Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
384
резултата от
233
текста с части от думите : '
общува
'.
1.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
След възприемането на някакъв процес във външния свят ние - без по-нататъшен размисъл и без да свързваме възприятието с някое особено чувство - произвеждаме действие, както е прието в конвенционалното
общува
не с хората.
Тук ние се намираме в онази област на нашия индивидуален живот, където възприемането се трансформира във волеви акт, без посредничеството на някое чувство или понятие. Движещата сила на човека, която се има предвид тук, се нарича просто нагон. Чрез него се осъществява задоволяването на по-низши, чисто животински нужди (глад, полово сношение и т.н.). Характерното за нагонния живот се състои в непосредствеността, с която отделното възприятие предизвиква волевия акт. Този вид мотивиране на волята, който поначало е присъщ само на по-низшия сетивен живот, може да бъде разпрострян и върху възприятията на по-висшите сетива.
След възприемането на някакъв процес във външния свят ние - без по-нататъшен размисъл и без да свързваме възприятието с някое особено чувство - произвеждаме действие, както е прието в конвенционалното общуване с хората.
Движещата сила за подобни действия се означава като такт или нравствен вкус. Колкото по-често такова непосредствено предизвикване на едно действие се извършва чрез едно възприятие, толкова съответният човек ще се оказва по-пригоден да действа изцяло под влияние на такта, тоест тактът ще стане негово характерологично начало.
към текста >>
2.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Може да се сравни душевното усилие, от което Ницше се нуждае в
общува
нето си с хората, с Гьотевото удоволствие от
общува
нето, което той описва с думите: „На природата ми е присъща общителност.
Но същевременно има и необходимия баланс: способността, която е описал чудесно в един разговор с Екерман на 20 септември 1829 г. „Изключителното, което постигат отлични таланти, предпоставя една много нежна организация, за да са способни на особени усещания. Такава организация е в конфликт със света и е лесно ранима. И който не може, като Волтер, да съчетае голямата чувствителност с извънредна издръжливост, е изложен на непрекъсната болнавост.“ Тази издръжливост липсва на натури като Ницше и Леопарди. Те биха се загубили напълно в своите впечатления, ако не се заключваха за света артистично, ако не му се противопоставяха враждебно.
Може да се сравни душевното усилие, от което Ницше се нуждае в общуването си с хората, с Гьотевото удоволствие от общуването, което той описва с думите: „На природата ми е присъща общителност.
По този начин печеля съмишленици при различни начинания и сам се възпитавам да им бъда съмишленик. И така постигам щастието да виждам как продължавам да живея в тях, както и те в мен.“
към текста >>
3.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
За тях познанието беше
общува
не с вечността.
Защото духовната природа не е затворена в границите на плътта, докато тялото е наистина ограничено от съседните части. Душата се разширява чрез движението на мисълта в цялото творение." Душата не е личността. Тя принадлежи на безкрайността. От тази гледна точка и питагорейците трябваше да считат, че само „безумните" могат да мислят: душевният свят се изчерпва с личността. И за тях важното беше да събудят „вечното" в личността.
За тях познанието беше общуване с вечността.
За тях човекът стоеше толкова по-високо, колкото повече е дал живот на тази вечност в себе си. Животът в тяхната общност се свеждаше до общуването с вечността. Питагорейското възпитание се състоеше в това, да доведе членовете на тази общност до едно такова общуване. Следователно, това възпитание беше едно философско посвещение. И питагорейците спокойно можеха да кажат, че чрез това поведение в живота те преследват същото, което преследваха и култовете на Мистериите.
към текста >>
Животът в тяхната общност се свеждаше до
общува
нето с вечността.
Тя принадлежи на безкрайността. От тази гледна точка и питагорейците трябваше да считат, че само „безумните" могат да мислят: душевният свят се изчерпва с личността. И за тях важното беше да събудят „вечното" в личността. За тях познанието беше общуване с вечността. За тях човекът стоеше толкова по-високо, колкото повече е дал живот на тази вечност в себе си.
Животът в тяхната общност се свеждаше до общуването с вечността.
Питагорейското възпитание се състоеше в това, да доведе членовете на тази общност до едно такова общуване. Следователно, това възпитание беше едно философско посвещение. И питагорейците спокойно можеха да кажат, че чрез това поведение в живота те преследват същото, което преследваха и култовете на Мистериите.
към текста >>
Питагорейското възпитание се състоеше в това, да доведе членовете на тази общност до едно такова
общува
не.
От тази гледна точка и питагорейците трябваше да считат, че само „безумните" могат да мислят: душевният свят се изчерпва с личността. И за тях важното беше да събудят „вечното" в личността. За тях познанието беше общуване с вечността. За тях човекът стоеше толкова по-високо, колкото повече е дал живот на тази вечност в себе си. Животът в тяхната общност се свеждаше до общуването с вечността.
Питагорейското възпитание се състоеше в това, да доведе членовете на тази общност до едно такова общуване.
Следователно, това възпитание беше едно философско посвещение. И питагорейците спокойно можеха да кажат, че чрез това поведение в живота те преследват същото, което преследваха и култовете на Мистериите.
към текста >>
4.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Общува
х с мъртвите, т. е.
Той може да каже: „- Пред мен се очертаваше безкрайната перспектива, в края на която стоеше съвършенството на Божественото. Аз чувствувах, че силата му е в мен. Аз умирах за всичко земно. Бях мъртъв. Умрях като низш човек; бях в ада.
Общувах с мъртвите, т. е.
с онези, които са вече включени в пръстена на вечния световен ред. След моето пребиваване в ада, аз възкръснах от мъртвите. Аз победих смъртта и сега съм вече друг човек. Нямам нищо общо с преходната природа. В мен тази низша природа е пропита от Логоса.
към текста >>
5.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
Сетивната Душа може да разгърне толкова по-добро
общува
не с външния свят, колкото по-развито е Душевното Тяло.
Душата е посредница между тялото и духа като изпълва третия елемент на тялото "душевното тяло", със способност за усещане, а като Съзнаваща Душа, тя прониква първия елемент на Духа, Духът-Себе. Чрез това, по време на физическия живот, тя става част както на тялото, така и на Духа. Това нейно участие се проявява през цялото и съществувание. Тя ще зависи от организацията на Душевното Тяло, както и от развитието на способностите на Сетивната Душа. И от живота на Съзнаващата Душа, от друга страна, ще зависи степента на развитие, което Духът-Себе може да постигне в нея.
Сетивната Душа може да разгърне толкова по-добро общуване с външния свят, колкото по-развито е Душевното Тяло.
А Духът-Себе става толкова по-богат и по-силен, колкото повече се изхранва от Съзнаващата Душа. Вече посочихме, че тази храна се състои от изживяванията, получени по време на живота и от плодовете, които могат да се извлекат от тях.
към текста >>
6.
ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_9 Теософия
Отсега нататък той ще
общува
не с творенията на Духа, а със самия Дух-Творец.
Тук можем само да загатнем за промените, които настъпват в окултния ученик. Той получава едно ново отечество и съзнателно става поданик на свръхсетивния свят. Отсега нататък духовните прозрения се вливат в него от една още по-висша област. Занапред светлината на познанието ще го осветява не отвън, а отвътре, понеже той се намира в самия център, откъдето тя блика. Загадките на света грейват за него в нова светлина.
Отсега нататък той ще общуване с творенията на Духа, а със самия Дух-Творец.
В мига на духовното познание, животът на отделната личност се превръща в един съзнателен символ на вечността. Всяко съмнение в Духа, което по-рано можеше да смути окултния ученик, сега изчезва; понеже може да се съмнява само онзи, който се оставя да бъде заблуден от нещата и не разпознава духа, който го изпълва. И тъй като "ученикът на мъдростта" вече умее да разговаря непосредствено с Духа, за него изчезва и всеки погрешен образ, под който той си е представял досега в духовния свят. Суеверието например, е един от погрешните начини да си представим духовния свят. Обаче посветеният е извън всяко суеверие, понеже той познава истинския облик на Духа.
към текста >>
7.
03. ВЪТРЕШНОТО СПОКОЙСТВИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Човекът започва своето
общува
не с духовния свят.
И той започва да усеща, че сам принадлежи на тези висши светове. За тях неговите сетива не му говорят нищо. Сега за първи път той пренася центъра на своето съзнание в своя вътрешен свят. Той се вслушва във вътрешните гласове, които се обръщат към него в минутите на вътрешно спокойствие.
Човекът започва своето общуване с духовния свят.
Той се откъсва от всекидневието, чиито шум заглъхва. Навсякъде около него става тихо. Той отстранява всичко, което го заобикаля, както и всичко, което му напомня за външния свят. Спокойното вътрешно съзерцание и диалога с чисто духовния свят изпълват цялата му душа.
към текста >>
8.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
В същото време той не бива да се изключва от
общува
нето си с другите.
Третият Душевен Процес засяга говора. От устните на окултния ученик може да излиза само онова, което има смисъл и значение. Навикът да се говори заради самото говорене е вреден и ни отклонява от верния път. Окултният ученик трябва да избягва формалните разговори, които произтичат разпокъсано и хаотично.
В същото време той не бива да се изключва от общуването си с другите.
Тъкмо в общуването неговите думи ще стават все по-силни и многозначителни. Той говори и отговаря на всички, но прави това с пълно разбиране и осмисля всяка подробност. Никога той не произнася нещо напразно и не говори нито много, нито малко.
към текста >>
Тъкмо в
общува
нето неговите думи ще стават все по-силни и многозначителни.
Третият Душевен Процес засяга говора. От устните на окултния ученик може да излиза само онова, което има смисъл и значение. Навикът да се говори заради самото говорене е вреден и ни отклонява от верния път. Окултният ученик трябва да избягва формалните разговори, които произтичат разпокъсано и хаотично. В същото време той не бива да се изключва от общуването си с другите.
Тъкмо в общуването неговите думи ще стават все по-силни и многозначителни.
Той говори и отговаря на всички, но прави това с пълно разбиране и осмисля всяка подробност. Никога той не произнася нещо напразно и не говори нито много, нито малко.
към текста >>
Изграждането на 16-листния лотосов цвят позволява да
общува
ме със Съществата от по-висшите светове, при условие, че те се проявяват в душевния свят.
Изграждането на 16-листния лотосов цвят позволява да общуваме със Съществата от по-висшите светове, при условие, че те се проявяват в душевния свят.
Обаче окултното обучение не препоръчва изграждането на този лотосов цвят, преди ученикът да е дотолкова напреднал, че да издига своя Дух в още по-висши области на духовния свят. Това проникване в същинския духовен свят по правило се съпровожда от лотосовите цветове. В противен случай ученикът изпада в объркване и несигурност. Дори и да постигне виждането в духовния свят, мъчително ще му липсва способността за правилна преценка на това, което вижда. Впрочем качествата, необходими за изграждането на 16-листния лотосов цвят са вече известна гаранция срещу всяко объркване, срещу всяка несигурност.
към текста >>
9.
12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ето как започва
общува
нето на човека с един непознат досега свят.
Правилната организация на етерното тяло позволява логична и точна оценка на свръхсетивните опитности.
Ето как започва общуването на човека с един непознат досега свят.
Благодарение на окултното обучение той трябва да постигне двойна цел.
към текста >>
10.
ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЧЕТВЪРТАТА В ПЕТАТА КОРЕННА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
За тези ръководители се казваше, че “
общува
т с боговете” и че от самите богове са посветени в законите, според които човечеството трябва да се развива.
Естествено беше, че голямата маса от хората чувствуваше тези ръководители като същества от по-висше естество, като “пратеници” на боговете. Защото това, което тези ръководители знаеха и можеха да извършват, не можеше да се постигне с човешките сетивни органи и с човешкия ум. Обикновените хора ги почитаха като “пратеници на боговете” и приемаха техните заповеди, техните повеления, а също и тяхното учение. Чрез същества от такъв род човечеството беше запознато с науките, изкуствата и с изработването на уреди. Такива “пратеници на боговете” ръководеха сами обществата, или обучаваха хора, които бяха достатъчно напреднали в изкуството на управлението.
За тези ръководители се казваше, че “общуват с боговете” и че от самите богове са посветени в законите, според които човечеството трябва да се развива.
И това отговаряше на действителността. На места, за които не се знаеше нищо, ставаше това посвещение, това общение с боговете. Тези места бяха наричани светилища на мистериите. От там ставаше управлението на човешкия род.
към текста >>
11.
ОТДЕЛЯНЕТО НА ЛУНАТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Всичко, което ставаше на Земята чрез човеците, произлизаше от регулираното
общува
не на човешките тела от огнената мъгла с тези на по-висшите същества.
Защото това е важното основно свойство на огнената мъгла, че в нея можеха да се въплъщават човешките същества на описаната степен на съществуването, но същевременно в нея можеха да образуват тела също и по-висши същества и по този начин да стоят в пълно взаимодействие с човеците. Човекът беше довел своите нагони, инстинкти и страсти до такава степен, че те можеха да приемат форма в огнената мъгла. Обаче другите гореспоменати същества можеха да творят в тази огнена мъгла с техния разум, с тяхното разсъдливо господство. Те имаха още по-високи способности, благодарение на които достигаха в по-горните области. От тези области произлизаха техните решения, техните импулси; но фактическите действия, следващи тези решения, се проявяваха в огнената мъгла.
Всичко, което ставаше на Земята чрез човеците, произлизаше от регулираното общуване на човешките тела от огнената мъгла с тези на по-висшите същества.
Можем да кажем, че човекът се стремеше към едно възходящо развитие. В огнената мъгла той трябваше да развие в човешки смисъл по-висши свойства от тези, които имаше по-рано. Другите същества обаче се стремяха надолу към материалното. Те трябваше да въплътят творческите си сили във все по-гъсти и по-гъсти материални форми. В по-широк смисъл за тях това съвсем не означаваше едно понижение.
към текста >>
12.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Човек се усещаше като попаднал във властта на Ариман и в определена степен изключен от
общува
нето с духовния свят.
водач можем да наречем, според наименованието запазено по-късно в персийската култура, Ариман. (Мефистофел е друго име на същото Същество.) След смъртта си, намирайки се под това влияние, човек става зависим от такива сили, които го превръщат в същество, чийто поглед е отправен единствено към сетивния земен свят. Тези сили постепенно отнемат свободния му взор в процесите на духовния свят.
Човек се усещаше като попаднал във властта на Ариман и в определена степен изключен от общуването с духовния свят.
към текста >>
В противоположност на това, у древноперсийския народ се породи стремежът към завладяване на физическия сетивен свят; обаче за тази цел до голяма степен се използваха онези душевни сили, останали като наследство от времето, когато човек
общува
ше непосредствено със свръхсетивния свят.
Задачата на следатлантското човечество се състоеше в това, да бъдат разгърнати онези душевни способности, които идват не в резултат на преки въздействия от духовния свят, а с пробуждането на собствени мисловни и чувствени сили, с проникването на човека в сетивния свят. Завладяването на сетивния физически свят чрез тези човешки способности трябва да се разглежда като мисия на следатлантското човечество. Това завладяване напредва крачка по крачка. Разбира се, още в древна Индия човекът беше влязъл в определени отношения с външния свят. Обаче той го смяташе за илюзия и духът му беше обърнат към свръхсетивния свят.
В противоположност на това, у древноперсийския народ се породи стремежът към завладяване на физическия сетивен свят; обаче за тази цел до голяма степен се използваха онези душевни сили, останали като наследство от времето, когато човек общуваше непосредствено със свръхсетивния свят.
Обаче свръх сетивните способности при народите от третата културна епоха бяха вече до голяма степен изгубени. Те трябваше да изследват откровенията на духовния свят в непосредственото сетивно обкръжение и благодарение на извличаните от сетивния свят културни импулси, да се развиват по-нататък. Поради обстоятелството, че бяха проучвани законите на духовния свят, стоящи зад физическите природни явления, възникнаха човешките науки; поради обстоятелството, че природните сили бяха опознавани и видоизменяни, възникнаха техниката, художествените занаяти с техните инструменти и средства. За човека на халдео- вавилонските народи, сетивният свят не беше вече илюзия; във всички свои области, в планини и морета, във въздуха и водата, този свят се превърна в едно откровение на стоящите зад тях духовни Същества. Човекът поиска да вникне не другаде, а в самите закони, на които се подчиняваха действията на тези духовни Същества.
към текста >>
При египетския народ Хермес имаше грижата за това, по време на земния си живот, хората да се подготвят за
общува
нето с Бога на Светлината.
При египетския народ Хермес имаше грижата за това, по време на земния си живот, хората да се подготвят за общуването с Бога на Светлината.
Но понеже през тази епоха интересите на хората между раждането и смъртта, бяха така устроени, че булото на сетивния свят ги откъсваше от висшите светове, то и духовният поглед оставаше помрачен дори след смъртта. Възприятията за светлинния свят оставаха смътни.
към текста >>
13.
НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
GA_13 Въведение в Тайната наука
И тъкмо това е същественото за Четвъртата следатлантска епоха, че поради затварянето на душата за непосредствено
общува
не с душевно-духовния свят, човек укрепна в своите умствени и чувствени способности.
Дори и за истинската същност на Христовото събитие, по-късните поколения можеха да научат нещо само от такива предания, освен в случаите, когато отделни личности сами проникваха в свръхсетивните светове. Впрочем имаше и такива Посветени, които все още притежаваха естествените възприемателни способности за свръхсетивния свят и които в своето развитие се издигаха до него, без да пробягват до новите умствени и чувствени способности. Чрез тях беше създаден един преход от старата форма на Посвещение към новата. Подобни личности имаше и през следващите епохи.
И тъкмо това е същественото за Четвъртата следатлантска епоха, че поради затварянето на душата за непосредствено общуване с душевно-духовния свят, човек укрепна в своите умствени и чувствени способности.
Душите, които тогава се въплъщаваха по такъв начин, че напредваха с огромен скок в изграждането на умствените и чувствени способности, после внасяха резултатите от този напредък в следващите си прераждания през Петата епоха. Като един вид обезщетение за тази душевна изолираност, в света продължиха да действуват забележителните предания на прадревната мъдрост, включително и преданието за Христовото събитие, чиято сила, бликаща направо от тяхното съдържание, топлеше душите с едно макар и косвено и крепящо се най -вече на вярата знание за духовните светове. Но винаги съществуваха и хора, които наред с умствените и чувствени способности, се грижеха и за своите по-висши познавателни сили. Те имаха задачата да изследват по свръхсетивен начин явленията в духовния свят и преди всичко тайната на Христовото събитие. От тях в душите на другите хора се изливаше всичко, което те можеха да разберат за Христос.
към текста >>
Тогава, на едно ново равнище, човешките души, които ще се въплъщават, ще
общува
т с един по-висш свят, познат и на атлантците, но в по-низша форма.
Земните условия, независимо че са вън от човека, се променят в явна зависимост от цялостното развитие на човечеството. След края на Седмата епоха, Земята ще бъде сполетяна от катастрофа, подобна на тази, при която загина древна Атлантида. След тази катастрофа развитието на Земята отново ще продължи в други седем епохи.
Тогава, на едно ново равнище, човешките души, които ще се въплъщават, ще общуват с един по-висш свят, познат и на атлантците, но в по-низша форма.
Обаче за обновените условия на Земята ще се окажат зрели само онези човеци, привличащи и въплъщаващи в себе си такива души, които са изпитали влиянията на гръко-римската и на следващите Пета, Шеста и Седма епохи от следатлантското развитие. Вътрешният свят на такива души ще съответствува на онова, което Земята ще представлява тогава. А другите души ще са принудени да изостанат, въпреки че по-рано зависеше от самите тях да си подготвят условия за общата еволюция. Подготвени и достойни за новите условия след предстоящата планетарна катастрофа ще бъдат онези души, които тъкмо в прехода от Петата в Шестата следатлантска епоха ще успеят да наситят свръхсетивните опитности с новите си умствени и чувствени сили. Петата и Шестата епоха са решаващите.
към текста >>
14.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Не съм привикнал с много хора да
общува
м,
Не съм привикнал с много хора да общувам,
към текста >>
15.
Интермецо
GA_14 Четири мистерийни драми
Чрез продължителното
общува
не с тази жена у него се развива благодарност към нея, която се превръща в страстна любов.
Авторът иска да ни покаже как млад художник загубва цялото си творческо желание, защото започва да се съмнява в любовта на една жена. Тя му дава силата да разгърне изпълнените си с надежда заложби. От най-чистото въодушевление към неговото изкуство в нея се ражда най-красивата самопожертвователна любов. Благодарение на тази любов той може да изживее пълно разгръщане на творческите си сили в своето изкуство. Той разцъфтява, така да се каже, под слънцето на благодетелката си.
Чрез продължителното общуване с тази жена у него се развива благодарност към нея, която се превръща в страстна любов.
Това го кара все повече да пренебрегва едно бедно създание, което му се е отдало във вярна любов и накрая умира от мъка, защото трябва да осъзнае, че е изгубило сърцето на любимия мъж. Когато чува за смъртта ѝ, новината не го развълнува особено, защото чувствата му принадлежат единствено на неговата благодетелка. Но все пак той постепенно се убеждава, че приятелските им чувства никога не могат да се превърнат в страстна любов. Това прогонва цялата творческа радост от душата му. Той се чувства все по-опустял в своя вътрешен живот.
към текста >>
16.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
душата му
общува
ла със всичко,
душата му общувала със всичко,
към текста >>
17.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
избягвайки със хора да
общува
.
избягвайки със хора да общува.
към текста >>
18.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
(Щрадер се отвръща само за момент от своите събеседници; сега получава следното духовно видение: явяват се Бенедикт, Мария, Ариман като негова мисъл-форма, но в действително духовно
общува
не; първо Бенедикт с Ариман, след това Мария.)
(Щрадер се отвръща само за момент от своите събеседници; сега получава следното духовно видение: явяват се Бенедикт, Мария, Ариман като негова мисъл-форма, но в действително духовно общуване; първо Бенедикт с Ариман, след това Мария.)
към текста >>
19.
ВТОРА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Наистина, словесният израз е добро средство за
общува
не, но той няма нищо общо с нещата, за които говорим.
След поредица от подобни представи вътрешното изживяване навлиза в коловоза на обикновения душевен живот. Човек остава със спомена за току-що изживяното. Ако този спомен е устойчив и жив, човек може да изгради определено съждение върху изживяното. Той непосредствено съзнава, че е минал през една опитност, която не може да има чрез нито едно от телесните сетива, нито пък чрез своя обикновен разум. Защото ясно разбира, че подобно описание, което споделя със себе си или с други, е само средство за изразяване на изживяването.
Наистина, словесният израз е добро средство за общуване, но той няма нищо общо с нещата, за които говорим.
към текста >>
20.
ПОСЛЕСЛОВ КЪМ ИЗДАНИЕТО ОТ 1918 г.
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
В основата си
общува
нето на човека със свръхсетивния свят е една характерна общочовешка черта.
Бихме могли да кажем: В момента, в който се появя ват, те вече изчезват. А това означава, че само изключително бързата ориентация, изключително бързото насочване на вниманието, е в състояние да долови свръхсетивните "виждания". Ако човек не е развил такава бърза ориентация и такова бързо насочване на вниманието, той може и да има "виждания", но няма да знае нищо за тях. Тук се крие основната причина за толкова разпространеното отхвърляне на свръхсетивния свят. В действителност свръхсетивните опитности са много по-разпространени, отколкото обикновено се мисли.
В основата си общуването на човека със свръхсетивния свят е една характерна общочовешка черта.
Обаче способността за бърза, адекватна и познавателна намеса в това общуване, се изгражда бавно и трудно. В обикновения живот тази способност може да бъде постигната, когато при определени житейски ситуации се опитваме да вземем решение, опирайки се на светкавична ориентация. Ако при такива ситуации човек е свикнал непрекъснато да предъвква решенията си и да губи време в безкрайни колебания, казвайки: "Трябва, или не трябва да върша това", той няма да се подготви по добър начин за наблюдения в духовния свят. А който стигне до там, че още през този живот постигне един вид присъствие на Духа, той ще внесе тази способност като едно безусловно изискване в свръхсетивните изживявания.
към текста >>
Обаче способността за бърза, адекватна и познавателна намеса в това
общува
не, се изгражда бавно и трудно.
А това означава, че само изключително бързата ориентация, изключително бързото насочване на вниманието, е в състояние да долови свръхсетивните "виждания". Ако човек не е развил такава бърза ориентация и такова бързо насочване на вниманието, той може и да има "виждания", но няма да знае нищо за тях. Тук се крие основната причина за толкова разпространеното отхвърляне на свръхсетивния свят. В действителност свръхсетивните опитности са много по-разпространени, отколкото обикновено се мисли. В основата си общуването на човека със свръхсетивния свят е една характерна общочовешка черта.
Обаче способността за бърза, адекватна и познавателна намеса в това общуване, се изгражда бавно и трудно.
В обикновения живот тази способност може да бъде постигната, когато при определени житейски ситуации се опитваме да вземем решение, опирайки се на светкавична ориентация. Ако при такива ситуации човек е свикнал непрекъснато да предъвква решенията си и да губи време в безкрайни колебания, казвайки: "Трябва, или не трябва да върша това", той няма да се подготви по добър начин за наблюдения в духовния свят. А който стигне до там, че още през този живот постигне един вид присъствие на Духа, той ще внесе тази способност като едно безусловно изискване в свръхсетивните изживявания.
към текста >>
21.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Сократ искаше да изрази: Душата, която е намерила себе си в живота на мислите, трябва да се чувства, като че в себе си тя
общува
с мировия Разум.
В живота на мислите мировият Разум свети без особени устройства. Сократ чувстваше: В мислещата душа живее силата, която се търсеше при "оракулните места". Той чувстваше "демона", духовната сила, която води човека, чувстваше я в себе си. Мисълта доведе душата дотам да осъзнае самата себе си. Със своята представа за говорещия в него демон, който, ръководейки го постоянно, казваше, какво трябваше той да върши.
Сократ искаше да изрази: Душата, която е намерила себе си в живота на мислите, трябва да се чувства, като че в себе си тя общува с мировия Разум.
Това е изразът на ценене стойността на онова, което душата има в изживяването на мисълта.
към текста >>
22.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
В Лок развитието на светогледа покарва една такава форма, сред която себесъзнателната душа води борба за своето съществуване в образа на света, но изгубва тази борба, защото вярва, че добива своите изживявания само в
общува
не с външния свят даден чрез образа на природата.
В Лок развитието на светогледа покарва една такава форма, сред която себесъзнателната душа води борба за своето съществуване в образа на света, но изгубва тази борба, защото вярва, че добива своите изживявания само в общуване с външния свят даден чрез образа на природата.
Ето защо тя трябва да отрече за себе си всяко знание върху нещо, което би искало да принадлежи на нейната същност вън от това общуване.
към текста >>
Ето защо тя трябва да отрече за себе си всяко знание върху нещо, което би искало да принадлежи на нейната същност вън от това
общува
не.
В Лок развитието на светогледа покарва една такава форма, сред която себесъзнателната душа води борба за своето съществуване в образа на света, но изгубва тази борба, защото вярва, че добива своите изживявания само в общуване с външния свят даден чрез образа на природата.
Ето защо тя трябва да отрече за себе си всяко знание върху нещо, което би искало да принадлежи на нейната същност вън от това общуване.
към текста >>
23.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Тя не се занимава вече с материята, нито
общува
непосредствено с нея, а само с духа, като живот на нещата.
Духовните дейности на човека: Мислителното съзерцание на света и художественото творчество, се явяват на Шелинг не само като индивидуални дейности на отделната личност, а когато се схващат в тяхното най-висше значение, те са действия на първичното същество, на Духа на света,... Шелинг описва в истински дитирамбични изречения чувството, което оживява в душата, когато тя съзира, че нейният живот не е само един индивидуален, ограничен в една точка на вселената живот, но, че нейната работа е всеобща духовна работа. Когато тя казва: Аз зная, аз познавам, в по-висш смисъл това значи мировият Дух си спомня за своята работа преди съществуването на нещата; и когато тя произвежда едно произведение на изкуството, това значи: Мировият Дух повтаря в малък размер същото нещо, което той е произвел при създаването на природното цяло в голям мащаб. "Следователно душата в човека не е принципът на индивидуалността, а това, чрез което той се издига над всяка себичност, чрез което той е способен да пожертва своето себе, способен е на безкористна любов, и, което е най-висшето, способен е да съзерцава и да познава същността на нещата, а също така и да твори в изкуството.
Тя не се занимава вече с материята, нито общува непосредствено с нея, а само с духа, като живот на нещата.
Даже когато се явява в тялото, тя е въпреки това свободна от тялото, съзнанието за което в нея само плува в най-красивите образи като един лек сън, от което тя не е смущавана. Тя не е никакво свойство, никаква способност, или нещо особено от този народ; тя не знае, но тя е науката, тя не е добра, а е добротата, тя не е красива, каквото може да бъде и тялото, но тя е самата красота". /За отношението на изобразителното изкуство към природата. /
към текста >>
В Мюнхен, където пребиваше с малки прекъсвания от 1806-1841 година, Шелинг се радваше на поощрителното
общува
не с Франц Бенедик Баодер, чиито философски идеи се движеха напълно в посоката на онова старо учение.
Такъв един начин на мислене е близък с германската мистика, която имаше един представител в лицето на Яков Бьоме /1575-1624/.
В Мюнхен, където пребиваше с малки прекъсвания от 1806-1841 година, Шелинг се радваше на поощрителното общуване с Франц Бенедик Баодер, чиито философски идеи се движеха напълно в посоката на онова старо учение.
Този беше поводът той самият да се вживее в този свят на мислите, който стоеше напълно на становището, до което той самият беше стигнал със своето мислене. Когато четем горецитираните изказвания от речта "За отношението на изобразителните изкуства към природата", която той държа в 1807 година в Кралската Академия на Науките в Мюнхен, това ни при помня за възгледа на Яков Бьоме: "Когато гледаш дълбочината и звездите и Земята, ти виждаш твоя Бог, и ти също живееш и си в твоя Бог, и същият Бог царува и над тебе... ти си създаден от този Бог и живееш в Него; също и цялата твоя наука стои в този Бог и когато умреш, ти ще бъдеш погребан в този Бог".
към текста >>
24.
Статия 11: Култивирането на Духа и икономическия живот
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Първата от трите сфери на троичния социален ред цели да се сформира сътрудничество между хората, което е изцяло основано на свободното
общува
не и свободното коопериране между отделни личности.
Първата от трите сфери на троичния социален ред цели да се сформира сътрудничество между хората, което е изцяло основано на свободното общуване и свободното коопериране между отделни личности.
Тук човешката индивидуалност не трябва да се поставя насила в калъпа на дадена институция. По какъв начин един човек е полезен за друг, как един ще помага на други — това ще възниква само според уникалните умения и постижения на даден човек, с които може да е в услуга на свои ближни. Не е кой знае колко учудващо, че днес много хора не си представят нищо друго, освен анархистична държава, възникваща като следствие от такива свободни човешки отношения в духовно-културната област. Тези, които мислят така обаче, не знаят, че едни от най-чистите ни природни сили се парализират, когато са заставени да се развиват според шаблоните, наложени от държавата и икономическата система. Такива сили, скрити дълбоко в нашата природа, не могат да се култивират от институции, а само от отношенията, възникващи съвършено свободно от едно същество спрямо друго.
към текста >>
25.
11. МИСИЯТА НА АРХАНГЕЛ МИХАЕЛ. І. Настъпване на епохата на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
са били служители на Михаела, се прераждат отново на Земята в края на 19-то столетие и чувствуват стремеж да
общува
т по такъв свободен начин с Михаела.
Хората, които в своя минал живот са стояли във вдъхновената същност на мислите, т.е.
са били служители на Михаела, се прераждат отново на Земята в края на 19-то столетие и чувствуват стремеж да общуват по такъв свободен начин с Михаела.
Те считаха своя древен вдъхновител на мислите сега вече като ръководител, който ни сочи пътя към висшата същност на мислите.
към текста >>
26.
56. 14. Къде е човекът като мислещо и спомнящо си същество?
GA_26 Мистерията на Михаил
Като мислещо същество човекът донася от духовния свят сили във физическия; но с тези сили той остава духовно същество, което само се явява във физическия свят, но няма никакво
общува
не с него.
Като мислещо същество човекът донася от духовния свят сили във физическия; но с тези сили той остава духовно същество, което само се явява във физическия свят, но няма никакво общуване с него.
През време на земното съществуване мислещият /образуващият представи/
към текста >>
човек има
общува
не само с "духовната земя".
човек има общуване само с "духовната земя".
И от това общуване се ражда неговото себесъзнание. Следовател но раждането на това себесъзнание се дължи на сили, на процеси, които в земния живот стават с човека като духовни процеси. Когато обгърнем с духовния поглед това, което е описано тук, ние имаме пред този поглед "Човешкия Аз".
към текста >>
И от това
общува
не се ражда неговото себесъзнание.
човек има общуване само с "духовната земя".
И от това общуване се ражда неговото себесъзнание.
Следовател но раждането на това себесъзнание се дължи на сили, на процеси, които в земния живот стават с човека като духовни процеси. Когато обгърнем с духовния поглед това, което е описано тук, ние имаме пред този поглед "Човешкия Аз".
към текста >>
27.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
В
общува
нето между тях Р.
По това време е поканен в кръга на младата поетеса Мари деле Грацие, която всяка събота събира в дома си литературния, философски и религиозен елит на Виена. Поради доминиращия песимизъм и антипатия към Гьоте в този дом, Шрьоер се оттегля и трудно понася Щайнеровото въодушевление, което довежда до временен конфликт между тях, от който Щайнер е дълбоко наранен. Но тук става срещата с Вилхелм Нойман, най-начетения мъж, свещеник, професор, декан.
В общуването между тях Р.
Щайнер споделя своето схващане за Исус Христос и Мистерията на Голгота, както и за повтарящите се земни животи. След 40 години в кармичните си лекции Щайнер ще се връща често към тези разходки и споменаването на Тома Аквински.
към текста >>
28.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
В
общува
нето ми с този приятел тогавашното ми антивагнерианство започна да се изразява в още по-силна форма.
В общуването ми с този приятел тогавашното ми антивагнерианство започна да се изразява в още по-силна форма.
По това време то играеше голяма роля в душевния ми живот. Във всички посоки се стремях да намеря своя път в музиката, която няма нищо общо с вагнерианството. Любовта ми към „чистата музика“ нарастваше през годините. Отвращението ми към „варварството“ на една „музика като израз“ ставаше все по-голямо. При това ми беше съдба да съм в обкръжението на хора, които почти без изключение бяха почитатели на Вагнер.
към текста >>
На него трябваше да благодаря тогава, че имах възможността да
общува
м с много хора.
Там отново събираше ученици, на които да преподава през годината от Виена чрез кореспонденция. Тогава винаги получавах дълги писма от него. Той страдаше от това, че им отговарях рядко или пък изобщо не го правех. Но когато наесен отново се върнеше във Виена, се втурваше насреща ми като малко момче. И съвместният ни живот започваше отново.
На него трябваше да благодаря тогава, че имах възможността да общувам с много хора.
Харесваше му да ме води при всякакви хора, с които беше в някакви отношения. А аз жадувах за социален живот. Приятелят ми внасяше в живота ми много неща, които ме радваха и топлеха.
към текста >>
Естественонаучните възгледи, в които беше въвлечен по това време, му пречеха при
общува
нето му с мен да се покаже в друга светлина, освен като скептик по отношение на духовните възгледи, които ме изпълваха.
С един друг съученик от Винер Нойщат ми се случи нещо подобно. Той беше от по-долния клас в реалното училище и с него се сближихме едва когато година по-късно дойде като мен във Висшето техническо училище във Виена. Там обаче прекарвахме дълго време заедно. Той също можеше да навлезе твърде малко в това, което ме вълнуваше вътрешно в областта на познанието. Следваше химия.
Естественонаучните възгледи, в които беше въвлечен по това време, му пречеха при общуването му с мен да се покаже в друга светлина, освен като скептик по отношение на духовните възгледи, които ме изпълваха.
По-късно в живота си открих колко близко до моята душевна настройка още тогава е бил този ми приятел във вътрешната си същност. Но по това време той не позволи на тази си вътрешна същност да се прояви. Така нашите оживени и дълги спорове за мен се превръщаха в „борба срещу материализма“. На твърденията ми в подкрепа на духовното съдържание на света той непрекъснато противопоставяше всички опровержения, погрешно смятани за произтичащи от естествознанието. Още тогава трябваше да използвам цялото снаряжение, с което разполагах по пътя на прозрението, за да мога да извадя извън строя неговите аргументи срещу познанието за духовния свят, идващи от материалистическия му начин на мислене.
към текста >>
Желанието ми за
общува
не намери голямо удовлетворение в „читалнята“.
Желанието ми за общуване намери голямо удовлетворение в „читалнята“.
Отражението на събитията от обществения живот в студентските среди пробуждаше интерес и към други сфери на този живот. Така че по това време присъствах и на някои интересни парламентарни дебати в галерията на долната или горната камара на парламента.
към текста >>
29.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
Беше по времето на най-оживеното ми
общува
не с Шрьоер, когато в душата ми по нов начин възникна въпросът за връзката между духовния и природния свят.
Беше по времето на най-оживеното ми общуване с Шрьоер, когато в душата ми по нов начин възникна въпросът за връзката между духовния и природния свят.
Отначало това стана напълно независимо от естественонаучния начин на мислене на Гьоте. Защото дори Шрьоер не можеше да ми каже нещо от решаващо значение за тази област от Гьотевото творчество. Той се радваше, когато намираше у един или друг естествоизпитател доброжелателно отношение и признание на Гьотевите наблюдения върху същността на растенията и животните. Относно учението за цветовете на Гьоте обаче навсякъде сред учените естественици той срещаше решително неодобрение. Така че в тази област сам не беше си изградил някакво по-специално мнение.
към текста >>
По това време от живота ми, въпреки че в
общува
нето си с Шрьоер се приближих до духовния живот на Гьоте, отношението ми към естествознанието не беше повлияно откъм тази страна.
По това време от живота ми, въпреки че в общуването си с Шрьоер се приближих до духовния живот на Гьоте, отношението ми към естествознанието не беше повлияно откъм тази страна.
То се изграждаше много повече благодарение на трудностите, възникващи във връзка с моите размишления върху фактите от оптиката от гледната точка на физиците.
към текста >>
30.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
Благодарение на това простото
общува
не с него започна да пробужда спящите му умствени способности.
Трябваше да намеря достъп до една душа, която се намираше в някакво съноподобно състояние и постепенно да я доведа до овладяване на тялото. В известна степен душата трябваше да бъде внедрена в тялото. Бях изпълнен с вярата, че момчето наистина има скрити, даже много големи умствени способности. Това превърна задачата ми в дълбоко удовлетворяваща. Скоро можах да постигна детето да изпитва към мен нежна привързаност.
Благодарение на това простото общуване с него започна да пробужда спящите му умствени способности.
За преподаването се налагаше да измислям специални методи. Дори четвърт час над определеното време, предвидено за учебното занятие, водеше до влошаване на здравословното му състояние. Някои от учебните предмети се удаваха на момчето едва с много труд.
към текста >>
31.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Също така знаех, че този мъж ми беше толкова близък духовно, сякаш съм
общува
л много дълго с него.
Братът и сестрите ми повериха погребалната реч. Казах това, което сърцето ми ме подтикна да кажа за личността, която познавах само по гореописания начин. Беше погребение, на което присъстваха само семейството, годеникът на едната дъщеря и моите приятели. Братът и сестрите ми казаха, че в погребалната си реч съм предал един точен образ на техния баща. По начина, по който говореха, по сълзите им можах да почувствам, че това беше истинското им убеждение.
Също така знаех, че този мъж ми беше толкова близък духовно, сякаш съм общувал много дълго с него.
към текста >>
32.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
Мнозина от тези, с които
общува
х, бяха посветили работата и усилията си на решаването на конфликтите между народностите в Австрия.
Това бе времето, през което в тогавашна Австрия подобни интереси бяха обърнати към кризисните явления, появили се в обществения живот.
Мнозина от тези, с които общувах, бяха посветили работата и усилията си на решаването на конфликтите между народностите в Австрия.
Други се занимаваха със социалния въпрос. Трети пък изпитваха стремеж към обновяване на творческия живот. Когато с душата си живеех в духовния свят, често имах усещането, че борбите за постигане на всичките тези цели ще останат безплодни, защото отказваха да се приближат към духовните сили на битието. Осъзнаването на тези духовни сили ми се струваше най-важно. Обаче в духовния живот, който ме заобикаляше, не откривах ясно разбиране за това.
към текста >>
33.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
След връщането ми във Виена скоро ми се предостави възможност да
общува
м с един кръг от хора, който се поддържаше от една дама, чийто мистически-теософско настроен ум правеше дълбоко впечатление на всички участници в него.
Разширяването на моя кръгозор в това направление тогава усетих като особено обогатяване на душевния си живот. Така това първо голямо пътешествие, което можах да направя, беше от голямо значение и за възгледите ми за изкуството. В мен живееха множество впечатления, когато след пътуването за няколко седмици се установих отново в Залцкамергут при семейството, на чиито синове преподавах вече от години. Още повече че ме посъветваха да си намеря външна заетост като домашен учител. Вътрешно това бе подкрепено от желанието ми да доведа до определена точка в житейското му развитие момчето, чието обучение ми беше поверено преди няколко години, и чиято душа бях успял да събудя от напълно спящо състояние.
След връщането ми във Виена скоро ми се предостави възможност да общувам с един кръг от хора, който се поддържаше от една дама, чийто мистически-теософско настроен ум правеше дълбоко впечатление на всички участници в него.
Часовете, които тогава можах да изживея в дома на тази дама, Мари Ланг, бяха в най-висша степен ценни за мен. Присъщата ѝ сериозност в разбирането и усещането за живота се проявяваха в нея благородно и красиво. Дълбоките ѝ душевни преживявания се изразяваха от един звучен и проникновен глас. В мистическите търсения, във вътрешната борба със себе си и света тя се опитваше да намери някакво, макар и непълно удовлетворение. Така че тя сякаш бе създадена да бъде душата на кръг от търсачи.
към текста >>
Защото това, което ставаше в живота му, се предаваше по един тайнствен начин на тези, които
общува
ха с него.
В дома на Роза Майредер многократно имах възможност да участвам в беседите, за които в него се събираха талантливи хора. Там тихо, видимо вглъбен повече в себе си, отколкото слушайки околните, седеше Хуго Волф, близък приятел на Роза Майредер. Човек го чуваше в душата си, въпреки че той говореше толкова малко.
Защото това, което ставаше в живота му, се предаваше по един тайнствен начин на тези, които общуваха с него.
Бях привързан с най-сърдечна обич към Карл Майредер, съпруг на г-жа Роза, който беше изключително фин мъж и като личност, и като човек на изкуството, а също и към брат му Юлиус Майредер, ентусиаст в отношението си към изкуството. Мари Ланг, нейният кръг и Фридрих Екщайн, който тогава се беше посветил изцяло на теософското духовно течение и концепция за света, често бяха там.
към текста >>
34.
XI. За мистиката и мистиците
GA_28 Моят жизнен път
“ За мен този жив контакт с идеите винаги беше начин за лично
общува
не с духовния свят.
За мен вътрешната топлина на душевното преживяване се появяваше точно тогава, когато запечатвах в ясни идеи първоначално неопределеното преживяване на духовния свят. Често си казвах: „Как само не могат да разберат тези мистици топлотата, душевната интимност, която човек изпитва, когато живее в общение с духовно проникнатите идеи!
“ За мен този жив контакт с идеите винаги беше начин за лично общуване с духовния свят.
към текста >>
Търсех
общува
не с духа чрез осветените от него идеи по същия начин, както мистикът чрез
общува
не с нещо, изпразнено от идеи.
И все пак, когато си помислех за начина, по който преживява мистикът, отново усещах далечно сродство със собственото ми отношение към духовния свят.
Търсех общуване с духа чрез осветените от него идеи по същия начин, както мистикът чрез общуване с нещо, изпразнено от идеи.
Можех също така да кажа, че моето разбиране почива върху „мистическо“ преживяване на идеите.
към текста >>
35.
XII. Съдбовни въпроси
GA_28 Моят жизнен път
Виждах, че това произведение на Гьоте е резултат от духовното му
общува
не с Шилер.
Виждах, че това произведение на Гьоте е резултат от духовното му общуване с Шилер.
Когато Шилер пише „Писма за естетическото възпитание на човека“, духът му преминава през философската фаза на неговото развитие. „Съгласуването на човешкото съзнание със самото себе си“ е една от найсилно занимаващите го душевни задачи. Той вижда човешката душа, от една страна, изцяло отдадена на разсъдливостта. Чувства, че душата, действаща в сферата на чистия разум, не е зависима от телесно-сетивното. Но подобен род свръхсетивна дейност все пак не го удовлетворява.
към текста >>
Кореспонденцията между двамата приятели и останалото, което знаем за духовното им
общува
не, потвърждават, че за Гьоте решението на Шилер е твърде абстрактно, твърде едностранчиво философско.
Кореспонденцията между двамата приятели и останалото, което знаем за духовното им общуване, потвърждават, че за Гьоте решението на Шилер е твърде абстрактно, твърде едностранчиво философско.
Той създава прекрасните образи на реката, разделяща два свята, блуждаещите светлини, търсещи пътя от единия свят към другия, змията, която трябва да се пожертва, за да образува мост между двата свята, „красивата лилия“, която може само да бъде предчувствана от живеещите „отсам“ като живееща в духа „отвъд“ реката, и още много други. На философското решение на Шилер той противопоставя едно приказно-поетично видение. Гьоте чувства, че ако човек се изправи срещу прозрените от Шилер загадки на душата с философски понятия, той обеднява, докато търси истинската си същност. Той желае да се приближи към тази загадка в цялото богатство на душевното преживяване.
към текста >>
36.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
Но идеите на Херман Грим излязоха по-силно на преден план, ако не в начина на работа, то поне що се касае до атмосферата на
общува
не в Архива на Гьоте.
Ерих Шмит си запази известно влияние и така духът на Шерер продължи да управлява работата върху Гьоте.
Но идеите на Херман Грим излязоха по-силно на преден план, ако не в начина на работа, то поне що се касае до атмосферата на общуване в Архива на Гьоте.
към текста >>
37.
XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания
GA_28 Моят жизнен път
Когато се оттеглях от оживеното
общува
не, всеки път изведнъж осъзнавах, че дотогава единствено близък ми е бил духовният свят, който виждах с вътрешния си взор.
Преживях това време във възрастта, в която душата е склонна да се обръща активно към външния живот, в който би искала да намери здрава връзка с него. Светогледите, които ми се откриваха, за мен бяха част от външния живот. И бях принуден да почувствам колко малко, по същество, съм живял във външния свят досега.
Когато се оттеглях от оживеното общуване, всеки път изведнъж осъзнавах, че дотогава единствено близък ми е бил духовният свят, който виждах с вътрешния си взор.
С този свят можех лесно да вляза във връзка. И мислите ми по това време често отиваха по посока на това да казвам сам на себе си колко труден ми е бил пътят през сетивата към външния свят през цялото ми детство и младост. Винаги ми е било трудно да втълпя на паметта си такива данни от външния свят, каквито например е необходимо човек да асимилира в областта на науката. Трябваше много дълго да разглеждам даден природен обект, за да запомня как се нарича той, към кой научен клас принадлежи и т.н. Дори мога да кажа, че в сетивния свят за мен имаше нещо сянкообразно.
към текста >>
Усещах това особено силно в живото
общува
не с други хора във Ваймар по въпросите на светогледа.
Усещах това особено силно в живото общуване с други хора във Ваймар по въпросите на светогледа.
Аз се прониквах от техния начин на мислене и чувстване, но те изобщо не вникваха в това, което бях преживял и продължавах да изживявам вътрешно. Вживявах се много интензивно в това, което други виждаха и мислеха, но не допусках вътрешната си духовна действителност в този свят на преживявания. Винаги трябваше да оставам в собственото си същество, вътре в себе си. И това действително беше моят свят, отделен сякаш с тънка стена от целия външен свят.
към текста >>
Общува
х най-оживено с другите, но във всеки отделен случай за
общува
нето с тях трябваше да излизам от моя като през някаква врата.
Със собствената си душа живеех в свят, граничещ с външния, но винаги ми беше необходимо да прекрачвам една граница, когато трябваше да си имам работа с външния свят.
Общувах най-оживено с другите, но във всеки отделен случай за общуването с тях трябваше да излизам от моя като през някаква врата.
Това ме караше да ми се струва, че всеки път, когато влизах във външния свят, правех нещо като посещение. Това обаче не ми пречеше да се отдавам с най-жив интерес на този, на когото бях на гости. Дори се чувствах като у дома, докато бях на посещение.
към текста >>
38.
XVII. Критически забележки върху етиката
GA_28 Моят жизнен път
Моето
общува
не се състоеше в екскурзии в световете на другите.
И у други не събудих повече интерес, отколкото у Херман Грим. Тогава това често ми се случваше. Във всичко, отнасящо се до моите възгледи за духовното, трябваше да се справям съвсем сам. Аз живеех в духовния свят; никой от кръга на моите познати не ме последва там.
Моето общуване се състоеше в екскурзии в световете на другите.
Но аз обичах тези екскурзии. Уважението ми към Херман Грим не бе накърнено ни най-малко. Но пък можах да получа добра школовка в изкуството да разбирам с любов тези, които изобщо и не се стремяха да разберат какво нося в своята душа.
към текста >>
39.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
За известно време
общува
х интензивно с Фриц Кьогел, издателя на съчиненията на Ницше.
За известно време общувах интензивно с Фриц Кьогел, издателя на съчиненията на Ницше.
Обсъждахме някои неща, свързани с изданието на Ницше. Никога не съм имал официално положение в Архива на Ницше или свързано с Ницшевото издание. Когато г-жа Фьорстер-Ницше поиска да ми предложи такова, точно този факт доведе до конфликти с Фриц Кьогел, които оттогава направиха за мен невъзможна всякаква връзка с Архива.
към текста >>
40.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Но все пак в стимулиращото
общува
не с ваймарските хора на изкуството търсех разбиране на художественото, което да е съобразно с духа.
Моите художествени преживявания по това време не бяха стигнали толкова далеч като отношението ми към познавателните преживявания.
Но все пак в стимулиращото общуване с ваймарските хора на изкуството търсех разбиране на художественото, което да е съобразно с духа.
към текста >>
41.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Едуард фон дер Хелен беше така любезен да ме въведе в семейния си кръг, за да се развият още повече нашите отношения, възникнали вследствие от така интересното ни
общува
не в Архива.
Едуард фон дер Хелен беше така любезен да ме въведе в семейния си кръг, за да се развият още повече нашите отношения, възникнали вследствие от така интересното ни общуване в Архива.
Семейството на Едуард фон дер Хелен се движеше в кръговете, които описах около съпрузите Олден, Габриеле Ройтер и други, така че благодарение на това кръгът на моите познанства значително се разшири.
към текста >>
Обаче от
общува
нето ми с двете души – ваймарската се наричаше Ойнике – в мен се вливаха нови сили за „Философия на свободата“.
Обаче от общуването ми с двете души – ваймарската се наричаше Ойнике – в мен се вливаха нови сили за „Философия на свободата“.
Това, към което съм се стремил в нея, на първо място, е резултат от философските ми мисловни пътища през осемдесетте години. На второ място, също и резултат от моето конкретно общо виждане в духовния свят. На трето място, прилив на сили дойде благодарение на съпреживяването на духовните опитности на онези две души. У тях пред себе си виждах възхода, за който човекът трябва да благодари на естественонаучния светоглед. В тяхно лице обаче видях също така страха на благородни души от вживяването във волевия елемент на този светоглед.
към текста >>
Въпреки ежедневното
общува
не с тези личности и непрекъснатия жив обмен на мисли и впечатления, в този ваймарски период не можех да говоря по директен начин за преживяванията си в духовния свят дори и с тези, които ми бяха най-близки.
Въпреки ежедневното общуване с тези личности и непрекъснатия жив обмен на мисли и впечатления, в този ваймарски период не можех да говоря по директен начин за преживяванията си в духовния свят дори и с тези, които ми бяха най-близки.
Смятах, че е необходимо да бъде осъзнато как правилният път в духовния свят води първо до преживяване на чистите идеи. Под всякаква форма поддържах твърдението, че както човекът може съзнателно да преживява цветовете, тоновете, топлината и т.н., той може да преживее и също толкова чисти идеи, свободни от влиянието на външните възприятия и живеещи напълно самостоятелно. И в тези идеи е истинският жив дух. Всяко друго духовно преживяване в човека, така казвах тогава, възниква в съзнанието от този живот на идеите.
към текста >>
42.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
Собственото ми отношение към Ницше не се промени поради
общува
нето ми с тези хора.
Целият кръг се намираше, така да се каже, под знака на Ницше. Неговото разбиране за живота беше смятано за нещо, на което трябва да се отдава най-висш интерес. За хората от кръга душевното настроение, разкриващо се у Ницше, по определен начин се явяваше разцветът на истинското и свободно човечество. В тези два аспекта фон Кромптон беше сред най-ярките представители на последователите на Ницше от деветдесетте години.
Собственото ми отношение към Ницше не се промени поради общуването ми с тези хора.
Но тъй като бях този, когото питаха, когато искаха да научат нещо за него, те проектираха начина, по който сами се отнасяха към Ницше, и върху моето отношение към него.
към текста >>
43.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
То не само водеше до още поголеми дълбини в духовния свят, но и предоставяше възможност за много близко
общува
не с него.
Това, което настъпи сега, беше медитиране като душевна жизнена потребност. Така пред вътрешното ми същество стоеше третият вид познание.
То не само водеше до още поголеми дълбини в духовния свят, но и предоставяше възможност за много близко общуване с него.
Изхождайки от вътрешна необходимост, аз трябваше отново и отново да поставям в центъра на съзнанието си съвсем определен вид представи.
към текста >>
44.
XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
GA_28 Моят жизнен път
Произведението съвсем не беше възникнало от грациозно-естетическото чувство, което очароваше така силно в
общува
нето с него, а от „буйността“ и „несдържаността“, произлизащи не от глъбините на неговата същност, а от известно лекомислие, което се изразяваше в цялото му духовно творчество, а също и в решенията му относно „Списанието“ – това беше Хартлебен в лично
общува
не, познат на малцина.
Когато започна съвместната ни работа, около него се формираше още по-широк кръг почитатели заради драмата му „Възпитание за встъпващите в брак“.
Произведението съвсем не беше възникнало от грациозно-естетическото чувство, което очароваше така силно в общуването с него, а от „буйността“ и „несдържаността“, произлизащи не от глъбините на неговата същност, а от известно лекомислие, което се изразяваше в цялото му духовно творчество, а също и в решенията му относно „Списанието“ – това беше Хартлебен в лично общуване, познат на малцина.
към текста >>
Но на нито един от тези кръгове нямаше за дълго време да им бъде приятна личност, която
общува
поред с хора, принадлежащи в душевно и духовно отношение към полярно противоположни области на света.
Но това не стана. Другата страна ме ангажираше изцяло. Така изведнъж ми бе отнето много от ценните за мен човешки отношения, които на драго сърце бих искал да запазя. Но приемах това като съдбовна (кармична) промисъл. Винаги е било напълно в моите възможности, благодарение на тук описаните душевни основи, да насоча целия интерес на душата си към два толкова коренно различни кръга от хора като свързания с Ваймар и съществуващия около „Списанието“.
Но на нито един от тези кръгове нямаше за дълго време да им бъде приятна личност, която общува поред с хора, принадлежащи в душевно и духовно отношение към полярно противоположни области на света.
Освен това при такова общуване неминуемо щеше постоянно да се налага да обяснявам защо трябва да посвещавам дейността си изключително в служба на това, на което бях длъжен да я посветя заради „Списанието“.
към текста >>
Освен това при такова
общува
не неминуемо щеше постоянно да се налага да обяснявам защо трябва да посвещавам дейността си изключително в служба на това, на което бях длъжен да я посветя заради „Списанието“.
Другата страна ме ангажираше изцяло. Така изведнъж ми бе отнето много от ценните за мен човешки отношения, които на драго сърце бих искал да запазя. Но приемах това като съдбовна (кармична) промисъл. Винаги е било напълно в моите възможности, благодарение на тук описаните душевни основи, да насоча целия интерес на душата си към два толкова коренно различни кръга от хора като свързания с Ваймар и съществуващия около „Списанието“. Но на нито един от тези кръгове нямаше за дълго време да им бъде приятна личност, която общува поред с хора, принадлежащи в душевно и духовно отношение към полярно противоположни области на света.
Освен това при такова общуване неминуемо щеше постоянно да се налага да обяснявам защо трябва да посвещавам дейността си изключително в служба на това, на което бях длъжен да я посветя заради „Списанието“.
към текста >>
В
общува
нето с него, както и с мнозина други, винаги на преден план излизаше литераторът Паул Шеербарт.
Но така и не ми се удаде да завържа чисто човешки, сърдечни отношения с така приветливия Паул Шеербарт.
В общуването с него, както и с мнозина други, винаги на преден план излизаше литераторът Паул Шеербарт.
Така че чувствата ми към него, със сигурност изпълнени с топлота, в края на краищата се ограничаваха до вниманието и интереса, които предизвикваше у мен тази във висша степен забележителна личност.
към текста >>
45.
XXVI. Позиция по отношение на християнството; „Християнството като мистичен факт“
GA_28 Моят жизнен път
Там има живо духовно
общува
не със същества, което в човешкия свят се явява като заблуда.
Затова и отделях голямо внимание на познанието на природата, което трябваше да води към познание на духа. За този, който не преживява духовния свят, намирайки се в него, подобно вглъбяване в дадено направление на мисълта означава чисто мисловна дейност. Обаче за онзи, който преживява духовния свят, то означава нещо съвсем различно. В духовния свят той се приближава към същества, които се стремят да направят подобен начин на мислене единствено господстващия. Там едностранчивостта в познанието се явява не просто причина за абстрактно заблуждение.
Там има живо духовно общуване със същества, което в човешкия свят се явява като заблуда.
По-късно, подхващайки тази тема, говорих за ариманически същества. За тях представлява абсолютна истина, че светът трябва да се превърне в машина. Те живеят в света, граничещ непосредствено със сетивния.
към текста >>
46.
XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи
GA_28 Моят жизнен път
Така че бих могъл да съдя, че начинът ми на
общува
не с работниците събуждаше симпатия.
На празнуването на юбилея на Гутенберг ми беше поръчано да държа тържествена реч пред 7000 набирачи и печатари в един берлински цирк.
Така че бих могъл да съдя, че начинът ми на общуване с работниците събуждаше симпатия.
към текста >>
47.
XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“)
GA_28 Моят жизнен път
Спомени за нашето приятелство живеят постоянно в моето сърце и често с искрена преданост отправям поглед назад към недългото време на нашето
общува
не.
Всичко у Лудвиг Якобовски беше достойно за любов: вътрешният му трагизъм, стремежът да се избави от него към своите „сияещи дни“, отдадеността му на бурния живот.
Спомени за нашето приятелство живеят постоянно в моето сърце и често с искрена преданост отправям поглед назад към недългото време на нашето общуване.
към текста >>
В периода на
общува
нето ми с него Фридрих Екщайн не написа много неща.
От личностите, поддържащи такава позиция по отношение на духовното познание, които съм срещал, ще назова една, която се движеше във вече охарактеризирания от мен виенския кръг на г-жа Ланг, която обаче срещах и в други кръгове, които посещавах във Виена. Това е Фридрих Екщайн, превъзходният познавач на „древното знание“.
В периода на общуването ми с него Фридрих Екщайн не написа много неща.
Обаче това, което написа, беше изпълнено с дух. Но от неговите изложения никой не подозира задълбочения познавач на древното познание за духа. То беше активно на заден план в неговата духовна работа. Дълго след като животът ме отдалечи и от този приятел, в един сборник прочетох една знаменателна студия за Бохемските братя.
към текста >>
48.
XXXII. Теософия и антропософия
GA_28 Моят жизнен път
Що се касае до
общува
нето, с удоволствие се движех в тези кръгове, но затова пък душевната им настройка относно духовното ми остана чужда.
Тъй като и у други ръководители на Теософското общество съществуваше това отричане на напълно съзнателното духовно познание, по отношение на духа с душата си никога не можах да се почувствам като у дома в това Общество.
Що се касае до общуването, с удоволствие се движех в тези кръгове, но затова пък душевната им настройка относно духовното ми остана чужда.
към текста >>
49.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
За флегматичното дете е необходимо да
общува
интензивно с други деца.
Има нещо, за което флегматика винаги ще се захване, особено флегматичното дете. Ако възпитаваме мъдро, ако обградим детето с това, от което то се нуждае, ще можем да постигнем много.
За флегматичното дете е необходимо да общува интензивно с други деца.
Ако за децата изобщо е добре да имат приятели в игрите, това е особено важно за флегматика. За него са нужни приятели в игрите, които да имат най-разнообразни интереси. Няма нещо у флегматичното дете, за което човек може да се захване. Да бъде заинтригувано от предмети и събития не е никак лесно. Затова едно такова дете трябва да общува със свои връстници.
към текста >>
Затова едно такова дете трябва да
общува
със свои връстници.
За флегматичното дете е необходимо да общува интензивно с други деца. Ако за децата изобщо е добре да имат приятели в игрите, това е особено важно за флегматика. За него са нужни приятели в игрите, които да имат най-разнообразни интереси. Няма нещо у флегматичното дете, за което човек може да се захване. Да бъде заинтригувано от предмети и събития не е никак лесно.
Затова едно такова дете трябва да общува със свои връстници.
То може да бъде възпитано чрез съпреживяването на интересите, и то на възможно повече интереси от страна на други личности. Ако то се отнася равнодушно към това, което го заобикаля, неговият интерес може да бъде събуден, като върху него въздействат интересите на неговите приятели. Само чрез това своеобразно сугестивно действие, чрез интересите на другите, е възможно да се разпали интересът му. Да се събуди собствения интерес чрез косвеното преживяване на интереса на другите, чрез съпреживяването на интереса на неговите приятели, това е ключът към възпитанието на флегматика, както съпричастието, съпреживяването на човешката съдба в лицето на другия е средството при меланхолика. Още веднъж: Да бъде разпален чрез интереса на другите, това е ефикасното възпитателно средство за флегматика.
към текста >>
50.
5. До всички членове * IV 10 Февруари 1924 Относно позицията на членовете към Обществото
GA_39 Писма до членовете
Човек открива, че даден член няма никаква представа какво мислят за работата му тези, които често
общува
т с него.
Печално е да се изживее например следното: Понякога се случва членовете, които желаят да бъдат дейни, да се срещат от време на време, за да обсъждат делата на Обществото. След това при разговори с отделни хора, които участват в тези срещи се оказва, че в действителност те имат мнения един за друг, за дейността на другите в Обществото и т.н. – мнения, които изобщо не биват огласявани по време на събранията.
Човек открива, че даден член няма никаква представа какво мислят за работата му тези, които често общуват с него.
Крайно необходимо е тези въпроси да бъдат по-добре определени, а това би трябвало да последва от импулса, даден от Коледното събрание. Този импулс би трябвало да се стремят да разберат най-вече тези, които твърдят и желаят да бъдат дейни членове. Колко често се чува такива членове да казват: Аз наистина имам добрата воля, но не знам кое е правилното. Не трябва да сме прекалено сигурни в становището си по въпроса за "добрата воля". Би трябвало отново и отново да си задаваме въпроса: Опитах ли наистина всички пътища, които се предлагат в Обществото, за да открия "правилното" в доброволното сътрудничество с другите?
към текста >>
51.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Защото онова
общува
не с духа, което може би човекът поддържа най-интимно с духа, което всеки човек, независимо дали е художник или не, може да поддържа с духа, което въздействува така да се каже напълно в най-тънките душевни тъкани на неговото същество, човекът го изживява в онази особеност, чието значение не бива да се пропуска за човешкия живот, не бива да се пропуска в съдържанието, във вътрешността казвам сега не вътрешността на съдържанието на словото, а как тази вътрешност се изразява в съдържанието на словото, вътрешността на характера на звука, на душата на говора.
Тук ние виждаме, как отвътре си пробива път нещо, а именно това, което се изживява едва чрез непосредственото общение на аза с духа, ние виждаме както се изразява у човека. Когато чувствуваме това така, ние можем да кажем: Следователно, когато пристъпим към човека не с отвлечени, сухи, голи понятия, а го разглеждаме живо, ние виждаме как същността на аза, същността на представата и същността на звука работят непосредствено в изграждането на неговата външна форма. Работата стои буквално така, както като кристалограф ние бихме изследвали формиращите сили на един кристал и след това бихме си съставили една представа, как в камъка сол имаме един куб, в сярата един октаедър, в граната един ромбододекаедър и т.н. Както тук виждаме вътрешните сили да действуват и се изливат във формата, така при човека ние виждаме как пред живото наблюдение действува непосредствено навън всичко, което човекът е всъщност за нас, което именно ни прави едно силно впечатление по отношение не неговото същество и което ни се явява като съсирена представа на аза, като съсирени понятия и представи и като съсирено чувство на звука. Да, последното, което ни се явява в тона, в звука, ние можем да си го представим съвсем нагледно.
Защото онова общуване с духа, което може би човекът поддържа най-интимно с духа, което всеки човек, независимо дали е художник или не, може да поддържа с духа, което въздействува така да се каже напълно в най-тънките душевни тъкани на неговото същество, човекът го изживява в онази особеност, чието значение не бива да се пропуска за човешкия живот, не бива да се пропуска в съдържанието, във вътрешността казвам сега не вътрешността на съдържанието на словото, а как тази вътрешност се изразява в съдържанието на словото, вътрешността на характера на звука, на душата на говора.
В говора няма само дух, който се изразява в съдържанието на думата, в говора има също душа. И чрез характера на звука един език ни действува много повече отколкото ние си представяме. Съвършено различно действува в нашата душа един език, който съдържа много гласни "а", съвършено различно един друг език, който в своите думи съдържа повече "и" или "у". Защото в това, което се крие в тембъра на звука, се излива като че несъзнателно в душите, която е разлята над цялото човечество, излива се върху нас. Това гради и действува в нас и отново се изразява в живота като един особен вид жест.
към текста >>
52.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание
GA_92 Езотерична космология
Общува
нето ни с този вътрешен свят не става чрез съзерцание, а чрез книги.
В Средните Векове, когато земното съществуване изобщо не бе удобно, човекът още живееше със своята глава в небесата. Наистина, средновековните градове бяха донякъде примитивни, но те бяха далеч по-верен ираз на човешкия вътрешен свят от днешните градове. Не само катедралите, а и къщите и верандите със своите символи напомняха на хората за вярата им, за вътрешните им чувства, за стремежите им, и за дома на душата им. Днес ние имаме познание за много, много неща и взаимоотношенията между човешките същества са се умножили безкрайно. Но ние живеем в градове, които са като оглушителни фабрики, живеем в ужасни шумове, без нищо, което да ни напомня за нашия вътрешен свят.
Общуването ни с този вътрешен свят не става чрез съзерцание, а чрез книги.
Ние сме преминали от интуицията към интелектуализма.
към текста >>
53.
ХІІІ. Логосът и Словото
GA_92 Езотерична космология
Когато дишаме, ние
общува
ме със световната душа.
По онова време, следователно, човекът всъщност вдишваше божествената душа, която идваше от небесата. Думите на Книга Битие, в техния еволюционен смисъл, трябва да се вземат напълно буквално. Да дишаш е да бъдеш проникнат с Дух. Тази истина бе основата на упражненията, давани в древната система йога. Тези упражнения бяха основани върху ритмите на дишане, тяхната цел бидейки да направят тялото подходящо да приеме вливащия се Дух.
Когато дишаме, ние общуваме със световната душа.
Вдишаният въздух е телесната одежда на тази висша душа, точно както плътта е одеждата на низшето същество на човека.
към текста >>
54.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение
GA_92 Езотерична космология
Около неразрушимия център единствено обгръщащите обвивки щяха да бъдат среда на
общува
не с околната среда - такова бе състоянието на човека на периода на Старата Луна в еволюцията; неговото същество бе подложено на метаморфози, но не и на раждане и смърт.
Опитайте да си предствите човека без физическо тяло. Той не би преминавал през смъртта; обновлението на неговото същество нямаше да се причинява от раждането, каквото го познаваме, а по някакъв друг начин. Определени части от астралното тяло и от етерното тяло щяха да бъдат подлагани на промяна, това е всичко.
Около неразрушимия център единствено обгръщащите обвивки щяха да бъдат среда на общуване с околната среда - такова бе състоянието на човека на периода на Старата Луна в еволюцията; неговото същество бе подложено на метаморфози, но не и на раждане и смърт.
Но в това състояние той нямаше съзнание в нашия смисъл на думата. Боговете, които му бяха дали форма, бяха около него, зад него, но не и вътре в него. Те бяха за него това, което е дървото за клона или мозъкът за ръката. Ръката се движи, но съзнанието за движението е на мозъка. Човекът бе клон на божественото дърво и ако земната еволюция не бе променила това състояние на нещата, неговият мозък нямаше да бъде нещо повече от цвят на същото божествено дърво, неговите мисли щяха да бъдат отразени в изражението му като в огледало, но той нямаше да има съзнание за свои собствени мисли.
към текста >>
55.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
И дори когато се разви
общува
нето между тях, те нямаха парламенти, които да почиват на обмяната на мнение; те нямаха нищо от този вид.
Нека накратко да проследим пътя на нашата еволюция. Какво беше тя някога? Едно мъгляво сънноподобно човешко съзнание, което беше като сънуващо огледало, а наоколо светът, твърде различен от нашия. Хората тогава имаха съноподобно съзнание.
И дори когато се разви общуването между тях, те нямаха парламенти, които да почиват на обмяната на мнение; те нямаха нищо от този вид.
Всичко, което тогава се развиваше у човека, само се отразяваше в съзнанието. Що се отнася до съвременните телесни органи, как произлязоха те? Като тези сили работеха върху човека. Така както животните в тъмните пещери на Кентъки загубиха своята способност да виждат/*5/, защото не я използваха, така също външните сили организираха онова, което ние притежаваме като очи и уши. Те бяха формирани от силите на звука и светлината и се развиха от нашия организъм.
към текста >>
56.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Общува
нето ни с този вътрешен свят не става чрез съзерцание, а чрез книги.
В Средните векове, когато земното съществуване изобщо не бе удобно, човекът още живееше със своята глава в небесата. Наистина, средновековните градове бяха донякъде примитивни, но те бяха далеч по-верен ираз на човешкия вътрешен свят от днешните градове. Не само катедралите, а и къщите и верандите със своите символи напомняха на хората за вярата им, за вътрешните им чувства, за стремежите им, и за дома на душата им. Днес ние имаме познание за много, много неща и взаимоотношенията между човешките същества са се умножили безкрайно. Но ние живеем в градове, които са като оглушителни фабрики, живеем в ужасни шумове, без нищо, което да ни напомня за нашия вътрешен свят.
Общуването ни с този вътрешен свят не става чрез съзерцание, а чрез книги.
Ние сме преминали от интуицията към интелектуализма.
към текста >>
57.
ХІІІ. Логосът и Словото.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Когато дишаме, ние
общува
ме със световната душа.
Когато дишаме, ние общуваме със световната душа.
Вдишаният въздух е телесната одежда на тази висша душа, точно както плътта е одеждата на низшето същество на човека.
към текста >>
58.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Около неразрушимия център единствено обгръщащите обвивки щяха да бъдат среда на
общува
не с околната среда такова бе състоянието на човека на периода на Старата Луна в еволюцията; неговото същество бе подложено на метаморфози, но не и на раждане и смърт.
Опитайте да си представите човека без физическо тяло. Той не би преминавал през смъртта; обновлението на неговото същество нямаше да се причинява от раждането, каквото го познаваме, а по някакъв друг начин. Определени части от астралното тяло и от етерното тяло щяха да бъдат подлагани на промяна, това е всичко.
Около неразрушимия център единствено обгръщащите обвивки щяха да бъдат среда на общуване с околната среда такова бе състоянието на човека на периода на Старата Луна в еволюцията; неговото същество бе подложено на метаморфози, но не и на раждане и смърт.
Но в това състояние той нямаше съзнание в нашия смисъл на думата. Боговете, които му бяха дали форма, бяха около него, зад него, но не и вътре в него. Те бяха за него това, което е дървото за клона или мозъкът за ръката. Ръката се движи, но съзнанието за движението е на мозъка. Човекът бе клон на божественото дърво и ако земната еволюция не бе променила това състояние на нещата, неговият мозък нямаше да бъде нещо повече от цвят на същото божествено дърво, неговите мисли щяха да бъдат отразени в изражението му като в огледало, но той нямаше да има съзнание за свои собствени мисли.
към текста >>
59.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Затова някои изтъкнати представители на духовния живот, които са се чувствали неразбрани и самотни, са поглеждали в онези велики времена на безкрайно далечното минало, в които човекът още е
общува
л със самите духове и богове.
Затова някои изтъкнати представители на духовния живот, които са се чувствали неразбрани и самотни, са поглеждали в онези велики времена на безкрайно далечното минало, в които човекът още е общувал със самите духове и богове.
Те са знаели това и в тишината на нощта са копнели за мистериите от Елевзин – последните прекрасни издънки на гръцките мистерии.
към текста >>
60.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Следователно човекът, ако направи грешки чрез етерното или жизненото си тяло, може да бъде грешник повече в кръга на ближните си, да не изпълни социалните си задължения, които се пораждат в
общува
нето на хората и правят възможен човешкия обществен живот.
Следователно човекът, ако направи грешки чрез етерното или жизненото си тяло, може да бъде грешник повече в кръга на ближните си, да не изпълни социалните си задължения, които се пораждат в общуването на хората и правят възможен човешкия обществен живот.
Но греховете, които са повече с индивидуален характер, чрез които човекът не се проявява като особена личност, са пропуски, предизвикани от свойствата на астралното тяло.
към текста >>
Виждаме, че животът на етерното или жизненото тяло в земния живот се утвърждава правилно, когато човекът
общува
с близките си, между които е израснал.
Когато разглеждаме четирите нисши човешки същности в отношение с обкръжението, с планетното тяло, виждаме, че физическото тяло непрекъснато приема физически вещества като храна и чрез това поддържа съществуването си.
Виждаме, че животът на етерното или жизненото тяло в земния живот се утвърждава правилно, когато човекът общува с близките си, между които е израснал.
Виждаме, че астралното тяло се запазва поради това, че не се поддава на изкушението. И накрая виждаме, че азът се запазва и развива по правилен начин, когато не се подава на това, което се нарича зло.
към текста >>
61.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Тогава казах, че той трябва да е живял в Горна Бавария, или най-малкото да е
общува
л с горнобаварските селяни.
99) «Друг път с Анценгрубер на разходка» ...Приказвахме за поетично творчество и поетични материали.
Тогава казах, че той трябва да е живял в Горна Бавария, или най-малкото да е общувал с горнобаварските селяни.
Неговите селски образи напомняха много на този вид хора. Той постави очилата на орловия си нос и каза: Когато забеляза учудването ми, отбеляза: < Не се нуждая от това. Трябва да видя някой от тях само отдалеч, да чуя няколко общи думи, да видя някой жест и вече познавам човека отвътре и отвън. – , – каза той, – «Събрани съчинения на Петър Розегер», Лайпциг, 1914–16, том 36. «Добри другари – Лични спомени на известни и характерни съвременници», стр.
към текста >>
62.
Отношението на човека към природата
GA_98 Природни и духовни същества
Чрез това всяка отделна крачка в нашия живот става
общува
не със Земята като с едно съзнателно същество и ние знаем, че тази Земя като цяло чувства удоволствие и страдание, радост и болка.
А в центъра на Земята са азовете на растенията. Там се осъзнава какво е причинено на растението. Схванем ли това учение като нещо, което възприемаме в душата си с всичките си сили, ние вървим по друг начин по повърхността на Земята.
Чрез това всяка отделна крачка в нашия живот става общуване със Земята като с едно съзнателно същество и ние знаем, че тази Земя като цяло чувства удоволствие и страдание, радост и болка.
Трябва само да чувстваме това по правилния начин. Човек може да вярва, че като откъсне едно растение, причинява болка на Земята. Не е така. За детайлите може да даде сведения само този, който може да вижда начина, по който действа астралното тяло на Земята. Когато откъснете едно цвете, това е чувство, подобно на чувството, изпитвано от кравата, когато телето бозае, това причинява един вид удоволствие на кравата.
към текста >>
63.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Те се създават по описания начин чрез това, че хората не
общува
т с нагласата, която можем да изразим с думите: «Аз искам да кажа на другия какво мисля, но дали той ще се съгласи, е негова работа!
Те се създават по описания начин чрез това, че хората не общуват с нагласата, която можем да изразим с думите: «Аз искам да кажа на другия какво мисля, но дали той ще се съгласи, е негова работа!
» Стотици демони се създават на игралната маса, при срещи, които в немските области се наричат «мъжки вечери», при събиране на кафе, където рядко цари убеждението, идващо от вътрешна толерантност, където господства всяко убеждение, при което отделният човек казва: «Не си ли на моето мнение, тогава си глупак.» Тези въздействия от душа на душа създават демони в най-висока степен. Така от човешките тела буквално изскачат духовни същества, които оживяват духовния свят. И всички тези същества – фантоми, призраци и демони – отново въздействат обратно върху хората. Когато в нашето обкръжение се разпространява епидемично един или друг предразсъдък, една или друга безразсъдна мода, те са създадените от хората демони, задържащи напредъка! Човекът винаги е обхванат от кръжащите около него същества, които той е създал.
към текста >>
Културното развитие действително се състои отчасти в това, че се търси
общува
не с тези същества, които имат етерното тяло като своя най-долна същност.
Човекът се представя така, че можем да кажем: Той има своето физическо тяло като най-долна съставна част от своята същност. Има обаче същества, които в настоящата степен на своето развитие нямат такова грубо физическо тяло, а етерното тяло е най-долната част от тяхното същество. Човекът може да привлече около себе си такива същества повече, отколкото би станало без неговата намеса.
Културното развитие действително се състои отчасти в това, че се търси общуване с тези същества, които имат етерното тяло като своя най-долна същност.
Такова общуване се получава чрез това, че човекът създава по определен начин физически тела, които тези същества буквално използват, за да ги облекат, да се допълнят чрез тях. По този начин се създават мостове към тези същества. Представете си, че във вазата с цветя, която стои тук, на пулта, имаме едно тяло, което в своята форма би съответствало на определени форми на астралното тяло на споменатите висши същества, така те биха имали възможност да се заселят, да обкръжат вазата и да се свържат с нея. Ще видим как тази ваза дава основание да се приближат тук духовни същества, които да я прегърнат с обич и да се чувстват добре, да могат по този начин да слязат в общността на хората. Необходимо е само да създадем подходящите форми, тогава създаваме мостове между нас и такива същества.
към текста >>
Такова
общува
не се получава чрез това, че човекът създава по определен начин физически тела, които тези същества буквално използват, за да ги облекат, да се допълнят чрез тях.
Човекът се представя така, че можем да кажем: Той има своето физическо тяло като най-долна съставна част от своята същност. Има обаче същества, които в настоящата степен на своето развитие нямат такова грубо физическо тяло, а етерното тяло е най-долната част от тяхното същество. Човекът може да привлече около себе си такива същества повече, отколкото би станало без неговата намеса. Културното развитие действително се състои отчасти в това, че се търси общуване с тези същества, които имат етерното тяло като своя най-долна същност.
Такова общуване се получава чрез това, че човекът създава по определен начин физически тела, които тези същества буквално използват, за да ги облекат, да се допълнят чрез тях.
По този начин се създават мостове към тези същества. Представете си, че във вазата с цветя, която стои тук, на пулта, имаме едно тяло, което в своята форма би съответствало на определени форми на астралното тяло на споменатите висши същества, така те биха имали възможност да се заселят, да обкръжат вазата и да се свържат с нея. Ще видим как тази ваза дава основание да се приближат тук духовни същества, които да я прегърнат с обич и да се чувстват добре, да могат по този начин да слязат в общността на хората. Необходимо е само да създадем подходящите форми, тогава създаваме мостове между нас и такива същества. Хората винаги са го правили през различните времена чрез едно или друго.
към текста >>
Така по времето на гръцката култура хората са имали в широк мащаб дарбата да създават възможности за
общува
не с духовни същества, които са наричали свои богове.
По този начин се създават мостове към тези същества. Представете си, че във вазата с цветя, която стои тук, на пулта, имаме едно тяло, което в своята форма би съответствало на определени форми на астралното тяло на споменатите висши същества, така те биха имали възможност да се заселят, да обкръжат вазата и да се свържат с нея. Ще видим как тази ваза дава основание да се приближат тук духовни същества, които да я прегърнат с обич и да се чувстват добре, да могат по този начин да слязат в общността на хората. Необходимо е само да създадем подходящите форми, тогава създаваме мостове между нас и такива същества. Хората винаги са го правили през различните времена чрез едно или друго.
Така по времето на гръцката култура хората са имали в широк мащаб дарбата да създават възможности за общуване с духовни същества, които са наричали свои богове.
Защото тези гръцки богове не са измислици на народната фантазия, а са реални същества. Зевс, Атина Палада и т.н. съществуват, имат като най-долна част от своето същество етерното тяло и трябва да се приемат като такива същества.
към текста >>
Тези същества също намират възможност да
общува
т с хората чрез изкуствата, които се проявяват в раздвижената форма – в музиката.
Има астрални същества, които имат за свой най-нисш член астралното тяло, което се състои от още по-фина субстанция.
Тези същества също намират възможност да общуват с хората чрез изкуствата, които се проявяват в раздвижената форма – в музиката.
Пространство, което е изпълнено със звуците на музиката, е възможност да слязат духовни същества с астралното си тяло като най-долен член. Така изпълването на едно пространство с музикални тонове, изцяло е нещо, чрез което човекът създава взаимните влияния между себе си и други духовни същества. Както човекът привлича добри същества в обкръжението си чрез висша, значима музика, така е истина, че отблъскващата музика привлича лоши астрални същества в сферата на човека и вие няма да сте очаровани, ако ви опиша за някои модерни музикални постижения какви ужасни астрални същества танцуват наоколо, когато оркестърът свири. Тези неща трябва да се вземат на сериозно! По този начин видяхме как действат заедно нашият видим свят и един невидим свят от духовни същества, които стоят зад него.
към текста >>
Така Парецелз61 е казал, че в
общува
нето си с такива хора е научил много повече, отколкото във всички университети.
Който иска да направи изследвания,60 няма да има дълго време възможност, защото такива неща измират. Преди известно време можеха да се направят доста такива изследвания, когато още се срещаха безкористни хора в селата, които знаеха всякакви неща за здравето и правилата за здравеопазването. Много важни неща знаеха те.
Така Парецелз61 е казал, че в общуването си с такива хора е научил много повече, отколкото във всички университети.
Това не е било без основание. Следователно виждаме, че има още една област, където в нашето обкръжение се намират духовни същества, които по своеобразен начин навлизат в нашата сфера. Не бива да се пита: Откъде идват тези същества? Светът в своите дълбини има всевъзможни духовни същества. Става въпрос само за повода да ги доведем някак си до съответното място.
към текста >>
Докато човекът не дава възможност, духовните същества не са тук, но когато се предложи възможност, те се появяват и навлизат в нашето обкръжение, като започват да
общува
т с нас.
Светът в своите дълбини има всевъзможни духовни същества. Става въпрос само за повода да ги доведем някак си до съответното място. Макар и следното сравнение да не е хубаво, но е правилно: В една чиста стая няма мухи. Ако обаче царува лошо домакинство в къщата, ако стоят всевъзможни остатъци от храна, мухите скоро се появяват. Същото е и в невидимия свят около нас.
Докато човекът не дава възможност, духовните същества не са тук, но когато се предложи възможност, те се появяват и навлизат в нашето обкръжение, като започват да общуват с нас.
към текста >>
64.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Благодарение на нея, вие сте способни да преживеете вътре в другите хора всичко това, което се е случило между тях и вас, и по този начин си създавате устойчива връзка с всички тези, с които сте
общува
ли в земния живот.
Ако вие например, сте набили някой в Майнц, то след своята смърт в определено време сами изпитвате побоя, изпитвате болката, която по-рано сте му причинили. Ако този човек все още се намира в Майнц, то част от вашето астрално тяло чувства, че е в този град и преживява там това събитие. Ако набитият от вас човек вече е умрял, то вие чувствате, че се намирате в неговото място в Камалока, където се намира в това време той. Разбира се, ние имаме работа не само с този човек, а с много други, разпръснати по Земята и Камалока. Вие сте навсякъде, това ви се позволява от тази пресеклива същност, която съставя телестността на човека в Камалока.
Благодарение на нея, вие сте способни да преживеете вътре в другите хора всичко това, което се е случило между тях и вас, и по този начин си създавате устойчива връзка с всички тези, с които сте общували в земния живот.
С човека, който те ударили, вие сте свързани сега благодарение на това, че сте живели с него в Камалока. По-късно вие се отправяте нагоре в Девакан, а от там се връщате след това в Камалока. И вашето астралното тяло, възстановявайки се, открива това, което ви свързва с този човек, с който сте се съединили. А доколкото тези връзки са много, вие трябва да разберете, че всичко, с което вие имате работа, е свързано с вас с някаква нишка.
към текста >>
65.
2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
С тези думи нямам предвид напреднали в следването или в прозрението, а те се отнасят за членовете, които са тук от по-дълго време и са придобили едно определено чувство, че за духовните същества и духовните светове може да се говори сякаш те са предмети или хора, които можем да срещнем на физически план, и при определени обстоятелства да
общува
ме и фамилиарничим с тях, както със съществата, които срещаме, когато излизаме от жилището си на улицата.
Днес ще се осмелим на един още по-дълбок поглед в тази област. Ще се занимаем с една глава, която може да бъде обсъждана единствено в такава работна група, която се занимава по-дълго с тези въпроси. Към подобни работни групи се причисляват все повече млади хора. Те трябва най-напред да свикнат с мисълта, че ще чуват неща, които при определени обстоятелства ще им се струват шокиращи. Но ние никога не бихме напреднали, ако откажем да обсъждаме и нещата, които са важни за напредналите.
С тези думи нямам предвид напреднали в следването или в прозрението, а те се отнасят за членовете, които са тук от по-дълго време и са придобили едно определено чувство, че за духовните същества и духовните светове може да се говори сякаш те са предмети или хора, които можем да срещнем на физически план, и при определени обстоятелства да общуваме и фамилиарничим с тях, както със съществата, които срещаме, когато излизаме от жилището си на улицата.
Под "напреднали" имам предвид тези, които не се шокират, когато се говори така непринудено за духовните светове и техните обитатели. А по-младите членове нека проявят добрата воля просто да изслушат тези неща и да ги приемат като непринуден разказ отнасящ се до обикновения сетивен свят. Днес и самата композиция на лекцията ще бъде малко по-шарена. Но това не е от значение. Ще направим един преглед от една страна на една важна част от духовния свят, и от друга страна на връзката и с нашето собствено човешко тяло.
към текста >>
Тези образи също не са произволни фантазии, а същества, с които в астралния план може да се
общува
както с хората и животните на физическия план.
Те не приличат на формите, които се срещат на физическия свят. Но ние можем поне да ги направим разбираеми, като се опитаме да ги опишем чрез формите от физическия план. Това именно направиха тайните учители, които дадоха на народите си митологиите и изкуството, за което говорихме, и което изхожда от тайното учение. Няма същества, които изглеждат точно като тези, затова ние можем да ги опишем само, ако си ги представим с човешки тела и всевъзможни животински глави. Египтяните, които бяха добре запознати именно с тази част на астрала и духовните същества в тази негова сфера, се постараха да предадат тези същества чрез изобразяването на хора с глави на всякакви животни.
Тези образи също не са произволни фантазии, а същества, с които в астралния план може да се общува както с хората и животните на физическия план.
към текста >>
66.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
В известен смисъл противоположния орган на черния дроб се явяват белите дробове – орган, който за разлика от черния дроб не влагат егоистично всичко в човека – защото точно това прави черния дроб,а открива човека свободно навън, така че чрез вдишвания и издишван въздух той се намира в непрекъснато
общува
не с външния свят.
Когато човек получава на Земята право на все по-високо и по-високо духовно развитие, то той получава заедно с това, като външен физически израз тази способност, да преодолява силите на черния дроб.
В известен смисъл противоположния орган на черния дроб се явяват белите дробове – орган, който за разлика от черния дроб не влагат егоистично всичко в човека – защото точно това прави черния дроб,а открива човека свободно навън, така че чрез вдишвания и издишван въздух той се намира в непрекъснато общуване с външния свят.
В белите дробове се извършва процес на горене. Синьо-червената, богата на въглероден двуокис кръв постъпва и се съединява с кислорода, превръща се в червена, жизненоспособна кръв. Както в горящия огън веществата се съединяват с кислорода, така и белите дробове имат място в процеса на изгаряне. Дишането в известен смисъл е процес на изгаряне, и заедно с този процес на дишане и изгаряне, на човека му е дадено право на все по-високо развитие. Човекът е построен от тези сили, които са намерили своя последен завършек в черния дроб.
към текста >>
67.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ако искаме да си представим това състояние, то трябва да мислим схематично така: астрално тяло, етерно тяло, физическо тяло открито навън; и благодарение на това, че човек встъпва в
общува
не с външния свят, в него се отлага някакъв запас.
След като и физическото тяло също е станало открито за външния свят, човек се учи действително да опознава външния свят, и тогава започва съзнателно преобразуване на астралното тяло. Дотогава преобразуването било повече или по-малко съзнателно, тъй като Съзнателната душа се е появила едва сега.
Ако искаме да си представим това състояние, то трябва да мислим схематично така: астрално тяло, етерно тяло, физическо тяло открито навън; и благодарение на това, че човек встъпва в общуване с външния свят, в него се отлага някакъв запас.
Този запас е всичко това, което Азът развива при общуването със външния свят, на което Азът се “учи” при общуването с външния свят. Представете си всичко това изцяло, всичко, което Азът развива по този начин става все по-голямо и по-голямо, това е схематично описание, но отговаря на реалността, и това ново образувание, постепенно развивано от човека, се разполага тук, около астралното тяло съединява се с него, и след това в хода на развитието преобразува това астрално тяло в истински човешки Манас или Дух-Себе /виж рисунката/.
към текста >>
Този запас е всичко това, което Азът развива при
общува
нето със външния свят, на което Азът се “учи” при
общува
нето с външния свят.
След като и физическото тяло също е станало открито за външния свят, човек се учи действително да опознава външния свят, и тогава започва съзнателно преобразуване на астралното тяло. Дотогава преобразуването било повече или по-малко съзнателно, тъй като Съзнателната душа се е появила едва сега. Ако искаме да си представим това състояние, то трябва да мислим схематично така: астрално тяло, етерно тяло, физическо тяло открито навън; и благодарение на това, че човек встъпва в общуване с външния свят, в него се отлага някакъв запас.
Този запас е всичко това, което Азът развива при общуването със външния свят, на което Азът се “учи” при общуването с външния свят.
Представете си всичко това изцяло, всичко, което Азът развива по този начин става все по-голямо и по-голямо, това е схематично описание, но отговаря на реалността, и това ново образувание, постепенно развивано от човека, се разполага тук, около астралното тяло съединява се с него, и след това в хода на развитието преобразува това астрално тяло в истински човешки Манас или Дух-Себе /виж рисунката/.
към текста >>
С тази работа човекът е зает сега, когато с помощта на това, което достига при
общува
нето си с външния свят, той преобразува своето астрално тяло в Манас или Дух-Себе.
С тази работа човекът е зает сега, когато с помощта на това, което достига при общуването си с външния свят, той преобразува своето астрално тяло в Манас или Дух-Себе.
В този процес се намираме сега в настоящето време. Но благодарение на Духовете на Формата, отдали и излели в човека своя Аз, ние се оказваме от всички страни обкръжени от тези Духове на Формата, като същества чиито нисш член на който се явява Манас или Дух-Себе. И когато искаме да открием в своето обкръжение тези Духове на Формата, техният нисш член, то ние го откриваме в това, което ние сами развиваме в себе си като наш пети член. Това, което развиваме, като човешка мъдрост, благодарение на което ние ставаме все по-мъдри, ние би трябвало да открием проявеният в нашето обкръжение като нисш член на Духовете на Формата. Да разгледаме, какво са извършили около нас висшите същества; в което ние още нямаме никакво участие.
към текста >>
68.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Вотан и Тор били същества, с които човекът
общува
л, както сега той
общува
със своите събратя-хора; и митовете и преданията именно са спомени от времето на древното ясновиждане.
Така, че не е имало рязка граница между ден и нощ; и това което съдържат в себе си преданията и митовете, не е плод на народна фантазия, а са спомени за изживяванията, които древният човек имал в своето тогавашно състояние в свръхсетивния свят. Вотан или Зевс, или други божествено-духовни същества, които били признати от едни или други народи, не били създания на фантазията, както това се твърди зад зелените катедри на учените. Да твърди може само този, който никога не се е запознавал със същността на народната фантазия. На народа изобщо не му идва на ум за такъв вид олицетворение. Това бил опита на древните времена.
Вотан и Тор били същества, с които човекът общувал, както сега той общува със своите събратя-хора; и митовете и преданията именно са спомени от времето на древното ясновиждане.
към текста >>
Това може да се наблюдава, по-добре, при връзките възникващи между пастира и овцете, и въобще при пастирите живеещи в близко
общува
не със своите животни.
И особено благодарение на душевното отношение на определени хора към групи животни се образуват чувства, мисли и волеви импулси, които дават храна на тези саламандрообразни елементарни същества.
Това може да се наблюдава, по-добре, при връзките възникващи между пастира и овцете, и въобще при пастирите живеещи в близко общуване със своите животни.
В чувствата, които възникват и се развиват при интимните отношения между човека и животните, намират храна за себе си саламандрообразните елементарни същества, които се задържат там където нещо подобно възниква. Тези същества са също и достатъчно умни и без съмнение притежават природна мъдрост. В пастира се образуват способности благодарение на които тези елементарни същества могат да нашепват на човека това, което те знаят; и различните рецепти произлезли от тези източници, имат своя произход в това, което беше посочено по-горе. Във всеки случай, напълно е възможно, човек намирайки се в такива условия, да бъде като че ли обкръжен от фини духовни същества, които дават неговото знание, за каквото не са и сънували нашите умници. Всички тези неща са напълно обосновани и могат да се наблюдават с помощта на методите, които могат да развиват окултната мъдрост.
към текста >>
69.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Човекът, който ясновиждащо се движи в тези светове, в астралния и деваканния свят,
общува
там до известна степен с груповите души на животните, с душите на растенията и с душите на минералите, подобно на това, както тук във физичния свят през време на дневното бодърствуване той
общува
с човешките души или с човешките Азове.
И във връзка с тези елементарни същества ние се занимахме с явлението обособяване на определени същества от тяхното велико цяло. Ние видяхме, че, например, съществата които в Духовната наука наричаме саламандри, произхождат отчасти, благодарение на обособяване на част от животните от груповата душа, които, така да се каже, са се осмелили да отидат твърде далече в нашия физически свят и не са можели да намерят обратния път, така че след разпадане на тялото на животното, отново да се съединят с груповата душа на дадения животински вид. Понеже знаем, че в правилно развитие на нашия живот съществата на нашата Земя, съществата на животинското царство, растителното царство и минералното царство имат, ако може така да се каже, своя “Аз-душа” – имат такива, като на човека “Аз-души”, която се различава от човешката само с това, че Аз душите на другите същества пребивават в други светове. Ние знаем, че човекът в нашия цикъл на развитие е същество, което има индивидуален Аз тук на физическо ниво, по време на дневното бодърствуване. По-нататък знаем, че тези същества, които наричаме животни се намират в такова положение, и в общ план, една порода животни имат една групова душа или един групов Аз, и че тези групови Азове се намират в така наречения астрален свят; по-нататък ние знаем, че съществата, които наричаме растения имат само сънно съзнание, но, че те имат групови Азове, които обитават в ниските части на деваканичния свят; и че, накрая, камъните имат свои групови души в горните части на деваканичния свят.
Човекът, който ясновиждащо се движи в тези светове, в астралния и деваканния свят, общува там до известна степен с груповите души на животните, с душите на растенията и с душите на минералите, подобно на това, както тук във физичния свят през време на дневното бодърствуване той общува с човешките души или с човешките Азове.
към текста >>
Това би било възможно само в случай, че хората в своето
общува
не биха разбрали до един, какво означава да се цени и уважава свободата на душата на другия.
Но съществуват не само тези нормални въздействия.
Това би било възможно само в случай, че хората в своето общуване биха разбрали до един, какво означава да се цени и уважава свободата на душата на другия.
Но съвременното човечество още е далече от това. Помислете само за това, как съвременната душа до голяма степен иска да подчини на себе си друга душа, как тя не търпи, когато другата душа мисли и обича нещо друго, как една душа иска да властва и да влияе на друга. Във всичко, което действа в наше време от душа към душа, започвайки с неправилно издадените от хората постановления, и завършвайки с всевъзможните начини на въздействие, които се предприемат, за да подчинят на себе си всички души, които действат различно, че свободната душа стои пред свободна душа, но така, че само дори в малка степен се предприемат принудителни средства на убеждения, въздействия, влияния, имащи за цел не просто да пробудят в тази душа онова, което дреме още в нея,във всичко това от човешка душа към човешка душа действат сили, които по същия начин влияят на тези души по такъв начин, че вечер това се отразява в астралното тяло. Астралното тяло получава включвания благодарение на което, отново се обособяват същества, които като елементарни същества се пренасят в нашия свят. Те принадлежат към вида на “демоните”.
към текста >>
70.
14. БЕЛЕЖКИ
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
* тъй като иудеи и самаряни не
общува
т : Ин.4.9
* тъй като иудеи и самаряни не общуват : Ин.4.9
към текста >>
71.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
(Защото юдеите не
общува
т със самаряни-те).
(Защото юдеите не общуват със самаряни-те).
" (4, 5-9)
към текста >>
72.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Тогавашният човек - вслушвайки се в митовете и сагите - усещаше приблизително следното: “Да, в миналото нашите предшественици са
общува
ли с духовния свят, живеели са заедно с Боговете и са прониквали дълбоко в духовната действителност.
Какво беше останало у човека през първата следатлантска епоха от старото съжителство с духовно-божествения свят? Копнежът към този свят! Вратата към духовния свят беше затворена, но копнежът - непокътнат.
Тогавашният човек - вслушвайки се в митовете и сагите - усещаше приблизително следното: “Да, в миналото нашите предшественици са общували с духовния свят, живеели са заедно с Боговете и са прониквали дълбоко в духовната действителност.
О, да можехме и ние да бъдем там.” Така бяха усещани нещата тогава. И тъкмо от този дълбок копнеж възникна древноиндийският метод за посвещение, което блика от копнежа по изгубения духовен свят и се основава на надеждата, че за известно време човекът ще напуска извоюваното ясно съзнание, за да се пренася в предишните състояния. “Йога” е методът на древно индийското посвещение, което чрез съответни техники възстановява изкуствено това, с което човек е разполагал по естествен път.
към текста >>
73.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Докато по-рано беше свързан само с нещата от физическия свят, сега той е в състояние да
общува
с процесите и Съществата на духовния свят.
Сега ние трябва добре да разберем, че постигайки посвещението, човек става съвършено различен от това, което е бил преди.
Докато по-рано беше свързан само с нещата от физическия свят, сега той е в състояние да общува с процесите и Съществата на духовния свят.
А това предполага, че той напредва в познанието много по-реално, в много по-конкретен смисъл, отколкото онзи абстрактен и прозаичен смисъл, в който обикновено се говори за познанието.
към текста >>
74.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Както днес човекът
общува
със съществата от плът, така през онези далечни времена, когато можел да насочи поглед към себе си и да се познае като душа и дух, той е живеел между духовни същества; тези същества са съществували за него.
Тогава човекът не е виждал физическата форма на другия, която разбира се не е била като тази на днешния човек. Когато до него се приближавало едно друго същество, в душата му възниквал един съновиден образ. Формата и цветът на този образ му показвали, дали съответното същество е настроено благоприятно към него или враждебно. Такова съзнание е възприемало предимно духовните факти и чрез това духовния свят.
Както днес човекът общува със съществата от плът, така през онези далечни времена, когато можел да насочи поглед към себе си и да се познае като душа и дух, той е живеел между духовни същества; тези същества са съществували за него.
Той е бил дух между духовете. Въпреки че е имал едно съновидно съзнание, образите, които са възниквали в него са били в една жива връзка със заобикалящия го свят. Това са били древните времена, през които човекът още е живеел в един духовен свят, от който по-късно е слязъл, за да си създаде една сетивна плът за подходящото за него съвременно съзнание. Животни те са съществували вече като физически същества, когато човекът още е имал възприятия в духовните области. Тогава човекът живеел между духовни същества и както Вие днес никак не се нуждаете да Ви се доказва, че съществуват камъни, растения, животни, така и човекът в онези древни времена не се нуждаел да му се доказва по някакъв начин, че съществуват духовни същества.
към текста >>
75.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Те живееха между духове,
общува
ха с богове и духове.
Спомнете си първата сказка на този цикъл; там бе казано, че хората от онова време имаха до голяма степен способността да развиват и проявяват определено сумрачно ясновидство. Хората не бяха ограничени в този физически сетивен свят; те живееха между божествено-духовни същества; те виждаха около себе си тези божествено-духовни същества. Именно в това се състоеше преходът от Атлантската епоха към Следатлантската, че погледът на хората бе постепенно затворен за духовния свят, за астрално-етерния свят и бе ограничен само в този физически свят. Първите културни епохи бяха отбелязани с това, че хората имаха копнеж, дълбок копнеж за това, което техните прадеди от старата Атлантида са виждали, за което обаче се бе затворила вратата за тяхното виждане. Нашите прадеди са виждали със собствените си очи прадревната Мъдрост, макар и смътно.
Те живееха между духове, общуваха с богове и духове.
Така чувствуваха хората древната свещена Индийска култура; те копнееха със всички нишки на тяхното същество да видят отново онова, което са виждали техните прадеди, за което разказваше древната мъдрост. И всичко материално, което току що беше изникнало пред физическите погледи на човеците, скалите на Земята, които едвам сега бяха станали видими, а по-рано бяха виждани само духовно, целият външен свят им изглеждаше много по-маловажен отколкото това, за което те можеха да си спомнят. Всичко, което физическите очи можеха да виждат бе наричано Майя, великата илюзия, великата измама, от която искаха да избягат.
към текста >>
76.
Предговор от Мария Щайнер
GA_106 Египетски митове и мистерии
Живото
общува
не с духовното съдържание на този образ е завещанието, което Рудолф Щайнер даде на бъдещите майки, за да ги свърже с невидимия свят, за да може после образът на Изис-Мария, поставен над детското легло, да насочва майчините мисли и детските души към чистите проявления на духовния свят.
И нима е нужно да принизяваме до ежедневния бит и до анатомическите представи онова недосегаемо и безкрайно нежно мислене, което струи към нас от образа на Изис-Мария, както това се случи в едно младежко антропософско списание?
Живото общуване с духовното съдържание на този образ е завещанието, което Рудолф Щайнер даде на бъдещите майки, за да ги свърже с невидимия свят, за да може после образът на Изис-Мария, поставен над детското легло, да насочва майчините мисли и детските души към чистите проявления на духовния свят.
Какво поиска да ни каже той в своите „Египетски митове и Мистерии”?
към текста >>
Ако всичко това би се превърнало в една тенденция, която вероятно би засегнала и
общува
нето ни с говора, тогава за щастие ние отново бихме стигнали там, където с помощта на Рудолф Щайнер можахме да избегнем умъртвяването на изкуството.
Само по себе си това освобождаващо Духа изкуство е вече лечебно. То полага основите за изграждането на една особена терапевтика. Но тук изглежда е скрита тази опасност, че може да възникне мнението, според което изживяването на звуците трябва да бъде особено силно развито, включително и до органите на тялото. Това би означавало смърт на изкуството. То трябва да дава израз на свръхсетивното, което е скрито зад сетивното; жестът трябва да остане само едно загатване и преобразяване, един подвижен живот, една носеща подемна сила; обаче този жест следва да е непрекъснато движение, поверявайки го на пространството, на въздуха, без да е свързан с органите и без да има изходната си точка в нещо телесно.
Ако всичко това би се превърнало в една тенденция, която вероятно би засегнала и общуването ни с говора, тогава за щастие ние отново бихме стигнали там, където с помощта на Рудолф Щайнер можахме да избегнем умъртвяването на изкуството.
В противен случай неговите усилия, положени за нас, биха останали напразни. Ние просто бихме отхвърлили онзи мост, който е в състояние да ни отведе до другия свят. Вместо да насочим нашето съзнание към това, което живее в и извън тялото като въздушно трептене, с чиято помощ вече можем да обхванем светлината, вместо да почувстваме всеобхватния етер, изпълващ с огън и сила също и нашите мускули, ние отново бихме били приковани към скалата на тялото.
към текста >>
77.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Човекът извоюва за себе си всичко това, обаче древните Богове изчезнаха от погледа му; те останаха само като спомени, и всичко, което душата беше изживяла през първите следатлантски времена се превърна в спомен, в един спомен за предишното
общува
не с тези божествени Същества.
Какво ставаше с атлантците докато те спяха? Тогава човекът все още беше спътник на Боговете; той действително възприемаше духовния свят. Ето какво изгуби човекът след атлантската катастрофа. Около сияещия човек се разпростря нощен мрак. За сметка на това настъпи просветление на дневното съзнание, както и напредък в развитието на Аза.
Човекът извоюва за себе си всичко това, обаче древните Богове изчезнаха от погледа му; те останаха само като спомени, и всичко, което душата беше изживяла през първите следатлантски времена се превърна в спомен, в един спомен за предишното общуване с тези божествени Същества.
към текста >>
78.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Днес, докато спи, човекът няма никаква представа за по-висшите светове, обаче атлантският човек все още
общува
ше там с Боговете, намирайки се в своето сумрачно ясновиждащо съзнание.
Тези сили още повече подхранваха онзи метод, който - ако бихме искали да се изразим екзотерично - щяхме да наречем „медицински.” Разбира се, тук нямаме предвид днешната официална медицина. Египетският лечител и посветен само би се изсмял над това, което днес хората наричат медицина. Древният египетски лекар знаеше едно нещо: че онези състояния, които първоначално съществуваха в Атлантида, и които можеха да бъдат наблюдавани при посвещението, в известен смисъл можеха да бъдат пробудени също и в настоящия момент. Съзнанието на древния атлантец представляваше един вид сумрачно ясновидство. Имало е времена, казваше си египетският посветен, когато духовните Същества са упражнявали много по-голяма власт върху човека.
Днес, докато спи, човекът няма никаква представа за по-висшите светове, обаче атлантският човек все още общуваше там с Боговете, намирайки се в своето сумрачно ясновиждащо съзнание.
И така, както днес, издигайки се до един идеален образец, човекът може да въздействува много по-силно, отколкото ако се позовава на всякакви морални поучения, така в миналото египетския посветен въздействуваше върху ученика чрез сили и образи, чиито произход се коренеше в по-висши процеси. Всичко това действуваше не само външно, а и дълбоко вътрешно: то действуваше така, че се получаваше един напълно завършен процес.
към текста >>
79.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Но докато спеше, човекът се издигаше в духовните светове и
общува
ше с божествено-духовните Същества.
После човекът премина към онова състояние на съзнанието, при което започна редуването на сън и будност. Докато беше буден, човекът смътно виждаше своето физическо обкръжение, виждаше го като обгърнато в мъгла, като обвито с една светлинна аура.
Но докато спеше, човекът се издигаше в духовните светове и общуваше с божествено-духовните Същества.
Неговото съзнание се колебаеше между едно ясновиждащо съзнание, което все повече отслабваше, и едно дневно съзнание, едно все по-ясно и по-ясно предметно съзнание, което днес представлява основната форма на човешкото съзнание. Тогавашното човечество все повече изгубваше способността за ясновидски възприятия, както и възможността да вижда Боговете в съня си. Колкото по-силна ставаше яснотата на дневното съзнание, толкова повече нарастваше себесъзнанието, Азовото чувство, възприятието за Аза.
към текста >>
80.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Ако се върнем по-назад в миналото, приблизително до Атлантската епоха, ние виждаме, че човекът живееше по-скоро в духовния свят и че по време на съня си той
общува
ше с духовните Същества.
Ако се върнем по-назад в миналото, приблизително до Атлантската епоха, ние виждаме, че човекът живееше по-скоро в духовния свят и че по време на съня си той общуваше с духовните Същества.
Ако обаче се пренесем още по-назад в миналото, ние установяваме, че тогава човекът живееше само в духовния свят. В древните времена разликата между съня и смъртта не беше толкова голяма; в прадалечното минало хората прекарваха в сън много по-продължително време. Това приблизително съвпадаше с периода от време, който днес протича в рамките на една инкарнация плюс живота между смъртта и следващото раждане. Поради все по-дълбокото навлизане във физическия свят, човекът все повече се заплиташе в него. Ние посочихме, че докато индиецът насочваше погледа си към висшия свят, персиецът се опитваше да завладее физическата реалност.
към текста >>
81.
Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Положението беше такова, че когато древните посветени
общува
ха с мъртвите в духовния свят, те можеха да им изпратят само следното послание: „Животът е страдание, единственото благо, това е спасението”.
Обаче онзи, който беше живял като посветен в условията на физическия свят, не можеше да отнесе подобна вест на мъртвите. Той можеше да каже на мъртвите в отвъдния свят само едно: „Всичко онова, което става във физическия свят, е от такова естество, че човекът трябва да бъде спасен”.
Положението беше такова, че когато древните посветени общуваха с мъртвите в духовния свят, те можеха да им изпратят само следното послание: „Животът е страдание, единственото благо, това е спасението”.
Така учеше още Буда. Така гласеше учението на посветените както за живите, така и за мъртвите. Обаче чрез Събитието на Голгота смъртта беше победена във физическия свят, а това имаше значение също и за умрелите, намиращи се в духовния свят. Онези, които приемат Христос в себе си, отново хвърлят светлина в сянкообразния живот на Девакана. Колкото по-силно земният човек изживява Христос, толкова по-светло става отвъд в духовния свят.
към текста >>
82.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Така в древността ние намираме твърде несъвършени средства за справяне с физическия свят, обаче в същото време могъщи сили за
общува
не с духовния свят.
Днес по-голямата част от човечеството няма почти никакво предчувствие за тези висини. То няма никакво предчувствие за това, което изживяваше халдейският посветен, когато той по свой начин разглеждаше звездите, животните, растенията, минералите и тяхната връзка с човека, когато той практикуваше своето лечебно изкуство. Днешните хора не могат да се докоснат до тези духовни висини. Само Духовната наука ще бъде в състояние за изгради една точна представа за онова, което древните халдейско-египетски посветени виждаха. Например онова, което днес ни се предлага като тълкувание на надписите, свързани с древните Мистерии, е само една карикатура на тяхното истинско значение.
Така в древността ние намираме твърде несъвършени средства за справяне с физическия свят, обаче в същото време могъщи сили за общуване с духовния свят.
към текста >>
83.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
Бодисатва са онези Учители на човечеството, "които, въпреки че са инкарнирани във физическо тяло, продължават да
общува
т с божествено-духовните Същества, за да споделят после с човека всичко онова, което те научават за тих".
*32. Името Бодисатва е заимствувано от източната философия.
Бодисатва са онези Учители на човечеството, "които, въпреки че са инкарнирани във физическо тяло, продължават да общуват с божествено-духовните Същества, за да споделят после с човека всичко онова, което те научават за тих".
В своята последна инкарнация всеки Бодисатва дава в завършен вид това, което занапред хората сами ще могат да изграждат в себе си като определени качества и способности. След като е постигнал степента Буда, съответният Бодисатва престава да се инкарнира и продължава да ръководи еволюцията на човечеството от духовия свят. Онзи Бодисатва, който поема своята мисия от Готама Буда, ще бъде наричан Майтрейя Буда. През 1923 Р. Щайнер напомня, че днес ситуацията е такова, че "не хората очакват идването на Бодисатва, а самият Бодисатва изчаква онова разбиране от страна на хората, което би му позволило да проговори на хората, обръщайки се към тях на своя език... защото човечеството се намира вече в епохата на свободата. "
към текста >>
84.
7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Да предположим, че само онези висши духовни Същества биха действували, които бяха свързали любовта единствено с кръвните връзки и които насочваха човека да се издигне назад през редицата поколения на своите прадеди, за да намери достъп до Божественото; хората биха били доведени до едно
общува
не напълно несъзнателно, защото те никога не биха добили онова съзнание, което свободата и независимостта дават.
Да предположим, че само онези висши духовни Същества биха действували, които бяха свързали любовта единствено с кръвните връзки и които насочваха човека да се издигне назад през редицата поколения на своите прадеди, за да намери достъп до Божественото; хората биха били доведени до едно общуване напълно несъзнателно, защото те никога не биха добили онова съзнание, което свободата и независимостта дават.
А стремежът към свобода и независимост бе вложен в нашето астрално тяло от Луцифер още преди идването на Христа. Чрез това всеки човек може да се чувствува независим по отношение на другите. Но крайностите, които бяха се породили по необходимост от влиянието на Луцифер, бяха превърнати в добро от Христа. Луцифер донесе на хората свободата, независимостта; Христос превърна тази свобода в Любов. Връзката, която Христос създава, води хората към Духовната Любов.
към текста >>
85.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Понеже в тези висши светове обитават Същества, които по отношение на нас хората можем да наречем духовни, в известно направление изследването на висшите светове е едно
общува
не на ясновиждащия или на посветения с тези духовни Същества.
С други думи: ние искаме да представим на нашата душа западната мъдрост и след това да зададем въпроса: как това, което можем да наречем западна мъдрост, се съгласува с онова, което можем да познаем като източна мъдрост? Въпросът се касае за това, че мъдростите почерпени от свръхсетивните светове, когато те бъдат разказани, могат да бъдат разбрани чрез ума от всеки човек. Аз често съм подчертавал това: за разбирането, за схващането на фактите на висшите светове е необходима само безпристрастна разсъдливост. Ако и днес тази безпристрастна разсъдливост е една рядка способност, все пак тя съществува; и онзи, който иска да я упражнява, може да разбере всичко, което се разказва относно резултатите от изследването на така наречената ясновидска наука. Тези факти на висшите светове могат да се получат само чрез така нареченото ясновидско изследване, само чрез издигането в тези висши светове на онези хора, които са подготвени за това.
Понеже в тези висши светове обитават Същества, които по отношение на нас хората можем да наречем духовни, в известно направление изследването на висшите светове е едно общуване на ясновиждащия или на посветения с тези духовни Същества.
Следователно това, което се намира във висшите светове, може да бъде изследвано само тогава, когато ясновиждащият човек изкачи степените, които го довеждат до общение с един духовен свят.*/*Както се вижда, с думата "ясновиждане" тук не разбираме обикновеното така наречено съновидно-патологическо състояние, а едно познание, което може да бъде постигнато при пълна ясна разсъдливост, при което душата се намира в едно състояние, което отговоря напълно на математическото мислене. То е точно противоположно на съновидно-патологическото. /
към текста >>
изживяването на онзи велик момент, когато съществата на огъня-въздуха-водата и земята стават същества, между които той ходи, с които
общува
както в обикновения живот
общува
с хората; и след това изживяването на онзи момент, когато изживява първичната същност на тези същества на елементите, тези са степените, които са могли да бъдат изминати през всички времена, които могат да бъдат изминати и днес те често пъти бяха описани в друга форма; защото те могат да бъдат описани в различни форми и винаги описанието ще остане несъвършено!
Такива степени, които днес както и по всяко време могат да бъдат изживени от тези, който иска да се издигне до ясновидското изследване, който иска да прогледне зад булото, което в земните елементи покрива истинския свят. Тези степени, които бяха описани сега, при които човек се чувствува свободен по отношение на своята втора личност, както мечът в ножницата, при които човек се чувствува вън от своето физическо тяло, както когато би бил изваден от ножницата; срещата с пазача на прага; изживяването на съществата на елементите, т.е.
изживяването на онзи велик момент, когато съществата на огъня-въздуха-водата и земята стават същества, между които той ходи, с които общува както в обикновения живот общува с хората; и след това изживяването на онзи момент, когато изживява първичната същност на тези същества на елементите, тези са степените, които са могли да бъдат изминати през всички времена, които могат да бъдат изминати и днес те често пъти бяха описани в друга форма; защото те могат да бъдат описани в различни форми и винаги описанието ще остане несъвършено!
Тези са степените, които водят нагоре в духовните светове; те трябваше да бъдат представени пред душата, за да се види, какво трябва да направи човек във всяко време, за да познае духовните същества. И сега по-нататък ни предстои да изнесем пред душата, какво изживява човек в тези духовни светове; предстои ни да изнесем пред душата някои от конкретните действия, които човек трябва да предприеме, за да се срещне с духовните същества. И когато изнесем пред душата нещата така, както това може да бъде постигнато чрез западното посвещение, тогава изхождайки от самата същност на нещата ще можем да сравним това, което сме постигнали, с това, което съществува в човечеството като ориенталско предание, като прадревна мъдрост на човечеството. Това е, което трябва да разберем, когато говорим, че ще направим да падне Христовата Светлина върху Мъдростта на предихристиянската епоха.
към текста >>
86.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
И мистериите на розенкройцерството постоянно
общува
ха индивидуалностите на Буда, Скитианос и Заратустра.
Кои личности събра Манес на онова достопаметно събрание, което може да бъде достигнато само чрез духовното виждане? Едната е онази личност, в която в посоченото време живееше Скитианос, прероденият Скитианос по времето на Манес. Втората личност е един физически отблясък на появилия се отново тогава Буда, и третата е преродения тогава Заратустра. Така ние имаме един колегиум около Манес, Манес в средата, около него Скитианос, Буда и Заратустра. Тогава в този колегиум бе установен планът, как цялата мъдрост на Бодисатвите на Следатлантската епоха може да се влее все по-силно и по-силно в бъдещето на човечеството; и това, което бе решено тогава като план за бъдещето развитие на земната култура, то бе запазено и след това пренесено в онези европейски мистерии, които са мистериите на розенкройцерството.
И мистериите на розенкройцерството постоянно общуваха индивидуалностите на Буда, Скитианос и Заратустра.
Те бяха учители на школите на Розенкройцерството; учители, които изпращаха своята мъдрост като дар на земята затова, защото чрез тази мъдрост трябваше да бъде разбран Христос в неговата същност. Ето защо във всяка духовна школа на Розенкройцерството е така, че се гледа с най-дълбоко уважение към онези древни посветени, които съхраняваха прадревната мъдрост на Атлантида: към преродения Скитианос, в него виждаха великия уважаван Бодисатва на запада; към временно въплътения отблясък на Буда, който също беше обожаван като един Бодисатва, и накрая към Заратустра, преродения Заратустра. Към тях се гледаше, към тях беше насочен погледът нагоре като към великите учители на европейските посветени. Такива описания не трябва да се вземат като външно исторически, въпреки че като състояние на нещата те по-сполучливо характеризират историческото развитие отколкото би могло да стори това едно външно описание.
към текста >>
87.
1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Сега започва едно истинско
общува
не с тях.
Този, който се запознава със Съществата на свръхсетивния свят като ясновидец чрез имагинативното познание, той се запознава така да се каже само с външната духовно-душевна страна. Обаче, когато се издигне от имагинативното познание до инспиративното познание, тогава той започва да чува тези Същества.
Сега започва едно истинско общуване с тях.
Сега те сами разкриват кои са и какво представляват. Ето защо инспирацията е една по-висша степен на познание, отколкото чистата имагинация и тя позволява на човека да научи много повече за свръхсетивните Същества, много повече от всичко онова, което може да бъде постигнато чрез имагинативното познание.
към текста >>
Защото то изисква човек да е развил в себе си онази любов към всички същества, при която той вече не прави никаква разлика между себе си и останалите създания в обкръжаващия го духовен свят, а е разлял така да се каже своето същество в цялото духовно обкръжение, така че вече действително не е вън от съществата, които
общува
т с него, защото се намира вътре в самите тях.
Една още по-висша степен на познание, това е интуицията. Разбира се, стига думата „интуиция" да се употребява не в обикновения смисъл, когато под „интуиция" се разбира всичко неясно, което би могло да хрумне някому, а само, когато понятието „интуиция" се разбира в неговия действителен антропософски смисъл. Сега духовните послания на Съществата са от такова естество, че човек става едно цяло с тези Същества. Тук ние сме изправени пред една висша степен на духовното познание.
Защото то изисква човек да е развил в себе си онази любов към всички същества, при която той вече не прави никаква разлика между себе си и останалите създания в обкръжаващия го духовен свят, а е разлял така да се каже своето същество в цялото духовно обкръжение, така че вече действително не е вън от съществата, които общуват с него, защото се намира вътре в самите тях.
И понеже всичко това е възможно само в един духовно-божествен свят, изразът интуиция, който означава „намирам се, стоя в Бога", е напълно оправдан. Ето как първоначално ни изглеждат тези три степени на свръхсетивното познание: имагинацията, инспирацията, интуицията.
към текста >>
88.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Такива индивидуалности, които са въплътени във физически тела, но могат да
общува
т и с по-висши индивидуалности, невъплътени физически, е имало винаги.
Такива индивидуалности, които са въплътени във физически тела, но могат да общуват и с по-висши индивидуалности, невъплътени физически, е имало винаги.
Например преди хората да постигнат дарбата на логическото мислене, чрез която те могат днес сами да мислят логически, те е трябвало да се вслушват в думите на определени Учители. Тези Учители също не можеха да мислят логически с помощта на качества, развивани във физическото тяло, а само благодарение на факта, че в Мистериите те общуваха с божествено-духовни Същества, обитаващи по-висшите области на света. Такива Учители, които са учили, преподавали логичното мислене и моралния усет, черпейки от своите откровения, получени от висшите светове, е имало още преди хората да бъдат в състояние сами и чрез своята собствена природа да мислят логично и да откриват моралното. Определена категория същества, които са въплътени във физическо тяло, обаче общуват и с божествено-духовни Същества, за да пренесат долу това, което научават от тях и да го предадат на хората ето това са Бодисатвите. С други думи, те са същества, въплътени във физическо тяло, но чрез своите способности съумяват да общуват и с божествено-духовните Същества.
към текста >>
Тези Учители също не можеха да мислят логически с помощта на качества, развивани във физическото тяло, а само благодарение на факта, че в Мистериите те
общува
ха с божествено-духовни Същества, обитаващи по-висшите области на света.
Такива индивидуалности, които са въплътени във физически тела, но могат да общуват и с по-висши индивидуалности, невъплътени физически, е имало винаги. Например преди хората да постигнат дарбата на логическото мислене, чрез която те могат днес сами да мислят логически, те е трябвало да се вслушват в думите на определени Учители.
Тези Учители също не можеха да мислят логически с помощта на качества, развивани във физическото тяло, а само благодарение на факта, че в Мистериите те общуваха с божествено-духовни Същества, обитаващи по-висшите области на света.
Такива Учители, които са учили, преподавали логичното мислене и моралния усет, черпейки от своите откровения, получени от висшите светове, е имало още преди хората да бъдат в състояние сами и чрез своята собствена природа да мислят логично и да откриват моралното. Определена категория същества, които са въплътени във физическо тяло, обаче общуват и с божествено-духовни Същества, за да пренесат долу това, което научават от тях и да го предадат на хората ето това са Бодисатвите. С други думи, те са същества, въплътени във физическо тяло, но чрез своите способности съумяват да общуват и с божествено-духовните Същества.
към текста >>
Определена категория същества, които са въплътени във физическо тяло, обаче
общува
т и с божествено-духовни Същества, за да пренесат долу това, което научават от тях и да го предадат на хората ето това са Бодисатвите.
Такива индивидуалности, които са въплътени във физически тела, но могат да общуват и с по-висши индивидуалности, невъплътени физически, е имало винаги. Например преди хората да постигнат дарбата на логическото мислене, чрез която те могат днес сами да мислят логически, те е трябвало да се вслушват в думите на определени Учители. Тези Учители също не можеха да мислят логически с помощта на качества, развивани във физическото тяло, а само благодарение на факта, че в Мистериите те общуваха с божествено-духовни Същества, обитаващи по-висшите области на света. Такива Учители, които са учили, преподавали логичното мислене и моралния усет, черпейки от своите откровения, получени от висшите светове, е имало още преди хората да бъдат в състояние сами и чрез своята собствена природа да мислят логично и да откриват моралното.
Определена категория същества, които са въплътени във физическо тяло, обаче общуват и с божествено-духовни Същества, за да пренесат долу това, което научават от тях и да го предадат на хората ето това са Бодисатвите.
С други думи, те са същества, въплътени във физическо тяло, но чрез своите способности съумяват да общуват и с божествено-духовните Същества.
към текста >>
С други думи, те са същества, въплътени във физическо тяло, но чрез своите способности съумяват да
общува
т и с божествено-духовните Същества.
Такива индивидуалности, които са въплътени във физически тела, но могат да общуват и с по-висши индивидуалности, невъплътени физически, е имало винаги. Например преди хората да постигнат дарбата на логическото мислене, чрез която те могат днес сами да мислят логически, те е трябвало да се вслушват в думите на определени Учители. Тези Учители също не можеха да мислят логически с помощта на качества, развивани във физическото тяло, а само благодарение на факта, че в Мистериите те общуваха с божествено-духовни Същества, обитаващи по-висшите области на света. Такива Учители, които са учили, преподавали логичното мислене и моралния усет, черпейки от своите откровения, получени от висшите светове, е имало още преди хората да бъдат в състояние сами и чрез своята собствена природа да мислят логично и да откриват моралното. Определена категория същества, които са въплътени във физическо тяло, обаче общуват и с божествено-духовни Същества, за да пренесат долу това, което научават от тях и да го предадат на хората ето това са Бодисатвите.
С други думи, те са същества, въплътени във физическо тяло, но чрез своите способности съумяват да общуват и с божествено-духовните Същества.
към текста >>
една индивидуалност, която в Мистериите можеше да
общува
и с по-висшите, божествено-духовни Същества.
Да, преди Буда да стане един „Буда", той беше именно Бодисатва, т.е.
една индивидуалност, която в Мистериите можеше да общува и с по-висшите, божествено-духовни Същества.
Едно такова същество като Бодисатва беше натоварено във висшите светове още от най-далечните епохи на Земното развитие с определена мисия, с определена задача, и оттогава то остава свързано с нея.
към текста >>
89.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Той е живял в духовния свят и е
общува
л с тези други същества.
Вместо това той се аклиматизирва към физическата област, култивира логическо мислене и усеща себе си едно Аз, следователно ясновидството постепенно изчезва. И тогава човешкото същество започва да възприема външния свят и все повече и повече се привързва към него, но неговата връзка с духовния свят става все по-слаба. Може следователно да се каже, че в далечното минало човек е бил един вид духовно същество, защото той се е свързвал пряко с други духовни същества, бил е техен другар, така да се каже; той усещал, че принадлежи към други духовни същества, към които днес вече той не може да се обръща чрез нормалните си сетива. Както ние знаем, днес също има, отвъд непосредствения свят, който ни заобикаля, други духовни светове, населени от други духовни същества, но съвременният човек не може да вижда в тези със своето обикновено съзнание. Преди обаче той е живял в тях, както по време на сънното си съзнание през нощта, а в онова междинно състояние, за което говорих.
Той е живял в духовния свят и е общувал с тези други същества.
Това нормално вече не може да става. Човекът, така да се каже, е изхвърлен от своя дом, духовния свят, и с всяко ново въплъщение той все повече и повече се установява в света на земята долу.
към текста >>
Известно е, че кучета, извадени от
общува
не с човешки същества в място, където те не срещат никакво човешко същество, фактически забравят как да лаят.
Като разгледате тези факти, може да си представите, че ние днес можем да се научим да говорим и да мислим само, ако растем сред хора, защото тези качества могат да бъдат придобити само всред човешки същества. Ако едно дете би било оставено върху някой самотен остров и би израснало там, при липса на връзка с човешки същества не ще може да придобие способностите за мислене и говорене. Така ние виждаме, че начинът, по който всяко същество се развива зависи отчасти от вида същества, всред които то живее и узрява. Този факт действува върху еволюцията. Това може да наблюдавате и всред животните.
Известно е, че кучета, извадени от общуване с човешки същества в място, където те не срещат никакво човешко същество, фактически забравят как да лаят.
И като правило потомците на такива кучета изобщо не са в състояние, да лаят. Нещо зависи от това, дали едно същество израства и живее всред един вид същества или друг вид. Следователно може да си представите, че има разлика между това, дали вие живеете на физическото поле всред съвременни човешки същества или дали вие същите души сте живели по-рано всред духовни същества в един духовен свят, в който повече не може да се проникне днес чрез нормално виждане. По онова време душата по-различно се е развивала; човешкото същество е имало у себе си по-различни импулси, когато е живяло всред богове. Човешкото същество развива друг вид импулс всред хора и друг вид, когато живее с боговете.
към текста >>
Висшето знание винаги е знаело това, такова едно знание винаги е гледало назад към онова време, когото човешките същества са били в пряко
общува
не с божествено-духовни същества, поради което душата се е усещала да принадлежи на божествено-духовния свят.
Висшето знание винаги е знаело това, такова едно знание винаги е гледало назад към онова време, когото човешките същества са били в пряко общуване с божествено-духовни същества, поради което душата се е усещала да принадлежи на божествено-духовния свят.
Това обаче също е пораждало енергии и импулси в душата, които са били божествено-духовни в един напълно по-различен смисъл от енергиите днес. По онова време, когато душата все още е действувала по такъв начин, че се е усещала част от висшия свят, една воля е говорила от тази душа, която също е била извлечена от божествено-духовния свят. Може да се каже, че тази воля е била вдъхновена, защото душата живяла всред богове. Този период, когато човекът все още е бил свързан с божествено-духовните същества, се нарича в древната мъдрост Златната Епоха или Крита Юга. Трябва да погледнем назад към едно време предшествуващо Атлантската катастрофа, за да открием по-голямата част на тази епоха.
към текста >>
След това е следвало време, когато човешките същества вече не са усещала своята връзка с духовния свят така силна, както през Крита Юга, когато те са усещали, че техните импулси все по-малко са били определени от тяхното
общува
не с боговете, когато, дори тяхното виждане относно духа и душата започва да става по-мъгляво.
След това е следвало време, когато човешките същества вече не са усещала своята връзка с духовния свят така силна, както през Крита Юга, когато те са усещали, че техните импулси все по-малко са били определени от тяхното общуване с боговете, когато, дори тяхното виждане относно духа и душата започва да става по-мъгляво.
Обаче те са задържали спомена за това, че са живели с духовете и боговете. Това е било особено ясно в древния Индуски свят. Там те много лесно са говорели за Духовни неща; те са обръщали внимание на външния свят на физическото възприятие и все пак са осъзнавали илюзията или Майя в него, защото човешките същества от сравнително кратко време са имали тези физически възприятия.
към текста >>
90.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Може да се попита как ще бъде възможно всред импулсите на новата епоха да се развие съзнание по правилния начин, за да възприеме този вид на
общува
не с духовния свят.
Може да се попита как ще бъде възможно всред импулсите на новата епоха да се развие съзнание по правилния начин, за да възприеме този вид на общуване с духовния свят.
Еволюцията на човечеството продължава по такъв начин, че човек в своето физическо тяло, със своето обикновено съзнание все повече бива откъснат от духовния свят. И за това, щото човек отново, като физически човек, да намери правилния достъп до духовния свят, стана Мистерията на Голгота в земната еволюция.
към текста >>
91.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Но понеже фактите, разкрити от Духовната Наука, трябва да бъдат приети в сърцето, е естествено, че те трябва да струят през нашата цивилизация посредством
общува
не между човешките същества.
Но понеже фактите, разкрити от Духовната Наука, трябва да бъдат приети в сърцето, е естествено, че те трябва да струят през нашата цивилизация посредством общуване между човешките същества.
Друго познание може да бъде постигнато от отшелник, но когато е намесено сърцето, човек чувства себе си привлечен към другите сърца. Духовното познание е обединяваща връзка между хората. Оттук е естествено, че онези, имащи еднакъв стремеж за духовен идеал днес, усещат подтика да се съберат. От безкрайно значение е, че когато Духовната Наука се разпространява по този начин, тя събира човешки същества, събира заедно онези, които в определен смисъл се разпознават един друг и се чувстват близки. Къде другаде в настоящия свят на обществен хаос бихме могли да намерим човешки същества, с които да се чувстваме вътрешно сродни?
към текста >>
92.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
Пробуждайки на по-ниско равнище своя Аз и своите специални познавателни способности, те можеха да
общува
т главно с Властите, или Духовете на Формата.
По-малко напред в развитието си бяха персийските народи.
Пробуждайки на по-ниско равнище своя Аз и своите специални познавателни способности, те можеха да общуват главно с Властите, или Духовете на Формата.
С тях те бяха подчертано близки. Персийските народи се пробудиха на едно по-ниско равнище, но все пак на едно равнище, до което западните народи тепърва трябваше да се издигнат. Ето защо те бяха запознати главно с Властите, или Духовете на Формата, които обозначаваха с името „Амшаспанди“. Това са проявленията на онези Същества, които ние познаваме като Духове на Формата и които, изхождайки от своята гледна точка, перспективите народи можеха да наблюдават много добре.
към текста >>
93.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
Тогава ти беше свързан с тях, но занапред онзи, който е достатъчно подготвен, отново ще може да
общува
с духовния свят.
Посветените, духовните предводители на северния човек, му помагаха да разбере: През този междинен период, в божествено-духовния свят, който затвори вратите си за него, става нещо, благодарение на което един ден този божествено-духовен свят ще изглежда по съвсем друг начин, а не както в миналото, когато той можеше да гледа в него. Те му помагаха да разбере това и му казваха приблизително следното: Да, по-рано ти си можел да виждаш в божествено-духовния свят и там си различавал Архангела на говора, Архангела на руните, Архангела на дишането, Один, както и Ангела на Азовите сили, Тор.
Тогава ти беше свързан с тях, но занапред онзи, който е достатъчно подготвен, отново ще може да общува с духовния свят.
Обаче сега всички те ще изглеждат по съвсем друг начин; на преден план ще излязат други сили, които ще променят характера на самото посвещение. Да, ти ще проникваш в духовния свят, но това, което ще виждаш там, ще се различава от онова, което си виждал по-рано.
към текста >>
94.
10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов.
GA_121 Отделните души на народите
По времето на древните келти Мистериите осигуряваха едно много по-пряко и непосредствено
общува
не между народа и духовните Същества понеже Азът все още беше плътно свързан с груповата душевност, но въпреки това келтският елемент трябваше да се превърне във възпитател и разпространител на Аза за останалото европейско население.
Изобщо цялата европейска култура идва като един дар от европейските Мистерии. И по-напредналите Души на Народите винаги се явяват като движещи сили за напредъка на цялото човечество. Обаче тъкмо в тази епоха, когато тези европейски Души на Народите трябваше да издигнат хората дотам, че да черпят импулсите за своите действия от самите себе си, беше необходимо едно важно условие: Мистериите да се оттеглят на заден план. Ето защо с оттеглянето на келтския елемент настъпи и едно цялостно затихване на Мистериите изобщо.
По времето на древните келти Мистериите осигуряваха едно много по-пряко и непосредствено общуване между народа и духовните Същества понеже Азът все още беше плътно свързан с груповата душевност, но въпреки това келтският елемент трябваше да се превърне във възпитател и разпространител на Аза за останалото европейско население.
Или с други думи: Във времето преди същинското северно-германско развитие, европейската култура можа да изпита възпитателното влияние на Мистериите единствено чрез древните келтски Мистерии. И това възпитание в духа на Мистериите пролича външно само дотолкова, доколкото беше необходимо, за да се положат основите на една обща европейска култура. И едва после тази древна култура чрез смесването на най-различни расови общности и качества може да оплоди отделните Души на Народите, отделните Духове на Народите, които непрекъснато поставяха Аза във все нови и нови ситуации, за да го възпитат; Азът, който се бореше, за да се освободи от мрачните пластове на онова, което лежи под Аза на човека.
към текста >>
95.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
През последните дни пристигналите тук гости от по-южните части на Германия и Средна Европа често споделяха с мен колко свободно
общува
т с представителите на скандинавския Север.
За мен беше твърде вълнуващо да се убедя за пореден път, колко добре могат да се разбират хората по тези въпроси.
През последните дни пристигналите тук гости от по-южните части на Германия и Средна Европа често споделяха с мен колко свободно общуват с представителите на скандинавския Север.
Ето още едно доказателство, за това че макар и за мнозина от нас то да е несъзнателно ние можем да разбираме именно в областта на духовното познание, както аз вече изтъкнах на последния Теософски Конгрес*29 в Будапеща и което после от ново повторих на нашето Общо Събрание в Берлин, където имахме голямата радост да видим всред нас също и приятели от Севера. Би било твърде зле за Духовната наука, ако онзи, който все още не може да вижда в духовния свят, би трябвало сляпо да се доверява на това, което чува. Както в Берлин, така и сега, аз Ви моля да не се доверявате само на това, което вече съм казал или евентуално ще изложа в следващите си лекции. Както знаете, още преди постигане на ясновидството, съществува възможност за пълна проверка на резултатите от свръхсетивното наблюдение. И аз настойчиво Ви моля: Не се доверявайте сляпо и не приемайте по силата на авторитета нито едно от моите изказвания върху Заратустра и Исус от Назарет, върху Хермес и Мойсей, върху Один, Тор, или върху самия Христос Исус.
към текста >>
96.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
На север, към Сибир, Туран, поема една смесица от народи, разполагащи с наследствените способности за низше астрално ясновидство; поради непосредственото си
общува
не с духовния свят те нямаха никаква склонност към поддържане на едно или друго културно равнище, а понеже бяха пасивни и вместо свещеници имаха заклинатели и магьосници там, където ставаше дума за духовни дела, те се занимаваха с шарлатанство и дори с черна магия.
На север, към Сибир, Туран, поема една смесица от народи, разполагащи с наследствените способности за низше астрално ясновидство; поради непосредственото си общуване с духовния свят те нямаха никаква склонност към поддържане на едно или друго културно равнище, а понеже бяха пасивни и вместо свещеници имаха заклинатели и магьосници там, където ставаше дума за духовни дела, те се занимаваха с шарлатанство и дори с черна магия.
към текста >>
97.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
А като най-слаби се оказваха онези изразни средства, до които хората прибягваха столетия наред в повърхностното си
общува
не с външния свят.
Обаче в свещените Мистерии бяха изразявани именно най-дълбоките тайни. Ето защо там непрекъснато усещаха, колко безпомощен инструмент е говоримият език и колко неподходящ е той за изграждането на онези образи, към които действително се стремим. Оттук и непрекъснатият стремеж в Мистериите към изразни средства, опиращи се на вътрешните душевни изживявания.
А като най-слаби се оказваха онези изразни средства, до които хората прибягваха столетия наред в повърхностното си общуване с външния свят.
Напротив, подходящи се оказваха образите, които човек постига, когато насочи своя поглед към безкрайните пространства на Космоса: Съзвездията, изгряването на дадена звезда в определен момент или покриването и от друга звезда. Накратко, именно образите, постигнати по този начин, можеха да бъдат сполучливо използвани, за да се предадат едни или други душевни процеси. Ще се опитам да опиша тези неща накратко.
към текста >>
98.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Епохата на чувствата ще развие по-нататък душата и в друго отношение, за да ù даде възможност да проникне по съзнателен начин в нисшия Девакан и да
общува
с него.
Епохата на чувствата ще развие по-нататък душата и в друго отношение, за да ù даде възможност да проникне по съзнателен начин в нисшия Девакан и да общува с него.
Тогава Христос ще се яви на определен брой хора в света на нисшия Девакан под една светлинна форма като звучащо слово, изговаряйки във възприемчивите души на хората онова Слово от своето астрално светлинно тяло, което още в пра-началото действуваше в астрална форма, както излага това евангелистът Йоан в първите думи на своето Евангелие.
към текста >>
99.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Как би могло да се случи човек да е познавал и
общува
л постоянно с някого преди три дни, да го е виждал преди три дни – особено когато това е една такава важна личност, каквато беше Христос Исус – и след изминаването само на три дни да не може да го познае!?
Ето как трябва да разбираме окултния смисъл на Възкресението, без да изпадаме в противоречие с различните Евангелия. Защото аз вече често пъти обръщах вниманието върху това, че Мария от Магдала не позна Христос, когато Той застана пред нея.
Как би могло да се случи човек да е познавал и общувал постоянно с някого преди три дни, да го е виждал преди три дни – особено когато това е една такава важна личност, каквато беше Христос Исус – и след изминаването само на три дни да не може да го познае!?
Когато се разказва, че Мария не Го позна, тогава Той трябва да и се е явил в една друга форма. Тя Го позна едва тогава, когато Го чу Той да изговаря нейното име. Тогава нейното съзнание се пробуди за Христос Исус.
към текста >>
100.
Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Ето как ние стигаме до едно разбиране за кармата, благодарение на което можем да разглеждаме нашето
общува
не с другите хора именно в светлината на кармата.
Но във втората половина на нашия живот срещаме лица, при които кармата, която е била вече създадена, не може да бъде изплатена само в един живот. Да предположим, че в един наш живот сме причинили страдание на един човек. Лесно бихме могли да си представим, че в следващия живот отново ще се съберем с този човек и по-разумното Същество в нас ни събира така, че да можем да поправим това, което сме му сторили. Обаче не винаги отношенията на живота са такива, че да можем да поправим всичко, често пъти поправяме само една част. Възникват фактори, които усложняват нещата и които правят възможно такива остатъци на кармата да бъдат поправени във втората половина на живота.
Ето как ние стигаме до едно разбиране за кармата, благодарение на което можем да разглеждаме нашето общуване с другите хора именно в светлината на кармата.
към текста >>
101.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ние следва да сме наясно и за една друга подробност: Всички ученици и изобщо всички хора, за които ни разказват Евангелията, можаха да видят Възкръсналия само чрез силата на
общува
нето с Него; защото Той им се яви в духовно тяло, в тялото, за което Павел казва, че то се размножава както заровеното в пръстта житно зърно и преминава във всички човеци.
Ние следва да сме наясно и за една друга подробност: Всички ученици и изобщо всички хора, за които ни разказват Евангелията, можаха да видят Възкръсналия само чрез силата на общуването с Него; защото Той им се яви в духовно тяло, в тялото, за което Павел казва, че то се размножава както заровеното в пръстта житно зърно и преминава във всички човеци.
Но че и самият Павел беше убеден, че на другите ученици също се яви не протъканото от Земни елементи тяло, а същото, което се яви и нему, това той потвърждава с думите: „Защото първо ви съобщих онова, което и приех: че Христос умря заради нашите грехове, така че да се изпълнят писанията; че бе погребан и че възкръсна на третия ден според писанията; и че се яви на Кира, после на дванадесетте. След това се яви на повече от петстотин братя, повечето от които са живи и досега, а някои починаха. После се яви на Яков, а по-късно на всичките апостоли, а накрая се яви и на мен като на един преждевременно роден.“ (1 Кор. 15, 3-8)
към текста >>
102.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И постепенно човекът ще се научи да поддържа една връзка с тези Същества, да живее и да
общува
с тях.
Но ще настъпи и още нещо. Занапред хората ще знаят: Ето, сега аз не съм сам; навсякъде около мен има духовни Същества, които са свързани с мен.
И постепенно човекът ще се научи да поддържа една връзка с тези Същества, да живее и да общува с тях.
А през следващите три хилядолетия достатъчно голям брой хора нагледно ще се убедят в това, което нарекохме „кармическа съдебна власт“ на Христос. Хората непосредствено ще виждат Христос като една етерна форма, като един етерен образ. И те ще Го виждат, ще Го изживяват по такъв начин, че както и Павел пред Дамаск ще знаят съвсем сигурно: Христос е жив, Христос е изворът на възкресението за онзи физически първообраз, който сме получили още в началото на нашето Земно развитие и от който всички се нуждаем, за да постигне Азът своето пълно разгръщане.
към текста >>
103.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
Бодисатвите са онези Учители на човечеството, „които, въпреки че са инкарнирани във физическо тяло, продължават да
общува
т с божествено-духовните Същества, за да споделят после с човека всичко онова, което те научават от тях.“ В своята последна инкарнация всеки Бодисатва дава в завършен вид това, което занапред хората сами ще могат да изграждат в себе си като определени качества и способности.
*46. Името Бодисатва е заимствувано от източната философия.
Бодисатвите са онези Учители на човечеството, „които, въпреки че са инкарнирани във физическо тяло, продължават да общуват с божествено-духовните Същества, за да споделят после с човека всичко онова, което те научават от тях.“ В своята последна инкарнация всеки Бодисатва дава в завършен вид това, което занапред хората сами ще могат да изграждат в себе си като определени качества и способности.
След като е постигнал степента Буда, съответният Бодисатва престава да се инкарнира и продължава да ръководи еволюцията на човечеството от духовния свят. Онзи Бодисатва, който поема своята мисия от Гоутама Буда, ще бъде наричан Майтрейя Буда. През 1923 Р. Щайнер напомня че днес ситуацията е такава, че „не хората очакват идването на Бодисатва, а самият Бодисатва изчаква онова разбиране от страна на човечеството, което би му позволило да проговори на хората, обръщайки се към тях на своя език... защото човечеството се намира вече в епохата на свободата“.
към текста >>
104.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Човек можеше да
общува
с него по един много забележителен начин.
Най-напред бих желал да изходя от нещо, към което вече ни отведоха моите мисли в хода на този лекционен цикъл. Сред множество личности, с които съм се срещал в хода на годините, когато още не бях в Теософското общество – както споменах преди няколко дена, – беше също и историкът на изкуството Херман Грим, който с всичко, което е вършил, не е искал нищо друго освен съзнателно да посрещне нуждите на нашата епоха.
Човек можеше да общува с него по един много забележителен начин.
Херман Грим написа през шейсетте години на миналото столетие една биография на Микеланджело. Който днес я вземе в ръка, ако е свободен от предразсъдъци, ще я намери за най-доброто, което е писано за Микеланджело. Херман Грим е успял чрез дълга и усилена работа да оформи един завършен образ на творчеството на Микеланджело. Удало му се е също и да оформи една картина на тази епоха. След това той е започнал да пише и за живота на Рафаело.
към текста >>
Който знаеше да
общува
с него, го разбираше, също и ръката му, когато правеше около ъгъла на масата това движение на отхвърляне.
Това е само един фрагмент, когато е стигнал до идеята да пише „Животът на Рафаело“. Когато прочетох тези думи, аз трябваше да си спомня за един момент, когато веднъж бях с него в един тесен кръг и говорих за духовната дейност на човечеството. Обичах много Херман Грим. Той беше личност, буквално затворена в духовната област, която си беше приготвил, и имаше един отговор за това, което съм споменавал с такова удоволствие. Той се състоеше от следното: имаше едно просто движение с ръка на отхвърляне на това, което на острова на неговия духовен живот не можеше да бъде възприемано от него със силите, които можеше да има човек в нашето време.
Който знаеше да общува с него, го разбираше, също и ръката му, когато правеше около ъгъла на масата това движение на отхвърляне.
За мен движението на ръката му беше границата между това, докъде отива един дух, който с духовните елементи на своята епоха иска да оживи отново същата тази епоха, и онова, което трябва да се влее като нови сили в нашето време. Това беше през 1892 г.
към текста >>
105.
Бележки
GA_138 За инициацията
(пресъздадено във „Вилхелм фон Хумболд в
общува
нето си със своите приятели“, Берлин, без година).
Вилхелм фон Хумболд, Постдам, 1767 г. – Тегел при Берлин, 1835 г., учен и държавник. Виж още писмото му до Аугуст Вилхелм Шлегел от 21 юни 1823 г.
(пресъздадено във „Вилхелм фон Хумболд в общуването си със своите приятели“, Берлин, без година).
към текста >>
106.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И едва тогава ние ще усетим как всъщност Христос Исус
общува
със своите ученици, как ги издига от една степен на друга степен, как след като Духът на Илия-Йоан се превърна в тяхна обща аура, Той ги отвежда до такова разбиране на духовните тайни, каквото по-рано не можеше да им Даде.
Ето как трябва да се отнасяме към тези неща.
И едва тогава ние ще усетим как всъщност Христос Исус общува със своите ученици, как ги издига от една степен на друга степен, как след като Духът на Илия-Йоан се превърна в тяхна обща аура, Той ги отвежда до такова разбиране на духовните тайни, каквото по-рано не можеше да им Даде.
Чак сега ние долавяме значението на това, че след мястото, което в края на вчерашната лекция определихме като монолог на Бога, следва не друго, а именно сцената на така нареченото Преображение. Това също спада към един от важните елементи в драматургията на Марковото Евангелие. Но за да вникнем в Преображението, нека да насочим вниманието си върху някои обстоятелства, които са пряко свързани с тази сцена от Евангелието. На първо място, в Евангелието на Марко, а и в другите Евангелия често четем как Христос Исус говори, че Синът Човешки трябва много да пострада, че ще бъде нападан от книжниците, от първосвещениците, че ще бъде умъртвен, за да възкръсне след третия ден. И Вие навсякъде виждате колко ясно е показана тази подробност, че първоначално апостолите изобщо не разбират тези думи за страдащия, умиращия и възкръсващ Син Човешки и че те са затруднени да разберат тъкмо този момент.
към текста >>
Преди Мистерията на Голгота Азовите сили на човека не му бяха достатъчни за съзнателно
общува
не с висшите светове.
Само когато чрез ясновидството човекът излизаше извън себе си, каквото беше положението в древните епохи, само когато чрез посвещението той излизаше извън Аза, постигайки едно съноподобно съзнание извън тялото, той можеше да влезе в свръхсетивните светове. Обаче вътре в Аза той нямаше никакво разбиране, никаква разсъдъчна оценка за висшите светове. Някога беше точно така.
Преди Мистерията на Голгота Азовите сили на човека не му бяха достатъчни за съзнателно общуване с висшите светове.
към текста >>
107.
Съдържание
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Относно
общува
нето с мъртвите.
Относно общуването с мъртвите.
към текста >>
108.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Колкото и странно да изглежда това на някого, все пак тази е действителността: целият съюз на монистите не ще може да съществува по-нататък, когато неговите привърженици достигнат след смъртта в сферата на Слънцето, защото тези привърженици не могат да се съберат, защото всеки се превръща в един абсолютен самотник, който не може да
общува
с другите.
Чрез това той развива своето запознанство със Съществата на тези сфера, става един общителен дух, един дружелюбен дух. Хората, които днес се затварят за духовното, не проникват в духовния свят, въпреки че на Земята са имали един морален и религиозен живот. Тук не може да се направи нищо. Естествено, напълно и възможно такива хора да стигнат до това в тяхното следващо въплъщение. Всички материалистично настроени хора, всички хора с материалистични убеждения, стават самотници, когато минат през сферата на Слънцето и стигнат до Марс, до сферата на Марс: Положението е именно такова.
Колкото и странно да изглежда това на някого, все пак тази е действителността: целият съюз на монистите не ще може да съществува по-нататък, когато неговите привърженици достигнат след смъртта в сферата на Слънцето, защото тези привърженици не могат да се съберат, защото всеки се превръща в един абсолютен самотник, който не може да общува с другите.
към текста >>
109.
5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Но за древните времена на развитието на човечеството е било така, че през време на пребиваването в сферата на Венера, душите се намираха така да се каже, в отделни религиозни провинции, намираха там тяхното разбиране, но тъй като всички религии произхождат от един общ извор, когато човекът навлизаше в сферата на Слънцето той притежаваше от старото общо наследство толкова много, че имаше възможност да
общува
с всички други души в тази сфера, да бъде заедно с тях, да ги разбира да може да бъде дружелюбен с тях.
да знаем: Ние сме свързани със Слънцето. В това време ние се запознаваме напълно със същността на Слънцето, която е нещо съвършено различно от това, която съвременната астрономия, физическата астрономия описва днес. И отново се касае за това, ние да можем да се движим в сферата на Слънцето по правилен начин. Сега в сферата на Слънцето пред нас застава именно стихийна сила, че трябва да престанат всички отделености, всички сепаративности между човешките души. Докато в сферата на Меркурий ние сме повече, или по-малко затворени в сферата на кръга, към който сме имали отношение на Земята, докато в сферата на Венера се чувствуваме у дома си чрез един религиозен живот в кръговете, които са се чувствували религиозно еднакво с нас на Земята и още можем да се чувствуваме задоволени само в тези общности, на Слънцето душата чувствува дълбока самотност, когато се чувствува осъдена да няма никакво разбиране за всички души, които от Земята са пренесени в тази сфера на Слънцето между смъртта и едно ново раждане, като например Фелико Балде /лице от мистерийните драми на Рудолф Щайнер/.
Но за древните времена на развитието на човечеството е било така, че през време на пребиваването в сферата на Венера, душите се намираха така да се каже, в отделни религиозни провинции, намираха там тяхното разбиране, но тъй като всички религии произхождат от един общ извор, когато човекът навлизаше в сферата на Слънцето той притежаваше от старото общо наследство толкова много, че имаше възможност да общува с всички други души в тази сфера, да бъде заедно с тях, да ги разбира да може да бъде дружелюбен с тях.
към текста >>
Душите на по-старото развитие на човечеството, не можеха да направят чрез самите себе си много нещо за това, че без човешко съдействие в хората съществуваше една обща човешка ядка, душите намираха възможност да
общува
т едни с други независимо от техните религиозни вероизповедания.
Душите на по-старото развитие на човечеството, не можеха да направят чрез самите себе си много нещо за това, че без човешко съдействие в хората съществуваше една обща човешка ядка, душите намираха възможност да общуват едни с други независимо от техните религиозни вероизповедания.
В старата брахманска религия, във вероизповеданията на китайците, в другите религии по лицето на Земята се намираше толкова много от общата религиозна ядка, която беше дадено от общият първичен извор на религията, че в сферата на Слънцето душите се чувствуваха н тяхната първична родина, в първичната родина на всички религии, където се намира изворът на целият религиозен живот. В средния период на развитието на Земята това се е изменило. Връзката с първичния извор на религиите беше изгубена и тя може за бъде отново намерена чрез едно окултно познание, така че и за тази сфера на Слънцето човекът трябва да се подготви в нашия цикъл на развитието още тук на Земята и не може да стигне от само себе си до една обща човешка общителност. В това ние отново имаме нещо, в което се крие великото значение на Тайната на Голгота, на Християнството, а именно, че за новото човечество, за настоящия цикъл на развитието на човечеството тази Тайна на Голгота дава възможността, хората да се подготвят на земята така, че след смъртта да стигнат в сферата на Слънцето до един общ дружелюбен живот. За целта слънчевият Дух Христос, трябваше да слезе на Земята.
към текста >>
Тогава имаме възможност да
общува
ме със всяко едно същество, което идва в сферата на Слънцето при нас.
Защото човекът все повече и повече трябва да добие съзнание за това, което е реално в него, представлява без съмнение един висок идеал да знае нещо за Тайната на Голгота. Но това е нещо различно за схващането, което човек може да има за Тайната на Голгота Универсалното, което е валидно за всички хора. Сега важното е да чувствуваме това в душата си: това прави от нас общителни, дружелюбни същества в сферата на Слънцето. Там ние сме самотници, когато се чувствуваме самотници, когато се чувствуваме затворени в някое религиозно вероизповедание. Ние сме общителни, дружелюбни същества в сферата на Слънцето, когато имаме разбиране за универсалността на Тайната на Голгота.
Тогава имаме възможност да общуваме със всяко едно същество, което идва в сферата на Слънцето при нас.
Чувството, което си усвояваме за Тайната на Голгота през време на земния живот в днешния цикъл на развитието на човечеството, прави от нас подвижни същества в сферата на Слънцето. Защото, за какво трябва да бъдем в състояние в този момент между смъртта и едно ново раждане?
към текста >>
110.
8. ОСМА СКАЗКА. Виена, 21 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Там също всичко е подчинено на една промяна на едно преобразование също
общува
нето на мъртвите с живите.
Когато говорим върху живота между смъртта и едно ново раждане, ние засягаме една обширна област.
Там също всичко е подчинено на една промяна на едно преобразование също общуването на мъртвите с живите.
Ние постепенно ще навлезем повече в нашето разглеждане, изследвайки начина, по който човекът води този сменящ се живот, между пребиваването в тяло и пребиваването в духовният свят.
към текста >>
111.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Благодарение на това те имаха един език за духовния живот и можеха да
общува
т със духовните същества.
В древни времена на развитието на човечеството, човешките души донасяха със себе си идвайки на Земята толкова много, защото се намираха още в тяхното детство и приемаха по едни детски начин религиозните предания и представи.
Благодарение на това те имаха един език за духовния живот и можеха да общуват със духовните същества.
Днес, а именно започвайки от нашата епоха, човекът трябва да бъде все по-свободен относно духовният свят, то не идва като нещо, което може да бъде разпространявано произволно, както например различните дружества искат да разпространяват това, или онова. Онези, които днес се чувствуват призвани да внесат духовни мисли в нашият духовен живот са имали такъв опит като току що охарактеризирания, те познават такива души, които вече живеят в онази страна на смъртта с техния мъчителен зов за душите, които са останали тук на Земята и които не могат да се намерят, защото тези души са духовно празни в себе си. Виковете на мъртвите са викове, от които се развива духовно научният идеал. Който днес влиза в този духовен свят и може да констатира мъките, копнежите, лишението, а също и безнадежността на миналите през вратата на смъртта души, той знае, защо ние се събираме тук. Той знае също, че не може да постъпи другояче, освен да застъпва този духовен живот.
към текста >>
112.
11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Когато след смъртта се вживеем в мировото пространство в сферата на Меркурий, ние се намираме в тази сфера, или така че лесно можем да намерим връзката с хората с които сме били заедно на Земята, с които сме
общува
ли на Земята, или може да се случи така, че трудно можем да намерим една такава връзка, трудно можем да се съберем и да
общува
ме с хората, които са ни били близки на Земята и които също се намират в духовния свят, че ние сме един вид осъдени на самотност в тази сфера на Меркурий.
Докато трае нашето разширение, до този размер, ние се намираме в това, което можем да наречем Камалока /Място на желанията/. Това е времето в което сме свързани още с нашия последен земен живот. След това обаче разширението продължава по-нататък. Ние се разширяваме и всъщност ставаме звездна палатка, след това започва време, когато човек се разширява така, че външната граница на неговото битие стига до пътя очертан от планетата, която днешната астрономия нарича Венера, която обаче според Окултизма е планетата Меркурий. Но сега след като човекът е напуснал сферата на Луната, формата на неговото съществувание зависи от това, какъв е бил неговия живот тук на Земята.
Когато след смъртта се вживеем в мировото пространство в сферата на Меркурий, ние се намираме в тази сфера, или така че лесно можем да намерим връзката с хората с които сме били заедно на Земята, с които сме общували на Земята, или може да се случи така, че трудно можем да намерим една такава връзка, трудно можем да се съберем и да общуваме с хората, които са ни били близки на Земята и които също се намират в духовния свят, че ние сме един вид осъдени на самотност в тази сфера на Меркурий.
И дали сме определени повече, или по-малко към самотност, това зависи от факта как човек е водил своя земен живот. Онзи човек, който в своя земен живот, малко е искал да знае да подържа в своята душа морални чувства, морално настроение, благоволение, съчувствие, който малко е развил това през време на своя земен живот, когато се е разширил до сферата на Меркурий той се чувствува да бъде принуден да живее в самотност след смъртта. И трудно му е да намери други души с които е свързан. Човекът, който е развил много състрадание, морално настроение, такъв човек живее в дружелюбие с другите души, когато се е разширил до сферата на Меркурий. Говорейки окултно, следователно онези сфера, в която се изразяват нашите морални качества.
към текста >>
113.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Все повече и повече ще настъпи това, което можем да наречем едно
общува
не, едно взаимно влизане във връзка между живите и така наречените мъртви.
С това, че ние все повече и повече се научаваме да познаваме особеностите на онзи невидим свят, който стои в основата на видимия свят, чрез това и в нашата душа се установяват представи, понятия, които отново ще бъдат подтик към едно напълно определено поведение в живота. От особена важност ще бъде поведението, което може да бъде създадено по отношение на така наречените мъртви, по отношение на тези, които следователно през време на нашия земен живот минават през периода между смъртта и едно ново раждане. Когато тук във физическо тяло, човекът стои в най-различни отношения чрез своята душа и чрез своето тяло с физическия и със стоящия на неговата основа заобикалящ духовен свят, така между смъртта и едно ново раждане той стои в най-разнообразни отношения с фактите, процесите и съществата на свръхсетивния свят. И както между раждането и смъртта, хората могат да имат във физическия свят едно занимание, една дейност, така те развиват дейност и между смъртта и едно ново раждане. Онова с което можем да се запознаем върху човешкия живот и човешката дейност между смъртта и едно ново раждане, то ще произведе все повече и повече това, което можем да наречем премахването на пропастта, която се разтваря особено в нашето материалистично време между живеещите тук на Земята и между мъртвите.
Все повече и повече ще настъпи това, което можем да наречем едно общуване, едно взаимно влизане във връзка между живите и така наречените мъртви.
към текста >>
Днес ще обърна вниманието както върху това
общува
не между живите и мъртвите, така също и върху заниманията и формата на живот на душите, които живеят между смъртта и едно ново раждане.
Днес ще обърна вниманието както върху това общуване между живите и мъртвите, така също и върху заниманията и формата на живот на душите, които живеят между смъртта и едно ново раждане.
Онези, които умират преди хората, с които са били в отношение тук на Земята, ще гледат, както лесно може да се разбере, често пъти от духовния свят към съществата, които са останали тук в земния живот, като любими същества, или по друг начин. Но тогава се касае за това, дали такива намиращи се между смъртта и едно ново раждане души могат да възприемат хората, които живеят тук между раждането и смъртта. Когато човек е развил способностите, с които може да проникне между живота и едно ново раждане, той има твърде особени, бихме могли да кажем потресаващи опитности. Той може да намери там души на умрели, които често пъти казват следното на езика, който е възможен между душите на умрелите и ясновидеца и който е разбираем само за този, който може да вижда от тук в живота и света на умрелите. Например една душа казваше следното нещо, след като беше минала през вратата на смъртта това беше една душа, който в последното си прераждане на Земята беше въплътена в едно мъжко тяло: Всички мои мисли и спомени са насочени назад към онази личност, която беше моя вярна съпруга.
към текста >>
Докато материализмът позволява да се създадат и поддържат отношения между душите, които са затворени в техния земен живот, Антропософията ще отвори пътя за едно свободно съобщение, за едно свободно
общува
не и отношение между душите, които се намират тук и душите, които се намират отвъд в другия свят.
Тук ние стигнахме до едно място, обични приятели, което може да ни научи, как може да бъде премината пропастта разделяща живите от мъртвите. Благодарение, че в нашият духовен живот се влива Антропософията тук в този и в другия свят, в света в който живеем между смъртта и едно ново раждане.
Докато материализмът позволява да се създадат и поддържат отношения между душите, които са затворени в техния земен живот, Антропософията ще отвори пътя за едно свободно съобщение, за едно свободно общуване и отношение между душите, които се намират тук и душите, които се намират отвъд в другия свят.
Мъртвите ще живеят с нас. И това, което може да се нарече едно минаване през вратата на смъртта, ще бъде почувствувано действително само като един вид промяна във формата на живота. И от голяма значение ще бъде цялата промяна на душевния и духовния живот, която ще настъпи, когато тези неща станат нещо всеобщо.
към текста >>
114.
15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Следователно това, което бе казано от мене при моето последно присъствие тук относно това, че след смъртта някои души се чувствуват самотни, изолирани, други се чувствуват
общува
щи едни с други и със Съществата на духовния свят всичко това се отнася за съотношенията на съзнанията едни с други.
Трябва например да имаме, че всяко едно такова охарактеризиране, като че мъртвият се намира затворен на едно такова място, като че мъртвият е бил затворен, както един човек е затворен във физическото тяло, никак не напълно правилно, защото всъщност изживяването след смъртта е както изживяването в посвещението едно излизане на душата от тялото, свързано с едно разширение на цялото душевно същество. И когато проследим именно една душа, която е отишла до сферата на Луната, тогава фактически, ако бихме искали да разграничим телесното тяло е всъщност разширението на възможността на изживяването. Това тяло се разширява върху цялата една сфера, което тогава е външно разграничена от кръга, който Луната описва в нейното движение, около Земята. Човекът израства духовно фактически до великански размери той израства в сферите и сферите на заминалите за другия свят не са отделени една от друга в смисъла, в който земните хора са отделени един от други, а те се проникват една в друга. Отделянето на душите една от друга почива на това, че съзнанията са отделени едно от друго така че душите могат да бъдат една в друга, без да знаят една за друга.
Следователно това, което бе казано от мене при моето последно присъствие тук относно това, че след смъртта някои души се чувствуват самотни, изолирани, други се чувствуват общуващи едни с други и със Съществата на духовния свят всичко това се отнася за съотношенията на съзнанията едни с други.
Положението не е такова, че мъртвият би бил изолиран пространствено на един остров, а той прониква другите за които съвсем не знае нищо, въпреки че се намира с тях в същото пространство.
към текста >>
115.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Дюселдорф, 27. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Относно
общува
нето с мъртвите
Относно общуването с мъртвите
към текста >>
Това е времето, когато или се чувствуваме самотни, въпреки религиозното
общува
не с други еднакво религиозни настроени хора, или добиваме разбиране за всяка човешка душа в нейните прояви.
Религиозните представи са подготовката за един дружелюбен живот в свръхсетивния свят в определена фаза на живота между смъртта и едно ново раждане. И тук отново намираме, че хората които се откъсват от религиозните връзки и чувства, са осъдени на самотност. Тук ние намираме хората с еднакви религиозни изповедания събрани на групи. След това обаче идва време, когато отново не е достатъчно човек да е живял в едно религиозно общество, идва време когато въпреки това човекът може да се чувствува отново самотен. Това е едно такова време, когато между смъртта и едно ново раждане става въобще нещо важно.
Това е времето, когато или се чувствуваме самотни, въпреки религиозното общуване с други еднакво религиозни настроени хора, или добиваме разбиране за всяка човешка душа в нейните прояви.
За това общуване ние можем да се подготвим само чрез това, че на Земята си усвояваме разбиране за всички религиозни изповедания. По-рано преди Тайната на Голгота, това не беше необходимо, защото тогава изживяванията на религиозния и духовния свят бяха други. Но това сега е станало необходимо. Подготовката за това е правилното разбиране на Християнството.
към текста >>
За това
общува
не ние можем да се подготвим само чрез това, че на Земята си усвояваме разбиране за всички религиозни изповедания.
И тук отново намираме, че хората които се откъсват от религиозните връзки и чувства, са осъдени на самотност. Тук ние намираме хората с еднакви религиозни изповедания събрани на групи. След това обаче идва време, когато отново не е достатъчно човек да е живял в едно религиозно общество, идва време когато въпреки това човекът може да се чувствува отново самотен. Това е едно такова време, когато между смъртта и едно ново раждане става въобще нещо важно. Това е времето, когато или се чувствуваме самотни, въпреки религиозното общуване с други еднакво религиозни настроени хора, или добиваме разбиране за всяка човешка душа в нейните прояви.
За това общуване ние можем да се подготвим само чрез това, че на Земята си усвояваме разбиране за всички религиозни изповедания.
По-рано преди Тайната на Голгота, това не беше необходимо, защото тогава изживяванията на религиозния и духовния свят бяха други. Но това сега е станало необходимо. Подготовката за това е правилното разбиране на Християнството.
към текста >>
В
общува
нето с него моето внимание може да бъде обърнато именно върху това, което е останало от тази картина и мисиите на Рафаел.
Аз вече описах веднъж, как трябва да бъде разбран окултно образът, картината на Рафаел, която носи обикновено името "Атинската школа". През последно време аз се запознах с един човек умрял като дете.
В общуването с него моето внимание може да бъде обърнато именно върху това, което е останало от тази картина и мисиите на Рафаел.
И душата на този човек описва, как в действителност при предната група в ляво върху картината е било нарисувано нещо. Това което е надрисувано там е мястото където е написано нещо. Там се намира сега една математическа теория. А първоначално върху това място е стояло нещо от Евангелието. Вие виждате следователно, че едно такова "дете" може да бъде едно много развито човешко същество, което ни разкрива неща, които иначе могат много трудно да бъдат открити.
към текста >>
116.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Но самата еволюция на човечеството изисква също, да бъде намерена отново тази връзка, това живо отношение и
общува
не между живите и мъртвите.
Когато християнинът на Средновековието, или също християнинът на недалечните столетия насочваше със своя молитва, възпоминателните си мисли към родствени, или познати не му мъртви, чувствата на едни такъв молещ се човек бяха през онова време много по-силни отколкото днес, за да стигнат нагоре до мъртвите. В миналото душата на един умрял човек се чувствуваше много по-лесно проникната от топлото дихание на любов идващо от онези, които в молитвата си насочваха техният поглед нагоре, техните мисли към мъртвите, отколкото това става днес, когато ние се отдаваме само на външното временно образование. И отново мъртвите да много по-откъснати от живите, отколкото е било преди относително не много дълго време. Днес на мъртвите им е много по-трудно да виждат онова, което става живо в душите на останалите на Земята. Това се дължи на еволюцията на човечеството.
Но самата еволюция на човечеството изисква също, да бъде намерена отново тази връзка, това живо отношение и общуване между живите и мъртвите.
В миналите времена живата връзка и тази връзка да не беше при едно пълно ясно съзнание, защото вече от дълго време хората бяха загубили тяхното естествено ясновидство. В още по-далечни минали времена живите все още можеха да поглеждат ясновидски към мъртвите, можеха да следят живота на мъртвите. Както в миналото за душата беше нещо естествено да поддържа едно живо взаимодействие с мъртвите, така и днес благодарение на усвояването на мисли и идеи върху висшите духовни светове, душата може отново да намери силата да възстанови общението с мъртвите, живото взаимодействие с тях. И между практическите задачи на антропософският живот ще бъде също и тази, да бъдат отново все повече и повече изградени мостовете между живите и мъртвите чрез Духовната наука. За да се разберем добре, бих искал първо да обърна вниманието ви върху някои положения във взаимодействието между живите и мъртвите.
към текста >>
117.
2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
И по какво познаха, че това беше действително Онзи, с Когото те бяха
общува
ли преди Мистерията на Голгота?
През тези четиридесет дни те Го възприемаха с едно приглушено съзнание; те разбраха това едва след Петдесятницата. Те бяха слушали думите Му като сомнамбули. Той им се беше явил като духовен Учител и ги беше поучавал в тайните, които те съумяваха да разберат само след като Той ги пренасяше в едно съвършено друго състояние на съзнанието. Едва сега те ясно видяха: Те бяха стояли редом с Христос, редом с възкръсналия Христос. Но едва сега те проумяха и друго: Какво точно беше станало с тях самите!
И по какво познаха, че това беше действително Онзи, с Когото те бяха общували преди Мистерията на Голгота?
Това стана по следния начин.
към текста >>
118.
4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Ето как изглеждаше едно от особено важните изживявания, до което Исус от Назарет стигна чрез
общува
нето си с есеите.
Това обаче не може да стане. Ето къде се намира грешката в моето учение. Есеите могат да съществуват по този начин и занапред, откъсвайки се от останалото човечество, но работата е там, че другите човешки души имат нужда от тях. По силата на моето учение би трябвало да се раждат само есеи. Но това е невъзможно.
Ето как изглеждаше едно от особено важните изживявания, до което Исус от Назарет стигна чрез общуването си с есеите.
към текста >>
119.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
В по-нататъшния разговор с майка си Исус разказа за всичко онова, което беше възприел от
общува
нето си с есеите.
В по-нататъшния разговор с майка си Исус разказа за всичко онова, което беше възприел от общуването си с есеите.
Той описа красотата и величието на есейското учение, припомни си благонравието и кротостта на есеите. А после дойде ред и на третите забележителни думи, които възникнаха у него по време на духовния му разговор с Буда: Не всички хора могат да станат есеи! И колко прав беше Хилел, когато казваше: Не се отделяй от общността, а работи и действувай вътре в нея, насочи своята обич към братята-човеци, защото ако си сам, какво представляваш ти тогава? Обаче есеите правят точно това: те се оттеглят със своите свещени ритуали и по този начин стоварват нещастието върху останалите хора. Напуснати от есеите, останалите хора просто са длъжни да понесат нещастието.
към текста >>
Сега, след своето
общува
не с есеите, той знаеше: Да, все още има възможност за издигане в божествено-духовния свят, но тя е по силите на малцина, и то за сметка на мнозинството.
След това Исус сподели с майка си едно друго свое изживяване, за което стана дума вчера: Когато веднъж, след един интимен и важен разговор с есеите, се прибирах у дома, минавайки през тяхната врата, видях как Луцифер и Ариман побягват от там. И от тогава, скъпа майко, аз зная, че чрез своите навици и чрез тайното си учение есеите се предпазват от Луцифер и Ариман, но за сметка на това, че Луцифер и Ариман побягват от техните среди. Обаче по този начин те прогонват Луцифер и Ариман от себе си и ги насочват към другите хора. Есеите постигат душевна хармония за сметка на другите хора!
Сега, след своето общуване с есеите, той знаеше: Да, все още има възможност за издигане в божествено-духовния свят, но тя е по силите на малцина, и то за сметка на мнозинството.
Сега той знаеше: Що се отнася не до индивида, а до цялото човечество, истинското му свързване с божествено-духовния свят е невъзможно нито в смисъла на юдейството, нито в смисъла на езичничеството, нито в смисъла на есейството.
към текста >>
Ето как изглеждаше
общува
нето Му с учениците и с народа, след като Исус от Назарет се превърна в Христос
Ето как изглеждаше общуването Му с учениците и с народа, след като Исус от Назарет се превърна в Христос
към текста >>
120.
7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Представете си тези душевни изживявания, чрез които той узна какво беше останало от действията на древните Богове и от живото
общува
не между хората и Боговете; представете си усещането, което се породи по този начин: Човечеството жадува за нещо ново и ако новото не се появи, човешките души ще потънат в още по-дълбока нищета!
Ето как упадъкът на езическите Мистерии застана пред душата на Исус от Назарет по един още по-внушителен начин, отколкото упадъка на древното юдейско учение. Между своята дванадесета и осемнадесета година той непосредствено изживя в себе си как това, което някога е било дадено на човечеството, за да стопля и озарява душите на хората, вече се оказа безсилно и можеше да предизвика само душевна пустота. Сега той видя как луциферическите и ариманически демони изместиха древните Богове. В това, което възприе около себе си по духовен път, той видя упадъка на езичеството.
Представете си тези душевни изживявания, чрез които той узна какво беше останало от действията на древните Богове и от живото общуване между хората и Боговете; представете си усещането, което се породи по този начин: Човечеството жадува за нещо ново и ако новото не се появи, човешките души ще потънат в още по-дълбока нищета!
към текста >>
Есеите си бяха поставили задачата да изградят такъв душевен живот, който да е в хармония с външния свят, така че душите да се издигнат до по-висши опитности и да стигнат до един вид
общува
не с духовния свят.
След като Исус от Назарет се завърна у дома си от въпросното пътуване, това беше приблизително по времето такива са данните от духовното изследване, когато неговият баща умря. През следващата година, от двадесет и четвъртата до времето на Кръщението в реката Йордан, Исус от Назарет се запозна с така нареченото учение на есеите и есейската общност. Общността на есеите беше разположена в една от долините на Палестина. Централното им седалище беше на отделно място. Обаче есеите навсякъде имаха поселища; в Назарет също имаше един вид есейска колония.
Есеите си бяха поставили задачата да изградят такъв душевен живот, който да е в хармония с външния свят, така че душите да се издигнат до по-висши опитности и да стигнат до един вид общуване с духовния свят.
В рамките на определени степени и изпитания, есейската общност предлагаше на своите членове, на своите последователи най-висшето: един вид съединение с висшия свят.
към текста >>
Този разговор с майката беше решаващ с оглед на това, което сега той предприе: да потърси онзи, с когото вече беше влязъл в известни отношения при
общува
нето си с есеите, или с други думи, да потърси пътя към Йоан Кръстител.
В края на този период, който описах току-що, Исус от Назарет проведе един разговор със своята майка.
Този разговор с майката беше решаващ с оглед на това, което сега той предприе: да потърси онзи, с когото вече беше влязъл в известни отношения при общуването си с есеите, или с други думи, да потърси пътя към Йоан Кръстител.
Върху този разговор с майката, който се оказа решаващ за последвалите събития в живота на Исус от Назарет, аз ще говоря следващия път.
към текста >>
121.
8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Според Петото Евангелие срещите и разговорите между учениците на Христос не винаги са протичали в условията на едно непосредствено, реално
общува
не; в много случаи Христос е присъствувал само духовно, но по такъв начин, че учениците са били сигурни в Неговото физическо присъствие.
Защото проучването на Петото Евангелие в светлината на Хрониката Акаша, показва, че Христовото Същество не стана изведнъж едно пълно цяло с трите тела на Исус от Назарет. Когато виждаме Христос Исус да ходи по Земята, ние се досещаме, че макар и трите тела да са проникнати от Него, все пак Христос не е изцяло в тях, както нормално един друг човешки Аз прониква в принадлежащите му тела; в случая трите тела на Исус от Назарет бяха само слабо докоснати като от една могъща аура. Напълно възможно беше и то се случваше много пъти, а именно, че тялото на Христос Исус се намираше тук или там, в уединение или заедно с други хора, обаче действителният Христос като едно духовно Същество изобщо не присъствуваше на това място, а се движеше из страната. Не винаги, когато Христос се явяваше тук или там, на един или друг от апостолите, не винаги това духовно Същество се намираше във физическото тяло на Христос Исус. В тези случаи Той се явяваше в едно духовно тяло, което беше толкова силно, че другите винаги го усещаха като физическо присъствие, като осезаема физическа реалност.
Според Петото Евангелие срещите и разговорите между учениците на Христос не винаги са протичали в условията на едно непосредствено, реално общуване; в много случаи Христос е присъствувал само духовно, но по такъв начин, че учениците са били сигурни в Неговото физическо присъствие.
към текста >>
122.
9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Те изграждаха тези способности в хода на естественото
общува
не между хората, също както например говорът става възможен чрез устройството на ларинкса.
То беше свързано с това, с което са свързани и външните сетивни възприятия на ушите, очите и т.н. Типично за хората преди Мистерията на Голгота беше, че те израстваха като деца: те се научаваха да ходят, да говорят; естествено, доколкото все още бяха налице елементарните сили на древното ясновидство, те се научаваха и да ясно виждат.
Те изграждаха тези способности в хода на естественото общуване между хората, също както например говорът става възможен чрез устройството на ларинкса.
Но те не спираха до научаването на говора отиваха още по-нататък до елементарното ясновидство. Това елементарно ясновидство беше свързано с нормалния човешки организъм и с неговите физически характеристики, така че по необходимост ясновидството трябваше да приеме характера на човешкия организъм. Един човек, водещ разпуснат живот, не можеше да внесе в своето ясновидство една чиста природа; един чист човек обаче можеше да внесе своята чиста природа и в своето ясновидство. Това е на пълно естествено, понеже ясновидството беше непосредствено свързано с човешкия физически организъм.
към текста >>
123.
12.Хамбург, 16 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
На преден план винаги заставаше един образ, който им напомняше за физическите срещи, за физическото
общува
не с Христос, изживени от тях като в полусън, като в транс.
Апостолите бяха разтърсени и от едно друго изживяване. Апостолите отново видяха в образи своите срещи с Христос, такива, каквито те бяха след Възкресението. Обаче в тези образи имаше нещо променливо.
На преден план винаги заставаше един образ, който им напомняше за физическите срещи, за физическото общуване с Христос, изживени от тях като в полусън, като в транс.
После идваше ред на други две събития: общуването след Възкресението и общуването преди техния транс, когато те все още бяха в близост до физическото тяло на Христос. Тези събития им се явиха като два образа, насложени един върху друг. Единият образ представляваше спомена за едно физическо събитие, другият образ пробуждането на онова, което бяха изживели заедно с Христос в другото състояние на тяхното съзнание. И чак сега, съпоставяйки двата образа, те разбраха какво точно се беше случило във времето. Това, което беше предприето в името на Земната еволюция, им стана ясно едва на празника Петдесятница.
към текста >>
После идваше ред на други две събития:
общува
нето след Възкресението и
общува
нето преди техния транс, когато те все още бяха в близост до физическото тяло на Христос.
Апостолите бяха разтърсени и от едно друго изживяване. Апостолите отново видяха в образи своите срещи с Христос, такива, каквито те бяха след Възкресението. Обаче в тези образи имаше нещо променливо. На преден план винаги заставаше един образ, който им напомняше за физическите срещи, за физическото общуване с Христос, изживени от тях като в полусън, като в транс.
После идваше ред на други две събития: общуването след Възкресението и общуването преди техния транс, когато те все още бяха в близост до физическото тяло на Христос.
Тези събития им се явиха като два образа, насложени един върху друг. Единият образ представляваше спомена за едно физическо събитие, другият образ пробуждането на онова, което бяха изживели заедно с Христос в другото състояние на тяхното съзнание. И чак сега, съпоставяйки двата образа, те разбраха какво точно се беше случило във времето. Това, което беше предприето в името на Земната еволюция, им стана ясно едва на празника Петдесятница. Искаме ли да опишем техните изживявания, ние се изправяме пред две величествени, грандиозни събития.
към текста >>
Такова
общува
не те не познаваха до този момент.
После той описа едно второ изживяване, което беше изпитал по време на своите странствувания между осемнадесетата и двадесет и четвъртата си година из Палестина, където живееха много езичници. Вечер, след като привършваше своята дърводелска работа, той сядаше заедно с другите хора.
Такова общуване те не познаваха до този момент.
Огромното страдание, през което беше минал, накрая се превърна във вълшебната сила на любовта, която изпълваше всяка от неговите думи. Тази вълшебна сила на думите веднага се отразяваше при разговорите му с хората. Обаче най-могъщото въздействие идваше от онази тайнствена сила, която бликаше между отделните негови думи. Тя беше с такава интензивност, че дълго време след неговото заминаване, хората продължаваха да седят заедно и им се струваше, че той е все още всред тях. Да, хората седяха заедно и имаха общото усещане за едно колективно видение, в което Исус отново заставаше пред тях.
към текста >>
124.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Не като че по-рано
общува
нето с тези хора не е съществувала ние все повече се чувствуваме заедно с хората, които през земния живот са били близко свързани с нас, ние изживяваме това в по-голямата част от времето между смъртта и едно ново раждане -, но сега, като намираме тези хора след мировия среднощен час в духовния свят, ни се показва на тези хора, с какво ние сме им станали длъжници или с какво те са станали длъжници към нас.
Ние чувствуваме, изживяваме, каква стойност сме добили чрез нашето изминало съществуване, изпитваме, до какви способности можем да стигнем в бъдеще. И след като живеем известно време по-нататък в духовния свят, из сумрака на окръжаващия духовен свят изниква една ясна картина, едно ясно виждане, сега вече не на нашия минал живот на Земята, но на всичко човешко, което е било свързано с този живот, а именно на всичко онова човешко, което е било по-близо свързано с този живот. С нас влизат в отношенията духовни отношения хора, с които сме имали това или онова отношение в предишни степени на съществуването.
Не като че по-рано общуването с тези хора не е съществувала ние все повече се чувствуваме заедно с хората, които през земния живот са били близко свързани с нас, ние изживяваме това в по-голямата част от времето между смъртта и едно ново раждане -, но сега, като намираме тези хора след мировия среднощен час в духовния свят, ни се показва на тези хора, с какво ние сме им станали длъжници или с какво те са станали длъжници към нас.
Сега ние виждаме не само това: такива са били твоите отношения с тези хора между това и това време това сме имали и по-рано -, но тези хора стават за нас израз за това, което е изправяне, възмездие за миналите изживявания. От самите хора, както те застават пред нас, ние виждаме, чрез какви нови изживявания на физическото поле можем да изправим миналото, с какво сме им станали длъжници и т.н. Намирайки се пред душите на хората ние виждаме така да се каже действията, които в бъдеще ще бъдат последствията от отношенията, които в миналото сме имали към хората. Естествено ние можем най-добре да разберем това, ако вземам по възможност един конкретен случай.
към текста >>
Накратко казано, този живот протича тогава така, че наистина той все още протича в една смяна на духовно
общува
не и на духовна самотност, но е насочен главно към това, душата да си изгради първообраза за един нов земен живот, първо чисто духовно.
Накратко казано, този живот протича тогава така, че наистина той все още протича в една смяна на духовно общуване и на духовна самотност, но е насочен главно към това, душата да си изгради първообраза за един нов земен живот, първо чисто духовно.
И дълго време още, преди човек да слезе в този земен живот, той е изградил от духовния свят един духовно-етерен първообраз, който носи в себе си силите, които бихме могли да наречем духовно-магнетични сили. Тези духовно-магнетични сили привличат една душа надолу към една родителска двойка, за която тя чувствува: тази родителска двойка ще ми даде наследствените признаци, за да мога да вляза в един нов земен живот.
към текста >>
125.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Хората ще стават духовно все по-свободни и като станат духовно по-свободни, тяхното
общува
не с Христос ще стане все по-непосредствено и по-непосредствено.
И понеже Христос е свързан по описания начин с обективния дълг и обективния грях на човешката душа душата може да довежда най-добре до своето съзнание във всекидневния живот връзката си с Христос чрез това, че именно в момента на прощаването на дълговете постоянно отново и отново си спомня за съществуването на космическия Христос в земното битие. Скъпи мои приятели, онези, които усвояват наистина духовно проникнатата от Христос Духовна Наука на Антропософията не само в един външен смисъл, а в истинския дух ще могат без съмнение да бъдат изповедници на самите себе си. Те без съмнение ще се научат да познават Христос все по-интимно и по-интимно; чрез Духовната Наука на Антропософията те ще се чувствуват така интимно свързани с Него, че ще Го чувствуват непосредствено в Неговото духовно присъствие. И като Му дадат отново тържествен обет като на един космически принцип, те ще сторят това в духа на изповедта и в тиха медитация ще могат да получат от Него опрощаването на греховете. Докато обаче хората не са се проникнали в този дълбок духовен смисъл с Духовната Наука на Антропософията, трябва да се обърне вниманието върху това, което царува като един външен знак в различните религии на света като „прощаване на греховете".
Хората ще стават духовно все по-свободни и като станат духовно по-свободни, тяхното общуване с Христос ще стане все по-непосредствено и по-непосредствено.
към текста >>
126.
Съдържание
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Общува
не между живите и мъртвите.
Житейската картина. Разтварянето на етерното тяло във външния етерен свят. Душевни упражнения посредством усещания за цветовете: възможността за възприемане на етерния свят между сетивно впечатление и представа. Живописта на Дорнахската сграда. Външният свят става за мъртвия мисловен; чувство и воля остават свързани в него.
Общуване между живите и мъртвите.
Мъртвият трябва да пресъздава мислите на духовния свят. Мислите на обичащите го хора извисяват неговото битие. Старото ясновидство например на Майстер Бертрам при представянето на грехопадението (Луцифер като змия с човешка глава). Отричането на чувство и воля от днешната наука поради липсващи паралелни телесни процеси. Какво е истинно понятие?
към текста >>
Етерното тяло на мъртвите като „комутатор“ в
общува
нето между живи и мъртви.
Елементарният свят и неговите въздействия. Възникване на имагинации в етерното тяло чрез съжителството с ближните и интереса на душата към света. Сродство на етерното тяло с множество елементарни същества. Особената връзка към собственото еквивалентно етерно същество; съединяването на етерното тяло с него след смъртта и създаването на един вид планетна система заедно с други елементарни същества.
Етерното тяло на мъртвите като „комутатор“ в общуването между живи и мъртви.
Предпоставки за получаване на имагинации от някой мъртъв: душевни връзки с него; задълбочаване в нещо лично, например в неговия почерк; участие в болката на близките. Душевният свят. Общи връзки на различни хора с едно и също астрално същество. Инспирации от мъртвите посредством задълбочаване в техните навици. Възприемането на ариманическо-луциферическите въздействия върху хората от мъртвите; непринуден интерес към ближните като условие за сближаване с тях.
към текста >>
127.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Имаме убеждението, произтичащо от духовната наука, че за нас душите, оставили физическия план, приети от един друг свят, остават свързани с нас, както са били свързани с нас, докато са ни виждали с физическите си очи, докато са можели да
общува
т с нас чрез посредничеството на физическото си тяло.
От последния път, когато бяхме заедно тук, в кръга, в който се грижим за духовната наука, се случиха някои неща. Голям брой от скъпите ни приятели преминаха през портата на смъртта. Също така от началото на тази ужасяваща война преминаха през портата на смъртта приятели, които трябваше да вземат непосредствено участие в големите събития. Това означава, че ние самите в нашия кръг сме също така докоснати от големия духовен свят, когато душите, които бяха в нашите редици, след като са се освободили от телата си, са преминали в духовния свят.
Имаме убеждението, произтичащо от духовната наука, че за нас душите, оставили физическия план, приети от един друг свят, остават свързани с нас, както са били свързани с нас, докато са ни виждали с физическите си очи, докато са можели да общуват с нас чрез посредничеството на физическото си тяло.
към текста >>
Ето защо за този, който е в състояние, е нужно, да кажем, да посети един така наречен мъртвец, да се учи на това
общува
не с мъртвите.
Ако човек си изгражда подобни душевни представи, ще забележи, че има нужда не само от малко, бих казал, свобода от предразсъдъци, за да постигне съгласие с духовната наука, а че той също трябва да има определена способност да направи своите понятия по-подвижни, да преобразува представите си така, че да не смята, че с понятията, които има тук, може да си обясни и онова, което се намира в духовния свят.
Ето защо за този, който е в състояние, е нужно, да кажем, да посети един така наречен мъртвец, да се учи на това общуване с мъртвите.
Докато тук, когато срещаме някой човек, ние осъществяваме връзка с неговата същност чрез това, че той може би изразява тази си същност посредством думи, изражения или жестове, при мъртвия е така, че когато осъществяваме връзка с него, това, което той иска да ни каже, ни го показва в обективния свят. Ние виждаме в имагинации, към които той ни насочва, това, което преживява, което има да ни каже. Бих искал да кажа, че когато човек го попита нещо, мъртвият казва: Погледни там, там ще откриеш какво изживявам сега.
към текста >>
128.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Така, както днес човекът чрез своите сетива може правилно да възприеме цветовете на растенията – в седмата следатлантска културна епоха това няма да бъде възможно да става спонтанно, а ще са нужни специфични условия, за да се разпознае дори природата, – и така, както днес човек все още мигновено разпознава растенията, без да е необходимо по-близко
общува
не – чрез което да се опознае вътрешната същност, но това, което обикновеният човек познава в растенията, той го получава при първото си впечатление, – същото се е случвало между хората и тогава.
Днес се нуждаем от известно време, когато срещнем някого, за да се сприятелим. Трябва да знаем повече неща за другия, за да можем да му се доверим. Това, което днес се постига след дълъг период от време, а често и не се постига, когато се срещат хора, се е получавало мигновено в по-ранните столетия, а именно в гръцко-римската културна епоха. Хората са нямали нужда да обменят дълго време мисли и чувства, запознанствата ставали бързо, доколкото са от полза за двама души или също така за повече хора, които се обединявали в общност, доколкото това е необходимо. Душевността на единия човек е действала много по-духовно в душевността на другия човек.
Така, както днес човекът чрез своите сетива може правилно да възприеме цветовете на растенията – в седмата следатлантска културна епоха това няма да бъде възможно да става спонтанно, а ще са нужни специфични условия, за да се разпознае дори природата, – и така, както днес човек все още мигновено разпознава растенията, без да е необходимо по-близко общуване – чрез което да се опознае вътрешната същност, но това, което обикновеният човек познава в растенията, той го получава при първото си впечатление, – същото се е случвало между хората и тогава.
Трябва да знаем, че този вид душевни връзки между хората от четвъртия следатлантски културен период е бил характерен за времето си. Но днес светът изплита много по-различна мрежа от душевни връзки, отколкото тогава. Помислете как повечето връзки между хората от четвъртата следатлантска културна епоха са се осъществявали благодарение на личните срещи и как това, което хората са осъществявали помежду си, се е случвало благодарение на личните срещи. Печатарското изкуство, способствало толкова много досега и което ще продължава да способства установяването на безличните отношения, принадлежи на петата следатлантска културна епоха. И съвременните условия са такива, че принципно връзки, които са установени спонтанно, не биха могли да са от полза.
към текста >>
129.
Предговор от немския издател
GA_173 Карма на неистината
Всички те имаха честното намерение при
общува
не помежду си да не се увличат в застъпването на национални позиции и разгарянето на страсти чрез изразяване на симпатии и антипатии; обикновеното ежедневие обаче даваше достатъчно поводи за пререкания и емоции и д-р Щайнер непрекъснато биваше помолван да изрази мнение по един или друг спорен случай.
"Когато след избухване на Световната война през 1914 г. мнозина работещи по изграждането на Гьотеанума трябваше да напуснат Дорнах, там все пак останаха достатъчно голям брой неутрални, та съвместно с призованите към удвоена енергия сили на представителките на изкуството да си поставят като твърда цел завършването на строежа.
Всички те имаха честното намерение при общуване помежду си да не се увличат в застъпването на национални позиции и разгарянето на страсти чрез изразяване на симпатии и антипатии; обикновеното ежедневие обаче даваше достатъчно поводи за пререкания и емоции и д-р Щайнер непрекъснато биваше помолван да изрази мнение по един или друг спорен случай.
Изслушвайки го, питащите не бяха лишени от определени очаквания. Те копнееха да чуят допадащ им отговор, за да могат да го споделят с още по-предубедени в очакванията и антипатиите си приятели, така че част от споделяното по този начин биваше украсявано, оцветявано и изкривявано и достигаше Дорнах в доста изопачен вид. Ето защо д-р Щайнер сметна за необходимо, макар и в тесен кръг, все пак да говори пред една група от антропософи, за да може непрестанно да подсеща към проява на обективност при търсене на истината и да школува слушателите си в тази насока. Поради естествена любов към своето отечество и поради доверчивост, отделният човек е изложен на внушения и е доста беззащитен спрямо умели машинации, които представляват страхотно действено средство за създаване на настроения. Оттук за Антропософското Общество, състоящо се от представители на различни нации, възникна ново затруднение..."
към текста >>
130.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
А сега нека си представим, че героят на романа е своеобразно копие на един живеещ в наши дни човек, по настоящем вече на петдесет и две или петдесет и три години, преживял събитията на съвременността и от рано започнал много интензивно да
общува
с всякакви днешни течения, заради това
общува
не с различните днешни течения той като студент бил изключван от два университета и винаги се стремял най-вече ду шевно да се свърже с всевъзможните, включително с художествените духовни течения.
А сега нека си представим, че героят на романа е своеобразно копие на един живеещ в наши дни човек, по настоящем вече на петдесет и две или петдесет и три години, преживял събитията на съвременността и от рано започнал много интензивно да общува с всякакви днешни течения, заради това общуване с различните днешни течения той като студент бил изключван от два университета и винаги се стремял най-вече ду шевно да се свърже с всевъзможните, включително с художествените духовни течения.
Това не е себеописание, тук не се открива нищо от биографията на Херман Бар и въпреки това в героя Франц има нещо, по което се разпознава Бар. В този герой от романа виждаме обрисуван един човек, опитващ се да вникне във всичко, което в момента може явно да се срещне по света във вид на духовни стремления, за да получи яснота относно взаимовръзките в света. И още в самото начало ни се описва как Франц се подвизавал къде ли не, за да му се избистри обстановката в света.
към текста >>
Нима през всички времена не са живели самотни, потайни, мъдри мъже,обърнали гръб на света,
общува
щи помежду си с тайнствени знаци, чудотворстващи незабележимо с почти магическа сила в една по-висша сфера над народите, над вероизповеданията, в безграничното, в просторите на една по-чиста, по-близка до Бога човечност?
Прекалено много вече беше вкусил от дървото на познанието. Набожен като Клара? Вече бе загубил състоянието си на духовна невинност. А може би пък съществуваше някакъв вид втора невинност, възстановена невинност? Дали нямаше някаква набожност на смирения разум, опознаващ своите граници, някаква вяра на знаещите, някаква надежда от отчаяние?
Нима през всички времена не са живели самотни, потайни, мъдри мъже,обърнали гръб на света,общуващи помежду си с тайнствени знаци, чудотворстващи незабележимо с почти магическа сила в една по-висша сфера над народите, над вероизповеданията, в безграничното, в просторите на една по-чиста, по-близка до Бога човечност?
Нямаше ли и днес все още едно рицарство на Свещения Граал, разпиляно и спотаено навред по света? Нямаше ли следовници на една може би невидима, недостъпна, само усещана, ала повсеместно действаща, всевластна, определяща съдбините бяла ложа? Нямаше ли открай време на земята една, тъй да се каже, анонимна общност от светци, които не се познават помежду си, не знаят нищо един за друг и въпреки това си въздействат, по-точно взаимодействат един с друг единствено чрез лъчите на своите молитви? Такива мисли широко го занимаваха още в теософския му период, той обаче явно се запознаваше все с лъжливи теософи или пък истинските не можеха да бъдат опознати."
към текста >>
Беше умен човек на зряла възраст, от добро семейство, богат, независим, ерген и истински англичанин трезв, практичен, несантиментален, абсолютно немузикален, без интерес към изкуството, здравеняк, веселяк, човек на чувствените наслади, въдичар, гребец, ветроходец, добре похапващ си, голям пияч, епикуреец, чието доволство бе смущавано от една единствена страст: любопитството всичко да види, с всичко да се запознае, навсякъде да е бил, и то без някаква друга умисъл, освен в крайна сметка да може със задоволство да каже за което и място да става дума "О, да, знам го", да са му известни хотелът, в който го е настанил Кук, и забележителностите, които е издирил, хората с име и положение, с които е
общува
л.
"Щом в определения час не извършеше обичайния си обход, в града веднага се знаеше: каноникът е заминал за някъде! Разчуеше ли се пък, че се е завърнал, това като че ли беше от изключителна важност за града. Франц си спомняше за един воден преди години в Рим разговор с някакъв..." извинете, загдето Ви,чета това, но така го е написал Херман Бар "... с някакъв англичанин, който след като обиколил целия свят се бе установил в свещения град, защо то по негово твърдение не бил срещал нищо по-загадъчно от монсиньорите. Който съумеел да ги разбере, щял да има ключа към съдбата на човечеството.
Беше умен човек на зряла възраст, от добро семейство, богат, независим, ерген и истински англичанин трезв, практичен, несантиментален, абсолютно немузикален, без интерес към изкуството, здравеняк, веселяк, човек на чувствените наслади, въдичар, гребец, ветроходец, добре похапващ си, голям пияч, епикуреец, чието доволство бе смущавано от една единствена страст: любопитството всичко да види, с всичко да се запознае, навсякъде да е бил, и то без някаква друга умисъл, освен в крайна сметка да може със задоволство да каже за което и място да става дума "О, да, знам го", да са му известни хотелът, в който го е настанил Кук, и забележителностите, които е издирил, хората с име и положение, с които е общувал.
За да пътува удобно и да има достъп навсякъде, бяха го посъветва ли да стане франкмасон. Той хвалел полезността на това обединение, докато не му хрумнало, че би трябвало да има някакво сходно, но по-добре ръководено, по-могъщо обединение от най-висок ранг, в което сега с удоволствие би се включил,както естествено би се обърнал към някой друг, по-добър Кук, стига да можел да се намери отнякъде. Не даваше да бъде разубеден, че света се управлявал от съвсем малка група тайни водачи и че така наречената история се правела от тези скрити мъже, които били неизвестни дори на най-близките си служители, както те пък на своите служители, и твърдеше, че вървейки по дирите на това потайно световно правителство, на това истинско франкмасонство, в сравнение с което другото представлявало само някакво безкрайно бледо копие, бил открил неговото седалище в Рим, и то точно при монсиньорите, повечето от които, разбира се, също така били нищо неподозиращи статисти, чийто гмеж целял единствено да прикрие четиримата или петимата истински господари на света. Франц и днес още го досмещаваше от забавното разочарование на неговия англичанин, който никога нямал късмет да стигне до истинските, ами все попадал на статисти, ала вместо да се разколебае, изпитвал все по-голям респект от някакво толкова добре пазено, непроницаемо обединение, в което той обзалагаше се накрая щял да бъде допуснат дори ако трябвало да остане в Рим до края на живота си, дори да се наложело да надене монашеското расо или даже да бъде обрязан, защото, след като навред бил усетил невидимите нишки на едно разперено върху целия свят могъщество, той нямал нищо против да цени високо даже евреите и понякога съвсем сериозно изказваше подозрението, че в последния, най-вътрешния кръг на тази скрита световна тъкан равини и монсиньори може би седели най-сговорчиво един до друг, което впрочем би му било без различно, стига и на него да му позволели да чудотворства ведно с тях."
към текста >>
Оказва се, че каноникът
общува
с всякакви хора както с набожни монаси, така също с циници и фриволни миряни и вкупом ги кани на софрата си.
И все пак тук се прокрадват някои от нещата, за които се наложи да говорим вчера. Отделни лица биват подтикнати да признаят как тъй да се каже се движат конците и започват да обръщат внимание, че определени хора дърпат такива конци. Желателно би било впрочем личности като Херман Бар да пристъпват към въпроса с далеч по-голяма сериозност, отколкото досега. Дори срещнатият от Франц каноник го е сторил с по-голяма сериозност. Веднъж Франц бива поканен у въпросния каноник заедно с една странна компания, която авторът е описал.
Оказва се, че каноникът общува с всякакви хора както с набожни монаси, така също с циници и фриволни миряни и вкупом ги кани на софрата си.
Там на Франц правят впечатление много неща. Каноникът го отвежда в работната си стая, докато останалите се забавляват по различни начини. Макар вече да са се нахранили, все още се поднася по нещо. И тъй, каноникът го отвежда в работната си стая:
към текста >>
Той е един човек, който наистина е в състояние с душата си да се свърже външно и вътрешно с различните течения, който лично е
общува
л с оствалдианците, с Рише и с теософите в Лондон и се е опитал да ги опознае, ала накрая, когато вече му е липсвала издръжливост, стигнал до каноника Цингерл, когото понастоящем смята за най-вещ.
Тъй като трябва да се приеме, че тази работа не е подшушната на Херман Бар, Вие виждате следователно едно знаменателно ориентиране на един човек към тези неща, една необходимост в наши дни да се занимава с тях. Смятам за напълно оправдано човек донякъде да се учудва, че в момента подобни неща се появяват в романи, защото това е свързано с вътрешната структура на нашето време. Отпърво, разбира се, биват заинтригувани само хора като Херман Бар или лица със сходни преживявания като него, който крачка по крачка е минал през всичко възможно. Сега, в дните на неговата старост, след като дълго време е изповядвал импресионистични убеждения, той все още се опитва да проумее експресионизма и други подобни неща.
Той е един човек, който наистина е в състояние с душата си да се свърже външно и вътрешно с различните течения, който лично е общувал с оствалдианците, с Рише и с теософите в Лондон и се е опитал да ги опознае, ала накрая, когато вече му е липсвала издръжливост, стигнал до каноника Цингерл, когото понастоящем смята за най-вещ.
Да, той действително е минал през вътрешни и външни течения.
към текста >>
131.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
По този начин обаче в
общува
нето на хората много лесно може да настъпят недоразумения.
Свойствено на немския език е мисълта да не се обвързва с думата. И само поради факта, че немският език не довежда мисълта до думата, а съхранява мисълта в мисълта, е станала възможна появата на философи като Фихте, Шелинг, Хегел, които другаде по света не биха били възможни.
По този начин обаче в общуването на хората много лесно може да настъпят недоразумения.
Защото превеждане в истинския смисъл е просто невъзможно, то винаги ще бъде сурогат. Не съществува никаква възможност казаното от Хегел да се каже и на английски или на френски. Това е напълно изключено, такива преводи могат да представляват единствено сурогат. Възможност за разбиране е налице само поради това, че някои основни романски елементи продължават да са общи, защото дали ще се каже association на френски или association на английски е все едно и в двата случая думата възлиза към романския език. Такива неща улесняват общуването.
към текста >>
Такива неща улесняват
общува
нето.
По този начин обаче в общуването на хората много лесно може да настъпят недоразумения. Защото превеждане в истинския смисъл е просто невъзможно, то винаги ще бъде сурогат. Не съществува никаква възможност казаното от Хегел да се каже и на английски или на френски. Това е напълно изключено, такива преводи могат да представляват единствено сурогат. Възможност за разбиране е налице само поради това, че някои основни романски елементи продължават да са общи, защото дали ще се каже association на френски или association на английски е все едно и в двата случая думата възлиза към романския език.
Такива неща улесняват общуването.
Но всеки народностен характер си има своя мисия и човек може да се добере до него само въз основа на силното желание за постигане на такова разбирателство.
към текста >>
132.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Само мир и спокойствие цари, докато богинята наситила се на
общува
нето си със смъртни бъде отведена от този жрец обратно в нейното светилище."
Същият знае кога богинята се явява в свещената колесница. Той долавя присъствието на богинята в нейното светилище и съпровожда с дълбоко страхопочитание колесницата и, теглена от крави. И тогава настъпват радостни дни и празненства по всички места, където богинята е благоволила да намине и погостува. Тогава се правят тържества и сватби. Не се водят войни, не се посяга към сабята, оръжието стои под ключ.
Само мир и спокойствие цари, докато богинята наситила се на общуването си със смъртни бъде отведена от този жрец обратно в нейното светилище."
към текста >>
„Само мир и спокойствие цари, докато богинята наситила се на
общува
нето си със смъртни бъде отведе на от този жрец обратно в нейното светилище.
„Само мир и спокойствие цари, докато богинята наситила се на общуването си със смъртни бъде отведе на от този жрец обратно в нейното светилище.
После колесницата с чергилото и самата богиня биват изми вани в едно потайно езеро. Това служение се извършва от роби, поглъщани начаса от езерото." Като гаранция за туй, че всичко, що има представа за тези неща, трябва да потъне в нощта на несъзнателното. „Тайнствен ужас и свещен мрак витаят над едно същество, което може да бъде видяно само от обречени на смърт."
към текста >>
133.
Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война.
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Общува
нето ни с умрелите.
Мислене, чувство и воля.
Общуването ни с умрелите.
Възстановяване на общуването с умрелите чрез конкретни спомени. Истинският исторически преглед и илюзията на историята. Особености във взаимоотношенията ни с умрелите. Пътят на Ерве до фашизма. Духовните основи на взаимоотношенията Изток – Запад.
към текста >>
Възстановяване на
общува
нето с умрелите чрез конкретни спомени.
Мислене, чувство и воля. Общуването ни с умрелите.
Възстановяване на общуването с умрелите чрез конкретни спомени.
Истинският исторически преглед и илюзията на историята. Особености във взаимоотношенията ни с умрелите. Пътят на Ерве до фашизма. Духовните основи на взаимоотношенията Изток – Запад.
към текста >>
Нашето
общува
не с умрелите.
Подмладяване на човечеството. Настройката за очакване и значението му в педагогиката. Вредността на съвременните методи на възпитание. Образното преподаване като противовес на наизустяването на буквите. Примери за въвеждане в пълно преживяване на природата.
Нашето общуване с умрелите.
Живото продължаване на въздействието на Гьоте в духовната наука. Уилсънизмът и Ленинизмът като породени от лишения от духовност мироглед.
към текста >>
134.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Да вземем нашето собствено Антропософско движение, да го вземем такова, каквото сме го развивали в
общува
нето, както в последните години ние – във всеки случай мнозина от нас – са се борили, враждували и страдали.
Да вземем нашето собствено Антропософско движение, да го вземем такова, каквото сме го развивали в общуването, както в последните години ние – във всеки случай мнозина от нас – са се борили, враждували и страдали.
Ние дълго бяхме свързани с теософското движение с английска окраска. Що за дълбок импулс беше това, направил невъзможно по-нататъшното обединяване с теософското движение? Да си изясним, скъпи мои приятели, що за дълбок импулс беше това? Погледнете движението в дълбочина. До какво можеше да доведе този абсурд с Кришнамурти и другите подобни глупости?
към текста >>
135.
4. Лекция, 22.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Настъпилото изменение се състои преди всичко в това, че душата, стояла близо до нас, преминавайки портата на смъртта, ни е напуснала, и сега нямаме вече тази помощ за
общува
не с нея, която ни се е давала от образа, стоял пред нас, изтъкан с помощта на излизащите от нея сетивни импулси, с всички подбуди, пориви на любов, симпатии и антипатии.
Да пробваме да съберем на едно място всичко, което можем да си изясним за смъртта от обикновения живот. Умрелият ни напуска. Очите ни повече не го виждат, не можем да разменим с него ръкостискане, не можем да го поздравим и той да ни отговори. В сетивния свят топлината на преживяванията му не струи вече към нашето сърце. Когато сме живели заедно, с помощта на физическото си тяло, в което е бил облечен във физическия свят, той отново и отново е запечатвал в нас образа, който сме имали пред себе си.
Настъпилото изменение се състои преди всичко в това, че душата, стояла близо до нас, преминавайки портата на смъртта, ни е напуснала, и сега нямаме вече тази помощ за общуване с нея, която ни се е давала от образа, стоял пред нас, изтъкан с помощта на излизащите от нея сетивни импулси, с всички подбуди, пориви на любов, симпатии и антипатии.
От момента, когато душата ни е напуснала през портата на смъртта, в нас остава нейният образ, който сега трябва да продължи да живее в нас, вътрешно пронизвайки ни. Ако оживим този образ, от имагинацията, в която той продължава да живее в нашето етерно тяло, а особено в астралното тяло и Аза, което в нормалния живот винаги остава зад прага на съзнанието – ако искаме да го издигнем до съзнанието във физическото битие, трябва да му позволим да се издигне /да го извлечем/ от най-вътрешните дълбини на своето същество. Това, което сме съхранили в нашата памет за починалия, трябва от най-вътрешните основи на душата, тоест от Аза и астралното тяло, да го излеем в частите от нашето човешко същество, които пораждат съзнанието и представата в етерното тяло и във физическото тяло.
към текста >>
Така в духовния свят трябва по съвсем друг начин да усвояваме
общува
нето със съществата от духовния свят.
Това значи: друго същество, същество от духовния свят, се е приближило към нас. Ние не го възприемаме извън нас, както тук на Земята, но ние знаем, че го има, защото то изпраща вътре в нашето същество това, което живее в самото него. "Нас си ни представят", "нас ни възприемат" – така би трябвало да казваме за живота в духовния свят. Затова преживяването в духовния свят не става абстрактно, мъгляво, напротив, то е пълно с живот. Това, което преживяваме в духовния свят, е така изпълнено с живот, колкото живо може да бъде всичко, което във физическия свят имаме в своето непосредствено ежеминутно обкръжение.
Така в духовния свят трябва по съвсем друг начин да усвояваме общуването със съществата от духовния свят.
към текста >>
Такъв в действителност се представя пред нас умрелият, когато известно време след смъртта му встъпваме в
общува
не с него, така че можем да кажем: това е той, но това, което му дава този затворен облик, е начин, по който в него вътрешно действат Духовете на Формата.
Техните въздействия правят човека възприемаем. Както минералният свят тук на Земята прави човека видим и осезаем, така в духовния свят Архаите и Духовете на Формата правят човека затворено, единно същество. И както растителното във физическия свят, във физическия човек е по-невидимо, а само се отгатва, така в духовния свят в затворения облик на човека се отгатва това, което вливат в него Йерархиите. Така както животинското във физическия човек ни се проявява насреща вече не като животинско, и само духовната наука ни обръща вниманието към животинското във физическия човек, така в духовния свят не веднага се познава /отгатва/ леко прикритата дейност на Ангелите, която остава значителна през цялото време, докато човек съхранява етерното си тяло. Когато наблюдаваме духовния облик на човека в духовния свят, прикритата дейност на Ангелите остава, но тя е по-малко забележима.
Такъв в действителност се представя пред нас умрелият, когато известно време след смъртта му встъпваме в общуване с него, така че можем да кажем: това е той, но това, което му дава този затворен облик, е начин, по който в него вътрешно действат Духовете на Формата.
И това, което със сила още може да бъде възприето в него, е дейността на Духовете на Личността /Архаите/. Като пронизан от действията на Йерархиите се изправя пред нас умрелият, както тук на Земята физическото се изправя пред нас, структурирано от минералното.
към текста >>
136.
5. Лекция, 23.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Както във физическия свят на физическите същества, така и сред духовните същности от елементарния свят и висшите йерархии ние срещаме души, които са били свързани с нас, души на умрели преди нас и живеещи в духовния свят и души, още въплътени във физическия свят, с които сме
общува
ли тук на Земята.
Постепенно сякаш от тези подоснови изплуват духовни същества от висшите йерархии и същества от елементарния свят. Както тук имаме пред себе си не само природата, а от недрата на природата изплуват животните, растенията и минералите, така през обратното преживяване на земния живот и последствията от постъпките си, които сега се явяват основа на нашия живот, изплуват духовни същества в духовния свят.
Както във физическия свят на физическите същества, така и сред духовните същности от елементарния свят и висшите йерархии ние срещаме души, които са били свързани с нас, души на умрели преди нас и живеещи в духовния свят и души, още въплътени във физическия свят, с които сме общували тук на Земята.
Всичко това съставлява основата на следсмъртния живот, това самоосвобождаване в света на собствените ни постъпки.
към текста >>
137.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
– търсим да намерим път към духовния свят, да удовлетворим потребността за
общува
не с духовния свят, да се измъкнем от житейските отношения на съвременността.
Да пробваме точно да поставим пред себе си въпроса: какво търсим в Антропософията?
– търсим да намерим път към духовния свят, да удовлетворим потребността за общуване с духовния свят, да се измъкнем от житейските отношения на съвременността.
При нас няма да дойде този, който намира своя път в духовния свят по отъпканите със столетия известни пътища, удобни с това, че не изискват обосноваването си. Но това, което за пръв път навлиза в света, винаги предизвиква многобройни спорове. Ние недостатъчно ясно си даваме сметка за значението на Антропософията за нашата съвременност, за това, какво тя трябва и иска да бъде, също и за това, какво ни заставя да търсим Антропософията, какво ни води към нея.
към текста >>
От самосебе си се разбира, че в Обществото, всяко дружеско
общува
не е естествено, но неизбежната необходимост ме принуждава да прекратя личните аудиенции.
За тези лъжи мисля, че вече твърде често в кръговете на нашето Общество мнозина са склонни да употребяват помпозни думи, за да придадат значимост на собствената си персона. Какво удовлетворение, например, чувства някой, казвайки: "Аз станах езотеричен ученик" – или: "Да, знаете ли, всичко това е много тайно, не мога нищо да говоря за това, нямам право да говоря“. Да се направиш значим, да си придадеш изключителност – ето какво стои зад такива думи, а тези думи след това се употребяват от стоящите вън във вреда на Обществото. Всички тези неща, които сега злонамерено се употребяват във вреда на Обществото, никога нямаше да ги има, ако не се представяше в лъжлива светлина това, което отговаря на закономерното желание на всеки, и което би могло също толкова закономерно да бъде удовлетворено. Но сега, във връзка с това, в какво го превръща външното обкръжение, то не може да запази своето предишно звучене, колкото и тежко да е, скъпи мои приятели.
От самосебе си се разбира, че в Обществото, всяко дружеско общуване е естествено, но неизбежната необходимост ме принуждава да прекратя личните аудиенции.
Това е особено тежко за мен, защото естествено ще кажат, защо с виновните трябва да страдат и невинните: – но когато си в Обществото, влизаш в неговата карма, а за защитата на Обществото друго решение на въпроса няма. Във връзка със злонамерените клевети неизбежно трябва да се прекрати всичко това, което живееше в тези лични срещи, към които мнозина се стремяха.
към текста >>
Нашето
общува
не трябва да си остане толкова дружеско, то и не може да бъде друго, но в близко време частните беседи трябва принципно да бъдат прекратени.
Така че, разберете, поставен съм пред изключително суровата необходимост, принуден съм в най-близко време да кажа: трябва да се опитаме да направим така, че духовната наука да се разгръща напълно открито. Вследствие на това никой няма да се почувства подминат, никой няма да търси да изрови нещо, ако всичко става напълно открито. Трябва да бъде прекратено цялото това бръщолевене: "това е нещо мистично, покрито с тайна", "за това не може да се говори" и така нататък – това не трябва повече да дава повод за злословие и клевета.
Нашето общуване трябва да си остане толкова дружеско, то и не може да бъде друго, но в близко време частните беседи трябва принципно да бъдат прекратени.
Може би, това ще принуди нашите скъпи членове, макар и да е неудобно, по-внимателно да се отнасят към фактите, да се замислят над тях, да се загрижат от фактите, покрай които преминават без да се замислят.
към текста >>
138.
10. Лекция, 13.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
За съвременния човек е вече парадоксално, че когато се връщаме обратно във втори, трети, четвърти културен период, се открива, че тогава хората, ако са стояли на нивото на съвременното развитие, са били – тривиално изразявайки се – сякаш "на ти" с Ангелите, Архангелите и Архаите, и са
общува
ли с тях.
Казвам ви неща, които могат да ви се сторят парадоксални.
За съвременния човек е вече парадоксално, че когато се връщаме обратно във втори, трети, четвърти културен период, се открива, че тогава хората, ако са стояли на нивото на съвременното развитие, са били – тривиално изразявайки се – сякаш "на ти" с Ангелите, Архангелите и Архаите, и са общували с тях.
Да, за тези, които днес не остаряват над 28 години, разбира се, е безумие да се твърди, че хората са общували на физически план не само един с друг, както ние сега, но са намирали взаимно разбиране с Ангели, Архангели и Архаи. Изгубено е древното знание, затова тази мисъл сега изглежда безумна. При Платон има едно забележително, много важно място. При Платон – значи още в епохата, когато възрастта на човека е съвпадала с възрастта на човечеството от 28 до 35 години. Платон тогава казал: "Преди духовният човек да се потопи в сетивното и да изгуби своите крила, той е живял с боговете в духовния свят на разума, където всичко е истинно и ясно" – Под това Платон подразбира не само живота до раждането, но и живота в далечните времена, когато хората са черпили знания от общуването с боговете.
към текста >>
Да, за тези, които днес не остаряват над 28 години, разбира се, е безумие да се твърди, че хората са
общува
ли на физически план не само един с друг, както ние сега, но са намирали взаимно разбиране с Ангели, Архангели и Архаи.
Казвам ви неща, които могат да ви се сторят парадоксални. За съвременния човек е вече парадоксално, че когато се връщаме обратно във втори, трети, четвърти културен период, се открива, че тогава хората, ако са стояли на нивото на съвременното развитие, са били – тривиално изразявайки се – сякаш "на ти" с Ангелите, Архангелите и Архаите, и са общували с тях.
Да, за тези, които днес не остаряват над 28 години, разбира се, е безумие да се твърди, че хората са общували на физически план не само един с друг, както ние сега, но са намирали взаимно разбиране с Ангели, Архангели и Архаи.
Изгубено е древното знание, затова тази мисъл сега изглежда безумна. При Платон има едно забележително, много важно място. При Платон – значи още в епохата, когато възрастта на човека е съвпадала с възрастта на човечеството от 28 до 35 години. Платон тогава казал: "Преди духовният човек да се потопи в сетивното и да изгуби своите крила, той е живял с боговете в духовния свят на разума, където всичко е истинно и ясно" – Под това Платон подразбира не само живота до раждането, но и живота в далечните времена, когато хората са черпили знания от общуването с боговете. Говоря за това в една драма-мистерия /бележка 79/, където старият посветен говори за учителите от древността, черпещи своите познания от общуването с боговете, тоест с духовете от висшите Йерархии.
към текста >>
Платон тогава казал: "Преди духовният човек да се потопи в сетивното и да изгуби своите крила, той е живял с боговете в духовния свят на разума, където всичко е истинно и ясно" – Под това Платон подразбира не само живота до раждането, но и живота в далечните времена, когато хората са черпили знания от
общува
нето с боговете.
За съвременния човек е вече парадоксално, че когато се връщаме обратно във втори, трети, четвърти културен период, се открива, че тогава хората, ако са стояли на нивото на съвременното развитие, са били – тривиално изразявайки се – сякаш "на ти" с Ангелите, Архангелите и Архаите, и са общували с тях. Да, за тези, които днес не остаряват над 28 години, разбира се, е безумие да се твърди, че хората са общували на физически план не само един с друг, както ние сега, но са намирали взаимно разбиране с Ангели, Архангели и Архаи. Изгубено е древното знание, затова тази мисъл сега изглежда безумна. При Платон има едно забележително, много важно място. При Платон – значи още в епохата, когато възрастта на човека е съвпадала с възрастта на човечеството от 28 до 35 години.
Платон тогава казал: "Преди духовният човек да се потопи в сетивното и да изгуби своите крила, той е живял с боговете в духовния свят на разума, където всичко е истинно и ясно" – Под това Платон подразбира не само живота до раждането, но и живота в далечните времена, когато хората са черпили знания от общуването с боговете.
Говоря за това в една драма-мистерия /бележка 79/, където старият посветен говори за учителите от древността, черпещи своите познания от общуването с боговете, тоест с духовете от висшите Йерархии. Но определени факти са изгубени в хода на развитие на човечеството и сега, при съвременното положение на нещата, съвсем не могат да бъдат разбрани.
към текста >>
Говоря за това в една драма-мистерия /бележка 79/, където старият посветен говори за учителите от древността, черпещи своите познания от
общува
нето с боговете, тоест с духовете от висшите Йерархии.
Да, за тези, които днес не остаряват над 28 години, разбира се, е безумие да се твърди, че хората са общували на физически план не само един с друг, както ние сега, но са намирали взаимно разбиране с Ангели, Архангели и Архаи. Изгубено е древното знание, затова тази мисъл сега изглежда безумна. При Платон има едно забележително, много важно място. При Платон – значи още в епохата, когато възрастта на човека е съвпадала с възрастта на човечеството от 28 до 35 години. Платон тогава казал: "Преди духовният човек да се потопи в сетивното и да изгуби своите крила, той е живял с боговете в духовния свят на разума, където всичко е истинно и ясно" – Под това Платон подразбира не само живота до раждането, но и живота в далечните времена, когато хората са черпили знания от общуването с боговете.
Говоря за това в една драма-мистерия /бележка 79/, където старият посветен говори за учителите от древността, черпещи своите познания от общуването с боговете, тоест с духовете от висшите Йерархии.
Но определени факти са изгубени в хода на развитие на човечеството и сега, при съвременното положение на нещата, съвсем не могат да бъдат разбрани.
към текста >>
Човек трябва да се издигне в духовните области, той се включва в живота на държавата само със своите низши сфери на
общува
не, а неговият път е в духовния свят.
Животът на цялото човечество по цялата Земя може да се уподоби на организъм, а отделните държави на клетки, но без да разглеждаме държавата като организъм, а човека, като клетка. Животът на държавата изобщо може да бъде сравнен само с растение. С нищо друго, а само с растителен организъм; и ако искаме да запазим понятието за организъм, трябва да представим организма и появяващия се от него човек. Човек се развива извън пределите на живота на държавата, той не може да бъде клетка в организма на държавата, той трябва да расте извън неговите предели. Това значи, че трябва да има област на развитие на човека, несъвпадаща с живота на държавата.
Човек трябва да се издигне в духовните области, той се включва в живота на държавата само със своите низши сфери на общуване, а неговият път е в духовния свят.
Интересно е, как учените челно се сблъскват с това, че в мистериите от древните времена, където още са били тогава, хората са знаели нещо за това. Келен сам посочва интересна книга, написана преди 50 години, книгата на Фустел Куланж, “Античният град". Той стига до забележително явление, разбираемо както за Келен, така и за самия Куланж. Какво представляваше старата държава? Що за нещо е било това?
към текста >>
139.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Нееднократно сме подчертавали, че това беше време, когато човек непосредствено е
общува
л със същностите, които наричаме Архаи или Духове на Личността.
Да погледнем към развитието на човечеството още един път, от малко по-различна гледна точка. Да се върнем в първия следатлантски период, тоест към времето непосредствено след Атлантската катастрофа.
Нееднократно сме подчертавали, че това беше време, когато човек непосредствено е общувал със същностите, които наричаме Архаи или Духове на Личността.
В тези древни времена духовният живот е бил още непосредствено открит за човека, тъй като възрастта на човечеството в неговото обратно развитие е била такава, че можем да я сравним със съвременната възраст от 56-48 години, както по-подробно изложих това онзи ден. Човек в известна степен е получавал сякаш непосредствени указания от духовните същности. Как са общували с човека тези духовни същности? В онези далечни времена човек е възприемал природата не така, както днес я вижда. Днес природата за човека е нещо сякаш механично организирано.
към текста >>
Как са
общува
ли с човека тези духовни същности?
Да погледнем към развитието на човечеството още един път, от малко по-различна гледна точка. Да се върнем в първия следатлантски период, тоест към времето непосредствено след Атлантската катастрофа. Нееднократно сме подчертавали, че това беше време, когато човек непосредствено е общувал със същностите, които наричаме Архаи или Духове на Личността. В тези древни времена духовният живот е бил още непосредствено открит за човека, тъй като възрастта на човечеството в неговото обратно развитие е била такава, че можем да я сравним със съвременната възраст от 56-48 години, както по-подробно изложих това онзи ден. Човек в известна степен е получавал сякаш непосредствени указания от духовните същности.
Как са общували с човека тези духовни същности?
В онези далечни времена човек е възприемал природата не така, както днес я вижда. Днес природата за човека е нещо сякаш механично организирано. Абстрактна организираност, абстрактни, почти математически изразени закони – ето идеалът за съвременния човек. Огледайте се за картината, простираща се около нас, когато излизаме в природата. Сравнете това, което е около нас там навън, с това, което е написано за растенията и животните в учебниците по ботаника и зоология.
към текста >>
Калигула знаел тайната как, в подобен случай, да
общува
с боговете от сферата на Луната.
Какво е знаел такъв Калигула? Другите гледаха към образите на древните митологични богове, обръщайки се към тях с молитви. Такъв род посветен, като Калигула, е знаел, какво се крие зад тези образи на богове. Той знаел, че със своето вътрешно същество човек принадлежи към този свят на богове. Калигула от опит знаел, че той принадлежи към същия този свят, както и съществата, които обозначавали с имената на боговете: Вакх, Херкулес, Меркурий, Аполон, Зевс.
Калигула знаел тайната как, в подобен случай, да общува с боговете от сферата на Луната.
И това не е измислица, а действителната истина, че Калигула, както казвали, насън – подразбирайте в друго състояние на съзнанието – общувал с богинята на Луната и подхранвал с това съзнанието за своето могъщество. Той си казвал: в мен живее светът, тъй като аз съм в този свят. Когато гледал към боговете, той и себе си виждал като бог сред богове. Римските цезари, преминали през инициация, съвсем сериозно гледали на себе си, като на богове. Посветеният жрец знаел, как да се издигне към обиталището на боговете, и римските цезари ги принуждавали да им открият този път.
към текста >>
И това не е измислица, а действителната истина, че Калигула, както казвали, насън – подразбирайте в друго състояние на съзнанието –
общува
л с богинята на Луната и подхранвал с това съзнанието за своето могъщество.
Другите гледаха към образите на древните митологични богове, обръщайки се към тях с молитви. Такъв род посветен, като Калигула, е знаел, какво се крие зад тези образи на богове. Той знаел, че със своето вътрешно същество човек принадлежи към този свят на богове. Калигула от опит знаел, че той принадлежи към същия този свят, както и съществата, които обозначавали с имената на боговете: Вакх, Херкулес, Меркурий, Аполон, Зевс. Калигула знаел тайната как, в подобен случай, да общува с боговете от сферата на Луната.
И това не е измислица, а действителната истина, че Калигула, както казвали, насън – подразбирайте в друго състояние на съзнанието – общувал с богинята на Луната и подхранвал с това съзнанието за своето могъщество.
Той си казвал: в мен живее светът, тъй като аз съм в този свят. Когато гледал към боговете, той и себе си виждал като бог сред богове. Римските цезари, преминали през инициация, съвсем сериозно гледали на себе си, като на богове. Посветеният жрец знаел, как да се издигне към обиталището на боговете, и римските цезари ги принуждавали да им открият този път. "Моят брат Юпитер", "Моят брат Зевс", – тези думи постоянно произнасял Калигула.
към текста >>
140.
12. Лекция, 23.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Характерът на душевните преживявания при
общува
нето с конкретен починал е съвсем непривичен, чужд на душата.
Но именно от това, което днес вече беше казано, става ясно, защо те не достигат до съзнанието на живия. И именно това, което преживява съзерцаващото съзнание, когато установява връзка с конкретен починал, именно това ни дава да разберем, защо човек в своето обичайно будно съзнание не осъзнава своята, винаги реално съществуваща връзка с починалия. Ако искаме да установим също така връзките между съзерцаващото, пробуждащото се съзнание и конкретен починал, трябва да се усвоят съвсем особени душевни преживявания, съвсем различни от привичните ни преживявания в будното съзнание. Именно при този пример става ясно, как всичко привично, изработено за ориентиране във физическия свят, трябва да бъде отхвърлено и заменено с друго, ако искаме със съзерцаващо съзнание да встъпим в конкретния духовен свят. Когато съзерцаващият стои пред един определен починал, той може да установи взаиморазбиране, но трябва да излезе извън пределите на здраво установилите се душевни навици.
Характерът на душевните преживявания при общуването с конкретен починал е съвсем непривичен, чужд на душата.
към текста >>
Но истинското
общува
не с починалите е възможно само по този начин.
И когато той ни отговаря, когато той иска да ни съобщи нещо, тогава това звучи от нашата душа, изправя се в нашата душа, така че имаме чувството: това изхожда от нас. Така че трябва напълно да се изменим, да се обърнем, ако искаме да встъпим в реални отношения с конкретен починал. Макар да може да бъде описано с толкова прости думи, това е изключително трудно. Съвсем обратно взаимоотношение със своето обкръжение, обратно на това, което е привично във физическия свят. Това е много трудно да се усвои.
Но истинското общуване с починалите е възможно само по този начин.
към текста >>
Но, от друга страна, ако помислите, че за
общува
нето с конкретен починал трябва вътрешно съвсем да се преустроите, ще разберете, че макар тези отношения през цялото време да са налице, така наречените живи са много малко склонни да ги осъзнават.
Но, от друга страна, ако помислите, че за общуването с конкретен починал трябва вътрешно съвсем да се преустроите, ще разберете, че макар тези отношения през цялото време да са налице, така наречените живи са много малко склонни да ги осъзнават.
Тъй като живеещите са свикнали, а навиците значат доста повече, отколкото обикновено се смята, когато нещо говорят, да възприемат това като излизащо от тях, а когато говори друг, да възприемат това като излизащо от другия. И този, който е съвсем враснал в представите на физическия свят, разбира се, може да възприеме моите думи само като нелепица. Въпреки всичко, това е така: не може да се проникне в духовния свят, ако не се проникнем с доверие към това, че в духовния свят много – казвам: много, а не всичко – е съвсем обратно на това, което ни е свойствено тук, във физическия свят. И една от тези противоположности е това, за което сега ви говоря. Само ако чрез много интимна вътрешна работа сме влезли в тези непривични взаимоотношения, само тогава можем да имаме мнение за това, как се постигат тези връзки на някой жив с определен починал, как се получават.
към текста >>
За осъзнато или неосъзнато
общува
не на живия с мъртвия, кармическите връзки са толкова необходими, колкото на окото е необходимо да бъде насочено към сетивния обект, за да го види.
За да задържим това, което идва при нас в тези кратки, изплъзващи се мигове, най-необходимото е задълбочаването във фините, точни мисли на духовната наука. Който влиза в духовната наука така, че тя не остава само в главата, а се превръща във вътрешна субстанция на самата душа, в нещо, което се постига не само с ум, но и с любов, така че става съдържание на душата, който не само с любознателност или жажда за знания подхожда към съобщенията на духовната наука, но с любов ги следва, на него именно тази любов му дарява такива сили на душата, че той, при известно внимание, постепенно започва да осъзнава тези пълни със значение моменти на заспиването и пробуждането. И колкото по-дълбоко духовната наука ще се потапя в душите на хората, толкова повече те ще внасят в реалния живот не само преживяваното в дневното съзнание, но и това, което идва към тях от свръхсетивните светове при заспиването и се осъзнава при пробуждането. Трябва само да си изясним, че такива реални взаимоотношения, които сега имам предвид, могат да бъдат установени само с такива умрели, с които някак сме свързани кармически. Но ние сме свързани кармически с доста повече души, отколкото обикновено си представяме.
За осъзнато или неосъзнато общуване на живия с мъртвия, кармическите връзки са толкова необходими, колкото на окото е необходимо да бъде насочено към сетивния обект, за да го види.
Както тук е необходим контакт в сферата на външните сетива, така, необходимото условие за общуването на живия с умрелия са кармичните връзки между тях, или поне кармичните взаимоотношения.
към текста >>
Както тук е необходим контакт в сферата на външните сетива, така, необходимото условие за
общува
нето на живия с умрелия са кармичните връзки между тях, или поне кармичните взаимоотношения.
Който влиза в духовната наука така, че тя не остава само в главата, а се превръща във вътрешна субстанция на самата душа, в нещо, което се постига не само с ум, но и с любов, така че става съдържание на душата, който не само с любознателност или жажда за знания подхожда към съобщенията на духовната наука, но с любов ги следва, на него именно тази любов му дарява такива сили на душата, че той, при известно внимание, постепенно започва да осъзнава тези пълни със значение моменти на заспиването и пробуждането. И колкото по-дълбоко духовната наука ще се потапя в душите на хората, толкова повече те ще внасят в реалния живот не само преживяваното в дневното съзнание, но и това, което идва към тях от свръхсетивните светове при заспиването и се осъзнава при пробуждането. Трябва само да си изясним, че такива реални взаимоотношения, които сега имам предвид, могат да бъдат установени само с такива умрели, с които някак сме свързани кармически. Но ние сме свързани кармически с доста повече души, отколкото обикновено си представяме. За осъзнато или неосъзнато общуване на живия с мъртвия, кармическите връзки са толкова необходими, колкото на окото е необходимо да бъде насочено към сетивния обект, за да го види.
Както тук е необходим контакт в сферата на външните сетива, така, необходимото условие за общуването на живия с умрелия са кармичните връзки между тях, или поне кармичните взаимоотношения.
към текста >>
Ако искаме моментът на заспиването да стане, в известна степен, врата за
общува
не с мъртвия, нашите насочени към него душевни преживявания действително да достигнат до него, тогава в будно съзнание трябва по-различно, а не с хладни и сухи мисли да се обръщаме към починалия.
Сухото, хладно мислене за починалия не е много подходящо за да достигнем до него, да установим взаимоотношения с него.
Ако искаме моментът на заспиването да стане, в известна степен, врата за общуване с мъртвия, нашите насочени към него душевни преживявания действително да достигнат до него, тогава в будно съзнание трябва по-различно, а не с хладни и сухи мисли да се обръщаме към починалия.
Трябва да се опитаме да оживим мислите, които са ни свързвали с починалия, когато той е бил сред нас. Трябва да вложим в тези мисли това, което душевно ни е свързвало с починалия. Равнодушното мислене за починалия нищо не дава. Много плодотворно е всичко, което ни свързва душевно, свързва ни сърдечно. Как сме били с починалия някъде заедно, за какво сме говорили тогава, какво особено го е интересувало, събуждало е чувства и жив интерес; или да си спомним, как веднъж сме били заедно тук на Земята и нещо важно за него или за вас е станало помежду ви; как сте се опитвали да разкажете на скъпия човек за това, което ви е било на душата, за да преживеете това заедно.
към текста >>
Отново ще се знае, че мъртвите са тук, в нашето обкръжение, че те говорят чрез нашите души, че ние
общува
ме с тях.
Във всеки случай, човечеството от нашето време и в близко бъдеще, трудно ще се откаже, колкото и необходимо да е това, от навика да мисли, че импулсите в обкръжението, в което хората живеят и действат, изхождат само от външния сетивен свят; трудно ще им бъде да свикнат с мисълта, че в това, което наричаме наш социален и всякакъв друг живот, действат не само така наречените живи, но и така наречените мъртви, че умрелите винаги са тук с нас и действат в нас и чрез нас. Митовете ни казват, че далечните ни предци са знаели това. Когато в древността хората са почитали своите починали предци, като господари на рода, като боговете предци, това е произлизало от атавистичното знание, че умрелите винаги са тук, че те действат чрез душите на живеещите. Закономерно е, че това знание е изгубено от хората, но то трябва да бъде възстановено!
Отново ще се знае, че мъртвите са тук, в нашето обкръжение, че те говорят чрез нашите души, че ние общуваме с тях.
Ще трябва да се признае, че отговорът за това, как е устроен животът, трябва да се търси в духовната наука, и че външната наука не може да даде правилното знание за живота, защото тя не вижда разликата между това, което произхожда от външния сетивен свят, и това, което звучи от свръхсетивния свят. Всъщност, нашите исторически съчинения постепенно са стигнали до гротескни нелепици. Говори се за исторически идеи, сякаш те са долетели като колибри или някакви други птички, докато тези идеи в действителност, най-често са именно импулси от умрелите.
към текста >>
141.
Съдържание
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Духовете на Мрака и техните намерения: триумф на човешкото остроумие и утвърждаване на спиритизма като основно средство за
общува
не с духовния свят.
Духовете на Мрака и техните намерения: триумф на човешкото остроумие и утвърждаване на спиритизма като основно средство за общуване с духовния свят.
Победата на Михаил и духовното причастие на човека. Борбата срещу Духовете на Мрака Освалд Марбах и неговото отношение към "Фауст". Удроу Уилсън като "попечител на света". Събитията от 19 век като продължение на борбата в духовния свят.
към текста >>
142.
3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Лишени от "сензациите" на лекционните цикли, хората прекратиха всякакъв друг вид
общува
не.
"лекционни цикли" и това даваше възможност на хората също да пътуват от един град в друг, от една лекция на друга. Винаги се намираха достатъчно "сензации". Обаче сега е съвсем друго. Повечето хора не успяха да намерят пътя към една разумна и полезна дейност. В нашите кръгове действително се създадоха условия за възникване на групи от аутсайдери.
Лишени от "сензациите" на лекционните цикли, хората прекратиха всякакъв друг вид общуване.
А именно този беше замисълът, скъпи мои приятели, на поредиците от лекции.
към текста >>
143.
6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Човекът непрекъснато
общува
с Боговете, само че неговата глава, общо взето, не знае нищо за това, именно защото главата стига само до мисловните трупове.
Ако добре си спомняте, вчера говорихме за същите неща. Ние живеем в такъв период от Петата следатлантска културна епоха, през която човекът се "оттегли" навътре от външния свят и напълно изгуби приликата си например с древния грък, за когото външното обкръжение беше пълно с духовни Същества. Обаче вътрешният живот има нужда от целия човек, за да посрещне мислите. В Четвъртата следатлантска епоха Боговете бяха в непосредствена "пространствена" връзка с хората. Днес човекът стана много по-дълбок, по-интимен; той се "отдръпна" от външния свят.
Човекът непрекъснато общува с Боговете, само че неговата глава, общо взето, не знае нищо за това, именно защото главата стига само до мисловните трупове.
Като цялостен човек, индивидът се крепи на постоянното си общуване с Боговете, но в нашето съвремие това общуване стана много по-нежно, по-дълбоко, по-интимно. Затова и природата на днешното ясновидство*26 навлезе в други отношения с Боговете и изобщо с екскарнираните духовни сили, отколкото през миналите епохи. Когато днес човешката душа общува с Духовете или с мъртвите, връзката между тях е много по-нежна. И общуването с духовните Същества е от такъв порядък, че аз бих могъл да кажа: Така общуват и нашите мисли с нашата воля. Тези душевни процеси са дълбоко интимни.
към текста >>
Като цялостен човек, индивидът се крепи на постоянното си
общува
не с Боговете, но в нашето съвремие това
общува
не стана много по-нежно, по-дълбоко, по-интимно.
Ние живеем в такъв период от Петата следатлантска културна епоха, през която човекът се "оттегли" навътре от външния свят и напълно изгуби приликата си например с древния грък, за когото външното обкръжение беше пълно с духовни Същества. Обаче вътрешният живот има нужда от целия човек, за да посрещне мислите. В Четвъртата следатлантска епоха Боговете бяха в непосредствена "пространствена" връзка с хората. Днес човекът стана много по-дълбок, по-интимен; той се "отдръпна" от външния свят. Човекът непрекъснато общува с Боговете, само че неговата глава, общо взето, не знае нищо за това, именно защото главата стига само до мисловните трупове.
Като цялостен човек, индивидът се крепи на постоянното си общуване с Боговете, но в нашето съвремие това общуване стана много по-нежно, по-дълбоко, по-интимно.
Затова и природата на днешното ясновидство*26 навлезе в други отношения с Боговете и изобщо с екскарнираните духовни сили, отколкото през миналите епохи. Когато днес човешката душа общува с Духовете или с мъртвите, връзката между тях е много по-нежна. И общуването с духовните Същества е от такъв порядък, че аз бих могъл да кажа: Така общуват и нашите мисли с нашата воля. Тези душевни процеси са дълбоко интимни. И тази интимност на пълно съответствува на днешното време.
към текста >>
Когато днес човешката душа
общува
с Духовете или с мъртвите, връзката между тях е много по-нежна.
В Четвъртата следатлантска епоха Боговете бяха в непосредствена "пространствена" връзка с хората. Днес човекът стана много по-дълбок, по-интимен; той се "отдръпна" от външния свят. Човекът непрекъснато общува с Боговете, само че неговата глава, общо взето, не знае нищо за това, именно защото главата стига само до мисловните трупове. Като цялостен човек, индивидът се крепи на постоянното си общуване с Боговете, но в нашето съвремие това общуване стана много по-нежно, по-дълбоко, по-интимно. Затова и природата на днешното ясновидство*26 навлезе в други отношения с Боговете и изобщо с екскарнираните духовни сили, отколкото през миналите епохи.
Когато днес човешката душа общува с Духовете или с мъртвите, връзката между тях е много по-нежна.
И общуването с духовните Същества е от такъв порядък, че аз бих могъл да кажа: Така общуват и нашите мисли с нашата воля. Тези душевни процеси са дълбоко интимни. И тази интимност на пълно съответствува на днешното време. Тя съответствува както на живите, така и на мъртвите, които днес прекрачват Портата на смъртта и влизат в духовния свят. Обаче за да можеше да настъпи тази интимна връзка, отношението на човека към Космоса трябваше да претърпи известна промяна.
към текста >>
И
общува
нето с духовните Същества е от такъв порядък, че аз бих могъл да кажа: Така
общува
т и нашите мисли с нашата воля.
Днес човекът стана много по-дълбок, по-интимен; той се "отдръпна" от външния свят. Човекът непрекъснато общува с Боговете, само че неговата глава, общо взето, не знае нищо за това, именно защото главата стига само до мисловните трупове. Като цялостен човек, индивидът се крепи на постоянното си общуване с Боговете, но в нашето съвремие това общуване стана много по-нежно, по-дълбоко, по-интимно. Затова и природата на днешното ясновидство*26 навлезе в други отношения с Боговете и изобщо с екскарнираните духовни сили, отколкото през миналите епохи. Когато днес човешката душа общува с Духовете или с мъртвите, връзката между тях е много по-нежна.
И общуването с духовните Същества е от такъв порядък, че аз бих могъл да кажа: Така общуват и нашите мисли с нашата воля.
Тези душевни процеси са дълбоко интимни. И тази интимност на пълно съответствува на днешното време. Тя съответствува както на живите, така и на мъртвите, които днес прекрачват Портата на смъртта и влизат в духовния свят. Обаче за да можеше да настъпи тази интимна връзка, отношението на човека към Космоса трябваше да претърпи известна промяна. Днес съществуват много хора, чието отношение към духовния свят може да се изрази по много по-интимен начин, отколкото преди.
към текста >>
Бих желал да повторя: През миналите епохи
общува
нето с духовния свят беше много по-грубо отколкото е то днес.
Днес съществуват много хора, чието отношение към духовния свят може да се изрази по много по-интимен начин, отколкото преди. За да се развият правилно тези интимни връзки, определени човешки качества и способности трябва да отпаднат. По време на Гръцко-римската епоха, а и в Средновековието, хората все още можеха да приемат духовни откровения от външния свят; те не виждаха както днес материални цветове, не чуваха материални звуци, в цветовете и звуците те виждаха определени духовни Същества. Освен това те притежаваха и една друга способност, притежаваха нещо, което днес се превърна в нашите хаотични съновидения. Древните хора можеха да използуват тази способност като средство за да проникват в духовния свят ,и то по един сравнително прост и отчетлив начин.
Бих желал да повторя: През миналите епохи общуването с духовния свят беше много по-грубо отколкото е то днес.
Преди беше сравнително лесно да се влезе в контакт с Духовете и мъртвите. Днес обикновените сънища нямат вече тази стойност; от Средновековието насам нещата се промениха. Разбира се, определени хора запазиха тази способност. Древните възприемаха всички явления около себе си именно в елементарния мисловен свят, какъвто го описах пред Вас, само че те бяха в полусън. Човекът все още не беше обособен и консолидизиран в силовите сфери на обгръщащия го отвсякъде духовен свят; човешкото същество се извисяваше в духовния свят и после пак се прибираше.
към текста >>
144.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Представете си например следното: Ако тук или там се събират няколко души които изграждат приятелското си
общува
не по един естествен начин, и ако този кръг от хора би знаел за подобни духовни връзки, каквито описах пред Вас, и ако от друга страна повечето хора не подозират за наличието на такива връзки, бъдете уверени: В случай че този критичен кръг вземе добре мотивираното решение да постави в служба на някаква кауза резултатите от едно или друго духовно познание, тогава този oграничен кръг често без самите му привърженици да осъзнават това се оказва много по-силен спрямо онези които нямат никаква представа за подобни духовни връзки.
Представете си например следното: Ако тук или там се събират няколко души които изграждат приятелското си общуване по един естествен начин, и ако този кръг от хора би знаел за подобни духовни връзки, каквито описах пред Вас, и ако от друга страна повечето хора не подозират за наличието на такива връзки, бъдете уверени: В случай че този критичен кръг вземе добре мотивираното решение да постави в служба на някаква кауза резултатите от едно или друго духовно познание, тогава този oграничен кръг често без самите му привърженици да осъзнават това се оказва много по-силен спрямо онези които нямат никаква представа за подобни духовни връзки.
към текста >>
145.
13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Следователно, от едната страна материален разум, а от другата страна форма за
общува
не с духовния свят, основаваща се на понижено съзнание: Ето какво възнамеряваха да постигнат Духовете на Мрака.
В този случай днес ние щяхме да живеем в един свят на неописуемо остроумие, на едно остроумие, което би завладяло всички области на човешкия живот. Борсовите спекулации и ред други неща, които днес не са замислени по най-добрия начин, тогава биха ставали с извънредна лекота. Това е едната страна. От друга страна обаче, хората и то най-широки кръгове биха поискали да задоволят духовните си потребности именно чрез медиумите, чрез спиритизма.
Следователно, от едната страна материален разум, а от другата страна форма за общуване с духовния свят, основаваща се на понижено съзнание: Ето какво възнамеряваха да постигнат Духовете на Мрака.
Преди всичко, тези Духове на Мрака искаха да попречат на това, което неусетно трябваше да настъпи след тяхното поражение през 1879: действителната поява на духовни опитности, на духовни изживявания в човешките души.
към текста >>
146.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Както и да се изменят условията за нашето
общува
не тук, на физическия план, колкото и дълго да продължи, докато отново се срещнем тук по този начин, нека кажа, че въпреки това - както трябва и да бъде, за да се засили и докаже нашият духовно-научен стремеж - ние чувстваме заедно, искаме да мислим заедно, дори когато пространствено сме разделени.
Сега, скъпи мои приятели, живеем в тежки времена. Знаем колко трудно ще бъде да преживеем в близкото време.
Както и да се изменят условията за нашето общуване тук, на физическия план, колкото и дълго да продължи, докато отново се срещнем тук по този начин, нека кажа, че въпреки това - както трябва и да бъде, за да се засили и докаже нашият духовно-научен стремеж - ние чувстваме заедно, искаме да мислим заедно, дори когато пространствено сме разделени.
Искаме винаги да бъдем заедно като стремящи се към познанията на духовната наука.
към текста >>
147.
ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Забелязва се, че нормално преминалите през портата на смъртта хора, ако срещнат такива човешки души, се страхуват от
общува
не и го избягват.
Другият факт, който, като го опиша сега, първоначално съвсем няма да ви се струва, че казаното току-що има нещо общо с него, но ще се убедите, че има много общо с него, е следният: Когато човек се обърне към душите на починали хора в съвремието и, ако мога така да кажа, опознае жизнените им обстоятелства, вижда, че между тях има такива, които след смъртта си се страхуват да се запознаят с човешки души, умрели тук, на Земята, по подобен начин, както императрицата на Австрия в Женева. Там се узнава, че такива убити чрез «пропагандисти на делото» и преминали през портата на смъртта първоначално създават големи грижи на някои хора, преминали по нормален начин през портата на смъртта и имащи своите изживявания в духовния свят.
Забелязва се, че нормално преминалите през портата на смъртта хора, ако срещнат такива човешки души, се страхуват от общуване и го избягват.
към текста >>
Разбира се, има толкова много срещи и възможности за
общува
не между душите, че не би било на място, ако заради горната причина веднага се изпита съжаление, пораждащо се в такъв случай от правилен и разбираем порив на човешката душа.
Моля ви да не обръщате внимание в този случай на парадоксалното, което такова нещо представлява за чувствата ви.
Разбира се, има толкова много срещи и възможности за общуване между душите, че не би било на място, ако заради горната причина веднага се изпита съжаление, пораждащо се в такъв случай от правилен и разбираем порив на човешката душа.
към текста >>
148.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Те се състоят в това, че дамата получава от време на време едностранна парализа на ръката, временно помрачаване на съзнанието, припадъци, полусън в особено дълбока форма и освен това забравя езика, с който обикновено
общува
.
Това, което днес се нарича психоанализа, води произхода си от болестен случай69, наблюдаван от виенския лекар интернист д-р Бройер70 още през оседемдесетте години. Д-р Бройер, когото познавах , освен че е лекар, е изключително душевно фин човек. Той наистина се интересува във висока степен от всякакви естетически и общочовешки въпроси. При неговия задълбочен начин на разглеждане на болестите е понятно, че такъв случай, какъвто наблюдава през осемдесетте години, му е особено интересен. Той лекува дама, която изглежда да страда от тежки хистерични пристъпи.
Те се състоят в това, че дамата получава от време на време едностранна парализа на ръката, временно помрачаване на съзнанието, припадъци, полусън в особено дълбока форма и освен това забравя езика, с който обикновено общува.
към текста >>
149.
Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Това никога няма до доведе до нещо друго освен чрез
общува
нето между индивидите да се завържат объркани кармически отношения, не да произлезе истинско повдигане на несъзнателното душевно съдържание, а да се породят кармически взаимоотношения между лекуващия и лекувания, понеже се навлиза в индивидуалното.
Тук лежи голямата грешка, която се прави, която е от огромно значение и има ужасни последици. Вместо да има стремеж да се направи така, че духовният живот да бъде проникнат с познание за духовния свят, както трябва да бъде в настоящето, тези души, при които се показва как задържаният духовен живот води до болест, се затварят в санаториуми и се лекуват индивидуално.
Това никога няма до доведе до нещо друго освен чрез общуването между индивидите да се завържат объркани кармически отношения, не да произлезе истинско повдигане на несъзнателното душевно съдържание, а да се породят кармически взаимоотношения между лекуващия и лекувания, понеже се навлиза в индивидуалното.
към текста >>
150.
Съдържание
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Принцип на обръщането в
общува
нето с мъртвите.
Отношенията към мъртвите. Въздействие на мъртвите в кръвта и в нервната система.
Принцип на обръщането в общуването с мъртвите.
Заспиване и събуждане. Свързване на чувствения живот с представите. Отношение на живите към по-младите и по-възрастните починали. Съчувстваща и егоистична болка. Помен за починалите млади хора и починалите възрастни хора.
към текста >>
Историческият, социалният и етичният живот са зависими от
общува
нето между живите и мъртвите.
Заспиване и събуждане. Свързване на чувствения живот с представите. Отношение на живите към по-младите и по-възрастните починали. Съчувстваща и егоистична болка. Помен за починалите млади хора и починалите възрастни хора.
Историческият, социалният и етичният живот са зависими от общуването между живите и мъртвите.
към текста >>
151.
Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Когато човекът сам почувства това, когато сам направи някои неща, ще изживее как
общува
със скъпите си близки, които са преминали оттатък.
Ако това не остане само абстрактна понятийна истина, една азбучна истина, за която човек понякога си спомня, а човекът съзнателно навлезе в царството на съдбата така, както съзнателно се намира в царството на сетивните възприятия, ако така, както върви в света и го разглежда, се почувства вплетен и в света на съдбата и в него почувства как силите на Христос се преплитат със силите на мъртвите, тогава, скъпи мои приятели, човечеството ще достигне до реален, конкретен, изпълнен с чувства и усещания живот в едно с мъртвите.
Когато човекът сам почувства това, когато сам направи някои неща, ще изживее как общува със скъпите си близки, които са преминали оттатък.
Тогава животът безкрайно ще се обогати.
към текста >>
152.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Второто може да се нарече непосредствено
общува
не със съществата от духовния свят, конкретното непосредствено
общува
не, от което днес искаме да изтъкнем
общува
нето с така наречените мъртви.
Второто може да се нарече непосредствено общуване със съществата от духовния свят, конкретното непосредствено общуване, от което днес искаме да изтъкнем общуването с така наречените мъртви.
Това наистина е възможно, но е много по-трудно от казаното преди. Първото може лесно да се постигне; другото, наистина да се влезе в контакт с отделния мъртъв, е напълно възможно, но е по-трудно, защото изисква ангажимент от този, който търси такъв контакт. За този особен контакт е необходимо човек наистина да се подложи на известно обучение. Защото относно контактуването с духовния свят съществува важен закон. Той може да се опише така: Това, което тук са низши пориви за човека, от другата страна, от духовната страна, е висш живот и когато човекът не се владее достатъчно, чрез непосредствения контакт с така наречените мъртви много лесно може да се случи да се засилят неговите низши пориви.
към текста >>
Общува
нето може да бъде опасно само за този, който не се е научил да се владее и не е пречистил своята природа.
Защото относно контактуването с духовния свят съществува важен закон. Той може да се опише така: Това, което тук са низши пориви за човека, от другата страна, от духовната страна, е висш живот и когато човекът не се владее достатъчно, чрез непосредствения контакт с така наречените мъртви много лесно може да се случи да се засилят неговите низши пориви. Когато само общо взето влезем в контакт с духовния свят, когато придобием познания относно нашето собствено безсмъртие и там имаме нещо общо с душевно-духовното, изобщо не може да става дума, че може да навлезе нещо нечисто. Но когато имаме нещо общо с отделните конкретни мъртви, тогава винаги се получава връзка на отделния мъртъв – колкото и невероятно да звучи – с нашата кръвоносна и нервна система. Мъртвият навлиза в инстинктите, страстите и поривите, които се изживяват в нашата кръвоносна и нервна система, и това може да възбуди низши инстинкти.
Общуването може да бъде опасно само за този, който не се е научил да се владее и не е пречистил своята природа.
Това трябва да се подчертае, защото то е причината Старият завет да забранява на хората да общуват с мъртвите, а не защото е грешно, когато общуването се извършва по правилния начин. Естествено, ние трябва да изключим методите на модерния спиритизъм. Когато контактът се извършва духовно, не е погрешно, но когато човек не го прави с чисти, одушевени мисли, много лесно се стига дотам, както казахме, да стане възможно в човека да се възбудят низши страсти. Не мъртвите ги възбуждат, а елементът, в който мъртвите живеят. Помислете, че това, което тук чувстваме като животинско, е основният елемент, в който живеят мъртвите.
към текста >>
Това трябва да се подчертае, защото то е причината Старият завет да забранява на хората да
общува
т с мъртвите, а не защото е грешно, когато
общува
нето се извършва по правилния начин.
Той може да се опише така: Това, което тук са низши пориви за човека, от другата страна, от духовната страна, е висш живот и когато човекът не се владее достатъчно, чрез непосредствения контакт с така наречените мъртви много лесно може да се случи да се засилят неговите низши пориви. Когато само общо взето влезем в контакт с духовния свят, когато придобием познания относно нашето собствено безсмъртие и там имаме нещо общо с душевно-духовното, изобщо не може да става дума, че може да навлезе нещо нечисто. Но когато имаме нещо общо с отделните конкретни мъртви, тогава винаги се получава връзка на отделния мъртъв – колкото и невероятно да звучи – с нашата кръвоносна и нервна система. Мъртвият навлиза в инстинктите, страстите и поривите, които се изживяват в нашата кръвоносна и нервна система, и това може да възбуди низши инстинкти. Общуването може да бъде опасно само за този, който не се е научил да се владее и не е пречистил своята природа.
Това трябва да се подчертае, защото то е причината Старият завет да забранява на хората да общуват с мъртвите, а не защото е грешно, когато общуването се извършва по правилния начин.
Естествено, ние трябва да изключим методите на модерния спиритизъм. Когато контактът се извършва духовно, не е погрешно, но когато човек не го прави с чисти, одушевени мисли, много лесно се стига дотам, както казахме, да стане възможно в човека да се възбудят низши страсти. Не мъртвите ги възбуждат, а елементът, в който мъртвите живеят. Помислете, че това, което тук чувстваме като животинско, е основният елемент, в който живеят мъртвите. Когато царството, в което живеят мъртвите, навлезе в нас, много лесно може да се преобърне.
към текста >>
Но духовният свят може правилно да се охарактеризира именно когато се говори за това
общува
не.
Но духовният свят може правилно да се охарактеризира именно когато се говори за това общуване.
Защото от изживяваното там се вижда, че духовният свят е съвсем различен от физическия.
към текста >>
Когато този, който е постигнал ясновидството,
общува
с мъртвите, той трябва да
общува
по такъв начин с тях, че от това
общува
не да се види защо за човека е толкова чуждо да знае нещо за мъртвия, имам предвид да знае нещо чрез непосредствено възприятие.
Искам да ви кажа нещо, което може би изглежда без значение за човека, който още не е изработил своето ясновидство, но за нас е важно да го разберем, понеже се отнася до неща, близки до живота.
Когато този, който е постигнал ясновидството, общува с мъртвите, той трябва да общува по такъв начин с тях, че от това общуване да се види защо за човека е толкова чуждо да знае нещо за мъртвия, имам предвид да знае нещо чрез непосредствено възприятие.
Колкото и странно, колкото и гротесково да звучи, начинът на общуване, с който сме свикнали тук, във физическия свят, трябва изцяло да се преобърне, когато оттук влезем в контакт с мъртвия. Когато тук говорим с даден човек, когато говорим от физическо тяло към физическо тяло, говорим ние. Когато говорим, знаем, че говорим ние, че думите произлизат от нас. Когато другият ни отговаря, знаем, че думите идват от него. Това отношение напълно се преобръща, когато общуваме с даден мъртъв, когато говорим – може да се каже говорим, защото може да бъде говорене.
към текста >>
Колкото и странно, колкото и гротесково да звучи, начинът на
общува
не, с който сме свикнали тук, във физическия свят, трябва изцяло да се преобърне, когато оттук влезем в контакт с мъртвия.
Искам да ви кажа нещо, което може би изглежда без значение за човека, който още не е изработил своето ясновидство, но за нас е важно да го разберем, понеже се отнася до неща, близки до живота. Когато този, който е постигнал ясновидството, общува с мъртвите, той трябва да общува по такъв начин с тях, че от това общуване да се види защо за човека е толкова чуждо да знае нещо за мъртвия, имам предвид да знае нещо чрез непосредствено възприятие.
Колкото и странно, колкото и гротесково да звучи, начинът на общуване, с който сме свикнали тук, във физическия свят, трябва изцяло да се преобърне, когато оттук влезем в контакт с мъртвия.
Когато тук говорим с даден човек, когато говорим от физическо тяло към физическо тяло, говорим ние. Когато говорим, знаем, че говорим ние, че думите произлизат от нас. Когато другият ни отговаря, знаем, че думите идват от него. Това отношение напълно се преобръща, когато общуваме с даден мъртъв, когато говорим – може да се каже говорим, защото може да бъде говорене. Нещата се преобръщат така, че когато запитваме някой мъртъв или му казваме нещо, това, което ние казваме, го възприемаме като идващо от него; така се възприема.
към текста >>
Това отношение напълно се преобръща, когато
общува
ме с даден мъртъв, когато говорим – може да се каже говорим, защото може да бъде говорене.
Когато този, който е постигнал ясновидството, общува с мъртвите, той трябва да общува по такъв начин с тях, че от това общуване да се види защо за човека е толкова чуждо да знае нещо за мъртвия, имам предвид да знае нещо чрез непосредствено възприятие. Колкото и странно, колкото и гротесково да звучи, начинът на общуване, с който сме свикнали тук, във физическия свят, трябва изцяло да се преобърне, когато оттук влезем в контакт с мъртвия. Когато тук говорим с даден човек, когато говорим от физическо тяло към физическо тяло, говорим ние. Когато говорим, знаем, че говорим ние, че думите произлизат от нас. Когато другият ни отговаря, знаем, че думите идват от него.
Това отношение напълно се преобръща, когато общуваме с даден мъртъв, когато говорим – може да се каже говорим, защото може да бъде говорене.
Нещата се преобръщат така, че когато запитваме някой мъртъв или му казваме нещо, това, което ние казваме, го възприемаме като идващо от него; така се възприема. Следователно той инспирира в нашата душа това, което питаме, което му казваме. А когато той отговаря, или ни казва нещо друго, то идва от нашата собствена душа. За човека тук, във физическия свят, този факт е съвсем необикновен. Той е свикнал това, което казва, да идва от неговото същество.
към текста >>
За
общува
нето с мъртвите човек трябва да свикне да чува от тях това, което сам казва, а в собствената си душа да възприема техния отговор.
Нещата се преобръщат така, че когато запитваме някой мъртъв или му казваме нещо, това, което ние казваме, го възприемаме като идващо от него; така се възприема. Следователно той инспирира в нашата душа това, което питаме, което му казваме. А когато той отговаря, или ни казва нещо друго, то идва от нашата собствена душа. За човека тук, във физическия свят, този факт е съвсем необикновен. Той е свикнал това, което казва, да идва от неговото същество.
За общуването с мъртвите човек трябва да свикне да чува от тях това, което сам казва, а в собствената си душа да възприема техния отговор.
към текста >>
Когато нещата се разказват така абстрактно, естествено, са лесни за схващане, но да се свикне действително да се
общува
по напълно различен начин, отколкото човек е свикнал тук, на физическото поле, е особено трудно.
Когато нещата се разказват така абстрактно, естествено, са лесни за схващане, но да се свикне действително да се общува по напълно различен начин, отколкото човек е свикнал тук, на физическото поле, е особено трудно.
И наистина, колкото и невероятно да звучи, това напълно необичайно за човека обръщане е причината да не възприемаме мъртвите, които винаги се намират около нас. Ние мислим, че всичко, което се надига от душата ни, идва от нас. А да се опитаме някак си внимателно да забележим дали ни инспирира нещо от духовното ни обкръжение, за което обаче бихме могли да кажем, че идва от самите нас, това ни е съвсем чуждо. На човек му се иска да направи връзка с нещо, с което е свикнал тук, на физическия план. Дойде ли нещо от обкръжението ни, ние го приписваме на някого извън нас.
към текста >>
Сега изтъкнах една от особеностите на
общува
нето на така наречените живи с така наречените мъртви.
Сега изтъкнах една от особеностите на общуването на така наречените живи с така наречените мъртви.
Ако от този пример извлечете само едно, а именно че нещата са точно обратни в духовния свят и че човек трябва да се настрои да ги приема за напълно различни, вие сте си спечелили важно разбиране, от което човек непрекъснато ще се нуждае, ако иска да проникне в духовния свят, разбиране, което е извънредно трудно да се приложи конкретно. За да се разбере добре физическият свят, който всъщност навсякъде е проникнат от духовността, е необходимо например също и тук да си имаме понятие за едно пълно обръщане. И понеже днешната наука и обикновеното съзнание изобщо нямат такова разбиране, и физическият свят не се разбира духовно. Това се научава именно когато хората правят големи усилия да разберат света. Такива неща понякога трябва да бъдат прозрени.
към текста >>
Това, което ви казах за
общува
нето с мъртвите, се разбира по-лесно.
Тук го споменавам само между другото.
Това, което ви казах за общуването с мъртвите, се разбира по-лесно.
към текста >>
Всички вие, както си седите тук, непрекъснато
общува
те с мъртвите, само че в обикновения живот хората не го знаят, понеже се извършва в подсъзнанието.
Вижте, това, което обясних сега, става непрекъснато.
Всички вие, както си седите тук, непрекъснато общувате с мъртвите, само че в обикновения живот хората не го знаят, понеже се извършва в подсъзнанието.
Ясновиждащото съзнание не измисля нещо ново, а само издига нагоре в съзнанието това, което е налице в духовния свят. Всички вие непрекъснато общувате с мъртвите.
към текста >>
Всички вие непрекъснато
общува
те с мъртвите.
Вижте, това, което обясних сега, става непрекъснато. Всички вие, както си седите тук, непрекъснато общувате с мъртвите, само че в обикновения живот хората не го знаят, понеже се извършва в подсъзнанието. Ясновиждащото съзнание не измисля нещо ново, а само издига нагоре в съзнанието това, което е налице в духовния свят.
Всички вие непрекъснато общувате с мъртвите.
към текста >>
Сега нека се запознаем как става в детайли обикновеното
общува
не с мъртвите.
Сега нека се запознаем как става в детайли обикновеното общуване с мъртвите.
Когато е починал ваш близък, можете да попитате: Как да се доближа до умрелия така, че той да ме възприеме в себе си? Това е, което обясних одеве. Как мъртвият отново може да ми стане близък, че да мога да живея в него? Вие можете да поставите този въпрос. Но да се отговори правилно на въпроса не е възможно, ако се употребяват обикновените понятия, усвоени във физическия свят.
към текста >>
А когато се разглежда
общува
нето на човека с духовния свят, наистина трябва да се има предвид нещо трето.
Представете си собствената си биография. Вие разглеждате изминалия си живот винаги със съответните прекъсвания. Описвате само това, което се случва от събуждането до заспиването, след което животът се прекъсва: събуждане – заспиване, събуждане – заспиване. Но докато спите, също сте тук и когато се разглежда целият човек, трябва да се вземат под внимание и будното, и спящото състояние.
А когато се разглежда общуването на човека с духовния свят, наистина трябва да се има предвид нещо трето.
Защото освен будност и сън има нещо трето, което е по-важно за общуването с духовния свят от будуването и спането, а именно моментите на събуждането и заспиването. Събуждането и заспиването винаги траят само един миг и човек веднага преминава в друго състояние. Но когато се научи да наблюдава моментите на събуждането и заспиването, тогава точно от тези моменти на събуждането и заспиването се правят най-добрите изводи за духовния свят.
към текста >>
Защото освен будност и сън има нещо трето, което е по-важно за
общува
нето с духовния свят от будуването и спането, а именно моментите на събуждането и заспиването.
Представете си собствената си биография. Вие разглеждате изминалия си живот винаги със съответните прекъсвания. Описвате само това, което се случва от събуждането до заспиването, след което животът се прекъсва: събуждане – заспиване, събуждане – заспиване. Но докато спите, също сте тук и когато се разглежда целият човек, трябва да се вземат под внимание и будното, и спящото състояние. А когато се разглежда общуването на човека с духовния свят, наистина трябва да се има предвид нещо трето.
Защото освен будност и сън има нещо трето, което е по-важно за общуването с духовния свят от будуването и спането, а именно моментите на събуждането и заспиването.
Събуждането и заспиването винаги траят само един миг и човек веднага преминава в друго състояние. Но когато се научи да наблюдава моментите на събуждането и заспиването, тогава точно от тези моменти на събуждането и заспиването се правят най-добрите изводи за духовния свят.
към текста >>
Хората на село знаеха за
общува
нето с духовния свят.
Знаете, че на село – сега тези неща постепенно и за селото се променят, – когато ние, старите хора, бяхме млади, хората казваха: Когато човек се събуди, не бива веднага да поглежда към осветения прозорец, а да остане за малко на тъмно.
Хората на село знаеха за общуването с духовния свят.
Те още познаваха този момент на събуждането и не искаха да го пропуснат, не искаха веднага да срещнат силната дневна светлина, а да останат концентрирани, за да задържат нещо от това, което така колосално преминава през човешката душа в мига на събуждането. Нас ни затруднява фактът, че веднага се потапяме в ежедневния живот. В града почти не е възможно да се направи нещо. Когато се събуждаме в града, ни пречи не само дневният живот, но също и шумът от улицата, звънтенето на трамвая и подобни. Целият културен живот се стреми да отнеме общуването на човека с духовния свят.
към текста >>
Целият културен живот се стреми да отнеме
общува
нето на човека с духовния свят.
Хората на село знаеха за общуването с духовния свят. Те още познаваха този момент на събуждането и не искаха да го пропуснат, не искаха веднага да срещнат силната дневна светлина, а да останат концентрирани, за да задържат нещо от това, което така колосално преминава през човешката душа в мига на събуждането. Нас ни затруднява фактът, че веднага се потапяме в ежедневния живот. В града почти не е възможно да се направи нещо. Когато се събуждаме в града, ни пречи не само дневният живот, но също и шумът от улицата, звънтенето на трамвая и подобни.
Целият културен живот се стреми да отнеме общуването на човека с духовния свят.
С това не казвам нищо срещу външния материален културен живот, но фактите трябва да се вземат под внимание.
към текста >>
Но точно моментите на събуждане и заспиване са най-важни за
общува
нето с така наречените мъртви, както и с духовните същества от висшите светове.
При заспиването е така, че в момента на заспиване духовният свят преминава по колосален начин покрай нас, но ние веднага заспиваме, изгубваме съзнанието за преминаващото през душата ни. В определени случаи обаче могат да настъпят изключения.
Но точно моментите на събуждане и заспиване са най-важни за общуването с така наречените мъртви, както и с духовните същества от висшите светове.
За да се разбере това, което имам да кажа, е необходимо да си изградите една представа, която човек не може да приложи кой знае колко тук, на физическия план, и всъщност не я изгражда. Тя е, че изминалото всъщност не е преминало духовно, а е още тук. Това е представа, която във физическия свят човек има само по отношение на пространството. Когато застанете пред едно дърво, след това погледнете встрани и отново върнете погледа си към него, то не е изчезнало, а е още там. Така е с времето в духовния свят.
към текста >>
Събуждането и заспиването са особено важни при
общува
нето с мъртвите.
Събуждането и заспиването са особено важни при общуването с мъртвите.
Няма моменти на събуждане и заспиване в човешкия живот, без човекът да влезе във връзка с мъртвите. Но по отношение на общуването с мъртвите моментът на заспиването е особено подходящ, за да се обърнем към тях. Когато искаме да запитаме мъртвия за нещо и запазим въпроса или съобщението в душата си, докато настъпи моментът на заспиването ни, това е най-подходящият момент, тогава най-добре можем да зададем нашите въпроси на мъртвия, тогава е най-лесно. И иначе също е възможно, но тогава е най-лесно. Когато прочитаме нещо на мъртвите, ние също стигаме до тях, но аз имам предвид, че по отношение на това, което отправяме към мъртвия, непосредственото общуване е най-лесно, когато в момента на заспиването кажем това, което искаме да им кажем.
към текста >>
Но по отношение на
общува
нето с мъртвите моментът на заспиването е особено подходящ, за да се обърнем към тях.
Събуждането и заспиването са особено важни при общуването с мъртвите. Няма моменти на събуждане и заспиване в човешкия живот, без човекът да влезе във връзка с мъртвите.
Но по отношение на общуването с мъртвите моментът на заспиването е особено подходящ, за да се обърнем към тях.
Когато искаме да запитаме мъртвия за нещо и запазим въпроса или съобщението в душата си, докато настъпи моментът на заспиването ни, това е най-подходящият момент, тогава най-добре можем да зададем нашите въпроси на мъртвия, тогава е най-лесно. И иначе също е възможно, но тогава е най-лесно. Когато прочитаме нещо на мъртвите, ние също стигаме до тях, но аз имам предвид, че по отношение на това, което отправяме към мъртвия, непосредственото общуване е най-лесно, когато в момента на заспиването кажем това, което искаме да им кажем. А за това, което мъртвият има да сподели с нас, най-подходящ е моментът на събуждането. Няма човек, който да не донася многобройни известия от мъртвите в момента на събуждането си, но той не го знае.
към текста >>
Когато прочитаме нещо на мъртвите, ние също стигаме до тях, но аз имам предвид, че по отношение на това, което отправяме към мъртвия, непосредственото
общува
не е най-лесно, когато в момента на заспиването кажем това, което искаме да им кажем.
Събуждането и заспиването са особено важни при общуването с мъртвите. Няма моменти на събуждане и заспиване в човешкия живот, без човекът да влезе във връзка с мъртвите. Но по отношение на общуването с мъртвите моментът на заспиването е особено подходящ, за да се обърнем към тях. Когато искаме да запитаме мъртвия за нещо и запазим въпроса или съобщението в душата си, докато настъпи моментът на заспиването ни, това е най-подходящият момент, тогава най-добре можем да зададем нашите въпроси на мъртвия, тогава е най-лесно. И иначе също е възможно, но тогава е най-лесно.
Когато прочитаме нещо на мъртвите, ние също стигаме до тях, но аз имам предвид, че по отношение на това, което отправяме към мъртвия, непосредственото общуване е най-лесно, когато в момента на заспиването кажем това, което искаме да им кажем.
А за това, което мъртвият има да сподели с нас, най-подходящ е моментът на събуждането. Няма човек, който да не донася многобройни известия от мъртвите в момента на събуждането си, но той не го знае. Подсъзнателно непрекъснато говорим в душата си с мъртвите. При заспиване им задаваме въпроси. Ние им казваме това, което имаме да им кажем в дълбините на душата си.
към текста >>
Само че по отношение на
общува
нето с мъртвите едното е по-подходящо от другото.
При заспиване им задаваме въпроси. Ние им казваме това, което имаме да им кажем в дълбините на душата си. При събуждане мъртвите говорят с нас. Тогава те ни отговарят. Но трябва да имаме предвид, че това са само две различни точки и че следващото едно след друго, във висш смисъл всъщност е едновременно, както на физическия план две места съществуват едновременно.
Само че по отношение на общуването с мъртвите едното е по-подходящо от другото.
към текста >>
Човек може да си постави въпроса: Какво благоприятства нашето
общува
не с мъртвите?
Човек може да си постави въпроса: Какво благоприятства нашето общуване с мъртвите?
Мои скъпи приятели, изхождайки от същите основания, от които човек най-често говори с живите, той не може добре да общува с мъртвите. Тогава те не чуват, не възприемат.
към текста >>
Мои скъпи приятели, изхождайки от същите основания, от които човек най-често говори с живите, той не може добре да
общува
с мъртвите.
Човек може да си постави въпроса: Какво благоприятства нашето общуване с мъртвите?
Мои скъпи приятели, изхождайки от същите основания, от които човек най-често говори с живите, той не може добре да общува с мъртвите.
Тогава те не чуват, не възприемат.
към текста >>
За да влезем в правилно
общува
не именно с възрастния човек, е от голямо значение да си припомним неговото същество, да оживим в себе си образа му.
Протестантската погребална реч, отнасяща се до живота на умрелия, ще има голямо значение за починалия. Там католическият ритуал ще има по-малко значение. Но и иначе при помена за умрелите за детето е най-добре човек да изпадне в настроение, в което се чувства свързан с детето, и да се опита да отправи към детето мисли, които ще го достигнат при заспиването. Тези мисли могат да бъдат повече общи, например неща, които повече или по-малко могат да се отправят към всички умрели. При възрастните е необходимо да отправим спомените си към конкретния човек и индивидуално да се обърнем към него, като си припомним какво сме преживели заедно.
За да влезем в правилно общуване именно с възрастния човек, е от голямо значение да си припомним неговото същество, да оживим в себе си образа му.
към текста >>
Между така наречените мъртви и така наречените живи съществува оживено
общува
не.
Защото няма по-важно за живота, дори и за материалния живот, от решителното убеждение за връзката с духовното. Ако хората на новото време не бяха изгубили до такава степен връзката си с духовното, нямаше да дойдат тези тежки времена в съвременността. Тази дълбока връзка днес разбират само малцина, но в бъдеще тя ще трябва да бъде разбрана. Днес се вярва, че когато човекът премине през портата на смъртта, се преустановява неговата дейност по отношение на физическия свят. Не, тя не престава.
Между така наречените мъртви и така наречените живи съществува оживено общуване.
И ние можем да кажем: Тези, които са преминали през портата на смъртта, не са престанали да бъдат тук, а само нашите очи са престанали да ги виждат, но те са тук. Мислите, чувствата и волевите ни импулси се намират във връзка с тях. Защото именно за мъртвите важи словото на Евангелието: „Не ги търсете във външните знаци, Царството Божие е сред вас.“ Не бива да търсим мъртвите чрез някакви външни неща, а трябва да осъзнаем, че те са непрекъснато тук. Целият исторически, социален и етичен живот включва взаимодействията между така наречените живи и така наречените мъртви и човекът може да изпита особено укрепване на цялото си същество, ако все повече се прониква не само от съзнанието, идващо от сигурната му позиция тук, във физическия свят, а и от съзнанието, че може да каже в правилния вътрешен смисъл нещо, засягащо близките му починали: Мъртвите са сред нас. Това принадлежи към правилното знание, към правилното познание за духовния свят, което се изгражда от различни части.
към текста >>
153.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Не става обаче дума за това, какво човекът вярва относно такова
общува
не, а за това, какво наистина върши в душата си, какво наистина изживява в своята душа.
Когато от гледна точка на духовната наука казваме, че над нас съществуват други същества – ангели, архангели, архаи и т.н., – че гледаме към йерархии от духовни същества и че пътят води далече нагоре към най-висшата божественост, хората го отхвърлят. Хората от нашето съвремие не искат да бъдат скромни по отношение на познанието. Те често изразяват това, като казват, че не искат да имат посредник между себе си и Бог. Искат винаги директно и непосредствено да се обръщат към най-висшия Бог.
Не става обаче дума за това, какво човекът вярва относно такова общуване, а за това, какво наистина върши в душата си, какво наистина изживява в своята душа.
към текста >>
154.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Често съм споменавал това, което може да се каже в частност за
общува
нето с мъртвите.
Те биха могли да са такива, но най-често не е така. Нещата, които изплуват от душата ни като вдъхновение, най-често са отговорът, който ни дават мъртвите. Защото мъртвите наистина живеят с нас. Това, което привидно произхожда от нас, всъщност е казаното от мъртвите. Само че е важно да изтълкуваме изживяното по правилния начин.
Често съм споменавал това, което може да се каже в частност за общуването с мъртвите.
Това е да им се четат нещата, свързани с духа. Колкото по-живо, по-изпълнено с чувства, по-картинно се живее в тези неща, толкова по-значително ще се изгражда общуването с мъртвите.
към текста >>
Колкото по-живо, по-изпълнено с чувства, по-картинно се живее в тези неща, толкова по-значително ще се изгражда
общува
нето с мъртвите.
Защото мъртвите наистина живеят с нас. Това, което привидно произхожда от нас, всъщност е казаното от мъртвите. Само че е важно да изтълкуваме изживяното по правилния начин. Често съм споменавал това, което може да се каже в частност за общуването с мъртвите. Това е да им се четат нещата, свързани с духа.
Колкото по-живо, по-изпълнено с чувства, по-картинно се живее в тези неща, толкова по-значително ще се изгражда общуването с мъртвите.
към текста >>
155.
Бележки към текста
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
41. Старият завет да забранява на хората да
общува
т с мъртвите: В Пета книга Моисеева, глава 18, стих 10-12 се казва: „не бива да се намира у тебе (такъв) ... който пита мъртви; защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа” (преводът е по Изданието на Св.
41. Старият завет да забранява на хората да общуват с мъртвите: В Пета книга Моисеева, глава 18, стих 10-12 се казва: „не бива да се намира у тебе (такъв) ... който пита мъртви; защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа” (преводът е по Изданието на Св.
Синод на Българската църква от 2011 г.). Сравни също Първа книга Царства, 28 глава (Самуил и магьосницата от Аендор).
към текста >>
156.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Не Мистерията на Голгота – именно тя би трябвало да представлява замяната на изгубеното – а самото време внесе в човешкото развитие това, че хората се оказаха отрязани от съзнателно
общува
не с божествено-духовния свят на третата йерархия.
Но след това дойде Мистерията на Голгота. Сега всичко това вече го няма.
Не Мистерията на Голгота – именно тя би трябвало да представлява замяната на изгубеното – а самото време внесе в човешкото развитие това, че хората се оказаха отрязани от съзнателно общуване с божествено-духовния свят на третата йерархия.
Обаче от това остана паметта, историческата памет. И така е било в началото след Мистерията на Голгота. Хората е трябвало да мислят вече малко по-различно, отколкото до Мистерията на Голгота, но в тях още е действало непосредственото минало. В непосредственото минало човечеството е знаело, че божествено-духовните същества вплитат своето действие в земните дела, подреждат ги и влияят на всичко, което хората правят на Земята. Затова древният човек е бил уверен, че ако той основава държава – употребявайки тук думата „държава“, ние не сме съвсем прави, но хората днес така са свикнали да казват, – ако древните хора са създавали социални структури, те са знаели: тези социални структури се създават под влияние на третата йерархия.
към текста >>
157.
Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Но оттук можете да изведете следното: имало е съвременници на Христа – Неговите ученици; те са
общува
ли с Него, използвайки традициите на прамъдростта и са достигнали такава мъдрост, че по-късно са могли да напишат за Него Евангелията; но те, собствено, не са могли да Го разберат.
Ние изживяваме земния си живот, без да знаем, може ли развитието до самата ни смърт да ни доведе до разбирането на импулса на Христос.
Но оттук можете да изведете следното: имало е съвременници на Христа – Неговите ученици; те са общували с Него, използвайки традициите на прамъдростта и са достигнали такава мъдрост, че по-късно са могли да напишат за Него Евангелията; но те, собствено, не са могли да Го разберат.
Разбира се, до самата си смърт те не са могли да стигнат до разбирането на Импулса на Христос. Кога са успели да достигнат до него? След своята смърт. Ако смятаме Петър или Яков за съвременници на Христос, кога те са узрели за разбирането на импулса на Христа? Едва в III век след Мистерията на Голгота, защото до своята смърт те още не са узрели, а са узрели едва във II-III век.
към текста >>
158.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
И какво се получава: Ние
общува
ме с хората, които наричаме добри,
общува
ме с хора, които наричаме равнодушни,
общува
ме с хора, които наричаме лоши и които стават причина да изпитаме всевъзможни злини.
Впрочем нека имаме предвид и още нещо: Ако хората не биха се възпротивявали, ако не биха настръхвали срещу възможността да надникнат в тази битка, ако не биха били склонни да си обясняват събитията зад кулисите на сетивния свят според описанията на духовните изследователи, тогава светът щеше да им изглежда по съвсем друг начин. Ето защо аз винаги съм подчертавал: Ние трябва да насърчаваме интересите, които един човек би могъл да изпита към друг човек, обаче в действителност това е просто невъзможно, без да сме приели в себе си светлината на Духовната наука. Всеки човек влиза в някакви отношения с хората около себе си.
И какво се получава: Ние общуваме с хората, които наричаме добри, общуваме с хора, които наричаме равнодушни, общуваме с хора, които наричаме лоши и които стават причина да изпитаме всевъзможни злини.
Разбира се, в ежедневния живот не ни остава друго, освен да разчитаме на другите. Ако някой ти е ударил плесница и изпиташ желание да отвърнеш със същото, ти не можеш да се обърнеш към друг, освен към този, който те е ударил, нали така? Обаче днешното време не търпи такова схващане, такъв подход към нещата. И това вече се потвърждава; днешното време изисква друг подход, при който някой примерно казва: Добре, един човек лъже, друг човек върши такива или онакива дела. Естествено, в условията на физическия живот трябва да разчитаме на хората.
към текста >>
159.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ние обаче трябва да развием тънкостите на нашето
общува
не със света така, че в нашето възприятие на света имаме само сетивни възприятия, а имаме също нещо духовно.
Това е така, че можем да кажем: преди 3000 години човекът живееше в един вид нощна култура. Яхве се изявяваше чрез своите пророци от нощните сънища.
Ние обаче трябва да развием тънкостите на нашето общуване със света така, че в нашето възприятие на света имаме само сетивни възприятия, а имаме също нещо духовно.
Трябва да бъдем сигурни, че с всеки лъч на светилната, с всеки тон, с всяко усещане на топлината и тяхното отзвучаване влизаме в душевно взаимоотношение със света и това душевно взаимоотношение трябва да стане за нас нещо много важно. Но ние можем също да се подкрепяме, така че да се получи нещо такова с нас.
към текста >>
160.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Точно както гръцкият дух намери израз в своя удивителен свят на пластични форми, така германският, по-съсредоточен в себе си, лесно се отваря за природата, но по тази причина повече със собственото си сърце, подхранвайки
общува
не със своя собствен вътрешен свят, търсейки своите завоевания в света на чистата мисъл.
Той не навлиза в умовете ни желаейки да отрече разнородните грешки и едностранчивите заблуждения, които Фихте, Хегел, Шелинг, Оукън и други допуснаха при своите смели нашествия в царството на идеализма. Но импулсът, който в цялото си величие ги вдъхновяваше, не трябва да бъде погрешно разбиран. Този е импусът, който е най-подходящ за една нация от мислители. Германският народ не се характеризира с онзи жив усет за непосредствената реалност, или външната страна на природата, който позволи на гърците да създадат своите чудесни и непреходни творения на изкуството. Вместо това сред немците има непрекъснат подтик на духа към причините за нещата, към външно скритите, дълбоки начала на обкръжаващата ни природа.
Точно както гръцкият дух намери израз в своя удивителен свят на пластични форми, така германският, по-съсредоточен в себе си, лесно се отваря за природата, но по тази причина повече със собственото си сърце, подхранвайки общуване със своя собствен вътрешен свят, търсейки своите завоевания в света на чистата мисъл.
Следователно начинът, по който Фихте и неговите наследници разглеждаха света, беше наистина германски. Ето защо техните учения бяха приемани толкова ентусиазирано; ето защо за известно време те завладяваха целия живот на нацията. Ето защо ние не трябва да скъсваме с тяхното духовно водачество. Нашето разрешение на трудностите трябва да бъде в това да превъзмогваме грешките, докато продължаваме естествния ход на развитието, открито установен по онова време. Не е трайно онова, което тези духове откриха или мислеха да открият, а това как те се изправяха пред проблемите."
към текста >>
161.
1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Обаче нещата в живота са взаимно свързани и днешното повърхностно
общува
не, целият съвременен характер на междучовешките връзки, е последица от интелектуалистичното развитие през последното столетие.
Филистерството все повече навлиза в човечеството, но човечеството слабо вниква тук, още повече, че филистерството е донякъде нещо природосъобразно. За разумно се счита само това, как човек „се държи“ днес пред хората.
Обаче нещата в живота са взаимно свързани и днешното повърхностно общуване, целият съвременен характер на междучовешките връзки, е последица от интелектуалистичното развитие през последното столетие.
Естествено, човек като Булвър-Лайтън не може да се нагоди добре тук. Само като абстрактна възможност можем да си представим, че по-възрастните хора се движат по света, а по-младите ги съпровождат отстрани с приятна музика. И само ако вникнем правилно в разликата между едното душевно устройство и другото душевно устройство, ще разберем ясно едно подобно явление. Обаче при Булвър-Лайтън нещата бяха такива, че от него се излъчваше нещо, което е немислимо за модерната интелектуалистична епоха, нещо, което е възможно само в рамките на наследената традиция.
към текста >>
162.
2. Втора лекция, 24 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
В
общува
нето с другите хора, говорене и слушане са различни неща.
В общуването с другите хора, говорене и слушане са различни неща.
Но щом навлезем под огледалото на спомнянето, във вътрешния хаос, ние имаме вече една друга реалност: Това, което там се промълвя, е едно временно и нещо, което ухото ясно долавя. Говор и слух там се обединяват отново. Вътрешното слово говори в нас, вътрешното слово бива разпознато и чуто в нас.
към текста >>
163.
3. Трета лекция, 30 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
На мястото, където иначе сноват обективните мисли така да се каже, от тяхната субстанция ние образуваме нашите обикновени ежедневни мисли, каквито ги имаме в
общува
нето си със сетивния свят.
В будно състояние този преливащо-сновящ свят не достига до нашето съзнание. Той може да се улови и схване, само по начина както бе току-що описан. Пробуждайки се, ние се вмъкваме с нашия Аз и нашето астрално тяло вътре в нашето физическо тяло. Азът и астралното тяло в нашето проникнато от етерни сили физическо тяло, участвуват в будния сетивно-възприятен живот. Имайки в себе си тези сетивни възприятия, Вие се прониквате от външния мисловен свят, само че така се сдобивате със силата да заглушите този обективен преливащо-сновящ мисловен свят.
На мястото, където иначе сноват обективните мисли така да се каже, от тяхната субстанция ние образуваме нашите обикновени ежедневни мисли, каквито ги имаме в общуването си със сетивния свят.
И аз мога да прибавя: Вътре в този обективен кипеж на мислите, играе това, което е субективната мисъл (бяло), тя е която заглушава другата и която също се движи и снове между етерното и физическото тяло. В действителност, когато мислим, ние живеем както се изразих вече, фигуративно, но ясно в това междинно пространство между етерното и физическото тяло. С нашите субективни мисли ние заглушаваме обективните мисли, които са постоянно там, независимо дали сме будни или спим. В една и съща област от нашето човешко естество сноват както обективните, така и субективните мисли.
към текста >>
164.
4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Да, както когато изследваме душевния живот сме длъжни да проучим как си взаимодействуват физическото, етерното, астралното тяло и Азът, така и когато разглеждаме човека духовно, ние сме длъжни да проучим
общува
нето му със Съществата от висшите Йерархии.
Искаме ли да познаем душевната същност на човека, ние трябва да погледнем в междинните пространства между физическото, етерно, астрално тяло и Азът; после трябва да погледнем в това, което се разиграва между отделните съставни части на нашето човешко същество. Искаме ли след това да познаем духовната същност на човека, ние трябва да се запитаме, по какъв начин се свързва той със Съществата, всяко от които на свой ред се разкрива в имагинацията, инспирацията, интуицията.
Да, както когато изследваме душевния живот сме длъжни да проучим как си взаимодействуват физическото, етерното, астралното тяло и Азът, така и когато разглеждаме човека духовно, ние сме длъжни да проучим общуването му със Съществата от висшите Йерархии.
към текста >>
165.
Съдържание
GA_214 Тайната на троицата
Особености на
общува
нето с мъртвите.
Животът между смъртта и едно ново раждане от гледна точка на инспирацията. Процесът на завръщането. Слизането към новото раждане. Историята е една история на душата.
Особености на общуването с мъртвите.
Тяхната връзка с езика. Адам Кадмон. Изграждането на човешката форма, изхождайки от констелации и движение на звездите. Произход на очите, на сърцето. Изкореняване на древната наука за посвещението от ІV век.
към текста >>
166.
9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Бих искал тук да ви посоча няколко особености на начина на
общува
не с мъртвите.
Бих искал тук да ви посоча няколко особености на начина на общуване с мъртвите.
Най-напред е възможно в действителност, да извършва общуване с мъртвите, само този, който може да влезе в тяхната способност за спомняне на физическия свят. Мъртвите имат още един здрав спомен от човешкия език и даже от специалния език, който са говори основно тук на земята. Но тяхното отношение с езика се променя. Така например, се забелязва, когато някой общува с мъртъв, че той не разбира така бързо, няма и най-малко разбиране за имена, за съществителни. Съществителните са думи, които живият напразно отправя към мъртвия мъртвият, ако мога да употребя този израз, просто не го чува.
към текста >>
Най-напред е възможно в действителност, да извършва
общува
не с мъртвите, само този, който може да влезе в тяхната способност за спомняне на физическия свят.
Бих искал тук да ви посоча няколко особености на начина на общуване с мъртвите.
Най-напред е възможно в действителност, да извършва общуване с мъртвите, само този, който може да влезе в тяхната способност за спомняне на физическия свят.
Мъртвите имат още един здрав спомен от човешкия език и даже от специалния език, който са говори основно тук на земята. Но тяхното отношение с езика се променя. Така например, се забелязва, когато някой общува с мъртъв, че той не разбира така бързо, няма и най-малко разбиране за имена, за съществителни. Съществителните са думи, които живият напразно отправя към мъртвия мъртвият, ако мога да употребя този израз, просто не го чува. В замяна на това, мъртвият пази относително дълго време още разбирането на всички глаголи, значи, думите изразяващи активност.
към текста >>
Така например, се забелязва, когато някой
общува
с мъртъв, че той не разбира така бързо, няма и най-малко разбиране за имена, за съществителни.
Бих искал тук да ви посоча няколко особености на начина на общуване с мъртвите. Най-напред е възможно в действителност, да извършва общуване с мъртвите, само този, който може да влезе в тяхната способност за спомняне на физическия свят. Мъртвите имат още един здрав спомен от човешкия език и даже от специалния език, който са говори основно тук на земята. Но тяхното отношение с езика се променя.
Така например, се забелязва, когато някой общува с мъртъв, че той не разбира така бързо, няма и най-малко разбиране за имена, за съществителни.
Съществителните са думи, които живият напразно отправя към мъртвия мъртвият, ако мога да употребя този израз, просто не го чува. В замяна на това, мъртвият пази относително дълго време още разбирането на всички глаголи, значи, думите изразяващи активност.
към текста >>
Ще постигнете
общува
не с мъртъв, като най-общо правило, само ако се научите да му задавате въпроси по най-точния начин.
Ще постигнете общуване с мъртъв, като най-общо правило, само ако се научите да му задавате въпроси по най-точния начин.
За тези въпроси трябва да се постъпва по следния начин: един ден се концентрирате върху мъртъв във възможно най-пълно спокойствие, живеете с него в нещо съвсем конкретно -,значи трябва да се концентрирате върху нещо, което е една конкретна действителна опитност, което той е обичал тук на земята в своя живот: там, можете да се приближите малко по малко към мъртвия.
към текста >>
167.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
За да
общува
ме с мъртвите, всъщност, ни е нужно понякога да им отправяме въпроси, формирайки ги по един разбираем начин за мъртвите.
Но вие бихте били на съвсем погрешен път, ако вярвате, че този човешки език може да ви послужи тук по някакъв начин. Защото, в отношенията с мъртвите, това, което се възприема на първо място, е, че мъртвите разбират само в продължение на много малко време това, което живее в земния език под формата на имена, на съществителни. Това, което изразява нещо, едно завършено нещо, определено от съществително име, това вече не съществува в езика на мъртвите. В езика на мъртвите, всичко се отнася до това, което се движи, до вътрешната подвижност. Ето защо намираме, че след известно време, след преминаването на вратата на смъртта, те, в действителност, имат само смисъла на глаголите, на това, което наричаме изрази на активност.
За да общуваме с мъртвите, всъщност, ни е нужно понякога да им отправяме въпроси, формирайки ги по един разбираем начин за мъртвите.
После, след известно време, ако можем да им предложим вливания, отговорът идва. Обикновено е необходимо да изминат много нощи, докато мъртвият може да отговори на въпроси, които му задаваме. Но, както казахме, ни е нужно да влезем в езика на мъртвите и само за да завършим, идва да ни срещне езикът, който мъртвият действително има в живота, в който му е нужно да влезе, защото му е твърде нужно да се отдалечи от Земята в целия си душевен живот. Ние влизаме тогава в един език, чиито форми вече нямат работа със земните условия, в един език, извлечен от чувството, от сърцето, в един вид сърдечен език.
към текста >>
168.
Съдържание
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Непосредствено
общува
не след смъртта на душата със свързаните с нея души.
Постигане на изцяло будното, волево празно съзнание. Непрекъснатост на спомнянето в будност и сън. Живот с отраженията на планетите и звездните светове. Изживяване на бъдещото: живот след смъртта. Обучение на волята, водещо до по-висша степен на съзнанието: идеална магия за изграждането на духовния зародиш за новия земен живот.
Непосредствено общуване след смъртта на душата със свързаните с нея души.
към текста >>
169.
ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Но когато човекът е в духовния свят, тогава физическото тяло на оставеното тук любимо същество не е пречка, за да се живее заедно с неговата душа.» Както за съзерцанието в духовния свят човек трябва да си усвои, както описах, способността да прозира през земните предмети, така този, който е преминал през портата на смъртта,
общува
през телата с душите, които е оставил тук, на Земята, като най-близките си.
Чрез екзактното ясновидство и идеалната магия всичко това е не само нещо, в което се вярва, а то става реално знание. То навлиза в непосредственото съзерцание на човека. Да, дори можем да кажем: «Тук, във физическия свят, има пропаст между душите, колкото и да се обичат, защото те се срещат в телата си и могат да влязат само в такива взаимни отношения, които се опосредяват чрез телесните отношения.
Но когато човекът е в духовния свят, тогава физическото тяло на оставеното тук любимо същество не е пречка, за да се живее заедно с неговата душа.» Както за съзерцанието в духовния свят човек трябва да си усвои, както описах, способността да прозира през земните предмети, така този, който е преминал през портата на смъртта, общува през телата с душите, които е оставил тук, на Земята, като най-близките си.
Той ги изживява все още като души, докато те са още на Земята до тяхната собствена смърт.
към текста >>
170.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И тогава, изхождайки от една такава наука, ние можем да дадем указания на учителите и възпитателите как в непосредственото практическо
общува
не с детето те могат да образоват това, което се съзира като самата душа, изживява се като самия дух.
Така възпитателското изкуство, за което говоря тук, произлиза от живото човешко познание, от схващането на развитието в детето във всеки момент от живота. Едва когато по този начин се прозре, бих казал, най-благородната материя, която можем да имаме за едно изкуство, материалът за възпитателското изкуство, когато наистина се прозре човекът и възпитателски се действа върху него, тогава се виждат съвсем други неща, отколкото може да види обикновеното съзнание.
И тогава, изхождайки от една такава наука, ние можем да дадем указания на учителите и възпитателите как в непосредственото практическо общуване с детето те могат да образоват това, което се съзира като самата душа, изживява се като самия дух.
към текста >>
171.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Да, днес антропософското познание ни позволява да видим, как онези хора, които от миналите си земни животи са наследили твърде ограничени дарби по-късно ще се спрем подробно на тази тема за
общува
не с Йерархиите, тук на Земята развиват крайно недостатъчна сила на любовта, недостатъчна сила на всеобщата любов, която се изразява в неумение да разбираме другите хора.
По време на земния живот ние имаме твърде слаб спомен за съвместните ни действия със Съществата от висшите Йерархии. Ако между смър-тта и новото раждане ние нямаме срещи и съвместен живот със Съществата от висшите Йерархии, тук на Земята ние не бихме могли да развием силата на любовта. Защото това, което тук на Земята развиваме като сила на любовта, е само един далечен и слаб отблясък, една нищожна сянка от съвместния ни живот с висшите Йерархии между смъртта и новото раждане. Фактът, че тук на Земята можем да разгърнем силите на човешката любов, че изобщо можем да стигнем до разбирането на едно друго човешко същество, се обяснява само с това, че между смъртта и новото раждане ние сме живяло заедно със Съществата от висшите Йерархии.
Да, днес антропософското познание ни позволява да видим, как онези хора, които от миналите си земни животи са наследили твърде ограничени дарби по-късно ще се спрем подробно на тази тема за общуване с Йерархиите, тук на Земята развиват крайно недостатъчна сила на любовта, недостатъчна сила на всеобщата любов, която се изразява в неумение да разбираме другите хора.
Нека обобщим: преди да слезем на Земята, ние живеем заедно с Боговете и докато сме между тях, ние получаваме дарбата да вникваме в другите хора. Без това общуване с Боговете ние изобщо не бихме стигнали до онзи дълбоко проникващ поглед в другите хора, който общо взето единствен прави възможен живота в условията на Земята. Впрочем когато в този случай говоря за любовта и особено за всеобщата човешка любов, Вие трябва да си представите цялото значение на едно действително проникновено разбиране на другия човек. И ако към всеобщата човешка любов прибавите това разбиране на другия човек, за което става дума сега, Вие ще се изправите пред самия човешки морал. Защото земният човешки морал ако той не се вдъхновява от голи фрази и красиви речи се основава на интереса, който един човек може да изпита към друг човек, на възможността да се съзерцава другия човек.
към текста >>
Без това
общува
не с Боговете ние изобщо не бихме стигнали до онзи дълбоко проникващ поглед в другите хора, който общо взето единствен прави възможен живота в условията на Земята.
Ако между смър-тта и новото раждане ние нямаме срещи и съвместен живот със Съществата от висшите Йерархии, тук на Земята ние не бихме могли да развием силата на любовта. Защото това, което тук на Земята развиваме като сила на любовта, е само един далечен и слаб отблясък, една нищожна сянка от съвместния ни живот с висшите Йерархии между смъртта и новото раждане. Фактът, че тук на Земята можем да разгърнем силите на човешката любов, че изобщо можем да стигнем до разбирането на едно друго човешко същество, се обяснява само с това, че между смъртта и новото раждане ние сме живяло заедно със Съществата от висшите Йерархии. Да, днес антропософското познание ни позволява да видим, как онези хора, които от миналите си земни животи са наследили твърде ограничени дарби по-късно ще се спрем подробно на тази тема за общуване с Йерархиите, тук на Земята развиват крайно недостатъчна сила на любовта, недостатъчна сила на всеобщата любов, която се изразява в неумение да разбираме другите хора. Нека обобщим: преди да слезем на Земята, ние живеем заедно с Боговете и докато сме между тях, ние получаваме дарбата да вникваме в другите хора.
Без това общуване с Боговете ние изобщо не бихме стигнали до онзи дълбоко проникващ поглед в другите хора, който общо взето единствен прави възможен живота в условията на Земята.
Впрочем когато в този случай говоря за любовта и особено за всеобщата човешка любов, Вие трябва да си представите цялото значение на едно действително проникновено разбиране на другия човек. И ако към всеобщата човешка любов прибавите това разбиране на другия човек, за което става дума сега, Вие ще се изправите пред самия човешки морал. Защото земният човешки морал ако той не се вдъхновява от голи фрази и красиви речи се основава на интереса, който един човек може да изпита към друг човек, на възможността да се съзерцава другия човек.
към текста >>
172.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ако се обърнете към онези древни епохи, за които стана дума днес, към Древноиндийската, Древноперсийската и Египетско-халдейската епоха, Вие ще установите, как в своята „златна" епоха например хората искаха да
общува
т с Боговете; как в своята „сребърна" епоха те можеха да изживяват на Земята само Слънчевото сияние на духовния свят и т.н.
Ако се обърнете към онези древни епохи, за които стана дума днес, към Древноиндийската, Древноперсийската и Египетско-халдейската епоха, Вие ще установите, как в своята „златна" епоха например хората искаха да общуват с Боговете; как в своята „сребърна" епоха те можеха да изживяват на Земята само Слънчевото сияние на духовния свят и т.н.
В светогледите на древните епохи времето и неговото протичане играеха могъща роля. Припомнете си гръцкия светоглед и светогледа на европейския Север от същите векове и Вие ще откриете, че в тях представата за времето играеше наистина могъща роля. Древният грък се обръщаше назад до онази прадревна епоха, когато Уран и Гея ръководеха събитията в Космоса. После той се взираше в епохата, когато властвуваха Кронос и Рея, в епохата на Зевс и останалите Богове, които знаем от гръцката митология. Същото откриваме и в германската митология.
към текста >>
173.
Съдържание
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Материализмът предизвиква дисхармония в
общува
нето с духовните същества.
Двете биографии на човека: на физическото и етерното тяло, от една страна, и на астралното тяло и аза, от друга. Значение на речта за душевното развитие на човека. Отзвук в съня на изговореното през деня. Необходимостта от комуникация с Ангелите и Архангелите.
Материализмът предизвиква дисхармония в общуването с духовните същества.
1859 година – юбилей на Шилер и година на смъртта на идеализма. Усещане за липса на идеали сред по-възрастното поколение и подем на младежкото движение.
към текста >>
174.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Той ще преживява при своето
общува
не с другите хора с различно положение в живота, особено при срещи с неравностойни на себе си, например с по-млади, или наопаки, ако той сам е млад, то с по-стари, той ще преживява нещо, което ще остане необяснимо, ако не вникне в това, което може да бъде дадено от духовно-научното познание за разбирането на всичко човешко тук на Земята.
От проведените тук от нас по-рано разглеждания вие знаете, че започвайки от 15-то столетие, човечеството встъпи в епохата на развитие на съзнателната душа. И в сегашно време човек, който действително би искал да участва в развитието на човечеството, следва да си изясни някои работи. Защото иначе той не може да заеме правилна позиция към цялото социално устройство на съвременния живот.
Той ще преживява при своето общуване с другите хора с различно положение в живота, особено при срещи с неравностойни на себе си, например с по-млади, или наопаки, ако той сам е млад, то с по-стари, той ще преживява нещо, което ще остане необяснимо, ако не вникне в това, което може да бъде дадено от духовно-научното познание за разбирането на всичко човешко тук на Земята.
към текста >>
По-нататъшното развитие на речта до съвременното и състояние доведе до това, че човек, когато му се налага да
общува
с духовния свят, става духовно ням и духовно глух по отношение на духовния свят и може да възприема само това, което го смъква до това, което живее във физическото на минералното и растителното царства.
По-древните езици на човечеството бяха такива, чиято друга, вътрешна страна, можеше да бъде взета от хората в духовния свят, и там можеше да доведе до взаимно разбиране с духовните Същества, с които човек трябва да има работа, когато се намира извън тялото.
По-нататъшното развитие на речта до съвременното и състояние доведе до това, че човек, когато му се налага да общува с духовния свят, става духовно ням и духовно глух по отношение на духовния свят и може да възприема само това, което го смъква до това, което живее във физическото на минералното и растителното царства.
към текста >>
175.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Той ги усеща така, като че ли се намират в по-голяма степен в неговия собствен свят, отколкото преди, когато са били скрити от цветовете, намирали са се зад тези сини или червени цветове на предметите и са идвали при него чрез това червено или синьо или пък са се приближавали чрез музикалните тонове до-диез или сол.От времето на извършване на тази промяна, той се чувства по-свободно при
общува
нето със света на мислите.
Те всъщност са по цялата граница на свръхсетивния свят. Те са невидими за нормалното зрение, но се намират навсякъде между човека и покривалото, изтъкано от възприятията на външните сетива. А Властите, Силите и Господствата се намират от другата страна. Те са скрити от това покривало. Така, че човек, притежаващ свръхсетивно съзнание, усеща мислите като приближили се към него, след като са били предадени на Началата.
Той ги усеща така, като че ли се намират в по-голяма степен в неговия собствен свят, отколкото преди, когато са били скрити от цветовете, намирали са се зад тези сини или червени цветове на предметите и са идвали при него чрез това червено или синьо или пък са се приближавали чрез музикалните тонове до-диез или сол.От времето на извършване на тази промяна, той се чувства по-свободно при общуването със света на мислите.
Това предизвиква илюзията, че човек, като че ли сам създава мислите. Човек с течение на времето се е развил до там, че да възприеме вътре в себе си това, което преди му е предоставял обективният външен свят. Това е станало постепенно в хода на развитие на човечеството. Ако днес се върнем далеч назад към времената, предшествали атлантската катастрофа, към атлантския период, аз ще ви помоля да си представите образа на човека, както съм го описал в своите книги – «Въведение в тайната наука» или «Из Хрониката Акаша». Както знаете, тези хора са имали съвсем различен облик, и веществото, съставляващо тяхната телесност, е било по-фино от това, което е станало по-късно, в следатлантския период.
към текста >>
176.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И цялото
общува
не на хората, тези или онези техни взаимоотношения са се обуславяли и са изхождали от душевното, от възприятия на жестове, обща фигура, осанка на човека, неговата походка, което давало възможност да се съди за неговите морални качества.
Хората от това време повече са обичали «да отгатват». Те са обичали това, защото им се е искало да се вслушват в това, което се е появявало в тяхното обкръжение. И в самата дейност по това «отгатване» те са намирали известно вътрешно удовлетворение. И по същия начин, благодарение на някакъв инстинкт, те са могли, поглеждайки лицето на човека, да заключат за това, колко е умен, а по общата фигура – за неговия темперамент и т.н. Отгатването по онова време е заменяло това, което ние сега наричаме познание с помощта на доказателства.
И цялото общуване на хората, тези или онези техни взаимоотношения са се обуславяли и са изхождали от душевното, от възприятия на жестове, обща фигура, осанка на човека, неговата походка, което давало възможност да се съди за неговите морални качества.
В епохата на първата древноиндийска култура още не е съществувало това, което по-късно се превърнало в деление на касти. Тогава, във връзка със съществуването на древноиндийските мистерии, безусловно, е съществувало даже някакво социално деление на хората на основата на тяхната физиогномия, на техните жестове. Такива неща са били възможни в по-старите времена на човешкото развитие, защото хората тогава все още са имали известен инстинкт да се подчиняват на такова разделение. Това, което по-късно се е проявило в индийската цивилизация като образуване на кастите, това е станало, може да се каже, вече някакво схематично разделение, сменило много по-дълбокото индивидуално разчленяване на обществото, което първоначално е било на основата на инстинктивната физиогномика. И в тези стари времена хората не се чувствали обидени, ако тях, в зависимост от вида на лицата им са ги поставяли на едно или друго място.
към текста >>
177.
Втора лекция, Великден, 1. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Духовното изследване установява по какъв начин Христос е можел да
общува
със Своите ученици дори и след като физическото Му тяло не е вече тук.
Както знаете, относно Великденските мисли ние често сме прилагали знанията, идващи от Духовната наука. И същественото тук е, че това антропософско духовно изследване винаги ни отправя към такива форми на живот, които не се изчерпват в рамките на раждането и смъртта тук във физическия свят.
Духовното изследване установява по какъв начин Христос е можел да общува със Своите ученици дори и след като физическото Му тяло не е вече тук.
Поставена в светлината на духовното изследване, мисълта за Възкресението наистина оживява. Обаче тази мисъл за Възкресението може да бъде напълно разбрана само тогава, когато тя бъде свързана с нейната противоположност.
към текста >>
178.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Второто, на което трябва да обърнем внимание, е това, което човек усвоява чрез възпитанието и
общува
нето с другите хора и с външната природа.
Второто, на което трябва да обърнем внимание, е това, което човек усвоява чрез възпитанието и общуването с другите хора и с външната природа.
Днешната наука е свикнала да го нарича приспособяване на човека към външните условия. И на вас ви е известно, че съвременното естествознание счита за най-важни за всички живи същества именно тези два импулса: наследствеността и приспособяването.
към текста >>
179.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Истинската алхимия се основава не на такова изследване, каквото прави днешният химик, експериментирайки и размишлявайки, а на това, че могат да възприемат в природните процеси природните духове,
общува
йки с тях; природните духове говорят на човека, как протичат явленията и какво всъщност става тук.
Истинската, правдива астрология се основава на възможността да се разбират космическите Интелигенции. А истинската алхимия?
Истинската алхимия се основава не на такова изследване, каквото прави днешният химик, експериментирайки и размишлявайки, а на това, че могат да възприемат в природните процеси природните духове, общувайки с тях; природните духове говорят на човека, как протичат явленията и какво всъщност става тук.
Астрологията на древните времена не е била мъдруване и изследване чрез наблюдение, а общуване с космическите Интелигенции. Алхимията в древните времена не е била изследване чрез наблюдение, не просто размишляване, а общуване с природните духове. Това на първо място трябва да се знае. Ако бихме отишли при древния египтянин или древния халдеец, той би казал: Аз имам своята обсерватория, за да беседвам очи в очи с космическите Интелигенции чрез моите инструменти и благодарение на това, което излиза от моя дух с помощта на моите инструменти. Този, който в качеството си на благочестив естествоизпитател в Средновековието се приближавал до ретортата и в нея, от една страна, е изследвал вътрешната същност на човека, а от друга, тъкането и същността на великата природа - този средновековен естествоизпитател казвал: Аз експериментирам, защото посредством експеримента с мен говорят духовете на природата.
към текста >>
Астрологията на древните времена не е била мъдруване и изследване чрез наблюдение, а
общува
не с космическите Интелигенции.
Истинската, правдива астрология се основава на възможността да се разбират космическите Интелигенции. А истинската алхимия? Истинската алхимия се основава не на такова изследване, каквото прави днешният химик, експериментирайки и размишлявайки, а на това, че могат да възприемат в природните процеси природните духове, общувайки с тях; природните духове говорят на човека, как протичат явленията и какво всъщност става тук.
Астрологията на древните времена не е била мъдруване и изследване чрез наблюдение, а общуване с космическите Интелигенции.
Алхимията в древните времена не е била изследване чрез наблюдение, не просто размишляване, а общуване с природните духове. Това на първо място трябва да се знае. Ако бихме отишли при древния египтянин или древния халдеец, той би казал: Аз имам своята обсерватория, за да беседвам очи в очи с космическите Интелигенции чрез моите инструменти и благодарение на това, което излиза от моя дух с помощта на моите инструменти. Този, който в качеството си на благочестив естествоизпитател в Средновековието се приближавал до ретортата и в нея, от една страна, е изследвал вътрешната същност на човека, а от друга, тъкането и същността на великата природа - този средновековен естествоизпитател казвал: Аз експериментирам, защото посредством експеримента с мен говорят духовете на природата. Алхимик е бил този, който предизвиквал духовете на природата.
към текста >>
Алхимията в древните времена не е била изследване чрез наблюдение, не просто размишляване, а
общува
не с природните духове.
Истинската, правдива астрология се основава на възможността да се разбират космическите Интелигенции. А истинската алхимия? Истинската алхимия се основава не на такова изследване, каквото прави днешният химик, експериментирайки и размишлявайки, а на това, че могат да възприемат в природните процеси природните духове, общувайки с тях; природните духове говорят на човека, как протичат явленията и какво всъщност става тук. Астрологията на древните времена не е била мъдруване и изследване чрез наблюдение, а общуване с космическите Интелигенции.
Алхимията в древните времена не е била изследване чрез наблюдение, не просто размишляване, а общуване с природните духове.
Това на първо място трябва да се знае. Ако бихме отишли при древния египтянин или древния халдеец, той би казал: Аз имам своята обсерватория, за да беседвам очи в очи с космическите Интелигенции чрез моите инструменти и благодарение на това, което излиза от моя дух с помощта на моите инструменти. Този, който в качеството си на благочестив естествоизпитател в Средновековието се приближавал до ретортата и в нея, от една страна, е изследвал вътрешната същност на човека, а от друга, тъкането и същността на великата природа - този средновековен естествоизпитател казвал: Аз експериментирам, защото посредством експеримента с мен говорят духовете на природата. Алхимик е бил този, който предизвиквал духовете на природата. Всичко, което по-късно се разглеждало като алхимия, е декадентски продукт.
към текста >>
Всичко, което в древните времена е било астрология, е резултат от
общува
нето с космическите Интелигенции.
Това на първо място трябва да се знае. Ако бихме отишли при древния египтянин или древния халдеец, той би казал: Аз имам своята обсерватория, за да беседвам очи в очи с космическите Интелигенции чрез моите инструменти и благодарение на това, което излиза от моя дух с помощта на моите инструменти. Този, който в качеството си на благочестив естествоизпитател в Средновековието се приближавал до ретортата и в нея, от една страна, е изследвал вътрешната същност на човека, а от друга, тъкането и същността на великата природа - този средновековен естествоизпитател казвал: Аз експериментирам, защото посредством експеримента с мен говорят духовете на природата. Алхимик е бил този, който предизвиквал духовете на природата. Всичко, което по-късно се разглеждало като алхимия, е декадентски продукт.
Всичко, което в древните времена е било астрология, е резултат от общуването с космическите Интелигенции.
към текста >>
По това време, в първите векове след възникването на християнството, още е съществувала древната астрология, а значи и
общува
нето с космическите Интелигенции.
По това време, в първите векове след възникването на християнството, още е съществувала древната астрология, а значи и общуването с космическите Интелигенции.
Традицията още я е имало. Започнали са да изчисляват дали звездите са в опозиция, в конюнкция и т.н. Имали са всичко това, което е останало в качеството на традиция от времената, когато астролозите са общували с космическите Интелигенции. Но докато няколко века по-късно, след възникването на християнството, астрологията вече изчезнала, алхимията още продължавала да съществува. Общуването с природните духове е било все още възможно в по-късните времена.
към текста >>
Имали са всичко това, което е останало в качеството на традиция от времената, когато астролозите са
общува
ли с космическите Интелигенции.
По това време, в първите векове след възникването на християнството, още е съществувала древната астрология, а значи и общуването с космическите Интелигенции. Традицията още я е имало. Започнали са да изчисляват дали звездите са в опозиция, в конюнкция и т.н.
Имали са всичко това, което е останало в качеството на традиция от времената, когато астролозите са общували с космическите Интелигенции.
Но докато няколко века по-късно, след възникването на християнството, астрологията вече изчезнала, алхимията още продължавала да съществува. Общуването с природните духове е било все още възможно в по-късните времена.
към текста >>
Общува
нето с природните духове е било все още възможно в по-късните времена.
По това време, в първите векове след възникването на християнството, още е съществувала древната астрология, а значи и общуването с космическите Интелигенции. Традицията още я е имало. Започнали са да изчисляват дали звездите са в опозиция, в конюнкция и т.н. Имали са всичко това, което е останало в качеството на традиция от времената, когато астролозите са общували с космическите Интелигенции. Но докато няколко века по-късно, след възникването на християнството, астрологията вече изчезнала, алхимията още продължавала да съществува.
Общуването с природните духове е било все още възможно в по-късните времена.
към текста >>
Всичко това е довеждало до
общува
не с природните духове.
Всичко това е довеждало до общуване с природните духове.
Следователно средновековният изследовател е имал чувството: Аз общувам с природните духове; но е имало и по-древни времена, когато хората са общували с космическите Интелигенции. За мен те са недостъпни.
към текста >>
Следователно средновековният изследовател е имал чувството: Аз
общува
м с природните духове; но е имало и по-древни времена, когато хората са
общува
ли с космическите Интелигенции.
Всичко това е довеждало до общуване с природните духове.
Следователно средновековният изследовател е имал чувството: Аз общувам с природните духове; но е имало и по-древни времена, когато хората са общували с космическите Интелигенции.
За мен те са недостъпни.
към текста >>
Защото
общува
нето с природните духове било такова, че стигало колкото да пробуди тъга по космическите Интелигенции, до които стигали древните хора.
Да, скъпи мои приятели, оттогава, когато и духовете на природата се оттеглили от човешкото познание, оттогава, когато нещата от природата и природните явления се превърнали в тези абстракции, каквито са за днешния физик и химик, оттогава повече не възниква тази трагичност, която е съществувала в Средновековието.
Защото общуването с природните духове било такова, че стигало колкото да пробуди тъга по космическите Интелигенции, до които стигали древните хора.
А с това, което тогава се прилагало като средство за познание, не е можело повече да се намери пътят към космическите Интелигенции; можело е да се намери само пътят към природните духове. И в същото време, когато са възприемали природните духове, са навлизали в познанието на тези духове и много трагично са възприемали факта, че е било невъзможно да се приближат до космическите Интелигенции, които инспирират самите природни духове. Възприемали това, което знаят тези природни духове, обаче било невъзможно да проникнат чрез тях до космическите Интелигенции. Такова е било настроението.
към текста >>
180.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Обаче древната мъдрост, истинската астрология би могла да бъде научена - както вчера вече разказах - само тогава, когато има живо
общува
не с Интелигенциите на Космоса.
Днес наблюдават или размишляват за нещата. Така алхимията не би могла да бъде достигната. Днес насочват телескопа към дадена звезда, установяват звездния паралакс и т.н. и изчисляват, изчисляват, или, за да се запознаят със субстанцията й, употребяват спектроскоп и т.н. Но всичко, което научават, е безкрайно абстрактно в сравнение с това, което някога са можели да узнаят за звездите!
Обаче древната мъдрост, истинската астрология би могла да бъде научена - както вчера вече разказах - само тогава, когато има живо общуване с Интелигенциите на Космоса.
Това е било именно достигането на знания, когато са можели в своята душа, в своя дух да разговарят с Интелигенциите на космоса. Това, което «златото» означава за човешкия организъм, е свързано със слънчевата тайна. С това, че са експонирали със собствената си душа слънчевото битие, са встъпвали в отношение със самите Интелигенции на Слънцето. Те са можели да кажат на човека как стоят нещата със златото. По същия начин влизали във връзка с лунните Интелигенции - по начина, който ви описах.
към текста >>
181.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
И движещата сила за по-нататъшното развитие се е намирала в търсенето на взаимна адаптация между млади и стари раси, за да могат младите раси да съзряват чрез
общува
нето с по-старите, чиито души са покорявали.
Всичко това, разбрано като формообразуващо начало в социалния живот на човечеството, е основна особеност в историческото развитие на Древния Изток.
И движещата сила за по-нататъшното развитие се е намирала в търсенето на взаимна адаптация между млади и стари раси, за да могат младите раси да съзряват чрез общуването с по-старите, чиито души са покорявали.
И колкото и далеко да поглеждаме назад в Азия, навсякъде ще намерим, как млади раси, неспособни от самите себе си да развият разсъдъчна способност, я придобиват чрез завоевателни войни. Но когато прехвърляме погледа си от Азия към Гърция, ние намираме съвсем друго развитие. Повсеместно в Гърция в момента на пълен разцвет на гръцката култура ние намираме хора, които макар и да са могли да познаят старостта, не са били способни да пронижат стареенето с пълнотата на духовността. Многократно съм насочвал вниманието ви към мъдрото гръцко изречение: "По-добре просяк в света на живите, отколкото цар в царството на сенките."* Гърците не са съумели да решат проблема със смъртта нито вън в природата, нито при човека. От друга страна, те все пак са имали в себе си смъртта.
към текста >>
182.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Няма ли да се удивите, ако чуете, че в древните мистерии човек е можел наистина да се обръща към духовните същества от висшите йерархии, защото, както ви казах вчера, за Древния Изток, Азия е била не нещо друго, а низше небе и на това низше небе човек е съзнавал присъствието на божествено-духовните същества и е
общува
л с тях.
В този град съществували мистерии, мистерии на някаква богиня, и тези мистерии пазили твърде много тайни на Космоса. Но това са били в смисъла на онези времена, може да се каже, синкретични мистерии, тоест в тези мистерии са били събрани откровения от различни мистерии на Азия. И съдържанието на тези мистерии се е култивирало и преподавало там по различни и изменящи се, съобразно момента, способи. Но това е било трудно постижимо за личността, която в епоса носи името Гилгамеш, и той изказал обвинение против мистериите, смятайки, че учението им е противоречиво. И тъй като двете личности, за които говорим, са държали в ръцете си на практика реда в града, така, че възражението срещу мистериите е излязло от самия връх на социалната стълбица, възникналите трудности довели до това, че мистерийните жреци призовали тези сили, които в предишните времена са били достъпни за човека в мистериите.
Няма ли да се удивите, ако чуете, че в древните мистерии човек е можел наистина да се обръща към духовните същества от висшите йерархии, защото, както ви казах вчера, за Древния Изток, Азия е била не нещо друго, а низше небе и на това низше небе човек е съзнавал присъствието на божествено-духовните същества и е общувал с тях.
Особено се е култивирало такова общение в мистериите. И така, жреците на мистериите на Ищар се обърнали към тези духовни сили, към които те винаги се обръщали, когато искали просветление, и станало така, че тези духовни сили наложили някакво наказание на града.
към текста >>
183.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Знанието за нея са получили благодарение на духовни, а не на физически средства за
общува
не между Палестина и Хиберния.
Изгарянето на Ефес ознаменува началото на епохата на постепенно изчезване на мистериите в тяхната древна форма. Казах ви, че мистериите тук-таме се съхранили: например, в Хибернийските мистерии Мистерията на Голгота е била грандиозно отпразнувана в култа в същото това време, когато тя физически се е извършвала в Палестина.
Знанието за нея са получили благодарение на духовни, а не на физически средства за общуване между Палестина и Хиберния.
Но все пак, истинската същност на мистериите отстъпвала все повече. Външните центрове, които са били места за срещи между богове и хора, все повече и повече губели своето значение. Към времето на XIII и XIV век те почти напълно изчезнали. Всеки търсещ пътя, да кажем, към светия Граал, трябвало да знае, как да крачи по духовния път. В древните времена - до изгарянето на Ефес - човек изминавал физически пътища.
към текста >>
184.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Обаче това, което тези същества посаждат в нас, когато
общува
ме с тях между смъртта и едно ново раждане, то живее в донесеното от нас от духовния във физическия свят като вродени симпатии и антипатии.
Дълбоко свързани с цялата наша човешка съдба са тези симпатии и антипатии. Те живеят в света, в който живее не третата ангелска йерархия, а втората: Власти, Сили, Господства. Това, което е земно копие на величествените образи на тази втора йерархия, то живее в животинското царство.
Обаче това, което тези същества посаждат в нас, когато общуваме с тях между смъртта и едно ново раждане, то живее в донесеното от нас от духовния във физическия свят като вродени симпатии и антипатии.
към текста >>
185.
ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Така той бе предпазен от това, благодарение на факта, че беше
общува
л с Хегел в предземния живот и беше слязъл на Земята малко по-рано.
Това също е дълбоко основано в неговата карма чрез неговата връзка с онези души, с които е имал връзка Хегел, преди той да слезе в земния живот. С тези души е имал също връзка и Фридрих Теодор Фишер в духовния живот, преди да слезе на Земята. Това въздейства върху него чрез неговата особена индивидуална насока, а именно въздейства му онова, което на Земята беше хегелианство. Чрез своята склонност към хегелианството той беше предпазен повече или по-малко да се врастне в един материалистично-механистичен светоглед. Ако би се родил малко по-късно, както другите негови другари по дух, със своята естетика той би изпаднал в едно напълно обикновено материалистично направление.
Така той бе предпазен от това, благодарение на факта, че беше общувал с Хегел в предземния живот и беше слязъл на Земята малко по-рано.
Но той не можа да се придържа постоянно към хегелианството. Ето защо написа тази унищожителна критика на своята собствена естетика, защото това не отговаряше напълно на неговата карма, а беше настъпило като обрат в неговата карма. Би отговаряло напълно на неговата карма, да принадлежи към същата насока на мислене и да се роди заедно със своите другари от предишния земен живот, които определено мислеха само в смисъла на естествената наука, които принадлежаха на арабския свят и се родиха през втората половина на 19-ия век.
към текста >>
186.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Но когато сме школували нашето внимание, тогава и в ежедневното
общува
не с другите при всеки човек забелязваме отделни особености, които са дребни неща, но за разглеждането на кармата са от огромно значение.
Но в общия човешки живот не е така лесно, например да обръщаме внимание на телесните особености. Те съществуват и ние трябва да сме се школували - естествено без да нараняваме въпросните хора, а обидно е, когато наблюдаваме хората само за да ги наблюдаваме. Това никога не трябва да се случва, а всичко, което се прави в тази насока, трябва да се получава от само себе си.
Но когато сме школували нашето внимание, тогава и в ежедневното общуване с другите при всеки човек забелязваме отделни особености, които са дребни неща, но за разглеждането на кармата са от огромно значение.
Ние бива да наблюдаваме така проницателно хората по отношение на кармическите връзки само тогава, когато можем да посочим значими особености.
към текста >>
187.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Но въпреки това, онзи, който безкрайно много беше разказвал за своите срещи с хората на другия, който не
общува
ше с хората, а се занимаваше с митовете и сказанията за боговете, на когото той разказваше така живо със сладко-зрял глас, трябваше да направи силно впечатление на другия, трябваше да върви пред него, а другият да го следва.
Приятелят от Платоновата школа изчака с въплъщението. Това изчакване се получи поради това, че ако двамата биха дошли заедно на Земята, ако биха станали непосредствени съвременници, те не биха могли да се понасят един друг.
Но въпреки това, онзи, който безкрайно много беше разказвал за своите срещи с хората на другия, който не общуваше с хората, а се занимаваше с митовете и сказанията за боговете, на когото той разказваше така живо със сладко-зрял глас, трябваше да направи силно впечатление на другия, трябваше да върви пред него, а другият да го следва.
към текста >>
188.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Веднъж водих един разговор с Шрьоер върху френологията и Шрьоер ми разказа, всъщност не хумористично, но с известна вътрешна сериозност, с която говореше за такива неща - сериозността му се познаваше от приповдигнатия му начин на говорене, който той употребяваше също и във всекидневното
общува
не, когато искаше да каже нещо с пълна сериозност, - Шрьоер каза: - Веднъж ме изследва един френолог, опипа главата ми и намери там горе онова възвишение, за което след това ми каза: - Тук във вас се крие теософът.
Веднъж водих един разговор с Шрьоер върху френологията и Шрьоер ми разказа, всъщност не хумористично, но с известна вътрешна сериозност, с която говореше за такива неща - сериозността му се познаваше от приповдигнатия му начин на говорене, който той употребяваше също и във всекидневното общуване, когато искаше да каже нещо с пълна сериозност, - Шрьоер каза: - Веднъж ме изследва един френолог, опипа главата ми и намери там горе онова възвишение, за което след това ми каза: - Тук във вас се крие теософът.
- Тогава не се говореше за антропософия, защото това беше през 80-те години; следователно това не се отнася за мен, а се отнася за Шрьоер. Него френологът бе изследвал и бе му казал: - Тук се крие теософът. -
към текста >>
189.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Но когато
общува
ме с външния свят чрез нашите сетива и чрез нашия ум, в нас се образуват идеи, представи за външния свят, представи, които трябва да ни дадат образи за онова, което се намира навън.
Но когато общуваме с външния свят чрез нашите сетива и чрез нашия ум, в нас се образуват идеи, представи за външния свят, представи, които трябва да ни дадат образи за онова, което се намира навън.
към текста >>
190.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
И усилията на учителите бяха насочени към задачата да доведат учениците до предчувствието за това живо
общува
не с изпълнената от Бога и от божествената субстанция природа; да проникнат до тъкането и живота на елементите.
И когато един такъв човек, който се стремеше към познание, беше достатъчно обучаван от тази богиня относно минералното, растителното и животинското естество, когато беше въведен в живите сили, чрез нея той се научаваше да познава природата на четирите елемента: земя, вода, въздух, огън. Той се научаваше да познава, как сред минералното, растителното и животинското естество витаят и тъкат тези конкретно разливащи се над света четири елемента: земя, вода, въздух, огън. И самият той със своето етерно тяло се чувстваше вплетен в тъкането на земното с неговата тежест, на водата с нейната живителна сила, на въздуха с неговата събуждаща усещане сила, на огъня с неговата запалваща аза сила. В това се чувстваше вплетен човекът. Той чувстваше това като дар на поучението, получено от богинята Природа, приемница и метаморфоза на Прозерпина.
И усилията на учителите бяха насочени към задачата да доведат учениците до предчувствието за това живо общуване с изпълнената от Бога и от божествената субстанция природа; да проникнат до тъкането и живота на елементите.
към текста >>
191.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Неговите датски родители по всякакъв начин искат да го насочат в юридическата кариера; той е трябвало да изучава правните науки под ръководството на един домашен учител в Лайпциг и само когато този учител спял, той е можел да използва часовете, в които през нощта
общува
л с боговете.
Към това не можеше да се присъедини охарактеризираната индивидуалност, която сега се намираше в Тихо де Брахе, тя не можеше да се съгласи с такъв възглед за света. Ето защо ние виждаме, как по отношение на своя светоглед Тихо де Брахе приема онова, което е използваемо в коперниканството, обаче отхвърля абсолютното движение, което трябваше да се припише на Земята в смисъла на коперниковия образ на света. И при Тихо де Брахе ние виждаме всичко това свързано с действителна духовност; духовност, при която, когато обгърнем с поглед неговия живот, можем именно да видим, как старата карма излиза наяве в този живот на Тихо де Брахе, излиза наяве с пълна сила, иска да стане съдържание на съзнанието.
Неговите датски родители по всякакъв начин искат да го насочат в юридическата кариера; той е трябвало да изучава правните науки под ръководството на един домашен учител в Лайпциг и само когато този учител спял, той е можел да използва часовете, в които през нощта общувал с боговете.
И тук се показва нещо от най-висока степен знаменателно - това се съдържа също и в неговата биография.
към текста >>
192.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Не може да се даде дефиниция, как това или онова действа добре в слънчевата сфера, човек трябва така да говори, че слушателят да може да е наясно: - Имал ли си една добра мисъл като човек на Земята, в живота на слънчевата сфера от смъртта до раждането
общува
ш с Ексусиаи, Динамис и Кириотетес.
В слънчевата област започва да става реалност всичко онова, което човекът е имал дори и като най-малки мисли с добри намерения. Върху тази реалност сега гледат Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Доколкото човек е бил добър, както е мислил, чувствал и живял, така гледат на него съществата от слънчевата област. Затова не мога да ви обрисувам слънчевата област по теоретичен начин, а само по един жив начин.
Не може да се даде дефиниция, как това или онова действа добре в слънчевата сфера, човек трябва така да говори, че слушателят да може да е наясно: - Имал ли си една добра мисъл като човек на Земята, в живота на слънчевата сфера от смъртта до раждането общуваш с Ексусиаи, Динамис и Кириотетес.
На теб ти е позволено да общуваш с тези същества. Направил ли си обаче зло, което си оставил заедно с част от твоето същество в лунната сфера, то ти си един самотник, напуснат от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Така доброто става реалност в слънчевия свят чрез нашия взаимен живот с тези същества. Ние не разбираме езика на тези същества, ако не сме мислили нещо добро; ние не можем да пристъпим пред тях, ако не сме извършили нищо добро. Това е цялата реалност, това е реалното действие на нашите добри постъпки в слънчевия регион.
към текста >>
На теб ти е позволено да
общува
ш с тези същества.
В слънчевата област започва да става реалност всичко онова, което човекът е имал дори и като най-малки мисли с добри намерения. Върху тази реалност сега гледат Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Доколкото човек е бил добър, както е мислил, чувствал и живял, така гледат на него съществата от слънчевата област. Затова не мога да ви обрисувам слънчевата област по теоретичен начин, а само по един жив начин. Не може да се даде дефиниция, как това или онова действа добре в слънчевата сфера, човек трябва така да говори, че слушателят да може да е наясно: - Имал ли си една добра мисъл като човек на Земята, в живота на слънчевата сфера от смъртта до раждането общуваш с Ексусиаи, Динамис и Кириотетес.
На теб ти е позволено да общуваш с тези същества.
Направил ли си обаче зло, което си оставил заедно с част от твоето същество в лунната сфера, то ти си един самотник, напуснат от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Така доброто става реалност в слънчевия свят чрез нашия взаимен живот с тези същества. Ние не разбираме езика на тези същества, ако не сме мислили нещо добро; ние не можем да пристъпим пред тях, ако не сме извършили нищо добро. Това е цялата реалност, това е реалното действие на нашите добри постъпки в слънчевия регион.
към текста >>
193.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 7. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Тези древни учители на човечеството не живееха в едно физическо човешко тяло, те се въплътяваха само в етерно тяло и
общува
нето с тях е било различно от
общува
нето между физическите хора.
Вие си спомняте, че например в моята книга «Въведение в тайната наука», както и на други места е описано, че Луната, която свети на небето, някога е била свързана със Земята и че в един точно определен момент физическото лунно тяло се е отделило от Земята. В бъдеще Луната отново ще се съедини със Земята. Но не само физическата Луна се е отделила от Земята, а и някои обитатели на Земята са се отделили от Земята с отделянето на физическата Луна. Когато разгледаме духовните постижения, които имаме в човешкото развитие, виждаме, че съвременното човечество е невероятно умно, почти всички хора днес са невероятно умни, но не и мъдри. Някога, в началото на човешкото развитие е имало мъдрост, макар и не под днешната интелектуална форма, а повече под една поетично-образна форма, разпространявана всред човечеството на нашата Земя от велики учители, от пра учители, които са се намирали между хората.
Тези древни учители на човечеството не живееха в едно физическо човешко тяло, те се въплътяваха само в етерно тяло и общуването с тях е било различно от общуването между физическите хора.
Тези учители са се движили по Земята в етерно тяло. Човекът, на когото те са били водачи, е чувствал близостта им в своята душа. В душата си той е чувствал, как като инспирация прониква нещо като вътрешно просветване на истини и на съзерцания. Той е бил обучаван по един духовен начин. Но в онова време от човешкото развитие са били различавани хора, които са можели да бъдат виждани с физическите очи и хора, които не са могли да бъдат виждани.
към текста >>
194.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Също и днес духовната наука почива на това, че чрез съответната подготовка посветените
общува
т със свръхсетивни същества от нашия Космос, които слизат долу на Земята.
Също и днес духовната наука почива на това, че чрез съответната подготовка посветените общуват със свръхсетивни същества от нашия Космос, които слизат долу на Земята.
Онези, които са посветени в днешната мистерийна мъдрост съвсем точно знаят, че най-същественото се получава от общуването със свръхсетивни същества от Космоса. Но в обикновеното настоящо човешко съзнание съществува точно противоположното на това, което е било в древните времена. Днес се казва: - Лекар е този, който е следвал и се е изучил в Медицинския университет. Това не се казваше по-рано. В древните времена лекар е бил този, който е говорел с бог Меркурий.
към текста >>
Онези, които са посветени в днешната мистерийна мъдрост съвсем точно знаят, че най-същественото се получава от
общува
нето със свръхсетивни същества от Космоса.
Също и днес духовната наука почива на това, че чрез съответната подготовка посветените общуват със свръхсетивни същества от нашия Космос, които слизат долу на Земята.
Онези, които са посветени в днешната мистерийна мъдрост съвсем точно знаят, че най-същественото се получава от общуването със свръхсетивни същества от Космоса.
Но в обикновеното настоящо човешко съзнание съществува точно противоположното на това, което е било в древните времена. Днес се казва: - Лекар е този, който е следвал и се е изучил в Медицинския университет. Това не се казваше по-рано. В древните времена лекар е бил този, който е говорел с бог Меркурий. Сега всичко вече е в упадък; останали са само традиции от това, което някога в мистериите е било общуване между лекар-жрец и бог Меркурий.
към текста >>
Сега всичко вече е в упадък; останали са само традиции от това, което някога в мистериите е било
общува
не между лекар-жрец и бог Меркурий.
Онези, които са посветени в днешната мистерийна мъдрост съвсем точно знаят, че най-същественото се получава от общуването със свръхсетивни същества от Космоса. Но в обикновеното настоящо човешко съзнание съществува точно противоположното на това, което е било в древните времена. Днес се казва: - Лекар е този, който е следвал и се е изучил в Медицинския университет. Това не се казваше по-рано. В древните времена лекар е бил този, който е говорел с бог Меркурий.
Сега всичко вече е в упадък; останали са само традиции от това, което някога в мистериите е било общуване между лекар-жрец и бог Меркурий.
към текста >>
195.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Както тук на Земята ние влизаме във взаимоотношения с минерали, растения, животни и с другите хора, така между смъртта и новото раждане ние
общува
ме по описания начин не с минерали, а с други човешки души и вместо с минерали, растения и животни - с Архаи, Архангели, Ангели, като заедно с тях изграждаме нашата карма.
Както тук на Земята ние влизаме във взаимоотношения с минерали, растения, животни и с другите хора, така между смъртта и новото раждане ние общуваме по описания начин не с минерали, а с други човешки души и вместо с минерали, растения и животни - с Архаи, Архангели, Ангели, като заедно с тях изграждаме нашата карма.
И през цялото това време ние поглеждаме с копнеж надолу към земното, в което трябва да изживеем нашата карма, като към нещо, към което са отправени всички наши душевни сили, всички наши копнежи, също както тук на Земята с копнеж в душата поглеждаме нагоре към небето. И когато се изкачваме в лунната, меркуриевата и венерината сфера, ние се врастваме в съществата от йерархията на Архаи, Архангели и Ангели. В тяхно лице ние имаме съдиите над нашите добри и зли дела, и в този смисъл, в който ви говорих през миналата лекция, също и над нашето осакатяване. Защото чрез злото ние се осакатяваме душевно-духовно. Там ние имаме тези, които оценяват, там първоначално заставаме вътре всред космическата преценка.
към текста >>
196.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Бях такава натура, която живееше постоянно общително, и разказвам в "Пътя на моя живот" също, че по-късно в дома на поетесата Мария Евгения делле Грацие
общува
х с почти всички богослови.
Защото аз имах голямо влечение към тези отци, които в голяма част бяха също извън редно учени хора. Аз прочетох много от това, което тези отци бяха написали, то ме засягаше извънредно дълбоко; обичах тези отци. И всъщност аз минах "покрай" Цистерцинския орден само благодарение на това че не отидох да уча в гимназията. Кармата ме водеше по друг начин; обаче цистерцинският орден не ме изпускаше. Това аз също описвам.
Бях такава натура, която живееше постоянно общително, и разказвам в "Пътя на моя живот" също, че по-късно в дома на поетесата Мария Евгения делле Грацие общувах с почти всички богослови.
Това бяха почти всички свещеници от Цистерцинския орден. Там се създаде така да се каже перспективата да се върна назад. Лично за мене това беше твърде близко: създаде се погледът перспективата да мина обратно през течението на цистерцинския орден и да навляза в духовния живот чак до школата от Шартр. Защото Аланус аб Инсулис беше един цистерцинзец. И странно е: когато по-късно написах моята първа мистерийна драма "Вратата на посвещението", поради естетически необходимости не можах да постъпя по друг начин, освен да изкарам на сцената жените в едно облекло, което се състоеше от една дълга туника и това, което се нарича "стола" /антична женска дреха/.
към текста >>
197.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
и как това, което става там, действува в развитието на човечеството на Земята Винаги е имало посветени, които в мистериите са
общува
ли с Боговете.
Откакто човешкият род населява Земята в човешка форма, на Земята е имало мистерии: Мистерии на Слънцето, Мистерии на Меркурий, Мистерии на Венера, Мистерии на Марс, Мистерии на Юпитер, Мистерии на Сатурн. В тези мистерии Боговете са изпращали техните тайни; там били по свещавани годните за това хора. Така щото хората на Земята можеха да знаят, какво става на Сатурн, на Юпитер, на Марс и т.н.
и как това, което става там, действува в развитието на човечеството на Земята Винаги е имало посветени, които в мистериите са общували с Боговете.
Посветените са приемали по инстинктивен древен ясновидски начин това, което е идвало чрез импулси в мистериите при тях. Това казваше Михаел на своите е изчезнало на Земята с изключение на малко предания; то не съществува вече. Импулсите не могат вече да се вливат в Земята. Единствено във второстепенната област, в областта на размножението, Габриел още има силата да прави влиянията на Луната да се вливат в развитието на човечеството. Старите предания са изчезнали повече или по-малко от Земята и с това изчезнала е и възможността да бъдат развивани импулсите проникващи в подсъзнанието и с това в различните тела на човека.
към текста >>
198.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
И ако чрез това
общува
не с природата, чрез изпълненото с любов потопяване в природата човек добие едно съзнание, което не е заразено от това, което днес е призната авторитативна наука, тогава той отново се издига постепенно в познанието на посвещението до онова познание, което човечеството е изгубило.
И когато човек изостря своето съзнание с това, което човечеството е научило именно чрез естествената наука през последното столетие, едва тогава с помощта на дадените упражнения той може да проникне в този свят на елементарните същества и от там в един по-висш свят.
И ако чрез това общуване с природата, чрез изпълненото с любов потопяване в природата човек добие едно съзнание, което не е заразено от това, което днес е призната авторитативна наука, тогава той отново се издига постепенно в познанието на посвещението до онова познание, което човечеството е изгубило.
към текста >>
199.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Те са се оттеглили от
общува
нето с хората и човечеството има незначителни остатъци от това, което някога са научили върху тайните на Вселената от тези прадревни Същества, незначителни остатъци е запазило човечеството в различните документи.
Обаче в определени състояния на съзнанието хората от прадревните време на чувствуваха и в крайна сметка това сме били ние всички на нашите минали земни съществувания ние следователно, мога да кажа, чувствувахме в прадревни времена на земното развитие в особени състояния на съзнанието, как в нас изникваха вътрешно усещания, мисли, за които знаехме: те не идват от самия човек, който ги развива, както днес не идват от нас самите това, което слушаме чрез устно съобщение от един друг човек. Ходещите по Земята етерни Свръхчовеци вдъхновяваха, бихме могли да кажем, на хората много по-висшето, много по-мощното знание, което тези Същества притежаваха. Следователно в минали земни съществувания в прадревните времена на Земята ние сме имали общение със същества от нефизическо естество. Тези Същества не са вече днес тук на Земята. Те вече отдавна не са сред земния живот.
Те са се оттеглили от общуването с хората и човечеството има незначителни остатъци от това, което някога са научили върху тайните на Вселената от тези прадревни Същества, незначителни остатъци е запазило човечеството в различните документи.
И всъщност можем да кажем, че то едва ли вече разбира нещо от тези незначителни остатъци.
към текста >>
200.
За дните на седмицата
GA_245 Указания за езотеричното обучение
При това човек не бива да се отказва от
общува
не със своите ближни.
Обикновеният начин на разговор, където всичко се говори безразборно, да се отбягва.
При това човек не бива да се отказва от общуване със своите ближни.
Точно при общуването говоренето постепенно трябва да се развие и да добие смисъл и значение. Човек да разговаря с всеки, но всяка дума и всеки отговор да са обмислени във всяко отношение. Никога да не се говори без причина! Охотно да се мълчи. Да се опитва да се говори нито прекалено много, нито прекалено малко.
към текста >>
Точно при
общува
нето говоренето постепенно трябва да се развие и да добие смисъл и значение.
Обикновеният начин на разговор, където всичко се говори безразборно, да се отбягва. При това човек не бива да се отказва от общуване със своите ближни.
Точно при общуването говоренето постепенно трябва да се развие и да добие смисъл и значение.
Човек да разговаря с всеки, но всяка дума и всеки отговор да са обмислени във всяко отношение. Никога да не се говори без причина! Охотно да се мълчи. Да се опитва да се говори нито прекалено много, нито прекалено малко. Най-напред спокойно да се изслушва и тогава казаното да се премисли и да се преработи.
към текста >>
201.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
В будно състояние човек можеше да
общува
с живите; по време на сън или сънуване, с мъртвите.
Сега трябва да размислим над тази фаза от еволюцията на човечеството като на съпътствана от едно друго явление. Ако се върнем назад в имагинация към предисторическите епохи на общочовешкото духовно развитие, ще намерим, че по отношение на духовното познание, хората бяха в относително щастливо положение. Повечето човешки същества, всъщност всички, знаеха за духовния свят чрез непосредствено виждане. Точно както човекът на съвременността вижда минералите, растенията и животните и долавя тоновете и цветовете, така и хората някога в миналото усещаха духовния свят; той беше конкретна реалност за тях. Така че в онези стари времена, когато напълно будното съзнание за външния, материален свят беше замъглено по време на сънуването или на дълбокия сън, фактически нямаше никой, който да не би бил свързан с мъртвия, стоял близо до него по време на живота.
В будно състояние човек можеше да общува с живите; по време на сън или сънуване, с мъртвите.
Учение за безсмъртието на душата би било толкова излишно в тези прастари времена, както би било в наши дни да започнем да доказваме, че растенията съществуват. Само си представете какво би се случило в днешно време, ако някой се захване да доказва, че растенията съществуват! Точно такова отношение щеше да бъде възприето в прадревните времена, ако някой сметнеше за необходимо да доказва, че душата също живее и след смъртта.
към текста >>
202.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Тогава беше "дочуто" изразът може да не е съвсем точен, но абсолютно точни думи не могат да се намерят, защото те са зависими от външния език, а
общува
нето сред окултистите е различно от всичко, което повърхностният език е способен да опише беше "чуто", че наближава събитие от значение за по-нататъшното продължаване на духовното развитие на Земята.
Тогава беше "дочуто" изразът може да не е съвсем точен, но абсолютно точни думи не могат да се намерят, защото те са зависими от външния език, а общуването сред окултистите е различно от всичко, което повърхностният език е способен да опише беше "чуто", че наближава събитие от значение за по-нататъшното продължаване на духовното развитие на Земята.
Мога да опиша това събитие само по следния начин. В изследванията, провеждани от отделните Ордени, те дълго време предпочитаха да използват по-рядко жени за медиуми. В строгите Ордени, където бе желателно да се заеме дясното становище, никога жени медиуми не бяха използвани за получаване на откровения от духовните светове.
към текста >>
Не мога да кажа със сигурност, но предполагам, че вече е имало някакво
общува
не между тях по времето, когато Блаватска принадлежеше към Американската Ложа.
По това време тя се свърза с една личност, която в самото начало всъщност нямаше точно теософски интереси, но имаше блестящ талант за организиране, а именно Колонел Олкът.
Не мога да кажа със сигурност, но предполагам, че вече е имало някакво общуване между тях по времето, когато Блаватска принадлежеше към Американската Ложа.
След това, под маската на по-ранна индивидуалност в обсега на духовното виждане на Блаватска се появи личност, която беше в основата си комуникационното средство за онова, което желаеха от Индия да лансират в света. Някои от вас може би знаят, че в своята книга "Хора от другият свят" Колонел Олкът е написал много за тази индивидуалност, сега появяваща се в полето на виждане на Елена Блаватска под маската на по-ранна личност, обозначена като Махатма Кат-Хами. Вие може би знаете, че Колонел Олкът е написал много неща за този Махатма Кат-Хами, сред които и това, че през 1874 год. този Махатма Кат-Хами е заявил каква индивидуалност живее в него. Той е посочил, че тази индивидуалност е по име Джон Кинг, могъщ морски пират на XVII век.
към текста >>
Това изисква задълбочено
общува
не с този свят на идеи, каквото може да бъде постигнато само след много години.
Бях поканен от граф и графиня Брокдорф да говоря за мистицизма пред аудитория, сериозно интересуваща се от тази тема. Десет години по-рано не бих си позволил да отговоря на подобна молба. Не защото светът от идеи, които сега изразявам, още не бе готов вътре в мен. Този свят от идеи е представен в моята "Философия на свободата", публикувана от Емил Фелбер, Берлин, 1894 год. Но да изразя този свят от идеи, както правя това днес, и така да го направя основа на изучаване както в настоящата книга, изисква нещо съвсем различно от една действително непоколебима увереност в неговите интелектуални истини.
Това изисква задълбочено общуване с този свят на идеи, каквото може да бъде постигнато само след много години.
Едва сега, след като бях удостоен с такова задълбочено общуване, то направи така, че да се осмеля да говоря по начина, по който е написана тази книга."
към текста >>
Едва сега, след като бях удостоен с такова задълбочено
общува
не, то направи така, че да се осмеля да говоря по начина, по който е написана тази книга."
Десет години по-рано не бих си позволил да отговоря на подобна молба. Не защото светът от идеи, които сега изразявам, още не бе готов вътре в мен. Този свят от идеи е представен в моята "Философия на свободата", публикувана от Емил Фелбер, Берлин, 1894 год. Но да изразя този свят от идеи, както правя това днес, и така да го направя основа на изучаване както в настоящата книга, изисква нещо съвсем различно от една действително непоколебима увереност в неговите интелектуални истини. Това изисква задълбочено общуване с този свят на идеи, каквото може да бъде постигнато само след много години.
Едва сега, след като бях удостоен с такова задълбочено общуване, то направи така, че да се осмеля да говоря по начина, по който е написана тази книга."
към текста >>
203.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Авторите на приказки или други художествени индивиди, които искат да тренират повече това, което свети от свръхсетивния свят и сетивния свят, знаят, как образите застават пред техните очи, но са изцяло духовни, така щото те имат чувството, че
общува
т с тези художествени образи или тези художествени образи
общува
т помежду си.
Който застава пред индивидуалности на изкуството, констатира, че в широки кръгове на творческото изкуство съществува един страх, че художественото творчество би могло до бъде смущавано чрез идването до онзи съзнателен опит на свръхсетивния свят, от който художествената фантазия получава нейните импулси, както това се преследва в духовнонаучното свръхсетивно познание. От друга страна в най-широките кръгове е известно, че определени творчески натури, които с тяхното художествено творчество се приближават до това, което се явява като внасящо светлина от свръхсетивния свят, изживяват в дейността на тяхната творческа фантазия нещо като ясно виждане.
Авторите на приказки или други художествени индивиди, които искат да тренират повече това, което свети от свръхсетивния свят и сетивния свят, знаят, как образите застават пред техните очи, но са изцяло духовни, така щото те имат чувството, че общуват с тези художествени образи или тези художествени образи общуват помежду си.
Доколкото съществува пълно съзнание, чрез което човек може през всяко време да се откъсне от това, което му се предава по пътя на ясновиждането. Духовната Наука също може да говори в един такъв случай за ясновиждане. Трябва да кажем, че съществуват допирни точки между художественото творчество, художествената фантазия и ясно виждащото съзнание, което може да се пренесе познаващо в духовния свят. Въпреки това вярва се, че трябва да се подчертае именно по отношение на едно такова духовнонаучно виждане, както го разбираме тук, че художникът не трябва да се остави да му бъде отнета първичността чрез това, което е взето в изкуството съзнателно от духовния свят. При един такъв възглед се пропуска съществено в отношението между художествената фантазия и ясновидското виждане на духовния свят.
към текста >>
204.
6. Шеста лекция, 9 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
При добродетелността не става дума за това, че изобщо сме годни за нещо външно, а че сме годни, подготвени за
общува
не с духовния свят.
При добродетелността не става дума за това, че изобщо сме годни за нещо външно, а че сме годни, подготвени за общуване с духовния свят.
Добродетелен в истинския смисъл на думата е само цялостният човек, този, който осъществява духовните принципи в самия себе си и то чрез един или друг волеви акт. Сега обаче ние навлизаме в една област от човешката природа, която е много близка до религиозното начало и е твърде далеч от художествената област, особено областта на красивото. Но всичко в света е изградено полярно, ето защо тъкмо по отношение на Тициановата картина, бихме могли да заявим следното: В нейната горна част ние се сблъскваме с непосредствената опасност да напуснем областта на красотата, която се простира над Божията майка. Но оттам нагоре започва и бездната на мъдростта. Обаче долу зейва друга бездна.
към текста >>
За него е все едно дали някой изобщо ще я погледне, защото той е създал своята творба,
общува
йки с един друг свят.
Изкуството е вечно, променят се само неговите форми. И ако допуснете, че изкуството винаги създава някакво отношение към духовния свят, Вие ще се съгласите: изкуството е нещо, чрез което човекът – именно като съзидателен и наслаждаващ се човек влиза във връзка с духовния свят. Истинският художник може да нарисува своята картина, дори и да се намира в пустинята.
За него е все едно дали някой изобщо ще я погледне, защото той е създал своята творба, общувайки с един друг свят.
Не хора, а Богове са надзърта ли зад неговото рамо. Той е създал своята творба в присъствието на Боговете. За истинския художник няма никакво значение дали хората се удивляват на неговите картини. Ето защо човекът може да бъде истински художник дори и в пълна самота. Обаче, от друга страна, той не може да бъде художник, без действително да вложи своята творба във физическия свят, схванат според неговата духовност, така че творбата да заживее в света.
към текста >>
205.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 3 декември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Гвинер в „Артур Шопенхауер, представен от лично
общува
не“, Лайпциг 1922 г., стр. 45.
[1] Артур Шопенхауер, 1788-1860. Срв. следните изложения в основния му труд „Светът като воля и представа“, 3-та книга, за музиката, особено в §52 (Том 3 на 12-томното Кота-издание, Щутгарт 1894 г., издадено и с увод към него от Рудолф Щайнер). Животът е нещо лошо; забележка на младия Шопенхауер към Виланд във Ваймар 1811 г.; предадена от В.
Гвинер в „Артур Шопенхауер, представен от лично общуване“, Лайпциг 1922 г., стр. 45.
Дословно: „Животът е нещо лошо. Поставих си за задача да размишлявам върху него, за да мога да го преживея.“
към текста >>
206.
Бележки. Към текста.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Гвинер в „Артур Шопенхауер, представен от лично
общува
не“, Лайпциг 1922 г., стр. 45.
9. Артур Шопенхауер, 1788-1860. Срв. следните изложения в основния му труд „Светът като воля и представа“, 3-та книга, за музиката, особено в §52 (Том 3 на 12-томното Кота-издание, Щутгарт 1894 г., издадено и с увод към него от Рудолф Щайнер). Животът е нещо лошо; забележка на младия Шопенхауер към Виланд във Ваймар 1811 г.; предадена от В.
Гвинер в „Артур Шопенхауер, представен от лично общуване“, Лайпциг 1922 г., стр. 45.
Дословно: „Животът е нещо лошо. Поставих си за задача да размишлявам върху него, за да мога да го преживея.“
към текста >>
207.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Нещо съвършено ново е, което възниква от
общува
нето между едно същество, което може да получи и едно същество, което може да даде.
Да си представим художника Микеланджело, да нарежда група модели. В действителност, на практика, той е правил това твърде рядко. Микеланджело е тук, а онова, което подрежда е там. Нещо ново образът възниква в душата му. Това е творчество, което няма нищо общо с еволюция и инволюция.
Нещо съвършено ново е, което възниква от общуването между едно същество, което може да получи и едно същество, което може да даде.
Такива нови създавания винаги се пораждат чрез общуване на същество със същество и такива нови създавания, творби, са едно начало.
към текста >>
Такива нови създавания винаги се пораждат чрез
общува
не на същество със същество и такива нови създавания, творби, са едно начало.
В действителност, на практика, той е правил това твърде рядко. Микеланджело е тук, а онова, което подрежда е там. Нещо ново образът възниква в душата му. Това е творчество, което няма нищо общо с еволюция и инволюция. Нещо съвършено ново е, което възниква от общуването между едно същество, което може да получи и едно същество, което може да даде.
Такива нови създавания винаги се пораждат чрез общуване на същество със същество и такива нови създавания, творби, са едно начало.
към текста >>
208.
4. Четвърта лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ние следва да сме наясно, че душевните и физическите сили на детето са в процес на развитие и като цяло се различават съществено от силите и отношенията, които са валидни при ежедневното
общува
не на възрастните.
Те се стремят към социалистически облик на училищата, където децата ще възпитават самите себе си. Но последиците от това са наистина ужасни! Защото, какво представлява например така наречената „социалистическа образователна програма"? Според нея децата трябва да се отнасят помежду си така, както и възрастните. Но това е най-погрешното, което може да се измисли в областта на възпитанието.
Ние следва да сме наясно, че душевните и физическите сили на детето са в процес на развитие и като цяло се различават съществено от силите и отношенията, които са валидни при ежедневното общуване на възрастните.
Накратко, преподаването и възпитанието трябва да се обърнат към по-дълбоката човешка природа, иначе те няма да постигнат нищо. И сега идва ред на въпросът: Как възпитанието може да се намеси във волевата природа на човека? Този въпрос е изключително сериозен.
към текста >>
209.
4. ЧЕТВЪРТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 25.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Аз казах, какво биха си поставили нашите приятели като задача, ако три четири седмици след началото на обучението разберат, че едно флегматично, едно холерично и едно меланхолично дете са станали трите пепеляшки на класа, че са отхвърлени от всички и никой не иска да
общува
с тях.
Сега искам да преминем към решаване на другите задачи.
Аз казах, какво биха си поставили нашите приятели като задача, ако три четири седмици след началото на обучението разберат, че едно флегматично, едно холерично и едно меланхолично дете са станали трите пепеляшки на класа, че са отхвърлени от всички и никой не иска да общува с тях.
Ако това се случи как би трябвало да реагират учителите.
към текста >>
210.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Той не бива да бъде повече препятствие за нашето
общува
не със света.
Когато желаем да проникнем в духовния свят – това проникване, разбира се, става по душевнодуховен път – тогава в известен смисъл трябва да превърнем целия наш организъм в едно око. Този път не физически, тъй както става при окото, но душевно-духовно, ние трябва да направим целия си организъм прозрачен, да го направим душевно-духовно прозрачен.
Той не бива да бъде повече препятствие за нашето общуване със света.
към текста >>
211.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Тази организация е възникнала чрез
общува
нето с възпитателя.
Тази организация е възникнала чрез общуването с възпитателя.
И като последица човекът е принуден да носи това, придобито в детството чрез подражание състояние на своя изпълнен с грижи организъм. Искаме ли да практикуваме възпитателното изкуство, ние трябва да сме в състояние да се вглеждаме в подобни фини взаимоотношения в живота.
към текста >>
212.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Тези затруднения изпъкват особено силно тъкмо в едно такова училище като Валдорфското, в което момчетата и момичетата се развиват свободно едни до други и в непосредствено свободно
общува
не помежду си.
Тук за възпитателя, който чувствува своята отговорност, изникват големи трудности. Тези затруднения изпъкват особено силно в едно училище, или в едно възпитателно заведение, където се прилага възпитание, изхождащо от същността на човека. И тук не става дума за това тези затруднения да бъдат заобиколени чрез някакви неестествени възпитателни мерки. Защото ако в тази възраст ние заобиколим или отблъснем тези трудности, след това в по-късния живот – маскирани – те ще се проявят по всевъзможни начини. Много по-добре е с отворени очи да погледнем на възникналите трудности и ако сме в състояние да се отнесем спрямо тях по правилен начин като към нещо, което трябва да съществува в човешкия живот.
Тези затруднения изпъкват особено силно тъкмо в едно такова училище като Валдорфското, в което момчетата и момичетата се развиват свободно едни до други и в непосредствено свободно общуване помежду си.
към текста >>
213.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Юриспруденцията не можеше да бъде вече “София”, понеже тя не се опира на нещо, което се “дава” някому, а се опира на това, което самият човек все повече и повече развива в
общува
нето си с другите.
Когато теократичният поток премина в Европа, редом с него възникна юриспруденцията.
Юриспруденцията не можеше да бъде вече “София”, понеже тя не се опира на нещо, което се “дава” някому, а се опира на това, което самият човек все повече и повече развива в общуването си с другите.
Меродавни стават човешките съждения. Мястото на “София” се заема от логиката, и юриспруденцията, която навлезе в цялата социална структура, става все повече и повече логична. Логиката и диалектиката постигнаха своя триумф не в областта на естествените науки, а именно в юридическия живот и целият човешки живот беше вкаран в този втори поток, в логиката. Понятия като “собственост”, “лично право” станаха реализирани логически категории.
към текста >>
214.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
– „Да, казва се Маркиз.” – Ако така
общува
те с детето, то вече влиза в разговор, докато по-рано само ръмжеше.
– „Да, казва се Маркиз.” – Ако така общувате с детето, то вече влиза в разговор, докато по-рано само ръмжеше.
Изключително интересно е, че когато постъпи при нас, детето говореше само английски. Сравнително бързо, то усвои и немски. От този показателен пример Вие виждате, как езикът просто се излива в етерното и във физическото тяло. Обаче организацията на говора при това дете е по-втвърдена, отколкото при другите деца. Ето защо в негово лице имаме един удивителен пример за това, как вътрешно е устроена говорната организация.
към текста >>
Това се постига не ако нещо му се набива в главата, а само чрез непрекъснато
общува
не.
– “Geh aweg.” – И по това, как английският език се е вкоренил в него, Вие можете да видите, колко е втвърдено тялото му. Ако се замислим колко много говори сега това дете, ще разберем, че при него е трябвало да се преодоляват много повече пречки. Защото всичко, което то вече е усвоило, се вкоренява много силно в него. Чрез живото съучастие на възпитателя и неговите непрекъснати подтици към новото, се постига това, че тази втвърденост става вътрешно подвижна; ако то успее да каже “Ich bin gewesen.”, вече е постигнало много. Така то самò поражда подвижност в себе си.
Това се постига не ако нещо му се набива в главата, а само чрез непрекъснато общуване.
При такива деца ние трябва да насочим цялото си внимание към тях, да участвуваме във всичко, което те правят. Изхождайки от тяхното поведение, от техните действия, нека да си задаваме въпроса, какво е необходимо да знаят още. Да сме заедно с тях във всичко, което те изживяват. Тези неща са много важни.
към текста >>
215.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
С това духче то
общува
ше така, както се
общува
с реално същество.
За да не прескачаме от една тема на друга, аз бих искал да продължа обсъждането на вчерашния случай. Става дума за това, че у детето са налице и ред други своеобразни психични прояви. Още с постъпването си то се държеше така, като че ли върху показалеца на дясната си ръка носеше едно малко духче. И детето винаги го наричаше “Bebe Assey”.
С това духче то общуваше така, както се общува с реално същество.
Разговаряше с него – нали така? – и изобщо го приемаше като едно наистина реално същество. Освен това, то показваше странната склонност да се преобразява, както в историята за човека-вълк. То се преобразяваше внезапно. За известно време му се струваше, че е лъв и тогава ревеше като лъв.
към текста >>
216.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
– При едно повърхностно запознаване, Вие едва ли ще установите друго, освен едно любезно, дружелюбно дете, което обича да рисува, както и другите деца; то отговаря на въпросите много приятно и Вие можете да
общува
те с него часове наред.
Вие вече видяхте това дете и мнозина биха попитали: Защо всъщност трябва да се занимаваме с него?
– При едно повърхностно запознаване, Вие едва ли ще установите друго, освен едно любезно, дружелюбно дете, което обича да рисува, както и другите деца; то отговаря на въпросите много приятно и Вие можете да общувате с него часове наред.
Не е ли така? Тези, които се занимават с него, могат да го потвърдят. Вие няма да установите никакви нередност и мнозина биха си казали: тези антропософи са странни хора, те водят децата си на лечение в един Клинично-терапевичен институт, въпреки че тези деца могат да са образец за техните връстници.
към текста >>
217.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ние
общува
хме с него, детето винаги идваше на походите.
Случаят е твърде особен и аз трябва да заявя, че лично за мен той е изключително интересен. Защото всеки път, когато се замисля за това дете, или когато го видя, аз си го представям не само в настоящия момент, а и примерно 30 години по-късно. И, нали така, тогава бихме имали едно шесткратно увеличение. Главата може би ще се е уголемила три и половина пъти, а останалото тяло шест пъти. Тогава бих имал пред себе си човека, когото съм познавал още като дете, бидейки на шест години.
Ние общувахме с него, детето винаги идваше на походите.
Той трябваше да се придвижва с патерици, защото тялото му не беше в състояние да носи главата. Мускулатурата на долните крайници беше недоразвита, главата беше огромна. Накратко, той си оставаше един тридесетгодишен ембрион. Той ми правеше силно впечатление с това, че беше невероятно умен. Аз с удоволствие беседвах с него.
към текста >>
218.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Много от това, което се преподава в католическата теология, произхожда от
общува
нето на просветени, образовани изповедници с техните изповядващи се, които се развиват в тази посока.
При определени обстоятелства от описанията, които правят, от това, което, ако говорим лекарски, такъв един "пациент" разказва. Пасторът наистина може да научи изключително много езотерично-теологически не ща. И ако той е добър интерпретатор, теологическото се превръща за него в нещо изключително конкретно, ако той се вслуша в това, което те знаят да му кажат, казвам това в кавички.
Много от това, което се преподава в католическата теология, произхожда от общуването на просветени, образовани изповедници с техните изповядващи се, които се развиват в тази посока.
към текста >>
219.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
душевно болен човек всъщност изживяват своето вътрешно битие,
общува
йки с болестотворните причини, това познание трябва да бъде особено оценено.
А сега от тази гледна точка да разгледаме един човек, който в будно състояние не нахлува достатъчно във физическото и в етерното си тяло, нещо, което откриваме при слабоумни индивиди, при психопати. Тогава душевно-духовният елемент на подобен човек нахлува в болестни процеси, започва да живее с тези болестни процеси, и това познание, че психопатът и тъй нар.
душевно болен човек всъщност изживяват своето вътрешно битие, общувайки с болестотворните причини, това познание трябва да бъде особено оценено.
Виждате ли, такива неща трябва да бъдат точно разгледани.
към текста >>
220.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Тук е заложена само една човешка ограниченост, докато знанието на астрософите от древни времена, на астролозите от още по-древни времена е взимало своето начало от
общува
нето на хората с боговете.
Навлезнете сега в по-новото време, с големите му открития на звездите-джуджета например, да, тук всичко изпада в хаос. Тук една звезда се нарича Андромеда, друга носи друго някакво гръцко име, тук наистина всичко изпада в един своеволен хаос. Не можем да си представим назоваването на Нептун или на Уран по същия начин както Сатурн. Всичко това е човешко своеволие и Серенисимус е направил само една грешка, вярвал е, че астрономите са постъпвали по същия начин, както и древните астрософи. Но те не са правели това така.
Тук е заложена само една човешка ограниченост, докато знанието на астрософите от древни времена, на астролозите от още по-древни времена е взимало своето начало от общуването на хората с боговете.
Но именно днес ако се изкачим обратно от астрономия та към астрологията, към астрософията и чрез това за живеем в нещо като Макрокосмос, в който навсякъде има рацио, тогава ние достигаме до София /до Мъдростта/. Тогава от другата страна откриваме, как в рамките на това рацио и на тази София в нещата, които не излизат в изчисленията, как там вътре живеят метеорономията и метеорософията, които ние винаги трябва да запитваме единствено според тяхната свободна воля. Това е една друга дама. Външно, в обикновения физически живот ние я наричаме капризна, казваме че е на настроението. И метеорологичният елемент е доста капризен от дневния дъжд чак до кометите.
към текста >>
221.
16. Указание на немските издатели
GA_327 Биодинамично земеделие
На много места по Земята се провеждаха местни събрания, както и посещения на стопанства през лятото, събрания в края на седмицата и начални курсове през зимата, на които ставаха оживени разисквания и непосредствено
общува
не с обмяна на опитности.
Само няколко години след курса в Кобервитц биодинамичното движение прекрачи границите на Германия, разпространи се в Швейцария, Холандия, Англия, Скандинавските страни, Франция и САЩ. Отделни стопанства се появиха също в Южна Америка, Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия. В тези страни също се основаха изследователски кръгове и земеделско-градинарски работни общества.
На много места по Земята се провеждаха местни събрания, както и посещения на стопанства през лятото, събрания в края на седмицата и начални курсове през зимата, на които ставаха оживени разисквания и непосредствено общуване с обмяна на опитности.
В Холандия се основа училище по градинарство и земеделие за изучаване на биодинамичните методи в продължение на тригодишен курс. От повече от три десетилетия всяка зима в Свободната Висша школа в Дорнах се срещат биодинамично работещите земеделци и градинари, за да работят общо за задълбочаване разбиранията на методите, които Рудолф Щайнер беше дал в селскостопанския курс през 1924 година.
към текста >>
222.
4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята
GA_327 Биодинамично земеделие
Това не е въпрос само на знание, а за способности да
общува
с обекта, и както за бързо и сигурно възприемане, така и за активно занимание.
Ако някой иска да се занимава с природна наука, той, разбира се, трябва първо да учи. Ако се захване с работа в определена научна област, трябва да навлезе в работата.
Това не е въпрос само на знание, а за способности да общува с обекта, и както за бързо и сигурно възприемане, така и за активно занимание.
Например без достатъчно упражнение, на човек поскоро му липсват резултатите от неговите собствени действия като експериментатор и измерващ наблюдател, отколкото самият обект, който той иска да опознае. В практиката е същото. За музиканта например се знае, че неговият живот в по-голямата си част трябва да се състои от упражнения, ако иска да постигне и задържи задоволителна степен на съвършенство. При това той се учи не само да свири технически по-добре, а също и по-добре да чува. Музикалното му изживяване става по-диференцирано и по-интензивно.
към текста >>
223.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
И така, тези представители на Азия не проявили в дадения случай това самостоятелно мислене, което на европейците се е удало да развият в резултат на
общува
нето с обкръжаващата среда.
Но ето че на японците им се приискало да управляват самостоятелно. Английските инженери останали на брега. Японците, без да предупредят, излезли в морето, но явно се оплели, защото параходът почнал да се върти около своята ос. На тях не им се удавало да приведат въртеливото движение в постъпателно. Европейците, които знаели къде е проблема, подхилвайки се, стояли на брега.
И така, тези представители на Азия не проявили в дадения случай това самостоятелно мислене, което на европейците се е удало да развият в резултат на общуването с обкръжаващата среда.
Японците ще разработват всички европейски изобретения; но да измислят нещо самостоятелно на японците едва ли ще се удаде. В човечеството като цяло, в човешкия род работата върви така, че хората на Земята трябва да се ориентират към взаимопомощ. Те трябва да си помагат едни на други. Това произтича от природните им заложби.
към текста >>
Трябва да
общува
ме именно с живи хора.
На тези хора им се иска да имат повече трупове. Те искат да изучават мъртвите хора. Това прозвуча като призив, като лозунг: Дайте ни трупове! - докато на нас тук въобще никакви трупове не ни трябват, тъй като ние искаме да виждаме и изучаваме живи хора. Трябва само да отворим очите си за това, а по този начин да открием и душата си; а живи хора навсякъде ще се намерят.
Трябва да общуваме именно с живи хора.
Трябва само да успеем да живеем с тях и те действително ще покажат какво е човешкото същество. Но при хората, които днес се смятат за учени, очите всъщност са съвсем слаби. Те просто не виждат човека. И ето че те страстно призовават: Дайте ни трупове! Тогава ще можем да ги изучаваме.
към текста >>
224.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Те
общува
т помежду си, извършват нещо подобно на
общува
не, но не установяват разбирането помежду си с помощта на речта.
Второ, както всички знаете, човек се учи на това, което е недостъпно за животното, или поне не е достъпно в тази форма: защото само фантазьори могат да кажат, че за животното това е достъпно в тази форма; имам предвид човешката реч. Не искам да кажа, че животните не могат да се разбират помежду си. Привеждал съм ви достатъчно примери, показващи, че животните могат да се разбират едно с друго. Но такова взаиморазбиране се установява без помощта на речта.
Те общуват помежду си, извършват нещо подобно на общуване, но не установяват разбирането помежду си с помощта на речта.
И така, второто, на което човек трябва да се учи, е речта.
към текста >>
225.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
То охотно
общува
с тези, на които казва «ай, ай».
Човек при това изпитва някакво чувство. Обаче, господа, цялата реч произхожда от чувствата. Детето се учи в своята реч на звука ай, ай. Какво иска да изрази детето, когато казва: «ай, ай»? То се умилква, то е ласкаво.
То охотно общува с тези, на които казва «ай, ай».
То прави движения с главичката, казвайки «ай, ай». Така е с всички думи: така стои работата с всичко, което се произнася; в основата на всичко това стои чувство. Чувството произхожда не от главния мозък, а произхожда от това, което формира главния мозък.
към текста >>
226.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Едното дете Исус до своята дванадесета година не е притежавало мъдростта; другото е умряло и мъдростта е преминала в първото дете Исус, частично в резултат от потреса от смъртта на другото, частично вследствие от дружеското
общува
не между тях.
Родителите са могли да кажат: «Откъде той придоби всичко това? » - Ако се приписва това на влиянието на душевното, на психическото начало, (феноменът) става обясним. А такова влияние от страна на душевното е имало непосредствено.
Едното дете Исус до своята дванадесета година не е притежавало мъдростта; другото е умряло и мъдростта е преминала в първото дете Исус, частично в резултат от потреса от смъртта на другото, частично вследствие от дружеското общуване между тях.
То е било кръстено в Йордан. Родили са се именно две деца Исус, а не едно; на дванадесет години едното е умряло, а другото вследствие от потреслото го събитие внезапно се е пробудило и е добило мъдростта на първото.
към текста >>
227.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Ще се учудите, колко умни неща ще ви разкаже лудият, ако вие
общува
те с него.
Не винаги може да се различи, луд ли e в научната област някой.
Ще се учудите, колко умни неща ще ви разкаже лудият, ако вие общувате с него.
Ето защо Ломброзо[3], италианският естествоизпитател, е казал, че между лудостта и гениалността няма разлика: геният винаги е малко откачен, а лудият винаги малко гениален. Вие можете да прочетете това в един от томовете на рекламната библиотека, книжката се нарича «Гений и безумие».
към текста >>
228.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Това става, защото към семената, очакващи под земята, постъпва мравчена киселина, която в предшестващата година се е появила в резултат на
общува
нето на света на растенията със света на насекомите.
Това, което се намира под земята като семена, изпитва привличане към мравчената киселина, намираща се тук, горе. В това се състои възраждането на живота. През зимата всеки път става така, че самият Дух на Земята всъщност се стреми да напусне. През пролетта Духът на Земята отново оживява. Духът на Земята прави Земята застинала през зимата: през пролетта той я оживява отново.
Това става, защото към семената, очакващи под земята, постъпва мравчена киселина, която в предшестващата година се е появила в резултат на общуването на света на растенията със света на насекомите.
И сега семената на растенията прорастват не само срещу кислорода, азота и въглеродния двуокис, но и срещу мравчената киселина. Тази мравчена киселина ги насърчава към образуването на оксалова киселина, от която през следващата година може да се образува мравчена киселина. Но също както в човека мравчената киселина може да стане материална основа за душата и духа, така и мравчената киселина, разпространена във Вселената, се явява основа за духовното и душевно начало на Земята. Така че ние можем да кажем: в случая със Земята мравчената киселина също представлява материалната основа за Душата на Земята и Духа на Земята (изобразява го на рисунка).
към текста >>
229.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Става следното: да допуснем, че на възраст четиридесет-петдесет години нямат възможност да
общува
т на този език с някой друг.
Почеркът им става вибриращ; старците не могат повече да пишат правилно и именно по почерка може да се забележи, че са се състарили. По-рано почеркът е бил такъв... «чифлик» (ясно, отчетливо), а след това те почват да пишат: «чифлик» (вибриращ, треперещ почерк). Но в последните дни преди смъртта - представете си - почеркът им става отново отчетлив; те изведнъж отново почват добре да пишат. Познавах много хора, които преди смъртта си отново си връщаха предишния ясен почерк. В многобройни случаи се наблюдава също и това - съобщавам ви го, макар и не по собствени наблюдения, а по добре проверени наблюдения на случаи, когато хора научават в детството си някакъв чужд език, а после го забравят.
Става следното: да допуснем, че на възраст четиридесет-петдесет години нямат възможност да общуват на този език с някой друг.
Изведнъж, няколко дена преди смъртта си, те отново започват напълно разбрано да говорят на този език. Той отново се връща! Виждате ли, това е многозначително явление. Какво собствено става? След смъртта си човек връща на земята своето физическо тяло, тоест един от членовете на своето същество; тялото се разтваря в Земята, то се разрушава.
към текста >>
230.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Главната - да се поддържа
общува
нето с умрелите и
общува
нето с духовния свят посредством мумиите и душите БА и ХУ на умрелия, и неговия двойник, наричан КА, встъпващи на свой ред, в общение с лунните демонически духове.
Времето в своя ход силно е изменило представите за Вселената и силите, които я управляват. Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето съществуване е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р. Щайнер подчертава, че казаното от него в дадената лекция се отнася за IV хилядолетие пр. Р. Хр. Причините за мумифициране са били много.
Главната - да се поддържа общуването с умрелите и общуването с духовния свят посредством мумиите и душите БА и ХУ на умрелия, и неговия двойник, наричан КА, встъпващи на свой ред, в общение с лунните демонически духове.
- Бел. пр.
към текста >>
231.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
Казвали са така: ако искаш да станеш истински човек, ти или сам трябва да станеш «Отец» и тогава боговете ще
общува
т с теб непосредствено, или трябва да научиш нещо за боговете от «Отците».
Бидейки външни, отначало те е трябвало да приемат вести, сведения от отците. По такъв начин те постепенно попадали в зависимост от тези отци. Това положение, което, както предполагам, от все сърце е искала да установи Католическата Църква, е било в древността нещо разбиращо се от само себе си. Така било навсякъде. Нито един човек тогава не е протестирал по този повод.
Казвали са така: ако искаш да станеш истински човек, ти или сам трябва да станеш «Отец» и тогава боговете ще общуват с теб непосредствено, или трябва да научиш нещо за боговете от «Отците».
Ти си човек благодарение на това, което ти разказват тези, които присъстват в школите, в мистериите. Вследствие на този факт възникнала разлика между «божествените деца» и «човешките деца», между «синовете Божии» и «синовете човешки». Тези, които участвали в мистериите, ги наричали «синове Божии», доколкото последните гледали на самите богове като на «Отци». Но тези, които живеели външно и са можели да получават само съобщения за случващото се в мистериите, се наричали «човешки деца» или «синове човешки». Днес това може даже да ни изглежда смешно, но тогава е било напълно естествено.
към текста >>
232.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Но учениците понякога
общува
т с последните.
Забележително е също така и следното, господа. Виждате ли, има отделни ученици на древната мъдрост. В Азия тези ученици са научили туй-онуй от тибетските учители и мъдреци, от тибетските посветени. Самите тези посветени не са имали работа с европейците.
Но учениците понякога общуват с последните.
Тук понякога човек се оказва крайно удивен. Вече съм ви говорил за неща, които са ви удивлявали, като например за влиянията на Космоса върху човека. Ако някой иска да изследва истински това, ще му е необходимо много, много време. Наистина мога да ви кажа: някои работи от това, за което мога днес да ви кажа, продължиха четиридесет години, преди да мога да заговоря за тях.
към текста >>
233.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Главната - да се поддържа
общува
нето с умрелите и
общува
нето с духовния свят посредством мумиите и душите БА и ХУ на умрелия, и неговия двойник, наричан КА, встъпващи на свой ред, в общение с лунните демонически духове.
Времето в своя ход силно е изменило представите за Вселената и силите, които я управляват. Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето съществуване е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р. Щайнер подчертава, че казаното от него в дадената лекция се отнася за IV хилядолетие пр. Р. Хр. Причините за мумифициране са били много.
Главната - да се поддържа общуването с умрелите и общуването с духовния свят посредством мумиите и душите БА и ХУ на умрелия, и неговия двойник, наричан КА, встъпващи на свой ред, в общение с лунните демонически духове.
- Бел. пр.
към текста >>
НАГОРЕ