Търсене в текстове за 'обеща'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 146 резултата от 93 текста в изречения в които се съдържат търсените думи : 'обеща'.

1. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Стендал вижда в художественото произведение обещание за щастие, следователно едно насочване към живота, и в тази зависимост между изкуството и живота той съзира стойността на изкуството.
Това е описание на начин на естетическата наслада, което се среща само при философа. Ницше му противопоставя друго описание, „което е направил един истински зрител и артист - Стендал“41, който нарича красивото „une promesse de bonheur“*. Шопенхауер желае да изключи всеки интерес на волята, всеки реален живот, когато става въпрос за разглеждане на творба на изкуството, и да се наслаждава само на духа. Стендал вижда в художественото произведение обещание за щастие, следователно едно насочване към живота, и в тази зависимост между изкуството и живота той съзира стойността на изкуството.
към текста >>

Това е същото в мен, което ми нарежда, че трябва да действам така, нарежда ми да вярвам, че от това действие нещо ще последва, разкрива пред очите изглед към друг свят.“53 „Докато живея в послушание, същевременно живея в съзерцание на неговата цел, живея в по-добър свят, който то ми обещава.“ („Призванието на човека“, Трета книга) Мислещият така не желае да си постави цел.
Тя трябва да бъде универсален водач на човешката дейност и праизвор на нравствеността, а също да определя целите на нравствената дейност. „Аз казвам, че повелята за дейност е тази, която чрез самата себе си ми поставя цел. Това е същото в мен, което ми нарежда, че трябва да действам така, нарежда ми да вярвам, че от това действие нещо ще последва, разкрива пред очите изглед към друг свят.“53 „Докато живея в послушание, същевременно живея в съзерцание на неговата цел, живея в по-добър свят, който то ми обещава.“ („Призванието на човека“, Трета книга) Мислещият така не желае да си постави цел. Той иска да бъде поведен към целта от по-висша воля, на която да служи. Желае да се освободи от волята си и да направи от себе си инструмент на „по-висши“ цели. В думите, принадлежащи към най-хубавите описания на смисъла на послушанието и смирението, които са ми известни, Фихте описва отдадеността на „волята в себе си“. „Възвишена и жива воля, която не може да се назове с име и не може да се обхване от понятие, към тебе бих издигнал душата си, защото ти и аз не сме разделени. Твоят глас прозвучава в мен, а моят - в теб.
към текста >>

* обещание за щастие (фр.) - бел. ред.
* обещание за щастие (фр.) - бел. ред.
към текста >>

2. ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

С такъв един възглед ние разбираме думи, като тези на поета Пиндар, които откриват погледа към вечността: „Блажен, който е видял вечното и след това е слязъл под Земята, той познава що е край на живота, познава обещаното от Зевса начало."
Като познаващ субект, той не е само ленив зрител на Вселената, който си съставя само образи за това, което и без него би съществувало. Неговата разсъдъчна способност е една по-висша творческа сила на природата. Това, което духовно проблясва в него, е нещо Божествено, нещо което по-рано е било като омагьосано и което без неговото познание би останало в мрака. Човешката личност не живее в себе си и за себе си, тя живее за света. Животът се разширява далече над отделното съществувание, когато го разглеждаме по този начин. С такъв един възглед ние разбираме думи, като тези на поета Пиндар, които откриват погледа към вечността: „Блажен, който е видял вечното и след това е слязъл под Земята, той познава що е край на живота, познава обещаното от Зевса начало."
към текста >>

3. ПЛАТОН КАТО МИСТИК GA_8 Християнството като мистичен факт

Върху това той се изказва в „Тимей": „Всички, които що годе имат правилно чувство, призовават в своите малки или големи начинания Боговете; ние обаче, на които предстои да учим за Цялото, доколкото то е създадено и несъздадено, трябва ако не искаме да се заблудим напълно да призоваваме и молим Боговете и Богините да изучаваме всичко в техния Дух и в съгласие със самите нас." А на последователите на такъв един път Платон обещава: „че Божеството-Спасител ще направи, щото блуждаещото и отклонено от истината търсене да завърши с озаряващ отговор".
Тези диалози не са нищо друго, освен литературната форма за процесите в Мистериите. Това, което Платон казва на много места, ни убеждава в истинността на този извод. Като философски учител, Платон е искал да бъде това, което йерофантът е бил в Мистериите, доколкото е възможно то да бъде предадено във философска форма. Колко близо е Платон до метода на Мистериите! Той счита своя метод за верен само тогава, когато този метод води там, докъдето трябва да бъде доведен мистът! Върху това той се изказва в „Тимей": „Всички, които що годе имат правилно чувство, призовават в своите малки или големи начинания Боговете; ние обаче, на които предстои да учим за Цялото, доколкото то е създадено и несъздадено, трябва ако не искаме да се заблудим напълно да призоваваме и молим Боговете и Богините да изучаваме всичко в техния Дух и в съгласие със самите нас." А на последователите на такъв един път Платон обещава: „че Божеството-Спасител ще направи, щото блуждаещото и отклонено от истината търсене да завърши с озаряващ отговор".
към текста >>

4. МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ GA_8 Християнството като мистичен факт

На всекиго от тях тя обещава да се омъжи за него, щом изтъче едно платно.
Дъщерята на царя му оказва съдействие и самият цар Алкиной го приема в двореца си и му отдава почит. Пред Одисей още веднъж застава светът със своите радости, и Духът, който се придържа към този свят се събужда в него. Но той намира пътя към своето отечество, към Божественото. Отначало в неговия дом не го очаква нищо добро. Съпругата му Пенелопа е обкръжена от многобройни кандидати за женитба. На всекиго от тях тя обещава да се омъжи за него, щом изтъче едно платно. Тя отбягва да изпълни своето обещание, като постоянно разнищва през нощта това, което е изтъкала през деня. Кандидатите трябва да бъдат победени от Одисей, за да може той отново спокойно да се събере със своята съпруга.
към текста >>

Тя отбягва да изпълни своето обещание, като постоянно разнищва през нощта това, което е изтъкала през деня.
Пред Одисей още веднъж застава светът със своите радости, и Духът, който се придържа към този свят се събужда в него. Но той намира пътя към своето отечество, към Божественото. Отначало в неговия дом не го очаква нищо добро. Съпругата му Пенелопа е обкръжена от многобройни кандидати за женитба. На всекиго от тях тя обещава да се омъжи за него, щом изтъче едно платно. Тя отбягва да изпълни своето обещание, като постоянно разнищва през нощта това, което е изтъкала през деня. Кандидатите трябва да бъдат победени от Одисей, за да може той отново спокойно да се събере със своята съпруга.
към текста >>

5. ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

През посвещението на Буда, изкусителят Мара, Духът на злото, се приближава до усамотения в съзерцание и му обещава всички царства на Земята.
През посвещението на Буда, изкусителят Мара, Духът на злото, се приближава до усамотения в съзерцание и му обещава всички царства на Земята. „Аз добре зная, че ми е отредено едно царство, но не желая никакво царство от този свят; аз ще стана Буда и всички царства на света ще ликуват от радост." Изкусителят трябваше да признае: „Моето царство свърши."
към текста >>

6. 07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Човек трябва да си обещае, че никога няма да използва за зли цели силата, която добива над своите себеподобни.
Обаче преди ученикът да пристъпи към това, необходима е сериозна и упорита работа за пълното пречистване на неговия характер. Той трябва да отстрани от себе си всяка мисъл, стремяща се да превърне извоюваното познание в средство за лично облагодетелствуване. Човек трябва да си обещае, че никога няма да използва за зли цели силата, която добива над своите себеподобни. Ето защо всички, които се стремят да вникнат в тайните на човешката природа, следва да спазват златното правило на окултното обучение. То гласи: когато правиш една стъпка напред в познанието на окултните истини, направи в същото време и три стъпки напред в моралното усъвършенствуване на своя характер.
към текста >>

7. КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА GA_11 Из Хрониката Акаша

Дарвинизмът обещаваше да обясни произхода на човека по един чисто природен начин и със своя победоносен път навлезе в образования свят така многообещаващо, че чрез него за мнозина цялата “стара вяра” изглеждаше ликвидирана.
Това изказване направи Карл Фогт, който в своята книга “Наивна вяра и наука” както и в други произведения обяви за превъзмогнато всичко, което не довежда духовната дейност, душевния живот до механизма на нервната система и на мозъка така, както физикът обяснява, че движението на стрелките произлиза от механизма на часовника. Това беше времето, когато книгата на Лудвиг Бюхнер “Сила и материя” беше станала един вид евангелие за широк кръг от образовани хора. Можем да кажем, че отлични, задълбочени и независимо мислещи глави стигнаха до подобни убеждения чрез силното впечатление, което бяха направили успехите на естествената наука в по- ново време. Неотдавна микроскопът беше научил хората, че живите същества се състоят от техните най-малки частици, клетките. Геологията, учението за образуването на Земята беше стигнала дотам да обяснява развитието на нашата планета според същите закони, които действат и днес. Дарвинизмът обещаваше да обясни произхода на човека по един чисто природен начин и със своя победоносен път навлезе в образования свят така многообещаващо, че чрез него за мнозина цялата “стара вяра” изглеждаше ликвидирана. Това неотдавна се измени. Вярно е, че все още се намират закъснели последователи на учени, които изповядват тези възгледи, които също както Ладенбург възвестяваха материалистичното евангелие на Конгреса на природоизследователите през 1903 г.; обаче срещу тях застанаха други, които чрез позряло размишление върху научните въпроси започнаха да говорят на един съвършено друг език. Току що е излязла една книга, която носи заглавието “Естествена наука и светоглед”. Неин автор е Макс Ферворн, един физиолог, който е излязъл от школата на Хекел. В тази книга може да се прочете следното: “Даже и да бихме притежавали най-съвършеното познание за физиологичните процеси в клетката и нишките на мозъчната кора, с които са свързани физическите процеси, даже и да бихме могли да вникнем с поглед в механизма на мозъчното действие също като в действието на колелцата на един часовник, ние никога не бихме могли фактически да намерим нищо друго, освен движещи се атоми.
към текста >>

8. ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Въпросите, които той иска да постави, действително могат да бъдат разрешени и то без изключение с помощта на онези факти, за които той си обещава, че ще бъдат разкрити в хода на времето.
Впрочем ясно е, че опознаването на видимия свят поставя пред човека загадки, които никога не могат да бъдат разрешени чрез самите факти на този свят. Те не ще могат да бъдат разрешени по този начин, дори и когато научното обяснение напредне до своите крайни предели на развитие. Защото, чрез своята вътрешна същност, видимите факти ясно загатват за един друг, скрит свят. И ако някой не вниква в това, той сам затваря ума си пред загадките, които на всяка крачка изникват от страна на сетивния свят. Той просто не иска да види определени загадки; затова и вярва, че с помощта на сетивните факти може да се отговори на всички въпроси. Въпросите, които той иска да постави, действително могат да бъдат разрешени и то без изключение с помощта на онези факти, за които той си обещава, че ще бъдат разкрити в хода на времето. Това може да се
към текста >>

9. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

И аз разбирам това ръководство само тогава, когато усещам пробуждането на тази зародишна възможност като свой личен дълг; възможността, която обещава да открие пред човека всичко, което може да му бъде откри то чрез неговите собствени духовни сили.
Хора, които не изпитват в себе си никакъв подтик да направят нещо за своето развитие, лесно ще кажат: Човешкият живот се направлява от духовни сили, в чието ръководство не трябва да се намесваме; трябва спокойно да изчакаме момента, когато тези сили ще намерят за подходящо да открият пред душата един друг свят. Подобни хора преценяват намесата в мъдростта на духовното ръководство като един вид дързост, или като едно неоправдано желание. Хора с такъв начин на мислене, ще променят мнението си едва, когато даде на идея ги порази със своята сила. Ако например те си кажат: Мъдрото ръководство на духовния свят ми е дало определени способности; но то не ми ги е поверило, за да стоят неизползвани, а за да си послужа с тях. Мъдростта на ръководството се състои в това, че то е вложило в мен зародишните възможности за едно по-висше съзнание. И аз разбирам това ръководство само тогава, когато усещам пробуждането на тази зародишна възможност като свой личен дълг; възможността, която обещава да открие пред човека всичко, което може да му бъде откри то чрез неговите собствени духовни сили. Когато подобна мисъл упражни достатъчно силно въздействие върху душата, опасенията срещу обучение, насочено към постигането на по-висше съзнание, отпадат.
към текста >>

10. Десета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Обещаното от нея
ще свърже. Обещаното от нея
към текста >>

11. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

че методът ни малко обещава.
че методът ни малко обещава.
към текста >>

12. Четвърта картина GA_14 Четири мистерийни драми

Отново искам да го обещая
Отново искам да го обещая
към текста >>

ти обеща.
ти обеща. При моя господар
към текста >>

13. Дванадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

че обещаното не е изпълнил
че обещаното не е изпълнил
към текста >>

14. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Поради това тази наука си обещава малко привърженици между вече направените мъже /между мъжете направени философи, бележка на превод. /..."
Да изживява себе си в свръхсетивното, това е за Фихте една опитност, която човек може да има. Когато я има, той изживява в себе си "Аза". И едва чрез това той става философ. Тази опитност не може "да бъде доказана" на онзи, който не иска да я изпита. Колко малко счита Фихте за възможно едно такова "доказателство", свидетелстват изказвания като тези: "Човек трябва да бъде роден за философ, да бъде възпитан за това и сам да се възпитава за това: Но никое човешко изкуство не може да го направи такъв. Поради това тази наука си обещава малко привърженици между вече направените мъже /между мъжете направени философи, бележка на превод. /..."
към текста >>

15. БОРБАТА ЗА ДУХА GA_18_2 Загадки на философията

Господин Вагнер обещава накрая в своите физиологически писма също отклонения в областта на физиологията на делените души".
Ние познаваме позицията на Фогт в борбата, когато четем в неговия отговор следното изречение: "Душата, която трябва да съставлява съдържанието, същността на индивидуалността на отделното неделимо същество, душата значи трябва да може да се дели? Богослови, я се занимавайте с този еретик той беше до сега един от вашите! Делени души! Щом в акта на зачатието душата може да се дели, както смята господин Р. Вагнер, вероятно тя би искала да се дели и при смъртта и едната част, натоварена с греховете, да отиде в чистилището, а другата да отиде на право в рая. Господин Вагнер обещава накрая в своите физиологически писма също отклонения в областта на физиологията на делените души". Борбата стана остра, когато в 1854 година Вагнер държа на събранието на природоизследователите една сказка върху "Сътворението на човека и на субстанцията на душата" против материализма. Той искаше да докаже две неща: Първо, че резултатите на по-новата естествена наука не противоречи на библейската вяра и произхода на човешкия род от една двойка; второ, че тези резултати не решават нищо върху душата. Фогт написа в 1855 година едно полемично писание против Вагнер "Наивна вяра и наука", което от една страна го показва на пълната висота естественонаучното разбиране на неговото време, но от друга страна го разкрива също като един остър мислител, който разкрива безцеремонно заключенията на противника като измамни образи. Неговото противоречие срещу първото твърдение на Вагнер завършва с изреченията: "Всички исторически както и естественонаучни изследвания доставят положителното доказателство за многообразния произход на човешките раси. Ученията на писанието относно Адама и Ной и двукратния произход на хората от една двойка са научно изцяло неудържими приказки".
към текста >>

И те си обещаваха правилното обсъждане на човешките деяния само от този, който познава природосъобразните необходимости, от които действа личността.
Също и упрекът за едно понижение на моралното не засяга безусловно материалистите. С тяхното природопознание при тях се свързваха дълбоките етически мотиви. Това, което Чолбе особено подчертава, че натурализмът има една морална основа, са го чувствали и други материалисти. Те искаха да всадят в човека радостта идваща от природното съществуване; искаха да събудят в него чувството, че той трябва да търси на Земята задължения и задачи. Те считаха за едно повишение на човешкото достойнство, когато в човека действа съзнанието, че той се е развил от по-нисши от него същества до неговото настоящо съвършенство. И те си обещаваха правилното обсъждане на човешките деяния само от този, който познава природосъобразните необходимости, от които действа личността. Те си казваха, че само онзи може да познае един човек по неговата стойност, който знае, че с материята животът кръжи през света, през вселената, че с живота е свързана мисълта, с мисълта добрата или зла воля по един природосъобразен начин. На онези, които вярват, че материализмът поставя в опасност моралната свобода, Цоленат отговаря: "Че всеки един е свободен, който с радост осъзнава, необходимостта на своето съществуване, на своите отношения, на своите нужди, права и изисквания, когато знае границите и значението на кръга на своите действия. Който е разбрал тази природна необходимост, той знае също да се бори за своето право, за изискванията, които произлизат от потребността на рода. Даже, нещо повече, понеже само свободата е в съзвучие с истински човешкото, понеже тя се запалва с природна необходимост от рода, затова във всяка борба за свобода, за човешките блага е гаранцията за крайната победа над потисниците".
към текста >>

16. МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_2 Загадки на философията

По този свой начин той се стреми да си нарисува един свят, в който обещава да го въведе оживената мисъл.
Фехнер не се оставя неговото почиващо на сигурна почва естественонаучно знание да го въздържи да издигне мислите от сетивния свят в области, където пред тях се мяркат мирови същества и мирови процеси, които не са достъпни за сетивното наблюдение, ако съществуват. Той се чувства подбуден за едно такова издигане от разглеждането на сетивния свят, едно смислено наблюдение, което му казва на неговото мислене повече от това, което простото сетивно възприятие може да му каже. Това "повече" му дава повод да пристъпи към измислянето на същества извън сетивния свят. По този свой начин той се стреми да си нарисува един свят, в който обещава да го въведе оживената мисъл. Такова едно преминаване на границите на сетивата не попречи на Фехнер да постъпва по най-строгия естественонаучен метод даже в една област, която граничи с психиката. Той беше онзи, който създаде за тази област научните методи. Неговата книга "Елементи на психофизиката" /1860 г./ е в тази област един труд, който полага основи. Основният закон, върху който той постави психофизиката, е, че нарастването на усещането, което е предизвикано в човека чрез едно нарастване на впечатлението отвън, при определено отношение протича по-бавно от колкото нарастването на силата на впечатлението. Усещането расте толкова по-малко, колкото по-голяма е била съществуваща вече сила на възбудата.
към текста >>

17. 02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

„И така да е, но аз не мога да Ви пусна сега, без да ми обещаете, че ще ми набавите три зелки, три артишока и три големи глави лук", каза Лодкарят.
„Който не приема злато, нека се труди на вятъра! ", беше техният отговор. „Тогава ще Ви кажа, че за моя труд може да се заплаща само с плодовете на Земята" „С плодовете на Земята ли? Та ние не ги познава ме, никога не сме ги опитвали! ", удивиха се те. „И така да е, но аз не мога да Ви пусна сега, без да ми обещаете, че ще ми набавите три зелки, три артишока и три големи глави лук", каза Лодкарят.
към текста >>

Тогава те обещаха в най-скоро време да изпълнят желанието на Лодкаря.
Блуждаещите Светлини искаха да се измъкнат, шегувайки се, но изведнъж се почувствуваха някак странно приковани към Земята. Това бе най-неприятното усещане, което някога бяха изпитвали. Тогава те обещаха в най-скоро време да изпълнят желанието на Лодкаря. Той ги
към текста >>

Иначе нямаше да обещавам да изплатя дълга им към Лодкаря." „И какво му дължат те?
Можеш да ги видиш там под пейката. Но какво нещастие се случи тогава! Доброто ни куче, нашият мопс, излапа набързо няколко от тях и виж го сега лежи мъртъв до огнището. Бедното животинче! Аз го видях едва, когато те си бяха тръгнали. Иначе нямаше да обещавам да изплатя дълга им към Лодкаря." „И какво му дължат те? " попита Старецът „Три зелки, три артишока и три глави лук. Обещах им, че когато настъпи денят, ще ги занеса на реката."
към текста >>

Обещах им, че когато настъпи денят, ще ги занеса на реката."
Доброто ни куче, нашият мопс, излапа набързо няколко от тях и виж го сега лежи мъртъв до огнището. Бедното животинче! Аз го видях едва, когато те си бяха тръгнали. Иначе нямаше да обещавам да изплатя дълга им към Лодкаря." „И какво му дължат те? " попита Старецът „Три зелки, три артишока и три глави лук. Обещах им, че когато настъпи денят, ще ги занеса на реката."
към текста >>

„Можем да им направим тази услуга", каза Старецът, „защото в скоро време те пак ще ни потрябват." Дали пак ще ни потрябват, аз не знам, но те обещаха най-тържествено, че пак ще ни услужат."
„Можем да им направим тази услуга", каза Старецът, „защото в скоро време те пак ще ни потрябват." Дали пак ще ни потрябват, аз не знам, но те обещаха най-тържествено, че пак ще ни услужат."
към текста >>

Ако обещаеш пред реката, че се признаваш за нейна длъжница, тогава ще приема шестте бройки.
уговорки най-после Старецът добави: „Има още една възможност. Ако обещаеш пред реката, че се признаваш за нейна длъжница, тогава ще приема шестте бройки. Но при това съществува една опасност."
към текста >>

Само си потопи едната ръка в реката", продължи Старецът, „и обещай, че ще изплатиш дължимото до едно денонощие."
„Нима ако удържа на думата си, пак ще ме грози опасност? " прекъсна го тя. „В никакъв случай. Само си потопи едната ръка в реката", продължи Старецът, „и обещай, че ще изплатиш дължимото до едно денонощие."
към текста >>

Върху високата дъга на вашия мост могат да преминават само пешеходци, а беше ми обещано че по моста ще се движат коне, карети и всякакви превозни средства, както в едната, така и в другата посока над реката.
„попитай само добрата стара жена, колко красиво се извисява той сега над реката. Онова, което по-рано беше само невидим за окото яспис, през който светлината едва проблясваше по неговите первази, сега се превърна в прозрачни скъпоценни камъни. Няма по-чист берил и по- красив смарагд от тези на моста. „Аз Ви пожелавам много щастие в това дело", отвърна Лилия. „Но Ви моля да ме извините, загдето все още не смея да повярвам, че предсказанието се е изпълнило. Върху високата дъга на вашия мост могат да преминават само пешеходци, а беше ми обещано че по моста ще се движат коне, карети и всякакви превозни средства, както в едната, така и в другата посока над реката. А не беше ли предсказано, че от самата река ще се издигат и големи стълбове?
към текста >>

„Да се пожертвувам сама, преди да бъда пожертвувана, отвърна Змията; само ми обещай, че няма да оставиш нито един камък на сушата."
„Да се пожертвувам сама, преди да бъда пожертвувана, отвърна Змията; само ми обещай, че няма да оставиш нито един камък на сушата."
към текста >>

Старецът обеща това и после се обърна към Красивата Лилия:
Старецът обеща това и после се обърна към Красивата Лилия:
към текста >>

18. 03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

И възрастната жена продължи: Ако бих знаела какво ще се случи, аз никога нямаше да им обещая, че ще изплатя техния дълг към Лодкаря.
И сега тя подробно разказва как Блуждаещите Светлини се приближили до златото и така го облизали, че после можели отново да разтърсят телата си и то да се изсипе от тях под формата на златни монети. Но да беше само това! Я погледни нашето куче! Мопсът също опита жълтиците, превърна се в скъпоценен камък и умря! Да, нашият мопс е мъртъв! И възрастната жена продължи: Ако бих знаела какво ще се случи, аз никога нямаше да им обещая, че ще изплатя техния дълг към Лодкаря. А дългът се състои от три зелки, три глави лук и три артишока.
към текста >>

И така, тя взема три пъти по три от обещаните на Лодкаря зеленчуци, като към тях в кошницата прибавя и мопса.
Добре, казва Старецът, вземи мопса със себе си и го занеси при Красивата Лилия, защото тя има тази особеност, че докосвайки скъпоценните камъни ги превръща в живи същества. И така, тя взема три пъти по три от обещаните на Лодкаря зеленчуци, като към тях в кошницата прибавя и мопса.
към текста >>

За тази цел тя трябва да потопи едната си ръка в реката, като гаранция, че ще изпълни своето обещание.
След продължителен спор Лодкарят казва: има още един изход от положението възрастната жена да даде гаранция, че ще върне трите липсващи зеленчуци. За тази цел тя трябва да потопи едната си ръка в реката, като гаранция, че ще изпълни своето обещание. И докато върши това, тя забелязва, че ръката и, потопена във водата, се скъсява и става черна на цвят. „Сега тя само изглежда такава", казва Лодкарят.
към текста >>

19. III. Студентски години GA_28 Моят жизнен път

От дирекцията на дружеството на Южните железници обещаха на баща ми, че ако след завършване на реалното училище трябва да се запиша във Висшето техническо училище, ще го назначат на малка гара в близост до Виена.
От дирекцията на дружеството на Южните железници обещаха на баща ми, че ако след завършване на реалното училище трябва да се запиша във Висшето техническо училище, ще го назначат на малка гара в близост до Виена. По този начин трябваше да ми бъде предоставена възможността всеки ден да пътувам до Виена и обратно. Така семейството ми се премести в Инцерсдорф ам Винерберге. Ж.п. гарата се намираше на голямо разстояние от селото в уединена непривлекателна местност.
към текста >>

20. VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Той ми отговори почти плахо: „Да, вкъщи имам още някои космически неща.“ Успях да го убедя да ми обещае, че следващия път, когато можем да се видим, ще ми ги донесе.
Бях развълнуван най-дълбоко в душата си от обаянието на тази личност. Веднага ставаше ясно, че този човек сигурно е сътворил много повече значителни неща, отколкото беше публикувал, и смело го попитах за това. Той ми отговори почти плахо: „Да, вкъщи имам още някои космически неща.“ Успях да го убедя да ми обещае, че следващия път, когато можем да се видим, ще ми ги донесе.
към текста >>

21. XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт GA_28 Моят жизнен път

Вярвал, че с това е постигнал нещо, и бил възмутен, когато пациентът не успял да спази обещанието си.
В някои случаи тази жена мислеше още по-медицински и от този толкова виден лекар. Веднъж ставаше дума за един зависим от морфин. Д-р Бройер го лекуваше. Жената веднъж ми каза следното: „Помислете си само какво е направил Бройер. Той заставил зависимия да му даде честната си дума, че повече няма да приема морфин. Вярвал, че с това е постигнал нещо, и бил възмутен, когато пациентът не успял да спази обещанието си. Дори ми каза:
към текста >>

Как бихме могли да искаме да изцерим нещо така дълбоко вкоренено в природата чрез едно обещание?
„Как мога да лекувам някого, който не държи на думата си? “ Нима някой би повярвал – така каза тя, – че един толкова знаменит лекар може да е толкова наивен? Как бихме могли да искаме да изцерим нещо така дълбоко вкоренено в природата чрез едно обещание? “ Не е важно дали тя имаше пълно право. Вижданията на лекаря относно терапията на внушението може и да са изиграли роля при опита му за лечение, но никой не би могъл да отрече, че твърдението на приятелката ми свидетелства за необикновената енергия, с която тя говореше по достоен за внимание начин, изхождайки от духа, живеещ във Виенското медицинско училище тъкмо по времето, когато то беше в своя разцвет.
към текста >>

22. 5. До всички членове * IV 10 Февруари 1924 Относно позицията на членовете към Обществото GA_39 Писма до членовете

Особено засегнати трябва да бъдат членовете, които с пълно право изискват на първо място Обществото да им даде това, което им обещава, когато от тях веднага се изискват същите задължения, които трябва да поемат тези, които дават обещанията.
За Обществото не бе насърчително това, че на този изключително необходим факт не се държи сметка. Особено засегнати трябва да бъдат членовете, които с пълно право изискват на първо място Обществото да им даде това, което им обещава, когато от тях веднага се изискват същите задължения, които трябва да поемат тези, които дават обещанията.
към текста >>

Само така ще постигнем целта Обществото да спази обещанието, което дава на всичките си членове, а от там и на целия свят.
Само така ще постигнем целта Обществото да спази обещанието, което дава на всичките си членове, а от там и на целия свят.
към текста >>

23. 9. До всички членове * VIII 9 март 1924 Относно дейността в Обществото GA_39 Писма до членовете

Характерно за последната е, че тя произвежда неограничено разнообразие от плодоносни и обещаващи резултати, но все пак й липсва истинската почва, в която да ги посее.
Въпреки всичко чувствата на много членове по тези въпроси имат солидно основание. Нашето първо задължение като антропософи е чрез средствата на Антропософията да изострим душевния си поглед така, че в нейната истинска светлина да видим това, което цивилизацията на нашата епоха поднася. Характерно за последната е, че тя произвежда неограничено разнообразие от плодоносни и обещаващи резултати, но все пак й липсва истинската почва, в която да ги посее. Без съмнение точно тогава трябва да се преценява най-критично, но когато човек се настрои положително, а не отрицателно към проявленията на нашето време.
към текста >>

24. 1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Когато помислим, колко мощно е всичко, което днес е добито не само теоретически в областта на естествените науки за човешкото познание и което обещава още да бъде получено на почвата на естествените науки, когато освен това се постави на везните, какво голямо значение имат за външния живот тези придобивки на естествените науки, тогава трябва да кажем: благодатта, пълното значение на този напредък на естествените науки можа и трябваше да упражни една внушителна сила върху човешката душа в нашето време.
През всички времена великите, мощни напредъци са упражнявали голямо внушително въздействие върху човечеството по отношения на всяко мислене, чувствуване и усещане. И когато насочим поглед върху големия напредък в общия човешки живот през последните години можем даже да кажем през последните столетия -, виждаме, че този напредък не е в областта, за която ще говорим тук, а в онази област, с която днес както веднага ще подчертаем човечеството с право се гордее и на която възлага още по-големи надежди за по-нататъшното развитие на човечеството в бъдеще. И до наши дни този напредък от последните столетия се намира в областта, която израства от естествените науки. Когато помислим, колко мощно е всичко, което днес е добито не само теоретически в областта на естествените науки за човешкото познание и което обещава още да бъде получено на почвата на естествените науки, когато освен това се постави на везните, какво голямо значение имат за външния живот тези придобивки на естествените науки, тогава трябва да кажем: благодатта, пълното значение на този напредък на естествените науки можа и трябваше да упражни една внушителна сила върху човешката душа в нашето време. И така стана, че това внушително въздействие се прояви и на една друга страна. Ако то беше се упражнило само в едно такова направление, че човешката душа да изпитва преди всичко нещо като един миров култ по отношение на мощния напредък, кой би могъл да каже и най-малкото нещо против това? Но тази внушителна сила се прояви и в другата посока, именно, не само се признава това, което прогресът на естествените науки и породеният от това прогрес означават за нашето време, а в широки кръгове се роди вярата, че всяко познание, всяко знание на човечеството може да се добие само на онази почва, която днес е призната именно като почва на естествените науки. И понеже изхождайки от тази вяра хората счетоха, че имат право да направят извода: духовно-научните методи се намират в противоречие с методите на естествените науки и за този, който стои на почвата на естествените науки, е невъзможно въобще да говори за едно изследване на духовния свят, в най-широки кръгове се разпространи предразсъдъкът, че духовната наука трябва да бъде отхвърлена като неотговаряща на оправданите изисквания на естествената наука. При това отхвърляне може да бъде преди всичко очебийно, че с него на везните се хвърля нещо, което има извънредно голяма тежест.
към текста >>

25. Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Затова тя през нощта разнищвала изтъканото през деня, защото била обещала ръката си на един от кандидатите, когато работата бъде завършена.
Той е отведен от богинята Атина Палада в своя дом и при съпругата си, която трябвало да устои на много опасности заради ухажорите, които я заобикаляли. Затова тя през нощта разнищвала изтъканото през деня, защото била обещала ръката си на един от кандидатите, когато работата бъде завършена.
към текста >>

26. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите. GA_93 Легендата за храма

Той казал: – Тубал-Каин ми обеща, че ще имам син, който ще бъде баща на множество поколения, които ще населяват Земята и ще доведат моята работа – изграждането на храма – до завършване.
И тъй като никой не знаел, къде е Хирам, започнали да го търсят. Дори Соломон се уплашил и поискал да открие какво е станало. Смятало се е, че старата майсторска дума е можело да бъде предадена от чираците и затова била уговорена друга. Първата дума, която би била произнесена, когато открият Хирам, щяла да стане новата майсторска дума. Когато най-после открили Хирам, той успял да произнесе няколко последни думи. Той казал: – Тубал-Каин ми обеща, че ще имам син, който ще бъде баща на множество поколения, които ще населяват Земята и ще доведат моята работа – изграждането на храма – до завършване. – След това той показал мястото, където намерили Златния триъгълник. Той бил прибран и занесен при Бронзовото море и двете неща били запазени в Светая Светих на храма. Те могат да бъдат открити само от онези, които могат да разберат значението на легендата за храма на Соломон и неговия майстор строител Хирам.
към текста >>

27. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството. GA_93 Легендата за храма

Обаче Мани говорил за себе си като за "Параклит" /"Утешителя"//*10/, Светия Дух, обещан на човечеството от Христос.
По-нататък се казва, че след неговата смърт тези трудове останали при неговата вдовица, която била персийка. Тази вдовица от своя страна ги оставила на един роб, чиято свобода била откупила и го освободила. Той е въпросният Мани, който извлякъл своята мъдрост от тези трудове, но освен това той е бил посветен и в мистериите на Митра/*9/. Той става основоположник на това движение манихейство. Мани е наречен "Синът на вдовицата", а неговите последователи се наричат "Синове на вдовицата". Обаче Мани говорил за себе си като за "Параклит" /"Утешителя"//*10/, Светия Дух, обещан на човечеството от Христос. Ние би трябвало да разбираме, че той виждал себе си като едно въплъщение на Светия дух. Той не е искал да каже, че е бил самият Свети дух. Той си представял, че Светият дух се появява в прераждания и че той е едно такова прераждане на духа.
към текста >>

28. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

Освен това той трябва да даде обещание да се издигне поне до 18-та степен.
между Йоановото масонство с неговите три степени и онези клонове на масонството, които признават по-високите степени./*16/ Така, като чирак в Йоановото масонство на човек му е позволено да влезе и после да се изкачва в 4-та, 5-та и 6-та степени, т. е. в по-висшите степени. Степените, отнасящи се до Йоановото масонство се признават в Англия; не е така в Германия. Немският Гранд Ориент от Мемфиския и Мизриамския орден сам изгражда трите най-нисши степени. Следователно ориенталският свободен зидар трябва първоначално да е преминал трите степени. Освен това той трябва да даде обещание да се издигне поне до 18-та степен. И той не може да отпочине, докато не направи това. Един германец масон от ордена Св. Йоан никога не се приема във висшите степени на Ориенталското масонство. Ориенталското масонство се състои от степенувано обучение в окултизъм. Както казах и миналия път, то е отражение на обучението, давано в по-висшите степени, които се присъединяват към степента Царската дъга: тези степени дават един вид астрално обучение, което води нагоре до 18-та, 20-та степен.
към текста >>

29. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/. GA_93 Легендата за храма

На Хирам бе обещано: – Ти ще имаш син, който ще основе едно ново поколение.
И тъй, какво означава "Йехова мрази синовете /духовете/ на огъня"? Това са хората, които са родени още когато е съществувала еднополовостта /Каин/. В тях мъдростта е смесена с кама, земния камически огън /огъня на желанията/. Онези, които са се посветили на женственото свещеничество, са синове на Авел. На Хирам бе обещано: – Ти ще имаш син, който ще основе едно ново поколение. Обаче ти не ще го познаваш. – Това ново поколение трябва да дойде, когато изгубеното слово отново придобие своята сила, когато се възроди по нов начин. Окултната традиция, която е олицетворена в Свободното масонство работи за възраждането на изгубената дума. То работи, за да се даде възможност към пасивния принцип в мъжкия елемент да се въведе активният; така че отново да може да се придобие оплодителната сила в духа, за да се обърне пасивното в активно, така че синовете на Каин да могат да произвеждат сами от себе си.
към текста >>

30. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Християнството, обещаващо да ги избави от това робство, се приема с ентусиазъм и населението на Скандинавия, вдъхновено от жажда за възмездие поради натрупаните дълго продължаващи страдания, се обръща с ужасяваща строгост срещу своите преследвачи, разрушава палатите и храмовете, статуите на техните богове и всички принадлежности на готическото суеверие.
Жреците на Скандинавия се наричали дроти и били учредени от Сиге, един скитийски принц, за който се казва, че след това възприел името Один. Тяхното число било 12 и те едновременно били жреци и съдии; от този орден произлиза установяването на Британските съдебни заседатели. Тяхната власт била разтеглена до най-големите възможни граници. Като им била разрешена дискретната привилегия да определят в избора човешките жертви за жертвоприношението, от което дори е бил лишен монарха – и от тук възниква необходимостта да се култивира добрата воля на тези властници; и тъй като този орден, също както израелското свещеничество, бил ограничен до една фамилия, те стават притежатели на неимоверни богатства и накрая стават толкова тиранични, че от тях се ужасява цялото общество. Християнството, обещаващо да ги избави от това робство, се приема с ентусиазъм и населението на Скандинавия, вдъхновено от жажда за възмездие поради натрупаните дълго продължаващи страдания, се обръща с ужасяваща строгост срещу своите преследвачи, разрушава палатите и храмовете, статуите на техните богове и всички принадлежности на готическото суеверие. От това нищо не е останало освен няколко кромлехи; някои огромни паметници от груб камък, които човешкият гняв не можал да разруши; някои пещери, издялани в твърдата скала и някои естествени дъбрави, използувани за целта на посвещението.
към текста >>

Това учудило много царицата и тя тайно съжалила, че вече се е обещала на царя, тъй като се почувствувала влюбена във великия архитект.
Но след като отново посетила храма, тя няколко пъти поискала да види архитекта, който съградил такива чудесни неща. Колкото е било възможно, Соломон забавял да представи Хирам Абиф на царицата, но в края на краищата бил принуден да го направи. Тайнственият строител й бил представен и погледнал царицата с поглед, който проникнал в самото и сърце. След като се съвзела от смущението, тя го разпитала и се опитала да го защити от злата воля и надигащата се ревност на царя. Когато поискала да види безбройните групи работници, които съградили храма, Соломон протестирал и казал, че е невъзможно всички да бъдат събрани изведнъж, ала Хирам, като скочил на един камък, за да бъде виждан, със своята дясна ръка изписал във въздуха символичния Тау и веднага мъжете забързали от всички части, върху които работели, към своя господар. Това учудило много царицата и тя тайно съжалила, че вече се е обещала на царя, тъй като се почувствувала влюбена във великия архитект. Соломон решил да разруши това чувство и да подготви унижението, и разрухата на своя съперник. За тази цел той си послужил с трима строители, които завиждали на Хирам, защото той отказал да ги издигне до степента майстори, поради това че им липсвало знание и били мързеливи. Те били: Фанор – сириец и зидар; Амру – финикиец и дърводелец; и Метузаел – евреин и миньор. Черната завист на тези трима планира отливането на Бронзовото море, което щяло да възвеличи славата на Хирам до огромни висоти, да бъде неуспешно. Младият работник Бенони открил заговора и го съобщил на Соломон, мислейки, че това е достатъчно.
към текста >>

" Те повече не се двоумяли, взаимно си дали обещание и помислили как Балкис би могла да си върне даденото на царя обещание.
Срещата била решителна. Те взаимно признали своята любов. Хад-Хад, птицата, която заедно с царицата изпълнявала службата на вестител на Духовете на огъня, като видяла Хирам да прави във въздуха знака на мистичното Т, полетяла около главата му и кацнала на китката му. В този миг Сарахил, дойката на царицата, възкликнала: "Предсказанието се изпълни. Хад-Хад познала съпругът, който Духовете на огъня предназначили за Балкис и тя се осмелила да приеме неговата любов! " Те повече не се двоумяли, взаимно си дали обещание и помислили как Балкис би могла да си върне даденото на царя обещание. Хирам трябвало пръв да напусне Йерусалим; царицата, нетърпелива да се присъедини към него в Арабия, трябвало да измами бдителността на царя, което тя изпълнила, като извадила пръстена, с който му бе дала своето обещание, докато той пиел. Соломон подсказал на херамовите зидари, че премахването на неговия съперник, който отказал да им даде майсторската дума, ще бъде една услуга към него и когато архитектът отново влязъл в храма, той бил нападнат и убит от тях. Преди своята смърт обаче, той имал време да хвърли в един дълбок кладенец златния триъгълник, който висял на врата му и върху който била гравирана майсторската дума. Те завили тялото му, занесли го до една самотна могила и го погребали, като над гроба засадили пръчка от акация. След като седем дни Хирам не се появил, Соломон въпреки своето желание, за да задоволи настояването на народа си, бил принуден да нареди да го търсят.
към текста >>

Хирам трябвало пръв да напусне Йерусалим; царицата, нетърпелива да се присъедини към него в Арабия, трябвало да измами бдителността на царя, което тя изпълнила, като извадила пръстена, с който му бе дала своето обещание, докато той пиел.
Те взаимно признали своята любов. Хад-Хад, птицата, която заедно с царицата изпълнявала службата на вестител на Духовете на огъня, като видяла Хирам да прави във въздуха знака на мистичното Т, полетяла около главата му и кацнала на китката му. В този миг Сарахил, дойката на царицата, възкликнала: "Предсказанието се изпълни. Хад-Хад познала съпругът, който Духовете на огъня предназначили за Балкис и тя се осмелила да приеме неговата любов! " Те повече не се двоумяли, взаимно си дали обещание и помислили как Балкис би могла да си върне даденото на царя обещание. Хирам трябвало пръв да напусне Йерусалим; царицата, нетърпелива да се присъедини към него в Арабия, трябвало да измами бдителността на царя, което тя изпълнила, като извадила пръстена, с който му бе дала своето обещание, докато той пиел. Соломон подсказал на херамовите зидари, че премахването на неговия съперник, който отказал да им даде майсторската дума, ще бъде една услуга към него и когато архитектът отново влязъл в храма, той бил нападнат и убит от тях. Преди своята смърт обаче, той имал време да хвърли в един дълбок кладенец златния триъгълник, който висял на врата му и върху който била гравирана майсторската дума. Те завили тялото му, занесли го до една самотна могила и го погребали, като над гроба засадили пръчка от акация. След като седем дни Хирам не се появил, Соломон въпреки своето желание, за да задоволи настояването на народа си, бил принуден да нареди да го търсят. Тялото било открито от трима майстори и те, подозирайки че е бил убит от тримата занаятчии, защото им бе отказал майсторската дума, решили за по-голяма сигурност да променят думата.
към текста >>

относно текста/, това има значение на: "Един еон на мандеанците: Мана Раба, което е равносилно да кажеш: Обещаният Утешител, Параклита".
/*4/ – Първоначално се казва, че Мани се бил наричал "Корбикиус". "Мани" е името, което той самият си е дал и според Шмид /виж бел. относно текста/, това има значение на: "Един еон на мандеанците: Мана Раба, което е равносилно да кажеш: Обещаният Утешител, Параклита". Датите на живота на Мани обикновено се смята да са 215-276 сл. Хр.
към текста >>

31. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Нека да спрем вниманието си на този момент: духовното възвестяване чрез Мойсей и края на това възвестяване, явяването на обещания Месия в лицето на Христос.
Нека да спрем вниманието си на този момент: духовното възвестяване чрез Мойсей и края на това възвестяване, явяването на обещания Месия в лицето на Христос. През тази епоха, която бихме определили като първия период от историята на християнството, в еволюцията на човечеството беше вложен реалният импулс за единство и братство, които ще тържествуват в шестата културна епоха. Нещата изглеждат така, сякаш в еволюцията се влива една огромна сила, която започва да работи, за да се яви накрая и плодът. Тя продължава да работи и в нашата съвременност, когато човечеството изцяло се потопи в материята с интелектуалните си и духовни възможности. Някои би могъл да попита: Защо християнството трябваше да дойде в света като непосредствен предшественик на най-мрачната материалистична епоха?
към текста >>

32. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Той дава това, което обещава, като довежда човека до виждането на това, което има да стане: до виждането на съществата и силите, които ръководят света.
Така вие виждате, че авторът на Откровението ви дава много неща, ако приемете отделните забележки, които направихме. Много неща дава той, много от това, което ние наричаме Антропософия, антропософски истини. Той дава това, което обещава, като довежда човека до виждането на това, което има да стане: до виждането на съществата и силите, които ръководят света. Той ни довежда да Духа, до образа, който ни е даден в последния печат: там ние виждаме, как на него му се явява Новият Йерасалим в неговата съвършена правилност. (Още веднъж обръщаме вниманието на читателите, че печатите, за които става дума тук, не трябва да се смесват с печатите от небесната книга. Когато Рудолф Щайнер казва: Еди кой си образ можете да видите представен в еди кой си печат, това се отнася за картините, които той е нарисувал и които представляват образи от Откровението. Те са публикувани в книжката "образи на окултните печати и стълбове" Бележка на преводача.). Това вижда великият ясновидец.
към текста >>

33. 3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909 GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Той имаше да възвести, как Слънцето се издига нагоре и става все по-светещо, докато стигне точката, когато той може да каже: "онзи, когото пророците обещаха, който от духовните царства бе наречен син на духовните царства, той се яви!
Когато човешкото в Исус от Назарет се беше издигнало най-високо, така щото тялото на Исуса от Назарет беше станало израз на духа на Исуса от Назарет, тогава то беше вече узряло, за да приеме при кръщението, извършено от Йоана, Христовия Дух. Тялото на Исуса от Назарет се беше развило както ясното слънце в деня на Йоана Кръстител през м. юни. Тогава из тъмнината трябваше да се роди Духът, както на Йоанов-ден /юни месец/Слънцето все повече расте в сила и след това започва да намалява своята сила. Така е било това, което Йоан Кръстител имаше да възвести. Той имаше да възвести, как Слънцето се издига нагоре и става все по-светещо, докато стигне точката, когато той може да каже: "онзи, когото пророците обещаха, който от духовните царства бе наречен син на духовните царства, той се яви! ". До този момент е действувал Йоан Кръстител. Но после, когато дните стават по-къси, когато тъмнината отново взема надмощие, тогава чрез извършените подготовления трябва да просияе вътрешната духовна светлина, трябва да стане все по-светло и по-светло, както Христос просиява в Исус от Назарет.
към текста >>

34. Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

[2] Това го срещаме в определен смисъл и при апостол Павел, Римляни 9-8: Значи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието се считат за потомство.
[2] Това го срещаме в определен смисъл и при апостол Павел, Римляни 9-8: Значи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието се считат за потомство.
към текста >>

35. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Когато дошло това време обаче трябвало е насила да се обърне вниманието на човека, че обещаният момент фактически е дошъл.
Някога човекът е бил в състояние да се издига до духовните същества, ала вече те е трябвало да идват близо до него, да слизат напълно в неговата област, чрез което той е могъл да ги познае със същината на своето Аз. Този момент е бил предсказан от пророците на древните времена. Казва се, че човек би бил в състояние да намери своето отношение към Бога със и в своето Аз. Когато дошло това време обаче трябвало е насила да се обърне вниманието на човека, че обещаният момент фактически е дошъл. Онзи, който най-силно направи това бе Йоан Кръстителят. Той обявил, че времената са се променили като казал: "Царството Божие приближава". По-късно това е показано по подобен начин и от Христос Исус, но най-многозначителният знак бе даден предварително чрез множеството кръщения, извършени от Йоан в р.Йордан и чрез самото учение.
към текста >>

Христос е обещал всичко, хармонизирал е всичко по отношение на отделните устройства на човешката природа.
В Петото Блаженство структурата на изречението ще трябва да вземе по-специална форма. Подлогът и сказуемото трябва да бъдат еднакви, тъй като се отнася до това, което Азът развива вътре в себе си. Петото Блаженство е "Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани". Това е един изпит на кръста /Kreuzrgove/, едно указание, че тука имаме работа с един окултен документ. Христос е обещал всичко, хармонизирал е всичко по отношение на отделните устройства на човешката природа.
към текста >>

36. 3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Когато пъпките се пукат напролет и обещават красотата на лятото, чувството на една здрава душа няма да бъде същото, каквото е наесен; с наближаването на лятото ние чувстваме пробуждането на надеждата.
Всички знаем, че нашите чувства напролет са различни от онези, които имаме наесен. Когато пъпките се пукат напролет и обещават красотата на лятото, чувството на една здрава душа няма да бъде същото, каквото е наесен; с наближаването на лятото ние чувстваме пробуждането на надеждата. Чувството е едва слабо развито в обикновения, нормален човек, но въпреки това го има. Към есента настроението на надежда и пробуждане, свързано с пролетта, ще се превърне в такова на тъга, на меланхолия; когато виждаме листата да падат, когато виждаме пусти, приличащи на скелет клони вместо светлите цъфтящи храсти на лятото, душите ни се пропиват с меланхолия; в сърцата ни има тъга. В хода на годината, ако се движим в крак с явленията на външната природа, ние можем да изживеем един кръговрат в своя душевен живот. Но както тези чувства са смътни и слаби в нормалния живот, човешката чувствителност за преобразуванията, които се случват от пролетта към лятото и есента, и от есента към зимата, е едва слаба.
към текста >>

37. 4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

И то е самите ние да обещаем, че в бъдеще нищо няма да бъде пренебрегвано.
Има само едно средство за противодействане на това разрушение, само едно средство може да ни помогне да останем непоколебими в този решителен момент. И то е самите ние да обещаем, че в бъдеще нищо няма да бъде пренебрегвано. В края на краищата, указанията са достатъчно прости. Те ни казват, в момента в който преминаваме Малкия Пазач на Прага: Тези сили те свалят надолу; следователно ти трябва да работиш да развиеш волята си, да развиеш силите си на мислене и на чувстване. Може дори да се почувстваме признателни на този ужасяващ изглед, защото той прави възможно евентуалното изпълнение на нашия обет.
към текста >>

Преди картината на собствената си незадоволителност, всеки трябва да изрази обещанието, че за в бъдеще ще работи върху своята душа с всички сили, за да навакса миналото нехайство.
Вече говорили за необходимостта от чувството на благодарност и от чувството на задължение, сега можем да говорим по-нататък за онова, наречено мистичен обет. Преди картината на собствената си незадоволителност, всеки трябва да изрази обещанието, че за в бъдеще ще работи върху своята душа с всички сили, за да навакса миналото нехайство. Този обет придава на живота ново съдържание, в съгласие с истинското и резултатно себе-познание; човек вече не размишлява, а работи активно върху самия себе си. Това изживяване може да има две форми. Докато го усещаме само като умствен процес, нещо все още липсва в нас, нещо все още ни спъва, и все още има причина космическата еволюция да ни подмине. В такъв случай изживяването е било само в астралното тяло. Но ако чувствата на благодарност и дълг се изживяват отново и отново, те ще се преобразуват в определено виждане, което се превръща във вътрешна опитност, и след това в сила, мощ.
към текста >>

38. 7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Ако дадем това обещание на своето висше себе, ние можем уверено и безопасно да се устремим в Макрокосмоса, защото тогава постепенно ще се научим да се ориентираме в лабиринта, който неминуемо се изправя пред нас.
Ние трябва да добием себепознание, но то би останало безплодно постижение, ако не е свързано с волята за самоусъвършенстване. През епохите отекваха древните Аполонови думи: "Познай себе си! " Това е вярно и правилно, но към него трябва да се добави нещо повече. Както бе казано вчера, всъщност погрешните идеи не са изцяло катастрофални, защото самият живот ги поправя; но едностранните истини, полуистините, представляват много по-големи спънки. Призивът към себепознание трябва да бъде също и призив за постоянно самоусъвършенстване. Ако дадем това обещание на своето висше себе, ние можем уверено и безопасно да се устремим в Макрокосмоса, защото тогава постепенно ще се научим да се ориентираме в лабиринта, който неминуемо се изправя пред нас.
към текста >>

39. 11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение. GA_121 Отделните души на народите

Въпреки че днешното човечество се бори за свобода и себепознание, лесно би могло да се получи така, че онези хора, които станат първи свидетели на това, което наричаме етерно виждане на Христос, ще бъдат обявени за пълни глупаци; следователно човечеството би могло да затъне още повече в блатото на материализма, погубвайки това, което обещава да се превърне в неговото най-забележително откровение.
Това, което сега споделям с Вас, е една истина, която в езотеричните школи е била позната за ограничен кръг хора, и тя е същата тази истина, която днес може да бъде намерена главно с помощта на Духовната наука, понеже Духовната наука е един вид подготовка за предстоящите събития. Въпреки че днешното човечество се бори за свобода и себепознание, лесно би могло да се получи така, че онези хора, които станат първи свидетели на това, което наричаме етерно виждане на Христос, ще бъдат обявени за пълни глупаци; следователно човечеството би могло да затъне още повече в блатото на материализма, погубвайки това, което обещава да се превърне в неговото най-забележително откровение. Всичко, което може да се прояви в бъдеще, зависи до известна степен от волята на човечеството, така че хората спокойно могат да пропуснат това, което е замислено като тяхно спасение. Изключително важно е да помним, че Духовната наука е наистина една подготовка за новото откровение на Христос. Тук материализмът би могъл да допусне една двойна грешка. Едната от тях, която има вероятност да се получи главно поради традициите на Запада, се състои в това, че всичко, което възвестяват през 20 век първите пионери на новото Христово откровение, ще бъде обявено за пълна глупост или за необуздана фантастика. Както знаем, днес материализмът е обхванал всички области на живота.
към текста >>

40. 7. СКАЗКА СЕДМА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Но когато започва да спекулира за атоми, за молекула и т.н., които за нея не са нищо друго освен определени неща, които имат материално съществуване, там тя започва да преде и изплита едно съновидение за света, по отношение на което действително трябва да кажем: това прилича на положението, при което в нашата мистерийна драма лицето Феликс Балде казва: "Когато бихме искали да купим някъде нещо и бихме казали: аз не ти плащам с твърда пара, но ти обещавам, че ще направя златни монети от някаква мъгла, тази мъгла ще се сгъсти в златни монети." В това грубо сравнение можем действително да си представим илюзията на теорията създадена от физиката, която приема строежа на цели светове от първични мъглявини, когато така наречената нужда на светогледа трябва да бъде заплатена с монетите, които в тази област науката на драго сърце би искала да даде.
Понятието материя за което говори така наречената натурфилософска физика, е само една представа, една фантазия, едно мечтание. Докато хората остават тук, използувайки това като средство за изчисление, то е добре; но когато се мисли, че с това е намерено нещо съществено, те сънуват. И така днес физиката сънува там, където говори за своите теории. Всъщност в своите теории физиката сънува. Там, където констатира факти, където описва факти, действителното, тя говори истината когато описва това, което очите могат да видят и което може да бъде установено чрез изчисление. Но когато започва да спекулира за атоми, за молекула и т.н., които за нея не са нищо друго освен определени неща, които имат материално съществуване, там тя започва да преде и изплита едно съновидение за света, по отношение на което действително трябва да кажем: това прилича на положението, при което в нашата мистерийна драма лицето Феликс Балде казва: "Когато бихме искали да купим някъде нещо и бихме казали: аз не ти плащам с твърда пара, но ти обещавам, че ще направя златни монети от някаква мъгла, тази мъгла ще се сгъсти в златни монети." В това грубо сравнение можем действително да си представим илюзията на теорията създадена от физиката, която приема строежа на цели светове от първични мъглявини, когато така наречената нужда на светогледа трябва да бъде заплатена с монетите, които в тази област науката на драго сърце би искала да даде. Ние имаме работа с една фантазия, когато съществуването на атомите, така както хората днес си го представят, се счита за нещо действително. Докато с това се разбират само съкращения /средства за изчисление/ за онова, което сетивата показват, физиците стоят на действителна почва. Но когато тази почва на сетивното бъде проникната, когато се мине през нея, ние трябва да пристъпим към духовното, стигаме до съществуването и тъкането на една основна субстанция, която обаче не е нищо друго освен тяло на Престолите, проникнато от дейността на Духовете на Формата. А как са представя това, как се прожектира то в нашия сетивен свят? Ето пред нас се простира твърдата материя, която обаче при никоя степен не е нещо аморфно, нещо безформено.
към текста >>

41. 4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Така Авраам можа да каже: Доколкото ми е обещано да стана родоначалник на един народ, който ще се умножи в произлизащите от мен поколения и в нашата кръв, там, в общата кръв ще живее и онзи Бог, когото признаваме за най-висш, и Той ще се изявява в съзнанието на нашия народ.
Ето големият напредък, ето голямата разлика между това познание на Авраам, Исаак и Яков, и християнско то познание: А именно, че при втория случай отделната човешка индивидуалност се издига до същото познание, което древното еврейство постигаше единствено чрез потъването в народностния Дух, в Духа, който тече през поколенията. Така Авраам можа да каже: Доколкото ми е обещано да стана родоначалник на един народ, който ще се умножи в произлизащите от мен поколения и в нашата кръв, там, в общата кръв ще живее и онзи Бог, когото признаваме за най-висш, и Той ще се изявява в съзнанието на нашия народ. За онази епоха, това се превърна в нещо нормално.
към текста >>

Ето защо Авраам получи обещанието: „Твоите потомци ще бъдат както са звездите на небето!
И ако този миров, вездесъщ Бог трябваше да бъде изживян от еврейския народ по един особен начин, това следваше да стане в същия порядък, който е предначертан за космическите орбити на звездите. Или с други думи: В кръвта на поколенията, съдържаща външния инструмент на Яхве-откровенията, трябваше да е налице същият порядък, който цари в звездните орбити. Следователно, в потомството на Авраам, т.е. в кръвното родство на поколенията трябваше да има нещо, което е един вид отражение на космическата звездна писменост. Ето защо Авраам получи обещанието: „Твоите потомци ще бъдат както са звездите на небето! " Така следва да бъде тълкуван онзи стих, който обикновено гласи: „И ще умножи и преумножи потомството ти като небесните звезди", сякаш най-важното се свежда до числения превес на потомството (1. Мойсей 22, 17). Обаче тук не става дума за числен превес, а за друго: В потомството трябва да цари същият порядък, който говори с езика на Боговете в групирането на звездите. Поглеждайки нагоре, еврейските посветени виждаха порядъка в звездните констелации, в Зодиака: и констелациите на подвижните звезди, на планетите, спрямо Земята, са показвали онези съотношения, в които посветените откриваха езика, с който е възможно да бъдат описани делата на Боговете. Накратко: Дълбоката връзка между планетите и дванадесетте знаци на Зодиака, трябваше да намери отражение в кръвното родство на Авраамовото потомство.
към текста >>

42. 8. Осма лекция, 8. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Тогава той ни обещава всичко, което възприемаме в сетивния свят, което обаче не е нищо друго, освен плод на нашата собствена илюзия, на нашата собствена Майя.
Когато се явява като изкушение, това слизане може да бъде описано по малко по-особен начин. То представлява едно изживяване, до което стига всеки човек в хода на посвещението; то съпровожда всеки, който при слизането си във физическото и етерното тяло се издига до онази степен, която му позволява да вижда себе си, ако мога така да кажа, отвътре. Сега той вижда всичко, което е свързано с трите най-висши качества. За него то представлява един цял свят; но първоначално то съществува само в неговите собствени илюзии; един свят, който не може да бъде видян като вътрешна истина, ако човек не премине през обвивката на физическото тяло и не се издигне до самите духовни Същества, които макар и да не влизат в състава на физическото тяло непрекъснато поддържат неговото съществуване. И ако не съумеем да се освободим от егоизма, тогава Изкусителят на физическия свят, Луцифер или Дяволът, е винаги този, който ни подтиква да се заблуждаваме относно самите себе си. Тогава той ни обещава всичко, което възприемаме в сетивния свят, което обаче не е нищо друго, освен плод на нашата собствена илюзия, на нашата собствена Майя. Не се ли изтръгнем от този Дух на егоизма, тогава ние попадаме в един цял свят, изграден от заблуждения и измами; и Луцифер ни обещава тъкмо този свят. Ние не бива да вярваме, че този свят е свят на истината. Първоначално ние влизаме в този свят, обаче ако не се освободим от него, ние оставаме в Майя.
към текста >>

Не се ли изтръгнем от този Дух на егоизма, тогава ние попадаме в един цял свят, изграден от заблуждения и измами; и Луцифер ни обещава тъкмо този свят.
То представлява едно изживяване, до което стига всеки човек в хода на посвещението; то съпровожда всеки, който при слизането си във физическото и етерното тяло се издига до онази степен, която му позволява да вижда себе си, ако мога така да кажа, отвътре. Сега той вижда всичко, което е свързано с трите най-висши качества. За него то представлява един цял свят; но първоначално то съществува само в неговите собствени илюзии; един свят, който не може да бъде видян като вътрешна истина, ако човек не премине през обвивката на физическото тяло и не се издигне до самите духовни Същества, които макар и да не влизат в състава на физическото тяло непрекъснато поддържат неговото съществуване. И ако не съумеем да се освободим от егоизма, тогава Изкусителят на физическия свят, Луцифер или Дяволът, е винаги този, който ни подтиква да се заблуждаваме относно самите себе си. Тогава той ни обещава всичко, което възприемаме в сетивния свят, което обаче не е нищо друго, освен плод на нашата собствена илюзия, на нашата собствена Майя. Не се ли изтръгнем от този Дух на егоизма, тогава ние попадаме в един цял свят, изграден от заблуждения и измами; и Луцифер ни обещава тъкмо този свят. Ние не бива да вярваме, че този свят е свят на истината. Първоначално ние влизаме в този свят, обаче ако не се освободим от него, ние оставаме в Майя.
към текста >>

43. 9. Девета лекция, 9. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Ето защо в рамките на Христовия живот не беше достатъчно само да се повторят процесите на старото посвещение; в „проповедта за Царството" трябваше да стане ясно: Всичко, което по-рано беше обещано на окултните ученици в Мистериите, сега става достояние на онези, които изживяват Азовата същност в самите себе си, и то според примера на Христос.
Ето защо, след като превъзмогва това, което Евангелието на Матей описва като Изкушение, Христос Исус става проповедник за Царството. Какво всъщност имаше да каже той? Ето какво: Всичко, което по-рано човекът постигаше за сметка на своето понижено Азово съзнание и чрез намесата на други Същества, сега вече може да бъде постигнато в присъствието на Аза. Следователно, най-важното тук е, че той подчертава: Това, което по-рано беше постигано по други пътища, сега вече може да бъде постигнато в присъствието на човешкия Аз. Ето защо в рамките на Христовия живот не беше достатъчно само да се повторят процесите на старото посвещение; в „проповедта за Царството" трябваше да стане ясно: Всичко, което по-рано беше обещано на окултните ученици в Мистериите, сега става достояние на онези, които изживяват Азовата същност в самите себе си, и то според примера на Христос.
към текста >>

44. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Ето какво можа да обещае Заратустра на човечеството: Един ден от божествено-духовните сфери ще слезе Великата Аура, Съществото-Светлина, и неговата душа ще бъде Слънчевото Слово.
Ето какво можа да обещае Заратустра на човечеството: Един ден от божествено-духовните сфери ще слезе Великата Аура, Съществото-Светлина, и неговата душа ще бъде Слънчевото Слово. Всичко това е нещо, чиито извори ние можем да открием в лицето на стария Заратустра, чиято пророческа мъдрост предизвести идването на Слънчевата Аура, на Слънчевото Слово.
към текста >>

Защото колкото и по-ниско да стои нашата човешка природа от природата на Исус от Назарет, все пак трябва да заявим: Ние носим тази човешка природа в себе си и тъкмо тя е в състояние да приеме Божия Син, Сина на живия Бог, в резултат на което идва обещанието: Отсега нататък Божият Син може да остане свързан с духовното съществуване на Земята, и ако един ден Земята достигне крайната си цел, всички хора доколкото самите те го желаят ще бъдат проникнати от Христос.
Какво застава пред нас, когато вземем Евангелието на Матей и се изправим пред човешките измерения на Христос Исус? Колкото и голяма да изглежда разликата между обикновения земен човек и онзи човек, кой то приема Христос в себе си, разлистим ли Евангелието на Матей с необходимото смирение, пред нас застава не друго, а самата стойност на човека, както и отговорът на големия въпрос: В какво точно се състои достойнството на човека? Защото колкото и по-ниско да стои нашата човешка природа от природата на Исус от Назарет, все пак трябва да заявим: Ние носим тази човешка природа в себе си и тъкмо тя е в състояние да приеме Божия Син, Сина на живия Бог, в резултат на което идва обещанието: Отсега нататък Божият Син може да остане свързан с духовното съществуване на Земята, и ако един ден Земята достигне крайната си цел, всички хора доколкото самите те го желаят ще бъдат проникнати от Христос. Но за да се борим за този идеал, ние имаме нужда от смирение. Липсва ли смирението, този идеал ще ни прави горди и високомерни, а тогава ние ще разсъждаваме само върху това, което бихме могли да постигнем като човешки същества, без да оценяваме колко малък е бил всъщност личния ни принос в нашата досегашна еволюция. Да, всички тези неща ние трябва да изживеем в пълно смирение. Изградим ли за тях необходимото разбиране, те ни се откриват в такова величие и в такъв блясък, че смирението е неизбежно. Само че това смирение няма да ни подтиска, понеже ние вече сме съзрели цялата истинност, цялото величие на този идеал.
към текста >>

45. Лекция втора GA_126 Окултна история

Обаче той обещава, че ако неговата книга придобие влияние, на което се надява, да подготви особено издание на своята книга за госпожи, което ще съдържа всичко това, което все още трябва да бъде скрито от дъщерите.
Всичко, от което са произлезли образите на Деметра, Орфей, образите на другия митологически кръг, се свеждат там към чисто материални събития, и понякога повече от странно, се отрича историческото съществуване на тази или онази фигура, която се крие, да кажем, зад Хермес или Мойсей и тривиално се стараят да обяснят тези фигури чрез чисто човешко съчинителство, чрез фантазия. По метода на Соломон Рейнак след 60-70 години, тоест когато избледнее външната памет за него, би било лесно да се докаже, че никога не е имало подобен Рейнак, че това е народно творчество, което е пренесло древната идея за Рейнак Лисицата върху Соломон Рейнак. По неговия метод това би било напълно възможно. Това е толкова нелепо, както и това, че както това се разяснява в предисловието, тази книжица "Орфей" е написана "за широки кръгове съвременни образовани хора, а също за юношите"! "За юношите", понеже Рейнак подчертава, че той е избягвал всичко, макар че това да сведе идеята за Деметра до прасето, той не е избягнал, че той е избягвал всичко, което може силно да оскърби нравствените чувства на младите девици! Обаче той обещава, че ако неговата книга придобие влияние, на което се надява, да подготви особено издание на своята книга за госпожи, което ще съдържа всичко това, което все още трябва да бъде скрито от дъщерите. Толкова далеко ние отидохме.
към текста >>

46. Лекция трета GA_126 Окултна история

Шестият обещава на човечеството, че то ще може да пренесе във висшите области това, което се придобива благодарение на външните впечатления, които "азът" получава чрез своите органи на чувствата.
Това, което ние сме изработили чрез нашия "аз", това, което сме способни чрез нашата активност да приемем в себе си чрез впечатленията от външния свят, ние трябва да съумеем отначало да ги придобием по чисто човешки начин, но след това не трябва да се спираме на тази позиция, на която са спрели хората от гръко-римската епоха, разработвайки само човешкото, само чисто човешкото като такова. Това, което ние изработваме, трябва да го възнасяме нагоре и да го вкарваме в това, което трябва да дойде. Ние трябва, така да се каже, да държим направление нагоре, към това, което трябва да дойде по-късно към Манас или Духа-себе. Но него можем да очакваме чак в шестия културен период. Ние се намираме сега между четвъртия и шестия периоди. Шестият обещава на човечеството, че то ще може да пренесе във висшите области това, което се придобива благодарение на външните впечатления, които "азът" получава чрез своите органи на чувствата. В нашата пета културна епоха ние сме в състояние само, така да се каже, да атакуваме - всичко това, което ние придобиваме чрез външните впечатления и което достигаме чрез преработката на тези впечатления, да направим така, че то да може да получи направление нагоре. Ние живеем в това отношение наистина в преходна епоха и ако си спомните, какво беше казано вчера за действащата в Орлеанската Дева духовна сила, то ще видите, че вече в Орлеанската Дева е действало нещо от това, което се движи в противоположна посока, освен въздействията на висшите сили в догръцката епоха.
към текста >>

47. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

После господинът също разказа за своите страдания и тя му даде за всяка една от неговите болести по едно лечебно средство, а той обеща да изпълни всичко и си го записа.
Каза му, че носи със себе си една кошница, в която има всичко необходимо за нейните болести. После тя каза: Аз мога да лекувам всичко, защото имам средство за всичко. Но представете си, какво нещастие ми се случи! Аз идвам от вътрешността на Русия тук, на Балтийско море, за да се възстановя и за да направя нещо за моето страдание, и когато стигнах тук, забелязах, че съм забравила у дома едно важно за мен лекарство. Сега трябва веднага да се връщам, а ето че и тази моя надежда се оказва напразна. После господинът също разказа за своите страдания и тя му даде за всяка една от неговите болести по едно лечебно средство, а той обеща да изпълни всичко и си го записа. Мисля, че това бяха около дванадесет различни рецепти. Сега тя започна да изброява поотделно своите болести; от своя страна господинът започна да я уверява, че знае всичко, което може да излекува тези болести, че против това страдание може да ù се помогне в този санаториум, за онова – в един друг санаториум. От своя страна дамата си записа всички адреси и просто се страхуваше, че ще пристигне в Берлин в неделен ден и вероятно всички аптеки ще бъдат затворени. И тези двама събеседници нито за миг не забелязаха странното противоречие, че всеки от тях знаеше всичко, но само за другия, а за себе си не знаеше никакво лечебно средство. Този случай беше една възможност за двама образовани хора да се окъпят в морето на безсмислиците, което се разливаше от двамата.
към текста >>

48. При освещаването на антропософския клон „Кристиян Розенкройц” Хамбург, 17. Юни 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Ето защо основателите трябва да дадат на самите си обета, да не се отказват от това дръзновение, а да следват с цялата си вярност и с всичките си сили това, което са обещали.
Един велик, но опасен момент е, когато свързваме основаването с едно име, което носеше един толкова голям мъченик. Ето защо основателите трябва да дадат на самите си обета, да не се отказват от това дръзновение, а да следват с цялата си вярност и с всичките си сили това, което са обещали. С всяко основаване на антропософски работни група ние поемаме една тежка отговорност. Когато се вземе предвид колко недостатъчно беше разбран импулсът, даден от Кристиян Розенкройц, ние можем да преценим, че извънредно големи трудности ще възникнат именно за онези, които се осмеляват да го следват.
към текста >>

49. 2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Изкушението и образът, който синоптичните Евангелия дават за изкушението, отвеждането на Христос Исус към планината с обещанието за всички външни реалности, за придържането към външните реалности, изкушението да остане свързан с материята, накратко, изкушението да остане при Пазача на прага и да не се осмели да го прекрачи ето какво застава пред нас във величествения идеален образ на Христос Исус, стоящ на планината, редом с Изкусителя, и всичко това би застанало пред нас, дори и ако не сме чували нито дума за Евангелията!
Тук ние сме изправени пред нашата съдбовна среща с Пазача на прага*18. Но след като сме напреднали до тази степен, изживявайки току що описаните опитности, чрез продължителни и строги упражнения, тогава изхождайки от общата човешка природа ние опознаваме самите себе си и нашата сегашна форма като резултат от нашите минали инкарнации. Обаче ние научаваме и друго: Че можем да изпитаме най-силната болка, но и да се извисим над тази болка, за да издигнем сегашното си съществуване на една още по-висока степен. И за всеки един, който е достатъчно напреднал и е изпитал споменатите усещания в цялата им интензивност, който е видял Пазача на прага, неизбежно възниква един имагинативен образ един образ, който не е произволно съставен, както това става при йезуитизма поради факта, че той е описан в Библията а непосредствено изживян като нещо, което е заложено в нашата общочовешка природа. Така той се доближава до образа на божествения идеален човек, който също като нас живее в едно физическо тяло, но и също като нас усеща в това физическо тяло всичко, което може да се случи с едно физическо тяло. Изкушението и образът, който синоптичните Евангелия дават за изкушението, отвеждането на Христос Исус към планината с обещанието за всички външни реалности, за придържането към външните реалности, изкушението да остане свързан с материята, накратко, изкушението да остане при Пазача на прага и да не се осмели да го прекрачи ето какво застава пред нас във величествения идеален образ на Христос Исус, стоящ на планината, редом с Изкусителя, и всичко това би застанало пред нас, дори и ако не сме чували нито дума за Евангелията! И сега ние знаем: този, който написа историята за Изкушението, е описал своите лични опитности, и че той действително е видял Христос Исус и Изкусителя там, в духовния свят. Сега ние знаем още нещо: Действително вярно е, вярно в Духа е, че този, който написа Евангелията, всъщност описа нещо, което и самите ние можем да изживеем, дори ако не сме чували нищо за Евангелията.
към текста >>

50. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Така, че първото условие, което се възлагаше на този човек така да се каже, напускащ естествената си жизнена позиция и поемащ към изучаването на духовния свят беше следното: Той трябваше да запази и да не променя своята Карма; т.е., той трябваше да обещае пред себе си и пред тези, които му помагаха за да се издига в окултния свят, забележете добре това, да обещае преди всичко, че няма да използува преимуществата си от окултното изследване за подобряване на своята външна жизнена позиция; а ще насочва волята си така, че един страничен наблюдател да не може да забележи каквато и да е разлика между поведението на окултно развиващия се човек преди, и след неговите първи стъпки в окултното обучение.
Така, че първото условие, което се възлагаше на този човек така да се каже, напускащ естествената си жизнена позиция и поемащ към изучаването на духовния свят беше следното: Той трябваше да запази и да не променя своята Карма; т.е., той трябваше да обещае пред себе си и пред тези, които му помагаха за да се издига в окултния свят, забележете добре това, да обещае преди всичко, че няма да използува преимуществата си от окултното изследване за подобряване на своята външна жизнена позиция; а ще насочва волята си така, че един страничен наблюдател да не може да забележи каквато и да е разлика между поведението на окултно развиващия се човек преди, и след неговите първи стъпки в окултното обучение.
към текста >>

Нека да си представим за миг онзи човек, който обещаваше всичко това пред себе си и пред своя учител.
Но второто условие, което влизаше в съображение тук, беше далеч по-трудно. Нека да си представим за миг онзи човек, който обещаваше всичко това пред себе си и пред своя учител. В този случай той трябваше да си каже: "Аз не трябва да допусна, щото в моята воля тъй както тя се проявява на физическия план да се влива това, което получавам като резултат от моето окултно развитие." С изключение на волята, всички останали човешки качества и сили, можеха да се прилагат в окултното изследване. Волята беше свързана с онова обещание, което вече знаем, но всички останали средства, употребими на физическото поле, т.е. неговата разсъдъчна сила, неговата фантазия, памет, неговите емоции, всички тези средства, с които по-рано човек действуваше във физическия свят, тях той можеше да прилага и сега, в този физически свят.
към текста >>

Волята беше свързана с онова обещание, което вече знаем, но всички останали средства, употребими на физическото поле, т.е.
Но второто условие, което влизаше в съображение тук, беше далеч по-трудно. Нека да си представим за миг онзи човек, който обещаваше всичко това пред себе си и пред своя учител. В този случай той трябваше да си каже: "Аз не трябва да допусна, щото в моята воля тъй както тя се проявява на физическия план да се влива това, което получавам като резултат от моето окултно развитие." С изключение на волята, всички останали човешки качества и сили, можеха да се прилагат в окултното изследване. Волята беше свързана с онова обещание, което вече знаем, но всички останали средства, употребими на физическото поле, т.е. неговата разсъдъчна сила, неговата фантазия, памет, неговите емоции, всички тези средства, с които по-рано човек действуваше във физическия свят, тях той можеше да прилага и сега, в този физически свят.
към текста >>

Изобщо едно много разпространено явление е, че поради благоприятни житейски обстоятелства или поради някакви други причини, доста хора проникват в онези области на живота, в които прониква и окултистът, обаче той твърдо е обещал да не се възползува от никакви окултни средства.
Сега Вие ясно и недвусмислено виждате, каква мъчителна резигнация е длъжен да упражнява окултистът още при своите първи стъпки; как той е длъжен да разграничава това, което може да познае без окултните средства, от онова, което окултните средства бързо биха превърнали в негово предимство. Ето защо един окултист лесно би могъл да мине за глупак в очите на даден човек, който поради своите естествени дарби или поради особено стечение на обстоятелствата, е имал шанса да отгатва умствената, както и морална непълноценност на другите хора. Изобщо едно много разпространено явление е, че поради благоприятни житейски обстоятелства или поради някакви други причини, доста хора проникват в онези области на живота, в които прониква и окултистът, обаче той твърдо е обещал да не се възползува от никакви окултни средства. Разбира се, винаги може да се случи, един човек да обещае, но да не удържи на обещанието си. Това е негова лична работа. Да, начеващият окултист лесно може да мине за плиткоумен наивник, защото се оставя да бъде измамен от първия срещнат човек. Но това в никакъв случай не трябва да подвежда към заключението, че този външно наивен човек не разполага със свои собствени средства за проникване в душите на другите хора.
към текста >>

Разбира се, винаги може да се случи, един човек да обещае, но да не удържи на обещанието си.
Сега Вие ясно и недвусмислено виждате, каква мъчителна резигнация е длъжен да упражнява окултистът още при своите първи стъпки; как той е длъжен да разграничава това, което може да познае без окултните средства, от онова, което окултните средства бързо биха превърнали в негово предимство. Ето защо един окултист лесно би могъл да мине за глупак в очите на даден човек, който поради своите естествени дарби или поради особено стечение на обстоятелствата, е имал шанса да отгатва умствената, както и морална непълноценност на другите хора. Изобщо едно много разпространено явление е, че поради благоприятни житейски обстоятелства или поради някакви други причини, доста хора проникват в онези области на живота, в които прониква и окултистът, обаче той твърдо е обещал да не се възползува от никакви окултни средства. Разбира се, винаги може да се случи, един човек да обещае, но да не удържи на обещанието си. Това е негова лична работа. Да, начеващият окултист лесно може да мине за плиткоумен наивник, защото се оставя да бъде измамен от първия срещнат човек. Но това в никакъв случай не трябва да подвежда към заключението, че този външно наивен човек не разполага със свои собствени средства за проникване в душите на другите хора.
към текста >>

Това второ тържествено обещание, с което се натоварваха самите ученици и техните учители, беше: Ние ще престанем да оценяваме нещата във физическия план чрез онези съждения, които сме усвоили благодарение на интелекта.
По-нататък ученикът трябваше да положи и една друга клетва. Това второ тържествено обещание, с което се натоварваха самите ученици и техните учители, беше: Ние ще престанем да оценяваме нещата във физическия план чрез онези съждения, които сме усвоили благодарение на интелекта. Но учениците не трябваше да се отнасят критично също и към ученията на своите учители. Беше им разрешено само да сравняват това, което техните учители изнасят пред тях, с онова, което самите те бяха вече усвоили с предишната си разсъдъчна сила.
към текста >>

51. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Този звяр принадлежи към цялостния човешки образ, и по своята същност представлява това, за което човек трябва да си каже: Наистина, Луцифер ти обеща безсмъртие, и то с пълно основание.
Този звяр принадлежи към цялостния човешки образ, и по своята същност представлява това, за което човек трябва да си каже: Наистина, Луцифер ти обеща безсмъртие, и то с пълно основание. Обаче това безсмъртие е възможно само срещу цената на формата, само срещу цената на фигурата.
към текста >>

Този, който обещава вечността, е Луцифер.
В това, което непосредствената реалност предлага, човек не може да се опре на нищо, защото житейския му опит ясно показва: човешкото тяло е нещо неустойчиво, нещо преходно. Този, който обещава вечността, е Луцифер. Но и тук човек не може да се опре на нещо сигурно, обаче все пак такъв момент на утеха и надежди идва, и този момент се изразява в това, че човек извиква един определен спомен от своя обикновен земен живот. Този спомен е като една мисъл, останала от земния живот и сега тя нахлува и оцветява тази среща със смъртта и с Луцифер. Все някога този спомен или мисъл се появява плахо и се превръща в единствената сигурна опора на човека. Обаче тази мисъл бих искал да подчертая това е извънредно слаба и за да я задържим, е необходима огромна енергия. И сега единственото, на което можем да се опрем, е идеята за Азът, мисълта: Там долу ти си бил един Аз.
към текста >>

52. ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Сред множество германисти имаше един, който е особено обещаващ в своята област.
През последните седмици в немския духовен живот се появи нещо от огромно значение. Може да ви се струва странно, че го смятам за толкова важно. Но трябва да го приема за такова, защото то е симптоматично важно. Във Ваймар се запознах с много личности – немски ерудити, – когато там се занимавах с Гьоте. Сред множество германисти имаше един, който е особено обещаващ в своята област. Това е Конрад Бурдах, който е бил професор в Хале, после се е отказал от този пост, за да продължи да живее като свободен учен. През последните седмици Конрад Бурдах представи на събирането на Берлинската академия на науките едно изключително интересно изследване. То фигурира засега само сред академичните трудове, но в него е поставен един важен въпрос, който въпрос обаче не може да се реши със средствата на Конрад Бурдах, но на който може да се отговори само със средствата на духовната наука. Ще се убедите, че е съвсем естествено за отделната душа, когато обмисля взаимовръзките в живота, да се запита за съпоставката на поемата за Фауст и модерната душа. Не виждаме ли във Фауст житейския практик на нашето време, който има преди всичко един практически идеал?
към текста >>

53. Осма лекция, 22 Септември 1922 GA_139 Евангелието на Марко

А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат сребърници.
А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат сребърници. И търсеше случай да им Го предаде. (14, 9-11.)
към текста >>

54. Девета лекция, 23 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Първоначално учениците обещават това.
Първоначално учениците обещават това. Но какво би могло да се случи после? Биха могли да се случат две неща. Най-напред избраните ученици действително биха могли да преминат през всичко онова, което се разигра като Мистерия на Голгота, тъй че връзката между тях и Христос да се запази до самата Мистерия на Голгота. Това би било едното, което би могло да се случи. Но че се случи не това, а другото, ние виждаме съвсем ясно от Евангелието на Марко.
към текста >>

Когато Христос Исус беше заловен, всички побягват, а Петър, който беше обещал да не отстъпва пред нищо, три пъти се отрича от Него преди още петелът да е пропял два пъти.
Но какво би могло да се случи после? Биха могли да се случат две неща. Най-напред избраните ученици действително биха могли да преминат през всичко онова, което се разигра като Мистерия на Голгота, тъй че връзката между тях и Христос да се запази до самата Мистерия на Голгота. Това би било едното, което би могло да се случи. Но че се случи не това, а другото, ние виждаме съвсем ясно от Евангелието на Марко. Когато Христос Исус беше заловен, всички побягват, а Петър, който беше обещал да не отстъпва пред нищо, три пъти се отрича от Него преди още петелът да е пропял два пъти. Така изглежда описанието от страна на апостолите. Но как изглеждат нещата от гледна точка на самия Христос?
към текста >>

55. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Обаче мъжът много обича момичето и му обещава, че щом баща му умре, тъй като той вече е много стар, ще премине към нейната вяра.
Тя много обича детето и му завещава своето голямо имущество. Дамата умира, когато детето е още относително младо. Проверява се завещанието и в него се открива една формена грешка детето не получава нито стотинка от това, което му е било завещано. За втори път то е изтласкано в света без никакви средства за живот и трябва да работи като слугиня, трябва да върши унизителна работа. В него се влюбва един мъж, обаче и на двамата им е невъзможно да се съберат поради предразсъдъците, които царуват в обществото те имат различна вяра. Обаче мъжът много обича момичето и му обещава, че щом баща му умре, тъй като той вече е много стар, ще премине към нейната вяра. Той заминава в чужбина, там научава, че неговият баща се е разболял. Баща му умира и той преминава към вярата на момичето, но когато бърза да отиде при момичето, то е вече болно и умира. Завръщайки се в своята родина той го намира умряло. Той изпитва най-дълбоката скръб и не може да постъпи по друг начин, освен да накарат да отворят гроба, за да види още веднъж своята възлюбена. От положението на трупа се констатира, че момичето е умряло привидно и така е било погребано.
към текста >>

56. 15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Едно обещание например, което човек не е удържал, се отпечатва едвам по-късно в сферата на Меркурий.
Сега аз ви моля, да не си представяте, че там в сферата на Луната е отбелязан краят на "Пандора", а е отбелязан фактът, който отговаря на Гьотевото астрално тяло, ако обгърнем с поглед в астралното тяло, това че той е имал едно обширно намерение и е изпълнил само една малка част от него. Всички тези неща са отпечатани също всички онези дребни неща, които принадлежат на тази област. Който да речем си е поставил едно намерение, обаче не е изпълнил това намерение, когато дойде времето, когато мине през вратата на смъртта, той отпечатва неизпълнението на това намерение в сферата между Земята и Луната. Можем да охарактеризираме приблизително точно всичко това, което се показва там за погледът на ясновидецът. Едно обещание например, което човек не е удържал, се отпечатва едвам по-късно в сферата на Меркурий. Обаче това, което е намерение, то се отпечатва в сферата на Луната. Това, което засяга не само нас, а засяга пряко всички хора, то не се отпечатва веднага в сферата на Луната, а едвам по-късно.
към текста >>

57. 19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Така ние виждаме, че Антропософията може да ни обещае да бъде създадена една нова връзка, един нов мост между живите и мъртвите, защото чрез Антропософията ние ще бъдем нещо за мъртвите.
Ние се стремим да съберем душите, за да увеличим все повече и повече посятата земя за мъртвите. Много хора, които днес умират, не намират никаква посята нива, защото техните семейства се състоят само от материалисти, но те намират такива посети ниви при душите на антропософите, защото са се запознали с Духовната наука. Тази е вътрешната причина, поради която ние работим в сдружение и полагаме определена грижа, че онзи, преди умирането да може да се запознае с хора, които още на Земята се занимават с духовни въпрос, защото от това той може да почерпи храна, когато тези хора се намират в спящо състояние. В древни времена на развитието на човечеството, когато определен религиозен, духовен живот още проникваше душите, религиозните общества и особено роднините по кръв бяха тези при които душите след смъртта едно прибежище. Обаче силата на кръвното родство намали и то трябва да бъде все повече заменено с култивирането на духовния живот, както ние се стремим да направим това. Така ние виждаме, че Антропософията може да ни обещае да бъде създадена една нова връзка, един нов мост между живите и мъртвите, защото чрез Антропософията ние ще бъдем нещо за мъртвите. И както днес вече намираме с погледът на ясновидеца понякога хора в живота между смъртта и едно ново раждане, които изпитват нещастието, че онези хора, които те са познавали, също и техните най-близки на Земята, имат само материалистични мисли, тогава ние разбираме необходимостта от проникването на земната култура с духовни мисли. Когато познаем например по този начин един човек в духовния свят и сме го познавали, когато той живееше на Земята и е останал тук на Земята някои членове на неговото семейство, които ние също сме познавали, неговата жена, неговите деца външно взето добри хора, които в действителност са се обичали едни други. След това намираме с ясновидски поглед бащата, който е умрял, за когото, може би жената е била като слънце на живота след завръщането от работа през деня, констатираме следното: Понеже неговата жена не може да има никакви духовни мисли в главата и в сърцето си, този човек не може да проникне с своя поглед в душата на жена си и пита, ако е в състояние да стори това: Но къде е моята жена? Той прониква със своя поглед само в миналото време, когато е живял на Земята заедно с нея. Но там където най-много я търси, той не знае как да я намери.
към текста >>

58. Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

И ние трябва да опознаем самите себе си чрез това, че наистина преминаваме през тази преходна степен, където първоначално пред себе си имаме един свят, където Луцифер и Ариман непрекъснато ни обещават, че ще ни подарят богатствата на света.
Въпросът стои така: Когато навлезем в скритите дълбини на душата а всеки ясновидец трябва да го прави, ние преди всичко навлизаме в самите нас. И ние трябва да опознаем самите себе си чрез това, че наистина преминаваме през тази преходна степен, където първоначално пред себе си имаме един свят, където Луцифер и Ариман непрекъснато ни обещават, че ще ни подарят богатствата на света. Или с други думи, пред нас застава нашият вътрешен свят, той се представя пред нас, а дяволът казва: Това е обективният свят. Точно това е изкушението, което не е било спестено дори и на Христос. Пред човек се представят илюзиите на собствения му вътрешен живот. Но чрез своята енергия Христос е толкова силен, че веднага познава, че това не е един действителен свят, а нещо което се намира във вътрешността. Точно минавайки през този вътрешен свят, където трябва да отличим две неща, едното от които трябва да отстраним именно съдържанието на нашия вътрешен живот с неговите желания, а другото да остане, точно минавайки през скритите дълбини на нашия душевен живот, ние достигаме до обективния свръхсетивен свят.
към текста >>

59. Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

обеща ми.
обеща ми.
към текста >>

60. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Следователно, току-що казаното, ни обещава, че ако се придържа към това, което има в своите мисли, човекът може да открие интимната връзка между своята същност и Космоса, Вселената.
Открием ли отношението на мисълта към Космоса, към Вселената, тогава ние откриваме и отношението на нашата най-дълбока същност към Космоса, към Вселената. Следователно, заслужава си да потърсим отношението на човека към Космоса от гледна точка на мисълта. И така, нека да предприемем това обсъждане, защото то ще ни отведе до най-забележителните висоти на антропософския мироглед. Обаче днес ние първо ще положим основите, нещо, което някои от вас може би ще намерят за твърде абстрактно. Но в следващите дни вие ще се убедите в необходимостта от тези основи, понеже без тях ние ще напредваме твърде повърхностно към висотите, предвидени в тези четири лекции. Следователно, току-що казаното, ни обещава, че ако се придържа към това, което има в своите мисли, човекът може да открие интимната връзка между своята същност и Космоса, Вселената.
към текста >>

61. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

И точно това, с което Той ни вдъхнови според Неговото обещание, него ние иска ме да поемем в нашата душа като наша Духовна Наука.
Защото на Луцифер принадлежи онова, което не е било освободено от Христос. И всичко човешко в нас, което надхвърля нашето Его, то се облагородява и става плодотворно за цялото човечество, когато е проникнато от Христос. И сега, намирайки се пред вас, в края на нашите съзерцания от тези дни, не бих искал да пропусна да кажа на всяка отделна душа от тези, които бяха събрани през последните дни и тези думи: Надежда и доверие в бъдещето на нашето дело наистина могат да живеят в нашите сърца, защото ние се стараехме от самото начало на нашата работа да проникнем онова, което имаме да кажем с Волята на Христос. И в това, което би могло да се каже съществуват надежда и доверие, че в крайна сметка нашето учение е само по себе си онова, което Христос искаше да ни каже и то изпълнява неговите думи „Ето Аз съм с вас през всичките дни, чак до края на Земните времена". Ние искахме само да се вслушаме в онова, което идва от Него. И точно това, с което Той ни вдъхнови според Неговото обещание, него ние иска ме да поемем в нашата душа като наша Духовна Наука. Ние считаме нашата Духовна Наука за християнска, не защото я чувствуваме като нещо християнски-догматично, а защото проникнати от Христос, я считаме като едно откровение на Христос вътре в самите нас. Ето защо аз съм убеден, че онова, което покълва като същинска, истинска Духовна Наука в душите, които заедно с нас искат да приемат нашата проникната от Христос Духовна Наука, убеден съм, че това ще бъде плодотворно за цялото човечество и особено за онези, които ще приемат тези плодове.
към текста >>

62. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

А ще посочи ли тогава сам условията, при които би бил склонен да обещае неутралитета?
Сър Едуард Грей се отнася отрицателно, понеже Германия не иска да разпростре гаранцията си и върху френските колонии. После княз Лихновск*21, посланик на Германия в Лондон, запитва дали Англия ще се съгласи да остане неутрална, ако германците не нарушат неутралитета на Белгия. Такава гаранция сър Едуард Грей не желае да даде, той иска да си запази свобода на действие. (1 did not think, we could give а promise of neutrality on that condition alone.) Дали би дал съгласието си, ако Германия гарантира целостта както на Франция, така и на колониите и? Не, не желаел да се обвързва. А ще посочи ли тогава сам условията, при които би бил склонен да обещае неутралитета? Също така не. (The ambassa dor pressed те ак to whether 1 could formulate conditions on which we would remain neutral. Не even suggested that the integrity of France and her Colonies might be guaranteed. 1 said that I felt obliged to refuse definitely any promise to remaш neutral on similar terms,and 1 could only say that we must keep our hands free.)
към текста >>

63. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Едва сега той си даде сметка как каноникът винаги го бе привличал като че ли е някакво обещание за велики откровения, сякаш в тях би трябвало да са скрити думите на живота.
"И изведнъж му хрумна: да не би пък каноникът да беше един от тези истински учители, от неведомите духовни властници над света, от тайните пазители на Граала? Едва сега той си даде сметка как каноникът винаги го бе привличал като че ли е някакво обещание за велики откровения, сякаш в тях би трябвало да са скрити думите на живота. Уважението, на което се радваше този духовник, страхопочитанието и дори страхът, с които говореха за него, покорството, проявявано към него даже от непреклонните, заобикалящата го дълбока самота, загадъчната му способност да помага на приятели и да наврежда на врагове, която му приписваха, когато той усмихвайки се изразяваше съжаление, че не бил заслужил нито благодарността на приятелите, нито гнева на враговете всичко това далеч превишаваше авторитета, влиятелността, достойнството на неговата служба, на външното му положение и когато едните си го обясняваха с "добрите връзки, с които просто разполагал", а другите с мълвата за потеклото му от някакъв високопоставен господар, необяснима все пак оставаше магическата сила на неговия поглед, на неговото присъствие, дори само на неговото име. В града имаше дузина каноници, но каноникът беше той. Който говореше за каноника, имаше предвид него. Който питаше за негово Превъзходителство, не биваше разбиран на часа. Все още не можеха да свикнат да го наричат така за тях си оставаше каноникът.
към текста >>

Тук можеше само да го обещае, животът му беше само едно предизвестие.
Сега вече трябваше изцяло да мине отвъд, знаех го: за да се осъществи, той повече не можеше да остане. Оттам тепърва ще се изпълняват делата му. Учудва ме само дето съдбата го забави толкова дълго. И когато онази неделя на излизане от църквата, където чрез молитва току-що отново бях придобил увереност, съзрях покрусената тълпа, начаса се досетих, че той най-сетне е бил освободен. Каквото има да става чрез него, занапред той ще го извършва от отвъдното. Тук можеше само да го обещае, животът му беше само едно предизвестие. Едва сега то може да се случи. Никога не съм бил в състояние да си го представя като конституционен монарх, с парламентаризъм и всички останали измишльотини. Твърде величав беше за такова нещо. Сега обаче с един замах грабна инициативата в свои ръце.Този мъртвец тепърва ще живее, и то изначално.
към текста >>

И ето как наистина не е маловажно да се обърне внимание: "Тук той можеше само да го обещае, животът му беше само едно предизвестие.
Нека да не забравяме, че никога е живял един престолонаследник ерцхерцог Рудолф*72, на когото се възлагали големи надежди най-вече в онова направление, в което се взират много от съвременните либерални и свободомислещи хора. За лицата, познаващи обстоятелствата и човека, било ясно, че чрез неговата душа действало нещо, което щяло да доведе до пренасяне на австрийска почва на онова, което вчера нарекох английско политическо мислене, английски мисловни форми за начина на държавното управление. Това се очаквало от него, натам клонели неговите симпатии. Но Вие знаете как е действала Кармата и как онова, което трябвало да се случи, било осуетено. Тогава станало възможно обратното значение придобил един мъж, движещ се в съвсем друга посока. И ето как наистина не е маловажно да се обърне внимание: "Тук той можеше само да го обещае, животът му беше само едно предизвестие. Едва сега то може да се случи. Никога не съм бил в състояние да си го представя като конституционен монарх, с парламентаризъм и всички останали измишльотини."
към текста >>

64. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Гледището за локализиране на войната не се споменава дори тогава, когато Австрия дава обвързващото обещание да запази териториалната цялост на Сърбия.
За локализирането на войната е било наложително да се извърши едно нещо Русия трябвало да прояви въздържаност, не бивало да се намесва. Ако тя не се е била намесила, войната е щяла да бъде локализирана. От друга страна, роля естествено играят и някои необходимости, но това са необходимости, които нямат нищо общо с волята на хората и с въпроса за вината. Защо обаче в дискусиите между сър Едуард Грей и всички останали никога не се появява гледната точка за локализацията, никога поне в сериозен вид, а вместо това още от 23 Юли насам се застъпва становището, че Русия трябвало да бъде удовлетворена? Никога не се появява като гледна точка, че Австрия и Сърбия трябва да разчитат сами на себе, а все се твърди, че било невъзможно от Русия да се очаква да изостави Сърбия. Гледището за локализиране на войната не се споменава дори тогава, когато Австрия дава обвързващото обещание да запази териториалната цялост на Сърбия. Може ли да се каже, че в него не се е вярвало? Но дори и тогава би могло да се изчака, защото друг път също се е случвало припомнете си по-предишни събития хората да бъдат оставени необезпокоявано да се разправят, а подир туй да се свика конференция. Защо онези, с които разговаря сър Едуард Грей, вземат незабавно присърце да представят работата така, като че ли се касае за руски въпрос? Това също е нещо, на което трябва да даде от говор никой, заловил се наистина добросъвестно с работата.
към текста >>

65. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Факт е, че в момента, когато събитията достигнаха своята връхна точка, Англия предложи на Франция да бъде сключен отбранително-нападателен пакт, в който ни обеща безрезервна подкрепа и се задължи не само да потопи германския флот, но също така да окупира канала „Кайзер Вилхелм" и да стовари в Шлезвиг-Холщайн стохилядна английска войска.
Но ако един ден между Франция и Германия възникне спор, при който Франция да предяви правни основания и искането да възстанови своята национална цялост, тогава кроежите на английските капиталисти, които желаят със сила да премахнат германската конкуренция, лесно биха могли да се прикрият зад този великолепен претекст и по такъв начин да се доберат до своята цел.Стигна се дотам, че когато заради Мароко между Франция и Германия възникнаха проблеми и последната, подозирайки френско-английска коалиция,се намеси най-безцеремонно, за да накара двата народа да излязат с декларации, Англия трябва да го кажа със съжаление прояви прекалена предразположеност към раздухване на конфликта. Факт е, че в момента, когато събитията достигнаха своята връхна точка, Англия предложи на Франция да бъде сключен отбранително-нападателен пакт, в който ни обеща безрезервна подкрепа и се задължи не само да потопи германския флот, но също така да окупира канала „Кайзер Вилхелм" и да стовари в Шлезвиг-Холщайн стохилядна английска войска. Ако се беше стигнало до подписването на договора а такова било желание то на г-н Делкасе, това щеше да означава незабавна война. Ето защо ние, социалистите, настояхме г-н Дилкасе да си отиде и по този начин направихме услуга на Франция, на Европа и на човечеството..."
към текста >>

66. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Следователно, за да бъде спазен той, от Англия не е могло да се изисква спазването на нещо друго, не е могло да се изисква ответно обещание за и без това вече съществуващо обещание.
Възможно е, разбира се, да се каже: От 1839 г. неутралитетът на Белгия е гарантиран, така че при това положение на нещата въпросът всъщност е бил неуместен; защото Германия е била задължена да спазва неутралитета на Белгия. Следователно, за да бъде спазен той, от Англия не е могло да се изисква спазването на нещо друго, не е могло да се изисква ответно обещание за и без това вече съществуващо обещание. Спазването на неутралитета на Белгия не е могло да се поставя в зависимост от това, че Англия ще остане неутрална. Би могло да се каже, че германският посланик само е попитал дали Англия ще остане неутрална, ако Германия изпълни своето обещание.
към текста >>

Би могло да се каже, че германският посланик само е попитал дали Англия ще остане неутрална, ако Германия изпълни своето обещание.
Възможно е, разбира се, да се каже: От 1839 г. неутралитетът на Белгия е гарантиран, така че при това положение на нещата въпросът всъщност е бил неуместен; защото Германия е била задължена да спазва неутралитета на Белгия. Следователно, за да бъде спазен той, от Англия не е могло да се изисква спазването на нещо друго, не е могло да се изисква ответно обещание за и без това вече съществуващо обещание. Спазването на неутралитета на Белгия не е могло да се поставя в зависимост от това, че Англия ще остане неутрална. Би могло да се каже, че германският посланик само е попитал дали Англия ще остане неутрална, ако Германия изпълни своето обещание.
към текста >>

Наистина ли обаче е вярно, че германският посланик е превърнал във въпрос нещо, което всъщност би трябвало да се разбира от само себе си, запитвайки, дали ако Германия удържи обещанието си от 1839 г.
Наистина ли обаче е вярно, че германският посланик е превърнал във въпрос нещо, което всъщност би трябвало да се разбира от само себе си, запитвайки, дали ако Германия удържи обещанието си от 1839 г. когато впрочем Германия още не е съществувала! -, Англия би се държала неутрално. По-преди неутралитетът на Белгия всъщност не се е смятал за разбиращ се от само себе си. Свидетелство за това е следното: Когато през 1870 г. избухва войната между Прусия ведно със съюзените германски държави и Франция, било постигнато споразумение*218 между Великобритания при външния министър Гладстон и Германия, от една страна, и между Великобритания и Франция, от друга страна, въз основа на което Великобритания щяла да остане неутрална, ако другите две държави съблюдават неутралитета на Белгия.
към текста >>

67. Бележки GA_173 Карма на неистината

Убийството на Жан Жорес]), непосредствено преди избухване на войната Жорес бил твърдял в кулоарите на камарата, че Франция се клатушкала в посока към войната, тъй като посланикът на Русия в Париж, г-н Изволски, не бил получил 40-те милиона, които още когато бил външен министър барон фон Ерентал му бил обещал за съгласието на Русия Австрия да анексира Босна и Херцеговина.
А когато Русия понечила да поиска от Австрия насрещната услуга съгласие за отваряне на Дарданелите, Ерентал отвърнал: Откъде Ви хрумна това, та аз нищо не съм казвал! " (срв. "Дьомен", Женева, 1916, бр. 1). В тази връзка би могло да се спомене, че според една книга, излязла в Париж по време на Първата световна война (Jacques Prolo, "Une politique.. Un crime! Le meurtre de Jean Jaures" [Една политика... Едно престъпление! Убийството на Жан Жорес]), непосредствено преди избухване на войната Жорес бил твърдял в кулоарите на камарата, че Франция се клатушкала в посока към войната, тъй като посланикът на Русия в Париж, г-н Изволски, не бил получил 40-те милиона, които още когато бил външен министър барон фон Ерентал му бил обещал за съгласието на Русия Австрия да анексира Босна и Херцеговина. [Daniels, "Preußische Jahrbücher" (Пруски годишници), Берлин, том 164, стр. 123]
към текста >>

*218. "Наскоро след избухване на войната Англия сключи с воюващите сили два идентични по съдържание договора,съгласно които всяка от двете страни се задължаваше да спазва неутралитета на Белгия, до колкото и другата го върши, а пък Англия обещаваше в случай, че това не стане, да поеме защитата на белгийския неутралитет." Frank, "Die belgische Neutralitat" (Белгийският неутралитет), Тюбинген, 1915. Срв.
*218. "Наскоро след избухване на войната Англия сключи с воюващите сили два идентични по съдържание договора,съгласно които всяка от двете страни се задължаваше да спазва неутралитета на Белгия, до колкото и другата го върши, а пък Англия обещаваше в случай, че това не стане, да поеме защитата на белгийския неутралитет." Frank, "Die belgische Neutralitat" (Белгийският неутралитет), Тюбинген, 1915. Срв. също Morel, "Truth and the War" (Истината и войната), стр. 15.
към текста >>

68. 14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Ако човек приеме антропософския светоглед, той по-лесно би могъл да изгради у себе си известен усет за истината, докато според материалистичното образование на днешното време в което се изливат безбройните канали на пресата вниманието на обществеността трябва да се насочва не към действителните факти, а към всевъзможни лозунги, обещания и т.н.
Подробности от този вид също са част от действителния свят и е много добре те да стават достояние на по вече хора. Ако човек приеме антропософския светоглед, той по-лесно би могъл да изгради у себе си известен усет за истината, докато според материалистичното образование на днешното време в което се изливат безбройните канали на пресата вниманието на обществеността трябва да се насочва не към действителните факти, а към всевъзможни лозунги, обещания и т.н. И когато някой като Делези се пробуди и започне да описва нещата такива, каквито са – колко хора узнават за тях? Колко хора чуват за тях? Те могат и да не чуят за тях, понеже пресата веднага ги погребва! В своята книга "Демокрацията и финансистите" Делези показа трезво мислене и положи много усилия, за да си изясни нещата. Той не е сляп поклонник на парламентаризма, нито сляп поклонник на демокрацията.
към текста >>

69. Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

И точно онези, които са честни и верни на нашето движение, разбират, че такива обсъждания не могат повече да се провеждат в обикновения смисъл и че, от друга страна, аз освобождавам всеки от каквото и да било обещание.
Принуден съм да взема тези мерки. По-късно ще се намерят други средства и пътища всеки да получи духовнонаучното, което му се полага. Но духовнонаучното движение не бива да бъде задържано чрез такива, нямащи нищо общо с него неща. И точно онези, които са честни и верни на нашето движение, разбират, че такива обсъждания не могат повече да се провеждат в обикновения смисъл и че, от друга страна, аз освобождавам всеки от каквото и да било обещание. Всеки може да разкаже каквото сам пожелае – естествено никой не е длъжен, – защото няма нищо, което да не бива да бъде казано, разбира се, когато то се разказва така, че да отговаря на истината. Съжалявам, че трябва да направя тази забележка, но знам, че точно тези приятели, които са най-свързани с нашето движение, напълно ще разберат необходимостта и ще се съгласят с това.
към текста >>

70. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Той описва хората, които видяха машината да влиза в тяхната епоха: "Пред всички стоеше опасността, всъщност фалшива, че дяволът е намесен в тази игра: той искаше да изведе духом на тази планина, където им обещаваше цялата власт на земята.
Накрая на своя труд, Спинглер се отдава на разисквания по повод машината. Е добре, това, което четете там по повод машината приключва накрая с един вид хвалебствие на страха от машината. Това, което е казано по повод машината е абсолютно нещо, което човек може да изпита като връхна точка на пристрастна привързаност на модерния човек по отношение на машината, което той изпитва като един демон, по начина, по който определени пристрастни хора изпитват демоните. Той описва изобретателите на машината; той описва как малко по малко машината се налага, как малко по малко машината завладява цивилизацията. Той описва хората, които видяха машината да влиза в тяхната епоха: "Пред всички стоеше опасността, всъщност фалшива, че дяволът е намесен в тази игра: той искаше да изведе духом на тази планина, където им обещаваше цялата власт на земята. Това осъзнава сънят на вечното движение на тези странни доминиканци този Пиер Перегрен чрез когото човек ще изтръгне от Бога неговото всемогъщество. Те се поддаваха постоянно на тази гордост; те изтръгнаха от божествеността нейната тайна, за да бъдат Бог самите те* /*Шпенглер, стр.1187/.
към текста >>

71. ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

и преди всичко, в нея трябва да участва нещо, което никой не може да даде на никой друг: човек трябва да бъде способен да обещава на самия себе си и после да изпълнява това обещание.
По повод медитацията не трябва да се мисли по "мистичен" начин, но не трябва да се мисли и по един лек начин. Медитацията трябва да бъде нещо тотално прозрачно в нашия днешен смисъл. Но тя е, в същото време нещо, което получава търпение и вътрешна енергия от душата. и преди всичко, в нея трябва да участва нещо, което никой не може да даде на никой друг: човек трябва да бъде способен да обещава на самия себе си и после да изпълнява това обещание. Когато някой започва да изпълнява медитация, той извършва единственото действие, което е наистина тотално свободно в този човешки живот. В нас ние винаги носим тази тенденция към свобода, ние сме реализирали също, една голяма част от свободата. Но ако размислим, ще видим, че за едно нещо сме зависими от нашето наследство, за друго от нашето възпита ние, за трето от нашия живот. И попитайте се, в каква степен сме способни да изоставим така изведнъж това, което сме направили наше чрез наследството, чрез възпитанието и чрез живота. Ще се окажем с лице пред нищото, ако бяхме искали така изведнъж да изоставим всичко това.
към текста >>

Ако можем, при все това, да останем предани на самите себе си, ако си обещаем не на някой друг, а на нас самите единствено да останем предани на това медитиране, това е, чрез самото себе си, една огромна душевна сила.
Ако можем, при все това, да останем предани на самите себе си, ако си обещаем не на някой друг, а на нас самите единствено да останем предани на това медитиране, това е, чрез самото себе си, една огромна душевна сила.
към текста >>

72. 10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Ще научим, че Христос изложи пред очите на всички не само своята собствена съдба на Земята, в своята смърт по време на Мистерията на Голгота, а направи дар на Земята, подари и великата свобода на Петдесятницата: всъщност, той обеща на земното човечество живия Дух, който благодарение на неговата помощ може да се роди отново от всичко, което е на Земята.
Ето какво трябва да намерим в едно духовно познание, в едно ново познание чрез посвещение. Ще възприемем тогава Мистерията на Голгота като смисълът на цялото земно съществувание, ще научим как трябва да бъдем водени в епохата, в която трябва да се развие човешката свобода чрез мъртвите мисли, в която ние трябва да бъдем водени към опознаването на природата чрез Христос. Ще научим, че Христос изложи пред очите на всички не само своята собствена съдба на Земята, в своята смърт по време на Мистерията на Голгота, а направи дар на Земята, подари и великата свобода на Петдесятницата: всъщност, той обеща на земното човечество живия Дух, който благодарение на неговата помощ може да се роди отново от всичко, което е на Земята. Нашето познание ще остане едно мъртво познание, самото то ще остане един грях, ако не сме отведени към живота от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът, живият Дух.
към текста >>

73. ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Не искам да отпадне никоя лекция, но не мога да обещая да се завърна утре толкова бързо, че лекцията да се състои.»
[2] Създадената от Рудолф Щайнер дървена скулптурна група на «Представителя на човечеството», която е била предназначена да се постави в първия Гьотеанум и сега се намира в отделно помещение във втория Гьотеанум. В края на лекцията Рудолф Щайнер казва: «Това следва да се случи през следващите дни. Но понеже не мога да бъда утре в Дорнах, моля да ми разрешите да изнеса двете лекции в неделя и понеделник от осем часа. Не искам да отпадне никоя лекция, но не мога да обещая да се завърна утре толкова бързо, че лекцията да се състои.»
към текста >>

74. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Но в момента, в който съзрете проникването на човешкото тяло с душата, там ще видите, че тези същества се държат така едно с друго, че луциферичните същества казват на ариманичните: «Ние обещахме на Бог Отец да не се караме за минералите, растенията, животните и човека, докато той още е несъзнателно същество, което не мисли, а живее като животно, няма да се борим за тях, но за човека, който е постигнал своето самосъзнание, ще се борим на нож.
Следователно, ако вземете в ръка един кристал, един минерал или едно растение, няма да забележите, че има кавга между тези два вида същества. Но в момента, в който съзрете проникването на човешкото тяло с душата, там ще видите, че тези същества се държат така едно с друго, че луциферичните същества казват на ариманичните: «Ние обещахме на Бог Отец да не се караме за минералите, растенията, животните и човека, докато той още е несъзнателно същество, което не мисли, а живее като животно, няма да се борим за тях, но за човека, който е постигнал своето самосъзнание, ще се борим на нож. И между въздушно-огнените и земноводните същества се развихря ужасна война за човека. Това трябва да се прозре. Днес човекът е пораснал по отношение на познанието на външната природа. Да, в нея луциферичните и ариманичните същества се понасят. Но човекът не знае нищо за това, което живее отвъд сетивния свят, за надсетивната природа и за надчовешката природа.
към текста >>

75. 9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Едва тогава ние ще се извисим до непосредственото усещане за онзи Дух, който си избра Исусовото човешко тяло, за да се роди във Витлеем; онзи Дух, който обеща: И ето, аз съм с вас през всичките дни до края на света.
И тогава самата вътрешна същност на човека ще се превърне за нас в една вълшебна книга. И в нея ще намерим записани всички подробности от развитието на човечеството. Само че тогава, скъпи мои приятели, ние ще трябва да пожертвуваме нещо от себе си в името на човечеството и неговото развитие. Да, тогава нашата съзерцаваща душа ще се свърже с онази духовна сила, която постоянно тласка човечеството напред по неговия път. И именно защото човечеството е в едно непрекъснато развитие, пред нас блясва истинската задача: всяка нова епоха трябва да изживява по свой начин както Мистерията на Голгота, така и Мистерията на Коледата. Едва тогава ние ще се извисим до непосредственото усещане за онзи Дух, който си избра Исусовото човешко тяло, за да се роди във Витлеем; онзи Дух, който обеща: И ето, аз съм с вас през всичките дни до края на света. За тази цел ние трябва да си изработим нов духовен слухов орган, едно ново духовно ухо за незатихващото откровение на Логоса, за незатихващото му откровение в самото човешко същество. Нека да се вслушаме в инспирациите на този човешки Бог, както и на времето хората се научиха да се вслушват в инспирациите на „Годишния Бог".
към текста >>

76. 3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

И би трябвало всъщност пред нас да застане действителната картина, която ни показва, как под едно пасящо стадо крави Земята се изпълва долу с радост, духовете на елементите ликуват долу, защото получават обещаната им храна от Космоса чрез съществуването на същества, които пасат там.
И сега Вие ще се чудите още по-малко, че един така дълбоко проникващ в духовното религиозен светоглед, какъвто е индийският, почита кравата; защото тя е животното, което постоянно одухотворява Земята, постоянно дава на Земята онова вещество, което самата тя взема от Космоса. И би трябвало всъщност пред нас да застане действителната картина, която ни показва, как под едно пасящо стадо крави Земята се изпълва долу с радост, духовете на елементите ликуват долу, защото получават обещаната им храна от Космоса чрез съществуването на същества, които пасат там. И би трябвало всъщност да нарисуваме танцуващата и ликуваща атмосфера на духовете на елементите, които заобикалят летящия орел. Тогава отново ще сме на рисували духовни действителности и бихме виждали физическото в духовните действителности; ние бих ме виждали орела продължен в неговата аура и действуващо в аурата ликуване на елементалните духове на въздуха /Силфите, бележка на преводача/, на въздушните духове на огъня /Саламандрите/.
към текста >>

77. 11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

И последствието от това е, че в животното на растителното естество е дадено обещанието: ти трябва да се задоволиш с твоя копнеж към мировите простори обаче това обещание не се изпълнява.
Ето защо в животното растението не може да се обърне от долу нагоре и отгоре на-долу. Животното има своя гръбначен стълб успореден на земната повърхност. Поради това онова, което иска да стане при храносмилането, се превръща в животното напълно в безредие. /Нарисувано е./ Долното иска да отиде нагоре и горното надолу, и този процес се задържа, спира, задържа се в самия себе си, така че животинското храносмилане е нещо съществено различно от човешкото храносмилане. При животинското храносмилане се заприщва онова, което живее в растението. И последствието от това е, че в животното на растителното естество е дадено обещанието: ти трябва да се задоволиш с твоя копнеж към мировите простори обаче това обещание не се изпълнява. Растението бива отново хвърлено към земята.
към текста >>

78. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум.
Струва си да се произнесат тези думи и неизразими чувства се надигат в нашите сърца и души. Но когато в еволюцията на човечеството се случи така, че нещо свято за тази еволюция бива изтръгнато, то винаги само малцина са способни да се стегнат – след изчезването на материалното – и да продължат работа в същия дух, на който материалното е било посветено. И добре ще направим, както сме се събрали за годишнината от трагичната загуба на нашия Гьотеанум, ако си спомним, че трябва душевно да заемем правилна позиция по отношение на това събрание и да решим – всички и всеки – да носим напред към духа в авангарда на човешкото развитие това, което беше изразено в материална форма в Гьотеанума, който беше отстранен от физическия поглед с действие, сходно с действието на Херострат. Нашата болка и тъга се вкопчват в стария Гьотеанум. Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум. Гьотеанумът може и да ни е отнет, но духът на Гьотеанума, ако с цялата си искреност се придържаме към него, никога не може да ни бъде отнет. Той толкова по-малко ще може да ни бъде отнет, ако в този тържествен час, който само малко отстои от момента преди година, когато пламъците похитиха любимия ни Гьотеанум, - ако в този тържествен час ние не само усетим възобновяването на болката ни, но от болката да обещаем да останем верни на духа, който посветихме на нашия Гьотеанум, отдавайки на строителството му десетилетие труд. Ако това обещание се направи днес в пълна сериозност от дълбините на нашите сърца, ако съумеем да преобразим болката и мъката в стимул за действие, тогава ще съумеем да преобразим горестното събитие в благодеяние. Болката от това няма да премине, но тя ще ни помогне да намерим стимул към действие, действие в духа.
към текста >>

Той толкова по-малко ще може да ни бъде отнет, ако в този тържествен час, който само малко отстои от момента преди година, когато пламъците похитиха любимия ни Гьотеанум, - ако в този тържествен час ние не само усетим възобновяването на болката ни, но от болката да обещаем да останем верни на духа, който посветихме на нашия Гьотеанум, отдавайки на строителството му десетилетие труд.
Но когато в еволюцията на човечеството се случи така, че нещо свято за тази еволюция бива изтръгнато, то винаги само малцина са способни да се стегнат – след изчезването на материалното – и да продължат работа в същия дух, на който материалното е било посветено. И добре ще направим, както сме се събрали за годишнината от трагичната загуба на нашия Гьотеанум, ако си спомним, че трябва душевно да заемем правилна позиция по отношение на това събрание и да решим – всички и всеки – да носим напред към духа в авангарда на човешкото развитие това, което беше изразено в материална форма в Гьотеанума, който беше отстранен от физическия поглед с действие, сходно с действието на Херострат. Нашата болка и тъга се вкопчват в стария Гьотеанум. Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум. Гьотеанумът може и да ни е отнет, но духът на Гьотеанума, ако с цялата си искреност се придържаме към него, никога не може да ни бъде отнет. Той толкова по-малко ще може да ни бъде отнет, ако в този тържествен час, който само малко отстои от момента преди година, когато пламъците похитиха любимия ни Гьотеанум, - ако в този тържествен час ние не само усетим възобновяването на болката ни, но от болката да обещаем да останем верни на духа, който посветихме на нашия Гьотеанум, отдавайки на строителството му десетилетие труд. Ако това обещание се направи днес в пълна сериозност от дълбините на нашите сърца, ако съумеем да преобразим болката и мъката в стимул за действие, тогава ще съумеем да преобразим горестното събитие в благодеяние. Болката от това няма да премине, но тя ще ни помогне да намерим стимул към действие, действие в духа.
към текста >>

Ако това обещание се направи днес в пълна сериозност от дълбините на нашите сърца, ако съумеем да преобразим болката и мъката в стимул за действие, тогава ще съумеем да преобразим горестното събитие в благодеяние.
И добре ще направим, както сме се събрали за годишнината от трагичната загуба на нашия Гьотеанум, ако си спомним, че трябва душевно да заемем правилна позиция по отношение на това събрание и да решим – всички и всеки – да носим напред към духа в авангарда на човешкото развитие това, което беше изразено в материална форма в Гьотеанума, който беше отстранен от физическия поглед с действие, сходно с действието на Херострат. Нашата болка и тъга се вкопчват в стария Гьотеанум. Но ние само тогава ще се удостоим с правото да построим този Гьотеанум, когато изпълним задачата, която ще стои пред нас, ако поемем днес тържествено обещание – приеме всеки от нас пред лицето на висшето, божественото, което носи в душата си, - вярно да пази в паметта си духовните импулси, получили своя външен израз в изгубения Гьотеанум. Гьотеанумът може и да ни е отнет, но духът на Гьотеанума, ако с цялата си искреност се придържаме към него, никога не може да ни бъде отнет. Той толкова по-малко ще може да ни бъде отнет, ако в този тържествен час, който само малко отстои от момента преди година, когато пламъците похитиха любимия ни Гьотеанум, - ако в този тържествен час ние не само усетим възобновяването на болката ни, но от болката да обещаем да останем верни на духа, който посветихме на нашия Гьотеанум, отдавайки на строителството му десетилетие труд. Ако това обещание се направи днес в пълна сериозност от дълбините на нашите сърца, ако съумеем да преобразим болката и мъката в стимул за действие, тогава ще съумеем да преобразим горестното събитие в благодеяние. Болката от това няма да премине, но тя ще ни помогне да намерим стимул към действие, действие в духа.
към текста >>

И с това тържествено обещание пред лицето на най-висшето и доброто в нас ние да водим нашия живот не само в новата година, но и в космическата нова година; ние ще встъпим в нея, готови за действие, поддържани и водени в душата и духа.
Нека нашите сърца бъдат привързани към стария Гьотеанум, който бяхме принудени да отстъпим на стихиите. И нека нашите сърца да бъдат здраво привързани към духа и душата на този Гьотеанум. И с това тържествено обещание пред лицето на най-висшето и доброто в нас ние да водим нашия живот не само в новата година, но и в космическата нова година; ние ще встъпим в нея, готови за действие, поддържани и водени в душата и духа.
към текста >>

Хайде сега да станем в знак на това, което ще си обещаем, че ще продължим да работим в духа на Гьотеанума, като се обърнем към най-добрите и висши сили вътре в нас.
Скъпи мои приятели, вие ме слушахте, възстановявайки в паметта си стария Гьотеанум. Вие живеете в спомена за този стар Гьотеанум. Хайде сега да станем в знак на това, което ще си обещаем, че ще продължим да работим в духа на Гьотеанума, като се обърнем към най-добрите и висши сили вътре в нас. Да бъде! Амин!
към текста >>

И ще отстояваме това наше тържествено обещание, ще му бъдем верни, докато ни стигнат силите, ще насочим към него волята си, - защото нашата воля е това, което обединява нашите човешки души с душите на боговете.
И ще отстояваме това наше тържествено обещание, ще му бъдем верни, докато ни стигнат силите, ще насочим към него волята си, - защото нашата воля е това, което обединява нашите човешки души с душите на боговете. Ще останем верни на духа, в когото в определен момент от живота си за първи път сме се обърнали към духовната наука на Гьотеанума. Това означава да спазим обещанието, което дадохме.
към текста >>

Това означава да спазим обещанието, което дадохме.
И ще отстояваме това наше тържествено обещание, ще му бъдем верни, докато ни стигнат силите, ще насочим към него волята си, - защото нашата воля е това, което обединява нашите човешки души с душите на боговете. Ще останем верни на духа, в когото в определен момент от живота си за първи път сме се обърнали към духовната наука на Гьотеанума. Това означава да спазим обещанието, което дадохме.
към текста >>

79. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Защото обстоятелствата бяха такива, че в действителност след като бе издаден официалният бюлетин, в който се казваше, че е станало нещастен случай, първо унгарският министър-председател Коломан Тиша се обяви против тази версия и получи обещанието от тогавашния австрийски император, че последният не би се спрял пред едно неправилно сведение.
Подробностите станаха толкова известни, че не е нужно да бъдат разказани тук. Когато нещата станаха известни никой човек, който познаваше отношенията, не можеше да се съмнява, че престолонаследникът Рудолф се е самоубил. Защото обстоятелствата бяха такива, че в действителност след като бе издаден официалният бюлетин, в който се казваше, че е станало нещастен случай, първо унгарският министър-председател Коломан Тиша се обяви против тази версия и получи обещанието от тогавашния австрийски император, че последният не би се спрял пред едно неправилно сведение. Защото унгарският министър-председател не искаше да защитава пред своя народ това сведение и енергично изрази това. След това обаче всред колегиума от лекари се намери един човек, който тогава всъщност беше един от най-смелите лекари във Виена, който тряваше да извърши огледа на трупа и той каза, че не би подписал нещо, което не е доказано от обективните факти.
към текста >>

80. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

В този смисъл оставете ме, мои мили приятели, с развълнувано сърце да ви обещая, че ще бъда заедно с вас, че мислите ми ще са между вас, че при вас те ще търсят убежището, в което по правилния начин ще действа антропософският стремеж, антропософското духовно течение.
Вземете това редом с моята благодарност като едно сърдечно сбогом, което обаче не иска да бъде раздяла, а начало на взаимна духовна дейност. Нека това взаимодействие да остане в основата си онова, което произлиза от всяка наша дума. Всички думи, които бъдат разменени между нас, винаги да ни довеждат все по-близко един до друг. В този смисъл оставете ме, мои мили приятели, с развълнувано сърце да ви обещая, че ще бъда заедно с вас, че мислите ми ще са между вас, че при вас те ще търсят убежището, в което по правилния начин ще действа антропософският стремеж, антропософското духовно течение. Да се разделим в този смисъл само в пространството, но да останем дълбоко свързани сърдечно-духовно!
към текста >>

81. 1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

В известен смисъл съществува също едно обещание спрямо духовния свят.
Колкото по-добре бъде разбрано това, толкова по-благотворно ще бъде то за Антропософското Движение. И аз мога да кажа: благодарение на това, че тогава на Коледа при събраните в Гьотеанума царуваше онзи импулс, от онази Коледа насам стана възможно да бъде внесен един съвършено друг тон в Антропософското Движение. И за мое най-дълбоко задоволство мога да отбележа, че навсякъде на различните места, където можах да бъда досега, този тон беше приет най-сърдечно Можем вече да кажем: това, което беше поето на Коледа, беше в известен смисъл една дързост. Защото съществуваше определена евентуалност: тази именно, че може би, поради факта, че ръководството на Антропософското Общество беше непосредствено съединено с преподаването на духовното благо на мъдростта, онези духовни същества, които ръководят Антропософското Движение в духовния свят, да оттеглят тяхната помощ. Мога да кажа, че това не се случи, а се случи именно противоположното: тези духовни същества идват с една по-голяма благодат, с едно по-високо благоговение насреща на онова, което тече през Антропософското Движение. В известен смисъл съществува също едно обещание спрямо духовния свят. Това обещание ще бъде неотклонно изпълнено и ще се види, че в бъдеще нещата ще станат така, както бе обещано пред духовния свят. Така щото отговорност поема не само Антропософското Движение, такава отговорност към Президиума поема също и Антропософското Общество.
към текста >>

Това обещание ще бъде неотклонно изпълнено и ще се види, че в бъдеще нещата ще станат така, както бе обещано пред духовния свят.
И аз мога да кажа: благодарение на това, че тогава на Коледа при събраните в Гьотеанума царуваше онзи импулс, от онази Коледа насам стана възможно да бъде внесен един съвършено друг тон в Антропософското Движение. И за мое най-дълбоко задоволство мога да отбележа, че навсякъде на различните места, където можах да бъда досега, този тон беше приет най-сърдечно Можем вече да кажем: това, което беше поето на Коледа, беше в известен смисъл една дързост. Защото съществуваше определена евентуалност: тази именно, че може би, поради факта, че ръководството на Антропософското Общество беше непосредствено съединено с преподаването на духовното благо на мъдростта, онези духовни същества, които ръководят Антропософското Движение в духовния свят, да оттеглят тяхната помощ. Мога да кажа, че това не се случи, а се случи именно противоположното: тези духовни същества идват с една по-голяма благодат, с едно по-високо благоговение насреща на онова, което тече през Антропософското Движение. В известен смисъл съществува също едно обещание спрямо духовния свят. Това обещание ще бъде неотклонно изпълнено и ще се види, че в бъдеще нещата ще станат така, както бе обещано пред духовния свят. Така щото отговорност поема не само Антропософското Движение, такава отговорност към Президиума поема също и Антропософското Общество.
към текста >>

82. Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913 GA_245 Указания за езотеричното обучение

Разбираме ли, че това действие в един определен смисъл означава един обет за нашата душа, едно тържествено обещание.
Разбираме ли се днес правилно в тази празнична вечер. Разбираме ли, че това действие в един определен смисъл означава един обет за нашата душа, едно тържествено обещание. Нашият стремеж ни доведе тук на това място, от което виждаме надалеч към четирите посоки на света, където ни се позволява да издигнем този символ на духовния живот на новото време. Разбираме ли, че на днешния ден, че след като чувстваме душите си свързани с това, което символично положихме в Земята, ние се обричаме на това духовно течение на човешката еволюция признато от нас за правилно. Нека се опитаме, мили мои сестри и братя, да произнесем това душевно обричане: че в този миг ние искаме да се издигнем над всяка дребнавост в живота, над всичко това, което ни свързва, по необходимост свързва човека с живота на ежедневието. Да се опитаме в този миг да събудим в себе си мисълта за връзката на човешката душа със стремежа на преломния период на времето. Да се опитаме за момент да помислим, че след като сме извършили това, което днес вечерта искахме да изпълним, ние би трябвало да носим съзнанието в нас, да прозрем в далечни, далечни епохи, за да се убедим как мисията, чийто символ би трябвало да стане този строеж, ще бъде Величествената мисия на човечеството върху нашата планета.
към текста >>

83. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд GA_245 Указания за езотеричното обучение

И преди всички неща е необходимо нещо, което никой човек не може да даде на друг: човек сам да си обещае нещо и да може да го съблюдава.
За медитацията не трябва да се мисли «мистично», но за нея не трябва да се мисли също и повърхностно. Медитацията трябва да бъде нещо напълно ясно в нашия съвременен смисъл. Тя обаче същевременно е нещо, което принадлежи към търпението и вътрешната душевна енергия. И преди всички неща е необходимо нещо, което никой човек не може да даде на друг: човек сам да си обещае нещо и да може да го съблюдава. Когато човекът започне някога да прави медитации, с това той извършва единствената действително напълно свободна постъпка в този си човешки живот. В себе си ние винаги имаме тенденцията към свобода, ние дори сме осъществили една част от свободата. Но когато размислим, ще открием: за едно сме зависими от нашето наследство, за друго от нашето възпитание, за трето от нашия живот. Запитайте се, доколко сме в състояние внезапно да изоставим това, което сме усвоили по наследство, от възпитанието и от нашия живот. Ако бихме поискали да изоставим внезапно всичко това, бихме застанали срещу нищото.
към текста >>

При все това ако можем да останем верни ако си обещаем, не на някой друг, а на самите себе си, че ще останем верни на това медитиране, тогава само по себе си това представлява огромна сила на душата, а именно самото това да останем верни.
При все това ако можем да останем верни ако си обещаем, не на някой друг, а на самите себе си, че ще останем верни на това медитиране, тогава само по себе си това представлява огромна сила на душата, а именно самото това да останем верни.
към текста >>

84. 6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

"Мразя човека и го отхвърлям; той прави обещания и не ги спазва но учението е добро, аз го приемам." Какво всъщност означава това?
"Мразя човека и го отхвърлям; той прави обещания и не ги спазва но учението е добро, аз го приемам." Какво всъщност означава това? Всъщност е равнозначно на следното: За известно време имах определени взаимоотношения с една личност; интересуваше ме самият той, а учението само съвсем малко. Тогава се обърнах от личността и наблегнах на онова, което всъщност не ме интересуваше изобщо. Сега придавам голямо значение на онова, което по-рано оставих настрана; не усвоих учението и сега казвам: то е добро. Стоя зад нещо, което отказах да приема, нещо което е невъзможно да придобия, защото по-рано отказах да го приема! Тук имате буквален пример за противоречията, които могат да се намерят в света.
към текста >>

85. 8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Ти обеща, че от определен етап нататък ще заявиш, въпреки че когато дойдох при теб за пръв път аз се направих на глупак, че след това ще да бъда на много по-високо ниво.
Какво щеше да се случи? Един ден Пол Глупакът щеше да каже: "Да, Антониус, твоето учение е много добро, но ти си наистина много лош човек. Сега трябва да взема твоето учение с мен навън в света. Трябва да се боря с теб със собственото ти учение понеже разпознах, че ти си лош. Още повече, че ти не си направил нищо за мен от онова, което имам право да изисквам. Ти обеща, че от определен етап нататък ще заявиш, въпреки че когато дойдох при теб за пръв път аз се направих на глупак, че след това ще да бъда на много по-високо ниво. И ти обеща да заявиш, че тогава цялото ти учение ще е наистина инспирирано в мен." Ученикът можеше да стигне до там, но той бе предпазен от методите използвани от Антониус, методи които вече не са приложими макар че това не означава, че в определени случаи не биха били много плодотворни!
към текста >>

И ти обеща да заявиш, че тогава цялото ти учение ще е наистина инспирирано в мен." Ученикът можеше да стигне до там, но той бе предпазен от методите използвани от Антониус, методи които вече не са приложими макар че това не означава, че в определени случаи не биха били много плодотворни!
Един ден Пол Глупакът щеше да каже: "Да, Антониус, твоето учение е много добро, но ти си наистина много лош човек. Сега трябва да взема твоето учение с мен навън в света. Трябва да се боря с теб със собственото ти учение понеже разпознах, че ти си лош. Още повече, че ти не си направил нищо за мен от онова, което имам право да изисквам. Ти обеща, че от определен етап нататък ще заявиш, въпреки че когато дойдох при теб за пръв път аз се направих на глупак, че след това ще да бъда на много по-високо ниво. И ти обеща да заявиш, че тогава цялото ти учение ще е наистина инспирирано в мен." Ученикът можеше да стигне до там, но той бе предпазен от методите използвани от Антониус, методи които вече не са приложими макар че това не означава, че в определени случаи не биха били много плодотворни!
към текста >>

86. 7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Чрез навлиза нето в Духовната Наука възникват нови загадки, които не се решават теоретически, а обещават да се разширят живо в процеса на живота и така да създадат нови загадки.
Често пъти криво се разбира това, което е истинско ясновидство, защото хората се представят свръхсетивната наука твърде много по модела на обикновената сетивна наука и на обикновеното сетивно познание. Хората, които пристъпват към Духовната Наука, се чувствуват обаче по някога разочаровани: те не намират така удобни отговорите на техните необмислени достатъчно въпроси, а намират други светове, които понякога имат много по-дълбоки загадки отколкото тези в сетивния свят. Чрез навлиза нето в Духовната Наука възникват нови загадки, които не се решават теоретически, а обещават да се разширят живо в процеса на живота и така да създадат нови загадки. Когато човек живее в тази по-висша жизненост, той остава сроден на изкуството. Хебел изисква конфликти, които трябва да останат неразрешени, и той чувствува при Грилпарцер еснафски това, че този последният, въпреки всичката красота, устройва нещата така, че конфликтите се разширяват, когато авторът е по-умен от самият герой, който описва. Към това води преди всичко действителното ясновидство: то не създава евтини отговори, а светогледи към дадените сетивно отговори. Без съмнение проникващите дълбоко художници са чувствували вече това. В неговата новоиздадена книга "Степени" Моргенщерн се изказва, че който, както художникът, иска да стигне при духовното, трябва да бъде готов да приеме в себе си, да съедини със себе си това, което вече днес, прониквайки чрез свръхсетивното познание, може да разбере от Божествено-Духовното.
към текста >>

87. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919 GA_296 Възпитанието

Защото колкото повече се уповават на човешкия егоизъм, колкото повече обещават на човека за живота на душата след смъртта, толкова повече постигат целта си.
Егото проникна светогледа, егото проникна и волята. По отношение на това не бива да си правим илюзии. Егоистични станаха преди всичко вероизповеданията. А това вие можете да видите и в съвсем външни неща. Помислете как днешните свещеници зависят от това, да разчитат на егоизма на хората. Защото колкото повече се уповават на човешкия егоизъм, колкото повече обещават на човека за живота на душата след смъртта, толкова повече постигат целта си. Защото в общи линии в днешното човечество не съществува особено много интерес за други неща. Малко се интересуват хората и за онова духовно изтъкаване и оживотворяване, което се оповестява така прекрасно след раждането, или след зачатието, с душата, която преди това се е намирала в духовния свят.
към текста >>

88. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Че ще се получи едно или друго, това в такъв случай човек не може да обещае, но си казах, че ще направя всичко, което може да се направи, стига за възпитанието да ми бъде представена пълна свобода.
Цялото семейство, което не беше склонно момчето да изучава някакъв занаят – това може да е предразсъдък, но в социалния живот естествено трябва да се съобразяваме с подобни предразсъдъци – цялото семейство беше нещастно. Домашният лекар беше наясно, че от момчето не може да излезе нищо. И така в това семейство ми бяха поверени четири деца за възпитание. Другите бяха нормални – това момче аз трябваше да възпитавам заедно с тях. Аз казах: Ще направя един опит. Че ще се получи едно или друго, това в такъв случай човек не може да обещае, но си казах, че ще направя всичко, което може да се направи, стига за възпитанието да ми бъде представена пълна свобода. Естествено майката проявяваше разбиране относно тази свобода, която аз изисквах, така че аз трябваше да се боря срещу останалото семейство, с изключение на майката. Накрая аз спечелих правото да преподавам. Сега ми беше нужно да използувам възможно по-малко време непосредствено за урока с момчето. Да кажем, че ако трябваше например да се занимавам с преподаване при момчето около половин час, аз трябваше предварително да се занимавам около три часа, за да мога по възможност икономично да вместя много неща в урока. Ала освен това аз трябваше с точност да изчисля в кой час на деня да вместя например урока по музика.
към текста >>

89. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

При всяка една диагноза трябва да имаме предвид, по какъв начин е поставен човекът в света, и как е живял до сега човекът и как обещава да живее занапред.
Същият процес, протичащ чрез взаимодействието между желязо и кръв, можете да проследите нагоре повече към белодробната система и към всичко, свързано с нея и тогава ще добиете представа за действието на желязото бих желал да кажа в присъствието на изместеното към белия дроб взаимодействие между хидроцефалията и нейния обратен образ. Така, виждате ли, тези неща си взаимодействуват помежду си. Само чрез това взаимно проникване и от другата страна чрез включването на извън човешкото добиваме възможността да достигнем до лечебните въздействия на лечебните средства. И ако действително един ден по този начин бъде разгледано човешкото същество, без съмнение за наблюдателя ще възникне един вид интуиция, която всъщност би имала особено голямо значение при всички диагнози. Защото действително става дума за това, да бъдат видени вкупом много неща. При всяка една диагноза трябва да имаме предвид, по какъв начин е поставен човекът в света, и как е живял до сега човекът и как обещава да живее занапред. Какво имам предвид като казвам: да живее занапред? Да, в съвременния човек, по определен начин, в зародиш, е напълно заложено онова, което той, органично, ще преживее през остатъка на своя живот. И ако търсим връзката между всичко онова, което сега казах, връзката между начина на действие на оловото, калая и желязото върху човешкия организъм, и това, което от метална страна може да бъде въздействие, тогава достигаме до извода, че на същите тях са в известна степен полярно протипоставени въздействията на медта, на меркурия и на среброто. Това, което казах сега, нямам предвид някакво протежение на определени лечебни средства; но трябва да го спомена, поради причината да насоча вниманието ви към това, че съществуват съвсем определени взаимодействия между онази конфигурация, която имат силите в тези метали и в други субстанции и етерните сили на самия човешки организъм. От това противодействие ще можем да вземем онова, което трябва да бъде употребено от другите сили, когато определен вид сили, да кажем силите на желязото, са твърде силни, когато действуват твърде силно.
към текста >>

90. 9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Шелинг започна да мълчи, само постоянно обещаваше, че трябваше да излезе още една философия, която трябваше да разкрие същинските тайни сили, които се показваха само загатващо в неговата дотогавашна натурфилософия.
Шелинг като млад разпален дух беше построил първо по един забележителен начин от това, което той наричаше интелектуален възглед, своята натурфилософия. Обаче той стигна до една точка, от която не можа да отиде по-нататък. Той стигна до точката, където се задълбочи в мистиците. За неговото задълбочаване в мистиката говорят по такъв чудесен начин неговата книга “Бруно или върху божествения и естествен принцип на нещата”, или неговата хубава книга “Човешката свобода или произходът на злото”. Но всичко това не отиде по-нататък. Шелинг започна да мълчи, само постоянно обещаваше, че трябваше да излезе още една философия, която трябваше да разкрие същинските тайни сили, които се показваха само загатващо в неговата дотогавашна натурфилософия. И когато Хегеловата Натурфилософия бе издадена от Мишеле през 1841 година, положението беше такова, че Шелинг все още не беше съобщил на света онова, което че сто пъти беше обещавал, неговата същинска философия на откровението. Той беше повикан в Берлин. Но и онова, което той можа да предложи там, не беше истински дух, който трябваше да проникне онова, което той беше основал като натурфилософия. Той се беше стремил към един интелектуален възглед. Но това беше също такова нещо, при което той спря, защото не можеше да проникне чрез Имагинация в онази област, за която Ви говорих днес.
към текста >>

И когато Хегеловата Натурфилософия бе издадена от Мишеле през 1841 година, положението беше такова, че Шелинг все още не беше съобщил на света онова, което че сто пъти беше обещавал, неговата същинска философия на откровението.
Обаче той стигна до една точка, от която не можа да отиде по-нататък. Той стигна до точката, където се задълбочи в мистиците. За неговото задълбочаване в мистиката говорят по такъв чудесен начин неговата книга “Бруно или върху божествения и естествен принцип на нещата”, или неговата хубава книга “Човешката свобода или произходът на злото”. Но всичко това не отиде по-нататък. Шелинг започна да мълчи, само постоянно обещаваше, че трябваше да излезе още една философия, която трябваше да разкрие същинските тайни сили, които се показваха само загатващо в неговата дотогавашна натурфилософия. И когато Хегеловата Натурфилософия бе издадена от Мишеле през 1841 година, положението беше такова, че Шелинг все още не беше съобщил на света онова, което че сто пъти беше обещавал, неговата същинска философия на откровението. Той беше повикан в Берлин. Но и онова, което той можа да предложи там, не беше истински дух, който трябваше да проникне онова, което той беше основал като натурфилософия. Той се беше стремил към един интелектуален възглед. Но това беше също такова нещо, при което той спря, защото не можеше да проникне чрез Имагинация в онази област, за която Ви говорих днес. И така той спря на това място.
към текста >>

И така ние имахме обещанието на Шелинг за едно обяснение на природата на духа, което никога не бе изпълнено, и така имахме една Хегелова натурфилософия, която бе изоставена от природоизследването във втората половина на 19-то столетие – във всеки случай неразбрана, но тя трябваше да остане неразбрана, защото по отношение на действителното наблюдение на природата, по отношение на феноменологията на природата не можеше да се добие никакво отношение към това, което Хегеловата натурфилософия предлагаше като мислово съдържание.
Той се беше стремил към един интелектуален възглед. Но това беше също такова нещо, при което той спря, защото не можеше да проникне чрез Имагинация в онази област, за която Ви говорих днес. И така той спря на това място. А Хегел, който беше повече един рационалистичен дух, прие мисълта на Шелинг и, като внесе чисти мисли върху наблюдението на природата, доведе я по-нататък. Тогава се роди Хегеловата натурфилософия. И така ние имахме обещанието на Шелинг за едно обяснение на природата на духа, което никога не бе изпълнено, и така имахме една Хегелова натурфилософия, която бе изоставена от природоизследването във втората половина на 19-то столетие – във всеки случай неразбрана, но тя трябваше да остане неразбрана, защото по отношение на действителното наблюдение на природата, по отношение на феноменологията на природата не можеше да се добие никакво отношение към това, което Хегеловата натурфилософия предлагаше като мислово съдържание. Това е – бих могъл да кажа – едно чудесно съвпадение, как Шелинг отива от Мюнхен в Берлин, как там очакваха нещо велико от него, как обаче той не знае да съобщи нищо. Това беше едно разочарование за всички онези, които вярваха, че чрез Хегеловата натурфилософия ще могат да получат от чистата мисъл откровения върху природата. Така – бих могъл да кажа – чрез това се доказа исторически, че Шелинг беше напреднал до интелектуалните възгледи, но не можа да стигне до действителната Имагинация; чрез това, че Хегел също показа, че с чистото мислене, ако човек не се издигне до имагинацията, не може също да се стигне до инспирацията, следователно до тайните на природата, бе доказано, че с това в развитието на запада се беше стигнало до една задънена улица. Хората не знаеха да срещупоставят скептицизмът, хората не знаеха да срещупоставят нищо, което беше пропито с дух. И именно онзи, който с любов се е задълбочил в онова, което са Шелинг и Хегел, който благодарение на това можеше да види онова, което не можа да стане чрез философията на запада, той трябваше да се стреми към Антропософия, към антропософски насочена Духовна наука за западния свят, за да имаме нещо, което черпи от духа така, както източният човек е черпил от духа чрез систола и диастола и тяхното съвместно действие.
към текста >>

91. Седма лекция, 7 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Но тя не би била по същество нещо, което приложено към действителността би могло да ни обещае да ни каже нещо за тази действителност.
Бих могъл също да го нарека кантово пространство, защото това, което Кант дава, се основава на наличието на три взаимно перпендикулярни твърди посоки, а не с местещи се едно спрямо друго направления. По отношение на това, което тук имаме като евклидово или, да кажем, кантово пространство, е съвсем необходимо да се постави въпроса: съответства ли то на реалността, или това е мисловен образ, някаква абстракция? Може би това твърдо пространство изобщо не съществува. Моля ви да помислите над следното: когато се занимаваме с аналитична геометрия, непременно изхождаме от това, че можем да смятаме осите x, y, z за неподвижни и че осигуряваме някаква реалност чрез това, че просто твърдо фиксираме в себе си x, y, z. Ако в сферата на действителността никъде го няма това, което ни позволява в аналитичната геометрия да разглеждаме трите оси на обикновената ни координатна система като застинали, то тогава цялата наша евклидова математика е, собствено, само нещо, което по определен начин сме формирали в себе си като някакво приближение към действителността, като удобно средство да се обхване действителността. Но тя не би била по същество нещо, което приложено към действителността би могло да ни обещае да ни каже нещо за тази действителност.
към текста >>

92. 2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Все пак трябва да отбележа, че на графиня и на граф Кайзерлинг не беше лесно да устроят този курс, тъй като той от дълго време беше обещан, но аз все не можех да отида.
Виждате, какво богато посрещане беше направено. Все пак трябва да отбележа, че на графиня и на граф Кайзерлинг не беше лесно да устроят този курс, тъй като той от дълго време беше обещан, но аз все не можех да отида. Затова за Коледното събрание в Дорнах дойде племенникът на граф Кайзерлинг, на когото при изпращането е било казано: „Или ще издействаш даденото обещание този курс да бъде проведен през първото полугодие, или не се връщай у дома.“ С тази поръка племенникът се появи и така настойчиво говори, че аз му обещах курсът да се състои веднага, щом бъде възможно.
към текста >>

Затова за Коледното събрание в Дорнах дойде племенникът на граф Кайзерлинг, на когото при изпращането е било казано: „Или ще издействаш даденото обещание този курс да бъде проведен през първото полугодие, или не се връщай у дома.“ С тази поръка племенникът се появи и така настойчиво говори, че аз му обещах курсът да се състои веднага, щом бъде възможно.
Виждате, какво богато посрещане беше направено. Все пак трябва да отбележа, че на графиня и на граф Кайзерлинг не беше лесно да устроят този курс, тъй като той от дълго време беше обещан, но аз все не можех да отида. Затова за Коледното събрание в Дорнах дойде племенникът на граф Кайзерлинг, на когото при изпращането е било казано: „Или ще издействаш даденото обещание този курс да бъде проведен през първото полугодие, или не се връщай у дома.“ С тази поръка племенникът се появи и така настойчиво говори, че аз му обещах курсът да се състои веднага, щом бъде възможно.
към текста >>

93. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето GA_353 История на човечеството и културните народи

Вие си казвате, че можете да му се доверите напълно, ако той ви обещае нещо.
Но често тя не се оказва там и се налага отново да се поправя формулата. Това показва, че нито едно от изчисленията не съвпада напълно. Работата в мировата система стои така, че нито една сметка не съвпада напълно! Откъде идва това? Представете си, че познавате добре един човек. Вие си казвате, че можете да му се доверите напълно, ако той ви обещае нещо. Да допуснем, че вие много добре познавате един човек и той ви е обещал, че на 20 май в пет часа ще бъде на определено място. Вие също ще бъдете там. Вие сте напълно уверен, че той се намира там, защото го познавате. Но все пак може да се случи така, че той да не дойде! Така е и с мировата система.
към текста >>

Да допуснем, че вие много добре познавате един човек и той ви е обещал, че на 20 май в пет часа ще бъде на определено място.
Това показва, че нито едно от изчисленията не съвпада напълно. Работата в мировата система стои така, че нито една сметка не съвпада напълно! Откъде идва това? Представете си, че познавате добре един човек. Вие си казвате, че можете да му се доверите напълно, ако той ви обещае нещо. Да допуснем, че вие много добре познавате един човек и той ви е обещал, че на 20 май в пет часа ще бъде на определено място. Вие също ще бъдете там. Вие сте напълно уверен, че той се намира там, защото го познавате. Но все пак може да се случи така, че той да не дойде! Така е и с мировата система. Ако ние разглеждаме дреболиите, тогава е допустимо да се каже: може да се предположи, че нещата ще станат така, както е известно.
към текста >>

НАГОРЕ

1.0615549087524