Търсене в текстове за 'ред'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 2

СТРАНИЦИ:
1 , 2 ,

Намерени са 1418 резултата от 644 текста в 2 страници с която и да е от думите за : 'ред'.
На страница 2: 418 резултата в 206 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Но дори и за онзи, който няма свръхсетивни опитности, е ясно, че Азът и астралното тяло са свързани с това, което наричаме световен морален ред.
Но дори и за онзи, който няма свръхсетивни опитности, е ясно, че Азът и астралното тяло са свързани с това, което наричаме световен морален ред. В мига на пробуждането, така да се каже, ние пронизваме нашето физическо и етерно тяло със световния морален ред. Да, дори и лишеното от свръхсетивни опитности съзнание, което се опира само на тривиалните умозаключения на външния живот, няма да сметне за абсурдно, че Азът и астралното тяло принадлежат към съвсем друг свят, а не към света на физическото и етерното тяло. Защото спрямо доброто и злото, физическото и етерното тяло са неутрални; същото е положението и при растенията; едва Азът и астралното тяло „внасят“ моралната отговорност във физическото и етерното тяло.
към текста >>

В мига на пробуждането, така да се каже, ние пронизваме нашето физическо и етерно тяло със световния морален ред.
Но дори и за онзи, който няма свръхсетивни опитности, е ясно, че Азът и астралното тяло са свързани с това, което наричаме световен морален ред. В мига на пробуждането, така да се каже, ние пронизваме нашето физическо и етерно тяло със световния морален ред. Да, дори и лишеното от свръхсетивни опитности съзнание, което се опира само на тривиалните умозаключения на външния живот, няма да сметне за абсурдно, че Азът и астралното тяло принадлежат към съвсем друг свят, а не към света на физическото и етерното тяло. Защото спрямо доброто и злото, физическото и етерното тяло са неутрални; същото е положението и при растенията; едва Азът и астралното тяло „внасят“ моралната отговорност във физическото и етерното тяло.
към текста >>

То представлява не друго, а онази част от свръхсетивния човек, която крепи моралния световен ред!
То представлява не друго, а онази част от свръхсетивния човек, която крепи моралния световен ред! Защото реалният свят на моралната човешка активност започва точно там, където естествените науки спират да се занимават с човека. А непосредствените и осезаеми действия на моралната активност, тях обикновеното човешко съзнание може да възприеме само след пробуждането, само по време на бодърствуването. Но Вие помните, че когато трябваше да пристъпим в областта на реалните морални сили, се оказахме в онзи свят, където човек обитава между заспиването и пробуждането.
към текста >>

Но тогава моралният световен ред застава пред нас като една неоспорима реалност, а не като свят от думи и понятия.
Ето как човекът е извлечен от Космоса, ето как той е поставен в нашия видим свят. Но тогава моралният световен ред застава пред нас като една неоспорима реалност, а не като свят от думи и понятия. И ако човек се изпълни с живото и трепетно усещане за своя космически произход, тогава неговият етерно-морален свят също се изпълва с могъщи религиозни импулси; тогава етичната воля у човека се превръща в израз на ръководната божествена воля; тогава сферата на етично-моралните пориви прераства в сферата на етично-религиозните пориви.
към текста >>

2. ОРИЕНТИРИ / Женевиев и Пол-Хенри Бидо GA_214 Тайната на троицата

"Човешкото същество в социалния ред".
1. Конференция от 28. VІІІ. 1922 г. "Човешкото същество в социалния ред".
към текста >>

3. ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Искам най-напред да взема като изходна точка нещо, което за много от вас ще бъде, разбира се, малко далеч но, на което може даже днес, да бъде разглеждано по точен начин само в светлината на духовната наука и което, на това основание е на свой ред тук
При това от изключителна важност е да проникнем с поглед в истината за европейския живот, в това, което обхваща времето, от което произлизат, знаем го добре, толкова много неща от днешната епоха и че трябва да се разбере основно, особено по отношение на душевния живот на европейското население, ако искаме просто да разберем, ако и това да са дълбоки културни течения даже и от следващата епоха. Искам най-напред да взема като изходна точка нещо, което за много от вас ще бъде, разбира се, малко далеч но, на което може даже днес, да бъде разглеждано по точен начин само в светлината на духовната наука и което, на това основание е на свой ред тук
към текста >>

4. 3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Дал вече своята позиция по отношение на Скотус Ериген, Шарл льо Шов се обърна очевидно към него, за да стигне, на свой ред, до решение.
До Готшалк после се наредиха точно правоверните, затова доктрината на Готшалк остана доктрина на католическата правоверност. Дал вече своята позиция по отношение на Скотус Ериген, Шарл льо Шов се обърна очевидно към него, за да стигне, на свой ред, до решение. Скотус Ериген не се ограничи в смисъла на Готшалк, а в смисъла, че божествеността е включена в еволюцията на човечеството, че злото, всъщност, не може да бъде друго, освен нещо външно, иначе би трябвало, това е достатъчно ясно, злото да е съставна част на божествеността. Тъй като Бог не може да бъде друго, освен Доброто, трябва, по необходимост, злото да е едно нищо; но нищото не може да бъде нещо, за което хората да могат накрая да се обединят. Тъй че, Скотус Ериген се обяви против Готшалк.
към текста >>

Този труд беше, на свой ред, представен на Шарл льо Шов.
Този труд беше, на свой ред, представен на Шарл льо Шов. Скотус Ериген не написа опровержение, но имаме в неговите писмени трудове всички видове указания за начина, по който той е участвал; намираме тук как тази доктрина, която е, знаем, тази на католическата правоверност, а именно, че хлябът и виното са реално превърнати в тялото и кръвта на Христос, че тази доктрина, значи, трябва да бъде променена, защото не може да бъде разбрана. Ето така се изрази Скотус Ериген още от тази епоха.
към текста >>

5. 4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Когато тези посветени, които в тези древни времена бяха водени към ясновидство, тези отци на народите в степента,в която някои оставаха имаха познание за това Христово събитие, за събитието на Голгота, което се подготвяше, те можаха да видят в Христос една същност, в която имаше нещо повече, в която не само земните същества се издигаха до човека, а човекът на свой ред, се издигаше до божествено-духовното съществувание.
Това е нещо, което беше още един съвсем точен начин да се видят някогашните посветени, или които бяха развити висши способности на ясновидство. Когато тези някогашни посветени гледаха човека такъв, какъвто беше в тяхната епоха, намираха, че той съединява в себе си всички сили на всички други същества на природата, че ги обобщаваше, така да се каже. Те видяха, че в човешкото физическо тяло може да се от крие минералното царство, в човешкото етерно тяло растителното царство, в човешкото астрално тяло животинското царство и накрая, човека, собствено казано. Когато тези посветени, които в тези древни времена бяха водени към ясновидство, тези отци на народите в степента,в която някои оставаха имаха познание за това Христово събитие, за събитието на Голгота, което се подготвяше, те можаха да видят в Христос една същност, в която имаше нещо повече, в която не само земните същества се издигаха до човека, а човекът на свой ред, се издигаше до божествено-духовното съществувание.
към текста >>

6. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Но виждате ли, от факта, че Освалд Шпенглер се нарежда по свой начин като метафизик от този род, една философия от този род, идва ред да кажем: тази действителност, която спи в човека, това, което в човека е като растение, то е, което прави историята.
Когато някой иска да мисли след него, мислите на Шпенглер, наистина трябва, едно такова премятане, да се обърне на глава, после да се преметне, за да мисли противоположно на това, което е мислено за право в човешки смисъл. Но виждате ли, от факта, че Освалд Шпенглер се нарежда по свой начин като метафизик от този род, една философия от този род, идва ред да кажем: тази действителност, която спи в човека, това, което в човека е като растение, то е, което прави историята. Коя е тази действителност в човека? Това е кръвта, кръвта, която, тече през поколенията.
към текста >>

7. ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

И тогава това е едно добро упражнение, което е едновременно едно упражнение за волята, да се опитва да се мисли в обратен ред за опитностите, които сме изживели от сутринта до вечерта, но издигайки се от вечерта до сутринта, а не, точно, от сутринта до вечерта, влизайки изцяло, толкова, колкото е възможно в подробностите.
В обикновения живот, ние сме свикнали да мислим с хода на света. Оставям нещата да идват към нас такива, каквито се създават. Това, което идва към нас по-рано мислим за него по-рано, това, което идва към нас по-късно, мислим за него по-късно. И даже и ако в логичната мисъл не следваме протичането на времето, при все това, съществува на заден план усилието да се държим за външния действителен ход на фактите. За да се упражняваме в отношенията на душевните и духовните сили, трябва да се откъснем от външното протичане на нещата. И тогава това е едно добро упражнение, което е едновременно едно упражнение за волята, да се опитва да се мисли в обратен ред за опитностите, които сме изживели от сутринта до вечерта, но издигайки се от вечерта до сутринта, а не, точно, от сутринта до вечерта, влизайки изцяло, толкова, колкото е възможно в подробностите.
към текста >>

Но ще постигнем малко по малко един вид техника, чрез която ще можем действително, вечерта или на другия ден, да накараме да дефилират в обратен ред пред нашата душа образите от нашия дневен живот или тези от предшестващия ден, като в една картина, обърната обратно.
Да допуснем, че по време на една ретроспекция от този род, донасяща за живота на нашия ден, стигаме до това, да си представим, че изкачваме стълба. Представяме си, че сме най-напред на най-високото, после, най-последното стъпало, на предпоследното и т.н. Слизаме в обратна посока. В началото, ще можем да си представим в обратна посока по този начин само епизоди от нашия дневен живот, например, от 6 часа до 3 часа, от обед до 9 часа и т.н., до момента на пробуждането. Но ще постигнем малко по малко един вид техника, чрез която ще можем действително, вечерта или на другия ден, да накараме да дефилират в обратен ред пред нашата душа образите от нашия дневен живот или тези от предшестващия ден, като в една картина, обърната обратно. Ако сме в състояние и точно това е важно -, да откъснем изцяло нашата ми съл от начина, по който се развива действителността, в три измерения, тогава ще видим, че нашата воля е изключително много укрепнала от това. Ще получим този ефект също, ако постигнем усещането на една мелодия в обратна посока или ако си представим една драма от 5 действия да се развива в обратен ред, от петото, четвъртото действие и т.н., до първото. Чрез всички тези методи, ще укрепим нашата воля, давайки и вътрешно повече сили и изтръгвайки я външно от нейната връзка със сетивните събития.
към текста >>

Ще получим този ефект също, ако постигнем усещането на една мелодия в обратна посока или ако си представим една драма от 5 действия да се развива в обратен ред, от петото, четвъртото действие и т.н., до първото.
Представяме си, че сме най-напред на най-високото, после, най-последното стъпало, на предпоследното и т.н. Слизаме в обратна посока. В началото, ще можем да си представим в обратна посока по този начин само епизоди от нашия дневен живот, например, от 6 часа до 3 часа, от обед до 9 часа и т.н., до момента на пробуждането. Но ще постигнем малко по малко един вид техника, чрез която ще можем действително, вечерта или на другия ден, да накараме да дефилират в обратен ред пред нашата душа образите от нашия дневен живот или тези от предшестващия ден, като в една картина, обърната обратно. Ако сме в състояние и точно това е важно -, да откъснем изцяло нашата ми съл от начина, по който се развива действителността, в три измерения, тогава ще видим, че нашата воля е изключително много укрепнала от това. Ще получим този ефект също, ако постигнем усещането на една мелодия в обратна посока или ако си представим една драма от 5 действия да се развива в обратен ред, от петото, четвъртото действие и т.н., до първото. Чрез всички тези методи, ще укрепим нашата воля, давайки и вътрешно повече сили и изтръгвайки я външно от нейната връзка със сетивните събития.
към текста >>

Разбира се, когато човешкото същество е запазило определена корекция в недрата на материалния свят, се чувства задължено да изпълни своето задължение,вършейки това, което е добро, според традицията; но даже и да не си признава,той мисли така: от факта, че някой е извършил добро, не се е получило нещо от същия ред, както когато светкавица прореже пространството или гръмотевица гръмне в пространството.
Можем тогава да видим от няколко симптома, че действително сме отишли напред в тези упражнения. Бих искал да посоча два от тях, но те са много. Първият се състои в това, че ние одобряваме всички други гледни точки на материалния свят, различни от преди това. За чистия интелектуализъм, моралния свят има нещо нереално. Разбира се, когато човешкото същество е запазило определена корекция в недрата на материалния свят, се чувства задължено да изпълни своето задължение,вършейки това, което е добро, според традицията; но даже и да не си признава,той мисли така: от факта, че някой е извършил добро, не се е получило нещо от същия ред, както когато светкавица прореже пространството или гръмотевица гръмне в пространството. Той не мисли за нищо реално в този случай. Когато човек проникне в живота на духовния свят, забелязва, че моралната подредба на света не само е една реалност от същата природа като на физическата реалност, а тя има една висша действителност. Човек се научава малко по малко да разбира, че цялото това време с неговите световни части и физически процеси може да пропадне, да се разруши; но това, което се излъчва морално от нас, ще се изгуби в своите следствия. Реалността на моралния свят се из дига за нас. И физическият свят и моралният свят, настоящото съществувание и развитието стават една единност.
към текста >>

8. Младежта в епохата на светлината GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината

Когато действаше Троичното Държавно движение, което се провали при смъртта на старата цивилизация, аз често казвах: “Днес ние нямаме троично участие в публичния живот в съгласие с духа, със закона и т.н., и в съгласие с икономическия живот – а имаме троично участие от гледна точка на фрази, спогодби и установен ред.
Когато действаше Троичното Държавно движение, което се провали при смъртта на старата цивилизация, аз често казвах: “Днес ние нямаме троично участие в публичния живот в съгласие с духа, със закона и т.н., и в съгласие с икономическия живот – а имаме троично участие от гледна точка на фрази, спогодби и установен ред. Вместо духовен живот, има фрази; установеният ред доминира в икономическия живот, вместо доброжелателство към хората, вместо любовта към хората, която трябва да управлява там.”
към текста >>

Вместо духовен живот, има фрази; установеният ред доминира в икономическия живот, вместо доброжелателство към хората, вместо любовта към хората, която трябва да управлява там.”
Когато действаше Троичното Държавно движение, което се провали при смъртта на старата цивилизация, аз често казвах: “Днес ние нямаме троично участие в публичния живот в съгласие с духа, със закона и т.н., и в съгласие с икономическия живот – а имаме троично участие от гледна точка на фрази, спогодби и установен ред. Вместо духовен живот, има фрази; установеният ред доминира в икономическия живот, вместо доброжелателство към хората, вместо любовта към хората, която трябва да управлява там.”
към текста >>

9. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Ако астралното тяло не е в ред, тогава се получава заприщване или нефроцироза.
Ако тя бъде прекъсната чрез заприщване или нефроцироза, тогава астралното тяло няма да бъде ангажирано. В действителност е дори обратното. Ако астралното тяло не е в ред, тогава се получава заприщване или нефроцироза. Така че в устройството на бъбреците при заприщване или нефроцироза имаме точно отражение на това, което всъщност протича в астралното тяло на човека, също както при дегенерирало сърце имаме съвсем точна картина на това, което става в етерното тяло на човека. Последния път ви казах, че там има дори хармонизиране на ритъма. В това, което се излъчва нагоре от бъбреците (виж рис. 7, жълто) винаги са налице четири импулса, докато в това, което отгоре, от главата действа закръглящо, има само един импулс. Тук е същото отношение, което се проявява при дишането и пулса.
към текста >>

Приемете например, че етерното тяло е напълно в ред, но астралното тяло не е достатъчно силно, за да приеме и правилно да преработи всичко идващо от сърцето към бъбреците.
Всичко това трябва да бъде съгласувано до най-дребния детайл, иначе не е добре. Болестта означава, че нещо не е съгласувано. Приемете например, че етерното тяло е напълно в ред, но астралното тяло не е достатъчно силно, за да приеме и правилно да преработи всичко идващо от сърцето към бъбреците. Това може да се случи по този начин и когато етерното тяло работи прекалено силно. Казах, че то е наред, но да приемем сега, че работи много силно. Когато етерното тяло работи много силно, а астралното тяло е нормално, при бъбреците може да се получи заприщване, обструктивна уропатия[1], с характерните следствия. Ако етерното тяло работи правилно, а астралното тяло работи много силно, бъбреците са малко ангажирани. Това, което се излъчва, се поема от астралното тяло, когато то работи твърде активно, без бъбреците да участват в работата и правилно да регулират.
към текста >>

10. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Представете си, че ритмическият човек не е в ред, че за неговата организация лъчите от бъбречната система се излъчват прекалено бързо, че няма правилно съотношение четири към едно.
И там приблизително след седем, осем години се извършва такава подмяна. Сърцето се обновява. Става ново. Това, което виждате при ноктите на пръстите си, че растат навън, постоянно растат, след като се отрежат, това е така при целия човек, т.е. че от центъра си той постоянно обновява материята. Представете си, че ритмическият човек не е в ред, че за неговата организация лъчите от бъбречната система се излъчват прекалено бързо, че няма правилно съотношение четири към едно. Това варира при всеки човек. Всеки човек е индивидуален в това отношение, но това е така по отношение на цялата му човешка конституция. Приемете сега, че не е в ред, че от бъбречната система става прекалено бързо излъчване. Какво се получава чрез това?
към текста >>

Приемете сега, че не е в ред, че от бъбречната система става прекалено бързо излъчване.
Това, което виждате при ноктите на пръстите си, че растат навън, постоянно растат, след като се отрежат, това е така при целия човек, т.е. че от центъра си той постоянно обновява материята. Представете си, че ритмическият човек не е в ред, че за неговата организация лъчите от бъбречната система се излъчват прекалено бързо, че няма правилно съотношение четири към едно. Това варира при всеки човек. Всеки човек е индивидуален в това отношение, но това е така по отношение на цялата му човешка конституция. Приемете сега, че не е в ред, че от бъбречната система става прекалено бързо излъчване. Какво се получава чрез това?
към текста >>

Че нещо в бъбречната система не е в ред, най-добре ще можете да го докажете от започващото разширяване на сърцето.
вече се е вмъкнало новото (червено). Това става много бързо. Ако обновлението протича много бързо, се появяват явления като разширение на сърцето. Че нещо в бъбречната система не е в ред, най-добре ще можете да го докажете от започващото разширяване на сърцето.
към текста >>

11. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Представата на онези древни мистерии е била, че от извършените под знака на ясновидските мисли жертвоприношения, в божествено звучащите мантри на жертвените действия, в този поток от земното в надсетивното се насочва това, което човекът не може да приведе в ред тук, на Земята, и което може да се приведе в ред в надсетивните светове, понеже те принадлежат към целия човек.
Представата на онези древни мистерии е била, че от извършените под знака на ясновидските мисли жертвоприношения, в божествено звучащите мантри на жертвените действия, в този поток от земното в надсетивното се насочва това, което човекът не може да приведе в ред тук, на Земята, и което може да се приведе в ред в надсетивните светове, понеже те принадлежат към целия човек.
към текста >>

12. ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Защото тогава изминаваме в обратен ред пътя, който сега описах.
Там първоначално трябва да преодолеем определена трудност, това е встъпването в сферата на Сатурн. От Сатурн се излъчват определени духовни сили. Когато сме преминали през смъртта, ние първоначално преминаваме през планетната сфера и след това навлизаме в сферата на постоянните звезди. Защото тогава изминаваме в обратен ред пътя, който сега описах. Когато чрез смъртта излизаме от земния живот, Сатурн е жилището на съществата, които не искат да ни оставят на Земята, а искат да ни издигнат от Земята, да ни освободят от нашите земни сили и да ни изпратят в света на чистата духовност. Това изживяване съм го описал от друга гледна точка в моята «Теософия» като преход от живота в душевния свят в духовния свят. Тези две описания са подобни на фотографиите на едно дърво, снимано от различни страни, то е винаги същото, но изглежда различно. При завръщането в новия земен живот ние имаме това влияние на сатурновата същност. Хората, които поради предишния си земен живот имат такава карма, че при завръщането им в новото земно съществуване сатурновите сили упражняват голямо влияние върху тях, лесно стават отчуждени от Земята хора, хора, които говорят, че земното всъщност не е ценно и бленуват, като строят понятийни въздушни замъци, или понеже виждат човешките условия само повърхностно, развиват склонност към спиритически сеанси и др.
към текста >>

13. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Вашият замисъл предвижда точно определено действие и когато дойде ред да се ориентирате в Космоса, Вие усещате, че сте привлечени към едно ангелско Същество или пък към едно Същество, изпълнено с воля, и т.н.
С намерението да извършите едно или друго „действие" в духовния свят Вие разширявате Вашето същество из целия Космос, и то по такъв начин, че това разширение се превръща в ориентация. Когато тук Вие си казвате: Сега ще трябва да си купя масло... това е едно намерение. Вие се запътвате например към Базел, купувате маслото и се връщате обратно. Между смъртта и новото раждане Вие също замисляте подобно действие спрямо онези неща, което по-късно ще трябва да осъществите в земния живот; да, Вие замисляте това действие и разширявате Вашето същество из Космоса. Тези две неща са тясно свързани. Вашият замисъл предвижда точно определено действие и когато дойде ред да се ориентирате в Космоса, Вие усещате, че сте привлечени към едно ангелско Същество или пък към едно Същество, изпълнено с воля, и т.н. Всички те се съобразяват с Вашето разширено и изнесено навън духовно същество. Вие вдишвате; и тогава тези свръхсетивни Същества внасят в духовната Ви организация не друго, а Вашата собствена част от Логоса; мировите мисли проникват навътре във Вашето същество.
към текста >>

14. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

И тези древни хора имаха непосредственото усещане: По време на лятото „горните" Богове слизат и обгръщат Земята от всякъде; по време на зимата „долните" Богове се изкачват горе и на свой ред обгръщат Земята от всякъде.
А от това, което току що казах, Вие неизбежно ще направите извода: През лятото човешкият сън е нещо съвсем различно от това, което е той през зимата, макар и сегашната степен на съзнанието да не позволява „регистрирането" на тези подробности. В по-древните епохи от развитието на човечеството хората можеха да правят твърде точна разлика между зимния сън и летния сън. Те знаеха също и какво е конкретното значение на зимния и летния сън върху самите тях. Древните хора добре знаеха, че естеството на летния сън им дава правото да са напълно сигурни: да, през лятото цялата Земя е обвита от образни мисли. И тези древни хора имаха непосредственото усещане: По време на лятото „горните" Богове слизат и обгръщат Земята от всякъде; по време на зимата „долните" Богове се изкачват горе и на свой ред обгръщат Земята от всякъде. Този имагинативен свят различен зиме и лятос беше възприеман като една промяна в съотношението между горните и долните Богове. Обаче древният човек знаеше, че със своя Аз и своето астрално тяло, е непосредствен участник в този пулсиращ и жив имагинативен свят.
към текста >>

Аз не съм там, за да слагам ред в Космоса!
Отношението на волята към Азът в никакъв случай не е фиксирано и закономерно, както съответните отношения на мислите и чувствата. Ние не можем да окачествим една лоша постъпка като добра или пък една добра по-тъпка като лоша; ние не можем да определим една логична мисъл като нелогична или една нелогична мисъл като логична. Това обстоятелство произтича от там, че мисленето се намира под дневните въздействия на Слънцето, в чувствата под въздействията на Слънцето в неговия годишен цикъл. Волята обаче е предоставена на човечеството. Някой би могъл да каже: Добре, ако аз мисля нелогично и моите нелогични мисли се изнасят всяка нощ горе в Космоса, където причиняват известно объркване какво ме засяга това? Аз не съм там, за да слагам ред в Космоса!
към текста >>

И сега на свой ред сънят също добива едно космическо значение.
Ние трябва да сме сигурни: След като мине през Портата на смъртта, всичко онова, което е било скрито в най-дълбоките гънки на душата, се разбулва докрай. И сега на свой ред сънят също добива едно космическо значение. Всяка нощ ние заспиваме, за да подготвим светлината, в която ще живеем след смъртта. Ние изработваме нашите „зимни" опитности, за да подготвим духовно-душевните си „топлинни" опитности, в които ще попаднем след смъртта. Ние сами подготвяме цялата атмосфера на духовния свят, като внасяме там поледиците на нашите действия.
към текста >>

15. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

В известен смисъл, когато съзерцаваме Луната, ние можем да сме напълно уверени: Там са законните и легални сили на Яхве; Луната е само външния и физически образ на всичко, което взема законно и правилно участие в космическия ред под формата на Яхве.
Обаче имаше и такива Същества, които само наблюдаваха отделянето на Луната от Земята. Те отказваха да се присъединят към ако ми позволите този израз - „екскорта" на Яхве, който го придружаваше при отделянето на Луната. Тези Същества останаха на Земята. Другите Същества, чиито обобщен представител е Яхве, се свързаха с отделената Луна. В известен смисъл, когато съзерцаваме Луната, ние можем да сме напълно уверени: Там са законните и легални сили на Яхве; Луната е само външния и физически образ на всичко, което взема законно и правилно участие в космическия ред под формата на Яхве. Обаче когато се научим да познаваме онова, което се разиграва в Земната повърхност както в твърдия земен елемент, така и в течния воден елемент, тогава ние всъщност ще се направим пред онези свръхсетивни Същества, които тъй да се каже отказаха да приемат Луната за свое обиталище, и останаха, макар и по един неправилен начин, свързани със Земята.
към текста >>

Защото земният морален ред всъщност се крепи на човешкото етерно тяло, и докато човек спи, той оставя моралните си завоевания в леглото.
И всъщност, скъпи мои приятели, това е една разтърсваща и ужасно болезнена истина, която Посвещението дава на човека; както и друг път съм споменавал; да се прониква зад прага на обикновеното съзнание, съвсем не е нещо безопасно за човека. Материалистично ориентираният светоглед изобщо не може да се добере до някаква правдоподобна представа за явленията, които настъпват в спящия човек. А той по време на сън е действително открит за онези Същества, които се мъчат да го убедят, че доброто е зло и че злото е добро. Защото земният морален ред всъщност се крепи на човешкото етерно тяло, и докато човек спи, той оставя моралните си завоевания в леглото. Издигайки се над своето спящо тяло, човекът изобщо не е въоръжен със своите морални качества.
към текста >>

И сега идва ред на „нелегитимираните" Лунни, Венерини и Меркуриеви Същества, които живеят на Земята.
Да, тези Същества искат да „консервират" Земята, да спрат нейното развитие, да приковат човека към една застинала и умираща Земя. И следвайки тази цел, ариманическите Същества по най-упорит начин правят следното. Виждате ли, тези процеси се разиграват зад кулисите на видимия външен свят, и то едва от тогава, когато човешкият род насели Земята. След като заспи, човекът издига „нагоре" своя Аз и своето астрално тяло. физическото му и етерно тяло оставят „долу". И сега идва ред на „нелегитимираните" Лунни, Венерини и Меркуриеви Същества, които живеят на Земята. Те обсебват Земния етер и след като човек заспи, както става всяка нощ, те се опитват да му дадат друго етерно тяло. Впрочем това не им се отдава почти никога. В редки случаи, за които ще говоря по-късно, те успяват, но тези случаи са изключение. И все пак те не прекъсват своите опити, защото никога не губят надеждата: Ето, сега човекът заспива и оставя своето етерно тяло в леглото, обаче ние ще си послужим със Земния етер и ще подменим човешкото етерно тяло с друго етерно тяло! Такова е постоянното и страстно желание на тези Същества.
към текста >>

16. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

И сега идва ред на едно огромно разочарование, на един истински шок.
И сега идва ред на едно огромно разочарование, на един истински шок. Защото тези Същества са всъщност ужасяващо гнусни и противни, те са отвратителни и отблъскващи, безнадеждно грозни; те са първообразите на грозотата. Ако закалим духовния си поглед за непоносимата тежест на тази гледка, и ако с този закален духовен поглед надникнем в някое ателие, в което се създава картина, портрет или нещо друго, ние веднага ще съзрем тези отвратителни Същества, подобни на унесени в своята работа паяци; те са там, за да поддържат преклонението на човека пред красотата. Ако в своята душа човекът не би бил оплетен в грозната и отблъскваща мрежа на Духовете-Паяци, той нямаше как да носи в себе си преклонението пред красотата.
към текста >>

17. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Както Боговете не могат едновременно да съзерцават Сатурн, Слънце, Луна и Земя, а само в хронологичен ред, само в тяхната хронологична последователност, така те не могат да имат и човешките изживявания, свързани с пространството.
Представете си за миг, че протягате Вашата лява ръка. Във Вашите мускули, във Вашите нерви живеят божествени сили. В протягането на Вашата ръка живеят божествени, сили. Сега обаче с пръстите на Вашата лява ръка Вие докосвате пръстите на Вашата дясна ръка това може да се осъществи само в пространството. Непосредственият факт, че докосвате лявата си ръка с дясната, че докосвате дясната си ръка с лявата, този прост факт не може да бъде постигнат и изживян от божествено-духовните Същества; те следват лявата и дясната ръка до мига на докосването, обаче усещането, което се разиграва между двете ръце, Боговете не притежават, и по-точно казано липсват им способности за да го изживеят; това е нещо, което се осъществява едва с помощта на пространството. Както Боговете не могат едновременно да съзерцават Сатурн, Слънце, Луна и Земя, а само в хронологичен ред, само в тяхната хронологична последователност, така те не могат да имат и човешките изживявания, свързани с пространството. Когато Вие гледате с лявото и дясното си око, имате погледа вляво и погледа вдясно; погледът вляво съдържа божествени сили, погледът вдясно съдържа божествени сили; срещата между тях обаче е чисто човешки елемент. Нашите човешки изживявания възникват именно поради това, че сме поставени по един или друг начин в пространството, т.е. в нещо, което сме постигнали като еманципация от Боговете.
към текста >>

18. 8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

И начинът, според който Гьоте внасяше ред в растителното и животинското царство беше напълно идентичен с начина, според който той твореше своето изкуство.
Във Ваймар, преди да се отправи към Италия, заедно с Хардер, той задълбочено проучи философията на Спиноза и се опита да проникне в божествено-духовния свят, който ни заобикаля отвсякъде. Гьоте се опита да проникне в този божествено-духовен свят до най-малките му подробности до зеления стрък на тревата, до процесите на цъфтежа и т.н. И начинът, според който Гьоте внасяше ред в растителното и животинското царство беше напълно идентичен с начина, според който той твореше своето изкуство.
към текста >>

19. 9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

И тайните на това етерно тяло можеха на свой ред да се открият по-късно в самия етерен живот, който пулсираше между Земята и Космоса под формата на Мировия Логос онзи Миров Логос, който караше растенията да цъфтят, а животните да устройват своите общества и норми на поведение.
И всичко, което беше скрито и недостъпно в просторите на звездния свят, сега можеше да се прочете там в цъфтящите букви, в озарените от багри и красота цъфтящи букви на земните растения. Да, там ясно можеше да се види как слизайки от духовния свят в земната си инкарнация човекът привлича от всички небесни сфери етерните субстанции на своето собствено етерно тяло. И тайните на това етерно тяло можеха на свой ред да се открият по-късно в самия етерен живот, който пулсираше между Земята и Космоса под формата на Мировия Логос онзи Миров Логос, който караше растенията да цъфтят, а животните да устройват своите общества и норми на поведение.
към текста >>

20. 10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Обаче на свой ред ние можем да кажем: Естествено, само че взаимодействията между черния дроб, мозъка и т.н.
Разбира се, може да се възрази: да, вероятно един ден процесите в черния дроб и мозъка на човека ще намерят своето задоволително биологическо обяснение. Обаче на свой ред ние можем да кажем: Естествено, само че взаимодействията между черния дроб, мозъка и т.н. са свързани с целия човешки организъм. Но дори и да се обърнем само към отделните процеси, ние рано или късно ще сме в състояние да се доберем до цялостния образ на човешкия организъм, включващ в себе си всевъзможни въздействия химически, физически, биологически и т.н.
към текста >>

Ако съединим външното и вътрешното ухо, ние отново стигаме до едно по-голямо относително цяло, което вече принадлежи към главата, а тя на свой ред принадлежи на целия организъм.
Да, в известен смисъл те действуват и вън от него. Моля да не бъда разбран погрешно. Нещата винаги са относителни. Ако вникнем в процесите на човешкото ухо, ще установим, че те представляват едно относително цяло. Но в случай, че разгледаме слуховия орган като продължение на ухото в посока към мозъка, ние също стигаме до едно относително цяло. Ако съединим външното и вътрешното ухо, ние отново стигаме до едно по-голямо относително цяло, което вече принадлежи към главата, а тя на свой ред принадлежи на целия организъм. Стремежът към един цялостен и всеобхватен възглед, включващ в себе си всички сили и закони, действуващи в човешкия организъм, винаги ни води до подобни резултати.
към текста >>

В този случай тоталността идва от взаимодействието на цял ред природни закони.
Един такъв всеобхватен и тотален пример, взет от външния свят, е денонощният цикъл. В този случай тоталността идва от взаимодействието на цял ред природни закони. В хода на денонощния цикъл както в нашето обкръжение, така и в самите нас се разиграват най-различни физически и химически процеси. И ние бихме могли да обобщим: Всъщност денонощният цикъл е един вид „времеви" организъм, включващ в себе си ред природни процеси, всеки от които ние можем да изучим отделно.
към текста >>

И ние бихме могли да обобщим: Всъщност денонощният цикъл е един вид „времеви" организъм, включващ в себе си ред природни процеси, всеки от които ние можем да изучим отделно.
Един такъв всеобхватен и тотален пример, взет от външния свят, е денонощният цикъл. В този случай тоталността идва от взаимодействието на цял ред природни закони. В хода на денонощния цикъл както в нашето обкръжение, така и в самите нас се разиграват най-различни физически и химически процеси. И ние бихме могли да обобщим: Всъщност денонощният цикъл е един вид „времеви" организъм, включващ в себе си ред природни процеси, всеки от които ние можем да изучим отделно.
към текста >>

21. 12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Животните, а на свой ред и човека, ги преработват и включват във веществообмяната си.
Да, ако се вгледаме във външните физически процеси, ние трябва да добавим още следното: Всъщност от тези минерални и растителни процеси на външната природа зависят и всички останали физически процеси. Вземете например изхранването на живите същества: то започва не от другаде, а от приемането на известни минерални и растителни вещества. Животните, а на свой ред и човека, ги преработват и включват във веществообмяната си. И все пак цялата външна природа доколкото е съставена от физически и етерни процеси носи характера на това, което ние имаме в лицето на нашия спящ физическо-етерен организъм. От друга страна, докато сме будни, ние носим в себе си Азово-астралния организъм. В същото време, ако ми позволите този израз, нашият физическо-етерен организъм се намира в своя „зимен сън". Но при човека нещата са устроени така, че будният Азово-астрален организъм, съживен в своя „летен сезон" от външните сетивни впечатления и от самозараждащите се мисли, непрекъснато постига едно динамично равновесие с физическото и етерно тяло по време на техния „зимен сън".
към текста >>

22. 13. БЕЛЕЖКИ GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

На свой ред Следатлантската епоха се състои от седем културни епохи:
На свой ред Следатлантската епоха се състои от седем културни епохи:
към текста >>

23. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

И макар, че при възрастният продължителността на съня е по-кратка от времето на бодърстване, но тя по своята значимост за цялостния комплекс на човешкото същество, и на първо място за оздравяването и здравето на цялото човешко същество, а с това въобще за целия земен живот, има много по-голямо значение, както и за целия космически ред, отколкото външния физически живот.
При детето, особено пък в началото на неговото земно съществуване, това съединяване и разединяване на четирите члена на неговото същество има много неопределен характер. В началото на своето съществуване детето още малко бодърствува; т.е. здравото съединение на Аза, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло продължава само кратко време. При детето това съединение е много по-малко здраво, отколкото при възрастен човек. И така, ние определено трябва да обърнем внимание не само на този външен живот на човека, който се разиграва пред нашите външни очи, пред нашия пресмятащ разсъдък, но ние трябва да изследваме и този друг живот, който водят Аза и астралното тяло всякога по време на сън. И макар, че при възрастният продължителността на съня е по-кратка от времето на бодърстване, но тя по своята значимост за цялостния комплекс на човешкото същество, и на първо място за оздравяването и здравето на цялото човешко същество, а с това въобще за целия земен живот, има много по-голямо значение, както и за целия космически ред, отколкото външния физически живот.
към текста >>

Забележително е това, че тези хора на материалистичната епоха говорят за материя, говорят за физически свят, тогава когато тяхната болест се състои в това, че физическо им и етерно тяло не са в ред.
Благодарение на това Гьоте станал различен от останалите хора на материалистичната епоха. Забележително е това, че тези хора на материалистичната епоха говорят за материя, говорят за физически свят, тогава когато тяхната болест се състои в това, че физическо им и етерно тяло не са в ред. Те стават материалисти защото не могат да пристъпят към разглеждане на физическото и етерното тяло, защото духът е твърде слаб за това, по правилен начин да овладее тялото.
към текста >>

24. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Без значение на това, че, вероятно, нито вие, нито болшинството хора не знаят, какво именно е мислил Ричъл за морално-божествения миров ред или за личността на Исус, въпреки всичко, това, което са мислели тези хора в 19-то столетие за личността на Исус, всичко това е проникнало и продължава да живее в тези учения, които се поднасят на децата от 6 до 12-годишна възраст.
Може да се каже, че в течение на 19-то столетие отново и отново е възниквал стремеж към разрешаване на този раздор с помощта на различни философски мъдрувания. Погледнете, например, тази религиозна борба, която е ставала в протестантизма във връзка с така наречената школа на Ричъл (Албрехт Ричъл (25 март 1822 — 20 март 1889) — немски историк на християнството, протестантски богослов, един от представителите на либералната теология –бел.Е.М.). Болшинството от хората не са запознати с тези религиозно-философски теологически битки, тъй като всичко това е ставало в тесния кръг на теологичните и философски школи. Но всичко това, което е ставало в тесните теологически и философски кръгове, все пак не е оставало затворено само вътре в тези школи и други подобни. Без значение на това, че, вероятно, нито вие, нито болшинството хора не знаят, какво именно е мислил Ричъл за морално-божествения миров ред или за личността на Исус, въпреки всичко, това, което са мислели тези хора в 19-то столетие за личността на Исус, всичко това е проникнало и продължава да живее в тези учения, които се поднасят на децата от 6 до 12-годишна възраст. И това после става общоприет възглед, всеобща духовна настройка. И макар хората да не го осъзнават ясно, всичко това остава в тях като неопределено чувство, като неудовлетвореност от живота; и това ги води след това до такива хаотични действия, които накрая ни доведоха до тази хаотична епоха, в която сега живеем.
към текста >>

Но целият сега съществуващ хаос, цялата бъркотия в света е в следствие на вътрешния раздор, предизвикан от това незнание, вътрешен раздор, неувереност в реалността на моралния миров ред.
Тогава човек е знаел, че дори и Земята да я постигне топлинна смърт, за бъдещето ще останат божествено-духовните същества, владеещи мировите мисли на целия Космос. Така, че човек е знаел: не той сам образува мисли, а те съществуват също както и външните природни процеси, така, че те трябва да имат също толкова дълго съществуване, както и външните природни процеси. Настана време, когато трябва напълно да си изясним, че сега все повече и повече хора престават да се справят с живота! Някои от тях осъзнават това, и то е, може би, по-добре. Други не осъзнават това и като последствие на техните постъпки се явява това всеобщо хаотично състояние на света, в което сега встъпихме. Но целият сега съществуващ хаос, цялата бъркотия в света е в следствие на вътрешния раздор, предизвикан от това незнание, вътрешен раздор, неувереност в реалността на моралния миров ред. Хората биха искали да заглушат в себе си тези велики мирови въпроси, да ги заобиколят, те не искат да се стреснат и да осъзнаят истинската причина за този раздор. На тях им се иска да забравят за това.
към текста >>

И ние виждаме, как в наше време на това противостоят остатъците на правомерния някога миров ред, как на това се противопоставят тези от Духовете на Формата, които искат все още по старому да управляват мислите.
От правилно възприетата антропософия днес навсякъде могат да възникват морални импулси. Необходимо е само, това, което е антропософията, човек да възприема, разбирайки всичко със своето същество. Ако правилно възприемем тези мисли, тези мисли за отговорността по отношение на нормално развиващите се Архаи, Начала, ако ние правилно разберем нашата духовна връзка с Космоса, тогава правилно се вписваме в нашата съвременна епоха, тогава ще бъдем истински хора на нашата епоха. И тогава ние ще можем по правилен начин да гледаме към това, което постоянно ни обкръжава: не само физически-сетивният свят, но и духовният свят. Тогава ние ще гледаме към тези духовни същества, към Архаите, по отношение на които човек трябва да носи отговорност, ако иска по правилен начин достойно да извърви своето развитие като човек в хода на земните времена. И ние виждаме, как в наше време на това противостоят остатъците на правомерния някога миров ред, как на това се противопоставят тези от Духовете на Формата, които искат все още по старому да управляват мислите. И оттук произтича най-главният импулс за цивилизацията на нашето време. Най-важната задача на хората сега е чрез правилно ориентиране по отношение на Архаите, Духовете на Личността, да станат свободни, за да достигнат чрез това и правилно ориентиране към тези Духове на Формата, които искат да управляват мислите така, както и преди, когато това беше правомерно; сега вече това не е правилно. И ние ще намерим тогава, от една страна, това, което прави в света живота труден, а от друга, ще намерим навсякъде и пътища за изход от тези трудности. Само трябва да търсим тези пътища като свободни хора. Защото, ако нямаме воля за свободно развитие на мислите, то към какво в нас могат да се обърнат Архаите?
към текста >>

Можем да си представим, че има такива хора, защото човешкият интелект има такава луциферическа склонност, които ще си кажат: «Да, но, би било несравнимо по-разумно за Божествения миров ред, ако изостаналите Духове на Формата не се намесваха, ако тях въобще ги нямаше»!
Човек днес недостатъчно различава тези две неща: свободата и снизходителността на благосклонните Богове към човешката инертност, към човешкото желание за удобства. Днес все още много хора искат да съществуват добри Богове, които да изпълняват желанията им, без особено участие на самите хора. Както вече казах, достатъчно е да настъпи 2800-та година, или 3000-та, и тогава, в последващата инкарнация, ще ни се наложи вече да изпитаме силно презрение към това. Но ако днес развием правилно морално настроение, то това настроение трябва да бъде свързано с известна морална сила, която действително иска свобода – отначало вътрешна свобода, а външната свобода ще се развие вече след това по правилен начин там, където действат неправомерните Духове на Формата, а те действат навсякъде. Можем да си представим, че има такива хора, защото човешкият интелект има такава луциферическа склонност, които ще си кажат: «Да, но, би било несравнимо по-разумно за Божествения миров ред, ако изостаналите Духове на Формата не се намесваха, ако тях въобще ги нямаше»! Бих посъветвал хората, които мислят така, да разсъдят, биха ли могли да се хранят, ако нямаха в червата неприятни вещества. Едното е невъзможно без другото. Така и във Вселената е невъзможно да съществуват неща, обуславящи величието и достойнството на човека, без съответстващите им корективи. Къде виждаме дейността на изостаналите Духове на Формата? Преди всичко виждаме тяхната дейност в национализма, в шовинизма.
към текста >>

25. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Разбира се, външната цивилизация не е била още толкова развита, за да могат такива неща да бъдат ясно изразени; но това, което е живеело в човешката душа, то е било резултат от процеса на дишането, а процеса на дишането е бил, на свой ред, резултат от мястото на раждане, от мястото на обитаване.
Да, астролозите са могли да изчислят това, но самите хора са чувствали последствията на констелациите, които им се давали чрез тези изчисления. По какъв начин те са чувствали това? Човек е чувствал в следствие на това, че цялото му душевно и телесно устройство се е намирало тогава във връзка с мястото на неговото раждане, с неговите климатични и географски особености, защото човек в тази трета следатлантска културна епоха е усещал себе си преимуществено като дишащо същество. На Юг дишат по-различно, отколкото на Север. Човек е бил тогава човек на дишането. Разбира се, външната цивилизация не е била още толкова развита, за да могат такива неща да бъдат ясно изразени; но това, което е живеело в човешката душа, то е било резултат от процеса на дишането, а процеса на дишането е бил, на свой ред, резултат от мястото на раждане, от мястото на обитаване. При гърците това се прекратило. В гръцката епоха процесът на дишане и връзката с ландшафта вече не са били определящи за хората, но за гръцката епоха определящо станало това, което създавало съзнанието на груповата душа, а именно свързаността по кръв, чувството за единство на племето, за единство на рода. В третата следатлантска епоха груповата си душа хората усещали във връзка с местообитанието. Представяли си, че ако някъде се намира някакво светилище, то там обитава и това Божество, което представлява груповата душа. В гръцката епоха това се е прекратило.
към текста >>

26. Втора лекция, Великден, 1. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Докато Великденската мисъл е един вид продължение на пролетния цъфтеж, цъфтежът на Великденската мисъл ние имаме в лицето на Михаиловата мисъл, която на свой ред е като един вид продължение на есенното увяхване.
Защото къде се коренеше способността на човека да създава празници и да ги свързва с определени годишни периоди? Тя се коренеше в неговата първична духовна сила. Днес хората продължават да празнуват своите празници според старите традиции, обаче рано или късно те ще трябва да постигнат една езотерическа зрялост и тогава ще са в състояние да прибавят към природните процеси и нещо от самите себе си. Да, хората ще трябва да стигнат дотам: Да схващат есенната Михаилова мисъл като разцъфнала Великденската мисъл. Докато Великденската мисъл е един вид продължение на пролетния цъфтеж, цъфтежът на Великденската мисъл ние имаме в лицето на Михаиловата мисъл, която на свой ред е като един вид продължение на есенното увяхване.
към текста >>

27. Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Само ако вникнем във вътрешната връзка между вживяването в годишния кръговрат и това, което хората мислят, чувствуват и искат, ние ще разберем отколко голямо значение би било, примерно, да превърнем есенния Михаилов празник в една реалност, или – черпейки от духовни, от езотерически източници – да превърнем есенния Михаилов празник в нещо, което прелива в съзнанието на хората и на свой ред отново ги инспирира.
Нека да вникнем в тази вътрешна връзка между нещата: Инспириращият импулс е винаги това, което хората изживяват спрямо природата в празничните настроения. Нека да вникнем във връзката между този инспириращ импулс и това, което се проявява в целия човешки живот. Само ако вникнем във вътрешната връзка между вживяването в годишния кръговрат и това, което хората мислят, чувствуват и искат, ние ще разберем отколко голямо значение би било, примерно, да превърнем есенния Михаилов празник в една реалност, или – черпейки от духовни, от езотерически източници – да превърнем есенния Михаилов празник в нещо, което прелива в съзнанието на хората и на свой ред отново ги инспирира. И ако към Великденската мисъл: “Той беше положен в гроба и възкръсна”, бихме прибавили една друга мисъл, една човешка мисъл: “Той възкръсна и може да бъде положен в гроба, без да изчезне! ”, ако бихме оживили в себе си тази Михаилова мисъл – какво огромно значение би имало това събитие за мислите, чувствата и волята на хората по света! Как бихме могли да внесем това в социалния ред на човечеството?
към текста >>

Как бихме могли да внесем това в социалния ред на човечеството?
Нека да вникнем в тази вътрешна връзка между нещата: Инспириращият импулс е винаги това, което хората изживяват спрямо природата в празничните настроения. Нека да вникнем във връзката между този инспириращ импулс и това, което се проявява в целия човешки живот. Само ако вникнем във вътрешната връзка между вживяването в годишния кръговрат и това, което хората мислят, чувствуват и искат, ние ще разберем отколко голямо значение би било, примерно, да превърнем есенния Михаилов празник в една реалност, или – черпейки от духовни, от езотерически източници – да превърнем есенния Михаилов празник в нещо, което прелива в съзнанието на хората и на свой ред отново ги инспирира. И ако към Великденската мисъл: “Той беше положен в гроба и възкръсна”, бихме прибавили една друга мисъл, една човешка мисъл: “Той възкръсна и може да бъде положен в гроба, без да изчезне! ”, ако бихме оживили в себе си тази Михаилова мисъл – какво огромно значение би имало това събитие за мислите, чувствата и волята на хората по света! Как бихме могли да внесем това в социалния ред на човечеството?
към текста >>

После идва ред на диференцирането, но то не настъпва по някакъв незакономерен, хаотичен път.
Пролетта е склонна да смесва и вплита всичко на този свят едно в друго, да събира нещата в едно недиференцирано, смътно единство. Ако с верен поглед се вгледаме в есента, лесно ще се убедим в пълния контраст между есенното и пролетното настроение, и ще установим как в първия случай на преден план излиза Духът, а във втория случай на преден план излиза физическо-материалното. Естествено, човекът не бива едностранчиво да остава при едното или при другото. Мисълта за Великдена не губи ни най-малко от това, че към нея се присъединява мисълта за Михаиловия празник. От едната страна имаме Великденската мисъл, където всичко, бих казал, се проявява в един вид пантеистично смесване, в едно пантеистично единство. После идва ред на диференцирането, но то не настъпва по някакъв незакономерен, хаотичен път. Тук ние можем да видим една ясна закономерност. Представете си този цикличен ход на процеса: Приближаване, смесване, уеднаквяване, после едно междинно състояние, даващо начало на разграничаването, пълно диференциране, после отново преход от диференцираност към единство и т.н. Но освен тези две крайни състояния, сега Вие виждате и едно трето: Вие виждате ритъма между диференциращите и недиференциращите сили, ритъма между вдишването и издишването. Да, Вие виждате не друго, а един ритъм, едно междинно състояние, едно взаимодействие между физическо-материалното и духовното: И това е душевността! В протичането на природните процеси Вие се научавате да виждате как цялата природа е пронизана от първичната троичност на материалното, духовното и душевното.
към текста >>

И тогава в живота ще се появи онова, от което ние се нуждаем: Не абстрактен Дух от едната страна и бездуховна природа от другата страна, а одухотворената природа, природно протъканият Дух, които са едно цяло, и те на свой ред отново ще възвърнат някогашното единство на религия, наука и изкуство, понеже ще ги схващат и като троичност в смисъла на Михаил, за да могат накрая по един правилен начин да се съединяват в мисълта за Великдена, чиито антропософски образ еднакво ще въздействува в религиозен, художествен и познавателен смисъл.
Едно такова вътрешно съзнание би могло да се породи от инспириращата служба в името на Михаил. Лесно е да се предположи, че това е твърде далеч от нашата материалистическа, чисто фалистерска епоха. Разбира се, ако мъртвото, абстрактно мислене продължава да е тук, не бихме могли да очакваме нищо. Ако обаче си възвърнем същия ентусиазъм, с който някога древните устройваха своите празници, ако си възвърнем силата да формираме празници, всред хората отново ще настъпи нещо, което ще действува инспириращо върху тях. То ще действува инспириращо върху целия духовен и социален живот. И тогава в живота ще се появи онова, от което ние се нуждаем: Не абстрактен Дух от едната страна и бездуховна природа от другата страна, а одухотворената природа, природно протъканият Дух, които са едно цяло, и те на свой ред отново ще възвърнат някогашното единство на религия, наука и изкуство, понеже ще ги схващат и като троичност в смисъла на Михаил, за да могат накрая по един правилен начин да се съединяват в мисълта за Великдена, чиито антропософски образ еднакво ще въздействува в религиозен, художествен и познавателен смисъл. Така че всъщност антропософският импулс би се състоял в следното: Във времето на Великдена човекът да усеща единството между наука, религия и изкуство; а през есенния период на Михаил да усеща как трите – а те имат една майка, великденската майка – как трите сега стават сестри, стоят една до друга и взаимно се допълват. Мисълта за Михаил, жива и празнична в хода на годината, наистина би могла да действува инспириращо върху целия човешки живот.
към текста >>

28. Четвърта лекция, 7. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

После идваше ред на нещо, подобно на представления със своеобразни музикални речитативи, акомпанирани от примитивни инструменти.
Да, по времето на Йоановия празник чрез ритуали, които се извършваха за част от хората, които искаха да участват в тях, ставаше така, че Азовото съзнание просветваше именно във връхната точка на лятото. Приближавайки се до връхната точка на лятото, онези хора, които бяха в състояние да възприемат поне част от минералната същност, получаваха един вид Азово съзнание именно с помощта на факта, че възприемаха минералната същност, при което впрочем Азът се проявяваше за тях като нещо, което идва отвън и навлиза в съня. За да улеснят всичко това, участниците в тези най-древни летни празненства, празненствата на лятното Слънцестоене, които после се превърнаха в нашите Йоанови празници, бяха подканвани да изпаднат в едно тържествено музикално-поетично настроение, съпровождано от бурно пеене и строго ритмични танци. После идваше ред на нещо, подобно на представления със своеобразни музикални речитативи, акомпанирани от примитивни инструменти. Тези празненства бяха изцяло потопени в музикално-поетична атмосфера. По един музикално-поетичен начин, пеейки и танцувайки, човекът отправяше навън към Космоса това, което пулсираше в неговото съноподобно съзнание.
към текста >>

Днес ние все още можем да учим, като си служим с нашите примитивни инструменти, като подобряваме нашите танци, като усъвършенстваме нашите гласове – Но сега идва ред на най-парадоксалното, което тези древни хора биха казали: Ние учим всичко това от пойните птици!
Но ако тези древни хора, следвайки указанията на Мистериите биха били попитани: Добре, но как всъщност стигате до тези песнопения, до тези танци, чрез които настъпва това, за което говорим сега? – тогава тези древни хора щяха да дадат един във висша степен парадоксален за съвременните хора отговор. Последните биха предположили, да кажем, следното: Много от тези песни и танци са им били предадени по традиция, дошли са от техните предшественици! Обаче в определени периоди от древността хората биха отговорили по съвсем друг начин: Днес ние все още сме в състояние да учим, без да се опираме на традицията, защото само това, което идва като откровение, подлежи на по-нататъшно развитие. Днес ние все още можем да учим, като си служим с нашите примитивни инструменти, като подобряваме нашите танци, като усъвършенстваме нашите гласове – Но сега идва ред на най-парадоксалното, което тези древни хора биха казали: Ние учим всичко това от пойните птици! – Но за да произнесат подобни думи, тези древни хора несъмнено са имали своето дълбоко обяснение на това, защо всъщност пойните птици пеят.
към текста >>

29. Пета лекция, 8. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Всичко това той усещаше като една противоположност на моралния миров ред.
Но част от Земните сили човекът беше опознал още с настъпването на есента. Тогава той беше усетил и изживял една част от Земната природа, която все още, бих казал, се намираше в съответствие с него, една част, която все още имаше нещо общо с него. Бихме могли да добавим и следното: През есента човекът чувствуваше природния свят в своето сърце, в своя душевен свят. Сега обаче той чувствуваше, като че ли Земята има някакви претенции спрямо него, като че ли по отношение на неговата волева природа той е един вид похитен от силите на Земята. Всичко това той усещаше като една противоположност на моралния миров ред. Наред с това, в лицето на този мрак, който го обгръщаше като облаковидна маса, той долавяше приближаването на онези сили, които бяха насочени срещу моралните качества. Той чувствуваше как мракът се издига на тласъци от Земята и го обгръща отвсякъде. Но в същото време той чувствуваше и нещо друго. Още през есента той беше доловил, как у него се пробужда нещо, което днес наричаме разум. Докато през лятото разумът, бих казал, се изпаряваше и отвън прииждаха силите на морала и мъдростта, през есента укрепваха и се “консолидираха” силите на разума.
към текста >>

15) отбелязахме: “Просветление”, “Познание”, “Благоразумие”, сега усещаме, че идва ред на това, което нарекохме “Покаяние”.
Сега ние се приближаваме към пролетта, към пролетното равновесие. И както тук (Рис. 15) отбелязахме: “Просветление”, “Познание”, “Благоразумие”, сега усещаме, че идва ред на това, което нарекохме “Покаяние”. И сега на мястото на познанието, съответно на изкушението чрез Злото, идва нещо, което можем да наречем завръщане към повисшата човешка природа чрез покаянието. Ако тук написахме: “Просветление”, “Познание”, “Благоразумие”, сега трябва да напишем “Завръщане към човешката природа”.
към текста >>

Както всичко друго, съдържащо се в Христовия Импулс трябва да живее и да се развива, да придобива нови форми, а не да остава мъртва догма, която непрекъснато ни кара да се обръщаме назад, така и тази празнична мисъл, пораждаща все нови усещания и нови мисли, трябва да действува и по-нататък, и нека да разберем, че празниците трябва да останат, въпреки че човекът се променя, което на свой ред налага и метаморфоза на самите празници.
Както всичко друго, съдържащо се в Христовия Импулс трябва да живее и да се развива, да придобива нови форми, а не да остава мъртва догма, която непрекъснато ни кара да се обръщаме назад, така и тази празнична мисъл, пораждаща все нови усещания и нови мисли, трябва да действува и по-нататък, и нека да разберем, че празниците трябва да останат, въпреки че човекът се променя, което на свой ред налага и метаморфоза на самите празници.
към текста >>

30. Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Когато всред определени среди днес става дума за антропософия, покрай ред несполучливи определения, често се споменава и това, че антропософията е прекалено интелектуална, че тя прекалено много разчита на научното разбиране, и че твърде малко се съобразява с потребностите на човешката душа.
Когато всред определени среди днес става дума за антропософия, покрай ред несполучливи определения, често се споменава и това, че антропософията е прекалено интелектуална, че тя прекалено много разчита на научното разбиране, и че твърде малко се съобразява с потребностите на човешката душа. Ето защо именно за този кратък лекционен цикъл, който за моя голяма радост ще изнеса пред Вас отново тук във Виена, аз избрах темата: “Антропософията и човешкото сърце”.
към текста >>

Божествените Същества, които стояха или стоят над тях и които чрез взаимните си отношения олицетворяваха божествения миров ред, “упражняваха” волята си чрез по-низшите Духове на Архангелои и Ангелои, тъй че тези по-низши Духове направо “упражняваха” воля изцяло в онази посока, която се определяше именно от стоящата над тях божествено-духовна воля.
Тези Същества не се стремяха съзнателно към нещо, което те биха могли да поискат; те искаха това, което се изливаше в тях като божествена воля. Тези Същества упражняваха своята воля изцяло в рамките на божествената воля. Божествените Същества, които стояха или стоят над тях и които чрез взаимните си отношения олицетворяваха божествения миров ред, “упражняваха” волята си чрез по-низшите Духове на Архангелои и Ангелои, тъй че тези по-низши Духове направо “упражняваха” воля изцяло в онази посока, която се определяше именно от стоящата над тях божествено-духовна воля. Идейният свят на древното човечество беше такъв, че то си казваше: В старите времена изобщо не е настъпвал този момент, в който е можело да се развият такива Същества, в чието съзнание да живее усещането за свобода.
към текста >>

31. 7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Обаче космическият ред е определил тя да не се превърне в птица, защото има една друга задача.
Ето защо можем да констатираме най-дълбоката симпатия на Силфата към света на птиците. Както Гномът мрази света на земноводните животни, както Ундината е чувствителна и не смее така да се каже да се доближи до рибата, иска да побегне от рибата, изпитва в определен смисъл страх, така Силфата иска да отиде при птицата и се чувствува добре, когато птицата предизвиква със своите крила витаещия-звучащ въздух. И ако бихте запитали птицата, от кого научава тя да пее, тогава бихте чули от нея, че тя има своя вдъхновител в Силфата. Силфата изпитва удоволствие гледайки формата на птицата. Обаче космическият ред е определил тя да не се превърне в птица, защото има една друга задача. Тя има задачата да донесе любовта, светлината при растението. И както Ундината е химикът, така чрез това Силфата е за растението носи тел на светлината. Тя прониква растението със светлина внася в растението светлината.
към текста >>

32. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Първо ние не ще намерим връзката на костната система, на мускулната система, които си представяме като твърди тела, например в моралния ред на света.
Първо ние не ще намерим връзката на костната система, на мускулната система, които си представяме като твърди тела, например в моралния ред на света. Ние ще кажем: едното е именно природа, другото е нещо, което е коренно различно от природата. Обаче когато сме наясно върху факта, че в човека съществуват всички видове вещества и че всичко трябва да мине също и през по-летливи видове вещества, отколкото са мускулите и костите, тогава ще открием, че във всеки случай онова, което е по-летливо, по-етерно, може да установи една връзка с това, което са импулсите на моралния ред на света.
към текста >>

Обаче когато сме наясно върху факта, че в човека съществуват всички видове вещества и че всичко трябва да мине също и през по-летливи видове вещества, отколкото са мускулите и костите, тогава ще открием, че във всеки случай онова, което е по-летливо, по-етерно, може да установи една връзка с това, което са импулсите на моралния ред на света.
Първо ние не ще намерим връзката на костната система, на мускулната система, които си представяме като твърди тела, например в моралния ред на света. Ние ще кажем: едното е именно природа, другото е нещо, което е коренно различно от природата. Обаче когато сме наясно върху факта, че в човека съществуват всички видове вещества и че всичко трябва да мине също и през по-летливи видове вещества, отколкото са мускулите и костите, тогава ще открием, че във всеки случай онова, което е по-летливо, по-етерно, може да установи една връзка с това, което са импулсите на моралния ред на света.
към текста >>

Сега Вие можете да поставите един пълен със значение въпрос, един въпрос, който не винаги бива поставен, който обаче по отношение на казаното винаги би трябвало да стои на езика: Ако човешката любов и човешкото разбиране са истинските импулси на човешкия съвместен живот, откъде идва това, че в нашия социален ред се явява противоположното, човешкото неразбиране и човешката омраза?
Сега Вие можете да поставите един пълен със значение въпрос, един въпрос, който не винаги бива поставен, който обаче по отношение на казаното винаги би трябвало да стои на езика: Ако човешката любов и човешкото разбиране са истинските импулси на човешкия съвместен живот, откъде идва това, че в нашия социален ред се явява противоположното, човешкото неразбиране и човешката омраза?
към текста >>

Когато разглеждаме днес общо приетата наука, ние стигаме до там, когато разглеждаме човека създадената от Бога душа има в същност заложбите за човешко разбиране и човешка любов ни стигаме до там да запитаме: Защо тези две способности не действуват като нещо самопонятно в социалния ред?
Видите ли, това е един въпрос, който от всички хора е занимавал именно най-много посветените. Във всички времена, в които науката на посвещението е била нещо първично, тя е считала това именно като един от нейните най-важни въпроси. Обаче когато тази наука на посвещението е била нещо първично, тя притежаваше още определени средства да стигне до разрешението на този въпрос. Когато разглеждаме днес общо приетата наука, ние стигаме до там, когато разглеждаме човека създадената от Бога душа има в същност заложбите за човешко разбиране и човешка любов ни стигаме до там да запитаме: Защо тези две способности не действуват като нещо самопонятно в социалния ред? От къде идват следователно човешката омраза и човешкото неразбиране? И ако не можем да ги търсим в духовното, в душевното естество, това човешко неразбиране и тази човешка омраза, ние трябва да ги търсим тогава естествено във физическо-телесната природа.
към текста >>

Но тъй като по-нататъшното развитие на човека не е само негова собствена цел, а неговото по-нататъшно развитие е цел на целия миров ред, на пълния с мъдрост миров ред, там той намира първо съществата на третата йерархия Ангелите, Архангелите и Архаите.
Но тъй като по-нататъшното развитие на човека не е само негова собствена цел, а неговото по-нататъшно развитие е цел на целия миров ред, на пълния с мъдрост миров ред, там той намира първо съществата на третата йерархия Ангелите, Архангелите и Архаите. В първото време, след като човекът е минал през вратата на смъртта в света, който съществува между смъртта и едно ново раждане, тези Същества се наклоня ват към човека и изпълнени с милост отнемат от него студенината, която иде от човешкото неразбиране. И ние виждаме, как Съществата на третата йерархия се натоварват с това, което човекът им занася по този на чин в духовния свят, когато той минава през вратата на смъртта.
към текста >>

33. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

– Бел. ред.
[1] Рудолф Щайнер, «Стихове и медитации», Издателско ателие Аб, 2013, преводач: Христо Маринов. – Бел. ред.
към текста >>

34. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

За да добавя някои неща, свързани с разгледаните теми, днес бих искал да поговоря за други Мистерии, които донякъде стоят в началото на най-новия духовен живот, защото те са импулсирали този най-нов духовен живот, макар сами на свой ред да са възприели някои неща от по-древните духовни движения, в които се е съдържала прамъдростта на хората.
За да добавя някои неща, свързани с разгледаните теми, днес бих искал да поговоря за други Мистерии, които донякъде стоят в началото на най-новия духовен живот, защото те са импулсирали този най-нов духовен живот, макар сами на свой ред да са възприели някои неща от по-древните духовни движения, в които се е съдържала прамъдростта на хората.
към текста >>

35. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924 GA_233a Великденският празник

След като в хода на човешкото развитие се намеси и материализмът, в тези области настъпи безредие и хаос; материалистичният светоглед пораждаше не просто едни или други неправилни възгледи, а направо вкара човечеството в пълно объркване, в пълна безпомощност и то там, където преди цареше един свещен ред.
След като в хода на човешкото развитие се намеси и материализмът, в тези области настъпи безредие и хаос; материалистичният светоглед пораждаше не просто едни или други неправилни възгледи, а направо вкара човечеството в пълно объркване, в пълна безпомощност и то там, където преди цареше един свещен ред. По силата на този свещен ред, с настъпването на есента хората започваха един велик космически празник. Този празник те имаха от Мистериите, чиито ръководители казваха: Сега цялата природа увяхва и умира; така умира и човекът, гледан от към неговата физическа страна. Обаче доколкото човек отправя своя поглед към природния свят, там той открива само преходното, но в човека живее и нещо вечно. То, диханието на вечността в човека, проличава едва след смъртта като възкресение в духовния свят. От друга страна, Мистериите на пролетта бяха тези, които даваха на човека твърдата увереност: Духът винаги ще преодолява и надмогва природата, тъй като Духът действува от Космоса, а физически-етерният свят напира и блика от Земята само защото е проникнат от силите на Духа.
към текста >>

По силата на този свещен ред, с настъпването на есента хората започваха един велик космически празник.
След като в хода на човешкото развитие се намеси и материализмът, в тези области настъпи безредие и хаос; материалистичният светоглед пораждаше не просто едни или други неправилни възгледи, а направо вкара човечеството в пълно объркване, в пълна безпомощност и то там, където преди цареше един свещен ред. По силата на този свещен ред, с настъпването на есента хората започваха един велик космически празник. Този празник те имаха от Мистериите, чиито ръководители казваха: Сега цялата природа увяхва и умира; така умира и човекът, гледан от към неговата физическа страна. Обаче доколкото човек отправя своя поглед към природния свят, там той открива само преходното, но в човека живее и нещо вечно. То, диханието на вечността в човека, проличава едва след смъртта като възкресение в духовния свят. От друга страна, Мистериите на пролетта бяха тези, които даваха на човека твърдата увереност: Духът винаги ще преодолява и надмогва природата, тъй като Духът действува от Космоса, а физически-етерният свят напира и блика от Земята само защото е проникнат от силите на Духа.
към текста >>

36. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924 GA_233a Великденският празник

А сега идва ред на нещо съвсем друго и ние трябва да го формулираме съвсем точно: ако онзи импулс, който се породи през коледните ни сбирки тук, в Гьотеанума, намери благодатна почва в средите на Антропософското Общество, тогава Антропософското Общество напредвайки все повече и повече в духовно-научното познание ще съумее да се превърне в здравата и надеждна основа на новите общочовешки Мистерии.
А сега идва ред на нещо съвсем друго и ние трябва да го формулираме съвсем точно: ако онзи импулс, който се породи през коледните ни сбирки тук, в Гьотеанума, намери благодатна почва в средите на Антропософското Общество, тогава Антропософското Общество напредвайки все повече и повече в духовно-научното познание ще съумее да се превърне в здравата и надеждна основа на новите общочовешки Мистерии. И тяхното по-нататъшно развитие ще легне като съзнателна грижа върху цялото Антропософско Общество. И сега това Антропософско Общество има пред себе си едно събитие, което в хода на живота ще може да се използува така, както някога беше използувано друго подобно събитие: Пожарът на храма в Ефес. Тогава, както и сега, в основата на всичко лежеше една голяма несправедливост. Обаче на различни нива нещата изглеждат различно, и това, което на едно ниво представлява ужасяваща несправедливост, на друго ниво, в условията на човешката свобода ще може да се оползотвори в един най-висш смисъл, защото тъкмо такива чудовищни събития тласкат човечеството към най-смелите му и решителни стъпки.
към текста >>

А най-после идва ред и на Сатурн: той обединява всичко, което човек постига „вътрешно" и „външно".
А най-после идва ред и на Сатурн: той обединява всичко, което човек постига „вътрешно" и „външно". Сатурн подготвя човека за неговото слизане на Земята. Сатурн подготвя онзи космически човек, който вече влиза в своето физическо тяло, онзи космически човек, който в своето физическо тяло носи Бога.
към текста >>

37. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Материята, съдържаща се в него, се свежда до хаоса и не влиза в никакви съединения; тя присъства във вид на проста буца, без ред и съразмерност; и по тази причина белтъкът не е подчинен на земята.
От духовна гледна точка всичко това е явна нелепица. Истината е там, че белтъкът в майчиното животно съвсем не е сложно химическо съединение: той се разкъсва, разрушава и се свежда до хаоса. Белтъкът, който в други случаи се съдържа в тялото, до известна степен е още организиран, но белтъкът, образуващ основата за размножение, се отличава именно с тази особеност, че се намира в състояние на пълна дезорганизация. Материята, съдържаща се в него, се свежда до хаоса и не влиза в никакви съединения; тя присъства във вид на проста буца, без ред и съразмерност; и по тази причина белтъкът не е подчинен на земята. До момента, до когато белтъкът може по един или друг начин да се удържа в състояние на вътрешно сцепление, дотогава той е подчинен на силите, действащи от центъра на Земята. От момента, в който белтъкът вътрешно се разруши и разпадне, той преминава под влиянието на цялата сфера на Космоса. Силите действат върху него отвсякъде. И тогава ние получаваме мъничка бучка белтък, която образува основата за размножението. Тази мъничка бучка белтък е образ на целия Космос, защото белтъчната субстанция е била разкъсана, разрушена и сведена до хаос, тоест превърната в космически прах и благодарение на това станала пригодна за въздействията на целия Космос.
към текста >>

38. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

В бъдеще, очевидно, с медицината в Дорнах ще стане същото, както и с ред други клонове на антропософската дейност, пребиваващи все още в лоното на антропософията: ние с госпожа доктор Вегман*, моя помощница, сега разработваме медицинска система на основата на антропософията, - система, от която човечеството се нуждае и която скоро ще се появи.
Фактически думата е, че в антропософския живот се включва такава област от жизнената практика, като медицината. Струва ми се , че аз днес правилно разбрах мисълта на доктор Целманс. Защото той се изказа именно в този дух, като каза следното: този, който е станал днес лекар, заявява: "Аз станах именно лекар", но се стреми към импулсите от някаква нова област на света. В бъдеще, очевидно, с медицината в Дорнах ще стане същото, както и с ред други клонове на антропософската дейност, пребиваващи все още в лоното на антропософията: ние с госпожа доктор Вегман*, моя помощница, сега разработваме медицинска система на основата на антропософията, - система, от която човечеството се нуждае и която скоро ще се появи. Също имам намерение в най-близко бъдеще да установя най-тесни контакти на Гьотеанума с клинико-терапевтичния институт в Арлесхайм, чиято дейност се оказа толкова благотворна и процъфтяваща, а по-нататък ще получи действителна антропософска ориентация. Това също е цел и на г-жа доктор Вегман. /*Ита Вегман (1876-1943) - доктор по медицина и практикуващ лекар в Цюрих до основаването от нея в 1921 г. на Клинико-терапевтичния институт (сега клиника Ита Вегман) в Арлесхайм. От Рождество на 1923 г.
към текста >>

39. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Там в своето астрално тяло той е изпитал всичко онова, изпитал е в обратен ред всичко онова, през което е минал през времето на своя земен живот.
А сега да разгледаме човека, когато той е преминал през вратата на смъртта. Когато е преминал през вратата на смъртта и е изоставил своето етерно тяло, което отива в космическите далечини на онова място, откъдето идват силите на растежа на растението, т.е. етерните сили, човекът трябва да се върне, както ви описах, до своето раждане. Там в своето астрално тяло той е изпитал всичко онова, изпитал е в обратен ред всичко онова, през което е минал през времето на своя земен живот. С други думи: След смъртта човекът не трябва да отиде със своето астрално тяло в едновременността, той трябва да отиде назад до съществуването преди неговото раждане, трябва да отиде там, откъдето идват силите, които създават способността на животното да усеща и да се движи. Те не идват от царството на пространството, от констелациите на звездите, които са едновременни, те идват от предхождащите раждането констелации. Следователно, когато говорим за животинското царство, тогава не можем да говорим за едновременността на причините и следствията във физическото и свръхфизическото пространство, а тогава трябва да говорим за минали свръхфизически причини по отношение на настоящите следствия във физическата област. Животинско царство - минали свръхфизически причини, отнасящи се до настоящи следствия.
към текста >>

40. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

С това той е ангажиран, той наистина не може всеки ден да променя мировия ред; следователно той не е свободен.
А сега да преминем към едно по-сложно понятие. Както приписваме свобода на човека, така до по-висока степен би трябвало да припишем свобода на другите същества, които не са възпрепятствани от ограниченията на човешката природа - когато се издигнем до съществата, които принадлежат на по-висшите йерархии, те не са възпрепятствани от ограниченията на човешката природа. Би трябвало дори в една по-висока степен ние да потърсим свободата при тях. А сега някой може да създаде една особена богословска теория, като каже: - Но Бог би трябвало да бъде свободен! Но пък той е устроил света по определен начин. С това той е ангажиран, той наистина не може всеки ден да променя мировия ред; следователно той не е свободен.
към текста >>

41. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 01.03. 1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Само в днешно време, когато моралността въобще не се включва в мировия ред, а се счита само като човешка условност, такива въпроси не се задават.
Но въпреки това въпросът трябва да бъде зададен по отношение на фактите на духовния свят: - Защо човекът се нуждае от образец, от един модел? - На това по-старите светогледи са дали отговор по свой начин. Само в днешно време, когато моралността въобще не се включва в мировия ред, а се счита само като човешка условност, такива въпроси не се задават. По-старите светогледи са задавали тези въпроси и даже са си отговаряли на тях. Тези по-стари светогледи са казвали: - Първоначално човекът е имал заложбите да се появи на Земята по такъв начин, че да може да образува своето физическо тяло от вещества на Земята по същия начин, както привлича своето етерно тяло от всеобщото космическо етерно вещество. Но човекът е попаднал под влиянията на Луцифер и на Ариман, и чрез това е изгубил способността да изгражда своето физическо тяло от силите на собственото си същество. Ето защо той трябва да получи това тяло по наследство.
към текста >>

42. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Защото една важна съставна част в образуването на кармата е онази, която можем да наблюдаваме, когато след смъртта, след няколко дни човек изоставя своето етерно тяло и изживява в обратен ред - не своя буден земен живот, а живота, който е имал по време на сън в своето земно съществуване.
Както казах, тези праучители смениха арената на тяхното действие от Земята на Луната и тъй като във Вселената всичко е свързано, сега имат една велика задача във връзка с целия космически процес. И те са именно тези, които извънредно много се занимават с образуването на човешката карма. Защото една важна съставна част в образуването на кармата е онази, която можем да наблюдаваме, когато след смъртта, след няколко дни човек изоставя своето етерно тяло и изживява в обратен ред - не своя буден земен живот, а живота, който е имал по време на сън в своето земно съществуване. Когато човек е минал през вратата на смъртта, той първо има един ясен ретроспективен поглед върху една мощна велика картинна панорама на това, което е преживял в живота си. Това е картинно виждане на изминалия земен живот. След няколко дни етерното тяло се разтваря в общия космически етер и бавно се прекратява наблюдението на тази ретроспективна картина. Тогава започва действителното ретроспективно изживяване.
към текста >>

Онова, което човек изживява несъзнателно през нощта в своя земен живот, той го изживява напълно съзнателно по обратен ред след смъртта и тогава времето действително му се явява като протичащо обратно; така човек изживява нощите при пълно съзнание.
Нали, по време на нашето земно съществуване нашият живот протича така, че когато го обгръщаме в спомен той ни изглежда като единство, но това естествено е заблуждение; защото животът не протича като единство, ние сме будни през деня и безсъзнателни през нощта - буден ден, безсъзнателна нощ и т. н.. Когато след това човек си спомня изминалото време, той забравя, че винаги между дните са и нощите. През тези нощи с душата, с астралното тяло и с аза стават много неща, но човек не знае нищо за тях. Онова, което човек изживява несъзнателно през нощта в своя земен живот, той го изживява напълно съзнателно по обратен ред след смъртта и тогава времето действително му се явява като протичащо обратно; така човек изживява нощите при пълно съзнание.
към текста >>

Той изживява този обратен ред затова, защото на практика проспива една трета от своя живот на Земята, изживява го след смъртта именно в продължение на една трета от земния живот.
Той изживява този обратен ред затова, защото на практика проспива една трета от своя живот на Земята, изживява го след смъртта именно в продължение на една трета от земния живот. Когато някой е стигнал до 60-годишна възраст, той е проспал приблизително 20 години и след смъртта изживява тази ретроспекция за около 20 години. След това човек преминава в същинската духовна област и там живее по различен начин. Но след смъртта човек първо изживява този обратен ред на протичане на събитията и вижда онова, което е ставало през нощите. Изживява го така, че на първо време му прави силно впечатление, колко голяма е разликата между това изживяване в обратен ред и обикновеното изживяване по време на нощния сън.
към текста >>

Но след смъртта човек първо изживява този обратен ред на протичане на събитията и вижда онова, което е ставало през нощите.
Той изживява този обратен ред затова, защото на практика проспива една трета от своя живот на Земята, изживява го след смъртта именно в продължение на една трета от земния живот. Когато някой е стигнал до 60-годишна възраст, той е проспал приблизително 20 години и след смъртта изживява тази ретроспекция за около 20 години. След това човек преминава в същинската духовна област и там живее по различен начин. Но след смъртта човек първо изживява този обратен ред на протичане на събитията и вижда онова, което е ставало през нощите. Изживява го така, че на първо време му прави силно впечатление, колко голяма е разликата между това изживяване в обратен ред и обикновеното изживяване по време на нощния сън.
към текста >>

Изживява го така, че на първо време му прави силно впечатление, колко голяма е разликата между това изживяване в обратен ред и обикновеното изживяване по време на нощния сън.
Той изживява този обратен ред затова, защото на практика проспива една трета от своя живот на Земята, изживява го след смъртта именно в продължение на една трета от земния живот. Когато някой е стигнал до 60-годишна възраст, той е проспал приблизително 20 години и след смъртта изживява тази ретроспекция за около 20 години. След това човек преминава в същинската духовна област и там живее по различен начин. Но след смъртта човек първо изживява този обратен ред на протичане на събитията и вижда онова, което е ставало през нощите. Изживява го така, че на първо време му прави силно впечатление, колко голяма е разликата между това изживяване в обратен ред и обикновеното изживяване по време на нощния сън.
към текста >>

Но когато след смъртта изживявате събитията в обратен ред, вие не изпитвате това, което сте изпитали по време на земния си живот, а като едно пренасяне и навлизане в другия; вие изпитвате онова, което е изживял този, на когото сте причинили страданието.
Така че можем да кажем: - Този живот в света на душите след смъртта, е нещо, което всъщност създава много по-дълбоко впечатление отколкото земният живот. Образите, които човек изживява, начинът, по който той стои вътре в това изживяване, съвсем не е нещо съноподобно, а извънредно силно и интензивно. - И всъщност той изживява всичко това, бих казал, като че от гледната точка на един фотографски негатив. Ако по време на земния живот сте причинили страдание на някого, вие сте го причинили, изхождайки от себе си. По време на вашия земен живот сте изпитали и направили онова, което произлиза от вас. Но когато след смъртта изживявате събитията в обратен ред, вие не изпитвате това, което сте изпитали по време на земния си живот, а като едно пренасяне и навлизане в другия; вие изпитвате онова, което е изживял този, на когото сте причинили страданието.
към текста >>

И когато гледа само земния живот и това, което този земен живот може да направи с някого след смъртта, тогава човек би изпитал това изживяване по обратен ред като един много, много жив сън.
Ако човек обаче би могъл да развие в своя аз и в своето астрално тяло само онази сила, която той има минавайки през вратата на смъртта, той би изживявал целия този обратен път най-много като един много жив сън. И когато гледа само земния живот и това, което този земен живот може да направи с някого след смъртта, тогава човек би изпитал това изживяване по обратен ред като един много, много жив сън. Но това съвсем не е така. Това не е само един жив сън, а едно извънредно интензивно изживяване, много по-интензивно отколкото са земните.
към текста >>

Това изминаване в обратен ред на земния живот, когато е описано не само принципно, както го направих в моята книга «Теософия», а се опитваме да го опишем конкретно и нагледно, както бих искал да направя това сега, именно това изминаване в обратен ред на земния живот е извънредно интересно.
Така че след смъртта ние минаваме през областта на лунните същества. Но чрез това в космическия етер много силно се фиксира онова, което ние изживяваме и което помага за коригиране на нашите собствени дела, както току-що описах. Това изминаване в обратен ред на земния живот, когато е описано не само принципно, както го направих в моята книга «Теософия», а се опитваме да го опишем конкретно и нагледно, както бих искал да направя това сега, именно това изминаване в обратен ред на земния живот е извънредно интересно. То съставлява една много важна част от живота на човека след смъртта.
към текста >>

И всъщност човек по особен начин се запознава с това различно устроено знание, когато непосредствено след смъртта изживява в обратен ред своя земен живот.
Вие виждате, че фактически е било изгубено почти всичко от онова, което човечеството е получило в по-древно време от тези праучители, които днес трябва да считаме за обитатели на Луната. И всъщност човек по особен начин се запознава с това различно устроено знание, когато непосредствено след смъртта изживява в обратен ред своя земен живот. Тогава по един особен начин той знае, как тези прамъдреци са мислели и са знаели. Оттук идва нагледността и конкретността на това, което той изживява след смъртта.
към текста >>

Виждате ли, можем да вземем един гениален естественик, гениален по свой начин в сравнение с мнозинството подобни, какъвто е Емил дю Боа Реймонд или някой подобен на него и разгледаме неговото изживяване в обратен ред след смъртта.
Виждате ли, можем да вземем един гениален естественик, гениален по свой начин в сравнение с мнозинството подобни, какъвто е Емил дю Боа Реймонд или някой подобен на него и разгледаме неговото изживяване в обратен ред след смъртта. Можем да разгледаме също и друга личност. Една много интересна личност с такова изживяване в обратен ред след смъртта в света на душите е онази личност, която ме занимаваше при създаването на моите мистерийни драми, когато изобразявах лицето Щрадер[4]. Щрадер в моите мистерийни драми е копие на съвсем конкретна личност, която на младини действително беше монах, но напусна монашеството и се посвети на един вид модерна философия на просветлението. Работеше като университетски професор в тази модерна философия.
към текста >>

Една много интересна личност с такова изживяване в обратен ред след смъртта в света на душите е онази личност, която ме занимаваше при създаването на моите мистерийни драми, когато изобразявах лицето Щрадер[4].
Виждате ли, можем да вземем един гениален естественик, гениален по свой начин в сравнение с мнозинството подобни, какъвто е Емил дю Боа Реймонд или някой подобен на него и разгледаме неговото изживяване в обратен ред след смъртта. Можем да разгледаме също и друга личност. Една много интересна личност с такова изживяване в обратен ред след смъртта в света на душите е онази личност, която ме занимаваше при създаването на моите мистерийни драми, когато изобразявах лицето Щрадер[4]. Щрадер в моите мистерийни драми е копие на съвсем конкретна личност, която на младини действително беше монах, но напусна монашеството и се посвети на един вид модерна философия на просветлението. Работеше като университетски професор в тази модерна философия.
към текста >>

Когато създавах образа на Щрадер в моите мистерийни драми в съзнанието ми стоеше неговият живот и за мен беше особено интересно изживяването в обратен ред на земния живот на тази личност след нейната смърт.
Модерният човек не е така сърцат, какъвто е бил например Хегел, който с огромно вълнение, но и с извънредно голяма нагледност е схващал и най-абстрактните мисли; естествено модерният човек не може да направи това с такава сърцатост. Хегел беше всъщност един човек, който можеше да излага така очертано и конкретно понятията, с които борави, че с тях да сече дърва. Тази конкретност, разбира се, модерният човек не може да постигне. Но този човек, за който говоря по-горе, проявяваше нещо сърдечно при боравенето с абстрактните понятия. Когато създавах образа на Щрадер в моите мистерийни драми в съзнанието ми стоеше неговият живот и за мен беше особено интересно изживяването в обратен ред на земния живот на тази личност след нейната смърт. Тук беше много важно, че всичко, което тази личност мислеше, имаше определена теологична тенденция. Тя мислеше от една страна напълно абстрактно, като един модерен природоизследовател, или най-малкото като един мислител, но навсякъде просветваше известна теологична /богословстваща/ тенденция и съзнанието, че все пак може да се говори за един действителен духовен свят и естествено това идваше от миналите прераждания на тази личност.
към текста >>

Така е приблизително за човека, който израства изцяло в модерната цивилизация и след смъртта си той навлиза в това изживяване на земния живот по обратен ред.
Така понятията на тази личност в един по-широк смисъл имат сродство с душевната нагласа на лунните същества, в сравнение със случая при обикновения учен, какъвто е например Емил дю Боа Реймонд. И така, ние можем да видим при това мнозинство от учени, че преминаването през този свят на душите, през тази сфера на Луната наистина е едно истинско неразбиране, както когато някой живее в чужда страна и никога не може да научи езика на тази страна, другите не го разбират и той също не ги разбира. Така е приблизително за човека, който израства изцяло в модерната цивилизация и след смъртта си той навлиза в това изживяване на земния живот по обратен ред.
към текста >>

Виждате ли, тук започва това, което именно при една такава личност - а в модерния живот можем да посочим цяла редица от такива личности, - това изминаване в обратен ред на земния живот след смъртта, където първо се изграждат заложбите на кармата, става извънредно интересно за живота.
Виждате ли, тук започва това, което именно при една такава личност - а в модерния живот можем да посочим цяла редица от такива личности, - това изминаване в обратен ред на земния живот след смъртта, където първо се изграждат заложбите на кармата, става извънредно интересно за живота.
към текста >>

И когато в определено отношение човек е свързан с една такава личност, какъвто беше случаят с мен във връзка с първообраза на Щрадер от моите мистерийни драми, тогава топлотата, душевната топлота, с която човек се свързва, е тази, която ни дава възможност да съизживеем това пълно със значение преминаване в обратен ред на земния живот след смъртта.
Много чудно е, как една такава личност, която има в себе си още много от това, което съществуваше в развитието на цивилизацията преди да настъпи целият модерен филистерско-абстрактен начин на мислене, как една такава личност по един по-вътрешен начин се сраства със субстанцията на лунните същества. Такива изследвания са извънредно интересни, защото с тях се свързва един по-точен поглед в законите на кармичното развитие. И когато в определено отношение човек е свързан с една такава личност, какъвто беше случаят с мен във връзка с първообраза на Щрадер от моите мистерийни драми, тогава топлотата, душевната топлота, с която човек се свързва, е тази, която ни дава възможност да съизживеем това пълно със значение преминаване в обратен ред на земния живот след смъртта.
към текста >>

Тук виждате, как при едно действително реално наблюдение се явяват едно до друго това, което е на Земята, и онова, което е извън Земята и как от въздействието на тези впечатления, можем да преценим, че при изживяването в обратен ред на земния живот, животът след смъртта е извънредно интензивен; той напълно заличава земните впечатления.
Да, когато мислено се върна към моите мистерийни драми, трябва да кажа, че чрез живите впечатления от този първообраз на моя Щрадер в неговия живот след смъртта, за мен най-много се заличава онова, което е образът на Щрадер - докато за другите образи на моите драми това съвсем не е така. Тук виждате, как при едно действително реално наблюдение се явяват едно до друго това, което е на Земята, и онова, което е извън Земята и как от въздействието на тези впечатления, можем да преценим, че при изживяването в обратен ред на земния живот, животът след смъртта е извънредно интензивен; той напълно заличава земните впечатления.
към текста >>

При това преминаване в обратен ред на земния живот след смъртта, което трае една трета от реалния земен живот, се изготвя първо кармата.
При това преминаване в обратен ред на земния живот след смъртта, което трае една трета от реалния земен живот, се изготвя първо кармата. Защото лунните същества взимат участие в тези негативни образи, които човек проектира за своите дела, също и за своите мисли. Тези лунни същества имат добра памет, тъй като вписват в космическия етер всичко, което изживяват с човека.
към текста >>

43. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

при изживяване в обратен ред на земния живот
при изживяване в обратен ред на земния живот
към текста >>

Виждате следователно, че чрез космическия ред между смъртта и новото раждане сме предадени в известна степен на висшите слънчеви същества.
Виждате следователно, че чрез космическия ред между смъртта и новото раждане сме предадени в известна степен на висшите слънчеви същества. И те обработват заедно с нас онова, което е възможно да внесем в слънчевото съществуване. Другото остава извън слънчевата област. А при своето завръщане в земния живот човек отново трябва да си прибере онова, което остава извън слънчевата област.
към текста >>

Следователно нека останем при този малко отблъскващ пример, който наскоро ви дадох: Ако в земния живот съм ударил някому една плесница, след преминаването през вратата на смъртта при изживяването на земния живот в обратен ред аз непосредствено изпитвам болката, която е изпитал този, на когото съм ударил плесницата.
Следователно нека останем при този малко отблъскващ пример, който наскоро ви дадох: Ако в земния живот съм ударил някому една плесница, след преминаването през вратата на смъртта при изживяването на земния живот в обратен ред аз непосредствено изпитвам болката, която е изпитал този, на когото съм ударил плесницата. Това ми се явява, това аз намирам отново, когато се връщам обратно, това ще се стремя да осъществя. Ако следователно ме сполети онова, което произлиза от изпитаното от другия, самият аз съм се стремил към него при слизането ми към едно ново въплъщение; аз внасям стремежа към него при завръщането ми в един нов земен живот. Но нека сега се абстрахираме от това, тъй като за изпълнението на кармата ще говоря вдруги ден. Но вие разбирате, че онова, което отново намирам при идването ми на Земята, е лишено от това минаване през слънчевото съществуване. Аз съм пренесъл през слънчевото съществуване само това, което е било свързано с доброто.
към текста >>

44. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Тук вие имате същинските строители на един съвършено друг порядък в света, на един световен ред, който изхожда от морално-душевното.
Всичко, което ние вършим с обикновеното съзнание, което осъществяваме с обикновеното съзнание, намеренията, които осъществяваме с обикновеното съзнание, зависи от нас; обаче нашата карма се образува и оформя от йерархиите, които са в нас. Тук вие имате същинските строители на един съвършено друг порядък в света, на един световен ред, който изхожда от морално-душевното. Това е другата страна на човека, страната на йерархиите.
към текста >>

45. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Защото ние наблюдаваме събития, които нахлуват в световния ред и човек застава обикновено пред тях, без да може да ги разбере и просто само приема нещастието, волята на съдбата.
Когато схващаме тези събития само като природни, ние заставаме първоначално пред нещо, което е неразбираемо на фона на общите впечатления, които получаваме от света. Защото ние наблюдаваме събития, които нахлуват в световния ред и човек застава обикновено пред тях, без да може да ги разбере и просто само приема нещастието, волята на съдбата. Обаче духовнонаучното изследване, чрез самото себе си, извежда нещата по-надалеч. Защото то ни дава интересни обяснения точно по отношение на такива стихийни природни бедствия.
към текста >>

46. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Но именно духовно-научното разглеждане, което показва, как тези неща са свързани с целия световен ред, обръща вниманието върху това, колко сериозно те трябва да се разглеждат.
В световноисторическото развитие на човечеството такива неща без съмнение са найразнообразни. Но именно духовно-научното разглеждане, което показва, как тези неща са свързани с целия световен ред, обръща вниманието върху това, колко сериозно те трябва да се разглеждат.
към текста >>

И ако вземем сериозно разглеждането на кармата, от една страна ние трябва да запитаме: - Как изглежда кармата тогава, когато при участващите в един такъв социален земен ред се проявява нещо чисто емоционално, фантастично, което живее само вътре в човека, а не живее външно?
От такива природни стихийни събития ние насочваме погледа си върху онова, което е свързано повече с цялата наша култура. Ние насочваме например погледа си върху това, как кармическите действия се проявяват чрез една железопътна катастрофа, как чрез културно-техническите съоръжения неочаквано се пресича нишката на живота при осъществяването на кармическото въздействие. И ако вземем сериозно разглеждането на кармата, от една страна ние трябва да запитаме: - Как изглежда кармата тогава, когато при участващите в един такъв социален земен ред се проявява нещо чисто емоционално, фантастично, което живее само вътре в човека, а не живее външно? Как се изгражда кармата, когато чрез природните стихии или чрез събития, произлизащи от достиженията на нашата цивилизация внезапно се прерязва нишката на живота? -
към текста >>

Ние знаем, че за по-дълбокия духовен ред на света трябва да съществуват Луцифер и Ариман.
Защото, когато насочим поглед към задния план, ние виждаме всичко онова, което човешката душа изгражда кармически между смъртта и едно ново раждане. Ние виждаме също така обхватното действие на човешките души заедно със съществата на висшите йерархии, както вече показахме това; но от друга страна ние навсякъде виждаме намесата на луциферически и ариманически сили. Вътре в онзи божествен организъм, който стои зад земния организъм, ние виждаме оправданата намеса на луциферическите и ариманическите същества. Ние знаем, че за по-дълбокия духовен ред на света трябва да съществуват Луцифер и Ариман. И въпреки, че стоим пред тази необходимост, понякога с неприятна изненада виждаме как луциферическият и ариманическият елемент проникват в земния свят. Когато се издигаме над земния свят и насочваме поглед към духовния свят, трябва да виждаме някои неща като взаимно свързани, което не е нужно на обикновеното съзнание. Ето защо в онези древни времена, когато инициационната наука в нейната същност беше така свещена, както отново трябва да стане, в онези древни времена когато някъде възникваше въпросът, дали някой е посветен, хората знаеха, как трябва да се отнесат към един такъв въпрос. И когато един сериозен човек, срещаше в живота си друг човек, който също вземаше живота сериозно, но двамата бяха на различно мнение относно посветения, тогава в онези древни времена, когато някой се съмняваше, дали някое трето лице е посветен, често можеше да се чуе въпросът: - А ти погледна ли и в очите му? - Защото по това, което погледът придобива чрез задълбочаването в сериозността на живота, по това са били познавани посветените в древните времена, когато по Земята са съществували ясновидски цивилизации.
към текста >>

За тези същества тогава се поражда задачата да внесат, отново да включат в световния ред онова, което привидно е било насочено към злото, което привидно е било насочено срещу световния ред.
За тези същества тогава се поражда задачата да внесат, отново да включат в световния ред онова, което привидно е било насочено към злото, което привидно е било насочено срещу световния ред. Боговете трябва да се съобразят с това, което се случва, за да превърнат ариманическото зло в едно по-висше добро. Ние стигаме тогава до представата, как относно някои неща в световния ред са избрани онези хора, които минавайки през вратата на смъртта идват в духовния свят по такъв начин. За духовните същества на йерархиите предстои следното:
към текста >>

Ние стигаме тогава до представата, как относно някои неща в световния ред са избрани онези хора, които минавайки през вратата на смъртта идват в духовния свят по такъв начин.
За тези същества тогава се поражда задачата да внесат, отново да включат в световния ред онова, което привидно е било насочено към злото, което привидно е било насочено срещу световния ред. Боговете трябва да се съобразят с това, което се случва, за да превърнат ариманическото зло в едно по-висше добро. Ние стигаме тогава до представата, как относно някои неща в световния ред са избрани онези хора, които минавайки през вратата на смъртта идват в духовния свят по такъв начин. За духовните същества на йерархиите предстои следното:
към текста >>

47. Съдържание GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

С проникването на Михаил в господството на Земята и в тези, които са вървели с него се събужда силата, чрез която отново се внася ред в кармата.
Личното безсмъртие е една истина само откакто Съзнателната душа бавно и постепенно е проникнала човечеството. Съвместното действие на интелигентността на Слънцето и на планетните интелигентности. След това в 9-то столетие заедно със слизането на космическата интелигентност между хората разделяне на съпринадлежащите космически сили; слънчевата интелигентност на Михаил и планетните интелигентности се озовават в опозиция. Вътре в тази опозиция вселенският събор от 869 година като сигнал за нещо чудовищно, което става в духовния свят: разделяне на Ангелите, които ръководят човешките души и чрез това се внася безредие в човешката карма; от тук и хаосът, който царува в по-новата история. С проникването на Михаил в господството на Земята и в тези, които са вървели с него се събужда силата, чрез която отново се внася ред в кармата.
към текста >>

48. Вместо увод: Из «Спомените на Мария Щайнер» /към първото издание 1926 г./ GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

...Рудолф Щайнер настоятелно молеше, лекциите върху кармата да бъдат изучавани само като се започне с първите подготвителни лекции, да се разработват ред по ред и вниманието да бъде насочено върху вътрешните връзки, тяхното преплитане и основания.
...Рудолф Щайнер настоятелно молеше, лекциите върху кармата да бъдат изучавани само като се започне с първите подготвителни лекции, да се разработват ред по ред и вниманието да бъде насочено върху вътрешните връзки, тяхното преплитане и основания. При третирането на фактите трябва да се избягва всичко сензационно, да се изключи всякакъв личен интерес...
към текста >>

49. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Тогава, когато се е изпълнило това и човек е изживял тази третина от своя земен живот след смъртта, живял е този земен живот в обратен ред, чувства, че отново се намира до изходната точка на своя земен живот, но в духовното пространство; в момента преди навлизането му в земния живот, там той влиза, можем да кажем, през центъра на Слънцето в същинския духовен свят.
Тогава, когато се е изпълнило това и човек е изживял тази третина от своя земен живот след смъртта, живял е този земен живот в обратен ред, чувства, че отново се намира до изходната точка на своя земен живот, но в духовното пространство; в момента преди навлизането му в земния живот, там той влиза, можем да кажем, през центъра на Слънцето в същинския духовен свят. Там вътре тези превърнати в справедливост земни дела се приемат сега в дейността на първата йерархия. Те достигат до областта на Серафимите, Херувимите и Престолите. Там човек навлиза в едно царство и пристъпвайки в него чувства: - Това, което на Земята е станало чрез мен, точно него приемат в собствените си дела Серафими, Херувими и Престоли.
към текста >>

50. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

- Сега човекът знаеше, че докато изживява този протичащ в обратен ред земен живот, Христос не го напуска, защото се намира в неговото астрално тяло.
И когато няколко дена след като беше преминал през вратата на смъртта, човек беше изоставил своето етерно тяло и живееше вече само в астралното си тяло, той имаше следното чувство: - В това астрално тяло, в което съм живял всяка нощ по време на сън, аз изживявам по обратен път всичко, което съм мислил и съм вършил на Земята. - И докато при събуждането човек донасяше нещо неопределено със себе си, сега, когато във времето между смъртта и едно ново раждане той по обратен път изживяваше своя земен живот в астралното си тяло, той чувстваше: - В моето астрално тяло живее Христос. Не съм забелязал това, но всяка нощ моето астрално тяло живееше в същността на Христос. - Сега човекът знаеше, че докато изживява този протичащ в обратен ред земен живот, Христос не го напуска, защото се намира в неговото астрално тяло.
към текста >>

51. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

В предишните столетия, след като е минавал през вратата на смъртта, човекът е поглеждал обратно към своя земен живот, виждал е, как етерното тяло се разтваря в Космоса, как след това той минава през душевната област, как изживява земните събития на своя живот в обратен ред.
Бихме могли да опишем това и напълно образно, имагинативно. Когато днес умира един човек, който действително е имал възможността през време на земния живот да проникне своята душа с интелигентност, с истинска интелигентност, тогава той минава през вратата на смъртта и поглежда назад към своя земен живот, което е бил един самостоятелен земен живот. В предишните столетия, след като е минавал през вратата на смъртта, човекът е поглеждал обратно към своя земен живот, виждал е, как етерното тяло се разтваря в Космоса, как след това той минава през душевната област, как изживява земните събития на своя живот в обратен ред. Тогава той е можел да си каже: - Така чрез Слънцето Михаил управлява онова, което беше мое. - Тази е именно голямата разлика. Но ние можем да преценим едно такова развитие, когато насочим поглед зад кулисите на съществуването и видим духовното зад материалното. Важното е да виждаме външните събития в човечеството, как те се формират от духовния свят.
към текста >>

Тези сили се крият в това, че чрез настъпване господството на Михаил, чрез епохата на Михаил, в която живеем, с поемане господството над Земята от Михаил, със смяната на господството на Гавраил с господството на Михаил, от него се внася силата, която отново трябва да въведе ред в кармата на онези, които са вървели с него.
Ние трябва да кажем: - Всичко, което чрез вътрешен душевен стремеж честно е събрало душите в Антропософското общество, то естествено важи. Но как става така, че съществуват също и силите, които допринасят на базата на чисто духовни принципи днес действително да се събират хора, които иначе са си чужди в днешния свят? Къде се крият силите, които карат хората заедно да се намерят? Тези сили се крият в това, че чрез настъпване господството на Михаил, чрез епохата на Михаил, в която живеем, с поемане господството над Земята от Михаил, със смяната на господството на Гавраил с господството на Михаил, от него се внася силата, която отново трябва да въведе ред в кармата на онези, които са вървели с него. Така че можем да кажем: - Кое обединява членовете на Антропософското общество? Обединява ги това, че те трябва да приведат в ред тяхната карма! Когато в течение на живота си някой забележи, че тук или там влиза в отношения, които не са съобразени с неговия вътрешен стремеж, които, може би, по някакъв начин остават вън от истинския баланс в човека между доброто и злото - това от една страна, - а от друга страна в него постоянно живее стремеж да напредва с антропософското учение. Тук е налице фактът, че съответният човек се стреми обратно към кармата, към действителната карма, към изживяването на действителната карма. Това за познаващия е космическият лъч, който действително се разлива чрез антропософското движение и означава възстановяване истината на кармата.
към текста >>

Обединява ги това, че те трябва да приведат в ред тяхната карма!
Ние трябва да кажем: - Всичко, което чрез вътрешен душевен стремеж честно е събрало душите в Антропософското общество, то естествено важи. Но как става така, че съществуват също и силите, които допринасят на базата на чисто духовни принципи днес действително да се събират хора, които иначе са си чужди в днешния свят? Къде се крият силите, които карат хората заедно да се намерят? Тези сили се крият в това, че чрез настъпване господството на Михаил, чрез епохата на Михаил, в която живеем, с поемане господството над Земята от Михаил, със смяната на господството на Гавраил с господството на Михаил, от него се внася силата, която отново трябва да въведе ред в кармата на онези, които са вървели с него. Така че можем да кажем: - Кое обединява членовете на Антропософското общество? Обединява ги това, че те трябва да приведат в ред тяхната карма! Когато в течение на живота си някой забележи, че тук или там влиза в отношения, които не са съобразени с неговия вътрешен стремеж, които, може би, по някакъв начин остават вън от истинския баланс в човека между доброто и злото - това от една страна, - а от друга страна в него постоянно живее стремеж да напредва с антропософското учение. Тук е налице фактът, че съответният човек се стреми обратно към кармата, към действителната карма, към изживяването на действителната карма. Това за познаващия е космическият лъч, който действително се разлива чрез антропософското движение и означава възстановяване истината на кармата. Виждате ли, с този факт е свързано много от това, което е съдба за отделния човек в Антропософското общество, както и съдбата на цялото общество, защото те се сливат в едно.
към текста >>

52. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Защото духовното изследване е свързано на свой ред с духовен живот; духовното изследване налага необходимостта духът да бъде търсен също по духовен начин, да бъде търсен по неговите собствени пътища.
Но когато индивидуалности се явяват отново на Земята, те са заставени първоначално да използват физическите тела, които са възможни в дадена епоха; те трябва да се вживеят в импулсите на възпитанието, които съществуват в дадена епоха. Всичко това образува едно външно облекло в една материалистична епоха. И за душите, които в минали земни съществувания са имали голяма духовност, нашата материалистична епоха предлага мислимо най-големите пречки за да внесат тази духовност в телата, които освен това се покварват и чрез днешните възпитателни мероприятия. Така че не трябва да се чудите, когато казвам: - Честно стремящите се към антропософията души могат да бъдат намерени по посочения начин в минали периоди на земното развитие. И ние не можем да основем едно истинско познание, ако не можем да обгърнем с поглед тази съвместна работа на всичко, което действа и тъче в света. Защото духовното изследване е свързано на свой ред с духовен живот; духовното изследване налага необходимостта духът да бъде търсен също по духовен начин, да бъде търсен по неговите собствени пътища. А във всяка една епоха пътищата на духа са различни. В нашата епоха може да се върви по тези пътища само тогава, когато също е налице здравата почва на едно духовносъобразно познание на външната природа.
към текста >>

53. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

И тогава човек съзира, как между други духове точно Тихо де Брахе, който е бил въплътен като индивидуалност също и в Юлиан Апостата, е допринесъл много, за да могат да изникнат някои неща в новия духовен живот, които на свой ред са въздействали така подбуждащо, че поне външните форми на израза можеха да бъдат взети от тях за устроеното по антропософски.
Когато аз действително можах да проследя Шелинг в неговото биографическо развитие, но не така ясно - то стана ясно едва много, много по-късно, когато бях написал вече моята книга «Загадки на философията», там можах, - не напълно ясно - да схвана, колко много неща в съчиненията на Шелинг са били написани всъщност от него под вдъхновение и че вдъхновителят е Юлиан Апостата - Херцелоида - Тихо де Брахе, който сам не се намираше въплътен на физическото поле, но е действал извънредно много чрез душата на Шелинг. И при това аз съзрях, че точно този Тихо де Брахе беше напреднал по един превъзходен начин след неговото съществуване като Тихо де Брахе. През телесното устройство на Шелинг можеше да премине само малко нещо. Но когато човек вече знае, че индивидуалността на Тихо де Брахе витае над Шелинг вдъхновявайки го и след това чете гениалните проблясъци в «Божествата от Самотраке», гениалните проблясъци именно в края на «Философия на откровението», с величественото по рода си Шелингово тълкуване на древните мистерии, когато човек се задълбочи в така чудния език, който Шелинг използва, след кратко време той не слуша вече да говори Шелинг, а Тихо де Брахе. И тогава човек съзира, как между други духове точно Тихо де Брахе, който е бил въплътен като индивидуалност също и в Юлиан Апостата, е допринесъл много, за да могат да изникнат някои неща в новия духовен живот, които на свой ред са въздействали така подбуждащо, че поне външните форми на израза можеха да бъдат взети от тях за устроеното по антропософски.
към текста >>

54. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Когато сме подбудени да проследим с ясновиждащо око една личност във времето, което следва смъртта, онзи период след смъртта, който трае около една трета от физическия земен живот - земният живот се повтаря по определен начин по обратен ред, но с тройна скорост, - какво изживява тогава човек в десетилетията следващи непосредствено земния живот?
Обаче сега тук съществува определена особеност. Когато сме подбудени да проследим с ясновиждащо око една личност във времето, което следва смъртта, онзи период след смъртта, който трае около една трета от физическия земен живот - земният живот се повтаря по определен начин по обратен ред, но с тройна скорост, - какво изживява тогава човек в десетилетията следващи непосредствено земния живот?
към текста >>

Обаче след смъртта ние трябва да преживеем като една силна действителност това, което е съществувало през нощите, през време приблизително на една трета от живота, а именно преживяваме го в обратен ред.
Но понеже от това, което става през нощта не остава нищо в спомена, ние направо теглим чертата и фалшифицираме нашите спомени, като поставяме едни до други само дните. Обаче след смъртта ние трябва да преживеем като една силна действителност това, което е съществувало през нощите, през време приблизително на една трета от живота, а именно преживяваме го в обратен ред. И тук имаме особеното: Ние имаме определено чувство, бих искал да кажа, едно чувство на действителност за това, което ни пресреща на Земята. Ако не бихме имали това чувство на действителност, ние бихме считали за сънища всичко, което срещаме през деня. Следователно на Земята ние имаме определено чувство за действителност. Ние знаем, че нещата са действителни, те ни удрят, когато се сблъскаме с тях, изпращат ни светлина, изпращат ни звуци. Накратко казано, съществуват много неща, които ни дават повод да имаме едно чувство на действителност тук през време на нашия земен живот между раждането и смъртта.
към текста >>

Когато наблюдаваме напълно правилно, когато наблюдаваме проницателно, ние виждаме, как в този протичащ в обратен ред живот след смъртта, който трае приблизително една трета от земния живот, умрелият иска да пристъпи към подготвителното изработване на неговата карма.
Тук аз мога да говоря от собствена опитност, колко малко интензивен е земният живот в сравнение с живота, който срещаме, когато проследяваме човека след неговата смърт, който живот е извънредно интензивен. И точно там, където поради проявения интерес през земния живот особено много е пробуден интересът за живота след смъртта и внимателно проследяваме, как нещата се развиват по-нататък, тогава забелязваме възникващите трудности. Когато наблюдаваме напълно правилно, когато наблюдаваме проницателно, ние виждаме, как в този протичащ в обратен ред живот след смъртта, който трае приблизително една трета от земния живот, умрелият иска да пристъпи към подготвителното изработване на неговата карма. Той вижда всичко онова, през което е минал във времето на земния живот, вижда го при това обратно изживяване. Ако е обидил някой човек, той отново изживява това. Ако съм умрял на 73 години и в моята 60-та година съм обидил някого, аз отново изживявам това при обратното преминаване на земния живот; но го изживявам така, че не изпитвам чувствата, които съм имал при обиждането, а чувствата на другия, които той е имал от моята обида. С моето изживяване аз напълно се пренасям в другия. И така аз живея всъщност с моите изживявания в онези хора, които са били засегнати от тези изживявания в добър или в лош смисъл.
към текста >>

55. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

И така между двамата става първо една оживена обмяна на мисли във времето, когато юдеите бяха отведени в пленничество и ние имаме забележителното явление, че чрез силата на впечатленията, които получи женската личност, чрез всичко, което тя прие по един извънредно възприемчив, заинтересуван начин, тя стана вътрешно виждаща и под формата на видения, които напълно предаваха космическия ред можеше да обхваща с поглед света.
И така между двамата става първо една оживена обмяна на мисли във времето, когато юдеите бяха отведени в пленничество и ние имаме забележителното явление, че чрез силата на впечатленията, които получи женската личност, чрез всичко, което тя прие по един извънредно възприемчив, заинтересуван начин, тя стана вътрешно виждаща и под формата на видения, които напълно предаваха космическия ред можеше да обхваща с поглед света.
към текста >>

56. Забележки към текста GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

към корекциите на текста ред 8/9.
към корекциите на текста ред 8/9. В предишните издания тук се казваше: «За някои, за които останалата история на литературата мълчи, той написва много страници.»
към текста >>

57. Съдържание GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Животът на човека във физическото тяло в царството на природния ред и в духовното тяло в царството на висшите йерархии.
Животът на човека във физическото тяло в царството на природния ред и в духовното тяло в царството на висшите йерархии. Образите и делата на духовния свят се разкриват на човека и при слизането на Земята произвеждат в него желанието за изправяне. Тайната на Голгота и мохамеданството. Влияние върху формите на мислене в Европа чрез арабизма и кръстоносните походи. Дворът на Харун ал Рашид и развитието на науките и изкуствата в него. Бейкън от Верулам и Амос Комениус.
към текста >>

58. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Неговият интелект бил в ред, но паметта му напълно се замъглила и когато пристига на онази гара, той си взима друг билет и по този начин пресича Германия, Австрия, Унгария, Галиция и накрая, когато паметта му се връща, той се вижда в един приют за бездомници в Берлин.
Раждането на Христос се премести тридесет години назад до физическото раждане на Исус. Всичко това, което по-късно беше станало християнско учение, нямаше да може да се създаде, ако не беше се унищожила онази драма, за която ви разказах днес. Духовното изследване някога ще трябва да играе важна роля, ако човечеството иска да върви напред в неговата цивилизация. Вие вече познавате ужасно вредното на онези заболявания, които се появяват, както при един добър мой познат, който имаше доста уважаван пост. Един ден той излиза от къщи, напуска семейството си, отива на гарата, купува си билет за една далечна гара и изведнъж забравя всичко, каквото е изживял досега. Неговият интелект бил в ред, но паметта му напълно се замъглила и когато пристига на онази гара, той си взима друг билет и по този начин пресича Германия, Австрия, Унгария, Галиция и накрая, когато паметта му се връща, той се вижда в един приют за бездомници в Берлин.
към текста >>

59. 3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Както в началото на 13-то столетие онези, които можеха да действуват задружно, проведоха така да се каже един вид небесен събор, така сега непосредствено под ръководството на Михаел бе проведено от 16-то до 18-то столетие едно свръхсетивно школуване, едно свръхсетивно обучение, за велик Учител на което мировият ред избра самия Михаел.
Тогава се случи нещо, което беше събитие в свръхсетивните области, нещо, което днес почива в най-дълбоката вътрешност на по-голяма част от антропософите, макар и несъзнателно, спящо, сънуващо. И антропософът може да стори добре, ако, обръщайки се към своето сърце, казва: там вътре се крие днес може би една несъзнателна тайна, която е отблясък на делата на Михаел от 16-то, 17-то, 18-то столетие в свръхземните области, когато преди моето сегашно слизане в областта на Земята аз работих под ръководството на Михаел, който можа да изработи нещо особено, защото беше свободен така да се каже от своите текущи задължения и задачи. И Михаел събра своите отряди, събра онези, които като свръхсетивни същества принадлежаха към него от областта на Ангелите, Архангелите, събра обаче също и човешките души, които бяха дошли в някаква връзка с него. И роди се нещо подобно като една мощно разпространяваща се свръхсетивна школа. Както в началото на 13-то столетие онези, които можеха да действуват задружно, проведоха така да се каже един вид небесен събор, така сега непосредствено под ръководството на Михаел бе проведено от 16-то до 18-то столетие едно свръхсетивно школуване, едно свръхсетивно обучение, за велик Учител на което мировият ред избра самия Михаел. Следователно онова, за което Ви разказах, че е било проведено от първата половина на 19-то столетие като свръхсетивен култ протичащ в мощни имагинации, бе произхождано от едно свръхсетивно школуване, от едно свръхсетивно обучение, резултатите от което тези човешки души носят сега несъзнателно в тяхната вътрешност. Резултатът на това обучение се проявява само благодарение на това, че тези човешки души долавят стремежа към Антропософията.
към текста >>

60. 8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

По-нататък в своето житейско странствуване тази личност премина отсам в Испания, прие там в себе си онова, което бихме могли да наречем ранно кабалистично учение, кабалистично учение, чрез което човек обгръща с поглед велики връзки в мировия ред.
Например интуитивният поглед ме доведе в миналото до една душа, която е получила своето образование в училищата от северна Африка през времето, което скоро е последвало след Августина, получила е своето образование в тези училища също както самия Августин. Тази личност, за която говоря като принадлежаща приблизително на 5-то столетие на християнското летоброене, можа да посещава в Африка онези училища, които беше посещавал също и свети Августин, и там тя се запозна с всичко онова, което беше възникнало от науката на манихеите, от това, което произхождаше от дълбоко източна, но изменена в по-късни времена мъдрост. По-нататък в своето житейско странствуване тази личност премина отсам в Испания, прие там в себе си онова, което бихме могли да наречем ранно кабалистично учение, кабалистично учение, чрез което човек обгръща с поглед велики връзки в мировия ред. Така щото в Африка, в Испания тази личност можа да бъде надарена с извънредно широк поглед, но в същото време с едно познание, което отчасти се намираше вече в упадък, отчасти в разцвет, което задълбочи в известно отношение душата и в същото време я остави в неясност.
към текста >>

61. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Пред едно такова духовно разглеждане ние имаме от една страна природата с нейната скована необходимост и от друга страна духовно-душевното, което не може да има никаква връзка с това, което живее като един отделен морален ред на света; не, ние нямаме този антигонизъм, а имаме възможността да намерим в явленията на природата същевременно това, което живее в нас като морално.
Така пред едно духовно разглеждане природното съществуване и моралното съществуване се втъкават в едно. Пред едно такова духовно разглеждане ние имаме от една страна природата с нейната скована необходимост и от друга страна духовно-душевното, което не може да има никаква връзка с това, което живее като един отделен морален ред на света; не, ние нямаме този антигонизъм, а имаме възможността да намерим в явленията на природата същевременно това, което живее в нас като морално. Без съмнение ние трябва да излезем от обикновените природни явления и да навлезем в онова, което ни се представя в духовното съществуване на Слънцето, в духовното съществуване на Луната.
към текста >>

62. Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици GA_245 Указания за езотеричното обучение

Ученикът да се опитва да си представя тези редове колкото се може по-картинно: при първите два реда си представя море от светлина, в което се формират образи; при третия, четвъртия и петия ред си представя как при събуждането душата изплува от това светлинно море.
Ученикът да се опитва да си представя тези редове колкото се може по-картинно: при първите два реда си представя море от светлина, в което се формират образи; при третия, четвъртия и петия ред си представя как при събуждането душата изплува от това светлинно море. При шестия и седмия ред си представя как при събуждането навлиза в обвивките на тялото.
към текста >>

При шестия и седмия ред си представя как при събуждането навлиза в обвивките на тялото.
Ученикът да се опитва да си представя тези редове колкото се може по-картинно: при първите два реда си представя море от светлина, в което се формират образи; при третия, четвъртия и петия ред си представя как при събуждането душата изплува от това светлинно море. При шестия и седмия ред си представя как при събуждането навлиза в обвивките на тялото.
към текста >>

В съвършена душевна тишина, в пълен душевен покой за три-четири минути медитативно да се потъне в тази представа и тогава да се задържи в душата впечатлението от дадената в седем реда медитация, но със съответно протичащите в обратен ред представи:
В съвършена душевна тишина, в пълен душевен покой за три-четири минути медитативно да се потъне в тази представа и тогава да се задържи в душата впечатлението от дадената в седем реда медитация, но със съответно протичащите в обратен ред представи:
към текста >>

(Ретроспекция на деня, картинно и в обратен ред.)
(Ретроспекция на деня, картинно и в обратен ред.)
към текста >>

В обратен ред съвсем картинно.
В обратен ред съвсем картинно.
към текста >>

Картинно, образно в обратен ред.
Картинно, образно в обратен ред.
към текста >>

63. Медитации, които обхващат времевата същност на Йерархиите (дневни мантри) GA_245 Указания за езотеричното обучение

Текстът е възпроизведен според един оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер, в който обаче в медитацията от петък срещу събота липсва третият ред отдолу нагоре и поради това го няма в първото издание на третата тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище».
[1] Това наименование е дадено от Мария Щайнер при първото отпечатване в третата тетрадка «От съдържанията на Езотеричното училище». Този текст е взет дословно от едно писмо от 4. Август 1907 до един ученик. В съответствие с това правилото «Към предишното всеки ден» за осмата мантра беше дадено по-късно. С голяма вероятност може да се приеме, че в началото тези медитации са били давани само на малко ученици и едва по-късно общо на всички, тъй като в общите езотерични уроци за тях се споменава едва от 1909/10. Текстът е възпроизведен според един оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер, в който обаче в медитацията от петък срещу събота липсва третият ред отдолу нагоре и поради това го няма в първото издание на третата тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище». Вероятно този ред е бил добавен от Рудолф Щайнер по-късно, тъй като се съдържа в различни други налични ръкописи, също и на Мария Щайнер.
към текста >>

Вероятно този ред е бил добавен от Рудолф Щайнер по-късно, тъй като се съдържа в различни други налични ръкописи, също и на Мария Щайнер.
Този текст е взет дословно от едно писмо от 4. Август 1907 до един ученик. В съответствие с това правилото «Към предишното всеки ден» за осмата мантра беше дадено по-късно. С голяма вероятност може да се приеме, че в началото тези медитации са били давани само на малко ученици и едва по-късно общо на всички, тъй като в общите езотерични уроци за тях се споменава едва от 1909/10. Текстът е възпроизведен според един оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер, в който обаче в медитацията от петък срещу събота липсва третият ред отдолу нагоре и поради това го няма в първото издание на третата тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище». Вероятно този ред е бил добавен от Рудолф Щайнер по-късно, тъй като се съдържа в различни други налични ръкописи, също и на Мария Щайнер.
към текста >>

64. Други мантри - медитации GA_245 Указания за езотеричното обучение

Според два налични еднакви текста последният ред на тази мантра е «...да бликне кат извор».
[6] Наименованието «Мантра-медитация, която обхваща волята» за медитацията «Победоносен Дух... » е дадено от Мария Щайнер при публикуването в «Из съдържанията на Езотеричното училище». В един наличен текст тя се нарича също «Молба за силна воля». Според два налични еднакви текста последният ред на тази мантра е «...да бликне кат извор». А не «блика кат извор», както е в първото издание.
към текста >>

65. Бележки от езотеричния час в Берлин, 13. Април 1906, Разпети петък. GA_245 Указания за езотеричното обучение

Когато във вечерната ретроспекция ученикът отправя поглед към изминалия ден и си спомня сцените през деня, радостите и болките, които е изживял, но протичащи в обратен ред; когато си спомня радостите и болките, свързани със събитията на деня, и отново като спомен ги накара да преминат през душата, тогава той се поставя във връзка с този живот, който остава да съществува, който още е налице и без материалната действителност.
И в първообраза на Земята се съдържат всички други първообрази на физическия свят. Както първообразът на Земята и те не възникват и не умират, те също са вечни. Както Земята има своя вечен първообраз, така също всеки минерал, всяко растение, всяко животно, всеки човек има своя първообраз , който сияе във вечността в красота и великолепие. Човек трябва да се научи все повече да се съединява с първообразите на нещата; трябва да се извиси до тях. През живота си той се учи да се свързва с тях чрез спомена. Когато във вечерната ретроспекция ученикът отправя поглед към изминалия ден и си спомня сцените през деня, радостите и болките, които е изживял, но протичащи в обратен ред; когато си спомня радостите и болките, свързани със събитията на деня, и отново като спомен ги накара да преминат през душата, тогава той се поставя във връзка с този живот, който остава да съществува, който още е налице и без материалната действителност. Чрез своята фантазия човек трябва да извиква в обратен ред събитията (започвайки от настоящите и преминавайки към отминалите) на своя собствен живот и живота на другите, да накара да потекат през неговата душа радост и болка, които са били свързани с тези събития: по този начин той се учи да се извисява до съществата, които се въплътяват в радост и скръб, и се научава да живее съзнателно в душевния свят. Ние постоянно сме заобиколени от такива същества. Тогава се научаваме да ги възприемаме.
към текста >>

Чрез своята фантазия човек трябва да извиква в обратен ред събитията (започвайки от настоящите и преминавайки към отминалите) на своя собствен живот и живота на другите, да накара да потекат през неговата душа радост и болка, които са били свързани с тези събития: по този начин той се учи да се извисява до съществата, които се въплътяват в радост и скръб, и се научава да живее съзнателно в душевния свят.
Както първообразът на Земята и те не възникват и не умират, те също са вечни. Както Земята има своя вечен първообраз, така също всеки минерал, всяко растение, всяко животно, всеки човек има своя първообраз , който сияе във вечността в красота и великолепие. Човек трябва да се научи все повече да се съединява с първообразите на нещата; трябва да се извиси до тях. През живота си той се учи да се свързва с тях чрез спомена. Когато във вечерната ретроспекция ученикът отправя поглед към изминалия ден и си спомня сцените през деня, радостите и болките, които е изживял, но протичащи в обратен ред; когато си спомня радостите и болките, свързани със събитията на деня, и отново като спомен ги накара да преминат през душата, тогава той се поставя във връзка с този живот, който остава да съществува, който още е налице и без материалната действителност. Чрез своята фантазия човек трябва да извиква в обратен ред събитията (започвайки от настоящите и преминавайки към отминалите) на своя собствен живот и живота на другите, да накара да потекат през неговата душа радост и болка, които са били свързани с тези събития: по този начин той се учи да се извисява до съществата, които се въплътяват в радост и скръб, и се научава да живее съзнателно в душевния свят. Ние постоянно сме заобиколени от такива същества. Тогава се научаваме да ги възприемаме.
към текста >>

66. Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение GA_245 Указания за езотеричното обучение

Важното в случая е тези упражнения да се правят в тази последователност, в този ред.
Не е необходимо тези упражнения да се правят точно по един месец. Трябваше изобщо да се определи някакво време. Важното в случая е тези упражнения да се правят в тази последователност, в този ред. Който прави второто упражнение преди първото, няма да има никаква полза от това. Тъй като тъкмо редът е важен тук. Някои даже смятат, че трябва да започнат с шестото упражнение, с хармонизирането. Но как ще се хармонизира нещо, когато там няма нищо? Който не иска да прави упражненията в посочения ред, те няма да му донесат никаква полза.
към текста >>

Който не иска да прави упражненията в посочения ред, те няма да му донесат никаква полза.
Важното в случая е тези упражнения да се правят в тази последователност, в този ред. Който прави второто упражнение преди първото, няма да има никаква полза от това. Тъй като тъкмо редът е важен тук. Някои даже смятат, че трябва да започнат с шестото упражнение, с хармонизирането. Но как ще се хармонизира нещо, когато там няма нищо? Който не иска да прави упражненията в посочения ред, те няма да му донесат никаква полза. Както ако някой трябва да направи шест крачки по едно тясно мостче, а той иска да направи най-напред шестата крачка, също така безсмислено е да иска да започне с шестото упражнение.
към текста >>

67. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд GA_245 Указания за езотеричното обучение

Това, което често е описвано от хора, които са потъвали във вода, които са се давили; а именно че виждат в обратен ред своя живот в подвижни картини - тук може систематично да бъде изградено, така че човек да може да види всички резултати от своя съвременен земен живот.
Който медитира дълго време по посочения начин, той идва до положението постепенно да оформя образи и картини в спокойното етерно тяло на главата. В книгата, която цитирах, аз наричам това имагинации. И тези имагинации, които се изживяват в етерното тяло независимо от физическото тяло, са първото свръхсетивно впечатление, което можем да имаме. То ни поставя в положение напълно да се абстрахираме от физическото си тяло и да обхванем с вътрешен поглед назад чак до раждането нашия живот с неговите действия, с неговото движение, както при една картина. Това, което често е описвано от хора, които са потъвали във вода, които са се давили; а именно че виждат в обратен ред своя живот в подвижни картини - тук може систематично да бъде изградено, така че човек да може да види всички резултати от своя съвременен земен живот.
към текста >>

- Първо-начално ще бъдем в състояние да си представяме по този начин в обратен ред само отделни епизоди от живота през деня например от шест до три часа, от дванайсет до девет и т.н.
Да предположим, че при такава ретроспекция на живота през деня постигаме следното: изкачили сме една стълба. Сега си представяме, че първоначално сме горе, тогава стъпваме на последното стъпало, после на предпоследното и т.н. Така ние слизаме обратно надолу. - Първо-начално ще бъдем в състояние да си представяме по този начин в обратен ред само отделни епизоди от живота през деня например от шест до три часа, от дванайсет до девет и т.н. та чак до момента на събуждането. Но постепенно ние ще придобием един вид техника, с която действително сме в състояние вечерта или на следващата сутрин като в една обърната панорама да накараме да премине в картини в обратен ред животът ни, протекъл през изминалия ден или през предишния ден. Когато сме в състояние - и това е важното - с нашето мислене напълно да се освободим от начина, по който действителността протича триизмерно, тогава ще видим, как настъпва едно невероятно усилване на нашата воля. Ще достигнем това също и когато сме в състояние да усещаме една мелодия в обратен ред или когато си представяме една драма от пет действия да протича в обратен ред от петото към четвъртото и т.н. до първото действие.
към текста >>

Но постепенно ние ще придобием един вид техника, с която действително сме в състояние вечерта или на следващата сутрин като в една обърната панорама да накараме да премине в картини в обратен ред животът ни, протекъл през изминалия ден или през предишния ден.
Да предположим, че при такава ретроспекция на живота през деня постигаме следното: изкачили сме една стълба. Сега си представяме, че първоначално сме горе, тогава стъпваме на последното стъпало, после на предпоследното и т.н. Така ние слизаме обратно надолу. - Първо-начално ще бъдем в състояние да си представяме по този начин в обратен ред само отделни епизоди от живота през деня например от шест до три часа, от дванайсет до девет и т.н. та чак до момента на събуждането. Но постепенно ние ще придобием един вид техника, с която действително сме в състояние вечерта или на следващата сутрин като в една обърната панорама да накараме да премине в картини в обратен ред животът ни, протекъл през изминалия ден или през предишния ден. Когато сме в състояние - и това е важното - с нашето мислене напълно да се освободим от начина, по който действителността протича триизмерно, тогава ще видим, как настъпва едно невероятно усилване на нашата воля. Ще достигнем това също и когато сме в състояние да усещаме една мелодия в обратен ред или когато си представяме една драма от пет действия да протича в обратен ред от петото към четвъртото и т.н. до първото действие. Чрез всички тези средства ние усилваме волята, при което я засилваме вътрешно и я откъсваме от нейната сетивна свързаност със събитията.
към текста >>

Ще достигнем това също и когато сме в състояние да усещаме една мелодия в обратен ред или когато си представяме една драма от пет действия да протича в обратен ред от петото към четвъртото и т.н.
Така ние слизаме обратно надолу. - Първо-начално ще бъдем в състояние да си представяме по този начин в обратен ред само отделни епизоди от живота през деня например от шест до три часа, от дванайсет до девет и т.н. та чак до момента на събуждането. Но постепенно ние ще придобием един вид техника, с която действително сме в състояние вечерта или на следващата сутрин като в една обърната панорама да накараме да премине в картини в обратен ред животът ни, протекъл през изминалия ден или през предишния ден. Когато сме в състояние - и това е важното - с нашето мислене напълно да се освободим от начина, по който действителността протича триизмерно, тогава ще видим, как настъпва едно невероятно усилване на нашата воля. Ще достигнем това също и когато сме в състояние да усещаме една мелодия в обратен ред или когато си представяме една драма от пет действия да протича в обратен ред от петото към четвъртото и т.н. до първото действие. Чрез всички тези средства ние усилваме волята, при което я засилваме вътрешно и я откъсваме от нейната сетивна свързаност със събитията.
към текста >>

Когато заживее и опознае духовния свят, човек осъзнава, че моралният световен ред не само е така реален както физическия, но притежава една по-висша реалност.
Бих желал да ви приведа два, но такива има много. Първият се състои в това, че получаваме съвсем други възгледи за моралния свят, различни от тези, които сме имали преди. За чистия интелектуализъм моралният свят съдържа нещо нереално. Разбира се, ако все още е останал порядъчен в рамките на материалистичното време, човекът се смята длъжен да прави по задължение това, което по традиция се смята за добро, но все пак, макар и да не си го признава, той мисли: с това, че е направено добро, не се е случило нещо, както когато през пространството премине светкавица или тътен на гръмотевица. Той не мисли за това, като за нещо реално. Когато заживее и опознае духовния свят, човек осъзнава, че моралният световен ред не само е така реален както физическия, но притежава една по-висша реалност. Постепенно той започва да разбира, че цялата тази епоха със своите физически съставки и процеси може да загине, да се разпадне; но това, което морално изтича от нас, устоява и продължава да действа. Просветва ни реалността на моралния свят. Физически и морален свят, съществуване и бъдеще стават едно. Ние действително изживяваме, че светът притежава също и морални закони като обективни закони.
към текста >>

Това съвременно човечество, което разглежда възникването на Земята, как Земята се е образувала от една първична мъглявина, как от тази мъглявина е възникнал животът, човекът, и от него като един вид Fata morgana (мираж) се е появил светът на идеите; това човечество, което е насочило поглед към топлинната смърт и смята, че всичко, в което човечеството живее, отново ще бъде заровено в едно голямо гробище: това човечество се нуждае от познание за моралния световен ред.
Това повишава отговорността спрямо света. Изобщо това ни дава едно съвсем друго съзнание, едно съзнание, от което съвременното човечество твърде много се нуждае. Това съвременно човечество, което разглежда възникването на Земята, как Земята се е образувала от една първична мъглявина, как от тази мъглявина е възникнал животът, човекът, и от него като един вид Fata morgana (мираж) се е появил светът на идеите; това човечество, което е насочило поглед към топлинната смърт и смята, че всичко, в което човечеството живее, отново ще бъде заровено в едно голямо гробище: това човечество се нуждае от познание за моралния световен ред. Всъщност то може да бъде напълно постигнато чрез духовното познание. Това сега аз мога само да скицирам.
към текста >>

68. Бележки GA_245 Указания за езотеричното обучение

Текстът е възпроизведен според един оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер, в който обаче в медитацията от петък срещу събота липсва третият ред отдолу нагоре и поради това го няма в първото издание на третата тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище».
23. Това наименование е дадено от Мария Щайнер при първото отпечатване в третата тетрадка «От съдържанията на Езотеричното училище». Този текст е взет дословно от едно писмо от 4. Август 1907 до един ученик. В съответствие с това правилото «Към предишното всеки ден» за осмата мантра беше дадено по-късно. С голяма вероятност може да се приеме, че в началото тези медитации са били давани само на малко ученици и едва по-късно общо на всички, тъй като в общите езотерични уроци за тях се споменава едва от 1909/10. Текстът е възпроизведен според един оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер, в който обаче в медитацията от петък срещу събота липсва третият ред отдолу нагоре и поради това го няма в първото издание на третата тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище». Вероятно този ред е бил добавен от Рудолф Щайнер по-късно, тъй като се съдържа в различни други налични ръкописи, също и на Мария Щайнер.
към текста >>

Вероятно този ред е бил добавен от Рудолф Щайнер по-късно, тъй като се съдържа в различни други налични ръкописи, също и на Мария Щайнер.
Този текст е взет дословно от едно писмо от 4. Август 1907 до един ученик. В съответствие с това правилото «Към предишното всеки ден» за осмата мантра беше дадено по-късно. С голяма вероятност може да се приеме, че в началото тези медитации са били давани само на малко ученици и едва по-късно общо на всички, тъй като в общите езотерични уроци за тях се споменава едва от 1909/10. Текстът е възпроизведен според един оригинален ръкопис на Рудолф Щайнер, в който обаче в медитацията от петък срещу събота липсва третият ред отдолу нагоре и поради това го няма в първото издание на третата тетрадка на «От съдържанията на Езотеричното училище». Вероятно този ред е бил добавен от Рудолф Щайнер по-късно, тъй като се съдържа в различни други налични ръкописи, също и на Мария Щайнер.
към текста >>

Според два налични еднакви текста последният ред на тази мантра е «...да бликне кат извор».
29. Наименованието «Мантра-медитация, която обхваща волята» за медитацията «Победоносен Дух... » е дадено от Мария Щайнер при публикуването в «Из съдържанията на Езотеричното училище». В един наличен текст тя се нарича също «Молба за силна воля». Според два налични еднакви текста последният ред на тази мантра е «...да бликне кат извор». А не «блика кат извор», както е в първото издание.
към текста >>

69. Съдържание GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

В периода на Камалока след смъртта човек изживява в обратен ред опитностите, изпитани по време на сън.
Изследване на живота между смъртта и новото раждане. Трансформацията на неизползвани физически сили в духовни сили след смъртта. В периода на Камалока след смъртта човек изживява в обратен ред опитностите, изпитани по време на сън. Границите, поставени от науката и религията за да спират навлизането в духовните светове.
към текста >>

70. 4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Тя стигна по-близо до истината за Осмата Сфера отколкото беше Синет и създаде тази противотежест, давайки израз в "Тайната Доктрина" на ред злоупотреби с темите за Юдаизма и Християнството, примесени с определено учение за естеството на Йехова.
Тя се зае да създаде тази противотежест малко по-малко ще разберем това следвайки определен курс. Тя стигна по-близо до истината за Осмата Сфера отколкото беше Синет и създаде тази противотежест, давайки израз в "Тайната Доктрина" на ред злоупотреби с темите за Юдаизма и Християнството, примесени с определено учение за естеството на Йехова. По този начин, каквото бе оправила от едната страна, тя се опита да го балансира от другата, така че да не бъдат причинени твърде много вреди на течението на индийския окултизъм. Тя знаеше, че такива истини не остават само теории или пък без ефект, както други теории касаещи физическия план. Теории като онези, за които говорим, проникват в живота на душата и оцветяват разбиранията и чувствата на хората; наистина те бяха обмислени да обърнат душите в определена посока. Цялата работа е неразрешима бъркотия от заблуди.
към текста >>

71. 7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

След това в периода на Камалока човек изживява всички опитности от нощите си в обратен ред.
По правило обаче на човек не му достига силата да стане съзнателен за тази дейност и затова той няма спомени по време на сън. В своята душа обаче той е много по-активен в съня, отколкото през будния живот. Сънуването не прекъсва тази дейност. Сънуването съответства на онова, което става в будния живот, когато полагаме големи усилия да си спомним; но ако в съня ние се напрегнем едва слабо, това отговаря на обичайния процес на спомняне през деня, когато не правим усилия, защото спомените идват от само себе си. След смъртта спомените, които имаме от завършилия буден живот, скоро свършват. След това в периода на Камалока човек изживява всички опитности от нощите си в обратен ред.
към текста >>

Тези неща са свързани с ред определени тайни на живота, с много особени тайни от живота.
Тези неща са свързани с ред определени тайни на живота, с много особени тайни от живота. Работата е там, че откриваме определени неща в истинския смисъл на думата, само когато можем да поставим правилните въпроси. Не всеки въпрос е правилно поставен; трябва да изчакаме, докато станем способни, така да се каже, да поставяме въпросите по правилния начин.
към текста >>

72. 9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

В Световния Ред тези същества са жестоки противници на човешката Земна природа, така че ако той поради слабост се съюзи с тях а това като посочих е възможно той се съюзява с враговете на човека на Земята.
Ние чухме, че когато човек прониже воала на природата и проникне в скрития зад природата свят, той се натъква на Ариманически същества, същества отдадени на разрушение. В Световния Ред тези същества са жестоки противници на човешката Земна природа, така че ако той поради слабост се съюзи с тях а това като посочих е възможно той се съюзява с враговете на човека на Земята. Това е факт, и определена връзка, съществуваща между човешкото същество и Космоса, прави много да спомогне за такъв съюз.
към текста >>

Когато умрем, нашите мисли, чувства и воля не продължават; те се изчерпват и на свой ред се развива жълтото (невъзприемаемото).
Тук е тялото (червено) и тук скритото зад него което не е видимо и може да се възприема само с проникване в нервните окончания. Ако атомите не бяха приети като формиращи основата на света и някой излезеше извън тялото си чрез виждане /зрение/, той би стигнал до област, където съществата на разрушението са сграбчили целия човек. И вътре в това рисувам душевния живот, развиван от хората във физическия свят (в синьо). Така червеното и синьото изобразяват онова, за което човекът знае тук, а именно своята телесна природа и своя душевен живот. Но докато живеем между раждането и смъртта, недоловимото (в жълто) се развива и остава изцяло невъзприемаемо за нас. Когато умрем, нашите мисли, чувства и воля не продължават; те се изчерпват и на свой ред се развива жълтото (невъзприемаемото). Това увеличава силата си между смъртта и новото раждане и така става основата на следващата инкарнация. Ние се прераждаме с ново мислене, ново чувстване, нова воля и нова телесна природа. Така че когато говорим за онова, което се разкрива на душата ни тук на Земята, ние говорим за нещо, което привършва, не идва заедно с нас в следващото превъплъщение. За самата душа представителите на определени религиозни общности казват:
към текста >>

73. 10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Те са като Тантал, в смисъл че след смъртта, през периода на Камалока, когато преживяват своя живот за една трета от неговото времетраене в обратен ред, всичко им се отнема.
Днес в света могат да се видят много такива образи. Всички те са материалистични души, които нямат желание да разберат духовния свят. Те са като Тантал, в смисъл че след смъртта, през периода на Камалока, когато преживяват своя живот за една трета от неговото времетраене в обратен ред, всичко им се отнема. Отново и отново те имат чувството: с каква цел направих това или онова? Тъй като виждат някой от духовете на разрушението да го отнася и тогава осъзнават, че всъщност са го направили напразно! Това, разбира се, е илюзия; но такива души изпитват мъките на Тантал, защото духовете на унищожението са всичко около тях. Те не осъзнават, че целият Земен живот от раждането до смъртта ще бъде без смисъл и цел, ако не е бил обхванат от Духовете на Висшите Йерархии. Но тези души не могат да видят
към текста >>

Ние трябва само да постигнем онова, което би трябвало да постигнем, ако след 14 години наистина сме стигнали до момента да имаме свой собствен живот, който може на свой ред да породи нов живот.
Крайно необходимо е да се избегне възможността която действително съществува нашите членове да не се оценяват правилно един друг! Защото можете да разберете каква лоша услуга щеше бъде направена на нашата кауза, ако винаги се казваше: "Той е ръководителят и трябва да бъде следван" или "Той е председателят и ще разбере, че е било направено еди-какво си". Това просто не трябва да се прави. Какво би се случило, ако някой ден аз вече не съм там? Обществото веднага би се разпаднало! Ние трябва само да постигнем онова, което би трябвало да постигнем, ако след 14 години наистина сме стигнали до момента да имаме свой собствен живот, който може на свой ред да породи нов живот. Това не е невъзможно, ако помним нашите истински цели. Безспорно, сега има няколко трудни години, но ние трябва да преодоляваме подобни трудности. И може да бъде поставена различна стойност на много от онова, което аз самият трябва да допринасям, ако посоченото сега от мен се изпълнява. В настоящото време съществуват много видове трудности. Има определени неща, които не могат да бъдат казани безразборно и през последните четири дни пожелах да събера заедно малък, ограничен кръг от хора, за да говоря по теми, за които не мога да говоря пред цялата публика.
към текста >>

74. 2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Това не е нищо друго освен разумът, който донася ред и закон в хаоса на съдържанието на възприятията.
Първият е така нареченият материален подтик или нуждата да държим нашите сетива отворени за вливащия се в нас външен свят. Тук в нас прониква едно богато съдържание, обаче без ние да можем да упражним едно определящо влияние върху неговата природа. Тук всичко става с една безусловна необходимост. Това, което възприемаме се определя от вън; тук ние не сме свободни, а сме подчинени, трябва просто да се подчиним на заповедта на природната необходимост. Вторият подтик е подтикът на формата. Това не е нищо друго освен разумът, който донася ред и закон в хаоса на съдържанието на възприятията. Чрез неговата работа се внася система в опита. Но и тук също ние не сме свободни, така счита Шилер. Защото при тази негова работа разумът е подчинен на непроменимите закони на логиката. Както при първия подтик ние се намираме под властта на природната необходимост, така тук се намираме под властта на необходимостта на разума. И по отношение на двете свободата търси едно прибежищно място.
към текста >>

75. 1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Те възприемаха своето физическо тяло като един вид държавно облекло, което са получили от самия миров ред.
По-късно, в разцвета на Римската империя, хората престанаха да усещат свежестта на физическото тяло; те започнаха да усещат самото физическо тяло и се чувстваха, как да се изразя, като пъхнати в държавно облекло, и бяха убедени, че означават нещо главно поради силата, произтичаща от държавната униформа. Приблизително такова беше основното усещане, което естествено не може да бъде изразено с думи, но така или иначе то беше дълбоко присъщо на римляните. Те възприемаха своето физическо тяло като един вид държавно облекло, което са получили от самия миров ред.
към текста >>

76. 4.Четвърта лекция, 3 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Или с други думи, като художник, той не би искал да се отдалечава твърде много от Земята, а чисто и просто да я представи като един израз на духовно-божествения миров ред.
Нека накратко да проследим тези негови добросъвестни усилия. Той често подхваща една тема, която е прекалено сурова и земна и дори се чувствува задължен да не я променя много, а само да й предаде художествена форма. И погледнете в този смисъл как Гьоте работи върху образа на Гьотц фон Берлихинген. Той взема неговото чисто външно животоописание, неговата биография и започва да я пресъздава с истинско страхопочитание, да я драматизира и това се усеща дори в заглавието, защото първоначално то гласи: Историята на Готфрид Берлихинген, драматизирана с желязна ръка. Следователно, той взема една земна, физическа история и започва да я пресъздава с такова страхопочитание, че – променяйки повествованието съвсем леко накрая й придава драматична форма. Или с други думи, като художник, той не би искал да се отдалечава твърде много от Земята, а чисто и просто да я представи като един израз на духовно-божествения миров ред.
към текста >>

77. 5. Пета лекция, 8 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

И ако наистина вникнем в душевното родство на човека с божествено-духовно-физическия миров ред, тогава ние ще сме в състояние да приложим този възглед също и в нашата действителност.
И ако наистина вникнем в душевното родство на човека с божествено-духовно-физическия миров ред, тогава ние ще сме в състояние да приложим този възглед също и в нашата действителност. Но какво върши днешното познание? То се занимава само с онова, което съществува на Земята и дори се стреми да изследва звездните процеси и движения единствено с помощта на такива изчисления, които са валидни само в условията на физическия свят. Да, днешното научно познание е валидно само тук, на Земята. Но в услови ята на нейните бъдещи планетарни превъплъщения, в условията на Юпитер, Венера и Вулкан, днешното научно познание няма никаква стойност! Това което днес наричаме наука, е от значение само за Земните условия и съществува единствено в името на човешката свобода; обаче за Боговете, които ръководят космическата еволюция, тази наука е неизползваема.
към текста >>

78. 9. Бележки GA_276 Изкуството и неговата мисия

Единственият начин да се прехвърли мост между сетивните възприятия и духовния „световен ред“, а с това да се стигне и до едно по-дълбоко разбиране на света, се състои в преодоляването на съществуващите познавателни граници.
Когато Рудолф Щайнер започва да обосновава научно резултатите от своите „душевни наблюдения“, той установява, че особено в областта на философията, въпросът непрекъснато опира до границите на човешкото познание. За него става все по-ясно: Неспособността за нравствени действия се дължи тъкмо на обстоятелството, че науката капитулира пред границите на несетивния свят и предоставя този свят на мистиците. Единственият начин да се прехвърли мост между сетивните възприятия и духовния „световен ред“, а с това да се стигне и до едно по-дълбоко разбиране на света, се състои в преодоляването на съществуващите познавателни граници.
към текста >>

На свой ред Следатлантската епоха се състои от седем културни епохи:
На свой ред Следатлантската епоха се състои от седем културни епохи:
към текста >>

79. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

А през 1805 година той пише в своята книга за Винкелман: Когато природата съчетае всички свои сили, ред, мярка и хармония, тогава получаваме чувството за изкуство.
Големите гении не търсят понятия, те търсят мястото, където да могат да се ослушат, за да чуят какво им говорят боговете. Рихард Вагнер е съгласен с Гьоте, който вижда в изкуството продължение на природата. В нашето материалистично време човек вижда по друг начин. Гьоте съзира в нещата и между тях това, което природата се е стремяла да изрази. Гьоте пише от Италия:[2] Когато заставам пред художествени творби, в които живее голямото изкуство, виждам, че нещо като Бог говори от тях. А през 1805 година той пише в своята книга за Винкелман: Когато природата съчетае всички свои сили, ред, мярка и хармония, тогава получаваме чувството за изкуство. Друг път той казва: Нещата в природата не са напълно довършени, сякаш все още някаква тайна витае над тях. Във великата природа намеренията са възхитителни. Художникът трябва да ги реализира в творбите си.
към текста >>

За тази цел той се издига, като се изпълва с всички съвършенства и добродетели, призовава избор, ред, хармония и смисъл и най-накрая се извисява до създаване на творби на изкуството, което заема бляскаво място до останалите му дела и произведения.
[2] Гьоте пише от Италия: Тези висши творения на изкуството същевременно са били създадени от човека като най-висшите природни творения, съобразно истински и природни закони: всичко произволно, самомнително рухва. Тук има необходимост, има Бог.“ „Пътуване в Италия“, Рим, 6 септември 1787 г. в своята книга за Винкелман: има се предвид следното място от главата „Красотата“: „Тъй като човекът е поставен в апогея на природата, той гледа на себе си като на цяла една природа, която още веднъж трябва да сътвори в себе си един апогей. За тази цел той се издига, като се изпълва с всички съвършенства и добродетели, призовава избор, ред, хармония и смисъл и най-накрая се извисява до създаване на творби на изкуството, което заема бляскаво място до останалите му дела и произведения.
към текста >>

80. ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Нямах предвид, че в хронологическия ред все още има тонове, които звучат някак си заедно и биват възприемани като един тон.
Нямах предвид, че в хронологическия ред все още има тонове, които звучат някак си заедно и биват възприемани като един тон. Не това се има предвид, а че днес във връзка с развитието на човечеството и обратно на онова, което до съвремието е преживявано от много хора просто като един тон, човек започва да говори за нещо като разчленяване, разцепване на тона в самия него, за по-дълбоко навлизане в тона, към излизане надолу под тона и отгоре над тона към друг тон. И имах предвид, че разполагайки с така изменените същински тонове, заедно с двата полутона, които е образувал от тях, когато човек има тези три тона, той може да изрази варииращия основен тон. Тогава той е малко по-друг тон. И при нововъзникващите тонове, които образуват една малка мелодия, човек ще забележи, че трябва да отмести единия надолу, а другия - нагоре. Обаче тогава, когато ги отмести, той се натъква не на нашите обичайни тонове, а на тонове, които нашите тонови системи днес не притежават.
към текста >>

81. ВТОРО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 7 февруари 1921 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

И тогава идва ред на човека като цяло, при когото се усеща, че той представлява нещо ново в рамките на земната еволюция и че още не може да бъде поставен в непосредствена връзка с нещо космическо, както могат неговата глава като част и гръдните му органи като част.
Така тъкмо при китайците съществува дълбоко съзнание за връзката между човешката глава и горните сфери, между ритмичната система на човека, системата на белия дроб и сърцето и земята, в чиито процеси човекът участва посредством дишането, като чрез самото дишане ритмичната му система бива привеждана в движение. И тогава идва ред на човека като цяло, при когото се усеща, че той представлява нещо ново в рамките на земната еволюция и че още не може да бъде поставен в непосредствена връзка с нещо космическо, както могат неговата глава като част и гръдните му органи като част. Изобщо отношението на целия човек към космоса остава нещо неопределено.
към текста >>

82. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Така че може да се каже: Настроението в единия случай, при терцовото изживяване, е утвърждаване на вътрешното, осъзнаване на човека в самия себе си, при квинтовото изживяване имаме осъзнаване на човека в божествения световен ред.
Ако се върнем към терцовото изживяване - при голямата и при малката терца, - стигаме до едно вътрешно движение на човека. Азът е, така да се каже, вътре в границите на човешкия организъм. Човек преживява терците вътрешно. При прехода от терца към квинта - дори и когато има нещо друго помежду тях - той преживява прехода от вътрешно изживяване към външно изживяване. Така че може да се каже: Настроението в единия случай, при терцовото изживяване, е утвърждаване на вътрешното, осъзнаване на човека в самия себе си, при квинтовото изживяване имаме осъзнаване на човека в божествения световен ред. При квинтовото изживяване имаме излизане навън към вселената, а при терцовото изживяване е налице завръщане на човека в собствения му дом. Помежду им се намира изживяването на квартата.
към текста >>

83. Бележки. Към текста. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

За тази цел той се издига, като се изпълва с всички съвършенства и добродетели, призовава избор, ред, хармония и смисъл и най-накрая се извисява до създаване на творби на изкуството, което заема бляскаво място до останалите му дела и произведения.
39. Гьоте пише от Италия: Тези висши творения на изкуството същевременно са били създадени от човека като най-висшите природни творения, съобразно истински и природни закони: всичко произволно, самомнително рухва. Тук има необходимост, има Бог.“ „Пътуване в Италия“, Рим, 6 септември 1787 г. в своята книга за Винкелман: има се предвид следното място от главата „Красотата“: „Тъй като човекът е поставен в апогея на природата, той гледа на себе си като на цяла една природа, която още веднъж трябва да сътвори в себе си един апогей. За тази цел той се издига, като се изпълва с всички съвършенства и добродетели, призовава избор, ред, хармония и смисъл и най-накрая се извисява до създаване на творби на изкуството, което заема бляскаво място до останалите му дела и произведения.
към текста >>

84. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Когато ще дойде ред, следователно, да си обясним причината за това, ще можем по-дълбоко да проникнем в значението на тези библейски думи.
"И Бог заповяда на Ной, да направи ковчег, триста лакти дълъг, петдесет лакти широк и тридесет лакти висок." /Битие, 6, 15/. В тези мерки на Ноевия ковчег, ние имаме точно мерките за хармонията на човешкото тяло. Когато ще дойде ред, следователно, да си обясним причината за това, ще можем по-дълбоко да проникнем в значението на тези библейски думи.
към текста >>

85. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

От тук и чудесния социален ред в кошера!
Когато проучвате целия кошер, то Вие откривате нещо съвсем по-различно от една отделна пчела. Целият кошер има духовен живот, който по някой начин съответствува на живота на Сатурн, но на един по-нисш стадий, който пък на Венера ще достигне един по-висок стадий. Тялото на пчелата, обаче, е останало на нивото на Стария Сатурн. Ние наистина трябва да правим разлика между душата на целия кошер, която не е обикновена групова душа, по същество само по себе си и отделната пчела, която е запазила формата, през която човешкото тяло е преминало на Сатурн. Понеже пчелата е забавена в развитието си, като външно същество, тя е могла да придобие едно по-високо духовно съзнание. От тук и чудесния социален ред в кошера! Пчелата е символ на духовния човек, който не познава смъртност. Когато човекът е бил с такава духовност нашата планета е била в огнено състояние. Когато, като Венера, Земята ще стане доста огнена, човек отново ще стане духовно същество. Така, в пчелата ние имаме същество, което е огнено същество за окултистът.
към текста >>

86. 1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Ние ще постигнем това, само ако се издигнем над всекидневието и погледнем към основаването на този вид училища*1, като на един празничен акт, засягащ целия миров ред.
Скъпи мои приятели, просто сме длъжни да усетим цялата важност на нашите задачи, съзнавайки особената цел на този вид училища. Ето защо нека действително да конкретизираме нашите мисли, да ги формулираме с пределна точност и сила, и да вникнем в истинската мисия на тези училища. Ние ще постигнем това, само ако се издигнем над всекидневието и погледнем към основаването на този вид училища*1, като на един празничен акт, засягащ целия миров ред.
към текста >>

Обаче тъкмо чрез обстоятелството, че всички ние също усещаме празничното величие на днешния акт и неговото място в общия миров ред, г-н Молт заслужава и нашата пълна подкрепа.
Аз добре зная, че той съзнава колко недостатъчни са днес силите, необходими за напредъка на това начинание. Обаче тъкмо чрез обстоятелството, че всички ние също усещаме празничното величие на днешния акт и неговото място в общия миров ред, г-н Молт заслужава и нашата пълна подкрепа.
към текста >>

Това, което детето не съумява да върши както трябва в началото на своето съществува ние (вероятно ще Ви направи впечатление, че всичко,което изтъкваме от духовна гледна точка, изглежда в противоречие с установения външен ред на нещата), е че то не може да осъществява смяната между сън и будност според естествения за човешкото същество начин.
Обаче има и нещо друго, което детето не съумява да върши както трябва и ние следва да го знаем съвсем точно, за да постигнем съзвучие между двете съставни части а именно между физическото тяло на детето и неговия духовно-душевен свят. Това, което детето не съумява да върши както трябва в началото на своето съществува ние (вероятно ще Ви направи впечатление, че всичко,което изтъкваме от духовна гледна точка, изглежда в противоречие с установения външен ред на нещата), е че то не може да осъществява смяната между сън и будност според естествения за човешкото същество начин. Външно погледнато, ситуацията е следната: Детето сякаш спи съвсем добре; то спи много повече отколкото възрастния и прекарва по-голямата част от живота си в сън. Обаче това, което представлява вътрешната страна на съня и бодърствуването, остава неовладяно от детето.*7
към текста >>

87. 3. Трета лекция, 23.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Обаче нашият „долен човек" или „човекът-крайници", на когото са присъщи сетивни усещания като осезание, вкус, мирис и т.н., е несъмнено свързан с веществообмяната, която на свой ред има подчертано волев характер.
Изключително важна подробност за зрителните и слуховите усещания е, че те съвсем не са пасивни процеси; напротив, те са активни и волеви процеси. Понякога съвременната философия се досеща за тези неща и започва да търси всевъзможни изразни средства, които по правило само показват, колко далече стои тя от истината. Така например във философските трактати на Лотце ясно се говори за волева активност на сетивния живот*26. Обаче нашият „долен човек" или „човекът-крайници", на когото са присъщи сетивни усещания като осезание, вкус, мирис и т.н., е несъмнено свързан с веществообмяната, която на свой ред има подчертано волев характер.
към текста >>

Сега идва ред на въпросът: Как се отразяват тези мъртви сили върху човешката природа?
Сега идва ред на въпросът: Как се отразяват тези мъртви сили върху човешката природа? Защото смъртоносните сили, намиращи се във външния свят, несъмнено засягат и човека; да, ако човекът не вливаше животворни сили във външната природа, тя отдавна щеше да загине. Но как точно действуват тези смъртоносни сили в човешкия организъм? С тяхна помощ човек поддържа онези процеси, които протичат по линията от костната система към нервната система. Това, което изгражда костите и всичко свързано с тях, е коренно различно от градивните елементи на другите системи. В нас непрекъснато пулсират смъртоносните сили и чрез тях ние имаме нашите кости.
към текста >>

88. 4. Четвърта лекция, 25.08.1919 GA_293 Общото човекознание

На свой ред, то също овладява нагона и по ражда не само вдълбочаване, но и нещо друго: Чрез астралното тяло, инстинктът и нагонът се издигат до нашето съзнание, проявявайки се вече като силни и горещи желания, като страсти.
Но човекът е обгърнат и от своето астрално тяло, което е още по-фино. На свой ред, то също овладява нагона и по ражда не само вдълбочаване, но и нещо друго: Чрез астралното тяло, инстинктът и нагонът се издигат до нашето съзнание, проявявайки се вече като силни и горещи желания, като страсти.
към текста >>

Сега идва ред на въпросът: Какво всъщност става, ако в своя Аз, т.е.
Сега идва ред на въпросът: Какво всъщност става, ако в своя Аз, т.е. в своята Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа и Съзнаваща Душа следователно тук не става дума за животните,човекът осмисли всичко онова, което живее в неговото тяло под формата на инстинкти, нагони и страсти? Между отделните душевни прояви на съвременния човек няма резки граници, защото така както се разиграват в областта на физическото тяло те често преливат една в друга. Днешните психолози са поставени на кръстопът: те не знаят, дали строго да разграничават отделните душевни прояви, или да ги разглеждат като едно цяло! И все пак у някои психолози се долавя старото разграничаване между воля, чувства и мисли; докато други, Например тези, които са повлияни от Хербарт, изместват нещата в посока на представите, а повлияните от Вунд в посока на волята. Впрочем хората нямат ясна представа, как точно да разгранича ват душевните сили.
към текста >>

И сега идва ред на въпросът: Как възпитанието може да се намеси във волевата природа на човека?
Защото, какво представлява например така наречената „социалистическа образователна програма"? Според нея децата трябва да се отнасят помежду си така, както и възрастните. Но това е най-погрешното, което може да се измисли в областта на възпитанието. Ние следва да сме наясно, че душевните и физическите сили на детето са в процес на развитие и като цяло се различават съществено от силите и отношенията, които са валидни при ежедневното общуване на възрастните. Накратко, преподаването и възпитанието трябва да се обърнат към по-дълбоката човешка природа, иначе те няма да постигнат нищо. И сега идва ред на въпросът: Как възпитанието може да се намеси във волевата природа на човека? Този въпрос е изключително сериозен.
към текста >>

89. 5. Пета лекция, 25.08.1919 GA_293 Общото човекознание

След като сте наясно с емоционалния елемент в мисловния процес от една страна, и с неговото присъствие във волевия процес от друга страна, Вие стигате до убеждението: Чувствата са като една срединна душевна дейност между мисленето и волята, оказвайки на свой ред влияние върху двата процеса.
След като сте наясно с емоционалния елемент в мисловния процес от една страна, и с неговото присъствие във волевия процес от друга страна, Вие стигате до убеждението: Чувствата са като една срединна душевна дейност между мисленето и волята, оказвайки на свой ред влияние върху двата процеса.
към текста >>

90. 6. Шеста лекция, 27.08.1919 GA_293 Общото човекознание

И сега идва ред на въпроса: До каква степен съзнанието се намесва в живота на чувствата?
Както вече споменах, чувствата се намират по средата. И сега идва ред на въпроса: До каква степен съзнанието се намесва в живота на чувствата? Те са разположени, така да се каже, на границата между будността и съня. Вие познавате Вашите лични чувства толкова, колкото и сънищата, само че за сънищата „си спомняте", а чувствата изживявате непосредствено. Обаче душевната нагласа, с която се обръщате към Вашите чувства не се различава от душевната нагласа, която имате спрямо Вашите сънища. Денем Вие сте не само буден човек, доколкото мислите, не само спящ човек, доколкото проявявате воля, но и сънуващ човек, доколкото изпитвате едни или други чувства.
към текста >>

Но сега идва ред на един друг въпрос: Какво е отношението на човешкия „Аз" към тези различни степени на съзнание?
Но сега идва ред на един друг въпрос: Какво е отношението на човешкия „Аз" към тези различни степени на съзнание? Най-лесно ще си отговорите на този въпрос, ако вземете в съображение неоспоримия факт, че всъщност това, което наричаме „свят" или „Космос" е сбор от различни дейности. За нас тези дейности са видими в многообразните проявления на елементарните Същества и сили. Например жизнената сила на етерното тяло е навсякъде около нас. А между елементарните сили и жизнената сила е разположено всичко, което поражда, примерно, топлината и огъня. Замислете се само, че ние действително сме поставени всред едно обкръжение, където огънят предизвиква всевъзможни явления.
към текста >>

91. 8. Осма лекция, 29.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Сега идва ред да поставим въпроса: Как възникват спомените?
Спомнянето и забравянето могат да бъдат поставени в сферата на волевата активност, ако знаем, че сънят и бодърствува нето имат пряко отношение към тях. Сега идва ред да поставим въпроса: Как възникват спомените?
към текста >>

Вие слагате в ред тази воля, а заедно с нея и паметовите способности, само благодарение на това, че създавате строго определени навици.
Да предположим, че имаме за цел да пробудим у детето, и то чрез подходящи средства, един жив интерес към животинското царство. Естествено, този интерес не може да възникне за един ден. Необходимо е цялото обучение да бъде замислено по такъв начин, че все повече и повече да засилва интересът към животинския свят. Ако едно дете е обучавано по този начин, неговата воля ще му позволява да извлича от подсъзнанието особено подходящи и точни представи за животинското царство. Вие слагате в ред тази воля, а заедно с нея и паметовите способности, само благодарение на това, че създавате строго определени навици. С други думи: Вие не трябва да забравяте, че всичко което пробужда силен интерес у детето, допринася и за укрепване на неговата памет. Защото паметовите способности израстват не от интелектуалните упражнения, а от чувствата и волята.
към текста >>

Нашите абстрактно мислещи съвременници могат да ни изненадат с ред чудновати твърдения.
Обаче ако поискате да вникнете в това „Азово сетиво" както се опитах да направя и аз в моята „философия на свободата", Вие ще се убедите, че става дума за нещо много сложно. Как впрочем да си обясним начина, по който възприемаме „Азът" на другите хора? Нашите абстрактно мислещи съвременници могат да ни изненадат с ред чудновати твърдения. Те казват: Всъщност ние имаме пред себе си външния образ на човека, чуваме неговия глас и това е достатъчно, за да приемем, че и ние самите изглеждаме като него, и че в себе си крием духовно-душевната същност на човека изобщо. И по аналогия, те заключават: Както у мен има едно мислещо, чувствуващо и волево същество, така е устроен и другия човек.
към текста >>

После идва ред на слуховите, топлинни, зрителни, вкусови и мирисни усещания.
После идва ред на слуховите, топлинни, зрителни, вкусови и мирисни усещания. За всяко едно от тях ние разполагаме с определен сетивен орган. Следва „сетивото за равновесие". Благодарение на един вътрешен усет, ние много добре знаем, кога да се наклоним в дясно или ляво, напред или назад, за да останем в изправено положение. Когато този сетивен орган е повреден, ние „губим" равновесие и залитаме; в този случай ние не можем да постигнем равновесие, също както не можем да разграничаваме цветовете при някакъв дефект в зрението.
към текста >>

Едва сега идва ред на Вашите съждения.
Както се убедихте, зрителният акт е нещо твърде сложно. Като нормални и здрави хора, разполагайки с определено вътрешно единство на душевните сили. Вие непрекъснато се стремите да обединявате в себе си двата вида възприятия, получени с помощта на „зрителното" и „двигателното" сетиво. Вие бихте се взирали в един червен кръг с пълно недоумение, ако нямахте възможност да възприемате цвета и формата по два коренно различни начина. А после, ако мога така да се изразя, Вие сте вътрешно принудени да ги слеете в едно цялостно възприятие. Едва сега идва ред на Вашите съждения. Те са като един жив процес, който протича във Вашето собствено тяло благодарение на факта, че Вашите сетива Ви поднасят околния свят раздробен на части. Светът застава пред Вас, раздробен на дванадесет различни части и едва после, в съждението, Вие отново ги свързвате в едно цяло, понеже те просто не искат да съществуват извън него. Формата на кръга никога не би могла да бъде осъзната, ако я възприемаме само с двигателното сетиво; от друга страна и цветът не би могъл да съществува, ако си служим единствено с очите. Нещата просто Ви принуждават да ги обединявате и практически Вие вършите това с голяма вътрешна готовност. А съжденията те са дело на цялостния човек.
към текста >>

92. 11. Единадесета лекция, 02.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Вие подпомагате „човекът-крайници" и част от „човекът-гърди", а те на свой ред пробуждат „човекът-глава".
Строго погледнато като възпитатели ние имаме задачата да формираме само „човекът-крайници" и част от "човекът-гърди". Тук ние се доближаваме до истинската същност на педагогическото изкуство. Вие подпомагате „човекът-крайници" и част от „човекът-гърди", а те на свой ред пробуждат „човекът-глава". Защото тъкмо тези „човеци" могат по-късно да пробудят „човекът-глава". И сега Вие усещате, че детето носи в себе си нещо забележително. То Ви поднася всичко, което сваля от духовния свят още в мига на раждането: своят съвършен Дух и своята относително съвършена душа. И Вие имате само да оформите това, което у детето се явява като несъвършен Дух и като още по-несъвършена душа.
към текста >>

93. 12. Дванадесета лекция, 03.09.1919 GA_293 Общото човекознание

После идва ред на дишането, на храносмилателната система, мозъка, нервите, сетивните органи; а сега се изправяме пред задачата да си обясним единството между всички тези органи и външния свят.
Доколкото човекът представлява един физически организъм, най-напред ние забелязваме неговата костна система и неговите му скули. После стигаме до кръвообръщението и органите, които отговарят за него. После идва ред на дишането, на храносмилателната система, мозъка, нервите, сетивните органи; а сега се изправяме пред задачата да си обясним единството между всички тези органи и външния свят.
към текста >>

анти-растителният процес се свързва с инкарната, с човешкото тяло, което на свой ред също е един вид „средна част" от природните процеси.
То е пълната противоположност на всичко онова, което се извършва в условията на растителния свят. Дишането на човека е анти-растително царство, което вътрешно се свързва с хранителния процес, представляващ средната част на горенето, каквото го наблюдаваме във външния свят. Виждате ли, в нашата гръдна област се разиграват два процеса: От една страна имаме анти-растителния процес, осъществяван с помощта на дишането, а от друга средната част на процеса, който наблюдаваме във външния свят. Те са в дълбока взаимна връзка и тук ние се докосваме до тайнствената близост между тялото и душата. Работата е там, че до като дихателният процес се свързва с останалите природни процеси, чиято средна част намираме у човека, в същото време душевните сили, т.е. анти-растителният процес се свързва с инкарната, с човешкото тяло, което на свой ред също е един вид „средна част" от природните процеси. Дълго и напразно науката ще размишлява за връзките между тялото и душата, ако не потърси отговора тъкмо в тайнствената близост между душевно-нюансираното дишане и инкарнираната средна част на природните процеси. Тези природни процеси нито възникват, нито" път завършват в човешкия организъм; техният край настъпва едва след като човек ги отдели от себе си. Човекът се свързва физически само със средната част на природните процеси, които той одушевява с помощта на дихателния процес.
към текста >>

Сега идва ред на нещо, което трябва да бъде разбрано на всяка цена, ако държим да имаме вярна представа за човека; нещо, на което съвременната наука почти не обръща внимание.
Сега идва ред на нещо, което трябва да бъде разбрано на всяка цена, ако държим да имаме вярна представа за човека; нещо, на което съвременната наука почти не обръща внимание. Забележете какво става, когато свивате ръката си. Свивайки мускулите на предмишницата, Вие осъществявате един напълно механичен процес. Представете си, че имате следното изходно положение.
към текста >>

94. 13. Тринадесета лекция, 04.09.1919 GA_293 Общото човекознание

А на свой ред продължителният сън отново насърчава физическите усилия, идващи не от главата, а от гръдно-стомашната система.
Тези, че у него се поражда едно твърде голямо родство с Духа. Докато работим физически, Духът, който е вън, ни обгръща отвсякъде, и оказва огромно влияние върху нас. Прекомерните физически усилия ни правят прекомерно духовни. А най-важната последица от това е, че трябва да се предоставим на Духа за продължително време, с една дума ние трябва да спим. Прекалим ли с физическите усилия, налага се да прекарваме в сън големи периоди от време. А на свой ред продължителният сън отново насърчава физическите усилия, идващи не от главата, а от гръдно-стомашната система. Тези усилия пробуждат жизнените сили; ние се сгорещяваме. Кръвта бушува в нас, докато спейки, ние не създаваме условия за да осъществи тя своите задачи в човешкото тяло. Ето защо, потъвайки в сън след изтощителна физическа работа, ние изпитваме един вид удоволствие.
към текста >>

95. 14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Извънредно важно е да знаем, как говорещият човек прави непрекъснати опити във въздушното пространство, целящи да свържат различните отломки на една свръхсетивна глава в нещо цялостно, и как тези отломки непрекъснато се превръщат във вълнообразни движения, които на свой ред се сблъскват с видимата физическа глава.
Човешкият говор е един непрекъснат опит, предприеман от ларинкса във въздушното пространство, целящ да превърне себе си в глава. И когато ларинксът се опитва да наподоби горната част на главата, тогава възникват онези звуци, които ясно показват как човешката природа се стреми да ги задържи в себе си. Когато човешкият ларинкс поиска да се превърне в нос, отново възникват пречки от страна на истинския нос. Несполучливият опит на ларинкса да се превърне в нос води до появата на носовите гласни. Следователно, истинският нос спъва въздушния нос, който се проявява като носови гласни. Извънредно важно е да знаем, как говорещият човек прави непрекъснати опити във въздушното пространство, целящи да свържат различните отломки на една свръхсетивна глава в нещо цялостно, и как тези отломки непрекъснато се превръщат във вълнообразни движения, които на свой ред се сблъскват с видимата физическа глава. Да, ето как стоят нещата с човешкия говор.
към текста >>

Ето как ние укрепваме, разбира се само в душевен смисъл, формирането на говора, а именно когато съзнателно внасяме граматическите закономерности: Изобщо всичко онова, което идва от говоримия език, за да породи на свой ред писа нето и четенето.
И сега Вие няма да се изненадате, че в мига, когато физическата глава е вече готова, т.е. с настъпването на седмата година и протичащата тогава смяна на млечните зъби, се дава и благоприятната възможност за изграждането на един вид костна система в невидимата душевна глава, която се отделя от ларинкса. Да, налага се да съществува и един вид душевна костна система. И ние постигаме това, когато развиваме говора не просто чрез механично подражание, а с усет и разбиране за граматическите закони. Нека да не забравяме, скъпи мои приятели, че възпитавайки децата през първите училищни години, ние трябва да положим такива душевни усилия, които са близки до усилията на физическия организъм, съпровождащи смяната на млечните зъби! Ето как ние укрепваме, разбира се само в душевен смисъл, формирането на говора, а именно когато съзнателно внасяме граматическите закономерности: Изобщо всичко онова, което идва от говоримия език, за да породи на свой ред писа нето и четенето. Ние обгръщаме човешкия говор с истинска душевна светлина и топлина само тогава, когато знаем, че думите, които човек произнася, фактически носят в себе си копнежа да се превърнат в „глава".
към текста >>

Едва ли ще се изпълните с истински ентусиазъм за постигането на този педагогически морал, ако пропуснете фундаменталния извод: самата глава е вече един цялостен човек, чиито „крайници" и „гърди" са значително атрофирани; на свой ред „човекът-крайници" също разполага с една напълно атрофирана глава, докато най-после при „човекът-гърди" се постига истинското равновесие от страна на „главата" и „крайниците".
Едва ли ще се изпълните с истински ентусиазъм за постигането на този педагогически морал, ако пропуснете фундаменталния извод: самата глава е вече един цялостен човек, чиито „крайници" и „гърди" са значително атрофирани; на свой ред „човекът-крайници" също разполага с една напълно атрофирана глава, докато най-после при „човекът-гърди" се постига истинското равновесие от страна на „главата" и „крайниците". Ако вникнете в този фундаментален извод, Вие неизбежно ще усетите прилив на такива вътрешни сили, от които ще се разгори необходимия ентусиазъм за Вашия педагогически морал.
към текста >>

96. Бележки GA_293 Общото човекознание

На своя ред Следатлантската епоха се състои от седем културни епохи:
На своя ред Следатлантската епоха се състои от седем културни епохи:
към текста >>

97. 1.ПЪРВИ СЕМИНАР. Щутгарт, 21.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Естествено идеалните хора, които се управляват от предписаните хармония па космическия ред, притежават тези четири части на човешката същност.
В духовен аспект ние разделяме човешката същност на Аз, астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло. Естествено идеалните хора, които се управляват от предписаните хармония па космическия ред, притежават тези четири части на човешката същност. Но в действителност това не се открива в никоя човешка същност. От тук следва, че човешката същност не е завършена, а възпитанието и обучението трябва да служат за това да се направи от човека пълноценен човек. Всеки един от четирите елемента управлява някои от останалите и резултатът от възпитанието и обучението трябва да е постигане на хармония между четирите части.
към текста >>

98. 7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Преди всеки нов ред дишането съзнателно трябва да се оправи.
Преди всеки нов ред дишането съзнателно трябва да се оправи. Съставните думи трябва да се четат наведнъж.
към текста >>

Вие трябва непременно да можете да опишете на 13-14 годишните момчета и момичета как са се събрали тези походи, как са тръгнали и как без ред са се движили към Ориента и как поради не благоприятни обстоятелства, но и поради намесата на чужди народи са били погубени много хора.
След това Вие ще опишете как тези походи са тръгнали към Ориента и как са загинали чудовищно много хора, често преди да са го достигнали. Вие трябва непременно да можете да опишете на 13-14 годишните момчета и момичета как са се събрали тези походи, как са тръгнали и как без ред са се движили към Ориента и как поради не благоприятни обстоятелства, но и поради намесата на чужди народи са били погубени много хора.
към текста >>

Това отделяне на духовната страна на християнството от световния църковен ред е било нещо съвсем ново по това .
Но Вие можете също да описвате и да кажете на децата: "Виждате ли деца, европейците най-напред са опознали гърците; още през първото хилядолетие те са се отделили от Рим, но са останали християни. Във всички Западни области се е вярвало, че изобщо не можеш да бъдеш християнин, ако не зачиташ папата като глава на църквата." Сега изяснете на децата, как кръстоносците са научили за голяма своя изненада и поука, че има и християни, които не признават римския папа. Това отделяне на духовната страна на християнството от световния църковен ред е било нещо съвсем ново по това . Това става ясно на децата.
към текста >>

99. 8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Р.Щ.: Съдържанието на стихотворението е такова, че първите четири изречения звучат като очакване, а последният ред е обобщението на първите редове.
Р.Щ.: Съдържанието на стихотворението е такова, че първите четири изречения звучат като очакване, а последният ред е обобщението на първите редове.
към текста >>

Затова, когато има проблеми със способностите на детето, Вие по някакъв начин тактично трябва да се осведомите от родителите, дали неговата храносмилателна дейност е в ред.
В началото на днешното обсъждане исках да Ви покажа, че при едно дарование не е без значение организираната диета на детето. Вие трябва да внимавате да не страда храносмилателната система на детето. Затова, когато има проблеми със способностите на детето, Вие по някакъв начин тактично трябва да се осведомите от родителите, дали неговата храносмилателна дейност е в ред. Опитайте да въздействувате за това, тя да бъде регулирана.
към текста >>

100. 11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Вие трябва да се опитате именно чрез връзките между човешката душевност с растенията да постигнете ред в растителното царство.
Днес все още няма едно прилежно подреждане на растенията. Вие трябва да се опитате именно чрез връзките между човешката душевност с растенията да постигнете ред в растителното царство. Ние искаме да има ред в растителния свят.
към текста >>

Ние искаме да има ред в растителния свят.
Днес все още няма едно прилежно подреждане на растенията. Вие трябва да се опитате именно чрез връзките между човешката душевност с растенията да постигнете ред в растителното царство. Ние искаме да има ред в растителния свят.
към текста >>

101. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 5.9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Ако се наредите така един до друг, кой под ред би бил Хенрих I, кои под ред биха били маджарите около 926 година?
Проследете поколенията и обяснете на детето, че една поредица от три поколения прави около сто години. За сто години минават три поколения. Преди сто години са били прародителите. Преди девет столетия са били не три, а 9.3=27 генерации. На детето се казва: "Представи си, ти държиш баща си за ръка, той е хванал твоя дядо, той пък твоя пра-дядо и т.н. Ако се наредите така един до друг, кой под ред би бил Хенрих I, кои под ред биха били маджарите около 926 година? Двадесет и седмия човек би бил тогава."След това бих представил тези неща нагледно. След като по този начин създам конкретна представа на децата за времето, бих им описал нашествията на маджарите. Бих им обяснил как по това време маджарите са нападнали Средна Европа. Как диво са настъпвали те, така че всички са трябвало да бягат. Как след това нахлулите маджари са опожарявали села и гори.
към текста >>

102. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919 GA_296 Възпитанието

Но същото важи и в обратен ред.
Но същото важи и в обратен ред. Ако любовта не бъде развита правилно, ще липсва и свободата. Ако наподобяването не бъде развито правилно, анималистичните нагони ще се усилят.
към текста >>

В тези три области, тъй като те са разбъркани хаотично, ние трябва да внесем ред.
Икономиката не може да бъде обособена като ренесанс. Защото, естествено може да се живее според римското право, децата или младежите могат да се възпитават според гръцката духовна структура, но не може да се яде това, което са яли гърците, защото човек не би могъл да се насити с него. Икономическият живот трябва да е съвременен. И така третият елемент е европейския цивилизационно-стопански живот. В тези три области, тъй като те са разбъркани хаотично, ние трябва да внесем ред. Това може да се осъществи само посредством триделния социален организъм.
към текста >>

Затова пролетариатът разбира това, което ще се каже в смисъла на новия ред.
Пролетариатът се стреми натам. То има все още неупотребен мозък. Лимонът е все още неизтискан, тогава в мозъка се изкачва и нещо атавистично. Затова пролетариатът разбира това, което ще се каже в смисъла на новия ред. А днес нещата са поставени така, че в общи линии целия пролетариат би имал достъп до тези неща, само не и водачът, тъй като те са станали граждански. Те са по-големи еснафи от действителните еснафи. Те са превзели еснафството и са го развили до един вид висша култура. От другата страна съществува едно ужасно послушание. Това послушание ще трябва да бъде прекратено едва в бъдеще.
към текста >>

103. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919 GA_296 Възпитанието

Преди всичко е нужно да разберем това, че е правилно да се говори, че в бъдеще човечеството трябва да се проникне от социален ред.
Преди всичко е нужно да разберем това, че е правилно да се говори, че в бъдеще човечеството трябва да се проникне от социален ред. Но че е наложително този социален ред да бъде осъществен от самите хората, когато те благоволят да се вслушат в науката на посветените за имагинациите, инспирациите и интуициите. Това е сериозно нещо, защото аз не ви казвам нищо по-малко от това, че без Духовната наука не би имало социално преустрояване в бъдещето, но това е истина. Вие никога няма да имате възможността да накарате хората да разберат, че неща като интуиция, имагинация, инспирация са необходими когато например предоставите училището на държавата. Защото в какво прави държавата от училищата?
към текста >>

Но че е наложително този социален ред да бъде осъществен от самите хората, когато те благоволят да се вслушат в науката на посветените за имагинациите, инспирациите и интуициите.
Преди всичко е нужно да разберем това, че е правилно да се говори, че в бъдеще човечеството трябва да се проникне от социален ред. Но че е наложително този социален ред да бъде осъществен от самите хората, когато те благоволят да се вслушат в науката на посветените за имагинациите, инспирациите и интуициите. Това е сериозно нещо, защото аз не ви казвам нищо по-малко от това, че без Духовната наука не би имало социално преустрояване в бъдещето, но това е истина. Вие никога няма да имате възможността да накарате хората да разберат, че неща като интуиция, имагинация, инспирация са необходими когато например предоставите училището на държавата. Защото в какво прави държавата от училищата?
към текста >>

104. Съдържание GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност
Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност
към текста >>

105. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Защото днес ние с право искаме да запитаме: какво трябва да се случи, за да възникне сред нас социален ред, социални институции, които не са така трагични, каквито са днешните, да са по-малко застрашителни от днешните?
И ако във всички епохи на човешкото развитие това изискване е стояло над човечеството, тогава ще можем да кажем: тъкмо сега, тъй като сме достигнали толкова напред в областта на външното познание за природата, тъкмо сега в най-силна степен пред нас стои изискването да можем да работим с Духа. Ето защо социалният въпрос в наше време е на първо място възпитателен въпрос. Защото днес ние с право искаме да запитаме: какво трябва да се случи, за да възникне сред нас социален ред, социални институции, които не са така трагични, каквито са днешните, да са по-малко застрашителни от днешните? Не можем да си дадем друг отговор освен следния: първо, ще трябва да поставим хора в практическия живот, в социалната общност, които да са възпитавани, изхождайки от Духа, изхождайки от работата с Духа. Тъкмо към такова познание за възпитанието в различните възрасти на човека, което да е същевременно и едно непреставащо действие в живота, се стреми онази духовност в живота, която според мнението, застъпвано тук, трябва да се превърне в основа за това възпитание. Защото в детството Духът е по-близо до тялото, отколкото при възрастния човек. В детството виждаме как физическата природа бива пластично изваяна от Духа. Какво представлява тъкмо според днешното ни природознание мозъкът на детето, когато то се ражда?
към текста >>

Тайнствени духовни сили работят първоначално върху пластиката на човешкото тяло и ние като възпитатели сме призвани да работим, призвани сме не просто да наблюдаваме телесното, макар че никога не бива да пренебрегваме телесното, да виждаме как в него работи Духът и съзнателно да работим заедно с несъзнателния Дух, да вместим себе си не само в природния, но и в божествения световен ред.
Нека да разгледаме мозъка на едно 7-годишно дете, което ние приемаме за възпитаване в редовното училище: Мозъкът се е превърнал в едно чудно творение на изкуството, но едно творение на изкуството, върху което още трябва да се работи, върху което трябва да продължаваме да работим до завършването на редовното училище. Тайнствени духовни сили работят първоначално върху пластиката на човешкото тяло и ние като възпитатели сме призвани да работим, призвани сме не просто да наблюдаваме телесното, макар че никога не бива да пренебрегваме телесното, да виждаме как в него работи Духът и съзнателно да работим заедно с несъзнателния Дух, да вместим себе си не само в природния, но и в божествения световен ред.
към текста >>

Ето защо в хода на Валдорфското обучение, на Валдорфското възпитание ние открихме, че проблемът за възпитанието е преди всичко проблем на учителя: Какъв трябва да бъде учителят, за да може да бъде той естествен авторитет, посредник между божествения световен ред и детето?
Ето защо в хода на Валдорфското обучение, на Валдорфското възпитание ние открихме, че проблемът за възпитанието е преди всичко проблем на учителя: Какъв трябва да бъде учителят, за да може да бъде той естествен авторитет, посредник между божествения световен ред и детето?
към текста >>

106. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Защото днес ние с право искаме да запитаме: какво трябва да се случи, за да възникне сред нас социален ред, социални институции, които не са така трагични, каквито са днешните, да са по-малко застрашителни от днешните?
И ако във всички епохи на човешкото развитие това изискване е стояло над човечеството, тогава ще можем да кажем: тъкмо сега, тъй като сме достигнали толкова напред в областта на външното познание за природата, тъкмо сега в най-силна степен пред нас стои изискването да можем да работим с Духа. Ето защо социалният въпрос в наше време е на първо място възпитателен въпрос. Защото днес ние с право искаме да запитаме: какво трябва да се случи, за да възникне сред нас социален ред, социални институции, които не са така трагични, каквито са днешните, да са по-малко застрашителни от днешните? Не можем да си дадем друг отговор освен следния: първо, ще трябва да поставим хора в практическия живот, в социалната общност, които да са възпитавани, изхождайки от Духа, изхождайки от работата с Духа. Тъкмо към такова познание за възпитанието в различните възрасти на човека, което да е същевременно и едно непреставащо действие в живота, се стреми онази духовност в живота, която според мнението, застъпвано тук, трябва да се превърне в основа за това възпитание. Защото в детството Духът е по-близо до тялото, отколкото при възрастния човек. В детството виждаме как физическата природа бива пластично изваяна от Духа. Какво представлява тъкмо според днешното ни природознание мозъкът на детето, когато то се ражда?
към текста >>

Тайнствени духовни сили работят първоначално върху пластиката на човешкото тяло и ние като възпитатели сме призвани да работим, призвани сме не просто да наблюдаваме телесното, макар че никога не бива да пренебрегваме телесното, да виждаме как в него работи Духът и съзнателно да работим заедно с несъзнателния Дух, да вместим себе си не само в природния, но и в божествения световен ред.
Нека да разгледаме мозъка на едно 7-годишно дете, което ние приемаме за възпитаване в редовното училище: Мозъкът се е превърнал в едно чудно творение на изкуството, но едно творение на изкуството, върху което още трябва да се работи, върху което трябва да продължаваме да работим до завършването на редовното училище. Тайнствени духовни сили работят първоначално върху пластиката на човешкото тяло и ние като възпитатели сме призвани да работим, призвани сме не просто да наблюдаваме телесното, макар че никога не бива да пренебрегваме телесното, да виждаме как в него работи Духът и съзнателно да работим заедно с несъзнателния Дух, да вместим себе си не само в природния, но и в божествения световен ред.
към текста >>

Ето защо в хода на Валдорфското обучение, на Валдорфското възпитание ние открихме, че проблемът за възпитанието е преди всичко проблем на учителя: Какъв трябва да бъде учителят, за да може да бъде той естествен авторитет, посредник между божествения световен ред и детето?
Ето защо в хода на Валдорфското обучение, на Валдорфското възпитание ние открихме, че проблемът за възпитанието е преди всичко проблем на учителя: Какъв трябва да бъде учителят, за да може да бъде той естествен авторитет, посредник между божествения световен ред и детето?
към текста >>

107. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Тъй както ние сме поставени в обикновения живот, така нещата с нашия организъм са в ред, всичко това е съвсем нормално.
При това определено не искам да кажа, че нашият физически организъм, така както го виждаме в живота, е болен, тъй както окото би било болно, ако имаше изискването за някакъв собствен живот. Тъй както ние сме поставени в обикновения живот, така нещата с нашия организъм са в ред, всичко това е съвсем нормално. Нашият организъм трябва да бъде непрозрачен. През следващите лекции ние ще видим как в обикновения живот нашият организъм не може да бъде око, че той трябва да бъде непрозрачен. С нашия обичаен душевен живот ние се намираме в нашия организъм благодарение на обстоятелството, че той е непрозрачен, благодарение на обстоятелството, че когато се огледаме пред нас не винаги застава целият духовен свят на Космоса. И така за обикновения живот е правилно, нормално е, че организмът ни е непрозрачен. Но по този начин ние не можем да опознаем духовния свят, тъй както не можем с едно болно от катаракта око да познаем светлината.
към текста >>

108. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Човек изпитва религиозно чувство спрямо цветето на полето, ако позволим това цвете да въздействува върху нас като едно творение на божественодуховния световен ред.
Спрямо много неща човек може да има религиозно усещане. Човек изпитва религиозно чувство спрямо цветето на полето, ако позволим това цвете да въздействува върху нас като едно творение на божественодуховния световен ред. Човек има подобно усещане спрямо светкавицата, проблясваща сред облаците, ако можем да усетим, как тя е поставена вътре в самия божественодуховен световен ред. Ето това би трябвало да усещаме, когато в лицето на детето, от дълбокото лоно на световния ред пред нас изплува възможно най-висшето откровение, чрез което ни се казва, какво представлява светът. В това настроение е заложен един от най-важните импулси на възпитателната техника.
към текста >>

Човек има подобно усещане спрямо светкавицата, проблясваща сред облаците, ако можем да усетим, как тя е поставена вътре в самия божественодуховен световен ред.
Спрямо много неща човек може да има религиозно усещане. Човек изпитва религиозно чувство спрямо цветето на полето, ако позволим това цвете да въздействува върху нас като едно творение на божественодуховния световен ред. Човек има подобно усещане спрямо светкавицата, проблясваща сред облаците, ако можем да усетим, как тя е поставена вътре в самия божественодуховен световен ред. Ето това би трябвало да усещаме, когато в лицето на детето, от дълбокото лоно на световния ред пред нас изплува възможно най-висшето откровение, чрез което ни се казва, какво представлява светът. В това настроение е заложен един от най-важните импулси на възпитателната техника.
към текста >>

Ето това би трябвало да усещаме, когато в лицето на детето, от дълбокото лоно на световния ред пред нас изплува възможно най-висшето откровение, чрез което ни се казва, какво представлява светът.
Спрямо много неща човек може да има религиозно усещане. Човек изпитва религиозно чувство спрямо цветето на полето, ако позволим това цвете да въздействува върху нас като едно творение на божественодуховния световен ред. Човек има подобно усещане спрямо светкавицата, проблясваща сред облаците, ако можем да усетим, как тя е поставена вътре в самия божественодуховен световен ред. Ето това би трябвало да усещаме, когато в лицето на детето, от дълбокото лоно на световния ред пред нас изплува възможно най-висшето откровение, чрез което ни се казва, какво представлява светът. В това настроение е заложен един от най-важните импулси на възпитателната техника.
към текста >>

Но наистина може да бъде създадено и едно трагично настроение, когато като подарък от божественодуховния световен ред, като случай на неговото най-висше откровение ни бъде изпратено едно трудно за възпитание дете.
Но наистина може да бъде създадено и едно трагично настроение, когато като подарък от божественодуховния световен ред, като случай на неговото най-висше откровение ни бъде изпратено едно трудно за възпитание дете. Ако човек може да изживее този трагизъм, тогава той ще му помогне да преодолее подводните камъни на възпитателното изкуство.
към текста >>

Ако сме в състояние с благодарност да приемем едно невъзпитано дете и ако можем да почувствуваме трагизъм спрямо него и ако можем, изхождайки тъкмо от този трагизъм да развием у себе си импулс за действие, едва тогава ще усетим истинската благодарност спрямо божествения световен ред, тогава, когато и лошото ще бъде прието като нещо божествено, макар че това приемане да е нещо много сложно.
Ако сме в състояние с благодарност да приемем едно невъзпитано дете и ако можем да почувствуваме трагизъм спрямо него и ако можем, изхождайки тъкмо от този трагизъм да развием у себе си импулс за действие, едва тогава ще усетим истинската благодарност спрямо божествения световен ред, тогава, когато и лошото ще бъде прието като нещо божествено, макар че това приемане да е нещо много сложно.
към текста >>

Трябва така да възпитаваме, че да премахваме физическите и душевните препятствия за онова, което навлиза като нещо ново във всяка една детска възраст, изхождайки от божествения световен ред; и трябва да създаваме за потомците такава среда, чрез която техният Дух в пълна свобода да навлезе в живота.
Но неговият живот се състои в това, което ние като възпитатели разгръщаме в средата около него. Задачата на възпитателя се състои във възможно най-голямото себеотричане. В детското обкръжение той трябва да живее по такъв начин, че детският дух – в пълна симпатия – да разгърне своя живот редом до живота на възпитателя. Никога не бива да правим децата отражение на самите себе си. Не бива в принуда и тирания да продължава да живее в тях това, което самият възпитател е бил във времето, когато те вече са надраснали училището и възпитанието. Трябва така да възпитаваме, че да премахваме физическите и душевните препятствия за онова, което навлиза като нещо ново във всяка една детска възраст, изхождайки от божествения световен ред; и трябва да създаваме за потомците такава среда, чрез която техният Дух в пълна свобода да навлезе в живота.
към текста >>

109. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Така въпросът не се свежда просто до осъществяването на един идеал и това не е така и днес във Валдорфското училище, а става дума за това, детето да бъде възпитавано така, че винаги да бъде в състояние да установи връзка с днешния живот, с днешния социален ред.
Най-голямата трудност е тази, че дори и най-идеалният възпитателен метод не бива да откъсва човека от живота. Човекът не е нещо абстрактно, което може да бъде сглобено в завършен вид; човекът е дете на определени родители. Той израства в определени социални условия. След като е бил отгледан и възпитан, той трябва да се върне обратно в тези социални условия. Виждате ли, ако Вие желаете да възпитате едно дете така, че абсолютно да отговаря на идеала, за 14 – 15-годишна възраст, то може да бъде идеално, но детето няма да си намери място в днешния живот, то няма да знае откъде да започне. Така въпросът не се свежда просто до осъществяването на един идеал и това не е така и днес във Валдорфското училище, а става дума за това, детето да бъде възпитавано така, че винаги да бъде в състояние да установи връзка с днешния живот, с днешния социален ред. Няма полза, ако кажем: Този социален ред е лош! Лош или добър, ние просто трябва да живеем в него и не можем току-така да откъсваме децата от този социален ред. Следователно аз имах пред себе си изключително трудната задача, от една страна да осъществя една идея за възпитание, а от друга страна да се съобразявам с целия съвременен живот.
към текста >>

Няма полза, ако кажем: Този социален ред е лош!
Човекът не е нещо абстрактно, което може да бъде сглобено в завършен вид; човекът е дете на определени родители. Той израства в определени социални условия. След като е бил отгледан и възпитан, той трябва да се върне обратно в тези социални условия. Виждате ли, ако Вие желаете да възпитате едно дете така, че абсолютно да отговаря на идеала, за 14 – 15-годишна възраст, то може да бъде идеално, но детето няма да си намери място в днешния живот, то няма да знае откъде да започне. Така въпросът не се свежда просто до осъществяването на един идеал и това не е така и днес във Валдорфското училище, а става дума за това, детето да бъде възпитавано така, че винаги да бъде в състояние да установи връзка с днешния живот, с днешния социален ред. Няма полза, ако кажем: Този социален ред е лош! Лош или добър, ние просто трябва да живеем в него и не можем току-така да откъсваме децата от този социален ред. Следователно аз имах пред себе си изключително трудната задача, от една страна да осъществя една идея за възпитание, а от друга страна да се съобразявам с целия съвременен живот.
към текста >>

Лош или добър, ние просто трябва да живеем в него и не можем току-така да откъсваме децата от този социален ред.
Той израства в определени социални условия. След като е бил отгледан и възпитан, той трябва да се върне обратно в тези социални условия. Виждате ли, ако Вие желаете да възпитате едно дете така, че абсолютно да отговаря на идеала, за 14 – 15-годишна възраст, то може да бъде идеално, но детето няма да си намери място в днешния живот, то няма да знае откъде да започне. Така въпросът не се свежда просто до осъществяването на един идеал и това не е така и днес във Валдорфското училище, а става дума за това, детето да бъде възпитавано така, че винаги да бъде в състояние да установи връзка с днешния живот, с днешния социален ред. Няма полза, ако кажем: Този социален ред е лош! Лош или добър, ние просто трябва да живеем в него и не можем току-така да откъсваме децата от този социален ред. Следователно аз имах пред себе си изключително трудната задача, от една страна да осъществя една идея за възпитание, а от друга страна да се съобразявам с целия съвременен живот.
към текста >>

110. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Погледнете социалните структури в Гърция, в Рим: необичайно голям брой роби, а над тях – едно самодоволно, благоденстващо – разбира се, тези думи са относителни – висше съсловие; и Вие не бихте могли да разберете социалната структура, без да вникнете в нейния произход, в теократичния произход, направил възможно това, че тази социална структура се превърна в нещо, дадено на човека от Бога или Боговете, превърна се в нещо достоверно не само за главата, но и за сърцето, нещо достоверно за целия човек; тъй че робите се чувствуваха поставени на точното си място по силата на божествения миров ред.
Те представляваха съвсем други социални общности. Те бяха такива социални общности, всред които структурата на човешките отношения се определяше от инспирациите на жреческото съсловие, което беше чуждо на обикновените житейски изисквания. Импулсите, необходими за външния свят, бяха извличани от духовния свят. Погледнете социалните структури в Гърция, в Рим: необичайно голям брой роби, а над тях – едно самодоволно, благоденстващо – разбира се, тези думи са относителни – висше съсловие; и Вие не бихте могли да разберете социалната структура, без да вникнете в нейния произход, в теократичния произход, направил възможно това, че тази социална структура се превърна в нещо, дадено на човека от Бога или Боговете, превърна се в нещо достоверно не само за главата, но и за сърцето, нещо достоверно за целия човек; тъй че робите се чувствуваха поставени на точното си място по силата на божествения миров ред. Социалният живот на древното човечество може да бъде обяснен само като едно проникване на инспирираните от духовния свят заповеди във външната материално-физическа социална структура.
към текста >>

Ако хората се подчиняват на божествения ред и приемат да са низшестоящи спрямо други, които са висшестоящи, тогава те се питат как да организират своя труд.
А онова, което днес разглеждаме като нещо самостоятелно, но което по-рано беше включено в цялата социална структура, това е човешкият труд, който поражда едно особено отношение между човек и човека. Ако хората се подчиняват на божествения ред и приемат да са низшестоящи спрямо други, които са висшестоящи, тогава те се питат как да организират своя труд. Но в мига, когато трудът става нещо еманципирано, самостоятелно, възниква въпросът: Как да се отнасям аз към другите хора, за да се включа правилно с моя труд в социалната структура? Търговия, занаяти, труд, това са трите истински фактори, подтикващи човека да извлече от себе си онова, което е правото, както и морала, заимстван от религията. По този начин човекът се чувствува подтикнат да продължи теокрацията в два потока: потокът на старата теокрация и един втори поток, успореден на първия, а именно потокът, носещ в себе си военния, юридическия елемент.
към текста >>

111. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Защото онова, което описах в последната лекция, а именно как индустриалният световен ред възникна от предишните два потока, тъй че той продължи да се развива редом с тях като един особен поток, всичко това произлезе главно под влиянието на западните страни.
Нещата стоят така, че въпросите, обсъждани в тази книга са едни за Изтока, Русия, Азия, други са за Средна Европа и съвсем различни за Запада, за Англия и Америка. До този извод стига всяко трезво мислене, което е запазило своя усет за реалността. Защото онова, което описах в последната лекция, а именно как индустриалният световен ред възникна от предишните два потока, тъй че той продължи да се развива редом с тях като един особен поток, всичко това произлезе главно под влиянието на западните страни. То се разви под влиянието на онова, което през 18. век се утвърди в западните страни като нрави, навици, социален ред. Ако искаме да го характеризираме по-конкретно, по-точно, следва да допълним: в хода на по-новото историческо развитие Англия се превърна в най-голямата търговска нация. Онова, което – бих казал – се повтаря на всеки три думи в пролетарския социален въпрос, капитала, в Западна Европа то се разви под влиянието на търговските отношения.
към текста >>

век се утвърди в западните страни като нрави, навици, социален ред.
Нещата стоят така, че въпросите, обсъждани в тази книга са едни за Изтока, Русия, Азия, други са за Средна Европа и съвсем различни за Запада, за Англия и Америка. До този извод стига всяко трезво мислене, което е запазило своя усет за реалността. Защото онова, което описах в последната лекция, а именно как индустриалният световен ред възникна от предишните два потока, тъй че той продължи да се развива редом с тях като един особен поток, всичко това произлезе главно под влиянието на западните страни. То се разви под влиянието на онова, което през 18. век се утвърди в западните страни като нрави, навици, социален ред. Ако искаме да го характеризираме по-конкретно, по-точно, следва да допълним: в хода на по-новото историческо развитие Англия се превърна в най-голямата търговска нация. Онова, което – бих казал – се повтаря на всеки три думи в пролетарския социален въпрос, капитала, в Западна Европа то се разви под влиянието на търговските отношения.
към текста >>

век извънредно умните хора започнаха да говорят относно влиянието на златното покритие върху социалния ред на света.
Погледнете необичайно умната преценка на хората, когато в Европа се въведе златното покритие на валутата. Ако се задълбочите в това, което тогава се обсъждаше в търговските дружества, в парламентите – казвам го не с ирония, а с пълно убеждение – Вие ще откриете един изключителен пример на човешката разсъдливост. Вие се изпълвате с дълбок респект, ако се задълбочите в това, което от средата на 19. век извънредно умните хора започнаха да говорят относно влиянието на златното покритие върху социалния ред на света. Вие сте дълбоко респектирани, когато те строго доказват и логически, и практически, че след като златното покритие дойде, тогава ще процъфти и свободната търговия.
към текста >>

Предшествениците на човека не се замисляха върху социалния ред.
Изобщо не е вярно, че в социалния порядък семейството е възникнало най-напред. Семейството е един късен продукт на социалното развитие. Предшествениците на човека не се замисляха върху социалния ред. Те го получаваха чрез инспирациите на жреците и го приемаха в своето подсъзнание. Обаче тези несъзнателни социални идеи възникваха именно тогава, когато хората – чрез кръвта или чрез други връзки – вече се намираха в някакво разделение, в някакъв порядък, а не съществуваха като обща маса. До разбиране помежду си стигаха социалните групи, а не индивидите; социалните групи бяха тези, които поддържаха съвместния живот. И тъкмо от съвместния живот на групите възникваха правилните социални импулси. От груповия дух се разви и демокрацията, демократичното мислене.
към текста >>

Тези жени просто не поискаха да включат в социалния ред някаква друга гледна точка.
В действителност жените не бяха попитани; защото малцината жени, които се изказваха до този момент, всъщност изразяваха мъжката гледна точка, която винаги – от най-долните класове до университета – се явява като определяща. Тези жени просто не поискаха да включат в социалния ред някаква друга гледна точка. Те просто не бяха попитани как според тях възниква социалният живот, те се стремяха – извинете ме че споменавам нещо, което иначе в Англия е недопустимо – стремяха се да носят долното си бельо също както мъжете, стремяха се да стават лекарки, юристи и църковни служители също както мъжете; нищо от женските качества не беше включено в социалния организъм; изобщо хората тръгваха не от реалността, а от една теория. Защото в наши дни теорията води до възможно най-голяма непродуктивност. Относно “женския въпрос” не бива да се предлага някакво теоретично решение, без действително да са изслушани самите жени.
към текста >>

Докато Адам Смит мислеше изцяло юридически; Рикардо28 също и най-вече Карл Маркс; всички те искаха да поставят това юридическо мислене над новия индустриален ред, който вече не беше съобразен с хората, тъй като беше съобразен с теократическия ред.
Така изглеждат нещата в рисунката на Микеланджело. Така изглеждат нещата в мислите на Адам Смит. Обаче неговите мисли обхващат другата страна на нещата. Микеланджело ги изобрази откъм страната на теокрацията и като художник можа да вмъкне теократическия елемент в юридическия. Докато Адам Смит мислеше изцяло юридически; Рикардо28 също и най-вече Карл Маркс; всички те искаха да поставят това юридическо мислене над новия индустриален ред, който вече не беше съобразен с хората, тъй като беше съобразен с теократическия ред.
към текста >>

В теократическия ред човекът беше свързан със земята, с почвата.
В теократическия ред човекът беше свързан със земята, с почвата. И той чувствуваше как може да израства и да се развива заедно със земята под себе си, след като усещаше именно теократическия ред над главата си. Центърът, средището, беше онова място, където инспирираните предаваха своите съобщения; по-късно това средище се превръщаше в поселище с църква, обградено с околните земи. Още по-късно поселището се превръщаше в село, в град. Градът възниква от социалния ред, въведен от юриспруденцията. И сега нямаме противоположност между селяни и свещеници, сега имаме противоположност между града и земята.
към текста >>

И той чувствуваше как може да израства и да се развива заедно със земята под себе си, след като усещаше именно теократическия ред над главата си.
В теократическия ред човекът беше свързан със земята, с почвата. И той чувствуваше как може да израства и да се развива заедно със земята под себе си, след като усещаше именно теократическия ред над главата си. Центърът, средището, беше онова място, където инспирираните предаваха своите съобщения; по-късно това средище се превръщаше в поселище с църква, обградено с околните земи. Още по-късно поселището се превръщаше в село, в град. Градът възниква от социалния ред, въведен от юриспруденцията. И сега нямаме противоположност между селяни и свещеници, сега имаме противоположност между града и земята.
към текста >>

Градът възниква от социалния ред, въведен от юриспруденцията.
В теократическия ред човекът беше свързан със земята, с почвата. И той чувствуваше как може да израства и да се развива заедно със земята под себе си, след като усещаше именно теократическия ред над главата си. Центърът, средището, беше онова място, където инспирираните предаваха своите съобщения; по-късно това средище се превръщаше в поселище с църква, обградено с околните земи. Още по-късно поселището се превръщаше в село, в град. Градът възниква от социалния ред, въведен от юриспруденцията. И сега нямаме противоположност между селяни и свещеници, сега имаме противоположност между града и земята.
към текста >>

Днешното човечество трябва да е наясно: преди всичко то се нуждае от нещо, което да хвърля мост над пропастите, съществуващи в нашия социален ред.
Ето какво трябва да почувствуваме в сърцето си като основен импулс, валиден за социалния организъм на нашата епоха, който фактически се превърна вече в един световен организъм, въпреки че той навсякъде бива разглеждан в тясно националистически смисъл. Днешното човечество трябва да е наясно: преди всичко то се нуждае от нещо, което да хвърля мост над пропастите, съществуващи в нашия социален ред.
към текста >>

112. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

ЧОВЕКЪТ В СОЦИАЛНИЯ РЕД: ИНДИВИДУАЛНОСТ И ОБЩНОСТ
ЧОВЕКЪТ В СОЦИАЛНИЯ РЕД: ИНДИВИДУАЛНОСТ И ОБЩНОСТ
към текста >>

Ето какъв е, бих казал, основният тон, който трябва да се носи от всяка една философия на свободата, която включва човека по съвсем друг начин в социалния ред.
Ето какъв е, бих казал, основният тон, който трябва да се носи от всяка една философия на свободата, която включва човека по съвсем друг начин в социалния ред. Сега въпросите стават съвсем други.
към текста >>

И все пак трябва да се мисли “в кръг”: когато разглеждаме външните отношения, виждаме, че те са направени от човека, обаче и те на свой ред определят човека; или когато разглеждаме човешките действия, виждаме че те определят външните отношения, но и външните отношения веднага се отразяват върху човешките действия.
Що се отнася до външния практически живот, хората заявяват: Първо идва това, после идва другото. Но в света не може да се напредва по този начин. Може да се напредва само ако, тъй да се каже, хората мислят “в кръг”. Обаче тук повечето хора възразяват: Но в този случай в главата ще се завърти някакъв воденичен камък. Ние не можем така! И все пак трябва да се мисли “в кръг”: когато разглеждаме външните отношения, виждаме, че те са направени от човека, обаче и те на свой ред определят човека; или когато разглеждаме човешките действия, виждаме че те определят външните отношения, но и външните отношения веднага се отразяват върху човешките действия. И тъй, ако искаме да имаме пълната действителност, ние непрекъснато трябва да танцуваме с нашите мисли в едната или другата посока. А точно това хората не желаят. Ако решат да предприемат нещо, те преди всичко искат да имат ясна програма: Първо, второ, трето и чак до дванадесето, и дванадесетото е последното, а първото е първо! Обаче в такава програма липсва животът. Защото всяка програма трябва да е валидна и в обратен ред, тъй че да се започне с точка дванадесета и да се завърши с точка първа.
към текста >>

Защото всяка програма трябва да е валидна и в обратен ред, тъй че да се започне с точка дванадесета и да се завърши с точка първа.
И все пак трябва да се мисли “в кръг”: когато разглеждаме външните отношения, виждаме, че те са направени от човека, обаче и те на свой ред определят човека; или когато разглеждаме човешките действия, виждаме че те определят външните отношения, но и външните отношения веднага се отразяват върху човешките действия. И тъй, ако искаме да имаме пълната действителност, ние непрекъснато трябва да танцуваме с нашите мисли в едната или другата посока. А точно това хората не желаят. Ако решат да предприемат нещо, те преди всичко искат да имат ясна програма: Първо, второ, трето и чак до дванадесето, и дванадесетото е последното, а първото е първо! Обаче в такава програма липсва животът. Защото всяка програма трябва да е валидна и в обратен ред, тъй че да се започне с точка дванадесета и да се завърши с точка първа. Както всичко в живота се движи в кръг, тъй трябва да бъде и в социалния живот.
към текста >>

Едва тогава в рамките на тези асоциации от самия стопански опит може да възникне един правилен социален ред – както и човешкото здраве идва от здравия човешки организъм – и този правилен социален ред означава един икономически кръговрат: пари за производство, пари за кредити, пари за дарения, фондации.
Обаче когато днес бъде учредена такава кооперация редом с останалите производства, тя или трябва да бъде погълната от тях, предлагайки техните пазарни цени, или да фалира. Същественото при троичния социален организъм е, че не се тръгва от някакви утопични идеи, с оглед на които да се създава една или друга действителност; същественото е да бъде разбрано онова, което е действително. Онези институции, които вече са тук и нямат нужда от повторно учредяване, представляващи потребителите, производителите, предприемачите, всички те трябва да се обединят в асоциации. Сега не бива да задаваме въпроса: А как се учредяват нови асоциации? Сега трябва да запитаме: Как да се обединят в асоциации вече съществуващите стопански организации? Едва тогава в рамките на тези асоциации от самия стопански опит може да възникне един правилен социален ред – както и човешкото здраве идва от здравия човешки организъм – и този правилен социален ред означава един икономически кръговрат: пари за производство, пари за кредити, пари за дарения, фондации. Без тези три звена не може да има здрав социален организъм. Днес хората са настроени срещу фондации, дарителски фондове, но те трябва да съществуват. Но днес хората донякъде се заблуждават. Те казват: В един здрав социален организъм не съществуват дарения. Да, обаче те плащат своите данъци.
към текста >>

Веднъж аз казах на един индустриалец, който беше отличен специалист в своята област, следното: Ние ще навлезем истински в живота едва тогава, когато във фабриката си Вие разполагате с такъв човек, който с цялото си същество стои вътре в нея; после идва ред на някакъв университет, да кажем технически университет, който ще си вземе този човек от фабриката, не този, който е подготвен, а който животът ще посочи.
И сега идва логическата последица, която толкова силно шокира хората, когато днес се обсъжда тази тема – тук ще посоча нещо донякъде парадоксално за да илюстрирам нещата по-точно. Веднъж аз казах на един индустриалец, който беше отличен специалист в своята област, следното: Ние ще навлезем истински в живота едва тогава, когато във фабриката си Вие разполагате с такъв човек, който с цялото си същество стои вътре в нея; после идва ред на някакъв университет, да кажем технически университет, който ще си вземе този човек от фабриката, не този, който е подготвен, а който животът ще посочи. После за пет или десет години младежът или девойката ще научат там това, което се изисква от живота, и по-нататък, той отново ще се върне във фабриката. Животът става все по-сложен и той не ни позволява да постъпваме по друг начин.
към текста >>

113. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ето тук в самия човешки организъм имате най-явното доказателство за това, което казах в предходните разглеждания, а именно, че това, което изживяваме като духовно-душевно, всъщност не е нищо друго освен отделените формообразуващи сили за това, което стои пред нас в останалия естествен ред в природата.
тя отделя. Това отделяне е препятствувано, или това, което иначе бива освободено от жлезата, остава свързано с жлезата поради това, че мисълта го свързва. И така, тук бих желал да кажа по очевиден начин имате пред себе си акта на излизане на формообразуващата сила от органа и навлизането и в мисълта. Можете да си кажете: ако не бях разсъждавал така, то в моята жлеза не би се извършило отделяне. Това означава, аз съм изтеглил силата от жлезата, пренесъл съм я в своя душевен живот, тази сила, при която жлезата започва да отделя. Ето тук в самия човешки организъм имате най-явното доказателство за това, което казах в предходните разглеждания, а именно, че това, което изживяваме като духовно-душевно, всъщност не е нищо друго освен отделените формообразуващи сили за това, което стои пред нас в останалия естествен ред в природата. Това, което се извършва в останалата природа, чрез процесите, успоредно развиващи се във външната природа под формата на външна флора и тези от нашата чревна флора, вътре в тези процеси просто са залегнали формообразуващите сили, които ние извличаме от нашата чревна флора. Погледнете ли навън флората на планините, флората на ливадите, то вие всъщност трябва да си кажете: тук са залегнали същите сили, които вие развивате в своите мисли, когато живеете в представите и в чувствата си. И Вашата чревна флора е различна от флората навън, тъй като на външната флора не е било необходимо да и бъдат отнети мислите.
към текста >>

че ако той твърде добре вирее там вътре, това означава, че нещо там с тази преобразена светлина не е в ред.
Ето защо ако търсим светлината в човека, то това трябва да бъде нещо друго, трябва да бъде метаморфоза на светлината. В мига, в който прекрачим границата на човека по посока навътре, ние откриваме метаморфозата на светлината. Това означава, че в себе си човекът преобразява не само обикновените външни веществени природни процеси, но човекът преобразява и невещественото, светлината. Той я превръща в нещо друго. И ако туберкулозният бацил се чувствува добре в човека, а в слънчевата светлина веднага умира, то такъв един факт, ако е правилно оценен, просто доказва, че в продукта на преобразената светлина, появяващ се във вътрешността на човека, вече е налице жизненият елемент за този бацил; т.е. че ако той твърде добре вирее там вътре, това означава, че нещо там с тази преобразена светлина не е в ред. И изхождайки оттук, Вие добивате представа, че причината на туберкулозата се дължи на факта, че нещо става с тази преобразена светлина, с тази метаморфоза на светлината в човека, нещо, което всъщност не би трябвало да става. В обратен случай човек не би носил в себе си прекомерно количество от тези, винаги налични туберкулозни бацили та те винаги са налице, само че обикновено те са в недостатъчно количество; но те са в изобилие, когато човекът е засегнат от туберкулоза. Иначе не бихме срещали навсякъде туберкулозния бацил, ако не съществуваше нещо ненормално по отношение развитието на тази метаморфозирала слънчева светлина.
към текста >>

114. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И когато от духовно научна гледна точка изследвате стридата при това из следване обаче трябва да извикат не на помощ духовната наука то Вие ще трябва да признаете, че тази стрида е едно действително много нисшо живо същество от животинския еволюционен ред, но че в цялостния Космос тя въпреки това заема относително високо място.
При известни хора съществува един вид отрицателно отношение спрямо минералните лечебни средства. Това отношение не е оправдано, защото ще видим, че чистите растителни лечебни средства са активни само в съвсем определени граници, и че именно в по-сериозните случаи минералните лечебни средства имат огромно значение. Ето защо Ви моля да не се озадачавате, ако именно при това принципиално разглеждане изхождам от минералните лечебни средства, но във всеки случай бих желал да кажа изхождам от участието на активността на тези минерални лечебни средства в живота, в органичния живот. Така например Вие можете да получите една разширена представа за определени методи на лечение на долната част на човешкото тяло в неговото съотношение спрямо горната част, когато изследваме стридата; стридата, със способността и да образува черупка е нещо изключително интересно. Защото виждате ли, стридата именно изтласква своята въглекиселинна варовикова черупка от вътре навън. И когато от духовно научна гледна точка изследвате стридата при това из следване обаче трябва да извикат не на помощ духовната наука то Вие ще трябва да признаете, че тази стрида е едно действително много нисшо живо същество от животинския еволюционен ред, но че в цялостния Космос тя въпреки това заема относително високо място. Тя заема споменатото място поради факта, че това което човекът носи в себе си като мислене, тя го излъчва, отделя го от себе си. В известен смисъл силите, формиращи черупката и протичащи по посока отвътре навън, сочат пътя, по който от стридата бива излъчено нещо, което след това, ако би се свързало с нейния органичен растеж, би създало от стридата едно много умно същество и би я превърнало в едно много висше животинско същество. Всичко това бива отведено навън, бива излъчено. И в лицето на възникването на черупката на стридата вие можете формено, бих искал да кажа по един осезаем начин, да видите дейността на карбонатния варовик, на калциевия карбонат, тази дейност, която извежда вън от организма твърде силната духовно-душевна активност.
към текста >>

115. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И по тази причина бих желал да кажа – Слънцето съответствува едновременно на едно световно тяло, което поддържа реда в планетарната система, но което също така установява ред сред силите, проникващи в нашата материална система.
Само че съществува и друго едно равновесно състояние между това, което по един равномерен начин прониква всичко земно и извънземно, и самото него, а именно между духовното и материалното, независимо дали това материално е невеществено или веществено; във всяка една точка на материята трябва да се запазва равновесието между духовното и това материално, но също така и във вселената. Най-близкото, което запазва това равновесие за нас е самото Слънце. Слънцето поддържа равновесното състояние между духовното във вселената и материалното във вселената. И по тази причина бих желал да кажа – Слънцето съответствува едновременно на едно световно тяло, което поддържа реда в планетарната система, но което също така установява ред сред силите, проникващи в нашата материална система.
към текста >>

116. 17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Хората ще проникват в тези неща едва когато самата наука бъде малко одухотворена, когато стигнем до убеждението да не лекуваме тъй наречените душевни заболявания по душевно-духовен път, но когато ще искаме да поставим въпроса: къде в органите нещо не е в ред, за да е налице тази или онази тъй нар.
Хората ще проникват в тези неща едва когато самата наука бъде малко одухотворена, когато стигнем до убеждението да не лекуваме тъй наречените душевни заболявания по душевно-духовен път, но когато ще искаме да поставим въпроса: къде в органите нещо не е в ред, за да е налице тази или онази тъй нар. духовна или душевна болест? Обратно, колкото и странна да звучи, при тъй наречените телесни заболявания имаме много повече основание да разглеждаме душевната област, отколкото тъкмо при душевните заболявания. При душевните заболявания душевното състояние няма друго значение освен по отношение на диагностиката. Душевното състояние трябва да бъде изследвано, та с помощта на неговото разглеждане да разберем, къде в организма е скрита грешката. В това отношение древните още в терминологията са вложили някои неща.
към текста >>

117. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Тук заставаме пред този процес, който, ако действа от долу нагоре, смесва всичко в човека, ако действа от горе надолу, пластично разграничава всичко, в известна степен владее организацията и създава ред в отделните органи.
Тук заставаме пред този процес, който, ако действа от долу нагоре, смесва всичко в човека, ако действа от горе надолу, пластично разграничава всичко, в известна степен владее организацията и създава ред в отделните органи. Ако си изработим възгледи за това, което се появява при човека, от една страна, чрез сливането, а от друга страна, чрез диференцирането в различните органи - следователно диференциращото организиране като противоположност на синтезиращото организиране - и как това може да стане нередовно в отделния човек, тогава се учим постепенно да лекуваме човека в тази насока, когато нещо не е в ред с него. Това ще го видим в следващите лекции. Само че относно изследванията в тази насока трябва да бъдем извънредно предпазливи. Какво прави, да речем, външната наука, когато изследва човешкия организъм? Тази външна наука казва например, че в човешкия организъм има силиций, флуор, магнезий, калций.
към текста >>

Ако си изработим възгледи за това, което се появява при човека, от една страна, чрез сливането, а от друга страна, чрез диференцирането в различните органи - следователно диференциращото организиране като противоположност на синтезиращото организиране - и как това може да стане нередовно в отделния човек, тогава се учим постепенно да лекуваме човека в тази насока, когато нещо не е в ред с него.
Тук заставаме пред този процес, който, ако действа от долу нагоре, смесва всичко в човека, ако действа от горе надолу, пластично разграничава всичко, в известна степен владее организацията и създава ред в отделните органи. Ако си изработим възгледи за това, което се появява при човека, от една страна, чрез сливането, а от друга страна, чрез диференцирането в различните органи - следователно диференциращото организиране като противоположност на синтезиращото организиране - и как това може да стане нередовно в отделния човек, тогава се учим постепенно да лекуваме човека в тази насока, когато нещо не е в ред с него. Това ще го видим в следващите лекции. Само че относно изследванията в тази насока трябва да бъдем извънредно предпазливи. Какво прави, да речем, външната наука, когато изследва човешкия организъм? Тази външна наука казва например, че в човешкия организъм има силиций, флуор, магнезий, калций. Външната наука казва за силиция, че е в косите, в кръвта и в урината.
към текста >>

118. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Лошото е, когато гладуването и жаждата са постоянни и са предизвикани от това, че веществообмяната не е в ред и затова останалият организъм не се храни по съответния начин.
И това, което произлиза от тази страна, т.е. действащите в човека глад и жажда, ако са постоянни, те въздействат обратно върху ритмичната система, като я правят нередовна, разболяват я. Това не се отнася, разбира се, до глада и жаждата, които сме имали през някой ден и така сме отишли да спим. Ще е погрешно, ако нещата се тълкуват така, че имаме предвид, когато от време на време си легнем гладни или дори ако за по-дълго време го правим. Това не е лошото. Лошото е, когато гладуването и жаждата са постоянни и са предизвикани от това, че веществообмяната не е в ред и затова останалият организъм не се храни по съответния начин. Влиянията от глада и жаждата в това отношение са изцяло причина за смущенията в дихателно-циркулационния организъм. Оставим ли настрана тези въздействия върху човешките гръдни органи, като трето нещо имаме влиянията от външния свят, защото чрез дишането човекът е свързан именно с външния свят и в него навлизат влиянията на външния свят. Тук имате забележителния факт, че за това, което е затворено в човешкия гръден кош, отчасти и в коремната кухина, когато ритъмът продължава нататък, имаме извънредно важния факт, че в това пространство се разиграват въздействия от горния човек, въздействия от долния човек и въздействия от външния свят, така че при прецизното познание на този тракт от човешкото същество действително стигаме до констатацията, че вътре има въздействия, и на това място не можем да премахнем причините, а трябва да ги търсим на друго място, за да можем там да ги премахнем по съответния начин. Затова е ясно, че тази област от човешкото същество е място за изучаването изобщо на същността на болестта, но когато разглеждаме това място, изследванията трябва да продължат към другите области. Трябва да изходим от това място и оттам да навлезем в другите области.
към текста >>

119. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

- Бел. ред.
[1] Желязнодефицитна анемия, бледност, особено при момичетата в пубертета. - Бел. ред.
към текста >>

Бел. ред.
[7] Карбонатното желязо се намира в чисто състояние само като Siderit и то естествено като: Ferrum carbonicum nativum. Бел. ред.
към текста >>

- Бел. ред.
[10] Желязнодефицитна анемия, бледност, особено при момичетата в пубертета. - Бел. ред.
към текста >>

120. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Докато азът работи за пораждането на равновесие от неравновесия, от нарушени равновесия - и ако аз пристъпя границата и равновесието се наруши, би трябвало отново да го приведа в ред, но и чрез вътрешни процеси става същото, - докато азът работи така, той се нуждае от фосфор.
Докато азът работи за пораждането на равновесие от неравновесия, от нарушени равновесия - и ако аз пристъпя границата и равновесието се наруши, би трябвало отново да го приведа в ред, но и чрез вътрешни процеси става същото, - докато азът работи така, той се нуждае от фосфор. Тази работа в по-голямата си част се извършва чрез фосфора. Ако азът не работи така, че фосфоризирането му да се изчерпи в превръщането на човешката динамика в статичност, тогава с фосфора се стига до това, което по начало е отпечатък на аза, това превръщане на динамичното в статичност. Но ние трябва да вземем предвид течния, въздухообразния и топлинния човек.
към текста >>

Да, чак до костите може да стигне този разрушителен процес в тялото, когато фосфорните въздействия не са в ред.
Под такова неправилно взаимодействие именно във физическото може много да се разруши: разпадане на епитела, израждане на мазнините и до мускулните влакна, особено при напречните мускулни влакна, понеже те са тези, върху които азът особено влияе, разпадане на кръвните телца и т.н. Да, чак до костите може да стигне този разрушителен процес в тялото, когато фосфорните въздействия не са в ред.
към текста >>

- Бел. ред.
[2] Арсеникът е минерал с химична формула As2O3 диарсенов триоксид (двуарсенов триокис). Твърдо тяло с тъмносив цвят и с метален блясък, образувано чрез съединение на арсена с кислорода при загряване на въздуха. Много е отровен, но се използва в медицината за приготвянето на различни лекарства. - Бел. ред.
към текста >>

- Бел. ред.
[7] действие на боба при проблеми с бъбреците и т.н. - Бел. ред.
към текста >>

121. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

А това, което можем да излекуваме, се получава, когато се запитаме: «На какво само е изложен човешкият организъм, когато всичко това не е в ред?
Имаме и нещо, което влияе върху азовата дейност - нишесте. И накрая имаме нещо, което чрез физическото си действие прониква навсякъде, където се налага, ако се импулсира за това: в корените на ириса имаме смоли. Чрез всичко това азът започва особено интензивна дейност. И може да се забележи, че тази интензивна дейност на аза, тази активност на аза засилва уриноотделянето и действа пургативно. Това са външните прояви на азовата дейност. А това, което можем да излекуваме, се получава, когато се запитаме: «На какво само е изложен човешкият организъм, когато всичко това не е в ред? » Защото имаме ли асцит, воднянка и подобни явления, в чая от корените на ириса имаме средството да се преборим с асцита и подобните състояния.
към текста >>

122. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Обаче това изречение на свой ред също ни насочва към нещо, което трябва да проумеем, да разберем.
От друга страна, изречението: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" е също така един абсурд. Обаче това изречение на свой ред също ни насочва към нещо, което трябва да проумеем, да разберем. Точно както изречението "Да познаваш природата, означава да твориш природата" ако го схванем правилно ни отправя към най-ранните детски години и в частност към епохата преди раждането, така и другото изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ни отправя към края на човешкия живот, към това, което действува умъртвяващо в човека. И ако Вие се позовете по един парадоксален начин на това изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ще откриете, че в живота практически то не трябва да бъде смятано като нещо неясно и абсурдно. Защото ако човекът престане да е празен мечтател и развие едно истинско себепознавание, той е напълно сигурен: Да познаваш духа, това означава непосредствено виждане в духовния свят, това означава непосредствено съзерцаване на образи и същества от духовния свят, това означава постоянни разградни процеси, постоянни процеси на разрушение в човешкия организъм. Ако се пренесем в съзидателната епоха на детството, там ние ще открием постоянни градивни, изграждащи процеси, но тези изграждащи процеси имат това свойство, че те сериозно помрачават нашето съзнание. Затова и през годините на нашето детство ние постоянно сънуваме, постоянно сме в един полусън, затова и съзнанието там никога не е напълно будно.
към текста >>

123. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Но към нещата, които разглеждаме днес, трябва да се прибави и друго: В днешната медицина с особена сила нахлуват последиците от нашия хаотичен социален ред и те образуват в самата медицинска наука не друго, а партии, и тези воюващи по между си партии едва ли изглеждат иначе, освен като познатите нам политически партии.
Но към нещата, които разглеждаме днес, трябва да се прибави и друго: В днешната медицина с особена сила нахлуват последиците от нашия хаотичен социален ред и те образуват в самата медицинска наука не друго, а партии, и тези воюващи по между си партии едва ли изглеждат иначе, освен като познатите нам политически партии. Съвсем ясно е, че всичко това е крайно нежелателно за медицинската наука, и че спорът между алопати и хомеопати, между така наречените университетски възпитаници и народните лечители само ще внесе объркване там, където всъщност е необходимо разбиране и дълбоко доверие между медицинските среди и най-широките кръгове от населението. Виждате ли, аз трябваше да спомена всичко това, за да поставя на здрави основи нещата, за които ми предстои да говоря днес.
към текста >>

124. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

С други думи: Тук ние откриваме, че човекът страда – вътрешно и органично от такива веществообменни нарушения, при които хранителните вещества се включват в тялото неправилно, или пък самото им преработване става неправилно, накратко при които не е в ред именно градивния веществообмен; но така или иначе в определени случаи естествено за да видим нещата по верния начин са необходими най-прецизни познания масажът на ръцете и дланите може да представлява една голяма помощ.
Нека да приемем, че поради болестната си организация, човекът би бил склонен да включва духовно-душевните сили в своя веществообмен по един крайно недостатъчен начин. И сега чрез масажа се постига една подкрепа, една помощ за физическата съставна част на вещество обмена, при което значителна част от духовните сили се издигат и стават достояние на човешкото съзнание. Да, така се постига едно активиране на тази система и тя се прониква много по-дълбоко от духовно-душевните сили. И чак тогава ние можем да разберем как действува тази система веществообмен-крайници; как например това, което пулсира в ръцете и дланите, което духовно пулсира в ръцете и дланите, продължава навътре и се намесва във веществообмяната на човека; чак тогава ще знаем, какво точно означава да пробуди едно частично съзнание чрез масажа на ръцете и дланите. По този начин се стига до едно насърчаване на духовно-душевните сили във системата на вещество обмена, но в онзи веществообмен, който действува градивно; веществообмена, ускоряващ смилателните процеси и т.н. С други думи: Тук ние откриваме, че човекът страда – вътрешно и органично от такива веществообменни нарушения, при които хранителните вещества се включват в тялото неправилно, или пък самото им преработване става неправилно, накратко при които не е в ред именно градивния веществообмен; но така или иначе в определени случаи естествено за да видим нещата по верния начин са необходими най-прецизни познания масажът на ръцете и дланите може да представлява една голяма помощ. Тази помощ идва най-вече от укрепването на духовно-душевните сили чрез повишената от масажа степен на съзнанието.
към текста >>

125. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Това са неща, примерно, като една лека ускореност на мислите или една неспособност да се вмъкват необходимите паузи между отделните думи, така че слушателят или препуска след думите, или може да си направи една малка разходка между две изречения; при повечето хора са възможни – макар и едва забележими – и ред други нередности както в областта на волята, така и в областта на чувствата.
Най-напред аз бих искал да кажа нещо за самата същност на тези деца. Естествено, всеки, който иска да възпитава деца, изоставащи в своето развитие, трябва да има едно наистина дълбоко познание за практическото възпитание на здравите деца. Всеки, който иска да възпитава изоставащи деца, би трябвало да се стреми към такова познание. Защото трябва да сме напълно наясно: всичко онова, което може да се прояви при изоставащите деца, при болните деца, може да бъде забелязано също и в така наречения нормален душевен живот, макар и под едва загатната форма. Може да се каже, че във всеки човек, някъде в едно ъгълче на душевния му живот се намира така наречената анормалност. Това са неща, примерно, като една лека ускореност на мислите или една неспособност да се вмъкват необходимите паузи между отделните думи, така че слушателят или препуска след думите, или може да си направи една малка разходка между две изречения; при повечето хора са възможни – макар и едва забележими – и ред други нередности както в областта на волята, така и в областта на чувствата. По-късно ние ще говорим още по-подробно за подобни нередности, понеже те ще послужат като насочващи признаци за този, който иска да подходи като възпитател и лечител спрямо по-сериозните отклонения. В тези неща човек трябва да изучи симптоматиката, също както при болестните случаи лекарят говори за отделните симптоми, по които разпознава болестта, или за отделните симптомокомплекси, с чиято помощ обхваща цялата болестна картина, обаче никога не смесва симптомокомплексите с онова, което е субстанциалното съдържание на болестта.
към текста >>

126. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Все пак, въпреки тежкия товар от доказателства, г-н държавният прокурор признава на Шилер редица смекчаващи вината обстоятелства: неговия стремеж към свобода, който идва от ред ограничения в ранна детска възраст и се превръща в комплекс за малоценност, внезапно избухнал в „Разбойници”, а после постепенно облагороден, за да прослави накрая в „Тел” една революция.
Все пак, въпреки тежкия товар от доказателства, г-н държавният прокурор признава на Шилер редица смекчаващи вината обстоятелства: неговия стремеж към свобода, който идва от ред ограничения в ранна детска възраст и се превръща в комплекс за малоценност, внезапно избухнал в „Разбойници”, а после постепенно облагороден, за да прослави накрая в „Тел” една революция. – А що се отнася до нагласата на Шилер към доброто и злото, тя се определя най-вече от естетическа гледна точка и, както вече казахме, г-н д-р Вулфен бързо открива струите кръв, които подхранват вдъхновението на Шилер: жестокост и стремеж към свобода. Борбата с тези инстинкти, която той води в своята поезия, отвежда Шилер по пътя към съвършенството.
към текста >>

От там, че огледалото, всичко онова, което възниква в изграждането на мозъка, не е в ред.
Но сега, ако сравните самите себе си с Вашия огледален образ, Вие ще стигнете до извода, че сте нещо съвсем различно от този огледален образ. Както огледалният образ е мъртъв в сравнение с Вас, който стои пред огледалото, по същия начин се отнасят и мъртвите мисли спрямо живите мисли. В мировия етер никога не може да има изкривена, нелогична, нелепа мисъл. Обаче мислите, съдържащи се в обикновения, повърхностен душевен живот, са само отражение на мислите от мировия етер. Откъде може да се появи една нелепа, извратена мисъл? От там, че огледалото, всичко онова, което възниква в изграждането на мозъка, не е в ред. Следователно, нещата опират до следното: ние трябва да намерим обратния път от изкривените мисли към това, което фактически действува в човешкия мозък, респективно в нервно-сетивната система, обратния път към това, което човек изгражда за себе си, черпейки от действителния живот на живите мисли. От всичко това Вие виждате колко извънредно важно е да изхождаме от съзнанието: към самото мисловно съдържание, към самите мисли ние изобщо не можем да се доближим, понеже в своята абсолютна правилност те живеят там, в мировия етер.
към текста >>

И сега за Вас е направо стряскащо, защото идва ред на т.н.
Етерното тяло на възпитателя – и това следва да се постигне в хода на неговото семинарно обучение – трябва да е в състояние да действува върху физическото тяло на детето. Личното астрално тяло на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху етерното тяло на детето. Азът на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху астралното тяло на детето. И сега за Вас е направо стряскащо, защото идва ред на т.н. Дух-Себе, за когото предполагаме, че у възпитателя той не е развит достатъчно. А той трябва да е в състояние да действува върху детския Аз. Но законът е такъв. И аз ще Ви покажа, че фактически върху детския Аз действува не само Духът-Себе на идеалния възпитател, но и Духът-Себе на възможно най-лошия възпитател, въпреки че той може и да няма никакво съзнание за тези неща. Всъщност възпитанието е забулено от ред мистерии.
към текста >>

Всъщност възпитанието е забулено от ред мистерии.
И сега за Вас е направо стряскащо, защото идва ред на т.н. Дух-Себе, за когото предполагаме, че у възпитателя той не е развит достатъчно. А той трябва да е в състояние да действува върху детския Аз. Но законът е такъв. И аз ще Ви покажа, че фактически върху детския Аз действува не само Духът-Себе на идеалния възпитател, но и Духът-Себе на възможно най-лошия възпитател, въпреки че той може и да няма никакво съзнание за тези неща. Всъщност възпитанието е забулено от ред мистерии.
към текста >>

127. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Така че ако ние имаме работа с епилептични или епилептоидни деца, които лесно се вместват в мировия морален ред, можем да се спрем на споменатите преди малко средства.
И как да познаем, дали астралното тяло е достатъчно ангажирано в тези процеси? Който е наблюдавал много епилептични или епилептоидно предразположени деца, може да констатира две коренно различни състояния. При едното от тях детето, бих казал, не се отнася предизвикателно към моралните изисквания, понеже то се приспособява към това, което възрастните му внушават в морално отношение. Така че ако ние имаме работа с епилептични или епилептоидни деца, които лесно се вместват в мировия морален ред, можем да се спрем на споменатите преди малко средства. Но ако работим с деца, които нямат усет за моралното, ако например лесно стават агресивни по време на пристъпите – защото епилептичните пристъпи могат да бъдат маркирани от разрушителни действия, за които често пъти детето няма никакъв спомен – ако, следователно, установим морални недостатъци, тогава още в ранната детска възраст следва да прибегнем до лекарствени средства, така че да смекчим епилептичните прояви с обичайните лечебни средства, като Сяра и Беладона, за които ще говорим по-нататък. Тук бих искал само да посоча, как с оглед на външните наблюдения можем да преминем от по-скоро педагогическите към по-скоро медицинските мерки. А за известна група епилептични деца, понеже те са много добре вградени във външния свят, външните упражнения следва да се избягват и да се акцентира главно върху вътрешната терапия.
към текста >>

128. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Те трябва да са в ред, за да са в ред отделянето и секрециите.
Един от по-грубо изразените симптомо-компекси при децата е нощното напикаване. Но нека да разгледаме откъде идва нощното напикаване. То има своя произход в посочените факти. И така, винаги, когато имаме работа с незадържане на урината, ние трябва да знаем: Тук астралното тяло изтича навън. Защото всяка разновидност на отделяне и секретиране, е свързана с дейността на астралното тяло и Аза. Те трябва да са в ред, за да са в ред отделянето и секрециите.
към текста >>

129. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Никой не забелязва, че нещо не е в ред.
Какви са последиците? Последиците са, че първоначално, след раждането, двигателно-веществообменната система още не е завършена и то може добре да я владее. Никой не забелязва, че нещо не е в ред. И тази абнормност се проявява едва в хода на времето, когато детето е пораснало. Става това, което е можело да се очаква, а именно: то стига относително късно до овладяването на долната система от страна на горната система, т.е. до умението да говори и да ходи. Естествено, през първите години правилното възпитание би изисквало, например, следното: още в ранното детство, когато детето още не можело да ходи, някой би могъл да започне с това, просто да движи неговите крайници, следвайки евритмичните жестове, с една дума, да се приложи лечебната евритмия. Ако би се започнало по този начин, тогава това, което се осъществява в крайниците, щеше да намери израз в нервно-сетивния организъм и докато всичко е все още податливо, то би се разширило чак до формата на главата.
към текста >>

130. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Става дума за това, че у детето са налице и ред други своеобразни психични прояви.
За да не прескачаме от една тема на друга, аз бих искал да продължа обсъждането на вчерашния случай. Става дума за това, че у детето са налице и ред други своеобразни психични прояви. Още с постъпването си то се държеше така, като че ли върху показалеца на дясната си ръка носеше едно малко духче. И детето винаги го наричаше “Bebe Assey”. С това духче то общуваше така, както се общува с реално същество. Разговаряше с него – нали така? – и изобщо го приемаше като едно наистина реално същество.
към текста >>

После го карат да прави говорни упражнения, да произнася изречения в прав и обратен ред.
Научава се да стои изправено на втората година. През първите две години е апатично, но лакомо. Първият изговорен звук бил R, нещо, което е рядкост. Плачът му винаги започвал с R. До 4-та година сричало само отделни думи. После го карат да прави говорни упражнения, да произнася изречения в прав и обратен ред. Това стана по моя препоръка. Заедно с проговарянето настъпи и двигателно неспокойствие. Детето спеше малко, заспиваше трудно, а вечер беше много възбудено и в същото време уморено. Не можеше да заспи. Продължаваше да е лакомо.
към текста >>

Бих искал само да допълня, че детето върши тези говорни упражнения вече четири години, и Вие трябва да знаете, че говорните упражнения винаги се правят в прав и в обратен ред, защото по този начин те регулират и хармонизират връзката между астралното и етерното тяло.
При това дете се наблюдава и известно неприличие в психичната му нагласа към външния свят. Ако изискате от него нещо, което то разбира, детето само ще се ухили и няма да направи нищо. Сега да разгледаме този случай по-нататък. Бих искал само да допълня, че детето върши тези говорни упражнения вече четири години, и Вие трябва да знаете, че говорните упражнения винаги се правят в прав и в обратен ред, защото по този начин те регулират и хармонизират връзката между астралното и етерното тяло.
към текста >>

После, след като детето е станало на 3 години – половината на първите 7 години, първата жизнена епоха – ние сме свидетели на ред обратни въздействия, възникващи когато пред първите 7 години Азът и астралното тяло, действащи от областта на главата, не могат да работят правилно.
После, след като детето е станало на 3 години – половината на първите 7 години, първата жизнена епоха – ние сме свидетели на ред обратни въздействия, възникващи когато пред първите 7 години Азът и астралното тяло, действащи от областта на главата, не могат да работят правилно. Тогава тези органи, които се изграждат бавно и постепенно – за да са завършени на седмата година – се явяват донякъде деформирани. И защо в този случай те са деформирани? Защото детето не е напълно приключило с ембрионалния период. Органите биха били много по-завършени, ако детето би напълно приключило със своя ембрионен период. Но сега то не разполага с един съвързан модел.
към текста >>

131. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Сега нещата се свеждат до това, да се сложат в ред онези процеси, които – тръгвайки от храносмилателната система – действуват в мозъка.
Сега нещата се свеждат до това, да се сложат в ред онези процеси, които – тръгвайки от храносмилателната система – действуват в мозъка. Имайте предвид, че майчиното мляко далеч не при всички обстоятелства действува на такова дете по онзи начин, по който действува на другите деца. Майчиното мляко е подготвено по един естествен начин да пренесе своето действие от храносмилателната система в областта на нервно-сетивната система. Ето защо в началото на Март детето беше отбито. То започна да се храни по друг начин. Сега то започна да приема нектар от цветове на определи растения.
към текста >>

Човек може да изслуша някого, който няма ясен поглед върху нещата и намира в тях ред особености.
Можем да дадем само един съвет: не бива да се оставяме да бъдем изненадани. В такива случаи всичко зависи от бързата намеса. Самият аз станах свидетел на следното: От една страна чувах, че нещата при детето вървят зле. Г-жа д-р Вегман не споменаваше нищо подобно. Ето защо аз предполагах, че всичко върви както трябва. Човек може да изслуша някого, който няма ясен поглед върху нещата и намира в тях ред особености. Но в подобни случаи, където може да се случи всичко, ние трябва да сме наясно: нека да изпълним задълженията си и след като те са изпълнени, ние сме извършили необходимото.
към текста >>

132. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Детето се пробужда вътрешно, ако го накараме да се удивлява по следния начин: нека то да произнася A, после E I, после в обратен ред I E A – A E I – I E A и така нататък.
В дадения случай трябва да накараме детето да повтаря определени ритмични фрази, за да навлезе изцяло в музикалния елемент: “Und es wallet und woget und brauset und zischt.” Става дума за това, с помощта на “Und es wallet…” да подхванем бавно детето, придвижвайки се напред и назад. В този случай аз нарочно казвам “woget” вместо “siedet”, понеже фразата се използва с терапевтична цел. Да правим това бавно, насам и натам. И там, където е възможно, нека да следваме следната звукова последователност. Детето се пробужда вътрешно, ако го накараме да се удивлява по следния начин: нека то да произнася A, после E I, после в обратен ред I E A – A E I – I E A и така нататък. Така детето постепенно се пробужда, а благодарение на принципа на подражанието, нещата ще се повтарят. Вие трябва да разглеждате всяко дете поотделно; след време ще се убедите, че в основата на всяко Ваше начинание лежи принципът на имитацията.
към текста >>

Понеже идва ред и на терапевтичните въздействия, а именно, когато постигнем взаимодействието между това, което изтласква субстанциите на организма към периферията, центробежното – това винаги е хипофизата, обаче при детето нещата стоят така, че ние не можем да използваме хипофизата, както в случая при рахитичните деца – и противоположния, центростремителен принцип, използвайки това, което заедно с хипофизата има тенденцията да изгражда човешкия организъм, като за целта са подходящи Carbo vegetabilis и Carbo animalis.
Понеже идва ред и на терапевтичните въздействия, а именно, когато постигнем взаимодействието между това, което изтласква субстанциите на организма към периферията, центробежното – това винаги е хипофизата, обаче при детето нещата стоят така, че ние не можем да използваме хипофизата, както в случая при рахитичните деца – и противоположния, центростремителен принцип, използвайки това, което заедно с хипофизата има тенденцията да изгражда човешкия организъм, като за целта са подходящи Carbo vegetabilis и Carbo animalis. Бихме могли да започнем с Carbo animalis и после да го редуваме с друго лекарство, като в първия случай разчитаме на формообразуващия принцип, присъщ на Carbo animalis, а във втория случай – на организационния принцип, изразяващ се в растежа и присъщ на Hypophysis cerebri.
към текста >>

133. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

И сега идва ред на въпроса: Какви са отношенията между корените и мировите закономерности?
И така, в майчиното мляко ние все още имаме астрални формиращи сили с непосредствено духовно действие и трябва да се замислим каква отговорност поемаме върху себе си, когато препоръчваме спиране на кърменето и преминаване към друг вид захранване, като се има предвид, че днес вече никой не осъзнава, как точно духовните сили пронизват целия видим свят: как, издигайки се от корените към цветовете и плодовете, растението – съответно неговото въздействие върху човешкия организъм – става все по-духовно и по-духовно. Това, което действува в корените, е възможно най-недуховно. Корените имат сравнително силна физическа и етерна връзка с цялото ни обкръжение, докато в цветовете започва един нов живот, изпълнен с копнеж към астралния свят. Израствайки нагоре, растението се одухотворява все повече и повече. И сега идва ред на въпроса: Какви са отношенията между корените и мировите закономерности?
към текста >>

После идва ред на практиката, където те трябва да се влеят по един духовен начин.
В горната част на растението имаме нещо, което съдържа в себе си една духовност, устремена към системата веществообмен-крайници и поради тази причина то има сродство с човешката система веществообмен-крайници. И ако от една страна разглеждаме майчиното мляко, а от друга страна разглеждаме онова, което се носи над растението като една устремена към него астралност, тогава ясновидецът установява едно необичайно близко сродство – но не и пълна идентичност – между тази астралност, която идва от майката чрез майчиното мляко, и онази астралност, която струи от Космоса и се носи над разцъфналия растителен свят. Споменавам всичко това не с теоретична цел, а за да почувствуваме онова, което се намира в обкръжението на човека и което оттам навлиза в сферата на неговите действия. Ето как ние ще се погрижим детето постепенно да премине към растителна храна, като чрез съдържанието на плодовете и цветовете ще стимулираме неговата веществообмяна, а чрез фини примеси, взети от корените, ще стимулираме нервно-сетивната система. Всъщност тези неща, бих казал, трябва да се усвояват само в хода на теоретичната подготовка. После идва ред на практиката, където те трябва да се влеят по един духовен начин.
към текста >>

134. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Ала по този начин, като лекар, като лечител, Вие подреждате себе си непосредствено в духовния световен ред.
Ако със същите средства, с които се намесвате лечебно в треската, ако се намесите с тях при здравия човек, то Вие бихте променили състоянието на неговото съзнание. Или като лекар Вие трябва да работите с това, което в основата си е общо със състоянията на съзнанието. Докато при обикновения взаимообмен на човека с околния свят имаме работа с живота, в медицината имаме работа с намеса в състоянията на съзнанието. Това Вие можете да откриете при всеки един лечебен метод, и това е специфичното на лечебните мерки, че те се намесват в онова, което по някакъв начин има нещо общо с променливостта в състоянията на съзнанието. И не съществува друго активно лечебно средство, което се намесва така дълбоко в човешката същност, че обхваща човешката същност до онези източници, от които произлизат състоянията на съзнанието. Ала по този начин, като лекар, като лечител, Вие подреждате себе си непосредствено в духовния световен ред. Защото промяна в състоянията на съзнанието, това означава Вие да подредите себе си в духовния световен ред. И винаги, когато имате пред себе си едно реално действуващо лечение, чрез това нахлувате в състоянията на съзнанието, макар и в сферата на подсъзнателното, Вие винаги въвличате в лечебния процес душевното. Вие не оставате в сферата на физическия елемент. Обикновеното приемане на храна, обикновеното дишане, останалите процеси, те остават в сферата на физическия елемент, и опосредено, чрез физическото, те действуват върху по-висшите тела на човека. То също така действуват, действуват чрез физическото; обратно, когато вие действувате по лекарски път, когато действувате лечебно, те въвличат душевния елемент непосредствено.
към текста >>

Защото промяна в състоянията на съзнанието, това означава Вие да подредите себе си в духовния световен ред.
Или като лекар Вие трябва да работите с това, което в основата си е общо със състоянията на съзнанието. Докато при обикновения взаимообмен на човека с околния свят имаме работа с живота, в медицината имаме работа с намеса в състоянията на съзнанието. Това Вие можете да откриете при всеки един лечебен метод, и това е специфичното на лечебните мерки, че те се намесват в онова, което по някакъв начин има нещо общо с променливостта в състоянията на съзнанието. И не съществува друго активно лечебно средство, което се намесва така дълбоко в човешката същност, че обхваща човешката същност до онези източници, от които произлизат състоянията на съзнанието. Ала по този начин, като лекар, като лечител, Вие подреждате себе си непосредствено в духовния световен ред. Защото промяна в състоянията на съзнанието, това означава Вие да подредите себе си в духовния световен ред. И винаги, когато имате пред себе си едно реално действуващо лечение, чрез това нахлувате в състоянията на съзнанието, макар и в сферата на подсъзнателното, Вие винаги въвличате в лечебния процес душевното. Вие не оставате в сферата на физическия елемент. Обикновеното приемане на храна, обикновеното дишане, останалите процеси, те остават в сферата на физическия елемент, и опосредено, чрез физическото, те действуват върху по-висшите тела на човека. То също така действуват, действуват чрез физическото; обратно, когато вие действувате по лекарски път, когато действувате лечебно, те въвличат душевния елемент непосредствено. Така ние можем да кажем: когато лекарят правилно разбира своята професия, той се приближава непосредствено до духовното.
към текста >>

135. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Виждате ли, има смисъл, за това ние ще говорим още, като допълнение към физическия лечебен процес на определени хора да бъде дадено причастието, след като са оздравели, за да може да бъде въведено в ред нещо, което в Кармата е изпаднало в състояние на безредие.
Виждате ли, има смисъл, за това ние ще говорим още, като допълнение към физическия лечебен процес на определени хора да бъде дадено причастието, след като са оздравели, за да може да бъде въведено в ред нещо, което в Кармата е изпаднало в състояние на безредие. Но ако човек не знае всичко това, той не може да го внесе в аурата на тайнството. Но от друга страна и лекарят, когато прозре тези неща, и види в болестта творящата Карма, който лекар по задължение се намесва в лечебния процес, тогава лекарят ще може правилно да постави себе си, когато мирогледно прозре тези неща с цялата си същност. Но тогава с лекарят, с лечителя се извършва нещо обективно, тогава, когато лекарят успее с цялата си душа да участвува в човека с неговите кармични процеси. Тогава неговата лечителска мисия се превръща в другата страна на богослужението, добива религиозен характер, и лекарят се научава да вижда себе си като съратник на пастора, като човек, застанал до пасторството и осъществяващ другата страна на богослужението; и лекуването се превръща в богослужение. Всички неща, които материалистическия мироглед изнесе наяве в своето служене на природата, т.е.
към текста >>

136. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Ако вътре нещо не е в ред, то нещо не е в ред във вътрешното взаимодействие между Слънцето, Луната и звездите.
Погледнете дясното, погледнете лявото изображение /Виж рис. №5/. Ако погледнем навън към това, което се разпростира в растителния свят, разпростират се Слънцето, Луната и звездите. Ако погледнем към вътрешността, там вътре са Луната, Слънцето и звездите, които вътрешно съвсем точно си съответствуват. Ако вътре нещо не е в ред, то нещо не е в ред във вътрешното взаимодействие между Слънцето, Луната и звездите. Ако искаме да го приведем в ред, то трябва да потърсим терапевтичния път така, че за едно неправилно лунно въздействие навън, трябва да открием съответното Сатурново въздействие и т.н. Вие виждате, че това може да бъде началото на едно доверие към медицината, ако бъде видяно, че човекът обхваща света вътрешно. Това е, което отново бихме желали да въведем в медицината, защото някога това наистина е била в нея. Само когато отново бъде проникнато в тези неща, в света ще може да бъде възстановено това активно вътрешно доверие към медицината.
към текста >>

Ако искаме да го приведем в ред, то трябва да потърсим терапевтичния път така, че за едно неправилно лунно въздействие навън, трябва да открием съответното Сатурново въздействие и т.н.
Погледнете дясното, погледнете лявото изображение /Виж рис. №5/. Ако погледнем навън към това, което се разпростира в растителния свят, разпростират се Слънцето, Луната и звездите. Ако погледнем към вътрешността, там вътре са Луната, Слънцето и звездите, които вътрешно съвсем точно си съответствуват. Ако вътре нещо не е в ред, то нещо не е в ред във вътрешното взаимодействие между Слънцето, Луната и звездите. Ако искаме да го приведем в ред, то трябва да потърсим терапевтичния път така, че за едно неправилно лунно въздействие навън, трябва да открием съответното Сатурново въздействие и т.н. Вие виждате, че това може да бъде началото на едно доверие към медицината, ако бъде видяно, че човекът обхваща света вътрешно. Това е, което отново бихме желали да въведем в медицината, защото някога това наистина е била в нея. Само когато отново бъде проникнато в тези неща, в света ще може да бъде възстановено това активно вътрешно доверие към медицината.
към текста >>

137. 2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Този жизнен въпрос, този горещ въпрос на епохата е онзи, който ми даде повод да избера именно тази тема върху границите на природопознанието и който ще ми даде повод да третирам тази тема именно така, че да може да се получи един обзор, един общ поглед върху това, какво може или не може естествената наука, за да направи нещо за един съответен социален ред и накъде трябва да се обърнем в научното изследване, в светогледните представи, когато искаме да отговорим сериозно на изискванията на човешкото съществуване в нашата епоха.
Но какво беше проникнало в социологията – бих могъл да кажа – в това любимо дете на по-новото мислене? Проникнали бяха онези понятия, а именно форми на понятия, които бяха образувани при изследванията на естествените науки. И днес ние стоим пред главния въпрос: До къде ще стигнем с една социална дейност, която изхожда от такива понятия? И когато разглеждаме шумотевицата на света, когато обгърнем с поглед цялата тази безперспективност, която се получава от различните опити, които се правят изхождайки от тези идеи, от тези понятия, получаваме една доста лоша картина. Възниква следователно много важният въпрос: Как стои въобще въпросът с понятията, които сме добили от естествената наука и които сега искаме да приложим в живота, които всъщност животът отблъсква пред нас от себе си – нещо, което се показва ясно в много области? Този жизнен въпрос, този горещ въпрос на епохата е онзи, който ми даде повод да избера именно тази тема върху границите на природопознанието и който ще ми даде повод да третирам тази тема именно така, че да може да се получи един обзор, един общ поглед върху това, какво може или не може естествената наука, за да направи нещо за един съответен социален ред и накъде трябва да се обърнем в научното изследване, в светогледните представи, когато искаме да отговорим сериозно на изискванията на човешкото съществуване в нашата епоха.
към текста >>

Образуваме ясни понятия, механично-математическия природен ред.
Но в това, което е станало по този начин ясно, ние не намираме нищо, което да направи животът да ни се яви разбираем. Ние сме достигнали някакси в светлината, но сме изгубили почвата под нозете си. Ние не намираме никакви понятия, които да могат да ни изобразят по някакъв начин съзнанието. С яснотата, която трябва да постигнем заради нашата човечност, ние изгубваме пълносъдържателността но онова, към което всъщност сме се стремили. И тогава ние се оглеждаме наоколо в природата с нашите понятия. Образуваме ясни понятия, механично-математическия природен ред. Образуваме такива светове от представи, от понятия, каквито са теорията за произхода и други подобни. Стремим се към яснота. С тази яснота си съставяме един образ на света. Обаче няма никаква възможност да намерим в този образ на света човека, самите нас. С нашите понятия ние сме стигнали до нашата повърхност до съобщението с природата.
към текста >>

138. 3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Тогава той презира тази яснота, чувствува, че приложена социално тази яснота прави от човека едно ясно колело в социалния ред, мислен по математическо-механичен начин, но прави от него именно едно колело.
Обаче ако съобразно своите заложби човек клони към другия полюс, той преминава повече към страната на Щирнер. Тогава той презира тази яснота, чувствува, че приложена социално тази яснота прави от човека едно ясно колело в социалния ред, мислен по математическо-механичен начин, но прави от него именно едно колело. И ако тогава човек не е склонен към това, волята се разбунтува, разбунтува се тази воля, която действува в най-долната основа на човешкото съзнание. И тогава той се обръща против всяка яснота. Тогава той се подиграва с всяка яснота, както Щирнер се е подиграл. Тогава човек казва: какво ме интересува мене нещо друго, какво ме интересува даже природата, аз изнасям моя Аз от мене и виждам, какво става от него.
към текста >>

№ 1/, стоя срещу сетивните явления, аз използувам моите понятия не само за това, да основа за мене един ред на познанието в този сетивен свят, а пробивам границата на сетивния свят и построявам зад него атоми и други подобни нему.
Става това, че когато аз се намирам тук като човек /Виж рис. № 1/, стоя срещу сетивните явления, аз използувам моите понятия не само за това, да основа за мене един ред на познанието в този сетивен свят, а пробивам границата на сетивния свят и построявам зад него атоми и други подобни нему. Така да се каже, аз не мога да спра с моите ясни понятия при сетивния свят. Аз съм някак си ученик на инертната материя, която все още продължава да се търкаля, когато е стигнала на определено място, даже ако сила на търкалянето е престанала вече да действува. Моето познание стига до сетивния свят и аз съм под властта на инерцията, притежавам известна инертност, търкалям се с моите понятия по-нататък зад сетивния свят и си построявам там един свят, в който след това отново се съмнявам, когато забелязвам, че с цялото си мислене съм последвал моята сила на инерция.
към текста >>

139. 6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

А този Аз е факторът, който внася ред в нещата, подрежда ги.
и т.н. и т.н. и остават дни наред под въздействието на такива вътрешни дяволски въпроси. Това са патологични състояния, които започваме да разбираме едва тогава, когато знаем, че тези хора навлизат в онези области, която духовният изследовател изживява в Инспирация, само че той се отнася различно от тези хора намиращи се в патологично състояние. Тези хора навлизат в същата област както и духовният изследовател, но те не вземат така да се каже своя Аз със себе си, изгубват така да се каже своя Аз при навлизането в този свят. А този Аз е факторът, който внася ред в нещата, подрежда ги. Този Аз е онова, което може да внесе в този свят един също такъв ред, както ние можем да внесем ред в света на сетивно-физическата заобикаляща ни среда. Духовният изследовател знае, че от заспиването до събуждането човекът живее в същата тази област, че всеки човек, който се връща от един спектакъл, е нападнат през нощта, когато заспива, от всички тези въпроси, нападнат е действително от тях, но чрез определена закономерност в нормалния живот върху тези заплетени въпроси се простира сънят и човек свършва с тези заплетени въпроси, когато отново се събужда.
към текста >>

Този Аз е онова, което може да внесе в този свят един също такъв ред, както ние можем да внесем ред в света на сетивно-физическата заобикаляща ни среда.
и т.н. и остават дни наред под въздействието на такива вътрешни дяволски въпроси. Това са патологични състояния, които започваме да разбираме едва тогава, когато знаем, че тези хора навлизат в онези области, която духовният изследовател изживява в Инспирация, само че той се отнася различно от тези хора намиращи се в патологично състояние. Тези хора навлизат в същата област както и духовният изследовател, но те не вземат така да се каже своя Аз със себе си, изгубват така да се каже своя Аз при навлизането в този свят. А този Аз е факторът, който внася ред в нещата, подрежда ги. Този Аз е онова, което може да внесе в този свят един също такъв ред, както ние можем да внесем ред в света на сетивно-физическата заобикаляща ни среда. Духовният изследовател знае, че от заспиването до събуждането човекът живее в същата тази област, че всеки човек, който се връща от един спектакъл, е нападнат през нощта, когато заспива, от всички тези въпроси, нападнат е действително от тях, но чрез определена закономерност в нормалния живот върху тези заплетени въпроси се простира сънят и човек свършва с тези заплетени въпроси, когато отново се събужда.
към текста >>

140. Съдържание GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Физически-сетивният и морален миров ред и разпадът му в новото време.
Движенията на вътрешните и външните планети по лемниската. Тяхната противоположност като радиални и сферични движения. Работата не е да се каже нещо, което се разминава с общоприетото. Указание за необходимите корекции в астрономията: истинско Слънце, междинно Слънце, средно Слънце; уравнения на Бесел (корекции). Отхвърляне на изискването за простота. Физически-сетивният и морален миров ред и разпадът му в новото време. Противоположност на математическата астрономия и астрологията. Обединение на небесните движения, изхождайки от посоките в човека.
към текста >>

141. Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година. GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Най-много се ограничават с това, съществуващите установени научни области на свой ред да се разделят на специални области и за тези специални области да търсят специалисти, както е прието да се наричат.
Работата стои така, че след относително кратко време, вътре в така наречения научен живот, ако той не иска да стигне до пълен упадък, трябва да станат съществени промени. Особено е необходимо известен брой науки, групирани под определени наименования и представени под тези наименования в обикновените ни училища, да се извадят от тези групирания и да се разпределят според други съображения, така че в научните ни области трябва да стане до определена степен широко прегрупиране. Защото групирането, което имаме сега, явно е недостатъчно за да се стигне до съответстващ на реалността мироглед. От друга страна, съвременният ни живот толкова силно е прилепнал към това разделяне, че катедрите сега просто са формирани съгласно тази традиционна структура. Най-много се ограничават с това, съществуващите установени научни области на свой ред да се разделят на специални области и за тези специални области да търсят специалисти, както е прието да се наричат. Но в целия този научен живот трябва да станат промени, доколкото трябва да се появят съвсем други категории, и в тези категории много от нещата разработвани днес, да кажем, в зоологията, разработвани в психологията, след това на свой ред – в теорията на познанието, ще се окажат обединени в новообразувала се научна област. И напротив, предишните научни области, които са работили повече с абстракции, ще трябва да изчезнат. Ще трябва да се появят съвсем нови научни области. В началото ще се появят трудности във връзка с това, че хората днес са свикнали с определени научни категории и само с големи усилия могат да прехвърлят мост към това, което им е крайно необходимо за обединението на научния материал в съответствие с действителността.
към текста >>

Но в целия този научен живот трябва да станат промени, доколкото трябва да се появят съвсем други категории, и в тези категории много от нещата разработвани днес, да кажем, в зоологията, разработвани в психологията, след това на свой ред – в теорията на познанието, ще се окажат обединени в новообразувала се научна област.
Работата стои така, че след относително кратко време, вътре в така наречения научен живот, ако той не иска да стигне до пълен упадък, трябва да станат съществени промени. Особено е необходимо известен брой науки, групирани под определени наименования и представени под тези наименования в обикновените ни училища, да се извадят от тези групирания и да се разпределят според други съображения, така че в научните ни области трябва да стане до определена степен широко прегрупиране. Защото групирането, което имаме сега, явно е недостатъчно за да се стигне до съответстващ на реалността мироглед. От друга страна, съвременният ни живот толкова силно е прилепнал към това разделяне, че катедрите сега просто са формирани съгласно тази традиционна структура. Най-много се ограничават с това, съществуващите установени научни области на свой ред да се разделят на специални области и за тези специални области да търсят специалисти, както е прието да се наричат. Но в целия този научен живот трябва да станат промени, доколкото трябва да се появят съвсем други категории, и в тези категории много от нещата разработвани днес, да кажем, в зоологията, разработвани в психологията, след това на свой ред – в теорията на познанието, ще се окажат обединени в новообразувала се научна област. И напротив, предишните научни области, които са работили повече с абстракции, ще трябва да изчезнат. Ще трябва да се появят съвсем нови научни области. В началото ще се появят трудности във връзка с това, че хората днес са свикнали с определени научни категории и само с големи усилия могат да прехвърлят мост към това, което им е крайно необходимо за обединението на научния материал в съответствие с действителността.
към текста >>

Тя на свой ред е изхождала от други душевни сили.
Ние не можем да дадем такъв отговор, но трябва да застанем на гледната точка от развитието на човечеството, което в хода на битието си е внесло в съзнанието си различни вътрешни сили. Трябва да си кажем: за начина на разглеждане на небесните явления, който са ползвали древните вавилонци, египтяни и може би даже индийци, определящо е било специфичното развитие на човешките душевни сили – тези душевни сили на човечеството е трябвало да се развият по това време със същата вътрешна необходимост, с която детето на възраст между десет и петнадесет години трябва да развие определени душевни сили, докато в друго време то развива други душевни сили. Съответно, човечество в други времена стига до други изследвания[4]. Тогава се появила мировата система на Птолемей. Тя на свой ред е изхождала от други душевни сили. След това е нашата мирова система на Коперник. Тя пак изхожда от други душевни сили. Те са се развивали не защото именно сега човечеството има щастието да стигне до обективността, докато всички предишни хора са приличали на деца, а защото човечеството, започвайки от средата на XV век, се е нуждаело от развитието именно на математико-механичните способности, които по-рано е нямало. Човечеството се е нуждаело от развитието на тези математико-механични способности, и затова то вижда днес небесните явления в образа на тези математико-механични способности. Някога то отново ще разглежда тези явления по друг начин, когато за собственото му развитие, за собственото му изцеление и добруване, от дълбините на душата му ще бъдат извлечени други сили.
към текста >>

142. Втора лекция. 2 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Можем да посочим етапа, когато са си представяли Земята като неподвижна, а Венера и Меркурий се движат около Слънцето, тоест Слънцето е център за движението на Венера и Меркурий, но другите планети, Марс, Юпитер и Сатурн се движат около Земята, а не около Слънцето, и звездното небе на свой ред се върти около Земята.
След това науката или, по-добре е да се каже, научната тенденция, се е придвижила по-нататък. Можем да посочим етапа, когато са си представяли Земята като неподвижна, а Венера и Меркурий се движат около Слънцето, тоест Слънцето е център за движението на Венера и Меркурий, но другите планети, Марс, Юпитер и Сатурн се движат около Земята, а не около Слънцето, и звездното небе на свой ред се върти около Земята.
към текста >>

Благодарение на това в определен смисъл се отнема на свой ред въртенето около оста на еклиптиката.
Третият принцип, който е провъзгласил Коперник, гласи, че става не само въртенето на Земята около оста север-юг, и не само въртенето около оста на еклиптиката, но съществува и трето въртене, което представлява ретроградно движение на оста север-юг около самата ос на еклиптиката. Благодарение на това в определен смисъл се отнема на свой ред въртенето около оста на еклиптиката. Вследствие от това земната ос постоянно сочи северния полюс (Полярната звезда). В противен случай, въртейки се около Слънцето, тя би описвала кръг или елипса около полюса на еклиптиката, но тя винаги сочи Северния полюс благодарение на своето собствено противоположно насочено въртене – всеки път, когато Земята се измества на някоя крачка, земната ос се обръща обратно. Коперник е приел този трети принцип, гласящ, че земната ос сочи Северния полюс, защото посредством собственото си въртене тя прави известно отклонение, постоянно компенсирайки другото въртене. Така че в течение на годината това въртене нищо не значи, доколкото постоянно се компенсира.
към текста >>

И в края на краищата трябва да се запитаме: не ни ли насочват тук към по-широка основа, за да не стане с нас така, че, бидейки теоретични коперниканци и желаейки философски да обясним картината на света, на свой ред за календара или за още някои изчисления вземаме за основа картината на света на Тихо Брахе, което практически днес прави астрономията; или че макар и да сме коперниканци, обаче най-важното при Коперник, а именно неговият трети основен принцип, просто го пропускаме?
Така че можем да кажем: трябва да се придвижваме не само в количествено отношение, но трябва да обръщаме внимание също и на качественото, проявяващо се в такива явления. Защо винаги се пита само как изглежда в обектива някакво външно явление? Защо не се пита как реагира не само обективът на зрителната тръба, но и насекомото? Как реагира човешката природа? Как чрез това ни се предава нещо за хода на небесните явления? И в края на краищата трябва да се запитаме: не ни ли насочват тук към по-широка основа, за да не стане с нас така, че, бидейки теоретични коперниканци и желаейки философски да обясним картината на света, на свой ред за календара или за още някои изчисления вземаме за основа картината на света на Тихо Брахе, което практически днес прави астрономията; или че макар и да сме коперниканци, обаче най-важното при Коперник, а именно неговият трети основен принцип, просто го пропускаме? Няма ли да успеем, работейки на по-широка основа, да преодолеем ненадеждността, която именно днес прави прекалено парещи основните въпроси на астрономията, за да може и в тази област да се премине от количественото към качественото?
към текста >>

143. Четвърта лекция, 4 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

След това трябва да си изясним, че кометите на свой ред често съвпадат своите траектории с траекториите на другите тела, които също се появяват в нашата система и които именно благодарение на своето свойство да съпътстват кометите, представляват загадка.
Проследете сега, какво се открива тук. В краен случай, – впрочем, наистина само в краен случай, – това изобразява някакъв вид история на възникването на слънчевата система. Но това, което тук е конструирано като мирова система, никак, по същество, не съдържа, каквото и да е удовлетворително обяснение по повод участието, което вземат при това телата на кометите. Те винаги изпадат от теорията. Това изпадане от теорията, както тя е получена по исторически път, е не нещо друго, а доказателство за неподчинението на живота на кометите на това, което е конструирано като понятие, изхождайки не от всеобщността, а само от една част на всеобщността. След това трябва да си изясним, че кометите на свой ред често съвпадат своите траектории с траекториите на другите тела, които също се появяват в нашата система и които именно благодарение на своето свойство да съпътстват кометите, представляват загадка. Това са метеоритните потоци, чиито траектории много често, и даже може би винаги, съвпадат с траекториите на кометите. И така, виждаме, че нещо нахлува в съвкупността на нашата система, и това ни довежда до там, че да си кажем: постепенно от разглеждането на съвкупността на нашата система се е формирал сбор от представи, чрез които да преодолеем това, което представляват кометите и метеоритните потоци, преминаващи много нередовно и почти произволно през тази система. Те съвсем излизат извън рамките на това, което още може да се разбере с помощта на получените от нас абстрактни представи. Би ми се наложило да направя за вас продължителен исторически преглед, ако поискам подробно да ви представя, какви трудности възникват винаги в нещо конкретно, когато изследователите или, по-добре да се каже, мислителите, изхождайки от астрономическите теории, стигат до кометите и метеоритните потоци. Но аз повсеместно искам да посочвам само направлението, в което може да се търси оздравяване.
към текста >>

Това на свой ред ще го открием, ако с понятието елипса отново се върнем към реалността.
И така, планетите се движат по елипси, но тези елипси са изменчиви, понякога те повече приличат на кръг, понякога повече на елипса. Това на свой ред ще го открием, ако с понятието елипса отново се върнем към реалността. В течение на времето елипсата се раздува, превръщайки се по-скоро в кръг, след това отново – по-скоро в елипса. И така, всеобщата действителност съвсем не се обхваща, когато кажа: планетите се движат по елипси, – и аз съм длъжен да модифицирам понятието. Аз трябва да кажа: планетите се движат по орбити, които постоянно се борят дали да станат кръг или да си останат елипси. Прекарвайки тук линията (елипсата), за да бъде понятието правдиво, аз трябва, собствено, да направя тази линия от каучук или поне да я направя подвижна, за да мога постоянно да я променям. Защото ако веднъж съм образувал елипсата, която представя едно завъртане на планетата, за следващото завъртане тя вече не подхожда, и още по-малко – за следващото след него.
към текста >>

На всеки ред той казваше: и така нататък, и тем подобни!
На всеки ред той казваше: и така нататък, и тем подобни! Това беше четенето, на което присъствах. Всъщност, това беше извънредно стимулиращо. Всеки можеше да допълни реда както иска. Вярно, че при несъизмеримите числа това не става. Но все пак, щом се стигне до несъизмеримостта, работата стои така, че по-нататъшният процес може само да се набележи.
към текста >>

144. Пета лекция, 5 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Ние можем, собствено, да кажем, че противостоим на външния свят, закономерно организиран в себе си, и от вътрешното си същество внасяме в него друг ред.
Изобщо, можете напълно банално да си представите, защо става така. Проследявайки редуването на сън и будност, можете да си кажете, че по отношение на сетивните възприятия, вие, собствено, постоянно сте подложени на въздействието на външния свят. Тук сте постоянно открити за външния свят. И ставащото наоколо в състоянието на будност се подрежда и отвътре ориентира, собствено, само тогава, когато навлезете в този процес с мислене и идеи. Следователно, ориентирането идва отвътре. Ние можем, собствено, да кажем, че противостоим на външния свят, закономерно организиран в себе си, и от вътрешното си същество внасяме в него друг ред. Ние размишляваме за външния свят, ние комбинираме отношенията на външния свят до известна степен по свое желание – често, за съжаление, ръководейки се от доста лошо желание. И в такъв случай от нашето вътрешно същество във външния свят излиза нещо, което може и да не съответства на този външен свят. Ако това не беше така, никога нямаше да изпадаме в заблуда. Тук от нашето вътрешно същество става известно преобразуване на външния свят.
към текста >>

Виждате, че ако не разглеждаме човека обособено, а разглеждаме външния природен ред във връзка с човека, това можем да си го представим по следния начин: човек посредством своята глава участва в астрономическото, а посредством своята обмяна на веществата той участва в метеорологическото.
Виждате, че ако не разглеждаме човека обособено, а разглеждаме външния природен ред във връзка с човека, това можем да си го представим по следния начин: човек посредством своята глава участва в астрономическото, а посредством своята обмяна на веществата той участва в метеорологическото. Тук човек от двете страни се намира вътре в целия космос.
към текста >>

145. Шеста лекция, 6 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Връщайки се към онова време, стигаме по определен начин към северния полюс на развитието на цивилизацията, а придвижвайки се напред във времето, на свой ред стигаме към другия полюс.
Моля ви съвсем да отделите обяснението, което съществува в днешните представи, иначе не може да се стигне до чистите феномени – вземете само чистите феномени, като такива. Днес на Земята ситуацията е такава, че хората обитават тропическа зона, умерена зона и полярна зона. Естествено, те си влияят една на друга, така че във външната действителност феномените се изявяват не съвсем чисто. И това, което тук имаме пространствено, връщайки се назад го намираме във времевото. Връщайки се към онова време, стигаме по определен начин към северния полюс на развитието на цивилизацията, а придвижвайки се напред във времето, на свой ред стигаме към другия полюс. Ако си представим, че проявяващото се в качеството си на полярно влияние върху хората е свързано с взаимоотношенията на Земята със Слънцето, трябва да си представим, че изменението, което е станало тук, тази деполяризация, е свързана с изменението, което е трябвало да стане по отношение на Земята към Слънцето. И от фактите в нас възниква въпросът: „Какво е станало тогава? ” Към какво в генезиса на небесното пространство, собствено, сочи това?
към текста >>

146. Седма лекция, 7 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

И тези впечатления на окото на свой ред се намират във връзка с това, което вътрешно преработваме в представи.
Предполагайки всичко това, тоест осъзнавайки всичко това, можем, разбира се с всички ограничения, да кажем следното: да разгледаме човешкото око. Естествено, не мога да се впускам в елементарни подробности, които можете да намерите в съответния учебник. Да разгледаме човешкото око. Това е един от органите, който ни предава впечатления от външния свят, сетивни впечатления заедно с това, което по определен начин очертава тези сетивни впечатления. И тези впечатления на окото на свой ред се намират във връзка с това, което вътрешно преработваме в представи. Нека сега внимателно да отделим това, което стои в основата на ясното очертаване, което извлича представите ни от голите фантазни представи и ги превръща в ясно очертани представи, да го отделим от другото, което действа, когато не намираме такова ясно очертаване и живеем само с фантазията. Благодарение на това, което изпитваме посредством сетивните органи, и на това, което вътрешно прави от него способността ни да изграждаме представи, изцяло бихме се намирали в своего рода живот на фантазиите. Този живот получава ясни контури благодарение на външния свят, благодарение на това, което се намира в определено взаимоотношение с окото ни. Сега да разгледаме себе си. Да пренесем това, което получихме за окото, към целия човек, просто чисто емпирично да потърсим това в целия човек.
към текста >>

147. Осма лекция, 8 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

И така, човек е трябвало да изпитва редуващите се състояния между разгарянето на това, което е представлявало развилата се тогава представна способност, и на свой ред отлива на представния живот.
Когато можем да ориентираме самите себе си, изхождайки от вътрешния произвол, до известна степен сме независими от външния свят. Но това става само защото като хора по определен начин сме се еманципирали от Вселената. Така, до последния ледников период не сме можели да бъдем еманципирани – казвам не сме можели, доколкото искам да говоря именно от страна на външната емпирична наука. Тогава, по време на формирането на способността ни за представи, човек в своите състояния е бил повече зависим от това, което се е разигравало в обкръжаващия го свят. Както сега виждаме обкръжаващия свят благодарение на слънчевата светлина, и както, обаче, това виждане на света е подчинено на известен вътрешен произвол, така и тогава, отдавайки себе си на външния свят, човек е трябвало да бъде зависим от осветеността на Земята и от осветеността на земните предмети, а също от сумрака, от тъмнината, когато през нощта Слънцето не се е появявало. И така, човек е трябвало да изпитва редуващите се състояния между разгарянето на това, което е представлявало развилата се тогава представна способност, и на свой ред отлива на представния живот. С други думи, тогава имаме подготвено от взаимодействието с Вселената вътрешно състояние на човека, подобно на това, което се проявява пред нас в своеобразните връзки на женската функция с лунните фази по отношение на нейната продължителност. Това вътрешно функциониране на женската природа – казах, че в мъжката природа също го има, но по-навътре, затова е по-малко достъпно за възприемане – е такова, че някога то е било свързано с процесите на външната Вселена, но след това се е еманципирало от нея и е станало свойство на самата човешка природа, така че ставащото сега в човека вече не съвпада с външните факти, но времевата последователност, последователността на фазите е останала същата, каквато е била, когато тези неща са съвпадали и външно.
към текста >>

148. Десета лекция, 10 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Ще получа тези различни форми в случай, че, да кажем, добавя към променливостта от първи ред, която сега определих между у и х, променливост от втори ред, т.е.
Сега си представете, че бих искал да реша не само тази геометрична задача, тоест при условията на две постоянни величини а и b, използвайки съответното уравнение, да определя разстоянието от М до А и В, но бих направил и нещо друго. Бих решил такава задача: да премина в равнината от една форма на линия към друга, когато разглеждам величините, които остават постоянни за определена линии, като променливи величини. Тук разгледах само единичните случаи: в единия случай а беше по-голямо от b, а в другия а беше по-малко от b, нали така? Но между тези единични случаи съществува безкрайно множество от други. Така безкрайно мога да премина към създаване на абсолютно непрекъснати различни форми на кривата на Касини. Ще получа тези различни форми в случай, че, да кажем, добавя към променливостта от първи ред, която сега определих между у и х, променливост от втори ред, т.е. ако позволя построяването на криви, непрекъснато преминаващи една в друга, да става по такъв начин, че а да бъде функция на b.
към текста >>

72); И така, ако поразмислите над това, че всъщност от постоянството, стоящо в основата на тази крива, при светлинното въздействие тук възниква връзка, ще можете да си представите, че както от отношенията на константите тук възниква определено действие на светлината, също ще можете да си представите, че когато към изменчивостта от първи ред добавим изменчивост от втори ред, ще се получи система от светлинни ефекти.
Ако обмислите казаното от мен вчера, че кривата на Касини е в същото време и такава крива, по която в пространство може да се движи точка, която, бидейки осветена от точка А, заедно с това в точка В винаги притежава едно и също сияние (рис. 10, с. 72); И така, ако поразмислите над това, че всъщност от постоянството, стоящо в основата на тази крива, при светлинното въздействие тук възниква връзка, ще можете да си представите, че както от отношенията на константите тук възниква определено действие на светлината, също ще можете да си представите, че когато към изменчивостта от първи ред добавим изменчивост от втори ред, ще се получи система от светлинни ефекти. По такъв начин, изхождайки от математиката, тук наистина сами можете да създадете преход от количественото към качественото.
към текста >>

Защото сега може да се изходи от това, което, собствено, тук се прави, образувайки функция вътре в променливостта от втори ред в зависимост от функциите вътре в променливостта от първи ред – този израз няма нищо общо с общоприетия израз „ред“, но, вероятно, ще ме разберете, тъй като обяснявам тези неща от самото начало.
Тези съображения, ако искаме, трябва да ги използваме – не трябва да се отказваме от това, – за да намерим прехода от количественото към качественото. Защото сега може да се изходи от това, което, собствено, тук се прави, образувайки функция вътре в променливостта от втори ред в зависимост от функциите вътре в променливостта от първи ред – този израз няма нищо общо с общоприетия израз „ред“, но, вероятно, ще ме разберете, тъй като обяснявам тези неща от самото начало. – Разглеждайки връзката между това, което нарекох първи и втори ред, постепенно се приближаваме до разбирането, че уравненията ни трябва да бъдат формирани по друг начин, в зависимост от това, дали разглеждам намиращото се при обикновената повърхност на тялото между повърхността на тялото и нашите очи, или това, което стои зад повърхността на тялото. Защото отношение подобно на това, което съществува между променливостта от първи ред и променливостта от втори ред, съществува и между това, което трябва да взема предвид между мен и повърхността на съвсем обикновено тяло и това, което се намира зад повърхността на тялото. Така, например, ако се направи опит за наблюдение на така нареченото отражение на светлинен лъч, това наблюдение е възможно просто защото имам отразяваща повърхност и следователно процес, разиграващ се преди всичко между мен и повърхността на тялото. Ако наблюдавам така, че получавам това като някакво съединяване на уравнения, които произтичат между мен и повърхността на тялото в променливи от първи ред, и разгледам сега в тази връзка това, което действа зад повърхността за да се осъществи отражението като уравнение на променливи от втори ред, в резултат ще получа съвсем други формули от тези, които се прилагат сега[2] за законите на отражението и пречупването съгласно чисто механичните закони, при пропускане фазите на вибрациите и така нататък.
към текста >>

– Разглеждайки връзката между това, което нарекох първи и втори ред, постепенно се приближаваме до разбирането, че уравненията ни трябва да бъдат формирани по друг начин, в зависимост от това, дали разглеждам намиращото се при обикновената повърхност на тялото между повърхността на тялото и нашите очи, или това, което стои зад повърхността на тялото.
Тези съображения, ако искаме, трябва да ги използваме – не трябва да се отказваме от това, – за да намерим прехода от количественото към качественото. Защото сега може да се изходи от това, което, собствено, тук се прави, образувайки функция вътре в променливостта от втори ред в зависимост от функциите вътре в променливостта от първи ред – този израз няма нищо общо с общоприетия израз „ред“, но, вероятно, ще ме разберете, тъй като обяснявам тези неща от самото начало. – Разглеждайки връзката между това, което нарекох първи и втори ред, постепенно се приближаваме до разбирането, че уравненията ни трябва да бъдат формирани по друг начин, в зависимост от това, дали разглеждам намиращото се при обикновената повърхност на тялото между повърхността на тялото и нашите очи, или това, което стои зад повърхността на тялото. Защото отношение подобно на това, което съществува между променливостта от първи ред и променливостта от втори ред, съществува и между това, което трябва да взема предвид между мен и повърхността на съвсем обикновено тяло и това, което се намира зад повърхността на тялото. Така, например, ако се направи опит за наблюдение на така нареченото отражение на светлинен лъч, това наблюдение е възможно просто защото имам отразяваща повърхност и следователно процес, разиграващ се преди всичко между мен и повърхността на тялото. Ако наблюдавам така, че получавам това като някакво съединяване на уравнения, които произтичат между мен и повърхността на тялото в променливи от първи ред, и разгледам сега в тази връзка това, което действа зад повърхността за да се осъществи отражението като уравнение на променливи от втори ред, в резултат ще получа съвсем други формули от тези, които се прилагат сега[2] за законите на отражението и пречупването съгласно чисто механичните закони, при пропускане фазите на вибрациите и така нататък.
към текста >>

Защото отношение подобно на това, което съществува между променливостта от първи ред и променливостта от втори ред, съществува и между това, което трябва да взема предвид между мен и повърхността на съвсем обикновено тяло и това, което се намира зад повърхността на тялото.
Тези съображения, ако искаме, трябва да ги използваме – не трябва да се отказваме от това, – за да намерим прехода от количественото към качественото. Защото сега може да се изходи от това, което, собствено, тук се прави, образувайки функция вътре в променливостта от втори ред в зависимост от функциите вътре в променливостта от първи ред – този израз няма нищо общо с общоприетия израз „ред“, но, вероятно, ще ме разберете, тъй като обяснявам тези неща от самото начало. – Разглеждайки връзката между това, което нарекох първи и втори ред, постепенно се приближаваме до разбирането, че уравненията ни трябва да бъдат формирани по друг начин, в зависимост от това, дали разглеждам намиращото се при обикновената повърхност на тялото между повърхността на тялото и нашите очи, или това, което стои зад повърхността на тялото. Защото отношение подобно на това, което съществува между променливостта от първи ред и променливостта от втори ред, съществува и между това, което трябва да взема предвид между мен и повърхността на съвсем обикновено тяло и това, което се намира зад повърхността на тялото. Така, например, ако се направи опит за наблюдение на така нареченото отражение на светлинен лъч, това наблюдение е възможно просто защото имам отразяваща повърхност и следователно процес, разиграващ се преди всичко между мен и повърхността на тялото. Ако наблюдавам така, че получавам това като някакво съединяване на уравнения, които произтичат между мен и повърхността на тялото в променливи от първи ред, и разгледам сега в тази връзка това, което действа зад повърхността за да се осъществи отражението като уравнение на променливи от втори ред, в резултат ще получа съвсем други формули от тези, които се прилагат сега[2] за законите на отражението и пречупването съгласно чисто механичните закони, при пропускане фазите на вибрациите и така нататък.
към текста >>

Ако наблюдавам така, че получавам това като някакво съединяване на уравнения, които произтичат между мен и повърхността на тялото в променливи от първи ред, и разгледам сега в тази връзка това, което действа зад повърхността за да се осъществи отражението като уравнение на променливи от втори ред, в резултат ще получа съвсем други формули от тези, които се прилагат сега[2] за законите на отражението и пречупването съгласно чисто механичните закони, при пропускане фазите на вибрациите и така нататък.
Тези съображения, ако искаме, трябва да ги използваме – не трябва да се отказваме от това, – за да намерим прехода от количественото към качественото. Защото сега може да се изходи от това, което, собствено, тук се прави, образувайки функция вътре в променливостта от втори ред в зависимост от функциите вътре в променливостта от първи ред – този израз няма нищо общо с общоприетия израз „ред“, но, вероятно, ще ме разберете, тъй като обяснявам тези неща от самото начало. – Разглеждайки връзката между това, което нарекох първи и втори ред, постепенно се приближаваме до разбирането, че уравненията ни трябва да бъдат формирани по друг начин, в зависимост от това, дали разглеждам намиращото се при обикновената повърхност на тялото между повърхността на тялото и нашите очи, или това, което стои зад повърхността на тялото. Защото отношение подобно на това, което съществува между променливостта от първи ред и променливостта от втори ред, съществува и между това, което трябва да взема предвид между мен и повърхността на съвсем обикновено тяло и това, което се намира зад повърхността на тялото. Така, например, ако се направи опит за наблюдение на така нареченото отражение на светлинен лъч, това наблюдение е възможно просто защото имам отразяваща повърхност и следователно процес, разиграващ се преди всичко между мен и повърхността на тялото. Ако наблюдавам така, че получавам това като някакво съединяване на уравнения, които произтичат между мен и повърхността на тялото в променливи от първи ред, и разгледам сега в тази връзка това, което действа зад повърхността за да се осъществи отражението като уравнение на променливи от втори ред, в резултат ще получа съвсем други формули от тези, които се прилагат сега[2] за законите на отражението и пречупването съгласно чисто механичните закони, при пропускане фазите на вибрациите и така нататък.
към текста >>

149. Единадесета лекция, 11 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Внасяйки по определен начин живота в самата математическа и геометрическа област с това, че мислим за проявяващите се в уравненията независими променливи и зависими променливи отново като за вътрешно променливи например, както в принципа, който вчера успяхме да отбележим при самите криви на Касини: изменчивост от първи ред и изменчивост от втори ред, помагайки си по такъв начин, се откриват огромни възможности.
Тук стои огромно поле за дейност, което ни насочва към все по-нататъшно развитие на морфологичния елемент. Само ако стигнем до такива неща, ще разберем хората, които винаги са съществували, такива, като например Мориц Бенедикт[4], за който често съм споменавал, който в много области е имал прекрасни намерения и е имал доста плодотворни мисли. Той е съжалявал много – за това може да се прочете в неговите мемоари, – че има толкова малка възможност да се говори с лекари, изхождайки от математическа гледна точка, от математическия възглед. По принцип, това е напълно справедливо, само че тези неща трябва да се разбират доста по-широко, така че трябва да се каже, че обикновената математика, която по същество поставя в основата твърдите форми на линията и се стреми да взема предвид твърдото евклидово пространство, малко би ни помогнала ако поискаме да я приложим към органичните образувания. Внасяйки по определен начин живота в самата математическа и геометрическа област с това, че мислим за проявяващите се в уравненията независими променливи и зависими променливи отново като за вътрешно променливи например, както в принципа, който вчера успяхме да отбележим при самите криви на Касини: изменчивост от първи ред и изменчивост от втори ред, помагайки си по такъв начин, се откриват огромни възможности. Това, по същество, вече се усеща в принципите, които се прилагат, когато се описват циклоидата или кардиоидата и така нататък, но само ако и тук не се действа с определена твърдост.
към текста >>

150. Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Най-приемлива за хората би била следната последователност: минерално царство, растително царство, животинско царство, човек, – като минералното царство е най-просто, след това, евентуално чрез определени съединявания на минерални структури да се получат растителните структури, на свой ред чрез съединяване на растителните структури – животински структури, и така чак до човека.
Обикновено тези царства се разглеждат, разполагайки ги в права линия: минерално царство, растително царство, животинско царство. Искам да включа и човешкото царство, което някои, обаче, не признават, но това е така. Пита се, има ли изобщо смисъл такова разположение? Това разположение стои в основата на много наши съвременни разглеждания, във всеки случай, то е било положено в основата в периода на разцвет на механистичното разглеждане на природата. Сега в тази област властва известно, може да се каже, отчаяние в науката, но навиците в мисленето са си останали същите, както и преди двадесет-тридесет години, в периода на пълния разцвет. Най-приемлива за хората би била следната последователност: минерално царство, растително царство, животинско царство, човек, – като минералното царство е най-просто, след това, евентуално чрез определени съединявания на минерални структури да се получат растителните структури, на свой ред чрез съединяване на растителните структури – животински структури, и така чак до човека. Във всички мисли, формирали се по отношение на произхода на живота, generatio aequivoca[4], във всички тези неща се проявява тенденция да се обяснява одушевеното живо, чрез неодушевеното, чрез неорганичното, минералното. Мисля, че днес още има немалко учени, които се съмняват в това, че е възможно по друг начин да се представи връзката в реда на природните царства, освен обяснявайки чрез неорганичното това, което в крайна сметка се проявява в човека. И в колко статии, книги, лекции и прочие научни откровения, желаещи да бъдат възприемани абсолютно сериозно и професионално, навсякъде ще намерите сякаш хипнотизирания поглед, насочен към това, по какъв начин е могло някога наистина да възникне живото прасъщество в естествената връзка от разположението на атомите, които трябва да се разглеждат само минерално. Сега се пита възможно ли е по такъв начин изобщо да разглеждаме целия ред природни същества; и отчитат ли се при такова разглеждане всички съвсем очевидни и най-важни признаци.
към текста >>

Сега се пита възможно ли е по такъв начин изобщо да разглеждаме целия ред природни същества; и отчитат ли се при такова разглеждане всички съвсем очевидни и най-важни признаци.
Сега в тази област властва известно, може да се каже, отчаяние в науката, но навиците в мисленето са си останали същите, както и преди двадесет-тридесет години, в периода на пълния разцвет. Най-приемлива за хората би била следната последователност: минерално царство, растително царство, животинско царство, човек, – като минералното царство е най-просто, след това, евентуално чрез определени съединявания на минерални структури да се получат растителните структури, на свой ред чрез съединяване на растителните структури – животински структури, и така чак до човека. Във всички мисли, формирали се по отношение на произхода на живота, generatio aequivoca[4], във всички тези неща се проявява тенденция да се обяснява одушевеното живо, чрез неодушевеното, чрез неорганичното, минералното. Мисля, че днес още има немалко учени, които се съмняват в това, че е възможно по друг начин да се представи връзката в реда на природните царства, освен обяснявайки чрез неорганичното това, което в крайна сметка се проявява в човека. И в колко статии, книги, лекции и прочие научни откровения, желаещи да бъдат възприемани абсолютно сериозно и професионално, навсякъде ще намерите сякаш хипнотизирания поглед, насочен към това, по какъв начин е могло някога наистина да възникне живото прасъщество в естествената връзка от разположението на атомите, които трябва да се разглеждат само минерално. Сега се пита възможно ли е по такъв начин изобщо да разглеждаме целия ред природни същества; и отчитат ли се при такова разглеждане всички съвсем очевидни и най-важни признаци.
към текста >>

Тук можем да осъзнаем, че формообразуването трябва да свързва тук с тази идеална точка различните природни царства по такъв начин, както движенията във Вселената трябва да бъдат свързани с нещо, което на свой ред тук в средата съответства на тази идеална точка.
Това е напълно закономерна математическа представа. И така, ако искаме схематично да разположим природните царства, трябва да ги разположим така, че да имаме някаква идеална точка, от която се разклоняват растителното царство, животинското царство, и след това трябва да продължим линиите, но линията на растителното царство трябва да я продължим така, че при своето продължаване да става по-дълга, а линията на животинското царство да се продължи така, че при своето продължаване да става по-къса. Това е изцяло математическа представа. Тогава ще получим отношенията между природните царства, първо просто съпоставяйки ги. Сега възниква въпросът – и този въпрос сега го представяме само като въпрос, на който е важно да се отговори: кое всъщност съответства на тази идеална точка? Тук можем да осъзнаем, че формообразуването трябва да свързва тук с тази идеална точка различните природни царства по такъв начин, както движенията във Вселената трябва да бъдат свързани с нещо, което на свой ред тук в средата съответства на тази идеална точка.
към текста >>

151. Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Но той допуска някаква точка, движеща се по тази ексцентрична окръжност, която той нарича „деферент“, и тази точка на свой ред е център на някаква окръжност.
Това не става така. Но той допуска някаква точка, движеща се по тази ексцентрична окръжност, която той нарича „деферент“, и тази точка на свой ред е център на някаква окръжност. Той допуска, че планетата се движи по тази окръжност, така че истинската траектория на движение на планетата възниква от взаимодействието на движението по този кръг (1) и по този кръг (2). И така, казваме, че в случая на Венера Птолемей приема, че тя на свой ред се върти по окръжност (2), центърът на която се движи по тази окръжност (1), така че, собствено, пътят на Венера е резултиращо движение от тези две движения. За да се разбере това движение, трябва да се приемат тези две окръжности: тази окръжност, деферентът (1) и малката окръжност, явяваща се в такъв случай епициклична (2). Такива движения Птолемей приема за Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий, но не и за Слънцето, докато Луната също я заставя да се движи и по малка епициклична окръжност. Тези допускания са били основани на това, че последователите на Птолемей са пресметнали – всъщност може да се каже, че много внимателно са пресметнали – местата на небето, в които се намират планетите, и оттук те са образували тези движения, за да разберат, че планетите са в определено време на определено място.
към текста >>

И така, казваме, че в случая на Венера Птолемей приема, че тя на свой ред се върти по окръжност (2), центърът на която се движи по тази окръжност (1), така че, собствено, пътят на Венера е резултиращо движение от тези две движения.
Това не става така. Но той допуска някаква точка, движеща се по тази ексцентрична окръжност, която той нарича „деферент“, и тази точка на свой ред е център на някаква окръжност. Той допуска, че планетата се движи по тази окръжност, така че истинската траектория на движение на планетата възниква от взаимодействието на движението по този кръг (1) и по този кръг (2). И така, казваме, че в случая на Венера Птолемей приема, че тя на свой ред се върти по окръжност (2), центърът на която се движи по тази окръжност (1), така че, собствено, пътят на Венера е резултиращо движение от тези две движения. За да се разбере това движение, трябва да се приемат тези две окръжности: тази окръжност, деферентът (1) и малката окръжност, явяваща се в такъв случай епициклична (2). Такива движения Птолемей приема за Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий, но не и за Слънцето, докато Луната също я заставя да се движи и по малка епициклична окръжност. Тези допускания са били основани на това, че последователите на Птолемей са пресметнали – всъщност може да се каже, че много внимателно са пресметнали – местата на небето, в които се намират планетите, и оттук те са образували тези движения, за да разберат, че планетите са в определено време на определено място. Предизвиква удивление точността или поне относителната точност на разчетите на Птолемей и последователите му. Тази точност е такава, че, ако, например, днес начертаем траекторията на някоя планета, да кажем Марс, в съответствие със съвременните ни астрономически изчисления и след това сравним това, което днес може да се начертае според резултатите от наблюденията като тази така наречена видима траектория на Марс, с това, което е начертано на основата на теорията на деферентите и епицикличните окръжности според Птолемей, едва ли тези две криви ще се различават помежду си[5].
към текста >>

152. Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Можем да кажем, че човешката главова организация с нейното центриране в нервно-сетивна система притежава сама по себе си определена самостоятелност; същото е за ритмичната система с всичко, което принадлежи към нея; и накрая, системата на обмяната на веществата с всичко това, което се отнася до нея в системата на организацията на крайниците, на свой ред притежава някакъв вид самостоятелност.
Ако още един път се върнем към различните опити, които вече съм ви посочвал, действително да разберем формообразуването на самия човек, ще стигнем до следното. Можем наистина сериозно, както и трябва да бъде, да се опитаме да вземем делението на човешкото същество, за което също често сме говорили в тези лекции. Можем да кажем, че човешката главова организация с нейното центриране в нервно-сетивна система притежава сама по себе си определена самостоятелност; същото е за ритмичната система с всичко, което принадлежи към нея; и накрая, системата на обмяната на веществата с всичко това, което се отнася до нея в системата на организацията на крайниците, на свой ред притежава някакъв вид самостоятелност. И така, в човешката организация можем да посочим три самостоятелни в себе си системи, и ако заедно с това разумно положим в основата принципът на метаморфозата, който безусловно трябва да стои в основата на органичната природа, ще успеем да формираме представа за това, как, съгласно принципа на метаморфозата се съотнасят помежду си тези три члена на човешката организация.
към текста >>

И така, трябва да си изясним, че ако в системата на обмяната на веществата имаме нещо в качеството му на орган, например черен дроб или някакъв друг орган, явно принадлежащ на системата на обмяната на веществата – винаги можем да кажем само „явно принадлежащ“, защото тези неща на свой ред се преплитат, – ако имаме такъв орган и търсим съответния орган, който, преобразувайки се чрез преобръщане е свързан с него в главовата организация, естествено, ще трябва да констатираме мощна деформация на споменатия орган, ако искаме да разберем неговата форма.
Това, което е в средата, средният член на човешката организация, следователно това, което е подчинено на ритмичния организъм, се намира в средата и до известна степен образува преход от радиалната структура към сфероидалната структура. Изхождайки от този принцип, сега морфологично можем да разберем цялата човешка организация. И така, трябва да си изясним, че ако в системата на обмяната на веществата имаме нещо в качеството му на орган, например черен дроб или някакъв друг орган, явно принадлежащ на системата на обмяната на веществата – винаги можем да кажем само „явно принадлежащ“, защото тези неща на свой ред се преплитат, – ако имаме такъв орган и търсим съответния орган, който, преобразувайки се чрез преобръщане е свързан с него в главовата организация, естествено, ще трябва да констатираме мощна деформация на споменатия орган, ако искаме да разберем неговата форма. Затова е толкова трудно математически да се разбира този въпрос. Но без да се приближим математически, изобщо няма да се справим. И като си помислиш – вземете това само като образа, – че при осъзнаване на човешката форма се получава нещо, сочещо към движенията на небесните тела, трябва да кажем, че ако искаш да събереш заедно всичко срещащо се в движенията на небесните тела, то трябва да бъде разбирано по подобен начин; и че това не се разиграва, както ако фактите ставаха по начин, към който се подхожда с геометрията, която обикновено взема предвид обикновеното пространство, и която, щом постъпва така, просто не може да взема предвид никакво обръщане наопаки. Още щом се заговори за такова обръщане наопаки, което направих, повече не може да се слага в сметките обикновеното пространство. Обикновеното пространство има място там, където образувам обем в обикновения смисъл.
към текста >>

И така, няма да ви е трудно да си представите, че ако нещо свети в точка С от точка А, и на свой ред отразявайки се, свети в точка В, същата осветеност ще имаме, когато от точка А бъде осветена точка D и така нататък.
И така, няма да ви е трудно да си представите, че ако нещо свети в точка С от точка А, и на свой ред отразявайки се, свети в точка В, същата осветеност ще имаме, когато от точка А бъде осветена точка D и така нататък. Това не е толкова трудно за представяне. Но ще се натъкнете на определени трудности, когато дойдете до лемнискатата. Тук няма да се справите толкова лесно с обикновените точни измерения съгласно закона за отражението и така нататък. В началото ще ви бъде доста трудно да си представите, че тук, на тази клон на кривата на Касини (която обхваща точка В), от точка В винаги може да се наблюдава същата осветеност, предизвикана от светлинната точка А. Защото трябва, разбира се, да си представяте, че тук лъчът светлина (при прехода от един клон към друг) излиза от пространството, и след това неговата светлина отново прониква в пространството.
към текста >>

Но си представете следното: това, което тук се намира извън тази абстрактна окръжност (непрекъснатия кръг), следователно това, което представлява тази точка, която обръща своята кривина навътре, – тъй като цялото пространство, разположено извън тази повърхност на сферата (непрекъснатия кръг) е също точка, чиято кривина е обърната навътре, – представете си, че това пространство на свой ред все пак е някъде ограничено.
Но си представете следното: това, което тук се намира извън тази абстрактна окръжност (непрекъснатия кръг), следователно това, което представлява тази точка, която обръща своята кривина навътре, – тъй като цялото пространство, разположено извън тази повърхност на сферата (непрекъснатия кръг) е също точка, чиято кривина е обърната навътре, – представете си, че това пространство на свой ред все пак е някъде ограничено. И така, можете да отидете далеч, но действителността не е такава, че да можете да отидете навсякъде, някъде тук отново се намира граница от съвсем друг вид (пунктираната окръжност). Какво би трябвало да следва от това? Следствие от това ще бъде, че някъде тук (P) трябва да се появи нещо, принадлежащо на това, което се намира там навън. Тук трябва да се появи малка сфера, принадлежаща на това, което се намира там отвън. И ще трябва да кажете: тук, извън тази сфера, има нещо, но вглеждайки се тук (P), мога да видя намиращото се там навън.
към текста >>

153. Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Знаете, че това, което обикновено се нарича умора, и което представлява много сложен ред от факти, може да настъпи по време на произволните ни движения.
Това засега е единият факт. Другият факт се състои в следното. Знаете, че това, което обикновено се нарича умора, и което представлява много сложен ред от факти, може да настъпи по време на произволните ни движения. Движим се произволно тогава, когато преместваме центъра на тежестта си в посока, успоредна на повърхността на Земята. До определена степен се движим по повърхност, успоредна на повърхността на Земята. В такава плоскост протича процесът, който съпровожда нашите външни произволни движения. И в това, което се разиграва тук, можем да намерим нещо взаимосвързано. Можем, от една страна, да намерим движение успоредно на повърхността на Земята и поява на умора; можем да отидем и по-далеч и да кажем: с това движение, успоредно на повърхността на Земята, което симптоматично се изразява в умората, е представен процесът на обмяна на веществата, съществува умората, предизвикана, следователно, от обмяната на веществата.
към текста >>

154. Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Трябва да начертаем орбитата на Земята така, че по определен начин тя да се стреми към това място, което дотогава е заемало Слънцето, а Слънцето на свой ред – към мястото, което дотогава е заемала Земята.
орбитата на Сатурн – отношенията тук нямат значение, – орбитата на Юпитер, орбитата на Марс, орбитата на Земята с лунната орбита, орбитата на Венера, орбитата на Меркурий и Слънцето. Някъде на тези орбити в такъв случай трябва да търсим съответните планети. Сега работата е в това, как се вписва тук казаното за орбитата на Слънцето и Земята, ако преди всичко искаме да разглеждаме това, което имаме тук, като някакъв перспективен образ. Ако проведем изчисленията така, както преди беше казано, това се вписва по следния начин. Трябва да начертаем орбитата на Земята така, че по определен начин тя да се стреми към това място, което дотогава е заемало Слънцето, а Слънцето на свой ред – към мястото, което дотогава е заемала Земята. По такъв начин в резултат получаваме половината на лемнискатата: Земя, Слънце, Земя, Слънце; завършвайки кръга, по-нататък това продължава (рис. 5).
към текста >>

Сега преди всичко ще видите, каква връзка съществува на свой ред между планетите и човека.
7; новата орбита е дорисувана около рис. 6); сега трябва да я нарисувам отгоре и следващата ще бъде същата. Но лемнискатата се движи напред, тоест минава през тази лемниската, представляваща външните планети. Имаме система от точно разположени лемнискати като орбитите на планетите, а също и като орбитата Земя-Слънце. Това, което изобразих тук схематично, можете лесно да го приведете в съответствие с факта, че в перспектива виждаме примката на Венера и Меркурий в съединение, и че, освен това, трябва да видим примките на Юпитер, Марс и Сатурн в противостоене. Сега преди всичко ще видите, каква връзка съществува на свой ред между планетите и човека.
към текста >>

Ако се върнем в древните времена, когато е имало ясна представа относно съзвучието на небесните движения с формата на човека – говорих вече за това преди няколко дни, макар и в друг аспект, – непременно ще намерим нещо, което макар и да е било инстинктивно, бидейки доведено до съзнанието, вече проявява нашия съвременен начин на мислене, на който също трябва на свой ред да оставаме верни, особено ако навлизаме в такава проблемна и рискована област.
И така, виждате, че се опитах преди всичко да придам значение на това, у вас да се появи образ на съзвучието на човешката организация със строежа на космоса. Ако сте проследили всичко казано досега, не можете да разглеждате това съзвучие като някакъв грях срещу убежденията, който съществуват в науката. В епохата, когато се е извършил преходът от системата на Птолемей към коперниковия образ на света, се е изменило и цялото тълкуване на връзките между човека и небесните явления. Ако се върнем в древните времена, когато е имало ясна представа относно съзвучието на небесните движения с формата на човека – говорих вече за това преди няколко дни, макар и в друг аспект, – непременно ще намерим нещо, което макар и да е било инстинктивно, бидейки доведено до съзнанието, вече проявява нашия съвременен начин на мислене, на който също трябва на свой ред да оставаме верни, особено ако навлизаме в такава проблемна и рискована област. Собствено, няма никаква разлика между начина, по който обикновено използваме математиката, и как сега използваме качествената математика, която постепенно формирахме, за разглеждане на човека и небесните явления. Но вижте, още по времето, когато е ставал преходът от древната хелиоцентрична система към новата хелиоцентрична система, с това също в развитието на човечеството се е проявил някакъв прелом за познанието, когато вече не е останал никакъв мост между физически-сетивния миров ред, природния миров ред и моралния миров ред. Често съм споменавал в други лекции: в настояще време сме затрупани с такива противоречия[6], че сме принудени да завършим, от една страна, теоретичните представи за природата в някакво първично образуване, и че, следователно, светът се е развил от чисто природни процеси; следователно нашата Земя – и ние в нея – продължава по-нататък по чисто природни закономерности и достига своя край. Ние живеем посредата. Вътре в нас се надигат морални импулси, само дето не е ясно, откъде идват.
към текста >>

Но вижте, още по времето, когато е ставал преходът от древната хелиоцентрична система към новата хелиоцентрична система, с това също в развитието на човечеството се е проявил някакъв прелом за познанието, когато вече не е останал никакъв мост между физически-сетивния миров ред, природния миров ред и моралния миров ред.
И така, виждате, че се опитах преди всичко да придам значение на това, у вас да се появи образ на съзвучието на човешката организация със строежа на космоса. Ако сте проследили всичко казано досега, не можете да разглеждате това съзвучие като някакъв грях срещу убежденията, който съществуват в науката. В епохата, когато се е извършил преходът от системата на Птолемей към коперниковия образ на света, се е изменило и цялото тълкуване на връзките между човека и небесните явления. Ако се върнем в древните времена, когато е имало ясна представа относно съзвучието на небесните движения с формата на човека – говорих вече за това преди няколко дни, макар и в друг аспект, – непременно ще намерим нещо, което макар и да е било инстинктивно, бидейки доведено до съзнанието, вече проявява нашия съвременен начин на мислене, на който също трябва на свой ред да оставаме верни, особено ако навлизаме в такава проблемна и рискована област. Собствено, няма никаква разлика между начина, по който обикновено използваме математиката, и как сега използваме качествената математика, която постепенно формирахме, за разглеждане на човека и небесните явления. Но вижте, още по времето, когато е ставал преходът от древната хелиоцентрична система към новата хелиоцентрична система, с това също в развитието на човечеството се е проявил някакъв прелом за познанието, когато вече не е останал никакъв мост между физически-сетивния миров ред, природния миров ред и моралния миров ред. Често съм споменавал в други лекции: в настояще време сме затрупани с такива противоречия[6], че сме принудени да завършим, от една страна, теоретичните представи за природата в някакво първично образуване, и че, следователно, светът се е развил от чисто природни процеси; следователно нашата Земя – и ние в нея – продължава по-нататък по чисто природни закономерности и достига своя край. Ние живеем посредата. Вътре в нас се надигат морални импулси, само дето не е ясно, откъде идват. Но когато се мисли в духа на такъв дуализъм, несъмнено се знае, че някога ще настъпи великата смърт за тези морални импулси. Така се мисли, когато няма грижа за полагането на мост между природния миров ред и моралния миров ред.
към текста >>

Така се мисли, когато няма грижа за полагането на мост между природния миров ред и моралния миров ред.
Но вижте, още по времето, когато е ставал преходът от древната хелиоцентрична система към новата хелиоцентрична система, с това също в развитието на човечеството се е проявил някакъв прелом за познанието, когато вече не е останал никакъв мост между физически-сетивния миров ред, природния миров ред и моралния миров ред. Често съм споменавал в други лекции: в настояще време сме затрупани с такива противоречия[6], че сме принудени да завършим, от една страна, теоретичните представи за природата в някакво първично образуване, и че, следователно, светът се е развил от чисто природни процеси; следователно нашата Земя – и ние в нея – продължава по-нататък по чисто природни закономерности и достига своя край. Ние живеем посредата. Вътре в нас се надигат морални импулси, само дето не е ясно, откъде идват. Но когато се мисли в духа на такъв дуализъм, несъмнено се знае, че някога ще настъпи великата смърт за тези морални импулси. Така се мисли, когато няма грижа за полагането на мост между природния миров ред и моралния миров ред. Този преход между природния миров ред и моралния миров ред отново трябва да бъде намерен. Отново трябва да бъдем способни да мислим за природния миров ред и моралния миров ред в съзвучие помежду им. При други обстоятелства говорих за това, как е нужно да се търси този преход. Той действително може да бъде намерен именно чрез антропософската духовна наука.
към текста >>

Този преход между природния миров ред и моралния миров ред отново трябва да бъде намерен.
Често съм споменавал в други лекции: в настояще време сме затрупани с такива противоречия[6], че сме принудени да завършим, от една страна, теоретичните представи за природата в някакво първично образуване, и че, следователно, светът се е развил от чисто природни процеси; следователно нашата Земя – и ние в нея – продължава по-нататък по чисто природни закономерности и достига своя край. Ние живеем посредата. Вътре в нас се надигат морални импулси, само дето не е ясно, откъде идват. Но когато се мисли в духа на такъв дуализъм, несъмнено се знае, че някога ще настъпи великата смърт за тези морални импулси. Така се мисли, когато няма грижа за полагането на мост между природния миров ред и моралния миров ред. Този преход между природния миров ред и моралния миров ред отново трябва да бъде намерен. Отново трябва да бъдем способни да мислим за природния миров ред и моралния миров ред в съзвучие помежду им. При други обстоятелства говорих за това, как е нужно да се търси този преход. Той действително може да бъде намерен именно чрез антропософската духовна наука.
към текста >>

Отново трябва да бъдем способни да мислим за природния миров ред и моралния миров ред в съзвучие помежду им.
Ние живеем посредата. Вътре в нас се надигат морални импулси, само дето не е ясно, откъде идват. Но когато се мисли в духа на такъв дуализъм, несъмнено се знае, че някога ще настъпи великата смърт за тези морални импулси. Така се мисли, когато няма грижа за полагането на мост между природния миров ред и моралния миров ред. Този преход между природния миров ред и моралния миров ред отново трябва да бъде намерен. Отново трябва да бъдем способни да мислим за природния миров ред и моралния миров ред в съзвучие помежду им. При други обстоятелства говорих за това, как е нужно да се търси този преход. Той действително може да бъде намерен именно чрез антропософската духовна наука.
към текста >>

Но тук бих искал да ви обърна внимание на това, че разминаването между природния миров ред и моралния миров ред се проявява също в някои специални области.
Но тук бих искал да ви обърна внимание на това, че разминаването между природния миров ред и моралния миров ред се проявява също в някои специални области. Такава е областта, с която тук имаме работа. Също и тук в рамките на развитието на човечеството по някакъв начин е станал разрив между природния аспект и моралния аспект. Моралният аспект се е формирал в астрологията, природният аспект – в лишената от дух астрономия. Не си струва даже да казвам, че в астрологията, както се практикува днес, не може да се види нищо, което да има отношение към някаква наука така, както тя се разбира, и това е заблуда, от една страна, която няма необходимост да ви доказвам. Но от друга страна в това, което се нарича наша астрономическа система на света, също имаме работа със заблуда.
към текста >>

Тук нямаме работа с действителността, дори в перспективните линии, или в проективните линии, които обикновено се чертаят при изобразяването на нашата планетна система, дори в линиите, появяващи се свръх това, когато в движението, което извършва самото Слънце с цялата планетна система, се вижда на свой ред вече резултираща, съставена от много компоненти.
Такава е областта, с която тук имаме работа. Също и тук в рамките на развитието на човечеството по някакъв начин е станал разрив между природния аспект и моралния аспект. Моралният аспект се е формирал в астрологията, природният аспект – в лишената от дух астрономия. Не си струва даже да казвам, че в астрологията, както се практикува днес, не може да се види нищо, което да има отношение към някаква наука така, както тя се разбира, и това е заблуда, от една страна, която няма необходимост да ви доказвам. Но от друга страна в това, което се нарича наша астрономическа система на света, също имаме работа със заблуда. Тук нямаме работа с действителността, дори в перспективните линии, или в проективните линии, които обикновено се чертаят при изобразяването на нашата планетна система, дори в линиите, появяващи се свръх това, когато в движението, което извършва самото Слънце с цялата планетна система, се вижда на свой ред вече резултираща, съставена от много компоненти. При всичко това имаме работа с неща, състоящи се от множество компоненти. И доколкото тук имаме работа с относителност, е необходимо да се придържаме към критерий, който може да ни доведе до истинско разбиране на кривите, макар на някой да му се струва неопределен критерий, когато просто се опитваме да разкрием тайната, защо човек изпитва потребност да заеме насън хоризонтално положение, тоест да излезе от линията, съединяваща Земята и Слънцето. Подобно на това, как той може да изпълнява своите произволни движения само тогава, когато центърът на тежестта му се движи перпендикулярно на линията, съединяваща Земята и Слънцето, може да осъществява и своите непроизволни движения, само когато приведе себе си в положение, перпендикулярно на орбитата Земя-Слънце. Ако иска да излезе от действието на произволното движение, така че това, което обикновено действа в произволното му движение, да действа вътрешно и да въздейства на обмяната на веществата между тялото и главата, тогава той трябва да се постави по направлението на тази линия. Също можете да намерите преход към другите направления в човека, и от направленията, които могат да се фиксират в човека, и които могат да се изведат от формообразуването му, можете да съставите кривите, за които става дума при разглеждане на движението на небесните тела.
към текста >>

155. Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Когато настъпи периодът, толкова далеч отстоящ от нашия, като този, който посочих като бъдещия ледников период, тогава трябва съществено да модифицирам тази система, така да я модифицирам, че да приема константите на кривите за променливи, които сами на свой ред се явяват доста сложни функции.
В нашата планетна система съществува тази тенденция към вцепеняване, към смърт. Ако вземем фактите, които са ни дадени благодарение на това, че посредством определени криви и формули за изчисление се открива ставащото в планетната система, и това, че тези криви и формули за изчисление, както видяхме, никога напълно не се съгласуват с реалността, трябва да кажем: когато се опитваме чрез лесно разбираеми формули или лесно разбираеми фигури да разбираме небесните явления, тогава явленията ни се изплъзват, те постоянно ни се изплъзват. И това е истина: ако насочим поглед към реалния образ на небесните явления, и след това обърнем поглед към това, което можем да направим при изчисленията, никога няма да получим формула, която напълно да съвпада с явлението. Можем да направим такава рисунка, каквато направих вчера във вид на система от лемнискати; това можем да направим. Но тази система само тогава се разбира правилно, когато се каже: ако напълно определено рисувам някаква форма, тя може да бъде правилна най-много за съвременния период. Когато настъпи периодът, толкова далеч отстоящ от нашия, като този, който посочих като бъдещия ледников период, тогава трябва съществено да модифицирам тази система, така да я модифицирам, че да приема константите на кривите за променливи, които сами на свой ред се явяват доста сложни функции. Така че аз никога не мога да чертая прости линии, това винаги ще бъдат сложни линии. Също така, рисувайки тук тези линии, трябва, собствено, да кажа: и така, всичко е прекрасно, ще нарисувам орбитата на някакво небесно тяло, – вчера видяхме, че това винаги ще бъде само лемнискатна орбита. Да, но след известно време, ще стигна до необходимостта да не признавам повече тази рисунка, да направя лемнискатата малко по-обстоятелствено, и тогава ще трябва да нарисувам ето такава лемниската и така нататък (рис. 5).
към текста >>

Така и в спектъра на свой ред действат Слънцето и Земята.
Ако без предубеденост разгледате топлинната част на спектъра и химическата част на спектъра в съвсем различното им поведение по отношение на определени реагенти, ще откриете, че още в спектъра имате противоположност, която днес представих между действието на Земята и Слънцето. В самия спектър имаме образ на противоположността между Земята и Слънцето, доколкото тази противоположност пак се изразява в целия човешки организъм. Във всяко докосване до някое тяло действат чрез осезанието Слънцето и Земята. Така и в спектъра на свой ред действат Слънцето и Земята. Когато имаме слънчевия спектър, не можем да го разглеждаме просто като нещо поставено в пространството, а трябва да си изясним, че той е поставен в конкретно пространство, разположено между Слънцето и Земята. При конкретни явления никога нямаме работа с абстрактно пространство, а навсякъде съществуват само конкретни неща, и с това трябва да се съобразяваме. Иначе ще се стигне до обясненията на небесната система по добре известния модел[6]: взема се капка масло, плуваща във вода, изрязва се кръг от картон, поставя се вътре, пробожда се с игла и започва да се върти. Капката масло става плоска, от нея се отделят малки капчици: планетната система е готова! Обяснявайки това на слушателите се казва: „Виждате, че това е планетната система”.
към текста >>

156. Рудолф Щайнер за публикуването на записи на лекциите GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Резултатът от антропософската ми дейност е представен, първо, в моите книги, публикувани за цялата общественост и, второ, в ред лекционни курсове, които първоначално бяха замислени за частно ползване и разпространение само сред членовете на Теософското (по-късно Антропософско) общество.
Резултатът от антропософската ми дейност е представен, първо, в моите книги, публикувани за цялата общественост и, второ, в ред лекционни курсове, които първоначално бяха замислени за частно ползване и разпространение само сред членовете на Теософското (по-късно Антропософско) общество. Това бяха записки, повече или по-малко удачно направени по време на лекциите, които поради липса на време, не бяха проверени от мен. Бих предпочел устното ми слово да си остане устно слово, но членовете на обществото пожелаха да имат лекциите в отпечатан вид. Така и стана. Ако бях имал време да ги прегледам, още от самото начало нямаше да има нужда да съществува уговорката „само за членове на Антропософското общество“. Сега това ограничение е отпаднало вече повече от година.
към текста >>

157. 2. Увод GA_326 Раждането на естествените науки

От там те са се издигнали много бързо до други изследвания: тези на химията, например, последвайки в тази област едно древно интуитивно познание, от което алхимията беше само едно отражение; тези на астрономията, които са поели от една много древна наука, астрологията, която на свой ред беше заменила астрософията.
Експерименталните науки са изходили от изследването на чисто физическите процеси, т.е. от онези процеси, които само изменят състоянието или движението на една система, без да изменят каквото и да е от природата на елементите, които съставят. От там те са се издигнали много бързо до други изследвания: тези на химията, например, последвайки в тази област едно древно интуитивно познание, от което алхимията беше само едно отражение; тези на астрономията, които са поели от една много древна наука, астрологията, която на свой ред беше заменила астрософията. В последната анализа, те са се заловили с изучаване проблемата на самото живо същество. Тук имаме един много дълъг и много бавен процес, който в очите на нашите съвременници представлява това, което се нарича "завоюванията на науката".
към текста >>

158. 3. СКАЗКА ПЪРВА GA_326 Раждането на естествените науки

Това, което той искаше, беше една твърда ръка, която трябваше да установи ред и да внесе организация.
С малко прозорливост лесно можем да си представим подбудите, които караха Николай Кузански да действува така, както той вършеше това. Според него едно колективно управление щеше да доведе до връх хаоса, който вече царуваше навсякъде. Това, което той искаше, беше една твърда ръка, която трябваше да установи ред и да внесе организация. Без съмнение тази ръка трябваше да се ръководи от разума; но той искаше тя да бъде преди всичко енергична. Той самият прояви тази енергичност, когато впоследствие беше изпратен в Централна Европа, за да подържа там авторитета на папата. Той беше наистина предопределен да стане през тази епоха кардинал.
към текста >>

159. 4. СКАЗКА ВТОРА GA_326 Раждането на естествените науки

След това идва времето на Майстер Екхардт и на Николай Кузански, когато човек изгубва на свой ред съзнанието за живия Логос в човешката душа.
След това идва времето на Майстер Екхардт и на Николай Кузански, когато човек изгубва на свой ред съзнанието за живия Логос в човешката душа. Мъдрецът от миналите времена слушаше вселената и се оплакваше, че не чува нищо; Майстер Екхардт и Николай Кузански намират в нея нищото и в това нищо те търсят Аза.
към текста >>

160. 6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА GA_326 Раждането на естествените науки

Можем да кажем, че в миналото човекът считаше числата и техните отношения за нещо живо, неделимо от Бога или Боговете, който царуваше над света и беше явна причина за всемирния ред.
Можем да кажем, че в миналото човекът считаше числата и техните отношения за нещо живо, неделимо от Бога или Боговете, който царуваше над света и беше явна причина за всемирния ред. Напротив, въпреки че могат да бъдат отъждествени взети изцяло с това, което наричаме природни явления, математическите схеми и отвлечености, върху които днес хората се опитват да приложат природата, не могат да се съединят по един траен начин с човешката душа; ето защо човекът не може вече да разбере, нито да проникне природните явления, ето защо той не може вече освен да ги наблюдава, да реагира.
към текста >>

И когато на свой ред повтаря пътя следван от мисълта на Коперник, който път той така величествено описва, той не прави това както самият Коперник или както Галилей или Кеплер или даже Нютон.
И когато на свой ред повтаря пътя следван от мисълта на Коперник, който път той така величествено описва, той не прави това както самият Коперник или както Галилей или Кеплер или даже Нютон. Той се старае по маниера на древните да направи да оживее в него действителността, както един вид да възстанови в себе си живота на Космоса. Но за да може човек да участвува в живота на Космоса както са вършели това древните, би трябвало, както видяхме, математиките да бъдат една форма на мистиката, една вътрешна опитност. А за това беше твърде късно в епохата на Джордано Бруно. Ето защо това участие в живота на Космоса приема в него само една поетическа форма. Това придава на неговите съчинения един съвсем специален колорит.
към текста >>

Математиките станаха една отвлечена наука, без жива връзка с човека; те овладяха природата и тази последната, на свой ред, се оттегли от човека; сега за нас се касае да намерим отново тази жива природа.
Днес ние имаме нужда да си съставим една ясна идея за това, което е модерната мисъл; ето защо трябва да се върнем в миналото в нейната изходна точка. Математиките станаха една отвлечена наука, без жива връзка с човека; те овладяха природата и тази последната, на свой ред, се оттегли от човека; сега за нас се касае да намерим отново тази жива природа. Защото, докато не намерим духа в природата, ние не ще стигнем до едно задоволително схващане на духа.
към текста >>

161. 7. СКАЗКА ПЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Когато едно едноклетъчно същество се дели и се размножава, то се разделя на две; после всяка една от двете нови клетки се делят на свой ред по на две и т.н.
Но, добавя Вайсман, съществува цял един свят от органически същества, при които никога не ще открием мъртви трупове: това са едноклетъчните. Наистина, тези същества само се делят, при тях няма мъртви трупове. Когато едно едноклетъчно същество се дели и се размножава, то се разделя на две; после всяка една от двете нови клетки се делят на свой ред по на две и т.н. Така тези същества се преобразяват, без никога да се образуват мъртви трупове. Едноклетъчните същества, заключва Вайсман, са следователно безсмъртни; тази идея за безсмъртието на едно клетъчните същества беше една забележителна дата в биологията на 19-ия век. Защо те бяха считани за безсмъртни? Защото между тях не се намират мъртви трупове и защото само виждането на мъртвия труп може да даде идеята за смъртта. Логически, живите същества, които не оставят мъртви трупове, са безсмъртни.
към текста >>

Той може би си казал даже: то се атомизира, дели се; за известно време тези две нови същества са неделими; после те се делят на свой ред.
Това вътрешно, живо чувство беше неделимо от външния предмет; нямаше гранична линия между вътрешния живот и живота на природата, нямаше никаква бариера, която да отделя човешката душа от всемирния океан; а с това човекът участвуваше в живота на нещата около него. Той имаше за света идеи различни от тези на Вайсман, например. Да предположим, че един учен от тази минала епоха би притежавал микроскоп и че благодарение на него би наблюдавал явлението деление на едно клетъчните. Каква идея би си съставил той за това? Ето едно едноклетъчно същество, би мислил той, което виждам да се дели на две. Той може би си казал даже: то се атомизира, дели се; за известно време тези две нови същества са неделими; после те се делят на свой ред. В момента, когато става делението, се явява смъртта! В него не би се родила идеята за смъртта виждайки един мъртъв труп; за него смъртта се състоеше в делението, в раздробяването; това, което е жизнеспособно, което се намира в процес на ставане, остава едно, не се раздробява; щом се появи стремеж за делене, започва смъртта. Що се отнася за едноклетъчните, той би мислил, че специални за този вид условия искаха, щото от делението на първото да се роди веднага две живи същества. Такъв би бил пътят на неговите мисли; той би виждал смъртта на съществото в разделението на две други същества; ако следствие на това делене на две биха се образували не две живи клетки, а две неорганични същества, той би казал: от живата монада са се получили два атома. И би прибавил: навсякъде, където има живот, нямаме работа с атоми.
към текста >>

Аз мога да изучавам по ред едно живо същество, след това един неодушевен предмет, и да кажа спрямо живото: аз трябва да си го представя непреривно; докато аз неодушевеното, съобразно с това, което то е в действителност, ще кажа: аз трябва да си го представя съставено от частици, атомизирано.
Аз мога да изучавам по ред едно живо същество, след това един неодушевен предмет, и да кажа спрямо живото: аз трябва да си го представя непреривно; докато аз неодушевеното, съобразно с това, което то е в действителност, ще кажа: аз трябва да си го представя съставено от частици, атомизирано. Но не мога да кажа, че тези различни представи отговарят просто на една нужда на моя дух. Напротив, те са признак на едно обективно отношение. В присъствие на това, което иска да познае, субектът трябва да се абстрахира от самия себе си. Защото поради самата тяхна природа ние трябва да виждаме живото като привърженици на непреривността, а неодушевеното като атомисти. И ако някой наистина изпитва в своя дух нуждата да се колебае между двата начина на виждане на нещата, той трябва да се съобразява със самия обект на неговото изучаване, като разглежда ту живото същество, ту неодушевеното.
към текста >>

162. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Когато ще бъде установен ред в настоящия научен хаос и ще бъдат премахнати всички незаконородени науки, тогава човечеството ще се намери отново върху здрава почва, върху която ще може да се продължи неговото развитие.
За този, който знае да вижда и да мисли правилно, физиологията се свежда в крайна сметка до едно многоглаголствуване. Хората предпочитат да не си дават сметка за развитието, което науката следва. Това развитие не се отнася само за миналото; за да разберем историята на науката, трябва да предвидим нейния бъдещ ход, не в смисъла на едно предсказание, което би било повече суеверие отколкото пророчество, но започвайки да правим от сега това, което трябва; а има много да се прави в научната област. Днес науката може да се сравни с едно момиче, което е навлязло... да речем в неблагоприятна възраст и което трябва да наблюдаваме, за да стигне без спънки в зрялата възраст. Естествените науки ще растат, обаче при условие да се премахнат такива неясни елементи, какъвто е физиологията, при условие физиката, пневматологията да бъдат култивирани по методите на антропософската мисъл. Когато ще бъде установен ред в настоящия научен хаос и ще бъдат премахнати всички незаконородени науки, тогава човечеството ще се намери отново върху здрава почва, върху която ще може да се продължи неговото развитие.
към текста >>

163. 12. ДОПЪЛНЕНИЕ GA_326 Раждането на естествените науки

На свой ред сега те възприемат впечатленията, които стигат до тях отдолу и отгоре.
Когато сме будни, ние възприемаме това, което ни заобикаля, и използуваме нашето физическо тяло и нашето етерно тяло за да си образуваме за него една представа. Без тях би ни било невъзможно да развием сили те необходими за това възприятие, което става в хоризонталната посока. Така, в общи линии, в дневното съзнание физическото тяло и етерното тяло се изпълват със сетивните впечатления и с представите. Когато спим, астралното тяло и Азът се отделят от тях. На свой ред сега те възприемат впечатленията, които стигат до тях отдолу и отгоре. Азът и астралното тяло, ако мога да кажа така, са тези, които спят по отношение на излъчванията на металите и еманациите, които идват от звездите.
към текста >>

Можем да намерим още много неща от този ред, както в практическите, така и в спекулативните науки.
Можем да намерим още много неща от този ред, както в практическите, така и в спекулативните науки. Но за да извлечем от тях една истинска поука, трябва основно да проучим от една страна гьотеанизма, а от друга страна Духовната наука, да осветлим с помощта на тази последната това, което у Гьоте беше само едно предчувствие на историята, да се упражним да намерим идеите, които днес се представят под формата на учение, в инстинктивните предчувствия, които намираме в романите на Гьоте.
към текста >>

164. 5. Трета лекция, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Това, което действа вътре в човека като кислород и азот, прави това по точно определен ред.
Сега да разгледаме как в природата се осъществява действието на тези така наречени вещества, които всъщност са носители на Духа. Това, което действа вътре в човека като кислород и азот, прави това по точно определен ред. Там вътре живеят свойствата на кислорода и азота. С обикновената наука това не може да се констатира, защото е скрито във вътрешността на природата. Но съединенията, производни на въглерода и водорода не се държат така прилежно. Да вземем най-напред въглерода, когато в своето действие идва от растителното царство и преминава в животинското и човешкото царство, където въглеродът трябва да влезе в действие. И сега, за да предложи този твърд образ, въглеродът трябва да се вгради в един дълбоко поставен скелет и този дълбоко положен скелет е нашият костен скелет, съдържащ калций, а така също и кварц.
към текста >>

И точно както нашето астрално тяло създава ред между Аза и етерното тяло, така азотът като астрална същност действа посреднически.
Отдолу варовикът иска да обхване растението с пипала; горе кварцът иска да го направи съвсем тънко, фино, стройно, влакнесто, каквито са водораслите; но между тях се намира нашият истински строител на растителните форми въглеродът, който подрежда всичко. И точно както нашето астрално тяло създава ред между Аза и етерното тяло, така азотът като астрална същност действа посреднически. Трябва да се научим да разбираме как азотът действа между варовика, глината и кварца, между всичко онова, което варовикът постоянно дърпа надолу и това, което кварцът би желал да излъчи нагоре.
към текста >>

165. 13. Осма лекция, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

При днешния икономически ред не може да се постигне напълно затворено в себе си земеделско стопанство.
Касае се обаче за това, да се дадат насоките, по които да се правят тези опити. Много неща ще трябва да бъдат изпробвани. В резултат ще последват приложни правила, но тези правила не трябва да се отклоня ват от принципите, че земеделското стопанство трябва да е затворено в себе си, да зависи само от себе си. Обаче не съвсем. Защо? Едно обективно разглеждане в духовно-научен смисъл никога не прави човека фанатик. При днешния икономически ред не може да се постигне напълно затворено в себе си земеделско стопанство. Човек обаче трябва да прави всичко възможно и да търси да го постигне.
към текста >>

166. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

Според Щайнер този ред е същевременно ред на еволюцията, в който цялото Творение и последвалото изменение започва с появата на топлината.
огън (топлина), въздух (газ), вода (течност) и земя (твърдо). Според Щайнер този ред е същевременно ред на еволюцията, в който цялото Творение и последвалото изменение започва с появата на топлината. Това важи също и за далечното минало на планетата Земя.
към текста >>

167. 2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

Рудолф Щайнер рисува един вертикален ред на планетарно диференцирани жизнени сили, които са слънчеви сили.
Рудолф Щайнер рисува един вертикален ред на планетарно диференцирани жизнени сили, които са слънчеви сили. Това той разбира тук под организъм, който се разкрива навсякъде, където има растеж в природата (2, 52). Това е жизнената основа за индивидуалността на селското стопанство. С това ние се намираме в първия духовен елемент, който лежи в основата на физическото, на видимото тяло. На първо място той може да се вземе като едно локализиране на въздействието; тогава имаме едно живо взаимодействие между надземното и подземното (2, 63). Това съответства на човешкия организъм, само че в обратен ред по вертикално направление.
към текста >>

Това съответства на човешкия организъм, само че в обратен ред по вертикално направление.
Рудолф Щайнер рисува един вертикален ред на планетарно диференцирани жизнени сили, които са слънчеви сили. Това той разбира тук под организъм, който се разкрива навсякъде, където има растеж в природата (2, 52). Това е жизнената основа за индивидуалността на селското стопанство. С това ние се намираме в първия духовен елемент, който лежи в основата на физическото, на видимото тяло. На първо място той може да се вземе като едно локализиране на въздействието; тогава имаме едно живо взаимодействие между надземното и подземното (2, 63). Това съответства на човешкия организъм, само че в обратен ред по вертикално направление. „Това не е съвсем точно казано, но то прави нещата по-ясни.“
към текста >>

Рудолф Щайнер конкретизира това, което представя в първата лекция, като действие на силите по вертикален ред в отделното стопанство и го сравнява с човешкия организъм, който в смисъла на разчленяването е устроен етерно в посока обратна на земеделското стопанство и на екологичния природен организъм.
Рудолф Щайнер конкретизира това, което представя в първата лекция, като действие на силите по вертикален ред в отделното стопанство и го сравнява с човешкия организъм, който в смисъла на разчленяването е устроен етерно в посока обратна на земеделското стопанство и на екологичния природен организъм.
към текста >>

168. 6. Лекция: Индивидуализиране мероприятията в земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

Така Рудолф Щайнер сега описва вертикалното разчленяване на планетните сили на земеделското стопанство в ред обратен на реда, посочен във втора лекция.
Лекцията съдържа, също и описания от основно значение, а не само такива за обезвреждане на вредителите за целта на селското стопанство. Така Рудолф Щайнер сега описва вертикалното разчленяване на планетните сили на земеделското стопанство в ред обратен на реда, посочен във втора лекция. Действието на далечните планети е описано тук, че е над земята, а на близките планети - отдолу нагоре върху растението, след като първо е поето от почвата. Някои неща говорят за това, че описанието в първата лекция е замислено така, както е дадено в шестата лекция, макар и там да не е изложено така точно и при преминаване към втората лекция няма бележка за промяна на аспекта. От това може да се научим да приемем сериозно, че кварцът и калцият винаги се намират както в земята, така също и над земята, макар и в много различна концентрация (виж първа лекция). Това и в природонаучен смисъл е точно така. Всяка отделна планетна сила с нейните особености въздейства както от горе, така също и отдолу, но по полярен начин.
към текста >>

169. Обобщение GA_327 Биодинамично земеделие

2. Където се намира естествен, природен живот, той се проявява в определен социален ред в смисъл на определена жизнена общност и на определен вертикален полярен ред на жизнените сили.
2. Където се намира естествен, природен живот, той се проявява в определен социален ред в смисъл на определена жизнена общност и на определен вертикален полярен ред на жизнените сили. Съществуват многообразни зависимости и взаимодействия между горе и долу. Този порядък съответства на организъм от висш тип, особено на израстващия човек. Този местно-пространствен организъм предлага понятие за правилното разбиране на едно земеделско стопанство, което също представлява една живееща във времето индивидуалност. Нейният най-важен ритъм съответства на годишните времена.
към текста >>

170. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Всъщност работата, разбира се, стои не съвсем така; но ако ние разглеждаме събитията в обратен ред, отначало имаме втвърдено състояние, а след това - течно.
И така, връщайки се в миналото, бихте могли да си представите следното: скалните породи, които в настоящо време в древните Алпи притежават изключителна твърдост, започват да текат, например така, както тече желязото в леярския цех. Всъщност работата, разбира се, стои не съвсем така; но ако ние разглеждаме събитията в обратен ред, отначало имаме втвърдено състояние, а след това - течно. Ако сега ние се отправим в бъдещето, ще се окаже, че Слънцето някога отново ще попадне в съзвездие Везни, (има се предвид точката на пролетното равноденствие - бел. пр.) Сега то изгрява в съзвездието Риби, след 2160 години ще изгрява във Водолей (това не означава, че точката на пролетното равноденствие ще влезе в съзвездие Водолей след 2160 години, тя ще влезе там значително по-рано, около 2375 г. след Р. Х., тоест примерно след 360 години - бел. пр.), след това Слънцето ще изгрява в Козирог, след това в Стрелец, Скорпион и накрая - отново във Везни.
към текста >>

171. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

пр.); в този случай те предизвикват оживяване в главата и това оживяване на свой ред действа на организма като цяло, придавайки (на тялото) здрав цвят.
Това става не само при тези, които имат здрави очи и виждат, но и при тези, чиито очи не са здрави и не виждат: светлината действа посредством светлите цветове (има се предвид червено-жълтата част от спектъра - бел. пр.); в този случай те предизвикват оживяване в главата и това оживяване на свой ред действа на организма като цяло, придавайки (на тялото) здрав цвят. Така че ние, живеейки на светлина, имайки възможност правилно да поемаме светлина, получаваме здрав цвят на тялото.
към текста >>

Следователно нервът също остава неразрушен, тъй като кръвта остава в ред.
Сега да си представим, че ние виждаме тъмнина през светлина, тоест синьо. Тъмнината не разрушава нашата кръв; тъмнината оставя нашата кръв неразрушена. Следователно нервът също остава неразрушен, тъй като кръвта остава в ред. Вследствие от това човек се чувства благополучно, удовлетворено. Доколкото кръвта и нервите не са подложени на атака от страна на синия цвят, човек се чувства вътрешно удовлетворен, на него му е приятно. Нещо рафинирано, фино присъства в това привеждане към покорност и смирение. Ако, да кажем, горе в олтара се намират свещеници в сини или черни одежди, а долу седят хората, при вида на тези сини одежди не става разрушаване на очните нерви и това се съпровожда от чувство на удоволствие. Това, собствено, е разчетено за доброто, доволно настроение на хората.
към текста >>

Бледността на свой ред се обяснява с постоянното усвояване на въглена киселина.
Ако се разбира, че става разрушаване на кръвта, и в същото време нейното оживяване... (пропуск в текста) - /става дума за въздействието на червеното/, - ако светлината разрушава в мен кръвта, аз активизирам кислорода и така се оживявам, което способства за здравето на човека. Ако постоянно се намирам в тъмнина или ме обкръжават сини тонове, на мен постоянно ми се иска да се оживя. Аз изразходвам твърде много сили за това оживяване, от което ставам блед, тъй като изразходвам твърде много жизнени сили. В първия случай (тоест при добра осветеност, при червено-жълти тонове в жилището - бел. пр.) здравият, розов цвят на тялото на човека се обяснява с това, че въздействието на светлината върху човека способства за усвояването от него на кислорода. Бледността на свой ред се обяснява с постоянното усвояване на въглена киселина. Въглената киселина е противоположност на кислорода, тя се стреми да проникне в моята глава. Поради това аз ставам съвсем бледен.
към текста >>

172. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

На свой ред, около Земята се върти Луната.
Виждате ли, представите за света, които днес хората изучават още в училище, които проникват в плътта и кръвта, са възникнали по това време, когато Коперник[2] първо ги е създал и е осмислил този образ на света. В съответствие с тези представи за света, създадени в XVI век, се смята, че Слънцето е разположено в центъра на цялата наша планетна система. Около Слънцето се въртят отначало Меркурий (вж. рис.), след това Венера, след това Земя. На свой ред, около Земята се върти Луната. След това е Марс, който също се върти около Слънцето. След това идват множество малки - за мировото пространство - планети, които се наричат планетоиди; планетоид означава «подобен», «приличащ» на планета. След това идва Юпитер и след това Сатурн. Има още Уран и Нептун (в 1923 г. Плутон още не е бил открит, той е открит в 1930 г.
към текста >>

Следователно сферата на лунните сили се намира тук вътре, тя е включена вътре; по такъв начин Земята и Луната на свой ред се оказват вътре в тази жълта сфера.
След това Данте си представял следното: Земята се намира не само в полето на лунните сили; тя се намира също в полето на по-отдалечени сили - тях обозначих на рисунката с жълт цвят, - тези сили пронизват всичко. Следователно сферата на лунните сили се намира тук вътре, тя е включена вътре; по такъв начин Земята и Луната на свой ред се оказват вътре в тази жълта сфера. Тук също има едно твърдо парче. Това твърдо парче е Меркурий, който се върти тук. Ако човек не го пронизваха постоянно тези меркуриеви сили, той не би могъл да храносмила. И така, Данте си представял следното: меркуриевите сили, в чието поле сме включени, които са още по-фини от лунните сили, съдействат за храносмилането както в нас самите, така и в животните. В противен случай нашето тяло би представлявало само химическа лаборатория - така е смятал Данте.
към текста >>

По-нататък Данте си представял следното: всичко изброено на свой ред е разположено вътре в гигантското, огромно марсианско кълбо.
По-нататък Данте си представял следното: всичко изброено на свой ред е разположено вътре в гигантското, огромно марсианско кълбо. Тук се намира Марс. И този Марс, вътре в който ние сме разположени, е свързан - подобно на това, както Слънцето е свързано с човешкото сърце - с всичко това, което има отношение към нашето дишане и особено нашата реч, свързан е с всички дихателни органи. Те са в компетенциите на Марс. И така, Марс: дихателни органи. Сега по-нататък.
към текста >>

173. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

И той на свой ред трябва да компенсира тази цианизация.
Отличителната особеност на речта се състои в това, че поемаме излишък от азот. В някакво отношение така ние сами отравяме себе си. Да поемеш излишък от азот означава да станеш подобен на цианида. Защото цианидът е съединение на въглерода с азота, подобно на това, както въглеродният двуокис е съединение на въглерода с кислорода. Човек постоянно се цианизира, когато говори. И той на свой ред трябва да компенсира тази цианизация. Привеждайки в движение своите органи на речта, в някакъв смисъл човек умъртвява себе си, както се умъртвява с изгарянето, съпътстващо движението, което пак трябва да бъде компенсирано. Тази компенсация прави астралното тяло. Не трябва да ви смущава думата «астрално» (звездно). Бих могъл да употребя и друг термин. Това няма значение.
към текста >>

174. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Любовта на човека към тялото му се проявява основно тогава, когато това тяло не е съвсем в ред.
Болният открива тази склонност да се занимава със себе си, тъй като ако нещо го боли, той се отнася към себе си с изключително внимание и така нататък. Всичко това е напълно правомерно, но то показва колко охотно човек се занимава със себе си. Какво собствено е обект на тази грижа, когато човек е зает със себе си? Човек с максимална охота се занимава със своето тяло. Голямата тайна на живота е скрита в тази охота на човека да се занимава със своето тяло, жаждата да има тяло. Любовта на човека към тялото му се проявява основно тогава, когато това тяло не е съвсем в ред. Но това желание да се притежава тяло има и своята обратна страна. Тялото е подвижно в течение на целия ден. Тялото се изтощава в течение на целия ден. И душевно-духовното начало, намиращо се вътре в него през деня, обича това тяло все по-малко и по-малко, при това самият човек не знае за това. Това е значителен факт и за него трябва да се знае.
към текста >>

Но тази майчина яйцеклетка на свой ред е произлязла от друга майчина яйцеклетка.
Представете си, че тук се намира майчината яйцеклетка (изобразява го на рис.), от която сте произлезли самите вие. И така, вие сте били заключени вътре, в някакъв смисъл сте се намирали тук в качеството си на мъничко човече. Но тази майчина яйцеклетка на свой ред е произлязла от друга майчина яйцеклетка. По такъв начин малкото човече се намира в майчиното тяло, в майчината яйцеклетка, но и майката на свой ред се намира в своята майка, тоест в бабата, тя - в прабабата, тя - в прапрабабата и така чак до Ева.
към текста >>

По такъв начин малкото човече се намира в майчиното тяло, в майчината яйцеклетка, но и майката на свой ред се намира в своята майка, тоест в бабата, тя - в прабабата, тя - в прапрабабата и така чак до Ева.
Представете си, че тук се намира майчината яйцеклетка (изобразява го на рис.), от която сте произлезли самите вие. И така, вие сте били заключени вътре, в някакъв смисъл сте се намирали тук в качеството си на мъничко човече. Но тази майчина яйцеклетка на свой ред е произлязла от друга майчина яйцеклетка. По такъв начин малкото човече се намира в майчиното тяло, в майчината яйцеклетка, но и майката на свой ред се намира в своята майка, тоест в бабата, тя - в прабабата, тя - в прапрабабата и така чак до Ева.
към текста >>

Господин Мюлер също някога е бил вътре в яйцеклетка и на свой ред се е намирал в яйцеклетка заедно с всички други човешки яйцеклетки, бил е включен в нея.
Така стигате до странния извод, че вътре в прамайката Ева е било заключено цялото човечество във вид на такъв род включвания. Господин Мюлер също някога е бил вътре в яйцеклетка и на свой ред се е намирал в яйцеклетка заедно с всички други човешки яйцеклетки, бил е включен в нея. Така в прамайката Ева се е намирал целият човешки род. Тази теория, която в миналото даже са наричали еволюционна, по-късно са почнали на шега да я наричат «теория на опаковаността».
към текста >>

Именно правилното проведено духовнонаучно изследване на свой ред показва, че човек трябва да влезе в тази яйцеклетка отвън.
Да, белтъкът вътрешно има доста проточена структура, докато не е оплоден. Ако е оплоден, той представлява именно това, което нарекох продукт на разлагането, «храчка», което означава хаос, абсолютно неподредено вещество, абсолютно деструктурирана субстанция. Именно оттук се появява човекът. По-нататък, в прамайката Ева - ако тя въобще е съществувала - не се е съдържал целият човешки род, заключен в някаква впоследствие оплодена яйцеклетка, не, яйцеклетката е била съвсем хаотична, неподредена, и даже в прамайката Ева тя е била неподредена. Ако от тази яйцеклетка трябва да възникне човек, върху нея трябва да бъде оказано външно въздействие; това означава, че самият човек би трябвало да влезе в тази яйцеклетка. Именно правилното проведено духовнонаучно изследване на свой ред показва, че човек трябва да влезе в тази яйцеклетка отвън. Това значи, че човек идва от духовния свят. Той не идва от веществото. Веществото първо трябва да бъде разрушено.
към текста >>

175. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Виждате ли, вашето тяло винаги е такова: отгоре то се лющи, напред се издига следващият слой, след това се излющва и той, после на свой ред се издига следващият слой, и в течение на седем-осем години всичко се излющва.
Вече съм ви разказвал, господа: вие си режете ноктите, кожата се лющи и така нататък; всичко това се сменя в течение на седем-осем години. Днес в себе си нямате нито една частица вещество от това, което е било във вас преди десет години. Също както се лющи вашата кожа, вътрешните органи също постоянно се изхвърлят от тялото. Виждате ли, вашето тяло винаги е такова: отгоре то се лющи, напред се издига следващият слой, след това се излющва и той, после на свой ред се издига следващият слой, и в течение на седем-осем години всичко се излющва. Къде е то? Къде е тялото, което сте имали преди десет години? То е направило същия този път, макар и по по-сложен начин, който прави положеният в гроба труп. Трупът преминава в земята. Ако бихте могли да разделите трупа на най-миниатюрни частички, подобни на люспичките, постоянно отпадащи от вас, ако бихте могли да го разчлените на толкова малки частички, също не бихте забелязали, че този труп някъде изчезва.
към текста >>

176. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

пр.) На свой ред християните следвали изречението: «Отдавайте кесаревото кесарю, а божието - Богу» (Лука, 20,25).
Първото, което чували за християните, било тяхното не-верие в това, че човек на Земята може да бъде всеобщ бог. Такова неверие било непонятно за римляните. Що за страшни хора са тези, които не признават императора за бог - това са действително крайно опасни хора. (Християните в Рим са ги наричали атеисти, тоест отричащи боговете. - Бел. пр.) На свой ред християните следвали изречението: «Отдавайте кесаревото кесарю, а божието - Богу» (Лука, 20,25). И така, по това изказване на Исус виждате, че тук понятията за кесаря и Бога са отделени едно от друго. Бог е нещо невидимо. Бог не е видим за нито един човек, живеещ на Земята. Това твърдели християните. В това е и огромната разлика между християните и римляните.
към текста >>

177. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Следователно работата трябва да се представи така: тук е яйцеклетката на Анна, тук яйцеклетката на Мария, вътре в която се намира яйцеклетката на Анна; но те, на свой ред, произлизат от Гертруда, която е баба на Анна.
Днес хората вече не вярват в това, но по-рано казваха така: ето, имаме Анна, тя има майка, която се казва Мария. Анна се е родила от тази майка, Мария. Прекрасно, но Анна като цяло вече се съдържа вътре в зародишната яйцеклетка, а тази яйцеклетка се е намирала в майката, тоест вътре в Мария. Следователно работата трябва да се представи така: тук е яйцеклетката на Анна, тук яйцеклетката на Мария, вътре в която се намира яйцеклетката на Анна; но те, на свой ред, произлизат от Гертруда, която е баба на Анна. Но тъй като яйцеклетката на Анна е била в клетката на Мария, тя е трябвало да се намира и вътре в клетката на Гертруда. Прабаба на Анна е била Екатерина, така че клетките на Анна, Мария и Гертруда вече са разположени в яйцеклетката на Екатерина, и т. н. Получаваме дълъг ред, възходящ към първата яйцеклетка - яйцеклетката на Ева. Така че хората казвали - това е бил, разбира се, най-удобният път, - човекът, живеещ днес, вече се е съдържал в микроскопичен вид вътре в яйцеклетката на Ева. Това се е наричало теория на включеността.
към текста >>

Получаваме дълъг ред, възходящ към първата яйцеклетка - яйцеклетката на Ева.
Анна се е родила от тази майка, Мария. Прекрасно, но Анна като цяло вече се съдържа вътре в зародишната яйцеклетка, а тази яйцеклетка се е намирала в майката, тоест вътре в Мария. Следователно работата трябва да се представи така: тук е яйцеклетката на Анна, тук яйцеклетката на Мария, вътре в която се намира яйцеклетката на Анна; но те, на свой ред, произлизат от Гертруда, която е баба на Анна. Но тъй като яйцеклетката на Анна е била в клетката на Мария, тя е трябвало да се намира и вътре в клетката на Гертруда. Прабаба на Анна е била Екатерина, така че клетките на Анна, Мария и Гертруда вече са разположени в яйцеклетката на Екатерина, и т. н. Получаваме дълъг ред, възходящ към първата яйцеклетка - яйцеклетката на Ева. Така че хората казвали - това е бил, разбира се, най-удобният път, - човекът, живеещ днес, вече се е съдържал в микроскопичен вид вътре в яйцеклетката на Ева. Това се е наричало теория на включеността. Теорията, която съществува днес - която впрочем е много мъглява, - вече не счита за възможно да се възкачваме до Ева, но е построена съвсем в този дух и никак не е мръднала напред: «Цялата пеперуда вече се намира вътре! » Нито на светлината, нито на въздуха, нито на водата, които въпреки това ги има, не се определя участие в създаването на тази пеперуда!
към текста >>

178. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Но на свой ред, ако човек не е в състояние по-правилен начин да се бори с това, което като цианкалий иска да се появи в тялото му, в костите му се отлага твърде много варовик; костите стават чупливи, и малко по малко варовикът прониква в кръвоносните съдове; всичко в човека става чупливо, крехко.
Но на свой ред, ако човек не е в състояние по-правилен начин да се бори с това, което като цианкалий иска да се появи в тялото му, в костите му се отлага твърде много варовик; костите стават чупливи, и малко по малко варовикът прониква в кръвоносните съдове; всичко в човека става чупливо, крехко. Човек не може повече да развива правилно отношение към Слънцето. Но него трябва да го има. Човек трябва с помощта на това, което живее в движенията му, при които костите вземат доста значително участие, да развива правилно отношение към Слънцето. И човек трябва, благодарение на това, което живее в неговата глава, да установи правилно отношение към Луната. Да, господа, работата е там, че ако човек не мисли, ако го мързи да мисли, тогава Луната малко по малко престава да се грижи за такъв човек!
към текста >>

179. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Гимнастиците-педагози веднага биха ги вкарали в ред!
Всичко това обаче е имало напълно определени последствия. Знаете, че когато тези малки спартански малчугани с техните намаслени и натъркани с пясък тела са изпълнявали своите гимнастически упражнения, е трябвало да развиват много вътрешна топлина - те са развивали много, много вътрешна топлина. Когато атиняните са правели гимнастика, при тях това е било нещо извън реда на нещата. Ако тогава е бил такъв ден, като днешния, и спартанските деца не са искали да правят гимнастиката си под открито небе - това би било нещо невероятно! Гимнастиците-педагози веднага биха ги вкарали в ред! Ако при атиняните се е случел такъв ден, като днес, такъв ветровит, тогава те биха събрали своите деца вътре, в помещение, и биха се занимавали с тях с риторика. Но когато Слънцето е греело, когато всичко е блестяло, те ги извеждали на воля. И там, на воля, атинските малчугани е трябвало да изпълняват своите гимнастически упражнения. Защото атиняните са разсъждавали различно от спартанците. Спартанците мислели така: всичко, което момчетата изпълняват при движенията, трябва да произлиза от тялото им; нищо друго не се е вземало предвид: ни дъжд, нито град, нито буря или вятър.
към текста >>

Поглеждайки млекопитаещото, можете да кажете: всяко малко, всяко младо животно има майка, тя на свой ред също има майка и т. н.
Не мислете, че само въглищата се държат така по отношение на Слънцето, както току-що ви описах! Така, както току-що ви описах, се държат по отношение на Слънцето и другите същества, а именно всички живи същества. Поглеждайки млекопитаещото, можете да кажете: всяко малко, всяко младо животно има майка, тя на свой ред също има майка и т. н. Те винаги са поемали слънчевата топлина; тя още се намира вътре в самото животно, предава се по наследство. И както ние извличаме от въглищата слънчевата топлина, малкото детенце взема в майчината утроба тази слънчева светлина, която е била складирана там: то сега я взема отвътре. Сега знаете разликата между това, което възниква в кучето или кравата, и това, което възниква в случая на пеперудата. Пеперудата със своето яйце веднага попада във външната слънчева светлина, дава възможност на яйцето напълно да се намира под влиянието на външната слънчева светлина, докато то не се превърне в пъстра пеперуда. Кучето или кравата отвътре също изглеждат пъстро, но това не се вижда.
към текста >>

180. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

И така, господа, този ред цветове, тази последователност от цветове, която тук, както в дъгата, се появява благодарение на призмата, има такова свойство, че се появява по правилен начин само ако запалим газ или използваме слънчева светлина; ако се използват други източници, тогава няма да се получи такава последователност от цветове, а ще се получат само отделни цветове.
И така, господа, този ред цветове, тази последователност от цветове, която тук, както в дъгата, се появява благодарение на призмата, има такова свойство, че се появява по правилен начин само ако запалим газ или използваме слънчева светлина; ако се използват други източници, тогава няма да се получи такава последователност от цветове, а ще се получат само отделни цветове. Ако например би могло при известни условия да се създаде затъмнение отдясно и отляво, тогава тук, в средата, ще има една красива жълта линия. Какво означава тази жълта линия?
към текста >>

181. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

И така, растението издига нагоре дървесния сок, листата оживяват растението, но след това листата, възбуждани от топлината, на свой ред образуват вещество, приличащо на гума, което на свой ред действа на камбия.
Дървесният сок се образува в земно-течния елемент, жизненият сок се образува в течно-въздушния елемент, а камбият се образува в топлината на въздуха, в топлинно-въздушния елемент, или във въздушно-топлинния елемент. Растението изработва топлина, при което отвън то възприема живот. Тази топлина то направлява вътре в самото себе си и от нея вътре се образува камбий. Или, ако камбият още не е образуван - камбият е нужен на растението и вие ще чуете защо, - но преди да се образува камбий, се образува някакво сгъстяване; това е вътрешна смола. В своята топлина растението образува вътре в себе си също смола, растителен клей, който при известни обстоятелства може да бъде много важно лекарствено средство. И така, растението издига нагоре дървесния сок, листата оживяват растението, но след това листата, възбуждани от топлината, на свой ред образуват вещество, приличащо на гума, което на свой ред действа на камбия. И при старите растения, при съвсем старите растения този клей става прозрачен и се спуска към земята. Когато Земята е била още не толкова твърда, когато е била още влажна, течна, смолата е ставала прозрачна и се е превръщала в кехлибар. Така виждате, че вземайки парче кехлибар, имате това, което като кръв е изтичало навън от листата на древните растения на Земята и се е спускало надолу. Всичко това се е стичало надолу, растението е връщало всичко това на Земята: катран, смола, клей, кехлибар. Ако то би оставало в растенията, тогава би се образувал камбий.
към текста >>

182. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Земята, на свой ред, има тези сили от Космоса.
Виждате ли, в човека ги има всички сили - винаги ви казвам това, - които ги има в Земята и които ги има в Космоса. Земята, на свой ред, има тези сили от Космоса. Човекът е придобил тези сили от Земята. И вътре в човека ги има тези сили, силите, които, бидейки в Земята, изкарват кристала на кварца навън. Работата е там, че човешкото тяло е пълно с кварц.
към текста >>

183. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

На свой ред, търтеите, които се развиват примерно толкова, колкото е нужно на Слънцето за завършване на пълен оборот около своята ос, са напълно земни животни, те се освобождават от влиянието на Слънцето.
Ако поради особеното изхранване пчелата се развива с такава скорост, че - както това става при пчелите-работнички - развитието й протече през почти пълния оборот на Слънцето около своята ос, в някакъв момент пчелата попада в развитието си под влиянието на Земята. Колкото повече се завърта Слънцето, толкова повече попада пчелата в своя генезис под влияние, свързано със Земята. Пчелата-работничка, макар и да се явява в доста висока степен слънчево животно, отчасти тя е и земно животно. На свой ред, търтеите, които се развиват примерно толкова, колкото е нужно на Слънцето за завършване на пълен оборот около своята ос, са напълно земни животни, те се освобождават от влиянието на Слънцето. Имаме тройственост - соларната пчела-майка, пчелата-работничка, която все още притежава извънземни сили, и търтеите, които нямат вече нищо общо със Слънцето и са напълно земни животни. Всичко останало не се намира под въздействието на земните сили, освен самото оплождане. Последното има една характерна особеност. Да разгледаме процеса на оплождане. Нисшите животни не се стремят към оплождане, те даже искат да го избегнат.
към текста >>

Намирайки се на село, ние виждаме там ред къщи, и зад всяка къща навсякъде има обор за кравата; там вътре се намират дойните млечни крави, там се добива мляко.
Това е много интересно. Намирайки се на село, ние виждаме там ред къщи, и зад всяка къща навсякъде има обор за кравата; там вътре се намират дойните млечни крави, там се добива мляко. При мравките всичко е много подобно.
към текста >>

184. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Коствало е доста труд и странична помощ, за да се въведе ред.
Раздразнените оси запълзели по краката му, под дрехите и нагоре, така че той накрая също бил принуден да търси спасение от ужилванията във водата. Суматохата ставала все по-силна. Къртичините били населени от безчислени рояци, на които дотогава не обръщали внимание. Пасящите крави също били атакувани от диво възбудените оси. Цялото стадо се хвърлило във водата в резултат на тази битка. Коствало е доста труд и странична помощ, за да се въведе ред. Опитите да се унищожат гнездата и да се направи ливадата годна за пасище, не се увенчали с успех. Осите всяка година били все така многочислени и оставали господари на положението».
към текста >>

185. Бележки. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Дорнах, 26, 28 ноември, 1, 5, 10, 12, 15, 22 декември 1923 г.; лекции 2-9 в издание «Девет лекции за пчеларството» (две частни издания); Дорнах, «Девет лекции за същността на пчелите», Дорнах, 1929, 1937 г.; «За пчелите», Дорнах, 1951, лекция 1 от този по-ранен ред лекции, Дорнах, 3 февруари 1923 г., се намира сега под библ.
Отделни издания: Дорнах, 8, 13, 20, 24, 27, 31 октомври 1923 г.: «Човекът и светът - Действието на духа в природата», Дорнах, 1950. Дорнах, 26, 28 ноември, 1, 5, 10, 12, 15, 22 декември 1923 г.; лекции 2-9 в издание «Девет лекции за пчеларството» (две частни издания); Дорнах, «Девет лекции за същността на пчелите», Дорнах, 1929, 1937 г.; «За пчелите», Дорнах, 1951, лекция 1 от този по-ранен ред лекции, Дорнах, 3 февруари 1923 г., се намира сега под библ. №348, том 2, Лекции за работещите на строежа на Гьотеанума, Събр. съч., Дорнах, 1978 г.
към текста >>

Коствало е доста труд и странична помощ, за да се въведе ред.
Раздразнените оси запълзели по краката му, под дрехите и нагоре, така че той накрая също бил принуден да търси спасение от ужилванията във водата. Суматохата ставала все по-силна. Къртичините били населени от безчислени рояци, на които дотогава не обръщали внимание. Пасящите крави също били атакувани от диво възбудените оси. Цялото стадо се хвърлило във водата в резултат на тази битка. Коствало е доста труд и странична помощ, за да се въведе ред. Опитите да се унищожат гнездата и да се направи ливадата годна за пасище, не се увенчали с успех. Осите всяка година били все така многочислени и оставали господари на положението».
към текста >>

186. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Вероятно на всички ни се е налагало да изпитаме, че ако такъв род обсъждания се вкарат в дневния ред и започнат всякакви спонтанни разсъждения, разговорът ще има съвсем различен тон от това, ако предварително беше обмислен.
Доктор Щайнер: Господа, трудно е да се говори за такива неща без подготовка, импровизирайки. Вероятно на всички ни се е налагало да изпитаме, че ако такъв род обсъждания се вкарат в дневния ред и започнат всякакви спонтанни разсъждения, разговорът ще има съвсем различен тон от това, ако предварително беше обмислен. Ето защо ми се иска, ако в бъдеще трябва да водим подобни обсъждания по тази тема, старателно да обмислим предмета. В сряда отново ще имаме занятие, така че ще помоля господата, желаещи да кажат нещо по темата, да отложат изказванията си за сряда.
към текста >>

Не ми се иска да сваляме темата от дневния ред; и все пак с това не искам да кажа, че аз самият няма да говоря по тази тема в сряда.
Правилно беше казано за темпераментните. Темпераментните действат различно, особено ако човек е проспал самата същност! (Вероятно се отнася за изказването на г-н Мю-лер). Не ми се иска да сваляме темата от дневния ред; и все пак с това не искам да кажа, че аз самият няма да говоря по тази тема в сряда. Мисля да направим така: да не обсъждаме темата сега, а да почакаме до сряда. И тогава, в сряда, ще помоля да вземат думата господата, на които им се иска.
към текста >>

Но тя на свой ред още по-силно натиска тук, върху стената.
Тук, вътре, в резултат на идващи отдалеч звездни въздействия се образува част от такъв лъч. Поради това образувание звездното въздействие доста здраво стяга останалата маса. Но тя на свой ред още по-силно натиска тук, върху стената.
към текста >>

187. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Този неприятен привкус на свой ред действа на стомаха.
Работата е там, че като е здрав, човек притежава такова астрално тяло, че не може да граняса. Почва да гранясва само в случай, че яде прекалено много мазнини, така че астралното му тяло не е в състояние да се справи с тях, или ако по някаква причина той произвежда твърде много мазнини: людоедите знаят за това по-добре от нас. Човек възприема вътрешно своята гранивост. Може да се каже така: ако човек се намира в състояние на гранивост, това означава, че въздействието на астралното му тяло рязко намалява. В този случай той постоянно усеща в устата си неприятен привкус. Този неприятен привкус на свой ред действа на стомаха. Така, по околен път човек придобива стомашно-чревни заболявания от гранясалите в него самия мазнини.
към текста >>

188. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Това на свой ред ще ни позволи да установим връзка с другия зададен въпрос.
Ще ни се наложи още малко да се обърнем към устройството на очите, ако искаме да говорим на тази тема. Това на свой ред ще ни позволи да установим връзка с другия зададен въпрос. Както при негрите, така и при хора не с черна кожа се наблюдава понякога анормално, не съвсем обичайно оцветяване на кожата и това явление е свързано с особената окраска на дъгообразната обвивка, тоест ириса. Едното явление е свързано в дадения случай с друго. Такова оцветяване на кожата особено се набива на очи при чернокожите хора, доколкото обикновено те би трябвало да изглеждат черни, а имат различни бели петна, имат петна подобно на леопард. Много рядко те стават изцяло бледни или бели. При негрите това става рядко, извънредно рядко.
към текста >>

189. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Ако те не са в ред, целият човешки организъм ще загине.
Тук трябва да преминем към друг въпрос: а не е ли свързано по някакъв непонятен начин това получено от природата облекло на животното с по-малко високата духовна организация, която то има? Всъщност едното обуславя другото. Виждате ли, господа, в действителност понякога става така, че най-важните части на живото същество - животно или човек, - във външния живот съвсем не изглеждат като нещо важно. Би могло като пример да посочим някои съвсем малки органи в човешкия организъм. Ако те не са в ред, целият човешки организъм ще загине. Така например тук, в щитовидната жлеза, от двете страни има малки органи - вече съм ви говорил за тях в друг контекст - с размер не по-голям от главата на топлийка. (Имат се предвид паращитовидните жлези, разположени на заднолатералната повърхност на щитовидната жлеза. Хормон от тези жлези е паратиреоидинът, възбуждащ функцията на остеокластите. Недостатъчната функция на паращитовидните жлези води до нарушения в растежа и развитието на костната тъкан, скелета и зъбите. Пълното отстраняване на паращитовидните жлези при животни се съпровожда с нарастващи тикове на скелетната мускулатура и последваща смърт от нарушения в дишането - бел.
към текста >>

190. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Следователно алкохолът притежава сила да удържа другите сили, които на свой ред запазват живите членове на тялото.
Въобще това е много важен природен закон. Защото какво ще стане, ако живо същество умре и бъде предоставено на природата? Веднага след като човешкото тяло бъде предадено на земята, то започва да се разлага. Така е и с всичко живо. В момента, когато етерното тяло излезе от живото същество навън, това бивше живо същество се разрушава; това не става само в случай на използване на приличащи на алкохол средства. Следователно алкохолът притежава сила да удържа другите сили, които на свой ред запазват живите членове на тялото.
към текста >>

191. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Но природата на свой ред малко по малко го разрушава, иначе днес трябваше да виждаме къщи, построени още в древна Индия.
Ако се строи дом, старанието е да се построи възможно най-бързо и възможно най-дълго да се живее в него. Но природата на свой ред малко по малко го разрушава, иначе днес трябваше да виждаме къщи, построени още в древна Индия. Но няма да намерите много от построеното преди триста години. При човека работата стои така, че и строителството, и разрушението стават едновременно. Отначало се строи: ние ядем, поемаме вещества; те стигат до черния дроб, там се трансформират и преобразуват. След това започват разрушението и отделянето. В граденето и разрушаването се състои цялата деятелност на човешките същества.
към текста >>

Или представете си тежко белодробно болен, не в последен стадий, но такъв, чийто дробове не са в ред.
Да видим какво става, когато имате кошмар. Сънувате например, че някой бяга, преследвайки ви, като иска да ви убие или поне да ви нарани. Вие му бягате и бягате, бягате насън; изведнъж се събуждате, но не става нищо друго освен че сте се изпотили и сте покрити с пот. Определен вид дейност - потоотделянето - става все по-интензивна, така че пред вас се появяват образи, докарващи ви страх. Потоотделянето е телесна проява, съпътстваща кошмара. Или представете си тежко белодробно болен, не в последен стадий, но такъв, чийто дробове не са в ред. Белите дробове не могат да дишат нормално, вследствие от което те се свиват; болният ще го мъчат кошмари. При това винаги по време на сън той ще се облива в пот. Така вие имате връзка между потоотделянето при посочената духовна дейност и образите, идващи насън. Именно тогава, господа, проявява своего рода активност етерното тяло, тъй като страшните сънища възникват само в момента на пробуждането. Понякога се мисли, че съновиденията продължават цяла нощ.
към текста >>

192. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека. GA_353 История на човечеството и културните народи

Тук живеехме ние, тук - пасторът, тук беше сградата на училището, след това имаше ред къщи, а между тях - потокът и навсякъде имаше орехови дървета.
Там имаше село, където хората живееха около гробището и не предприемаха нищо друго освен засаждане на орехи. И това засаждане беше проява на здрав инстинкт. Обаче в останалото - даже водата за приготвяне на храната много често се вземаше от селския поток! Тук бяха разположени редица къщи (рисува ги на рисунка, вляво горе), между тях - селският поток. Тук имаше църковно дворче, тук беше църквата. Тук живеехме ние, тук - пасторът, тук беше сградата на училището, след това имаше ред къщи, а между тях - потокът и навсякъде имаше орехови дървета. Хората просто вземаха вода от потока. В този поток попадаха, разбира се, и остатъци, и бактерии, и бацили от всичко, което изтичаше от гробището. Така беше навсякъде. Хората - именно тези, които живееха там - не се отличаваха с особена чистоплътност. Там къщите бяха покрити със сламени покриви, навсякъде направо до вратите имаше купчини боклук, до къщите имаше свинарници - прекрасно съчетани свинарници и купчини боклук.
към текста >>

– Бел. ред.
[2] Вж. цветните дъски на стр. 330 („Цветни дъски“). – Бел. ред. (рисунките са разпределени и по съответните теми с лекции)
към текста >>

Във връзка с това е необходимо да се приведат ред указания по тази тема както на самия Р.
[9] Египтяните даже вярвали: Според мнението на редактора на германското издание, дадената фраза е в очевидно противоречие с казаното на стр. 57: «Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята». Във връзка с това е необходимо да се приведат ред указания по тази тема както на самия Р. Щайнер, така и на други автори. Е. Блаватска в т. 1 на «Тайната доктрина» привежда думите на френския египтолог г Масперо: «Всеки път, когато чувам обсъждания за религията на Египет, ми се иска да попитам, за коя от египетските религии става дума? За египетската религия от четвъртата династия или за египетската религия от епохата на Птолемеи-те? За религията на масите или за религията на учените?
към текста >>

Главната - да се поддържа общуването с умрелите и общуването с духовния свят посредством мумиите и душите БА и ХУ на умрелия, и неговия двойник, наричан КА, встъпващи на свой ред, в общение с лунните демонически духове.
Времето в своя ход силно е изменило представите за Вселената и силите, които я управляват. Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето съществуване е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р. Щайнер подчертава, че казаното от него в дадената лекция се отнася за IV хилядолетие пр. Р. Хр. Причините за мумифициране са били много. Главната - да се поддържа общуването с умрелите и общуването с духовния свят посредством мумиите и душите БА и ХУ на умрелия, и неговия двойник, наричан КА, встъпващи на свой ред, в общение с лунните демонически духове. - Бел. пр.
към текста >>

193. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство GA_353 История на човечеството и културните народи

Точно така е и в случая с безжичната телеграфия и радиопредаванията, трябва първо да се въведе ред тук, това нещо не трябва да се маха (показва рисунката), и тогава може да се осъществи предаване (вероятно се има предвид настройка на приемника на честотата на предавателя с помощта на въздушен кондензатор - бел. пр.).
Трябва обаче да отбележим: положително е за нашето човечество, че такива неща не се разпространяват повсеместно. Представете си само, че главата ви би била приспособена да възприема всичко лошо, което мисли или казва за вас един или друг човек - това би била скверна история! Знаете, че ако имаме работа с телеграф, първо трябва да монтираме оборудването, да включим кабелите и тогава вече да предаваме съобщения. Точно така е и в случая с безжичната телеграфия и радиопредаванията, трябва първо да се въведе ред тук, това нещо не трябва да се маха (показва рисунката), и тогава може да се осъществи предаване (вероятно се има предвид настройка на приемника на честотата на предавателя с помощта на въздушен кондензатор - бел. пр.). В най-разпространения случай при напълно здрави хора работата стои така, че човек не се включва към протичащите тук токове; но в особени, специфични случаи може да стане така, че човек да се включи към един или друг (поток).
към текста >>

На свой ред египтянинът, наблюдавайки Нил и забелязвайки, че само този Нил му помага, съответно създал учението за етера.
Изследвайки историческото развитие, ние намираме, че всички тези народи в своите мисли и чувства изразявали това, което преживявали. Индусите преживявали плодородната, богата природа, всичко там се намирало в непрекъснато цъфтене и растеж, природата била пищна. Индусът по особен начин възприемал богатството на физическия свят и в съответствие с това особено разработвал в своя мироглед представата за физическото тяло. На свой ред египтянинът, наблюдавайки Нил и забелязвайки, че само този Нил му помага, съответно създал учението за етера. Но и единият, и другият създавали всичко това в съответствие със своите преживявания. (Рис. 3)
към текста >>

194. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите. GA_353 История на човечеството и културните народи

В дълбока древност човек е дошъл от Азия в Европа, в Гърция, по протежение на целия ред острови.
Добро утро, господа! Днес ще продължа започнатото от нас разглеждане. Положението е ясно: на Изток се простира Азия. В дълбока древност човек е дошъл от Азия в Европа, в Гърция, по протежение на целия ред острови. Работата стояла така (изобразява го на рисунка): тук свършва Азия, тук е преходът в Африка; тук е Нил, за който много съм ви разказвал. Тук е Гърция, тук - Адриатическо море, тук - Италия, тук - остров Сицилия. А тук са разположени множество острови: Самос, Родос, Кипър и т. н. По тези острови от Азия преминавали в Гърция. Тук се намира Гърция, тук - Римската империя, съвременна Италия.
към текста >>

195. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството? GA_353 История на човечеството и културните народи

На свой ред обединение от стотици съставлявало една област.
Всичко се е обсъждало само устно. Градове тогава не е имало. Хората живеели разпръснато, по села. Те винаги образували нещо като общини от стотици и стотици села, така че примерно сто села съставлявали една община. Те са принадлежали един на друг, това се наричало стотица. На свой ред обединение от стотици съставлявало една област.
към текста >>

196. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи. GA_353 История на човечеството и културните народи

На свой ред латиняните свикали през 869 г.
Отстоявайки примата на римската власт, на Римския събор през 863 г. папа Николай I (858–867 г. ) отлъчил Константинополския патриарх Фотий (858–886). В отговор патриарх Фотий обвинил папата в изкривяване на Никео-Цариградския Символ с добавката Filioque, «и от Сина», при което на Събора през 867 г. латинските нововъведения били осъдени, а папа Николай I бил низвергнат и предаден на анатема. На свой ред латиняните свикали през 869 г. в Църквата св. София «екуменически» или мним вселенски Събор, на който бил осъден и анатемосан патриарх Фотий. Съборът от 879 г. в храма св. София в Константинопол възстановил Фотий и осъдил Събора от 869 г., а също така и всички изменения в Символа на вярата.
към текста >>

197. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека GA_353 История на човечеството и културните народи

Това, на свой ред, зависи от Сатурн, къде той стои.
На вас, разбира се, ви е известно, че понякога изпитвате затруднение при мисленето, пък и в целия си вътрешен живот, а понякога всичко това върви по-леко. Това, на свой ред, зависи от Сатурн, къде той стои.
към текста >>

На свой ред това ограничено знание е действало стимулиращо за останалото.
Така в средновековието отново започнало да се разпространява знание, макар и в малък обем. На свой ред това ограничено знание е действало стимулиращо за останалото. Нито Парацелз[7], нито Ван Хелмонт не биха могли да създадат нещо, ако тези хора не бяха доставяли в Европа откраднатите от тях пергаментови свитъци и не бяха ги продавали там за доста пари. Благодарение на това в Европа отново нещо пристигнало. И на основата на всичко това, което попаднало в Европа, в настоящето функционират някои тайни общества. Има всевъзможни ордени, масони, Odd Fellows (братство на чудаците) и т. н. Те не биха имали никакво знание, ако не бяха доставили в Европа от Константинопол знанието в пергаментовите свитъци, които тогава продавали за много пари.
към текста >>

Но там, на свой ред, нищо не знаят за възникването на човека.
Споменах за това, за да ви покажа, че днес всеки знае нещо и за най-малкото парченце от света. Но днес това значи въобще нищо да не знае! Например ако днес човек иска да узнае нещо за Луната, той трябва да отиде в обсерватория, в планетариум и там да попита. Но там, на свой ред, нищо не знаят за възникването на човека. Той трябва да се обърне с въпроси към гинеколога, акушерката, професора по женски болести. Обаче те нищо не знаят за небесните тела. А тези две неща са взаимосвързани.
към текста >>

198. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот GA_353 История на човечеството и културните народи

Вземете днес в ръце коя да е енциклопедия и прочетете в азбучен ред цялата мъдрост, която притежава човечеството.
Всъщност това е доста забавно, господа. Вземете днес в ръце коя да е енциклопедия и прочетете в азбучен ред цялата мъдрост, която притежава човечеството. Ако някой - вие няма да правите това - би започнал от «А» и свърши до «Z», той би я придобил за себе си. Да, но в съответствие с какво би се разположила и подредила в човека тази мъдрост? В съответствие с азбуката, в съответствие с това, което може да се знае за човека. Това е много интересно. Хората започнали да разпространяват мъдрост по такъв начин, защото те вече не знаят, че мъдростта всъщност идва от азбуката («алфа» - «бета»).
към текста >>

199. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман GA_353 История на човечеството и културните народи

След това всяко от тези понятия на свой ред има по три подпонятия: например количеството включва в себе си единство, множественост и всеобщност.
Да, той го изплита, тъче го, така казва. Обаче това, което му се удава действително да изплете и с което се налага постоянно да се сблъсква в тази изключително обширна глава, се оказват в действителност именно самите тези представи - само преработени по по-съвременен начин, - за които на последното занятие ви говорих, рисувайки дървото Сефирот. При това Кант ги дава в чисто азбучна форма, а не така, че с тяхна помощ да може нещо да се прочете, нещо да се узнае! Още повече, че някога това е било, най-малкото, нещо съвсем конкретно. Но Кант го е оплел така, че казва: светът се състои, първо, от количества, второ, от качества, трето, от отношения, четвърто, от модалности. След това всяко от тези понятия на свой ред има по три подпонятия: например количеството включва в себе си единство, множественост и всеобщност. Качеството включва в себе си действителност, отрицание и ограничение и т. н. Това са дванадесет понятия - три пъти по четири е дванадесет, - и от тях човек може да изплете света. Обаче добрият Кант не е изплел с това, извличайки го от себе си, целия свят. С помощта на трансценденталната аперцепция той е оплел всичко на всичко дванадесет понятия. И така, той е създал не цялостен свят, а само дванадесет понятия.
към текста >>

Не само представителите на религиите, но и другите хора, даже самите философи и онези, на свой ред увлечени от тези философи - всички са настроени против него.
Ако разглеждате Кант като пример за това, доколко глупави форми може да приема понякога духовното развитие, вие го разглеждате правилно. Но тогава ще си кажете: в познанието трябва действително да бъдем нащрек, защото този свят има силно плашещо предразположение тъкмо в познанието да произвежда най-големите безсмислици. Можете да си представите в какво затруднено положение се оказва човек, бидейки представител на духовната наука. Не само представителите на религиите, но и другите хора, даже самите философи и онези, на свой ред увлечени от тези философи - всички са настроени против него. Всеки филистер идва и казва: да, ти твърдиш нещо за духовната наука, но нали Кант е доказал, че е невъзможно да знаем за това! Всъщност това е най-доброто групово възражение, което може да се направи. Всеки може да каже: не желая да слушам какво говори Щайнер, защото Кант вече е доказал, че за всичко това е невъзможно да знаем.
към текста >>

200. Бележки. GA_353 История на човечеството и културните народи

Във връзка с това е необходимо да се приведат ред указания по тази тема както на самия Р.
6а. Египтяните даже вярвали: Според мнението на редактора на германското издание, дадената фраза е в очевидно противоречие с казаното на стр. 57: «Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята». Във връзка с това е необходимо да се приведат ред указания по тази тема както на самия Р. Щайнер, така и на други автори. Е. Блаватска в т. 1 на «Тайната доктрина» привежда думите на френския египтолог г Масперо: «Всеки път, когато чувам обсъждания за религията на Египет, ми се иска да попитам, за коя от египетските религии става дума? За египетската религия от четвъртата династия или за египетската религия от епохата на Птолемеи-те? За религията на масите или за религията на учените?
към текста >>

Главната - да се поддържа общуването с умрелите и общуването с духовния свят посредством мумиите и душите БА и ХУ на умрелия, и неговия двойник, наричан КА, встъпващи на свой ред, в общение с лунните демонически духове.
Времето в своя ход силно е изменило представите за Вселената и силите, които я управляват. Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето съществуване е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р. Щайнер подчертава, че казаното от него в дадената лекция се отнася за IV хилядолетие пр. Р. Хр. Причините за мумифициране са били много. Главната - да се поддържа общуването с умрелите и общуването с духовния свят посредством мумиите и душите БА и ХУ на умрелия, и неговия двойник, наричан КА, встъпващи на свой ред, в общение с лунните демонически духове. - Бел. пр.
към текста >>

201. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури GA_354 Сътворението на света и човека

Когато рисувам това, постъпвам така: господата, седящи на първия ред ги рисувам много големи, тези на следващия - по-малки, на следващия - още по-малки, а този, който седи най-отзад, има много малка глава и съвсем малко лице.
Но освен това, при рисуването ние трябва да отчитаме още нещо. Да допуснем, че аз стоя тук и искам да рисувам. Виждам, че отпред седи господин Айзенпрайс, а зад него виждам господин Майер и тези двама господа, които седят отзад; тях трябва да ги нарисувам така: господин Айзенпрайс - много голям, господин Майер и двамата господа отзад - много малки. Така те биха излезли и на фотография, ако бих ги фотографирал - много малки. Когато рисувам това, постъпвам така: господата, седящи на първия ред ги рисувам много големи, тези на следващия - по-малки, на следващия - още по-малки, а този, който седи най-отзад, има много малка глава и съвсем малко лице. Вие виждате, че трябва да се рисува в съответствие с перспективата. При нас това е задължително. Ние трябва да рисуваме в съответствие със светлината и сянката, трябва да рисуваме в съответствие с перспективата. Това следва от нашия начин на мислене. Но тези китайци, господа, при рисуване не са знаели ни светлина, ни сянка, ни перспектива, доколкото те въобще са виждали не така, както ние; те не обръщали внимание на светлината, сянката и перспективата; а казвали така: Айзенпрайс все пак не е великан, а Майер съвсем не е малък и нищожен гном!
към текста >>

И тази култура на свой ред е била само последен отглас от културата, която по-рано е стояла доста по-високо; тъй като при разглеждането на китайското изкуство се открива, че то води към нещо още по-висше.
В училище също така ни учеха: Гутенберг[3] е изобретил книгопечатането. Макар отчасти това и да се е преподавало правилно, въпреки всичко се е създавало впечатление, сякаш по-рано никакво книгопечатане не е имало. Но китайците са го имали преди хиляди години. Също така китайците са владеели изкуството на дърворезбата и са можели да изрязват от дърво чудни неща. Следователно китайците са имали висока култура, касаеща външните неща. И тази култура на свой ред е била само последен отглас от културата, която по-рано е стояла доста по-високо; тъй като при разглеждането на китайското изкуство се открива, че то води към нещо още по-висше. Обаче китайците са имали една особеност. Те съвсем не умеели да мислят в понятия, а само в образи; затова пък при това те прониквали в същността на предмета. Те са можели също така да правят всички предмети, които са могли да бъдат направени благодарение на външните открития, макар и да не са стигнали до парната машина или нещо подобно. Днес китайците, можем да кажем, са лишени от самобитност и собствена култура, но те станали такива едва след като в продължение на столетия са били третирани от европейците.
към текста >>

202. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето GA_354 Сътворението на света и човека

Само дете, на което черния дроб не е в ред - което в случая даже може да бъде излекувано с помощта на захарта, - само такова дете отмъква захар; другите не се интересуват от захарта, те не й обръщат внимание.
Да вземем например дете, при което забелязвате, че макар и - по ваше мнение - прекрасно да го храните, то, въпреки това, за първи път, приближавайки се към масата, прави не нещо друго, а докато седне на масата, се протяга и взема бучка захар! Виждате ли, именно такива неща трябва да се разбират по правилен начин, доколкото детето, което се промъква на масата, за да отмъкне бучка захар, показва, че нещо не е наред с черния дроб. Самият факт, че детето краде захар, показва, че при него не всичко е наред с черния му дроб. Само дете, на което черния дроб не е в ред - което в случая даже може да бъде излекувано с помощта на захарта, - само такова дете отмъква захар; другите не се интересуват от захарта, те не й обръщат внимание. Естествено не трябва да се оставя работата да се превърне в лош навик, но трябва да се отнесем към това с разбиране. При това в този случай можем да разберем две неща.
към текста >>

203. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него GA_354 Сътворението на света и човека

Помислете и за това, че такива потоци, електромагнитни потоци във Вселената, зависят на свой ред от слънчевите петна.
Помислете и за това, че такива потоци, електромагнитни потоци във Вселената, зависят на свой ред от слънчевите петна. Ако на Слънцето непосредствено тук се намира петно (изобразява го на дъската), тогава тук се намират тези потоци, следствие от които се явява времето. С това се оказва много значително влияние. Много просто стои работата по отношение разделянето на четири годишни времена, пролет, лято, есен и зима - тук, в космоса, се спазва известен ред. Това вече може да се планира по календара. Пролетта настъпва в определено време и т. н.
към текста >>

Много просто стои работата по отношение разделянето на четири годишни времена, пролет, лято, есен и зима - тук, в космоса, се спазва известен ред.
Помислете и за това, че такива потоци, електромагнитни потоци във Вселената, зависят на свой ред от слънчевите петна. Ако на Слънцето непосредствено тук се намира петно (изобразява го на дъската), тогава тук се намират тези потоци, следствие от които се явява времето. С това се оказва много значително влияние. Много просто стои работата по отношение разделянето на четири годишни времена, пролет, лято, есен и зима - тук, в космоса, се спазва известен ред. Това вече може да се планира по календара. Пролетта настъпва в определено време и т. н. Тези събития се определят от голямома-щабните съотношения между небесните тела. Но съществуват също така и малки влияния. Може да се каже, че не така много от звездите и небесните тела оказват влияние върху това.
към текста >>

Но от друга страна, доколкото тук Венера оказва влияние върху Слънцето, доколкото тя задържа светлината, това влияе на свой ред и на състоянието на времето.
Но от друга страна, доколкото тук Венера оказва влияние върху Слънцето, доколкото тя задържа светлината, това влияе на свой ред и на състоянието на времето. Такова влияние се осъществява примерно един път на сто години. Това преминаване на Венера, особено в древността, са го смятали във висша степен интересно.
към текста >>

Това на свой ред влияе върху времето.
От друга страна, виждате, че във въздуха има навсякъде и други форми на разпределение на топлината. Това на свой ред влияе върху времето. Това са тези влияния върху времето, които възникват от близостта на Земята и които играят роля недалеч от Земята.
към текста >>

Тези фини движения могат на свой ред да оказват влияние върху това, което се намира тук, което тук става, впрочем, казвам това само хипотетично, не мога да твърдя, че е абсолютно вярно.
Тогава се появяват - и това става по много фин, а не по груб начин - вътрешни колебателни движения. Възможно е да звучи музика. Колебанията продължават, след това хората около масата започват да предават всички тези фини потрепвания на самата маса. Всички това се сумира и масата започва да танцува. Това се прави на спиритичните сеанси посредством незначителни движения, възбуждани чрез музика и пеене. Тези фини движения могат на свой ред да оказват влияние върху това, което се намира тук, което тук става, впрочем, казвам това само хипотетично, не мога да твърдя, че е абсолютно вярно. Ако захарта се държи по такъв начин, вероятно може да бъде израз на това, как самият човек чувства времето; обаче вероятността за това не е толкова голяма и аз изказвам това само като хипотеза. Но този, който поддържа гледната точка на духовната наука, безусловно трябва да отклонява подобни явления, докато не се намерят точни доказателства за съществуването им. Виждате ли, ако аз твърде лековато почна да ви разказвам за подобни неща, вие съвсем не сте длъжни да ми вярвате. Можете да ми вярвате само в случай, че знаете. Ако фактът е съмнителен, той не трябва да става обект на духовната наука.
към текста >>

204. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите GA_354 Сътворението на света и човека

Ако Земята действително беше вътре огнено-течна, тогава това не би могло да се съгласува с ред други факти.
Защото постоянно се твърди именно това. Но никакви доказателства не съществуват, освен може би това, че когато дълбаят шахти в Земята и отиват все по-дълбоко, винаги става все по-топло. Обаче при това не стигат прекалено дълбоко. С това затопляне работата стои така, че колкото по-дълбоко проникват в Земята, толкова по-силно нараства налягането. И това, което благодарение на топлината се разтопява дотолкова, че да може да стане течно, отново се уплътнява във вътрешността поради налягането. Ако Земята действително беше вътре огнено-течна, тогава това не би могло да се съгласува с ред други факти. Може да се изчисли, колко би могла да тежи Земята. Това, разбира се, може да се направи само хипотетично, тъй като Земята не можем да я претеглим, поради свободното й реене в мировото пространство. Но ако би могло да я претеглим, би се наложило да направим това на друга, огромна Земя; защото за образуването на тегло е необходим друг обект, който притегля, създава тежест. Ако това го имаше, ако би могло да се претегли Земята, би се установило, че Земята е доста по-тежка, отколкото ако вътре в нея средата беше огнено-течна. Може да се изчисли колко тежи Земята по това, как тя привлича към себе си други тела и разчети от такъв вид са правени.
към текста >>

205. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела GA_354 Сътворението на света и човека

Науката не отделя на това нито ред.
Тази материя, прашинка след прашинка, се е включила в състава на Земята. На всеки няколко години кометата добавяла нещо към Земята. Хора, които искат да живеят според науката, но не искат да признаят, че Земята просто изяжда нещо, взето от космоса, са толкова глупави, колкото тези, които твърдят, че парчето хляб, което човек изяжда, не е в него. Естествено в състава на Земята се намира това, което получаваме от кометите. Но хората не обръщат внимание на този факт. Науката не отделя на това нито ред. Къде се намира това, което кометата отдава? То преминава във въздуха, от въздуха преминава във водата, когато водата се изпарява, пада с дъжда; заедно с водата прониква в корените на растенията, а заедно с корените на растенията попада на нашата маса. Така всичко това преминава в нашето тяло и нашата храна е подправена с нещо, което в течение на столетия ни е отдавала кометата. Това води до постепенно одухотворяване. Така вместо през 1933 г.
към текста >>

206. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост GA_354 Сътворението на света и човека

А лющещите се люспички, които днес падат, също на свой ред се явяват това, което сте изяли преди седем-осем години.
Да допуснем, че вземате ножица и си изрязвате ноктите. Това, което отделяте при изрязването, сте го изяли преди седем или осем години, именно тогава сте го приели в себе си. То е влязло в кръвта, в нервите и т. н., преминало е през цялото тяло. След това се е използвало седем-осем години и сега го отделяте. А лющещите се люспички, които днес падат, също на свой ред се явяват това, което сте изяли преди седем-осем години. Но сега, господа, замислете се ето над какво. Когато гледате тялото, което имате сега, посредством което седите тук, ако бяхте седели тук преди седем или осем години, това би било съвсем друго тяло! Защото всичко, което тогава сте имали в себе си, се е отложило в кожните люспички, било е изрязано като нокти, подстригано с косата, отделено навън чрез потта. То е било отделено така, че цялото тяло с изключение на малка част, на костната тъкан и т. н., в течение на седем-осем години напълно се е обновило.
към текста >>

НАГОРЕ

4.2374849319458