Търсене в текстове за 'правдив'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 58 резултата от 42 текста в изречения в които се съдържат търсените думи : 'правдив'.

1. 10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Крайенбюл е казал в това отношение сполучливи думи в своята статия*/* Философски месечни Тетрадки т.ХVІІ, Берлин, Лайпциг, Хайделберг 1882 г./ "ако свободата трябва да стане моя свобода, ако моралното деяние трябва да бъде мое деяние, ако доброто и правдивото трябва да бъде осъществено чрез мене, чрез действието на тази особена индивидуална личност, тогава за мене е невъзможно да ми бъде достатъчен един общ закон, който се абстрахира от всяка индивидуалност и особеност на съдействащите при деянието обстоятелства и ми заповядва да проверя преди всяко действие, дали мотивът, който стои на неговата основа отговаря на абстрактната норма на общата човешка природа, дали така, както живее и действа в мене, той може да стане една общовалидна максима"..... "Едно подобно приспособяване към общо приетото и обичайното би направило невъзможни всяка свобода, всеки напредък над обикновеното и прозаичното, всяко значително, изпъкващо и отварящо пътища морално действие."
Не, не такива неопределени, общи морални норми, а най-индивидуалните идеали трябва да ръководят нашите действия. Не всичко е еднакво достойно за всички да го изпълняват, а това за един, онова за друг, според това, доколко някой чувства призванието за дадено нещо. Й. Крайенбюл е казал в това отношение сполучливи думи в своята статия*/* Философски месечни Тетрадки т.ХVІІ, Берлин, Лайпциг, Хайделберг 1882 г./ "ако свободата трябва да стане моя свобода, ако моралното деяние трябва да бъде мое деяние, ако доброто и правдивото трябва да бъде осъществено чрез мене, чрез действието на тази особена индивидуална личност, тогава за мене е невъзможно да ми бъде достатъчен един общ закон, който се абстрахира от всяка индивидуалност и особеност на съдействащите при деянието обстоятелства и ми заповядва да проверя преди всяко действие, дали мотивът, който стои на неговата основа отговаря на абстрактната норма на общата човешка природа, дали така, както живее и действа в мене, той може да стане една общовалидна максима"..... "Едно подобно приспособяване към общо приетото и обичайното би направило невъзможни всяка свобода, всеки напредък над обикновеното и прозаичното, всяко значително, изпъкващо и отварящо пътища морално действие."
към текста >>

2. 03. ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО СЛЕД КАНТ. GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'

По този начин ние можем да изразим резултата на предидущите разсъждения със следните думи: Трансцеденталният идеализъм доказва своята правдивост като за целта оперира със средствата на новия реализъм, към опровергаването, на който той се стреми.
Обикновено мирогледът, който признава действителността на дадения образ на света като нещо, което не подлежи на съмнение, се нарича пасивен реализъм. Напротив противоположния мироглед, който счита този образ на света само като съдържание на нашето съзнание, се нарича трансцедентален идеализъм. По този начин ние можем да изразим резултата на предидущите разсъждения със следните думи: Трансцеденталният идеализъм доказва своята правдивост като за целта оперира със средствата на новия реализъм, към опровергаването, на който той се стреми. Той е прав, ако наивният реализъм е лъжлив; но този лъжливият се доказва с помощта на самия неверен възглед. За този, за който това става очевидно, не остава нищо друго, освен да напусне пътя, начертан тук за постигането на някакъв мироглед и да хване друг път. Не трябва ли ние да търсим този път чрез налучкване, чрез опитване, докато случайно намерим верния? Едуард Ф. Хартман несъмнено се придържа към този възглед, когато мисли, че е доказал значимостта на своята теоретико-познавателна гледна точка с това, че тя обяснява явленията на света, докато другите гледища не правят това.
към текста >>

3. 04. ОСНОВНИЯТ ПОДТИК КЪМ НАУКАТА GA_4 Философия на свободата

Никой от двата възгледа не води до удовлетворение, защото те не оценяват фактите правдиво.
По такъв начин човекът сам се поставя в противоположността: Дух и свят. Той трябва да стори това, след като и собственото му тяло спада към материалния свят. Така „Азът" принадлежи към духовното като една негова част, а възприеманите от сетивата материални неща и процеси - към „светът". В основната загадка на собственото си същество, човекът трябва неминуемо да преоткрие всички загадки, отнасящи се до Духа и материята. Монизмът насочва поглед изцяло върху единството и се старае да отрече или да заличи наличните противоположности. Никой от двата възгледа не води до удовлетворение, защото те не оценяват фактите правдиво. Дуализмът разглежда Духа (Аз) и Материята (свят) като две коренно различни същности и затова не може да проумее как двете могат да си въздействат. Откъде Духът ще знае какво става в материята, ако нейната своеобразна природа му е съвсем чужда? Или как той при тези обстоятелства ще й въздейства, та намеренията му да се претворяват в дела? За решаването на тези въпроси са съставяни най-дълбокомислени и най-абсурдни хипотези. До днес обаче и положението с монизма не е много по-добро.
към текста >>

4. 09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

А това изисква преди всички да си истинен и правдив спрямо себе си дори и в най-скритите дълбини на душата.
С припряност и неспокойствие не може да се напредва във висшите области на Битието. Преди всичко трябва да замлъкнат желанията и страстите. Това са душевни качества, пред които плахо се оттегля всяко висше познание. Колкото и мечтани да са висшите познания, те не са длъжни да се явяват по наше желание. Който се стреми към тях заради себе си, той никога не ги постига. А това изисква преди всички да си истинен и правдив спрямо себе си дори и в най-скритите дълбини на душата. В нищо не бива да се самозаблуждаващ. С непоколебима вътрешна сериозност и безпощадно трябва да гледаш своите собствени грешки и слабости право в лицето. В мига, когато се опиташ да оправдаеш една или друга твоя слабост, ти издигаш трудно препятствие по пътя на твоето духовно развитие. Подобни препятствия можеш да отстраниш само чрез себепознанието. Съществува само един начин, за да премахнеш твоите грешки и слабости и този начин е вярно да ги разпознаеш.
към текста >>

5. Четвърта картина GA_14 Четири мистерийни драми

А новата ми истина, правдиво отсъдете,
А новата ми истина, правдиво отсъдете,
към текста >>

6. Единадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

но раждащи и чувство за правдивост.
но раждащи и чувство за правдивост.
към текста >>

7. Пета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Мария в своето сърце правдиво,
Мария в своето сърце правдиво,
към текста >>

8. Седма картина GA_14 Четири мистерийни драми

правдив учител, като му показа
правдив учител, като му показа
към текста >>

9. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

Сънуват те правдивото,
Сънуват те правдивото,
към текста >>

10. МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Действително мисълта, че душевните прояви се коренят само в телесни процеси, изглежда толкова правдива, когато си представим, как например заболяването на една част на мозъка обуславя отпадането на говорната дейност.
В такова интуитивно възприемане душата изживява себе си като една същност, която не е обусловена чрез процесите на тялото. Чрез тези процеси е предизвикано усещането и за произведените движения на човека. Когато човекът възприема чрез сетивата, когато движи своите крайници, в него действа една телесна същност; обаче още когато си спомня за една представа, тогава се извършва един чисто душевно-духовен процес, който не е обусловен чрез съответни телесни процеси. И така целият вътрешен живот на душата е един собствен живот от душевно-духовно естество, който протича в тялото и на тялото, но не чрез него. Бергсон е изследвал по един подробен начин онези резултати на естествената наука, които са против неговия възглед. Действително мисълта, че душевните прояви се коренят само в телесни процеси, изглежда толкова правдива, когато си представим, как например заболяването на една част на мозъка обуславя отпадането на говорната дейност. Могат да бъдат приведени неограничен брой факти от този род. Бергсон се обяснява с тях в своето съчинение "Материя и памет"/немско издание 1908 г. /. И той намира, че не доказват нищо против възгледа за духовно-душевния собствен живот.
към текста >>

11. 03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА GA_25 Философия, космология, религия

Следователно една философска система винаги има само една относителна правдивост и не може да се каже, че нейният привърженик или противник са еднакво прави.
Днес тя е един сбор, една постройка от идеи, които философите не чувстват като действителни и които не се стремят да обосноват теоретически, за да ги свържат с една действителност. Поради тази причина философът не е в състояние да свърже спонтанно своите идеи с действителността, както това винаги може да се направи по отношение на който и да е външен предмет. Без съмнение по отношение на един действителен предмет хората винаги могат да си съставят погрешни идеи, но пред самия този предмет винаги е лесно нещата да бъдат уточнени. По отношение на философията винаги е възможно да се установят различни отношения между действителността и идеите, които въпреки това са винаги заети от преданието, защото тази действителност не е истински живяна. Така се раждат различните философски системи, за никоя от които не може да се докаже, че тя е съвършено валидна, защото на аргументите изтъкнати за и против една от тях, винаги могат да се противопоставят противоположни аргументи. Следователно една философска система винаги има само една относителна правдивост и не може да се каже, че нейният привърженик или противник са еднакво прави. В настоящата епоха може да се създаде една философия, която ще се различава от тази или онази, но без да се успее да се предаде една действителност, която да може, без доказателства да се наложи и да убеди събеседника.
към текста >>

12. VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Не можех да се съглася с Шрьоер, защото ми се струваше, че той е изцяло изпълнен от чувството, че ужасяващите преживявания в душата на човека никога не трябва да се превръщат в поезия, дори когато тези ужасяващи неща са преживени искрено и правдиво.
Такова беше моето впечатление. Шрьоер беше възмутен. Според него изкуството не следваше да потъва в такива бездни на „ужасяващото“. Дамите се оттеглиха. Те бяха на ръба на нервен срив. Не можех да се съглася с Шрьоер, защото ми се струваше, че той е изцяло изпълнен от чувството, че ужасяващите преживявания в душата на човека никога не трябва да се превръщат в поезия, дори когато тези ужасяващи неща са преживени искрено и правдиво. Скоро след това се появи още едно стихотворение от деле Грацие, в което природата беше възпявана като найвисшата сила, но така, че тя говори подигравателно за всички идеали, които извиква към съществуване, за да заслепи човека, и отново запраща в небитието, когато заслепяването бъде постигнато.
към текста >>

13. XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

В много от тях живееше одухотворен, произлизащ от най-съкровените душевни сили стремеж да бъдат „правдиви“ в долавянето на природата.
Доста хаотично стои пред ретроспективния ми спомен това, което чувствах в душата си, когато съвременните художници, стремящи се да уловят в непосредствено възприятие и да възпроизведат настроението на светлината и въздуха, излизаха на оръжие срещу „старите“, които „знаеха“ от традицията как се прави това или онова. В много от тях живееше одухотворен, произлизащ от най-съкровените душевни сили стремеж да бъдат „правдиви“ в долавянето на природата.
към текста >>

14. Съдържание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Правдива жизнена практика чрез духовния мироглед.
Заложба на естетическото чувство и фантазията. Авторитетът като определящ елемент през втората седемлетка. Памет и навици. От Златните стихове на Питагор. Порастване на чувството за индивидуалното и изграждане силата за преценка през третата жизнена епоха. Правдива жизнена практика чрез духовния мироглед.
към текста >>

15. Карма и детайли на кармическата закономерност GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Също така не може да се оспорва, че моралната, правдивата и съвестната душа е бъдещият строител на здравословния живот.
Така кармическите закони ни показват взаимната връзка между здравето и духовния живот. Че тази връзка всъщност не може да се достигне с две крачки, а трябва да се стигне до детайлите, не може да се отрича. Също така не може да се оспорва, че моралната, правдивата и съвестната душа е бъдещият строител на здравословния живот. Но не бива да се очаква това да стане от днес за утре, и да се вярва, че този, който има душевни недостатъци, може да се излекува изведнъж. Следва също да се разбере, че човек трябва да стигне от егоизма до самопожертвувателен начин на живот, който не очаква веднага да получи плодовете на делата си. Това, което стане навик, може да се отрази на физическото тяло още в този живот. Доказателство е окултното развитие, което по съзнателен начин може да има въздействие не само върху астралното тяло, но също и върху етерното тяло. Който премине през окултно развитие, се научава да влияе не само на астралното си тяло, но също и върху етерното и физическото си тяло.
към текста >>

16. Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Хора, които днес са вътрешно още правдиви и честни християни, които още са проникнати от определени основни принципи на християнството, биха могли да изберат християнско-гностическия път, който не е много по-различен от кабалистическия път.
Хора, които днес са вътрешно още правдиви и честни християни, които още са проникнати от определени основни принципи на християнството, биха могли да изберат християнско-гностическия път, който не е много по-различен от кабалистическия път. Но за европейците, общо взето, единствено правилният път е розенкройцерският. Днес следва да обсъдим европейския розенкройцерски път, и то различните предписания, които препоръчва този път на човека, а също и резултата, който може да се постигне, ако той се следва. Нека никой да не вярва, че този път е подходящ само за научно образования човек или дори само за учения. Най-обикновеният човек може да го следва. Но когато се тръгне по този път, много скоро човек ще е в състояние да пресрещне всяко възражение на европейската наука срещу окултизма.
към текста >>

17. Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Само тези, които са били познати и са давали потвърждение, че по достоен начин и с чувство за правдивост ще приемат такива истини, само те са можели да ги получат.
Ако искаме да се придържаме към едно нещо, което може би в това отношение се е появило най-силно на повърхността на външната история, то е великата езотерична християнска школа, която Апостол Павел сам е основал в Атина – школата на Дионисий Ареопагита94. Учените говорят за Псевдо-Дионисий, понеже произведенията, носещи това име, могат да се докажат едва от 6-ти век насам. В това отношение те няма да улучат истината, докато не им стане ясно, че в течение на времето обичаите съществено са се променили. Докато днес даден човек, който има умни мисли, не може да дочака кога мислите му, изложени и отпечатани на хартия, ще се понесат из света, в старите времена е било напълно обратното. Свещените истини са се опазвали строго от широката публичност и не са се хвърляли на главата на всекиго. Само тези, които са били познати и са давали потвърждение, че по достоен начин и с чувство за правдивост ще приемат такива истини, само те са можели да ги получат.
към текста >>

18. Съдържание GA_98 Природни и духовни същества

Топлото чувстване на природата като правдива теософия.
Самосъзнанието при човека, минерала и животното. Груповият аз на животните. Азът на растението. Удоволствие и болка при растителното царство. Миров дух (животинско царство) и мирова душа (растително царство). Топлото чувстване на природата като правдива теософия. Болка и удоволствие в света на камъните. Детска разрушителна воля. Чувственото изживяване на душевно-духовното в обкръжението, Слънцето, Луната и Земята през годишните времена. Слънчеви същества и лунна божественост. Значението на смъртта на Христос на Голгота за Земята.
към текста >>

19. Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства GA_98 Природни и духовни същества

При това често съм давал примера, че този, който има чувство за пространството, знае, защо някои древни художници така чудесно правдиво рисуват три носещи се в небето ангела, така че този, който има чувство за пространството, знае, че тези три ангела се държат един друг, както три мирови тела в пространството се подържат чрез силите си на привличането.
Как гърците са привличали тези божества в своето обкръжение? Чрез това, че в голяма степен са си усвоили това, което можем да наречем архитектонично пространствено чувство. Човекът, който изучава пространството от страна на духовната наука, знае, че пространството не е празнина, която се сънува от нашите обикновени математици, физици и механици, а е нещо диференцирано. То е нещо, което в самото себе си има линии към всички посоки, силови линии отгоре надолу, отдясно наляво, отпред назад, направо и наоколо – във всички посоки. В пространството има натиск от духовен вид, течения, накратко, каквото може да се усети в пространството, да се проникне по чувство. При това често съм давал примера, че този, който има чувство за пространството, знае, защо някои древни художници така чудесно правдиво рисуват три носещи се в небето ангела, така че този, който има чувство за пространството, знае, че тези три ангела се държат един друг, както три мирови тела в пространството се подържат чрез силите си на привличането.
към текста >>

Затова не е гола фантазия, а пълна истина, правдива истина, че гръцкият храм е бил обиталище на бога.
Целият храм е породен от конкретното пространство. Това го вижда този, който вижда пространствените линии. И той няма нужда да прави нищо друго освен там, където вижда линиите, да прибави каменния материал и само да запълни с физически материал това, което идеално е начертано. Духовността на пространството в гръцкия храм е изцяло превърната във видима структура. Чрез това, че по този начин е създадена кристализиралата пространствена представа, са създадени формите, в които духовните същества, имащи етерното тяло за най-долната си съставна част, са могли да се потопят в създаденото чрез това затворено пространство и чрез формите на пространството да намерят възможност да останат там. Затова не е гола фантазия, а пълна истина, правдива истина, че гръцкият храм е бил обиталище на бога. Да, богът е живял вътре! Той е живял вътре чрез формите на пространството. И особеното на гръцкия храм е, че невидимият бог слиза долу и обхваща формите. При гръцкия храм можете да си представите, че хората ги няма, може надлъж и нашир да няма хора, храмът да бъде напълно напуснат от хората и въпреки това няма да е съвсем напуснат! Богът е вътре!
към текста >>

20. 10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

И същественото тук е, истинското духовно-научно познание представлява едно действително, конкретно познание, или иначе казано, че самото духовно-научно познание дава един верен, правдив образ на Космоса и на духовните Йерархии.
Ето как в хода на тези лекции, тръгвайки от смисъла и предназначението на Космоса, тръгвайки от смисъла и предназначението на Космоса, ние се опитахме да стигнем до смисъла на човешкото същество. В стремежа си поне отчасти да отговорим на големите въпроси, свързани със смисъла и предназначението на човешкото същество, днес ние следвайки мистерийната мъдрост се опитахме да обясним единичното с помощта на общото, да обясним точката с помощта на обкръжението, или с други думи, да обясним човека е помощта на обкръжаващия го звезден свят. Едва по този начин нашето познание постига връзка с реалността. И същественото тук е, истинското духовно-научно познание представлява едно действително, конкретно познание, или иначе казано, че самото духовно-научно познание дава един верен, правдив образ на Космоса и на духовните Йерархии.
към текста >>

21. Съдържание GA_138 За инициацията

Самозадължаването към правдивост носи благословия на едно окултно движение.
Така на гръцката душа ѝ е било понятно какво действа в макрокосмоса. Днес хората желаят също да изпитат такива съдържания. Оттам възниква плодотворност и деятелна сила за живота. Благодарност към актьорите, които с мистерийни игри донасят духовни стойности на човешката култура. Благодарност към д-р Унгер за лекциите. Самозадължаването към правдивост носи благословия на едно окултно движение. Който е правдив, е също така и толерантен.
към текста >>

Който е правдив, е също така и толерантен.
Днес хората желаят също да изпитат такива съдържания. Оттам възниква плодотворност и деятелна сила за живота. Благодарност към актьорите, които с мистерийни игри донасят духовни стойности на човешката култура. Благодарност към д-р Унгер за лекциите. Самозадължаването към правдивост носи благословия на едно окултно движение. Който е правдив, е също така и толерантен.
към текста >>

22. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Но другото, което може да е положително за нас, трябва да бъде подчертавано отново и отново: Да се почувстваме длъжни към правдивост, към доказване на това, което е!
Трябва да ви го кажа и знам, че голяма част от вас ще ми повярват, че изпитвам най-съкровена радост от една такава самостоятелност, от такова индивидуално въздействие, и че това е истината. Преди известно време получих писмо, в което беше написано приблизително, че е необходимо да се направи нещо в рамките на немското теософско движение, тъй като иначе думата няма да вземе никой друг, освен онзи, който може дума по дума да повтори това, което казвам аз самият. Такава е понякога представата за истината навън в света! Не трябва да се отправя критика срещу такива думи, които обективно съдържат една невярност в строгия смисъл на думата, нито пък укор или порицание. Човек трябва да изпитва единствено съчувствие по отношение на такива думи. Но другото, което може да е положително за нас, трябва да бъде подчертавано отново и отново: Да се почувстваме длъжни към правдивост, към доказване на това, което е! И да почувстваме, че ни е забранено да говорим за каквото и да било, преди да сме се запознали с него, преди да сме си го изяснили! Иначе няма благословия в едно окултно развитие, в едно окултно усилие. Истина и правдивост – това е най-висшият закон. Какъв е смисълът от всички пророчества, от всички характеристики на свръхсетивните факти, ако не сте потопени в банята на най-почтена, най-искрена правдивост! От мястото, от което мога да ви говоря, можете да приемете нещо за една или друга духовно-научна истина, но много бих се радвал, ако възприемете тези думи тук, че най-съкровеният ми стремеж по отношение на вас винаги ще бъде да не се говори за нищо, освен за което трябва да говоря в смисъла на най-почтена правдивост, и че не мога да видя благословията на едно окултно движение в нищо друго, освен в самозадължаването към правдивост!
към текста >>

Истина и правдивост – това е най-висшият закон.
Не трябва да се отправя критика срещу такива думи, които обективно съдържат една невярност в строгия смисъл на думата, нито пък укор или порицание. Човек трябва да изпитва единствено съчувствие по отношение на такива думи. Но другото, което може да е положително за нас, трябва да бъде подчертавано отново и отново: Да се почувстваме длъжни към правдивост, към доказване на това, което е! И да почувстваме, че ни е забранено да говорим за каквото и да било, преди да сме се запознали с него, преди да сме си го изяснили! Иначе няма благословия в едно окултно развитие, в едно окултно усилие. Истина и правдивост – това е най-висшият закон. Какъв е смисълът от всички пророчества, от всички характеристики на свръхсетивните факти, ако не сте потопени в банята на най-почтена, най-искрена правдивост! От мястото, от което мога да ви говоря, можете да приемете нещо за една или друга духовно-научна истина, но много бих се радвал, ако възприемете тези думи тук, че най-съкровеният ми стремеж по отношение на вас винаги ще бъде да не се говори за нищо, освен за което трябва да говоря в смисъла на най-почтена правдивост, и че не мога да видя благословията на едно окултно движение в нищо друго, освен в самозадължаването към правдивост! Нека е противно на желанията ни, нека е срещу това, което изискват честолюбието и суетността ни, нека е против някои неща в душата ни, нека е против нас да се подчиняваме на някакъв авторитет – това може да е вярно. На един авторитет трябва да се подчиняваме доброволно и с готовност: на авторитета на правдивостта, така че всичко, което можем да постигнем – не само в това, което казваме, а също и в това, което правим, – да бъде проникнато с правдивост. Потърсете я също и в това, което в теософско-художествените си усилия представяме пред очите ви.
към текста >>

Какъв е смисълът от всички пророчества, от всички характеристики на свръхсетивните факти, ако не сте потопени в банята на най-почтена, най-искрена правдивост!
Човек трябва да изпитва единствено съчувствие по отношение на такива думи. Но другото, което може да е положително за нас, трябва да бъде подчертавано отново и отново: Да се почувстваме длъжни към правдивост, към доказване на това, което е! И да почувстваме, че ни е забранено да говорим за каквото и да било, преди да сме се запознали с него, преди да сме си го изяснили! Иначе няма благословия в едно окултно развитие, в едно окултно усилие. Истина и правдивост – това е най-висшият закон. Какъв е смисълът от всички пророчества, от всички характеристики на свръхсетивните факти, ако не сте потопени в банята на най-почтена, най-искрена правдивост! От мястото, от което мога да ви говоря, можете да приемете нещо за една или друга духовно-научна истина, но много бих се радвал, ако възприемете тези думи тук, че най-съкровеният ми стремеж по отношение на вас винаги ще бъде да не се говори за нищо, освен за което трябва да говоря в смисъла на най-почтена правдивост, и че не мога да видя благословията на едно окултно движение в нищо друго, освен в самозадължаването към правдивост! Нека е противно на желанията ни, нека е срещу това, което изискват честолюбието и суетността ни, нека е против някои неща в душата ни, нека е против нас да се подчиняваме на някакъв авторитет – това може да е вярно. На един авторитет трябва да се подчиняваме доброволно и с готовност: на авторитета на правдивостта, така че всичко, което можем да постигнем – не само в това, което казваме, а също и в това, което правим, – да бъде проникнато с правдивост. Потърсете я също и в това, което в теософско-художествените си усилия представяме пред очите ви. Опитайте се да я откриете и може би ще видите, че не сме постигнали някои неща, но едно със сигурност ще видите: че нашият стремеж е това, което правим, да го потопим в атмосферата на правдивостта, че сме си забранили да говорим за толерантност, ако тази толерантност не съществува правдиво там, ако не я упражняваме също така правдиво.
към текста >>

От мястото, от което мога да ви говоря, можете да приемете нещо за една или друга духовно-научна истина, но много бих се радвал, ако възприемете тези думи тук, че най-съкровеният ми стремеж по отношение на вас винаги ще бъде да не се говори за нищо, освен за което трябва да говоря в смисъла на най-почтена правдивост, и че не мога да видя благословията на едно окултно движение в нищо друго, освен в самозадължаването към правдивост!
Но другото, което може да е положително за нас, трябва да бъде подчертавано отново и отново: Да се почувстваме длъжни към правдивост, към доказване на това, което е! И да почувстваме, че ни е забранено да говорим за каквото и да било, преди да сме се запознали с него, преди да сме си го изяснили! Иначе няма благословия в едно окултно развитие, в едно окултно усилие. Истина и правдивост – това е най-висшият закон. Какъв е смисълът от всички пророчества, от всички характеристики на свръхсетивните факти, ако не сте потопени в банята на най-почтена, най-искрена правдивост! От мястото, от което мога да ви говоря, можете да приемете нещо за една или друга духовно-научна истина, но много бих се радвал, ако възприемете тези думи тук, че най-съкровеният ми стремеж по отношение на вас винаги ще бъде да не се говори за нищо, освен за което трябва да говоря в смисъла на най-почтена правдивост, и че не мога да видя благословията на едно окултно движение в нищо друго, освен в самозадължаването към правдивост! Нека е противно на желанията ни, нека е срещу това, което изискват честолюбието и суетността ни, нека е против някои неща в душата ни, нека е против нас да се подчиняваме на някакъв авторитет – това може да е вярно. На един авторитет трябва да се подчиняваме доброволно и с готовност: на авторитета на правдивостта, така че всичко, което можем да постигнем – не само в това, което казваме, а също и в това, което правим, – да бъде проникнато с правдивост. Потърсете я също и в това, което в теософско-художествените си усилия представяме пред очите ви. Опитайте се да я откриете и може би ще видите, че не сме постигнали някои неща, но едно със сигурност ще видите: че нашият стремеж е това, което правим, да го потопим в атмосферата на правдивостта, че сме си забранили да говорим за толерантност, ако тази толерантност не съществува правдиво там, ако не я упражняваме също така правдиво. Защото това, че човек нарича другия нетолерантен, не изключва толерантността; че разказва за някого по малко по-друг начин, отколкото трябва, не изключва толерантността; че винаги подчертава, че е толерантен, не изключва толерантността.
към текста >>

На един авторитет трябва да се подчиняваме доброволно и с готовност: на авторитета на правдивостта, така че всичко, което можем да постигнем – не само в това, което казваме, а също и в това, което правим, – да бъде проникнато с правдивост.
Иначе няма благословия в едно окултно развитие, в едно окултно усилие. Истина и правдивост – това е най-висшият закон. Какъв е смисълът от всички пророчества, от всички характеристики на свръхсетивните факти, ако не сте потопени в банята на най-почтена, най-искрена правдивост! От мястото, от което мога да ви говоря, можете да приемете нещо за една или друга духовно-научна истина, но много бих се радвал, ако възприемете тези думи тук, че най-съкровеният ми стремеж по отношение на вас винаги ще бъде да не се говори за нищо, освен за което трябва да говоря в смисъла на най-почтена правдивост, и че не мога да видя благословията на едно окултно движение в нищо друго, освен в самозадължаването към правдивост! Нека е противно на желанията ни, нека е срещу това, което изискват честолюбието и суетността ни, нека е против някои неща в душата ни, нека е против нас да се подчиняваме на някакъв авторитет – това може да е вярно. На един авторитет трябва да се подчиняваме доброволно и с готовност: на авторитета на правдивостта, така че всичко, което можем да постигнем – не само в това, което казваме, а също и в това, което правим, – да бъде проникнато с правдивост. Потърсете я също и в това, което в теософско-художествените си усилия представяме пред очите ви. Опитайте се да я откриете и може би ще видите, че не сме постигнали някои неща, но едно със сигурност ще видите: че нашият стремеж е това, което правим, да го потопим в атмосферата на правдивостта, че сме си забранили да говорим за толерантност, ако тази толерантност не съществува правдиво там, ако не я упражняваме също така правдиво. Защото това, че човек нарича другия нетолерантен, не изключва толерантността; че разказва за някого по малко по-друг начин, отколкото трябва, не изключва толерантността; че винаги подчертава, че е толерантен, не изключва толерантността. Когато обаче сме правдиви, знаем своята стойност, знаем също така и докъде можем да стигнем. А ако човек е слуга на правдивостта, тогава той е толерантен по подразбиране.
към текста >>

Опитайте се да я откриете и може би ще видите, че не сме постигнали някои неща, но едно със сигурност ще видите: че нашият стремеж е това, което правим, да го потопим в атмосферата на правдивостта, че сме си забранили да говорим за толерантност, ако тази толерантност не съществува правдиво там, ако не я упражняваме също така правдиво.
Какъв е смисълът от всички пророчества, от всички характеристики на свръхсетивните факти, ако не сте потопени в банята на най-почтена, най-искрена правдивост! От мястото, от което мога да ви говоря, можете да приемете нещо за една или друга духовно-научна истина, но много бих се радвал, ако възприемете тези думи тук, че най-съкровеният ми стремеж по отношение на вас винаги ще бъде да не се говори за нищо, освен за което трябва да говоря в смисъла на най-почтена правдивост, и че не мога да видя благословията на едно окултно движение в нищо друго, освен в самозадължаването към правдивост! Нека е противно на желанията ни, нека е срещу това, което изискват честолюбието и суетността ни, нека е против някои неща в душата ни, нека е против нас да се подчиняваме на някакъв авторитет – това може да е вярно. На един авторитет трябва да се подчиняваме доброволно и с готовност: на авторитета на правдивостта, така че всичко, което можем да постигнем – не само в това, което казваме, а също и в това, което правим, – да бъде проникнато с правдивост. Потърсете я също и в това, което в теософско-художествените си усилия представяме пред очите ви. Опитайте се да я откриете и може би ще видите, че не сме постигнали някои неща, но едно със сигурност ще видите: че нашият стремеж е това, което правим, да го потопим в атмосферата на правдивостта, че сме си забранили да говорим за толерантност, ако тази толерантност не съществува правдиво там, ако не я упражняваме също така правдиво. Защото това, че човек нарича другия нетолерантен, не изключва толерантността; че разказва за някого по малко по-друг начин, отколкото трябва, не изключва толерантността; че винаги подчертава, че е толерантен, не изключва толерантността. Когато обаче сме правдиви, знаем своята стойност, знаем също така и докъде можем да стигнем. А ако човек е слуга на правдивостта, тогава той е толерантен по подразбиране.
към текста >>

Когато обаче сме правдиви, знаем своята стойност, знаем също така и докъде можем да стигнем.
Нека е противно на желанията ни, нека е срещу това, което изискват честолюбието и суетността ни, нека е против някои неща в душата ни, нека е против нас да се подчиняваме на някакъв авторитет – това може да е вярно. На един авторитет трябва да се подчиняваме доброволно и с готовност: на авторитета на правдивостта, така че всичко, което можем да постигнем – не само в това, което казваме, а също и в това, което правим, – да бъде проникнато с правдивост. Потърсете я също и в това, което в теософско-художествените си усилия представяме пред очите ви. Опитайте се да я откриете и може би ще видите, че не сме постигнали някои неща, но едно със сигурност ще видите: че нашият стремеж е това, което правим, да го потопим в атмосферата на правдивостта, че сме си забранили да говорим за толерантност, ако тази толерантност не съществува правдиво там, ако не я упражняваме също така правдиво. Защото това, че човек нарича другия нетолерантен, не изключва толерантността; че разказва за някого по малко по-друг начин, отколкото трябва, не изключва толерантността; че винаги подчертава, че е толерантен, не изключва толерантността. Когато обаче сме правдиви, знаем своята стойност, знаем също така и докъде можем да стигнем. А ако човек е слуга на правдивостта, тогава той е толерантен по подразбиране.
към текста >>

А ако човек е слуга на правдивостта, тогава той е толерантен по подразбиране.
На един авторитет трябва да се подчиняваме доброволно и с готовност: на авторитета на правдивостта, така че всичко, което можем да постигнем – не само в това, което казваме, а също и в това, което правим, – да бъде проникнато с правдивост. Потърсете я също и в това, което в теософско-художествените си усилия представяме пред очите ви. Опитайте се да я откриете и може би ще видите, че не сме постигнали някои неща, но едно със сигурност ще видите: че нашият стремеж е това, което правим, да го потопим в атмосферата на правдивостта, че сме си забранили да говорим за толерантност, ако тази толерантност не съществува правдиво там, ако не я упражняваме също така правдиво. Защото това, че човек нарича другия нетолерантен, не изключва толерантността; че разказва за някого по малко по-друг начин, отколкото трябва, не изключва толерантността; че винаги подчертава, че е толерантен, не изключва толерантността. Когато обаче сме правдиви, знаем своята стойност, знаем също така и докъде можем да стигнем. А ако човек е слуга на правдивостта, тогава той е толерантен по подразбиране.
към текста >>

Искахме да бъдем честни и искрени към европейските души, да бъдем правдиви и да търсим в смисъла на правдивостта за какво жадува европейската душа.
По един въвеждащ начин трябваше да бъдат казани и такива думи, въпреки че моят начин не е да давам разни предупреждения и назидания. Но как тъкмо при тази възможност да не откъсна от сърцето си тези думи, които искат да обърнат вниманието върху това как от вътрешно сходен импулс бяхме в състояние да направим тази реконструкция на Елисейската мистерия в известно отношение нещо, на което отново и отново да се позоваваме. Искахме да бъдем честни и искрени към европейските души, да бъдем правдиви и да търсим в смисъла на правдивостта за какво жадува европейската душа. Това, което често е най-дълбокото, се узнава с най-простите думи, формулира се с най-простите думи. Да се научим от честно, искрено убеждение от това, какво е нужно на епохата, да разпознаваме що за действие беше от тъмните духовни дълбини, които започват тъкмо там, където от римляните стигаме до елинството, отново да се пресъздаде тази Елисейска мистерия. Да почувстваме какво означава: Преди Елисейската мистерия да бъде създадена от нашия многоуважаван Едуард Шуре, тя не е съществувала, а сега съществува! Ние я имаме и трябва да градим върху нея, а с това и по единствения начин, по който правдивото елинство може да пристъпи пред нашата душа така, че тя да може да го наблюдава. Ако го усещаме, чувстваме значениетото на това, с което можахме да открием мюнхенското си начинание през тази година, както и през предишната.
към текста >>

Ние я имаме и трябва да градим върху нея, а с това и по единствения начин, по който правдивото елинство може да пристъпи пред нашата душа така, че тя да може да го наблюдава.
Но как тъкмо при тази възможност да не откъсна от сърцето си тези думи, които искат да обърнат вниманието върху това как от вътрешно сходен импулс бяхме в състояние да направим тази реконструкция на Елисейската мистерия в известно отношение нещо, на което отново и отново да се позоваваме. Искахме да бъдем честни и искрени към европейските души, да бъдем правдиви и да търсим в смисъла на правдивостта за какво жадува европейската душа. Това, което често е най-дълбокото, се узнава с най-простите думи, формулира се с най-простите думи. Да се научим от честно, искрено убеждение от това, какво е нужно на епохата, да разпознаваме що за действие беше от тъмните духовни дълбини, които започват тъкмо там, където от римляните стигаме до елинството, отново да се пресъздаде тази Елисейска мистерия. Да почувстваме какво означава: Преди Елисейската мистерия да бъде създадена от нашия многоуважаван Едуард Шуре, тя не е съществувала, а сега съществува! Ние я имаме и трябва да градим върху нея, а с това и по единствения начин, по който правдивото елинство може да пристъпи пред нашата душа така, че тя да може да го наблюдава. Ако го усещаме, чувстваме значениетото на това, с което можахме да открием мюнхенското си начинание през тази година, както и през предишната. Тогава трябва да оставим на всяка отделна тук присъстваща душа да усети с каква сърдечност – за която съм сигурен, че за мнозина ще е съкровена – я изпълва мисълта, че създателят на тази реконструкция на Елисейската мистерия се намира сред нас тъкмо по време на мюнхенските ни срещи.
към текста >>

23. 1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Онзи, на когото е възложена задачата да предаде на своите себеподобни нещо от духовните светове, трябва много често да предприема да проверява отново и отново своите познания относно тяхната правдивост и истинност и относно тяхната абсолютна духовна коректност.
Тази вечер моята задача ще бъде да Ви говоря за някои особености в познанието на духовния свят, а също така да ви покажа последствията на такива познания върху целия живота. Онзи, на когото е възложена задачата да предаде на своите себеподобни нещо от духовните светове, трябва много често да предприема да проверява отново и отново своите познания относно тяхната правдивост и истинност и относно тяхната абсолютна духовна коректност. Моите изложения ще завършат накрая с това, да ви съобщя някои неща относно познанията за човешкият живот между смъртта и едно ново раждане. Именно в последно време аз имах възможността да проверя основно изследванията, които човешкият дух може да направи на тази почва и за тази основна проверка би искал да ви говоря днес, във втората част на моите изложения. Необходимо е именно в първата част на моята сказка да ви съобщя първо някои неща върху начина, по който се добиват духовни познания. За добиването на духовни познания е необходимо едно съвсем определено разположение на човешката душа. И това разположение на човешката душа е в известно отношение напълно противоположно на настроението, което човешката душа има във външния живот на физическото поле.
към текста >>

24. 9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Това е нещо вече правдиво, обаче Наполеон, слизайки от духовният свят за въплъщение на Земята се е стремил и се е насочил към нея: той посади в нея това качество, тази склонност.
Материалистична наука ще може да докаже външните причини, но не обаче, вътрешните, духовни причини. А всичко което става има своите духовни причини. Когато някой идва и ви каже, че науката има именно задачата да търси външните причини за това, което става, винаги може отново да си каже: Духовната наука не изключва истинността на външните причини, когато те са оправдани, обаче тя прибавя към тях и духовните причини. Когато ставаше дума, за тези духовни причини някой веднъж попита: Когато Наполеон се явява със страстта да води битки, сражения, не можем ли да обясним това с факта, че когато неговата майка го е носела в утробата си, тя драговолно е ходела по бойните полета и му е предала тази склонност по наследство? Това е нещо вече правдиво, обаче Наполеон, слизайки от духовният свят за въплъщение на Земята се е стремил и се е насочил към нея: той посади в нея това качество, тази склонност. Духовната наука не изключва никога, че външните неща са фактически верни. Когато някой казва: тук стои един човек, защо живее той? Материалистично настроения човек може да възрази: защото той диша. Друг един може да каже: Аз зная това добре, той все пак не би могъл да живее, ако преди три месеца аз не бих го извадил от водата, където се давеше! Тази последната връзка не е ли вярна, въпреки първата?
към текста >>

25. Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Така през Коледа пред нас е представено раждането на детето Исус, но през всяка Коледна нощ, отправяйки вътрешен поглед към раждането на детето Исус в нашата душа може да бъде родено разбирането на истинската, правдивата, всичко надвишаващата любов.
Духовно-царственият аспект така ни се представя, че ни се припомня най-висшата мъдрост и пред нас застава идеалът на най-висшата мъдрост. Космическият аспект ни се представя така, че ние знаем: чрез него ще бъде преобразена цялата насока на земното развитие. Най-висшата сила ни се показва чрез космическия импулс, най-висшата сила толкова огромна, че побеждава самата смърт. Това, което като трето трябва да се присъедини към мъдростта и силата, и трябва да потъне в душата ни като нещо, което надвишава другите две, ни се представя като това, от което произхожда човешкото развитие на Земята, във физически план. И това беше достатъчно, чрез повтарящото се изживяване на Исусовото раждане през свещената Коледна нощ, да направи близко на хората цялото значение на любовта в света и в развитието на човечеството. Така през Коледа пред нас е представено раждането на детето Исус, но през всяка Коледна нощ, отправяйки вътрешен поглед към раждането на детето Исус в нашата душа може да бъде родено разбирането на истинската, правдивата, всичко надвишаващата любов. И когато през Коледната нощ по правилен начин се събуди разбирането за чувството на любовта в нашата душа, когато празнуваме това раждане на Христос: събуждането на любовта тогава от този момент, който изживяваме, може да се излъчи нещо, от което се нуждаем за останалите дни и часове от годината, за да бъде благословено и напоено онова, което през всеки ден и всеки час от годината можем да постигаме като знание и мъдрост.
към текста >>

26. Новалис като вестител на духовно разбрания Христов импулс GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Едно сърце, което може така да почита, едно сърце, което може така да обича, то е едно сърце-образец за всички онези, които искат да се отдадат на усещането за правдиво, истинско, всеотдайно почитание и любов.
Мили приятели! Едно сърце, което може така да почита, едно сърце, което може така да обича, то е едно сърце-образец за всички онези, които искат да се отдадат на усещането за правдиво, истинско, всеотдайно почитание и любов. Такова сърце може и по най-простия начин да се произнесе за тайните на света и на човешката душа. Затова и някои думи, идващи от устата на Новалис, изглеждат така, сякаш отново прозвучава онова, което във всички времена, изпълнено с копнеж и светлина, можа да се роди от троичния човешки стремеж към Духа. Така застава пред нас този едва тридесетгодишен Новалис, този прероден Рафаел, този прероден Йоан-Кръстител, този прероден пророк Илия; така застава той пред нас и ние с право можем да се преклоним пред него, понеже измежду мнозина други той беше онзи посредник, който ни посочи как по пътя на духовните откровения, към които се стремим в нашето духовно течение, ние можем да намерим също и истинското сърце, истинската любов, истинския ентусиазъм, истинската всеотдайност, за да успеем и в най-простите човешки души да внесем онова, което ние искаме да свалим долу от възвишените духовни висини. Понеже каквото и да възрази този или онзи относно трудното разбиране на по-новото духовно изследване, то тъкмо простодушното сърце и семплата душа ще порицаят лъжите; защото те ще разберат какво точно се сваля от духовните висини чрез това, към което се стремим в нашето духовно течение. Ние трябва да намерим пътя от духовните висини не само за тези, които под някаква форма са били обучавани за духовния живот, а и за всички копнеещи души, които се стремят към истината и към Духа.
към текста >>

отново в правдива яснота се слеят,
отново в правдива яснота се слеят,
към текста >>

27. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Характерно е, от друга страна, че това отстъпление в известен смисъл се свързва същевременно с едно, така да се нарече, поругаване на всичко, което Едуард Шуре е изложил в своето отворено писмо, изхождайки от дълбока правдивост.
Във висша степен е характерно, скъпи мои приятели, че след продължително време решиха до известна степен да оттеглят глупавото обвинение в йезуитство, като при това обаче не може да не се забележи вътрешното съпротивление и желанието да се скрие това признание. Характерно е, от друга страна, че това отстъпление в известен смисъл се свързва същевременно с едно, така да се нарече, поругаване на всичко, което Едуард Шуре е изложил в своето отворено писмо, изхождайки от дълбока правдивост. Не без връзка с горното бяха свързани затрудненията, които изпитахме по време на и без това нелеките мюнхенски постановки, възникнали поради натрапената ни борба, която няма повече да разискваме тук, но която ни струваше толкова много труд и мисли и която всъщност наистина беше ненужна и ще си остане ненужна и по-нататък.
към текста >>

28. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Но ако остане правдив, човек дори и по взаимовръзките на съвременността може да познае, че във външния живот се потвърждава онова, което бива извличано от историята.
Но ако остане правдив, човек дори и по взаимовръзките на съвременността може да познае, че във външния живот се потвърждава онова, което бива извличано от историята. Защото непрестанно трябва да се поставя въпросът: Колко представители на днешната религия вярват със сърцата си не с устата, а със сърцата си в истинското възкресение (нали могат да вярват само ако го разбират), във Великденското тайнство? Колко от свещениците? Съвременните пастори и свещеници вече виждат цялата си просветеност в това, чрез дискусии и софистикации никак си да отрекат наличието на Великденското тайнство, на тайнството на Възкресението; а ако намерят някакво основание да не трябва да вярват в него, те изпитват огромна радост.
към текста >>

Не би било правдиво "героят на Слънцето" да бъде наричан ингевон той ставал нещо друго.
Нека приемем, че сме нарекли ингевон някого, който в онези древни времена е принадлежал към племето на ингевоните; "героят на Слънцето", управлявал три години, не можел да бъде наречен ингевон, защото бил надрасъл своето племе. Не би било правдиво "героят на Слънцето" да бъде наричан ингевон той ставал нещо друго. Виждате как по такъв начин едно фино понятие било свързано с една земна реалност поради това, че се чувствало нахлуването на едно излъчване от духовното.
към текста >>

29. 13. Лекция, 24.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И човек, който разсъждава като съвременния психиатър, е по-добър, правдив и честен, от този, който признава авторитета на съвременната психиатрия и в същото време съди за Христос по-различно, като пасторите и свещениците, които признават съвременното естествознание и правят компромиси с него.
Какво представлява тогава Христос Исус? Епилептик, патологична личност, болезнена натура. И Евангелията така се тълкуват, че от всяка глава е ясно, че те са болезнени измислици. Всичко това, разбира се, е тъпота на ума, но да каже, че това е тъпота на ума, има основание само този, който вижда духовното. Но за тези, за които естественонаучните психология и психиатрия са авторитетни, такова разбиране за Христос, ако се изхожда от техните позиции, е правилно, тъй като то е негов последователен извод. И човек, който разсъждава като съвременния психиатър, е по-добър, правдив и честен, от този, който признава авторитета на съвременната психиатрия и в същото време съди за Христос по-различно, като пасторите и свещениците, които признават съвременното естествознание и правят компромиси с него.
към текста >>

30. 16. Лекция, 21.03.1921 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Този, който се стреми към правдивост по въпроса, е длъжен да каже това.
Иначе няма да се измъкнем от неразбориите на съвременността. Ако не успеем, тогава ще затънем в това, което се разиграва в съвременността. Предполагам, че политическите проблеми, в разрешаването на които днес все още ръководни са старите максими, са така безкрайно заплетени, че изобщо не могат да бъдат разрешени, ако по старому се изхожда от тези стари импулси. Да предположим, че държавните мъже на Антантата са седнали заедно – казвам това като мое честно съставено убеждение и, да допуснем, че под ръководството на Лойд Джордж, са измътили условията на мира, които бяха публикувани преди Лондонската конференция; да предположим по-нататък, че в резултат на някакви обстоятелства тези записки са изгубени и съдържанието им е съвсем забравено, разбира се, това е немислима хипотеза, но искам да изразя нещо с това – и сега да предположим, че Симонс намира тази записки и от своя страна издига същите тези условия, дума по дума същите – уверен съм, те биха били отхвърлени със същото негодувание, с което бяха отхвърлени действителните предложения на Симонс на лондонската конференция. Тъй като стремежа е не към разрешаване на проблема, а към говорилня около проблема, който от тези позиции е изобщо неразрешим. Този, който се стреми към правдивост по въпроса, е длъжен да каже това.
към текста >>

31. ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Когато наистина честно и правдиво някой ви каже защо е основал например вестник или е направил нещо друго, той ви разказва някакъв сън, привидно един сън, разказва това или онова като импулс от духовния свят.
Второто, което постоянно споменавам, е, че въпреки материализма на нашето време, много неща се разкриват на хората духовно. Само че хората днес се притесняват да говорят за духовните си изживявания. Днес можете да чуете, че някой е направил едно, а друг - друго, когато стане словоохотлив, понеже е изпитал доверие към вас. Когато наистина честно и правдиво някой ви каже защо е основал например вестник или е направил нещо друго, той ви разказва някакъв сън, привидно един сън, разказва това или онова като импулс от духовния свят. Това днес става на всяка крачка, става много повече, отколкото се мисли. Много дела днес се извършват под влиянието на духовни импулси, много повече, отколкото се мисли. Само че хората се срамуват да го признаят, защото когато разказват за тях, най-често не са приемани сериозно.
към текста >>

32. Съпротивата на човека срещу духа GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Това е много по-необходимо, отколкото повечето хора смятат, и ако те честно и правдиво се стремят, трябва да разберат кое ще изведе човечеството от настоящото катастрофално време.
Оттам е истина, че когато хората искат да внесат упадъка в обществения живот, следователно също и в практическия живот, тогава в парламентите поставят учени и теоретици. Такива хора ще измъдрят закони, които да доведат до упадъчни явления, понеже с това, което днес се смята за научно, могат да се разкрият само упадъчните явления в историята. Тези неща трябва да достигнат до съзнанието на хората. Това е много по-необходимо, отколкото повечето хора смятат, и ако те честно и правдиво се стремят, трябва да разберат кое ще изведе човечеството от настоящото катастрофално време. Не бива повече да се проспиват найважните събития, които се случват несъзнателно в човешкия живот, за които хората няма да са дораснали със съзнанието си, ако не желаят да ги осветят с духовната наука. Става дума именно за това, животът да се обхване в неговата реалност, действително да се погледне в истинското изграждане на живота.
към текста >>

33. Как да намеря Христос? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Дори и от отделните неща в живота може да се почувства колко правдиво е това, което казвам, и от тези единични неща в живота човек може да се издигне до голямото изживяване на безсилието и възкръсването от безсилието.
Дори и от отделните неща в живота може да се почувства колко правдиво е това, което казвам, и от тези единични неща в живота човек може да се издигне до голямото изживяване на безсилието и възкръсването от безсилието.
към текста >>

Трябва да осъзнаем, че с думите само насочваме към нещо и че спечелваме правдиво отношение към истината само когато виждаме в думите насоки към това, което искаме да изразим и че като хора живеем с другите така, че осъзнаваме как в думите се намират само указания.
Само тогава можем да се доближим до нещата. Този, който вярва, че самите думи са нещо по-различно от евритмия, сериозно се заблуждава. Думите са само извършена от ларинкса и предизвикана във въздуха евритмия. Те са само жестове, само че не се правят с ръце и с крака, а с ларинкса. Трябва да осъзнаем, че с думите само насочваме към нещо и че спечелваме правдиво отношение към истината само когато виждаме в думите насоки към това, което искаме да изразим и че като хора живеем с другите така, че осъзнаваме как в думите се намират само указания. С това между другото искам също да посоча и евритмията, която превръща целия човек в ларинкс. Това означава, че чрез целия човек тя изразява това, което иначе изразява само ларинксът, за да почувстват хората, че правят само жестове също и когато изговарят звуците. Аз казвам „татко“, казвам „мама“. Когато обобщавам всичко, мога да се изразя правдиво само когато другият се вживее в тези неща заедно с мен, когато разбира жестовете, движенията. Само тогава ще възкръснем от безсилието, което изпитваме и по отношение на говора и ще празнуваме възкръсването, когато разберем, че още отваряйки уста, трябва вече да станем християни.
към текста >>

Когато обобщавам всичко, мога да се изразя правдиво само когато другият се вживее в тези неща заедно с мен, когато разбира жестовете, движенията.
Те са само жестове, само че не се правят с ръце и с крака, а с ларинкса. Трябва да осъзнаем, че с думите само насочваме към нещо и че спечелваме правдиво отношение към истината само когато виждаме в думите насоки към това, което искаме да изразим и че като хора живеем с другите така, че осъзнаваме как в думите се намират само указания. С това между другото искам също да посоча и евритмията, която превръща целия човек в ларинкс. Това означава, че чрез целия човек тя изразява това, което иначе изразява само ларинксът, за да почувстват хората, че правят само жестове също и когато изговарят звуците. Аз казвам „татко“, казвам „мама“. Когато обобщавам всичко, мога да се изразя правдиво само когато другият се вживее в тези неща заедно с мен, когато разбира жестовете, движенията. Само тогава ще възкръснем от безсилието, което изпитваме и по отношение на говора и ще празнуваме възкръсването, когато разберем, че още отваряйки уста, трябва вече да станем християни. Това, което е станало от словата, от логоса в течение на развитието, се разбира само когато словото отново се свърже с Христос, когато осъзнаем, че доколкото нашето тяло става инструмент на изговарянето, то притиска истината да слезе надолу, така че тя частично умира върху устните ни и ние я оживяваме отново в Христос, когато осъзнаем, че трябва да я одухотворим. Това означава да мислим едновременно и за духа. Не само да възприемаме говора като такъв, а мисловно да внесем вътре и духа. Това трябва да го учим, скъпи приятели.
към текста >>

34. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Така че някой може дори да нарече този човек Распутинът на Уилям II." Следващото изречение продължава: "Ние няма да направим себе си проводници на такъв слух." И днес има много хора с този манталитет, хора изоставени от всеки дух на правдивост, и каквото и да казват те, то е извън сферата на истината.
Неотдавна ми бе донесена статия на един доктор по социология. Започваше горе-долу така: "Каква разлика има между ясните мисли на Ваксвайлер и неясните мисли на д-р Щайнер! Но този д-р Щайнер бе близък приятел на Уилям II и се предполага, че е помогнал на Уилям II с важен съвет, особено в последните години. Така че някой може дори да нарече този човек Распутинът на Уилям II." Следващото изречение продължава: "Ние няма да направим себе си проводници на такъв слух." И днес има много хора с този манталитет, хора изоставени от всеки дух на правдивост, и каквото и да казват те, то е извън сферата на истината.
към текста >>

35. 2. Втора лекция, 24 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Иска ли да бъде правдив, днес човек няма право да се нарича християнин.
Но след това по традиция той има и Бог Син. В този смисъл му говорят Евангелията. В този смисъл му говори и традицията: Той има Христос, той трябва да изповядва Христос но практически в своите вътрешни изживявания, той няма Христос. И всъщност това, което трябва да се отнася само към Бог Отец, човек го отнася към Христос. Модерната теология не разполага с Христос, тя има само Бог Отец, обаче го нарича „Христос“ просто защото Христовото Същество ни е завещано от историята именно под това име. Иска ли да бъде правдив, днес човек няма право да се нарича християнин.
към текста >>

36. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Ако ни се прииска да направим сравнение с нещо съвременно, бихме могли да кажем: ако човек, имайки пред себе си роза и вдишвайки аромата й, с вътрешна правдивост и честност би могъл да каже: божественото добро, разстилащо се по цялата земна планета, тече също и в розата и когато розата съобщава на моя обонятелен орган своя елемент, тогава аз вдъхвам живеещото в планетите божествено добро; ако днес човек би могъл с вътрешна честност да каже тези думи, вдъхвайки розата, тогава би преживял нещо, подобно на бледа сянка на това, което в онова време се познавало вътрешно като съвършено жизнения елемент на отделния човек.
Ако ни се прииска да направим сравнение с нещо съвременно, бихме могли да кажем: ако човек, имайки пред себе си роза и вдишвайки аромата й, с вътрешна правдивост и честност би могъл да каже: божественото добро, разстилащо се по цялата земна планета, тече също и в розата и когато розата съобщава на моя обонятелен орган своя елемент, тогава аз вдъхвам живеещото в планетите божествено добро; ако днес човек би могъл с вътрешна честност да каже тези думи, вдъхвайки розата, тогава би преживял нещо, подобно на бледа сянка на това, което в онова време се познавало вътрешно като съвършено жизнения елемент на отделния човек. И това, скъпи мои приятели, е било преживяване на живота на Слънцето, предшестващ нашата Земя. Следователно ученикът е можел да преживява живота на Слънцето и живота на Луната, каквито те са били, преди живота на нашата Земя.
към текста >>

37. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Истинската, правдива астрология се основава на възможността да се разбират космическите Интелигенции.
Истинската, правдива астрология се основава на възможността да се разбират космическите Интелигенции. А истинската алхимия? Истинската алхимия се основава не на такова изследване, каквото прави днешният химик, експериментирайки и размишлявайки, а на това, че могат да възприемат в природните процеси природните духове, общувайки с тях; природните духове говорят на човека, как протичат явленията и какво всъщност става тук. Астрологията на древните времена не е била мъдруване и изследване чрез наблюдение, а общуване с космическите Интелигенции. Алхимията в древните времена не е била изследване чрез наблюдение, не просто размишляване, а общуване с природните духове. Това на първо място трябва да се знае.
към текста >>

38. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И когато, минавайки през сферата на Слънцето, навлиза в областта на Марс, Юпитер и Сатурн, той чувства, че те го гледат с проникващия поглед на тяхната правдивост, на тяхната космическа справедливост, те гледат колко той може да внесе там от своето човешко същество.
Тогава става това, което аз описах за сферата на Луната. Човек трябва да изостави там всичко, което в него, в неговото същество се отъждествило със злото. Това става така, както физическото тяло би оставило отделни части от себе си. Човек стига до сферата на Слънцето, така да се каже, осакатен, лишен от това, което той трябва да остави, защото то се е отъждествило със злото. Така той навлиза и по-нататък в космическото пространство, което се намира отвъд слънчевата сфера. И когато, минавайки през сферата на Слънцето, навлиза в областта на Марс, Юпитер и Сатурн, той чувства, че те го гледат с проникващия поглед на тяхната правдивост, на тяхната космическа справедливост, те гледат колко той може да внесе там от своето човешко същество. Така го гледат те. Тогава всеки един от нас долавя, колко от доброто се е сляло с него, колко той може да занесе там горе, какво му липсва, какво е оставил, какво е трябвало да остави, колко много той се е отъждествил със злото. Това му липсва. И от начина, по който го гледат съществата на Марс, Юпитер и Сатурн, той долавя, колко много му липсва, за да бъде човек.
към текста >>

39. Четвърта лекция, 4 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Прекарвайки тук линията (елипсата), за да бъде понятието правдиво, аз трябва, собствено, да направя тази линия от каучук или поне да я направя подвижна, за да мога постоянно да я променям.
И така, планетите се движат по елипси, но тези елипси са изменчиви, понякога те повече приличат на кръг, понякога повече на елипса. Това на свой ред ще го открием, ако с понятието елипса отново се върнем към реалността. В течение на времето елипсата се раздува, превръщайки се по-скоро в кръг, след това отново – по-скоро в елипса. И така, всеобщата действителност съвсем не се обхваща, когато кажа: планетите се движат по елипси, – и аз съм длъжен да модифицирам понятието. Аз трябва да кажа: планетите се движат по орбити, които постоянно се борят дали да станат кръг или да си останат елипси. Прекарвайки тук линията (елипсата), за да бъде понятието правдиво, аз трябва, собствено, да направя тази линия от каучук или поне да я направя подвижна, за да мога постоянно да я променям. Защото ако веднъж съм образувал елипсата, която представя едно завъртане на планетата, за следващото завъртане тя вече не подхожда, и още по-малко – за следващото след него. И така, не е вярно, че ако премина от реалността към твърдите понятия, все още мога да остана в рамките на реалността. Това е едното нещо.
към текста >>

40. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Така се появявали и неистинни учения - честните, правдиви учения в по-голямата си част се изгубвали, а неправдивите учения се предавали на потомците.
Смисълът на тези древни учебни заведения е бил да се обуздае разрастващата се фантазия на хората от онова време. Грижата си за това учителите изразявали по следния начин: трябва да има и други, не могат всички да станат учители! Ученията, които те давали, били понякога честни, а понякога - нечестни. Древните религиозни учения, източник на които е била науката, се израждали по волята на свещениците. Така се появявали и неистинни учения - честните, правдиви учения в по-голямата си част се изгубвали, а неправдивите учения се предавали на потомците. Така се осъществявало сдържането на луциферичното начало.
към текста >>

41. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Да, до седемнадесет, осемнадесет години човек трябва да се учи и това, което те постигат в процеса на обучение, би трябвало да е правдиво!
Целият ужас е в това, че обществеността не го забелязва. Обществото като цяло казва така: «О! Това са хората, които трябва да разбират всичко това! От ранно детство те са обучавани да станат учени: има училища, където те много могат да научат. Колко усилия полагат те за това! Да, до седемнадесет, осемнадесет години човек трябва да се учи и това, което те постигат в процеса на обучение, би трябвало да е правдиво! » Цялото общество, разбира се, не може да съди за това, то предоставя на «учения» да свидетелства на тази тема, без да знае, че този, последният, вече въобще няма повече работа с природата. Той говори за нея като за пенсионер. Това потиска целия ни духовен живот. И ние трябва да се придвижваме напред при този потиснат духовен живот! Няма да ни се удаде да се придвижим напред именно защото обществеността като цяло твърде удобно слуша това, което й говорят.
към текста >>

42. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите. GA_353 История на човечеството и културните народи

Преди всичко те е трябвало да научат: с отговорност да наблюдават и после правдиво да съобщават в мистериите видяното.
Тези, на които в мистериите е принадлежала ролята на учители, е трябвало да получават информация чрез доверени хора, които те са можели да изпращат за наблюдение в света. Следователно може да се каже, че враните били чисто и просто доверените лица на тези, които са били в мистериите. Трябвало е да се учи, за да се стане истинско доверено лице. Днес в качеството на доверени лица се проявяват много хора, особено в партиите и тем подобни, но при това остава въпросът, достойни ли са за доверието тези доверени лица! Обаче тези, които тук, в мистериите, се проявявали като врани, се разглеждали в качеството им на доверени лица само след проверка. Преди всичко те е трябвало да научат: с отговорност да наблюдават и после правдиво да съобщават в мистериите видяното. И така, по онова време е трябвало първо да се научат на това, какво всъщност означава в човека истината. Може с увереност да се каже: в древността хората лъжели не по-малко отсега. Но сега лъжата се разнася навсякъде. Преди обаче е трябвало отначало да се научиш да бъдеш правдив човек. Това е трябвало да се усвои, когато в течение на дълги години човек е бил врана, доверено лице в мистериите.
към текста >>

Преди обаче е трябвало отначало да се научиш да бъдеш правдив човек.
Обаче тези, които тук, в мистериите, се проявявали като врани, се разглеждали в качеството им на доверени лица само след проверка. Преди всичко те е трябвало да научат: с отговорност да наблюдават и после правдиво да съобщават в мистериите видяното. И така, по онова време е трябвало първо да се научат на това, какво всъщност означава в човека истината. Може с увереност да се каже: в древността хората лъжели не по-малко отсега. Но сега лъжата се разнася навсякъде. Преди обаче е трябвало отначало да се научиш да бъдеш правдив човек. Това е трябвало да се усвои, когато в течение на дълги години човек е бил врана, доверено лице в мистериите.
към текста >>

НАГОРЕ

1.4968230724335