голям завой днес и ви моля да разгледате различните сведения, които ще изнеса, с определена предпазливост по простата причина, че те се отнасят за теми по които, както ще осъзнаете, понастоящем може да се знае само съвсем малко. По-късно те ще се окажат напълно потвърдени.
Ще вземем за наша отправна точка факта, че XIX век бе епохата, когато материализмът като мироглед възникна в естествения ход на развитието, и че средата на този век беше времето, когато цялото човечество щеше, така да се каже, да бъде поставено на изпитание с настъпването на материализма.
Материализмът щеше да застане на хоризонта като Цирцея (или Кирка митична гръцка магьосница, превърнала с измама другарите на Одисей в прасета, но надхитрена от него с помощта на Хермес /виж "Одисея" на Омир, глава X/ бел. бълг. пр.), като изкусителка, и човешките склонности и чувства щяха да свършат буквално влюбени в нея. Затова наистина може да се каже, че хората на XIX век бяха влюбени в материализма. От друга страна сме виждали как до голяма степен материализмът заслужава похвала. Като метод, материализмът направи възможни големите постижения на естествената наука, които с цялото си техническо, икономическо и социално значение не биха били възможни, ако способностите на душата, необходими за материалистично наблюдение на света, не се бяха развили.
към текста >>
Искрените мислители не можеха да не достигнат до материализма, ако възприемеха оп
ред
елени методи на изследване, основани на естествената наука; защото материализмът бе добър като метод за изследване и разкриване на тайните на материалния свят.
Затова наистина може да се каже, че хората на XIX век бяха влюбени в материализма. От друга страна сме виждали как до голяма степен материализмът заслужава похвала. Като метод, материализмът направи възможни големите постижения на естествената наука, които с цялото си техническо, икономическо и социално значение не биха били възможни, ако способностите на душата, необходими за материалистично наблюдение на света, не се бяха развили. Имаше съчетание на два фактора. От една страна, еволюцията на човечеството трябваше да стигне в своя ход до точката, където материалистичните обяснения бяха неизбежни, когато изучаването на природата бе доведено до по-далечен етап.
Искрените мислители не можеха да не достигнат до материализма, ако възприемеха определени методи на изследване, основани на естествената наука; защото материализмът бе добър като метод за изследване и разкриване на тайните на материалния свят.
Това бе единият аспект, излязъл наяве. Другият беше този, че сърцата и душите на хората бяха така пригодени, че да ги накарат да обичат материализма. Всичко клонеше към него. Всички фактори се съчетаха, за да поставят хората на изпитанието, така да се каже, на материалистичния възглед за света. Вече съм ви разказвал за онези сред окултистите които, така да се каже, имаха отговорността да се погрижат човечеството да не потъне изцяло в материализъм, за опита направен с медиумизма, и ви показах, че медиумизмът доведе до отклонения.
към текста >>
Вече съм ви разказвал за онези с
ред
окултистите които, така да се каже, имаха отговорността да се погрижат човечеството да не потъне изцяло в материализъм, за опита направен с медиумизма, и ви показах, че медиумизмът доведе до отклонения.
Искрените мислители не можеха да не достигнат до материализма, ако възприемеха определени методи на изследване, основани на естествената наука; защото материализмът бе добър като метод за изследване и разкриване на тайните на материалния свят. Това бе единият аспект, излязъл наяве. Другият беше този, че сърцата и душите на хората бяха така пригодени, че да ги накарат да обичат материализма. Всичко клонеше към него. Всички фактори се съчетаха, за да поставят хората на изпитанието, така да се каже, на материалистичния възглед за света.
Вече съм ви разказвал за онези сред окултистите които, така да се каже, имаха отговорността да се погрижат човечеството да не потъне изцяло в материализъм, за опита направен с медиумизма, и ви показах, че медиумизмът доведе до отклонения.
Вече съм посочвал едно от най-значимите от тези отклонения. Беше странно, че медиумите навсякъде твърдяха, че са способни да дадат сведения, откровения от царството на мъртвите, царството в което хората живеят след смъртта. Най-необикновеното от всичко, в допълнение на вече казаното, беше че тези съобщения идващи чрез медиумите уж от царството на мъртвите навсякъде издаваха силно пристрастен характер. Можете да прегледате всички тези съобщения, направени от медиуми и ще откриете, че те винаги имат силно пристрастен характер точно където се засяга животът на душата след смъртта. Във важни кръгове, където се използваха медиуми, бяха направени изявления, които у старите езотерици т.е.
към текста >>
онези, които не желаеха оп
ред
елени окултни истини да се направят публични станаха причина за вцепенение от ужас.
Вече съм посочвал едно от най-значимите от тези отклонения. Беше странно, че медиумите навсякъде твърдяха, че са способни да дадат сведения, откровения от царството на мъртвите, царството в което хората живеят след смъртта. Най-необикновеното от всичко, в допълнение на вече казаното, беше че тези съобщения идващи чрез медиумите уж от царството на мъртвите навсякъде издаваха силно пристрастен характер. Можете да прегледате всички тези съобщения, направени от медиуми и ще откриете, че те винаги имат силно пристрастен характер точно където се засяга животът на душата след смъртта. Във важни кръгове, където се използваха медиуми, бяха направени изявления, които у старите езотерици т.е.
онези, които не желаеха определени окултни истини да се направят публични станаха причина за вцепенение от ужас.
Мога да посоча причината за тяхното ужасяване по следния начин. С цел да бъдем съвсем ясни по темата, моля прочетете курса от лекции, които изнесох във Виена през 1914 год., озаглавен "Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане". Тези лекции съдържат много важни факти, които изникват, когато някой достигне царството на мъртвите по правилния начин чрез поставяне самия себе си в състояние, при което те могат да му говорят. Но в много широки кръгове, където се използваха медиуми, бяха направени откровения от много различен вид. Ако прочетете вниманително повечето литература, събрана от съобщенията на различните медиуми, ще откриете особено когато тези медиуми са били направлявани от душите на живи хора че всичко има силно тенденциозен характер.
към текста >>
С други думи оп
ред
елени хора, които използваха тази тенденция в изпълнението на свои особени цели, желаеха чрез медиумите да се разгласяват откровения, насочващи че няма повтарящи се Земни животи.
Бяха дадени такива описания на живота след смъртта, които, ако ги сравните с казаното в лекциите от Виена, се оказват изцяло погрешни. Вие ще доловите също и склонността у различните медиуми да не се допуска нищо относно повтарящите се животи на Земята да излезе на яве. Винаги когато медиумите твърдяха, че са им говорили мъртвите, те описваха живота след смъртта по такъв начин, че изводът беше: не може да има повтарящи се Земни животи! В развитието на медиумизма имаше склонност да се изказват погрешни твърдения точно за най-важните аспекти на живота между смъртта и новото раждане особено да се изказват твърдения, които изключват факта на прераждането. Искаше се чрез медиумите да се говори с такова въздействие.
С други думи определени хора, които използваха тази тенденция в изпълнението на свои особени цели, желаеха чрез медиумите да се разгласяват откровения, насочващи че няма повтарящи се Земни животи.
Следователно желанието бе да се използват медиумите с цел да се застане срещу учението за повтарящи се Земни животи. Това бе много поразителен факт, един факт, причинил на десните окултисти най-голям ужас от всички, защото те самите бяха група, съучаствала за използването на медиумизма и причиненото от него а то се използваше да служи на пристрастни интереси, вместо на непредубедената истина. Всички тези неща станаха възможни, защото склонноста към материализъм бе така силна у хората. А казаното във Виенските лекции относно живота между смъртта и новото раждане е несъвместимо с каквато и да е форма на материализма като възглед за света. Но един човек може да бъде материалист в своя начин на мислене и да вярва на казаното от различните медиуми за живота след смъртта, понеже то в действителност е само вид разкрасен материализъм, срамуващ се да се нарече такъв, и затова той прибягва до медиумите, за да събере оттук-оттам нещо относно духовния свят.
към текста >>
Това бе много поразителен факт, един факт, причинил на десните окултисти най-голям ужас от всички, защото те самите бяха група, съучаствала за използването на медиумизма и причиненото от него а то се използваше да служи на пристрастни интереси, вместо на неп
ред
убедената истина.
Винаги когато медиумите твърдяха, че са им говорили мъртвите, те описваха живота след смъртта по такъв начин, че изводът беше: не може да има повтарящи се Земни животи! В развитието на медиумизма имаше склонност да се изказват погрешни твърдения точно за най-важните аспекти на живота между смъртта и новото раждане особено да се изказват твърдения, които изключват факта на прераждането. Искаше се чрез медиумите да се говори с такова въздействие. С други думи определени хора, които използваха тази тенденция в изпълнението на свои особени цели, желаеха чрез медиумите да се разгласяват откровения, насочващи че няма повтарящи се Земни животи. Следователно желанието бе да се използват медиумите с цел да се застане срещу учението за повтарящи се Земни животи.
Това бе много поразителен факт, един факт, причинил на десните окултисти най-голям ужас от всички, защото те самите бяха група, съучаствала за използването на медиумизма и причиненото от него а то се използваше да служи на пристрастни интереси, вместо на непредубедената истина.
Всички тези неща станаха възможни, защото склонноста към материализъм бе така силна у хората. А казаното във Виенските лекции относно живота между смъртта и новото раждане е несъвместимо с каквато и да е форма на материализма като възглед за света. Но един човек може да бъде материалист в своя начин на мислене и да вярва на казаното от различните медиуми за живота след смъртта, понеже то в действителност е само вид разкрасен материализъм, срамуващ се да се нарече такъв, и затова той прибягва до медиумите, за да събере оттук-оттам нещо относно духовния свят. Материализмът следователно беше фактор, който се взе под внимание, и онези които го взеха впредвид сполучиха най-много. Освен всичко това имаше и нещо друго.
към текста >>
Материализмът следователно беше фактор, който се взе под внимание, и онези които го взеха вп
ред
вид сполучиха най-много.
Следователно желанието бе да се използват медиумите с цел да се застане срещу учението за повтарящи се Земни животи. Това бе много поразителен факт, един факт, причинил на десните окултисти най-голям ужас от всички, защото те самите бяха група, съучаствала за използването на медиумизма и причиненото от него а то се използваше да служи на пристрастни интереси, вместо на непредубедената истина. Всички тези неща станаха възможни, защото склонноста към материализъм бе така силна у хората. А казаното във Виенските лекции относно живота между смъртта и новото раждане е несъвместимо с каквато и да е форма на материализма като възглед за света. Но един човек може да бъде материалист в своя начин на мислене и да вярва на казаното от различните медиуми за живота след смъртта, понеже то в действителност е само вид разкрасен материализъм, срамуващ се да се нарече такъв, и затова той прибягва до медиумите, за да събере оттук-оттам нещо относно духовния свят.
Материализмът следователно беше фактор, който се взе под внимание, и онези които го взеха впредвид сполучиха най-много.
Освен всичко това имаше и нещо друго. Дори и сред онези, които знаеха нещо за духовните светове, възникна голямо объркване в течение на XIX век по отношение на тема с която, ако едно духовно Движение би искало да има истински прогрес, е абсолютно необходимо да бъде наясно. Объркването се дължеше на факта, че Ариман и Луцифер постоянно бяха смесвани. Хората вече не бяха способни да правят разлика между тях. Принципа на злото и характерното за злото това го разбираха, и не виждаха нужда от по-ясно разграничаване.
към текста >>
Дори и с
ред
онези, които знаеха нещо за духовните светове, възникна голямо объркване в течение на XIX век по отношение на тема с която, ако едно духовно Движение би искало да има истински прогрес, е абсолютно необходимо да бъде наясно.
Всички тези неща станаха възможни, защото склонноста към материализъм бе така силна у хората. А казаното във Виенските лекции относно живота между смъртта и новото раждане е несъвместимо с каквато и да е форма на материализма като възглед за света. Но един човек може да бъде материалист в своя начин на мислене и да вярва на казаното от различните медиуми за живота след смъртта, понеже то в действителност е само вид разкрасен материализъм, срамуващ се да се нарече такъв, и затова той прибягва до медиумите, за да събере оттук-оттам нещо относно духовния свят. Материализмът следователно беше фактор, който се взе под внимание, и онези които го взеха впредвид сполучиха най-много. Освен всичко това имаше и нещо друго.
Дори и сред онези, които знаеха нещо за духовните светове, възникна голямо объркване в течение на XIX век по отношение на тема с която, ако едно духовно Движение би искало да има истински прогрес, е абсолютно необходимо да бъде наясно.
Объркването се дължеше на факта, че Ариман и Луцифер постоянно бяха смесвани. Хората вече не бяха способни да правят разлика между тях. Принципа на злото и характерното за злото това го разбираха, и не виждаха нужда от по-ясно разграничаване. Дори Гьоте бе неспособен да различи Ариман когото той наричаше Мефистофел от Луцифер. В Гьотевото представяне те бяха неразличими, понеже Мефистофел е смесица, кръстоска между Ариман и Луцифер.
към текста >>
В Гьотевото п
ред
ставяне те бяха неразличими, понеже Мефистофел е смесица, кръстоска между Ариман и Луцифер.
Дори и сред онези, които знаеха нещо за духовните светове, възникна голямо объркване в течение на XIX век по отношение на тема с която, ако едно духовно Движение би искало да има истински прогрес, е абсолютно необходимо да бъде наясно. Объркването се дължеше на факта, че Ариман и Луцифер постоянно бяха смесвани. Хората вече не бяха способни да правят разлика между тях. Принципа на злото и характерното за злото това го разбираха, и не виждаха нужда от по-ясно разграничаване. Дори Гьоте бе неспособен да различи Ариман когото той наричаше Мефистофел от Луцифер.
В Гьотевото представяне те бяха неразличими, понеже Мефистофел е смесица, кръстоска между Ариман и Луцифер.
В XIX век хората нямаха способност да направят разграничение между представителите на двата духовни потока между Ариман и Луцифер. Сега мога само да направя определени изказвания по тази тема днес, но по-късно ще мога да ги доразвия и тогава ще стане възможно те да бъдат потвърдени. Когато става въпрос за яснота относно духовния свят, много зависи от способността да се прави разлика между Ариман и Луцифер. Ето защо ще се прави строго разграничаване между фигурите на Ариман и Луцифер в изображенията в нашата сграда. (Първият Гьотеанум, по-късно унищожен при пожар.
към текста >>
В XIX век хората нямаха способност да направят разграничение между п
ред
ставителите на двата духовни потока между Ариман и Луцифер.
Объркването се дължеше на факта, че Ариман и Луцифер постоянно бяха смесвани. Хората вече не бяха способни да правят разлика между тях. Принципа на злото и характерното за злото това го разбираха, и не виждаха нужда от по-ясно разграничаване. Дори Гьоте бе неспособен да различи Ариман когото той наричаше Мефистофел от Луцифер. В Гьотевото представяне те бяха неразличими, понеже Мефистофел е смесица, кръстоска между Ариман и Луцифер.
В XIX век хората нямаха способност да направят разграничение между представителите на двата духовни потока между Ариман и Луцифер.
Сега мога само да направя определени изказвания по тази тема днес, но по-късно ще мога да ги доразвия и тогава ще стане възможно те да бъдат потвърдени. Когато става въпрос за яснота относно духовния свят, много зависи от способността да се прави разлика между Ариман и Луцифер. Ето защо ще се прави строго разграничаване между фигурите на Ариман и Луцифер в изображенията в нашата сграда. (Първият Гьотеанум, по-късно унищожен при пожар. Статуята сега стои в специална стая във втория Гьотеанум.
към текста >>
Сега мога само да направя оп
ред
елени изказвания по тази тема днес, но по-късно ще мога да ги доразвия и тогава ще стане възможно те да бъдат потвърдени.
Хората вече не бяха способни да правят разлика между тях. Принципа на злото и характерното за злото това го разбираха, и не виждаха нужда от по-ясно разграничаване. Дори Гьоте бе неспособен да различи Ариман когото той наричаше Мефистофел от Луцифер. В Гьотевото представяне те бяха неразличими, понеже Мефистофел е смесица, кръстоска между Ариман и Луцифер. В XIX век хората нямаха способност да направят разграничение между представителите на двата духовни потока между Ариман и Луцифер.
Сега мога само да направя определени изказвания по тази тема днес, но по-късно ще мога да ги доразвия и тогава ще стане възможно те да бъдат потвърдени.
Когато става въпрос за яснота относно духовния свят, много зависи от способността да се прави разлика между Ариман и Луцифер. Ето защо ще се прави строго разграничаване между фигурите на Ариман и Луцифер в изображенията в нашата сграда. (Първият Гьотеанум, по-късно унищожен при пожар. Статуята сега стои в специална стая във втория Гьотеанум. бел. англ.
към текста >>
Но ако Ариман и Луцифер се смесват, човекът е склонен да приеме материалистичната картина на света, която му се п
ред
ставя, защото Луцифер идва на помощ на Ариман и възниква оп
ред
елено силно желание у него да вплете оп
ред
елени заблуди под маската на истини в неговото схващане за света.
Ако Ариман и Луцифер са смесени, както са те в Гьотевия образ на Мефистофел, опасността е тази, че Ариман постоянно ще се явява във формата на Луцифер. И не се знае за някого дали се занимава със самия Ариман или с Луцифер във формата на Ариман. Ариман желае да насади неистини чрез материалистичния възглед за света. Но материалистичният възглед за света не би довел до последствието споменато вчера, ако хората само се придържаха към нишката на мисленето. Без това така значимо мислене, материализмът не може да бъде преодолян.
Но ако Ариман и Луцифер се смесват, човекът е склонен да приеме материалистичната картина на света, която му се представя, защото Луцифер идва на помощ на Ариман и възниква определено силно желание у него да вплете определени заблуди под маската на истини в неговото схващане за света.
Развива се забележителна тенденция, а именно да се прикриват заблуждения, които наистина биха могли да виреят само в епохата на материализма някой би могъл да каже в епохата на Аримановата измама защото Луцифер му помага отвътре. Ариман се промъкна в понятията, формирани от външните явления, и заблуждава хората за тях. Но човекът би прозрял тази измама, ако Луцифер не го подтикваше да придаде сила на определени материалистични факти в своя възглед за света. Това беше ситуацията, в която хората бяха въвлечени в течение на XIX век и онези, които желаеха, можеха да се възползват от нея. Личност, способна да прозира такива неща, можеше да се заеме да засили тенденцията с посока наляво.
към текста >>
Но човекът би прозрял тази измама, ако Луцифер не го подтикваше да придаде сила на оп
ред
елени материалистични факти в своя възглед за света.
Но материалистичният възглед за света не би довел до последствието споменато вчера, ако хората само се придържаха към нишката на мисленето. Без това така значимо мислене, материализмът не може да бъде преодолян. Но ако Ариман и Луцифер се смесват, човекът е склонен да приеме материалистичната картина на света, която му се представя, защото Луцифер идва на помощ на Ариман и възниква определено силно желание у него да вплете определени заблуди под маската на истини в неговото схващане за света. Развива се забележителна тенденция, а именно да се прикриват заблуждения, които наистина биха могли да виреят само в епохата на материализма някой би могъл да каже в епохата на Аримановата измама защото Луцифер му помага отвътре. Ариман се промъкна в понятията, формирани от външните явления, и заблуждава хората за тях.
Но човекът би прозрял тази измама, ако Луцифер не го подтикваше да придаде сила на определени материалистични факти в своя възглед за света.
Това беше ситуацията, в която хората бяха въвлечени в течение на XIX век и онези, които желаеха, можеха да се възползват от нея. Личност, способна да прозира такива неща, можеше да се заеме да засили тенденцията с посока наляво. Това не би било толкова просто нещо, ако през XIX век хората не бяха в позиция, в която можеха лесно да бъдат заблудени в резултат от смесването на Ариман и Луцифер. И така можеше да се случи, че определени изцяло материалистични натури да имат достатъчно луциферически елементи в себе си, за да не вярват в материализма, и да се опитат да намерят в самия материализъм духовно схващане за света. Само помислете за това XIX век можа да роди тип хора, чиито глави пораждаха напълно материалистичен начин на мислене, но чиито сърца копнееха за духовното!
към текста >>
И така можеше да се случи, че оп
ред
елени изцяло материалистични натури да имат достатъчно луциферически елементи в себе си, за да не вярват в материализма, и да се опитат да намерят в самия материализъм духовно схващане за света.
Ариман се промъкна в понятията, формирани от външните явления, и заблуждава хората за тях. Но човекът би прозрял тази измама, ако Луцифер не го подтикваше да придаде сила на определени материалистични факти в своя възглед за света. Това беше ситуацията, в която хората бяха въвлечени в течение на XIX век и онези, които желаеха, можеха да се възползват от нея. Личност, способна да прозира такива неща, можеше да се заеме да засили тенденцията с посока наляво. Това не би било толкова просто нещо, ако през XIX век хората не бяха в позиция, в която можеха лесно да бъдат заблудени в резултат от смесването на Ариман и Луцифер.
И така можеше да се случи, че определени изцяло материалистични натури да имат достатъчно луциферически елементи в себе си, за да не вярват в материализма, и да се опитат да намерят в самия материализъм духовно схващане за света.
Само помислете за това XIX век можа да роди тип хора, чиито глави пораждаха напълно материалистичен начин на мислене, но чиито сърца копнееха за духовното! Когато нещата стоят така, такъв човек ще се постарае да намери духовното в самата материалност и ще направи усилия да придаде на духовното материалистична форма. Ако се случеше зад такъв тип човек да стои някоя личност, която да вижда в същината на такива въпроси, тази последната имаше много лесна плячка. Защото, ако е в интересите на тази личност, тя можеше да предизвика такъв човек да заблуждава другите, като представя духовното в материална форма, и похватите планирани да измамят тези други хора тогава да могат да подействат. Тези мерки успяват най-добре, когато са осъществени точно на правилното място, когато се предават на хората истини и за тях е открит пътят към нещата, за които жадуват.
към текста >>
Защото, ако е в интересите на тази личност, тя можеше да п
ред
извика такъв човек да заблуждава другите, като п
ред
ставя духовното в материална форма, и похватите планирани да измамят тези други хора тогава да могат да подействат.
Това не би било толкова просто нещо, ако през XIX век хората не бяха в позиция, в която можеха лесно да бъдат заблудени в резултат от смесването на Ариман и Луцифер. И така можеше да се случи, че определени изцяло материалистични натури да имат достатъчно луциферически елементи в себе си, за да не вярват в материализма, и да се опитат да намерят в самия материализъм духовно схващане за света. Само помислете за това XIX век можа да роди тип хора, чиито глави пораждаха напълно материалистичен начин на мислене, но чиито сърца копнееха за духовното! Когато нещата стоят така, такъв човек ще се постарае да намери духовното в самата материалност и ще направи усилия да придаде на духовното материалистична форма. Ако се случеше зад такъв тип човек да стои някоя личност, която да вижда в същината на такива въпроси, тази последната имаше много лесна плячка.
Защото, ако е в интересите на тази личност, тя можеше да предизвика такъв човек да заблуждава другите, като представя духовното в материална форма, и похватите планирани да измамят тези други хора тогава да могат да подействат.
Тези мерки успяват най-добре, когато са осъществени точно на правилното място, когато се предават на хората истини и за тях е открит пътят към нещата, за които жадуват. По този начин определени духовни истини можеха да бъдат изнесени за човечеството и една едностранна тенденция се насочваше в определена посока; от една страна се съобщаваха истини с материалистична окраска, но въпреки това истини и от друга страна, на определено място, се внасяше нещо, което съвсем неминуемо водеше до заблуждение, но не можеше лесно да бъде открито. Това е, което се случи при книгата на Синет "Езотеричен Будизъм". Синет я написа но зад него бе онзи, когото той наричаше свой "инспиратор", и когото познаваме под по-късната маска на Махатма-индивидуалност. Синет беше журналист и следователно бе пропит с материалистичните тенденции на XIX век; той бе личност, чиито мозък клонеше изцяло към материализъм, но в него също присъстваше и копнежът за духовен свят.
към текста >>
Тези мерки успяват най-добре, когато са осъществени точно на правилното място, когато се п
ред
ават на хората истини и за тях е открит пътят към нещата, за които жадуват.
И така можеше да се случи, че определени изцяло материалистични натури да имат достатъчно луциферически елементи в себе си, за да не вярват в материализма, и да се опитат да намерят в самия материализъм духовно схващане за света. Само помислете за това XIX век можа да роди тип хора, чиито глави пораждаха напълно материалистичен начин на мислене, но чиито сърца копнееха за духовното! Когато нещата стоят така, такъв човек ще се постарае да намери духовното в самата материалност и ще направи усилия да придаде на духовното материалистична форма. Ако се случеше зад такъв тип човек да стои някоя личност, която да вижда в същината на такива въпроси, тази последната имаше много лесна плячка. Защото, ако е в интересите на тази личност, тя можеше да предизвика такъв човек да заблуждава другите, като представя духовното в материална форма, и похватите планирани да измамят тези други хора тогава да могат да подействат.
Тези мерки успяват най-добре, когато са осъществени точно на правилното място, когато се предават на хората истини и за тях е открит пътят към нещата, за които жадуват.
По този начин определени духовни истини можеха да бъдат изнесени за човечеството и една едностранна тенденция се насочваше в определена посока; от една страна се съобщаваха истини с материалистична окраска, но въпреки това истини и от друга страна, на определено място, се внасяше нещо, което съвсем неминуемо водеше до заблуждение, но не можеше лесно да бъде открито. Това е, което се случи при книгата на Синет "Езотеричен Будизъм". Синет я написа но зад него бе онзи, когото той наричаше свой "инспиратор", и когото познаваме под по-късната маска на Махатма-индивидуалност. Синет беше журналист и следователно бе пропит с материалистичните тенденции на XIX век; той бе личност, чиито мозък клонеше изцяло към материализъм, но в него също присъстваше и копнежът за духовен свят. Следователно той имаше влечение към търсенето на духовния свят в материалистична форма, и така беше лесно за гореспоменатата индивидуалност, в чиито интереси бе да използва материализма по този начин за свои собствени специални цели, да развие в книгата на Синет "Езотеричен Будизъм" привидно духовно учение с крайно материалистична окраска.
към текста >>
По този начин оп
ред
елени духовни истини можеха да бъдат изнесени за човечеството и една едностранна тенденция се насочваше в оп
ред
елена посока; от една страна се съобщаваха истини с материалистична окраска, но въпреки това истини и от друга страна, на оп
ред
елено място, се внасяше нещо, което съвсем неминуемо водеше до заблуждение, но не можеше лесно да бъде открито.
Само помислете за това XIX век можа да роди тип хора, чиито глави пораждаха напълно материалистичен начин на мислене, но чиито сърца копнееха за духовното! Когато нещата стоят така, такъв човек ще се постарае да намери духовното в самата материалност и ще направи усилия да придаде на духовното материалистична форма. Ако се случеше зад такъв тип човек да стои някоя личност, която да вижда в същината на такива въпроси, тази последната имаше много лесна плячка. Защото, ако е в интересите на тази личност, тя можеше да предизвика такъв човек да заблуждава другите, като представя духовното в материална форма, и похватите планирани да измамят тези други хора тогава да могат да подействат. Тези мерки успяват най-добре, когато са осъществени точно на правилното място, когато се предават на хората истини и за тях е открит пътят към нещата, за които жадуват.
По този начин определени духовни истини можеха да бъдат изнесени за човечеството и една едностранна тенденция се насочваше в определена посока; от една страна се съобщаваха истини с материалистична окраска, но въпреки това истини и от друга страна, на определено място, се внасяше нещо, което съвсем неминуемо водеше до заблуждение, но не можеше лесно да бъде открито.
Това е, което се случи при книгата на Синет "Езотеричен Будизъм". Синет я написа но зад него бе онзи, когото той наричаше свой "инспиратор", и когото познаваме под по-късната маска на Махатма-индивидуалност. Синет беше журналист и следователно бе пропит с материалистичните тенденции на XIX век; той бе личност, чиито мозък клонеше изцяло към материализъм, но в него също присъстваше и копнежът за духовен свят. Следователно той имаше влечение към търсенето на духовния свят в материалистична форма, и така беше лесно за гореспоменатата индивидуалност, в чиито интереси бе да използва материализма по този начин за свои собствени специални цели, да развие в книгата на Синет "Езотеричен Будизъм" привидно духовно учение с крайно материалистична окраска. Сега вие може би ще кажете: "Но книгата на Синет безспорно не съдържа материалистично учение!
към текста >>
Имам п
ред
вид казаното в "Езотеричен Будизъм" за "Осмата Сфера".
" Фактът, че това не се забелязва в това имаме същността на целия проблем! Всичко е украсено и прикрито и може да се разбере само когато някой знае миналите събития, за които точно говорим. Разбира се, учението за членовете на човешкото същество, доктрината за Кармата и прераждането са истини. Но тук е вмъкнат материализъм във всички тези истини. В книгата на Синет "Езотеричен Будизъм" едно истинско духовно схващане е смесено с крайно материалистична насока съчетание, което не е лесно да се открие, защото едва ли имаше някой, който би могъл да забележи, че нещо изцяло материалистично се е прокраднало в едно духовно учение нещо, което бе материалистично не само в интелектуален смисъл, но и материалистично като противоположност на духовен възглед за света.
Имам предвид казаното в "Езотеричен Будизъм" за "Осмата Сфера".
(Виж бележките след края на петата лекция бел. англ. пр.) Тук имаме учение, което съдържа много верни неща, и в което е вмъкнато това напълно материалистично и заблуждаващо изложение за Осмата Сфера. Това достига най-високата си точка в твърдението от "Езотеричен Будизъм", че Осмата Сфера е Луната. Благодарение на журналистическите качества и на добрия стил в който е написана, книгата привлече огромно внимание и заплени много сърца.
към текста >>
Медиумизмът беше с
ред
ство за тази цел и така бе възприет този метод.
Книгата бе написана по времето, когато Блаватска, след всички събития за които ви разказах, бе вече вкарана в едностранчивата сфера на влияние от онези индийски окултисти, които принадлежаха на левицата и имаха свои собствени специални цели. От това следва, че в "Езотеричен Будизъм" са дадени учения относно устройство на човека, и относно реинкарнация и Карма. Следователно тя е написана в противодействие на онези, които искаха да оставят знанието за прераждането да изчезне. Това ще ви покаже също колко силно се водеше конфликтът. Блаватска беше свързана с Американски спиритуалисти, които искаха да оставят учението за прераждането да изчезне.
Медиумизмът беше средство за тази цел и така бе възприет този метод.
Когато Блаватска се разбунтува, тя бе отстранена и попадаше все повече и повече под влиянието на индийските окултисти; тя бе отведена в ръцете им. Това доведе до конфликт между американските и индийските възгледи в сферата на окултизма. От една страна, имаше силна тенденция да се остави учението за прераждането да изчезне от сцената; от и друга, подтика да се внесе това учение в света, но под форма, която използва материалистичната наклонност на XIX век. Това беше възможно, ако учението за Осмата Сфера се представеше така, както Синет го представи в книгата "Езотеричен Будизъм". Има определен брой други факти, които може би са от достатъчна важност, за да бъдат поне посочени защото аз не искам да ви шокирам чрез казаното, а да обясня духовния принцип, върху който е основано нашето собствено становище.
към текста >>
Това беше възможно, ако учението за Осмата Сфера се п
ред
ставеше така, както Синет го п
ред
стави в книгата "Езотеричен Будизъм".
Блаватска беше свързана с Американски спиритуалисти, които искаха да оставят учението за прераждането да изчезне. Медиумизмът беше средство за тази цел и така бе възприет този метод. Когато Блаватска се разбунтува, тя бе отстранена и попадаше все повече и повече под влиянието на индийските окултисти; тя бе отведена в ръцете им. Това доведе до конфликт между американските и индийските възгледи в сферата на окултизма. От една страна, имаше силна тенденция да се остави учението за прераждането да изчезне от сцената; от и друга, подтика да се внесе това учение в света, но под форма, която използва материалистичната наклонност на XIX век.
Това беше възможно, ако учението за Осмата Сфера се представеше така, както Синет го представи в книгата "Езотеричен Будизъм".
Има определен брой други факти, които може би са от достатъчна важност, за да бъдат поне посочени защото аз не искам да ви шокирам чрез казаното, а да обясня духовния принцип, върху който е основано нашето собствено становище. Две трудности възникват като резултат от начина, по който учението за Осмата Сфера е представено в книгата на Синет. Една от тези трудности е била създадена от самата Блаватска. Тя знаеше, че написаното от Синет е погрешно (Виж бележките след петата лекция бел. англ. пр.), но от друга страна тя бе в ръцете на онези, които желаеха лъжливото учение да бъде наложено на човечеството.
към текста >>
Има оп
ред
елен брой други факти, които може би са от достатъчна важност, за да бъдат поне посочени защото аз не искам да ви шокирам чрез казаното, а да обясня духовния принцип, върху който е основано нашето собствено становище.
Медиумизмът беше средство за тази цел и така бе възприет този метод. Когато Блаватска се разбунтува, тя бе отстранена и попадаше все повече и повече под влиянието на индийските окултисти; тя бе отведена в ръцете им. Това доведе до конфликт между американските и индийските възгледи в сферата на окултизма. От една страна, имаше силна тенденция да се остави учението за прераждането да изчезне от сцената; от и друга, подтика да се внесе това учение в света, но под форма, която използва материалистичната наклонност на XIX век. Това беше възможно, ако учението за Осмата Сфера се представеше така, както Синет го представи в книгата "Езотеричен Будизъм".
Има определен брой други факти, които може би са от достатъчна важност, за да бъдат поне посочени защото аз не искам да ви шокирам чрез казаното, а да обясня духовния принцип, върху който е основано нашето собствено становище.
Две трудности възникват като резултат от начина, по който учението за Осмата Сфера е представено в книгата на Синет. Една от тези трудности е била създадена от самата Блаватска. Тя знаеше, че написаното от Синет е погрешно (Виж бележките след петата лекция бел. англ. пр.), но от друга страна тя бе в ръцете на онези, които желаеха лъжливото учение да бъде наложено на човечеството. Затова тя се опита както можете да прочетете в "Тайната Доктрина" тя се опита да поправи по определен начин тази концепция за Осмата Сфера и нещата свързани с нея.
към текста >>
Две трудности възникват като резултат от начина, по който учението за Осмата Сфера е п
ред
ставено в книгата на Синет.
Когато Блаватска се разбунтува, тя бе отстранена и попадаше все повече и повече под влиянието на индийските окултисти; тя бе отведена в ръцете им. Това доведе до конфликт между американските и индийските възгледи в сферата на окултизма. От една страна, имаше силна тенденция да се остави учението за прераждането да изчезне от сцената; от и друга, подтика да се внесе това учение в света, но под форма, която използва материалистичната наклонност на XIX век. Това беше възможно, ако учението за Осмата Сфера се представеше така, както Синет го представи в книгата "Езотеричен Будизъм". Има определен брой други факти, които може би са от достатъчна важност, за да бъдат поне посочени защото аз не искам да ви шокирам чрез казаното, а да обясня духовния принцип, върху който е основано нашето собствено становище.
Две трудности възникват като резултат от начина, по който учението за Осмата Сфера е представено в книгата на Синет.
Една от тези трудности е била създадена от самата Блаватска. Тя знаеше, че написаното от Синет е погрешно (Виж бележките след петата лекция бел. англ. пр.), но от друга страна тя бе в ръцете на онези, които желаеха лъжливото учение да бъде наложено на човечеството. Затова тя се опита както можете да прочетете в "Тайната Доктрина" тя се опита да поправи по определен начин тази концепция за Осмата Сфера и нещата свързани с нея. Но го направи по такъв начин, че предизвика объркване.
към текста >>
Затова тя се опита както можете да прочетете в "Тайната Доктрина" тя се опита да поправи по оп
ред
елен начин тази концепция за Осмата Сфера и нещата свързани с нея.
Има определен брой други факти, които може би са от достатъчна важност, за да бъдат поне посочени защото аз не искам да ви шокирам чрез казаното, а да обясня духовния принцип, върху който е основано нашето собствено становище. Две трудности възникват като резултат от начина, по който учението за Осмата Сфера е представено в книгата на Синет. Една от тези трудности е била създадена от самата Блаватска. Тя знаеше, че написаното от Синет е погрешно (Виж бележките след петата лекция бел. англ. пр.), но от друга страна тя бе в ръцете на онези, които желаеха лъжливото учение да бъде наложено на човечеството.
Затова тя се опита както можете да прочетете в "Тайната Доктрина" тя се опита да поправи по определен начин тази концепция за Осмата Сфера и нещата свързани с нея.
Но го направи по такъв начин, че предизвика объркване. Оттук има известно несъответствие между "Езотеричен Будизъм" на Синет и "Тайната Доктрина" на Блаватска. Блаватска коригира по начин, който всъщност засили пристрастието си към левите индийски окултисти. Тя се опита с много специфични средства, както след малко ще видим, да позволи повече от истината да излезе наяве, за да засенчи грешката. Следователно, тя беше длъжна в отговор да създаде противотежест, защото от позицията на индийските окултисти би било много опасно да се остави истината да бъде разкрита по този начин.
към текста >>
Но го направи по такъв начин, че п
ред
извика объркване.
Две трудности възникват като резултат от начина, по който учението за Осмата Сфера е представено в книгата на Синет. Една от тези трудности е била създадена от самата Блаватска. Тя знаеше, че написаното от Синет е погрешно (Виж бележките след петата лекция бел. англ. пр.), но от друга страна тя бе в ръцете на онези, които желаеха лъжливото учение да бъде наложено на човечеството. Затова тя се опита както можете да прочетете в "Тайната Доктрина" тя се опита да поправи по определен начин тази концепция за Осмата Сфера и нещата свързани с нея.
Но го направи по такъв начин, че предизвика объркване.
Оттук има известно несъответствие между "Езотеричен Будизъм" на Синет и "Тайната Доктрина" на Блаватска. Блаватска коригира по начин, който всъщност засили пристрастието си към левите индийски окултисти. Тя се опита с много специфични средства, както след малко ще видим, да позволи повече от истината да излезе наяве, за да засенчи грешката. Следователно, тя беше длъжна в отговор да създаде противотежест, защото от позицията на индийските окултисти би било много опасно да се остави истината да бъде разкрита по този начин. Тя се зае да създаде тази противотежест малко по-малко ще разберем това следвайки определен курс.
към текста >>
Тя се опита с много специфични с
ред
ства, както след малко ще видим, да позволи повече от истината да излезе наяве, за да засенчи грешката.
пр.), но от друга страна тя бе в ръцете на онези, които желаеха лъжливото учение да бъде наложено на човечеството. Затова тя се опита както можете да прочетете в "Тайната Доктрина" тя се опита да поправи по определен начин тази концепция за Осмата Сфера и нещата свързани с нея. Но го направи по такъв начин, че предизвика объркване. Оттук има известно несъответствие между "Езотеричен Будизъм" на Синет и "Тайната Доктрина" на Блаватска. Блаватска коригира по начин, който всъщност засили пристрастието си към левите индийски окултисти.
Тя се опита с много специфични средства, както след малко ще видим, да позволи повече от истината да излезе наяве, за да засенчи грешката.
Следователно, тя беше длъжна в отговор да създаде противотежест, защото от позицията на индийските окултисти би било много опасно да се остави истината да бъде разкрита по този начин. Тя се зае да създаде тази противотежест малко по-малко ще разберем това следвайки определен курс. Тя стигна по-близо до истината за Осмата Сфера отколкото беше Синет и създаде тази противотежест, давайки израз в "Тайната Доктрина" на ред злоупотреби с темите за Юдаизма и Християнството, примесени с определено учение за естеството на Йехова. По този начин, каквото бе оправила от едната страна, тя се опита да го балансира от другата, така че да не бъдат причинени твърде много вреди на течението на индийския окултизъм. Тя знаеше, че такива истини не остават само теории или пък без ефект, както други теории касаещи физическия план.
към текста >>
Тя се зае да създаде тази противотежест малко по-малко ще разберем това следвайки оп
ред
елен курс.
Но го направи по такъв начин, че предизвика объркване. Оттук има известно несъответствие между "Езотеричен Будизъм" на Синет и "Тайната Доктрина" на Блаватска. Блаватска коригира по начин, който всъщност засили пристрастието си към левите индийски окултисти. Тя се опита с много специфични средства, както след малко ще видим, да позволи повече от истината да излезе наяве, за да засенчи грешката. Следователно, тя беше длъжна в отговор да създаде противотежест, защото от позицията на индийските окултисти би било много опасно да се остави истината да бъде разкрита по този начин.
Тя се зае да създаде тази противотежест малко по-малко ще разберем това следвайки определен курс.
Тя стигна по-близо до истината за Осмата Сфера отколкото беше Синет и създаде тази противотежест, давайки израз в "Тайната Доктрина" на ред злоупотреби с темите за Юдаизма и Християнството, примесени с определено учение за естеството на Йехова. По този начин, каквото бе оправила от едната страна, тя се опита да го балансира от другата, така че да не бъдат причинени твърде много вреди на течението на индийския окултизъм. Тя знаеше, че такива истини не остават само теории или пък без ефект, както други теории касаещи физическия план. Теории като онези, за които говорим, проникват в живота на душата и оцветяват разбиранията и чувствата на хората; наистина те бяха обмислени да обърнат душите в определена посока. Цялата работа е неразрешима бъркотия от заблуди.
към текста >>
Тя стигна по-близо до истината за Осмата Сфера отколкото беше Синет и създаде тази противотежест, давайки израз в "Тайната Доктрина" на
ред
злоупотреби с темите за Юдаизма и Християнството, примесени с оп
ред
елено учение за естеството на Йехова.
Оттук има известно несъответствие между "Езотеричен Будизъм" на Синет и "Тайната Доктрина" на Блаватска. Блаватска коригира по начин, който всъщност засили пристрастието си към левите индийски окултисти. Тя се опита с много специфични средства, както след малко ще видим, да позволи повече от истината да излезе наяве, за да засенчи грешката. Следователно, тя беше длъжна в отговор да създаде противотежест, защото от позицията на индийските окултисти би било много опасно да се остави истината да бъде разкрита по този начин. Тя се зае да създаде тази противотежест малко по-малко ще разберем това следвайки определен курс.
Тя стигна по-близо до истината за Осмата Сфера отколкото беше Синет и създаде тази противотежест, давайки израз в "Тайната Доктрина" на ред злоупотреби с темите за Юдаизма и Християнството, примесени с определено учение за естеството на Йехова.
По този начин, каквото бе оправила от едната страна, тя се опита да го балансира от другата, така че да не бъдат причинени твърде много вреди на течението на индийския окултизъм. Тя знаеше, че такива истини не остават само теории или пък без ефект, както други теории касаещи физическия план. Теории като онези, за които говорим, проникват в живота на душата и оцветяват разбиранията и чувствата на хората; наистина те бяха обмислени да обърнат душите в определена посока. Цялата работа е неразрешима бъркотия от заблуди. Елена Блаватска не знаеше, разбира се, че движещите сили зад двете тенденции бяха отправени към определена цел, а именно да подхранват този особен вид грешки вместо истината, да подхранват грешки от такъв род, които могат да бъдат благоприятни за материализма на XIX век такива грешки, каквито са възможни само при силен прилив на материализъм.
към текста >>
По този начин, каквото бе оправила от едната страна, тя се опита да го балансира от другата, така че да не бъдат причинени твърде много в
ред
и на течението на индийския окултизъм.
Блаватска коригира по начин, който всъщност засили пристрастието си към левите индийски окултисти. Тя се опита с много специфични средства, както след малко ще видим, да позволи повече от истината да излезе наяве, за да засенчи грешката. Следователно, тя беше длъжна в отговор да създаде противотежест, защото от позицията на индийските окултисти би било много опасно да се остави истината да бъде разкрита по този начин. Тя се зае да създаде тази противотежест малко по-малко ще разберем това следвайки определен курс. Тя стигна по-близо до истината за Осмата Сфера отколкото беше Синет и създаде тази противотежест, давайки израз в "Тайната Доктрина" на ред злоупотреби с темите за Юдаизма и Християнството, примесени с определено учение за естеството на Йехова.
По този начин, каквото бе оправила от едната страна, тя се опита да го балансира от другата, така че да не бъдат причинени твърде много вреди на течението на индийския окултизъм.
Тя знаеше, че такива истини не остават само теории или пък без ефект, както други теории касаещи физическия план. Теории като онези, за които говорим, проникват в живота на душата и оцветяват разбиранията и чувствата на хората; наистина те бяха обмислени да обърнат душите в определена посока. Цялата работа е неразрешима бъркотия от заблуди. Елена Блаватска не знаеше, разбира се, че движещите сили зад двете тенденции бяха отправени към определена цел, а именно да подхранват този особен вид грешки вместо истината, да подхранват грешки от такъв род, които могат да бъдат благоприятни за материализма на XIX век такива грешки, каквито са възможни само при силен прилив на материализъм. Тук имате едната страна на ситуацията.
към текста >>
Теории като онези, за които говорим, проникват в живота на душата и оцветяват разбиранията и чувствата на хората; наистина те бяха обмислени да обърнат душите в оп
ред
елена посока.
Следователно, тя беше длъжна в отговор да създаде противотежест, защото от позицията на индийските окултисти би било много опасно да се остави истината да бъде разкрита по този начин. Тя се зае да създаде тази противотежест малко по-малко ще разберем това следвайки определен курс. Тя стигна по-близо до истината за Осмата Сфера отколкото беше Синет и създаде тази противотежест, давайки израз в "Тайната Доктрина" на ред злоупотреби с темите за Юдаизма и Християнството, примесени с определено учение за естеството на Йехова. По този начин, каквото бе оправила от едната страна, тя се опита да го балансира от другата, така че да не бъдат причинени твърде много вреди на течението на индийския окултизъм. Тя знаеше, че такива истини не остават само теории или пък без ефект, както други теории касаещи физическия план.
Теории като онези, за които говорим, проникват в живота на душата и оцветяват разбиранията и чувствата на хората; наистина те бяха обмислени да обърнат душите в определена посока.
Цялата работа е неразрешима бъркотия от заблуди. Елена Блаватска не знаеше, разбира се, че движещите сили зад двете тенденции бяха отправени към определена цел, а именно да подхранват този особен вид грешки вместо истината, да подхранват грешки от такъв род, които могат да бъдат благоприятни за материализма на XIX век такива грешки, каквито са възможни само при силен прилив на материализъм. Тук имате едната страна на ситуацията. От друга страна, "Езотеричен Будизъм" на Синет, а също и в известно отношение "Тайната Доктрина" на Блаватска бяха направили голямо впечатление, особено на хората, наистина решени да търсят духовен свят. И това естествено отново разтревожи онези, които имаха основание да се тревожат при възможността да се появи едно Окултно Движение с такава източна насоченост.
към текста >>
Елена Блаватска не знаеше, разбира се, че движещите сили зад двете тенденции бяха отправени към оп
ред
елена цел, а именно да подхранват този особен вид грешки вместо истината, да подхранват грешки от такъв род, които могат да бъдат благоприятни за материализма на XIX век такива грешки, каквито са възможни само при силен прилив на материализъм.
Тя стигна по-близо до истината за Осмата Сфера отколкото беше Синет и създаде тази противотежест, давайки израз в "Тайната Доктрина" на ред злоупотреби с темите за Юдаизма и Християнството, примесени с определено учение за естеството на Йехова. По този начин, каквото бе оправила от едната страна, тя се опита да го балансира от другата, така че да не бъдат причинени твърде много вреди на течението на индийския окултизъм. Тя знаеше, че такива истини не остават само теории или пък без ефект, както други теории касаещи физическия план. Теории като онези, за които говорим, проникват в живота на душата и оцветяват разбиранията и чувствата на хората; наистина те бяха обмислени да обърнат душите в определена посока. Цялата работа е неразрешима бъркотия от заблуди.
Елена Блаватска не знаеше, разбира се, че движещите сили зад двете тенденции бяха отправени към определена цел, а именно да подхранват този особен вид грешки вместо истината, да подхранват грешки от такъв род, които могат да бъдат благоприятни за материализма на XIX век такива грешки, каквито са възможни само при силен прилив на материализъм.
Тук имате едната страна на ситуацията. От друга страна, "Езотеричен Будизъм" на Синет, а също и в известно отношение "Тайната Доктрина" на Блаватска бяха направили голямо впечатление, особено на хората, наистина решени да търсят духовен свят. И това естествено отново разтревожи онези, които имаха основание да се тревожат при възможността да се появи едно Окултно Движение с такава източна насоченост. Тук много безсмислени нападки бяха отправени към Блаватска, към Синет, към Теософското Общество и т.н. Но сред различните атаки, направени срещу Теософското Общество в течение на времето, имаше някои, които произлизаха от добре осведомени, но пристрастни среди.
към текста >>
Но с
ред
различните атаки, направени срещу Теософското Общество в течение на времето, имаше някои, които произлизаха от добре осведомени, но пристрастни с
ред
и.
Елена Блаватска не знаеше, разбира се, че движещите сили зад двете тенденции бяха отправени към определена цел, а именно да подхранват този особен вид грешки вместо истината, да подхранват грешки от такъв род, които могат да бъдат благоприятни за материализма на XIX век такива грешки, каквито са възможни само при силен прилив на материализъм. Тук имате едната страна на ситуацията. От друга страна, "Езотеричен Будизъм" на Синет, а също и в известно отношение "Тайната Доктрина" на Блаватска бяха направили голямо впечатление, особено на хората, наистина решени да търсят духовен свят. И това естествено отново разтревожи онези, които имаха основание да се тревожат при възможността да се появи едно Окултно Движение с такава източна насоченост. Тук много безсмислени нападки бяха отправени към Блаватска, към Синет, към Теософското Общество и т.н.
Но сред различните атаки, направени срещу Теософското Общество в течение на времето, имаше някои, които произлизаха от добре осведомени, но пристрастни среди.
Тенденцията на Англиканския духовен живот беше да се допусне колкото се може по-малко от източното учение, колкото е възможно по-малко от каквото и да е учение за повтарящите се Земни животи да стане достояние на широката публика. Няма съмнение, че сред онези, които от становището че там има опасност за Християнството в Европа поставиха себе си в опозиция на източното учение, имаше хора, които могат да бъдат наречени "Християнски езотерици". Християнски езотерици, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, се противопоставиха имайки това впредвид. (Сравни К. Дж. Харисън в "Трансцедентната Вселена", Лондон, 1893 год.
към текста >>
Няма съмнение, че с
ред
онези, които от становището че там има опасност за Християнството в Европа поставиха себе си в опозиция на източното учение, имаше хора, които могат да бъдат наречени "Християнски езотерици".
От друга страна, "Езотеричен Будизъм" на Синет, а също и в известно отношение "Тайната Доктрина" на Блаватска бяха направили голямо впечатление, особено на хората, наистина решени да търсят духовен свят. И това естествено отново разтревожи онези, които имаха основание да се тревожат при възможността да се появи едно Окултно Движение с такава източна насоченост. Тук много безсмислени нападки бяха отправени към Блаватска, към Синет, към Теософското Общество и т.н. Но сред различните атаки, направени срещу Теософското Общество в течение на времето, имаше някои, които произлизаха от добре осведомени, но пристрастни среди. Тенденцията на Англиканския духовен живот беше да се допусне колкото се може по-малко от източното учение, колкото е възможно по-малко от каквото и да е учение за повтарящите се Земни животи да стане достояние на широката публика.
Няма съмнение, че сред онези, които от становището че там има опасност за Християнството в Европа поставиха себе си в опозиция на източното учение, имаше хора, които могат да бъдат наречени "Християнски езотерици".
Християнски езотерици, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, се противопоставиха имайки това впредвид. (Сравни К. Дж. Харисън в "Трансцедентната Вселена", Лондон, 1893 год. Виж също бележките след края на петата лекция бел. англ. пр.) И от този кръг дойдоха изявления, предназначени да задържат потока на източно мислене, произхождащ от Блаватска и Синет, и от друга страна да подхранят във външния свят такъв вид езотеризъм, планиран да скрие учението за повтарящите се Земни животи.
към текста >>
Християнски езотерици, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, се противопоставиха имайки това вп
ред
вид.
И това естествено отново разтревожи онези, които имаха основание да се тревожат при възможността да се появи едно Окултно Движение с такава източна насоченост. Тук много безсмислени нападки бяха отправени към Блаватска, към Синет, към Теософското Общество и т.н. Но сред различните атаки, направени срещу Теософското Общество в течение на времето, имаше някои, които произлизаха от добре осведомени, но пристрастни среди. Тенденцията на Англиканския духовен живот беше да се допусне колкото се може по-малко от източното учение, колкото е възможно по-малко от каквото и да е учение за повтарящите се Земни животи да стане достояние на широката публика. Няма съмнение, че сред онези, които от становището че там има опасност за Християнството в Европа поставиха себе си в опозиция на източното учение, имаше хора, които могат да бъдат наречени "Християнски езотерици".
Християнски езотерици, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, се противопоставиха имайки това впредвид.
(Сравни К. Дж. Харисън в "Трансцедентната Вселена", Лондон, 1893 год. Виж също бележките след края на петата лекция бел. англ. пр.) И от този кръг дойдоха изявления, предназначени да задържат потока на източно мислене, произхождащ от Блаватска и Синет, и от друга страна да подхранят във външния свят такъв вид езотеризъм, планиран да скрие учението за повтарящите се Земни животи. Да се слее определена насока на мислене с обичайната в Европа форма на Християнството такава бе целта на тази група.
към текста >>
пр.) И от този кръг дойдоха изявления, п
ред
назначени да задържат потока на източно мислене, произхождащ от Блаватска и Синет, и от друга страна да подхранят във външния свят такъв вид езотеризъм, планиран да скрие учението за повтарящите се Земни животи.
Няма съмнение, че сред онези, които от становището че там има опасност за Християнството в Европа поставиха себе си в опозиция на източното учение, имаше хора, които могат да бъдат наречени "Християнски езотерици". Християнски езотерици, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, се противопоставиха имайки това впредвид. (Сравни К. Дж. Харисън в "Трансцедентната Вселена", Лондон, 1893 год. Виж също бележките след края на петата лекция бел. англ.
пр.) И от този кръг дойдоха изявления, предназначени да задържат потока на източно мислене, произхождащ от Блаватска и Синет, и от друга страна да подхранят във външния свят такъв вид езотеризъм, планиран да скрие учението за повтарящите се Земни животи.
Да се слее определена насока на мислене с обичайната в Европа форма на Християнството такава бе целта на тази група. Тя желаеше учението за повтарящите се Земни животи което беше крайно необходимо да се разгласи да бъде оставено извън сметките. И един метод, подобен на използвания в случая на Синет, бе пуснат в действие. Трябва да подчертая още веднъж, че онези, които направиха съответната подготовка, вероятно не бяха съвсем наясно за това, че бяха инструменти на индивидуалност, стояща зад тях. Точно както Синет не знаеше нищо от истинската насоченост на стоящите зад него, така и онези, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, не знаеха много за причината за цялата история.
към текста >>
Да се слее оп
ред
елена насока на мислене с обичайната в Европа форма на Християнството такава бе целта на тази група.
Християнски езотерици, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, се противопоставиха имайки това впредвид. (Сравни К. Дж. Харисън в "Трансцедентната Вселена", Лондон, 1893 год. Виж също бележките след края на петата лекция бел. англ. пр.) И от този кръг дойдоха изявления, предназначени да задържат потока на източно мислене, произхождащ от Блаватска и Синет, и от друга страна да подхранят във външния свят такъв вид езотеризъм, планиран да скрие учението за повтарящите се Земни животи.
Да се слее определена насока на мислене с обичайната в Европа форма на Християнството такава бе целта на тази група.
Тя желаеше учението за повтарящите се Земни животи което беше крайно необходимо да се разгласи да бъде оставено извън сметките. И един метод, подобен на използвания в случая на Синет, бе пуснат в действие. Трябва да подчертая още веднъж, че онези, които направиха съответната подготовка, вероятно не бяха съвсем наясно за това, че бяха инструменти на индивидуалност, стояща зад тях. Точно както Синет не знаеше нищо от истинската насоченост на стоящите зад него, така и онези, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, не знаеха много за причината за цялата история. Но те съзнаваха, че това което вършеха не можеше да не направи голямо впечатление на окултистите, и това твърдо ги убеди да подкрепят насоката на онези, които бяха решени да отстранят учението за повтарящите се Земни животи.
към текста >>
Ако след тези п
ред
варителни указания се насочим към разглеждането на една отделна заблуда в книгата на Синет, ние намираме учение, че Осмата Сфера се проявява първостепенно в Луната; че Луната с нейните влияния и въздействия върху хората фактически е Осмата Сфера.
Тя желаеше учението за повтарящите се Земни животи което беше крайно необходимо да се разгласи да бъде оставено извън сметките. И един метод, подобен на използвания в случая на Синет, бе пуснат в действие. Трябва да подчертая още веднъж, че онези, които направиха съответната подготовка, вероятно не бяха съвсем наясно за това, че бяха инструменти на индивидуалност, стояща зад тях. Точно както Синет не знаеше нищо от истинската насоченост на стоящите зад него, така и онези, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, не знаеха много за причината за цялата история. Но те съзнаваха, че това което вършеха не можеше да не направи голямо впечатление на окултистите, и това твърдо ги убеди да подкрепят насоката на онези, които бяха решени да отстранят учението за повтарящите се Земни животи.
Ако след тези предварителни указания се насочим към разглеждането на една отделна заблуда в книгата на Синет, ние намираме учение, че Осмата Сфера се проявява първостепенно в Луната; че Луната с нейните влияния и въздействия върху хората фактически е Осмата Сфера.
Изразено в тази форма, това е лъжа. Тук е същественият момент. Ако в изследването на въздействията на Луната започнехме от предположението на Синет, щяхме да бъдем вкарани в сериозна грешка, възникваща от материалистичното мислене и която не е лесно откриваема. Какво тогава беше нужно, за да се покаже истината? Беше нужно да се посочи вярното положение на нещата относно Луната като противоположност на погрешното представяне в "Езотеричен Будизъм" от Синет.
към текста >>
Ако в изследването на въздействията на Луната започнехме от п
ред
положението на Синет, щяхме да бъдем вкарани в сериозна грешка, възникваща от материалистичното мислене и която не е лесно откриваема.
Точно както Синет не знаеше нищо от истинската насоченост на стоящите зад него, така и онези, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, не знаеха много за причината за цялата история. Но те съзнаваха, че това което вършеха не можеше да не направи голямо впечатление на окултистите, и това твърдо ги убеди да подкрепят насоката на онези, които бяха решени да отстранят учението за повтарящите се Земни животи. Ако след тези предварителни указания се насочим към разглеждането на една отделна заблуда в книгата на Синет, ние намираме учение, че Осмата Сфера се проявява първостепенно в Луната; че Луната с нейните влияния и въздействия върху хората фактически е Осмата Сфера. Изразено в тази форма, това е лъжа. Тук е същественият момент.
Ако в изследването на въздействията на Луната започнехме от предположението на Синет, щяхме да бъдем вкарани в сериозна грешка, възникваща от материалистичното мислене и която не е лесно откриваема.
Какво тогава беше нужно, за да се покаже истината? Беше нужно да се посочи вярното положение на нещата относно Луната като противоположност на погрешното представяне в "Езотеричен Будизъм" от Синет. Прочетете четвърта глава, отнасяща се по този въпрос, от "Въведение в Тайната Наука". Моята цел там бе да опиша как Луната се отделя от Земята. Аз придадох особено значение на факта, че отделянето на Луната трябва да се опише с максимална яснота.
към текста >>
Беше нужно да се посочи вярното положение на нещата относно Луната като противоположност на погрешното п
ред
ставяне в "Езотеричен Будизъм" от Синет.
Ако след тези предварителни указания се насочим към разглеждането на една отделна заблуда в книгата на Синет, ние намираме учение, че Осмата Сфера се проявява първостепенно в Луната; че Луната с нейните влияния и въздействия върху хората фактически е Осмата Сфера. Изразено в тази форма, това е лъжа. Тук е същественият момент. Ако в изследването на въздействията на Луната започнехме от предположението на Синет, щяхме да бъдем вкарани в сериозна грешка, възникваща от материалистичното мислене и която не е лесно откриваема. Какво тогава беше нужно, за да се покаже истината?
Беше нужно да се посочи вярното положение на нещата относно Луната като противоположност на погрешното представяне в "Езотеричен Будизъм" от Синет.
Прочетете четвърта глава, отнасяща се по този въпрос, от "Въведение в Тайната Наука". Моята цел там бе да опиша как Луната се отделя от Земята. Аз придадох особено значение на факта, че отделянето на Луната трябва да се опише с максимална яснота. Важно е да посочим тук истината като противоположност на заблудата. И така, за да се отблъсне индийското влияние, беше нужно да се опише в цялата си яснота мястото на Луната в Земната еволюция.
към текста >>
Другото необходимо нещо ще ви стане ясно, ако помислите за хората, за които точно говоря, хора които бяха също под оп
ред
елено ръководство, и които не желаеха учението за повтарящите се Земни животи да се разпространи с
ред
хората като истина, защото считаха, че това ще измени формата на Християнството, обичайна за Европа и Америка.
Моята цел там бе да опиша как Луната се отделя от Земята. Аз придадох особено значение на факта, че отделянето на Луната трябва да се опише с максимална яснота. Важно е да посочим тук истината като противоположност на заблудата. И така, за да се отблъсне индийското влияние, беше нужно да се опише в цялата си яснота мястото на Луната в Земната еволюция. Това бе едно от нещата, които трябваше да се направят в моята книга "Въведение в Тайната Наука".
Другото необходимо нещо ще ви стане ясно, ако помислите за хората, за които точно говоря, хора които бяха също под определено ръководство, и които не желаеха учението за повтарящите се Земни животи да се разпространи сред хората като истина, защото считаха, че това ще измени формата на Християнството, обичайна за Европа и Америка.
Те се захванаха за работа по особен начин, начин който можем ясно да разпознаем, ако опишем как тези окултисти се заловиха да опровергават "Езотеричен Будизъм" от Синет. Окултистите, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, се наеха със задачата да оборят "Езотеричен Будизъм" на Синет и "Тайната Доктрина" на Блаватска. Всъщност, голямо добро бе направено по отношение на твърдението на Синет за Осмата Сфера, защото погрешността на посоченото за Осмата Сфера и Луната бе изтъкнато особено остро от тази страна. Но в същото време това беше съчетано с друго учение. Твърдеше се от тези среди, че човекът е свързан с Луната не по описания от Синет начин, а по по-различен.
към текста >>
Твърдеше се от тези с
ред
и, че човекът е свързан с Луната не по описания от Синет начин, а по по-различен.
Другото необходимо нещо ще ви стане ясно, ако помислите за хората, за които точно говоря, хора които бяха също под определено ръководство, и които не желаеха учението за повтарящите се Земни животи да се разпространи сред хората като истина, защото считаха, че това ще измени формата на Християнството, обичайна за Европа и Америка. Те се захванаха за работа по особен начин, начин който можем ясно да разпознаем, ако опишем как тези окултисти се заловиха да опровергават "Езотеричен Будизъм" от Синет. Окултистите, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, се наеха със задачата да оборят "Езотеричен Будизъм" на Синет и "Тайната Доктрина" на Блаватска. Всъщност, голямо добро бе направено по отношение на твърдението на Синет за Осмата Сфера, защото погрешността на посоченото за Осмата Сфера и Луната бе изтъкнато особено остро от тази страна. Но в същото време това беше съчетано с друго учение.
Твърдеше се от тези среди, че човекът е свързан с Луната не по описания от Синет начин, а по по-различен.
Наистина, този по-различен начин не бе подробно описан, но можеше да се долови, че тези хора бяха осъзнали нещо за процеса на Лунното отделяне от Земята, както съм го представил в книгата "Тайната Наука". Но те придадоха голямо значение на следното, казвайки: Земята и преди всичко човека никога не са били свързани с другите планети на Слънчевата Система . . . по тази причина човекът никога не е живял на Меркурий, Венера, Марс или Юпитер.
към текста >>
Наистина, този по-различен начин не бе подробно описан, но можеше да се долови, че тези хора бяха осъзнали нещо за процеса на Лунното отделяне от Земята, както съм го п
ред
ставил в книгата "Тайната Наука".
Те се захванаха за работа по особен начин, начин който можем ясно да разпознаем, ако опишем как тези окултисти се заловиха да опровергават "Езотеричен Будизъм" от Синет. Окултистите, свързани с Висшето Духовенство на Църквата, се наеха със задачата да оборят "Езотеричен Будизъм" на Синет и "Тайната Доктрина" на Блаватска. Всъщност, голямо добро бе направено по отношение на твърдението на Синет за Осмата Сфера, защото погрешността на посоченото за Осмата Сфера и Луната бе изтъкнато особено остро от тази страна. Но в същото време това беше съчетано с друго учение. Твърдеше се от тези среди, че човекът е свързан с Луната не по описания от Синет начин, а по по-различен.
Наистина, този по-различен начин не бе подробно описан, но можеше да се долови, че тези хора бяха осъзнали нещо за процеса на Лунното отделяне от Земята, както съм го представил в книгата "Тайната Наука".
Но те придадоха голямо значение на следното, казвайки: Земята и преди всичко човека никога не са били свързани с другите планети на Слънчевата Система . . . по тази причина човекът никога не е живял на Меркурий, Венера, Марс или Юпитер. От тази страна следователно силно се подчертаваше, че няма връзка между човека и другите планети на Слънчевата Система.
към текста >>
Земята и п
ред
и всичко човека никога не са били свързани с другите планети на Слънчевата Система .
Всъщност, голямо добро бе направено по отношение на твърдението на Синет за Осмата Сфера, защото погрешността на посоченото за Осмата Сфера и Луната бе изтъкнато особено остро от тази страна. Но в същото време това беше съчетано с друго учение. Твърдеше се от тези среди, че човекът е свързан с Луната не по описания от Синет начин, а по по-различен. Наистина, този по-различен начин не бе подробно описан, но можеше да се долови, че тези хора бяха осъзнали нещо за процеса на Лунното отделяне от Земята, както съм го представил в книгата "Тайната Наука". Но те придадоха голямо значение на следното, казвайки:
Земята и преди всичко човека никога не са били свързани с другите планети на Слънчевата Система .
. . по тази причина човекът никога не е живял на Меркурий, Венера, Марс или Юпитер. От тази страна следователно силно се подчертаваше, че няма връзка между човека и другите планети на Слънчевата Система. Но това е най-добрия начин да се внедри още една заблуда в света, и да се разпростре най-голямата възможна тъмнина върху учението за прераждането. Другата заблуда, заблуждението на Синет, действително поддържаше учението за реинкарнацията, но в материалистична форма.
към текста >>
Ако помислим за човека, какъвто е той между раждането и смъртта, можем да си п
ред
ставим, че по отношение на своята еволюция той се намира под въздействието на Духовете на Формата.
Другата заблуда, заблуждението на Синет, действително поддържаше учението за реинкарнацията, но в материалистична форма. Заблудата, състояща се в твърдението, че през своята Земна еволюция човекът никога не е имал каквито и да било връзки с Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и т.н. – всъщност това заблуждение беше разпространено навсякъде не от онези, които му дадоха гласност, а от стоящите зад тях. Те бяха онези, които работеха върху душите на хората по такъв начин, че тези души никога не биха могли сериозно да повярват в прераждането. Следователно това, на което строго се наблягаше от тези кръгове, беше че човекът никога не е бил свързан с друга планета освен със Земята, нито е имал нещо общо с другите планети на Слънчевата Система.
Ако помислим за човека, какъвто е той между раждането и смъртта, можем да си представим, че по отношение на своята еволюция той се намира под въздействието на Духовете на Формата.
Това е посочено също и в "Тайната Наука". Но ако след това помислим върху неговия живот между смъртта и следващото раждане, трябва да се вземе предвид един съществен факт, а именно, че сферите на дейност на тези Духове на Формата се разпределят в седем категории, само една от които е определена за Йехова, а именно отнасящата се главно за живота между раждането и смъртта. Другите шест категории Духове на Формата водят живота между смъртта и новото раждане. Това може да бъде открито само ако проучим живота между смъртта и новото раждане. Точно както Йехова имаше нещо общо със Земята и всъщност направи жертвата да отиде на Луната, за да неутрализира определени неща в Земната еволюция, така трябваше да направят това и другите Духове на Формата с останалите планети.
към текста >>
Но ако след това помислим върху неговия живот между смъртта и следващото раждане, трябва да се вземе п
ред
вид един съществен факт, а именно, че сферите на дейност на тези Духове на Формата се разп
ред
елят в седем категории, само една от които е оп
ред
елена за Йехова, а именно отнасящата се главно за живота между раждането и смъртта.
– всъщност това заблуждение беше разпространено навсякъде не от онези, които му дадоха гласност, а от стоящите зад тях. Те бяха онези, които работеха върху душите на хората по такъв начин, че тези души никога не биха могли сериозно да повярват в прераждането. Следователно това, на което строго се наблягаше от тези кръгове, беше че човекът никога не е бил свързан с друга планета освен със Земята, нито е имал нещо общо с другите планети на Слънчевата Система. Ако помислим за човека, какъвто е той между раждането и смъртта, можем да си представим, че по отношение на своята еволюция той се намира под въздействието на Духовете на Формата. Това е посочено също и в "Тайната Наука".
Но ако след това помислим върху неговия живот между смъртта и следващото раждане, трябва да се вземе предвид един съществен факт, а именно, че сферите на дейност на тези Духове на Формата се разпределят в седем категории, само една от които е определена за Йехова, а именно отнасящата се главно за живота между раждането и смъртта.
Другите шест категории Духове на Формата водят живота между смъртта и новото раждане. Това може да бъде открито само ако проучим живота между смъртта и новото раждане. Точно както Йехова имаше нещо общо със Земята и всъщност направи жертвата да отиде на Луната, за да неутрализира определени неща в Земната еволюция, така трябваше да направят това и другите Духове на Формата с останалите планети. Но този факт трябва да се прикрие, трябва да бъде пазен в тайна, ако се желае да не се дава на човека идеята за повтарящи се Земни животи; и освен това скриването трябва да бъде наистина ефективно; трябва да се предизвика по този начин хората да не са наясно с тайната, за която говоря. Защото, ако те са отклонени от истинската перспектива за живота между смъртта и новото раждане, без тази тайна тяхното внимание ще бъде приковано върху живота между раждането и смъртта и те няма да допускат медиуми да ги убеждават да повярват, че животът след смъртта просто е продължение на живота на Земята.
към текста >>
Точно както Йехова имаше нещо общо със Земята и всъщност направи жертвата да отиде на Луната, за да неутрализира оп
ред
елени неща в Земната еволюция, така трябваше да направят това и другите Духове на Формата с останалите планети.
Ако помислим за човека, какъвто е той между раждането и смъртта, можем да си представим, че по отношение на своята еволюция той се намира под въздействието на Духовете на Формата. Това е посочено също и в "Тайната Наука". Но ако след това помислим върху неговия живот между смъртта и следващото раждане, трябва да се вземе предвид един съществен факт, а именно, че сферите на дейност на тези Духове на Формата се разпределят в седем категории, само една от които е определена за Йехова, а именно отнасящата се главно за живота между раждането и смъртта. Другите шест категории Духове на Формата водят живота между смъртта и новото раждане. Това може да бъде открито само ако проучим живота между смъртта и новото раждане.
Точно както Йехова имаше нещо общо със Земята и всъщност направи жертвата да отиде на Луната, за да неутрализира определени неща в Земната еволюция, така трябваше да направят това и другите Духове на Формата с останалите планети.
Но този факт трябва да се прикрие, трябва да бъде пазен в тайна, ако се желае да не се дава на човека идеята за повтарящи се Земни животи; и освен това скриването трябва да бъде наистина ефективно; трябва да се предизвика по този начин хората да не са наясно с тайната, за която говоря. Защото, ако те са отклонени от истинската перспектива за живота между смъртта и новото раждане, без тази тайна тяхното внимание ще бъде приковано върху живота между раждането и смъртта и те няма да допускат медиуми да ги убеждават да повярват, че животът след смъртта просто е продължение на живота на Земята. През всички неща, случили се в тази област, протичаше огромно количество интриги. Понеже, естествено, всеки окултист зает с нещо от този род знаеше, ако принадлежеше наляво, в каква посока той трябва да насочи мислите, за да съгласува също и чувствата, и по този начин да отвлече вниманието на хората от определени тайни, за да не излязат те на бял свят. Това е което всъщност се случи, и можете да прочетете за него в съответната литература.
към текста >>
Но този факт трябва да се прикрие, трябва да бъде пазен в тайна, ако се желае да не се дава на човека идеята за повтарящи се Земни животи; и освен това скриването трябва да бъде наистина ефективно; трябва да се п
ред
извика по този начин хората да не са наясно с тайната, за която говоря.
Това е посочено също и в "Тайната Наука". Но ако след това помислим върху неговия живот между смъртта и следващото раждане, трябва да се вземе предвид един съществен факт, а именно, че сферите на дейност на тези Духове на Формата се разпределят в седем категории, само една от които е определена за Йехова, а именно отнасящата се главно за живота между раждането и смъртта. Другите шест категории Духове на Формата водят живота между смъртта и новото раждане. Това може да бъде открито само ако проучим живота между смъртта и новото раждане. Точно както Йехова имаше нещо общо със Земята и всъщност направи жертвата да отиде на Луната, за да неутрализира определени неща в Земната еволюция, така трябваше да направят това и другите Духове на Формата с останалите планети.
Но този факт трябва да се прикрие, трябва да бъде пазен в тайна, ако се желае да не се дава на човека идеята за повтарящи се Земни животи; и освен това скриването трябва да бъде наистина ефективно; трябва да се предизвика по този начин хората да не са наясно с тайната, за която говоря.
Защото, ако те са отклонени от истинската перспектива за живота между смъртта и новото раждане, без тази тайна тяхното внимание ще бъде приковано върху живота между раждането и смъртта и те няма да допускат медиуми да ги убеждават да повярват, че животът след смъртта просто е продължение на живота на Земята. През всички неща, случили се в тази област, протичаше огромно количество интриги. Понеже, естествено, всеки окултист зает с нещо от този род знаеше, ако принадлежеше наляво, в каква посока той трябва да насочи мислите, за да съгласува също и чувствата, и по този начин да отвлече вниманието на хората от определени тайни, за да не излязат те на бял свят. Това е което всъщност се случи, и можете да прочетете за него в съответната литература. Често ще намирате твърдението, че човекът няма нищо общо с другите планети в нашата Слънчева Система но подразбиращото се от това е: Нищо общо с водещите Духове на тези планети на нашата Слънчева Система.
към текста >>
Понеже, естествено, всеки окултист зает с нещо от този род знаеше, ако принадлежеше наляво, в каква посока той трябва да насочи мислите, за да съгласува също и чувствата, и по този начин да отвлече вниманието на хората от оп
ред
елени тайни, за да не излязат те на бял свят.
Това може да бъде открито само ако проучим живота между смъртта и новото раждане. Точно както Йехова имаше нещо общо със Земята и всъщност направи жертвата да отиде на Луната, за да неутрализира определени неща в Земната еволюция, така трябваше да направят това и другите Духове на Формата с останалите планети. Но този факт трябва да се прикрие, трябва да бъде пазен в тайна, ако се желае да не се дава на човека идеята за повтарящи се Земни животи; и освен това скриването трябва да бъде наистина ефективно; трябва да се предизвика по този начин хората да не са наясно с тайната, за която говоря. Защото, ако те са отклонени от истинската перспектива за живота между смъртта и новото раждане, без тази тайна тяхното внимание ще бъде приковано върху живота между раждането и смъртта и те няма да допускат медиуми да ги убеждават да повярват, че животът след смъртта просто е продължение на живота на Земята. През всички неща, случили се в тази област, протичаше огромно количество интриги.
Понеже, естествено, всеки окултист зает с нещо от този род знаеше, ако принадлежеше наляво, в каква посока той трябва да насочи мислите, за да съгласува също и чувствата, и по този начин да отвлече вниманието на хората от определени тайни, за да не излязат те на бял свят.
Това е което всъщност се случи, и можете да прочетете за него в съответната литература. Често ще намирате твърдението, че човекът няма нищо общо с другите планети в нашата Слънчева Система но подразбиращото се от това е: Нищо общо с водещите Духове на тези планети на нашата Слънчева Система. Това силно се изтъкваше, за да не развиват хората представи, които биха ги довели до осъзнаване правдоподобността на учението за прераждането. И така, другата задача бе да се представи истината като протиположност на заблудата. Ако прочетете "Тайната Наука", отново ще намерите подчертаване на факта, че е необходимо за човека да отпътува от Земята, защото трябва да прекара част от своя живот на други планети.
към текста >>
Това силно се изтъкваше, за да не развиват хората п
ред
стави, които биха ги довели до осъзнаване правдоподобността на учението за прераждането.
Защото, ако те са отклонени от истинската перспектива за живота между смъртта и новото раждане, без тази тайна тяхното внимание ще бъде приковано върху живота между раждането и смъртта и те няма да допускат медиуми да ги убеждават да повярват, че животът след смъртта просто е продължение на живота на Земята. През всички неща, случили се в тази област, протичаше огромно количество интриги. Понеже, естествено, всеки окултист зает с нещо от този род знаеше, ако принадлежеше наляво, в каква посока той трябва да насочи мислите, за да съгласува също и чувствата, и по този начин да отвлече вниманието на хората от определени тайни, за да не излязат те на бял свят. Това е което всъщност се случи, и можете да прочетете за него в съответната литература. Често ще намирате твърдението, че човекът няма нищо общо с другите планети в нашата Слънчева Система но подразбиращото се от това е: Нищо общо с водещите Духове на тези планети на нашата Слънчева Система.
Това силно се изтъкваше, за да не развиват хората представи, които биха ги довели до осъзнаване правдоподобността на учението за прераждането.
И така, другата задача бе да се представи истината като протиположност на заблудата. Ако прочетете "Тайната Наука", отново ще намерите подчертаване на факта, че е необходимо за човека да отпътува от Земята, защото трябва да прекара част от своя живот на други планети. Книгата "Тайната Наука" се занимава в детайли от една страна с неговите отношения с Луната, от друга страна с отношенията му с планетите. Какво тези хора тръгнаха да постигат, може да се посочи накратко така: те също се възползваха от материалистичния възглед на времето. Защото ако представите нещата така, както аз съм го направил в "Тайната Наука", ще покажете какво трябва да се извърши в еволюцията на нашата Земя чрез връзката и с планетите.
към текста >>
И така, другата задача бе да се п
ред
стави истината като протиположност на заблудата.
През всички неща, случили се в тази област, протичаше огромно количество интриги. Понеже, естествено, всеки окултист зает с нещо от този род знаеше, ако принадлежеше наляво, в каква посока той трябва да насочи мислите, за да съгласува също и чувствата, и по този начин да отвлече вниманието на хората от определени тайни, за да не излязат те на бял свят. Това е което всъщност се случи, и можете да прочетете за него в съответната литература. Често ще намирате твърдението, че човекът няма нищо общо с другите планети в нашата Слънчева Система но подразбиращото се от това е: Нищо общо с водещите Духове на тези планети на нашата Слънчева Система. Това силно се изтъкваше, за да не развиват хората представи, които биха ги довели до осъзнаване правдоподобността на учението за прераждането.
И така, другата задача бе да се представи истината като протиположност на заблудата.
Ако прочетете "Тайната Наука", отново ще намерите подчертаване на факта, че е необходимо за човека да отпътува от Земята, защото трябва да прекара част от своя живот на други планети. Книгата "Тайната Наука" се занимава в детайли от една страна с неговите отношения с Луната, от друга страна с отношенията му с планетите. Какво тези хора тръгнаха да постигат, може да се посочи накратко така: те също се възползваха от материалистичния възглед на времето. Защото ако представите нещата така, както аз съм го направил в "Тайната Наука", ще покажете какво трябва да се извърши в еволюцията на нашата Земя чрез връзката и с планетите. Другите планети също принадлежат на еволюцията на Земята.
към текста >>
Защото ако п
ред
ставите нещата така, както аз съм го направил в "Тайната Наука", ще покажете какво трябва да се извърши в еволюцията на нашата Земя чрез връзката и с планетите.
Това силно се изтъкваше, за да не развиват хората представи, които биха ги довели до осъзнаване правдоподобността на учението за прераждането. И така, другата задача бе да се представи истината като протиположност на заблудата. Ако прочетете "Тайната Наука", отново ще намерите подчертаване на факта, че е необходимо за човека да отпътува от Земята, защото трябва да прекара част от своя живот на други планети. Книгата "Тайната Наука" се занимава в детайли от една страна с неговите отношения с Луната, от друга страна с отношенията му с планетите. Какво тези хора тръгнаха да постигат, може да се посочи накратко така: те също се възползваха от материалистичния възглед на времето.
Защото ако представите нещата така, както аз съм го направил в "Тайната Наука", ще покажете какво трябва да се извърши в еволюцията на нашата Земя чрез връзката и с планетите.
Другите планети също принадлежат на еволюцията на Земята. За материалиста, тези планети се движат в пространството като прости парчета материя. И така, в описването на техните функции в духовната еволюция на човечеството, ще трябва да се върнем до тяхната духовна същност на Същества, към Духовете на планетите. Виждате чрез това как духовното Движение беше заклещено по този начин между две установени намерения, едното стремящо се към изкривяване на истината за Луната, а другото към изопачаване на истината за планетите. Това беше ситуацията в края на XIX век.
към текста >>
Първо, ставаше въпрос да се вземе п
ред
вид произлизащото от източната страна, която бе отговорна за поддържането на заблудата относно Луната, с цел да п
ред
стави източното учение за прераждането.
Не си мислете, че е лесно положение да си заклещен между два такива потока; понеже ние тук работим с окултизъм, а където е намесен окултизма е необходима повече сила за схващане на неговите истини, отколкото за разбиране на обикновените истини на физическия план. Затова има също в действие и далеч по-голяма сила на заблуда, която е крайно необходимо да се прозре. Това не е лесно, понеже по-голямата сила изисква да и се противодейства. От една страна, истината за Луната е забулена от изопачаването, а от друга, също и истината за планетите. Така бяхме заклещени между две заблуди в изгода на материализма.
Първо, ставаше въпрос да се вземе предвид произлизащото от източната страна, която бе отговорна за поддържането на заблудата относно Луната, с цел да представи източното учение за прераждането.
Учението за факта на реинкарнацията бе вярно, разбира се, но скоро ще видим колко голяма отстъпка е направена пред материализма в "Езотеричен Будизъм" както бе наречена книгата. От другата страна имаше желание определена форма на Католически Езотеризъм да се предпази от пристъпа на индийско влияние, и там повече от всякога беше в действие тенденцията да се остави цялата духовна действителност, свързана с еволюцията на планетарната система като цяло, да бъде потопена в материализма. Мисията на Духовната Наука беше заклещена между тези две течения. Това бе положението, пред което бяхме изправени тогава. Навсякъде имаше в действие големи сили, стремящи се да направят ефективно едно или друго въздействие.
към текста >>
Учението за факта на реинкарнацията бе вярно, разбира се, но скоро ще видим колко голяма отстъпка е направена п
ред
материализма в "Езотеричен Будизъм" както бе наречена книгата.
Затова има също в действие и далеч по-голяма сила на заблуда, която е крайно необходимо да се прозре. Това не е лесно, понеже по-голямата сила изисква да и се противодейства. От една страна, истината за Луната е забулена от изопачаването, а от друга, също и истината за планетите. Така бяхме заклещени между две заблуди в изгода на материализма. Първо, ставаше въпрос да се вземе предвид произлизащото от източната страна, която бе отговорна за поддържането на заблудата относно Луната, с цел да представи източното учение за прераждането.
Учението за факта на реинкарнацията бе вярно, разбира се, но скоро ще видим колко голяма отстъпка е направена пред материализма в "Езотеричен Будизъм" както бе наречена книгата.
От другата страна имаше желание определена форма на Католически Езотеризъм да се предпази от пристъпа на индийско влияние, и там повече от всякога беше в действие тенденцията да се остави цялата духовна действителност, свързана с еволюцията на планетарната система като цяло, да бъде потопена в материализма. Мисията на Духовната Наука беше заклещена между тези две течения. Това бе положението, пред което бяхме изправени тогава. Навсякъде имаше в действие големи сили, стремящи се да направят ефективно едно или друго въздействие. А сега е време да се покаже в какво отношение това изкривено учение за Луната е много специална отстъпка пред материализма и как начинът, по който после бе поправено от Блаватска, всъщност направи нещата дори още по-зле, защото от една страна, с голяма дарба за окултизъм каквато Синет не притежаваше тя коригира неговите твърдения, но от друга страна използва отделни методи, посредством които грешката можеше да се запази дори още по-сигурно.
към текста >>
От другата страна имаше желание оп
ред
елена форма на Католически Езотеризъм да се п
ред
пази от пристъпа на индийско влияние, и там повече от всякога беше в действие тенденцията да се остави цялата духовна действителност, свързана с еволюцията на планетарната система като цяло, да бъде потопена в материализма.
Това не е лесно, понеже по-голямата сила изисква да и се противодейства. От една страна, истината за Луната е забулена от изопачаването, а от друга, също и истината за планетите. Така бяхме заклещени между две заблуди в изгода на материализма. Първо, ставаше въпрос да се вземе предвид произлизащото от източната страна, която бе отговорна за поддържането на заблудата относно Луната, с цел да представи източното учение за прераждането. Учението за факта на реинкарнацията бе вярно, разбира се, но скоро ще видим колко голяма отстъпка е направена пред материализма в "Езотеричен Будизъм" както бе наречена книгата.
От другата страна имаше желание определена форма на Католически Езотеризъм да се предпази от пристъпа на индийско влияние, и там повече от всякога беше в действие тенденцията да се остави цялата духовна действителност, свързана с еволюцията на планетарната система като цяло, да бъде потопена в материализма.
Мисията на Духовната Наука беше заклещена между тези две течения. Това бе положението, пред което бяхме изправени тогава. Навсякъде имаше в действие големи сили, стремящи се да направят ефективно едно или друго въздействие. А сега е време да се покаже в какво отношение това изкривено учение за Луната е много специална отстъпка пред материализма и как начинът, по който после бе поправено от Блаватска, всъщност направи нещата дори още по-зле, защото от една страна, с голяма дарба за окултизъм каквато Синет не притежаваше тя коригира неговите твърдения, но от друга страна използва отделни методи, посредством които грешката можеше да се запази дори още по-сигурно. Първото съществено нещо е да различим доколко учението на Синет за Осмата Сфера е заблуда.
към текста >>
Това бе положението, п
ред
което бяхме изправени тогава.
Така бяхме заклещени между две заблуди в изгода на материализма. Първо, ставаше въпрос да се вземе предвид произлизащото от източната страна, която бе отговорна за поддържането на заблудата относно Луната, с цел да представи източното учение за прераждането. Учението за факта на реинкарнацията бе вярно, разбира се, но скоро ще видим колко голяма отстъпка е направена пред материализма в "Езотеричен Будизъм" както бе наречена книгата. От другата страна имаше желание определена форма на Католически Езотеризъм да се предпази от пристъпа на индийско влияние, и там повече от всякога беше в действие тенденцията да се остави цялата духовна действителност, свързана с еволюцията на планетарната система като цяло, да бъде потопена в материализма. Мисията на Духовната Наука беше заклещена между тези две течения.
Това бе положението, пред което бяхме изправени тогава.
Навсякъде имаше в действие големи сили, стремящи се да направят ефективно едно или друго въздействие. А сега е време да се покаже в какво отношение това изкривено учение за Луната е много специална отстъпка пред материализма и как начинът, по който после бе поправено от Блаватска, всъщност направи нещата дори още по-зле, защото от една страна, с голяма дарба за окултизъм каквато Синет не притежаваше тя коригира неговите твърдения, но от друга страна използва отделни методи, посредством които грешката можеше да се запази дори още по-сигурно. Първото съществено нещо е да различим доколко учението на Синет за Осмата Сфера е заблуда. Тук трябва да имате силно впредвид учението относно целия процес на еволюция на Земята, а именно учението, че планетата Земя е преминала през еволюционните периоди на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, преди навлизането и в нейния сегашен етап. Трябва да си припомните, че устройството на Старата Луна е било в основата си различно от това на Земята.
към текста >>
А сега е време да се покаже в какво отношение това изкривено учение за Луната е много специална отстъпка п
ред
материализма и как начинът, по който после бе поправено от Блаватска, всъщност направи нещата дори още по-зле, защото от една страна, с голяма дарба за окултизъм каквато Синет не притежаваше тя коригира неговите твърдения, но от друга страна използва отделни методи, пос
ред
ством които грешката можеше да се запази дори още по-сигурно.
Учението за факта на реинкарнацията бе вярно, разбира се, но скоро ще видим колко голяма отстъпка е направена пред материализма в "Езотеричен Будизъм" както бе наречена книгата. От другата страна имаше желание определена форма на Католически Езотеризъм да се предпази от пристъпа на индийско влияние, и там повече от всякога беше в действие тенденцията да се остави цялата духовна действителност, свързана с еволюцията на планетарната система като цяло, да бъде потопена в материализма. Мисията на Духовната Наука беше заклещена между тези две течения. Това бе положението, пред което бяхме изправени тогава. Навсякъде имаше в действие големи сили, стремящи се да направят ефективно едно или друго въздействие.
А сега е време да се покаже в какво отношение това изкривено учение за Луната е много специална отстъпка пред материализма и как начинът, по който после бе поправено от Блаватска, всъщност направи нещата дори още по-зле, защото от една страна, с голяма дарба за окултизъм каквато Синет не притежаваше тя коригира неговите твърдения, но от друга страна използва отделни методи, посредством които грешката можеше да се запази дори още по-сигурно.
Първото съществено нещо е да различим доколко учението на Синет за Осмата Сфера е заблуда. Тук трябва да имате силно впредвид учението относно целия процес на еволюция на Земята, а именно учението, че планетата Земя е преминала през еволюционните периоди на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, преди навлизането и в нейния сегашен етап. Трябва да си припомните, че устройството на Старата Луна е било в основата си различно от това на Земята. Минералното царство е било прибавено за пръв път през Земния период, и съставляващото материалния свят на физическия план е изцяло наситено с минералния елемент. Всичко което възприемате в растителното, животинското или човешкото царство е минералния елемент, който е бил внедрен в тях.
към текста >>
Тук трябва да имате силно вп
ред
вид учението относно целия процес на еволюция на Земята, а именно учението, че планетата Земя е преминала през еволюционните периоди на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, п
ред
и навлизането и в нейния сегашен етап.
Мисията на Духовната Наука беше заклещена между тези две течения. Това бе положението, пред което бяхме изправени тогава. Навсякъде имаше в действие големи сили, стремящи се да направят ефективно едно или друго въздействие. А сега е време да се покаже в какво отношение това изкривено учение за Луната е много специална отстъпка пред материализма и как начинът, по който после бе поправено от Блаватска, всъщност направи нещата дори още по-зле, защото от една страна, с голяма дарба за окултизъм каквато Синет не притежаваше тя коригира неговите твърдения, но от друга страна използва отделни методи, посредством които грешката можеше да се запази дори още по-сигурно. Първото съществено нещо е да различим доколко учението на Синет за Осмата Сфера е заблуда.
Тук трябва да имате силно впредвид учението относно целия процес на еволюция на Земята, а именно учението, че планетата Земя е преминала през еволюционните периоди на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, преди навлизането и в нейния сегашен етап.
Трябва да си припомните, че устройството на Старата Луна е било в основата си различно от това на Земята. Минералното царство е било прибавено за пръв път през Земния период, и съставляващото материалния свят на физическия план е изцяло наситено с минералния елемент. Всичко което възприемате в растителното, животинското или човешкото царство е минералния елемент, който е бил внедрен в тях. Вашето тяло е "минерализирано" напълно. Онова, което не е минерално Лунната природа, Слънчевата природа е представено там само скрито.
към текста >>
Онова, което не е минерално Лунната природа, Слънчевата природа е п
ред
ставено там само скрито.
Тук трябва да имате силно впредвид учението относно целия процес на еволюция на Земята, а именно учението, че планетата Земя е преминала през еволюционните периоди на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, преди навлизането и в нейния сегашен етап. Трябва да си припомните, че устройството на Старата Луна е било в основата си различно от това на Земята. Минералното царство е било прибавено за пръв път през Земния период, и съставляващото материалния свят на физическия план е изцяло наситено с минералния елемент. Всичко което възприемате в растителното, животинското или човешкото царство е минералния елемент, който е бил внедрен в тях. Вашето тяло е "минерализирано" напълно.
Онова, което не е минерално Лунната природа, Слънчевата природа е представено там само скрито.
Ние виждаме само минералното, земното. Това трябва категорично да не се забравя, ако започвайки от това, което човекът фактически е сега на Земята, ще търсим отговор на въпроса: Какво е това в човека, което е наследството на Старата Луна? Както виждате, подготовката за нашето настоящо проучване бе вече направена отдавна. Вътре в човека, какъвто е той сега, присъства Старата Луна, но под форма, която трябва да се изобрази като несъдържаща нищо минерално. Ако си представите Земния човек по такъв начин, че да виждате само неговата минерална част, трябва да си представите Лунния човек вътре в него.
към текста >>
Ако си п
ред
ставите Земния човек по такъв начин, че да виждате само неговата минерална част, трябва да си п
ред
ставите Лунния човек вътре в него.
Онова, което не е минерално Лунната природа, Слънчевата природа е представено там само скрито. Ние виждаме само минералното, земното. Това трябва категорично да не се забравя, ако започвайки от това, което човекът фактически е сега на Земята, ще търсим отговор на въпроса: Какво е това в човека, което е наследството на Старата Луна? Както виждате, подготовката за нашето настоящо проучване бе вече направена отдавна. Вътре в човека, какъвто е той сега, присъства Старата Луна, но под форма, която трябва да се изобрази като несъдържаща нищо минерално.
Ако си представите Земния човек по такъв начин, че да виждате само неговата минерална част, трябва да си представите Лунния човек вътре в него.
Само че няма нищо минерално в този Лунен човек, затова той не може да се види с физически очи, а само с духовен поглед. Лунната форма лежи в основата на определени съставни части на физическия човек, съдържа се вътре в него, но може да бъде доловена само от окото на ясновидеца. Излишно е да се казва, че съществуващото вътре е присъствало на Старата Луна. Но само си припомнете как са виждали на Старата Луна. Виждали са чрез имагинативно познание в надигащи се, вълнуващи се образи.
към текста >>
Лунната форма лежи в основата на оп
ред
елени съставни части на физическия човек, съдържа се вътре в него, но може да бъде доловена само от окото на ясновидеца.
Това трябва категорично да не се забравя, ако започвайки от това, което човекът фактически е сега на Земята, ще търсим отговор на въпроса: Какво е това в човека, което е наследството на Старата Луна? Както виждате, подготовката за нашето настоящо проучване бе вече направена отдавна. Вътре в човека, какъвто е той сега, присъства Старата Луна, но под форма, която трябва да се изобрази като несъдържаща нищо минерално. Ако си представите Земния човек по такъв начин, че да виждате само неговата минерална част, трябва да си представите Лунния човек вътре в него. Само че няма нищо минерално в този Лунен човек, затова той не може да се види с физически очи, а само с духовен поглед.
Лунната форма лежи в основата на определени съставни части на физическия човек, съдържа се вътре в него, но може да бъде доловена само от окото на ясновидеца.
Излишно е да се казва, че съществуващото вътре е присъствало на Старата Луна. Но само си припомнете как са виждали на Старата Луна. Виждали са чрез имагинативно познание в надигащи се, вълнуващи се образи. Те все още присъстват днес, но за да се видят, е необходимо поне атавистично ясновидство. Човекът на Старата Луна би могъл да се възприеме само чрез атавистично ясновидство, което в онази епоха е било нормалната способност за виждане.
към текста >>
И така във връзка със Старата Луна трябва да си п
ред
ставим, че цялата околна с
ред
а е била видима за имагинативното ясновидство на Лунния човек точно както нашето обкръжение, с растенията, животните, реките, планините, е видимо за физическите очи.
Виждали са чрез имагинативно познание в надигащи се, вълнуващи се образи. Те все още присъстват днес, но за да се видят, е необходимо поне атавистично ясновидство. Човекът на Старата Луна би могъл да се възприеме само чрез атавистично ясновидство, което в онази епоха е било нормалната способност за виждане. Затова също и всичко свързано с тази еволюция на Старата Луна може да се види само в имагинации, с древното зрително ясновидство. Никога не трябва да се мисли, че Лунният човек може да се създаде на минералната Земя; той е продукт на Старата Луна и като такъв може да бъде видян в имагинативното ясновидство.
И така във връзка със Старата Луна трябва да си представим, че цялата околна среда е била видима за имагинативното ясновидство на Лунния човек точно както нашето обкръжение, с растенията, животните, реките, планините, е видимо за физическите очи.
Сега знаем, че силите съдържащи се в Старата Луна неминуемо са се появили отново в Земния еволюционен процес, но че Земната еволюция би била обречена да загине, както съм показал в "Тайната Наука", ако тези Лунни сили впоследствие не бяха си отишли. Те не можели да продължат своето съществуване вътре в Земните сили. Но защо? Спомнете си, че цялата планета Земя трябвало да приеме в себе си минералното царство, и така да бъде минерализирана. Докато Луната е била част от Земята, Лунните сили все още били вътре в Земята.
към текста >>
Следователно, ако си п
ред
ставите как човекът се е развил като Земен човек с устройство, пригодено за възприемане с физически сетива, ще разберете, че той никога не би могъл да види отделянето на Луната.
Спомнете си, че цялата планета Земя трябвало да приеме в себе си минералното царство, и така да бъде минерализирана. Докато Луната е била част от Земята, Лунните сили все още били вътре в Земята. Но тези сили трябвало да бъдат отстранени, и затова самата Луна била длъжна да се раздели със Земята, защото не можело да съществува в минерализираната Земя; иначе хората нямало да могат да се развиват така, както те действително се развиват. Говорил съм за всичко това в книгата "Тайната Наука". А сега си спомнете точно казаното от мен днес че тази Луна може да се възприеме само чрез имагинативно ясновидство.
Следователно, ако си представите как човекът се е развил като Земен човек с устройство, пригодено за възприемане с физически сетива, ще разберете, че той никога не би могъл да види отделянето на Луната.
Отделянето на Луната и също нейното място там отвън в Космоса биха могли да се доловят само ясновидски. Човекът бил устроен така, че целият процес на отделяне на Луната можел да бъде видян само с ясновидски поглед, и влиянията, тогава произтичащи от Луната, биха могли да бъдат само онези на Старата Луна така да се каже въздействия, които работили по такъв начин в човека, че наред с другите неща, да породят в него имагинативно ясновидство. Опитайте си да си представите положението в онова древно време! Ситуацията била такава, че "човекът" можел да възникне, че душите можели да слязат от планетите и т.н. но Луната трябвало да работи като Луна и то по такъв начин, че силите в човешкото същество, каквото то е слязло, да бъдат същите сили като присъстващите на Старата Луна, която предхождала Земята.
към текста >>
Човекът бил устроен така, че целият процес на отделяне на Луната можел да бъде видян само с ясновидски поглед, и влиянията, тогава произтичащи от Луната, биха могли да бъдат само онези на Старата Луна така да се каже въздействия, които работили по такъв начин в човека, че на
ред
с другите неща, да породят в него имагинативно ясновидство.
Но тези сили трябвало да бъдат отстранени, и затова самата Луна била длъжна да се раздели със Земята, защото не можело да съществува в минерализираната Земя; иначе хората нямало да могат да се развиват така, както те действително се развиват. Говорил съм за всичко това в книгата "Тайната Наука". А сега си спомнете точно казаното от мен днес че тази Луна може да се възприеме само чрез имагинативно ясновидство. Следователно, ако си представите как човекът се е развил като Земен човек с устройство, пригодено за възприемане с физически сетива, ще разберете, че той никога не би могъл да види отделянето на Луната. Отделянето на Луната и също нейното място там отвън в Космоса биха могли да се доловят само ясновидски.
Човекът бил устроен така, че целият процес на отделяне на Луната можел да бъде видян само с ясновидски поглед, и влиянията, тогава произтичащи от Луната, биха могли да бъдат само онези на Старата Луна така да се каже въздействия, които работили по такъв начин в човека, че наред с другите неща, да породят в него имагинативно ясновидство.
Опитайте си да си представите положението в онова древно време! Ситуацията била такава, че "човекът" можел да възникне, че душите можели да слязат от планетите и т.н. но Луната трябвало да работи като Луна и то по такъв начин, че силите в човешкото същество, каквото то е слязло, да бъдат същите сили като присъстващите на Старата Луна, която предхождала Земята. Никой освен надарения със зрително ясновидство не можел да вижда тази Луна. След това, като материално явление съпътстващо този процес на заминаване на Лунните сили, се случило нещо друго.
към текста >>
Опитайте си да си п
ред
ставите положението в онова древно време!
Говорил съм за всичко това в книгата "Тайната Наука". А сега си спомнете точно казаното от мен днес че тази Луна може да се възприеме само чрез имагинативно ясновидство. Следователно, ако си представите как човекът се е развил като Земен човек с устройство, пригодено за възприемане с физически сетива, ще разберете, че той никога не би могъл да види отделянето на Луната. Отделянето на Луната и също нейното място там отвън в Космоса биха могли да се доловят само ясновидски. Човекът бил устроен така, че целият процес на отделяне на Луната можел да бъде видян само с ясновидски поглед, и влиянията, тогава произтичащи от Луната, биха могли да бъдат само онези на Старата Луна така да се каже въздействия, които работили по такъв начин в човека, че наред с другите неща, да породят в него имагинативно ясновидство.
Опитайте си да си представите положението в онова древно време!
Ситуацията била такава, че "човекът" можел да възникне, че душите можели да слязат от планетите и т.н. но Луната трябвало да работи като Луна и то по такъв начин, че силите в човешкото същество, каквото то е слязло, да бъдат същите сили като присъстващите на Старата Луна, която предхождала Земята. Никой освен надарения със зрително ясновидство не можел да вижда тази Луна. След това, като материално явление съпътстващо този процес на заминаване на Лунните сили, се случило нещо друго. Вече съм ви разказвал как Яхве е свързан с Луната.
към текста >>
но Луната трябвало да работи като Луна и то по такъв начин, че силите в човешкото същество, каквото то е слязло, да бъдат същите сили като присъстващите на Старата Луна, която п
ред
хождала Земята.
Следователно, ако си представите как човекът се е развил като Земен човек с устройство, пригодено за възприемане с физически сетива, ще разберете, че той никога не би могъл да види отделянето на Луната. Отделянето на Луната и също нейното място там отвън в Космоса биха могли да се доловят само ясновидски. Човекът бил устроен така, че целият процес на отделяне на Луната можел да бъде видян само с ясновидски поглед, и влиянията, тогава произтичащи от Луната, биха могли да бъдат само онези на Старата Луна така да се каже въздействия, които работили по такъв начин в човека, че наред с другите неща, да породят в него имагинативно ясновидство. Опитайте си да си представите положението в онова древно време! Ситуацията била такава, че "човекът" можел да възникне, че душите можели да слязат от планетите и т.н.
но Луната трябвало да работи като Луна и то по такъв начин, че силите в човешкото същество, каквото то е слязло, да бъдат същите сили като присъстващите на Старата Луна, която предхождала Земята.
Никой освен надарения със зрително ясновидство не можел да вижда тази Луна. След това, като материално явление съпътстващо този процес на заминаване на Лунните сили, се случило нещо друго. Вече съм ви разказвал как Яхве е свързан с Луната. Случилото се било това, че заради връзката на Яхве с Луната тя също била направена материална, била минерализирана, но с материя много по-плътна от Земната. Затова каквото може да се види днес като физическа Луна, и заради което може да се приеме, че Луната съдържа минерален елемент, трябва да се проследи назад до делата на Яхве, чрез когото определени елементи били добавени към Старата Луна.
към текста >>
Затова каквото може да се види днес като физическа Луна, и заради което може да се приеме, че Луната съдържа минерален елемент, трябва да се проследи назад до делата на Яхве, чрез когото оп
ред
елени елементи били добавени към Старата Луна.
но Луната трябвало да работи като Луна и то по такъв начин, че силите в човешкото същество, каквото то е слязло, да бъдат същите сили като присъстващите на Старата Луна, която предхождала Земята. Никой освен надарения със зрително ясновидство не можел да вижда тази Луна. След това, като материално явление съпътстващо този процес на заминаване на Лунните сили, се случило нещо друго. Вече съм ви разказвал как Яхве е свързан с Луната. Случилото се било това, че заради връзката на Яхве с Луната тя също била направена материална, била минерализирана, но с материя много по-плътна от Земната.
Затова каквото може да се види днес като физическа Луна, и заради което може да се приеме, че Луната съдържа минерален елемент, трябва да се проследи назад до делата на Яхве, чрез когото определени елементи били добавени към Старата Луна.
Обаче така силите на Старата Луна били отслабени, и сега работят по съвсем различен начин. Останала ли Луната неминерализирана, силите и биха работили по такъв начин, че нейните лъчи щяха винаги да пробуждат старото имагинативно ясновидство у хората, и въздействието на Луната върху волята щеше да направи хората сомнамбули в най-висша степен. Това било предотвратено чрез минерализацията на Луната. Старите сили сега не могат повече да се развиват по подобен начин. Това е истина от огромно значение, защото сега ще осъзнаете, че е било нужно Луната да бъде минерализирана, за да не работи по стария начин.
към текста >>
Това било п
ред
отвратено чрез минерализацията на Луната.
Вече съм ви разказвал как Яхве е свързан с Луната. Случилото се било това, че заради връзката на Яхве с Луната тя също била направена материална, била минерализирана, но с материя много по-плътна от Земната. Затова каквото може да се види днес като физическа Луна, и заради което може да се приеме, че Луната съдържа минерален елемент, трябва да се проследи назад до делата на Яхве, чрез когото определени елементи били добавени към Старата Луна. Обаче така силите на Старата Луна били отслабени, и сега работят по съвсем различен начин. Останала ли Луната неминерализирана, силите и биха работили по такъв начин, че нейните лъчи щяха винаги да пробуждат старото имагинативно ясновидство у хората, и въздействието на Луната върху волята щеше да направи хората сомнамбули в най-висша степен.
Това било предотвратено чрез минерализацията на Луната.
Старите сили сега не могат повече да се развиват по подобен начин. Това е истина от огромно значение, защото сега ще осъзнаете, че е било нужно Луната да бъде минерализирана, за да не работи по стария начин. И така, когато говорим за Луната като повторение на Старата Луна, трябва да говорим за небесно тяло, което е невидимо за физическите очи, което е част от духовния свят, макар и само от подсъзнателния духовен свят, доловим за зрителното ясновидство. Следователно трябва да имаме предвид нещо духовно, когато говорим за повторение на Старата Луна; минералното в сегашната Луна е било прибавено към духовното и не принадлежи на Луната, когато Луната се засяга в стария смисъл. Как да се превъзмогнеше материализма на XIX век?
към текста >>
Следователно трябва да имаме п
ред
вид нещо духовно, когато говорим за повторение на Старата Луна; минералното в сегашната Луна е било прибавено към духовното и не принадлежи на Луната, когато Луната се засяга в стария смисъл.
Останала ли Луната неминерализирана, силите и биха работили по такъв начин, че нейните лъчи щяха винаги да пробуждат старото имагинативно ясновидство у хората, и въздействието на Луната върху волята щеше да направи хората сомнамбули в най-висша степен. Това било предотвратено чрез минерализацията на Луната. Старите сили сега не могат повече да се развиват по подобен начин. Това е истина от огромно значение, защото сега ще осъзнаете, че е било нужно Луната да бъде минерализирана, за да не работи по стария начин. И така, когато говорим за Луната като повторение на Старата Луна, трябва да говорим за небесно тяло, което е невидимо за физическите очи, което е част от духовния свят, макар и само от подсъзнателния духовен свят, доловим за зрителното ясновидство.
Следователно трябва да имаме предвид нещо духовно, когато говорим за повторение на Старата Луна; минералното в сегашната Луна е било прибавено към духовното и не принадлежи на Луната, когато Луната се засяга в стария смисъл.
Как да се превъзмогнеше материализма на XIX век? Неговите привърженици със сигурност нямаше да повярват, че зад материалната Луна лежи най-важният остатък от старата, неминерализирана Луна; те никога не биха повярвали в подобно нещо. Така бе направено отстъпване пред материализма чрез говоренето само за физическата, материализирана Луна. Ето защо когато Синет говореше за Луната, той пропускаше духа. В "Езотеричен Будизъм" той просто казва, че материята на Луната е далеч по-плътна от тази на Земята.
към текста >>
Така бе направено отстъпване п
ред
материализма чрез говоренето само за физическата, материализирана Луна.
Това е истина от огромно значение, защото сега ще осъзнаете, че е било нужно Луната да бъде минерализирана, за да не работи по стария начин. И така, когато говорим за Луната като повторение на Старата Луна, трябва да говорим за небесно тяло, което е невидимо за физическите очи, което е част от духовния свят, макар и само от подсъзнателния духовен свят, доловим за зрителното ясновидство. Следователно трябва да имаме предвид нещо духовно, когато говорим за повторение на Старата Луна; минералното в сегашната Луна е било прибавено към духовното и не принадлежи на Луната, когато Луната се засяга в стария смисъл. Как да се превъзмогнеше материализма на XIX век? Неговите привърженици със сигурност нямаше да повярват, че зад материалната Луна лежи най-важният остатък от старата, неминерализирана Луна; те никога не биха повярвали в подобно нещо.
Така бе направено отстъпване пред материализма чрез говоренето само за физическата, материализирана Луна.
Ето защо когато Синет говореше за Луната, той пропускаше духа. В "Езотеричен Будизъм" той просто казва, че материята на Луната е далеч по-плътна от тази на Земята. Това е така, дори трябва да бъде така, но че окултната действителност която посочих е скрита отзад този факт той пропусна изцяло. Следователно той направи отстъпка с това, че говори само за материята на Луната. Но духовността зад Луната там не се взема впредвид; тя в основата си не принадлежи на Земята, и е свързана много повече със Старата Луна, отколкото със Земята.
към текста >>
Но духовността зад Луната там не се взема вп
ред
вид; тя в основата си не принадлежи на Земята, и е свързана много повече със Старата Луна, отколкото със Земята.
Така бе направено отстъпване пред материализма чрез говоренето само за физическата, материализирана Луна. Ето защо когато Синет говореше за Луната, той пропускаше духа. В "Езотеричен Будизъм" той просто казва, че материята на Луната е далеч по-плътна от тази на Земята. Това е така, дори трябва да бъде така, но че окултната действителност която посочих е скрита отзад този факт той пропусна изцяло. Следователно той направи отстъпка с това, че говори само за материята на Луната.
Но духовността зад Луната там не се взема впредвид; тя в основата си не принадлежи на Земята, и е свързана много повече със Старата Луна, отколкото със Земята.
Този факт беше напълно скрит, и последствието бе от огромно значение; защото Синет така представи един верен факт а именно, че Луната има нещо общо с Осмата Сфера в крайно погрешна светлина и го изкриви с голямо умение. Той пропусна всяко споменаване за духовния аспект на Осмата Сфера, а именно, че Осмата Сфера, за представител на която бе набедена Луната, е онова, което се крие зад Луната, и той нарече Осмата Сфера поставеното там всъщност да неутрализира, да отблъсква въздействията на Осмата Сфера. Както вече чухме, материята на Луната е там, за да неутрализира Осмата Сфера, да я направи неефективна. Хората не осъзнават какво щеше да бъде въздействието на Осмата Сфера, ако материята е била отхвърлена от Луната. Цялото естество на човешката душа щеше да стане съвсем различно на Земята, и че това не се е случило се дължи на факта, че материя с по-голяма плътност е била вградена в Луната.
към текста >>
Този факт беше напълно скрит, и последствието бе от огромно значение; защото Синет така п
ред
стави един верен факт а именно, че Луната има нещо общо с Осмата Сфера в крайно погрешна светлина и го изкриви с голямо умение.
Ето защо когато Синет говореше за Луната, той пропускаше духа. В "Езотеричен Будизъм" той просто казва, че материята на Луната е далеч по-плътна от тази на Земята. Това е така, дори трябва да бъде така, но че окултната действителност която посочих е скрита отзад този факт той пропусна изцяло. Следователно той направи отстъпка с това, че говори само за материята на Луната. Но духовността зад Луната там не се взема впредвид; тя в основата си не принадлежи на Земята, и е свързана много повече със Старата Луна, отколкото със Земята.
Този факт беше напълно скрит, и последствието бе от огромно значение; защото Синет така представи един верен факт а именно, че Луната има нещо общо с Осмата Сфера в крайно погрешна светлина и го изкриви с голямо умение.
Той пропусна всяко споменаване за духовния аспект на Осмата Сфера, а именно, че Осмата Сфера, за представител на която бе набедена Луната, е онова, което се крие зад Луната, и той нарече Осмата Сфера поставеното там всъщност да неутрализира, да отблъсква въздействията на Осмата Сфера. Както вече чухме, материята на Луната е там, за да неутрализира Осмата Сфера, да я направи неефективна. Хората не осъзнават какво щеше да бъде въздействието на Осмата Сфера, ако материята е била отхвърлена от Луната. Цялото естество на човешката душа щеше да стане съвсем различно на Земята, и че това не се е случило се дължи на факта, че материя с по-голяма плътност е била вградена в Луната. Онова, което всъщност прави Осмата Сфера неефектива, а именно нейната материя, Синет нарича Осмата Сфера, и което е в действителност Осмата Сфера, а именно силите на Старата Луна, той скрива.
към текста >>
Той пропусна всяко споменаване за духовния аспект на Осмата Сфера, а именно, че Осмата Сфера, за п
ред
ставител на която бе набедена Луната, е онова, което се крие зад Луната, и той нарече Осмата Сфера поставеното там всъщност да неутрализира, да отблъсква въздействията на Осмата Сфера.
В "Езотеричен Будизъм" той просто казва, че материята на Луната е далеч по-плътна от тази на Земята. Това е така, дори трябва да бъде така, но че окултната действителност която посочих е скрита отзад този факт той пропусна изцяло. Следователно той направи отстъпка с това, че говори само за материята на Луната. Но духовността зад Луната там не се взема впредвид; тя в основата си не принадлежи на Земята, и е свързана много повече със Старата Луна, отколкото със Земята. Този факт беше напълно скрит, и последствието бе от огромно значение; защото Синет така представи един верен факт а именно, че Луната има нещо общо с Осмата Сфера в крайно погрешна светлина и го изкриви с голямо умение.
Той пропусна всяко споменаване за духовния аспект на Осмата Сфера, а именно, че Осмата Сфера, за представител на която бе набедена Луната, е онова, което се крие зад Луната, и той нарече Осмата Сфера поставеното там всъщност да неутрализира, да отблъсква въздействията на Осмата Сфера.
Както вече чухме, материята на Луната е там, за да неутрализира Осмата Сфера, да я направи неефективна. Хората не осъзнават какво щеше да бъде въздействието на Осмата Сфера, ако материята е била отхвърлена от Луната. Цялото естество на човешката душа щеше да стане съвсем различно на Земята, и че това не се е случило се дължи на факта, че материя с по-голяма плътност е била вградена в Луната. Онова, което всъщност прави Осмата Сфера неефектива, а именно нейната материя, Синет нарича Осмата Сфера, и което е в действителност Осмата Сфера, а именно силите на Старата Луна, той скрива. Често използвана хитрост в окултизма е да се казва нещо, което по принцип е вярно, но то да се представя по такъв начин, че е абсолютно погрешно простете парадокса!
към текста >>
Често използвана хитрост в окултизма е да се казва нещо, което по принцип е вярно, но то да се п
ред
ставя по такъв начин, че е абсолютно погрешно простете парадокса!
Той пропусна всяко споменаване за духовния аспект на Осмата Сфера, а именно, че Осмата Сфера, за представител на която бе набедена Луната, е онова, което се крие зад Луната, и той нарече Осмата Сфера поставеното там всъщност да неутрализира, да отблъсква въздействията на Осмата Сфера. Както вече чухме, материята на Луната е там, за да неутрализира Осмата Сфера, да я направи неефективна. Хората не осъзнават какво щеше да бъде въздействието на Осмата Сфера, ако материята е била отхвърлена от Луната. Цялото естество на човешката душа щеше да стане съвсем различно на Земята, и че това не се е случило се дължи на факта, че материя с по-голяма плътност е била вградена в Луната. Онова, което всъщност прави Осмата Сфера неефектива, а именно нейната материя, Синет нарича Осмата Сфера, и което е в действителност Осмата Сфера, а именно силите на Старата Луна, той скрива.
Често използвана хитрост в окултизма е да се казва нещо, което по принцип е вярно, но то да се представя по такъв начин, че е абсолютно погрешно простете парадокса!
Грешно е да се каже, че материалната Луна е Осмата Сфера, защото всъщност тя е неутрализаторът на Осмата Сфера. Но там е представено за съвсем вярно, че "Луната" е Осмата Сфера, защото Осмата Сфера е центрирана в Луната. И така, стигнахме до мястото, където можем да кажем по-точно отколкото досега беше възможно, какво е всъщност Осмата Сфера. Това е тема, най-тясно свързана с духовния аспект на еволюцията през XIX век.
към текста >>
Но там е п
ред
ставено за съвсем вярно, че "Луната" е Осмата Сфера, защото Осмата Сфера е центрирана в Луната.
Хората не осъзнават какво щеше да бъде въздействието на Осмата Сфера, ако материята е била отхвърлена от Луната. Цялото естество на човешката душа щеше да стане съвсем различно на Земята, и че това не се е случило се дължи на факта, че материя с по-голяма плътност е била вградена в Луната. Онова, което всъщност прави Осмата Сфера неефектива, а именно нейната материя, Синет нарича Осмата Сфера, и което е в действителност Осмата Сфера, а именно силите на Старата Луна, той скрива. Често използвана хитрост в окултизма е да се казва нещо, което по принцип е вярно, но то да се представя по такъв начин, че е абсолютно погрешно простете парадокса! Грешно е да се каже, че материалната Луна е Осмата Сфера, защото всъщност тя е неутрализаторът на Осмата Сфера.
Но там е представено за съвсем вярно, че "Луната" е Осмата Сфера, защото Осмата Сфера е центрирана в Луната.
И така, стигнахме до мястото, където можем да кажем по-точно отколкото досега беше възможно, какво е всъщност Осмата Сфера. Това е тема, най-тясно свързана с духовния аспект на еволюцията през XIX век.
към текста >>
90.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Ако в общ смисъл, без да навлизате в детайли прегледате това, което си позволих да п
ред
ставя п
ред
вас в п
ред
ходните лекции, ще осъзнаете че пътят на развитие, по който духовно-научното течение беше длъжно да поеме, налага оп
ред
елени и сериозни отговорности на онези, чувстващи се негови организатори.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
Ако в общ смисъл, без да навлизате в детайли прегледате това, което си позволих да представя пред вас в предходните лекции, ще осъзнаете че пътят на развитие, по който духовно-научното течение беше длъжно да поеме, налага определени и сериозни отговорности на онези, чувстващи се негови организатори.
Тъй като несъмнено сте разбрали от нашите скорошни разглеждания, че когато човек се опитва да намери своите ориентири към правилния път, пред него изникват големи трудности, различни от иначе срещаните в живота. Сега в живота на физически план в много отношения сме предпазени от отклонения в една или друга посока. Преди много години обърнах внимание на тази защита, когато във връзка с проблема за Пазача на Прага дадох определени загатвания, които бяха разширени с течение на времето. Дори в ранните статии, сега събрани в книгата "Как се постигат познания за висшите светове? ", бе показано как на физически план човекът е предпазен от твърде лесни отклонения в една или друга посока в интелектуалния и моралния живот.
към текста >>
Тъй като несъмнено сте разбрали от нашите скорошни разглеждания, че когато човек се опитва да намери своите ориентири към правилния път, п
ред
него изникват големи трудности, различни от иначе срещаните в живота.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Ако в общ смисъл, без да навлизате в детайли прегледате това, което си позволих да представя пред вас в предходните лекции, ще осъзнаете че пътят на развитие, по който духовно-научното течение беше длъжно да поеме, налага определени и сериозни отговорности на онези, чувстващи се негови организатори.
Тъй като несъмнено сте разбрали от нашите скорошни разглеждания, че когато човек се опитва да намери своите ориентири към правилния път, пред него изникват големи трудности, различни от иначе срещаните в живота.
Сега в живота на физически план в много отношения сме предпазени от отклонения в една или друга посока. Преди много години обърнах внимание на тази защита, когато във връзка с проблема за Пазача на Прага дадох определени загатвания, които бяха разширени с течение на времето. Дори в ранните статии, сега събрани в книгата "Как се постигат познания за висшите светове? ", бе показано как на физически план човекът е предпазен от твърде лесни отклонения в една или друга посока в интелектуалния и моралния живот. Ние навлизаме в съществуване по такъв начин, че определени ръководни сили за живот са заедно с нас през нашето детство.
към текста >>
Сега в живота на физически план в много отношения сме п
ред
пазени от отклонения в една или друга посока.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Ако в общ смисъл, без да навлизате в детайли прегледате това, което си позволих да представя пред вас в предходните лекции, ще осъзнаете че пътят на развитие, по който духовно-научното течение беше длъжно да поеме, налага определени и сериозни отговорности на онези, чувстващи се негови организатори. Тъй като несъмнено сте разбрали от нашите скорошни разглеждания, че когато човек се опитва да намери своите ориентири към правилния път, пред него изникват големи трудности, различни от иначе срещаните в живота.
Сега в живота на физически план в много отношения сме предпазени от отклонения в една или друга посока.
Преди много години обърнах внимание на тази защита, когато във връзка с проблема за Пазача на Прага дадох определени загатвания, които бяха разширени с течение на времето. Дори в ранните статии, сега събрани в книгата "Как се постигат познания за висшите светове? ", бе показано как на физически план човекът е предпазен от твърде лесни отклонения в една или друга посока в интелектуалния и моралния живот. Ние навлизаме в съществуване по такъв начин, че определени ръководни сили за живот са заедно с нас през нашето детство. Добре знаем, че едва в по-късните години достигаме етапа да бъдем способни да упражняваме нашата способност за свободно отсъждане.
към текста >>
П
ред
и много години обърнах внимание на тази защита, когато във връзка с проблема за Пазача на Прага дадох оп
ред
елени загатвания, които бяха разширени с течение на времето.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Ако в общ смисъл, без да навлизате в детайли прегледате това, което си позволих да представя пред вас в предходните лекции, ще осъзнаете че пътят на развитие, по който духовно-научното течение беше длъжно да поеме, налага определени и сериозни отговорности на онези, чувстващи се негови организатори. Тъй като несъмнено сте разбрали от нашите скорошни разглеждания, че когато човек се опитва да намери своите ориентири към правилния път, пред него изникват големи трудности, различни от иначе срещаните в живота. Сега в живота на физически план в много отношения сме предпазени от отклонения в една или друга посока.
Преди много години обърнах внимание на тази защита, когато във връзка с проблема за Пазача на Прага дадох определени загатвания, които бяха разширени с течение на времето.
Дори в ранните статии, сега събрани в книгата "Как се постигат познания за висшите светове? ", бе показано как на физически план човекът е предпазен от твърде лесни отклонения в една или друга посока в интелектуалния и моралния живот. Ние навлизаме в съществуване по такъв начин, че определени ръководни сили за живот са заедно с нас през нашето детство. Добре знаем, че едва в по-късните години достигаме етапа да бъдем способни да упражняваме нашата способност за свободно отсъждане. Ако наблюдавате едно дете и сравните неговия душевен живот с този на възрастен човек, ще забележите определена разлика.
към текста >>
", бе показано как на физически план човекът е п
ред
пазен от твърде лесни отклонения в една или друга посока в интелектуалния и моралния живот.
Ако в общ смисъл, без да навлизате в детайли прегледате това, което си позволих да представя пред вас в предходните лекции, ще осъзнаете че пътят на развитие, по който духовно-научното течение беше длъжно да поеме, налага определени и сериозни отговорности на онези, чувстващи се негови организатори. Тъй като несъмнено сте разбрали от нашите скорошни разглеждания, че когато човек се опитва да намери своите ориентири към правилния път, пред него изникват големи трудности, различни от иначе срещаните в живота. Сега в живота на физически план в много отношения сме предпазени от отклонения в една или друга посока. Преди много години обърнах внимание на тази защита, когато във връзка с проблема за Пазача на Прага дадох определени загатвания, които бяха разширени с течение на времето. Дори в ранните статии, сега събрани в книгата "Как се постигат познания за висшите светове?
", бе показано как на физически план човекът е предпазен от твърде лесни отклонения в една или друга посока в интелектуалния и моралния живот.
Ние навлизаме в съществуване по такъв начин, че определени ръководни сили за живот са заедно с нас през нашето детство. Добре знаем, че едва в по-късните години достигаме етапа да бъдем способни да упражняваме нашата способност за свободно отсъждане. Ако наблюдавате едно дете и сравните неговия душевен живот с този на възрастен човек, ще забележите определена разлика. Можете справедливо да кажете: вместо един вид съноподобен живот, който води в своето детство, човешкото същество започва в по-късните години да упражнява своята собствена способност на свободна преценка. Много е важно да сме наясно с тези изменения.
към текста >>
Ние навлизаме в съществуване по такъв начин, че оп
ред
елени ръководни сили за живот са заедно с нас през нашето детство.
Тъй като несъмнено сте разбрали от нашите скорошни разглеждания, че когато човек се опитва да намери своите ориентири към правилния път, пред него изникват големи трудности, различни от иначе срещаните в живота. Сега в живота на физически план в много отношения сме предпазени от отклонения в една или друга посока. Преди много години обърнах внимание на тази защита, когато във връзка с проблема за Пазача на Прага дадох определени загатвания, които бяха разширени с течение на времето. Дори в ранните статии, сега събрани в книгата "Как се постигат познания за висшите светове? ", бе показано как на физически план човекът е предпазен от твърде лесни отклонения в една или друга посока в интелектуалния и моралния живот.
Ние навлизаме в съществуване по такъв начин, че определени ръководни сили за живот са заедно с нас през нашето детство.
Добре знаем, че едва в по-късните години достигаме етапа да бъдем способни да упражняваме нашата способност за свободно отсъждане. Ако наблюдавате едно дете и сравните неговия душевен живот с този на възрастен човек, ще забележите определена разлика. Можете справедливо да кажете: вместо един вид съноподобен живот, който води в своето детство, човешкото същество започва в по-късните години да упражнява своята собствена способност на свободна преценка. Много е важно да сме наясно с тези изменения. Ако в размисъла за целия ход на човешкия живот от раждането до смъртта имаме силно предвид детството, може би има възможност да обърнем недостатъчно внимание на тази метаморфоза на вътрешния живот на душата.
към текста >>
Ако наблюдавате едно дете и сравните неговия душевен живот с този на възрастен човек, ще забележите оп
ред
елена разлика.
Преди много години обърнах внимание на тази защита, когато във връзка с проблема за Пазача на Прага дадох определени загатвания, които бяха разширени с течение на времето. Дори в ранните статии, сега събрани в книгата "Как се постигат познания за висшите светове? ", бе показано как на физически план човекът е предпазен от твърде лесни отклонения в една или друга посока в интелектуалния и моралния живот. Ние навлизаме в съществуване по такъв начин, че определени ръководни сили за живот са заедно с нас през нашето детство. Добре знаем, че едва в по-късните години достигаме етапа да бъдем способни да упражняваме нашата способност за свободно отсъждане.
Ако наблюдавате едно дете и сравните неговия душевен живот с този на възрастен човек, ще забележите определена разлика.
Можете справедливо да кажете: вместо един вид съноподобен живот, който води в своето детство, човешкото същество започва в по-късните години да упражнява своята собствена способност на свободна преценка. Много е важно да сме наясно с тези изменения. Ако в размисъла за целия ход на човешкия живот от раждането до смъртта имаме силно предвид детството, може би има възможност да обърнем недостатъчно внимание на тази метаморфоза на вътрешния живот на душата. Но това е важно да се разбере, защото периодът, през който нашата сила за преценка не е още напълно събудена, е същият този период, в който могат да бъдат получени водещи импулси за по-късния живот. Заради нашата сила на свободна преценка ние трябва, така да се каже, да бъдем обвити в сън през ранните години на нашия живот, за да може определени ръководни сили да намерят своя път в нашия интелект и в нашите морални импулси, за да не кристализираме преждевременно силите, които са ни дарени за целите на нашия живот, и които са "вдъхнати" не казвам "включени" в нашето същество.
към текста >>
Ако в размисъла за целия ход на човешкия живот от раждането до смъртта имаме силно п
ред
вид детството, може би има възможност да обърнем недостатъчно внимание на тази метаморфоза на вътрешния живот на душата.
Ние навлизаме в съществуване по такъв начин, че определени ръководни сили за живот са заедно с нас през нашето детство. Добре знаем, че едва в по-късните години достигаме етапа да бъдем способни да упражняваме нашата способност за свободно отсъждане. Ако наблюдавате едно дете и сравните неговия душевен живот с този на възрастен човек, ще забележите определена разлика. Можете справедливо да кажете: вместо един вид съноподобен живот, който води в своето детство, човешкото същество започва в по-късните години да упражнява своята собствена способност на свободна преценка. Много е важно да сме наясно с тези изменения.
Ако в размисъла за целия ход на човешкия живот от раждането до смъртта имаме силно предвид детството, може би има възможност да обърнем недостатъчно внимание на тази метаморфоза на вътрешния живот на душата.
Но това е важно да се разбере, защото периодът, през който нашата сила за преценка не е още напълно събудена, е същият този период, в който могат да бъдат получени водещи импулси за по-късния живот. Заради нашата сила на свободна преценка ние трябва, така да се каже, да бъдем обвити в сън през ранните години на нашия живот, за да може определени ръководни сили да намерят своя път в нашия интелект и в нашите морални импулси, за да не кристализираме преждевременно силите, които са ни дарени за целите на нашия живот, и които са "вдъхнати" не казвам "включени" в нашето същество. Така имаме нещо за целия си живот; ние се ръководим през живота от интелектуалните и моралните импулси, вдъхнати в нашата душа. Когато се приближаваме към идеи за духовния свят, ние ставаме в определено отношение по-свободни. Често се е казвало и трябва отново и отново да бъде повтаряно, че приближаването към духовния свят е също и един вид пробуждане от обичайните условия и обстоятелства в живота; отново, следователно, това е изменение в метаморфозите на живота, подобно на метаморфозата, водеща от детството към способността за свободно отсъждане в по-късния живот.
към текста >>
Заради нашата сила на свободна преценка ние трябва, така да се каже, да бъдем обвити в сън през ранните години на нашия живот, за да може оп
ред
елени ръководни сили да намерят своя път в нашия интелект и в нашите морални импулси, за да не кристализираме преждевременно силите, които са ни дарени за целите на нашия живот, и които са "вдъхнати" не казвам "включени" в нашето същество.
Ако наблюдавате едно дете и сравните неговия душевен живот с този на възрастен човек, ще забележите определена разлика. Можете справедливо да кажете: вместо един вид съноподобен живот, който води в своето детство, човешкото същество започва в по-късните години да упражнява своята собствена способност на свободна преценка. Много е важно да сме наясно с тези изменения. Ако в размисъла за целия ход на човешкия живот от раждането до смъртта имаме силно предвид детството, може би има възможност да обърнем недостатъчно внимание на тази метаморфоза на вътрешния живот на душата. Но това е важно да се разбере, защото периодът, през който нашата сила за преценка не е още напълно събудена, е същият този период, в който могат да бъдат получени водещи импулси за по-късния живот.
Заради нашата сила на свободна преценка ние трябва, така да се каже, да бъдем обвити в сън през ранните години на нашия живот, за да може определени ръководни сили да намерят своя път в нашия интелект и в нашите морални импулси, за да не кристализираме преждевременно силите, които са ни дарени за целите на нашия живот, и които са "вдъхнати" не казвам "включени" в нашето същество.
Така имаме нещо за целия си живот; ние се ръководим през живота от интелектуалните и моралните импулси, вдъхнати в нашата душа. Когато се приближаваме към идеи за духовния свят, ние ставаме в определено отношение по-свободни. Често се е казвало и трябва отново и отново да бъде повтаряно, че приближаването към духовния свят е също и един вид пробуждане от обичайните условия и обстоятелства в живота; отново, следователно, това е изменение в метаморфозите на живота, подобно на метаморфозата, водеща от детството към способността за свободно отсъждане в по-късния живот. Но това означава, че когато възприемаме духовно-научния възглед за света, може много лесно да се случи стабилната насока на живота, която познавахме по-рано, да започне да се колебае. Така че когато започнем да схващаме реалността на духовните светове, е въпрос на събиране силите на целия човек вътре в нас защото се нуждаем от "столицата на живота", вдъхната в нас по време на детството за да се доближим правилно до нещата, които сега ще ни бъдат разкрити от света зад отвъдната страна на Прага.
към текста >>
Когато се приближаваме към идеи за духовния свят, ние ставаме в оп
ред
елено отношение по-свободни.
Много е важно да сме наясно с тези изменения. Ако в размисъла за целия ход на човешкия живот от раждането до смъртта имаме силно предвид детството, може би има възможност да обърнем недостатъчно внимание на тази метаморфоза на вътрешния живот на душата. Но това е важно да се разбере, защото периодът, през който нашата сила за преценка не е още напълно събудена, е същият този период, в който могат да бъдат получени водещи импулси за по-късния живот. Заради нашата сила на свободна преценка ние трябва, така да се каже, да бъдем обвити в сън през ранните години на нашия живот, за да може определени ръководни сили да намерят своя път в нашия интелект и в нашите морални импулси, за да не кристализираме преждевременно силите, които са ни дарени за целите на нашия живот, и които са "вдъхнати" не казвам "включени" в нашето същество. Така имаме нещо за целия си живот; ние се ръководим през живота от интелектуалните и моралните импулси, вдъхнати в нашата душа.
Когато се приближаваме към идеи за духовния свят, ние ставаме в определено отношение по-свободни.
Често се е казвало и трябва отново и отново да бъде повтаряно, че приближаването към духовния свят е също и един вид пробуждане от обичайните условия и обстоятелства в живота; отново, следователно, това е изменение в метаморфозите на живота, подобно на метаморфозата, водеща от детството към способността за свободно отсъждане в по-късния живот. Но това означава, че когато възприемаме духовно-научния възглед за света, може много лесно да се случи стабилната насока на живота, която познавахме по-рано, да започне да се колебае. Така че когато започнем да схващаме реалността на духовните светове, е въпрос на събиране силите на целия човек вътре в нас защото се нуждаем от "столицата на живота", вдъхната в нас по време на детството за да се доближим правилно до нещата, които сега ще ни бъдат разкрити от света зад отвъдната страна на Прага. И аз ви показах колко лесно е под влияния, които продължават естествено от различните потоци на времето, да се заблудиш в една или друга посока. Отклонение като срещаното в "Езотеричен Будизъм" на Синет се дължи на факта, че силният импулс на материализма може да окаже въздействие върху душите на хората казвам, може да окаже въздействие.
към текста >>
Просто защото действаха източни влияния, беше възможно отклонение в посока, която доведе до клевета за цялата природа на настоящата Луна, и от друга страна бе възможно отклонение, защото беше в интересите на оп
ред
елени личности да не се позволи истината за повтарящите се животи на Земята да излезе наяве.
Често се е казвало и трябва отново и отново да бъде повтаряно, че приближаването към духовния свят е също и един вид пробуждане от обичайните условия и обстоятелства в живота; отново, следователно, това е изменение в метаморфозите на живота, подобно на метаморфозата, водеща от детството към способността за свободно отсъждане в по-късния живот. Но това означава, че когато възприемаме духовно-научния възглед за света, може много лесно да се случи стабилната насока на живота, която познавахме по-рано, да започне да се колебае. Така че когато започнем да схващаме реалността на духовните светове, е въпрос на събиране силите на целия човек вътре в нас защото се нуждаем от "столицата на живота", вдъхната в нас по време на детството за да се доближим правилно до нещата, които сега ще ни бъдат разкрити от света зад отвъдната страна на Прага. И аз ви показах колко лесно е под влияния, които продължават естествено от различните потоци на времето, да се заблудиш в една или друга посока. Отклонение като срещаното в "Езотеричен Будизъм" на Синет се дължи на факта, че силният импулс на материализма може да окаже въздействие върху душите на хората казвам, може да окаже въздействие.
Просто защото действаха източни влияния, беше възможно отклонение в посока, която доведе до клевета за цялата природа на настоящата Луна, и от друга страна бе възможно отклонение, защото беше в интересите на определени личности да не се позволи истината за повтарящите се животи на Земята да излезе наяве.
Онзи, който имаше интерес в случая това не бе самият Синет, а онзи зад него да се помогне материализмът в човешкия живот да бъде, така да се каже, "ултраматериализиран", внедрен в една иначе вярна система, учещ на неща като онова относно Луната, и така давайки изкривяване в специфична посока. Сега знаем, че особено през последните столетия Западната цивилизация и нейното Американско разклонение са обект на силно Християнски импулс. Аз самият се опитвам да обясня, че значението на Християнството не зависи от това какво всъщност може да бъде разбрано от него понеже голяма част ще стане разбираема едва в бъдеще, а самите ние едва започваме да схващаме определени факти, свързани с Мистерията на Голгота. Но импулсите на Християнството са реални; те въздействат дори когато хората още не ги разбират. В ранните векове обаче, определени космически истини бяха изключени от тези импулси.
към текста >>
Аз самият се опитвам да обясня, че значението на Християнството не зависи от това какво всъщност може да бъде разбрано от него понеже голяма част ще стане разбираема едва в бъдеще, а самите ние едва започваме да схващаме оп
ред
елени факти, свързани с Мистерията на Голгота.
И аз ви показах колко лесно е под влияния, които продължават естествено от различните потоци на времето, да се заблудиш в една или друга посока. Отклонение като срещаното в "Езотеричен Будизъм" на Синет се дължи на факта, че силният импулс на материализма може да окаже въздействие върху душите на хората казвам, може да окаже въздействие. Просто защото действаха източни влияния, беше възможно отклонение в посока, която доведе до клевета за цялата природа на настоящата Луна, и от друга страна бе възможно отклонение, защото беше в интересите на определени личности да не се позволи истината за повтарящите се животи на Земята да излезе наяве. Онзи, който имаше интерес в случая това не бе самият Синет, а онзи зад него да се помогне материализмът в човешкия живот да бъде, така да се каже, "ултраматериализиран", внедрен в една иначе вярна система, учещ на неща като онова относно Луната, и така давайки изкривяване в специфична посока. Сега знаем, че особено през последните столетия Западната цивилизация и нейното Американско разклонение са обект на силно Християнски импулс.
Аз самият се опитвам да обясня, че значението на Християнството не зависи от това какво всъщност може да бъде разбрано от него понеже голяма част ще стане разбираема едва в бъдеще, а самите ние едва започваме да схващаме определени факти, свързани с Мистерията на Голгота.
Но импулсите на Християнството са реални; те въздействат дори когато хората още не ги разбират. В ранните векове обаче, определени космически истини бяха изключени от тези импулси. Тези истини са изцяло съвместими с Християнството, въпреки че проницателността не успява да докаже това. Истини относно повтарящите се животи на Земята бяха изтеглени от Християнството, и така Западната култура и Американското разклонение възникнаха с форма на Християнство, от която учението за повтарящите се животи на Земята бе изключено. Показах ви как определени окултисти положиха усилия да запазят този становище на Християнството становище, което отхвърля истината за повтарящите се Земни животи.
към текста >>
В ранните векове обаче, оп
ред
елени космически истини бяха изключени от тези импулси.
Просто защото действаха източни влияния, беше възможно отклонение в посока, която доведе до клевета за цялата природа на настоящата Луна, и от друга страна бе възможно отклонение, защото беше в интересите на определени личности да не се позволи истината за повтарящите се животи на Земята да излезе наяве. Онзи, който имаше интерес в случая това не бе самият Синет, а онзи зад него да се помогне материализмът в човешкия живот да бъде, така да се каже, "ултраматериализиран", внедрен в една иначе вярна система, учещ на неща като онова относно Луната, и така давайки изкривяване в специфична посока. Сега знаем, че особено през последните столетия Западната цивилизация и нейното Американско разклонение са обект на силно Християнски импулс. Аз самият се опитвам да обясня, че значението на Християнството не зависи от това какво всъщност може да бъде разбрано от него понеже голяма част ще стане разбираема едва в бъдеще, а самите ние едва започваме да схващаме определени факти, свързани с Мистерията на Голгота. Но импулсите на Християнството са реални; те въздействат дори когато хората още не ги разбират.
В ранните векове обаче, определени космически истини бяха изключени от тези импулси.
Тези истини са изцяло съвместими с Християнството, въпреки че проницателността не успява да докаже това. Истини относно повтарящите се животи на Земята бяха изтеглени от Християнството, и така Западната култура и Американското разклонение възникнаха с форма на Християнство, от която учението за повтарящите се животи на Земята бе изключено. Показах ви как определени окултисти положиха усилия да запазят този становище на Християнството становище, което отхвърля истината за повтарящите се Земни животи. Говорих за направленията в окултизма, които бяха свързани например с Висшето Духовенство на Църквата. Замесените бяха хора на познанието, те бяха добре информирани.
към текста >>
Показах ви как оп
ред
елени окултисти положиха усилия да запазят този становище на Християнството становище, което отхвърля истината за повтарящите се Земни животи.
Аз самият се опитвам да обясня, че значението на Християнството не зависи от това какво всъщност може да бъде разбрано от него понеже голяма част ще стане разбираема едва в бъдеще, а самите ние едва започваме да схващаме определени факти, свързани с Мистерията на Голгота. Но импулсите на Християнството са реални; те въздействат дори когато хората още не ги разбират. В ранните векове обаче, определени космически истини бяха изключени от тези импулси. Тези истини са изцяло съвместими с Християнството, въпреки че проницателността не успява да докаже това. Истини относно повтарящите се животи на Земята бяха изтеглени от Християнството, и така Западната култура и Американското разклонение възникнаха с форма на Християнство, от която учението за повтарящите се животи на Земята бе изключено.
Показах ви как определени окултисти положиха усилия да запазят този становище на Християнството становище, което отхвърля истината за повтарящите се Земни животи.
Говорих за направленията в окултизма, които бяха свързани например с Висшето Духовенство на Църквата. Замесените бяха хора на познанието, те бяха добре информирани. Може да се каже, че те разбираха много повече от окултизъм, отколкото водещите членове на Теософското Общество. Но единствената им цел бе да осигурят учението за повтарящите се Земни животи да бъде отстранено дори още по-убедително; оттук и тяхното отричане, че човекът, както съм показал в "Тайната Наука", в хода на своята Земна еволюция влиза в отношения с другите планети на Слънчевата Система. Силите тук, внедрени в човешката душа, имат нещо общо главно с човешкото участие в Космоса извън Земята; и от тези среди се желаеше хората да бъдат оставени в неведение относно това участие.
към текста >>
Силите тук, внедрени в човешката душа, имат нещо общо главно с човешкото участие в Космоса извън Земята; и от тези с
ред
и се желаеше хората да бъдат оставени в неведение относно това участие.
Показах ви как определени окултисти положиха усилия да запазят този становище на Християнството становище, което отхвърля истината за повтарящите се Земни животи. Говорих за направленията в окултизма, които бяха свързани например с Висшето Духовенство на Църквата. Замесените бяха хора на познанието, те бяха добре информирани. Може да се каже, че те разбираха много повече от окултизъм, отколкото водещите членове на Теософското Общество. Но единствената им цел бе да осигурят учението за повтарящите се Земни животи да бъде отстранено дори още по-убедително; оттук и тяхното отричане, че човекът, както съм показал в "Тайната Наука", в хода на своята Земна еволюция влиза в отношения с другите планети на Слънчевата Система.
Силите тук, внедрени в човешката душа, имат нещо общо главно с човешкото участие в Космоса извън Земята; и от тези среди се желаеше хората да бъдат оставени в неведение относно това участие.
Намерението бе те да се отклонят от осъзнаването, че душата е свързана не само със Земята и нейните събития, а също и с онова там отвън в Космоса, просветващо долу до нас например от другите планети на нашата Слънчева система. Поради това, че работят върху човешкото същество, импулсите произлизащи от другите планети на нашата Слънчева система имат силата да изтръгнат душата, като живееща душа, от физическата смърт. Това е тяхната съществена функция, както можете да осъзнаете от описанията на живота между смъртта и новото раждане, които съм давал по различни поводи и от различни гледни точки. Но ако разгледате назад еволюцията на човечеството ще намерите, че точно във времената, когато атавистичното знание, ясновидското знание, присъстваше като древно наследство, хората отправяха своя поглед към другите небесни тела на нашата Слънчева система, и Астрологията която в наши дни е станала такава съмнителна наука играеше роля от огромна важност в онези стари времена. Защо, можем да се попитаме, Астрологията е престанала да играе тази важна роля?
към текста >>
П
ред
ставете си човек със старото ясновидско виждане.
Не ставаше въпрос то да трябва да се придобива с усилия, тъй като бе наследство. Точно както човекът днес има очи и уши, така в онези времена той имаше способността за ясновидство. Но наближават времена, когато ясновидството все повече ще бъде възвръщано. Това направи необходимо в една фаза в неговото съществуване човекът да бъде изолиран от духовния свят и ограничен във външния, минерален свят, за да може всичко да бъде изградено отново отвътре; каквото беше виждано отвън, трябва сега да бъде изградено отново отвътре. Ще ви го скицирам ето така (рисунката на черната дъска).
Представете си човек със старото ясновидско виждане.
(Ще взема окото като представляващо ясновидския поглед, въпреки че това не е функция единствено на окото.) Той отправя своя поглед към звездните небеса и съзира различните духовни импулси бликащи оттам. След това, с течение на епохите това ясновидство угасна и човешкият поглед бе ограничен до явленията на Земното съществуване. Нещо друго трябваше да възникне на мястото на по-раннното ясновидство, нещо което може да бъде посочено като кажем: Каквото преди идваше отвън, трябва сега да произлезе отвътре. Човекът трябва да се научи да отправя навън каквото Небесата са внедрили в него, за да може той отново да намери своите връзки с Небесата. Посоката, която трябваше да бъде следвана, беше точно противоположна на онази от по-ранния път.
към текста >>
(Ще взема окото като п
ред
ставляващо ясновидския поглед, въпреки че това не е функция единствено на окото.) Той отправя своя поглед към звездните небеса и съзира различните духовни импулси бликащи оттам.
Точно както човекът днес има очи и уши, така в онези времена той имаше способността за ясновидство. Но наближават времена, когато ясновидството все повече ще бъде възвръщано. Това направи необходимо в една фаза в неговото съществуване човекът да бъде изолиран от духовния свят и ограничен във външния, минерален свят, за да може всичко да бъде изградено отново отвътре; каквото беше виждано отвън, трябва сега да бъде изградено отново отвътре. Ще ви го скицирам ето така (рисунката на черната дъска). Представете си човек със старото ясновидско виждане.
(Ще взема окото като представляващо ясновидския поглед, въпреки че това не е функция единствено на окото.) Той отправя своя поглед към звездните небеса и съзира различните духовни импулси бликащи оттам.
След това, с течение на епохите това ясновидство угасна и човешкият поглед бе ограничен до явленията на Земното съществуване. Нещо друго трябваше да възникне на мястото на по-раннното ясновидство, нещо което може да бъде посочено като кажем: Каквото преди идваше отвън, трябва сега да произлезе отвътре. Човекът трябва да се научи да отправя навън каквото Небесата са внедрили в него, за да може той отново да намери своите връзки с Небесата. Посоката, която трябваше да бъде следвана, беше точно противоположна на онази от по-ранния път. Действителен факт е, че човешката природа в настоящия момент на времето е въвлечена в процес на реорганизация.
към текста >>
Нещо друго трябваше да възникне на мястото на по-раннното ясновидство, нещо което може да бъде посочено като кажем: Каквото п
ред
и идваше отвън, трябва сега да произлезе отвътре.
Това направи необходимо в една фаза в неговото съществуване човекът да бъде изолиран от духовния свят и ограничен във външния, минерален свят, за да може всичко да бъде изградено отново отвътре; каквото беше виждано отвън, трябва сега да бъде изградено отново отвътре. Ще ви го скицирам ето така (рисунката на черната дъска). Представете си човек със старото ясновидско виждане. (Ще взема окото като представляващо ясновидския поглед, въпреки че това не е функция единствено на окото.) Той отправя своя поглед към звездните небеса и съзира различните духовни импулси бликащи оттам. След това, с течение на епохите това ясновидство угасна и човешкият поглед бе ограничен до явленията на Земното съществуване.
Нещо друго трябваше да възникне на мястото на по-раннното ясновидство, нещо което може да бъде посочено като кажем: Каквото преди идваше отвън, трябва сега да произлезе отвътре.
Човекът трябва да се научи да отправя навън каквото Небесата са внедрили в него, за да може той отново да намери своите връзки с Небесата. Посоката, която трябваше да бъде следвана, беше точно противоположна на онази от по-ранния път. Действителен факт е, че човешката природа в настоящия момент на времето е въвлечена в процес на реорганизация. Тя бе преминала през точката на най-дълбока тъмнина един израз на което беше нареченото от мен истинско наводнение с материализъм в средата на XIX век. Но човечеството излиза от това състояние.
към текста >>
Тя бе преминала през точката на най-дълбока тъмнина един израз на което беше нареченото от мен истинско наводнение с материализъм в с
ред
ата на XIX век.
След това, с течение на епохите това ясновидство угасна и човешкият поглед бе ограничен до явленията на Земното съществуване. Нещо друго трябваше да възникне на мястото на по-раннното ясновидство, нещо което може да бъде посочено като кажем: Каквото преди идваше отвън, трябва сега да произлезе отвътре. Човекът трябва да се научи да отправя навън каквото Небесата са внедрили в него, за да може той отново да намери своите връзки с Небесата. Посоката, която трябваше да бъде следвана, беше точно противоположна на онази от по-ранния път. Действителен факт е, че човешката природа в настоящия момент на времето е въвлечена в процес на реорганизация.
Тя бе преминала през точката на най-дълбока тъмнина един израз на което беше нареченото от мен истинско наводнение с материализъм в средата на XIX век.
Но човечеството излиза от това състояние. Описвайки това с термини от окултизма, можем да кажем: В по-ранните времена хората не възприемаха, не мислеха само с физическото тяло, а възприемаха и мислеха с етерното тяло. Възприеманото с етерното тяло бе изживявано съзнателно в астралното тяло като Астрология. А в съвременната Астрономия всичко е въпрос на изчисление. Етерното тяло трябва да бъде ревитализирано, и това е свързано с новото явяване на Христос.
към текста >>
Ако това ограничаване до физическото тяло наистина бе п
ред
извикано от цялостния прилив на материализъм през XIX век, тогава хората би трябвало по-п
ред
и да подразбират нещо за етерното тяло, което тогава е било подтиснато, но сега отново излиза наяве.
Но както виждате, крайно необходимо е това витализиране на етерното тяло да се състои. Могат да се направят забележителни открития, ако някой навлезе дълбоко в тези неща. Цялото усещане, че човекът има етерно тяло е изчезнало и господства усещането, че той има само физическо тяло. Но ще бъде изцяло погрешно да вярваме, че това схващане за човека, имащ само физическо тяло, е много старо. Това изобщо не е така.
Ако това ограничаване до физическото тяло наистина бе предизвикано от цялостния прилив на материализъм през XIX век, тогава хората би трябвало по-преди да подразбират нещо за етерното тяло, което тогава е било подтиснато, но сега отново излиза наяве.
Бих могъл да ви дам много доказателства, че по-рано се знаеше нещо за етерното тяло, съществуването на което започна постепенно да се пренебрегва. Бих могъл да цитирам много пасажи от по-ранни творби, но ще ви прочета един такъв от книга, публикувана през 1827 год. На стр. 208 се натъкваме на забележителен абзац. Ще го прочета много бавно, така че да можете да прецените колко различно се пише за тези неща днес под влиянието на възгледи, станали изцяло материалистични.
към текста >>
Организмът се изхранва и органичният живот се поддържа не от храна и течности, а от кръвта (неутрализираният Земен и етерен жизнен принцип)" тук авторът показва, че не говори за физическата кръв, а за лежащото в основата на кръвта като етерен жизнен принцип "и не п
ред
и в пластичните мембрани кръвта да се усили и така да се каже да сублимира във витализиращо, формиращо дихание (Aura Vitalis)."
Бих могъл да цитирам много пасажи от по-ранни творби, но ще ви прочета един такъв от книга, публикувана през 1827 год. На стр. 208 се натъкваме на забележителен абзац. Ще го прочета много бавно, така че да можете да прецените колко различно се пише за тези неща днес под влиянието на възгледи, станали изцяло материалистични. "Понятието за хранене се свързва погрешно просто с поглъщането на храна и течности и тяхното преработване в органите на храносмилането.
Организмът се изхранва и органичният живот се поддържа не от храна и течности, а от кръвта (неутрализираният Земен и етерен жизнен принцип)" тук авторът показва, че не говори за физическата кръв, а за лежащото в основата на кръвта като етерен жизнен принцип "и не преди в пластичните мембрани кръвта да се усили и така да се каже да сублимира във витализиращо, формиращо дихание (Aura Vitalis)."
Какво иска авторът да изрази тук? Той иска да посочи, че външното хранене не е факта от първостепенна важност, а че докато външното хранене се състои, то извлича поток от хранителните продукти в кръвта, така че продължава процес в онова, което лежи в основата на кръвта като етерен жизнен принцип. Това е написано през 1827 год. Авторът е сложил скоби около думите "Aura Vitalis". "Пластичен" тук е синоним на "имагинативен".
към текста >>
Мога еднакво добре да прочета тези
ред
ове така: "не п
ред
и в имагинативните мембрани кръвта да се усили и така да се каже да сублимира във витализиращо, формиращо дихание (Aura Vitalis)." .
Какво иска авторът да изрази тук? Той иска да посочи, че външното хранене не е факта от първостепенна важност, а че докато външното хранене се състои, то извлича поток от хранителните продукти в кръвта, така че продължава процес в онова, което лежи в основата на кръвта като етерен жизнен принцип. Това е написано през 1827 год. Авторът е сложил скоби около думите "Aura Vitalis". "Пластичен" тук е синоним на "имагинативен".
Мога еднакво добре да прочета тези редове така: "не преди в имагинативните мембрани кръвта да се усили и така да се каже да сублимира във витализиращо, формиращо дихание (Aura Vitalis)." .
. . последните две думи са в скоби. "Aura Vitalis" може да се преведе само като "етерно тяло". Човекът, написал това, бе професор по психиатрична терапия в Университета в Лайпциг и доктор в болницата "Сейнт Джордж" там. Това бе Йохан Кристиян Аугуст Хайнрот, за когото говорих веднъж във връзка с Гьоте.
към текста >>
Тази способност, във всеки случай чудесна, обаче и е била п
ред
адена от най-ранна възраст като една трудна задача.
Макариа е в нашата Слънчева система в отношение, което едва можем да посмеем да изразим. В дух, душа, въображение, тя не излиза извън себе си; но тя не само гледа, а в същото време е и част от всичко; тя вижда себе си отнесена в онези небесни сфери, но по доста специален начин. От своето детство тя странства около Слънцето, и дори както сега е разкрито, в спирала, отдалечавайки се все повече и повече от центъра и обикаляйки по посока на външните области. Ако приемем, че доколкото едни същества са телесни, те са устремени в посока към центъра, доколкото са духовни към периферията, то нашата приятелка принадлежи към най-духовните. Тя сякаш се е родила само за да се освободи от Земното, та да проникне в най-близките и най-отдалечените кътчета на Битието.
Тази способност, във всеки случай чудесна, обаче и е била предадена от най-ранна възраст като една трудна задача.
Тя си спомня от детството своето най-вътрешно Себе като пронизано от светлинни същества, като прояснено от светлина, на която дори и най-ярката слънчева светлина не може да повлияе. Тя следователно носи източници на светлина вътре в себе си, и външната светлина не може да "влияе" над нея. Често тя вижда две слънца; едно вътрешно, друго в небето; две луни, от които външната в своята големина си остава същата във всички фази; вътрешната винаги намалява все повече и повече. Този дар отдалечи нейните интереси от обичайните неща, но чудесните и родители насочваха всичко към нейната култура. Всички способности бяха живи в нея, всички дейности работеха, така че тя разбираше как да удовлетвори всички свои външни взаимоотношения, и докато сърцето и, духът и, бяха изцяло изпълнени с видения не от този свят, нейните действия и дела оставаха винаги подхождащи на най-възвишено благоприличие.
към текста >>
Разкошът на това положение бе до известна степен променен, така че на нея също и изглеждаше сякаш се зазорява и смрачава; докато с угасена вътрешна светлина тя се стремеше най-п
ред
ано да изпълни външните си задължения, със свежия блясък на вътрешната светлина тя се отдаваше на най-благословено спокойствие.
Тя следователно носи източници на светлина вътре в себе си, и външната светлина не може да "влияе" над нея. Често тя вижда две слънца; едно вътрешно, друго в небето; две луни, от които външната в своята големина си остава същата във всички фази; вътрешната винаги намалява все повече и повече. Този дар отдалечи нейните интереси от обичайните неща, но чудесните и родители насочваха всичко към нейната култура. Всички способности бяха живи в нея, всички дейности работеха, така че тя разбираше как да удовлетвори всички свои външни взаимоотношения, и докато сърцето и, духът и, бяха изцяло изпълнени с видения не от този свят, нейните действия и дела оставаха винаги подхождащи на най-възвишено благоприличие. Както тя израсна, навсякъде помагаща, непрестанно в големи и малки услуги, тя бродеше като Божий ангел на Земята, докато нейното изцяло духовно същество се движеше наистина около Слънцето на този свят, но в постоянно увеличаващи се кръгове към онова отвъд този свят.
Разкошът на това положение бе до известна степен променен, така че на нея също и изглеждаше сякаш се зазорява и смрачава; докато с угасена вътрешна светлина тя се стремеше най-предано да изпълни външните си задължения, със свежия блясък на вътрешната светлина тя се отдаваше на най-благословено спокойствие.
Да, тя щеше да забележи, че нещо като облаци надвисват над нея от време на време, и за известно време затъмняваха погледа и към небесните придружители – период, който тя разбираше как да оползотворява непрекъснато за благополучието и възхищението на своето обкръжение. Докато тя пазеше своите виждания в тайна, изискваше се много от нея, за да ги понася. Каквото тя разкри от тях не бе прието, или бе погрешно интерпретирано; затова в своя дълъг живот тя го остави да се прояви външно като болест, и в семейството и винаги говореха за това така; но накрая добрата съдба и представи човека, както виждате, еднакво ценен като доктор, математик и астроном; докрай благороден човек, който обаче първоначално се доближи до нея без любопитство. Но когато придоби доверие в него, тя постепенно му описа своето положение, съедини настоящето с миналото и свърза събитията, той бе толкова запленен, че повече не можеше да се раздели с нея, и ден след ден се стараеше да прониква все по-дълбоко в тайната. Отначало той даде ясно да се разбере, че го сметна за заблуда, защото тя не скри, че от най-ранна възраст се е занимавала с познание за звездите и небето, че е била обучавана от тях, и не е пропускала възможност да добие ясна представа за устройството на света от машините и книгите.
към текста >>
Каквото тя разкри от тях не бе прието, или бе погрешно интерпретирано; затова в своя дълъг живот тя го остави да се прояви външно като болест, и в семейството и винаги говореха за това така; но накрая добрата съдба и п
ред
стави човека, както виждате, еднакво ценен като доктор, математик и астроном; докрай благороден човек, който обаче първоначално се доближи до нея без любопитство.
Всички способности бяха живи в нея, всички дейности работеха, така че тя разбираше как да удовлетвори всички свои външни взаимоотношения, и докато сърцето и, духът и, бяха изцяло изпълнени с видения не от този свят, нейните действия и дела оставаха винаги подхождащи на най-възвишено благоприличие. Както тя израсна, навсякъде помагаща, непрестанно в големи и малки услуги, тя бродеше като Божий ангел на Земята, докато нейното изцяло духовно същество се движеше наистина около Слънцето на този свят, но в постоянно увеличаващи се кръгове към онова отвъд този свят. Разкошът на това положение бе до известна степен променен, така че на нея също и изглеждаше сякаш се зазорява и смрачава; докато с угасена вътрешна светлина тя се стремеше най-предано да изпълни външните си задължения, със свежия блясък на вътрешната светлина тя се отдаваше на най-благословено спокойствие. Да, тя щеше да забележи, че нещо като облаци надвисват над нея от време на време, и за известно време затъмняваха погледа и към небесните придружители – период, който тя разбираше как да оползотворява непрекъснато за благополучието и възхищението на своето обкръжение. Докато тя пазеше своите виждания в тайна, изискваше се много от нея, за да ги понася.
Каквото тя разкри от тях не бе прието, или бе погрешно интерпретирано; затова в своя дълъг живот тя го остави да се прояви външно като болест, и в семейството и винаги говореха за това така; но накрая добрата съдба и представи човека, както виждате, еднакво ценен като доктор, математик и астроном; докрай благороден човек, който обаче първоначално се доближи до нея без любопитство.
Но когато придоби доверие в него, тя постепенно му описа своето положение, съедини настоящето с миналото и свърза събитията, той бе толкова запленен, че повече не можеше да се раздели с нея, и ден след ден се стараеше да прониква все по-дълбоко в тайната. Отначало той даде ясно да се разбере, че го сметна за заблуда, защото тя не скри, че от най-ранна възраст се е занимавала с познание за звездите и небето, че е била обучавана от тях, и не е пропускала възможност да добие ясна представа за устройството на света от машините и книгите. Той следователно не бе казал последната си дума; беше научено наизуст, ефекта на поддържаното на висока степен въображение, можеше да се допусне влияние на паметта, добавяне на силата на преценка, но особено на прикрита пресметливост. Той е математик и следователно твърдоглав, ясен ум и следователно невярващ. Дълго време той се съпротивляваше, следеше какво тя споменава, именно така се стараеше да се доближи до последствието от различните години, придържаше се особено към най-новото становище, противоположното на разбиранията за небесата и техните задачи, и накрая възкликна:
към текста >>
Отначало той даде ясно да се разбере, че го сметна за заблуда, защото тя не скри, че от най-ранна възраст се е занимавала с познание за звездите и небето, че е била обучавана от тях, и не е пропускала възможност да добие ясна п
ред
става за устройството на света от машините и книгите.
Разкошът на това положение бе до известна степен променен, така че на нея също и изглеждаше сякаш се зазорява и смрачава; докато с угасена вътрешна светлина тя се стремеше най-предано да изпълни външните си задължения, със свежия блясък на вътрешната светлина тя се отдаваше на най-благословено спокойствие. Да, тя щеше да забележи, че нещо като облаци надвисват над нея от време на време, и за известно време затъмняваха погледа и към небесните придружители – период, който тя разбираше как да оползотворява непрекъснато за благополучието и възхищението на своето обкръжение. Докато тя пазеше своите виждания в тайна, изискваше се много от нея, за да ги понася. Каквото тя разкри от тях не бе прието, или бе погрешно интерпретирано; затова в своя дълъг живот тя го остави да се прояви външно като болест, и в семейството и винаги говореха за това така; но накрая добрата съдба и представи човека, както виждате, еднакво ценен като доктор, математик и астроном; докрай благороден човек, който обаче първоначално се доближи до нея без любопитство. Но когато придоби доверие в него, тя постепенно му описа своето положение, съедини настоящето с миналото и свърза събитията, той бе толкова запленен, че повече не можеше да се раздели с нея, и ден след ден се стараеше да прониква все по-дълбоко в тайната.
Отначало той даде ясно да се разбере, че го сметна за заблуда, защото тя не скри, че от най-ранна възраст се е занимавала с познание за звездите и небето, че е била обучавана от тях, и не е пропускала възможност да добие ясна представа за устройството на света от машините и книгите.
Той следователно не бе казал последната си дума; беше научено наизуст, ефекта на поддържаното на висока степен въображение, можеше да се допусне влияние на паметта, добавяне на силата на преценка, но особено на прикрита пресметливост. Той е математик и следователно твърдоглав, ясен ум и следователно невярващ. Дълго време той се съпротивляваше, следеше какво тя споменава, именно така се стараеше да се доближи до последствието от различните години, придържаше се особено към най-новото становище, противоположното на разбиранията за небесата и техните задачи, и накрая възкликна: "Защо Бог и Природата да не бъдат живееща "Armillarsphere", разумно движение на часовников механизъм, така че точно както часовниците биха ни го представяли ежедневно и ежечасно, ако бяха в състояние от само себе си по особен начин да следват движението на звездите! "
към текста >>
"Защо Бог и Природата да не бъдат живееща "Armillarsphere", разумно движение на часовников механизъм, така че точно както часовниците биха ни го п
ред
ставяли ежедневно и ежечасно, ако бяха в състояние от само себе си по особен начин да следват движението на звездите!
Но когато придоби доверие в него, тя постепенно му описа своето положение, съедини настоящето с миналото и свърза събитията, той бе толкова запленен, че повече не можеше да се раздели с нея, и ден след ден се стараеше да прониква все по-дълбоко в тайната. Отначало той даде ясно да се разбере, че го сметна за заблуда, защото тя не скри, че от най-ранна възраст се е занимавала с познание за звездите и небето, че е била обучавана от тях, и не е пропускала възможност да добие ясна представа за устройството на света от машините и книгите. Той следователно не бе казал последната си дума; беше научено наизуст, ефекта на поддържаното на висока степен въображение, можеше да се допусне влияние на паметта, добавяне на силата на преценка, но особено на прикрита пресметливост. Той е математик и следователно твърдоглав, ясен ум и следователно невярващ. Дълго време той се съпротивляваше, следеше какво тя споменава, именно така се стараеше да се доближи до последствието от различните години, придържаше се особено към най-новото становище, противоположното на разбиранията за небесата и техните задачи, и накрая възкликна:
"Защо Бог и Природата да не бъдат живееща "Armillarsphere", разумно движение на часовников механизъм, така че точно както часовниците биха ни го представяли ежедневно и ежечасно, ако бяха в състояние от само себе си по особен начин да следват движението на звездите!
" Но тук не ще рискуваме да отидем по-далеч, тъй като невероятното губи своята стойност, когато го разглеждаме по-отблизо в подробности. Достатъчно е да кажем: това, което ни служеше като основа да започнем да разбираме, беше следното. За нея, ясновидката, нашето Слънце се появяваше в погледа много по-малко отколкото тя го виждаше през деня; а също и необикновеното положение на тази възвишена светлина на небето в Зодиака поражда някои изводи. От друга страна възникват съмнения и грешки, защото тя, която изглежда посочваше една или друга звезда като появяваща се по същия начин в Зодиака, но за която в небето тя не знаеше.
към текста >>
Тук, по най-забележителен начин, ни се п
ред
ставя перспектива как душата, как човешкото същество, ще поеме по пътя на завръщане отвътре в света на звездите.
От друга страна възникват съмнения и грешки, защото тя, която изглежда посочваше една или друга звезда като появяваща се по същия начин в Зодиака, но за която в небето тя не знаеше. Те може да са били още неоткрити малки планети по онова време, тъй като от друга страна може да се направи заключение, че тя, далеч отвъд орбитата на Марс, се приближаваше към орбитата на Юпитер. Открито, за дълго време, тя бе разглеждала тези планети, в каква степен е трудно да се каже, с удивление от тяхното могъщо великолепие, и бе наблюдавала играта на луните им около тях, но бе виждала това по най-удивителен начин като намаляваща луна, и без в действителност да се върти наоколо, както нарастващата луна се явява за нас. От това може да се направи извод, че тя виждаше това отстрани, и наистина бе на границата да се движи отвъд нейната орбита, в безкрайното пространство идващо в опозиция на Сатурн. Нататък не я следваше никакво въображение, но се надяваме, че такава ентелехия няма да напусне изцяло нашата Слънчева система; но щом бе стигнала до границата и, тя ще копнее да се върне, за да работи отново в услуга на нашите правнуци с обществен живот и благотворителност.
Тук, по най-забележителен начин, ни се представя перспектива как душата, как човешкото същество, ще поеме по пътя на завръщане отвътре в света на звездите.
Четох ви описанието на Макариа от "Вилхелм Майстер" на Гьоте, и той нарочно добави, че не е казал всичко. Той посочи, че това бе неземна поема, с думите: "Докато сега ние затваряме тази неземна поезия, надявайки се на прошка, нека се обърнем отново към онази Земна история, за която по-горе накратко споменахме." Преди да описва Макариа, Гьоте пише: Но стигнали в тази точка, не можем да устоим на изкушението да прочетем от нашите архиви (Гьоте има предвид "духовни" архиви бел. англ. пр.) един лист, засягащ Макариа и специалната способност, която бе дадена на нейното съзнание. За съжаление, това съчинение бе записано по памет не много време след като съдържанието на книгата бе разгласено, и не може да се счита за напълно автентично, както е желателно при толкова забележителен случай.
към текста >>
П
ред
и да описва Макариа, Гьоте пише: Но стигнали в тази точка, не можем да устоим на изкушението да прочетем от нашите архиви (Гьоте има п
ред
вид "духовни" архиви бел. англ.
От това може да се направи извод, че тя виждаше това отстрани, и наистина бе на границата да се движи отвъд нейната орбита, в безкрайното пространство идващо в опозиция на Сатурн. Нататък не я следваше никакво въображение, но се надяваме, че такава ентелехия няма да напусне изцяло нашата Слънчева система; но щом бе стигнала до границата и, тя ще копнее да се върне, за да работи отново в услуга на нашите правнуци с обществен живот и благотворителност. Тук, по най-забележителен начин, ни се представя перспектива как душата, как човешкото същество, ще поеме по пътя на завръщане отвътре в света на звездите. Четох ви описанието на Макариа от "Вилхелм Майстер" на Гьоте, и той нарочно добави, че не е казал всичко. Той посочи, че това бе неземна поема, с думите: "Докато сега ние затваряме тази неземна поезия, надявайки се на прошка, нека се обърнем отново към онази Земна история, за която по-горе накратко споменахме."
Преди да описва Макариа, Гьоте пише: Но стигнали в тази точка, не можем да устоим на изкушението да прочетем от нашите архиви (Гьоте има предвид "духовни" архиви бел. англ.
пр.) един лист, засягащ Макариа и специалната способност, която бе дадена на нейното съзнание. За съжаление, това съчинение бе записано по памет не много време след като съдържанието на книгата бе разгласено, и не може да се счита за напълно автентично, както е желателно при толкова забележителен случай. Но то може би е така тясно свързано, че да предизвика размисъл и да обърне внимание дали не е било отбелязано и записано нещо близко или почти съответстващо му. Искам да насоча вниманието ви към този пасаж от "Пътешествията на Вилхелм Майстер", защото той ще ви покаже, че в Духовната Наука ние наистина се срещаме с изискванията на нашата епоха. Човешката природа се променя по такъв начин, че тя ще породи отвътре онова древно наследство от пред-Земния свят, което е изгубила.
към текста >>
Но то може би е така тясно свързано, че да п
ред
извика размисъл и да обърне внимание дали не е било отбелязано и записано нещо близко или почти съответстващо му.
Четох ви описанието на Макариа от "Вилхелм Майстер" на Гьоте, и той нарочно добави, че не е казал всичко. Той посочи, че това бе неземна поема, с думите: "Докато сега ние затваряме тази неземна поезия, надявайки се на прошка, нека се обърнем отново към онази Земна история, за която по-горе накратко споменахме." Преди да описва Макариа, Гьоте пише: Но стигнали в тази точка, не можем да устоим на изкушението да прочетем от нашите архиви (Гьоте има предвид "духовни" архиви бел. англ. пр.) един лист, засягащ Макариа и специалната способност, която бе дадена на нейното съзнание. За съжаление, това съчинение бе записано по памет не много време след като съдържанието на книгата бе разгласено, и не може да се счита за напълно автентично, както е желателно при толкова забележителен случай.
Но то може би е така тясно свързано, че да предизвика размисъл и да обърне внимание дали не е било отбелязано и записано нещо близко или почти съответстващо му.
Искам да насоча вниманието ви към този пасаж от "Пътешествията на Вилхелм Майстер", защото той ще ви покаже, че в Духовната Наука ние наистина се срещаме с изискванията на нашата епоха. Човешката природа се променя по такъв начин, че тя ще породи отвътре онова древно наследство от пред-Земния свят, което е изгубила. И хората трябва да съзнават какво приближава към тях иначе ще изпаднат в пълно объркване. Духовната Наука трябва да затвърди мястото си в културния живот на нашето време. Но в момента, когато хората обърнат внимание на посоченото тук, те неизбежно стигат до учението за прераждането, защото си казват, че е напълно възможно ентелехия от духовния свят, от сферите на Юпитер, Сатурн и т.н., да има нещо общо със Земята и да може да се завърне сред нас.
към текста >>
Човешката природа се променя по такъв начин, че тя ще породи отвътре онова древно наследство от п
ред
-Земния свят, което е изгубила.
Преди да описва Макариа, Гьоте пише: Но стигнали в тази точка, не можем да устоим на изкушението да прочетем от нашите архиви (Гьоте има предвид "духовни" архиви бел. англ. пр.) един лист, засягащ Макариа и специалната способност, която бе дадена на нейното съзнание. За съжаление, това съчинение бе записано по памет не много време след като съдържанието на книгата бе разгласено, и не може да се счита за напълно автентично, както е желателно при толкова забележителен случай. Но то може би е така тясно свързано, че да предизвика размисъл и да обърне внимание дали не е било отбелязано и записано нещо близко или почти съответстващо му. Искам да насоча вниманието ви към този пасаж от "Пътешествията на Вилхелм Майстер", защото той ще ви покаже, че в Духовната Наука ние наистина се срещаме с изискванията на нашата епоха.
Човешката природа се променя по такъв начин, че тя ще породи отвътре онова древно наследство от пред-Земния свят, което е изгубила.
И хората трябва да съзнават какво приближава към тях иначе ще изпаднат в пълно объркване. Духовната Наука трябва да затвърди мястото си в културния живот на нашето време. Но в момента, когато хората обърнат внимание на посоченото тук, те неизбежно стигат до учението за прераждането, защото си казват, че е напълно възможно ентелехия от духовния свят, от сферите на Юпитер, Сатурн и т.н., да има нещо общо със Земята и да може да се завърне сред нас. Следователно онези окултисти, които желаят учението за прераждането да бъде потулено, казват, че трябва да се издигнат прегради срещу настъпването на този възглед за живота, и тези прегради се издигат чрез отклоняване съзнанието на хората колкото е възможно по-далеч от връзката им с небесните тела на Слънчевата система. Така виждаме, че в тези среди има силен интерес да не се позволи определени неща да излязат наяве.
към текста >>
Но в момента, когато хората обърнат внимание на посоченото тук, те неизбежно стигат до учението за прераждането, защото си казват, че е напълно възможно ентелехия от духовния свят, от сферите на Юпитер, Сатурн и т.н., да има нещо общо със Земята и да може да се завърне с
ред
нас.
Но то може би е така тясно свързано, че да предизвика размисъл и да обърне внимание дали не е било отбелязано и записано нещо близко или почти съответстващо му. Искам да насоча вниманието ви към този пасаж от "Пътешествията на Вилхелм Майстер", защото той ще ви покаже, че в Духовната Наука ние наистина се срещаме с изискванията на нашата епоха. Човешката природа се променя по такъв начин, че тя ще породи отвътре онова древно наследство от пред-Земния свят, което е изгубила. И хората трябва да съзнават какво приближава към тях иначе ще изпаднат в пълно объркване. Духовната Наука трябва да затвърди мястото си в културния живот на нашето време.
Но в момента, когато хората обърнат внимание на посоченото тук, те неизбежно стигат до учението за прераждането, защото си казват, че е напълно възможно ентелехия от духовния свят, от сферите на Юпитер, Сатурн и т.н., да има нещо общо със Земята и да може да се завърне сред нас.
Следователно онези окултисти, които желаят учението за прераждането да бъде потулено, казват, че трябва да се издигнат прегради срещу настъпването на този възглед за живота, и тези прегради се издигат чрез отклоняване съзнанието на хората колкото е възможно по-далеч от връзката им с небесните тела на Слънчевата система. Така виждаме, че в тези среди има силен интерес да не се позволи определени неща да излязат наяве. Вчера казах, че ако присъства интерес от пристрастна, едностранчива цел, той винаги намира подкрепа. Но истината в повечето случаи е оспорвана и се прави всичко възможно да се предотврати самата истина да излезе на бял свят. И дали заемаме вярното становище в нашето духовно Движение зависи от това дали сме напълно съзнателни, че истината която търсим ще бъде атакувана от много, много страни.
към текста >>
Така виждаме, че в тези с
ред
и има силен интерес да не се позволи оп
ред
елени неща да излязат наяве.
Човешката природа се променя по такъв начин, че тя ще породи отвътре онова древно наследство от пред-Земния свят, което е изгубила. И хората трябва да съзнават какво приближава към тях иначе ще изпаднат в пълно объркване. Духовната Наука трябва да затвърди мястото си в културния живот на нашето време. Но в момента, когато хората обърнат внимание на посоченото тук, те неизбежно стигат до учението за прераждането, защото си казват, че е напълно възможно ентелехия от духовния свят, от сферите на Юпитер, Сатурн и т.н., да има нещо общо със Земята и да може да се завърне сред нас. Следователно онези окултисти, които желаят учението за прераждането да бъде потулено, казват, че трябва да се издигнат прегради срещу настъпването на този възглед за живота, и тези прегради се издигат чрез отклоняване съзнанието на хората колкото е възможно по-далеч от връзката им с небесните тела на Слънчевата система.
Така виждаме, че в тези среди има силен интерес да не се позволи определени неща да излязат наяве.
Вчера казах, че ако присъства интерес от пристрастна, едностранчива цел, той винаги намира подкрепа. Но истината в повечето случаи е оспорвана и се прави всичко възможно да се предотврати самата истина да излезе на бял свят. И дали заемаме вярното становище в нашето духовно Движение зависи от това дали сме напълно съзнателни, че истината която търсим ще бъде атакувана от много, много страни. За да бъдем подготвени, нищо не е по-важно от това да се стремим да развиваме яснота на мисълта във всяка област. Трябва да имате предвид, че възникващата враждебност, и най-вече враговете ни, всъщност в по-голямата си част са марионетки на противодействащите сили.
към текста >>
Но истината в повечето случаи е оспорвана и се прави всичко възможно да се п
ред
отврати самата истина да излезе на бял свят.
Духовната Наука трябва да затвърди мястото си в културния живот на нашето време. Но в момента, когато хората обърнат внимание на посоченото тук, те неизбежно стигат до учението за прераждането, защото си казват, че е напълно възможно ентелехия от духовния свят, от сферите на Юпитер, Сатурн и т.н., да има нещо общо със Земята и да може да се завърне сред нас. Следователно онези окултисти, които желаят учението за прераждането да бъде потулено, казват, че трябва да се издигнат прегради срещу настъпването на този възглед за живота, и тези прегради се издигат чрез отклоняване съзнанието на хората колкото е възможно по-далеч от връзката им с небесните тела на Слънчевата система. Така виждаме, че в тези среди има силен интерес да не се позволи определени неща да излязат наяве. Вчера казах, че ако присъства интерес от пристрастна, едностранчива цел, той винаги намира подкрепа.
Но истината в повечето случаи е оспорвана и се прави всичко възможно да се предотврати самата истина да излезе на бял свят.
И дали заемаме вярното становище в нашето духовно Движение зависи от това дали сме напълно съзнателни, че истината която търсим ще бъде атакувана от много, много страни. За да бъдем подготвени, нищо не е по-важно от това да се стремим да развиваме яснота на мисълта във всяка област. Трябва да имате предвид, че възникващата враждебност, и най-вече враговете ни, всъщност в по-голямата си част са марионетки на противодействащите сили. Понеже тук сме в полето на действие на свръхсетивни сили. Тези свръхестествени сили, към които принадлежат Луцифер и Ариман, естествено работят в човешкия живот чрез човешките души, които просто са техни инструменти.
към текста >>
Трябва да имате п
ред
вид, че възникващата враждебност, и най-вече враговете ни, всъщност в по-голямата си част са марионетки на противодействащите сили.
Така виждаме, че в тези среди има силен интерес да не се позволи определени неща да излязат наяве. Вчера казах, че ако присъства интерес от пристрастна, едностранчива цел, той винаги намира подкрепа. Но истината в повечето случаи е оспорвана и се прави всичко възможно да се предотврати самата истина да излезе на бял свят. И дали заемаме вярното становище в нашето духовно Движение зависи от това дали сме напълно съзнателни, че истината която търсим ще бъде атакувана от много, много страни. За да бъдем подготвени, нищо не е по-важно от това да се стремим да развиваме яснота на мисълта във всяка област.
Трябва да имате предвид, че възникващата враждебност, и най-вече враговете ни, всъщност в по-голямата си част са марионетки на противодействащите сили.
Понеже тук сме в полето на действие на свръхсетивни сили. Тези свръхестествени сили, към които принадлежат Луцифер и Ариман, естествено работят в човешкия живот чрез човешките души, които просто са техни инструменти. Затова е нужно да знаем за какво точно става въпрос в един или друг случай; но което е несравнимо по-нужно от всичко друго е никога да не се пренебрегва придобиването на способността за ясно, точно мислене. Вие знаете, че самият живот има своите противоречия, и Хегел изгради цялата си философия върху това. Не става въпрос за избягване на противоречията в живота, защото те са там.
към текста >>
Нека вземем едно странно противоречие, п
ред
което наскоро бяхме изправени тук.
Вие знаете, че самият живот има своите противоречия, и Хегел изгради цялата си философия върху това. Не става въпрос за избягване на противоречията в живота, защото те са там. Същественото е да ги разпознаваме и да сме будни за тях. Ариман и Луцифер могат да постигнат нещо, само когато някое противоречие остава незабелязано, когато нямаме нито силата, нито волята да го разкрием. Всеки път, когато се оплитаме в противоречие, което не разпознаваме като такова, а просто го считаме за естествена част от живота, това дава възможност на Луцифер и Ариман да завладеят нашата душа.
Нека вземем едно странно противоречие, пред което наскоро бяхме изправени тук.
Обстоятелствата ме задължиха да прочета част от писмото на дама, която твърдеше, че исканото "не е учението или учителят, а човекът". Учението следователно бе взето за нещо като допълнение, и се придаваше главна стойност на човека. След това идва друго твърдение самата противоположност! Човекът бе напълно отхвърлен и се твърдеше, че учението трябва да се признае за правилно. Само помислете за това: от една страна се твърди, че търсенето не трябва да бъде за учението или учителя, а за човека.
към текста >>
Всъщност е равнозначно на следното: За известно време имах оп
ред
елени взаимоотношения с една личност; интересуваше ме самият той, а учението само съвсем малко.
След това идва друго твърдение самата противоположност! Човекът бе напълно отхвърлен и се твърдеше, че учението трябва да се признае за правилно. Само помислете за това: от една страна се твърди, че търсенето не трябва да бъде за учението или учителя, а за човека. От друга страна: "Мразя човека и го отхвърлям; той прави обещания и не ги спазва но учението е добро, аз го приемам." Какво всъщност означава това?
Всъщност е равнозначно на следното: За известно време имах определени взаимоотношения с една личност; интересуваше ме самият той, а учението само съвсем малко.
Тогава се обърнах от личността и наблегнах на онова, което всъщност не ме интересуваше изобщо. Сега придавам голямо значение на онова, което по-рано оставих настрана; не усвоих учението и сега казвам: то е добро. Стоя зад нещо, което отказах да приема, нещо което е невъзможно да придобия, защото по-рано отказах да го приема! Тук имате буквален пример за противоречията, които могат да се намерят в света. Можете ли да допуснете, че където преобладават такива противоречия може да има истинска, вътрешна връзка с нашето духовно-научно Движение?
към текста >>
Важно е да усещаме противоречия като тези, защото ако пропускаме да отбелязваме такива явления с
ред
нас, никога няма да намерим правилния път към познанието за духовния свят.
Сега придавам голямо значение на онова, което по-рано оставих настрана; не усвоих учението и сега казвам: то е добро. Стоя зад нещо, което отказах да приема, нещо което е невъзможно да придобия, защото по-рано отказах да го приема! Тук имате буквален пример за противоречията, които могат да се намерят в света. Можете ли да допуснете, че където преобладават такива противоречия може да има истинска, вътрешна връзка с нашето духовно-научно Движение? Очевидно не може да бъде така.
Важно е да усещаме противоречия като тези, защото ако пропускаме да отбелязваме такива явления сред нас, никога няма да намерим правилния път към познанието за духовния свят.
Ненужно е да се казва, че много неща могат да ни убягнат, но трябва да имаме волята да си вземем бележка от такива противоречия. От друга страна обаче, трябва да се запомни, че противоречия от този тип се използват с цел да се разклати истината из основи. Предположете например, че някой би казал: един човек изнася учение, но самият той е пълен с противоречия дори с неморални наклонности, наистина е управляван от силите на злото; но учението е добро това безспорно може да се допусне. Много добре но ако е част и дял от учението, че онзи, който представлява и движението свързано с него, установява отношенията между себе си и другите точно чрез учението, желаейки да не бъде нищо повече от носителя на учението тогава това становище изисква от него да бъде нещо друго! Към него се отправят всякакви искания, и макар че в основата си учението е отхвърлено, се казва: учението е добро, но въпреки това човекът е лош!
към текста >>
П
ред
положете например, че някой би казал: един човек изнася учение, но самият той е пълен с противоречия дори с неморални наклонности, наистина е управляван от силите на злото; но учението е добро това безспорно може да се допусне.
Можете ли да допуснете, че където преобладават такива противоречия може да има истинска, вътрешна връзка с нашето духовно-научно Движение? Очевидно не може да бъде така. Важно е да усещаме противоречия като тези, защото ако пропускаме да отбелязваме такива явления сред нас, никога няма да намерим правилния път към познанието за духовния свят. Ненужно е да се казва, че много неща могат да ни убягнат, но трябва да имаме волята да си вземем бележка от такива противоречия. От друга страна обаче, трябва да се запомни, че противоречия от този тип се използват с цел да се разклати истината из основи.
Предположете например, че някой би казал: един човек изнася учение, но самият той е пълен с противоречия дори с неморални наклонности, наистина е управляван от силите на злото; но учението е добро това безспорно може да се допусне.
Много добре но ако е част и дял от учението, че онзи, който представлява и движението свързано с него, установява отношенията между себе си и другите точно чрез учението, желаейки да не бъде нищо повече от носителя на учението тогава това становище изисква от него да бъде нещо друго! Към него се отправят всякакви искания, и макар че в основата си учението е отхвърлено, се казва: учението е добро, но въпреки това човекът е лош! По този начин някой, който се чувства съвсем неспособен да схване учението, може да работи срещу него чрез онези, които вярват в него. Това е най-добрият начин за някой да подкопава учение, което не може да опровергае, защото както посочих вчера, тогава той се предава в ръцете на Луциферическите и Ариманическите сили. Казвало се е толкова често, че нашето учение не трябва да бъде обикновена теория, а истински живот.
към текста >>
Много добре но ако е част и дял от учението, че онзи, който п
ред
ставлява и движението свързано с него, установява отношенията между себе си и другите точно чрез учението, желаейки да не бъде нищо повече от носителя на учението тогава това становище изисква от него да бъде нещо друго!
Очевидно не може да бъде така. Важно е да усещаме противоречия като тези, защото ако пропускаме да отбелязваме такива явления сред нас, никога няма да намерим правилния път към познанието за духовния свят. Ненужно е да се казва, че много неща могат да ни убягнат, но трябва да имаме волята да си вземем бележка от такива противоречия. От друга страна обаче, трябва да се запомни, че противоречия от този тип се използват с цел да се разклати истината из основи. Предположете например, че някой би казал: един човек изнася учение, но самият той е пълен с противоречия дори с неморални наклонности, наистина е управляван от силите на злото; но учението е добро това безспорно може да се допусне.
Много добре но ако е част и дял от учението, че онзи, който представлява и движението свързано с него, установява отношенията между себе си и другите точно чрез учението, желаейки да не бъде нищо повече от носителя на учението тогава това становище изисква от него да бъде нещо друго!
Към него се отправят всякакви искания, и макар че в основата си учението е отхвърлено, се казва: учението е добро, но въпреки това човекът е лош! По този начин някой, който се чувства съвсем неспособен да схване учението, може да работи срещу него чрез онези, които вярват в него. Това е най-добрият начин за някой да подкопава учение, което не може да опровергае, защото както посочих вчера, тогава той се предава в ръцете на Луциферическите и Ариманическите сили. Казвало се е толкова често, че нашето учение не трябва да бъде обикновена теория, а истински живот. Ако е превърнато в чиста теория, то е убито, предадено е в ръцете на Ариман, Бога на Смъртта.
към текста >>
Това е най-добрият начин за някой да подкопава учение, което не може да опровергае, защото както посочих вчера, тогава той се п
ред
ава в ръцете на Луциферическите и Ариманическите сили.
От друга страна обаче, трябва да се запомни, че противоречия от този тип се използват с цел да се разклати истината из основи. Предположете например, че някой би казал: един човек изнася учение, но самият той е пълен с противоречия дори с неморални наклонности, наистина е управляван от силите на злото; но учението е добро това безспорно може да се допусне. Много добре но ако е част и дял от учението, че онзи, който представлява и движението свързано с него, установява отношенията между себе си и другите точно чрез учението, желаейки да не бъде нищо повече от носителя на учението тогава това становище изисква от него да бъде нещо друго! Към него се отправят всякакви искания, и макар че в основата си учението е отхвърлено, се казва: учението е добро, но въпреки това човекът е лош! По този начин някой, който се чувства съвсем неспособен да схване учението, може да работи срещу него чрез онези, които вярват в него.
Това е най-добрият начин за някой да подкопава учение, което не може да опровергае, защото както посочих вчера, тогава той се предава в ръцете на Луциферическите и Ариманическите сили.
Казвало се е толкова често, че нашето учение не трябва да бъде обикновена теория, а истински живот. Ако е превърнато в чиста теория, то е убито, предадено е в ръцете на Ариман, Бога на Смъртта. Това е най-добрият метод да се осигури онова, което се преподава, да бъде предадено на Ариман и така изкоренено от света; още повече, че това е метод, много сходен на използвания от определени индивидуалности, които стояха зад Синет например. Те го инспирираха да поеме в определена посока, за да го насочат към заблуда, която завърши с изопачаването на верни факти. Луната, която като физическа Луна е фактор за парализиране на Осмата Сфера, бе обявена за самата Осма Сфера.
към текста >>
Ако е превърнато в чиста теория, то е убито, п
ред
адено е в ръцете на Ариман, Бога на Смъртта.
Много добре но ако е част и дял от учението, че онзи, който представлява и движението свързано с него, установява отношенията между себе си и другите точно чрез учението, желаейки да не бъде нищо повече от носителя на учението тогава това становище изисква от него да бъде нещо друго! Към него се отправят всякакви искания, и макар че в основата си учението е отхвърлено, се казва: учението е добро, но въпреки това човекът е лош! По този начин някой, който се чувства съвсем неспособен да схване учението, може да работи срещу него чрез онези, които вярват в него. Това е най-добрият начин за някой да подкопава учение, което не може да опровергае, защото както посочих вчера, тогава той се предава в ръцете на Луциферическите и Ариманическите сили. Казвало се е толкова често, че нашето учение не трябва да бъде обикновена теория, а истински живот.
Ако е превърнато в чиста теория, то е убито, предадено е в ръцете на Ариман, Бога на Смъртта.
Това е най-добрият метод да се осигури онова, което се преподава, да бъде предадено на Ариман и така изкоренено от света; още повече, че това е метод, много сходен на използвания от определени индивидуалности, които стояха зад Синет например. Те го инспирираха да поеме в определена посока, за да го насочат към заблуда, която завърши с изопачаването на верни факти. Луната, която като физическа Луна е фактор за парализиране на Осмата Сфера, бе обявена за самата Осма Сфера. Истината за Осмата Сфера е помрачена, заличена. И по-късно Елена Блаватска поправи това чрез заявяването, че Яхве е създал само низшата сфера на човешкия живот, сферата на неговите сетива докато истината е, че Яхве е създал противодействаща на Осмата Сфера сила.
към текста >>
Това е най-добрият метод да се осигури онова, което се преподава, да бъде п
ред
адено на Ариман и така изкоренено от света; още повече, че това е метод, много сходен на използвания от оп
ред
елени индивидуалности, които стояха зад Синет например.
Към него се отправят всякакви искания, и макар че в основата си учението е отхвърлено, се казва: учението е добро, но въпреки това човекът е лош! По този начин някой, който се чувства съвсем неспособен да схване учението, може да работи срещу него чрез онези, които вярват в него. Това е най-добрият начин за някой да подкопава учение, което не може да опровергае, защото както посочих вчера, тогава той се предава в ръцете на Луциферическите и Ариманическите сили. Казвало се е толкова често, че нашето учение не трябва да бъде обикновена теория, а истински живот. Ако е превърнато в чиста теория, то е убито, предадено е в ръцете на Ариман, Бога на Смъртта.
Това е най-добрият метод да се осигури онова, което се преподава, да бъде предадено на Ариман и така изкоренено от света; още повече, че това е метод, много сходен на използвания от определени индивидуалности, които стояха зад Синет например.
Те го инспирираха да поеме в определена посока, за да го насочат към заблуда, която завърши с изопачаването на верни факти. Луната, която като физическа Луна е фактор за парализиране на Осмата Сфера, бе обявена за самата Осма Сфера. Истината за Осмата Сфера е помрачена, заличена. И по-късно Елена Блаватска поправи това чрез заявяването, че Яхве е създал само низшата сфера на човешкия живот, сферата на неговите сетива докато истината е, че Яхве е създал противодействаща на Осмата Сфера сила. Този метод следователно се състои в това да се разпръсква над някои въпроси мъгла, посредством представянето им в погрешна светлина.
към текста >>
Те го инспирираха да поеме в оп
ред
елена посока, за да го насочат към заблуда, която завърши с изопачаването на верни факти.
По този начин някой, който се чувства съвсем неспособен да схване учението, може да работи срещу него чрез онези, които вярват в него. Това е най-добрият начин за някой да подкопава учение, което не може да опровергае, защото както посочих вчера, тогава той се предава в ръцете на Луциферическите и Ариманическите сили. Казвало се е толкова често, че нашето учение не трябва да бъде обикновена теория, а истински живот. Ако е превърнато в чиста теория, то е убито, предадено е в ръцете на Ариман, Бога на Смъртта. Това е най-добрият метод да се осигури онова, което се преподава, да бъде предадено на Ариман и така изкоренено от света; още повече, че това е метод, много сходен на използвания от определени индивидуалности, които стояха зад Синет например.
Те го инспирираха да поеме в определена посока, за да го насочат към заблуда, която завърши с изопачаването на верни факти.
Луната, която като физическа Луна е фактор за парализиране на Осмата Сфера, бе обявена за самата Осма Сфера. Истината за Осмата Сфера е помрачена, заличена. И по-късно Елена Блаватска поправи това чрез заявяването, че Яхве е създал само низшата сфера на човешкия живот, сферата на неговите сетива докато истината е, че Яхве е създал противодействаща на Осмата Сфера сила. Този метод следователно се състои в това да се разпръсква над някои въпроси мъгла, посредством представянето им в погрешна светлина. Ако разгледате тези неща внимателно ще видите, че случвалото се сред нас е в основата си същото, само че в по-малък мащаб.
към текста >>
Този метод следователно се състои в това да се разпръсква над някои въпроси мъгла, пос
ред
ством п
ред
ставянето им в погрешна светлина.
Това е най-добрият метод да се осигури онова, което се преподава, да бъде предадено на Ариман и така изкоренено от света; още повече, че това е метод, много сходен на използвания от определени индивидуалности, които стояха зад Синет например. Те го инспирираха да поеме в определена посока, за да го насочат към заблуда, която завърши с изопачаването на верни факти. Луната, която като физическа Луна е фактор за парализиране на Осмата Сфера, бе обявена за самата Осма Сфера. Истината за Осмата Сфера е помрачена, заличена. И по-късно Елена Блаватска поправи това чрез заявяването, че Яхве е създал само низшата сфера на човешкия живот, сферата на неговите сетива докато истината е, че Яхве е създал противодействаща на Осмата Сфера сила.
Този метод следователно се състои в това да се разпръсква над някои въпроси мъгла, посредством представянето им в погрешна светлина.
Ако разгледате тези неща внимателно ще видите, че случвалото се сред нас е в основата си същото, само че в по-малък мащаб. То е опит да се хвърли клевета върху истината, която би излязла в света. Някой се чувства неспособен да опровергае учението и затова отправя обвинения към онзи, който трябва да го представя. Това показва, разбира се, че такава личност е неспособна да проумее същината на учението. Това е проблем, достоен за вниманието на хората, засягащ положението ни и искреността между нас, защото тези неща трябва да се разглеждат от по-висока позиция.
към текста >>
Ако разгледате тези неща внимателно ще видите, че случвалото се с
ред
нас е в основата си същото, само че в по-малък мащаб.
Те го инспирираха да поеме в определена посока, за да го насочат към заблуда, която завърши с изопачаването на верни факти. Луната, която като физическа Луна е фактор за парализиране на Осмата Сфера, бе обявена за самата Осма Сфера. Истината за Осмата Сфера е помрачена, заличена. И по-късно Елена Блаватска поправи това чрез заявяването, че Яхве е създал само низшата сфера на човешкия живот, сферата на неговите сетива докато истината е, че Яхве е създал противодействаща на Осмата Сфера сила. Този метод следователно се състои в това да се разпръсква над някои въпроси мъгла, посредством представянето им в погрешна светлина.
Ако разгледате тези неща внимателно ще видите, че случвалото се сред нас е в основата си същото, само че в по-малък мащаб.
То е опит да се хвърли клевета върху истината, която би излязла в света. Някой се чувства неспособен да опровергае учението и затова отправя обвинения към онзи, който трябва да го представя. Това показва, разбира се, че такава личност е неспособна да проумее същината на учението. Това е проблем, достоен за вниманието на хората, засягащ положението ни и искреността между нас, защото тези неща трябва да се разглеждат от по-висока позиция. Позовавам се на тези примери, защото са на разположение и защото те ни показват накъде трябва да бъде насочено вниманието ни.
към текста >>
Някой се чувства неспособен да опровергае учението и затова отправя обвинения към онзи, който трябва да го п
ред
ставя.
Истината за Осмата Сфера е помрачена, заличена. И по-късно Елена Блаватска поправи това чрез заявяването, че Яхве е създал само низшата сфера на човешкия живот, сферата на неговите сетива докато истината е, че Яхве е създал противодействаща на Осмата Сфера сила. Този метод следователно се състои в това да се разпръсква над някои въпроси мъгла, посредством представянето им в погрешна светлина. Ако разгледате тези неща внимателно ще видите, че случвалото се сред нас е в основата си същото, само че в по-малък мащаб. То е опит да се хвърли клевета върху истината, която би излязла в света.
Някой се чувства неспособен да опровергае учението и затова отправя обвинения към онзи, който трябва да го представя.
Това показва, разбира се, че такава личност е неспособна да проумее същината на учението. Това е проблем, достоен за вниманието на хората, засягащ положението ни и искреността между нас, защото тези неща трябва да се разглеждат от по-висока позиция. Позовавам се на тези примери, защото са на разположение и защото те ни показват накъде трябва да бъде насочено вниманието ни. В нашето Движението трябва да се подчертава възможно най-силно и това винаги се е правело откакто съм свързан с него да се възприеме правилно отношение спрямо атавистичното ясновидство, така че да няма заблуждения относно него. Пример за това, което е било измисляно за да изкриви каквото правим или желаем да направим, е че е било казано: Всеки може да види, че това е Движение, съсредоточаващо се в развиването на ясновидство и тогава са били полагани усилия да се вметне, че всеки в Движението е принуждаван да развива ясновидство.
към текста >>
Пример за това, което е било измисляно за да изкриви каквото правим или желаем да направим, е че е било казано: Всеки може да види, че това е Движение, със
ред
оточаващо се в развиването на ясновидство и тогава са били полагани усилия да се вметне, че всеки в Движението е принуждаван да развива ясновидство.
Някой се чувства неспособен да опровергае учението и затова отправя обвинения към онзи, който трябва да го представя. Това показва, разбира се, че такава личност е неспособна да проумее същината на учението. Това е проблем, достоен за вниманието на хората, засягащ положението ни и искреността между нас, защото тези неща трябва да се разглеждат от по-висока позиция. Позовавам се на тези примери, защото са на разположение и защото те ни показват накъде трябва да бъде насочено вниманието ни. В нашето Движението трябва да се подчертава възможно най-силно и това винаги се е правело откакто съм свързан с него да се възприеме правилно отношение спрямо атавистичното ясновидство, така че да няма заблуждения относно него.
Пример за това, което е било измисляно за да изкриви каквото правим или желаем да направим, е че е било казано: Всеки може да види, че това е Движение, съсредоточаващо се в развиването на ясновидство и тогава са били полагани усилия да се вметне, че всеки в Движението е принуждаван да развива ясновидство.
Това вид на нещата хвърля мъгла върху Движението. Истината е обърната макар че е факт, че ясновидството трябва да бъде развито и е намерено добро средство за провокиране на омраза към Движението. Отново се казва: Движение, което възниква в съвременната епоха не е желателно да развива старото, атавистично ясновидство, но това е точно каквото това отделно Движение прави. По въпроса за развиването на атавистично ясновидство Движението казва точно същото, но тук посоката на стрелката се завърта и нашето Движение е порицавано. Това например се случва в непосредствена близост до нас, където в речи и обръщения се твърди, че онези които са събрани тук в Дорнах са подтиквани, най-вече от мен, да развиват ясновидство, но в същото време се обяснява, че това е патологично, атавистично ясновидство.
към текста >>
Истината е обърната макар че е факт, че ясновидството трябва да бъде развито и е намерено добро с
ред
ство за провокиране на омраза към Движението.
Това е проблем, достоен за вниманието на хората, засягащ положението ни и искреността между нас, защото тези неща трябва да се разглеждат от по-висока позиция. Позовавам се на тези примери, защото са на разположение и защото те ни показват накъде трябва да бъде насочено вниманието ни. В нашето Движението трябва да се подчертава възможно най-силно и това винаги се е правело откакто съм свързан с него да се възприеме правилно отношение спрямо атавистичното ясновидство, така че да няма заблуждения относно него. Пример за това, което е било измисляно за да изкриви каквото правим или желаем да направим, е че е било казано: Всеки може да види, че това е Движение, съсредоточаващо се в развиването на ясновидство и тогава са били полагани усилия да се вметне, че всеки в Движението е принуждаван да развива ясновидство. Това вид на нещата хвърля мъгла върху Движението.
Истината е обърната макар че е факт, че ясновидството трябва да бъде развито и е намерено добро средство за провокиране на омраза към Движението.
Отново се казва: Движение, което възниква в съвременната епоха не е желателно да развива старото, атавистично ясновидство, но това е точно каквото това отделно Движение прави. По въпроса за развиването на атавистично ясновидство Движението казва точно същото, но тук посоката на стрелката се завърта и нашето Движение е порицавано. Това например се случва в непосредствена близост до нас, където в речи и обръщения се твърди, че онези които са събрани тук в Дорнах са подтиквани, най-вече от мен, да развиват ясновидство, но в същото време се обяснява, че това е патологично, атавистично ясновидство. Ненужно е да се казва, че онзи, който изразява подобни неща, няма понятие какво всъщност казва; той е само марионетка. Но самите ние трябва да се вглеждаме по-дълбоко в околните, осъзнавайки, че живеем във време, когато такива импулси ще ги изправят решително срещу нас.
към текста >>
Това например се случва в непос
ред
ствена близост до нас, където в речи и обръщения се твърди, че онези които са събрани тук в Дорнах са подтиквани, най-вече от мен, да развиват ясновидство, но в същото време се обяснява, че това е патологично, атавистично ясновидство.
Пример за това, което е било измисляно за да изкриви каквото правим или желаем да направим, е че е било казано: Всеки може да види, че това е Движение, съсредоточаващо се в развиването на ясновидство и тогава са били полагани усилия да се вметне, че всеки в Движението е принуждаван да развива ясновидство. Това вид на нещата хвърля мъгла върху Движението. Истината е обърната макар че е факт, че ясновидството трябва да бъде развито и е намерено добро средство за провокиране на омраза към Движението. Отново се казва: Движение, което възниква в съвременната епоха не е желателно да развива старото, атавистично ясновидство, но това е точно каквото това отделно Движение прави. По въпроса за развиването на атавистично ясновидство Движението казва точно същото, но тук посоката на стрелката се завърта и нашето Движение е порицавано.
Това например се случва в непосредствена близост до нас, където в речи и обръщения се твърди, че онези които са събрани тук в Дорнах са подтиквани, най-вече от мен, да развиват ясновидство, но в същото време се обяснява, че това е патологично, атавистично ясновидство.
Ненужно е да се казва, че онзи, който изразява подобни неща, няма понятие какво всъщност казва; той е само марионетка. Но самите ние трябва да се вглеждаме по-дълбоко в околните, осъзнавайки, че живеем във време, когато такива импулси ще ги изправят решително срещу нас. И би било особена гротеска, ако самото ни учение се използва като оръжие за отхвърлянето ни. Дори това вече се случи. В една от враждебните критики, публикувани през последните седмици, бе формулирана атака с използването на цитати от Мистерийните Драми и от книгата "Тайната Наука".
към текста >>
С други думи, трябва да съдим за живота спо
ред
принципите на нашето движение, не трябва да мислим за една или друга атака отвън така, както сигурно бихме мислили, ако бяхме приели нашето учение само като теория.
В една от враждебните критики, публикувани през последните седмици, бе формулирана атака с използването на цитати от Мистерийните Драми и от книгата "Тайната Наука". Така че силите, които не искат истината да излезе наяве, работят навсякъде. Относно самата истина няма нужда да имаме опасения.... Истината си пробива път в света чрез особено наблягане на онова, което е позитивно. Но щом в света излизат твърдения, които просто изобщо не се доближават до истината, трябва да бъдем подготвени и да знаем как да ги осъдим. Не трябва да възприемаме становището само да изучаваме намиращото се в литературата; ние трябва да превърнем в същински живот жизнения принцип, съдържащ се в нашето учение.
С други думи, трябва да съдим за живота според принципите на нашето движение, не трябва да мислим за една или друга атака отвън така, както сигурно бихме мислили, ако бяхме приели нашето учение само като теория.
Нуждата от спорове не се появява, докато не сме атакувани. Но тогава трябва да осъзнаем, че нашето учение много лесно се изопачава в неговата противоположност, и че следователно трябва да го пазим и защитаваме. Особено трябва да сме на пост за всяка едностранчивост. Например, могат да се дочуят полугласни намеци във връзка с определени неща казани тук и там намеци идващи от становище, което много лесно преминава в противоположни крайности. И тогава не е трудно то се опровергае.
към текста >>
Например, могат да се дочуят полугласни намеци във връзка с оп
ред
елени неща казани тук и там намеци идващи от становище, което много лесно преминава в противоположни крайности.
Не трябва да възприемаме становището само да изучаваме намиращото се в литературата; ние трябва да превърнем в същински живот жизнения принцип, съдържащ се в нашето учение. С други думи, трябва да съдим за живота според принципите на нашето движение, не трябва да мислим за една или друга атака отвън така, както сигурно бихме мислили, ако бяхме приели нашето учение само като теория. Нуждата от спорове не се появява, докато не сме атакувани. Но тогава трябва да осъзнаем, че нашето учение много лесно се изопачава в неговата противоположност, и че следователно трябва да го пазим и защитаваме. Особено трябва да сме на пост за всяка едностранчивост.
Например, могат да се дочуят полугласни намеци във връзка с определени неща казани тук и там намеци идващи от становище, което много лесно преминава в противоположни крайности.
И тогава не е трудно то се опровергае. Ще си спомните, че бе нужно да се каже много по темата за илюзиите относно отделните инкарнации. Ако това бе отнесено до крайността всички подобни теми да бъдат осмивани, нашите опоненти можеха да кажат: "Тези хора учат нещо. Но нека един от тях докосне самите му наченки и те незабавно прибягват до там да му се присмеят! "
към текста >>
За пръв път "моралната тактичност" е п
ред
ставена като нещо, което не може да се схваща чрез обикновената сила на преценка, а само чрез цялото съзнание и живот на чувствата, така че когато към нещо трябва да се отнасяме деликатно, никой не трябва веднага да изпада в крайности и да се опитва да поправя една грешка с друга.
Няма причина защо това да не бъде така. Но от това може да бъдете сигурни: екзотеричният живот на тази Богородица в такова прераждане не би бил във формата, в която се твърди, че той би се състоял! Наистина, в тези проблеми става въпрос за нещо, което съм подчертавал от много години и което счетох за необходимо да включа в моят основен философски труд. Ако четете други философи, ще намерите в техните теории и начини на изразяване, а също и в по-ранни съчинения много неща, които отново се появяват в моята "Философия на свободата". Но в нея се съдържа едно нещо, което е съвсем оригинално, най-малкото заради начина по който е изразено и вмъкнато като етичен принцип, като морален импулс.
За пръв път "моралната тактичност" е представена като нещо, което не може да се схваща чрез обикновената сила на преценка, а само чрез цялото съзнание и живот на чувствата, така че когато към нещо трябва да се отнасяме деликатно, никой не трябва веднага да изпада в крайности и да се опитва да поправя една грешка с друга.
Това е "морална тактичност". Опитах се да го формулирам колкото е възможно по-ясно във "Философия на свободата". Наистина е необходимо да подчертаем в настоящия момент, че понеже тук си имаме работа с нещо, криещо много опасности трябва да избягваме опасността от изпадане в другата крайност. Вчера посочих различни опасности, но чувствам за необходимо днес да добавя нещо, за да наблегна на това, че не трябва да изпадаме в другата крайност. Всичко от нашата дейност, цялото естество на нашето Движение, трябва да се базира на това да превръщаме духовния свят в реалност, да чувстваме и изживяваме нашия собствен живот като свързан с духовния свят.
към текста >>
Правилният път е да се стараем да достигнем точката, където започваме да откриваме оп
ред
елени тайни от нашия собствен живот.
Всичко от нашата дейност, цялото естество на нашето Движение, трябва да се базира на това да превръщаме духовния свят в реалност, да чувстваме и изживяваме нашия собствен живот като свързан с духовния свят. Но ако направим този принцип свещен, трябва тактично да отказваме да допуснем вмъкването на пряко лични неща, на субективния личен живот. Това обаче не означава, че никога не трябва да опитваме да разкрием дали самите ние не сме нечие превъплъщение. Но просто да гледаме една личност, търсейки друга, не е от полза. Това е лесният път.
Правилният път е да се стараем да достигнем точката, където започваме да откриваме определени тайни от нашия собствен живот.
Тогава несъмнено ще имаме напредък. Във връзка с това, ние стоим в момент с огромно значение, а именно, че трябва да обърнем внимание на поговорката: Не изхвърляйте детето заедно с мръсната вода! В същото време трябва да работим с всички сили да предотвратим онова, което би било извънредно пагубно за едно окултно Движение, а именно постепенното изпадане в мъглявост и липса на яснота. Има определени неща, които е нужно да се третират с определена безкомпромисност. Това е друга тема.
към текста >>
Тогава несъмнено ще имаме нап
ред
ък.
Но ако направим този принцип свещен, трябва тактично да отказваме да допуснем вмъкването на пряко лични неща, на субективния личен живот. Това обаче не означава, че никога не трябва да опитваме да разкрием дали самите ние не сме нечие превъплъщение. Но просто да гледаме една личност, търсейки друга, не е от полза. Това е лесният път. Правилният път е да се стараем да достигнем точката, където започваме да откриваме определени тайни от нашия собствен живот.
Тогава несъмнено ще имаме напредък.
Във връзка с това, ние стоим в момент с огромно значение, а именно, че трябва да обърнем внимание на поговорката: Не изхвърляйте детето заедно с мръсната вода! В същото време трябва да работим с всички сили да предотвратим онова, което би било извънредно пагубно за едно окултно Движение, а именно постепенното изпадане в мъглявост и липса на яснота. Има определени неща, които е нужно да се третират с определена безкомпромисност. Това е друга тема. Но ние никога не трябва да забравяме почвата, на която стоим почва на сериозно и стойностно духовно Движение.
към текста >>
В същото време трябва да работим с всички сили да п
ред
отвратим онова, което би било извън
ред
но пагубно за едно окултно Движение, а именно постепенното изпадане в мъглявост и липса на яснота.
Но просто да гледаме една личност, търсейки друга, не е от полза. Това е лесният път. Правилният път е да се стараем да достигнем точката, където започваме да откриваме определени тайни от нашия собствен живот. Тогава несъмнено ще имаме напредък. Във връзка с това, ние стоим в момент с огромно значение, а именно, че трябва да обърнем внимание на поговорката: Не изхвърляйте детето заедно с мръсната вода!
В същото време трябва да работим с всички сили да предотвратим онова, което би било извънредно пагубно за едно окултно Движение, а именно постепенното изпадане в мъглявост и липса на яснота.
Има определени неща, които е нужно да се третират с определена безкомпромисност. Това е друга тема. Но ние никога не трябва да забравяме почвата, на която стоим почва на сериозно и стойностно духовно Движение. Това са някои от гледните точки, които могат да ни помогнат да осъзнаем най-важните условия за живота на нашето Движение. Когато е казано, че външната реалност е майа, тогава тази майа също трябва да бъде докрай проучена.
към текста >>
Има оп
ред
елени неща, които е нужно да се третират с оп
ред
елена безкомпромисност.
Това е лесният път. Правилният път е да се стараем да достигнем точката, където започваме да откриваме определени тайни от нашия собствен живот. Тогава несъмнено ще имаме напредък. Във връзка с това, ние стоим в момент с огромно значение, а именно, че трябва да обърнем внимание на поговорката: Не изхвърляйте детето заедно с мръсната вода! В същото време трябва да работим с всички сили да предотвратим онова, което би било извънредно пагубно за едно окултно Движение, а именно постепенното изпадане в мъглявост и липса на яснота.
Има определени неща, които е нужно да се третират с определена безкомпромисност.
Това е друга тема. Но ние никога не трябва да забравяме почвата, на която стоим почва на сериозно и стойностно духовно Движение. Това са някои от гледните точки, които могат да ни помогнат да осъзнаем най-важните условия за живота на нашето Движение. Когато е казано, че външната реалност е майа, тогава тази майа също трябва да бъде докрай проучена. Също така не трябва да изтъкваме теоретичния израз "външната действителност е майа", а пък да действаме сякаш самата външна реалност е от първостепенна важност, когато конкретно се изправяме пред нея в света.
към текста >>
Също така не трябва да изтъкваме теоретичния израз "външната действителност е майа", а пък да действаме сякаш самата външна реалност е от първостепенна важност, когато конкретно се изправяме п
ред
нея в света.
Има определени неща, които е нужно да се третират с определена безкомпромисност. Това е друга тема. Но ние никога не трябва да забравяме почвата, на която стоим почва на сериозно и стойностно духовно Движение. Това са някои от гледните точки, които могат да ни помогнат да осъзнаем най-важните условия за живота на нашето Движение. Когато е казано, че външната реалност е майа, тогава тази майа също трябва да бъде докрай проучена.
Също така не трябва да изтъкваме теоретичния израз "външната действителност е майа", а пък да действаме сякаш самата външна реалност е от първостепенна важност, когато конкретно се изправяме пред нея в света.
към текста >>
91.
7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Теософско Общество, трябва просто да бъде отхвърлено или пренебрегнато във формата, в която то бе п
ред
ставено там, и в оп
ред
елени случаи да се изгради изцяло наново.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ В една лекция наскоро казах нещо, към което искам да се върна днес, защото то логично формира нещо като основа на това, което трябва още да кажа. Аз казах, че духовно-научно Движение като нашето трябва да взема изцяло под внимание изискванията на настоящия период от еволюцията на човечеството и неизбежните последствия от тази еволюция. Такова Движение трябва следователно непременно да разглежда атавистичното ясновидство и знанието, остатък от атавистично ясновидство, като остаряло и вече неподходящо за нашето време; трябва да бъде Движение, което не отдава голямо значение на нищо, произтичащо от атавистични източници. Това означава, че голяма част от знанието, изнесено в т.н.
Теософско Общество, трябва просто да бъде отхвърлено или пренебрегнато във формата, в която то бе представено там, и в определени случаи да се изгради изцяло наново.
Затова от започването нататък бяха направени големи усилия от старите представители на това Общество да ни се противодейства. Само ще ви дам един пример. Можете да сравните казаното от мен през 1904 год. в първото издание на моята книга "Теософия" за душевния свят и за духовния свят със заявяваното преди това. Особено трябва да вземете предвид разграниченията, направени от мен във връзка с душевния свят и във вътрешния душевен живот на човека и ще видите, че се придава голямо значение на разликата, която трябва да се прави между Сетивната Душа, Разсъздъчна или Чувстваща Душа и Съзнателната Душа (Духовната Душа).
към текста >>
Затова от започването нататък бяха направени големи усилия от старите п
ред
ставители на това Общество да ни се противодейства.
В една лекция наскоро казах нещо, към което искам да се върна днес, защото то логично формира нещо като основа на това, което трябва още да кажа. Аз казах, че духовно-научно Движение като нашето трябва да взема изцяло под внимание изискванията на настоящия период от еволюцията на човечеството и неизбежните последствия от тази еволюция. Такова Движение трябва следователно непременно да разглежда атавистичното ясновидство и знанието, остатък от атавистично ясновидство, като остаряло и вече неподходящо за нашето време; трябва да бъде Движение, което не отдава голямо значение на нищо, произтичащо от атавистични източници. Това означава, че голяма част от знанието, изнесено в т.н. Теософско Общество, трябва просто да бъде отхвърлено или пренебрегнато във формата, в която то бе представено там, и в определени случаи да се изгради изцяло наново.
Затова от започването нататък бяха направени големи усилия от старите представители на това Общество да ни се противодейства.
Само ще ви дам един пример. Можете да сравните казаното от мен през 1904 год. в първото издание на моята книга "Теософия" за душевния свят и за духовния свят със заявяваното преди това. Особено трябва да вземете предвид разграниченията, направени от мен във връзка с душевния свят и във вътрешния душевен живот на човека и ще видите, че се придава голямо значение на разликата, която трябва да се прави между Сетивната Душа, Разсъздъчна или Чувстваща Душа и Съзнателната Душа (Духовната Душа). Това троично разграничаване никога не е било правено в литературата на Теософското Общество, но сред нас това бе изтъквано от самото начало.
към текста >>
в първото издание на моята книга "Теософия" за душевния свят и за духовния свят със заявяваното п
ред
и това.
Това означава, че голяма част от знанието, изнесено в т.н. Теософско Общество, трябва просто да бъде отхвърлено или пренебрегнато във формата, в която то бе представено там, и в определени случаи да се изгради изцяло наново. Затова от започването нататък бяха направени големи усилия от старите представители на това Общество да ни се противодейства. Само ще ви дам един пример. Можете да сравните казаното от мен през 1904 год.
в първото издание на моята книга "Теософия" за душевния свят и за духовния свят със заявяваното преди това.
Особено трябва да вземете предвид разграниченията, направени от мен във връзка с душевния свят и във вътрешния душевен живот на човека и ще видите, че се придава голямо значение на разликата, която трябва да се прави между Сетивната Душа, Разсъздъчна или Чувстваща Душа и Съзнателната Душа (Духовната Душа). Това троично разграничаване никога не е било правено в литературата на Теософското Общество, но сред нас това бе изтъквано от самото начало. От другата страна се опитваха да премахнат това разграничаване, да не го оставят да намери почва. Ясно си спомням какви усилия правеха те да си спечелят отново нашия приятел, покойният Лудвиг Линдеман, когато той се опитваше да представи нашето Движение в Италия. Бе заявено: Вие просто казвате с други думи това, което вече е казано в нашето учение.
към текста >>
Особено трябва да вземете п
ред
вид разграниченията, направени от мен във връзка с душевния свят и във вътрешния душевен живот на човека и ще видите, че се придава голямо значение на разликата, която трябва да се прави между Сетивната Душа, Разсъздъчна или Чувстваща Душа и Съзнателната Душа (Духовната Душа).
Теософско Общество, трябва просто да бъде отхвърлено или пренебрегнато във формата, в която то бе представено там, и в определени случаи да се изгради изцяло наново. Затова от започването нататък бяха направени големи усилия от старите представители на това Общество да ни се противодейства. Само ще ви дам един пример. Можете да сравните казаното от мен през 1904 год. в първото издание на моята книга "Теософия" за душевния свят и за духовния свят със заявяваното преди това.
Особено трябва да вземете предвид разграниченията, направени от мен във връзка с душевния свят и във вътрешния душевен живот на човека и ще видите, че се придава голямо значение на разликата, която трябва да се прави между Сетивната Душа, Разсъздъчна или Чувстваща Душа и Съзнателната Душа (Духовната Душа).
Това троично разграничаване никога не е било правено в литературата на Теософското Общество, но сред нас това бе изтъквано от самото начало. От другата страна се опитваха да премахнат това разграничаване, да не го оставят да намери почва. Ясно си спомням какви усилия правеха те да си спечелят отново нашия приятел, покойният Лудвиг Линдеман, когато той се опитваше да представи нашето Движение в Италия. Бе заявено: Вие просто казвате с други думи това, което вече е казано в нашето учение. Накратко, тези хора не желаеха да се осъзнае, че това троично разграничаване бе нещо изцяло ново и беше нужно да изтъкват това отново и отново.
към текста >>
Това троично разграничаване никога не е било правено в литературата на Теософското Общество, но с
ред
нас това бе изтъквано от самото начало.
Затова от започването нататък бяха направени големи усилия от старите представители на това Общество да ни се противодейства. Само ще ви дам един пример. Можете да сравните казаното от мен през 1904 год. в първото издание на моята книга "Теософия" за душевния свят и за духовния свят със заявяваното преди това. Особено трябва да вземете предвид разграниченията, направени от мен във връзка с душевния свят и във вътрешния душевен живот на човека и ще видите, че се придава голямо значение на разликата, която трябва да се прави между Сетивната Душа, Разсъздъчна или Чувстваща Душа и Съзнателната Душа (Духовната Душа).
Това троично разграничаване никога не е било правено в литературата на Теософското Общество, но сред нас това бе изтъквано от самото начало.
От другата страна се опитваха да премахнат това разграничаване, да не го оставят да намери почва. Ясно си спомням какви усилия правеха те да си спечелят отново нашия приятел, покойният Лудвиг Линдеман, когато той се опитваше да представи нашето Движение в Италия. Бе заявено: Вие просто казвате с други думи това, което вече е казано в нашето учение. Накратко, тези хора не желаеха да се осъзнае, че това троично разграничаване бе нещо изцяло ново и беше нужно да изтъкват това отново и отново. И подобни неща се случваха много, много пъти.
към текста >>
Ясно си спомням какви усилия правеха те да си спечелят отново нашия приятел, покойният Лудвиг Линдеман, когато той се опитваше да п
ред
стави нашето Движение в Италия.
Можете да сравните казаното от мен през 1904 год. в първото издание на моята книга "Теософия" за душевния свят и за духовния свят със заявяваното преди това. Особено трябва да вземете предвид разграниченията, направени от мен във връзка с душевния свят и във вътрешния душевен живот на човека и ще видите, че се придава голямо значение на разликата, която трябва да се прави между Сетивната Душа, Разсъздъчна или Чувстваща Душа и Съзнателната Душа (Духовната Душа). Това троично разграничаване никога не е било правено в литературата на Теософското Общество, но сред нас това бе изтъквано от самото начало. От другата страна се опитваха да премахнат това разграничаване, да не го оставят да намери почва.
Ясно си спомням какви усилия правеха те да си спечелят отново нашия приятел, покойният Лудвиг Линдеман, когато той се опитваше да представи нашето Движение в Италия.
Бе заявено: Вие просто казвате с други думи това, което вече е казано в нашето учение. Накратко, тези хора не желаеха да се осъзнае, че това троично разграничаване бе нещо изцяло ново и беше нужно да изтъкват това отново и отново. И подобни неща се случваха много, много пъти. От самото начало ние сме поели в посоката, изисквана от нуждите на настоящата епоха, вземайки предвид всички неща, за които ви разказвам накратко през последните седмици. Но за да следваме стриктно този курс, бе необходимо да се придаде различна форма на начина на работа, възприет навсякъде в Теософското Общество.
към текста >>
От самото начало ние сме поели в посоката, изисквана от нуждите на настоящата епоха, вземайки п
ред
вид всички неща, за които ви разказвам накратко през последните седмици.
От другата страна се опитваха да премахнат това разграничаване, да не го оставят да намери почва. Ясно си спомням какви усилия правеха те да си спечелят отново нашия приятел, покойният Лудвиг Линдеман, когато той се опитваше да представи нашето Движение в Италия. Бе заявено: Вие просто казвате с други думи това, което вече е казано в нашето учение. Накратко, тези хора не желаеха да се осъзнае, че това троично разграничаване бе нещо изцяло ново и беше нужно да изтъкват това отново и отново. И подобни неща се случваха много, много пъти.
От самото начало ние сме поели в посоката, изисквана от нуждите на настоящата епоха, вземайки предвид всички неща, за които ви разказвам накратко през последните седмици.
Но за да следваме стриктно този курс, бе необходимо да се придаде различна форма на начина на работа, възприет навсякъде в Теософското Общество. Това естествено изискваше усилия, наистина упорити усилия. Бе поставен също и трудният въпрос как моята собствена работа можеше да намери място в литературата. През първите години аз бях длъжен да представям определени неща с голяма сдържаност по простата причина, че са нужни години на изследване и строго проверяване по отношение на определени теми, и защото от самото начало бях твърдо решен никога да не публикувам или казвам нещо освен онова, за което мога да бъда отговорен, подлагайки го изцяло на категорична проверка. Както ще сте разбрали след казаното от мен, бе възникнал безпорядък, защото изследването на живота между смъртта и прераждането бе провеждано с изцяло погрешни средства.
към текста >>
През първите години аз бях длъжен да п
ред
ставям оп
ред
елени неща с голяма сдържаност по простата причина, че са нужни години на изследване и строго проверяване по отношение на оп
ред
елени теми, и защото от самото начало бях твърдо решен никога да не публикувам или казвам нещо освен онова, за което мога да бъда отговорен, подлагайки го изцяло на категорична проверка.
И подобни неща се случваха много, много пъти. От самото начало ние сме поели в посоката, изисквана от нуждите на настоящата епоха, вземайки предвид всички неща, за които ви разказвам накратко през последните седмици. Но за да следваме стриктно този курс, бе необходимо да се придаде различна форма на начина на работа, възприет навсякъде в Теософското Общество. Това естествено изискваше усилия, наистина упорити усилия. Бе поставен също и трудният въпрос как моята собствена работа можеше да намери място в литературата.
През първите години аз бях длъжен да представям определени неща с голяма сдържаност по простата причина, че са нужни години на изследване и строго проверяване по отношение на определени теми, и защото от самото начало бях твърдо решен никога да не публикувам или казвам нещо освен онова, за което мога да бъда отговорен, подлагайки го изцяло на категорична проверка.
Както ще сте разбрали след казаното от мен, бе възникнал безпорядък, защото изследването на живота между смъртта и прераждането бе провеждано с изцяло погрешни средства. Говорих за това в предходните лекции. Но не винаги е било лесно тези неща да се проверят така, като трябва. Ако някой решава да работи съзнателно и с чувство на пълна отговорност, трябва да се използва всяка възможност за строго проверяване, но тези възможности никога не трябва да бъдат принудени. В духовното изследване става въпрос за чакане.
към текста >>
Както ще сте разбрали след казаното от мен, бе възникнал безпорядък, защото изследването на живота между смъртта и прераждането бе провеждано с изцяло погрешни с
ред
ства.
От самото начало ние сме поели в посоката, изисквана от нуждите на настоящата епоха, вземайки предвид всички неща, за които ви разказвам накратко през последните седмици. Но за да следваме стриктно този курс, бе необходимо да се придаде различна форма на начина на работа, възприет навсякъде в Теософското Общество. Това естествено изискваше усилия, наистина упорити усилия. Бе поставен също и трудният въпрос как моята собствена работа можеше да намери място в литературата. През първите години аз бях длъжен да представям определени неща с голяма сдържаност по простата причина, че са нужни години на изследване и строго проверяване по отношение на определени теми, и защото от самото начало бях твърдо решен никога да не публикувам или казвам нещо освен онова, за което мога да бъда отговорен, подлагайки го изцяло на категорична проверка.
Както ще сте разбрали след казаното от мен, бе възникнал безпорядък, защото изследването на живота между смъртта и прераждането бе провеждано с изцяло погрешни средства.
Говорих за това в предходните лекции. Но не винаги е било лесно тези неща да се проверят така, като трябва. Ако някой решава да работи съзнателно и с чувство на пълна отговорност, трябва да се използва всяка възможност за строго проверяване, но тези възможности никога не трябва да бъдат принудени. В духовното изследване става въпрос за чакане. Подходящите възможности никога не трябва да бъдат предизвиквани и в най-малка степен.
към текста >>
Говорих за това в п
ред
ходните лекции.
Но за да следваме стриктно този курс, бе необходимо да се придаде различна форма на начина на работа, възприет навсякъде в Теософското Общество. Това естествено изискваше усилия, наистина упорити усилия. Бе поставен също и трудният въпрос как моята собствена работа можеше да намери място в литературата. През първите години аз бях длъжен да представям определени неща с голяма сдържаност по простата причина, че са нужни години на изследване и строго проверяване по отношение на определени теми, и защото от самото начало бях твърдо решен никога да не публикувам или казвам нещо освен онова, за което мога да бъда отговорен, подлагайки го изцяло на категорична проверка. Както ще сте разбрали след казаното от мен, бе възникнал безпорядък, защото изследването на живота между смъртта и прераждането бе провеждано с изцяло погрешни средства.
Говорих за това в предходните лекции.
Но не винаги е било лесно тези неща да се проверят така, като трябва. Ако някой решава да работи съзнателно и с чувство на пълна отговорност, трябва да се използва всяка възможност за строго проверяване, но тези възможности никога не трябва да бъдат принудени. В духовното изследване става въпрос за чакане. Подходящите възможности никога не трябва да бъдат предизвиквани и в най-малка степен. Най-явна от всички бе неточността на твърденията, претендиращи да дават сведения за живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Подходящите възможности никога не трябва да бъдат п
ред
извиквани и в най-малка степен.
Както ще сте разбрали след казаното от мен, бе възникнал безпорядък, защото изследването на живота между смъртта и прераждането бе провеждано с изцяло погрешни средства. Говорих за това в предходните лекции. Но не винаги е било лесно тези неща да се проверят така, като трябва. Ако някой решава да работи съзнателно и с чувство на пълна отговорност, трябва да се използва всяка възможност за строго проверяване, но тези възможности никога не трябва да бъдат принудени. В духовното изследване става въпрос за чакане.
Подходящите възможности никога не трябва да бъдат предизвиквани и в най-малка степен.
Най-явна от всички бе неточността на твърденията, претендиращи да дават сведения за живота между смъртта и новото раждане. Но докато на физически план, погрешните резултати от едно изследване могат да бъдат коригирани чрез подлагането им на проверка с физически средства, веднага доказващо тяхната погрешност, когато са намесени неща от духовния свят е съвършено различно, разбира се. В духовните светове, наличието на погрешна, неправилна представа за реалните факти е объркаващо за самото изследване. Ако тогава чрез медиуми са били направени изказвания, които изобщо не бяха съобщения от мъртвите, а бяха преднамерено вдъхновени от живи хора с всякакви видове интереси, тогава възникваха тези резултати на нещо, което претендираше да бъде изследване. Те се изправяха пред всеки, и ако някой се опитва да провери нещата в тази област, той трябва да се бори с тези резултати от изследване като с действителни сили.
към текста >>
Но докато на физически план, погрешните резултати от едно изследване могат да бъдат коригирани чрез подлагането им на проверка с физически с
ред
ства, веднага доказващо тяхната погрешност, когато са намесени неща от духовния свят е съвършено различно, разбира се.
Но не винаги е било лесно тези неща да се проверят така, като трябва. Ако някой решава да работи съзнателно и с чувство на пълна отговорност, трябва да се използва всяка възможност за строго проверяване, но тези възможности никога не трябва да бъдат принудени. В духовното изследване става въпрос за чакане. Подходящите възможности никога не трябва да бъдат предизвиквани и в най-малка степен. Най-явна от всички бе неточността на твърденията, претендиращи да дават сведения за живота между смъртта и новото раждане.
Но докато на физически план, погрешните резултати от едно изследване могат да бъдат коригирани чрез подлагането им на проверка с физически средства, веднага доказващо тяхната погрешност, когато са намесени неща от духовния свят е съвършено различно, разбира се.
В духовните светове, наличието на погрешна, неправилна представа за реалните факти е объркаващо за самото изследване. Ако тогава чрез медиуми са били направени изказвания, които изобщо не бяха съобщения от мъртвите, а бяха преднамерено вдъхновени от живи хора с всякакви видове интереси, тогава възникваха тези резултати на нещо, което претендираше да бъде изследване. Те се изправяха пред всеки, и ако някой се опитва да провери нещата в тази област, той трябва да се бори с тези резултати от изследване като с действителни сили. Всичко, казано на физически план, може да бъде доказано като невярно; някой сяда на бюрото си и го опровергава. Но погрешен резултат от изследване в духовния свят е жива реалност: тя е там и някой трябва да се бори с нея, да я премахне.
към текста >>
В духовните светове, наличието на погрешна, неправилна п
ред
става за реалните факти е объркаващо за самото изследване.
Ако някой решава да работи съзнателно и с чувство на пълна отговорност, трябва да се използва всяка възможност за строго проверяване, но тези възможности никога не трябва да бъдат принудени. В духовното изследване става въпрос за чакане. Подходящите възможности никога не трябва да бъдат предизвиквани и в най-малка степен. Най-явна от всички бе неточността на твърденията, претендиращи да дават сведения за живота между смъртта и новото раждане. Но докато на физически план, погрешните резултати от едно изследване могат да бъдат коригирани чрез подлагането им на проверка с физически средства, веднага доказващо тяхната погрешност, когато са намесени неща от духовния свят е съвършено различно, разбира се.
В духовните светове, наличието на погрешна, неправилна представа за реалните факти е объркаващо за самото изследване.
Ако тогава чрез медиуми са били направени изказвания, които изобщо не бяха съобщения от мъртвите, а бяха преднамерено вдъхновени от живи хора с всякакви видове интереси, тогава възникваха тези резултати на нещо, което претендираше да бъде изследване. Те се изправяха пред всеки, и ако някой се опитва да провери нещата в тази област, той трябва да се бори с тези резултати от изследване като с действителни сили. Всичко, казано на физически план, може да бъде доказано като невярно; някой сяда на бюрото си и го опровергава. Но погрешен резултат от изследване в духовния свят е жива реалност: тя е там и някой трябва да се бори с нея, да я премахне. Точно както мислите са живи реалности, грешните резултати на изследването са действителни сили, които ги има веднага щом някой прекрачи Прага на духовния свят.
към текста >>
Ако тогава чрез медиуми са били направени изказвания, които изобщо не бяха съобщения от мъртвите, а бяха п
ред
намерено вдъхновени от живи хора с всякакви видове интереси, тогава възникваха тези резултати на нещо, което претендираше да бъде изследване.
В духовното изследване става въпрос за чакане. Подходящите възможности никога не трябва да бъдат предизвиквани и в най-малка степен. Най-явна от всички бе неточността на твърденията, претендиращи да дават сведения за живота между смъртта и новото раждане. Но докато на физически план, погрешните резултати от едно изследване могат да бъдат коригирани чрез подлагането им на проверка с физически средства, веднага доказващо тяхната погрешност, когато са намесени неща от духовния свят е съвършено различно, разбира се. В духовните светове, наличието на погрешна, неправилна представа за реалните факти е объркаващо за самото изследване.
Ако тогава чрез медиуми са били направени изказвания, които изобщо не бяха съобщения от мъртвите, а бяха преднамерено вдъхновени от живи хора с всякакви видове интереси, тогава възникваха тези резултати на нещо, което претендираше да бъде изследване.
Те се изправяха пред всеки, и ако някой се опитва да провери нещата в тази област, той трябва да се бори с тези резултати от изследване като с действителни сили. Всичко, казано на физически план, може да бъде доказано като невярно; някой сяда на бюрото си и го опровергава. Но погрешен резултат от изследване в духовния свят е жива реалност: тя е там и някой трябва да се бори с нея, да я премахне. Точно както мислите са живи реалности, грешните резултати на изследването са действителни сили, които ги има веднага щом някой прекрачи Прага на духовния свят. Този някой влиза в духовния свят със старанието да разкрие сведения за живота между смъртта и новото раждане; но тогава погрешните мисли, които преди са били пораждани, стоят там пред него като живи същества.
към текста >>
Те се изправяха п
ред
всеки, и ако някой се опитва да провери нещата в тази област, той трябва да се бори с тези резултати от изследване като с действителни сили.
Подходящите възможности никога не трябва да бъдат предизвиквани и в най-малка степен. Най-явна от всички бе неточността на твърденията, претендиращи да дават сведения за живота между смъртта и новото раждане. Но докато на физически план, погрешните резултати от едно изследване могат да бъдат коригирани чрез подлагането им на проверка с физически средства, веднага доказващо тяхната погрешност, когато са намесени неща от духовния свят е съвършено различно, разбира се. В духовните светове, наличието на погрешна, неправилна представа за реалните факти е объркаващо за самото изследване. Ако тогава чрез медиуми са били направени изказвания, които изобщо не бяха съобщения от мъртвите, а бяха преднамерено вдъхновени от живи хора с всякакви видове интереси, тогава възникваха тези резултати на нещо, което претендираше да бъде изследване.
Те се изправяха пред всеки, и ако някой се опитва да провери нещата в тази област, той трябва да се бори с тези резултати от изследване като с действителни сили.
Всичко, казано на физически план, може да бъде доказано като невярно; някой сяда на бюрото си и го опровергава. Но погрешен резултат от изследване в духовния свят е жива реалност: тя е там и някой трябва да се бори с нея, да я премахне. Точно както мислите са живи реалности, грешните резултати на изследването са действителни сили, които ги има веднага щом някой прекрачи Прага на духовния свят. Този някой влиза в духовния свят със старанието да разкрие сведения за живота между смъртта и новото раждане; но тогава погрешните мисли, които преди са били пораждани, стоят там пред него като живи същества. Преди всичко, те си придават вид на истина, на реалност.
към текста >>
Този някой влиза в духовния свят със старанието да разкрие сведения за живота между смъртта и новото раждане; но тогава погрешните мисли, които п
ред
и са били пораждани, стоят там п
ред
него като живи същества.
Ако тогава чрез медиуми са били направени изказвания, които изобщо не бяха съобщения от мъртвите, а бяха преднамерено вдъхновени от живи хора с всякакви видове интереси, тогава възникваха тези резултати на нещо, което претендираше да бъде изследване. Те се изправяха пред всеки, и ако някой се опитва да провери нещата в тази област, той трябва да се бори с тези резултати от изследване като с действителни сили. Всичко, казано на физически план, може да бъде доказано като невярно; някой сяда на бюрото си и го опровергава. Но погрешен резултат от изследване в духовния свят е жива реалност: тя е там и някой трябва да се бори с нея, да я премахне. Точно както мислите са живи реалности, грешните резултати на изследването са действителни сили, които ги има веднага щом някой прекрачи Прага на духовния свят.
Този някой влиза в духовния свят със старанието да разкрие сведения за живота между смъртта и новото раждане; но тогава погрешните мисли, които преди са били пораждани, стоят там пред него като живи същества.
Преди всичко, те си придават вид на истина, на реалност. Оттук този някой трябва първо да се бори с тях, да ги проверява, за да открие дали те имат свойствата на неверни мисли, или характера на верни и истинни живи мисли. Този процес на проверяване и потвърждаване често отнема много дълго време. Следователно беше в природата на нещата, когато някой твърдо бе решил, че проверяването трябва да бъде изчерпателно и точно, да му е трудно да изследва тази област на живота между смъртта и новото раждане, защото са били направени толкова много погрешни заключения. Затова особено в тези неща бе необходимо да се упражнява голяма сдържаност, говорейки за тях само когато те могат да бъдат представени като абсолютно и категорично верни.
към текста >>
П
ред
и всичко, те си придават вид на истина, на реалност.
Те се изправяха пред всеки, и ако някой се опитва да провери нещата в тази област, той трябва да се бори с тези резултати от изследване като с действителни сили. Всичко, казано на физически план, може да бъде доказано като невярно; някой сяда на бюрото си и го опровергава. Но погрешен резултат от изследване в духовния свят е жива реалност: тя е там и някой трябва да се бори с нея, да я премахне. Точно както мислите са живи реалности, грешните резултати на изследването са действителни сили, които ги има веднага щом някой прекрачи Прага на духовния свят. Този някой влиза в духовния свят със старанието да разкрие сведения за живота между смъртта и новото раждане; но тогава погрешните мисли, които преди са били пораждани, стоят там пред него като живи същества.
Преди всичко, те си придават вид на истина, на реалност.
Оттук този някой трябва първо да се бори с тях, да ги проверява, за да открие дали те имат свойствата на неверни мисли, или характера на верни и истинни живи мисли. Този процес на проверяване и потвърждаване често отнема много дълго време. Следователно беше в природата на нещата, когато някой твърдо бе решил, че проверяването трябва да бъде изчерпателно и точно, да му е трудно да изследва тази област на живота между смъртта и новото раждане, защото са били направени толкова много погрешни заключения. Затова особено в тези неща бе необходимо да се упражнява голяма сдържаност, говорейки за тях само когато те могат да бъдат представени като абсолютно и категорично верни. Следователно трябваше да се свърши много работа, преди да стане възможно да бъде изнесен например курсът от лекции, сега на разположение под заглавието "Вътрешната същност на човека между смъртта и новото раждане".
към текста >>
Затова особено в тези неща бе необходимо да се упражнява голяма сдържаност, говорейки за тях само когато те могат да бъдат п
ред
ставени като абсолютно и категорично верни.
Този някой влиза в духовния свят със старанието да разкрие сведения за живота между смъртта и новото раждане; но тогава погрешните мисли, които преди са били пораждани, стоят там пред него като живи същества. Преди всичко, те си придават вид на истина, на реалност. Оттук този някой трябва първо да се бори с тях, да ги проверява, за да открие дали те имат свойствата на неверни мисли, или характера на верни и истинни живи мисли. Този процес на проверяване и потвърждаване често отнема много дълго време. Следователно беше в природата на нещата, когато някой твърдо бе решил, че проверяването трябва да бъде изчерпателно и точно, да му е трудно да изследва тази област на живота между смъртта и новото раждане, защото са били направени толкова много погрешни заключения.
Затова особено в тези неща бе необходимо да се упражнява голяма сдържаност, говорейки за тях само когато те могат да бъдат представени като абсолютно и категорично верни.
Следователно трябваше да се свърши много работа, преди да стане възможно да бъде изнесен например курсът от лекции, сега на разположение под заглавието "Вътрешната същност на човека между смъртта и новото раждане". (6 лекции изнесени във Виена, 8 до 14 Април 1914 год.) Лесно е да се опише общо живота между смъртта и новото раждане. Той започва когато, след завършване на ретроспекцията, възникваща в процеса на отделяне на етерното тяло от физическото, човешкото същество преминава в сферата, която в теософската литература обикновено бе наричана Камалока. Но ако сравните нареченото в тази литература Камалока с оповестеното сред нас в течение на годините, няма начин да не забележите значителни разлики.
към текста >>
Следователно трябваше да се свърши много работа, п
ред
и да стане възможно да бъде изнесен например курсът от лекции, сега на разположение под заглавието "Вътрешната същност на човека между смъртта и новото раждане".
Преди всичко, те си придават вид на истина, на реалност. Оттук този някой трябва първо да се бори с тях, да ги проверява, за да открие дали те имат свойствата на неверни мисли, или характера на верни и истинни живи мисли. Този процес на проверяване и потвърждаване често отнема много дълго време. Следователно беше в природата на нещата, когато някой твърдо бе решил, че проверяването трябва да бъде изчерпателно и точно, да му е трудно да изследва тази област на живота между смъртта и новото раждане, защото са били направени толкова много погрешни заключения. Затова особено в тези неща бе необходимо да се упражнява голяма сдържаност, говорейки за тях само когато те могат да бъдат представени като абсолютно и категорично верни.
Следователно трябваше да се свърши много работа, преди да стане възможно да бъде изнесен например курсът от лекции, сега на разположение под заглавието "Вътрешната същност на човека между смъртта и новото раждане".
(6 лекции изнесени във Виена, 8 до 14 Април 1914 год.) Лесно е да се опише общо живота между смъртта и новото раждане. Той започва когато, след завършване на ретроспекцията, възникваща в процеса на отделяне на етерното тяло от физическото, човешкото същество преминава в сферата, която в теософската литература обикновено бе наричана Камалока. Но ако сравните нареченото в тази литература Камалока с оповестеното сред нас в течение на годините, няма начин да не забележите значителни разлики. Моля ви, не ме разбирайте погрешно тук.
към текста >>
Но ако сравните нареченото в тази литература Камалока с оповестеното с
ред
нас в течение на годините, няма начин да не забележите значителни разлики.
Затова особено в тези неща бе необходимо да се упражнява голяма сдържаност, говорейки за тях само когато те могат да бъдат представени като абсолютно и категорично верни. Следователно трябваше да се свърши много работа, преди да стане възможно да бъде изнесен например курсът от лекции, сега на разположение под заглавието "Вътрешната същност на човека между смъртта и новото раждане". (6 лекции изнесени във Виена, 8 до 14 Април 1914 год.) Лесно е да се опише общо живота между смъртта и новото раждане. Той започва когато, след завършване на ретроспекцията, възникваща в процеса на отделяне на етерното тяло от физическото, човешкото същество преминава в сферата, която в теософската литература обикновено бе наричана Камалока.
Но ако сравните нареченото в тази литература Камалока с оповестеното сред нас в течение на годините, няма начин да не забележите значителни разлики.
Моля ви, не ме разбирайте погрешно тук. Аз не твърдя, че в наше време задачата на всяка индивидуалност е да подлага всичко на проверка. Задачата на един не е същата, както тази на друг. Считам за своя задача да не казвам нищо, за което да не мога да гарантирам, че е било проверено и доказано. Това е, което смятам за моя лична, изцяло индивидуална задача.
към текста >>
Наистина положителна и достоверна картина на тези първи години или десетилетия може да се добие само чрез използване на оп
ред
елени паралели.
Аз не твърдя, че в наше време задачата на всяка индивидуалност е да подлага всичко на проверка. Задачата на един не е същата, както тази на друг. Считам за своя задача да не казвам нищо, за което да не мога да гарантирам, че е било проверено и доказано. Това е, което смятам за моя лична, изцяло индивидуална задача. А сега искам да говоря за нещо, което е важно да се запомни, когато говорим за първите години от живота между смъртта и новото раждане.
Наистина положителна и достоверна картина на тези първи години или десетилетия може да се добие само чрез използване на определени паралели.
Само така е възможно, чрез добавяне на много детайли, да се допълни общата картина, предадена в книгата "Теософия". Цялото наше развитие зависи от това дали ще го направим. В тази книга е даден широк общ план, и нашата работа трябва да се състои в разширяването на разнообразните направления, скицирани в общия план. Става въпрос, следователно, за събирането на много изказани неща и ако изхождайки от написаното в книгата "Теософия" продължите към много по-дълбоките детайли, изнесени в сега отпечатаните лекционни курсове, ще видите, че е бил направен истински напредък в придобиването на все по-задълбочено познание. За да имаме точна картина на първите години или десетилетия на живота след смъртта, е необходимо да сравним възприеманото в случая, когато човешки същества умират много млади, да кажем в най-ранно детство, с възприеманото в случаите на онези, умиращи в средна възраст, и с онези в напреднала възраст.
към текста >>
Само така е възможно, чрез добавяне на много детайли, да се допълни общата картина, п
ред
адена в книгата "Теософия".
Задачата на един не е същата, както тази на друг. Считам за своя задача да не казвам нищо, за което да не мога да гарантирам, че е било проверено и доказано. Това е, което смятам за моя лична, изцяло индивидуална задача. А сега искам да говоря за нещо, което е важно да се запомни, когато говорим за първите години от живота между смъртта и новото раждане. Наистина положителна и достоверна картина на тези първи години или десетилетия може да се добие само чрез използване на определени паралели.
Само така е възможно, чрез добавяне на много детайли, да се допълни общата картина, предадена в книгата "Теософия".
Цялото наше развитие зависи от това дали ще го направим. В тази книга е даден широк общ план, и нашата работа трябва да се състои в разширяването на разнообразните направления, скицирани в общия план. Става въпрос, следователно, за събирането на много изказани неща и ако изхождайки от написаното в книгата "Теософия" продължите към много по-дълбоките детайли, изнесени в сега отпечатаните лекционни курсове, ще видите, че е бил направен истински напредък в придобиването на все по-задълбочено познание. За да имаме точна картина на първите години или десетилетия на живота след смъртта, е необходимо да сравним възприеманото в случая, когато човешки същества умират много млади, да кажем в най-ранно детство, с възприеманото в случаите на онези, умиращи в средна възраст, и с онези в напреднала възраст. Разликата е много голяма.
към текста >>
Става въпрос, следователно, за събирането на много изказани неща и ако изхождайки от написаното в книгата "Теософия" продължите към много по-дълбоките детайли, изнесени в сега отпечатаните лекционни курсове, ще видите, че е бил направен истински нап
ред
ък в придобиването на все по-задълбочено познание.
А сега искам да говоря за нещо, което е важно да се запомни, когато говорим за първите години от живота между смъртта и новото раждане. Наистина положителна и достоверна картина на тези първи години или десетилетия може да се добие само чрез използване на определени паралели. Само така е възможно, чрез добавяне на много детайли, да се допълни общата картина, предадена в книгата "Теософия". Цялото наше развитие зависи от това дали ще го направим. В тази книга е даден широк общ план, и нашата работа трябва да се състои в разширяването на разнообразните направления, скицирани в общия план.
Става въпрос, следователно, за събирането на много изказани неща и ако изхождайки от написаното в книгата "Теософия" продължите към много по-дълбоките детайли, изнесени в сега отпечатаните лекционни курсове, ще видите, че е бил направен истински напредък в придобиването на все по-задълбочено познание.
За да имаме точна картина на първите години или десетилетия на живота след смъртта, е необходимо да сравним възприеманото в случая, когато човешки същества умират много млади, да кажем в най-ранно детство, с възприеманото в случаите на онези, умиращи в средна възраст, и с онези в напреднала възраст. Разликата е много голяма. Животът след смъртта се различава изключително много според това дали човешкото същество е умряло в ранна или напреднала възраст; и наистина надеждна картина може да се добие само от преживяното във връзка с човешки същества, чиято смърт е настъпила на различна възраст. Така например съществена основа за разкриването на определени теми дава това да разберем състоянията на онези, които умират в съвсем ранно детство и на онези, умиращи на възраст от 11, 12 или 13 год. Наблюдава се много голяма разлика в условията на живота след смъртта, според това дали тя настъпва преди 8-та или 9-та година, или преди 16-та или 17-та година.
към текста >>
За да имаме точна картина на първите години или десетилетия на живота след смъртта, е необходимо да сравним възприеманото в случая, когато човешки същества умират много млади, да кажем в най-ранно детство, с възприеманото в случаите на онези, умиращи в с
ред
на възраст, и с онези в нап
ред
нала възраст.
Наистина положителна и достоверна картина на тези първи години или десетилетия може да се добие само чрез използване на определени паралели. Само така е възможно, чрез добавяне на много детайли, да се допълни общата картина, предадена в книгата "Теософия". Цялото наше развитие зависи от това дали ще го направим. В тази книга е даден широк общ план, и нашата работа трябва да се състои в разширяването на разнообразните направления, скицирани в общия план. Става въпрос, следователно, за събирането на много изказани неща и ако изхождайки от написаното в книгата "Теософия" продължите към много по-дълбоките детайли, изнесени в сега отпечатаните лекционни курсове, ще видите, че е бил направен истински напредък в придобиването на все по-задълбочено познание.
За да имаме точна картина на първите години или десетилетия на живота след смъртта, е необходимо да сравним възприеманото в случая, когато човешки същества умират много млади, да кажем в най-ранно детство, с възприеманото в случаите на онези, умиращи в средна възраст, и с онези в напреднала възраст.
Разликата е много голяма. Животът след смъртта се различава изключително много според това дали човешкото същество е умряло в ранна или напреднала възраст; и наистина надеждна картина може да се добие само от преживяното във връзка с човешки същества, чиято смърт е настъпила на различна възраст. Така например съществена основа за разкриването на определени теми дава това да разберем състоянията на онези, които умират в съвсем ранно детство и на онези, умиращи на възраст от 11, 12 или 13 год. Наблюдава се много голяма разлика в условията на живота след смъртта, според това дали тя настъпва преди 8-та или 9-та година, или преди 16-та или 17-та година. Това ясно се разкрива чрез определени опитности, които някой може да има с мъртвите.
към текста >>
Животът след смъртта се различава изключително много спо
ред
това дали човешкото същество е умряло в ранна или нап
ред
нала възраст; и наистина надеждна картина може да се добие само от преживяното във връзка с човешки същества, чиято смърт е настъпила на различна възраст.
Цялото наше развитие зависи от това дали ще го направим. В тази книга е даден широк общ план, и нашата работа трябва да се състои в разширяването на разнообразните направления, скицирани в общия план. Става въпрос, следователно, за събирането на много изказани неща и ако изхождайки от написаното в книгата "Теософия" продължите към много по-дълбоките детайли, изнесени в сега отпечатаните лекционни курсове, ще видите, че е бил направен истински напредък в придобиването на все по-задълбочено познание. За да имаме точна картина на първите години или десетилетия на живота след смъртта, е необходимо да сравним възприеманото в случая, когато човешки същества умират много млади, да кажем в най-ранно детство, с възприеманото в случаите на онези, умиращи в средна възраст, и с онези в напреднала възраст. Разликата е много голяма.
Животът след смъртта се различава изключително много според това дали човешкото същество е умряло в ранна или напреднала възраст; и наистина надеждна картина може да се добие само от преживяното във връзка с човешки същества, чиято смърт е настъпила на различна възраст.
Така например съществена основа за разкриването на определени теми дава това да разберем състоянията на онези, които умират в съвсем ранно детство и на онези, умиращи на възраст от 11, 12 или 13 год. Наблюдава се много голяма разлика в условията на живота след смъртта, според това дали тя настъпва преди 8-та или 9-та година, или преди 16-та или 17-та година. Това ясно се разкрива чрез определени опитности, които някой може да има с мъртвите. Може да се наблюдава, че човешките същества, които умират през най-неустойчивите години на детството, са много по-заети със задачите, възлагани на човечеството през периода непосредствено след тази смърт. Днес външните представители на религиозните общности не правят нищо, за да предотвратят вкореняването сред хората на определени идеи, които са в противоречие с истината.
към текста >>
Така например съществена основа за разкриването на оп
ред
елени теми дава това да разберем състоянията на онези, които умират в съвсем ранно детство и на онези, умиращи на възраст от 11, 12 или 13 год.
В тази книга е даден широк общ план, и нашата работа трябва да се състои в разширяването на разнообразните направления, скицирани в общия план. Става въпрос, следователно, за събирането на много изказани неща и ако изхождайки от написаното в книгата "Теософия" продължите към много по-дълбоките детайли, изнесени в сега отпечатаните лекционни курсове, ще видите, че е бил направен истински напредък в придобиването на все по-задълбочено познание. За да имаме точна картина на първите години или десетилетия на живота след смъртта, е необходимо да сравним възприеманото в случая, когато човешки същества умират много млади, да кажем в най-ранно детство, с възприеманото в случаите на онези, умиращи в средна възраст, и с онези в напреднала възраст. Разликата е много голяма. Животът след смъртта се различава изключително много според това дали човешкото същество е умряло в ранна или напреднала възраст; и наистина надеждна картина може да се добие само от преживяното във връзка с човешки същества, чиято смърт е настъпила на различна възраст.
Така например съществена основа за разкриването на определени теми дава това да разберем състоянията на онези, които умират в съвсем ранно детство и на онези, умиращи на възраст от 11, 12 или 13 год.
Наблюдава се много голяма разлика в условията на живота след смъртта, според това дали тя настъпва преди 8-та или 9-та година, или преди 16-та или 17-та година. Това ясно се разкрива чрез определени опитности, които някой може да има с мъртвите. Може да се наблюдава, че човешките същества, които умират през най-неустойчивите години на детството, са много по-заети със задачите, възлагани на човечеството през периода непосредствено след тази смърт. Днес външните представители на религиозните общности не правят нищо, за да предотвратят вкореняването сред хората на определени идеи, които са в противоречие с истината. Знаете от собствен опит, че тези представители правят малко за отхвърляне на идеята, че когато умира старец или бебе, старецът продължава да живее като старец, а детето като дете.
към текста >>
Наблюдава се много голяма разлика в условията на живота след смъртта, спо
ред
това дали тя настъпва п
ред
и 8-та или 9-та година, или п
ред
и 16-та или 17-та година.
Става въпрос, следователно, за събирането на много изказани неща и ако изхождайки от написаното в книгата "Теософия" продължите към много по-дълбоките детайли, изнесени в сега отпечатаните лекционни курсове, ще видите, че е бил направен истински напредък в придобиването на все по-задълбочено познание. За да имаме точна картина на първите години или десетилетия на живота след смъртта, е необходимо да сравним възприеманото в случая, когато човешки същества умират много млади, да кажем в най-ранно детство, с възприеманото в случаите на онези, умиращи в средна възраст, и с онези в напреднала възраст. Разликата е много голяма. Животът след смъртта се различава изключително много според това дали човешкото същество е умряло в ранна или напреднала възраст; и наистина надеждна картина може да се добие само от преживяното във връзка с човешки същества, чиято смърт е настъпила на различна възраст. Така например съществена основа за разкриването на определени теми дава това да разберем състоянията на онези, които умират в съвсем ранно детство и на онези, умиращи на възраст от 11, 12 или 13 год.
Наблюдава се много голяма разлика в условията на живота след смъртта, според това дали тя настъпва преди 8-та или 9-та година, или преди 16-та или 17-та година.
Това ясно се разкрива чрез определени опитности, които някой може да има с мъртвите. Може да се наблюдава, че човешките същества, които умират през най-неустойчивите години на детството, са много по-заети със задачите, възлагани на човечеството през периода непосредствено след тази смърт. Днес външните представители на религиозните общности не правят нищо, за да предотвратят вкореняването сред хората на определени идеи, които са в противоречие с истината. Знаете от собствен опит, че тези представители правят малко за отхвърляне на идеята, че когато умира старец или бебе, старецът продължава да живее като старец, а детето като дете. Но начинът на живот на душите на Земята пряко няма нищо общо с начина им на живот на оня свят.
към текста >>
Това ясно се разкрива чрез оп
ред
елени опитности, които някой може да има с мъртвите.
За да имаме точна картина на първите години или десетилетия на живота след смъртта, е необходимо да сравним възприеманото в случая, когато човешки същества умират много млади, да кажем в най-ранно детство, с възприеманото в случаите на онези, умиращи в средна възраст, и с онези в напреднала възраст. Разликата е много голяма. Животът след смъртта се различава изключително много според това дали човешкото същество е умряло в ранна или напреднала възраст; и наистина надеждна картина може да се добие само от преживяното във връзка с човешки същества, чиято смърт е настъпила на различна възраст. Така например съществена основа за разкриването на определени теми дава това да разберем състоянията на онези, които умират в съвсем ранно детство и на онези, умиращи на възраст от 11, 12 или 13 год. Наблюдава се много голяма разлика в условията на живота след смъртта, според това дали тя настъпва преди 8-та или 9-та година, или преди 16-та или 17-та година.
Това ясно се разкрива чрез определени опитности, които някой може да има с мъртвите.
Може да се наблюдава, че човешките същества, които умират през най-неустойчивите години на детството, са много по-заети със задачите, възлагани на човечеството през периода непосредствено след тази смърт. Днес външните представители на религиозните общности не правят нищо, за да предотвратят вкореняването сред хората на определени идеи, които са в противоречие с истината. Знаете от собствен опит, че тези представители правят малко за отхвърляне на идеята, че когато умира старец или бебе, старецът продължава да живее като старец, а детето като дете. Но начинът на живот на душите на Земята пряко няма нищо общо с начина им на живот на оня свят. Ако дете умира на възраст от три или шест месеца, всички негови Земни животи имат значение и то може да влезе в духовния свят като много зряла душа.
към текста >>
Може да се наблюдава, че човешките същества, които умират през най-неустойчивите години на детството, са много по-заети със задачите, възлагани на човечеството през периода непос
ред
ствено след тази смърт.
Разликата е много голяма. Животът след смъртта се различава изключително много според това дали човешкото същество е умряло в ранна или напреднала възраст; и наистина надеждна картина може да се добие само от преживяното във връзка с човешки същества, чиято смърт е настъпила на различна възраст. Така например съществена основа за разкриването на определени теми дава това да разберем състоянията на онези, които умират в съвсем ранно детство и на онези, умиращи на възраст от 11, 12 или 13 год. Наблюдава се много голяма разлика в условията на живота след смъртта, според това дали тя настъпва преди 8-та или 9-та година, или преди 16-та или 17-та година. Това ясно се разкрива чрез определени опитности, които някой може да има с мъртвите.
Може да се наблюдава, че човешките същества, които умират през най-неустойчивите години на детството, са много по-заети със задачите, възлагани на човечеството през периода непосредствено след тази смърт.
Днес външните представители на религиозните общности не правят нищо, за да предотвратят вкореняването сред хората на определени идеи, които са в противоречие с истината. Знаете от собствен опит, че тези представители правят малко за отхвърляне на идеята, че когато умира старец или бебе, старецът продължава да живее като старец, а детето като дете. Но начинът на живот на душите на Земята пряко няма нищо общо с начина им на живот на оня свят. Ако дете умира на възраст от три или шест месеца, всички негови Земни животи имат значение и то може да влезе в духовния свят като много зряла душа. Следователно е изцяло погрешно да си представяме, че бебето живее като бебе.
към текста >>
Днес външните п
ред
ставители на религиозните общности не правят нищо, за да п
ред
отвратят вкореняването с
ред
хората на оп
ред
елени идеи, които са в противоречие с истината.
Животът след смъртта се различава изключително много според това дали човешкото същество е умряло в ранна или напреднала възраст; и наистина надеждна картина може да се добие само от преживяното във връзка с човешки същества, чиято смърт е настъпила на различна възраст. Така например съществена основа за разкриването на определени теми дава това да разберем състоянията на онези, които умират в съвсем ранно детство и на онези, умиращи на възраст от 11, 12 или 13 год. Наблюдава се много голяма разлика в условията на живота след смъртта, според това дали тя настъпва преди 8-та или 9-та година, или преди 16-та или 17-та година. Това ясно се разкрива чрез определени опитности, които някой може да има с мъртвите. Може да се наблюдава, че човешките същества, които умират през най-неустойчивите години на детството, са много по-заети със задачите, възлагани на човечеството през периода непосредствено след тази смърт.
Днес външните представители на религиозните общности не правят нищо, за да предотвратят вкореняването сред хората на определени идеи, които са в противоречие с истината.
Знаете от собствен опит, че тези представители правят малко за отхвърляне на идеята, че когато умира старец или бебе, старецът продължава да живее като старец, а детето като дете. Но начинът на живот на душите на Земята пряко няма нищо общо с начина им на живот на оня свят. Ако дете умира на възраст от три или шест месеца, всички негови Земни животи имат значение и то може да влезе в духовния свят като много зряла душа. Следователно е изцяло погрешно да си представяме, че бебето живее като бебе. Ние откриваме, че душите, които умират в ранно детство, имат задачи свързани с онова от което Земята има нужда, за да се добие необходимия запас от духовни сили за бъдещи дейности.
към текста >>
Знаете от собствен опит, че тези п
ред
ставители правят малко за отхвърляне на идеята, че когато умира старец или бебе, старецът продължава да живее като старец, а детето като дете.
Така например съществена основа за разкриването на определени теми дава това да разберем състоянията на онези, които умират в съвсем ранно детство и на онези, умиращи на възраст от 11, 12 или 13 год. Наблюдава се много голяма разлика в условията на живота след смъртта, според това дали тя настъпва преди 8-та или 9-та година, или преди 16-та или 17-та година. Това ясно се разкрива чрез определени опитности, които някой може да има с мъртвите. Може да се наблюдава, че човешките същества, които умират през най-неустойчивите години на детството, са много по-заети със задачите, възлагани на човечеството през периода непосредствено след тази смърт. Днес външните представители на религиозните общности не правят нищо, за да предотвратят вкореняването сред хората на определени идеи, които са в противоречие с истината.
Знаете от собствен опит, че тези представители правят малко за отхвърляне на идеята, че когато умира старец или бебе, старецът продължава да живее като старец, а детето като дете.
Но начинът на живот на душите на Земята пряко няма нищо общо с начина им на живот на оня свят. Ако дете умира на възраст от три или шест месеца, всички негови Земни животи имат значение и то може да влезе в духовния свят като много зряла душа. Следователно е изцяло погрешно да си представяме, че бебето живее като бебе. Ние откриваме, че душите, които умират в ранно детство, имат задачи свързани с онова от което Земята има нужда, за да се добие необходимия запас от духовни сили за бъдещи дейности. Съответно човешките същества не могат да работят на Земята, ако до тях не идват импулси от духовните светове.
към текста >>
Следователно е изцяло погрешно да си п
ред
ставяме, че бебето живее като бебе.
Може да се наблюдава, че човешките същества, които умират през най-неустойчивите години на детството, са много по-заети със задачите, възлагани на човечеството през периода непосредствено след тази смърт. Днес външните представители на религиозните общности не правят нищо, за да предотвратят вкореняването сред хората на определени идеи, които са в противоречие с истината. Знаете от собствен опит, че тези представители правят малко за отхвърляне на идеята, че когато умира старец или бебе, старецът продължава да живее като старец, а детето като дете. Но начинът на живот на душите на Земята пряко няма нищо общо с начина им на живот на оня свят. Ако дете умира на възраст от три или шест месеца, всички негови Земни животи имат значение и то може да влезе в духовния свят като много зряла душа.
Следователно е изцяло погрешно да си представяме, че бебето живее като бебе.
Ние откриваме, че душите, които умират в ранно детство, имат задачи свързани с онова от което Земята има нужда, за да се добие необходимия запас от духовни сили за бъдещи дейности. Съответно човешките същества не могат да работят на Земята, ако до тях не идват импулси от духовните светове. Тези импулси обаче не идват по неопределения, неясен начин мислен в пантеизма; те идват от конкретни същества, сред които могат да бъдат открити също и душите на децата, умиращи в ранно детство. Като конкретен пример, нека да помислим за това как израсна Гьоте. Естествено, част от гения на Гьоте се дължеше на помощта, която той получи от духовния свят.
към текста >>
Тези импулси обаче не идват по неоп
ред
еления, неясен начин мислен в пантеизма; те идват от конкретни същества, с
ред
които могат да бъдат открити също и душите на децата, умиращи в ранно детство.
Но начинът на живот на душите на Земята пряко няма нищо общо с начина им на живот на оня свят. Ако дете умира на възраст от три или шест месеца, всички негови Земни животи имат значение и то може да влезе в духовния свят като много зряла душа. Следователно е изцяло погрешно да си представяме, че бебето живее като бебе. Ние откриваме, че душите, които умират в ранно детство, имат задачи свързани с онова от което Земята има нужда, за да се добие необходимия запас от духовни сили за бъдещи дейности. Съответно човешките същества не могат да работят на Земята, ако до тях не идват импулси от духовните светове.
Тези импулси обаче не идват по неопределения, неясен начин мислен в пантеизма; те идват от конкретни същества, сред които могат да бъдат открити също и душите на децата, умиращи в ранно детство.
Като конкретен пример, нека да помислим за това как израсна Гьоте. Естествено, част от гения на Гьоте се дължеше на помощта, която той получи от духовния свят. Ако изследваме това, ние стигаме до душите на деца, починали в ранна възраст. В този случай духовността, присъстваща във Вселената, е свързана с душите на деца, починали в ранно детство. От друга страна децата, умиращи на възраст от 9 или 10, но преди 16 или 17 години, се оказват много скоро след смъртта си в компанията на духовни същества но тези духовни същества са човешки души.
към текста >>
От друга страна децата, умиращи на възраст от 9 или 10, но п
ред
и 16 или 17 години, се оказват много скоро след смъртта си в компанията на духовни същества но тези духовни същества са човешки души.
Тези импулси обаче не идват по неопределения, неясен начин мислен в пантеизма; те идват от конкретни същества, сред които могат да бъдат открити също и душите на децата, умиращи в ранно детство. Като конкретен пример, нека да помислим за това как израсна Гьоте. Естествено, част от гения на Гьоте се дължеше на помощта, която той получи от духовния свят. Ако изследваме това, ние стигаме до душите на деца, починали в ранна възраст. В този случай духовността, присъстваща във Вселената, е свързана с душите на деца, починали в ранно детство.
От друга страна децата, умиращи на възраст от 9 или 10, но преди 16 или 17 години, се оказват много скоро след смъртта си в компанията на духовни същества но тези духовни същества са човешки души.
Много от тези деца се намират в обкръжението на човешки души, и то при онези души, които трябва скоро да слязат на Земята, които са в очакване на своята следваща инкарнация. И така онези, които умират в ранно детство преди 7 или 8 години, могат да бъдат намерени заети главно с човешките същества тук долу на Земята; но онези които умират във възрастта от 10 до 15 или 16 години се оказват заети с души, чиито усилия са скоро да се инкарнират. Те са жизнени придружители и помощници, важни пратеници за това от какво тези души имат нужда, за да се подготвят за своето Земно съществуване. Това е важно да се знае, ако искаме да избегнем общите приказки и сме решени да проникнем в тези духовни светове. Не е лесно да се изследват тези неща.
към текста >>
И така онези, които умират в ранно детство п
ред
и 7 или 8 години, могат да бъдат намерени заети главно с човешките същества тук долу на Земята; но онези които умират във възрастта от 10 до 15 или 16 години се оказват заети с души, чиито усилия са скоро да се инкарнират.
Естествено, част от гения на Гьоте се дължеше на помощта, която той получи от духовния свят. Ако изследваме това, ние стигаме до душите на деца, починали в ранна възраст. В този случай духовността, присъстваща във Вселената, е свързана с душите на деца, починали в ранно детство. От друга страна децата, умиращи на възраст от 9 или 10, но преди 16 или 17 години, се оказват много скоро след смъртта си в компанията на духовни същества но тези духовни същества са човешки души. Много от тези деца се намират в обкръжението на човешки души, и то при онези души, които трябва скоро да слязат на Земята, които са в очакване на своята следваща инкарнация.
И така онези, които умират в ранно детство преди 7 или 8 години, могат да бъдат намерени заети главно с човешките същества тук долу на Земята; но онези които умират във възрастта от 10 до 15 или 16 години се оказват заети с души, чиито усилия са скоро да се инкарнират.
Те са жизнени придружители и помощници, важни пратеници за това от какво тези души имат нужда, за да се подготвят за своето Земно съществуване. Това е важно да се знае, ако искаме да избегнем общите приказки и сме решени да проникнем в тези духовни светове. Не е лесно да се изследват тези неща. Някой може да се заинтересува, питайки например: Кой е най-добрият начин да намерим мъртвите? Оказва се, че починалите преди години или десетилетия, или съвсем наскоро, са най-лесно откривани, когато в съня се пробуди съзнание за духовния свят.
към текста >>
Оказва се, че починалите п
ред
и години или десетилетия, или съвсем наскоро, са най-лесно откривани, когато в съня се пробуди съзнание за духовния свят.
И така онези, които умират в ранно детство преди 7 или 8 години, могат да бъдат намерени заети главно с човешките същества тук долу на Земята; но онези които умират във възрастта от 10 до 15 или 16 години се оказват заети с души, чиито усилия са скоро да се инкарнират. Те са жизнени придружители и помощници, важни пратеници за това от какво тези души имат нужда, за да се подготвят за своето Земно съществуване. Това е важно да се знае, ако искаме да избегнем общите приказки и сме решени да проникнем в тези духовни светове. Не е лесно да се изследват тези неща. Някой може да се заинтересува, питайки например: Кой е най-добрият начин да намерим мъртвите?
Оказва се, че починалите преди години или десетилетия, или съвсем наскоро, са най-лесно откривани, когато в съня се пробуди съзнание за духовния свят.
Често съм ви казвал, че пробуждането може да бъде два вида. Пробуждане може да се получи в самия сън, и тогава човек знае, че не спи по обичайния начин, а е духовния свят. Указания по тази тема могат да се намерят в книгата "Път към себепознание. Осем медитации". Или може да се състои пробуждане в самия буден живот.
към текста >>
Особеното нещо обаче е, че през съня ние помним само п
ред
ишните сънищни състояния само че не сме съзнателни за това.
В какво всъщност се състои неговият живот? Събуждане, дневен живот, сън; събуждане, дневен живот, сън и т.н. През дневния му живот неговите спомени са винаги за случилото се през по-ранен дневен живот. Нашият всекидневен буден живот е пълен с такива спомени. Но е различно, когато животът на нашия Аз е прекъснат от периодите на сън.
Особеното нещо обаче е, че през съня ние помним само предишните сънищни състояния само че не сме съзнателни за това.
В повечето случаи няма такъв спомен. Но в съня през целия живот продължава подсъзнателен процес на памет. Ако разгледаме живота, който обхваща съня и будността, нощния живот и дневния живот, можем да кажем: нощният живот е прекъсван от дневния, точно както и дневният живот е прекъсван от нощния. Въпреки това течението на живота продължава. Забележителното нещо обаче е, че докато за спомените от живота през деня ние сме пасивни защото те се надигат сами и само в отделни случаи, когато искаме да си припомним нещо в миналото, се налага да полагаме усилия по време на сън, когато искаме да си спомним нещо с някаква цел, усилията са крайно необходими.
към текста >>
След това в периода на Камалока човек изживява всички опитности от нощите си в обратен
ред
.
По правило обаче на човек не му достига силата да стане съзнателен за тази дейност и затова той няма спомени по време на сън. В своята душа обаче той е много по-активен в съня, отколкото през будния живот. Сънуването не прекъсва тази дейност. Сънуването съответства на онова, което става в будния живот, когато полагаме големи усилия да си спомним; но ако в съня ние се напрегнем едва слабо, това отговаря на обичайния процес на спомняне през деня, когато не правим усилия, защото спомените идват от само себе си. След смъртта спомените, които имаме от завършилия буден живот, скоро свършват.
След това в периода на Камалока човек изживява всички опитности от нощите си в обратен ред.
В нашия живот тук на Земята ние сме заети с онова, което ни носят дните и също въпреки, че не го съзнаваме с онова, което преживяваме през нощите. След смъртта обаче всичко, което сме изживели през нощите, идва в нашето съзнание. Нощ след нощ всичко се връща при нас. И е важно да се схване, че мъртвите живеят преди всичко през нощта. Това по никакъв начин не е лесно за осъзнаване и може да се разкрива само постепенно.
към текста >>
И е важно да се схване, че мъртвите живеят п
ред
и всичко през нощта.
След смъртта спомените, които имаме от завършилия буден живот, скоро свършват. След това в периода на Камалока човек изживява всички опитности от нощите си в обратен ред. В нашия живот тук на Земята ние сме заети с онова, което ни носят дните и също въпреки, че не го съзнаваме с онова, което преживяваме през нощите. След смъртта обаче всичко, което сме изживели през нощите, идва в нашето съзнание. Нощ след нощ всичко се връща при нас.
И е важно да се схване, че мъртвите живеят преди всичко през нощта.
Това по никакъв начин не е лесно за осъзнаване и може да се разкрива само постепенно. Естествено, човек преживява своя живот, но го преживява чрез своите опитности през нощите. Често съм казвал, че времето прекарано в Камалока е приблизително една трета от времето, прекарано в живот на Земята. Ако размислите за това, че човек, който не умира в детството, прекарва около една трета от своя живот заспал, ще разберете защо времето в Камалока възлиза на приблизително една трета от времето на Земния живот; периодът на Камалока трае толкова време, колкото е прекараното в сън около една трета от целия живот на Земята. Необходимо е много да съберем старателно съобщенията за определени знания, които са били изнесени, и да ги съпоставим.
към текста >>
Необходимо е много да съберем старателно съобщенията за оп
ред
елени знания, които са били изнесени, и да ги съпоставим.
И е важно да се схване, че мъртвите живеят преди всичко през нощта. Това по никакъв начин не е лесно за осъзнаване и може да се разкрива само постепенно. Естествено, човек преживява своя живот, но го преживява чрез своите опитности през нощите. Често съм казвал, че времето прекарано в Камалока е приблизително една трета от времето, прекарано в живот на Земята. Ако размислите за това, че човек, който не умира в детството, прекарва около една трета от своя живот заспал, ще разберете защо времето в Камалока възлиза на приблизително една трета от времето на Земния живот; периодът на Камалока трае толкова време, колкото е прекараното в сън около една трета от целия живот на Земята.
Необходимо е много да съберем старателно съобщенията за определени знания, които са били изнесени, и да ги съпоставим.
И това е защото как да кажа това е защото има дразнещ ефект (въпреки че това не изразява точно какво имам предвид), когато някой, който се опитва да говори за духовния свят с пълна отговорност, е запитван с всевъзможни въпроси за това или онова след лекциите. Тези хора искат да знаят всичко, но от друга страна този някой се старае да говори от начало до край само за онова, което в действително е било намислено. Тогава той е принуден да говори по цяла група теми, за които все още не е имало удобен случай за пълно изследване. Разбира се, възможно е да се даде някакъв отговор, понеже науката на окултизма е на разположение; но когато някой е възприел като основен принцип да говори само за онова, което е изследвал и проверил, този вид разговори не му се нравят. А сега си припомнете, че казах: когато пресичаме Прага на духовния свят ние откриваме, че относително скоро след своята смърт човешкото същество, починало на възраст от 11, 12 или 13 години, живее сред онези, които скоро ще се върнат на Земята и ще изпълняват своите задачи там.
към текста >>
И това е защото как да кажа това е защото има дразнещ ефект (въпреки че това не изразява точно какво имам п
ред
вид), когато някой, който се опитва да говори за духовния свят с пълна отговорност, е запитван с всевъзможни въпроси за това или онова след лекциите.
Това по никакъв начин не е лесно за осъзнаване и може да се разкрива само постепенно. Естествено, човек преживява своя живот, но го преживява чрез своите опитности през нощите. Често съм казвал, че времето прекарано в Камалока е приблизително една трета от времето, прекарано в живот на Земята. Ако размислите за това, че човек, който не умира в детството, прекарва около една трета от своя живот заспал, ще разберете защо времето в Камалока възлиза на приблизително една трета от времето на Земния живот; периодът на Камалока трае толкова време, колкото е прекараното в сън около една трета от целия живот на Земята. Необходимо е много да съберем старателно съобщенията за определени знания, които са били изнесени, и да ги съпоставим.
И това е защото как да кажа това е защото има дразнещ ефект (въпреки че това не изразява точно какво имам предвид), когато някой, който се опитва да говори за духовния свят с пълна отговорност, е запитван с всевъзможни въпроси за това или онова след лекциите.
Тези хора искат да знаят всичко, но от друга страна този някой се старае да говори от начало до край само за онова, което в действително е било намислено. Тогава той е принуден да говори по цяла група теми, за които все още не е имало удобен случай за пълно изследване. Разбира се, възможно е да се даде някакъв отговор, понеже науката на окултизма е на разположение; но когато някой е възприел като основен принцип да говори само за онова, което е изследвал и проверил, този вид разговори не му се нравят. А сега си припомнете, че казах: когато пресичаме Прага на духовния свят ние откриваме, че относително скоро след своята смърт човешкото същество, починало на възраст от 11, 12 или 13 години, живее сред онези, които скоро ще се върнат на Земята и ще изпълняват своите задачи там. Такава душа им помага да намерят правилния път към инкарнация.
към текста >>
А сега си припомнете, че казах: когато пресичаме Прага на духовния свят ние откриваме, че относително скоро след своята смърт човешкото същество, починало на възраст от 11, 12 или 13 години, живее с
ред
онези, които скоро ще се върнат на Земята и ще изпълняват своите задачи там.
Необходимо е много да съберем старателно съобщенията за определени знания, които са били изнесени, и да ги съпоставим. И това е защото как да кажа това е защото има дразнещ ефект (въпреки че това не изразява точно какво имам предвид), когато някой, който се опитва да говори за духовния свят с пълна отговорност, е запитван с всевъзможни въпроси за това или онова след лекциите. Тези хора искат да знаят всичко, но от друга страна този някой се старае да говори от начало до край само за онова, което в действително е било намислено. Тогава той е принуден да говори по цяла група теми, за които все още не е имало удобен случай за пълно изследване. Разбира се, възможно е да се даде някакъв отговор, понеже науката на окултизма е на разположение; но когато някой е възприел като основен принцип да говори само за онова, което е изследвал и проверил, този вид разговори не му се нравят.
А сега си припомнете, че казах: когато пресичаме Прага на духовния свят ние откриваме, че относително скоро след своята смърт човешкото същество, починало на възраст от 11, 12 или 13 години, живее сред онези, които скоро ще се върнат на Земята и ще изпълняват своите задачи там.
Такава душа им помага да намерят правилния път към инкарнация. Може да изглежда странно, но въпреки това случаят е такъв. Тези неща са свързани с ред определени тайни на живота, с много особени тайни от живота. Работата е там, че откриваме определени неща в истинския смисъл на думата, само когато можем да поставим правилните въпроси. Не всеки въпрос е правилно поставен; трябва да изчакаме, докато станем способни, така да се каже, да поставяме въпросите по правилния начин.
към текста >>
Тези неща са свързани с
ред
оп
ред
елени тайни на живота, с много особени тайни от живота.
Тогава той е принуден да говори по цяла група теми, за които все още не е имало удобен случай за пълно изследване. Разбира се, възможно е да се даде някакъв отговор, понеже науката на окултизма е на разположение; но когато някой е възприел като основен принцип да говори само за онова, което е изследвал и проверил, този вид разговори не му се нравят. А сега си припомнете, че казах: когато пресичаме Прага на духовния свят ние откриваме, че относително скоро след своята смърт човешкото същество, починало на възраст от 11, 12 или 13 години, живее сред онези, които скоро ще се върнат на Земята и ще изпълняват своите задачи там. Такава душа им помага да намерят правилния път към инкарнация. Може да изглежда странно, но въпреки това случаят е такъв.
Тези неща са свързани с ред определени тайни на живота, с много особени тайни от живота.
Работата е там, че откриваме определени неща в истинския смисъл на думата, само когато можем да поставим правилните въпроси. Не всеки въпрос е правилно поставен; трябва да изчакаме, докато станем способни, така да се каже, да поставяме въпросите по правилния начин. Сега ще кажа нещо, което може да изглежда странно, но въпреки това е вярно. Човешкото същество има две серии зъби: първо има зъбите, които падат около седмата година, и след това има вторичните си зъби. Не вярвам, че на много хора им идва на ум да питат нещо за излизането на тези вторични зъби, тъй като винаги съм откривал, че когато темата е разисквана сред специалисти, те говорят като че ли няма разлика между първото и второто никнене на зъби.
към текста >>
Работата е там, че откриваме оп
ред
елени неща в истинския смисъл на думата, само когато можем да поставим правилните въпроси.
Разбира се, възможно е да се даде някакъв отговор, понеже науката на окултизма е на разположение; но когато някой е възприел като основен принцип да говори само за онова, което е изследвал и проверил, този вид разговори не му се нравят. А сега си припомнете, че казах: когато пресичаме Прага на духовния свят ние откриваме, че относително скоро след своята смърт човешкото същество, починало на възраст от 11, 12 или 13 години, живее сред онези, които скоро ще се върнат на Земята и ще изпълняват своите задачи там. Такава душа им помага да намерят правилния път към инкарнация. Може да изглежда странно, но въпреки това случаят е такъв. Тези неща са свързани с ред определени тайни на живота, с много особени тайни от живота.
Работата е там, че откриваме определени неща в истинския смисъл на думата, само когато можем да поставим правилните въпроси.
Не всеки въпрос е правилно поставен; трябва да изчакаме, докато станем способни, така да се каже, да поставяме въпросите по правилния начин. Сега ще кажа нещо, което може да изглежда странно, но въпреки това е вярно. Човешкото същество има две серии зъби: първо има зъбите, които падат около седмата година, и след това има вторичните си зъби. Не вярвам, че на много хора им идва на ум да питат нещо за излизането на тези вторични зъби, тъй като винаги съм откривал, че когато темата е разисквана сред специалисти, те говорят като че ли няма разлика между първото и второто никнене на зъби. За един окултист обаче, първото изникване на зъби е изцяло различно нещо от развитието на вторите зъби.
към текста >>
Не вярвам, че на много хора им идва на ум да питат нещо за излизането на тези вторични зъби, тъй като винаги съм откривал, че когато темата е разисквана с
ред
специалисти, те говорят като че ли няма разлика между първото и второто никнене на зъби.
Тези неща са свързани с ред определени тайни на живота, с много особени тайни от живота. Работата е там, че откриваме определени неща в истинския смисъл на думата, само когато можем да поставим правилните въпроси. Не всеки въпрос е правилно поставен; трябва да изчакаме, докато станем способни, така да се каже, да поставяме въпросите по правилния начин. Сега ще кажа нещо, което може да изглежда странно, но въпреки това е вярно. Човешкото същество има две серии зъби: първо има зъбите, които падат около седмата година, и след това има вторичните си зъби.
Не вярвам, че на много хора им идва на ум да питат нещо за излизането на тези вторични зъби, тъй като винаги съм откривал, че когато темата е разисквана сред специалисти, те говорят като че ли няма разлика между първото и второто никнене на зъби.
За един окултист обаче, първото изникване на зъби е изцяло различно нещо от развитието на вторите зъби. Веднъж трябваше да дам нещо, което изглеждаше като гротесков отговор на въпрос, повдигнат от един медицински експерт. Отговорът го разсмя, но от становището на окултизма той бе съвсем правилен. Той каза, че децата с млечни зъби трябвало да се научат да захапват възможно най-бързо, защото единствената цел на зъбите е да дават възможност на човешките същества да хапят. Тази посока на мислене обаче не е правилна от окултна гледна точка, най-много тя е само наполовина вярна и в темата във всеки случай трябва да се навлезе по-точно.
към текста >>
П
ред
ставете си, че едно дете умира п
ред
и да са му поникнали всички вторични зъби, или скоро след това.
Това не е въпрос от съществена важност, нито щяхме да се изложим на опасността от особено сериозни грешки, ако въпросът не бе повдигнат. Но е важно да знаем, че първите зъби са свързани с наследствеността по съвсем различен начин, отколкото са вторите. Вторите зъби се оказват свързани с общото здраве на човешкото същество, с целия негов организъм, докато първите зъби, особено що се отнася до тяхното здраве, са далеч по-тясно свързани със здравето на родителите и прародителите. Тук вече има различие, което може да бъде установено опитно. Тези различия са слабо доловими, но когато вниманието е насочено към това как стоят нещата със зъбите, излиза наяве нещо друго, и това е точката, която може да ви се стори странна, макар че е напълно истинна.
Представете си, че едно дете умира преди да са му поникнали всички вторични зъби, или скоро след това.
Наистина е странно, но окултният изследовател открива, че това дали на детето още не са или вече са му израснали вторичните зъби, има конкретно последствие в духовния свят. Приемайки, че детето умира на възраст от 8 или 9 години ние откриваме, че там работят някои от импулсите, които иначе проникват във физическия свят. Откриваме, че това са силите, които би трябвало да са проникнали в зъбите, но сега са на разположение на детето. Особено в случая на дете което умира рано, изгубило е първите зъби, но още не са, или едва са му поникнали вторите зъби, може да наблюдава, колкото и да е странно, че това дете има определени сили, и че тези сили са точно от същия вид като онези, които на физически план като цяло допринасят за растежа на зъбите в организма. Когато едно човешко същество е във физическия свят, то трябва да развие определени физически сили, за да може да израснат зъбите в организма.
към текста >>
Особено в случая на дете което умира рано, изгубило е първите зъби, но още не са, или едва са му поникнали вторите зъби, може да наблюдава, колкото и да е странно, че това дете има оп
ред
елени сили, и че тези сили са точно от същия вид като онези, които на физически план като цяло допринасят за растежа на зъбите в организма.
Тези различия са слабо доловими, но когато вниманието е насочено към това как стоят нещата със зъбите, излиза наяве нещо друго, и това е точката, която може да ви се стори странна, макар че е напълно истинна. Представете си, че едно дете умира преди да са му поникнали всички вторични зъби, или скоро след това. Наистина е странно, но окултният изследовател открива, че това дали на детето още не са или вече са му израснали вторичните зъби, има конкретно последствие в духовния свят. Приемайки, че детето умира на възраст от 8 или 9 години ние откриваме, че там работят някои от импулсите, които иначе проникват във физическия свят. Откриваме, че това са силите, които би трябвало да са проникнали в зъбите, но сега са на разположение на детето.
Особено в случая на дете което умира рано, изгубило е първите зъби, но още не са, или едва са му поникнали вторите зъби, може да наблюдава, колкото и да е странно, че това дете има определени сили, и че тези сили са точно от същия вид като онези, които на физически план като цяло допринасят за растежа на зъбите в организма.
Когато едно човешко същество е във физическия свят, то трябва да развие определени физически сили, за да може да израснат зъбите в организма. Ако то умира преди зъбите да са израснали, или когато едва са израснали, тези сили са свободни за него в духовния свят и то може да работи с тях в Земния свят; ако живее във физическия свят, тези сили изграждат зъбите, които тогава то използва във физическия свят. Тук имаме изглед към една удивителна връзка с Космоса, и можем да оценим дълбоката истина на описаното в първата сцена на втората Мистерийна Драма "Изпитанието на душата": как духовните светове работят чрез своите Същества да създадат Човека, и как когато това знание достига до него, Капезиус е изпълнен с високомерие като научава, че Човекът е целта на всички действия на Боговете. Но тази велика истина е едва забелязвана. Казах още, че човешките същества, починали на възраст от 8 или 9 до 16 или 17 години, се намират сред душите, опитващи се да се инкарнират веднага щом има възможност.
към текста >>
Когато едно човешко същество е във физическия свят, то трябва да развие оп
ред
елени физически сили, за да може да израснат зъбите в организма.
Представете си, че едно дете умира преди да са му поникнали всички вторични зъби, или скоро след това. Наистина е странно, но окултният изследовател открива, че това дали на детето още не са или вече са му израснали вторичните зъби, има конкретно последствие в духовния свят. Приемайки, че детето умира на възраст от 8 или 9 години ние откриваме, че там работят някои от импулсите, които иначе проникват във физическия свят. Откриваме, че това са силите, които би трябвало да са проникнали в зъбите, но сега са на разположение на детето. Особено в случая на дете което умира рано, изгубило е първите зъби, но още не са, или едва са му поникнали вторите зъби, може да наблюдава, колкото и да е странно, че това дете има определени сили, и че тези сили са точно от същия вид като онези, които на физически план като цяло допринасят за растежа на зъбите в организма.
Когато едно човешко същество е във физическия свят, то трябва да развие определени физически сили, за да може да израснат зъбите в организма.
Ако то умира преди зъбите да са израснали, или когато едва са израснали, тези сили са свободни за него в духовния свят и то може да работи с тях в Земния свят; ако живее във физическия свят, тези сили изграждат зъбите, които тогава то използва във физическия свят. Тук имаме изглед към една удивителна връзка с Космоса, и можем да оценим дълбоката истина на описаното в първата сцена на втората Мистерийна Драма "Изпитанието на душата": как духовните светове работят чрез своите Същества да създадат Човека, и как когато това знание достига до него, Капезиус е изпълнен с високомерие като научава, че Човекът е целта на всички действия на Боговете. Но тази велика истина е едва забелязвана. Казах още, че човешките същества, починали на възраст от 8 или 9 до 16 или 17 години, се намират сред душите, опитващи се да се инкарнират веднага щом има възможност. Тези души на човешки същества, които са починали на младини отново имат специални сили, също в резултат на метаморфоза.
към текста >>
Ако то умира п
ред
и зъбите да са израснали, или когато едва са израснали, тези сили са свободни за него в духовния свят и то може да работи с тях в Земния свят; ако живее във физическия свят, тези сили изграждат зъбите, които тогава то използва във физическия свят.
Наистина е странно, но окултният изследовател открива, че това дали на детето още не са или вече са му израснали вторичните зъби, има конкретно последствие в духовния свят. Приемайки, че детето умира на възраст от 8 или 9 години ние откриваме, че там работят някои от импулсите, които иначе проникват във физическия свят. Откриваме, че това са силите, които би трябвало да са проникнали в зъбите, но сега са на разположение на детето. Особено в случая на дете което умира рано, изгубило е първите зъби, но още не са, или едва са му поникнали вторите зъби, може да наблюдава, колкото и да е странно, че това дете има определени сили, и че тези сили са точно от същия вид като онези, които на физически план като цяло допринасят за растежа на зъбите в организма. Когато едно човешко същество е във физическия свят, то трябва да развие определени физически сили, за да може да израснат зъбите в организма.
Ако то умира преди зъбите да са израснали, или когато едва са израснали, тези сили са свободни за него в духовния свят и то може да работи с тях в Земния свят; ако живее във физическия свят, тези сили изграждат зъбите, които тогава то използва във физическия свят.
Тук имаме изглед към една удивителна връзка с Космоса, и можем да оценим дълбоката истина на описаното в първата сцена на втората Мистерийна Драма "Изпитанието на душата": как духовните светове работят чрез своите Същества да създадат Човека, и как когато това знание достига до него, Капезиус е изпълнен с високомерие като научава, че Човекът е целта на всички действия на Боговете. Но тази велика истина е едва забелязвана. Казах още, че човешките същества, починали на възраст от 8 или 9 до 16 или 17 години, се намират сред душите, опитващи се да се инкарнират веднага щом има възможност. Тези души на човешки същества, които са починали на младини отново имат специални сили, също в резултат на метаморфоза. На възраст от 14, 15 или 16 години човешкото същество достига пубертета: ако пубертетът не е бил достигнат или едва е бил достигнат, силите водещи до него се преобразяват в духовния свят в сили, чрез които такава душа може да работи сред онези души, които очакват своята следваща инкарнация на Земята, помагайки им да се подготвят за тази инкарнация.
към текста >>
Казах още, че човешките същества, починали на възраст от 8 или 9 до 16 или 17 години, се намират с
ред
душите, опитващи се да се инкарнират веднага щом има възможност.
Особено в случая на дете което умира рано, изгубило е първите зъби, но още не са, или едва са му поникнали вторите зъби, може да наблюдава, колкото и да е странно, че това дете има определени сили, и че тези сили са точно от същия вид като онези, които на физически план като цяло допринасят за растежа на зъбите в организма. Когато едно човешко същество е във физическия свят, то трябва да развие определени физически сили, за да може да израснат зъбите в организма. Ако то умира преди зъбите да са израснали, или когато едва са израснали, тези сили са свободни за него в духовния свят и то може да работи с тях в Земния свят; ако живее във физическия свят, тези сили изграждат зъбите, които тогава то използва във физическия свят. Тук имаме изглед към една удивителна връзка с Космоса, и можем да оценим дълбоката истина на описаното в първата сцена на втората Мистерийна Драма "Изпитанието на душата": как духовните светове работят чрез своите Същества да създадат Човека, и как когато това знание достига до него, Капезиус е изпълнен с високомерие като научава, че Човекът е целта на всички действия на Боговете. Но тази велика истина е едва забелязвана.
Казах още, че човешките същества, починали на възраст от 8 или 9 до 16 или 17 години, се намират сред душите, опитващи се да се инкарнират веднага щом има възможност.
Тези души на човешки същества, които са починали на младини отново имат специални сили, също в резултат на метаморфоза. На възраст от 14, 15 или 16 години човешкото същество достига пубертета: ако пубертетът не е бил достигнат или едва е бил достигнат, силите водещи до него се преобразяват в духовния свят в сили, чрез които такава душа може да работи сред онези души, които очакват своята следваща инкарнация на Земята, помагайки им да се подготвят за тази инкарнация. Помислете за безкрайно дълбоката връзка тук. Силите на размножаване се преобразяват в духовния свят в помощни сили за душите, опитващи се възможно най-скоро да слязат долу във физическия свят. Това са връзки, които ни показват как духовният свят от другата страна на Прага работи във физическия свят в отделни, конкретни реалности.
към текста >>
На възраст от 14, 15 или 16 години човешкото същество достига пубертета: ако пубертетът не е бил достигнат или едва е бил достигнат, силите водещи до него се преобразяват в духовния свят в сили, чрез които такава душа може да работи с
ред
онези души, които очакват своята следваща инкарнация на Земята, помагайки им да се подготвят за тази инкарнация.
Ако то умира преди зъбите да са израснали, или когато едва са израснали, тези сили са свободни за него в духовния свят и то може да работи с тях в Земния свят; ако живее във физическия свят, тези сили изграждат зъбите, които тогава то използва във физическия свят. Тук имаме изглед към една удивителна връзка с Космоса, и можем да оценим дълбоката истина на описаното в първата сцена на втората Мистерийна Драма "Изпитанието на душата": как духовните светове работят чрез своите Същества да създадат Човека, и как когато това знание достига до него, Капезиус е изпълнен с високомерие като научава, че Човекът е целта на всички действия на Боговете. Но тази велика истина е едва забелязвана. Казах още, че човешките същества, починали на възраст от 8 или 9 до 16 или 17 години, се намират сред душите, опитващи се да се инкарнират веднага щом има възможност. Тези души на човешки същества, които са починали на младини отново имат специални сили, също в резултат на метаморфоза.
На възраст от 14, 15 или 16 години човешкото същество достига пубертета: ако пубертетът не е бил достигнат или едва е бил достигнат, силите водещи до него се преобразяват в духовния свят в сили, чрез които такава душа може да работи сред онези души, които очакват своята следваща инкарнация на Земята, помагайки им да се подготвят за тази инкарнация.
Помислете за безкрайно дълбоката връзка тук. Силите на размножаване се преобразяват в духовния свят в помощни сили за душите, опитващи се възможно най-скоро да слязат долу във физическия свят. Това са връзки, които ни показват как духовният свят от другата страна на Прага работи във физическия свят в отделни, конкретни реалности. Освен това, ние не се учим истински да познаваме физическия свят ако не осъзнаваме, че тези сили се развиват като следствие на факта, че човешкото същество отхвърля определени зъби и развива други. Пубертетът отново се причинява от разгръщането на сили.
към текста >>
Освен това, ние не се учим истински да познаваме физическия свят ако не осъзнаваме, че тези сили се развиват като следствие на факта, че човешкото същество отхвърля оп
ред
елени зъби и развива други.
Тези души на човешки същества, които са починали на младини отново имат специални сили, също в резултат на метаморфоза. На възраст от 14, 15 или 16 години човешкото същество достига пубертета: ако пубертетът не е бил достигнат или едва е бил достигнат, силите водещи до него се преобразяват в духовния свят в сили, чрез които такава душа може да работи сред онези души, които очакват своята следваща инкарнация на Земята, помагайки им да се подготвят за тази инкарнация. Помислете за безкрайно дълбоката връзка тук. Силите на размножаване се преобразяват в духовния свят в помощни сили за душите, опитващи се възможно най-скоро да слязат долу във физическия свят. Това са връзки, които ни показват как духовният свят от другата страна на Прага работи във физическия свят в отделни, конкретни реалности.
Освен това, ние не се учим истински да познаваме физическия свят ако не осъзнаваме, че тези сили се развиват като следствие на факта, че човешкото същество отхвърля определени зъби и развива други.
Пубертетът отново се причинява от разгръщането на сили. Когато човешкото същество действително достига пубертета, силите имат съвсем различни функции. Всичко това довежда до въпроса: Защо човекът е ограничаван в своя обикновен живот от виждане в духовния свят? Духовният свят е преграден от две страни. От една страна, той е преграден от външната природа.
към текста >>
Докато учените от едната страна полагат усилия да не показват нищо, което може да доведе към света отвъд природата, то п
ред
ставителите на религиозните общности се стараят да попречат на всичко, което идва до знанието на душите и може да ги просвети какво преминава отвъд смъртта и по-нататък в следващото превъплъщение.
Често съм казвал, дори и в публични лекции, че в основата на това стои подсъзнателен страх но същото е по отношение на вътрешния живот. Човек съзнава своето мислене, чувстване и воля; но зад тях има нещо друго, а именно съществуването на душата, която преминава от едно прераждане в друго. И в тази област днешните религиозни общности не желаят да се разкрие, че зад мисленето, чувстването и волята лежи другата реалност. По тази причина книгата "Загадките на философията" ще бъде много нежелана, защото се занимавам с този въпрос в последната глава. Пътят към света на духа е преграден от две страни.
Докато учените от едната страна полагат усилия да не показват нищо, което може да доведе към света отвъд природата, то представителите на религиозните общности се стараят да попречат на всичко, което идва до знанието на душите и може да ги просвети какво преминава отвъд смъртта и по-нататък в следващото превъплъщение.
Защо от една страна учените пречат на човека да проникне зад природата, и защо от друга свещениците го затрудняват да навлезе в тайните за живота на душата? Този въпрос е важен и заслужава внимание, защото ще намирате тези неща все по-близки до ума. Онези, които изграждат светогледа основан на естествената наука, ще бъдат наши противници, защото не желаят духовния свят зад природата да излезе наяве. И свещениците ще ни бъдат противници, защото не желаят да оставят да се разбере реалността на съществото, което се крие зад мисленето, чувстването и волята и преминава от прераждане в прераждане. От една страна учените казват: тук са границите на познанието.
към текста >>
А от друга страна п
ред
ставителите на религията казват: да се отива нататък е грях, това е нахалство от страна на човека.
Защо от една страна учените пречат на човека да проникне зад природата, и защо от друга свещениците го затрудняват да навлезе в тайните за живота на душата? Този въпрос е важен и заслужава внимание, защото ще намирате тези неща все по-близки до ума. Онези, които изграждат светогледа основан на естествената наука, ще бъдат наши противници, защото не желаят духовния свят зад природата да излезе наяве. И свещениците ще ни бъдат противници, защото не желаят да оставят да се разбере реалността на съществото, което се крие зад мисленето, чувстването и волята и преминава от прераждане в прераждане. От една страна учените казват: тук са границите на познанието.
А от друга страна представителите на религията казват: да се отива нататък е грях, това е нахалство от страна на човека.
Утре ще разгледаме доводите, на които са основани твърденията на тези две категории опоненти, и след това ще преминем към други теми.
към текста >>
92.
8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Те се надигат, от една страна, от областта на естествената наука, защото целият характер и отпечатък на нашето време са стигнали до оп
ред
елена точка, която задължително е такава, че всеки който има научна подготовка и си мисли, че на основата която има може, или би могъл, или трябва да развие светоглед, той се чувства принуден да възприеме такъв, който поради своята материалистична насоченост трябва неминуемо да бъде враждебен към Духовната Наука.
ОСМА ЛЕКЦИЯ В края на лекцията вчера казах, че противниците на духовно-научното Движение се надигат, естествено в известен смисъл, от две страни.
Те се надигат, от една страна, от областта на естествената наука, защото целият характер и отпечатък на нашето време са стигнали до определена точка, която задължително е такава, че всеки който има научна подготовка и си мисли, че на основата която има може, или би могъл, или трябва да развие светоглед, той се чувства принуден да възприеме такъв, който поради своята материалистична насоченост трябва неминуемо да бъде враждебен към Духовната Наука.
Правилното мислене е крайно необходимо тук. Трябва да се осъзнае, че много индивидуалности, в които методите на съвременната материалистична наука която разпознаваме като необходимост са били насадени, просто не могат да не станат опоненти поради мислите, запалени в тях. Това, разбира се, не може да освободи никого от задължението да се бори с тази опозиция, където тя възниква. Но на нея ще се противодейства по правилния начин само когато това, което току-що казах, се взема в предвид. От друга страна по подобен начин идва противодействие от представителите на разнообразните религиозни общности.
към текста >>
Но на нея ще се противодейства по правилния начин само когато това, което току-що казах, се взема в п
ред
вид.
В края на лекцията вчера казах, че противниците на духовно-научното Движение се надигат, естествено в известен смисъл, от две страни. Те се надигат, от една страна, от областта на естествената наука, защото целият характер и отпечатък на нашето време са стигнали до определена точка, която задължително е такава, че всеки който има научна подготовка и си мисли, че на основата която има може, или би могъл, или трябва да развие светоглед, той се чувства принуден да възприеме такъв, който поради своята материалистична насоченост трябва неминуемо да бъде враждебен към Духовната Наука. Правилното мислене е крайно необходимо тук. Трябва да се осъзнае, че много индивидуалности, в които методите на съвременната материалистична наука която разпознаваме като необходимост са били насадени, просто не могат да не станат опоненти поради мислите, запалени в тях. Това, разбира се, не може да освободи никого от задължението да се бори с тази опозиция, където тя възниква.
Но на нея ще се противодейства по правилния начин само когато това, което току-що казах, се взема в предвид.
От друга страна по подобен начин идва противодействие от представителите на разнообразните религиозни общности. Точно както в областта на съвременната наука има интерес за скриване на духовното зад природата, така и представителите на съвременните религиозни организации имат интерес за скриване на духовното зад душата. Следователно можем да кажем: На Духовната Наука се пречи от страна на естествената наука поради желанието да се пази скрито духовното зад природата; пречи се и от страна на религиозните организации, защото се счита, че духовното трябва да се пази скрито зад проявленията на душевния живот. Някои религиозни общности, каквито са те сега, винаги ще бъдат склонни да се противопоставят на изнасяното от Духовната Наука, защото нямат интерес да се посочи духа зад изразите на душевния живот и считат, че духът трябва да се пази скрит. Това трябва да се осъзнае, макар че това отново не означава, че опозицията трябва да се пренебрегва; става въпрос да се възприеме правилното отношение към нея.
към текста >>
От друга страна по подобен начин идва противодействие от п
ред
ставителите на разнообразните религиозни общности.
Те се надигат, от една страна, от областта на естествената наука, защото целият характер и отпечатък на нашето време са стигнали до определена точка, която задължително е такава, че всеки който има научна подготовка и си мисли, че на основата която има може, или би могъл, или трябва да развие светоглед, той се чувства принуден да възприеме такъв, който поради своята материалистична насоченост трябва неминуемо да бъде враждебен към Духовната Наука. Правилното мислене е крайно необходимо тук. Трябва да се осъзнае, че много индивидуалности, в които методите на съвременната материалистична наука която разпознаваме като необходимост са били насадени, просто не могат да не станат опоненти поради мислите, запалени в тях. Това, разбира се, не може да освободи никого от задължението да се бори с тази опозиция, където тя възниква. Но на нея ще се противодейства по правилния начин само когато това, което току-що казах, се взема в предвид.
От друга страна по подобен начин идва противодействие от представителите на разнообразните религиозни общности.
Точно както в областта на съвременната наука има интерес за скриване на духовното зад природата, така и представителите на съвременните религиозни организации имат интерес за скриване на духовното зад душата. Следователно можем да кажем: На Духовната Наука се пречи от страна на естествената наука поради желанието да се пази скрито духовното зад природата; пречи се и от страна на религиозните организации, защото се счита, че духовното трябва да се пази скрито зад проявленията на душевния живот. Някои религиозни общности, каквито са те сега, винаги ще бъдат склонни да се противопоставят на изнасяното от Духовната Наука, защото нямат интерес да се посочи духа зад изразите на душевния живот и считат, че духът трябва да се пази скрит. Това трябва да се осъзнае, макар че това отново не означава, че опозицията трябва да се пренебрегва; става въпрос да се възприеме правилното отношение към нея. Това е тема, за която е изключително трудно да се говори, защото тук се докосваме до неща, които всеки неминуемо трябва да осъзнае от прочетено между редовете в литературата на Духовната Наука, и който чувства нещо от съдържащото се в нейните съобщения.
към текста >>
Точно както в областта на съвременната наука има интерес за скриване на духовното зад природата, така и п
ред
ставителите на съвременните религиозни организации имат интерес за скриване на духовното зад душата.
Правилното мислене е крайно необходимо тук. Трябва да се осъзнае, че много индивидуалности, в които методите на съвременната материалистична наука която разпознаваме като необходимост са били насадени, просто не могат да не станат опоненти поради мислите, запалени в тях. Това, разбира се, не може да освободи никого от задължението да се бори с тази опозиция, където тя възниква. Но на нея ще се противодейства по правилния начин само когато това, което току-що казах, се взема в предвид. От друга страна по подобен начин идва противодействие от представителите на разнообразните религиозни общности.
Точно както в областта на съвременната наука има интерес за скриване на духовното зад природата, така и представителите на съвременните религиозни организации имат интерес за скриване на духовното зад душата.
Следователно можем да кажем: На Духовната Наука се пречи от страна на естествената наука поради желанието да се пази скрито духовното зад природата; пречи се и от страна на религиозните организации, защото се счита, че духовното трябва да се пази скрито зад проявленията на душевния живот. Някои религиозни общности, каквито са те сега, винаги ще бъдат склонни да се противопоставят на изнасяното от Духовната Наука, защото нямат интерес да се посочи духа зад изразите на душевния живот и считат, че духът трябва да се пази скрит. Това трябва да се осъзнае, макар че това отново не означава, че опозицията трябва да се пренебрегва; става въпрос да се възприеме правилното отношение към нея. Това е тема, за която е изключително трудно да се говори, защото тук се докосваме до неща, които всеки неминуемо трябва да осъзнае от прочетено между редовете в литературата на Духовната Наука, и който чувства нещо от съдържащото се в нейните съобщения. В основата на нещата, към които се насочвам, лежи нещо много дълбоко, нещо много значимо.
към текста >>
Това е тема, за която е изключително трудно да се говори, защото тук се докосваме до неща, които всеки неминуемо трябва да осъзнае от прочетено между
ред
овете в литературата на Духовната Наука, и който чувства нещо от съдържащото се в нейните съобщения.
От друга страна по подобен начин идва противодействие от представителите на разнообразните религиозни общности. Точно както в областта на съвременната наука има интерес за скриване на духовното зад природата, така и представителите на съвременните религиозни организации имат интерес за скриване на духовното зад душата. Следователно можем да кажем: На Духовната Наука се пречи от страна на естествената наука поради желанието да се пази скрито духовното зад природата; пречи се и от страна на религиозните организации, защото се счита, че духовното трябва да се пази скрито зад проявленията на душевния живот. Някои религиозни общности, каквито са те сега, винаги ще бъдат склонни да се противопоставят на изнасяното от Духовната Наука, защото нямат интерес да се посочи духа зад изразите на душевния живот и считат, че духът трябва да се пази скрит. Това трябва да се осъзнае, макар че това отново не означава, че опозицията трябва да се пренебрегва; става въпрос да се възприеме правилното отношение към нея.
Това е тема, за която е изключително трудно да се говори, защото тук се докосваме до неща, които всеки неминуемо трябва да осъзнае от прочетено между редовете в литературата на Духовната Наука, и който чувства нещо от съдържащото се в нейните съобщения.
В основата на нещата, към които се насочвам, лежи нещо много дълбоко, нещо много значимо. По определени причини е наистина опасно да се насочим от самата природа т.е. от външните проявления на природата към скритото зад природата. И поради тази опасност се стигна до онова, което посочих, малко или много метафорично, казвайки: В т.н. Тайни Общества или Ордени неизменно има нещо като "дясно крило", съставено от онези езотерици, желаещи да се придържат стриктно към принципа на мълчание по отношение на всичко, свързано с по-висшите тайни.
към текста >>
По оп
ред
елени причини е наистина опасно да се насочим от самата природа т.е.
Следователно можем да кажем: На Духовната Наука се пречи от страна на естествената наука поради желанието да се пази скрито духовното зад природата; пречи се и от страна на религиозните организации, защото се счита, че духовното трябва да се пази скрито зад проявленията на душевния живот. Някои религиозни общности, каквито са те сега, винаги ще бъдат склонни да се противопоставят на изнасяното от Духовната Наука, защото нямат интерес да се посочи духа зад изразите на душевния живот и считат, че духът трябва да се пази скрит. Това трябва да се осъзнае, макар че това отново не означава, че опозицията трябва да се пренебрегва; става въпрос да се възприеме правилното отношение към нея. Това е тема, за която е изключително трудно да се говори, защото тук се докосваме до неща, които всеки неминуемо трябва да осъзнае от прочетено между редовете в литературата на Духовната Наука, и който чувства нещо от съдържащото се в нейните съобщения. В основата на нещата, към които се насочвам, лежи нещо много дълбоко, нещо много значимо.
По определени причини е наистина опасно да се насочим от самата природа т.е.
от външните проявления на природата към скритото зад природата. И поради тази опасност се стигна до онова, което посочих, малко или много метафорично, казвайки: В т.н. Тайни Общества или Ордени неизменно има нещо като "дясно крило", съставено от онези езотерици, желаещи да се придържат стриктно към принципа на мълчание по отношение на всичко, свързано с по-висшите тайни. Всички такива Ордени но както казах, изразите би трябвало да се вземат метафорично всички такива Ордени имат нещо като "дясно крило", нещо като "средна част", и нещо като "ляво крило". Склонността на онези, принадлежащи към лявото крило, винаги е да се даде гласност на определени езотерични сведения; но онези, принадлежащи на дясното крило, са изцяло против публикуването на каквото и да е, за което вярват, че трябва да остане под опеката на Тайните Ордени и Общества.
към текста >>
Всички такива Ордени но както казах, изразите би трябвало да се вземат метафорично всички такива Ордени имат нещо като "дясно крило", нещо като "с
ред
на част", и нещо като "ляво крило".
В основата на нещата, към които се насочвам, лежи нещо много дълбоко, нещо много значимо. По определени причини е наистина опасно да се насочим от самата природа т.е. от външните проявления на природата към скритото зад природата. И поради тази опасност се стигна до онова, което посочих, малко или много метафорично, казвайки: В т.н. Тайни Общества или Ордени неизменно има нещо като "дясно крило", съставено от онези езотерици, желаещи да се придържат стриктно към принципа на мълчание по отношение на всичко, свързано с по-висшите тайни.
Всички такива Ордени но както казах, изразите би трябвало да се вземат метафорично всички такива Ордени имат нещо като "дясно крило", нещо като "средна част", и нещо като "ляво крило".
Склонността на онези, принадлежащи към лявото крило, винаги е да се даде гласност на определени езотерични сведения; но онези, принадлежащи на дясното крило, са изцяло против публикуването на каквото и да е, за което вярват, че трябва да остане под опеката на Тайните Ордени и Общества. Те отчитаха, че такова знание е опасно, ако попада в ръцете на некомпетентни хора, ако би се представяло в обществото от недостатъчно подготвени хора. Причината защо е толкова трудно да се говори по тази тема е, че в мига в който някой го направи, той е длъжен да даде определени насочвания, които до известна степен изнасят нещата навън. Тайните Ордени, вярващи правилно или погрешно, че са пазители на определено висше знание, по необходимост избраха метод, чрез който взеха определени предпазни мерки във връзка с тяхното истинско или предполагаемо познание, достигащо до широката публика. В такива Ордени обикновено има степени три низши и три висши степени.
към текста >>
Склонността на онези, принадлежащи към лявото крило, винаги е да се даде гласност на оп
ред
елени езотерични сведения; но онези, принадлежащи на дясното крило, са изцяло против публикуването на каквото и да е, за което вярват, че трябва да остане под опеката на Тайните Ордени и Общества.
По определени причини е наистина опасно да се насочим от самата природа т.е. от външните проявления на природата към скритото зад природата. И поради тази опасност се стигна до онова, което посочих, малко или много метафорично, казвайки: В т.н. Тайни Общества или Ордени неизменно има нещо като "дясно крило", съставено от онези езотерици, желаещи да се придържат стриктно към принципа на мълчание по отношение на всичко, свързано с по-висшите тайни. Всички такива Ордени но както казах, изразите би трябвало да се вземат метафорично всички такива Ордени имат нещо като "дясно крило", нещо като "средна част", и нещо като "ляво крило".
Склонността на онези, принадлежащи към лявото крило, винаги е да се даде гласност на определени езотерични сведения; но онези, принадлежащи на дясното крило, са изцяло против публикуването на каквото и да е, за което вярват, че трябва да остане под опеката на Тайните Ордени и Общества.
Те отчитаха, че такова знание е опасно, ако попада в ръцете на некомпетентни хора, ако би се представяло в обществото от недостатъчно подготвени хора. Причината защо е толкова трудно да се говори по тази тема е, че в мига в който някой го направи, той е длъжен да даде определени насочвания, които до известна степен изнасят нещата навън. Тайните Ордени, вярващи правилно или погрешно, че са пазители на определено висше знание, по необходимост избраха метод, чрез който взеха определени предпазни мерки във връзка с тяхното истинско или предполагаемо познание, достигащо до широката публика. В такива Ордени обикновено има степени три низши и три висши степени. Знанието, за което хората от висшите степени считат, че би било опасно в ръцете на неподготвени хора, по правило не се предава в трите по-низши степени; в трите низши степени се правят усилия истинското или предполагаемото знание да се изрази във всякакви видове символи.
към текста >>
Те отчитаха, че такова знание е опасно, ако попада в ръцете на некомпетентни хора, ако би се п
ред
ставяло в обществото от недостатъчно подготвени хора.
от външните проявления на природата към скритото зад природата. И поради тази опасност се стигна до онова, което посочих, малко или много метафорично, казвайки: В т.н. Тайни Общества или Ордени неизменно има нещо като "дясно крило", съставено от онези езотерици, желаещи да се придържат стриктно към принципа на мълчание по отношение на всичко, свързано с по-висшите тайни. Всички такива Ордени но както казах, изразите би трябвало да се вземат метафорично всички такива Ордени имат нещо като "дясно крило", нещо като "средна част", и нещо като "ляво крило". Склонността на онези, принадлежащи към лявото крило, винаги е да се даде гласност на определени езотерични сведения; но онези, принадлежащи на дясното крило, са изцяло против публикуването на каквото и да е, за което вярват, че трябва да остане под опеката на Тайните Ордени и Общества.
Те отчитаха, че такова знание е опасно, ако попада в ръцете на некомпетентни хора, ако би се представяло в обществото от недостатъчно подготвени хора.
Причината защо е толкова трудно да се говори по тази тема е, че в мига в който някой го направи, той е длъжен да даде определени насочвания, които до известна степен изнасят нещата навън. Тайните Ордени, вярващи правилно или погрешно, че са пазители на определено висше знание, по необходимост избраха метод, чрез който взеха определени предпазни мерки във връзка с тяхното истинско или предполагаемо познание, достигащо до широката публика. В такива Ордени обикновено има степени три низши и три висши степени. Знанието, за което хората от висшите степени считат, че би било опасно в ръцете на неподготвени хора, по правило не се предава в трите по-низши степени; в трите низши степени се правят усилия истинското или предполагаемото знание да се изрази във всякакви видове символи. За тези символи някой може би ще каже следното: Ако те са били правилно запазени от древни времена и не са били подправени чрез машинациите на онези, които не ги разбират, те представляват един вид език, който може постепенно да бъде усвоен от онези, които наистина достигат до същината им.
към текста >>
Причината защо е толкова трудно да се говори по тази тема е, че в мига в който някой го направи, той е длъжен да даде оп
ред
елени насочвания, които до известна степен изнасят нещата навън.
И поради тази опасност се стигна до онова, което посочих, малко или много метафорично, казвайки: В т.н. Тайни Общества или Ордени неизменно има нещо като "дясно крило", съставено от онези езотерици, желаещи да се придържат стриктно към принципа на мълчание по отношение на всичко, свързано с по-висшите тайни. Всички такива Ордени но както казах, изразите би трябвало да се вземат метафорично всички такива Ордени имат нещо като "дясно крило", нещо като "средна част", и нещо като "ляво крило". Склонността на онези, принадлежащи към лявото крило, винаги е да се даде гласност на определени езотерични сведения; но онези, принадлежащи на дясното крило, са изцяло против публикуването на каквото и да е, за което вярват, че трябва да остане под опеката на Тайните Ордени и Общества. Те отчитаха, че такова знание е опасно, ако попада в ръцете на некомпетентни хора, ако би се представяло в обществото от недостатъчно подготвени хора.
Причината защо е толкова трудно да се говори по тази тема е, че в мига в който някой го направи, той е длъжен да даде определени насочвания, които до известна степен изнасят нещата навън.
Тайните Ордени, вярващи правилно или погрешно, че са пазители на определено висше знание, по необходимост избраха метод, чрез който взеха определени предпазни мерки във връзка с тяхното истинско или предполагаемо познание, достигащо до широката публика. В такива Ордени обикновено има степени три низши и три висши степени. Знанието, за което хората от висшите степени считат, че би било опасно в ръцете на неподготвени хора, по правило не се предава в трите по-низши степени; в трите низши степени се правят усилия истинското или предполагаемото знание да се изрази във всякакви видове символи. За тези символи някой може би ще каже следното: Ако те са били правилно запазени от древни времена и не са били подправени чрез машинациите на онези, които не ги разбират, те представляват един вид език, който може постепенно да бъде усвоен от онези, които наистина достигат до същината им. И когато този език е овладян, той предава определено познание.
към текста >>
Тайните Ордени, вярващи правилно или погрешно, че са пазители на оп
ред
елено висше знание, по необходимост избраха метод, чрез който взеха оп
ред
елени п
ред
пазни мерки във връзка с тяхното истинско или п
ред
полагаемо познание, достигащо до широката публика.
Тайни Общества или Ордени неизменно има нещо като "дясно крило", съставено от онези езотерици, желаещи да се придържат стриктно към принципа на мълчание по отношение на всичко, свързано с по-висшите тайни. Всички такива Ордени но както казах, изразите би трябвало да се вземат метафорично всички такива Ордени имат нещо като "дясно крило", нещо като "средна част", и нещо като "ляво крило". Склонността на онези, принадлежащи към лявото крило, винаги е да се даде гласност на определени езотерични сведения; но онези, принадлежащи на дясното крило, са изцяло против публикуването на каквото и да е, за което вярват, че трябва да остане под опеката на Тайните Ордени и Общества. Те отчитаха, че такова знание е опасно, ако попада в ръцете на некомпетентни хора, ако би се представяло в обществото от недостатъчно подготвени хора. Причината защо е толкова трудно да се говори по тази тема е, че в мига в който някой го направи, той е длъжен да даде определени насочвания, които до известна степен изнасят нещата навън.
Тайните Ордени, вярващи правилно или погрешно, че са пазители на определено висше знание, по необходимост избраха метод, чрез който взеха определени предпазни мерки във връзка с тяхното истинско или предполагаемо познание, достигащо до широката публика.
В такива Ордени обикновено има степени три низши и три висши степени. Знанието, за което хората от висшите степени считат, че би било опасно в ръцете на неподготвени хора, по правило не се предава в трите по-низши степени; в трите низши степени се правят усилия истинското или предполагаемото знание да се изрази във всякакви видове символи. За тези символи някой може би ще каже следното: Ако те са били правилно запазени от древни времена и не са били подправени чрез машинациите на онези, които не ги разбират, те представляват един вид език, който може постепенно да бъде усвоен от онези, които наистина достигат до същината им. И когато този език е овладян, той предава определено познание. Може също да се каже, че тези символи са преносители на сведения, предавани с крайна предпазливост.
към текста >>
Знанието, за което хората от висшите степени считат, че би било опасно в ръцете на неподготвени хора, по правило не се п
ред
ава в трите по-низши степени; в трите низши степени се правят усилия истинското или п
ред
полагаемото знание да се изрази във всякакви видове символи.
Склонността на онези, принадлежащи към лявото крило, винаги е да се даде гласност на определени езотерични сведения; но онези, принадлежащи на дясното крило, са изцяло против публикуването на каквото и да е, за което вярват, че трябва да остане под опеката на Тайните Ордени и Общества. Те отчитаха, че такова знание е опасно, ако попада в ръцете на некомпетентни хора, ако би се представяло в обществото от недостатъчно подготвени хора. Причината защо е толкова трудно да се говори по тази тема е, че в мига в който някой го направи, той е длъжен да даде определени насочвания, които до известна степен изнасят нещата навън. Тайните Ордени, вярващи правилно или погрешно, че са пазители на определено висше знание, по необходимост избраха метод, чрез който взеха определени предпазни мерки във връзка с тяхното истинско или предполагаемо познание, достигащо до широката публика. В такива Ордени обикновено има степени три низши и три висши степени.
Знанието, за което хората от висшите степени считат, че би било опасно в ръцете на неподготвени хора, по правило не се предава в трите по-низши степени; в трите низши степени се правят усилия истинското или предполагаемото знание да се изрази във всякакви видове символи.
За тези символи някой може би ще каже следното: Ако те са били правилно запазени от древни времена и не са били подправени чрез машинациите на онези, които не ги разбират, те представляват един вид език, който може постепенно да бъде усвоен от онези, които наистина достигат до същината им. И когато този език е овладян, той предава определено познание. Може също да се каже, че тези символи са преносители на сведения, предавани с крайна предпазливост. Не се възприемаше егоистичната позиция на ограничаване запаса от познание за най-вътрешните кръгове. Знанието се предава по определен начин на онези, които са приети във външния кръг.
към текста >>
За тези символи някой може би ще каже следното: Ако те са били правилно запазени от древни времена и не са били подправени чрез машинациите на онези, които не ги разбират, те п
ред
ставляват един вид език, който може постепенно да бъде усвоен от онези, които наистина достигат до същината им.
Те отчитаха, че такова знание е опасно, ако попада в ръцете на некомпетентни хора, ако би се представяло в обществото от недостатъчно подготвени хора. Причината защо е толкова трудно да се говори по тази тема е, че в мига в който някой го направи, той е длъжен да даде определени насочвания, които до известна степен изнасят нещата навън. Тайните Ордени, вярващи правилно или погрешно, че са пазители на определено висше знание, по необходимост избраха метод, чрез който взеха определени предпазни мерки във връзка с тяхното истинско или предполагаемо познание, достигащо до широката публика. В такива Ордени обикновено има степени три низши и три висши степени. Знанието, за което хората от висшите степени считат, че би било опасно в ръцете на неподготвени хора, по правило не се предава в трите по-низши степени; в трите низши степени се правят усилия истинското или предполагаемото знание да се изрази във всякакви видове символи.
За тези символи някой може би ще каже следното: Ако те са били правилно запазени от древни времена и не са били подправени чрез машинациите на онези, които не ги разбират, те представляват един вид език, който може постепенно да бъде усвоен от онези, които наистина достигат до същината им.
И когато този език е овладян, той предава определено познание. Може също да се каже, че тези символи са преносители на сведения, предавани с крайна предпазливост. Не се възприемаше егоистичната позиция на ограничаване запаса от познание за най-вътрешните кръгове. Знанието се предава по определен начин на онези, които са приети във външния кръг. Но то е скрито в символизма, така че само някой, способен да разгадае символите, може да достигне до съществените истини.
към текста >>
И когато този език е овладян, той п
ред
ава оп
ред
елено познание.
Причината защо е толкова трудно да се говори по тази тема е, че в мига в който някой го направи, той е длъжен да даде определени насочвания, които до известна степен изнасят нещата навън. Тайните Ордени, вярващи правилно или погрешно, че са пазители на определено висше знание, по необходимост избраха метод, чрез който взеха определени предпазни мерки във връзка с тяхното истинско или предполагаемо познание, достигащо до широката публика. В такива Ордени обикновено има степени три низши и три висши степени. Знанието, за което хората от висшите степени считат, че би било опасно в ръцете на неподготвени хора, по правило не се предава в трите по-низши степени; в трите низши степени се правят усилия истинското или предполагаемото знание да се изрази във всякакви видове символи. За тези символи някой може би ще каже следното: Ако те са били правилно запазени от древни времена и не са били подправени чрез машинациите на онези, които не ги разбират, те представляват един вид език, който може постепенно да бъде усвоен от онези, които наистина достигат до същината им.
И когато този език е овладян, той предава определено познание.
Може също да се каже, че тези символи са преносители на сведения, предавани с крайна предпазливост. Не се възприемаше егоистичната позиция на ограничаване запаса от познание за най-вътрешните кръгове. Знанието се предава по определен начин на онези, които са приети във външния кръг. Но то е скрито в символизма, така че само някой, способен да разгадае символите, може да достигне до съществените истини. Дори има Ордени, които строго бдят срещу теоретичните обяснения, които винаги са били давани, и подчертават, че символите трябва да бъдат представяни и доказвани само чрез обучение; така че някой, искащ да разчете символите, когато ги взема за вид език, трябва да постигне това със свои собствени усилия.
към текста >>
Може също да се каже, че тези символи са преносители на сведения, п
ред
авани с крайна п
ред
пазливост.
Тайните Ордени, вярващи правилно или погрешно, че са пазители на определено висше знание, по необходимост избраха метод, чрез който взеха определени предпазни мерки във връзка с тяхното истинско или предполагаемо познание, достигащо до широката публика. В такива Ордени обикновено има степени три низши и три висши степени. Знанието, за което хората от висшите степени считат, че би било опасно в ръцете на неподготвени хора, по правило не се предава в трите по-низши степени; в трите низши степени се правят усилия истинското или предполагаемото знание да се изрази във всякакви видове символи. За тези символи някой може би ще каже следното: Ако те са били правилно запазени от древни времена и не са били подправени чрез машинациите на онези, които не ги разбират, те представляват един вид език, който може постепенно да бъде усвоен от онези, които наистина достигат до същината им. И когато този език е овладян, той предава определено познание.
Може също да се каже, че тези символи са преносители на сведения, предавани с крайна предпазливост.
Не се възприемаше егоистичната позиция на ограничаване запаса от познание за най-вътрешните кръгове. Знанието се предава по определен начин на онези, които са приети във външния кръг. Но то е скрито в символизма, така че само някой, способен да разгадае символите, може да достигне до съществените истини. Дори има Ордени, които строго бдят срещу теоретичните обяснения, които винаги са били давани, и подчертават, че символите трябва да бъдат представяни и доказвани само чрез обучение; така че някой, искащ да разчете символите, когато ги взема за вид език, трябва да постигне това със свои собствени усилия. Може да бъде зададен въпросът: Това наистина ли е защита?
към текста >>
Знанието се п
ред
ава по оп
ред
елен начин на онези, които са приети във външния кръг.
Знанието, за което хората от висшите степени считат, че би било опасно в ръцете на неподготвени хора, по правило не се предава в трите по-низши степени; в трите низши степени се правят усилия истинското или предполагаемото знание да се изрази във всякакви видове символи. За тези символи някой може би ще каже следното: Ако те са били правилно запазени от древни времена и не са били подправени чрез машинациите на онези, които не ги разбират, те представляват един вид език, който може постепенно да бъде усвоен от онези, които наистина достигат до същината им. И когато този език е овладян, той предава определено познание. Може също да се каже, че тези символи са преносители на сведения, предавани с крайна предпазливост. Не се възприемаше егоистичната позиция на ограничаване запаса от познание за най-вътрешните кръгове.
Знанието се предава по определен начин на онези, които са приети във външния кръг.
Но то е скрито в символизма, така че само някой, способен да разгадае символите, може да достигне до съществените истини. Дори има Ордени, които строго бдят срещу теоретичните обяснения, които винаги са били давани, и подчертават, че символите трябва да бъдат представяни и доказвани само чрез обучение; така че някой, искащ да разчете символите, когато ги взема за вид език, трябва да постигне това със свои собствени усилия. Може да бъде зададен въпросът: Това наистина ли е защита? Познанието не е ли все пак изложено да попадне в погрешни ръце? Във всеки случай може да се каже, че до XIV век и по-нататък и в XV или XVI век Ордените работещи със символизма чрез подобни практики не позволяваха знанието да попада в неподходящи ръце.
към текста >>
Дори има Ордени, които строго бдят срещу теоретичните обяснения, които винаги са били давани, и подчертават, че символите трябва да бъдат п
ред
ставяни и доказвани само чрез обучение; така че някой, искащ да разчете символите, когато ги взема за вид език, трябва да постигне това със свои собствени усилия.
И когато този език е овладян, той предава определено познание. Може също да се каже, че тези символи са преносители на сведения, предавани с крайна предпазливост. Не се възприемаше егоистичната позиция на ограничаване запаса от познание за най-вътрешните кръгове. Знанието се предава по определен начин на онези, които са приети във външния кръг. Но то е скрито в символизма, така че само някой, способен да разгадае символите, може да достигне до съществените истини.
Дори има Ордени, които строго бдят срещу теоретичните обяснения, които винаги са били давани, и подчертават, че символите трябва да бъдат представяни и доказвани само чрез обучение; така че някой, искащ да разчете символите, когато ги взема за вид език, трябва да постигне това със свои собствени усилия.
Може да бъде зададен въпросът: Това наистина ли е защита? Познанието не е ли все пак изложено да попадне в погрешни ръце? Във всеки случай може да се каже, че до XIV век и по-нататък и в XV или XVI век Ордените работещи със символизма чрез подобни практики не позволяваха знанието да попада в неподходящи ръце. Оттогава обаче нещата са се променили съществено. Веднага ще ви кажа защо.
към текста >>
Затова, моля ви да имате следното п
ред
вид.
Може да бъде зададен въпросът: Това наистина ли е защита? Познанието не е ли все пак изложено да попадне в погрешни ръце? Във всеки случай може да се каже, че до XIV век и по-нататък и в XV или XVI век Ордените работещи със символизма чрез подобни практики не позволяваха знанието да попада в неподходящи ръце. Оттогава обаче нещата са се променили съществено. Веднага ще ви кажа защо.
Затова, моля ви да имате следното предвид.
В окултните Ордени основани преди XIV, XV или XVI век, онези от трите по-низши степени, на които като външен кръг знанието се предаваше в символи, не можеха да направят съществени злоупотреби с него, тъй като символите бяха само предавани и всичко друго бе оставяно на онези, които тогава трябваше да се доберат до тяхното значение. Това бе от само себе си защита, тъй като да се разкрие значението на символите изискваше определено духовно усилие. Предположете, че някой влиза в една от низшите степени на окултен Орден. Символите му бяха или представяни, или показвани. На него само му бяха давани символите и той бе обучаван да ги остави да работят върху него, както ако бяха явления на природата.
към текста >>
В окултните Ордени основани п
ред
и XIV, XV или XVI век, онези от трите по-низши степени, на които като външен кръг знанието се п
ред
аваше в символи, не можеха да направят съществени злоупотреби с него, тъй като символите бяха само п
ред
авани и всичко друго бе оставяно на онези, които тогава трябваше да се доберат до тяхното значение.
Познанието не е ли все пак изложено да попадне в погрешни ръце? Във всеки случай може да се каже, че до XIV век и по-нататък и в XV или XVI век Ордените работещи със символизма чрез подобни практики не позволяваха знанието да попада в неподходящи ръце. Оттогава обаче нещата са се променили съществено. Веднага ще ви кажа защо. Затова, моля ви да имате следното предвид.
В окултните Ордени основани преди XIV, XV или XVI век, онези от трите по-низши степени, на които като външен кръг знанието се предаваше в символи, не можеха да направят съществени злоупотреби с него, тъй като символите бяха само предавани и всичко друго бе оставяно на онези, които тогава трябваше да се доберат до тяхното значение.
Това бе от само себе си защита, тъй като да се разкрие значението на символите изискваше определено духовно усилие. Предположете, че някой влиза в една от низшите степени на окултен Орден. Символите му бяха или представяни, или показвани. На него само му бяха давани символите и той бе обучаван да ги остави да работят върху него, както ако бяха явления на природата. Ако желаеше да отиде по-далеч, да открие тайното значение на символите, той бе длъжен да изследва, да прояви духовна енергия.
към текста >>
Това бе от само себе си защита, тъй като да се разкрие значението на символите изискваше оп
ред
елено духовно усилие.
Във всеки случай може да се каже, че до XIV век и по-нататък и в XV или XVI век Ордените работещи със символизма чрез подобни практики не позволяваха знанието да попада в неподходящи ръце. Оттогава обаче нещата са се променили съществено. Веднага ще ви кажа защо. Затова, моля ви да имате следното предвид. В окултните Ордени основани преди XIV, XV или XVI век, онези от трите по-низши степени, на които като външен кръг знанието се предаваше в символи, не можеха да направят съществени злоупотреби с него, тъй като символите бяха само предавани и всичко друго бе оставяно на онези, които тогава трябваше да се доберат до тяхното значение.
Това бе от само себе си защита, тъй като да се разкрие значението на символите изискваше определено духовно усилие.
Предположете, че някой влиза в една от низшите степени на окултен Орден. Символите му бяха или представяни, или показвани. На него само му бяха давани символите и той бе обучаван да ги остави да работят върху него, както ако бяха явления на природата. Ако желаеше да отиде по-далеч, да открие тайното значение на символите, той бе длъжен да изследва, да прояви духовна енергия. Получаваше ли помощ, нямаше да бъде необходимо да използва тази духовна енергия.
към текста >>
П
ред
положете, че някой влиза в една от низшите степени на окултен Орден.
Оттогава обаче нещата са се променили съществено. Веднага ще ви кажа защо. Затова, моля ви да имате следното предвид. В окултните Ордени основани преди XIV, XV или XVI век, онези от трите по-низши степени, на които като външен кръг знанието се предаваше в символи, не можеха да направят съществени злоупотреби с него, тъй като символите бяха само предавани и всичко друго бе оставяно на онези, които тогава трябваше да се доберат до тяхното значение. Това бе от само себе си защита, тъй като да се разкрие значението на символите изискваше определено духовно усилие.
Предположете, че някой влиза в една от низшите степени на окултен Орден.
Символите му бяха или представяни, или показвани. На него само му бяха давани символите и той бе обучаван да ги остави да работят върху него, както ако бяха явления на природата. Ако желаеше да отиде по-далеч, да открие тайното значение на символите, той бе длъжен да изследва, да прояви духовна енергия. Получаваше ли помощ, нямаше да бъде необходимо да използва тази духовна енергия. Но той не получаваше помощ и следователно беше длъжен да прави усилия за да разчита символите.
към текста >>
Символите му бяха или п
ред
ставяни, или показвани.
Веднага ще ви кажа защо. Затова, моля ви да имате следното предвид. В окултните Ордени основани преди XIV, XV или XVI век, онези от трите по-низши степени, на които като външен кръг знанието се предаваше в символи, не можеха да направят съществени злоупотреби с него, тъй като символите бяха само предавани и всичко друго бе оставяно на онези, които тогава трябваше да се доберат до тяхното значение. Това бе от само себе си защита, тъй като да се разкрие значението на символите изискваше определено духовно усилие. Предположете, че някой влиза в една от низшите степени на окултен Орден.
Символите му бяха или представяни, или показвани.
На него само му бяха давани символите и той бе обучаван да ги остави да работят върху него, както ако бяха явления на природата. Ако желаеше да отиде по-далеч, да открие тайното значение на символите, той бе длъжен да изследва, да прояви духовна енергия. Получаваше ли помощ, нямаше да бъде необходимо да използва тази духовна енергия. Но той не получаваше помощ и следователно беше длъжен да прави усилия за да разчита символите. И въпросът сега е: Каква духовна сила се използваше за разчитане на тези символи?
към текста >>
Това бе същата сила, която ако не бе използвана с тази цел за проникване в явленията на природата щеше да помогне на човек да стане хитър /лукав, коварен/ и да го убеди да използва оп
ред
елени способности за цел, за която не е желателно той да ги прилага.
На него само му бяха давани символите и той бе обучаван да ги остави да работят върху него, както ако бяха явления на природата. Ако желаеше да отиде по-далеч, да открие тайното значение на символите, той бе длъжен да изследва, да прояви духовна енергия. Получаваше ли помощ, нямаше да бъде необходимо да използва тази духовна енергия. Но той не получаваше помощ и следователно беше длъжен да прави усилия за да разчита символите. И въпросът сега е: Каква духовна сила се използваше за разчитане на тези символи?
Това бе същата сила, която ако не бе използвана с тази цел за проникване в явленията на природата щеше да помогне на човек да стане хитър /лукав, коварен/ и да го убеди да използва определени способности за цел, за която не е желателно той да ги прилага.
Следователно задачата на символизма бе да осигури това силите, които могат да станат опасни, да бъдат отклонявани към разчитането на символите. По този начин силите бяха отклонявани, за да не причиняват вреди. Втората точка, която трябва да се запомни във връзка с тези символи е, че човешката природа е вътрешно устроена да вижда такива символи в техния морален аспект. Може също да се подчертае, че тези символи бяха измислени по такъв начин, че неминуемо техният морален аспект бе очевиден. Но в случая с явленията на природата, моралният аспект не се разглежда.
към текста >>
По този начин силите бяха отклонявани, за да не причиняват в
ред
и.
Получаваше ли помощ, нямаше да бъде необходимо да използва тази духовна енергия. Но той не получаваше помощ и следователно беше длъжен да прави усилия за да разчита символите. И въпросът сега е: Каква духовна сила се използваше за разчитане на тези символи? Това бе същата сила, която ако не бе използвана с тази цел за проникване в явленията на природата щеше да помогне на човек да стане хитър /лукав, коварен/ и да го убеди да използва определени способности за цел, за която не е желателно той да ги прилага. Следователно задачата на символизма бе да осигури това силите, които могат да станат опасни, да бъдат отклонявани към разчитането на символите.
По този начин силите бяха отклонявани, за да не причиняват вреди.
Втората точка, която трябва да се запомни във връзка с тези символи е, че човешката природа е вътрешно устроена да вижда такива символи в техния морален аспект. Може също да се подчертае, че тези символи бяха измислени по такъв начин, че неминуемо техният морален аспект бе очевиден. Но в случая с явленията на природата, моралният аспект не се разглежда. Една лилия не може да се оценява на базата на морални принципи, само защото цъфти; там всеки трябва да работи обективно и с пълна безпристрастност. Символите са различна материя, тъй като събуждат морални усещания.
към текста >>
И тези морални чувства, които изучаването на символите подбуждаше в душата, бяха способни да се борят с в
ред
ните мистични наклонности.
Втората точка, която трябва да се запомни във връзка с тези символи е, че човешката природа е вътрешно устроена да вижда такива символи в техния морален аспект. Може също да се подчертае, че тези символи бяха измислени по такъв начин, че неминуемо техният морален аспект бе очевиден. Но в случая с явленията на природата, моралният аспект не се разглежда. Една лилия не може да се оценява на базата на морални принципи, само защото цъфти; там всеки трябва да работи обективно и с пълна безпристрастност. Символите са различна материя, тъй като събуждат морални усещания.
И тези морални чувства, които изучаването на символите подбуждаше в душата, бяха способни да се борят с вредните мистични наклонности.
Така нездравият мистицизъм също бе отхвърлен настрана чрез вътрешните въздействия на отпечатъка, направен от символите. Този символизъм следователно имаше много сериозни основания. След XIV, XV или XVI век обаче, тези основания загубиха своята обоснованост; те не могат да бъдат подкрепяни. Затова оттогава окултните Ордени задълго изгубиха значимостта, която някога им се придаваше. В много отношения те бяха станали Общества, където се преследват всякакви видове особени цели; те са Общества за подхранване на лично честолюбие и т.н.
към текста >>
Понеже появяването и развитието на тези методи на естествената наука накара човешката душа постепенно да загуби възможността да се придържа към символизма със старата п
ред
аност.
Затова оттогава окултните Ордени задълго изгубиха значимостта, която някога им се придаваше. В много отношения те бяха станали Общества, където се преследват всякакви видове особени цели; те са Общества за подхранване на лично честолюбие и т.н. В много случаи те вече не са притежатели на никакво специално знание, а по-скоро на празен формализъм. Развитието на естествената наука от времето на Галилей, Коперник и др. тук изигра съществена роля.
Понеже появяването и развитието на тези методи на естествената наука накара човешката душа постепенно да загуби възможността да се придържа към символизма със старата преданост.
Всъщност, всички символи допринасяха за разкриването на духовното зад природата. Но естествената наука с нейните материалистични методи, достигнала своята връхна точка в XIX век, въздействаше на човешката душа по такъв начин, че тя изгуби интерес към реалността, за която символизмът е едно указание. Практическо доказателство за това е, че всеки който вярва, че е способен да изгради светоглед върху данните на естествената наука, вече няма никаква склонност да се занимава със символизма с истинска задълбоченост и сериозност. И така се появи едни признак, значимостта на който е изцяло налице днес. Символите на тайните Общества, представяни до XIV, XV и XVI век на по-низшите степени, изразяваха много дълбоки истини.
към текста >>
Символите на тайните Общества, п
ред
ставяни до XIV, XV и XVI век на по-низшите степени, изразяваха много дълбоки истини.
Понеже появяването и развитието на тези методи на естествената наука накара човешката душа постепенно да загуби възможността да се придържа към символизма със старата преданост. Всъщност, всички символи допринасяха за разкриването на духовното зад природата. Но естествената наука с нейните материалистични методи, достигнала своята връхна точка в XIX век, въздействаше на човешката душа по такъв начин, че тя изгуби интерес към реалността, за която символизмът е едно указание. Практическо доказателство за това е, че всеки който вярва, че е способен да изгради светоглед върху данните на естествената наука, вече няма никаква склонност да се занимава със символизма с истинска задълбоченост и сериозност. И така се появи едни признак, значимостта на който е изцяло налице днес.
Символите на тайните Общества, представяни до XIV, XV и XVI век на по-низшите степени, изразяваха много дълбоки истини.
Но те бяха изразени по начина, който бе обичаен за онова време. Под влиянието на естествено-научния начин на мислене, и особено на тенденциите вследствие на него, не се правеха усилия тези символи да се доведат до по-далечен етап. След XIV, XV и XVI век символизмът бе желателно да бъде развит с по-голяма свобода. Символите трябваше да вървят в крак с онова, което всъщност човечеството изживяваше в света. Но това не се случи и така за онези, чиито мисловен кръгозор е бил създаден от съвременната култура, символите изглеждаха остарели и старомодни каквито наистина са повечето от тях.
към текста >>
Но точно с
ред
онези, които искаха да се доближат до окултизма, се бе развила склонност, която често съм осъждал склонността да се изровят колкото се може повече древни символи.
Но те бяха изразени по начина, който бе обичаен за онова време. Под влиянието на естествено-научния начин на мислене, и особено на тенденциите вследствие на него, не се правеха усилия тези символи да се доведат до по-далечен етап. След XIV, XV и XVI век символизмът бе желателно да бъде развит с по-голяма свобода. Символите трябваше да вървят в крак с онова, което всъщност човечеството изживяваше в света. Но това не се случи и така за онези, чиито мисловен кръгозор е бил създаден от съвременната култура, символите изглеждаха остарели и старомодни каквито наистина са повечето от тях.
Но точно сред онези, които искаха да се доближат до окултизма, се бе развила склонност, която често съм осъждал склонността да се изровят колкото се може повече древни символи.
И ако тези хора могат да кажат за някой символ, че той има отличителен белег за дълбока древност, тяхното удоволствие е безгранично. Те не ценят толкова символизма, а по-скоро факта, че той води началото си някъде и някакси в далечното минало. Много често не се правят опити това да се разбере; тези хора са доволни, ако изнамерените символи са от дълбока древност. През последните столетия е направено много малко символизмът да се развие до по-висока степен. Резултатът е, че както той е поднасян днес в Ордените, които могат да бъдат наречени само "остатъци" от старите окултни Ордени тъй като наистина са такива този символизъм е в по-голямата си част остарял, и не се правят усилия той да се развие според прогреса, направен от човечеството.
към текста >>
Резултатът е, че както той е поднасян днес в Ордените, които могат да бъдат наречени само "остатъци" от старите окултни Ордени тъй като наистина са такива този символизъм е в по-голямата си част остарял, и не се правят усилия той да се развие спо
ред
прогреса, направен от човечеството.
Но точно сред онези, които искаха да се доближат до окултизма, се бе развила склонност, която често съм осъждал склонността да се изровят колкото се може повече древни символи. И ако тези хора могат да кажат за някой символ, че той има отличителен белег за дълбока древност, тяхното удоволствие е безгранично. Те не ценят толкова символизма, а по-скоро факта, че той води началото си някъде и някакси в далечното минало. Много често не се правят опити това да се разбере; тези хора са доволни, ако изнамерените символи са от дълбока древност. През последните столетия е направено много малко символизмът да се развие до по-висока степен.
Резултатът е, че както той е поднасян днес в Ордените, които могат да бъдат наречени само "остатъци" от старите окултни Ордени тъй като наистина са такива този символизъм е в по-голямата си част остарял, и не се правят усилия той да се развие според прогреса, направен от човечеството.
Общото схващане и отношение на хората се е променило. Да се пазят в тайна някои неща днес по начина, по който това можеше да се прави по-рано, вече не е възможно. Нека някой опита да се рови в ранния, изцяло автентичен символизъм и той скоро ще намери как има една малка трудност. Нашата епоха е такава на публичност и тя няма да толерира неестествена потайност, неестествена мистика. Нашата епоха иска всичко веднага да излиза наяве.
към текста >>
Но тези неща могат да бъдат правилно разбрани, само когато някой се опита да открие причините защо в стари времена оп
ред
елени неща бяха пазени в тайна.
Освен това може също да се каже, че за запознатите с публикуваната литература за символизма, едва ли нещо все още е недостъпно! Практически всичко е намерило своето място в книги, и някои Ордени днес работят върху принципа на отклоняване съзнанията на своите членове от литературата, където може да се прочете едно или друго нещо. Затова много от онова, което отдавна е достъпно в книгите, е смятано от членовете на такива Ордени за тайна, по която само техните високопоставени членове могат оправдано да имат познания. Няма област, където лицемерието да е по-разпространено, отколкото в тази на окултните Ордени! Както казах, вече наистина не е възможно да се отстоява принципът на пазене в тайна и изграждане на прегради чрез символизма.
Но тези неща могат да бъдат правилно разбрани, само когато някой се опита да открие причините защо в стари времена определени неща бяха пазени в тайна.
Както вече казах, трудно е да се говори по тези теми, защото би трябвало да се каже много, което не може да се обсъжда лекомислено. Следователно днес и утре ще подходя по различен начин. Ще ви разкажа определени неща които, ако ги проследите последователно, ще ви помогнат да съзрете онова, което в днешно време не е препоръчително да се изразява с прости думи. Ще ви разкажа определени неща, които могат да бъдат продължени във вашето собствено мислене и опит, и също и в собствения ви вътрешен живот. Ако направите това, то ще ви отведе далеч.
към текста >>
Ще ви разкажа оп
ред
елени неща които, ако ги проследите последователно, ще ви помогнат да съзрете онова, което в днешно време не е препоръчително да се изразява с прости думи.
Няма област, където лицемерието да е по-разпространено, отколкото в тази на окултните Ордени! Както казах, вече наистина не е възможно да се отстоява принципът на пазене в тайна и изграждане на прегради чрез символизма. Но тези неща могат да бъдат правилно разбрани, само когато някой се опита да открие причините защо в стари времена определени неща бяха пазени в тайна. Както вече казах, трудно е да се говори по тези теми, защото би трябвало да се каже много, което не може да се обсъжда лекомислено. Следователно днес и утре ще подходя по различен начин.
Ще ви разкажа определени неща които, ако ги проследите последователно, ще ви помогнат да съзрете онова, което в днешно време не е препоръчително да се изразява с прости думи.
Ще ви разкажа определени неща, които могат да бъдат продължени във вашето собствено мислене и опит, и също и в собствения ви вътрешен живот. Ако направите това, то ще ви отведе далеч. Понеже е уместно да се говори за това, аз ще го направя доколкото е възможно. Ще взема един пример. В едно от своите изказвания известният английски писател Гарлайл споменава Данте, авторът на "Божествена Комедия".
към текста >>
Ще ви разкажа оп
ред
елени неща, които могат да бъдат продължени във вашето собствено мислене и опит, и също и в собствения ви вътрешен живот.
Както казах, вече наистина не е възможно да се отстоява принципът на пазене в тайна и изграждане на прегради чрез символизма. Но тези неща могат да бъдат правилно разбрани, само когато някой се опита да открие причините защо в стари времена определени неща бяха пазени в тайна. Както вече казах, трудно е да се говори по тези теми, защото би трябвало да се каже много, което не може да се обсъжда лекомислено. Следователно днес и утре ще подходя по различен начин. Ще ви разкажа определени неща които, ако ги проследите последователно, ще ви помогнат да съзрете онова, което в днешно време не е препоръчително да се изразява с прости думи.
Ще ви разкажа определени неща, които могат да бъдат продължени във вашето собствено мислене и опит, и също и в собствения ви вътрешен живот.
Ако направите това, то ще ви отведе далеч. Понеже е уместно да се говори за това, аз ще го направя доколкото е възможно. Ще взема един пример. В едно от своите изказвания известният английски писател Гарлайл споменава Данте, авторът на "Божествена Комедия". В други отношения изказването не е особено значимо; то бе по темата за Данте и Шекспир, но един пасаж е забележителен.
към текста >>
Човечеството дължи това на съдбата, която Данте оп
ред
елено не бе избрал за себе си и тук Гарлайл несъмнено е прав.
На това се дължеше, че той стана онова, което е за света днес. Да бъде изгнанник от родния си град го доведе до това да напише "Божествена Комедия". И така, казва Гарлайл, Данте със сигурност нямаше желание да бъде заточен по този начин! Но останеше ли във Флоренция, той може би щеше да стане нещо като кмет на града; той щеше да има много работа за вършене като една от водещите фигури във Флоренция, и "Божествена Комедия" нямаше да бъде написана. Така Данте бе задължен да изстрада нещо много неприятно, за да може човечеството да притежава "Божествена Комедия".
Човечеството дължи това на съдбата, която Данте определено не бе избрал за себе си и тук Гарлайл несъмнено е прав.
Има гениалност в това изказване. То не изглежда много значимо за някой, който го чете по обичайния начин, но то може силно да впечатли внимателния читател. Той може би няма да разбере защо неговите чувства ще бъдат приковани специално към този пасаж. Всъщност, самият Гарлайл не осъзнаваше неговата значимост. Той направи изказването, защото бе човек с дълбока проницателност, но той не почувства нищо от онова, което имам предвид тук.
към текста >>
Той направи изказването, защото бе човек с дълбока проницателност, но той не почувства нищо от онова, което имам п
ред
вид тук.
Човечеството дължи това на съдбата, която Данте определено не бе избрал за себе си и тук Гарлайл несъмнено е прав. Има гениалност в това изказване. То не изглежда много значимо за някой, който го чете по обичайния начин, но то може силно да впечатли внимателния читател. Той може би няма да разбере защо неговите чувства ще бъдат приковани специално към този пасаж. Всъщност, самият Гарлайл не осъзнаваше неговата значимост.
Той направи изказването, защото бе човек с дълбока проницателност, но той не почувства нищо от онова, което имам предвид тук.
Трябва да ви обясня моята идея по заобиколен начин. Предположете, че Данте не бе изгонен, а бе станал нещо като съветник или чиновник във Флоренция; той нямаше да постигне всичко, за което дарбата му бе подходяща. Той дори можеше да стане абат, и ако го бе направил, щеше да бъде много изтъкнат абат. От Данте щеше да дойде много но не би имало "Божествена Комедия". Въпросът обаче не е толкова прост.
към текста >>
П
ред
положете, че Данте не бе изгонен, а бе станал нещо като съветник или чиновник във Флоренция; той нямаше да постигне всичко, за което дарбата му бе подходяща.
То не изглежда много значимо за някой, който го чете по обичайния начин, но то може силно да впечатли внимателния читател. Той може би няма да разбере защо неговите чувства ще бъдат приковани специално към този пасаж. Всъщност, самият Гарлайл не осъзнаваше неговата значимост. Той направи изказването, защото бе човек с дълбока проницателност, но той не почувства нищо от онова, което имам предвид тук. Трябва да ви обясня моята идея по заобиколен начин.
Предположете, че Данте не бе изгонен, а бе станал нещо като съветник или чиновник във Флоренция; той нямаше да постигне всичко, за което дарбата му бе подходяща.
Той дори можеше да стане абат, и ако го бе направил, щеше да бъде много изтъкнат абат. От Данте щеше да дойде много но не би имало "Божествена Комедия". Въпросът обаче не е толкова прост. Нека допуснем, че Данте беше постигнал своята цел, не беше изгонен от Флоренция, а бе станал един от ръководителите на града или църквата постове, които са доста сродни що се отнася до обществено влияние. Както ще признаете от съдържанието на "Божествена Комедия", Данте притежаваше необикновени заложби и щеше да бъде виден кмет, една фигура от огромна важност.
към текста >>
П
ред
ставете си Флоренция управлявана от съветници, притежаващи заложбите вливащи се в "Божествена Комедия"!
Въпросът обаче не е толкова прост. Нека допуснем, че Данте беше постигнал своята цел, не беше изгонен от Флоренция, а бе станал един от ръководителите на града или църквата постове, които са доста сродни що се отнася до обществено влияние. Както ще признаете от съдържанието на "Божествена Комедия", Данте притежаваше необикновени заложби и щеше да бъде виден кмет, една фигура от огромна важност. При тези обстоятелства историята би придобила изцяло различен аспект. Флоренция щеше да има много важен служител и държавник да, но не само това!
Представете си Флоренция управлявана от съветници, притежаващи заложбите вливащи се в "Божествена Комедия"!
Това способно ръководство щеше да има предвид, че много, много други присъстващи сили щяха да бъдат възпрепятствани в тяхната скрита дейност. Крайна глупост е да се заяви, че в света няма гениални хора. Има много само че те се губят, защото не са пробудени. Ако Данте бе станал лидер на държавата, той щеше да има приемник също с огромна значимост и щеше да има седем такива наследници. Точно седем души някой ден ще видим причината за това седем важни хора, които щяха да се сменят като управители на Флоренция.
към текста >>
Това способно ръководство щеше да има п
ред
вид, че много, много други присъстващи сили щяха да бъдат възпрепятствани в тяхната скрита дейност.
Нека допуснем, че Данте беше постигнал своята цел, не беше изгонен от Флоренция, а бе станал един от ръководителите на града или църквата постове, които са доста сродни що се отнася до обществено влияние. Както ще признаете от съдържанието на "Божествена Комедия", Данте притежаваше необикновени заложби и щеше да бъде виден кмет, една фигура от огромна важност. При тези обстоятелства историята би придобила изцяло различен аспект. Флоренция щеше да има много важен служител и държавник да, но не само това! Представете си Флоренция управлявана от съветници, притежаващи заложбите вливащи се в "Божествена Комедия"!
Това способно ръководство щеше да има предвид, че много, много други присъстващи сили щяха да бъдат възпрепятствани в тяхната скрита дейност.
Крайна глупост е да се заяви, че в света няма гениални хора. Има много само че те се губят, защото не са пробудени. Ако Данте бе станал лидер на държавата, той щеше да има приемник също с огромна значимост и щеше да има седем такива наследници. Точно седем души някой ден ще видим причината за това седем важни хора, които щяха да се сменят като управители на Флоренция. Щеше да възникне нещо много величествено но нямаше да я има "Божествената Комедия".
към текста >>
Погледнато в тази светлина, п
ред
нас се разгръщат теми с неизмеримо значение, теми с широко, дълготрайно значение.
Данте е роден през 1265 год. Сега живеем в епоха когато, ако всички тези седем души бяха работили във Флоренция по онова време, щяхме още да чувстваме последствията, тъй като те щяха да траят седем столетия! Седем века щяха да поемат в посока, съвсем различна от тази, в която те в действителност поеха. Но тези неща не се случиха – Католическата Църква още я има, но също така и "Божествена Комедия". Давам ви пример за това как се преобразуват силите в световната история, пример за онова, което всъщност е замесено във величествения процес на преобразяване на световната история.
Погледнато в тази светлина, пред нас се разгръщат теми с неизмеримо значение, теми с широко, дълготрайно значение.
Използвам този пример, защото искам да насоча вашето внимание към факта, че понякога в еволюцията на човечеството е необходимо силите да бъдат преобразувани, насочени в посока съвсем различна от тази в която, според външния изглед, те биха искали да се стекат. Както изглежда, този пример няма нищо общо с онова, което всъщност искам да кажа, и все пак е изцяло свързан с него. Тъй като ако проследите до крайните му последствия загатнатото в този пример, ще осъзнаете защо е трудно да се поднасят свободно на публиката определени истини, свързани със скритото зад природата. Необходимо е много неща да се представят по такъв начин, че да се държат под внимание силите, тъй като някои от тях могат да станат опасни. С този пример посочих онези сили, които се разгръщат в човешкото същество, ако то проникне зад воала на външните природни явления.
към текста >>
Използвам този пример, защото искам да насоча вашето внимание към факта, че понякога в еволюцията на човечеството е необходимо силите да бъдат преобразувани, насочени в посока съвсем различна от тази в която, спо
ред
външния изглед, те биха искали да се стекат.
Сега живеем в епоха когато, ако всички тези седем души бяха работили във Флоренция по онова време, щяхме още да чувстваме последствията, тъй като те щяха да траят седем столетия! Седем века щяха да поемат в посока, съвсем различна от тази, в която те в действителност поеха. Но тези неща не се случиха – Католическата Църква още я има, но също така и "Божествена Комедия". Давам ви пример за това как се преобразуват силите в световната история, пример за онова, което всъщност е замесено във величествения процес на преобразяване на световната история. Погледнато в тази светлина, пред нас се разгръщат теми с неизмеримо значение, теми с широко, дълготрайно значение.
Използвам този пример, защото искам да насоча вашето внимание към факта, че понякога в еволюцията на човечеството е необходимо силите да бъдат преобразувани, насочени в посока съвсем различна от тази в която, според външния изглед, те биха искали да се стекат.
Както изглежда, този пример няма нищо общо с онова, което всъщност искам да кажа, и все пак е изцяло свързан с него. Тъй като ако проследите до крайните му последствия загатнатото в този пример, ще осъзнаете защо е трудно да се поднасят свободно на публиката определени истини, свързани със скритото зад природата. Необходимо е много неща да се представят по такъв начин, че да се държат под внимание силите, тъй като някои от тях могат да станат опасни. С този пример посочих онези сили, които се разгръщат в човешкото същество, ако то проникне зад воала на външните природни явления. Но има също определени опасности не само когато хората проникват зад булото на явленията във външната природа, но и когато се опитват да проникнат зад воала на душевните изживявания, стараейки се да вникнат в дълбините на душевния живот.
към текста >>
Тъй като ако проследите до крайните му последствия загатнатото в този пример, ще осъзнаете защо е трудно да се поднасят свободно на публиката оп
ред
елени истини, свързани със скритото зад природата.
Но тези неща не се случиха – Католическата Църква още я има, но също така и "Божествена Комедия". Давам ви пример за това как се преобразуват силите в световната история, пример за онова, което всъщност е замесено във величествения процес на преобразяване на световната история. Погледнато в тази светлина, пред нас се разгръщат теми с неизмеримо значение, теми с широко, дълготрайно значение. Използвам този пример, защото искам да насоча вашето внимание към факта, че понякога в еволюцията на човечеството е необходимо силите да бъдат преобразувани, насочени в посока съвсем различна от тази в която, според външния изглед, те биха искали да се стекат. Както изглежда, този пример няма нищо общо с онова, което всъщност искам да кажа, и все пак е изцяло свързан с него.
Тъй като ако проследите до крайните му последствия загатнатото в този пример, ще осъзнаете защо е трудно да се поднасят свободно на публиката определени истини, свързани със скритото зад природата.
Необходимо е много неща да се представят по такъв начин, че да се държат под внимание силите, тъй като някои от тях могат да станат опасни. С този пример посочих онези сили, които се разгръщат в човешкото същество, ако то проникне зад воала на външните природни явления. Но има също определени опасности не само когато хората проникват зад булото на явленията във външната природа, но и когато се опитват да проникнат зад воала на душевните изживявания, стараейки се да вникнат в дълбините на душевния живот. Там също има опасности. И отново чрез разказ ще направя възможно за вас да схванете определени неща, които в противен случай не биха могли да бъдат изложени.
към текста >>
Необходимо е много неща да се п
ред
ставят по такъв начин, че да се държат под внимание силите, тъй като някои от тях могат да станат опасни.
Давам ви пример за това как се преобразуват силите в световната история, пример за онова, което всъщност е замесено във величествения процес на преобразяване на световната история. Погледнато в тази светлина, пред нас се разгръщат теми с неизмеримо значение, теми с широко, дълготрайно значение. Използвам този пример, защото искам да насоча вашето внимание към факта, че понякога в еволюцията на човечеството е необходимо силите да бъдат преобразувани, насочени в посока съвсем различна от тази в която, според външния изглед, те биха искали да се стекат. Както изглежда, този пример няма нищо общо с онова, което всъщност искам да кажа, и все пак е изцяло свързан с него. Тъй като ако проследите до крайните му последствия загатнатото в този пример, ще осъзнаете защо е трудно да се поднасят свободно на публиката определени истини, свързани със скритото зад природата.
Необходимо е много неща да се представят по такъв начин, че да се държат под внимание силите, тъй като някои от тях могат да станат опасни.
С този пример посочих онези сили, които се разгръщат в човешкото същество, ако то проникне зад воала на външните природни явления. Но има също определени опасности не само когато хората проникват зад булото на явленията във външната природа, но и когато се опитват да проникнат зад воала на душевните изживявания, стараейки се да вникнат в дълбините на душевния живот. Там също има опасности. И отново чрез разказ ще направя възможно за вас да схванете определени неща, които в противен случай не биха могли да бъдат изложени. Ще взема една история, която ви е позната, но обикновено не се разпознава като изразяваща такива дълбоки истини, какъвто е случая.
към текста >>
Но има също оп
ред
елени опасности не само когато хората проникват зад булото на явленията във външната природа, но и когато се опитват да проникнат зад воала на душевните изживявания, стараейки се да вникнат в дълбините на душевния живот.
Използвам този пример, защото искам да насоча вашето внимание към факта, че понякога в еволюцията на човечеството е необходимо силите да бъдат преобразувани, насочени в посока съвсем различна от тази в която, според външния изглед, те биха искали да се стекат. Както изглежда, този пример няма нищо общо с онова, което всъщност искам да кажа, и все пак е изцяло свързан с него. Тъй като ако проследите до крайните му последствия загатнатото в този пример, ще осъзнаете защо е трудно да се поднасят свободно на публиката определени истини, свързани със скритото зад природата. Необходимо е много неща да се представят по такъв начин, че да се държат под внимание силите, тъй като някои от тях могат да станат опасни. С този пример посочих онези сили, които се разгръщат в човешкото същество, ако то проникне зад воала на външните природни явления.
Но има също определени опасности не само когато хората проникват зад булото на явленията във външната природа, но и когато се опитват да проникнат зад воала на душевните изживявания, стараейки се да вникнат в дълбините на душевния живот.
Там също има опасности. И отново чрез разказ ще направя възможно за вас да схванете определени неща, които в противен случай не биха могли да бъдат изложени. Ще взема една история, която ви е позната, но обикновено не се разпознава като изразяваща такива дълбоки истини, какъвто е случая. Един човек на име Пол отишъл един ден при отец Антониус, желаейки да прилича на негова кукла. Той си придал вид на много глуповат човек.
към текста >>
И отново чрез разказ ще направя възможно за вас да схванете оп
ред
елени неща, които в противен случай не биха могли да бъдат изложени.
Тъй като ако проследите до крайните му последствия загатнатото в този пример, ще осъзнаете защо е трудно да се поднасят свободно на публиката определени истини, свързани със скритото зад природата. Необходимо е много неща да се представят по такъв начин, че да се държат под внимание силите, тъй като някои от тях могат да станат опасни. С този пример посочих онези сили, които се разгръщат в човешкото същество, ако то проникне зад воала на външните природни явления. Но има също определени опасности не само когато хората проникват зад булото на явленията във външната природа, но и когато се опитват да проникнат зад воала на душевните изживявания, стараейки се да вникнат в дълбините на душевния живот. Там също има опасности.
И отново чрез разказ ще направя възможно за вас да схванете определени неща, които в противен случай не биха могли да бъдат изложени.
Ще взема една история, която ви е позната, но обикновено не се разпознава като изразяваща такива дълбоки истини, какъвто е случая. Един човек на име Пол отишъл един ден при отец Антониус, желаейки да прилича на негова кукла. Той си придал вид на много глуповат човек. Антониус обаче приел този човек като кукла ние ще го наричаме Пол Глупакът и го карал година след година да изпълнява определени задачи. Не мисля, че много от вас биха се забавлявали изпълнявайки задачите, които Отец Антониус поставял пред своята кукла!
към текста >>
Антониус обаче приел този човек като кукла ние ще го наричаме Пол Глупакът и го карал година след година да изпълнява оп
ред
елени задачи.
Там също има опасности. И отново чрез разказ ще направя възможно за вас да схванете определени неща, които в противен случай не биха могли да бъдат изложени. Ще взема една история, която ви е позната, но обикновено не се разпознава като изразяваща такива дълбоки истини, какъвто е случая. Един човек на име Пол отишъл един ден при отец Антониус, желаейки да прилича на негова кукла. Той си придал вид на много глуповат човек.
Антониус обаче приел този човек като кукла ние ще го наричаме Пол Глупакът и го карал година след година да изпълнява определени задачи.
Не мисля, че много от вас биха се забавлявали изпълнявайки задачите, които Отец Антониус поставял пред своята кукла! Тя трябвало да носи вода, но в продупчени съдове, така че когато стигала до своята цел, в тях не била останала никаква вода; и той трябвало да прави това година след година. Трябвало да шие дрехи и когато били готови, да ги разшива; година след година, той трябвало да носи камъни нагоре по планините и достигайки върха, да ги пуска да се търкалят към първоначалните им места. Последствието било, че Пол Глупакът претърпял огромно задълбочаване на душата и осъзнал, че надигащите се от подсъзнанието му сили постепенно го превръщали в човек на мъдростта. Пол Глупакът станал Пол Мъдрецът.
към текста >>
Не мисля, че много от вас биха се забавлявали изпълнявайки задачите, които Отец Антониус поставял п
ред
своята кукла!
И отново чрез разказ ще направя възможно за вас да схванете определени неща, които в противен случай не биха могли да бъдат изложени. Ще взема една история, която ви е позната, но обикновено не се разпознава като изразяваща такива дълбоки истини, какъвто е случая. Един човек на име Пол отишъл един ден при отец Антониус, желаейки да прилича на негова кукла. Той си придал вид на много глуповат човек. Антониус обаче приел този човек като кукла ние ще го наричаме Пол Глупакът и го карал година след година да изпълнява определени задачи.
Не мисля, че много от вас биха се забавлявали изпълнявайки задачите, които Отец Антониус поставял пред своята кукла!
Тя трябвало да носи вода, но в продупчени съдове, така че когато стигала до своята цел, в тях не била останала никаква вода; и той трябвало да прави това година след година. Трябвало да шие дрехи и когато били готови, да ги разшива; година след година, той трябвало да носи камъни нагоре по планините и достигайки върха, да ги пуска да се търкалят към първоначалните им места. Последствието било, че Пол Глупакът претърпял огромно задълбочаване на душата и осъзнал, че надигащите се от подсъзнанието му сили постепенно го превръщали в човек на мъдростта. Пол Глупакът станал Пол Мъдрецът. Не препоръчвам да се подражва на това, което отец Антониус правил с Пол Глупакът!
към текста >>
П
ред
положете, че Антониус не бе избрал този метод, а бе направил нещата по-лесни за Пол Глупакът.
Трябвало да шие дрехи и когато били готови, да ги разшива; година след година, той трябвало да носи камъни нагоре по планините и достигайки върха, да ги пуска да се търкалят към първоначалните им места. Последствието било, че Пол Глупакът претърпял огромно задълбочаване на душата и осъзнал, че надигащите се от подсъзнанието му сили постепенно го превръщали в човек на мъдростта. Пол Глупакът станал Пол Мъдрецът. Не препоръчвам да се подражва на това, което отец Антониус правил с Пол Глупакът! Само ви разказвам историята.
Предположете, че Антониус не бе избрал този метод, а бе направил нещата по-лесни за Пол Глупакът.
Какво щеше да се случи? Един ден Пол Глупакът щеше да каже: "Да, Антониус, твоето учение е много добро, но ти си наистина много лош човек. Сега трябва да взема твоето учение с мен навън в света. Трябва да се боря с теб със собственото ти учение понеже разпознах, че ти си лош. Още повече, че ти не си направил нищо за мен от онова, което имам право да изисквам.
към текста >>
Ти обеща, че от оп
ред
елен етап нататък ще заявиш, въпреки че когато дойдох при теб за пръв път аз се направих на глупак, че след това ще да бъда на много по-високо ниво.
Какво щеше да се случи? Един ден Пол Глупакът щеше да каже: "Да, Антониус, твоето учение е много добро, но ти си наистина много лош човек. Сега трябва да взема твоето учение с мен навън в света. Трябва да се боря с теб със собственото ти учение понеже разпознах, че ти си лош. Още повече, че ти не си направил нищо за мен от онова, което имам право да изисквам.
Ти обеща, че от определен етап нататък ще заявиш, въпреки че когато дойдох при теб за пръв път аз се направих на глупак, че след това ще да бъда на много по-високо ниво.
И ти обеща да заявиш, че тогава цялото ти учение ще е наистина инспирирано в мен." Ученикът можеше да стигне до там, но той бе предпазен от методите използвани от Антониус, методи които вече не са приложими макар че това не означава, че в определени случаи не биха били много плодотворни! Ако обмислите тези два примера до крайните им заключения, ще забележите определени опасности, които застрашават човека, ако той влезе в полето на действие на духовните сили, които се крият зад външната природа. От примера, който дадох във връзка с Данте, можете да осъзнаете пред какви важни последствия сме изправени тук. Може да се повдигне въпросът: Защо науката, с нейните похвални и наистина блестящи методи, не достига до определени неща, скрити зад природата? На това може да се отговори много просто.
към текста >>
И ти обеща да заявиш, че тогава цялото ти учение ще е наистина инспирирано в мен." Ученикът можеше да стигне до там, но той бе п
ред
пазен от методите използвани от Антониус, методи които вече не са приложими макар че това не означава, че в оп
ред
елени случаи не биха били много плодотворни!
Един ден Пол Глупакът щеше да каже: "Да, Антониус, твоето учение е много добро, но ти си наистина много лош човек. Сега трябва да взема твоето учение с мен навън в света. Трябва да се боря с теб със собственото ти учение понеже разпознах, че ти си лош. Още повече, че ти не си направил нищо за мен от онова, което имам право да изисквам. Ти обеща, че от определен етап нататък ще заявиш, въпреки че когато дойдох при теб за пръв път аз се направих на глупак, че след това ще да бъда на много по-високо ниво.
И ти обеща да заявиш, че тогава цялото ти учение ще е наистина инспирирано в мен." Ученикът можеше да стигне до там, но той бе предпазен от методите използвани от Антониус, методи които вече не са приложими макар че това не означава, че в определени случаи не биха били много плодотворни!
Ако обмислите тези два примера до крайните им заключения, ще забележите определени опасности, които застрашават човека, ако той влезе в полето на действие на духовните сили, които се крият зад външната природа. От примера, който дадох във връзка с Данте, можете да осъзнаете пред какви важни последствия сме изправени тук. Може да се повдигне въпросът: Защо науката, с нейните похвални и наистина блестящи методи, не достига до определени неща, скрити зад природата? На това може да се отговори много просто. Науката няма необходимите сили на познание, нито работи върху развиването им, а това се дължи както често съм казвал на определен страх от скритото зад природните явления.
към текста >>
Ако обмислите тези два примера до крайните им заключения, ще забележите оп
ред
елени опасности, които застрашават човека, ако той влезе в полето на действие на духовните сили, които се крият зад външната природа.
Сега трябва да взема твоето учение с мен навън в света. Трябва да се боря с теб със собственото ти учение понеже разпознах, че ти си лош. Още повече, че ти не си направил нищо за мен от онова, което имам право да изисквам. Ти обеща, че от определен етап нататък ще заявиш, въпреки че когато дойдох при теб за пръв път аз се направих на глупак, че след това ще да бъда на много по-високо ниво. И ти обеща да заявиш, че тогава цялото ти учение ще е наистина инспирирано в мен." Ученикът можеше да стигне до там, но той бе предпазен от методите използвани от Антониус, методи които вече не са приложими макар че това не означава, че в определени случаи не биха били много плодотворни!
Ако обмислите тези два примера до крайните им заключения, ще забележите определени опасности, които застрашават човека, ако той влезе в полето на действие на духовните сили, които се крият зад външната природа.
От примера, който дадох във връзка с Данте, можете да осъзнаете пред какви важни последствия сме изправени тук. Може да се повдигне въпросът: Защо науката, с нейните похвални и наистина блестящи методи, не достига до определени неща, скрити зад природата? На това може да се отговори много просто. Науката няма необходимите сили на познание, нито работи върху развиването им, а това се дължи както често съм казвал на определен страх от скритото зад природните явления. Но от друга страна може да се запита: Защо се случва така, че онези които знаят нещо за духовното в природата не желаят съответно да разкрият повече, отколкото в момента, методите и начините, чрез които човек може да развие силите на познание, отвеждащи го отвъд природата и правещи го способен да премине Прага и да проникне в скритото зад природата?
към текста >>
От примера, който дадох във връзка с Данте, можете да осъзнаете п
ред
какви важни последствия сме изправени тук.
Трябва да се боря с теб със собственото ти учение понеже разпознах, че ти си лош. Още повече, че ти не си направил нищо за мен от онова, което имам право да изисквам. Ти обеща, че от определен етап нататък ще заявиш, въпреки че когато дойдох при теб за пръв път аз се направих на глупак, че след това ще да бъда на много по-високо ниво. И ти обеща да заявиш, че тогава цялото ти учение ще е наистина инспирирано в мен." Ученикът можеше да стигне до там, но той бе предпазен от методите използвани от Антониус, методи които вече не са приложими макар че това не означава, че в определени случаи не биха били много плодотворни! Ако обмислите тези два примера до крайните им заключения, ще забележите определени опасности, които застрашават човека, ако той влезе в полето на действие на духовните сили, които се крият зад външната природа.
От примера, който дадох във връзка с Данте, можете да осъзнаете пред какви важни последствия сме изправени тук.
Може да се повдигне въпросът: Защо науката, с нейните похвални и наистина блестящи методи, не достига до определени неща, скрити зад природата? На това може да се отговори много просто. Науката няма необходимите сили на познание, нито работи върху развиването им, а това се дължи както често съм казвал на определен страх от скритото зад природните явления. Но от друга страна може да се запита: Защо се случва така, че онези които знаят нещо за духовното в природата не желаят съответно да разкрият повече, отколкото в момента, методите и начините, чрез които човек може да развие силите на познание, отвеждащи го отвъд природата и правещи го способен да премине Прага и да проникне в скритото зад природата? Веднага щом премине Прага, водещ към духовните същества зад природата, човек влиза в действителен контакт с тези същества.
към текста >>
Може да се повдигне въпросът: Защо науката, с нейните похвални и наистина блестящи методи, не достига до оп
ред
елени неща, скрити зад природата?
Още повече, че ти не си направил нищо за мен от онова, което имам право да изисквам. Ти обеща, че от определен етап нататък ще заявиш, въпреки че когато дойдох при теб за пръв път аз се направих на глупак, че след това ще да бъда на много по-високо ниво. И ти обеща да заявиш, че тогава цялото ти учение ще е наистина инспирирано в мен." Ученикът можеше да стигне до там, но той бе предпазен от методите използвани от Антониус, методи които вече не са приложими макар че това не означава, че в определени случаи не биха били много плодотворни! Ако обмислите тези два примера до крайните им заключения, ще забележите определени опасности, които застрашават човека, ако той влезе в полето на действие на духовните сили, които се крият зад външната природа. От примера, който дадох във връзка с Данте, можете да осъзнаете пред какви важни последствия сме изправени тук.
Може да се повдигне въпросът: Защо науката, с нейните похвални и наистина блестящи методи, не достига до определени неща, скрити зад природата?
На това може да се отговори много просто. Науката няма необходимите сили на познание, нито работи върху развиването им, а това се дължи както често съм казвал на определен страх от скритото зад природните явления. Но от друга страна може да се запита: Защо се случва така, че онези които знаят нещо за духовното в природата не желаят съответно да разкрият повече, отколкото в момента, методите и начините, чрез които човек може да развие силите на познание, отвеждащи го отвъд природата и правещи го способен да премине Прага и да проникне в скритото зад природата? Веднага щом премине Прага, водещ към духовните същества зад природата, човек влиза в действителен контакт с тези същества. Поне това ще сте схванали от всичко, представено в последните лекции.
към текста >>
Науката няма необходимите сили на познание, нито работи върху развиването им, а това се дължи както често съм казвал на оп
ред
елен страх от скритото зад природните явления.
И ти обеща да заявиш, че тогава цялото ти учение ще е наистина инспирирано в мен." Ученикът можеше да стигне до там, но той бе предпазен от методите използвани от Антониус, методи които вече не са приложими макар че това не означава, че в определени случаи не биха били много плодотворни! Ако обмислите тези два примера до крайните им заключения, ще забележите определени опасности, които застрашават човека, ако той влезе в полето на действие на духовните сили, които се крият зад външната природа. От примера, който дадох във връзка с Данте, можете да осъзнаете пред какви важни последствия сме изправени тук. Може да се повдигне въпросът: Защо науката, с нейните похвални и наистина блестящи методи, не достига до определени неща, скрити зад природата? На това може да се отговори много просто.
Науката няма необходимите сили на познание, нито работи върху развиването им, а това се дължи както често съм казвал на определен страх от скритото зад природните явления.
Но от друга страна може да се запита: Защо се случва така, че онези които знаят нещо за духовното в природата не желаят съответно да разкрият повече, отколкото в момента, методите и начините, чрез които човек може да развие силите на познание, отвеждащи го отвъд природата и правещи го способен да премине Прага и да проникне в скритото зад природата? Веднага щом премине Прага, водещ към духовните същества зад природата, човек влиза в действителен контакт с тези същества. Поне това ще сте схванали от всичко, представено в последните лекции. Пасивните явления на природата, така както са изучавани днес от естествената наука, се намират само във физическия свят. Веднага щом прекрачим Прага, ние влизаме в свят на живи духовни същества.
към текста >>
Поне това ще сте схванали от всичко, п
ред
ставено в последните лекции.
Може да се повдигне въпросът: Защо науката, с нейните похвални и наистина блестящи методи, не достига до определени неща, скрити зад природата? На това може да се отговори много просто. Науката няма необходимите сили на познание, нито работи върху развиването им, а това се дължи както често съм казвал на определен страх от скритото зад природните явления. Но от друга страна може да се запита: Защо се случва така, че онези които знаят нещо за духовното в природата не желаят съответно да разкрият повече, отколкото в момента, методите и начините, чрез които човек може да развие силите на познание, отвеждащи го отвъд природата и правещи го способен да премине Прага и да проникне в скритото зад природата? Веднага щом премине Прага, водещ към духовните същества зад природата, човек влиза в действителен контакт с тези същества.
Поне това ще сте схванали от всичко, представено в последните лекции.
Пасивните явления на природата, така както са изучавани днес от естествената наука, се намират само във физическия свят. Веднага щом прекрачим Прага, ние влизаме в свят на живи духовни същества. Забележителното нещо е, че съществата срещани най-напред в този свят, ни правят по-способни на ясно мислене и т.н., отколкото преди това сме били. Наистина е така: ако разгледаме всички явления на природата, изучавани днес от материалистичната естествена наука, като "екран" на който са написани природните закони то зад този екран лежи вихър от духовни същества. Този екран трябва да бъде пронизан.
към текста >>
Забележителното нещо е, че съществата срещани най-нап
ред
в този свят, ни правят по-способни на ясно мислене и т.н., отколкото п
ред
и това сме били.
Но от друга страна може да се запита: Защо се случва така, че онези които знаят нещо за духовното в природата не желаят съответно да разкрият повече, отколкото в момента, методите и начините, чрез които човек може да развие силите на познание, отвеждащи го отвъд природата и правещи го способен да премине Прага и да проникне в скритото зад природата? Веднага щом премине Прага, водещ към духовните същества зад природата, човек влиза в действителен контакт с тези същества. Поне това ще сте схванали от всичко, представено в последните лекции. Пасивните явления на природата, така както са изучавани днес от естествената наука, се намират само във физическия свят. Веднага щом прекрачим Прага, ние влизаме в свят на живи духовни същества.
Забележителното нещо е, че съществата срещани най-напред в този свят, ни правят по-способни на ясно мислене и т.н., отколкото преди това сме били.
Наистина е така: ако разгледаме всички явления на природата, изучавани днес от материалистичната естествена наука, като "екран" на който са написани природните закони то зад този екран лежи вихър от духовни същества. Този екран трябва да бъде пронизан. Но той не може да бъде пронизан от хора със способностите за изучаване на разположение на естествената наука. Ако това беше възможно, днес екранът щеше вече да е пронизан. Но с такива способности това не е възможно.
към текста >>
Тогава тези хора неминуемо биха влезли в контакт с духовни същества, и то със съществата п
ред
имно заинтересовани да ги направят много проницателни, много умели, много изтънчени мислители.
Този екран трябва да бъде пронизан. Но той не може да бъде пронизан от хора със способностите за изучаване на разположение на естествената наука. Ако това беше възможно, днес екранът щеше вече да е пронизан. Но с такива способности това не е възможно. Разбира се, има личности, които чрез вярно обяснение на символите биха могли да доведат хората до етапа да бъдат способни да скъсат воала.
Тогава тези хора неминуемо биха влезли в контакт с духовни същества, и то със съществата предимно заинтересовани да ги направят много проницателни, много умели, много изтънчени мислители.
Има определени елементарни същества, чието единствено старание е да предадат на човека определени способности на познание, правещи го наистина различен от онова, което е бил преди да прониже воала. Обаче те имат още една характерна черта: правят човека проницателен, даряват го с определени способности на познание но са враждебни към човека, враждебни в най-висока степен към човека и животното. Затова в пронизването на воала човек се лишава от общо преобладаващото приятелско отношение към човека и животното. Не е лесно за никой, който е неподготвен, да преодолее това естествено благоразположение без да го изгуби. Той веднага получава склонност да прави всякакви видове неща, враждебни за човека и дори придобива определено умение във извършването им.
към текста >>
Има оп
ред
елени елементарни същества, чието единствено старание е да п
ред
адат на човека оп
ред
елени способности на познание, правещи го наистина различен от онова, което е бил п
ред
и да прониже воала.
Но той не може да бъде пронизан от хора със способностите за изучаване на разположение на естествената наука. Ако това беше възможно, днес екранът щеше вече да е пронизан. Но с такива способности това не е възможно. Разбира се, има личности, които чрез вярно обяснение на символите биха могли да доведат хората до етапа да бъдат способни да скъсат воала. Тогава тези хора неминуемо биха влезли в контакт с духовни същества, и то със съществата предимно заинтересовани да ги направят много проницателни, много умели, много изтънчени мислители.
Има определени елементарни същества, чието единствено старание е да предадат на човека определени способности на познание, правещи го наистина различен от онова, което е бил преди да прониже воала.
Обаче те имат още една характерна черта: правят човека проницателен, даряват го с определени способности на познание но са враждебни към човека, враждебни в най-висока степен към човека и животното. Затова в пронизването на воала човек се лишава от общо преобладаващото приятелско отношение към човека и животното. Не е лесно за никой, който е неподготвен, да преодолее това естествено благоразположение без да го изгуби. Той веднага получава склонност да прави всякакви видове неща, враждебни за човека и дори придобива определено умение във извършването им. От това ще разберете, че не е благоразумно да се позволява на хората на премахнат воала без правилната подготовка.
към текста >>
Обаче те имат още една характерна черта: правят човека проницателен, даряват го с оп
ред
елени способности на познание но са враждебни към човека, враждебни в най-висока степен към човека и животното.
Ако това беше възможно, днес екранът щеше вече да е пронизан. Но с такива способности това не е възможно. Разбира се, има личности, които чрез вярно обяснение на символите биха могли да доведат хората до етапа да бъдат способни да скъсат воала. Тогава тези хора неминуемо биха влезли в контакт с духовни същества, и то със съществата предимно заинтересовани да ги направят много проницателни, много умели, много изтънчени мислители. Има определени елементарни същества, чието единствено старание е да предадат на човека определени способности на познание, правещи го наистина различен от онова, което е бил преди да прониже воала.
Обаче те имат още една характерна черта: правят човека проницателен, даряват го с определени способности на познание но са враждебни към човека, враждебни в най-висока степен към човека и животното.
Затова в пронизването на воала човек се лишава от общо преобладаващото приятелско отношение към човека и животното. Не е лесно за никой, който е неподготвен, да преодолее това естествено благоразположение без да го изгуби. Той веднага получава склонност да прави всякакви видове неща, враждебни за човека и дори придобива определено умение във извършването им. От това ще разберете, че не е благоразумно да се позволява на хората на премахнат воала без правилната подготовка. Това е изпълнено с опасности, защото първите срещнати същества са враждебни към човека.
към текста >>
Той веднага получава склонност да прави всякакви видове неща, враждебни за човека и дори придобива оп
ред
елено умение във извършването им.
Тогава тези хора неминуемо биха влезли в контакт с духовни същества, и то със съществата предимно заинтересовани да ги направят много проницателни, много умели, много изтънчени мислители. Има определени елементарни същества, чието единствено старание е да предадат на човека определени способности на познание, правещи го наистина различен от онова, което е бил преди да прониже воала. Обаче те имат още една характерна черта: правят човека проницателен, даряват го с определени способности на познание но са враждебни към човека, враждебни в най-висока степен към човека и животното. Затова в пронизването на воала човек се лишава от общо преобладаващото приятелско отношение към човека и животното. Не е лесно за никой, който е неподготвен, да преодолее това естествено благоразположение без да го изгуби.
Той веднага получава склонност да прави всякакви видове неща, враждебни за човека и дори придобива определено умение във извършването им.
От това ще разберете, че не е благоразумно да се позволява на хората на премахнат воала без правилната подготовка. Това е изпълнено с опасности, защото първите срещнати същества са враждебни към човека. Но един човек, който тръгва по пътя, който ще направи това възможно, ако методите на естествената наука бяха доведени по-нататък, неминуемо ще се натъкне на тези същества, враждебни не само към човека, а и към самата природа и той ще получи множество мощно разрушителни сили. Затова не е желателно да се позволява да пробиват воала на хора, които имат още и най-слабата склонност да използват тези разрушителни сили много от които по такъв начин биха били предадени в ръцете на човечеството. Старанието трябва да бъде да се позволява да премахнат воала само на онези хора, чието обучение ги е довело до етапа, на който те няма да използват такива сили, след като онези същества им се представят.
към текста >>
Затова не е желателно да се позволява да пробиват воала на хора, които имат още и най-слабата склонност да използват тези разрушителни сили много от които по такъв начин биха били п
ред
адени в ръцете на човечеството.
Не е лесно за никой, който е неподготвен, да преодолее това естествено благоразположение без да го изгуби. Той веднага получава склонност да прави всякакви видове неща, враждебни за човека и дори придобива определено умение във извършването им. От това ще разберете, че не е благоразумно да се позволява на хората на премахнат воала без правилната подготовка. Това е изпълнено с опасности, защото първите срещнати същества са враждебни към човека. Но един човек, който тръгва по пътя, който ще направи това възможно, ако методите на естествената наука бяха доведени по-нататък, неминуемо ще се натъкне на тези същества, враждебни не само към човека, а и към самата природа и той ще получи множество мощно разрушителни сили.
Затова не е желателно да се позволява да пробиват воала на хора, които имат още и най-слабата склонност да използват тези разрушителни сили много от които по такъв начин биха били предадени в ръцете на човечеството.
Старанието трябва да бъде да се позволява да премахнат воала само на онези хора, чието обучение ги е довело до етапа, на който те няма да използват такива сили, след като онези същества им се представят. В тази посока разчитането на символите бе изключително резултатно. Защото при разчитането на символите се изчерпват силите, които тези същества биха били способни да приложат, за да превърнат хората в служители на разрушението. И ходът на мислите на онези, които бяха за опазването в тайна на голяма част от езотеричното познание, беше следният. Те казваха: Ако ние направим безусловно достъпно за хората нашето познание и вида на знанието, съществуващо в тайните Ордени, така че те да си спестят собствените усилия при вникването в смисъла на символите, ние ще ги направим бунтовници срещу природата, ще ги направим носители на разрушителни сили.
към текста >>
Старанието трябва да бъде да се позволява да премахнат воала само на онези хора, чието обучение ги е довело до етапа, на който те няма да използват такива сили, след като онези същества им се п
ред
ставят.
Той веднага получава склонност да прави всякакви видове неща, враждебни за човека и дори придобива определено умение във извършването им. От това ще разберете, че не е благоразумно да се позволява на хората на премахнат воала без правилната подготовка. Това е изпълнено с опасности, защото първите срещнати същества са враждебни към човека. Но един човек, който тръгва по пътя, който ще направи това възможно, ако методите на естествената наука бяха доведени по-нататък, неминуемо ще се натъкне на тези същества, враждебни не само към човека, а и към самата природа и той ще получи множество мощно разрушителни сили. Затова не е желателно да се позволява да пробиват воала на хора, които имат още и най-слабата склонност да използват тези разрушителни сили много от които по такъв начин биха били предадени в ръцете на човечеството.
Старанието трябва да бъде да се позволява да премахнат воала само на онези хора, чието обучение ги е довело до етапа, на който те няма да използват такива сили, след като онези същества им се представят.
В тази посока разчитането на символите бе изключително резултатно. Защото при разчитането на символите се изчерпват силите, които тези същества биха били способни да приложат, за да превърнат хората в служители на разрушението. И ходът на мислите на онези, които бяха за опазването в тайна на голяма част от езотеричното познание, беше следният. Те казваха: Ако ние направим безусловно достъпно за хората нашето познание и вида на знанието, съществуващо в тайните Ордени, така че те да си спестят собствените усилия при вникването в смисъла на символите, ние ще ги направим бунтовници срещу природата, ще ги направим носители на разрушителни сили. Те казваха: Ние притежаваме знание, което със сигурност ще причини това, следователно не можем да направим това знание екзотерично.
към текста >>
Ние трябва да се придържаме неизменно към правилото, че онези, които се доближават до нас, трябва най-нап
ред
да бъдат обучени да развиват непобедима любов към растението, животното и човека; ние следователно трябва да ги подложим първо на старателна подготовка и дисциплина.
В тази посока разчитането на символите бе изключително резултатно. Защото при разчитането на символите се изчерпват силите, които тези същества биха били способни да приложат, за да превърнат хората в служители на разрушението. И ходът на мислите на онези, които бяха за опазването в тайна на голяма част от езотеричното познание, беше следният. Те казваха: Ако ние направим безусловно достъпно за хората нашето познание и вида на знанието, съществуващо в тайните Ордени, така че те да си спестят собствените усилия при вникването в смисъла на символите, ние ще ги направим бунтовници срещу природата, ще ги направим носители на разрушителни сили. Те казваха: Ние притежаваме знание, което със сигурност ще причини това, следователно не можем да направим това знание екзотерично.
Ние трябва да се придържаме неизменно към правилото, че онези, които се доближават до нас, трябва най-напред да бъдат обучени да развиват непобедима любов към растението, животното и човека; ние следователно трябва да ги подложим първо на старателна подготовка и дисциплина.
Много добре но днес хората не приемат лесно дисциплината; те и се съпротивляват, борят се с нея. Човечеството е напреднало! Предположете, че някой можеше да наложи тази дисциплина, да вкара хората във въпросните Ордени и строго да приложи онова, което в повечето случаи би могло да се определи като много полезно! Какъв щеше да бъде резултатът? До три месеца особено жените щяха да са напуснали; те несъмнено нямаше да привикнат към това!
към текста >>
Човечеството е нап
ред
нало!
И ходът на мислите на онези, които бяха за опазването в тайна на голяма част от езотеричното познание, беше следният. Те казваха: Ако ние направим безусловно достъпно за хората нашето познание и вида на знанието, съществуващо в тайните Ордени, така че те да си спестят собствените усилия при вникването в смисъла на символите, ние ще ги направим бунтовници срещу природата, ще ги направим носители на разрушителни сили. Те казваха: Ние притежаваме знание, което със сигурност ще причини това, следователно не можем да направим това знание екзотерично. Ние трябва да се придържаме неизменно към правилото, че онези, които се доближават до нас, трябва най-напред да бъдат обучени да развиват непобедима любов към растението, животното и човека; ние следователно трябва да ги подложим първо на старателна подготовка и дисциплина. Много добре но днес хората не приемат лесно дисциплината; те и се съпротивляват, борят се с нея.
Човечеството е напреднало!
Предположете, че някой можеше да наложи тази дисциплина, да вкара хората във въпросните Ордени и строго да приложи онова, което в повечето случаи би могло да се определи като много полезно! Какъв щеше да бъде резултатът? До три месеца особено жените щяха да са напуснали; те несъмнено нямаше да привикнат към това! Затова определени Ордени, за да бъдат способни да продължат да съществуват, се отказаха от тази дисциплина. И оттук онова, което някога бе дълбоко познание, се изроди в чисти трохи, на които им липсва цялата истинска същност.
към текста >>
П
ред
положете, че някой можеше да наложи тази дисциплина, да вкара хората във въпросните Ордени и строго да приложи онова, което в повечето случаи би могло да се оп
ред
ели като много полезно!
Те казваха: Ако ние направим безусловно достъпно за хората нашето познание и вида на знанието, съществуващо в тайните Ордени, така че те да си спестят собствените усилия при вникването в смисъла на символите, ние ще ги направим бунтовници срещу природата, ще ги направим носители на разрушителни сили. Те казваха: Ние притежаваме знание, което със сигурност ще причини това, следователно не можем да направим това знание екзотерично. Ние трябва да се придържаме неизменно към правилото, че онези, които се доближават до нас, трябва най-напред да бъдат обучени да развиват непобедима любов към растението, животното и човека; ние следователно трябва да ги подложим първо на старателна подготовка и дисциплина. Много добре но днес хората не приемат лесно дисциплината; те и се съпротивляват, борят се с нея. Човечеството е напреднало!
Предположете, че някой можеше да наложи тази дисциплина, да вкара хората във въпросните Ордени и строго да приложи онова, което в повечето случаи би могло да се определи като много полезно!
Какъв щеше да бъде резултатът? До три месеца особено жените щяха да са напуснали; те несъмнено нямаше да привикнат към това! Затова определени Ордени, за да бъдат способни да продължат да съществуват, се отказаха от тази дисциплина. И оттук онова, което някога бе дълбоко познание, се изроди в чисти трохи, на които им липсва цялата истинска същност. Обаче от друга страна практикуването на дисциплина продължи сред онези, които наистина знаеха нещо за това как да пазят знанието в тайна.
към текста >>
Затова оп
ред
елени Ордени, за да бъдат способни да продължат да съществуват, се отказаха от тази дисциплина.
Много добре но днес хората не приемат лесно дисциплината; те и се съпротивляват, борят се с нея. Човечеството е напреднало! Предположете, че някой можеше да наложи тази дисциплина, да вкара хората във въпросните Ордени и строго да приложи онова, което в повечето случаи би могло да се определи като много полезно! Какъв щеше да бъде резултатът? До три месеца особено жените щяха да са напуснали; те несъмнено нямаше да привикнат към това!
Затова определени Ордени, за да бъдат способни да продължат да съществуват, се отказаха от тази дисциплина.
И оттук онова, което някога бе дълбоко познание, се изроди в чисти трохи, на които им липсва цялата истинска същност. Обаче от друга страна практикуването на дисциплина продължи сред онези, които наистина знаеха нещо за това как да пазят знанието в тайна. Както ще сте видели, темата е разширена от казаното от мен, а именно че когато материализмът бе в пълния си прилив, бе възприет метода на медиумизма. Мислеше се, че онова, което иначе би трябвало да се добие от теоретичните обяснения на символите, ще бъде действително възприемаемо в методите, използвани от медиумизма. От всичко това ще разберете, че притежаващите някакви знания в тази област все пак имаха определени основания да не позволяват воала върху тайните на природата да бъде лесно разкъсан.
към текста >>
Обаче от друга страна практикуването на дисциплина продължи с
ред
онези, които наистина знаеха нещо за това как да пазят знанието в тайна.
Предположете, че някой можеше да наложи тази дисциплина, да вкара хората във въпросните Ордени и строго да приложи онова, което в повечето случаи би могло да се определи като много полезно! Какъв щеше да бъде резултатът? До три месеца особено жените щяха да са напуснали; те несъмнено нямаше да привикнат към това! Затова определени Ордени, за да бъдат способни да продължат да съществуват, се отказаха от тази дисциплина. И оттук онова, което някога бе дълбоко познание, се изроди в чисти трохи, на които им липсва цялата истинска същност.
Обаче от друга страна практикуването на дисциплина продължи сред онези, които наистина знаеха нещо за това как да пазят знанието в тайна.
Както ще сте видели, темата е разширена от казаното от мен, а именно че когато материализмът бе в пълния си прилив, бе възприет метода на медиумизма. Мислеше се, че онова, което иначе би трябвало да се добие от теоретичните обяснения на символите, ще бъде действително възприемаемо в методите, използвани от медиумизма. От всичко това ще разберете, че притежаващите някакви знания в тази област все пак имаха определени основания да не позволяват воала върху тайните на природата да бъде лесно разкъсан. Но също ще ви бъде ясно, че нашето Движение не може да се състои в това да се вземат тайни от някой Орден, както се пазят те там, и да се правят екзотерични. Ако би се правело това а то според мен означава вземането на древни тайни от някой Орден и преподаването им на широката публика тогава бихме били въвлечени във всякакви видове съмнителна магия, от което не би могло да произлезе нищо добро.
към текста >>
От всичко това ще разберете, че притежаващите някакви знания в тази област все пак имаха оп
ред
елени основания да не позволяват воала върху тайните на природата да бъде лесно разкъсан.
Затова определени Ордени, за да бъдат способни да продължат да съществуват, се отказаха от тази дисциплина. И оттук онова, което някога бе дълбоко познание, се изроди в чисти трохи, на които им липсва цялата истинска същност. Обаче от друга страна практикуването на дисциплина продължи сред онези, които наистина знаеха нещо за това как да пазят знанието в тайна. Както ще сте видели, темата е разширена от казаното от мен, а именно че когато материализмът бе в пълния си прилив, бе възприет метода на медиумизма. Мислеше се, че онова, което иначе би трябвало да се добие от теоретичните обяснения на символите, ще бъде действително възприемаемо в методите, използвани от медиумизма.
От всичко това ще разберете, че притежаващите някакви знания в тази област все пак имаха определени основания да не позволяват воала върху тайните на природата да бъде лесно разкъсан.
Но също ще ви бъде ясно, че нашето Движение не може да се състои в това да се вземат тайни от някой Орден, както се пазят те там, и да се правят екзотерични. Ако би се правело това а то според мен означава вземането на древни тайни от някой Орден и преподаването им на широката публика тогава бихме били въвлечени във всякакви видове съмнителна магия, от което не би могло да произлезе нищо добро. Това означава, че публикуването на тайни на древни Ордени е изключено в нашето Движение. Не можем да използваме такива наследства от древни Ордени за разгадаването на тайните на природата. Утре ще ви покажа, че също и не можем да приемем толкова лесно някои религиозни истини, защото по такъв начин ще се надигне една друга и различна опасност.
към текста >>
Ако би се правело това а то спо
ред
мен означава вземането на древни тайни от някой Орден и преподаването им на широката публика тогава бихме били въвлечени във всякакви видове съмнителна магия, от което не би могло да произлезе нищо добро.
Обаче от друга страна практикуването на дисциплина продължи сред онези, които наистина знаеха нещо за това как да пазят знанието в тайна. Както ще сте видели, темата е разширена от казаното от мен, а именно че когато материализмът бе в пълния си прилив, бе възприет метода на медиумизма. Мислеше се, че онова, което иначе би трябвало да се добие от теоретичните обяснения на символите, ще бъде действително възприемаемо в методите, използвани от медиумизма. От всичко това ще разберете, че притежаващите някакви знания в тази област все пак имаха определени основания да не позволяват воала върху тайните на природата да бъде лесно разкъсан. Но също ще ви бъде ясно, че нашето Движение не може да се състои в това да се вземат тайни от някой Орден, както се пазят те там, и да се правят екзотерични.
Ако би се правело това а то според мен означава вземането на древни тайни от някой Орден и преподаването им на широката публика тогава бихме били въвлечени във всякакви видове съмнителна магия, от което не би могло да произлезе нищо добро.
Това означава, че публикуването на тайни на древни Ордени е изключено в нашето Движение. Не можем да използваме такива наследства от древни Ордени за разгадаването на тайните на природата. Утре ще ви покажа, че също и не можем да приемем толкова лесно някои религиозни истини, защото по такъв начин ще се надигне една друга и различна опасност. Така ще ни бъде ясно защо не можехме да възприемем никой от тези методи и бяхме длъжни да поемем по различен път. Това е точно онзи път, който ни докарва опозиция и от двете страни от науката и от религията.
към текста >>
93.
9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Ако си припомните казаното в лекцията вчера ще ви бъде ясно, че принципно казано, появата на материализма не казвам материалистичната п
ред
става за света, а самият материализъм има своите много добри страни.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
Ако си припомните казаното в лекцията вчера ще ви бъде ясно, че принципно казано, появата на материализма не казвам материалистичната представа за света, а самият материализъм има своите много добри страни.
Вредата възниква тогава, когато материализмът се прави схващане за света. Като метод за изследване на външните явления във физическия свят, материализмът е добър; той е добро средство за изследване на минералния свят в Земната еволюция. От друга страна е от значение, че човекът е въплътен в този минерален свят, понеже така той развива способности, които могат да бъдат придобити само във физично-минерално тяло. Интелигентността и свободната воля трябва да бъдат изградени до определена степен през Земния период. В периодите на Юпитер, Венера и Вулкан човекът ще притежава тези способности, но едно душевно същество, каквото е той, може да ги придобие само чрез въплъщаване в минерализирано тяло през Земния период.
към текста >>
В
ред
ата възниква тогава, когато материализмът се прави схващане за света.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ Ако си припомните казаното в лекцията вчера ще ви бъде ясно, че принципно казано, появата на материализма не казвам материалистичната представа за света, а самият материализъм има своите много добри страни.
Вредата възниква тогава, когато материализмът се прави схващане за света.
Като метод за изследване на външните явления във физическия свят, материализмът е добър; той е добро средство за изследване на минералния свят в Земната еволюция. От друга страна е от значение, че човекът е въплътен в този минерален свят, понеже така той развива способности, които могат да бъдат придобити само във физично-минерално тяло. Интелигентността и свободната воля трябва да бъдат изградени до определена степен през Земния период. В периодите на Юпитер, Венера и Вулкан човекът ще притежава тези способности, но едно душевно същество, каквото е той, може да ги придобие само чрез въплъщаване в минерализирано тяло през Земния период. На тази еволюция в минерализираните Земни тела се създава противовес от факта, че човек отново и отново преминава, без минерализирано тяло, през живота на душата между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Като метод за изследване на външните явления във физическия свят, материализмът е добър; той е добро с
ред
ство за изследване на минералния свят в Земната еволюция.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ Ако си припомните казаното в лекцията вчера ще ви бъде ясно, че принципно казано, появата на материализма не казвам материалистичната представа за света, а самият материализъм има своите много добри страни. Вредата възниква тогава, когато материализмът се прави схващане за света.
Като метод за изследване на външните явления във физическия свят, материализмът е добър; той е добро средство за изследване на минералния свят в Земната еволюция.
От друга страна е от значение, че човекът е въплътен в този минерален свят, понеже така той развива способности, които могат да бъдат придобити само във физично-минерално тяло. Интелигентността и свободната воля трябва да бъдат изградени до определена степен през Земния период. В периодите на Юпитер, Венера и Вулкан човекът ще притежава тези способности, но едно душевно същество, каквото е той, може да ги придобие само чрез въплъщаване в минерализирано тяло през Земния период. На тази еволюция в минерализираните Земни тела се създава противовес от факта, че човек отново и отново преминава, без минерализирано тяло, през живота на душата между смъртта и новото раждане. Може да се каже, че човек трябва да изтърпи толкова много на Земята заради факта, че между раждането и смъртта той има минерализирано тяло.
към текста >>
Интелигентността и свободната воля трябва да бъдат изградени до оп
ред
елена степен през Земния период.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ Ако си припомните казаното в лекцията вчера ще ви бъде ясно, че принципно казано, появата на материализма не казвам материалистичната представа за света, а самият материализъм има своите много добри страни. Вредата възниква тогава, когато материализмът се прави схващане за света. Като метод за изследване на външните явления във физическия свят, материализмът е добър; той е добро средство за изследване на минералния свят в Земната еволюция. От друга страна е от значение, че човекът е въплътен в този минерален свят, понеже така той развива способности, които могат да бъдат придобити само във физично-минерално тяло.
Интелигентността и свободната воля трябва да бъдат изградени до определена степен през Земния период.
В периодите на Юпитер, Венера и Вулкан човекът ще притежава тези способности, но едно душевно същество, каквото е той, може да ги придобие само чрез въплъщаване в минерализирано тяло през Земния период. На тази еволюция в минерализираните Земни тела се създава противовес от факта, че човек отново и отново преминава, без минерализирано тяло, през живота на душата между смъртта и новото раждане. Може да се каже, че човек трябва да изтърпи толкова много на Земята заради факта, че между раждането и смъртта той има минерализирано тяло. Но каквото той понася, така да се каже в негова космическа вреда чрез въплътяването му в минерализирано тяло, е балансирано от преживяното между смъртта и новото раждане, когато той не е телесно, а изцяло душевно същество използвайки думата в нейния правилен смисъл. Задачата на материализма и неговите методи е да изследва минералния елемент, съдържащ се в камъните, растенията, животните и хората; в практикуването на този метод в течение на вековете човекът придоби онова което, принципно казано, той трябва да добие по време на Земния период.
към текста >>
Но каквото той понася, така да се каже в негова космическа в
ред
а чрез въплътяването му в минерализирано тяло, е балансирано от преживяното между смъртта и новото раждане, когато той не е телесно, а изцяло душевно същество използвайки думата в нейния правилен смисъл.
От друга страна е от значение, че човекът е въплътен в този минерален свят, понеже така той развива способности, които могат да бъдат придобити само във физично-минерално тяло. Интелигентността и свободната воля трябва да бъдат изградени до определена степен през Земния период. В периодите на Юпитер, Венера и Вулкан човекът ще притежава тези способности, но едно душевно същество, каквото е той, може да ги придобие само чрез въплъщаване в минерализирано тяло през Земния период. На тази еволюция в минерализираните Земни тела се създава противовес от факта, че човек отново и отново преминава, без минерализирано тяло, през живота на душата между смъртта и новото раждане. Може да се каже, че човек трябва да изтърпи толкова много на Земята заради факта, че между раждането и смъртта той има минерализирано тяло.
Но каквото той понася, така да се каже в негова космическа вреда чрез въплътяването му в минерализирано тяло, е балансирано от преживяното между смъртта и новото раждане, когато той не е телесно, а изцяло душевно същество използвайки думата в нейния правилен смисъл.
Задачата на материализма и неговите методи е да изследва минералния елемент, съдържащ се в камъните, растенията, животните и хората; в практикуването на този метод в течение на вековете човекът придоби онова което, принципно казано, той трябва да добие по време на Земния период. Методите на изследване, предшестващи онези на материализма, всичките бяха все още повлияни от ясновидството, което човекът наследи от своите предишни еволюционни степени. И когато след нашата пета следатлантска епоха, а и след цялата следатлантската епоха той е преминал през своята минерална еволюция и навлезе в различен вид еволюция, близостта на неговите отношения с духовния свят ще зависи от това дали той вече е придобил през Земния период интелигентността и размера на свободната воля, предопределени за него; в противен случай той няма да е осъществил целта на своята еволюция. Погледнато в този светлина, системата на материализма придобива голямо значение; но той трябва да си остане "метод", начин на изследване на физическия, материален свят. Има го и това, че дори в един по-висш смисъл той има наистина огромна значимост.
към текста >>
Методите на изследване, п
ред
шестващи онези на материализма, всичките бяха все още повлияни от ясновидството, което човекът наследи от своите п
ред
ишни еволюционни степени.
В периодите на Юпитер, Венера и Вулкан човекът ще притежава тези способности, но едно душевно същество, каквото е той, може да ги придобие само чрез въплъщаване в минерализирано тяло през Земния период. На тази еволюция в минерализираните Земни тела се създава противовес от факта, че човек отново и отново преминава, без минерализирано тяло, през живота на душата между смъртта и новото раждане. Може да се каже, че човек трябва да изтърпи толкова много на Земята заради факта, че между раждането и смъртта той има минерализирано тяло. Но каквото той понася, така да се каже в негова космическа вреда чрез въплътяването му в минерализирано тяло, е балансирано от преживяното между смъртта и новото раждане, когато той не е телесно, а изцяло душевно същество използвайки думата в нейния правилен смисъл. Задачата на материализма и неговите методи е да изследва минералния елемент, съдържащ се в камъните, растенията, животните и хората; в практикуването на този метод в течение на вековете човекът придоби онова което, принципно казано, той трябва да добие по време на Земния период.
Методите на изследване, предшестващи онези на материализма, всичките бяха все още повлияни от ясновидството, което човекът наследи от своите предишни еволюционни степени.
И когато след нашата пета следатлантска епоха, а и след цялата следатлантската епоха той е преминал през своята минерална еволюция и навлезе в различен вид еволюция, близостта на неговите отношения с духовния свят ще зависи от това дали той вече е придобил през Земния период интелигентността и размера на свободната воля, предопределени за него; в противен случай той няма да е осъществил целта на своята еволюция. Погледнато в този светлина, системата на материализма придобива голямо значение; но той трябва да си остане "метод", начин на изследване на физическия, материален свят. Има го и това, че дори в един по-висш смисъл той има наистина огромна значимост. В това, че човек наблюдава и също изследва чисто минералния свят, че е активен в този свят, той постепенно развива своята свободна воля. Понеже докато стои в минералния свят, стоящото в основата на този свят е забулено за него.
към текста >>
И когато след нашата пета следатлантска епоха, а и след цялата следатлантската епоха той е преминал през своята минерална еволюция и навлезе в различен вид еволюция, близостта на неговите отношения с духовния свят ще зависи от това дали той вече е придобил през Земния период интелигентността и размера на свободната воля, п
ред
оп
ред
елени за него; в противен случай той няма да е осъществил целта на своята еволюция.
На тази еволюция в минерализираните Земни тела се създава противовес от факта, че човек отново и отново преминава, без минерализирано тяло, през живота на душата между смъртта и новото раждане. Може да се каже, че човек трябва да изтърпи толкова много на Земята заради факта, че между раждането и смъртта той има минерализирано тяло. Но каквото той понася, така да се каже в негова космическа вреда чрез въплътяването му в минерализирано тяло, е балансирано от преживяното между смъртта и новото раждане, когато той не е телесно, а изцяло душевно същество използвайки думата в нейния правилен смисъл. Задачата на материализма и неговите методи е да изследва минералния елемент, съдържащ се в камъните, растенията, животните и хората; в практикуването на този метод в течение на вековете човекът придоби онова което, принципно казано, той трябва да добие по време на Земния период. Методите на изследване, предшестващи онези на материализма, всичките бяха все още повлияни от ясновидството, което човекът наследи от своите предишни еволюционни степени.
И когато след нашата пета следатлантска епоха, а и след цялата следатлантската епоха той е преминал през своята минерална еволюция и навлезе в различен вид еволюция, близостта на неговите отношения с духовния свят ще зависи от това дали той вече е придобил през Земния период интелигентността и размера на свободната воля, предопределени за него; в противен случай той няма да е осъществил целта на своята еволюция.
Погледнато в този светлина, системата на материализма придобива голямо значение; но той трябва да си остане "метод", начин на изследване на физическия, материален свят. Има го и това, че дори в един по-висш смисъл той има наистина огромна значимост. В това, че човек наблюдава и също изследва чисто минералния свят, че е активен в този свят, той постепенно развива своята свободна воля. Понеже докато стои в минералния свят, стоящото в основата на този свят е забулено за него. През последните седмици ние чухме какъв е резултата, ако човек се ограничава до теоретичните предположения в обсега на възприятията на физическите сетива.
към текста >>
През последните седмици ние чухме какъв е резултата, ако човек се ограничава до теоретичните п
ред
положения в обсега на възприятията на физическите сетива.
И когато след нашата пета следатлантска епоха, а и след цялата следатлантската епоха той е преминал през своята минерална еволюция и навлезе в различен вид еволюция, близостта на неговите отношения с духовния свят ще зависи от това дали той вече е придобил през Земния период интелигентността и размера на свободната воля, предопределени за него; в противен случай той няма да е осъществил целта на своята еволюция. Погледнато в този светлина, системата на материализма придобива голямо значение; но той трябва да си остане "метод", начин на изследване на физическия, материален свят. Има го и това, че дори в един по-висш смисъл той има наистина огромна значимост. В това, че човек наблюдава и също изследва чисто минералния свят, че е активен в този свят, той постепенно развива своята свободна воля. Понеже докато стои в минералния свят, стоящото в основата на този свят е забулено за него.
През последните седмици ние чухме какъв е резултата, ако човек се ограничава до теоретичните предположения в обсега на възприятията на физическите сетива.
Последствието е атомизма и както също чухме, атомизмът не е нищо друго освен субективна заблуда. Но ако човек, който се оставя да бъде заблуждаван така, би могъл да излезе в света, където търси атомите, той би намерил Ариман и неговите същества. Понеже чрез онези духовни същества, за които говорих вчера и които човек среща, когато пробие воала на природата, той ще бъде доведен до това да развие сили на разрушение. Трябва също да се запомни, че тези същества са космически същества. Така можем да разберем онова, което трябва да се каже относно материалистичните методи.
към текста >>
Но тази илюзия е всъщност полезна за човека, тъй като когато прозре през нея, той навлиза най-нап
ред
в царството на Ариман и неговото духовно войнство същества, които с всички сили се стремят към смърт и разрушение, и които го карат да развива недоловими и разрушителни сили в своята собствена човешка природа.
Но ако човек, който се оставя да бъде заблуждаван така, би могъл да излезе в света, където търси атомите, той би намерил Ариман и неговите същества. Понеже чрез онези духовни същества, за които говорих вчера и които човек среща, когато пробие воала на природата, той ще бъде доведен до това да развие сили на разрушение. Трябва също да се запомни, че тези същества са космически същества. Така можем да разберем онова, което трябва да се каже относно материалистичните методи. Те дават на човека илюзия, майа.
Но тази илюзия е всъщност полезна за човека, тъй като когато прозре през нея, той навлиза най-напред в царството на Ариман и неговото духовно войнство същества, които с всички сили се стремят към смърт и разрушение, и които го карат да развива недоловими и разрушителни сили в своята собствена човешка природа.
От силите, в чиято област той навлиза, интелектът се развива в него като характерна, изцяло външна интелигентност, така че той става хитър, проницателен по неуловим начин. Ако неговата Земна интелигентност не е достатъчно развита да прозре тези неща, той става несъзнателно, но остро лукав и коварен. Следователно може да се каже, че материалистичната филисофия представлява един период, през който човек може да узрее и така по-късно да бъде способен безопасно да навлезе в това царство на Ариман. Сега звучи убедително, че материалистичните учени или философи оправдано следват определен инстинкт. Пазителите на древните символи не смееха да направят езотеризма обществено достъпен и така прикриха тайните за хората.
към текста >>
Следователно може да се каже, че материалистичната филисофия п
ред
ставлява един период, през който човек може да узрее и така по-късно да бъде способен безопасно да навлезе в това царство на Ариман.
Така можем да разберем онова, което трябва да се каже относно материалистичните методи. Те дават на човека илюзия, майа. Но тази илюзия е всъщност полезна за човека, тъй като когато прозре през нея, той навлиза най-напред в царството на Ариман и неговото духовно войнство същества, които с всички сили се стремят към смърт и разрушение, и които го карат да развива недоловими и разрушителни сили в своята собствена човешка природа. От силите, в чиято област той навлиза, интелектът се развива в него като характерна, изцяло външна интелигентност, така че той става хитър, проницателен по неуловим начин. Ако неговата Земна интелигентност не е достатъчно развита да прозре тези неща, той става несъзнателно, но остро лукав и коварен.
Следователно може да се каже, че материалистичната филисофия представлява един период, през който човек може да узрее и така по-късно да бъде способен безопасно да навлезе в това царство на Ариман.
Сега звучи убедително, че материалистичните учени или философи оправдано следват определен инстинкт. Пазителите на древните символи не смееха да направят езотеризма обществено достъпен и така прикриха тайните за хората. Учените си казваха не буквално разбира се, но някой може да го постави и по този начин ние правим голямо добро, ако отвеждаме хората само до воала и не отвъд него. Естествено, те правят това инстинктивно, но въпреки всичко го правят. Принципно казано, те изпълняват добра служба за човечеството, защото ако учените успееха в пронизването на воала, те щяха да запознаят човека със силите на онези разрушителни същества за които говорих вчера, същества в служба на Ариман.
към текста >>
Сега звучи убедително, че материалистичните учени или философи оправдано следват оп
ред
елен инстинкт.
Те дават на човека илюзия, майа. Но тази илюзия е всъщност полезна за човека, тъй като когато прозре през нея, той навлиза най-напред в царството на Ариман и неговото духовно войнство същества, които с всички сили се стремят към смърт и разрушение, и които го карат да развива недоловими и разрушителни сили в своята собствена човешка природа. От силите, в чиято област той навлиза, интелектът се развива в него като характерна, изцяло външна интелигентност, така че той става хитър, проницателен по неуловим начин. Ако неговата Земна интелигентност не е достатъчно развита да прозре тези неща, той става несъзнателно, но остро лукав и коварен. Следователно може да се каже, че материалистичната филисофия представлява един период, през който човек може да узрее и така по-късно да бъде способен безопасно да навлезе в това царство на Ариман.
Сега звучи убедително, че материалистичните учени или философи оправдано следват определен инстинкт.
Пазителите на древните символи не смееха да направят езотеризма обществено достъпен и така прикриха тайните за хората. Учените си казваха не буквално разбира се, но някой може да го постави и по този начин ние правим голямо добро, ако отвеждаме хората само до воала и не отвъд него. Естествено, те правят това инстинктивно, но въпреки всичко го правят. Принципно казано, те изпълняват добра служба за човечеството, защото ако учените успееха в пронизването на воала, те щяха да запознаят човека със силите на онези разрушителни същества за които говорих вчера, същества в служба на Ариман. И последствието щеше да бъде, че още неподготвени хората щяха да получат сили, произлизащи от тази област, и щяха да бъдат способни да постигат много със свои средства но всичко щеше да е насочено към разрушение, към унищожаване на доброто.
към текста >>
И последствието щеше да бъде, че още неподготвени хората щяха да получат сили, произлизащи от тази област, и щяха да бъдат способни да постигат много със свои с
ред
ства но всичко щеше да е насочено към разрушение, към унищожаване на доброто.
Сега звучи убедително, че материалистичните учени или философи оправдано следват определен инстинкт. Пазителите на древните символи не смееха да направят езотеризма обществено достъпен и така прикриха тайните за хората. Учените си казваха не буквално разбира се, но някой може да го постави и по този начин ние правим голямо добро, ако отвеждаме хората само до воала и не отвъд него. Естествено, те правят това инстинктивно, но въпреки всичко го правят. Принципно казано, те изпълняват добра служба за човечеството, защото ако учените успееха в пронизването на воала, те щяха да запознаят човека със силите на онези разрушителни същества за които говорих вчера, същества в служба на Ариман.
И последствието щеше да бъде, че още неподготвени хората щяха да получат сили, произлизащи от тази област, и щяха да бъдат способни да постигат много със свои средства но всичко щеше да е насочено към разрушение, към унищожаване на доброто.
Така че дори и неведението, в което човек е поставян чрез естествено-научния възглед за света, има в определен смисъл нещо добро у себе си. Това е едната страна на въпроса. Но другата страна е тази: Човекът живее вече от няколко столетия в този свят на илюзии, в който е поставян инстинктивно от учените. Да но това не е било без своите ефекти върху човешката природа!
към текста >>
Така че дори и неведението, в което човек е поставян чрез естествено-научния възглед за света, има в оп
ред
елен смисъл нещо добро у себе си.
Пазителите на древните символи не смееха да направят езотеризма обществено достъпен и така прикриха тайните за хората. Учените си казваха не буквално разбира се, но някой може да го постави и по този начин ние правим голямо добро, ако отвеждаме хората само до воала и не отвъд него. Естествено, те правят това инстинктивно, но въпреки всичко го правят. Принципно казано, те изпълняват добра служба за човечеството, защото ако учените успееха в пронизването на воала, те щяха да запознаят човека със силите на онези разрушителни същества за които говорих вчера, същества в служба на Ариман. И последствието щеше да бъде, че още неподготвени хората щяха да получат сили, произлизащи от тази област, и щяха да бъдат способни да постигат много със свои средства но всичко щеше да е насочено към разрушение, към унищожаване на доброто.
Така че дори и неведението, в което човек е поставян чрез естествено-научния възглед за света, има в определен смисъл нещо добро у себе си.
Това е едната страна на въпроса. Но другата страна е тази: Човекът живее вече от няколко столетия в този свят на илюзии, в който е поставян инстинктивно от учените. Да но това не е било без своите ефекти върху човешката природа! Когато един човек живее в илюзия, той не живее в света на реалността.
към текста >>
Но истината е, че ние сме изправени п
ред
наближаването на ера, причинена от факта, че човекът живее все повече и повече в илюзия, докато вярва, че е в реалност.
Да но това не е било без своите ефекти върху човешката природа! Когато един човек живее в илюзия, той не живее в света на реалността. Тази илюзия не въздейства върху неговите душевни сили така силно, както реалността би им въздействала и последствието е, че в душата се натрупва съмнение върху съмнение съмнения, които могат да се почувстват дори в областта на науката. Изтъкнатите учени заявиха: Ignorabimus никога няма да узнаем. Втората половина на XIX век направи всичко, за да причини това хората да бъдат затрупвани със съмнение след съмнение.
Но истината е, че ние сме изправени пред наближаването на ера, причинена от факта, че човекът живее все повече и повече в илюзия, докато вярва, че е в реалност.
Той се потапя все по и по-дълбоко в материалистичния възглед за света, но постоянно изникват съмнения за неговата валидност, и няма да отнеме много време като резултат от научната философия всяко човешко същество да заживее в състояние на искрено съмнение. Хората тогава няма да бъдат способни повече да се придържат към каквото и да е; ще се надига съмнение върху всеки проблем, върху всяка задача. Скептицизмът ще стане необятен океан, в който човешката душа неминуемо ще потъне. Задачата на Духовната Наука е да накара хората да осъзнаят, че огромен океан от скептицизъм и съмнения заплашва да нахлуе и потопи човешката душа. И по-далечната задача на Духовната Наука е да издигне стена, която да удържи този прилив на скептицизъм и съмнение.
към текста >>
Тук се изправяме п
ред
перспективата за нещо, което неизбежно ще сполети човечеството, ако естествено-научната доктрина продължава като възглед за света.
Той се потапя все по и по-дълбоко в материалистичния възглед за света, но постоянно изникват съмнения за неговата валидност, и няма да отнеме много време като резултат от научната философия всяко човешко същество да заживее в състояние на искрено съмнение. Хората тогава няма да бъдат способни повече да се придържат към каквото и да е; ще се надига съмнение върху всеки проблем, върху всяка задача. Скептицизмът ще стане необятен океан, в който човешката душа неминуемо ще потъне. Задачата на Духовната Наука е да накара хората да осъзнаят, че огромен океан от скептицизъм и съмнения заплашва да нахлуе и потопи човешката душа. И по-далечната задача на Духовната Наука е да издигне стена, която да удържи този прилив на скептицизъм и съмнение.
Тук се изправяме пред перспективата за нещо, което неизбежно ще сполети човечеството, ако естествено-научната доктрина продължава като възглед за света.
Това, което казвам сега, е свързано с дълбока тайна: тайната, че всичко във външния, материален свят се изживява в двойнственност. Две е числото на проявлението; две е числото, което определя цялото материално проявление но само него. Светът на материалното проявление винаги преминава през определен процес на еволюция. Нека помислим за еволюцията на майата, представяна от природата природата-майа. Достигайки своя апогей в XIX век, тази природа-майа постепенно се появи заедно с естествено-научния възглед за света.
към текста >>
Две е числото на проявлението; две е числото, което оп
ред
еля цялото материално проявление но само него.
Скептицизмът ще стане необятен океан, в който човешката душа неминуемо ще потъне. Задачата на Духовната Наука е да накара хората да осъзнаят, че огромен океан от скептицизъм и съмнения заплашва да нахлуе и потопи човешката душа. И по-далечната задача на Духовната Наука е да издигне стена, която да удържи този прилив на скептицизъм и съмнение. Тук се изправяме пред перспективата за нещо, което неизбежно ще сполети човечеството, ако естествено-научната доктрина продължава като възглед за света. Това, което казвам сега, е свързано с дълбока тайна: тайната, че всичко във външния, материален свят се изживява в двойнственност.
Две е числото на проявлението; две е числото, което определя цялото материално проявление но само него.
Светът на материалното проявление винаги преминава през определен процес на еволюция. Нека помислим за еволюцията на майата, представяна от природата природата-майа. Достигайки своя апогей в XIX век, тази природа-майа постепенно се появи заедно с естествено-научния възглед за света. Но последствието от човешкото живеене в майа е, че под този възглед за света се случва нещо друго, а именно подготовката за различен възглед, подготовката за проникване в реалността. Тази подготовка протича в подсъзнанието; но трябва да се вземе навременна грижа следващата фаза на еволюцията да бъде насочена към реалността в противен случай природата-майа ще се утвърди като скептицизъм, като най-ужасно съмнение, което ще потопи човешката душа.
към текста >>
Светът на материалното проявление винаги преминава през оп
ред
елен процес на еволюция.
Задачата на Духовната Наука е да накара хората да осъзнаят, че огромен океан от скептицизъм и съмнения заплашва да нахлуе и потопи човешката душа. И по-далечната задача на Духовната Наука е да издигне стена, която да удържи този прилив на скептицизъм и съмнение. Тук се изправяме пред перспективата за нещо, което неизбежно ще сполети човечеството, ако естествено-научната доктрина продължава като възглед за света. Това, което казвам сега, е свързано с дълбока тайна: тайната, че всичко във външния, материален свят се изживява в двойнственност. Две е числото на проявлението; две е числото, което определя цялото материално проявление но само него.
Светът на материалното проявление винаги преминава през определен процес на еволюция.
Нека помислим за еволюцията на майата, представяна от природата природата-майа. Достигайки своя апогей в XIX век, тази природа-майа постепенно се появи заедно с естествено-научния възглед за света. Но последствието от човешкото живеене в майа е, че под този възглед за света се случва нещо друго, а именно подготовката за различен възглед, подготовката за проникване в реалността. Тази подготовка протича в подсъзнанието; но трябва да се вземе навременна грижа следващата фаза на еволюцията да бъде насочена към реалността в противен случай природата-майа ще се утвърди като скептицизъм, като най-ужасно съмнение, което ще потопи човешката душа. Така ние наближаваме едно време, за което може да се каже, че без Духовната Наука човекът ще пропада все по-дълбоко в скептицизма; но ако Духовната Наука се възприеме, тогава на мястото на съмнението, което би заляло душата ще дойде онова, от което хората наистина се нуждаят.
към текста >>
Нека помислим за еволюцията на майата, п
ред
ставяна от природата природата-майа.
И по-далечната задача на Духовната Наука е да издигне стена, която да удържи този прилив на скептицизъм и съмнение. Тук се изправяме пред перспективата за нещо, което неизбежно ще сполети човечеството, ако естествено-научната доктрина продължава като възглед за света. Това, което казвам сега, е свързано с дълбока тайна: тайната, че всичко във външния, материален свят се изживява в двойнственност. Две е числото на проявлението; две е числото, което определя цялото материално проявление но само него. Светът на материалното проявление винаги преминава през определен процес на еволюция.
Нека помислим за еволюцията на майата, представяна от природата природата-майа.
Достигайки своя апогей в XIX век, тази природа-майа постепенно се появи заедно с естествено-научния възглед за света. Но последствието от човешкото живеене в майа е, че под този възглед за света се случва нещо друго, а именно подготовката за различен възглед, подготовката за проникване в реалността. Тази подготовка протича в подсъзнанието; но трябва да се вземе навременна грижа следващата фаза на еволюцията да бъде насочена към реалността в противен случай природата-майа ще се утвърди като скептицизъм, като най-ужасно съмнение, което ще потопи човешката душа. Така ние наближаваме едно време, за което може да се каже, че без Духовната Наука човекът ще пропада все по-дълбоко в скептицизма; но ако Духовната Наука се възприеме, тогава на мястото на съмнението, което би заляло душата ще дойде онова, от което хората наистина се нуждаят. Както виждате, съществува двойнственност.
към текста >>
В по-висшия свят, ако започваме от число, то трябва да започнем например от три; това оп
ред
еля всичко в този свят, както материалния свят е управляван от двойнственност.
Природата-майа продължава, но под нея е напъпилият живот, подготовката за Духовната Наука. Двойнственността присъства навсякъде в материалния свят. Затова окултистите казват: Две е числото на материалното проявление. Щом някой от материалния свят премине в друг свят, числото две вече няма това значение, и е изцяло погрешно да се характеризират по-висшите светове така, както ако двойнственността господстваше също и там. Това е основният закон само на физично-минералния свят, който може да бъде така характеризиран.
В по-висшия свят, ако започваме от число, то трябва да започнем например от три; това определя всичко в този свят, както материалния свят е управляван от двойнственност.
В материалния свят тържествува двойнственност; в духовния свят – тройнственост. Има обстоятелства, където със сигурност не е маловажно да разберем, че когато някой казва, че има бяла магия и черна магия, това показва двойнственност. Но тя може да има значение само в материалния свят; следователно такава личност веднага показва, че си няма понятие от основните закони на духовния свят, тъй като в духовния свят двойнственността никога не може да бъде основен принцип. Както е истина, че двойнственността лежи в основите на физично-материалния свят, също е истина и това, че в свръхсетивния свят никога не можем да намерим двойнственност. Човешкото същество е свързано с целия Космос; като Земен човек то е Микрокосмос, и за да разберем определени неща е необходимо да научим повече за тази връзка.
към текста >>
Човешкото същество е свързано с целия Космос; като Земен човек то е Микрокосмос, и за да разберем оп
ред
елени неща е необходимо да научим повече за тази връзка.
В по-висшия свят, ако започваме от число, то трябва да започнем например от три; това определя всичко в този свят, както материалния свят е управляван от двойнственност. В материалния свят тържествува двойнственност; в духовния свят – тройнственост. Има обстоятелства, където със сигурност не е маловажно да разберем, че когато някой казва, че има бяла магия и черна магия, това показва двойнственност. Но тя може да има значение само в материалния свят; следователно такава личност веднага показва, че си няма понятие от основните закони на духовния свят, тъй като в духовния свят двойнственността никога не може да бъде основен принцип. Както е истина, че двойнственността лежи в основите на физично-материалния свят, също е истина и това, че в свръхсетивния свят никога не можем да намерим двойнственност.
Човешкото същество е свързано с целия Космос; като Земен човек то е Микрокосмос, и за да разберем определени неща е необходимо да научим повече за тази връзка.
Ние чухме, че когато човек прониже воала на природата и проникне в скрития зад природата свят, той се натъква на Ариманически същества, същества отдадени на разрушение. В Световния Ред тези същества са жестоки противници на човешката Земна природа, така че ако той поради слабост се съюзи с тях а това като посочих е възможно той се съюзява с враговете на човека на Земята. Това е факт, и определена връзка, съществуваща между човешкото същество и Космоса, прави много да спомогне за такъв съюз. Тези същества зад воала на природата са високо интелигентни. Говорил съм за човешката интелигентност, но тези същества имат свой собствен вид мислене и интелигентност; те имат чувства, въпреки че те са различни от човешките чувства; имат и воля, макар че тя също е различна от човешката воля.
към текста >>
В Световния
Ред
тези същества са жестоки противници на човешката Земна природа, така че ако той поради слабост се съюзи с тях а това като посочих е възможно той се съюзява с враговете на човека на Земята.
Има обстоятелства, където със сигурност не е маловажно да разберем, че когато някой казва, че има бяла магия и черна магия, това показва двойнственност. Но тя може да има значение само в материалния свят; следователно такава личност веднага показва, че си няма понятие от основните закони на духовния свят, тъй като в духовния свят двойнственността никога не може да бъде основен принцип. Както е истина, че двойнственността лежи в основите на физично-материалния свят, също е истина и това, че в свръхсетивния свят никога не можем да намерим двойнственност. Човешкото същество е свързано с целия Космос; като Земен човек то е Микрокосмос, и за да разберем определени неща е необходимо да научим повече за тази връзка. Ние чухме, че когато човек прониже воала на природата и проникне в скрития зад природата свят, той се натъква на Ариманически същества, същества отдадени на разрушение.
В Световния Ред тези същества са жестоки противници на човешката Земна природа, така че ако той поради слабост се съюзи с тях а това като посочих е възможно той се съюзява с враговете на човека на Земята.
Това е факт, и определена връзка, съществуваща между човешкото същество и Космоса, прави много да спомогне за такъв съюз. Тези същества зад воала на природата са високо интелигентни. Говорил съм за човешката интелигентност, но тези същества имат свой собствен вид мислене и интелигентност; те имат чувства, въпреки че те са различни от човешките чувства; имат и воля, макар че тя също е различна от човешката воля. Те вършат определени дела, които външно се изразяват в проявленията на природата, но съществената реалност на които е скрита зад воала. Има забележително сходство между нещо у човека и най-висшите способности на тези същества.
към текста >>
Това е факт, и оп
ред
елена връзка, съществуваща между човешкото същество и Космоса, прави много да спомогне за такъв съюз.
Но тя може да има значение само в материалния свят; следователно такава личност веднага показва, че си няма понятие от основните закони на духовния свят, тъй като в духовния свят двойнственността никога не може да бъде основен принцип. Както е истина, че двойнственността лежи в основите на физично-материалния свят, също е истина и това, че в свръхсетивния свят никога не можем да намерим двойнственност. Човешкото същество е свързано с целия Космос; като Земен човек то е Микрокосмос, и за да разберем определени неща е необходимо да научим повече за тази връзка. Ние чухме, че когато човек прониже воала на природата и проникне в скрития зад природата свят, той се натъква на Ариманически същества, същества отдадени на разрушение. В Световния Ред тези същества са жестоки противници на човешката Земна природа, така че ако той поради слабост се съюзи с тях а това като посочих е възможно той се съюзява с враговете на човека на Земята.
Това е факт, и определена връзка, съществуваща между човешкото същество и Космоса, прави много да спомогне за такъв съюз.
Тези същества зад воала на природата са високо интелигентни. Говорил съм за човешката интелигентност, но тези същества имат свой собствен вид мислене и интелигентност; те имат чувства, въпреки че те са различни от човешките чувства; имат и воля, макар че тя също е различна от човешката воля. Те вършат определени дела, които външно се изразяват в проявленията на природата, но съществената реалност на които е скрита зад воала. Има забележително сходство между нещо у човека и най-висшите способности на тези същества. Ще изясня това по следния начин.
към текста >>
Те вършат оп
ред
елени дела, които външно се изразяват в проявленията на природата, но съществената реалност на които е скрита зад воала.
Ние чухме, че когато човек прониже воала на природата и проникне в скрития зад природата свят, той се натъква на Ариманически същества, същества отдадени на разрушение. В Световния Ред тези същества са жестоки противници на човешката Земна природа, така че ако той поради слабост се съюзи с тях а това като посочих е възможно той се съюзява с враговете на човека на Земята. Това е факт, и определена връзка, съществуваща между човешкото същество и Космоса, прави много да спомогне за такъв съюз. Тези същества зад воала на природата са високо интелигентни. Говорил съм за човешката интелигентност, но тези същества имат свой собствен вид мислене и интелигентност; те имат чувства, въпреки че те са различни от човешките чувства; имат и воля, макар че тя също е различна от човешката воля.
Те вършат определени дела, които външно се изразяват в проявленията на природата, но съществената реалност на които е скрита зад воала.
Има забележително сходство между нещо у човека и най-висшите способности на тези същества. Ще изясня това по следния начин. Когато човек пресече Прага на духовния свят и се приближи до тези същества, това може да му изглежда сякаш навлиза в истински ад, или какъвто той си го представя, че е. Важното е това, той да разбере изживяването правилно. Това, което ще го порази най-много е забележителната интелигентност на тези същества.
към текста >>
Когато човек пресече Прага на духовния свят и се приближи до тези същества, това може да му изглежда сякаш навлиза в истински ад, или какъвто той си го п
ред
ставя, че е.
Тези същества зад воала на природата са високо интелигентни. Говорил съм за човешката интелигентност, но тези същества имат свой собствен вид мислене и интелигентност; те имат чувства, въпреки че те са различни от човешките чувства; имат и воля, макар че тя също е различна от човешката воля. Те вършат определени дела, които външно се изразяват в проявленията на природата, но съществената реалност на които е скрита зад воала. Има забележително сходство между нещо у човека и най-висшите способности на тези същества. Ще изясня това по следния начин.
Когато човек пресече Прага на духовния свят и се приближи до тези същества, това може да му изглежда сякаш навлиза в истински ад, или какъвто той си го представя, че е.
Важното е това, той да разбере изживяването правилно. Това, което ще го порази най-много е забележителната интелигентност на тези същества. Тъй като те са изключително умни, изключително мъдри. Техните душевни способности се изразяват в тази интелигентност. Но душевните сили, висшите сили на тези същества всичките са родствени на силите на човешката нисша природа.
към текста >>
Никой не може да се свърже с тези същества, без да принизи своята собствена същност, без силно да увеличи силата на оп
ред
елени сетивни пориви и импулси.
Но душевните сили, висшите сили на тези същества всичките са родствени на силите на човешката нисша природа. Сетивните желания у човека са същите сили, които го поразяват като толкова значими в тези същества. Така има връзка между най-низшите сили на човека и най-висшите сили на тези духовни същества. Ето защо те се борят да се отъждествят с низшите сили на човека. Когато някой навлиза в този друг свят, в него възникват инстинкти на разрушение, омраза и други подобни, защото тези същества издигат съставляващото човешката низша природа до своето собствено висше естество, и със своите висши сили действат чрез човешките низши сили.
Никой не може да се свърже с тези същества, без да принизи своята собствена същност, без силно да увеличи силата на определени сетивни пориви и импулси.
Това е факт, на който трябва да се обърне специално внимание, защото той ни показва как трябва да си описваме нашето родство с Космоса. В нашата собствена човешка природа има низши подтици и импулси. Но тези низши пориви са сили, които представляват низши импулси само в нас като човешки същества. Същите тези подтици у тези духовни същества са висши сили. Но тези същества работят през цялото време вътре в нас.
към текста >>
Но тези низши пориви са сили, които п
ред
ставляват низши импулси само в нас като човешки същества.
Ето защо те се борят да се отъждествят с низшите сили на човека. Когато някой навлиза в този друг свят, в него възникват инстинкти на разрушение, омраза и други подобни, защото тези същества издигат съставляващото човешката низша природа до своето собствено висше естество, и със своите висши сили действат чрез човешките низши сили. Никой не може да се свърже с тези същества, без да принизи своята собствена същност, без силно да увеличи силата на определени сетивни пориви и импулси. Това е факт, на който трябва да се обърне специално внимание, защото той ни показва как трябва да си описваме нашето родство с Космоса. В нашата собствена човешка природа има низши подтици и импулси.
Но тези низши пориви са сили, които представляват низши импулси само в нас като човешки същества.
Същите тези подтици у тези духовни същества са висши сили. Но тези същества работят през цялото време вътре в нас. Те са винаги там, в нашата същност. Нашето развитие в Духовната Наука съществено зависи от разпознаването им, от знанието ни, че те са там. Това ни позволява да кажем: ние имаме нашите по-висши и нашите по-низши сили, и освен това онези сили, които в нас са низши, в тези духовни същества са висши.
към текста >>
Както казах, в нашата епоха е невъзможно да се възприеме метода, използван от Отец Антониус в работата му с Пол Глупакът; невъзможно е също много неща да се правят по начина, по който оп
ред
елени Ордени са свикнали да ги правят.
Те са винаги там, в нашата същност. Нашето развитие в Духовната Наука съществено зависи от разпознаването им, от знанието ни, че те са там. Това ни позволява да кажем: ние имаме нашите по-висши и нашите по-низши сили, и освен това онези сили, които в нас са низши, в тези духовни същества са висши. Това разширява двойнственността на нашите висши и низши сили в триада. Когато вместо двойнственността на нашите низши и висши сили разпознаваме троичността, ние вече сме на ръба на Прага на духовния свят.
Както казах, в нашата епоха е невъзможно да се възприеме метода, използван от Отец Антониус в работата му с Пол Глупакът; невъзможно е също много неща да се правят по начина, по който определени Ордени са свикнали да ги правят.
Това е равнозначно на следното: познанието в неговата стара форма не може да се използва. Тъй като ако бъде представено така на хората, ще причини точно онова, за което говоря. То без съмнение би възбудило низшите инстинкти в тях. Например, в света действително съществува Орден, който води някои хора към запознаване с тези тайнствени същества без никаква подготовка. Във всички такива хора се подбуждат инстинкти за унищожение, така че този Орден всъщност е отговорен за изпращането в света на човешки същества с разрушителни инстинкти.
към текста >>
Тъй като ако бъде п
ред
ставено така на хората, ще причини точно онова, за което говоря.
Това ни позволява да кажем: ние имаме нашите по-висши и нашите по-низши сили, и освен това онези сили, които в нас са низши, в тези духовни същества са висши. Това разширява двойнственността на нашите висши и низши сили в триада. Когато вместо двойнственността на нашите низши и висши сили разпознаваме троичността, ние вече сме на ръба на Прага на духовния свят. Както казах, в нашата епоха е невъзможно да се възприеме метода, използван от Отец Антониус в работата му с Пол Глупакът; невъзможно е също много неща да се правят по начина, по който определени Ордени са свикнали да ги правят. Това е равнозначно на следното: познанието в неговата стара форма не може да се използва.
Тъй като ако бъде представено така на хората, ще причини точно онова, за което говоря.
То без съмнение би възбудило низшите инстинкти в тях. Например, в света действително съществува Орден, който води някои хора към запознаване с тези тайнствени същества без никаква подготовка. Във всички такива хора се подбуждат инстинкти за унищожение, така че този Орден всъщност е отговорен за изпращането в света на човешки същества с разрушителни инстинкти. В един пасаж от свой труд Ницше загатна за съществуването на този Орден, без да познава точните обстоятелства. (Виж бележките в края на тази лекция бел.
към текста >>
Нека имаме това силно в п
ред
вид.
англ. пр.) Това е едната страна, към която чувствах за крайно необходимо да насоча вниманието ви. Тук (рисунка на черната дъска) е воалът, покриващ тайните зад природата. Воалът изобразява всичко, което може да се достигне с материалистични методи. Реалният свят се намира отвъд, и да се навлезе в този свят наистина не е просто нещо.
Нека имаме това силно в предвид.
Другата страна е онази на живота на душата с нейните дейности на мислене, чувстване и воля. Но във формата, в която този живот на душата ни се показва вътрешно като го изживяваме, той е майа, точно както външната природа е майа. Истинската форма на нашия вътрешен живот не е онова, което се разкрива на собствената ни душа като мислене, чувстване и воля; истинската реалност е скрита зад това мислене, чувстване и воля. Точно както дипломираните учени днес инстинктивно развиват възгледа, че самата природата представлява реалност и в края на краищата стигат до атомизма, така и представителите на определени религиозни общности се стараят да свиделстват за това, че мисленето, чувстването и волята, които душата познава по обичайния начин, са реалност и продължават в човешките същества след тяхната смърт. Точно както учените описват природата-майа, така и представителите на определени религиозни организации описват майата на душевния живот, и по този начин, отново инстинктивно, довеждат до определена тенденция в еволюцията на човечеството.
към текста >>
Точно както дипломираните учени днес инстинктивно развиват възгледа, че самата природата п
ред
ставлява реалност и в края на краищата стигат до атомизма, така и п
ред
ставителите на оп
ред
елени религиозни общности се стараят да свиделстват за това, че мисленето, чувстването и волята, които душата познава по обичайния начин, са реалност и продължават в човешките същества след тяхната смърт.
Реалният свят се намира отвъд, и да се навлезе в този свят наистина не е просто нещо. Нека имаме това силно в предвид. Другата страна е онази на живота на душата с нейните дейности на мислене, чувстване и воля. Но във формата, в която този живот на душата ни се показва вътрешно като го изживяваме, той е майа, точно както външната природа е майа. Истинската форма на нашия вътрешен живот не е онова, което се разкрива на собствената ни душа като мислене, чувстване и воля; истинската реалност е скрита зад това мислене, чувстване и воля.
Точно както дипломираните учени днес инстинктивно развиват възгледа, че самата природата представлява реалност и в края на краищата стигат до атомизма, така и представителите на определени религиозни общности се стараят да свиделстват за това, че мисленето, чувстването и волята, които душата познава по обичайния начин, са реалност и продължават в човешките същества след тяхната смърт.
Точно както учените описват природата-майа, така и представителите на определени религиозни организации описват майата на душевния живот, и по този начин, отново инстинктивно, довеждат до определена тенденция в еволюцията на човечеството. Знаете, че от Средновековието нататък трихотомията, както бе наречена разделянето на човека на тяло, душа и дух започна да бъде ерес в историческото Християнство. Както знаете, един сравнително ранен църковен събор премахна Духа и постанови, че човекът би трябвало да се разглежда като същество, състоящо се само от тяло и душа. И от тогава нататък това стана обичайно на Запад. В Средните Векове най-страшното нещо бе да се говори за Духа, за трихотомията; тя бе смятана за най-лошата от всички ереси, тъй като Духът бе отхвърлен, а тялото и душата установени като двойнственност.
към текста >>
Точно както учените описват природата-майа, така и п
ред
ставителите на оп
ред
елени религиозни организации описват майата на душевния живот, и по този начин, отново инстинктивно, довеждат до оп
ред
елена тенденция в еволюцията на човечеството.
Нека имаме това силно в предвид. Другата страна е онази на живота на душата с нейните дейности на мислене, чувстване и воля. Но във формата, в която този живот на душата ни се показва вътрешно като го изживяваме, той е майа, точно както външната природа е майа. Истинската форма на нашия вътрешен живот не е онова, което се разкрива на собствената ни душа като мислене, чувстване и воля; истинската реалност е скрита зад това мислене, чувстване и воля. Точно както дипломираните учени днес инстинктивно развиват възгледа, че самата природата представлява реалност и в края на краищата стигат до атомизма, така и представителите на определени религиозни общности се стараят да свиделстват за това, че мисленето, чувстването и волята, които душата познава по обичайния начин, са реалност и продължават в човешките същества след тяхната смърт.
Точно както учените описват природата-майа, така и представителите на определени религиозни организации описват майата на душевния живот, и по този начин, отново инстинктивно, довеждат до определена тенденция в еволюцията на човечеството.
Знаете, че от Средновековието нататък трихотомията, както бе наречена разделянето на човека на тяло, душа и дух започна да бъде ерес в историческото Християнство. Както знаете, един сравнително ранен църковен събор премахна Духа и постанови, че човекът би трябвало да се разглежда като същество, състоящо се само от тяло и душа. И от тогава нататък това стана обичайно на Запад. В Средните Векове най-страшното нещо бе да се говори за Духа, за трихотомията; тя бе смятана за най-лошата от всички ереси, тъй като Духът бе отхвърлен, а тялото и душата установени като двойнственност. Това е доказателство за старанието да се търси дори и в числата като съотнесени към човека онова, което има значение само за този Земен свят.
към текста >>
Знаете, че от С
ред
новековието нататък трихотомията, както бе наречена разделянето на човека на тяло, душа и дух започна да бъде ерес в историческото Християнство.
Другата страна е онази на живота на душата с нейните дейности на мислене, чувстване и воля. Но във формата, в която този живот на душата ни се показва вътрешно като го изживяваме, той е майа, точно както външната природа е майа. Истинската форма на нашия вътрешен живот не е онова, което се разкрива на собствената ни душа като мислене, чувстване и воля; истинската реалност е скрита зад това мислене, чувстване и воля. Точно както дипломираните учени днес инстинктивно развиват възгледа, че самата природата представлява реалност и в края на краищата стигат до атомизма, така и представителите на определени религиозни общности се стараят да свиделстват за това, че мисленето, чувстването и волята, които душата познава по обичайния начин, са реалност и продължават в човешките същества след тяхната смърт. Точно както учените описват природата-майа, така и представителите на определени религиозни организации описват майата на душевния живот, и по този начин, отново инстинктивно, довеждат до определена тенденция в еволюцията на човечеството.
Знаете, че от Средновековието нататък трихотомията, както бе наречена разделянето на човека на тяло, душа и дух започна да бъде ерес в историческото Християнство.
Както знаете, един сравнително ранен църковен събор премахна Духа и постанови, че човекът би трябвало да се разглежда като същество, състоящо се само от тяло и душа. И от тогава нататък това стана обичайно на Запад. В Средните Векове най-страшното нещо бе да се говори за Духа, за трихотомията; тя бе смятана за най-лошата от всички ереси, тъй като Духът бе отхвърлен, а тялото и душата установени като двойнственност. Това е доказателство за старанието да се търси дори и в числата като съотнесени към човека онова, което има значение само за този Земен свят. Тенденцията е човекът да бъде пазен в свят, който всъщност е само майа, защото той не отива отвъд мисленето, чувстването и волята, които самите са от същото естество.
към текста >>
В С
ред
ните Векове най-страшното нещо бе да се говори за Духа, за трихотомията; тя бе смятана за най-лошата от всички ереси, тъй като Духът бе отхвърлен, а тялото и душата установени като двойнственност.
Точно както дипломираните учени днес инстинктивно развиват възгледа, че самата природата представлява реалност и в края на краищата стигат до атомизма, така и представителите на определени религиозни общности се стараят да свиделстват за това, че мисленето, чувстването и волята, които душата познава по обичайния начин, са реалност и продължават в човешките същества след тяхната смърт. Точно както учените описват природата-майа, така и представителите на определени религиозни организации описват майата на душевния живот, и по този начин, отново инстинктивно, довеждат до определена тенденция в еволюцията на човечеството. Знаете, че от Средновековието нататък трихотомията, както бе наречена разделянето на човека на тяло, душа и дух започна да бъде ерес в историческото Християнство. Както знаете, един сравнително ранен църковен събор премахна Духа и постанови, че човекът би трябвало да се разглежда като същество, състоящо се само от тяло и душа. И от тогава нататък това стана обичайно на Запад.
В Средните Векове най-страшното нещо бе да се говори за Духа, за трихотомията; тя бе смятана за най-лошата от всички ереси, тъй като Духът бе отхвърлен, а тялото и душата установени като двойнственност.
Това е доказателство за старанието да се търси дори и в числата като съотнесени към човека онова, което има значение само за този Земен свят. Тенденцията е човекът да бъде пазен в свят, който всъщност е само майа, защото той не отива отвъд мисленето, чувстването и волята, които самите са от същото естество. Вниманието бива ограничавано до онези следствия на настоящата инкарнация, продължаващи само през първия период между смъртта и новото раждане. Онова, което е изработено в човешкото същество, за да премине впоследствие в следващата инкарнция, е изцяло извън сметките. Може би ще загатна за това по следния начин (виж диаграмата).
към текста >>
Когато умрем, нашите мисли, чувства и воля не продължават; те се изчерпват и на свой
ред
се развива жълтото (невъзприемаемото).
Тук е тялото (червено) и тук скритото зад него което не е видимо и може да се възприема само с проникване в нервните окончания. Ако атомите не бяха приети като формиращи основата на света и някой излезеше извън тялото си чрез виждане /зрение/, той би стигнал до област, където съществата на разрушението са сграбчили целия човек. И вътре в това рисувам душевния живот, развиван от хората във физическия свят (в синьо). Така червеното и синьото изобразяват онова, за което човекът знае тук, а именно своята телесна природа и своя душевен живот. Но докато живеем между раждането и смъртта, недоловимото (в жълто) се развива и остава изцяло невъзприемаемо за нас.
Когато умрем, нашите мисли, чувства и воля не продължават; те се изчерпват и на свой ред се развива жълтото (невъзприемаемото).
Това увеличава силата си между смъртта и новото раждане и така става основата на следващата инкарнация. Ние се прераждаме с ново мислене, ново чувстване, нова воля и нова телесна природа. Така че когато говорим за онова, което се разкрива на душата ни тук на Земята, ние говорим за нещо, което привършва, не идва заедно с нас в следващото превъплъщение. За самата душа представителите на определени религиозни общности казват: Човешкото същество умира, отива или в рая, или в ада и ние не се занимаваме повече с него.
към текста >>
За самата душа п
ред
ставителите на оп
ред
елени религиозни общности казват:
Но докато живеем между раждането и смъртта, недоловимото (в жълто) се развива и остава изцяло невъзприемаемо за нас. Когато умрем, нашите мисли, чувства и воля не продължават; те се изчерпват и на свой ред се развива жълтото (невъзприемаемото). Това увеличава силата си между смъртта и новото раждане и така става основата на следващата инкарнация. Ние се прераждаме с ново мислене, ново чувстване, нова воля и нова телесна природа. Така че когато говорим за онова, което се разкрива на душата ни тук на Земята, ние говорим за нещо, което привършва, не идва заедно с нас в следващото превъплъщение.
За самата душа представителите на определени религиозни общности казват:
Човешкото същество умира, отива или в рая, или в ада и ние не се занимаваме повече с него. Според определени религиозни представители това е достатъчно; преминаващото в следващото прераждане не е важно. Целта е да се прикрие фактът, че духът в човека преминава в духовния свят и живее там до следващото превъплъщение. Може да се каже, че представителите на определени религиозни общности се стремят да не позволят на човека да разбере за жълтото (диаграмата) в своята същност, да му попречат да узнае каквото и да било за него. Тук те всъщност отново се подчиняват на определен и добре обоснован инстинкт, но който показва дори още по-ясно от инстинкта подбуждащ учените, че в нашето време наистина е загубил своята стойност.
към текста >>
Спо
ред
оп
ред
елени религиозни п
ред
ставители това е достатъчно; преминаващото в следващото прераждане не е важно.
Това увеличава силата си между смъртта и новото раждане и така става основата на следващата инкарнация. Ние се прераждаме с ново мислене, ново чувстване, нова воля и нова телесна природа. Така че когато говорим за онова, което се разкрива на душата ни тук на Земята, ние говорим за нещо, което привършва, не идва заедно с нас в следващото превъплъщение. За самата душа представителите на определени религиозни общности казват: Човешкото същество умира, отива или в рая, или в ада и ние не се занимаваме повече с него.
Според определени религиозни представители това е достатъчно; преминаващото в следващото прераждане не е важно.
Целта е да се прикрие фактът, че духът в човека преминава в духовния свят и живее там до следващото превъплъщение. Може да се каже, че представителите на определени религиозни общности се стремят да не позволят на човека да разбере за жълтото (диаграмата) в своята същност, да му попречат да узнае каквото и да било за него. Тук те всъщност отново се подчиняват на определен и добре обоснован инстинкт, но който показва дори още по-ясно от инстинкта подбуждащ учените, че в нашето време наистина е загубил своята стойност. Всички усилия на представителите на различните религиозни общности клонят съвсем решително в посоката да прикриват факта, че има духовен свят, към който принадлежи най-вътрешната ядка на нашето същество, което е предопределено да се проявява в повтарящи се Земни животи, и в интервалите между тях да преминава в изцяло духовна форма на съществуване; те се опитват да скрият това чрез предоставяне на хората утехата, че животът на душата, изразяващ се в мисленето, чувстването и волята, въпреки всичко е достатъчно безсмъртен. В своите действия и насока на мислене тези пастири на душите инстинктивно предпазват човека от влизане в контакт с определени същества.
към текста >>
Може да се каже, че п
ред
ставителите на оп
ред
елени религиозни общности се стремят да не позволят на човека да разбере за жълтото (диаграмата) в своята същност, да му попречат да узнае каквото и да било за него.
Така че когато говорим за онова, което се разкрива на душата ни тук на Земята, ние говорим за нещо, което привършва, не идва заедно с нас в следващото превъплъщение. За самата душа представителите на определени религиозни общности казват: Човешкото същество умира, отива или в рая, или в ада и ние не се занимаваме повече с него. Според определени религиозни представители това е достатъчно; преминаващото в следващото прераждане не е важно. Целта е да се прикрие фактът, че духът в човека преминава в духовния свят и живее там до следващото превъплъщение.
Може да се каже, че представителите на определени религиозни общности се стремят да не позволят на човека да разбере за жълтото (диаграмата) в своята същност, да му попречат да узнае каквото и да било за него.
Тук те всъщност отново се подчиняват на определен и добре обоснован инстинкт, но който показва дори още по-ясно от инстинкта подбуждащ учените, че в нашето време наистина е загубил своята стойност. Всички усилия на представителите на различните религиозни общности клонят съвсем решително в посоката да прикриват факта, че има духовен свят, към който принадлежи най-вътрешната ядка на нашето същество, което е предопределено да се проявява в повтарящи се Земни животи, и в интервалите между тях да преминава в изцяло духовна форма на съществуване; те се опитват да скрият това чрез предоставяне на хората утехата, че животът на душата, изразяващ се в мисленето, чувстването и волята, въпреки всичко е достатъчно безсмъртен. В своите действия и насока на мислене тези пастири на душите инстинктивно предпазват човека от влизане в контакт с определени същества. Човекът никога няма да проникне в света на своето истинско и най-вътрешно същество, ако не се запознае с определени същества – точно както по описания начин той се докосва до различни същества, когато желае и е наистина способен да премахне воала на природата. Но съществата, с които той се свързва в този различен свят, са от Луциферически порядък.
към текста >>
Тук те всъщност отново се подчиняват на оп
ред
елен и добре обоснован инстинкт, но който показва дори още по-ясно от инстинкта подбуждащ учените, че в нашето време наистина е загубил своята стойност.
За самата душа представителите на определени религиозни общности казват: Човешкото същество умира, отива или в рая, или в ада и ние не се занимаваме повече с него. Според определени религиозни представители това е достатъчно; преминаващото в следващото прераждане не е важно. Целта е да се прикрие фактът, че духът в човека преминава в духовния свят и живее там до следващото превъплъщение. Може да се каже, че представителите на определени религиозни общности се стремят да не позволят на човека да разбере за жълтото (диаграмата) в своята същност, да му попречат да узнае каквото и да било за него.
Тук те всъщност отново се подчиняват на определен и добре обоснован инстинкт, но който показва дори още по-ясно от инстинкта подбуждащ учените, че в нашето време наистина е загубил своята стойност.
Всички усилия на представителите на различните религиозни общности клонят съвсем решително в посоката да прикриват факта, че има духовен свят, към който принадлежи най-вътрешната ядка на нашето същество, което е предопределено да се проявява в повтарящи се Земни животи, и в интервалите между тях да преминава в изцяло духовна форма на съществуване; те се опитват да скрият това чрез предоставяне на хората утехата, че животът на душата, изразяващ се в мисленето, чувстването и волята, въпреки всичко е достатъчно безсмъртен. В своите действия и насока на мислене тези пастири на душите инстинктивно предпазват човека от влизане в контакт с определени същества. Човекът никога няма да проникне в света на своето истинско и най-вътрешно същество, ако не се запознае с определени същества – точно както по описания начин той се докосва до различни същества, когато желае и е наистина способен да премахне воала на природата. Но съществата, с които той се свързва в този различен свят, са от Луциферически порядък. Ако като резултат от определено учение, предадено му без нужната предпазливост, някой влезе в контакт с определени разрушителни същества зад воала на природата, той ще стане такъв да не цени нищо в света и скоро ще бъде явно, че унищожаването му е наистина приятно което не е нужно да бъде непременно унищожаване на външни същества.
към текста >>
Всички усилия на п
ред
ставителите на различните религиозни общности клонят съвсем решително в посоката да прикриват факта, че има духовен свят, към който принадлежи най-вътрешната ядка на нашето същество, което е п
ред
оп
ред
елено да се проявява в повтарящи се Земни животи, и в интервалите между тях да преминава в изцяло духовна форма на съществуване; те се опитват да скрият това чрез п
ред
оставяне на хората утехата, че животът на душата, изразяващ се в мисленето, чувстването и волята, въпреки всичко е достатъчно безсмъртен.
Човешкото същество умира, отива или в рая, или в ада и ние не се занимаваме повече с него. Според определени религиозни представители това е достатъчно; преминаващото в следващото прераждане не е важно. Целта е да се прикрие фактът, че духът в човека преминава в духовния свят и живее там до следващото превъплъщение. Може да се каже, че представителите на определени религиозни общности се стремят да не позволят на човека да разбере за жълтото (диаграмата) в своята същност, да му попречат да узнае каквото и да било за него. Тук те всъщност отново се подчиняват на определен и добре обоснован инстинкт, но който показва дори още по-ясно от инстинкта подбуждащ учените, че в нашето време наистина е загубил своята стойност.
Всички усилия на представителите на различните религиозни общности клонят съвсем решително в посоката да прикриват факта, че има духовен свят, към който принадлежи най-вътрешната ядка на нашето същество, което е предопределено да се проявява в повтарящи се Земни животи, и в интервалите между тях да преминава в изцяло духовна форма на съществуване; те се опитват да скрият това чрез предоставяне на хората утехата, че животът на душата, изразяващ се в мисленето, чувстването и волята, въпреки всичко е достатъчно безсмъртен.
В своите действия и насока на мислене тези пастири на душите инстинктивно предпазват човека от влизане в контакт с определени същества. Човекът никога няма да проникне в света на своето истинско и най-вътрешно същество, ако не се запознае с определени същества – точно както по описания начин той се докосва до различни същества, когато желае и е наистина способен да премахне воала на природата. Но съществата, с които той се свързва в този различен свят, са от Луциферически порядък. Ако като резултат от определено учение, предадено му без нужната предпазливост, някой влезе в контакт с определени разрушителни същества зад воала на природата, той ще стане такъв да не цени нищо в света и скоро ще бъде явно, че унищожаването му е наистина приятно което не е нужно да бъде непременно унищожаване на външни същества. Много хора, на които това се е случило са показвали, че им е приятно да измъчват и подтискат другите души.
към текста >>
В своите действия и насока на мислене тези пастири на душите инстинктивно п
ред
пазват човека от влизане в контакт с оп
ред
елени същества.
Според определени религиозни представители това е достатъчно; преминаващото в следващото прераждане не е важно. Целта е да се прикрие фактът, че духът в човека преминава в духовния свят и живее там до следващото превъплъщение. Може да се каже, че представителите на определени религиозни общности се стремят да не позволят на човека да разбере за жълтото (диаграмата) в своята същност, да му попречат да узнае каквото и да било за него. Тук те всъщност отново се подчиняват на определен и добре обоснован инстинкт, но който показва дори още по-ясно от инстинкта подбуждащ учените, че в нашето време наистина е загубил своята стойност. Всички усилия на представителите на различните религиозни общности клонят съвсем решително в посоката да прикриват факта, че има духовен свят, към който принадлежи най-вътрешната ядка на нашето същество, което е предопределено да се проявява в повтарящи се Земни животи, и в интервалите между тях да преминава в изцяло духовна форма на съществуване; те се опитват да скрият това чрез предоставяне на хората утехата, че животът на душата, изразяващ се в мисленето, чувстването и волята, въпреки всичко е достатъчно безсмъртен.
В своите действия и насока на мислене тези пастири на душите инстинктивно предпазват човека от влизане в контакт с определени същества.
Човекът никога няма да проникне в света на своето истинско и най-вътрешно същество, ако не се запознае с определени същества – точно както по описания начин той се докосва до различни същества, когато желае и е наистина способен да премахне воала на природата. Но съществата, с които той се свързва в този различен свят, са от Луциферически порядък. Ако като резултат от определено учение, предадено му без нужната предпазливост, някой влезе в контакт с определени разрушителни същества зад воала на природата, той ще стане такъв да не цени нищо в света и скоро ще бъде явно, че унищожаването му е наистина приятно което не е нужно да бъде непременно унищожаване на външни същества. Много хора, на които това се е случило са показвали, че им е приятно да измъчват и подтискат другите души. Това са характерните черти, които стават очевидни.
към текста >>
Човекът никога няма да проникне в света на своето истинско и най-вътрешно същество, ако не се запознае с оп
ред
елени същества – точно както по описания начин той се докосва до различни същества, когато желае и е наистина способен да премахне воала на природата.
Целта е да се прикрие фактът, че духът в човека преминава в духовния свят и живее там до следващото превъплъщение. Може да се каже, че представителите на определени религиозни общности се стремят да не позволят на човека да разбере за жълтото (диаграмата) в своята същност, да му попречат да узнае каквото и да било за него. Тук те всъщност отново се подчиняват на определен и добре обоснован инстинкт, но който показва дори още по-ясно от инстинкта подбуждащ учените, че в нашето време наистина е загубил своята стойност. Всички усилия на представителите на различните религиозни общности клонят съвсем решително в посоката да прикриват факта, че има духовен свят, към който принадлежи най-вътрешната ядка на нашето същество, което е предопределено да се проявява в повтарящи се Земни животи, и в интервалите между тях да преминава в изцяло духовна форма на съществуване; те се опитват да скрият това чрез предоставяне на хората утехата, че животът на душата, изразяващ се в мисленето, чувстването и волята, въпреки всичко е достатъчно безсмъртен. В своите действия и насока на мислене тези пастири на душите инстинктивно предпазват човека от влизане в контакт с определени същества.
Човекът никога няма да проникне в света на своето истинско и най-вътрешно същество, ако не се запознае с определени същества – точно както по описания начин той се докосва до различни същества, когато желае и е наистина способен да премахне воала на природата.
Но съществата, с които той се свързва в този различен свят, са от Луциферически порядък. Ако като резултат от определено учение, предадено му без нужната предпазливост, някой влезе в контакт с определени разрушителни същества зад воала на природата, той ще стане такъв да не цени нищо в света и скоро ще бъде явно, че унищожаването му е наистина приятно което не е нужно да бъде непременно унищожаване на външни същества. Много хора, на които това се е случило са показвали, че им е приятно да измъчват и подтискат другите души. Това са характерните черти, които стават очевидни. Но никога не може да се казва, че хора с такива черти, дължащи се на техния съюз с Ариманическите елементарни същества, са винаги егоистични.
към текста >>
Ако като резултат от оп
ред
елено учение, п
ред
адено му без нужната п
ред
пазливост, някой влезе в контакт с оп
ред
елени разрушителни същества зад воала на природата, той ще стане такъв да не цени нищо в света и скоро ще бъде явно, че унищожаването му е наистина приятно което не е нужно да бъде непременно унищожаване на външни същества.
Тук те всъщност отново се подчиняват на определен и добре обоснован инстинкт, но който показва дори още по-ясно от инстинкта подбуждащ учените, че в нашето време наистина е загубил своята стойност. Всички усилия на представителите на различните религиозни общности клонят съвсем решително в посоката да прикриват факта, че има духовен свят, към който принадлежи най-вътрешната ядка на нашето същество, което е предопределено да се проявява в повтарящи се Земни животи, и в интервалите между тях да преминава в изцяло духовна форма на съществуване; те се опитват да скрият това чрез предоставяне на хората утехата, че животът на душата, изразяващ се в мисленето, чувстването и волята, въпреки всичко е достатъчно безсмъртен. В своите действия и насока на мислене тези пастири на душите инстинктивно предпазват човека от влизане в контакт с определени същества. Човекът никога няма да проникне в света на своето истинско и най-вътрешно същество, ако не се запознае с определени същества – точно както по описания начин той се докосва до различни същества, когато желае и е наистина способен да премахне воала на природата. Но съществата, с които той се свързва в този различен свят, са от Луциферически порядък.
Ако като резултат от определено учение, предадено му без нужната предпазливост, някой влезе в контакт с определени разрушителни същества зад воала на природата, той ще стане такъв да не цени нищо в света и скоро ще бъде явно, че унищожаването му е наистина приятно което не е нужно да бъде непременно унищожаване на външни същества.
Много хора, на които това се е случило са показвали, че им е приятно да измъчват и подтискат другите души. Това са характерните черти, които стават очевидни. Но никога не може да се казва, че хора с такива черти, дължащи се на техния съюз с Ариманическите елементарни същества, са винаги егоистични. Не е нужно те да бъдат егоисти, и дори обикновено не са. Те дават израз на подтик, доста различен от онзи на егоизма.
към текста >>
Те също имат оп
ред
елени висши способности, по-слабо свързани с нашето мислене, отколкото с нашите чувства, и особено с нашата воля.
Съществата, в чиято сфера човек навлиза, са в основата си същества на разрушението, и те го съблазняват, примамват го да унищожава. Другите същества, в чиято сфера човек навлиза, когато проникне зад воала на душевния живот, имат съвсем различен характер. Те нямат лична страст към разрушение. В действителност онова, което познаваме като унищожаване, не влиза в техния мироглед. Те имат истинска страст за сътворяване, за създаване огромен тласък към деятелност, към продуктивност.
Те също имат определени висши способности, по-слабо свързани с нашето мислене, отколкото с нашите чувства, и особено с нашата воля.
Тук навлизаме в сфера на същества, свързани най-вече с нашата воля, но колкото и да е странно с най-благородните страни на нашата воля. Така ако влезем в този свят без да знаем нищо от онова, което знае Посветеният, а именно, че зад природния свят и също зад света на душата има духовен свят, когато изпълним нашата воля с идеали, когато развием възвишена, одухотворена воля, това ще прилича сякаш сме се съюзили точно с низшите качества на тези същества, в чиято сфера сме навлезли. Има загадъчна връзка на привличане между най-благородните черти на нашата воля и низшите пориви и желания на тези същества. А сега помислете за следното. Ако духовният водач на човека му дава утехата за безсмъртие, подчертавайки силно възвишеността на човешката душа, Величието на Небесата и т.н., може да се случи чрез някои тънки стимули, особено ако е благороден характер, той да разкъса в някоя точка завесата на своята душевна активност и да проникне в тайните на своето мислене, чувстване и воля.
към текста >>
И сега, с това в п
ред
вид, моля прочетете описанията, дадени от оп
ред
елени мистици от двата пола.
Така ако влезем в този свят без да знаем нищо от онова, което знае Посветеният, а именно, че зад природния свят и също зад света на душата има духовен свят, когато изпълним нашата воля с идеали, когато развием възвишена, одухотворена воля, това ще прилича сякаш сме се съюзили точно с низшите качества на тези същества, в чиято сфера сме навлезли. Има загадъчна връзка на привличане между най-благородните черти на нашата воля и низшите пориви и желания на тези същества. А сега помислете за следното. Ако духовният водач на човека му дава утехата за безсмъртие, подчертавайки силно възвишеността на човешката душа, Величието на Небесата и т.н., може да се случи чрез някои тънки стимули, особено ако е благороден характер, той да разкъса в някоя точка завесата на своята душевна активност и да проникне в тайните на своето мислене, чувстване и воля. Но тогава той навлиза в сферата на тези същества на волята и последствието е, че идеалистичните страни на неговата воля ще започнат да приемат всъщност чувствен характер.
И сега, с това в предвид, моля прочетете описанията, дадени от определени мистици от двата пола.
Като четете биографията на тези мистици, обърнете внимание на страстната, чувствена атмосфера, която ги е проникнала. Най-възвишените идеали добиват чувствен характер. Ще ви припомня екстаза, преживян от някои мистици във връзка с тяхната "душевна годеница" или "душевен младоженец"; мистичното единение при жените мистици е като чувствено единение със Спасителя, а при мъжете мистици като истинска връзка с годеницата на душата, с Дева Мария. Старанието на тези същества на волята е да вливат в човешкото мислене, в неговите идеи онова, което той иначе познава като чувственост. Така е грубо казано.
към текста >>
И тогава волението, което произлиза от главата, което иначе има оп
ред
елено качество на хладно безпристрастие, е проникнато от страстно, чувствено изживяване на духовния свят, което често изглежда сякаш има характера на трескав мистицизъм.
Най-възвишените идеали добиват чувствен характер. Ще ви припомня екстаза, преживян от някои мистици във връзка с тяхната "душевна годеница" или "душевен младоженец"; мистичното единение при жените мистици е като чувствено единение със Спасителя, а при мъжете мистици като истинска връзка с годеницата на душата, с Дева Мария. Старанието на тези същества на волята е да вливат в човешкото мислене, в неговите идеи онова, което той иначе познава като чувственост. Така е грубо казано. Тези същества, в чиито сфери човек навлиза, се стремят и от собствената им гледна точка това е оправдан стремеж да изливат своите чувствени инстинкти в неговата идеализирана воля.
И тогава волението, което произлиза от главата, което иначе има определено качество на хладно безпристрастие, е проникнато от страстно, чувствено изживяване на духовния свят, което често изглежда сякаш има характера на трескав мистицизъм.
Представителите на различните религиозни общности имат безграничен страх от това, и техният ужас е изцяло предизвикан от онези сред техните вярващи, които напредват като мистици. Наистина, тук ние имаме Сцила и Харибда. (Виж "Одисея" на Омир, глава XII. Корабът на Одисей трябвало да премине през един тесен проход между две чудовища Сцила и Харибда. бел. бълг.
към текста >>
П
ред
ставителите на различните религиозни общности имат безграничен страх от това, и техният ужас е изцяло п
ред
извикан от онези с
ред
техните вярващи, които нап
ред
ват като мистици.
Ще ви припомня екстаза, преживян от някои мистици във връзка с тяхната "душевна годеница" или "душевен младоженец"; мистичното единение при жените мистици е като чувствено единение със Спасителя, а при мъжете мистици като истинска връзка с годеницата на душата, с Дева Мария. Старанието на тези същества на волята е да вливат в човешкото мислене, в неговите идеи онова, което той иначе познава като чувственост. Така е грубо казано. Тези същества, в чиито сфери човек навлиза, се стремят и от собствената им гледна точка това е оправдан стремеж да изливат своите чувствени инстинкти в неговата идеализирана воля. И тогава волението, което произлиза от главата, което иначе има определено качество на хладно безпристрастие, е проникнато от страстно, чувствено изживяване на духовния свят, което често изглежда сякаш има характера на трескав мистицизъм.
Представителите на различните религиозни общности имат безграничен страх от това, и техният ужас е изцяло предизвикан от онези сред техните вярващи, които напредват като мистици.
Наистина, тук ние имаме Сцила и Харибда. (Виж "Одисея" на Омир, глава XII. Корабът на Одисей трябвало да премине през един тесен проход между две чудовища Сцила и Харибда. бел. бълг. пр.) Ако желаем да пронижем воала на природата, ние стигаме до Сцила, до Ариманическите същества, които желаят да ни дадат в изобилие разрушителните сили на интелигентността.
към текста >>
Свещеническите Ордени, грижещи се за развитието на религиозния живот, следователно в известен смисъл бяха прави да внимават, когато се появяваха мистици с
ред
тях, най-малкото защото тъмната страна на мистицизма не трябва да излиза на п
ред
ен план.
(Виж "Одисея" на Омир, глава XII. Корабът на Одисей трябвало да премине през един тесен проход между две чудовища Сцила и Харибда. бел. бълг. пр.) Ако желаем да пронижем воала на природата, ние стигаме до Сцила, до Ариманическите същества, които желаят да ни дадат в изобилие разрушителните сили на интелигентността. Ако желаем да пронижем воала на душевния живот, стигаме до Харибда, до Луциферическите същества на волята, които с удоволствие биха ни проникнали с подбуди към духовен екстаз, духовен захлас, духовни инстинкти.
Свещеническите Ордени, грижещи се за развитието на религиозния живот, следователно в известен смисъл бяха прави да внимават, когато се появяваха мистици сред тях, най-малкото защото тъмната страна на мистицизма не трябва да излиза на преден план.
Затова в известен смисъл те издигнаха прегради срещу навлизането в духовните светове. Само помислете как определени религиозни Ордени говоря не за окултни, а за религиозни Ордени бяха свързвани с физически труд, с работа позволяваща да възникне в душата възхищение от природата, наслада от онова, което живее наоколо в света; само помислете как такива Ордени, ако тези принципи бяха разбирани, изискваха външен, физически труд. Онези, които основаваха такива Ордени, си казваха: "Най-лошото, което можем да направим, е да изолираме хората и да позволим мистичният живот да се развива в тях като последствие на инертност и бездействие." Прочетете монашеските устави, водещи началото си от по-добри времена и по-добри Ордени и навсякъде ще видите, че се вземаше изцяло предвид онова, за което току-що споменах, как мистичният захлас и трескавият екстаз бяха осуетявани с физически труд. И сега също ще разберете защо Отец Антониус карал Пол Глупакът да работи, дори ако това не служело за никаква полезна цел.
към текста >>
Само помислете как оп
ред
елени религиозни Ордени говоря не за окултни, а за религиозни Ордени бяха свързвани с физически труд, с работа позволяваща да възникне в душата възхищение от природата, наслада от онова, което живее наоколо в света; само помислете как такива Ордени, ако тези принципи бяха разбирани, изискваха външен, физически труд.
бел. бълг. пр.) Ако желаем да пронижем воала на природата, ние стигаме до Сцила, до Ариманическите същества, които желаят да ни дадат в изобилие разрушителните сили на интелигентността. Ако желаем да пронижем воала на душевния живот, стигаме до Харибда, до Луциферическите същества на волята, които с удоволствие биха ни проникнали с подбуди към духовен екстаз, духовен захлас, духовни инстинкти. Свещеническите Ордени, грижещи се за развитието на религиозния живот, следователно в известен смисъл бяха прави да внимават, когато се появяваха мистици сред тях, най-малкото защото тъмната страна на мистицизма не трябва да излиза на преден план. Затова в известен смисъл те издигнаха прегради срещу навлизането в духовните светове.
Само помислете как определени религиозни Ордени говоря не за окултни, а за религиозни Ордени бяха свързвани с физически труд, с работа позволяваща да възникне в душата възхищение от природата, наслада от онова, което живее наоколо в света; само помислете как такива Ордени, ако тези принципи бяха разбирани, изискваха външен, физически труд.
Онези, които основаваха такива Ордени, си казваха: "Най-лошото, което можем да направим, е да изолираме хората и да позволим мистичният живот да се развива в тях като последствие на инертност и бездействие." Прочетете монашеските устави, водещи началото си от по-добри времена и по-добри Ордени и навсякъде ще видите, че се вземаше изцяло предвид онова, за което току-що споменах, как мистичният захлас и трескавият екстаз бяха осуетявани с физически труд. И сега също ще разберете защо Отец Антониус карал Пол Глупакът да работи, дори ако това не служело за никаква полезна цел. Оставеше ли го да развива леност години наред, Пол Глупакът би станал чувствен, възторжен мистик. Както виждате, имаме си работа с двойнственност: обективният окултизъм който, ако е само поднесен на неподготвените хора, ги прави разрушители; и субективният мистицизъм който, ако е развит или се появява внезапно при идеалистични натури, прави хората егоисти егоисти като онези, които могат да се намерят в лицето на многото мистици, развили просто една изтънчена форма на егоизъм, неуловима мания за подхранване на своите собствени души.
към текста >>
"Най-лошото, което можем да направим, е да изолираме хората и да позволим мистичният живот да се развива в тях като последствие на инертност и бездействие." Прочетете монашеските устави, водещи началото си от по-добри времена и по-добри Ордени и навсякъде ще видите, че се вземаше изцяло п
ред
вид онова, за което току-що споменах, как мистичният захлас и трескавият екстаз бяха осуетявани с физически труд.
Ако желаем да пронижем воала на душевния живот, стигаме до Харибда, до Луциферическите същества на волята, които с удоволствие биха ни проникнали с подбуди към духовен екстаз, духовен захлас, духовни инстинкти. Свещеническите Ордени, грижещи се за развитието на религиозния живот, следователно в известен смисъл бяха прави да внимават, когато се появяваха мистици сред тях, най-малкото защото тъмната страна на мистицизма не трябва да излиза на преден план. Затова в известен смисъл те издигнаха прегради срещу навлизането в духовните светове. Само помислете как определени религиозни Ордени говоря не за окултни, а за религиозни Ордени бяха свързвани с физически труд, с работа позволяваща да възникне в душата възхищение от природата, наслада от онова, което живее наоколо в света; само помислете как такива Ордени, ако тези принципи бяха разбирани, изискваха външен, физически труд. Онези, които основаваха такива Ордени, си казваха:
"Най-лошото, което можем да направим, е да изолираме хората и да позволим мистичният живот да се развива в тях като последствие на инертност и бездействие." Прочетете монашеските устави, водещи началото си от по-добри времена и по-добри Ордени и навсякъде ще видите, че се вземаше изцяло предвид онова, за което току-що споменах, как мистичният захлас и трескавият екстаз бяха осуетявани с физически труд.
И сега също ще разберете защо Отец Антониус карал Пол Глупакът да работи, дори ако това не служело за никаква полезна цел. Оставеше ли го да развива леност години наред, Пол Глупакът би станал чувствен, възторжен мистик. Както виждате, имаме си работа с двойнственност: обективният окултизъм който, ако е само поднесен на неподготвените хора, ги прави разрушители; и субективният мистицизъм който, ако е развит или се появява внезапно при идеалистични натури, прави хората егоисти егоисти като онези, които могат да се намерят в лицето на многото мистици, развили просто една изтънчена форма на егоизъм, неуловима мания за подхранване на своите собствени души. Ако прочетете биографиите на мистиците, често ще бъдете ужасени от егоизма, който те показват. Областта на Сцила е онази на духовете, служещи на Ариман.
към текста >>
Оставеше ли го да развива леност години на
ред
, Пол Глупакът би станал чувствен, възторжен мистик.
Затова в известен смисъл те издигнаха прегради срещу навлизането в духовните светове. Само помислете как определени религиозни Ордени говоря не за окултни, а за религиозни Ордени бяха свързвани с физически труд, с работа позволяваща да възникне в душата възхищение от природата, наслада от онова, което живее наоколо в света; само помислете как такива Ордени, ако тези принципи бяха разбирани, изискваха външен, физически труд. Онези, които основаваха такива Ордени, си казваха: "Най-лошото, което можем да направим, е да изолираме хората и да позволим мистичният живот да се развива в тях като последствие на инертност и бездействие." Прочетете монашеските устави, водещи началото си от по-добри времена и по-добри Ордени и навсякъде ще видите, че се вземаше изцяло предвид онова, за което току-що споменах, как мистичният захлас и трескавият екстаз бяха осуетявани с физически труд. И сега също ще разберете защо Отец Антониус карал Пол Глупакът да работи, дори ако това не служело за никаква полезна цел.
Оставеше ли го да развива леност години наред, Пол Глупакът би станал чувствен, възторжен мистик.
Както виждате, имаме си работа с двойнственност: обективният окултизъм който, ако е само поднесен на неподготвените хора, ги прави разрушители; и субективният мистицизъм който, ако е развит или се появява внезапно при идеалистични натури, прави хората егоисти егоисти като онези, които могат да се намерят в лицето на многото мистици, развили просто една изтънчена форма на егоизъм, неуловима мания за подхранване на своите собствени души. Ако прочетете биографиите на мистиците, често ще бъдете ужасени от егоизма, който те показват. Областта на Сцила е онази на духовете, служещи на Ариман. Ние навлизаме в тяхната сфера, ако развиваме не егоизъм, а воля за унищожение. Ако развиваме субективния мистицизъм, свързан с Луциферическите духове на волята в чиято сфера навлизаме, тогава Харибда ни приближава от другата страна; тъй като тези духове правят всичко, за да подхранват егоизма, така че света за нас да бъде само собственото ни вътрешно естество.
към текста >>
И сега имате по-дълбока п
ред
става какво придава на нашето Движение неговата посока.
Може да има отклонения във всяка от двете посоки. Принципно казано, в онова което е развивано от столетия насам присъства от една страна обективният окултизъм, пазен в Тайните Общества и Ордени, но вече неможещ ефикасно да бъде защитаван заради силната тенденция към публичност. Чухме за усилията, направени да се намери изход от дилемата. И от друга страна, има субективен мистицизъм. На това се дължи, че когато искахме да положим основите на Духовната Наука, бе наш дълг да не се оставим да бъдем примамени от Сцила или от Харибда, а да се насочим между тях; бе наш дълг да не развиваме нито старият, традиционен окултизъм, нито старият, традиционен мистицизъм.
И сега имате по-дълбока представа какво придава на нашето Движение неговата посока.
И обективният окултизъм, и субективният мистицизъм трябва да бъдат избегнати. Нашата Духовна Наука трябва да бъде от естество, осигуряващо това Сцила, така както и Харибда, да бъдат избегнати. Имам да ви кажа още за основния характер, който нашата Духовна Наука трябва да изгражда, за да може да бъде далеч от двете опасности. Но очевидно не може да се избегне това в настоящото време при нас да идват определени хора, вън от погрешните представи, защото някои от тях търсят стария, обективен окултизъм, докато други скрито копнеят за стария, субективен мистицизъм.
към текста >>
Но очевидно не може да се избегне това в настоящото време при нас да идват оп
ред
елени хора, вън от погрешните п
ред
стави, защото някои от тях търсят стария, обективен окултизъм, докато други скрито копнеят за стария, субективен мистицизъм.
И сега имате по-дълбока представа какво придава на нашето Движение неговата посока. И обективният окултизъм, и субективният мистицизъм трябва да бъдат избегнати. Нашата Духовна Наука трябва да бъде от естество, осигуряващо това Сцила, така както и Харибда, да бъдат избегнати. Имам да ви кажа още за основния характер, който нашата Духовна Наука трябва да изгражда, за да може да бъде далеч от двете опасности.
Но очевидно не може да се избегне това в настоящото време при нас да идват определени хора, вън от погрешните представи, защото някои от тях търсят стария, обективен окултизъм, докато други скрито копнеят за стария, субективен мистицизъм.
Малко е вероятно едните или другите да намерят сред нас онова, което търсят. Но те вярват, че го намират, като тълкуват нашето учение така, че да подхожда на собствената им наклонност. Нашето учение трябва да се оформи и нашето отношение към него трябва да бъде такова, сякаш нашият кораб следва курс между Сцила и Харибда за това ще говоря отново утре. БЕЛЕЖКА НА АНГЛИЙСКИЯ ПРЕВОДАЧ Д-р Щайнер може би се позовава на един пасаж в "Генеалогия на Морала" от Ницше:
към текста >>
Малко е вероятно едните или другите да намерят с
ред
нас онова, което търсят.
И обективният окултизъм, и субективният мистицизъм трябва да бъдат избегнати. Нашата Духовна Наука трябва да бъде от естество, осигуряващо това Сцила, така както и Харибда, да бъдат избегнати. Имам да ви кажа още за основния характер, който нашата Духовна Наука трябва да изгражда, за да може да бъде далеч от двете опасности. Но очевидно не може да се избегне това в настоящото време при нас да идват определени хора, вън от погрешните представи, защото някои от тях търсят стария, обективен окултизъм, докато други скрито копнеят за стария, субективен мистицизъм.
Малко е вероятно едните или другите да намерят сред нас онова, което търсят.
Но те вярват, че го намират, като тълкуват нашето учение така, че да подхожда на собствената им наклонност. Нашето учение трябва да се оформи и нашето отношение към него трябва да бъде такова, сякаш нашият кораб следва курс между Сцила и Харибда за това ще говоря отново утре. БЕЛЕЖКА НА АНГЛИЙСКИЯ ПРЕВОДАЧ Д-р Щайнер може би се позовава на един пасаж в "Генеалогия на Морала" от Ницше: "Когато Рицарите-Кръстоносци на Изток се натъкнаха на непобедимото Общество на Убийците, този орден на свободни в най-висша степен духове, чиито низши рангове спазваха послушание, много по-строго от онова в който и да е монашески орден, те трябваше да имат някакво загатване на лозунга, отреден за най-висшите рангове, който гласи: “Нищо не е вярно, всичко е позволено".
към текста >>
"Когато Рицарите-Кръстоносци на Изток се натъкнаха на непобедимото Общество на Убийците, този орден на свободни в най-висша степен духове, чиито низши рангове спазваха послушание, много по-строго от онова в който и да е монашески орден, те трябваше да имат някакво загатване на лозунга, от
ред
ен за най-висшите рангове, който гласи: “Нищо не е вярно, всичко е позволено".
Малко е вероятно едните или другите да намерят сред нас онова, което търсят. Но те вярват, че го намират, като тълкуват нашето учение така, че да подхожда на собствената им наклонност. Нашето учение трябва да се оформи и нашето отношение към него трябва да бъде такова, сякаш нашият кораб следва курс между Сцила и Харибда за това ще говоря отново утре. БЕЛЕЖКА НА АНГЛИЙСКИЯ ПРЕВОДАЧ Д-р Щайнер може би се позовава на един пасаж в "Генеалогия на Морала" от Ницше:
"Когато Рицарите-Кръстоносци на Изток се натъкнаха на непобедимото Общество на Убийците, този орден на свободни в най-висша степен духове, чиито низши рангове спазваха послушание, много по-строго от онова в който и да е монашески орден, те трябваше да имат някакво загатване на лозунга, отреден за най-висшите рангове, който гласи: “Нищо не е вярно, всичко е позволено".
Виж също и собствения труд на д-р Щайнер "Фридрих Ницше. Борец срещу своето време" (GA-5).
към текста >>
94.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Ако възнамеряваме да навлезем по-дълбоко в темите, които няма как да не ни заинтересоват в настоящия момент, е необходимо ясно да схванем оп
ред
елен аспект на човешкото съзнание, каквото е то днес.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
Ако възнамеряваме да навлезем по-дълбоко в темите, които няма как да не ни заинтересоват в настоящия момент, е необходимо ясно да схванем определен аспект на човешкото съзнание, каквото е то днес.
Нека помислим за определени отличителни черти на това съзнание, за които сме говорили през изминалите седмици. Това съзнание ни държи в област, ограничена от една страна от воала, поставен пред нас от природните явления, през които първоначално нашето съзнание не може да проникне, и от друга страна от воала на собствения ни душевен живот, от мисленето, чувствата и волята. Естеството на нашето съзнание е такова, че когато гледаме навътре в себе си, ние сме способни донякъде да изживеем нашите мисли, чувства и воля в тяхната човешка форма, да ги преживеем съзнателно. Само че отново не можем да проникнем зад воала. Затова казваме: Що се отнася до воала на природата от едната страна, с обективната реалност отвъд, нашето съзнание е отправено към воал, който първоначално не може да бъде пронизан.
към текста >>
Нека помислим за оп
ред
елени отличителни черти на това съзнание, за които сме говорили през изминалите седмици.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Ако възнамеряваме да навлезем по-дълбоко в темите, които няма как да не ни заинтересоват в настоящия момент, е необходимо ясно да схванем определен аспект на човешкото съзнание, каквото е то днес.
Нека помислим за определени отличителни черти на това съзнание, за които сме говорили през изминалите седмици.
Това съзнание ни държи в област, ограничена от една страна от воала, поставен пред нас от природните явления, през които първоначално нашето съзнание не може да проникне, и от друга страна от воала на собствения ни душевен живот, от мисленето, чувствата и волята. Естеството на нашето съзнание е такова, че когато гледаме навътре в себе си, ние сме способни донякъде да изживеем нашите мисли, чувства и воля в тяхната човешка форма, да ги преживеем съзнателно. Само че отново не можем да проникнем зад воала. Затова казваме: Що се отнася до воала на природата от едната страна, с обективната реалност отвъд, нашето съзнание е отправено към воал, който първоначално не може да бъде пронизан. От другата страна имаме проявленията на живота на душата, зад която лежи субективната реалност.
към текста >>
Това съзнание ни държи в област, ограничена от една страна от воала, поставен п
ред
нас от природните явления, през които първоначално нашето съзнание не може да проникне, и от друга страна от воала на собствения ни душевен живот, от мисленето, чувствата и волята.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Ако възнамеряваме да навлезем по-дълбоко в темите, които няма как да не ни заинтересоват в настоящия момент, е необходимо ясно да схванем определен аспект на човешкото съзнание, каквото е то днес. Нека помислим за определени отличителни черти на това съзнание, за които сме говорили през изминалите седмици.
Това съзнание ни държи в област, ограничена от една страна от воала, поставен пред нас от природните явления, през които първоначално нашето съзнание не може да проникне, и от друга страна от воала на собствения ни душевен живот, от мисленето, чувствата и волята.
Естеството на нашето съзнание е такова, че когато гледаме навътре в себе си, ние сме способни донякъде да изживеем нашите мисли, чувства и воля в тяхната човешка форма, да ги преживеем съзнателно. Само че отново не можем да проникнем зад воала. Затова казваме: Що се отнася до воала на природата от едната страна, с обективната реалност отвъд, нашето съзнание е отправено към воал, който първоначално не може да бъде пронизан. От другата страна имаме проявленията на живота на душата, зад която лежи субективната реалност. Ние размишляваме, но не можем веднага да пробием воала.
към текста >>
Вътре в тези граници, така да се каже, между тези две паралелни линии в нашето настоящо съзнание на което, когато погледнем навън през сетивните органи, му се п
ред
ставя света на природата; когато погледнем навътре, там е света на душата.
Естеството на нашето съзнание е такова, че когато гледаме навътре в себе си, ние сме способни донякъде да изживеем нашите мисли, чувства и воля в тяхната човешка форма, да ги преживеем съзнателно. Само че отново не можем да проникнем зад воала. Затова казваме: Що се отнася до воала на природата от едната страна, с обективната реалност отвъд, нашето съзнание е отправено към воал, който първоначално не може да бъде пронизан. От другата страна имаме проявленията на живота на душата, зад която лежи субективната реалност. Ние размишляваме, но не можем веднага да пробием воала.
Вътре в тези граници, така да се каже, между тези две паралелни линии в нашето настоящо съзнание на което, когато погледнем навън през сетивните органи, му се представя света на природата; когато погледнем навътре, там е света на душата.
Ето така е устроено съзнанието, което имаме като човешки същества днес. Знаем, че това съзнание се е развило от ранното човешко съзнание с неговото наследство от древното ясновидство; но знаем също, че това унаследено ясновидство изчезна, и че настоящото ни съзнание, когато функционира правилно на физически план, е като описаното по-горе. Може да бъде зададен въпросът: Защо нашето съзнание е устроено по този начин? Причината е тази, че през настоящия цикъл на еволюцията, наред със всичко друго вече описано, трябва да изградим правилното взаимоотношение, което трябва да господства между две човешки души. Следователно, нашата настояща форма на съзнание има строго определена задача.
към текста >>
Причината е тази, че през настоящия цикъл на еволюцията, на
ред
със всичко друго вече описано, трябва да изградим правилното взаимоотношение, което трябва да господства между две човешки души.
Ние размишляваме, но не можем веднага да пробием воала. Вътре в тези граници, така да се каже, между тези две паралелни линии в нашето настоящо съзнание на което, когато погледнем навън през сетивните органи, му се представя света на природата; когато погледнем навътре, там е света на душата. Ето така е устроено съзнанието, което имаме като човешки същества днес. Знаем, че това съзнание се е развило от ранното човешко съзнание с неговото наследство от древното ясновидство; но знаем също, че това унаследено ясновидство изчезна, и че настоящото ни съзнание, когато функционира правилно на физически план, е като описаното по-горе. Може да бъде зададен въпросът: Защо нашето съзнание е устроено по този начин?
Причината е тази, че през настоящия цикъл на еволюцията, наред със всичко друго вече описано, трябва да изградим правилното взаимоотношение, което трябва да господства между две човешки души.
Следователно, нашата настояща форма на съзнание има строго определена задача. През изминалите периоди на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, ние сме живели в други състояния на съзнанието, и в бъдещите периоди на Юпитер, Венера и Вулкан съзнанието ни отново ще бъде различно. Ние постепенно се подготвяме за тези различни форми на съзнание. През настоящия ни еволюционен цикъл трябва да развием в себе си, посредством начина по който се свързваме със света, формата на съзнание, която принадлежи на този цикъл; и въпреки всичко това трябва да остане във връзка с моралния живот, но го има също и факта, че посредством тази форма на съзнание може да се развие правилното отношение на една човешка душа към друга, отношение което не сме постигнали преди Земния период и без което, ако не го придобием през Земния период, няма да бъдем способни да поддържаме нашето съществуване през периодите на Юпитер, Венера и Вулкан. В етапите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, предшестващи Земния период, човекът не е придобил в този смисъл правилното отношение към другите хора; в известен смисъл, той е бил твърде близо до тях.
към текста >>
Следователно, нашата настояща форма на съзнание има строго оп
ред
елена задача.
Вътре в тези граници, така да се каже, между тези две паралелни линии в нашето настоящо съзнание на което, когато погледнем навън през сетивните органи, му се представя света на природата; когато погледнем навътре, там е света на душата. Ето така е устроено съзнанието, което имаме като човешки същества днес. Знаем, че това съзнание се е развило от ранното човешко съзнание с неговото наследство от древното ясновидство; но знаем също, че това унаследено ясновидство изчезна, и че настоящото ни съзнание, когато функционира правилно на физически план, е като описаното по-горе. Може да бъде зададен въпросът: Защо нашето съзнание е устроено по този начин? Причината е тази, че през настоящия цикъл на еволюцията, наред със всичко друго вече описано, трябва да изградим правилното взаимоотношение, което трябва да господства между две човешки души.
Следователно, нашата настояща форма на съзнание има строго определена задача.
През изминалите периоди на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, ние сме живели в други състояния на съзнанието, и в бъдещите периоди на Юпитер, Венера и Вулкан съзнанието ни отново ще бъде различно. Ние постепенно се подготвяме за тези различни форми на съзнание. През настоящия ни еволюционен цикъл трябва да развием в себе си, посредством начина по който се свързваме със света, формата на съзнание, която принадлежи на този цикъл; и въпреки всичко това трябва да остане във връзка с моралния живот, но го има също и факта, че посредством тази форма на съзнание може да се развие правилното отношение на една човешка душа към друга, отношение което не сме постигнали преди Земния период и без което, ако не го придобием през Земния период, няма да бъдем способни да поддържаме нашето съществуване през периодите на Юпитер, Венера и Вулкан. В етапите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, предшестващи Земния период, човекът не е придобил в този смисъл правилното отношение към другите хора; в известен смисъл, той е бил твърде близо до тях. На Старата Луна условията били още такива, че волята на един имала пряко въздействие върху другия; той се чувствал повлиян от волята на ближния си.
към текста >>
През настоящия ни еволюционен цикъл трябва да развием в себе си, пос
ред
ством начина по който се свързваме със света, формата на съзнание, която принадлежи на този цикъл; и въпреки всичко това трябва да остане във връзка с моралния живот, но го има също и факта, че пос
ред
ством тази форма на съзнание може да се развие правилното отношение на една човешка душа към друга, отношение което не сме постигнали п
ред
и Земния период и без което, ако не го придобием през Земния период, няма да бъдем способни да поддържаме нашето съществуване през периодите на Юпитер, Венера и Вулкан.
Може да бъде зададен въпросът: Защо нашето съзнание е устроено по този начин? Причината е тази, че през настоящия цикъл на еволюцията, наред със всичко друго вече описано, трябва да изградим правилното взаимоотношение, което трябва да господства между две човешки души. Следователно, нашата настояща форма на съзнание има строго определена задача. През изминалите периоди на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, ние сме живели в други състояния на съзнанието, и в бъдещите периоди на Юпитер, Венера и Вулкан съзнанието ни отново ще бъде различно. Ние постепенно се подготвяме за тези различни форми на съзнание.
През настоящия ни еволюционен цикъл трябва да развием в себе си, посредством начина по който се свързваме със света, формата на съзнание, която принадлежи на този цикъл; и въпреки всичко това трябва да остане във връзка с моралния живот, но го има също и факта, че посредством тази форма на съзнание може да се развие правилното отношение на една човешка душа към друга, отношение което не сме постигнали преди Земния период и без което, ако не го придобием през Земния период, няма да бъдем способни да поддържаме нашето съществуване през периодите на Юпитер, Венера и Вулкан.
В етапите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, предшестващи Земния период, човекът не е придобил в този смисъл правилното отношение към другите хора; в известен смисъл, той е бил твърде близо до тях. На Старата Луна условията били още такива, че волята на един имала пряко въздействие върху другия; той се чувствал повлиян от волята на ближния си. При това, този процес бил направляван и ръководен от Духовете на Висшите Йерархии. Продължеше ли това водачество на Духовете на Висшите Йерархии, човекът никога не би достигнал пълна свобода в Космическото Битие. Ръководството трябваше в някой момент да спре.
към текста >>
В етапите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, п
ред
шестващи Земния период, човекът не е придобил в този смисъл правилното отношение към другите хора; в известен смисъл, той е бил твърде близо до тях.
Причината е тази, че през настоящия цикъл на еволюцията, наред със всичко друго вече описано, трябва да изградим правилното взаимоотношение, което трябва да господства между две човешки души. Следователно, нашата настояща форма на съзнание има строго определена задача. През изминалите периоди на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, ние сме живели в други състояния на съзнанието, и в бъдещите периоди на Юпитер, Венера и Вулкан съзнанието ни отново ще бъде различно. Ние постепенно се подготвяме за тези различни форми на съзнание. През настоящия ни еволюционен цикъл трябва да развием в себе си, посредством начина по който се свързваме със света, формата на съзнание, която принадлежи на този цикъл; и въпреки всичко това трябва да остане във връзка с моралния живот, но го има също и факта, че посредством тази форма на съзнание може да се развие правилното отношение на една човешка душа към друга, отношение което не сме постигнали преди Земния период и без което, ако не го придобием през Земния период, няма да бъдем способни да поддържаме нашето съществуване през периодите на Юпитер, Венера и Вулкан.
В етапите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, предшестващи Земния период, човекът не е придобил в този смисъл правилното отношение към другите хора; в известен смисъл, той е бил твърде близо до тях.
На Старата Луна условията били още такива, че волята на един имала пряко въздействие върху другия; той се чувствал повлиян от волята на ближния си. При това, този процес бил направляван и ръководен от Духовете на Висшите Йерархии. Продължеше ли това водачество на Духовете на Висшите Йерархии, човекът никога не би достигнал пълна свобода в Космическото Битие. Ръководството трябваше в някой момент да спре. Затова е и необходимостта от форма на съзнание която, така да се каже, прави възможна една граница между един човек и друг.
към текста >>
Следователно, ако нашето съзнание е нормално развито, то ни п
ред
пазва от прекалено приближаване до съзнанието на другия.
Затова е и необходимостта от форма на съзнание която, така да се каже, прави възможна една граница между един човек и друг. Факт е, че от една страна нашият поглед не прониква зад природата, а от друга страна душевният живот кара отношението на една душа към друга да бъде сякаш между тях е създадена някаква граница. Съществуването на тази граница се дължи на настоящата ни форма на съзнание, специфичен белег на която е, че онова, което всъщност преживяваме са отражения, огледални образи. Това, разбира се, се отнася също и за взаимоотношенията между хората. Защото когато срещаме друго човешко същество, в нашата сегашна форма на съзнание ние имаме само отражение, ние не можем да се доближим до него по толкова своеволен начин, че да излеем съдържанието на нашето съзнание в неговата душа.
Следователно, ако нашето съзнание е нормално развито, то ни предпазва от прекалено приближаване до съзнанието на другия.
Мога да го поставя и така: силите на нашето съзнание и интелигентност са така организирани, че нито ние можем да упражним прекалено голямо влияние върху другия човек, нито той може да упражни твърде голямо влияние върху нас защото фактът, че нашето собствено съзнание е отразено, ни разделя от него. Това е тема с много голямо значение за разбирането на човешката еволюция. Всеки път, когато има недостатък в нормалното съзнание, веднага е ясно какво се случва. Помислете за личност, чието съзнание не е съвсем нормално, и има нещо общо с онова, което напоследък срещаме под формата на "мистична ексцентричност" ако използваме един доста груб израз, но който често е много подходящ. Предположете, че такава личност е склонна към всякакви видове произволни заблуди, основани на определени опитности, неестествени в наши дни.
към текста >>
П
ред
положете, че такава личност е склонна към всякакви видове произволни заблуди, основани на оп
ред
елени опитности, неестествени в наши дни.
Следователно, ако нашето съзнание е нормално развито, то ни предпазва от прекалено приближаване до съзнанието на другия. Мога да го поставя и така: силите на нашето съзнание и интелигентност са така организирани, че нито ние можем да упражним прекалено голямо влияние върху другия човек, нито той може да упражни твърде голямо влияние върху нас защото фактът, че нашето собствено съзнание е отразено, ни разделя от него. Това е тема с много голямо значение за разбирането на човешката еволюция. Всеки път, когато има недостатък в нормалното съзнание, веднага е ясно какво се случва. Помислете за личност, чието съзнание не е съвсем нормално, и има нещо общо с онова, което напоследък срещаме под формата на "мистична ексцентричност" ако използваме един доста груб израз, но който често е много подходящ.
Предположете, че такава личност е склонна към всякакви видове произволни заблуди, основани на определени опитности, неестествени в наши дни.
Винаги ще намирате, че личност с ненормално съзнание от този род има далеч по-силно влияние върху другите души, отколкото някой с нормално съзнание. Да го поставим още по-грубо, един човек, малко луд в една или друга насока, може да има по-силно влияние върху своите близки, отколкото някой нормален; и чрез засилване на своето съзнание нормалният човек трябва да се защитава от въздействието на някой, който е ненормален. Ненормалният човек, докато не е разпознат като такъв, е винаги определена заплаха за своите близки, защото те се оставят да бъдат твърде силно повлияни от него, и защото са готови да го разглеждат като рядко срещан, необичаен човек. Точно където има пробив в огледалото на съзнанието, чрез тези отвори се оказва прекалено силно влияние върху другите хора. Затова в съвременната епоха на еволюцията ние постигаме нашата отделна форма на съзнание, с цел в света да бъде установено правилното отношение на една човешка душа към друга.
към текста >>
Ненормалният човек, докато не е разпознат като такъв, е винаги оп
ред
елена заплаха за своите близки, защото те се оставят да бъдат твърде силно повлияни от него, и защото са готови да го разглеждат като рядко срещан, необичаен човек.
Всеки път, когато има недостатък в нормалното съзнание, веднага е ясно какво се случва. Помислете за личност, чието съзнание не е съвсем нормално, и има нещо общо с онова, което напоследък срещаме под формата на "мистична ексцентричност" ако използваме един доста груб израз, но който често е много подходящ. Предположете, че такава личност е склонна към всякакви видове произволни заблуди, основани на определени опитности, неестествени в наши дни. Винаги ще намирате, че личност с ненормално съзнание от този род има далеч по-силно влияние върху другите души, отколкото някой с нормално съзнание. Да го поставим още по-грубо, един човек, малко луд в една или друга насока, може да има по-силно влияние върху своите близки, отколкото някой нормален; и чрез засилване на своето съзнание нормалният човек трябва да се защитава от въздействието на някой, който е ненормален.
Ненормалният човек, докато не е разпознат като такъв, е винаги определена заплаха за своите близки, защото те се оставят да бъдат твърде силно повлияни от него, и защото са готови да го разглеждат като рядко срещан, необичаен човек.
Точно където има пробив в огледалото на съзнанието, чрез тези отвори се оказва прекалено силно влияние върху другите хора. Затова в съвременната епоха на еволюцията ние постигаме нашата отделна форма на съзнание, с цел в света да бъде установено правилното отношение на една човешка душа към друга. Сега, след всичко казано в тези лекции е ясно следното: в другия край на воала на природата е Ариманическият свят с всички същества, които описах; в другия край на воала на душевния живот е Луциферическият свят с всички характерни черти, които описах. Човекът, така да се каже, е затворен между Ариманическия и Луциферическия свят. Ако проникне само малко зад воала на природата, той не може да не се запознае с Ариманическия свят.
към текста >>
Имаме зад себе си оп
ред
елена епоха, през която човекът бе п
ред
пазван от това да не направи твърде голям нап
ред
ък към едната или другата страна.
Затова в съвременната епоха на еволюцията ние постигаме нашата отделна форма на съзнание, с цел в света да бъде установено правилното отношение на една човешка душа към друга. Сега, след всичко казано в тези лекции е ясно следното: в другия край на воала на природата е Ариманическият свят с всички същества, които описах; в другия край на воала на душевния живот е Луциферическият свят с всички характерни черти, които описах. Човекът, така да се каже, е затворен между Ариманическия и Луциферическия свят. Ако проникне само малко зад воала на природата, той не може да не се запознае с Ариманическия свят. Ако проникне само малко зад воала на душевния живот, той неминуемо ще се запознае с Луциферическия свят.
Имаме зад себе си определена епоха, през която човекът бе предпазван от това да не направи твърде голям напредък към едната или другата страна.
Но сега живеем във време на преход, когато човешката душа трябва по необходимост да напредне към едната или другата страна. Това трябва неминуемо да се случи, защото то отново е изисквано от настоящата фаза на човешката еволюция. Както знаете, сега живеем в епохата на развитие на Съзнателната или Духовната Душа и вървим към онази на развитието на Духа-Себе. Такова развитие има дълга подготовка зад себе си. Когато, в шестата Следатлантска културна епоха Духът-Себе е напълно развит, човешкият душевен живот ще бъде много по-различен от онова, което е днес.
към текста >>
Но сега живеем във време на преход, когато човешката душа трябва по необходимост да нап
ред
не към едната или другата страна.
Сега, след всичко казано в тези лекции е ясно следното: в другия край на воала на природата е Ариманическият свят с всички същества, които описах; в другия край на воала на душевния живот е Луциферическият свят с всички характерни черти, които описах. Човекът, така да се каже, е затворен между Ариманическия и Луциферическия свят. Ако проникне само малко зад воала на природата, той не може да не се запознае с Ариманическия свят. Ако проникне само малко зад воала на душевния живот, той неминуемо ще се запознае с Луциферическия свят. Имаме зад себе си определена епоха, през която човекът бе предпазван от това да не направи твърде голям напредък към едната или другата страна.
Но сега живеем във време на преход, когато човешката душа трябва по необходимост да напредне към едната или другата страна.
Това трябва неминуемо да се случи, защото то отново е изисквано от настоящата фаза на човешката еволюция. Както знаете, сега живеем в епохата на развитие на Съзнателната или Духовната Душа и вървим към онази на развитието на Духа-Себе. Такова развитие има дълга подготовка зад себе си. Когато, в шестата Следатлантска културна епоха Духът-Себе е напълно развит, човешкият душевен живот ще бъде много по-различен от онова, което е днес. Човешкият интелект ще има много повече обективна сила, отколкото сега.
към текста >>
Все още живеем във времена, когато много човешки същества са п
ред
пазени от тази обективна сила чрез силна, отстояваща правата си индивидуалност.
Когато, в шестата Следатлантска културна епоха Духът-Себе е напълно развит, човешкият душевен живот ще бъде много по-различен от онова, което е днес. Човешкият интелект ще има много повече обективна сила, отколкото сега. Човечеството вече се приближава към този по-обективен интелектуален живот. Могат да се намерят доказателства от всички страни и аз съм говорил по темата в много лекции. Идва живот на душата, за който може да се каже, че интелектът ще бъде разпрострян като сила, която всички хора ще трябва да изпитват като сила, работеща обективно в реалността извън човешките души.
Все още живеем във времена, когато много човешки същества са предпазени от тази обективна сила чрез силна, отстояваща правата си индивидуалност.
Но тази защита ще бъде все по-малко възможна, колкото повече отиваме към шестата Следатлантска културна епоха. Действително ще дойде време когато явлението, което днес е едва в началните си стадии, ще бъде далеч, далеч по-силно. Дори сега някой, който знае как да оценява събитията в света, може да формира вярна преценка по отношение на този феномен. Добре е известно, например, че авторите на определени вестници и списания са много далеч от изказване само на онова, което произлиза от собствените им души. Те представляват интелигентността на определени кръгове, една обективна реалност, която е грубо погазена и на която те са просто говорящи тромпети.
към текста >>
Добре е известно, например, че авторите на оп
ред
елени вестници и списания са много далеч от изказване само на онова, което произлиза от собствените им души.
Идва живот на душата, за който може да се каже, че интелектът ще бъде разпрострян като сила, която всички хора ще трябва да изпитват като сила, работеща обективно в реалността извън човешките души. Все още живеем във времена, когато много човешки същества са предпазени от тази обективна сила чрез силна, отстояваща правата си индивидуалност. Но тази защита ще бъде все по-малко възможна, колкото повече отиваме към шестата Следатлантска културна епоха. Действително ще дойде време когато явлението, което днес е едва в началните си стадии, ще бъде далеч, далеч по-силно. Дори сега някой, който знае как да оценява събитията в света, може да формира вярна преценка по отношение на този феномен.
Добре е известно, например, че авторите на определени вестници и списания са много далеч от изказване само на онова, което произлиза от собствените им души.
Те представляват интелигентността на определени кръгове, една обективна реалност, която е грубо погазена и на която те са просто говорящи тромпети. Извънредно важно е да имаме това в предвид, защото това е явление, което ще става все по-широко разпространено. А сега пред нас има строго определена перспектива. Когато интелигентността на определени хора е обективизирана а тя е била обективизирана така, откакто съществува обществената литература става все по-възможно за Ариман да овладява интелигентността на хората. Това е изглед, който Духовната Наука трябва да постави пред нас, защото постоянното и най-голямо усилие на Ариман е да заличи индивидуалната интелигентност на хората и да я присвои за себе си, така че да може тя да премине в неговата сила и да бъде използвана да служи на собствените му цели.
към текста >>
Те п
ред
ставляват интелигентността на оп
ред
елени кръгове, една обективна реалност, която е грубо погазена и на която те са просто говорящи тромпети.
Все още живеем във времена, когато много човешки същества са предпазени от тази обективна сила чрез силна, отстояваща правата си индивидуалност. Но тази защита ще бъде все по-малко възможна, колкото повече отиваме към шестата Следатлантска културна епоха. Действително ще дойде време когато явлението, което днес е едва в началните си стадии, ще бъде далеч, далеч по-силно. Дори сега някой, който знае как да оценява събитията в света, може да формира вярна преценка по отношение на този феномен. Добре е известно, например, че авторите на определени вестници и списания са много далеч от изказване само на онова, което произлиза от собствените им души.
Те представляват интелигентността на определени кръгове, една обективна реалност, която е грубо погазена и на която те са просто говорящи тромпети.
Извънредно важно е да имаме това в предвид, защото това е явление, което ще става все по-широко разпространено. А сега пред нас има строго определена перспектива. Когато интелигентността на определени хора е обективизирана а тя е била обективизирана така, откакто съществува обществената литература става все по-възможно за Ариман да овладява интелигентността на хората. Това е изглед, който Духовната Наука трябва да постави пред нас, защото постоянното и най-голямо усилие на Ариман е да заличи индивидуалната интелигентност на хората и да я присвои за себе си, така че да може тя да премине в неговата сила и да бъде използвана да служи на собствените му цели. Казвал съм ви, че има тайнствена връзка между висшите сили на интелигентност у съществата, служещи на Ариман, и силите на човешката низша природа.
към текста >>
Извън
ред
но важно е да имаме това в п
ред
вид, защото това е явление, което ще става все по-широко разпространено.
Но тази защита ще бъде все по-малко възможна, колкото повече отиваме към шестата Следатлантска културна епоха. Действително ще дойде време когато явлението, което днес е едва в началните си стадии, ще бъде далеч, далеч по-силно. Дори сега някой, който знае как да оценява събитията в света, може да формира вярна преценка по отношение на този феномен. Добре е известно, например, че авторите на определени вестници и списания са много далеч от изказване само на онова, което произлиза от собствените им души. Те представляват интелигентността на определени кръгове, една обективна реалност, която е грубо погазена и на която те са просто говорящи тромпети.
Извънредно важно е да имаме това в предвид, защото това е явление, което ще става все по-широко разпространено.
А сега пред нас има строго определена перспектива. Когато интелигентността на определени хора е обективизирана а тя е била обективизирана така, откакто съществува обществената литература става все по-възможно за Ариман да овладява интелигентността на хората. Това е изглед, който Духовната Наука трябва да постави пред нас, защото постоянното и най-голямо усилие на Ариман е да заличи индивидуалната интелигентност на хората и да я присвои за себе си, така че да може тя да премине в неговата сила и да бъде използвана да служи на собствените му цели. Казвал съм ви, че има тайнствена връзка между висшите сили на интелигентност у съществата, служещи на Ариман, и силите на човешката низша природа. Безконечното старание на Ариман е да си присвои интелигентността на човешките същества и да не ги оставя да съзнават какво могат да постигнат чрез собствената си интелигентност.
към текста >>
А сега п
ред
нас има строго оп
ред
елена перспектива.
Действително ще дойде време когато явлението, което днес е едва в началните си стадии, ще бъде далеч, далеч по-силно. Дори сега някой, който знае как да оценява събитията в света, може да формира вярна преценка по отношение на този феномен. Добре е известно, например, че авторите на определени вестници и списания са много далеч от изказване само на онова, което произлиза от собствените им души. Те представляват интелигентността на определени кръгове, една обективна реалност, която е грубо погазена и на която те са просто говорящи тромпети. Извънредно важно е да имаме това в предвид, защото това е явление, което ще става все по-широко разпространено.
А сега пред нас има строго определена перспектива.
Когато интелигентността на определени хора е обективизирана а тя е била обективизирана така, откакто съществува обществената литература става все по-възможно за Ариман да овладява интелигентността на хората. Това е изглед, който Духовната Наука трябва да постави пред нас, защото постоянното и най-голямо усилие на Ариман е да заличи индивидуалната интелигентност на хората и да я присвои за себе си, така че да може тя да премине в неговата сила и да бъде използвана да служи на собствените му цели. Казвал съм ви, че има тайнствена връзка между висшите сили на интелигентност у съществата, служещи на Ариман, и силите на човешката низша природа. Безконечното старание на Ариман е да си присвои интелигентността на човешките същества и да не ги оставя да съзнават какво могат да постигнат чрез собствената си интелигентност. Помислете за последния разговор между Бенедиктус и Ариман в мистерийната драма "Пробуждането на Душите".
към текста >>
Когато интелигентността на оп
ред
елени хора е обективизирана а тя е била обективизирана така, откакто съществува обществената литература става все по-възможно за Ариман да овладява интелигентността на хората.
Дори сега някой, който знае как да оценява събитията в света, може да формира вярна преценка по отношение на този феномен. Добре е известно, например, че авторите на определени вестници и списания са много далеч от изказване само на онова, което произлиза от собствените им души. Те представляват интелигентността на определени кръгове, една обективна реалност, която е грубо погазена и на която те са просто говорящи тромпети. Извънредно важно е да имаме това в предвид, защото това е явление, което ще става все по-широко разпространено. А сега пред нас има строго определена перспектива.
Когато интелигентността на определени хора е обективизирана а тя е била обективизирана така, откакто съществува обществената литература става все по-възможно за Ариман да овладява интелигентността на хората.
Това е изглед, който Духовната Наука трябва да постави пред нас, защото постоянното и най-голямо усилие на Ариман е да заличи индивидуалната интелигентност на хората и да я присвои за себе си, така че да може тя да премине в неговата сила и да бъде използвана да служи на собствените му цели. Казвал съм ви, че има тайнствена връзка между висшите сили на интелигентност у съществата, служещи на Ариман, и силите на човешката низша природа. Безконечното старание на Ариман е да си присвои интелигентността на човешките същества и да не ги оставя да съзнават какво могат да постигнат чрез собствената си интелигентност. Помислете за последния разговор между Бенедиктус и Ариман в мистерийната драма "Пробуждането на Душите". Преди да изчезне, Ариман казва:
към текста >>
Това е изглед, който Духовната Наука трябва да постави п
ред
нас, защото постоянното и най-голямо усилие на Ариман е да заличи индивидуалната интелигентност на хората и да я присвои за себе си, така че да може тя да премине в неговата сила и да бъде използвана да служи на собствените му цели.
Добре е известно, например, че авторите на определени вестници и списания са много далеч от изказване само на онова, което произлиза от собствените им души. Те представляват интелигентността на определени кръгове, една обективна реалност, която е грубо погазена и на която те са просто говорящи тромпети. Извънредно важно е да имаме това в предвид, защото това е явление, което ще става все по-широко разпространено. А сега пред нас има строго определена перспектива. Когато интелигентността на определени хора е обективизирана а тя е била обективизирана така, откакто съществува обществената литература става все по-възможно за Ариман да овладява интелигентността на хората.
Това е изглед, който Духовната Наука трябва да постави пред нас, защото постоянното и най-голямо усилие на Ариман е да заличи индивидуалната интелигентност на хората и да я присвои за себе си, така че да може тя да премине в неговата сила и да бъде използвана да служи на собствените му цели.
Казвал съм ви, че има тайнствена връзка между висшите сили на интелигентност у съществата, служещи на Ариман, и силите на човешката низша природа. Безконечното старание на Ариман е да си присвои интелигентността на човешките същества и да не ги оставя да съзнават какво могат да постигнат чрез собствената си интелигентност. Помислете за последния разговор между Бенедиктус и Ариман в мистерийната драма "Пробуждането на Душите". Преди да изчезне, Ариман казва: "Сега за мен е време бързо да изчезна
към текста >>
П
ред
и да изчезне, Ариман казва:
Когато интелигентността на определени хора е обективизирана а тя е била обективизирана така, откакто съществува обществената литература става все по-възможно за Ариман да овладява интелигентността на хората. Това е изглед, който Духовната Наука трябва да постави пред нас, защото постоянното и най-голямо усилие на Ариман е да заличи индивидуалната интелигентност на хората и да я присвои за себе си, така че да може тя да премине в неговата сила и да бъде използвана да служи на собствените му цели. Казвал съм ви, че има тайнствена връзка между висшите сили на интелигентност у съществата, служещи на Ариман, и силите на човешката низша природа. Безконечното старание на Ариман е да си присвои интелигентността на човешките същества и да не ги оставя да съзнават какво могат да постигнат чрез собствената си интелигентност. Помислете за последния разговор между Бенедиктус и Ариман в мистерийната драма "Пробуждането на Душите".
Преди да изчезне, Ариман казва:
"Сега за мен е време бързо да изчезна от неговото обкръжение; понеже ясновидски погледът му може да ме мисли в моята действителност, той ще започне да формира в мисленето си едната част от силата, която бавно ме убива."
към текста >>
Защото Ариман се възползва напълно от миговете, когато в изцяло буден живот някой изпада в състояние на замайване или виене на свят, в един вид сумрачно съзнание, когато се чувства не достатъчно здраво закотвен във физическия свят и започва да се п
ред
ава на вихъра на Вселената, когато не стои здраво и стабилно на краката си като индивидуалност.
едната част от силата, която бавно ме убива." Тук се съдържа дълбока тайна, тайна с която всеки ученик на Духовната Наука трябва да е наясно. Хората трябва да се борят с течение на времето да запазят интелигентността си под своя собствен индивидуален контрол, непрекъснато да бдят за нея. Това е крайно необходимо и е добре, че човекът ще знае с какви съблазнителни и мощни думи Ариман се доближава до него, опитвайки се да изтръгне интелигентността му. Все повече и повече за хората ще става техен дълг да внимават в такива моменти.
Защото Ариман се възползва напълно от миговете, когато в изцяло буден живот някой изпада в състояние на замайване или виене на свят, в един вид сумрачно съзнание, когато се чувства не достатъчно здраво закотвен във физическия свят и започва да се предава на вихъра на Вселената, когато не стои здраво и стабилно на краката си като индивидуалност.
Тези са моментите, когато е негов дълг да стои на пост, защото тогава Ариман лесно взема надмощие. Най-добрият начин, по който можем да се предпазим, е да развием ясно, точно мислене, а не просто прехвърляне на нещата в мисълта, каквато е обичайната практика днес. Би трябвало дори да отидем още по-далеч и да се опитаме да избягваме разговорни думи и общоприети модни фрази, защото щом използваме такива думи, идващи не от мисъл, а от навици на речта, ние не използваме мисленето дори и само за много кратко време. Това са особено опасни моменти, защото не им се обръща внимание. Би трябвало наистина да се стараем да избягваме употребата на думи, зад които няма достатъчно размисъл.
към текста >>
Най-добрият начин, по който можем да се п
ред
пазим, е да развием ясно, точно мислене, а не просто прехвърляне на нещата в мисълта, каквато е обичайната практика днес.
Хората трябва да се борят с течение на времето да запазят интелигентността си под своя собствен индивидуален контрол, непрекъснато да бдят за нея. Това е крайно необходимо и е добре, че човекът ще знае с какви съблазнителни и мощни думи Ариман се доближава до него, опитвайки се да изтръгне интелигентността му. Все повече и повече за хората ще става техен дълг да внимават в такива моменти. Защото Ариман се възползва напълно от миговете, когато в изцяло буден живот някой изпада в състояние на замайване или виене на свят, в един вид сумрачно съзнание, когато се чувства не достатъчно здраво закотвен във физическия свят и започва да се предава на вихъра на Вселената, когато не стои здраво и стабилно на краката си като индивидуалност. Тези са моментите, когато е негов дълг да стои на пост, защото тогава Ариман лесно взема надмощие.
Най-добрият начин, по който можем да се предпазим, е да развием ясно, точно мислене, а не просто прехвърляне на нещата в мисълта, каквато е обичайната практика днес.
Би трябвало дори да отидем още по-далеч и да се опитаме да избягваме разговорни думи и общоприети модни фрази, защото щом използваме такива думи, идващи не от мисъл, а от навици на речта, ние не използваме мисленето дори и само за много кратко време. Това са особено опасни моменти, защото не им се обръща внимание. Би трябвало наистина да се стараем да избягваме употребата на думи, зад които няма достатъчно размисъл. Такава самотренировка, особено в тези задълбочени детайли, трябва да бъде предприета от онези, които сериозно се заемат със задачите на епохата. След всичко казано в тези лекции няма да ви бъде трудно да схванете какво е необходимо.
към текста >>
Такава самотренировка, особено в тези задълбочени детайли, трябва да бъде п
ред
приета от онези, които сериозно се заемат със задачите на епохата.
Тези са моментите, когато е негов дълг да стои на пост, защото тогава Ариман лесно взема надмощие. Най-добрият начин, по който можем да се предпазим, е да развием ясно, точно мислене, а не просто прехвърляне на нещата в мисълта, каквато е обичайната практика днес. Би трябвало дори да отидем още по-далеч и да се опитаме да избягваме разговорни думи и общоприети модни фрази, защото щом използваме такива думи, идващи не от мисъл, а от навици на речта, ние не използваме мисленето дори и само за много кратко време. Това са особено опасни моменти, защото не им се обръща внимание. Би трябвало наистина да се стараем да избягваме употребата на думи, зад които няма достатъчно размисъл.
Такава самотренировка, особено в тези задълбочени детайли, трябва да бъде предприета от онези, които сериозно се заемат със задачите на епохата.
След всичко казано в тези лекции няма да ви бъде трудно да схванете какво е необходимо. Но Луцифер чрез волята също се стреми да вкара човека в състояние, където той няма да действа от добре обмислени импулси, а от импулси, произтичащи от темперамента и склонността. Тук отново Луцифер ни сграбчва и прави своя плячка. И му е най-лесно да намери своята жертва, когато голям брой хора проявяват такива импулси, надигащи се от тъмните основи на душевния живот без да се издигат до сферата на собствената воля. Ако импулси, произтичащи от темперамент и смътни наклонности ни свързват с групи от човешки същества по такъв начин, че се чувстваме дял и част от група, веднага сме хванати във вихър, в който решението на личната воля е изтръгнато от нас; а то не трябва да ни бъде изтръгвано, защото ако това стане, Луцифер добива твърде голяма власт над нас.
към текста >>
Могат да се появят много крайни симптоми, но има също и по-задълбочени явления, например когато позволяваме нашите действия да се оп
ред
елят от смътни чувства на принадлежност и др.
Тук отново Луцифер ни сграбчва и прави своя плячка. И му е най-лесно да намери своята жертва, когато голям брой хора проявяват такива импулси, надигащи се от тъмните основи на душевния живот без да се издигат до сферата на собствената воля. Ако импулси, произтичащи от темперамент и смътни наклонности ни свързват с групи от човешки същества по такъв начин, че се чувстваме дял и част от група, веднага сме хванати във вихър, в който решението на личната воля е изтръгнато от нас; а то не трябва да ни бъде изтръгвано, защото ако това стане, Луцифер добива твърде голяма власт над нас. Трябва да се стремим към обективност в това отношение. Отново, където има отклонение от сферата на нормалното съзнание, има благоприятни моменти за Луцифер.
Могат да се появят много крайни симптоми, но има също и по-задълбочени явления, например когато позволяваме нашите действия да се определят от смътни чувства на принадлежност и др.
По-явните, по-крайни отклонения на съзнанието са онези, където волята става частична и толкова слаба, че човек не може да направи друго освен да се предаде изцяло на своя душевен живот, което е равнозначно на изключване на волята му. Съвременните психиатри са възприели определени специални термини за тези особено крайни феномени. Например, те говорят за "повелителни" и "настойчиви" идеи (Zwangsvorstellungen). (Бел. англ. пр: Според Болдуиновия Речник на Философията и Физиологията, по-познатият термин "фикс-идея" не би бил правилния превод тук.
към текста >>
По-явните, по-крайни отклонения на съзнанието са онези, където волята става частична и толкова слаба, че човек не може да направи друго освен да се п
ред
аде изцяло на своя душевен живот, което е равнозначно на изключване на волята му.
И му е най-лесно да намери своята жертва, когато голям брой хора проявяват такива импулси, надигащи се от тъмните основи на душевния живот без да се издигат до сферата на собствената воля. Ако импулси, произтичащи от темперамент и смътни наклонности ни свързват с групи от човешки същества по такъв начин, че се чувстваме дял и част от група, веднага сме хванати във вихър, в който решението на личната воля е изтръгнато от нас; а то не трябва да ни бъде изтръгвано, защото ако това стане, Луцифер добива твърде голяма власт над нас. Трябва да се стремим към обективност в това отношение. Отново, където има отклонение от сферата на нормалното съзнание, има благоприятни моменти за Луцифер. Могат да се появят много крайни симптоми, но има също и по-задълбочени явления, например когато позволяваме нашите действия да се определят от смътни чувства на принадлежност и др.
По-явните, по-крайни отклонения на съзнанието са онези, където волята става частична и толкова слаба, че човек не може да направи друго освен да се предаде изцяло на своя душевен живот, което е равнозначно на изключване на волята му.
Съвременните психиатри са възприели определени специални термини за тези особено крайни феномени. Например, те говорят за "повелителни" и "настойчиви" идеи (Zwangsvorstellungen). (Бел. англ. пр: Според Болдуиновия Речник на Философията и Физиологията, по-познатият термин "фикс-идея" не би бил правилния превод тук. Изразът “повелителни” и “настойчиви” идеи” се доближава много повече до примера, даден от д-р Щайнер.) Тези идеи възникват в хора, чието съзнание не е приспособено по начина, който е правилен и уместен за физическия план.
към текста >>
Съвременните психиатри са възприели оп
ред
елени специални термини за тези особено крайни феномени.
Ако импулси, произтичащи от темперамент и смътни наклонности ни свързват с групи от човешки същества по такъв начин, че се чувстваме дял и част от група, веднага сме хванати във вихър, в който решението на личната воля е изтръгнато от нас; а то не трябва да ни бъде изтръгвано, защото ако това стане, Луцифер добива твърде голяма власт над нас. Трябва да се стремим към обективност в това отношение. Отново, където има отклонение от сферата на нормалното съзнание, има благоприятни моменти за Луцифер. Могат да се появят много крайни симптоми, но има също и по-задълбочени явления, например когато позволяваме нашите действия да се определят от смътни чувства на принадлежност и др. По-явните, по-крайни отклонения на съзнанието са онези, където волята става частична и толкова слаба, че човек не може да направи друго освен да се предаде изцяло на своя душевен живот, което е равнозначно на изключване на волята му.
Съвременните психиатри са възприели определени специални термини за тези особено крайни феномени.
Например, те говорят за "повелителни" и "настойчиви" идеи (Zwangsvorstellungen). (Бел. англ. пр: Според Болдуиновия Речник на Философията и Физиологията, по-познатият термин "фикс-идея" не би бил правилния превод тук. Изразът “повелителни” и “настойчиви” идеи” се доближава много повече до примера, даден от д-р Щайнер.) Тези идеи възникват в хора, чието съзнание не е приспособено по начина, който е правилен и уместен за физическия план. Ако съответната сила на волята липсва, възникват идеи, които човек не може да отстрани от съзнанието си повелителни или настойчиви идеи, както са наречени.
към текста >>
пр: Спо
ред
Болдуиновия Речник на Философията и Физиологията, по-познатият термин "фикс-идея" не би бил правилния превод тук.
Могат да се появят много крайни симптоми, но има също и по-задълбочени явления, например когато позволяваме нашите действия да се определят от смътни чувства на принадлежност и др. По-явните, по-крайни отклонения на съзнанието са онези, където волята става частична и толкова слаба, че човек не може да направи друго освен да се предаде изцяло на своя душевен живот, което е равнозначно на изключване на волята му. Съвременните психиатри са възприели определени специални термини за тези особено крайни феномени. Например, те говорят за "повелителни" и "настойчиви" идеи (Zwangsvorstellungen). (Бел. англ.
пр: Според Болдуиновия Речник на Философията и Физиологията, по-познатият термин "фикс-идея" не би бил правилния превод тук.
Изразът “повелителни” и “настойчиви” идеи” се доближава много повече до примера, даден от д-р Щайнер.) Тези идеи възникват в хора, чието съзнание не е приспособено по начина, който е правилен и уместен за физическия план. Ако съответната сила на волята липсва, възникват идеи, които човек не може да отстрани от съзнанието си повелителни или настойчиви идеи, както са наречени. Ще дам пример за онова, което всъщност се наблюдава в клиниките. Един човек видял друг, който имал раков тумор на лицето; той видял тумора и тъй като бил човек с много слаба воля, оттогава вярвал, че раковите зародиши са навсякъде; той бил убеден, че тези зародиши присъстват навсякъде, където той отиде. С други думи, неговата воля не е достатъчно силна да подтисне в подсъзнанието идеята, веднъж възникнала в него.
към текста >>
Но същият вид нещо се появява в много различни форми с
ред
хората, чиято воля не е достатъчно развита, и тогава е лесно за Луцифер да придобие власт над тях.
Изразът “повелителни” и “настойчиви” идеи” се доближава много повече до примера, даден от д-р Щайнер.) Тези идеи възникват в хора, чието съзнание не е приспособено по начина, който е правилен и уместен за физическия план. Ако съответната сила на волята липсва, възникват идеи, които човек не може да отстрани от съзнанието си повелителни или настойчиви идеи, както са наречени. Ще дам пример за онова, което всъщност се наблюдава в клиниките. Един човек видял друг, който имал раков тумор на лицето; той видял тумора и тъй като бил човек с много слаба воля, оттогава вярвал, че раковите зародиши са навсякъде; той бил убеден, че тези зародиши присъстват навсякъде, където той отиде. С други думи, неговата воля не е достатъчно силна да подтисне в подсъзнанието идеята, веднъж възникнала в него.
Но същият вид нещо се появява в много различни форми сред хората, чиято воля не е достатъчно развита, и тогава е лесно за Луцифер да придобие власт над тях.
Друго отклонение на съзнанието е наречено от съвременните психиатри "болестен страх от докосване" (Beruhrungsfurcht). Симптомът за това състояние е, че хората, в които волята е недостатъчно развита, избягват всеки контакт с други човешки същества или предмети; те се плашат да бъдат докосвани от други хора или предмети. "Болестният страх от докосване" е друг специфичен термин, използван в съвременната психиатрия. Могат да се споменат и много други отклонения на съзнанието. Самите тези отклонения показват какво би трябвало да бъде нормалното състояние на нашето съзнание на физически план.
към текста >>
Симптомът за това състояние е, че хората, в които волята е недостатъчно развита, избягват всеки контакт с други човешки същества или п
ред
мети; те се плашат да бъдат докосвани от други хора или п
ред
мети.
Ще дам пример за онова, което всъщност се наблюдава в клиниките. Един човек видял друг, който имал раков тумор на лицето; той видял тумора и тъй като бил човек с много слаба воля, оттогава вярвал, че раковите зародиши са навсякъде; той бил убеден, че тези зародиши присъстват навсякъде, където той отиде. С други думи, неговата воля не е достатъчно силна да подтисне в подсъзнанието идеята, веднъж възникнала в него. Но същият вид нещо се появява в много различни форми сред хората, чиято воля не е достатъчно развита, и тогава е лесно за Луцифер да придобие власт над тях. Друго отклонение на съзнанието е наречено от съвременните психиатри "болестен страх от докосване" (Beruhrungsfurcht).
Симптомът за това състояние е, че хората, в които волята е недостатъчно развита, избягват всеки контакт с други човешки същества или предмети; те се плашат да бъдат докосвани от други хора или предмети.
"Болестният страх от докосване" е друг специфичен термин, използван в съвременната психиатрия. Могат да се споменат и много други отклонения на съзнанието. Самите тези отклонения показват какво би трябвало да бъде нормалното състояние на нашето съзнание на физически план. Но сега живеем във време, когато определени същества неминуемо трябва да ни станат познати, от една страна съществата зад воала на природата, от друга страна зад воала на душевния свят. Ако тези същества не се опознаят, по-нататъшната еволюция на човечеството ще бъде изложена на опасност.
към текста >>
Но сега живеем във време, когато оп
ред
елени същества неминуемо трябва да ни станат познати, от една страна съществата зад воала на природата, от друга страна зад воала на душевния свят.
Друго отклонение на съзнанието е наречено от съвременните психиатри "болестен страх от докосване" (Beruhrungsfurcht). Симптомът за това състояние е, че хората, в които волята е недостатъчно развита, избягват всеки контакт с други човешки същества или предмети; те се плашат да бъдат докосвани от други хора или предмети. "Болестният страх от докосване" е друг специфичен термин, използван в съвременната психиатрия. Могат да се споменат и много други отклонения на съзнанието. Самите тези отклонения показват какво би трябвало да бъде нормалното състояние на нашето съзнание на физически план.
Но сега живеем във време, когато определени същества неминуемо трябва да ни станат познати, от една страна съществата зад воала на природата, от друга страна зад воала на душевния свят.
Ако тези същества не се опознаят, по-нататъшната еволюция на човечеството ще бъде изложена на опасност. Ако не се съзира връзката на Ариман и Луцифер с нашата еволюция, предстои опасност. Защото точно когато не се забелязват, те работят най-ефективно. Като пример за начина, по който работи Ариман, ще разкажа един анекдот, който представя неукрасената истина. В едно село веднъж дошъл чужденец, който бил познат на кмета на града.
към текста >>
Ако не се съзира връзката на Ариман и Луцифер с нашата еволюция, п
ред
стои опасност.
"Болестният страх от докосване" е друг специфичен термин, използван в съвременната психиатрия. Могат да се споменат и много други отклонения на съзнанието. Самите тези отклонения показват какво би трябвало да бъде нормалното състояние на нашето съзнание на физически план. Но сега живеем във време, когато определени същества неминуемо трябва да ни станат познати, от една страна съществата зад воала на природата, от друга страна зад воала на душевния свят. Ако тези същества не се опознаят, по-нататъшната еволюция на човечеството ще бъде изложена на опасност.
Ако не се съзира връзката на Ариман и Луцифер с нашата еволюция, предстои опасност.
Защото точно когато не се забелязват, те работят най-ефективно. Като пример за начина, по който работи Ариман, ще разкажа един анекдот, който представя неукрасената истина. В едно село веднъж дошъл чужденец, който бил познат на кмета на града. Той пристигнал на кон и влязъл в селото яздейки. Това било интересно събитие за селяните и те излезли на улицата да го наблюдават.
към текста >>
Като пример за начина, по който работи Ариман, ще разкажа един анекдот, който п
ред
ставя неукрасената истина.
Самите тези отклонения показват какво би трябвало да бъде нормалното състояние на нашето съзнание на физически план. Но сега живеем във време, когато определени същества неминуемо трябва да ни станат познати, от една страна съществата зад воала на природата, от друга страна зад воала на душевния свят. Ако тези същества не се опознаят, по-нататъшната еволюция на човечеството ще бъде изложена на опасност. Ако не се съзира връзката на Ариман и Луцифер с нашата еволюция, предстои опасност. Защото точно когато не се забелязват, те работят най-ефективно.
Като пример за начина, по който работи Ариман, ще разкажа един анекдот, който представя неукрасената истина.
В едно село веднъж дошъл чужденец, който бил познат на кмета на града. Той пристигнал на кон и влязъл в селото яздейки. Това било интересно събитие за селяните и те излезли на улицата да го наблюдават. Той оставил коня си в кметската конюшня и останал в неговия дом от събота вечер и през целия неделен ден. В понеделник той поискал да си тръгва и помолил за коня си.
към текста >>
Анекдотът е "от верен по-верен", тъй като същото нещо се случва с
ред
нас постоянно.
Скоро след това кметът го настигнал, водейки коня му. Мъжът възкликнал: "Каква беше целта на тази комедия? " На което кметът отговорил: "Просто исках да ти покажа моята общност! " Естествено, Ариман беше в дъното на това и действаше ефективно като обективна сила.
Анекдотът е "от верен по-верен", тъй като същото нещо се случва сред нас постоянно.
Цялостният човешки живот е насочен към това да се увеличава броят на хората, които се заклеват в несъществуването на коня. Следователно трябва да разберем, че ние имаме най-голямата възможна прецизност на съзнанието, защото само тя е подходяща за настоящия ни Земен живот. Ако вземете всичко, което може да се намери в моите книги "Тайната Наука", "Прагът на духовния свят", "Път към себепознание", "Как се постигат познания за висшите светове? ", а също така и в много от лекционните курсове, вие ще намерите, че там са били посочени пътища, посредством които хората могат да проникнат отвъд природата и отвъд душевния живот по правилния начин и с необходимата подготовка. Описани са пътищата, по които хората могат да проникнат зад кулисите на Битието по правилния начин.
към текста >>
", а също така и в много от лекционните курсове, вие ще намерите, че там са били посочени пътища, пос
ред
ством които хората могат да проникнат отвъд природата и отвъд душевния живот по правилния начин и с необходимата подготовка.
Естествено, Ариман беше в дъното на това и действаше ефективно като обективна сила. Анекдотът е "от верен по-верен", тъй като същото нещо се случва сред нас постоянно. Цялостният човешки живот е насочен към това да се увеличава броят на хората, които се заклеват в несъществуването на коня. Следователно трябва да разберем, че ние имаме най-голямата възможна прецизност на съзнанието, защото само тя е подходяща за настоящия ни Земен живот. Ако вземете всичко, което може да се намери в моите книги "Тайната Наука", "Прагът на духовния свят", "Път към себепознание", "Как се постигат познания за висшите светове?
", а също така и в много от лекционните курсове, вие ще намерите, че там са били посочени пътища, посредством които хората могат да проникнат отвъд природата и отвъд душевния живот по правилния начин и с необходимата подготовка.
Описани са пътищата, по които хората могат да проникнат зад кулисите на Битието по правилния начин. Но субективните стремежи на много хора на практика не са насочени към постигане на желаната цел. В тези книги е ясно посочено, че някой, който желае да проникне в другия свят, трябва да се издигне над нормалната форма на съзнание. Ако дадените указания се следват точно ще бъде ясно, че той трябва да се издигне от нормалната форма на съзнание до друга форма на съзнанието. Важно е това да се знае, защото сред повечето хора има склонност, дори също и сред много наши приятели, на всяка цена да не изоставят нормалната форма на съзнание, а да останат в нея и да вкарат духовния свят в обичайното съзнание: с други думи, да не оставят Аза да се издигне, а да внесат духовния свят в Аза.
към текста >>
Важно е това да се знае, защото с
ред
повечето хора има склонност, дори също и с
ред
много наши приятели, на всяка цена да не изоставят нормалната форма на съзнание, а да останат в нея и да вкарат духовния свят в обичайното съзнание: с други думи, да не оставят Аза да се издигне, а да внесат духовния свят в Аза.
", а също така и в много от лекционните курсове, вие ще намерите, че там са били посочени пътища, посредством които хората могат да проникнат отвъд природата и отвъд душевния живот по правилния начин и с необходимата подготовка. Описани са пътищата, по които хората могат да проникнат зад кулисите на Битието по правилния начин. Но субективните стремежи на много хора на практика не са насочени към постигане на желаната цел. В тези книги е ясно посочено, че някой, който желае да проникне в другия свят, трябва да се издигне над нормалната форма на съзнание. Ако дадените указания се следват точно ще бъде ясно, че той трябва да се издигне от нормалната форма на съзнание до друга форма на съзнанието.
Важно е това да се знае, защото сред повечето хора има склонност, дори също и сред много наши приятели, на всяка цена да не изоставят нормалната форма на съзнание, а да останат в нея и да вкарат духовния свят в обичайното съзнание: с други думи, да не оставят Аза да се издигне, а да внесат духовния свят в Аза.
Познанието за духовния свят е това, което би трябвало да се внася в обикновеното съзнание, а не самият духовен свят. Ако точно практикувате съдържащото се в споменатите книги, ще доведете себе си в условия, посредством които ще изживявате духовния свят, условия с които получените от този свят опитности могат да бъдат пренесени в сферата на нормалното съзнание. Има мнозина, които не искат това; те искат опитността да бъде всъщност в нормалното съзнание; докато тя би трябвало да произлиза от съзнание, различно от нормалното, и да се пренася в нормалното. Много от нашите приятели обаче се опитват да имат видения в нормално съзнание, а не нещо, което е отзвук от различен вид съзнание. Обаче ако имате видения в нормално съзнание, с други думи, ако наистина не желаете да развиете различен вид съзнание, а да запазите съзнанието си в неговата обичайна форма и въпреки това да виждате в духовния свят, това означава, че вие не желаете сериозно да отидете отвъд, а да останете в обичайното съзнание, очаквайки да видите там форми и фигури, които приличат на онези от физическия свят.
към текста >>
Ако точно практикувате съдържащото се в споменатите книги, ще доведете себе си в условия, пос
ред
ством които ще изживявате духовния свят, условия с които получените от този свят опитности могат да бъдат пренесени в сферата на нормалното съзнание.
Но субективните стремежи на много хора на практика не са насочени към постигане на желаната цел. В тези книги е ясно посочено, че някой, който желае да проникне в другия свят, трябва да се издигне над нормалната форма на съзнание. Ако дадените указания се следват точно ще бъде ясно, че той трябва да се издигне от нормалната форма на съзнание до друга форма на съзнанието. Важно е това да се знае, защото сред повечето хора има склонност, дори също и сред много наши приятели, на всяка цена да не изоставят нормалната форма на съзнание, а да останат в нея и да вкарат духовния свят в обичайното съзнание: с други думи, да не оставят Аза да се издигне, а да внесат духовния свят в Аза. Познанието за духовния свят е това, което би трябвало да се внася в обикновеното съзнание, а не самият духовен свят.
Ако точно практикувате съдържащото се в споменатите книги, ще доведете себе си в условия, посредством които ще изживявате духовния свят, условия с които получените от този свят опитности могат да бъдат пренесени в сферата на нормалното съзнание.
Има мнозина, които не искат това; те искат опитността да бъде всъщност в нормалното съзнание; докато тя би трябвало да произлиза от съзнание, различно от нормалното, и да се пренася в нормалното. Много от нашите приятели обаче се опитват да имат видения в нормално съзнание, а не нещо, което е отзвук от различен вид съзнание. Обаче ако имате видения в нормално съзнание, с други думи, ако наистина не желаете да развиете различен вид съзнание, а да запазите съзнанието си в неговата обичайна форма и въпреки това да виждате в духовния свят, това означава, че вие не желаете сериозно да отидете отвъд, а да останете в обичайното съзнание, очаквайки да видите там форми и фигури, които приличат на онези от физическия свят. Много хора усърдно се опитват да видят духове или дейности на духове, но искат да ги видят точно така, както виждат физическите неща. Те искат да видят дух, но очакват този дух да има формата на мъж или на жена или може би на пудел, каквито те се виждат във физическия свят.
към текста >>
Някои наши приятели често желаят да слушат по този начин гласове, които сякаш им говорят; очакват тези гласове да бъдат подобни на онези от физическия свят, просто п
ред
авайки различна, по-фина версия на нещата от физическия свят.
Много хора усърдно се опитват да видят духове или дейности на духове, но искат да ги видят точно така, както виждат физическите неща. Те искат да видят дух, но очакват този дух да има формата на мъж или на жена или може би на пудел, каквито те се виждат във физическия свят. В другия свят обаче не е като тук. Самият процес протича извън обичайното съзнание и в съзнанието навлиза най-много картина, образ, който се появява после. Накратко, не трябва да очакваме духовният свят да бъде просто един вид по-фин сетивен свят, нито че той ще говори с човешки думи, като единствената разлика ще бъде, че думите ще идват от духовния свят.
Някои наши приятели често желаят да слушат по този начин гласове, които сякаш им говорят; очакват тези гласове да бъдат подобни на онези от физическия свят, просто предавайки различна, по-фина версия на нещата от физическия свят.
Тези хора желаят да влязат в духовния свят с обичайното съзнание, което принадлежи само на физическия свят. Всъщност повечето от виденията и гласовете, които някои получават, са от току-що описания характер. Във всички случаи, следното е много сигурно: винаги, когато имаме такива видения или чуваме такива гласове, е лесно за Луцифер и Ариман да намерят лесна плячка в наше лице; те сграбчват тези опитности за себе си, понеже хората винаги са склонни да ги интерпретират неправилно. Ако такива опитности са правилно разбирани, Луцифер и Ариман не придобиват нищо от тях. Както виждате тук има особеност, която трябва да се има силно в предвид.
към текста >>
Както виждате тук има особеност, която трябва да се има силно в п
ред
вид.
Някои наши приятели често желаят да слушат по този начин гласове, които сякаш им говорят; очакват тези гласове да бъдат подобни на онези от физическия свят, просто предавайки различна, по-фина версия на нещата от физическия свят. Тези хора желаят да влязат в духовния свят с обичайното съзнание, което принадлежи само на физическия свят. Всъщност повечето от виденията и гласовете, които някои получават, са от току-що описания характер. Във всички случаи, следното е много сигурно: винаги, когато имаме такива видения или чуваме такива гласове, е лесно за Луцифер и Ариман да намерят лесна плячка в наше лице; те сграбчват тези опитности за себе си, понеже хората винаги са склонни да ги интерпретират неправилно. Ако такива опитности са правилно разбирани, Луцифер и Ариман не придобиват нищо от тях.
Както виждате тук има особеност, която трябва да се има силно в предвид.
Трябва напълно да съзнаваме възможността, че веднага щом внесем нещо друго в обичайното съзнание, което всъщност е подходящо само за физическия свят, ние стигаме до Сцила и Харибда до Луцифер и Ариман. Трябва да се научим да разпознаваме Луцифер и Ариман като реални Сили в това отношение. По тази причина се придава такова значение на отношенията между Луцифер и Ариман, и статуята в Гьотеанума ще бъде истинско изображение на това. Сега може да попитате: Ако нещата стоят така, не е ли въпреки всичко по-благоразумно да правим като учените, които, макар че в това което казват стои Ариман, въпреки всичко не са съгласни да приемат неговата реалност? Или може би ще бъде по-добре да правим като свещениците на различните религиозни общности?
към текста >>
Защото те п
ред
ставят нещата по такъв начин, че Луцифер е навсякъде, но не го признават.
Трябва напълно да съзнаваме възможността, че веднага щом внесем нещо друго в обичайното съзнание, което всъщност е подходящо само за физическия свят, ние стигаме до Сцила и Харибда до Луцифер и Ариман. Трябва да се научим да разпознаваме Луцифер и Ариман като реални Сили в това отношение. По тази причина се придава такова значение на отношенията между Луцифер и Ариман, и статуята в Гьотеанума ще бъде истинско изображение на това. Сега може да попитате: Ако нещата стоят така, не е ли въпреки всичко по-благоразумно да правим като учените, които, макар че в това което казват стои Ариман, въпреки всичко не са съгласни да приемат неговата реалност? Или може би ще бъде по-добре да правим като свещениците на различните религиозни общности?
Защото те представят нещата по такъв начин, че Луцифер е навсякъде, но не го признават.
Те биха сметнали за греховно някой да осъзнае, че там вратата е отворена за Луцифер. Но някой, който днес говори в този смисъл, не е много интелигентен. Да се казва, че е по-разумно да се действа като учените и свещениците на разните религиозни организации, ще бъде същото като преднамерено да не предупредим някой, който трябва да прекоси част от пропаст върху тясна дъска, че го грози опасност. Очевидно е, че той трябва да бъде предупреден. Да се направи обратното е равнозначно да се каже: човекът несъмнено е в опасност, но е по-благоразумно да не му казваме нищо за това.
към текста >>
Да се казва, че е по-разумно да се действа като учените и свещениците на разните религиозни организации, ще бъде същото като п
ред
намерено да не п
ред
уп
ред
им някой, който трябва да прекоси част от пропаст върху тясна дъска, че го грози опасност.
Сега може да попитате: Ако нещата стоят така, не е ли въпреки всичко по-благоразумно да правим като учените, които, макар че в това което казват стои Ариман, въпреки всичко не са съгласни да приемат неговата реалност? Или може би ще бъде по-добре да правим като свещениците на различните религиозни общности? Защото те представят нещата по такъв начин, че Луцифер е навсякъде, но не го признават. Те биха сметнали за греховно някой да осъзнае, че там вратата е отворена за Луцифер. Но някой, който днес говори в този смисъл, не е много интелигентен.
Да се казва, че е по-разумно да се действа като учените и свещениците на разните религиозни организации, ще бъде същото като преднамерено да не предупредим някой, който трябва да прекоси част от пропаст върху тясна дъска, че го грози опасност.
Очевидно е, че той трябва да бъде предупреден. Да се направи обратното е равнозначно да се каже: човекът несъмнено е в опасност, но е по-благоразумно да не му казваме нищо за това. Знаейки как са нещата а те трябва да се знаят опасността не става по-голяма или по-малка. Идва време, когато Ариман ще се опита да завладее интелигентността, а Луцифер волята на хората. На това може да се попречи само ако тези неща се разпознават; а разпознаването може да бъде донесено само от духовно-научно Движение.
към текста >>
Очевидно е, че той трябва да бъде п
ред
уп
ред
ен.
Или може би ще бъде по-добре да правим като свещениците на различните религиозни общности? Защото те представят нещата по такъв начин, че Луцифер е навсякъде, но не го признават. Те биха сметнали за греховно някой да осъзнае, че там вратата е отворена за Луцифер. Но някой, който днес говори в този смисъл, не е много интелигентен. Да се казва, че е по-разумно да се действа като учените и свещениците на разните религиозни организации, ще бъде същото като преднамерено да не предупредим някой, който трябва да прекоси част от пропаст върху тясна дъска, че го грози опасност.
Очевидно е, че той трябва да бъде предупреден.
Да се направи обратното е равнозначно да се каже: човекът несъмнено е в опасност, но е по-благоразумно да не му казваме нищо за това. Знаейки как са нещата а те трябва да се знаят опасността не става по-голяма или по-малка. Идва време, когато Ариман ще се опита да завладее интелигентността, а Луцифер волята на хората. На това може да се попречи само ако тези неща се разпознават; а разпознаването може да бъде донесено само от духовно-научно Движение. Удивително е да се види онова, което правят Ариман и Луцифер и което още не се забелязва.
към текста >>
Съвременните психиатри считат всичко, което не е абсолютно нормално в човека, всичко отклоняващо се и в най-малка степен от оп
ред
елена общоприета норма, за клонящо към лудост.
Идва време, когато Ариман ще се опита да завладее интелигентността, а Луцифер волята на хората. На това може да се попречи само ако тези неща се разпознават; а разпознаването може да бъде донесено само от духовно-научно Движение. Удивително е да се види онова, което правят Ариман и Луцифер и което още не се забелязва. От тази гледна точка е интересно да се изучава модерната психиатрия. Съвременните психиатри всъщност разпознават много неща, които са факти, но не могат да ги обяснят правилно, защото не държат сметка за близостта на тези духовни Сили зад воала.
Съвременните психиатри считат всичко, което не е абсолютно нормално в човека, всичко отклоняващо се и в най-малка степен от определена общоприета норма, за клонящо към лудост.
В множество трудове Орлеанската Дева е считана просто за истеричка. Дори се увеличават писанията, в които Самият Христос Исус е разглеждан като не съвсем нормален човек. Има също съчинения, които приписват умопомрачение на Гьоте и т.н. Тук имаме несъмнено погрешна Ариманическа наука, наука която се опитва да покаже, че това Гьоте да бъде в определено отношение морален гений се дължи изцяло на факта, че е имал елемент на лудост в своя характер. Сократ, обаче, знаеше повече; той говореше за своя "демон" добре съзнавайки, че душата му граничи с обективни духовни Сили.
към текста >>
Тук имаме несъмнено погрешна Ариманическа наука, наука която се опитва да покаже, че това Гьоте да бъде в оп
ред
елено отношение морален гений се дължи изцяло на факта, че е имал елемент на лудост в своя характер.
Съвременните психиатри всъщност разпознават много неща, които са факти, но не могат да ги обяснят правилно, защото не държат сметка за близостта на тези духовни Сили зад воала. Съвременните психиатри считат всичко, което не е абсолютно нормално в човека, всичко отклоняващо се и в най-малка степен от определена общоприета норма, за клонящо към лудост. В множество трудове Орлеанската Дева е считана просто за истеричка. Дори се увеличават писанията, в които Самият Христос Исус е разглеждан като не съвсем нормален човек. Има също съчинения, които приписват умопомрачение на Гьоте и т.н.
Тук имаме несъмнено погрешна Ариманическа наука, наука която се опитва да покаже, че това Гьоте да бъде в определено отношение морален гений се дължи изцяло на факта, че е имал елемент на лудост в своя характер.
Сократ, обаче, знаеше повече; той говореше за своя "демон" добре съзнавайки, че душата му граничи с обективни духовни Сили. Това му бе напълно ясно. Но съвременните психиатри намират за подходящо да измислят, че в Сократ също е имало елемент на лудост или нещо такова. Ариман трябва да бъде скрит на всяка цена и точно това е, което е изгодно за него! Същото се отнася и за Луцифер.
към текста >>
Работата е там, че ако някой днес тръгне просто да развива онова, което в оп
ред
елени тайни Ордени претендира да бъде тайно познание с придружаващия го символизъм, ще бъде много лесно да се п
ред
аде в ръцете на Ариман всичко, следвано дотук като окултизъм.
Сократ, обаче, знаеше повече; той говореше за своя "демон" добре съзнавайки, че душата му граничи с обективни духовни Сили. Това му бе напълно ясно. Но съвременните психиатри намират за подходящо да измислят, че в Сократ също е имало елемент на лудост или нещо такова. Ариман трябва да бъде скрит на всяка цена и точно това е, което е изгодно за него! Същото се отнася и за Луцифер.
Работата е там, че ако някой днес тръгне просто да развива онова, което в определени тайни Ордени претендира да бъде тайно познание с придружаващия го символизъм, ще бъде много лесно да се предаде в ръцете на Ариман всичко, следвано дотук като окултизъм.
А ако досега прилаганият мистицизъм бъде насърчен и развит в човешките същества, той лесно ще бъде предаден в ръцете на Луцифер. Корабът на Духовната Наука трябва да бъде направляван между тези две опасности. Това е изключително важно. Следователно Духовната Наука трябва да бъде така устроена, че да не могат да пуснат корени нито мистични, нито окултни отклонения. Вчера казах, че когато човек разкъса воала на природата влиза в сфера, където се натъква на същества, имащи воля за унищожаване, и че тази воля за унищожение е родствена на човешкия интелект.
към текста >>
А ако досега прилаганият мистицизъм бъде насърчен и развит в човешките същества, той лесно ще бъде п
ред
аден в ръцете на Луцифер.
Това му бе напълно ясно. Но съвременните психиатри намират за подходящо да измислят, че в Сократ също е имало елемент на лудост или нещо такова. Ариман трябва да бъде скрит на всяка цена и точно това е, което е изгодно за него! Същото се отнася и за Луцифер. Работата е там, че ако някой днес тръгне просто да развива онова, което в определени тайни Ордени претендира да бъде тайно познание с придружаващия го символизъм, ще бъде много лесно да се предаде в ръцете на Ариман всичко, следвано дотук като окултизъм.
А ако досега прилаганият мистицизъм бъде насърчен и развит в човешките същества, той лесно ще бъде предаден в ръцете на Луцифер.
Корабът на Духовната Наука трябва да бъде направляван между тези две опасности. Това е изключително важно. Следователно Духовната Наука трябва да бъде така устроена, че да не могат да пуснат корени нито мистични, нито окултни отклонения. Вчера казах, че когато човек разкъса воала на природата влиза в сфера, където се натъква на същества, имащи воля за унищожаване, и че тази воля за унищожение е родствена на човешкия интелект. Аз описах какво може да сполети човек, който става жертва на тези същества.
към текста >>
В една п
ред
ишна лекция аз казах, че езотериците с
ред
окултистите усърдно се опитаха да принудят хората да използват интелекта си за разтълкуване на символите, за да не пробият воала по неправилен начин и да станат жертва на Силите, срещани в толкова ужасна форма в тези гранични сфери.
Вчера казах, че когато човек разкъса воала на природата влиза в сфера, където се натъква на същества, имащи воля за унищожаване, и че тази воля за унищожение е родствена на човешкия интелект. Аз описах какво може да сполети човек, който става жертва на тези същества. Това не трябва да се случва. Също говорих и за трескавото, екстазно състояние, в което може да изпадне някой в своя духовен живот, ако си позволява погрешни мистични изживявания. Това също трябва да се избягва.
В една предишна лекция аз казах, че езотериците сред окултистите усърдно се опитаха да принудят хората да използват интелекта си за разтълкуване на символите, за да не пробият воала по неправилен начин и да станат жертва на Силите, срещани в толкова ужасна форма в тези гранични сфери.
Тези същества могат да бъдат държани на разстояние, ако интелектът се използва по начина, по който е използван например в разгадаването на символите. Това бе някогашната практика, но тя вече не посреща нуждите на сегашната епоха и не е приложим метод. Ще откриете, че посредством самата форма в която се представя Духовната Наука, отклонението водещо към областта на Ариман е избегнато по различен начин. Тук трябва да помислите за нещо, което е склонно да израсне бързо в живота на нашето собствено общество. Когато някоя или друга личност започва да изучава Духовната Наука, много често може да се чуе забележката: "Не мога да проумея тези неща, докато самият аз не ги видя ясновидски, така че ги вземам на доверие." Изтъквам отново и отново че, правилно разбиран, случаят не е такъв.
към текста >>
Ще откриете, че пос
ред
ством самата форма в която се п
ред
ставя Духовната Наука, отклонението водещо към областта на Ариман е избегнато по различен начин.
Също говорих и за трескавото, екстазно състояние, в което може да изпадне някой в своя духовен живот, ако си позволява погрешни мистични изживявания. Това също трябва да се избягва. В една предишна лекция аз казах, че езотериците сред окултистите усърдно се опитаха да принудят хората да използват интелекта си за разтълкуване на символите, за да не пробият воала по неправилен начин и да станат жертва на Силите, срещани в толкова ужасна форма в тези гранични сфери. Тези същества могат да бъдат държани на разстояние, ако интелектът се използва по начина, по който е използван например в разгадаването на символите. Това бе някогашната практика, но тя вече не посреща нуждите на сегашната епоха и не е приложим метод.
Ще откриете, че посредством самата форма в която се представя Духовната Наука, отклонението водещо към областта на Ариман е избегнато по различен начин.
Тук трябва да помислите за нещо, което е склонно да израсне бързо в живота на нашето собствено общество. Когато някоя или друга личност започва да изучава Духовната Наука, много често може да се чуе забележката: "Не мога да проумея тези неща, докато самият аз не ги видя ясновидски, така че ги вземам на доверие." Изтъквам отново и отново че, правилно разбиран, случаят не е такъв. В настоящото време човешките същества имат достатъчни умствени възможности да разберат всичко изнесено. Всичко от Духовната Наука, във формата в която е представена, е в обсега на интелектуалните способности, съществуващи у хората в настоящата епоха. Наистина, Духовната Наука не може да бъде открита чрез тези способности, но може да бъде разбрана.
към текста >>
Всичко от Духовната Наука, във формата в която е п
ред
ставена, е в обсега на интелектуалните способности, съществуващи у хората в настоящата епоха.
Това бе някогашната практика, но тя вече не посреща нуждите на сегашната епоха и не е приложим метод. Ще откриете, че посредством самата форма в която се представя Духовната Наука, отклонението водещо към областта на Ариман е избегнато по различен начин. Тук трябва да помислите за нещо, което е склонно да израсне бързо в живота на нашето собствено общество. Когато някоя или друга личност започва да изучава Духовната Наука, много често може да се чуе забележката: "Не мога да проумея тези неща, докато самият аз не ги видя ясновидски, така че ги вземам на доверие." Изтъквам отново и отново че, правилно разбиран, случаят не е такъв. В настоящото време човешките същества имат достатъчни умствени възможности да разберат всичко изнесено.
Всичко от Духовната Наука, във формата в която е представена, е в обсега на интелектуалните способности, съществуващи у хората в настоящата епоха.
Наистина, Духовната Наука не може да бъде открита чрез тези способности, но може да бъде разбрана. Интелектуалните способности са тук и могат да бъдат използвани и онези, които отказват да признаят че това е така, са в грешка. Когато върху предаденото в Духовната Наука истински се работи с интелекта, той се използва по правилен начин и тогава е невъзможно да се влезе в сферата на Ариман по непозволен път. Има само две възможности. Или хората правят упорити усилия да разберат, в който случай използват интелекта с който Ариманическите същества може добре да злоупотребятс цел да разберат Духовната Наука, и тогава този интелект не може да им бъде изтръгнат.
към текста >>
Когато върху п
ред
аденото в Духовната Наука истински се работи с интелекта, той се използва по правилен начин и тогава е невъзможно да се влезе в сферата на Ариман по непозволен път.
Когато някоя или друга личност започва да изучава Духовната Наука, много често може да се чуе забележката: "Не мога да проумея тези неща, докато самият аз не ги видя ясновидски, така че ги вземам на доверие." Изтъквам отново и отново че, правилно разбиран, случаят не е такъв. В настоящото време човешките същества имат достатъчни умствени възможности да разберат всичко изнесено. Всичко от Духовната Наука, във формата в която е представена, е в обсега на интелектуалните способности, съществуващи у хората в настоящата епоха. Наистина, Духовната Наука не може да бъде открита чрез тези способности, но може да бъде разбрана. Интелектуалните способности са тук и могат да бъдат използвани и онези, които отказват да признаят че това е така, са в грешка.
Когато върху предаденото в Духовната Наука истински се работи с интелекта, той се използва по правилен начин и тогава е невъзможно да се влезе в сферата на Ариман по непозволен път.
Има само две възможности. Или хората правят упорити усилия да разберат, в който случай използват интелекта с който Ариманическите същества може добре да злоупотребятс цел да разберат Духовната Наука, и тогава този интелект не може да им бъде изтръгнат. Каквото и да реши на направи Ариман, той никога не може да повлияе на интелекта, който хората прилагат, дали в настоящата епоха или в бъдещето, за да изучават Духовната Наука. В това можете да бъдете сигурни. Ако хората не направят опит да разберат Духовната Наука, те не отправят своя интелект към нея но Духовната Наука не може да бъде обвинявана за това!
към текста >>
Боговете поставили п
ред
него храна, но извън неговия обсег, и наблюдавали мъченията, които той трябвало да търпи.
Това е част от тяхната практическа работа само че не трябва да остават прекалено дълго. Хората, достигнали до духовно разбиране, държат тези същества на разстояние. Но тези същества имат голяма власт над душите, чието мислене е материалистично и които не придобиват разбиране за духовния свят. Души, презиращи всякакви опити за придобиване на познание за духовния свят, имат да страдат много заради Ариман. Гръцкият мит е описал това много нагледно в образа на Тантал.
Боговете поставили пред него храна, но извън неговия обсег, и наблюдавали мъченията, които той трябвало да търпи.
(Според мита, заради прегрешения към Олимпийските Богове преживе, след смъртта си цар Тантал бил подложен в ада на невероятни мъчения. Той стоял изгарящ от жажда в едно езеро, но в мига в който се опитвал да отпие от водата, тя изчезвала. Над него, точно над главата му, имало клони с натежали плодове. Той бил измъчван от ужасен глад, но повдигнел ли ръка към плодовете, духвал вятър и ги издигал нависоко. /Виж "Старогръцки митове и легенди"/ бел.
към текста >>
(Спо
ред
мита, заради прегрешения към Олимпийските Богове преживе, след смъртта си цар Тантал бил подложен в ада на невероятни мъчения.
Хората, достигнали до духовно разбиране, държат тези същества на разстояние. Но тези същества имат голяма власт над душите, чието мислене е материалистично и които не придобиват разбиране за духовния свят. Души, презиращи всякакви опити за придобиване на познание за духовния свят, имат да страдат много заради Ариман. Гръцкият мит е описал това много нагледно в образа на Тантал. Боговете поставили пред него храна, но извън неговия обсег, и наблюдавали мъченията, които той трябвало да търпи.
(Според мита, заради прегрешения към Олимпийските Богове преживе, след смъртта си цар Тантал бил подложен в ада на невероятни мъчения.
Той стоял изгарящ от жажда в едно езеро, но в мига в който се опитвал да отпие от водата, тя изчезвала. Над него, точно над главата му, имало клони с натежали плодове. Той бил измъчван от ужасен глад, но повдигнел ли ръка към плодовете, духвал вятър и ги издигал нависоко. /Виж "Старогръцки митове и легенди"/ бел. бълг. пр.)
към текста >>
Те са като Тантал, в смисъл че след смъртта, през периода на Камалока, когато преживяват своя живот за една трета от неговото времетраене в обратен
ред
, всичко им се отнема.
Той бил измъчван от ужасен глад, но повдигнел ли ръка към плодовете, духвал вятър и ги издигал нависоко. /Виж "Старогръцки митове и легенди"/ бел. бълг. пр.) Днес в света могат да се видят много такива образи. Всички те са материалистични души, които нямат желание да разберат духовния свят.
Те са като Тантал, в смисъл че след смъртта, през периода на Камалока, когато преживяват своя живот за една трета от неговото времетраене в обратен ред, всичко им се отнема.
Отново и отново те имат чувството: с каква цел направих това или онова? Тъй като виждат някой от духовете на разрушението да го отнася и тогава осъзнават, че всъщност са го направили напразно! Това, разбира се, е илюзия; но такива души изпитват мъките на Тантал, защото духовете на унищожението са всичко около тях. Те не осъзнават, че целият Земен живот от раждането до смъртта ще бъде без смисъл и цел, ако не е бил обхванат от Духовете на Висшите Йерархии. Но тези души не могат да видят
към текста >>
Всяко усилие, което правим за да си обясним тайнствените връзки между живота на човешките същества и външния свят, ни п
ред
пазва от погрешен мистицизъм.
В Драмите са описани вътрешни процеси на живота на душата. Ако се научите да разбирате и усещате случващото се например с Kапезиус, как той преминава от едно събитие към друго, то тъчащата, творяща дейност присъстваща там ще ви помогне да осъзнаете своя собствен вътрешен живот, да го освободите. Това е също и най-важното в нашето изкуство. Целта на цялата наша Сграда е в това душите да бъдат освобождавани от самите себе си и да не се отдават на лъжлив мистицизъм. Необходимо е това да не се забравя, защото по този начин ние ще избегнем също и Харибдата на неправилния мистицизъм.
Всяко усилие, което правим за да си обясним тайнствените връзки между живота на човешките същества и външния свят, ни предпазва от погрешен мистицизъм.
Ако по този начин следваме случващото се с Капезиус, ние живеем в тъчащия живот на душата но не сме свити вътре в себе си. Ние достигаме всичко, до което стигат мистиците, но по различен начин. Така че виждате, корабът на Духовната Наука трябва да бъде направляван с ясна цел между двете клопки. Предаваните учения трябва да бъдат от такъв характер, че да се избегне и погрешния окултизъм, и погрешния мистицизъм. Наистина може да се каже, че Духовната Наука отговаря на нуждите и изискванията на епохата.
към текста >>
П
ред
аваните учения трябва да бъдат от такъв характер, че да се избегне и погрешния окултизъм, и погрешния мистицизъм.
Необходимо е това да не се забравя, защото по този начин ние ще избегнем също и Харибдата на неправилния мистицизъм. Всяко усилие, което правим за да си обясним тайнствените връзки между живота на човешките същества и външния свят, ни предпазва от погрешен мистицизъм. Ако по този начин следваме случващото се с Капезиус, ние живеем в тъчащия живот на душата но не сме свити вътре в себе си. Ние достигаме всичко, до което стигат мистиците, но по различен начин. Така че виждате, корабът на Духовната Наука трябва да бъде направляван с ясна цел между двете клопки.
Предаваните учения трябва да бъдат от такъв характер, че да се избегне и погрешния окултизъм, и погрешния мистицизъм.
Наистина може да се каже, че Духовната Наука отговаря на нуждите и изискванията на епохата. Поради тази причина често съм бил длъжен да се противопоставям на всяко опростяване и популяризиране на Духовната Наука, което би премахнало нуждата от напрегнато мислене. Еднакво съм бил длъжен и да се противопоставям на всичко, което клони към възторжен, егоистичен мистицизъм, което е винаги елемент на поучения като "в собственото си най-вътрешно същество ти откриваш реалността, Божественото" и т.н. Защото в това там няма желание да се търси Божественото във външния живот чрез изучаване на неговите явления с любов и разбиране. Наскоро казах на някого, че Духовната Наука може да се счита за практически полезна в най-висша степен.
към текста >>
Наистина, допускайки за момент, че не е било п
ред
адено нищо от чистата Духовна Наука, а само истините относно естествената наука и изкуството дори това само по себе си би могло да бъде от практическа полза.
Наскоро казах на някого, че Духовната Наука може да се счита за практически полезна в най-висша степен. Не казах това с цел да се хваля с достойнствата на нашето Движение, а просто за да покажа, че в него положителното винаги може да бъде намерено. Аз казах: дори ако хората приемат само онова, което могат да признаят, оставяйки настрана каквото не ги интересува, Духовната Наука може въпреки всичко да бъде от най-голяма полза. Ако помислите за начина, по който работим от 15 години ще осъзнаете, че множество истини, принадлежащи към областта на естествената наука, изкуството, историята на изкуството и т.н. бяха включени в чисто духовно-научната доктрина.
Наистина, допускайки за момент, че не е било предадено нищо от чистата Духовна Наука, а само истините относно естествената наука и изкуството дори това само по себе си би могло да бъде от практическа полза.
Но каквото и да е дадено по този начин, е дадено с цел и обмислено, защото чрез него човешкият ум е подтикван да изостави произволните размишления. И така по всякакъв начин сме се стремили да формираме нашето Движение така, че то да може да върви напред по правилен и безопасен начин. От самото начало то бе схващано като един вид организъм. И мислейки за него така, можем също да кажем, че то трябва да расте и да се развива като организъм, като човешки организъм, който около седмата си година получава своите втори зъби и организмът трябва да използва тези втори зъби, индивидуалните зъби, които има на свое разположение. В предходна лекция показах защо трябваше да се обвържем с Теософското Движение, както направихме през 1902 год., основавайки Немската Секция.
към текста >>
И така по всякакъв начин сме се стремили да формираме нашето Движение така, че то да може да върви нап
ред
по правилен и безопасен начин.
Аз казах: дори ако хората приемат само онова, което могат да признаят, оставяйки настрана каквото не ги интересува, Духовната Наука може въпреки всичко да бъде от най-голяма полза. Ако помислите за начина, по който работим от 15 години ще осъзнаете, че множество истини, принадлежащи към областта на естествената наука, изкуството, историята на изкуството и т.н. бяха включени в чисто духовно-научната доктрина. Наистина, допускайки за момент, че не е било предадено нищо от чистата Духовна Наука, а само истините относно естествената наука и изкуството дори това само по себе си би могло да бъде от практическа полза. Но каквото и да е дадено по този начин, е дадено с цел и обмислено, защото чрез него човешкият ум е подтикван да изостави произволните размишления.
И така по всякакъв начин сме се стремили да формираме нашето Движение така, че то да може да върви напред по правилен и безопасен начин.
От самото начало то бе схващано като един вид организъм. И мислейки за него така, можем също да кажем, че то трябва да расте и да се развива като организъм, като човешки организъм, който около седмата си година получава своите втори зъби и организмът трябва да използва тези втори зъби, индивидуалните зъби, които има на свое разположение. В предходна лекция показах защо трябваше да се обвържем с Теософското Движение, както направихме през 1902 год., основавайки Немската Секция. В началото напредъкът беше възможен, защото се развивахме съвсем независимо, както ви казах. Но после, в 1909 год.
към текста >>
В п
ред
ходна лекция показах защо трябваше да се обвържем с Теософското Движение, както направихме през 1902 год., основавайки Немската Секция.
Наистина, допускайки за момент, че не е било предадено нищо от чистата Духовна Наука, а само истините относно естествената наука и изкуството дори това само по себе си би могло да бъде от практическа полза. Но каквото и да е дадено по този начин, е дадено с цел и обмислено, защото чрез него човешкият ум е подтикван да изостави произволните размишления. И така по всякакъв начин сме се стремили да формираме нашето Движение така, че то да може да върви напред по правилен и безопасен начин. От самото начало то бе схващано като един вид организъм. И мислейки за него така, можем също да кажем, че то трябва да расте и да се развива като организъм, като човешки организъм, който около седмата си година получава своите втори зъби и организмът трябва да използва тези втори зъби, индивидуалните зъби, които има на свое разположение.
В предходна лекция показах защо трябваше да се обвържем с Теософското Движение, както направихме през 1902 год., основавайки Немската Секция.
В началото напредъкът беше възможен, защото се развивахме съвсем независимо, както ви казах. Но после, в 1909 год. (1902 + 7 = 1909) бе необходимо също и да добием вторите си зъби. Ще си спомните, че това бяха годините, когато заради аферата Ледбитер всичко претърпя коренна промяна. Не е далеч и 1916 година.
към текста >>
В началото нап
ред
ъкът беше възможен, защото се развивахме съвсем независимо, както ви казах.
Но каквото и да е дадено по този начин, е дадено с цел и обмислено, защото чрез него човешкият ум е подтикван да изостави произволните размишления. И така по всякакъв начин сме се стремили да формираме нашето Движение така, че то да може да върви напред по правилен и безопасен начин. От самото начало то бе схващано като един вид организъм. И мислейки за него така, можем също да кажем, че то трябва да расте и да се развива като организъм, като човешки организъм, който около седмата си година получава своите втори зъби и организмът трябва да използва тези втори зъби, индивидуалните зъби, които има на свое разположение. В предходна лекция показах защо трябваше да се обвържем с Теософското Движение, както направихме през 1902 год., основавайки Немската Секция.
В началото напредъкът беше възможен, защото се развивахме съвсем независимо, както ви казах.
Но после, в 1909 год. (1902 + 7 = 1909) бе необходимо също и да добием вторите си зъби. Ще си спомните, че това бяха годините, когато заради аферата Ледбитер всичко претърпя коренна промяна. Не е далеч и 1916 година. Тогава ще трябва да имаме вторите седем години зад себе си.
към текста >>
П
ред
и време в Берлин казах, че "Дружеството за Теософско Изкуство" (Един проект, който не се осъществи.
Не е далеч и 1916 година. Тогава ще трябва да имаме вторите седем години зад себе си. Ако с този втори период от седем години зад нас помислим за нашето Движение като за един организъм, този организъм тогава ще е достигнал зрялост; той трябва да следва своя собствен път и да бъде способен сам да постигне нещо. След всичко изнесено, би трябвало да е възможно за работата да продължи ефективно дори и без учителя. Говорил съм в този смисъл по много случаи.
Преди време в Берлин казах, че "Дружеството за Теософско Изкуство" (Един проект, който не се осъществи.
бел. англ. пр.) би трябвало да бъде организация, която води свой собствен живот независимо от мен. Тази насока ще става все по-необходима. Опасността нещата да вървят добре само докато нещо идва от мен седмица след седмица трябва да бъде преодоляна. Сега сме достигнали годините, когато Обществото би трябвало да бъде способно да покаже, че може спокойно да развива изнесеното, да го развива така, както ако аз не бях там.
към текста >>
Защото можете да разберете каква лоша услуга щеше бъде направена на нашата кауза, ако винаги се казваше: "Той е ръководителят и трябва да бъде следван" или "Той е п
ред
седателят и ще разбере, че е било направено еди-какво си".
Сега сме достигнали годините, когато Обществото би трябвало да бъде способно да покаже, че може спокойно да развива изнесеното, да го развива така, както ако аз не бях там. Това е напълно неизбежна мисъл. Изнесеното учение е от такова естество, че ако то сега работи в душите, може да бъде направено много, за което повече аз не съм необходим. Не казвам, че няма да остана, а че изпитанието ще се състои в това да ставам все по-излишен. Крайно необходимо е да се избегне възможността която действително съществува нашите членове да не се оценяват правилно един друг!
Защото можете да разберете каква лоша услуга щеше бъде направена на нашата кауза, ако винаги се казваше: "Той е ръководителят и трябва да бъде следван" или "Той е председателят и ще разбере, че е било направено еди-какво си".
Това просто не трябва да се прави. Какво би се случило, ако някой ден аз вече не съм там? Обществото веднага би се разпаднало! Ние трябва само да постигнем онова, което би трябвало да постигнем, ако след 14 години наистина сме стигнали до момента да имаме свой собствен живот, който може на свой ред да породи нов живот. Това не е невъзможно, ако помним нашите истински цели.
към текста >>
Ние трябва само да постигнем онова, което би трябвало да постигнем, ако след 14 години наистина сме стигнали до момента да имаме свой собствен живот, който може на свой
ред
да породи нов живот.
Крайно необходимо е да се избегне възможността която действително съществува нашите членове да не се оценяват правилно един друг! Защото можете да разберете каква лоша услуга щеше бъде направена на нашата кауза, ако винаги се казваше: "Той е ръководителят и трябва да бъде следван" или "Той е председателят и ще разбере, че е било направено еди-какво си". Това просто не трябва да се прави. Какво би се случило, ако някой ден аз вече не съм там? Обществото веднага би се разпаднало!
Ние трябва само да постигнем онова, което би трябвало да постигнем, ако след 14 години наистина сме стигнали до момента да имаме свой собствен живот, който може на свой ред да породи нов живот.
Това не е невъзможно, ако помним нашите истински цели. Безспорно, сега има няколко трудни години, но ние трябва да преодоляваме подобни трудности. И може да бъде поставена различна стойност на много от онова, което аз самият трябва да допринасям, ако посоченото сега от мен се изпълнява. В настоящото време съществуват много видове трудности. Има определени неща, които не могат да бъдат казани безразборно и през последните четири дни пожелах да събера заедно малък, ограничен кръг от хора, за да говоря по теми, за които не мога да говоря пред цялата публика.
към текста >>
Има оп
ред
елени неща, които не могат да бъдат казани безразборно и през последните четири дни пожелах да събера заедно малък, ограничен кръг от хора, за да говоря по теми, за които не мога да говоря п
ред
цялата публика.
Ние трябва само да постигнем онова, което би трябвало да постигнем, ако след 14 години наистина сме стигнали до момента да имаме свой собствен живот, който може на свой ред да породи нов живот. Това не е невъзможно, ако помним нашите истински цели. Безспорно, сега има няколко трудни години, но ние трябва да преодоляваме подобни трудности. И може да бъде поставена различна стойност на много от онова, което аз самият трябва да допринасям, ако посоченото сега от мен се изпълнява. В настоящото време съществуват много видове трудности.
Има определени неща, които не могат да бъдат казани безразборно и през последните четири дни пожелах да събера заедно малък, ограничен кръг от хора, за да говоря по теми, за които не мога да говоря пред цялата публика.
Но бях задължен да се откажа от идеята, защото живеем в дни, когато такова разделяне не е приемливо. За да разберем по-ясно, онова което се опитах да представя в тези лекции трябва да бъде добре взето впредвид. Трябва също да се опитаме да разберем вътрешния характер на Духовната Наука и тогава ще ни бъде ясно защо от една страна трябва неминуемо да имаме противници в лицето на учените, които биха желали да основат възглед за света върху своята ерудиция, и от друга страна в лицето на онези свещеници, които желаят лежащото зад всекидневния душевен живот да остане напълно скрито. Ние трябва уверено да държим на своето учение и също да насочим себе си дълбоко в неговата същност. Нека си припомним например как Мистерията на Голгота съставлява самия център на нашите стремежи, как е било подчертавано, че Христос влезе в Исус от Назарет по толкова често описвания начин, идвайки от други сфери на съзнанието в сферата на съзнание, съответстваща на човешкия физически живот на Земята.
към текста >>
За да разберем по-ясно, онова което се опитах да п
ред
ставя в тези лекции трябва да бъде добре взето вп
ред
вид.
Безспорно, сега има няколко трудни години, но ние трябва да преодоляваме подобни трудности. И може да бъде поставена различна стойност на много от онова, което аз самият трябва да допринасям, ако посоченото сега от мен се изпълнява. В настоящото време съществуват много видове трудности. Има определени неща, които не могат да бъдат казани безразборно и през последните четири дни пожелах да събера заедно малък, ограничен кръг от хора, за да говоря по теми, за които не мога да говоря пред цялата публика. Но бях задължен да се откажа от идеята, защото живеем в дни, когато такова разделяне не е приемливо.
За да разберем по-ясно, онова което се опитах да представя в тези лекции трябва да бъде добре взето впредвид.
Трябва също да се опитаме да разберем вътрешния характер на Духовната Наука и тогава ще ни бъде ясно защо от една страна трябва неминуемо да имаме противници в лицето на учените, които биха желали да основат възглед за света върху своята ерудиция, и от друга страна в лицето на онези свещеници, които желаят лежащото зад всекидневния душевен живот да остане напълно скрито. Ние трябва уверено да държим на своето учение и също да насочим себе си дълбоко в неговата същност. Нека си припомним например как Мистерията на Голгота съставлява самия център на нашите стремежи, как е било подчертавано, че Христос влезе в Исус от Назарет по толкова често описвания начин, идвайки от други сфери на съзнанието в сферата на съзнание, съответстваща на човешкия физически живот на Земята. Христос Исус е една Сила на Земята, живееща в земното съзнание на хората и в земните събития. По тази причина Новият Завет не може да бъде естествена наука, защото естествената наука науката за скритото зад природата трябва, ако се отправя към реалността, да отиде отвъд нормалното съзнание.
към текста >>
Тук обаче схващаме причината защо п
ред
ставителите на една или друга религиозна общност винаги ще се надигат въоръжени срещу Духовната Наука!
Нека си припомним например как Мистерията на Голгота съставлява самия център на нашите стремежи, как е било подчертавано, че Христос влезе в Исус от Назарет по толкова често описвания начин, идвайки от други сфери на съзнанието в сферата на съзнание, съответстваща на човешкия физически живот на Земята. Христос Исус е една Сила на Земята, живееща в земното съзнание на хората и в земните събития. По тази причина Новият Завет не може да бъде естествена наука, защото естествената наука науката за скритото зад природата трябва, ако се отправя към реалността, да отиде отвъд нормалното съзнание. Новият Завет не може да бъде и Духовна Наука, защото там също нормалното съзнание трябва да бъде издигнато в друга посока. Удивителното величие и значимост на Новия Завет лежат точно във факта, че той не може да се направи да бъде нито естествена наука, нито дори Духовна Наука и въпреки това той не трябва се използва, за да се водят спорове срещу Духовната Наука.
Тук обаче схващаме причината защо представителите на една или друга религиозна общност винаги ще се надигат въоръжени срещу Духовната Наука!
Защото те никога няма да пожелаят да позволят човека да навлезе в света, от който толкова много се страхуват. Те се страхуват, че един ден човешките същества ще открият вечното естество на душата в себе си. Те искат хората да си представят, че само онова, за което вече знаят, живее вечно в тях. Вчера казах, че ако се вкоренеше материалистичен възглед за света, ако господстваше само такъв възглед и не беше възникнала Духовна Наука, нещата щяха да стигнат до точката, където хората биха били погълнати от скептицизъм и съмнение, тъй като щеше да се създаде нещо като океан, в който душите неминуемо биха се удавили. Но ако се желае хората да бъдат спъвани, за да не би те да проникнат зад воала на света на душата, то единственото нещо, което трябва да се направи, е те да се държат в състояние на неведение.
към текста >>
Те искат хората да си п
ред
ставят, че само онова, за което вече знаят, живее вечно в тях.
Новият Завет не може да бъде и Духовна Наука, защото там също нормалното съзнание трябва да бъде издигнато в друга посока. Удивителното величие и значимост на Новия Завет лежат точно във факта, че той не може да се направи да бъде нито естествена наука, нито дори Духовна Наука и въпреки това той не трябва се използва, за да се водят спорове срещу Духовната Наука. Тук обаче схващаме причината защо представителите на една или друга религиозна общност винаги ще се надигат въоръжени срещу Духовната Наука! Защото те никога няма да пожелаят да позволят човека да навлезе в света, от който толкова много се страхуват. Те се страхуват, че един ден човешките същества ще открият вечното естество на душата в себе си.
Те искат хората да си представят, че само онова, за което вече знаят, живее вечно в тях.
Вчера казах, че ако се вкоренеше материалистичен възглед за света, ако господстваше само такъв възглед и не беше възникнала Духовна Наука, нещата щяха да стигнат до точката, където хората биха били погълнати от скептицизъм и съмнение, тъй като щеше да се създаде нещо като океан, в който душите неминуемо биха се удавили. Но ако се желае хората да бъдат спъвани, за да не би те да проникнат зад воала на света на душата, то единственото нещо, което трябва да се направи, е те да се държат в състояние на неведение. Неведението, което накрая би задушило хората, трябва неизбежно да се разпростира, ако онези, които днес често са представители на религиозни общности, искат да постигнат своите цели. Ако учените излязат победители, човешките души ще бъдат удавени в океан от съмнения; ако свещениците, които мислят по описания начин удържат победата, човешките души ще се задушат в атмосфера от невежество. Задачата, падащата се на Духовната Наука, е сериозна и тежка и трябва да съзнаваме нейната важност.
към текста >>
Неведението, което накрая би задушило хората, трябва неизбежно да се разпростира, ако онези, които днес често са п
ред
ставители на религиозни общности, искат да постигнат своите цели.
Защото те никога няма да пожелаят да позволят човека да навлезе в света, от който толкова много се страхуват. Те се страхуват, че един ден човешките същества ще открият вечното естество на душата в себе си. Те искат хората да си представят, че само онова, за което вече знаят, живее вечно в тях. Вчера казах, че ако се вкоренеше материалистичен възглед за света, ако господстваше само такъв възглед и не беше възникнала Духовна Наука, нещата щяха да стигнат до точката, където хората биха били погълнати от скептицизъм и съмнение, тъй като щеше да се създаде нещо като океан, в който душите неминуемо биха се удавили. Но ако се желае хората да бъдат спъвани, за да не би те да проникнат зад воала на света на душата, то единственото нещо, което трябва да се направи, е те да се държат в състояние на неведение.
Неведението, което накрая би задушило хората, трябва неизбежно да се разпростира, ако онези, които днес често са представители на религиозни общности, искат да постигнат своите цели.
Ако учените излязат победители, човешките души ще бъдат удавени в океан от съмнения; ако свещениците, които мислят по описания начин удържат победата, човешките души ще се задушат в атмосфера от невежество. Задачата, падащата се на Духовната Наука, е сериозна и тежка и трябва да съзнаваме нейната важност. Трябва да считаме себе си за индивидуалности, които заради своята Карма могат да бъдат водени към Духовната Наука, за да може онова, което притежават по пътя на интелекта и интуитивната проницателност, да бъде поставено на разположение всъщност не на Духовната Наука, а на всеобщият прогрес на човечеството. А такъв прогрес е крайна необходимост за човечеството. Ние виждаме, от една страна, как един материалистичен възглед за света се опитва да добие непоколебима опора, и как нищо, което да предлага съпротива, не е от полза!
към текста >>
Ние виждаме, от една страна, как един материалистичен възглед за света се опитва да добие непоколебима опора, и как нищо, което да п
ред
лага съпротива, не е от полза!
Неведението, което накрая би задушило хората, трябва неизбежно да се разпростира, ако онези, които днес често са представители на религиозни общности, искат да постигнат своите цели. Ако учените излязат победители, човешките души ще бъдат удавени в океан от съмнения; ако свещениците, които мислят по описания начин удържат победата, човешките души ще се задушат в атмосфера от невежество. Задачата, падащата се на Духовната Наука, е сериозна и тежка и трябва да съзнаваме нейната важност. Трябва да считаме себе си за индивидуалности, които заради своята Карма могат да бъдат водени към Духовната Наука, за да може онова, което притежават по пътя на интелекта и интуитивната проницателност, да бъде поставено на разположение всъщност не на Духовната Наука, а на всеобщият прогрес на човечеството. А такъв прогрес е крайна необходимост за човечеството.
Ние виждаме, от една страна, как един материалистичен възглед за света се опитва да добие непоколебима опора, и как нищо, което да предлага съпротива, не е от полза!
А от друга страна виждаме как се правят усилия да се разпространява невежество, как се прави все повече и повече, за да се заличат истините относно духовния свят! Само помислете как всяко съобщение от духовния свят е гледано със същинска омраза от представителите на определени религиозни общности! Изнесох тези лекции за да покажа посоката на пътя, който трябва да бъде възприет от Духовната Наука, и за да ви помогна да осъзнаете следното. Ние трябва да се противопоставим на материалистичните учени, макар че те всъщност не могат да не действат така, понеже са под властта на Ариман и той желае да скрие от тях истинските мотиви, лежащи в основата на дейността им. И трябва също да се противопоставим и на другите макар че те отново не могат да действат различно, защото са в ръцете на Луцифер.
към текста >>
Само помислете как всяко съобщение от духовния свят е гледано със същинска омраза от п
ред
ставителите на оп
ред
елени религиозни общности!
Задачата, падащата се на Духовната Наука, е сериозна и тежка и трябва да съзнаваме нейната важност. Трябва да считаме себе си за индивидуалности, които заради своята Карма могат да бъдат водени към Духовната Наука, за да може онова, което притежават по пътя на интелекта и интуитивната проницателност, да бъде поставено на разположение всъщност не на Духовната Наука, а на всеобщият прогрес на човечеството. А такъв прогрес е крайна необходимост за човечеството. Ние виждаме, от една страна, как един материалистичен възглед за света се опитва да добие непоколебима опора, и как нищо, което да предлага съпротива, не е от полза! А от друга страна виждаме как се правят усилия да се разпространява невежество, как се прави все повече и повече, за да се заличат истините относно духовния свят!
Само помислете как всяко съобщение от духовния свят е гледано със същинска омраза от представителите на определени религиозни общности!
Изнесох тези лекции за да покажа посоката на пътя, който трябва да бъде възприет от Духовната Наука, и за да ви помогна да осъзнаете следното. Ние трябва да се противопоставим на материалистичните учени, макар че те всъщност не могат да не действат така, понеже са под властта на Ариман и той желае да скрие от тях истинските мотиви, лежащи в основата на дейността им. И трябва също да се противопоставим и на другите макар че те отново не могат да действат различно, защото са в ръцете на Луцифер. Правилният начин за тях да работят е да се борят с онова, което Духовната Наука може да ни даде. О, ако само имаше множество хора, които да осъзнават уникалността на Духовната Наука, че тя не трябва да бъде обърквана с други неща!
към текста >>
Тогава това само по себе си би било голяма стъпка нап
ред
.
Изнесох тези лекции за да покажа посоката на пътя, който трябва да бъде възприет от Духовната Наука, и за да ви помогна да осъзнаете следното. Ние трябва да се противопоставим на материалистичните учени, макар че те всъщност не могат да не действат така, понеже са под властта на Ариман и той желае да скрие от тях истинските мотиви, лежащи в основата на дейността им. И трябва също да се противопоставим и на другите макар че те отново не могат да действат различно, защото са в ръцете на Луцифер. Правилният начин за тях да работят е да се борят с онова, което Духовната Наука може да ни даде. О, ако само имаше множество хора, които да осъзнават уникалността на Духовната Наука, че тя не трябва да бъде обърквана с други неща!
Тогава това само по себе си би било голяма стъпка напред.
Всеки може също и да научи много от грешки, и да им обърне внимание от тази гледна точка. Това е по-важно отколкото само да ги критикуваме, макар че критиката понякога също е необходима. Аз казах, че с прости думи Ариман ще се стреми да разруши човешкия интелект за в бъдеще; но той съчетава това също и с нещо друго защото служещите му същества са родствени със своите висши сили на низшите сили в човека, и защото той иска да установи съюз между висшите и низшите сили. В нормалното развитие Ариман има под своето ръководство онези неща в света, които пораждат болестите; знаем, че те също са неизбежни, тъй като те причиняват смъртта във физическия свят. Всяко унищожение във физическия свят се пада на него.
към текста >>
И когато направи това, той няма да пропусне да забележи, че оп
ред
елени низши части на неговия организъм започват да функционират като висшите части на организма, функциониращи в противен случай.
Аз казах, че с прости думи Ариман ще се стреми да разруши човешкия интелект за в бъдеще; но той съчетава това също и с нещо друго защото служещите му същества са родствени със своите висши сили на низшите сили в човека, и защото той иска да установи съюз между висшите и низшите сили. В нормалното развитие Ариман има под своето ръководство онези неща в света, които пораждат болестите; знаем, че те също са неизбежни, тъй като те причиняват смъртта във физическия свят. Всяко унищожение във физическия свят се пада на него. Но връзката трябва да се знае и разбира. Ако онова, което е в низшата сфера се издигне до висшата, то се обединява с тези същества на разрушението и тогава самият човек дава много благоприятни възможности на Ариман и неговото войнство.
И когато направи това, той няма да пропусне да забележи, че определени низши части на неговия организъм започват да функционират като висшите части на организма, функциониращи в противен случай.
Ако един човек има страх от наистина точно мислене и все пак желае да навлезе в духовния свят, е добре, той може и да успее да го направи пресича Прага и живее в царството на разрушителните сили. Когато се върне отново в своето тяло, той е влязъл в съюз с тези разрушителни същества и не знае нищо за това, защото не е развил своя собствен интелект по правилния начин. Тогава той ще чувства тези същества в себе си и вместо мисленето, вместо слуха на ушите си и виждането на очите си, започват да чуват и виждат всякакви скрити сили в низшия организъм. Тялото вече не е негово в предишния смисъл. При ново завръщане в тялото си той го намира изпълнено с всякакви видове съставни части.
към текста >>
Тялото вече не е негово в п
ред
ишния смисъл.
Ако онова, което е в низшата сфера се издигне до висшата, то се обединява с тези същества на разрушението и тогава самият човек дава много благоприятни възможности на Ариман и неговото войнство. И когато направи това, той няма да пропусне да забележи, че определени низши части на неговия организъм започват да функционират като висшите части на организма, функциониращи в противен случай. Ако един човек има страх от наистина точно мислене и все пак желае да навлезе в духовния свят, е добре, той може и да успее да го направи пресича Прага и живее в царството на разрушителните сили. Когато се върне отново в своето тяло, той е влязъл в съюз с тези разрушителни същества и не знае нищо за това, защото не е развил своя собствен интелект по правилния начин. Тогава той ще чувства тези същества в себе си и вместо мисленето, вместо слуха на ушите си и виждането на очите си, започват да чуват и виждат всякакви скрити сили в низшия организъм.
Тялото вече не е негово в предишния смисъл.
При ново завръщане в тялото си той го намира изпълнено с всякакви видове съставни части. За него то е нещо ново. Това влизане в нечие собствено тяло като в нещо непознато и съдържащо неизвестни елементи е изживяване, което може да сполети онези, които не се придържат точно към правилния път. Понеже Ариман се стреми да се настани в човешкото тяло и да превърне определени органи в органи на познание. Луцифер обаче подбужда своите огнени духове на волята да изваждат определени сили от нас, за да направят тези сили независими.
към текста >>
Понеже Ариман се стреми да се настани в човешкото тяло и да превърне оп
ред
елени органи в органи на познание.
Тогава той ще чувства тези същества в себе си и вместо мисленето, вместо слуха на ушите си и виждането на очите си, започват да чуват и виждат всякакви скрити сили в низшия организъм. Тялото вече не е негово в предишния смисъл. При ново завръщане в тялото си той го намира изпълнено с всякакви видове съставни части. За него то е нещо ново. Това влизане в нечие собствено тяло като в нещо непознато и съдържащо неизвестни елементи е изживяване, което може да сполети онези, които не се придържат точно към правилния път.
Понеже Ариман се стреми да се настани в човешкото тяло и да превърне определени органи в органи на познание.
Луцифер обаче подбужда своите огнени духове на волята да изваждат определени сили от нас, за да направят тези сили независими. И така ако прекосим Прага в посока към Луциферовото царство и след това се върнем в тялото си, ние се чувстваме сякаш определени части са кухи, сякаш нещо е било извадено от нас. Ариман прибавя нещо, защото като влезе в нас, той изпълва органите. Луцифер отнема органите, прави онова, което иначе е част от собствения ни организъм, независимо от нас. Това е една от целите на Луцифер да направи независимо онова, което ни принадлежи.
към текста >>
Луцифер обаче подбужда своите огнени духове на волята да изваждат оп
ред
елени сили от нас, за да направят тези сили независими.
Тялото вече не е негово в предишния смисъл. При ново завръщане в тялото си той го намира изпълнено с всякакви видове съставни части. За него то е нещо ново. Това влизане в нечие собствено тяло като в нещо непознато и съдържащо неизвестни елементи е изживяване, което може да сполети онези, които не се придържат точно към правилния път. Понеже Ариман се стреми да се настани в човешкото тяло и да превърне определени органи в органи на познание.
Луцифер обаче подбужда своите огнени духове на волята да изваждат определени сили от нас, за да направят тези сили независими.
И така ако прекосим Прага в посока към Луциферовото царство и след това се върнем в тялото си, ние се чувстваме сякаш определени части са кухи, сякаш нещо е било извадено от нас. Ариман прибавя нещо, защото като влезе в нас, той изпълва органите. Луцифер отнема органите, прави онова, което иначе е част от собствения ни организъм, независимо от нас. Това е една от целите на Луцифер да направи независимо онова, което ни принадлежи. И поради това в преследването на неоправдани мистични изживявания може толкова лесно да се случи мистиците, чрез затвърдяване и премисляне на собствения си вътрешен живот да го подготвят за Луцифер, който може тогава да го изтегли извън тях.
към текста >>
И така ако прекосим Прага в посока към Луциферовото царство и след това се върнем в тялото си, ние се чувстваме сякаш оп
ред
елени части са кухи, сякаш нещо е било извадено от нас.
При ново завръщане в тялото си той го намира изпълнено с всякакви видове съставни части. За него то е нещо ново. Това влизане в нечие собствено тяло като в нещо непознато и съдържащо неизвестни елементи е изживяване, което може да сполети онези, които не се придържат точно към правилния път. Понеже Ариман се стреми да се настани в човешкото тяло и да превърне определени органи в органи на познание. Луцифер обаче подбужда своите огнени духове на волята да изваждат определени сили от нас, за да направят тези сили независими.
И така ако прекосим Прага в посока към Луциферовото царство и след това се върнем в тялото си, ние се чувстваме сякаш определени части са кухи, сякаш нещо е било извадено от нас.
Ариман прибавя нещо, защото като влезе в нас, той изпълва органите. Луцифер отнема органите, прави онова, което иначе е част от собствения ни организъм, независимо от нас. Това е една от целите на Луцифер да направи независимо онова, което ни принадлежи. И поради това в преследването на неоправдани мистични изживявания може толкова лесно да се случи мистиците, чрез затвърдяване и премисляне на собствения си вътрешен живот да го подготвят за Луцифер, който може тогава да го изтегли извън тях. Наистина е така: Луцифер се приближава до човешкото същество и измъква нещо от неговия мозък, а именно интелектът.
към текста >>
Това всъщност е преживяване, подобаващо на силно егоистични личности, достигнали оп
ред
елено високо ниво на развитие.
Луцифер отнема органите, прави онова, което иначе е част от собствения ни организъм, независимо от нас. Това е една от целите на Луцифер да направи независимо онова, което ни принадлежи. И поради това в преследването на неоправдани мистични изживявания може толкова лесно да се случи мистиците, чрез затвърдяване и премисляне на собствения си вътрешен живот да го подготвят за Луцифер, който може тогава да го изтегли извън тях. Наистина е така: Луцифер се приближава до човешкото същество и измъква нещо от неговия мозък, а именно интелектът. Интелектът е изтеглян като част от етерния мозък или на етерното сърце, правен е независим, и тогава човек чувства, че част от него е станала куха и празна.
Това всъщност е преживяване, подобаващо на силно егоистични личности, достигнали определено високо ниво на развитие.
Може да се види, че определени части от техните сили са били отделени и тогава са, така да се каже, извън тях. Луцифер лишава човека от определени сили, с които след това той продължава да работи. Това състояние на нещата естествено трябва да бъде предотвратено и то се избягва с точно придържане към правилния път. Обаче е замисъл на Луцифер да си въобразяваме, че нещо може да бъде отнето от човека и след това използвано, сякаш той вече не участва в него например, ако нечие учение е откраднато от някого и после се използва в света. Тук имате загатване за областта, в която такива неща действително се случват.
към текста >>
Може да се види, че оп
ред
елени части от техните сили са били отделени и тогава са, така да се каже, извън тях.
Това е една от целите на Луцифер да направи независимо онова, което ни принадлежи. И поради това в преследването на неоправдани мистични изживявания може толкова лесно да се случи мистиците, чрез затвърдяване и премисляне на собствения си вътрешен живот да го подготвят за Луцифер, който може тогава да го изтегли извън тях. Наистина е така: Луцифер се приближава до човешкото същество и измъква нещо от неговия мозък, а именно интелектът. Интелектът е изтеглян като част от етерния мозък или на етерното сърце, правен е независим, и тогава човек чувства, че част от него е станала куха и празна. Това всъщност е преживяване, подобаващо на силно егоистични личности, достигнали определено високо ниво на развитие.
Може да се види, че определени части от техните сили са били отделени и тогава са, така да се каже, извън тях.
Луцифер лишава човека от определени сили, с които след това той продължава да работи. Това състояние на нещата естествено трябва да бъде предотвратено и то се избягва с точно придържане към правилния път. Обаче е замисъл на Луцифер да си въобразяваме, че нещо може да бъде отнето от човека и след това използвано, сякаш той вече не участва в него например, ако нечие учение е откраднато от някого и после се използва в света. Тук имате загатване за областта, в която такива неща действително се случват. Много може да се научи от една грешка преди всичко от заблудата, че учението може да бъде отделено от учителя.
към текста >>
Луцифер лишава човека от оп
ред
елени сили, с които след това той продължава да работи.
И поради това в преследването на неоправдани мистични изживявания може толкова лесно да се случи мистиците, чрез затвърдяване и премисляне на собствения си вътрешен живот да го подготвят за Луцифер, който може тогава да го изтегли извън тях. Наистина е така: Луцифер се приближава до човешкото същество и измъква нещо от неговия мозък, а именно интелектът. Интелектът е изтеглян като част от етерния мозък или на етерното сърце, правен е независим, и тогава човек чувства, че част от него е станала куха и празна. Това всъщност е преживяване, подобаващо на силно егоистични личности, достигнали определено високо ниво на развитие. Може да се види, че определени части от техните сили са били отделени и тогава са, така да се каже, извън тях.
Луцифер лишава човека от определени сили, с които след това той продължава да работи.
Това състояние на нещата естествено трябва да бъде предотвратено и то се избягва с точно придържане към правилния път. Обаче е замисъл на Луцифер да си въобразяваме, че нещо може да бъде отнето от човека и след това използвано, сякаш той вече не участва в него например, ако нечие учение е откраднато от някого и после се използва в света. Тук имате загатване за областта, в която такива неща действително се случват. Много може да се научи от една грешка преди всичко от заблудата, че учението може да бъде отделено от учителя. Разбирайки тези факти, някой може да научи много повече, отколкото само критикувайки ги което обаче може да е напълно оправдано.
към текста >>
Това състояние на нещата естествено трябва да бъде п
ред
отвратено и то се избягва с точно придържане към правилния път.
Наистина е така: Луцифер се приближава до човешкото същество и измъква нещо от неговия мозък, а именно интелектът. Интелектът е изтеглян като част от етерния мозък или на етерното сърце, правен е независим, и тогава човек чувства, че част от него е станала куха и празна. Това всъщност е преживяване, подобаващо на силно егоистични личности, достигнали определено високо ниво на развитие. Може да се види, че определени части от техните сили са били отделени и тогава са, така да се каже, извън тях. Луцифер лишава човека от определени сили, с които след това той продължава да работи.
Това състояние на нещата естествено трябва да бъде предотвратено и то се избягва с точно придържане към правилния път.
Обаче е замисъл на Луцифер да си въобразяваме, че нещо може да бъде отнето от човека и след това използвано, сякаш той вече не участва в него например, ако нечие учение е откраднато от някого и после се използва в света. Тук имате загатване за областта, в която такива неща действително се случват. Много може да се научи от една грешка преди всичко от заблудата, че учението може да бъде отделено от учителя. Разбирайки тези факти, някой може да научи много повече, отколкото само критикувайки ги което обаче може да е напълно оправдано. Не е трудно да се осъзнае каква опасност би имало, станат ли този род неща по-обичайни в бъдеще.
към текста >>
Много може да се научи от една грешка п
ред
и всичко от заблудата, че учението може да бъде отделено от учителя.
Може да се види, че определени части от техните сили са били отделени и тогава са, така да се каже, извън тях. Луцифер лишава човека от определени сили, с които след това той продължава да работи. Това състояние на нещата естествено трябва да бъде предотвратено и то се избягва с точно придържане към правилния път. Обаче е замисъл на Луцифер да си въобразяваме, че нещо може да бъде отнето от човека и след това използвано, сякаш той вече не участва в него например, ако нечие учение е откраднато от някого и после се използва в света. Тук имате загатване за областта, в която такива неща действително се случват.
Много може да се научи от една грешка преди всичко от заблудата, че учението може да бъде отделено от учителя.
Разбирайки тези факти, някой може да научи много повече, отколкото само критикувайки ги което обаче може да е напълно оправдано. Не е трудно да се осъзнае каква опасност би имало, станат ли този род неща по-обичайни в бъдеще. А опасността наистина съществува! От другата страна човекът го приближава опасността, че в процеса на независимото развитие на Духа-Себе Ариман може да го завладее. Вече нови, онези които имат очи за такива неща забелязват как хората губят своята независимост и как всъщност Ариман води ръцете им когато пишат.
към текста >>
Но обоснованият и единствен правилен път за хората ще бъде да приемат водещите принципи на Духовната Наука, чрез което от едната страна светлината, хвърлена върху природата ги п
ред
пазва, когато пробиват нейния воал.
Не е трудно да се осъзнае каква опасност би имало, станат ли този род неща по-обичайни в бъдеще. А опасността наистина съществува! От другата страна човекът го приближава опасността, че в процеса на независимото развитие на Духа-Себе Ариман може да го завладее. Вече нови, онези които имат очи за такива неща забелязват как хората губят своята независимост и как всъщност Ариман води ръцете им когато пишат. Това е едната страна, а другата е, че неща се вземат и използват и се вярва, че е възможно те да бъдат отделени от своя създател.
Но обоснованият и единствен правилен път за хората ще бъде да приемат водещите принципи на Духовната Наука, чрез което от едната страна светлината, хвърлена върху природата ги предпазва, когато пробиват нейния воал.
Трябва да бъдат създадени зоология, ботаника, земеделие основани на принципите на Духовната Наука; всичко, също и медицината, трябва да се обогати с тези принципи. Но медицината може да бъде правилно обогатена само от онези, които не се страхуват да пронижат воала на природата, да навлязат правилно в Ариманическия свят, където трябва да се борят с духовете на разрушението. За да открие какво носи здраве на човека, някой трябва да навлезе в областта на онези духове, които рушат целия човешки живот, които причиняват болести и смърт; защото само в сферата, където лежат по-дълбоките причини за болестта и смъртта, може да бъде намерено лекарството. По същия начин някой, който желае да научи какво ще бъде плодотворно за човешката душа, не трябва да се страхува да се бори с Луциферическите същества; той трябва да запази непоклатима морална смелост ако желае да пресече Прага, трябва да осъзнае, че влиза в сфера на духовни същества, където всяка негова мисъл ще е насочвана да породи в него лек пристъп на замайване, защото е на границата да бъде изтръгната от него, защото може тя да отлети и той трябва бързо да я задържи за да не му избяга. Никой не може да проникне в тази област без спокойно да се бори с всичко което, когато е в нарушено равновесие, довежда човешкото същество до болестен, субективен мистицизъм.
към текста >>
От това ще разберете, че Духовната Наука бе длъжна от самото начало да приеме формата, в която действително е п
ред
ставена, и че онова, което тя създава освен нейната теоретична доктрина, също е съществена част от нея.
За да открие какво носи здраве на човека, някой трябва да навлезе в областта на онези духове, които рушат целия човешки живот, които причиняват болести и смърт; защото само в сферата, където лежат по-дълбоките причини за болестта и смъртта, може да бъде намерено лекарството. По същия начин някой, който желае да научи какво ще бъде плодотворно за човешката душа, не трябва да се страхува да се бори с Луциферическите същества; той трябва да запази непоклатима морална смелост ако желае да пресече Прага, трябва да осъзнае, че влиза в сфера на духовни същества, където всяка негова мисъл ще е насочвана да породи в него лек пристъп на замайване, защото е на границата да бъде изтръгната от него, защото може тя да отлети и той трябва бързо да я задържи за да не му избяга. Никой не може да проникне в тази област без спокойно да се бори с всичко което, когато е в нарушено равновесие, довежда човешкото същество до болестен, субективен мистицизъм. Но Духовната Наука ни направлява по такъв начин, че ако я разбираме, всъщност намираме силата да се борим с Ариманическите сили на унищожение, където и да работят те. И когато, както в Мистерийните Драми, прилагаме Духовната Наука за обогатяване развитието на човешкия живот, и за разкриването на живота на природата, когато изобразяваме силите на природата във формите на нашите колони и орнаменти, и когато изобразяваме великите тайни на Битието, поставяйки Христос срещу Луцифер и Ариман както в нашата статуя, когато се доближаваме до тези неща по такъв начин, че за нас духовните сили стават обективни реалности, тогава, мои скъпи приятели, ние намираме силата, която мистиците по правило не притежават силата да се борим срещу Луциферическите сили.
От това ще разберете, че Духовната Наука бе длъжна от самото начало да приеме формата, в която действително е представена, и че онова, което тя създава освен нейната теоретична доктрина, също е съществена част от нея.
Нека се опитаме все повече и повече да правим нашето мислене съответстващо на мисленето, подходящо за Духовната Наука, защото докато не се освободим от предразсъдъците, установени във външния свят, не можем да имаме подобаващо място в Духовната Наука.
към текста >>
Нека се опитаме все повече и повече да правим нашето мислене съответстващо на мисленето, подходящо за Духовната Наука, защото докато не се освободим от п
ред
разсъдъците, установени във външния свят, не можем да имаме подобаващо място в Духовната Наука.
По същия начин някой, който желае да научи какво ще бъде плодотворно за човешката душа, не трябва да се страхува да се бори с Луциферическите същества; той трябва да запази непоклатима морална смелост ако желае да пресече Прага, трябва да осъзнае, че влиза в сфера на духовни същества, където всяка негова мисъл ще е насочвана да породи в него лек пристъп на замайване, защото е на границата да бъде изтръгната от него, защото може тя да отлети и той трябва бързо да я задържи за да не му избяга. Никой не може да проникне в тази област без спокойно да се бори с всичко което, когато е в нарушено равновесие, довежда човешкото същество до болестен, субективен мистицизъм. Но Духовната Наука ни направлява по такъв начин, че ако я разбираме, всъщност намираме силата да се борим с Ариманическите сили на унищожение, където и да работят те. И когато, както в Мистерийните Драми, прилагаме Духовната Наука за обогатяване развитието на човешкия живот, и за разкриването на живота на природата, когато изобразяваме силите на природата във формите на нашите колони и орнаменти, и когато изобразяваме великите тайни на Битието, поставяйки Христос срещу Луцифер и Ариман както в нашата статуя, когато се доближаваме до тези неща по такъв начин, че за нас духовните сили стават обективни реалности, тогава, мои скъпи приятели, ние намираме силата, която мистиците по правило не притежават силата да се борим срещу Луциферическите сили. От това ще разберете, че Духовната Наука бе длъжна от самото начало да приеме формата, в която действително е представена, и че онова, което тя създава освен нейната теоретична доктрина, също е съществена част от нея.
Нека се опитаме все повече и повече да правим нашето мислене съответстващо на мисленето, подходящо за Духовната Наука, защото докато не се освободим от предразсъдъците, установени във външния свят, не можем да имаме подобаващо място в Духовната Наука.
към текста >>
95.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Тази сказка, която излиза тук във второ издание, бе държана п
ред
и повече от 20 години в Гьотевото Дружество във Виена.
Гьоте като баща на една нова естетика1 Виена, 9 ноември 1988 г. Към второто издание.
Тази сказка, която излиза тук във второ издание, бе държана преди повече от 20 години в Гьотевото Дружество във Виена.
По случай това ново издание на едно от моите отдавнашни писания може да бъде казано следното. Някои критици намират, че през време на моя писателски жизнен път са настъпили промени в моите възгледи. Но къде може да се намери правото за едно такова съждение, щом едно мое писание издадено преди повече от 20 години може да излезе днес така, че не е нужно да бъде изменено даже нито едно изречение? И когато някои искат да намерят в моето духовно научно антропософско действие един поврат в моите идеи, на тях може да им се възрази, че сега при прочитането отново на тази сказка развитите в нея идеи се явяват като една здрава основа на Антропософията. Да, даже на мене ми се струва, че именно антропософският начин на мислене е призван за разбирането на тези идеи.
към текста >>
Но къде може да се намери правото за едно такова съждение, щом едно мое писание издадено п
ред
и повече от 20 години може да излезе днес така, че не е нужно да бъде изменено даже нито едно изречение?
Виена, 9 ноември 1988 г. Към второто издание. Тази сказка, която излиза тук във второ издание, бе държана преди повече от 20 години в Гьотевото Дружество във Виена. По случай това ново издание на едно от моите отдавнашни писания може да бъде казано следното. Някои критици намират, че през време на моя писателски жизнен път са настъпили промени в моите възгледи.
Но къде може да се намери правото за едно такова съждение, щом едно мое писание издадено преди повече от 20 години може да излезе днес така, че не е нужно да бъде изменено даже нито едно изречение?
И когато някои искат да намерят в моето духовно научно антропософско действие един поврат в моите идеи, на тях може да им се възрази, че сега при прочитането отново на тази сказка развитите в нея идеи се явяват като една здрава основа на Антропософията. Да, даже на мене ми се струва, че именно антропософският начин на мислене е призван за разбирането на тези идеи. При друго направление на идеите едва ли би могло да се приеме действително в съзнанието най-важното, което е казано. Това, което преди 20 години стоеше зад моя идеен свят, бе разработено от мене в най-различните направления; този е фактът, който е налице, а не една промяна на светогледа. Няколко забележки, които ще бъдат прибавени накрая за пояснение, можаха да бъдат написани също така добре преди 20 години.
към текста >>
Това, което п
ред
и 20 години стоеше зад моя идеен свят, бе разработено от мене в най-различните направления; този е фактът, който е налице, а не една промяна на светогледа.
Някои критици намират, че през време на моя писателски жизнен път са настъпили промени в моите възгледи. Но къде може да се намери правото за едно такова съждение, щом едно мое писание издадено преди повече от 20 години може да излезе днес така, че не е нужно да бъде изменено даже нито едно изречение? И когато някои искат да намерят в моето духовно научно антропософско действие един поврат в моите идеи, на тях може да им се възрази, че сега при прочитането отново на тази сказка развитите в нея идеи се явяват като една здрава основа на Антропософията. Да, даже на мене ми се струва, че именно антропософският начин на мислене е призван за разбирането на тези идеи. При друго направление на идеите едва ли би могло да се приеме действително в съзнанието най-важното, което е казано.
Това, което преди 20 години стоеше зад моя идеен свят, бе разработено от мене в най-различните направления; този е фактът, който е налице, а не една промяна на светогледа.
Няколко забележки, които ще бъдат прибавени накрая за пояснение, можаха да бъдат написани също така добре преди 20 години. Сега би могъл да бъде повдигнат още въпросът, дали казаното в изнесената преди 20 години сказка е валидно още днес по отношение на естетиката. Защото през последните две десетилетия бяха създадени също някои неща в тази област. Струва ми се, че казаното от мене тогава е днес даже повече валидно отколкото в миналото. По отношение развитието на естетиката можем да се осмелим да изкажем гротескното изречение: мислите изказани в тази сказка от нейното първо издание насам са станали даже още по-верни, въпреки че не са променили ни най-малко.
към текста >>
Няколко забележки, които ще бъдат прибавени накрая за пояснение, можаха да бъдат написани също така добре п
ред
и 20 години.
Но къде може да се намери правото за едно такова съждение, щом едно мое писание издадено преди повече от 20 години може да излезе днес така, че не е нужно да бъде изменено даже нито едно изречение? И когато някои искат да намерят в моето духовно научно антропософско действие един поврат в моите идеи, на тях може да им се възрази, че сега при прочитането отново на тази сказка развитите в нея идеи се явяват като една здрава основа на Антропософията. Да, даже на мене ми се струва, че именно антропософският начин на мислене е призван за разбирането на тези идеи. При друго направление на идеите едва ли би могло да се приеме действително в съзнанието най-важното, което е казано. Това, което преди 20 години стоеше зад моя идеен свят, бе разработено от мене в най-различните направления; този е фактът, който е налице, а не една промяна на светогледа.
Няколко забележки, които ще бъдат прибавени накрая за пояснение, можаха да бъдат написани също така добре преди 20 години.
Сега би могъл да бъде повдигнат още въпросът, дали казаното в изнесената преди 20 години сказка е валидно още днес по отношение на естетиката. Защото през последните две десетилетия бяха създадени също някои неща в тази област. Струва ми се, че казаното от мене тогава е днес даже повече валидно отколкото в миналото. По отношение развитието на естетиката можем да се осмелим да изкажем гротескното изречение: мислите изказани в тази сказка от нейното първо издание насам са станали даже още по-верни, въпреки че не са променили ни най-малко. Базел, 15 септември 1919 г.
към текста >>
Сега би могъл да бъде повдигнат още въпросът, дали казаното в изнесената п
ред
и 20 години сказка е валидно още днес по отношение на естетиката.
И когато някои искат да намерят в моето духовно научно антропософско действие един поврат в моите идеи, на тях може да им се възрази, че сега при прочитането отново на тази сказка развитите в нея идеи се явяват като една здрава основа на Антропософията. Да, даже на мене ми се струва, че именно антропософският начин на мислене е призван за разбирането на тези идеи. При друго направление на идеите едва ли би могло да се приеме действително в съзнанието най-важното, което е казано. Това, което преди 20 години стоеше зад моя идеен свят, бе разработено от мене в най-различните направления; този е фактът, който е налице, а не една промяна на светогледа. Няколко забележки, които ще бъдат прибавени накрая за пояснение, можаха да бъдат написани също така добре преди 20 години.
Сега би могъл да бъде повдигнат още въпросът, дали казаното в изнесената преди 20 години сказка е валидно още днес по отношение на естетиката.
Защото през последните две десетилетия бяха създадени също някои неща в тази област. Струва ми се, че казаното от мене тогава е днес даже повече валидно отколкото в миналото. По отношение развитието на естетиката можем да се осмелим да изкажем гротескното изречение: мислите изказани в тази сказка от нейното първо издание насам са станали даже още по-верни, въпреки че не са променили ни най-малко. Базел, 15 септември 1919 г. Броят на писанията и студиите, които излизат в нашето време със задачата да определят отношението на Гьоте към различните клонове на модерните науки и към модерния духовен живот, е огромен.
към текста >>
Броят на писанията и студиите, които излизат в нашето време със задачата да оп
ред
елят отношението на Гьоте към различните клонове на модерните науки и към модерния духовен живот, е огромен.
Сега би могъл да бъде повдигнат още въпросът, дали казаното в изнесената преди 20 години сказка е валидно още днес по отношение на естетиката. Защото през последните две десетилетия бяха създадени също някои неща в тази област. Струва ми се, че казаното от мене тогава е днес даже повече валидно отколкото в миналото. По отношение развитието на естетиката можем да се осмелим да изкажем гротескното изречение: мислите изказани в тази сказка от нейното първо издание насам са станали даже още по-верни, въпреки че не са променили ни най-малко. Базел, 15 септември 1919 г.
Броят на писанията и студиите, които излизат в нашето време със задачата да определят отношението на Гьоте към различните клонове на модерните науки и към модерния духовен живот, е огромен.
Само изброяването на заглавията би напълнило един значително голям том. На основата на това явление стои фактът, че ние все повече осъзнаваме: в лицето на Гьоте пред нас стои един фактор на културата, с който трябва да се обясни по необходимост всичко, което иска да участвува в духовния живот на настоящето. Едно отминаване би означавало в този случай едно отказване от основата на нашата култура, едно въртене насам и нататък в дълбочината без волята да се издигнем до светлата височина, от която изхожда всяка светлина на нашето образование. Само който може да се свърже в някоя точка с Гьоте и неговото време, той може да стигне до яснота относно това, по какъв път върви нашата култура, само той може да осъзнае целите, към които трябва да се стреми модерното човечество; който не намира това отношение към най-великия дух на новото време, той бива само просто дърпан от своите себеподобни и воден като един слепец. Всички неща ни се явяват в една нова връзка, когато ги гледаме с поглед, който е бил заострен при този извор на културата.
към текста >>
На основата на това явление стои фактът, че ние все повече осъзнаваме: в лицето на Гьоте п
ред
нас стои един фактор на културата, с който трябва да се обясни по необходимост всичко, което иска да участвува в духовния живот на настоящето.
Струва ми се, че казаното от мене тогава е днес даже повече валидно отколкото в миналото. По отношение развитието на естетиката можем да се осмелим да изкажем гротескното изречение: мислите изказани в тази сказка от нейното първо издание насам са станали даже още по-верни, въпреки че не са променили ни най-малко. Базел, 15 септември 1919 г. Броят на писанията и студиите, които излизат в нашето време със задачата да определят отношението на Гьоте към различните клонове на модерните науки и към модерния духовен живот, е огромен. Само изброяването на заглавията би напълнило един значително голям том.
На основата на това явление стои фактът, че ние все повече осъзнаваме: в лицето на Гьоте пред нас стои един фактор на културата, с който трябва да се обясни по необходимост всичко, което иска да участвува в духовния живот на настоящето.
Едно отминаване би означавало в този случай едно отказване от основата на нашата култура, едно въртене насам и нататък в дълбочината без волята да се издигнем до светлата височина, от която изхожда всяка светлина на нашето образование. Само който може да се свърже в някоя точка с Гьоте и неговото време, той може да стигне до яснота относно това, по какъв път върви нашата култура, само той може да осъзнае целите, към които трябва да се стреми модерното човечество; който не намира това отношение към най-великия дух на новото време, той бива само просто дърпан от своите себеподобни и воден като един слепец. Всички неща ни се явяват в една нова връзка, когато ги гледаме с поглед, който е бил заострен при този извор на културата. Колкото и радостен да е обаче споменатият стремеж на нашите съвременници, да се свържат някъде с Гьоте, не можем все пак никак да признаем, че начинът, по който това става, е сполучлив. Твърде често липсва именно тук необходимото безпристрастие, което единствено дава възможност да се потопим в дълбочините на Гьотевия гений, преди да седнем на критическия стол.
към текста >>
Твърде често липсва именно тук необходимото безпристрастие, което единствено дава възможност да се потопим в дълбочините на Гьотевия гений, п
ред
и да седнем на критическия стол.
На основата на това явление стои фактът, че ние все повече осъзнаваме: в лицето на Гьоте пред нас стои един фактор на културата, с който трябва да се обясни по необходимост всичко, което иска да участвува в духовния живот на настоящето. Едно отминаване би означавало в този случай едно отказване от основата на нашата култура, едно въртене насам и нататък в дълбочината без волята да се издигнем до светлата височина, от която изхожда всяка светлина на нашето образование. Само който може да се свърже в някоя точка с Гьоте и неговото време, той може да стигне до яснота относно това, по какъв път върви нашата култура, само той може да осъзнае целите, към които трябва да се стреми модерното човечество; който не намира това отношение към най-великия дух на новото време, той бива само просто дърпан от своите себеподобни и воден като един слепец. Всички неща ни се явяват в една нова връзка, когато ги гледаме с поглед, който е бил заострен при този извор на културата. Колкото и радостен да е обаче споменатият стремеж на нашите съвременници, да се свържат някъде с Гьоте, не можем все пак никак да признаем, че начинът, по който това става, е сполучлив.
Твърде често липсва именно тук необходимото безпристрастие, което единствено дава възможност да се потопим в дълбочините на Гьотевия гений, преди да седнем на критическия стол.
Счита се, че Гьоте е вече надминат в много неща, понеже не се познава цялото негово значение. Хората вярват, че са се издигнали далече над Гьоте, докато истината се състои повече и най-много в това, да приложим неговите всеобхватни принципи, неговият величествен подход за разглеждане на нещата върху нашите сега вече по-съвършени помощни научни средства и факти. При Гьоте съвсем не се касае за това, дали резултатът на неговите изследвания е в съгласие с този на днешната наука, а винаги само за това, как е схващал той нещата. Резултатите носят печата на неговото време, т.е., те стигат до там, до където са стигали научните помощни средства и опитът на неговото време. Неговият подход в мисленето, неговият подход в постановката на проблемите остава обаче като едно трайно постижение, към което се отнасяме с най-голяма несправедливост, когато го третираме гледайки отгоре надолу.
към текста >>
Хората вярват, че са се издигнали далече над Гьоте, докато истината се състои повече и най-много в това, да приложим неговите всеобхватни принципи, неговият величествен подход за разглеждане на нещата върху нашите сега вече по-съвършени помощни научни с
ред
ства и факти.
Само който може да се свърже в някоя точка с Гьоте и неговото време, той може да стигне до яснота относно това, по какъв път върви нашата култура, само той може да осъзнае целите, към които трябва да се стреми модерното човечество; който не намира това отношение към най-великия дух на новото време, той бива само просто дърпан от своите себеподобни и воден като един слепец. Всички неща ни се явяват в една нова връзка, когато ги гледаме с поглед, който е бил заострен при този извор на културата. Колкото и радостен да е обаче споменатият стремеж на нашите съвременници, да се свържат някъде с Гьоте, не можем все пак никак да признаем, че начинът, по който това става, е сполучлив. Твърде често липсва именно тук необходимото безпристрастие, което единствено дава възможност да се потопим в дълбочините на Гьотевия гений, преди да седнем на критическия стол. Счита се, че Гьоте е вече надминат в много неща, понеже не се познава цялото негово значение.
Хората вярват, че са се издигнали далече над Гьоте, докато истината се състои повече и най-много в това, да приложим неговите всеобхватни принципи, неговият величествен подход за разглеждане на нещата върху нашите сега вече по-съвършени помощни научни средства и факти.
При Гьоте съвсем не се касае за това, дали резултатът на неговите изследвания е в съгласие с този на днешната наука, а винаги само за това, как е схващал той нещата. Резултатите носят печата на неговото време, т.е., те стигат до там, до където са стигали научните помощни средства и опитът на неговото време. Неговият подход в мисленето, неговият подход в постановката на проблемите остава обаче като едно трайно постижение, към което се отнасяме с най-голяма несправедливост, когато го третираме гледайки отгоре надолу. Обаче нашето време има тази особеност, че за него производителната духовна сила на гения се явява почти лишена от значение. Как би могло също да бъде другояче в едно време, в което е забранено всяко излизане над физическия опит в науката както и в изкуството.
към текста >>
Резултатите носят печата на неговото време, т.е., те стигат до там, до където са стигали научните помощни с
ред
ства и опитът на неговото време.
Колкото и радостен да е обаче споменатият стремеж на нашите съвременници, да се свържат някъде с Гьоте, не можем все пак никак да признаем, че начинът, по който това става, е сполучлив. Твърде често липсва именно тук необходимото безпристрастие, което единствено дава възможност да се потопим в дълбочините на Гьотевия гений, преди да седнем на критическия стол. Счита се, че Гьоте е вече надминат в много неща, понеже не се познава цялото негово значение. Хората вярват, че са се издигнали далече над Гьоте, докато истината се състои повече и най-много в това, да приложим неговите всеобхватни принципи, неговият величествен подход за разглеждане на нещата върху нашите сега вече по-съвършени помощни научни средства и факти. При Гьоте съвсем не се касае за това, дали резултатът на неговите изследвания е в съгласие с този на днешната наука, а винаги само за това, как е схващал той нещата.
Резултатите носят печата на неговото време, т.е., те стигат до там, до където са стигали научните помощни средства и опитът на неговото време.
Неговият подход в мисленето, неговият подход в постановката на проблемите остава обаче като едно трайно постижение, към което се отнасяме с най-голяма несправедливост, когато го третираме гледайки отгоре надолу. Обаче нашето време има тази особеност, че за него производителната духовна сила на гения се явява почти лишена от значение. Как би могло също да бъде другояче в едно време, в което е забранено всяко излизане над физическия опит в науката както и в изкуството. За чисто сетивното наблюдение хората считат, че не се нуждаят по-нататък от нищо освен от здрави сетива, а при това геният е нещо, от което направо можем да се лишим. Обаче истинският прогрес в науката както и в изкуството не е бил никога постигнат чрез едно такова наблюдение или чрез една рабско подражание на природата.
към текста >>
Мнозина п
ред
и Галилей са виждали люлеещата се църковна лампа: но трябваше да дойде тази гениална глава, за да открие при нея пълния със значение за физиката закон на движението на махалото.
Обаче нашето време има тази особеност, че за него производителната духовна сила на гения се явява почти лишена от значение. Как би могло също да бъде другояче в едно време, в което е забранено всяко излизане над физическия опит в науката както и в изкуството. За чисто сетивното наблюдение хората считат, че не се нуждаят по-нататък от нищо освен от здрави сетива, а при това геният е нещо, от което направо можем да се лишим. Обаче истинският прогрес в науката както и в изкуството не е бил никога постигнат чрез едно такова наблюдение или чрез една рабско подражание на природата. Хиляди и хиляди хора минават покрай едно наблюдение, без да му обръщат внимание, но след това идва някой, който се спира на същото наблюдение и открива един велик научен закон.
Мнозина преди Галилей са виждали люлеещата се църковна лампа: но трябваше да дойде тази гениална глава, за да открие при нея пълния със значение за физиката закон на движението на махалото.
"Ако окото не би било от слънчево естество, как бихме могли ние да виждаме светлината", извиква Гьоте; с това той иска да каже, че само онзи може да проникне с погледа в дълбочините на природата, който има необходимата за това заложба и производителната сила да вижда във фактите повече от голите външни факти. Хората не искат да разберат това. Ние не трябва да смесваме великите постижения, които дължим на Гьотевия гений, с недостатъците на неговите изследвания, които се дължат на ограниченото положение на опита в неговото време. Самият Гьоте е охарактеризирал сполучливо отношението на неговите научни резултати към прогреса на изследването с един хубав образ; той нарича тези резултати камъни, с които може би се е осмелил да отиде твърде далече вървейки по дъската, от които обаче може да се познае планът, който играчът на дъската има. Когато оценим добре тези думи, тогава за нас възниква следната висока задача в областта на изследването на Гьоте: това изследване трябва да насочи навсякъде погледа към тенденциите, които Гьоте е имал.
към текста >>
Това, което той самият дава като резултати, може да важи само като пример, как той се е стремил да реши своите големи задачи с ограничени с
ред
ства.
"Ако окото не би било от слънчево естество, как бихме могли ние да виждаме светлината", извиква Гьоте; с това той иска да каже, че само онзи може да проникне с погледа в дълбочините на природата, който има необходимата за това заложба и производителната сила да вижда във фактите повече от голите външни факти. Хората не искат да разберат това. Ние не трябва да смесваме великите постижения, които дължим на Гьотевия гений, с недостатъците на неговите изследвания, които се дължат на ограниченото положение на опита в неговото време. Самият Гьоте е охарактеризирал сполучливо отношението на неговите научни резултати към прогреса на изследването с един хубав образ; той нарича тези резултати камъни, с които може би се е осмелил да отиде твърде далече вървейки по дъската, от които обаче може да се познае планът, който играчът на дъската има. Когато оценим добре тези думи, тогава за нас възниква следната висока задача в областта на изследването на Гьоте: това изследване трябва да насочи навсякъде погледа към тенденциите, които Гьоте е имал.
Това, което той самият дава като резултати, може да важи само като пример, как той се е стремил да реши своите големи задачи с ограничени средства.
Ние трябва да се опитаме да ги решим в неговия дух, обаче с нашите по-големи средства и въз основа на нашия по-голям опит. По този път ще могат да бъдат оплодени всички клонове на изследването, към които Гьоте е насочил своето внимание, и, нещо повече: те ще носят един единен отпечатък, ще бъдат напълно членове на един единен велик светоглед. Чисто филологичното и критическо изследване, оправданието на което да се отрече би било безумие, трябва да намери своето допълнение от тази страна. Ние трябва да овладеем изобилието от мисли и идеи, което се съдържа в Гьоте, и, изхождайки от него, да работим научно по-нататък. Тук моята задача ще бъде да покажа, доколко развитите принципи могат да намерят приложение в една от най-младите и същевременно най-много оспорвани науки, върху естетиката.
към текста >>
Ние трябва да се опитаме да ги решим в неговия дух, обаче с нашите по-големи с
ред
ства и въз основа на нашия по-голям опит.
Хората не искат да разберат това. Ние не трябва да смесваме великите постижения, които дължим на Гьотевия гений, с недостатъците на неговите изследвания, които се дължат на ограниченото положение на опита в неговото време. Самият Гьоте е охарактеризирал сполучливо отношението на неговите научни резултати към прогреса на изследването с един хубав образ; той нарича тези резултати камъни, с които може би се е осмелил да отиде твърде далече вървейки по дъската, от които обаче може да се познае планът, който играчът на дъската има. Когато оценим добре тези думи, тогава за нас възниква следната висока задача в областта на изследването на Гьоте: това изследване трябва да насочи навсякъде погледа към тенденциите, които Гьоте е имал. Това, което той самият дава като резултати, може да важи само като пример, как той се е стремил да реши своите големи задачи с ограничени средства.
Ние трябва да се опитаме да ги решим в неговия дух, обаче с нашите по-големи средства и въз основа на нашия по-голям опит.
По този път ще могат да бъдат оплодени всички клонове на изследването, към които Гьоте е насочил своето внимание, и, нещо повече: те ще носят един единен отпечатък, ще бъдат напълно членове на един единен велик светоглед. Чисто филологичното и критическо изследване, оправданието на което да се отрече би било безумие, трябва да намери своето допълнение от тази страна. Ние трябва да овладеем изобилието от мисли и идеи, което се съдържа в Гьоте, и, изхождайки от него, да работим научно по-нататък. Тук моята задача ще бъде да покажа, доколко развитите принципи могат да намерят приложение в една от най-младите и същевременно най-много оспорвани науки, върху естетиката. Естетиката е науката, която се занимава с изкуството и неговите творения, тя едва ли има стогодишна старост.
към текста >>
С пълно съзнание за откриването на една нова научна област излезе нап
ред
първо Александер Готлиб Баумгартен в 1750 година.
По този път ще могат да бъдат оплодени всички клонове на изследването, към които Гьоте е насочил своето внимание, и, нещо повече: те ще носят един единен отпечатък, ще бъдат напълно членове на един единен велик светоглед. Чисто филологичното и критическо изследване, оправданието на което да се отрече би било безумие, трябва да намери своето допълнение от тази страна. Ние трябва да овладеем изобилието от мисли и идеи, което се съдържа в Гьоте, и, изхождайки от него, да работим научно по-нататък. Тук моята задача ще бъде да покажа, доколко развитите принципи могат да намерят приложение в една от най-младите и същевременно най-много оспорвани науки, върху естетиката. Естетиката е науката, която се занимава с изкуството и неговите творения, тя едва ли има стогодишна старост.
С пълно съзнание за откриването на една нова научна област излезе напред първо Александер Готлиб Баумгартен в 1750 година.
В същото време Винкелман и Лесинг полагат усилия, за да стигнат до едно основно съждение върху принципни въпроси на изкуството. Всичко, което по-рано е било опитано в тази област, не може да се нарече даже като едно начало на тази наука. Самият велик Аристотел, този духовен великан, който е упражнил едно такова голямо влияние, едно такова меродавно влияние върху всички клонове на науката, е останал напълно безплоден за естетиката. Той е изключил изобразителните изкуства напълно от кръга на своите разглеждания, от което следва, че той въобще не е имал понятието на изкуството и освен това не познава никакъв друг принцип освен този на подреждането на природата, което отново ни показва, че той никога не е разбирал задачата на човешкия дух при неговите художествени творения. Този факт, че науката на красивото се е родила първо толкова късно, не е никаква случайност.
към текста >>
По-рано тя не беше никак възможна, просто защото липсваха п
ред
варителните условия за това.
В същото време Винкелман и Лесинг полагат усилия, за да стигнат до едно основно съждение върху принципни въпроси на изкуството. Всичко, което по-рано е било опитано в тази област, не може да се нарече даже като едно начало на тази наука. Самият велик Аристотел, този духовен великан, който е упражнил едно такова голямо влияние, едно такова меродавно влияние върху всички клонове на науката, е останал напълно безплоден за естетиката. Той е изключил изобразителните изкуства напълно от кръга на своите разглеждания, от което следва, че той въобще не е имал понятието на изкуството и освен това не познава никакъв друг принцип освен този на подреждането на природата, което отново ни показва, че той никога не е разбирал задачата на човешкия дух при неговите художествени творения. Този факт, че науката на красивото се е родила първо толкова късно, не е никаква случайност.
По-рано тя не беше никак възможна, просто защото липсваха предварителните условия за това.
Кои са тези предварителни условия? Нуждата от изкуството е толкова стара колкото е старо самото човечество, обаче нуждата за схващане на неговата задача можа да се яви едвам по-късно. Гръцкият дух, който благодарение на своята щастлива организация черпеше своето задоволяване от непосредствено заобикалящата ни действителност, произведе една епоха на изкуството, която се е издигнала до най-голяма висота; обаче той стори това с една първична наивност, без да има нужда да си създаде в изкуството един свят, който да може да предложи едно задоволяване, което задоволяване не можем да получим от никъде другаде. Гъркът намираше в действителността всичко, което търсеше; всичко, което неговото сърце желаеше, за което неговият дух жадуваше, природата му го предлагаше в изобилие. При него никога не можеше да се случи, щото в сърцето му да се роди копнежът за нещо, което ние напразно търсим в заобикалящия ни свят.
към текста >>
Кои са тези п
ред
варителни условия?
Всичко, което по-рано е било опитано в тази област, не може да се нарече даже като едно начало на тази наука. Самият велик Аристотел, този духовен великан, който е упражнил едно такова голямо влияние, едно такова меродавно влияние върху всички клонове на науката, е останал напълно безплоден за естетиката. Той е изключил изобразителните изкуства напълно от кръга на своите разглеждания, от което следва, че той въобще не е имал понятието на изкуството и освен това не познава никакъв друг принцип освен този на подреждането на природата, което отново ни показва, че той никога не е разбирал задачата на човешкия дух при неговите художествени творения. Този факт, че науката на красивото се е родила първо толкова късно, не е никаква случайност. По-рано тя не беше никак възможна, просто защото липсваха предварителните условия за това.
Кои са тези предварителни условия?
Нуждата от изкуството е толкова стара колкото е старо самото човечество, обаче нуждата за схващане на неговата задача можа да се яви едвам по-късно. Гръцкият дух, който благодарение на своята щастлива организация черпеше своето задоволяване от непосредствено заобикалящата ни действителност, произведе една епоха на изкуството, която се е издигнала до най-голяма висота; обаче той стори това с една първична наивност, без да има нужда да си създаде в изкуството един свят, който да може да предложи едно задоволяване, което задоволяване не можем да получим от никъде другаде. Гъркът намираше в действителността всичко, което търсеше; всичко, което неговото сърце желаеше, за което неговият дух жадуваше, природата му го предлагаше в изобилие. При него никога не можеше да се случи, щото в сърцето му да се роди копнежът за нещо, което ние напразно търсим в заобикалящия ни свят. Гъркът не беше израснал вън от природата и затова всички негови нужди могат да бъдат задоволени от нея.
към текста >>
Гръцкият дух, който благодарение на своята щастлива организация черпеше своето задоволяване от непос
ред
ствено заобикалящата ни действителност, произведе една епоха на изкуството, която се е издигнала до най-голяма висота; обаче той стори това с една първична наивност, без да има нужда да си създаде в изкуството един свят, който да може да п
ред
ложи едно задоволяване, което задоволяване не можем да получим от никъде другаде.
Той е изключил изобразителните изкуства напълно от кръга на своите разглеждания, от което следва, че той въобще не е имал понятието на изкуството и освен това не познава никакъв друг принцип освен този на подреждането на природата, което отново ни показва, че той никога не е разбирал задачата на човешкия дух при неговите художествени творения. Този факт, че науката на красивото се е родила първо толкова късно, не е никаква случайност. По-рано тя не беше никак възможна, просто защото липсваха предварителните условия за това. Кои са тези предварителни условия? Нуждата от изкуството е толкова стара колкото е старо самото човечество, обаче нуждата за схващане на неговата задача можа да се яви едвам по-късно.
Гръцкият дух, който благодарение на своята щастлива организация черпеше своето задоволяване от непосредствено заобикалящата ни действителност, произведе една епоха на изкуството, която се е издигнала до най-голяма висота; обаче той стори това с една първична наивност, без да има нужда да си създаде в изкуството един свят, който да може да предложи едно задоволяване, което задоволяване не можем да получим от никъде другаде.
Гъркът намираше в действителността всичко, което търсеше; всичко, което неговото сърце желаеше, за което неговият дух жадуваше, природата му го предлагаше в изобилие. При него никога не можеше да се случи, щото в сърцето му да се роди копнежът за нещо, което ние напразно търсим в заобикалящия ни свят. Гъркът не беше израснал вън от природата и затова всички негови нужди могат да бъдат задоволени от нея. Сраснал се в неразделно единство с цялото си битие с природата, тя твори в него и знае след това напълно, какво може да му създаде, за да може също отново да задоволи това битие, това съществуване. Така при този наивен народ изкуството образуваше едно продължение на живота и работата в природата, то израсна напълно от нея.
към текста >>
Гъркът намираше в действителността всичко, което търсеше; всичко, което неговото сърце желаеше, за което неговият дух жадуваше, природата му го п
ред
лагаше в изобилие.
Този факт, че науката на красивото се е родила първо толкова късно, не е никаква случайност. По-рано тя не беше никак възможна, просто защото липсваха предварителните условия за това. Кои са тези предварителни условия? Нуждата от изкуството е толкова стара колкото е старо самото човечество, обаче нуждата за схващане на неговата задача можа да се яви едвам по-късно. Гръцкият дух, който благодарение на своята щастлива организация черпеше своето задоволяване от непосредствено заобикалящата ни действителност, произведе една епоха на изкуството, която се е издигнала до най-голяма висота; обаче той стори това с една първична наивност, без да има нужда да си създаде в изкуството един свят, който да може да предложи едно задоволяване, което задоволяване не можем да получим от никъде другаде.
Гъркът намираше в действителността всичко, което търсеше; всичко, което неговото сърце желаеше, за което неговият дух жадуваше, природата му го предлагаше в изобилие.
При него никога не можеше да се случи, щото в сърцето му да се роди копнежът за нещо, което ние напразно търсим в заобикалящия ни свят. Гъркът не беше израснал вън от природата и затова всички негови нужди могат да бъдат задоволени от нея. Сраснал се в неразделно единство с цялото си битие с природата, тя твори в него и знае след това напълно, какво може да му създаде, за да може също отново да задоволи това битие, това съществуване. Така при този наивен народ изкуството образуваше едно продължение на живота и работата в природата, то израсна напълно от нея. То задоволяваше същите нужди както неговата майка, само че в по-висок размер.
към текста >>
Следващото последствие е отвръщането от всичко, което е природа, бягството от непос
ред
ствено действителното.
Сега той трябваше да застане срещу нея и с това той фактически се освободи от нея, отдели се от нея, създаде вътре в себе си един нов свят и от този свят изтича сега неговият копнеж, от него идват неговите желания. Дали тези желания, родени сега настрана от природата, могат да бъдат също задоволени от нея, това е изоставено естествено на случайността. Във всеки случай сега една рязка пропаст отделя човека от действителността и той трябва тепърва да възстанови хармонията, която по-рано съществуваше в първичното съвършенство. С това са дадени конфликтите между идеалите и действителността, между желаното и постигнатото, накратко казано на всичко онова, което води една човешка душа в един истински духовен лабиринт. Природата стои срещу нас лишена от душа, лишена от всичко онова, което нашата вътрешност ни известява като нещо Божествено.
Следващото последствие е отвръщането от всичко, което е природа, бягството от непосредствено действителното.
Това е точно противоположното на гърцизма. Както този последният беше намерил всичко в природата, така този светоглед не намира абсолютно нищо в нея. И в тази светлина трябва да ни се яви християнското средновековие2. Както гърцизмът не можеше да познае същността на изкуството, защото не можеше да разбере, че изкуството е нещо излизащо от природата, че то е създадено на една по-висша природа по отношение на непосредствената природа, така също християнската наука на средновековието не можа да стигне до едно познаване на изкуството, защото изкуството можеше да работи само със средствата на природата и учените не можаха да схванат, как в лишената от божественост действителност можаха да бъдат създадени творения, които могат да задоволят стремящия се към Божественото дух. Тук също безпомощността на науката не причини никакво прекъсване на развитието на изкуството.
към текста >>
И в тази светлина трябва да ни се яви християнското с
ред
новековие2.
С това са дадени конфликтите между идеалите и действителността, между желаното и постигнатото, накратко казано на всичко онова, което води една човешка душа в един истински духовен лабиринт. Природата стои срещу нас лишена от душа, лишена от всичко онова, което нашата вътрешност ни известява като нещо Божествено. Следващото последствие е отвръщането от всичко, което е природа, бягството от непосредствено действителното. Това е точно противоположното на гърцизма. Както този последният беше намерил всичко в природата, така този светоглед не намира абсолютно нищо в нея.
И в тази светлина трябва да ни се яви християнското средновековие2.
Както гърцизмът не можеше да познае същността на изкуството, защото не можеше да разбере, че изкуството е нещо излизащо от природата, че то е създадено на една по-висша природа по отношение на непосредствената природа, така също християнската наука на средновековието не можа да стигне до едно познаване на изкуството, защото изкуството можеше да работи само със средствата на природата и учените не можаха да схванат, как в лишената от божественост действителност можаха да бъдат създадени творения, които могат да задоволят стремящия се към Божественото дух. Тук също безпомощността на науката не причини никакво прекъсване на развитието на изкуството. Докато тази наука не знаеше, какво трябва да мисли върху изкуството, родиха се най-величествените творения на християнското изкуство. Философията, която в онова време вървеше след богословието носейки неговите шлейфове, тя не съумя да създаде на изкуството никакво място в прогреса на културата, както не може да стори това великият идеалист на гърците, "Божественият Платон". Платон обяви изобразителното изкуство и драматиката просто за вредни.
към текста >>
Както гърцизмът не можеше да познае същността на изкуството, защото не можеше да разбере, че изкуството е нещо излизащо от природата, че то е създадено на една по-висша природа по отношение на непос
ред
ствената природа, така също християнската наука на с
ред
новековието не можа да стигне до едно познаване на изкуството, защото изкуството можеше да работи само със с
ред
ствата на природата и учените не можаха да схванат, как в лишената от божественост действителност можаха да бъдат създадени творения, които могат да задоволят стремящия се към Божественото дух.
Природата стои срещу нас лишена от душа, лишена от всичко онова, което нашата вътрешност ни известява като нещо Божествено. Следващото последствие е отвръщането от всичко, което е природа, бягството от непосредствено действителното. Това е точно противоположното на гърцизма. Както този последният беше намерил всичко в природата, така този светоглед не намира абсолютно нищо в нея. И в тази светлина трябва да ни се яви християнското средновековие2.
Както гърцизмът не можеше да познае същността на изкуството, защото не можеше да разбере, че изкуството е нещо излизащо от природата, че то е създадено на една по-висша природа по отношение на непосредствената природа, така също християнската наука на средновековието не можа да стигне до едно познаване на изкуството, защото изкуството можеше да работи само със средствата на природата и учените не можаха да схванат, как в лишената от божественост действителност можаха да бъдат създадени творения, които могат да задоволят стремящия се към Божественото дух.
Тук също безпомощността на науката не причини никакво прекъсване на развитието на изкуството. Докато тази наука не знаеше, какво трябва да мисли върху изкуството, родиха се най-величествените творения на християнското изкуство. Философията, която в онова време вървеше след богословието носейки неговите шлейфове, тя не съумя да създаде на изкуството никакво място в прогреса на културата, както не може да стори това великият идеалист на гърците, "Божественият Платон". Платон обяви изобразителното изкуство и драматиката просто за вредни. Той имаше толкова малко понятие за самостоятелната задача на изкуството, че прояви милост към музиката само затова, защото подпомагала храбростта във войната.
към текста >>
Платон обяви изобразителното изкуство и драматиката просто за в
ред
ни.
И в тази светлина трябва да ни се яви християнското средновековие2. Както гърцизмът не можеше да познае същността на изкуството, защото не можеше да разбере, че изкуството е нещо излизащо от природата, че то е създадено на една по-висша природа по отношение на непосредствената природа, така също християнската наука на средновековието не можа да стигне до едно познаване на изкуството, защото изкуството можеше да работи само със средствата на природата и учените не можаха да схванат, как в лишената от божественост действителност можаха да бъдат създадени творения, които могат да задоволят стремящия се към Божественото дух. Тук също безпомощността на науката не причини никакво прекъсване на развитието на изкуството. Докато тази наука не знаеше, какво трябва да мисли върху изкуството, родиха се най-величествените творения на християнското изкуство. Философията, която в онова време вървеше след богословието носейки неговите шлейфове, тя не съумя да създаде на изкуството никакво място в прогреса на културата, както не може да стори това великият идеалист на гърците, "Божественият Платон".
Платон обяви изобразителното изкуство и драматиката просто за вредни.
Той имаше толкова малко понятие за самостоятелната задача на изкуството, че прояви милост към музиката само затова, защото подпомагала храбростта във войната. Във времето, когато дух и природа бяха толкова вътрешно свързани, не можа да се роди науката на изкуството, но тя не можа да се роди също в онова време, в което дух и природа стояха единият срещу другата като непримирими противоположности. За раждането на естетиката беше необходимо онова време, в което човекът свободен и независим от веригите на природата виждаше духа в неговата неразмътена яснота, в което обаче също отново е възможно едно сливане с природата. Че човекът се издига над становището на гърцизма, това си има своята добра причина. Защото в сбора от случайности, от които е съставен светът, в който ние се чувствуваме поставени, ние никога не можем да намерим Божественото, необходимото.
към текста >>
Без да я молим и без да ни п
ред
упреждава тя ни обхваща в кръговрата на нейния танц и продължава да действува с нас, докато се уморим и падаме от нейните ръце".
Ние не виждаме нищо около нас освен факти, които биха могли да имат също и друга форма; не виждаме нищо освен индивиди и нашият дух се стреми към видимото, към първо образното, ние не виждаме нищо освен това, което има край, което е преходно и нашият дух се стреми към безкрайното, непреходното, вечното. Следователно, ако отчужденият от природата човешки дух трябва отново да се върне към природата, това връщане трябва да стане към нещо друго, а не към онзи сбор от случайности. И това връщане означава за Гьоте: връщане към природата, обаче връщане с цялото богатство на развития дух, с достигнатото високо развитие на новото време. Принципът на делението на природа и дух не отговаря на Гьотевите възгледи; той иска да вижда в света само едно велико цяло, една единна еволюционна верига от същества, в която човекът съставлява един член, макар и най-висшия. Природата! ние сме заобиколени от нея и обгърнати от нея без да можем да излезем от нея и без да можем да проникнем по-дълбоко в нея.
Без да я молим и без да ни предупреждава тя ни обхваща в кръговрата на нейния танц и продължава да действува с нас, докато се уморим и падаме от нейните ръце".
И в книгата върху Винкелман: "когато здравата природа на човека действува като едно цяло той се чувствува в света като в едно велико, достойно и ценно цяло, когато хармоничното чувство на удоволствие му осигурява едно чисто, свободно очарование: тогава вселената, ако тя би могла да чувствува себе си, достигнала до нейната цел, би възлекувала и би се удивлявала на достигнатия връх в нейното развитие и същество". Тук се съдържа истински Гьотевото излизане над непосредствената природа, без да се отдалечи ни най-малко от това, което съставлява същността на природата. На него му е чуждо това, което той самият намира при много особено надарени хора: "особеността да чувствува един вид боязън пред действителния живот, да се оттегли в самия себе си, да създаде в самия себе си един собствен свят и по този начин да върши най-превъзходното към вътрешността". Гьоте не бяга от действителността, за да си създаде един абстрактен свят на мислите, който няма нищо общо с тази действителност; не, той се задълбочава в нея, за да намери в нейните вечни промени, в нейното развитие и движение нейните непроменящи се закони, той застава срещу индивида, за да види в него първообраза. Така в неговия дух се роди първичното растение, също първичното животно, които не са нищо друго освен идеите на животното, идеите на растението.
към текста >>
Тук се съдържа истински Гьотевото излизане над непос
ред
ствената природа, без да се отдалечи ни най-малко от това, което съставлява същността на природата.
И това връщане означава за Гьоте: връщане към природата, обаче връщане с цялото богатство на развития дух, с достигнатото високо развитие на новото време. Принципът на делението на природа и дух не отговаря на Гьотевите възгледи; той иска да вижда в света само едно велико цяло, една единна еволюционна верига от същества, в която човекът съставлява един член, макар и най-висшия. Природата! ние сме заобиколени от нея и обгърнати от нея без да можем да излезем от нея и без да можем да проникнем по-дълбоко в нея. Без да я молим и без да ни предупреждава тя ни обхваща в кръговрата на нейния танц и продължава да действува с нас, докато се уморим и падаме от нейните ръце". И в книгата върху Винкелман: "когато здравата природа на човека действува като едно цяло той се чувствува в света като в едно велико, достойно и ценно цяло, когато хармоничното чувство на удоволствие му осигурява едно чисто, свободно очарование: тогава вселената, ако тя би могла да чувствува себе си, достигнала до нейната цел, би възлекувала и би се удивлявала на достигнатия връх в нейното развитие и същество".
Тук се съдържа истински Гьотевото излизане над непосредствената природа, без да се отдалечи ни най-малко от това, което съставлява същността на природата.
На него му е чуждо това, което той самият намира при много особено надарени хора: "особеността да чувствува един вид боязън пред действителния живот, да се оттегли в самия себе си, да създаде в самия себе си един собствен свят и по този начин да върши най-превъзходното към вътрешността". Гьоте не бяга от действителността, за да си създаде един абстрактен свят на мислите, който няма нищо общо с тази действителност; не, той се задълбочава в нея, за да намери в нейните вечни промени, в нейното развитие и движение нейните непроменящи се закони, той застава срещу индивида, за да види в него първообраза. Така в неговия дух се роди първичното растение, също първичното животно, които не са нищо друго освен идеите на животното, идеите на растението. Това не са никакви празни общи понятия, които принадлежат на една пуста теория, с едно богато, конкретно съдържание, пълножизнени и ненагледни. Ненагледни /видими/ естествено не за външните сетива, а само за онази висша способност на виждането, за която Гьоте говори в статията върху "Съзерцателната разсъдъчна способност".
към текста >>
На него му е чуждо това, което той самият намира при много особено надарени хора: "особеността да чувствува един вид боязън п
ред
действителния живот, да се оттегли в самия себе си, да създаде в самия себе си един собствен свят и по този начин да върши най-превъзходното към вътрешността".
Принципът на делението на природа и дух не отговаря на Гьотевите възгледи; той иска да вижда в света само едно велико цяло, една единна еволюционна верига от същества, в която човекът съставлява един член, макар и най-висшия. Природата! ние сме заобиколени от нея и обгърнати от нея без да можем да излезем от нея и без да можем да проникнем по-дълбоко в нея. Без да я молим и без да ни предупреждава тя ни обхваща в кръговрата на нейния танц и продължава да действува с нас, докато се уморим и падаме от нейните ръце". И в книгата върху Винкелман: "когато здравата природа на човека действува като едно цяло той се чувствува в света като в едно велико, достойно и ценно цяло, когато хармоничното чувство на удоволствие му осигурява едно чисто, свободно очарование: тогава вселената, ако тя би могла да чувствува себе си, достигнала до нейната цел, би възлекувала и би се удивлявала на достигнатия връх в нейното развитие и същество". Тук се съдържа истински Гьотевото излизане над непосредствената природа, без да се отдалечи ни най-малко от това, което съставлява същността на природата.
На него му е чуждо това, което той самият намира при много особено надарени хора: "особеността да чувствува един вид боязън пред действителния живот, да се оттегли в самия себе си, да създаде в самия себе си един собствен свят и по този начин да върши най-превъзходното към вътрешността".
Гьоте не бяга от действителността, за да си създаде един абстрактен свят на мислите, който няма нищо общо с тази действителност; не, той се задълбочава в нея, за да намери в нейните вечни промени, в нейното развитие и движение нейните непроменящи се закони, той застава срещу индивида, за да види в него първообраза. Така в неговия дух се роди първичното растение, също първичното животно, които не са нищо друго освен идеите на животното, идеите на растението. Това не са никакви празни общи понятия, които принадлежат на една пуста теория, с едно богато, конкретно съдържание, пълножизнени и ненагледни. Ненагледни /видими/ естествено не за външните сетива, а само за онази висша способност на виждането, за която Гьоте говори в статията върху "Съзерцателната разсъдъчна способност". В Гьотевия смисъл идеите са също така обективни както цветовете и формите на нещата, но те са възприемаеми само за онзи, чиято способност за схващане нещата е нагласена за тази цел, както цветовете и формите съществуват само за виждащия, но не за слепия.
към текста >>
От това ние виждаме, че в никой случай действителността, каквато тя стои разпростряна п
ред
нашите сетива, не е нещо, при което трябва да спре човекът стигнал до една по-висока степен на културата.
Ако искаме да се издигнем до първообразите на нещата, до това, което не се променя във вечните промени, тогава трябва да разгледаме не това, което е завършено, защото то не отговаря вече напълно на идеята, която се изразява в него, а трябва да се върнем към това, което става, което се развива, трябва да подслушваме природата в нейното творчество. Този е смисълът на Гьотевите думи в статията "Съзерцателна разсъдъчна способност": "Когато в областта на моралното се издигнем чрез вяра в Бога, чрез добродетел и безсмъртие в една горна област и трябва да се приближим до първото същество, тогава в областта на интелектуалното би трябвало да бъде същият случай, като чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа станем достойни да участвуваме духовно в нейните произведения. Аз проникнах първо несъзнателно и от вътрешен подтик неуморно до първообразното, до типичното". Следователно Гьотевите първо образи не са празни схеми, а са тласкащи, работещи зад явленията сили. Това е "по-висшата природа" в природата, която Гьоте иска да завладее.
От това ние виждаме, че в никой случай действителността, каквато тя стои разпростряна пред нашите сетива, не е нещо, при което трябва да спре човекът стигнал до една по-висока степен на културата.
Само когато човешкият дух прекрачва тази действителност, счупва черупката и стига, до ядката, на него му се открива това, което подържа в единство този свят в неговата най-дълбока вътрешност. Ние никога не можем да бъдем задоволени с отделния природен процес, а само с природния закон, никога не можем да се чувствуваме задоволени с отделния индивид, а само с всеобщото обгръщане на нещата. При Гьоте този факт се проявява в мислимо най-съвършената форма. Това, което също остава при него, е фактът, че за модерния дух действителността, отделният индивид не предлага никакво задоволяване, защото не намираме в самия него това, което познаваме като най-висшето, а го намираме едвам когато се издигнем над него, намираме това, което зачитаме като Божествено, което в науката наричаме идея. Докато само опитът не може да дойде до примирението на противоположностите, защото той има наистина действителността, но няма още идеята, науката не може да стигне до това примирение, защото тя наистина има идеята, но няма вече действителността.
към текста >>
Това, което също остава при него, е фактът, че за модерния дух действителността, отделният индивид не п
ред
лага никакво задоволяване, защото не намираме в самия него това, което познаваме като най-висшето, а го намираме едвам когато се издигнем над него, намираме това, което зачитаме като Божествено, което в науката наричаме идея.
Това е "по-висшата природа" в природата, която Гьоте иска да завладее. От това ние виждаме, че в никой случай действителността, каквато тя стои разпростряна пред нашите сетива, не е нещо, при което трябва да спре човекът стигнал до една по-висока степен на културата. Само когато човешкият дух прекрачва тази действителност, счупва черупката и стига, до ядката, на него му се открива това, което подържа в единство този свят в неговата най-дълбока вътрешност. Ние никога не можем да бъдем задоволени с отделния природен процес, а само с природния закон, никога не можем да се чувствуваме задоволени с отделния индивид, а само с всеобщото обгръщане на нещата. При Гьоте този факт се проявява в мислимо най-съвършената форма.
Това, което също остава при него, е фактът, че за модерния дух действителността, отделният индивид не предлага никакво задоволяване, защото не намираме в самия него това, което познаваме като най-висшето, а го намираме едвам когато се издигнем над него, намираме това, което зачитаме като Божествено, което в науката наричаме идея.
Докато само опитът не може да дойде до примирението на противоположностите, защото той има наистина действителността, но няма още идеята, науката не може да стигне до това примирение, защото тя наистина има идеята, но няма вече действителността. Между двете човекът се нуждае от едно ново царство; от едно царство, в което отделното нещо и на цялото представлява идеята, от едно царство, в което индивидът се явява вече така, че в него се съдържа характерът на всеобщото и на необходимостта. Обаче един такъв свят не съществува в действителността, един такъв свят човекът трябва тепърва да си създаде и този свят е светът на изкуството: едно необходимо трето царство наред с царството на разума. И естетиката трябва да счита като своя задача да разбере изкуството като това трето царство. Божествено то, което липсва на природните неща, самият човек трябва да го посади в тях и в това се състои една висша задача, която възниква за художниците.
към текста >>
Между двете човекът се нуждае от едно ново царство; от едно царство, в което отделното нещо и на цялото п
ред
ставлява идеята, от едно царство, в което индивидът се явява вече така, че в него се съдържа характерът на всеобщото и на необходимостта.
Само когато човешкият дух прекрачва тази действителност, счупва черупката и стига, до ядката, на него му се открива това, което подържа в единство този свят в неговата най-дълбока вътрешност. Ние никога не можем да бъдем задоволени с отделния природен процес, а само с природния закон, никога не можем да се чувствуваме задоволени с отделния индивид, а само с всеобщото обгръщане на нещата. При Гьоте този факт се проявява в мислимо най-съвършената форма. Това, което също остава при него, е фактът, че за модерния дух действителността, отделният индивид не предлага никакво задоволяване, защото не намираме в самия него това, което познаваме като най-висшето, а го намираме едвам когато се издигнем над него, намираме това, което зачитаме като Божествено, което в науката наричаме идея. Докато само опитът не може да дойде до примирението на противоположностите, защото той има наистина действителността, но няма още идеята, науката не може да стигне до това примирение, защото тя наистина има идеята, но няма вече действителността.
Между двете човекът се нуждае от едно ново царство; от едно царство, в което отделното нещо и на цялото представлява идеята, от едно царство, в което индивидът се явява вече така, че в него се съдържа характерът на всеобщото и на необходимостта.
Обаче един такъв свят не съществува в действителността, един такъв свят човекът трябва тепърва да си създаде и този свят е светът на изкуството: едно необходимо трето царство наред с царството на разума. И естетиката трябва да счита като своя задача да разбере изкуството като това трето царство. Божествено то, което липсва на природните неща, самият човек трябва да го посади в тях и в това се състои една висша задача, която възниква за художниците. Те имат така да се каже задачата да доведат това Царство Божие на тази Земя. Тази религиозна /така трябва да я наречем/ мисия на изкуството Гьоте изразява в книгата върху Винкелман със следните величествени думи:
към текста >>
Обаче един такъв свят не съществува в действителността, един такъв свят човекът трябва тепърва да си създаде и този свят е светът на изкуството: едно необходимо трето царство на
ред
с царството на разума.
Ние никога не можем да бъдем задоволени с отделния природен процес, а само с природния закон, никога не можем да се чувствуваме задоволени с отделния индивид, а само с всеобщото обгръщане на нещата. При Гьоте този факт се проявява в мислимо най-съвършената форма. Това, което също остава при него, е фактът, че за модерния дух действителността, отделният индивид не предлага никакво задоволяване, защото не намираме в самия него това, което познаваме като най-висшето, а го намираме едвам когато се издигнем над него, намираме това, което зачитаме като Божествено, което в науката наричаме идея. Докато само опитът не може да дойде до примирението на противоположностите, защото той има наистина действителността, но няма още идеята, науката не може да стигне до това примирение, защото тя наистина има идеята, но няма вече действителността. Между двете човекът се нуждае от едно ново царство; от едно царство, в което отделното нещо и на цялото представлява идеята, от едно царство, в което индивидът се явява вече така, че в него се съдържа характерът на всеобщото и на необходимостта.
Обаче един такъв свят не съществува в действителността, един такъв свят човекът трябва тепърва да си създаде и този свят е светът на изкуството: едно необходимо трето царство наред с царството на разума.
И естетиката трябва да счита като своя задача да разбере изкуството като това трето царство. Божествено то, което липсва на природните неща, самият човек трябва да го посади в тях и в това се състои една висша задача, която възниква за художниците. Те имат така да се каже задачата да доведат това Царство Божие на тази Земя. Тази религиозна /така трябва да я наречем/ мисия на изкуството Гьоте изразява в книгата върху Винкелман със следните величествени думи: "Когато човекът е поставен на върха на природата, той вижда отново себе си като една цяла природа, която отново трябва да произведе в себе си един връх.
към текста >>
За целта той се извисява, стига до този връх, като се проникне с всички съвършенства и добродетели, призовава подбора,
ред
а, хармонията и значението и се издига накрая до производството на художественото творение, което заема на
ред
с неговите други дела и произведения едно блестящо място.
И естетиката трябва да счита като своя задача да разбере изкуството като това трето царство. Божествено то, което липсва на природните неща, самият човек трябва да го посади в тях и в това се състои една висша задача, която възниква за художниците. Те имат така да се каже задачата да доведат това Царство Божие на тази Земя. Тази религиозна /така трябва да я наречем/ мисия на изкуството Гьоте изразява в книгата върху Винкелман със следните величествени думи: "Когато човекът е поставен на върха на природата, той вижда отново себе си като една цяла природа, която отново трябва да произведе в себе си един връх.
За целта той се извисява, стига до този връх, като се проникне с всички съвършенства и добродетели, призовава подбора, реда, хармонията и значението и се издига накрая до производството на художественото творение, което заема наред с неговите други дела и произведения едно блестящо място.
Щом веднъж е произведено, то стои в своята идеална действителност пред света, произвежда едно трайно действие, най-висшето: защото развивайки се духовно от всички сили, то взема в себе си всичко величествено, достойно за уважение и любов и одушевявайки човешката форма, то издига човека над самия него, затваря кръга на неговия живот и на неговите дела и го обожествява за настоящето, в което се съдържа миналото и бъдещето. От такива чувства бяха обзети онези, които виждаха олимпийския Юпитер, както можем да видим това от описанията, съобщенията и свидетелствата на древните хора. Богът беше станал човек, за да издигне човека до Бога. Хората виждаха най-високото достойнство и бяха въодушевени за най-висшата красота". С това на изкуството беше признато високото значение за културния напредък на човечеството.
към текста >>
Щом веднъж е произведено, то стои в своята идеална действителност п
ред
света, произвежда едно трайно действие, най-висшето: защото развивайки се духовно от всички сили, то взема в себе си всичко величествено, достойно за уважение и любов и одушевявайки човешката форма, то издига човека над самия него, затваря кръга на неговия живот и на неговите дела и го обожествява за настоящето, в което се съдържа миналото и бъдещето.
Божествено то, което липсва на природните неща, самият човек трябва да го посади в тях и в това се състои една висша задача, която възниква за художниците. Те имат така да се каже задачата да доведат това Царство Божие на тази Земя. Тази религиозна /така трябва да я наречем/ мисия на изкуството Гьоте изразява в книгата върху Винкелман със следните величествени думи: "Когато човекът е поставен на върха на природата, той вижда отново себе си като една цяла природа, която отново трябва да произведе в себе си един връх. За целта той се извисява, стига до този връх, като се проникне с всички съвършенства и добродетели, призовава подбора, реда, хармонията и значението и се издига накрая до производството на художественото творение, което заема наред с неговите други дела и произведения едно блестящо място.
Щом веднъж е произведено, то стои в своята идеална действителност пред света, произвежда едно трайно действие, най-висшето: защото развивайки се духовно от всички сили, то взема в себе си всичко величествено, достойно за уважение и любов и одушевявайки човешката форма, то издига човека над самия него, затваря кръга на неговия живот и на неговите дела и го обожествява за настоящето, в което се съдържа миналото и бъдещето.
От такива чувства бяха обзети онези, които виждаха олимпийския Юпитер, както можем да видим това от описанията, съобщенията и свидетелствата на древните хора. Богът беше станал човек, за да издигне човека до Бога. Хората виждаха най-високото достойнство и бяха въодушевени за най-висшата красота". С това на изкуството беше признато високото значение за културния напредък на човечеството. Характерно е за мощния епос на германския народ, че първо той стигна до това познание, отбелязвайки, че от едно столетие насам всички германски философи водят борба да намерят най-достойната научна форма за особения начин, по който в произведението на изкуството духовното и природното, идеалното и реалното се сливат едни с други.
към текста >>
С това на изкуството беше признато високото значение за културния нап
ред
ък на човечеството.
За целта той се извисява, стига до този връх, като се проникне с всички съвършенства и добродетели, призовава подбора, реда, хармонията и значението и се издига накрая до производството на художественото творение, което заема наред с неговите други дела и произведения едно блестящо място. Щом веднъж е произведено, то стои в своята идеална действителност пред света, произвежда едно трайно действие, най-висшето: защото развивайки се духовно от всички сили, то взема в себе си всичко величествено, достойно за уважение и любов и одушевявайки човешката форма, то издига човека над самия него, затваря кръга на неговия живот и на неговите дела и го обожествява за настоящето, в което се съдържа миналото и бъдещето. От такива чувства бяха обзети онези, които виждаха олимпийския Юпитер, както можем да видим това от описанията, съобщенията и свидетелствата на древните хора. Богът беше станал човек, за да издигне човека до Бога. Хората виждаха най-високото достойнство и бяха въодушевени за най-висшата красота".
С това на изкуството беше признато високото значение за културния напредък на човечеството.
Характерно е за мощния епос на германския народ, че първо той стигна до това познание, отбелязвайки, че от едно столетие насам всички германски философи водят борба да намерят най-достойната научна форма за особения начин, по който в произведението на изкуството духовното и природното, идеалното и реалното се сливат едни с други. И задачата на естетиката не е никоя друга, освен да разбере това проникване в неговата същност и да го преработи в отделните форми, в които то се проявява в различните области на изкуството. Да бъде възбуден проблемът по посочения от нас начин и да постави в течение всички главни естетически въпроси, това е заслуга на излязлата в 1790 година книга на Кант "Критика на разсъдъчната способност", обясненията на която бяха приети със симпатия от страна на Гьоте. Обаче при цялата сериозност и при всичкия труд, които са били употребени върху този въпрос, трябва да признаем днес, че ние нямаме днес всестранно задоволяващо решение на естетическите задачи. Старият учител на нашата естетика, остроумният мислител и критик Фридрих Теодор Вишер, се е придържал до края на живота си към изказаното от него убеждение: "естетиката се намира още в своите наченки".
към текста >>
Този философ е оп
ред
елил естеството на красивото в многостранно отношение.
И тази е именно действителността. Ако мога да изкажа тук моето убеждение, това може да се припише само на обстоятелството, че Гьотевите плодотворни зародиши в тази област са били оставени невзети под внимание, че той не е бил счетен за научен човек. Ако това би било сторено, тогава ние бихме изградили само идеите на Шилер, които са възникнали в него при съзерцаването гения на Гьоте и които той е вложил в своята книга "Писма върху естетическото възпитание". И тези писма също не са били считани много пъти за достатъчно научни от страна на систематизиращите естетици и въпреки това те принадлежат към най-важните творби, които естетиката въобще е произвела. Шилер изхожда от Канта.
Този философ е определил естеството на красивото в многостранно отношение.
Той изследва първо основата на удоволствието, което изпитваме при красивите творения на изкуството. Той намира, че това изпитване на удоволствие се различава от всяко друго удоволствие. Нека го сравним с удоволствието, което изпитваме, когато имаме работа с един предмет, който представлява за нас нещо полезно. Това удоволствие е съвършено различно. Това удоволствие е свързано вътрешно с желанието да съществува този предмет.
към текста >>
Нека го сравним с удоволствието, което изпитваме, когато имаме работа с един п
ред
мет, който п
ред
ставлява за нас нещо полезно.
И тези писма също не са били считани много пъти за достатъчно научни от страна на систематизиращите естетици и въпреки това те принадлежат към най-важните творби, които естетиката въобще е произвела. Шилер изхожда от Канта. Този философ е определил естеството на красивото в многостранно отношение. Той изследва първо основата на удоволствието, което изпитваме при красивите творения на изкуството. Той намира, че това изпитване на удоволствие се различава от всяко друго удоволствие.
Нека го сравним с удоволствието, което изпитваме, когато имаме работа с един предмет, който представлява за нас нещо полезно.
Това удоволствие е съвършено различно. Това удоволствие е свързано вътрешно с желанието да съществува този предмет. Удоволствието изпитвано при полезните неща изчезва, когато тези полезни неща не са вече налице. Това не е така при удоволствието, което изпитваме по отношение на красивото. Това удоволствие няма нищо общо с притежанието, със съществуването на предмета.
към текста >>
Това удоволствие е свързано вътрешно с желанието да съществува този п
ред
мет.
Този философ е определил естеството на красивото в многостранно отношение. Той изследва първо основата на удоволствието, което изпитваме при красивите творения на изкуството. Той намира, че това изпитване на удоволствие се различава от всяко друго удоволствие. Нека го сравним с удоволствието, което изпитваме, когато имаме работа с един предмет, който представлява за нас нещо полезно. Това удоволствие е съвършено различно.
Това удоволствие е свързано вътрешно с желанието да съществува този предмет.
Удоволствието изпитвано при полезните неща изчезва, когато тези полезни неща не са вече налице. Това не е така при удоволствието, което изпитваме по отношение на красивото. Това удоволствие няма нищо общо с притежанието, със съществуването на предмета. Следователно то съвсем не е свързано с обекта, а само с представата за този обект. Докато при целесъобразното, при полезното се ражда веднага нуждата да превърнем представата в действителност, при красивото ние сме задоволени само с образа.
към текста >>
Това удоволствие няма нищо общо с притежанието, със съществуването на п
ред
мета.
Нека го сравним с удоволствието, което изпитваме, когато имаме работа с един предмет, който представлява за нас нещо полезно. Това удоволствие е съвършено различно. Това удоволствие е свързано вътрешно с желанието да съществува този предмет. Удоволствието изпитвано при полезните неща изчезва, когато тези полезни неща не са вече налице. Това не е така при удоволствието, което изпитваме по отношение на красивото.
Това удоволствие няма нищо общо с притежанието, със съществуването на предмета.
Следователно то съвсем не е свързано с обекта, а само с представата за този обект. Докато при целесъобразното, при полезното се ражда веднага нуждата да превърнем представата в действителност, при красивото ние сме задоволени само с образа. Ето защо Кант нарича приятно чувство изпита но при красивото едно приятно чувство неповлияно от всякакъв действителен интерес, "едно лишено от интерес удоволствие". Обаче би било един напълно погрешен възглед, да се мисли че с това целесъобразността е изключена от красивото; това се отнася само за външната цел. И от това изтича второто обяснение на красивото: "то е нещо целесъобразно оформено в себе си, обаче без да служи на една външна цел".
към текста >>
Следователно то съвсем не е свързано с обекта, а само с п
ред
ставата за този обект.
Това удоволствие е съвършено различно. Това удоволствие е свързано вътрешно с желанието да съществува този предмет. Удоволствието изпитвано при полезните неща изчезва, когато тези полезни неща не са вече налице. Това не е така при удоволствието, което изпитваме по отношение на красивото. Това удоволствие няма нищо общо с притежанието, със съществуването на предмета.
Следователно то съвсем не е свързано с обекта, а само с представата за този обект.
Докато при целесъобразното, при полезното се ражда веднага нуждата да превърнем представата в действителност, при красивото ние сме задоволени само с образа. Ето защо Кант нарича приятно чувство изпита но при красивото едно приятно чувство неповлияно от всякакъв действителен интерес, "едно лишено от интерес удоволствие". Обаче би било един напълно погрешен възглед, да се мисли че с това целесъобразността е изключена от красивото; това се отнася само за външната цел. И от това изтича второто обяснение на красивото: "то е нещо целесъобразно оформено в себе си, обаче без да служи на една външна цел". Да вземем един друг пример на природата или едно произведение на техниката.
към текста >>
Докато при целесъобразното, при полезното се ражда веднага нуждата да превърнем п
ред
ставата в действителност, при красивото ние сме задоволени само с образа.
Това удоволствие е свързано вътрешно с желанието да съществува този предмет. Удоволствието изпитвано при полезните неща изчезва, когато тези полезни неща не са вече налице. Това не е така при удоволствието, което изпитваме по отношение на красивото. Това удоволствие няма нищо общо с притежанието, със съществуването на предмета. Следователно то съвсем не е свързано с обекта, а само с представата за този обект.
Докато при целесъобразното, при полезното се ражда веднага нуждата да превърнем представата в действителност, при красивото ние сме задоволени само с образа.
Ето защо Кант нарича приятно чувство изпита но при красивото едно приятно чувство неповлияно от всякакъв действителен интерес, "едно лишено от интерес удоволствие". Обаче би било един напълно погрешен възглед, да се мисли че с това целесъобразността е изключена от красивото; това се отнася само за външната цел. И от това изтича второто обяснение на красивото: "то е нещо целесъобразно оформено в себе си, обаче без да служи на една външна цел". Да вземем един друг пример на природата или едно произведение на техниката. Когато имаме възприятие от тези последните, тогава идва нашият ум и пита за ползата и целта.
към текста >>
При красивото въпросът "за какво" се съдържа в самия п
ред
мет и умът няма нужда да се издигне над него.
Обаче би било един напълно погрешен възглед, да се мисли че с това целесъобразността е изключена от красивото; това се отнася само за външната цел. И от това изтича второто обяснение на красивото: "то е нещо целесъобразно оформено в себе си, обаче без да служи на една външна цел". Да вземем един друг пример на природата или едно произведение на техниката. Когато имаме възприятие от тези последните, тогава идва нашият ум и пита за ползата и целта. И нашият ум не е задоволен, докато не получи отговор на въпроса "за какво".
При красивото въпросът "за какво" се съдържа в самия предмет и умът няма нужда да се издигне над него.
От тук Шилер започва да развива своите идеи. И той прави това, като втъкава идеята на свободата в редицата от мисли по такъв начин, който прави най-висока чест на човешката природа. Първо Шилер поставя един срещу друг два проявяващи се независимо подтици на човека. Първият е така нареченият материален подтик или нуждата да държим нашите сетива отворени за вливащия се в нас външен свят. Тук в нас прониква едно богато съдържание, обаче без ние да можем да упражним едно определящо влияние върху неговата природа.
към текста >>
И той прави това, като втъкава идеята на свободата в
ред
ицата от мисли по такъв начин, който прави най-висока чест на човешката природа.
Да вземем един друг пример на природата или едно произведение на техниката. Когато имаме възприятие от тези последните, тогава идва нашият ум и пита за ползата и целта. И нашият ум не е задоволен, докато не получи отговор на въпроса "за какво". При красивото въпросът "за какво" се съдържа в самия предмет и умът няма нужда да се издигне над него. От тук Шилер започва да развива своите идеи.
И той прави това, като втъкава идеята на свободата в редицата от мисли по такъв начин, който прави най-висока чест на човешката природа.
Първо Шилер поставя един срещу друг два проявяващи се независимо подтици на човека. Първият е така нареченият материален подтик или нуждата да държим нашите сетива отворени за вливащия се в нас външен свят. Тук в нас прониква едно богато съдържание, обаче без ние да можем да упражним едно определящо влияние върху неговата природа. Тук всичко става с една безусловна необходимост. Това, което възприемаме се определя от вън; тук ние не сме свободни, а сме подчинени, трябва просто да се подчиним на заповедта на природната необходимост.
към текста >>
Тук в нас прониква едно богато съдържание, обаче без ние да можем да упражним едно оп
ред
елящо влияние върху неговата природа.
При красивото въпросът "за какво" се съдържа в самия предмет и умът няма нужда да се издигне над него. От тук Шилер започва да развива своите идеи. И той прави това, като втъкава идеята на свободата в редицата от мисли по такъв начин, който прави най-висока чест на човешката природа. Първо Шилер поставя един срещу друг два проявяващи се независимо подтици на човека. Първият е така нареченият материален подтик или нуждата да държим нашите сетива отворени за вливащия се в нас външен свят.
Тук в нас прониква едно богато съдържание, обаче без ние да можем да упражним едно определящо влияние върху неговата природа.
Тук всичко става с една безусловна необходимост. Това, което възприемаме се определя от вън; тук ние не сме свободни, а сме подчинени, трябва просто да се подчиним на заповедта на природната необходимост. Вторият подтик е подтикът на формата. Това не е нищо друго освен разумът, който донася ред и закон в хаоса на съдържанието на възприятията. Чрез неговата работа се внася система в опита.
към текста >>
Това, което възприемаме се оп
ред
еля от вън; тук ние не сме свободни, а сме подчинени, трябва просто да се подчиним на заповедта на природната необходимост.
И той прави това, като втъкава идеята на свободата в редицата от мисли по такъв начин, който прави най-висока чест на човешката природа. Първо Шилер поставя един срещу друг два проявяващи се независимо подтици на човека. Първият е така нареченият материален подтик или нуждата да държим нашите сетива отворени за вливащия се в нас външен свят. Тук в нас прониква едно богато съдържание, обаче без ние да можем да упражним едно определящо влияние върху неговата природа. Тук всичко става с една безусловна необходимост.
Това, което възприемаме се определя от вън; тук ние не сме свободни, а сме подчинени, трябва просто да се подчиним на заповедта на природната необходимост.
Вторият подтик е подтикът на формата. Това не е нищо друго освен разумът, който донася ред и закон в хаоса на съдържанието на възприятията. Чрез неговата работа се внася система в опита. Но и тук също ние не сме свободни, така счита Шилер. Защото при тази негова работа разумът е подчинен на непроменимите закони на логиката.
към текста >>
Това не е нищо друго освен разумът, който донася
ред
и закон в хаоса на съдържанието на възприятията.
Първият е така нареченият материален подтик или нуждата да държим нашите сетива отворени за вливащия се в нас външен свят. Тук в нас прониква едно богато съдържание, обаче без ние да можем да упражним едно определящо влияние върху неговата природа. Тук всичко става с една безусловна необходимост. Това, което възприемаме се определя от вън; тук ние не сме свободни, а сме подчинени, трябва просто да се подчиним на заповедта на природната необходимост. Вторият подтик е подтикът на формата.
Това не е нищо друго освен разумът, който донася ред и закон в хаоса на съдържанието на възприятията.
Чрез неговата работа се внася система в опита. Но и тук също ние не сме свободни, така счита Шилер. Защото при тази негова работа разумът е подчинен на непроменимите закони на логиката. Както при първия подтик ние се намираме под властта на природната необходимост, така тук се намираме под властта на необходимостта на разума. И по отношение на двете свободата търси едно прибежищно място.
към текста >>
Той не обръща внимание на природната необходимост, защото побеждава нейната принуда, като използува доставените му неща напълно произволно; но също така той не се чувствува зависим от необходимостта на разума, защото
ред
ът, в който поставя нещата, е негово изобретение.
Шилер посочва за целта областта на изкуството, като изтъква аналогията на изкуството с играта на детето. В какво се състои същността на играта? Вземат се неща на действителността и се изменят по един произволен начин техните отношения. Но при това изменение на действителността не е меродавен законът на логическата необходимост, както например когато построяваме една машина, при което трябва да се подчиняваме строго на законите на разума, а при играта чисто и просто служим на една субективна нужда. Играещият поставя нещата в една връзка, която му доставя радост, той съвсем не се подчинява на някаква принуда.
Той не обръща внимание на природната необходимост, защото побеждава нейната принуда, като използува доставените му неща напълно произволно; но също така той не се чувствува зависим от необходимостта на разума, защото редът, в който поставя нещата, е негово изобретение.
Така играещия отпечатва в действителността своята субективност и придава на тази последната една обективна стойност. Отделното действие на двата подтика е престанало; те са се слели в едно и с това са станали свободни: природното е нещо духовно, духовното е нещо природно. Сега Шилер, поетът на свободата, вижда така в изкуството само една свободна игра на човека на една по-висока степен и извиква въодушевен: "човекът е напълно човек само там, където той играе.... и играе само там, където е човек в пълно значение на думата". Шилер нарича подтика стоящ на основата на изкуството подтик на играта. Този подтик създава в художника творения, които задоволяват нашия разум още в сетивното съществувание и чието умствено съдържание присъствува също като сетивно съществувание.
към текста >>
Следователно спо
ред
Шелинг само този може да гледа истинската красота, който се издига до най-висшата истина, защото и две те са едно и също нещо.
Вместо това Шелинг се явява на полето с един напълно погрешен основен3 възглед и поставя началото на една грешка, от която германската естетика не е могла вече да излезе. Както цялата модерна философия Шелинг също намира задачата на най-висшия човешки стремеж в схващането на вечните първообрази на нещата. Духът преминава настрана и над действителния свят и се издига до висините, където царува Божественото. Там за него изгрява цялата истина и цялата красота. Само това, което е вечно, е истинно и също красиво.
Следователно според Шелинг само този може да гледа истинската красота, който се издига до най-висшата истина, защото и две те са едно и също нещо.
Всяка сетивна красота4 е само един слаб отблясък на онази безкрайна красота, която никога не можем да възприемем със сетивата. Ние вижда ме до къде стига това разбиране: творението на изкуството не е красиво заради себе си и чрез това, което то е, а защото изобразява идеята на красотата. После само едно последствие на този възглед е, че съдържанието на изкуството е същото както съдържанието на науката, защото и двете поставят на основата вечната истина, която е същевременно красота. За Шелинг изкуство е само науката, която е станала обективна. Това, което е много важно сега, е, с какво е свързано нашето удоволствие съзерцавайки творението на изкуството.
към текста >>
Сетивният образ е само изразително с
ред
ство, формата, в която се изразява едно свръхсетивно съдържание.
Ние вижда ме до къде стига това разбиране: творението на изкуството не е красиво заради себе си и чрез това, което то е, а защото изобразява идеята на красотата. После само едно последствие на този възглед е, че съдържанието на изкуството е същото както съдържанието на науката, защото и двете поставят на основата вечната истина, която е същевременно красота. За Шелинг изкуство е само науката, която е станала обективна. Това, което е много важно сега, е, с какво е свързано нашето удоволствие съзерцавайки творението на изкуството. Това е тук само изразената идея.
Сетивният образ е само изразително средство, формата, в която се изразява едно свръхсетивно съдържание.
И тук всички естетици следват идеалистичната насока на Шелинг. Аз не мога именно да се съглася с това, което най-новият историк и систематик на естетиката, Едуард фон Хартман, намира, че в тази точка Хегел стои съществено по-високо от Шелинг. Казвам в тази точка, защото съществуват много неща, в които той ги надвишава извънредно много. Хегел също казва: "красивото е сетивният блясък на идеята". С това той също допуска, че вижда в изразената идея това, за което се касае, което е важно в изкуството.
към текста >>
Казвам в тази точка, защото съществуват много неща, в които той ги надвишава извън
ред
но много.
Това, което е много важно сега, е, с какво е свързано нашето удоволствие съзерцавайки творението на изкуството. Това е тук само изразената идея. Сетивният образ е само изразително средство, формата, в която се изразява едно свръхсетивно съдържание. И тук всички естетици следват идеалистичната насока на Шелинг. Аз не мога именно да се съглася с това, което най-новият историк и систематик на естетиката, Едуард фон Хартман, намира, че в тази точка Хегел стои съществено по-високо от Шелинг.
Казвам в тази точка, защото съществуват много неща, в които той ги надвишава извънредно много.
Хегел също казва: "красивото е сетивният блясък на идеята". С това той също допуска, че вижда в изразената идея това, за което се касае, което е важно в изкуството. Това става още по-ясно от следните думи: "твърдата кора на природата и на обикновения свят създава голяма трудност на духа да проникне до идеята, тя му създава по-голяма трудност отколкото творенията на изкуството". Но с това тук е много ясно казано, че целта на изкуството е същата както тази на науката, а именно да проникне до идеята. Според това разбиране изкуството се стреми само да онагледи това, което науката изразява непосредствено във формата на мисълта.
към текста >>
Спо
ред
това разбиране изкуството се стреми само да онагледи това, което науката изразява непос
ред
ствено във формата на мисълта.
Казвам в тази точка, защото съществуват много неща, в които той ги надвишава извънредно много. Хегел също казва: "красивото е сетивният блясък на идеята". С това той също допуска, че вижда в изразената идея това, за което се касае, което е важно в изкуството. Това става още по-ясно от следните думи: "твърдата кора на природата и на обикновения свят създава голяма трудност на духа да проникне до идеята, тя му създава по-голяма трудност отколкото творенията на изкуството". Но с това тук е много ясно казано, че целта на изкуството е същата както тази на науката, а именно да проникне до идеята.
Според това разбиране изкуството се стреми само да онагледи това, което науката изразява непосредствено във формата на мисълта.
Фридрих Теодор Вишер нарича красотата "блясъкът на идеята" и с това отъждествява също така съдържанието на изкуството с истината. Нека против това се възрази, каквото се иска; който вижда същността на красивото в изразената идея, не може никога да го отдели от истината. Тогава не може да се разбере, каква самостоятелност има още изкуството наред с науката. Това, което изкуството ни предлага, ние го научаваме по пътя на мисленето в по-чиста, по-неразмътена форма, а не първо забулено чрез сетивния блясък. Само чрез софистизиране се стига от гледната точка на тази естетика до там, да се изпусне от погледа истинското компрометиращо последствие, че в изобразителните изкуства алегорията и в поетичното изкуство дидактическата поезия са най-висшите форми на изкуството Тази естетика не може да разбере самостоятелното значение на изкуството Ето защо тя се оказа като неплодотворна.
към текста >>
Тогава не може да се разбере, каква самостоятелност има още изкуството на
ред
с науката.
Това става още по-ясно от следните думи: "твърдата кора на природата и на обикновения свят създава голяма трудност на духа да проникне до идеята, тя му създава по-голяма трудност отколкото творенията на изкуството". Но с това тук е много ясно казано, че целта на изкуството е същата както тази на науката, а именно да проникне до идеята. Според това разбиране изкуството се стреми само да онагледи това, което науката изразява непосредствено във формата на мисълта. Фридрих Теодор Вишер нарича красотата "блясъкът на идеята" и с това отъждествява също така съдържанието на изкуството с истината. Нека против това се възрази, каквото се иска; който вижда същността на красивото в изразената идея, не може никога да го отдели от истината.
Тогава не може да се разбере, каква самостоятелност има още изкуството наред с науката.
Това, което изкуството ни предлага, ние го научаваме по пътя на мисленето в по-чиста, по-неразмътена форма, а не първо забулено чрез сетивния блясък. Само чрез софистизиране се стига от гледната точка на тази естетика до там, да се изпусне от погледа истинското компрометиращо последствие, че в изобразителните изкуства алегорията и в поетичното изкуство дидактическата поезия са най-висшите форми на изкуството Тази естетика не може да разбере самостоятелното значение на изкуството Ето защо тя се оказа като неплодотворна. Обаче не трябва да се отиде много далече и затова да се откажем от една лишена от противоречие естетика. В тази насока отиват много далече онези, които искат да превърнат всяка естетика в история на изкуството. Тази наука /историята на изкуството.
към текста >>
Това, което изкуството ни п
ред
лага, ние го научаваме по пътя на мисленето в по-чиста, по-неразмътена форма, а не първо забулено чрез сетивния блясък.
Но с това тук е много ясно казано, че целта на изкуството е същата както тази на науката, а именно да проникне до идеята. Според това разбиране изкуството се стреми само да онагледи това, което науката изразява непосредствено във формата на мисълта. Фридрих Теодор Вишер нарича красотата "блясъкът на идеята" и с това отъждествява също така съдържанието на изкуството с истината. Нека против това се възрази, каквото се иска; който вижда същността на красивото в изразената идея, не може никога да го отдели от истината. Тогава не може да се разбере, каква самостоятелност има още изкуството наред с науката.
Това, което изкуството ни предлага, ние го научаваме по пътя на мисленето в по-чиста, по-неразмътена форма, а не първо забулено чрез сетивния блясък.
Само чрез софистизиране се стига от гледната точка на тази естетика до там, да се изпусне от погледа истинското компрометиращо последствие, че в изобразителните изкуства алегорията и в поетичното изкуство дидактическата поезия са най-висшите форми на изкуството Тази естетика не може да разбере самостоятелното значение на изкуството Ето защо тя се оказа като неплодотворна. Обаче не трябва да се отиде много далече и затова да се откажем от една лишена от противоречие естетика. В тази насока отиват много далече онези, които искат да превърнат всяка естетика в история на изкуството. Тази наука /историята на изкуството. Бележка на преводача./ не може, без да се опира на автентични принципи, да бъде нещо друго, освен едно събирателно място за натрупване на бележки върху хората на изкуството и техните творения, към които се прибавят повече или по-малко сполучливи остроумни забележки, които обаче, поради това, че произхождат от произволни субективни разсъждения, са без стойност.
към текста >>
По този път вървят Фехнер в своята книга "П
ред
училище на естетиката".
В тази насока отиват много далече онези, които искат да превърнат всяка естетика в история на изкуството. Тази наука /историята на изкуството. Бележка на преводача./ не може, без да се опира на автентични принципи, да бъде нещо друго, освен едно събирателно място за натрупване на бележки върху хората на изкуството и техните творения, към които се прибавят повече или по-малко сполучливи остроумни забележки, които обаче, поради това, че произхождат от произволни субективни разсъждения, са без стойност. От друга страна обаче някои се нахвърлят върху естетиката, като и се противопоставя един вид физиология на вкуса. Хората, които имат това схващане, искат да изследват най-простите, най-елементарни случаи, в които имаме усещане на удоволствие, и след това да се издигнат до все по-сложни случаи, за да противопоставят на "естетиката отгоре" една "естетика отдолу".
По този път вървят Фехнер в своята книга "Предучилище на естетиката".
В същност не може да се разбере, как едно такова съчинение можа да намери последователи при един народ, която е имал един Кант. Естетиката трябвало да изходи от изследването на чувството на удоволствие, като че всяко усещане на удоволствие би било вече едно естетическо чувство и като че ние бихме могли да различим едно чувство на удоволствие от друго не чрез предмета, чрез който то е произведено, а чрез нещо друго. Ние знаем само, че едно удоволствие е едно естетическо чувство, когато познаваме предмета като нещо красиво, защото психологически естетическото чувство като удоволствие не се различава с нищо от едно друго. Касае се винаги за познанието на обекта. Чрез какво един предмет става красив?
към текста >>
Естетиката трябвало да изходи от изследването на чувството на удоволствие, като че всяко усещане на удоволствие би било вече едно естетическо чувство и като че ние бихме могли да различим едно чувство на удоволствие от друго не чрез п
ред
мета, чрез който то е произведено, а чрез нещо друго.
Бележка на преводача./ не може, без да се опира на автентични принципи, да бъде нещо друго, освен едно събирателно място за натрупване на бележки върху хората на изкуството и техните творения, към които се прибавят повече или по-малко сполучливи остроумни забележки, които обаче, поради това, че произхождат от произволни субективни разсъждения, са без стойност. От друга страна обаче някои се нахвърлят върху естетиката, като и се противопоставя един вид физиология на вкуса. Хората, които имат това схващане, искат да изследват най-простите, най-елементарни случаи, в които имаме усещане на удоволствие, и след това да се издигнат до все по-сложни случаи, за да противопоставят на "естетиката отгоре" една "естетика отдолу". По този път вървят Фехнер в своята книга "Предучилище на естетиката". В същност не може да се разбере, как едно такова съчинение можа да намери последователи при един народ, която е имал един Кант.
Естетиката трябвало да изходи от изследването на чувството на удоволствие, като че всяко усещане на удоволствие би било вече едно естетическо чувство и като че ние бихме могли да различим едно чувство на удоволствие от друго не чрез предмета, чрез който то е произведено, а чрез нещо друго.
Ние знаем само, че едно удоволствие е едно естетическо чувство, когато познаваме предмета като нещо красиво, защото психологически естетическото чувство като удоволствие не се различава с нищо от едно друго. Касае се винаги за познанието на обекта. Чрез какво един предмет става красив? Този е основният въпрос на всяка естетика. Ние се приближаваме много по-добре отколкото "естетиците" до този въпрос, когато се позовем на Гьоте.
към текста >>
Ние знаем само, че едно удоволствие е едно естетическо чувство, когато познаваме п
ред
мета като нещо красиво, защото психологически естетическото чувство като удоволствие не се различава с нищо от едно друго.
От друга страна обаче някои се нахвърлят върху естетиката, като и се противопоставя един вид физиология на вкуса. Хората, които имат това схващане, искат да изследват най-простите, най-елементарни случаи, в които имаме усещане на удоволствие, и след това да се издигнат до все по-сложни случаи, за да противопоставят на "естетиката отгоре" една "естетика отдолу". По този път вървят Фехнер в своята книга "Предучилище на естетиката". В същност не може да се разбере, как едно такова съчинение можа да намери последователи при един народ, която е имал един Кант. Естетиката трябвало да изходи от изследването на чувството на удоволствие, като че всяко усещане на удоволствие би било вече едно естетическо чувство и като че ние бихме могли да различим едно чувство на удоволствие от друго не чрез предмета, чрез който то е произведено, а чрез нещо друго.
Ние знаем само, че едно удоволствие е едно естетическо чувство, когато познаваме предмета като нещо красиво, защото психологически естетическото чувство като удоволствие не се различава с нищо от едно друго.
Касае се винаги за познанието на обекта. Чрез какво един предмет става красив? Този е основният въпрос на всяка естетика. Ние се приближаваме много по-добре отколкото "естетиците" до този въпрос, когато се позовем на Гьоте. Марк назовава веднъж творчеството на Гьоте с думите: "твоят стремеж, твоята неотклонна посока е, да дадеш на действителното една поетическа форма: другите се стремят да осъществят така нареченото поетично, имагинативното, и това не дава нищо освен нещо глупаво".
към текста >>
Чрез какво един п
ред
мет става красив?
По този път вървят Фехнер в своята книга "Предучилище на естетиката". В същност не може да се разбере, как едно такова съчинение можа да намери последователи при един народ, която е имал един Кант. Естетиката трябвало да изходи от изследването на чувството на удоволствие, като че всяко усещане на удоволствие би било вече едно естетическо чувство и като че ние бихме могли да различим едно чувство на удоволствие от друго не чрез предмета, чрез който то е произведено, а чрез нещо друго. Ние знаем само, че едно удоволствие е едно естетическо чувство, когато познаваме предмета като нещо красиво, защото психологически естетическото чувство като удоволствие не се различава с нищо от едно друго. Касае се винаги за познанието на обекта.
Чрез какво един предмет става красив?
Този е основният въпрос на всяка естетика. Ние се приближаваме много по-добре отколкото "естетиците" до този въпрос, когато се позовем на Гьоте. Марк назовава веднъж творчеството на Гьоте с думите: "твоят стремеж, твоята неотклонна посока е, да дадеш на действителното една поетическа форма: другите се стремят да осъществят така нареченото поетично, имагинативното, и това не дава нищо освен нещо глупаво". С това е казано приблизително същото нещо, което е казано с Гьотевите думи във втората част на "Фауст": "размисли върху въпроса "що", обаче размисли повече върху въпроса "Как”. Ясно е казано, за какво се касае в изкуството.
към текста >>
Сетивното, действителното не трябва да бъде понижено до степента на изразно с
ред
ство: не, то трябва да остане да съществува в неговата пълна самостоятелност; то трябва да приеме само една нова форма, една форма, в която ни задоволява.
Ние се приближаваме много по-добре отколкото "естетиците" до този въпрос, когато се позовем на Гьоте. Марк назовава веднъж творчеството на Гьоте с думите: "твоят стремеж, твоята неотклонна посока е, да дадеш на действителното една поетическа форма: другите се стремят да осъществят така нареченото поетично, имагинативното, и това не дава нищо освен нещо глупаво". С това е казано приблизително същото нещо, което е казано с Гьотевите думи във втората част на "Фауст": "размисли върху въпроса "що", обаче размисли повече върху въпроса "Как”. Ясно е казано, за какво се касае в изкуството. Касае се не за едно въплъщение на свръхсетивното, а за едно преобразяване на сетивно-фактическото.
Сетивното, действителното не трябва да бъде понижено до степента на изразно средство: не, то трябва да остане да съществува в неговата пълна самостоятелност; то трябва да приеме само една нова форма, една форма, в която ни задоволява.
Когато отделим някое отделно същество от кръга на неговата околна среда и го поставим в това особено положение пред нашия поглед, веднага много неща ще ни останат неразбираеми при него. Ние не можем да го поставим в съзвучие с понятието, с идеята, която би трябвало по необходимост да поставим на неговата основа. Неговото образуване в действителността е не само последствие на неговата собствена закономерност, а заобикалящата го действителност съдействува за определяне на неговата форма. Ако нещо би могло да се развие независимо и свободно, неповлияно от други неща, то би проявило само лежащата на неговата основа идея. Тази лежаща на основата на нещата, но възпрепятствувана да се развие свободно в действителността идея трябва да улови художникът и да я доведе до развитие.
към текста >>
Когато отделим някое отделно същество от кръга на неговата околна с
ред
а и го поставим в това особено положение п
ред
нашия поглед, веднага много неща ще ни останат неразбираеми при него.
Марк назовава веднъж творчеството на Гьоте с думите: "твоят стремеж, твоята неотклонна посока е, да дадеш на действителното една поетическа форма: другите се стремят да осъществят така нареченото поетично, имагинативното, и това не дава нищо освен нещо глупаво". С това е казано приблизително същото нещо, което е казано с Гьотевите думи във втората част на "Фауст": "размисли върху въпроса "що", обаче размисли повече върху въпроса "Как”. Ясно е казано, за какво се касае в изкуството. Касае се не за едно въплъщение на свръхсетивното, а за едно преобразяване на сетивно-фактическото. Сетивното, действителното не трябва да бъде понижено до степента на изразно средство: не, то трябва да остане да съществува в неговата пълна самостоятелност; то трябва да приеме само една нова форма, една форма, в която ни задоволява.
Когато отделим някое отделно същество от кръга на неговата околна среда и го поставим в това особено положение пред нашия поглед, веднага много неща ще ни останат неразбираеми при него.
Ние не можем да го поставим в съзвучие с понятието, с идеята, която би трябвало по необходимост да поставим на неговата основа. Неговото образуване в действителността е не само последствие на неговата собствена закономерност, а заобикалящата го действителност съдействува за определяне на неговата форма. Ако нещо би могло да се развие независимо и свободно, неповлияно от други неща, то би проявило само лежащата на неговата основа идея. Тази лежаща на основата на нещата, но възпрепятствувана да се развие свободно в действителността идея трябва да улови художникът и да я доведе до развитие. Той трябва да намери в обекта онази точка, от която предметът може да се развие в неговата най-съвършена форма, в която обаче той не може да се развие в природата.
към текста >>
Неговото образуване в действителността е не само последствие на неговата собствена закономерност, а заобикалящата го действителност съдействува за оп
ред
еляне на неговата форма.
Ясно е казано, за какво се касае в изкуството. Касае се не за едно въплъщение на свръхсетивното, а за едно преобразяване на сетивно-фактическото. Сетивното, действителното не трябва да бъде понижено до степента на изразно средство: не, то трябва да остане да съществува в неговата пълна самостоятелност; то трябва да приеме само една нова форма, една форма, в която ни задоволява. Когато отделим някое отделно същество от кръга на неговата околна среда и го поставим в това особено положение пред нашия поглед, веднага много неща ще ни останат неразбираеми при него. Ние не можем да го поставим в съзвучие с понятието, с идеята, която би трябвало по необходимост да поставим на неговата основа.
Неговото образуване в действителността е не само последствие на неговата собствена закономерност, а заобикалящата го действителност съдействува за определяне на неговата форма.
Ако нещо би могло да се развие независимо и свободно, неповлияно от други неща, то би проявило само лежащата на неговата основа идея. Тази лежаща на основата на нещата, но възпрепятствувана да се развие свободно в действителността идея трябва да улови художникът и да я доведе до развитие. Той трябва да намери в обекта онази точка, от която предметът може да се развие в неговата най-съвършена форма, в която обаче той не може да се развие в природата. Природата остава именно във всеки неин отделен предмет зад своето намерение. Наред с едно растение тя създава едно второ, трето и т.н.
към текста >>
Той трябва да намери в обекта онази точка, от която п
ред
метът може да се развие в неговата най-съвършена форма, в която обаче той не може да се развие в природата.
Когато отделим някое отделно същество от кръга на неговата околна среда и го поставим в това особено положение пред нашия поглед, веднага много неща ще ни останат неразбираеми при него. Ние не можем да го поставим в съзвучие с понятието, с идеята, която би трябвало по необходимост да поставим на неговата основа. Неговото образуване в действителността е не само последствие на неговата собствена закономерност, а заобикалящата го действителност съдействува за определяне на неговата форма. Ако нещо би могло да се развие независимо и свободно, неповлияно от други неща, то би проявило само лежащата на неговата основа идея. Тази лежаща на основата на нещата, но възпрепятствувана да се развие свободно в действителността идея трябва да улови художникът и да я доведе до развитие.
Той трябва да намери в обекта онази точка, от която предметът може да се развие в неговата най-съвършена форма, в която обаче той не може да се развие в природата.
Природата остава именно във всеки неин отделен предмет зад своето намерение. Наред с едно растение тя създава едно второ, трето и т.н. Нито едно от тези растения не довежда до конкретен живот лежащата на неговата основа идея. Едното проявява едната страна, другото другата страна, доколкото позволяват обстоятелствата. Обаче художникът трябва да стигне до това, което му се явява като тенденция на природата.
към текста >>
Природата остава именно във всеки неин отделен п
ред
мет зад своето намерение.
Ние не можем да го поставим в съзвучие с понятието, с идеята, която би трябвало по необходимост да поставим на неговата основа. Неговото образуване в действителността е не само последствие на неговата собствена закономерност, а заобикалящата го действителност съдействува за определяне на неговата форма. Ако нещо би могло да се развие независимо и свободно, неповлияно от други неща, то би проявило само лежащата на неговата основа идея. Тази лежаща на основата на нещата, но възпрепятствувана да се развие свободно в действителността идея трябва да улови художникът и да я доведе до развитие. Той трябва да намери в обекта онази точка, от която предметът може да се развие в неговата най-съвършена форма, в която обаче той не може да се развие в природата.
Природата остава именно във всеки неин отделен предмет зад своето намерение.
Наред с едно растение тя създава едно второ, трето и т.н. Нито едно от тези растения не довежда до конкретен живот лежащата на неговата основа идея. Едното проявява едната страна, другото другата страна, доколкото позволяват обстоятелствата. Обаче художникът трябва да стигне до това, което му се явява като тенденция на природата. И това разбира Гьоте, когато изразява своето творчество с думите: "аз не спирах, докато не намерих една изпъкваща точка, от която можех да извлека много неща".
към текста >>
На
ред
с едно растение тя създава едно второ, трето и т.н.
Неговото образуване в действителността е не само последствие на неговата собствена закономерност, а заобикалящата го действителност съдействува за определяне на неговата форма. Ако нещо би могло да се развие независимо и свободно, неповлияно от други неща, то би проявило само лежащата на неговата основа идея. Тази лежаща на основата на нещата, но възпрепятствувана да се развие свободно в действителността идея трябва да улови художникът и да я доведе до развитие. Той трябва да намери в обекта онази точка, от която предметът може да се развие в неговата най-съвършена форма, в която обаче той не може да се развие в природата. Природата остава именно във всеки неин отделен предмет зад своето намерение.
Наред с едно растение тя създава едно второ, трето и т.н.
Нито едно от тези растения не довежда до конкретен живот лежащата на неговата основа идея. Едното проявява едната страна, другото другата страна, доколкото позволяват обстоятелствата. Обаче художникът трябва да стигне до това, което му се явява като тенденция на природата. И това разбира Гьоте, когато изразява своето творчество с думите: "аз не спирах, докато не намерих една изпъкваща точка, от която можех да извлека много неща". При художника цялата външност на неговото творение трябва да изразява цялата вътрешност; при произведенията на природата външността остава зад вътрешността, вътрешността не е напълно изразена във външността, и изследващият човешки дух трябва тепърва да познае тази вътрешност.
към текста >>
Така законите, спо
ред
които постъпва художникът, не са нищо друго освен вечните закони на природата, обаче чисти, неповлияни от каквото и да е пречка.
Нито едно от тези растения не довежда до конкретен живот лежащата на неговата основа идея. Едното проявява едната страна, другото другата страна, доколкото позволяват обстоятелствата. Обаче художникът трябва да стигне до това, което му се явява като тенденция на природата. И това разбира Гьоте, когато изразява своето творчество с думите: "аз не спирах, докато не намерих една изпъкваща точка, от която можех да извлека много неща". При художника цялата външност на неговото творение трябва да изразява цялата вътрешност; при произведенията на природата външността остава зад вътрешността, вътрешността не е напълно изразена във външността, и изследващият човешки дух трябва тепърва да познае тази вътрешност.
Така законите, според които постъпва художникът, не са нищо друго освен вечните закони на природата, обаче чисти, неповлияни от каквото и да е пречка.
Следователно не това, което е, лежи на основата на творенията на изкуството, а това, което би могло да бъде, не действителното, а възможното. художникът твори според същите принципи, според които твори природата; обаче той третира според тези принципи индивидите, докато, за да употребим думите на Гьоте, не прави за себе си нищо от индивидите. "тя постоянно гради и постоянно разрушава", защото иска да постигне съвършеното не чрез и с отделния индивид, а с цялото. Съдържанието на едно произведение на изкуството е нещо сетивно действително това отговаря на въпроса "Що"; във формата, която художникът му дава, стремежът му е насочен към това, да надмине природата в нейните собствени намерения, да постигне в по-висок размер това, което е възможно с нейните средства и закони, отколкото самата природа е в състояние да стори това. Предметът, който художникът поставя пред нас, е по-съвършен отколкото в неговото природно съществуване; въпреки това той не носи никакво друго съвършенство на себе си освен неговото собствено.
към текста >>
художникът твори спо
ред
същите принципи, спо
ред
които твори природата; обаче той третира спо
ред
тези принципи индивидите, докато, за да употребим думите на Гьоте, не прави за себе си нищо от индивидите.
Обаче художникът трябва да стигне до това, което му се явява като тенденция на природата. И това разбира Гьоте, когато изразява своето творчество с думите: "аз не спирах, докато не намерих една изпъкваща точка, от която можех да извлека много неща". При художника цялата външност на неговото творение трябва да изразява цялата вътрешност; при произведенията на природата външността остава зад вътрешността, вътрешността не е напълно изразена във външността, и изследващият човешки дух трябва тепърва да познае тази вътрешност. Така законите, според които постъпва художникът, не са нищо друго освен вечните закони на природата, обаче чисти, неповлияни от каквото и да е пречка. Следователно не това, което е, лежи на основата на творенията на изкуството, а това, което би могло да бъде, не действителното, а възможното.
художникът твори според същите принципи, според които твори природата; обаче той третира според тези принципи индивидите, докато, за да употребим думите на Гьоте, не прави за себе си нищо от индивидите.
"тя постоянно гради и постоянно разрушава", защото иска да постигне съвършеното не чрез и с отделния индивид, а с цялото. Съдържанието на едно произведение на изкуството е нещо сетивно действително това отговаря на въпроса "Що"; във формата, която художникът му дава, стремежът му е насочен към това, да надмине природата в нейните собствени намерения, да постигне в по-висок размер това, което е възможно с нейните средства и закони, отколкото самата природа е в състояние да стори това. Предметът, който художникът поставя пред нас, е по-съвършен отколкото в неговото природно съществуване; въпреки това той не носи никакво друго съвършенство на себе си освен неговото собствено. В това издигане на предмета над самия него, обаче все пак на основата на това, което се намира вече скрито в него, се състои красивото. Следователно красивото не е нищо неприродно, и Гьоте може с право да каже: "красивото е едно проявление на тайни природни закони, които без неговото явление биха останали вечно скрити"; или на друго място: "когато природата започва да разкрива нейната явна тайна на някого, той чувствува един неудържим копнеж към нейния достоен тълкувател, изкуството".
към текста >>
Съдържанието на едно произведение на изкуството е нещо сетивно действително това отговаря на въпроса "Що"; във формата, която художникът му дава, стремежът му е насочен към това, да надмине природата в нейните собствени намерения, да постигне в по-висок размер това, което е възможно с нейните с
ред
ства и закони, отколкото самата природа е в състояние да стори това.
При художника цялата външност на неговото творение трябва да изразява цялата вътрешност; при произведенията на природата външността остава зад вътрешността, вътрешността не е напълно изразена във външността, и изследващият човешки дух трябва тепърва да познае тази вътрешност. Така законите, според които постъпва художникът, не са нищо друго освен вечните закони на природата, обаче чисти, неповлияни от каквото и да е пречка. Следователно не това, което е, лежи на основата на творенията на изкуството, а това, което би могло да бъде, не действителното, а възможното. художникът твори според същите принципи, според които твори природата; обаче той третира според тези принципи индивидите, докато, за да употребим думите на Гьоте, не прави за себе си нищо от индивидите. "тя постоянно гради и постоянно разрушава", защото иска да постигне съвършеното не чрез и с отделния индивид, а с цялото.
Съдържанието на едно произведение на изкуството е нещо сетивно действително това отговаря на въпроса "Що"; във формата, която художникът му дава, стремежът му е насочен към това, да надмине природата в нейните собствени намерения, да постигне в по-висок размер това, което е възможно с нейните средства и закони, отколкото самата природа е в състояние да стори това.
Предметът, който художникът поставя пред нас, е по-съвършен отколкото в неговото природно съществуване; въпреки това той не носи никакво друго съвършенство на себе си освен неговото собствено. В това издигане на предмета над самия него, обаче все пак на основата на това, което се намира вече скрито в него, се състои красивото. Следователно красивото не е нищо неприродно, и Гьоте може с право да каже: "красивото е едно проявление на тайни природни закони, които без неговото явление биха останали вечно скрити"; или на друго място: "когато природата започва да разкрива нейната явна тайна на някого, той чувствува един неудържим копнеж към нейния достоен тълкувател, изкуството". В същия смисъл, че то е само илюзия, защото това, което представя, не се намира никъде в природата в това съвършенство, можем също да кажем: красивото е по-истинно отколкото природата, като ни представя това, което природата иска да бъде. Върху този въпрос на действителността в изкуството Гьоте казва: "Поетът и ние можем да разширим неговите думи много добре върху цялото изкуство "поетът е заставен да изобразява.
към текста >>
П
ред
метът, който художникът поставя п
ред
нас, е по-съвършен отколкото в неговото природно съществуване; въпреки това той не носи никакво друго съвършенство на себе си освен неговото собствено.
Така законите, според които постъпва художникът, не са нищо друго освен вечните закони на природата, обаче чисти, неповлияни от каквото и да е пречка. Следователно не това, което е, лежи на основата на творенията на изкуството, а това, което би могло да бъде, не действителното, а възможното. художникът твори според същите принципи, според които твори природата; обаче той третира според тези принципи индивидите, докато, за да употребим думите на Гьоте, не прави за себе си нищо от индивидите. "тя постоянно гради и постоянно разрушава", защото иска да постигне съвършеното не чрез и с отделния индивид, а с цялото. Съдържанието на едно произведение на изкуството е нещо сетивно действително това отговаря на въпроса "Що"; във формата, която художникът му дава, стремежът му е насочен към това, да надмине природата в нейните собствени намерения, да постигне в по-висок размер това, което е възможно с нейните средства и закони, отколкото самата природа е в състояние да стори това.
Предметът, който художникът поставя пред нас, е по-съвършен отколкото в неговото природно съществуване; въпреки това той не носи никакво друго съвършенство на себе си освен неговото собствено.
В това издигане на предмета над самия него, обаче все пак на основата на това, което се намира вече скрито в него, се състои красивото. Следователно красивото не е нищо неприродно, и Гьоте може с право да каже: "красивото е едно проявление на тайни природни закони, които без неговото явление биха останали вечно скрити"; или на друго място: "когато природата започва да разкрива нейната явна тайна на някого, той чувствува един неудържим копнеж към нейния достоен тълкувател, изкуството". В същия смисъл, че то е само илюзия, защото това, което представя, не се намира никъде в природата в това съвършенство, можем също да кажем: красивото е по-истинно отколкото природата, като ни представя това, което природата иска да бъде. Върху този въпрос на действителността в изкуството Гьоте казва: "Поетът и ние можем да разширим неговите думи много добре върху цялото изкуство "поетът е заставен да изобразява. Най-висшето на това изобразяване се получава, когато то се състезава с действителността, т.е.
към текста >>
В това издигане на п
ред
мета над самия него, обаче все пак на основата на това, което се намира вече скрито в него, се състои красивото.
Следователно не това, което е, лежи на основата на творенията на изкуството, а това, което би могло да бъде, не действителното, а възможното. художникът твори според същите принципи, според които твори природата; обаче той третира според тези принципи индивидите, докато, за да употребим думите на Гьоте, не прави за себе си нищо от индивидите. "тя постоянно гради и постоянно разрушава", защото иска да постигне съвършеното не чрез и с отделния индивид, а с цялото. Съдържанието на едно произведение на изкуството е нещо сетивно действително това отговаря на въпроса "Що"; във формата, която художникът му дава, стремежът му е насочен към това, да надмине природата в нейните собствени намерения, да постигне в по-висок размер това, което е възможно с нейните средства и закони, отколкото самата природа е в състояние да стори това. Предметът, който художникът поставя пред нас, е по-съвършен отколкото в неговото природно съществуване; въпреки това той не носи никакво друго съвършенство на себе си освен неговото собствено.
В това издигане на предмета над самия него, обаче все пак на основата на това, което се намира вече скрито в него, се състои красивото.
Следователно красивото не е нищо неприродно, и Гьоте може с право да каже: "красивото е едно проявление на тайни природни закони, които без неговото явление биха останали вечно скрити"; или на друго място: "когато природата започва да разкрива нейната явна тайна на някого, той чувствува един неудържим копнеж към нейния достоен тълкувател, изкуството". В същия смисъл, че то е само илюзия, защото това, което представя, не се намира никъде в природата в това съвършенство, можем също да кажем: красивото е по-истинно отколкото природата, като ни представя това, което природата иска да бъде. Върху този въпрос на действителността в изкуството Гьоте казва: "Поетът и ние можем да разширим неговите думи много добре върху цялото изкуство "поетът е заставен да изобразява. Най-висшето на това изобразяване се получава, когато то се състезава с действителността, т.е. когато неговите изображения са до такава степен оживени чрез духа, че могат да имат стойност за всякиго като настоящи".
към текста >>
В същия смисъл, че то е само илюзия, защото това, което п
ред
ставя, не се намира никъде в природата в това съвършенство, можем също да кажем: красивото е по-истинно отколкото природата, като ни п
ред
ставя това, което природата иска да бъде.
"тя постоянно гради и постоянно разрушава", защото иска да постигне съвършеното не чрез и с отделния индивид, а с цялото. Съдържанието на едно произведение на изкуството е нещо сетивно действително това отговаря на въпроса "Що"; във формата, която художникът му дава, стремежът му е насочен към това, да надмине природата в нейните собствени намерения, да постигне в по-висок размер това, което е възможно с нейните средства и закони, отколкото самата природа е в състояние да стори това. Предметът, който художникът поставя пред нас, е по-съвършен отколкото в неговото природно съществуване; въпреки това той не носи никакво друго съвършенство на себе си освен неговото собствено. В това издигане на предмета над самия него, обаче все пак на основата на това, което се намира вече скрито в него, се състои красивото. Следователно красивото не е нищо неприродно, и Гьоте може с право да каже: "красивото е едно проявление на тайни природни закони, които без неговото явление биха останали вечно скрити"; или на друго място: "когато природата започва да разкрива нейната явна тайна на някого, той чувствува един неудържим копнеж към нейния достоен тълкувател, изкуството".
В същия смисъл, че то е само илюзия, защото това, което представя, не се намира никъде в природата в това съвършенство, можем също да кажем: красивото е по-истинно отколкото природата, като ни представя това, което природата иска да бъде.
Върху този въпрос на действителността в изкуството Гьоте казва: "Поетът и ние можем да разширим неговите думи много добре върху цялото изкуство "поетът е заставен да изобразява. Най-висшето на това изобразяване се получава, когато то се състезава с действителността, т.е. когато неговите изображения са до такава степен оживени чрез духа, че могат да имат стойност за всякиго като настоящи". Гьоте намира: "в природата нищо не е красиво, ако то не е мотивирано като истинно съобразно законите на природата". И другата страна на илюзията, надминаването на съществото чрез самото него, ние намираме изразено като Гьотев възглед в "Сентенции в проза": "в цветовете растението се явява в неговото най-висше проявление и розата би била отново върхът на това проявление... Плодът не може никога да бъде красив, защото в него растителният закон се оттегля в себе си /в чистия закон/".
към текста >>
Тук ни е показано много ясно, къде идеята се развива и проявява, красивото се явява там, където възприемаме непос
ред
ствено закона във външното проявление.
Върху този въпрос на действителността в изкуството Гьоте казва: "Поетът и ние можем да разширим неговите думи много добре върху цялото изкуство "поетът е заставен да изобразява. Най-висшето на това изобразяване се получава, когато то се състезава с действителността, т.е. когато неговите изображения са до такава степен оживени чрез духа, че могат да имат стойност за всякиго като настоящи". Гьоте намира: "в природата нищо не е красиво, ако то не е мотивирано като истинно съобразно законите на природата". И другата страна на илюзията, надминаването на съществото чрез самото него, ние намираме изразено като Гьотев възглед в "Сентенции в проза": "в цветовете растението се явява в неговото най-висше проявление и розата би била отново върхът на това проявление... Плодът не може никога да бъде красив, защото в него растителният закон се оттегля в себе си /в чистия закон/".
Тук ни е показано много ясно, къде идеята се развива и проявява, красивото се явява там, където възприемаме непосредствено закона във външното проявление.
Напротив там, както в плода, външното проявление се явява безформено и тромаво, защото не издава нищо от закона стоящ на основата на образуването на растението, там природният предмет престава да бъде красив. Ето защо в същата сентенция се казва по-нататък: "законът, който се проявява, проявява се в най-голямата свобода, според неговите собствени условия, произвежда обективно-красивото, който без съмнение трябва да намери достойни субекти, които да го разберат". И този възглед на Гьоте се изразява по един решаващ начин в следващото изказване, което намираме в Разговорите с Екерман /ІІІ, 108/: "без съмнение художникът трябва да изобразява вярно и с религиозно чувство природата... обаче в по-висшите области на художествения подход, чрез който една картина, един образ става истински образ, той има една свободна игра и трябва да премине даже към измислици". Гьоте нарича като най-висока задача на изкуството: "чрез илюзията да създаде измамата на една по-висша действителност. обаче би било един погрешен стремеж, илюзията да бъде осъществена дотогава, докато накрая остане само нещо общо действително".
към текста >>
Напротив там, както в плода, външното проявление се явява безформено и тромаво, защото не издава нищо от закона стоящ на основата на образуването на растението, там природният п
ред
мет престава да бъде красив.
Най-висшето на това изобразяване се получава, когато то се състезава с действителността, т.е. когато неговите изображения са до такава степен оживени чрез духа, че могат да имат стойност за всякиго като настоящи". Гьоте намира: "в природата нищо не е красиво, ако то не е мотивирано като истинно съобразно законите на природата". И другата страна на илюзията, надминаването на съществото чрез самото него, ние намираме изразено като Гьотев възглед в "Сентенции в проза": "в цветовете растението се явява в неговото най-висше проявление и розата би била отново върхът на това проявление... Плодът не може никога да бъде красив, защото в него растителният закон се оттегля в себе си /в чистия закон/". Тук ни е показано много ясно, къде идеята се развива и проявява, красивото се явява там, където възприемаме непосредствено закона във външното проявление.
Напротив там, както в плода, външното проявление се явява безформено и тромаво, защото не издава нищо от закона стоящ на основата на образуването на растението, там природният предмет престава да бъде красив.
Ето защо в същата сентенция се казва по-нататък: "законът, който се проявява, проявява се в най-голямата свобода, според неговите собствени условия, произвежда обективно-красивото, който без съмнение трябва да намери достойни субекти, които да го разберат". И този възглед на Гьоте се изразява по един решаващ начин в следващото изказване, което намираме в Разговорите с Екерман /ІІІ, 108/: "без съмнение художникът трябва да изобразява вярно и с религиозно чувство природата... обаче в по-висшите области на художествения подход, чрез който една картина, един образ става истински образ, той има една свободна игра и трябва да премине даже към измислици". Гьоте нарича като най-висока задача на изкуството: "чрез илюзията да създаде измамата на една по-висша действителност. обаче би било един погрешен стремеж, илюзията да бъде осъществена дотогава, докато накрая остане само нещо общо действително". Нека сега си зададем въпроса за основата на удоволствието изпитано при произведенията на изкуството.
към текста >>
Ето защо в същата сентенция се казва по-нататък: "законът, който се проявява, проявява се в най-голямата свобода, спо
ред
неговите собствени условия, произвежда обективно-красивото, който без съмнение трябва да намери достойни субекти, които да го разберат".
когато неговите изображения са до такава степен оживени чрез духа, че могат да имат стойност за всякиго като настоящи". Гьоте намира: "в природата нищо не е красиво, ако то не е мотивирано като истинно съобразно законите на природата". И другата страна на илюзията, надминаването на съществото чрез самото него, ние намираме изразено като Гьотев възглед в "Сентенции в проза": "в цветовете растението се явява в неговото най-висше проявление и розата би била отново върхът на това проявление... Плодът не може никога да бъде красив, защото в него растителният закон се оттегля в себе си /в чистия закон/". Тук ни е показано много ясно, къде идеята се развива и проявява, красивото се явява там, където възприемаме непосредствено закона във външното проявление. Напротив там, както в плода, външното проявление се явява безформено и тромаво, защото не издава нищо от закона стоящ на основата на образуването на растението, там природният предмет престава да бъде красив.
Ето защо в същата сентенция се казва по-нататък: "законът, който се проявява, проявява се в най-голямата свобода, според неговите собствени условия, произвежда обективно-красивото, който без съмнение трябва да намери достойни субекти, които да го разберат".
И този възглед на Гьоте се изразява по един решаващ начин в следващото изказване, което намираме в Разговорите с Екерман /ІІІ, 108/: "без съмнение художникът трябва да изобразява вярно и с религиозно чувство природата... обаче в по-висшите области на художествения подход, чрез който една картина, един образ става истински образ, той има една свободна игра и трябва да премине даже към измислици". Гьоте нарича като най-висока задача на изкуството: "чрез илюзията да създаде измамата на една по-висша действителност. обаче би било един погрешен стремеж, илюзията да бъде осъществена дотогава, докато накрая остане само нещо общо действително". Нека сега си зададем въпроса за основата на удоволствието изпитано при произведенията на изкуството. Ние трябва да бъдем преди всичко наясно върху това, че удоволствието, което бива задоволено при обекти те на красивото, с нищо не отстъпва на чисто интелектуалното удоволствие, което имаме при чисто духовното.
към текста >>
Ние трябва да бъдем п
ред
и всичко наясно върху това, че удоволствието, което бива задоволено при обекти те на красивото, с нищо не отстъпва на чисто интелектуалното удоволствие, което имаме при чисто духовното.
Ето защо в същата сентенция се казва по-нататък: "законът, който се проявява, проявява се в най-голямата свобода, според неговите собствени условия, произвежда обективно-красивото, който без съмнение трябва да намери достойни субекти, които да го разберат". И този възглед на Гьоте се изразява по един решаващ начин в следващото изказване, което намираме в Разговорите с Екерман /ІІІ, 108/: "без съмнение художникът трябва да изобразява вярно и с религиозно чувство природата... обаче в по-висшите области на художествения подход, чрез който една картина, един образ става истински образ, той има една свободна игра и трябва да премине даже към измислици". Гьоте нарича като най-висока задача на изкуството: "чрез илюзията да създаде измамата на една по-висша действителност. обаче би било един погрешен стремеж, илюзията да бъде осъществена дотогава, докато накрая остане само нещо общо действително". Нека сега си зададем въпроса за основата на удоволствието изпитано при произведенията на изкуството.
Ние трябва да бъдем преди всичко наясно върху това, че удоволствието, което бива задоволено при обекти те на красивото, с нищо не отстъпва на чисто интелектуалното удоволствие, което имаме при чисто духовното.
Винаги представлява едно падане на изкуството, когато неговата задача се преследва в чистото развлечение, в задоволяването на едно низше удоволствие. Следователно удоволствието изпитано при произведенията на изкуството, основата на това удоволствие не може никога да бъде друго освен онова, което ни кара да чувствуваме онова радостно възвисяване по отношение на идейния свят, което издига целия човек над самия себе си. Кое ни дава сега едно такова задоволство при идейния свят? Нищо друго освен вътрешното небесно спокойствие и съвършенство, които той крие в себе си. Във възникващия в нашата собствена вътрешност идеен свят не се раздвижва никакво противоречие, никаква дисхармония, защото този свят е нещо безкрайно в себе си.
към текста >>
Винаги п
ред
ставлява едно падане на изкуството, когато неговата задача се преследва в чистото развлечение, в задоволяването на едно низше удоволствие.
И този възглед на Гьоте се изразява по един решаващ начин в следващото изказване, което намираме в Разговорите с Екерман /ІІІ, 108/: "без съмнение художникът трябва да изобразява вярно и с религиозно чувство природата... обаче в по-висшите области на художествения подход, чрез който една картина, един образ става истински образ, той има една свободна игра и трябва да премине даже към измислици". Гьоте нарича като най-висока задача на изкуството: "чрез илюзията да създаде измамата на една по-висша действителност. обаче би било един погрешен стремеж, илюзията да бъде осъществена дотогава, докато накрая остане само нещо общо действително". Нека сега си зададем въпроса за основата на удоволствието изпитано при произведенията на изкуството. Ние трябва да бъдем преди всичко наясно върху това, че удоволствието, което бива задоволено при обекти те на красивото, с нищо не отстъпва на чисто интелектуалното удоволствие, което имаме при чисто духовното.
Винаги представлява едно падане на изкуството, когато неговата задача се преследва в чистото развлечение, в задоволяването на едно низше удоволствие.
Следователно удоволствието изпитано при произведенията на изкуството, основата на това удоволствие не може никога да бъде друго освен онова, което ни кара да чувствуваме онова радостно възвисяване по отношение на идейния свят, което издига целия човек над самия себе си. Кое ни дава сега едно такова задоволство при идейния свят? Нищо друго освен вътрешното небесно спокойствие и съвършенство, които той крие в себе си. Във възникващия в нашата собствена вътрешност идеен свят не се раздвижва никакво противоречие, никаква дисхармония, защото този свят е нещо безкрайно в себе си. Всичко, което прави този образ да бъде нещо съвършено, се намира в самия него.
към текста >>
Ако красивото трябва да ни п
ред
ложи едно такова възвисяване, то трябва да бъде изградено по модела на идеята.
Кое ни дава сега едно такова задоволство при идейния свят? Нищо друго освен вътрешното небесно спокойствие и съвършенство, които той крие в себе си. Във възникващия в нашата собствена вътрешност идеен свят не се раздвижва никакво противоречие, никаква дисхармония, защото този свят е нещо безкрайно в себе си. Всичко, което прави този образ да бъде нещо съвършено, се намира в самия него. Това вродено съвършенство на идейния свят, то е причината за нашето възвисяване, когато заставаме срещу него.
Ако красивото трябва да ни предложи едно такова възвисяване, то трябва да бъде изградено по модела на идеята.
И това е нещо съвършено различно от онова, което германските идеализиращи естетици искаха. Това не е "идеята в нейното сетивно явление, това е именно обратното, това е едно "морално явление във формата на идеята". Следователно съдържанието на красивото, материалът, който лежи на неговата основа, е винаги нещо реално, нещо непосредствено действително и формата на неговото проявление е идейната. Ние виждаме, че правилно е обратното на това, което немската естетика казва: тази естетика е обърнала просто нещата с главата надолу. красивото не е божественото в една сетивно-действителна дреха; не, то е сетивно-действителното в една божествена дреха.
към текста >>
Следователно съдържанието на красивото, материалът, който лежи на неговата основа, е винаги нещо реално, нещо непос
ред
ствено действително и формата на неговото проявление е идейната.
Всичко, което прави този образ да бъде нещо съвършено, се намира в самия него. Това вродено съвършенство на идейния свят, то е причината за нашето възвисяване, когато заставаме срещу него. Ако красивото трябва да ни предложи едно такова възвисяване, то трябва да бъде изградено по модела на идеята. И това е нещо съвършено различно от онова, което германските идеализиращи естетици искаха. Това не е "идеята в нейното сетивно явление, това е именно обратното, това е едно "морално явление във формата на идеята".
Следователно съдържанието на красивото, материалът, който лежи на неговата основа, е винаги нещо реално, нещо непосредствено действително и формата на неговото проявление е идейната.
Ние виждаме, че правилно е обратното на това, което немската естетика казва: тази естетика е обърнала просто нещата с главата надолу. красивото не е божественото в една сетивно-действителна дреха; не, то е сетивно-действителното в една божествена дреха. Художникът донася Божественото на Земята не чрез това, че го прави да се влее в света, а чрез това, че издига света в сферата на Божественото. Красивото е илюзия, защото представя магически пред нашите очи една действителност, която като такава се представя като един идеен свят. Помисли върху въпроса "Що", но повече помисли върху въпроса "Как", защото важното се състои в това, "Как" нещата са представени.
към текста >>
Красивото е илюзия, защото п
ред
ставя магически п
ред
нашите очи една действителност, която като такава се п
ред
ставя като един идеен свят.
Това не е "идеята в нейното сетивно явление, това е именно обратното, това е едно "морално явление във формата на идеята". Следователно съдържанието на красивото, материалът, който лежи на неговата основа, е винаги нещо реално, нещо непосредствено действително и формата на неговото проявление е идейната. Ние виждаме, че правилно е обратното на това, което немската естетика казва: тази естетика е обърнала просто нещата с главата надолу. красивото не е божественото в една сетивно-действителна дреха; не, то е сетивно-действителното в една божествена дреха. Художникът донася Божественото на Земята не чрез това, че го прави да се влее в света, а чрез това, че издига света в сферата на Божественото.
Красивото е илюзия, защото представя магически пред нашите очи една действителност, която като такава се представя като един идеен свят.
Помисли върху въпроса "Що", но повече помисли върху въпроса "Как", защото важното се състои в това, "Как" нещата са представени. "Що"-то остава нещо сетивно, но "Как" то се явява, става нещо идейно. Там където тази идейна форма на проявление се явява най-добре в сетивното, там също достойнството на изкуството се явява в най-висша форма. Гьоте казва върху това: "Достойнството на изкуството се проявява може би най-превъзходно при музиката, защото тя няма никакъв материал, който би трябвало да бъде изчислен. Тя е напълно форма и съдържание и възвисява и облагородява всичко, което изразява" Естетиката, която изхожда от дефиницията: "красивото е нещо сетивно-действително, което се явява така, като че е идея, тази естетика не съществува още.
към текста >>
Помисли върху въпроса "Що", но повече помисли върху въпроса "Как", защото важното се състои в това, "Как" нещата са п
ред
ставени.
Следователно съдържанието на красивото, материалът, който лежи на неговата основа, е винаги нещо реално, нещо непосредствено действително и формата на неговото проявление е идейната. Ние виждаме, че правилно е обратното на това, което немската естетика казва: тази естетика е обърнала просто нещата с главата надолу. красивото не е божественото в една сетивно-действителна дреха; не, то е сетивно-действителното в една божествена дреха. Художникът донася Божественото на Земята не чрез това, че го прави да се влее в света, а чрез това, че издига света в сферата на Божественото. Красивото е илюзия, защото представя магически пред нашите очи една действителност, която като такава се представя като един идеен свят.
Помисли върху въпроса "Що", но повече помисли върху въпроса "Как", защото важното се състои в това, "Как" нещата са представени.
"Що"-то остава нещо сетивно, но "Как" то се явява, става нещо идейно. Там където тази идейна форма на проявление се явява най-добре в сетивното, там също достойнството на изкуството се явява в най-висша форма. Гьоте казва върху това: "Достойнството на изкуството се проявява може би най-превъзходно при музиката, защото тя няма никакъв материал, който би трябвало да бъде изчислен. Тя е напълно форма и съдържание и възвисява и облагородява всичко, което изразява" Естетиката, която изхожда от дефиницията: "красивото е нещо сетивно-действително, което се явява така, като че е идея, тази естетика не съществува още. Тя трябва да бъде създадена.
към текста >>
Столетия на
ред
връз своите себеподобни:
Художникът ни се явява във вътрешното побратимяване с мировия Дух и изкуството ни се явява като продължение на природния процес. С това художникът се издига над обикновения действителен живот, и той ни възвисява нас, които се вглъбяваме в неговите творения, възвисява ни заедно със себе си. Той не твори за света, който свършва, а израства над този свят. Гьоте прави този негов възглед да бъде изказан от музата към художника със следните думи в неговото съчинение "Апотеоз на художника": "Така със сила действува човекът благороден
Столетия наред връз своите себеподобни:
Защото туй, което да постигне може добрият човек, Не се постига в тясното пространство на живота. Затуй живее той все още след смъртта И действен е като че е още жив; Доброто дело, словото красиво,
към текста >>
Когато казва: "висшите произведения на изкуството са същевременно произведени като най-висшите произведения на природата от хората спо
ред
истинските природни закони.
Безсмъртно се стреми, тъй както смътно той стремил се. Така и ти /художникът/ живеещ в неизмеримо време; На безсмъртността се наслаждавай". Това Гьотево стихотворение изразява много сполучливо неговите мисли върху тази, бих могъл да кажа, космическа мисия на художника. Кой като Гьоте е схванал изкуството в такава дълбочина, кой му е придал едно такова достойнство!
Когато казва: "висшите произведения на изкуството са същевременно произведени като най-висшите произведения на природата от хората според истинските природни закони.
При тях всичко произволно, въобразено отпада: тук имаме необходимостта, тук е Бог". Това говори предостатъчно за цялата дълбочина на неговите възгледи. Една естетика в неговия дух несъмнено не може да бъде лоша. И това може да важи също за някой друг отдел на нашите модерни науки. Когато Валтер фон Гьоте почина на 15 април 1885 година и съкровищата на Гьотевия дом станаха достъпни за нацията /Валтер фон Гьоте беше последния потомък на поета/, тогава някой би могъл да погледне потрепвайки с рамена към усърдието на учените, а именно такъв човек, който получаваше и най-малкия остатък от наследството на Гьоте и гледаше на него като към една реликва, която никак не би трябвало да се счита като малоценна за изследването.
към текста >>
Това говори п
ред
остатъчно за цялата дълбочина на неговите възгледи.
На безсмъртността се наслаждавай". Това Гьотево стихотворение изразява много сполучливо неговите мисли върху тази, бих могъл да кажа, космическа мисия на художника. Кой като Гьоте е схванал изкуството в такава дълбочина, кой му е придал едно такова достойнство! Когато казва: "висшите произведения на изкуството са същевременно произведени като най-висшите произведения на природата от хората според истинските природни закони. При тях всичко произволно, въобразено отпада: тук имаме необходимостта, тук е Бог".
Това говори предостатъчно за цялата дълбочина на неговите възгледи.
Една естетика в неговия дух несъмнено не може да бъде лоша. И това може да важи също за някой друг отдел на нашите модерни науки. Когато Валтер фон Гьоте почина на 15 април 1885 година и съкровищата на Гьотевия дом станаха достъпни за нацията /Валтер фон Гьоте беше последния потомък на поета/, тогава някой би могъл да погледне потрепвайки с рамена към усърдието на учените, а именно такъв човек, който получаваше и най-малкия остатък от наследството на Гьоте и гледаше на него като към една реликва, която никак не би трябвало да се счита като малоценна за изследването. Обаче геният на Гьоте е неизчерпаем, той не може да бъде обгърнат с един поглед и ние можем да се приближим до него само постоянно от различни страни. И за тази цел всичко трябва да бъде добре дошло за нас.
към текста >>
Само когато извървим цялата богатство на жизнените прояви, в които този универсален дух се е изразил, п
ред
нашата душа се явява неговото същество, неговата тенденция, от която всичко извира при него и която бележи една върхова точка на човечеството.
И това може да важи също за някой друг отдел на нашите модерни науки. Когато Валтер фон Гьоте почина на 15 април 1885 година и съкровищата на Гьотевия дом станаха достъпни за нацията /Валтер фон Гьоте беше последния потомък на поета/, тогава някой би могъл да погледне потрепвайки с рамена към усърдието на учените, а именно такъв човек, който получаваше и най-малкия остатък от наследството на Гьоте и гледаше на него като към една реликва, която никак не би трябвало да се счита като малоценна за изследването. Обаче геният на Гьоте е неизчерпаем, той не може да бъде обгърнат с един поглед и ние можем да се приближим до него само постоянно от различни страни. И за тази цел всичко трябва да бъде добре дошло за нас. Също и това, което погледнато отделно изглежда без ценно, добива значение, когато го разгледаме във връзка с обширния светоглед на поета.
Само когато извървим цялата богатство на жизнените прояви, в които този универсален дух се е изразил, пред нашата душа се явява неговото същество, неговата тенденция, от която всичко извира при него и която бележи една върхова точка на човечеството.
Само когато тази тенденция стане нещо общо благо на всички духовно стремящи се, когато вярата стане нещо всеобщо, че ние трябва не само да разберем Гьотевия възглед за света, а да живеем в този възглед и той да живее в нас, само тогава Гьоте ще е изпълнил своята мисия. Този възглед за света трябва да бъде във всички членове на германския народ и далече над неговите граници знакът, в който те да се срещат и познават като в един общ стремеж. НЯКОЛКО ЗАБЕЛЕЖКИ 1. Тук става дума за естетика като една самостоятелна наука. Естествено биха могли да се срещнат изказвания върху изкуствата при ръководещите духове от по-стари времена.
към текста >>
Обаче един историк на естетиката би могъл да счита всичко това само така, както се разглежда обективно всеки философски стремеж на човечеството п
ред
и действителното начало на философията в Гърция с Талес.
Само когато тази тенденция стане нещо общо благо на всички духовно стремящи се, когато вярата стане нещо всеобщо, че ние трябва не само да разберем Гьотевия възглед за света, а да живеем в този възглед и той да живее в нас, само тогава Гьоте ще е изпълнил своята мисия. Този възглед за света трябва да бъде във всички членове на германския народ и далече над неговите граници знакът, в който те да се срещат и познават като в един общ стремеж. НЯКОЛКО ЗАБЕЛЕЖКИ 1. Тук става дума за естетика като една самостоятелна наука. Естествено биха могли да се срещнат изказвания върху изкуствата при ръководещите духове от по-стари времена.
Обаче един историк на естетиката би могъл да счита всичко това само така, както се разглежда обективно всеки философски стремеж на човечеството преди действителното начало на философията в Гърция с Талес.
2. Би могло да бие на очи, че в тези изложения се казва: средновековното мислене не намира "абсолютно нищо" в природата. Но това могат да бъдат противопоставени великите мислители и мистици на средновековието. Обаче едно такова възражение почива изцяло на едно пълно недоразумение. Тук не се казва, че средновековното мислене не би било в състояние да си образува представи за значението на възприятието и т.н., а само, че в онова време човешкият дух беше обърнат към духовното като такова, в неговата присъща му от край време форма и не чувствуваше никаква склонност да се обяснява с отделните факти на природата. 3. С "несполучливия основен възглед" на Шелинг не разбираме никак извисяването на духа "до висините, където царува божественото", а прилагането на това извисяване към разглеждането на изкуството.
към текста >>
2. Би могло да бие на очи, че в тези изложения се казва: с
ред
новековното мислене не намира "абсолютно нищо" в природата.
Този възглед за света трябва да бъде във всички членове на германския народ и далече над неговите граници знакът, в който те да се срещат и познават като в един общ стремеж. НЯКОЛКО ЗАБЕЛЕЖКИ 1. Тук става дума за естетика като една самостоятелна наука. Естествено биха могли да се срещнат изказвания върху изкуствата при ръководещите духове от по-стари времена. Обаче един историк на естетиката би могъл да счита всичко това само така, както се разглежда обективно всеки философски стремеж на човечеството преди действителното начало на философията в Гърция с Талес.
2. Би могло да бие на очи, че в тези изложения се казва: средновековното мислене не намира "абсолютно нищо" в природата.
Но това могат да бъдат противопоставени великите мислители и мистици на средновековието. Обаче едно такова възражение почива изцяло на едно пълно недоразумение. Тук не се казва, че средновековното мислене не би било в състояние да си образува представи за значението на възприятието и т.н., а само, че в онова време човешкият дух беше обърнат към духовното като такова, в неговата присъща му от край време форма и не чувствуваше никаква склонност да се обяснява с отделните факти на природата. 3. С "несполучливия основен възглед" на Шелинг не разбираме никак извисяването на духа "до висините, където царува божественото", а прилагането на това извисяване към разглеждането на изкуството. Това трябва да бъде особено изтъкнато, за да не бъде смесено казаното против Шелинг с критиките, които днес изобилно са насочени против този философ и против философския идеализъм въобще.
към текста >>
Но това могат да бъдат противопоставени великите мислители и мистици на с
ред
новековието.
НЯКОЛКО ЗАБЕЛЕЖКИ 1. Тук става дума за естетика като една самостоятелна наука. Естествено биха могли да се срещнат изказвания върху изкуствата при ръководещите духове от по-стари времена. Обаче един историк на естетиката би могъл да счита всичко това само така, както се разглежда обективно всеки философски стремеж на човечеството преди действителното начало на философията в Гърция с Талес. 2. Би могло да бие на очи, че в тези изложения се казва: средновековното мислене не намира "абсолютно нищо" в природата.
Но това могат да бъдат противопоставени великите мислители и мистици на средновековието.
Обаче едно такова възражение почива изцяло на едно пълно недоразумение. Тук не се казва, че средновековното мислене не би било в състояние да си образува представи за значението на възприятието и т.н., а само, че в онова време човешкият дух беше обърнат към духовното като такова, в неговата присъща му от край време форма и не чувствуваше никаква склонност да се обяснява с отделните факти на природата. 3. С "несполучливия основен възглед" на Шелинг не разбираме никак извисяването на духа "до висините, където царува божественото", а прилагането на това извисяване към разглеждането на изкуството. Това трябва да бъде особено изтъкнато, за да не бъде смесено казаното против Шелинг с критиките, които днес изобилно са насочени против този философ и против философския идеализъм въобще. Можем да поставим много високо Шелинг, както прави това авторът на настоящата студия, и въпреки това да трябва да възразим против някои отделни части и неговите съчинения.
към текста >>
Тук не се казва, че с
ред
новековното мислене не би било в състояние да си образува п
ред
стави за значението на възприятието и т.н., а само, че в онова време човешкият дух беше обърнат към духовното като такова, в неговата присъща му от край време форма и не чувствуваше никаква склонност да се обяснява с отделните факти на природата.
Естествено биха могли да се срещнат изказвания върху изкуствата при ръководещите духове от по-стари времена. Обаче един историк на естетиката би могъл да счита всичко това само така, както се разглежда обективно всеки философски стремеж на човечеството преди действителното начало на философията в Гърция с Талес. 2. Би могло да бие на очи, че в тези изложения се казва: средновековното мислене не намира "абсолютно нищо" в природата. Но това могат да бъдат противопоставени великите мислители и мистици на средновековието. Обаче едно такова възражение почива изцяло на едно пълно недоразумение.
Тук не се казва, че средновековното мислене не би било в състояние да си образува представи за значението на възприятието и т.н., а само, че в онова време човешкият дух беше обърнат към духовното като такова, в неговата присъща му от край време форма и не чувствуваше никаква склонност да се обяснява с отделните факти на природата.
3. С "несполучливия основен възглед" на Шелинг не разбираме никак извисяването на духа "до висините, където царува божественото", а прилагането на това извисяване към разглеждането на изкуството. Това трябва да бъде особено изтъкнато, за да не бъде смесено казаното против Шелинг с критиките, които днес изобилно са насочени против този философ и против философския идеализъм въобще. Можем да поставим много високо Шелинг, както прави това авторът на настоящата студия, и въпреки това да трябва да възразим против някои отделни части и неговите съчинения. 4. Сетивната действителност бива озарена в изкуството чрез това, че тя се явява така, като че би била дух. В този смисъл художественото творчество не е едно подражание на нещо вече съществуващо, а едно извиращо от човешката душа продължение на световния процес.
към текста >>
Ние не можем да чувствуваме като действително силен художник онзи, който прави върху наблюдателя впечатлението на вярно п
ред
аване на нещо действително, а онзи, който принуждава наблюдателя да върви заедно с него, когато в своите творения продължава творчески световните процеси.
Това трябва да бъде особено изтъкнато, за да не бъде смесено казаното против Шелинг с критиките, които днес изобилно са насочени против този философ и против философския идеализъм въобще. Можем да поставим много високо Шелинг, както прави това авторът на настоящата студия, и въпреки това да трябва да възразим против някои отделни части и неговите съчинения. 4. Сетивната действителност бива озарена в изкуството чрез това, че тя се явява така, като че би била дух. В този смисъл художественото творчество не е едно подражание на нещо вече съществуващо, а едно извиращо от човешката душа продължение на световния процес. Простото подражание на природното не създава нищо ново както и изобразяването на съществуващия вече дух.
Ние не можем да чувствуваме като действително силен художник онзи, който прави върху наблюдателя впечатлението на вярно предаване на нещо действително, а онзи, който принуждава наблюдателя да върви заедно с него, когато в своите творения продължава творчески световните процеси.
към текста >>
96.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Природата се разпростира неизмеримо в нейната вечност и ние би трябвало всъщност да чувствуваме, че с нашите п
ред
стави и идеи върху природата стоим п
ред
нея само зяпайки!
В тази книга се намират много неща, които иначе заслужават да бъдат прочетени, които всъщност всички допринасят заедно за това, което може да се каже против философията. Този човек е станал поради това професор по философия при един университет. Искам да цитирам едно негово изказване, което се отнася за човешкото разглеждане на природата. Изказването е малко радикално. Този господин казва именно, че природата е тайнствена на всички страни и че човекът, когато той чувствува действително на всички страни тайнствеността на природата, не може да стори друго, освен да почувствува в душата си безкрайното нищожество на своето собствено същество.
Природата се разпростира неизмеримо в нейната вечност и ние би трябвало всъщност да чувствуваме, че с нашите представи и идеи върху природата стоим пред нея само зяпайки!
Аз цитирам, и можем да кажем, че изказването не е така напълно несполучливо, че фактически, когато разглеждаме природата, като хора чувствуваме много добре, колко малко отговаря това, което можем да схванем в нашите мисли, даже когато работим с най-остроумната естествена наука, колко малко отговаря то на великите, неизмерими тайни на природата. И ако не бихме могли да чувствуваме, че мисълта която самата природа не произвежда, а която може да се роди само в човешката душа, че мисълта стои срещу природата, ако не бихме знаели, че тази мисъл отговаря на една човешка нужда, ако не бихме чувствували, че оставяйки мисълта да царува върху природата в това се крие цялото наше човешко определение и развитие на човечеството, от което царуване на мисълта ние се нуждаем както семето се нуждае от растението, то всъщност при едно по-зряло себепознание не бихме знаели, защо размишляваме върху природата. Ние размишляваме върху природата заради самите нас и знаем, че когато стоим с мисълта срещу природата, се намираме всъщност далече от тази природа. Така се чувствува човек при разглеждането на природата. Когато чувствуваме себе си по отношение на духовния живот, по отношение на свръхсетивния живот, трябва да се изкажем различно.
към текста >>
И ако не бихме могли да чувствуваме, че мисълта която самата природа не произвежда, а която може да се роди само в човешката душа, че мисълта стои срещу природата, ако не бихме знаели, че тази мисъл отговаря на една човешка нужда, ако не бихме чувствували, че оставяйки мисълта да царува върху природата в това се крие цялото наше човешко оп
ред
еление и развитие на човечеството, от което царуване на мисълта ние се нуждаем както семето се нуждае от растението, то всъщност при едно по-зряло себепознание не бихме знаели, защо размишляваме върху природата.
Искам да цитирам едно негово изказване, което се отнася за човешкото разглеждане на природата. Изказването е малко радикално. Този господин казва именно, че природата е тайнствена на всички страни и че човекът, когато той чувствува действително на всички страни тайнствеността на природата, не може да стори друго, освен да почувствува в душата си безкрайното нищожество на своето собствено същество. Природата се разпростира неизмеримо в нейната вечност и ние би трябвало всъщност да чувствуваме, че с нашите представи и идеи върху природата стоим пред нея само зяпайки! Аз цитирам, и можем да кажем, че изказването не е така напълно несполучливо, че фактически, когато разглеждаме природата, като хора чувствуваме много добре, колко малко отговаря това, което можем да схванем в нашите мисли, даже когато работим с най-остроумната естествена наука, колко малко отговаря то на великите, неизмерими тайни на природата.
И ако не бихме могли да чувствуваме, че мисълта която самата природа не произвежда, а която може да се роди само в човешката душа, че мисълта стои срещу природата, ако не бихме знаели, че тази мисъл отговаря на една човешка нужда, ако не бихме чувствували, че оставяйки мисълта да царува върху природата в това се крие цялото наше човешко определение и развитие на човечеството, от което царуване на мисълта ние се нуждаем както семето се нуждае от растението, то всъщност при едно по-зряло себепознание не бихме знаели, защо размишляваме върху природата.
Ние размишляваме върху природата заради самите нас и знаем, че когато стоим с мисълта срещу природата, се намираме всъщност далече от тази природа. Така се чувствува човек при разглеждането на природата. Когато чувствуваме себе си по отношение на духовния живот, по отношение на свръхсетивния живот, трябва да се изкажем различно. Може би този свръхсетивен живот, когато той се представя в нас, е макар и незначителен, детски, но ние чувствуваме една вътрешна необходимост да изкажем това, което духът ни открива в душата. И въпреки че трябва да чувствуваме най-интензивната отговорност по отношение на всичко, което изказваме върху духа, което можем да говорим от свръхсетивното, което може да се яви само в душата, ние чувствуваме, че трябва да следваме това, че трябва да го изкажем от една вътрешна необходимост, също както израстваме като дете, или както се научаваме да говорим.
към текста >>
Може би този свръхсетивен живот, когато той се п
ред
ставя в нас, е макар и незначителен, детски, но ние чувствуваме една вътрешна необходимост да изкажем това, което духът ни открива в душата.
Аз цитирам, и можем да кажем, че изказването не е така напълно несполучливо, че фактически, когато разглеждаме природата, като хора чувствуваме много добре, колко малко отговаря това, което можем да схванем в нашите мисли, даже когато работим с най-остроумната естествена наука, колко малко отговаря то на великите, неизмерими тайни на природата. И ако не бихме могли да чувствуваме, че мисълта която самата природа не произвежда, а която може да се роди само в човешката душа, че мисълта стои срещу природата, ако не бихме знаели, че тази мисъл отговаря на една човешка нужда, ако не бихме чувствували, че оставяйки мисълта да царува върху природата в това се крие цялото наше човешко определение и развитие на човечеството, от което царуване на мисълта ние се нуждаем както семето се нуждае от растението, то всъщност при едно по-зряло себепознание не бихме знаели, защо размишляваме върху природата. Ние размишляваме върху природата заради самите нас и знаем, че когато стоим с мисълта срещу природата, се намираме всъщност далече от тази природа. Така се чувствува човек при разглеждането на природата. Когато чувствуваме себе си по отношение на духовния живот, по отношение на свръхсетивния живот, трябва да се изкажем различно.
Може би този свръхсетивен живот, когато той се представя в нас, е макар и незначителен, детски, но ние чувствуваме една вътрешна необходимост да изкажем това, което духът ни открива в душата.
И въпреки че трябва да чувствуваме най-интензивната отговорност по отношение на всичко, което изказваме върху духа, което можем да говорим от свръхсетивното, което може да се яви само в душата, ние чувствуваме, че трябва да следваме това, че трябва да го изкажем от една вътрешна необходимост, също както израстваме като дете, или както се научаваме да говорим. Следователно по отношение на сетивното и на свръхсетивното ние се чувствуваме в едно крайно противоположно положение. Нещо трето е още това, което можем да наречем: размишление или изказване върху изкуството. Когато искаме да се изкажем върху изкуството, ние не чувствуваме нито онова стоене настрана, което винаги чувствуваме, когато храним мисли върху природата, нито чувствуваме онази необходимост, която ни обзема по отношение на вътрешните изяви на свръхсетивното, а, когато се опитаме да се изкажем върху изкуството, имаме напротив чувството, че непрестанно се смущаваме с мисълта е всъщност винаги един смутител на спокойствието. И би трябвало винаги да се въздържаме от мислене, от говорене върху всичко, което се отнася за изкуството и да се наслаждаваме в мълчание на изкуството.
към текста >>
Но, както ми се струва, при едно елементарно чувствуване, което се развива по отношение на художественото творчество, ние скоро трябва да стигнем до убеждението, че изкуството не е в състояние нито да изобрази сетивното такова, каквото то ни заобикаля непос
ред
ствено, нито също да изрази мисълта.
Ние бихме могли да кажем само това, което сами можем да имаме като изживявания при изкуството, като радости, като назидание и т.н., както чувствуваме нуждата да говорим някога върху това, което сме изживели с един обичан приятел. Ние бихме могли да говорим върху изкуството от една пълнота на сърцето, а не от едно критическо разбиране, и също така не трябва да имаме претенцията да изкажем с това, което имаме да кажем, нещо закономерно или общовалидно, а всъщност само един вид субективно изповядване. Но при всяко говорене върху изкуството струва ми се, че едно дълбоко действуващо чувство е това, че всъщност мисълта ни смущава и именно това ми се струва да показва веднага, как стои жизненият въпрос с изкуството. Понеже като хора ние живеем първо в сетивния свят, можем да зададем въпроса: в какво отношение стои изкуството към сетивното? Също така, понеже като хора можем да чувствуваме изчерпващо само върху сетивния свят, когато имаме едно отношение към свръхсетивното, бихме могли също да запитаме: какво отношение има изкуството към свръхсетивното?
Но, както ми се струва, при едно елементарно чувствуване, което се развива по отношение на художественото творчество, ние скоро трябва да стигнем до убеждението, че изкуството не е в състояние нито да изобрази сетивното такова, каквото то ни заобикаля непосредствено, нито също да изрази мисълта.
Онзи, който има едно чувство за природата, ще трябва всъщност винаги да има по отношение на сетивното чувство, когато иска да го изобрази и да създаде един вид копие от него, че той не може да постигне всъщност природата като такава, че все пак природата е винаги по-красива и по-съвършена от каквото и да е нейно изображение. По отношение на духовното поетичните съчинения имащи за основа един светоглед и нещо подобно свидетелствуват за това ние ще имаме чувството, че, когато искаме да го изобразим, създаваме нещо сламенно и излишно. Поетичните съчинения имащи за основа един светоглед имат при всички обстоятелства един педантично-школен характер; всяко истинско художествено чувствуване ще отхвърли всъщност винаги алегорично-символичното. И така именно въпросът за отношението на изкуството към сетивното и свръхсетивното ще ни се яви като един жизнен въпрос на изкуството. Ето защо възниква въпросът: съществува ли освен сетивното и свръхсетивното нещо, което да има работа със съществените задачи на художественото творчество и наслаждение?
към текста >>
Едно такова възприятие, каквото ни п
ред
лага природата, например да се изисква от изкуството едно изобразяване на един човек, ми се струва поради гореспоменатите причини нещо почти невъзможно и затова излишно.
Поетичните съчинения имащи за основа един светоглед имат при всички обстоятелства един педантично-школен характер; всяко истинско художествено чувствуване ще отхвърли всъщност винаги алегорично-символичното. И така именно въпросът за отношението на изкуството към сетивното и свръхсетивното ще ни се яви като един жизнен въпрос на изкуството. Ето защо възниква въпросът: съществува ли освен сетивното и свръхсетивното нещо, което да има работа със съществените задачи на художественото творчество и наслаждение? На този въпрос ще можем да отговорим само тогава, когато вникнем действително в душевния процес на художественото творчество и наслаждение: как ние не можем да го опишем чрез закономерната естетика, а можем само да го изживеем. Когато стоим срещу света в обикновения, еснафски, нехудожествен живот, ние имаме работа от една страна със сетивното възприятие и от друга страна с това, което се създава в нашата собствена душа чрез сетивното възприятие, с мисълта.
Едно такова възприятие, каквото ни предлага природата, например да се изисква от изкуството едно изобразяване на един човек, ми се струва поради гореспоменатите причини нещо почти невъзможно и затова излишно.
Това, което непосредственото възприятие на природата предлага, да искаме да го изобразим чрез изкуството, представлява всъщност винаги определени заблуждения в изкуството. От друга страна обаче то се явява така може би това е нещо странно, но ние все пак го изживяваме, аз вече го посочих относно говоренето върху изкуството: в действителния художествен процес на творчеството и наслаждението имаме стремежа да изключим колкото е възможно повече мисълта, да не оставим по никакъв начин това да стигне до мисълта. Това ми се струва да се дължи на факта, че в човешката душа постоянно се образуват процеси, които могат да виреят или до техния край или да се прекъснат на някое място. Ние можем да проследим тези процеси, когато чрез духовното наблюдение действително слизаме в глъбините на душевния живот, които за обикновеното съзнание остават в областта на подсъзнанието или на безсъзнанието. Който наблюдава душевния живот на човека, ще открие първо независимо от наблюдението на външния свят че този душевен живот доколкото той се развива свободно в размишлението, във вътрешното чувствуване, има постоянно една тенденция, която не можем да назовем другояче освен така: това, което се вълнува и кипи там в душевния живот като усещане, като чувства, като сдържани волеви импулси и други подобни, то иска да излезе горе и иска всъщност също и в здравия душевен живот да се оформи в това, което можем да наречем един вид видение.
към текста >>
Това, което непос
ред
ственото възприятие на природата п
ред
лага, да искаме да го изобразим чрез изкуството, п
ред
ставлява всъщност винаги оп
ред
елени заблуждения в изкуството.
И така именно въпросът за отношението на изкуството към сетивното и свръхсетивното ще ни се яви като един жизнен въпрос на изкуството. Ето защо възниква въпросът: съществува ли освен сетивното и свръхсетивното нещо, което да има работа със съществените задачи на художественото творчество и наслаждение? На този въпрос ще можем да отговорим само тогава, когато вникнем действително в душевния процес на художественото творчество и наслаждение: как ние не можем да го опишем чрез закономерната естетика, а можем само да го изживеем. Когато стоим срещу света в обикновения, еснафски, нехудожествен живот, ние имаме работа от една страна със сетивното възприятие и от друга страна с това, което се създава в нашата собствена душа чрез сетивното възприятие, с мисълта. Едно такова възприятие, каквото ни предлага природата, например да се изисква от изкуството едно изобразяване на един човек, ми се струва поради гореспоменатите причини нещо почти невъзможно и затова излишно.
Това, което непосредственото възприятие на природата предлага, да искаме да го изобразим чрез изкуството, представлява всъщност винаги определени заблуждения в изкуството.
От друга страна обаче то се явява така може би това е нещо странно, но ние все пак го изживяваме, аз вече го посочих относно говоренето върху изкуството: в действителния художествен процес на творчеството и наслаждението имаме стремежа да изключим колкото е възможно повече мисълта, да не оставим по никакъв начин това да стигне до мисълта. Това ми се струва да се дължи на факта, че в човешката душа постоянно се образуват процеси, които могат да виреят или до техния край или да се прекъснат на някое място. Ние можем да проследим тези процеси, когато чрез духовното наблюдение действително слизаме в глъбините на душевния живот, които за обикновеното съзнание остават в областта на подсъзнанието или на безсъзнанието. Който наблюдава душевния живот на човека, ще открие първо независимо от наблюдението на външния свят че този душевен живот доколкото той се развива свободно в размишлението, във вътрешното чувствуване, има постоянно една тенденция, която не можем да назовем другояче освен така: това, което се вълнува и кипи там в душевния живот като усещане, като чувства, като сдържани волеви импулси и други подобни, то иска да излезе горе и иска всъщност също и в здравия душевен живот да се оформи в това, което можем да наречем един вид видение. Всъщност в глъбините на нашата душа ние се стремим винаги към това, да оформим във видение вълнуващия и кипящ душевен живот.
към текста >>
Когато с нашия кипящ душевен живот стоим непос
ред
ствено срещу външния свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят затъпява това, което иска да стане видение, и прави видението да избледнее до здравата мисъл.
Който наблюдава душевния живот на човека, ще открие първо независимо от наблюдението на външния свят че този душевен живот доколкото той се развива свободно в размишлението, във вътрешното чувствуване, има постоянно една тенденция, която не можем да назовем другояче освен така: това, което се вълнува и кипи там в душевния живот като усещане, като чувства, като сдържани волеви импулси и други подобни, то иска да излезе горе и иска всъщност също и в здравия душевен живот да се оформи в това, което можем да наречем един вид видение. Всъщност в глъбините на нашата душа ние се стремим винаги към това, да оформим във видение вълнуващия и кипящ душевен живот. Обаче в здравия душевен живот видението никога не трябва да излезе наяве, то трябва да бъде заменено, заместено, трябва да бъде задържано в неговото раждане, иначе се явява един болестен душевен живот. Обаче във всяка душа се проявяват стремежи да се образуват видения и всъщност ние вървим през живота, като постоянно в подсъзнанието задържаме видения, като ги оставяме да избледнеят до мисъл. Тогава ни помага зрението, външният образ.
Когато с нашия кипящ душевен живот стоим непосредствено срещу външния свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят затъпява това, което иска да стане видение, и прави видението да избледнее до здравата мисъл.
Казвам: ние вървим всъщност през света, като постоянно се стремим към видения, само че не довеждаме винаги съответните възприятия по един подходящ начин до съзнанието. Обаче който се постарае да добие яснота върху това, което звучи там между редовете на живота по един лек начин, което човек изпитва всеки ден, който може да наблюдава това, той ще види вече, че действително там изплуват всевъзможни неща. Трябва да кажа: когато например вляза случайно в трапезарията на един човек, и намирам там едно общество, което яде, и чиниите биха имали червен цвят, аз неволно ще повярвам чрез едно елементарно чувство: там около масата седи едно общество, от гастрономи, което иска наслаждавайки се да се потопи напълно в яденетата и тяхното редуване. Ако напротив бих видял, че там на масата се намират сини чинии, ще повярвам, че седящите там не са никакви гастрономи, а те ядат, защото са гладни. Естествено човек би могъл да почувствува същото нещо също малко различно; това не е важното.
към текста >>
Обаче който се постарае да добие яснота върху това, което звучи там между
ред
овете на живота по един лек начин, което човек изпитва всеки ден, който може да наблюдава това, той ще види вече, че действително там изплуват всевъзможни неща.
Обаче в здравия душевен живот видението никога не трябва да излезе наяве, то трябва да бъде заменено, заместено, трябва да бъде задържано в неговото раждане, иначе се явява един болестен душевен живот. Обаче във всяка душа се проявяват стремежи да се образуват видения и всъщност ние вървим през живота, като постоянно в подсъзнанието задържаме видения, като ги оставяме да избледнеят до мисъл. Тогава ни помага зрението, външният образ. Когато с нашия кипящ душевен живот стоим непосредствено срещу външния свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят затъпява това, което иска да стане видение, и прави видението да избледнее до здравата мисъл. Казвам: ние вървим всъщност през света, като постоянно се стремим към видения, само че не довеждаме винаги съответните възприятия по един подходящ начин до съзнанието.
Обаче който се постарае да добие яснота върху това, което звучи там между редовете на живота по един лек начин, което човек изпитва всеки ден, който може да наблюдава това, той ще види вече, че действително там изплуват всевъзможни неща.
Трябва да кажа: когато например вляза случайно в трапезарията на един човек, и намирам там едно общество, което яде, и чиниите биха имали червен цвят, аз неволно ще повярвам чрез едно елементарно чувство: там около масата седи едно общество, от гастрономи, което иска наслаждавайки се да се потопи напълно в яденетата и тяхното редуване. Ако напротив бих видял, че там на масата се намират сини чинии, ще повярвам, че седящите там не са никакви гастрономи, а те ядат, защото са гладни. Естествено човек би могъл да почувствува същото нещо също малко различно; това не е важното. Важното е, че човек винаги е изкушен да изпита едно естетическо чувство чрез това, което среща в живота и да доведе това чувство по определен начин до едно избледняващо видение. Естествено напълно е възможно човек да се подаде в тази област на големи илюзии.
към текста >>
Трябва да кажа: когато например вляза случайно в трапезарията на един човек, и намирам там едно общество, което яде, и чиниите биха имали червен цвят, аз неволно ще повярвам чрез едно елементарно чувство: там около масата седи едно общество, от гастрономи, което иска наслаждавайки се да се потопи напълно в яденетата и тяхното
ред
уване.
Обаче във всяка душа се проявяват стремежи да се образуват видения и всъщност ние вървим през живота, като постоянно в подсъзнанието задържаме видения, като ги оставяме да избледнеят до мисъл. Тогава ни помага зрението, външният образ. Когато с нашия кипящ душевен живот стоим непосредствено срещу външния свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят затъпява това, което иска да стане видение, и прави видението да избледнее до здравата мисъл. Казвам: ние вървим всъщност през света, като постоянно се стремим към видения, само че не довеждаме винаги съответните възприятия по един подходящ начин до съзнанието. Обаче който се постарае да добие яснота върху това, което звучи там между редовете на живота по един лек начин, което човек изпитва всеки ден, който може да наблюдава това, той ще види вече, че действително там изплуват всевъзможни неща.
Трябва да кажа: когато например вляза случайно в трапезарията на един човек, и намирам там едно общество, което яде, и чиниите биха имали червен цвят, аз неволно ще повярвам чрез едно елементарно чувство: там около масата седи едно общество, от гастрономи, което иска наслаждавайки се да се потопи напълно в яденетата и тяхното редуване.
Ако напротив бих видял, че там на масата се намират сини чинии, ще повярвам, че седящите там не са никакви гастрономи, а те ядат, защото са гладни. Естествено човек би могъл да почувствува същото нещо също малко различно; това не е важното. Важното е, че човек винаги е изкушен да изпита едно естетическо чувство чрез това, което среща в живота и да доведе това чувство по определен начин до едно избледняващо видение. Естествено напълно е възможно човек да се подаде в тази област на големи илюзии. Това не вреди.
към текста >>
Важното е, че човек винаги е изкушен да изпита едно естетическо чувство чрез това, което среща в живота и да доведе това чувство по оп
ред
елен начин до едно избледняващо видение.
Казвам: ние вървим всъщност през света, като постоянно се стремим към видения, само че не довеждаме винаги съответните възприятия по един подходящ начин до съзнанието. Обаче който се постарае да добие яснота върху това, което звучи там между редовете на живота по един лек начин, което човек изпитва всеки ден, който може да наблюдава това, той ще види вече, че действително там изплуват всевъзможни неща. Трябва да кажа: когато например вляза случайно в трапезарията на един човек, и намирам там едно общество, което яде, и чиниите биха имали червен цвят, аз неволно ще повярвам чрез едно елементарно чувство: там около масата седи едно общество, от гастрономи, което иска наслаждавайки се да се потопи напълно в яденетата и тяхното редуване. Ако напротив бих видял, че там на масата се намират сини чинии, ще повярвам, че седящите там не са никакви гастрономи, а те ядат, защото са гладни. Естествено човек би могъл да почувствува същото нещо също малко различно; това не е важното.
Важното е, че човек винаги е изкушен да изпита едно естетическо чувство чрез това, което среща в живота и да доведе това чувство по определен начин до едно избледняващо видение.
Естествено напълно е възможно човек да се подаде в тази област на големи илюзии. Това не вреди. Защото ако и да не е никак вярно, че за едно общество, което яде от червени чинии, трябва да се каже, това са гастрономи, естествено погледнато работата остава вярна. Също така бихме могли да кажем: когато някой ме приема в една червена стая и ме оставя постоянно сам да говоря, т.е. е крайно скучен човек, аз казвам: този човек ме лъже.
към текста >>
Това не в
ред
и.
Трябва да кажа: когато например вляза случайно в трапезарията на един човек, и намирам там едно общество, което яде, и чиниите биха имали червен цвят, аз неволно ще повярвам чрез едно елементарно чувство: там около масата седи едно общество, от гастрономи, което иска наслаждавайки се да се потопи напълно в яденетата и тяхното редуване. Ако напротив бих видял, че там на масата се намират сини чинии, ще повярвам, че седящите там не са никакви гастрономи, а те ядат, защото са гладни. Естествено човек би могъл да почувствува същото нещо също малко различно; това не е важното. Важното е, че човек винаги е изкушен да изпита едно естетическо чувство чрез това, което среща в живота и да доведе това чувство по определен начин до едно избледняващо видение. Естествено напълно е възможно човек да се подаде в тази област на големи илюзии.
Това не вреди.
Защото ако и да не е никак вярно, че за едно общество, което яде от червени чинии, трябва да се каже, това са гастрономи, естествено погледнато работата остава вярна. Също така бихме могли да кажем: когато някой ме приема в една червена стая и ме оставя постоянно сам да говоря, т.е. е крайно скучен човек, аз казвам: този човек ме лъже. Защото в една червена стая аз очаквам да намеря един човек, който има да ми каже нещо и аз чувствувам една лъжа на живота, когато той ме оставя аз самият да говоря. Така, когато минаваме през живота, ние сме постоянно склонни да изкарваме нагоре това, което изживяваме, до едно задържано видение, което след това избледнява под външните впечатления на живота.
към текста >>
Обаче когато сме в състояние, като художник или чрез това, че художникът идва срещу нас когато сме в състояние за нещо, което иска да се надигне от душата, да поставим нещо външно, искам да кажа, едно съчетание на цветове, и когато чувствуваме, че това съчетание на цветове ни дава нещо, от което се нуждаем, за да може съответното възлизащо видение, което обаче не трябва да се превърне до видение, да има едно външно допълнение, тогава имаме решително п
ред
нас нещо художествено.
Защото в една червена стая аз очаквам да намеря един човек, който има да ми каже нещо и аз чувствувам една лъжа на живота, когато той ме оставя аз самият да говоря. Така, когато минаваме през живота, ние сме постоянно склонни да изкарваме нагоре това, което изживяваме, до едно задържано видение, което след това избледнява под външните впечатления на живота. Художественото наслаждение и творчество винаги отива една крачка по-далече. Художественото наслаждение и творчество не може да остави това, което ври и кипи в душевния живот, да стигне подсъзнателно само до мисълта. Това би било нещо, което би ни проникнало именно с мисли, обаче не би ни довело до нещо художествено.
Обаче когато сме в състояние, като художник или чрез това, че художникът идва срещу нас когато сме в състояние за нещо, което иска да се надигне от душата, да поставим нещо външно, искам да кажа, едно съчетание на цветове, и когато чувствуваме, че това съчетание на цветове ни дава нещо, от което се нуждаем, за да може съответното възлизащо видение, което обаче не трябва да се превърне до видение, да има едно външно допълнение, тогава имаме решително пред нас нещо художествено.
Мога да си представя, че някой би се ограничил с някакви художествени средства само в това, да изразява чрез това само душевни настроения, чувства, че слага на платното цветове, които може бе не отговарят на никакъв външен предмет може би колкото повече не отговарят, толкова по-добре -, които обаче са насрещният образ, копието на това, което в неговия душевен живот иска да стигне до видение. При доста богатите дискусии в по-ново време върху всякакви форми на изкуството, хората са стигали до там да обърнат повече внимание на такива явления, и когато някой създава нещо, казват, че това няма нищо общо с външното, трябва да се разбира, че то има единствено задачата, която аз току що отбелязах, а именно то е експресионистично изкуство. Днес е още забранено да приемем, че това, което се подготвя като копнеж в човека и се стреми към една цел, отговаря именно на една основна черта на човечеството: да се стигне до едно онагледяване на това което може да се изяви само духовно в душата. Ако обаче някой би искал да изрази една мисъл, нещо, което вече е стигнало от стадия на видение до избледнялата мисъл, ако той би искал да изрази това чрез някакви сетивни средства, той би бил човек без художествено чувство. Когато избегнем мисълта и поставим срещу нас непосредствено сетивната форма, ние сме установили отношението между човека и това, което се е родило художествено, при което мисълта е заличена.
към текста >>
Мога да си п
ред
ставя, че някой би се ограничил с някакви художествени с
ред
ства само в това, да изразява чрез това само душевни настроения, чувства, че слага на платното цветове, които може бе не отговарят на никакъв външен п
ред
мет може би колкото повече не отговарят, толкова по-добре -, които обаче са насрещният образ, копието на това, което в неговия душевен живот иска да стигне до видение.
Така, когато минаваме през живота, ние сме постоянно склонни да изкарваме нагоре това, което изживяваме, до едно задържано видение, което след това избледнява под външните впечатления на живота. Художественото наслаждение и творчество винаги отива една крачка по-далече. Художественото наслаждение и творчество не може да остави това, което ври и кипи в душевния живот, да стигне подсъзнателно само до мисълта. Това би било нещо, което би ни проникнало именно с мисли, обаче не би ни довело до нещо художествено. Обаче когато сме в състояние, като художник или чрез това, че художникът идва срещу нас когато сме в състояние за нещо, което иска да се надигне от душата, да поставим нещо външно, искам да кажа, едно съчетание на цветове, и когато чувствуваме, че това съчетание на цветове ни дава нещо, от което се нуждаем, за да може съответното възлизащо видение, което обаче не трябва да се превърне до видение, да има едно външно допълнение, тогава имаме решително пред нас нещо художествено.
Мога да си представя, че някой би се ограничил с някакви художествени средства само в това, да изразява чрез това само душевни настроения, чувства, че слага на платното цветове, които може бе не отговарят на никакъв външен предмет може би колкото повече не отговарят, толкова по-добре -, които обаче са насрещният образ, копието на това, което в неговия душевен живот иска да стигне до видение.
При доста богатите дискусии в по-ново време върху всякакви форми на изкуството, хората са стигали до там да обърнат повече внимание на такива явления, и когато някой създава нещо, казват, че това няма нищо общо с външното, трябва да се разбира, че то има единствено задачата, която аз току що отбелязах, а именно то е експресионистично изкуство. Днес е още забранено да приемем, че това, което се подготвя като копнеж в човека и се стреми към една цел, отговаря именно на една основна черта на човечеството: да се стигне до едно онагледяване на това което може да се изяви само духовно в душата. Ако обаче някой би искал да изрази една мисъл, нещо, което вече е стигнало от стадия на видение до избледнялата мисъл, ако той би искал да изрази това чрез някакви сетивни средства, той би бил човек без художествено чувство. Когато избегнем мисълта и поставим срещу нас непосредствено сетивната форма, ние сме установили отношението между човека и това, което се е родило художествено, при което мисълта е заличена. И можем да кажем: това е именно същественото, че изкуството не изобразява нито сетивното, нито свръхсетивното, а нещо сетивно-свръхсетивно, нещо, при което в сетивното се намира непосредствено нещо противоположно на едно свръхсетивно изживяване.
към текста >>
Ако обаче някой би искал да изрази една мисъл, нещо, което вече е стигнало от стадия на видение до избледнялата мисъл, ако той би искал да изрази това чрез някакви сетивни с
ред
ства, той би бил човек без художествено чувство.
Това би било нещо, което би ни проникнало именно с мисли, обаче не би ни довело до нещо художествено. Обаче когато сме в състояние, като художник или чрез това, че художникът идва срещу нас когато сме в състояние за нещо, което иска да се надигне от душата, да поставим нещо външно, искам да кажа, едно съчетание на цветове, и когато чувствуваме, че това съчетание на цветове ни дава нещо, от което се нуждаем, за да може съответното възлизащо видение, което обаче не трябва да се превърне до видение, да има едно външно допълнение, тогава имаме решително пред нас нещо художествено. Мога да си представя, че някой би се ограничил с някакви художествени средства само в това, да изразява чрез това само душевни настроения, чувства, че слага на платното цветове, които може бе не отговарят на никакъв външен предмет може би колкото повече не отговарят, толкова по-добре -, които обаче са насрещният образ, копието на това, което в неговия душевен живот иска да стигне до видение. При доста богатите дискусии в по-ново време върху всякакви форми на изкуството, хората са стигали до там да обърнат повече внимание на такива явления, и когато някой създава нещо, казват, че това няма нищо общо с външното, трябва да се разбира, че то има единствено задачата, която аз току що отбелязах, а именно то е експресионистично изкуство. Днес е още забранено да приемем, че това, което се подготвя като копнеж в човека и се стреми към една цел, отговаря именно на една основна черта на човечеството: да се стигне до едно онагледяване на това което може да се изяви само духовно в душата.
Ако обаче някой би искал да изрази една мисъл, нещо, което вече е стигнало от стадия на видение до избледнялата мисъл, ако той би искал да изрази това чрез някакви сетивни средства, той би бил човек без художествено чувство.
Когато избегнем мисълта и поставим срещу нас непосредствено сетивната форма, ние сме установили отношението между човека и това, което се е родило художествено, при което мисълта е заличена. И можем да кажем: това е именно същественото, че изкуството не изобразява нито сетивното, нито свръхсетивното, а нещо сетивно-свръхсетивно, нещо, при което в сетивното се намира непосредствено нещо противоположно на едно свръхсетивно изживяване. Чрез изкуството не може да бъде осъществено нито сетивното, нито свръхсетивното, а само сетивно-свръхсетивното. От друга страна можем да се запитаме: ако не е подходящо да копираме в изкуството това, което е еснафския живот стои срещу нас като възприятие в природата, как е възможно тогава да се отнасяме художествено към природата? Ако природата не би съдържала в себе си нищо друго освен това, което тя ни предлага във външното възприятие и което ни възбужда да си образуваме мисли, тогава не съществува никаква необходимост да се роди и съществува изкуството.
към текста >>
Когато избегнем мисълта и поставим срещу нас непос
ред
ствено сетивната форма, ние сме установили отношението между човека и това, което се е родило художествено, при което мисълта е заличена.
Обаче когато сме в състояние, като художник или чрез това, че художникът идва срещу нас когато сме в състояние за нещо, което иска да се надигне от душата, да поставим нещо външно, искам да кажа, едно съчетание на цветове, и когато чувствуваме, че това съчетание на цветове ни дава нещо, от което се нуждаем, за да може съответното възлизащо видение, което обаче не трябва да се превърне до видение, да има едно външно допълнение, тогава имаме решително пред нас нещо художествено. Мога да си представя, че някой би се ограничил с някакви художествени средства само в това, да изразява чрез това само душевни настроения, чувства, че слага на платното цветове, които може бе не отговарят на никакъв външен предмет може би колкото повече не отговарят, толкова по-добре -, които обаче са насрещният образ, копието на това, което в неговия душевен живот иска да стигне до видение. При доста богатите дискусии в по-ново време върху всякакви форми на изкуството, хората са стигали до там да обърнат повече внимание на такива явления, и когато някой създава нещо, казват, че това няма нищо общо с външното, трябва да се разбира, че то има единствено задачата, която аз току що отбелязах, а именно то е експресионистично изкуство. Днес е още забранено да приемем, че това, което се подготвя като копнеж в човека и се стреми към една цел, отговаря именно на една основна черта на човечеството: да се стигне до едно онагледяване на това което може да се изяви само духовно в душата. Ако обаче някой би искал да изрази една мисъл, нещо, което вече е стигнало от стадия на видение до избледнялата мисъл, ако той би искал да изрази това чрез някакви сетивни средства, той би бил човек без художествено чувство.
Когато избегнем мисълта и поставим срещу нас непосредствено сетивната форма, ние сме установили отношението между човека и това, което се е родило художествено, при което мисълта е заличена.
И можем да кажем: това е именно същественото, че изкуството не изобразява нито сетивното, нито свръхсетивното, а нещо сетивно-свръхсетивно, нещо, при което в сетивното се намира непосредствено нещо противоположно на едно свръхсетивно изживяване. Чрез изкуството не може да бъде осъществено нито сетивното, нито свръхсетивното, а само сетивно-свръхсетивното. От друга страна можем да се запитаме: ако не е подходящо да копираме в изкуството това, което е еснафския живот стои срещу нас като възприятие в природата, как е възможно тогава да се отнасяме художествено към природата? Ако природата не би съдържала в себе си нищо друго освен това, което тя ни предлага във външното възприятие и което ни възбужда да си образуваме мисли, тогава не съществува никаква необходимост да се роди и съществува изкуството. Ние можем да говорим за необходимостта от художественото творчество само тогава, когато в природата съществува без съмнение нещо повече от това, което се явява в готовото произведение на природата за представата, за мисълта, която не може да даде мостовете между личността и външната природа.
към текста >>
И можем да кажем: това е именно същественото, че изкуството не изобразява нито сетивното, нито свръхсетивното, а нещо сетивно-свръхсетивно, нещо, при което в сетивното се намира непос
ред
ствено нещо противоположно на едно свръхсетивно изживяване.
Мога да си представя, че някой би се ограничил с някакви художествени средства само в това, да изразява чрез това само душевни настроения, чувства, че слага на платното цветове, които може бе не отговарят на никакъв външен предмет може би колкото повече не отговарят, толкова по-добре -, които обаче са насрещният образ, копието на това, което в неговия душевен живот иска да стигне до видение. При доста богатите дискусии в по-ново време върху всякакви форми на изкуството, хората са стигали до там да обърнат повече внимание на такива явления, и когато някой създава нещо, казват, че това няма нищо общо с външното, трябва да се разбира, че то има единствено задачата, която аз току що отбелязах, а именно то е експресионистично изкуство. Днес е още забранено да приемем, че това, което се подготвя като копнеж в човека и се стреми към една цел, отговаря именно на една основна черта на човечеството: да се стигне до едно онагледяване на това което може да се изяви само духовно в душата. Ако обаче някой би искал да изрази една мисъл, нещо, което вече е стигнало от стадия на видение до избледнялата мисъл, ако той би искал да изрази това чрез някакви сетивни средства, той би бил човек без художествено чувство. Когато избегнем мисълта и поставим срещу нас непосредствено сетивната форма, ние сме установили отношението между човека и това, което се е родило художествено, при което мисълта е заличена.
И можем да кажем: това е именно същественото, че изкуството не изобразява нито сетивното, нито свръхсетивното, а нещо сетивно-свръхсетивно, нещо, при което в сетивното се намира непосредствено нещо противоположно на едно свръхсетивно изживяване.
Чрез изкуството не може да бъде осъществено нито сетивното, нито свръхсетивното, а само сетивно-свръхсетивното. От друга страна можем да се запитаме: ако не е подходящо да копираме в изкуството това, което е еснафския живот стои срещу нас като възприятие в природата, как е възможно тогава да се отнасяме художествено към природата? Ако природата не би съдържала в себе си нищо друго освен това, което тя ни предлага във външното възприятие и което ни възбужда да си образуваме мисли, тогава не съществува никаква необходимост да се роди и съществува изкуството. Ние можем да говорим за необходимостта от художественото творчество само тогава, когато в природата съществува без съмнение нещо повече от това, което се явява в готовото произведение на природата за представата, за мисълта, която не може да даде мостовете между личността и външната природа. Обаче трябва да кажем: природата съдържа в себе си онази неизмеримост, съдържа в себе си интензивната безкрайност, до която не можем да стигнем чрез мисълта.
към текста >>
Ако природата не би съдържала в себе си нищо друго освен това, което тя ни п
ред
лага във външното възприятие и което ни възбужда да си образуваме мисли, тогава не съществува никаква необходимост да се роди и съществува изкуството.
Ако обаче някой би искал да изрази една мисъл, нещо, което вече е стигнало от стадия на видение до избледнялата мисъл, ако той би искал да изрази това чрез някакви сетивни средства, той би бил човек без художествено чувство. Когато избегнем мисълта и поставим срещу нас непосредствено сетивната форма, ние сме установили отношението между човека и това, което се е родило художествено, при което мисълта е заличена. И можем да кажем: това е именно същественото, че изкуството не изобразява нито сетивното, нито свръхсетивното, а нещо сетивно-свръхсетивно, нещо, при което в сетивното се намира непосредствено нещо противоположно на едно свръхсетивно изживяване. Чрез изкуството не може да бъде осъществено нито сетивното, нито свръхсетивното, а само сетивно-свръхсетивното. От друга страна можем да се запитаме: ако не е подходящо да копираме в изкуството това, което е еснафския живот стои срещу нас като възприятие в природата, как е възможно тогава да се отнасяме художествено към природата?
Ако природата не би съдържала в себе си нищо друго освен това, което тя ни предлага във външното възприятие и което ни възбужда да си образуваме мисли, тогава не съществува никаква необходимост да се роди и съществува изкуството.
Ние можем да говорим за необходимостта от художественото творчество само тогава, когато в природата съществува без съмнение нещо повече от това, което се явява в готовото произведение на природата за представата, за мисълта, която не може да даде мостовете между личността и външната природа. Обаче трябва да кажем: природата съдържа в себе си онази неизмеримост, съдържа в себе си интензивната безкрайност, до която не можем да стигнем чрез мисълта. Природата съдържа в себе си също свръхсетивното в сетивното. Ние стигаме до там да разберем, в какво се състои сетивно-свръхсетивното в самата външна природа, когато разглеждаме природата така, че се стараем да добием това, което се намира в нея вън от сетивното впечатление. Искам да взема един пример: когато стоим срещу един човек, ние можем да насочим вниманието си върху човешката форма, върху това, че чрез човешката форма се изявява инкарнатът, върху това, че чрез външната форма се проявява физиономията, мимиката; можем да проследим, как животът въобще пропива това, което е външна форма.
към текста >>
Ние можем да говорим за необходимостта от художественото творчество само тогава, когато в природата съществува без съмнение нещо повече от това, което се явява в готовото произведение на природата за п
ред
ставата, за мисълта, която не може да даде мостовете между личността и външната природа.
Когато избегнем мисълта и поставим срещу нас непосредствено сетивната форма, ние сме установили отношението между човека и това, което се е родило художествено, при което мисълта е заличена. И можем да кажем: това е именно същественото, че изкуството не изобразява нито сетивното, нито свръхсетивното, а нещо сетивно-свръхсетивно, нещо, при което в сетивното се намира непосредствено нещо противоположно на едно свръхсетивно изживяване. Чрез изкуството не може да бъде осъществено нито сетивното, нито свръхсетивното, а само сетивно-свръхсетивното. От друга страна можем да се запитаме: ако не е подходящо да копираме в изкуството това, което е еснафския живот стои срещу нас като възприятие в природата, как е възможно тогава да се отнасяме художествено към природата? Ако природата не би съдържала в себе си нищо друго освен това, което тя ни предлага във външното възприятие и което ни възбужда да си образуваме мисли, тогава не съществува никаква необходимост да се роди и съществува изкуството.
Ние можем да говорим за необходимостта от художественото творчество само тогава, когато в природата съществува без съмнение нещо повече от това, което се явява в готовото произведение на природата за представата, за мисълта, която не може да даде мостовете между личността и външната природа.
Обаче трябва да кажем: природата съдържа в себе си онази неизмеримост, съдържа в себе си интензивната безкрайност, до която не можем да стигнем чрез мисълта. Природата съдържа в себе си също свръхсетивното в сетивното. Ние стигаме до там да разберем, в какво се състои сетивно-свръхсетивното в самата външна природа, когато разглеждаме природата така, че се стараем да добием това, което се намира в нея вън от сетивното впечатление. Искам да взема един пример: когато стоим срещу един човек, ние можем да насочим вниманието си върху човешката форма, върху това, че чрез човешката форма се изявява инкарнатът, върху това, че чрез външната форма се проявява физиономията, мимиката; можем да проследим, как животът въобще пропива това, което е външна форма. Без съмнение, ние можем да сторим това.
към текста >>
Обаче ако бихме искали да изобразим, да копираме всичко това, което е на един човек ние не бихме могли все пак, както казах, да достигнем природата, защото нещо нехудожествено е, да искаме просто да копираме външни п
ред
мети, п
ред
метите на природата.
Обаче трябва да кажем: природата съдържа в себе си онази неизмеримост, съдържа в себе си интензивната безкрайност, до която не можем да стигнем чрез мисълта. Природата съдържа в себе си също свръхсетивното в сетивното. Ние стигаме до там да разберем, в какво се състои сетивно-свръхсетивното в самата външна природа, когато разглеждаме природата така, че се стараем да добием това, което се намира в нея вън от сетивното впечатление. Искам да взема един пример: когато стоим срещу един човек, ние можем да насочим вниманието си върху човешката форма, върху това, че чрез човешката форма се изявява инкарнатът, върху това, че чрез външната форма се проявява физиономията, мимиката; можем да проследим, как животът въобще пропива това, което е външна форма. Без съмнение, ние можем да сторим това.
Обаче ако бихме искали да изобразим, да копираме всичко това, което е на един човек ние не бихме могли все пак, както казах, да достигнем природата, защото нещо нехудожествено е, да искаме просто да копираме външни предмети, предметите на природата.
Онзи, който пита по отношение на едно произведение на изкуството за неговата прилика с един природен обект, предварително свидетелствува, че трябва да изкажем тези неща радикално желае да види не едно произведение на изкуството, а една илюстрация. Но предстои нещо друго. Трябва да кажем: когато проследим това, което се изразява в една човешка форма, то всъщност онова, което ни се явява като форма, е убито чрез всичко останало, което живее в тази форма чрез тонирането, което идва от непосредствения живот, чрез душевното съдържание. И тази е тайната на природата: тази природа е толкова безкрайна в нейните отделни части, че всяка една отделна част понася да бъде убита чрез нещо по-висше от нея. Обаче ние можем, когато имаме чувство за това, да събудим към един нов живот убитото от неговата собствена същност; ние можем да събудим това, което е убито във формата чрез душевното проникване, можем да го оживим така, че самата форма да стане сега едно живо същество, без да крие в себе си живот и душевно съдържание.
към текста >>
Онзи, който пита по отношение на едно произведение на изкуството за неговата прилика с един природен обект, п
ред
варително свидетелствува, че трябва да изкажем тези неща радикално желае да види не едно произведение на изкуството, а една илюстрация.
Природата съдържа в себе си също свръхсетивното в сетивното. Ние стигаме до там да разберем, в какво се състои сетивно-свръхсетивното в самата външна природа, когато разглеждаме природата така, че се стараем да добием това, което се намира в нея вън от сетивното впечатление. Искам да взема един пример: когато стоим срещу един човек, ние можем да насочим вниманието си върху човешката форма, върху това, че чрез човешката форма се изявява инкарнатът, върху това, че чрез външната форма се проявява физиономията, мимиката; можем да проследим, как животът въобще пропива това, което е външна форма. Без съмнение, ние можем да сторим това. Обаче ако бихме искали да изобразим, да копираме всичко това, което е на един човек ние не бихме могли все пак, както казах, да достигнем природата, защото нещо нехудожествено е, да искаме просто да копираме външни предмети, предметите на природата.
Онзи, който пита по отношение на едно произведение на изкуството за неговата прилика с един природен обект, предварително свидетелствува, че трябва да изкажем тези неща радикално желае да види не едно произведение на изкуството, а една илюстрация.
Но предстои нещо друго. Трябва да кажем: когато проследим това, което се изразява в една човешка форма, то всъщност онова, което ни се явява като форма, е убито чрез всичко останало, което живее в тази форма чрез тонирането, което идва от непосредствения живот, чрез душевното съдържание. И тази е тайната на природата: тази природа е толкова безкрайна в нейните отделни части, че всяка една отделна част понася да бъде убита чрез нещо по-висше от нея. Обаче ние можем, когато имаме чувство за това, да събудим към един нов живот убитото от неговата собствена същност; ние можем да събудим това, което е убито във формата чрез душевното проникване, можем да го оживим така, че самата форма да стане сега едно живо същество, без да крие в себе си живот и душевно съдържание. Ние можем да дадем на формата това, което например скулпторът трябва да вземе затова, защото работи в материалите; констатираме, че природата е така интензивно безкрайна, щото във всяка нейна отделна част тя крие безкрайно много повече, отколкото това, което представя.
към текста >>
Но п
ред
стои нещо друго.
Ние стигаме до там да разберем, в какво се състои сетивно-свръхсетивното в самата външна природа, когато разглеждаме природата така, че се стараем да добием това, което се намира в нея вън от сетивното впечатление. Искам да взема един пример: когато стоим срещу един човек, ние можем да насочим вниманието си върху човешката форма, върху това, че чрез човешката форма се изявява инкарнатът, върху това, че чрез външната форма се проявява физиономията, мимиката; можем да проследим, как животът въобще пропива това, което е външна форма. Без съмнение, ние можем да сторим това. Обаче ако бихме искали да изобразим, да копираме всичко това, което е на един човек ние не бихме могли все пак, както казах, да достигнем природата, защото нещо нехудожествено е, да искаме просто да копираме външни предмети, предметите на природата. Онзи, който пита по отношение на едно произведение на изкуството за неговата прилика с един природен обект, предварително свидетелствува, че трябва да изкажем тези неща радикално желае да види не едно произведение на изкуството, а една илюстрация.
Но предстои нещо друго.
Трябва да кажем: когато проследим това, което се изразява в една човешка форма, то всъщност онова, което ни се явява като форма, е убито чрез всичко останало, което живее в тази форма чрез тонирането, което идва от непосредствения живот, чрез душевното съдържание. И тази е тайната на природата: тази природа е толкова безкрайна в нейните отделни части, че всяка една отделна част понася да бъде убита чрез нещо по-висше от нея. Обаче ние можем, когато имаме чувство за това, да събудим към един нов живот убитото от неговата собствена същност; ние можем да събудим това, което е убито във формата чрез душевното проникване, можем да го оживим така, че самата форма да стане сега едно живо същество, без да крие в себе си живот и душевно съдържание. Ние можем да дадем на формата това, което например скулпторът трябва да вземе затова, защото работи в материалите; констатираме, че природата е така интензивно безкрайна, щото във всяка нейна отделна част тя крие безкрайно много повече, отколкото това, което представя. Когато природата поставя една форма пред нас, тя убива вътрешния живот на формата, животът в нея е омагьосан и ние можем да го обезмагьосваме.
към текста >>
Трябва да кажем: когато проследим това, което се изразява в една човешка форма, то всъщност онова, което ни се явява като форма, е убито чрез всичко останало, което живее в тази форма чрез тонирането, което идва от непос
ред
ствения живот, чрез душевното съдържание.
Искам да взема един пример: когато стоим срещу един човек, ние можем да насочим вниманието си върху човешката форма, върху това, че чрез човешката форма се изявява инкарнатът, върху това, че чрез външната форма се проявява физиономията, мимиката; можем да проследим, как животът въобще пропива това, което е външна форма. Без съмнение, ние можем да сторим това. Обаче ако бихме искали да изобразим, да копираме всичко това, което е на един човек ние не бихме могли все пак, както казах, да достигнем природата, защото нещо нехудожествено е, да искаме просто да копираме външни предмети, предметите на природата. Онзи, който пита по отношение на едно произведение на изкуството за неговата прилика с един природен обект, предварително свидетелствува, че трябва да изкажем тези неща радикално желае да види не едно произведение на изкуството, а една илюстрация. Но предстои нещо друго.
Трябва да кажем: когато проследим това, което се изразява в една човешка форма, то всъщност онова, което ни се явява като форма, е убито чрез всичко останало, което живее в тази форма чрез тонирането, което идва от непосредствения живот, чрез душевното съдържание.
И тази е тайната на природата: тази природа е толкова безкрайна в нейните отделни части, че всяка една отделна част понася да бъде убита чрез нещо по-висше от нея. Обаче ние можем, когато имаме чувство за това, да събудим към един нов живот убитото от неговата собствена същност; ние можем да събудим това, което е убито във формата чрез душевното проникване, можем да го оживим така, че самата форма да стане сега едно живо същество, без да крие в себе си живот и душевно съдържание. Ние можем да дадем на формата това, което например скулпторът трябва да вземе затова, защото работи в материалите; констатираме, че природата е така интензивно безкрайна, щото във всяка нейна отделна част тя крие безкрайно много повече, отколкото това, което представя. Когато природата поставя една форма пред нас, тя убива вътрешния живот на формата, животът в нея е омагьосан и ние можем да го обезмагьосваме. Когато нещо в природата застава срещу нас, което е оцветено, тогава напълно сигурно цветът на самия обект е убит чрез нещо друго.
към текста >>
Ние можем да дадем на формата това, което например скулпторът трябва да вземе затова, защото работи в материалите; констатираме, че природата е така интензивно безкрайна, щото във всяка нейна отделна част тя крие безкрайно много повече, отколкото това, което п
ред
ставя.
Онзи, който пита по отношение на едно произведение на изкуството за неговата прилика с един природен обект, предварително свидетелствува, че трябва да изкажем тези неща радикално желае да види не едно произведение на изкуството, а една илюстрация. Но предстои нещо друго. Трябва да кажем: когато проследим това, което се изразява в една човешка форма, то всъщност онова, което ни се явява като форма, е убито чрез всичко останало, което живее в тази форма чрез тонирането, което идва от непосредствения живот, чрез душевното съдържание. И тази е тайната на природата: тази природа е толкова безкрайна в нейните отделни части, че всяка една отделна част понася да бъде убита чрез нещо по-висше от нея. Обаче ние можем, когато имаме чувство за това, да събудим към един нов живот убитото от неговата собствена същност; ние можем да събудим това, което е убито във формата чрез душевното проникване, можем да го оживим така, че самата форма да стане сега едно живо същество, без да крие в себе си живот и душевно съдържание.
Ние можем да дадем на формата това, което например скулпторът трябва да вземе затова, защото работи в материалите; констатираме, че природата е така интензивно безкрайна, щото във всяка нейна отделна част тя крие безкрайно много повече, отколкото това, което представя.
Когато природата поставя една форма пред нас, тя убива вътрешния живот на формата, животът в нея е омагьосан и ние можем да го обезмагьосваме. Когато нещо в природата застава срещу нас, което е оцветено, тогава напълно сигурно цветът на самия обект е убит чрез нещо друго. Ако взема само цвета, аз съм в състояние да събудя от самия цвят нещо, което съвсем няма нещо общо с това, което е цветът върху обекта Аз създавам от цвета един живот, който се намира само омагьосан в цвета, когато цветът се явява на повърхността на природния обект. По този начин е възможно да обезмагьосваме омагьосания живот от всичко, което застава срещу нас в природата. По този начин е възможно да освободим това, което се крие в природата и нейната интензивна безкрайност, да го освободим навсякъде от тази природа и да не създава ме никъде едно подражание на природата, а да обезмагьосваме отново това, което в природата е убито чрез нещо по-висше.
към текста >>
Когато природата поставя една форма п
ред
нас, тя убива вътрешния живот на формата, животът в нея е омагьосан и ние можем да го обезмагьосваме.
Но предстои нещо друго. Трябва да кажем: когато проследим това, което се изразява в една човешка форма, то всъщност онова, което ни се явява като форма, е убито чрез всичко останало, което живее в тази форма чрез тонирането, което идва от непосредствения живот, чрез душевното съдържание. И тази е тайната на природата: тази природа е толкова безкрайна в нейните отделни части, че всяка една отделна част понася да бъде убита чрез нещо по-висше от нея. Обаче ние можем, когато имаме чувство за това, да събудим към един нов живот убитото от неговата собствена същност; ние можем да събудим това, което е убито във формата чрез душевното проникване, можем да го оживим така, че самата форма да стане сега едно живо същество, без да крие в себе си живот и душевно съдържание. Ние можем да дадем на формата това, което например скулпторът трябва да вземе затова, защото работи в материалите; констатираме, че природата е така интензивно безкрайна, щото във всяка нейна отделна част тя крие безкрайно много повече, отколкото това, което представя.
Когато природата поставя една форма пред нас, тя убива вътрешния живот на формата, животът в нея е омагьосан и ние можем да го обезмагьосваме.
Когато нещо в природата застава срещу нас, което е оцветено, тогава напълно сигурно цветът на самия обект е убит чрез нещо друго. Ако взема само цвета, аз съм в състояние да събудя от самия цвят нещо, което съвсем няма нещо общо с това, което е цветът върху обекта Аз създавам от цвета един живот, който се намира само омагьосан в цвета, когато цветът се явява на повърхността на природния обект. По този начин е възможно да обезмагьосваме омагьосания живот от всичко, което застава срещу нас в природата. По този начин е възможно да освободим това, което се крие в природата и нейната интензивна безкрайност, да го освободим навсякъде от тази природа и да не създава ме никъде едно подражание на природата, а да обезмагьосваме отново това, което в природата е убито чрез нещо по-висше. Когато говорим върху тези неща, ние сме изкушени да изкажем парадокси; обаче аз вярвам, че това не вреди нищо, защото можем да видим при крайните, радикални случаи, как стои всъщност работата при по-малко радикалните случаи.
към текста >>
Когато говорим върху тези неща, ние сме изкушени да изкажем парадокси; обаче аз вярвам, че това не в
ред
и нищо, защото можем да видим при крайните, радикални случаи, как стои всъщност работата при по-малко радикалните случаи.
Когато природата поставя една форма пред нас, тя убива вътрешния живот на формата, животът в нея е омагьосан и ние можем да го обезмагьосваме. Когато нещо в природата застава срещу нас, което е оцветено, тогава напълно сигурно цветът на самия обект е убит чрез нещо друго. Ако взема само цвета, аз съм в състояние да събудя от самия цвят нещо, което съвсем няма нещо общо с това, което е цветът върху обекта Аз създавам от цвета един живот, който се намира само омагьосан в цвета, когато цветът се явява на повърхността на природния обект. По този начин е възможно да обезмагьосваме омагьосания живот от всичко, което застава срещу нас в природата. По този начин е възможно да освободим това, което се крие в природата и нейната интензивна безкрайност, да го освободим навсякъде от тази природа и да не създава ме никъде едно подражание на природата, а да обезмагьосваме отново това, което в природата е убито чрез нещо по-висше.
Когато говорим върху тези неща, ние сме изкушени да изкажем парадокси; обаче аз вярвам, че това не вреди нищо, защото можем да видим при крайните, радикални случаи, как стои всъщност работата при по-малко радикалните случаи.
Както от едната страна мога да си представя, че ако художественото работи отвътре чрез задържаното видение и аз създавам един насрещен образ от форми, линии и цветове както мога да си представя, че тези линии и цветове могат да бъдат съчетани така, че те не отразяват нищо друго, освен задържаното видение, така от друга страна мога да кажа: на мене ми се струва възможно да създам от едно природно същество, да речем от човека, в което самият живот е убит, което е станало един труп, струва ми се възможно да създам чисто художествено нещо живо, чрез това, че извличам от общата вселена нещо, което още може да оживи художествено трупа. Но възможността съществува като граничен случай, че когато природата е убила вече едно същество, ражда се едно пресъздаване на самия труп чрез това, че нещо бива извлечено, което одушевява тази форма като нещо съвършено различно от това, което самият човек е с неговото душевно същество. Мога да си представя, че една примамливо произведение на изкуството се ражда чрез това, че в един труп изниква един нов живот, който отразява тайните, които съществуват по отношение на човека и които са покрити само чрез това, че до своята смърт човекът има в себе си своето собствено душевно същество. Ние не трябва да се спъваме при един такъв граничен случай. От него можем да си изясним, че художественото творчество може да бъде действено по отношение на външната природа, защото всъщност художественото творчество и наслаждение непрестанно протича по този начин, макар и то да не стига до граничния случай.
към текста >>
Както от едната страна мога да си п
ред
ставя, че ако художественото работи отвътре чрез задържаното видение и аз създавам един насрещен образ от форми, линии и цветове както мога да си п
ред
ставя, че тези линии и цветове могат да бъдат съчетани така, че те не отразяват нищо друго, освен задържаното видение, така от друга страна мога да кажа: на мене ми се струва възможно да създам от едно природно същество, да речем от човека, в което самият живот е убит, което е станало един труп, струва ми се възможно да създам чисто художествено нещо живо, чрез това, че извличам от общата вселена нещо, което още може да оживи художествено трупа.
Когато нещо в природата застава срещу нас, което е оцветено, тогава напълно сигурно цветът на самия обект е убит чрез нещо друго. Ако взема само цвета, аз съм в състояние да събудя от самия цвят нещо, което съвсем няма нещо общо с това, което е цветът върху обекта Аз създавам от цвета един живот, който се намира само омагьосан в цвета, когато цветът се явява на повърхността на природния обект. По този начин е възможно да обезмагьосваме омагьосания живот от всичко, което застава срещу нас в природата. По този начин е възможно да освободим това, което се крие в природата и нейната интензивна безкрайност, да го освободим навсякъде от тази природа и да не създава ме никъде едно подражание на природата, а да обезмагьосваме отново това, което в природата е убито чрез нещо по-висше. Когато говорим върху тези неща, ние сме изкушени да изкажем парадокси; обаче аз вярвам, че това не вреди нищо, защото можем да видим при крайните, радикални случаи, как стои всъщност работата при по-малко радикалните случаи.
Както от едната страна мога да си представя, че ако художественото работи отвътре чрез задържаното видение и аз създавам един насрещен образ от форми, линии и цветове както мога да си представя, че тези линии и цветове могат да бъдат съчетани така, че те не отразяват нищо друго, освен задържаното видение, така от друга страна мога да кажа: на мене ми се струва възможно да създам от едно природно същество, да речем от човека, в което самият живот е убит, което е станало един труп, струва ми се възможно да създам чисто художествено нещо живо, чрез това, че извличам от общата вселена нещо, което още може да оживи художествено трупа.
Но възможността съществува като граничен случай, че когато природата е убила вече едно същество, ражда се едно пресъздаване на самия труп чрез това, че нещо бива извлечено, което одушевява тази форма като нещо съвършено различно от това, което самият човек е с неговото душевно същество. Мога да си представя, че една примамливо произведение на изкуството се ражда чрез това, че в един труп изниква един нов живот, който отразява тайните, които съществуват по отношение на човека и които са покрити само чрез това, че до своята смърт човекът има в себе си своето собствено душевно същество. Ние не трябва да се спъваме при един такъв граничен случай. От него можем да си изясним, че художественото творчество може да бъде действено по отношение на външната природа, защото всъщност художественото творчество и наслаждение непрестанно протича по този начин, макар и то да не стига до граничния случай. Изкуството е едно непрестанно освобождаване на тайнствен живот, който не може да бъде в самата природа, който трябва да бъда извлечен.
към текста >>
Мога да си п
ред
ставя, че една примамливо произведение на изкуството се ражда чрез това, че в един труп изниква един нов живот, който отразява тайните, които съществуват по отношение на човека и които са покрити само чрез това, че до своята смърт човекът има в себе си своето собствено душевно същество.
По този начин е възможно да обезмагьосваме омагьосания живот от всичко, което застава срещу нас в природата. По този начин е възможно да освободим това, което се крие в природата и нейната интензивна безкрайност, да го освободим навсякъде от тази природа и да не създава ме никъде едно подражание на природата, а да обезмагьосваме отново това, което в природата е убито чрез нещо по-висше. Когато говорим върху тези неща, ние сме изкушени да изкажем парадокси; обаче аз вярвам, че това не вреди нищо, защото можем да видим при крайните, радикални случаи, как стои всъщност работата при по-малко радикалните случаи. Както от едната страна мога да си представя, че ако художественото работи отвътре чрез задържаното видение и аз създавам един насрещен образ от форми, линии и цветове както мога да си представя, че тези линии и цветове могат да бъдат съчетани така, че те не отразяват нищо друго, освен задържаното видение, така от друга страна мога да кажа: на мене ми се струва възможно да създам от едно природно същество, да речем от човека, в което самият живот е убит, което е станало един труп, струва ми се възможно да създам чисто художествено нещо живо, чрез това, че извличам от общата вселена нещо, което още може да оживи художествено трупа. Но възможността съществува като граничен случай, че когато природата е убила вече едно същество, ражда се едно пресъздаване на самия труп чрез това, че нещо бива извлечено, което одушевява тази форма като нещо съвършено различно от това, което самият човек е с неговото душевно същество.
Мога да си представя, че една примамливо произведение на изкуството се ражда чрез това, че в един труп изниква един нов живот, който отразява тайните, които съществуват по отношение на човека и които са покрити само чрез това, че до своята смърт човекът има в себе си своето собствено душевно същество.
Ние не трябва да се спъваме при един такъв граничен случай. От него можем да си изясним, че художественото творчество може да бъде действено по отношение на външната природа, защото всъщност художественото творчество и наслаждение непрестанно протича по този начин, макар и то да не стига до граничния случай. Изкуството е едно непрестанно освобождаване на тайнствен живот, който не може да бъде в самата природа, който трябва да бъда извлечен. Аз стоя тогава пред едно природно произведение в човешката форма, която е убита, обаче се старая да събудя собствения живот на тази форма и от формата да събудя отново целия човек, въпреки че тя е само мъртва форма. Генезисът /Библейският разказ за сътворението на света и човека/ казва, че човекът се е родил от диханието на Бога, че му е била вдъхната една човешка душа.
към текста >>
Аз стоя тогава п
ред
едно природно произведение в човешката форма, която е убита, обаче се старая да събудя собствения живот на тази форма и от формата да събудя отново целия човек, въпреки че тя е само мъртва форма.
Но възможността съществува като граничен случай, че когато природата е убила вече едно същество, ражда се едно пресъздаване на самия труп чрез това, че нещо бива извлечено, което одушевява тази форма като нещо съвършено различно от това, което самият човек е с неговото душевно същество. Мога да си представя, че една примамливо произведение на изкуството се ражда чрез това, че в един труп изниква един нов живот, който отразява тайните, които съществуват по отношение на човека и които са покрити само чрез това, че до своята смърт човекът има в себе си своето собствено душевно същество. Ние не трябва да се спъваме при един такъв граничен случай. От него можем да си изясним, че художественото творчество може да бъде действено по отношение на външната природа, защото всъщност художественото творчество и наслаждение непрестанно протича по този начин, макар и то да не стига до граничния случай. Изкуството е едно непрестанно освобождаване на тайнствен живот, който не може да бъде в самата природа, който трябва да бъда извлечен.
Аз стоя тогава пред едно природно произведение в човешката форма, която е убита, обаче се старая да събудя собствения живот на тази форма и от формата да събудя отново целия човек, въпреки че тя е само мъртва форма.
Генезисът /Библейският разказ за сътворението на света и човека/ казва, че човекът се е родил от диханието на Бога, че му е била вдъхната една човешка душа. Това може да ни накара да виждаме във въздуха още нещо и друго освен онова съчетание на кислород и азот. Бихме могли да бъдем съблазнени да виждаме във въздуха нещо от това, което събужда от него човешката душа, нещо душевно, можем да бъдем съблазнени да вярваме, че всъщност този въздух копнее да бъде вдишван от човека, да стане една душа. Бихме могли да виждаме във въздуха насрещния образ на човешкото душевно естество, следователно повече от нещо само неживо: един копнеж към човека. Но положението е такова, че при въздуха много трудно ще стигнем до едно такова чувство, до едно такова усещание, защото въздухът и огънят подбуждат малко за художественото оформление.
към текста >>
Следователно непос
ред
ствено по отношение на въздуха ние не ще стигнем лесно до това усещание; обаче струва ми се, че едно действително художествено чувство може да стигне до това усещание по отношение на света на светлината и на цветовете.
Това може да ни накара да виждаме във въздуха още нещо и друго освен онова съчетание на кислород и азот. Бихме могли да бъдем съблазнени да виждаме във въздуха нещо от това, което събужда от него човешката душа, нещо душевно, можем да бъдем съблазнени да вярваме, че всъщност този въздух копнее да бъде вдишван от човека, да стане една душа. Бихме могли да виждаме във въздуха насрещния образ на човешкото душевно естество, следователно повече от нещо само неживо: един копнеж към човека. Но положението е такова, че при въздуха много трудно ще стигнем до едно такова чувство, до едно такова усещание, защото въздухът и огънят подбуждат малко за художественото оформление. Никой не ще иска да нарисува огъня, нито пък светкавицата, също така никой не ще иска да нарисува въздуха.
Следователно непосредствено по отношение на въздуха ние не ще стигнем лесно до това усещание; обаче струва ми се, че едно действително художествено чувство може да стигне до това усещание по отношение на света на светлината и на цветовете.
По отношение на света на светлината и на цветовете ние можем действително да имаме чувството: всеки цвят или поне отношенията на цветовете имат копнежа да станат или един цял човек или една част от човека. При човека те се намират или като вътрешен израз на неговото същество, или когато светлината го осветлява и бива отразена. Обаче ние можем да кажем: когато живеем в самата светлина, ние живеем заедно с копнежа на въздуха, да се оформи например като човешко лице. Можем да имаме чувството: червеният, жълтият цвят искат нещо; те искат да се оформят в нещо от човека, имат заложен в самите себе си един език, един говор. Тогава ние не ще бъдем съблазнени да копираме просто човека по еснафски начин.
към текста >>
И ние ще имаме опита, че ни е трудно да произведем едно вътрешно движение на обекта като п
ред
извикаме в червеното някакво прокарване на линия.
Това, което застава срещу човека в червения, в жълтия цвят, ще се изрази сам, става чрез собствена сила идеал на изкуството, да изключи мисълта, то създава този идеал на изкуството. Различно е положението, когато стоим срещу синия, срещу виолетовия цвят. Тук ще имаме много повече чувството, че със синия, с виолетовия цвят се приближаваме поне от една страна до мисълта. Ние ще имаме чувството, че със синия, с виолетовия цвят не можем да изобразим нещо, което изразява самото себе си, а което по-лесно изразява нещо друго. Ние ще бъдем съблазнени да изобразим синьото съобразно неговата вътрешност чрез това, че го познаваме в движение.
И ние ще имаме опита, че ни е трудно да произведем едно вътрешно движение на обекта като предизвикаме в червеното някакво прокарване на линия.
В червеното може да се роди физиономия, бих могъл да кажа, чрез нюансиране, чрез създаване на отсенки, отколкото чрез прокарване на линия. Червеното ще говори чрез самото себе си. Когато приведем синьото в прокарване на линия, то ще ни открие неговата вътрешна природа, ще ни заведе повече под повърхността на цвета, отколкото да ни изведе отгоре. Когато нещо се изразява като цвят, ние имаме чувството: цветът ни отблъсква. Синият цвят ни води вътре под повърхността на цвета, ние вярваме, че в това, което се изразява чрез синия цвят, е възможно движение, развиване на воля.
към текста >>
Така ние можем да обезмагьосваме това, което винаги застава п
ред
нас като част в природата, което в природата е убито чрез един по-висш живот.
Когато приведем синьото в прокарване на линия, то ще ни открие неговата вътрешна природа, ще ни заведе повече под повърхността на цвета, отколкото да ни изведе отгоре. Когато нещо се изразява като цвят, ние имаме чувството: цветът ни отблъсква. Синият цвят ни води вътре под повърхността на цвета, ние вярваме, че в това, което се изразява чрез синия цвят, е възможно движение, развиване на воля. Едно чисто сетивно-свръхсетивно същество, т.е. едно свръхсетивно същество, което искаме да пренесем в сетивния свят, да го нарисуваме синьо и да изразим неговото вътрешно движение чрез нюансирането на синия цвят, може да бъде нещо плодотворно.
Така ние можем да обезмагьосваме това, което винаги застава пред нас като част в природата, което в природата е убито чрез един по-висш живот.
Ние можем да намерим сетивно-свръхсетивното в самата природа, можем да оживим голата форма. Ние ще открием, че никога не ще се получи едно задоволително впечатление в действителния смисъл, когато в едно скулптурно произведение на изкуството предаваме човешката форма такава, каквато тя е при човека. Преди много години можах да добия веднъж един странен опит с един приятел, който стана скулптор. Той ми каза тогава двамата бяхме съвсем млади хора. Да, ето виж, би трябвало да произведем доброто пластично произведение на изкуството чрез това, като копираме точно всяка отделна гънка на повърхността.
към текста >>
Ние ще открием, че никога не ще се получи едно задоволително впечатление в действителния смисъл, когато в едно скулптурно произведение на изкуството п
ред
аваме човешката форма такава, каквато тя е при човека.
Синият цвят ни води вътре под повърхността на цвета, ние вярваме, че в това, което се изразява чрез синия цвят, е възможно движение, развиване на воля. Едно чисто сетивно-свръхсетивно същество, т.е. едно свръхсетивно същество, което искаме да пренесем в сетивния свят, да го нарисуваме синьо и да изразим неговото вътрешно движение чрез нюансирането на синия цвят, може да бъде нещо плодотворно. Така ние можем да обезмагьосваме това, което винаги застава пред нас като част в природата, което в природата е убито чрез един по-висш живот. Ние можем да намерим сетивно-свръхсетивното в самата природа, можем да оживим голата форма.
Ние ще открием, че никога не ще се получи едно задоволително впечатление в действителния смисъл, когато в едно скулптурно произведение на изкуството предаваме човешката форма такава, каквато тя е при човека.
Преди много години можах да добия веднъж един странен опит с един приятел, който стана скулптор. Той ми каза тогава двамата бяхме съвсем млади хора. Да, ето виж, би трябвало да произведем доброто пластично произведение на изкуството чрез това, като копираме точно всяка отделна гънка на повърхността. Трябва да призная, че този израз страшно ме раздразни, защото ми се струваше, че по този път би могло да се получи най-отвратителното в едно произведение на изкуството. Защото несъмнено, когато искаме да изработим от камък или от дърво това, което човекът има като форма, което убива в него живота чрез нещо по-висше, когато искаме да изработим това без този вътрешен живот, ние трябва да го оживим за себе си, трябва да накараме повърхността да каже това, което тя никога не може да каже при външния естествен човек.
към текста >>
П
ред
и много години можах да добия веднъж един странен опит с един приятел, който стана скулптор.
Едно чисто сетивно-свръхсетивно същество, т.е. едно свръхсетивно същество, което искаме да пренесем в сетивния свят, да го нарисуваме синьо и да изразим неговото вътрешно движение чрез нюансирането на синия цвят, може да бъде нещо плодотворно. Така ние можем да обезмагьосваме това, което винаги застава пред нас като част в природата, което в природата е убито чрез един по-висш живот. Ние можем да намерим сетивно-свръхсетивното в самата природа, можем да оживим голата форма. Ние ще открием, че никога не ще се получи едно задоволително впечатление в действителния смисъл, когато в едно скулптурно произведение на изкуството предаваме човешката форма такава, каквато тя е при човека.
Преди много години можах да добия веднъж един странен опит с един приятел, който стана скулптор.
Той ми каза тогава двамата бяхме съвсем млади хора. Да, ето виж, би трябвало да произведем доброто пластично произведение на изкуството чрез това, като копираме точно всяка отделна гънка на повърхността. Трябва да призная, че този израз страшно ме раздразни, защото ми се струваше, че по този път би могло да се получи най-отвратителното в едно произведение на изкуството. Защото несъмнено, когато искаме да изработим от камък или от дърво това, което човекът има като форма, което убива в него живота чрез нещо по-висше, когато искаме да изработим това без този вътрешен живот, ние трябва да го оживим за себе си, трябва да накараме повърхността да каже това, което тя никога не може да каже при външния естествен човек. Ние ще открием например, че, когато огъваме една повърхност, и след това я огънем двойно, така че гънката отново е огъната, имаме най-простото първично явление на живота.
към текста >>
Когато проследим този начин на разглеждане нещата, който се насочва върху интензивната безкрайност на природата, върху възможността да обезмагьосаме тайните на природата, когато проследим по това, какво той п
ред
ставлява в душевния живот на човека, тогава трябва да кажем: чрез това не се произвежда бледият живот на мислите.
Тези неща ни свидетелствуват, че съществува едно отношение между външната природа и човешката вътрешност, което има в действителност характера на сетивно-свръхсетивното. Ние стигаме по отношение на външната природа до образуване на мисълта именно чрез това, че тази външна природа държи омагьосано, убива чрез нещо по-висше това, което иначе съществува като части в природата и държи в себе си омагьосан един по-висш духовен живот. Благодарение на това ние сме принудени да схванем този убит живот чрез студената мисъл. Когато избегнем тази бледна мисъл и се заловим да обхванем онова, което се намира омагьосано в частите на природата и по отношение на което сами произвеждаме процеса да го съчетаем, да му дадем по-висшия живот, тогава ние минаваме през процеса на художественото творчество или през този на художественото наслаждение. И двете се отнасят едно към друго само така, че при едното това става по-късно, при другото по-рано, и при другото става по-рано това, което при първото е по-късно.
Когато проследим този начин на разглеждане нещата, който се насочва върху интензивната безкрайност на природата, върху възможността да обезмагьосаме тайните на природата, когато проследим по това, какво той представлява в душевния живот на човека, тогава трябва да кажем: чрез това не се произвежда бледият живот на мислите.
Това, което бива обезмагьосано по този начин, е по-светло от онова, което голата мисъл може да схване. Обаче то установява отново една връзка между външния обект и човешката душа, при която мисълта е заличена и при която все пак се проявява стремеж към едно духовно отношение между човека и предмета. Естествено това може да отиде по-далече и тогава стигаме до това, което днес изглежда на някои хора направо безсмислено, ужасно. Ние можем да разберем това; обаче ужасно е изглеждало на хората винаги това, което след това става за тях нещо самопонятно, след като известно време са свикнали с него. Когато разглеждате един човек достатъчно е само да го разглеждате по форма на неговия скелет -, Вие ще можете да добиете още чрез един съвсем повърхностен начин на разглеждане възгледа, че скелетът се състои от две силно диференцирани части днес не искаме да вземем под внимание друго: от скелета на главата, който е така да се каже само сложен отгоре, и от останалия скелет.
към текста >>
Обаче то установява отново една връзка между външния обект и човешката душа, при която мисълта е заличена и при която все пак се проявява стремеж към едно духовно отношение между човека и п
ред
мета.
Благодарение на това ние сме принудени да схванем този убит живот чрез студената мисъл. Когато избегнем тази бледна мисъл и се заловим да обхванем онова, което се намира омагьосано в частите на природата и по отношение на което сами произвеждаме процеса да го съчетаем, да му дадем по-висшия живот, тогава ние минаваме през процеса на художественото творчество или през този на художественото наслаждение. И двете се отнасят едно към друго само така, че при едното това става по-късно, при другото по-рано, и при другото става по-рано това, което при първото е по-късно. Когато проследим този начин на разглеждане нещата, който се насочва върху интензивната безкрайност на природата, върху възможността да обезмагьосаме тайните на природата, когато проследим по това, какво той представлява в душевния живот на човека, тогава трябва да кажем: чрез това не се произвежда бледият живот на мислите. Това, което бива обезмагьосано по този начин, е по-светло от онова, което голата мисъл може да схване.
Обаче то установява отново една връзка между външния обект и човешката душа, при която мисълта е заличена и при която все пак се проявява стремеж към едно духовно отношение между човека и предмета.
Естествено това може да отиде по-далече и тогава стигаме до това, което днес изглежда на някои хора направо безсмислено, ужасно. Ние можем да разберем това; обаче ужасно е изглеждало на хората винаги това, което след това става за тях нещо самопонятно, след като известно време са свикнали с него. Когато разглеждате един човек достатъчно е само да го разглеждате по форма на неговия скелет -, Вие ще можете да добиете още чрез един съвсем повърхностен начин на разглеждане възгледа, че скелетът се състои от две силно диференцирани части днес не искаме да вземем под внимание друго: от скелета на главата, който е така да се каже само сложен отгоре, и от останалия скелет. За този, който има чувство за формата, се установява сега не чрез някакво анатомическо разглеждане, а чрез едно чувствено разглеждане на скелета на главата и на скелета на тялото -, че единият е една метаморфоза на другия, че това, което са костите на главата можем да си го представим по форма така, щото винаги там, където се намира един хълм, този хълм също може да израсне, от друга страна там, където се намира един израстък, този израстък може да намалее, да изчезне, чрез просто преобразуване, чрез едно просто изменение ние можем фактически чрез изменение на формата да направим скелетът на главата да произлезе от останалия скелет на тялото и, до определена висока степен, останалият скелет да произлезе от този на главата. Така щото можем да кажем: в главата е омагьосан целият човек.
към текста >>
За този, който има чувство за формата, се установява сега не чрез някакво анатомическо разглеждане, а чрез едно чувствено разглеждане на скелета на главата и на скелета на тялото -, че единият е една метаморфоза на другия, че това, което са костите на главата можем да си го п
ред
ставим по форма така, щото винаги там, където се намира един хълм, този хълм също може да израсне, от друга страна там, където се намира един израстък, този израстък може да намалее, да изчезне, чрез просто преобразуване, чрез едно просто изменение ние можем фактически чрез изменение на формата да направим скелетът на главата да произлезе от останалия скелет на тялото и, до оп
ред
елена висока степен, останалият скелет да произлезе от този на главата.
Това, което бива обезмагьосано по този начин, е по-светло от онова, което голата мисъл може да схване. Обаче то установява отново една връзка между външния обект и човешката душа, при която мисълта е заличена и при която все пак се проявява стремеж към едно духовно отношение между човека и предмета. Естествено това може да отиде по-далече и тогава стигаме до това, което днес изглежда на някои хора направо безсмислено, ужасно. Ние можем да разберем това; обаче ужасно е изглеждало на хората винаги това, което след това става за тях нещо самопонятно, след като известно време са свикнали с него. Когато разглеждате един човек достатъчно е само да го разглеждате по форма на неговия скелет -, Вие ще можете да добиете още чрез един съвсем повърхностен начин на разглеждане възгледа, че скелетът се състои от две силно диференцирани части днес не искаме да вземем под внимание друго: от скелета на главата, който е така да се каже само сложен отгоре, и от останалия скелет.
За този, който има чувство за формата, се установява сега не чрез някакво анатомическо разглеждане, а чрез едно чувствено разглеждане на скелета на главата и на скелета на тялото -, че единият е една метаморфоза на другия, че това, което са костите на главата можем да си го представим по форма така, щото винаги там, където се намира един хълм, този хълм също може да израсне, от друга страна там, където се намира един израстък, този израстък може да намалее, да изчезне, чрез просто преобразуване, чрез едно просто изменение ние можем фактически чрез изменение на формата да направим скелетът на главата да произлезе от останалия скелет на тялото и, до определена висока степен, останалият скелет да произлезе от този на главата.
Така щото можем да кажем: в главата е омагьосан целият човек. Даже когато пред нас имаме един скелет без глава, ние ще бъдем съблазнени, ако не искаме да спрем при сетивното гледане, да допълним при този скелет сетивно-свръхсетивно скелета на главата; ние ще бъдем съблазнени да направим щото видението на главата да произлезе от скелета. Има хора, които не могат да си представят това. Обаче невъзможно е в природата да се роди по някакъв начин скелетът на туловището без скелета на главата. За този, който не застава срещу природата със своето мислене само като абстрактен човек, а застава така, че носи в собственото си усещание същността на природата и не може да чувствува обекта на природата по друг начин, освен както това трябва да бъде, е самопонятно, че от скелета на тялото му се явява като едно видение също скелетът на главата.
към текста >>
Даже когато п
ред
нас имаме един скелет без глава, ние ще бъдем съблазнени, ако не искаме да спрем при сетивното гледане, да допълним при този скелет сетивно-свръхсетивно скелета на главата; ние ще бъдем съблазнени да направим щото видението на главата да произлезе от скелета.
Естествено това може да отиде по-далече и тогава стигаме до това, което днес изглежда на някои хора направо безсмислено, ужасно. Ние можем да разберем това; обаче ужасно е изглеждало на хората винаги това, което след това става за тях нещо самопонятно, след като известно време са свикнали с него. Когато разглеждате един човек достатъчно е само да го разглеждате по форма на неговия скелет -, Вие ще можете да добиете още чрез един съвсем повърхностен начин на разглеждане възгледа, че скелетът се състои от две силно диференцирани части днес не искаме да вземем под внимание друго: от скелета на главата, който е така да се каже само сложен отгоре, и от останалия скелет. За този, който има чувство за формата, се установява сега не чрез някакво анатомическо разглеждане, а чрез едно чувствено разглеждане на скелета на главата и на скелета на тялото -, че единият е една метаморфоза на другия, че това, което са костите на главата можем да си го представим по форма така, щото винаги там, където се намира един хълм, този хълм също може да израсне, от друга страна там, където се намира един израстък, този израстък може да намалее, да изчезне, чрез просто преобразуване, чрез едно просто изменение ние можем фактически чрез изменение на формата да направим скелетът на главата да произлезе от останалия скелет на тялото и, до определена висока степен, останалият скелет да произлезе от този на главата. Така щото можем да кажем: в главата е омагьосан целият човек.
Даже когато пред нас имаме един скелет без глава, ние ще бъдем съблазнени, ако не искаме да спрем при сетивното гледане, да допълним при този скелет сетивно-свръхсетивно скелета на главата; ние ще бъдем съблазнени да направим щото видението на главата да произлезе от скелета.
Има хора, които не могат да си представят това. Обаче невъзможно е в природата да се роди по някакъв начин скелетът на туловището без скелета на главата. За този, който не застава срещу природата със своето мислене само като абстрактен човек, а застава така, че носи в собственото си усещание същността на природата и не може да чувствува обекта на природата по друг начин, освен както това трябва да бъде, е самопонятно, че от скелета на тялото му се явява като едно видение също скелетът на главата. Обаче за този, който прозира нещата, е все пак така, че, когато има само главата и сега от нея се допълва като чрез едно видение целия човек, този така допълнен човек става нещо различно от това, което той е в действителност, а не както правим обратното. Полученият по този начин човек е подобен и все пак различен.
към текста >>
Има хора, които не могат да си п
ред
ставят това.
Ние можем да разберем това; обаче ужасно е изглеждало на хората винаги това, което след това става за тях нещо самопонятно, след като известно време са свикнали с него. Когато разглеждате един човек достатъчно е само да го разглеждате по форма на неговия скелет -, Вие ще можете да добиете още чрез един съвсем повърхностен начин на разглеждане възгледа, че скелетът се състои от две силно диференцирани части днес не искаме да вземем под внимание друго: от скелета на главата, който е така да се каже само сложен отгоре, и от останалия скелет. За този, който има чувство за формата, се установява сега не чрез някакво анатомическо разглеждане, а чрез едно чувствено разглеждане на скелета на главата и на скелета на тялото -, че единият е една метаморфоза на другия, че това, което са костите на главата можем да си го представим по форма така, щото винаги там, където се намира един хълм, този хълм също може да израсне, от друга страна там, където се намира един израстък, този израстък може да намалее, да изчезне, чрез просто преобразуване, чрез едно просто изменение ние можем фактически чрез изменение на формата да направим скелетът на главата да произлезе от останалия скелет на тялото и, до определена висока степен, останалият скелет да произлезе от този на главата. Така щото можем да кажем: в главата е омагьосан целият човек. Даже когато пред нас имаме един скелет без глава, ние ще бъдем съблазнени, ако не искаме да спрем при сетивното гледане, да допълним при този скелет сетивно-свръхсетивно скелета на главата; ние ще бъдем съблазнени да направим щото видението на главата да произлезе от скелета.
Има хора, които не могат да си представят това.
Обаче невъзможно е в природата да се роди по някакъв начин скелетът на туловището без скелета на главата. За този, който не застава срещу природата със своето мислене само като абстрактен човек, а застава така, че носи в собственото си усещание същността на природата и не може да чувствува обекта на природата по друг начин, освен както това трябва да бъде, е самопонятно, че от скелета на тялото му се явява като едно видение също скелетът на главата. Обаче за този, който прозира нещата, е все пак така, че, когато има само главата и сега от нея се допълва като чрез едно видение целия човек, този така допълнен човек става нещо различно от това, което той е в действителност, а не както правим обратното. Полученият по този начин човек е подобен и все пак различен. Така щото и тук можем да кажем: в природата в човека е създадено нещо цяло, което се състои от двете части: главата и останалият организъм; обаче всяка отделна част иска да стане един цял човек.
към текста >>
Аз вярвам, че това п
ред
извиква ужас още в п
ред
ставата.
В едно по-висше цяло е убит животът, който във всяка отделна част е омагьосан като цял човек. Ако изключим мисълта, която възниква в нас, когато заставаме срещу човека, тогава ние се виждаме поставени в необходимостта да създадем отново от собствената вътрешност това, което отнема на човека по този начин като го анализираме. И по този начин ние градим творчески, както самата природа, изграждаме отново природата. Ние създаваме този безкрайно интензивен, пълен със значение процес на унифициране на това, което трябва да бъде първо убито в неговите части, за да се яви отново на по-висока степен. И самопонятното става нещо различно, когато го пресъздаваме в духа.
Аз вярвам, че това предизвиква ужас още в представата.
Ние се опитахме в нашата сграда в Дорнах опити могат да се правят във всички области, никога не може да става дума да искаме да утесним изкуството чрез някакви догми -, опитахме се при една група, която трябва да бъде изваяна от дърво важно е, че тя трябва да бъде изваяна от дърво, тя не може да бъде изваяна от камък опитахме се първо да съединим в една средна фигура на една по-висока степен отново онова, което е съединено също при човека, обаче съединено е чрез природата, при което частите са отново убити чрез по-висшето. Всеки човек е асиметричен. Обаче това, което в лявата страна иска да бъде нещо съвършено друго отколкото в дясната страна, това ние можем да почувствуваме: тогава пред нас стоят двама човеци, единият ляв човек, в природата то е съединено в едно по-висше единство, като е унищожено своеволието на частите. За художественото разглеждане, което застава срещу природата, отново възниква, бих могъл да кажа, цялостната форма на левия човек и на десния човек. И двамата искат всъщност нещо различно и художникът трябва това може да остане напълно в подсъзнанието художникът трябва да изживее допълнително процеса, който природата извършва на една друга степен, като тя убива левия човек и десния човек и ги приравнява в цялостния човек.
към текста >>
Ние се опитахме в нашата сграда в Дорнах опити могат да се правят във всички области, никога не може да става дума да искаме да утесним изкуството чрез някакви догми -, опитахме се при една група, която трябва да бъде изваяна от дърво важно е, че тя трябва да бъде изваяна от дърво, тя не може да бъде изваяна от камък опитахме се първо да съединим в една с
ред
на фигура на една по-висока степен отново онова, което е съединено също при човека, обаче съединено е чрез природата, при което частите са отново убити чрез по-висшето.
Ако изключим мисълта, която възниква в нас, когато заставаме срещу човека, тогава ние се виждаме поставени в необходимостта да създадем отново от собствената вътрешност това, което отнема на човека по този начин като го анализираме. И по този начин ние градим творчески, както самата природа, изграждаме отново природата. Ние създаваме този безкрайно интензивен, пълен със значение процес на унифициране на това, което трябва да бъде първо убито в неговите части, за да се яви отново на по-висока степен. И самопонятното става нещо различно, когато го пресъздаваме в духа. Аз вярвам, че това предизвиква ужас още в представата.
Ние се опитахме в нашата сграда в Дорнах опити могат да се правят във всички области, никога не може да става дума да искаме да утесним изкуството чрез някакви догми -, опитахме се при една група, която трябва да бъде изваяна от дърво важно е, че тя трябва да бъде изваяна от дърво, тя не може да бъде изваяна от камък опитахме се първо да съединим в една средна фигура на една по-висока степен отново онова, което е съединено също при човека, обаче съединено е чрез природата, при което частите са отново убити чрез по-висшето.
Всеки човек е асиметричен. Обаче това, което в лявата страна иска да бъде нещо съвършено друго отколкото в дясната страна, това ние можем да почувствуваме: тогава пред нас стоят двама човеци, единият ляв човек, в природата то е съединено в едно по-висше единство, като е унищожено своеволието на частите. За художественото разглеждане, което застава срещу природата, отново възниква, бих могъл да кажа, цялостната форма на левия човек и на десния човек. И двамата искат всъщност нещо различно и художникът трябва това може да остане напълно в подсъзнанието художникът трябва да изживее допълнително процеса, който природата извършва на една друга степен, като тя убива левия човек и десния човек и ги приравнява в цялостния човек. Когато сега създаваме художествено една форма, в която в самата форма е посочено, че човекът е едно асиметрично същество, тогава трябва да се прибави нещо друго.
към текста >>
Обаче това, което в лявата страна иска да бъде нещо съвършено друго отколкото в дясната страна, това ние можем да почувствуваме: тогава п
ред
нас стоят двама човеци, единият ляв човек, в природата то е съединено в едно по-висше единство, като е унищожено своеволието на частите.
Ние създаваме този безкрайно интензивен, пълен със значение процес на унифициране на това, което трябва да бъде първо убито в неговите части, за да се яви отново на по-висока степен. И самопонятното става нещо различно, когато го пресъздаваме в духа. Аз вярвам, че това предизвиква ужас още в представата. Ние се опитахме в нашата сграда в Дорнах опити могат да се правят във всички области, никога не може да става дума да искаме да утесним изкуството чрез някакви догми -, опитахме се при една група, която трябва да бъде изваяна от дърво важно е, че тя трябва да бъде изваяна от дърво, тя не може да бъде изваяна от камък опитахме се първо да съединим в една средна фигура на една по-висока степен отново онова, което е съединено също при човека, обаче съединено е чрез природата, при което частите са отново убити чрез по-висшето. Всеки човек е асиметричен.
Обаче това, което в лявата страна иска да бъде нещо съвършено друго отколкото в дясната страна, това ние можем да почувствуваме: тогава пред нас стоят двама човеци, единият ляв човек, в природата то е съединено в едно по-висше единство, като е унищожено своеволието на частите.
За художественото разглеждане, което застава срещу природата, отново възниква, бих могъл да кажа, цялостната форма на левия човек и на десния човек. И двамата искат всъщност нещо различно и художникът трябва това може да остане напълно в подсъзнанието художникът трябва да изживее допълнително процеса, който природата извършва на една друга степен, като тя убива левия човек и десния човек и ги приравнява в цялостния човек. Когато сега създаваме художествено една форма, в която в самата форма е посочено, че човекът е едно асиметрично същество, тогава трябва да се прибави нещо друго. Когато сетивно-свръхсетивното е възприето, то поставя художника в необходимостта да прибави действително това, което е необходимо като други форми. Ето защо ние бяхме принудени да създадем други фигури.
към текста >>
Какво живее в човека като едно видение, когато си п
ред
ставяме човек туловище допълнен визионерно до цялостния човек?
И двамата искат всъщност нещо различно и художникът трябва това може да остане напълно в подсъзнанието художникът трябва да изживее допълнително процеса, който природата извършва на една друга степен, като тя убива левия човек и десния човек и ги приравнява в цялостния човек. Когато сега създаваме художествено една форма, в която в самата форма е посочено, че човекът е едно асиметрично същество, тогава трябва да се прибави нещо друго. Когато сетивно-свръхсетивното е възприето, то поставя художника в необходимостта да прибави действително това, което е необходимо като други форми. Ето защо ние бяхме принудени да създадем други фигури. Бяхме принудени да изравним разделянето и съчетаването отново на левия и на десния човек чрез това, че отбелязахме двете други противоположности.
Какво живее в човека като едно видение, когато си представяме човек туловище допълнен визионерно до цялостния човек?
Тук ние бихме имали живеещо във външната форма това, което възлиза като нагони, като инстинкти от туловището и отива в главата, което бихме могли да наречем луциферическото. Ние ще искаме да оформим луциферическото по начин различен от този, който природата прилага: ще превърнем например раменните лопатки в крила; след това ще бъде отново съблазнени да съберем, да свържем това, което природата стеснява, ограничава, тези крила, с формата на ухото и на главата. От тези сетивно-свръхсетивни части на човека ще се получи нещо различно от един обикновен естествен човек, обаче то ще представлява една определена страна на човека, която не бихме могли да представим отделно. Би било ужасно, ако някой би поставил за себе си нещо подобно като фигура, обаче заедно с човека и доведено в подходяща композиция към човека, то може отново да бъде изработено така, че да подражаваме композиционната сила на природата. Обратно трябва да пресъздадем също така това, което в човешката глава иска да стане един цял човек.
към текста >>
От тези сетивно-свръхсетивни части на човека ще се получи нещо различно от един обикновен естествен човек, обаче то ще п
ред
ставлява една оп
ред
елена страна на човека, която не бихме могли да п
ред
ставим отделно.
Ето защо ние бяхме принудени да създадем други фигури. Бяхме принудени да изравним разделянето и съчетаването отново на левия и на десния човек чрез това, че отбелязахме двете други противоположности. Какво живее в човека като едно видение, когато си представяме човек туловище допълнен визионерно до цялостния човек? Тук ние бихме имали живеещо във външната форма това, което възлиза като нагони, като инстинкти от туловището и отива в главата, което бихме могли да наречем луциферическото. Ние ще искаме да оформим луциферическото по начин различен от този, който природата прилага: ще превърнем например раменните лопатки в крила; след това ще бъде отново съблазнени да съберем, да свържем това, което природата стеснява, ограничава, тези крила, с формата на ухото и на главата.
От тези сетивно-свръхсетивни части на човека ще се получи нещо различно от един обикновен естествен човек, обаче то ще представлява една определена страна на човека, която не бихме могли да представим отделно.
Би било ужасно, ако някой би поставил за себе си нещо подобно като фигура, обаче заедно с човека и доведено в подходяща композиция към човека, то може отново да бъде изработено така, че да подражаваме композиционната сила на природата. Обратно трябва да пресъздадем също така това, което в човешката глава иска да стане един цял човек. Това, което в човешката глава иска да стане един цял човек, то се вкостенява, втвърдява се, когато го развием, за да добием целия човек. То е това, което постоянно трябва да побеждаваме в самите нас, което фактически побеждаваме, като към импулсите, които носим в нас чрез нашата глава, в нас действуват онези импулси, които идвайки от останалия организъм подържат в свежо състояние това втвърдяващо се. Това, което е глава, ние трябва да го победим чрез това, което произхожда от кръвта на сърдечния организъм.
към текста >>
Това п
ред
полага, че всъщност художникът и този, който се наслаждава художествено стоят срещу природата и срещу самите себе си по един много сложен начин нещо, което остава в подсъзнанието, тъй като мисълта е изключена.
Това, което в човешката глава иска да стане един цял човек, то се вкостенява, втвърдява се, когато го развием, за да добием целия човек. То е това, което постоянно трябва да побеждаваме в самите нас, което фактически побеждаваме, като към импулсите, които носим в нас чрез нашата глава, в нас действуват онези импулси, които идвайки от останалия организъм подържат в свежо състояние това втвърдяващо се. Това, което е глава, ние трябва да го победим чрез това, което произхожда от кръвта на сърдечния организъм. Тук сетивно-свръхсетивното устройство на човека дава възможността да пресъздадем в отделни форми това, което в отделната човешка форма е компонирано от самата природа по един скрит начин на друга степен. Фактически това, което бихме могли да наречем процес на пресъздаването, се превръща в един процес на човешкия душевен живот, нещо, което природата подражава не само външно абстрактно, а което то продължава развитието на природата в самия човек.
Това предполага, че всъщност художникът и този, който се наслаждава художествено стоят срещу природата и срещу самите себе си по един много сложен начин нещо, което остава в подсъзнанието, тъй като мисълта е изключена.
Трябва вече да кажем: към това, което трябва да стане художествено, ние стоим в един сложен процес. Ако някой би искал да изобрази просто една красива жена, като само подражава това, което природата дава, той би убил вътрешно тази жена. Той би я представил, би я изобразил мъртва. При него тя не би живяла, тъкмо когато той я копира много точно. Художникът трябва да бъде в състояние да я превърне първо в един труп, след това обаче чрез това, което е същински, истински хумор, да пресъздаде нейната красота от един съвършено друг елемент.
към текста >>
Той би я п
ред
ставил, би я изобразил мъртва.
Тук сетивно-свръхсетивното устройство на човека дава възможността да пресъздадем в отделни форми това, което в отделната човешка форма е компонирано от самата природа по един скрит начин на друга степен. Фактически това, което бихме могли да наречем процес на пресъздаването, се превръща в един процес на човешкия душевен живот, нещо, което природата подражава не само външно абстрактно, а което то продължава развитието на природата в самия човек. Това предполага, че всъщност художникът и този, който се наслаждава художествено стоят срещу природата и срещу самите себе си по един много сложен начин нещо, което остава в подсъзнанието, тъй като мисълта е изключена. Трябва вече да кажем: към това, което трябва да стане художествено, ние стоим в един сложен процес. Ако някой би искал да изобрази просто една красива жена, като само подражава това, което природата дава, той би убил вътрешно тази жена.
Той би я представил, би я изобразил мъртва.
При него тя не би живяла, тъкмо когато той я копира много точно. Художникът трябва да бъде в състояние да я превърне първо в един труп, след това обаче чрез това, което е същински, истински хумор, да пресъздаде нейната красота от един съвършено друг елемент. Говорейки преносно, можем да кажем: без да убием една красива жена, без да я превърнем в нещо мъртво, ние не можем да я нарисуваме правилно. Нейната красота в природата съществува чрез нещо съвършено различно отколкото тя трябва да съществува в едно завършено произведение на изкуството. Трябва да открием първо чрез хумор това, което отново създава онова, което всъщност трябва да убием.
към текста >>
Когато наблюдавам един пъргав млад селянин, който отива на планинското пасище, и просто го изобразя, аз ще създам вероятно нещо съвсем мъртво; обаче когато се постарая така да се каже първо да го убия /на картината разбира се/ и чрез оп
ред
елено прекарване на линиите да произведа една хармония между него и заобикалящата природа, аз ще мога да създам нещо художествено.
Трябва да открием първо чрез хумор това, което отново създава онова, което всъщност трябва да убием. Можем да кажем: когато седим срещу един сериозен учен, тогава изобразяването на този учен е всъщност първо една комедия, ние ще бъдем съблазнени може би да се присмеем на неговия сериозен израз. Обаче ние ще завършим художествено сериозното лице на учения едвам тогава, когато сме го оживили отново по един пълен с хумор начин чрез нещо друго. Ние трябва отново да го направим миловиден и ще можем тогава да го разберем от една съвършено друга страна. Следователно касае се за това, да направим да възкръсне отново онова, което е убито в природата, чрез собствен субективен живот, да го обезмагьосаме, да го освободим.
Когато наблюдавам един пъргав млад селянин, който отива на планинското пасище, и просто го изобразя, аз ще създам вероятно нещо съвсем мъртво; обаче когато се постарая така да се каже първо да го убия /на картината разбира се/ и чрез определено прекарване на линиите да произведа една хармония между него и заобикалящата природа, аз ще мога да създам нещо художествено.
Ходлер се е опитал да направи такива неща и ние можем да видим, че навсякъде в подсъзнанието съществува стремеж към нещо подобно, което е довело също до художествена дискусия върху това, което бихме могли да наречем, от една страна, създаването на насрещния образ на незавършеното видение, и, от друга страна, създаването на субективния насрещен образ чрез това, което в природата е омагьосано и постоянно убито чрез един по-висш живот. Чрез това сетивно-свръхсетивното идва при човека от две страни, чрез това човекът може да се опита да го доведе до едно по-висше ново съществуване в изкуството. В моята предишна сказка върху същата тема аз се опитах да свържа мислите, които развих тук пред Вас, за да изложа, как сетивно-свръхсетивното може да се осъществи чрез изкуството, с определени мисли на Гьоте. Това бе изтълкувано лошо и сега аз забелязвам именно, че работата провървя и без да се свързвам с мислите на Гьоте. Когато някой свързва своите обяснения с мислите на Гьоте, той бива упрекнат, които мислят че се приближават особено много до Гьоте, когато предават нещо от него, когато предават нещо от Гьоте, което те не разбират, тези хора вярват, че трябва да осъждат другите, които са положили усилия да проникнат в нещата.
към текста >>
В моята п
ред
ишна сказка върху същата тема аз се опитах да свържа мислите, които развих тук п
ред
Вас, за да изложа, как сетивно-свръхсетивното може да се осъществи чрез изкуството, с оп
ред
елени мисли на Гьоте.
Ние трябва отново да го направим миловиден и ще можем тогава да го разберем от една съвършено друга страна. Следователно касае се за това, да направим да възкръсне отново онова, което е убито в природата, чрез собствен субективен живот, да го обезмагьосаме, да го освободим. Когато наблюдавам един пъргав млад селянин, който отива на планинското пасище, и просто го изобразя, аз ще създам вероятно нещо съвсем мъртво; обаче когато се постарая така да се каже първо да го убия /на картината разбира се/ и чрез определено прекарване на линиите да произведа една хармония между него и заобикалящата природа, аз ще мога да създам нещо художествено. Ходлер се е опитал да направи такива неща и ние можем да видим, че навсякъде в подсъзнанието съществува стремеж към нещо подобно, което е довело също до художествена дискусия върху това, което бихме могли да наречем, от една страна, създаването на насрещния образ на незавършеното видение, и, от друга страна, създаването на субективния насрещен образ чрез това, което в природата е омагьосано и постоянно убито чрез един по-висш живот. Чрез това сетивно-свръхсетивното идва при човека от две страни, чрез това човекът може да се опита да го доведе до едно по-висше ново съществуване в изкуството.
В моята предишна сказка върху същата тема аз се опитах да свържа мислите, които развих тук пред Вас, за да изложа, как сетивно-свръхсетивното може да се осъществи чрез изкуството, с определени мисли на Гьоте.
Това бе изтълкувано лошо и сега аз забелязвам именно, че работата провървя и без да се свързвам с мислите на Гьоте. Когато някой свързва своите обяснения с мислите на Гьоте, той бива упрекнат, които мислят че се приближават особено много до Гьоте, когато предават нещо от него, когато предават нещо от Гьоте, което те не разбират, тези хора вярват, че трябва да осъждат другите, които са положили усилия да проникнат в нещата. Ние можем да разберем такива прояви; това е един природосъобразен процес в човешкия живот и понякога трябва много да се радваме, когато това, което казваме, бива съдено по този начин. Бихме могли даже да приемем: ако казаното би било съдено по друг начин, тогава ние ще сме казали нещо излишно или глупаво, следователно това, което можах да избягна, искам да изнеса поне накрая. Аз вярвам фактически, че този, който пристъпва с разбиране към Гьоте, той ще намери вече в Гьотевото великодушен и разбиращ възглед върху изкуството това, макар и изразено по друг начин, което днес бе показано като сетивен-свръхсетивен елемент в изкуството.
към текста >>
Когато някой свързва своите обяснения с мислите на Гьоте, той бива упрекнат, които мислят че се приближават особено много до Гьоте, когато п
ред
ават нещо от него, когато п
ред
ават нещо от Гьоте, което те не разбират, тези хора вярват, че трябва да осъждат другите, които са положили усилия да проникнат в нещата.
Когато наблюдавам един пъргав млад селянин, който отива на планинското пасище, и просто го изобразя, аз ще създам вероятно нещо съвсем мъртво; обаче когато се постарая така да се каже първо да го убия /на картината разбира се/ и чрез определено прекарване на линиите да произведа една хармония между него и заобикалящата природа, аз ще мога да създам нещо художествено. Ходлер се е опитал да направи такива неща и ние можем да видим, че навсякъде в подсъзнанието съществува стремеж към нещо подобно, което е довело също до художествена дискусия върху това, което бихме могли да наречем, от една страна, създаването на насрещния образ на незавършеното видение, и, от друга страна, създаването на субективния насрещен образ чрез това, което в природата е омагьосано и постоянно убито чрез един по-висш живот. Чрез това сетивно-свръхсетивното идва при човека от две страни, чрез това човекът може да се опита да го доведе до едно по-висше ново съществуване в изкуството. В моята предишна сказка върху същата тема аз се опитах да свържа мислите, които развих тук пред Вас, за да изложа, как сетивно-свръхсетивното може да се осъществи чрез изкуството, с определени мисли на Гьоте. Това бе изтълкувано лошо и сега аз забелязвам именно, че работата провървя и без да се свързвам с мислите на Гьоте.
Когато някой свързва своите обяснения с мислите на Гьоте, той бива упрекнат, които мислят че се приближават особено много до Гьоте, когато предават нещо от него, когато предават нещо от Гьоте, което те не разбират, тези хора вярват, че трябва да осъждат другите, които са положили усилия да проникнат в нещата.
Ние можем да разберем такива прояви; това е един природосъобразен процес в човешкия живот и понякога трябва много да се радваме, когато това, което казваме, бива съдено по този начин. Бихме могли даже да приемем: ако казаното би било съдено по друг начин, тогава ние ще сме казали нещо излишно или глупаво, следователно това, което можах да избягна, искам да изнеса поне накрая. Аз вярвам фактически, че този, който пристъпва с разбиране към Гьоте, той ще намери вече в Гьотевото великодушен и разбиращ възглед върху изкуството това, макар и изразено по друг начин, което днес бе показано като сетивен-свръхсетивен елемент в изкуството. Даже самият израз е взет от Гьоте. И аз вярвам, въпреки че съм напълно на мнение, че в определен смисъл е правилно, че онзи, комуто изкуството разкрива своите тайни, има известна изразена антипатия да влезе в едно умствено критикуване на изкуството или да навлезе в едно естетично-научно разглеждане, аз вярвам, че върху изкуството може да се говори само от гледна точка на живота, че върху изкуството се говори всъщност най-правилно, когато слушаме самия човек на изкуството.
към текста >>
И аз вярвам, въпреки че съм напълно на мнение, че в оп
ред
елен смисъл е правилно, че онзи, комуто изкуството разкрива своите тайни, има известна изразена антипатия да влезе в едно умствено критикуване на изкуството или да навлезе в едно естетично-научно разглеждане, аз вярвам, че върху изкуството може да се говори само от гледна точка на живота, че върху изкуството се говори всъщност най-правилно, когато слушаме самия човек на изкуството.
Когато някой свързва своите обяснения с мислите на Гьоте, той бива упрекнат, които мислят че се приближават особено много до Гьоте, когато предават нещо от него, когато предават нещо от Гьоте, което те не разбират, тези хора вярват, че трябва да осъждат другите, които са положили усилия да проникнат в нещата. Ние можем да разберем такива прояви; това е един природосъобразен процес в човешкия живот и понякога трябва много да се радваме, когато това, което казваме, бива съдено по този начин. Бихме могли даже да приемем: ако казаното би било съдено по друг начин, тогава ние ще сме казали нещо излишно или глупаво, следователно това, което можах да избягна, искам да изнеса поне накрая. Аз вярвам фактически, че този, който пристъпва с разбиране към Гьоте, той ще намери вече в Гьотевото великодушен и разбиращ възглед върху изкуството това, макар и изразено по друг начин, което днес бе показано като сетивен-свръхсетивен елемент в изкуството. Даже самият израз е взет от Гьоте.
И аз вярвам, въпреки че съм напълно на мнение, че в определен смисъл е правилно, че онзи, комуто изкуството разкрива своите тайни, има известна изразена антипатия да влезе в едно умствено критикуване на изкуството или да навлезе в едно естетично-научно разглеждане, аз вярвам, че върху изкуството може да се говори само от гледна точка на живота, че върху изкуството се говори всъщност най-правилно, когато слушаме самия човек на изкуството.
Без съмнение тогава стигаме до там да имаме един странен опит. По правило хората на изкуството ругаят ужасно върху това, което други хора на изкуството произвеждат и когато изпитваме радост при произведенията на художниците, понякога не изпитваме радост от това, което художниците изказват върху техните произведения, защото понякога те живеят в илюзии относно техните собствени произведения. Но художникът трябва да твори от илюзии и именно това може да бъде онова, което дава правилния импулс за неговото художествено творчество. Макар и да допускам всичко това, и макар от една страна да разбирам напълно, че художникът действително е суров по отношение на всичко това, което се проявява като сприятеляване към него от страна на тези, които разглеждат изкуството естетично-научно или по друг начин, все пак вярвам, че не е съвсем ненужно да си образуваме чувствени представи върху изкуството. Аз вярвам, че изкуството постоянно трябва да напредва заедно с напредъка на душевния живот.
към текста >>
Макар и да допускам всичко това, и макар от една страна да разбирам напълно, че художникът действително е суров по отношение на всичко това, което се проявява като сприятеляване към него от страна на тези, които разглеждат изкуството естетично-научно или по друг начин, все пак вярвам, че не е съвсем ненужно да си образуваме чувствени п
ред
стави върху изкуството.
Даже самият израз е взет от Гьоте. И аз вярвам, въпреки че съм напълно на мнение, че в определен смисъл е правилно, че онзи, комуто изкуството разкрива своите тайни, има известна изразена антипатия да влезе в едно умствено критикуване на изкуството или да навлезе в едно естетично-научно разглеждане, аз вярвам, че върху изкуството може да се говори само от гледна точка на живота, че върху изкуството се говори всъщност най-правилно, когато слушаме самия човек на изкуството. Без съмнение тогава стигаме до там да имаме един странен опит. По правило хората на изкуството ругаят ужасно върху това, което други хора на изкуството произвеждат и когато изпитваме радост при произведенията на художниците, понякога не изпитваме радост от това, което художниците изказват върху техните произведения, защото понякога те живеят в илюзии относно техните собствени произведения. Но художникът трябва да твори от илюзии и именно това може да бъде онова, което дава правилния импулс за неговото художествено творчество.
Макар и да допускам всичко това, и макар от една страна да разбирам напълно, че художникът действително е суров по отношение на всичко това, което се проявява като сприятеляване към него от страна на тези, които разглеждат изкуството естетично-научно или по друг начин, все пак вярвам, че не е съвсем ненужно да си образуваме чувствени представи върху изкуството.
Аз вярвам, че изкуството постоянно трябва да напредва заедно с напредъка на душевния живот. Вярвам, че именно чрез разглеждането на сетивно-свръхсетивното, както то се оформя чрез задържаното видение, както то застава срещу нас от външната природа, когато обезмагьосваме това, което е омагьосано в нея, изкуството разрешава загадките на природата по сетивно-свръхсетивен начин. Така щото накрая искам да цитирам това хубаво, световно-човешко изказване като едно резюмиране на днешното разглеждане: "Комуто природата започва да разкрива нейната явна тайна, той чувствува един неудържим копнеж към нейния най-достоен тълкувател, изкуството".
към текста >>
Аз вярвам, че изкуството постоянно трябва да нап
ред
ва заедно с нап
ред
ъка на душевния живот.
И аз вярвам, въпреки че съм напълно на мнение, че в определен смисъл е правилно, че онзи, комуто изкуството разкрива своите тайни, има известна изразена антипатия да влезе в едно умствено критикуване на изкуството или да навлезе в едно естетично-научно разглеждане, аз вярвам, че върху изкуството може да се говори само от гледна точка на живота, че върху изкуството се говори всъщност най-правилно, когато слушаме самия човек на изкуството. Без съмнение тогава стигаме до там да имаме един странен опит. По правило хората на изкуството ругаят ужасно върху това, което други хора на изкуството произвеждат и когато изпитваме радост при произведенията на художниците, понякога не изпитваме радост от това, което художниците изказват върху техните произведения, защото понякога те живеят в илюзии относно техните собствени произведения. Но художникът трябва да твори от илюзии и именно това може да бъде онова, което дава правилния импулс за неговото художествено творчество. Макар и да допускам всичко това, и макар от една страна да разбирам напълно, че художникът действително е суров по отношение на всичко това, което се проявява като сприятеляване към него от страна на тези, които разглеждат изкуството естетично-научно или по друг начин, все пак вярвам, че не е съвсем ненужно да си образуваме чувствени представи върху изкуството.
Аз вярвам, че изкуството постоянно трябва да напредва заедно с напредъка на душевния живот.
Вярвам, че именно чрез разглеждането на сетивно-свръхсетивното, както то се оформя чрез задържаното видение, както то застава срещу нас от външната природа, когато обезмагьосваме това, което е омагьосано в нея, изкуството разрешава загадките на природата по сетивно-свръхсетивен начин. Така щото накрая искам да цитирам това хубаво, световно-човешко изказване като едно резюмиране на днешното разглеждане: "Комуто природата започва да разкрива нейната явна тайна, той чувствува един неудържим копнеж към нейния най-достоен тълкувател, изкуството".
към текста >>
97.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Първо по отношение на едно такова разглеждане, каквото ще бъде направено сега, съществува оп
ред
елен п
ред
разсъдък а п
ред
разсъдъците не винаги са без основание -, съществува оп
ред
елен основателен п
ред
разсъдък, който се опира на разбирането, че всъщност художественото творчество, художествената наслада, художественото чувство не иска да има нищо общо с някакъв възглед върху изкуството, с някакво познание върху изкуството.
Виена, 1 юни 1918 г. Сетивно-свръхсетивното духовно познание и художественото творчество Няколко приятели, които присъствуваха на моите изнесени в Мюнхен сказки върху отношенията на Духовната Наука и изкуство, бяха на мнение, че трябва да говоря и тук във Виена върху изказаните там мисли. Отговаряйки на това желание, аз Ви моля да приемете това, което ще кажа тази вечер, абсолютно така, че то е замислено в непретенциозна форма и иска да даде само афористични забележки върху някои неща, което може да се каже върху отношенията на това, което можем да наречем ясновидство, както то се преследва от антропософски ориентираната Духовна Наука, към художественото творчество и към същността на художествената наслада.
Първо по отношение на едно такова разглеждане, каквото ще бъде направено сега, съществува определен предразсъдък а предразсъдъците не винаги са без основание -, съществува определен основателен предразсъдък, който се опира на разбирането, че всъщност художественото творчество, художествената наслада, художественото чувство не иска да има нищо общо с някакъв възглед върху изкуството, с някакво познание върху изкуството.
И мнозина, които работят в областта на изкуството, са на мнение, че в художественото творчество както и в художествената наслада е нещо вредно за действуващия в него първичен импулс, ако в това, което художникът изявява се внасят твърде много мисли, понятия, идеи. Аз вярвам без съмнение, че този предразсъдък по отношение на всичко онова, което можем да наречем абстрактна, научна в приетия смисъл естетика, че тази наука с право се отбягва от художественото схващане, защото действително художественото чувство бива всъщност опустошено, възпрепятствувано от всичко това, което е насочено по някакъв начин към устроеното в общоприетия смисъл научно разглеждане. От друга страна обаче ние живеем в една епоха, в която изхождайки от определена световноисторическа необходимост, много от това, което до сега е действувало несъзнателно в човека, трябва да бъде издигнато до съзнанието. Също както не сме в състояние да поставим в светлината на мита социалните и обществени отношения от човек на човек, какъвто е бил случаят в минали времена, а сме просто принудени чрез хода на развитието на човечеството да търсим нашето бъдеще в едно действително схващане на това, което пулсира в историческото развитие, ако искаме да познаем, що е социална структура, що е съвместен обществен живот и т.н. между хората, така също е необходимо, щото много от това, което с право е било търсено по един повече или по-малко съзнателен или несъзнателен начин в инстинктивното царуване на човешката фантазия и други подобни, да бъде издигнато в съзнанието.
към текста >>
И мнозина, които работят в областта на изкуството, са на мнение, че в художественото творчество както и в художествената наслада е нещо в
ред
но за действуващия в него първичен импулс, ако в това, което художникът изявява се внасят твърде много мисли, понятия, идеи.
Виена, 1 юни 1918 г. Сетивно-свръхсетивното духовно познание и художественото творчество Няколко приятели, които присъствуваха на моите изнесени в Мюнхен сказки върху отношенията на Духовната Наука и изкуство, бяха на мнение, че трябва да говоря и тук във Виена върху изказаните там мисли. Отговаряйки на това желание, аз Ви моля да приемете това, което ще кажа тази вечер, абсолютно така, че то е замислено в непретенциозна форма и иска да даде само афористични забележки върху някои неща, което може да се каже върху отношенията на това, което можем да наречем ясновидство, както то се преследва от антропософски ориентираната Духовна Наука, към художественото творчество и към същността на художествената наслада. Първо по отношение на едно такова разглеждане, каквото ще бъде направено сега, съществува определен предразсъдък а предразсъдъците не винаги са без основание -, съществува определен основателен предразсъдък, който се опира на разбирането, че всъщност художественото творчество, художествената наслада, художественото чувство не иска да има нищо общо с някакъв възглед върху изкуството, с някакво познание върху изкуството.
И мнозина, които работят в областта на изкуството, са на мнение, че в художественото творчество както и в художествената наслада е нещо вредно за действуващия в него първичен импулс, ако в това, което художникът изявява се внасят твърде много мисли, понятия, идеи.
Аз вярвам без съмнение, че този предразсъдък по отношение на всичко онова, което можем да наречем абстрактна, научна в приетия смисъл естетика, че тази наука с право се отбягва от художественото схващане, защото действително художественото чувство бива всъщност опустошено, възпрепятствувано от всичко това, което е насочено по някакъв начин към устроеното в общоприетия смисъл научно разглеждане. От друга страна обаче ние живеем в една епоха, в която изхождайки от определена световноисторическа необходимост, много от това, което до сега е действувало несъзнателно в човека, трябва да бъде издигнато до съзнанието. Също както не сме в състояние да поставим в светлината на мита социалните и обществени отношения от човек на човек, какъвто е бил случаят в минали времена, а сме просто принудени чрез хода на развитието на човечеството да търсим нашето бъдеще в едно действително схващане на това, което пулсира в историческото развитие, ако искаме да познаем, що е социална структура, що е съвместен обществен живот и т.н. между хората, така също е необходимо, щото много от това, което с право е било търсено по един повече или по-малко съзнателен или несъзнателен начин в инстинктивното царуване на човешката фантазия и други подобни, да бъде издигнато в съзнанието. То би било издигнато в съзнанието, даже ако ние не бихме искали това.
към текста >>
Аз вярвам без съмнение, че този п
ред
разсъдък по отношение на всичко онова, което можем да наречем абстрактна, научна в приетия смисъл естетика, че тази наука с право се отбягва от художественото схващане, защото действително художественото чувство бива всъщност опустошено, възпрепятствувано от всичко това, което е насочено по някакъв начин към устроеното в общоприетия смисъл научно разглеждане.
Сетивно-свръхсетивното духовно познание и художественото творчество Няколко приятели, които присъствуваха на моите изнесени в Мюнхен сказки върху отношенията на Духовната Наука и изкуство, бяха на мнение, че трябва да говоря и тук във Виена върху изказаните там мисли. Отговаряйки на това желание, аз Ви моля да приемете това, което ще кажа тази вечер, абсолютно така, че то е замислено в непретенциозна форма и иска да даде само афористични забележки върху някои неща, което може да се каже върху отношенията на това, което можем да наречем ясновидство, както то се преследва от антропософски ориентираната Духовна Наука, към художественото творчество и към същността на художествената наслада. Първо по отношение на едно такова разглеждане, каквото ще бъде направено сега, съществува определен предразсъдък а предразсъдъците не винаги са без основание -, съществува определен основателен предразсъдък, който се опира на разбирането, че всъщност художественото творчество, художествената наслада, художественото чувство не иска да има нищо общо с някакъв възглед върху изкуството, с някакво познание върху изкуството. И мнозина, които работят в областта на изкуството, са на мнение, че в художественото творчество както и в художествената наслада е нещо вредно за действуващия в него първичен импулс, ако в това, което художникът изявява се внасят твърде много мисли, понятия, идеи.
Аз вярвам без съмнение, че този предразсъдък по отношение на всичко онова, което можем да наречем абстрактна, научна в приетия смисъл естетика, че тази наука с право се отбягва от художественото схващане, защото действително художественото чувство бива всъщност опустошено, възпрепятствувано от всичко това, което е насочено по някакъв начин към устроеното в общоприетия смисъл научно разглеждане.
От друга страна обаче ние живеем в една епоха, в която изхождайки от определена световноисторическа необходимост, много от това, което до сега е действувало несъзнателно в човека, трябва да бъде издигнато до съзнанието. Също както не сме в състояние да поставим в светлината на мита социалните и обществени отношения от човек на човек, какъвто е бил случаят в минали времена, а сме просто принудени чрез хода на развитието на човечеството да търсим нашето бъдеще в едно действително схващане на това, което пулсира в историческото развитие, ако искаме да познаем, що е социална структура, що е съвместен обществен живот и т.н. между хората, така също е необходимо, щото много от това, което с право е било търсено по един повече или по-малко съзнателен или несъзнателен начин в инстинктивното царуване на човешката фантазия и други подобни, да бъде издигнато в съзнанието. То би било издигнато в съзнанието, даже ако ние не бихме искали това. Но ако това би било направено по начин противоположен на творческия прогрес, би настъпило това, което би трябвало да избегнем: възпрепятствуване на интуитивно-художественото, което възпрепятствуване трябва именно да бъде изключено от жизнено-художественото.
към текста >>
От друга страна обаче ние живеем в една епоха, в която изхождайки от оп
ред
елена световноисторическа необходимост, много от това, което до сега е действувало несъзнателно в човека, трябва да бъде издигнато до съзнанието.
Няколко приятели, които присъствуваха на моите изнесени в Мюнхен сказки върху отношенията на Духовната Наука и изкуство, бяха на мнение, че трябва да говоря и тук във Виена върху изказаните там мисли. Отговаряйки на това желание, аз Ви моля да приемете това, което ще кажа тази вечер, абсолютно така, че то е замислено в непретенциозна форма и иска да даде само афористични забележки върху някои неща, което може да се каже върху отношенията на това, което можем да наречем ясновидство, както то се преследва от антропософски ориентираната Духовна Наука, към художественото творчество и към същността на художествената наслада. Първо по отношение на едно такова разглеждане, каквото ще бъде направено сега, съществува определен предразсъдък а предразсъдъците не винаги са без основание -, съществува определен основателен предразсъдък, който се опира на разбирането, че всъщност художественото творчество, художествената наслада, художественото чувство не иска да има нищо общо с някакъв възглед върху изкуството, с някакво познание върху изкуството. И мнозина, които работят в областта на изкуството, са на мнение, че в художественото творчество както и в художествената наслада е нещо вредно за действуващия в него първичен импулс, ако в това, което художникът изявява се внасят твърде много мисли, понятия, идеи. Аз вярвам без съмнение, че този предразсъдък по отношение на всичко онова, което можем да наречем абстрактна, научна в приетия смисъл естетика, че тази наука с право се отбягва от художественото схващане, защото действително художественото чувство бива всъщност опустошено, възпрепятствувано от всичко това, което е насочено по някакъв начин към устроеното в общоприетия смисъл научно разглеждане.
От друга страна обаче ние живеем в една епоха, в която изхождайки от определена световноисторическа необходимост, много от това, което до сега е действувало несъзнателно в човека, трябва да бъде издигнато до съзнанието.
Също както не сме в състояние да поставим в светлината на мита социалните и обществени отношения от човек на човек, какъвто е бил случаят в минали времена, а сме просто принудени чрез хода на развитието на човечеството да търсим нашето бъдеще в едно действително схващане на това, което пулсира в историческото развитие, ако искаме да познаем, що е социална структура, що е съвместен обществен живот и т.н. между хората, така също е необходимо, щото много от това, което с право е било търсено по един повече или по-малко съзнателен или несъзнателен начин в инстинктивното царуване на човешката фантазия и други подобни, да бъде издигнато в съзнанието. То би било издигнато в съзнанието, даже ако ние не бихме искали това. Но ако това би било направено по начин противоположен на творческия прогрес, би настъпило това, което би трябвало да избегнем: възпрепятствуване на интуитивно-художественото, което възпрепятствуване трябва именно да бъде изключено от жизнено-художественото. Аз не говоря като естетик, не говоря като художник, а говоря като представител на духовнонаучното изследване, като представител на един такъв светоглед, който е проникнат от това, че с напредващото развитие на човечеството ние ще стигнем до там, да проникнем в действителния духовен живот, който стои на основата на нашия сетивен свят.
към текста >>
Аз не говоря като естетик, не говоря като художник, а говоря като п
ред
ставител на духовнонаучното изследване, като п
ред
ставител на един такъв светоглед, който е проникнат от това, че с нап
ред
ващото развитие на човечеството ние ще стигнем до там, да проникнем в действителния духовен живот, който стои на основата на нашия сетивен свят.
От друга страна обаче ние живеем в една епоха, в която изхождайки от определена световноисторическа необходимост, много от това, което до сега е действувало несъзнателно в човека, трябва да бъде издигнато до съзнанието. Също както не сме в състояние да поставим в светлината на мита социалните и обществени отношения от човек на човек, какъвто е бил случаят в минали времена, а сме просто принудени чрез хода на развитието на човечеството да търсим нашето бъдеще в едно действително схващане на това, което пулсира в историческото развитие, ако искаме да познаем, що е социална структура, що е съвместен обществен живот и т.н. между хората, така също е необходимо, щото много от това, което с право е било търсено по един повече или по-малко съзнателен или несъзнателен начин в инстинктивното царуване на човешката фантазия и други подобни, да бъде издигнато в съзнанието. То би било издигнато в съзнанието, даже ако ние не бихме искали това. Но ако това би било направено по начин противоположен на творческия прогрес, би настъпило това, което би трябвало да избегнем: възпрепятствуване на интуитивно-художественото, което възпрепятствуване трябва именно да бъде изключено от жизнено-художественото.
Аз не говоря като естетик, не говоря като художник, а говоря като представител на духовнонаучното изследване, като представител на един такъв светоглед, който е проникнат от това, че с напредващото развитие на човечеството ние ще стигнем до там, да проникнем в действителния духовен живот, който стои на основата на нашия сетивен свят.
Аз не говоря за някаква метафизическа спекулация, не говоря за някаква философия, а за това, което бих могъл да нарека свръхсетивна опитност. Не вярвам, че ще трае още дълго време, докато хората разберат, че всяка чисто философска спекулация, всеки логически или научен стремеж е неподходящ за проникването в духовната област. Аз вярвам, че ние се намираме в епохата, която ще признае като нещо самопонятно, че в човешката душа се намират дремещи сили и че тези дремещи сили могат да бъдат извлечени от душата по един систематично регулиран начин. Аз описах, как могат да бъдат извлечени тези дремещи в човешката душа сили, в моите различни книги, в "Как се добиват познания за висшите светове? ", в "Загадка на човека".
към текста >>
Следователно под духовно познание аз разбирам нещо, което още съвсем не съществува, което е взето под внимание още от твърде малко хора, което не се състои от продължението на съществуващото познание, било това мистика или естествена наука, а в усвояването на особен вид човешко познание, което почива на това, че чрез методическо събуждане на оп
ред
елени дремещи в него душевни сили човекът произвежда едно състояние на съзнанието, което се отнася към обикновения буден живот както този буден живот се отнася към състоянието на сън или сънуване.
Аз не говоря за някаква метафизическа спекулация, не говоря за някаква философия, а за това, което бих могъл да нарека свръхсетивна опитност. Не вярвам, че ще трае още дълго време, докато хората разберат, че всяка чисто философска спекулация, всеки логически или научен стремеж е неподходящ за проникването в духовната област. Аз вярвам, че ние се намираме в епохата, която ще признае като нещо самопонятно, че в човешката душа се намират дремещи сили и че тези дремещи сили могат да бъдат извлечени от душата по един систематично регулиран начин. Аз описах, как могат да бъдат извлечени тези дремещи в човешката душа сили, в моите различни книги, в "Как се добиват познания за висшите светове? ", в "Загадка на човека".
Следователно под духовно познание аз разбирам нещо, което още съвсем не съществува, което е взето под внимание още от твърде малко хора, което не се състои от продължението на съществуващото познание, било това мистика или естествена наука, а в усвояването на особен вид човешко познание, което почива на това, че чрез методическо събуждане на определени дремещи в него душевни сили човекът произвежда едно състояние на съзнанието, което се отнася към обикновения буден живот както този буден живот се отнася към състоянието на сън или сънуване.
Днес всъщност хората познават само тези две противоположни състояния на съзнанието: тъпото хаотично сънно съзнание, което е само привидно напълно празно, това е само едно дълбоко понижено съзнание, и дневното съзнание от събуждането до заспиването. Можем да отнесем чистите образи на сънищния живот, но съновиденията, когато волевата природа на човека заспива, когато волевата природа на човека заспива, когато тази волева природа, която ни довежда в отношение с нещата на заобикалящия свят, заспива, можем да отнесем тези сънищни образи към външната, физическа действителност. Също така, развивайки се по-нататък, човечеството ще стигне до там, да произведе в себе едно събуждане от дневното съзнание в това, което аз наричам ясновиждащо съзнание, при което човек няма пред себе си външните предмети и процеси, а има пред себе си един действителен духовен свят, който лежи на основата на нашия сетивен свят. Философите искат да се убедят в съществуването на този сват чрез умозаключения; обаче той не може да бъде познат чрез такива умозаключения, а може да изпита заобикалящата го физическа среда, не може да знае за нея, също така той не може да изпита в будно състояние заобикалящия го духовен свят: той не може да бъде изпитан, изживян нито чрез мистиката, нито чрез абстрактната философия, а само чрез това, че човек трябва да доведе себе си в едно друго състояние на душевното устройство, когато преминава от сънищния живот в обикновеното будно съзнание. Така ние говорим за един духовен свят, от който произхожда духовно-душевното естество на човека също така, както физическо-телесното му естество произхожда от сетивния свят.
към текста >>
Също така, развивайки се по-нататък, човечеството ще стигне до там, да произведе в себе едно събуждане от дневното съзнание в това, което аз наричам ясновиждащо съзнание, при което човек няма п
ред
себе си външните п
ред
мети и процеси, а има п
ред
себе си един действителен духовен свят, който лежи на основата на нашия сетивен свят.
Аз описах, как могат да бъдат извлечени тези дремещи в човешката душа сили, в моите различни книги, в "Как се добиват познания за висшите светове? ", в "Загадка на човека". Следователно под духовно познание аз разбирам нещо, което още съвсем не съществува, което е взето под внимание още от твърде малко хора, което не се състои от продължението на съществуващото познание, било това мистика или естествена наука, а в усвояването на особен вид човешко познание, което почива на това, че чрез методическо събуждане на определени дремещи в него душевни сили човекът произвежда едно състояние на съзнанието, което се отнася към обикновения буден живот както този буден живот се отнася към състоянието на сън или сънуване. Днес всъщност хората познават само тези две противоположни състояния на съзнанието: тъпото хаотично сънно съзнание, което е само привидно напълно празно, това е само едно дълбоко понижено съзнание, и дневното съзнание от събуждането до заспиването. Можем да отнесем чистите образи на сънищния живот, но съновиденията, когато волевата природа на човека заспива, когато волевата природа на човека заспива, когато тази волева природа, която ни довежда в отношение с нещата на заобикалящия свят, заспива, можем да отнесем тези сънищни образи към външната, физическа действителност.
Също така, развивайки се по-нататък, човечеството ще стигне до там, да произведе в себе едно събуждане от дневното съзнание в това, което аз наричам ясновиждащо съзнание, при което човек няма пред себе си външните предмети и процеси, а има пред себе си един действителен духовен свят, който лежи на основата на нашия сетивен свят.
Философите искат да се убедят в съществуването на този сват чрез умозаключения; обаче той не може да бъде познат чрез такива умозаключения, а може да изпита заобикалящата го физическа среда, не може да знае за нея, също така той не може да изпита в будно състояние заобикалящия го духовен свят: той не може да бъде изпитан, изживян нито чрез мистиката, нито чрез абстрактната философия, а само чрез това, че човек трябва да доведе себе си в едно друго състояние на душевното устройство, когато преминава от сънищния живот в обикновеното будно съзнание. Така ние говорим за един духовен свят, от който произхожда духовно-душевното естество на човека също така, както физическо-телесното му естество произхожда от сетивния свят. Самопонятно е, че едно такова духовно изследване е днес напълно криво разбрано в неговата особеност. Хората са такива, че те съдят за това, което се явява между тях, според представи, които вече са усвоили, някои даже според думите, които вече имат. Те искат да свържат нещата с нещо вече познато.
към текста >>
Философите искат да се убедят в съществуването на този сват чрез умозаключения; обаче той не може да бъде познат чрез такива умозаключения, а може да изпита заобикалящата го физическа с
ред
а, не може да знае за нея, също така той не може да изпита в будно състояние заобикалящия го духовен свят: той не може да бъде изпитан, изживян нито чрез мистиката, нито чрез абстрактната философия, а само чрез това, че човек трябва да доведе себе си в едно друго състояние на душевното устройство, когато преминава от сънищния живот в обикновеното будно съзнание.
", в "Загадка на човека". Следователно под духовно познание аз разбирам нещо, което още съвсем не съществува, което е взето под внимание още от твърде малко хора, което не се състои от продължението на съществуващото познание, било това мистика или естествена наука, а в усвояването на особен вид човешко познание, което почива на това, че чрез методическо събуждане на определени дремещи в него душевни сили човекът произвежда едно състояние на съзнанието, което се отнася към обикновения буден живот както този буден живот се отнася към състоянието на сън или сънуване. Днес всъщност хората познават само тези две противоположни състояния на съзнанието: тъпото хаотично сънно съзнание, което е само привидно напълно празно, това е само едно дълбоко понижено съзнание, и дневното съзнание от събуждането до заспиването. Можем да отнесем чистите образи на сънищния живот, но съновиденията, когато волевата природа на човека заспива, когато волевата природа на човека заспива, когато тази волева природа, която ни довежда в отношение с нещата на заобикалящия свят, заспива, можем да отнесем тези сънищни образи към външната, физическа действителност. Също така, развивайки се по-нататък, човечеството ще стигне до там, да произведе в себе едно събуждане от дневното съзнание в това, което аз наричам ясновиждащо съзнание, при което човек няма пред себе си външните предмети и процеси, а има пред себе си един действителен духовен свят, който лежи на основата на нашия сетивен свят.
Философите искат да се убедят в съществуването на този сват чрез умозаключения; обаче той не може да бъде познат чрез такива умозаключения, а може да изпита заобикалящата го физическа среда, не може да знае за нея, също така той не може да изпита в будно състояние заобикалящия го духовен свят: той не може да бъде изпитан, изживян нито чрез мистиката, нито чрез абстрактната философия, а само чрез това, че човек трябва да доведе себе си в едно друго състояние на душевното устройство, когато преминава от сънищния живот в обикновеното будно съзнание.
Така ние говорим за един духовен свят, от който произхожда духовно-душевното естество на човека също така, както физическо-телесното му естество произхожда от сетивния свят. Самопонятно е, че едно такова духовно изследване е днес напълно криво разбрано в неговата особеност. Хората са такива, че те съдят за това, което се явява между тях, според представи, които вече са усвоили, някои даже според думите, които вече имат. Те искат да свържат нещата с нещо вече познато. Но що се отнася за ясновиждащото съзнание това не е така, защото то не е вече нещо познато.
към текста >>
Хората са такива, че те съдят за това, което се явява между тях, спо
ред
п
ред
стави, които вече са усвоили, някои даже спо
ред
думите, които вече имат.
Можем да отнесем чистите образи на сънищния живот, но съновиденията, когато волевата природа на човека заспива, когато волевата природа на човека заспива, когато тази волева природа, която ни довежда в отношение с нещата на заобикалящия свят, заспива, можем да отнесем тези сънищни образи към външната, физическа действителност. Също така, развивайки се по-нататък, човечеството ще стигне до там, да произведе в себе едно събуждане от дневното съзнание в това, което аз наричам ясновиждащо съзнание, при което човек няма пред себе си външните предмети и процеси, а има пред себе си един действителен духовен свят, който лежи на основата на нашия сетивен свят. Философите искат да се убедят в съществуването на този сват чрез умозаключения; обаче той не може да бъде познат чрез такива умозаключения, а може да изпита заобикалящата го физическа среда, не може да знае за нея, също така той не може да изпита в будно състояние заобикалящия го духовен свят: той не може да бъде изпитан, изживян нито чрез мистиката, нито чрез абстрактната философия, а само чрез това, че човек трябва да доведе себе си в едно друго състояние на душевното устройство, когато преминава от сънищния живот в обикновеното будно съзнание. Така ние говорим за един духовен свят, от който произхожда духовно-душевното естество на човека също така, както физическо-телесното му естество произхожда от сетивния свят. Самопонятно е, че едно такова духовно изследване е днес напълно криво разбрано в неговата особеност.
Хората са такива, че те съдят за това, което се явява между тях, според представи, които вече са усвоили, някои даже според думите, които вече имат.
Те искат да свържат нещата с нещо вече познато. Но що се отнася за ясновиждащото съзнание това не е така, защото то не е вече нещо познато. Ясновиждащото съзнание, би могло да бъде наречено "виждащо съзнание", ако тази дума не бъде криво разбрана, при което аз не разбирам нищо суеверно. Това, което се получава от ясновиждащото съзнание, бива съдено според това, което хората вече познават. То бива смесено с всевъзможни неща, които са от съмнително естество, какъвто е например визионерният живот, халюцинациите, медиумнизмът и т.н.
към текста >>
Това, което се получава от ясновиждащото съзнание, бива съдено спо
ред
това, което хората вече познават.
Самопонятно е, че едно такова духовно изследване е днес напълно криво разбрано в неговата особеност. Хората са такива, че те съдят за това, което се явява между тях, според представи, които вече са усвоили, някои даже според думите, които вече имат. Те искат да свържат нещата с нещо вече познато. Но що се отнася за ясновиждащото съзнание това не е така, защото то не е вече нещо познато. Ясновиждащото съзнание, би могло да бъде наречено "виждащо съзнание", ако тази дума не бъде криво разбрана, при което аз не разбирам нищо суеверно.
Това, което се получава от ясновиждащото съзнание, бива съдено според това, което хората вече познават.
То бива смесено с всевъзможни неща, които са от съмнително естество, какъвто е например визионерният живот, халюцинациите, медиумнизмът и т.н. Това, което аз разбирам тук, няма абсолютно нищо общо с всички тези прояви. Всичко, което съм посочил по-горе, всички тези аномални прояви, са плод на един болен душевен живот, на онзи душевен живот, който е потопен по-дълбоко във физическото тяло и който извлича от физическото тяло някакви образи и ги поставя пред душата. Точно по противоположния път върви това, което аз наричам ясновиждащо съзнание. Халюциниращото съзнание слиза по-дълбоко в тялото отколкото нормалното, чрез което слиза на една по-ниска степен от нормалната за човека, докато ясновиждащото съзнание се издига над обикновеното душевно състояние, живее и тъче въобще само в духовно-душевното, освобождава напълно душата от живота на тялото.
към текста >>
Всичко, което съм посочил по-горе, всички тези аномални прояви, са плод на един болен душевен живот, на онзи душевен живот, който е потопен по-дълбоко във физическото тяло и който извлича от физическото тяло някакви образи и ги поставя п
ред
душата.
Но що се отнася за ясновиждащото съзнание това не е така, защото то не е вече нещо познато. Ясновиждащото съзнание, би могло да бъде наречено "виждащо съзнание", ако тази дума не бъде криво разбрана, при което аз не разбирам нищо суеверно. Това, което се получава от ясновиждащото съзнание, бива съдено според това, което хората вече познават. То бива смесено с всевъзможни неща, които са от съмнително естество, какъвто е например визионерният живот, халюцинациите, медиумнизмът и т.н. Това, което аз разбирам тук, няма абсолютно нищо общо с всички тези прояви.
Всичко, което съм посочил по-горе, всички тези аномални прояви, са плод на един болен душевен живот, на онзи душевен живот, който е потопен по-дълбоко във физическото тяло и който извлича от физическото тяло някакви образи и ги поставя пред душата.
Точно по противоположния път върви това, което аз наричам ясновиждащо съзнание. Халюциниращото съзнание слиза по-дълбоко в тялото отколкото нормалното, чрез което слиза на една по-ниска степен от нормалната за човека, докато ясновиждащото съзнание се издига над обикновеното душевно състояние, живее и тъче въобще само в духовно-душевното, освобождава напълно душата от живота на тялото. В нашето обикновено съзнание свободно от живота на тялото е само чистото мислене, което поради това е отречено от много философи, защото те не вярват, че човекът може да развие една дейност, която е свободна от тялото. Това образува изходната точка: може да бъде развито едно ясновиждащо съзнание, което се развива нагоре в духовния свят, където около нас не се намира нищо физическо. Това ясновиждащо съзнание не е сродно с нищо медиумнистично или визионерно, напротив то се чувствува сродно с действителното, истинското художествено схващане на света.
към текста >>
П
ред
и да разгледам този всъщност принципен въпрос, бих искал да направя няколко забележки, които може бе на някои ще се сторят тривиални, които обаче нямат никаква друга претенция, освен да покажат, че художественият светоглед не е нещо, което се прибавя само произволно към живота.
Това ясновиждащо съзнание не е сродно с нищо медиумнистично или визионерно, напротив то се чувствува сродно с действителното, истинското художествено схващане на света. Ето това е, което бих искал да се надявам и да желая, че именно между тези две форми на разглеждането на света от човека може да бъде построен по един непедантичен, художествен начин мостът между действителното, истинското ясновиждане и художественото изживяване, било в творчеството, било в художествената наслада. За онзи, който живее в ясновидството, е напълно една опитност, че изворът, действителният извор, от който художникът твори, е точно същият както този, от който ясновидецът, наблюдателят на духовните светове, черпи своите опитности. Само че начинът, по който ясновидецът се старае да получи своите опитности и да изрази тези опитности в понятия, в мисли, и този, по който художникът твори се различават твърде много един от друг и върху този начин бих искал да говоря днес. Обаче изворът, това трябва да се подчертае, изворът е в действителност един и същ.
Преди да разгледам този всъщност принципен въпрос, бих искал да направя няколко забележки, които може бе на някои ще се сторят тривиални, които обаче нямат никаква друга претенция, освен да покажат, че художественият светоглед не е нещо, което се прибавя само произволно към живота.
За онзи човек, който се стреми към определена цялост на живота, художественият светоглед се явява като нещо, което принадлежи към живота също както познанието и както външното еснафско действие. Едно достойно човешко съществувание е немислимо без проникването на нашия културен живот с художествено чувствуване. Касае се за това, да се разбере действително, че където и да отиваме и да стоим, в нас живее един скрит стремеж да схващаме света естетически, художествено. За целта бих искал да приведа няколко примера. Без съмнение ние често пъти довеждаме до нашето съзнание художественото изживяване, което придружава между редовете нашия живот, нашето съществувание.
към текста >>
За онзи човек, който се стреми към оп
ред
елена цялост на живота, художественият светоглед се явява като нещо, което принадлежи към живота също както познанието и както външното еснафско действие.
Ето това е, което бих искал да се надявам и да желая, че именно между тези две форми на разглеждането на света от човека може да бъде построен по един непедантичен, художествен начин мостът между действителното, истинското ясновиждане и художественото изживяване, било в творчеството, било в художествената наслада. За онзи, който живее в ясновидството, е напълно една опитност, че изворът, действителният извор, от който художникът твори, е точно същият както този, от който ясновидецът, наблюдателят на духовните светове, черпи своите опитности. Само че начинът, по който ясновидецът се старае да получи своите опитности и да изрази тези опитности в понятия, в мисли, и този, по който художникът твори се различават твърде много един от друг и върху този начин бих искал да говоря днес. Обаче изворът, това трябва да се подчертае, изворът е в действителност един и същ. Преди да разгледам този всъщност принципен въпрос, бих искал да направя няколко забележки, които може бе на някои ще се сторят тривиални, които обаче нямат никаква друга претенция, освен да покажат, че художественият светоглед не е нещо, което се прибавя само произволно към живота.
За онзи човек, който се стреми към определена цялост на живота, художественият светоглед се явява като нещо, което принадлежи към живота също както познанието и както външното еснафско действие.
Едно достойно човешко съществувание е немислимо без проникването на нашия културен живот с художествено чувствуване. Касае се за това, да се разбере действително, че където и да отиваме и да стоим, в нас живее един скрит стремеж да схващаме света естетически, художествено. За целта бих искал да приведа няколко примера. Без съмнение ние често пъти довеждаме до нашето съзнание художественото изживяване, което придружава между редовете нашия живот, нашето съществувание. То живее някак подсъзнанието.
към текста >>
Без съмнение ние често пъти довеждаме до нашето съзнание художественото изживяване, което придружава между
ред
овете нашия живот, нашето съществувание.
Преди да разгледам този всъщност принципен въпрос, бих искал да направя няколко забележки, които може бе на някои ще се сторят тривиални, които обаче нямат никаква друга претенция, освен да покажат, че художественият светоглед не е нещо, което се прибавя само произволно към живота. За онзи човек, който се стреми към определена цялост на живота, художественият светоглед се явява като нещо, което принадлежи към живота също както познанието и както външното еснафско действие. Едно достойно човешко съществувание е немислимо без проникването на нашия културен живот с художествено чувствуване. Касае се за това, да се разбере действително, че където и да отиваме и да стоим, в нас живее един скрит стремеж да схващаме света естетически, художествено. За целта бих искал да приведа няколко примера.
Без съмнение ние често пъти довеждаме до нашето съзнание художественото изживяване, което придружава между редовете нашия живот, нашето съществувание.
То живее някак подсъзнанието. Когато някъде имам да посетя някого и влизам в неговата стая, която има червени стени, червени тапети и той идва тогава и ми говори за най-несериозните неща, или въобще не говори никак, тогава аз чувствувам, че тук има една неистина. Това става напълно в чувството, не се превръща в мисъл, но аз чувствувам, че тук съществува нещо неистинно. Колкото и странно, парадоксално да изглежда това, но когато някой тапецира своята стая в червено, той ме измамва, ако в тази боядисана в червено стая не ми говори за нещо пълно със значение, ако не изказва към мене мисли имащи дълбоко значение. Естествено не е нужно това да бъде в действителност така, не е нужно то да се яви, но то придружава нашия душевен живот.
към текста >>
Ако имам п
ред
себе си говоря типично, а не индивидуално ако имам п
ред
себе си една част от един външен физически п
ред
мет или процес, като ясновидец аз съм винаги в състояние да изключа за себе си възприятието в пространството и мястото, където се намира п
ред
метът, така че да не виждам нищо от физическото намиращо се в пространството.
Ние познаваме доброто или лошо настроение, но причините може да осъзнае само този, който вниква по-близо в нещата. В това се крие всъщност нещо, което бихме могли да наречем необходимостта да преминем от естественото естетическо чувствуване към живеенето в изкуството. Изкуството просто идва срещу естествения живот, както и другите форми на разглеждане нещата от човека. Ясновидецът, който е развил тези сили, за които аз говорих, има по отношение на изкуството един особен вид изживяване, и аз вярвам че, макар и нехудожествено, но все пак по отношение на оценката и схващане то на изкуството може да следва нещо от особеното изживяване на ясновидеца по отношение на изкуството. Ясновидецът, който пробужда своята душа така, че може да има около себе си един духовен свят, е вина ги в състояние да отвърне, да отклони своя душевен живот от всичко, което е само външна, сетивна действителност.
Ако имам пред себе си говоря типично, а не индивидуално ако имам пред себе си една част от един външен физически предмет или процес, като ясновидец аз съм винаги в състояние да изключа за себе си възприятието в пространството и мястото, където се намира предметът, така че да не виждам нищо от физическото намиращо се в пространството.
Това е действителното абстрахиране, което е възможно за ясновидството. Но това може да стане само при природните предмети то не може да се получи при това, което е действително художествено създадено. И това считам аз за нещо пълно със значение. Ясновидецът не е в състояние по отношение на никакво изкуство да изключи напълно обекта, художествения процес, така както той може да изключи един природен процес от своето съзнание. Това, което е действително художествено творчество, остава да стои духом пред съзнанието на ясновидеца.
към текста >>
Но това може да стане само при природните п
ред
мети то не може да се получи при това, което е действително художествено създадено.
Изкуството просто идва срещу естествения живот, както и другите форми на разглеждане нещата от човека. Ясновидецът, който е развил тези сили, за които аз говорих, има по отношение на изкуството един особен вид изживяване, и аз вярвам че, макар и нехудожествено, но все пак по отношение на оценката и схващане то на изкуството може да следва нещо от особеното изживяване на ясновидеца по отношение на изкуството. Ясновидецът, който пробужда своята душа така, че може да има около себе си един духовен свят, е вина ги в състояние да отвърне, да отклони своя душевен живот от всичко, което е само външна, сетивна действителност. Ако имам пред себе си говоря типично, а не индивидуално ако имам пред себе си една част от един външен физически предмет или процес, като ясновидец аз съм винаги в състояние да изключа за себе си възприятието в пространството и мястото, където се намира предметът, така че да не виждам нищо от физическото намиращо се в пространството. Това е действителното абстрахиране, което е възможно за ясновидството.
Но това може да стане само при природните предмети то не може да се получи при това, което е действително художествено създадено.
И това считам аз за нещо пълно със значение. Ясновидецът не е в състояние по отношение на никакво изкуство да изключи напълно обекта, художествения процес, така както той може да изключи един природен процес от своето съзнание. Това, което е действително художествено творчество, остава да стои духом пред съзнанието на ясновидеца. Това е първото нещо, което може да ни свидетелствува, че наистина художественото творчество и ясновиждането идва от същия извор. Но съществуват още много други неща, които в това направление са пълни със значение.
към текста >>
Това, което е действително художествено творчество, остава да стои духом п
ред
съзнанието на ясновидеца.
Ако имам пред себе си говоря типично, а не индивидуално ако имам пред себе си една част от един външен физически предмет или процес, като ясновидец аз съм винаги в състояние да изключа за себе си възприятието в пространството и мястото, където се намира предметът, така че да не виждам нищо от физическото намиращо се в пространството. Това е действителното абстрахиране, което е възможно за ясновидството. Но това може да стане само при природните предмети то не може да се получи при това, което е действително художествено създадено. И това считам аз за нещо пълно със значение. Ясновидецът не е в състояние по отношение на никакво изкуство да изключи напълно обекта, художествения процес, така както той може да изключи един природен процес от своето съзнание.
Това, което е действително художествено творчество, остава да стои духом пред съзнанието на ясновидеца.
Това е първото нещо, което може да ни свидетелствува, че наистина художественото творчество и ясновиждането идва от същия извор. Но съществуват още много други неща, които в това направление са пълни със значение. Видите ли, когато използува средствата, които неговата душа развива, ясновидецът стига да един съвършено друг вид мислене както също и воление /воля/. Ако използуваме обикновените изрази, ние можем естествено да кажем, че както мисленето така също и волението стават вътрешни, но това "вътрешни" е всъщност неправилно, защото все пак човек се намира вън, разпростира цялото свое виждане върху един действителен духовен свят. В ясновиждането настъпват едно друго мислене и воление.
към текста >>
Видите ли, когато използува с
ред
ствата, които неговата душа развива, ясновидецът стига да един съвършено друг вид мислене както също и воление /воля/.
И това считам аз за нещо пълно със значение. Ясновидецът не е в състояние по отношение на никакво изкуство да изключи напълно обекта, художествения процес, така както той може да изключи един природен процес от своето съзнание. Това, което е действително художествено творчество, остава да стои духом пред съзнанието на ясновидеца. Това е първото нещо, което може да ни свидетелствува, че наистина художественото творчество и ясновиждането идва от същия извор. Но съществуват още много други неща, които в това направление са пълни със значение.
Видите ли, когато използува средствата, които неговата душа развива, ясновидецът стига да един съвършено друг вид мислене както също и воление /воля/.
Ако използуваме обикновените изрази, ние можем естествено да кажем, че както мисленето така също и волението стават вътрешни, но това "вътрешни" е всъщност неправилно, защото все пак човек се намира вън, разпростира цялото свое виждане върху един действителен духовен свят. В ясновиждането настъпват едно друго мислене и воление. Мисленето не протича в абстрактни мисли. Абстрактните мисли са нещо, което е годно за физическия свят, за да го регистрира в неговите явления, да намери природни закони и т.н. Ясновидецът не мисли в такива мисли, той не мисли в абстракции, а мисли в мисли, които всъщност са тъчащи образи.
към текста >>
Това виждащо мислене е извън
ред
но много сродно с това, което лежи на осно вата при оп
ред
елени области на творческото изкуство, а именно при скулптурата и архитектурата.
Ясновидецът не мисли в такива мисли, той не мисли в абстракции, а мисли в мисли, които всъщност са тъчащи образи. Днес това може още трудно да се разбере, защото хората никак не знаят, какво се разбира с една дейност, която всъщност е едно мислене, което обаче не мисли никакви абстрактни мисли и следва неща, живее във формите, конфигурациите на нещата. Можем да сравним това мислене с образуването на повърхнини, криви, както прави това математикът. Но това става вътрешно живо, както Гьоте се е опитал да стори това в елементарно състояние в неговото учение за метаморфозите. Днес това може да стане много по-живо, това вътрешно, виждащо мислене.
Това виждащо мислене е извънредно много сродно с това, което лежи на осно вата при определени области на творческото изкуство, а именно при скулптурата и архитектурата.
Забележително е това, че по отношение на това ново мислене, новото мислене, което ясновидецът усвоява, той не се чувствува по-сроден с нещо друго, освен с формите, които действително художественият архитект създава, и с формите, които скулпторът трябва да постави на основата на своето творчество. Това е действително като едно архитектурно мислене, или като мислене в скулптурните форми, което е подходящо да следва в ясновидското схващане на света нещата така, че човек се научава да ги познава в тяхната духовна вътрешност, научава се също да ги побеждава, да се издигне чисто в духовния свят. С абстрактните мисли не може да се изпита, да се научи нищо върху вътрешната същност на нещата. По отношение на това, което е неговото мислене, ясновидецът се чувствува сроден с архитекта и със скулптора. Той трябва да мисли света в една такава форма на духовното изследване, която стои несъзнателно или подсъзнателно на основата на творчеството на един архитект или на един скулптор.
към текста >>
Той взема под внимание оп
ред
елени, скрити сетива, които съществуват в обикновения живот, които само леко трептят, не действуват открито в обикновения живот.
С абстрактните мисли не може да се изпита, да се научи нищо върху вътрешната същност на нещата. По отношение на това, което е неговото мислене, ясновидецът се чувствува сроден с архитекта и със скулптора. Той трябва да мисли света в една такава форма на духовното изследване, която стои несъзнателно или подсъзнателно на основата на творчеството на един архитект или на един скулптор. Това даде повод да бъде проучено, на какво се дължи всъщност това. Тук човек си задава въпроса: що е всъщност това, което ясновидецът взема под внимание?
Той взема под внимание определени, скрити сетива, които съществуват в обикновения живот, които само леко трептят, не действуват открито в обикновения живот.
Ние имаме например едно сетиво, което бихме могли да наречем сетиво на равновесието. Ние живеем в това сетиво, но то само леко звучи в нашето съзнание, не стига до нашето пълно съзнание. Когато направим една крачка, с правенето на крачката или с прегъването или протягането на ръката, с всичко, което ни довежда в едно отношение с пространството е свързано с едно ненапълно звучащо в съзнанието възприятие както с виждането и чуването -, само че тези последните са много по-силни, по-ясни за нашето съзнания усещания. Обаче това сетиво на равновесието и свързаното с него сетиво на движението звучат леко в съзнанието затова, защото те не са определени само за нашия вътрешен живот, а ни дават възможност да застанем в Космоса. Как аз стоя в Космоса, дали отивам към Слънцето или се отдалечавам от него и чувствувам да се приближавам все повече до светлината, а при отдалечаването ми чувствувам да се затъмнява по някакъв начин, това чувствуване на човека в целостта на света е нещо, което не можем да наречем другояче, освен: в своето движение като микрокосмос човекът е изграден от макрокосмоса и изживява като микрокосмос своето поставяне в макрокосмоса чрез едно такова сетиво.
към текста >>
Обаче това сетиво на равновесието и свързаното с него сетиво на движението звучат леко в съзнанието затова, защото те не са оп
ред
елени само за нашия вътрешен живот, а ни дават възможност да застанем в Космоса.
Тук човек си задава въпроса: що е всъщност това, което ясновидецът взема под внимание? Той взема под внимание определени, скрити сетива, които съществуват в обикновения живот, които само леко трептят, не действуват открито в обикновения живот. Ние имаме например едно сетиво, което бихме могли да наречем сетиво на равновесието. Ние живеем в това сетиво, но то само леко звучи в нашето съзнание, не стига до нашето пълно съзнание. Когато направим една крачка, с правенето на крачката или с прегъването или протягането на ръката, с всичко, което ни довежда в едно отношение с пространството е свързано с едно ненапълно звучащо в съзнанието възприятие както с виждането и чуването -, само че тези последните са много по-силни, по-ясни за нашето съзнания усещания.
Обаче това сетиво на равновесието и свързаното с него сетиво на движението звучат леко в съзнанието затова, защото те не са определени само за нашия вътрешен живот, а ни дават възможност да застанем в Космоса.
Как аз стоя в Космоса, дали отивам към Слънцето или се отдалечавам от него и чувствувам да се приближавам все повече до светлината, а при отдалечаването ми чувствувам да се затъмнява по някакъв начин, това чувствуване на човека в целостта на света е нещо, което не можем да наречем другояче, освен: в своето движение като микрокосмос човекът е изграден от макрокосмоса и изживява като микрокосмос своето поставяне в макрокосмоса чрез едно такова сетиво. Когато се твори чрез скулптурата, това не е нищо друго, освен че възприятия на едно обикновено скрито сетиво биват превърнати във външна повърхностна форма и други подобни. Това, което ние винаги носим в себе си като човек в нашето чувствуване на света, ние го оформяме несъзнателно в архитектурата и в скулптурата. Колкото и странна да изглежда на пръв поглед тази забележка: който може да изследва действително психически отношението между отделните архитектурни форми една към друга, който може да изследва това, което живее във фантазията на скулптора, когато той оформя една повърхнина, знае, че в това творчество съдействува тайнствено това, което аз току що посочих. Ясновидецът не прави нищо друго, освен да доведе до своето пълно съзнание това сетиво на поставянето на себе си в света.
към текста >>
Бих могъл да кажа, от тази гледна точка биват гледани оп
ред
елени неща; бих могъл в това отношение да говоря не часове, а дни на
ред
.
Когато се твори чрез скулптурата, това не е нищо друго, освен че възприятия на едно обикновено скрито сетиво биват превърнати във външна повърхностна форма и други подобни. Това, което ние винаги носим в себе си като човек в нашето чувствуване на света, ние го оформяме несъзнателно в архитектурата и в скулптурата. Колкото и странна да изглежда на пръв поглед тази забележка: който може да изследва действително психически отношението между отделните архитектурни форми една към друга, който може да изследва това, което живее във фантазията на скулптора, когато той оформя една повърхнина, знае, че в това творчество съдействува тайнствено това, което аз току що посочих. Ясновидецът не прави нищо друго, освен да доведе до своето пълно съзнание това сетиво на поставянето на себе си в света. Той развива това сетиво така, както архитектът, скулпторът са заставени да създават като форми във външния материал това, което те чувствуват в тяхното тяло.
Бих могъл да кажа, от тази гледна точка биват гледани определени неща; бих могъл в това отношение да говоря не часове, а дни наред.
Който си усвоява едно чувство за скулптурното изкуство, знае, че всичко, което се получава само чрез интуицията, не е всъщност действително скулптурното. Онзи, който се старае да отговори, чувствувайки себе си, не по абстрактен начин на въпроса: Какво се крие всъщност в скулптурното изкуство? Той може да каже, че една повърхнина има за него значение само затова, защото тя подражава една съществуваща във външната природа повърхнина в човешкото тяло и други подобни. Съвсем не така. Това, което е изживява в скулптурното изкуство, е собственият живот на повърхнината.
към текста >>
Аз вярвам, изхождайки именно от п
ред
поставките, които стоят на основата на днешните разглеждания, че не трябва да произнеса действително едно критическо съждение, а трябва да изразя просто, какво идва все повече до съзнанието на човека: аз вярвам, че въобще някой, който някога не е изработвал форми от глината, което е съществено в скулптурата.
Който е стигнал до там да разбере, каква разлика съществува между една повърхнина, която е огъната само веднъж, и една такава, която е огъната още веднъж не може да има по някакъв начин скулптурно живот в себе си. Само една два пъти огъната повърхност може да изразява живота като повърхнина. Това вътрешно изразяване, не символично, а художествено -, вътрешният израз е това, което е важното, а не подражава щото, не придържането към модела, това основава тайната на самата повърхност. Тук аз засягам един въпрос, който днес е фактически съвсем неизяснен. Днес ние виждаме много хора, които съдят почти професионално за изкуството.
Аз вярвам, изхождайки именно от предпоставките, които стоят на основата на днешните разглеждания, че не трябва да произнеса действително едно критическо съждение, а трябва да изразя просто, какво идва все повече до съзнанието на човека: аз вярвам, че въобще някой, който някога не е изработвал форми от глината, което е съществено в скулптурата.
Вярвам наистина, че всеки може да се наслаждава на изкуството, но не вярвам, че за изкуството може да съди някой, който не е направил онези опити, които са му показали, какви художествени форми могат да бъдат осъществени в материала, с който един художник работи. Защото в действителността чрез материала биват осъществени съвършено други неща, отколкото подражанието на модела и други подобни. Следователно само имитирането на модела няма вече художествена стойност, няма повече художествена стойност от подражанието чрез някакви звуци на песента на славея. Истинското изкуство започва там, където вече не се подражава нищо, а се работи от нещо ново, художествено. В архитектурата при музиката не, при скулптурата много ние се опираме на модела.
към текста >>
По-рано аз казах: ясновидецът си изработва п
ред
ставите така, че се чувствува у дома си в архитектурното и скулптурното творчество.
Аз не разбирам това като едно постоянно състояние, а само в моментите, в които се пренасям в такова състояние на ясновиждане. Ето защо това не значи, че ясновидецът изживява музикално така, както това е посочено сега, в други времена, освен когато той иска. В други времена той изживява музикалното така, както го изживява всеки друг човек. Той може да сравни това, което изживява и това, което изпитва, когато изживява ясновидски музикалното произведение на изкуството. При музикалните произведения е важно, че на ясновидеца му е ясно, че изживява музикалното произведение напълно душевно, а именно така, че конкретно душевното се чувствува свързано с музикалното.
По-рано аз казах: ясновидецът си изработва представите така, че се чувствува у дома си в архитектурното и скулптурното творчество.
Когато ясновидецът не само разбира чрез мисленето, а развива също чувствуващи и съобразителни сили, но така, че те се свързват едни с други, не може да се говори за едно отделяне на чувствуването и волението; при ясновидеца можем да говорим за едно душевно изживяване, което свързва тези две способности, които в обикновеното съзнание работят едно до друго, свързва ги в една цялост на чувствуващото воление. Веднъж това чувствуващо воление има един нюанс насочен повече към волението, другият път повече към чувствуването. Когато ясновидецът се пренася със своето повишено съзнание, проникващо в духовния свят, в музикалното, той изживява всичко това, което в неговата душа се явява в нюанс на чувствуването; говорим за действително музикалното, за действително музикалното. Той го изживява така, че не отделя обективния тон от субективно изживения тон, а в ясновидското изживяване тези двете са едно; душата се разлива така, както тоновете се разливат едни в други, само че всичко е одухотворено. Той чувствува своята душа разлята в музикалния елемент, знае, че това, което изживява чрез новоразвитото чувствуващо воление, музикантът го черпи от същия извор и го влага в тоновото вещество.
към текста >>
Физиологията се намира в тази област изцяло още в своето начало, тя ще стигне до оп
ред
елена висота едвам тогава, когато в тази физиологична и биологична област се влеят художествените мисли.
Човекът влиза в съществуванието чрез раждането, съответно чрез зачатието, и това, което получава като наследствени закони, той го използува, но използува също така и това, което слиза от един духовен свят и се отнася към физическото така, че физическото е действително едно копие на духовното. Как става това, аз нямам време да го обясня днес. Съществува напълно обективният факт, че в нашия организъм става едно такова действие, което постъпва по духовни закони на копирането. При музиката това е особено забележително. Ние вярваме, че при насладата изпитана от музиката участвува ухото и може би нервната система на нашия мозък.
Физиологията се намира в тази област изцяло още в своето начало, тя ще стигне до определена висота едвам тогава, когато в тази физиологична и биологична област се влеят художествените мисли.
На основата на музикалното изживяване лежи нещо съвършено друго отколкото само процесът на чуването и онова, което става в нервната система на нашия мозък. Това, което лежи на основата на музикалното чувствуване, може да бъде обяснено така: всеки път, когато издишваме, мозъкът, черепното пространство, вътрешното пространство на главата е заставено чрез издишването да остави вода, в която е потопен мозъкът, да слезе надолу през канала на гръбначния мозък чак до областта на диафрагмата, предизвикано е едно слизане на мозъчната вода. На вдишването отговаря отново обратния процес: мозъчната вода бива изтласкана към мозъка. Съществува едно непрестанно вълнуване надолу и нагоре на мозъчната вода. Ако това не би било така, мозъкът не би изгубил толкова много от своето тегло, колкото е необходимо, за да не бъдат премазани намиращите се от долната страна кръвни артерии; ако мозъкът не би изгубил толкова много от своето тегло, тези кръвни артерии биха били премазани.
към текста >>
Това, което лежи на основата на музикалното чувствуване, може да бъде обяснено така: всеки път, когато издишваме, мозъкът, черепното пространство, вътрешното пространство на главата е заставено чрез издишването да остави вода, в която е потопен мозъкът, да слезе надолу през канала на гръбначния мозък чак до областта на диафрагмата, п
ред
извикано е едно слизане на мозъчната вода.
Съществува напълно обективният факт, че в нашия организъм става едно такова действие, което постъпва по духовни закони на копирането. При музиката това е особено забележително. Ние вярваме, че при насладата изпитана от музиката участвува ухото и може би нервната система на нашия мозък. Физиологията се намира в тази област изцяло още в своето начало, тя ще стигне до определена висота едвам тогава, когато в тази физиологична и биологична област се влеят художествените мисли. На основата на музикалното изживяване лежи нещо съвършено друго отколкото само процесът на чуването и онова, което става в нервната система на нашия мозък.
Това, което лежи на основата на музикалното чувствуване, може да бъде обяснено така: всеки път, когато издишваме, мозъкът, черепното пространство, вътрешното пространство на главата е заставено чрез издишването да остави вода, в която е потопен мозъкът, да слезе надолу през канала на гръбначния мозък чак до областта на диафрагмата, предизвикано е едно слизане на мозъчната вода.
На вдишването отговаря отново обратния процес: мозъчната вода бива изтласкана към мозъка. Съществува едно непрестанно вълнуване надолу и нагоре на мозъчната вода. Ако това не би било така, мозъкът не би изгубил толкова много от своето тегло, колкото е необходимо, за да не бъдат премазани намиращите се от долната страна кръвни артерии; ако мозъкът не би изгубил толкова много от своето тегло, тези кръвни артерии биха били премазани. Тази мозъчна вода се вълнува нагоре и надолу в арахноидното пространство, в разширения, които са еластични и по-малко еластични, така щото при изкачването и при слизането мозъчната вода тече през по-малко еластични разширения. Това дава един чудесен вид действие, което протича в един ритъм.
към текста >>
Това, което се влива като тон през ухото, което живее в нас като тонова п
ред
става, се превръща в музика, когато се среща с външната музика, която се изпълнява чрез това, че целият организъм е един чудесен музикален инструмент, както аз току що описах това.
Ако това не би било така, мозъкът не би изгубил толкова много от своето тегло, колкото е необходимо, за да не бъдат премазани намиращите се от долната страна кръвни артерии; ако мозъкът не би изгубил толкова много от своето тегло, тези кръвни артерии биха били премазани. Тази мозъчна вода се вълнува нагоре и надолу в арахноидното пространство, в разширения, които са еластични и по-малко еластични, така щото при изкачването и при слизането мозъчната вода тече през по-малко еластични разширения. Това дава един чудесен вид действие, което протича в един ритъм. С изключение на главата и крайниците, целият човешки организъм се изразява в този ритъм. С изключение на главата и крайниците, целият човешки организъм се изразява в този ритъм.
Това, което се влива като тон през ухото, което живее в нас като тонова представа, се превръща в музика, когато се среща с външната музика, която се изпълнява чрез това, че целият организъм е един чудесен музикален инструмент, както аз току що описах това.
Ако бих Ви описал всичко, тогава бих имал да Ви описвам една чудесна вътрешна човешка музика, която наистина не се чува, но бива вътрешно изживяна. Това, което изживяваме музикално, не е всъщност нищо друго освен идването насреща на едно вътрешно пеене на човешкия организъм. По отношение на това, което аз сега описах, човешкият организъм е точно едно копие на Микрокосмоса: че ние носим в нас в конкретните закони, в най-конкретните закони, по-строги от природните закони, тази лира на Аполон, върху която космосът свири в нас. Не това, което само биологията признава, е нашият организъм, а той е най-чудесният музикален инструмент. Можем да приведем най-груби неща, за да покажем, как човекът е построен според една чудна космическа закономерност.
към текста >>
Можем да приведем най-груби неща, за да покажем, как човекът е построен спо
ред
една чудна космическа закономерност.
Това, което се влива като тон през ухото, което живее в нас като тонова представа, се превръща в музика, когато се среща с външната музика, която се изпълнява чрез това, че целият организъм е един чудесен музикален инструмент, както аз току що описах това. Ако бих Ви описал всичко, тогава бих имал да Ви описвам една чудесна вътрешна човешка музика, която наистина не се чува, но бива вътрешно изживяна. Това, което изживяваме музикално, не е всъщност нищо друго освен идването насреща на едно вътрешно пеене на човешкия организъм. По отношение на това, което аз сега описах, човешкият организъм е точно едно копие на Микрокосмоса: че ние носим в нас в конкретните закони, в най-конкретните закони, по-строги от природните закони, тази лира на Аполон, върху която космосът свири в нас. Не това, което само биологията признава, е нашият организъм, а той е най-чудесният музикален инструмент.
Можем да приведем най-груби неща, за да покажем, как човекът е построен според една чудна космическа закономерност.
За да приведем най-тривиалното: ние имаме осемнадесет вдишки в минута, средно взето. Ако пресметнем колко вдишки имаме в течение на 24 часа, получаваме 25,920 такива вдишки. Толкова вдишки за едно денонощие. Но нека сметнем един човешки ден. Нали, въпреки че някои хора живеят повече години, можем да вземем един човешки ден в размер на 70 до 71 години: това е един миров ден на човека.
към текста >>
За да приведем най-тривиалното: ние имаме осемнадесет вдишки в минута, с
ред
но взето.
Ако бих Ви описал всичко, тогава бих имал да Ви описвам една чудесна вътрешна човешка музика, която наистина не се чува, но бива вътрешно изживяна. Това, което изживяваме музикално, не е всъщност нищо друго освен идването насреща на едно вътрешно пеене на човешкия организъм. По отношение на това, което аз сега описах, човешкият организъм е точно едно копие на Микрокосмоса: че ние носим в нас в конкретните закони, в най-конкретните закони, по-строги от природните закони, тази лира на Аполон, върху която космосът свири в нас. Не това, което само биологията признава, е нашият организъм, а той е най-чудесният музикален инструмент. Можем да приведем най-груби неща, за да покажем, как човекът е построен според една чудна космическа закономерност.
За да приведем най-тривиалното: ние имаме осемнадесет вдишки в минута, средно взето.
Ако пресметнем колко вдишки имаме в течение на 24 часа, получаваме 25,920 такива вдишки. Толкова вдишки за едно денонощие. Но нека сметнем един човешки ден. Нали, въпреки че някои хора живеят повече години, можем да вземем един човешки ден в размер на 70 до 71 години: това е един миров ден на човека. Опитайте се да пресметнете, колко отделни дни влизат в тези 70 до 71 години!
към текста >>
За оп
ред
елен период от време Слънцето изгрява в началото на пролетта в оп
ред
елен зодиакален знак.
в едно денонощие! Светът ни издишва и ни вдишва в себе си, той ни издишва при нашето раждане и ни вдишва при нашата смърт. Той прави също толкова вдишки през време на един човешки ден /т.е. един човешки живот/, колкото вдишки правим ние през време на едно денонощие. Вземете сега платоническата слънчева година.
За определен период от време Слънцето изгрява в началото на пролетта в определен зодиакален знак.
Но пролетната точка минава по-нататък. В древни времена Слънцето изгряваше в началото на пролетта в зодиакалния знак Телец, по-късното изгряваше в зодиакалния знак на Овена, а сега изгрява в зодиалния знак на Риби. Модерната астрономия схематизира. Тази пролетна точка обикаля, привидно, без съмнение привидно, но това няма значение цялото небе, тя минава през всички зодиакални знаци в течение на едни дълъг период от време и след доста дълги години отново се връща на първоначалното място: това са 25,920 години. Платоническата слънчева година брои 25,920 години!
към текста >>
Аз вярвам и бихме могли да разгледаме много неща от този род -, че не съществува никаква абстрактна религиозна п
ред
става, която би могла да п
ред
извика едно такова горещо чувство, както съзнанието, че ние сме поставени в Космоса, в космическата сграда даже с нашия външен физически организъм.
Модерната астрономия схематизира. Тази пролетна точка обикаля, привидно, без съмнение привидно, но това няма значение цялото небе, тя минава през всички зодиакални знаци в течение на едни дълъг период от време и след доста дълги години отново се връща на първоначалното място: това са 25,920 години. Платоническата слънчева година брои 25,920 години! Вземете един човешки ден от 71 години: той съдържа 25,920 денонощия; вземете един обикновен ден от 24 часа: човекът прави през това време 25,920 вдишки. Вие виждате, че ние сме включени в ритъма на Космоса.
Аз вярвам и бихме могли да разгледаме много неща от този род -, че не съществува никаква абстрактна религиозна представа, която би могла да предизвика едно такова горещо чувство, както съзнанието, че ние сме поставени в Космоса, в космическата сграда даже с нашия външен физически организъм.
Ясновидецът се старае да проникне духовно това поставяне на човека в Космоса. То се проявява в нашата вътрешна музика. Това, което се издига от организма, което удря горе в душата съзвучието на душата, която съзвучи с Космоса -, е несъзнателният елемент на художественото творчество. Целият свят съзвучи, когато ние творим действително художествено. Тук имате общия извор както на изкуството така и на ясновидството: в художника несъзнателно, когато той влага мировите закони във формите създадени в материята, в ясновидеца съзнателно, когато той се старае да гледа чисто духовното чрез ясновиждащото съзнание.
към текста >>
Това води до там, че в момента, в който поетът п
ред
ставя едно или друго нещо и не черпи от действителността, а п
ред
ставя нещо просто само измислено, само сглобено, нещо недействително, нехудожествено, в този момент ясновидецът гледа формиращо това, което е п
ред
оставено по този начин, когато драматургът п
ред
ставя една недействителна фигура, едно недействително лице.
И ясновидецът намира особено много поетическото творчество, когато навлезе в областта на своето вътрешно изживяване, където чувствуващото воление /воля/ клони повече към волевата страна. Волята се изразява иначе в цялото физическо тяло; при това, което е фантазия, волята живее там, където мозъкът и нервите влизат в допир със сетивните органи: там биват създадени поетическите образи. Когато това бива произведено от тялото, чувствуващото воление е това, чрез което ясновидецът влиза в областта, от същия извор на която черпи поетът. Ето защо, когато развие душевното устройство, за да вкуси поетическото чрез своето душевно устройство, ясновидецът се чувствува чрез това свое чувствуващо, волящо сетиво по отношение на поетическото в едно особено положение. Той трябва да гледа това, което поетът произвежда, на което поетът дава форма.
Това води до там, че в момента, в който поетът представя едно или друго нещо и не черпи от действителността, а представя нещо просто само измислено, само сглобено, нещо недействително, нехудожествено, в този момент ясновидецът гледа формиращо това, което е предоставено по този начин, когато драматургът представя една недействителна фигура, едно недействително лице.
Например ясновидецът не може да чувствува героинята Текла от Шилеровата трагедия "Валенщайн" по друг начин, освен като една картонена фигура, така че като я гледа, той я вижда да прегъва постоянно коленете си. И това при един такъв велик поет като Шилер! Всяко отклонение от действителността, всяко неописване, нерисуване на действителността бива чувствувано така, че ясновидецът трябва да си пресъздаде във фантазията именно това, което поетът създава, да го пресъздаде в пластично и той оттегля своето мислене от пластичното. По отношение на поета ясновидецът се потопява в една вътрешна пластика. Това е особеното, че тук при поетическото ясновидското съзнание създава пластика, ето защо той вижда карикатури в това, което често пъти бива много прославено, много хвалено.
към текста >>
Но ясновидецът не може другояче, освен в някои драматургични произведения, при които хората съвсем не забелязват, че фигурите са само кукли напълнени с чоп, да гледа как на сцената маршируват такива напълнени с чоп кукли, или как те възникват п
ред
него, когато чете драмата.
Например ясновидецът не може да чувствува героинята Текла от Шилеровата трагедия "Валенщайн" по друг начин, освен като една картонена фигура, така че като я гледа, той я вижда да прегъва постоянно коленете си. И това при един такъв велик поет като Шилер! Всяко отклонение от действителността, всяко неописване, нерисуване на действителността бива чувствувано така, че ясновидецът трябва да си пресъздаде във фантазията именно това, което поетът създава, да го пресъздаде в пластично и той оттегля своето мислене от пластичното. По отношение на поета ясновидецът се потопява в една вътрешна пластика. Това е особеното, че тук при поетическото ясновидското съзнание създава пластика, ето защо той вижда карикатури в това, което често пъти бива много прославено, много хвалено.
Но ясновидецът не може другояче, освен в някои драматургични произведения, при които хората съвсем не забелязват, че фигурите са само кукли напълнени с чоп, да гледа как на сцената маршируват такива напълнени с чоп кукли, или как те възникват пред него, когато чете драмата.
Ето защо ясновидецът може да изпита мъчение чрез това, което модната глупост възнася нависоко или когато това се прави по друг начин, защото той вижда това, което е създадено безформено в чисто поетическо изкуство. Християн Моргенщерн, който се стремеше към ясновидство, направи едно хубаво изказване. Това изказва не се намира в последния том от създадените от него творби, а именно под заглавието "Степени". Там той казва, като иска да охарактеризира своята собствена душа, че се чувствува сроден с архитектурата, със скулптурата. Чувството е това: когато човек се стреми към ясновидството, поетичното се превръща вътрешно в пластичното.
към текста >>
Онзи, който има да изрази нещо действително ясновидско, трябва да действува в противоречия и едно противоречие трябва да осветли другото, тъй като истината се намира в с
ред
ата.
Ето защо ясновидецът се вижда принуден да изразява съвсем различно някои неща. Той постоянно се бори с езика, за да може да каже това, което иска да каже. Той трябва да избере пътя, по който да облече нещо в едно изречение, което изразява приблизително това, което иска да каже; той трябва да каже едно второ изречение, което донася нещо подобно. Ясновидецът трябва да разчита на добрата воля на слушателите, за да може едното изречение да осветли другото. Когато тази добра воля липсва, тогава хората искат да му приписват различни противоречия.
Онзи, който има да изрази нещо действително ясновидско, трябва да действува в противоречия и едно противоречие трябва да осветли другото, тъй като истината се намира в средата.
Благодарение на това, че ясновидецът постъпва по този начин, той стига в областта на езика до нещо, което вече изразява в тази област отношението на изкуството и на ясновидството. Ясновидецът трябва да разчита вече на добрата воля, слушателите да се стараят да проникнат повече в това, как са казани нещата, отколкото какво е казано. В това, как казва нещата, той се старае да каже много повече, отколкото в това, какво казва. Той стига постепенно до там, да се пренесе в миналото в творческия дух на езика, на говора, който дух е царувал преди да се е родил някакъв език, да се вживее отново в звуците, в духа на звуците, да се потопи със своето чувство във всичко това. Той вижда, как една съгласна се включва, как една гласна влияе ту върху един, ту върху друг език.
към текста >>
Той стига постепенно до там, да се пренесе в миналото в творческия дух на езика, на говора, който дух е царувал п
ред
и да се е родил някакъв език, да се вживее отново в звуците, в духа на звуците, да се потопи със своето чувство във всичко това.
Когато тази добра воля липсва, тогава хората искат да му приписват различни противоречия. Онзи, който има да изрази нещо действително ясновидско, трябва да действува в противоречия и едно противоречие трябва да осветли другото, тъй като истината се намира в средата. Благодарение на това, че ясновидецът постъпва по този начин, той стига в областта на езика до нещо, което вече изразява в тази област отношението на изкуството и на ясновидството. Ясновидецът трябва да разчита вече на добрата воля, слушателите да се стараят да проникнат повече в това, как са казани нещата, отколкото какво е казано. В това, как казва нещата, той се старае да каже много повече, отколкото в това, какво казва.
Той стига постепенно до там, да се пренесе в миналото в творческия дух на езика, на говора, който дух е царувал преди да се е родил някакъв език, да се вживее отново в звуците, в духа на звуците, да се потопи със своето чувство във всичко това.
Той вижда, как една съгласна се включва, как една гласна влияе ту върху един, ту върху друг език. За да се пренесе в творческото схващане на езика на своя народ именно, ясновидецът е принуден да изразява повече това, как казва нещата, отколкото това, което казва. Благодарение на това човек може да различи в езика степените, които стоят една до друга, да ги различи художествено и ясновидски. Понеже тези степени биват изпитани по отделно, те не могат да се смущават едни други; поради това изкуството и ясновидството не могат да се смущават едно друго, а могат взаимно да си помагат, защото когато живеят едно до друго, те се осветляват взаимно. Може да дой де време, когато на страната на изкуството хората не ще стоят враждебно по отношение на ясновидството, а също така на страната на ясновидството да проявяват враждебност към изкуството.
към текста >>
Съществува една голяма разлика в това, дали аз стоя п
ред
едно растение, п
ред
един минерал, п
ред
едно животно, или дали стоя п
ред
един друг човек.
Може да дой де време, когато на страната на изкуството хората не ще стоят враждебно по отношение на ясновидството, а също така на страната на ясновидството да проявяват враждебност към изкуството. Защото всичко, което е лъжливо ясновидство, клони за съжаление твърде много към една свръхсетивна еснафщина. Всичко, което не е виждано външно сетивно, не трябва да бъде обличано във визионерно виждане, защото това би било враг на изкуството. Обаче онова, което действително бива схващано чрез ясновиждащото съзнание от духовния свят, при него е вече така, че то е същото, което живее несъзнателно в художественото творчество и в художественото наслаждение, в естетическото чувство. Обикновено се мисли, че ясновиждането, което разбираме тук, е нещо, което е напълно чуждо но човека; но то стои на самия човешки живот, само че в една област, където хората не го забелязват.
Съществува една голяма разлика в това, дали аз стоя пред едно растение, пред един минерал, пред едно животно, или дали стоя пред един друг човек.
Външните неща действуват върху мене чрез това, което те са с помощта на моите сетивни органи. Когато един човек стои срещу един друг човек, сетивата действуват съвършено различно. Хората от нашето време не са никак склонни да схващат духовното. Те казват, че в някои области материализмът е победен даже хората говорят днес за това. Можете да намерите вече такива обяснения, но те казват: когато стоя срещу един човек, аз виждам, каква форма има неговият нос, и според една такава форма на носа аз заключвам, че това е един човек.
към текста >>
Можете да намерите вече такива обяснения, но те казват: когато стоя срещу един човек, аз виждам, каква форма има неговият нос, и спо
ред
една такава форма на носа аз заключвам, че това е един човек.
Съществува една голяма разлика в това, дали аз стоя пред едно растение, пред един минерал, пред едно животно, или дали стоя пред един друг човек. Външните неща действуват върху мене чрез това, което те са с помощта на моите сетивни органи. Когато един човек стои срещу един друг човек, сетивата действуват съвършено различно. Хората от нашето време не са никак склонни да схващат духовното. Те казват, че в някои области материализмът е победен даже хората говорят днес за това.
Можете да намерите вече такива обяснения, но те казват: когато стоя срещу един човек, аз виждам, каква форма има неговият нос, и според една такава форма на носа аз заключвам, че това е един човек.
Едно заключение по аналогия. Но не съществува реално едно такова заключение. Който може да възприема света ясновиждащо, знаем, къде се намират заключенията; но тези заключения по аналогия не съществуват. Душата на човека бива възприемана непосредствено; външно-сетивното естество на човека е такова, че то се заличава. Много важно е това да бъде поставено като основа при едно друго изкуство, защото то ни показва нагледно, как стоят едно до друго ясновидството и изкуството.
към текста >>
Душата на човека бива възприемана непос
ред
ствено; външно-сетивното естество на човека е такова, че то се заличава.
Те казват, че в някои области материализмът е победен даже хората говорят днес за това. Можете да намерите вече такива обяснения, но те казват: когато стоя срещу един човек, аз виждам, каква форма има неговият нос, и според една такава форма на носа аз заключвам, че това е един човек. Едно заключение по аналогия. Но не съществува реално едно такова заключение. Който може да възприема света ясновиждащо, знаем, къде се намират заключенията; но тези заключения по аналогия не съществуват.
Душата на човека бива възприемана непосредствено; външно-сетивното естество на човека е такова, че то се заличава.
Много важно е това да бъде поставено като основа при едно друго изкуство, защото то ни показва нагледно, как стоят едно до друго ясновидството и изкуството. Когато стоим срещу един човек, ние го гледаме и не знаем, че онова, което се явява така, че само се заличава, че става духовно прозрачно. Всеки път, когато стоя срещу един човек, аз го виждам ясновидски. Там, където ясновидецът вижда двама човека да стоят един срещу друг, той има един особен проблем: това е пълният с тайнственост инкарнат. Когато има срещу себе си един човек, ясновидецът вижда неговия инкарнат не в покой, а в колебаещо се движение.
към текста >>
Недодяланите хора, които не могат да вникнат по-далече в нещата, а даже пишат книги, вярват, че ясновидецът описва аурата, като мисли, че п
ред
него действително стои една мъглива форма.
Елементарните неща за това ще намерите в сетивно моралната част на Гьотевото "Учение за цветовете". Цялото учение за цветовете се превръща в изживяване, но така, че при това ясновидецът изживява духовното. Той изживява и останалия духовен свят така, че има същите изживявания, които иначе има при цветовете. В моята книга "Теософия" ще намерите, че там душевното естество се вижда във формата на един вид аура. Тази аура е описана в цветове.
Недодяланите хора, които не могат да вникнат по-далече в нещата, а даже пишат книги, вярват, че ясновидецът описва аурата, като мисли, че пред него действително стои една мъглива форма.
Това, което ясновидецът има пред себе си, е едно душевно изживяване. Когато казва, че аурата е синя, той казва, че има едно духовно изживяване, което е такова, като че би виждал синьо. Той описва въобще всичко това, което изживява в духовния свят и което е аналогично на това, което може да бъде изживяно при цветовете в сетивния свят. Това показва, как ясновидецът изживява живописта. Това е едно различно изживяване, то се различава от всяко изживяване по отношение на всяко друго изкуство.
към текста >>
Това, което ясновидецът има п
ред
себе си, е едно душевно изживяване.
Цялото учение за цветовете се превръща в изживяване, но така, че при това ясновидецът изживява духовното. Той изживява и останалия духовен свят така, че има същите изживявания, които иначе има при цветовете. В моята книга "Теософия" ще намерите, че там душевното естество се вижда във формата на един вид аура. Тази аура е описана в цветове. Недодяланите хора, които не могат да вникнат по-далече в нещата, а даже пишат книги, вярват, че ясновидецът описва аурата, като мисли, че пред него действително стои една мъглива форма.
Това, което ясновидецът има пред себе си, е едно душевно изживяване.
Когато казва, че аурата е синя, той казва, че има едно духовно изживяване, което е такова, като че би виждал синьо. Той описва въобще всичко това, което изживява в духовния свят и което е аналогично на това, което може да бъде изживяно при цветовете в сетивния свят. Това показва, как ясновидецът изживява живописта. Това е едно различно изживяване, то се различава от всяко изживяване по отношение на всяко друго изкуство. По отношение на всяко друго изкуство ясновидецът има чувството, че се потопява в самия художествен елемент.
към текста >>
Той има елемента, отива до оп
ред
елена граница, там престава ясновиждането.
Когато казва, че аурата е синя, той казва, че има едно духовно изживяване, което е такова, като че би виждал синьо. Той описва въобще всичко това, което изживява в духовния свят и което е аналогично на това, което може да бъде изживяно при цветовете в сетивния свят. Това показва, как ясновидецът изживява живописта. Това е едно различно изживяване, то се различава от всяко изживяване по отношение на всяко друго изкуство. По отношение на всяко друго изкуство ясновидецът има чувството, че се потопява в самия художествен елемент.
Той има елемента, отива до определена граница, там престава ясновиждането.
Ако ясновидецът би го продължил, той би трябвало да постави тук този, татък онзи цвят, да го нюансира цяло в цветове. Когато изживява живописта, той идва срещу него от другата страна. Като рисува това, което се оформя като светло и тъмно, когато твори действително живописно, живописецът довежда художественото действие до онази точка, където живописта и ясновидството се срещат, където започва ясновидското. И ясновиждането отива точно до там, където, ако човек иска да го продължи навън, той започва да рисува. Когато човек има една конкретна живописна представа, той знае: тук трябва да наложим с четката този цвят, до него един друг.
към текста >>
Когато човек има една конкретна живописна п
ред
става, той знае: тук трябва да наложим с четката този цвят, до него един друг.
Той има елемента, отива до определена граница, там престава ясновиждането. Ако ясновидецът би го продължил, той би трябвало да постави тук този, татък онзи цвят, да го нюансира цяло в цветове. Когато изживява живописта, той идва срещу него от другата страна. Като рисува това, което се оформя като светло и тъмно, когато твори действително живописно, живописецът довежда художественото действие до онази точка, където живописта и ясновидството се срещат, където започва ясновидското. И ясновиждането отива точно до там, където, ако човек иска да го продължи навън, той започва да рисува.
Когато човек има една конкретна живописна представа, той знае: тук трябва да наложим с четката този цвят, до него един друг.
Тук човек започва да разбира тайната на цветовете, да разбира това, което е казано в моята мистерийна драма "Вратата на посвещението", че формата на цвета е произведение, че всъщност да се рисуват линии, това е една лъжа. Не съществува никаква линия. Морето не граничи с небето чрез една линия; там където цветовете граничат едни с други, там е границата. Аз мога да си помогна с линията, обаче това е последствие на действието на цветовете едни в други. Така човек разбира истински тайната на цветовете.
към текста >>
Той знае: ти не можеш да направиш това по друг начин, освен като третираш синьото по оп
ред
елен начин.
Не съществува никаква линия. Морето не граничи с небето чрез една линия; там където цветовете граничат едни с други, там е границата. Аз мога да си помогна с линията, обаче това е последствие на действието на цветовете едни в други. Така човек разбира истински тайната на цветовете. Той знае, че изпълнява едно вътрешно движение, че движение живее в това, което рисува.
Той знае: ти не можеш да направиш това по друг начин, освен като третираш синьото по определен начин.
С цвета той има неговата вътрешност. Това е особеното при живописта, че душевното се докосва с художественото, с творческото. Когато хората разбират в тази област, за какво се касае, те ще видят, че онова, което се разбира под ясновидство, може да бъде добър приятел с художественото творчество, че те взаимно се подбуждат, че могат взаимно да се оплодят. Без съмнение ще изпъкне все повече и повече, че този, който никога не е имал една живописна четка в ръката си и не знае нищо от това, което може да направи, не би трябвало да съди изхождайки от абстрактни принципи. Критика вън от изкуството, критикуваща критика, ще трябва да отстъпи може би на заден план, когато ще настъпи приятелство между изкуство и ясновидството.
към текста >>
Християн Моргенщерн е казал: който днес още вярва, че онова, което живее като духовно в света, не трябва да бъде схващано в ясни п
ред
стави, а иска да го постигне само в едно смътно, мистично потопяване в себе си, той прилича на един неграмотен човек, който иска да преспи в течение на цял живот в неграмотност държейки буквара под възглавницата си.
Но точно това, което тук се разбира под модерна Духовна Наука, е нещо съвършено различно от онова, което по-рано се е наричало естетика и се нарича и днес така. Художници са ми казвали, че такива хора те наричат "естетически мърморковци". Естетическо мърморене не е това, което разбираме тук, а то е едно живеене в същия елемент, в който живее също и художникът, само че ясновидецът изживява в чисто духовното това, на което художникът дава форма. Бих могъл да кажа, че към много неща, които действуват поощряващо върху човечеството, принадлежи също и това. Аз вярвам, че ще престанат времената, в които хората са мислели, че елементарното, първичното в изкуството бива възпрепятствувано от това, което бива изследвано чрез духа.
Християн Моргенщерн е казал: който днес още вярва, че онова, което живее като духовно в света, не трябва да бъде схващано в ясни представи, а иска да го постигне само в едно смътно, мистично потопяване в себе си, той прилича на един неграмотен човек, който иска да преспи в течение на цял живот в неграмотност държейки буквара под възглавницата си.
Ние се намираме във времето, когато някои неща, които живеят в подсъзнанието, трябва да бъдат издигнати вече горе в съзнанието. Ясновиждането ще стои на една истинска почва само тогава, когато се издигне над всяка философия и се чувствува сродно с изкуството. Аз вярвам, че също и в тази област съществува нещо, което е свързано с важните задачи на развитието на човечеството. Хората ще разберат все повече, че на основата на сетивния свят стои един свръхсетивен свят. Това, което може да бъде познато чрез свръхсетивното виждане, то не може да бъде никакво допълнение към живота, никакво произволно допълнение, а представлява истината, която Гьоте е изказал: "комуто природата започва да разкрива своята явна тайна, той чувствува един неудържим копнеж към нейния най-достоен тълкувател, изкуството".
към текста >>
Това, което може да бъде познато чрез свръхсетивното виждане, то не може да бъде никакво допълнение към живота, никакво произволно допълнение, а п
ред
ставлява истината, която Гьоте е изказал: "комуто природата започва да разкрива своята явна тайна, той чувствува един неудържим копнеж към нейния най-достоен тълкувател, изкуството".
Християн Моргенщерн е казал: който днес още вярва, че онова, което живее като духовно в света, не трябва да бъде схващано в ясни представи, а иска да го постигне само в едно смътно, мистично потопяване в себе си, той прилича на един неграмотен човек, който иска да преспи в течение на цял живот в неграмотност държейки буквара под възглавницата си. Ние се намираме във времето, когато някои неща, които живеят в подсъзнанието, трябва да бъдат издигнати вече горе в съзнанието. Ясновиждането ще стои на една истинска почва само тогава, когато се издигне над всяка философия и се чувствува сродно с изкуството. Аз вярвам, че също и в тази област съществува нещо, което е свързано с важните задачи на развитието на човечеството. Хората ще разберат все повече, че на основата на сетивния свят стои един свръхсетивен свят.
Това, което може да бъде познато чрез свръхсетивното виждане, то не може да бъде никакво допълнение към живота, никакво произволно допълнение, а представлява истината, която Гьоте е изказал: "комуто природата започва да разкрива своята явна тайна, той чувствува един неудържим копнеж към нейния най-достоен тълкувател, изкуството".
Който иска да прозре, как изкуството стои в целия живот, в цялото по-нататъшно развитие, който действително прониква със своя поглед чувствувайки изкуството според неговата същност, който прониква изкуството със своето чувство, той трябва да си признае, че то бива поощрено, подпомогнато от ясновидството, че ясновидството ще бъде нещо, което в бъдеще ще стои ръка за ръка в човечеството с художника, оплодявайки го и подпомагайки го.
към текста >>
Който иска да прозре, как изкуството стои в целия живот, в цялото по-нататъшно развитие, който действително прониква със своя поглед чувствувайки изкуството спо
ред
неговата същност, който прониква изкуството със своето чувство, той трябва да си признае, че то бива поощрено, подпомогнато от ясновидството, че ясновидството ще бъде нещо, което в бъдеще ще стои ръка за ръка в човечеството с художника, оплодявайки го и подпомагайки го.
Ние се намираме във времето, когато някои неща, които живеят в подсъзнанието, трябва да бъдат издигнати вече горе в съзнанието. Ясновиждането ще стои на една истинска почва само тогава, когато се издигне над всяка философия и се чувствува сродно с изкуството. Аз вярвам, че също и в тази област съществува нещо, което е свързано с важните задачи на развитието на човечеството. Хората ще разберат все повече, че на основата на сетивния свят стои един свръхсетивен свят. Това, което може да бъде познато чрез свръхсетивното виждане, то не може да бъде никакво допълнение към живота, никакво произволно допълнение, а представлява истината, която Гьоте е изказал: "комуто природата започва да разкрива своята явна тайна, той чувствува един неудържим копнеж към нейния най-достоен тълкувател, изкуството".
Който иска да прозре, как изкуството стои в целия живот, в цялото по-нататъшно развитие, който действително прониква със своя поглед чувствувайки изкуството според неговата същност, който прониква изкуството със своето чувство, той трябва да си признае, че то бива поощрено, подпомогнато от ясновидството, че ясновидството ще бъде нещо, което в бъдеще ще стои ръка за ръка в човечеството с художника, оплодявайки го и подпомагайки го.
към текста >>
98.
9. Дорнах, 12 септември 1920 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
При всичко, което става, хората питат само за това, което става между раждането и смъртта и за оздравяването отново на нашия живот ще бъде много важно те да питат за нещо повече, отколкото само за този откъс от време, който ние прекарваме при напълно оп
ред
елени условия само тук на Земята.
Дорнах, 12 септември 1920 г. Свръхсетивния произход на изкуството Това, което човечеството има нужда да приеме в себе си във връзка с необходимостите на развитието, е едно разширение на съзнанието за всички области на живота. Човечеството живее днес така, че това, което работи, което върши, е свързано само със събитията, които стават между раждането и смъртта.
При всичко, което става, хората питат само за това, което става между раждането и смъртта и за оздравяването отново на нашия живот ще бъде много важно те да питат за нещо повече, отколкото само за този откъс от време, който ние прекарваме при напълно определени условия само тук на Земята.
Нашият живот не включва в себе си само онова, което ние сме и вършим между раждането и смъртта, а също и онова, което ние сме и вършим между смъртта и едно ново раждане. Днес в материалистичната епоха хората малко съзнават, как онзи живот между смъртта и едно ново раждане, който сме прекарали, преди за сме слезли на Земята чрез раждането съответно чрез зачатието действува в земния живот; и те не съзнават също, как стават нещата в този живот, който прекарваме след смъртта. Днес искаме да посочим някои неща, които могат да покажат, как определени области на културата ще приемат едно съвършено друго становище по отношение на човешкия живот чрез това, че човешкото съзнание ще се разшири и трябва да се разшири също и върху живота, който прекарваме в свръхсетивния свят. Аз вярвам, че за човека може да възникне определен въпрос, когато той разглежда целия обсег на нашия художествен живот. Нека днес обгърнем с поглед от тази страна свръхсетивния живот.
към текста >>
Днес в материалистичната епоха хората малко съзнават, как онзи живот между смъртта и едно ново раждане, който сме прекарали, п
ред
и за сме слезли на Земята чрез раждането съответно чрез зачатието действува в земния живот; и те не съзнават също, как стават нещата в този живот, който прекарваме след смъртта.
Свръхсетивния произход на изкуството Това, което човечеството има нужда да приеме в себе си във връзка с необходимостите на развитието, е едно разширение на съзнанието за всички области на живота. Човечеството живее днес така, че това, което работи, което върши, е свързано само със събитията, които стават между раждането и смъртта. При всичко, което става, хората питат само за това, което става между раждането и смъртта и за оздравяването отново на нашия живот ще бъде много важно те да питат за нещо повече, отколкото само за този откъс от време, който ние прекарваме при напълно определени условия само тук на Земята. Нашият живот не включва в себе си само онова, което ние сме и вършим между раждането и смъртта, а също и онова, което ние сме и вършим между смъртта и едно ново раждане.
Днес в материалистичната епоха хората малко съзнават, как онзи живот между смъртта и едно ново раждане, който сме прекарали, преди за сме слезли на Земята чрез раждането съответно чрез зачатието действува в земния живот; и те не съзнават също, как стават нещата в този живот, който прекарваме след смъртта.
Днес искаме да посочим някои неща, които могат да покажат, как определени области на културата ще приемат едно съвършено друго становище по отношение на човешкия живот чрез това, че човешкото съзнание ще се разшири и трябва да се разшири също и върху живота, който прекарваме в свръхсетивния свят. Аз вярвам, че за човека може да възникне определен въпрос, когато той разглежда целия обсег на нашия художествен живот. Нека днес обгърнем с поглед от тази страна свръхсетивния живот. От това за нас ще се получи нещо, което по-късно ще може да бъде остойностено също и за обгръщането с поглед на социалния живот. Ние познаваме главно като същински висши изкуства пластиката /скулптурата/, архитектурата, живописта, поезията, музиката и към тях прибавяме, изхождайки от определени основания на антропософския живот и на антропософското познание, нещо такова като евритмията.
към текста >>
Днес искаме да посочим някои неща, които могат да покажат, как оп
ред
елени области на културата ще приемат едно съвършено друго становище по отношение на човешкия живот чрез това, че човешкото съзнание ще се разшири и трябва да се разшири също и върху живота, който прекарваме в свръхсетивния свят.
Това, което човечеството има нужда да приеме в себе си във връзка с необходимостите на развитието, е едно разширение на съзнанието за всички области на живота. Човечеството живее днес така, че това, което работи, което върши, е свързано само със събитията, които стават между раждането и смъртта. При всичко, което става, хората питат само за това, което става между раждането и смъртта и за оздравяването отново на нашия живот ще бъде много важно те да питат за нещо повече, отколкото само за този откъс от време, който ние прекарваме при напълно определени условия само тук на Земята. Нашият живот не включва в себе си само онова, което ние сме и вършим между раждането и смъртта, а също и онова, което ние сме и вършим между смъртта и едно ново раждане. Днес в материалистичната епоха хората малко съзнават, как онзи живот между смъртта и едно ново раждане, който сме прекарали, преди за сме слезли на Земята чрез раждането съответно чрез зачатието действува в земния живот; и те не съзнават също, как стават нещата в този живот, който прекарваме след смъртта.
Днес искаме да посочим някои неща, които могат да покажат, как определени области на културата ще приемат едно съвършено друго становище по отношение на човешкия живот чрез това, че човешкото съзнание ще се разшири и трябва да се разшири също и върху живота, който прекарваме в свръхсетивния свят.
Аз вярвам, че за човека може да възникне определен въпрос, когато той разглежда целия обсег на нашия художествен живот. Нека днес обгърнем с поглед от тази страна свръхсетивния живот. От това за нас ще се получи нещо, което по-късно ще може да бъде остойностено също и за обгръщането с поглед на социалния живот. Ние познаваме главно като същински висши изкуства пластиката /скулптурата/, архитектурата, живописта, поезията, музиката и към тях прибавяме, изхождайки от определени основания на антропософския живот и на антропософското познание, нещо такова като евритмията. Въпросът, който имам предвид, който може да възникне за човека по отношение на изкуството, би бил този: кой е положителният, фактическият повод, че ние създаваме изкуства в живота?
към текста >>
Аз вярвам, че за човека може да възникне оп
ред
елен въпрос, когато той разглежда целия обсег на нашия художествен живот.
Човечеството живее днес така, че това, което работи, което върши, е свързано само със събитията, които стават между раждането и смъртта. При всичко, което става, хората питат само за това, което става между раждането и смъртта и за оздравяването отново на нашия живот ще бъде много важно те да питат за нещо повече, отколкото само за този откъс от време, който ние прекарваме при напълно определени условия само тук на Земята. Нашият живот не включва в себе си само онова, което ние сме и вършим между раждането и смъртта, а също и онова, което ние сме и вършим между смъртта и едно ново раждане. Днес в материалистичната епоха хората малко съзнават, как онзи живот между смъртта и едно ново раждане, който сме прекарали, преди за сме слезли на Земята чрез раждането съответно чрез зачатието действува в земния живот; и те не съзнават също, как стават нещата в този живот, който прекарваме след смъртта. Днес искаме да посочим някои неща, които могат да покажат, как определени области на културата ще приемат едно съвършено друго становище по отношение на човешкия живот чрез това, че човешкото съзнание ще се разшири и трябва да се разшири също и върху живота, който прекарваме в свръхсетивния свят.
Аз вярвам, че за човека може да възникне определен въпрос, когато той разглежда целия обсег на нашия художествен живот.
Нека днес обгърнем с поглед от тази страна свръхсетивния живот. От това за нас ще се получи нещо, което по-късно ще може да бъде остойностено също и за обгръщането с поглед на социалния живот. Ние познаваме главно като същински висши изкуства пластиката /скулптурата/, архитектурата, живописта, поезията, музиката и към тях прибавяме, изхождайки от определени основания на антропософския живот и на антропософското познание, нещо такова като евритмията. Въпросът, който имам предвид, който може да възникне за човека по отношение на изкуството, би бил този: кой е положителният, фактическият повод, че ние създаваме изкуства в живота? С непосредствената действителност, която протича между раждането и смъртта, изкуството има нещо общо всъщност само в материалистичната епоха.
към текста >>
Ние познаваме главно като същински висши изкуства пластиката /скулптурата/, архитектурата, живописта, поезията, музиката и към тях прибавяме, изхождайки от оп
ред
елени основания на антропософския живот и на антропософското познание, нещо такова като евритмията.
Днес в материалистичната епоха хората малко съзнават, как онзи живот между смъртта и едно ново раждане, който сме прекарали, преди за сме слезли на Земята чрез раждането съответно чрез зачатието действува в земния живот; и те не съзнават също, как стават нещата в този живот, който прекарваме след смъртта. Днес искаме да посочим някои неща, които могат да покажат, как определени области на културата ще приемат едно съвършено друго становище по отношение на човешкия живот чрез това, че човешкото съзнание ще се разшири и трябва да се разшири също и върху живота, който прекарваме в свръхсетивния свят. Аз вярвам, че за човека може да възникне определен въпрос, когато той разглежда целия обсег на нашия художествен живот. Нека днес обгърнем с поглед от тази страна свръхсетивния живот. От това за нас ще се получи нещо, което по-късно ще може да бъде остойностено също и за обгръщането с поглед на социалния живот.
Ние познаваме главно като същински висши изкуства пластиката /скулптурата/, архитектурата, живописта, поезията, музиката и към тях прибавяме, изхождайки от определени основания на антропософския живот и на антропософското познание, нещо такова като евритмията.
Въпросът, който имам предвид, който може да възникне за човека по отношение на изкуството, би бил този: кой е положителният, фактическият повод, че ние създаваме изкуства в живота? С непосредствената действителност, която протича между раждането и смъртта, изкуството има нещо общо всъщност само в материалистичната епоха. В тази материалистична епоха е без съмнение така, че хората са забравили свръхсетивния произход на изкуството и се насочват повече или по-малко към това, да подражават онова, което се намира във външната сетивна природа. Само онзи, който действително има едно по-дълбоко чувство по отношение на природата от една страна и към изкуството от друга страна, не ще може да се съгласи с това подражаване на природното съществувание в изкуството, с натурализма. Защото човек трябва да си задава винаги отново и отново въпроса: може ли например най-добрият живописец на ландшафта, на пейзажа да предаде по някакъв начин красотата на един природен пейзаж върху платното?
към текста >>
Въпросът, който имам п
ред
вид, който може да възникне за човека по отношение на изкуството, би бил този: кой е положителният, фактическият повод, че ние създаваме изкуства в живота?
Днес искаме да посочим някои неща, които могат да покажат, как определени области на културата ще приемат едно съвършено друго становище по отношение на човешкия живот чрез това, че човешкото съзнание ще се разшири и трябва да се разшири също и върху живота, който прекарваме в свръхсетивния свят. Аз вярвам, че за човека може да възникне определен въпрос, когато той разглежда целия обсег на нашия художествен живот. Нека днес обгърнем с поглед от тази страна свръхсетивния живот. От това за нас ще се получи нещо, което по-късно ще може да бъде остойностено също и за обгръщането с поглед на социалния живот. Ние познаваме главно като същински висши изкуства пластиката /скулптурата/, архитектурата, живописта, поезията, музиката и към тях прибавяме, изхождайки от определени основания на антропософския живот и на антропософското познание, нещо такова като евритмията.
Въпросът, който имам предвид, който може да възникне за човека по отношение на изкуството, би бил този: кой е положителният, фактическият повод, че ние създаваме изкуства в живота?
С непосредствената действителност, която протича между раждането и смъртта, изкуството има нещо общо всъщност само в материалистичната епоха. В тази материалистична епоха е без съмнение така, че хората са забравили свръхсетивния произход на изкуството и се насочват повече или по-малко към това, да подражават онова, което се намира във външната сетивна природа. Само онзи, който действително има едно по-дълбоко чувство по отношение на природата от една страна и към изкуството от друга страна, не ще може да се съгласи с това подражаване на природното съществувание в изкуството, с натурализма. Защото човек трябва да си задава винаги отново и отново въпроса: може ли например най-добрият живописец на ландшафта, на пейзажа да предаде по някакъв начин красотата на един природен пейзаж върху платното? Който няма едно изопачено чрез възпитанието и неправилния живот чувство, той ще има и по отношение на един колкото и да е добре нарисуван пейзаж чувството, което аз изказах в прелюдията на моята мистерийна драма "Вратата на посвещението", че с никакво подражание на природата ние не можем да достигнем някога природата.
към текста >>
С непос
ред
ствената действителност, която протича между раждането и смъртта, изкуството има нещо общо всъщност само в материалистичната епоха.
Аз вярвам, че за човека може да възникне определен въпрос, когато той разглежда целия обсег на нашия художествен живот. Нека днес обгърнем с поглед от тази страна свръхсетивния живот. От това за нас ще се получи нещо, което по-късно ще може да бъде остойностено също и за обгръщането с поглед на социалния живот. Ние познаваме главно като същински висши изкуства пластиката /скулптурата/, архитектурата, живописта, поезията, музиката и към тях прибавяме, изхождайки от определени основания на антропософския живот и на антропософското познание, нещо такова като евритмията. Въпросът, който имам предвид, който може да възникне за човека по отношение на изкуството, би бил този: кой е положителният, фактическият повод, че ние създаваме изкуства в живота?
С непосредствената действителност, която протича между раждането и смъртта, изкуството има нещо общо всъщност само в материалистичната епоха.
В тази материалистична епоха е без съмнение така, че хората са забравили свръхсетивния произход на изкуството и се насочват повече или по-малко към това, да подражават онова, което се намира във външната сетивна природа. Само онзи, който действително има едно по-дълбоко чувство по отношение на природата от една страна и към изкуството от друга страна, не ще може да се съгласи с това подражаване на природното съществувание в изкуството, с натурализма. Защото човек трябва да си задава винаги отново и отново въпроса: може ли например най-добрият живописец на ландшафта, на пейзажа да предаде по някакъв начин красотата на един природен пейзаж върху платното? Който няма едно изопачено чрез възпитанието и неправилния живот чувство, той ще има и по отношение на един колкото и да е добре нарисуван пейзаж чувството, което аз изказах в прелюдията на моята мистерийна драма "Вратата на посвещението", че с никакво подражание на природата ние не можем да достигнем някога природата. За този, който чувствува по-добре нещата, натурализмът се оказва именно нещо противно на чувството.
към текста >>
Защото човек трябва да си задава винаги отново и отново въпроса: може ли например най-добрият живописец на ландшафта, на пейзажа да п
ред
аде по някакъв начин красотата на един природен пейзаж върху платното?
Ние познаваме главно като същински висши изкуства пластиката /скулптурата/, архитектурата, живописта, поезията, музиката и към тях прибавяме, изхождайки от определени основания на антропософския живот и на антропософското познание, нещо такова като евритмията. Въпросът, който имам предвид, който може да възникне за човека по отношение на изкуството, би бил този: кой е положителният, фактическият повод, че ние създаваме изкуства в живота? С непосредствената действителност, която протича между раждането и смъртта, изкуството има нещо общо всъщност само в материалистичната епоха. В тази материалистична епоха е без съмнение така, че хората са забравили свръхсетивния произход на изкуството и се насочват повече или по-малко към това, да подражават онова, което се намира във външната сетивна природа. Само онзи, който действително има едно по-дълбоко чувство по отношение на природата от една страна и към изкуството от друга страна, не ще може да се съгласи с това подражаване на природното съществувание в изкуството, с натурализма.
Защото човек трябва да си задава винаги отново и отново въпроса: може ли например най-добрият живописец на ландшафта, на пейзажа да предаде по някакъв начин красотата на един природен пейзаж върху платното?
Който няма едно изопачено чрез възпитанието и неправилния живот чувство, той ще има и по отношение на един колкото и да е добре нарисуван пейзаж чувството, което аз изказах в прелюдията на моята мистерийна драма "Вратата на посвещението", че с никакво подражание на природата ние не можем да достигнем някога природата. За този, който чувствува по-добре нещата, натурализмът се оказва именно нещо противно на чувството. Следователно един такъв човек ще може да счита без съмнение за оправдано само онова в изкуството, което се опитва, поне в представянето да даде нещо различно от това, което чистата природа може да представи на човека. Но как стигаме ние въобще като хора да развиваме изкуство? Защо в пластиката, в архитектурата ние се издигаме над самата природа?
към текста >>
Следователно един такъв човек ще може да счита без съмнение за оправдано само онова в изкуството, което се опитва, поне в п
ред
ставянето да даде нещо различно от това, което чистата природа може да п
ред
стави на човека.
В тази материалистична епоха е без съмнение така, че хората са забравили свръхсетивния произход на изкуството и се насочват повече или по-малко към това, да подражават онова, което се намира във външната сетивна природа. Само онзи, който действително има едно по-дълбоко чувство по отношение на природата от една страна и към изкуството от друга страна, не ще може да се съгласи с това подражаване на природното съществувание в изкуството, с натурализма. Защото човек трябва да си задава винаги отново и отново въпроса: може ли например най-добрият живописец на ландшафта, на пейзажа да предаде по някакъв начин красотата на един природен пейзаж върху платното? Който няма едно изопачено чрез възпитанието и неправилния живот чувство, той ще има и по отношение на един колкото и да е добре нарисуван пейзаж чувството, което аз изказах в прелюдията на моята мистерийна драма "Вратата на посвещението", че с никакво подражание на природата ние не можем да достигнем някога природата. За този, който чувствува по-добре нещата, натурализмът се оказва именно нещо противно на чувството.
Следователно един такъв човек ще може да счита без съмнение за оправдано само онова в изкуството, което се опитва, поне в представянето да даде нещо различно от това, което чистата природа може да представи на човека.
Но как стигаме ние въобще като хора да развиваме изкуство? Защо в пластиката, в архитектурата ние се издигаме над самата природа? Който добива едно разбиране за връзките на света, той ще види, как например в пластиката се работи по определен начин към това, да бъде предадена човешката форма, как се прави опит в създаването на формата да бъде изразено човешкото; как можем да въплътим във формата не просто човешката форма, каквато тя стои пред нас в естествения човек, а да я въплътим проникната от вътрешното одушевяване, от инкарната, от това, което виждаме при естествения човек вън от формата, когато оформяме едно пластично произведение на изкуството, когато изобразяваме един човек. Но аз вярвам, че художникът, който изобразява хора, ще се издигне постепенно до едно особено чувствуване. И за мене е несъмнено, че гръцкият скулптор е имал чувството, за което сега искам да говоря и че това чувство е било изгубено само в натуралистичната епоха.
към текста >>
Който добива едно разбиране за връзките на света, той ще види, как например в пластиката се работи по оп
ред
елен начин към това, да бъде п
ред
адена човешката форма, как се прави опит в създаването на формата да бъде изразено човешкото; как можем да въплътим във формата не просто човешката форма, каквато тя стои п
ред
нас в естествения човек, а да я въплътим проникната от вътрешното одушевяване, от инкарната, от това, което виждаме при естествения човек вън от формата, когато оформяме едно пластично произведение на изкуството, когато изобразяваме един човек.
Който няма едно изопачено чрез възпитанието и неправилния живот чувство, той ще има и по отношение на един колкото и да е добре нарисуван пейзаж чувството, което аз изказах в прелюдията на моята мистерийна драма "Вратата на посвещението", че с никакво подражание на природата ние не можем да достигнем някога природата. За този, който чувствува по-добре нещата, натурализмът се оказва именно нещо противно на чувството. Следователно един такъв човек ще може да счита без съмнение за оправдано само онова в изкуството, което се опитва, поне в представянето да даде нещо различно от това, което чистата природа може да представи на човека. Но как стигаме ние въобще като хора да развиваме изкуство? Защо в пластиката, в архитектурата ние се издигаме над самата природа?
Който добива едно разбиране за връзките на света, той ще види, как например в пластиката се работи по определен начин към това, да бъде предадена човешката форма, как се прави опит в създаването на формата да бъде изразено човешкото; как можем да въплътим във формата не просто човешката форма, каквато тя стои пред нас в естествения човек, а да я въплътим проникната от вътрешното одушевяване, от инкарната, от това, което виждаме при естествения човек вън от формата, когато оформяме едно пластично произведение на изкуството, когато изобразяваме един човек.
Но аз вярвам, че художникът, който изобразява хора, ще се издигне постепенно до едно особено чувствуване. И за мене е несъмнено, че гръцкият скулптор е имал чувството, за което сега искам да говоря и че това чувство е било изгубено само в натуралистичната епоха. На мене ми се струва, че скулпторът, който изобразява човешката форма, има един съвършено друг вид чувствуване в предаването на формата, когато той оформя пластично главата и когато оформя останалата част на тялото. В работата на скулптора тези две неща се различават всъщност основно едно от друго: пластичното изработване на формата на главата и тази на останалото тяло. Когато скулпторът работи за пластичното оформяне на главата, той има чувството, че постоянно бива всмукан от материала, че материалът като че иска да го увлече вътре в себе си.
към текста >>
На мене ми се струва, че скулпторът, който изобразява човешката форма, има един съвършено друг вид чувствуване в п
ред
аването на формата, когато той оформя пластично главата и когато оформя останалата част на тялото.
Но как стигаме ние въобще като хора да развиваме изкуство? Защо в пластиката, в архитектурата ние се издигаме над самата природа? Който добива едно разбиране за връзките на света, той ще види, как например в пластиката се работи по определен начин към това, да бъде предадена човешката форма, как се прави опит в създаването на формата да бъде изразено човешкото; как можем да въплътим във формата не просто човешката форма, каквато тя стои пред нас в естествения човек, а да я въплътим проникната от вътрешното одушевяване, от инкарната, от това, което виждаме при естествения човек вън от формата, когато оформяме едно пластично произведение на изкуството, когато изобразяваме един човек. Но аз вярвам, че художникът, който изобразява хора, ще се издигне постепенно до едно особено чувствуване. И за мене е несъмнено, че гръцкият скулптор е имал чувството, за което сега искам да говоря и че това чувство е било изгубено само в натуралистичната епоха.
На мене ми се струва, че скулпторът, който изобразява човешката форма, има един съвършено друг вид чувствуване в предаването на формата, когато той оформя пластично главата и когато оформя останалата част на тялото.
В работата на скулптора тези две неща се различават всъщност основно едно от друго: пластичното изработване на формата на главата и тази на останалото тяло. Когато скулпторът работи за пластичното оформяне на главата, той има чувството, че постоянно бива всмукан от материала, че материалът като че иска да го увлече вътре в себе си. Напротив, когато той оформя пластично художествено останалата част на тялото, той има чувството, като че навсякъде всъщност боде неоправдано в тялото, като че натиска в него, удря в него отвън навътре. Скулпторът има чувството, че оформя останалата част на тялото от вън, че образува формите отвън. Той има такова чувство, като че, когато оформя тялото, всъщност работи навътре в него, а когато оформя главата, има чувството, като че работи отвътре навън.
към текста >>
Всичко това е свързано с много по-дълбоки въпроси и п
ред
и да премина към този въпрос, бих искал да спомена още един.
Скулпторът има чувството, че оформя останалата част на тялото от вън, че образува формите отвън. Той има такова чувство, като че, когато оформя тялото, всъщност работи навътре в него, а когато оформя главата, има чувството, като че работи отвътре навън. Това е драстично изразено, но то отговаря на действителността. Това ми се струва на мене да е едно особено чувство при пластичното изработване на формите, което без съмнение гръцкият скулптор още е притежавал и което само в натуралистичното време, когато художници те започнаха да бъдат роби на модела, бе изгубено. Възниква въпросът: от къде иде именно едно такова чувство, когато ориентирайки се към свръхсетивното човек възнамерява да изработи художествено човешката форма?
Всичко това е свързано с много по-дълбоки въпроси и преди да премина към този въпрос, бих искал да спомена още един.
Помислете само, какво силно чувство за определена вътрешност на изживяването изпитва човек по отношение на пластиката и архитектурата, въпреки че пластиката и архитектурата изработват привидно своите форми външно във външния материал: при архитектурата ние изживяваме вътрешно динамиката, изживяваме вътрешно, как колоната носи гредата, как колоната се оформя в капитела. Ние съизживяваме вътрешно това, което е оформено външно. Подобен е също случаят и при пластиката, при скулптурата. Но не е такъв случаят при музиката, той не е такъв именно при поезията. При поезията ми се струва да е съвсем ясно, оформянето на поетическия материал е такова искам отново да изразя това драстично -, че когато започва да съчетава думите в ямби и трохеи, когато ги съчетава в рими, като че думите, които при говоренето в проза човек все още задържа в своя гръклян, като че при поезията тези думи бягат от поета и поетът трябва да тича подир тях.
към текста >>
Помислете само, какво силно чувство за оп
ред
елена вътрешност на изживяването изпитва човек по отношение на пластиката и архитектурата, въпреки че пластиката и архитектурата изработват привидно своите форми външно във външния материал: при архитектурата ние изживяваме вътрешно динамиката, изживяваме вътрешно, как колоната носи г
ред
ата, как колоната се оформя в капитела.
Той има такова чувство, като че, когато оформя тялото, всъщност работи навътре в него, а когато оформя главата, има чувството, като че работи отвътре навън. Това е драстично изразено, но то отговаря на действителността. Това ми се струва на мене да е едно особено чувство при пластичното изработване на формите, което без съмнение гръцкият скулптор още е притежавал и което само в натуралистичното време, когато художници те започнаха да бъдат роби на модела, бе изгубено. Възниква въпросът: от къде иде именно едно такова чувство, когато ориентирайки се към свръхсетивното човек възнамерява да изработи художествено човешката форма? Всичко това е свързано с много по-дълбоки въпроси и преди да премина към този въпрос, бих искал да спомена още един.
Помислете само, какво силно чувство за определена вътрешност на изживяването изпитва човек по отношение на пластиката и архитектурата, въпреки че пластиката и архитектурата изработват привидно своите форми външно във външния материал: при архитектурата ние изживяваме вътрешно динамиката, изживяваме вътрешно, как колоната носи гредата, как колоната се оформя в капитела.
Ние съизживяваме вътрешно това, което е оформено външно. Подобен е също случаят и при пластиката, при скулптурата. Но не е такъв случаят при музиката, той не е такъв именно при поезията. При поезията ми се струва да е съвсем ясно, оформянето на поетическия материал е такова искам отново да изразя това драстично -, че когато започва да съчетава думите в ямби и трохеи, когато ги съчетава в рими, като че думите, които при говоренето в проза човек все още задържа в своя гръклян, като че при поезията тези думи бягат от поета и поетът трябва да тича подир тях. Те населяват повече заобикалящата атмосфера, отколкото вътрешността на поета или на този, който се наслаждава на поезията.
към текста >>
И когато изживяваме след това тази особеност п
ред
скулптурата и архитектурата, ние откриваме, че всъщност в скулптурата и в архитектурата не искаме нищо друго, освен да вложим изживяванията, които сме имали п
ред
и нашето раждане, съответно п
ред
и нашето зачатие, да вложим по някакъв начин тези изживявания във физическия сетивен свят.
Те населяват повече заобикалящата атмосфера, отколкото вътрешността на поета или на този, който се наслаждава на поезията. Ние чувствуваме поетическото изкуство повече външно отколкото архитектурата и пластиката, скулптурата. Така също е и при музиката, когато насочваме чувството към нея. Също и музикалните тонове оживяват за нас заобикалящата ни атмосфера. Ние забравяме всъщност пространството и времето, или поне пространството, и живеем вън от нас в морално се намираме в равновесие по отношение на други същества, следователно това, което изпитваме и изживяваме между смъртта и едно ново раждане, за него ние си спомняме първо несъзнателно и то бива изобразено фактически в архитектурното изкуство и в скулптурата.
И когато изживяваме след това тази особеност пред скулптурата и архитектурата, ние откриваме, че всъщност в скулптурата и в архитектурата не искаме нищо друго, освен да вложим изживяванията, които сме имали преди нашето раждане, съответно преди нашето зачатие, да вложим по някакъв начин тези изживявания във физическия сетивен свят.
Когато строим къща не чисто по принципа на ползуването, а строим архитектурно красиви къщи, ние даваме форма на динамическите отношения такива, каквито те възникват от нашия спомен за изживявания, за изживявания на равновесия, за трептящи изживявания на формите и т.н., които сме имали между смъртта и това раждане. И по този начин ние откриваме, как всъщност човекът стига до там, да твори архитектура и скулптура като изкуства. В неговата душа тайнствено шуми изживяването между смъртта и едно ново раждане. Той иска да го изнесе по някакъв начин навън и да го постави пред себе си, и създаде архитектурата, създаде скулптурата. Фактът, че в своето културно развитие човекът създаде архитектурата и скулптурата, трябва да се припише главно на това, че човекът го иска от своята вътрешност: както паякът преде своята паяжина, така той иска да изнесе навън, да оформи външно това, което е изживял между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Той иска да го изнесе по някакъв начин навън и да го постави п
ред
себе си, и създаде архитектурата, създаде скулптурата.
Ние забравяме всъщност пространството и времето, или поне пространството, и живеем вън от нас в морално се намираме в равновесие по отношение на други същества, следователно това, което изпитваме и изживяваме между смъртта и едно ново раждане, за него ние си спомняме първо несъзнателно и то бива изобразено фактически в архитектурното изкуство и в скулптурата. И когато изживяваме след това тази особеност пред скулптурата и архитектурата, ние откриваме, че всъщност в скулптурата и в архитектурата не искаме нищо друго, освен да вложим изживяванията, които сме имали преди нашето раждане, съответно преди нашето зачатие, да вложим по някакъв начин тези изживявания във физическия сетивен свят. Когато строим къща не чисто по принципа на ползуването, а строим архитектурно красиви къщи, ние даваме форма на динамическите отношения такива, каквито те възникват от нашия спомен за изживявания, за изживявания на равновесия, за трептящи изживявания на формите и т.н., които сме имали между смъртта и това раждане. И по този начин ние откриваме, как всъщност човекът стига до там, да твори архитектура и скулптура като изкуства. В неговата душа тайнствено шуми изживяването между смъртта и едно ново раждане.
Той иска да го изнесе по някакъв начин навън и да го постави пред себе си, и създаде архитектурата, създаде скулптурата.
Фактът, че в своето културно развитие човекът създаде архитектурата и скулптурата, трябва да се припише главно на това, че човекът го иска от своята вътрешност: както паякът преде своята паяжина, така той иска да изнесе навън, да оформи външно това, което е изживял между смъртта и едно ново раждане. Той внася изживяванията, които е имал преди раждането, във физическия сетивен живот. И това, което виждаме пред нас в обзор върху архитектурните и скулптурните произведения на изкуството, не е нищо друго, освен осъществени несъзнателни спомени за живота между смъртта и едно ново раждане. Сега ние имаме един действителен отговор, защо човекът създава изкуство. Ако човекът не би бил едно свръхсетивно същество, което идва в този живот чрез раждането, съответно чрез зачатието, той без съмнение не би упражнявал никакво скулптура и никаква архитектура.
към текста >>
Фактът, че в своето културно развитие човекът създаде архитектурата и скулптурата, трябва да се припише главно на това, че човекът го иска от своята вътрешност: както паякът п
ред
е своята паяжина, така той иска да изнесе навън, да оформи външно това, което е изживял между смъртта и едно ново раждане.
И когато изживяваме след това тази особеност пред скулптурата и архитектурата, ние откриваме, че всъщност в скулптурата и в архитектурата не искаме нищо друго, освен да вложим изживяванията, които сме имали преди нашето раждане, съответно преди нашето зачатие, да вложим по някакъв начин тези изживявания във физическия сетивен свят. Когато строим къща не чисто по принципа на ползуването, а строим архитектурно красиви къщи, ние даваме форма на динамическите отношения такива, каквито те възникват от нашия спомен за изживявания, за изживявания на равновесия, за трептящи изживявания на формите и т.н., които сме имали между смъртта и това раждане. И по този начин ние откриваме, как всъщност човекът стига до там, да твори архитектура и скулптура като изкуства. В неговата душа тайнствено шуми изживяването между смъртта и едно ново раждане. Той иска да го изнесе по някакъв начин навън и да го постави пред себе си, и създаде архитектурата, създаде скулптурата.
Фактът, че в своето културно развитие човекът създаде архитектурата и скулптурата, трябва да се припише главно на това, че човекът го иска от своята вътрешност: както паякът преде своята паяжина, така той иска да изнесе навън, да оформи външно това, което е изживял между смъртта и едно ново раждане.
Той внася изживяванията, които е имал преди раждането, във физическия сетивен живот. И това, което виждаме пред нас в обзор върху архитектурните и скулптурните произведения на изкуството, не е нищо друго, освен осъществени несъзнателни спомени за живота между смъртта и едно ново раждане. Сега ние имаме един действителен отговор, защо човекът създава изкуство. Ако човекът не би бил едно свръхсетивно същество, което идва в този живот чрез раждането, съответно чрез зачатието, той без съмнение не би упражнявал никакво скулптура и никаква архитектура. И ние знаем, каква особена връзка съществува между два, да речем, между три редуващи се земни живота.
към текста >>
Той внася изживяванията, които е имал п
ред
и раждането, във физическия сетивен живот.
Когато строим къща не чисто по принципа на ползуването, а строим архитектурно красиви къщи, ние даваме форма на динамическите отношения такива, каквито те възникват от нашия спомен за изживявания, за изживявания на равновесия, за трептящи изживявания на формите и т.н., които сме имали между смъртта и това раждане. И по този начин ние откриваме, как всъщност човекът стига до там, да твори архитектура и скулптура като изкуства. В неговата душа тайнствено шуми изживяването между смъртта и едно ново раждане. Той иска да го изнесе по някакъв начин навън и да го постави пред себе си, и създаде архитектурата, създаде скулптурата. Фактът, че в своето културно развитие човекът създаде архитектурата и скулптурата, трябва да се припише главно на това, че човекът го иска от своята вътрешност: както паякът преде своята паяжина, така той иска да изнесе навън, да оформи външно това, което е изживял между смъртта и едно ново раждане.
Той внася изживяванията, които е имал преди раждането, във физическия сетивен живот.
И това, което виждаме пред нас в обзор върху архитектурните и скулптурните произведения на изкуството, не е нищо друго, освен осъществени несъзнателни спомени за живота между смъртта и едно ново раждане. Сега ние имаме един действителен отговор, защо човекът създава изкуство. Ако човекът не би бил едно свръхсетивно същество, което идва в този живот чрез раждането, съответно чрез зачатието, той без съмнение не би упражнявал никакво скулптура и никаква архитектура. И ние знаем, каква особена връзка съществува между два, да речем, между три редуващи се земни живота. Това, което днес Вие имате като глава, в неговите формиращи сили то е преобразеното тяло без главата от миналото прераждане, и това, което днес имате като тяло, в бъдещето прераждане то ще се превърне във Вашата глава.
към текста >>
И това, което виждаме п
ред
нас в обзор върху архитектурните и скулптурните произведения на изкуството, не е нищо друго, освен осъществени несъзнателни спомени за живота между смъртта и едно ново раждане.
И по този начин ние откриваме, как всъщност човекът стига до там, да твори архитектура и скулптура като изкуства. В неговата душа тайнствено шуми изживяването между смъртта и едно ново раждане. Той иска да го изнесе по някакъв начин навън и да го постави пред себе си, и създаде архитектурата, създаде скулптурата. Фактът, че в своето културно развитие човекът създаде архитектурата и скулптурата, трябва да се припише главно на това, че човекът го иска от своята вътрешност: както паякът преде своята паяжина, така той иска да изнесе навън, да оформи външно това, което е изживял между смъртта и едно ново раждане. Той внася изживяванията, които е имал преди раждането, във физическия сетивен живот.
И това, което виждаме пред нас в обзор върху архитектурните и скулптурните произведения на изкуството, не е нищо друго, освен осъществени несъзнателни спомени за живота между смъртта и едно ново раждане.
Сега ние имаме един действителен отговор, защо човекът създава изкуство. Ако човекът не би бил едно свръхсетивно същество, което идва в този живот чрез раждането, съответно чрез зачатието, той без съмнение не би упражнявал никакво скулптура и никаква архитектура. И ние знаем, каква особена връзка съществува между два, да речем, между три редуващи се земни живота. Това, което днес Вие имате като глава, в неговите формиращи сили то е преобразеното тяло без главата от миналото прераждане, и това, което днес имате като тяло, в бъдещето прераждане то ще се превърне във Вашата глава. Главата на човека има едно съвършено друго значение.
към текста >>
И ние знаем, каква особена връзка съществува между два, да речем, между три
ред
уващи се земни живота.
Фактът, че в своето културно развитие човекът създаде архитектурата и скулптурата, трябва да се припише главно на това, че човекът го иска от своята вътрешност: както паякът преде своята паяжина, така той иска да изнесе навън, да оформи външно това, което е изживял между смъртта и едно ново раждане. Той внася изживяванията, които е имал преди раждането, във физическия сетивен живот. И това, което виждаме пред нас в обзор върху архитектурните и скулптурните произведения на изкуството, не е нищо друго, освен осъществени несъзнателни спомени за живота между смъртта и едно ново раждане. Сега ние имаме един действителен отговор, защо човекът създава изкуство. Ако човекът не би бил едно свръхсетивно същество, което идва в този живот чрез раждането, съответно чрез зачатието, той без съмнение не би упражнявал никакво скулптура и никаква архитектура.
И ние знаем, каква особена връзка съществува между два, да речем, между три редуващи се земни живота.
Това, което днес Вие имате като глава, в неговите формиращи сили то е преобразеното тяло без главата от миналото прераждане, и това, което днес имате като тяло, в бъдещето прераждане то ще се превърне във Вашата глава. Главата на човека има едно съвършено друго значение. Силите, които човек е изживял между миналата смърт и настоящето раждане, те са образували тази външна форма на главата. Тялото носи ферментиращи в него силите, които ще се оформят в следващия земен живот. Тук Вие имате причината, поради която скулпторът чувствува по отношение на главата различно отколкото чувствува по отношение на останалото тяло.
към текста >>
Всъщност, как стоят по-голяма част от хората п
ред
изкуствата, които разкриват един духовен свят?
Тази коренна разлика на миналото и бъдещето в човешкото тяло чувствува именно особено ясно скулпторът. Онова, което са формиращите сили на физическото тяло, как те действуват от едно въплъщение в друго, това се изразява в скулптурното изкуство. Това, което лежи по-дълбоко в етерното тяло, което е носител на нашето равновесие, носител на нашата динамика, то се изразява повече в архитектурното изкуство. Вие виждате, че всъщност не можем да обхванем човешкия живот в неговата цялост, ако не хвърлим също един поглед върху свръхсетивния живот, ако не си отговорим съвсем сериозно на въпроса: как стигаме ние до там, да творим архитектура, да творим скулптура? Фактът, че хората не искат да насочат техния поглед към свръхсетивния свят, иде от там, че те не искат да виждат по правилен начин нещата от този свят.
Всъщност, как стоят по-голяма част от хората пред изкуствата, които разкриват един духовен свят?
Те стоят всъщност така, както кучето стои пред човешкия говор. Кучето чува човешкия говор, но вероятно го счита за лаене. То не чува това, което се крие като смисъл в звуците, ако не е "Манхаймският Ролф". Това беше едно учено куче, което преди известно време предизвика голяма сензация при хората, които се занимават с такива безполезни изкуства. Така стои човекът пред изкуствата, които всъщност говорят за свръхсетивния свят, в който човекът е живял преди своето раждане: той не вижда в тези изкуства това, което те действително разкриват.
към текста >>
Те стоят всъщност така, както кучето стои п
ред
човешкия говор.
Онова, което са формиращите сили на физическото тяло, как те действуват от едно въплъщение в друго, това се изразява в скулптурното изкуство. Това, което лежи по-дълбоко в етерното тяло, което е носител на нашето равновесие, носител на нашата динамика, то се изразява повече в архитектурното изкуство. Вие виждате, че всъщност не можем да обхванем човешкия живот в неговата цялост, ако не хвърлим също един поглед върху свръхсетивния живот, ако не си отговорим съвсем сериозно на въпроса: как стигаме ние до там, да творим архитектура, да творим скулптура? Фактът, че хората не искат да насочат техния поглед към свръхсетивния свят, иде от там, че те не искат да виждат по правилен начин нещата от този свят. Всъщност, как стоят по-голяма част от хората пред изкуствата, които разкриват един духовен свят?
Те стоят всъщност така, както кучето стои пред човешкия говор.
Кучето чува човешкия говор, но вероятно го счита за лаене. То не чува това, което се крие като смисъл в звуците, ако не е "Манхаймският Ролф". Това беше едно учено куче, което преди известно време предизвика голяма сензация при хората, които се занимават с такива безполезни изкуства. Така стои човекът пред изкуствата, които всъщност говорят за свръхсетивния свят, в който човекът е живял преди своето раждане: той не вижда в тези изкуства това, което те действително разкриват. Нека насочим например погледа към поетическото изкуство.
към текста >>
Това беше едно учено куче, което п
ред
и известно време п
ред
извика голяма сензация при хората, които се занимават с такива безполезни изкуства.
Фактът, че хората не искат да насочат техния поглед към свръхсетивния свят, иде от там, че те не искат да виждат по правилен начин нещата от този свят. Всъщност, как стоят по-голяма част от хората пред изкуствата, които разкриват един духовен свят? Те стоят всъщност така, както кучето стои пред човешкия говор. Кучето чува човешкия говор, но вероятно го счита за лаене. То не чува това, което се крие като смисъл в звуците, ако не е "Манхаймският Ролф".
Това беше едно учено куче, което преди известно време предизвика голяма сензация при хората, които се занимават с такива безполезни изкуства.
Така стои човекът пред изкуствата, които всъщност говорят за свръхсетивния свят, в който човекът е живял преди своето раждане: той не вижда в тези изкуства това, което те действително разкриват. Нека насочим например погледа към поетическото изкуство. Поетическото изкуство изпъква ясно за този, който може да го чувствува само че когато искаме да охарактеризираме такива неща трябва винаги да имаме предвид, че с известен вариант са верни думите на Лихтенберг, че днес се пише с 90 процента повече "поезия" отколкото човечеството по лицето на Земята се нуждае за своето щастие и отколкото то въобще има действително изкуство -, истинското поетическо изкуство произтича от целия човек. И какво прави то? То не оставя при прозата: то оформя фразата, внася такт, ритъм в прозата.
към текста >>
Така стои човекът п
ред
изкуствата, които всъщност говорят за свръхсетивния свят, в който човекът е живял п
ред
и своето раждане: той не вижда в тези изкуства това, което те действително разкриват.
Всъщност, как стоят по-голяма част от хората пред изкуствата, които разкриват един духовен свят? Те стоят всъщност така, както кучето стои пред човешкия говор. Кучето чува човешкия говор, но вероятно го счита за лаене. То не чува това, което се крие като смисъл в звуците, ако не е "Манхаймският Ролф". Това беше едно учено куче, което преди известно време предизвика голяма сензация при хората, които се занимават с такива безполезни изкуства.
Така стои човекът пред изкуствата, които всъщност говорят за свръхсетивния свят, в който човекът е живял преди своето раждане: той не вижда в тези изкуства това, което те действително разкриват.
Нека насочим например погледа към поетическото изкуство. Поетическото изкуство изпъква ясно за този, който може да го чувствува само че когато искаме да охарактеризираме такива неща трябва винаги да имаме предвид, че с известен вариант са верни думите на Лихтенберг, че днес се пише с 90 процента повече "поезия" отколкото човечеството по лицето на Земята се нуждае за своето щастие и отколкото то въобще има действително изкуство -, истинското поетическо изкуство произтича от целия човек. И какво прави то? То не оставя при прозата: то оформя фразата, внася такт, ритъм в прозата. То прави нещо, което прозаичният човек намира като излишно в живота.
към текста >>
Поетическото изкуство изпъква ясно за този, който може да го чувствува само че когато искаме да охарактеризираме такива неща трябва винаги да имаме п
ред
вид, че с известен вариант са верни думите на Лихтенберг, че днес се пише с 90 процента повече "поезия" отколкото човечеството по лицето на Земята се нуждае за своето щастие и отколкото то въобще има действително изкуство -, истинското поетическо изкуство произтича от целия човек.
Кучето чува човешкия говор, но вероятно го счита за лаене. То не чува това, което се крие като смисъл в звуците, ако не е "Манхаймският Ролф". Това беше едно учено куче, което преди известно време предизвика голяма сензация при хората, които се занимават с такива безполезни изкуства. Така стои човекът пред изкуствата, които всъщност говорят за свръхсетивния свят, в който човекът е живял преди своето раждане: той не вижда в тези изкуства това, което те действително разкриват. Нека насочим например погледа към поетическото изкуство.
Поетическото изкуство изпъква ясно за този, който може да го чувствува само че когато искаме да охарактеризираме такива неща трябва винаги да имаме предвид, че с известен вариант са верни думите на Лихтенберг, че днес се пише с 90 процента повече "поезия" отколкото човечеството по лицето на Земята се нуждае за своето щастие и отколкото то въобще има действително изкуство -, истинското поетическо изкуство произтича от целия човек.
И какво прави то? То не оставя при прозата: то оформя фразата, внася такт, ритъм в прозата. То прави нещо, което прозаичният човек намира като излишно в живота. То дава форма на онова, което вече неоформено би дало смисъл, който искаме да свържем с него. Когато при едно рецитиране, което е действително изкуство, си създаваме едно чувство за това, какво прави първо поетическия художник от призовото съдържание, ние отново стигаме до особения характер на чувствата.
към текста >>
Ние чувствуваме като поезия това, как думите се
ред
уват в ямби или в трохеи, как звуците се повтарят алитерации, в асонанси или в други рими.
То не оставя при прозата: то оформя фразата, внася такт, ритъм в прозата. То прави нещо, което прозаичният човек намира като излишно в живота. То дава форма на онова, което вече неоформено би дало смисъл, който искаме да свържем с него. Когато при едно рецитиране, което е действително изкуство, си създаваме едно чувство за това, какво прави първо поетическия художник от призовото съдържание, ние отново стигаме до особения характер на чувствата. Ние не можем да чувствуваме като поезия простото съдържание, прозаичното съдържание на едно стихотворение.
Ние чувствуваме като поезия това, как думите се редуват в ямби или в трохеи, как звуците се повтарят алитерации, в асонанси или в други рими.
Ние чувствуваме много други неща, които са вложени в това, "Как" е оформен прозаичният материал. Това именно трябва да се съдържа в рецитирането. Когато се рецитира така, че се изпъква само прозаичното съдържание, макар и то да е привидно много дълбоко, мисли се, че се рецитира "художествено"! Но когато можем да държим пред себе си този особен нюанс на чувството, когато действително имаме този нюанс на чувството, който съдържа чувството на поетическото изкуство, ние стигаме до там да си кажем: това надхвърля всъщност обикновеното чувство, обикновеното усещание, защото обикновеното усещание и чувствуване се придържа към нещата на сетивното съществувание, а поетическата форма не се придържа към нещата на сетивното съществувание. Аз преди малко изразих това, като казах: тогава поетически оформеното живее повече в атмосферата, която ни заобикаля, или човек би искал да се устреми вън от себе си, за да изживее всъщност правилно думите на поета вън от себе си.
към текста >>
Но когато можем да държим п
ред
себе си този особен нюанс на чувството, когато действително имаме този нюанс на чувството, който съдържа чувството на поетическото изкуство, ние стигаме до там да си кажем: това надхвърля всъщност обикновеното чувство, обикновеното усещание, защото обикновеното усещание и чувствуване се придържа към нещата на сетивното съществувание, а поетическата форма не се придържа към нещата на сетивното съществувание.
Ние не можем да чувствуваме като поезия простото съдържание, прозаичното съдържание на едно стихотворение. Ние чувствуваме като поезия това, как думите се редуват в ямби или в трохеи, как звуците се повтарят алитерации, в асонанси или в други рими. Ние чувствуваме много други неща, които са вложени в това, "Как" е оформен прозаичният материал. Това именно трябва да се съдържа в рецитирането. Когато се рецитира така, че се изпъква само прозаичното съдържание, макар и то да е привидно много дълбоко, мисли се, че се рецитира "художествено"!
Но когато можем да държим пред себе си този особен нюанс на чувството, когато действително имаме този нюанс на чувството, който съдържа чувството на поетическото изкуство, ние стигаме до там да си кажем: това надхвърля всъщност обикновеното чувство, обикновеното усещание, защото обикновеното усещание и чувствуване се придържа към нещата на сетивното съществувание, а поетическата форма не се придържа към нещата на сетивното съществувание.
Аз преди малко изразих това, като казах: тогава поетически оформеното живее повече в атмосферата, която ни заобикаля, или човек би искал да се устреми вън от себе си, за да изживее всъщност правилно думите на поета вън от себе си. Това иде от там, че поетът оформя нещо от себе си, което човек не може да изживее между раждането и смъртта. Той предава външна форма на това, което човек може също да изостави, когато иска да живее само между раждането и смъртта. Човек може напълно да живее до смъртта и да умре, без да прави нещо друго, освен да остави сухото прозаично съдържание да бъде съдържание на неговия живот. Но защо човек чувствува нужда да внесе в това сухо прозаично съдържание ритъм, асонанс, алитерация, рима?
към текста >>
Аз п
ред
и малко изразих това, като казах: тогава поетически оформеното живее повече в атмосферата, която ни заобикаля, или човек би искал да се устреми вън от себе си, за да изживее всъщност правилно думите на поета вън от себе си.
Ние чувствуваме като поезия това, как думите се редуват в ямби или в трохеи, как звуците се повтарят алитерации, в асонанси или в други рими. Ние чувствуваме много други неща, които са вложени в това, "Как" е оформен прозаичният материал. Това именно трябва да се съдържа в рецитирането. Когато се рецитира така, че се изпъква само прозаичното съдържание, макар и то да е привидно много дълбоко, мисли се, че се рецитира "художествено"! Но когато можем да държим пред себе си този особен нюанс на чувството, когато действително имаме този нюанс на чувството, който съдържа чувството на поетическото изкуство, ние стигаме до там да си кажем: това надхвърля всъщност обикновеното чувство, обикновеното усещание, защото обикновеното усещание и чувствуване се придържа към нещата на сетивното съществувание, а поетическата форма не се придържа към нещата на сетивното съществувание.
Аз преди малко изразих това, като казах: тогава поетически оформеното живее повече в атмосферата, която ни заобикаля, или човек би искал да се устреми вън от себе си, за да изживее всъщност правилно думите на поета вън от себе си.
Това иде от там, че поетът оформя нещо от себе си, което човек не може да изживее между раждането и смъртта. Той предава външна форма на това, което човек може също да изостави, когато иска да живее само между раждането и смъртта. Човек може напълно да живее до смъртта и да умре, без да прави нещо друго, освен да остави сухото прозаично съдържание да бъде съдържание на неговия живот. Но защо човек чувствува нужда да внесе в това сухо прозаично съдържание ритъм, асонанс, алитерация, рима? Затова, защото човек има в себе си нещо повече отколкото се нуждае до смъртта, защото иска да даде форма също още в този живот на това, което има в себе си повече отколкото се нуждае до смъртта.
към текста >>
Той п
ред
ава външна форма на това, което човек може също да изостави, когато иска да живее само между раждането и смъртта.
Това именно трябва да се съдържа в рецитирането. Когато се рецитира така, че се изпъква само прозаичното съдържание, макар и то да е привидно много дълбоко, мисли се, че се рецитира "художествено"! Но когато можем да държим пред себе си този особен нюанс на чувството, когато действително имаме този нюанс на чувството, който съдържа чувството на поетическото изкуство, ние стигаме до там да си кажем: това надхвърля всъщност обикновеното чувство, обикновеното усещание, защото обикновеното усещание и чувствуване се придържа към нещата на сетивното съществувание, а поетическата форма не се придържа към нещата на сетивното съществувание. Аз преди малко изразих това, като казах: тогава поетически оформеното живее повече в атмосферата, която ни заобикаля, или човек би искал да се устреми вън от себе си, за да изживее всъщност правилно думите на поета вън от себе си. Това иде от там, че поетът оформя нещо от себе си, което човек не може да изживее между раждането и смъртта.
Той предава външна форма на това, което човек може също да изостави, когато иска да живее само между раждането и смъртта.
Човек може напълно да живее до смъртта и да умре, без да прави нещо друго, освен да остави сухото прозаично съдържание да бъде съдържание на неговия живот. Но защо човек чувствува нужда да внесе в това сухо прозаично съдържание ритъм, асонанс, алитерация, рима? Затова, защото човек има в себе си нещо повече отколкото се нуждае до смъртта, защото иска да даде форма също още в този живот на това, което има в себе си повече отколкото се нуждае до смъртта. Това е поглед напред в живото, който следва след смъртта, затова човек чувствува в себе си подтика не само да говори, а да говори поетично. И така както скулптурата и архитектурата са свързани с живота преди раждането, със силите, които се намират в нас от живота преди раждането, така също поетическото изкуство е свързано с живота, кой то протича след смъртта, по-скоро със силите в нас, които още сега се намират в нас за живота след смъртта.
към текста >>
Това е поглед нап
ред
в живото, който следва след смъртта, затова човек чувствува в себе си подтика не само да говори, а да говори поетично.
Това иде от там, че поетът оформя нещо от себе си, което човек не може да изживее между раждането и смъртта. Той предава външна форма на това, което човек може също да изостави, когато иска да живее само между раждането и смъртта. Човек може напълно да живее до смъртта и да умре, без да прави нещо друго, освен да остави сухото прозаично съдържание да бъде съдържание на неговия живот. Но защо човек чувствува нужда да внесе в това сухо прозаично съдържание ритъм, асонанс, алитерация, рима? Затова, защото човек има в себе си нещо повече отколкото се нуждае до смъртта, защото иска да даде форма също още в този живот на това, което има в себе си повече отколкото се нуждае до смъртта.
Това е поглед напред в живото, който следва след смъртта, затова човек чувствува в себе си подтика не само да говори, а да говори поетично.
И така както скулптурата и архитектурата са свързани с живота преди раждането, със силите, които се намират в нас от живота преди раждането, така също поетическото изкуство е свързано с живота, кой то протича след смъртта, по-скоро със силите в нас, които още сега се намират в нас за живота след смъртта. И повече Азът, както той живее между раждането и смъртта, както той минава през вратата на смъртта и живее по-нататък, е този, който носи още сега в себе си силите, които изразяват поетическото изкуство. И астралното тяло е това, което още сега живее тук в света на тоновете, който превръща света на тоновете в мелодия и хармония, които ние не намираме вън във физическия свят, защото в астралното тяло се намира вече това, което то изживява след смъртта. Вие знаете, че това астрално тяло, което ние носим в нас, живее само определено време след смъртта, след това ние отлагаме също и него. Въпреки това то носи в себе си същинския музикален елемент.
към текста >>
И така както скулптурата и архитектурата са свързани с живота п
ред
и раждането, със силите, които се намират в нас от живота п
ред
и раждането, така също поетическото изкуство е свързано с живота, кой то протича след смъртта, по-скоро със силите в нас, които още сега се намират в нас за живота след смъртта.
Той предава външна форма на това, което човек може също да изостави, когато иска да живее само между раждането и смъртта. Човек може напълно да живее до смъртта и да умре, без да прави нещо друго, освен да остави сухото прозаично съдържание да бъде съдържание на неговия живот. Но защо човек чувствува нужда да внесе в това сухо прозаично съдържание ритъм, асонанс, алитерация, рима? Затова, защото човек има в себе си нещо повече отколкото се нуждае до смъртта, защото иска да даде форма също още в този живот на това, което има в себе си повече отколкото се нуждае до смъртта. Това е поглед напред в живото, който следва след смъртта, затова човек чувствува в себе си подтика не само да говори, а да говори поетично.
И така както скулптурата и архитектурата са свързани с живота преди раждането, със силите, които се намират в нас от живота преди раждането, така също поетическото изкуство е свързано с живота, кой то протича след смъртта, по-скоро със силите в нас, които още сега се намират в нас за живота след смъртта.
И повече Азът, както той живее между раждането и смъртта, както той минава през вратата на смъртта и живее по-нататък, е този, който носи още сега в себе си силите, които изразяват поетическото изкуство. И астралното тяло е това, което още сега живее тук в света на тоновете, който превръща света на тоновете в мелодия и хармония, които ние не намираме вън във физическия свят, защото в астралното тяло се намира вече това, което то изживява след смъртта. Вие знаете, че това астрално тяло, което ние носим в нас, живее само определено време след смъртта, след това ние отлагаме също и него. Въпреки това то носи в себе си същинския музикален елемент. Но то го има в себе си така, както го изживява тук между раждането и смъртта в своя жизнен елемент, във въздуха.
към текста >>
Вие знаете, че това астрално тяло, което ние носим в нас, живее само оп
ред
елено време след смъртта, след това ние отлагаме също и него.
Затова, защото човек има в себе си нещо повече отколкото се нуждае до смъртта, защото иска да даде форма също още в този живот на това, което има в себе си повече отколкото се нуждае до смъртта. Това е поглед напред в живото, който следва след смъртта, затова човек чувствува в себе си подтика не само да говори, а да говори поетично. И така както скулптурата и архитектурата са свързани с живота преди раждането, със силите, които се намират в нас от живота преди раждането, така също поетическото изкуство е свързано с живота, кой то протича след смъртта, по-скоро със силите в нас, които още сега се намират в нас за живота след смъртта. И повече Азът, както той живее между раждането и смъртта, както той минава през вратата на смъртта и живее по-нататък, е този, който носи още сега в себе си силите, които изразяват поетическото изкуство. И астралното тяло е това, което още сега живее тук в света на тоновете, който превръща света на тоновете в мелодия и хармония, които ние не намираме вън във физическия свят, защото в астралното тяло се намира вече това, което то изживява след смъртта.
Вие знаете, че това астрално тяло, което ние носим в нас, живее само определено време след смъртта, след това ние отлагаме също и него.
Въпреки това то носи в себе си същинския музикален елемент. Но то го има в себе си така, както го изживява тук между раждането и смъртта в своя жизнен елемент, във въздуха. Ние се нуждаем от въздуха, когато искаме да имаме едно средство за музикалното чувствуване. Когато след смъртта сме стигнали до там, където отлагаме нашето астрално тяло, ние отлагаме също всичко онова, което от музикалното ни напомня за този земен живот. Обаче в този момент на света музикално то се превръща в музиката на сферите.
към текста >>
Ние се нуждаем от въздуха, когато искаме да имаме едно с
ред
ство за музикалното чувствуване.
И повече Азът, както той живее между раждането и смъртта, както той минава през вратата на смъртта и живее по-нататък, е този, който носи още сега в себе си силите, които изразяват поетическото изкуство. И астралното тяло е това, което още сега живее тук в света на тоновете, който превръща света на тоновете в мелодия и хармония, които ние не намираме вън във физическия свят, защото в астралното тяло се намира вече това, което то изживява след смъртта. Вие знаете, че това астрално тяло, което ние носим в нас, живее само определено време след смъртта, след това ние отлагаме също и него. Въпреки това то носи в себе си същинския музикален елемент. Но то го има в себе си така, както го изживява тук между раждането и смъртта в своя жизнен елемент, във въздуха.
Ние се нуждаем от въздуха, когато искаме да имаме едно средство за музикалното чувствуване.
Когато след смъртта сме стигнали до там, където отлагаме нашето астрално тяло, ние отлагаме също всичко онова, което от музикалното ни напомня за този земен живот. Обаче в този момент на света музикално то се превръща в музиката на сферите. Ние ставаме независими от това, което изживяваме като музикално във въздуха и се вживяваме нагоре в нещо музикално, което е музика на сферите. Защото онова, което тук на Земята изживяваме като музика във въздуха, горе в духовния свят то е музика на сферите. И сега неговото отражение се вживява в елемента на въздуха, сгъстява се, става онова, което ние изживяваме като земна музика, което оформяме, което изживяваме след това докато имаме нашето астрално тяло.
към текста >>
Така щото в музиката и в поезията ние имаме един п
ред
варителен живот на онова, което след смъртта е нашият свят, нашето съществувание.
Обаче в този момент на света музикално то се превръща в музиката на сферите. Ние ставаме независими от това, което изживяваме като музикално във въздуха и се вживяваме нагоре в нещо музикално, което е музика на сферите. Защото онова, което тук на Земята изживяваме като музика във въздуха, горе в духовния свят то е музика на сферите. И сега неговото отражение се вживява в елемента на въздуха, сгъстява се, става онова, което ние изживяваме като земна музика, което оформяме, което изживяваме след това докато имаме нашето астрално тяло. След смъртта ние отлагаме нашето астрално тяло: тогава простете ми баналния израз нашата музикалност бива погълната от музиката на сферите.
Така щото в музиката и в поезията ние имаме един предварителен живот на онова, което след смъртта е нашият свят, нашето съществувание.
Ние изживяваме свръхсетивното в две направления. Така ни се представят тези четири изкуства. А живописта? Съществува още един духовен свят, който се намира зад нашия сетивен свят. Грубо-материалистичният физик или биолог говори за атоми и молекули зад сетивния свят.
към текста >>
Така ни се п
ред
ставят тези четири изкуства.
Защото онова, което тук на Земята изживяваме като музика във въздуха, горе в духовния свят то е музика на сферите. И сега неговото отражение се вживява в елемента на въздуха, сгъстява се, става онова, което ние изживяваме като земна музика, което оформяме, което изживяваме след това докато имаме нашето астрално тяло. След смъртта ние отлагаме нашето астрално тяло: тогава простете ми баналния израз нашата музикалност бива погълната от музиката на сферите. Така щото в музиката и в поезията ние имаме един предварителен живот на онова, което след смъртта е нашият свят, нашето съществувание. Ние изживяваме свръхсетивното в две направления.
Така ни се представят тези четири изкуства.
А живописта? Съществува още един духовен свят, който се намира зад нашия сетивен свят. Грубо-материалистичният физик или биолог говори за атоми и молекули зад сетивния свят. Това не са никакви атоми и молекули. Зад сетивния свят се намират духовни същества.
към текста >>
Линията е винаги нещо, от спомена за живота п
ред
и раждането.
Това не са никакви атоми и молекули. Зад сетивния свят се намират духовни същества. Това е един духовен свят, светът, в който живеем между заспиването и събуждането. Този свят, който пренасяме тук от съня, той е този, който ни разпалва, когато рисуваме, така щото ние нанасяме на платното или на стената пространствено заобикалящия ни духовен свят въобще. Ето защо художникът трябва да държи много на това, при рисуването да рисува от цвета, а не от линията, защото линията лъже в живописта.
Линията е винаги нещо, от спомена за живота преди раждането.
Когато трябва да рисуваме в едно съзнание разширено над духовния свят, ние трябва да рисуваме онова, което иде от цвета. И ние знаем, че цветът бива изживян в астралния свят. Когато влизаме в света, в който живеем между заспиването и събуждането, ние изживяваме това цветно естество. И така както искаме да създадем хармонията на цветовете, както искаме да нанесем цветовете, боите върху платното, това не е нищо друго освен това, което ни напира: ние внасяме, правим да се влее в нашето будно тяло това, което сме изживели между заспиването и събуждането. То се намира там вътре и него искаме ние да нанесем върху платното в живописта.
към текста >>
Това, което се проявява в живописта, е отново п
ред
аването на нещо свръхсетивно.
Когато трябва да рисуваме в едно съзнание разширено над духовния свят, ние трябва да рисуваме онова, което иде от цвета. И ние знаем, че цветът бива изживян в астралния свят. Когато влизаме в света, в който живеем между заспиването и събуждането, ние изживяваме това цветно естество. И така както искаме да създадем хармонията на цветовете, както искаме да нанесем цветовете, боите върху платното, това не е нищо друго освен това, което ни напира: ние внасяме, правим да се влее в нашето будно тяло това, което сме изживели между заспиването и събуждането. То се намира там вътре и него искаме ние да нанесем върху платното в живописта.
Това, което се проявява в живописта, е отново предаването на нещо свръхсетивно.
Така щото навсякъде изкуствата ни сочат към свръхсетивното. За този, който може да чувствува по правилния начин, живописта е едно откровение на един заобикалящ ни в пространството и проникващ ни от пространството духовен свят, в който ние се намираме между заспиването и събуждането. Скулптурата и архитектурата стават свидетели за духовния свят, в който живеем между смъртта и едно ново раждане преди зачатието, преди раждането: музиката и поетическото изкуство стават свидетели за това, как прекарваме живота след смъртта. Така онова, което е наше участие в духовния свят, прониква в нашия обикновен физически земен живот. И когато разглеждаме онова, което човекът поставя като изкуства в живота, еснафски, като нещо свързано само с това, което става между раждането и смъртта, ние отнемаме всякакъв смисъл на художественото творчество.
към текста >>
Скулптурата и архитектурата стават свидетели за духовния свят, в който живеем между смъртта и едно ново раждане п
ред
и зачатието, п
ред
и раждането: музиката и поетическото изкуство стават свидетели за това, как прекарваме живота след смъртта.
И така както искаме да създадем хармонията на цветовете, както искаме да нанесем цветовете, боите върху платното, това не е нищо друго освен това, което ни напира: ние внасяме, правим да се влее в нашето будно тяло това, което сме изживели между заспиването и събуждането. То се намира там вътре и него искаме ние да нанесем върху платното в живописта. Това, което се проявява в живописта, е отново предаването на нещо свръхсетивно. Така щото навсякъде изкуствата ни сочат към свръхсетивното. За този, който може да чувствува по правилния начин, живописта е едно откровение на един заобикалящ ни в пространството и проникващ ни от пространството духовен свят, в който ние се намираме между заспиването и събуждането.
Скулптурата и архитектурата стават свидетели за духовния свят, в който живеем между смъртта и едно ново раждане преди зачатието, преди раждането: музиката и поетическото изкуство стават свидетели за това, как прекарваме живота след смъртта.
Така онова, което е наше участие в духовния свят, прониква в нашия обикновен физически земен живот. И когато разглеждаме онова, което човекът поставя като изкуства в живота, еснафски, като нещо свързано само с това, което става между раждането и смъртта, ние отнемаме всякакъв смисъл на художественото творчество. Защото художественото творчество е изцяло едно внасяне на духовно-свръхсетивни светове във физическия сетивен свят. И само поради това, че върху човека упражнява натиск онова, което той носи в себе си от живота преди раждането, че върху него упражнява натиск в будното състояние това, което той носи в себе си през време на съня от свръхсетивния свят, че върху него упражнява натиск това, което още сега се намира в него и което иска да го оформи след смъртта, той създава архитектура, скулптура, живопис, музика и поетическо изкуство в света на сетивното изживяване. Фактът, че хората обикновено не говорят за свръхсетивни светове, иде от там, че те не познават също сетивния свят, че разбират също сетивния свят, преди всичко не разбират това, което някога е познавала духовната култура на човечеството, което обаче е било изгубено и се е превърнало в нещо външно: изкуството.
към текста >>
И само поради това, че върху човека упражнява натиск онова, което той носи в себе си от живота п
ред
и раждането, че върху него упражнява натиск в будното състояние това, което той носи в себе си през време на съня от свръхсетивния свят, че върху него упражнява натиск това, което още сега се намира в него и което иска да го оформи след смъртта, той създава архитектура, скулптура, живопис, музика и поетическо изкуство в света на сетивното изживяване.
За този, който може да чувствува по правилния начин, живописта е едно откровение на един заобикалящ ни в пространството и проникващ ни от пространството духовен свят, в който ние се намираме между заспиването и събуждането. Скулптурата и архитектурата стават свидетели за духовния свят, в който живеем между смъртта и едно ново раждане преди зачатието, преди раждането: музиката и поетическото изкуство стават свидетели за това, как прекарваме живота след смъртта. Така онова, което е наше участие в духовния свят, прониква в нашия обикновен физически земен живот. И когато разглеждаме онова, което човекът поставя като изкуства в живота, еснафски, като нещо свързано само с това, което става между раждането и смъртта, ние отнемаме всякакъв смисъл на художественото творчество. Защото художественото творчество е изцяло едно внасяне на духовно-свръхсетивни светове във физическия сетивен свят.
И само поради това, че върху човека упражнява натиск онова, което той носи в себе си от живота преди раждането, че върху него упражнява натиск в будното състояние това, което той носи в себе си през време на съня от свръхсетивния свят, че върху него упражнява натиск това, което още сега се намира в него и което иска да го оформи след смъртта, той създава архитектура, скулптура, живопис, музика и поетическо изкуство в света на сетивното изживяване.
Фактът, че хората обикновено не говорят за свръхсетивни светове, иде от там, че те не познават също сетивния свят, че разбират също сетивния свят, преди всичко не разбират това, което някога е познавала духовната култура на човечеството, което обаче е било изгубено и се е превърнало в нещо външно: изкуството. Когато се научим да разбираме изкуството, то е едно истинско доказателство за човешкото безсмъртие и за човешкото съществуване преди раждането. А от това се нуждаем ние, за да се разшири нашето съзнание над хоризонта, който е ограничен чрез раждането и смъртта, за да свържем онова, което имаме вътре в нас в нашия физически земен живот. Когато творим от едно познание, което като антропософски ориентираната Духовна Наука е насочено направо към това, да познае духовния свят, да приеме духовния свят в представите, в мисленето, в чувствуване то, в усещанието, във волението, тогава в това ще имаме почвата майка за едно изкуство, което обхваща така да се каже синтетично живота преди раждането и живота след смъртта. А сега да разгледаме евритмията.
към текста >>
Фактът, че хората обикновено не говорят за свръхсетивни светове, иде от там, че те не познават също сетивния свят, че разбират също сетивния свят, п
ред
и всичко не разбират това, което някога е познавала духовната култура на човечеството, което обаче е било изгубено и се е превърнало в нещо външно: изкуството.
Скулптурата и архитектурата стават свидетели за духовния свят, в който живеем между смъртта и едно ново раждане преди зачатието, преди раждането: музиката и поетическото изкуство стават свидетели за това, как прекарваме живота след смъртта. Така онова, което е наше участие в духовния свят, прониква в нашия обикновен физически земен живот. И когато разглеждаме онова, което човекът поставя като изкуства в живота, еснафски, като нещо свързано само с това, което става между раждането и смъртта, ние отнемаме всякакъв смисъл на художественото творчество. Защото художественото творчество е изцяло едно внасяне на духовно-свръхсетивни светове във физическия сетивен свят. И само поради това, че върху човека упражнява натиск онова, което той носи в себе си от живота преди раждането, че върху него упражнява натиск в будното състояние това, което той носи в себе си през време на съня от свръхсетивния свят, че върху него упражнява натиск това, което още сега се намира в него и което иска да го оформи след смъртта, той създава архитектура, скулптура, живопис, музика и поетическо изкуство в света на сетивното изживяване.
Фактът, че хората обикновено не говорят за свръхсетивни светове, иде от там, че те не познават също сетивния свят, че разбират също сетивния свят, преди всичко не разбират това, което някога е познавала духовната култура на човечеството, което обаче е било изгубено и се е превърнало в нещо външно: изкуството.
Когато се научим да разбираме изкуството, то е едно истинско доказателство за човешкото безсмъртие и за човешкото съществуване преди раждането. А от това се нуждаем ние, за да се разшири нашето съзнание над хоризонта, който е ограничен чрез раждането и смъртта, за да свържем онова, което имаме вътре в нас в нашия физически земен живот. Когато творим от едно познание, което като антропософски ориентираната Духовна Наука е насочено направо към това, да познае духовния свят, да приеме духовния свят в представите, в мисленето, в чувствуване то, в усещанието, във волението, тогава в това ще имаме почвата майка за едно изкуство, което обхваща така да се каже синтетично живота преди раждането и живота след смъртта. А сега да разгледаме евритмията. Ние поставяме в движение самото човешко тяло.
към текста >>
Когато се научим да разбираме изкуството, то е едно истинско доказателство за човешкото безсмъртие и за човешкото съществуване п
ред
и раждането.
Така онова, което е наше участие в духовния свят, прониква в нашия обикновен физически земен живот. И когато разглеждаме онова, което човекът поставя като изкуства в живота, еснафски, като нещо свързано само с това, което става между раждането и смъртта, ние отнемаме всякакъв смисъл на художественото творчество. Защото художественото творчество е изцяло едно внасяне на духовно-свръхсетивни светове във физическия сетивен свят. И само поради това, че върху човека упражнява натиск онова, което той носи в себе си от живота преди раждането, че върху него упражнява натиск в будното състояние това, което той носи в себе си през време на съня от свръхсетивния свят, че върху него упражнява натиск това, което още сега се намира в него и което иска да го оформи след смъртта, той създава архитектура, скулптура, живопис, музика и поетическо изкуство в света на сетивното изживяване. Фактът, че хората обикновено не говорят за свръхсетивни светове, иде от там, че те не познават също сетивния свят, че разбират също сетивния свят, преди всичко не разбират това, което някога е познавала духовната култура на човечеството, което обаче е било изгубено и се е превърнало в нещо външно: изкуството.
Когато се научим да разбираме изкуството, то е едно истинско доказателство за човешкото безсмъртие и за човешкото съществуване преди раждането.
А от това се нуждаем ние, за да се разшири нашето съзнание над хоризонта, който е ограничен чрез раждането и смъртта, за да свържем онова, което имаме вътре в нас в нашия физически земен живот. Когато творим от едно познание, което като антропософски ориентираната Духовна Наука е насочено направо към това, да познае духовния свят, да приеме духовния свят в представите, в мисленето, в чувствуване то, в усещанието, във волението, тогава в това ще имаме почвата майка за едно изкуство, което обхваща така да се каже синтетично живота преди раждането и живота след смъртта. А сега да разгледаме евритмията. Ние поставяме в движение самото човешко тяло. Какво поставяме ние в движение?
към текста >>
Когато творим от едно познание, което като антропософски ориентираната Духовна Наука е насочено направо към това, да познае духовния свят, да приеме духовния свят в п
ред
ставите, в мисленето, в чувствуване то, в усещанието, във волението, тогава в това ще имаме почвата майка за едно изкуство, което обхваща така да се каже синтетично живота п
ред
и раждането и живота след смъртта.
Защото художественото творчество е изцяло едно внасяне на духовно-свръхсетивни светове във физическия сетивен свят. И само поради това, че върху човека упражнява натиск онова, което той носи в себе си от живота преди раждането, че върху него упражнява натиск в будното състояние това, което той носи в себе си през време на съня от свръхсетивния свят, че върху него упражнява натиск това, което още сега се намира в него и което иска да го оформи след смъртта, той създава архитектура, скулптура, живопис, музика и поетическо изкуство в света на сетивното изживяване. Фактът, че хората обикновено не говорят за свръхсетивни светове, иде от там, че те не познават също сетивния свят, че разбират също сетивния свят, преди всичко не разбират това, което някога е познавала духовната култура на човечеството, което обаче е било изгубено и се е превърнало в нещо външно: изкуството. Когато се научим да разбираме изкуството, то е едно истинско доказателство за човешкото безсмъртие и за човешкото съществуване преди раждането. А от това се нуждаем ние, за да се разшири нашето съзнание над хоризонта, който е ограничен чрез раждането и смъртта, за да свържем онова, което имаме вътре в нас в нашия физически земен живот.
Когато творим от едно познание, което като антропософски ориентираната Духовна Наука е насочено направо към това, да познае духовния свят, да приеме духовния свят в представите, в мисленето, в чувствуване то, в усещанието, във волението, тогава в това ще имаме почвата майка за едно изкуство, което обхваща така да се каже синтетично живота преди раждането и живота след смъртта.
А сега да разгледаме евритмията. Ние поставяме в движение самото човешко тяло. Какво поставяме ние в движение? Ние поставяме в движение човешкия организъм така, че неговите членове /крайници/ се движат Крайниците са предимно онова, което се пренася със своя живот след смъртта. Но каква форма даваме ние на онова, което произвеждаме като движение на крайниците в евритмията?
към текста >>
Ние поставяме в движение човешкия организъм така, че неговите членове /крайници/ се движат Крайниците са п
ред
имно онова, което се пренася със своя живот след смъртта.
А от това се нуждаем ние, за да се разшири нашето съзнание над хоризонта, който е ограничен чрез раждането и смъртта, за да свържем онова, което имаме вътре в нас в нашия физически земен живот. Когато творим от едно познание, което като антропософски ориентираната Духовна Наука е насочено направо към това, да познае духовния свят, да приеме духовния свят в представите, в мисленето, в чувствуване то, в усещанието, във волението, тогава в това ще имаме почвата майка за едно изкуство, което обхваща така да се каже синтетично живота преди раждането и живота след смъртта. А сега да разгледаме евритмията. Ние поставяме в движение самото човешко тяло. Какво поставяме ние в движение?
Ние поставяме в движение човешкия организъм така, че неговите членове /крайници/ се движат Крайниците са предимно онова, което се пренася със своя живот след смъртта.
Но каква форма даваме ние на онова, което произвеждаме като движение на крайниците в евритмията? Ние проучваме сетивно-свръхсетивно, как от главата чрез интелектуалните заложби и чрез чувствените заложби на гърдите гръклянът, ларинксът и всичките органи на говора са образувани от миналия живот. Ние свързваме направо живота преди раждането и живота след смъртта. Ние вземаме така да се каже от земния живот само онова, което е сега физическият материал: самия човек, който е инструментът, инструментът за евритмията. Обаче ние правим да се яви на човека това, което проучваме вътрешно, което е предварително образувано в него от миналия земен живот, и пренасяме това върху неговите крайници, т.е.
към текста >>
Ние свързваме направо живота п
ред
и раждането и живота след смъртта.
Ние поставяме в движение самото човешко тяло. Какво поставяме ние в движение? Ние поставяме в движение човешкия организъм така, че неговите членове /крайници/ се движат Крайниците са предимно онова, което се пренася със своя живот след смъртта. Но каква форма даваме ние на онова, което произвеждаме като движение на крайниците в евритмията? Ние проучваме сетивно-свръхсетивно, как от главата чрез интелектуалните заложби и чрез чувствените заложби на гърдите гръклянът, ларинксът и всичките органи на говора са образувани от миналия живот.
Ние свързваме направо живота преди раждането и живота след смъртта.
Ние вземаме така да се каже от земния живот само онова, което е сега физическият материал: самия човек, който е инструментът, инструментът за евритмията. Обаче ние правим да се яви на човека това, което проучваме вътрешно, което е предварително образувано в него от миналия земен живот, и пренасяме това върху неговите крайници, т.е. върху онова, в което предварително се образува животът след смъртта. Ние доставяме в Евритмията една такава форма и движение на човешкия организъм, които са непосредствено едно доказателство, едно външно доказателство за съживеенето на човека в свръхсетивния свят. По този пряк начин свързваме ние човека със свръхсетивния свят, като го караме да евритмизира.
към текста >>
Обаче ние правим да се яви на човека това, което проучваме вътрешно, което е п
ред
варително образувано в него от миналия земен живот, и пренасяме това върху неговите крайници, т.е.
Ние поставяме в движение човешкия организъм така, че неговите членове /крайници/ се движат Крайниците са предимно онова, което се пренася със своя живот след смъртта. Но каква форма даваме ние на онова, което произвеждаме като движение на крайниците в евритмията? Ние проучваме сетивно-свръхсетивно, как от главата чрез интелектуалните заложби и чрез чувствените заложби на гърдите гръклянът, ларинксът и всичките органи на говора са образувани от миналия живот. Ние свързваме направо живота преди раждането и живота след смъртта. Ние вземаме така да се каже от земния живот само онова, което е сега физическият материал: самия човек, който е инструментът, инструментът за евритмията.
Обаче ние правим да се яви на човека това, което проучваме вътрешно, което е предварително образувано в него от миналия земен живот, и пренасяме това върху неговите крайници, т.е.
върху онова, в което предварително се образува животът след смъртта. Ние доставяме в Евритмията една такава форма и движение на човешкия организъм, които са непосредствено едно доказателство, едно външно доказателство за съживеенето на човека в свръхсетивния свят. По този пряк начин свързваме ние човека със свръхсетивния свят, като го караме да евритмизира. Навсякъде, където се създава изкуство от едно истинско художествено настроение и разбиране, изкуството е един свидетел за връзката на човека със свръхсетивните светове. И когато в нашето време човекът е призван за това, да приеме така да се каже боговете в своите собствени душевни сили, така че да не чака само вярващо, боговете да му донесат това или онова, а да иска да действува, да работи, както боговете биха живели в неговата действуваща воля, това е тогава моментът, ако човечеството иска да го изживее, когато човекът ще премине така да се каже от външно създаваните изкуства към едно изкуство, което в бъдеще ще приеме още съвършено други размери и форми: до едно изкуство, което ще представя непосредствено свръхсетивното.
към текста >>
върху онова, в което п
ред
варително се образува животът след смъртта.
Но каква форма даваме ние на онова, което произвеждаме като движение на крайниците в евритмията? Ние проучваме сетивно-свръхсетивно, как от главата чрез интелектуалните заложби и чрез чувствените заложби на гърдите гръклянът, ларинксът и всичките органи на говора са образувани от миналия живот. Ние свързваме направо живота преди раждането и живота след смъртта. Ние вземаме така да се каже от земния живот само онова, което е сега физическият материал: самия човек, който е инструментът, инструментът за евритмията. Обаче ние правим да се яви на човека това, което проучваме вътрешно, което е предварително образувано в него от миналия земен живот, и пренасяме това върху неговите крайници, т.е.
върху онова, в което предварително се образува животът след смъртта.
Ние доставяме в Евритмията една такава форма и движение на човешкия организъм, които са непосредствено едно доказателство, едно външно доказателство за съживеенето на човека в свръхсетивния свят. По този пряк начин свързваме ние човека със свръхсетивния свят, като го караме да евритмизира. Навсякъде, където се създава изкуство от едно истинско художествено настроение и разбиране, изкуството е един свидетел за връзката на човека със свръхсетивните светове. И когато в нашето време човекът е призван за това, да приеме така да се каже боговете в своите собствени душевни сили, така че да не чака само вярващо, боговете да му донесат това или онова, а да иска да действува, да работи, както боговете биха живели в неговата действуваща воля, това е тогава моментът, ако човечеството иска да го изживее, когато човекът ще премине така да се каже от външно създаваните изкуства към едно изкуство, което в бъдеще ще приеме още съвършено други размери и форми: до едно изкуство, което ще представя непосредствено свръхсетивното. Как би могло да бъде другояче?
към текста >>
Ние доставяме в Евритмията една такава форма и движение на човешкия организъм, които са непос
ред
ствено едно доказателство, едно външно доказателство за съживеенето на човека в свръхсетивния свят.
Ние проучваме сетивно-свръхсетивно, как от главата чрез интелектуалните заложби и чрез чувствените заложби на гърдите гръклянът, ларинксът и всичките органи на говора са образувани от миналия живот. Ние свързваме направо живота преди раждането и живота след смъртта. Ние вземаме така да се каже от земния живот само онова, което е сега физическият материал: самия човек, който е инструментът, инструментът за евритмията. Обаче ние правим да се яви на човека това, което проучваме вътрешно, което е предварително образувано в него от миналия земен живот, и пренасяме това върху неговите крайници, т.е. върху онова, в което предварително се образува животът след смъртта.
Ние доставяме в Евритмията една такава форма и движение на човешкия организъм, които са непосредствено едно доказателство, едно външно доказателство за съживеенето на човека в свръхсетивния свят.
По този пряк начин свързваме ние човека със свръхсетивния свят, като го караме да евритмизира. Навсякъде, където се създава изкуство от едно истинско художествено настроение и разбиране, изкуството е един свидетел за връзката на човека със свръхсетивните светове. И когато в нашето време човекът е призван за това, да приеме така да се каже боговете в своите собствени душевни сили, така че да не чака само вярващо, боговете да му донесат това или онова, а да иска да действува, да работи, както боговете биха живели в неговата действуваща воля, това е тогава моментът, ако човечеството иска да го изживее, когато човекът ще премине така да се каже от външно създаваните изкуства към едно изкуство, което в бъдеще ще приеме още съвършено други размери и форми: до едно изкуство, което ще представя непосредствено свръхсетивното. Как би могло да бъде другояче? Духовната Наука иска да представи непосредствено също свръхсетивното, следователно тя трябва да създаде също от себе си едно такова изкуство.
към текста >>
И когато в нашето време човекът е призван за това, да приеме така да се каже боговете в своите собствени душевни сили, така че да не чака само вярващо, боговете да му донесат това или онова, а да иска да действува, да работи, както боговете биха живели в неговата действуваща воля, това е тогава моментът, ако човечеството иска да го изживее, когато човекът ще премине така да се каже от външно създаваните изкуства към едно изкуство, което в бъдеще ще приеме още съвършено други размери и форми: до едно изкуство, което ще п
ред
ставя непос
ред
ствено свръхсетивното.
Обаче ние правим да се яви на човека това, което проучваме вътрешно, което е предварително образувано в него от миналия земен живот, и пренасяме това върху неговите крайници, т.е. върху онова, в което предварително се образува животът след смъртта. Ние доставяме в Евритмията една такава форма и движение на човешкия организъм, които са непосредствено едно доказателство, едно външно доказателство за съживеенето на човека в свръхсетивния свят. По този пряк начин свързваме ние човека със свръхсетивния свят, като го караме да евритмизира. Навсякъде, където се създава изкуство от едно истинско художествено настроение и разбиране, изкуството е един свидетел за връзката на човека със свръхсетивните светове.
И когато в нашето време човекът е призван за това, да приеме така да се каже боговете в своите собствени душевни сили, така че да не чака само вярващо, боговете да му донесат това или онова, а да иска да действува, да работи, както боговете биха живели в неговата действуваща воля, това е тогава моментът, ако човечеството иска да го изживее, когато човекът ще премине така да се каже от външно създаваните изкуства към едно изкуство, което в бъдеще ще приеме още съвършено други размери и форми: до едно изкуство, което ще представя непосредствено свръхсетивното.
Как би могло да бъде другояче? Духовната Наука иска да представи непосредствено също свръхсетивното, следователно тя трябва да създаде също от себе си едно такова изкуство. И педагогическо-дидактичното приложение ще възпитава постепенно хора, които благодарение на възпитанието ще намерят за самопонятно в тази насока, че те са свръхсетивни същества, защото движат своите ръце, своите мишци, своите крака така, че в тях действуват силите на свръхсетивния свят. Душата на човека, свръхсетивната душа е тази, която в Евритмията преминава в движение. Живата проява на свръхсетивното е тази, която излиза наяве в евритмичните движения.
към текста >>
Духовната Наука иска да п
ред
стави непос
ред
ствено също свръхсетивното, следователно тя трябва да създаде също от себе си едно такова изкуство.
Ние доставяме в Евритмията една такава форма и движение на човешкия организъм, които са непосредствено едно доказателство, едно външно доказателство за съживеенето на човека в свръхсетивния свят. По този пряк начин свързваме ние човека със свръхсетивния свят, като го караме да евритмизира. Навсякъде, където се създава изкуство от едно истинско художествено настроение и разбиране, изкуството е един свидетел за връзката на човека със свръхсетивните светове. И когато в нашето време човекът е призван за това, да приеме така да се каже боговете в своите собствени душевни сили, така че да не чака само вярващо, боговете да му донесат това или онова, а да иска да действува, да работи, както боговете биха живели в неговата действуваща воля, това е тогава моментът, ако човечеството иска да го изживее, когато човекът ще премине така да се каже от външно създаваните изкуства към едно изкуство, което в бъдеще ще приеме още съвършено други размери и форми: до едно изкуство, което ще представя непосредствено свръхсетивното. Как би могло да бъде другояче?
Духовната Наука иска да представи непосредствено също свръхсетивното, следователно тя трябва да създаде също от себе си едно такова изкуство.
И педагогическо-дидактичното приложение ще възпитава постепенно хора, които благодарение на възпитанието ще намерят за самопонятно в тази насока, че те са свръхсетивни същества, защото движат своите ръце, своите мишци, своите крака така, че в тях действуват силите на свръхсетивния свят. Душата на човека, свръхсетивната душа е тази, която в Евритмията преминава в движение. Живата проява на свръхсетивното е тази, която излиза наяве в евритмичните движения. Всичко, което Духовната Наука донася, е във вътрешна хармония едно с друго. Тя го донася от една страна, за да може животът, в който се намираме, да бъде прозрян по-дълбоко, за да се научим да насочваме нашия поглед към живите доказателства, за съществуването преди раждането и за съществуването след смъртта, за предрождението и за безсмъртието.
към текста >>
Тя го донася от една страна, за да може животът, в който се намираме, да бъде прозрян по-дълбоко, за да се научим да насочваме нашия поглед към живите доказателства, за съществуването п
ред
и раждането и за съществуването след смъртта, за п
ред
рождението и за безсмъртието.
Духовната Наука иска да представи непосредствено също свръхсетивното, следователно тя трябва да създаде също от себе си едно такова изкуство. И педагогическо-дидактичното приложение ще възпитава постепенно хора, които благодарение на възпитанието ще намерят за самопонятно в тази насока, че те са свръхсетивни същества, защото движат своите ръце, своите мишци, своите крака така, че в тях действуват силите на свръхсетивния свят. Душата на човека, свръхсетивната душа е тази, която в Евритмията преминава в движение. Живата проява на свръхсетивното е тази, която излиза наяве в евритмичните движения. Всичко, което Духовната Наука донася, е във вътрешна хармония едно с друго.
Тя го донася от една страна, за да може животът, в който се намираме, да бъде прозрян по-дълбоко, за да се научим да насочваме нашия поглед към живите доказателства, за съществуването преди раждането и за съществуването след смъртта, за предрождението и за безсмъртието.
А от друга страна в човешката воля бива вложено това, което е свръхсетивен елемент в човека. Това е вътрешното последствие, което лежи на основата на духовнонаучния стремеж, когато той е ориентиран антропософски. Чрез това Духовната Наука ще разшири съзнанието на човека. Човекът не ще може вече да върви през света така, както е вървял в материалистичната епоха, като има всъщност един обзор само върху това, което живее между раждането и смъртта, и като има наред с това само една вяра в нещо, което съществува освен другото, което го прави блажен, което го спасява, за което оставя да му се проповядва винаги по един сантиментален начин, за което той има всъщност само едно празно съдържание. Чрез Духовната Наука човекът ще трябва да получи отново едно действително съдържание за духовните светове.
към текста >>
Човекът не ще може вече да върви през света така, както е вървял в материалистичната епоха, като има всъщност един обзор само върху това, което живее между раждането и смъртта, и като има на
ред
с това само една вяра в нещо, което съществува освен другото, което го прави блажен, което го спасява, за което оставя да му се проповядва винаги по един сантиментален начин, за което той има всъщност само едно празно съдържание.
Всичко, което Духовната Наука донася, е във вътрешна хармония едно с друго. Тя го донася от една страна, за да може животът, в който се намираме, да бъде прозрян по-дълбоко, за да се научим да насочваме нашия поглед към живите доказателства, за съществуването преди раждането и за съществуването след смъртта, за предрождението и за безсмъртието. А от друга страна в човешката воля бива вложено това, което е свръхсетивен елемент в човека. Това е вътрешното последствие, което лежи на основата на духовнонаучния стремеж, когато той е ориентиран антропософски. Чрез това Духовната Наука ще разшири съзнанието на човека.
Човекът не ще може вече да върви през света така, както е вървял в материалистичната епоха, като има всъщност един обзор само върху това, което живее между раждането и смъртта, и като има наред с това само една вяра в нещо, което съществува освен другото, което го прави блажен, което го спасява, за което оставя да му се проповядва винаги по един сантиментален начин, за което той има всъщност само едно празно съдържание.
Чрез Духовната Наука човекът ще трябва да получи отново едно действително съдържание за духовните светове. Хората трябва да бъдат спасени, освободени от живота в абстрактното, от онзи живот, който иска да остане само при мисленето между раждането и смъртта и най-много приема още някакви неопределени указания върху един свръхсетивен свят. Духовната Наука ще внесе в хората едно съзнание, чрез което техният хоризонт ще бъде разширен и чрез което, когато действуват и живеят тук в този физически свят, те ще чувствуват свръхсетивния свят. Ние вървим днес наистина през света, когато сме стигнали до 30 годишна възраст, и знаем, че това, което имаме с 30 години, е било възпитавано в нас, когато сме имали 10, 15 години: за него ние си спомняме. Ние си спомняме, че когато бидейки на 30 години четем, тук се свързва със сегашния момент нашето учене да четем, което е станало преди 20 или 23 години.
към текста >>
Хората трябва да бъдат спасени, освободени от живота в абстрактното, от онзи живот, който иска да остане само при мисленето между раждането и смъртта и най-много приема още някакви неоп
ред
елени указания върху един свръхсетивен свят.
А от друга страна в човешката воля бива вложено това, което е свръхсетивен елемент в човека. Това е вътрешното последствие, което лежи на основата на духовнонаучния стремеж, когато той е ориентиран антропософски. Чрез това Духовната Наука ще разшири съзнанието на човека. Човекът не ще може вече да върви през света така, както е вървял в материалистичната епоха, като има всъщност един обзор само върху това, което живее между раждането и смъртта, и като има наред с това само една вяра в нещо, което съществува освен другото, което го прави блажен, което го спасява, за което оставя да му се проповядва винаги по един сантиментален начин, за което той има всъщност само едно празно съдържание. Чрез Духовната Наука човекът ще трябва да получи отново едно действително съдържание за духовните светове.
Хората трябва да бъдат спасени, освободени от живота в абстрактното, от онзи живот, който иска да остане само при мисленето между раждането и смъртта и най-много приема още някакви неопределени указания върху един свръхсетивен свят.
Духовната Наука ще внесе в хората едно съзнание, чрез което техният хоризонт ще бъде разширен и чрез което, когато действуват и живеят тук в този физически свят, те ще чувствуват свръхсетивния свят. Ние вървим днес наистина през света, когато сме стигнали до 30 годишна възраст, и знаем, че това, което имаме с 30 години, е било възпитавано в нас, когато сме имали 10, 15 години: за него ние си спомняме. Ние си спомняме, че когато бидейки на 30 години четем, тук се свързва със сегашния момент нашето учене да четем, което е станало преди 20 или 23 години. Но ние не обръщаме внимание на това, че винаги между раждането и смъртта в нас трепти, пулсира това, което сме преживяли между последната смърт и сегашното раждане. Нека обърнем нашия поглед върху това, което се ражда от тези сили в архитектурата и в скулптурата: когато разбираме в истинския смисъл това, ние ще го пренесем също в правилния смисъл върху живота и ще добием отново онова усещание, онова чувство, което е необходимо за разбиране онова построяване на прозата в ритъм, такт и рима, в алитерация и в асонас при поетическото изкуство, което иначе прозаичният еснафски живот счита за нещо излишно.
към текста >>
Ние си спомняме, че когато бидейки на 30 години четем, тук се свързва със сегашния момент нашето учене да четем, което е станало п
ред
и 20 или 23 години.
Човекът не ще може вече да върви през света така, както е вървял в материалистичната епоха, като има всъщност един обзор само върху това, което живее между раждането и смъртта, и като има наред с това само една вяра в нещо, което съществува освен другото, което го прави блажен, което го спасява, за което оставя да му се проповядва винаги по един сантиментален начин, за което той има всъщност само едно празно съдържание. Чрез Духовната Наука човекът ще трябва да получи отново едно действително съдържание за духовните светове. Хората трябва да бъдат спасени, освободени от живота в абстрактното, от онзи живот, който иска да остане само при мисленето между раждането и смъртта и най-много приема още някакви неопределени указания върху един свръхсетивен свят. Духовната Наука ще внесе в хората едно съзнание, чрез което техният хоризонт ще бъде разширен и чрез което, когато действуват и живеят тук в този физически свят, те ще чувствуват свръхсетивния свят. Ние вървим днес наистина през света, когато сме стигнали до 30 годишна възраст, и знаем, че това, което имаме с 30 години, е било възпитавано в нас, когато сме имали 10, 15 години: за него ние си спомняме.
Ние си спомняме, че когато бидейки на 30 години четем, тук се свързва със сегашния момент нашето учене да четем, което е станало преди 20 или 23 години.
Но ние не обръщаме внимание на това, че винаги между раждането и смъртта в нас трепти, пулсира това, което сме преживяли между последната смърт и сегашното раждане. Нека обърнем нашия поглед върху това, което се ражда от тези сили в архитектурата и в скулптурата: когато разбираме в истинския смисъл това, ние ще го пренесем също в правилния смисъл върху живота и ще добием отново онова усещание, онова чувство, което е необходимо за разбиране онова построяване на прозата в ритъм, такт и рима, в алитерация и в асонас при поетическото изкуство, което иначе прозаичният еснафски живот счита за нещо излишно. Тогава ще доведем в правилна връзка този нюанс на чувствуването с безсмъртната ядка в нас, която носим през смъртта. Ние ще кажем: никой човек не може да стане поет, ако във всички хора не се криеше това, което твори всъщност в поета: силата, която оживява външно едвам след смъртта, но която още от сега се намира в нас. Това е внасянето на свръхсетивното в обикновеното съзнание, което трябва да бъде отново разширено, ако човечеството не трябва да потъне по-нататък в онова, в което е навлязло чрез това, че съзнанието се е свило до такава степен и живее всъщност още само в това, което протича между раждането и смъртта и най-много оставя да му се проповядва за това, което съществува в свръхсетивния свят
към текста >>
99.
11. Указания.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Първата сказка от настоящия том "Гьоте като баща на една нова естетика" бе издадена от самия Рудолф Щайнер и тя излезе във второ издание в 1909 година с един п
ред
говор и забележки.
УКАЗАНИЯ Заглавието на този том произхожда от Мария Щайнер. Заглавията на отделните сказки, които с изключение на ІІ и VІІ са били държани публично, произхождат от самия Рудолф Щайнер; заглавието за неозаглавената от Рудолф Щайнер сказка от 12 септември 1920 година даде Мария Щайнер за отделното издание от 1928 година.
Първата сказка от настоящия том "Гьоте като баща на една нова естетика" бе издадена от самия Рудолф Щайнер и тя излезе във второ издание в 1909 година с един предговор и забележки.
От тогава насам тя бе издадена в тази форма често пъти. Също втората сказка от този том "Същност на изкуствата" бе издадена от самия Рудолф Щайнер в 1910 година за първи път. Към първото, направено от Мария Щайнер издание на "Изкуство и познание на изкуството" тя написа следния предговор. "Десет години, след като Рудолф Щайнер написа предговора към второто издание на своята държана в Гьотевия Съюз от Виена и след това издадена в печата сказка върху "Гьоте като баща на една нова естетика", по молба на много занимаващи се усърдно с проблемите на естетиката художници от Мюнхен той изнесе там две сказки, които допълват и задълбочават онова, което той беше донесъл и изразил вече като един възглед върху естетиката още преди 30 години. Изгледите, които той беше разкрил тогава за тази област на човешките сили на съзнанието, намериха тук тяхното разширение и задълбочаване.
към текста >>
Към първото, направено от Мария Щайнер издание на "Изкуство и познание на изкуството" тя написа следния п
ред
говор.
Заглавието на този том произхожда от Мария Щайнер. Заглавията на отделните сказки, които с изключение на ІІ и VІІ са били държани публично, произхождат от самия Рудолф Щайнер; заглавието за неозаглавената от Рудолф Щайнер сказка от 12 септември 1920 година даде Мария Щайнер за отделното издание от 1928 година. Първата сказка от настоящия том "Гьоте като баща на една нова естетика" бе издадена от самия Рудолф Щайнер и тя излезе във второ издание в 1909 година с един предговор и забележки. От тогава насам тя бе издадена в тази форма често пъти. Също втората сказка от този том "Същност на изкуствата" бе издадена от самия Рудолф Щайнер в 1910 година за първи път.
Към първото, направено от Мария Щайнер издание на "Изкуство и познание на изкуството" тя написа следния предговор.
"Десет години, след като Рудолф Щайнер написа предговора към второто издание на своята държана в Гьотевия Съюз от Виена и след това издадена в печата сказка върху "Гьоте като баща на една нова естетика", по молба на много занимаващи се усърдно с проблемите на естетиката художници от Мюнхен той изнесе там две сказки, които допълват и задълбочават онова, което той беше донесъл и изразил вече като един възглед върху естетиката още преди 30 години. Изгледите, които той беше разкрил тогава за тази област на човешките сили на съзнанието, намериха тук тяхното разширение и задълбочаване. Те са едно изненадващо доказателство за това, на какви сигурни основи се опираше още в млада възраст онова знание за духа, което доведе възгледите на Рудолф Щайнер върху въпросите на света и на живота до развитието и основаването на Духовното Наука. Една мъдра скромност го накара да изчака, докато си беше усвоил напълно постиженията на модерната наука, за да пристъпи след това към конкретното изграждане и проповядване на тази Наука за Духа. Между временно той се стремеше да превърне все повече материализиращия се език, материализиращия се говор в един инструмент подходящ за висшето духовно знание.
към текста >>
"Десет години, след като Рудолф Щайнер написа п
ред
говора към второто издание на своята държана в Гьотевия Съюз от Виена и след това издадена в печата сказка върху "Гьоте като баща на една нова естетика", по молба на много занимаващи се усърдно с проблемите на естетиката художници от Мюнхен той изнесе там две сказки, които допълват и задълбочават онова, което той беше донесъл и изразил вече като един възглед върху естетиката още п
ред
и 30 години.
Заглавията на отделните сказки, които с изключение на ІІ и VІІ са били държани публично, произхождат от самия Рудолф Щайнер; заглавието за неозаглавената от Рудолф Щайнер сказка от 12 септември 1920 година даде Мария Щайнер за отделното издание от 1928 година. Първата сказка от настоящия том "Гьоте като баща на една нова естетика" бе издадена от самия Рудолф Щайнер и тя излезе във второ издание в 1909 година с един предговор и забележки. От тогава насам тя бе издадена в тази форма често пъти. Също втората сказка от този том "Същност на изкуствата" бе издадена от самия Рудолф Щайнер в 1910 година за първи път. Към първото, направено от Мария Щайнер издание на "Изкуство и познание на изкуството" тя написа следния предговор.
"Десет години, след като Рудолф Щайнер написа предговора към второто издание на своята държана в Гьотевия Съюз от Виена и след това издадена в печата сказка върху "Гьоте като баща на една нова естетика", по молба на много занимаващи се усърдно с проблемите на естетиката художници от Мюнхен той изнесе там две сказки, които допълват и задълбочават онова, което той беше донесъл и изразил вече като един възглед върху естетиката още преди 30 години.
Изгледите, които той беше разкрил тогава за тази област на човешките сили на съзнанието, намериха тук тяхното разширение и задълбочаване. Те са едно изненадващо доказателство за това, на какви сигурни основи се опираше още в млада възраст онова знание за духа, което доведе възгледите на Рудолф Щайнер върху въпросите на света и на живота до развитието и основаването на Духовното Наука. Една мъдра скромност го накара да изчака, докато си беше усвоил напълно постиженията на модерната наука, за да пристъпи след това към конкретното изграждане и проповядване на тази Наука за Духа. Между временно той се стремеше да превърне все повече материализиращия се език, материализиращия се говор в един инструмент подходящ за висшето духовно знание. Когато тези сказки бяха изнесени в Мюнхен, те можаха да бъдат още малко разбрани, въпреки че събудиха силен интерес, който се прояви външно също в това, че според мнението на организаторите те биха могли да бъдат държани пред един пълен салон не два, а четири пъти.
към текста >>
Когато тези сказки бяха изнесени в Мюнхен, те можаха да бъдат още малко разбрани, въпреки че събудиха силен интерес, който се прояви външно също в това, че спо
ред
мнението на организаторите те биха могли да бъдат държани п
ред
един пълен салон не два, а четири пъти.
"Десет години, след като Рудолф Щайнер написа предговора към второто издание на своята държана в Гьотевия Съюз от Виена и след това издадена в печата сказка върху "Гьоте като баща на една нова естетика", по молба на много занимаващи се усърдно с проблемите на естетиката художници от Мюнхен той изнесе там две сказки, които допълват и задълбочават онова, което той беше донесъл и изразил вече като един възглед върху естетиката още преди 30 години. Изгледите, които той беше разкрил тогава за тази област на човешките сили на съзнанието, намериха тук тяхното разширение и задълбочаване. Те са едно изненадващо доказателство за това, на какви сигурни основи се опираше още в млада възраст онова знание за духа, което доведе възгледите на Рудолф Щайнер върху въпросите на света и на живота до развитието и основаването на Духовното Наука. Една мъдра скромност го накара да изчака, докато си беше усвоил напълно постиженията на модерната наука, за да пристъпи след това към конкретното изграждане и проповядване на тази Наука за Духа. Между временно той се стремеше да превърне все повече материализиращия се език, материализиращия се говор в един инструмент подходящ за висшето духовно знание.
Когато тези сказки бяха изнесени в Мюнхен, те можаха да бъдат още малко разбрани, въпреки че събудиха силен интерес, който се прояви външно също в това, че според мнението на организаторите те биха могли да бъдат държани пред един пълен салон не два, а четири пъти.
За съжаление записките имат недостатъци, имат пропуски и отначало изглеждаха едва използваеми. Все пак след изтеклите от тогава насам 32 години същественото в развитието на мислите застана така ясно пред погледа, че болезнено чувствените празноти и неточности отстъпват на заден план пред това същественото, което иска да бъде спасено. Тъй като всяка една от тези сказки бе държана два пъти, те се допълват взаимно, защото Рудолф Щайнер говореше свободно, винаги използуваше нови обръщения, разкриваше нови гледни точки. Две такива сказки са също вече издадени като отделни брошури в техния собствен замисъл. Не е без значение, те да бъдат предадени също в тяхната втора редакция.
към текста >>
Все пак след изтеклите от тогава насам 32 години същественото в развитието на мислите застана така ясно п
ред
погледа, че болезнено чувствените празноти и неточности отстъпват на заден план п
ред
това същественото, което иска да бъде спасено.
Те са едно изненадващо доказателство за това, на какви сигурни основи се опираше още в млада възраст онова знание за духа, което доведе възгледите на Рудолф Щайнер върху въпросите на света и на живота до развитието и основаването на Духовното Наука. Една мъдра скромност го накара да изчака, докато си беше усвоил напълно постиженията на модерната наука, за да пристъпи след това към конкретното изграждане и проповядване на тази Наука за Духа. Между временно той се стремеше да превърне все повече материализиращия се език, материализиращия се говор в един инструмент подходящ за висшето духовно знание. Когато тези сказки бяха изнесени в Мюнхен, те можаха да бъдат още малко разбрани, въпреки че събудиха силен интерес, който се прояви външно също в това, че според мнението на организаторите те биха могли да бъдат държани пред един пълен салон не два, а четири пъти. За съжаление записките имат недостатъци, имат пропуски и отначало изглеждаха едва използваеми.
Все пак след изтеклите от тогава насам 32 години същественото в развитието на мислите застана така ясно пред погледа, че болезнено чувствените празноти и неточности отстъпват на заден план пред това същественото, което иска да бъде спасено.
Тъй като всяка една от тези сказки бе държана два пъти, те се допълват взаимно, защото Рудолф Щайнер говореше свободно, винаги използуваше нови обръщения, разкриваше нови гледни точки. Две такива сказки са също вече издадени като отделни брошури в техния собствен замисъл. Не е без значение, те да бъдат предадени също в тяхната втора редакция. Това, което в едната записка може да се яви може би недостатъчно ясно за всекиго, получава своето по-близко обяснение чрез другото, което е редактирано малко различно. В първата сказка развитието на мислите беше свързано с Гьоте; когато тя бе изнесена за втори път, това бе избягнато и ходът на мислите се развива от неговата собствена вътрешна сила, без позоваването на Гьоте.
към текста >>
Не е без значение, те да бъдат п
ред
адени също в тяхната втора
ред
акция.
Когато тези сказки бяха изнесени в Мюнхен, те можаха да бъдат още малко разбрани, въпреки че събудиха силен интерес, който се прояви външно също в това, че според мнението на организаторите те биха могли да бъдат държани пред един пълен салон не два, а четири пъти. За съжаление записките имат недостатъци, имат пропуски и отначало изглеждаха едва използваеми. Все пак след изтеклите от тогава насам 32 години същественото в развитието на мислите застана така ясно пред погледа, че болезнено чувствените празноти и неточности отстъпват на заден план пред това същественото, което иска да бъде спасено. Тъй като всяка една от тези сказки бе държана два пъти, те се допълват взаимно, защото Рудолф Щайнер говореше свободно, винаги използуваше нови обръщения, разкриваше нови гледни точки. Две такива сказки са също вече издадени като отделни брошури в техния собствен замисъл.
Не е без значение, те да бъдат предадени също в тяхната втора редакция.
Това, което в едната записка може да се яви може би недостатъчно ясно за всекиго, получава своето по-близко обяснение чрез другото, което е редактирано малко различно. В първата сказка развитието на мислите беше свързано с Гьоте; когато тя бе изнесена за втори път, това бе избягнато и ходът на мислите се развива от неговата собствена вътрешна сила, без позоваването на Гьоте. Събирането една до друга на тези сказки, държани в толкова различни периоди на живота 1883 г. И 1918 г. представлява особен интерес.
към текста >>
Това, което в едната записка може да се яви може би недостатъчно ясно за всекиго, получава своето по-близко обяснение чрез другото, което е
ред
актирано малко различно.
За съжаление записките имат недостатъци, имат пропуски и отначало изглеждаха едва използваеми. Все пак след изтеклите от тогава насам 32 години същественото в развитието на мислите застана така ясно пред погледа, че болезнено чувствените празноти и неточности отстъпват на заден план пред това същественото, което иска да бъде спасено. Тъй като всяка една от тези сказки бе държана два пъти, те се допълват взаимно, защото Рудолф Щайнер говореше свободно, винаги използуваше нови обръщения, разкриваше нови гледни точки. Две такива сказки са също вече издадени като отделни брошури в техния собствен замисъл. Не е без значение, те да бъдат предадени също в тяхната втора редакция.
Това, което в едната записка може да се яви може би недостатъчно ясно за всекиго, получава своето по-близко обяснение чрез другото, което е редактирано малко различно.
В първата сказка развитието на мислите беше свързано с Гьоте; когато тя бе изнесена за втори път, това бе избягнато и ходът на мислите се развива от неговата собствена вътрешна сила, без позоваването на Гьоте. Събирането една до друга на тези сказки, държани в толкова различни периоди на живота 1883 г. И 1918 г. представлява особен интерес. В средата 1909 г.
към текста >>
п
ред
ставлява особен интерес.
Не е без значение, те да бъдат предадени също в тяхната втора редакция. Това, което в едната записка може да се яви може би недостатъчно ясно за всекиго, получава своето по-близко обяснение чрез другото, което е редактирано малко различно. В първата сказка развитието на мислите беше свързано с Гьоте; когато тя бе изнесена за втори път, това бе избягнато и ходът на мислите се развива от неговата собствена вътрешна сила, без позоваването на Гьоте. Събирането една до друга на тези сказки, държани в толкова различни периоди на живота 1883 г. И 1918 г.
представлява особен интерес.
В средата 1909 г. се пада една сказка на Рудолф Щайнер импровизирана при празничен случай в Берлинския клон на Антропософското Общество. Можем да кажем, че тя беше направо импровизирана. Това беше един епизод в неговата останала духовнонаучна дейност и подействува като един импулс за започващия художествен живот на Обществото. Тя трябваше да бъде включена в този том и да влее своята вътрешна интензивна светлина в държаните повече в земна изразна форма сказки".
към текста >>
В с
ред
ата 1909 г.
Това, което в едната записка може да се яви може би недостатъчно ясно за всекиго, получава своето по-близко обяснение чрез другото, което е редактирано малко различно. В първата сказка развитието на мислите беше свързано с Гьоте; когато тя бе изнесена за втори път, това бе избягнато и ходът на мислите се развива от неговата собствена вътрешна сила, без позоваването на Гьоте. Събирането една до друга на тези сказки, държани в толкова различни периоди на живота 1883 г. И 1918 г. представлява особен интерес.
В средата 1909 г.
се пада една сказка на Рудолф Щайнер импровизирана при празничен случай в Берлинския клон на Антропософското Общество. Можем да кажем, че тя беше направо импровизирана. Това беше един епизод в неговата останала духовнонаучна дейност и подействува като един импулс за започващия художествен живот на Обществото. Тя трябваше да бъде включена в този том и да влее своята вътрешна интензивна светлина в държаните повече в земна изразна форма сказки".
към текста >>
100.
1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Във връзка с темите, които напоследък изложих п
ред
Вас, днес бих желал да продължа моето изследване върху еволюцията на човечеството през следхристиянските епохи и да насоча Вашето внимание към някои подробности, които ще се окажат доста съществени, именно като добавка към моите п
ред
ишни лекции.*1
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 27 Май 1923
Във връзка с темите, които напоследък изложих пред Вас, днес бих желал да продължа моето изследване върху еволюцията на човечеството през следхристиянските епохи и да насоча Вашето внимание към някои подробности, които ще се окажат доста съществени, именно като добавка към моите предишни лекции.*1
Когато се вгледаме назад в еволюцията на човечеството, ние трябва да сме наясно: Епохите, за които ни говори антропософията*2, в желанието си да разшири нашето познание за общочовешката еволюция, се формират от особените качества на съответните човешки души, живеещи в тези епохи. И напълно естествено, тези душевни качества са твърде различни за отделните епохи. Само че нашите съвременници далеч не са склонни да нарушават удобните си представи за днешната конфигурация на човешката душа и разглеждат еволюцията на човечеството по такъв начин, сякаш в хода на историческите епохи, в хода на различните цивилизации, описани в съответните документи, човешките души, общо взето, са останали едни и същи, и самото устройство на човешката душа не е претърпяло никаква промяна. Обаче в действителност това душевно устройство се е променило значително и ние лесно можем да посочим онзи момент, в който тези промени са ясно забележими дори и външно. Последния от тези моменти имаме в лицето на често споменавания 15 следхристиянски век.
към текста >>
Само че нашите съвременници далеч не са склонни да нарушават удобните си п
ред
стави за днешната конфигурация на човешката душа и разглеждат еволюцията на човечеството по такъв начин, сякаш в хода на историческите епохи, в хода на различните цивилизации, описани в съответните документи, човешките души, общо взето, са останали едни и същи, и самото устройство на човешката душа не е претърпяло никаква промяна.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 27 Май 1923 Във връзка с темите, които напоследък изложих пред Вас, днес бих желал да продължа моето изследване върху еволюцията на човечеството през следхристиянските епохи и да насоча Вашето внимание към някои подробности, които ще се окажат доста съществени, именно като добавка към моите предишни лекции.*1 Когато се вгледаме назад в еволюцията на човечеството, ние трябва да сме наясно: Епохите, за които ни говори антропософията*2, в желанието си да разшири нашето познание за общочовешката еволюция, се формират от особените качества на съответните човешки души, живеещи в тези епохи. И напълно естествено, тези душевни качества са твърде различни за отделните епохи.
Само че нашите съвременници далеч не са склонни да нарушават удобните си представи за днешната конфигурация на човешката душа и разглеждат еволюцията на човечеството по такъв начин, сякаш в хода на историческите епохи, в хода на различните цивилизации, описани в съответните документи, човешките души, общо взето, са останали едни и същи, и самото устройство на човешката душа не е претърпяло никаква промяна.
Обаче в действителност това душевно устройство се е променило значително и ние лесно можем да посочим онзи момент, в който тези промени са ясно забележими дори и външно. Последния от тези моменти имаме в лицето на често споменавания 15 следхристиянски век. А преходния момент имаме в лицето на 8 предхристиянски век, като по този начин бихме могли да се върнем и още по-назад в миналото. В нашите кръгове често сме изтъквали, колко прав е всъщност един историк като Херман Грим*3 който твърди, че фактически цялостното разбиране, цялостното историческо разбиране на съвременния човек е възможно само до епохата на древния Рим. Защото тъкмо тогава в човешките души се утвърдиха същите представи, или поне приблизително същите представи, които са валидни и днес, макар и в недобър смисъл, след което бяха, така да се каже, унаследени от следващите поколения, какъвто е например случаят с римските понятия за правото, които вече не отговарят на нашия социален живот и така нататък.
към текста >>
А преходния момент имаме в лицето на 8 п
ред
християнски век, като по този начин бихме могли да се върнем и още по-назад в миналото.
Когато се вгледаме назад в еволюцията на човечеството, ние трябва да сме наясно: Епохите, за които ни говори антропософията*2, в желанието си да разшири нашето познание за общочовешката еволюция, се формират от особените качества на съответните човешки души, живеещи в тези епохи. И напълно естествено, тези душевни качества са твърде различни за отделните епохи. Само че нашите съвременници далеч не са склонни да нарушават удобните си представи за днешната конфигурация на човешката душа и разглеждат еволюцията на човечеството по такъв начин, сякаш в хода на историческите епохи, в хода на различните цивилизации, описани в съответните документи, човешките души, общо взето, са останали едни и същи, и самото устройство на човешката душа не е претърпяло никаква промяна. Обаче в действителност това душевно устройство се е променило значително и ние лесно можем да посочим онзи момент, в който тези промени са ясно забележими дори и външно. Последния от тези моменти имаме в лицето на често споменавания 15 следхристиянски век.
А преходния момент имаме в лицето на 8 предхристиянски век, като по този начин бихме могли да се върнем и още по-назад в миналото.
В нашите кръгове често сме изтъквали, колко прав е всъщност един историк като Херман Грим*3 който твърди, че фактически цялостното разбиране, цялостното историческо разбиране на съвременния човек е възможно само до епохата на древния Рим. Защото тъкмо тогава в човешките души се утвърдиха същите представи, или поне приблизително същите представи, които са валидни и днес, макар и в недобър смисъл, след което бяха, така да се каже, унаследени от следващите поколения, какъвто е например случаят с римските понятия за правото, които вече не отговарят на нашия социален живот и така нататък. Но все пак, според начина, по който съвременният човек се вгражда в общия социален живот, той е запазил известно разбиране за всичко онова, което се простира назад до Римската епоха. Ако обаче се върнем още по-назад, към епохата на древна Гърция, чиито външни исторически описания са направени според сравнително по-пълни източници, ние ще установим, че изобщо не сме в състояние да вникнем в душевната същност на древните гърци. И Херман Грим има пълно право, когато казва: Човешките образи, които историята обикновено описва като гърци, са твърде далеч от истината.
към текста >>
Защото тъкмо тогава в човешките души се утвърдиха същите п
ред
стави, или поне приблизително същите п
ред
стави, които са валидни и днес, макар и в недобър смисъл, след което бяха, така да се каже, унаследени от следващите поколения, какъвто е например случаят с римските понятия за правото, които вече не отговарят на нашия социален живот и така нататък.
Само че нашите съвременници далеч не са склонни да нарушават удобните си представи за днешната конфигурация на човешката душа и разглеждат еволюцията на човечеството по такъв начин, сякаш в хода на историческите епохи, в хода на различните цивилизации, описани в съответните документи, човешките души, общо взето, са останали едни и същи, и самото устройство на човешката душа не е претърпяло никаква промяна. Обаче в действителност това душевно устройство се е променило значително и ние лесно можем да посочим онзи момент, в който тези промени са ясно забележими дори и външно. Последния от тези моменти имаме в лицето на често споменавания 15 следхристиянски век. А преходния момент имаме в лицето на 8 предхристиянски век, като по този начин бихме могли да се върнем и още по-назад в миналото. В нашите кръгове често сме изтъквали, колко прав е всъщност един историк като Херман Грим*3 който твърди, че фактически цялостното разбиране, цялостното историческо разбиране на съвременния човек е възможно само до епохата на древния Рим.
Защото тъкмо тогава в човешките души се утвърдиха същите представи, или поне приблизително същите представи, които са валидни и днес, макар и в недобър смисъл, след което бяха, така да се каже, унаследени от следващите поколения, какъвто е например случаят с римските понятия за правото, които вече не отговарят на нашия социален живот и така нататък.
Но все пак, според начина, по който съвременният човек се вгражда в общия социален живот, той е запазил известно разбиране за всичко онова, което се простира назад до Римската епоха. Ако обаче се върнем още по-назад, към епохата на древна Гърция, чиито външни исторически описания са направени според сравнително по-пълни източници, ние ще установим, че изобщо не сме в състояние да вникнем в душевната същност на древните гърци. И Херман Грим има пълно право, когато казва: Човешките образи, които историята обикновено описва като гърци, са твърде далеч от истината. С обикновеното съзнание*4 днешният човек вече не може да проникне нито в тогавашните души, нито в социалния по рядък, на който те са били подчинени. Много по-различен от нашия душевен живот е бил този на хората от Египетско-халдейската епоха, която обхваща периода преди 8 предхристиянски век, още по-различен е бил душевният живот през Древно-персийската епоха, както я наричам в моята „Тайна наука“, а съвсем различен от това, което усещаме като душевни същества от пробуждането сутрин до заспиването вечер е бил душевният живот през Древно-индийската епоха, първата културна епоха след голямата Атлантска катастрофа.*5
към текста >>
Но все пак, спо
ред
начина, по който съвременният човек се вгражда в общия социален живот, той е запазил известно разбиране за всичко онова, което се простира назад до Римската епоха.
Обаче в действителност това душевно устройство се е променило значително и ние лесно можем да посочим онзи момент, в който тези промени са ясно забележими дори и външно. Последния от тези моменти имаме в лицето на често споменавания 15 следхристиянски век. А преходния момент имаме в лицето на 8 предхристиянски век, като по този начин бихме могли да се върнем и още по-назад в миналото. В нашите кръгове често сме изтъквали, колко прав е всъщност един историк като Херман Грим*3 който твърди, че фактически цялостното разбиране, цялостното историческо разбиране на съвременния човек е възможно само до епохата на древния Рим. Защото тъкмо тогава в човешките души се утвърдиха същите представи, или поне приблизително същите представи, които са валидни и днес, макар и в недобър смисъл, след което бяха, така да се каже, унаследени от следващите поколения, какъвто е например случаят с римските понятия за правото, които вече не отговарят на нашия социален живот и така нататък.
Но все пак, според начина, по който съвременният човек се вгражда в общия социален живот, той е запазил известно разбиране за всичко онова, което се простира назад до Римската епоха.
Ако обаче се върнем още по-назад, към епохата на древна Гърция, чиито външни исторически описания са направени според сравнително по-пълни източници, ние ще установим, че изобщо не сме в състояние да вникнем в душевната същност на древните гърци. И Херман Грим има пълно право, когато казва: Човешките образи, които историята обикновено описва като гърци, са твърде далеч от истината. С обикновеното съзнание*4 днешният човек вече не може да проникне нито в тогавашните души, нито в социалния по рядък, на който те са били подчинени. Много по-различен от нашия душевен живот е бил този на хората от Египетско-халдейската епоха, която обхваща периода преди 8 предхристиянски век, още по-различен е бил душевният живот през Древно-персийската епоха, както я наричам в моята „Тайна наука“, а съвсем различен от това, което усещаме като душевни същества от пробуждането сутрин до заспиването вечер е бил душевният живот през Древно-индийската епоха, първата културна епоха след голямата Атлантска катастрофа.*5 Обаче с помощта на Духовната наука е напълно възможно да открием основните различия във всяка една от тези епохи.
към текста >>
Ако обаче се върнем още по-назад, към епохата на древна Гърция, чиито външни исторически описания са направени спо
ред
сравнително по-пълни източници, ние ще установим, че изобщо не сме в състояние да вникнем в душевната същност на древните гърци.
Последния от тези моменти имаме в лицето на често споменавания 15 следхристиянски век. А преходния момент имаме в лицето на 8 предхристиянски век, като по този начин бихме могли да се върнем и още по-назад в миналото. В нашите кръгове често сме изтъквали, колко прав е всъщност един историк като Херман Грим*3 който твърди, че фактически цялостното разбиране, цялостното историческо разбиране на съвременния човек е възможно само до епохата на древния Рим. Защото тъкмо тогава в човешките души се утвърдиха същите представи, или поне приблизително същите представи, които са валидни и днес, макар и в недобър смисъл, след което бяха, така да се каже, унаследени от следващите поколения, какъвто е например случаят с римските понятия за правото, които вече не отговарят на нашия социален живот и така нататък. Но все пак, според начина, по който съвременният човек се вгражда в общия социален живот, той е запазил известно разбиране за всичко онова, което се простира назад до Римската епоха.
Ако обаче се върнем още по-назад, към епохата на древна Гърция, чиито външни исторически описания са направени според сравнително по-пълни източници, ние ще установим, че изобщо не сме в състояние да вникнем в душевната същност на древните гърци.
И Херман Грим има пълно право, когато казва: Човешките образи, които историята обикновено описва като гърци, са твърде далеч от истината. С обикновеното съзнание*4 днешният човек вече не може да проникне нито в тогавашните души, нито в социалния по рядък, на който те са били подчинени. Много по-различен от нашия душевен живот е бил този на хората от Египетско-халдейската епоха, която обхваща периода преди 8 предхристиянски век, още по-различен е бил душевният живот през Древно-персийската епоха, както я наричам в моята „Тайна наука“, а съвсем различен от това, което усещаме като душевни същества от пробуждането сутрин до заспиването вечер е бил душевният живот през Древно-индийската епоха, първата културна епоха след голямата Атлантска катастрофа.*5 Обаче с помощта на Духовната наука е напълно възможно да открием основните различия във всяка една от тези епохи. И тогава трябва да признаем следното: нашето днешно разбиране за човека ние сме получи ли именно от Четвъртата следатлантска епоха.
към текста >>
Много по-различен от нашия душевен живот е бил този на хората от Египетско-халдейската епоха, която обхваща периода п
ред
и 8 п
ред
християнски век, още по-различен е бил душевният живот през Древно-персийската епоха, както я наричам в моята „Тайна наука“, а съвсем различен от това, което усещаме като душевни същества от пробуждането сутрин до заспиването вечер е бил душевният живот през Древно-индийската епоха, първата културна епоха след голямата Атлантска катастрофа.*5
Защото тъкмо тогава в човешките души се утвърдиха същите представи, или поне приблизително същите представи, които са валидни и днес, макар и в недобър смисъл, след което бяха, така да се каже, унаследени от следващите поколения, какъвто е например случаят с римските понятия за правото, които вече не отговарят на нашия социален живот и така нататък. Но все пак, според начина, по който съвременният човек се вгражда в общия социален живот, той е запазил известно разбиране за всичко онова, което се простира назад до Римската епоха. Ако обаче се върнем още по-назад, към епохата на древна Гърция, чиито външни исторически описания са направени според сравнително по-пълни източници, ние ще установим, че изобщо не сме в състояние да вникнем в душевната същност на древните гърци. И Херман Грим има пълно право, когато казва: Човешките образи, които историята обикновено описва като гърци, са твърде далеч от истината. С обикновеното съзнание*4 днешният човек вече не може да проникне нито в тогавашните души, нито в социалния по рядък, на който те са били подчинени.
Много по-различен от нашия душевен живот е бил този на хората от Египетско-халдейската епоха, която обхваща периода преди 8 предхристиянски век, още по-различен е бил душевният живот през Древно-персийската епоха, както я наричам в моята „Тайна наука“, а съвсем различен от това, което усещаме като душевни същества от пробуждането сутрин до заспиването вечер е бил душевният живот през Древно-индийската епоха, първата културна епоха след голямата Атлантска катастрофа.*5
Обаче с помощта на Духовната наука е напълно възможно да открием основните различия във всяка една от тези епохи. И тогава трябва да признаем следното: нашето днешно разбиране за човека ние сме получи ли именно от Четвъртата следатлантска епоха. От Четвъртата следатлантска епоха сме получили и общоприетия днес навик да разглеждаме човека като съставен от тяло, душа и Дух, както и да търсим вътрешните връзки между него и планетата Земя. Обаче животът стана такъв едва в хода на времето. Да, едва напоследък той се „приземи“ до такава степен, че човекът усеща единствено връзките си със Земята, но не и с Космоса, и гледа звездите и техните движения, а вече дори и облаците като нещо чуждо, което се намира извън неговия Земен дом и няма никакво съществено значение за него самия.
към текста >>
Цялото светоусещане, дори волевите импулси на хората, живели п
ред
и Гръцко-латинската епоха, са били, ако ми разрешите да си послужа с този израз, елементарно-космически.
Обаче с помощта на Духовната наука е напълно възможно да открием основните различия във всяка една от тези епохи. И тогава трябва да признаем следното: нашето днешно разбиране за човека ние сме получи ли именно от Четвъртата следатлантска епоха. От Четвъртата следатлантска епоха сме получили и общоприетия днес навик да разглеждаме човека като съставен от тяло, душа и Дух, както и да търсим вътрешните връзки между него и планетата Земя. Обаче животът стана такъв едва в хода на времето. Да, едва напоследък той се „приземи“ до такава степен, че човекът усеща единствено връзките си със Земята, но не и с Космоса, и гледа звездите и техните движения, а вече дори и облаците като нещо чуждо, което се намира извън неговия Земен дом и няма никакво съществено значение за него самия.
Цялото светоусещане, дори волевите импулси на хората, живели преди Гръцко-латинската епоха, са били, ако ми разрешите да си послужа с този израз, елементарно-космически.
Човекът не се нуждаеше от никаква философия, за да усети себе си като част от цялата Вселена, като част от цялата видима Вселена. За човека беше нещо естествено, нещо самопонятно, да усеща себе си не само гражданин на Земята, но и част от целия Космос. И особено в първата, Древно-индийската епоха, следователно след като се върнем до 7, 8 хилядолетие преди нашата ера, ние установяваме, че човекът усещаше тук аз не бих могъл да кажа „говореше“, а именно „усещаше“ нещо коренно различно от това, което днес ние изразяваме с думата „Аз“. Разбира се, тогавашните хора не са се произнасяли за нещата по този начин, понеже човешкият език не е бил така развит, обаче ние трябва да ги назоваваме с нашия днешен език. И така, бих искал да кажа, че представителите на Древно-индийската епоха съвсем не говореха за Азът така, както правим това ние, приемайки че той представлява един вид обединяващ център за душевните изживявания; когато древните индийци говореха за Азът, за тях беше нещо самопонятно, че Азът има твърде малко допирни точки със Земята и нейните процеси.
към текста >>
И особено в първата, Древно-индийската епоха, следователно след като се върнем до 7, 8 хилядолетие п
ред
и нашата ера, ние установяваме, че човекът усещаше тук аз не бих могъл да кажа „говореше“, а именно „усещаше“ нещо коренно различно от това, което днес ние изразяваме с думата „Аз“.
Обаче животът стана такъв едва в хода на времето. Да, едва напоследък той се „приземи“ до такава степен, че човекът усеща единствено връзките си със Земята, но не и с Космоса, и гледа звездите и техните движения, а вече дори и облаците като нещо чуждо, което се намира извън неговия Земен дом и няма никакво съществено значение за него самия. Цялото светоусещане, дори волевите импулси на хората, живели преди Гръцко-латинската епоха, са били, ако ми разрешите да си послужа с този израз, елементарно-космически. Човекът не се нуждаеше от никаква философия, за да усети себе си като част от цялата Вселена, като част от цялата видима Вселена. За човека беше нещо естествено, нещо самопонятно, да усеща себе си не само гражданин на Земята, но и част от целия Космос.
И особено в първата, Древно-индийската епоха, следователно след като се върнем до 7, 8 хилядолетие преди нашата ера, ние установяваме, че човекът усещаше тук аз не бих могъл да кажа „говореше“, а именно „усещаше“ нещо коренно различно от това, което днес ние изразяваме с думата „Аз“.
Разбира се, тогавашните хора не са се произнасяли за нещата по този начин, понеже човешкият език не е бил така развит, обаче ние трябва да ги назоваваме с нашия днешен език. И така, бих искал да кажа, че представителите на Древно-индийската епоха съвсем не говореха за Азът така, както правим това ние, приемайки че той представлява един вид обединяващ център за душевните изживявания; когато древните индийци говореха за Азът, за тях беше нещо самопонятно, че Азът има твърде малко допирни точки със Земята и нейните процеси. Усещайки себе си като един Аз, човекът усещаше, че принадлежи на звездното небе, а не на Земята. От небето на неподвижните звезди той черпеше усещането за устойчивост на своя Аз; от небето на неподвижните звезди той черпеше усещането, че изобщо притежава един Аз. И този Аз съвсем не беше усещан като някакъв човешки Аз.
към текста >>
И така, бих искал да кажа, че п
ред
ставителите на Древно-индийската епоха съвсем не говореха за Азът така, както правим това ние, приемайки че той п
ред
ставлява един вид обединяващ център за душевните изживявания; когато древните индийци говореха за Азът, за тях беше нещо самопонятно, че Азът има твърде малко допирни точки със Земята и нейните процеси.
Цялото светоусещане, дори волевите импулси на хората, живели преди Гръцко-латинската епоха, са били, ако ми разрешите да си послужа с този израз, елементарно-космически. Човекът не се нуждаеше от никаква философия, за да усети себе си като част от цялата Вселена, като част от цялата видима Вселена. За човека беше нещо естествено, нещо самопонятно, да усеща себе си не само гражданин на Земята, но и част от целия Космос. И особено в първата, Древно-индийската епоха, следователно след като се върнем до 7, 8 хилядолетие преди нашата ера, ние установяваме, че човекът усещаше тук аз не бих могъл да кажа „говореше“, а именно „усещаше“ нещо коренно различно от това, което днес ние изразяваме с думата „Аз“. Разбира се, тогавашните хора не са се произнасяли за нещата по този начин, понеже човешкият език не е бил така развит, обаче ние трябва да ги назоваваме с нашия днешен език.
И така, бих искал да кажа, че представителите на Древно-индийската епоха съвсем не говореха за Азът така, както правим това ние, приемайки че той представлява един вид обединяващ център за душевните изживявания; когато древните индийци говореха за Азът, за тях беше нещо самопонятно, че Азът има твърде малко допирни точки със Земята и нейните процеси.
Усещайки себе си като един Аз, човекът усещаше, че принадлежи на звездното небе, а не на Земята. От небето на неподвижните звезди той черпеше усещането за устойчивост на своя Аз; от небето на неподвижните звезди той черпеше усещането, че изобщо притежава един Аз. И този Аз съвсем не беше усещан като някакъв човешки Аз. Човекът беше човек само благодарение на това, че слизайки на Земята, разполагаше с обвивката на своето физическо тяло. Той беше Земен гражданин само благодарение на тази обвивка.
към текста >>
П
ред
ставете си как тогавашният човек насочва погледа си към външния свят, към всички заобикалящи го скали, дървета, планини и казва: Да, ако на Земята съществуваха само камъните, скалите, реките, планини те, тогава ние, хората, не бихме могли да притежаваме никакъв Аз.
И този Аз съвсем не беше усещан като някакъв човешки Аз. Човекът беше човек само благодарение на това, че слизайки на Земята, разполагаше с обвивката на своето физическо тяло. Той беше Земен гражданин само благодарение на тази обвивка. Обаче в условията на Земния свят Азът винаги беше възприеман като нещо чуждо. И ако днес бихме искали да посочим подходящия израз за тогавашното възприемане на Азът, би трябвало да кажем: Тогавашният човек усещаше божествения Аз, а не човешкия Аз.
Представете си как тогавашният човек насочва погледа си към външния свят, към всички заобикалящи го скали, дървета, планини и казва: Да, ако на Земята съществуваха само камъните, скалите, реките, планини те, тогава ние, хората, не бихме могли да притежаваме никакъв Аз.
Защото всичко онова, което гарантира съществуването на Земните предмети и същества, изобщо не би могло да гарантира съществуването на Азът. В себе си човекът усещаше не един човешки Аз, а един божествен Аз. За него божественият Аз бeше като една малка капка от морето на божествения свят. И ако искаше да говори за Азът казвам това с оглед на разграниченията, които направих току-що -, той не можеше да се избави от усещането, че Азът е създаден от небето на неподвижните звезди. Той възприемаше небето на неподвижните звезди като единственото нещо, чието битие е сходно с битието на Азът.
към текста >>
Защото всичко онова, което гарантира съществуването на Земните п
ред
мети и същества, изобщо не би могло да гарантира съществуването на Азът.
Човекът беше човек само благодарение на това, че слизайки на Земята, разполагаше с обвивката на своето физическо тяло. Той беше Земен гражданин само благодарение на тази обвивка. Обаче в условията на Земния свят Азът винаги беше възприеман като нещо чуждо. И ако днес бихме искали да посочим подходящия израз за тогавашното възприемане на Азът, би трябвало да кажем: Тогавашният човек усещаше божествения Аз, а не човешкия Аз. Представете си как тогавашният човек насочва погледа си към външния свят, към всички заобикалящи го скали, дървета, планини и казва: Да, ако на Земята съществуваха само камъните, скалите, реките, планини те, тогава ние, хората, не бихме могли да притежаваме никакъв Аз.
Защото всичко онова, което гарантира съществуването на Земните предмети и същества, изобщо не би могло да гарантира съществуването на Азът.
В себе си човекът усещаше не един човешки Аз, а един божествен Аз. За него божественият Аз бeше като една малка капка от морето на божествения свят. И ако искаше да говори за Азът казвам това с оглед на разграниченията, които направих току-що -, той не можеше да се избави от усещането, че Азът е създаден от небето на неподвижните звезди. Той възприемаше небето на неподвижните звезди като единственото нещо, чието битие е сходно с битието на Азът. И само защото битието на Азът беше сходно с битието на звездите, той можеше да каже по отношение на себе си: Аз съм!
към текста >>
Ако Азът би могъл да съди за се бе си само спо
ред
това, което съществува в растенията, скалите, планините и т.н., той никога не би имал правото да заяви: Аз съм!
В себе си човекът усещаше не един човешки Аз, а един божествен Аз. За него божественият Аз бeше като една малка капка от морето на божествения свят. И ако искаше да говори за Азът казвам това с оглед на разграниченията, които направих току-що -, той не можеше да се избави от усещането, че Азът е създаден от небето на неподвижните звезди. Той възприемаше небето на неподвижните звезди като единственото нещо, чието битие е сходно с битието на Азът. И само защото битието на Азът беше сходно с битието на звездите, той можеше да каже по отношение на себе си: Аз съм!
Ако Азът би могъл да съди за се бе си само според това, което съществува в растенията, скалите, планините и т.н., той никога не би имал правото да заяви: Аз съм!
Само защото Азът е от звездно естество, той може да заяви: Аз съм! Са мо защото това, което живее в звездите, живее и в Азът, той може да заяви: Аз съм! Хората от онези древни епохи виждаха как реките текат и как вятърът раздвижва клоните на дърветата. Ако обаче те възприе маха човешкия Аз като обитаващ човешкото физическо тяло и носещ в себе си импулса да се придвижва в една или друга посока, ако те сравняваха неговата двигателна активност с движенията на едно растение или дърво, тогава древните хора не биха имали никакво право да приписват на Азът някакъв двигателен импулс. Йерофантът в древните Мистерии би казал на своите ученици следното: Ето, вие виждате как вятърът движи дърветата, как реките текат и как морските вълни се разбиват в брега.
към текста >>
През тази епоха въз приемането на космическия Аз не беше толкова непос
ред
ствено и живо, както през Древно-индийската епоха.
Той знаеше, че именно Слънцето раздвижва мислите, а Луната е онази, която отново ги успокоява. Той разглеждаше своя собствен мисловен живот като последица от взаимодействието между Слънцето и Луната. И така, през Първата следатлантска епоха, през Древно-индийската епоха божественият Аз беше считан за нещо, което принадлежи на звездното небе, на планетарните движения, на взаимодействието между Слънцето и Луната. Фактически хората усещаха Земното участие в природата на Азът като един вид събития, които минават покрай космическия божествен Аз, а самата същност на Азът за тях за тях си оставаше от космическо-божествен произход. В моята „Тайна наука“ аз обозначавам Втората епоха като Древно-персийска епоха.
През тази епоха въз приемането на космическия Аз не беше толкова непосредствено и живо, както през Древно-индийската епоха.
То беше, така да се каже, заглушено. Обаче в замяна на това човекът започна да съизживява годишните времена, годишния цикъл много по-интензивно, отколкото досега, нещо, за което напоследък често съм говорил тук.*7 Всъщност днешният човек се е превърнал в същински дъждовен червей естествено, това е само една метафора той се е превърнал в дъждовен червей, защото продължава да живее по такъв затворен начин, че не усеща абсолютно нищо от процесите в природния свят, докато червеят все пак излиза в горния пласт на почвата, когато завалят дъждовете. Той констатира само най-драстичните промени във времето и неприятно се изненадва, примерно, ако дъждът го завари без чадър; да, ние се съобразяваме само със зимния сняг, с летните горещини и т.н. Следователно, ние имаме една крайно бедна представа за годишния цикъл. Ние просто не живеем с него, него съизживяваме с цялата си човешка същност.
към текста >>
Следователно, ние имаме една крайно бедна п
ред
става за годишния цикъл.
В моята „Тайна наука“ аз обозначавам Втората епоха като Древно-персийска епоха. През тази епоха въз приемането на космическия Аз не беше толкова непосредствено и живо, както през Древно-индийската епоха. То беше, така да се каже, заглушено. Обаче в замяна на това човекът започна да съизживява годишните времена, годишния цикъл много по-интензивно, отколкото досега, нещо, за което напоследък често съм говорил тук.*7 Всъщност днешният човек се е превърнал в същински дъждовен червей естествено, това е само една метафора той се е превърнал в дъждовен червей, защото продължава да живее по такъв затворен начин, че не усеща абсолютно нищо от процесите в природния свят, докато червеят все пак излиза в горния пласт на почвата, когато завалят дъждовете. Той констатира само най-драстичните промени във времето и неприятно се изненадва, примерно, ако дъждът го завари без чадър; да, ние се съобразяваме само със зимния сняг, с летните горещини и т.н.
Следователно, ние имаме една крайно бедна представа за годишния цикъл.
Ние просто не живеем с него, него съизживяваме с цялата си човешка същност. А през Древно-персийската епоха ние можехме да правим това именно с цялата си човешка същност. Тогава нещата изглеждаха така, че през зимата, във времето, което съответствува на нашата Коледа, човекът имаше приблизително следното усещане: Ето, сега Земната душа се съединява със Земята; сега Земята се загръща със своята снежна мантия, която за днешния човек не представлява нищо друго, освен замръзнала вода. Обаче тогава снежната мантия действително беше дрехата, която Земята обличаше, за да се разграничи от Космоса, за да развие един свой, самостоятелен живот в Космоса, понеже през есенните месеци, включително до времето на нашия Коледен празник, душата на Земята беше плътно свързана с планетарното тяло на Земята. Хората ясно усещаха: Ето, сега душата на Земята се съединява с тялото на Земята.
към текста >>
Тогава нещата изглеждаха така, че през зимата, във времето, което съответствува на нашата Коледа, човекът имаше приблизително следното усещане: Ето, сега Земната душа се съединява със Земята; сега Земята се загръща със своята снежна мантия, която за днешния човек не п
ред
ставлява нищо друго, освен замръзнала вода.
Обаче в замяна на това човекът започна да съизживява годишните времена, годишния цикъл много по-интензивно, отколкото досега, нещо, за което напоследък често съм говорил тук.*7 Всъщност днешният човек се е превърнал в същински дъждовен червей естествено, това е само една метафора той се е превърнал в дъждовен червей, защото продължава да живее по такъв затворен начин, че не усеща абсолютно нищо от процесите в природния свят, докато червеят все пак излиза в горния пласт на почвата, когато завалят дъждовете. Той констатира само най-драстичните промени във времето и неприятно се изненадва, примерно, ако дъждът го завари без чадър; да, ние се съобразяваме само със зимния сняг, с летните горещини и т.н. Следователно, ние имаме една крайно бедна представа за годишния цикъл. Ние просто не живеем с него, него съизживяваме с цялата си човешка същност. А през Древно-персийската епоха ние можехме да правим това именно с цялата си човешка същност.
Тогава нещата изглеждаха така, че през зимата, във времето, което съответствува на нашата Коледа, човекът имаше приблизително следното усещане: Ето, сега Земната душа се съединява със Земята; сега Земята се загръща със своята снежна мантия, която за днешния човек не представлява нищо друго, освен замръзнала вода.
Обаче тогава снежната мантия действително беше дрехата, която Земята обличаше, за да се разграничи от Космоса, за да развие един свой, самостоятелен живот в Космоса, понеже през есенните месеци, включително до времето на нашия Коледен празник, душата на Земята беше плътно свързана с планетарното тяло на Земята. Хората ясно усещаха: Ето, сега душата на Земята се съединява с тялото на Земята. И самият човек също трябваше да прибере своята душа в рамките на онези жизнени процеси, които се разиграваха в тялото на Земята. Под снежната мантия човекът усещаше, бих казал, как душата на Земята се прибира в тялото на Земята. В душевен смисъл снежната мантия ставаше напълно прозрачна и човекът можеше да вижда през нея.
към текста >>
И когато после настъпваше пролетта, той чувствуваше как Земята, така да се каже, просто издишва своята душа, как Земята се стреми да отвори душата си за Космоса и със своите чувства и усещания човекът вземаше непос
ред
ствено участие в това отваряне ца Земята за Космоса.
Хората ясно усещаха: Ето, сега душата на Земята се съединява с тялото на Земята. И самият човек също трябваше да прибере своята душа в рамките на онези жизнени процеси, които се разиграваха в тялото на Земята. Под снежната мантия човекът усещаше, бих казал, как душата на Земята се прибира в тялото на Земята. В душевен смисъл снежната мантия ставаше напълно прозрачна и човекът можеше да вижда през нея. Под снеговете той усещаше присъствието на елементарните Духове*8, които запазваха силата на заровените в почвата растителни семена до следващата пролет.
И когато после настъпваше пролетта, той чувствуваше как Земята, така да се каже, просто издишва своята душа, как Земята се стреми да отвори душата си за Космоса и със своите чувства и усещания човекът вземаше непосредствено участие в това отваряне ца Земята за Космоса.
Да, човекът пренасяше горе в Космоса всичко онова, което през зимния период той беше изградил у себе си като привързаност, като душевна привързаност към Земята. Разбира се, сега човекът не можеше да отправя своя поглед към Космоса така, както правеше това през предишната епоха, когато за него беше съвсем ясно: Да, вглеждайки се в Космоса, аз виждам всъщност това, което гарантира самото съществувание, движението и мислите на моя Аз. Обаче сега, изпълнен с предчувствия, той се издигаше към Космоса и си казваше: Да, именно онова, което през зимата ме свързваше със Земята, сега ме изпълва с предчувствия и ме кара да се издигам нагоре към Космоса. Той не съзнава ше така интензивно своята свързаност с Космоса както по-рано, обаче я усещаше чрез своите предчувствия. Както през Древно-индийската епоха Азът изживяваше себе си като една космическа сила, така и през Древно-персийската епоха астралната съставна част на човека изживяваше себе си като една сила, която съпровожда Земята в нейния годишен цикъл.
към текста >>
Разбира се, сега човекът не можеше да отправя своя поглед към Космоса така, както правеше това през п
ред
ишната епоха, когато за него беше съвсем ясно: Да, вглеждайки се в Космоса, аз виждам всъщност това, което гарантира самото съществувание, движението и мислите на моя Аз.
Под снежната мантия човекът усещаше, бих казал, как душата на Земята се прибира в тялото на Земята. В душевен смисъл снежната мантия ставаше напълно прозрачна и човекът можеше да вижда през нея. Под снеговете той усещаше присъствието на елементарните Духове*8, които запазваха силата на заровените в почвата растителни семена до следващата пролет. И когато после настъпваше пролетта, той чувствуваше как Земята, така да се каже, просто издишва своята душа, как Земята се стреми да отвори душата си за Космоса и със своите чувства и усещания човекът вземаше непосредствено участие в това отваряне ца Земята за Космоса. Да, човекът пренасяше горе в Космоса всичко онова, което през зимния период той беше изградил у себе си като привързаност, като душевна привързаност към Земята.
Разбира се, сега човекът не можеше да отправя своя поглед към Космоса така, както правеше това през предишната епоха, когато за него беше съвсем ясно: Да, вглеждайки се в Космоса, аз виждам всъщност това, което гарантира самото съществувание, движението и мислите на моя Аз.
Обаче сега, изпълнен с предчувствия, той се издигаше към Космоса и си казваше: Да, именно онова, което през зимата ме свързваше със Земята, сега ме изпълва с предчувствия и ме кара да се издигам нагоре към Космоса. Той не съзнава ше така интензивно своята свързаност с Космоса както по-рано, обаче я усещаше чрез своите предчувствия. Както през Древно-индийската епоха Азът изживяваше себе си като една космическа сила, така и през Древно-персийската епоха астралната съставна част на човека изживяваше себе си като една сила, която съпровожда Земята в нейния годишен цикъл. Човекът просто съизживяваше годишния цикъл. Когато зиме виждаше под себе си снежната мантия, той ставаше някак си сериозен, концентрираше се и вършеше това, което днес бихме нарекли изпитание на съвестта.
към текста >>
Обаче сега, изпълнен с п
ред
чувствия, той се издигаше към Космоса и си казваше: Да, именно онова, което през зимата ме свързваше със Земята, сега ме изпълва с п
ред
чувствия и ме кара да се издигам нагоре към Космоса.
В душевен смисъл снежната мантия ставаше напълно прозрачна и човекът можеше да вижда през нея. Под снеговете той усещаше присъствието на елементарните Духове*8, които запазваха силата на заровените в почвата растителни семена до следващата пролет. И когато после настъпваше пролетта, той чувствуваше как Земята, така да се каже, просто издишва своята душа, как Земята се стреми да отвори душата си за Космоса и със своите чувства и усещания човекът вземаше непосредствено участие в това отваряне ца Земята за Космоса. Да, човекът пренасяше горе в Космоса всичко онова, което през зимния период той беше изградил у себе си като привързаност, като душевна привързаност към Земята. Разбира се, сега човекът не можеше да отправя своя поглед към Космоса така, както правеше това през предишната епоха, когато за него беше съвсем ясно: Да, вглеждайки се в Космоса, аз виждам всъщност това, което гарантира самото съществувание, движението и мислите на моя Аз.
Обаче сега, изпълнен с предчувствия, той се издигаше към Космоса и си казваше: Да, именно онова, което през зимата ме свързваше със Земята, сега ме изпълва с предчувствия и ме кара да се издигам нагоре към Космоса.
Той не съзнава ше така интензивно своята свързаност с Космоса както по-рано, обаче я усещаше чрез своите предчувствия. Както през Древно-индийската епоха Азът изживяваше себе си като една космическа сила, така и през Древно-персийската епоха астралната съставна част на човека изживяваше себе си като една сила, която съпровожда Земята в нейния годишен цикъл. Човекът просто съизживяваше годишния цикъл. Когато зиме виждаше под себе си снежната мантия, той ставаше някак си сериозен, концентрираше се и вършеше това, което днес бихме нарекли изпитание на съвестта. А когато настъпваше пролетта, той радостно отваряше душата си към Космоса.
към текста >>
Той не съзнава ше така интензивно своята свързаност с Космоса както по-рано, обаче я усещаше чрез своите п
ред
чувствия.
Под снеговете той усещаше присъствието на елементарните Духове*8, които запазваха силата на заровените в почвата растителни семена до следващата пролет. И когато после настъпваше пролетта, той чувствуваше как Земята, така да се каже, просто издишва своята душа, как Земята се стреми да отвори душата си за Космоса и със своите чувства и усещания човекът вземаше непосредствено участие в това отваряне ца Земята за Космоса. Да, човекът пренасяше горе в Космоса всичко онова, което през зимния период той беше изградил у себе си като привързаност, като душевна привързаност към Земята. Разбира се, сега човекът не можеше да отправя своя поглед към Космоса така, както правеше това през предишната епоха, когато за него беше съвсем ясно: Да, вглеждайки се в Космоса, аз виждам всъщност това, което гарантира самото съществувание, движението и мислите на моя Аз. Обаче сега, изпълнен с предчувствия, той се издигаше към Космоса и си казваше: Да, именно онова, което през зимата ме свързваше със Земята, сега ме изпълва с предчувствия и ме кара да се издигам нагоре към Космоса.
Той не съзнава ше така интензивно своята свързаност с Космоса както по-рано, обаче я усещаше чрез своите предчувствия.
Както през Древно-индийската епоха Азът изживяваше себе си като една космическа сила, така и през Древно-персийската епоха астралната съставна част на човека изживяваше себе си като една сила, която съпровожда Земята в нейния годишен цикъл. Човекът просто съизживяваше годишния цикъл. Когато зиме виждаше под себе си снежната мантия, той ставаше някак си сериозен, концентрираше се и вършеше това, което днес бихме нарекли изпитание на съвестта. А когато настъпваше пролетта, той радостно отваряше душата си към Космоса. И той се издигаше в космическото пространство, бих казал, в състояние на някакъв екстаз, не така ясно и отчетливо, както през Древно-индийската епоха, а именно в някакъв екстаз, в някакво изстъпление, усещайки лекота и радост, които се усилваха най-вече към средата на лятото, по времето, съвпадащо с днешния празник на Йоан Кръстител*9, когато усещаше себе си като откъснат от своята телесна обвивка.
към текста >>
И той се издигаше в космическото пространство, бих казал, в състояние на някакъв екстаз, не така ясно и отчетливо, както през Древно-индийската епоха, а именно в някакъв екстаз, в някакво изстъпление, усещайки лекота и радост, които се усилваха най-вече към с
ред
ата на лятото, по времето, съвпадащо с днешния празник на Йоан Кръстител*9, когато усещаше себе си като откъснат от своята телесна обвивка.
Той не съзнава ше така интензивно своята свързаност с Космоса както по-рано, обаче я усещаше чрез своите предчувствия. Както през Древно-индийската епоха Азът изживяваше себе си като една космическа сила, така и през Древно-персийската епоха астралната съставна част на човека изживяваше себе си като една сила, която съпровожда Земята в нейния годишен цикъл. Човекът просто съизживяваше годишния цикъл. Когато зиме виждаше под себе си снежната мантия, той ставаше някак си сериозен, концентрираше се и вършеше това, което днес бихме нарекли изпитание на съвестта. А когато настъпваше пролетта, той радостно отваряше душата си към Космоса.
И той се издигаше в космическото пространство, бих казал, в състояние на някакъв екстаз, не така ясно и отчетливо, както през Древно-индийската епоха, а именно в някакъв екстаз, в някакво изстъпление, усещайки лекота и радост, които се усилваха най-вече към средата на лятото, по времето, съвпадащо с днешния празник на Йоан Кръстител*9, когато усещаше себе си като откъснат от своята телесна обвивка.
Както зиме се чувствуваше свързан с умните Духове на Земята, така и в разгара на лятото той се чувствуваше свързан с вечно танцуващите и ликуващи, радостни Духове, които се носеха над Земята. А после, с настъпването на днешните месеци Август и Септември, човешката душа усещаше, че отново трябва да се върне към Земята, след като обаче е почерпила могъщи сили от летния екстаз, благодарение на които може да преживее зимните месеци по един по-вътрешен, човешки начин. фактически през онези далечни времена не една или друга част от човека, а целият човек съизживяваше живота на годишния цикъл, така че той усещаше духовните сили, скрити зад годишния цикъл, като свои, човешки сили. Изобщо за тогавашните хора беше нещо много важно да се научат да съизживяват определени периоди от годишния цикъл. И тъкмо в тези периоди възникнаха първоначалните импулси за утвърждаването на основните празници.
към текста >>
Изобщо за тогавашните хора беше нещо много важно да се научат да съизживяват оп
ред
елени периоди от годишния цикъл.
А когато настъпваше пролетта, той радостно отваряше душата си към Космоса. И той се издигаше в космическото пространство, бих казал, в състояние на някакъв екстаз, не така ясно и отчетливо, както през Древно-индийската епоха, а именно в някакъв екстаз, в някакво изстъпление, усещайки лекота и радост, които се усилваха най-вече към средата на лятото, по времето, съвпадащо с днешния празник на Йоан Кръстител*9, когато усещаше себе си като откъснат от своята телесна обвивка. Както зиме се чувствуваше свързан с умните Духове на Земята, така и в разгара на лятото той се чувствуваше свързан с вечно танцуващите и ликуващи, радостни Духове, които се носеха над Земята. А после, с настъпването на днешните месеци Август и Септември, човешката душа усещаше, че отново трябва да се върне към Земята, след като обаче е почерпила могъщи сили от летния екстаз, благодарение на които може да преживее зимните месеци по един по-вътрешен, човешки начин. фактически през онези далечни времена не една или друга част от човека, а целият човек съизживяваше живота на годишния цикъл, така че той усещаше духовните сили, скрити зад годишния цикъл, като свои, човешки сили.
Изобщо за тогавашните хора беше нещо много важно да се научат да съизживяват определени периоди от годишния цикъл.
И тъкмо в тези периоди възникнаха първоначалните импулси за утвърждаването на основните празници. По-късно хората се придържаха към тези празници малко или много по силата на традицията. Само някои празнични моменти, каквито са например пролетното и есенното равноденствие, напомнят за някогашното дълбоко съизживяване на годишния цикъл. Навремето тези усещания бяха извънредно силни, извънредно интензивни. С този факт обаче беше свързана и една голяма промяна в човешкото съзнание.
към текста >>
Навремето тези усещания бяха извън
ред
но силни, извън
ред
но интензивни.
фактически през онези далечни времена не една или друга част от човека, а целият човек съизживяваше живота на годишния цикъл, така че той усещаше духовните сили, скрити зад годишния цикъл, като свои, човешки сили. Изобщо за тогавашните хора беше нещо много важно да се научат да съизживяват определени периоди от годишния цикъл. И тъкмо в тези периоди възникнаха първоначалните импулси за утвърждаването на основните празници. По-късно хората се придържаха към тези празници малко или много по силата на традицията. Само някои празнични моменти, каквито са например пролетното и есенното равноденствие, напомнят за някогашното дълбоко съизживяване на годишния цикъл.
Навремето тези усещания бяха извънредно силни, извънредно интензивни.
С този факт обаче беше свързана и една голяма промяна в човешкото съзнание. През Древно-индийската епоха на хората би им изглеждало напълно абсурдно, ако някой се опита да ги обединява в един или друг „народ“. За днешния човек това е парадоксално, защото той просто не може да си представи, че усещане то за принадлежност към даден народ е възникнало сравнително отскоро. Разбира се, също и през Древно индийската епоха Земните условия налагаха на хората да живеят заедно в пределите на една или друга територия и да поддържат по-тесни връзки помежду си, отколкото извън тази територия, обаче понятието „народ“, усещането за принадлежност към един или друг „народ“, все още не съществуваше. За сметка на това съществуваше нещо друго, а именно извънредно живо чувство за редуването на поколенията.
към текста >>
За днешния човек това е парадоксално, защото той просто не може да си п
ред
стави, че усещане то за принадлежност към даден народ е възникнало сравнително отскоро.
По-късно хората се придържаха към тези празници малко или много по силата на традицията. Само някои празнични моменти, каквито са например пролетното и есенното равноденствие, напомнят за някогашното дълбоко съизживяване на годишния цикъл. Навремето тези усещания бяха извънредно силни, извънредно интензивни. С този факт обаче беше свързана и една голяма промяна в човешкото съзнание. През Древно-индийската епоха на хората би им изглеждало напълно абсурдно, ако някой се опита да ги обединява в един или друг „народ“.
За днешния човек това е парадоксално, защото той просто не може да си представи, че усещане то за принадлежност към даден народ е възникнало сравнително отскоро.
Разбира се, също и през Древно индийската епоха Земните условия налагаха на хората да живеят заедно в пределите на една или друга територия и да поддържат по-тесни връзки помежду си, отколкото извън тази територия, обаче понятието „народ“, усещането за принадлежност към един или друг „народ“, все още не съществуваше. За сметка на това съществуваше нещо друго, а именно извънредно живо чувство за редуването на поколенията. Синът ясно усещаше себе си като син на бащата, като внук на дядото, като правнук на прадядото. Нещата далеч не изглеждаха така, както бихме могли да ги опишем с помощта на днешните общоприети понятия; и все пак ние можем да ги опишем по такъв начин, че значително да се доближим до истината. Защото ако бих ме вникнали в тях според мисловните навици на тогавашната епоха, ние щяхме да установим следното: Всички членове на едно семейство строго са държали на това, че могат да изброяват своите предци, да назовават дядото, прадядото, прапрадядото, стигайки до възможно най-далечните си прародители.
към текста >>
Разбира се, също и през Древно индийската епоха Земните условия налагаха на хората да живеят заедно в п
ред
елите на една или друга територия и да поддържат по-тесни връзки помежду си, отколкото извън тази територия, обаче понятието „народ“, усещането за принадлежност към един или друг „народ“, все още не съществуваше.
Само някои празнични моменти, каквито са например пролетното и есенното равноденствие, напомнят за някогашното дълбоко съизживяване на годишния цикъл. Навремето тези усещания бяха извънредно силни, извънредно интензивни. С този факт обаче беше свързана и една голяма промяна в човешкото съзнание. През Древно-индийската епоха на хората би им изглеждало напълно абсурдно, ако някой се опита да ги обединява в един или друг „народ“. За днешния човек това е парадоксално, защото той просто не може да си представи, че усещане то за принадлежност към даден народ е възникнало сравнително отскоро.
Разбира се, също и през Древно индийската епоха Земните условия налагаха на хората да живеят заедно в пределите на една или друга територия и да поддържат по-тесни връзки помежду си, отколкото извън тази територия, обаче понятието „народ“, усещането за принадлежност към един или друг „народ“, все още не съществуваше.
За сметка на това съществуваше нещо друго, а именно извънредно живо чувство за редуването на поколенията. Синът ясно усещаше себе си като син на бащата, като внук на дядото, като правнук на прадядото. Нещата далеч не изглеждаха така, както бихме могли да ги опишем с помощта на днешните общоприети понятия; и все пак ние можем да ги опишем по такъв начин, че значително да се доближим до истината. Защото ако бих ме вникнали в тях според мисловните навици на тогавашната епоха, ние щяхме да установим следното: Всички членове на едно семейство строго са държали на това, че могат да изброяват своите предци, да назовават дядото, прадядото, прапрадядото, стигайки до възможно най-далечните си прародители. Всеки се усещаше здраво вплетен във веригата на поколенията.
към текста >>
За сметка на това съществуваше нещо друго, а именно извън
ред
но живо чувство за
ред
уването на поколенията.
Навремето тези усещания бяха извънредно силни, извънредно интензивни. С този факт обаче беше свързана и една голяма промяна в човешкото съзнание. През Древно-индийската епоха на хората би им изглеждало напълно абсурдно, ако някой се опита да ги обединява в един или друг „народ“. За днешния човек това е парадоксално, защото той просто не може да си представи, че усещане то за принадлежност към даден народ е възникнало сравнително отскоро. Разбира се, също и през Древно индийската епоха Земните условия налагаха на хората да живеят заедно в пределите на една или друга територия и да поддържат по-тесни връзки помежду си, отколкото извън тази територия, обаче понятието „народ“, усещането за принадлежност към един или друг „народ“, все още не съществуваше.
За сметка на това съществуваше нещо друго, а именно извънредно живо чувство за редуването на поколенията.
Синът ясно усещаше себе си като син на бащата, като внук на дядото, като правнук на прадядото. Нещата далеч не изглеждаха така, както бихме могли да ги опишем с помощта на днешните общоприети понятия; и все пак ние можем да ги опишем по такъв начин, че значително да се доближим до истината. Защото ако бих ме вникнали в тях според мисловните навици на тогавашната епоха, ние щяхме да установим следното: Всички членове на едно семейство строго са държали на това, че могат да изброяват своите предци, да назовават дядото, прадядото, прапрадядото, стигайки до възможно най-далечните си прародители. Всеки се усещаше здраво вплетен във веригата на поколенията. Всеки се усещаше много по-малко свързан с външния свят, с настоящето, отколкото в следващите епохи.
към текста >>
Защото ако бих ме вникнали в тях спо
ред
мисловните навици на тогавашната епоха, ние щяхме да установим следното: Всички членове на едно семейство строго са държали на това, че могат да изброяват своите п
ред
ци, да назовават дядото, прадядото, прапрадядото, стигайки до възможно най-далечните си прародители.
За днешния човек това е парадоксално, защото той просто не може да си представи, че усещане то за принадлежност към даден народ е възникнало сравнително отскоро. Разбира се, също и през Древно индийската епоха Земните условия налагаха на хората да живеят заедно в пределите на една или друга територия и да поддържат по-тесни връзки помежду си, отколкото извън тази територия, обаче понятието „народ“, усещането за принадлежност към един или друг „народ“, все още не съществуваше. За сметка на това съществуваше нещо друго, а именно извънредно живо чувство за редуването на поколенията. Синът ясно усещаше себе си като син на бащата, като внук на дядото, като правнук на прадядото. Нещата далеч не изглеждаха така, както бихме могли да ги опишем с помощта на днешните общоприети понятия; и все пак ние можем да ги опишем по такъв начин, че значително да се доближим до истината.
Защото ако бих ме вникнали в тях според мисловните навици на тогавашната епоха, ние щяхме да установим следното: Всички членове на едно семейство строго са държали на това, че могат да изброяват своите предци, да назовават дядото, прадядото, прапрадядото, стигайки до възможно най-далечните си прародители.
Всеки се усещаше здраво вплетен във веригата на поколенията. Всеки се усещаше много по-малко свързан с външния свят, с настоящето, отколкото в следващите епохи. Това, което днес е останало като една карикатурна форма в принципа на благородството, в принципа на прародителите, през Древно-индийската епоха беше нещо самопонятно за всеки човек; тогава хората нямаха никаква нужда от семейни хроники. През онези древни времена всичко беше съвсем различно, защото благодарение на ясновидството самото човешко съзнание поддържаше сигурна връзка с поредицата от поколения; тогавашният човек можеше да си спомня не само своите лични изживявания, а и тези на своите предци и той си спомняше изживяванията на бащата, дядото също тъй живо и непосредствено, сякаш се отнасяше за неговите лични изживявания. Впоследствие тези спомени ставаха все по-смътни, обаче зависимостта между човешкото съзнание и кръвната връзка с поколенията продължи да съществува.
към текста >>
През онези древни времена всичко беше съвсем различно, защото благодарение на ясновидството самото човешко съзнание поддържаше сигурна връзка с по
ред
ицата от поколения; тогавашният човек можеше да си спомня не само своите лични изживявания, а и тези на своите п
ред
ци и той си спомняше изживяванията на бащата, дядото също тъй живо и непос
ред
ствено, сякаш се отнасяше за неговите лични изживявания.
Нещата далеч не изглеждаха така, както бихме могли да ги опишем с помощта на днешните общоприети понятия; и все пак ние можем да ги опишем по такъв начин, че значително да се доближим до истината. Защото ако бих ме вникнали в тях според мисловните навици на тогавашната епоха, ние щяхме да установим следното: Всички членове на едно семейство строго са държали на това, че могат да изброяват своите предци, да назовават дядото, прадядото, прапрадядото, стигайки до възможно най-далечните си прародители. Всеки се усещаше здраво вплетен във веригата на поколенията. Всеки се усещаше много по-малко свързан с външния свят, с настоящето, отколкото в следващите епохи. Това, което днес е останало като една карикатурна форма в принципа на благородството, в принципа на прародителите, през Древно-индийската епоха беше нещо самопонятно за всеки човек; тогава хората нямаха никаква нужда от семейни хроники.
През онези древни времена всичко беше съвсем различно, защото благодарение на ясновидството самото човешко съзнание поддържаше сигурна връзка с поредицата от поколения; тогавашният човек можеше да си спомня не само своите лични изживявания, а и тези на своите предци и той си спомняше изживяванията на бащата, дядото също тъй живо и непосредствено, сякаш се отнасяше за неговите лични изживявания.
Впоследствие тези спомени ставаха все по-смътни, обаче зависимостта между човешкото съзнание и кръвната връзка с поколенията продължи да съществува. Следователно, живото усещане за принадлежност към поредицата от поколения продължи да играе важна роля още дълго време. Понятието „народ“, както и себеусещането в рамките на „народа“, възникна успоредно с усещането за кръвната връзка, но това стана твърде бавно. Да, през Древно-персийската епоха описаното състояние не беше твърде изразено; то се утвърди едва в течение на времето. Едва когато хората изгубиха непосредственото съзнание, че са живо вплетени в поколенията, те стигнаха до убеждението, че са свързани в една или друга народностна общност, докато по-рано същественото беше не друго, а именно кръвната връзка.
към текста >>
Следователно, живото усещане за принадлежност към по
ред
ицата от поколения продължи да играе важна роля още дълго време.
Всеки се усещаше здраво вплетен във веригата на поколенията. Всеки се усещаше много по-малко свързан с външния свят, с настоящето, отколкото в следващите епохи. Това, което днес е останало като една карикатурна форма в принципа на благородството, в принципа на прародителите, през Древно-индийската епоха беше нещо самопонятно за всеки човек; тогава хората нямаха никаква нужда от семейни хроники. През онези древни времена всичко беше съвсем различно, защото благодарение на ясновидството самото човешко съзнание поддържаше сигурна връзка с поредицата от поколения; тогавашният човек можеше да си спомня не само своите лични изживявания, а и тези на своите предци и той си спомняше изживяванията на бащата, дядото също тъй живо и непосредствено, сякаш се отнасяше за неговите лични изживявания. Впоследствие тези спомени ставаха все по-смътни, обаче зависимостта между човешкото съзнание и кръвната връзка с поколенията продължи да съществува.
Следователно, живото усещане за принадлежност към поредицата от поколения продължи да играе важна роля още дълго време.
Понятието „народ“, както и себеусещането в рамките на „народа“, възникна успоредно с усещането за кръвната връзка, но това стана твърде бавно. Да, през Древно-персийската епоха описаното състояние не беше твърде изразено; то се утвърди едва в течение на времето. Едва когато хората изгубиха непосредственото съзнание, че са живо вплетени в поколенията, те стигнаха до убеждението, че са свързани в една или друга народностна общност, докато по-рано същественото беше не друго, а именно кръвната връзка. И наистина, понятието „народ“ се изпълни с конкретно съдържание едва през Третата следатлантска епоха, през Египетско-халдейската епоха. Обаче точно тогава съзнанието за живото протичане на годишния цикъл беше вече значително отслабено.
към текста >>
Понятието „народ“, както и себеусещането в рамките на „народа“, възникна успо
ред
но с усещането за кръвната връзка, но това стана твърде бавно.
Всеки се усещаше много по-малко свързан с външния свят, с настоящето, отколкото в следващите епохи. Това, което днес е останало като една карикатурна форма в принципа на благородството, в принципа на прародителите, през Древно-индийската епоха беше нещо самопонятно за всеки човек; тогава хората нямаха никаква нужда от семейни хроники. През онези древни времена всичко беше съвсем различно, защото благодарение на ясновидството самото човешко съзнание поддържаше сигурна връзка с поредицата от поколения; тогавашният човек можеше да си спомня не само своите лични изживявания, а и тези на своите предци и той си спомняше изживяванията на бащата, дядото също тъй живо и непосредствено, сякаш се отнасяше за неговите лични изживявания. Впоследствие тези спомени ставаха все по-смътни, обаче зависимостта между човешкото съзнание и кръвната връзка с поколенията продължи да съществува. Следователно, живото усещане за принадлежност към поредицата от поколения продължи да играе важна роля още дълго време.
Понятието „народ“, както и себеусещането в рамките на „народа“, възникна успоредно с усещането за кръвната връзка, но това стана твърде бавно.
Да, през Древно-персийската епоха описаното състояние не беше твърде изразено; то се утвърди едва в течение на времето. Едва когато хората изгубиха непосредственото съзнание, че са живо вплетени в поколенията, те стигнаха до убеждението, че са свързани в една или друга народностна общност, докато по-рано същественото беше не друго, а именно кръвната връзка. И наистина, понятието „народ“ се изпълни с конкретно съдържание едва през Третата следатлантска епоха, през Египетско-халдейската епоха. Обаче точно тогава съзнанието за живото протичане на годишния цикъл беше вече значително отслабено. За сметка на това през тази епоха, включително и до последното предхристиянско хилядолетие, съществуваше едно ясно съзнание за факта, че светът се управлява от мислите, че мислите живеят навред по света.
към текста >>
Едва когато хората изгубиха непос
ред
ственото съзнание, че са живо вплетени в поколенията, те стигнаха до убеждението, че са свързани в една или друга народностна общност, докато по-рано същественото беше не друго, а именно кръвната връзка.
През онези древни времена всичко беше съвсем различно, защото благодарение на ясновидството самото човешко съзнание поддържаше сигурна връзка с поредицата от поколения; тогавашният човек можеше да си спомня не само своите лични изживявания, а и тези на своите предци и той си спомняше изживяванията на бащата, дядото също тъй живо и непосредствено, сякаш се отнасяше за неговите лични изживявания. Впоследствие тези спомени ставаха все по-смътни, обаче зависимостта между човешкото съзнание и кръвната връзка с поколенията продължи да съществува. Следователно, живото усещане за принадлежност към поредицата от поколения продължи да играе важна роля още дълго време. Понятието „народ“, както и себеусещането в рамките на „народа“, възникна успоредно с усещането за кръвната връзка, но това стана твърде бавно. Да, през Древно-персийската епоха описаното състояние не беше твърде изразено; то се утвърди едва в течение на времето.
Едва когато хората изгубиха непосредственото съзнание, че са живо вплетени в поколенията, те стигнаха до убеждението, че са свързани в една или друга народностна общност, докато по-рано същественото беше не друго, а именно кръвната връзка.
И наистина, понятието „народ“ се изпълни с конкретно съдържание едва през Третата следатлантска епоха, през Египетско-халдейската епоха. Обаче точно тогава съзнанието за живото протичане на годишния цикъл беше вече значително отслабено. За сметка на това през тази епоха, включително и до последното предхристиянско хилядолетие, съществуваше едно ясно съзнание за факта, че светът се управлява от мислите, че мислите живеят навред по света. Макар и по друг повод, аз вече загатнах: днешният възглед, че мислите възникват в нашите глави и после обхващат външния свят, би изглеждал на тогавашните хора приблизително така, сякаш днес един човек изпива чаша вода и после заявява, че водата е произлязла от неговия език. Естествено, някой може да си въобрази, че водата произлиза от неговия език, обаче в действителност той поглъща водата, вземайки я от водните ресурси на Земята, която представлява едно цяло.
към текста >>
За сметка на това през тази епоха, включително и до последното п
ред
християнско хилядолетие, съществуваше едно ясно съзнание за факта, че светът се управлява от мислите, че мислите живеят нав
ред
по света.
Понятието „народ“, както и себеусещането в рамките на „народа“, възникна успоредно с усещането за кръвната връзка, но това стана твърде бавно. Да, през Древно-персийската епоха описаното състояние не беше твърде изразено; то се утвърди едва в течение на времето. Едва когато хората изгубиха непосредственото съзнание, че са живо вплетени в поколенията, те стигнаха до убеждението, че са свързани в една или друга народностна общност, докато по-рано същественото беше не друго, а именно кръвната връзка. И наистина, понятието „народ“ се изпълни с конкретно съдържание едва през Третата следатлантска епоха, през Египетско-халдейската епоха. Обаче точно тогава съзнанието за живото протичане на годишния цикъл беше вече значително отслабено.
За сметка на това през тази епоха, включително и до последното предхристиянско хилядолетие, съществуваше едно ясно съзнание за факта, че светът се управлява от мислите, че мислите живеят навред по света.
Макар и по друг повод, аз вече загатнах: днешният възглед, че мислите възникват в нашите глави и после обхващат външния свят, би изглеждал на тогавашните хора приблизително така, сякаш днес един човек изпива чаша вода и после заявява, че водата е произлязла от неговия език. Естествено, някой може да си въобрази, че водата произлиза от неговия език, обаче в действителност той поглъща водата, вземайки я от водните ресурси на Земята, която представлява едно цяло. Ако е достатъчно глуповат и не вижда връзката между водата от своята чаша и водните ресурси на цялата Земя, някой би могъл да повярва, че водата произлиза от собствения му език. Същото биха възразили и представителите на Египетско-халдейската епоха, ако някой би твърдял пред тях, че мислите възникват в човешките глави. Те добре знаеха, че навред в света живеят мисли.
към текста >>
Естествено, някой може да си въобрази, че водата произлиза от неговия език, обаче в действителност той поглъща водата, вземайки я от водните ресурси на Земята, която п
ред
ставлява едно цяло.
Едва когато хората изгубиха непосредственото съзнание, че са живо вплетени в поколенията, те стигнаха до убеждението, че са свързани в една или друга народностна общност, докато по-рано същественото беше не друго, а именно кръвната връзка. И наистина, понятието „народ“ се изпълни с конкретно съдържание едва през Третата следатлантска епоха, през Египетско-халдейската епоха. Обаче точно тогава съзнанието за живото протичане на годишния цикъл беше вече значително отслабено. За сметка на това през тази епоха, включително и до последното предхристиянско хилядолетие, съществуваше едно ясно съзнание за факта, че светът се управлява от мислите, че мислите живеят навред по света. Макар и по друг повод, аз вече загатнах: днешният възглед, че мислите възникват в нашите глави и после обхващат външния свят, би изглеждал на тогавашните хора приблизително така, сякаш днес един човек изпива чаша вода и после заявява, че водата е произлязла от неговия език.
Естествено, някой може да си въобрази, че водата произлиза от неговия език, обаче в действителност той поглъща водата, вземайки я от водните ресурси на Земята, която представлява едно цяло.
Ако е достатъчно глуповат и не вижда връзката между водата от своята чаша и водните ресурси на цялата Земя, някой би могъл да повярва, че водата произлиза от собствения му език. Същото биха възразили и представителите на Египетско-халдейската епоха, ако някой би твърдял пред тях, че мислите възникват в човешките глави. Те добре знаеха, че навред в света живеят мисли. Онова, което човекът налива в своята глава, е извлечено от мисловното море на света. И през Египетско-халдейската епоха хората не изживяваха видимия Космос в божествения Аз, не изживяваха годишния цикъл в астралния човек, а вършеха всичко това в мировите мисли, в Логоса, в етерното тяло.
към текста >>
Същото биха възразили и п
ред
ставителите на Египетско-халдейската епоха, ако някой би твърдял п
ред
тях, че мислите възникват в човешките глави.
Обаче точно тогава съзнанието за живото протичане на годишния цикъл беше вече значително отслабено. За сметка на това през тази епоха, включително и до последното предхристиянско хилядолетие, съществуваше едно ясно съзнание за факта, че светът се управлява от мислите, че мислите живеят навред по света. Макар и по друг повод, аз вече загатнах: днешният възглед, че мислите възникват в нашите глави и после обхващат външния свят, би изглеждал на тогавашните хора приблизително така, сякаш днес един човек изпива чаша вода и после заявява, че водата е произлязла от неговия език. Естествено, някой може да си въобрази, че водата произлиза от неговия език, обаче в действителност той поглъща водата, вземайки я от водните ресурси на Земята, която представлява едно цяло. Ако е достатъчно глуповат и не вижда връзката между водата от своята чаша и водните ресурси на цялата Земя, някой би могъл да повярва, че водата произлиза от собствения му език.
Същото биха възразили и представителите на Египетско-халдейската епоха, ако някой би твърдял пред тях, че мислите възникват в човешките глави.
Те добре знаеха, че навред в света живеят мисли. Онова, което човекът налива в своята глава, е извлечено от мисловното море на света. И през Египетско-халдейската епоха хората не изживяваха видимия Космос в божествения Аз, не изживяваха годишния цикъл в астралния човек, а вършеха всичко това в мировите мисли, в Логоса, в етерното тяло. Представителите на Египетско-халдейската епоха ако биха си служили с нашите изрази никога не биха говорили за човешкото физическо тяло така, както сме свикнали да говорим ние. Ние говорим за него така, сякаш то представлява целия човек.
към текста >>
Те добре знаеха, че нав
ред
в света живеят мисли.
За сметка на това през тази епоха, включително и до последното предхристиянско хилядолетие, съществуваше едно ясно съзнание за факта, че светът се управлява от мислите, че мислите живеят навред по света. Макар и по друг повод, аз вече загатнах: днешният възглед, че мислите възникват в нашите глави и после обхващат външния свят, би изглеждал на тогавашните хора приблизително така, сякаш днес един човек изпива чаша вода и после заявява, че водата е произлязла от неговия език. Естествено, някой може да си въобрази, че водата произлиза от неговия език, обаче в действителност той поглъща водата, вземайки я от водните ресурси на Земята, която представлява едно цяло. Ако е достатъчно глуповат и не вижда връзката между водата от своята чаша и водните ресурси на цялата Земя, някой би могъл да повярва, че водата произлиза от собствения му език. Същото биха възразили и представителите на Египетско-халдейската епоха, ако някой би твърдял пред тях, че мислите възникват в човешките глави.
Те добре знаеха, че навред в света живеят мисли.
Онова, което човекът налива в своята глава, е извлечено от мисловното море на света. И през Египетско-халдейската епоха хората не изживяваха видимия Космос в божествения Аз, не изживяваха годишния цикъл в астралния човек, а вършеха всичко това в мировите мисли, в Логоса, в етерното тяло. Представителите на Египетско-халдейската епоха ако биха си служили с нашите изрази никога не биха говорили за човешкото физическо тяло така, както сме свикнали да говорим ние. Ние говорим за него така, сякаш то представлява целия човек. Обаче представителите на Египетско-халдейската епоха усещаха физическото тяло по такъв начин, сякаш в него те виждаха само последиците от всичко онова, което живее в етерното тяло като мисловно съдържание.
към текста >>
П
ред
ставителите на Египетско-халдейската епоха ако биха си служили с нашите изрази никога не биха говорили за човешкото физическо тяло така, както сме свикнали да говорим ние.
Ако е достатъчно глуповат и не вижда връзката между водата от своята чаша и водните ресурси на цялата Земя, някой би могъл да повярва, че водата произлиза от собствения му език. Същото биха възразили и представителите на Египетско-халдейската епоха, ако някой би твърдял пред тях, че мислите възникват в човешките глави. Те добре знаеха, че навред в света живеят мисли. Онова, което човекът налива в своята глава, е извлечено от мисловното море на света. И през Египетско-халдейската епоха хората не изживяваха видимия Космос в божествения Аз, не изживяваха годишния цикъл в астралния човек, а вършеха всичко това в мировите мисли, в Логоса, в етерното тяло.
Представителите на Египетско-халдейската епоха ако биха си служили с нашите изрази никога не биха говорили за човешкото физическо тяло така, както сме свикнали да говорим ние.
Ние говорим за него така, сякаш то представлява целия човек. Обаче представителите на Египетско-халдейската епоха усещаха физическото тяло по такъв начин, сякаш в него те виждаха само последиците от всичко онова, което живее в етерното тяло като мисловно съдържание. За хората от Египетско-халдейската епоха физическото тяло беше един образ на човешката мисъл. Те далеч не му отдаваха онова значение, което му отдават днешните хора. В хода на същата тази епоха понятието „народ“ ставаше все по-точно и по-конкретно.
към текста >>
Ние говорим за него така, сякаш то п
ред
ставлява целия човек.
Същото биха възразили и представителите на Египетско-халдейската епоха, ако някой би твърдял пред тях, че мислите възникват в човешките глави. Те добре знаеха, че навред в света живеят мисли. Онова, което човекът налива в своята глава, е извлечено от мисловното море на света. И през Египетско-халдейската епоха хората не изживяваха видимия Космос в божествения Аз, не изживяваха годишния цикъл в астралния човек, а вършеха всичко това в мировите мисли, в Логоса, в етерното тяло. Представителите на Египетско-халдейската епоха ако биха си служили с нашите изрази никога не биха говорили за човешкото физическо тяло така, както сме свикнали да говорим ние.
Ние говорим за него така, сякаш то представлява целия човек.
Обаче представителите на Египетско-халдейската епоха усещаха физическото тяло по такъв начин, сякаш в него те виждаха само последиците от всичко онова, което живее в етерното тяло като мисловно съдържание. За хората от Египетско-халдейската епоха физическото тяло беше един образ на човешката мисъл. Те далеч не му отдаваха онова значение, което му отдават днешните хора. В хода на същата тази епоха понятието „народ“ ставаше все по-точно и по-конкретно. И ние с право можем да кажем: Човекът все повече и повече ставаше гражданин на Земята.
към текста >>
Обаче п
ред
ставителите на Египетско-халдейската епоха усещаха физическото тяло по такъв начин, сякаш в него те виждаха само последиците от всичко онова, което живее в етерното тяло като мисловно съдържание.
Те добре знаеха, че навред в света живеят мисли. Онова, което човекът налива в своята глава, е извлечено от мисловното море на света. И през Египетско-халдейската епоха хората не изживяваха видимия Космос в божествения Аз, не изживяваха годишния цикъл в астралния човек, а вършеха всичко това в мировите мисли, в Логоса, в етерното тяло. Представителите на Египетско-халдейската епоха ако биха си служили с нашите изрази никога не биха говорили за човешкото физическо тяло така, както сме свикнали да говорим ние. Ние говорим за него така, сякаш то представлява целия човек.
Обаче представителите на Египетско-халдейската епоха усещаха физическото тяло по такъв начин, сякаш в него те виждаха само последиците от всичко онова, което живее в етерното тяло като мисловно съдържание.
За хората от Египетско-халдейската епоха физическото тяло беше един образ на човешката мисъл. Те далеч не му отдаваха онова значение, което му отдават днешните хора. В хода на същата тази епоха понятието „народ“ ставаше все по-точно и по-конкретно. И ние с право можем да кажем: Човекът все повече и повече ставаше гражданин на Земята. През Третата следатлантска епоха той постепенно изгуби връзката със звездния свят и със своя Аз.
към текста >>
Те възприемаха своето физическо тяло като един вид държавно облекло, което са получили от самия миров
ред
.
Естествено, нещата си имат своето дълбоко оправда ние и тъкмо в рамките на гръцката култура ние виждаме едно свежо и пълнокръвно потапяне във физическото тяло, нещо, което е очевидно във всички области на гръцката култура. Бих желал да повторя, че това потапяне във физическото тяло е нещо изключително характерно за гръцкото изкуство. И наистина, древните гърци имаха такова усещане за физическото тяло, каквото има едно дете, когато то се радва на своите нови дрехи и това е така, защото във физическото тяло гърците се усещаха свежи и млади. По-късно, в разцвета на Римската империя, хората престанаха да усещат свежестта на физическото тяло; те започнаха да усещат самото физическо тяло и се чувстваха, как да се изразя, като пъхнати в държавно облекло, и бяха убедени, че означават нещо главно поради силата, произтичаща от държавната униформа. Приблизително такова беше основното усещане, което естествено не може да бъде изразено с думи, но така или иначе то беше дълбоко присъщо на римляните.
Те възприемаха своето физическо тяло като един вид държавно облекло, което са получили от самия миров ред.
От своя страна гърците изпитваха огромна радост, че сега, след като са вече родени, могат да си послужат с предоставеното им физическо тяло. Всичко това даде на гръцкото изкуство, на гръцката трагедия и на Омировата поезия онзи неповторим полет в описанието на човешката природа, доколкото тя е свързана с външните форми на неговото физическо тяло. Всички психологически особености имат своите дълбоки вътрешни основания. Опитайте се поне веднъж да се пренесете в онази неподправена радост, която се излъчва от Омир, когато той описва Хектор, Ахил и така нататък, и вижте каква голяма важност се отдава на външните описания. При римляните тази специфична особеност постепенно угасна.
към текста >>
От своя страна гърците изпитваха огромна радост, че сега, след като са вече родени, могат да си послужат с п
ред
оставеното им физическо тяло.
Бих желал да повторя, че това потапяне във физическото тяло е нещо изключително характерно за гръцкото изкуство. И наистина, древните гърци имаха такова усещане за физическото тяло, каквото има едно дете, когато то се радва на своите нови дрехи и това е така, защото във физическото тяло гърците се усещаха свежи и млади. По-късно, в разцвета на Римската империя, хората престанаха да усещат свежестта на физическото тяло; те започнаха да усещат самото физическо тяло и се чувстваха, как да се изразя, като пъхнати в държавно облекло, и бяха убедени, че означават нещо главно поради силата, произтичаща от държавната униформа. Приблизително такова беше основното усещане, което естествено не може да бъде изразено с думи, но така или иначе то беше дълбоко присъщо на римляните. Те възприемаха своето физическо тяло като един вид държавно облекло, което са получили от самия миров ред.
От своя страна гърците изпитваха огромна радост, че сега, след като са вече родени, могат да си послужат с предоставеното им физическо тяло.
Всичко това даде на гръцкото изкуство, на гръцката трагедия и на Омировата поезия онзи неповторим полет в описанието на човешката природа, доколкото тя е свързана с външните форми на неговото физическо тяло. Всички психологически особености имат своите дълбоки вътрешни основания. Опитайте се поне веднъж да се пренесете в онази неподправена радост, която се излъчва от Омир, когато той описва Хектор, Ахил и така нататък, и вижте каква голяма важност се отдава на външните описания. При римляните тази специфична особеност постепенно угасна. Поначало за романския елемент е характерно това, че хората започват да придават стойност на онова, което може да бъде разбрано с помощта на обикновеното човешко съзнание.
към текста >>
П
ред
ишните възгледи за Азът, астралното тяло и етерното тяло се разпаднаха.
Всички психологически особености имат своите дълбоки вътрешни основания. Опитайте се поне веднъж да се пренесете в онази неподправена радост, която се излъчва от Омир, когато той описва Хектор, Ахил и така нататък, и вижте каква голяма важност се отдава на външните описания. При римляните тази специфична особеност постепенно угасна. Поначало за романския елемент е характерно това, че хората започват да придават стойност на онова, което може да бъде разбрано с помощта на обикновеното човешко съзнание. Защото човекът стана гражданин на Земята едва през тази Четвърта следатлантска културна епоха.
Предишните възгледи за Азът, астралното тяло и етерното тяло се разпаднаха.
Древните гърци все още имаха живото усещане, че в основата на нещата са именно мислите. Аз подробно съм описал това в моята книга „Загадките на Философията“.*10 Тази характерна особеност постепенно се изгуби и хората започнаха да вярват, че мислите възникват не другаде, а в човешката глава. Човекът все повече и повече започна да се отъждествява със своето физическо тяло. Днешните хора все още нямат никаква представа за промените, настъпили след 15 век, когато започна и Петата следатлантска културна епоха. Ние отново започваме да растем и да излизаме извън очертанията на нашето физическо тяло, само че все още не забелязваме нищо.
към текста >>
Днешните хора все още нямат никаква п
ред
става за промените, настъпили след 15 век, когато започна и Петата следатлантска културна епоха.
Защото човекът стана гражданин на Земята едва през тази Четвърта следатлантска културна епоха. Предишните възгледи за Азът, астралното тяло и етерното тяло се разпаднаха. Древните гърци все още имаха живото усещане, че в основата на нещата са именно мислите. Аз подробно съм описал това в моята книга „Загадките на Философията“.*10 Тази характерна особеност постепенно се изгуби и хората започнаха да вярват, че мислите възникват не другаде, а в човешката глава. Човекът все повече и повече започна да се отъждествява със своето физическо тяло.
Днешните хора все още нямат никаква представа за промените, настъпили след 15 век, когато започна и Петата следатлантска културна епоха.
Ние отново започваме да растем и да излизаме извън очертанията на нашето физическо тяло, само че все още не забелязваме нищо. Ние просто фантазираме, когато се опитваме да вникнем в основното усещане на древните гърци, което те са изпитвали при вида на човешкото физическо тяло. В този смисъл, нашите усещания са значително притъпени. Нашата абстрактна представа за бързоногия Ахил не ни говори нищо. Че изобщо гърците можеха да имат толкова непосредствени, толкова неопровержими представи за вътрешната същност на Ахил всичко това е за нас нещо твърде смътно и отвлечено.
към текста >>
Нашата абстрактна п
ред
става за бързоногия Ахил не ни говори нищо.
Човекът все повече и повече започна да се отъждествява със своето физическо тяло. Днешните хора все още нямат никаква представа за промените, настъпили след 15 век, когато започна и Петата следатлантска културна епоха. Ние отново започваме да растем и да излизаме извън очертанията на нашето физическо тяло, само че все още не забелязваме нищо. Ние просто фантазираме, когато се опитваме да вникнем в основното усещане на древните гърци, което те са изпитвали при вида на човешкото физическо тяло. В този смисъл, нашите усещания са значително притъпени.
Нашата абстрактна представа за бързоногия Ахил не ни говори нищо.
Че изобщо гърците можеха да имат толкова непосредствени, толкова неопровержими представи за вътрешната същност на Ахил всичко това е за нас нещо твърде смътно и отвлечено. По отношение на всяко едно изкуство, ние сме поставени така, че душевните сили обхващат физическото тяло само отчасти. Докато през последните столетия от предхристиянското време гърците усещаха как космическите мисли им се изплъзват и как могат да разгадаят мислите, само ако насочат своите размисли обратно към човека, то при днешните хора е налице е една пълна несигурност по отношение на мислите. Виждате ли, за един грък от 6 предхристиянски век би изглеждало ужасно комично, ако някой би поискал от него да разреши научния въпрос за връзката между мислите и мозъка. Той просто не би могъл да допусне, че някой може да постави подобен въпрос, защото това, което се съдържа в едно такава изречение, би му се сторило напълно самопонятно.
към текста >>
Че изобщо гърците можеха да имат толкова непос
ред
ствени, толкова неопровержими п
ред
стави за вътрешната същност на Ахил всичко това е за нас нещо твърде смътно и отвлечено.
Днешните хора все още нямат никаква представа за промените, настъпили след 15 век, когато започна и Петата следатлантска културна епоха. Ние отново започваме да растем и да излизаме извън очертанията на нашето физическо тяло, само че все още не забелязваме нищо. Ние просто фантазираме, когато се опитваме да вникнем в основното усещане на древните гърци, което те са изпитвали при вида на човешкото физическо тяло. В този смисъл, нашите усещания са значително притъпени. Нашата абстрактна представа за бързоногия Ахил не ни говори нищо.
Че изобщо гърците можеха да имат толкова непосредствени, толкова неопровержими представи за вътрешната същност на Ахил всичко това е за нас нещо твърде смътно и отвлечено.
По отношение на всяко едно изкуство, ние сме поставени така, че душевните сили обхващат физическото тяло само отчасти. Докато през последните столетия от предхристиянското време гърците усещаха как космическите мисли им се изплъзват и как могат да разгадаят мислите, само ако насочат своите размисли обратно към човека, то при днешните хора е налице е една пълна несигурност по отношение на мислите. Виждате ли, за един грък от 6 предхристиянски век би изглеждало ужасно комично, ако някой би поискал от него да разреши научния въпрос за връзката между мислите и мозъка. Той просто не би могъл да допусне, че някой може да постави подобен въпрос, защото това, което се съдържа в едно такава изречение, би му се сторило напълно самопонятно. Той би отговорил приблизително по същия начин, по който ние например изказваме съждението: Ето, сега аз вземам часовника в ръката си.
към текста >>
Докато през последните столетия от п
ред
християнското време гърците усещаха как космическите мисли им се изплъзват и как могат да разгадаят мислите, само ако насочат своите размисли обратно към човека, то при днешните хора е налице е една пълна несигурност по отношение на мислите.
Ние просто фантазираме, когато се опитваме да вникнем в основното усещане на древните гърци, което те са изпитвали при вида на човешкото физическо тяло. В този смисъл, нашите усещания са значително притъпени. Нашата абстрактна представа за бързоногия Ахил не ни говори нищо. Че изобщо гърците можеха да имат толкова непосредствени, толкова неопровержими представи за вътрешната същност на Ахил всичко това е за нас нещо твърде смътно и отвлечено. По отношение на всяко едно изкуство, ние сме поставени така, че душевните сили обхващат физическото тяло само отчасти.
Докато през последните столетия от предхристиянското време гърците усещаха как космическите мисли им се изплъзват и как могат да разгадаят мислите, само ако насочат своите размисли обратно към човека, то при днешните хора е налице е една пълна несигурност по отношение на мислите.
Виждате ли, за един грък от 6 предхристиянски век би изглеждало ужасно комично, ако някой би поискал от него да разреши научния въпрос за връзката между мислите и мозъка. Той просто не би могъл да допусне, че някой може да постави подобен въпрос, защото това, което се съдържа в едно такава изречение, би му се сторило напълно самопонятно. Той би отговорил приблизително по същия начин, по който ние например изказваме съждението: Ето, сега аз вземам часовника в ръката си. После аз би следвало да се впусна в безкрайни философски спекулации за съотношенията между часовника и моята ръка; да изследвам телесните тъкани, металните части на часовника, неговото стъкло и така нататък, за да стигна до причините, поради които ръката ми държи часовника. И ако бих постъпил по този начин, нали така, според днешната степен на съзнание аз бих изглеждал като един уморазстроен човек.
към текста >>
Виждате ли, за един грък от 6 п
ред
християнски век би изглеждало ужасно комично, ако някой би поискал от него да разреши научния въпрос за връзката между мислите и мозъка.
В този смисъл, нашите усещания са значително притъпени. Нашата абстрактна представа за бързоногия Ахил не ни говори нищо. Че изобщо гърците можеха да имат толкова непосредствени, толкова неопровержими представи за вътрешната същност на Ахил всичко това е за нас нещо твърде смътно и отвлечено. По отношение на всяко едно изкуство, ние сме поставени така, че душевните сили обхващат физическото тяло само отчасти. Докато през последните столетия от предхристиянското време гърците усещаха как космическите мисли им се изплъзват и как могат да разгадаят мислите, само ако насочат своите размисли обратно към човека, то при днешните хора е налице е една пълна несигурност по отношение на мислите.
Виждате ли, за един грък от 6 предхристиянски век би изглеждало ужасно комично, ако някой би поискал от него да разреши научния въпрос за връзката между мислите и мозъка.
Той просто не би могъл да допусне, че някой може да постави подобен въпрос, защото това, което се съдържа в едно такава изречение, би му се сторило напълно самопонятно. Той би отговорил приблизително по същия начин, по който ние например изказваме съждението: Ето, сега аз вземам часовника в ръката си. После аз би следвало да се впусна в безкрайни философски спекулации за съотношенията между часовника и моята ръка; да изследвам телесните тъкани, металните части на часовника, неговото стъкло и така нататък, за да стигна до причините, поради които ръката ми държи часовника. И ако бих постъпил по този начин, нали така, според днешната степен на съзнание аз бих изглеждал като един уморазстроен човек. Също толкова налудничаво би изглеждало за древните гърци, ако някой не е в състояние да схване, че човешкото същество действително улавя мислите чрез мозъка и търси обяснение на този самопонятен факт в особеностите на мислите и на мозъка, защото тогавашните хора виждаха тези неща съвсем непосредствено, също както ние непосредствено виждаме, че ръката държи часовника и не считаме за необходимо да търсим някакво научно обяснение за съотношенията между металните части на часовника и мускулите на ръката.
към текста >>
И ако бих постъпил по този начин, нали така, спо
ред
днешната степен на съзнание аз бих изглеждал като един уморазстроен човек.
Докато през последните столетия от предхристиянското време гърците усещаха как космическите мисли им се изплъзват и как могат да разгадаят мислите, само ако насочат своите размисли обратно към човека, то при днешните хора е налице е една пълна несигурност по отношение на мислите. Виждате ли, за един грък от 6 предхристиянски век би изглеждало ужасно комично, ако някой би поискал от него да разреши научния въпрос за връзката между мислите и мозъка. Той просто не би могъл да допусне, че някой може да постави подобен въпрос, защото това, което се съдържа в едно такава изречение, би му се сторило напълно самопонятно. Той би отговорил приблизително по същия начин, по който ние например изказваме съждението: Ето, сега аз вземам часовника в ръката си. После аз би следвало да се впусна в безкрайни философски спекулации за съотношенията между часовника и моята ръка; да изследвам телесните тъкани, металните части на часовника, неговото стъкло и така нататък, за да стигна до причините, поради които ръката ми държи часовника.
И ако бих постъпил по този начин, нали така, според днешната степен на съзнание аз бих изглеждал като един уморазстроен човек.
Също толкова налудничаво би изглеждало за древните гърци, ако някой не е в състояние да схване, че човешкото същество действително улавя мислите чрез мозъка и търси обяснение на този самопонятен факт в особеностите на мислите и на мозъка, защото тогавашните хора виждаха тези неща съвсем непосредствено, също както ние непосредствено виждаме, че ръката държи часовника и не считаме за необходимо да търсим някакво научно обяснение за съотношенията между металните части на часовника и мускулите на ръката. Да, древните гърци изобщо не размишляваха върху тези връзки; за тях те бяха нещо самопонятно. Те инстинктивно се досещаха за характера на връзките между мислите и човешките същества. Нека да допуснем, че аз си задавам въпроса: Добре, тук виждам една човешка ръка, но защо часовникът, който е на нея, не пада? За древните гърци подобен въпрос би звучал по същия начин, както ако например днес бихме попитали: Какво правят мислите там в мозъка?
към текста >>
Също толкова налудничаво би изглеждало за древните гърци, ако някой не е в състояние да схване, че човешкото същество действително улавя мислите чрез мозъка и търси обяснение на този самопонятен факт в особеностите на мислите и на мозъка, защото тогавашните хора виждаха тези неща съвсем непос
ред
ствено, също както ние непос
ред
ствено виждаме, че ръката държи часовника и не считаме за необходимо да търсим някакво научно обяснение за съотношенията между металните части на часовника и мускулите на ръката.
Виждате ли, за един грък от 6 предхристиянски век би изглеждало ужасно комично, ако някой би поискал от него да разреши научния въпрос за връзката между мислите и мозъка. Той просто не би могъл да допусне, че някой може да постави подобен въпрос, защото това, което се съдържа в едно такава изречение, би му се сторило напълно самопонятно. Той би отговорил приблизително по същия начин, по който ние например изказваме съждението: Ето, сега аз вземам часовника в ръката си. После аз би следвало да се впусна в безкрайни философски спекулации за съотношенията между часовника и моята ръка; да изследвам телесните тъкани, металните части на часовника, неговото стъкло и така нататък, за да стигна до причините, поради които ръката ми държи часовника. И ако бих постъпил по този начин, нали така, според днешната степен на съзнание аз бих изглеждал като един уморазстроен човек.
Също толкова налудничаво би изглеждало за древните гърци, ако някой не е в състояние да схване, че човешкото същество действително улавя мислите чрез мозъка и търси обяснение на този самопонятен факт в особеностите на мислите и на мозъка, защото тогавашните хора виждаха тези неща съвсем непосредствено, също както ние непосредствено виждаме, че ръката държи часовника и не считаме за необходимо да търсим някакво научно обяснение за съотношенията между металните части на часовника и мускулите на ръката.
Да, древните гърци изобщо не размишляваха върху тези връзки; за тях те бяха нещо самопонятно. Те инстинктивно се досещаха за характера на връзките между мислите и човешките същества. Нека да допуснем, че аз си задавам въпроса: Добре, тук виждам една човешка ръка, но защо часовникът, който е на нея, не пада? За древните гърци подобен въпрос би звучал по същия начин, както ако например днес бихме попитали: Какво правят мислите там в мозъка? Ние стигаме до този въпрос само защото сме престанали да разбираме как всъщност мислите могат да живеят отделно и независимо от нас.
към текста >>
За тях човешкото тяло п
ред
ставляваше нещо, което можеше да съхранява в себе си мисли те, чувствата и волевите импулси.
За древните гърци подобен въпрос би звучал по същия начин, както ако например днес бихме попитали: Какво правят мислите там в мозъка? Ние стигаме до този въпрос само защото сме престанали да разбираме как всъщност мислите могат да живеят отделно и независимо от нас. Обаче днес ние сме на път отново да отделим мислите от себе си, но все още не знаем какво точно да правим с тях, понеже все по-малко и по-малко разполагаме с физическото тяло, тъй като разширявайки етерното тяло ние всъщност вече напускаме очертанията на физическото тяло. Бих желал да си послужа и с още едно сравнение: ние имаме не само дрехи, но и джобове, където можем да скрием нещо, нали така? Същото беше при гърците.
За тях човешкото тяло представляваше нещо, което можеше да съхранява в себе си мисли те, чувствата и волевите импулси.
Днес ние просто не знаем как да се отнасяме с мислите, чувствата и волята. Положението е такова, сякаш имаме джобове, а всички наши вещи пропадат през тях; или сякаш носим всички вещи в ръцете си, понеже не съзнаваме, че имаме джобове. Така ние сме лишени от съзнанието за същинската природа на нашия организъм и не знаем как да си обясним несъмнената връзка между тялото и душевния живот, измисляме си куриозни идеи като тази за психопаралелизма и т.н. За гръцкото светоусещане всичко това би изглеждало така, сякаш пред него застава един слепец, който не вижда, че има джобове и не се досеща, че може да си послужи с тях. Казвам всичко това, само за да напомня основното: Постепенно ние ставаме все по-чужди за нашето физическо тяло.
към текста >>
За гръцкото светоусещане всичко това би изглеждало така, сякаш п
ред
него застава един слепец, който не вижда, че има джобове и не се досеща, че може да си послужи с тях.
Същото беше при гърците. За тях човешкото тяло представляваше нещо, което можеше да съхранява в себе си мисли те, чувствата и волевите импулси. Днес ние просто не знаем как да се отнасяме с мислите, чувствата и волята. Положението е такова, сякаш имаме джобове, а всички наши вещи пропадат през тях; или сякаш носим всички вещи в ръцете си, понеже не съзнаваме, че имаме джобове. Така ние сме лишени от съзнанието за същинската природа на нашия организъм и не знаем как да си обясним несъмнената връзка между тялото и душевния живот, измисляме си куриозни идеи като тази за психопаралелизма и т.н.
За гръцкото светоусещане всичко това би изглеждало така, сякаш пред него застава един слепец, който не вижда, че има джобове и не се досеща, че може да си послужи с тях.
Казвам всичко това, само за да напомня основното: Постепенно ние ставаме все по-чужди за нашето физическо тяло. Тази закономерност е нещо неизбежно в хода на общочовешката еволюция. Ако още веднъж се обърнем назад към Древно-индийската епоха, ние ще установим как тогавашният човек отправяше поглед към веригата от поколения на своите предшественици и не изпитваше потребност да търси Боговете другаде, освен в тази верига от поколения. Понеже за него самият човек беше от божествен произход, индиецът спокойно оставаше в рамките на човешкото развитие и търсеше Боговете не другаде, а в света на своите пра родители. Да, той търсеше Боговете именно там, в полето на общочовешката еволюция.
към текста >>
Ако още веднъж се обърнем назад към Древно-индийската епоха, ние ще установим как тогавашният човек отправяше поглед към веригата от поколения на своите п
ред
шественици и не изпитваше потребност да търси Боговете другаде, освен в тази верига от поколения.
Положението е такова, сякаш имаме джобове, а всички наши вещи пропадат през тях; или сякаш носим всички вещи в ръцете си, понеже не съзнаваме, че имаме джобове. Така ние сме лишени от съзнанието за същинската природа на нашия организъм и не знаем как да си обясним несъмнената връзка между тялото и душевния живот, измисляме си куриозни идеи като тази за психопаралелизма и т.н. За гръцкото светоусещане всичко това би изглеждало така, сякаш пред него застава един слепец, който не вижда, че има джобове и не се досеща, че може да си послужи с тях. Казвам всичко това, само за да напомня основното: Постепенно ние ставаме все по-чужди за нашето физическо тяло. Тази закономерност е нещо неизбежно в хода на общочовешката еволюция.
Ако още веднъж се обърнем назад към Древно-индийската епоха, ние ще установим как тогавашният човек отправяше поглед към веригата от поколения на своите предшественици и не изпитваше потребност да търси Боговете другаде, освен в тази верига от поколения.
Понеже за него самият човек беше от божествен произход, индиецът спокойно оставаше в рамките на човешкото развитие и търсеше Боговете не другаде, а в света на своите пра родители. Да, той търсеше Боговете именно там, в полето на общочовешката еволюция. После дойде времето на египетско-халдейската култура, когато понятието „народ“ се издигна до още по-висока степен. Хората започнаха да отъждествяват божествения свят с отделните Богове на народа, с всичко онова, което намираше израз в кръвното родство. А по-късно настъпи елинската култура, когато, превръщайки се в гражданин на Земята, човекът започна да усеща себе си като обезбожествен.
към текста >>
След като не вижда връзката между мислите и п
ред
метите, днешното човечество трябва да извоюва една нова способност: Все повече и повече да се абстрахира от физическия свят, да се абстрахира от физическото звездно небе, от физическия годишен цикъл, да се абстрахира от самите сетивни възприятия.
А по-късно настъпи елинската култура, когато, превръщайки се в гражданин на Земята, човекът започна да усеща себе си като обезбожествен. Сега вече стана необходимо Боговете да бъдат търсени на Земята. Поглеждайки към звездите, древният човек стигаше до познанието за Боговете. А гърците, за да стигнат до Боговете, освен от звездите, се нуждаеха и от някакъв личен елемент. И в хода на времето тази потребност ставаше все по-силна.
След като не вижда връзката между мислите и предметите, днешното човечество трябва да извоюва една нова способност: Все повече и повече да се абстрахира от физическия свят, да се абстрахира от физическото звездно небе, от физическия годишен цикъл, да се абстрахира от самите сетивни възприятия.
За да намери отново божествено-духовния елемент в сетивно-физическия свят, човекът трябва да се научи й да възприема този елемент като нещо, което не е свързано със сетивните възприятия. Енергично да се застъпва за този възглед ето една от задачите на антропософската Духовна наука. И в този смисъл антропософската Духовна наука израства от самата еволюция на човешкия род. Ние винаги трябва да сме наясно: Антропософията не е рожба на някакъв произвол, нито някаква образователна програма за усъвършенствуване на човечеството, а нещо, което възниква като резултат от самата еволюция на човешкия род. Общо взето, днешният превес на материализма означава едно връщане назад.
към текста >>
И когато на
ред
с тези действителни нужди материализмът непрекъснато застрашава човешката душа, това означава едно ариманическо изоставане при онази еволюционна степен, която за условията в Древна Гърция и Рим беше нещо напълно естествено.
Енергично да се застъпва за този възглед ето една от задачите на антропософската Духовна наука. И в този смисъл антропософската Духовна наука израства от самата еволюция на човешкия род. Ние винаги трябва да сме наясно: Антропософията не е рожба на някакъв произвол, нито някаква образователна програма за усъвършенствуване на човечеството, а нещо, което възниква като резултат от самата еволюция на човешкия род. Общо взето, днешният превес на материализма означава едно връщане назад. С оглед действителните нужди на нашето съвремие, от човека се изисква не само да бъде гражданин на Земята, какъвто той стана още през епохата на Древна Гърция, а в известен смисъл да се отчужди от Земното си гражданство и да вижда духовно-душевните сили в себе си, без да разчита на физическите възприятия.
И когато наред с тези действителни нужди материализмът непрекъснато застрашава човешката душа, това означава едно ариманическо изоставане при онази еволюционна степен, която за условията в Древна Гърция и Рим беше нещо напълно естествено.
За тогавашните хора беше оправдано да се взират във физическия свят, защото там те виждаха формите на духовния свят. Изоставайки в развитието си, днешните хора не различават във физическия свят никакви духовни въздействия. И материализмът се свежда именно до това. Така в потока на общочовешката еволюция се промъкна един елемент, който е враждебен към всякакво по-нататъшно развитие. Днешното човечество изпитва страх от нови понятия и предпочита да борави със старите.
към текста >>
Днешното човечество изпитва страх от нови понятия и п
ред
почита да борави със старите.
И когато наред с тези действителни нужди материализмът непрекъснато застрашава човешката душа, това означава едно ариманическо изоставане при онази еволюционна степен, която за условията в Древна Гърция и Рим беше нещо напълно естествено. За тогавашните хора беше оправдано да се взират във физическия свят, защото там те виждаха формите на духовния свят. Изоставайки в развитието си, днешните хора не различават във физическия свят никакви духовни въздействия. И материализмът се свежда именно до това. Така в потока на общочовешката еволюция се промъкна един елемент, който е враждебен към всякакво по-нататъшно развитие.
Днешното човечество изпитва страх от нови понятия и предпочита да борави със старите.
Обаче ние трябва да превъзмогнем този враждебен елемент. И ако успеем да култивираме у себе си един дружелюбен елемент към развитието, ще постигнем едно напълно естествено отношение към антропософския път на познание, който отхвърля старите и утвърждава новите пътища към духовния свят. Днес аз отново се опитах да говоря от една гледна точка, която ще Ви помогне да разберете как антропософията възниква като една истинска необходимост за съвременния етап от еволюцията на човечеството.
към текста >>
НАГОРЕ