Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
с която и да е дума
изречения в които се съдържат търсените думи
текстове, в които се съдържат търсените думи
с точна фраза
с корен от думите
с части от думите
в заглавията на текстовете
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
623
резултата от
294
текста с която и да е от думите за : '
разум
'.
1.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Сега се явява човешкият
разум
и се образува в идеята един организъм, който отговаря не на влиянията навъншния свят, а на своя собствен принцип.
Чрез приемането на храна и т.н. организмът се намира във връзка с външния свят; всички физически условия навъншния свят действат върху него. Естествено това може да стане само дотолкова, доколкото организмът е обект на сетивния свят, доколкото той е пространствено-времев обект. Този обект навъншния свят, стигналият до съществуване ентелехиен принцип, е външното явление на организма. Но тъй като тук той е изложен не само на своите собствени формиращи закони, а също и на условията навъншния свят, тъй като тук той не е само такъв, какъвто би трябвало да бъде съобразно същността на определящия се от само себе си ентелехиен принцип, а такъв, както е зависим, повлиян от нещо друго, той се явява някакси никога съобразен напълно със себе си, никога подчиняващ се само на своята собствена същност.
Сега се явява човешкият разум и се образува в идеята един организъм, който отговаря не на влиянията навъншния свят, а на своя собствен принцип.
При това отпада всяко случайно влияние, което няма нищо общо с организма като такъв. Тази идея отговаряща чисто на органичното в организма е идеята на първичния организъм, на праорганизмът, на типа на Гьоте. От това се вижда и високото оправдание на тази идея на типа. Тя не е само едно понятие на ума, тя е онова, което във всеки организъм е истински органичното, без което той не би бил организъм. Тя е даже по-действителна от всеки отделен действителен организъм, защото се изявява във всеки организъм.
към текста >>
Това последното е отвлечено, абстрахирано от действително свята, не е действуващо в тази последната; обаче идеята на организма е действаща като ентелехия в организма; във формата, в която я схваща нашият
разум
, тя е само същността на самата ентелехия.
От това се вижда и високото оправдание на тази идея на типа. Тя не е само едно понятие на ума, тя е онова, което във всеки организъм е истински органичното, без което той не би бил организъм. Тя е даже по-действителна от всеки отделен действителен организъм, защото се изявява във всеки организъм. Тя изразява също същността на един организъм по-пълно, по-чисто отколкото всеки отделен, особен организъм. Тя е добита по съществено различен начин отколкото понятието на един неорганичен процес.
Това последното е отвлечено, абстрахирано от действително свята, не е действуващо в тази последната; обаче идеята на организма е действаща като ентелехия в организма; във формата, в която я схваща нашият разум, тя е само същността на самата ентелехия.
Тя не обхваща опитността; тя произвежда това, което можем да имаме като опитност. Гьоте изразява това с думите: "Понятието е сбор, идеята резултат на опитността; за извличането на понятието се изисква ум, за схващането на идеята се изисква разум"* (*Сентенции и проза, Ест. Науки IV/2, стр.579). С това ние обяснихме онзи вид действителност, която е присъща на Гьотевия първичен организъм (първично растение или първично животно). Този Гьотев метод е явно единствено възможният, за да проникнем в същността на света на организмите.
към текста >>
Гьоте изразява това с думите: "Понятието е сбор, идеята резултат на опитността; за извличането на понятието се изисква ум, за схващането на идеята се изисква
разум
"* (*Сентенции и проза, Ест.
Тя е даже по-действителна от всеки отделен действителен организъм, защото се изявява във всеки организъм. Тя изразява също същността на един организъм по-пълно, по-чисто отколкото всеки отделен, особен организъм. Тя е добита по съществено различен начин отколкото понятието на един неорганичен процес. Това последното е отвлечено, абстрахирано от действително свята, не е действуващо в тази последната; обаче идеята на организма е действаща като ентелехия в организма; във формата, в която я схваща нашият разум, тя е само същността на самата ентелехия. Тя не обхваща опитността; тя произвежда това, което можем да имаме като опитност.
Гьоте изразява това с думите: "Понятието е сбор, идеята резултат на опитността; за извличането на понятието се изисква ум, за схващането на идеята се изисква разум"* (*Сентенции и проза, Ест.
Науки IV/2, стр.579). С това ние обяснихме онзи вид действителност, която е присъща на Гьотевия първичен организъм (първично растение или първично животно). Този Гьотев метод е явно единствено възможният, за да проникнем в същността на света на организмите.
към текста >>
2.
06. ГЬОТЕВИЯТ СПОСОБ НА ПОЗНАНИЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ние трябва именно да се откажем от един такъв стремеж напълно, и да търсим нашето определение чисто в това, да изпълним безкористно онези идеални задачи, които нашият
разум
ни предписва.
Ние трябва именно да се откажем от един такъв стремеж напълно, и да търсим нашето определение чисто в това, да изпълним безкористно онези идеални задачи, които нашият разум ни предписва.
А какво друго значи това, освен че ние трябва да търсим нашето щастие само в творчеството, в неуморната дейност: само действащият, а именно безкористното действащият, който със своята дейност не се стреми към никаква награда, изпълнява своето определение. Глупаво е за човека да иска да бъде възнаграден за неговата дейност; не съществува никаква истинска награда. Тук Хартман би трябвало да гради по-нататък. Той би трябвало да покаже, какво може да бъде при такива предпоставки единствената двигателна пружина на нашите действия. Когато перспективата, изгледът на една преследвана цел отпадне, тази двигателна пружина може да бъде само безкористната отдайност на обекта, на който човек посвещава своята дейност, това може да бъде само любовта.
към текста >>
3.
08. ОТ ИЗКУСТВОТО КЪМ НАУКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Мисля, че науката би могла да се нарече познание на общото, отвлеченото знание; изкуството напротив би било наука приложена на дело; науката е
разум
, а изкуството нейн механизъм, поради което бихме могли да го наречем също и практическата наука.
Така и Гьоте винаги е схващал изкуството. За него то беше едното откровение на първичния закон на света, а науката другото откровение. За него изкуството и науката бликаха от един извор. Докато изследователят се потопява в дълбините на действителността, за да изрази нейните движещи сили под формата на мисли, човекът на изкуството се стреми да изобрази същите движещи сили в своя материал.
Мисля, че науката би могла да се нарече познание на общото, отвлеченото знание; изкуството напротив би било наука приложена на дело; науката е разум, а изкуството нейн механизъм, поради което бихме могли да го наречем също и практическата наука.
И така в крайна сметка науката е теоремата, изкуството проблемата. "Това, което науката изразява като идея (теорема), изкуството трябва да го отпечати в материята, то трябва да стане негова проблема. В произведенията на човека както и в тези на природата заслужаващи внимание са предимно намеренията", казва Гьоте. Навсякъде той търси не само това, което е дадено на сетивата във външния свят, а тенденцията, чрез която той е станал.
към текста >>
4.
09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ние не трябва да минем вън от областта на това, което може да бъде добито чрез опитността и да се изгубим в едно построение на фантазията, както са обичали да вършат метафизиците на по-старото и по-новото време, а от формата, която може да бъде добита чрез опитността, както тя ни се представя в даденото за сетивата, да преминем към една такава форма, която да задоволи нашия
разум
.
Ние не трябва да минем вън от областта на това, което може да бъде добито чрез опитността и да се изгубим в едно построение на фантазията, както са обичали да вършат метафизиците на по-старото и по-новото време, а от формата, която може да бъде добита чрез опитността, както тя ни се представя в даденото за сетивата, да преминем към една такава форма, която да задоволи нашия разум.
към текста >>
5.
10_1. ЗНАНИЕ И ДЕЙСТВИЕ В СВЕТЛИНАТА НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ - МЕТОДОЛОГИЯ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
То не може да ми попречи да разложа едно и също обективно единство на неговите мисловни образи, които са различни от тези на моите себеподобни; това не пречи, щото в свързването моят
разум
да стигне отново до същото обективно единство, от което и двамата сме изходили.
Видно е, че разделянето има само субективно съществуване, създадено е само от нашия ум.
То не може да ми попречи да разложа едно и също обективно единство на неговите мисловни образи, които са различни от тези на моите себеподобни; това не пречи, щото в свързването моят разум да стигне отново до същото обективно единство, от което и двамата сме изходили.
Нека изобразим символично единия образ на действителността /На рис.4 фиг.1/. С моя ум аз го разделям така, както показва /На рис.4 фиг.2/; един друг го разделя по друг начин както показва /На рис.4 фиг.3/. Ние го сглобяваме с разума в едно и получаваме същия образ.
към текста >>
6.
10_2. ДОГМАТИЧЕН И ИМАНЕНТЕН МЕТОД
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Становището, което Шелинг заема в по-късния период на своя живот, според което с помощта на нашия
разум
ние развиваме само що-то на мировото съдържание, но не можем да стигнем до че-то, ни се струва най-голямата нелепост.
Тогава какъв смисъл ще има да обясняваме сетивния свят чрез нещо, което качествено му е равностойно? Остава още едно трето положение: Да приемем, че имаме способността да се доберем до извънмисловната и най-реална същност по път различен от този на мисленето и възприятието. Който допуска това, той изпада в мистицизъм. Ние не искаме да се занимаваме с него; защото нас ни интерисува само отношението на мислене и битие, на идея и действителност. За мистицизма един мистик трябва да напише една теория на познанието.
Становището, което Шелинг заема в по-късния период на своя живот, според което с помощта на нашия разум ние развиваме само що-то на мировото съдържание, но не можем да стигнем до че-то, ни се струва най-голямата нелепост.
Защото за нас че-то е пред поставка на що-то и ние не бихме знаели, как бихме искали да стигнем до що-то на дадено нещо, чието Че не би било предварително сигурно установено. Че-то е нещо присъщо на нашия разум, когато аз обхващам неговото що. Това предположение на Шелинг, че можем да имаме едно положително мирово съдържание, без убеждението, че-то съществува, и че трябва да добием това че едва чрез една по-висша опитност, е за нас така неразбираемо пред едно разбиращо себе си мислене, че трябва да приемем, Шелинг не е разбрал вече в своята по-късна възраст становището, което е имал на младини и което беше направило толкова силно впечатление на Гьоте.
към текста >>
Че-то е нещо присъщо на нашия
разум
, когато аз обхващам неговото що.
Който допуска това, той изпада в мистицизъм. Ние не искаме да се занимаваме с него; защото нас ни интерисува само отношението на мислене и битие, на идея и действителност. За мистицизма един мистик трябва да напише една теория на познанието. Становището, което Шелинг заема в по-късния период на своя живот, според което с помощта на нашия разум ние развиваме само що-то на мировото съдържание, но не можем да стигнем до че-то, ни се струва най-голямата нелепост. Защото за нас че-то е пред поставка на що-то и ние не бихме знаели, как бихме искали да стигнем до що-то на дадено нещо, чието Че не би било предварително сигурно установено.
Че-то е нещо присъщо на нашия разум, когато аз обхващам неговото що.
Това предположение на Шелинг, че можем да имаме едно положително мирово съдържание, без убеждението, че-то съществува, и че трябва да добием това че едва чрез една по-висша опитност, е за нас така неразбираемо пред едно разбиращо себе си мислене, че трябва да приемем, Шелинг не е разбрал вече в своята по-късна възраст становището, което е имал на младини и което беше направило толкова силно впечатление на Гьоте.
към текста >>
7.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Бруно счита всемирния
Разум
като създател и ръководител на Вселената.
И Гьоте получи от него толкова дълбоко впечатление, че ние намираме изразни отзвуци от изречения на Бруно в онези части на "Фауст", които по замисъл произхождат от 1770 година * /* Годишник на Гьоте, т.VІІ, Франкфурт Майн 1886 г./. В своите дневници и годишници поетът разказва, че в 1812 година той отново се е занимавал с Джордано Бруно. И този път впечатлението е мощно и в много от стихотворенията родили се след тази година ние разпознаваме отзвуци свързани с философа от Нола. Обаче всичко това не трябва да се взема така, като че Гьоте е заел или научил нещо от Бруно; той намира у него само формулата, за да изрази това, което отдавна е лежало в неговата природа. Той намира, че най-ясно излага това, което живее в неговата вътрешност, когато върши това с думите на въпросния мислител.
Бруно счита всемирния Разум като създател и ръководител на Вселената.
Той го нарича вътрешния художник, който дава форма на материята и я изгражда отвътре. Той е първопричината на всичко съществуващо и няма нито едно същество, в чието битие той да не участва любвеобилно. "Колкото и малко и незначително да бъде нещо, то има в себе си една част от духовната субстанция.* /*Джордано Бруно, За причината, Принципа и Единния. Преведено от италиански и предвидено с обяснителна бележка от Х.Ласон; 2-ро издание, Хайделберг 1889 г./. Това беше също и мнението на Гьоте, че ние знаем да съдим за дадено нещо тогава, когато виждаме, както е било поставено на своето място от всеобщия разум, как то е станало именно това, което се представя на нашия поглед.
към текста >>
Това беше също и мнението на Гьоте, че ние знаем да съдим за дадено нещо тогава, когато виждаме, както е било поставено на своето място от всеобщия
разум
, как то е станало именно това, което се представя на нашия поглед.
Бруно счита всемирния Разум като създател и ръководител на Вселената. Той го нарича вътрешния художник, който дава форма на материята и я изгражда отвътре. Той е първопричината на всичко съществуващо и няма нито едно същество, в чието битие той да не участва любвеобилно. "Колкото и малко и незначително да бъде нещо, то има в себе си една част от духовната субстанция.* /*Джордано Бруно, За причината, Принципа и Единния. Преведено от италиански и предвидено с обяснителна бележка от Х.Ласон; 2-ро издание, Хайделберг 1889 г./.
Това беше също и мнението на Гьоте, че ние знаем да съдим за дадено нещо тогава, когато виждаме, както е било поставено на своето място от всеобщия разум, как то е станало именно това, което се представя на нашия поглед.
Когато възприемаме със сетивата, това не е достатъчно, защото сетивата не ни казват, как дадено нещо е свързано с всеобщата мирова идея, какво значение има то за великото Цяло. Тук ние трябва да гледаме така, че нашият разум да създаде една идейна основа, върху която после да ни се яви това, което сетивата ни доставят; както се изразява Гьоте, ние трябва да гледаме с очите на духа. За да изрази и това убеждение, той намери у Бруно една формула "Защото както не познаваме с едно и също сетиво цветовете и звуците, така също ние не виждаме с едно и също око основата на изкуството и основата на природата", защото основата на изкуството ние виждаме със сетивните очи, а основата на природата с окото на разума.*/*Цитирано на друго място,стр.77./. Не стои различна работа и със Спиноза. Учението на Спиноза се основава на това, че Божеството се е разляло в света.
към текста >>
Тук ние трябва да гледаме така, че нашият
разум
да създаде една идейна основа, върху която после да ни се яви това, което сетивата ни доставят; както се изразява Гьоте, ние трябва да гледаме с очите на духа.
Той е първопричината на всичко съществуващо и няма нито едно същество, в чието битие той да не участва любвеобилно. "Колкото и малко и незначително да бъде нещо, то има в себе си една част от духовната субстанция.* /*Джордано Бруно, За причината, Принципа и Единния. Преведено от италиански и предвидено с обяснителна бележка от Х.Ласон; 2-ро издание, Хайделберг 1889 г./. Това беше също и мнението на Гьоте, че ние знаем да съдим за дадено нещо тогава, когато виждаме, както е било поставено на своето място от всеобщия разум, как то е станало именно това, което се представя на нашия поглед. Когато възприемаме със сетивата, това не е достатъчно, защото сетивата не ни казват, как дадено нещо е свързано с всеобщата мирова идея, какво значение има то за великото Цяло.
Тук ние трябва да гледаме така, че нашият разум да създаде една идейна основа, върху която после да ни се яви това, което сетивата ни доставят; както се изразява Гьоте, ние трябва да гледаме с очите на духа.
За да изрази и това убеждение, той намери у Бруно една формула "Защото както не познаваме с едно и също сетиво цветовете и звуците, така също ние не виждаме с едно и също око основата на изкуството и основата на природата", защото основата на изкуството ние виждаме със сетивните очи, а основата на природата с окото на разума.*/*Цитирано на друго място,стр.77./. Не стои различна работа и със Спиноза. Учението на Спиноза се основава на това, че Божеството се е разляло в света. Следователно човешкото знание може само да се стреми да се задълбочи в света, за да познае Бога. Всеки друг път да се стигне до Бога, трябва да изглежда невъзможен за един човек, който последователно мисли в смисъла на Спиноза.
към текста >>
8.
18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА'
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Според нея човекът не възприема "самата същност" на нещата, а явлението, което се ражда чрез това, че нещата го възбуждат и той свързва тези възбуди според законите на неговия ум и на неговия
разум
.
Всички физикални обяснения са маскирани антропоморфизми. Ние очовечаваме природата, когато я обясняваме, ние поставяме в нея вътрешните изживявания на човека. обаче тези субективни изживявания са вътрешната същност на нещата. Ето защо не можем да кажем, че човекът не познава обективната истина, "същината" на нещата, защото може да си образува само субективни представи върху тях*/*Възгледите на Гьоте са в мислимо най-острата противоположност с философията на Кант. Философията на Кант изхожда от схващането, че светът на представите се владее от законите на човешкия дух и за това всичко, което идва отвън срещу този свят на представите, може да съществува вътре в него като едно субективно отражение.
Според нея човекът не възприема "самата същност" на нещата, а явлението, което се ражда чрез това, че нещата го възбуждат и той свързва тези възбуди според законите на неговия ум и на неговия разум.
Че чрез този разум говори същността на нещата, за това Кант и кантианците нямат никакво предчувствие. Ето защо за Гьоте Кантовата философия не можеше никога да означава нещо. Когато усвояваше отделните изречения от нея, той им даваше съвършено друг смисъл, съвършено различен от този, който те имаха в учението на техния автор. От една бележка, която бе намерена едва след откриването на Ваймарския Гьотев архив, стана ясно, че Гьоте много добре е виждал противоположността между своето схващане на света и това на Кант. За него основната грешка на Кант се състои в това, че той "счита самата субективна познавателна способност като обект и отделя рязко, но не напълно правилно точката, където субективното и обективното се срещат." Субективното и обективното се събират заедно когато човекът свързва в една единна същност на нещата това, което външния свят изказва и това, което неговата вътрешност позволява да бъде чуто.
към текста >>
Че чрез този
разум
говори същността на нещата, за това Кант и кантианците нямат никакво предчувствие.
Ние очовечаваме природата, когато я обясняваме, ние поставяме в нея вътрешните изживявания на човека. обаче тези субективни изживявания са вътрешната същност на нещата. Ето защо не можем да кажем, че човекът не познава обективната истина, "същината" на нещата, защото може да си образува само субективни представи върху тях*/*Възгледите на Гьоте са в мислимо най-острата противоположност с философията на Кант. Философията на Кант изхожда от схващането, че светът на представите се владее от законите на човешкия дух и за това всичко, което идва отвън срещу този свят на представите, може да съществува вътре в него като едно субективно отражение. Според нея човекът не възприема "самата същност" на нещата, а явлението, което се ражда чрез това, че нещата го възбуждат и той свързва тези възбуди според законите на неговия ум и на неговия разум.
Че чрез този разум говори същността на нещата, за това Кант и кантианците нямат никакво предчувствие.
Ето защо за Гьоте Кантовата философия не можеше никога да означава нещо. Когато усвояваше отделните изречения от нея, той им даваше съвършено друг смисъл, съвършено различен от този, който те имаха в учението на техния автор. От една бележка, която бе намерена едва след откриването на Ваймарския Гьотев архив, стана ясно, че Гьоте много добре е виждал противоположността между своето схващане на света и това на Кант. За него основната грешка на Кант се състои в това, че той "счита самата субективна познавателна способност като обект и отделя рязко, но не напълно правилно точката, където субективното и обективното се срещат." Субективното и обективното се събират заедно когато човекът свързва в една единна същност на нещата това, което външния свят изказва и това, което неговата вътрешност позволява да бъде чуто. Обаче тогава напълно престава противоположността между субективно и обективно; тя изчезва в съединената действителност.
към текста >>
9.
00. СЪДЪРЖАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Б. УМ И
РАЗУМ
…………………………………………………....39
Б. УМ И РАЗУМ…………………………………………………....39
към текста >>
10.
06_б. УМ И РАЗУМ
GA_2 Светогледа Гьоте
Б. УМ И
РАЗУМ
Б. УМ И РАЗУМ
към текста >>
Вярно е, че субективния
разум
се нуждае от единство.
Че идеята превръща множеството на умствените понятия в едно единство, това е изказал още Кант. Обаче той е представил образите, които се раждат чрез разума, само като недействителни, като измамни образи, като илюзии, с които човешкият дух постоянно се залъгва, понеже се стреми непрестанно към едно единство на опитността, което не му е дадено никъде. Единствата, които са създадени в идеите, почиват според Кант не върху обективни отношения, те не произтичат от самата вещ, а са само субективни норми, според които ние внасяме ред в нашето знание. Ето защо Кант назовава идеите не като съставни принципи, които би трябвало да бъдат меродавни за вещта, а като регулативни принципи, които имат смисъл и значение само за систематиката на нашето знание. Обаче когато разгледаме начина, по който се раждат идеите, веднага виждаме, че този възглед е погрешен.
Вярно е, че субективния разум се нуждае от единство.
Обаче тази нужда е без всякакво съдържание, тя е един празен стремеж към единство. Когато среща нещо, което е абсолютно лишено от тази единна природа, той не може да роди това единство за себе си. Напротив, когато срещне едно множество, което позволява да бъде доведено до една вътрешна хармония, той извършва това. Едно такова множество е създаденият от ума свят на понятията.
към текста >>
В малка степен всяка наука в своите начала, даже и всекидневното мислене се нуждае от
разум
.
Разумът не предполага едно определено единство, а празната форма на единността; той е способността, която извежда на бял свят хармонията, когато тази хармония съществува в самия обект. В разума понятията сами се съединяват с идеи. Разумът довежда до изява по-висшето единство на умствените понятия, които умът наистина има в своите образи, но не може да ги види. Че това се изпуска от погледа, то е причина за много недоразумения относно прилагането на разума в науките.
В малка степен всяка наука в своите начала, даже и всекидневното мислене се нуждае от разум.
Когато в съждението: всяко тяло е тежко, свързваме понятието на подлога с понятието на сказуемото, в това имаме вече едно съединяване на две понятия, следователно най-простата дейност на разума. Единството, което разумът прави за своя обект, съществува без съмнение преди всяко мислене, преди всяка употреба на разума; само че то е скрито, съществува само като възможност, а не като фактическо явление. Тогава човешкият дух произвежда разделянето за да може да прозре напълно действителността, като съединява отделните членове чрез разума.
към текста >>
Ние намираме в началото на неговата книга "Критика на чистия
разум
" въпроса: Как са възможни а приори синтетични съждения?
Кант направи от този въпрос изходна точка на своя критичен труд.
Ние намираме в началото на неговата книга "Критика на чистия разум" въпроса: Как са възможни а приори синтетични съждения?
т.е., как е възможно аз да съединя две понятия (подлог, сказуемо), когато съдържанието на едното не се съдържа в другото и когато съждението не е само едно съждение изведено от опитността, т.е. когато то не е установяването на един единствен факт? Кант счита, че такива съждения са възможни само тогава, когато опитността може да съществува само при предпоставката на нейната валидност. Следователно, за да можем да произнесем едно такова съждение, за нас е меродавна възможността на опитността. Когато мога да си кажа: опитността е възможна само тогава, когато това или онова синтитично съждение а приори е вярно, само тогава тя е валидна.
към текста >>
11.
00. ПРЕДГОВОР
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Той показа, че първоосновата на нещата, намираща се извън обсега на нашите сетива и нашия
разум
и които неговите предшественици са търсили с помощта на невярно разбирани понятия, е недостъпна за нашата познавателна способност.
Съвременната философия страда от една нездрава вяра в Кант. Нека настоящия труд допринесе за преодоляването на тази вяра. Би било престъпно да подценим безсмъртните заслуги на този човек за развитието на немската наука. Обаче ние сме длъжни да осъзнаем най-после, че само тогава ще поставим началото на едно действително задоволяващо обхващане за света и живота, когато застанем на решителна противоположна позиция спрямо този ум. Какво направи Кант?
Той показа, че първоосновата на нещата, намираща се извън обсега на нашите сетива и нашия разум и които неговите предшественици са търсили с помощта на невярно разбирани понятия, е недостъпна за нашата познавателна способност.
От това той заключава, че нашият научен стремеж трябва да се придържа в пределите на достойното за опита и не може да се издигне до познанието на свръхсетивната първооснова на "вещта в себе си". Но ако тази "вещ в себе си", заедно с отвъдната първооснова на нещата, е само един признак, що тогава? Лесно е да се разбере, че работата стои именно така. Да се изследва най-дълбоката същност на нещата, тяхното основно начало е едни неотделни от човешката природа стремеж. Този стремеж лежи в основата на всяка научна деятелност.
към текста >>
Фихте, Шелинг, Хегел не искаха повече да знаят за установените от техния предшественик граници на нашето познание и търсеха основните начала на нещата вътре в кръга на това, което за човешкия
разум
се явява в отсамния свят.
До този извод трябваше да стигне Кант, ако той действително би изследвал на какво е способно нашето мислене. Вместо това той най-подробно доказваше, че вследствие устройството на нашата познавателна способност, ние не можем да стигнем до последните начала, намиращи се отвъд границата на нашия опит. Но разумът ни най-малко не ни заставя да пренесем тези начала в такъв отвъден свят. Кант действително опроверга догматичната философия, но не постави нищо на нейното място. Ето защо последвалата го немска философия се разви навсякъде в противоречие с Кант.
Фихте, Шелинг, Хегел не искаха повече да знаят за установените от техния предшественик граници на нашето познание и търсеха основните начала на нещата вътре в кръга на това, което за човешкия разум се явява в отсамния свят.
Даже Шопенхауер, който твърди, че резултатите от Кантовата критика на разума са истини навеки неоспорими, но може да тръгне към познанието на последните причини на света освен по един път, който се отклонява от пътя на неговия учител. Тези мислители имаха нещастната съдба да търсят познанието на най-важните истини, без да положат основите на такова начинание, като изследват природата на самото познание. Ето защо гордите умопостроения на Фихте, Шелинг и Хегел стоят пред нас лишени от основа. Но отсъствието на такава основа, действуваше вредно и в хода на мислите на философите. Без познаване значението на чистия свят на идеите и тяхното отношение към областта на сетивните възприятия, те създадоха заблуждение над заблуждение, едностранчивост над едностранчивост.
към текста >>
12.
02. ОСНОВНИЯТ ТЕОРЕТИКО-ПОЗНАВАТЕЛЕН ВЪПРОС НА КАНТ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Когато по този начин става дума за чисто фактическото, а не за историческото изучаване теорията на познанието, едва ли ще изпуснем някое важно явление, ако отчетем само времето, начиная от появяването на Канта с неговата "Критика на чистия
разум
".
За създател на теорията на познанието в съвременния смисъл на тази дума се счита обикновено Кант. Естествено, против този възглед би могло справедливо да се възрази, че историята на философията до Канта познава много изследвания, които с право трябва да се считат за нещо повече от прости задатъци на подобна наука. Така в своя основни труд по теорията на познанието Фолкелт /1/ отбелязва, че критическата обработка на този въпрос води своето начало още от Лок. Но и у много по-ранните философи, даже още у гръцките философа, могат да се намерят разсъждения, които днес е прието да се ползуват в теорията на познанието. Обаче всички въпроси, за които става дума тук, бяха открити от Кант в тяхната пълна дълбочина и многочислените мислители които се придържат към него, така всестранно разработихме тези проблеми, че срещнати по-рано опити за тяхното разрешение ние намираме отново ту у самия Кант, ту у някои от неговите епигони.
Когато по този начин става дума за чисто фактическото, а не за историческото изучаване теорията на познанието, едва ли ще изпуснем някое важно явление, ако отчетем само времето, начиная от появяването на Канта с неговата "Критика на чистия разум".
Това което е било дадено по-рано в тази област, се повтаря отново в тази епоха.
към текста >>
Във второто въведение към "Критика на чистия
разум
" се казва: "Вярно е, опитът ни учи, че нещо е създадено така или иначе, но не ни показва, че то би могло да бъде и друго", и: "Опитът никога не дава на вашето съждение истинна или строга всеобщност, а само допусната и относителна /чрез индукция/".; "Прологомени" § 1 намираме: "Отначало, що се касае за източниците на метафизическото познание, още в самото понятие за него е заложено, че то не може да бъде емпирическо.
Кант ги предполага като значими и само се запитва; При какви условия могат те да бъдат значими? Но, ако въобще те нямат значимост? Тогава цялата сграда на Кантовското учение е лишена от всяка основа. Всичко, което Кант излага в петте параграфа, предшествуващи формулировката на неговия основен въпрос, е опит да се докаже, че математическите съждения са синтетични./1/ /*1 Опит, който обаче ако и не напълно опроверган, е останал все пак твърде спорен вследствие възраженията на Роберт Цимерман/. Обаче приведените от нас по-горе предпоставки се оказват именно научни предразсъдъци.
Във второто въведение към "Критика на чистия разум" се казва: "Вярно е, опитът ни учи, че нещо е създадено така или иначе, но не ни показва, че то би могло да бъде и друго", и: "Опитът никога не дава на вашето съждение истинна или строга всеобщност, а само допусната и относителна /чрез индукция/".; "Прологомени" § 1 намираме: "Отначало, що се касае за източниците на метафизическото познание, още в самото понятие за него е заложено, че то не може да бъде емпирическо.
Принципите на такова познание /тук се отнасят не само основните изложения, но и неговите основни понятия/ не могат да се получат от опита, тъй като то трябва да бъде не само физическо, но и метафизическо, т.е. познание намиращо се извън опита". Най-после в "Критика на чистия разум"/1/ Кант казва: "Преди всичко трябва да отбележим, че собствено математическите съждения са винаги съждения............, а не емпирични, защото те носят в самите себе си необходимостта, която не може да се добие чрез опита. Ако не искат да признаят това, нека бъде така: тогава аз ще огранича моето положение в чистата математика, чието понятие включва вече в себе си, че то съдържа в себе си не емпирическо, а само чисто познание...............". Можем да отворим "Критиката на чистия разум" на кое да е място, навсякъде ще намерим че всички изследвания в това съчинение се водят с предпоставката за тези догматически положения.
към текста >>
Най-после в "Критика на чистия
разум
"/1/ Кант казва: "Преди всичко трябва да отбележим, че собствено математическите съждения са винаги съждения............, а не емпирични, защото те носят в самите себе си необходимостта, която не може да се добие чрез опита.
Всичко, което Кант излага в петте параграфа, предшествуващи формулировката на неговия основен въпрос, е опит да се докаже, че математическите съждения са синтетични./1/ /*1 Опит, който обаче ако и не напълно опроверган, е останал все пак твърде спорен вследствие възраженията на Роберт Цимерман/. Обаче приведените от нас по-горе предпоставки се оказват именно научни предразсъдъци. Във второто въведение към "Критика на чистия разум" се казва: "Вярно е, опитът ни учи, че нещо е създадено така или иначе, но не ни показва, че то би могло да бъде и друго", и: "Опитът никога не дава на вашето съждение истинна или строга всеобщност, а само допусната и относителна /чрез индукция/".; "Прологомени" § 1 намираме: "Отначало, що се касае за източниците на метафизическото познание, още в самото понятие за него е заложено, че то не може да бъде емпирическо. Принципите на такова познание /тук се отнасят не само основните изложения, но и неговите основни понятия/ не могат да се получат от опита, тъй като то трябва да бъде не само физическо, но и метафизическо, т.е. познание намиращо се извън опита".
Най-после в "Критика на чистия разум"/1/ Кант казва: "Преди всичко трябва да отбележим, че собствено математическите съждения са винаги съждения............, а не емпирични, защото те носят в самите себе си необходимостта, която не може да се добие чрез опита.
Ако не искат да признаят това, нека бъде така: тогава аз ще огранича моето положение в чистата математика, чието понятие включва вече в себе си, че то съдържа в себе си не емпирическо, а само чисто познание...............". Можем да отворим "Критиката на чистия разум" на кое да е място, навсякъде ще намерим че всички изследвания в това съчинение се водят с предпоставката за тези догматически положения. Коен/1/ и Щадлер/2//*2 Кантовата теория на опитността, стр. 90 и сл./ се опитват да докажат, че Кант е изяснил априорната природа на математическите и чисто естествено-научните положения. Обаче всичко, което се опитаха да направи критиката, може да бъде сведено до следното: тъй като математиката и чистото естествознание са априорни науки, то формата на всеки опит трябва да се основава в самия обект.
към текста >>
Можем да отворим "Критиката на чистия
разум
" на кое да е място, навсякъде ще намерим че всички изследвания в това съчинение се водят с предпоставката за тези догматически положения.
Във второто въведение към "Критика на чистия разум" се казва: "Вярно е, опитът ни учи, че нещо е създадено така или иначе, но не ни показва, че то би могло да бъде и друго", и: "Опитът никога не дава на вашето съждение истинна или строга всеобщност, а само допусната и относителна /чрез индукция/".; "Прологомени" § 1 намираме: "Отначало, що се касае за източниците на метафизическото познание, още в самото понятие за него е заложено, че то не може да бъде емпирическо. Принципите на такова познание /тук се отнасят не само основните изложения, но и неговите основни понятия/ не могат да се получат от опита, тъй като то трябва да бъде не само физическо, но и метафизическо, т.е. познание намиращо се извън опита". Най-после в "Критика на чистия разум"/1/ Кант казва: "Преди всичко трябва да отбележим, че собствено математическите съждения са винаги съждения............, а не емпирични, защото те носят в самите себе си необходимостта, която не може да се добие чрез опита. Ако не искат да признаят това, нека бъде така: тогава аз ще огранича моето положение в чистата математика, чието понятие включва вече в себе си, че то съдържа в себе си не емпирическо, а само чисто познание...............".
Можем да отворим "Критиката на чистия разум" на кое да е място, навсякъде ще намерим че всички изследвания в това съчинение се водят с предпоставката за тези догматически положения.
Коен/1/ и Щадлер/2//*2 Кантовата теория на опитността, стр. 90 и сл./ се опитват да докажат, че Кант е изяснил априорната природа на математическите и чисто естествено-научните положения. Обаче всичко, което се опитаха да направи критиката, може да бъде сведено до следното: тъй като математиката и чистото естествознание са априорни науки, то формата на всеки опит трябва да се основава в самия обект. И така, емпирически даденото остава само като материал на усещането. Този материал, посредством заложените в думата форми, се преустроява в системата на опитността.
към текста >>
По този начин "Критиката на чистия
разум
" ни най-малко не доказва априорността на математиката и на чистото естествознание, а само определя областта на тяхната значимост при тази предпоставка, че истините на тази наука трябва да бъдат добити независимо от опита.
Обаче всичко, което се опитаха да направи критиката, може да бъде сведено до следното: тъй като математиката и чистото естествознание са априорни науки, то формата на всеки опит трябва да се основава в самия обект. И така, емпирически даденото остава само като материал на усещането. Този материал, посредством заложените в думата форми, се преустроява в системата на опитността. Формалните истини на априорната теория имат своя смисъл и значение само в качеството на регулиращи принципи за материала усещането; те правят опита възможен, но не излизат на неговите предели. В такъв случай тези формални истини са синтетични съждения.... ......., които с това, като условия на всеки възможен опит, не трябва да отидат по-далече от самия опит.
По този начин "Критиката на чистия разум" ни най-малко не доказва априорността на математиката и на чистото естествознание, а само определя областта на тяхната значимост при тази предпоставка, че истините на тази наука трябва да бъдат добити независимо от опита.
Даже Кант толкова малко се впуска в доказването на тази априорност, че просто изпусна цялата онази част на математиката /виж по-горе/, в която и по негово виждане тази априорност може да бъде подложена на съмнение и се ограничава в тази част, в която, както той мисли, може да извлече априорността от чистото понятие. Йохан Фолкелт също намира, че Кант изхожда от определената предпоставка, че фактически съществува всеобщо и необходимо знание". Той говори за това по-нататък: "Тази никога подложена от Кант на изследване предпоставка се намира в такова противоречие с характера на критическата теория на познанието, щото трябва сериозно да си зададем въпроса; може ли критиката на чистия разум да се счита за критическа теория на познанието? " Наистина Фолкелт намира, че има пълно основание на този въпрос по необходимост да се отговори утвърдително, но чрез тази догматическа предпоставка критическа позиция на Кантовата теория на познанието коренно се нарушава./1/ С една реч и Фолкелт намира, че Критиката на чистия разум е теория на познанието попълнена от предпоставки.
към текста >>
Той говори за това по-нататък: "Тази никога подложена от Кант на изследване предпоставка се намира в такова противоречие с характера на критическата теория на познанието, щото трябва сериозно да си зададем въпроса; може ли критиката на чистия
разум
да се счита за критическа теория на познанието?
Формалните истини на априорната теория имат своя смисъл и значение само в качеството на регулиращи принципи за материала усещането; те правят опита възможен, но не излизат на неговите предели. В такъв случай тези формални истини са синтетични съждения.... ......., които с това, като условия на всеки възможен опит, не трябва да отидат по-далече от самия опит. По този начин "Критиката на чистия разум" ни най-малко не доказва априорността на математиката и на чистото естествознание, а само определя областта на тяхната значимост при тази предпоставка, че истините на тази наука трябва да бъдат добити независимо от опита. Даже Кант толкова малко се впуска в доказването на тази априорност, че просто изпусна цялата онази част на математиката /виж по-горе/, в която и по негово виждане тази априорност може да бъде подложена на съмнение и се ограничава в тази част, в която, както той мисли, може да извлече априорността от чистото понятие. Йохан Фолкелт също намира, че Кант изхожда от определената предпоставка, че фактически съществува всеобщо и необходимо знание".
Той говори за това по-нататък: "Тази никога подложена от Кант на изследване предпоставка се намира в такова противоречие с характера на критическата теория на познанието, щото трябва сериозно да си зададем въпроса; може ли критиката на чистия разум да се счита за критическа теория на познанието?
" Наистина Фолкелт намира, че има пълно основание на този въпрос по необходимост да се отговори утвърдително, но чрез тази догматическа предпоставка критическа позиция на Кантовата теория на познанието коренно се нарушава./1/ С една реч и Фолкелт намира, че Критиката на чистия разум е теория на познанието попълнена от предпоставки.
към текста >>
" Наистина Фолкелт намира, че има пълно основание на този въпрос по необходимост да се отговори утвърдително, но чрез тази догматическа предпоставка критическа позиция на Кантовата теория на познанието коренно се нарушава./1/ С една реч и Фолкелт намира, че Критиката на чистия
разум
е теория на познанието попълнена от предпоставки.
В такъв случай тези формални истини са синтетични съждения.... ......., които с това, като условия на всеки възможен опит, не трябва да отидат по-далече от самия опит. По този начин "Критиката на чистия разум" ни най-малко не доказва априорността на математиката и на чистото естествознание, а само определя областта на тяхната значимост при тази предпоставка, че истините на тази наука трябва да бъдат добити независимо от опита. Даже Кант толкова малко се впуска в доказването на тази априорност, че просто изпусна цялата онази част на математиката /виж по-горе/, в която и по негово виждане тази априорност може да бъде подложена на съмнение и се ограничава в тази част, в която, както той мисли, може да извлече априорността от чистото понятие. Йохан Фолкелт също намира, че Кант изхожда от определената предпоставка, че фактически съществува всеобщо и необходимо знание". Той говори за това по-нататък: "Тази никога подложена от Кант на изследване предпоставка се намира в такова противоречие с характера на критическата теория на познанието, щото трябва сериозно да си зададем въпроса; може ли критиката на чистия разум да се счита за критическа теория на познанието?
" Наистина Фолкелт намира, че има пълно основание на този въпрос по необходимост да се отговори утвърдително, но чрез тази догматическа предпоставка критическа позиция на Кантовата теория на познанието коренно се нарушава./1/ С една реч и Фолкелт намира, че Критиката на чистия разум е теория на познанието попълнена от предпоставки.
към текста >>
Тъй като на приведеното място Фишер казва, че главната трудност в Критиката на чистия
разум
трябва да се търси в това, че нейните "обосновани зависят от известни предпоставки, които трябва да признаем, за да признаем следващите".
По същество с нашите възгледи са съгласни и тези на О.Либмал/1/, Хьолдер/2/, Винделбалд/3/, Ибербег/4/, Ед.Ф.Харгман/5/ и Куне Фишер/6/. По отношение на Куне Фишер Фолкелт Греин, когато...................казва: "От изложението на Куно Фишер не е ясно, дали според неговото мислене, Кант предполага, че фактичността на всеобщност и необходими съждения е само психологическа, или тяхната значимост и правилност е едновременно и обективна".
Тъй като на приведеното място Фишер казва, че главната трудност в Критиката на чистия разум трябва да се търси в това, че нейните "обосновани зависят от известни предпоставки, които трябва да признаем, за да признаем следващите".
Тези предпоставки и за Фишер са основание, защо "първо" трябва да бъде установен "Фактът на познанието", и след това с помощта на анализа да бъдат намерени способностите на познанието, "от които се обяснява самият факт на познанието".
към текста >>
13.
01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА'
GA_4 Философия на свободата
Още преди своя редовен университетски курс във Виенската политехника, Рудолф Щайнер се запознава подробно с Кантовата „Критика на чистия
разум
", както и с основните трудове на Фихте и Хегел.
Още преди своя редовен университетски курс във Виенската политехника, Рудолф Щайнер се запознава подробно с Кантовата „Критика на чистия разум", както и с основните трудове на Фихте и Хегел.
За тези младежки години, той пише в „Моят жизнен път" (Събр. Съч. №28, 1962 г., 52 стр.): „По това време пред мен назряваше задачата да пренеса живия трепет на човешката душа в строгите форми на мисленето. Постепенно моите усилия, свързани с яснотата и точността на естественонаучните понятия, ме убедиха, че единствено възможната изходна точка за едно истинско познание, се намира в действеността на човешкия „Аз". Както Азът е действен и сам наблюдава своята действеност, духовните факти се проявяват непосредствено пред човешкото съзнание."
към текста >>
14.
03. НАУКА ЗА СВОБОДАТА СЪЗНАТЕЛНАТА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ
GA_4 Философия на свободата
Казват, че човекът бил свободен, когато бил подвластен единствено на своя
разум
, а не на животинските си желания.
Казват, че човекът бил свободен, когато бил подвластен единствено на своя разум, а не на животинските си желания.
Или пък, че свобода означавало да можеш да определяш своя живот и действия според целите и решенията си.
към текста >>
15.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
Тъй като във философията е обичайно чистата мисловна способност да се означава като
разум
, оправдано би било очертаната на тази степен морална движеща сила да се нарича практически
разум
.
Висша степен на индивидуалния живот е понятийното мислене без оглед на определено възприятийно съдържание. Съдържанието на дадено понятие ние определяме чрез чиста интуиция от идейната сфера. Първоначално едно такова понятие не съдържа отношение към определени възприятия. Ако към волевият акт пристъпваме под влияние на едно опиращо се на възприятие понятие, тоест на една представа, тогава именно това възприятие ни мотивира по околен път чрез понятийното мислене. Ако действаме под влияние на интуиции, тогава движеща сила на нашето действие е чистото мислене.
Тъй като във философията е обичайно чистата мисловна способност да се означава като разум, оправдано би било очертаната на тази степен морална движеща сила да се нарича практически разум.
Най-ясно тази движеща сила на волята е разисквана от Крайенбюл („филозофише монатсхефте", т. XVIII, бр. 3). Аз причислявам статията му по този въпрос към най-значителните произведения на съвременната философия и по-точно на етиката. Крайенбюл означава въпросната движеща сила като практическо априори, тоест произтичащ непосредствено от моята интуиция, подтик към действие.
към текста >>
Като висша сред степените на характерологичното начало ние означихме онази, която действа като чисто мислене, като практически
разум
.
Като висша сред степените на характерологичното начало ние означихме онази, която действа като чисто мислене, като практически разум.
Сега като висш сред мотивите означихме понятийната интуиция. При по-обстойно размишление веднага се установява, че при тази степен на нравствеността, движеща сила и мотив съвпадат, което ще рече, че на действията ни не влияе нито някакво предварително определено характерологично начало, нито някакъв външен нормативно приет нравствен принцип. Следователно това не е шаблонно действие, изпълнявано по някакви правила, нито такова, което човекът по външна подбуда извършва автоматично, а действие, определяно чисто и просто от своето идейно съдържание.
към текста >>
16.
12. ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА И МОНИЗЪМ
GA_4 Философия на свободата
Откриваемите в неговия
разум
нравствени принципи той ще разглежда като еманация на тази същност сама по себе си, която има свои специални намерения спрямо човека.
Друга възможност е тази, някой да вижда в една духовна същност, абсолютното извън човека, криещо се зад явленията. Тогава той ще търси и подтика към действията в една такава духовна сила.
Откриваемите в неговия разум нравствени принципи той ще разглежда като еманация на тази същност сама по себе си, която има свои специални намерения спрямо човека.
На дуалиста от това направление нравствените закони му изглеждат като продиктувани от абсолютното, а чрез своя разум човекът просто трябва да изследва и изпълнява тези решения на абсолютната същност. На дуалиста нравствения ред в света му изглежда като възприемаем отблясък на един по-висш ред, стоящ зад него. Земната нравственост е проява на всемирния ред извън човека. В този нравствен ред от значение е не човекът, а Съществото само за себе си, извънчовешкото Същество. Човекът трябва да върши желаното от това Същество.
към текста >>
На дуалиста от това направление нравствените закони му изглеждат като продиктувани от абсолютното, а чрез своя
разум
човекът просто трябва да изследва и изпълнява тези решения на абсолютната същност.
Друга възможност е тази, някой да вижда в една духовна същност, абсолютното извън човека, криещо се зад явленията. Тогава той ще търси и подтика към действията в една такава духовна сила. Откриваемите в неговия разум нравствени принципи той ще разглежда като еманация на тази същност сама по себе си, която има свои специални намерения спрямо човека.
На дуалиста от това направление нравствените закони му изглеждат като продиктувани от абсолютното, а чрез своя разум човекът просто трябва да изследва и изпълнява тези решения на абсолютната същност.
На дуалиста нравствения ред в света му изглежда като възприемаем отблясък на един по-висш ред, стоящ зад него. Земната нравственост е проява на всемирния ред извън човека. В този нравствен ред от значение е не човекът, а Съществото само за себе си, извънчовешкото Същество. Човекът трябва да върши желаното от това Същество. Едуард фон Хартман, който представя Съществото само за себе си като Божество, чието собствено съществуване е страдание, вярва, че това божествено Същество било създало света, за да може чрез него да бъде избавено от неимоверното си страдание.
към текста >>
17.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Едуард фон Хартман е на мнение, че това е преценяващият
разум
.
Сега възниква въпросът кое е подходящото средство за съставяне на равносметка от този дебит и кредит?
Едуард фон Хартман е на мнение, че това е преценяващият разум.
От една страна, той пише (философия на несъзнателното, седмо издание, т. II, стр. 290): „Болка и удоволствие има само доколкото биват усещани." От това следва, че за удоволствието няма друго мерило освен субективната мярка на чувството. Аз трябва да усетя дали сборът от моите чувства на неудоволствие, съпоставен с моите чувства на удоволствие, дава у мен превес на радостта или на болката. Независимо от това Хартман твърди: „Ако стойността на живота на всяко същество може да се пресметне само по неговата собствена субективна мярка..., то това съвсем не означава, че всяко същество извежда верния аритметичен сбор от всички афекции през своя живот или, с други думи, че неговата цялостна преценка за собствения му живот е вярна по отношение на субективните му преживявания." По такъв начин в оценител отново бива превръщана разумната преценка на чувството.*/* Който иска да изчисли дали по-голям е общият сбор на удоволствието или този на неудоволствието, той взема предвид именно, че пресмята нещо, което никъде не се преживява.
към текста >>
18.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Същите знаят всички възражения на здравия
разум
срещу „старите заблуждаващи представи“, но колко рядко ще се намери някой да каже, че неговите инстинкти не зависят от тях?
В личността на Ницше живеят инстинкти11, противоречащи на представите на неговите съвременници. Той се отвръща с инстинктивна антипатия от най-важните културни идеи на онези, в чиято среда се е развивал, но не по начин, по който човек отхвърля едно твърдение, в което е открил логическо противоречие, а както се отвръща от един цвят, който му причинява болка в очите. Антипатията е плод на непосредствено чувство, въобще не става въпрос за съзнателно обмисляне. Усещането на други хора, когато през главата им минават мисли за вина, угризение на съвестта, отвъден живот, блаженство, родина, действа върху Ницше неприятно. Инстинктивният начин на противопоставяне срещу изброените представи отличава Ницше от така наречените съвременни „свободомислещи“.
Същите знаят всички възражения на здравия разум срещу „старите заблуждаващи представи“, но колко рядко ще се намери някой да каже, че неговите инстинкти не зависят от тях?
Тъкмо инстинктите си правят лоши шеги със съвременните свободомислещи. Мисленето приема от традиционните идеи един независим характер, но инстинктите не могат да се напаснат с този променен характер на разбирането. Тези „свободомислещи“ поставят някакво понятие от модерната наука на мястото на една по-стара представа, но те говорят за него така, че човек разбира как разумът върви по друг път от този на инстинктите. Разумът търси в материята, в силата, в природната закономерност причината на явленията; инстинктите обаче подвеждат така, че някой по отношение на тези същности да чувства същото, което други чувстват по отношение на своя личен бог. Хора от този вид се защитават от обвинението за отричане на Бог, но те не го правят поради факта, че техният мироглед ги води към нещо, което се съгласува с някаква представа за Бог, а защото са наследили от своите прадеди качеството да усещат едно инстинктивно изтръпване при думите „отричане на Бог“.
към текста >>
Противоречието между
разум
и инстинкт е отличителният белег на нашите „съвременни умове“.
Противоречието между разум и инстинкт е отличителният белег на нашите „съвременни умове“.
Също така и в най-свободомислещите хора на нашето време живеят все още инстинктите, насадени от ортодоксалното християнство. В природата на Ницше действат тъкмо противоположните такива. Той няма нужда отпърво да разсъждава за това дали има основания срещу допускането на някакъв мирови ръководител. Инстинктът му е толкова горд, че не може да се преклони пред някой такъв, затова той отхвърля подобна представа. Той говори чрез своя Заратустра: „Ала аз откривам сърцето си напълно пред вас, мои приятели: ако имаше богове, как бих понесъл сам да не бъда бог!
към текста >>
В моите книги не влагам нищо от личните си чувства, а изказвам просто това, което ми повелява да кажа чистият
разум
.
Аз дръзнах да напиша книга, чието съдържание е извлечено от същността на една личност от по-големи дълбини, отколкото това се случва при подобни книги. Давам книга, която е по-независима от чуждо мнение, отколкото други философски писания. Защото ще говоря за най-важните неща просто, както ме подтикват личните ми инстинкти. Това е аристократична скромност. Разбира се, тя се противопоставя на вкуса на онези, чието лъжливо смирение казва: Аз съм нищо, творбата ми е всичко.
В моите книги не влагам нищо от личните си чувства, а изказвам просто това, което ми повелява да кажа чистият разум.
Такива хора искат да заблудят вашата личност, за да могат да твърдят, че изказванията им са на един по-висш дух. Ницше смята мислите си за продукти на своята личност и за нищо повече.
към текста >>
От школската философия на своето време Кант е възприел понятието за истина, което произлиза от „чистия
разум
“.
Когато чуваме стойностни мисли, се изпълваме със задоволство, дори да не са свързани с логически нишки. Житейската радост не зависи само от логиката, а също и от създаването на мисли. Нашата философия понастоящем е достатъчно безплодна и би могла добре да използва живителната сила от мисли на един смел и решителен писател, какъвто е Ницше. Силата на развитие на тази философия е парализирана от влиянието, оказано върху нея от Кантовото мислене. Чрез това влияние тя е загубила цялата си самобитност и кураж.
От школската философия на своето време Кант е възприел понятието за истина, което произлиза от „чистия разум“.
Той се е опитал да покаже, че чрез такава истина ние не можем да знаем нищо за нещата, намиращи се извън нашето преживяване, за „нещата в себе си“. От едно столетие се прилага изключително остроумие, за да се преосмислят мислите на Кант от всички страни. Резултатите от това остроумие са във всеки случай често доста оскъдни и тривиални. Ако преведем баналностите на съвременните философски книги от школската им форма на здрав език, ще изведем твърде бедно съдържание в сравнение с това на афоризмите на Ницше, който във връзка със съвременната философия с пълно право можеше да изрече гордите думи: „Моето честолюбие е да кажа в десет изречения това, което други казват в цяла книга, това, което някой друг не казва в книга...“24
към текста >>
19.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Мигът, в който и щастието ви ще се превърне в погнуса, както и вашият
разум
, и вашата добродетел.“25 Мъдростта на Заратустра не е в смисъла на „модерните образовани“.
Свръхчовекът за него е море, което приема тази река, без само да стане нечисто. Защото свръхчовекът е открил сам себе си, разпознавал се е като господар и творец на добродетелите си. Заратустра е изживял величието, че за него всяка добродетел се е превърнала в погнуса, поставяна над човека. „Какво е най-великото, което можете да преживеете? Това е мигът на най-голямото презрение.
Мигът, в който и щастието ви ще се превърне в погнуса, както и вашият разум, и вашата добродетел.“25 Мъдростта на Заратустра не е в смисъла на „модерните образовани“.
Те искат да направят всички хора еднакви. Когато всички се устремят към една цел, казват те, тогава ще има удовлетворение и щастие на земята. Човек трябва да контролира, съветват те, личните си желания и да служи само на общочовешкото, на всеобщото щастие. Тогава ще се възцарят на земята мир и покой. Когато всеки има едни и същи потребности, тогава никой не нарушава чуждата хармония.
към текста >>
„В твоето тяло има повече
разум
, отколкото в най-голямата ти мъдрост.
„В твоето тяло има повече разум, отколкото в най-голямата ти мъдрост.
Тялото представлява огромна мъдрост, множество с един смисъл, война и мир, стадо и пастир. Инструмент на тялото ти е също твоят малък разум, братко мой, който наричаш „дух“, инструмент и играчка на твоя велик разум.“34
към текста >>
Инструмент на тялото ти е също твоят малък
разум
, братко мой, който наричаш „дух“, инструмент и играчка на твоя велик
разум
.“34
„В твоето тяло има повече разум, отколкото в най-голямата ти мъдрост. Тялото представлява огромна мъдрост, множество с един смисъл, война и мир, стадо и пастир.
Инструмент на тялото ти е също твоят малък разум, братко мой, който наричаш „дух“, инструмент и играчка на твоя велик разум.“34
към текста >>
Имам
разум
, за да го разпозная, имам сила, за да го извърша.“52 Привеждам с предпочитание изказването на Й. Г.
Друг твърди, че му повелява някакъв категоричен императив. Да чуем какво казва Й. Г Фихте. „Нещо трябва да се случи, защото нещо просто трябва да се случи. Съвестта сега изисква от мен то да се случи и точно затова съм тук.
Имам разум, за да го разпозная, имам сила, за да го извърша.“52 Привеждам с предпочитание изказването на Й. Г.
Фихте, защото той е извел с желязна последователност докрай мнението на „слабите и провалилите се“. Какво постигат тези мнения, може да се разбере само ако се търси там, където те са доведени докрай. Не може да се разчита на половинчати мислители, които провеждат всяка мисъл само до средата.
към текста >>
Ти живееш и си, защото знаеш, желаеш и действаш, вездесъщ за ограничения
разум
.
Ти знаеш и разпознаваш какво мисля и искам. Изобщо не разбирам как можеш да узнаеш чрез какво действие да постигнеш това съзнание. Да, аз знам съвсем добре, че понятието за дадено действие и за едно особено действие на съзнанието се цени само от мен, но не и от теб, безкрайния. Ти искаш, защото искаш, моето свободно послушание да има последствия във вечността; не разбирам действието на волята ти, само знам, че то не е подобно на моето. Ти действаш, самата ти воля е дело, но начинът ти на действие е противоположен на този, по който аз мога да мисля.
Ти живееш и си, защото знаеш, желаеш и действаш, вездесъщ за ограничения разум.
Но ти не си, както бих могъл да си представя, само едно същество във вечността.“56
към текста >>
20.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Щом в развитието на един народ настъпи моментът, когато разлагащият
разум
разрушава живото чувство за мита, тогава настъпва смъртта на трагичното като необходимо следствие.
Хорът е себеотражение на един дионисиево развълнуван човек, това значи, че дионисиевият човек вижда отразено своето дионисиево вълнение чрез една аполонова творба. Представянето на дионисиевото в аполоновия образ представлява примитивната трагедия. Предпоставката за такава трагедия е, че в нейния създател е налице живо съзнание за връзката на човека с прасилите на света. Такова съзнание се изразява като мит. Митичното трябва да бъде противоположност на най-древната трагедия.
Щом в развитието на един народ настъпи моментът, когато разлагащият разум разрушава живото чувство за мита, тогава настъпва смъртта на трагичното като необходимо следствие.
към текста >>
Това е антипатията към обикновените логични духове, чиято личност е подчинена напълно на техния
разум
.
В същото произведение се наблюдава още един основен Ницшев инстинкт.
Това е антипатията към обикновените логични духове, чиято личност е подчинена напълно на техния разум.
От тази антипатия възниква мнението на Ницше, че сократовият дух е разрушител на гръцката култура. Логическото за Ницше представлява само форма, чрез която се изразява личността. Когато към тази форма не се прибавя още някаква изразна форма, тогава личността изглежда като инвалид, като организъм, чиито важни органи са осакатени. Понеже Ницше е могъл да открие в творбите на Кант само размишляващия разум, той нарича Кант „изкривен понятиен инвалид“73. Само когато логиката служи за изразяване на по-дълбоките основни инстинкти на личността, само тогава тя има стойност за Ницше.
към текста >>
Понеже Ницше е могъл да открие в творбите на Кант само размишляващия
разум
, той нарича Кант „изкривен понятиен инвалид“73.
В същото произведение се наблюдава още един основен Ницшев инстинкт. Това е антипатията към обикновените логични духове, чиято личност е подчинена напълно на техния разум. От тази антипатия възниква мнението на Ницше, че сократовият дух е разрушител на гръцката култура. Логическото за Ницше представлява само форма, чрез която се изразява личността. Когато към тази форма не се прибавя още някаква изразна форма, тогава личността изглежда като инвалид, като организъм, чиито важни органи са осакатени.
Понеже Ницше е могъл да открие в творбите на Кант само размишляващия разум, той нарича Кант „изкривен понятиен инвалид“73.
Само когато логиката служи за изразяване на по-дълбоките основни инстинкти на личността, само тогава тя има стойност за Ницше. Тя трябва да бъде резултат на надлогичното в личността. Ницше винаги е отхвърлял сократовия дух. В „Залезът на кумирите“ четем: „Със Сократ гръцкият вкус се обръща към диалектиката: какво се случва всъщност? Преди всичко е победен аристократичният вкус; сганта взима надмощие с диалектиката.
към текста >>
Преди Сократ в доброто общество диалектичните маниери са били отричани, смятали са се за лоши маниери.“ („Проблемът на Сократ“, § 5) Там, където за нещо не говорят здрави основни инстинкти, навлиза доказващият
разум
, който се аргументира чрез адвокатски способи.
Само когато логиката служи за изразяване на по-дълбоките основни инстинкти на личността, само тогава тя има стойност за Ницше. Тя трябва да бъде резултат на надлогичното в личността. Ницше винаги е отхвърлял сократовия дух. В „Залезът на кумирите“ четем: „Със Сократ гръцкият вкус се обръща към диалектиката: какво се случва всъщност? Преди всичко е победен аристократичният вкус; сганта взима надмощие с диалектиката.
Преди Сократ в доброто общество диалектичните маниери са били отричани, смятали са се за лоши маниери.“ („Проблемът на Сократ“, § 5) Там, където за нещо не говорят здрави основни инстинкти, навлиза доказващият разум, който се аргументира чрез адвокатски способи.
към текста >>
21.
Бележки
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
34. „Има повече
разум
...“: пак там.
34. „Има повече разум...“: пак там.
към текста >>
22.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Защото "познаването на съществуващото /на битието/ е възможно за нас, понеже то произхожда самото от едно творческо познание; нещата са за духа, защото те са от духа; те имат да ни кажат нещо, защото имат един смисъл, който един по-висш
разум
е вложил в тях" /О.
В действителност Божеството е снижено до една вещ между другите вещи; само че на човека тези други вещи се изявяват по естествен път, чрез опитност; докато божеството трябва да му се изяви по свръхестествен начин. Постига се обаче една разлика между познанието на Божественото и на това, което е създадено, благодарение на това, че при създаденото външният предмет е даден в опитността, че можем да имаме знание за него. При Божественото обектът не е даден в опитността; той може да бъде постигнат само във вярата. Следователно за схоластика най-висшите неща не са обект на знанието, а само на вярата. Във всеки случай, според схващането на схоластиката, отношението на знанието към вярата не трябва да си го представяме така, че в определена област царува само знанието, в друга област само вярата.
Защото "познаването на съществуващото /на битието/ е възможно за нас, понеже то произхожда самото от едно творческо познание; нещата са за духа, защото те са от духа; те имат да ни кажат нещо, защото имат един смисъл, който един по-висш разум е вложил в тях" /О.
Вилман, История на Идеализма, т.2., стр.383/. Понеже Бог е създал света според мисли, когато схващаме мислите в света, ние можем също да схванем следите на Божественото в света чрез научно размишление. Но това, което е Бог в неговата същност, ние можем да го схванем само чрез откровението, което ни се дава по един свръхестествен начин и което трябва да вярваме. Това, което трябва да познаваме за най-висшите неща, върху него не решава никаква човешка наука, а вярата; "а на вярата принадлежи всичко, което се съдържа в писанието на новия и стария завет и в божествените откровения." /Йозеф Клойтген, Богословието на древността, т.1., стр.39/.
към текста >>
23.
ДЖОРДАНО БРУНО И АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
"Всемирният
разум
е най-вътрешната, най-действителната и свойствена способност и една потенциална част на мировата душа; той е нещо тъждествено, което изпълва вселената, озарява я и наставлява природата, да произвежда своите видове такива, каквито те трябва да бъдат." Вярно е,че в тези изречения духът не се описва като едно "газообразно гръбначно животно", но все пак той се описва като една същност, която е подобна на човешката душа.
Джордано Бруно, в когото беше проникнал Коперниковият начин на разглеждане природата, не може да схване по никой друг начин Духа на света, от който той беше прогонен в старата форма, освен като мирова душа. Когато се задълбочим в неговите съчинения /особено в неговата замислена с дълбочина книга: За причината, принципа и едното/, ние имаме впечатлението, че той си е представял нещата одушевени, макар и в различна степен. В действителност той не е изживял в себе си Духа, поради което си го представя подобен на човешката душа, в която форма единствено го е познал. Когато говори за дух, той го схваща именно по този начин.
"Всемирният разум е най-вътрешната, най-действителната и свойствена способност и една потенциална част на мировата душа; той е нещо тъждествено, което изпълва вселената, озарява я и наставлява природата, да произвежда своите видове такива, каквито те трябва да бъдат." Вярно е,че в тези изречения духът не се описва като едно "газообразно гръбначно животно", но все пак той се описва като една същност, която е подобна на човешката душа.
"Колкото и малко и незначителна да е една вещ, тя съдържа в себе си една част от духовната субстанция, която, когато намери подходяща основа, се стреми да стане едно растение, едно животно и се организира в едно тяло, което сме оправдани да считаме като одушевено. Защото духът се намира във всички неща и не съществува и най-малкото тяло, което да не съдържа една такава част в себе си и да не бъде оживено от нея."
към текста >>
24.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Филон, за когото се казва, че е възкръсналият Платон, нарича „Син Божи" родената от човека мъдрост, която живее в душата и носи в себе си световния
разум
.
Филон, за когото се казва, че е възкръсналият Платон, нарича „Син Божи" родената от човека мъдрост, която живее в душата и носи в себе си световния разум.
Този световен разум, Логосът, се явява като книга, в която е нанесено и отбелязано „цялото съдържание на света". Тя се явява по-нататък като Син Божи: „Подражавайки пътищата на Отеца, тя изгражда формите като съзерцава първообразите." Платонизиращият Филон счита този Логос за Христос: „Понеже Бог е първият и единственият цар на Всемира, то с право пътят към него е бил наречен царствен; и като такъв философията счита... пътя, по който са вървели древните аскети, отвърнати от оплитащия чар на удоволствията, отдадени на достойното и сериозно съзерцание на Красивото; този царствен път, който ние наричаме истинска философия, законът го назовава: Божествено Слово и Дух."
към текста >>
Този световен
разум
, Логосът, се явява като книга, в която е нанесено и отбелязано „цялото съдържание на света".
Филон, за когото се казва, че е възкръсналият Платон, нарича „Син Божи" родената от човека мъдрост, която живее в душата и носи в себе си световния разум.
Този световен разум, Логосът, се явява като книга, в която е нанесено и отбелязано „цялото съдържание на света".
Тя се явява по-нататък като Син Божи: „Подражавайки пътищата на Отеца, тя изгражда формите като съзерцава първообразите." Платонизиращият Филон счита този Логос за Христос: „Понеже Бог е първият и единственият цар на Всемира, то с право пътят към него е бил наречен царствен; и като такъв философията счита... пътя, по който са вървели древните аскети, отвърнати от оплитащия чар на удоволствията, отдадени на достойното и сериозно съзерцание на Красивото; този царствен път, който ние наричаме истинска философия, законът го назовава: Божествено Слово и Дух."
към текста >>
25.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
След три дни го намериха в храма да седи всред законоучителите, слушайки ги и задавайки им въпроси, и всички се чудеха на неговия
разум
и неговите отговори."
„Всяка година родителите му отиваха в Йерусалим за празника Пасха. Когато той беше навършил дванадесет години, те отидоха по обичай в Йерусалим на празника. А когато се свършиха дните на празника, те тръгнаха към дома си, без да забележат, че детето Исус е останало в Йерусалим. Като мислеха, че той е с техните близки, изминаха един ден път и го търсеха между роднини и познати. И като не го намериха, върнаха се обратно в Йерусалим да го търсят.
След три дни го намериха в храма да седи всред законоучителите, слушайки ги и задавайки им въпроси, и всички се чудеха на неговия разум и неговите отговори."
към текста >>
26.
ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСКА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Мировият
Разум
, Логосът, издънката или Синът Божи.
Светът е отражение на тази мистична същност, която човек познава в най-дълбоките глъбини на душата. Светът е произлязъл от невидимия, недостъпния за мисълта Бог. Един непосредствен образ на това Божество е пълната с мъдрост хармония на света, който познаваме чрез сетивата. Тази пълна с мъдрост хармония на света е духовното подобие на Божеството. Това е Божественият Дух, който се е разлял в света.
Мировият Разум, Логосът, издънката или Синът Божи.
Логосът е посредник между сетивния свят и недостъпния за мисълта Бог. Когато човек се прониква с познание, той се съединява с Логоса. Логосът се въплътява в него. Личността, която е развила духовното в себе си, е носител на Логоса. Над Логоса стои Бог, а под него е преходният свят.
към текста >>
27.
АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Разум
и авторитет, вяра и познание стоят едно до друго.
Човекът минаващ през преобразяването на всички същества е включен в този Бог, който накрая стига до това, което е бил в началото. Всичко се връща отново в преминалия през мировия процес и стигнал до съвършенство Бог. Но, за да постигне това, човек трябва да намери пътя към „Логоса, станал плът". Тази мисъл у Ериген води до една друга. Това, което се съдържа в писанията за Логоса, ни води, като съдържание на вярата, към спасение.
Разум и авторитет, вяра и познание стоят едно до друго.
Едното не противоречи на другото; но вярата трябва да ни доведе там, където познанието никога не може да се издигне чрез самото себе си.
към текста >>
28.
НЯКОИ ДОПЪЛНЕНИЯ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Тези очи са необходими само за изследването; но когато изследването се оповестява, то може да бъде разбрано от всеки, който оставя да говори неговият
разум
и неговият непредубеден усет за истината.
Към стр.8. По-горе бе посочено, че онези, чийто духовни очи са отворени, могат да виждат в областта на духовния свят. Но от това не трябва да се вади заключение, че само онзи може да разбере истините, изнесени от посветения, който сам има „духовни очи".
Тези очи са необходими само за изследването; но когато изследването се оповестява, то може да бъде разбрано от всеки, който оставя да говори неговият разум и неговият непредубеден усет за истината.
Такъв човек може да приложи тези истини и в живота, да бъде задоволен от тях, без сам да има „духовни очи".
към текста >>
29.
ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ
GA_9 Теософия
Който притежава не само думи и понятия в своя
разум
, а истински познания за живота, които принадлежат към висшите степени на мъдростта в един труд, който разглежда началата на духовното познание.
Първо трябва да бъдат дадени основните истини от целокупната сфера на Духовната Наука. Присъщо на природата на човека е да пита за началото и края на света за последните цели на съществуванието и за същината на Бога.
Който притежава не само думи и понятия в своя разум, а истински познания за живота, които принадлежат към висшите степени на мъдростта в един труд, който разглежда началата на духовното познание.
Едва след като се запознаем с тези начални понятия става ясно как трябва да се поставят висшите въпроси. В една друга книга, близка до тази, именно в "Тайната наука", ще се намерят по-пълни данни за разглежданата тук сфера.
към текста >>
30.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_9 Теософия
Авторът, който излага теософския светоглед, не иска да представи нищо, което за него е в обикновения смисъл факт, както едно преживяване във външния свят е факт за очите, ушите или обикновения
разум
.
Авторът, който излага теософския светоглед, не иска да представи нищо, което за него е в обикновения смисъл факт, както едно преживяване във външния свят е факт за очите, ушите или обикновения разум.
Тук имаме работа с преживявания, достъпни за всеки човек, решил да след ва пътя, наречен в една отделна глава от този труд "Пътят на познанието". Становището, отговарящо на нещата от духовния свят е това, което признава на нормално развития ум и сетива, способността да схващат всяко учение, което произтича от висшите светове. То допуска, че ако се направи една важна стъпка в развитието на истинското зрение, въпреки, че е необходимо и друго, за да се постигнето. Да се изостави този път и да се търси чрез други средства достъпа до висшите светове, означава да се затворят вратите пред висшето познание. Да имаме за основен принцип признаването на висшите светове само след като ги видим, означава да се попречи на това зрение.
към текста >>
31.
ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_9 Теософия
А когато на неговия
разум
пред оставим един образ на висшите светове, в това има определен смисъл, макар и първоначално тук да става дума само за един разказ за висшите факти, върху които той все още няма непосредствен поглед.
До познанието за описаната в тази книга Наука за Духа, може да се издигне всеки човек. Описания като тези, които тя съдържа, представляват един мисловен образ на висшите светове. И в известно отношение, те са първата стъпка към личното ясновидство, понеже човекът е едно мисловно същество. Той може да открие своя Път на познание, само ако вземе за отправна точка мисленето.
А когато на неговия разум пред оставим един образ на висшите светове, в това има определен смисъл, макар и първоначално тук да става дума само за един разказ за висшите факти, върху които той все още няма непосредствен поглед.
Защото самите мисли, които му предлагаме, представляват една сила, чието действие продължава в неговия собствен мисловен свят. Тя действува в човека и пробужда дремещите в него заложби.
към текста >>
И това ехо е не някаква сляпа вяра, а естествен отговор на здравия човешки
разум
.
Духовното прозрение може да пробуди силата на разбирането само в душа, която е непомрачена от предразсъдъци. Несъзнаваното познание на душата отговаря като ехо на духовните факти, открити от другите.
И това ехо е не някаква сляпа вяра, а естествен отговор на здравия човешки разум.
В този отговор следва да виждаме много по-добра изходна точка за самостоятелно проучване на духовния свят, отколкото съмнителните частични "екзалтации и други подобни похвати, за които обикновено се смята, че предлагат нещо много по-надеждно от това, което истинското духовно проучване поднася на здравия човешки разум.
към текста >>
В този отговор следва да виждаме много по-добра изходна точка за самостоятелно проучване на духовния свят, отколкото съмнителните частични "екзалтации и други подобни похвати, за които обикновено се смята, че предлагат нещо много по-надеждно от това, което истинското духовно проучване поднася на здравия човешки
разум
.
Духовното прозрение може да пробуди силата на разбирането само в душа, която е непомрачена от предразсъдъци. Несъзнаваното познание на душата отговаря като ехо на духовните факти, открити от другите. И това ехо е не някаква сляпа вяра, а естествен отговор на здравия човешки разум.
В този отговор следва да виждаме много по-добра изходна точка за самостоятелно проучване на духовния свят, отколкото съмнителните частични "екзалтации и други подобни похвати, за които обикновено се смята, че предлагат нещо много по-надеждно от това, което истинското духовно проучване поднася на здравия човешки разум.
към текста >>
Обаче от друга страна трябва да изтъкнем, че познанието за духовния свят, не само това, което постигаме, тръгвайки по окултния Път, а и самите опитности, свързани с проникването в духовнонаучните истини чрез непредубедения и здрав
разум
, ни издига до едно много по-високо нравствено равнище, до истинско разбиране на сетивния свят, сигурност в живота и душевното здраве.
Несъмнено, всичко, което беше казано досега за духовния Път на познание, лесно може да подведе мнозина, особено ако стане обект на погрешно тълкуване. Те биха могли да възприемат казаното като препоръка за такава душевна нагласа, която води след себе си отказ от всяко непосредствено, радостно и спонтанно изживяване на битието. На това следва да се възрази, че душевната нагласа, която улеснява непосредственото изживяване на духовния свят, не може да бъде разширена като едно всеобщо изискване, засягаща целия ни живот. За целите на окултното проучване, изследователят на духовния свят трябва да постигне необходимото оттегляне на душата от сетивно възприемаемата действителност, без то да го превърне в един напълно отчужден от света човек.
Обаче от друга страна трябва да изтъкнем, че познанието за духовния свят, не само това, което постигаме, тръгвайки по окултния Път, а и самите опитности, свързани с проникването в духовнонаучните истини чрез непредубедения и здрав разум, ни издига до едно много по-високо нравствено равнище, до истинско разбиране на сетивния свят, сигурност в живота и душевното здраве.
към текста >>
32.
01. УСЛОВИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Човек никога не би постигнал съвременното равнище на науката, индустрията, съобщенията и законодателството, ако той не упражняваше критиката навсякъде; ако не прибягваше до мащабите на своя собствен
разум
.
Човек никога не би постигнал съвременното равнище на науката, индустрията, съобщенията и законодателството, ако той не упражняваше критиката навсякъде; ако не прибягваше до мащабите на своя собствен разум.
Обаче това, което добихме по този начин в областта на външната култура, трябваше да заплати и със съответната загуба на духовен живот и пропуснати възможности за висше познание. Нека подчертаем: При висшето познание не става дума за преклонение пред човека, а за преклонение пред истината.
към текста >>
33.
08. ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Обаче съвсем не е нужно да смятаме, че за окултния ученик изчезва поетичният усет към живота или могъщата способност за вдъхновение, само защото над портата, която води към втората степен на Посвещението, стоят думите: "Нека всички предразсъдъци да изчезнат от теб", а над портата към първата степен вече е прочел: "без здрав
разум
всяка твоя стъпка е напразна".
Сега те се разкриват пред него в своите собствени закони. Обаче той не може да завоюва това богатство, ако се поддава на илюзии и измами. Би било твърде зле, ако неговите предразсъдъци и фантазии се намесват в неговото мислене. Мечтатели и фантасти са също така неподходящи за окултно обучение, както и суеверните хора. Защото най-опасните врагове по пътя към висшето познание са спотаени тъкмо в мечтателството, фантазьорството и суеверието.
Обаче съвсем не е нужно да смятаме, че за окултния ученик изчезва поетичният усет към живота или могъщата способност за вдъхновение, само защото над портата, която води към втората степен на Посвещението, стоят думите: "Нека всички предразсъдъци да изчезнат от теб", а над портата към първата степен вече е прочел: "без здрав разум всяка твоя стъпка е напразна".
към текста >>
34.
09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ако човек спокойно изучи своите слабости, той може да подобри дори своя
разум
, своя интелект.
В човешката душа дремят и могат да бъдат пробудени всевъзможни състояния.
Ако човек спокойно изучи своите слабости, той може да подобри дори своя разум, своя интелект.
Естествено, този вид себепознание е трудно, защото изкушението към самозаблуда е огромно. Само който се научи да бъде истинен спрямо себе си, може да застане пред портата на висшето познание.
към текста >>
35.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
По същия начин и здравето на духовния човек зависи от законите на здравия
разум
и прилагането им в условията на физическия живот.
За да бъде жизнеспособен, новородения висш Аз трябва да се появи в света с всичките си необходими органи и заложби. Както природата се грижи за новороденото дете и обикновено му гарантира нормално развити уши и очи, така и еволюционните закони имат грижата да осигурят висшия Аз с всички необходими способности. А законите, гарантиращи изграждането на висшите духовни органи, са идентични със здравите закони на разума и нравствеността, които са валидни за физическия свят. Както новороденото дете се развива в майчината утроба, така и духовният човек изниква от физическото тяло. Здравето на детето зависи от нормалното действие на природните закони в майчината утроба.
По същия начин и здравето на духовния човек зависи от законите на здравия разум и прилагането им в условията на физическия живот.
Никой не може да роди един здрав висш Аз, без да живее и мисли по здрав начин във физическия свят. Природосъобразният и смислен живот е основата на истинското духовно развитие. Както детето още в майчината утроба живее според природните сили, които след раждането си то започва да възприема със своите сетивни органи, така и висшия Аз на човека живее според законите на духовния свят още по време на физическото съществувание.
към текста >>
Съществува един вид интуиция, изградена върху обикновения усет за истината и върху ясния и здрав
разум
, която ни позволява да вникваме в тези учения дори и без да имаме свръхсетивни опитности.
Да, той трябва да постигне това, ако иска неговият Аз да се появи в нормален и добре развит вид. Погрешно би било някой да казва: "Аз не мога да приема антропософската наука за духа, преди сам да съм прогледнал в духовния свят". Защото без задълбочаване в духовните изследване, никой не може да се издигне до свръхсетивното познание. В противен случай той би приличал на едно дете в майчината утроба, което отказва да приеме силите, идващи към него от майчиния организъм, с намерението да си ги достави самостоятелно. Както човешкият зародиш несъзнателно приема хранителни вещества, така и човек все още невиждащ в духовния свят може да приеме истините на антропософската Наука за Духа.
Съществува един вид интуиция, изградена върху обикновения усет за истината и върху ясния и здрав разум, която ни позволява да вникваме в тези учения дори и без да имаме свръхсетивни опитности.
към текста >>
Следователно, това което усетът към истината и здравият
разум
осветляват по пътя на окултното обучение, за ученика се превръща в лична опитност.
Човек първо трябва да овладее мистичното познание и едва после да напредва към ясновидството. И ако той промени тази последователност, би заприличал на едно новородено дете, което разполага с уши и очи, но не и с мозък. Дори пред него да се простират светове от багри и звуци, той не би знаел как да пристъпи в тях.
Следователно, това което усетът към истината и здравият разум осветляват по пътя на окултното обучение, за ученика се превръща в лична опитност.
към текста >>
36.
11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Окултният ученик съвсем не се поставя в никаква робска зависимост, ако преди да обхване едно становище със своя собствен
разум
, го посрещне с доверие и пълно спокойствие.
Окултният ученик съвсем не се поставя в никаква робска зависимост, ако преди да обхване едно становище със своя собствен разум, го посрещне с доверие и пълно спокойствие.
Онези, които са напреднали в познанието, знаят, че го дължат не на своите егоистични и лични преценки, а на способността си спокойно да изслушват и приемат всичко, до което се докосват. Нека не изпущаме предвид, че когато съдим за дадено нещо, ние изобщо не се стремим да го изучаваме. Следователно, ако искаме само да съдим, ние не можем вече да се учим. А в окултното обучение става дума именно за учене. Там човек трябва да е проникнат от твърдата воля да бъде ученик.
към текста >>
37.
КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Имам ли тогава нужда от още нещо, което противоречи на моя
разум
?
Остатъци от първобитни култури, които се изравят от Земята, както и кости на допотопни животни и отпечатъците на загинали растителни светове: Всичко това трябваше да служи като свидетелство за факта, че при своето първо явяване върху Земното кълбо човекът се е различавал от по-висшите животни само по степента на развитието си, но че духовно-душевно той се е издигнал до неговата сегашна висота, започвайки развитието си от чисто животинското естество. Настъпил беше моментът, когато всичко изглеждаше да се съгласува в тази материалистическа постройка. И намирайки се под известна принуда, която представите на времето упражняваха върху тях, хората мислеха така, както пише един вярващ материалист: “Усърдното проучване на науката ме доведе дотам да приема всичко спокойно, да нося търпеливо неизменящото се и за останалото да се грижа и помагам, за да бъдат смекчени бедствията на човечеството. Аз мога толкова по-лесно да се откажа от фантастичните утешения, които едно вярващо сърце търси в чудотворни формули, колкото моята фантазия намира най-хубавите импулси чрез литературата и изкуството. Когато следя развитието на една велика драма или с помощта на учените участвувам в едно пътуване до други звезди, или предприемам екскурзия до съществуващи преди човечеството пейзажи, когато се възхищавам от величието на природата, изкачил планинските върхове или почитам изкуството на хората в тонове и багри, не е ли достатъчно всичко това, което ме възвисява?
Имам ли тогава нужда от още нещо, което противоречи на моя разум?
Страхът от смъртта, който измъчва толкова набожни хора, ми е напълно чужд. Аз зная, че когато моето тяло се разложи, ще живея понататък толкова малко, колкото съм живял и преди да се родя. За мене не съществуват мъките на едно чистилище и на един ад. Аз ще се върна обратно в безграничното царство на природата, което обгръща с любов всички свои деца. Животът ми не е бил напразен.
към текста >>
38.
ОТДЕЛЯНЕТО НА ЛУНАТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Всичко, което можем да наречем интелигентност, ум и
разум
му липсва.
Трябва напълно да си изясним, че човекът едва по-късно постепенно прие в своето тяло гъстата материя, която днес той усеща като своя. Ако искаме да си съставим представа за неговото тяло на степента на развитие, за която говорихме сега, ние ще можем да направим това най-добре, ако си го представим подобно на водна пара или на висящ във въздуха облак. Само че тази представа естествено съвсем бегло изразява действителността. Защото огненият облак “човек” е вътрешно оживен и организиран. В сравнение с това, което е човекът по-късно, в душевно отношение трябва да си го представим като полуспящ, като имащ още едно сумрачно съзнание на тази степен.
Всичко, което можем да наречем интелигентност, ум и разум му липсва.
Той повече плува, отколкото върви напред, назад и настрани със своите четири, подобни на крайници органи. За душата на тези същества вече разказахме някои неща.
към текста >>
Обаче другите гореспоменати същества можеха да творят в тази огнена мъгла с техния
разум
, с тяхното разсъдливо господство.
Само че ръководната сила, умът не беше в самите същества. Те бяха направлявани от един ум, който се намираше вън от самите тях. По-висши, по-зрели от тях същества витаеха над тях и ги направляваха. Защото това е важното основно свойство на огнената мъгла, че в нея можеха да се въплъщават човешките същества на описаната степен на съществуването, но същевременно в нея можеха да образуват тела също и по-висши същества и по този начин да стоят в пълно взаимодействие с човеците. Човекът беше довел своите нагони, инстинкти и страсти до такава степен, че те можеха да приемат форма в огнената мъгла.
Обаче другите гореспоменати същества можеха да творят в тази огнена мъгла с техния разум, с тяхното разсъдливо господство.
Те имаха още по-високи способности, благодарение на които достигаха в по-горните области. От тези области произлизаха техните решения, техните импулси; но фактическите действия, следващи тези решения, се проявяваха в огнената мъгла. Всичко, което ставаше на Земята чрез човеците, произлизаше от регулираното общуване на човешките тела от огнената мъгла с тези на по-висшите същества. Можем да кажем, че човекът се стремеше към едно възходящо развитие. В огнената мъгла той трябваше да развие в човешки смисъл по-висши свойства от тези, които имаше по-рано.
към текста >>
Човекът се стремеше нагоре, за да въплъти ума първо в по-фините вещества, за да може този
разум
по-късно да действа навън; те много по-рано бяха приели разума в себе си и сега получиха магическа сила да въздействат върху заобикалящия ги свят.
Сега те се стремяха към едно състояние, в което магически трябваше да насочват и управляват външните неща. В описания период те бяха изпреварили човека в тяхното развитие.
Човекът се стремеше нагоре, за да въплъти ума първо в по-фините вещества, за да може този разум по-късно да действа навън; те много по-рано бяха приели разума в себе си и сега получиха магическа сила да въздействат върху заобикалящия ги свят.
Човекът се движеше нагоре през степента на огнената мъгла, а те проникваха именно през тази степен надолу за разпростиране на тяхната власт и сила.
към текста >>
Чрез действието на силите на страстта, на силните желания, в човека се пораждат личните органи на ума; а около него чрез същите сили се образуват изпълнени с
разум
организации.
В огнената мъгла могат да действат предимно онези сили, които човекът познава като свои по-нисши сили страстта и инстинкта. Както самият човек, така и по-висшите същества си служат с тези сили на описаната степен на огнената мъгла. Върху гореописаната форма на човека – а именно вътре в тази форма – силите действаха така, че човекът можеше да развие органите, които след това го направиха способен да мисли, разви се личността му. Обаче на степента, която разглеждаме, тези сили действаха в по-висшите същества така, че тези същества можеха да си служат с тях, за да създават нещата на Земята безлични. Благодарение на това, чрез тези същества на Земята се раждаха форми, които бяха копие, израз на разумни мисли.
Чрез действието на силите на страстта, на силните желания, в човека се пораждат личните органи на ума; а около него чрез същите сили се образуват изпълнени с разум организации.
към текста >>
При Лунните богове още по-рано се бе стигнало до действуващия навън, подреждащ
разум
.
Ние виждаме, че във втората, горната половина на човека се е развило нещо, върху което гореописаните висши същества нямат никакво влияние. Над тази половина сега добиват власт и други същества. Това са онези същества, които в миналите степени на развитието си бяха достигнали наистина по-далече от човека, но още не така далече, както Лунните богове. Те не можеха още да развият никаква сила в огнената мъгла. Сега обаче, когато беше настъпило едно по-късно състояние, когато в човешките органи на ума през времето на огнената мъгла беше образувано нещо, с което самите те бяха запознати в по-ранните времена, сега беше дошло тяхното време.
При Лунните богове още по-рано се бе стигнало до действуващия навън, подреждащ разум.
Този разум беше в тях, когато настъпи епохата на огнената мъгла. Те можеха да действат навън върху нещата на Земята. Съществата, за които току-що говорихме, не бяха стигнали още по-рано до развитието на един разум, който да може да действува отвътре навън. Затова времето на огнената мъгла ги завари неподготвени. Но сега умът беше вече развит.
към текста >>
Този
разум
беше в тях, когато настъпи епохата на огнената мъгла.
Над тази половина сега добиват власт и други същества. Това са онези същества, които в миналите степени на развитието си бяха достигнали наистина по-далече от човека, но още не така далече, както Лунните богове. Те не можеха още да развият никаква сила в огнената мъгла. Сега обаче, когато беше настъпило едно по-късно състояние, когато в човешките органи на ума през времето на огнената мъгла беше образувано нещо, с което самите те бяха запознати в по-ранните времена, сега беше дошло тяхното време. При Лунните богове още по-рано се бе стигнало до действуващия навън, подреждащ разум.
Този разум беше в тях, когато настъпи епохата на огнената мъгла.
Те можеха да действат навън върху нещата на Земята. Съществата, за които току-що говорихме, не бяха стигнали още по-рано до развитието на един разум, който да може да действува отвътре навън. Затова времето на огнената мъгла ги завари неподготвени. Но сега умът беше вече развит. Той съществуваше в човеците.
към текста >>
Съществата, за които току-що говорихме, не бяха стигнали още по-рано до развитието на един
разум
, който да може да действува отвътре навън.
Те не можеха още да развият никаква сила в огнената мъгла. Сега обаче, когато беше настъпило едно по-късно състояние, когато в човешките органи на ума през времето на огнената мъгла беше образувано нещо, с което самите те бяха запознати в по-ранните времена, сега беше дошло тяхното време. При Лунните богове още по-рано се бе стигнало до действуващия навън, подреждащ разум. Този разум беше в тях, когато настъпи епохата на огнената мъгла. Те можеха да действат навън върху нещата на Земята.
Съществата, за които току-що говорихме, не бяха стигнали още по-рано до развитието на един разум, който да може да действува отвътре навън.
Затова времето на огнената мъгла ги завари неподготвени. Но сега умът беше вече развит. Той съществуваше в човеците. И сега описаните същества завладяха този човешки ум, за да действат чрез него върху нещата на Земята. Лунните богове по-рано действаха върху целия човек, сега те действат само върху неговата долна половина; а върху горната половина започва влиянието на спомените по-низши божествени същества.
към текста >>
Сега е близко въпросът: Ако в тяхното развитие луциферическите същества не бяха достигнали до изпълненото с
разум
творчество в огнената мъгла, къде бяха изостанали те?
Сега е близко въпросът: Ако в тяхното развитие луциферическите същества не бяха достигнали до изпълненото с разум творчество в огнената мъгла, къде бяха изостанали те?
До каква степен на Земното развитие достигаше тяхната способност да вършат обща работа с Лунните богове? Хрониката Акаша дава пояснение на това. Те можаха да участвуват в Земното творчество до момента, когато Слънцето се отдели от Земята. До това време те наистина вършеха по-незначителна работа от Лунните богове; но все пак принадлежаха към групата на божествените творци. След отделянето на Слънцето от Земята, върху последната започна дейност – а именно работа в огнената мъгла, – за която бяха подготвени само Лунните богове, не и луциферическите духове.
към текста >>
39.
ЖИВОТЪТ НА САТУРН
GA_11 Из Хрониката Акаша
Сега чрез човешките тела тези духове изливат
разум
върху планетата.
Те достигат човешката си степен едва на Луната. Както те, така също и техните предшественици, Синовете на огъня, се намират на Земята вече над степента на човечеството. Те са на Земята по-висши същества, които християнският езотеризъм нарича “Ангели” (Ангелои), докато за Синовете на огъня е употребен изразът “Архангели” (Архангелои). Тези Синове на сумрака сега развиват в израстващия предшественик на човека един вид ум, с който обаче при неговото смътно съзнание той не може още сам да си служи. Чрез този ум сега отново се изявяват възвишени същества, както по-рано чрез зародишите на сетивата се изявяваха Серафимите.
Сега чрез човешките тела тези духове изливат разум върху планетата.
Християнският езотеризъм ги нарича “Херувими”
към текста >>
40.
ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК
GA_11 Из Хрониката Акаша
Ако някой се заеме да изучава този строеж не само със студения
разум
, а с цялата си чувствуваща душа, той скоро ще се убеди, че това е така.
Обаче при такава една преценка ние правим грешка. Вярно е, че в бъдеще астралното и етерното тяло ще достигнат едно високо съвършенство, обаче сега физическото тяло в неговото естество е по-съвършено отколкото астралното и етерното. Гореспоменатото заблуждение може да се роди само поради това, че физическото тяло на човека има общо с най-низшето Земно царство, с минералното царство. Етерното тяло на човека има общо с по-висшето растително царство, а астралното тяло с животинското царство. – Истина е, че човешкото физическо тяло се състои от същите вещества и сили, които се намират в обширното минерално царство; обаче начинът, по който тези вещества и сили действуват съвместно в човешкото тяло, е израз на мъдрост и съвършенство на неговия строеж.
Ако някой се заеме да изучава този строеж не само със студения разум, а с цялата си чувствуваща душа, той скоро ще се убеди, че това е така.
Да разгледаме например някаква част на човешкото физическо тяло, примерно най-горната част на костта на бедрото. Тази част съвсем не е просто масивно сглобяване на вещества, а е изградена по най-изкусен начин на гредички, които са подредени в различни посоки. Никакво съвременно инженерно изкуство не би могло да сглоби един мост или нещо подобно с такава мъдрост. Строежът на горната част на костта на бедрото надминава днес всяко съвършенство на човешката мъдрост. Тази кост е така мъдро изградена, за да може с най-малкото количество вещество чрез подреждането на гредичките да бъде постигната необходимата носеща сила за опора на горната част на човешкото тяло.
към текста >>
41.
ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ 1910
GA_13 Въведение в Тайната наука
Естествено, всеки човек е в правото си да съобщи или публикува онова, което му подсказват неговият
разум
, неговият здрав усет за истината и неговите чувства, дори и когато не знае как ще се произнесе съвременната наука по този въпрос.
беше част от постоянните му занимания. Това, че по време на своето обучение той си осигури достатъчно надеждни възможности да следи и до днес истинския научен прогрес в областта на физикалната топлинна теория, без да среща никакви трудности при опитите си да вниква в което и да е от постиженията на официалната наука. В противен случай той изобщо не би се осмелил да напише тази книга. За свой неизменен принцип той прие да говори и пише само за такива неща в областта на Духовната Наука, за които е сигурен в начина, по който те могат да бъдат обяснени от съвременната наука. С това авторът не претендира, че подобен подход трябва да е задължителен за всички хора.
Естествено, всеки човек е в правото си да съобщи или публикува онова, което му подсказват неговият разум, неговият здрав усет за истината и неговите чувства, дори и когато не знае как ще се произнесе съвременната наука по този въпрос.
Обаче авторът на тази книга би желал да се придържа твърдо към посочения горе принцип. Например, той не би написал онези няколко изречения за човешката жлезна система, за човешката нервна система, които се намират в тази книга, ако не би бил в състояние да се опита и да говори върху тях по онзи начин, по който би ги третирал всеки съвременен учен от гледна точка на официалната наука. Въпреки становището, че да се говори по този начин за „топлина", означава пълно непознаване на съвременната физика, авторът смята, че има това право, защото той действително се стреми да вникне в съвременните научни постижения и би се отказал да говори по този начин, ако тези постижения са му чужди. Той знае, че личният мотив, от който израства подобен принцип, лесно може да бъде взет за нескромност. С оглед на тази книга, това е необходимо да се каже, за да не бъде сметнат мотивът на автора и за нещо съвсем друго.
към текста >>
Макар и книгата да се занимава с изследвания, които са недостъпни за свързания със сетивата
разум
, тя не посочва нищо, което да не е разбираемо за всеки човек с непредубеден ум и здрав усет към истината, стига той да се реши и приложи тези дарби в живота.
След като казахме толкова много за хората, които от самото начало биха отхвърлили тази книга, нека да споменем една дума и за тези, които ще я приемат. За тях същественото се съдържа още в първата глава „Характер на Тайната Наука". Нека добавим и нещо друго.
Макар и книгата да се занимава с изследвания, които са недостъпни за свързания със сетивата разум, тя не посочва нищо, което да не е разбираемо за всеки човек с непредубеден ум и здрав усет към истината, стига той да се реши и приложи тези дарби в живота.
Авторът е категоричен: той би желал преди всичко читатели, готови да приемат изнесените данни не на сляпо доверие, а едва след като ги изпитат с помощта на познанията и опитностите, които живота предлага на всеки от нас. (Тук става дума не само за духовно-научната проверка чрез методите на свръхсетивните изследвания, а преди всичко за проверката, основаваща се на здравото и непредубедено човешко мислене. Добавка на Р. Щайнер към 4-то издание, 1913).
към текста >>
42.
ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Точно това, което остава „тайно" и неразкрито в тези явления когато ги обхващаме единствено чрез сетивата и чрез свързания с тях
разум
ще се разглежда като съдържание на свръхсетивното познание.
Книгата е отправена към читатели, чиято непредубеденост няма да се повлияе от това, че при различни обстоятелства даден словесен израз може да предизвика едни или други предразсъдъци. Тук далеч няма да става дума за такова знание, което да е в буквалния смисъл „тайно" и достъпно само за малцина поради някакво специално благоволение на съдбата. Употребата на този израз „Тайната Наука" ще бъде сметната за оправдана, ако си припомним и това, което Гьоте има предвид, когато говори за „явните тайни" в природните явления.
Точно това, което остава „тайно" и неразкрито в тези явления когато ги обхващаме единствено чрез сетивата и чрез свързания с тях разум ще се разглежда като съдържание на свръхсетивното познание.
към текста >>
Той може да се поддаде на вярата, че няма нищо скрито; че пред неговите сетива и
разум
застава всичко, което въобще може да съществува.
Но човек може да се измами.
Той може да се поддаде на вярата, че няма нищо скрито; че пред неговите сетива и разум застава всичко, което въобще може да съществува.
Тази измама обаче е възможна само за повърхностния пласт на съзнанието, не и за неговите дълбини. Чувството и желанието изобщо не се поддават на тази измамна вяра. Те винаги се стремят по някакъв начин към дълбоката и скрита страна на нещата. И ако тя им бъде отнета, те веднага тласкат човека към съмнение, несигурност в живота и дори към отчаяние. Но едно познание, което прониква до скрития свят на нещата, набира сили и успява да превъзмогне всяка несигурност, безнадеждност и отчаяние, които подкопават живота и го правят неспособен да изпълни своята мисия в еволюцията на света.
към текста >>
43.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
За сетивата и за обвързания с тях
разум
, е достъпна само една част от това, което свръхсетивното познание обхваща от човешкото същество, а именно физическото тяло.
При разглеждането на човека от гледна точка на свръхсетивното познание, веднага влиза в сила това, което по начало е валидно за този начин на познание. Това разглеждане е свързано с признаването на „явната тайна" в самото човешко същество.
За сетивата и за обвързания с тях разум, е достъпна само една част от това, което свръхсетивното познание обхваща от човешкото същество, а именно физическото тяло.
За .да вникнем добре в понятието „физическо тяло", трябва първо да насочим вниманието си към едно явление, което се простира като велика загадка над всеки миг от живота: смъртта и във връзка с нея да проучим цялата т.н. нежива природа, минералното царство, което непрекъснато носи смъртта в себе си. По този начин се обръщаме към редица факти, чието пълно изясняване е възможно само чрез свръхсетивното познание; на тези факти е посветена и по-голяма част от предлаганата книга. Тук обаче сме длъжни да посочим определени понятия, които ще се окажат важни ориентири за читателя.
към текста >>
44.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Спрямо следващите описания лесно може да се възрази: как може един здрав
разум
да приеме толкова безкрайно отдалечени планетарни състояния, за които се говори тук?
Спрямо следващите описания лесно може да се възрази: как може един здрав разум да приеме толкова безкрайно отдалечени планетарни състояния, за които се говори тук?
Следва да припомним, че за този, който съумява да вникне в днешните скрити зад сетивния свят духовни сили, живото обгръщане на дори така безкрайно отдалечените еволюционни периоди, не е нещо невъзможно. Разбира се, ако човек отхвърля присъствието на духовни сили във видимия физически свят, разискването за каквото и да е развитие, е нещо безсмислено. Ако обаче ги приема, той може да погледне от съвременната епоха към предишните планетарни състояния, също както в изгледа на петдесетгодишния човек ние откриваме нещо от едногодишното дете. Но, може да се възрази, между петдесетгодишния човек и едногодишното дете има всевъзможни междинни степени. Това е вярно, но то е вярно и за развитието на духовните сили.
към текста >>
Въпреки че тези различни проявления на човешкото същество такива, каквито са, видимо да не изглеждат като различни степени от развитието, за здравия
разум
те са именно такива.
Някой би могъл да помисли: Никъде няма данни, че наред със Земята съществуват и предишните състояние на Сатурн, Слънце и Луна; няма и нито една човешка форма, както се говори тук, която да е съществувала през предишните планетарни въплъщения. Разбира се, покрай днешния човек не тичат сатурнови, слънчеви и лунни човеци така, както покрай петдесетгодишни хора може да потичва едно тригодишно дете. Обаче вътре в съвременния човек предишните състояния на човечеството могат да бъдат наблюдавани по свръхсетивен начин. За да ги опознае, човек трябва да е усвоил известна способност за разграничаване на нещата, която се простира в рамките на ежедневния живот. Както наред с петдесетгодишния човек съществува и тригодишното дете, така и наред с живия, буден човек съществува мъртвият труп, спящият човек и сънуващият човек.
Въпреки че тези различни проявления на човешкото същество такива, каквито са, видимо да не изглеждат като различни степени от развитието, за здравия разум те са именно такива.
към текста >>
Когато тези Същества не говореха чрез тях, те бяха обикновени хора, с
разум
и чувства, каквито те сами бяха развили в себе си.
Той възпита по един приемник на Христовия, Сатурновия, Юпитеровия Посветен и т.н. Тези седем Посветени станаха Учители и водачи на онези хора, които през след атлантската епоха населиха Южна Азия и по-точно древна Индия. Понеже тези велики Учители бяха надарени с отпечатъците от етерните тела на своите духовни предшественици, изграденото от самите тях познание в чиято основа е залегнало астралното тяло не стигаше до това, което им се откриваше в техните етерни тела. Ако тези откровения искаха да проговорят в тях, тяхното собствено познание трябваше да замлъкне. Тогава от и чрез тях говореха висшите Същества; истините които те откриваха, се отнасяха и за техните духовни предшественици.
Когато тези Същества не говореха чрез тях, те бяха обикновени хора, с разум и чувства, каквито те сами бяха развили в себе си.
към текста >>
От този свят те са пренесени долу, където са валидни сетивните възприятия и свързания с тях
разум
.
За тази човешка общност споменатият Христов Посветен определи като Учители своите седем избрани ученици. Те предадоха на този народ своята мъдрост и своите заповеди. Мнозина от древните индийци се нуждаеха от съвсем кратка подготовка, за да съживят току що угасналите си способности за наблюдение в свръхсетивния свят. Защото копнежът по този свят беше основно настроение на индийската душа. В този свят, така усещаха те, е прародината на човешкия род.
От този свят те са пренесени долу, където са валидни сетивните възприятия и свързания с тях разум.
За истински, те приемаха свръхсетивния свят, а сетивният свят за тях беше измама за човешките възприятия, една илюзия (Майя). И древните индийци се стремяха с всички средства да проникнат отново в истинския свят. Те не изпитваха никакъв интерес към илюзорния сетивен свят или само дотолкова, доколкото той се явяваше като едно було пред свръхсетивния свят. Влиянието, което седемте велики Учители можеха да упражняват върху тези хора, беше огромно. Всичко, което те им откриваха, попадаше дълбоко в индийските души.
към текста >>
Обаче те не можаха да открият връзката му с опиращия се на сетивата
разум
и неговите постижения в областта на физически-сетивния свят.
Пробудените през последните периоди на Атлантида способности за съждение, както и всички онези сили в човека, чийто инструмент е физическият мозък, бяха изградени с оглед на физическия свят и неговото завладяване. В човека се развиха, така да се каже, два свята. Единият е обърнат към физическо-сетивното съществувание; другият е възприемчив към откровенията на духовния свят, обгръща го с усет и чувство, без обаче да го вижда. Зародишите на това душевно разцепление бяха вече налице, когато Христовото учение се вля в земите на Европа. Хората приеха в сърцата си това послание от Духа; то проникна в техните усещания и чувства.
Обаче те не можаха да открият връзката му с опиращия се на сетивата разум и неговите постижения в областта на физически-сетивния свят.
Това, което виждаме днес като противоположност между официална наука и духовно познание, е само следствие от този факт. Християнската мистика (на Екхард, Таулер и т. н.) е резултат от проникването на християнството в човешките усещания и чувства. А науката, опираща се на сетивния свят, и нейните постижения, са резултат от другата страна на душевния живот. Постиженията в областта на външната материална култура дължим точно на тази душевна диференциация.
към текста >>
45.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Ако човек насочва със здравия си
разум
всяка своя крачка, тогава изживяването винаги се съпровожда с разбиране на това изживяване.
В тази област сляпата вяра трябва да бъде напълно изключена. Ако човек разглежда природата на човешката душа доколкото това е възможно без духовно обучение, а само чрез обикновеното самонаблюдение той може, след приемането на препоръчаните от духовното ръководство правила, да запита: По какъв начин действуват тези пра вила в душевния живот? При непредубедено и здраво човешко мислене, още преди каквото и да е обучение, на този въпрос може да се отговори достатъчно ясно. Можем да си изградим вярна представа за действието на тези правила, преди да сме ги включили в живота си. Но да изживеем това действие, можем само по време на обучението.
Ако човек насочва със здравия си разум всяка своя крачка, тогава изживяването винаги се съпровожда с разбиране на това изживяване.
Днес истинската Духовна Наука предлага само такива правила, спрямо които здравият разум може да упражни своите права. Ако човек има волята да се отдаде единствено на такова обучение и не се остави да бъде подведен от предразсъдъци в посоката на една сляпа вяра, за него ще изчезнат всякак ви опасения и съмнения. Възраженията срещу системно обучение за постигането на по-висше съзнание няма да го смущават.
към текста >>
Днес истинската Духовна Наука предлага само такива правила, спрямо които здравият
разум
може да упражни своите права.
Ако човек разглежда природата на човешката душа доколкото това е възможно без духовно обучение, а само чрез обикновеното самонаблюдение той може, след приемането на препоръчаните от духовното ръководство правила, да запита: По какъв начин действуват тези пра вила в душевния живот? При непредубедено и здраво човешко мислене, още преди каквото и да е обучение, на този въпрос може да се отговори достатъчно ясно. Можем да си изградим вярна представа за действието на тези правила, преди да сме ги включили в живота си. Но да изживеем това действие, можем само по време на обучението. Ако човек насочва със здравия си разум всяка своя крачка, тогава изживяването винаги се съпровожда с разбиране на това изживяване.
Днес истинската Духовна Наука предлага само такива правила, спрямо които здравият разум може да упражни своите права.
Ако човек има волята да се отдаде единствено на такова обучение и не се остави да бъде подведен от предразсъдъци в посоката на една сляпа вяра, за него ще изчезнат всякак ви опасения и съмнения. Възраженията срещу системно обучение за постигането на по-висше съзнание няма да го смущават.
към текста >>
Познанието, което се гради върху сетивните възприятия и тяхната преработка чрез свързания със сетивата
разум
, може да бъде наречено смисъла на Духовната Наука „предметно познание".
Пътят, който описваме тук, води най-напред до което се нарича имагинативно познание. То е първата по-висша степен на познанието.
Познанието, което се гради върху сетивните възприятия и тяхната преработка чрез свързания със сетивата разум, може да бъде наречено смисъла на Духовната Наука „предметно познание".
Над него се разполагат по-висшите степени на познание, та от които е именно имагинативното познание.
към текста >>
То се отделя като ново „Себе" от онова „Себе", което е свързано единствено с физическите сетива и физическия
разум
.
Те само улесняват душата, в стремежа и да се откъсне от сетивните възприятия и от мозъка като инструмент, с който засега е свързан разумът. Това откъсване не настъпва преди човек да усети: ето, сега аз си представям нещо, благодарение на такива сили, които не се нуждаят от инструментите на моите сетива и моя мозък. Първото, което човек, тръгвайки по този път, изживява, е освобождаване от физическите органи. Тогава той може да потвърди: когато пренебрегна сетивните възприятия и обикновеното мислене, моето съзнание не угасва; аз мога да се изтръгна от това мислене и да се усетя като едно същество редом с предишната си личност. Това е първото чисто духовно изживяване: наблюдаването на едно душевно-духовно Азово Същество.
То се отделя като ново „Себе" от онова „Себе", което е свързано единствено с физическите сетива и физическия разум.
Ако бихме могли да се освободим от сетивния свят, от света на разума но без медитирането бихме потънали в „нищото" на безсъзнанието. Естествено, душевно-духовната ни същност е била налице и преди медитациите. Обаче тя още не е притежавала никакви инструменти за наблюдение на духовния свят. Тя е представлявала нещо като физическо тяло, лишено от очи за виждане и от уши за чуване. По-рано душевно-духовната същност е била неорганизирана.
към текста >>
Но с помощта на такива изживявания, тя събира все повече сили, за да може после, докато е будна, да отстранява от себе си смущаващите влияния на физическия външен и вътрешен свят, постигайки такова духовно-душевно наблюдение, при което липсват всякакви сетивни впечатления; свързаният с физическия мозък
разум
е замлъкнал; от съзнанието са заличени дори необходимите за медитирането представи, понеже те имаха задачата, само да подготвят духовното виждане.
Първите степени от тази непрекъснатост на съзнанието са вече постигнати, когато човек, който иначе е потънал в сън, както и другите, се добира до определени интервали от съня, през който е в състояние да се взира – съзнателно! В духовно-душевния свят, или когато в будност той може отново да погледне в тези краткотрайни състояния на съзнанието. Не бива да подминаваме обстоятелството, че описаните епизоди трябва да се схващат само като части от едно преходно състояние. За целите на обучението, добре е човек да мине през това преходно състояние; обаче съвсем не трябва да вярваме, че от него може да се извлече цялостна и завършена идея за духовно-душевния свят. В описаното състояние душата е твърде несигурна и не може лесно да се отдели от това, което възприема.
Но с помощта на такива изживявания, тя събира все повече сили, за да може после, докато е будна, да отстранява от себе си смущаващите влияния на физическия външен и вътрешен свят, постигайки такова духовно-душевно наблюдение, при което липсват всякакви сетивни впечатления; свързаният с физическия мозък разум е замлъкнал; от съзнанието са заличени дори необходимите за медитирането представи, понеже те имаха задачата, само да подготвят духовното виждане.
към текста >>
Също и в по-късните години, когато човек със здрав
разум
и с безусловна всеотдайност поглежда към звездното небе и към откровението на висшите сили, той вече е узрял за познанието на свръхсетивните светове.
Това особено важи за едно душевно качество, което е от изключително значение за развитието на човека, а именно чувството на преклонение. Който възпитава това чувство в себе си или го има предварително като щастлив дар от природата, той разполага с добра основа за постигане на свръхсетивно познание. Това познание се отдава особено добре на хора, които в своите детски и юношески години са гледали към някои лица с онова удивление, с което се обръщаме към висшите идеали.
Също и в по-късните години, когато човек със здрав разум и с безусловна всеотдайност поглежда към звездното небе и към откровението на висшите сили, той вече е узрял за познанието на свръхсетивните светове.
По същия начин стоят и нещата с този, който се удивлява на силите, ръководещи човешкия живот. От не по-малко значение е и случаят, когато един възрастен и зрял човек може да изпитва преклонение, и то до най-висша степен, пред други хора, чиято стойност той предусеща или се надява да познае. Само това преклонение може да разкрие достъпа към висшите светове. Който не стига до преклонението, не може да напредне далеч в своето познание. Който не иска да признае дадено явление в света, за него същността на нещата се затваря.
към текста >>
Ако после проследи не щата, може да се окаже, че ако би следвал своя
разум
, щеше да предизвика нещастие, и че отказът от действие е истинска благословия.
Даден човек стига до такава ситуация в живота, когато трябва да реши: да извърши или да не извърши определено действие. Разумът диктува: Направи го! Но нещо неуловимо в неговите чувства го спира. Възможно е човек да не обърне внимание на този необясним нюанс в своите чувства и просто да извърши действието според основанията на разума. Но възможен е и другият вариант: Човек да се вслуша в това неясно предупреждение и да не предприеме действието.
Ако после проследи не щата, може да се окаже, че ако би следвал своя разум, щеше да предизвика нещастие, и че отказът от действие е истинска благословия.
Такава опитност може да тласне човешкото мислене в една точно определена посока. Сега той разсъждава: В мен явно живее нещо, което ме ръководи по-правилно от моите разсъдъчни способности. И моят усет за това „нещо в мен" трябва да е винаги буден. Когато душата насочва своето внимание към такива случаи, това действува благотворно върху нея. Сега сякаш едно здраво предчувствие казва: в човека съществува нещо много повече от това, което той може да обхване в даден момент с помощта на своите разсъдъчни способности.
към текста >>
Ако някой просто свикне да изключва доводите на своя
разум
, понеже „предчувствията" му шепнат едно или друго, той лесно би могъл да се превърне в играчка на всевъзможни неопределени импулси.
И моят усет за това „нещо в мен" трябва да е винаги буден. Когато душата насочва своето внимание към такива случаи, това действува благотворно върху нея. Сега сякаш едно здраво предчувствие казва: в човека съществува нещо много повече от това, което той може да обхване в даден момент с помощта на своите разсъдъчни способности. Внимание от този род несъмнено разширява душевния живот. Но и тук може да възникне някаква вредна едностранчивост.
Ако някой просто свикне да изключва доводите на своя разум, понеже „предчувствията" му шепнат едно или друго, той лесно би могъл да се превърне в играчка на всевъзможни неопределени импулси.
Само крачка дели подобна неспособност за преценка от суеверието.
към текста >>
Защото с онези чувства,
разум
и воля, които развива без духовно-научното обучение, за човека е невъзможно да понесе без сътресения гледката на своето собствено същество в неговата истинска форма.
И това себе възприятие не може да се отдели от възприятието на останалия духовно-душевен свят. При обикновения живот в сетивно- физическия свят посоченото чувство непрекъснато затваря достъпа на човека към духовно-душевния свят. Поиска ли човек да направи дори само една крачка в този свят, веднага се надига но без да стига до съзнанието чувството на срам и закрива всяка пролука към духовно- душевния свят. Описаните упражнения обаче откриват достъпа към духовния свят. Но нещата стоят така, че това скрито чувство на срам действува като голям благодетел на човека.
Защото с онези чувства, разум и воля, които развива без духовно-научното обучение, за човека е невъзможно да понесе без сътресения гледката на своето собствено същество в неговата истинска форма.
Пред подобна гледна той би изгубил всяка следа от самочувствие, самоувереност и себесъзнание. За да не стане това, са предвидени и всички онези мерки, които следва да бъдат изпълнени наред с упражненията. Те се състоят в укрепване на разсъдъчната способност, чувствата и характера.
към текста >>
Ако човек още във физическия свят обхване със своя
разум
закона на Кармата, той няма да изтръпне от ужас, когато съзре очертанията на бъдещата си съдба в образа на своя двойник.
Благодарение на редовното си обучение, човек се запознава по естествен начин с достатъчно много подробности от Духовната Наука, а освен това намира и достатъчно средства за себепознание и себенаблюдение, за да посрещне уверен и смел, своя двойник. Сега за ученика положението е такова, че практически той вижда под друга форма и само като образ на имагинативния свят това, което вече е опознал във физическия свят.
Ако човек още във физическия свят обхване със своя разум закона на Кармата, той няма да изтръпне от ужас, когато съзре очертанията на бъдещата си съдба в образа на своя двойник.
Ако сериозно проучи развитието на света и на човечеството и знае как в определен момент от това развитие, силите на Луцифер са проникнали в човешката душа, човек ще понесе сравнително леко откритието, че тези луциферични Същества с техните всевъзможни действия се съдържат в образа на неговото собствено същество.
към текста >>
Преди да пожелае самостоятелно проникване в свръхсетивните светове, окултният ученик в хода на своето правилно развитие трябва да осмисли с обикновения си здрав
разум
изложеното в първите четири глави на тази книга.
Сега става пределно ясно, колко важно е човек да не бърза с желанието да проникне в духовния свят, преди да е разбрал определени духовни истини чрез разсъдъчната си способност, изградена и култивирана в условията на физическия свят.
Преди да пожелае самостоятелно проникване в свръхсетивните светове, окултният ученик в хода на своето правилно развитие трябва да осмисли с обикновения си здрав разум изложеното в първите четири глави на тази книга.
към текста >>
Въпреки че има много случаи, при които подобни измами в сетивно- физическия свят се коригират доста по-трудно от посочения случай, ясно е, че в този свят човек намира все пак достатъчно средства, за да ги отстранява, след като апелира към доводите на здравия
разум
.
Въпреки че има много случаи, при които подобни измами в сетивно- физическия свят се коригират доста по-трудно от посочения случай, ясно е, че в този свят човек намира все пак достатъчно средства, за да ги отстранява, след като апелира към доводите на здравия разум.
Но в свръхсетивните области нещата стоят по друг начин. В сетивния свят човешките заблуждения не променят фактите; ето защо всяко безпристрастно наблюдение може да разграничи заблуждението от обективния факт. В свръхсетивния свят това не е така. Ако наблюдаваме даден свръхсетивен процес и пристъпим към него с едно неправилно съждение, ние внасяме това съждение в свръхсетивния процес и то така се вплита в него, че е трудно да ги разграничим. В този случай грешката не е в човека; грешката е превърната в съставна част на самия външен факт.
към текста >>
От една страна той с готовност ще се вслуша в едни или други сведения за висшите светове и ще се стреми да ги обяснява със своя
разум
.
Следователно, в своята Интуиция ученикът притежава нещо, което му показва как е изградена цялата действителност на духовно-душевния свят. И ако приложи познатите критерии от духовно-душевната действителност върху всичко, което застава пред неговото наблюдение, той ще може да различава илюзията от действителността. И може да е сигурен, че прилагайки този закон, ще бъде предпазен от измама в свръхсетивния свят, също както в сетивно-физическия свят не може да смеси едно въображаемо парче нагорещено желязо с истинско горещо желязо, което действително изгаря. Естествено, човек ще се отнася по този начин само към онези познания, на които гледа като на свои собствени изживявания в свръхсетивния свят, но не и към онези, които получава като сведения от други хора и в които вниква със своя физически мозък и със здравия си усет за истината. Ученикът ще се постарае да тегли точна разграничителна линия между това, което научава по единия и по другия начин.
От една страна той с готовност ще се вслуша в едни или други сведения за висшите светове и ще се стреми да ги обяснява със своя разум.
Но когато става дума за яйчна опитност, за лично наблюдение, той вече ще е проверил дали то притежава онези признаци, с които той е запознат при срещите си с непогрешимата Интуиция.
към текста >>
46.
НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
GA_13 Въведение в Тайната наука
Това, което днешният човек извлича като познание чрез своя
разум
, на времето го получаваше в съответствуващата на онази епоха форма: направо и непосредствено чрез едно вътрешно, в известен смисъл свръхсетивно знание.
От 15-ти век Петата епоха се проявява съвсем ясно на историческата сцена. Предишната гръко-римска епоха води началото си приблизително от 8-ми век пр. Хр. В края на нейната първа третина стана Христовото събитие. В прехода от египетско-халдейската към гръко-римската епоха всички човешки способности се променяха. По време на египетско-халдейската епоха още не съществуваше това, което днес познаваме като логическо мислене, като разсъдъчно обхващане на света.
Това, което днешният човек извлича като познание чрез своя разум, на времето го получаваше в съответствуващата на онази епоха форма: направо и непосредствено чрез едно вътрешно, в известен смисъл свръхсетивно знание.
Човекът възприемаше нещата; и докато възприемаше, в душата му възникваше понятието, образът, от който тя се нуждаеше. Но когато познавателната способност е от такова естество, възникват образи не само от сетивно-физическия свят, но от дълбините на душата се надига известно познание, свързано с несетивни факти и Същества. И това беше остатъкът от древното, сумрачно свръхсетивно съзнание, каквото в миналото притежаваше цялото човечество. През гръко-римската епоха подобни способности все повече и повече липсваха на тогавашните хора. Вместо тези способности, у човека се засили разсъдъчното мислене.
към текста >>
Хората все повече се отдалечаваха от непосредственото и съноподобно възприемане на духовно-душевния свят, и бяха все повече принуждавани да си изграждат представа за този свят чрез своите
разум
и чувства.
Човекът възприемаше нещата; и докато възприемаше, в душата му възникваше понятието, образът, от който тя се нуждаеше. Но когато познавателната способност е от такова естество, възникват образи не само от сетивно-физическия свят, но от дълбините на душата се надига известно познание, свързано с несетивни факти и Същества. И това беше остатъкът от древното, сумрачно свръхсетивно съзнание, каквото в миналото притежаваше цялото човечество. През гръко-римската епоха подобни способности все повече и повече липсваха на тогавашните хора. Вместо тези способности, у човека се засили разсъдъчното мислене.
Хората все повече се отдалечаваха от непосредственото и съноподобно възприемане на духовно-душевния свят, и бяха все повече принуждавани да си изграждат представа за този свят чрез своите разум и чувства.
Това състояние продължи през цялата Четвърта следатлантска епоха. Не посредствената връзка с духовния свят съхраниха само онези, които запазиха като особен вид наследство именно древното ясновидство. Те обаче се оказаха последните издънки от старата епоха. Начинът на тяхното познание вече не подхождаше на новото време.
към текста >>
По време на Четвъртата следатлантска епоха, когато хората бяха длъжни да укрепват своите
разум
и чувства, подобно познание не можеше да проникне дълбоко в живота на човечеството.
Така при тези нови Посветени възникна едно познание, което обхващаше всичко, което беше предмет на древното Посвещение; обаче в центъра на това познание светеше висшето знание за тайната на Христовото събитие.
По време на Четвъртата следатлантска епоха, когато хората бяха длъжни да укрепват своите разум и чувства, подобно познание не можеше да проникне дълбоко в живота на човечеството.
Ето защо тогава то съществуваше като „скрито знание". После настъпи новата или Пета следатлантска епоха. Нейната главна особеност се свежда до бурното развитие на разсъдъчната способност, до нейния могъщ разцвет в съвременната епоха, който ще продължи и занапред. Тази епоха се разви постепенно, започвайки от 12-ти, 13-ти век, за да прогресира все по-бързо от 16-ти век до днес. Влиянията в Петата следатлантска епоха стимулираха главно разсъдъчната способност, докато митологиите, преданията и знанието основаващо се на вяра, престанаха да имат власт над човека.
към текста >>
47.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Отричаме ли
разум
или опит,
Отричаме ли разум или опит,
към текста >>
че суеверие се смесва с логика и
разум
.
че суеверие се смесва с логика и разум.
към текста >>
48.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и
разум
трябва да са разделени.
и разум трябва да са разделени.
към текста >>
49.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
която ни в сетивно знание, ни в
разум
която ни в сетивно знание, ни в разум
към текста >>
50.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
какво отнема моя
разум
какво отнема моя разум
към текста >>
51.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
разбирано чрез
разум
.
разбирано чрез разум.
към текста >>
52.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Така говори, че сърце и
разум
Така говори, че сърце и разум
към текста >>
53.
Единадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
която с
разум
хората дарява.
която с разум хората дарява.
към текста >>
54.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
към здрава мисъл и човешки
разум
.
към здрава мисъл и човешки разум.
към текста >>
А който вярно следва своя
разум
,
А който вярно следва своя разум,
към текста >>
чрез
разум
и чрез сетива добити,
чрез разум и чрез сетива добити,
към текста >>
което здравият човешки
разум
което здравият човешки разум
към текста >>
Те искат с
разум
и наука смело
Те искат с разум и наука смело
към текста >>
с всеобщия човешки
разум
, който
с всеобщия човешки разум, който
към текста >>
от
разум
и сетивност, да представи
от разум и сетивност, да представи
към текста >>
55.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
които според
разум
и наука
които според разум и наука
към текста >>
56.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
от вярата ми в
разум
и наука,
от вярата ми в разум и наука,
към текста >>
57.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
духовен плод житейският здрав
разум
,
духовен плод житейският здрав разум,
към текста >>
додето
разум
, ум и верен усет
додето разум, ум и верен усет
към текста >>
Но който в истина и с
разум
вижда
Но който в истина и с разум вижда
към текста >>
показва, че недостигът на
разум
показва, че недостигът на разум
към текста >>
58.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
сформирани от
разум
, който
сформирани от разум, който
към текста >>
59.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
каквото търсейки, но не чрез
разум
,
каквото търсейки, но не чрез разум,
към текста >>
60.
Дванадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
да изостави земния си
разум
.
да изостави земния си разум.
към текста >>
61.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Защото в един такъв момент, когато осъзнаваш, че в предишни години си извършил неща, които едва сега започваш да разбираш защото тогава твоят
разум
не е бил достатъчно зрял, за да проумее стореното или изреченото в момент на такова откритие се проявява усещането: Човек е закрилян от една добра сила, която напира от дълбините на неговото собствено същество.
Така преди, да речем, 7 или 8, а може и 20 години сме извършили неща, за които много точно може да се каже, че едва сега, след толкова време разумът ни е в състояние да проумее. Повечето хора така и не стигат до тези открития, защото просто не ги търсят в душата си. Но изключително полезно е човек да се вглежда по-често в нея.
Защото в един такъв момент, когато осъзнаваш, че в предишни години си извършил неща, които едва сега започваш да разбираш защото тогава твоят разум не е бил достатъчно зрял, за да проумее стореното или изреченото в момент на такова откритие се проявява усещането: Човек е закрилян от една добра сила, която напира от дълбините на неговото собствено същество.
към текста >>
Всичко, което човек може да постигне като идеали или художествено творчество, а и всичко, което той може да произведе като естествени лечебни сили в собственото си тяло, уравновесявайки пораженията от живота, идва не от обикновения
разум
, а от онези дълбоки сили, работили в първите години след раждането върху ориентирането ни в пространството, върху формирането на ларинкса и мозъка.
Всичко, което човек може да постигне като идеали или художествено творчество, а и всичко, което той може да произведе като естествени лечебни сили в собственото си тяло, уравновесявайки пораженията от живота, идва не от обикновения разум, а от онези дълбоки сили, работили в първите години след раждането върху ориентирането ни в пространството, върху формирането на ларинкса и мозъка.
Същите сили продължават да действуват в човека и по-късно. Често пъти, когато говорим за болести и страдания, трябва да знаем, че външните сили не могат да ни помогнат, а тъкмо собственият организъм трябва да развие вложените в него лечебни сили, защото вътре в нас работят импулси, изпълнени с мъдрост. От тези източници по-късно идват и най-добрите сили, чрез които се постига познание за духовният свят или истинското ясновидство.
към текста >>
62.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
По това време най-изтъкнатите личности, устремени към висшето познание, си казваха: „Това, което нашият
разум
, нашият интелект, нашето духовно знание могат да открият, се ограничава в рамките на заобикалящия ни физически свят.
Това се наложи още в момента, когато човечеството изживя една криза по отношение на висшето познание. А това е периодът на тринадесетия век. Около 1250 г. хората се чувствуваха до най-голяма степен откъснати от духовния свят. Пред ясновиждащият поглед, отправен към тази епоха, се разкрива следното.
По това време най-изтъкнатите личности, устремени към висшето познание, си казваха: „Това, което нашият разум, нашият интелект, нашето духовно знание могат да открият, се ограничава в рамките на заобикалящия ни физически свят.
С нашите човешки методи на изследване и познание ние не можем да достигнем до духовния свят; за този свят ние знаем само това, което научаваме от съобщенията на древността." През споменатия тринадесети век съществуваше едно помрачение на непосредственото духовно виждане във висшите сватове. Фактът, че това е казано в епохата, когато процъфтяваше схоласти ката има своето сериозно основание.
към текста >>
63.
ПЪРВА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Макар и нито един отговор да не е всеобхватен и окончателен, отговорите, до които душата стига по време на своя вътрешен път, са все пак такава, че надхвърлят всичко, на което са способни външните сетива и свързаният с тях
разум
.
Макар и нито един отговор да не е всеобхватен и окончателен, отговорите, до които душата стига по време на своя вътрешен път, са все пак такава, че надхвърлят всичко, на което са способни външните сетива и свързаният с тях разум.
Човекът се нуждае от истинските отговори. Той забелязва това, когато започне действително да размишлява върху себе си.
към текста >>
64.
ВТОРА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Ако това би трябвало да стане по друг начин, душата следва да се научи и да възприема външния свят с помощта на средства, които са различни от сетивата и от свързания с тях
разум
.
Ако това би трябвало да стане по друг начин, душата следва да се научи и да възприема външния свят с помощта на средства, които са различни от сетивата и от свързания с тях разум.
Последните са от такова естество, че принадлежат към тялото и се разпадат заедно с него.
към текста >>
За целите на живота той си осигурява сетива и
разум
, чрез които за теб е невъзможно да видиш как изглеждат нещата с твоите душевни опитности след смъртта.
Техните изводи се покриват с резултата от първата медитация. А той се свежда до признанието на душата: Ти си свързана с твоето тяло. То е подложено на природните закони, които се отнасят към теб, както всички други природни закони. Чрез тях ти си част от външния свят, а той участвува в теб по начина, който най-ясно ти се разкрива, когато размишляваш върху това, което той прави с твоето тяло след смъртта.
За целите на живота той си осигурява сетива и разум, чрез които за теб е невъзможно да видиш как изглеждат нещата с твоите душевни опитности след смъртта.
към текста >>
Той непосредствено съзнава, че е минал през една опитност, която не може да има чрез нито едно от телесните сетива, нито пък чрез своя обикновен
разум
.
След поредица от подобни представи вътрешното изживяване навлиза в коловоза на обикновения душевен живот. Човек остава със спомена за току-що изживяното. Ако този спомен е устойчив и жив, човек може да изгради определено съждение върху изживяното.
Той непосредствено съзнава, че е минал през една опитност, която не може да има чрез нито едно от телесните сетива, нито пък чрез своя обикновен разум.
Защото ясно разбира, че подобно описание, което споделя със себе си или с други, е само средство за изразяване на изживяването. Наистина, словесният израз е добро средство за общуване, но той няма нищо общо с нещата, за които говорим.
към текста >>
65.
ШЕСТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Моят нов поглед върху съдбата ми дава нещо, което обикновеният
разум
никога не може да ми даде.
Той лесно може да установи, че едни или други неща не биха му се случили, ако в предишен период от време не би постъпил по определен начин. Това, което се случва на човека днес, често пъти произлиза от това, което е вършил вчера. С цел да усъвършенствува душевния си живот, той може да се обръща назад към своите досегашни изживявания и да търси всичко, което показва как по-късните удари на съдбата са подготвени от самия него. С подобна ретроспекция върху живота той може да се опита да достигне онзи моменти от действието, когато съзнанието се пробужда и човек може да запаметява своите изживявания. Ако с тази ретроспекция бъде свързано и душевното настроение което изключва обикновените егоистични симпатии и антипатии, с които човек е свикнал на приема съдбата, тогава, връщайки се назад в спомените до посочения момент от действието, той застава пред себе си и казва: Едва сега аз имам възможност да се почувствувам в себе си и да работя съзнателно върху моя душевен живот; наистина този мой "Аз" е съществувал и по-рано,но без неговото съзнателно участие, докато сега единствено той ме прави знаещ.
Моят нов поглед върху съдбата ми дава нещо, което обикновеният разум никога не може да ми даде.
Човек се научава да разбира знаците на съдбата, да ги изчаква спокойно и безпристрастно, но в тях той разпознава и себе си. И когато гледа на себе си по този начин, тогава изискванията на собствената му съдба, подсказани още с раждането, се проявяват като нещо свързано с неговия собствен Аз. А после човек стига до там, че си казва: Както съм работил върху себе си след пробуждането на моето съзнание, така съм работил и преди този момент. Подобно вътрешно извисяване до един по-висш Аз, намиращ се в обикновения Аз, ме кара не само да твърдя, че с мислите си стигам до теоретичното откритие на висшия Аз, но и до непосредственото усещане на живата същност на този "Аз". до неговото живо и мощно присъствие.
към текста >>
66.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
В живота на мислите мировият
Разум
свети без особени устройства.
В живота на мислите мировият Разум свети без особени устройства.
Сократ чувстваше: В мислещата душа живее силата, която се търсеше при "оракулните места". Той чувстваше "демона", духовната сила, която води човека, чувстваше я в себе си. Мисълта доведе душата дотам да осъзнае самата себе си. Със своята представа за говорещия в него демон, който, ръководейки го постоянно, казваше, какво трябваше той да върши. Сократ искаше да изрази: Душата, която е намерила себе си в живота на мислите, трябва да се чувства, като че в себе си тя общува с мировия Разум.
към текста >>
Сократ искаше да изрази: Душата, която е намерила себе си в живота на мислите, трябва да се чувства, като че в себе си тя общува с мировия
Разум
.
В живота на мислите мировият Разум свети без особени устройства. Сократ чувстваше: В мислещата душа живее силата, която се търсеше при "оракулните места". Той чувстваше "демона", духовната сила, която води човека, чувстваше я в себе си. Мисълта доведе душата дотам да осъзнае самата себе си. Със своята представа за говорещия в него демон, който, ръководейки го постоянно, казваше, какво трябваше той да върши.
Сократ искаше да изрази: Душата, която е намерила себе си в живота на мислите, трябва да се чувства, като че в себе си тя общува с мировия Разум.
Това е изразът на ценене стойността на онова, което душата има в изживяването на мисълта.
към текста >>
Едно учение на добродетелите, което, както това на Епикур, се стреми да живее в хармония с мировия
разум
, от само себе си разбира, че ще може да цени един такъв идеал на живота, който води до отбягването на страданието, на неудоволствието.
Епикур можа да отговори на този въпрос само по такъв начин, който взема под внимание душевния живот между раждането и смъртта, защото при пълна откровеност от атомистичния светоглед не може да се получи нищо друго. За един такъв възглед особена загадка на живота трябва да представлява болката, страданието. Защото страданието е един от онези факти, които убиват в душата съзнанието на миналите времена движението на звездите, падането на дъжда могат да бъдат разглеждани така, както се разглежда движението на собствената ръка, т.е. да се чувствува и в двете една единна духовно-душевна същност. Но че съществуват в човека процеси, които могат да причинят страдание, а вън от него няма такива, това заставя обаче душата да признае своята особена същност.
Едно учение на добродетелите, което, както това на Епикур, се стреми да живее в хармония с мировия разум, от само себе си разбира, че ще може да цени един такъв идеал на живота, който води до отбягването на страданието, на неудоволствието.
Така всичко, което отстранява неприятното, става най-висше епикурейско благо на живота.
към текста >>
Така той смята, че се издига до едно мирово същество, което не влиза в живота на мислите; ето защо за него мировият
Разум
, до който се издигат Платон и Аристотел, не е последното, до което душата стига, а едно творение на по-висшето, което се намира вън от всяко мислене.
Върху този душевен живот схващането на мислите по-скоро хвърля едно було, отколкото да го разкрива. Душата трябва да победи същността на мисълта, да я изкорени в себе си и след това изкореняване може да навлезе в едно изживяване, което я свързва с Първичното същество на света. Мисълта довежда душата до себе си; тя трябва да схване сега в себе си нещо, което отново я отвежда от областта, в която я е довела мисълта. Плотин се стреми към едно озарение, което се явява в душата, след като тя е напуснала областта, в която я е довела мисълта.
Така той смята, че се издига до едно мирово същество, което не влиза в живота на мислите; ето защо за него мировият Разум, до който се издигат Платон и Аристотел, не е последното, до което душата стига, а едно творение на по-висшето, което се намира вън от всяко мислене.
От тази същност, която се намира над мисълта, която не може да се сравни с нищо, върху което са възможни мисли, извират всички процеси на света.
към текста >>
67.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
В света действат само материята и нейните сили, и за този лишен от дух образ на природата Холбах намира думите: "О, природо, владетелко на всички същества, и вие, нейни дъщери, добродетел,
разум
и истина, бъдете винаги наши единствени божества".
Тези впечатления на околния свят са произвели изцяло това, което счита, че е един "Аз". Този светоглед не стига до никаква възможност да схване "Аза", себесъзнателната "душа" някъде и той стига до един образ на света, в който този Аз не може да се яви. Това е светогледът, който се стреми да свърши със себесъзнателната душа чрез това, че докопва нейното несъществуване. По същите пътища вървят Сарл Боне /1720-1793 г./, Клод Адриен Хелвениус /1715-1771 г./, Жюлиен ла Метри /1709 -1751 г./ и издадената в 1770 година "Системи на природата" /Systeme de la nature/ на Холбах. В тази система от образа на света е премахнато всичко духовно.
В света действат само материята и нейните сили, и за този лишен от дух образ на природата Холбах намира думите: "О, природо, владетелко на всички същества, и вие, нейни дъщери, добродетел, разум и истина, бъдете винаги наши единствени божества".
към текста >>
68.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Когато се запозна с Кантовата "Критика на практическия
разум
", той писа: "Аз живея в един нов свят... Неща, за които вярвах, че те никога не могат да ми бъдат доказани, например понятието за абсолютната свобода и дълг, ми са доказани и поради това аз се чувствам много радостен.
Към две духовни компетентности поглеждаше в края на 18-тото столетие онзи, който водеше борба за яснота върху великите въпроси на възгледа за света и за живота, към Кант и Гьоте. Един мислител, който най-силно се бореше за такава яснота, е Йохан Готлиб Фихте.
Когато се запозна с Кантовата "Критика на практическия разум", той писа: "Аз живея в един нов свят... Неща, за които вярвах, че те никога не могат да ми бъдат доказани, например понятието за абсолютната свобода и дълг, ми са доказани и поради това аз се чувствам много радостен.
Неразбираемо е, какво уважение за човечеството, каква сила ни дава философията, каква благодат е тя за една епоха, в която моралът е разрушен в неговите основи и понятието за дълг е зачеркнато във всички речници". И когото въз основа на възгледа на Кант изгради своя собствен възглед в своята книга "Основа на общото наукоучение", той изпрати тази книга на Гьоте с думите: "Аз ви считам и винаги съм ви считал като представител на чистата духовност на чувството на постигнатата днес степен на хуманността. Към вас се обръща с право философията. Вашето чувство и пробния камък за нея". В едно подобно отношение към двамата мислители стоеше Шилер.
към текста >>
Върху Кант той пише в 1794 година: "Аз не се плаша да мисля, че законът на изменението, пред който никое човешко и никое божествено творение не намира милост, ще разруши също и формата на Кантовата философия както и всяка друга форма; обаче основите на тази философия няма защо да се страхуват от тази съдба, защото откакто съществува човешкият род и докато съществува един
разум
, хората мълком са ги признали и са действали напълно според тях".
Неразбираемо е, какво уважение за човечеството, каква сила ни дава философията, каква благодат е тя за една епоха, в която моралът е разрушен в неговите основи и понятието за дълг е зачеркнато във всички речници". И когото въз основа на възгледа на Кант изгради своя собствен възглед в своята книга "Основа на общото наукоучение", той изпрати тази книга на Гьоте с думите: "Аз ви считам и винаги съм ви считал като представител на чистата духовност на чувството на постигнатата днес степен на хуманността. Към вас се обръща с право философията. Вашето чувство и пробния камък за нея". В едно подобно отношение към двамата мислители стоеше Шилер.
Върху Кант той пише в 1794 година: "Аз не се плаша да мисля, че законът на изменението, пред който никое човешко и никое божествено творение не намира милост, ще разруши също и формата на Кантовата философия както и всяка друга форма; обаче основите на тази философия няма защо да се страхуват от тази съдба, защото откакто съществува човешкият род и докато съществува един разум, хората мълком са ги признали и са действали напълно според тях".
Шилер описва възгледа на Гьоте в едно писмо до него от 23 август 1794 година: "Отдавна вече, макар и от известно разстояние, аз следих хода на вашия Дух и пътя, който вие предначертахте, събуждаше в мене постоянно ново удивление. Вие търсите необходимото в природата, но го търсите по най-трудния път, пред който всеки по-слаб дух би отстъпил. Вие обгръщате цялата природа, за да получите светлината върху отделните неща; в цялостта на нейните видове явления вие търсите обяснителната причина за индивида... Ако бихте се родили като грък, даже само като италианец, и ако още от люлката би ви заобиколила една подбрана природа и едно идеализиращо изкуство, Вашият път би бил безкрайно съкратен, а може би щеше да бъде излишен. Още при първото гледане на нещата вие бихте възприели тогава формата на необходимото и с вашите първи опитности у вас би се развил великият стил. Но понеже сте роден като германец, тъй като вашият гръцки дух е бил захвърлен в това северно творение, не ви оставаше никакъв избор, освен или да замените вашето въображение с това, което действителността поставя пред вас с помощта на вашата мислителна сила, и по този начин да родите един вид от вътре и по рационален път една Гърция".
към текста >>
За да онагледим действието на първия върху неговата епоха, ще приведем още изказванията на двама мислители върху него, които се намираха на висотата на образованието на тяхното време Жан Пол писа в 1788 година на своя приятел: "Купете си, за Бога, две книги, Кантовото Основание на една метафизика на нравите и Кантовата /Критика на практическия
разум
.
За да онагледим действието на първия върху неговата епоха, ще приведем още изказванията на двама мислители върху него, които се намираха на висотата на образованието на тяхното време Жан Пол писа в 1788 година на своя приятел: "Купете си, за Бога, две книги, Кантовото Основание на една метафизика на нравите и Кантовата /Критика на практическия разум.
Кант не е една светлина на света, а една цяла лъчезарна слънчева система наведнъж". А Вилхелм фон Хумболдт казва: "Кант предприе и извърши най-великото дело, което може би философстващият разум трябва да дължи на един единствен човек... Три неща остават, когато искаме да определим славата, която Кант донесе на своята нация, ползата, която тъй предаде на спекулативното мислене, три неща остават сигурно очевидни: Някои неща, които той превърна в развалини, не ще се въздигнат никога отново, някои неща, които той основа, никога не ще умрат, и, което е най-важното, той постави основата на една реформа, каквато цялата история на човешкото мислене не показва".
към текста >>
А Вилхелм фон Хумболдт казва: "Кант предприе и извърши най-великото дело, което може би философстващият
разум
трябва да дължи на един единствен човек... Три неща остават, когато искаме да определим славата, която Кант донесе на своята нация, ползата, която тъй предаде на спекулативното мислене, три неща остават сигурно очевидни: Някои неща, които той превърна в развалини, не ще се въздигнат никога отново, някои неща, които той основа, никога не ще умрат, и, което е най-важното, той постави основата на една реформа, каквато цялата история на човешкото мислене не показва".
За да онагледим действието на първия върху неговата епоха, ще приведем още изказванията на двама мислители върху него, които се намираха на висотата на образованието на тяхното време Жан Пол писа в 1788 година на своя приятел: "Купете си, за Бога, две книги, Кантовото Основание на една метафизика на нравите и Кантовата /Критика на практическия разум. Кант не е една светлина на света, а една цяла лъчезарна слънчева система наведнъж".
А Вилхелм фон Хумболдт казва: "Кант предприе и извърши най-великото дело, което може би философстващият разум трябва да дължи на един единствен човек... Три неща остават, когато искаме да определим славата, която Кант донесе на своята нация, ползата, която тъй предаде на спекулативното мислене, три неща остават сигурно очевидни: Някои неща, които той превърна в развалини, не ще се въздигнат никога отново, някои неща, които той основа, никога не ще умрат, и, което е най-важното, той постави основата на една реформа, каквато цялата история на човешкото мислене не показва".
към текста >>
Така Якоби беше изправен пред едно важно решение: Той или трябваше да се довери на своя
разум
и да остави да отпаднат ученията на вярата; или пък, за да запази тези последните, трябваше да отрече на самия
разум
възможността да може да стигне до най-висшите разбирания.
Обаче само малцина можеха да се отдадат така безпристрастно на Спинозовия начин на мислене както Гьоте. При голяма част този начин на мислене трябваше да произведе едно раздвоение в схващането на света. Един представител за тези последните е Гьотевият приятел Фр. Х. Якоби. Той вярваше, че трябва да допусне, че разумът предоставен на самия себе си не води до ученията на вярата, а до възгледа, до който беше стигнал Спиноза, а именно, че светът се владее от вечни, необходими закони.
Така Якоби беше изправен пред едно важно решение: Той или трябваше да се довери на своя разум и да остави да отпаднат ученията на вярата; или пък, за да запази тези последните, трябваше да отрече на самия разум възможността да може да стигне до най-висшите разбирания.
Той избра тази последната алтернатива. Якоби твърдеше, че човекът има в своята най-вътрешна душа една непосредствена сигурност, една сигурна вяра, с помощта на която чувства истината на представата за един личен Бог, за свободата на волята и за безсмъртието, така щото това убеждение е съвършено независимо от познанията на разума опиращ се на логическите изводи, които никак не се отнасят за тези неща, а само за външни природни процеси. По този начин Якоби отхвърли знанието на разума, за да добие място за една вяра задоволяваща нуждите на сърцето. Гьоте, който беше малко поучен от това детрониране на знанието, пише на своя приятел: "Бог те наказа с метафизиката и ти заби един кол в плътта, а мене благослови с физиката. Аз се придържам към богопочитанието на атеиста /Спиноза/ и оставям на вас всичко, което наричате или можете да наречете религия.
към текста >>
Какво становище зае той по отношение на него и какво решение взе, това ясно се вижда от изложението в предговора към второто издание на "Критика на чистия
разум
": "Ако приемем сега, че моралът предполага по необходимост свободата /в строгия смисъл/ като свойство на нашата воля, като изпълнява практически принципи намиращи се в нашия
разум
, които биха били направо невъзможни без предполагането на свободата, но че спекулативният
разум
би доказал, какво това не може и да се помисли, тогава гореспоменатото предположение, а именно моралното, трябва по необходимост да отстъпи пред онова, чиято противоположност съдържа едно явно противоречие, следователно свободата е заедно нея моралността трябва да отстъпи място на природния механизъм.
Пред този избор стоеше и Кант.
Какво становище зае той по отношение на него и какво решение взе, това ясно се вижда от изложението в предговора към второто издание на "Критика на чистия разум": "Ако приемем сега, че моралът предполага по необходимост свободата /в строгия смисъл/ като свойство на нашата воля, като изпълнява практически принципи намиращи се в нашия разум, които биха били направо невъзможни без предполагането на свободата, но че спекулативният разум би доказал, какво това не може и да се помисли, тогава гореспоменатото предположение, а именно моралното, трябва по необходимост да отстъпи пред онова, чиято противоположност съдържа едно явно противоречие, следователно свободата е заедно нея моралността трябва да отстъпи място на природния механизъм.
Но тъй като за морала аз не се нуждая по-нататък от нищо друго, освен свободата да не противоречи на себе си и да мога да си я представя без да имам нужда да я разбера по-нататък, следователно да не поставя никаква пречка в пътя на природния механизъм на същото действие /взето в друго отношение/, в такъв случай учението на етиката утвърждава своето място. Това обаче не би се случило, ако предварително критиката не би ни поучила за нашето неизбежно незнание по отношение на вещта в себе си, и всичко, което ние можем да познаем теоретично, тя би го ограничила само върху явленията. Именно това обяснение за положителната полза от критическите принципи на чистия разум може да се докаже по отношение на понятието за Бога и за простата природа на нашата душа, но за да съкратя моето изложение, аз го изоставям. Следователно аз не мога да приема Бога, свободата и безсмъртието за ползуване по необходимия начин на практическия разум, ако същевременно не лиши спекулативния разум от неговите претенции за чрезмерно прозрение... Следователно аз трябваше да отменя знанието, за да добия място за вярата". От това изказване виждаме, че по отношение на знанието и вярата Кант стои на една подобна почва както Якоби.
към текста >>
Именно това обяснение за положителната полза от критическите принципи на чистия
разум
може да се докаже по отношение на понятието за Бога и за простата природа на нашата душа, но за да съкратя моето изложение, аз го изоставям.
Пред този избор стоеше и Кант. Какво становище зае той по отношение на него и какво решение взе, това ясно се вижда от изложението в предговора към второто издание на "Критика на чистия разум": "Ако приемем сега, че моралът предполага по необходимост свободата /в строгия смисъл/ като свойство на нашата воля, като изпълнява практически принципи намиращи се в нашия разум, които биха били направо невъзможни без предполагането на свободата, но че спекулативният разум би доказал, какво това не може и да се помисли, тогава гореспоменатото предположение, а именно моралното, трябва по необходимост да отстъпи пред онова, чиято противоположност съдържа едно явно противоречие, следователно свободата е заедно нея моралността трябва да отстъпи място на природния механизъм. Но тъй като за морала аз не се нуждая по-нататък от нищо друго, освен свободата да не противоречи на себе си и да мога да си я представя без да имам нужда да я разбера по-нататък, следователно да не поставя никаква пречка в пътя на природния механизъм на същото действие /взето в друго отношение/, в такъв случай учението на етиката утвърждава своето място. Това обаче не би се случило, ако предварително критиката не би ни поучила за нашето неизбежно незнание по отношение на вещта в себе си, и всичко, което ние можем да познаем теоретично, тя би го ограничила само върху явленията.
Именно това обяснение за положителната полза от критическите принципи на чистия разум може да се докаже по отношение на понятието за Бога и за простата природа на нашата душа, но за да съкратя моето изложение, аз го изоставям.
Следователно аз не мога да приема Бога, свободата и безсмъртието за ползуване по необходимия начин на практическия разум, ако същевременно не лиши спекулативния разум от неговите претенции за чрезмерно прозрение... Следователно аз трябваше да отменя знанието, за да добия място за вярата". От това изказване виждаме, че по отношение на знанието и вярата Кант стои на една подобна почва както Якоби.
към текста >>
Следователно аз не мога да приема Бога, свободата и безсмъртието за ползуване по необходимия начин на практическия
разум
, ако същевременно не лиши спекулативния
разум
от неговите претенции за чрезмерно прозрение... Следователно аз трябваше да отменя знанието, за да добия място за вярата".
Пред този избор стоеше и Кант. Какво становище зае той по отношение на него и какво решение взе, това ясно се вижда от изложението в предговора към второто издание на "Критика на чистия разум": "Ако приемем сега, че моралът предполага по необходимост свободата /в строгия смисъл/ като свойство на нашата воля, като изпълнява практически принципи намиращи се в нашия разум, които биха били направо невъзможни без предполагането на свободата, но че спекулативният разум би доказал, какво това не може и да се помисли, тогава гореспоменатото предположение, а именно моралното, трябва по необходимост да отстъпи пред онова, чиято противоположност съдържа едно явно противоречие, следователно свободата е заедно нея моралността трябва да отстъпи място на природния механизъм. Но тъй като за морала аз не се нуждая по-нататък от нищо друго, освен свободата да не противоречи на себе си и да мога да си я представя без да имам нужда да я разбера по-нататък, следователно да не поставя никаква пречка в пътя на природния механизъм на същото действие /взето в друго отношение/, в такъв случай учението на етиката утвърждава своето място. Това обаче не би се случило, ако предварително критиката не би ни поучила за нашето неизбежно незнание по отношение на вещта в себе си, и всичко, което ние можем да познаем теоретично, тя би го ограничила само върху явленията. Именно това обяснение за положителната полза от критическите принципи на чистия разум може да се докаже по отношение на понятието за Бога и за простата природа на нашата душа, но за да съкратя моето изложение, аз го изоставям.
Следователно аз не мога да приема Бога, свободата и безсмъртието за ползуване по необходимия начин на практическия разум, ако същевременно не лиши спекулативния разум от неговите претенции за чрезмерно прозрение... Следователно аз трябваше да отменя знанието, за да добия място за вярата".
От това изказване виждаме, че по отношение на знанието и вярата Кант стои на една подобна почва както Якоби.
към текста >>
Ако това отговаря на истината, тогава би било само една измама на човешкия
разум
, когато той мисли, че може да добие някакво осветление върху същността на света чрез самия себе си.
И безусловната сигурност на математическите истини беше за него така здраво установена, че в своята книга "Начални основи на естествената наука" той изказва твърдението: Същинската наука е само онази, в която е възможно прилагането на математиката. Ако Юм би бил прав, тогава не би искало да става дума за една сигурност на математическите и природонаучните познания. Защото тогава тези познания не биха били нищо друго освен навици на мислене, които човек е усвоил, защото е видял ходът на света да става в техния смисъл. Обаче не би съществувала и най-малката сигурност върху това, че тези навици на мислене имат нещо общо със закономерната връзка на нещата. От своите предпоставки Юм вади заключението: "Явленията се менят непрестанно в света, едно следва другото в непрекъсната редица; обаче законите и силите, които движат всемира, са напълно скрити за нас и не се показват в никое възприемано свойство на телата..." Следователно когато поставим светогледа на Спиноза в светлината на възгледа на Юм, ние трябва да кажем: Човекът е свикнал да си представя процесите на света в една необходима, закономерна връзка според протичането на тези процеси, което той възприема със своите сетива; обаче той не трябва да твърди, че тази връзка е нещо повече от един чист навик на мислене.
Ако това отговаря на истината, тогава би било само една измама на човешкия разум, когато той мисли, че може да добие някакво осветление върху същността на света чрез самия себе си.
И на Юм не би искало да се възрази, когато той казва за всеки светоглед, който е добит чрез разума: "Хвърлете го в огъня, защото той не е нищо друго освен измама и илюзия".
към текста >>
Нашият
разум
никога не би искал да твърди за един свят, който е разпрострян вън от нас и който ние оставяме да действа върху нас само чрез наблюдение, че в този свят има нещо сигурно.
Обаче съществува една сигурност, казва Кант. Математиката и естествената наука доказват това. Кант искаше да приеме от Юм възгледа, че светът не дава на човешкия ум неговите познания; но той не искаше да направи извода, че тези познания не съдържат сигурност и истина. Така Кант беше изправен пред разтърсващия го въпрос: Как е възможно човекът да има истински и сигурни познания и въпреки това да не може да знае нищо за действителността на света в себе си? И Кант намери един отговор, който спаси истинността и сигурността на човешкото познание чрез това, че пожертва човешкото вникване в основите на света.
Нашият разум никога не би искал да твърди за един свят, който е разпрострян вън от нас и който ние оставяме да действа върху нас само чрез наблюдение, че в този свят има нещо сигурно.
Следователно нашият свят може да бъде само един такъв, който ние самите изграждаме: Един свят, който се намира вътре в нашия дух. Това, което става вън от мене, когато един камък пада и прави дупка в земята, аз не зная. Законът на целия този процес се разиграва в мене. И той може да се разиграе в мене само така, както му предписват законите на моя собствен духовен организъм. Устройството на моя дух изисква, защото всяко следствие да има една причина и че две по две трябва да прави четири.
към текста >>
Това уважение е изразено с хубави думи в неговата "Критика на практическия
разум
": "Дългът!
Чрез съществуването на добродетелта ни се гарантира нейното следствие, щастието, а чрез щастието ни се гарантира съществуването на Бога. И понеже едно сетивно същество, каквото е човекът, не може да постигне съвършеното щастие в този несъвършен свят, неговото съществуване трябва да се простира отвъд сетивното съществуване, т.е. душата да бъде безсмъртна. Следователно това, върху което не можем да знаем нищо, Кант го създава като чрез магия от моралната вяра. Уважението пред чувството за дълг беше за него това, което му въздигаше един действителен свят, когато под влиянието на Юм светът на наблюдението се превърна в един чисто вътрешен свят.
Това уважение е изразено с хубави думи в неговата "Критика на практическия разум": "Дългът!
ти възвишено, велико име, който не обхващаш в тебе никаква прищявка, която води в себе си до подмилкване, а изискваш подчинение", ти, който "поставяш един закон... пред който трябва да онемеят всички наклонности, даже когато те действат тайно против него..."
към текста >>
Това е "религия вътре в границите на чистия
разум
"; така нарича Кант своята книга върху религиозния светоглед.
Не искай нищо, което те задоволява в твоя егоизъм, а действай така че принципите на твоето действане да могат да станат такива на всички хора. В отдаването на закона на морала човекът постига своето съвършенство. Вярата, че този морален закон плува във висините над всички други мирови процеси и се осъществява в света чрез едно божествено същество, това е, според мнението на Кант, истинската религия. Тя извира от морала. Човек не трябва да бъде добър, защото вярва в един бог, който иска доброто; той трябва да бъде добър единствено от чувството за дълг; обаче той трябва да вярва в Бога, защото дълг без Бог и безсмислен.
Това е "религия вътре в границите на чистия разум"; така нарича Кант своята книга върху религиозния светоглед.
към текста >>
Следователно той би трябвало да бъде не само един познаващ, но и един творящ дух; неговият
разум
би трябвало, както божественият, да твори нещата.
В своята "Критика на разсъдъчната способност" той твърди: "Напълно сигурно е именно, че ние не можем да познаем достатъчно органическите същества и тяхната вътрешна възможност според чисто механически те принципи на природата, а още по-малко можем да си ги обясним; и това е толкова сигурно, че можем смело да кажем: - За човека е безсмислено даже да замисли едно такова намерение или да се надява, че ще се роди някога още един Нютон, който ще обясни даже създаването на един стрък трева според законите на природата, която не е вложила никакво намерение; ние направо трябва да отречем това разбиране за човека". С Кантовия възглед, че човешкият дух сам първо е вложил законите, които той намира в природата, не може да се съедини и едно друго мнение върху едно целесъобразно изградено същество. Защото целта сочи към онзи, който я е вложил в съществата, към интелигентната Първопричина на света. Ако човешкият дух би могъл да обясни едно целесъобразно същество също така, както едно такова чисто природно необходимо, тогава той би трябвало да влага в нещата и целесъобразните закони от себе си. Следователно той би трябвало да дава на нещата не само закони, които са валидни за тях, доколкото те са явления на неговия вътрешен свят; той би трябвало да може да им предписва и тяхното собствено, напълно независимо от него определение.
Следователно той би трябвало да бъде не само един познаващ, но и един творящ дух; неговият разум би трябвало, както божественият, да твори нещата.
към текста >>
Даже то остава валидно и мнението, че човешкият
разум
има право да си служи за обяснението на живите същества не само с вечните, железни природни закони, но и с понятията за целесъобразност, което сочи към един преследван ред в мировата същност.
Който си представя структурите на Кантовото схващане на света, както то бе скицирано тук, той ще разбере силното въздействие на това схващане върху неговите съвременници, а също и върху следващите поколения. Защото то не докосва никоя от представите, които се бяха отпечатали в човешката душа в течение на развитието на западната култура. То оставя на религиозния дух: Бога, свободата и безсмъртието. То задоволява потребността от познание, като му разграничава една област, вътре в която признава безусловно определени истини.
Даже то остава валидно и мнението, че човешкият разум има право да си служи за обяснението на живите същества не само с вечните, железни природни закони, но и с понятията за целесъобразност, което сочи към един преследван ред в мировата същност.
към текста >>
Приблизително към същото време, когато Кант издаде своята книга "Критика на чистия
разум
", Гьоте положи своето вероизповедание в химна в проза "Природата", в който поставяше човека изцяло в природата и направи от нея, царуващата независимо от него, нейна собствена и същевременно негова законодателна.
Една противоположност на Кантовото схващане на света съставляваше във всички важни неща Гьотевото.
Приблизително към същото време, когато Кант издаде своята книга "Критика на чистия разум", Гьоте положи своето вероизповедание в химна в проза "Природата", в който поставяше човека изцяло в природата и направи от нея, царуващата независимо от него, нейна собствена и същевременно негова законодателна.
Кант приемаше цялата природа в човешкия дух, Гьоте считаше всичко човешко като един член на природата; той включи човешкия дух в природния миров ред. "Природа! ние сме заобиколени и обгърнати от нея не можейки да излезем вън от нея и не можейки да стигнем по-дълбоко в нея. Без да бъде молена и без предупреждение тя ни взема в кръговрата на своя танц и продължава да ни движи по-нататък, докато се изморим и паднем от нейните обятия... Всички човеци са в нея и те в тях всички... Даже и най-неприродното е природа, даже и най-недодяланото еснафство има нещо от нейния гений... Ние се подчиняваме на нейните закони, даже когато им се противим; ние действаме с нея, даже когато искаме да действаме против нея... Тя е всичко. Тя сама се възнаграждава и сама се наказва, радва и се измъчва сама... Тя ме е поставила вътре, тя също ще ме изведе. Аз и се доверявам.
към текста >>
Само съобразно с това разбиране за нас става понятно, когато Гьоте разказва в своята студия "Въздействие на по-новата философия": "Кантовата Критика на чистия
разум
... лежеше вън от моя кръг.
Това е противоположният полюс на Кантовия светоглед. При Кант природата е изцяло в човешкия дух; при Гьоте човешкият дух е изцяло в природата, защото самата природа е дух.
Само съобразно с това разбиране за нас става понятно, когато Гьоте разказва в своята студия "Въздействие на по-новата философия": "Кантовата Критика на чистия разум... лежеше вън от моя кръг.
Аз присъствах въпреки това на някой разговор върху тази книга и с известно внимание можах да забележа, че стария главен въпрос се възобновява, а именно, колко много допринася за нашето духовно съществуване нашето себе и колко много външният свят? Аз никога не съм разделял двете и когато философствах по мой начин върху нещата, аз вършех това с несъзнателна наивност и действително вярвах, че виждам пред очите си моите мнения". В това схващане на становището на Гьоте спрямо Кант не трябва също да ни заблуди, че първият е изказал някои благоприятни съждения върху кьонигсберския философ. Защото на него самия тази противоположност би му станала напълно ясна само тогава, когато той би се задълбочил в едно по-точно изследване на Кант. Но той не е сторил това.
към текста >>
Този последният нарече една рискована "авантюра на разума", ако този
разум
би искал да предприеме да обясни живите същества според тяхното раждане.
Извиква: "дайте ми материя; от нея аз ще ви изградя един свят", защото съзира закономерната връзка на този свят, така и Гьоте казва тук: - С помощта на първичното растение /прарастението/ можем да измислим способни да съществуват растения до безкрайност, защото сме разбрали закона на раждането и развитието на същите. Това, което Кант искаше да счита валидно само за неорганичната природа, че можем да разберем нейните явления според необходими закони, това Гьоте разпростря за своето откритие на прарастението, той прибавя: "Същият закон може да бъде приложен върху всичко останало живо". И Гьоте действително го приложи. Неговите усърдни проучвания върху животинския свят го доведоха в 1795 година дотам, "да може без колебание да твърди, че всички съвършени органически същества, между които виждаме рибите, земноводните, птиците, бозайниците и на върха на тези последните човека, всички са образувани според един първообраз, който само в неговите постоянни части клони повече или по-малко насам и нататък и ежедневно се развива и преобразява чрез размножение". Следователно и в схващането на природата Гьоте стои в пълна противоположност на Кант.
Този последният нарече една рискована "авантюра на разума", ако този разум би искал да предприеме да обясни живите същества според тяхното раждане.
Той счита човешката познавателна способност за негодна за една такова обяснение. "Разумът държи безкрайно много на това, да не остави да отпадне механизмът на природата в нейните произведения и в обясненията на тези произведения да не отмине незабелязано този механизъм; защото без него не може да бъде постигнато никакво схващане, никакво вникване в природата на нещата. Когато някой веднага ни признава: Че един най-висш Архитект е създал непосредствено формите на природата такива, каквито те са от край време, или който ги е предопределил да се образуват непрестанно според същия образец, с това нашето познание на природата ни най-малко не е подпомогнато; понеже ние никак не познаваме начина по който работи онова същество и неговите идеи, които трябва да съдържат принципите на възможността на природните същества, и не можем изхождайки отгоре от него да обясним природата".
към текста >>
Защото ако не беше такъв случаят, тогава Фихте би искал "да счита Критиката на чистия
разум
по-скоро за едно произведение на странната случайност, отколкото на един ум".
При Кант отделните области на съществуването стоят една до друга без посредничество, без връзка. Поради тази причина за Фихте, въпреки неговата безусловна почит към Кант, не можеше да остане скрито, че "Кант само е загатнал за истината, но нито я е представил, нито е доказал". "Този единствен чудесен човек или има една пророческа способност за истината, без сам да има съзнание за нейните основания, или не е оценил достатъчно своята епоха, за да и съобщи тази истина, или пък се е страхувал да навлече върху себе си свръхчовешкото почитание, което би трябвало да му се полага кога да е. Още никой не го е разбрал, и не ще го разбере и никой, който не ще стигне по свои собствени пътища до резултатите на Кант, и тогава едва светът ще се учуди". "Обаче аз вярвам също така сигурно да зная, че Кант си е представил една такава система; че всичко, което той действително изнася, са откъслеци и резултати на тази система и че неговите твърдения имат смисъл и връзка само при тази предпоставка".
Защото ако не беше такъв случаят, тогава Фихте би искал "да счита Критиката на чистия разум по-скоро за едно произведение на странната случайност, отколкото на един ум".
към текста >>
Обаче от друга страна Лихтенберг отбелязва: "Нима е толкова сигурно, че нашият
разум
не може да знае съвършено нищо за свръхсетивното?
Лихтенберг, един от най-одухотворените и независими умове от втората половина на 18-тото столетие, който искаше Кант, не можеше въпреки тава да си забрани да направи важни възражения против неговия светоглед. От една страна той казва: "- Що значи да мислиш с Квантиански дух? Аз мисля, че това значи да открием отношението на нашето същество, каквото и да бъде то, към нещата, които ние наричаме външни на нас; това значи, да определим отношенията на субективното към обективното. Тази е без съмнение винаги целта на ясните дълбоки природоизследователи, обаче въпросът е, дали те са пристъпили така истински философски към този въпрос, както господин Кант. Хората са считали това, което е и трябва да бъде субективно, за обективно".
Обаче от друга страна Лихтенберг отбелязва: "Нима е толкова сигурно, че нашият разум не може да знае съвършено нищо за свръхсетивното?
Нима човекът не може да тъче своите идеи за Бога също така целесъобразно, както паякът изтъкава своята мрежа за улавяне на мухите? Или с други думи: “Нима не ще има същества, които да ни се удивляват заради нашите идеи за Бога и за безсмъртието също така, както ние се удивляваме на паяка и на копринената буба? " но можеше да се направи едно още по-важно възражение. Ако е правилно, че законите на човешкия разум се отнасят само за външния свят на духа, как ние стигаме до там въобще да говорим за нещата вън от нас? Тогава ние би трябвало да се заплетем изцяло в нашия вътрешен свят.
към текста >>
Ако е правилно, че законите на човешкия
разум
се отнасят само за външния свят на духа, как ние стигаме до там въобще да говорим за нещата вън от нас?
Хората са считали това, което е и трябва да бъде субективно, за обективно". Обаче от друга страна Лихтенберг отбелязва: "Нима е толкова сигурно, че нашият разум не може да знае съвършено нищо за свръхсетивното? Нима човекът не може да тъче своите идеи за Бога също така целесъобразно, както паякът изтъкава своята мрежа за улавяне на мухите? Или с други думи: “Нима не ще има същества, които да ни се удивляват заради нашите идеи за Бога и за безсмъртието също така, както ние се удивляваме на паяка и на копринената буба? " но можеше да се направи едно още по-важно възражение.
Ако е правилно, че законите на човешкия разум се отнасят само за външния свят на духа, как ние стигаме до там въобще да говорим за нещата вън от нас?
Тогава ние би трябвало да се заплетем изцяло в нашия вътрешен свят. Такова едно възражение направи Готлиб Ернст Шулце в неговото излязло от печата анонимно съчинение: "Еневидемус". В него той твърди, че всички наши познания са само представи и че ние не можем да излезем вън от света на нашите представи по никой начин. С това всъщност бяха опровергани също и моралните истини на Кант. Защото ако не можем да си представим възможността да излезем вън от нашия вътрешен свят, тогава също никакъв морален глас няма възможност да ни ръководи в един свят, който не можем да мислим.
към текста >>
на пълната независимост от всичко, което не е ние самите, нашето чисто себе /
Разум
, морален закон/, защото само това е наше..." Така разсъждава Фихте в излезлите в 1793 година "Приноси към изправянето на съжденията на публиката върху френската революция".
На тази изпълнена със сила личност, чийто поглед беше изцяло насочен навътре, беше противно да търси най-висшето, което човек може да постигне, един светоглед, някъде другаде освен също във вътрешността. "Всяка култура трябва да бъде упражнение на всички сили върху единствената цел на пълната свобода, т.е.
на пълната независимост от всичко, което не е ние самите, нашето чисто себе /Разум, морален закон/, защото само това е наше..." Така разсъждава Фихте в излезлите в 1793 година "Приноси към изправянето на съжденията на публиката върху френската революция".
И най-ценната сила в човека, познавателната сила, че трябва ли тя да бъде насочена към тази единствена сила на пълната независимост от всичко, което не е нас самите? Бихме ли искали ние въобще да стигнем до една пълна независимост, ако в светогледа сме зависими от някое друго същество? Ако едно такова намиращо се вън от нас същество би извършило това, което е природата, което е нашата душа, което са нашите задължения, и след това ние създадем от един такъв готов факт едно знание? Ако сме независими, то ние трябва да бъдем независими и по отношение на познанието на истината. Следователно ние не можем да приемем наготово най-висшата истина.
към текста >>
Колко различно се явява на Фихте моралният ред на света, светът на вярата: "Моята воля трябва да действа направо, без какъвто и да инструмент отслабващ нейния израз, в една напълно аналогична на нея сфера, като
разум
върху
разум
, като едно духовно естество върху духовно естество; в една сфера, на която въпреки това тя има в самата себе си; следователно върху самодеен
разум
.
Аз самият не зная въобще и не съм. Съществуват образи: Те са единственото, което съществува и знаят за себе си по начина за образите; образи, които бързо преминават, без да съществува нещо, покрай което преминават: Които чрез образи зависят от образи, образи без нещо изобразено в тях, без значение и цел. Аз самият съм един от тези образи; даже, аз самият не съм това, а само един разбъркан образ от образи. Всяка действителност се превръща в един чудесен сън, без живот, за който се сънува, и без един дух, който сънува; в един сън, който зависи в един сън от себе си. Съзерцаването е сънят; мисленето, извор на всяко битие, и всяка действителност, която аз си въобразявам, тази на моето битие, на моята сила, на моите цели, е сънуването на онзи сън".
Колко различно се явява на Фихте моралният ред на света, светът на вярата: "Моята воля трябва да действа направо, без какъвто и да инструмент отслабващ нейния израз, в една напълно аналогична на нея сфера, като разум върху разум, като едно духовно естество върху духовно естество; в една сфера, на която въпреки това тя има в самата себе си; следователно върху самодеен разум.
Обаче самодеен разум е воля. Съобразно с това законът на свръхсетивния свят е една воля... Следователно онази възвишена воля не върви по своя път за себе си отделена от останалия миров разум. Между нея и всяко преходно разумно същество съществува една духовна връзка и тя самата е тази връзка сред света на разума... Аз закривам лицето си пред тебе и слагам ръката си върху устата. Това, което ти си за самата тебе и ми изглеждаш на самия мене, аз не мога никога да разбера, толкова сигурно както аз никога не мога сам да ставам /да се развивам/. След хиляди пъти хиляди преживени духовни светове аз ще те разбирам още все толкова малко колкото сега в тази колиба на земята.
към текста >>
Обаче самодеен
разум
е воля.
Съществуват образи: Те са единственото, което съществува и знаят за себе си по начина за образите; образи, които бързо преминават, без да съществува нещо, покрай което преминават: Които чрез образи зависят от образи, образи без нещо изобразено в тях, без значение и цел. Аз самият съм един от тези образи; даже, аз самият не съм това, а само един разбъркан образ от образи. Всяка действителност се превръща в един чудесен сън, без живот, за който се сънува, и без един дух, който сънува; в един сън, който зависи в един сън от себе си. Съзерцаването е сънят; мисленето, извор на всяко битие, и всяка действителност, която аз си въобразявам, тази на моето битие, на моята сила, на моите цели, е сънуването на онзи сън". Колко различно се явява на Фихте моралният ред на света, светът на вярата: "Моята воля трябва да действа направо, без какъвто и да инструмент отслабващ нейния израз, в една напълно аналогична на нея сфера, като разум върху разум, като едно духовно естество върху духовно естество; в една сфера, на която въпреки това тя има в самата себе си; следователно върху самодеен разум.
Обаче самодеен разум е воля.
Съобразно с това законът на свръхсетивния свят е една воля... Следователно онази възвишена воля не върви по своя път за себе си отделена от останалия миров разум. Между нея и всяко преходно разумно същество съществува една духовна връзка и тя самата е тази връзка сред света на разума... Аз закривам лицето си пред тебе и слагам ръката си върху устата. Това, което ти си за самата тебе и ми изглеждаш на самия мене, аз не мога никога да разбера, толкова сигурно както аз никога не мога сам да ставам /да се развивам/. След хиляди пъти хиляди преживени духовни светове аз ще те разбирам още все толкова малко колкото сега в тази колиба на земята. Това, което аз разбирам, то само чрез моето разбиране се превръща в нещо крайно /преходно/; и то никога не може да бъде превърнато в безкрайното чрез безкрайно възлизане и възвисяване.
към текста >>
Съобразно с това законът на свръхсетивния свят е една воля... Следователно онази възвишена воля не върви по своя път за себе си отделена от останалия миров
разум
.
Аз самият съм един от тези образи; даже, аз самият не съм това, а само един разбъркан образ от образи. Всяка действителност се превръща в един чудесен сън, без живот, за който се сънува, и без един дух, който сънува; в един сън, който зависи в един сън от себе си. Съзерцаването е сънят; мисленето, извор на всяко битие, и всяка действителност, която аз си въобразявам, тази на моето битие, на моята сила, на моите цели, е сънуването на онзи сън". Колко различно се явява на Фихте моралният ред на света, светът на вярата: "Моята воля трябва да действа направо, без какъвто и да инструмент отслабващ нейния израз, в една напълно аналогична на нея сфера, като разум върху разум, като едно духовно естество върху духовно естество; в една сфера, на която въпреки това тя има в самата себе си; следователно върху самодеен разум. Обаче самодеен разум е воля.
Съобразно с това законът на свръхсетивния свят е една воля... Следователно онази възвишена воля не върви по своя път за себе си отделена от останалия миров разум.
Между нея и всяко преходно разумно същество съществува една духовна връзка и тя самата е тази връзка сред света на разума... Аз закривам лицето си пред тебе и слагам ръката си върху устата. Това, което ти си за самата тебе и ми изглеждаш на самия мене, аз не мога никога да разбера, толкова сигурно както аз никога не мога сам да ставам /да се развивам/. След хиляди пъти хиляди преживени духовни светове аз ще те разбирам още все толкова малко колкото сега в тази колиба на земята. Това, което аз разбирам, то само чрез моето разбиране се превръща в нещо крайно /преходно/; и то никога не може да бъде превърнато в безкрайното чрез безкрайно възлизане и възвисяване. Ти се различаваш от крайното не по степен, а по дело.
към текста >>
Ако се отдаде напълно на подтика на разума, тогава той е един роб на строгата повеля на този
разум
, на неговата неумолима логика, на него вия категорически императив.
Шилер търсеше да реши този скрупул на съвестта по свой начин. Фактически в човека царуват две подбуди: подбудата на сетивата и подбудата на разума. Ако човек се изостави на подбудата на сетивата, той е една играчка на желанията и страстите, накратко казано на своя егоизъм.
Ако се отдаде напълно на подтика на разума, тогава той е един роб на строгата повеля на този разум, на неговата неумолима логика, на него вия категорически императив.
Един човек, който иска да живее само според подбудите на сетивата, трябва да наложи мълчание на разума в себе си; един такъв, който иска да служи само на разума, трябва да умъртви сетивния живот. Ако въпреки това първи чуе разума, той му се подчинява недоброволно; ако последният чуе гласа на своите желания, той ги чувства като товар върху своя път на добродетелта. Следователно изглежда, че физическата и духовна природа на човека живеят в едно фатално раздвоение. Не съществува ли едно състояние в човека, в което и двете подбуди, тази на сетивата и тази на духа, да се намират в хармония? Шилер отговаря на този въпрос с "да".
към текста >>
Той действа от наклонност така, като че действа по
разум
.
Естествено тук ние не трябва да си спомняме за игрите, които са в ход в действителния живот и които обикновено са насочени само към твърде материални предмети; но също така ние напразно бихме търсили в действителния живот красотата, за която става дума тук. Действително съществуващата красота е достойна за действително съществуващата игрална подбуда; обаче с идеала на красотата, който поставя разумът, е даден също и идеалът на игралната подбуда, която човек трябва да има пред погледа си във всички игри". /25-то писмо/. В изпълнението на тази идеална подбуда към игра човекът намира действителността на свободата. Сега той вече не слуша разума; и не следва вече сетивната наклонност.
Той действа от наклонност така, като че действа по разум.
"С красотата човек трябва само да играе, и той трябва да играе само с красотата... Защото, за да го изкажем най-после, човекът играе само там, където той е в пълното значение на думата човек, а той е само там напълно човек, където играе". Шилер би искал също да каже: В играта човекът е свободен; в изпълнението на дълга и в отдаването на сетивността той е несвободен. Ако човек иска сега да бъде в пълно значение на думата човек и в моралното постъпване, т.е., ако иска да бъде способен, той трябва да има към своите добродетели същото отношение както към красотата. Той трябва да облагороди своите наклонности и да ги превърне в добродетели; и трябва да се проникне със своите добродетели така, че съобразно цялото си същество да няма никаква друга подбуда, а да следва само тях. Един човек, който е установил тази хармония между наклонност и дълг, може всеки момент да разчита на доброто на своите действия, като на нещо от само себе си разбиращо се.
към текста >>
Сетива и
разум
, възприемателна и самодейна способност, не са се разделили още в тяхната работа, още по-малко те се намират в противоречие една с друга.
Те бяха вътрешно свързани с природата. Съвременният човек чувства в своето същество една противоположност спрямо природата. Но тъй като стремежът на тази пра-майка на съществуването не може да бъде унищожен, той ще се превърне в модерната душа в един копнеж за природата, в едно търсене на същата. Гъркът имаше природа; модерният човек търси природа. "Докато човекът е чиста, разбира се, не сурова, груба природа, той действа като неделено сетивно единство и като едно хармонизиращо цяло.
Сетива и разум, възприемателна и самодейна способност, не са се разделили още в тяхната работа, още по-малко те се намират в противоречие една с друга.
Усещанията на човека не са безформена игра на способността за образуване на представи; първите произлизат от законите на необходимостта, вторите от действителността. Ако човек е навлязъл в съответното на културата и ако изкуството е сложило ръка на него, онази сетивна хармония в него е премахната и той може още да се проявява като морално единство, т.е. като стремящ се към единство. Съгласуването на неговото усещане и мислене, което в първото състояние действително ставаше, сега съществува само идеално; то не е вече в него, а вън от него, като една мисъл, която тепърва трябва да бъде осъществена, а не като факт на неговия живот. "Основното настроение на гръцкия дух беше наивно, това на модерния е сантиментално; ето защо светогледът на първия трябваше да бъде реалистичен.
към текста >>
Обаче
разум
и природа са крайна сметка за него едно неделимо единство, на тяхната основа стои същата истина.
Обаче Гьоте стоеше пред тях с чувството: Тук има необходимост, тук е Бог. За Гьоте не съществуваше една истина в смисъла, че тя е нещо различно от онова, което се изявява също и в съвършеното произведение на изкуството. Това, което изкуството въплъщава с неговите технически средства: Глина, мрамор, цвят, ритъм и т.н., то е взето от същия източник на истината, от който черпи и философът, който обаче не разполага с непосредствено нагледните средства за изразяване, а единствено с мисълта, с идеята. "Поезията сочи към тайните на природата и се стреми да ги разреши чрез образа. Философията сочи към тайните на разума и се стреми да ги разреши чрез словото", казва Гьоте.
Обаче разум и природа са крайна сметка за него едно неделимо единство, на тяхната основа стои същата истина.
Един стремеж към познание, който, откъснат от нещата, живее в един отвлечен свят, за него не е най-висшето. "Най-висшето би било, човек да разбере, че всичко фактическо е вече теория". Синевата на небето ни разкрива основния закон на цветните явления. "Нека не търсим зад явленията; те самите са учението, теорията". В своята Антропология психологът Хайнрот нарече мисленето, чрез което Гьоте стигна до своите разбирания и прозрения в естественото образуване на растенията и животните, "конкретно, обективно мислене".
към текста >>
Мнението на Гьоте е това: "Мисля, че науката би могло да се нарече познанието на общото, отвлеченото знание; напротив изкуството би било науката приложена на дело; науката би била
разум
, а изкуството нейният механизъм, поради което то би могло да бъде наречено също практическа наука.
Шилер е един такъв наблюдател на този духовен способ. Той пише върху него в едно писмо до Гьоте: "Вашият наблюдателен поглед, който така спокойно и чисто почива върху нещата, не ви поставя никога в опасност да навлезете в погрешния път, в който се заблуждават така лесно както спекулацията така и произволната и подчиняваща се само на себе си способност на въображението. Във вашата правилна интуиция се намира всичко и далече по-пълно това, което анализът търси с усилия, и само защото то се намира във вас като едно цяло, на вас ви е скрито вашето собствено богатство; защото за съжаление ние знаем само това, което разделяме. Ето защо духове от вашия род рядко знаят, колко далече са проникнали и колко малко имат те причина да заемат от философията, която може само да учи от тях". За светогледа на Гьоте и този на Шилер истината не съществува само сред науката, но също и сред изкуството.
Мнението на Гьоте е това: "Мисля, че науката би могло да се нарече познанието на общото, отвлеченото знание; напротив изкуството би било науката приложена на дело; науката би била разум, а изкуството нейният механизъм, поради което то би могло да бъде наречено също практическа наука.
И така в крайна сметка науката би била теоремата, изкуството проблемата". Гьоте описва взаимодействието на научното познание и на художественото оформяне на познанието: "Явно е, че един човек на изкуството трябва да стане достатъчно велик и решителен, който наред със своя талант е още и един обучен ботаник, който коренно познава влиянието на различните части върху виреенето и растежа на растението, неговото определение и взаимните действия, когато разбира последователното развитие на листата, цветовете, оплождането, плода и на новия зародиш и ги премисля. Тогава той ще покаже своя вкус не чрез избора от явленията, а ще ни учуди също и чрез едно правилно изложение на свойствата". Така и художественото творчество царува истината, защото според това схващане стилът на изкуството почива на "най-дълбоката основа на познанието, на същността на нещата, доколкото ни е позволено да го познаем във видими и осезаеми форми".
към текста >>
69.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Най-висшата цел, да стане сама обект на себе си, природата постига едва чрез най-висшето и последно отражение, което не е нищо друго, а човекът, или общо взето то е това, което ние наричаме
разум
, чрез който първо природата се връща напълно в самата себе си и чрез която става явно, че първоначално природата е тъждествена с това, което в нас познаваме като интелигентност и съзнание".
Ето защо става така, че колкото повече в самата природа излиза наяве закономерността, толкова повече изчезва обвивката, самите явления стават по-духовни и накрая престават напълно. Оптическите явления не са нищо друго освен една геометрия, чиито линии са теглени от светлината и самата тази светлина е вече двузначна материалност. В явленията на магнетизма материалната следа изчезва вече и от явленията на гравитацията, която даже природоизследователи вярваха че могат да разберат само като духовно действие действие на разстояние -, не остава нищо освен нейният закон, изпълнението на който в голям мащаб е механизмът на небесните движения. Съвършената теория на природата би била онази, но силата на която цялата природа би се разтворила в една интелигентност, в един ум. Мъртвите и безсъзнателни произведения на природата са само безуспешни опити на природата да отрази самата себе си, а така наречената мъртва природа въобще една незряла интелигентност, поради което с нейните явления прозира вече несъзнателно интелигентният характер.
Най-висшата цел, да стане сама обект на себе си, природата постига едва чрез най-висшето и последно отражение, което не е нищо друго, а човекът, или общо взето то е това, което ние наричаме разум, чрез който първо природата се връща напълно в самата себе си и чрез която става явно, че първоначално природата е тъждествена с това, което в нас познаваме като интелигентност и съзнание".
към текста >>
"Цялата природа ни казва, че тя съвсем не съществува по силата на една чисто геометрична необходимост, в нея няма ясен, чист
разум
, а личност и дух, иначе геометричният ум, който така дълго е царувал, би отдавна я проникнал и би трябвало да потвърди повече своя идол на всеобщи и вечни природни закони, отколкото това е станало досега, тъй като ежедневно все повече трябва да познае нерационалното отношение на природата към него".
Един такъв светоглед не беше достатъчен на Шелинг. Както Спиноза и той също вярваше в това, че всички същества са в Бога; обаче, според неговото мнение, те не са определени само от Бога, а в тях е небожественото. Той упреква Спиноза в "нежизнеността на неговата система, и безсърдечността на формата, в бедността на понятията и изразите, в неумолимата сигурност на определенията, която отлично се понася с отвлечения начин на разглеждане". Ето защо Шелинг намира Спинозовия "механичен възглед за природата" напълно последователен. Обаче природата съвсем не показва тази последователност.
"Цялата природа ни казва, че тя съвсем не съществува по силата на една чисто геометрична необходимост, в нея няма ясен, чист разум, а личност и дух, иначе геометричният ум, който така дълго е царувал, би отдавна я проникнал и би трябвало да потвърди повече своя идол на всеобщи и вечни природни закони, отколкото това е станало досега, тъй като ежедневно все повече трябва да познае нерационалното отношение на природата към него".
Както човекът не е само ум и разум, а съединява в себе си и други способности и сили, така, в смисъла на Шелинг, трябва да бъде и при първичното божествено Същество. Един Бог, който е само ясен, чист разум, се явява като олицетворена математика; напротив един Бог, който при сътворението на света не може да постъпи според чистия разум, а постоянно има да се бори с небожественото, може "да бъде считан като едно напълно лично, живо същество". Неговият живот има най-голяма аналогия с човешкия. Както човекът се стреми да победи несъвършенството в себе си и преследва един идеал на съвършенство: Така ние си представяме един такъв Бог като вечно водещ борба и неговата дейност е прогресивното побеждаване на небожественото. Шелинг сравнява бога на Спиноза с "най-древните образи на божествата, които, колкото по-малко говореха от тях индивидуално-живите черти, толкова по-тайнствени се явяваха".
към текста >>
Както човекът не е само ум и
разум
, а съединява в себе си и други способности и сили, така, в смисъла на Шелинг, трябва да бъде и при първичното божествено Същество.
Както Спиноза и той също вярваше в това, че всички същества са в Бога; обаче, според неговото мнение, те не са определени само от Бога, а в тях е небожественото. Той упреква Спиноза в "нежизнеността на неговата система, и безсърдечността на формата, в бедността на понятията и изразите, в неумолимата сигурност на определенията, която отлично се понася с отвлечения начин на разглеждане". Ето защо Шелинг намира Спинозовия "механичен възглед за природата" напълно последователен. Обаче природата съвсем не показва тази последователност. "Цялата природа ни казва, че тя съвсем не съществува по силата на една чисто геометрична необходимост, в нея няма ясен, чист разум, а личност и дух, иначе геометричният ум, който така дълго е царувал, би отдавна я проникнал и би трябвало да потвърди повече своя идол на всеобщи и вечни природни закони, отколкото това е станало досега, тъй като ежедневно все повече трябва да познае нерационалното отношение на природата към него".
Както човекът не е само ум и разум, а съединява в себе си и други способности и сили, така, в смисъла на Шелинг, трябва да бъде и при първичното божествено Същество.
Един Бог, който е само ясен, чист разум, се явява като олицетворена математика; напротив един Бог, който при сътворението на света не може да постъпи според чистия разум, а постоянно има да се бори с небожественото, може "да бъде считан като едно напълно лично, живо същество". Неговият живот има най-голяма аналогия с човешкия. Както човекът се стреми да победи несъвършенството в себе си и преследва един идеал на съвършенство: Така ние си представяме един такъв Бог като вечно водещ борба и неговата дейност е прогресивното побеждаване на небожественото. Шелинг сравнява бога на Спиноза с "най-древните образи на божествата, които, колкото по-малко говореха от тях индивидуално-живите черти, толкова по-тайнствени се явяваха". Шелинг дава на своя бог все по-индивидуални черти.
към текста >>
Един Бог, който е само ясен, чист
разум
, се явява като олицетворена математика; напротив един Бог, който при сътворението на света не може да постъпи според чистия
разум
, а постоянно има да се бори с небожественото, може "да бъде считан като едно напълно лично, живо същество".
Той упреква Спиноза в "нежизнеността на неговата система, и безсърдечността на формата, в бедността на понятията и изразите, в неумолимата сигурност на определенията, която отлично се понася с отвлечения начин на разглеждане". Ето защо Шелинг намира Спинозовия "механичен възглед за природата" напълно последователен. Обаче природата съвсем не показва тази последователност. "Цялата природа ни казва, че тя съвсем не съществува по силата на една чисто геометрична необходимост, в нея няма ясен, чист разум, а личност и дух, иначе геометричният ум, който така дълго е царувал, би отдавна я проникнал и би трябвало да потвърди повече своя идол на всеобщи и вечни природни закони, отколкото това е станало досега, тъй като ежедневно все повече трябва да познае нерационалното отношение на природата към него". Както човекът не е само ум и разум, а съединява в себе си и други способности и сили, така, в смисъла на Шелинг, трябва да бъде и при първичното божествено Същество.
Един Бог, който е само ясен, чист разум, се явява като олицетворена математика; напротив един Бог, който при сътворението на света не може да постъпи според чистия разум, а постоянно има да се бори с небожественото, може "да бъде считан като едно напълно лично, живо същество".
Неговият живот има най-голяма аналогия с човешкия. Както човекът се стреми да победи несъвършенството в себе си и преследва един идеал на съвършенство: Така ние си представяме един такъв Бог като вечно водещ борба и неговата дейност е прогресивното побеждаване на небожественото. Шелинг сравнява бога на Спиноза с "най-древните образи на божествата, които, колкото по-малко говореха от тях индивидуално-живите черти, толкова по-тайнствени се явяваха". Шелинг дава на своя бог все по-индивидуални черти. Той ги описва като един човек, когато казва: "- Когато размислим за ужасното в природата и в духовния свят и много повечето, което изглежда ни протяга една благоволителна ръка, която ни закриля, тогава не можем да се съмняваме, че Бог царува над един свят на ужасите и можем да наречем Бога според това, което е скрито в него и чрез него, не в несъщинския, а в същинския смисъл ужасният, страшният".
към текста >>
Тогава той ще изпита това, което не може да му даде никакво заключение, никакъв чист
разум
.
При него ние трябва да изчакаме, какво действие ще реши той да извърши в даден момент. Към знанието на разума трябва да се прибави опитът. Ето защо чистата наука на разума не беше достатъчна на Шелинг за съзерцаването на света и на Бога. Поради това той нарича всичко добито чрез разума в по-късната форма на неговия светоглед отрицателно знание, което трябва да бъде допълнено с едно положително знание. Който иска да познае живия Бог, не трябва да се изоставя само на необходимите заключения на разума; той трябва с цялата си личност да се потопи в живота на Бога.
Тогава той ще изпита това, което не може да му даде никакво заключение, никакъв чист разум.
Светът не е едно необходимо следствие на божествената Първопричина, а едно свободно дело на личния Бог. Това, което Шелинг вярваше да е познал не чрез разумно съзерцаване, а е видял като свободни, неизчислими дела на Бога, него той е изложил в своята "Философия на откровението" и в своята "Философия на митологията". И двете тези съчинения не е публикувал той самият, а е сложил тяхното съдържание като основа на лекциите, които е държал в Берлинския Университет, след като Фридрих Вилхелм ІV го беше повикал в столицата на Прусия. Те са били публикувани една след смъртта на Шелинг /1854 г. /.
към текста >>
Той направи божествен не само човешкия
разум
, а направи от човешкото жизнено съдържание божествено лично същество.
Но докато изхождайки от необходимостта на едно такова скромно задоволяване Кант заключи, че върху отвъдните неща не може да се знае нищо, следкантианците обясняваха: Тъй като наблюдението и мисленето не сочат към никакво отвъдно божествено, те самите са божественото. И между тези, които обясняваха подобно нещо, Шелинг беше най-енергичният. Фихте прие всичко вътре в азовостта; Шелинг разпростря азовостта над всичко. Той не искаше както Фихте да покаже, че азовостта е всичко, а напротив, че всичко е азовост. И Шелинг имаше смелостта, да обясни като божествени не само идейното съдържание на Аза, а цялата човешка духовна личност.
Той направи божествен не само човешкия разум, а направи от човешкото жизнено съдържание божествено лично същество.
Антропоморфизъм се нарича едно обяснение на света, което изхожда от човека и си представя, че на основата на протичането на света в цяло стои едно същество, което го управлява така, както човекът управлява своите действия. Антропоморфически обяснява света и онзи, който поставя на основата на събитията един всеобщ миров разум. Защото този всеобщ миров разум не е нищо друго освен човешкият разум, който е бил направен всеобщ. Когато Гьоте казва: "- Човекът никога не разбира, колко антропоморфичен е той", той мисли за това, че в най-простите изказвания, които правим върху природата, се съдържат скрити антропоморфизми. Когато казваме, един камък се търкаля по-нататък, защото го е ударил един друг, ние образуваме една такава представа, че първата е ударила втората, аналогично на тласкащото действие, което ние самите упражняваме.
към текста >>
Антропоморфически обяснява света и онзи, който поставя на основата на събитията един всеобщ миров
разум
.
Фихте прие всичко вътре в азовостта; Шелинг разпростря азовостта над всичко. Той не искаше както Фихте да покаже, че азовостта е всичко, а напротив, че всичко е азовост. И Шелинг имаше смелостта, да обясни като божествени не само идейното съдържание на Аза, а цялата човешка духовна личност. Той направи божествен не само човешкия разум, а направи от човешкото жизнено съдържание божествено лично същество. Антропоморфизъм се нарича едно обяснение на света, което изхожда от човека и си представя, че на основата на протичането на света в цяло стои едно същество, което го управлява така, както човекът управлява своите действия.
Антропоморфически обяснява света и онзи, който поставя на основата на събитията един всеобщ миров разум.
Защото този всеобщ миров разум не е нищо друго освен човешкият разум, който е бил направен всеобщ. Когато Гьоте казва: "- Човекът никога не разбира, колко антропоморфичен е той", той мисли за това, че в най-простите изказвания, които правим върху природата, се съдържат скрити антропоморфизми. Когато казваме, един камък се търкаля по-нататък, защото го е ударил един друг, ние образуваме една такава представа, че първата е ударила втората, аналогично на тласкащото действие, което ние самите упражняваме. Ернст Хекел намира, че антропоморфическата догма е художествените творения на един мъдър владетел. Господ Бог като творец, държател и управител на света е представен при това изцяло подобен на човека в неговото мислене и действане".
към текста >>
Защото този всеобщ миров
разум
не е нищо друго освен човешкият
разум
, който е бил направен всеобщ.
Той не искаше както Фихте да покаже, че азовостта е всичко, а напротив, че всичко е азовост. И Шелинг имаше смелостта, да обясни като божествени не само идейното съдържание на Аза, а цялата човешка духовна личност. Той направи божествен не само човешкия разум, а направи от човешкото жизнено съдържание божествено лично същество. Антропоморфизъм се нарича едно обяснение на света, което изхожда от човека и си представя, че на основата на протичането на света в цяло стои едно същество, което го управлява така, както човекът управлява своите действия. Антропоморфически обяснява света и онзи, който поставя на основата на събитията един всеобщ миров разум.
Защото този всеобщ миров разум не е нищо друго освен човешкият разум, който е бил направен всеобщ.
Когато Гьоте казва: "- Човекът никога не разбира, колко антропоморфичен е той", той мисли за това, че в най-простите изказвания, които правим върху природата, се съдържат скрити антропоморфизми. Когато казваме, един камък се търкаля по-нататък, защото го е ударил един друг, ние образуваме една такава представа, че първата е ударила втората, аналогично на тласкащото действие, което ние самите упражняваме. Ернст Хекел намира, че антропоморфическата догма е художествените творения на един мъдър владетел. Господ Бог като творец, държател и управител на света е представен при това изцяло подобен на човека в неговото мислене и действане". Шелинг е имал смелостта за най-последователния антропоморфизъм.
към текста >>
Там, където човекът действа, там, където той се намесва в дейния живот, там той е един член и затова може само като член да участва във всеобщия
Разум
.
Следователно мировата история се представя като борба на индивидите и в полето на тази особеност работите вървят съвсем естествено. Както в животинската природа запазването на живота е цел и инстинкт на отделното животно, но както тук има надмощие разумът, общото и отделните индивиди отпадат, така става и в духовния свят. Страстите се унищожават взаимно; единствено разумът бди, преследва своята цел и се налага". Отделният човек може да обхване всемирния Дух само в съзерцанието, в своето мислене. Само в съзерцанието на света Бог е напълно присъстващ в него.
Там, където човекът действа, там, където той се намесва в дейния живот, там той е един член и затова може само като член да участва във всеобщия Разум.
От такива мисли произтича също Хегеловото учение за държавата. Със своето мислене човекът е сам; със своите деяния той е член на обществото. Разумното устройство на обществото, мисълта, която го прониква, е държавата. Отделната индивидуалност като такава има за Хегел стойност само дотолкова, доколкото в нея се явява общият разум, мисълта. Защото мисълта е същността на нещата.
към текста >>
Отделната индивидуалност като такава има за Хегел стойност само дотолкова, доколкото в нея се явява общият
разум
, мисълта.
Само в съзерцанието на света Бог е напълно присъстващ в него. Там, където човекът действа, там, където той се намесва в дейния живот, там той е един член и затова може само като член да участва във всеобщия Разум. От такива мисли произтича също Хегеловото учение за държавата. Със своето мислене човекът е сам; със своите деяния той е член на обществото. Разумното устройство на обществото, мисълта, която го прониква, е държавата.
Отделната индивидуалност като такава има за Хегел стойност само дотолкова, доколкото в нея се явява общият разум, мисълта.
Защото мисълта е същността на нещата. Едно произведение на природата няма в своята сила, в своята власт да направи мисълта да се яви в нейната най-висша форма; човекът има тази власт. Ето защо той ще постигне своето определение тогава, когато стане носител на мисълта. Тъй като държавата е осъществената мисъл, а отделният човек само един член в нея, следва, че човекът трябва да служи на държавата, а не държавата на човека. "Когато държавата се смесва с буржоазното общество и нейното определение е заложено в осигуряването и опазването на собствеността и на личната свобода, тогава интересът на отделните хора като такъв е последната цел, за която те са обединени, и от това следва също, че да бъдеш член на държавата е нещо произволно.
към текста >>
Който мечтае за един неопределен идеал в бъдещето, той вярва, според мнението на Хегел, че всеобщия
разум
е очаквал него, за да се яви.
"Държавата по себе си и за себе си е моралното цяло, осъществяване на свободата и абсолютната цел на разума е, свободата ще бъде действително. Държавата е духът, който стои в света и се осъществява съзнателно в него, докато в природата той се осъществява като нещо друго, като спящ дух... Фактът, че държавата съществува, това означава, че Бог ходи в света; неговата основа е силата на разума осъществяващ се като воля". За Хегел никъде не са важни нещата като такива, а важно е само разумното, мисловно съдържание на същите. Както в полето на разглеждането на света навсякъде той търсеше мислите, така също той искаше да знае живото ръководен от гледна точка на мисълта. Ето защо той водеше борба против неопределените идеали за държавата и обществото и се явяваше като защитник на действително съществуващото.
Който мечтае за един неопределен идеал в бъдещето, той вярва, според мнението на Хегел, че всеобщия разум е очаквал него, за да се яви.
На такъв един човек трябва особено да се изясни, че във всичко действително има вече разумност. Той наричаше професор Фриз, чийто колега беше в Йена и чийто приемник в Хайделберг, "пълководец на всяка плиткост", защото този професор искаше да изгради един такъв идеал от "кашата на сърцето".
към текста >>
Защото в него
разум
и индивидуалност се сливат в едно; той осъществява Бога в самия себе си, на когото дава в своето съзнание органа, да съзерцава самия себе си.
Само човек, в когото подобно нещо е осъществено, заслужава, според мнението на Хегел, в най-висшия смисъл на думата името личност.
Защото в него разум и индивидуалност се сливат в едно; той осъществява Бога в самия себе си, на когото дава в своето съзнание органа, да съзерцава самия себе си.
Всички мисли биха останали отвлечени, несъзнателни идейни формации, ако те не бяха добили в човека жива действителност. Без човека Бог не би съществувал в неговото най-висше съвършенство. Той би бил незавършеното мирово същество. Той не би знаел нищо за себе си. Хегел е описал този Бог преди неговото осъществява не в живота.
към текста >>
Тази вечна Същност е "вечно действителната Истина, в която вечно действащият
Разум
е свободен за себе си, и за която необходимостта, природата и историята служейки само на нейната изява са съсъдове на нейната слава".
Хегел нарича самата тази логика "царство на сенките". Тя трябва един вид да покаже, какъв е Бог в неговата най-вътрешна вечна същност преди сътворението на природата и на ограничения дух. Но тъй като себесърцанието принадлежи по необходимост на същността на Бога, съдържанието на логиката е още мъртвия Бог, който желае съществуването. В действителност това царство на чистата, отвлечена истина не съществува никъде; само нашият ум може да го отдели от живата действителност. В смисъла на Хегел никъде няма някакво съществуващо, завършено първично Същество, а само едно такова, което е във вечно движение, в постоянно развитие.
Тази вечна Същност е "вечно действителната Истина, в която вечно действащият Разум е свободен за себе си, и за която необходимостта, природата и историята служейки само на нейната изява са съсъдове на нейната слава".
Как в човека светът на мислите схваща самият себе си, това искаше Хегел да опише. Той е изразил в друга форма възгледа на Гьоте: "Когато здравата при рода на човека действа като едно цяло, когато той се чувствува в света като в едно велико, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното задоволство му гарантира едно чисто, свободно очарование, тогава вселената, ако тя би искала да чувства себе си, би възкликнала като достигнала своята цел и би се удивила на върха на своето развитие и същество". Преведено на езика на Хегел това гласи: Когато мислейки човек изживява своето собствено същество, тогава този акт няма само едно индивидуално, лично значение, а универсално значение; в себепознанието на човека същността на последната достига своя връх, своето съвършенство, без което тя би била само фрагмент.
към текста >>
70.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Тя не съдържа никакъв
разум
.
Съществената основа на всички процеси на света е за Шопенхауер волята. Тя е един вечен, смътен стремеж към съществуване.
Тя не съдържа никакъв разум.
Защото разумът се ражда едва в човешкия мозък, който е създаден от волята. Докато Хегел прави от себесъзнателния разум, от духа основата на света и виж да в човешкия разум. Но едно индивидуално съществуване на мировия разум, за Шопенхауер разумът е само един продукт на мозъка, един мехур от пяна, който се ражда накрая, когато лишеният от разум стремеж, волята, е създал всичко останало. При Хегел всички неща и процеси са разумни, защото то е произведено от неразумната воля. Ние виждаме най-ясно отколкото където и да е другаде осъществени при Шопенхауер думите на Фихте: Какъв светоглед си избира човек, това зависи от обстоятелството, какъв човек е той.
към текста >>
Докато Хегел прави от себесъзнателния
разум
, от духа основата на света и виж да в човешкия
разум
.
Съществената основа на всички процеси на света е за Шопенхауер волята. Тя е един вечен, смътен стремеж към съществуване. Тя не съдържа никакъв разум. Защото разумът се ражда едва в човешкия мозък, който е създаден от волята.
Докато Хегел прави от себесъзнателния разум, от духа основата на света и виж да в човешкия разум.
Но едно индивидуално съществуване на мировия разум, за Шопенхауер разумът е само един продукт на мозъка, един мехур от пяна, който се ражда накрая, когато лишеният от разум стремеж, волята, е създал всичко останало. При Хегел всички неща и процеси са разумни, защото то е произведено от неразумната воля. Ние виждаме най-ясно отколкото където и да е другаде осъществени при Шопенхауер думите на Фихте: Какъв светоглед си избира човек, това зависи от обстоятелството, какъв човек е той. Шопенхауер е имал лоши опитности, той опознал света от неговата най-лоша страна, преди да се реши да размишлява върху него. Ето защо той е задоволен от това, да си представи този свят като неразумен в неговата същност, като резултат на една сляна воля.
към текста >>
Но едно индивидуално съществуване на мировия
разум
, за Шопенхауер разумът е само един продукт на мозъка, един мехур от пяна, който се ражда накрая, когато лишеният от
разум
стремеж, волята, е създал всичко останало.
Съществената основа на всички процеси на света е за Шопенхауер волята. Тя е един вечен, смътен стремеж към съществуване. Тя не съдържа никакъв разум. Защото разумът се ражда едва в човешкия мозък, който е създаден от волята. Докато Хегел прави от себесъзнателния разум, от духа основата на света и виж да в човешкия разум.
Но едно индивидуално съществуване на мировия разум, за Шопенхауер разумът е само един продукт на мозъка, един мехур от пяна, който се ражда накрая, когато лишеният от разум стремеж, волята, е създал всичко останало.
При Хегел всички неща и процеси са разумни, защото то е произведено от неразумната воля. Ние виждаме най-ясно отколкото където и да е другаде осъществени при Шопенхауер думите на Фихте: Какъв светоглед си избира човек, това зависи от обстоятелството, какъв човек е той. Шопенхауер е имал лоши опитности, той опознал света от неговата най-лоша страна, преди да се реши да размишлява върху него. Ето защо той е задоволен от това, да си представи този свят като неразумен в неговата същност, като резултат на една сляна воля. Според неговия начин на мислене разумът няма никаква власт над неразумността.
към текста >>
71.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Никакво разумно битие не съществува преди неговото фактическо появяване в света, което да е изградило материята, възприемаемия свят така, че накрая неговото копие да се изяви в човека, а преди раждането на човека са съществували само лишени от
разум
материали и сили, които от себе си изграждат една нервна система, която се концентрира в мозъка; и в този мозък се ражда като съвършено ново образование нещо още несъществуващо; човешката, надарена с
разум
душа.
Такова становище взе Фойербах по отношение на Хегел. Протестът на Лудвиг Фойербах против светогледа на Хегел се състои в това, че той не искаше да признае съществуването на духа преди неговата действителна поява в човека, също както и Волф не можеше да допусне, че частите на живия организъм са предварително образувани в яйцето. Както Волф виждаше в органите на живото същество нови образования, така и Фойербах виждаше в индивидуалния дух на човека едно ново образуване. Този дух по никой начин не съществува преди неговото възприемаемо съществуване; той се ражда едва в момента, в който действително се появява. Следователно, за Фойербах е неоснователно да се говори за един всемирен дух, за едно същество, в което отделният дух има своя произход.
Никакво разумно битие не съществува преди неговото фактическо появяване в света, което да е изградило материята, възприемаемия свят така, че накрая неговото копие да се изяви в човека, а преди раждането на човека са съществували само лишени от разум материали и сили, които от себе си изграждат една нервна система, която се концентрира в мозъка; и в този мозък се ражда като съвършено ново образование нещо още несъществуващо; човешката, надарена с разум душа.
За един такъв светоглед не съществува никаква възможност да изведе процесите и нещата от едно духовно Първично същество. Защото едно духовно същество е едно ново образуване вследствие на организацията на мозъка. И когато човекът пренася нещо духовно във външния свят, той съвсем произволно си представя, че вън от него съществува едно същество и управлява света, подобно на това, което стои на основата на неговите действия. Човекът трябва да създава всяко първично същество из своята фантазия; нещата и процесите на света не дават никакъв повод да бъде прието съществуването на такова първично същество. Не първичното духовно същество, в което нещата са вмъкнати едно в друго, е създало човека по свой образ и подобие, а човекът си е образувал според своето собствено същество фантастичния образ на едно такова първично същество.
към текста >>
"Вместо да казваме, че светът се отразява в нас, би трябвало напротив да казваме, че нашият
разум
се отразява в света.
"Бог създаде Човека по свой образ, а това значи вероятно, човекът създаде Бога по своя образ". "Нашият свят ще се изтънчи още така много, че ще бъде също така смешно да вярваме в някакъв Бог, както е смешно днес да се вярва в призраци". "Нима нашето понятие за Бога е нещо друго освен едно олицетворено неразбиране? " "Представата, която си образуваме за една душа, има голяма прилика с тази за един магнит в земята, това е само един образ. Това е едно вродено на човека чувствено средство, да си представя всичко под тази форма".
"Вместо да казваме, че светът се отразява в нас, би трябвало напротив да казваме, че нашият разум се отразява в света.
Ние не можем нищо друго, трябва да познаем в света ред и управление, това следва от устройството на нашата мислителна способност. Но то не е още никакво следствие, че нещо, което по необходимост трябва да мислим, а също и действителност така... следователно от това не може да се докаже никакъв Бог". "Ние осъзнаваме определени представи, които не зависят от нас; за други вярваме, че те зависят от нас; къде е границата? Ние познаваме само съществуването на нашите усещания, представи и мисли. Би трябвало да казваме: - Нещо мисли, както казваме: - Святка се".
към текста >>
Ако в една книга е написано, че нещо е от Бога, това не е още доказателство, че то е от Бога, но че нашият
разум
е от Бога, това е сигурно, нека вземем думата Бог както щем.
Достатъчно са направени сега погрешни опити за посредничество; само разделянето на противоположните може да доведе по-нататък". Възгледите на Щраус произведоха извънредно голяма възбуда на чувствата. С горчивина бе почувствано, че модерният светоглед не се задоволява вече само с това, да засегне общо религиозните основни представи, а искаше чрез едно историческо изследване въоръжено с всички научни представи да отстрани "непоследователността", за която някога Лихтенберг беше казал, какво тя се състои в това, че "човешката природа се е сгъстила под игото на една книга. Не можем продължава той по-нататък да си представим нищо по-ужасно и само този пример показва, какво безпомощно създание е човекът в конкретност, искам да кажа затворен в тази двукрака фиола от земя, вода и сол. Ако би било възможно някога разумът да се издигне един деспотичен престол, тогава един човек, който сериозно би искал да опровергае системата на Коперник чрез авторитета на една книга, би трябвало да бъде обесен.
Ако в една книга е написано, че нещо е от Бога, това не е още доказателство, че то е от Бога, но че нашият разум е от Бога, това е сигурно, нека вземем думата Бог както щем.
Разумът показва там, където той царува, просто с естествените последствия на преминаването или с поучаването, ако да поучаваш може да се нарече да наказваш". Вследствие на издаването на своята книга "Животът на Исуса" Щраус бе уволнен от службата на репетитор в католическия метох в Тюбинг; и когато след това стана професор по богословие при университета в Цюрих, селският народ дойде с пръти, за да направи невъзможен унищожителя на мита и да застави той да бъде пенсиониран.
към текста >>
Хегелианецът казва: Съществува един общ миров
разум
и този
разум
се осъществява в света, за да достигне своя връх в човешкия Аз.
Ние бедните неща сме само негово "жилище", и когато Фойербах разрушава още и неговото небесно жилище и го принуждава да слезе с всичките си парцали при нас, тогава ние, неговото земно обиталище, ще бъдем твърде препълнени". Докато отделният човешки Аз още поставил една сила, от която той се чувства независим, той вижда себе си не от своята собствена гледна точка, а от онази на тази чужда сила. Той не притежава себе си, а е притежаван от тази сила. Религиозният казва: Съществува едно божествено Първично същество и негов образ и подобие е човекът. Той е обзет от божествения първообраз.
Хегелианецът казва: Съществува един общ миров разум и този разум се осъществява в света, за да достигне своя връх в човешкия Аз.
Следователно Азът е обзет от мировия Разум. Фойербах казва: - Съществува една същност на човека и всеки отделен човек е едно индивидуално копие на тази същност. Следователно всеки отделен човек е обзет от "същността на човечеството". Защото действително съществува само отделният човек, а не "видовото понятие на човечеството", което Фойербах поставя на мястото на божественото същество. Следователно щом отделният човек поставя "вида човек" над себе си, той се изгубва по този начин в една илюзия точно така, както ако се чувствува зависим от един личен Бог.
към текста >>
Следователно Азът е обзет от мировия
Разум
.
Докато отделният човешки Аз още поставил една сила, от която той се чувства независим, той вижда себе си не от своята собствена гледна точка, а от онази на тази чужда сила. Той не притежава себе си, а е притежаван от тази сила. Религиозният казва: Съществува едно божествено Първично същество и негов образ и подобие е човекът. Той е обзет от божествения първообраз. Хегелианецът казва: Съществува един общ миров разум и този разум се осъществява в света, за да достигне своя връх в човешкия Аз.
Следователно Азът е обзет от мировия Разум.
Фойербах казва: - Съществува една същност на човека и всеки отделен човек е едно индивидуално копие на тази същност. Следователно всеки отделен човек е обзет от "същността на човечеството". Защото действително съществува само отделният човек, а не "видовото понятие на човечеството", което Фойербах поставя на мястото на божественото същество. Следователно щом отделният човек поставя "вида човек" над себе си, той се изгубва по този начин в една илюзия точно така, както ако се чувствува зависим от един личен Бог. Ето защо за Фойербах заповедите, за които християнинът вярва, че те са поставени от Бога и затова ги счита като обвързващи, стават заповеди, които съществуват, защото те отговарят на общата идея за човечеството.
към текста >>
той го направи зависим от този
разум
.
Ако обратното бих бил един критик, а именно един противник на догматика, аз бих водил борбата на свободното мислене срещу раболепната мисъл, бих защищавал мисленето срещу мисленето.". Също и всяка мисъл е създадена от индивидуалния Аз на отделния човек, било това и мисълта за собственото същество. И когато човек вярва, че познава своя собствен Аз, иска да го опише някакси в неговата същност, той го прави вече зависим от тази същност. Аз мога да мисля, каквото си искам: но щом определим себе си в понятия, щом дефинирам себе си, аз правя от себе си един роб на това, което понятието, дефиницията ми доставя. Хегел направи от Аза едно явление на разума т.е.
той го направи зависим от този разум.
Обаче всички подобни зависимости не са валидни по отношение на Аза; защото всички те са взети от самия него. Следователно те почиват за това, че Азът се мами. В действителност той не е зависим. Защото всичко, от което той трябва да бъде зависим, той трябва първо сам да го създаде. Той трябва да вземе от себе си нещо, за да го постави като "признаци" над себе си.
към текста >>
72.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Вместо да отдели опита и сетивния свят от отделното по един строг начин и след това да търси примирението на тези области в природата на човека, пантеистът извършва примирението на духа с природата чрез едно безапелационно решение на поетизиращия
разум
без всякакво критическо посредничество".
Следващото време не е произвело едно такова примиряване. Известна враждебност срещу Хегел обхвана все по-широки кръгове. Ние виждаме, как това настроение по отношение на него се разпространява все по вече през 50-те години от думите, които Фришдрир Алберт Ланге употребява в своята "История на материализма" /1865 г./: Цялата негова /Хегелова/ система се движи сред нашите мисли и фантазии върху нещата, на които се дават високозвучащи имена, без да се размисли върху това, каква валидност се полага въобще на явленията и на извлечените от тях понятия.... Чрез Шелинг и Хегел пантеизмът стана господстващ начин на мислене в натурфилософията, един светоглед, който при определена дълбочина съдържа същевременно почти още в принцип опасността от фантастични блуждаения.
Вместо да отдели опита и сетивния свят от отделното по един строг начин и след това да търси примирението на тези области в природата на човека, пантеистът извършва примирението на духа с природата чрез едно безапелационно решение на поетизиращия разум без всякакво критическо посредничество".
към текста >>
Защото той вярва, че човешкият
разум
може да проникне чрез самия себе си до реалното.
"Да обясняваме нещата действително независимо изхождайки от самите тях, това значи да ги познаем в тяхната първична обусловеност и крайност"/виж Планк, Ерата, стр. 103/ "Това е само една и истински чиста природа, така щото чистата природа в по-тесен смисъл и духът са в по-висш и широк сми съл само противоположности в единната природа". /на др. м. стр. 101/. Но сега странното, което се явява при Планк е, че той обявява действителното, пространственото като онова, което трябва да търси обяснението на света, към наблюдението на фактите, за да стегне до реалното, до пространственото /триизмерното/.
Защото той вярва, че човешкият разум може да проникне чрез самия себе си до реалното.
Според него Хегел е направил грешката, че направи разумът да разглежда, да съзерцава самия себе си; а той иска да не оставя разума да постоянства в самия себе си, а да го изведе навън при пространственото, което е истински действителното. Планк укорява Хегел, че той прави разума да изпрежда от себе си своята собствена прежда; той самият е достатъчно решителен да направи разума да изпреде обективното съществуване. Хегел казваше, че духът може да разбере същността на нещата, защото разумът е същността на нещата и разумът се ражда в човешкия дух; Планк обявява: Същността на нещата не е разумът; въпреки това той използува само разума, за да опише тази същност. Едно смело построение на света, остроумно измислено, обаче измислено далече от действителното наблюдение, далече от действителните неща и въпреки това начертано с вярата, че е напълно пропито от истинска действителност, това е идейното построение на Планк. Той схваща мировите процеси като една постоянна смяна, като една жива смяна на разширение и свиване.
към текста >>
Когато всеки действа според своя
разум
, тогава чрез свободното взаимодействие на всички ще се роди желаното състояние.
В това отношение от значение е, как Планк мислеше върху мотивите на човешкото действане и на обществения живот. Както материалистите изхождаха от обяснението на природата от действително дадените за сетивата вещества и сили, така Щирнер изхождаше от действителната отделна личност за ръководната нишка на човешкото поведение. Разумът е само при отделния човек. Ето защо това, което той определя като ръководна нишка на действието, може също да важи само за отделния човек. Задружният, съвместен живот ще се получи от само себе си от природосъобразното взаимодействие на отделните личности.
Когато всеки действа според своя разум, тогава чрез свободното взаимодействие на всички ще се роди желаното състояние.
Природосъобразният съвместен живот се ражда от само себе си, когато всеки човек оставя да действа в неговата индивидуалност разума, в смисъла на Щирнер също така, както според възгледа на материалистите се ражда природосъобразният възглед на явленията на света, когато се оставят нещата да изказват самата тяхна същност и дейността на разума се ограничава само в това, да свързва и тълкува съответно това, което сетивата казват. Но както сега Планк обяснява света, не като оставя нещата да говорят за себе си, а решава чрез своя разум това, което те предполагаемо казват, така по отношение на обществения живот той не изхожда от взаимодействието на личностите, а сънува за един регулиран от разума и служещ на общото благо съюз на народите с една най-висша правна власт. Следователно и тук той счита, че разумът създава това, което стои отвъд личността. "Първичният общ правен закон изисква по необходимост своето външно съществуване в една обща правна власт; защото ако би било оставено на самите отделни хора да го провеждат, са мият този закон не би бил действително освен нещо общо и съществуващо по външен начин, тъй като според тяхното правно положение отделните хора са за себе си само представители на тяхното право, а не на общото право като такова". Планк построява една обща правна власт, понеже идеята на правото може да стане действително само по този начин.
към текста >>
Но както сега Планк обяснява света, не като оставя нещата да говорят за себе си, а решава чрез своя
разум
това, което те предполагаемо казват, така по отношение на обществения живот той не изхожда от взаимодействието на личностите, а сънува за един регулиран от разума и служещ на общото благо съюз на народите с една най-висша правна власт.
Разумът е само при отделния човек. Ето защо това, което той определя като ръководна нишка на действието, може също да важи само за отделния човек. Задружният, съвместен живот ще се получи от само себе си от природосъобразното взаимодействие на отделните личности. Когато всеки действа според своя разум, тогава чрез свободното взаимодействие на всички ще се роди желаното състояние. Природосъобразният съвместен живот се ражда от само себе си, когато всеки човек оставя да действа в неговата индивидуалност разума, в смисъла на Щирнер също така, както според възгледа на материалистите се ражда природосъобразният възглед на явленията на света, когато се оставят нещата да изказват самата тяхна същност и дейността на разума се ограничава само в това, да свързва и тълкува съответно това, което сетивата казват.
Но както сега Планк обяснява света, не като оставя нещата да говорят за себе си, а решава чрез своя разум това, което те предполагаемо казват, така по отношение на обществения живот той не изхожда от взаимодействието на личностите, а сънува за един регулиран от разума и служещ на общото благо съюз на народите с една най-висша правна власт.
Следователно и тук той счита, че разумът създава това, което стои отвъд личността. "Първичният общ правен закон изисква по необходимост своето външно съществуване в една обща правна власт; защото ако би било оставено на самите отделни хора да го провеждат, са мият този закон не би бил действително освен нещо общо и съществуващо по външен начин, тъй като според тяхното правно положение отделните хора са за себе си само представители на тяхното право, а не на общото право като такова". Планк построява една обща правна власт, понеже идеята на правото може да стане действително само по този начин. Пет години преди това Макс Щирнер беше писал: "Единствен и творец на моето право аз не признавам и не познавам никакъв друг правен източник освен мене, нито Бога, нито държавата, нито природата, нито също самия човек с неговите "вечни човешки права", нито божествено, нито човешко права". Той е на мнение, че действителното право на отделния човек не може да съществува сред едно общо право.
към текста >>
73.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Те се питаха: Не отричаме ли ние нашето съобразно с разума мислене, когато търсим неговия произход не вече в един всеобщ миров
разум
над нас, а в животинските царства между нас?
Ние ще можем да измерим това, което беше направено по този начин, само тогава, когато насочим поглед към опозицията, с която беше прието Хекеловото широко прилагане на дарвинистичните принципи от привържениците на идеалистическите светогледи. При това не е нужно да насочим поглед към онези, които с една сляпа вяра в едно предадено по традиция мнение се обръщаха против "Маймунската теория", или към онези, които считаха, че е поставена в опасност всяка по-тънка, по-висша моралност, когато хората не вярват вече, че те имат един "по-чист и по-висш произход". Можем да се спрем също и на такива, които са напълно склонни да приемат в себе си нови истини. Но и на такива мислители беше трудно да се ориентират в тази нова истина.
Те се питаха: Не отричаме ли ние нашето съобразно с разума мислене, когато търсим неговия произход не вече в един всеобщ миров разум над нас, а в животинските царства между нас?
Такива духове обръщаха с голямо усърдие вниманието на онези точки, при които Хекеловото схващане изглеждаше опровергано от самите факти. И тези духове имаха силни привърженици в известен брой природоизследователи, които, изхождайки от едно странно пристрастие, използваха своето познание на фактите, за да подчертават непрестанно, къде опитът не е още достатъчен, за да бъдат направени Хекеловите изводи. Типичният представител и същевременно най-изразителният застъпник на това становище на природоизследователите е Рудолф Вирхов. Можем да охарактеризираме противоположността Хекел и Вирхов приблизително така: Хекел се доверява на вътрешната последователност на природата, за която Гьоте счита, че тя утешава по отношение на непоследователността /нелогичността/ на хората, и си казва: Щом един принцип на природата се е оказал правилен за определени случаи и ни липсва опитът да докажем неговата правилност за други случаи, не съществува никакво основание да обвържем напредъка на нашето познание; това, което опитът още ни отказва, той може да ни го донесе утре. Вирхов е на друго мнение: Той иска, защото един обширен принцип да завладее колкото е възможно по-малка почва.
към текста >>
74.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Обаче искаха също същността на света да не бъде разклатена от никакво съмнение и от никакъв
разум
.
Можем да си представим, че Спенсер е бил доведен до своето гледище изхождайки от същите положения както Ланге. Той е бил предхождан в развитието на мисълта в Англия от духове, които са били ръководени от двойни интереси. Те искаха да определят, какво всъщност притежава човекът в своето познание.
Обаче искаха също същността на света да не бъде разклатена от никакво съмнение и от никакъв разум.
Но един повече или по-малко изразен начин всички те бяха овладени от чувството, което изразява Кант, когато казва: "Аз трябваше да се откажа от знанието, за да получа място за вярата". /виж том. І на тази история на светогледите, стр. 39/.
към текста >>
Гьоте казва, че е участвал в някои разговори върху Кантовата "Критика на чистия
разум
" и е констатирал при това, че стрият главен въпрос се възстановява, според който се пита, "Колко много допринася за нашето духовно съществуване нашето себе и колко много външният свят?
Нямат право онези, които твърдят, че на човекът е присъщо по неговата природа едно дадено завинаги разположение към общите истини. Това, което се явява като такова разположение, то не е съществувало някога при неговите прадеди, а е било добито чрез приспособяване и се е предало по наследство на потомците. Когато някои философи говорят за истини, които човек не е нужно да черпи от своя собствен индивидуален опит, а са предварително заложени в неговия организъм, те са прави в известно отношение. Обаче и такива истини са също добити, само че не от човека като индивид, а от рода. Отделният човек е наследил готово това, което е било добито в минали времена.
Гьоте казва, че е участвал в някои разговори върху Кантовата "Критика на чистия разум" и е констатирал при това, че стрият главен въпрос се възстановява, според който се пита, "Колко много допринася за нашето духовно съществуване нашето себе и колко много външният свят?
" И той продължава по-нататък: "Аз никога не съм разделял двете и когато съм философствувал по мой начин върху обектите, аз го вършех с несъзнателна наивност и действително вярвах, че виждам своите мнения пред очите си". Спенсер постави този "стар главен въпрос" в светлината на естественонаучния начин на мислене. Той вярваше да покаже, че несъмнено развития човек трябва да допринесе също и от своето себе за своето духовно съществуване; обаче това себе също е съставено от наследените части, които нашите прадеди са добили в борбата с външния свят. Когато днес вярваме, че виждаме пред очите си нашите мнения, те не са били винаги нашите мнения, а са били някога наблюдения, които са били действително направени с очите при външния свят. Следователно и пътят на Спенсер е както този на Стюарт Мил такъв, който изхожда от психологията.
към текста >>
75.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
По-късно той постави на мястото на боговете абстрактните идеи, като жизнена сила, миров
разум
, мирова цел и т.н.
Огюст Конт застава енергично и целенасочено в този ход на развитието на френските светогледи с неговия основен принцип: Изходната точка за един светоглед може да се търси само в научността, която изхожда от такива строги и наблюдавани математически истини, която изхожда от такива строги и наблюдава ни математически истини, както физиката и химията. Той може да счита за зряло само едно такова човешко мислене, което се е издигнало до този възглед. За да стигне дотук, човечеството трябваше да мине през две епохи на незрялост, една такава, в която то вярваше в богове, и една следваща, в която се отдаде на абстрактните идеи. В издигането от богословския светоглед, минавайки през идеалистичния и стигайки до научния Конт вижда необходимия ход на развитието на човечеството. В първия стадий човекът си представяше, че в природните процеси има човекоподобни богове, които произвеждат тези процеси така волево както човекът своите действия.
По-късно той постави на мястото на боговете абстрактните идеи, като жизнена сила, миров разум, мирова цел и т.н.
Също и тази фаза на развитието трябваше до отстъпи място на една по-висша. Трябва да се разбере, че едно обяснение на явленията на света може да бъде намерено само в наблюдението и в строго математическото и логическото разглеждане на фактите. Само това, което физиката, химията и науката за живите същества /биологията/ изследват по този път, мисленето трябва да свърже за целите на един светоглед. То не трябва да прибави към това, което отделните науки са изследвали, нищо, както прави това богословието с неговите божествени същества и идеалистичната философия с нейните абстрактни мисли. Също и възгледите върху хода на развитието на човечеството, върху съвместния живот на хората в държавата, в обществото и т.н.
към текста >>
76.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Тогава се питаше: Какви права се полагат на човека чрез неговото собствено същество /естествени права/, или как познава човекът съобразно с неговия индивидуален
разум
?
Фердинанд Ласал /1825-1864 г./ показа в своята "Система на добитите права", как всички правни положения: Собственост, договор, семейство, наследствено право и т.н., се раждат и развиват от кръга на представите на един народ. Начинът на мислене на римлянина е създал друг вид права, различни от тези на германеца. При всички тези кръгове от мисли не се задава въпросът: Какво се ражда от отделния човешки индивид, какво извършва този индивид от неговата първична природа? , а този: Какви причини се намират в социалната организация за жизненото съдържание на отделния човек? В това течение можем да видим едно противоположно пред почитане спрямо това, което е царувало в началото на 19-тото столетие по отношение въпросите за отношението на човека към света.
Тогава се питаше: Какви права се полагат на човека чрез неговото собствено същество /естествени права/, или как познава човекът съобразно с неговия индивидуален разум?
Напротив социологическото течение задава въпроса: Какви правни представи, какви понятия на познанието влагат социалните организации в отделния човек? Фактът че аз си образувам определени представи върху нещата, не зависи от моя разум, а той е резултат на развитието, от което аз съм се родил. В Марксизма себесъзнателният Аз е изцяло съблечен от неговата собствена същност; той се движи в морето на фактите, които стават според законите на естествената наука и на социалните отношения. В това схващане за света безсилието на новото философстване по отношение на човешката душа стига до една крайност. "Азът" себесъзнателната човешка душа иска да намери в себе си същността, чрез които да си създаде стойност в мировото съществуване; но той не иска да се задълбочи в себе си; той се страхува, че не ще намери в собствените глъбини това, което му дава съществуване и същност.
към текста >>
Фактът че аз си образувам определени представи върху нещата, не зависи от моя
разум
, а той е резултат на развитието, от което аз съм се родил.
При всички тези кръгове от мисли не се задава въпросът: Какво се ражда от отделния човешки индивид, какво извършва този индивид от неговата първична природа? , а този: Какви причини се намират в социалната организация за жизненото съдържание на отделния човек? В това течение можем да видим едно противоположно пред почитане спрямо това, което е царувало в началото на 19-тото столетие по отношение въпросите за отношението на човека към света. Тогава се питаше: Какви права се полагат на човека чрез неговото собствено същество /естествени права/, или как познава човекът съобразно с неговия индивидуален разум? Напротив социологическото течение задава въпроса: Какви правни представи, какви понятия на познанието влагат социалните организации в отделния човек?
Фактът че аз си образувам определени представи върху нещата, не зависи от моя разум, а той е резултат на развитието, от което аз съм се родил.
В Марксизма себесъзнателният Аз е изцяло съблечен от неговата собствена същност; той се движи в морето на фактите, които стават според законите на естествената наука и на социалните отношения. В това схващане за света безсилието на новото философстване по отношение на човешката душа стига до една крайност. "Азът" себесъзнателната човешка душа иска да намери в себе си същността, чрез които да си създаде стойност в мировото съществуване; но той не иска да се задълбочи в себе си; той се страхува, че не ще намери в собствените глъбини това, което му дава съществуване и същност. Той иска да се остави неговата собствена същност да му бъде дадена от една друга същност, намираща се вън от него. При това, според навиците на мислене, които новото време е създало под влиянието на естествената наука, той се обръща или към света на материалните процеси или към тази на социалното развитие.
към текста >>
За него е важно да добие поглед, да проникне с поглед в трудността, която новата философия сама трябва да си създаде по отношение на простия, даже излишен за "здравия човешки
разум
" въпрос: Дали можем с право да наречем действителен света, който човек вижда, чува и т.н.?
Такъв ход на мислите на един философ може да изглежда за "здравия човешки ум" като един вид "цепене на косъма". Обаче историческото разглеждане не може да се съгласи с едно такова съждение.
За него е важно да добие поглед, да проникне с поглед в трудността, която новата философия сама трябва да си създаде по отношение на простия, даже излишен за "здравия човешки разум" въпрос: Дали можем с право да наречем действителен света, който човек вижда, чува и т.н.?
"Азът", който както показа разгледаната в настоящата книга история на развитието на философските мирови загадки се е откъснал от света, иска отново да намери пътя обратно към света в своето същество, което е станало самотно за собственото му разглеждане. Дилтей счита, че този път не може да бъде намерен, като човек си казва: Душата изживява образи /мисли, представи, усещания/, и тъй като тези образи се явяват в съзнанието, те трябва да имат своята причина в един единствен действителен външен свят. Според мнението на Дилтей, едно такова заключение не би ни дало никакво право да говорим за един действителен външен свят. Защото това заключение е направено вътре в душата, съгласно нуждите на тази душа; и нищо не гарантира, че това, за което душата вярва според нейните нужди, действително съществува във външния свят. Не, душата не може да направи заключение на съществуването на един външен свят; с това тя се излага на опасността, че нейното заключение има живот само в самата нея и остава без значение за външния свят.
към текста >>
77.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
У Гьоте проговори съзнанието, че външният обективен свят, външните истини могат да бъдат обхванати не само с помощта на онези представи, до които стигаме чрез външните сетива и които ограниченият
разум
получава от външните сетивни възприятия; но след като човекът напрегне своите по-висши духовни сили, които не зависят от външните сетивни възприятия, той също стига до нещо истинно, до нещо обективно, както това прави и чрез своите сетивни възприятия.
Този разговор представлява едно симптоматично и многозначително оповестяване на новата Духовна наука, антропософията./*4/ Какво всъщност проговори тогава у Гьоте, когато той възрази на Шилер?
У Гьоте проговори съзнанието, че външният обективен свят, външните истини могат да бъдат обхванати не само с помощта на онези представи, до които стигаме чрез външните сетива и които ограниченият разум получава от външните сетивни възприятия; но след като човекът напрегне своите по-висши духовни сили, които не зависят от външните сетивни възприятия, той също стига до нещо истинно, до нещо обективно, както това прави и чрез своите сетивни възприятия.
към текста >>
Ето как: човекът трябва да свали естеството на своя
разум
долу, така че то да се прояви в сетивния свят, а да издигне сетивата си горе, така че те да се правят в света на разума.
всяка частица от сетивния свят към него струи някакво откровение на духовния свят, защото в сетивния свят намира израз онова духовно съдържание, което художникът е вложил в своята художествена творба. Ето как в съзерцаването на красотата имаме не друго, а едно живо посредничество между Духа и сетивното възприятие. Така изкуството, животът в красотата, според Шилер е едно велико възпитателно средство, едно средство за естетическо възпитание, едно освобождаване от природата, което и позволява да разгърне своите собствени сили. Следователно, как протича според Шилер човешкото развитие?
Ето как: човекът трябва да свали естеството на своя разум долу, така че то да се прояви в сетивния свят, а да издигне сетивата си горе, така че те да се правят в света на разума.
към текста >>
В образа на Блуждаещите Светлини ние виждаме, как душата непрекъснато взема нещо от света, но и дава от себе си, как в Змията са персонализирани строго определени сили, които са валидни само в земните условия, нещо което се отнася и за човешката изследователска дейност, за човешкия
разум
и изобщо за опита, който остава в хоризонталната плоскост, докато идеалът се стреми нагоре по вертикалата.
Там той казва същото, само че по свой начин. Гьоте съвсем не искаше да покаже загадките на душата с помощта на някакви абстрактни понятия. За Гьоте душевните загадки бяха прекалено дълбоки и могъщи, за да ги вкарва в тесните рамки на природната необходимост и логиката. Ето защо у Гьоте бликна поривът да персонализира отделните душевни сили именно в образите на своята Приказка. На Шилеровия въпрос Гьоте отговаря с образите от своята Приказка, и ние ще видим, че тя съдържа в себе си цялото богатство на Гьотевата психология.
В образа на Блуждаещите Светлини ние виждаме, как душата непрекъснато взема нещо от света, но и дава от себе си, как в Змията са персонализирани строго определени сили, които са валидни само в земните условия, нещо което се отнася и за човешката изследователска дейност, за човешкия разум и изобщо за опита, който остава в хоризонталната плоскост, докато идеалът се стреми нагоре по вертикалата.
Силата на религиозното чувство е представена в образа на Стареца с лампата, а накрая чрез описаните от Гьоте събития ние виждаме как трябва да протича развитието на всяка отделна душевна сила.
към текста >>
78.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
И все пак, няма никакво съмнение: Закономерността, действителното, идейно съдържание на Приказката трябва да бъде разглеждано в същия смисъл, в който човешкият
разум
изследва законите на растителния свят, понеже тя се развива според същата закономерност, според която се развива и растението, макар че то съществува в пълна безсъзнателност.
Обаче има ли право ботаникът, или някой друг, който не е никакъв ботаник, да си въобразява, че може да обхване идеята, според която растението е тук на Земята? Защото лесно бихме могли да му възразим: Растението не знае нищо от онова, което ти формулираш като „закони" на неговия растеж, на неговото развитие! Точно същата стойност би имало това възражение, което бихме отправили към ботаника или поета, пресъздаващ в своите стихове не друго, а своето собствено усещане за растението, ако го адресираме, примерно, към едно такова обяснение на Гьотевата приказка. Аз не бих искал нещата да се представят така, сякаш идвам тук и казвам: Ето, тук ние имаме една змия, тя означава това или онова, а тук имаме един златен, сребърен и бронзов Цар, които също означават това или онова. Аз далеч не бих желал да тълкувам приказката в този символично- алегоричен смисъл; аз бих желал това да става така, сякаш се потопяваме в състоянието, при което, както казах, растението расте според закони, за които то в своята безсъзнателност не знае абсолютно нищо, и също както ботаникът има пълното право да изследва законите на растителния свят, ние сме в правото си да заявим: Да, няма никаква нужда поетът Гьоте да осмисля в своето дневно съзнание това, което излага ме тук относно живота в растителното царство.
И все пак, няма никакво съмнение: Закономерността, действителното, идейно съдържание на Приказката трябва да бъде разглеждано в същия смисъл, в който човешкият разум изследва законите на растителния свят, понеже тя се развива според същата закономерност, според която се развива и растението, макар че то съществува в пълна безсъзнателност.
към текста >>
Мнозина от нашите съвременници смятат: Да, човекът, какъвто е той днес, може безусловно да се произнася върху всички въпроси на битието; той просто наблюдава света с помощта на своите сетивни органи, обобщава неговите проявления и ги комбинира със своя
разум
, който също е свързан със сетивата, и екстракта от тази опираща се върху наблюдението разсъдъчна дейност, той оповестява за абсолютно вярно познание, което трябва да е общовалидно за всички.
Гьотевата психология или Гьотевото учение за душата, с други думи това, което според Гьоте е меродавно за душата, ние имаме в лицето на хубавата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия. И ако искаме да постигнем някакво разбирателство относно нещата, които ще се опитам да изложа пред Вас, добре би било, ако предварително онагледим самото естество на Гьотевия душевен свят. Още в предишната лекция беше посочено, че застъпеният тук светоглед се опира на това, че човешкото познание не следва да се разглежда като нещо, установено веднъж завинаги.
Мнозина от нашите съвременници смятат: Да, човекът, какъвто е той днес, може безусловно да се произнася върху всички въпроси на битието; той просто наблюдава света с помощта на своите сетивни органи, обобщава неговите проявления и ги комбинира със своя разум, който също е свързан със сетивата, и екстракта от тази опираща се върху наблюдението разсъдъчна дейност, той оповестява за абсолютно вярно познание, което трябва да е общовалидно за всички.
към текста >>
С помощта на понятията, те, бих казал, само „удължават" периметъра на своя
разум
, за да ги захвърлят прахоснически при първия удобен случай.
И тъкмо тази душевна нагласа, отличаваща се с абстрактно мислене и с непродуктивност, ние виждаме изобразена в лицето на Блуждаещите Светлини. Те жадно поемат в себе си златото, където и да се намира то; те са лишени от всякакви откривателски дарби, те са непродуктивни и не могат да вникнат в нито една идея. За тях идеите са нещо напълно чуждо. Те не разполагат с волята да се потопят безкористно в нещата около себе си и си служат с понятия само за да постигнат някаква формална връзка с външния свят.
С помощта на понятията, те, бих казал, само „удължават" периметъра на своя разум, за да ги захвърлят прахоснически при първия удобен случай.
Те приличат на един човек, който събира мъдрости в някаква библиотека, само за да ги разпилее навън в света. И така, Блуждаещите Светлини олицетворяват онези душевни способности, които никога не са в състояние да вникнат в една или друга литературна идея, в смисловото съдържание на едно или друго чувство, но са в състояние да придадат изящни форми на това, което вече е влязло в литературната история, инспирирано от продуктивните Духове. Тук не бих искал да се изказвам срещу тези душевни способности. Ако човекът не разполагаше с тях или не се грижеше достатъчно за тяхното култивиране, би се оказал лишен от нещо, което е наложително да присъствува в процеса на истинското познание. В образа на Блуждаещите Светлини, в цялото разнообразие от отношения, в които Гьоте им позволява да се проявят, той ни показва как една такава душевна способност се сблъсква с други душевни способности, как те си взаимодействуват, как си помагат или пречат.
към текста >>
В образа на тази възрастна жена ние следва да виждаме не друго, а здравия
разум
на човека, онази душевна сила, която не се стреми към висшите области на духовните абстракции, а държи всичко здраво в ръцете си.
Старецът с лампата е женен за Старицата.
В образа на тази възрастна жена ние следва да виждаме не друго, а здравия разум на човека, онази душевна сила, която не се стреми към висшите области на духовните абстракции, а държи всичко здраво в ръцете си.
Именно тя може да занесе възнаграждението на Лодкаря: три зелки, три глави лук и три артишока. Тази еволюционна степен от човешкото развитие все още не е изживяла времето си. Фактът, че тя е третирана по толкова недостоен начин от Блуждаещите Светлини, е израз на високомерието, с което често пъти абстрактните Духове се отнасят към онези хора, които се справят и с най-сложните ситуации благодарение на своя непосредствен инстинкт, или на своята интуиция./*26/
към текста >>
79.
06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Не човекът надарен със здрав
разум
не може да вярва, че те не са в действителност друго, освен това, което познаваме от тях чрез сетивата.
Най-после душата има пред себе си също несъзнателно гледката на раждането, в най-широкия смисъл на думата, т.е. на своето слизане, чрез зачатието и зародишния живот, в едно физическо тяло. Тя възприема също така, как при смъртта напуска тялото и как вечната същност на човека преминава в духовния свят. Всяка нощ на нея и се предлага зрелището на това, което са в действителност раждането и смъртта. А последствието от тази опитност е, че през време на будното състояние тя носи в себе си неясно това чувство, че раждане и смърт не са това, което сетивата ни позволяват да познаем.
Не човекът надарен със здрав разум не може да вярва, че те не са в действителност друго, освен това, което познаваме от тях чрез сетивата.
Погрешно е да се мисли, че илюзията да бъде едно вечно същество, е достатъчна, за да го поддържа в идеята за безсмъртието. Ако човек вижда в раждането и смъртта нещо различно от материалните факти, това е защото, под формата на едно смътно чувство, в него проникват лъчите на опитностите, които той е имал през нощта: Образът на неговото слизане от висините на духовните светове към земното съществуване и на неговото възлизане към духовния свят.
към текста >>
80.
04. 5. Принципи 38-61
GA_26 Мистерията на Михаил
Достатъчно е този
разум
да наблюдава безпристрастно само същността на сетивната действителност, и той ще съзре, че тази сетивна действителност сочи към нещо духовно, както формата на мъртвия труп сочи към един обитаващ в него живот.
56. Периодът на съществуване между смъртта и едно ново раждане, през време на който се образува Карма та на човека, може да бъде описан само въз основа на резултатите от духовното изследване. Но трябва да държим винаги в съзнанието си, че това описание е разбираемо за разума.
Достатъчно е този разум да наблюдава безпристрастно само същността на сетивната действителност, и той ще съзре, че тази сетивна действителност сочи към нещо духовно, както формата на мъртвия труп сочи към един обитаващ в него живот.
към текста >>
81.
30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер
GA_26 Мистерията на Михаил
При Михаела образът на света се превръща в едно пълно с мъдрост откровение на света, което разкрива мировия
разум
/мировата интелигентност/ като божествено мирово действие.
Така в своето действие Михаел стои между образа на света на Луцифер и между ариманическия Миров ум /мирова интелигентност/.
При Михаела образът на света се превръща в едно пълно с мъдрост откровение на света, което разкрива мировия разум /мировата интелигентност/ като божествено мирово действие.
В това мирово действие живее грижата на Христа за човечеството, което по този начин може да се разкрие на човешките сърца от Михаеловото мирово откровение.
към текста >>
82.
34. 3. Продължение на второто съзерцание: Пречки и съдействие за силите на Михаел при изгрева на епохата на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Той искаше да доведе до всеобща валидност възгледа, който не се бори с неуредиците на света с мечтателски тенденции, а със здравия човешки
разум
искаше да вкара в неговите релси това, което беше излязло от тях.
Ние проникваме с нашия поглед дълбоко в характерните черти на това време, когато разгледаме случая с кардинала Николай от Куза /За него може да се прочете в моята книга "Мистика в зората на модерния духовен живот"/. Неговата личност е като една гранична колона на времето.
Той искаше да доведе до всеобща валидност възгледа, който не се бори с неуредиците на света с мечтателски тенденции, а със здравия човешки разум искаше да вкара в неговите релси това, което беше излязло от тях.
Нека погледнем неговото действие на събора от Базел, а и иначе сред неговата църковна общи на, и ще забележим това.
към текста >>
83.
40. 6. Небесна история. Митологическа история. Земна история. Тайната на Голгота
GA_26 Мистерията на Михаил
Само в тази Средна епоха са дадени условията, при които човечеството може да напредне от едно тъпо съзнание към едно ясно, свободно себесъзнание, към собствена интелигентност /
разум
/ и свободна воля.
Само в тази Средна епоха са дадени условията, при които човечеството може да напредне от едно тъпо съзнание към едно ясно, свободно себесъзнание, към собствена интелигентност /разум/ и свободна воля.
към текста >>
В "земната история" живеят интелигентността и волята на човеците, първо във връзка с космическата Интелигентност /
Разум
/ и Воля на Боговете, след това самостоятелно.
В "земната история" живеят интелигентността и волята на човеците, първо във връзка с космическата Интелигентност /Разум/ и Воля на Боговете, след това самостоятелно.
В "небесната история" живееха Интелигентността /Разумът/ и Волята на свързаните с човечеството божествено-духовни Същества.
към текста >>
Тези последните са понастоящем чисто духовни Същества, които носят в себе си съвършена свободна Интелигентност /
Разум
/ и съвършена свободна Воля, но в тази Интелигентност и в тази Воля създават схващането за необходимостта от нечислимото, несвободното като мирова Мисъл, от лоното на което човекът трябва да се развие като свободно същество.
По друг начин стоят в света ариманическите същества. Те са пълната противоположност на божествено-духовните Същества, с които човекът е свързан от самото начало.
Тези последните са понастоящем чисто духовни Същества, които носят в себе си съвършена свободна Интелигентност /Разум/ и съвършена свободна Воля, но в тази Интелигентност и в тази Воля създават схващането за необходимостта от нечислимото, несвободното като мирова Мисъл, от лоното на което човекът трябва да се развие като свободно същество.
И в Космоса те са свързани с Любов с всичко изчислимо, с мировата Мисъл. Тази Любов се различава от тях през Вселената.
към текста >>
84.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
И тогава се случва едно събитие в живота му – намира в една книжарница „Критика на чистия
разум
“ на Кант.
И тогава се случва едно събитие в живота му – намира в една книжарница „Критика на чистия разум“ на Кант.
Четенето ѝ внася опора и увереност на мисленето му. Чете я даже в час по история, но най-вече през лятото. Той усеща, че „мисленето може да се развие в сила, която действително да обхване нещата и процесите в света“. Връзката му с учителите по геометрия, математика, химия се усилва, както и със същността на самите предмети. Интересът му към световната история, историята на църквата и религията и на философията нараства през следващите години.
към текста >>
85.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
На витрината видях „Критика на чистия
разум
“ на Кант на издателство „Реклам“.
Веднъж минах покрай една книжарница.
На витрината видях „Критика на чистия разум“ на Кант на издателство „Реклам“.
Направих всичко възможно да си купя книгата възможно най-скоро.
към текста >>
Безграничният ми интерес към критиката на чистия
разум
възникна изцяло от моя най-личен душевен живот.
Когато тогава Кант навлезе в сферата на моето мислене, все още не знаех ни най-малко за мястото му в духовната история на човечеството. Какво е мислил някой за него с одобрение или неодобрение, ми беше напълно неизвестно.
Безграничният ми интерес към критиката на чистия разум възникна изцяло от моя най-личен душевен живот.
По един момчешки начин се стремях да разбера какво е в състояние да постигне човешкият разум по отношение на едно истинско прозрение в същината на нещата.
към текста >>
По един момчешки начин се стремях да разбера какво е в състояние да постигне човешкият
разум
по отношение на едно истинско прозрение в същината на нещата.
Когато тогава Кант навлезе в сферата на моето мислене, все още не знаех ни най-малко за мястото му в духовната история на човечеството. Какво е мислил някой за него с одобрение или неодобрение, ми беше напълно неизвестно. Безграничният ми интерес към критиката на чистия разум възникна изцяло от моя най-личен душевен живот.
По един момчешки начин се стремях да разбера какво е в състояние да постигне човешкият разум по отношение на едно истинско прозрение в същината на нещата.
към текста >>
Така че за четене на „Критика на чистия
разум
“ точно тогава почти не ми оставаше време.
Поради дългия път, който трябваше да изминавам между дома и училището, всеки ден губех най-малко по три часа. Вечер не се прибирах вкъщи преди шест. След това трябваше да се справям с безкрайно количество домашни работи. А в неделите се посвещавах почти изключително на конструктивната геометрия. Идеалът ми беше да постигна възможно най-голяма точност при изпълнение на геометрическото построение, както и безупречна чистота в защриховането и полагането на цветовете.
Така че за четене на „Критика на чистия разум“ точно тогава почти не ми оставаше време.
Намерих следния изход. Часовете по история протичаха така, че учителят привидно ни преподаваше, но в действителност четеше от един учебник. После след всеки час трябваше да научаваме преподаваното ни по този начин от нашия учебник. Помислих си, че така и така вкъщи трябва да прочитам намиращото се в него. От „преподаването“ на учителя не възприемах нищо.
към текста >>
Защото чрез „Критика на чистия
разум
“ исках преди всичко да придобия твърди опорни точки, за да се справя със собственото си мислене.
На това чувство обаче винаги се противопоставяше прочетеното у Кант. Но по това време почти не забелязвах да има противоречие.
Защото чрез „Критика на чистия разум“ исках преди всичко да придобия твърди опорни точки, за да се справя със собственото си мислене.
Където и когато и да правех разходките си през ваканцията, трябваше да седна тихо някъде и за пореден път да си изяснявам как от прости, обозрими понятия се стига до представата за природните явления. Тогава се отнасях напълно безкритично към Кант, но с негова помощ не можех да стигна по-далече.
към текста >>
86.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
В „Критика на чистия
разум
“ обаче това разбиране отказваше да се разкрие пред мен.
Сега исках да стигна и до по-добро разбиране на Кант от това, което бях успял да постигна дотогава.
В „Критика на чистия разум“ обаче това разбиране отказваше да се разкрие пред мен.
Така че се залових с „Пролeгомени към всяка бъдеща метафизика“. Вярвах, че с тази книга осъзнавам, че ми е необходимо щателно занимание с всички въпроси, породени у мислителите от Кант. Започнах да работя все по-съзнателно върху изливането в мисли на непосредственото възприятие за духовния свят, което имах. Докато бях погълнат от тази вътрешна работа, се опитвах да се ориентирам по пътищата, по които поемаха мислителите от времето на Кант и тези от следващата епоха. Изучавах сухия трезв „трансцендентален синтетизъм“ на Траугот Круг също толкова ревностно, колкото се вживявах и в трагизма на познанието, до който достига Фихте, когато пише „Предопределението на човека“.
към текста >>
87.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
Поради своята тогава все още непреодоляна кантианска гледна точка Шилер може да види в това „цяло“ само една „идея“, която си изгражда човешкият
разум
чрез наблюдение на подробностите.
В това настроение на идейно усамотение, което тегнеше в душата ми, намирах вътрешно освобождение единствено като отново и отново препрочитах беседата между Гьоте и Шилер, когато двамата си тръгват заедно от едно събрание на обществото на естествоизпитателите в Йена. Те споделят мнението, че природата не трябва да се разглежда на части, както направил това ботаникът Бач в доклада, който току-що били чули. С няколко щриха Гьоте пресъздава пред очите на Шилер своето „прарастение“. Чрез една сетивно-свръхсетивна форма то представлява растението като цяло, от което, възпроизвеждайки цялото в детайли, се оформят листата, цвета и т.н.
Поради своята тогава все още непреодоляна кантианска гледна точка Шилер може да види в това „цяло“ само една „идея“, която си изгражда човешкият разум чрез наблюдение на подробностите.
Гьоте не позволява това да мине. Духовно той „вижда“ цялото, както вижда сетивно отделния детайл. И не признава принципна разлика между духовното и сетивното възприятие, а само преход от едното към другото. На него му е ясно, че двете имат право на място в действителността на опита. Но Шилер не може да престане да твърди, че прарастението не е опитност, а идея.
към текста >>
88.
XII. Съдбовни въпроси
GA_28 Моят жизнен път
Чувства, че душата, действаща в сферата на чистия
разум
, не е зависима от телесно-сетивното.
Виждах, че това произведение на Гьоте е резултат от духовното му общуване с Шилер. Когато Шилер пише „Писма за естетическото възпитание на човека“, духът му преминава през философската фаза на неговото развитие. „Съгласуването на човешкото съзнание със самото себе си“ е една от найсилно занимаващите го душевни задачи. Той вижда човешката душа, от една страна, изцяло отдадена на разсъдливостта.
Чувства, че душата, действаща в сферата на чистия разум, не е зависима от телесно-сетивното.
Но подобен род свръхсетивна дейност все пак не го удовлетворява. Душата пребивава „в духа“, когато е отдадена на „логическата необходимост“ на разсъдъка. Но в това си отдаване тя нито е свободна, нито вътрешно духовно жива. Тя се отдава на абстрактната сянка на духа, но не се движи и не действа в живота и битието на духа. От друга страна, Шилер забелязва, че развивайки противоположна дейност, човешката душа е изцяло отдадена на телесното – на сетивните възприятия и първичните импулси.
към текста >>
Той може да внесе
разум
в сетивните дейности и може да издигне сетивното до по-висша сфера на съзнанието, така че то да действа като духовното.
Шилер стига до виждането, че и в двата случая човекът не е „истински човек“. Но той може да породи у себе си това, което не му е дадено от природата или от рационалните сенки на духовното, проявяващи се без негово участие.
Той може да внесе разум в сетивните дейности и може да издигне сетивното до по-висша сфера на съзнанието, така че то да действа като духовното.
Така той постига една средна настройка между принудата на логиката и тази на природата. Шилер вижда, че човекът се намира в такава настройка, когато се занимава с изкуство. Естетическата концепция за света е обърната към сетивното, но по такъв начин, че открива духа в него. Тя живее в сянката на духа, но в процеса на творчество или в наслаждението придава на духа сетивна форма, така че той загубва сенчестото си битие.
към текста >>
89.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Но едно нещо човек може също, докато изобщо е в състояние да прояви ум и
разум
, и то е да потърси обекти, събития, които са съвършено безинтересни, спрямо които е оправдано човек да бъде флегматичен.
После трябва да се погрижим специално за това, да го обграждаме с предмети, да оставяме в негова близост да се разиграват събития, при които флегмата е на мястото си. флегмата трябва да бъде насочена към подходящите обекти, спрямо които човек с право може да бъде флегматичен. По този начин понякога с флегматичното дете може да бъде постигнат превъзходен успех. Но и в по-късни години човек може да вземе по този начин възпитанието си в свои ръце, когато забележи, че флегмата се стреми да се прояви по едностранчив начин, а именно като се опита да наблюдава хора и техните интереси.
Но едно нещо човек може също, докато изобщо е в състояние да прояви ум и разум, и то е да потърси обекти, събития, които са съвършено безинтересни, спрямо които е оправдано човек да бъде флегматичен.
към текста >>
Не само човекът изобщо е загадка за нас, но и всеки отделен човек, който застане пред нас в живота, всяка нова индивидуалност ни задава нова загадка, в която също няма да можем да проникнем, ако размишляваме с нашия
разум
.
Нашият практичен усет ще става все по-индивидуален, ако не сме принудени да прибягваме до общовалидната рецепта: Да, ти не трябва да прогонваш лекомислието с помощта на сериозността! - а когато разберем кои са качествата у човека, които трябва да се пробудят. Следователно, ако човекът е най-голямата загадка на живота и ако държим тази загадка да ни се разкрие, нека да се обърнем към Духовната Наука, която единствено може да я разреши.
Не само човекът изобщо е загадка за нас, но и всеки отделен човек, който застане пред нас в живота, всяка нова индивидуалност ни задава нова загадка, в която също няма да можем да проникнем, ако размишляваме с нашия разум.
Трябва да се спрем на индивидуалността. И тогава Духовната Наука ще започне да действа от нашата най-дълбока същностна сърцевина, тогава ще можем да направим Духовната Наука най-великия житейски импулс. Докато остава само теория, в нея няма нищо ценно. Тя трябва да бъде прилагана в човешкия живот. Пътят към тази цел е възможен, но дълъг.
към текста >>
90.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Едва с неговото развитие, при човека може да се въздействува върху онова, което развива абстрактния свят на представите, разсъдъчната способност и свободния
разум
.
Едва с настъпването на половата зрелост се ражда и астралното тяло.
Едва с неговото развитие, при човека може да се въздействува върху онова, което развива абстрактния свят на представите, разсъдъчната способност и свободния разум.
Вече споменахме, че тези душевни способности трябва да останат незасегнати всред палитрата от останалите правилно провеждани възпитателни средства, но в същото време и да се развиват, както напр. очите и ушите се развиват в майчината утроба без да бъдат смущавани от каквито и да е външни въздействия.
към текста >>
91.
Лекция върху педагогиката по време на 'Френския курс' в Гьотеанума, 16. 09. 1922
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Преподавателските и възпитателни методи трябва да се формират по такъв начин, че у детето да се развие не само студения
разум
, но и топлината на сърцето.
Отдавна се говори, че интелектуализмът действува осакатяващо върху преподаването и възпитанието. Но в случая се има предвид само интелигентността на детето, а не тази на възпитателя.
Преподавателските и възпитателни методи трябва да се формират по такъв начин, че у детето да се развие не само студения разум, но и топлината на сърцето.
към текста >>
92.
3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ние говорим за душа, само тогава, когато духовното, за което току-що говорихме, което като човеци си усвояваме чрез нашия интелект, чрез нашия
разум
и други средства, чрез които проникваме чрез познание в нещата, живее вътрешно в едно същество и бива изживяно.
Доколкото аз мога да приема в моя дух нещо от нещата, независимо на кое царство принадлежат те, аз предполагам съществуването на Духа във всички царства. Без съмнение това признание, което сега бе изказано, не се прави навсякъде. Но то не се прави само тогава, когато човек се е поставил в горепосоченото противоречие със себе си. Ето защо ние говорим за Дух, като сме на ясно, че Духът се изявява във всички светове, и ние се стремим да познаем, как той се влива в световете и се явява в тях. По друг начин говорим ние, когато говорим за душа.
Ние говорим за душа, само тогава, когато духовното, за което току-що говорихме, което като човеци си усвояваме чрез нашия интелект, чрез нашия разум и други средства, чрез които проникваме чрез познание в нещата, живее вътрешно в едно същество и бива изживяно.
Ние приписваме душа на едно същество, което не само приема духа в себе си, но което изживява духа в себе си и е творящо в себе си от духа. Следователно ние говорим за душа само тогава, когато духът се намира вътрешно в едно същество, което срещаме. А така вътрешно творящ ние намираме духа само у човека и животното.
към текста >>
Ние му приписваме като действителност, като външна действителност онова, което така да се каже изживяваме в самите нас като интелигентност, като
разум
.
Следователно, какво приписваме ние всъщност на духа, когато говорим за дух?
Ние му приписваме като действителност, като външна действителност онова, което така да се каже изживяваме в самите нас като интелигентност, като разум.
Чрез нашата интелигентност ние извършваме това или онова, чрез нашата интелигентност поставяме в едно съвместно действие силите на съществата. Тази наша творческа интелигентност има една особеност. Когато се явява така да се каже в едно временно съществуване, когато се явява творчески, ние си съставяме едно понятие за интелигентност, за умствено изживяване, за умственосъобразно творчество, и се оглеждаме наоколо във вселената. Би трябвало да бъдем твърде късогледи, ако бихме искали да припишем интелигентност, всичко, което наричаме дух, само на самите нас. Тази е причината да не може да се проникне, да се вникне в загадките на съществуването, че човекът е лесно склонен да приписва същността не интелигентността, на разума само на себе си и никак не може да си отговори на въпроса: Как съм оправдан аз да прилагам интелигентността към съществуването?
към текста >>
Това, което изнасяме тук от гледището на Духовната наука, ще го намерите добре описано в книжката на заслужилия писател в областта на изследването на животинската душа цел: "Лишено ли е от
разум
животното?
Това, което изнасяме тук от гледището на Духовната наука, ще го намерите добре описано в книжката на заслужилия писател в областта на изследването на животинската душа цел: "Лишено ли е от разум животното?
" Въпреки че книжката е написана от една друга гледна точка, тя все пак е добра с цел да дадем пример, как душевното изживяване на животното е свързано с организма и може именно да послужи като доказателство за това, което Духовната наука има да докаже от една друга страна. Ето защо душевният живот на животните при различните животни ни се явява степенуван по най-различен начин, защото духът си е създал своите органи в своите различни видове. Но ние виждаме, че духовното творчество, т.е. това, което намираме закотвено в астралното тяло, се изчерпва в образуването на органите, в това, което животните донасят непосредствено в света. То се е изчерпило във видовата форма.
към текста >>
93.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Колко велико и чудесно е, когато Джордано Бруно изказва тази мисъл противоположно на Аристотел: Духът, Духът на божествения
разум
не е някъде вън от сетивния свят.
Колко велико и чудесно е, когато Джордано Бруно изказва тази мисъл противоположно на Аристотел: Духът, Духът на божествения разум не е някъде вън от сетивния свят.
Божественият Разум не е в нещо външно, не е в нещо, за което след това можем да кажем: Нещо в далечната окръжност тласка той не може да бъде нещо тласкащо в кръг, нещо, което довежда в кръгово движение тласкайки отвън, но за Божественото е по-достойно то да бъде един вътрешен Принцип на движението, който може да бъде видян във всичко, което съществува в самата природа. Този беше езикът, който прозвучаваше в онова време, в онази епоха, която говореше от самата душа на Джордано Бруно.
към текста >>
Божественият
Разум
не е в нещо външно, не е в нещо, за което след това можем да кажем: Нещо в далечната окръжност тласка той не може да бъде нещо тласкащо в кръг, нещо, което довежда в кръгово движение тласкайки отвън, но за Божественото е по-достойно то да бъде един вътрешен Принцип на движението, който може да бъде видян във всичко, което съществува в самата природа.
Колко велико и чудесно е, когато Джордано Бруно изказва тази мисъл противоположно на Аристотел: Духът, Духът на божествения разум не е някъде вън от сетивния свят.
Божественият Разум не е в нещо външно, не е в нещо, за което след това можем да кажем: Нещо в далечната окръжност тласка той не може да бъде нещо тласкащо в кръг, нещо, което довежда в кръгово движение тласкайки отвън, но за Божественото е по-достойно то да бъде един вътрешен Принцип на движението, който може да бъде видян във всичко, което съществува в самата природа.
Този беше езикът, който прозвучаваше в онова време, в онази епоха, която говореше от самата душа на Джордано Бруно.
към текста >>
94.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Сетивно-интелектуалното съзнание, което действува чрез нашия ум, чрез нашия
разум
, е заменило старото ясновиждащо душевно състояние.
Но ние не можем да разберем така митовете и сказанията като преобразувания на типичните сънища, както Лайстнер ги е схващал, а трябва да ги разберем изхождайки от едно минало човешко състояние на съзнанието, което е виждало духовния свят в образи и поради това го е изразявало също в образи. Никой не може действително да разбере старите сказания, митове и легенди, ако първо не предположи, че старите митологии са почерпени от едно друго състояние на човешкото съзнание първо като една хипотеза. Затова и днес толкова малко се напредва в разбирането на старите сказания и митове! Това старо предичовешко или най-малко предиисторическо състояние на душевното устройство е преминало в сегашното състояние на съзнанието, което накратко може да бъде охарактеризирано, като кажем: по отношение на нашето съзнание ние се намираме ту в будно състояние, ту в сън и последователно сменяме тези две състояния. В будното съзнание ние завладяваме възприятията на външния свят чрез нашите сетива и свързваме тези възприятия, комбинираме ги чрез нашия интелект.
Сетивно-интелектуалното съзнание, което действува чрез нашия ум, чрез нашия разум, е заменило старото ясновиждащо душевно състояние.
Така ние охарактеризирахме една черта на историята, как се представя историята, когато разглеждаме развитието на човечеството в неговите дълбочини.
към текста >>
На него му бе дадено познанието за чистия
разум
и за ума, когато неговата душа беше пренесена в ясновиждащи състояния чрез влиянието, което той бе получил при мидианитския жрец.
Това, което по-късното човечество дължи на Мойсея, е силата за раждане на разума и интелекта, да мисли интелектуално върху света в пълно будно състояние от азовото съзнание, да си обясни интелектуално света. На Мойсея съзнанието за интелектуалността трябваше да бъде дадено така, че в самия него /в Мойсея/ интелектуалното съзнание трябва да проблесне по начина на старите ясновидци. А това значи: Мойсей наистина имаше първия интелектуалистичен импулс, обаче при него той беше едно ясновиждане. При него той беше първият от нови и последният от старите импулси. Това, което по-късното човечество беше вън от ясновидството, той го имаше в това ясновидство.
На него му бе дадено познанието за чистия разум и за ума, когато неговата душа беше пренесена в ясновиждащи състояния чрез влиянието, което той бе получил при мидианитския жрец.
Такъв е примерът с неговото изживяване пред "горящата къпина", която обаче гореше в такъв огън, че не изгаряше от него. Тогава мировият Дух се изяви пред Мойсея по нов начин, както не би могъл да се открие на познанието на египтяните в тяхното ясновидство.
към текста >>
95.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Но именно Лайъл е казал веднъж: В каквато и насока да устроим нашите изследвания на природата, навсякъде ние откриваме най-ясните доказателства за един творящ
разум
, за неговото провидение, сила и мъдрост.
Обаче ЛИБИГ, който е проникнал дълбоко в същността на органическите явления, как е мислил той върху отношенията на света, на който е посветил своите сили на изследовател, как е мисли той върху отношенията на този свят към духовния свят? Той казва: Това са мненията на дилетантите, които разхождайки се на границите на областите на естествено-научното изследване смятат, че имат право да обясняват на незнаещата и лековерна публика, как всъщност са възникнали светът и животът и колко далече е достигнал човекът днес в изследването на най-висшите неща. Но сега някой може да започне да ни декламира: Нима не сте чули, че един Лайъл е основал една Геология? Не сте ли чували никога за големия напредък, който се е получил чрез него, как той е победител на онези светогледи, който още се считат с духовни сили? Бих могъл да им цитирам трудове на Лайъл, които днес правят дълбоко впечатление.
Но именно Лайъл е казал веднъж: В каквато и насока да устроим нашите изследвания на природата, навсякъде ние откриваме най-ясните доказателства за един творящ разум, за неговото провидение, сила и мъдрост.
към текста >>
96.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Абсолютно необходимо е да се запази здрав
разум
и сигурна основа за личната опитност.
Разбира се, никой не трябва да бъде мечтател, защото това е много опасно.
Абсолютно необходимо е да се запази здрав разум и сигурна основа за личната опитност.
Ако някой мечтае и фантазира, няма да е добре за него, когато духовният свят нахлуе в неговото съзнание. Но ако той запази чувство на пълна увереност в своето възприемане на реалността, тогава той знае как духовните събития ще се изяснят, и напредва в духовния свят.
към текста >>
97.
ХІV. Логосът и Човека
GA_92 Езотерична космология
В това ново имагинативно съзнание способността за
разум
, придобита във физическия свят, запазва своята сила.
5. Съзнание, което повтаря третата степен, но запазва придобитото качество на обективност. Образите имат определени цветове и биват осъзнавани напълно отделно от онзи, който възприема. Субективното чувство на привличане или отблъскване изчезва.
В това ново имагинативно съзнание способността за разум, придобита във физическия свят, запазва своята сила.
към текста >>
98.
ХVІІІ. Апокалипсисът
GA_92 Езотерична космология
Съществената мисия на тази цивилизована епоха е да пригоди човека към физическия план, да развие той
разум
и практическа логика, да потопи интелигентността във физическата материя така, че тази материя да може да бъде разбрана и накрая покорена.
5. Нова епоха, започнала по времето на преселението на народите и на нашествията. Наследството на Гръко-Римската цивилизация бе поето от расите на Севера: келтите, германските народи и славяните. Ние самите живеем именно в тази епоха. Тя е по-късно преобразуване на Гръки-Римската култура, причинена от свежите импулси на новите раси под влиянието на Християнството, смесено с подквасата на Изтока, донесена в Европа от арабите.
Съществената мисия на тази цивилизована епоха е да пригоди човека към физическия план, да развие той разум и практическа логика, да потопи интелигентността във физическата материя така, че тази материя да може да бъде разбрана и накрая покорена.
В тази тежка и трудна задача, достигаща кулминацията си в наши дни, човекът временно забрави висшите светове, откъдето е дошъл. Ако сравним своята интелигентност с тази на халдейците например, е лесно да се види колко много сме постигнали и колко много сме загубили. Когато халдейския маг поглеждаше към небето - което за нас представлява просто явления на небесната механика - неговите чувства бяха съвсем различни от нашите. Докато съвременната астрономия се занимава с изчисления и абстракции, магите на древна Халдея усещаха дълбоката хармония на небесата като хармония на едно живо и Божествено Същество. Когато поглеждаше към Меркурий, Венера, Луната или Слънцето, той не възприемаше само физическата светлина на тези небесни тела; той възприемаше душите им и знаеше, че собствената му душа е свързана с тези могъщи небесни души.
към текста >>
99.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Нашето време /петата културна епоха/ като истинската епоха на човешкия
разум
.
Степента Royal Arch. Действено масонство и архитектурата. Висшите степени. Манифестът на Великия Ориент на Мемфиското и Мизраимското масонство в Германия. Значението на Легендата за храма, на действащото масонство; интуитивно знание, което трябваше да изчезне.
Нашето време /петата културна епоха/ като истинската епоха на човешкия разум.
Проникването на минералния свят с човешката духовност смисъл на Бронзовото море. Речта на английския министър-председател лорд Балфор за значението на електричеството: Една повратна точка в човешкото мислене. Древният произход на свободно-масонските институции.
към текста >>
100.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел.
GA_93 Легендата за храма
Това казва само един
разум
, който същевременно като че ли акустично/?
Ала все още остават някои синове Божии. Не всички онези, принадлежащи на линията на Авел бяха отстранени от света. Виждаме какво е станало, когато на въпроса: "Къде е Авел, твоят брат? ", Каин отговаря: "Аз пазач ли съм на моя брат? "Никой човек не би казал това преди.
Това казва само един разум, който същевременно като че ли акустично/?
/ реагира на духовното. И ето, че принципът на борбата, на противопоставянето се прибавя към принципа на любовта; ражда се егоизмът: "Аз пазач ли съм на моя брат? "
към текста >>
101.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
Ние не се приближаваме към християнството, като го приспособяваме към нашите собствени изисквания, като го приспособяваме към съвременния материалистичен
разум
, който отрича всяко по-висше нещо, а като непрекъснато издигаме себе си нагоре в духовните висини.
С думата "дърво" Павел свързва понятията, с които боравихме днес. Така ние непрекъснато трябва да проникваме все по-дълбоко в онова, което са казали великите посветени.
Ние не се приближаваме към християнството, като го приспособяваме към нашите собствени изисквания, като го приспособяваме към съвременния материалистичен разум, който отрича всяко по-висше нещо, а като непрекъснато издигаме себе си нагоре в духовните висини.
Тъй като християнството бе родено от посвещението, ние едва тогава можем да го разберем и да бъдем в състояние да вярваме, че то съдържа безкрайни дълбини, когато се откажем от възгледа, че трябва да доведем християнството по-близо до днешното разбиране, и когато нашето противодуховно материалистично мислене се издигне отново към християнството. Съвременното разбиране трябва да се издигне от минерално-мъртвото към живата духовност, ако иска да разбере християнството.
към текста >>
102.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Човекът трябваше да получи свободна воля, тогава неговият
разум
можеше да бъде призован да отсъди между доброто и злото.
В духа, който се развиваше в юдаизма, трябваше да бъде запален висшият Манас. Новата епоха започва със слизането на Светия Дух, който ще води човечеството до точката в 6-та епоха, когато ще бъде реализиран Христовият принцип, който е само загатнат в християнството днес. "Никой не идва до Отец освен чрез Мене", казва Синът. Той изпрати на човечеството Духа, който да го подготви за времето през 6-тата епоха, когато доброто и злото ще бъдат разделени. Човекът никога не би развил този импулс без онзи друг импулс, който ние сме нарекли принцип на злото.
Човекът трябваше да получи свободна воля, тогава неговият разум можеше да бъде призован да отсъди между доброто и злото.
Този импулс на слизането на Духа се проявява на Петдесятница.
към текста >>
103.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Това е нещо напълно различно от външното схващане на такива неща с нашия
разум
, от това само да знаем какво представляват те.
Това означава нещо съвсем по-различно, отколкото само да знаем, че е истина, че е действителност, което получаваме обратно, когато благоговеем пред друг човек, който е достоен за това. Нещо съвсем по-различно е реално да изживеем. Когато изпращаме безброй такива мисъл форми, обвити в топлина към други хора, ние израстваме, чрез величието на другия човек.
Това е нещо напълно различно от външното схващане на такива неща с нашия разум, от това само да знаем какво представляват те.
В окултизма ние се научаваме да разбираме живота по-сериозно, научаваме се, че нещата, които не са осезаеми, които не могат да бъдат наблюдавани чрез сетивата, все пак са действителни. Научаваме се да разбираме и ценим цялата тежест и значение на нашия душевен свят.
към текста >>
104.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
След Августин, основавайки своето изказване /Йоан ХХ, 29/, като нарича благословени онези, които не са видели и все пак са повярвали, Фауст дава следния отговор: "Ако ти си въобразяваш че ние трябва да вярваме без
разум
или пресмятане, то ти ще бъдеш по-щастлив без размишляване, ала аз предпочитам да придобия своето блаженство чрез проникновение".
/*18/ -/В августиновата творба "Против Фауст", VІ, 8/.
След Августин, основавайки своето изказване /Йоан ХХ, 29/, като нарича благословени онези, които не са видели и все пак са повярвали, Фауст дава следния отговор: "Ако ти си въобразяваш че ние трябва да вярваме без разум или пресмятане, то ти ще бъдеш по-щастлив без размишляване, ала аз предпочитам да придобия своето блаженство чрез проникновение".
Цитирано от Ев. Хайнрих Шмит: /текстът не се чете/, и отбелязано в екземпляра на Рудолф Щайнер.
към текста >>
105.
ХІV. Логосът и Човека.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
В това ново имагинативно съзнание способността за
разум
, придобита във физическия свят, запазва своята сила.
Съзнание, което повтаря третата степен, но запазва придобитото качество на обективност. Образите имат определени цветове и биват осъзнавани напълно отделно от онзи, който възприема. Субективното чувство на привличане или отблъскване изчезва.
В това ново имагинативно съзнание способността за разум, придобита във физическия свят, запазва своята сила.
към текста >>
106.
ХVІІІ. Апокалипсисът.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Съществената мисия на тази цивилизована епоха е да пригоди човека към физическия план, да развие той
разум
и практическа логика, да потопи интелигентността във физическата материя така, че тази материя да може да бъде разбрана и накрая покорена.
Нова епоха, започнала по времето на преселението на народите и на нашествията. Наследството на Гръко-Римската цивилизация бе поето от расите на Севера: келтите, германските народи и славяните. Ние самите живеем именно в тази епоха. Тя е по-късно преобразуване на Гръки-Римската култура, причинена от свежите импулси на новите раси под влиянието на християнството, смесено с подквасата на Изтока, донесена в Европа от арабите.
Съществената мисия на тази цивилизована епоха е да пригоди човека към физическия план, да развие той разум и практическа логика, да потопи интелигентността във физическата материя така, че тази материя да може да бъде разбрана и накрая покорена.
В тази тежка и трудна задача, достигаща кулминацията си в наши дни, човекът временно забрави висшите светове, откъдето е дошъл. Ако сравним своята интелигентност с тази на халдейците например, е лесно да се види колко много сме постигнали и колко много сме загубили. Когато халдейския маг поглеждаше към небето което за нас представлява просто явления на небесната механика неговите чувства бяха съвсем различни от нашите. Докато съвременната астрономия се занимава с изчисления и абстракции, магите на древна Халдея усещаха дълбоката хармония на небесата като хармония на едно живо и Божествено Същество. Когато поглеждаше към Меркурий, Венера, Луната или Слънцето, той не възприемаше само физическата светлина на тези небесни тела; той възприемаше душите им и знаеше, че собствената му душа е свързана с тези могъщи небесни души.
към текста >>
107.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Може някой да притежава извънредно остър
разум
или прозорлив ум, дори да притежава смътни ясновидски сили, но до реалното, истинското познание не се прониква без това, което се нарича силно обожание.
Тази забележителна жена, с особени психично-духовни заложби, още от младостта си е била призвана да донесе на света послание, нещо, което никой учен не е бил в състояние да направи. От ранна възраст тя е виждала света различно от това, което предписва образованието на 19-ти век. Във всичко, което ни обкръжава, тя е можела да вижда духовни същества, които за нея са били също така действителни, както нещо, което може да се докосне. От ранна възраст ѝ е било присъщо голямото обожание на един възвишен дух. Без това голямо обожание никое човешко същество не може някога да стигне до познание.
Може някой да притежава извънредно остър разум или прозорлив ум, дори да притежава смътни ясновидски сили, но до реалното, истинското познание не се прониква без това, което се нарича силно обожание.
Защото истинското познание могат да ни дадат само онези същества, които далеч са изпреварили човечеството в своето развитие. Всеки признава, че отделни човеци са достигнали различна степен в развитието си. В нашето материалистическо време може би човек не го признава така лесно, но известни разлики не могат да се отрекат. Повечето хора са на мнение, че тяхното познание вече е най-висшето. Че има още по-умни същества, надвишаващи Гьоте и Франц фон Асизи, не се признава така лесно.
към текста >>
108.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Първоначално този човек естествено изхожда от своето сетивно наблюдение и от разума си, или също и от съвременната наука, в основата на която също лежат сетивни наблюдения и
разум
.
Преди осем дни разгледахме духовнонаучния мироглед, доколкото той може да стане разбираем за съвременния човек.
Първоначално този човек естествено изхожда от своето сетивно наблюдение и от разума си, или също и от съвременната наука, в основата на която също лежат сетивни наблюдения и разум.
Показахме как духовната наука е в състояние да пресрещне всички възражения, които би могъл да направи разумът ни, опиращ се на научната съвест в настоящето. Не би трябвало само да се разбере целта и смисъла на това разглеждане. То не се прави, за да излезем навън и да влезем в спор с онези, които не се занимават с духовната наука. Който няма още отношение към духовната наука, а също и волята да я опознае, ще трябва първо да се научи да се занимава с това. Не става въпрос да имаме готови аргументи за някоя дискусия, а че всеки може да противопостави в самия себе си, в собствената си душа възраженията, които могат да бъдат изказани от страната на популярната съвременна наука и от останалия съвременен живот.
към текста >>
109.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Така виждате разликата между днешния
разум
на човека и интелекта на тогавашното време, което можем да наречем творческо време.
Така виждате разликата между днешния разум на човека и интелекта на тогавашното време, което можем да наречем творческо време.
към текста >>
Но ако бихте опознали съществата, които са знаели за творческия
разум
от собственото съзерцание, за разлика от днешния само възприемащ
разум
, бихте разбрали, че онези същества са били съвсем други.
Но ако бихте опознали съществата, които са знаели за творческия разум от собственото съзерцание, за разлика от днешния само възприемащ разум, бихте разбрали, че онези същества са били съвсем други.
Те не са били още въплътени в човешко тяло. Каквото днес живее в човешките обвивки, някога се е намирало в лоното на божествено-духовните същества. Ние сме преминали незабелязано времето на земното развитие, което може да се представи сравнително така: Долу на Земята вече е имало физически живот, имало е съвсем други същества, подобни на днешните минерали, растения и животни, и същества, които не са били хора, а са стояли между животните и хората и са били готови да приемат човешката душа. Те били стигнали в развитието си дотам, че да могат да приемат човешката душа. Само сравнително може да се каже как да си ги представяме.
към текста >>
110.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
Но когато той бъде намерен и описан, тогава всички неща, които ясновидецът разказва, ще са понятни за обикновеното човешко разбиране и който твърди, че не може да ги разбере, причината няма да бъде, че не е ясновидец, а че не иска достатъчно да напрегне човешкия си
разум
.
Предположете, че преобладава втвърдяващият принцип, тогава се залагат предпоставките за туберколоза и калциране на артериите. Ако, изхождайки от свръхсетивните причини, човекът е в състояние да владее етерното и физическото тяло, той е адепт в областта на възпитанието на детето, както Парацелз4, който днес не е повече разбиран, е бил адепт, понеже във всеки момент е можел да съзира невидимите принципи. Можете да си представите каква буря ще се вдигне, ако човек се появи с такива учения в университета. Човечеството трябва да се подготви постепенно и тогава то ще стигне дотам, да изисква от духовните водачи, да подкрепят своите учения с дела, като изхождат от духовния свят. Че има посветени, е в зависимост от това, че духовният свят, с неговите закони, може да бъде намерен и изследван чрез ясновидството.
Но когато той бъде намерен и описан, тогава всички неща, които ясновидецът разказва, ще са понятни за обикновеното човешко разбиране и който твърди, че не може да ги разбере, причината няма да бъде, че не е ясновидец, а че не иска достатъчно да напрегне човешкия си разум.
към текста >>
111.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Те нямат физическо тяло, но имат
разум
.
Това са особени същества, които в известно отношение съвсем не приличат на човека.
Те нямат физическо тяло, но имат разум.
Разликата между тях и човека е, че те имат разум без отговорност. Затова нямат и чувството за несправедливост при някои лоши шеги, които изиграват на човека. Тези същества се наричат гноми и многобройни видове от тях се намират в почвата. Те живеят на местата, където скалите се намират в допир с металите. По-рано много от тях са служили на човека при древното миньорство – не при добиването на въглища, а при добиването на метални руди.
към текста >>
Разликата между тях и човека е, че те имат
разум
без отговорност.
Това са особени същества, които в известно отношение съвсем не приличат на човека. Те нямат физическо тяло, но имат разум.
Разликата между тях и човека е, че те имат разум без отговорност.
Затова нямат и чувството за несправедливост при някои лоши шеги, които изиграват на човека. Тези същества се наричат гноми и многобройни видове от тях се намират в почвата. Те живеят на местата, където скалите се намират в допир с металите. По-рано много от тях са служили на човека при древното миньорство – не при добиването на въглища, а при добиването на метални руди. Начинът, по който в древни времена се построяват мините, познанията за това как протичат пластовете, е възприет чрез тези същества.
към текста >>
112.
За отношението на човека към заобикалящия го свят
GA_98 Природни и духовни същества
Онези чувства са съществували, докато критичният
разум
още не е проникнал човешката душа.
Светлината на разума пропъжда джуджетата.
Онези чувства са съществували, докато критичният разум още не е проникнал човешката душа.
Антропософията е тук, въпреки разума на хората, за да съедини отново топлото живо съчувствие с цялата природа. Не е за пренебрегване, че разумът става самостоятелен. За известно време духовните същества е трябвало да се отдръпнат. Духът отново ще дойде. Ние ще запазим нашия разум и към него ще прибавим топлината, огъня на чувствата, ентусиазма, съчувствието.
към текста >>
Ние ще запазим нашия
разум
и към него ще прибавим топлината, огъня на чувствата, ентусиазма, съчувствието.
Онези чувства са съществували, докато критичният разум още не е проникнал човешката душа. Антропософията е тук, въпреки разума на хората, за да съедини отново топлото живо съчувствие с цялата природа. Не е за пренебрегване, че разумът става самостоятелен. За известно време духовните същества е трябвало да се отдръпнат. Духът отново ще дойде.
Ние ще запазим нашия разум и към него ще прибавим топлината, огъня на чувствата, ентусиазма, съчувствието.
Знание и чувстване ще се обединят, когато ние проникнем до изворите на живота.
към текста >>
Тези неща произлизат от критичния
разум
, който може да разбере само как тези неща са написани от един или друг на материалното поле, но не може да разбере, че всички автори на библейските послания са били ученици на великите посветени, които непосредствено са съзерцавали духовните светове.
Днес обаче те не четат повече самите дълбоки тайнствени документи, а каквото критичните духове казват за Библията. Гьоте е копнеел за такава епоха, в която хората отново да могат да четат Библията, а не за Библията. Днес четат за Библията. За няколко пфенига си купуват книжки, които казват как Библията би трябвало да е съставена от отделни откъси, как Старият Завет е създаден част по част. Дори има една книга, където са събрали изречение по изречение с различно оцветени букви, които да покажат какво се е появило по-рано и какво по-късно, какво е прибавка и т.н., така наречената Библия-небесна дъга.
Тези неща произлизат от критичния разум, който може да разбере само как тези неща са написани от един или друг на материалното поле, но не може да разбере, че всички автори на библейските послания са били ученици на великите посветени, които непосредствено са съзерцавали духовните светове.
Необходимо е обаче в думите да познаем реалния дух, да проникнем в това, което стои вътре, да разберем как религиозните документи са били написани, като се е изхождало от дълбините на истинското духовно познание.
към текста >>
113.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Не бива да предполагате, че тези същества, които влизат и излизат през нашите тела – поне един определен сорт от тях, – нямат
разум
, интелигентност.
Наричаме ги елементарни същества. Те могат да се характеризират така, че в по-големия им брой нямат това, което всъщност прави човека човек, именно моралното чувство за отговорност. Те не могат да го имат, организирани са така, че в морален смисъл не могат да бъдат подведени под отговорност.
Не бива да предполагате, че тези същества, които влизат и излизат през нашите тела – поне един определен сорт от тях, – нямат разум, интелигентност.
Някои от тях са много хитри същества, които по отношение на ума и разума съвсем не приличат на човека. Нека първо да разгледаме онези същества, които се намират във висшите светове, но имат определено отношение към човека и влияния върху неговия живот.
към текста >>
114.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Но всичко това е за откритието, тъй като досега и още дълго в бъдеще никое истинско розенкройцерство не е учило и няма екзотерично да учи на нищо такова, което не би било възможно да се разбере на обикновения и общ за всички хора логически
разум
.
Да се намери духовна истина непосредствено във висшите светове не може нито един човек, който не притежава във висша степен духовни способности т.е. не е ясновидец. Ясновидството е необходима предпоставка за откриване на духовни истини.
Но всичко това е за откритието, тъй като досега и още дълго в бъдеще никое истинско розенкройцерство не е учило и няма екзотерично да учи на нищо такова, което не би било възможно да се разбере на обикновения и общ за всички хора логически разум.
Ако срещу розенкройцерската форма на теософията издигнат този аргумент, че тя изисква да има разбиране за ясновидство, то това не е вярно. Който не успее да обхване мъдростта на розенкройцерството със своето мислене, той все още недостатъчно е развил логическия разум. Ако само събира вътре в себе си всичко, което дава съвременната култура, всичко, което днес може да се научи, ако се има достатъчно търпение и издръжливост, да не бъде много мързелив, за да се учи, тогава може да се разбере и осъзнае това, на което учи учителя розенкройцер. Ако някой се съмнява в тази мъдрост и каже: аз не мога да разбера,то той е виновен не за това, че още не може да се издигне до висшите сфери, а за това, че не желае достатъчно да напрегне своя логически ум, или за това, че не желае да включи допълнително достатъчно количество опит от своето обикновено образование за истинското разбиране.
към текста >>
Който не успее да обхване мъдростта на розенкройцерството със своето мислене, той все още недостатъчно е развил логическия
разум
.
Да се намери духовна истина непосредствено във висшите светове не може нито един човек, който не притежава във висша степен духовни способности т.е. не е ясновидец. Ясновидството е необходима предпоставка за откриване на духовни истини. Но всичко това е за откритието, тъй като досега и още дълго в бъдеще никое истинско розенкройцерство не е учило и няма екзотерично да учи на нищо такова, което не би било възможно да се разбере на обикновения и общ за всички хора логически разум. Ако срещу розенкройцерската форма на теософията издигнат този аргумент, че тя изисква да има разбиране за ясновидство, то това не е вярно.
Който не успее да обхване мъдростта на розенкройцерството със своето мислене, той все още недостатъчно е развил логическия разум.
Ако само събира вътре в себе си всичко, което дава съвременната култура, всичко, което днес може да се научи, ако се има достатъчно търпение и издръжливост, да не бъде много мързелив, за да се учи, тогава може да се разбере и осъзнае това, на което учи учителя розенкройцер. Ако някой се съмнява в тази мъдрост и каже: аз не мога да разбера,то той е виновен не за това, че още не може да се издигне до висшите сфери, а за това, че не желае достатъчно да напрегне своя логически ум, или за това, че не желае да включи допълнително достатъчно количество опит от своето обикновено образование за истинското разбиране.
към текста >>
115.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
По-рано в атланта имаше само добре развита памет, но нямаше
разум
, съобразяване.
Докато в сегашния човек етерната глава приблизително съответства на физическата глава, само малко излиза извън нея, при древния атлант етерната глава силно излиза извън границите на физическата. Главно това се проявява в областта на челото. Да си представим точката във физическия мозък между веждите, само че на сантиметър по-дълбоко, и друга точка, в етерната глава, която би съответствала на първата. В атланта тези точки се намират още на значително разстояние една от друга, и развитието се състои именно в това, че те все повече се сближават. В петата атлантска епоха точката на етерната глава навлиза във физическия мозък и благодарение на това, че тези две точки съвпадали, се развива това, което е свойствено за нас сега: способността да се смята, да прави съждения, въобще да мисли с понятия, с интелект.
По-рано в атланта имаше само добре развита памет, но нямаше разум, съобразяване.
Тук се намира отправната точка за осъзнаване на собствения "Аз". До момента когато тези точки съвпадат, в атланта нямаше самостоятелност на неговата същност; за това пък той можеше да живее в по-голям тесен контакт с природата. Той изменял формата на камъните и ги съединявал с растящите дървета. Неговото жилище се формира от намиращата се в процес на формиране природа, то било, собствено казано, видоизменение на природата на предмета. Така човекът живееше в малки общини, още запазили кръвното родство, и в тях господства силен авторитет, и като негов носител се явява най-силния, вожда.
към текста >>
116.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
В този смисъл розенкройцерската теософия трябва да стане могъщ импулс за света на чувствата, но едновременно да бъде и такава, че непосредствено да ни въвежда в кръга на фактите на свръхсетивните възприятия, в началото развивайки ги, осмислящо, във формата на
разум
, а след това извеждайки търсещия във висшите светове.
Теософията на розенкройцерите не желае да се облива с чувства, тя иска да ви разкрие духовните факти. Човек трябва да участва в тази работа, възприемане на фактите в тяхното описание, трябва да го пробужда към действие, с тяхна помощ той трябва да открие в себе си източника на усещанията.
В този смисъл розенкройцерската теософия трябва да стане могъщ импулс за света на чувствата, но едновременно да бъде и такава, че непосредствено да ни въвежда в кръга на фактите на свръхсетивните възприятия, в началото развивайки ги, осмислящо, във формата на разум, а след това извеждайки търсещия във висшите светове.
Такъв смисъл беше вложен в тези лекции.
към текста >>
117.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Когато атлантците с добре развития си
разум
се преселиха на изток, говорът вече беше развит.
Но Локи даде на хората и не що друго, още нещо дойде от древното първоначалното огнено начало на човешкия род през епохата на лемурийците, и което можеше да се развие единствено в атлантската епоха. Кое се беше развило постепенно, когато хората преминаха от ясновидството към разума? Говорът! Често сме говорили за това. Докато човекът постепенно се научаваше да върви изправен това стана по времето на Атлантида -, се разви и говорът, разви се постепенно, така че процесът на образуването му приключи в края на Атлантида.
Когато атлантците с добре развития си разум се преселиха на изток, говорът вече беше развит.
Но докато той беше притежание на атлантците, говорът беше единен, и беше насочен към единните звуци от говора на природата. Той беше наподобяване на това, което атлантците бяха чули докато притежаваха способностите ясновиждане и ясно чуване в бълбукането на изворите, в свистенето на ветровете, в шума на дърветата, в гръмотевиците, в плясъка на вълните. Те преобразуваха тези звуци в своя говор и така се получи единният говор на атлантците. Едва през следатлантската епоха се обособи това, което можем да наречем разликата между отделните езици и идиоми, елементите на различните езици. Древният атлантски говор, който беше извлечен от елементите на природата, с онези сили, с които Локи е така вътрешно свързан, трябваше да приеме други форми, когато Азите станаха владетели и хората се разделиха на народи и племена.
към текста >>
118.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Там те намериха растения и ги надариха със своите сили: Вотан ги надари с дух и с общия духовен живот, Вили им даде форма,
разум
и движение, всичко коренящо се във волята, Ве с образ и цвят, с говор, слух и лице, всичко, което се корени в чувстването.
Как би трябвало да се разкаже това, ако се придържа към фактите? Вотан, Вили и Ве отидоха на морския бряг.
Там те намериха растения и ги надариха със своите сили: Вотан ги надари с дух и с общия духовен живот, Вили им даде форма, разум и движение, всичко коренящо се във волята, Ве с образ и цвят, с говор, слух и лице, всичко, което се корени в чувстването.
Така възникнаха първите хора. В тези образи от средноевропейския мит за отиването на тримата богове на морския бряг, за намирането на дърветата и надаряването им с божествените сили и способности, ние виждаме как тези обитаващи слънцето духове дават силите от своята голяма аура и ги вливат в отделните хора. Посредством окултизма ние можем отново да приемем нещата буквално. Виждаме как в основата на образите в мита лежат действителни факти и поглеждаме дълбоко в ясновидските виждания на мъдреца, който поучаваше в мистерийните центрове и който можеше да разказва на все още в определена степен ясновиждащия народ в имагинативни образи това, което възприемаше астрално. Той даваше на народа истини, до които се домогваше в едно полусън но ясновиждащо междинно състояние.
към текста >>
119.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
За това е достатъчен обикновения човешки
разум
, когато се прилага правилно в достатъчно обхватен план.
Той знае по силата на личното наблюдение, че съществуват духовни светове и същества, духовни сили. Духовните светове имат различни нива. Един човек може да е ясновидец на едно ниво, да вижда някои проявления, но да не вижда други. Сега вие трябва да извикате пред душите си нещо, което често е казва но тук: за откривателството и собственото изследване на окултни истини е нужно ясновидството. Но за да вижда тези истини ясновидството не се нуждае от нищо.
За това е достатъчен обикновения човешки разум, когато се прилага правилно в достатъчно обхватен план.
Който казва, че това което се съобщава в окултните доклади може да се разбере само, от ясновидец, той просто не използва достатъчно разума си. Всичко, което може да се съобщи като резултат от духовно проучване, може да се разбере, ако човек пожелае да го осмисли основно. Човек единствено не може да открие окултни истини с разума си, за това е нужно ясновидство. Така че това което се оповестява чрез теософията биха могли да разберат и тези, които мислят задълбочено върху тях.
към текста >>
120.
13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Но със своя
разум
той куцука зад творческото съзнание от миналото, което между впрочем притежаваха единствено посветените и те са го скрили в сказанията.
Винаги, когато слушаме подобни изрази на окултни истини и ги сравняваме с това, което човечеството е съхранило в своите знаци и символи, ще си спомняме колко е създало човешкото съзнание, преди да се превърне в разсъдъчно. Човекът толкова обича да вярва, че днес вече сме стигнали далече.
Но със своя разум той куцука зад творческото съзнание от миналото, което между впрочем притежаваха единствено посветените и те са го скрили в сказанията.
Символите на четирите животни не са измислени, мисълта не е изходната точка, не в нея е произходът им, а във виждането.
към текста >>
121.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Но след нея се издига нова култура, египетско-халдео-асиро-вавилонската, която вече не признава толкова материята, но я прониква с човешки
разум
, така че изследва пътя на звездите, издигат се постройки на основата на полученото от звездната мъдрост, обработва се земята по закона на геометрията.
Вие виждате тогава, в началото на следатлантското време има някаква култура, тя достига своята висша точка и отново стига до упадък; тя достига своя връх благодарение на бягството от материализма; и тя трябва да стегне до упадък, доколкото е търсила своята сила в областта на непризнатата материя. След това вие виждате, как идва нов цикъл в образа на древно персийската култура, древно персийската култура овладява земното кълбо чрез признание на материята; макар в материята да вижда сила, която се съпротивлява на човека и която човек трябва да подчини на себе си в своята работа; и отново тази култура достига своята висша точка и тръгва след това към упадък.
Но след нея се издига нова култура, египетско-халдео-асиро-вавилонската, която вече не признава толкова материята, но я прониква с човешки разум, така че изследва пътя на звездите, издигат се постройки на основата на полученото от звездната мъдрост, обработва се земята по закона на геометрията.
Материята сега вече не е просто съпротивителна сила, тя се преработва и преобразува в нещо духовно. Пирамидите всъщност са отражение на това, което човек е виждал в звездите. След края на египетско-халдео-асиро-вавилонската култура, ние преминаваме към гръко-латинската култура, когато в човешкото изкуство човекът така видоизменил материята, че внесъл в нея своя собствен образ, преобразувайки материята с красотата. Това не се е случвало по-рано: не е имало това, което е станало в гръцката скулптура, в гръцката архитектура и драма, където човекът запечатал своя собствен образ в материята. В римската култура към това се присъединяват понятията за правата на личността.
към текста >>
122.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ако ние бихме говорили с общоприетите абстрактни теории, за да бъде по-малко оскърбен така нареченият здрав човешки
разум
, то ние в известна степен само бихме се лъгали, у нас не би имало воля, за да открием действително за себе си този свят, който наистина би трябвало постепенно да бъде открит благодарение на теософското движение.
По време на живота в теософското общество не само се усвояват понятия и представи за същността на човека, за висшите светове, за еволюцията и т.н.; но, всъщност по време на този живот в теософското общество в много по-голяма степен, отколкото отделния човек, довежда до своето съзнание, усвояват се редица усещания и чувства, различни от тези, които новия встъпващ в теософията носи в началото в себе си. Тези усещания и чувства касаят това, да се научим в пълен покой и тишина, с известно вътрешно доверие – а не като нещо фанатично – да се възприемат и изслушват съобщения и описания, над които до встъпване в теософията, човек вероятно би се присмял, и над които, разбира се, днес би трябвало да се надсмива над фантазиите на болшинството наши съвременници. Много по-важно от знанието на всички подробности на теософското учение и теория, се явяват получаването на тези усещания и чувства, които постепенно проникват в нашата душа. И благодарение на това ние наистина постепенно ставаме други хора, и когато в дадения случай ние говорим за “напреднали теософи”, ние имаме в предвид такива хора, които са усвоили тези усещания и чувства по отношение на другите светове, но не възприемани с нашите органи на външните чувства; хора, които са развили в себе си тези усещания и могат по посочения начин да се отнасят към другите светове. По този начин, става дума не за вашите теоретични знания, а за вашето сърце, за вашето чувство, ако ние искаме свободно и непринудено да се възприемат такъв вид разглеждания, от каквито бяха съставени последните лекции и ще бъдат, един вид продължени днес.
Ако ние бихме говорили с общоприетите абстрактни теории, за да бъде по-малко оскърбен така нареченият здрав човешки разум, то ние в известна степен само бихме се лъгали, у нас не би имало воля, за да открием действително за себе си този свят, който наистина би трябвало постепенно да бъде открит благодарение на теософското движение.
към текста >>
Но при това не бива да се казва, че това, което те правят, няма нищо сходно с онова, което прави, например, човешкият
разум
, човешкият ум.
Но хората, които са запазили известно чувство към природата, т.е., древните ясновидски сили, които преди са имали всички хора и които били по необходимост изгубени, благодарение на придобитото външно предметно съзнание, могат да разкажат много за съществата от този род. На тези същества са давали много имена, като коболди, гноми и т.н. Тези същества се различават от човека, не говоря вече за това, че са телесно невидими, същественото е още, че не бива да им се приписва никаква морална отговорност. По този начин, те нямат това, което се нарича в човека морална отговорност. Това, което те правят, го правят автоматично.
Но при това не бива да се казва, че това, което те правят, няма нищо сходно с онова, което прави, например, човешкият разум, човешкият ум.
Те във висша степен притежават това, което се нарича остроумие, и този, който влиза в съприкосновение с тях, има много случаи да наблюдава проявата на тази способност. Те са така устроени, че могат да изиграят на човека различни шеги, които могат да се забележат от всеки миньор, който все още е запазил в себе си чувството към природата, и не толкова миньора във въглищните мини, колкото миньора, имащ работа с металите.
към текста >>
И по-нататък, тази тънка материална организация, която има човекът с преимущество пред всичките животни, т.е., тази материална организация, която изявява всъщност човешкия
разум
, възникнала благодарение на това, че в течение на дълги времена човекът бавно и постепенно се учил – макар и напълно безсъзнателно – да работи над астралното тяло.
Вземете сега човешкото физическо тяло, каквото го имате пред себе си, вземете всичко това, което това физическо тяло се явява в качеството на оръдие на мислещия, разумния Аз. Вие най-добре от всичко ще си изясните, че при това се има в предвид, ако помислите за това, че само Азът остава един и същи от инкарнация в инкарнация, и че оръдието на Аза се създава отново във всяка инкарнация. По този начин, материалното оръдие на Аза се създава отново за всяка инкарнация.
И по-нататък, тази тънка материална организация, която има човекът с преимущество пред всичките животни, т.е., тази материална организация, която изявява всъщност човешкия разум, възникнала благодарение на това, че в течение на дълги времена човекът бавно и постепенно се учил – макар и напълно безсъзнателно – да работи над астралното тяло.
Ние знаем, че астралното тяло на човека се състои от две части: едната част, над която още нищо не сме направили, която, следователно е останала такава, каквато и била взета от Космоса, и другата част, над която човекът вече е работил. Тези две части на астралното тяло по определен начин са развити във всеки човек. Във висшата нервна система, особено в мозъка, които се създават нови за всяка нова инкарнация, вие имате материалния израз на това, което човекът е направил при работата на своя Аз над своето астрално тяло, макар и в по-голямата си част безсъзнателно. И факта, че човекът има по-развит, много по-съвършен в сравнение с животните, главен мозък, се обяснява с това, че този мозък се явява откровение на преобразеното от силите на Аза астрално тяло. Но астралното тяло също се изразява и в нервната система.
към текста >>
Тези същества имат вид автоматичен
разум
, понеже той действа наистина автоматично.
Поради това те никога не могат да бъдат видими, макар и да имат физическо тяло. Само за този, който вижда през Земята, те имат мъничко физическо тяло. Това тяло, което съществува у тях като принцип, като сила, има нещо в себе си – по своята структура, по своята организация – сходно с човешкото оръдие на мисълта, с оръдието на човешкия ум. Затова не без основание тези, които, изхождайки от известното чувство на природата, изобразяват гномите, особено характерно изобразяват именно главата. Всичките тези символи, които се ползват при това, имат своето истинско обоснование в действителността.
Тези същества имат вид автоматичен разум, понеже той действа наистина автоматично.
Това е подобно на това, ако бихте си представили, че вашият мозък е изнесен от вас и повече той не се пронизва от вашите висши членове; и колкото скоро да е изнесен, той вече не действа в духа на по-високото развитие, но действа въпреки това висше развитие. Така ние имаме пред себе си съществата, които наричаме гноми. По-нататък ще осветим още тези същества, които стоят по-ниско от човека.
към текста >>
123.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
За духовното виждане “разсъдък”, ”
разум
” е чувство за възприемане на хармония, която не може да бъде въплътена във външната материя, чувство за възприемане на изживяната хармония.
Но благодарение на това, че всяка нощ в астралния свят излиза Разсъдъчната душа или душата на ума, става отново нещо друго. Когато в смисъла на духовното знание използваме израза “Разсъдъчна душа” или “Разумна душа”, то не бива да си мислим за сух и трезв разсъдък, който се представя, когато в обикновения живот се говори за разума.
За духовното виждане “разсъдък”, ”разум” е чувство за възприемане на хармония, която не може да бъде въплътена във външната материя, чувство за възприемане на изживяната хармония.
И затова казваме “разумна душа” или “душата на ума”. И когато всяка нощ разумната душа или душата на ума се потапя в хармонията на астралния свят и сутрин отново осъзнава себе си в астралното тяло – в това също астрално тяло, което се завръща от духовния свят, но което през нощта при съвременния човек не съзнава своето собствено вътрешно същество, тогава става следното. През нощта разумната душа или душата на ума живее в това, което ние винаги сме наричали “хармония на сферите”, вътрешната закономерност на духовния свят тази хармония на сферите, която е посочвала древната питагорейска школа, и че обхващащите възприятия в духовните светове се постигат взаимоотношения с великия духовен свят. Това е показвал също и Гьоте. Началото на своя “Фауст” той е пренесъл на небето и е изразил това с думите:
към текста >>
124.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Погледнете ги не с обикновения
разум
, а с Вашите сърдечни и душевни сили, и тогава навсякъде ще откриете Мъдрост; навсякъде в природата е вложена Мъдрост.
Вгледайте се в живите същества на природата около Вас.
Погледнете ги не с обикновения разум, а с Вашите сърдечни и душевни сили, и тогава навсякъде ще откриете Мъдрост; навсякъде в природата е вложена Мъдрост.
Тази Мъдрост, за която говорим, е вложена като един вид духовна субстанция в основата на целия видим свят. Погледнете където искате в природата. Вземете например част от човешката бедрена кост и ще установите: Тя не е някаква груба маса, а е една фина и чудно замислена структура, изградена от подходящо разположени костни гредички. Ако човек проучи по какви закони е построена бедрената кост, той ще открие, че тук е съблюдаван закона, според който с минимум материал се постига максимум здравина, позволяваща на бедрените кости да носят тежестта на цялото тяло. Нашето инженерно изкуство е твърде далеч от възможността да изгради подобен художествен шедьовър, какъвто е постигнала всепроникващата Мъдрост.
към текста >>
125.
Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество.
GA_106 Египетски митове и мистерии
В стремежа си да разберем посветените, ние обикновено ги търсим в следатлантското време, понеже там тяхната същност е най-достъпна за човешкия
разум
; обаче един вид подобие на посветени ние бихме срещнали също и през атлантско време.
В древна Индия културата беше ръководена от Ришите. Но нека сега ние да се замислим: Кое всъщност даваше повод за онази форма, която се разви като една от най-важните форми на индийския мироглед? Ние знаем, че във всички времена са съществували така наречените школи на Мистериите, където онези, които можеха да развиват своите духовни способности, се научаваха да виждат все по-дълбоко във Вселената; където те събуждаха дремещите в тях способности за вникване в духовните връзки между нещата. Духовните импулси на културите се раждаха тъкмо в тези мистерийни центрове.
В стремежа си да разберем посветените, ние обикновено ги търсим в следатлантското време, понеже там тяхната същност е най-достъпна за човешкия разум; обаче един вид подобие на посветени ние бихме срещнали също и през атлантско време.
За да разберем напълно тези посветени, нека да се пренесем в методите на старото атлантско посвещение.
към текста >>
126.
Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Имаше една форма с особена заслуга за човешкото развитие, по времето когато чрез космическо-земните сили в човека беше вложен комбинативния
разум
.
Имаше една форма с особена заслуга за човешкото развитие, по времето когато чрез космическо-земните сили в човека беше вложен комбинативния разум.
Тогава физическият мозък беше така подготвен, че занапред човекът да развие интелигентността. Тази способност беше вложена в човека благодарение на Бога Ману. С това е свързано и всичко, което хората развиха като интелигентност. Когато днес поглеждаме към един човек, разполагащ със силно изразени разсъдъчни и комбинативни способности, когато се вглеждаме в него като ясновидци, тогава ние откриваме едно силно изразено зелено просветване в астралното тяло, в астралната аура. Комбинативните способности се проявяват в зелените ивици на аурата, особено при тези, които имат остър математически ум.
към текста >>
127.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Приемайки от вселената и давайки на заобикалящата го среда, той расте по ум,
разум
, добива това, което ще може да жертвува след това за цялото човечество.
Днес човекът се намира на такава степен на развитието, където той от една страна има нужда Вселената да му даде определени неща и където, на свой ред, той може да даде нещо на Вселената. Гьоте чудесно изразява това с думите: "човешкият живот протича в едно непрестанно преобразуване на това, което той приема и което дава". Човекът не само приема от външния свят своята храна, но той приема от там и храна за своя ум. Това му дава възможност да расте и се развива. Но чрез това той също добива и способности, които на свой ред ще му позволят да разпространи своите идеи, своите чувства и накрая своята любов, всичко, което той е произвел в себе си.
Приемайки от вселената и давайки на заобикалящата го среда, той расте по ум, разум, добива това, което ще може да жертвува след това за цялото човечество.
Неговите чувства веднъж превърнати в любов се разливат върху неговите ближни; чрез тях той оживотворява своите себеподобни. Защото ние знаем, колко много любовта има животворно действие върху хората и колко много този, който наистина е в състояние да дава любов, може да утешава и да повдига сърцата чрез своята любов. Но всички наши възможности да даваме, да се жертвуваме, са нищожни, сравнени с тези на Престолите. Защото развитието се състои именно в това, едно същество да добива все повече способността да дава, докато най-после стигне до там, да бъде способно да жертвува своето собствено вещество и да чувствува това жертвуване на собственото си същество като върховно блаженство. Има такива висши Същества, които се издигат на една по-висока степен на развитието чрез жертвуването на собственото им вещество.
към текста >>
128.
1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Съзнанието, до което стигаме най-напред, възниква благодарение на обстоятелството, че наблюдаваме света чрез нашите сетива, след което прибягваме до помощта на нашия
разум
и останалите душевни способности.
Съзнанието, до което стигаме най-напред, възниква благодарение на обстоятелството, че наблюдаваме света чрез нашите сетива, след което прибягваме до помощта на нашия разум и останалите душевни способности.
Обаче съществуват и други три степени на познание. Първата степен имаме под формата на така нареченото имагинативно познание, втората степен е тази на инспиративното познание и третата степен е тази на интуитивното познание, разбира се, когато схващаме думата „интуиция" в нейния истински духовно-научен смисъл.
към текста >>
129.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Днес човешките способности са така развити, че човекът, бих казал, може да опознае чрез собствения си
разум
това или онова, и той с право казва: Тази или онази истина аз разбирам чрез моя
разум
с помощта на моето мислене; аз мога да различавам, в известен смисъл, логичното от нелогичното, моралното от неморалното.
Това, което хората умеят да вършат в дадена епоха, това, което те развиват като способности, далеч не е съществувало винаги. Истинско късогледство, което не надхвърля отделната епоха е, когато си въобразяваме, че същите способности, присъщи на хората днес, са съществували и в миналото. Човешките способности, това, което хората знаят и умеят да вършат, всичко то се променя през различните епохи.
Днес човешките способности са така развити, че човекът, бих казал, може да опознае чрез собствения си разум това или онова, и той с право казва: Тази или онази истина аз разбирам чрез моя разум с помощта на моето мислене; аз мога да различавам, в известен смисъл, логичното от нелогичното, моралното от неморалното.
Обаче бихме сгрешили, ако предположим, че тези способности за различаване на логичното от нелогичното и на моралното от неморалното са били винаги присъщи на човешката природа. Не, те са били развити бавно и постепенно. Това, което днес човекът може и умее да върши чрез своите способности, е трябвало също както детето научава нещо от бащата, майката или учителя да го чуе произнесено от личности, които макар и въплътени като други хора са били по-високо развити и са можели да поддържат в Мистериите връзка с онези духовни Същества, които стоят над тях: С божествено-духовните Същества.
към текста >>
130.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Постепенно в хода на Земното развитие, хората ще вникват в съдържанието на будизма чрез своите собствени души и ще го оценяват според своя собствен
разум
.
Постепенно в хода на Земното развитие, хората ще вникват в съдържанието на будизма чрез своите собствени души и ще го оценяват според своя собствен разум.
Но трябва да мине още много, много време, преди хората да узреят, за да могат да извлекат от собствената си душа онова, което Буда изказа първо като едно чисто човешко познание. Защото едно е да развиваш определени способности, но съвсем друго е тепърва да ги извличаш от дълбините на човешката душа.
към текста >>
131.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
А този, който осъществяваше обучението всред Мистериите и всред окултните школи, беше именно Бодисатва, и тук окултните ученици съумяваха да се издигнат до висшите светове, да приемат това, до което обикновеният човешки
разум
и обикновената човешка душа все още нямат достъп.
Те можеха да сторят това, само защото тези принципи им се предаваха по определен начин, само защото посветените и ясновидците черпейки от окултните школи -, така да се каже, вливаха тези принципи в техните души.
А този, който осъществяваше обучението всред Мистериите и всред окултните школи, беше именно Бодисатва, и тук окултните ученици съумяваха да се издигнат до висшите светове, да приемат това, до което обикновеният човешки разум и обикновената човешка душа все още нямат достъп.
Обаче през тези древни епохи, хората, които бяха удостоени с милостта да имат непосредствена връзка с учителите от окултните школи, трябваше непрекъснато да вливат полученото познание в душите на останалите. Животът на обикновените хора трябваше да бъде така подреждан, че да протича според окултните принципи, макар и те да оставаха недостижими за човечеството. Следователно, хората които живееха извън Мистериите, следваха в известен смисъл несъзнателно това, което им беше давано сякаш несъзнателно от представителите на окултните школи. На Земята все още не съществуваше такова човешко тяло, чието устройство дори с помощта на всички духовни сили би позволило някому да открие чрез самостоятелни усилия т.н. осемстепенен път.
към текста >>
Те изглеждат като екстатични личности, далеч надхвърлящи това, което могат да изкажат с техния обикновен
разум
.
При обикновения човек всичко върви, така да се каже, праволинейно и без намесата на особени сили. Но при индивидуалности като Илия, това е невъзможно. В този случай трябваше да се привлекат и други сили, ангажирани с онези части от неговата индивидуалност, която се намира в духовния свят. Да, в този случай върху човека трябваше да се въздействува от вън. Ето защо, когато в света се инкарнират такива индивидуалности, те са фактически „инспирирани" или „движени от Духа".
Те изглеждат като екстатични личности, далеч надхвърлящи това, което могат да изкажат с техния обикновен разум.
Така изглеждат всички старозаветни пророци. Духът е този, който ги движи; Азът не винаги може да си даде сметка за това, което върши. Духът живее в личността, но истинските му източници се намират във външния свят.
към текста >>
132.
Евангелията. Буда и двете деца Исус. Берлин, 18 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Чувайки за такива принципи, днес той може да каже: разбира се, това ми го говори собственият ми
разум
.
Именно така това не е стояло. Това, което днес наричаме човешко мислене, чувстване и воля, не винаги е съществувало. Колкото по-назад се връщаме в развитието на човечеството, толкова повече сегашното състояние на съзнанието става сънищно, смътно ясновидско. Затова всичко, което е трябвало да се преподава в древните времена като учение, е трябвало да се дава по-различно от днес. Днес могат да се изричат определени морални принципи; след това човек ги разбира.
Чувайки за такива принципи, днес той може да каже: разбира се, това ми го говори собственият ми разум.
Но за това първо е трябвало да бъдат развити разумът и съвестта. Външната история осезаемо потвърждава, че съвестта не винаги я е имало, че тя е започнала някога. Есхил[1] все още не говори за нея. Тази особена душевна сила навлязла в света едва в определено време, като преди това я е нямало.
към текста >>
133.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Но когато то е изследвано и макар и веднъж е видяно и съобщено от някой, тогава всеки може да провери това със своя безпристрастен
разум
с помощта на достъпни за него на физически план средства.
Това, което се съобщава по правомерен начин, може да бъде изследвано само от ясновидско съзнание.
Но когато то е изследвано и макар и веднъж е видяно и съобщено от някой, тогава всеки може да провери това със своя безпристрастен разум с помощта на достъпни за него на физически план средства.
И, може да се каже: даже ако не всеки от присъстващите тук има възможност тутакси всичко да провери в най-всеобхватния смисъл, то поне би могъл да получи тази възможност, ако има за това време и способности, и даже само способностите на този физически план.
към текста >>
134.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Така днес ние имаме едно човечество, което може да гледа в духовния свят само чрез едно ненорамално развитие или като следва специални методи, нормалното състояние за съвременния човек е да е способен да вижда нещата на света чрез своите външни сетива и да съчетава тези виждания, чрез своя
разум
или интелект, които са свързани с физическия мозък.
Така днес ние имаме едно човечество, което може да гледа в духовния свят само чрез едно ненорамално развитие или като следва специални методи, нормалното състояние за съвременния човек е да е способен да вижда нещата на света чрез своите външни сетива и да съчетава тези виждания, чрез своя разум или интелект, които са свързани с физическия мозък.
към текста >>
135.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Колон, 27. 2. 1910 г. Будизъм и Павловото Християнство.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
"Майтрея Буда" означава "Буда с правилен
разум
".
Даже през това столетие и все повече през следващите 2500 г. човешките същества ще бъдат в състояние да виждат Христос в Неговата етерна форма. Те ще виждат и етерната земя от която изкача растителният свят. Те ще са в състояние да виждат обаче, че вътрешна доброта работи по-различно върху заобикалящата среда от злото. Онзи, който притежава тази наука в най-голяма степен е, Мантрея Буда, който ще дойде приблизително след 3000 г.
"Майтрея Буда" означава "Буда с правилен разум".
Той е този, който ще изясни на човешките същества значението на правилното мислене. Всичко това ще доведе човешките същества до разбиране в какво направление трябва да вървят. Вие трябва да предприемате трансформирането на абстрактните идеали в конкретни идеали, за да допринесете за една еволюция, която се движи напред. Ако не успеем в това, земята ще пропадне в материализъм и човечеството ще трябва да започне отново или на земята, след огромна катастрофа, или на следната планета. Земята има нужда от Антропософия!
към текста >>
136.
1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ако се настоява, че има някой зад една стена, това може да се отрича докато не се чуе почукване; ако има почукване, здравият
разум
повече не може да го отрича.
Ако помислим за съня, ние трябва да признаем, че света в който навлизаме там има определена реалност. Съществуването на един свят може да се отрича само докато от него не се наблюдават въздействия.
Ако се настоява, че има някой зад една стена, това може да се отрича докато не се чуе почукване; ако има почукване, здравият разум повече не може да го отрича.
Когато се долавят въздействия от един свят, не е възможно да разглеждаме този свят като чиста фантазия.
към текста >>
137.
3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Когато човек развива такива чувства в своята душа, до него стига осъзнаването, че той има
разум
не само за да гледа нагоре, а и за да гледа надолу с благодарност към царствата под него.
Когато човек развива такива чувства в своята душа, до него стига осъзнаването, че той има разум не само за да гледа нагоре, а и за да гледа надолу с благодарност към царствата под него.
Тогава душата се изпълва с това чувство на смирение и осъзнава колко безкрайно дълъг е пътят, водещ към съвършенство. Такова е обучението в истинско смирение.
към текста >>
138.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Допреди епохата на материализма никой не би използвал думата "
разум
" за мислене; мисленето бе наричано интелект, интелигентност.
Но в едно по никакъв начин отдалечено минало думата все още предаваше своето първоначално значение. Способността, която човек разгръща тук във физическия свят когато мисли, бе наречена "интелигентност" в духовната наука на този ранен период. От един свят, лежащ отвъд Света на Духа и Елементарния Свят, текат надолу сили през тези два свята, за да изградят нашия мозък. Духовната Наука също го е нарекла и Света на Разума (Vernunftwelt). Това е светът, в който има Духовни Същества, способни да изпратят надолу своята сила във физическия свят, за да може един образ-сянка на Духовното да се създаде във физическия свят в човешката интелектуална дейност.
Допреди епохата на материализма никой не би използвал думата "разум" за мислене; мисленето бе наричано интелект, интелигентност.
За "разум" (Vernunft) би се говорило когато онези, които бяха Посветени, се издигаха в един свят, по-висш дори от Света на Духа и имаха пряко възприятие там. В немския език думата "разум" е свързана с думата "възприятие" (Vernehmen), с онова което е директно схващано, възприемано като идващо от един свят, още по-висш от онзи, означен като Света на Духа. Смътен образ на този свят съществува в сенчестия човешки интелект. Първообразите и градителите на нашия орган на интелекта трябва да се търсят в Света на Разума.
към текста >>
За "
разум
" (Vernunft) би се говорило когато онези, които бяха Посветени, се издигаха в един свят, по-висш дори от Света на Духа и имаха пряко възприятие там.
Способността, която човек разгръща тук във физическия свят когато мисли, бе наречена "интелигентност" в духовната наука на този ранен период. От един свят, лежащ отвъд Света на Духа и Елементарния Свят, текат надолу сили през тези два свята, за да изградят нашия мозък. Духовната Наука също го е нарекла и Света на Разума (Vernunftwelt). Това е светът, в който има Духовни Същества, способни да изпратят надолу своята сила във физическия свят, за да може един образ-сянка на Духовното да се създаде във физическия свят в човешката интелектуална дейност. Допреди епохата на материализма никой не би използвал думата "разум" за мислене; мисленето бе наричано интелект, интелигентност.
За "разум" (Vernunft) би се говорило когато онези, които бяха Посветени, се издигаха в един свят, по-висш дори от Света на Духа и имаха пряко възприятие там.
В немския език думата "разум" е свързана с думата "възприятие" (Vernehmen), с онова което е директно схващано, възприемано като идващо от един свят, още по-висш от онзи, означен като Света на Духа. Смътен образ на този свят съществува в сенчестия човешки интелект. Първообразите и градителите на нашия орган на интелекта трябва да се търсят в Света на Разума.
към текста >>
В немския език думата "
разум
" е свързана с думата "възприятие" (Vernehmen), с онова което е директно схващано, възприемано като идващо от един свят, още по-висш от онзи, означен като Света на Духа.
От един свят, лежащ отвъд Света на Духа и Елементарния Свят, текат надолу сили през тези два свята, за да изградят нашия мозък. Духовната Наука също го е нарекла и Света на Разума (Vernunftwelt). Това е светът, в който има Духовни Същества, способни да изпратят надолу своята сила във физическия свят, за да може един образ-сянка на Духовното да се създаде във физическия свят в човешката интелектуална дейност. Допреди епохата на материализма никой не би използвал думата "разум" за мислене; мисленето бе наричано интелект, интелигентност. За "разум" (Vernunft) би се говорило когато онези, които бяха Посветени, се издигаха в един свят, по-висш дори от Света на Духа и имаха пряко възприятие там.
В немския език думата "разум" е свързана с думата "възприятие" (Vernehmen), с онова което е директно схващано, възприемано като идващо от един свят, още по-висш от онзи, означен като Света на Духа.
Смътен образ на този свят съществува в сенчестия човешки интелект. Първообразите и градителите на нашия орган на интелекта трябва да се търсят в Света на Разума.
към текста >>
139.
7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Беше казано, че вече няма наистина подходящи изрази за тези светове, тъй като в съвременния език няма такива, и ранно-германската дума Vernunft (
разум
) сега се употребява в обикновен смисъл за нещо, имащо значение само в света на сетивата.
Издигането в Макрокосмоса води кандидата за Посвещение най-напред в онова, наричано в Духовната Наука Елементарния Свят; после той се издига в Света на Духа, след това в Света на Разума и най-накрая в още по-висш свят, който ще наречем Света на Първообразите (или на Архитиповете).
Беше казано, че вече няма наистина подходящи изрази за тези светове, тъй като в съвременния език няма такива, и ранно-германската дума Vernunft (разум) сега се употребява в обикновен смисъл за нещо, имащо значение само в света на сетивата.
Затова и старият израз "Разум", използван за света над т.нар. "Свят на Духа", лесно може да бъде погрешно разбран.
към текста >>
Затова и старият израз "
Разум
", използван за света над т.нар.
Издигането в Макрокосмоса води кандидата за Посвещение най-напред в онова, наричано в Духовната Наука Елементарния Свят; после той се издига в Света на Духа, след това в Света на Разума и най-накрая в още по-висш свят, който ще наречем Света на Първообразите (или на Архитиповете). Беше казано, че вече няма наистина подходящи изрази за тези светове, тъй като в съвременния език няма такива, и ранно-германската дума Vernunft (разум) сега се употребява в обикновен смисъл за нещо, имащо значение само в света на сетивата.
Затова и старият израз "Разум", използван за света над т.нар.
"Свят на Духа", лесно може да бъде погрешно разбран.
към текста >>
140.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
А онова, което човекът взема за свой вътрешен духовен живот, своя
разум
, е слабо отражение на външния Свят на Разума; наричаното обикновено интелект, интелигентност, е смътно, сенчесто отражение на Света на Разума.
Какво знае човек за Елементарния Свят? Колкото е отразено за него чрез сетивата: светлина, звуци и т.н. Какво знае човек за Света на Духа? Точно онова, което неговите нерви отразяват за него. Законите на Природата, както обикновено биват наричани, не са нищо друго освен един сенчест образ, неясно отражение на Света на Духа.
А онова, което човекът взема за свой вътрешен духовен живот, своя разум, е слабо отражение на външния Свят на Разума; наричаното обикновено интелект, интелигентност, е смътно, сенчесто отражение на Света на Разума.
към текста >>
141.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Така под влиянието на един
разум
, далеч превъзхождащ неговия обикновен
разум
, човек се прониква от стремежа към все по-пълно съвършенство в дадена област и към кармично възмездие на своите минали действия.
Тази основна мисъл се превръща в съставна част на човешката индивидуалност; минавайки през зачатието и раждането, тази мисъл нахлува като една реална сила и се намесва в изграждането на новото тяло. Ето как в ново роденото физическо тяло се промъква стремежът да постъпваме с целия организъм, съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло по такъв начин, че да изключим каквато и да е възможност от действия, мотивирани от афекти, гняв, страх, омраза, завист и т.н.; така човек наистина става по-съвършен и се издига до там, че може да предприема действия, които всъщност са кармично изправяне на предишните му постъпки.
Така под влиянието на един разум, далеч превъзхождащ неговия обикновен разум, човек се прониква от стремежа към все по-пълно съвършенство в дадена област и към кармично възмездие на своите минали действия.
към текста >>
Тук Вие сте изправени не само пред болестта като кармично следствие, но и пред основния принцип: човек се насочва към едни или други обстоятелства за да се развие в хода на своята Карма от един много по-висш
разум
, а не от този, който може да бъде обхванат с помощта на обикновеното съзнание.
Тук Вие сте изправени не само пред болестта като кармично следствие, но и пред основния принцип: човек се насочва към едни или други обстоятелства за да се развие в хода на своята Карма от един много по-висш разум, а не от този, който може да бъде обхванат с помощта на обикновеното съзнание.
Ако внимателно се за мислите върху тези думи, лесно ще вникнете в епидемичния характер на някои болести. Бихме могли да посочим най-различни примери, които ще ни убедят, как в резултат на своите опитности през времето на Камалока, човек активно търси онези обстоятелства, които ще го срещнат с една или друга болест, за да може чрез нейното преодоляване и чрез разгръщане на спонтанните лечебни сили в себе си да получи мощен тласък в цялостното си развитие.
към текста >>
142.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Обикновено се мисли, че случайността е нещо, което далеч не може да бъде обяснено с помощта на природните закони и със законите на живота изобщо; сякаш тя един вид „надвишава" това, което може да бъде разбрано с нормалния човешки
разум
.
От казаното досега, Вие ще стигнете до извода, че „случайността" може би има по-друго значение, а не това, което обикновено и приписваме.
Обикновено се мисли, че случайността е нещо, което далеч не може да бъде обяснено с помощта на природните закони и със законите на живота изобщо; сякаш тя един вид „надвишава" това, което може да бъде разбрано с нормалния човешки разум.
Прибавете към току-що казаното онзи факт, който вече многократно ни е помагал за вникването в много и различни страни от живота: а именно, че в своето земно съществувание човекът е подложен на двата вида сили, идващи от луциферическия и от ариманическия принцип. Тези две сили, тези два принципа непрекъснато се намесват в човешкия живот; луциферическите сили засягат предимно вътрешността на човешкото астрално тяло, докато ариманическите сили имат отношение предимно към това, което човек възприема като външни сетивни впечатления, Ариманическите сили дебнат всред това, което възприемаме като външни сетивни впечатления; луциферическите сили дебнат в това, което се надига от душата като удоволствие и неудоволствие, афекти, страсти и т.н. Както ариманическият, така и луциферическият принцип ни правят податливи на илюзии, на заблуждения; луциферическият принцип ни кара да се поддаваме на илюзии, свързани с нашата собствена същност, така че започваме да грешим и съдим неправилно за самите себе си, ставайки жертва на всевъзможни илюзии, на Майя. Ако внимателно разгледате живота, лесно ще различите тази Майя не другаде, а в собствения Ви душевен свят. Опитайте се да си припомните, колко често човек убеждава себе си, че е извършил това или онова поради тази или онази причина.
към текста >>
143.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
И ние ще видим, че всъщност Ариман принадлежи към една съвсем друга област, която е твърде далеч от всичко, което ние постигаме с помощта на здравия
разум
, с помощта на здравата разсъдъчна способност.
А срещу Ариман можем да се борим само с онази здрава и сигурна разсъдъчна способност, която постигаме чрез изучаването на Антропософията. Ариман с ужас бяга от нещо много просто: От здравата разсъдъчна способност, която развиваме в хода на инкарнацията; общо взето, нищо друго не буди у него толкова дълбоко отвращение, както здравото развитие на нашето Азово съзнание.
И ние ще видим, че всъщност Ариман принадлежи към една съвсем друга област, която е твърде далеч от всичко, което ние постигаме с помощта на здравия разум, с помощта на здравата разсъдъчна способност.
Неописуем ужас разтърсва Ариман в мига, когато той се сблъска с нея, защото тя е нещо съвършено непознато, съвършено чуждо за него.
към текста >>
Дори най-плахият опит да се апелира към техния
разум
завършва обикновено с това, че Ариман ги обсебва още по-явно; и колкото повече ариманическите изкушения се проявяват под формата на слухови възприятия, толкова по-безпомощни стават тези хора.
Колкото повече усилия влагаме в укрепването на нашата разсъдъчна способност между раждането и смъртта, толкова по-силно работим срещу Ариман. Този факт се потвърждава най-вече в онези случаи, когато хората са прекалено склонни да споделят своите свръхсетивни изживявания.
Дори най-плахият опит да се апелира към техния разум завършва обикновено с това, че Ариман ги обсебва още по-явно; и колкото повече ариманическите изкушения се проявяват под формата на слухови възприятия, толкова по-безпомощни стават тези хора.
Нека добавим, че срещу зрителните образи и „виденията" все пак има по-добри защитни средства, отколкото срещу слуховите впечатления, гласове и т.н. Такива хора имат непреодолима антипатия към всякакви усилия, свързани с укрепване на Азовото съзнание. Ако обаче те успеят да направят макар и малка крачка в тази посока, скоро настъпва нещо много интересно: Слуховите възприятия, гласовете, халюцинациите, изобщо всички ариманически „откровения" изчезват напълно! Вцепенен от страх, Ариман веднага усеща: „Ето, сега от този човек се излъчва една здрава разсъдъчна способност! "
към текста >>
Всяко смирение и скромност, както и вътрешното усещане да не се мислиш за нещо повече от това, което изисква здравият
разум
, са все качества, които Луцифер просто не понася.
Следователно, ясно виждаме от какво се боят луциферическите и ариманическите Същества.
Всяко смирение и скромност, както и вътрешното усещане да не се мислиш за нещо повече от това, което изисква здравият разум, са все качества, които Луцифер просто не понася.
Напротив, там където се ширят честолюбие и гордост, луциферическите Същества множат своите сили, също както мухите в нечистата стая. Всичко това, и особено погрешните представи, които човек гради за самия себе си, го подготвя за да влезе в примката на Ариман. Нищо друго не ни предпазва от Ариман така, както усилията да постигнем логично и здраво мислене в условията, които царят между раждането и смъртта.
към текста >>
144.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества.
GA_120 Откровенията на Кармата
За нас става все по-ясно, че всъщност Луцифер и Ариман воюват заради човека; нека да вникнем в тяхната борба, като се спрем, макар и от друга гледна точка, на онзи случай, който разгледахме последния път: Случаят с един човек, който попада под властта на Ариман и става жертва на всевъзможни илюзии, вярвайки че получава специални послания от духовния свят, докато в същото време друг човек, който е запазил своя здрав
разум
, веднага разбира, че тук има нещо крайно съмнително.
За нас става все по-ясно, че всъщност Луцифер и Ариман воюват заради човека; нека да вникнем в тяхната борба, като се спрем, макар и от друга гледна точка, на онзи случай, който разгледахме последния път: Случаят с един човек, който попада под властта на Ариман и става жертва на всевъзможни илюзии, вярвайки че получава специални послания от духовния свят, докато в същото време друг човек, който е запазил своя здрав разум, веднага разбира, че тук има нещо крайно съмнително.
Последният път стана дума за случаите, когато някой се поддава на „ясновидческите" си фантазии (употребявам тази дума в нейния лош смисъл) и погрешно смята, че напредва в духовния свят. Ние ясно подчертахме, че тези измами и заблуждения са предизвикани от ариманическите сили; ясно посочихме: срещу измамите, породени от едно лъжливо ясновидство няма друго средство, или поне друго по-подходящо средство, освен здравата разсъдъчна способност, която постигаме през живота, простиращ се между раждането и смъртта..
към текста >>
Дори от гледна точка на обикновения
разум
, това е абсолютно недопустимо. Защо?
Да, след като обсъждаме нещата в антропософски смисъл, трябва да сме пределно точни. И след като вече изтъкнахме, че единствената защита срещу „абнормното" ясновидство може да бъде намерена в антропософския път на познание, нека добавим, че този случай е напълно различен от това, за което стана дума току що. В по следния случай съвсем не искаме да кажем, че на болният човек бихме могли да предложим антропософски път на познание.
Дори от гледна точка на обикновения разум, това е абсолютно недопустимо. Защо?
към текста >>
Обаче всичко, което човек постига със своя
разум
в условията на физическия свят, действува в сегашната му Разсъдъчна Душа, а не в неговата Разсъдъчна Душа от миналите инкарнации, чиито последици са вече пренесени в етерното тяло.
Да, целият този процес се осъществява в периода между смъртта и новото раждане: последиците от грешката се пренасят в етерното тяло. И така, в следващата инкарнация ние ще попаднем в едно етерно тяло, което носи в себе си последиците, заложени в Разсъдъчната Душа през една от миналите инкарнации. Обаче през новата инкарнация Разсъдъчната Душа работи самостоятелно върху себе си; ето защо има съществена разлика, дали човекът е допуснал въпросната грешка преди една или повече инкарнации. Ако грешката е допусната през една от миналите инкарнации, сега тя се проявява като дефект в неговото етерно тяло. Грешката е проникнала по-дълбоко, тя вече се намира не в Разсъдъчната Душа, а в етерното тяло.
Обаче всичко, което човек постига със своя разум в условията на физическия свят, действува в сегашната му Разсъдъчна Душа, а не в неговата Разсъдъчна Душа от миналите инкарнации, чиито последици са вече пренесени в етерното тяло.
към текста >>
С помощта на тези антропософски истини, които така стремително и вълнуващо изпълват живота ни между раждането и смъртта, и които по същество са познания от свръхсетивните светове, Вие може да упражните много по-дълбоки въздействия, отколкото с помощта на обикновения
разум
.
Много вероятно е да проявите терапевтични въздействия също и тогава, когато антропософските, духовнонаучни истини се превърнат в органична и неразделна част от душата Ви; в този случай антропософските истини изпълват цялата Ви личност и започват да се излъчват спонтанно и във всички посоки от душата Ви.
С помощта на тези антропософски истини, които така стремително и вълнуващо изпълват живота ни между раждането и смъртта, и които по същество са познания от свръхсетивните светове, Вие може да упражните много по-дълбоки въздействия, отколкото с помощта на обикновения разум.
След като с логичните доводи не постигате нищо, обърнете се към антропософските истини: Ако сторите това с достатъчно търпение, Вие ще упражните върху страдащия човек толкова могъщи импулси, че Вие, така да се каже, само в рамките на една инкарнация, ще извършите това, което иначе би настъпило по съвсем обиколни пътища едва през следващата инкарнация, а именно: Ще съумеете да пренесете едно полезно действие от Разсъдъчната Душа към етерното тяло. Защото истините, отговарящи на физическия свят, далеч не са в състояние да преодолеят пропастта между Сетивната Душа и астралното тяло, между Разсъдъчната Душа и етерното тяло, както и пропастта между Съзнаващата Душа и физическото тяло.
към текста >>
145.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Тъкмо защото в нашата епоха има толкова много хора, чийто
разум
е напълно помрачен, така че те не искат да знаят нищо за духовния свят, съществуват и такива мъртви, които превръщат този недостатък в могъщ порив за живо и дейно участие в събитията на земния свят.
За да сме напълно сигурни в тази област, налага се да отхвърлим голяма част от това, което се представя за откровения от духовните светове, приписвани на хора, които се намират между смъртта и новото раждане. Лесно могат да бъдат посочени типичните случаи, когато мъртвите за да тласнат махалото в обратна посока неистово се стремят да покажат: Духовният свят все пак съществува!
Тъкмо защото в нашата епоха има толкова много хора, чийто разум е напълно помрачен, така че те не искат да знаят нищо за духовния свят, съществуват и такива мъртви, които превръщат този недостатък в могъщ порив за живо и дейно участие в събитията на земния свят.
В повечето случаи земните хора изобщо не подозират какво се крие зад тези събития: А най-характерните от тях настъпват под формата на послания от духовния свят, и то без никаква, бих казал, предварителна подготовка. Ето, тази е връзката между потъналите в материализма хора от една страна, и поривът да се извличат истини от духовния свят, от друга страна.
към текста >>
146.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Че човекът се е развие първо от животните, както грубата материалистична представа фантазира днес, това не може да допусне даже един повърхностен абстрактен
разум
, ако той действително разбира себе си.
Следователно ще трябва да очакваме, щото за следващото време, което Генезисът нарича ден пети на сътворението, да настъпи едно по-нататъшно сгъстяване, втвърдяване на човека. Човекът остава все още едно свръхсетивно ефирно същество; но настъпва едно по-нататъшно сгъстяване сред етерното. Човекът все още не докосва Земята; той все още принадлежи така да се каже на повече духовно-етерната окръжаваща среда на Земята. И тук ние засягаме нещо, което е извънредно важно да бъде разбрано за цялото развитие на човека, във връзка със Земята. Когато насочим поглед върху най-близкото до човека царство, върху животинското царство, тогава можем да си зададем въпроса, който вече често сме засягали: Защо тези животни са станали всъщност животни и защо човекът е станал човек?
Че човекът се е развие първо от животните, както грубата материалистична представа фантазира днес, това не може да допусне даже един повърхностен абстрактен разум, ако той действително разбира себе си.
Не когато разглеждаме процеса развиват се във времето, когато насочил така да се каже поглед върху Земното развитие, ние трябва все пак да кажем: Преди човекът да се яви видимо като земно същество, явили са се животните като такива. За да може човекът да стане човек на Земята, за това беше необходимо, той да намери подходящите земни условия за неговото сгъстяване. Представете си, че човекът би станал едно земно същество през времето, което е наречено ден пети на сътворението, представете си че той би станал едно земно същество тогава, каквото той е днес, т.е. би станал така сгъстен, че да може да бъде наречен едно земно същество, какво би се случило тогава? Ако още тогава човекът би слязъл така да се каже в гъстото земно съществуване, той не би могъл да стане формата и съществото, което е станал; защото тогава земните условия не бяха още назрели, за да дадат на човека тази форма.
към текста >>
147.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
да усещат ако бихме искали да се изразим с днешни думи примерно следното: Ако някога, като човешки същества, се намирахме в духовния свят с нашите духовни и душевни изживявания, а сега сме пренесени във физическия свят и изобщо сме изправени пред един свят, който виждаме с нашите очи и разбираме с нашия
разум
, свързан с физическия мозък, причината за всичко това лежи не само в човека; и това, което трябва да бъде преодоляно, не може да бъде преодоляно само там, във вътрешния свят на човека така ние не бихме постигнали нищо особено.
Обаче у северните народи, които по-късно историята нарече арийски, макар и в тесен смисъл на тази дума, нещата не стояха така; тук имаме предвид перси, медийци, бактрийци и т.н. У тях също беше силно развит усетът за външния свят, за външния интелект; но имаше и нещо друго: вътрешният порив, импулсът към постигане чрез едно вътрешно израстване, чрез един друг вид Йога на онова, което атлантският човек притежаваше по съвсем естествен начин. Северните народи не разполагаха с онзи жив спомен, който да ги тласка към преодоляване на илюзията за външния свят в областта на познанието. Тези северни народи нямаха душевното устройство на индийците. Тяхното душевно устройство караше персите, иранците, медниците и т.н.
да усещат ако бихме искали да се изразим с днешни думи примерно следното: Ако някога, като човешки същества, се намирахме в духовния свят с нашите духовни и душевни изживявания, а сега сме пренесени във физическия свят и изобщо сме изправени пред един свят, който виждаме с нашите очи и разбираме с нашия разум, свързан с физическия мозък, причината за всичко това лежи не само в човека; и това, което трябва да бъде преодоляно, не може да бъде преодоляно само там, във вътрешния свят на човека така ние не бихме постигнали нищо особено.
Иранецът би продължил: Когато човекът е слязъл в материалния свят, промените са обхванали не само него, но и цялата природа, цялата Земя. Ето защо съвсем няма да е достатъчно, ако ние хората, оставим околния свят такъв, какъвто е и заявим: Всичко е само илюзия, Майя, и ние отново трябва да се издигнем в духовния свят. Защото в този случай ние ще променим себе си, но не и това, което трябва да бъде променено в целия заобикалящ ни свят.
към текста >>
148.
7. Седма лекция, 7. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Искаме ли да си обясним същността на посвещението, ние трябва да кажем: Инициация или посвещение, това е навлизането на човека в духовния свят, който е недостъпен за неговите физически сетива и за обикновения
разум
, който на свой ред също е свързан с инструмента на физическото тяло.
Искаме ли да си обясним същността на посвещението, ние трябва да кажем: Инициация или посвещение, това е навлизането на човека в духовния свят, който е недостъпен за неговите физически сетива и за обикновения разум, който на свой ред също е свързан с инструмента на физическото тяло.
В нормалния живот човекът има, така да се каже, двукратната възможност през всеки 24 часа да бъде там, където прониква също и посветеният, само че посветеният пребивава там по един доста по-различен начин отколкото обикновения човек. Следователно, фактически човекът е винаги там, само че не го знае. Осветеният обаче знае! Както е известно, през денонощието човекът разполага с две основни състояния на съзнанието: будност и сън. Ние многократно сме описвали как при заспиването, Азът и астралното тяло се отделят от физическото и етерното тяло.
към текста >>
149.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
В езика на древноюдейското окултно учение, всичко, върху което се спира човешкият поглед в мига на пробуждането, всичко, което човекът обхваща независимо дали чрез физическите възприятия на очите или ушите, или чрез физическия
разум
е било обозначавано като „царство", Малдут.
Разгледайте сега още по-внимателно момента на пробуждането. Този момент ни се представя по такъв начин, сякаш човекът слиза от висшите светове и се потопява в своето физическо и етерно тяло. Обаче пробуждането далеч не означава, че човекът се доближава до вътрешните процеси на физическото и етерното тяло, понеже възприемателните му способности веднага биват отклонени към околния свят.
В езика на древноюдейското окултно учение, всичко, върху което се спира човешкият поглед в мига на пробуждането, всичко, което човекът обхваща независимо дали чрез физическите възприятия на очите или ушите, или чрез физическия разум е било обозначавано като „царство", Малдут.
И така, какво означаваше древноеврейският израз „царство"? С този израз беше обозначавано всичко онова, е чиято помощ човешкият Аз можеше да остане буден. Тази е най-точната дефиниция за еврейския израз „царство"; това, с чиято помощ човешкият Аз постига своето присъствие. Размислим ли върху този израз, ние ще добавим: С древноеврейския израз „царство" се обозначава сетивният свят, светът в който будният човек напълно запазва своя Аз.
към текста >>
Тук се докосваме до нещо, което може да възникне у самия човек, когато му напомним за неговия
разум
.
Един особен нюанс на тази мъдрост е нейното, така да се каже, огрубяване; у човека то също се проявява като един вид огрубяване на мъдростта, която той постига в рамките на своята индивидуалност. Но тук, при слизането във физическото тяло, човекът отново среща тези Същества, чиято мъдрост древноеврейското окултно учение нарича Бинах; сега тези Същества, благодарение на посочените качества, се къпят в светлина.
Тук се докосваме до нещо, което може да възникне у самия човек, когато му напомним за неговия разум.
Всъщност постиженията на човешкия разум са доста ограничени. Но когато става дума за смисъла на Бинах, ние трябва да имаме предвид Съществата, които са изцяло проникнати от това, което може да постигне разумът. Но всичко до тук си остава една груба, примитивна разновидност на Хохмах. Ето защо когато говори за истинската, продуктивна и творческа мъдрост, която съдържа в самата себе си тайните на света, древноеврейското окултно учение сравнява Хохмах с една водна струя, докато Бинах е сравнен с едно море. Ето как трябваше да бъде изразена тази груба, примитивна разновидност на Хохмах.
към текста >>
Всъщност постиженията на човешкия
разум
са доста ограничени.
Един особен нюанс на тази мъдрост е нейното, така да се каже, огрубяване; у човека то също се проявява като един вид огрубяване на мъдростта, която той постига в рамките на своята индивидуалност. Но тук, при слизането във физическото тяло, човекът отново среща тези Същества, чиято мъдрост древноеврейското окултно учение нарича Бинах; сега тези Същества, благодарение на посочените качества, се къпят в светлина. Тук се докосваме до нещо, което може да възникне у самия човек, когато му напомним за неговия разум.
Всъщност постиженията на човешкия разум са доста ограничени.
Но когато става дума за смисъла на Бинах, ние трябва да имаме предвид Съществата, които са изцяло проникнати от това, което може да постигне разумът. Но всичко до тук си остава една груба, примитивна разновидност на Хохмах. Ето защо когато говори за истинската, продуктивна и творческа мъдрост, която съдържа в самата себе си тайните на света, древноеврейското окултно учение сравнява Хохмах с една водна струя, докато Бинах е сравнен с едно море. Ето как трябваше да бъде изразена тази груба, примитивна разновидност на Хохмах.
към текста >>
150.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И все пак най-добрата последица от така изложените факти е, че ние сме в състояние да ги възприемаме не само с нашия
разум
, с нашия интелект, но и с цялата си душа, с цялото си сърце, така че вложените в тях жизнени сили да нараснат още повече.
Разглеждайте това, което описах през последните дни, само като една от страните на макрокосмическото Христово Събитие и не забравяйте, че тя в никакъв случай не дава цялостна представа за него. Може би все още е твърде рано дори и в ограничен кръг слушатели, да бъде споделено всичко, което съм в състояние да кажа относно Мистерията на Голгота.
И все пак най-добрата последица от така изложените факти е, че ние сме в състояние да ги възприемаме не само с нашия разум, с нашия интелект, но и с цялата си душа, с цялото си сърце, така че вложените в тях жизнени сили да нараснат още повече.
Защото всяка от думите на Евангелията стига да я приемем в сърцето си с истинско разбиране се превръща в една могъща жизнена сила, която занапред ние ще извличаме и прилагаме навън, във видимия физически свят. А сега, когато се налага да кажа няколко заключителни думи относно Евангелието на Матей, бих искал специално да подчертая това, с което обикновено привършвам летните лекционни цикли, но и да прибавя още нещо към този толкова човешки и толкова прекрасен религиозен източник, какъвто е Евангелието на Матей.
към текста >>
151.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Всеки човек, надарен със здрав
разум
, трябва наистина да се замисли сериозно и да се запита: какво има по-голямо въздействие върху моята душа: това, което мога да науча от традициите на различните народи и Духове на времето, познанията предадени от далечните исторически времена?
Така всеки човек получава специфичните плодове на своята епоха, но също и тези на предходните епохи. Единствено това, което идва от Духа на Времето и от по-нисшите от него йерархии, може да бъде исторически съхранено, може да бъде обект на преподаване и обучение във времето. Това, което произлиза от царствата на природата, не може да бъде съхранено в традициите. Тези, които могат да проникнат в свръхестествените светове надминават, чрез тяхната свръхсетивна познавателна сила, сферата на Духа на времето и достигат до по-висши откровения. Тези последните идват от области отвъд Духа на времето, те имат по-голяма тежест от това, което идва от него и което действа върху хората по много особен начин.
Всеки човек, надарен със здрав разум, трябва наистина да се замисли сериозно и да се запита: какво има по-голямо въздействие върху моята душа: това, което мога да науча от традициите на различните народи и Духове на времето, познанията предадени от далечните исторически времена?
Или един великолепен изгрев, иначе казано, проявленията на самата природа, идващи от свръхсетивните светове? Защото човекът може да осъзнае, че един изгрев, в цялата си грандиозност и сила, може да провокира безкрайно повече неща в душата отколкото науката, ерудицията и изкуството на всички времена. Размерът на природните проявления може до бъде почувстван особено силно от един пътешественик, който е посетил всички италиански галерии, където е видял творбите на Микеланджело, Леонардо да Винчи, Рафаел и т.н. и е проникнал интензивно душата си с тях, след което е отишъл в швейцарските планини, за да съзерцава природния спектакъл. Тогава бихме могли да се запитаме: кой е по-големият художник: Рафаел, Леонардо да Винчи или силите, които рисуват изгрева на Слънцето, който можем да видим от Рижи?
към текста >>
152.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
Ето защо това, което се развива посредством двенадесетичността, трябва да се открива от човешкия
разум
и микрокосмически; тоест това трябва да се изразява чрез двенадесетичността на Амшаспандите2 (архангелите) и в микрокосмоса, а именно - като окончателно проявление на тези дванадесет духовни макрокосмически същности, които вече са действали по-рано, които са подготвили това, което намерило окончателния си завършек по време на персийската култура.
Древните перси ясно са разбирали, че всичко, което се проявява в човек, произлиза от Макрокосмоса, и че явленията от Макрокосмоса, а именно движението и положението на звездите, има тайнствена връзка с това, което се съдържа в микрокосмоса, в човека. Затова учениците на Заратустра са виждали външен израз, образ на Зерван Акаран, на това, което живее вечно и твори като пра-същество през всички времена, в Зодиака; и думата Зодиак напомня за Зерван Акаран. И така, това са виждали те в Зодиака. Учениците на Заратустра са виждали как дванадесет сили идват по дванадесет направления от Зодиака, от които половината са обърнати към светлата страна, като че към осветената страна на Зодиака, която Слънцето преминава през деня; другата половина е обърната към тъмната страна на Зодиака, към Ариман, както те казвали. И така, като идващи от дванадесет страни на Вселената и проникващи в човешкия организъм са си представяли персите макрокосмическите сили; тези сили се вливали в човешкия организъм, действали и работили в него, така че те са били в наличност, присъствали са в човека.
Ето защо това, което се развива посредством двенадесетичността, трябва да се открива от човешкия разум и микрокосмически; тоест това трябва да се изразява чрез двенадесетичността на Амшаспандите2 (архангелите) и в микрокосмоса, а именно - като окончателно проявление на тези дванадесет духовни макрокосмически същности, които вече са действали по-рано, които са подготвили това, което намерило окончателния си завършек по време на персийската култура.
към текста >>
От дванадесет страни на Зодиака са действали дванадесет архангелски същества - така са си представяли това древните перси; за да произведат постепенно това, чрез което се изявява сега нашият
разум
, са действали те в дванадесет лъча върху човешката глава.
Съвременната физиология би могла да знае къде се намират дванадесетте микрокосмически образа на дванадесетте Амшаспанди. Това са дванадесетте главови нерви, които излизат от главата; те са не нещо друго, а това, което възникнало чрез излъчването на дванадесетте макрокосмически сили в човека, където то материално се уплътнило.
От дванадесет страни на Зодиака са действали дванадесет архангелски същества - така са си представяли това древните перси; за да произведат постепенно това, чрез което се изявява сега нашият разум, са действали те в дванадесет лъча върху човешката глава.
Разбира се, в древноперсийската епоха те са действали върху човека не отначало, а вече към края, така че ние имаме дванадесет космически излъчвания, дванадесет архангелски излъчвания, които след това се уплътнили в главата на човека в дванадесет нерва на главния мозък, като че ли те са застинали материално там вътре. И тъй като в по-късните времена винаги, разбира се, знаели и това, което знаели по-рано, то персите са знаели също, че в индийската култура са действали духове, стоящи по-долу от архангелите. Следващата степен по-долу от Амшаспандите, по-долу от архангелите, персите наричали Изарди3 и сред тях различавали 28-31 Изарди. Те обуславят по-малко висшата дейност, душевната дейност при хората. Те изпращат своите лъчи и те, лъчите, съответстват на 28 или 30-31 нерва на гръбначния мозък на човека.
към текста >>
153.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
В своето предисловие към второто издание на "Критика на чистия
разум
" той определено говори, че бил длъжен да постави стремежа към истината в неговите граници, за да освободи място за това, което иска практическата религия.
Така имаме възходяща, така имаме и стъпалообразно низходяща култура. И това, което се е изработило по време на подема, се разтича и изчезва бавно и постепенно, докато с приближаването на 1250 година не започва, разбира се, не лесно забележима, но от това не по-малко велика инспирация на човечеството, която донякъде охарактеризирах вчера, и отлив, който сега ние имаме от XVI век. Понеже от това време всъщност отново, наред с въпроса за истината, възникват всичките специални въпроси; тогава пак се формира гледна точка, която иска да отдели въпроса за доброто, въпроса за външно-целесъобразното от единния велик въпрос за истината. И в същото време, когато духовно водещите личности, които се намирали под влияние на импулсите от 1250 година, проследявали всички човешки намерения (Stromungen) в пределите на [търсене на] истината, сега ние виждаме, как в най-значителен смисъл настъпва принципно отделяне на практическите въпроси за живота от въпросите за истината. И пред вратите на епохата на новия упадък, на тази епоха, която означава за духовния живот устремяване надолу, пред вратите на тази епоха стои Кант.
В своето предисловие към второто издание на "Критика на чистия разум" той определено говори, че бил длъжен да постави стремежа към истината в неговите граници, за да освободи място за това, което иска практическата религия.
И оттук такова строго разделение на практическия разум и теоретическия разум. В практическия разум постулатите за Бог, свобода, безсмъртие са сведени изцяло до доброто; в теоретическия разум - разрушаване на всяка възможност за познание да попаднеш в какъв да е духовен свят. Така се установяват нещата в световната история. И, разбира се, стремежът на нашето време към истината още дълго ще блуждае по следите на Кант. А когато от страна на нашето действително духовно течения се посочва разширението на способността за познание, повдигането на способността за познание над самото себе си, благодарение на което познание може да се проникне в свръхсетивните светове, тогава би могло още дълго-дълго да чуваме от всички страни: "Да, но Кант казва...".
към текста >>
И оттук такова строго разделение на практическия
разум
и теоретическия
разум
.
И това, което се е изработило по време на подема, се разтича и изчезва бавно и постепенно, докато с приближаването на 1250 година не започва, разбира се, не лесно забележима, но от това не по-малко велика инспирация на човечеството, която донякъде охарактеризирах вчера, и отлив, който сега ние имаме от XVI век. Понеже от това време всъщност отново, наред с въпроса за истината, възникват всичките специални въпроси; тогава пак се формира гледна точка, която иска да отдели въпроса за доброто, въпроса за външно-целесъобразното от единния велик въпрос за истината. И в същото време, когато духовно водещите личности, които се намирали под влияние на импулсите от 1250 година, проследявали всички човешки намерения (Stromungen) в пределите на [търсене на] истината, сега ние виждаме, как в най-значителен смисъл настъпва принципно отделяне на практическите въпроси за живота от въпросите за истината. И пред вратите на епохата на новия упадък, на тази епоха, която означава за духовния живот устремяване надолу, пред вратите на тази епоха стои Кант. В своето предисловие към второто издание на "Критика на чистия разум" той определено говори, че бил длъжен да постави стремежа към истината в неговите граници, за да освободи място за това, което иска практическата религия.
И оттук такова строго разделение на практическия разум и теоретическия разум.
В практическия разум постулатите за Бог, свобода, безсмъртие са сведени изцяло до доброто; в теоретическия разум - разрушаване на всяка възможност за познание да попаднеш в какъв да е духовен свят. Така се установяват нещата в световната история. И, разбира се, стремежът на нашето време към истината още дълго ще блуждае по следите на Кант. А когато от страна на нашето действително духовно течения се посочва разширението на способността за познание, повдигането на способността за познание над самото себе си, благодарение на което познание може да се проникне в свръхсетивните светове, тогава би могло още дълго-дълго да чуваме от всички страни: "Да, но Кант казва...". В такива антитези действително преминава историческото развитие на човека.
към текста >>
В практическия
разум
постулатите за Бог, свобода, безсмъртие са сведени изцяло до доброто; в теоретическия
разум
- разрушаване на всяка възможност за познание да попаднеш в какъв да е духовен свят.
Понеже от това време всъщност отново, наред с въпроса за истината, възникват всичките специални въпроси; тогава пак се формира гледна точка, която иска да отдели въпроса за доброто, въпроса за външно-целесъобразното от единния велик въпрос за истината. И в същото време, когато духовно водещите личности, които се намирали под влияние на импулсите от 1250 година, проследявали всички човешки намерения (Stromungen) в пределите на [търсене на] истината, сега ние виждаме, как в най-значителен смисъл настъпва принципно отделяне на практическите въпроси за живота от въпросите за истината. И пред вратите на епохата на новия упадък, на тази епоха, която означава за духовния живот устремяване надолу, пред вратите на тази епоха стои Кант. В своето предисловие към второто издание на "Критика на чистия разум" той определено говори, че бил длъжен да постави стремежа към истината в неговите граници, за да освободи място за това, което иска практическата религия. И оттук такова строго разделение на практическия разум и теоретическия разум.
В практическия разум постулатите за Бог, свобода, безсмъртие са сведени изцяло до доброто; в теоретическия разум - разрушаване на всяка възможност за познание да попаднеш в какъв да е духовен свят.
Така се установяват нещата в световната история. И, разбира се, стремежът на нашето време към истината още дълго ще блуждае по следите на Кант. А когато от страна на нашето действително духовно течения се посочва разширението на способността за познание, повдигането на способността за познание над самото себе си, благодарение на което познание може да се проникне в свръхсетивните светове, тогава би могло още дълго-дълго да чуваме от всички страни: "Да, но Кант казва...". В такива антитези действително преминава историческото развитие на човека. А в това, което инстинктивно се проявява като предчувствие, се показва, че под това, което е само майя, но което се приема за истина, че под тези потоци майя тече за човешкия инстинкт все пак в голямата си част нещо правилно.
към текста >>
О, в тези грандиозни форми на катедралата "Свети Петър", скъпи приятели, ние виждаме въплътени идеите на механиката, които може да обхванат човешкия
разум
, при това пренесени в прекрасното, във величественото - идеите на Микеланджело8!
По забележителен начин преминава по-ранното в по-късното. На някои от вас аз вече казах7, че може да се констатира удивителна историческа перспектива в прехода от Микеланджело към Галилей. И един много умен човек - забележете, аз не говоря, че тук става дума за реинкарнация, тук имаме ход на историята - една много умна личност обърнала внимание колко все пак е удивително, че при поглед върху чудесната архитектоника на катедралата "Св. Петър" виждаме, как човешкия дух [вече] е внесъл в нея това, което той нарича наука за механиката.
О, в тези грандиозни форми на катедралата "Свети Петър", скъпи приятели, ние виждаме въплътени идеите на механиката, които може да обхванат човешкия разум, при това пренесени в прекрасното, във величественото - идеите на Микеланджело8!
Как може да въздейства обликът на катедралата "Свети Петър", скъпи приятели, това се вижда от най-разнообразните описания и може би, всеки поне малко е преживял това, което е преживял виенският скулптор Натер9. Той пътувал към катедралата "Свети Петър" с един приятел, те още не виждали катедралата; но изведнъж неговият приятел чува как Натер, извън себе си, скачайки от мястото си, казва: "Страх ме е", защото в тази минута той видял катедралата. След това той съвсем не си спомнил за това. А нещо подобно може да преживее, в края на краищата, всеки, ако види нещо толкова грандиозно. И ето, един много умен човек, професор Мюлнер, в ректорска реч10 обърнал внимание върху това, че великият създател на идеите на механиката, Галилей11, интелектуално учил човечеството на това, което [вече] вложил в построяването на пространствените форми на катедралата "Свети Петър" Микеланджело.
към текста >>
154.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Ето защо когато става дума за идеята за преражданията, и когато се казва: това е нещо, което в общи линии се изплъзва от нашата преценка, от нашия
разум
тогава в известен смисъл можем да отговорим на това така: можете с ръка да пипнете и да се убедите, че човешкият Аз е бил тук в едно предходно прераждане: когато докоснете човешката главата вие имате пред себе си осезателно доказателство за прераждане!
В настоящето прераждане крайно подвижният елемент на кръвта може да бъде определен от Аза. Костите ни обаче в настоящето прераждане са се оттеглили изцяло от влиянието на Аза, с изключение на последните, на черепните кости, които обаче също така не следват Аза в настоящето прераждане, но следват Аза в неговото развитие, от едно прераждане в друго, при кое то той така формира изграждащите сили в себе си, че успява именно чрез черепните кости да даде израз на това, което сме били в предходното прераждане. Обща френология не съществува, но ние трябва, накратко казано, да преценяваме всеки един човек сам за себе си, а нашия череп да разглеждаме като произведение на изкуството. Във всеки случай в устройството на черепа трябва да виждаме нещо индивидуално, но индивидуално, което да е израз на Аза от предходното прераждане. Така виждаме, че дори формата, до каква степен се е оттеглила от Аза, че същият сега вече няма влияние върху нея, но само при преминаването от смъртта към едно ново раждане, когато след смъртта Азът поема в себе си по-мощни сили, за да преодолее сили те, оттеглили се вече изцяло от човешката подвижност и да се приспособи към тях.
Ето защо когато става дума за идеята за преражданията, и когато се казва: това е нещо, което в общи линии се изплъзва от нашата преценка, от нашия разум тогава в известен смисъл можем да отговорим на това така: можете с ръка да пипнете и да се убедите, че човешкият Аз е бил тук в едно предходно прераждане: когато докоснете човешката главата вие имате пред себе си осезателно доказателство за прераждане!
И който не признава това, който вижда нещо парадоксално в това, че по начина, по който е оформено нещо външно, начина, по който изглежда нещо външно в своите форми, може да се направи заключение за нещо живо, което, изхождайки от вътрешния живот е придало форма на външното, той не би имал право, по друг някакъв начин да заключава за нещо живо, когато друга де някъде пред него се възправи някаква пластична фигура. Който не признава за строго логично заключението, че в индивидуалната форма на черепа, която ние имаме, намира израз нагласата на Аза от предишните прераждания, той не би имал и право, когато например някъде по земята намери мида, от външната форма на тази мида да направи заключение, че в нея някога е имало живо същество. Който от мъртвата мида прави заключение за живото същество, което някога е било в нея и е придало формата на мидата, той не би могъл логически да отхвърли равностойното заключение, че в индивидуалното оформяне на черепа на човека е дадено непосредственото доказателство за влиянието на предходния живот върху настоящия.
към текста >>
155.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция.
GA_130 Езотеричното християнство
Всички тези неща могат да бъдат проверени чрез здравия
разум
.
Всички тези неща ще бъдат обсъждани в средите на розенкройцерството по такъв начин, че те ще могат да бъдат проверявани чрез разума.
Всички тези неща могат да бъдат проверени чрез здравия разум.
Моля Ви да не ми вярвате по силата на авторитета, а считайте всичко, което казвам само като повод за размисъл и го проверявайте след това сами. Аз съм напълно спокоен, че колкото повече проверявате, толкова повече ще намерите, че теософията или Духовната наука е нещо разумно. Колкото помалко вяра в авторитет, толкова повече разбиране за Кристиян Розенкройц. Ние ще познаем Кристиян Розенкройц толкова по-добре, ще го познаем найдобре, когато се вглъбим напълно в неговата индивидуалност и осъзнаем, че духът на този Кристиян Розенкройц продължава да съществува. И колкото повече се приближаваме до този велик дух, толкова повече сила ще приемем.
към текста >>
156.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Един знаменит немски теософ още в двадесетте години на деветнадесетия век каза, че може да се види как все повече и повече човешкият
разум
се прониква от луциферическия принцип.
Когато излагаме един факт, какъвто е Възкресението, със средствата, които ни предлага Духовната наука, срещу какъв особен факт стоим тогава?
Един знаменит немски теософ още в двадесетте години на деветнадесетия век каза, че може да се види как все повече и повече човешкият разум се прониква от луциферическия принцип.
Това беше Трокслер. Той казва: човешкият разум е изцяло луциферически във всичко онова, което иска да разбере. – Общо взето, трудно е да се обърне внимание върху подълбоките теософски мъдрости. Онези от Вас, които присъствуваха на цикъла от лекции, които изнесох в Прага, ще си спомнят, че тогава аз обърнах вниманието върху Трокслер, за да покажа как в него вече съществуваше това, което сега може да бъде изнесено относно човешкото етерно или жизнено тяло. Той посочи, че човешкият разум е пропит от луциферическите сили.
към текста >>
Той казва: човешкият
разум
е изцяло луциферически във всичко онова, което иска да разбере.
Когато излагаме един факт, какъвто е Възкресението, със средствата, които ни предлага Духовната наука, срещу какъв особен факт стоим тогава? Един знаменит немски теософ още в двадесетте години на деветнадесетия век каза, че може да се види как все повече и повече човешкият разум се прониква от луциферическия принцип. Това беше Трокслер.
Той казва: човешкият разум е изцяло луциферически във всичко онова, което иска да разбере.
– Общо взето, трудно е да се обърне внимание върху подълбоките теософски мъдрости. Онези от Вас, които присъствуваха на цикъла от лекции, които изнесох в Прага, ще си спомнят, че тогава аз обърнах вниманието върху Трокслер, за да покажа как в него вече съществуваше това, което сега може да бъде изнесено относно човешкото етерно или жизнено тяло. Той посочи, че човешкият разум е пропит от луциферическите сили.
към текста >>
Той посочи, че човешкият
разум
е пропит от луциферическите сили.
Един знаменит немски теософ още в двадесетте години на деветнадесетия век каза, че може да се види как все повече и повече човешкият разум се прониква от луциферическия принцип. Това беше Трокслер. Той казва: човешкият разум е изцяло луциферически във всичко онова, което иска да разбере. – Общо взето, трудно е да се обърне внимание върху подълбоките теософски мъдрости. Онези от Вас, които присъствуваха на цикъла от лекции, които изнесох в Прага, ще си спомнят, че тогава аз обърнах вниманието върху Трокслер, за да покажа как в него вече съществуваше това, което сега може да бъде изнесено относно човешкото етерно или жизнено тяло.
Той посочи, че човешкият разум е пропит от луциферическите сили.
към текста >>
Но по какъв начин действува всичко това, което беше казано, върху човешкия
разум
?
Но по какъв начин действува всичко това, което беше казано, върху човешкия разум?
То действува така, че хората казват: Ако трябва да вярвам във Възкресението, тогава аз трябва да зачеркна всичко, което съм постигнал досега с моя разум. – Това аз не мога. Ето защо Възкресението трябва да бъде заличено. Умът, който говори така, е именно ум, пропит от Луцифер, ум, който не може да разбере тези неща. Този ум все повече и повече ще стигне дотам, да отхвърля великите, въздействуващи проповеди и факти, които са станали преди и около Мистерията на Голгота.
към текста >>
То действува така, че хората казват: Ако трябва да вярвам във Възкресението, тогава аз трябва да зачеркна всичко, което съм постигнал досега с моя
разум
.
Но по какъв начин действува всичко това, което беше казано, върху човешкия разум?
То действува така, че хората казват: Ако трябва да вярвам във Възкресението, тогава аз трябва да зачеркна всичко, което съм постигнал досега с моя разум.
– Това аз не мога. Ето защо Възкресението трябва да бъде заличено. Умът, който говори така, е именно ум, пропит от Луцифер, ум, който не може да разбере тези неща. Този ум все повече и повече ще стигне дотам, да отхвърля великите, въздействуващи проповеди и факти, които са станали преди и около Мистерията на Голгота. Обаче Духовната наука ще бъде призвана да направи разбираеми тези неща за хората до найголемите подробности.
към текста >>
157.
При освещаването на антропософския клон „Кристиян Розенкройц” Хамбург, 17. Юни 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Днес Учителите не позволяват писателят да отхвърлят отговорността от себе си; ето защо дълг е човек постоянно да призовава за съвет своя
разум
и да не счита нищо за истина само по силата на авторитета.
Ние можем да познаем дали нещо, което произхожда от окултните извори, е вярно или не, когато обърнем внимание на определени методи. Например би било лесно при издаването на книгата: „Как се постигат познания за висшите светове? ” да се напише: Тези учения са дадени чрез инспирация, те произхождат от Учителя и така нататък, или нещо подобно. – Обаче принципът на Теософското движение е вече нарушен, ако авторът не носи отговорност за написаното от него. Ако някой би твърдял, че една книга е написана без отговорност от автора, Вие можете да сте сигурни, че тук няма никаква истина, а само една измама от страна на Луцифер и Ариман.
Днес Учителите не позволяват писателят да отхвърлят отговорността от себе си; ето защо дълг е човек постоянно да призовава за съвет своя разум и да не счита нищо за истина само по силата на авторитета.
Естествено много по-удобно е да се кълнем в култа на личността, защото преценките на разума изискват усилия. Само онези, които са винаги готови да проверяват, да изпитват това, което е дадено от духовните светове, могат да пазят вярност към Кристиян Розенкройц. Ето защо имайте предвид, че тук се основава една работна група, която иска да пази вярност – независимо от личността, която в даден момент е призована като Учител – да пази вярност към принципа: Да изложи в една разбираема за хората форма това, което се разлива чрез Христос от духовните светове.
към текста >>
158.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Но, когато обхващаме човека с физическия си поглед и с физическия си
разум
, дали пред нас действително застава неговото физическо тяло?
Но, когато обхващаме човека с физическия си поглед и с физическия си разум, дали пред нас действително застава неговото физическо тяло?
Питам Ви: Има ли такъв, който някога е видял човешкото физическо тяло, без да разполага с ясновидски способности? Какво виждат хората, когато гледат само с физическите си очи и размишляват с физическия си разум? Те виждат едно човешко същество, съставено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз! И когато пред нас стои един човек, ние имаме пред себе си едно органично цяло, изградено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. И не би имало никакъв смисъл да твърдим, че пред нас стои едно физическо тяло, както не би имало смисъл да казваме, когато държим пред някого чаша вода: Тук вътре има водород!
към текста >>
Какво виждат хората, когато гледат само с физическите си очи и размишляват с физическия си
разум
?
Но, когато обхващаме човека с физическия си поглед и с физическия си разум, дали пред нас действително застава неговото физическо тяло? Питам Ви: Има ли такъв, който някога е видял човешкото физическо тяло, без да разполага с ясновидски способности?
Какво виждат хората, когато гледат само с физическите си очи и размишляват с физическия си разум?
Те виждат едно човешко същество, съставено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз! И когато пред нас стои един човек, ние имаме пред себе си едно органично цяло, изградено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. И не би имало никакъв смисъл да твърдим, че пред нас стои едно физическо тяло, както не би имало смисъл да казваме, когато държим пред някого чаша вода: Тук вътре има водород! Както човекът е съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, така и водата е съставена от водород и кислород. Това, което физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът изграждат заедно, може да се наблюдава във външния свят така, както водата в пълната чаша вода.
към текста >>
159.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 11. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Дали това е единствената възможност понеже нашият
разум
отказва да приеме Възкресението и е длъжен да го третира като някаква небивалица дали това е единствената възможност да се справим с този пробив: като отричаме Възкресението?
Обаче не биха ли могли тези наши образовани съвременници да разсъждават по следния начин: Добре, биха могли да кажат те, приемайки Възкресението, аз трябва да скъсам с моя досегашен начин на мислене, да разруша всичко, което съм постигнал с цената на моите интелектуални усилия! Обаче дали това ми дава основание да отхвърля Възкресението?
Дали това е единствената възможност понеже нашият разум отказва да приеме Възкресението и е длъжен да го третира като някаква небивалица дали това е единствената възможност да се справим с този пробив: като отричаме Възкресението?
Нима не съществува никаква друга възможност? Тази друга възможност не се отдава така лесно на съвременния човек; и все пак той би могъл да си каже: Може би причината, за да не разбирам Възкресението, се крие не в самото Възкресение, а в моето собствено мислене; може би тъкмо моят разум не е в състояние да проумее Възкресението!
към текста >>
Тази друга възможност не се отдава така лесно на съвременния човек; и все пак той би могъл да си каже: Може би причината, за да не разбирам Възкресението, се крие не в самото Възкресение, а в моето собствено мислене; може би тъкмо моят
разум
не е в състояние да проумее Възкресението!
Обаче не биха ли могли тези наши образовани съвременници да разсъждават по следния начин: Добре, биха могли да кажат те, приемайки Възкресението, аз трябва да скъсам с моя досегашен начин на мислене, да разруша всичко, което съм постигнал с цената на моите интелектуални усилия! Обаче дали това ми дава основание да отхвърля Възкресението? Дали това е единствената възможност понеже нашият разум отказва да приеме Възкресението и е длъжен да го третира като някаква небивалица дали това е единствената възможност да се справим с този пробив: като отричаме Възкресението? Нима не съществува никаква друга възможност?
Тази друга възможност не се отдава така лесно на съвременния човек; и все пак той би могъл да си каже: Може би причината, за да не разбирам Възкресението, се крие не в самото Възкресение, а в моето собствено мислене; може би тъкмо моят разум не е в състояние да проумее Възкресението!
към текста >>
Колкото и сериозни да са намеренията на нашите съвременници да се заемат с този въпрос, все пак ние твърдим: Това, което пречи на съвременния човек да признае некомпетентността на своя
разум
да се справи с този въпрос, просто защото той не му отделя необходимото внимание, е неговата гордост, неговото високомерие.
Колкото и сериозни да са намеренията на нашите съвременници да се заемат с този въпрос, все пак ние твърдим: Това, което пречи на съвременния човек да признае некомпетентността на своя разум да се справи с този въпрос, просто защото той не му отделя необходимото внимание, е неговата гордост, неговото високомерие.
Защото кое е по правилно: Да отхвърляме нещо, което разрушава нашия досегашен начин на мислене, или да допуснем, както току-що казахме, че разумът е некомпетентен да се справи с този въпрос?
към текста >>
Естествено, възпитавайки сам себе си, антропософът би трябвало да надвие всяка гордост, всяко високомерие; и за истинското, честно антропософско сърце не би трябвало да е толкова трудно да си каже: Може би тъкмо моят
разум
е неспособен да се справи с въпроса за Възкресението?
Естествено, възпитавайки сам себе си, антропософът би трябвало да надвие всяка гордост, всяко високомерие; и за истинското, честно антропософско сърце не би трябвало да е толкова трудно да си каже: Може би тъкмо моят разум е неспособен да се справи с въпроса за Възкресението?
Обаче сега за антропософа възниква едно друго затруднение, а именно това, че той трябва да получи отговор на въпроса: защо разумът, интелектът на човека не е способен да вникне в най-великия факт на общочовешката еволюция? Ние можем да отговорим на този въпрос като разгледаме още по-внимателно истинската същност на човешкия разум. В тази връзка бих желал да Ви припомня моите лекции в Мюнхен „Чудесата на света, изпитанията на душата и откровенията на Духа“, като от тях ще извлека само това, от което се нуждаем в момента*45.
към текста >>
Ние можем да отговорим на този въпрос като разгледаме още по-внимателно истинската същност на човешкия
разум
.
Естествено, възпитавайки сам себе си, антропософът би трябвало да надвие всяка гордост, всяко високомерие; и за истинското, честно антропософско сърце не би трябвало да е толкова трудно да си каже: Може би тъкмо моят разум е неспособен да се справи с въпроса за Възкресението? Обаче сега за антропософа възниква едно друго затруднение, а именно това, че той трябва да получи отговор на въпроса: защо разумът, интелектът на човека не е способен да вникне в най-великия факт на общочовешката еволюция?
Ние можем да отговорим на този въпрос като разгледаме още по-внимателно истинската същност на човешкия разум.
В тази връзка бих желал да Ви припомня моите лекции в Мюнхен „Чудесата на света, изпитанията на душата и откровенията на Духа“, като от тях ще извлека само това, от което се нуждаем в момента*45.
към текста >>
И тогава цялата човешка природа би била съвършено друга; тогава например не би съществувал такъв
разум
, който да не може да разбере Възкресението!
Да, логичната последица от това разрушение беше тази, че минавайки през Портата на смъртта, човекът трябваше да стане свидетел, как неговото физическо тяло се разпада. През целия си земен живот, от раждането до смъртта, човекът притежава тъкмо това разпадащо се тяло, което е лишено от силата на фантома. Всъщност разпадът, разлагането на физическото тяло е нещо, което непрекъснато съществува в него още от мига на раждането, и смъртта означава само крайния етап, завършека на едно непрекъснато развитие. И само ако на това разрушение на фантома не бъде противопоставен един градивен процес, накрая настъпва това, което наричаме смърт. Ако не би се намесило влиянието на Луцифер, във физическото тяло би съществувало пълно равновесие между разпадните и градивните процеси.
И тогава цялата човешка природа би била съвършено друга; тогава например не би съществувал такъв разум, който да не може да разбере Възкресението!
Защото какво представлява този разум, с който човекът не успява да разбере Възкресението? Това е разумът, който е свързан с разпадането на физическото тяло и който е свързан с разпадането на физическото тяло, и който в този си вид, съществува единствено защото чрез влиянието на Луцифер, човекът е приел в себе разрушението на фантома на физическото тяло. Ето защо човешкият разум, човешкият интелект е толкова, бих казал, изтънял, толкова несъстоятелен, че не може да приеме в себе си величествените процеси на космическото развитие; той гледа на тях като на „чудеса“, или просто заявява, че не може да ги разбере. Ако не би се намесило влиянието на Луцифер, тогава човешкият разум, според първоначалния замисъл на Боговете, би станал такъв поради намиращите се в човешкото тяло градивни сили, които уравновесяват разрушителните -, че човекът просто би наблюдавал градивния процес така, както бива наблюдаван един лабораторен експеримент. Но човешкият разум се разви по такъв начин, че остана на повърхността на нещата и много далеч от дълбините на космическите факти.
към текста >>
Защото какво представлява този
разум
, с който човекът не успява да разбере Възкресението?
През целия си земен живот, от раждането до смъртта, човекът притежава тъкмо това разпадащо се тяло, което е лишено от силата на фантома. Всъщност разпадът, разлагането на физическото тяло е нещо, което непрекъснато съществува в него още от мига на раждането, и смъртта означава само крайния етап, завършека на едно непрекъснато развитие. И само ако на това разрушение на фантома не бъде противопоставен един градивен процес, накрая настъпва това, което наричаме смърт. Ако не би се намесило влиянието на Луцифер, във физическото тяло би съществувало пълно равновесие между разпадните и градивните процеси. И тогава цялата човешка природа би била съвършено друга; тогава например не би съществувал такъв разум, който да не може да разбере Възкресението!
Защото какво представлява този разум, с който човекът не успява да разбере Възкресението?
Това е разумът, който е свързан с разпадането на физическото тяло и който е свързан с разпадането на физическото тяло, и който в този си вид, съществува единствено защото чрез влиянието на Луцифер, човекът е приел в себе разрушението на фантома на физическото тяло. Ето защо човешкият разум, човешкият интелект е толкова, бих казал, изтънял, толкова несъстоятелен, че не може да приеме в себе си величествените процеси на космическото развитие; той гледа на тях като на „чудеса“, или просто заявява, че не може да ги разбере. Ако не би се намесило влиянието на Луцифер, тогава човешкият разум, според първоначалния замисъл на Боговете, би станал такъв поради намиращите се в човешкото тяло градивни сили, които уравновесяват разрушителните -, че човекът просто би наблюдавал градивния процес така, както бива наблюдаван един лабораторен експеримент. Но човешкият разум се разви по такъв начин, че остана на повърхността на нещата и много далеч от дълбините на космическите факти.
към текста >>
Ето защо човешкият
разум
, човешкият интелект е толкова, бих казал, изтънял, толкова несъстоятелен, че не може да приеме в себе си величествените процеси на космическото развитие; той гледа на тях като на „чудеса“, или просто заявява, че не може да ги разбере.
И само ако на това разрушение на фантома не бъде противопоставен един градивен процес, накрая настъпва това, което наричаме смърт. Ако не би се намесило влиянието на Луцифер, във физическото тяло би съществувало пълно равновесие между разпадните и градивните процеси. И тогава цялата човешка природа би била съвършено друга; тогава например не би съществувал такъв разум, който да не може да разбере Възкресението! Защото какво представлява този разум, с който човекът не успява да разбере Възкресението? Това е разумът, който е свързан с разпадането на физическото тяло и който е свързан с разпадането на физическото тяло, и който в този си вид, съществува единствено защото чрез влиянието на Луцифер, човекът е приел в себе разрушението на фантома на физическото тяло.
Ето защо човешкият разум, човешкият интелект е толкова, бих казал, изтънял, толкова несъстоятелен, че не може да приеме в себе си величествените процеси на космическото развитие; той гледа на тях като на „чудеса“, или просто заявява, че не може да ги разбере.
Ако не би се намесило влиянието на Луцифер, тогава човешкият разум, според първоначалния замисъл на Боговете, би станал такъв поради намиращите се в човешкото тяло градивни сили, които уравновесяват разрушителните -, че човекът просто би наблюдавал градивния процес така, както бива наблюдаван един лабораторен експеримент. Но човешкият разум се разви по такъв начин, че остана на повърхността на нещата и много далеч от дълбините на космическите факти.
към текста >>
Ако не би се намесило влиянието на Луцифер, тогава човешкият
разум
, според първоначалния замисъл на Боговете, би станал такъв поради намиращите се в човешкото тяло градивни сили, които уравновесяват разрушителните -, че човекът просто би наблюдавал градивния процес така, както бива наблюдаван един лабораторен експеримент.
Ако не би се намесило влиянието на Луцифер, във физическото тяло би съществувало пълно равновесие между разпадните и градивните процеси. И тогава цялата човешка природа би била съвършено друга; тогава например не би съществувал такъв разум, който да не може да разбере Възкресението! Защото какво представлява този разум, с който човекът не успява да разбере Възкресението? Това е разумът, който е свързан с разпадането на физическото тяло и който е свързан с разпадането на физическото тяло, и който в този си вид, съществува единствено защото чрез влиянието на Луцифер, човекът е приел в себе разрушението на фантома на физическото тяло. Ето защо човешкият разум, човешкият интелект е толкова, бих казал, изтънял, толкова несъстоятелен, че не може да приеме в себе си величествените процеси на космическото развитие; той гледа на тях като на „чудеса“, или просто заявява, че не може да ги разбере.
Ако не би се намесило влиянието на Луцифер, тогава човешкият разум, според първоначалния замисъл на Боговете, би станал такъв поради намиращите се в човешкото тяло градивни сили, които уравновесяват разрушителните -, че човекът просто би наблюдавал градивния процес така, както бива наблюдаван един лабораторен експеримент.
Но човешкият разум се разви по такъв начин, че остана на повърхността на нещата и много далеч от дълбините на космическите факти.
към текста >>
Но човешкият
разум
се разви по такъв начин, че остана на повърхността на нещата и много далеч от дълбините на космическите факти.
И тогава цялата човешка природа би била съвършено друга; тогава например не би съществувал такъв разум, който да не може да разбере Възкресението! Защото какво представлява този разум, с който човекът не успява да разбере Възкресението? Това е разумът, който е свързан с разпадането на физическото тяло и който е свързан с разпадането на физическото тяло, и който в този си вид, съществува единствено защото чрез влиянието на Луцифер, човекът е приел в себе разрушението на фантома на физическото тяло. Ето защо човешкият разум, човешкият интелект е толкова, бих казал, изтънял, толкова несъстоятелен, че не може да приеме в себе си величествените процеси на космическото развитие; той гледа на тях като на „чудеса“, или просто заявява, че не може да ги разбере. Ако не би се намесило влиянието на Луцифер, тогава човешкият разум, според първоначалния замисъл на Боговете, би станал такъв поради намиращите се в човешкото тяло градивни сили, които уравновесяват разрушителните -, че човекът просто би наблюдавал градивния процес така, както бива наблюдаван един лабораторен експеримент.
Но човешкият разум се разви по такъв начин, че остана на повърхността на нещата и много далеч от дълбините на космическите факти.
към текста >>
И ето че сега настъпи Мистерията на Голгота, настъпи така, както сме я описвали вече много пъти, и чрез тази Мистерия на Голгота фактически произлезе онова, което е толкова трудно разбираемо за всеки човешки
разум
, който остава свързан единствено с едно физическо тяло, съдържащо в себе си главно разрушителните сили.
И ето че сега настъпи Мистерията на Голгота, настъпи така, както сме я описвали вече много пъти, и чрез тази Мистерия на Голгота фактически произлезе онова, което е толкова трудно разбираемо за всеки човешки разум, който остава свързан единствено с едно физическо тяло, съдържащо в себе си главно разрушителните сили.
Настъпи това, че този човек, който беше носителят на Христос, мина през една такава смърт, че след три дни онова, което представлява смъртната част на физическото тяло, трябваше да изчезне, а от гроба възкръсна онова тяло, което е енергийният, силовият носител на физическо-материалните части. Именно това, което беше отредено за човека от свръхсетивните Същества на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, именно то възкръсна от гроба: Чистият фантом на физическото тяло с всички качества, присъщи на физическото тяло. Ето как можа да се появи и онова духовно родословно дърво, за което вече стана дума.
към текста >>
Несъмнено, за човешкия
разум
, който днес има толкова високо мнение за себе си, е истинско оскърбление, ако някой каже: Ето, в областта на невидимото се разиграва един процес, подобен на клетъчното размножение, и той може да бъде наблюдаван.
Несъмнено, за човешкия разум, който днес има толкова високо мнение за себе си, е истинско оскърбление, ако някой каже: Ето, в областта на невидимото се разиграва един процес, подобен на клетъчното размножение, и той може да бъде наблюдаван.
Но така или иначе, Мистерията на Голгота е един окултен факт. И за ясновидеца, този окултен факт се представя така, сякаш онази духовна яйцеклетка, т.е. тялото, което победи смъртта, тялото на Христос Исус, възкръсва от гроба и се предава на всеки, който в хода на времето съумява да изгради правилното отношение към Христос. Естествено, за този, който по начало отхвърля свръхсетивните процеси, тези неща звучат абсурдно. Обаче този, който поне допуска наличието на свръхсетивни процеси, трябва да си ги представи приблизително така, сякаш това, което възкръсва от гроба, се предава на всички онези човешки същества, които вече са в състояние да го приемат в своите души.
към текста >>
160.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
А зад това, което наричаме „въздух" и което изобщо не разкрива, поне пред нашия
разум
, своята духовна природа, ние се научихме да различаваме т.н.
Навлизайки в една доста трудна област от нашия антропософски мироглед, ние стигнахме до там, че зад явленията на външния сетивен свят, започнахме макар и само отчасти да различаваме определени процеси и събития, които всъщност протичат в духовния свят. Въпреки че тези сетивни явления не показват в достатъчна степен присъствието на духовни сили зад своя външен облик, както това става в нашите душевни изживявания, все пак ние се досещаме за наличието на определени духовни качества, на определени духовни въздействия. Това, което например в обикновения живот изглежда като топлина или „огън", ние се научихме да го разглеждаме като външен израз на жертвата.
А зад това, което наричаме „въздух" и което изобщо не разкрива, поне пред нашия разум, своята духовна природа, ние се научихме да различаваме т.н.
безкористна всеотдайност на определена категория свръхсетивни Същества. И накрая, зад „водата", ние открихме това, което нарекохме резигнация, индиферентност.
към текста >>
161.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Нека още веднъж да поставим въпроса: Как да раз познаем скритите духовни процеси и събития, след като засега разполагаме само с нашите физически сетива, само с нашите светогледи, които, общо взето, се опират главно на физическия
разум
?
И така, в поредица от лекции, ние посочихме, че зад всичко онова, което наричаме илюзия или Майя, се разиграват определени духовни процеси или събития.
Нека още веднъж да поставим въпроса: Как да раз познаем скритите духовни процеси и събития, след като засега разполагаме само с нашите физически сетива, само с нашите светогледи, които, общо взето, се опират главно на физическия разум?
към текста >>
Ако обхванете тази мисъл не с помощта на Вашия
разум
защото в този случай той е напълно безполезен а с помощта на Вашите чувства, Вие ще изпитате следното усещане: Тук сякаш нещо е изтръгнато от главния поток на мировото развитие!
Ако обхванете тази мисъл не с помощта на Вашия разум защото в този случай той е напълно безполезен а с помощта на Вашите чувства, Вие ще изпитате следното усещане: Тук сякаш нещо е изтръгнато от главния поток на мировото развитие!
За Съществата, които отхвърлят жертвата, положението е такова, че те просто не допускат до себе си един страничен елемент. Но за другите Същества, които натрупват в себе си отхвърлената жертвена субстанция, положението е съвсем различно: Те изпадат в едно трайно отчуждение от своя собствен произход. И така, пред нас застават такива свръхсетивни Същества, които в своята дълбока субстанционална същност са трайно отчуждени от своя собствен произход. Но когато човек обгърне тази идея не как да е, а със своето чувствено познание, когато застане пред художествения образ на тази сила, която носи в себе си дълбокия отпечатък на отчуждението от своя собствен произход, тогава той се изправя пред самата смърт. И в космически мащаби, смъртта не е нищо друго, освен това, което по необходимост настъпва с отхвърлената жертвена субстанция на онези Същества, които сега са заставени да съхраняват тази жертвена субстанция.
към текста >>
162.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Но то не може да се установи чрез пригодения за физическия свят
разум
, а чрез окултно изживяване и наблюдение.
В живота на всеки човек непрекъснато стават събития, които нямат нищо общо с неговите заслуги или вина в миналото. Такива случки намират своето кармично балансиране в бъдещето. Каквото днес ме сполети незаслужено, за него ще бъда възмезден в бъдеще. Едно е вярно: Нищо не остава без кармично изравняване. Дали обаче едно изживяване на човека е последствие от неговото кармично минало, или е причина за едно кармично бъдеще, това трябва първо да бъде установено.
Но то не може да се установи чрез пригодения за физическия свят разум, а чрез окултно изживяване и наблюдение.
към текста >>
Когато една личност си изгради навик, противоречащ на здравия
разум
, това засяга етерното ѝ тяло в съответния живот.
Ако един човек лъже често в своя живот, това е само една особеност на астралното тяло в този му живот. Но повторението на лъжата се предава постепенно на етерното тяло и като последствие в един следващ живот в личността се проявяват черти на лекомислие и флегматичност, които са особености на етерното тяло. Ако причиняваме страдания на своите ближни, това е една особеност на астралното тяло. Но повторенията на тези действия придават на етерното тяло нещо, което в един следващ живот се проявява като предпоставка за меланхолия, която е вече особеност на етерното тяло. Ще приведем още един пример.
Когато една личност си изгради навик, противоречащ на здравия разум, това засяга етерното ѝ тяло в съответния живот.
В следващия живот обаче този навик оказва въздействие върху устройството на физическото тяло. И точно това въздействие се проявява като предпоставка за болест. Може да се разпознае причината за едно предразположение към заболявания в изграждането на лоши навици в един по-ранен живот. Но всички тези зависимости са много сложни и е възможно да се каже нещо определено само въз основа на отделни окултни преживявания. Здравето е, най-общо казано, последствието от добри, смислени навици в един предшестващ живот.
към текста >>
163.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Но как се осъществява това в живота можем да разберем най-добре, ако обърнем внимание на такива кармически взаимовръзки като вяра и
разум
, любов и себелюбие.
Ние живеем във времето, когато голям брой хора имат нужда нещо отново да проникне в душата им, нещо, което да съумее да подтикне душата напред, нещо от това, което носи антропософията, за да могат хората да обогатят и изпълнят душите си със съдържание. За следващото си прераждане, а също и за работата между смъртта и новото раждане, човечеството трябва да се стреми към дела, които да не се осланят само на старите традиции, а към истински нови дела. Тези неща трябва да се разглеждат с голяма сериозност и с истинско достойнство, защото трябва да се установи като факт, че антропософията има мисия, че тя е като културен зародиш, който трябва да покълне и разцъфти за в бъдеще.
Но как се осъществява това в живота можем да разберем най-добре, ако обърнем внимание на такива кармически взаимовръзки като вяра и разум, любов и себелюбие.
Онзи, който в смисъла на етапа на развитие на нашето време е убеден в това, че когато преминава през портата на смъртта, човек веднага попада в една неземна вечност, някъде извън този свят, никога няма да стигне до едно истинско оценяване на душевния напредък, защото ще си каже: Ако има някакъв напредък, ти не можеш да го осъзнаеш напълно всеобхватно като такъв, защото си само преминаващ; на този свят си само за кратко време и трябва да се готвиш само и единствено за другия свят.
към текста >>
164.
Бележки към това издание
GA_135 Прераждане и Карма
Кант казва: виж "Критика на практическия
разум
", Част ІІ, Заключение.
Стр. 44.
Кант казва: виж "Критика на практическия разум", Част ІІ, Заключение.
към текста >>
165.
2. ПЪРВА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Тогава започваме да добиваме едно духовно разбиране за това, което изживяваме, когато в нас живее едно желание, което иска да ни доведе до нещо и след това в него действува нашият
разум
.
И едвам когато гледайки белия цвят на снежната покривка сме забравили всичко друго и чувствуваме белия цвят, а след това този бял цвят изчезва за нас, тогава ние добиваме едно разбиране за това, което изпълва света като материя. Тогава ние чувствуваме материята тъчаща и живееща в света. По този начин ние можем да превърнем всички зрителни впечатления в морални, така можем да превърнем звуковите впечатления в морални чувства. Да предположим, че чуваме един тон и след това, неговата октава. Когато по отношение на това двузвучие на един основен тон и на неговата октава настроим отново нашата душа така, че тя да забрави всичко останало, да заличи от себе си всичко друго и тогава, отдадени изцяло на двузвучието на основния тон и на неговата октава довеждаме нещата до там, че въпреки звученето на тези два тона ние вече не ги чуваме, когато стигнем до там да отвърнем вниманието си от това двузвучие, ние откриваме, че в нашата душа отново е било предизвикано едно морално чувство.
Тогава започваме да добиваме едно духовно разбиране за това, което изживяваме, когато в нас живее едно желание, което иска да ни доведе до нещо и след това в него действува нашият разум.
Съзвучието на желанието и разума, на мисълта и желанието, както те живеят в човешката душа, това се чувствува при един тон и неговата октава.
към текста >>
166.
12. ПОСЛЕСЛОВИЕ /МАРИЯ ЩАЙНЕР/
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Защото нашият
разум
може да следва сказчика в истините, които той изнася: Огледалният апарат, който нашето мислене има в неговия физически мозък, се отваря в драговолна свобода на този свят на космически отражения, в който долното постоянно отразява отново горното, вътрешното се превръща постоянно отново в нещо външно.
Споменатите в увода думи важат до особено голяма степен за един цикъл от сказки като този, който насочва слушателя в най-отдалечените от човешкото мислене области, в кръговете, в които действуват йерархии те и който въпреки това, чрез свързването на тези въпроси с всички съществуващи в микрокосмоса аналогии ги довежда близо до чувствуващото разбиране. "Искаш ли да познаеш самия себе си, насочи погледа си навън в света към всички страни, искаш ли да познаеш света, вгледай се в твоето собствено сърце. "Този път на сърдечната мъдрост изгражда един мост, по който благоговението, побеждавайки страха и заглушението, ни води в предчувствуващо вживяване в безграничността на Вселената чак до прага на сферата на Слънцето. И този праг не ни заслепява чрез недиференцирана и предизвикваща болка светлина. Не, благотворна хармония на цветовете в хилядократни отсенки ни дава възможност да се осмелим, следвайки изнесеното с чувството и мисълта, да потопим погледа в подвижното изобилие от лъчи, което ни обхваща и но си с неговите вълни на живота.
Защото нашият разум може да следва сказчика в истините, които той изнася: Огледалният апарат, който нашето мислене има в неговия физически мозък, се отваря в драговолна свобода на този свят на космически отражения, в който долното постоянно отразява отново горното, вътрешното се превръща постоянно отново в нещо външно.
към текста >>
167.
Съдържание
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Степените на окултното обучение в древните Мистерии; Помирение със собствената Карма; Отказ от предимствата, които окултните средства дават в обикновения живот; Еманципираният от егоистичната воля
разум
; Ограничаване на вътрешния душевен живот върху паметта и спомените; Вътрешно душевно спокойствие.
Степените на окултното обучение в древните Мистерии; Помирение със собствената Карма; Отказ от предимствата, които окултните средства дават в обикновения живот; Еманципираният от егоистичната воля разум; Ограничаване на вътрешния душевен живот върху паметта и спомените; Вътрешно душевно спокойствие.
към текста >>
168.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
По време на будност човек наблюдава сетивния свят, наблюдава го като свое непосредствено обкръжение и го преценява със своя
разум
, както и с другите си познавателни сили.
Ако искаме да характеризираме по един популярен начин, какво именно се постига чрез себепознанието с помощта на имагинацията, интуицията и инспирацията, трябва да кажем: тогава човекът е в състояние да съзерцава такива неща, които иначе се изплъзват от обикновеното съзнание. Необходимо е само да изтъкнем противоположността между будност и сън, за да онагледим съвсем достъпно, какво всъщност постига човек с помощта на окултното или ясновиждащо познание.
По време на будност човек наблюдава сетивния свят, наблюдава го като свое непосредствено обкръжение и го преценява със своя разум, както и с другите си познавателни сили.
Но с настъпването на съня, обикновеното съзнание потъва в мрак. Обаче с това, че заспива, човек съвсем не прекъсва своя жизнен континуум, по същия начин той съвсем не възниква отново, щом сутрин се пробуди от нощния сън. Да, човекът продължава да живее също и в онзи интервал от време между заспиването и пробуждането. И само защото човек не разполага с достатъчно вътрешна сила, с достатъчно упорство и с душевна енергия, той не успява да възприеме онова обкръжение, в което се намира по време на нощния сън. И така: за да разширят своето обикновено съзнание, познавателните сили на човека ще трябва да бъдат заострени чрез физическите органи, чрез сетивата и чрез органите на неговата нервна система.
към текста >>
Теософията е достъпна за здравия човешки
разум
.
С помощта на здравата си разсъдъчна сила, всеки човек може да вникне и разбере окултните истини, дори и когато те са изразени с обикновените идеи и понятия.
Теософията е достъпна за здравия човешки разум.
В този случай далеч не е необходимо да казваме: До окултните истини може да достигне само този човек, който сам се издигне до окултното съзерцание. Когато окултните истини се облекат в понятия както е при теософията те стават разбираеми за здравия човешки ум.
към текста >>
Постепенно теософската форма която на времето беше почти единственото познание, помагащо на човека да се издигне до своята истинска същност прие религиозни очертания, съобразявайки се с обстоятелството, че в хода на историческото развитие не винаги можеше да се разчита на здравия човешки
разум
, който сам по себе си, беше достатъчен за разбиране на теософията.
Определени закони в хода на човешкото развитие върху които ние ще говорим занапред наложиха известни промени и диференциации в теософията. Когато се обърнем към древните епохи от човешкото развитие, към онези най-древни народи (но не и към декадентските народи, които днешната безпомощна антропология нарича "първични"), ние ще открием в тях Мистериите и окултните школи, чиито избраници проповядваха окултното познание. Това, което теософията днес проповядва то е нещо твърде различно.
Постепенно теософската форма която на времето беше почти единственото познание, помагащо на човека да се издигне до своята истинска същност прие религиозни очертания, съобразявайки се с обстоятелството, че в хода на историческото развитие не винаги можеше да се разчита на здравия човешки разум, който сам по себе си, беше достатъчен за разбиране на теософията.
От друга страна, трябваше да се мисли и за онези човешки души, които по ред външни причини нямаха никаква възможност да се издигнат до всеобхватната теософска гледна точка, или пък да усъвършенствуват своя здрав човешки разум, за да проникнат в сферата на окултните истини. За онези човешки души, които не можеха да достигнат до всеобхватния теософски светоглед, беше наложително изграждането на "вярата", на познанието чрез вярата.
към текста >>
От друга страна, трябваше да се мисли и за онези човешки души, които по ред външни причини нямаха никаква възможност да се издигнат до всеобхватната теософска гледна точка, или пък да усъвършенствуват своя здрав човешки
разум
, за да проникнат в сферата на окултните истини.
Определени закони в хода на човешкото развитие върху които ние ще говорим занапред наложиха известни промени и диференциации в теософията. Когато се обърнем към древните епохи от човешкото развитие, към онези най-древни народи (но не и към декадентските народи, които днешната безпомощна антропология нарича "първични"), ние ще открием в тях Мистериите и окултните школи, чиито избраници проповядваха окултното познание. Това, което теософията днес проповядва то е нещо твърде различно. Постепенно теософската форма която на времето беше почти единственото познание, помагащо на човека да се издигне до своята истинска същност прие религиозни очертания, съобразявайки се с обстоятелството, че в хода на историческото развитие не винаги можеше да се разчита на здравия човешки разум, който сам по себе си, беше достатъчен за разбиране на теософията.
От друга страна, трябваше да се мисли и за онези човешки души, които по ред външни причини нямаха никаква възможност да се издигнат до всеобхватната теософска гледна точка, или пък да усъвършенствуват своя здрав човешки разум, за да проникнат в сферата на окултните истини.
За онези човешки души, които не можеха да достигнат до всеобхватния теософски светоглед, беше наложително изграждането на "вярата", на познанието чрез вярата.
към текста >>
169.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Без този
разум
, ние не бихме могли да се справяме с физическата страна на живота.
Нека да вземем например разума. Разумът е онова качество, онази сила на душата, която ни прави способни да разграничаваме, да изграждаме съждения над житейските факти.
Без този разум, ние не бихме могли да се справяме с физическата страна на живота.
Ние използваме този разум така да се каже на всяка крачка. И когато един човек ставаше член на дадена окултна школа, той успяваше да прилага резултатите от окултните си изследвания, окултните си опитности, непосредствено във външния физически план на своя живот. Но по отношение на волята те не трябваше да се прилагат в никакъв случай. Стига да овладява волята си, човек можеше да се обръща към хората от своето обкръжение с всички онези средства, които той извличаше от окултното обучение. Резултатите от своите окултни опити той можеше да влага в опознаването на света, в съзерцанието на минералното, растителното и животинското царство, в съзерцанието на обикновения сетивен свят, там да, но не и в своите действия, не в своите волеви решения.
към текста >>
Ние използваме този
разум
така да се каже на всяка крачка.
Нека да вземем например разума. Разумът е онова качество, онази сила на душата, която ни прави способни да разграничаваме, да изграждаме съждения над житейските факти. Без този разум, ние не бихме могли да се справяме с физическата страна на живота.
Ние използваме този разум така да се каже на всяка крачка.
И когато един човек ставаше член на дадена окултна школа, той успяваше да прилага резултатите от окултните си изследвания, окултните си опитности, непосредствено във външния физически план на своя живот. Но по отношение на волята те не трябваше да се прилагат в никакъв случай. Стига да овладява волята си, човек можеше да се обръща към хората от своето обкръжение с всички онези средства, които той извличаше от окултното обучение. Резултатите от своите окултни опити той можеше да влага в опознаването на света, в съзерцанието на минералното, растителното и животинското царство, в съзерцанието на обикновения сетивен свят, там да, но не и в своите действия, не в своите волеви решения.
към текста >>
А сега идва ред на една втора степен: да насочим нашия
разум
към външния физически свят, и то след като вече сме изключили волята и егоизма.
А сега идва ред на една втора степен: да насочим нашия разум към външния физически свят, и то след като вече сме изключили волята и егоизма.
В току що описаната степен учениците прекарваха значителна част от своя живот. Не по-малка част от живота си те трябваше да отделят за изграждането на такова отношение към света, което без каквито и да е особености и отклонения в биографията да подтиква към разумно, интелектуално изучаване не само на другите хора, но и на останалите природни царства, и то в много по-задълбочен вид отколкото преди. Така се постигаше не само една здрава самодисциплина, не само предимствата, които Духът можеше да предложи на човека, а той да ги впрегне в служба на егоизма, и по този начин учениците постигаха един съвсем друг напредък на душата.
към текста >>
170.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Ако вникнете в Евангелията с
разум
и добронамереност, в тях Вие ще откриете само едно единствено място, където се изживява нещо като посвещение, само един единствен път през трите си земни години, Христос Исус трябваше да се потопи в свръхсетивния свят.
А сега Ви моля да сравните всичко това с Евангелията3.
Ако вникнете в Евангелията с разум и добронамереност, в тях Вие ще откриете само едно единствено място, където се изживява нещо като посвещение, само един единствен път през трите си земни години, Христос Исус трябваше да се потопи в свръхсетивния свят.
И този единствен миг е описан в историята за изкушението. Но там далеч не става дума за това, че Христос е трябвало да се придържа към един добър Бог, там става дума за съвсем друго за срещата Му с това, което за Него беше злото, за срещата Му със Сатаната, с Луцифер.
към текста >>
171.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И колкото повече напредвате с Вашия
разум
в това, което аз предлагам като резултати от окултното изследване, толкова повече ще сте в състояние да казвате: "Да, така е".
Изобщо, за да се ориентира в сферите на окултизма, ученикът може да избере съвсем различни помощни средства от арсенала на окултните познания. С това, че разпознаваме споменатите седем братя, седемте планетарни Духове, ние все още не знаем достатъчно; защото тези седем братя могат и да са различни по между си, така че да не сме в състояние да се ориентираме нито за миг, тъй като различията остават скрити за нас. И за да се доближим още повече до тях, ние трябва да положим извънредно големи усилия. Но сега аз бих желал да Ви дам едно описание, и ако го сравните най-добросъвестно с това, което твърдят екзотеричните митове, Вие ще го намерите за оправдано и разумно, колкото и странно да е то; и Вие ще го намерите за оправдано и разумно, именно защото е извлечено от окултното изследване. Ако сравните за момент религиозните и историческите източници, разумът неизбежно ще потвърди: Да, аз съм напълно задоволен.
И колкото повече напредвате с Вашия разум в това, което аз предлагам като резултати от окултното изследване, толкова повече ще сте в състояние да казвате: "Да, така е".
към текста >>
172.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Ние държим на това, че е присъщо на здравия
разум
в рамките на сетивния свят при обяснението на природното битие да се абстрахираме от това, което наричаме морални понятия и идеи.
Едната е всичко, което си изграждаме като представи за природния свят, за природните закони и природните сили. До всичко, което си изграждаме като представи, стои за нашия обикновен живот в сетивното битие онова, което наричаме морален миров ред, сумата на нашите морални представи, понятия и идеи. При едно правилно обмисляне човек бързо ще разбере, че за сетивното битие той би трябвало да държи разделени тези две понятийни системи – природен ред и морален миров ред. Когато обясняваме едно растение – да приемем, че имаме пред нас едно отровно растение, – ние го обясняваме чрез природните сили, чрез природните закони. И бих искал да кажа, че не разваляме обяснението за растението поради това, че не го правим морално отговорно за това, че е отровно растение.
Ние държим на това, че е присъщо на здравия разум в рамките на сетивния свят при обяснението на природното битие да се абстрахираме от това, което наричаме морални понятия и идеи.
Знаем, че трябва още да упражняваме този начин на абстрахиране, ако искаме да достигнем до свободни, обективни представи в животинското царство. Не би имало никакъв смисъл да правим лъва отговорен за жестокостта му, както правим отговорен някой човек за неговата жестокост. И ако мнозина днешни природоизследователи вече откриват нещо като морални понятия в животинското царство, бих казал, повече според вкуса, отколкото според истинска необходимост, така в един определен смисъл това би могло да бъде оправдано. Но човек само може да говори за отзвук на морални представи при това, което правят животните, което се случва в животинското царство. Природното обяснение, ако трябва да го развиваме чисто, изисква абстрахиране от моралните представи и понятия, щом искаме да останем непредубедени в сетивното битие с нашите обяснения.
към текста >>
173.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Би могло да се каже: Сякаш като благотворен контраудар срещу този стремеж в нашата епоха важат и други стремежи, които в света, в който живеем, търсят такива явления, които се управляват от други закони, както светът на природния ред търси такива явления в тяхната многоликост, които се усещат като противоречащи на този природен ред на материалистическия
разум
.
В нашата епоха в широки кръгове възниква необходимостта да се запознаваме с природния ред, с природните закони, които действат във всичко, също във всичко действително съществено реално, което срещаме в сетивното битие. И възниква склонността да не се взема под внимание нищо, което може да се каже за другите светове, или иначе казано от единия свят се изгражда друг общ светоглед. Това дава повече или по-малко монистически или също така материалистически означени светогледи на нашето време.
Би могло да се каже: Сякаш като благотворен контраудар срещу този стремеж в нашата епоха важат и други стремежи, които в света, в който живеем, търсят такива явления, които се управляват от други закони, както светът на природния ред търси такива явления в тяхната многоликост, които се усещат като противоречащи на този природен ред на материалистическия разум.
Би трябвало да се почита всичко, което в смисъла на сериозната научност се работи в тази област. Защото докато в нашата епоха към чисто материалистическия изследовател – ако също малко се вземе под внимание – пристъпи едно друго изследване, което търси други взаимовръзки в сетивното ни битие, както сетивното битие се разкрива, не се прави нищо по-маловажно от това да се търси действието на съвсем други светове с други закони в изследователските методи на сетивното битие. В тази връзка е особено желателно преди всичко теософът да внимава за това, което се постига в тази посока – постига се, когато научните методи се разпростират върху действието на свръхсетивни светове в нашето сетивно битие. В по-малки кръгове вече съм обърнал внимание върху това; за този по-голям кръг искам да го направя днес.
към текста >>
174.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Но всеки, който е в състояние да се отдаде на тези неща непосредствено, непосредствено да приема всичко, което предлагат здравият
разум
и здравата преценка, накрая ще си каже: щом нещата изглеждат толкова невероятни, именно здравото, всеобхватно и многостранно мислене води към разбирането им, когато човек все още не може да вижда и най-незначителното от по-висшите светове.
Човек ще може, ако има жива фантазия, да си изгради представа от едно такова описание, но основателно остава истината, че може да се разбира това, което е в сетивото битие, което може да се възприеме, така че за сетивното битие разбирането трябва да следва възприятието. Това не се отнася са свръхсетивните светове. Каквото изследователите са видели в по-висшите светове, може да се поднесе във формите и понятията на човешките идеи и така да се даде на света. Разбира се, човек може да бъде обхванат от материалистически или други подобни догми, или пък може да няма волята за непосредствено отдаване на това, което се съобщава и така няма да може да го разбере. Може да бъде така, че човек изобщо да няма вина за това, че не може да схване нещата, защото животът и възпитанието му не му дават възможност да се отдаде непосредствено на тези неща.
Но всеки, който е в състояние да се отдаде на тези неща непосредствено, непосредствено да приема всичко, което предлагат здравият разум и здравата преценка, накрая ще си каже: щом нещата изглеждат толкова невероятни, именно здравото, всеобхватно и многостранно мислене води към разбирането им, когато човек все още не може да вижда и най-незначителното от по-висшите светове.
към текста >>
Тези неща изглеждат толкова далечни и противоречиви, когато се казва, че може да се схване със здравия човешки
разум
това, което изхожда от инициацията.
Тези неща изглеждат толкова далечни и противоречиви, когато се казва, че може да се схване със здравия човешки разум това, което изхожда от инициацията.
Но трябва да се вземе всичко, което ни предлага историята, и да се схванат всички взаимовръзки и тогава ще се види, че външният ход на историята предлага потвърждение на всичко това. И когато някой казва, че в нея няма потвърждение на тези неща, така той просто не употребява в достатъчна степен здравата сила на преценка. Така правят мнозина в нашата епоха.
към текста >>
175.
Предговор от Рудолф Щайнер
GA_139 Евангелието на Марко
Ако нещата бъдат правилно разбрани, читателите ще установят също и това, че лекторът съвсем не е искал да се намесва в някакви догматични спорове, обичайни за секти и общества, проповядващи определени светогледи, а да посочи значението на това, за което той трябваше да отговаря пред своята научна съвест, противопоставяйки се на някои приумици, поддържани от лични интереси, приумици, чиято абсурдност сама би трябвало да ги прави невалидни за всеки здрав
разум
, но тогава в сферите на Теософското Общество те бяха отъждествявани с изнесените от лектора факти.
Читателите на този лекционен цикъл, които не са чели това, което се разигра по същото време всред Теософското Общество, живеещо под авторитета на Ани Безант, може би ще изпитат известно недоволство от полемичния тон, с който многократно се противопоставяме на застъпваните от тази личност възгледи за Христос. За да бъде разбран този тон, следва да се има предвид, че в онези дни за много хора, към които трябваше да се подходи с тези изразни средства, авторитетът на Ани Безант все още беше в сила и че лекторът защищаваше своето становище за Христос по начин, който в общи линии не се различаваше от публичните му изказвания до този момент. Сега, когато тези спорове отдавна са отминали, вероятно полемиката би могла да отпадне. Но според мнението на издателите, изнесените лекции трябва да бъдат запазени в техния първоначален вид. А и за много читатели би било интересно да знаят срещу какви, чужди на западно-европейското светоусещане, идеи и суеверия трябваше да бъде защитаван въпросният възглед за Христос.
Ако нещата бъдат правилно разбрани, читателите ще установят също и това, че лекторът съвсем не е искал да се намесва в някакви догматични спорове, обичайни за секти и общества, проповядващи определени светогледи, а да посочи значението на това, за което той трябваше да отговаря пред своята научна съвест, противопоставяйки се на някои приумици, поддържани от лични интереси, приумици, чиято абсурдност сама би трябвало да ги прави невалидни за всеки здрав разум, но тогава в сферите на Теософското Общество те бяха отъждествявани с изнесените от лектора факти.
Но в действителния свят роля може да играе и онова, моето изцяло противоречи на здравия разум.
към текста >>
Но в действителния свят роля може да играе и онова, моето изцяло противоречи на здравия
разум
.
За да бъде разбран този тон, следва да се има предвид, че в онези дни за много хора, към които трябваше да се подходи с тези изразни средства, авторитетът на Ани Безант все още беше в сила и че лекторът защищаваше своето становище за Христос по начин, който в общи линии не се различаваше от публичните му изказвания до този момент. Сега, когато тези спорове отдавна са отминали, вероятно полемиката би могла да отпадне. Но според мнението на издателите, изнесените лекции трябва да бъдат запазени в техния първоначален вид. А и за много читатели би било интересно да знаят срещу какви, чужди на западно-европейското светоусещане, идеи и суеверия трябваше да бъде защитаван въпросният възглед за Христос. Ако нещата бъдат правилно разбрани, читателите ще установят също и това, че лекторът съвсем не е искал да се намесва в някакви догматични спорове, обичайни за секти и общества, проповядващи определени светогледи, а да посочи значението на това, за което той трябваше да отговаря пред своята научна съвест, противопоставяйки се на някои приумици, поддържани от лични интереси, приумици, чиято абсурдност сама би трябвало да ги прави невалидни за всеки здрав разум, но тогава в сферите на Теософското Общество те бяха отъждествявани с изнесените от лектора факти.
Но в действителния свят роля може да играе и онова, моето изцяло противоречи на здравия разум.
към текста >>
176.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Забележителното при него е, че от една страна, той стоеше като един неразбран реформатор в рамките на индуизма, но от друга страна, по отношение на реформаторските си идеи той се оказа много добре разбран от всички онези европейци, които по онова време стояха по върховете на европейската култура; пред тях той не обсъждаше такива идеи, които биха могли да бъдат разбрани само с помощта на източното мислене, а идеи, които са достъпни за универсалния човешки
разум
.
През тридесетте години на 19 век в Англия се появи един човек, който беше брамин и проповядваше възприетото от него учение на Веданта, Рам Moхан Рой8. Той почина в Лондон през 1833. Върху голяма част от своите съвременници, които се интересуваха от такива въпроси, той упражняваше извънредно силно влияние.
Забележителното при него е, че от една страна, той стоеше като един неразбран реформатор в рамките на индуизма, но от друга страна, по отношение на реформаторските си идеи той се оказа много добре разбран от всички онези европейци, които по онова време стояха по върховете на европейската култура; пред тях той не обсъждаше такива идеи, които биха могли да бъдат разбрани само с помощта на източното мислене, а идеи, които са достъпни за универсалния човешки разум.
към текста >>
И когато после този индийски брамин обсъждаше някои подробности от учението Веданта, от това истинското индийско вероизповедание, те съвсем не изглеждаха чужди за неговите слушатели, напротив, те изглеждаха като един вид вяра в разума, до което общо взето би могъл да достигне всеки, който, уповавайки се на своя
разум
, се обръща към единния Бог.
Някогашната му религия, смяташе той, която отчасти е пълна с противоречия, се съдържа във Ведите, но благодарение на Виаза ние имаме системата Веданта, където всичко е напълно достъпно за чистото човешко мислене. Ето какво, казваше той, искам да изповядвам. И за тази цел, освен че направи преводи от различни, трудно разбираеми диалекти, той направи извлечения от онова, което смяташе за истинско учение и го разпространи всред хората. На какво разчиташе Рам Мохан Рой? Той смяташе, че за всички ще стане ясно: Зад многобожието и зад идолопоклонничеството се крие чистото учение за онзи първоначален Бог, който живее във всички неща и който вече не може да бъде постигнат по пътя на идолопоклонничеството, макар че той отново трябва да навлезе в душите на хората.
И когато после този индийски брамин обсъждаше някои подробности от учението Веданта, от това истинското индийско вероизповедание, те съвсем не изглеждаха чужди за неговите слушатели, напротив, те изглеждаха като един вид вяра в разума, до което общо взето би могъл да достигне всеки, който, уповавайки се на своя разум, се обръща към единния Бог.
към текста >>
177.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Защото при Йоановото Кръщение ставаше именно това: поради освобождаването на етерното тяло хората виждаха и разбираха много повече, отколкото със своя обикновен
разум
.
В тези случаи настъпва едно освобождаване или „разхлабване“ на етерното тяло. Етерното тяло частично излиза извън физическото тяло, като последицата от това е, че с човека настъпва нещо, което по правило става непосредствено след неговата смърт: един вид ретроспективен поглед към неговия досегашен жизнен път. Този факт се признава дори и от материалистично настроените учени на нашето съвремие. Нещо подобно настъпва и при Кръщението в реката Йордан. Хората биват потопявани под водата и в този смисъл Йоановото Кръщение коренно се различава от днешния църковен ритуал.
Защото при Йоановото Кръщение ставаше именно това: поради освобождаването на етерното тяло хората виждаха и разбираха много повече, отколкото със своя обикновен разум.
Те виждаха духовните последици от своя земен живот, както и въздействията, които духовният свят упражняваше върху тях. Те виждаха също и това, за което Йоан Кръстител предупреждаваше: Старото време е отминало и трябва да настъпи едно ново време. За кратките мигове докато главите им бяха потопени под водата, всички те ставаха ясновиждащи и проумяваха: Да, човечеството е стигнало до една повратна точка в своята еволюция; всичко онова, с което древните хора разполагаха, а именно „груповата душевност“, вече е почти напълно изгубено; идва ред на коренно различни условия. Ето какво виждаха те в своето освободено етерно тяло: Към човечеството идва един нов импулс и то трябва да изработи у себе си нови качества.
към текста >>
178.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Обаче макар и рядко, при Буда срещаме също и онова, което е типично за Сократ идеята, че човекът трябва да се уповава на своя собствен
разум
; да, всичко това понякога откриваме и у Буда.
Ако човек изцяло се потопи в тези Сократови размишления, съдържащи се в Платоновия „Федон“, той неизбежно ще се усети пренесен във величествената атмосфера, присъща на учението на Буда. И що се отнася до коренната разлика между тези две личности, нека да добавим следното: В определен момент те се издигат толкова високо, че дори коренните им различия образуват едно общо цяло. Насочим ли поглед към Буда, ние откриваме: Общо взето, проповедите на Буда са такива, че бих казал онова усещане, което изпитваме от Сократовите размишления за безсмъртието на душата, може да бъде пренесено върху всички тях, върху всички проповеди на Буда. Тук аз имам предвид основното душевно настроение.
Обаче макар и рядко, при Буда срещаме също и онова, което е типично за Сократ идеята, че човекът трябва да се уповава на своя собствен разум; да, всичко това понякога откриваме и у Буда.
към текста >>
За Сократ често се твърди, че неговият метод се заключава в нещо друго: Той сваля философията от Небето тук долу на Земята, защото апелира към непосредствения земен
разум
.
Тук виждаме типичния начин за поучение от страна на Христос Исус. Ние вече знаем как поучаваше Буда и как поучаваше Сократ. За Буда можем да обобщим по наш западен маниер следното: Той издигаше към Небето това, което хората изживяват тук на Земята.
За Сократ често се твърди, че неговият метод се заключава в нещо друго: Той сваля философията от Небето тук долу на Земята, защото апелира към непосредствения земен разум.
Или иначе казано, лесно е да си представим как тези две индивидуалности се отнасяха към своите ученици.
към текста >>
Към народа Той се обръщаше по един начин: поучаваше го с притчи; а към доверените си ученици се обръщаше по друг начин: Тълкуваше им притчите, обяснявайки им това, което те можеха да разберат и което беше достъпно за човешкия
разум
.
Но как се отнасяше към своите ученици Христос Исус?
Към народа Той се обръщаше по един начин: поучаваше го с притчи; а към доверените си ученици се обръщаше по друг начин: Тълкуваше им притчите, обяснявайки им това, което те можеха да разберат и което беше достъпно за човешкия разум.
Следователно, ако се опитаме да представим начина на обучение, с който си служеше Христос Исус, трябва да говорим малко по-сложно. Всички учения на Буда имат една характерна черта; ето защо учениците, които непосредствено се обръщат към Буда са, общо взето от един род. От един род са и учениците на Сократ; всеки може да стане негов ученик; ето защо Сократ също се обръща към своите последователи по един и същ начин: той не иска нищо друго, освен да извлече навън това, което се намира в човешките души. Обаче Христос Исус проповядва по два начина: на своите приближени ученици Той говори по един начин, а на народа по друг начин. Защо това е така?
към текста >>
През онази древна епоха не съществуваше дори и следа от днешното предметно мислене, от трезвия
разум
и разсъдъчната способност, които са в основата на съвременната наука.
Тогава привърши онази епоха, през която древното ясновидство беше всеобща човешка черта. Колкото по-назад се връщаме в еволюцията на човечеството, толкова по-ясно се убеждаваме, че древното ясновидство е било едно всеобщо притежание и че тогавашните хора са имали непосредствен поглед в духовните светове. Но как са виждали те в духовните светове? Те са виждали по такъв начин, че съзерцанието на мировите тайни се е проявявало под формата на образи, на подсъзнателни или несъзнателни имагинации. Тук ние сме изправени пред едно съноподобно ясновидство в съноподобни имагинации, което няма нищо общо с разсъдъчните понятия на днешния човек.
През онази древна епоха не съществуваше дори и следа от днешното предметно мислене, от трезвия разум и разсъдъчната способност, които са в основата на съвременната наука.
Човекът се изправяше пред външния свят и го виждаше, обаче той не го обхващаше в понятия, не си служеше с никаква логика и не мислеше комбинативно върху нещата. Днешният човек изключително трудно може да си представи това, защото мисленето го съпровожда навсякъде, той не може да върши нищо без да мисли. Древният човек беше съвсем различен. Той минаваше покрай нещата, поглеждаше ги и техните образи се отпечатваха в него, и те ставаха обясними за него, когато той изпадаше в преходното състояние между будността и съня: тогава човекът се потопяваше в своя съноподобен имагинативен свят. Тогава той виждаше образи.
към текста >>
От душите на своите ученици Сократ извлича заключенията на индивидуалния, на земния
разум
; от душите на своите ученици Христос извлича заключенията на небесния
разум
.
Защото това, което говори, Христос Исус го извлича от самата душа на ученика; и докато Сократ се ограничава по-скоро в земните отношения и апелира, бих казал, към ежедневната логика, Христос Исус говори за духовните отношения. Обаче когато говори на своите доверени ученици за духовните отношения, Той говори в Сократов стил. А когато Буда се обръща към своите ученици, той всъщност им обяснява духовните отношения, но им ги обяснява така, както ги е получил в своето просветление, следователно по онзи начин, по който човешката душа се докосва до тях във висшите светове. Когато Христос се обръща към народа, Той говори според изживяванията, които древната човешка душа е имала във висшите светове. Към народа Той се обръща, бих могъл да кажа, като един популярен Буда; а към доверените си ученици Той се обръща като един по-висш Сократ, като един спиритуализиран Сократ.
От душите на своите ученици Сократ извлича заключенията на индивидуалния, на земния разум; от душите на своите ученици Христос извлича заключенията на небесния разум.
Буда предлага на своите ученици небесното просветление; в своите притчи Христос предлага на народа земното просветление.
към текста >>
179.
Пета лекция, 19 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Тя виждаше с очите, чуваше с ушите, докосваше нещата с осезанието, размишляваше върху света с онзи
разум
, който никога не прониква в духовната област, за която става дума в откровението на Кришна.
Но самата човешка душа какво изпитваше тя през следващите векове? Тя можеше да види как тези чудни древни откровения говореха за истинската, духовната, небесната родина на земното човечество. И тогава тя можеше да се вгледа в това, което я заобикаля.
Тя виждаше с очите, чуваше с ушите, докосваше нещата с осезанието, размишляваше върху света с онзи разум, който никога не прониква в духовната област, за която става дума в откровението на Кришна.
И сега душата можеше да си каже: Да, наистина съществува това свещено древно учение и то е съхранило познанието за духовната родина, която е навсякъде около нас и обгръща в себе си онзи материален свят, който сме свикнали да признаваме за единствен. Ние вече не живеем в духовната родина. Ние сме изхвърлени от онази висша сфера, която е възпята от Кришна.
към текста >>
180.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
Обаче към своите ученици, произхождащи от древнозаветния народ, Той се обръща според Сократовия метод, или с други думи, опитва се да им обясни нещата с помощта на обикновения
разум
.
И така, Той им отправя тежкия упрек, че те не могат да разберат това, което се съдържа в тези откровения. Защо? Защото Той има предвид следното: Сега Духът на Илия е освободен и живее в самите вас и вие постепенно трябва да се окажете достойни за това, че той е проникнал във вашите души и да разберете нещо по-висше от това, което сте разбирали досега. Когато Христос Исус се обръща към народа, Той говори с притчи, в образи, защото у тези хора все още живееше споменът за непосредственото виждане в свръхсетивния свят под формата на имагинации; така че Той се обръща към народа по този начин, по който са се обръщали древните ясновидци.
Обаче към своите ученици, произхождащи от древнозаветния народ, Той се обръща според Сократовия метод, или с други думи, опитва се да им обясни нещата с помощта на обикновения разум.
Тъкмо по този начин Той им тълкуваше притчите, служейки си с обикновения човешки разум, след като старото ясновидство беше вече угаснало. Обаче благодарение на факта, че Духът на Илия се превърна в групова душа на дванадесетте, която ги обгръщаше като една обща аура, те станаха ясновиждащи в един по-висш смисъл и озарени от Духа на Илия-Йоан заедно можеха да съзрат онова, което всеки един от тях поотделно не можеше да види. Ето към какво ги тласкаше Христос.
към текста >>
Тъкмо по този начин Той им тълкуваше притчите, служейки си с обикновения човешки
разум
, след като старото ясновидство беше вече угаснало.
И така, Той им отправя тежкия упрек, че те не могат да разберат това, което се съдържа в тези откровения. Защо? Защото Той има предвид следното: Сега Духът на Илия е освободен и живее в самите вас и вие постепенно трябва да се окажете достойни за това, че той е проникнал във вашите души и да разберете нещо по-висше от това, което сте разбирали досега. Когато Христос Исус се обръща към народа, Той говори с притчи, в образи, защото у тези хора все още живееше споменът за непосредственото виждане в свръхсетивния свят под формата на имагинации; така че Той се обръща към народа по този начин, по който са се обръщали древните ясновидци. Обаче към своите ученици, произхождащи от древнозаветния народ, Той се обръща според Сократовия метод, или с други думи, опитва се да им обясни нещата с помощта на обикновения разум.
Тъкмо по този начин Той им тълкуваше притчите, служейки си с обикновения човешки разум, след като старото ясновидство беше вече угаснало.
Обаче благодарение на факта, че Духът на Илия се превърна в групова душа на дванадесетте, която ги обгръщаше като една обща аура, те станаха ясновиждащи в един по-висш смисъл и озарени от Духа на Илия-Йоан заедно можеха да съзрат онова, което всеки един от тях поотделно не можеше да види. Ето към какво ги тласкаше Христос.
към текста >>
181.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
В индийските души не се появи това, което наричаме западно мислене, западен
разум
.
Ако обгърнем с поглед индийския свят, ние виждаме: Там старото ясновидство угасна; но това, което някога хората бяха видели, остана записано с чудните думи на онези, най-значителен всред които беше Кришна. То стои записано с думи там, във Ведите. И ако човек се задълбочи в тези думи, той изживява отзвука от всичко онова, което някога хората виждаха в духовния свят. Обаче в случая съвсем не възниква това, което стана, примерно, със Сократ или другите философи.
В индийските души не се появи това, което наричаме западно мислене, западен разум.
И когато говорим за първичната сила на Аза, нека имаме предвид, че тя изобщо не се появи в Индия. Ето защо веднага след угасването на старото ясновидство там се появи нещо друго: Стремежът към Йога, обучението за проникване в онези светове, естественият достъп до които беше изгубен. И Йога се превърна в едно изкуствено ясновидство. Да, общо взето, старото ясновидство беше веднага заменено от философията Йога, без междувременно да се появи една философия, основаваща се, както например в Гърция, на човешкия разум. В древна Индия това не се случи.
към текста >>
Да, общо взето, старото ясновидство беше веднага заменено от философията Йога, без междувременно да се появи една философия, основаваща се, както например в Гърция, на човешкия
разум
.
Обаче в случая съвсем не възниква това, което стана, примерно, със Сократ или другите философи. В индийските души не се появи това, което наричаме западно мислене, западен разум. И когато говорим за първичната сила на Аза, нека имаме предвид, че тя изобщо не се появи в Индия. Ето защо веднага след угасването на старото ясновидство там се появи нещо друго: Стремежът към Йога, обучението за проникване в онези светове, естественият достъп до които беше изгубен. И Йога се превърна в едно изкуствено ясновидство.
Да, общо взето, старото ясновидство беше веднага заменено от философията Йога, без междувременно да се появи една философия, основаваща се, както например в Гърция, на човешкия разум.
В древна Индия това не се случи. Тази междинна фаза там не съществуваше. И ако се обърнем към Веданта на Виаза, ние виждаме: Това светоусещане изобщо не прилича на западните мирогледи, не е пронизано от идеи, от разум, а е непосредствено извлечено от висшите светове, въпреки че е облечено в човешки думи; и тъкмо това е особеното: То не е изковано с човешки понятия, не притежава логиката на Сократовото или Платоново мислене, а е постигнато по чисто ясновидски път.
към текста >>
И ако се обърнем към Веданта на Виаза, ние виждаме: Това светоусещане изобщо не прилича на западните мирогледи, не е пронизано от идеи, от
разум
, а е непосредствено извлечено от висшите светове, въпреки че е облечено в човешки думи; и тъкмо това е особеното: То не е изковано с човешки понятия, не притежава логиката на Сократовото или Платоново мислене, а е постигнато по чисто ясновидски път.
Ето защо веднага след угасването на старото ясновидство там се появи нещо друго: Стремежът към Йога, обучението за проникване в онези светове, естественият достъп до които беше изгубен. И Йога се превърна в едно изкуствено ясновидство. Да, общо взето, старото ясновидство беше веднага заменено от философията Йога, без междувременно да се появи една философия, основаваща се, както например в Гърция, на човешкия разум. В древна Индия това не се случи. Тази междинна фаза там не съществуваше.
И ако се обърнем към Веданта на Виаза, ние виждаме: Това светоусещане изобщо не прилича на западните мирогледи, не е пронизано от идеи, от разум, а е непосредствено извлечено от висшите светове, въпреки че е облечено в човешки думи; и тъкмо това е особеното: То не е изковано с човешки понятия, не притежава логиката на Сократовото или Платоново мислене, а е постигнато по чисто ясновидски път.
към текста >>
Ние виждаме как душите на старите гръцки философи бяха осъдени да приемат за пръв път в себе си това, което днес ние наричаме
разум
, логика; ние виждаме как техните души бяха просто изпразнени от старите откровения.
Той живее само две трети от столетието по-късно от него. Обаче душата му е устроена съвсем различно. Той трябваше да премине през Рубикона от старото ясновидство към абстрактните понятия на Аза. И тогава ние виждаме как се сблъскват цели два свята. Ние виждаме как Азът покълва и как се стреми към пълното си разгръщане.
Ние виждаме как душите на старите гръцки философи бяха осъдени да приемат за пръв път в себе си това, което днес ние наричаме разум, логика; ние виждаме как техните души бяха просто изпразнени от старите откровения.
И сега в тези души трябваше да се влее новият Импулс, Импулсът на Голгота.
към текста >>
182.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
И както Кришна обяснява на своя ученик, че зад всичко съществуващо стои съзидателното мирово Слово, така той му обяснява също, че човешкият
разум
може да изучи отделните форми, следователно може да приеме в себе си законите на света.
И както Кришна обяснява на своя ученик, че зад всичко съществуващо стои съзидателното мирово Слово, така той му обяснява също, че човешкият разум може да изучи отделните форми, следователно може да приеме в себе си законите на света.
Мировото Слово, мировият закон, предадени във Ведите, в Санкхия ето какво открива Кришна на своя ученик. И той му напомня още за пътя, който издига отделния ученик: във висините, където той отново може да бъде съучастник в познанието на мировото Слово. Следователно, тук Кришна говори за учението Йога. Учението на Кришна има троична същност: То е учение за Словото, за закона, за молитвеното преклонение пред Духа.
към текста >>
183.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Върви по този път би могъл да каже един от най-висшите учители на своя ученик мини по този път през знанието на философията Санкхия, през формите, през Гуните, през разглеждането на Сатва, Раджас и Тамас, мини през формите от най-висшата до най-грубата материя, прекарай ги мислено през твоя
разум
и разбери, че тук има нещо трайно и цялостно; едва тогава ти ще си проникнал с твоята мисъл до вечността.
И ти трябва да насочиш твоя поглед именно към него! Обаче за да изживееш сам духовно-душевното естество, за да го усетиш в себе си и във външния свят, ти трябва да разбиеш спящите сили в твоята душа, трябва да се отдадеш на Йога, а Йога започва с молитвено-смирения поглед към душевно-духовния елемент на съществуванието, и продължава с определени упражнения за пробуждане то на спящите у човека сили. Така чрез Йога ученикът се издига от една степен до друга степен. Да, молитвеното смирение към душевно-духовния свят е другият път, който води самата душа напред; води я до онова, което живее като единство зад променящите се форми, до онова, което някога Ведите са проповядвали, вдъхновявани от едно истинско озарение, което душата сега отново може да намери с помощта на Йога. Тя ще го намери отново като нещо, което трябва да бъде търсено зад всички възможни промени на формите.
Върви по този път би могъл да каже един от най-висшите учители на своя ученик мини по този път през знанието на философията Санкхия, през формите, през Гуните, през разглеждането на Сатва, Раджас и Тамас, мини през формите от най-висшата до най-грубата материя, прекарай ги мислено през твоя разум и разбери, че тук има нещо трайно и цялостно; едва тогава ти ще си проникнал с твоята мисъл до вечността.
към текста >>
184.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Да предположим, че при един човек: Би изпъквало особено силно това, че той усеща в себе си божествената инспирация, че в своите познания и действия далеч не се ръководи от това, което външният свят му предлага чрез сетивата и неговия свързан с мозъка
разум
, а навсякъде се вслушва в божественото Слово, че прави от себе си един вестител на божествената субстанция, която говори от самия него.
Да, когато се сблъскаме с начина, по който дребните са избирали имената на този или онзи човек, ние трябва да знаем: Името е обозначавало най-отличителната, най-изпъкващата съставна част на човечеството, която е излизала на преден план в съответната инкарнация.
Да предположим, че при един човек: Би изпъквало особено силно това, че той усеща в себе си божествената инспирация, че в своите познания и действия далеч не се ръководи от това, което външният свят му предлага чрез сетивата и неговия свързан с мозъка разум, а навсякъде се вслушва в божественото Слово, че прави от себе си един вестител на божествената субстанция, която говори от самия него.
Такъв човек би бил наречен Син Божи. И още в началото на първа глава от Евангелието на Йоан онези, които някога са били такива, са наречени именно Синове Божии.
към текста >>
той се доверява на своите сетива и чрез тях възприема околния свят, разсъждавайки със своя опиращ се на мозъка
разум
; другият би бил един такъв човек, в когото би прониквало словото на божествената мъдрост.
Но същественото сега се свеждаше до това, че когато хората искаха да подчертаят това важно качество, всичко останало изгубваше каквото и да е значение. Всичко останало изгубваше значение. Да предположим, следователно, че срещаме двама души; единият от тях би бил, така да се каже, човек на сетивата, т.е.
той се доверява на своите сетива и чрез тях възприема околния свят, разсъждавайки със своя опиращ се на мозъка разум; другият би бил един такъв човек, в когото би прониквало словото на божествената мъдрост.
И тогава, в смисъла на старите традиции, хората биха казали: Ето, в първия случай имаме един човек, роден от баща и майка, човек от плът и кръв. Във втория случай ние имаме един вестител на божествената субстанция и няма защо да се съобразяваме с подробности от неговата земна биография, както при първия човек, който възприема света чрез сетивата и физическия разум. Да пишем подобна биография за него това би било пълна глупост. Защото обстоятелството, че той разполага с едно тяло от плът и кръв, е не що несъществено; той си служи с него само, за да бъде забелязан от другите хора. Ето защо се казва: Синът Божий не е роден от плът, Той е непорочно заченат и произлиза направо от Духа.
към текста >>
Във втория случай ние имаме един вестител на божествената субстанция и няма защо да се съобразяваме с подробности от неговата земна биография, както при първия човек, който възприема света чрез сетивата и физическия
разум
.
Но същественото сега се свеждаше до това, че когато хората искаха да подчертаят това важно качество, всичко останало изгубваше каквото и да е значение. Всичко останало изгубваше значение. Да предположим, следователно, че срещаме двама души; единият от тях би бил, така да се каже, човек на сетивата, т.е. той се доверява на своите сетива и чрез тях възприема околния свят, разсъждавайки със своя опиращ се на мозъка разум; другият би бил един такъв човек, в когото би прониквало словото на божествената мъдрост. И тогава, в смисъла на старите традиции, хората биха казали: Ето, в първия случай имаме един човек, роден от баща и майка, човек от плът и кръв.
Във втория случай ние имаме един вестител на божествената субстанция и няма защо да се съобразяваме с подробности от неговата земна биография, както при първия човек, който възприема света чрез сетивата и физическия разум.
Да пишем подобна биография за него това би било пълна глупост. Защото обстоятелството, че той разполага с едно тяло от плът и кръв, е не що несъществено; той си служи с него само, за да бъде забелязан от другите хора. Ето защо се казва: Синът Божий не е роден от плът, Той е непорочно заченат и произлиза направо от Духа. Или с други думи: Същественото при Него, това, което е от значение за цялото човечество, идва направо от Духа. Ето на какво се държеше в старите времена.
към текста >>
185.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Ако искаме да вникнем в това, колко различни бяха отношенията на човека към Духа през Третата следатлантска епоха, през Египетско-халдейската епоха, ние трябва да допълним следното: През тази Трета следатлантска епоха, положението във всички области, за които говорим, както за Египет, така също и за Халдея, както и за Индия, беше такова, че тогавашното човечество все още беше съхранило известни следи от древното ясновидство; или с други думи, човекът възприемаше околния свят не само с помощта на своите сетива и своя
разум
, свързан с физическия мозък, а с органите на своето етерно тяло, поне що се отнася до определени душевни състояния, намиращи се между будността и съня.
Ако искаме да вникнем в това, колко различни бяха отношенията на човека към Духа през Третата следатлантска епоха, през Египетско-халдейската епоха, ние трябва да допълним следното: През тази Трета следатлантска епоха, положението във всички области, за които говорим, както за Египет, така също и за Халдея, както и за Индия, беше такова, че тогавашното човечество все още беше съхранило известни следи от древното ясновидство; или с други думи, човекът възприемаше околния свят не само с помощта на своите сетива и своя разум, свързан с физическия мозък, а с органите на своето етерно тяло, поне що се отнася до определени душевни състояния, намиращи се между будността и съня.
Ако искаме да си представим един човек от онази далечна епоха, ние трябва да имаме предвид следната подробност. Тогавашният човек съвсем не възприемаше природния свят с помощта на физическите сетива и физическия разум; физическите възприятия бяха възможни само в едно от неговите душевни състояния; обаче в тези състояния той не стигаше до никакво познание; той просто се оставяше под въздействието на нещата, което те упражняваха през пространството и времето. Когато искаше да стигне до един или друг вид познание, тогавашният човек изпадаше в едно особено състояние, което за него настъпваше не изкуствено, както това става в наши дни, а напълно естествено, като от само себе си, и тогава в служба на познанието започваха да работят силите на неговото етерно тяло. Тъкмо от такъв род познание възникна всичко онова, за което ни говори философията Санкхия; От такъв род познание възникна също и всичко онова макар и то да принадлежи към още по-далечни времена за което ни говорят Ведите. Следователно, през онези епохи човекът стигаше до своето познание благодарение на факта, че изпадаше в друго състояние на съзнанието или, ако мога така да кажа, се чувствуваше пренесен в това друго състояние на съзнанието.
към текста >>
Тогавашният човек съвсем не възприемаше природния свят с помощта на физическите сетива и физическия
разум
; физическите възприятия бяха възможни само в едно от неговите душевни състояния; обаче в тези състояния той не стигаше до никакво познание; той просто се оставяше под въздействието на нещата, което те упражняваха през пространството и времето.
Ако искаме да вникнем в това, колко различни бяха отношенията на човека към Духа през Третата следатлантска епоха, през Египетско-халдейската епоха, ние трябва да допълним следното: През тази Трета следатлантска епоха, положението във всички области, за които говорим, както за Египет, така също и за Халдея, както и за Индия, беше такова, че тогавашното човечество все още беше съхранило известни следи от древното ясновидство; или с други думи, човекът възприемаше околния свят не само с помощта на своите сетива и своя разум, свързан с физическия мозък, а с органите на своето етерно тяло, поне що се отнася до определени душевни състояния, намиращи се между будността и съня. Ако искаме да си представим един човек от онази далечна епоха, ние трябва да имаме предвид следната подробност.
Тогавашният човек съвсем не възприемаше природния свят с помощта на физическите сетива и физическия разум; физическите възприятия бяха възможни само в едно от неговите душевни състояния; обаче в тези състояния той не стигаше до никакво познание; той просто се оставяше под въздействието на нещата, което те упражняваха през пространството и времето.
Когато искаше да стигне до един или друг вид познание, тогавашният човек изпадаше в едно особено състояние, което за него настъпваше не изкуствено, както това става в наши дни, а напълно естествено, като от само себе си, и тогава в служба на познанието започваха да работят силите на неговото етерно тяло. Тъкмо от такъв род познание възникна всичко онова, за което ни говори философията Санкхия; От такъв род познание възникна също и всичко онова макар и то да принадлежи към още по-далечни времена за което ни говорят Ведите. Следователно, през онези епохи човекът стигаше до своето познание благодарение на факта, че изпадаше в друго състояние на съзнанието или, ако мога така да кажа, се чувствуваше пренесен в това друго състояние на съзнанието. Или, иначе казано: Човекът разполагаше със своето всекидневно състояние, при което виждаше с очите си, чуваше с ушите си и възприемаше природния свят със своя обикновен разум; обаче той използваше своите очи, уши и разум само за външни, чисто практически цели. На него никога не би му хрумнало да прилага тези свои способности, за да напредва в познанието.
към текста >>
Или, иначе казано: Човекът разполагаше със своето всекидневно състояние, при което виждаше с очите си, чуваше с ушите си и възприемаше природния свят със своя обикновен
разум
; обаче той използваше своите очи, уши и
разум
само за външни, чисто практически цели.
Ако искаме да си представим един човек от онази далечна епоха, ние трябва да имаме предвид следната подробност. Тогавашният човек съвсем не възприемаше природния свят с помощта на физическите сетива и физическия разум; физическите възприятия бяха възможни само в едно от неговите душевни състояния; обаче в тези състояния той не стигаше до никакво познание; той просто се оставяше под въздействието на нещата, което те упражняваха през пространството и времето. Когато искаше да стигне до един или друг вид познание, тогавашният човек изпадаше в едно особено състояние, което за него настъпваше не изкуствено, както това става в наши дни, а напълно естествено, като от само себе си, и тогава в служба на познанието започваха да работят силите на неговото етерно тяло. Тъкмо от такъв род познание възникна всичко онова, за което ни говори философията Санкхия; От такъв род познание възникна също и всичко онова макар и то да принадлежи към още по-далечни времена за което ни говорят Ведите. Следователно, през онези епохи човекът стигаше до своето познание благодарение на факта, че изпадаше в друго състояние на съзнанието или, ако мога така да кажа, се чувствуваше пренесен в това друго състояние на съзнанието.
Или, иначе казано: Човекът разполагаше със своето всекидневно състояние, при което виждаше с очите си, чуваше с ушите си и възприемаше природния свят със своя обикновен разум; обаче той използваше своите очи, уши и разум само за външни, чисто практически цели.
На него никога не би му хрумнало да прилага тези свои способности, за да напредва в познанието. За тази цел той използуваше това, което му се откриваше в друго то състояние и тогава той прибягваше до по-дълбоките сили на своето етерно тяло.
към текста >>
186.
Човешките душевни дейности в течение на времето
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Така че ние спокойно можем да приложим нашия
разум
и да установим с помощта на логиката, която лежи в основата на нещата, че те могат да бъдат разбрани.
Но какво ни засяга нас това, след като тази сигурност на непосредственото възприятие ни липсва? биха попитали някои хора. Ние трябва да вярваме на това, което разказва духовният изследовател. Винаги съм подчертавал, че нещата не стоят така. Наистина нещата, засягащи висшия свят, могат да се знаят само ако се проникне в тях; но когато те логически бъдат изложени всеки може да ги разбере, ако приложи разума си по правилен начин, така че да си каже: Всичко, което тук се казва, съответства на фактите повече от всичко друго, което е казано чрез друга философия.
Така че ние спокойно можем да приложим нашия разум и да установим с помощта на логиката, която лежи в основата на нещата, че те могат да бъдат разбрани.
Наистина не е така лесно, но се достига до там, че също и този, който не може да види, може да си изгради съвсем основателно убеждение.
към текста >>
187.
Любовта и нейното значение за света
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Творческите сили още преди нас и без нашия
разум
трябваше да се излеят в света.
Сетивната любов е изворът на творческото, на възникващото. Без сетивната любов в света не би имало нищо сетивно; без духовната любов в развитието не се поражда нищо духовно. Когато упражняваме любовта, грижим се за любовта, в света се изливат творчески съзидателни сили. Трябва ли да обосновем това с разума?
Творческите сили още преди нас и без нашия разум трябваше да се излеят в света.
Разбира се, като егоисти, ние бихме могли да отнемем творческите сили на бъдещето; но любовните дела и творческите сили на миналото не можем да премахнем. На постъпките от любов през миналото ние дължим нашето съществуване. Колкото по-силни сме станали чрез това, толкова повече сме задължени на миналото и каквото можем да извършим от любов когато и да е, представлява изплащане на дълговете за нашето съществуване. Оттук ще разберем и делата на един високо развит човек, защото един високо развит човек има по-големи дългове към миналото. Мъдро е да се изплатят неговите дългове чрез дела, изпълнени с любов.
към текста >>
188.
Бележки
GA_147 Тайните на прага
„Критика на чистия
разум
“.
46/81) Основното положение на Кант, че сто талера: Имануел Кант, 1724-1804.
„Критика на чистия разум“.
към текста >>
189.
4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Не че той питаше със своя
разум
, просто в душата му нахлу с огромна и първична сила следният въпрос: Накъде бягат те, накъде бягат Луцифер и Ариман?
Един ден, когато след поредния важен разговор, засягащ най-висшите духовни области, Исус от Назарет напускаше главната сграда на есеите, минавайки през вратата, той се натъкна на образите, за които знаеше, че това бяха Луцифер и Ариман. И той видя, как Луцифер и Ариман побягнаха от вратата на есейския дом. Сега в душата му се породи един въпрос.
Не че той питаше със своя разум, просто в душата му нахлу с огромна и първична сила следният въпрос: Накъде бягат те, накъде бягат Луцифер и Ариман?
Защото той добре знаеше, че те бягат тъкмо поради свещеността на есейския Орден, на есейския манастир. И в душата му изникна въпросът: Накъде бягат те? И от тук нататък този въпрос не го напускаше и просто изгаряше душата му като огън; през следващите седмици този въпрос звучеше в душата му всеки час, всяка минута. Когато след духовния разговор, който беше водил с есеите, той напусна главната им сграда, в душата му гореше въпросът: Накъде бяха побягнали Луцифер и Ариман?
към текста >>
190.
7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Впрочем, изглежда ми твърде странно, как един човек със здрав
разум
може да вярва, че страданието е присъщо на физическото тяло.
Впрочем, изглежда ми твърде странно, как един човек със здрав разум може да вярва, че страданието е присъщо на физическото тяло.
Страдание може да изпитва само онази душа, която се намира в едно или друго физическо тяло, защото физическото тяло, само по себе си, не може да изпитва никакви болки и страдания. Болките и страдания та са възможни само в душевно-духовната част на едно тяло, а телесните болки са именно нещо, което е предизвикано от нередности и смущения във физическия организъм. Доколкото физическото тяло представлява един организъм, такива смущения винаги могат да настъпят. В него може да настъпи примерно разкъсване на мускул и т.н.; обаче самото физическо тяло, физическият организъм не страда, дори ако на едно или друго място има разрушаване на материята. Както един чувал слама не може да страда, когато изхвърляме сламата от него, така не може да страда и физическото тяло.
към текста >>
191.
10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Вероятно от Слънцето се излъчва не само светлина и топлина из цялата Вселена, а то представлява и седалище на чистия
разум
, и извор на хармонията в цялата Вселена и всички планети са одушевени."*51
„Планетите и техните аспекти имат определено влияние върху душевните сили на човека. Те пораждат душевни вълнения и страсти от всякакъв род, често водещи до най-ужасяващи събития. Те оказват влияние върху зачатието, раждането, темперамента и характера на човека, а върху всичко това се опира голяма част от астрологията.
Вероятно от Слънцето се излъчва не само светлина и топлина из цялата Вселена, а то представлява и седалище на чистия разум, и извор на хармонията в цялата Вселена и всички планети са одушевени."*51
към текста >>
192.
Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
Днешният човек е същество, което, що се отнася до неговия
разум
и неговата способност да разбира, развива преди всичко своя интелект, обича да разбира нещата от интелектуална гледна точка.
Днешният човек е същество, което, що се отнася до неговия разум и неговата способност да разбира, развива преди всичко своя интелект, обича да разбира нещата от интелектуална гледна точка.
към текста >>
193.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Всички тези неща са свързани с това, скъпи мои приятели, че днес хората не могат да стигнат до никаква яснота относно дълбоката връзка между света, които стои пред техните сетива и пред техните физически
разум
, и свръхсетивния свят и щом стигнат до тези неща, те изпадат в едно пълно мисловно объркване.
Всички тези неща са свързани с това, скъпи мои приятели, че днес хората не могат да стигнат до никаква яснота относно дълбоката връзка между света, които стои пред техните сетива и пред техните физически разум, и свръхсетивния свят и щом стигнат до тези неща, те изпадат в едно пълно мисловно объркване.
Обаче въпреки всичко онова, което нашето време поражда като беди и разочарования, то ще доведе все пак и до едно задълбочаване на душата, до едно отвръщане от материализма. И с цената на известни душевни усилия ние отново трябва да стигнем до едно безпристрастно изследване на света, до едно ново познание, което допълва сетивните събития, така че да има поне малка група хора, която може да предположи: всички страдания, всички болки, през които хората минават днес на физическото поле, в целия напредък на човечеството те са само едната страна на една друга, на една свръхсетивна страна на нещата.
към текста >>
194.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Дори ако подминем обстоятелството, че авторът навсякъде нарушава конвенционалните правила на композицията, самите закони на здравия човешки
разум
, на граматиката и на ритъма трябва да останат свещени за него; също и при онези драми, в кои то действува вълшебният жезъл, на поета му е позволена някаква хипотеза като един вид машинария и той трябва да остане верен на тази хипотеза.
„Това стомашно разстройство от недосмлени идеи не произлиза от един прекомерен напор на здрави течности, а от една релаксация на мозъчните сфинктери и като цяло е доказателство за една слаба конституция. Има хора, от които лошите стихове текат като вода, но тази Incontenentia urinae poeticae, този Diabetes mellitus от безвкусни рими никога не засяга един добър поет... Но дори геният на Гьоте да се избави от всички недостатъци, неговото изкуство пак няма да е на висота.
Дори ако подминем обстоятелството, че авторът навсякъде нарушава конвенционалните правила на композицията, самите закони на здравия човешки разум, на граматиката и на ритъма трябва да останат свещени за него; също и при онези драми, в кои то действува вълшебният жезъл, на поета му е позволена някаква хипотеза като един вид машинария и той трябва да остане верен на тази хипотеза.
Гордиевият възел трябва да бъде забързан, магьосничествата все някога трябва да доведат до известни резултати. При „Фауст“ обаче резултатът е този, че пациентът е тласнат към съвсем обикновени престъпления и за неговото съблазняване не са нужни кой знае какви магьоснически похвати: всичко, което той върши, би било по силите и на един обикновен сводник, при това без никакво магьосничество. Той е скъперник същински лихвар, независимо че разполага със заробени съкровища...“
към текста >>
Според този последния в името на здравия
разум
аз пренебрегвам изводите на г-жа Фон Щайн и не осъждам Фауст на изпращане в ада кой ли би могъл да стопли тази замръзнала измислица, но правя друго: аз просто го изпращам в клоаката на Парнас.
„Накратко казано, един жалък Дявол, който би трябвало да започне училище при Лесинговия Маринели.
Според този последния в името на здравия разум аз пренебрегвам изводите на г-жа Фон Щайн и не осъждам Фауст на изпращане в ада кой ли би могъл да стопли тази замръзнала измислица, но правя друго: аз просто го изпращам в клоаката на Парнас.
В името на закона.“
към текста >>
195.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Така ние по напълно задоволителен начин успяхме да изведем действието от усещането и от паметовите образи, свързани с предишни усещания, от представи, според законите, по които протичат асоциациите на идеите, като по този начин проследихме физическия процес до неговите последни разклонения.“ На това място обаче казва Циен ние се сблъскваме с една хипотеза, която винаги и без изключения е била поддържана от психологията и до която обикновеният човешки
разум
през всички времена е стигал привидно несъзнателно: имам предвид наличието на някаква специална воля като причина за нашите действия.
В отделни лекции те са петнадесет той говори върху усещането, нервната възбуда, обонятелните, вкусовите, слуховите усещания и т.н. и тук аз не искам да Ви обременявам с друго, освен да цитирам само няколко места, които срещаме в неговата 15 лекция върху волята. И сега, виждате ли, там намираме следните изречения: „Безбройните материални дразнения от външния свят пораждат въз будни процеси в кората на главния мозък, които във физическата област отговарят на усещанията. После проследихме тези възбудни процеси в посока на асоциативните нервни влакна и стигнахме до двигателните зони: оттук материалната възбуда отново се пренася към периферията чак до мускулите и предизвика контракция на мускулните влакна. На транскортикалния процес физически отговаря асоциацията на идеите и възникващото движение ние обозначихме като действие.
Така ние по напълно задоволителен начин успяхме да изведем действието от усещането и от паметовите образи, свързани с предишни усещания, от представи, според законите, по които протичат асоциациите на идеите, като по този начин проследихме физическия процес до неговите последни разклонения.“ На това място обаче казва Циен ние се сблъскваме с една хипотеза, която винаги и без изключения е била поддържана от психологията и до която обикновеният човешки разум през всички времена е стигал привидно несъзнателно: имам предвид наличието на някаква специална воля като причина за нашите действия.
Следователно тук се сблъскваме с една хипотеза като причина за нашите действия. И сега той посочва как няма никакъв смисъл да се говори за такава воля, как физиологията не открива нищо, което да отговаря на тази дума „воля“. После той се спира на т.нар. „силови действия“, които биха могли да бъдат разглеждани като „дегенерация“ на волята, за да отбележи, че тук също не може да става дума за някаква воля, а за нещо съвършено друго, така че в случая не може да се говори за воля.
към текста >>
Обаче обстоятелството, че то може да се случи и по друг начин, също представлява една необходимост, само че една необходимост, която може да бъде обхваната с човешкия
разум
.
Ако днешното човечество би следвало чисто природната необходимост, то напълно естествено би стигнало дотам, че хората ще потъват все повече и повече в своите сънища, за да виждат накрая всичко само „сиво върху сиво“, изпадайки в една пълна парализа на волята. Ето я необходимостта! Естествено, срещу нея трябва да се противодействува чрез свободата на Духовната наука; защото сега всички ние се намира ме в изходната точка на онази епоха, когато това, което хората са длъжни да извоюват в името на своята свобода, трябва да бъде постигнато чрез една вътрешна необходимост, чрез една дълбоко осъзната вътрешна необходимост. Разбира се, лесно бихме могли да кажем: Няма защо да се грижим за това, което пред стои... понеже ще се случи именно онова, което е предопределено.
Обаче обстоятелството, че то може да се случи и по друг начин, също представлява една необходимост, само че една необходимост, която може да бъде обхваната с човешкия разум.
Една, бих казал, свободна необходимост, една чиста и неосъзната необходимост.
към текста >>
196.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Гърците и римляните са били душевно обвързани с техния
разум
по различен начин от хората на петата следатлантска културна епоха.
Всички житейски условия и обстоятелства изразяват това. Ако разглеждаме правилно живота, навсякъде се потвърждава истината, че нашето съвремие има задачата да развие съзнателната душа. Целият човешки живот е бил различен в предходната гръцко-римска епоха, в зависимост от нивото на развитие на разума и чувствата, което е преминало човечеството в следатлантското време. Разумът трябва да се разбира в по-широк смисъл. Днес той не е достатъчно изяснен.
Гърците и римляните са били душевно обвързани с техния разум по различен начин от хората на петата следатлантска културна епоха.
Гърците и римляните са получили разума, доколкото са го употребявали, наготово, което е естествена тенденция на техния етап на развитие. Това е напълно различно. Те не са култивирали естествения разум по същия начин, по който е необходимо да го прави съвременният човек и по който става все по-необходимо да го прави през петата следатлантска културна епоха. Tогава той се e развивал като естествена способност. Израствайки в нормални условия, даден човек в една инкарнация или e притежавал разум, или не.
към текста >>
Те не са култивирали естествения
разум
по същия начин, по който е необходимо да го прави съвременният човек и по който става все по-необходимо да го прави през петата следатлантска културна епоха.
Разумът трябва да се разбира в по-широк смисъл. Днес той не е достатъчно изяснен. Гърците и римляните са били душевно обвързани с техния разум по различен начин от хората на петата следатлантска културна епоха. Гърците и римляните са получили разума, доколкото са го употребявали, наготово, което е естествена тенденция на техния етап на развитие. Това е напълно различно.
Те не са култивирали естествения разум по същия начин, по който е необходимо да го прави съвременният човек и по който става все по-необходимо да го прави през петата следатлантска културна епоха.
Tогава той се e развивал като естествена способност. Израствайки в нормални условия, даден човек в една инкарнация или e притежавал разум, или не. Като в последния случай това се е считало за нещо болнаво, във всеки случай нещо абнормно, необичайно.
към текста >>
Израствайки в нормални условия, даден човек в една инкарнация или e притежавал
разум
, или не.
Гърците и римляните са били душевно обвързани с техния разум по различен начин от хората на петата следатлантска културна епоха. Гърците и римляните са получили разума, доколкото са го употребявали, наготово, което е естествена тенденция на техния етап на развитие. Това е напълно различно. Те не са култивирали естествения разум по същия начин, по който е необходимо да го прави съвременният човек и по който става все по-необходимо да го прави през петата следатлантска културна епоха. Tогава той се e развивал като естествена способност.
Израствайки в нормални условия, даден човек в една инкарнация или e притежавал разум, или не.
Като в последния случай това се е считало за нещо болнаво, във всеки случай нещо абнормно, необичайно.
към текста >>
Човечеството се развива така, че сега вече не притежава завършена непосредствена душевност, не притежава завършения проницателен
разум
, а подтиквано от съзнателната душа, то развива нещо, бих казал, много по-разграничаващо се, по-индивидуално, насочено към егоизма, към човешката самота в собственото тяло, отколкото това е било по времето на разсъдъчната душа.
Човечеството се развива така, че сега вече не притежава завършена непосредствена душевност, не притежава завършения проницателен разум, а подтиквано от съзнателната душа, то развива нещо, бих казал, много по-разграничаващо се, по-индивидуално, насочено към егоизма, към човешката самота в собственото тяло, отколкото това е било по времето на разсъдъчната душа.
Чрез съзнателната душа човекът става много повече отделен индивид, отшелник, странстващ през света, отколкото е бил чрез разсъдъчната душа. И това е най-важната характеристика за нашето съвремие, която все повече ще се утвърждава, а именно че хората ще се затварят в себе си. Отличителен белег на съзнателната душа е затваряне в себе си от другите хора, все по-изолиран живот. Оттук произтича огромната трудност да се правят запознанства и най-вече да се печели доверието на другите. Нужен е период от време за опознаване, преди да се изгради някакво доверие между хората.
към текста >>
Това обаче може да се случи само чрез желанието на хората, които днес не притежават естествения
разум
като дар, какъвто е бил случаят все още в четвъртия следатлантски период, чрез желанието на хората действително да развиват способността за разбиране и силата за трезва преценка.
Ние виждаме стремеж към разрастване на властта на медицинската професия на базата на определена медицинска догматика. И това е същественото на йезуитския стремеж също и в другите области. Този стремеж ще се засилва все повече. Хората ще бъдат все повече оковавани в това, което им налага авторитетът. И спасението в петата следатлантска епоха ще се състои в това, срещу ариманическите противопоставящи се сили – защото те са точно такива – да се отстоява правото на съзнателната душа, която иска да се развива.
Това обаче може да се случи само чрез желанието на хората, които днес не притежават естествения разум като дар, какъвто е бил случаят все още в четвъртия следатлантски период, чрез желанието на хората действително да развиват способността за разбиране и силата за трезва преценка.
Развитието на съзнателната душа изисква свобода на мисълта, но тази свобода на мисълта може да се развива само в определена аура, в определена атмосфера.
към текста >>
И когато занапред се изправяме пред авторитети, за нас ще е благотворно, ако имаме не просто само собствения си човешки
разум
, а и това, което духовните същества могат да втъкат в него, когато знаем за тях.
Така Го разпознаваме отново, така Той просиява след Мистерията на Голгота.“ Това представлява една действителна връзка между духовния свят и човешкия свят. И тази връзка се проявява също и благодарение на това, че духовните същества, обитаващи духовния свят извън нас, че тези духовни същества могат да виждат с удоволствие и удовлетворение мислите, които можем да имаме за техния свят. Те могат да ни помагат само тогава, когато мислим за тях; когато все още не сме способни да виждаме духовния свят ясновидски, те могат да ни помогнат, ако знаем за тях. Затова, че изучаваме духовната наука, от духовния свят получаваме помощ. Ние не изучаваме просто неща, не получаваме просто познания, а научаваме за съществата от висшите йерархии и мислейки за тях, те ни помагат.
И когато занапред се изправяме пред авторитети, за нас ще е благотворно, ако имаме не просто само собствения си човешки разум, а и това, което духовните същества могат да втъкат в него, когато знаем за тях.
Те ни правят способни за правилна преценка, когато се изправим пред авторитета. Духовният свят ни помага. Ние се нуждаем от него, трябва да знаем за него, да го възприемаме чрез знанието. Това е третото, което трябва да настъпи за петия следатлантски период.
към текста >>
197.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Това казва един човек със здрав
разум
, толкова далеч е стигнал с мисленето, лишено от взаимовръзки: „В рамките на земния живот те не могат и не трябва да се отхвърлят“.
Това казва един човек със здрав разум, толкова далеч е стигнал с мисленето, лишено от взаимовръзки: „В рамките на земния живот те не могат и не трябва да се отхвърлят“.
В рамките на земния живот те не могат и не трябва да се отхвърлят. Това не означава нищо друго освен: към луната ти не можеш и не бива да полетиш! – Така са съгласувани тук „можеш“ и „бива“! В такива детайли човек трябва да съзира цялата корумпираност на подобно мислене.
към текста >>
198.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Като наистина мислещо същество с напълно здрав
разум
, човек едва ли може да разглежда това, което е налице днес като всеобща култура в така наречения култивиран свят, без да му стане ясно, че на тази култура ѝ липсва много, че на тази култура преди всичко ѝ липсват достатъчно жизнени импулси.
Като наистина мислещо същество с напълно здрав разум, човек едва ли може да разглежда това, което е налице днес като всеобща култура в така наречения култивиран свят, без да му стане ясно, че на тази култура ѝ липсва много, че на тази култура преди всичко ѝ липсват достатъчно жизнени импулси.
При това обаче тази култура е изпълнена с прекалено много идеали. Затова се основават сдружения, общества, които си изработват програми, чрез които трябва да се изразяват едни или други идеали! Всичко това се замисля изключително добре, толкова добре, че човек може да си каже: хората, които от всички кръгове и слоеве на обществото работят в малки или големи сдружения под влиянието на тези или онези идеали, от своята гледна точка се стремят към доброто и техните възгледи заслужават уважение. Но тези хора живеят най-често под възпиращото действие на определена ограниченост, произтичаща от несъзнателна нерешителност и от несъзнателна спиритуална боязливост, които им пречат да осъзнаят найважното, от което човечеството се нуждае днес. Ние казваме: най-важното!
към текста >>
199.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
"Както вече бе споменато и както става ясно за здравия човешки
разум
, Германия имала готовност за една германско-руска война, ако до нея се стигнело в резултат на нахлуването на Австрия в Сърбия.
"Както вече бе споменато и както става ясно за здравия човешки разум, Германия имала готовност за една германско-руска война, ако до нея се стигнело в резултат на нахлуването на Австрия в Сърбия.
Германия нямало да посегне на Франция (и Белгия), стига да се държала неутрално. Но както се знае, Франция бе твърдо решена да се притече на помощ на Русия една политика, за чиято мъдрост бъдещето ще даде оценка, но която засега доведе дотам, че десет милиона души прекарват седемте дни на седмицата в отвратително взаимно избиване. Английското министерство на външните работи се бе задължило тайно, без знанието на парламента, в случай на европейска война да се притече на помощ на Франция. Ако това задължение се оповестеше, общественото мнение в Англия може би щеше да го одобри вследствие на новите, ала силни симпатии спрямо Франция. Но ако то знаеше всичко, положително нямаше да одобри принудата, в която Англия изпадаше, щом като чрез обвързаността на Франция с Русия (единствената сила, която в една война нямаше какво да загуби) Англия биваше заставяна да воюва.
към текста >>
200.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Следователно в единия случай ние имаме това, което се проявява чрез
разум
, чрез мъдрост, чрез политически морал, а в другия онова, което не само в душите, но и в кръвта е заложено дълбоко като народностен елемент на бъдещето.
Защото този похват за изграждане на мисли при политическото ориентиране е заложен изцяло в характера на Петия следатлантски период. Там му е мястото, там подлежи на формиране. А от хората, за които стана дума, той е бил подет по правилен начин.
Следователно в единия случай ние имаме това, което се проявява чрез разум, чрез мъдрост, чрез политически морал, а в другия онова, което не само в душите, но и в кръвта е заложено дълбоко като народностен елемент на бъдещето.
към текста >>
201.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Дали нямаше някаква набожност на смирения
разум
, опознаващ своите граници, някаква вяра на знаещите, някаква надежда от отчаяние?
Едва ли. Прекалено много вече беше вкусил от дървото на познанието. Набожен като Клара? Вече бе загубил състоянието си на духовна невинност. А може би пък съществуваше някакъв вид втора невинност, възстановена невинност?
Дали нямаше някаква набожност на смирения разум, опознаващ своите граници, някаква вяра на знаещите, някаква надежда от отчаяние?
Нима през всички времена не са живели самотни, потайни, мъдри мъже,обърнали гръб на света,общуващи помежду си с тайнствени знаци, чудотворстващи незабележимо с почти магическа сила в една по-висша сфера над народите, над вероизповеданията, в безграничното, в просторите на една по-чиста, по-близка до Бога човечност? Нямаше ли и днес все още едно рицарство на Свещения Граал, разпиляно и спотаено навред по света? Нямаше ли следовници на една може би невидима, недостъпна, само усещана, ала повсеместно действаща, всевластна, определяща съдбините бяла ложа? Нямаше ли открай време на земята една, тъй да се каже, анонимна общност от светци, които не се познават помежду си, не знаят нищо един за друг и въпреки това си въздействат, по-точно взаимодействат един с друг единствено чрез лъчите на своите молитви? Такива мисли широко го занимаваха още в теософския му период, той обаче явно се запознаваше все с лъжливи теософи или пък истинските не можеха да бъдат опознати."
към текста >>
202.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
По техен възглед всеки човек чрез собствения си
разум
може да прозре, че Бог като вещ майстор направлява света, че човек притежава безсмъртна душа и подир смъртта преминава в един духовен свят, където за добродетелността и порочността има награди и наказания.
Към своеобразията на Утопия спада, че там за добро и зло, за порок и добродетел се съди единствено в рамките на религиозните представи. Една форма на епикурейство сред развлечения се смята за достойно въжделение в живота на човека, така че в колкото по-голямо доволство живее някой, толкова по-добродетелен е той в Утопия. Утопийците вярват в безсмъртието на човешката душа и изповядват своего рода религия на разума.
По техен възглед всеки човек чрез собствения си разум може да прозре, че Бог като вещ майстор направлява света, че човек притежава безсмъртна душа и подир смъртта преминава в един духовен свят, където за добродетелността и порочността има награди и наказания.
Към драгоценните камъни те не проявяват интерес, защото разсъждават така: Когато някой купува драгоценен камък, той иска от продавача да му даде гаранция,че е истински; но какво значение има това, щом дори и погледът не открива дали драгоценният камък е истински или не? Следователно това си е чисто утопична работа. При тях ловът се обявява за нещо недостойно. Той е непочтена дейност и само на месарите се разрешава да я упражняват.
към текста >>
Следователно "чрез любов и
разум
", както казват, те се опитват да предизвикат раздор, несъгласие и взаимно изтребване на хората, с които смятат да воюват, и ако не им се удаде, едва тогава се решават на кръвопролитие.
На война избягват по всички възможни начини проливането на кръв; за тях то е най-позорното деяние, което съществува. Те казват: Проливали някой кръв на война, той заприличва на животните, на вълците и на тигрите. Редно е да се търсят други пътища, защото човекът притежавал интелигентност. Кръв те проливат само в крайно наложителен случай, когато не намерят никакъв друг изход. Сред ония, чиято страна възнамеряват да нападнат, обикновено изпращат разни хора със задачата или да всеят раздор сред противниците, за да ги счепкат помежду им, или да погубят тогова или оногова и т.н.
Следователно "чрез любов и разум", както казват, те се опитват да предизвикат раздор, несъгласие и взаимно изтребване на хората, с които смятат да воюват, и ако не им се удаде, едва тогава се решават на кръвопролитие.
Но дори и тогава имат свои специфични похвати, които доказват, че желаят да прекратят проливането на кръв веднага, щом се появи някаква възможност за това.
към текста >>
203.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Нека никой дори за миг да не си помисля, че самовъзпитанието, което бих искал да препоръчам по отношение на нещата от този живот, има нещо общо с нашите надежди за бъден живот и че човек чрез силата на своя
разум
може да узнае нещо за Бога.
„Преди да навляза в същинската тема, бих искал да дам едно пояснение, което каквото и да си мислят другите за мен е от извънредна важност: Колкото и високо да е поставен човекът над заобикалящите го същества , пред него все пак се издига нещо по-високо и безкрайно по-възвишено, отколкото е той самият, а пътищата, които могат да изминат мислите му за един бъден живот и свързаните с него надежди и опасения, са неизброими. Смятам, че истината за този бъден живот не може да бъде извоювана чрез някакво напрягане на неговите мисловни сили, колкото и възвишени да са мислите, които му се удава да изгради. Тези истини му се преподават чрез друг урок, по-различен от човешкия: чрез простата вяра в завещаното свидетелство.
Нека никой дори за миг да не си помисля, че самовъзпитанието, което бих искал да препоръчам по отношение на нещата от този живот, има нещо общо с нашите надежди за бъден живот и че човек чрез силата на своя разум може да узнае нещо за Бога.
Неподходящо би било тук да се спирам на тази материя по-обстойно, отколкото е необходимо, за да се установи абсолютното различие между религиозната и обикновената вяра. Ще се изтълкува като моя слабост, загдето отричам възможността духовната дейност, която считам като пригодена за високи неща, да се прилага и по отношение на върховните. Готов съм да приема този упрек. Във връзка със земните работи аз самият обаче вярвам, че „невидимите неща на Онзи, който е сътворил света, се виждат ясно и се разбират от сътворените, включително неговото могъщество и божественост", и никога не съм съзирал нещо несъвместимо между нещата, които могат да бъдат разбрани със заложения в човека дух и онези по-висши неща относно бъдния му живот, които този заложен в него дух не смогва да схване."
към текста >>
204.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
И тези мистерийни импулси имали връзка с факта днешният
разум
може да преценява това както си ще -, че още през третото хилядолетие преди нашето християнско летоброене там, на север, сред някои племена за наистина достоен обитател на земята бил считан роденият през определени седмици на зимния сезон.
Но човек трябва да се върне далеч в миналото, приблизително в третото хилядолетие, а може би и още поназад, за да разбере какво е живеело в душите, приели впоследствие усещането за Исус. Приблизително там, където е разположен Ютландският полуостров с днешна Дания, се намирал центърът, от който в онези древни времена се излъчвали важни мистерийни импулси.
И тези мистерийни импулси имали връзка с факта днешният разум може да преценява това както си ще -, че още през третото хилядолетие преди нашето християнско летоброене там, на север, сред някои племена за наистина достоен обитател на земята бил считан роденият през определени седмици на зимния сезон.
Причината за това била, че от онзи тайнствен мистериен център върху Ютландския полуостров, към племената, наричащи се тогава ингевони*170 или наричани поне от римляните и по-точно от Тацит ингевони, храмовият жрец отправял импулс половото сношение на хората да става само в определен период през първата четвърт на годината. Всяко полово сношение на хората извън този период, разпореден от мистерийния център, било недопустимо; а непълноценен човек сред това племе на ингевоните бил всеки, родил се не по време на най-тъмните нощи, в най-мразовития сезон, в навечерието на нашата Нова година. Защото импулсът от мистерийния център се по давал при първото пълнолуние след пролетното слънцестояние. Само тогава между хората, които действително трябвало да се смятат за свързани с духовните светове, както подобава на човека, само тогава между тях било позволено половото сношение. Поради туй, че през цялото останало време усилията, изразходвани при едно полово сношение, бивали спестявани за телесното развитие на човека, се постигала онази характерна сила, на която макар и в нейния залез могъл да се възхити Тацит, който творил едно столетие след Мистерията на Голгота.
към текста >>
Както вановете са свързани с глагола wahnen 'въобразявам си', така божествата ази са свързани с битието, по-точно с битието във външния, материалния свят, което външният
разум
цели да обхване.
Извършващото се в духовния свят се знаело преди всичко на датския полуостров. Ето защо в песента за руните с право се казва: „Отпърво Инг бил видян сред мъжете на източните датчани." Подир туй все повече настъпвали времена, когато тези старинни познания бивали изопачавани; когато оставали да съществуват само спомени и символика, когато въобще в развоя на човечеството в по-голяма степен се разпространявало произхожда щото от топлите страни. А от топлите страни произхожда нещо, което в отличие от ставащото в студените страни не е свързано с факта, че годишното време има пряко отношение към онова, което човекът изживява дълбоко в себе си. Получило се разпръсване на човешкия плод по протежение на цялата година, което по тези места естествено също вече било налице в старинното атавистично ясновидство, макар и пропито от старите принципи, когато в студената зона като божества господствали вановете, а в южните области храмовите мистерии отдавна били заели мястото на природните мистерии. То вече се придвижвало на север, все още примесено със старото, когато вановете били заменени от божествата "ази".
Както вановете са свързани с глагола wahnen 'въобразявам си', така божествата ази са свързани с битието, по-точно с битието във външния, материалния свят, което външният разум цели да обхване.
И когато хората от Севера на влезли в една епоха, в която разумът на отделния индивид започнал да се изявява и азите заели мястото на вановете, тогава старият мистериен обичай се изопачил. Той се пренесъл в отделни, разпилени мистерийни общности на Изтока. И само един човек онзи, в когото трябвало да се обнови целият смисъл на Земя та, само един, в когото трябвало да се въплъти Христос, оставало да обедини в себе си нявгашното съдържание на нордските мистерии.
към текста >>
205.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Тя щяла да доведе до използване на медиумите за вършене на неща, които е редно да се извършват само под влияние на естествения, на свързания със сетивния свят
разум
.
Другата била, че в съответствие с материалистическата нагласа на хората много скоро проличало каква на сока щяла да вземе медиумната дейност, ако достигне разпространението, което заплашвала да придобие.
Тя щяла да доведе до използване на медиумите за вършене на неща, които е редно да се извършват само под влияние на естествения, на свързания със сетивния свят разум.
За някои люде естествено щяла да бъде крайно привлекателна възможността да си назначат медиум, който би им посочил как да се домогнат до нещата, за които ламтели. Разказвал съм Ви колко писма съм получавал, в които ми пишат: Имам лотариен билет или искам да си купя лотариен билет, нужни са ми пари за съвсем безкористна цел; не бихте ли могли да ми кажете кой номер ще бъде изтеглен? Ако медиумите бъдели технически цялостно обучавани, тогава, разбира се, щяло да бъде възможно вършенето на неограничени поразии в тази насока извън всичко останало. Преди сключване на брак човек щял да тръгне по медиуми, за да му препоръчат подходяща невяста или подходящ жених и т.н.
към текста >>
206.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Мненията ни за такива неща никога не са продиктувани от чист
разум
."
Повтарям изрично, че тази статия не цели да се занимава е въпроса, дали за света би било по-добре, ако тази или онази нация извоюва победата.
Мненията ни за такива неща никога не са продиктувани от чист разум."
към текста >>
207.
5. Лекция, 23.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Не само от съобщенията на духовната наука, но и с обикновения
разум
може да се разбере, че при встъпването в духовния свят през портата на смъртта, първото преживяване на починалия е освобождаването на физическото тяло от това, което вътре в него представлява неговото човешко същество.
Не само от съобщенията на духовната наука, но и с обикновения разум може да се разбере, че при встъпването в духовния свят през портата на смъртта, първото преживяване на починалия е освобождаването на физическото тяло от това, което вътре в него представлява неговото човешко същество.
Това, разбира се, е тривиална истина. Днес с очите на духовния изследовател ще погледнем събитията и вътрешните преживявания на мъртвия при преминаването му през портата на смъртта и по-нататъшния му път от смъртта до новото раждане.
към текста >>
208.
10. Лекция, 13.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Този човек, цял живот живял с убеждението, че за човека няма пътища в духовния свят, смятал разбирането за това за достижение на човешкия
разум
, казал на края на живота си: "Бих искал, разбира се, да знам със сигурност, че има ад, тъй като хипотезата за ада е за предпочитане пред хипотезата за пустотата, за нищото".
Ще ви цитирам изказване на Ернст Ренан от неговите сравнително млади години: "Съвременният човек ясно си дава сметка за това, че той никога няма да постигне знанията за великите първопричини на мирозданието и собственото си предназначение". Това казва водещ дух на епохата си, който смята за значително достижение осъзнаването от човека на това, че той никога нищо няма да може да знае за великите първопричини на мирозданието и неговото собствено предназначение. Ренан не е бил повърхностен човек. Той е живеел в науката. И е характерно, че на старини, побелелият Ренан се е изказал по друг начин.
Този човек, цял живот живял с убеждението, че за човека няма пътища в духовния свят, смятал разбирането за това за достижение на човешкия разум, казал на края на живота си: "Бих искал, разбира се, да знам със сигурност, че има ад, тъй като хипотезата за ада е за предпочитане пред хипотезата за пустотата, за нищото".
Чувате тук концентрирания глас на епохата. Пустотата, нищото стои пред човек, обхванат от тъга по духовното, което беше достижимо за него само зад портата на смъртта, и човек, смятащ за свое достижение отказа от търсене на пътища в духовния свят, казва в края на живота си: по-добре е да се знае, че има ад, отколкото да се гледа в нищото. Трябва да се почувстват тези факти, ако искаме да разберем същността на епохата, в която живеем.
към текста >>
209.
9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
А после ще настъпи една епоха, когато привържениците на материалистичния
разум
ще се свържат с Лунните Същества и заедно с Луната ще кръжат около Земята, която ще се е превърнала в шлака, в труп.
Днешният човек трябва да свързва своите представи съвсем ясно, съвсем точно. Земята отдавна ще бъде превърната в един труп, още преди да е настъпило времето, когато ще сме изменили до такава степен нашите материалистични представи, че да се издигнем до едно по-скоро духовно съществувание. Ние няма да сме в състояние да търсим такива физически инкарнации, както правим това днес, върху една Земя, която вече няма да ни носи. Обаче онези хора, които остават свързани с материалистичния начин на мислене и не успяват да се освободят от него, те ще допълзят в бъдещите си форми по тялото на Земята и ще търсят своите занимания в това, което ще възникне от действията на бацилите, на туберкулите и т.н.... понеже тогава тези същества ще са част от трупа на Земята. Сега те са само, бих казал, далечни пророци на всичко онова, което за напред ще се случи с цялата Земя.
А после ще настъпи една епоха, когато привържениците на материалистичния разум ще се свържат с Лунните Същества и заедно с Луната ще кръжат около Земята, която ще се е превърнала в шлака, в труп.
Защото тези същества, тези човеци, които остават свързани с материалистичния разум, не искат нищо друго, освен да приковат живота тук, долу на Земята, да останат окончателно свързани с живота на Земята, без да търсят освобождаването си от трупа на Земята, без да се стремят към новия душевно-духовен облик на нашата планета.
към текста >>
Защото тези същества, тези човеци, които остават свързани с материалистичния
разум
, не искат нищо друго, освен да приковат живота тук, долу на Земята, да останат окончателно свързани с живота на Земята, без да търсят освобождаването си от трупа на Земята, без да се стремят към новия душевно-духовен облик на нашата планета.
Земята отдавна ще бъде превърната в един труп, още преди да е настъпило времето, когато ще сме изменили до такава степен нашите материалистични представи, че да се издигнем до едно по-скоро духовно съществувание. Ние няма да сме в състояние да търсим такива физически инкарнации, както правим това днес, върху една Земя, която вече няма да ни носи. Обаче онези хора, които остават свързани с материалистичния начин на мислене и не успяват да се освободят от него, те ще допълзят в бъдещите си форми по тялото на Земята и ще търсят своите занимания в това, което ще възникне от действията на бацилите, на туберкулите и т.н.... понеже тогава тези същества ще са част от трупа на Земята. Сега те са само, бих казал, далечни пророци на всичко онова, което за напред ще се случи с цялата Земя. А после ще настъпи една епоха, когато привържениците на материалистичния разум ще се свържат с Лунните Същества и заедно с Луната ще кръжат около Земята, която ще се е превърнала в шлака, в труп.
Защото тези същества, тези човеци, които остават свързани с материалистичния разум, не искат нищо друго, освен да приковат живота тук, долу на Земята, да останат окончателно свързани с живота на Земята, без да търсят освобождаването си от трупа на Земята, без да се стремят към новия душевно-духовен облик на нашата планета.
към текста >>
210.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Да, човешкият
разум
ще бъде все повече и повече завладян от подобни свръхсетивни Същества, чиято цел е да развиват техния собствен живот.
И какво става сега? Сега те искат да изпълнят своите задачи с помощта на човешките мозъци, на човешките глави. Тъкмо в човешките мозъци те попадат на едно равнище по-ниско, отколкото беше предвидено за тях. Всичко онова, което днес наричаме монистично мислене, в действителност то не е дело на човеците. Цялата национално-икономическа наука, от рода на тази, чиито автор наскоро оповести, че сегашната война ще приключи за четири месеца една теза звучи сериозно, когато е научно издържана, а не когато после започне да бъде повтаряна до безкрайност -, всичко това са мисли на изостаналите Ангели, които са се загнездили в главите на хората.
Да, човешкият разум ще бъде все повече и повече завладян от подобни свръхсетивни Същества, чиято цел е да развиват техния собствен живот.
Ние не можем да се противопоставим на тази опасна тенденция като заравяме глави в пясъка, следвайки -, ние можем да се противопоставим само тогава, когато обхващаме тези неща с ясно и будно съзнание. Срещу тази тенденция не постигаме нищо, когато избягваме да знаем, какво мислят например монистите; напротив,редно е да знаем, но ред но е да знаем и още нещо цялата тази наука е наука на Ариман, наука на изостаналите Ангели, които свиват гнездата си в главите на хората, когато имаме поглед върху истината.
към текста >>
211.
13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Следователно, от едната страна материален
разум
, а от другата страна форма за общуване с духовния свят, основаваща се на понижено съзнание: Ето какво възнамеряваха да постигнат Духовете на Мрака.
В този случай днес ние щяхме да живеем в един свят на неописуемо остроумие, на едно остроумие, което би завладяло всички области на човешкия живот. Борсовите спекулации и ред други неща, които днес не са замислени по най-добрия начин, тогава биха ставали с извънредна лекота. Това е едната страна. От друга страна обаче, хората и то най-широки кръгове биха поискали да задоволят духовните си потребности именно чрез медиумите, чрез спиритизма.
Следователно, от едната страна материален разум, а от другата страна форма за общуване с духовния свят, основаваща се на понижено съзнание: Ето какво възнамеряваха да постигнат Духовете на Мрака.
Преди всичко, тези Духове на Мрака искаха да попречат на това, което неусетно трябваше да настъпи след тяхното поражение през 1879: действителната поява на духовни опитности, на духовни изживявания в човешките души.
към текста >>
Непосредствените духовни опитности можаха да възникнат а занапред те непрекъснато ще нарастват да, те можаха да се появят като една друга възможност, наред с материалния
разум
и спиритизма, само поради поражението, което претърпяха Духовете на Мрака.
Ако Духовете на Мрака бяха спечелили битката, такива духовни опитности, каквито срещаме в антропософски ориентираната Духовна наука, щяха да бъдат невъзможни. Защото Духовете на Мрака щяха да задържат този интензивен духовен живот горе в духовния свят.
Непосредствените духовни опитности можаха да възникнат а занапред те непрекъснато ще нарастват да, те можаха да се появят като една друга възможност, наред с материалния разум и спиритизма, само поради поражението, което претърпяха Духовете на Мрака.
към текста >>
Ето какво става в епохата на материалистичния
разум
.
Ето какво става в епохата на материалистичния разум.
Това изречение от предговора е много, много интересно! Защото то ясно посочва една характерна особеност за онази епоха. Първоначално Освалд Марбах беше наясно: Дали интерпретира "Фауст" или чете лекции върху механиката, той върши това което иска. Сега обаче, когато отново се връща към "Фауст", за да го интерпретира по нов начин, той признава пред себе си, че в миналото се е поддал на известни илюзии, докато сега вече може да се вслуша в Духа на времето. Да можеха и други хора да стигнат до познанието, че живеят в илюзии!
към текста >>
Епохата на материалния
разум
, остроумието и критиката не беше подходяща за интерпретиране на втората част от Гьотевия "Фауст", едно от най-важните завещания на гьотеанизма, е до голяма степен неразбираема за повечето хора.
Интересна е и една друга подробност, когато разглеждаме един такъв човек, в чиито дела, така да се каже, намират видим израз свалените на Земята духовни сили, той казва и в това няма никакво съмнение -, че когато през 40-те години говори в Лайпциг върху Гьотевия "Фауст", той се спира главно върху първата част,а за втората част не споменава нищо. Когато после, т.е. след победата на Михаил над Змея, отново се връща към своите лекции върху "Фауст", Марбах се спира главно върху втората част.
Епохата на материалния разум, остроумието и критиката не беше подходяща за интерпретиране на втората част от Гьотевия "Фауст", едно от най-важните завещания на гьотеанизма, е до голяма степен неразбираема за повечето хора.
към текста >>
Според тях разумът, с който те са си послужили тогава, ще им е достатъчен, за да се ориентират и през 1917, без да имат елементарния yceт за действителността, а именно, че тъкмо този
разум
, пораждайки 1917, не може в същото време да предложи някакви спасителни мерки.
Човечеството винаги носи със себе си определени културни постижения от миналото. Днес обаче те се изчерпват. Ежедневно ставаме свидетели, как тези постижения се изчерпват, без да бъде създавано нещо ново. Днес малко хора имат усета, че тези неща трябва да бъдат проумяни докрай. Повечето хора днес разсъждават по същия начин, по който са разсъждават през 1913.
Според тях разумът, с който те са си послужили тогава, ще им е достатъчен, за да се ориентират и през 1917, без да имат елементарния yceт за действителността, а именно, че тъкмо този разум, пораждайки 1917, не може в същото време да предложи някакви спасителни мерки.
към текста >>
212.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Ето едно явление, което по-рано не съществуваше и което ще Ви убеди в правотата на казаното от мен вчера, какво точно означава, че през този 19 век отчасти докато Духовете на Мрака бяха горе, отчасти след като бяха свалени на Земята, че през този 19 век Духовете на Мрака искаха да развият само едното течение на разума, на материалния
разум
.
Ето едно явление, което по-рано не съществуваше и което ще Ви убеди в правотата на казаното от мен вчера, какво точно означава, че през този 19 век отчасти докато Духовете на Мрака бяха горе, отчасти след като бяха свалени на Земята, че през този 19 век Духовете на Мрака искаха да развият само едното течение на разума, на материалния разум.
И сега Вие виждате как материалният разум завладява дори емоциите на 30-те и 40-те години, и то не само по пътя на разумното убеждение; сега Вие виждате как разумът направо се изражда в агитаторство, в революция, в революционни копнежи и т.н. Никога досега разумът не е държал кормилото по този начин. Колко важно е да стигнем до разбирането на тези неща.
към текста >>
И сега Вие виждате как материалният
разум
завладява дори емоциите на 30-те и 40-те години, и то не само по пътя на разумното убеждение; сега Вие виждате как разумът направо се изражда в агитаторство, в революция, в революционни копнежи и т.н.
Ето едно явление, което по-рано не съществуваше и което ще Ви убеди в правотата на казаното от мен вчера, какво точно означава, че през този 19 век отчасти докато Духовете на Мрака бяха горе, отчасти след като бяха свалени на Земята, че през този 19 век Духовете на Мрака искаха да развият само едното течение на разума, на материалния разум.
И сега Вие виждате как материалният разум завладява дори емоциите на 30-те и 40-те години, и то не само по пътя на разумното убеждение; сега Вие виждате как разумът направо се изражда в агитаторство, в революция, в революционни копнежи и т.н.
Никога досега разумът не е държал кормилото по този начин. Колко важно е да стигнем до разбирането на тези неща.
към текста >>
213.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Естественонаучното развитие, което днес дава толкова много понятия за възгледите на най-широки кръгове хора, които, от своя страна, са причинени от чувства и усещания, този естественонаучен начин на мислене си поставя за задача да обоснове, да обясни това, което като природни закони, лежащи във възприеманите от външните сетива факти, се изправя пред външните сетива и е достъпно за човешкия
разум
.
Тази вечер няма да имаме нищо общо с фантастика и мечтателство, а с област, където, бих казал, според първите предпоставки, човекът или особено човекът на науката се страхува да пристъпи. Бих искал само накратко да кажа, че антропософски ориентираната духовна наука не желае да бъде преценявана като сектантство. Който вярва, че тя се представя като ново вероизповедание, ще я разбере съвсем погрешно. Тя не желае да бъде вероизповедание. Както се представя днес, тя представлява необходим резултат точно на това, което естественонаучното развитие е донесло като мирогледни представи, като всеобщи, дори популярни представи на широки кръгове от хора.
Естественонаучното развитие, което днес дава толкова много понятия за възгледите на най-широки кръгове хора, които, от своя страна, са причинени от чувства и усещания, този естественонаучен начин на мислене си поставя за задача да обоснове, да обясни това, което като природни закони, лежащи във възприеманите от външните сетива факти, се изправя пред външните сетива и е достъпно за човешкия разум.
към текста >>
214.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Посочих как съвременните хора, които възприемат представи във физическия свят, идващи предимно от сетивния свят или спечелени само с опиращия се на сетивния свят
разум
, който не иска да знае за нищо друго освен за сетивния свят, след смъртта си са привързани към околна среда, оставаща в земната, физическата област, където човекът се намира през времето между раждането и смъртта.
Сигурно сте забелязали, че във вчерашната публична лекция31 беше казано нещо от голямо значение за разбирането на духовното познание в човешкия живот.
Посочих как съвременните хора, които възприемат представи във физическия свят, идващи предимно от сетивния свят или спечелени само с опиращия се на сетивния свят разум, който не иска да знае за нищо друго освен за сетивния свят, след смъртта си са привързани към околна среда, оставаща в земната, физическата област, където човекът се намира през времето между раждането и смъртта.
Така чрез такива хора, които след смъртта остават още дълго време привързани към земно-физическия свят поради начина си на живот във физическото тяло, се създават разрушителни сили в този физически свят. С такъв факт се докосват дълбоки, значителни тайни на човешкия живот, тайни, които в продължение на столетия, може да се каже на хилядолетия, са били грижливо пазени от известни окултни общества, понеже те твърдят - днес няма да изследваме доколко е основателно това32, - че хората не са узрели да приемат такива тайни истини и че чрез оповестяването им ще настъпи голямо объркване. За правото да се крият такива дълбоки, значителни за живота истини от хората и да се пазят в тесните кръгове на окултни школи днес няма да се произнасяме. Но трябва да се каже. че вече е настъпило времето, когато човечеството не може да съществува, без да узнае определени тайни за свръхсетивния свят, каквито бяха споменати вчера.
към текста >>
215.
Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Но с това не се улучва истински проникващото, фундаменталното в ситуацията, което се открива само ако достигнем до разбирането, че съзнанието не изчерпва интелигентността, разумността, но също и рафинираността на това, което в човека действа като
разум
, ако сами не ограничим закономерностите на живота до границите на съзнанието.
Фактите много лесно биха могли да насочат психоаналитиците към това. Вчера ви посочих случая89, който Юнг описва в книгата си «Психология на несъзнателните процеси», отнасящ се до дамата, която напуска вечерята с другите гости, тича пред конете на улицата, стига до моста, спасена е от пешеходци и е занесена в къщата, която е напуснала, където домакинът й се обяснява в любов. Ако заемем гледната точка на Фройд или Адлер, за да обясним такъв случай, е необходимо да разгледаме или любовния инстинкт, или инстинкта за власт.
Но с това не се улучва истински проникващото, фундаменталното в ситуацията, което се открива само ако достигнем до разбирането, че съзнанието не изчерпва интелигентността, разумността, но също и рафинираността на това, което в човека действа като разум, ако сами не ограничим закономерностите на живота до границите на съзнанието.
Нека запитаме: Какво всъщност иска дамата, когато си тръгва с гостите след сбогуването и отпътуването на приятелката й? Дамата иска да получи възможност да се осъществи това, което по-късно е настъпило, т. е. да остане сама с домакина. Нали с всичко, намиращо се в съзнанието, което човек допуска, което си признава, не се получава осъществяване на желаното? Не е пристойно, както се казва.
към текста >>
В такъв случай сме насочени към това, което Ницше, знаещ нещо за такива неща, нарича големия
разум
срещу малкия разум90, всеобхващащия, който не достига до съзнанието, а действа под прага на съзнанието и чрез който хората вършат най-разнообразни неща, които не си признават съзнателно.
И може да се каже с почти хипотетична сигурност, че положително би припаднала, ако не бе се появила възможността с приближаващия се файтон. Тя би припаднала на улицата и тогава пешеходците са щели да я занесат в къщата. Или ако не припадне, ще се намери друга възможност. Може да се каже, че подсъзнанието игнорира всички скрупули, които има горното съзнание. Подсъзнанието застава на гледната точка: Който иска да постигне целта, трябва да избере и средствата, без да се съобразява с приличието.
В такъв случай сме насочени към това, което Ницше, знаещ нещо за такива неща, нарича големия разум срещу малкия разум90, всеобхващащия, който не достига до съзнанието, а действа под прага на съзнанието и чрез който хората вършат най-разнообразни неща, които не си признават съзнателно.
Чрез обикновеното, външното съзнание човекът е свързан със сетивния свят, изобщо с целия сетивен свят, също и с това, което живее в целия сетивен свят. Преди всичко тези неща са представите за приличие, граждански морал и т. н. Всичко това принадлежи към физическото поле, човекът е там с това съзнание.
към текста >>
Причините не са нагоните, а фактът, че човек се потапя с подсъзнателния си
разум
в области, където тези нагони действат.
Юнг има право, като казва, че вниманието на съвременния човек, така наречения културен човек на настоящето трябва да бъде обърнато към такива неща. Защото тази, така наречена съвременна култура има особеността да потиска многобройни импулси в подсъзнанието, които тогава се проявяват по такъв начин, че се стига до ирационални действия, както се казва, стига се до ирационално поведение на човека. Това, че се говори за стремеж за власт и любовен порив, произлиза само оттам, че в момента, когато човекът навлезе с душата си в подсъзнателните сфери, се приближава до областите, където властват тези нагони.
Причините не са нагоните, а фактът, че човек се потапя с подсъзнателния си разум в области, където тези нагони действат.
към текста >>
216.
Втора лекция, Дорнах, 19 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
насоченият само към външния свят
разум
, става необходимо хората да получат поне усещане, чувство, че наоколо съществува духовен свят.
По времето на борбата, в която на Земята трябва да цари предимно критичната духовност, т. е.
насоченият само към външния свят разум, става необходимо хората да получат поне усещане, чувство, че наоколо съществува духовен свят.
към текста >>
В определен смисъл през петата следатлантска епоха човек трябва да направи усилие да обхване духовното чрез своя
разум
.
Без това не може да се навлезе в шестата следатлантска епоха, която ще има съвсем други задачи, а именно да предостави възможност на човечеството преди всичко да живее с духовни импулси, съзерцавайки духовния свят, въпреки че още ще е свързано със Земята. Точно с тази задача по отношение на злото през петата следатлантска епоха е свързано, че може да настъпи един вид лично затъмнение при хората. Знаем, че от 1879 г. най-близкостоящите до човека духове на мрака, принадлежащи към царството на ангелите, се подвизават в света на хората, понеже са отблъснати от духовния свят и действат вътре в човешките импулси, намират се вътре в тях. Вече казах, че точно затова, че така близкостоящи до човека същества по невидим начин действат между хората и заради намесващите се сили на злото човекът е възпрепятстван да признае духовното с разума си - понеже това е във връзка със задачата на петата следатлантска епоха, - поради това в тази пета следатлантска културна епоха ще има много възможности за мрачни заблуждения и др.
В определен смисъл през петата следатлантска епоха човек трябва да направи усилие да обхване духовното чрез своя разум.
Поради това, че духовете на мрака са победени през 1879 г., все повече духовна мъдрост ще може да протича от духовните светове надолу. Само ако духовете на мрака биха останали горе в духовните царства, щяха да са пречка за това протичане надолу, което занапред не могат да възпрепятстват, но могат да създават заблуждения, които да помрачават душите. А какво се използва за помрачаването, отчасти вече описахме. Описахме какво се е направило, за да се попречи на хората да възприемат духовния живот.
към текста >>
Христос се появява чрез Мистерията на Голгота през четвъртия културен период от следатлантската епоха, но човешкият
разум
може да го осъзнае едва през петия културен период от следатлантската епоха.
Всичко това не бива да бъде повод за оплаквания или нещо подобно, а за засилване на усърдието и енергията в човешката душа, стремяща се към духовното. И ако в тази следатлантска епоха хората постигнат това, което може да се постигне чрез преобразяването на злото в добро, същевременно ще постигнат и нещо огромно, тогава петата следатлантска епоха ще узнае нещо велико за развитието на човечеството, ще го знае много по-добре от предишни или следващи епохи.
Христос се появява чрез Мистерията на Голгота през четвъртия културен период от следатлантската епоха, но човешкият разум може да го осъзнае едва през петия културен период от следатлантската епоха.
През четвъртия следатлантски културен период хората можеха да разберат, че в Христовия импулс имат нещо, което ги извежда като души отвъд смъртта. Това е станало достатъчно ясно чрез павликянството. Но за развитието на петия следатлантски период ще настъпи нещо още по-значително, в което човешките души ще разберат, че в лицето на Христос имат помощта, чрез която да преобразуват силите на злото в добро. Но има нещо, свързано с тази особеност на петия следатлантски период (1413 - 3573), което човекът всеки ден наново трябва да осъзнава и да не забравя, макар че е доста склонен да го забравя, т. е. че в това пето следатлантско време трябва да стане борец за духовността и да усети, че силите му отпадат, ако непрекъснато не държи юздите им и не ги пришпорва за завладяването на духовния свят.
към текста >>
В Ирландия и днес има потомци от онова древно население, което някога е присадено от Мала Азия и е трябвало да се развие така, че да не се прояви ни най-малката интелектуалност,
разум
и решителност, но за сметка на това да се култивират определени особени способности на душевността.
Но от обкръжението, от цялата духовна субстанция, от която произлиза по-късно философът Талес, посветените изпращат още по-рано колонисти в Ирландия. Защо? Понеже познават своеобразността на такава област на Земята, каквато е Ирландия. Те познават това, което е загатнато с езотеричната легенда, за която ви разказах. Те са знаели, че силите, излъчващи се от Земята през почвата на Ирландския остров, действат върху хората така, че човекът бива по-малко повлияван от интелектуалността, егоизма и решителността. Посветените, които изпращат колонисти, много добре са знаели и избират хора, които поради своите особени кармични заложби изглеждат подходящи да бъдат изложени тъкмо на влиянията на остров Ирландия.
В Ирландия и днес има потомци от онова древно население, което някога е присадено от Мала Азия и е трябвало да се развие така, че да не се прояви ни най-малката интелектуалност, разум и решителност, но за сметка на това да се култивират определени особени способности на душевността.
към текста >>
217.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
90. В «Тъй рече Заратустра», 1 част (1883 г.), «За презиращите тялото», буквално: «Тялото е голям
разум
, множество с един смисъл, война и мир, стадо и пастир.
90. В «Тъй рече Заратустра», 1 част (1883 г.), «За презиращите тялото», буквално: «Тялото е голям разум, множество с един смисъл, война и мир, стадо и пастир.
Инструмент на тялото ти е и твоят малък разум, братко, който наричаш дух, малка играчка на твоя голям разум.»
към текста >>
Инструмент на тялото ти е и твоят малък
разум
, братко, който наричаш дух, малка играчка на твоя голям
разум
.»
90. В «Тъй рече Заратустра», 1 част (1883 г.), «За презиращите тялото», буквално: «Тялото е голям разум, множество с един смисъл, война и мир, стадо и пастир.
Инструмент на тялото ти е и твоят малък разум, братко, който наричаш дух, малка играчка на твоя голям разум.»
към текста >>
144. В «Критика на практическия
разум
», 1788 г., 1 част, 2 том, 2 главен отдел, глава VIII: За одобрение на нуждите на чистия
разум
, стр.
144. В «Критика на практическия разум», 1788 г., 1 част, 2 том, 2 главен отдел, глава VIII: За одобрение на нуждите на чистия разум, стр.
256 и сл.; Reclam, 1945 г., стр. 196, буквално, «Противно на това изискването на практическия разум е основано върху задължението: нещо (най-доброто) да се направи обект на волята ми, за да го изпълня с всичките си сили; като при това обаче трябва да взема за предпоставка условията, следователно Бог, свобода и безсмъртие, понеже не мога да ги докажа чрез спекулативния си разум, макар и да не мога и да ги опровергая.»
към текста >>
196, буквално, «Противно на това изискването на практическия
разум
е основано върху задължението: нещо (най-доброто) да се направи обект на волята ми, за да го изпълня с всичките си сили; като при това обаче трябва да взема за предпоставка условията, следователно Бог, свобода и безсмъртие, понеже не мога да ги докажа чрез спекулативния си
разум
, макар и да не мога и да ги опровергая.»
144. В «Критика на практическия разум», 1788 г., 1 част, 2 том, 2 главен отдел, глава VIII: За одобрение на нуждите на чистия разум, стр. 256 и сл.; Reclam, 1945 г., стр.
196, буквално, «Противно на това изискването на практическия разум е основано върху задължението: нещо (най-доброто) да се направи обект на волята ми, за да го изпълня с всичките си сили; като при това обаче трябва да взема за предпоставка условията, следователно Бог, свобода и безсмъртие, понеже не мога да ги докажа чрез спекулативния си разум, макар и да не мога и да ги опровергая.»
към текста >>
218.
Съдържание
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Космическа омраза и космически
разум
.
Фатализъм и дуализъм. Халюцинациите на интелекта и илюзорната природа. Предчувствие, пророческо видение, Апокалипсис.
Космическа омраза и космически разум.
Мисленето като зародиш на бъдещето, волята като съзнание за отдалеченото минало.
към текста >>
219.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Тогава, всъщност, в човешката душа, която е била в значителна степен още дива, която още не е добила съвременния интелект, е действал обективният
разум
, този обективен
разум
, който неотдавна ви показах като действащ при създаването на езика.
Когато мъдрите филолози – днес и филолозите, първо, са твърде абстрактни, и второ, са станали филистери, – когато мъдрите филолози изучават езиците, открити при така наречените диви народи в Америка, когато „цивилизаторите“, казвам това в кавички, проникнали в Америка, тоест когато тези цивилизатори открили дивите американци, там тези мъдри филолози намерили, което е забележително, че тези диви хора имали логически добре формирани езици! Намерили огромно количество такива езици, които, както уверяват филолозите, и както всъщност е, в образуването и членуването са подобни на финския, испанския и италианския. Такива неща се откриват при аборигените в Гренландия. И така, няма никакво съмнение: интелекта, с който толкова се гордее съвременният човек, тези диваци са го нямали. Но съвременният интелект също не достига твърде много, когато се занимава със създаването на езици, в което в достатъчна степен можем да се убедим.
Тогава, всъщност, в човешката душа, която е била в значителна степен още дива, която още не е добила съвременния интелект, е действал обективният разум, този обективен разум, който неотдавна ви показах като действащ при създаването на езика.
Този действащ в човека разум го е заварил още не твърде индивидуализиран, какъвто заварва човека днешният миров разум; той е заварил по-малко обособен човек, по-малко индивидуализиран, и е действал в него повече като космически разум. Така той се е влял в развитието на човечеството. Човекът в древните времена не е бил такова диво същество, каквото си го представят антрополозите, създавайки за него илюзорна представа, а той е бил член на цялостен организъм – естествено, говорим за това образно – и само постепенно се е индивидуализирал. Той е бил член и в голяма степен е изразявал още космическия разум, или, може да се каже, в него в по-голяма степен е изразявал себе си космическият разум.
към текста >>
Този действащ в човека
разум
го е заварил още не твърде индивидуализиран, какъвто заварва човека днешният миров
разум
; той е заварил по-малко обособен човек, по-малко индивидуализиран, и е действал в него повече като космически
разум
.
Намерили огромно количество такива езици, които, както уверяват филолозите, и както всъщност е, в образуването и членуването са подобни на финския, испанския и италианския. Такива неща се откриват при аборигените в Гренландия. И така, няма никакво съмнение: интелекта, с който толкова се гордее съвременният човек, тези диваци са го нямали. Но съвременният интелект също не достига твърде много, когато се занимава със създаването на езици, в което в достатъчна степен можем да се убедим. Тогава, всъщност, в човешката душа, която е била в значителна степен още дива, която още не е добила съвременния интелект, е действал обективният разум, този обективен разум, който неотдавна ви показах като действащ при създаването на езика.
Този действащ в човека разум го е заварил още не твърде индивидуализиран, какъвто заварва човека днешният миров разум; той е заварил по-малко обособен човек, по-малко индивидуализиран, и е действал в него повече като космически разум.
Така той се е влял в развитието на човечеството. Човекът в древните времена не е бил такова диво същество, каквото си го представят антрополозите, създавайки за него илюзорна представа, а той е бил член на цялостен организъм – естествено, говорим за това образно – и само постепенно се е индивидуализирал. Той е бил член и в голяма степен е изразявал още космическия разум, или, може да се каже, в него в по-голяма степен е изразявал себе си космическият разум.
към текста >>
Той е бил член и в голяма степен е изразявал още космическия
разум
, или, може да се каже, в него в по-голяма степен е изразявал себе си космическият
разум
.
Но съвременният интелект също не достига твърде много, когато се занимава със създаването на езици, в което в достатъчна степен можем да се убедим. Тогава, всъщност, в човешката душа, която е била в значителна степен още дива, която още не е добила съвременния интелект, е действал обективният разум, този обективен разум, който неотдавна ви показах като действащ при създаването на езика. Този действащ в човека разум го е заварил още не твърде индивидуализиран, какъвто заварва човека днешният миров разум; той е заварил по-малко обособен човек, по-малко индивидуализиран, и е действал в него повече като космически разум. Така той се е влял в развитието на човечеството. Човекът в древните времена не е бил такова диво същество, каквото си го представят антрополозите, създавайки за него илюзорна представа, а той е бил член на цялостен организъм – естествено, говорим за това образно – и само постепенно се е индивидуализирал.
Той е бил член и в голяма степен е изразявал още космическия разум, или, може да се каже, в него в по-голяма степен е изразявал себе си космическият разум.
към текста >>
Как е станало, че космическият
разум
се е влял в езика?
Тук виждате действителна насока за това, как космическото се разиграва в човешката душа. И сега можете да пренесете всичко казано към такова специално явление, като космическата омраза, която откриваме и в човешката душа. И знаете, че в духовната област, както и в природната област, можем да говорим за определен род полярности.
Как е станало, че космическият разум се е влял в езика?
Днес човешката душа не е способна вече за езиково творчество, но тя е била способна за него; това, което днес се проявява в езика, е само остатък. Как в човешките души е проникнал този космически разум, как е станал индивидуален? Ако търсим отговор на този въпрос, ще стигнем до всичко това, което наричаме ариманическо. И как от космичното е влязло в човешката душа това, което наричаме омраза? Тук стигаме до луциферическото, полярно противоположното на ариманическото.
към текста >>
Как в човешките души е проникнал този космически
разум
, как е станал индивидуален?
Тук виждате действителна насока за това, как космическото се разиграва в човешката душа. И сега можете да пренесете всичко казано към такова специално явление, като космическата омраза, която откриваме и в човешката душа. И знаете, че в духовната област, както и в природната област, можем да говорим за определен род полярности. Как е станало, че космическият разум се е влял в езика? Днес човешката душа не е способна вече за езиково творчество, но тя е била способна за него; това, което днес се проявява в езика, е само остатък.
Как в човешките души е проникнал този космически разум, как е станал индивидуален?
Ако търсим отговор на този въпрос, ще стигнем до всичко това, което наричаме ариманическо. И как от космичното е влязло в човешката душа това, което наричаме омраза? Тук стигаме до луциферическото, полярно противоположното на ариманическото. Днешният човек се свени да говори за Ариман и Луцифер, но той не се свени да говори за положително и отрицателно електричество, или за положителен и отрицателен магнетизъм. Но това, от което се свени, е основано само на съвременни предразсъдъци.
към текста >>
Но в нашия мислещ човек действа също това, което често съм наричал ариманически, космически
разум
.
По какъв начин става изглаждането?
Но в нашия мислещ човек действа също това, което често съм наричал ариманически, космически разум.
Ако имахме работа само с човешкото, без въздействието върху човека на Ариман, в настояще време работата с нашия интелект би стояла съвсем иначе. Римокатолическата църква би била много доволна от човечеството, което би имало интелект само в тази степен, която днес израства от човешката природа. Защото този интелект е дете по отношение на това, към което човек е предразположен в общия Космос, а нашата воля можем да я сравним със старец.
към текста >>
220.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Тогава в нас е господствал космическият
разум
, този космически
разум
, за който също трябва да говорим, когато обсъждаме развитието на речта.
Но ако прочетете моята книга „Духовното ръководство на човека и човечеството[ii]“, ще видите, че животът, който детето развива през първите седем години, може да се оценява по-различно, отколкото се прави обикновено. През тези първи седем години действително господства немалка мъдрост в човешкия организъм. Когато детето, – употребявайки буржоазния израз – „за първи път види бял свят“, мозъкът му е още слабо диференциран. Той се диференцира едва с течение на времето, и това, което се проявява като структура на мозъка, действително съответства, ако се проучи това, на влиянието на дълбоката мъдрост, както и всичко, което правим в живота по-нататък – дали конструираме машини или се занимаваме с научни изследвания, – ние го правим, опирайки се на мъдростта. Естествено, не можем по-късно по съзнателен начин да правим това, което сме правили безсъзнателно, когато, така да се каже, едва сме видели белия свят.
Тогава в нас е господствал космическият разум, този космически разум, за който също трябва да говорим, когато обсъждаме развитието на речта.
Наистина, висшият космически разум господства в човека през първите седем години от живота му.
към текста >>
Наистина, висшият космически
разум
господства в човека през първите седем години от живота му.
През тези първи седем години действително господства немалка мъдрост в човешкия организъм. Когато детето, – употребявайки буржоазния израз – „за първи път види бял свят“, мозъкът му е още слабо диференциран. Той се диференцира едва с течение на времето, и това, което се проявява като структура на мозъка, действително съответства, ако се проучи това, на влиянието на дълбоката мъдрост, както и всичко, което правим в живота по-нататък – дали конструираме машини или се занимаваме с научни изследвания, – ние го правим, опирайки се на мъдростта. Естествено, не можем по-късно по съзнателен начин да правим това, което сме правили безсъзнателно, когато, така да се каже, едва сме видели белия свят. Тогава в нас е господствал космическият разум, този космически разум, за който също трябва да говорим, когато обсъждаме развитието на речта.
Наистина, висшият космически разум господства в човека през първите седем години от живота му.
към текста >>
Този космически
разум
е насочен през вторите седем години да присъедини към човека това, което води до половия живот; но космическата интелектуалност господства вече в по-малка степен.
Този космически разум е насочен през вторите седем години да присъедини към човека това, което води до половия живот; но космическата интелектуалност господства вече в по-малка степен.
Може да се каже: това, което остава тук, което не е намерило приложението си вътре, всичко това се издига към главата. И това, което тук получава главата, собствено, е нещо, което се е натрупало вътре в човека, в несъзнателния душевен живот. Сега да се придвижим по-нататък по седемгодишните периоди.
към текста >>
Какво в края на краищата е теорията на Кант-Лаплас, освен жалък опит посредством съвременния
разум
да се измисли нещо относно произхода на света, без оглед на това, че нашето разбиране, нашето нормално душевно устройство са токова отдалечени от възникването на света, че нещото, което съвременното съзнание може да измисли за времето, което трябва да се обхваща от теорията на Кант-Лаплас, съвсем на нищо не съответства.
Историкът се хваща за свидетелствата, той се осланя на външните свидетелства. Но от това, дали има или няма свидетелства, не зависи нашето разбиране за едно или друго, а то зависи от това, доколко е развита способността ни за разбиране. За далечното минало тази способност за разбиране не е пригодна. И ако го няма това отричане, тогава възниква теорията на Кант-Лаплас и подобните ѝ. Често съм говорил за това.
Какво в края на краищата е теорията на Кант-Лаплас, освен жалък опит посредством съвременния разум да се измисли нещо относно произхода на света, без оглед на това, че нашето разбиране, нашето нормално душевно устройство са токова отдалечени от възникването на света, че нещото, което съвременното съзнание може да измисли за времето, което трябва да се обхваща от теорията на Кант-Лаплас, съвсем на нищо не съответства.
към текста >>
221.
Седма лекция, 20 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И когато той е изпитвал горе – долу, той е усещал, как във вселената е вплетено всичко това, което днес наричаме интелект, миров
разум
.
Тази тройна противоположност на позицията на човека вътре в мирозданието е усещал древният човек: това неподвижно стоене по отношение на дясно и ляво, това ходене в света по отношение на предно и задно, това бавно движение отдолу нагоре по направлението горе – долу. Така е усещал древният човек.
И когато той е изпитвал горе – долу, той е усещал, как във вселената е вплетено всичко това, което днес наричаме интелект, миров разум.
Той е чувствал, че в пространството по направлението горе – долу е вплетено всичко това, което като интелект господства във вселената; и благодарение на това, че със своя растеж е можел да участва в този интелект на Вселената, той се е чувствал също надарен с интелект. Неговото участие в движението нагоре-надолу е било за него също участие в мировия интелект. Участието му по посока дясно-ляво, в сплитането на смисъл и облик, на мъдрост и форма, му е давало чувство за разгръщащото се в света. Отношението му към свободния стоеж, към съзерцаването на света, му е давало връзката на неговото собствено чувство с мировото чувство. А ходенето му в пространството в посока напред-назад, му е давало усещането за собствена воля, вплитането на собствената воля във вселенската, в мировата воля.
към текста >>
222.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Второто, за което говорих вчера, е, че човек с разума, който е добил в процеса на своето развитие като земно същество, собствено, до самата си смърт, – забележете, до самата си смърт, – изхождайки от своя собствен, развил се вътре в сетивния свят
разум
, не е способен да стигне до разбиране на Мистерията на Голгота.
Вчера направих две забележки, извлечени от науката, която може да се нарече наука за инициацията, за които искам да ви напомня, защото трябва да свържем с тях това, което ще кажа по-нататък. Преди всичко, по отношение Мистерията на Голгота аз казах: най-дълбоките истини, които се отнасят до Мистерията на Голгота, по своята природа трябва да бъдат такива, които не могат да бъдат доказани посредством външни, сетивни, исторически свидетелства. Този, който по външноисторически път търси доказателство за това, какво представлява Мистерията на Голгота, както се търсят исторически свидетелства за други факти, няма да успее да намери такива свидетелства, доколкото Мистерията на Голгота така е вчленена в човечеството, че достъп до нейната истинност може да бъде намерен само по свръхсетивен начин. Изразявайки се тривиално, човек трябва да привикне така да подхожда към най-важното в земното битие, че да може да се приближи до него не само по сетивен, но и по свръхсетивен начин.
Второто, за което говорих вчера, е, че човек с разума, който е добил в процеса на своето развитие като земно същество, собствено, до самата си смърт, – забележете, до самата си смърт, – изхождайки от своя собствен, развил се вътре в сетивния свят разум, не е способен да стигне до разбиране на Мистерията на Голгота.
Казах, че едва след смъртта, едва post mortem, т.е. когато човек се намира в свръхсетивния свят, в него се развиват разбиране и сили за това разбиране, които могат да му дадат пълно разяснение относно Мистерията на Голгота. Затова вчера казах нещо, което от външния свят може да бъде възприето като абсурд, като парадокс. Аз казах, че, собствено, даже самите съвременници на Христос едва във II-III век след Мистерията на Голгота са успели да стигнат до нейното разбиране, – т.е. в отвъдния живот, – и истинските писатели, които в тези векове са писали за Мистерията на Голгота, са били инспирирани от духовния свят от тези съвременници.
към текста >>
И доколкото човешкият
разум
не е твърде високо в своята разумност, за да стигне до най-висшето, той стига до най-висшето, когато стига до безсмисленото.
По-нататък: Синът Божий е мъртъв. Това напълно заслужава доверие, защото човешкият разсъдък го намира за безсмислено. Ако човешкият разсъдък намираше това за разумно, то не би трябвало да му се доверяваме, доколкото това, което човешкият разсъдък намира за разумно, не може да бъде най-високо, не може да бъде най-висше на земята.
И доколкото човешкият разум не е твърде високо в своята разумност, за да стигне до най-висшето, той стига до най-висшето, когато стига до безсмисленото.
към текста >>
Доколкото за това, което човек може да достигне в течение на своя физически живот посредством обикновения
разум
, това е безсмислено, именно поради тази причина то е истина в смисъла, в който ви го изложих.
Но ако чрез думите на Тертулиан чуваме мъртвите към това време, но инспирирани съвременници на Христа, тогава започваме да разбираме думите на Тертулиан в такива негови изречения като: „Разпънатият е Син Божий. Не е срамно, защото е позорно“. Хората би трябвало вследствие на упадъчния възглед, да изпитват срам; това, което трябва да съставлява висшия смисъл на Земята, в човешкия живот се е проявило като позорно дело. „Синът Божий е мъртъв. Това напълно заслужава доверие, защото човешкият разсъдък го намира за безсмислено, Prorsus credibile est, quia ineptum est“.
Доколкото за това, което човек може да достигне в течение на своя физически живот посредством обикновения разум, това е безсмислено, именно поради тази причина то е истина в смисъла, в който ви го изложих.
Той е бил погребан и е възкръснал. Това е несъмнено, защото е невъзможно, защото това не може да бъде за упадъчния възглед върху природата.
към текста >>
223.
2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
"и той изтласка противните нему духове долу на Земята", т.е.: чрез това сваляне долу на Земята на противните на Михаела луцефирически духове човекът бе проникнат първо от неговия
разум
, от това, което изниква от човешката глава.
Не можейки да прозрат по правилен начин едното нещо относно произхода на човешка та глава, хората не можаха да прозрат по правилен начин също и другото. И така в човешкия възглед се промъкна мнението за родството на човека като цялостно същество с животинството. И така в схващането на човешкото същество се промъкна също онова, което всъщност прониква в по-новото развитие на цивилизацията като един цял един светоглед: човешката глава бе счетена за най-благородната част, като останалата част на човешкото същество бе противопоставена на главата, както те противопоставиха доброто и злото, небето и ада, създавайки една двоица вместо троица. В действителност би трябвало да се знае, че първо онова, което човекът постига в света, обаче на луциферическата мъдрост, и че луциферическата мъдрост трябва постепенно да бъде проникната от други елементи. Онова духовно Същество, което след като развитието на човечеството мина през Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие и беше започнало Земното развитие организира вътре в образуването на главата луциферическата същност, това е архангелът Михаел.
"и той изтласка противните нему духове долу на Земята", т.е.: чрез това сваляне долу на Земята на противните на Михаела луцефирически духове човекът бе проникнат първо от неговия разум, от това, което изниква от човешката глава.
към текста >>
Така Михаел е този, който изпрати на човека своите противници, за да може човекът да получи чрез приемането на този противен, на този луциферически елемент първо своя
разум
.
Така Михаел е този, който изпрати на човека своите противници, за да може човекът да получи чрез приемането на този противен, на този луциферически елемент първо своя разум.
След това в развитието на човечеството влезе Тайната на Голгота. Христовото Същество мина през смъртта на Исус от Назарет. Христовото Същество се свърза с развитието на човечеството.
към текста >>
224.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Защото когато правилно си представим Архангел Михаел със Змея, ние трябва да си представим: Архангел Михаел и змея е всъщност всичко това, което прониква в нашия така наречен
разум
, в нашата интелигентност.
Ние зададохме въпроса за произхода на човешката интелигентност, за произхода на човешкото интелигентно поведение, което, просто казано, има за свой инструмент организма на нашата глава. И ние видяхме, че това интелигентно устройство на нашата душа произхожда от онова дело на Архангел Михаел, което обикновено е представено символично със свалянето на Змея. Това е всъщност един много тривиален символ.
Защото когато правилно си представим Архангел Михаел със Змея, ние трябва да си представим: Архангел Михаел и змея е всъщност всичко това, което прониква в нашия така наречен разум, в нашата интелигентност.
Архангел Михаел сваля своите противни пълчища не в един ад, а в човешките глави. Там живее по-нататък този луциферически импулс. Аз Ви охарактеризирах човешката интелигентност като един всъщност луциферически импулс. Следователно можем да кажем: когато насочим поглед назад в земното развитие, ние намираме делото на Михаел и с това дело на Михаел е свързано просветлението на човека с неговия разум.
към текста >>
Следователно можем да кажем: когато насочим поглед назад в земното развитие, ние намираме делото на Михаел и с това дело на Михаел е свързано просветлението на човека с неговия
разум
.
Това е всъщност един много тривиален символ. Защото когато правилно си представим Архангел Михаел със Змея, ние трябва да си представим: Архангел Михаел и змея е всъщност всичко това, което прониква в нашия така наречен разум, в нашата интелигентност. Архангел Михаел сваля своите противни пълчища не в един ад, а в човешките глави. Там живее по-нататък този луциферически импулс. Аз Ви охарактеризирах човешката интелигентност като един всъщност луциферически импулс.
Следователно можем да кажем: когато насочим поглед назад в земното развитие, ние намираме делото на Михаел и с това дело на Михаел е свързано просветлението на човека с неговия разум.
към текста >>
225.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Жителите на цивилизования свят по онова време още не се нуждаели от
разум
.
Ако се върнем към епохите преди да станат господстващи Мистериите, за които сега споменавам, ние намираме в районите на цивилизованото човечество хора с първично атавистично ясновидство, човешки същества които, ако говорели за нуждите на живота, можели да призовават впечатления у своите сърца, у своите души, у своето вътрешно виждане. Тези хора били разпръснати из регионите сега наричани Индия, Персия, Армения, Северна Африка, Южна Европа и т.н. Едно нещо, обаче, не намираме в душите на тези човешки същества. То е онова, което днес считаме за нашето най-величествено душевно богатство интелектът, разумът.
Жителите на цивилизования свят по онова време още не се нуждаели от разум.
Онова, което нашият разум прави днес, било изработвано в тези човешки същества от подбудите на техните души, и тези подтици били ръководени и направлявани от водачите, които тези хора имали. По-късно в тези региони дошла друга човешка раса, съвсем различна от по-ранното население. Сагите и митовете, а дори също и историята ни казват, че в много древни времена от високите планини на Азия слезли определени хора, които пренесли форма на цивилизация на юг и югозапад. От Духовната Наука се изисква да установи какви са били тези хора, слезли сред онези по-предишни човешки същества, които просто от своите собствени вътрешни подбуди получавали ръководните сили за всекидневния живот. Чрез духовно-научно изследване ние намираме, че онези, внесли нов елемент в населението, съчетавали две качества, едно от които предишните хора не притежавали.
към текста >>
Онова, което нашият
разум
прави днес, било изработвано в тези човешки същества от подбудите на техните души, и тези подтици били ръководени и направлявани от водачите, които тези хора имали.
Ако се върнем към епохите преди да станат господстващи Мистериите, за които сега споменавам, ние намираме в районите на цивилизованото човечество хора с първично атавистично ясновидство, човешки същества които, ако говорели за нуждите на живота, можели да призовават впечатления у своите сърца, у своите души, у своето вътрешно виждане. Тези хора били разпръснати из регионите сега наричани Индия, Персия, Армения, Северна Африка, Южна Европа и т.н. Едно нещо, обаче, не намираме в душите на тези човешки същества. То е онова, което днес считаме за нашето най-величествено душевно богатство интелектът, разумът. Жителите на цивилизования свят по онова време още не се нуждаели от разум.
Онова, което нашият разум прави днес, било изработвано в тези човешки същества от подбудите на техните души, и тези подтици били ръководени и направлявани от водачите, които тези хора имали.
По-късно в тези региони дошла друга човешка раса, съвсем различна от по-ранното население. Сагите и митовете, а дори също и историята ни казват, че в много древни времена от високите планини на Азия слезли определени хора, които пренесли форма на цивилизация на юг и югозапад. От Духовната Наука се изисква да установи какви са били тези хора, слезли сред онези по-предишни човешки същества, които просто от своите собствени вътрешни подбуди получавали ръководните сили за всекидневния живот. Чрез духовно-научно изследване ние намираме, че онези, внесли нов елемент в населението, съчетавали две качества, едно от които предишните хора не притежавали. Първоначалните обитатели имали атавистично ясновидство без разум, без интелигентност.
към текста >>
Първоначалните обитатели имали атавистично ясновидство без
разум
, без интелигентност.
Онова, което нашият разум прави днес, било изработвано в тези човешки същества от подбудите на техните души, и тези подтици били ръководени и направлявани от водачите, които тези хора имали. По-късно в тези региони дошла друга човешка раса, съвсем различна от по-ранното население. Сагите и митовете, а дори също и историята ни казват, че в много древни времена от високите планини на Азия слезли определени хора, които пренесли форма на цивилизация на юг и югозапад. От Духовната Наука се изисква да установи какви са били тези хора, слезли сред онези по-предишни човешки същества, които просто от своите собствени вътрешни подбуди получавали ръководните сили за всекидневния живот. Чрез духовно-научно изследване ние намираме, че онези, внесли нов елемент в населението, съчетавали две качества, едно от които предишните хора не притежавали.
Първоначалните обитатели имали атавистично ясновидство без разум, без интелигентност.
Онези, които слезли долу сред тях, също имали нещо от ясновидската сила, но в същото време в техните души бил приет първият зародиш на интелигентността, на разума. Следователно, те внесли в цивилизацията по онова време ясновидство, оплодено с разум. Това били първите арийци, за които ни говори историята, и без да има взаимо противопоставяне между древните по-ранни хора, живеещи от атавистичните сили на душата, и онези, наситили древните душевни сили с разум, без такова противопоставяне възникнало първото разделение на касти, външно, физическо и емпирично, което все още се среща в Азия, и за което говори например Тагор.
към текста >>
Следователно, те внесли в цивилизацията по онова време ясновидство, оплодено с
разум
.
Сагите и митовете, а дори също и историята ни казват, че в много древни времена от високите планини на Азия слезли определени хора, които пренесли форма на цивилизация на юг и югозапад. От Духовната Наука се изисква да установи какви са били тези хора, слезли сред онези по-предишни човешки същества, които просто от своите собствени вътрешни подбуди получавали ръководните сили за всекидневния живот. Чрез духовно-научно изследване ние намираме, че онези, внесли нов елемент в населението, съчетавали две качества, едно от които предишните хора не притежавали. Първоначалните обитатели имали атавистично ясновидство без разум, без интелигентност. Онези, които слезли долу сред тях, също имали нещо от ясновидската сила, но в същото време в техните души бил приет първият зародиш на интелигентността, на разума.
Следователно, те внесли в цивилизацията по онова време ясновидство, оплодено с разум.
Това били първите арийци, за които ни говори историята, и без да има взаимо противопоставяне между древните по-ранни хора, живеещи от атавистичните сили на душата, и онези, наситили древните душевни сили с разум, без такова противопоставяне възникнало първото разделение на касти, външно, физическо и емпирично, което все още се среща в Азия, и за което говори например Тагор.
към текста >>
Това били първите арийци, за които ни говори историята, и без да има взаимо противопоставяне между древните по-ранни хора, живеещи от атавистичните сили на душата, и онези, наситили древните душевни сили с
разум
, без такова противопоставяне възникнало първото разделение на касти, външно, физическо и емпирично, което все още се среща в Азия, и за което говори например Тагор.
От Духовната Наука се изисква да установи какви са били тези хора, слезли сред онези по-предишни човешки същества, които просто от своите собствени вътрешни подбуди получавали ръководните сили за всекидневния живот. Чрез духовно-научно изследване ние намираме, че онези, внесли нов елемент в населението, съчетавали две качества, едно от които предишните хора не притежавали. Първоначалните обитатели имали атавистично ясновидство без разум, без интелигентност. Онези, които слезли долу сред тях, също имали нещо от ясновидската сила, но в същото време в техните души бил приет първият зародиш на интелигентността, на разума. Следователно, те внесли в цивилизацията по онова време ясновидство, оплодено с разум.
Това били първите арийци, за които ни говори историята, и без да има взаимо противопоставяне между древните по-ранни хора, живеещи от атавистичните сили на душата, и онези, наситили древните душевни сили с разум, без такова противопоставяне възникнало първото разделение на касти, външно, физическо и емпирично, което все още се среща в Азия, и за което говори например Тагор.
към текста >>
226.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 31. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Днес човекът трябва първо да разбере, трябва да напрегне докрай своите интелектуални сили, трябва да упражни в най-голяма степен своя
разум
.
Тя е един много размит остатък от ранното ясновидство. Човекът на днешния ден може да почувства, че това размиване, това логическо диалектическо размиване на предишното атавистично ясновидство вече не може да поддържа душата му. Тогава в него ще възникне копнежът да получи нещо ново в своя Аз. Но онова, формирало края в еволюцията на човечеството от примитивните времена до настоящето, сега трябва да се направи отправна точка. В стари времена човекът имаше ясновидски откровения и не ги разбираше.
Днес човекът трябва първо да разбере, трябва да напрегне докрай своите интелектуални сили, трябва да упражни в най-голяма степен своя разум.
Ако го използва така чрез намиращото се пред него в Духовната Наука, човечеството отново ще развие силата за приемане на духовното ясновидски. Това определено е нещо, което повечето хора днес желаят да избегнат, например, да използват своя здрав човешки разум за разбиране на Духовната Наука. Ако беше възможно да се избегне употребата на човешкия разум, то също щеше бъде възможно и напълно да се избегне навлизането на духовни откровения в нашия Земен свят.
към текста >>
Това определено е нещо, което повечето хора днес желаят да избегнат, например, да използват своя здрав човешки
разум
за разбиране на Духовната Наука.
Тогава в него ще възникне копнежът да получи нещо ново в своя Аз. Но онова, формирало края в еволюцията на човечеството от примитивните времена до настоящето, сега трябва да се направи отправна точка. В стари времена човекът имаше ясновидски откровения и не ги разбираше. Днес човекът трябва първо да разбере, трябва да напрегне докрай своите интелектуални сили, трябва да упражни в най-голяма степен своя разум. Ако го използва така чрез намиращото се пред него в Духовната Наука, човечеството отново ще развие силата за приемане на духовното ясновидски.
Това определено е нещо, което повечето хора днес желаят да избегнат, например, да използват своя здрав човешки разум за разбиране на Духовната Наука.
Ако беше възможно да се избегне употребата на човешкия разум, то също щеше бъде възможно и напълно да се избегне навлизането на духовни откровения в нашия Земен свят.
към текста >>
Ако беше възможно да се избегне употребата на човешкия
разум
, то също щеше бъде възможно и напълно да се избегне навлизането на духовни откровения в нашия Земен свят.
Но онова, формирало края в еволюцията на човечеството от примитивните времена до настоящето, сега трябва да се направи отправна точка. В стари времена човекът имаше ясновидски откровения и не ги разбираше. Днес човекът трябва първо да разбере, трябва да напрегне докрай своите интелектуални сили, трябва да упражни в най-голяма степен своя разум. Ако го използва така чрез намиращото се пред него в Духовната Наука, човечеството отново ще развие силата за приемане на духовното ясновидски. Това определено е нещо, което повечето хора днес желаят да избегнат, например, да използват своя здрав човешки разум за разбиране на Духовната Наука.
Ако беше възможно да се избегне употребата на човешкия разум, то също щеше бъде възможно и напълно да се избегне навлизането на духовни откровения в нашия Земен свят.
към текста >>
227.
2. Втора лекция, 24 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Но аз споменах и за другата страна на човешкото съществувание, в което сме заобиколени от сетивните явления: те ни обгръщат като един сферичен екран и тогава ние се обръщаме към нашия комбинативен
разум
, за да намерим всред тези сетивни явления определени закономерности, закони, които наричаме природни закони.
Но аз споменах и за другата страна на човешкото съществувание, в което сме заобиколени от сетивните явления: те ни обгръщат като един сферичен екран и тогава ние се обръщаме към нашия комбинативен разум, за да намерим всред тези сетивни явления определени закономерности, закони, които наричаме природни закони.
Обаче чрез обикновеното съзнание не може да се премине през този сетивен екран. Както с обикновеното съзнание не може да се проникне навътре зад огледалото на спомените, зад огледалото на спомнянето, така с него не може да се излезе и навън през екрана на сетивните впечатления. Но представителите на древната източна мъдрост можеха, в определена степен от развитието на своето съзнание, с едно инстинктивно ясновиждащо съзнание, те можеха това. И тогава те откриваха онзи свят, в който егоизмът първоначално не можеше да се изяви, нито да претендира за главно място в човешкото съзнание. Там егоизмът се смекчаваше, защото тъкмо зад сетивния екран се простира света, в който необходимата за човешката екзистенция Азова сила, все още нямаше никакво място.
към текста >>
природни закони с помощта на комбинативния
разум
.
Ето как трябва да се разглеждат тези неща: когато с днешното съзнание човек изследва околния свят, той си изгражда т.н.
природни закони с помощта на комбинативния разум.
По този начин е възможно вече той да каже: Този свят е пропит от мисли, защото природните закони се поддават на формулиране в мисли, те са всъщност и самите световни мисли. Тогава се стига, а именно когато следваме природните закони логично до степента им, която обяснява дори възникването на човека като физическо същество стига се до там, че хората започват да си казват: Вътре в този свят, който ние обхващаме с нашето обикновено съзнание, от сетивните възприятия до огледалото на спомнянето, вътре в него живее нещо духовно. И човек трябва да е болен, трябва да е патологичен, за да не иска да признае духовния свят. В този свят така както той е даден на обикновеното съзнание ние идваме като физически човек чрез физическо зачатие и физическо раждане. И това, което наблюдаваме в този физически свят, то задължително трябва да се разглежда като нещо не пълно, незавършено, ако в основата му не лежи една всеобща духовна същност.
към текста >>
Забележително е твърдението на средновековната схоластика, че резултатите от познанието на света чрез обикновения човешки
разум
силно ни доближават до познанието за Бог Отец.
Забележително е твърдението на средновековната схоластика, че резултатите от познанието на света чрез обикновения човешки разум силно ни доближават до познанието за Бог Отец.
Нека отново повторя: този човек, който подхожда към света, както този свят е даден на обикновеното съзнание, който действително се впусне да го разчлени и изследва, и не стигне накрая до природните закони, не обхване в тях това, което наричаме Бог Отец този човек е всъщност болен, този човек е патологичен. Да си атеист, означава да си болен така се изразих аз веднъж тук, в Дорнах.
към текста >>
228.
8. Осма лекция, 9 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Те ще се превърнат във функция на великия Юпитеров
разум
, в извършвани от животното действия, в действия, инспирирани от този велик Юпитеров
разум
.
Етерното тяло се отделя и става зародиш на едно животинско-растително царство. Човешкото астрално тяло се излива, така да се каже, в космическите простори и става зародиш на едно човешко-животинско царство, едно царство, което е с една степен над днешния животински свят. В него животните ще се движат не от сетивни усещания, а от мисли, и макар че тези процеси ще се извършват много по-автоматично отколкото при днешния човек, те ще имат за последици определени разумни действия. Така трябва да си го представим това човешко-животинско царство: с разумни, импулсирани отвътре действия, които все пак няма да протичат като при днешния човек, чието разумно поведение се направлява от центъра на неговото Азово същество. Тези действия ще изглеждат иначе; те ще добият един автоматичен характер, и въпреки това няма да са сродни с инстинктивните действия в днешното животинско царство.
Те ще се превърнат във функция на великия Юпитеров разум, в извършвани от животното действия, в действия, инспирирани от този велик Юпитеров разум.
към текста >>
229.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
И тя може да бъде смекчена, само когато те приближат до човека с надеждата да се докоснат до неговия
разум
.
От другата страна са ариманическите Същества, Съществата на страданието и болката. Те също претендират за човешката форма, но така и не успяват да постигнат нищо. Болката, която тези ариманически Същества понасят, е ужасяваща. Нещата изглеждат така, сякаш животното смътно усеща в себе си: Ти си длъжно да се изправиш, дори и всичко в тебе да се разкъсва от напрежение, ти си длъжно да станеш човек. Точно тази ужасяваща болка трябва да понасят ариманическите Същества.
И тя може да бъде смекчена, само когато те приближат до човека с надеждата да се докоснат до неговия разум.
Тогава разумът наистина охлажда болката. При това те се впиват в човешкия разум, вкопчват се в него с цялата си природа. Ариманическите Същества изгарящи от болка копнеят да проникнат в човешкия разум. За да стигнат до разума, ариманическите Същества трябва да се съединят с човека. По този начин човекът се превръща в арена на борба между Луцифер и Ариман.
към текста >>
При това те се впиват в човешкия
разум
, вкопчват се в него с цялата си природа.
Болката, която тези ариманически Същества понасят, е ужасяваща. Нещата изглеждат така, сякаш животното смътно усеща в себе си: Ти си длъжно да се изправиш, дори и всичко в тебе да се разкъсва от напрежение, ти си длъжно да станеш човек. Точно тази ужасяваща болка трябва да понасят ариманическите Същества. И тя може да бъде смекчена, само когато те приближат до човека с надеждата да се докоснат до неговия разум. Тогава разумът наистина охлажда болката.
При това те се впиват в човешкия разум, вкопчват се в него с цялата си природа.
Ариманическите Същества изгарящи от болка копнеят да проникнат в човешкия разум. За да стигнат до разума, ариманическите Същества трябва да се съединят с човека. По този начин човекът се превръща в арена на борба между Луцифер и Ариман. Тук отново можем да обобщим: Луциферическите сили се намесват навсякъде, където се развива изкуството, навсякъде, където се развива абстрактната теология. Ариманическите сили са нещо, което на пръв поглед идва от материалния свят, промъква се през животинското царство и в стремежа си да узурпира разума болезнено се стреми към човека; ариманическите сили в човека обаче постепенно биват отблъсквани от неговата свръхчовешка същност; да, те постоянно напират към човека с надеждата да го задържат в примките на обикновения разум и да не му позволят да се издигне до имагинацията и инспирацията, използвайки по този начин човешкото същество за облекчаване на своята мъка.
към текста >>
Ариманическите Същества изгарящи от болка копнеят да проникнат в човешкия
разум
.
Нещата изглеждат така, сякаш животното смътно усеща в себе си: Ти си длъжно да се изправиш, дори и всичко в тебе да се разкъсва от напрежение, ти си длъжно да станеш човек. Точно тази ужасяваща болка трябва да понасят ариманическите Същества. И тя може да бъде смекчена, само когато те приближат до човека с надеждата да се докоснат до неговия разум. Тогава разумът наистина охлажда болката. При това те се впиват в човешкия разум, вкопчват се в него с цялата си природа.
Ариманическите Същества изгарящи от болка копнеят да проникнат в човешкия разум.
За да стигнат до разума, ариманическите Същества трябва да се съединят с човека. По този начин човекът се превръща в арена на борба между Луцифер и Ариман. Тук отново можем да обобщим: Луциферическите сили се намесват навсякъде, където се развива изкуството, навсякъде, където се развива абстрактната теология. Ариманическите сили са нещо, което на пръв поглед идва от материалния свят, промъква се през животинското царство и в стремежа си да узурпира разума болезнено се стреми към човека; ариманическите сили в човека обаче постепенно биват отблъсквани от неговата свръхчовешка същност; да, те постоянно напират към човека с надеждата да го задържат в примките на обикновения разум и да не му позволят да се издигне до имагинацията и инспирацията, използвайки по този начин човешкото същество за облекчаване на своята мъка.
към текста >>
Ариманическите сили са нещо, което на пръв поглед идва от материалния свят, промъква се през животинското царство и в стремежа си да узурпира разума болезнено се стреми към човека; ариманическите сили в човека обаче постепенно биват отблъсквани от неговата свръхчовешка същност; да, те постоянно напират към човека с надеждата да го задържат в примките на обикновения
разум
и да не му позволят да се издигне до имагинацията и инспирацията, използвайки по този начин човешкото същество за облекчаване на своята мъка.
При това те се впиват в човешкия разум, вкопчват се в него с цялата си природа. Ариманическите Същества изгарящи от болка копнеят да проникнат в човешкия разум. За да стигнат до разума, ариманическите Същества трябва да се съединят с човека. По този начин човекът се превръща в арена на борба между Луцифер и Ариман. Тук отново можем да обобщим: Луциферическите сили се намесват навсякъде, където се развива изкуството, навсякъде, където се развива абстрактната теология.
Ариманическите сили са нещо, което на пръв поглед идва от материалния свят, промъква се през животинското царство и в стремежа си да узурпира разума болезнено се стреми към човека; ариманическите сили в човека обаче постепенно биват отблъсквани от неговата свръхчовешка същност; да, те постоянно напират към човека с надеждата да го задържат в примките на обикновения разум и да не му позволят да се издигне до имагинацията и инспирацията, използвайки по този начин човешкото същество за облекчаване на своята мъка.
към текста >>
230.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
И човек може да стане свободен, смята Шилер, само ако гледа природата така, сякаш тя е едно живо същество, така сякаш тя има
разум
и душа, значи, когато той повдигне природата.
В този труд той си казваше: човекът, от една страна е подчинен на логичната необходимост, тази на разума. Той не е свободен, когато следва необходимостта на разума. В необходимостта на разума, неговата свобода рухва. Но той не е свободен и когато се отдава само на сетивата си, на необходимостта на сетивата; там са инстинктите, подтиците, които го заставят, там, той отново не е свободен. В двете направления, от страна на разума и от страна на природата, човекът става, в действителност, роб, едно несвободно същество.
И човек може да стане свободен, смята Шилер, само ако гледа природата така, сякаш тя е едно живо същество, така сякаш тя има разум и душа, значи, когато той повдигне природата.
Но той трябва тогава също да сниши необходимостта на разума до природата. По един определен начин, човекът трябва да гледа на самата природа така, сякаш тя има разум. Тогава от разума изчезва строгата му необходимост, твърдата логика. От една страна, когато човек се изразява в образи, той създава форми, вместо да анализира и да синтезира логически; и докато създава форми, човек повдига в природата нейната чисто сетивна необходимост. Но той може да изрази всичко това, казва Шилер, само в артистичното творчество и естетична та радост.
към текста >>
По един определен начин, човекът трябва да гледа на самата природа така, сякаш тя има
разум
.
В необходимостта на разума, неговата свобода рухва. Но той не е свободен и когато се отдава само на сетивата си, на необходимостта на сетивата; там са инстинктите, подтиците, които го заставят, там, той отново не е свободен. В двете направления, от страна на разума и от страна на природата, човекът става, в действителност, роб, едно несвободно същество. И човек може да стане свободен, смята Шилер, само ако гледа природата така, сякаш тя е едно живо същество, така сякаш тя има разум и душа, значи, когато той повдигне природата. Но той трябва тогава също да сниши необходимостта на разума до природата.
По един определен начин, човекът трябва да гледа на самата природа така, сякаш тя има разум.
Тогава от разума изчезва строгата му необходимост, твърдата логика. От една страна, когато човек се изразява в образи, той създава форми, вместо да анализира и да синтезира логически; и докато създава форми, човек повдига в природата нейната чисто сетивна необходимост. Но той може да изрази всичко това, казва Шилер, само в артистичното творчество и естетична та радост. Ако човек е с лице само към природата, по един или друг начин е подчинен на инстинктите, на подтиците на природната необходимост. Ако човек е в активността на духа си, трябва да следва логическата необходимост, ако не иска да стане неверен на човешкото.
към текста >>
Абстрактният ход на човешкия
разум
не му беше свойствен.
Когато тези "Бележки върху естетическото възпитание на човека" попаднаха в ръцете на Гьоте, той беше малко объркан.
Абстрактният ход на човешкия разум не му беше свойствен.
Но начинът, по който човешкото същество завоюва своето човешко достойнство, за което е нужно духовните същности да сътрудничат, за да дадат на човешкото същество неговото човешко достойнство по такъв начин, че то да се пробуди за духовния свят, да проникне и да живее в духовния свят, беше за него също проблем. Шилер не можеше да излезе от понятието, за да отиде към действителността. Що се отнася до Гьоте, той искаше да изрази също, по свой начин, това, което Шилер беше изразил в "Естетични бележки".
към текста >>
231.
4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Ето защо не бива да се казва, че човек не може да разбере свръхсетивното духовно чрез своя
разум
; човек може да оправдае това не-разбиране на свръхсетивното единствено от факта, че се отказва да допусне Бог-Христос.
Виждате, имате тук това, което свързва трите същности в недрата на Троицата. Но то включва в същото време, че е абсолютно свойствено за християнството това, че то може да се постигне при пробуждането на духа даже без виждането на самия Христос. От факта, че Христос изпрати Светия Дух на човечеството, той му даде способността да се издигне до разбирането на духовното, изхождайки от това, което е интелектуално.
Ето защо не бива да се казва, че човек не може да разбере свръхсетивното духовно чрез своя разум; човек може да оправдае това не-разбиране на свръхсетивното единствено от факта, че се отказва да допусне Бог-Христос.
В Евангелието също, е ясно посочено, че за този, който иска само да види, който иска само да прочете, това Евангелие, самото то е едно откровение, че човек може да разбере свръхсетивно то чрез духа, който избра да обитава в него, стига само да се навежда към Христос. Ето защо ни е казано, че в момента на Кръщението на Христос, Светият Дух се появява. И докато Светият Дух се явява, отиват в космоса тези думи: "Този е моят обичан син, днес аз го родих".
към текста >>
232.
ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Намираме се пред липсата на желание да се гледа отвъд това, което произвежда главата, хората днес абсолютно не искат да склонят да зачетат, изхождайки просто от своя здрав
разум
, мъдростта за човека, която Антропософията предлага като нещо, което може да се научи за хората.
Когато човешкото същество беше още в самото себе си, то получи познанието за определеност та на боговете. Освобождавайки се от самото себе си, то може да получи познанието за своята собствена космична предопределеност. То може да потопи погледа си в самото себе си. И само ако хората искаха още от сега да направят реални усилия, главата абсолютно не би им попречила толкова, колкото се смята, обикновено, да потопят своите погледи по този начин в своята собствена човешка предопределеност, в човешкото космична предопределеност. Единствената пречка е тази, че хората толкова упорстват в нежеланието си да живеят другаде, освен в своята глава; и така, както се говори за локална политика, така би могло да се говори също за познание на човека, ограничен в главата си.
Намираме се пред липсата на желание да се гледа отвъд това, което произвежда главата, хората днес абсолютно не искат да склонят да зачетат, изхождайки просто от своя здрав разум, мъдростта за човека, която Антропософията предлага като нещо, което може да се научи за хората.
към текста >>
233.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Можеше да се види така, как един човек, изпълнен от знание и
разум
, който, изхождайки от един определен начин на проникващо виждане може да формулира толкова добри впечатления, а не можеше, всъщност, да постигне нещо друго, освен да се надява на един определен начин на брутално разгръщане на сила, на когото и през ум не му минаваше за нещо, което е духовно, на когото и през ум не му минаваше за всякакъв вътрешен стремеж на човечеството, което почива само именно върху едно разгръщане на външна брутална сила.
Можеше да се види така, как един човек, изпълнен от знание и разум, който, изхождайки от един определен начин на проникващо виждане може да формулира толкова добри впечатления, а не можеше, всъщност, да постигне нещо друго, освен да се надява на един определен начин на брутално разгръщане на сила, на когото и през ум не му минаваше за нещо, което е духовно, на когото и през ум не му минаваше за всякакъв вътрешен стремеж на човечеството, което почива само именно върху едно разгръщане на външна брутална сила.
към текста >>
Бих искал да зная, обаче, ако, не с някаква абстрактна мисъл, а със здрав
разум
, човек може да свърже думата "представям", когато имаме точна опитност с нея, какво принадлежи на света на светлината!
Бих искал да зная, обаче, ако, не с някаква абстрактна мисъл, а със здрав разум, човек може да свърже думата "представям", когато имаме точна опитност с нея, какво принадлежи на света на светлината!
Човек си се "представя" върху своите крака; за това, той се ползва от целия себе си като човек. Когато някой казва: "представям си", той свързва динамично светлината с динамизма, със силата, която действа в него, която той усеща в себе си, с това, което се потапя в действителността. С реалистичната мисъл, ние се потапя ме изцяло в действителността. Наблюдавайте най-значимите мисли с изключение на математическите мисли навсякъде те водят към една действителност, откъдето можете да видите, че ние нямаме в мислите само един организъм от светлина и въздух, а също опитност на душата, която човек има, когато той прави така, че тази действителност да бъде осветена от светлината и в същото време, той си се представя изправен, на земята върху своите два крака.
към текста >>
234.
7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
През времето, в което не сме заедно, опитайте да разсъждавате върху начина за подготвяне за едно
разум
но пробуждане, за една победа над шпенглеризма.
През времето, в което не сме заедно, опитайте да разсъждавате върху начина за подготвяне за едно разум но пробуждане, за една победа над шпенглеризма.
Спойте заедно нещо по-добро от това, което този водопроводчик* е на път да спои и спойте нещо, което ще може да действа в бъдещето, докато със своята работа на водопроводчик, Шпенглер произвежда само упадък на западния свят. /* "Шпенглер" на немски език означава "водопроводчик"/.
към текста >>
235.
ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Свръхсетивните познания, постижими чрез изследването и предадени, могат да бъдат схванати просто чрез обикновения здрав
разум
, когато този обикновен здрав
разум
не се отказва най-вече от отсъствието на предразсъдъци, от факта, че се изхожда от така наречените във външния сетивен свят доказателства, логически изводи и други подобни неща.
На отправената ми така любезна покана да говоря тук тази вечер, ще отговоря, съобщавайки няколко указания върху начина, по който се постига, чрез директното изследване това познание за духа, чиито последствия в обучението ще бъдат изложени тук. Отбелязах така набързо, че ще говоря днес основно за метода, чрез който се прониква чрез изследване в свръхсетивните светове; може би ще се представи възможност също и на друг случай да се предадат някои резултати от свръхсетивното изследване. Но освен това, трябва да кажа като въведение, че всичко, което имам да кажа днес, се отнася стриктно към изследването на духовните, свръхсетивните светове, но не до разбирането на свръхсетивното познание.
Свръхсетивните познания, постижими чрез изследването и предадени, могат да бъдат схванати просто чрез обикновения здрав разум, когато този обикновен здрав разум не се отказва най-вече от отсъствието на предразсъдъци, от факта, че се изхожда от така наречените във външния сетивен свят доказателства, логически изводи и други подобни неща.
Единствено по причина на тези препятствия се казва често, че не могат да се познават резултатите от свръхсетивното изследване, ако човек не може да направи самия себе си изследовател на свръхсетивното.
към текста >>
Бих искал да го подчертая още веднъж: веднъж щом нещата са намерени чрез изследването, всеки човек, който се приближава към тях, без предразсъдъци, може да ги разбере с обикновения здрав
разум
, по същия начин, по който той може да контролира чрез обикновения здрав
разум
това, което астрономите, това, което биолозите казват за света.
Бих искал да го подчертая още веднъж: веднъж щом нещата са намерени чрез изследването, всеки човек, който се приближава към тях, без предразсъдъци, може да ги разбере с обикновения здрав разум, по същия начин, по който той може да контролира чрез обикновения здрав разум това, което астрономите, това, което биолозите казват за света.
И човек ще открие тогава, че този контрол е първата степен на познанието чрез посвещение. Че човешкото същество не е устроено предвид една неистина и грешка, а предвид истината, трябва най-напред човек да има от познанието чрез посвещение едно впечатление за истината; тогава, такова, колкото съдбата го прави възможно, човек би могъл да продължава да прониква все по-напред в духовния свят още от този живот. Трябва, в модерната епоха също, и даже под една висша форма, да бъде изпълнено изискването, изписано от фронтона на гръцкия храм:"Човеко, опознай себе си! ". Това, разбира се, не означаваше, че е трябвало да се прониква в човешката вътрешност, а означаваше, пробуждането към търсене същността на безсмъртие=тяло; същността на нераждаемостта=безсмъртен дух и медитация между Земята, временното и духа=душевния елемент. Защото истинският, истинният човек е съставен от тяло, душа и дух.
към текста >>
236.
Съдържание
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Разбирането на свръхсетивното с обикновения човешки
разум
.
Образуване на езика. Образуване на сетивните органи от духа. Тристранният процес на слушането. Времевото като постоянно. Значение на познанието на духовните факти за живота след смъртта.
Разбирането на свръхсетивното с обикновения човешки разум.
Вживяване в моралността чрез познанието за духа: пълната отговорност на човека.
към текста >>
237.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Опитайте се само веднъж да изградите в представите си бегъл образ за това, което работи там, изпълнено с мъдрост и величие, така, че със своя
разум
и интелектуална мъдрост човекът изобщо не може да достигне творящото в детето, което дълги години трябва да работи от страна на несъзнателното, за да включи например чудото на човешкия говор в човека.
Това, което имагинативно познаващият съзерцава като духовно-душевен живот, лежащ в основата на физическото земно битие, което той съзира като прекрасна обширна панорама, не е нещо пасивно, то е вътрешно живо, то се изправя пред нас духовно-душевно, за което обаче чрез непосредственото душевно съзерцание знаем какво представлява, както чрез очите знаем какво представлява червено оцветеният външен предмет. При имагинативното познание можем да кажем, че нямаме само мисли, които просветват в нашето съзнание, а че осъзнаваме именно такива сили, които работят върху нашия организъм. Като един абсурд веднъж беше прието казаното в малката ми книжка «Духовното ръководство на човека и човечеството», че всяко знание на възрастния човек не може да направи толкова много, колкото мъдростта на малкото дете, която обаче живее несъзнателно в това малко дете; само че човек вижда с най-образованото и обучено човешко знание как изглежда един човешки мозък, един човешки организъм в първите години от живота си и вижда как човекът се изгражда първо вътрешно. Всяка дейност, дори на най-гениалния скулптор, е нещо малоценно в сравнение с това, което мощно се извършва от вътрешната духовно-душевна същност като формираща дейност чрез детето, докато то пластично изгражда своя мозък. Който обмисли и прозре това, стига до правилните възгледи за действащата и творящата тайнствена мъдрост, за една изпълнена с мощ мъдрост, а не само за такава, която се съхранява в човешката глава, за да се осведоми относно света, за мъдрост, която съдържа един силов организъм от духовно-душевен вид, който в известна степен ежечасно прониква външната организация на детето и го изгражда до цял човек.
Опитайте се само веднъж да изградите в представите си бегъл образ за това, което работи там, изпълнено с мъдрост и величие, така, че със своя разум и интелектуална мъдрост човекът изобщо не може да достигне творящото в детето, което дълги години трябва да работи от страна на несъзнателното, за да включи например чудото на човешкия говор в човека.
Опитайте се веднъж да си създадете представа - само че тя ще е само абстрактна представа - за това изпълнено с мъдрост творчество чак до момента, когато човекът стане дотолкова съзнателен, че да може да се ползва от своя разум. Тогава, бих казал, този разум изгражда една ефимерна мъдрост след мъдростта, изградила човека първо от вътрешните световни сили. Ние обаче трябва да сме наясно, че когато изграждаме човешкия интелектуален разум в, бих казал, горния слой на нашето същество, то в долните слоеве на човешкото същество непрекъснато твори това, което в детството ни мъдро изгражда нашия организъм като прекрасен скулптор. Имагинативното познание съзерцава като единна панорама лежащото в основата като система, като организъм от сили. Това имагинативно познание няма пред себе си абстрактните образи на спомените, за които човек не може да си каже, че ще се запазят, когато организмът се разпадне на своите елементи, понеже те са свързани с този организъм, а това имагинативно познание има пред себе си системата от сили, която изгражда организма, т.е.
към текста >>
Опитайте се веднъж да си създадете представа - само че тя ще е само абстрактна представа - за това изпълнено с мъдрост творчество чак до момента, когато човекът стане дотолкова съзнателен, че да може да се ползва от своя
разум
.
При имагинативното познание можем да кажем, че нямаме само мисли, които просветват в нашето съзнание, а че осъзнаваме именно такива сили, които работят върху нашия организъм. Като един абсурд веднъж беше прието казаното в малката ми книжка «Духовното ръководство на човека и човечеството», че всяко знание на възрастния човек не може да направи толкова много, колкото мъдростта на малкото дете, която обаче живее несъзнателно в това малко дете; само че човек вижда с най-образованото и обучено човешко знание как изглежда един човешки мозък, един човешки организъм в първите години от живота си и вижда как човекът се изгражда първо вътрешно. Всяка дейност, дори на най-гениалния скулптор, е нещо малоценно в сравнение с това, което мощно се извършва от вътрешната духовно-душевна същност като формираща дейност чрез детето, докато то пластично изгражда своя мозък. Който обмисли и прозре това, стига до правилните възгледи за действащата и творящата тайнствена мъдрост, за една изпълнена с мощ мъдрост, а не само за такава, която се съхранява в човешката глава, за да се осведоми относно света, за мъдрост, която съдържа един силов организъм от духовно-душевен вид, който в известна степен ежечасно прониква външната организация на детето и го изгражда до цял човек. Опитайте се само веднъж да изградите в представите си бегъл образ за това, което работи там, изпълнено с мъдрост и величие, така, че със своя разум и интелектуална мъдрост човекът изобщо не може да достигне творящото в детето, което дълги години трябва да работи от страна на несъзнателното, за да включи например чудото на човешкия говор в човека.
Опитайте се веднъж да си създадете представа - само че тя ще е само абстрактна представа - за това изпълнено с мъдрост творчество чак до момента, когато човекът стане дотолкова съзнателен, че да може да се ползва от своя разум.
Тогава, бих казал, този разум изгражда една ефимерна мъдрост след мъдростта, изградила човека първо от вътрешните световни сили. Ние обаче трябва да сме наясно, че когато изграждаме човешкия интелектуален разум в, бих казал, горния слой на нашето същество, то в долните слоеве на човешкото същество непрекъснато твори това, което в детството ни мъдро изгражда нашия организъм като прекрасен скулптор. Имагинативното познание съзерцава като единна панорама лежащото в основата като система, като организъм от сили. Това имагинативно познание няма пред себе си абстрактните образи на спомените, за които човек не може да си каже, че ще се запазят, когато организмът се разпадне на своите елементи, понеже те са свързани с този организъм, а това имагинативно познание има пред себе си системата от сили, която изгражда организма, т.е. тя не е обвързана с него, обвързана е с него толкова малко, колкото творческата гениална сила на скулптура е обвързана с материала.
към текста >>
Тогава, бих казал, този
разум
изгражда една ефимерна мъдрост след мъдростта, изградила човека първо от вътрешните световни сили.
Като един абсурд веднъж беше прието казаното в малката ми книжка «Духовното ръководство на човека и човечеството», че всяко знание на възрастния човек не може да направи толкова много, колкото мъдростта на малкото дете, която обаче живее несъзнателно в това малко дете; само че човек вижда с най-образованото и обучено човешко знание как изглежда един човешки мозък, един човешки организъм в първите години от живота си и вижда как човекът се изгражда първо вътрешно. Всяка дейност, дори на най-гениалния скулптор, е нещо малоценно в сравнение с това, което мощно се извършва от вътрешната духовно-душевна същност като формираща дейност чрез детето, докато то пластично изгражда своя мозък. Който обмисли и прозре това, стига до правилните възгледи за действащата и творящата тайнствена мъдрост, за една изпълнена с мощ мъдрост, а не само за такава, която се съхранява в човешката глава, за да се осведоми относно света, за мъдрост, която съдържа един силов организъм от духовно-душевен вид, който в известна степен ежечасно прониква външната организация на детето и го изгражда до цял човек. Опитайте се само веднъж да изградите в представите си бегъл образ за това, което работи там, изпълнено с мъдрост и величие, така, че със своя разум и интелектуална мъдрост човекът изобщо не може да достигне творящото в детето, което дълги години трябва да работи от страна на несъзнателното, за да включи например чудото на човешкия говор в човека. Опитайте се веднъж да си създадете представа - само че тя ще е само абстрактна представа - за това изпълнено с мъдрост творчество чак до момента, когато човекът стане дотолкова съзнателен, че да може да се ползва от своя разум.
Тогава, бих казал, този разум изгражда една ефимерна мъдрост след мъдростта, изградила човека първо от вътрешните световни сили.
Ние обаче трябва да сме наясно, че когато изграждаме човешкия интелектуален разум в, бих казал, горния слой на нашето същество, то в долните слоеве на човешкото същество непрекъснато твори това, което в детството ни мъдро изгражда нашия организъм като прекрасен скулптор. Имагинативното познание съзерцава като единна панорама лежащото в основата като система, като организъм от сили. Това имагинативно познание няма пред себе си абстрактните образи на спомените, за които човек не може да си каже, че ще се запазят, когато организмът се разпадне на своите елементи, понеже те са свързани с този организъм, а това имагинативно познание има пред себе си системата от сили, която изгражда организма, т.е. тя не е обвързана с него, обвързана е с него толкова малко, колкото творческата гениална сила на скулптура е обвързана с материала. За да стане материалът това, което трябва, първо е необходима пластициращата сила на скулптура.
към текста >>
Ние обаче трябва да сме наясно, че когато изграждаме човешкия интелектуален
разум
в, бих казал, горния слой на нашето същество, то в долните слоеве на човешкото същество непрекъснато твори това, което в детството ни мъдро изгражда нашия организъм като прекрасен скулптор.
Всяка дейност, дори на най-гениалния скулптор, е нещо малоценно в сравнение с това, което мощно се извършва от вътрешната духовно-душевна същност като формираща дейност чрез детето, докато то пластично изгражда своя мозък. Който обмисли и прозре това, стига до правилните възгледи за действащата и творящата тайнствена мъдрост, за една изпълнена с мощ мъдрост, а не само за такава, която се съхранява в човешката глава, за да се осведоми относно света, за мъдрост, която съдържа един силов организъм от духовно-душевен вид, който в известна степен ежечасно прониква външната организация на детето и го изгражда до цял човек. Опитайте се само веднъж да изградите в представите си бегъл образ за това, което работи там, изпълнено с мъдрост и величие, така, че със своя разум и интелектуална мъдрост човекът изобщо не може да достигне творящото в детето, което дълги години трябва да работи от страна на несъзнателното, за да включи например чудото на човешкия говор в човека. Опитайте се веднъж да си създадете представа - само че тя ще е само абстрактна представа - за това изпълнено с мъдрост творчество чак до момента, когато човекът стане дотолкова съзнателен, че да може да се ползва от своя разум. Тогава, бих казал, този разум изгражда една ефимерна мъдрост след мъдростта, изградила човека първо от вътрешните световни сили.
Ние обаче трябва да сме наясно, че когато изграждаме човешкия интелектуален разум в, бих казал, горния слой на нашето същество, то в долните слоеве на човешкото същество непрекъснато твори това, което в детството ни мъдро изгражда нашия организъм като прекрасен скулптор.
Имагинативното познание съзерцава като единна панорама лежащото в основата като система, като организъм от сили. Това имагинативно познание няма пред себе си абстрактните образи на спомените, за които човек не може да си каже, че ще се запазят, когато организмът се разпадне на своите елементи, понеже те са свързани с този организъм, а това имагинативно познание има пред себе си системата от сили, която изгражда организма, т.е. тя не е обвързана с него, обвързана е с него толкова малко, колкото творческата гениална сила на скулптура е обвързана с материала. За да стане материалът това, което трябва, първо е необходима пластициращата сила на скулптура. За да може човекът да се прояви като физически организъм, какъвто той е в земното битие, е необходимо в основата да лежат тези изцяло надфизически, свръхсетивни сили като духовно-душевна организация, витаеща зад физическото битие на човека.
към текста >>
238.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Мислите ли, че Всемирът има същия
разум
като вашия мозък?
Чрез всичко, обгърнато от кожата ви, вие възприемате външния свят. Сега прониквате навън. Първо ви огряват звездите вътре в етерното ви тяло; след като сте го напуснали, вие сам се идентифицирате със звездите. Преди това сте имали мозък, сега във вас имате духовната същност на Венера, Меркурий, Слънцето и т.н. Сега можете да кажете: «Както на Земята имах в мен бели дробове, сърце, бъбреци и т.н., сега вътре в мен са Луната, Меркурий, Слънцето и др.» Във вашата вътрешност вие сте идентични с Всемира.
Мислите ли, че Всемирът има същия разум като вашия мозък?
Там светът изглежда другояче, когато човек гледа от Слънцето към Земята, Земята изглежда по-различно, отколкото ако от нея се поглежда към Слънцето. Когато човекът остава във връзка с Луната, Меркурий, Венера, той действително преминава през това ретроспективно изживяване. По това време връзката с външните звезди - Юпитер, Марс и Сатурн е слаба, а връзката с неподвижните звезди е съвсем слаба.
към текста >>
239.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Писането е нещо, което е навлязло сред човечеството едва чрез насочения към сетивно-физическата природа интелект и
разум
.
Когато чрез медитацията, чрез концентрацията човек бива обхванат в себе си от този дух, за който вчера говорих, тогава му се иска първо да замълчи! Докато медиумът става разговорлив и оставя духовното да прозвучи от говорните му органи, когато като съвестен природонаучно образован човек някой бива обхванат от духа относно надсетивното познание, както вчера описах, той иска първо да замлъкне, да не говори за онова нежно изживяване, което се явява в душата му. Да, той иска дори да забрани мислите си, понеже е научил да мисли само от физическо-земните неща. Човек не иска да остави мислите му да протичат, да бликат в душата му, защото изпитва известен вътрешен страх да отнесе полунесъзнателно мислите, които е свързвал с външните физическо-сетивни неща, към духа, до който стига чрез онази вътрешна нагласа, за която говорих, понеже вярва, че тази духовност, към която отправя мислите си, не само му се изплъзва, а той може да я профанира, да я изопачи. Най-малко му се иска да я опише, защото знае, че в онези древни времена, в които преклонението пред Бог е било насочвано чрез жертвоприношението в действия с помощта на човешкото тяло, не е било употребявано писането.
Писането е нещо, което е навлязло сред човечеството едва чрез насочения към сетивно-физическата природа интелект и разум.
Когато човек е обхванат от познанието на божествено-духовното, той чувства писането първо като нещо, което иска да отблъсне далеч от себе си. Когато е обхванат от тази познавателна способност за божествено-духовното, за надсетивния свят, той първоначално вътрешно замлъква по отношение на своите мисли. Още повече той онемява, когато поиска да напише нещо за божественото.
към текста >>
240.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Второто е, че чрез обикновения, както се казва, здрав човешки
разум
, само ако е достатъчно непредубеден, може да се разбере това, което се разкрива чрез ясновидското познание.
Второто е, че чрез обикновения, както се казва, здрав човешки разум, само ако е достатъчно непредубеден, може да се разбере това, което се разкрива чрез ясновидското познание.
Често съм подчертавал, че не е необходимо човек да е ясновидец, за да разбере разкритията на ясновидското изследване. Но и за този, който сам стига до ясновидското съзерцание, е важно да превърне в обикновените човешки понятия това, което съзерцава. Защото точно това е значението, което съзерцанието има за съвременния човек, а именно то да се предаде с онези понятия, които изобщо имаме като понятия на човека в днешната цивилизация. Следователно човек трябва да разбере това, което се разкрива чрез ясновидското изследване, независимо дали е ясновидец или не е ясновидец.
към текста >>
В нашето време е особено важно първо да се научим да се вслушваме в това, което може да ни бъде казано от ясновидското изследване, и да се постараем чрез здравия човешки
разум
да разберем съдържанието на изследването, да го превърнем в жизнена задача, да просветлим задачите си в живота, да повишим отговорността си пред духовните светове.
В нашето време е особено важно първо да се научим да се вслушваме в това, което може да ни бъде казано от ясновидското изследване, и да се постараем чрез здравия човешки разум да разберем съдържанието на изследването, да го превърнем в жизнена задача, да просветлим задачите си в живота, да повишим отговорността си пред духовните светове.
След като с тези думи представям нюанса, който следва да приемат моите днешни разяснения, бих искал отново да изложа нещо ново относно отношенията на човека с надсетивния свят.
към текста >>
С други думи, обикновеното земно познание, което имаме по време на будното си състояние, се опира на нашия
разум
и по-малко на нашите чувства.
С други думи, обикновеното земно познание, което имаме по време на будното си състояние, се опира на нашия разум и по-малко на нашите чувства.
Това не е така при познанието, което черпим при вътрешните изживявания в духовния свят. Те обхващат цялото ни същество, да, когато усвоим тези знания, цялото ни същество бива другояче организирано. Духовнонаучните знания не ни оставят студени в нашата душевност, както физическите знания, но въпреки това те не са по-малко обективни знания. Ако някой би казал: «Знания, които докосват душевността, не са обективни, те са субективни» - не бива да си представяме следното. Когато някой стои пред Рафаеловата Сикстинска мадона, би трябвало да е особняк, ако не изпита възхищение от тази картина.
към текста >>
Това е същественото при антропософските духовнонаучни познания, че те ангажират не само нашия
разум
, нашата глава, а цялото ни човешко същество.
Когато някой стои пред Рафаеловата Сикстинска мадона, би трябвало да е особняк, ако не изпита възхищение от тази картина. Но никой не би казал, че това е само субективно, че Рафаеловата мадона не е обективна. Защото става въпрос не за това, че не трябва да изпитваме симпатия или антипатия в душевността, ако гледаме нещо обективно, а за това да не пречим на обективното чрез нашата субективност. Когато, естествено, признаем нещо за това, че ни пасва да приемем нещо за обективно, тогава не сме обективни, защото в този случай приемаме нещо, понеже ни харесва. Но когато пред нас се представи нещо като такива знания и ние изпитаме възхищение, тогава това възхищение съвсем сигурно не нарушава обективността на знанието.
Това е същественото при антропософските духовнонаучни познания, че те ангажират не само нашия разум, нашата глава, а цялото ни човешко същество.
И който все повече и повече опознава истини, които се отнасят до живота на човека между смъртта и новото раждане, при него се ангажират чувствата, а след това и волята. Това означава, че човекът се прониква с импулси за дела чрез това, което той узнава от духовните светове. Тук, на Земята, той се чувства като изпълнител на това, което е бил в духовния живот между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Когато човек иска да узнае какво означава духовното познание - именно това, което в съобщенията на духовния изследовател може да се разбере от здравия човешки
разум
, той най-добре успява да го опознае, когато от страна на духовното изследване му се обясни как се постига първата степен на надсетивното, имагинативното познание.
Има хора, които днес чуват какво може да се представи от страна на науката за духа и казват: «Там има особени хора, които днес оповестяват една духовнонаучна истина и смятат, че тя е необходима за човечеството. Ние не се съмняваме, че може да е истина, че има такива светове, за които говори науката за духа, но какво ни засягат те? Можем спокойно да изчакаме да умрем и тогава ще видим какво е вярно. Защо тук да се напрягаме да разбираме какво има в духовния свят? » Но нещата не стоят така.
Когато човек иска да узнае какво означава духовното познание - именно това, което в съобщенията на духовния изследовател може да се разбере от здравия човешки разум, той най-добре успява да го опознае, когато от страна на духовното изследване му се обясни как се постига първата степен на надсетивното, имагинативното познание.
За него искам да кажа няколко думи.
към текста >>
Когато обаче бъде пренесено, то може да се сподели с други хора, които не виждат духовно и те могат да го разберат с обикновения си здрав човешки
разум
чрез същите представи, чрез които то им е било поднесено.
От това виждате колко е свързано с целия човек това, което трябва да стане, за да се пренесе съзерцанието от духовния свят в обикновените представи (мисли).
Когато обаче бъде пренесено, то може да се сподели с други хора, които не виждат духовно и те могат да го разберат с обикновения си здрав човешки разум чрез същите представи, чрез които то им е било поднесено.
Тогава те имат същите представи за това, което им представя ясновидецът. За да се открият духовнонаучните истини, са необходими ясновидските способности. За да се живее с тези истини, е необходимо само здравословното разбиране на разказаното.
към текста >>
241.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Не чрез ясновидство, това е работа на отделния човек, но чрез разбиране със здравия човешки
разум
на това, което се открива чрез ясновидското изследване.
То вече не съществува. В един междинен стадий хората трябва да постигнат чувството за свобода. Хората се намират отново в стадий, когато се нуждаят от очи за духовния свят, в който ще преминат след смъртта. И тези очи те няма да ги имат, ако не ги изградят тук, на Земята. Както физическото око трябва да се изгради в предземното съществуване, така окото за възприемане на надсетивното след смъртта трябва да се изгради тук, чрез науката за духа, чрез духовното познание.
Не чрез ясновидство, това е работа на отделния човек, но чрез разбиране със здравия човешки разум на това, което се открива чрез ясновидското изследване.
Не е вярно, когато се казва, че човек трябва сам да вижда в духовния свят, за да повярва в нещата, които споделя ясновидецът. О, не, не е така. Достатъчен е здравият човешки разум и човек ще разбере, че ухото всъщност е небесен орган, това ще го разбере със здравия си човешки разум. Такъв факт може да се открие само чрез ясновидското изследване, но когато вече е открит, той може да бъде прозрян. Само че е необходимо човек да осмисли и да почувства нещата.
към текста >>
Достатъчен е здравият човешки
разум
и човек ще разбере, че ухото всъщност е небесен орган, това ще го разбере със здравия си човешки
разум
.
И тези очи те няма да ги имат, ако не ги изградят тук, на Земята. Както физическото око трябва да се изгради в предземното съществуване, така окото за възприемане на надсетивното след смъртта трябва да се изгради тук, чрез науката за духа, чрез духовното познание. Не чрез ясновидство, това е работа на отделния човек, но чрез разбиране със здравия човешки разум на това, което се открива чрез ясновидското изследване. Не е вярно, когато се казва, че човек трябва сам да вижда в духовния свят, за да повярва в нещата, които споделя ясновидецът. О, не, не е така.
Достатъчен е здравият човешки разум и човек ще разбере, че ухото всъщност е небесен орган, това ще го разбере със здравия си човешки разум.
Такъв факт може да се открие само чрез ясновидското изследване, но когато вече е открит, той може да бъде прозрян. Само че е необходимо човек да осмисли и да почувства нещата. А познанието, постигнато чрез разбирането със здравия човешки разум на даденото от духовния свят, не ясновиждането, а познанието, то изгражда духовните очи след смъртта. Ясновидецът също трябва да си изгради тези духовни очи, като и другият човек. Това, което се постига чрез имагинативното съзнание, което се съзерцава, изчезва за съзнанието след няколко дни.
към текста >>
А познанието, постигнато чрез разбирането със здравия човешки
разум
на даденото от духовния свят, не ясновиждането, а познанието, то изгражда духовните очи след смъртта.
Не е вярно, когато се казва, че човек трябва сам да вижда в духовния свят, за да повярва в нещата, които споделя ясновидецът. О, не, не е така. Достатъчен е здравият човешки разум и човек ще разбере, че ухото всъщност е небесен орган, това ще го разбере със здравия си човешки разум. Такъв факт може да се открие само чрез ясновидското изследване, но когато вече е открит, той може да бъде прозрян. Само че е необходимо човек да осмисли и да почувства нещата.
А познанието, постигнато чрез разбирането със здравия човешки разум на даденото от духовния свят, не ясновиждането, а познанието, то изгражда духовните очи след смъртта.
Ясновидецът също трябва да си изгради тези духовни очи, като и другият човек. Това, което се постига чрез имагинативното съзнание, което се съзерцава, изчезва за съзнанието след няколко дни. То не изчезва само когато се сваля до гледната точка на обикновеното разбиране. Тези неща също така трябва да бъдат разбрани от духовния изследовател, както ги разбира този, на когото те се съобщават. Защото това, което е задачата на човека на Земята, не е непосредствено ясновидството.
към текста >>
Но това, което е задачата на човека на Земята, е разбирането на надсетивните истини с обикновения здрав човешки
разум
.
Но това, което е задачата на човека на Земята, е разбирането на надсетивните истини с обикновения здрав човешки разум.
към текста >>
Когато преди известно време обяснявах това в една открита лекция в Берлин[3], там някой твърдеше, че би било особен грях, когато казвам, че науката за духа следва да се разбере със здравия човешки
разум
, защото - той го изрече като една догма - разумът, който е здрав, той не вижда нищо духовно, а този, който вижда духовното, за него не може да се каже, че е здрав.
Това е изключително важно. Именно него не искат да признаят някои умове на съвремието.
Когато преди известно време обяснявах това в една открита лекция в Берлин[3], там някой твърдеше, че би било особен грях, когато казвам, че науката за духа следва да се разбере със здравия човешки разум, защото - той го изрече като една догма - разумът, който е здрав, той не вижда нищо духовно, а този, който вижда духовното, за него не може да се каже, че е здрав.
Това наистина се каза като критика. Тези неща са много характерни, защото не засягат нищо друго освен когато хората казват: «Който твърди нещо духовно, има болен разум.» Не е необходимо човек да се издигне до по-голяма мъдрост, освен до тази. Но тази мъдрост за съжаление днес е много разпространена. Така ще разберете колко е вярно казваното винаги от мен, че днес е настъпило времето, когато човечеството зависи от това да приеме духовното, да го усвои, да живее с него. Затова не би следвало само теоретично да учим антропософската наука за духа, а да ни е ясно, че тези, които изучават науката за духа, трябва да осъзнават, че следва да образуват ядрото в човечеството, което все повече и повече ще се разраства и че може да бъде изцяло човек този, който осъзнава своята взаимовръзка с духовното.
към текста >>
Тези неща са много характерни, защото не засягат нищо друго освен когато хората казват: «Който твърди нещо духовно, има болен
разум
.» Не е необходимо човек да се издигне до по-голяма мъдрост, освен до тази.
Това е изключително важно. Именно него не искат да признаят някои умове на съвремието. Когато преди известно време обяснявах това в една открита лекция в Берлин[3], там някой твърдеше, че би било особен грях, когато казвам, че науката за духа следва да се разбере със здравия човешки разум, защото - той го изрече като една догма - разумът, който е здрав, той не вижда нищо духовно, а този, който вижда духовното, за него не може да се каже, че е здрав. Това наистина се каза като критика.
Тези неща са много характерни, защото не засягат нищо друго освен когато хората казват: «Който твърди нещо духовно, има болен разум.» Не е необходимо човек да се издигне до по-голяма мъдрост, освен до тази.
Но тази мъдрост за съжаление днес е много разпространена. Така ще разберете колко е вярно казваното винаги от мен, че днес е настъпило времето, когато човечеството зависи от това да приеме духовното, да го усвои, да живее с него. Затова не би следвало само теоретично да учим антропософската наука за духа, а да ни е ясно, че тези, които изучават науката за духа, трябва да осъзнават, че следва да образуват ядрото в човечеството, което все повече и повече ще се разраства и че може да бъде изцяло човек този, който осъзнава своята взаимовръзка с духовното. Тогава сред човечеството ще се разпространи великолепното чувство, което преди всичко е важно да се обработи педагогически и дидактически. Обикновеното знание с главата е всъщност морално неутрално.
към текста >>
242.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Сега той е облъхнат от своя собствен
разум
, от своите собствени чувства.
По време на земния си живот той е обкръжен доколкото ги различава на външната светлина от минерали, растения, животни, от света на нашите облаци, реки, скали, планини и т.н. Но след като отхвърли своето физическо и етерно тяло, т.е. след като мине през Портата на смъртта, човекът се вижда обграден от един друг свят. И той вижда около себе си точно този свят, в който всяка нощ са пребивавали неговите мисли, този свят в който през всеки годишен цикъл са пребивавали неговите чувства. „Ето, това си помислил ти самият, това си почувствал ти самият." Човек изживява този миг така, сякаш Съществата от висшите Йерархии изправят пред него собствените му мисли и чувства.
Сега той е облъхнат от своя собствен разум, от своите собствени чувства.
Както тук Слънцето осветява Земята от сутрин до вечер, както то залязва и настъпва нощта, по същия начин след смъртта нашата мъдрост ни озарява като „ден", а нашата глупост угасява духовната светлина и предизвиква „нощ". Това което на Земята ни се явява като ден и нощ, след смъртта е отново около нас като последици от нашата мъдрост и нашата глупост. Всичко, което човек изживява тук в годишния цикъл като пролет и лято, есен и зима, като промяна в температурните състояния и в своето самочувствие, след като мине през Портата на смъртта, той го изживява като един вид кръговрат или цикъл, но с много по-голяма продължителност. Топлината и поривът към живот т.е. поривите на своя Дух-Себе*4 той изживява като последица от своите добри чувства, като резултат от своята привързаност към доброто; а своята привързаност към злото, към неморалното, той изживява като нещо смразяващо.
към текста >>
243.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Да, припомнете си как в моите Мистерийни драми тези Същества са представени като лукави и хитри, и как в своята лукавост те се подиграват над ограничения човешки
разум
.
Ние се научаваме да ги виждаме едва след като сме свикнали да наблюдаваме един друг вид духовни Същества, принадлежащи към ариманическото царство. Разбира се, те не са достъпни за сетивата, а се проявяват там, където в природата възникват формите, например кристалите и т.н. Всяка външна форма зависи от дейността на тези Същества. Впрочем тях Вие ще намерите описани и в моите Мистерийни драми*6 като Същества, които изковават здравите и установени форми. Ако в една от Мистерийните драми проследите Гномите и подобните на тях" Същества, Вие ще получите известна представа за Съществата, които улесняват възникването на едни или други форми.
Да, припомнете си как в моите Мистерийни драми тези Същества са представени като лукави и хитри, и как в своята лукавост те се подиграват над ограничения човешки разум.
Да, скъпи мои приятели, припомнете си тези сцени.
към текста >>
244.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ако някой замисля един експеримент, това в общи линии не е някаква дейност на неговия дух, а едно явление като всяко друго природно явление, само че ориентирано според човешкия
разум
.
През последната третина на 19 век духовното Същество Михаил стана повелител на всички духовни области, които по някакъв начин съответствуваха на Земната човешка еволюция. Докато Съществото Гавраил е по-скоро едно Същество, което е ориентирано към пасивните качества на човека, Михаил е подчертано активно Същество, той неудържимо пронизва нашето дишане, нашите артерии и нерви, с помощта на които съвместно с Космоса ние изработваме нашите човешки качества. И всичко това стои пред нас като едно неумолимо изискване от страна на Михаил: Да задвижим нашите мисли, да станем вътрешно активни! И ние принадлежим на Михаиловата епоха само тогава, когато не оставаме бездейни или в очакване на външни и вътрешни просветления, а се включваме активно в „преработката" на всичко, което извличаме от света чрез нашите наблюдения и изживявания.
Ако някой замисля един експеримент, това в общи линии не е някаква дейност на неговия дух, а едно явление като всяко друго природно явление, само че ориентирано според човешкия разум.
Обаче какво извлича днешният човек от експеримента? Фактически той не влага своите усилия в експеримента, той стои и чака; той изобщо не е активен, а да му се говори за някаква вътрешна активност, това той счита за нелепост и фантазия! В своите научни понятия той изобщо не е прекрачил в епохата на Михаил.
към текста >>
245.
11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
А дори и да не пожелаят да работят като духовни изследователи и живеят само с честния стремеж към истината, всички хора ще са в състояние да разберат истините, открити от духовния изследовател, да ги разберат ясно и просто със своя здрав човешки
разум
.
По-нататък аз подчертах, че при Антропософското Движение накрая се стига дотам, да заявим пред себе си ясно и категорично: Всички ние живеем в една епоха, при която самото развитие на света внася определен сбор от духовни истини и стига хората да поискат в качеството си на духовни изследователи, те могат да проникнат в тези духовни истини.
А дори и да не пожелаят да работят като духовни изследователи и живеят само с честния стремеж към истината, всички хора ще са в състояние да разберат истините, открити от духовния изследовател, да ги разберат ясно и просто със своя здрав човешки разум.
към текста >>
Както вече казах, антропософските истини са лесно достъпни за здравия човешки
разум
, стига той да не е деформиран от някакъв предразсъдък.
Не пропуснах да отбележа и нещо друго, на което Антропософското Движение разчита, а именно на обстоятелството, че днешният човек, търсещ пътя към Антропософското Движение, е дълбоко убеден: духовни те истини, които се откриват на съвременното човечество, нахлуват в него не като нещо друго, а като познание. Всичко онова, което днес има някакво значение за духовния живот на човека, идва като познание. Естествено не става дума за това, че един човек, намиращ се вътре в Антропософското Движение, трябва да прояви компетентност в една или друга научна област. Антропософското Движение не изисква от своите последователи каквито и да са научни амбиции или заложби.
Както вече казах, антропософските истини са лесно достъпни за здравия човешки разум, стига той да не е деформиран от някакъв предразсъдък.
Аз подчертах още, че след като достатъчно голям брой хора биха намерили пътя към Антропософското Движение, всичко онова, което е необходимо за религиозните цели и религиозните идеали, постепенно ще се обособи вън от Антропософското Движение. Наред с това обаче, съществуват много хора, при които макар и споменатия импулс за религиозно-християнско обновление да е изключително силен, няма да намерят пътя към Антропософското Движение, тъй като са поставени в неподходяща културна и социална среда.
към текста >>
246.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Те са носители на Космическия
Разум
, те са носители на Космическите мисли, те изливат тези мисли в душите на хората, които, преживявайки тези мисли, извикват тяхното присъствие в своето съзнание.
Когато античният грък, изхождайки от дадената му от мистериите наука, е желаел да си даде сметка за това, откъде той получава своите мисли, то му се налагало да прави това по такъв начин, че си е казвал: аз обръщам своя духовен поглед във висините към тези същества, които ми се откриват чрез мистерийната наука като Духове на формата, като формиращи сили, като Същности на Формата.
Те са носители на Космическия Разум, те са носители на Космическите мисли, те изливат тези мисли в душите на хората, които, преживявайки тези мисли, извикват тяхното присъствие в своето съзнание.
към текста >>
Такъв античен грък е съзерцавал тези Духове на Формата с като че излизащи от тях мисле-сили, проникващи по-нататък в мировите процеси, действащи като създаващи света сили на космическият
Разум
.
Този, който в древните времена на гръцкия живот е тръгвал да овладява с помощта на особено Посвещение свръхсетивните светове, е достигал преживяване на тези Духове на Формата, той е съзерцавал тези Духове на Формата и за да създаде за тях верен образ, вярна имагинация, е трябвало да им придаде в качеството на атрибут, излизащите от тях в света потоци от сияещи мисли.
Такъв античен грък е съзерцавал тези Духове на Формата с като че излизащи от тях мисле-сили, проникващи по-нататък в мировите процеси, действащи като създаващи света сили на космическият Разум.
При това, той е казвал: Властите, Духовете на Формата, имат във Вселената, в Космоса, предназначение да изливат мисли, пронизващи процесите извършващи се в света. И подобно на това, как науката за света на външните сетива описва делата на хората, отбелязвайки едно или друго от това, което правят хората заедно и поотделно, така и свръхсетивната наука, ако обърне своя поглед върху дейността на Властите в тази епоха, трябва да описва това, как тези свръхсетивни същества отправят едно към друго потоци от мисле-сили, как ги възприемат едно от друго, и как от взаимодействието на тези потоци и характера на приемането им, следват тези мирови процеси, които след това се проявяват за човека като явления от света на природата.
към текста >>
247.
Пета лекция, 8. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Още през есента той беше доловил, как у него се пробужда нещо, което днес наричаме
разум
.
Сега обаче той чувствуваше, като че ли Земята има някакви претенции спрямо него, като че ли по отношение на неговата волева природа той е един вид похитен от силите на Земята. Всичко това той усещаше като една противоположност на моралния миров ред. Наред с това, в лицето на този мрак, който го обгръщаше като облаковидна маса, той долавяше приближаването на онези сили, които бяха насочени срещу моралните качества. Той чувствуваше как мракът се издига на тласъци от Земята и го обгръща отвсякъде. Но в същото време той чувствуваше и нещо друго.
Още през есента той беше доловил, как у него се пробужда нещо, което днес наричаме разум.
Докато през лятото разумът, бих казал, се изпаряваше и отвън прииждаха силите на морала и мъдростта, през есента укрепваха и се “консолидираха” силите на разума. Да, човекът се приближава до Злото, обаче неговият разум укрепва. През дълбоката зима човекът направо усеща изкусителния шепот на змията, обаче в същото време укрепва, консолидира се умът, разсъдливостта, но също и това, което го прави хитър и лукав, което го насърчава да се ръководи от принципа на полезността. И както през есента постепенно нарастваше познанието за природата, така и в дълбоката зима към човека бавно се приближаваше изкушението на Ада, изкушението от страна на Злото. Ето как бяха усещани тези неща през древността.
към текста >>
Да, човекът се приближава до Злото, обаче неговият
разум
укрепва.
Наред с това, в лицето на този мрак, който го обгръщаше като облаковидна маса, той долавяше приближаването на онези сили, които бяха насочени срещу моралните качества. Той чувствуваше как мракът се издига на тласъци от Земята и го обгръща отвсякъде. Но в същото време той чувствуваше и нещо друго. Още през есента той беше доловил, как у него се пробужда нещо, което днес наричаме разум. Докато през лятото разумът, бих казал, се изпаряваше и отвън прииждаха силите на морала и мъдростта, през есента укрепваха и се “консолидираха” силите на разума.
Да, човекът се приближава до Злото, обаче неговият разум укрепва.
През дълбоката зима човекът направо усеща изкусителния шепот на змията, обаче в същото време укрепва, консолидира се умът, разсъдливостта, но също и това, което го прави хитър и лукав, което го насърчава да се ръководи от принципа на полезността. И както през есента постепенно нарастваше познанието за природата, така и в дълбоката зима към човека бавно се приближаваше изкушението на Ада, изкушението от страна на Злото. Ето как бяха усещани тези неща през древността. И ако тук горе (Рис. 15) отбелязваме “Морален импулс”, а после – “Познание за природата”, тук долу трябва да запишем “Изкушение чрез Злото”.
към текста >>
248.
Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Днес хората не се уморяват все отново и отново да изтъкват, че човекът не би могъл да остане при трезвия, сух
разум
, но въпреки това, ако става дума за познанието, той трябва да разчита най-вече на този
разум
.
Наистина чрез интелектуалния подем на нашата цивилизация през последните три, четири столетия човешката душа беше донякъде изключена от общото познание.
Днес хората не се уморяват все отново и отново да изтъкват, че човекът не би могъл да остане при трезвия, сух разум, но въпреки това, ако става дума за познанието, той трябва да разчита най-вече на този разум.
От друга страна непрекъснато се изтъква, че най-после човешката душа трябва да влезе в своите права, само че тя никога не бива да бъде допускана до тези права. Хората непрекъснато ú оспорват правото да има каквото и да е отношение към мировите тайни; ограничават я само до това, което са личните мнения, до това, което зависи само от личните мнения на човека.
към текста >>
Човешкият
разум
разглежда Кант-Лапласовата теория, разглежда Кант-Лапласовата първична мъглявина, може би една спирална мъглявина, после допуска как от нея се обособяват отделните планети, а в средата се появява Слънцето; на една от планетите постепенно възникват природните царства, възниква също и човекът.
Човешкият разум разглежда Кант-Лапласовата теория, разглежда Кант-Лапласовата първична мъглявина, може би една спирална мъглявина, после допуска как от нея се обособяват отделните планети, а в средата се появява Слънцето; на една от планетите постепенно възникват природните царства, възниква също и човекът.
И ако надникне в далечното бъдеще, разумът може да предположи как всичко това отново ще изчезне от голямото гробище на природата. Разумът не може да си представи нещата по друг начин. Ето защо, тъй като на разума все повече и повече се признаваше единствената водеща сила в човешкото познание, постепенно човечеството усвои онзи мироглед, който днес преобладава всред по-голямата част от света. Обаче при всички онези хора, за които споменах току що, продължаваше да е в сила, бих казал, окото на душата. В своя разум човекът може да се изолира от света, понеже всеки си има своята собствена глава и вътре в нея – своите собствени мисли.
към текста >>
В своя
разум
човекът може да се изолира от света, понеже всеки си има своята собствена глава и вътре в нея – своите собствени мисли.
Човешкият разум разглежда Кант-Лапласовата теория, разглежда Кант-Лапласовата първична мъглявина, може би една спирална мъглявина, после допуска как от нея се обособяват отделните планети, а в средата се появява Слънцето; на една от планетите постепенно възникват природните царства, възниква също и човекът. И ако надникне в далечното бъдеще, разумът може да предположи как всичко това отново ще изчезне от голямото гробище на природата. Разумът не може да си представи нещата по друг начин. Ето защо, тъй като на разума все повече и повече се признаваше единствената водеща сила в човешкото познание, постепенно човечеството усвои онзи мироглед, който днес преобладава всред по-голямата част от света. Обаче при всички онези хора, за които споменах току що, продължаваше да е в сила, бих казал, окото на душата.
В своя разум човекът може да се изолира от света, понеже всеки си има своята собствена глава и вътре в нея – своите собствени мисли.
Но в своята душа той не може да постъпи по този начин, тъй като душата е свързана не с главата, а с целия ритмичен организъм на човека. Въздухът, който сега е вътре в мен, до преди малко не се намираше в мен, а беше част от всеобщия въздух, и след като го издишам, той отново ще се присъедини към всеобщия въздух. Само главата изолира човека от света, само главата го прави отшелник на Земята. Спрямо това, човекът остава неизолиран единствено чрез своите органи; там той принадлежи на всеобщия Космос, там той е само част от Космоса. Обаче душата все повече и повече ставаше невиждаща, виждаща стана само главата.
към текста >>
249.
Четвърта лекция, 1 Октомври 1923
GA_223 Годишният кръговрат
В такъв случай аз бих бил твърде радостен и често ще си спомням за това, което можахме да обсъдим в тези лекции, с които действително исках да се обърна не към Вашия
разум
, а към Вашите сърца, за да посоча по един необичаен за наши дни начин онези социални импулси, които са крайно необходими за днешното човечество.
Дано тези лекции допринесат поне малко за това, да прокарат един вид мост между разсъдъчното антропософско познание и онова, в което антропософията може да се превърне за човешките сърца.
В такъв случай аз бих бил твърде радостен и често ще си спомням за това, което можахме да обсъдим в тези лекции, с които действително исках да се обърна не към Вашия разум, а към Вашите сърца, за да посоча по един необичаен за наши дни начин онези социални импулси, които са крайно необходими за днешното човечество.
А всъщност нужното настроение за социални импулси ние можем да получим едва чрез интимно задълбочаване във всичко онова, което се извършва в човешките сърца. Ето какво изпитвам особено силно в душата си сега, когато трябва да привърша тези лекции, които изнесох пред Вас, скъпи австрийци, воден от една вътрешна потребност на моето сърце.
към текста >>
250.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
По отношение на нивото на познание е прието да се смята, че в древни времена човешките същества са били като деца, че са вярвали във всевъзможни фантазии и че едва сега човек е добил
разум
в научен смисъл.
Съвременната епоха обаче, е крайно пристрастна относно еволюцията на човека и човечеството. Преди всичко се смята, че човек за цялото време, което наричаме история, - ако вземем живота на душата и духа му, - е оставал в общи линии такъв, какъвто е сега.
По отношение на нивото на познание е прието да се смята, че в древни времена човешките същества са били като деца, че са вярвали във всевъзможни фантазии и че едва сега човек е добил разум в научен смисъл.
Но ако не отчитаме количеството натрупани знания, в останалото е прието да се смята, че душевното устройство, свойствено на съвременния човек, са имали и в Древна Гърция и в Древния Изток. Дори и да се допускат отделни видоизменения в детайлите, то като цяло се предполага, че за целия исторически период в живота на душата нищо не се е изменило. След това преминават към доисторическия живот на човека и казват, че там нищо автентично не е известно. Задълбочавайки се по-нататък, обрисуват човека в образа на някакво животно. По такъв начин, поначало, когато задълбават в историческото минало, виждат душевният живот претърпяващ сравнително неголеми изменения.
към текста >>
251.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
[1] “Дълг, ти възвишено, велико име...": в “Критика на практическия
разум
”, 1. част.
[1] “Дълг, ти възвишено, велико име...": в “Критика на практическия разум”, 1. част.
към текста >>
252.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Та той имаше толкова много
разум
!
[4] В писмо до Ешенбург от 31. Декември 1777 на Ешенбург: “Моята радост беше кратка. А аз така не исках да го изгубя, този син!
Та той имаше толкова много разум!
...толкова много разум! - ... Не беше ли разум, че трябваше да го издърпат с железни клещи в света? Че той толкова бързо забеляза мизерията? Не беше ли разум, че използва първата възможност, да се измъкне? - разбира се малкият къдрокоско ми отне също и майка си.
към текста >>
...толкова много
разум
!
[4] В писмо до Ешенбург от 31. Декември 1777 на Ешенбург: “Моята радост беше кратка. А аз така не исках да го изгубя, този син! Та той имаше толкова много разум!
...толкова много разум!
- ... Не беше ли разум, че трябваше да го издърпат с железни клещи в света? Че той толкова бързо забеляза мизерията? Не беше ли разум, че използва първата възможност, да се измъкне? - разбира се малкият къдрокоско ми отне също и майка си.
към текста >>
- ... Не беше ли
разум
, че трябваше да го издърпат с железни клещи в света?
[4] В писмо до Ешенбург от 31. Декември 1777 на Ешенбург: “Моята радост беше кратка. А аз така не исках да го изгубя, този син! Та той имаше толкова много разум! ...толкова много разум!
- ... Не беше ли разум, че трябваше да го издърпат с железни клещи в света?
Че той толкова бързо забеляза мизерията? Не беше ли разум, че използва първата възможност, да се измъкне? - разбира се малкият къдрокоско ми отне също и майка си.
към текста >>
Не беше ли
разум
, че използва първата възможност, да се измъкне?
А аз така не исках да го изгубя, този син! Та той имаше толкова много разум! ...толкова много разум! - ... Не беше ли разум, че трябваше да го издърпат с железни клещи в света? Че той толкова бързо забеляза мизерията?
Не беше ли разум, че използва първата възможност, да се измъкне?
- разбира се малкият къдрокоско ми отне също и майка си.
към текста >>
253.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Напротив, един човек, който е свикнал да прониква навсякъде със своя
разум
, също и със своето чувство, такъв човек има голям интерес към първата половина, към изкачването, и преминава бързо слизането си към един нов земен живот.
Напротив, един човек, който е свикнал да прониква навсякъде със своя разум, също и със своето чувство, такъв човек има голям интерес към първата половина, към изкачването, и преминава бързо слизането си към един нов земен живот.
Така че отново можем да кажем: - Когато в живота срещаме един човек, който е сънливец, това трябва да се припише на такъв апатичен живот в неговото минало земно съществуване. - Един човек, който съвсем не е сънлив, който, ако искате, има нужда да направи нещо, за да заспи - има даже книги, които могат да се използват като средство за заспиване - следователно един човек, който има нужда от това, не е бил апатичен, а е бил внимателен, прониквал е в нещата с чувство и с разум.
към текста >>
- Един човек, който съвсем не е сънлив, който, ако искате, има нужда да направи нещо, за да заспи - има даже книги, които могат да се използват като средство за заспиване - следователно един човек, който има нужда от това, не е бил апатичен, а е бил внимателен, прониквал е в нещата с чувство и с
разум
.
Напротив, един човек, който е свикнал да прониква навсякъде със своя разум, също и със своето чувство, такъв човек има голям интерес към първата половина, към изкачването, и преминава бързо слизането си към един нов земен живот. Така че отново можем да кажем: - Когато в живота срещаме един човек, който е сънливец, това трябва да се припише на такъв апатичен живот в неговото минало земно съществуване.
- Един човек, който съвсем не е сънлив, който, ако искате, има нужда да направи нещо, за да заспи - има даже книги, които могат да се използват като средство за заспиване - следователно един човек, който има нужда от това, не е бил апатичен, а е бил внимателен, прониквал е в нещата с чувство и с разум.
към текста >>
254.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Следователно ние всъщност се намираме вътре в йерархиите и същевременно се разпростираме извън света на йерархиите само с нашите сетивни органи и с нашия
разум
.
Следователно ние всъщност се намираме вътре в йерархиите и същевременно се разпростираме извън света на йерархиите само с нашите сетивни органи и с нашия разум.
Като човеци ние действително изглеждаме така, както когато плуваме само подаваме глава над водата. Така с нашите сетива и с нашия ум ние излизаме над морето на действията на йерархиите.
към текста >>
Със здравия си човешки
разум
той може вече да каже: - Естествено в този живот не е възможно в основата на това да има нещо.
Този ретроспективен поглед по определен начин може да се задълбочи в интимно вътрешно изживяване. Човек може да открие, как например е чувствал между 7-та и 14-та година: - Това, което прави този уважаван авторитетен учител трябва да се прави, човек не може другояче, освен също да го направи. - Или, когато този уважаван авторитетен учител ни учи нещо, казва нещо, се чувства, като че ли човек някога вече го е слушал, като че ли това е само повторение. Това дори е една от най-хубавите придобивки в живота, човек да може да погледне към нещо подобно като към едно повторение. Той стига до убеждението, че тук в основата трябва да има нещо.
Със здравия си човешки разум той може вече да каже: - Естествено в този живот не е възможно в основата на това да има нещо.
- И тогава чрез здравия си човешки разум той бива насочен към минали земни съществувания. Много хора са насочвани към минали земни съществувания чрез здравия човешки разум.
към текста >>
- И тогава чрез здравия си човешки
разум
той бива насочен към минали земни съществувания.
Човек може да открие, как например е чувствал между 7-та и 14-та година: - Това, което прави този уважаван авторитетен учител трябва да се прави, човек не може другояче, освен също да го направи. - Или, когато този уважаван авторитетен учител ни учи нещо, казва нещо, се чувства, като че ли човек някога вече го е слушал, като че ли това е само повторение. Това дори е една от най-хубавите придобивки в живота, човек да може да погледне към нещо подобно като към едно повторение. Той стига до убеждението, че тук в основата трябва да има нещо. Със здравия си човешки разум той може вече да каже: - Естествено в този живот не е възможно в основата на това да има нещо.
- И тогава чрез здравия си човешки разум той бива насочен към минали земни съществувания.
Много хора са насочвани към минали земни съществувания чрез здравия човешки разум.
към текста >>
Много хора са насочвани към минали земни съществувания чрез здравия човешки
разум
.
- Или, когато този уважаван авторитетен учител ни учи нещо, казва нещо, се чувства, като че ли човек някога вече го е слушал, като че ли това е само повторение. Това дори е една от най-хубавите придобивки в живота, човек да може да погледне към нещо подобно като към едно повторение. Той стига до убеждението, че тук в основата трябва да има нещо. Със здравия си човешки разум той може вече да каже: - Естествено в този живот не е възможно в основата на това да има нещо. - И тогава чрез здравия си човешки разум той бива насочен към минали земни съществувания.
Много хора са насочвани към минали земни съществувания чрез здравия човешки разум.
към текста >>
255.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Тогава дойде великото решение - Михаил и неговите сподвижници, независимо дали бяха въплътени или безплътни, трябваше да си кажат: - Хората на Земята започват да стават интелигентни, те започват да проявяват собствения си
разум
; космическата интелигентност не може вече да бъде управлявана от Михаил.
И това се случваше особено през първите столетия на християнството. Ние виждаме, как в първите християнски столетия хората, които още можеха да възприемат подобно нещо, които имаха поне някои прозрения за онова, което със съдържанието на интелигентността се изливаше към тях от свръхсетивните откровения. Това продължи до 8-то, 9-то следхристиянско столетие.
Тогава дойде великото решение - Михаил и неговите сподвижници, независимо дали бяха въплътени или безплътни, трябваше да си кажат: - Хората на Земята започват да стават интелигентни, те започват да проявяват собствения си разум; космическата интелигентност не може вече да бъде управлявана от Михаил.
Михаил чувстваше, как изгубва властта над космическата интелигентност. А когато погледът се насочваше надолу към Земята, се виждаше, как от 8-то, 9-то столетие започна именно тази интелигентна епоха и хората започнаха да оформят свои собствени мисли.
към текста >>
256.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Тази статия казваше: - Господин Щайнер каза, че здравият човешки
разум
може да разбере това, което се изследва в духовните светове.
Когато казваме това, ние се натъкваме обаче на ожесточената съпротива в мисловния живот на нашето съвремие. Когато веднъж изказах в Берлин същото нещо, което сега казах тук, тогава излезе една благосклонна статия по повод моята публична лекция, държана пред голям брой слушатели[5].
Тази статия казваше: - Господин Щайнер каза, че здравият човешки разум може да разбере това, което се изследва в духовните светове.
Обаче цялото развитие на по-новото време ни учи, че онзи ум, който е здрав, не разбира нищо от свръхсетивното и че онзи ум, който разбира нещо от свръхсетивното, той несъмнено не е здрав. - Би трябвало да кажем, че в известно отношение този е общият възглед на образованите хора на нашата епоха. Ако преведем казаното в горепосочената статия на ясен немски език, то означава: Ако човек не е побъркан, той не разбира нищо от свръхсетивния свят, ако разбира, тогава той несъмнено е побъркан! Това е същото нещо, само че казано по един по ясен начин.
към текста >>
Ето защо наистина трябва да разберем, доколко здравият човешки
разум
може да разбере резултатите от духовното изследване, които се постигат чрез развитието на други състояния на съзнанието.
Ето защо наистина трябва да разберем, доколко здравият човешки разум може да разбере резултатите от духовното изследване, които се постигат чрез развитието на други състояния на съзнанието.
От столетия насам ние въоръжаваме нашите сетива с външни лабораторни инструменти, с телескоп, с микроскоп. Също и духовният изследовател въоръжава своите външни сетива с това, което той сам развива в своята душа. Изследването на природата се е насочило навън, служи си с външните инструменти. Духовното обучение се насочва навътре, служи си с вътрешните инструменти, които душата развива при един правилен душевен живот.
към текста >>
257.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Със студения
разум
се назовава преследването на всички онези пътища, които не вървят към идеалите на душата, а които са насочени към това, хората да си набелязват предварително пътищата на живота според ползата, която преследват.
Съзнанието за тази еманципация на интелектуалното се проявява тогава, когато се говори за студения ум, в който хората изявяват техния егоизъм, в който хората изявяват тяхното безучастие, тяхната липса на състрадание към останалото човечество, даже често пъти и към техните близки.
Със студения разум се назовава преследването на всички онези пътища, които не вървят към идеалите на душата, а които са насочени към това, хората да си набелязват предварително пътищата на живота според ползата, която преследват.
към текста >>
258.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И тази личност отново се роди така, че частично още по-рано, частично в живота между смъртта и едно ново раждане така преминава от живота си като жена в едно въплъщение като мъж, че съдбата за следващия му земен живот беше изработена предимно под влиянието на марсовата сфера и чрез това той получава афинитет към всичко на Земята, което е свързано с преценките на острия
разум
, с преценки, които често имат понятийно-войнствен характер.
Аз нямам предвид сега свети Августин, а една друга личност, която по-късно малко по-различно възприе северно-африканската наука - обагрена мавърско-арабски. Тази личност се преселва след това в Испания, в днешна Испания и по определен начин променя своите възгледи, поема по-скоро един християнски мироглед, като смесва предишните си арабски възгледи с християнските възгледи, които възприема по-късно. В тази личност се проявява нещо от един вид кабалистична наука, не съвсем това, което се нарича кабалистика, но у него вече се проявяват заложби за кабалистично мислене. Така тази личност живее с много съмнения, вътрешни съмнения и вътрешна несигурност и умира с тази несигурност. Това беше един мъж, който сравнително скоро след това беше роден като жена през Средновековието, преди средата на Средновековието, където в нейната природа се прояви всичко, което се беше събрало като съмнения през целия предишен живот на тази личност.
И тази личност отново се роди така, че частично още по-рано, частично в живота между смъртта и едно ново раждане така преминава от живота си като жена в едно въплъщение като мъж, че съдбата за следващия му земен живот беше изработена предимно под влиянието на марсовата сфера и чрез това той получава афинитет към всичко на Земята, което е свързано с преценките на острия разум, с преценки, които често имат понятийно-войнствен характер.
Тази личност, която характеризирах с нейните две инкарнации, беше Волтер[1].
към текста >>
259.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Той притежавал своя настоящ
разум
и затова потърсил правилния момент да се измъкне навън, когато никой нямало в къщи - иначе не би било разбираемо да върши всичко това, ако е имало и други хора при него.
Какво мислите, че бихте направили, ако не изхождате от спомените? Човекът е много по-зависим от тези спомени, отколкото предполага. Но този мъж един ден имал нещастието, да изгуби паметта си и сега той се водел само от това, което му давали неговите настоящи импулси, не от това, което са му давали спомените. Веднъж той се облякъл и напуснал семейството си, с което го свързвали спомените му, които угаснали. В него се появили импулси, които нямат нищо общо със спомените му за неговото семейство.
Той притежавал своя настоящ разум и затова потърсил правилния момент да се измъкне навън, когато никой нямало в къщи - иначе не би било разбираемо да върши всичко това, ако е имало и други хора при него.
Той се облякъл, отишъл на гарата, купил си билет за някаква далечна спирка. Това, за което в момента е мислил, му е било напълно ясно. Той се качил на влака и потеглил. Но споменът за това, което вече е бил изживял, постоянно угасвал в него, угаснал и споменът, че си е купил билет. Налице винаги било настоящето, спомените болестно се изтривали.
към текста >>
260.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Такива неща трябва да се разглеждат не само със сухия
разум
, а с душата, с чувство и любов, но така, че чувството, топлината и любовта да станат така ясни и светли, какъвто е иначе разумът и да може да се достигне до истинско познание.
Да, така се случва.
Такива неща трябва да се разглеждат не само със сухия разум, а с душата, с чувство и любов, но така, че чувството, топлината и любовта да станат така ясни и светли, какъвто е иначе разумът и да може да се достигне до истинско познание.
Разумът може да развива само картини от външната природа и който вярва, че може да получи нещо друго, освен картини от външния свят, той се заблуждава. Това другото можете да имате едва когато душевната нагласа, чувството и любовта станат познавателни сили. Едва с това, че човек се пренася в кармическото развитие по описания начин, се стига дотам, постепенно да се изработят възгледи за действието на кармата. Но тогава трябва да участва цялата душа. Затова това, което се съдържа в такива разисквания за кармата, трябва да обхване целия човек.
към текста >>
261.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Свръхсе-тивните познания, когато бъдат изследвани и съобщени, могат да бъдат схванати от обикновения здрав човешки
разум
, стига само този здрав човешки
разум
да подходи обективно и да не се ръководи от това, което във външния свят се нарича доказателства, логически изводи и подобни.
На така любезната покана да говоря днес тук, ще отговоря, като съобщя някои неща за това, как чрез непосредствено изследване човек идва до онова духовно познание, чиито възпитателни последствия ще бъдат разяснени тук. Предварително отбелязвам, че днес ще говоря предимно за метода, по който изследването може да проникне в свръхсетивните светове. Освен това като въведение трябва да кажа, че всичко, което имам да кажа днес, се отнася в строгия смисъл до изследването на духовните, на свръхсетивните светове, а не до разбирането на свръхсетивните познания.
Свръхсе-тивните познания, когато бъдат изследвани и съобщени, могат да бъдат схванати от обикновения здрав човешки разум, стига само този здрав човешки разум да подходи обективно и да не се ръководи от това, което във външния свят се нарича доказателства, логически изводи и подобни.
Само поради тези препятствия често се казва, че човек не би могъл да разбере резултатите от свръхсетивното изследване, ако самият той не може да стане изследовател на свръхсетивния свят.
към текста >>
То се запомня, то се отпечатва в паметта само тогава, когато човек с най-голямо усилие облече в понятия това, което вижда в свръхсетивния свят, когато пренесе със себе си своя
разум
в свръхсетивния свят.
Ние имаме изживявания и по-късно си спомняме за тях. С това, което изживяваме в свръхсетивните светове, нещата не стоят така. Може да го изживеем в неговото величие, в неговата красота, в неговата важност - но след като е било изживяно, то отминава. И ако трябва отново да застане пред душата, то трябва да бъде изживяно отново. То не се запомня в обикновения смисъл.
То се запомня, то се отпечатва в паметта само тогава, когато човек с най-голямо усилие облече в понятия това, което вижда в свръхсетивния свят, когато пренесе със себе си своя разум в свръхсетивния свят.
Това е съвсем трудно. Тъй като там, отвъд, човек трябва да мисли по същия начин, без неговото тяло да му помага при това мислене. Ето защо човек трябва предварително да е укрепил своите понятия, предварително да е придобил здрава логика в мисленето, та когато погледне отвъд, да не забравя постоянно тази логика. Примитивните ясновидци могат да видят някои неща, но тъкмо те забравят логиката, когато са отвъд. И когато трябва да съобщи някому свръхсетивни истини, тъкмо тогава човек забелязва тази промяна на паметта по отношение на свръхсетивните истини.
към текста >>
Също както със здравия човешки
разум
може да се провери това, което казват за света астронавтите, биолозите.
Бих желал да подчертая още веднъж: Ако нещата бъдат изследвани, тогава всеки, ако се отнесе към тях с непреду-беден ум, може да ги разбере с обикновения здрав човешки разсъдък.
Също както със здравия човешки разум може да се провери това, което казват за света астронавтите, биолозите.
И тогава ще се открие, че тази проверка представлява първото стъпало на инициационното познание. И понеже човек не се привлича от неистината и заблуждението, а от истината, той трябва първо да има едно истинно впечатление от инициационното познание и след това, доколкото съдбата прави това възможно, ще може още в този земен живот да прониква все повече и повече в духовния свят. Също и в по-новото време, и то по един по-висш начин трябва да се изпълни това, което като призив е стояло над гръцкия храм: «Човеко, познай себе си! » Разбира се, това не е имало предвид навлизане в човешката вътрешност, а е призив да се изследва цялостната човешка същност; същността на безсмъртието = тялото, същността на неродеността = безсмъртният Дух и същността на посредника между Земята, между временното и Духа = Душата. Защото истинският, действителният човек се състои от тяло, душа и дух.
към текста >>
262.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Природата достига своята най-висша цел, да стане самата тя изцяло обект на себе си в своето най-висше и последно отражение, което не е нищо друго освен Човека, или по-общо онова, което наричаме
Разум
, чрез който природата се връща напълно в себе си, и чрез който става явно, че тя, природата, е от самото начало идентична с познаваното от нас като интелигентност или съзнание."
Оптичните явления не са нищо повече от геометрия, чиито линии са начертани от светлина, а самата светлина е вече двусмислена материалност. В явленията на магнетизма всички следи от материя се губят, а също и при тези на гравитацията, които дори ученият може да приеме само като пряко духовен процес ефект от разстояние не остава нищо от нейните закони, чиито следствие в голям мащаб е механизмът на небесните движения. Перфектната теория за природата би била тази, въз основа на която тя като цяло е сведена до една интелигентност. Безжизнените и несъзнателни продукти на природата са само неуспешни нейни опити да отрази самата себе си; т.н. нежива природа е всъщност неузряла интелигентност, затова в нейните явления разумният характер все пак се проявява, но без съзнание.
Природата достига своята най-висша цел, да стане самата тя изцяло обект на себе си в своето най-висше и последно отражение, което не е нищо друго освен Човека, или по-общо онова, което наричаме Разум, чрез който природата се връща напълно в себе си, и чрез който става явно, че тя, природата, е от самото начало идентична с познаваното от нас като интелигентност или съзнание."
към текста >>
Той направи божествен не само човешкия
Разум
, а също и от съдържанието на човешкия живот божествено, лично същество.
Но докато Кант извличаше от това неизбежното заключение, че човекът не може да знае нищо за нещата отвъд, наследилите го заявиха: Тъй като наблюдението и мисленето не показват нищо божествено в това "отвъд", те самите са божествени. Сред заявилите това, Шелинг бе най-убедителен. Фихте събра всичко в азовостта; Шелинг разпростря азовостта върху всичко. Той не желаеше, както Фихте, да покаже че азовостта е всичко, а напротив, че всичко е азовост. И Шелинг имаше куража да заяви, не само че идеите на Аза са божествени, а също и цялата човешка духовна индивидуалност.
Той направи божествен не само човешкия Разум, а също и от съдържанието на човешкия живот божествено, лично същество.
Антропоморфизъм се нарича такова обяснение на света, което тръгвайки от човека си представя, че в основата на целия ход на света има едно същество, което ръководи този ход, както човек управлява своите собствени действия. Онези, които предполагат един всеобщ космически Разум в основата на събитията, те също обясняват света в антропоморфен смисъл. Защото тази космическа Интелигентност не е нищо друго освен човешкия Разум, направен всеобщ и всемирен. Когато Гьоте казва: "Хората никога не осъзнават колко антропоморфен е Той", неговото съзнание е завладяно от мисълта, че скрит антропоморфизъм се съдържа и в най-простото изказване, което правим за природата. Когато казваме "едно тяло се търкаля, защото друго го е ударило", ние формираме такава идея от нашия Аз.
към текста >>
Онези, които предполагат един всеобщ космически
Разум
в основата на събитията, те също обясняват света в антропоморфен смисъл.
Фихте събра всичко в азовостта; Шелинг разпростря азовостта върху всичко. Той не желаеше, както Фихте, да покаже че азовостта е всичко, а напротив, че всичко е азовост. И Шелинг имаше куража да заяви, не само че идеите на Аза са божествени, а също и цялата човешка духовна индивидуалност. Той направи божествен не само човешкия Разум, а също и от съдържанието на човешкия живот божествено, лично същество. Антропоморфизъм се нарича такова обяснение на света, което тръгвайки от човека си представя, че в основата на целия ход на света има едно същество, което ръководи този ход, както човек управлява своите собствени действия.
Онези, които предполагат един всеобщ космически Разум в основата на събитията, те също обясняват света в антропоморфен смисъл.
Защото тази космическа Интелигентност не е нищо друго освен човешкия Разум, направен всеобщ и всемирен. Когато Гьоте казва: "Хората никога не осъзнават колко антропоморфен е Той", неговото съзнание е завладяно от мисълта, че скрит антропоморфизъм се съдържа и в най-простото изказване, което правим за природата. Когато казваме "едно тяло се търкаля, защото друго го е ударило", ние формираме такава идея от нашия Аз. Удряме тяло и то се търкаля. Ако видим, че една топка бута напред друга и тази друга топка се търкаля напред, ние мислим за удрянето на втората от първата като аналогия на ударния ефект, който ние самите причиняваме.
към текста >>
Защото тази космическа Интелигентност не е нищо друго освен човешкия
Разум
, направен всеобщ и всемирен.
Той не желаеше, както Фихте, да покаже че азовостта е всичко, а напротив, че всичко е азовост. И Шелинг имаше куража да заяви, не само че идеите на Аза са божествени, а също и цялата човешка духовна индивидуалност. Той направи божествен не само човешкия Разум, а също и от съдържанието на човешкия живот божествено, лично същество. Антропоморфизъм се нарича такова обяснение на света, което тръгвайки от човека си представя, че в основата на целия ход на света има едно същество, което ръководи този ход, както човек управлява своите собствени действия. Онези, които предполагат един всеобщ космически Разум в основата на събитията, те също обясняват света в антропоморфен смисъл.
Защото тази космическа Интелигентност не е нищо друго освен човешкия Разум, направен всеобщ и всемирен.
Когато Гьоте казва: "Хората никога не осъзнават колко антропоморфен е Той", неговото съзнание е завладяно от мисълта, че скрит антропоморфизъм се съдържа и в най-простото изказване, което правим за природата. Когато казваме "едно тяло се търкаля, защото друго го е ударило", ние формираме такава идея от нашия Аз. Удряме тяло и то се търкаля. Ако видим, че една топка бута напред друга и тази друга топка се търкаля напред, ние мислим за удрянето на втората от първата като аналогия на ударния ефект, който ние самите причиняваме. Ернст Хекел изказа една антропоморфична догма:
към текста >>
263.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Този подтик създава в художника творения, които задоволяват нашия
разум
още в сетивното съществувание и чието умствено съдържание присъствува също като сетивно съществувание.
Той не обръща внимание на природната необходимост, защото побеждава нейната принуда, като използува доставените му неща напълно произволно; но също така той не се чувствува зависим от необходимостта на разума, защото редът, в който поставя нещата, е негово изобретение. Така играещия отпечатва в действителността своята субективност и придава на тази последната една обективна стойност. Отделното действие на двата подтика е престанало; те са се слели в едно и с това са станали свободни: природното е нещо духовно, духовното е нещо природно. Сега Шилер, поетът на свободата, вижда така в изкуството само една свободна игра на човека на една по-висока степен и извиква въодушевен: "човекът е напълно човек само там, където той играе.... и играе само там, където е човек в пълно значение на думата". Шилер нарича подтика стоящ на основата на изкуството подтик на играта.
Този подтик създава в художника творения, които задоволяват нашия разум още в сетивното съществувание и чието умствено съдържание присъствува също като сетивно съществувание.
И на тази степен човешкото същество действува така, че неговата природа действува същевременно духовно и неговият дух същевременно природно. Природата е издигната до духа, духът се снижава в природата. Чрез това природата бива облагородена , а духът принесен от неговата невидима висота във видимия свят. Творенията, които се раждат чрез това, не са разбира се чрез това напълно природно истински, защото никъде в действителността духът и природата не се покриват. Ето защо, когато съпоставяме творенията на изкуството с тези на природата, те ни се явяват като чиста илюзия.
към текста >>
264.
4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
И, както добре можем да кажем, представлява един подивял душевен живот, когато искаме да се успокоим при чисто илюстративния елемент на подражанието на сетивното или на нещо дадено чрез сетивния свят, също така можем да кажем, че представлява един вид обсебване от собствения ум, от собствения
разум
, когато бихме искали да желаем, щото една идея, нещо чисто духовно да бъде въплътено художествено.
А именно струва ми се, че единият наследствен грях в художественото творчество, в художественото наслаждение е този на копирането, на подражанието, на простото предаване на чисто сетивното. А другият наследствен грях ми се струва да е този, да искаме да изразим, да представим, да искаме да изявим чрез изкуството свръхсетивното. Обаче тогава ще бъде много трудно да пристъпим към изкуството творейки или чувствувайки, когато искаме да отхвърлим както сетивното така също и свръхсетивното. Въпреки всичко струва ми се, че това отговаря на едно здраво човешко чувствуване. Който иска да има в изкуството само сетивното, той едва ли ще може да се издигне над един по-тънък илюстративен елемент, който наистина може да се издигне до изкуството, но всъщност не може да даде едно действително изкуство.
И, както добре можем да кажем, представлява един подивял душевен живот, когато искаме да се успокоим при чисто илюстративния елемент на подражанието на сетивното или на нещо дадено чрез сетивния свят, също така можем да кажем, че представлява един вид обсебване от собствения ум, от собствения разум, когато бихме искали да желаем, щото една идея, нещо чисто духовно да бъде въплътено художествено.
Светогледните поетически съчинения, представянето на светогледи чрез изкуството отговарят на един неразвит вкус, отговарят на едно варваризиране на човешкия чувствен живот. Самото изкуство обаче е дълбоко закотвено в живота. И ако то не би било закотвено в живота, все пак чрез целия начин, по който се явява, то не би имало едно оправдано съществуване: защото в сравнение с едно осъществено схващане на света в него биха действували всякакви недействителности, в него би трябвало да действуват всякакви илюзии, които биват извикани на живот. Още затова, че изкуството е принудено да поставя за определено разбиране нещо недействително в живота, все пак то трябва да се корени по определен начин дълбоко в живота.
към текста >>
Някога например ще почувствуваме следното даже при определени хора на изкуството можем да кажем, че те са почувствували нещо подобно повече или по-малко съзнателно или несъзнателно; ние разбираме например наскоро починалия Густав Климт особено добре, когато допускаме подобни предпоставки в неговото чувство, в неговия
разум
.
Някога например ще почувствуваме следното даже при определени хора на изкуството можем да кажем, че те са почувствували нещо подобно повече или по-малко съзнателно или несъзнателно; ние разбираме например наскоро починалия Густав Климт особено добре, когато допускаме подобни предпоставки в неговото чувство, в неговия разум.
Някога ще почувствуваме следното: да предположим, че в нас се ражда стремежът да нарисуваме една хубава жена. Обаче онзи, който има едно тънко чувство, може да почувствува, че в момента, когато е направил нещо от една хубава жена, в същия момент той е пренесъл тази хубава жена вътрешно, духовно-свръхсетивно, от живота към смъртта. В същия момент, в който се решим да нарисуваме една хубава жена, ние сме я убили духовно, отнели сме и нещо иначе бихме могли да застанем срещу жената и живота, не бихме оформили това, което в образа може да бъде оформено художествено -, ние трябва първо да сме убили художествено жената и след това трябва да бъдем в състояние да проявим толкова много хумор, за да я оживим отново вътрешно. Това натуралистът не може да направи фактически. Натуралистичното изкуство боледува от това, че му липсва хуморът.
към текста >>
265.
8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Когато обсъждаме проблеми, свързани с математиката, механиката или физиката, ние се ръководим не от нашето светоусещане, а от нашия
разум
.
Виждате ли, когато говорим за изкуство, няма нужда да теоретизираме. Чисто и просто трябва да останем в онези първични средства, с които си служи художникът. И всъщност единственото, от което се нуждаем в този случай, е светоусещането.
Когато обсъждаме проблеми, свързани с математиката, механиката или физиката, ние се ръководим не от нашето светоусещане, а от нашия разум.
Обаче когато обсъждаме проблеми, свързани с изкуството, ние не можем да разчитаме на разума. Но естетите и критиците на 19 век правят тъкмо това. Веднъж в Мюнхен един художник ми разказа, как той и негови колеги, още на младини, се опитали да се присъединят към литературния кръжец на виден естет от тогавашното време, за да видят дали не биха могли да научат нещо от тези среди. Те не предприели втори опит, защото веднага разбрали, че там не ги очаква нищо друго, освен „опиянени естетически мърморковци“. Като художници, те ги нарекли тъкмо така: „опиянени естетически мърморковци“.
към текста >>
266.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Онова, което наричаме доброта, или
разум
.
Какво работи човек в астралното си тяло?
Онова, което наричаме доброта, или разум.
Ако наблюдавате един дивак на нивото на канибал, сляпо следващ своите страсти, за него трябва да кажете, че е по-ниско от животните, защото животното все още няма разбиране, няма съзнание за своите дела. Човек обаче, дори и най-нисшият, вече има Себе, Аз. По-образованият човек може да бъде различен от дивака чрез това, че той вече е заработил върху астралното си тяло. Той вече така е разбрал някои от своите страсти, че си казва: "Тази мога да изпълня, но онази не." Някои подтици и страсти той насочва към по-изтънчен състав, което нарича свой идеал. Той си оформя морални схващания.
към текста >>
267.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
С други думи: Ако човек разглежда природата със своя
разум
, той стига само до това, което е мъртво в нея и точно от мъртвата материя той извежда т.н.
С други думи: Ако човек разглежда природата със своя разум, той стига само до това, което е мъртво в нея и точно от мъртвата материя той извежда т.н.
природни закони. Обаче онази част от природата, която се издига над мъртвата материя и е устремена към бъдещия свят, човек долавя благодарение на своята смътна и неопределена воля, проникваща чак до сетивата. Замислете се, колко подвижен и жив става Вашият усет за природата, ако правилно вникнете в това, което току-що казах. И тогава Вие ще се съгласите: Когато изляза всред природата, тя ме посреща с изобилие от светлина и цветове; и доколкото въз приемам светлината и нейните цветове, аз се свързвам, с тази част от природата, която е устремена към бъдещето, а когато после се прибера в дома си, и размишлявайки върху природата стигам до нейните закони, тогава аз имам работа с онова, което непрекъснато умира в нея. В природата, разрушителните и градивни сили са взаимно свързани.
към текста >>
А обстоятелството, че можем да вникнем в бъдещите метаморфози на природния свят, се дължи на факта, че се обръщаме към природата не само с нашите
разум
и мислене, а и с това, което у нас самите има подчертано волев характер.
Замислете се, колко подвижен и жив става Вашият усет за природата, ако правилно вникнете в това, което току-що казах. И тогава Вие ще се съгласите: Когато изляза всред природата, тя ме посреща с изобилие от светлина и цветове; и доколкото въз приемам светлината и нейните цветове, аз се свързвам, с тази част от природата, която е устремена към бъдещето, а когато после се прибера в дома си, и размишлявайки върху природата стигам до нейните закони, тогава аз имам работа с онова, което непрекъснато умира в нея. В природата, разрушителните и градивни сили са взаимно свързани. Обстоятелството, че възприемаме разрушителните сили и изобщо умиращата природа, се дължи на това, че носим в себе си отражението от нашия пренатален живот, т.е. от живота ни преди раждането, явяващо се сега под формата на представен и мисловен свят, с чиято помощ ние вникваме в умиращата природа.
А обстоятелството, че можем да вникнем в бъдещите метаморфози на природния свят, се дължи на факта, че се обръщаме към природата не само с нашите разум и мислене, а и с това, което у нас самите има подчертано волев характер.
към текста >>
268.
5. Пета лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
В не многобройните действия, които предприемаме не само под контрола на нашия
разум
, но и под напора на вдъхновението, отдавайки им се с любов и преданост, симпатията рязко и мощно се издига над прага на съзнанието и прониква във волята, докато обикновено волевият елемент ни свързва като нещо обективно с околния свят.
Но и при волевата дейност също имаме сливане на представката дейност със същинския волев елемент. Изпитвайки желание към нещо, ние сме изпълнени със симпатия към него. Но обектът на наше то желание винаги би останал в сферата на инстинктивната и сляпа воля, ако не бихме вмъкнали в симпатията също и жилото на антипатията, която единствено е в състояние да ни разграничи от обекта на желанието и да ни утвърди като личност. Сега все още преобладава симпатията, обаче ние я уравновесяваме като вмъкваме там и антипатията. Но по този начин намирайки се под прага на съзнанието в обекта на желанието преминава само част от симпатията.
В не многобройните действия, които предприемаме не само под контрола на нашия разум, но и под напора на вдъхновението, отдавайки им се с любов и преданост, симпатията рязко и мощно се издига над прага на съзнанието и прониква във волята, докато обикновено волевият елемент ни свързва като нещо обективно с околния свят.
Точно както нашата антипатия към околния свят бива осъзната само в изключителни случаи, например в акта на познанието, така и нашата непрекъсната симпатия към околния свят става факт на съзнанието само в редките случаи на вдъхновение, в случаите на силна и преданна любов. Ако това не беше така, щяхме да вършим всичко само по механичен и инстинктивен начин. Следователно, ние никога не бихме могли да се включим в това, което обективно се изисква от нас например в областта на социалния живот. Ето защо, за да се включим в социалните и космически процеси, ние трябва да обогатим нашата воля със силата на мисленето.
към текста >>
269.
7. Седма лекция, 28.08.1919
GA_293 Общото човекознание
А тези „сънища" не са нищо друго, освен сетивните усещания, преди да бъдат обхванати от нашия
разум
, от нашето мислене.
Психолозите просто не забелязват, че причината, поради която не можем да си обясним човешките усещания е къщата, която сутрин след пробуждане, ни пречи ясно да си припомним съдържанието на нашите сънища. Вие виждате, че понятията „сън" и „спане" имат съвсем различно значение от това, което им приписваме в обикновения живот. Обикновено свързваме „спането" с представата, че през нощта, когато лежим в леглото, ние „спим". Ние съвсем не предполагаме, че това спане е нещо, което има много по-голям обхват и че ние непрекъснато спим там, в повърхността на нашето тяло, където допълнително се намесват и сънищата.
А тези „сънища" не са нищо друго, освен сетивните усещания, преди да бъдат обхванати от нашия разум, от нашето мислене.
към текста >>
270.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
Той мисли, че външният сетивен свят е Мая, че онова, което достига до сетивата и обвързания със сетивата
разум
, то е Мая, голямата измама.
Правилно преведена на европейски думата Мая означава идеология. Всеки друг превод на Мая е по-неточен от превода с идеология. Така че можем да кажем: в основни линии точно същото понятийно или идейно, което източният човек си представя под думата Мая, същото си представя и голяма част от европейския човек под думата идеология. Но каква огромна разлика! Какво си мисли източният човек при думата Мая?
Той мисли, че външният сетивен свят е Мая, че онова, което достига до сетивата и обвързания със сетивата разум, то е Мая, голямата измама.
А единствената реалност е това, което се изкачва в душата. Душевно-духовното, към което човек си пробива път, това е нещото, което е реално. Това което извира и бълбука във вътрешността на човека, то е реалност. Това, което се предлага на сетивата външно е Мая, идеология.
към текста >>
Дори ако вземете и кристала, вие ще трябва да си кажете: Със сигурност човек може да схване най-външното в света на кристала, във формите и така нататък, ако е обучен за това, но винаги ще има и още нещо по отношение на това, което човекът може да почита като такова, до което не може да достигне с непосредствен, неясновидски
разум
.
Машината се различава от всичко останало, с което човекът може да има нещо общо във външния си живот. Моля ви, наблюдавайте животното. Ако приложите научните или други познавателни мисли върху животното не желая да говоря за човека в днешната връзка вие ще можете да изследвате толкова много неща в животното, но все пак ще остане нещо, бих казал, божествено-дълбинно в животното, вие не ще можете да го изчерпите, вие няма да го разгадаете. Зад това, което вие мислите за животното, винаги има нещо, което ще остане неизвестно за вас. При растението то не е по-малко.
Дори ако вземете и кристала, вие ще трябва да си кажете: Със сигурност човек може да схване най-външното в света на кристала, във формите и така нататък, ако е обучен за това, но винаги ще има и още нещо по отношение на това, което човекът може да почита като такова, до което не може да достигне с непосредствен, неясновидски разум.
към текста >>
Знае се: силата се проявява така, буталото е поставено така и така в отвора, триенето е такова и такова, можем да изчислим ефекта на полза, ако познаваме отделните елементи зад машината няма нищо, което ни подтиква да си кажем: това е нещо, което не може да бъде схванато в обикновения не виждащ човешки
разум
.
Вземете машината, тя е видима от всички страни.
Знае се: силата се проявява така, буталото е поставено така и така в отвора, триенето е такова и такова, можем да изчислим ефекта на полза, ако познаваме отделните елементи зад машината няма нищо, което ни подтиква да си кажем: това е нещо, което не може да бъде схванато в обикновения не виждащ човешки разум.
Това означава твърде много за контакта на човека с машината. И ако от своя страна сме изправени пред хиляди и хиляди хора, които имат работа с машините, то ние ще знаем, какво се струпва в душите на хората от тази духовно проникваема машина, от тази машина, зад която няма нищо, което да е може би само предчувствие за не виждащия разум, или да което да не може да бъде прозряно. Това, че машината е така разбираема духовно-душевно прави контакта с нея толкова опустошителен за човека. Всичко, което е събрано като сили и взаимоотношения между силите в машината, е като бистра вода за човешките сетива и разум. То е това, което изсмуква сърцето и душата на човека, това, което го изсушава, което го прави нечовешки
към текста >>
И ако от своя страна сме изправени пред хиляди и хиляди хора, които имат работа с машините, то ние ще знаем, какво се струпва в душите на хората от тази духовно проникваема машина, от тази машина, зад която няма нищо, което да е може би само предчувствие за не виждащия
разум
, или да което да не може да бъде прозряно.
Вземете машината, тя е видима от всички страни. Знае се: силата се проявява така, буталото е поставено така и така в отвора, триенето е такова и такова, можем да изчислим ефекта на полза, ако познаваме отделните елементи зад машината няма нищо, което ни подтиква да си кажем: това е нещо, което не може да бъде схванато в обикновения не виждащ човешки разум. Това означава твърде много за контакта на човека с машината.
И ако от своя страна сме изправени пред хиляди и хиляди хора, които имат работа с машините, то ние ще знаем, какво се струпва в душите на хората от тази духовно проникваема машина, от тази машина, зад която няма нищо, което да е може би само предчувствие за не виждащия разум, или да което да не може да бъде прозряно.
Това, че машината е така разбираема духовно-душевно прави контакта с нея толкова опустошителен за човека. Всичко, което е събрано като сили и взаимоотношения между силите в машината, е като бистра вода за човешките сетива и разум. То е това, което изсмуква сърцето и душата на човека, това, което го изсушава, което го прави нечовешки
към текста >>
Всичко, което е събрано като сили и взаимоотношения между силите в машината, е като бистра вода за човешките сетива и
разум
.
Вземете машината, тя е видима от всички страни. Знае се: силата се проявява така, буталото е поставено така и така в отвора, триенето е такова и такова, можем да изчислим ефекта на полза, ако познаваме отделните елементи зад машината няма нищо, което ни подтиква да си кажем: това е нещо, което не може да бъде схванато в обикновения не виждащ човешки разум. Това означава твърде много за контакта на човека с машината. И ако от своя страна сме изправени пред хиляди и хиляди хора, които имат работа с машините, то ние ще знаем, какво се струпва в душите на хората от тази духовно проникваема машина, от тази машина, зад която няма нищо, което да е може би само предчувствие за не виждащия разум, или да което да не може да бъде прозряно. Това, че машината е така разбираема духовно-душевно прави контакта с нея толкова опустошителен за човека.
Всичко, което е събрано като сили и взаимоотношения между силите в машината, е като бистра вода за човешките сетива и разум.
То е това, което изсмуква сърцето и душата на човека, това, което го изсушава, което го прави нечовешки
към текста >>
271.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
Виждате ли, ако например четете нещо като речите на Рабиндарат Тагор, то вие всъщност трябва да усетите в тези речи нещо, което би останало неразбираемо за европееца, ако той употребява обикновения европейски
разум
, обикновения европейски интелект.
Виждате ли, ако например четете нещо като речите на Рабиндарат Тагор, то вие всъщност трябва да усетите в тези речи нещо, което би останало неразбираемо за европееца, ако той употребява обикновения европейски разум, обикновения европейски интелект.
Това, което казва днес образования азиатец е подчинено на друг основен тон, тъй като за образования азиатец тази нагоденост на европейския дух към машината просто е нещо напълно неразбираемо, нещо безсмислено. За ориенталецът делата посредством машината, посредством индустриализма са нещо безсмислено. И точно толкова безсмислена е за азиатеца без значение дали то се вярва в Европа или не родената от ерата на машините европейска политика. И в това ориенталецът не вижда смисъл. Когато образованият ориенталец говори, много добър израз намира това, че за него тази една четвърт от процесите в Ориента това се прави не от старите образовани хора, а всъщност само от окциденталните хора и техните имитатори, японците и т.н.
към текста >>
272.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
А нашият
разум
е устроен така, че ние обичаме да поставяме частите, съставните части една до друга.
Така че, точно толкова вярно като това: главата е Глава, е това да кажем: целият човек е Глава. Точно както можем да кажем: Гърдите са Гърди, така можем да кажем и: целият човек е Гърди и т.н. В действителността нещата преливат едно в друго.
А нашият разум е устроен така, че ние обичаме да поставяме частите, съставните части една до друга.
Това ни показва колко малко сме сродни до външната действителност по отношение на познавателните си представи. А ако желаем да отделим на една страна: Глава-човек, Гърди-човек, Веществообмяна-човек, ние трябва да осъзнаваме, че трябва да си представяме разделените съставни части отново събрани. Всъщност ние никога не трябва само да разделяме, а винаги трябва и да събираме. Един мислещ човек, който само разделя, прилича на човек, който иска само да вдишва, но не и да издишва.
към текста >>
273.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Но всеки, който непосредствено приеме този възглед, може да го подложи на изпитание със своя здрав човешки
разум
и преди всичко с това, което външната наука казва по този въпрос.
Това което казвам тук, аз го казвам като един непосредствен възглед, който изплува от духовно възприемане. За този духовен възглед не съществуват в същия смисъл доказателства, тъй както съществуват те за чисто интелектуалното мислене.
Но всеки, който непосредствено приеме този възглед, може да го подложи на изпитание със своя здрав човешки разум и преди всичко с това, което външната наука казва по този въпрос.
към текста >>
274.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Виждате ли, подобни бяха и намеренията на моята книга “Същност на социалния въпрос”, понеже сегашният момент ни кара да мислим следното: Хората могат да разберат нещо не ако тръгват от своя теоретичен
разум
, а ако тръгват от своето сърце, от своята воля.
Виждате ли, подобни бяха и намеренията на моята книга “Същност на социалния въпрос”, понеже сегашният момент ни кара да мислим следното: Хората могат да разберат нещо не ако тръгват от своя теоретичен разум, а ако тръгват от своето сърце, от своята воля.
Онзи, който смята “Същност на социалния въпрос” за книга на разума, изобщо не я разбира. Разбира я само онзи, който вижда в нея една книга на волята, една книга на сърцето, която идва от самия живот, от всичко онова, което днес може да бъде намерено под повърхностния пласт на Битието като един от най-важните социални импулси на нашето съвремие.
към текста >>
275.
15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Защото по този начин ние имаме възможност да се излекуваме и от нещо друго, а именно от това, да вярваме, че всичко, което е разбиране и
разум
, се съдържа единствено в черепа.
Много важно е да бъдат наблюдавани тези процеси в животинското царство, а също така и в растителното царство.
Защото по този начин ние имаме възможност да се излекуваме и от нещо друго, а именно от това, да вярваме, че всичко, което е разбиране и разум, се съдържа единствено в черепа.
Разбирането и разумът летят наоколо, защото това, което действува в инсултния инстинкт и в защитния инстинкт на птицата, представлява едно съвсем разумно поведение, тук действува онова, което е външно разбиране и външния разум, и тъкмо единствено ние, хората, притежаваме дара да вземаме участие в активността на външното разбиране и на външния разум. Ние взимаме участие в него, ние не го носим в себе си. Глупост е твърдението, че ние го носим в себе си, но ние само взимаме участие в него. Птицата все още не може така да участвува в него, та за една особена част на тялото да си присвои това, което са инсултния инстинкт и защитния инстинкт. Тя разбира повече онова, което е разположено в самата нея, и то чрез белия дроб, повече от нас хората, които го разбираме вече чрез главата си, и отново чрез белия дроб до хиосциамуса той проявява защитния инстинкт, тъй като птицата разсъждава много по-малко с периферията си, но много повече със сърцевината на своята същност.
към текста >>
Разбирането и разумът летят наоколо, защото това, което действува в инсултния инстинкт и в защитния инстинкт на птицата, представлява едно съвсем разумно поведение, тук действува онова, което е външно разбиране и външния
разум
, и тъкмо единствено ние, хората, притежаваме дара да вземаме участие в активността на външното разбиране и на външния
разум
.
Много важно е да бъдат наблюдавани тези процеси в животинското царство, а също така и в растителното царство. Защото по този начин ние имаме възможност да се излекуваме и от нещо друго, а именно от това, да вярваме, че всичко, което е разбиране и разум, се съдържа единствено в черепа.
Разбирането и разумът летят наоколо, защото това, което действува в инсултния инстинкт и в защитния инстинкт на птицата, представлява едно съвсем разумно поведение, тук действува онова, което е външно разбиране и външния разум, и тъкмо единствено ние, хората, притежаваме дара да вземаме участие в активността на външното разбиране и на външния разум.
Ние взимаме участие в него, ние не го носим в себе си. Глупост е твърдението, че ние го носим в себе си, но ние само взимаме участие в него. Птицата все още не може така да участвува в него, та за една особена част на тялото да си присвои това, което са инсултния инстинкт и защитния инстинкт. Тя разбира повече онова, което е разположено в самата нея, и то чрез белия дроб, повече от нас хората, които го разбираме вече чрез главата си, и отново чрез белия дроб до хиосциамуса той проявява защитния инстинкт, тъй като птицата разсъждава много по-малко с периферията си, но много повече със сърцевината на своята същност. И така, ние сме изтръгнали своето мислене от белия дроб и от ритмичната система.
към текста >>
276.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
За да разбираме вторите, които са често не по-малко интересни, че сто дори са по-интересни от обикновените ясновидци, които не достигат до там да разбират вторите, за този случай всъщност е нужна вътрешна чувствена сфера на лекаря, възприемащ света с добрия
разум
и с една средна интуиция.
Другите, при които астралното тяло притегля навътре Аза, при тях нещата също остават интересни, ако оставим тези хора да говорят за себе си, но за да разбираме първите, ние наистина се нуждаем от душевната задълбоченост най-вече на пастора.
За да разбираме вторите, които са често не по-малко интересни, че сто дори са по-интересни от обикновените ясновидци, които не достигат до там да разбират вторите, за този случай всъщност е нужна вътрешна чувствена сфера на лекаря, възприемащ света с добрия разум и с една средна интуиция.
Защото става дума за това, да разберем, какво тези хора не ни разказват, защото това, което те ни разказват, то няма особена стойност. Става дума за следното: това, което те говорят и вършат, така да бъде възприето, че да можем да го поставим в правилната перспектива спрямо човешкото устройство. Когато ги попитаме нещо, такива личности наистина показват известна степен на тъпота, и едно нежелание да отговорят на въпросите. Тогава те започват да говорят за нещо друго, различно от въпроса. Но ако уловим това, което те казват за себе си, между тях има и такива, които непрекъснато бърборят, ако уловим това, което те казват за себе си, в момента човек има чувството, че е застанал пред един словесен поток, даващ на тези хора един особен вид идейна асоциация, както става това по-често при обикновените хора.
към текста >>
277.
Четиринадесета лекция, 14 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Този, който с възприемащ
разум
е получил птолемеевата система, не е казвал: Луната се намира там горе.
Школата, от която е излязла мировата система на Птолемей, първоначално не е действала по такъв начин. Тогава още е живеело усещането за цялостния човек, както ви казах вчера. И доколкото е живеело цялостното възприемане на човека, също и представата, която са получавали по отношение на небесното тяло, е била по същество различна от това, в което се е превърнала по-късно.
Този, който с възприемащ разум е получил птолемеевата система, не е казвал: Луната се намира там горе.
Той не е казвал това, тази интерпретация е внесена в мировата система едва сега. Той не е казвал, че Луната се намира там горе, защото в това време тя поднася явяването си само на очите. Той не е правел това, а е отнасял явлението към целия човек и е подразбирал: тук аз стоя на Земята и както е вярно, че аз стоя на Земята, толкова вярно е и това, че аз стоя също и вътре в Луната, защото Луната се намира тук (рис. 1, защрихованата повърхност).
към текста >>
278.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
Всекидневната мисъл и обикновеният човешки
разум
не ни ползват нищо за разбирането на вселената.
Днес се отдава по-малко значение на противоположността в класически смисъл, която противопоставяше материята, маса надарена с форма, на енергията, до която опитът не можеше да се домогне. Неотдавнашните открития направиха да изникват теории, които приписват известни общи свойства на материята и енергията; приема се съществуването на материални вълни и се говори за изоставянето на понятието за нещото. Обаче развитието на идеите, твърде коренно върху някои точки, не изменя нищо от крайната цел на научната мисъл, която е да сведе всички явления до абстрактната математическа формула. И, от тази гледна точка, няма нищо по-типично от изреченията на американеца Александер В. Щерн /цитиран от Марсел Болл в "Наука"/, за когото последните придобивки на вълнова та физика са завършването "на една дълга борба, която беше започнала с Коперник, борба между обективната наука и антропоцентричните илюзии”... Голяма част от нашите мисли не е нищо друго освен дословен израз на сетивни навици.
Всекидневната мисъл и обикновеният човешки разум не ни ползват нищо за разбирането на вселената.
Експерименталните факти са тези, които са ни принудили да изоставим живописните образи на класическата физика заради отвлеченостите на модерните теории... И би значило да дадем доказателство за един мистически романтизъм, ако за едно с Едингтон разрежем действителността на две части, които се противопоставят една на друга: светът на физиците и светът на поетите. Съществува само един свят: този на физиците; останалото не съдържа нищо друго, освен това, което, временно, избягва на научните измервания.
към текста >>
279.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Той не може да си състави една идея за тях освен с помощта на простия човешки
разум
, идея, която трябва след това да запази такава, каквато тя е.
Това е защото за тези понятия на място, време, движение, пространство, остроумието, умът не служат за нищо. Напразно човек би употребил над тях цялото си остроумие, той не ще напредне по-далече отколкото е бил в самото начало, когато е имал за тях една непосредствена опитност.
Той не може да си състави една идея за тях освен с помощта на простия човешки разум, идея, която трябва след това да запази такава, каквато тя е.
към текста >>
280.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Щом размишляваме върху нещо, ние вече сме убедени в това, че светът е създаден разумно и че нашето мислене има достъп до този световен
разум
.
Без понятия и идеи няма действителност и без мисловни системи няма разбиране и обяснение[8] на света.
Щом размишляваме върху нещо, ние вече сме убедени в това, че светът е създаден разумно и че нашето мислене има достъп до този световен разум.
В противен случай всяко размишление, всяко разсъждение би било напразно. Следователно мислите, принципно погледнато, по никакъв начин не са надстройка над същинската реалност, нито идеология, а са съставна част на реалността. Най-практичното, което съществува, е теорията, която ни позволява да разберем света, тъй като от нея можем да научим как трябва да се държим, как можем целесъобразно и успешно да се включим в действителността.
към текста >>
[7] Курт Хюбнер 197: „Критика на научния
разум
„, издателство Карл Албер, Фрайбург/Мюнхен.
[7] Курт Хюбнер 197: „Критика на научния разум„, издателство Карл Албер, Фрайбург/Мюнхен.
към текста >>
281.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
- Но ако се съобразяваме с фактите, се оказва, че цялата деятелност на животното е построена така, че в нея се преживява не личният
разум
, а мировият
разум
.
Можете да кажете: мисленето, извършвано от човека, не е така просто да се отличи от това, което прави и животното. Не може да се знае мисли ли животното, или не. Обаче това, което се казва, че наблюдавайки животните, не може да се разбере, мисли ли животното или не, може да се сравни с това, някой да каже: ако баба ми имаше четири колела и отпред теглич, щеше да бъде каруца! Разбира се, игнорирайки фактите, можем да кажем каквото ни хареса. Игнорирайки фактите, не ги виждайки, може, разбира се, да кажем и така: а защо се смята, че камъкът не може да говори или мисли?
- Но ако се съобразяваме с фактите, се оказва, че цялата деятелност на животното е построена така, че в нея се преживява не личният разум, а мировият разум.
То не действа по личен начин, персонално; неговата деятелност може да бъде изключително разумна, но тя не носи персонален характер. Както вече сте чували, животните много мислят, но мисленето им не е персонално.
към текста >>
282.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Целият този свят е такъв, че ние не трябва да вярваме, че нашият
разум
е нещо единствено, не, разума, който ние притежаваме, само го черпим от разпространения по целия свят
разум
.
Но на този «аз», на това духовно начало в човека сега, когато то трябва да живее по-нататък, му е необходимо необичайно много. Виждате ли, аз не без причина постоянно ви обяснявах това, че разумът, разсъдъкът, мислите са разпространени по целия свят. Казвал съм ви как всичко в света - ако само се изследва това правилно, - как всичко в света е организирано изключително разумно. Пояснявах ви това с примери от животинския свят.
Целият този свят е такъв, че ние не трябва да вярваме, че нашият разум е нещо единствено, не, разума, който ние притежаваме, само го черпим от разпространения по целия свят разум.
Разум има навсякъде. Този, който счита своя разум за единствен, е толкова глупав, колкото този, който смята: тук имам чаша с вода, тази чаша беше празна, след това тя стана пълна, това значи, че водата се е образувала от стените на стъклената чаша. Всъщност водата първо е била изкарана от кладенеца, от всеобемащата водна стихия. По същия начин и разумът, който притежава човек, е бил отначало добит от всеобемащия миров разум.
към текста >>
Разум
има навсякъде.
Но на този «аз», на това духовно начало в човека сега, когато то трябва да живее по-нататък, му е необходимо необичайно много. Виждате ли, аз не без причина постоянно ви обяснявах това, че разумът, разсъдъкът, мислите са разпространени по целия свят. Казвал съм ви как всичко в света - ако само се изследва това правилно, - как всичко в света е организирано изключително разумно. Пояснявах ви това с примери от животинския свят. Целият този свят е такъв, че ние не трябва да вярваме, че нашият разум е нещо единствено, не, разума, който ние притежаваме, само го черпим от разпространения по целия свят разум.
Разум има навсякъде.
Този, който счита своя разум за единствен, е толкова глупав, колкото този, който смята: тук имам чаша с вода, тази чаша беше празна, след това тя стана пълна, това значи, че водата се е образувала от стените на стъклената чаша. Всъщност водата първо е била изкарана от кладенеца, от всеобемащата водна стихия. По същия начин и разумът, който притежава човек, е бил отначало добит от всеобемащия миров разум.
към текста >>
Този, който счита своя
разум
за единствен, е толкова глупав, колкото този, който смята: тук имам чаша с вода, тази чаша беше празна, след това тя стана пълна, това значи, че водата се е образувала от стените на стъклената чаша.
Виждате ли, аз не без причина постоянно ви обяснявах това, че разумът, разсъдъкът, мислите са разпространени по целия свят. Казвал съм ви как всичко в света - ако само се изследва това правилно, - как всичко в света е организирано изключително разумно. Пояснявах ви това с примери от животинския свят. Целият този свят е такъв, че ние не трябва да вярваме, че нашият разум е нещо единствено, не, разума, който ние притежаваме, само го черпим от разпространения по целия свят разум. Разум има навсякъде.
Този, който счита своя разум за единствен, е толкова глупав, колкото този, който смята: тук имам чаша с вода, тази чаша беше празна, след това тя стана пълна, това значи, че водата се е образувала от стените на стъклената чаша.
Всъщност водата първо е била изкарана от кладенеца, от всеобемащата водна стихия. По същия начин и разумът, който притежава човек, е бил отначало добит от всеобемащия миров разум.
към текста >>
По същия начин и разумът, който притежава човек, е бил отначало добит от всеобемащия миров
разум
.
Пояснявах ви това с примери от животинския свят. Целият този свят е такъв, че ние не трябва да вярваме, че нашият разум е нещо единствено, не, разума, който ние притежаваме, само го черпим от разпространения по целия свят разум. Разум има навсякъде. Този, който счита своя разум за единствен, е толкова глупав, колкото този, който смята: тук имам чаша с вода, тази чаша беше празна, след това тя стана пълна, това значи, че водата се е образувала от стените на стъклената чаша. Всъщност водата първо е била изкарана от кладенеца, от всеобемащата водна стихия.
По същия начин и разумът, който притежава човек, е бил отначало добит от всеобемащия миров разум.
към текста >>
В това се съдържа проява на огромен
разум
, всеобемащ
разум
.
Но колкото и много процеси, ставащи в човешкото тяло, да разгледаме, това ще бъде малка част от тях. Вие вдишвате. Вдишката, която поемате в себе си, се изразходва във вашето тяло. Замислете се над факта, че правите примерно осемнадесет дишания в минута. При това всичко, което сте вдишали, трябва постоянно да се изразходва във вашето тяло.
В това се съдържа проява на огромен разум, всеобемащ разум.
към текста >>
Ние изцяло и напълно сме построени от космическия
разум
.
Има и нещо друго. Ако вземете сърцето, то също има наклон под определен ъгъл. Това е същият наклон, както и наклонът на Слънцето по отношение на Земята. Бих могъл да ви приведа безброй примери, с които бихте могли да видите: всичко това, което се намира навън, в Космоса, всичко това ние така или иначе носим в себе си. Наклонът на Слънцето ние носим в наклона в нашето око и в наклона на нашето сърце.
Ние изцяло и напълно сме построени от космическия разум.
към текста >>
283.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Животните предварително предвещават събитията, защото разумът присъства навсякъде; само че животните още не са вкарали този
разум
в себе си.
Господа, чувал съм за медиуми, които казват нещо наистина значително. Това също е истина; медиумите казват и значителни неща, обаче това не трябва да ни учудва. Виждате ли, ако например някъде става силно земетресение, животните преди всичко избягват; хората остават и стават жертви на земетресението.
Животните предварително предвещават събитията, защото разумът присъства навсякъде; само че животните още не са вкарали този разум в себе си.
Медиумът представлява нещо спуснало се до животинското ниво. Той може да прави удивителни неща, може даже да казва стихове, по-прекрасни от стиховете на Гьоте, и всичко това, защото той е паднал до нивото на животинския разум.
към текста >>
Той може да прави удивителни неща, може даже да казва стихове, по-прекрасни от стиховете на Гьоте, и всичко това, защото той е паднал до нивото на животинския
разум
.
Господа, чувал съм за медиуми, които казват нещо наистина значително. Това също е истина; медиумите казват и значителни неща, обаче това не трябва да ни учудва. Виждате ли, ако например някъде става силно земетресение, животните преди всичко избягват; хората остават и стават жертви на земетресението. Животните предварително предвещават събитията, защото разумът присъства навсякъде; само че животните още не са вкарали този разум в себе си. Медиумът представлява нещо спуснало се до животинското ниво.
Той може да прави удивителни неща, може даже да казва стихове, по-прекрасни от стиховете на Гьоте, и всичко това, защото той е паднал до нивото на животинския разум.
към текста >>
284.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Преди много хилядолетия осите, изхождайки от природата, са произвели хартията; човек е произвел хартията, изхождайки от своя вътрешен свят, изхождайки от своя
разум
.
Така че може да се каже: преди много хилядолетия тези малки, дребни оси са открили процеса на приготвяне на хартия! Такова е изготвянето на хартия навън, в макроприродата. По-късно човек започнал да я изготвя сам. При производството на хартия вие имате същия процес, както и при живораждащите змии: ако изолирате змията от външния свят така, че да й ограничите потреблението на вода, тя ще стане живораждаща, откривайки по този начин възпроизводство, принадлежащо към по-високо еволюционно стъпало. Еманципирайте човека все повече и повече, създавайки му култура, и тогава той ще произведе хартия, тази, която по-рано е произвеждала природата, също както змията от самата себе си произвежда живи малки.
Преди много хилядолетия осите, изхождайки от природата, са произвели хартията; човек е произвел хартията, изхождайки от своя вътрешен свят, изхождайки от своя разум.
Да, разумът също влиза вътре, както влиза вътре в змията силата да произвежда живо потомство.
към текста >>
285.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Така, от една страна, днес виждаме, че хората се плашат от свободата; от друга страна, виждате, че не им стига ум и
разум
, за да изучават нерегулярните явления във Вселената.
Ето защо съвременните хора здраво заседнаха в това, което се явява необходимост. Хората в своите празници изразяват своята умствена настройка. Те имат празници по необходимост: Рождество, Великден, но са изпуснали есенния празник, празникът на Михаил, тъй като той е свързан със свободата, с вътрешната сила на човека. И в самите комети хората изучават само материалното. За другото казват: не можем да знаем за това.
Така, от една страна, днес виждаме, че хората се плашат от свободата; от друга страна, виждате, че не им стига ум и разум, за да изучават нерегулярните явления във Вселената.
Ако ги нямаше тези явления, нямаше да я има и свободата. Така че можем да кажем: атиняните са възприемали това, което се е намирало вътре в човека. Това ги е правело разговорчиви.
към текста >>
286.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Виждате ли, господа, по-рано вече съм ви казвал: навсякъде около нас присъстват не само кислород и азот, но в цялата природа присъства
разум
, истински
разум
.
Виждате ли, господа, по-рано вече съм ви казвал: навсякъде около нас присъстват не само кислород и азот, но в цялата природа присъства разум, истински разум.
Никой няма да се учуди, ако му кажат: ние вдишваме въздух - защото въздух има навсякъде, и така наречената наука днес толкова силно се е внедрила в школските учебници, че всички хора казват: навсякъде има въздух и ние вдишваме въздух. Но съм бил познат и с хора, живеещи на село, които смятаха това за фантастика; те просто не знаеха, че навсякъде има въздух; също както хората днес не знаят, че навсякъде има разум. Те смятат за фантасмагория, ако им се каже: също както вдишваме с дробовете въздух, така ние вдишваме, например с носа или ухото, разум. По-рано вече съм ви привеждал достатъчно примери, с които да се убедите, че разум има навсякъде. В последно време ние обсъждахме особено интересната глава от естествената наука за пчелите, осите и мравките.
към текста >>
Но съм бил познат и с хора, живеещи на село, които смятаха това за фантастика; те просто не знаеха, че навсякъде има въздух; също както хората днес не знаят, че навсякъде има
разум
.
Виждате ли, господа, по-рано вече съм ви казвал: навсякъде около нас присъстват не само кислород и азот, но в цялата природа присъства разум, истински разум. Никой няма да се учуди, ако му кажат: ние вдишваме въздух - защото въздух има навсякъде, и така наречената наука днес толкова силно се е внедрила в школските учебници, че всички хора казват: навсякъде има въздух и ние вдишваме въздух.
Но съм бил познат и с хора, живеещи на село, които смятаха това за фантастика; те просто не знаеха, че навсякъде има въздух; също както хората днес не знаят, че навсякъде има разум.
Те смятат за фантасмагория, ако им се каже: също както вдишваме с дробовете въздух, така ние вдишваме, например с носа или ухото, разум. По-рано вече съм ви привеждал достатъчно примери, с които да се убедите, че разум има навсякъде. В последно време ние обсъждахме особено интересната глава от естествената наука за пчелите, осите и мравките. Малко неща в природата позволяват да се надникне дълбоко в тайните й, както това позволява да се направи поведението на насекомите. Насекомите са едни от най-удивителните животни и също позволяват да се хвърли светлина върху много тайни.
към текста >>
Те смятат за фантасмагория, ако им се каже: също както вдишваме с дробовете въздух, така ние вдишваме, например с носа или ухото,
разум
.
Виждате ли, господа, по-рано вече съм ви казвал: навсякъде около нас присъстват не само кислород и азот, но в цялата природа присъства разум, истински разум. Никой няма да се учуди, ако му кажат: ние вдишваме въздух - защото въздух има навсякъде, и така наречената наука днес толкова силно се е внедрила в школските учебници, че всички хора казват: навсякъде има въздух и ние вдишваме въздух. Но съм бил познат и с хора, живеещи на село, които смятаха това за фантастика; те просто не знаеха, че навсякъде има въздух; също както хората днес не знаят, че навсякъде има разум.
Те смятат за фантасмагория, ако им се каже: също както вдишваме с дробовете въздух, така ние вдишваме, например с носа или ухото, разум.
По-рано вече съм ви привеждал достатъчно примери, с които да се убедите, че разум има навсякъде. В последно време ние обсъждахме особено интересната глава от естествената наука за пчелите, осите и мравките. Малко неща в природата позволяват да се надникне дълбоко в тайните й, както това позволява да се направи поведението на насекомите. Насекомите са едни от най-удивителните животни и също позволяват да се хвърли светлина върху много тайни.
към текста >>
По-рано вече съм ви привеждал достатъчно примери, с които да се убедите, че
разум
има навсякъде.
Виждате ли, господа, по-рано вече съм ви казвал: навсякъде около нас присъстват не само кислород и азот, но в цялата природа присъства разум, истински разум. Никой няма да се учуди, ако му кажат: ние вдишваме въздух - защото въздух има навсякъде, и така наречената наука днес толкова силно се е внедрила в школските учебници, че всички хора казват: навсякъде има въздух и ние вдишваме въздух. Но съм бил познат и с хора, живеещи на село, които смятаха това за фантастика; те просто не знаеха, че навсякъде има въздух; също както хората днес не знаят, че навсякъде има разум. Те смятат за фантасмагория, ако им се каже: също както вдишваме с дробовете въздух, така ние вдишваме, например с носа или ухото, разум.
По-рано вече съм ви привеждал достатъчно примери, с които да се убедите, че разум има навсякъде.
В последно време ние обсъждахме особено интересната глава от естествената наука за пчелите, осите и мравките. Малко неща в природата позволяват да се надникне дълбоко в тайните й, както това позволява да се направи поведението на насекомите. Насекомите са едни от най-удивителните животни и също позволяват да се хвърли светлина върху много тайни.
към текста >>
Има един вид пчела, която работи по-различно, но и нейният труд доказва присъствието на
разум
в цялата природа.
Има един вид пчела, която работи по-различно, но и нейният труд доказва присъствието на разум в цялата природа.
Да видим как работи този вид пчели, които обикновено се наричат дървогнездящи[2] и на които не се отделя толкова внимание, колкото на обикновените пчели, тъй като за хората е неудобно да следят работата им. Това животно е необикновено прилежно и за да живее - не самото то в частност, а за да оцелее родът, - то извършва огромна работа. Това животно търси дървесина, която вече не е свързана с растящото дърво, която е получена в резултат на обработката на дървото. Бихте могли да намерите тези дървогнездящи пчели с техните гнезда, които сега ще ви опиша, ако, да кажем, сте насекли колове, тоест да се намери там, където дървесината вече е отделена от дървото, и е видно, че това е нежива дървесина: колове, стълбове, греди, направени от дърво. Там, вътре, вие можете да откриете пчелата-дървогнезд, а също в градински пейки, врати и пр.
към текста >>
Това, което съществува в природата, е създадено във висша степен разумно, така че може да се каже: тук, вътре, навсякъде присъства
разум
, истински
разум
.
Виждате, че цялото гнездо е устроено толкова разумно, че можем само да се удивяваме на това. Когато днес хората в своите механизми подражават на нещо, това в по-голяма си част е имитация на неща, подобни на горепосоченото, и то изпълнени доста по-малко изкусно.
Това, което съществува в природата, е създадено във висша степен разумно, така че може да се каже: тук, вътре, навсякъде присъства разум, истински разум.
Биха могли да се приведат стотици и хиляди примери за проява на разум в постройките на насекомите и в способите им на работа. Помислете само, колко разумно е това, за което неотдавна ви разказах във връзка с мравките-стопани, които създават цяла ферма и правят това необикновено разумно.
към текста >>
Биха могли да се приведат стотици и хиляди примери за проява на
разум
в постройките на насекомите и в способите им на работа.
Виждате, че цялото гнездо е устроено толкова разумно, че можем само да се удивяваме на това. Когато днес хората в своите механизми подражават на нещо, това в по-голяма си част е имитация на неща, подобни на горепосоченото, и то изпълнени доста по-малко изкусно. Това, което съществува в природата, е създадено във висша степен разумно, така че може да се каже: тук, вътре, навсякъде присъства разум, истински разум.
Биха могли да се приведат стотици и хиляди примери за проява на разум в постройките на насекомите и в способите им на работа.
Помислете само, колко разумно е това, за което неотдавна ви разказах във връзка с мравките-стопани, които създават цяла ферма и правят това необикновено разумно.
към текста >>
Тъй като ние също произвеждаме в нас самите мравчена киселина, нима нямаме достатъчно предпоставки, за да си кажем: там, навън в природата, навсякъде присъства
разум
; той идва благодарение на мравчената киселина.
Тъй като ние също произвеждаме в нас самите мравчена киселина, нима нямаме достатъчно предпоставки, за да си кажем: там, навън в природата, навсякъде присъства разум; той идва благодарение на мравчената киселина.
В нас самите също навсякъде има разум, тъй като ние имаме мравчена киселина. А мравчена киселина не би имало, ако първо нямаше оксалова киселина. И ето, тези малки животинки кръжат и пърхат над растенията и създават предпоставки, намиращата се в растенията оксалова киселина да се превръща в мравчена киселина, претърпявайки метаморфоза.
към текста >>
В нас самите също навсякъде има
разум
, тъй като ние имаме мравчена киселина.
Тъй като ние също произвеждаме в нас самите мравчена киселина, нима нямаме достатъчно предпоставки, за да си кажем: там, навън в природата, навсякъде присъства разум; той идва благодарение на мравчената киселина.
В нас самите също навсякъде има разум, тъй като ние имаме мравчена киселина.
А мравчена киселина не би имало, ако първо нямаше оксалова киселина. И ето, тези малки животинки кръжат и пърхат над растенията и създават предпоставки, намиращата се в растенията оксалова киселина да се превръща в мравчена киселина, претърпявайки метаморфоза.
към текста >>
287.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Камбалата прави това изключително
разум
-но и хитро!
Другите риби се отнасят към камбалата като към приближаващ се към тях човек; рибите бързо изчезват, разпръскват се, и камбалата не би имала нищо за ядене, ако не беше по-съобразителна и ловка от останалите. Обаче другите риби, очите на които са разположени от двете страни на тялото, не са толкова разумни, тъй като не са свързани толкова силно с небето. Камбалата си търси такива места, където дъното на морето се издига към брега, плитчини в морето, където тя заляга. С цялото си плоско тяло тя се зарива в земята, използвайки устата си, за да се покрие с пясък; после леко движи пясъка, защото наблизо може да мине риба. Рибите и раците са привлечени насам, без да забелязват камбалата, и изведнъж тя изскача и хваща преминаващата риба!
Камбалата прави това изключително разум-но и хитро!
На това е способно само такова животно, което по най-фин начин е свързано с небесните, с космическите сили.
към текста >>
288.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Той си казва: аз притежавам собствен
разум
и благодарение на него обмислям това, което трябва да направя.
Какво означават украшенията? Външно те се изготвят така, че благодарение на тях намира израз духовното начало в човека! За да се ориентираме как у първобитните народи се е появило всичко, отнасящо се до облеклото, трябва да си изясним, че сред първобитните, древни народи хората още не са били толкова самостоятелни, както са самостоятелни днешните хора. Днес всеки човек - при това с известно право - се държи като самодостатъчна, самостоятелна личност.
Той си казва: аз притежавам собствен разум и благодарение на него обмислям това, което трябва да направя.
Ако днес човек е с твърде високо мнение за себе си и се надуе, той веднага почва да се държи като реформатор: така че днес имаме почти толкова реформатори, колкото хора има на света. И така, в днешно време човек се държи абсолютно самостоятелно. При предишните хора и народи работата е била по-иначе. Тези народи, народностни племена, се обединявали в група и са разглеждали някакво духовно същество като своя групова душа; самите себе си те смятали за членове на едно тяло, а груповата душа разглеждали като това, което ги обединява. Във връзка с това групово начало те си се представяли в съвсем определен образ.
към текста >>
289.
Съдържание
GA_353 История на човечеството и културните народи
Как Кант разглежда света и неговата «Критика на чистия
разум
».
Как Кант разглежда света и неговата «Критика на чистия разум».
«Нещото в себе си» на Кант. За «нещата в себе си» е невъзможно да се знае нещо, а целият свят е създаден само от въздействието, което ние получаваме от тези неща. Шопенхауер като последовател на Кант. Последици от учението на Кант. Куриозната фраза на Кант: «Аз трябваше да стесня, да дискредитирам знанието, за да освободя място за вярата».
към текста >>
«Критика на практическия
разум
» - за вярата в Бог, в свободата и безсмъртието.
«Нещото в себе си» на Кант. За «нещата в себе си» е невъзможно да се знае нещо, а целият свят е създаден само от въздействието, което ние получаваме от тези неща. Шопенхауер като последовател на Кант. Последици от учението на Кант. Куриозната фраза на Кант: «Аз трябваше да стесня, да дискредитирам знанието, за да освободя място за вярата».
«Критика на практическия разум» - за вярата в Бог, в свободата и безсмъртието.
Кант е болест за науката. Едуард фон Хартман - «Философия на безсъзнателното» и «Безсъзнателното от гледна точка на дарвинизма».
към текста >>
290.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Затова посветеното свещеничество следяло строго, да не добият всички хора
разум
, за да съществува тази разумност само под техен контрол, в мистериите.
Защо е било така, господа? Тук ние отново трябва да се върнем към древните мистерии и да ги сравним с християнството. Виждате ли, не всички хора се допускали в древните мистерии. Казвал съм ви какви степени е имало там: «врана», «окултен», «защитник», «сфинкс» и т. н. Те знаели за звездните влияния.
Затова посветеното свещеничество следяло строго, да не добият всички хора разум, за да съществува тази разумност само под техен контрол, в мистериите.
Защото знанието е власт, даже ако понякога го потискат. Но засега свещеничеството било могъщо, знанието било тъждествено на власт.
към текста >>
291.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Вероучението се явява също така и това, което човек постоянно иска да развива по-нататък с помощта на своя
разум
.
И все пак, ако разгледаме християнството в тези области на Русия за периода чак до Световната война, ще открием следното: това източно християнство в значителна степен запазило първоначалния религиозен характер, присъщ на Азия. Описвал съм ви различните проявления на този характер при египтяните, индусите, асирийците. Много от прилагащото се в качеството му на култови действия, жертвоприношения - което много добре разбирали в Азия, - се вляло в религията, която, бидейки форма на християнството, се вкоренила в тези източни области. При запознаване с религията на тези източни области възниква непосредственото усещане: тук в по-голяма степени доминира култът, а не каквото и да е вероучение. Вероучението се стреми да изрази в човешки думи това, което има отношение към духовния свят, или най-малкото това, което от този духовен свят може да бъде достъпно за човешките сетива.
Вероучението се явява също така и това, което човек постоянно иска да развива по-нататък с помощта на своя разум.
Напротив, култът е нещо дадено веднъж завинаги, което остава по-консервативно. И там, където култът заема господстващо положение, религията приема консервативен характер. Може да се каже така: тук източната религия носи консервативен характер. В сравнение с по-западните религии тя отделя повече внимание на самия култ, отколкото на вътрешните, религиозни импулси, на религиозния живот в човека.
към текста >>
292.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
Той би трябвало да ваксинира - подобно на това, както се прави ваксинация срещу едра шарка - идващите на училище деца едно след друго за ум и
разум
.
» Но къде може да ни отведе такова откровено водене на борба срещу духа? Тогава, желаейки да започне възпитанието на шестгодишното дете, авторът би трябвало честно и почтено да заяви: дявол да го вземе, понеже материята е първична, а духът вторичен, материята е предпоставка за духа! Дайте по-добре да се пробваме да предпишем на това дете прахчета или нещо подобно, за да изменим неговата материя. Защото тогава ще поумнее, тогава ще знае нещо! Ето какви изводи би трябвало да направи материализмът, ако иска да бъде честен.
Той би трябвало да ваксинира - подобно на това, както се прави ваксинация срещу едра шарка - идващите на училище деца едно след друго за ум и разум.
Ако разумът се разбира по материалистичен начин, би следвало да се добива с помощта на инжекция. Ето тогава материализмът би действал честно. Защото ако някой казва, че той мисли не със своята душа и своя дух, а с мозъка си - мозъкът е вещество, - той би следвало да прави своя мозък по-умен, използвайки материално-веществен, а не духовен начин. Ето до какво страшно противоречие би стигнал материализмът.
към текста >>
293.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
Взех «Критика на чистия
разум
» на Кант, издание на «Рекламна универсална библиотека», разкъсах я на коли и я подших в моя учебник, който стоеше пред мен по време на занятията.
На мен ми се наложи твърде много да се занимавам именно с Кант, при това - споменавам за него в автобиографията си - в течение на известно време имах учител по история, който винаги четеше на глас от някакви книги. Тогава аз си помислих, че и сам мога да чета всичко това в къщи. Веднъж, когато той излезе, аз погледнах какво е това, което той чете на глас и започнах да вземам от същото. Това ми се отдаде.
Взех «Критика на чистия разум» на Кант, издание на «Рекламна универсална библиотека», разкъсах я на коли и я подших в моя учебник, който стоеше пред мен по време на занятията.
Така четях Кант, докато учителят изнасяше урока по история. Затова с цялата отговорност се осмелявам да говоря за Кант, за когото всички и без това говорят без да млъкнат. Ако кажеш на хората нещо на духовни теми, те тутакси възразяват: «Да, но Кант е казал...! » Както в богословието винаги казват: «В Библията е казано», така мнозина образовани хора казват: «Да, но Кант е казал.! » Преди двадесет и четири години четях лекции, при което се запознах с един човек, който, седейки в аудиторията, постоянно спеше.
към текста >>
Например Кант започва книгата «Критика на чистия
разум
» - така я е нарекъл - с доказване, че пространството се намира не навън в света.
За да разбере това, което накратко ви разказвам, като изключим, че е действително трудно за разбиране, на човек би се наложило да изчете много книги, тъй като при Кант всичко е прекалено разхвърляно.
Например Кант започва книгата «Критика на чистия разум» - така я е нарекъл - с доказване, че пространството се намира не навън в света.
Него аз сам съм го създал, изтъкал съм го от себе си. И така, първо, пространството - това е явление. Второ, времето - също явление. Защото се казва: имало е Аристотел - но него сам съм го сътворил във времето, защото времето като цяло го създавам аз.
към текста >>
Кант е написал голямата книга - «Критика на чистия
разум
».
Кант е написал голямата книга - «Критика на чистия разум».
Тя прави доста приятно впечатление. Ако един истински филистер вземе дебелата книга «Критика на чистия разум», той потрива ръце: това трябва да е нещо страшно умно - «Критика на чистия разум». Четейки нещо подобно, човек се усеща като Господ Бог на Земята! След увода следва: «Част първа. Трансцендентална естетика».
към текста >>
Ако един истински филистер вземе дебелата книга «Критика на чистия
разум
», той потрива ръце: това трябва да е нещо страшно умно - «Критика на чистия
разум
».
Кант е написал голямата книга - «Критика на чистия разум». Тя прави доста приятно впечатление.
Ако един истински филистер вземе дебелата книга «Критика на чистия разум», той потрива ръце: това трябва да е нещо страшно умно - «Критика на чистия разум».
Четейки нещо подобно, човек се усеща като Господ Бог на Земята! След увода следва: «Част първа. Трансцендентална естетика». Можете ли да повярвате: «Трансцендентална естетика»? Когато някой отвори моята «Философия на свободата»[3], там, в първата част, стои всичко на всичко: «Човек и свят».
към текста >>
В Кантовата «Критика на чистия
разум
» след едно високопарно заглавие следва друго!
Сега обаче стигаме до изключително трудната голяма глава под името «За трансценденталните паралогизми». Това е продължението.
В Кантовата «Критика на чистия разум» след едно високопарно заглавие следва друго!
Тук се казва: има хора, които твърдят, че пространството е безкрайно. След това тези хора привеждат доказателства, че пространството е безкрайно. Но има и хора, които казват: пространството, разбира се, е ограничено. Тук също е показано какви доказателства привеждат тези хора. Така че в следващата глава в «Критика на чистия разума» тези доказателства се привеждат навсякъде на две противоположни страници.
към текста >>
Посредством чистия
разум
може да се знае за това, че в света съществува духовното.
Както вече се каза, имало е философи - Лайбниц[5], Волф[6] и др., чак до Кант, твърдящи, че поне нещо може да се знае.
Посредством чистия разум може да се знае за това, че в света съществува духовното.
Кант казал: пълна безсмислица е да се вярва, че може да се знае нещо за духовното, не, във всичко духовно може само да се вярва! Защото духовното е заключено в «нещата в себе си». А за «нещата в себе си» не може да се знае нищо. Следователно във всичко, което се отнася към духовното, може само да се вярва. Кант, написвайки втория вариант (второто издание) на «Критика на чистия разум», се издава.
към текста >>
Кант, написвайки втория вариант (второто издание) на «Критика на чистия
разум
», се издава.
Посредством чистия разум може да се знае за това, че в света съществува духовното. Кант казал: пълна безсмислица е да се вярва, че може да се знае нещо за духовното, не, във всичко духовно може само да се вярва! Защото духовното е заключено в «нещата в себе си». А за «нещата в себе си» не може да се знае нищо. Следователно във всичко, което се отнася към духовното, може само да се вярва.
Кант, написвайки втория вариант (второто издание) на «Критика на чистия разум», се издава.
В това второ издание намира място куриозната фраза, която гласи: «Аз трябваше да стесня, да дискредитирам знанието, за да освободя място за вярата». Та това е, по същество, вероизповедание, господа! Това е, което доведе до непознаваемите «неща в себе си»! Ето защо Кант е нарекъл своята книга «Критика на чистия разум». Самият разум трябва да бъде подложен на критика, щом твърди, че той, разумът, нищо не може да знае!
към текста >>
Ето защо Кант е нарекъл своята книга «Критика на чистия
разум
».
Следователно във всичко, което се отнася към духовното, може само да се вярва. Кант, написвайки втория вариант (второто издание) на «Критика на чистия разум», се издава. В това второ издание намира място куриозната фраза, която гласи: «Аз трябваше да стесня, да дискредитирам знанието, за да освободя място за вярата». Та това е, по същество, вероизповедание, господа! Това е, което доведе до непознаваемите «неща в себе си»!
Ето защо Кант е нарекъл своята книга «Критика на чистия разум».
Самият разум трябва да бъде подложен на критика, щом твърди, че той, разумът, нищо не може да знае! В тази фраза: «Аз трябваше да стесня знанието, за да освободя място за вярата» - в тази фраза се заключава всъщност истинското съдържание на Кантовата философия. Но с това се разтваря вратата за всяка вяра. И всъщност всяка позитивна религия би могла да се позовава на Кант! Но на Кант биха могли да се позовават също и тези хора, които казват: защо ние нищо не знаем?
към текста >>
Самият
разум
трябва да бъде подложен на критика, щом твърди, че той, разумът, нищо не може да знае!
Кант, написвайки втория вариант (второто издание) на «Критика на чистия разум», се издава. В това второ издание намира място куриозната фраза, която гласи: «Аз трябваше да стесня, да дискредитирам знанието, за да освободя място за вярата». Та това е, по същество, вероизповедание, господа! Това е, което доведе до непознаваемите «неща в себе си»! Ето защо Кант е нарекъл своята книга «Критика на чистия разум».
Самият разум трябва да бъде подложен на критика, щом твърди, че той, разумът, нищо не може да знае!
В тази фраза: «Аз трябваше да стесня знанието, за да освободя място за вярата» - в тази фраза се заключава всъщност истинското съдържание на Кантовата философия. Но с това се разтваря вратата за всяка вяра. И всъщност всяка позитивна религия би могла да се позовава на Кант! Но на Кант биха могли да се позовават също и тези хора, които казват: защо ние нищо не знаем? Защото нищо не трябва да се знае!
към текста >>
И така, Кант написал отначало първата книга - «Критика на чистия
разум
».
И така, Кант написал отначало първата книга - «Критика на чистия разум».
В тази «Критика на чистия разум» се доказва следното: за «нещата в себе си» е невъзможно да се узнае нещо. Може да има само вяра в това, което се явява «нещото в себе си».
към текста >>
В тази «Критика на чистия
разум
» се доказва следното: за «нещата в себе си» е невъзможно да се узнае нещо.
И така, Кант написал отначало първата книга - «Критика на чистия разум».
В тази «Критика на чистия разум» се доказва следното: за «нещата в себе си» е невъзможно да се узнае нещо.
Може да има само вяра в това, което се явява «нещото в себе си».
към текста >>
После той написал втората книга - «Критика на практическия
разум
».
После той написал втората книга - «Критика на практическия разум».
Написал и трета книга, «Критика на способността за съждение», но това вече не е така важно. И така, «Критика на практическия разум» е била написана като втора книга. Тук той създава очерк за собствената вяра. Отначало той написал книга за знанието - «Критика на чистия разум». В нея той доказва, че е невъзможно да се знае нещо.
към текста >>
И така, «Критика на практическия
разум
» е била написана като втора книга.
После той написал втората книга - «Критика на практическия разум». Написал и трета книга, «Критика на способността за съждение», но това вече не е така важно.
И така, «Критика на практическия разум» е била написана като втора книга.
Тук той създава очерк за собствената вяра. Отначало той написал книга за знанието - «Критика на чистия разум». В нея той доказва, че е невъзможно да се знае нещо. Сега филистерът може да сложи настрана книгата: нали му доказаха, че нищо не може да знае. След това Кант пише «Критика на практическия разум».
към текста >>
Отначало той написал книга за знанието - «Критика на чистия
разум
».
После той написал втората книга - «Критика на практическия разум». Написал и трета книга, «Критика на способността за съждение», но това вече не е така важно. И така, «Критика на практическия разум» е била написана като втора книга. Тук той създава очерк за собствената вяра.
Отначало той написал книга за знанието - «Критика на чистия разум».
В нея той доказва, че е невъзможно да се знае нещо. Сега филистерът може да сложи настрана книгата: нали му доказаха, че нищо не може да знае. След това Кант пише «Критика на практическия разум». Тук той формулира своята вяра. Как построява своята вяра?
към текста >>
След това Кант пише «Критика на практическия
разум
».
И така, «Критика на практическия разум» е била написана като втора книга. Тук той създава очерк за собствената вяра. Отначало той написал книга за знанието - «Критика на чистия разум». В нея той доказва, че е невъзможно да се знае нещо. Сега филистерът може да сложи настрана книгата: нали му доказаха, че нищо не може да знае.
След това Кант пише «Критика на практическия разум».
Тук той формулира своята вяра. Как построява своята вяра? Той казва: човек, разглеждайки себе си в света, открива, че се явява несъвършено същество. Обаче да бъде несъвършен не е свойствено на човека. Следователно някъде трябва да има по-голямо съвършенство от човека.
към текста >>
Ето така Кант е написал втората книга - «Критика на практическия
разум
».
Ето така Кант е написал втората книга - «Критика на практическия разум».
В нея той казва, че ние, като хора, сме длъжни да вярваме в Бога, в свободата и безсмъртието. Ние не можем да знаем за това, но сме длъжни да вярваме. Само си представете колко безчовечно е това: първо беше доказано, че знанието е нищо, второ, че човек е длъжен да вярва в Бога, за когото той нищо не може да знае, да вярва в свободата и в безсмъртието! Всъщност Кант е бил велик реакционер. Хората обичат красивите думи, затова те нарекли Кант «всесъкрушаващия».
към текста >>
294.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Виждате ли, господа, именно в случая с антропософията думата е за това, че трябва да се постъпва в пълно съответствие със здравия
разум
, в съответствие с практическия живот, с добрата практика.
Тук също духовната наука трябва да доведе до изменение на начина на мислене. Но как това става в настоящото време?
Виждате ли, господа, именно в случая с антропософията думата е за това, че трябва да се постъпва в пълно съответствие със здравия разум, в съответствие с практическия живот, с добрата практика.
Например някъде трябва да се започне нещо. Какво правя аз самият, господа? Веднъж писах за Ницше[6]. Тогава хората смятаха, че съм по-скоро привърженик на Ницше. Ако аз бях писал по начин, по който се искаше на хората, придържащи се към някои възгледи, тогава трябваше да напиша така: Ницше е бил голям глупак, Ницше е отстоявал една или друга глупост, с Ницше трябва да се борим до кръв и други такива.
към текста >>
НАГОРЕ
