Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
2
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са резултати от
126
текста в
2
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
покой
'.
На страница
2
:
79
резултата в
26
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Ако приемем от костната система към мускулната система, то ще открием тази многозначителна разлика в същността на мускула, а именно, че мускулът в
покой
реагира алкално, ако имаме предвид неговото обикновено химическо действие; но при това можем да кажем само: подобно на алкално, защото при мускула в
покой
алкалната реакция не е така абсолютно ясно изразена, както са обикновено алкалните реакции.
Получават се резултатни, които не можем да открием, ако взимаме предвид само силите, съществуващи вън от човека. И така става дума за това, най-после правилно да проследим този скок от животното към човека. Тогава можем да открием произхода на болестта не само при човека, но и при животното. Мога само постепенно да ви покажа тези елементи, но изхождайки от тях, ще можем да открием много неща. А сега във връзка с това, което току що Ви изложих, бих желал да Ви спомена следното.
Ако приемем от костната система към мускулната система, то ще открием тази многозначителна разлика в същността на мускула, а именно, че мускулът в покой реагира алкално, ако имаме предвид неговото обикновено химическо действие; но при това можем да кажем само: подобно на алкално, защото при мускула в покой алкалната реакция не е така абсолютно ясно изразена, както са обикновено алкалните реакции.
Точно така при мускула в движение се появява една не съвсем ясна кисела реакция. А сега помислете, че разбира се, по отношение на вещество обмяната мускулът е съставен от това, което човекът приема, т.е. че мускулът в известен смисъл е резултат от силите, съществуващи в земните вещества. Но когато човекът преминава във фаза на действие, ясно бива преодоляно това, което мускулът съдържа в себе си само поради факта, че е подвластен на обикновената веществообмяна. В мускула настъпват промени, които в крайна сметка, по отношение на обикновените вещество обменни промени, не могат да бъдат сравнени с нищо друго, освен със силите, формиращи костната система при човека.
към текста >>
2.
15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
По каква причина оставаме с
покой
ни, когато около нас се случи нещо вълнуващо?
Тогава той започва да разгръща най-различни, своенравни, свързани не с целия човек, но с централния човек процеси. И можем да кажем, че предразположението за диабет е налице тогава, когато Азът изключи себе си от вътрешните процеси. Само че тези вътрешни процеси, и по-точно вътрешните отделителни процеси, от своя страна са силно свързани с формирането на душевността, с формирането на чувствата. До като Азът се занимава най-вече с мозъка, не осигурена от Аза остава цялата онази дейност, която е отделителна, и по-точно която е едно осцилираща, циркулираща дейност. С това е свързано обстоятелството, че човек губи контрол върху определени психически влияния, проявяващи себе си като емоционални влияния.
По каква причина оставаме спокойни, когато около нас се случи нещо вълнуващо?
Ние оставаме спокойни, когато около нас се случи нещо вълнуващо, тъй като сме в състояние да изпратим разума си в областта на нашите черва, тъй като наистина сме в състояние да оставим не просто само в мозъка, но да ангажираме целия човек. Но ние не можем да сторим това, когато размишляваме. Ако се занимаваме едностранчиво интелектуалистично, изхождайки от нашия мозък, тогава вътрешността на човека извършва свое собствено движение. Човекът е така предразположен, че размишлява особено активно над вълненията и последицата от това е, че тези вълнения, също така интелектуално, тези вълнения предизвикват своите органични процеси, докато те всъщност би трябвало да извършат нещо друго; те би трябвало да предизвикат своите органични процеси не като вълнения, въздействуващи върху чувствата, но първоначално те би трябвало да бъдат проникнати от интелекта, би трябвало, първоначално смекчени от разума, да въздействуват върху вътрешността на човека. Сега става дума за следното, при подобно да си изясним, какво всъщност имаме пред себе си.
към текста >>
Ние оставаме с
покой
ни, когато около нас се случи нещо вълнуващо, тъй като сме в състояние да изпратим разума си в областта на нашите черва, тъй като наистина сме в състояние да оставим не просто само в мозъка, но да ангажираме целия човек.
И можем да кажем, че предразположението за диабет е налице тогава, когато Азът изключи себе си от вътрешните процеси. Само че тези вътрешни процеси, и по-точно вътрешните отделителни процеси, от своя страна са силно свързани с формирането на душевността, с формирането на чувствата. До като Азът се занимава най-вече с мозъка, не осигурена от Аза остава цялата онази дейност, която е отделителна, и по-точно която е едно осцилираща, циркулираща дейност. С това е свързано обстоятелството, че човек губи контрол върху определени психически влияния, проявяващи себе си като емоционални влияния. По каква причина оставаме спокойни, когато около нас се случи нещо вълнуващо?
Ние оставаме спокойни, когато около нас се случи нещо вълнуващо, тъй като сме в състояние да изпратим разума си в областта на нашите черва, тъй като наистина сме в състояние да оставим не просто само в мозъка, но да ангажираме целия човек.
Но ние не можем да сторим това, когато размишляваме. Ако се занимаваме едностранчиво интелектуалистично, изхождайки от нашия мозък, тогава вътрешността на човека извършва свое собствено движение. Човекът е така предразположен, че размишлява особено активно над вълненията и последицата от това е, че тези вълнения, също така интелектуално, тези вълнения предизвикват своите органични процеси, докато те всъщност би трябвало да извършат нещо друго; те би трябвало да предизвикат своите органични процеси не като вълнения, въздействуващи върху чувствата, но първоначално те би трябвало да бъдат проникнати от интелекта, би трябвало, първоначално смекчени от разума, да въздействуват върху вътрешността на човека. Сега става дума за следното, при подобно да си изясним, какво всъщност имаме пред себе си. Пред себе си имаме една отпуснатост на Аза.
към текста >>
Можем също така да наблюдаваме как, ако не последва приемане на храна, известно време след заспиване, слезката изпада в силна степен в състояние на определен
покой
.
Какво всъщност представлява слезката? На духовно научното изследване слезката се представя в ролята на нещо, което е призвано да осъществява непрекъсната хармония между грубата веществообмяна и между всичко онова, което протича в човека по-одухотворено и по-одушевено. Слезката, както в основата си всички органи един повече, а друг по-малко представлява в силна степен един мощен подсъзнателен сетивен орган, и тя изключително силно реагира на ритъма на приемането на храна от човека. Хора, които ядат непрекъснато, предизвикват в себе си една такава дейност на своите системи, която се различава от тази дейност на хората, които оставят промеждутъци между храненията. Това може да се наблюдава особено добре при разпокъсаната дейност на слезката у деца, когато същите непрекъснато дъвчат нещо; в такъв случай се развива една силно разпокъсана дейност на слезката.
Можем също така да наблюдаваме как, ако не последва приемане на храна, известно време след заспиване, слезката изпада в силна степен в състояние на определен покой.
Разбира се слезката изпада в определен покой по свой собствен начин. Слезката представ-лява орган за възприемане на хранителния ритъм у по-одухотворения човек, и сферата на подсъзнателното тя казва на човека, какво противодействие трябва да разгърне, за да бъде поне смекчено вредното влияние на неритмичното приемане на храна. По този начин дейността на слезката бива насочена по-слабо към веществообмяна на човека, отколкото към ритмичните процеси, и взима участие в ритмичните процеси, в онзи ритъм, за които е необходимо да протича между приемането на вещества и същинския дихателен ритъм. Между дихателния ритъм и не особено склонното към ритъм приемане на храна е включен един междинен ритъм и това е същият ритъм, който е опосреднен от слезката. Чрез дихателният ритъм човекът е предразположен да живее в хармония със строгия космически ритъм.
към текста >>
Разбира се слезката изпада в определен
покой
по свой собствен начин.
На духовно научното изследване слезката се представя в ролята на нещо, което е призвано да осъществява непрекъсната хармония между грубата веществообмяна и между всичко онова, което протича в човека по-одухотворено и по-одушевено. Слезката, както в основата си всички органи един повече, а друг по-малко представлява в силна степен един мощен подсъзнателен сетивен орган, и тя изключително силно реагира на ритъма на приемането на храна от човека. Хора, които ядат непрекъснато, предизвикват в себе си една такава дейност на своите системи, която се различава от тази дейност на хората, които оставят промеждутъци между храненията. Това може да се наблюдава особено добре при разпокъсаната дейност на слезката у деца, когато същите непрекъснато дъвчат нещо; в такъв случай се развива една силно разпокъсана дейност на слезката. Можем също така да наблюдаваме как, ако не последва приемане на храна, известно време след заспиване, слезката изпада в силна степен в състояние на определен покой.
Разбира се слезката изпада в определен покой по свой собствен начин.
Слезката представ-лява орган за възприемане на хранителния ритъм у по-одухотворения човек, и сферата на подсъзнателното тя казва на човека, какво противодействие трябва да разгърне, за да бъде поне смекчено вредното влияние на неритмичното приемане на храна. По този начин дейността на слезката бива насочена по-слабо към веществообмяна на човека, отколкото към ритмичните процеси, и взима участие в ритмичните процеси, в онзи ритъм, за които е необходимо да протича между приемането на вещества и същинския дихателен ритъм. Между дихателния ритъм и не особено склонното към ритъм приемане на храна е включен един междинен ритъм и това е същият ритъм, който е опосреднен от слезката. Чрез дихателният ритъм човекът е предразположен да живее в хармония със строгия космически ритъм. Чрез неравномерното приемане на храна, човек кът непрекъснато нарушава този строг космически ритъм.
към текста >>
3.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но той бива разтърсен в своя
покой
, когато зъбите започват едно обратно развитие, противопоставяйки се на разрушителния процес.
И ако от една страна трябва да признаем, че на този периферен край на човешкото устройство се развива най-външната част на зъба, тъй като вътрешното устройство малко може да стори за това изграждане, то все пак не бива да забравяме, че това вътрешно устройство е свързано с разграждането, свързано е с разрушителния процес, и че в действителност един въпрос е много по-важен от всички други: как можем да забравим тази предразположеност в човека към разграждането на този процес? Защото би било пълно заблуждение, ако вярваме, че това разграждане произлиза изцяло и единствено от външни увреждания. Това е, което трябва да вземем под внимание. Освен това става дума за следното, че към това, което вчера казах за функциите на флуора по отношение на формирането на зъбите, в съответна степен се отнася до онзи период от детството, когато процесът, формиращ зъбите, протича отвътре навън и когато той всъщност едва се подготвя; защото той се подготвя дълбоко във вътрешността на организма, подготвя се в целия организъм, преди да се появят вторите (постоянните) зъби. Този флуорообразуващ процес след това кулминира в следното, че в известен смисъл в субстанцията на зъбната повърхност е налице нещо, в което флуорът е достигнал да един вид стабилно равновесно състояние, където той е свързан със субстанцията и в известен смисъл почива.
Но той бива разтърсен в своя покой, когато зъбите започват едно обратно развитие, противопоставяйки се на разрушителния процес.
Тук е налице един фин процес, който изхожда от зъба и който е свързан с обусловения от флуора формообразуващ процес, изпълващ целия организъм, и който все пак се съхранява за целия живот на човека. Тъкмо казаното сега, обуславя цялата профилактична обработка на това, което тук влиза в съображение. Виждате ли, бих могъл да кажа например следното. Бих могъл да кажа: голяма част от това, което е въведено при нас в педагогиката на Валдорфското училище, освен всичко останало, насочено към здравото развитие на детето, цели да предотврати и ранното повреждане на зъбите на тези, които посещават Валдорфското училище. Защото странното е, че тъкмо по отношение на тези периферни обстоятелства изключително много неща зависят от правилното възпитание в детска възраст.
към текста >>
Тъй както човекът, когато е заспал, извършва движения в своите представи, които не биват последвани от активността на неговата воля, когато човекът в известна степен бива поставен в състояние на
покой
спрямо външния свят, докато в изживяванията на своето съзнание той е в състояние на движение, така точно обратното става обратното става по време на евритмията.
По тази причина би трябвало да бъдат ограничавани лечения, почиващи на хипноза и сугестия. Ако бихте могли да кажем: ограничаването на волята, което е налице при всеки един човек, лекуван по този начин, не вреди на съответния човек по други причини, при което му правим по-голяма услуга, ако за известен период от време му помогнем по сугестивен път, в такъв случай можем да прилагаме подобни неща. Но най-често въпросът се свежда до това, че тъкмо духовната наука трябва да посочва лечебната сила на това, което е заложено във въздействието на субстанциите, в атмосферните въздействия, във въздействието на движенията на човешкия организъм, накратко във въздействието на всичко онова, което именно не представлява непосредствено духовно повлияване, но което само активно, с инициатива, трябва да произлезе от самия човек, изхождайки от съзнанието или от подсъзнанието. Тези неща са много важни, тъй като тъкмо в материалистичната епоха най-много се прегрешава срещу тях, и тъй като, заразени от властвуващите днес възгледи, днес хората трябва да изживеят ужаса на навлизането на тенденциите на хипноза и сугестия дори в педагогиката. Внасянето на тези тенденции в педагогиката, това е нещо страшно, и хората ще погледнат ясно в тази насока едва след като си отговорят на въпроса: как въздействуват такива активности на човешкия организъм, които го довеждат до пробуждане вместо до заспиване?
Тъй както човекът, когато е заспал, извършва движения в своите представи, които не биват последвани от активността на неговата воля, когато човекът в известна степен бива поставен в състояние на покой спрямо външния свят, докато в изживяванията на своето съзнание той е в състояние на движение, така точно обратното става обратното става по време на евритмията.
При Евритмията се въздействува точно на обратното на заспиването: предизвиква се състояние на по-силна пробуденост спрямо обикновените състояния на съзнанието. При това биват отстранявани хипертрофиите на представите, така, както съществуват те в сънищата, и вместо това се стимулира здравото оформяне на волята в областта на крайниците. Волята със своето устройство бива вмъкната в крайниците. И ако тогава изследваме, как по различен начин въздействува върху долната и горната част на човека евритмизирането на съгласните върху горната и долна част на човека, тогава ще видим, че дори в евритмията можем да открием значителен терапевтичен елемент.
към текста >>
4.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Говорим ли за веществото, трябва да си представяме, че в това, което се представя пред сетивното възприятие като вещество, нямаме нищо друго освен стигнал до
покой
процес.
Последния път, когато тук обсъждахме същия предмет, можахме в много отношения да говорим за веществата и изобщо за физическото като лекарство. В момента, когато трябва да преминем към по-висшите съставни същности на човешката природа, до свръхсетивните същности на човешката природа, няма да можем да говорим по същия начин за вещества. Ние ще го правим за улеснение, за да говорим по съкратен начин, но през цялото обсъждане трябва да имаме предвид един основен принцип. Ако искаме наистина да разберем взаимовръзката на човека с обкръжението, както и поведението на човека, когато е здрав или болен, ще трябва да осъзнаем, че не можем да изхождаме по същия начин от веществото, както днес е обичайно в широко разпространената наука. Това, от което трябва да изхождаме, не са вещества, а процеси, не е нещо готово, а процесуално.
Говорим ли за веществото, трябва да си представяме, че в това, което се представя пред сетивното възприятие като вещество, нямаме нищо друго освен стигнал до покой процес.
Имаме ли, да речем, кварц, силициев диоксид, първо го приемаме като вещество. Но ако в представите си разглеждаме така нареченото тяло с известни граници, изобщо не стигаме до същественото. До същественото стигаме, когато с душевните си очи прозрем всеобхватния процес, намиращ се като отделен процес в целия Всемир и който, като процес, в известна степен може да кристализира, да стигне до покой, до един вид равновесие и тогава, когато е стигнал до покой, той ни се представя като това, което възприемаме като кварц. Същественото е да обхванем с поглед взаимодействието между процесите вътре в човека и тези, които се разиграват вън, във Всемира, с които както здравият, така и болният човек се намират в постоянна взаимовръзка. За да можем утре да започнем с конкретната тема, днес искам да ви представя като въведение какво може наистина да ни доведе до представата за тази взаимовръзка.
към текста >>
До същественото стигаме, когато с душевните си очи прозрем всеобхватния процес, намиращ се като отделен процес в целия Всемир и който, като процес, в известна степен може да кристализира, да стигне до
покой
, до един вид равновесие и тогава, когато е стигнал до
покой
, той ни се представя като това, което възприемаме като кварц.
Ако искаме наистина да разберем взаимовръзката на човека с обкръжението, както и поведението на човека, когато е здрав или болен, ще трябва да осъзнаем, че не можем да изхождаме по същия начин от веществото, както днес е обичайно в широко разпространената наука. Това, от което трябва да изхождаме, не са вещества, а процеси, не е нещо готово, а процесуално. Говорим ли за веществото, трябва да си представяме, че в това, което се представя пред сетивното възприятие като вещество, нямаме нищо друго освен стигнал до покой процес. Имаме ли, да речем, кварц, силициев диоксид, първо го приемаме като вещество. Но ако в представите си разглеждаме така нареченото тяло с известни граници, изобщо не стигаме до същественото.
До същественото стигаме, когато с душевните си очи прозрем всеобхватния процес, намиращ се като отделен процес в целия Всемир и който, като процес, в известна степен може да кристализира, да стигне до покой, до един вид равновесие и тогава, когато е стигнал до покой, той ни се представя като това, което възприемаме като кварц.
Същественото е да обхванем с поглед взаимодействието между процесите вътре в човека и тези, които се разиграват вън, във Всемира, с които както здравият, така и болният човек се намират в постоянна взаимовръзка. За да можем утре да започнем с конкретната тема, днес искам да ви представя като въведение какво може наистина да ни доведе до представата за тази взаимовръзка. Затова трябва да се стремим да схванем същността на човека въз основа на антропософската наука за духа. Сега ще се изразя първо схематично и днес ще ви представя това, което често съм описвал като тричленността на човека, с нейното разположение в пространствения човек. Когато имаме предвид нервно-сетивния човек, знаем, че той е концентриран предимно в главата, но концентрираното в главата се разпростира и в целия човек, намира се в целия човек, така че човекът е най-много нервно-сетивно същество в главата, а в другите две области на тялото е по-малко нервно-сетивен човек, отколкото в главата.
към текста >>
Ако припишем на силиция и калция, които са стигнали до
покой
процеси, участие в образуването на човешката физическа глава, трябва да сме наясно, че в това физическо образуване на главата на човека се намесва нещо, което играе много значителна роля вън, в цялата природа поне на нашата Земя.
И този друг процес, който протича заедно с него, трябва да го потърсим вън, в света. Трябва да го потърсим там, където например се образуват варовиците. Днес е почти геоложка истина за външната наука, че варовиците почиват главно на един процес на земното образуване, който можем да наречем деанимализиране[4]. Това е противоположният процес на еволюционното развитие, достигнало до животното. И отново тук, вътре, се разиграва полярно противоположният процес.
Ако припишем на силиция и калция, които са стигнали до покой процеси, участие в образуването на човешката физическа глава, трябва да сме наясно, че в това физическо образуване на главата на човека се намесва нещо, което играе много значителна роля вън, в цялата природа поне на нашата Земя.
Същевременно още сега можем подготвително да се ориентираме, че кварцът, силицият, има съществено сродство с разиграващото се във физическата глава. Говоря ли за силиция, това е именно стигналият до покой процес. А процесът на образуването на варовика, стигащ до покой в калция, има нещо общо с противоположния полюс, с всичко това, което полярно действа заедно с другата сила в човешката физическа глава. Тези процеси, които точно днес можем да ги потърсим около нас, в човешката глава се намират във взаимна връзка с други процеси, които не ги намираме на Земята, които се намират само в отпечатъка, доколкото главата е отпечатък, отражение на етерното, астралното тяло и аза. По отношение на тези същности на човешката природа имаме именно стигнали до покой процеси, които не са непосредствени земни процеси.
към текста >>
Говоря ли за силиция, това е именно стигналият до
покой
процес.
Днес е почти геоложка истина за външната наука, че варовиците почиват главно на един процес на земното образуване, който можем да наречем деанимализиране[4]. Това е противоположният процес на еволюционното развитие, достигнало до животното. И отново тук, вътре, се разиграва полярно противоположният процес. Ако припишем на силиция и калция, които са стигнали до покой процеси, участие в образуването на човешката физическа глава, трябва да сме наясно, че в това физическо образуване на главата на човека се намесва нещо, което играе много значителна роля вън, в цялата природа поне на нашата Земя. Същевременно още сега можем подготвително да се ориентираме, че кварцът, силицият, има съществено сродство с разиграващото се във физическата глава.
Говоря ли за силиция, това е именно стигналият до покой процес.
А процесът на образуването на варовика, стигащ до покой в калция, има нещо общо с противоположния полюс, с всичко това, което полярно действа заедно с другата сила в човешката физическа глава. Тези процеси, които точно днес можем да ги потърсим около нас, в човешката глава се намират във взаимна връзка с други процеси, които не ги намираме на Земята, които се намират само в отпечатъка, доколкото главата е отпечатък, отражение на етерното, астралното тяло и аза. По отношение на тези същности на човешката природа имаме именно стигнали до покой процеси, които не са непосредствени земни процеси. Само това, което посочих като същинската физическа глава, е оригинален земен процес в човека. Другите процеси не са същински земни процеси, макар, както ще видим, да ги срещаме свързани със земните процеси.
към текста >>
А процесът на образуването на варовика, стигащ до
покой
в калция, има нещо общо с противоположния полюс, с всичко това, което полярно действа заедно с другата сила в човешката физическа глава.
Това е противоположният процес на еволюционното развитие, достигнало до животното. И отново тук, вътре, се разиграва полярно противоположният процес. Ако припишем на силиция и калция, които са стигнали до покой процеси, участие в образуването на човешката физическа глава, трябва да сме наясно, че в това физическо образуване на главата на човека се намесва нещо, което играе много значителна роля вън, в цялата природа поне на нашата Земя. Същевременно още сега можем подготвително да се ориентираме, че кварцът, силицият, има съществено сродство с разиграващото се във физическата глава. Говоря ли за силиция, това е именно стигналият до покой процес.
А процесът на образуването на варовика, стигащ до покой в калция, има нещо общо с противоположния полюс, с всичко това, което полярно действа заедно с другата сила в човешката физическа глава.
Тези процеси, които точно днес можем да ги потърсим около нас, в човешката глава се намират във взаимна връзка с други процеси, които не ги намираме на Земята, които се намират само в отпечатъка, доколкото главата е отпечатък, отражение на етерното, астралното тяло и аза. По отношение на тези същности на човешката природа имаме именно стигнали до покой процеси, които не са непосредствени земни процеси. Само това, което посочих като същинската физическа глава, е оригинален земен процес в човека. Другите процеси не са същински земни процеси, макар, както ще видим, да ги срещаме свързани със земните процеси. За да дойдем до цялостна представа, бих искал веднага да кажа, че когато преминем към втория член на човешкия организъм - грубо казано гръдния кош, като го локализираме, - който е онази част в човешкия организъм, която обхваща главно ритмическия човек, трябва схематично да го разделим на дихателния и циркулационния ритъм.
към текста >>
По отношение на тези същности на човешката природа имаме именно стигнали до
покой
процеси, които не са непосредствени земни процеси.
Ако припишем на силиция и калция, които са стигнали до покой процеси, участие в образуването на човешката физическа глава, трябва да сме наясно, че в това физическо образуване на главата на човека се намесва нещо, което играе много значителна роля вън, в цялата природа поне на нашата Земя. Същевременно още сега можем подготвително да се ориентираме, че кварцът, силицият, има съществено сродство с разиграващото се във физическата глава. Говоря ли за силиция, това е именно стигналият до покой процес. А процесът на образуването на варовика, стигащ до покой в калция, има нещо общо с противоположния полюс, с всичко това, което полярно действа заедно с другата сила в човешката физическа глава. Тези процеси, които точно днес можем да ги потърсим около нас, в човешката глава се намират във взаимна връзка с други процеси, които не ги намираме на Земята, които се намират само в отпечатъка, доколкото главата е отпечатък, отражение на етерното, астралното тяло и аза.
По отношение на тези същности на човешката природа имаме именно стигнали до покой процеси, които не са непосредствени земни процеси.
Само това, което посочих като същинската физическа глава, е оригинален земен процес в човека. Другите процеси не са същински земни процеси, макар, както ще видим, да ги срещаме свързани със земните процеси. За да дойдем до цялостна представа, бих искал веднага да кажа, че когато преминем към втория член на човешкия организъм - грубо казано гръдния кош, като го локализираме, - който е онази част в човешкия организъм, която обхваща главно ритмическия човек, трябва схематично да го разделим на дихателния и циркулационния ритъм. Искаме ли да обхванем като цялост този втори член на човешкото същество, трябва да кажем, че всичко, което тук (виж рис.2, стр. 17) означих като организация на дихателния ритъм в широк смисъл, е първо-начално отпечатък на аза и астралното тяло.
към текста >>
Необходимо е първо да схванем какво можем да намерим в средния човек като адекватно на онзи процес във физическото, при физическата главова организация, който е стигнал до
покой
в кварца, в силициевия диоксид.
Главата на човека, представена като процес, всъщност е главно физическо тяло, защото това, което не е физическо тяло, е отпечатък, отражение на аза, астрално-то и етерното тяло. Средният човек представлява предимно взаимодействие между физическото и етерното тяло. Каквото не е физическо и етерно тяло, е отпечатък на аза и астралното тяло. Двигателно-веществообменният човек изцяло е - само че имаме навлизане едно в друго на последните две - оригинално взаимодействие на физическото, етерното, астралното тяло - но както обясних, това навлиза в другите членове - и отпечатък на аза (виж рис. 3). Рис. 3
Необходимо е първо да схванем какво можем да намерим в средния човек като адекватно на онзи процес във физическото, при физическата главова организация, който е стигнал до покой в кварца, в силициевия диоксид.
Тук особеното е, че в средния човек процесът на образуването на кварца действа много по-силно, по-обширно. В главата той действа по-нежно. Тук, в средния човек, той е по-силен, по-разпространен, в известна степен по-диференциран. А най-силно той действа в двигателно-веществообменния човек. Вземем ли под внимание свързания с кварца процес, би трябвало да кажем: Този процес действа най-силно там, където следва да бъде в помощ на аза - после ще видим взаимодействията му с другите процеси, -той подпомага въздействието на самостоятелния аз, който има само своя отпечатък във физическия веществообменен човек.
към текста >>
Бихме могли да го кажем и в обратен смисъл: Относно това, което разглеждаме като процес, стигнал до
покой
в силициевия диоксид, можем да кажем, че в организацията на човешката глава този процес действа най-често веществено, като вещество.
А най-силно той действа в двигателно-веществообменния човек. Вземем ли под внимание свързания с кварца процес, би трябвало да кажем: Този процес действа най-силно там, където следва да бъде в помощ на аза - после ще видим взаимодействията му с другите процеси, -той подпомага въздействието на самостоятелния аз, който има само своя отпечатък във физическия веществообменен човек. Този образуващ кварца процес действа най-силно там, където следва да дойде на помощ на аза, за да действа той върху двигателно-веществообменния човек. Процесът, който можем да характеризираме чрез кварца, действа по-слабо там, където е необходимо да помогне само на астралното тяло, а най-слабо там, където трябва да помогне само на етерното тяло, т.е. в главата.
Бихме могли да го кажем и в обратен смисъл: Относно това, което разглеждаме като процес, стигнал до покой в силициевия диоксид, можем да кажем, че в организацията на човешката глава този процес действа най-често веществено, като вещество.
Той действа най-слабо като сила по отношение на динамичното. Но там, където действа най-слабо като сила, той действа най-силно, когато се приближава до покоя във веществото. Схванем ли кварца като намиращо се пред нас вещество, трябва да кажем, че неговото въздействие е най-силно в главата. Разгледаме ли го като външен знак на даден процес, тогава трябва да кажем, че действа най-слабо в главата. Там, където е най-силното веществено действие, е слабото динамично действие.
към текста >>
Ако изгорим растителни вещества и получим растителна пепел, отразеният тук процес, представен в изгарянето, в получаването на пепелта и в стигането на процеса до
покой
в пепелта - ще говорим и за отделните видове пепел, - това, което се отразява в огнения процес и в получаването на пепелта, е по подобен начин сродно с дихателния процес, както силициевият процес е сроден с процеса, който физически протича в главата.
Нека да се занимаем още по-подробно с тях. Лежащото по-малко навън, по-малко периферно, повече вътре в човека, т.е. организацията на ритмичната дихателна система, доколкото тя представлява оригинално, първично (не като отпечатък) взаимодействие на физическата и етерната същност, където се вплитат отпечатъците на аза и астралното тяло, първоначално не ни насочва към нищо в обкръжението, което да съществува директно като процес, което непосредствено да се намира в природата вече като процес. Поне обикновено няма подобно нещо. Искаме ли да намерим там някой характерен процес за това, което става чрез своеобразното взаимодействие на аза, астралното тяло - които са повече или по-малко свободни, понеже са си създали отпечатъци - и оригиналното взаимодействие на физическото и етерното, искаме ли да потърсим във външния свят някакъв съответен на цялото това взаимодействие процес, би трябвало, за да го имаме наистина, сами да го произведем.
Ако изгорим растителни вещества и получим растителна пепел, отразеният тук процес, представен в изгарянето, в получаването на пепелта и в стигането на процеса до покой в пепелта - ще говорим и за отделните видове пепел, - това, което се отразява в огнения процес и в получаването на пепелта, е по подобен начин сродно с дихателния процес, както силициевият процес е сроден с процеса, който физически протича в главата.
И ако искаме в този образуващ пепелта процес да задействаме това, което има своето съответствие в дихателния ритъм, тогава не можем, естествено, да го въведем в дишането - никога не можем да го направим в човешкия организъм, - а трябва да го въведем там, където в известен смисъл е другият полюс на въпросното. Ако го нарисувам (виж рис.4), тук ще имаме дихателния ритъм и циркулационния ритъм. В процеса на дишането пепелта от растенията съответства на това, което характеризира действащите процеси. Но ние трябва да доведем в действие тези процеси на растителната пепел по обиколния път на веществообмяната в другия полюс, в организацията на циркулационния (виж рис.4). Трябва да присъединим, да включим растителната пепел, т.е силите й, в циркулационния ритъм, за да предизвикаме полярното й противодействие в процеса на дихателния ритъм.
към текста >>
5.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Също и това, което стига във външния свят до определен
покой
във веществото, показва своята истинска природа тогава, когато действа в човека.
Това е сложното в човешката природа, това взаимодействие. Когато се прозре, се вижда, че то е причината за необходимостта да се уравновесят в известен смисъл силите на човека, да се ангажират, за да се създаде равновесие между противоположностите. И за това можем да помогнем с антимона. Въздействието на антимона, което повече или по-малко, както вярвам, съвсем е забравено от обикновената външна медицина - в древните времена са го знаели, - действа по начин, който хората днес не го разбират напълно, който почива главно в това, че въздействията му се преместват много активно вътре в човека и се създава един вид равновесие. Действително е много интересно да се наблюдава противоположното въздействие на фосфора, арсена и антимона по отношение на ставащото чрез тях в човека.
Също и това, което стига във външния свят до определен покой във веществото, показва своята истинска природа тогава, когато действа в човека.
Защото едва там виждаме какво още живее, докато навън виждаме само това, което, бих казал, е създадено от мировия процес. Видим ли външно арсен, всъщност виждаме края на един процес във външния свят, чието начало се намира вътре в човека, така че никога не можем да опознаем някакво вещество от външния свят, ако същевременно не знаем как то действа в човешкия организъм. Съществува една химия, но също и една антихимия. И химията означава разглеждането само от едната страна на една същност, която има предна и задна страна, необходимо е обаче дадената същност да се разглежда и от другата страна и едва с обединяването на двата аспекта ще опознаем цялата същност. Ако това, което живее в дадено вещество, първо сме го разгледали, като наблюдаваме веществото, т.е.
към текста >>
6.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 16 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
В тази непрекъсната обмяна между живото приемане и разрушаването на белтъците и пораждащата се там игра на сили, в това взаимодействие между извънредно подвижната игра на сили и стремящата се към с
покой
ствие игра на сили, на това, което във взаимодействието се поражда във вътрешния човешки белтък, почива всъщност полученото чрез хранителния процес.
Храненето е взаимодействие между течностите в тъканта, изобщо течното, в което предимно се извършва храносмилането и изхвърлянето на ненужното, и това, което в релативно отношение остава извънредно стабилно, което само по време на растежа е лабилно, а после става стабилно и във втората половина на живота се извършва един вид разграждане, т.е. същинският белтъчен организъм на човека. В течността на тъканите протича непрекъснато приемане и разрушаване на намиращия се в храната белтък. И в тази дейност се намират атаките, които се извършват върху това, което иска да остане стабилно в белтъчното изграждане - изобщо човешките вътрешни белтъчни органи. Те остават стабилни затова, защото навътре отделят, освобождават духовно-душевна дейност.
В тази непрекъсната обмяна между живото приемане и разрушаването на белтъците и пораждащата се там игра на сили, в това взаимодействие между извънредно подвижната игра на сили и стремящата се към спокойствие игра на сили, на това, което във взаимодействието се поражда във вътрешния човешки белтък, почива всъщност полученото чрез хранителния процес.
Затова отчасти е суеверие, отчасти правилно, когато се казва: «Човекът се изгражда от приетите от него хранителни вещества.» Суеверие е, понеже чрез това, че човекът изобщо е човек, изграждащите сили още от началото се съдържат в неговите белтъчини, а от друга страна, на другия полюс човекът разгръща дейност, която представлява непрекъсната атака върху стабилността на собственото му белтъчно изграждане, така че може да се каже: Не е правилно да се вярва, че само приемането на хранителни средства поддържа човешкия живот. Просто не е правилно, а е правилно и че протичането на живата игра между силите в течностите на тъканите поддържа живота. Когато приготвите ястията така, че да поощрявате тази дейност в течностите на тъканите, чрез това поддържате живота, но не че внасяте в тялото хранителни вещества, а че причинявате сблъсъка със стабилните сили на собствените му белтъчини. Най-същественото в процеса, който възбуждате чрез приемането на храната, е, че също и там трябва да разглеждате самия процес. Може да се случи например на някой възрастен човек да не му въздействат вещества, за които знаем, че много добре въздействат върху децата, понеже детето се намира в процес на пластично израстване и поради това се нуждае от въпросните вещества, от приемането навътре и разгръщането на силите на веществата навътре.
към текста >>
При него може много повече да се налага да се поощрят силите му, стремящи се към
покой
в течностите на тъканите, там да се внесе стимул за дейност.
Просто не е правилно, а е правилно и че протичането на живата игра между силите в течностите на тъканите поддържа живота. Когато приготвите ястията така, че да поощрявате тази дейност в течностите на тъканите, чрез това поддържате живота, но не че внасяте в тялото хранителни вещества, а че причинявате сблъсъка със стабилните сили на собствените му белтъчини. Най-същественото в процеса, който възбуждате чрез приемането на храната, е, че също и там трябва да разглеждате самия процес. Може да се случи например на някой възрастен човек да не му въздействат вещества, за които знаем, че много добре въздействат върху децата, понеже детето се намира в процес на пластично израстване и поради това се нуждае от въпросните вещества, от приемането навътре и разгръщането на силите на веществата навътре. Ако знаете, че някакво вещество действа добре при детето, съвсем не е задължително то да действа така и при израсналия човек.
При него може много повече да се налага да се поощрят силите му, стремящи се към покой в течностите на тъканите, там да се внесе стимул за дейност.
Когато разглеждате всичко, което се разиграва в стоящите назад органи в човека, в белите дробове и черния дроб - главата също стои назад, - и когато се обърнете от органите, обърнати назад и разгледате тези, които, бих искал да кажа, повече са включени в течностите на тъканите, в тази дейност ще имате като праорган обгърнатото от белите дробове сърце. Това сърце на човека е изградено изцяло от дейността на тъканната течност и неговата дейност не е нищо друго освен рефлекс на вътрешната дейност на тази тъканна течност. Сърцето не е помпа - често съм го казвал, - а по-скоро действа като отчитащ апарат за дейността в тъканната течност. Сърцето е движено от циркулацията на кръвта, кръвната циркулация не се поражда чрез помпенето на сърцето. Сърцето има толкова малко общо с това, което функционира в човека като циркулация, колкото термометърът има общо с пораждането на външната топлина и студа.
към текста >>
В тази друга дейност, която, ако бива така да кажа, има своя център, идва до
покой
в движенията на сърцето, навлизат предимно мазнините и въглехидратите.
Щом разглеждаме сърцето в отношенията му с белите дробове, трябва да говорим за полярна метаморфоза, трябва да говорим за това, че в своето изграждане сърцето е полярно противоположно на белите дробове. И всички органи, които са повече разположени напред, за което матката например е показателен пример, от своя страна са степени на преобразяването на сърцето. Говоря за женската матка, понеже има и мъжка матка, която при мъжа съществува само като етерен орган. Матката не е нищо друго освен преобразено сърце. От този начин на разглеждане на нещата можем да извлечем необходимото за разбирането на организацията на човека.
В тази друга дейност, която, ако бива така да кажа, има своя център, идва до покой в движенията на сърцето, навлизат предимно мазнините и въглехидратите.
Там мазнините и въглехидратите развиват своята дейност. Разбира се, че това се разпростира в цялото тяло и както цялото тяло диша и извършва духовна дейност, така, от друга страна, то отлага вещества и функционално изгражда силови системи, които довеждат до изгаряне. Това отново ще хвърли определена светлина - и ние виждаме как винаги преминаваме от действителното вътрешно разглеждане на човешкия организъм до терапията - как така нареченото преди Lungenschwindsucht (тенденция на белите дробове да се спаружат), което днес само изхождайки от някаква теория, е получило друго име - белодробна туберкулоза, действително се състои в това, че поради различните влияния, които могат да се задействат там и които всъщност всички се състоят в едно и също, човекът бива отклонен от извънземното и насочен към земното, към живота в лоши жилища и т.н. Всичките описания, които имате при белодробната туберкулоза, могат да се обобщят, като се каже, че човекът е отклонен от Слънцето и световното пространство и бива насочен към това, което го изолира от Слънцето и световното пространство, което го довежда до потискане, парализиране на радостта от извънземното, почиваща на приемането през сетивата, възприятията чрез сетивата, и че душата му, вътрешният му живот е спиран да се разпростре до сетивата и поради това слиза в белия дроб, така че белият дроб се стреми да стане мисловен орган, глава и действително тогава ясно показва и в неговото външно изграждане как иска да стане глава, как иска да приеме форма, в която може да се види как вкостеняващите в човешката глава сили се проявяват в белия дроб, как там се получават втвърдяванията на белия дроб и т.н. А какво трябва да направим, ако искаме да противодействаме на това.
към текста >>
7.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Да, от психологична гледна точка е възможно да постигнем подобрение с
покой
и затъмнение на помещенията.
Но в подобни случаи, където може да се случи всичко, ние трябва да сме наясно: нека да изпълним задълженията си и след като те са изпълнени, ние сме извършили необходимото. Виждате ли, става дума за това да сме внимателни с кризите, без да забравяме, че те винаги могат да настъпят в подобни случаи. Тук чувството на състрадание или други сходни чувства никога не биха могли да помогнат, те само биха довели до объркване; да помогне може само напълно обективното разглеждане на случая, както и да се направи това, което трябва. Но сега да обсъдим лечението по-нататък. Защото ние видяхме, че само с един психолого-педагогически подход не можем да постигнем много.
Да, от психологична гледна точка е възможно да постигнем подобрение с покой и затъмнение на помещенията.
Сега обаче става дума за следното: тенденциите на организма към водния елемент, към течното, да се заменят с принципа на разпада. Водният елемент не предизвиква разпад, а се разлива по повърхността. Трябва да се обърнем към силите, които предизвикват разпад и това са именно силите на оловото. В оловото ние действително имаме едно много ефикасно средство, което отключва силите на разпада. Ето защо от медицинска гледна точка винаги, когато виждаме, че на мястото на разпадните сили възникват буйните градивни сили
към текста >>
По същото време майката става нес
покой
на, разболява се от грип.
– бел. пр.), ражда се напълно износено и е кърмено до седмия месец. Научава се да ходи на една година, проговаря навреме. На година и половина престава да се напикава нощем в леглото, но често го прави през деня. На три години и половина се разболява от грип с главоболие и висока температура, последвани от морбили.
По същото време майката става неспокойна, разболява се от грип.
Детето има лош апетит, често сънищата му са неспокойни. Както често се случва, ние имаме пред себе си едно нормално-абнормно дете и тук преди всичко трябва да се погрижим за това, астралното тяло да бъде така формирано, че то да обхваща етерното и физическото тяло по един хармоничен начин. Обикновено това донякъде се постига външно с арсенови бани, а понякога и с вътрешно приемане на арсен. Той хармонизира отношенията между астралното, етерното и физическото тяло. За да подобрим действието на арсена, можем да добавим компреси с горчица върху стъпалата, преди и след банята, като се използва настърган хрян.
към текста >>
Детето има лош апетит, често сънищата му са нес
покой
ни.
пр.), ражда се напълно износено и е кърмено до седмия месец. Научава се да ходи на една година, проговаря навреме. На година и половина престава да се напикава нощем в леглото, но често го прави през деня. На три години и половина се разболява от грип с главоболие и висока температура, последвани от морбили. По същото време майката става неспокойна, разболява се от грип.
Детето има лош апетит, често сънищата му са неспокойни.
Както често се случва, ние имаме пред себе си едно нормално-абнормно дете и тук преди всичко трябва да се погрижим за това, астралното тяло да бъде така формирано, че то да обхваща етерното и физическото тяло по един хармоничен начин. Обикновено това донякъде се постига външно с арсенови бани, а понякога и с вътрешно приемане на арсен. Той хармонизира отношенията между астралното, етерното и физическото тяло. За да подобрим действието на арсена, можем да добавим компреси с горчица върху стъпалата, преди и след банята, като се използва настърган хрян. Но тук аз напомням, че хрянът за компреси трябва да бъде настърган непосредствено преди неговата употреба.
към текста >>
Ние ще постигнем извънредно много в работата с едно такова дете, ако дори и с прилагането на механични средства, то се научи да изслушва с
покой
но онова, което обикновено го дразни.
Той хармонизира отношенията между астралното, етерното и физическото тяло. За да подобрим действието на арсена, можем да добавим компреси с горчица върху стъпалата, преди и след банята, като се използва настърган хрян. Но тук аз напомням, че хрянът за компреси трябва да бъде настърган непосредствено преди неговата употреба. Ако престои настърган, той губи действието си. Що се отнася до психиката, грижата за едно такова дете трябва да се насочи главно към това, че неговото своеобразие да бъде така насърчено – а то винаги е налице и аз не вярвам, че това, което става тук му се отразява по един или друг начин – че да се постигне благотворното въздействие от „пречупването” на определени характерови черти.
Ние ще постигнем извънредно много в работата с едно такова дете, ако дори и с прилагането на механични средства, то се научи да изслушва спокойно онова, което обикновено го дразни.
И така, когато разказвате нещо на детето, кое най-вече го дразни и възбужда, и после направете така, че то да не се поддава на дразнителя, а да остане вътрешно сдържано и твърдо, и после, след известно време Вие ще доловите един вид прелом в неговия характер. Докато слуша нечий разказ, детето вече не е раздразнително, а изглежда някакси уморено. Нека тази отпадналост продължи известно време, например от 8 до 14 дни, после нека да му позволим, като всяко нормално дете да си поиграе и да тича. След това отново ще се прояви предишната раздразнителност и отново ще се наложи да вземаме мерки срещу нея. По време на лечението трябва да се правят паузи, защото са възможни реакции.
към текста >>
8.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Сега остава детето, едно нес
покой
но дете, което трудно се задържа на едно място.
Компресите с Berberis vulgaris имат за цел да неутрализират причините за възпаление. После ни беше представен и младеж на 16 години с клептомания. В негово лице Вие имате един много поучителен пример. Необходимо е само да видим, с какво той свързва своите впечатления. Тук нещата могат да са съвсем различни с оглед на досегашното му възпитание.
Сега остава детето, едно неспокойно дете, което трудно се задържа на едно място.
То не се е научило да говори и всъщност изостава във всичко, което е трябвало да усвои през първата епоха от живота. Фактически лесно е да разберем какво му липсва: то не е в състояние да имитира! Или с други думи: То не може чрез Аза и астралното тяло да приведе в движение своите органи. Детето е изключително мило, обаче копнежът на неговото физическо тяло към покой остава неосъществим. При него можем да започнем със звукова евритмия.
към текста >>
Детето е изключително мило, обаче копнежът на неговото физическо тяло към
покой
остава неосъществим.
Тук нещата могат да са съвсем различни с оглед на досегашното му възпитание. Сега остава детето, едно неспокойно дете, което трудно се задържа на едно място. То не се е научило да говори и всъщност изостава във всичко, което е трябвало да усвои през първата епоха от живота. Фактически лесно е да разберем какво му липсва: то не е в състояние да имитира! Или с други думи: То не може чрез Аза и астралното тяло да приведе в движение своите органи.
Детето е изключително мило, обаче копнежът на неговото физическо тяло към покой остава неосъществим.
При него можем да започнем със звукова евритмия. Тогава то има шанс да напредне в развитието си. Аз мога да подскажа само главните насоки. Ако детето правилно изпълнява евритмичните упражнения, неговото астрално тяло ще се възбуди до такава степен, че ритъмът ще обхване и етерното му тяло. В дадения случай трябва да накараме детето да повтаря определени ритмични фрази, за да навлезе изцяло в музикалния елемент: “Und es wallet und woget und brauset und zischt.” Става дума за това, с помощта на “Und es wallet…” да подхванем бавно детето, придвижвайки се напред и назад.
към текста >>
9.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Те се отнасят с неуважение към този, който проповядва професионално и това, което изживяват, те наричат "
покой
в Бога".
Всичко това не значи нищо, то всъщност не достига до обиталището на Бога, всичко това има само една външна стойност. В Бога човек трябва да почива наистина с цялата си същност. Така казват тези хора. В целия останал живот те се държат така, че човек може да ги приеме за в силна степен слабоумни, в разговорите с пасторите те често излизат с подобни неща. Те претендират да познават вътрешния интимен живот по-интимно, отколкото този, които проповядват професионално върху това.
Те се отнасят с неуважение към този, който проповядва професионално и това, което изживяват, те наричат "покой в Бога".
И виждате ли, отново за пастора става дума затова, да намери средства и пътища за връзка с това, което всъщност такъв един, бихме могли да кажем пациент, можем обаче да кажем и нещо друго, което такъв един човек изживява вътрешно. Тук човек трябва да има едно фино разбиране за това, как патологичното се отразява във всякакви области, които правят човека неспособен да намери правилните пътища във физически-сетивния свят, които области го правят да бъде неспособен в нещо, което външния живот изисква от всички нас; и по отношение на външния свят всички ние, така трябва да бъде, сме в известен смисъл филистери. Но такива хора нямат в себе си способността да виреят в пътя на филистера, те винаги вървят по други пътища. Като пастор човек трябва да може да направи връзка между онова, което човек сам трябва да даде, и това, което другия изживява; много често това са хората, за които се казва "ей ония там". Това е, което изисква разбиране на финия преход от болния към духовното.
към текста >>
10.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Това тук остава в
покой
винаги, хипомохлионът не бива докоснат от това, което слагате от ляво, и от това, което слагате от дясно.
Ако във всеки един човек има ангел, то във всеки един човек има и един дявол. Но когато по отношение на нещо ангелът и дяволът са еднакво силни, тогава те взаимно се елеменират. Разгледайте сега тази везна /Виж рис. №10/. Има една точка, ето тази. Тук Вие можете да сложите тежести и всичко това може да се задвижи.
Това тук остава в покой винаги, хипомохлионът не бива докоснат от това, което слагате от ляво, и от това, което слагате от дясно.
Но трябва да бъде намерено това положение, при което да няма нужда да бъде докосван хипомохлионът. Един подобен духовен хипомохлион в човека бива създаден чрез противоположните сили. Така Вие можете да изследвате природата на човека. Никъде няма да намерите основание да считате човека за свободно същество, защото в природата на човека всичко е обусловено причинно. Изследвайте с материалистичен подход природата на човека.
към текста >>
11.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Това той нарича "
покой
в Бога" или "
покой
в духа".
Но у хора, чийто физическо тяло е слабо поради кармични отношения, у такива хора настъпва точно противоположното, те не стават свръхчувствителни отвътре, но те стават нечувствителни спрямо физическото тяло, но затова пък всичко това, което във физическия свят е отвън, те възприемат с една гигантска сила откъм другата страна, от страната на волята. Те попадат под властта на тежестта, на топлината и студа. Всичко това действува така, както действува не върху органични, а върху неорганични същества, после то подтиска проявлението на астралното тяло и на Азовото устройство. Те са отвлечени от света; поради слабото физическо тяло те не се противопоставят със съответната интензивност на вътрешния свят, те са като част от външния свят, но в рамките на физическото Това е ясният обратен образ на стадия, който ние описахме като трети при светеца. Светецът преминава през болката, която в него се превръща в блаженство, и достига до изживяването на духовния свят в неговата чиста духовност.
Това той нарича "покой в Бога" или "покой в духа".
Този, който се развива по описания начин, той почива в скритите окултни сили на физическия свят, които сили обаче той не осъзнава; той не достига до покоя в Бога, до покоя в Духа, той достига до покой в окултните сили на света, на които тъкмо, като човек, самостоятелно би трябвало да се противопостави. Той развива обратния образ на третото състояние на светеца, патологичния обратен образ, и това е състоянието на слабоумие /идиотия/, в което състояние човешкото е погасено, при което човекът почива във външната природа, т.е. в скритите и сили, но не може вече да изразява себе си човешки, а изразява себе си само в това, което в човека протича според природата, което в човека представлява продължение на вътрешните природни процеси, на биологичните процеси: хранене, преработване на хранителните вещества, и придвижване в посока, определена от импулсите на хранителните вещества в тяхното вътрешно преработване, напълно будния сън, отдаден на функциите на телесния образ; които процеси обаче не могат да бъдат преодолени от слабото физическо тяло, но остават идентични на процесите във външния свят, които, тъй като действуват в човека, дават човекоподобни импулси, изваден вън от света, човекът е сякаш твърде силно поставен във физическия свят. Имаме работа с всичко онова, което е патологичен обратен образ на покоя в бога. Имаме работа с "покоя в природата".
към текста >>
Този, който се развива по описания начин, той почива в скритите окултни сили на физическия свят, които сили обаче той не осъзнава; той не достига до покоя в Бога, до покоя в Духа, той достига до
покой
в окултните сили на света, на които тъкмо, като човек, самостоятелно би трябвало да се противопостави.
Те попадат под властта на тежестта, на топлината и студа. Всичко това действува така, както действува не върху органични, а върху неорганични същества, после то подтиска проявлението на астралното тяло и на Азовото устройство. Те са отвлечени от света; поради слабото физическо тяло те не се противопоставят със съответната интензивност на вътрешния свят, те са като част от външния свят, но в рамките на физическото Това е ясният обратен образ на стадия, който ние описахме като трети при светеца. Светецът преминава през болката, която в него се превръща в блаженство, и достига до изживяването на духовния свят в неговата чиста духовност. Това той нарича "покой в Бога" или "покой в духа".
Този, който се развива по описания начин, той почива в скритите окултни сили на физическия свят, които сили обаче той не осъзнава; той не достига до покоя в Бога, до покоя в Духа, той достига до покой в окултните сили на света, на които тъкмо, като човек, самостоятелно би трябвало да се противопостави.
Той развива обратния образ на третото състояние на светеца, патологичния обратен образ, и това е състоянието на слабоумие /идиотия/, в което състояние човешкото е погасено, при което човекът почива във външната природа, т.е. в скритите и сили, но не може вече да изразява себе си човешки, а изразява себе си само в това, което в човека протича според природата, което в човека представлява продължение на вътрешните природни процеси, на биологичните процеси: хранене, преработване на хранителните вещества, и придвижване в посока, определена от импулсите на хранителните вещества в тяхното вътрешно преработване, напълно будния сън, отдаден на функциите на телесния образ; които процеси обаче не могат да бъдат преодолени от слабото физическо тяло, но остават идентични на процесите във външния свят, които, тъй като действуват в човека, дават човекоподобни импулси, изваден вън от света, човекът е сякаш твърде силно поставен във физическия свят. Имаме работа с всичко онова, което е патологичен обратен образ на покоя в бога. Имаме работа с "покоя в природата". Имаме работа с различните параноидни състояния, с това, което в обикновения живот наричаме състояние на слабоумие /идиотия/, докато предходните състояния на малоумие /имбецилност*//*Съвременната психиатрия различава три степени на олигофрения: най-тежката, идиотия, средната – имбецилност, и най-лека, дебилност/.
към текста >>
Ала от друга страна вторият стадий, който Ви описах, може с
покой
но да премине в третия, и това се проявява, когато още в първата епоха на човека, между раждането и смяната на зъбите, проблясва не само втората епоха, но вече и третата, онази, през която човекът трябва да приеме в себе си Азовото устройство.
Но такава не съществува. Има само кармична идиотия, която е свързана с цялостната съдба на човека. Това ние ще обсъдим по-точно, за да видим все пак как една инкарнация в подобен духовен мрак, при определени обстоятелства може да се постави дори благоприятно спрямо Кармата на човека, макар в рамките на самата инкарнация животът на такъв човек да е една окаяна несрета. Тук започва необходимостта, нещата да бъдат разгледани не просто от гледната точка на крайния живот, но или от гледна точка на вечния живот на човека. Тук настъпва онова, което би трябвало да проникне в една одухотворена и същевременно помъдряла.
Ала от друга страна вторият стадий, който Ви описах, може спокойно да премине в третия, и това се проявява, когато още в първата епоха на човека, между раждането и смяната на зъбите, проблясва не само втората епоха, но вече и третата, онази, през която човекът трябва да приеме в себе си Азовото устройство.
Когато едно дете в 4-та, 5-та година от своя живот се изправи пред нас с качества, често предизвикващи възхищение то на околните, защото казват: то /детето/ говори ли постъпва като 20-ен човек, доста опасно, ако е така. Защото тъкмо тогава настъпва случаят, когато Азовото устройство се развива твърде рано, преодолява физическото тяло и го прави твърде слабо. Тогава настъпва не кармично пренесената, но при добитата в живота идиотия, която кармично може да бъде компенсирана едва по-късно; но самата идиотия, тя се проявява едва в по-късния живот. Ако погледнем на живота с чувство на разбиране, с помощта на една добра пасторска медицина, ние ще се научим да го овладяваме чрез това, че просто ще проведем едно правилно възпитание в ранния стадий на съответния човек. Но този, който поради вътрешната си професия е призван да наблюдава подобни неща, той би трябвало не само да ги наблюдава, доколкото те са отделни индивидуални явления, спрямо тях разбира се той би трябвало да подхожда с особена любов, но той би трябвало да изгради в себе си и разбиране, когато тези явления станат общи.
към текста >>
12.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
И той може да свърже във вътрешно изживяване онова, което иначе се свързва абстрактно и формено само в
покой
, възприемане и мислене, така че да изживява вътрешно духовно-душевно това, което се изживява физически при вдишването и издишването.
Чистото мислене е сродно с процеса на издишването, както възприемането е сродно с процеса на вдишването. Ние трябва така да се каже да минем същия процес, който източният човек минава със своята философия Йога, обаче изместен към вътрешността на човека. Тази философия Йога почива на едно регулиращо вдишване, издишване, и улавя по този начин вечното в човека. Какво може да направи източният човек? Той може да се издигне до едно ясно за него психическо изживяване от една страна на възприятието, а от друга страна на мисленето.
И той може да свърже във вътрешно изживяване онова, което иначе се свързва абстрактно и формено само в покой, възприемане и мислене, така че да изживява вътрешно духовно-душевно това, което се изживява физически при вдишването и издишването.
Ние изживяваме физически вдишването и издишването, в тяхната хармония ние изживяваме съзнателно вечното. В обикновеното изживяване ние изживяваме възприятието на мисълта; когато направим подвижен нашия психически живот, ние изживяваме движението на махалото, ритъма, постоянното вибриране едно в друго на възприемането и на мисленето. И както за източният човек във вдишването и издишването се развива една по-висша действителност, така, когато западният човек развие в себе си живия процес на измененото вдишване във възприемането, измененото издишване в чистото мислене, когато втъкава едно в друго понятие, мислене и възприятие, се развива така да се каже едно духовно-душевно дишане на мястото на физическото дишане при философията Йога. И чрез това ритмично движение, чрез това ритмично дишане във възприятието и в мисленето той се развива постепенно нагоре до истинската духовна действителност в Имагинация, в Инспирация и в Интуиция. И когато в моята “Философия на свободата” аз обърнах само философски вниманието на това, че истинската действителност се получава от едно сливане на възприятие и мислене, понеже тази “Философия на свободата” беше замислена като една вътрешна култура, трябваше да бъде обърнато вниманието върху онова, което западният човек трябва да упражнява, за да се издигне сам в духовния свят.
към текста >>
13.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Тези сили са приели формата на скелета и в тази форма на скелета по някакъв начин са стигнали до
покой
, поддържани от женския организъм.
Тя ще изкриви цялата картина, която иначе би изглеждала, може би, правоъгълна. Тогава цялото образувание ще изглежда малко по-иначе. В структурата на скелета вие имате копирани всички отношения в планетната система и въобще в звездната система. Трябва конкретно да се вгледате в строежа на клетката и ще получите обяснение за конкретния строеж само в случай, че видите в клетката отражение на целия космос. Да вземем сега женската яйцеклетка и си представете, че тази женска яйцеклетка е привела космическите сили към някакво вътрешно равновесие.
Тези сили са приели формата на скелета и в тази форма на скелета по някакъв начин са стигнали до покой, поддържани от женския организъм.
След това става въздействието на мъжката полова клетка. То не привежда към покой макрокосмоса, а въздейства в смисъла на някаква специална сила. Да кажем, мъжката полова клетка в смисъла именно на тази силова линия[12] въздейства върху женската яйцеклетка, дошла в покой. Тогава вследствие на това специално въздействие, състоянието на покой се прекъсва. Клетката, представляваща отражение на целия макрокосмос, бива стимулирана към това, целия свой микрокосмически облик отново да го постави в изменчивостта на силите.
към текста >>
То не привежда към
покой
макрокосмоса, а въздейства в смисъла на някаква специална сила.
В структурата на скелета вие имате копирани всички отношения в планетната система и въобще в звездната система. Трябва конкретно да се вгледате в строежа на клетката и ще получите обяснение за конкретния строеж само в случай, че видите в клетката отражение на целия космос. Да вземем сега женската яйцеклетка и си представете, че тази женска яйцеклетка е привела космическите сили към някакво вътрешно равновесие. Тези сили са приели формата на скелета и в тази форма на скелета по някакъв начин са стигнали до покой, поддържани от женския организъм. След това става въздействието на мъжката полова клетка.
То не привежда към покой макрокосмоса, а въздейства в смисъла на някаква специална сила.
Да кажем, мъжката полова клетка в смисъла именно на тази силова линия[12] въздейства върху женската яйцеклетка, дошла в покой. Тогава вследствие на това специално въздействие, състоянието на покой се прекъсва. Клетката, представляваща отражение на целия макрокосмос, бива стимулирана към това, целия свой микрокосмически облик отново да го постави в изменчивостта на силите. В началото в женската яйцеклетка в спокойно отражение целият макрокосмос е стигнал до покой. Благодарение на мъжката полова клетка женската се изтръгва от този покой и отново се въвлича в областта на специално действие, отново се привежда в движение, отново се измъква от състоянието на покой.
към текста >>
Да кажем, мъжката полова клетка в смисъла именно на тази силова линия[12] въздейства върху женската яйцеклетка, дошла в
покой
.
Трябва конкретно да се вгледате в строежа на клетката и ще получите обяснение за конкретния строеж само в случай, че видите в клетката отражение на целия космос. Да вземем сега женската яйцеклетка и си представете, че тази женска яйцеклетка е привела космическите сили към някакво вътрешно равновесие. Тези сили са приели формата на скелета и в тази форма на скелета по някакъв начин са стигнали до покой, поддържани от женския организъм. След това става въздействието на мъжката полова клетка. То не привежда към покой макрокосмоса, а въздейства в смисъла на някаква специална сила.
Да кажем, мъжката полова клетка в смисъла именно на тази силова линия[12] въздейства върху женската яйцеклетка, дошла в покой.
Тогава вследствие на това специално въздействие, състоянието на покой се прекъсва. Клетката, представляваща отражение на целия макрокосмос, бива стимулирана към това, целия свой микрокосмически облик отново да го постави в изменчивостта на силите. В началото в женската яйцеклетка в спокойно отражение целият макрокосмос е стигнал до покой. Благодарение на мъжката полова клетка женската се изтръгва от този покой и отново се въвлича в областта на специално действие, отново се привежда в движение, отново се измъква от състоянието на покой. Подражавайки на космоса, тя се стяга до спокойната форма, но това отражение се въвлича в движение посредством мъжките сили, отразяващи движението.
към текста >>
Тогава вследствие на това специално въздействие, състоянието на
покой
се прекъсва.
Да вземем сега женската яйцеклетка и си представете, че тази женска яйцеклетка е привела космическите сили към някакво вътрешно равновесие. Тези сили са приели формата на скелета и в тази форма на скелета по някакъв начин са стигнали до покой, поддържани от женския организъм. След това става въздействието на мъжката полова клетка. То не привежда към покой макрокосмоса, а въздейства в смисъла на някаква специална сила. Да кажем, мъжката полова клетка в смисъла именно на тази силова линия[12] въздейства върху женската яйцеклетка, дошла в покой.
Тогава вследствие на това специално въздействие, състоянието на покой се прекъсва.
Клетката, представляваща отражение на целия макрокосмос, бива стимулирана към това, целия свой микрокосмически облик отново да го постави в изменчивостта на силите. В началото в женската яйцеклетка в спокойно отражение целият макрокосмос е стигнал до покой. Благодарение на мъжката полова клетка женската се изтръгва от този покой и отново се въвлича в областта на специално действие, отново се привежда в движение, отново се измъква от състоянието на покой. Подражавайки на космоса, тя се стяга до спокойната форма, но това отражение се въвлича в движение посредством мъжките сили, отразяващи движението. Женските сили, отразяващи в състояние на покой образа на космоса, се изкарват от състоянието на покой, от състоянието на равновесие.
към текста >>
В началото в женската яйцеклетка в с
покой
но отражение целият макрокосмос е стигнал до
покой
.
След това става въздействието на мъжката полова клетка. То не привежда към покой макрокосмоса, а въздейства в смисъла на някаква специална сила. Да кажем, мъжката полова клетка в смисъла именно на тази силова линия[12] въздейства върху женската яйцеклетка, дошла в покой. Тогава вследствие на това специално въздействие, състоянието на покой се прекъсва. Клетката, представляваща отражение на целия макрокосмос, бива стимулирана към това, целия свой микрокосмически облик отново да го постави в изменчивостта на силите.
В началото в женската яйцеклетка в спокойно отражение целият макрокосмос е стигнал до покой.
Благодарение на мъжката полова клетка женската се изтръгва от този покой и отново се въвлича в областта на специално действие, отново се привежда в движение, отново се измъква от състоянието на покой. Подражавайки на космоса, тя се стяга до спокойната форма, но това отражение се въвлича в движение посредством мъжките сили, отразяващи движението. Женските сили, отразяващи в състояние на покой образа на космоса, се изкарват от състоянието на покой, от състоянието на равновесие. Тогава, изхождайки от астрономията, получавате нагледна представа за формата и образуването на най-малкото, на клетките. Не можете да изучавате ембриология, без да изучавате астрономия.
към текста >>
Благодарение на мъжката полова клетка женската се изтръгва от този
покой
и отново се въвлича в областта на специално действие, отново се привежда в движение, отново се измъква от състоянието на
покой
.
То не привежда към покой макрокосмоса, а въздейства в смисъла на някаква специална сила. Да кажем, мъжката полова клетка в смисъла именно на тази силова линия[12] въздейства върху женската яйцеклетка, дошла в покой. Тогава вследствие на това специално въздействие, състоянието на покой се прекъсва. Клетката, представляваща отражение на целия макрокосмос, бива стимулирана към това, целия свой микрокосмически облик отново да го постави в изменчивостта на силите. В началото в женската яйцеклетка в спокойно отражение целият макрокосмос е стигнал до покой.
Благодарение на мъжката полова клетка женската се изтръгва от този покой и отново се въвлича в областта на специално действие, отново се привежда в движение, отново се измъква от състоянието на покой.
Подражавайки на космоса, тя се стяга до спокойната форма, но това отражение се въвлича в движение посредством мъжките сили, отразяващи движението. Женските сили, отразяващи в състояние на покой образа на космоса, се изкарват от състоянието на покой, от състоянието на равновесие. Тогава, изхождайки от астрономията, получавате нагледна представа за формата и образуването на най-малкото, на клетките. Не можете да изучавате ембриология, без да изучавате астрономия. Защото това, което ви показва ембриологията, е само другия полюс на това, което ви показва астрономията.
към текста >>
Подражавайки на космоса, тя се стяга до с
покой
ната форма, но това отражение се въвлича в движение посредством мъжките сили, отразяващи движението.
Да кажем, мъжката полова клетка в смисъла именно на тази силова линия[12] въздейства върху женската яйцеклетка, дошла в покой. Тогава вследствие на това специално въздействие, състоянието на покой се прекъсва. Клетката, представляваща отражение на целия макрокосмос, бива стимулирана към това, целия свой микрокосмически облик отново да го постави в изменчивостта на силите. В началото в женската яйцеклетка в спокойно отражение целият макрокосмос е стигнал до покой. Благодарение на мъжката полова клетка женската се изтръгва от този покой и отново се въвлича в областта на специално действие, отново се привежда в движение, отново се измъква от състоянието на покой.
Подражавайки на космоса, тя се стяга до спокойната форма, но това отражение се въвлича в движение посредством мъжките сили, отразяващи движението.
Женските сили, отразяващи в състояние на покой образа на космоса, се изкарват от състоянието на покой, от състоянието на равновесие. Тогава, изхождайки от астрономията, получавате нагледна представа за формата и образуването на най-малкото, на клетките. Не можете да изучавате ембриология, без да изучавате астрономия. Защото това, което ви показва ембриологията, е само другия полюс на това, което ви показва астрономията. От една страна трябва по някакъв начин да проследяваме звездното небе в последователните му стадии, от друга страна след това трябва да се проследява развитието на оплодената клетка.
към текста >>
Женските сили, отразяващи в състояние на
покой
образа на космоса, се изкарват от състоянието на
покой
, от състоянието на равновесие.
Тогава вследствие на това специално въздействие, състоянието на покой се прекъсва. Клетката, представляваща отражение на целия макрокосмос, бива стимулирана към това, целия свой микрокосмически облик отново да го постави в изменчивостта на силите. В началото в женската яйцеклетка в спокойно отражение целият макрокосмос е стигнал до покой. Благодарение на мъжката полова клетка женската се изтръгва от този покой и отново се въвлича в областта на специално действие, отново се привежда в движение, отново се измъква от състоянието на покой. Подражавайки на космоса, тя се стяга до спокойната форма, но това отражение се въвлича в движение посредством мъжките сили, отразяващи движението.
Женските сили, отразяващи в състояние на покой образа на космоса, се изкарват от състоянието на покой, от състоянието на равновесие.
Тогава, изхождайки от астрономията, получавате нагледна представа за формата и образуването на най-малкото, на клетките. Не можете да изучавате ембриология, без да изучавате астрономия. Защото това, което ви показва ембриологията, е само другия полюс на това, което ви показва астрономията. От една страна трябва по някакъв начин да проследяваме звездното небе в последователните му стадии, от друга страна след това трябва да се проследява развитието на оплодената клетка. Двата феномена принадлежат един на друг, доколкото едното е само отражение на другото.
към текста >>
14.
Четвърта лекция, 4 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Именно проследявайки своите мисли до последния момент, аз извличам мирова система, която е застинала и се намира в
покой
.
Чрез сумиране на възникващите нарушения, особено вследствие изменчивостта на възлите, планетната система постоянно би вървяла към своята смърт, към своето вцепеняване. Но тогава би настъпило това, което винаги са подчертавали философите[5]: ако се изобрази такава система, действителността фактически вече е имала достатъчно време, за да стигне до крайната точка. И няма никакво основание да се смята, че това не е вярно. Тогава бихме имали работа с осъществена безкрайност и вцепеняването би трябвало да е настъпило вече. Тук навлизаме в област, която би трябвало да ни е ясна, и която вече, изглежда, гарантира, че мислите ни остават неактивни.
Именно проследявайки своите мисли до последния момент, аз извличам мирова система, която е застинала и се намира в покой.
Но това, което сега имам пред себе си, не е действително. Стигаме и до още нещо друго, и трябва особено да го имаме предвид. Проследявайки тези неща по-нататък, – това особено може да се проследи при Лаплас[6], аз винаги съобщавам само явлението, – стигаме до това, че мировата система затова не е стигнала до застиналост вследствие на смущенията и променливостта на възлите и така нататък, че числовите съотношения на времената на въртене на планетите не са съизмерими, доколкото те са несъизмерими величини – числа с безкрайно голям брой десетични знаци. И така, стигаме до това, че да кажем: ако сравняваме периодите на въртене на планетите в смисъла на третия закон на Кеплер, отношенията на тези периоди на въртене не могат да се изразят посредством цели числа, а също посредством крайни дроби, а само посредством несъизмерими числа, посредством числа, които не се делят без остатък. Затова и днешните астрономи ясно осъзнават, че планетната система дължи своята продължаваща подвижност на това състояние на несъизмеримост на отношенията между периодите на въртене в третия закон на Кеплер, иначе тя отдавна вече би трябвало да спре.
към текста >>
15.
Пета лекция, 5 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Но ако се разположим така, (насочвайки поглед по посока на движение на влака), когато влакът се намира достатъчно отдалечен от нас, той може да върви достатъчно бързо, но ние го виждаме в пълен
покой
.
И така, от една страна, имаме космосът, действащ върху нас чак до сферата на представите. В сетивното възприятие имаме взаимоотношение между човек и космос. Изследваме това взаимоотношение, например, посредством закона за перспективата и подобието, посредством законите на физиологията на сетивата и други подобни. Това, как виждаме предмета, може да се изследва посредством такива закони. Ако се намираме тук, а там покрай нас минава влак (перпендикулярно на посоката на погледа), всичкото това движение ще го видим, бих казал, в дължина, нали така?
Но ако се разположим така, (насочвайки поглед по посока на движение на влака), когато влакът се намира достатъчно отдалечен от нас, той може да върви достатъчно бързо, но ние го виждаме в пълен покой.
Тоест това, което в нас става образно, зависи от положението на космоса спрямо нас. Намираме се вътре в образните процеси и даже принадлежим на този образ. Ако искаме, обаче, да правим изводи за истинските процеси просто от това, което виждаме като ставащо навън, виждате, че се въвличаме в хаоса, защото в крайна сметка различните мирови системи представляват нещо хаотично. От друга страна, заедно с оплождането човек се намира вътре в реални, вече не образни, а реални космически процеси. Тук на единия полюс вие се намирате вътре в образни процеси, на другия полюс – вътре в реални процеси.
към текста >>
16.
Единадесета лекция, 11 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Когато се намираме в движение, можем, ако това е възможно, да не осъзнаваме какво трябва да предприемаме за това движение, нищо да не знаем за самото движение и тогава можем да оставим без внимание нашето собствено движение в противоположност на външното движение; без оглед на това, че се движим, можем, до определена степен да разглеждаме себе си като пребиваващи в
покой
и да наблюдаваме само външното движение.
Виждате ли, на човешкото наблюдение е много присъщо да се отнася съвсем различно към нашето собствено състояние, и към това, което не е наше собствено състояние, което, следователно, се разиграва извън нас. Достатъчно е само да си спомните колко голяма е разликата между това, как се отнасяте към някакъв обект от така наречения външен свят, и към обект, намиращ се във вашата собствена вътрешност, който в известна степен преживявате. Имайки пред себе си някакъв предмет, вие го гледате, наблюдавате го. Обаче това, благодарение на което живеете, вашият дроб, вашето сърце, и преди всичко самите сетивни органи, са недостъпни за наблюдението ви. Тази противоположност, макар и не толкова отчетливо, съществува също и по отношение на състоянието, в което се намираме във външния свят.
Когато се намираме в движение, можем, ако това е възможно, да не осъзнаваме какво трябва да предприемаме за това движение, нищо да не знаем за самото движение и тогава можем да оставим без внимание нашето собствено движение в противоположност на външното движение; без оглед на това, че се движим, можем, до определена степен да разглеждаме себе си като пребиваващи в покой и да наблюдаваме само външното движение.
Това, всъщност, стои в основата на интерпретацията на движенията на небесните явления. Вие знаете – както беше казано, – че човек, намирайки се в определена точка на Земята, от самосебе си се разбира, участва в движението на дадена точка в пространството по направление на паралела, но нищо не знае за това, а, напротив, ставащото извън него, той разглежда като противоположно движение. Този принцип е широко използван. Сега се пита, как, с оглед на обстоятелствата, този принцип може да се модифицира, отчитайки, че в човешката организация имаме действителна полярност: в радиален смисъл, ако можем да се изразим така, ние сме организирани като човек на обмяната на веществата, а в смисъла на сферата ние сме ориентирани като главов човек. Ако сега в основата на нашето собствено движение се постави това, че се държим по различен начин по отношение на радиуса и по отношение на сферата, това трябва да се забележи в появяващото ни се във външния свят.
към текста >>
17.
Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Всъщност ще получим истинските съотношения на движенията на Земята и Слънцето не когато приемем, че едното или другото е в
покой
, а само когато си ги представим и двете в такова движение, вследствие на което едното следва другото, като в същото време се разминават.
Ако проведем изчисленията така, както преди беше казано, това се вписва по следния начин. Трябва да начертаем орбитата на Земята така, че по определен начин тя да се стреми към това място, което дотогава е заемало Слънцето, а Слънцето на свой ред – към мястото, което дотогава е заемала Земята. По такъв начин в резултат получаваме половината на лемнискатата: Земя, Слънце, Земя, Слънце; завършвайки кръга, по-нататък това продължава (рис. 5). Виждате, че те се разминават. Така че ще получим действителната орбита на Земята и Слънцето, ако последователно си представим Земята един път така, че тя се намира на мястото, където сме свикнали обикновено да рисуваме Слънцето, и след това трябва да изобразим Слънцето там, където обикновено сме свикнали да рисуваме Земята.
Всъщност ще получим истинските съотношения на движенията на Земята и Слънцето не когато приемем, че едното или другото е в покой, а само когато си ги представим и двете в такова движение, вследствие на което едното следва другото, като в същото време се разминават.
Така че представата ни трябва да е следната: в перспектива в центъра на планетната ни система се виждат поред ту Слънцето, ту отново Земята, която, по същество, заема мястото, където в противен случай се намира Слънцето. По някакъв начин те се разменят. Но този въпрос е сложен, тъй като планетите, разбира се, междувременно сменят местата си, и вследствие от това възниква значително усложнение. Но ако в настоящия момент се съглася с тази перспективна рисунка (рис. 4), съм длъжен да изобразя това така (Слънцето в центъра).
към текста >>
18.
5. Трета лекция, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Варовикът, докато е още калций, няма с
покой
ствие, навсякъде иска да се осъществи, да стане варовик, да се свърже с кислорода; но и тогава не е доволен, и има желание да поеме всяка възможна метална киселина.
Тези растения са организирани така, че за своето развитие използват най-вече това, което растителният свят дължи на зимата, а не това, което той дължи на лятото. Човек е изкушен да каже: в тези растения е заложена тенденцията да чакат зимата, те наистина искат да чакат зимата, за да се развиват. Растенето им се забавя, когато намират достатъчно това, от което се нуждаят: достатъчно азот във въздуха, който по свой начин могат да пренасят надолу. Това са начините да може да се проникне в живота и развитието на това, което става в почвата и над нея. И когато се прибави, че варовикът има учудващо сродство с човешкия свят на желанията, тогава виждаме, как всичко органично става живо.
Варовикът, докато е още калций, няма спокойствие, навсякъде иска да се осъществи, да стане варовик, да се свърже с кислорода; но и тогава не е доволен, и има желание да поеме всяка възможна метална киселина.
Той иска всичко да привлече към себе си. В почвата той развива истински характер на силно желаещ. Който е по-внимателен, ще види разликата между него и другите вещества. Варовикът изсмуква всичко, което е различно от него. Човек има чувството, че всичко, което има характер на желание, е разпространено навсякъде, където има варовик и то привлича и растението.
към текста >>
Той е достигнал до
покой
в себе си.
Затова се налага то да му бъде постоянно изтръгвано. Как да бъде изтръгвано? Чрез големия благородник, който не иска нищо за себе си. Има такъв благородник, който всъщност нищо повече не иска, който почива в себе си. Това е кварцът.
Той е достигнал до покой в себе си.
Ако хората мислят, че могат да видят кварца само в твърдите минерали, те грешат. В хомеопатични дози кварцово вещество има навсякъде и то почива в себе си без някакви претенции. Варовикът има претенции към всичко, кварцът не претендира за нищо. Той е като нашите сетивни органи, които не възприемат самите себе си, а възприемат външния свят. Кварцът е всеобщото външно сетиво в земния свят.
към текста >>
19.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Главата се освобождава от функцията да улавя и се носи в състояние на
покой
при всякакви движения.
Постепенно намаляване броя на потомците, достигащо при някои видове до един на година. Тук също има секундарни водни животни като китовете. Този път на телесно освобождаване на гръбначните животни човекът довежда до неговия очевиден край с изправянето си, чрез изправената стойка. На ретроспективния поглед той се явява като цел на развитието. Човекът застава изправен срещу света.
Главата се освобождава от функцията да улавя и се носи в състояние на покой при всякакви движения.
Организацията на челюстите получава възможност за произнасяне на комплицирани и многостранни звуци, тоест органически предпоставки за речта. Предните крайници, ръцете, поемат дейността за хващане и получават възможността да променят околния свят. Това е съзнателно поведение в сравнение с поведението при хоризонтално движение - инстинктивното, импулсивното поведение. Свободата при човека се реализира чрез познание за света, себепознание и насочване на волята с разбиране. За разлика от животните всеки отделен човек сам трябва да се учи да стои, да ходи, да говори и да мисли.
към текста >>
Ако един въпрос е достатъчно важен за нас, той не ни оставя с
покой
ни.
Разпростре ли се тази мисъл върху един сбор от сетивни явления, тогава ние разбираме също тези сетивни неща само чрез мисълта, която превръща явленията в един факт, един предмет, един обект или нещо подобно. Ние „схващаме, разбираме“ сетивния свят, защото и доколкото неговите мисли (идеи) се явяват в една разумна взаимовръзка за нашето мислене. Ако това не се удаде, тогава фактът остава изолиран от останалите факти. Ние не го разбираме. За нас той остава един въпрос.
Ако един въпрос е достатъчно важен за нас, той не ни оставя спокойни.
Тогава поставяме в ход нашите усилия за познание, сиреч ние търсим мислите, които създават връзката за нашето съзнание. Това е началото на всяка наука. Без понятия и идеи няма действителност и без мисловни системи няма разбиране и обяснение[8] на света. Щом размишляваме върху нещо, ние вече сме убедени в това, че светът е създаден разумно и че нашето мислене има достъп до този световен разум. В противен случай всяко размишление, всяко разсъждение би било напразно.
към текста >>
20.
6. Лекция: Индивидуализиране мероприятията в земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Лятното засушаване води до относителен биологичен
покой
на почвата.
Около Еньовден настъпва потискане на растежа, което е доказано, че не зависи от температурата и влагата.[12] Това е астрален импулс, тоест мощно въздействие отгоре на силите на надслънчевите планети. Атмосферата се изпълва с цветен прашец. Рано цъфтящите като кокичето и други, също нашите овощни дървета,[13] цъфтят като последица от вегетацията през предшестващата година, тоест тяхното цъфтене всъщност е било забавено. Едно растение трябва да се развие първо вегетативно, да се изгради и разлисти, преди да може да цъфти. Съществуват разни варианти при различните видове растения.
Лятното засушаване води до относителен биологичен покой на почвата.
Дъждовните червеи прекарват летен сън, завити в дълбините на почвата. По времето, когато вследствие намаляване на слънчевото облъчване се променя температурата на почвата, когато горният слой става по-студен от дълбокия пласт на почвата, тогава постепенно се преобръща също и съотношението на действието на силите. Това време предизвиква есенно оцветяване листата на дърветата. През зимата под замръзналия слой е по-топло, отколкото на повърхността. В онези дълбочини на почвата, в които е измерим температурният годишен ритъм (колебанието през годината е 1 до 2 градуса по Целзий), януари е най-топлото време (в скалите при 20м дълбочина, при влажния пясък на 14м, в сухия пясък на 4 до 5м дълбочина).[14], [15] В почвения пласт, където няма годишно колебание на температурата, тя е еднаква за даденото местонахождение през цялата година.
към текста >>
21.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Зад него съществува вечен
покой
, който пак се намира навсякъде.
Сатурновите сили способстват нашите мисловни органи, способстват ние да можем да мислим. Извън всичко изброено се намира небето на неподвижните звезди, при това ние също се намираме вътре в него. Това са неподвижните звезди, а именно неподвижните звезди на Зодиака (вж. рис.). Още по голямо е това, което движи всичко, Първодвигателя. Той обаче се намира не само тук горе, той в качеството си на Първодвигател присъства също и навсякъде.
Зад него съществува вечен покой, който пак се намира навсякъде.
Така си е представял това Данте. Днешният човек може да каже: факт е, че тези хора са виждали все още по доста несъвършен начин, затова пък днес най-накрая ние достигнахме истинското познание за тези неща. Разбира се, от една страна, такова изказване е допустимо. Но Данте съвсем не е бил глупав; той също е виждал всичко това, което другите виждат днес. И така, той съвсем не е бил глупав.
към текста >>
22.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Спартанците винаги са седели с
покой
но един до друг и са говорили малко.
В Гърция основни са били две народностно-племенни образувания, които са имали особено значение, но които много са се отличавали едно от друго; първото, което съставлявали жителите на Спарта, и второто, което съставлявали жителите на Атина. Спарта и Атина са били най-значителните градове в Гърция. Няколко други също са имали значение, но те не са били толкова значителни, както Спарта и Атина. Жителите на тези два града много силно са се отличавали едни от други. Днес не искам да разглеждам другите различия; те са се различавали едни от други още по това, че съвсем различно са се отнасяли към речта.
Спартанците винаги са седели спокойно един до друг и са говорили малко.
Но ако са казвали нещо, те са искали казаното от тях да бъде значително: то е трябвало властно да влияе на човека. И тъй като човек като дрънка и дърдори, едва ли може да каже нещо значимо, те са мълчали, ако не е трябвало да изкажат нещо значимо. Те са говорили винаги с кратки фрази. Тези кратки фрази са се славили в древността. Говорило се е за кратките изречения на спартанския народ, те са се славили и са били изключително мъдри.
към текста >>
Спартанците са били в речите си кратки, умерени и с
покой
ни.
Те са говорили винаги с кратки фрази. Тези кратки фрази са се славили в древността. Говорило се е за кратките изречения на спартанския народ, те са се славили и са били изключително мъдри. При атиняните работата е била друга. Атиняните обичали красивата реч; на тях им харесвало да говорят красиво.
Спартанците са били в речите си кратки, умерени и спокойни.
Атиняните искали да говорят наистина красиво. Те изучавали изкуството на речта и говорели прекрасно. Затова и дрънкали повече; не както ние днес, но все пак дрънкали значително повече от спартанците. На какво се е основавала разликата между многословните атиняни и малко, но значително и мощ-но говорещите спартанци? Тя е била във възпитанието.
към текста >>
И ако днес в школските учебници става дума за разликите между атиняни и спартанци, появява се впечатлението, че по някакво чудно стечение на обстоятелствата при спартанците речта е била с
покой
на, равномерна и освен това, те са били много закалени хора, докато атиняните са развили изкуството на красноречието, което след това е намерило продължение при римляните.
Казвали си така: движенията трябва да изхождат от самия човек. Атинянинът казвал друго, той казвал: ние живеем благодарение на Слънцето и когато това Слънце ни подтиква към движение, тогава искаме да се движим; ако няма Слънце и ние не искаме да се движим. Така казвали атиняните и затова те обръщали внимание на външната слънчева топлина. Спартанците обръщали внимание на вътрешната слънчева топлина, на слънчевата топлина, която човек вече е преработил; атиняните обръщали внимание на външното Слънце, което така прекрасно е осветявало кожата - кожата те не натърквали с пясък или поне не толкова много като спартанците, а кожата им е трябвало да бъде обработена от Слънцето. Ето в какво е била разликата.
И ако днес в школските учебници става дума за разликите между атиняни и спартанци, появява се впечатлението, че по някакво чудно стечение на обстоятелствата при спартанците речта е била спокойна, равномерна и освен това, те са били много закалени хора, докато атиняните са развили изкуството на красноречието, което след това е намерило продължение при римляните.
В настоящо време хората не могат едновременно да се занимават с история и естествена наука. Историята казва своето, а естествознанието - своето. Ако ви кажа: спартанците натривали децата си с масло и пясък и те във всякакво време се упражнявали в своето спартанско изкуство, а атиняните не натривали така усилено децата си с пясък и масло, а развивали на основата на вътрешната пластика изкуството на речта - тогава ще знаете как на основата на природните явления се е обуславяла тази разлика между съседстващите спартанци и атиняни. Да допуснем, че тук (изобразява го на рисунка) се намира Земята, а тук - Слънцето; ако се гледа Слънцето, как то свети - а ето тук се намира атинянинът, - тогава и се появява атинянин; ако по-малко се обръща внимание на Слънцето, а се ориентират към това, какво Слънцето вече е направило в човека, ориентират се към вътрешната топлина, в резултат се появява спартанец. Виждате, че тук история и естествознание се съчетават заедно.
към текста >>
За развитието на с
покой
ната реч спартанците не са получавали подтик от външния свят, те го получавали благодарение на своя собствен расов характер, те, без оглед на съседството си с атиняните, получавали този подтик, защото силно се смесвали с идващите от Север хора.
Ако италиански агитатор се качи на трибуната, той започва да говори още преди да се е качил, нали така? И продължава да говори, когато вече е слязъл от нея. Той и по-нататък върви, като продължава да сипе слова! Когато на северен човек се наложи да говори, понеже трябва да си изработва много топлина, тъй като външна топлина там няма, този северен човек, желаейки да се представи, може да ви докара до отчаяние: той даже не започва да говори, иска да каже нещо, но не започва. Тук работата стои така: вътрешната топлина изпъжда желанието да се говори; външната топлина възбужда желанието да се говори, което получава своето оформление благодарение на изкуството.
За развитието на спокойната реч спартанците не са получавали подтик от външния свят, те го получавали благодарение на своя собствен расов характер, те, без оглед на съседството си с атиняните, получавали този подтик, защото силно се смесвали с идващите от Север хора.
Сред атиняните е имало например много хора, които са принадлежали към расите от горещите области и са се смесвали с атиняните; ето защо тези последните развивали цял поток от красноречие. И така, виждаме как словоохотливият човек е свързан със слънцето и топлината. Сега да преминем към светлината. Тук ще ни се наложи обаче да си спомним нещо, което вече съм ви казвал. Помислете за млекопитаещите.
към текста >>
Светлината не стои в
покой
, тя дава окраската на пеперудата.
Казвал съм ви: пеперудата отлага яйце, от яйцето изпълзява гъсеница, гъсеницата се омотава в пашкул и от пашкула слънчевата светлина образува пеперуда, оцветена в различни цветове. Вие виждате тук нещо противоположно - млекопитаещото (изобразява го на рисунка), това млекопитаещо, в своята матка, по съвсем скрит начин развива новото животно. Тук отново имаме две противоположности, удивителни противоположности. Само погледнете: яйцето не е скрито, ако изпълзи гъсеница, тя веднага попада на светло. Гъсеницата - казвал съм ви това - отива на светло, в съответствие със светлината тя изприда своя пашкул, за да стане какавида и пак светлината създава пеперудата.
Светлината не стои в покой, тя дава окраската на пеперудата.
Окраската възниква благодарение на светлината, светлината изгражда пеперудата. И напротив, ако вземем крава или куче, до ембриона, намиращ се вътре в майчината утроба, в матката, светлината няма достъп, ембрионът е съвсем затворен от външния свят и се намира в тъмнина. И така, той трябва да се развива вътре, в тъмнина. Обаче на тъмно не може да се развие нищо живо. Безсмислица е, когато се вярва, че на тъмно нещо може да се развие.
към текста >>
Той може с
покой
но да хапне и въпреки това да не закъснее за слънчевото затъмнение.
Денят и нощта се сменят редовно; те предизвикват нещо, което произлиза от Земята. Кометите се появяват повече или по-малко нередовно, метеорните потоци, падащите звезди -също. Тук работата стои така. Метеорните потоци нямат тази редовност, като всичко останало. Ако астрономът иска да наблюдава слънчево затъмнение, той може съвсем точно да определи момента, когато то започва - това може да се изчисли, - това се отнася към редовните явления, макар и да не зависи пряко само от Слънцето.
Той може спокойно да хапне и въпреки това да не закъснее за слънчевото затъмнение.
Ако поиска да наблюдава в подходящото време метеорните рояци или падащите звезди, ще му се наложи да изгуби цялата нощ, иначе може и да не открие явлението. Тази е разликата между това, което идва на Земята от космоса нередовно, и това, което се появява редовно. Бихте могли да зададете интересен въпрос, бихте могли да кажете: тези комети, свързани с цианида, който в човека има отношение към нашата воля, тези комети се появяват нередовно; ако някоя се появи, след това дълго я няма. Това винаги е давало на хората поводи за суеверия; именно това, което не винаги се появява, поражда суеверия, когато дойде. Да виждат в изгрева и залеза на Слънцето проява на божественото е било обичайно за древните; по-късните суеверия са приписвали на кометите всевъзможни небивалици.
към текста >>
23.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Тези точици не се намират в
покой
, те постоянно вибрират.
И все пак вие сте го познали. Ако го погледнете с невъоръжено око, той изглежда така, както го познавате: той представлява някаква плътна маса. Ако започнете да го разглеждате през достатъчно голямо увеличително стъкло - да разглеждате този приятел, - ще видите, че в главата му преминават кръвоносни съдове. Значи, така тези кръвоносни съдове се виждат, ако ги разглеждате с невъоръжено око или през слабо увеличително стъкло. Но ако си представим една доста силна лупа, кръвта, намираща се там, ще изглежда различно: тя ще се състои от точици, приличащи на малки животинки.
Тези точици не се намират в покой, те постоянно вибрират.
Когато видите това, то много прилича на роящ се пчелен рой! Човек, при достатъчно увеличено изображение на субстанцията му, изглежда също както пчелен рой. Ако така се погледне човекът, може да ви се стори непонятно, че някой познава друг след десет години; защото нито една от тези малки точици в него вече я няма. Очите виждат съвсем други точици. Съвсем други малки животинки се намират тук, вътре, но въпреки това човек отново познава другия.
към текста >>
Ако се приближиш към пчелите със запалено джобно електрическо фенерче, те остават съвсем с
покой
ни, все едно въобще не възприемат светлината.
Непоносимост към меда е, разбира се, не толкова сериозно, както в случай, че някой не може да понася захар, ако има захарен диабет, захарна болест. Това, разбира се, е много по-лошо от непоносимостта към меда. Макар че това също е болест и трябва да се лекува този човек. Предлага се въпрос: Както повечето насекоми, пчелите летят в тъмното към светлината на свещта или лампата. Опитните пчелари ме убеждаваха, че пчелите много по-малко реагират на електрическа светлина.
Ако се приближиш към пчелите със запалено джобно електрическо фенерче, те остават съвсем спокойни, все едно въобще не възприемат светлината.
Едва след някое време те стават неспокойни. Светлината от керосиновата лампа или от свещта ги възбужда доста по-бързо и много по-силно. Може ли да се обясни това поведение? Господин Мюлер казва, че и той е забелязвал същото. Доктор Щайнер: Е, господа, вие сте виждали още в стария Гьотеанум, че куполът беше изрисуван с различни бои.
към текста >>
Едва след някое време те стават нес
покой
ни.
Това, разбира се, е много по-лошо от непоносимостта към меда. Макар че това също е болест и трябва да се лекува този човек. Предлага се въпрос: Както повечето насекоми, пчелите летят в тъмното към светлината на свещта или лампата. Опитните пчелари ме убеждаваха, че пчелите много по-малко реагират на електрическа светлина. Ако се приближиш към пчелите със запалено джобно електрическо фенерче, те остават съвсем спокойни, все едно въобще не възприемат светлината.
Едва след някое време те стават неспокойни.
Светлината от керосиновата лампа или от свещта ги възбужда доста по-бързо и много по-силно. Може ли да се обясни това поведение? Господин Мюлер казва, че и той е забелязвал същото. Доктор Щайнер: Е, господа, вие сте виждали още в стария Гьотеанум, че куполът беше изрисуван с различни бои. Тези бои се произвеждаха от чисти растителни компоненти.
към текста >>
24.
Съдържание
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Въпросът за това, какво е абсолютен
покой
или абсолютно движение и какво е относителен
покой
или относително движение?
Свръхсетивното животно и свръхсетивният човек живеят в секретите. Образуване на тумори и възпалителни процеси. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г. За теорията на относителността на Айнщайн Мисленето е чуждо на действителността. Популярно излагане на теорията на относителността на Айнщайн.
Въпросът за това, какво е абсолютен покой или абсолютно движение и какво е относителен покой или относително движение?
Гледната точка на Айнщайн: може да се говори само за това, че нещата се намират в относителен покой или движение. Необичайни следствия от теорията на Айнщайн. Разпространение на теорията на относителността. Дебатите с университетските професори за теорията на Айнщайн. Стойността на човека не е относителна, тя е обусловена от цялото космическо пространство.
към текста >>
Гледната точка на Айнщайн: може да се говори само за това, че нещата се намират в относителен
покой
или движение.
Образуване на тумори и възпалителни процеси. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г. За теорията на относителността на Айнщайн Мисленето е чуждо на действителността. Популярно излагане на теорията на относителността на Айнщайн. Въпросът за това, какво е абсолютен покой или абсолютно движение и какво е относителен покой или относително движение?
Гледната точка на Айнщайн: може да се говори само за това, че нещата се намират в относителен покой или движение.
Необичайни следствия от теорията на Айнщайн. Разпространение на теорията на относителността. Дебатите с университетските професори за теорията на Айнщайн. Стойността на човека не е относителна, тя е обусловена от цялото космическо пространство. Дебатите за силата на тежестта във времената на младостта на Р. Щайнер.
към текста >>
25.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
И така, вие, намирайки се в движение, смятате, че сте в
покой
, а се движи другият влак, който всъщност стои.
Обаче лесно можете да се заблудите - разбира се, само за кратко, докато се опомните, - ако, седейки в купето, заспите, а след това, като се събудите, погледнете през прозореца и видите, че край вас минава влак. У вас възниква несъмненото усещане, че другият влак се движи. Но това може да се окаже невярно: просто преди да заспите, влакът ви е стоял на място и докато сте спали, той е тръгнал. В съня си вие не сте забелязали, че влакът ви е потеглил и ви се струва, че другият влак се движи. Но като се вгледате, ще видите, че влакът до вас стои на място, а вашият влак се движи.
И така, вие, намирайки се в движение, смятате, че сте в покой, а се движи другият влак, който всъщност стои.
Знаете, че може да стане така, че човек, като погледне през прозореца, смята, че влакът, в който се намира, спокойно си стои на мястото, докато целият Цуг (град и кантон в Швейцария) се движи в противоположна посока. Така изглежда това за очите. Виждате, че нашите изказвания не винаги са верни. Събудили сте се и сте си съставили съждение: влакът, намиращ се отвън, се движи. Но веднага ви се налага да поправите грешката си: грешка, този влак стои на място, аз самият се движа!
към текста >>
Знаете, че може да стане така, че човек, като погледне през прозореца, смята, че влакът, в който се намира, с
покой
но си стои на мястото, докато целият Цуг (град и кантон в Швейцария) се движи в противоположна посока.
У вас възниква несъмненото усещане, че другият влак се движи. Но това може да се окаже невярно: просто преди да заспите, влакът ви е стоял на място и докато сте спали, той е тръгнал. В съня си вие не сте забелязали, че влакът ви е потеглил и ви се струва, че другият влак се движи. Но като се вгледате, ще видите, че влакът до вас стои на място, а вашият влак се движи. И така, вие, намирайки се в движение, смятате, че сте в покой, а се движи другият влак, който всъщност стои.
Знаете, че може да стане така, че човек, като погледне през прозореца, смята, че влакът, в който се намира, спокойно си стои на мястото, докато целият Цуг (град и кантон в Швейцария) се движи в противоположна посока.
Така изглежда това за очите. Виждате, че нашите изказвания не винаги са верни. Събудили сте се и сте си съставили съждение: влакът, намиращ се отвън, се движи. Но веднага ви се налага да поправите грешката си: грешка, този влак стои на място, аз самият се движа! Такава корекция на съжденията често е ставала в световната история в къде по-голям мащаб.
към текста >>
Ние смятаме, че се намираме в
покой
на Земята - точно както (в предния пример) човекът вярва, че той във вагона остава на място, а другият влак се движи, - но сега грешката е поправена.
Но веднага ви се налага да поправите грешката си: грешка, този влак стои на място, аз самият се движа! Такава корекция на съжденията често е ставала в световната история в къде по-голям мащаб. Само преди шест-седем века хората са били убедени, че Земята твърдо стои в пространството на едно място, а цялото звездно небе се движи покрай нея. Този възглед, както вероятно вече сте чували, е бил коригиран през XVI век. Дошъл Коперник и казал: всичко това не е така; Слънцето, неподвижните звезди всъщност стоят на място, докато ние с нашата Земя с огромна скорост се носим в мировото пространство.
Ние смятаме, че се намираме в покой на Земята - точно както (в предния пример) човекът вярва, че той във вагона остава на място, а другият влак се движи, - но сега грешката е поправена.
Коперник поправил грешката на астрономията като цяло, когато казал: не е вярно, че звездите се движат; те стоят на място. Но Земята с хората с огромна скорост се носят в мировото пространство. С това вие сте поставени пред факта, че човек от пръв поглед не може да каже кое се намира в движение; дали самият той е в покой, а движещото се край него тяло действително се намира в движение, или самият човек се намира в движение, а тялото, което той смята за преминаващо покрай него, се намира в покой. Обмисляйки това, ще кажете: корекция може да се наложи във всичко, което признаваме за движение. Например: колко време е потрябвало на цялото човечество, за да стигне до изправяне на съждението за Земята?
към текста >>
С това вие сте поставени пред факта, че човек от пръв поглед не може да каже кое се намира в движение; дали самият той е в
покой
, а движещото се край него тяло действително се намира в движение, или самият човек се намира в движение, а тялото, което той смята за преминаващо покрай него, се намира в
покой
.
Този възглед, както вероятно вече сте чували, е бил коригиран през XVI век. Дошъл Коперник и казал: всичко това не е така; Слънцето, неподвижните звезди всъщност стоят на място, докато ние с нашата Земя с огромна скорост се носим в мировото пространство. Ние смятаме, че се намираме в покой на Земята - точно както (в предния пример) човекът вярва, че той във вагона остава на място, а другият влак се движи, - но сега грешката е поправена. Коперник поправил грешката на астрономията като цяло, когато казал: не е вярно, че звездите се движат; те стоят на място. Но Земята с хората с огромна скорост се носят в мировото пространство.
С това вие сте поставени пред факта, че човек от пръв поглед не може да каже кое се намира в движение; дали самият той е в покой, а движещото се край него тяло действително се намира в движение, или самият човек се намира в движение, а тялото, което той смята за преминаващо покрай него, се намира в покой.
Обмисляйки това, ще кажете: корекция може да се наложи във всичко, което признаваме за движение. Например: колко време е потрябвало на цялото човечество, за да стигне до изправяне на съждението за Земята? Били са необходими хиляди години. Когато седите във влака на линията, са ви необходими две секунди, за да коригирате съждението си. Различно време може да потрябва за поправяне на такъв род съждения.
към текста >>
Това е дало основание на такива хора като Айнщайн да кажат: не можем да знаем, действително ли се намира в движение това, което ни се струва като движещо се; не се ли намира то в
покой
, докато ние - видимо пребиваващи в
покой
-не се ли намираме по някакъв таен начин в движение?
Обмисляйки това, ще кажете: корекция може да се наложи във всичко, което признаваме за движение. Например: колко време е потрябвало на цялото човечество, за да стигне до изправяне на съждението за Земята? Били са необходими хиляди години. Когато седите във влака на линията, са ви необходими две секунди, за да коригирате съждението си. Различно време може да потрябва за поправяне на такъв род съждения.
Това е дало основание на такива хора като Айнщайн да кажат: не можем да знаем, действително ли се намира в движение това, което ни се струва като движещо се; не се ли намира то в покой, докато ние - видимо пребиваващи в покой -не се ли намираме по някакъв таен начин в движение?
Така че правим последното си заключение, без да знаем какво всъщност става. Тогава, господа, може да бъде и така: да допуснем, че това е автомобил (изобразява го на рисунка). В този автомобил човек се изкачва от дома Ханзи нагоре към Гьотеанума. Но кой може да твърди, че автомобилът действително се движи нагоре? Кой може да каже това с пълна увереност?
към текста >>
Може автомобилът с
покой
но да си стои на мястото, само гумите му да се въртят, а целият Гьотеанум - към който отиват - да се спуска надолу в обратно направление?
Така че правим последното си заключение, без да знаем какво всъщност става. Тогава, господа, може да бъде и така: да допуснем, че това е автомобил (изобразява го на рисунка). В този автомобил човек се изкачва от дома Ханзи нагоре към Гьотеанума. Но кой може да твърди, че автомобилът действително се движи нагоре? Кой може да каже това с пълна увереност?
Може автомобилът спокойно да си стои на мястото, само гумите му да се въртят, а целият Гьотеанум - към който отиват - да се спуска надолу в обратно направление?
Това би било откритие, равносилно на откритието на Коперник относно Земята! (Смях.) С този проблем се е занимавал Айнщайн, като е казвал: не можем да бъдем уверени в това, движи ли се едно или друго тяло. Ние знаем само това, че те се движат едно спрямо друго, че разстоянието между тях се изменя; това е единственото, което знаем. Разбира се, това става известно, ако човек пътува към Гьотеанума, тъй като той се сближава с него; но човек не може да знае, той ли пътува към Гьотеанума, или Гьотеанумът пътува към него.
към текста >>
Какво е абсолютният
покой
или абсолютното движение?
С този проблем се е занимавал Айнщайн, като е казвал: не можем да бъдем уверени в това, движи ли се едно или друго тяло. Ние знаем само това, че те се движат едно спрямо друго, че разстоянието между тях се изменя; това е единственото, което знаем. Разбира се, това става известно, ако човек пътува към Гьотеанума, тъй като той се сближава с него; но човек не може да знае, той ли пътува към Гьотеанума, или Гьотеанумът пътува към него. Виждате ли, на какво основание може да се каже, действителни ли са покоят или движението? На основание на понятието за абсолютното.
Какво е абсолютният покой или абсолютното движение?
Такива биха били този покой или движение, за които би могло да се каже: в мировото пространство даденото тяло е в покой, или даденото тяло се движи. Обаче този проблем носи фатален характер: защото още от времето на Коперник са вярвали, че Слънцето стои на едно място, а Земята се върти около него. По отношение на Земята то си е и така, но по отношение на Слънцето това не е вярно, защото Слънцето много бързо се движи, втурва се с чудовищна скорост по направление на звезден куп в съзвездието Херкулес и, разбира се, ние всички се втурваме заедно с него. От една страна, ние се въртим около Слънцето, но въртейки се около Слънцето, заедно с него летим през мировото пространство. Следователно за Слънцето също не може да се каже, че то се намира в мировото пространство в абсолютен покой.
към текста >>
Такива биха били този
покой
или движение, за които би могло да се каже: в мировото пространство даденото тяло е в
покой
, или даденото тяло се движи.
Ние знаем само това, че те се движат едно спрямо друго, че разстоянието между тях се изменя; това е единственото, което знаем. Разбира се, това става известно, ако човек пътува към Гьотеанума, тъй като той се сближава с него; но човек не може да знае, той ли пътува към Гьотеанума, или Гьотеанумът пътува към него. Виждате ли, на какво основание може да се каже, действителни ли са покоят или движението? На основание на понятието за абсолютното. Какво е абсолютният покой или абсолютното движение?
Такива биха били този покой или движение, за които би могло да се каже: в мировото пространство даденото тяло е в покой, или даденото тяло се движи.
Обаче този проблем носи фатален характер: защото още от времето на Коперник са вярвали, че Слънцето стои на едно място, а Земята се върти около него. По отношение на Земята то си е и така, но по отношение на Слънцето това не е вярно, защото Слънцето много бързо се движи, втурва се с чудовищна скорост по направление на звезден куп в съзвездието Херкулес и, разбира се, ние всички се втурваме заедно с него. От една страна, ние се въртим около Слънцето, но въртейки се около Слънцето, заедно с него летим през мировото пространство. Следователно за Слънцето също не може да се каже, че то се намира в мировото пространство в абсолютен покой. Затова Айнщайн и неговите единомишленици твърдели: въобще не може да се говори, обектът в абсолютен покой или движение се намира, може да се говори само за това, че обектите се намират в релативен покой - релативен значи един спрямо друг, - те се струват на наблюдателя в покой или в движение.
към текста >>
Следователно за Слънцето също не може да се каже, че то се намира в мировото пространство в абсолютен
покой
.
Какво е абсолютният покой или абсолютното движение? Такива биха били този покой или движение, за които би могло да се каже: в мировото пространство даденото тяло е в покой, или даденото тяло се движи. Обаче този проблем носи фатален характер: защото още от времето на Коперник са вярвали, че Слънцето стои на едно място, а Земята се върти около него. По отношение на Земята то си е и така, но по отношение на Слънцето това не е вярно, защото Слънцето много бързо се движи, втурва се с чудовищна скорост по направление на звезден куп в съзвездието Херкулес и, разбира се, ние всички се втурваме заедно с него. От една страна, ние се въртим около Слънцето, но въртейки се около Слънцето, заедно с него летим през мировото пространство.
Следователно за Слънцето също не може да се каже, че то се намира в мировото пространство в абсолютен покой.
Затова Айнщайн и неговите единомишленици твърдели: въобще не може да се говори, обектът в абсолютен покой или движение се намира, може да се говори само за това, че обектите се намират в релативен покой - релативен значи един спрямо друг, - те се струват на наблюдателя в покой или в движение. Виждате ли, господа, веднъж, по време на курса, проведен в Щутгарт, един (участник) сметна, че ние, антропософите, нищо ясно не знаем за теорията на относителността; тогава той, като фанатичен неин привърженик, се опита популярно да разясни на хората колко ефективна и ценна е тази теория на относителността, теорията на относителността на Айнщайн. Какво направи този човек? Той взе кибритена кутийка и каза: ето, имам клечка. Държа кутийката неподвижно и драскам клечката.
към текста >>
Затова Айнщайн и неговите единомишленици твърдели: въобще не може да се говори, обектът в абсолютен
покой
или движение се намира, може да се говори само за това, че обектите се намират в релативен
покой
- релативен значи един спрямо друг, - те се струват на наблюдателя в
покой
или в движение.
Такива биха били този покой или движение, за които би могло да се каже: в мировото пространство даденото тяло е в покой, или даденото тяло се движи. Обаче този проблем носи фатален характер: защото още от времето на Коперник са вярвали, че Слънцето стои на едно място, а Земята се върти около него. По отношение на Земята то си е и така, но по отношение на Слънцето това не е вярно, защото Слънцето много бързо се движи, втурва се с чудовищна скорост по направление на звезден куп в съзвездието Херкулес и, разбира се, ние всички се втурваме заедно с него. От една страна, ние се въртим около Слънцето, но въртейки се около Слънцето, заедно с него летим през мировото пространство. Следователно за Слънцето също не може да се каже, че то се намира в мировото пространство в абсолютен покой.
Затова Айнщайн и неговите единомишленици твърдели: въобще не може да се говори, обектът в абсолютен покой или движение се намира, може да се говори само за това, че обектите се намират в релативен покой - релативен значи един спрямо друг, - те се струват на наблюдателя в покой или в движение.
Виждате ли, господа, веднъж, по време на курса, проведен в Щутгарт, един (участник) сметна, че ние, антропософите, нищо ясно не знаем за теорията на относителността; тогава той, като фанатичен неин привърженик, се опита популярно да разясни на хората колко ефективна и ценна е тази теория на относителността, теорията на относителността на Айнщайн. Какво направи този човек? Той взе кибритена кутийка и каза: ето, имам клечка. Държа кутийката неподвижно и драскам клечката. Появява се огън.
към текста >>
Защото нито един човек, виждайки някъде неподвижна звезда, не може да твърди, че тази звезда се намира в
покой
, че тя е неподвижна.
И обратно, ако по-бавен влак се движи в съседство в насрещно направление, имате чувство, че вашият влак е тръгнал по-бързо. Наблюдавайки двете движения, вие не можете да си съставите единно мнение за това, как те се държат едно към друго; можете да решите само как се изменя разстоянието между двете тела. Тук бихме могли да спрем и да възкликнем: дявол да го вземе! Понеже този Айнщайн е бил гениален човек, той най-накрая открил, че в Космоса въобще не може да се говори за абсолютни движения, а само за относителни движения. Всичко това е разумно и даже, както можахте да видите, до голяма степен вярно.
Защото нито един човек, виждайки някъде неподвижна звезда, не може да твърди, че тази звезда се намира в покой, че тя е неподвижна.
Когато се придвижвате с някаква скорост, тогава ви се струва сякаш звездата се движи в противоположно направление, но тя би могла да се движи и по курса. И така, няма да можете от пръв поглед да кажете, звездата движи ли се или е в покой. Необходимо е да се знае това; защото благодарение на това придобито най-накрая в днешно време знание трябва да се измени формата на изразяване, стилът в някои научни дисциплини. Искам да ви покажа това с един пример. Как въобще получаваме познание за звездите и небесните тела?
към текста >>
И така, няма да можете от пръв поглед да кажете, звездата движи ли се или е в
покой
.
Тук бихме могли да спрем и да възкликнем: дявол да го вземе! Понеже този Айнщайн е бил гениален човек, той най-накрая открил, че в Космоса въобще не може да се говори за абсолютни движения, а само за относителни движения. Всичко това е разумно и даже, както можахте да видите, до голяма степен вярно. Защото нито един човек, виждайки някъде неподвижна звезда, не може да твърди, че тази звезда се намира в покой, че тя е неподвижна. Когато се придвижвате с някаква скорост, тогава ви се струва сякаш звездата се движи в противоположно направление, но тя би могла да се движи и по курса.
И така, няма да можете от пръв поглед да кажете, звездата движи ли се или е в покой.
Необходимо е да се знае това; защото благодарение на това придобито най-накрая в днешно време знание трябва да се измени формата на изразяване, стилът в някои научни дисциплини. Искам да ви покажа това с един пример. Как въобще получаваме познание за звездите и небесните тела? Виждате ли, няма да разберете как се е развивала науката за звездите, ако не знаете, че някога е имало князе, управници, и те минавали през обсерваторията, където астрономът - от само себе си се разбира, само защото това са били князете, управниците на държавата - е трябвало да им демонстрира своите наблюдения над звездите. На князете е било разрешавано да гледат през телескопа и да наблюдават звездата или небесното тяло.
към текста >>
При живите същества все пак може по настъпващите в тях изменения до известна степен да се установи, действително ли те са се намирали в движение или движението е било привидно, докато те са били в
покой
.
Но да вземем жив организъм! Представете си, че вие самият отивате пеш до Базел, а друг остава да стои тук, в Дорнах, остава цели два часа, докато вие не стигнете до Базел. В случай, че не се движехте вие, а Базел се движеше към вас, нямаше да ви се налага да правите нищо по-различно от този, който стои. Но вие сте се уморили, във вас са настъпили промени. По измененията, настъпили в самия вас, все пак можете да възприемете, че сте се движил вие самият.
При живите същества все пак може по настъпващите в тях изменения до известна степен да се установи, действително ли те са се намирали в движение или движението е било привидно, докато те са били в покой.
Това обаче би могло да доведе до разбирането, че въобще, основавайки се само на външно разглеждане на света, не може да се изгради теория даже за такива видимо ясни явления, като движението, а теорията трябва да се гради, основавайки се на вътрешните изменения. В дадения случай отново се сблъскваме с това, което може да бъде казано покрай другото и по отношение на теорията на относителността: този, който разглежда само едната външна страна на нещата, до нищо не може да стигне. Трябва да се гледа вътрешно. Именно благодарение на теорията на относителността човек стига дотам, че поне първа крачка да направи към духовната наука, към антропософията, тъй като антропософията навсякъде сочи необходимостта да се разглежда вътрешно. Теорията на Айнщайн доведе до извънредно необичайни последици.
към текста >>
Часовникът остава един и същ независимо от това, движи ли се или е в
покой
, на него му е все едно.
Той дава пример, с който иска да докаже, че изменението на местоположението въобще няма значение. Тъй като на (пръв) поглед не може да се реши, изменя ли тялото местоположението си или не, това местоположение също няма значение. По този повод Айнщайн казва: ако изпратя в мировото пространство часовник, стрелките на който се намират в определено положение, така, че този часовник да се движи със скоростта на светлината, а след това хване обратен курс и се върне назад, тогава такова движение няма да има значение за това, което е вътре в часовника. Часовникът ще се върне в непроменен вид. Айнщайн дава своя пример: ние не можем да решим, движи ли се тялото или не.
Часовникът остава един и същ независимо от това, движи ли се или е в покой, на него му е все едно.
Обаче, господа, би трябвало да ви предложа да погледнете този часовник, който със скоростта на светлината лети в мировото пространство и отново се връща! Вие въобще никога не бихте видели този часовник! Той би се превърнал в прах и вие не бихте го видели. Но какво означава това? Това означава, че така изобщо не може да се мисли.
към текста >>
26.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Това е бил истински помен, ден за поменаване на
покой
ника.
Описаното винаги се е отбелязвало в този ден, който днес наричаме петък. Названието Страстен петък (Karfreitag) възникнало едва тогава, когато обичаят преминал в Средна Европа, в германските области. Думата «кар» произхожда от «кара», а кара означава скръб. Следователно това е бил скръбен петък. Колко малко знаят хората днес за това, какви са били тези неща изначално, свидетелства фактът, че англичаните наричат този петък Good Friday, Добрия Петък, докато в древността името е звучало като Смъртен Петък, Страстен Петък, скръбен петък.
Това е бил истински помен, ден за поменаване на покойника.
Поменавали Адонис. Където въобще не е имало вода, съоръжавали някакъв изкуствен басейн, в който са можели да потопят този образ - това е било скулптурно изображение, статуя, - и след три дни образът отново го изваждали оттук, при това го изваждали именно в неделя. Виждате, господа, че това е бил истински помен за починалия. При изваждането звучали радостни песнопения, истински песни на радостта. По такъв начин всяка човешка душа се въвличала в това, което в началото предизвиквало скръб, а след три дена - велика радост.
към текста >>
Когато човек умира, останалите близки родственици на
покой
ния и приятели тъжат и извършват помен, при това по естествени причини.
(Бог воскресе за нас отново!) Какво е означавал този празник, господа? Още един път трябва да отбележа, че преди той се е отбелязвал през есента. Какво е означавал този празник? Вече съм ви разказвал, макар и по друг повод: когато човек умира, той оставя своето физическо тяло.
Когато човек умира, останалите близки родственици на покойния и приятели тъжат и извършват помен, при това по естествени причини.
Помен, подобен на този, който правели някога хората при потапянето на Адонис. Само че при това нещо не достига. Защото съм ви казвал: в течение на три дни след своята смърт човек остава в състояние, в което той гледа назад към своя земен живот. Той е оставил своето физическо тяло, но още има своето етерно тяло. То става все по-голямо и по-голямо и накрая се разсейва в света.
към текста >>
Всяка година на Пасха можем да си спомним за това, че ако човек умре и започне помена, оплакването над
покой
ника, тези оплаквания над
покой
ника трябва да съдействат за спомнянето, че човек заминава от физическия свят.
В някои области, например там, където израснах - не знам дали това става и тук, -беше така: след като настъпеше Разпети петък и Христос го полагаха в гроба, децата ходеха наоколо със своите звънчета, с нещо приличащо на камбанки и звъняха с думите: «В катедралата звъним, звъним, камбаните зоват ни в Рим.» И така, всичко е било ориентирано към Рим, което се проявявало особено силно в отделните елементи на празника Пасха. Непосредствената задача на съвременния човек се състои в това, да се освободи от материализма и да стигне до духовния познавателен живот, да се научи да разбира нещата духовно, а следователно и празника Пасха също да го разбира духовно. Защо се празнува празникът Пасха?
Всяка година на Пасха можем да си спомним за това, че ако човек умре и започне помена, оплакването над покойника, тези оплаквания над покойника трябва да съдействат за спомнянето, че човек заминава от физическия свят.
В течение само на три дни той гледа назад към този физически свят. После в качеството му на втори труп той сваля от себе си своето етерно тяло. И накрая се изправя в духовния свят като Аз и астрално тяло. За това той също трябва да си спомни. Би било твърде неутешително и грубо, ако всеки път, когато умира човек, на третия ден веднага се запяват радостни песнопения.
към текста >>
Това е така нареченият ден за поменаване на
покой
ниците (при католиците - вторият ден на празника Вси Светии, 2 ноември по григорианския календар - бел. пр.).
Оттук възникват много забележителни неща. Виждате ли, благодарение на това празникът Пасха се оказва свързан с всяка отделна човешка смърт. За всяка смърт на отделния човек става актуално това, което може да се изрази с думите: ние скърбим, но ето, идва Пасха. При което си спомняме, че всяка душа възкръсва в духовния свят, след като е умряла. Известно ви е, че празникът, посветен на смъртта на различните хора, денят за поменаване на всички умрели, в настоящето се отбелязва през есента.
Това е така нареченият ден за поменаване на покойниците (при католиците - вторият ден на празника Вси Светии, 2 ноември по григорианския календар - бел. пр.).
По времето, когато вече не знаели, че този празник се отнася към Пасха, предшествайки го, е бил учреден празникът Вси Светии. Обаче тези две неща принадлежат едно на друго и всъщност денят за поменаване на мъртвите би следвало да се отбелязва като ден на смъртта, като Разпети Петък, а Пасхата - като деня на Възкресението. Тези неща съставляват едно цяло. Но те са разделени с повече от половин година! Така съвременното разпределение на празниците през годината често не позволява да се разбере какво стои в основата им.
към текста >>
НАГОРЕ